Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.
Има писмо от Борислав Ралчев – председател на Парламентарната група „Българска нова демокрация”:
„Уважаеми господин председател, на свое редовно заседание, проведено на 12 декември 2007 г., Парламентарната група на „Българска нова демокрация” взе решение да включи в състава на групата Йордан Димитров Костадинов. Моля промяната в състава на Парламентарната група на „Българска нова демокрация” да бъде вписана по установения ред в специалния регистър на Народното събрание.
Приложено Ви изпращам заявлението на господин Йордан Костадинов и актуализиран списък на членовете на Парламентарната група на „Българска нова демокрация”.”
Новата парламентарна група ще се състои вече от 15 народни представители.
И още едно съобщение. На 12 декември 2007 г. от БНБ е постъпил материал относно платежния баланс на България януари-октомври 2007 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, ще продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение.
Има ли допълнителни въпроси? Не виждам.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров да продължи. Стигнахме до § 23. Ще продължим както вчера – докладват се текстовете и се гласува.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по § 23 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 20, и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 58, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „или от началото на следващия месец”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 24 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. Член 59 се изменя така:
„Чл. 59. (1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от 12 месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.
(2) При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл 12-месечният срок по ал. 1, годишната данъчна амортизация на данъчнозадълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през 12-те месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:
1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;
2. увеличава се данъчната стойност на актива.
(3) Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5.
(4) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.”
По § 25 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. които са напълно амортизирани за счетоводни цели;”.
2. В ал. 5 се създава изречение второ:
„Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи по новата номерация от § 20 до § 22 включително, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 126, против 9, въздържали се 18.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 26 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев - § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 26 по вносител.
Гласували 142 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 13.
Параграф 26 отпада.
Параграф 27 е по вносител, който става § 23.
Параграф 28 е по вносител, който става § 24.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на тези два параграфа.
Гласували 119 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 16.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 29 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
„В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Авансови вноски не се правят от:
1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 1 млн. лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.”
По § 29 има предложение и от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за § 29, който става § 25, като предлага в чл. 83, ал. 2, т. 1 числото “100 000” да се замени с числото “200 000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! В случая става въпрос за едно добро предложение – за освобождаване от авансови плащания за корпоративен данък за малките фирми.
Предложението, направено от Министерския съвет, е това да важи за фирми, които имат годишен нетен оборот от продажби или приходи от продажби 100 хил. лв. Давате си сметка, че фирмата на месец има 8000 – 8500 лв. приходи от продажби. Наистина става въпрос за най-малките фирми.
Ние с колегата Попвасилев сме предложили да бъде обхванат по-широк кръг от фирми, които имат годишни нетни приходи от продажби до 1 млн. лв. Това не означава, че те са освободени от данък, а че не правят авансови плащания и на края на годината си плащат данъка. Някой да не вземе да прави подобна спекулация?
В крайна сметка комисията реши да удвои сумата до 200 хил. лв., тоест предприятията, които имат годишен оборот до 200 хил. лв. или толкова нетни приходи от продажби, няма да плащат авансови вноски.
Смятаме, че имаше възможност сумата да бъде по-голяма, тъй като плащането на авансови вноски е сериозна бюрократична тежест за бизнеса и тя може да бъде премахната за малките, дори за част от средните фирми според нас. На края на годината те пак ще си платят данъка. Проблемът на Министерството на финансите е, че ликвидността на бюджета се променя дотолкова, доколкото ще има по-голяма сума пари, платена на края на годината, но по-малка сума, платена авансово. Предвид изпълнението на бюджета и големите излишъци, които имаше тази година, които ще ги има и догодина, не смятаме, че това е толкова фатално за Министерството на финансите.
Уважаеми колеги, надявам се да подкрепите нашето предложение, което е в посока на намаляване на бюрократичната тежест за бизнеса в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 49, против 59, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 25 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 15.
Параграф 25 е приет.
По следващия § 30 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители - § 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 26.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, искам да призная, че с предложения текст от Министерството на финансите те постигнаха един от рекордните примери за сложен начин на определяне на работата на бизнеса на практика. Забележете какъв е текстът: “Когато данъчната печалба за предходната година превишава данъчната печалба за годината преди предходната, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по следната формула: ...” Оттам нататък започват формули, както и много други алинеи.
Сегашната система беше проста и ясна. Можеше човек, без да си наеме най-добрия счетоводител, да се справи сам. Предишният текст беше в полза на улесняване на малките и средните предприятия. Сега тук се получават сложни текстове. Ако целта е да накараме всички фирми да си наемат най-добрите данъчни специалисти, това е лоша цел. Има система, която работи в момента за начисляване на авансовите вноски. Няма причина от подобни сложни текстове, които трябва да бъдат разтълкувани на семинар.
Тук има един любопитен момент. Уважаемите народни представители Овчаров и Кънев също са предложили този текст да отпадне, но явно тяхната воля е била пречупена в разговорите с Министерството на финансите. За разлика от тях ние настояваме нашето предложение да бъде гласувано и подкрепено. Никой няма полза от подобни сложни текстове, чието тълкуване е неясно и ще доведе до това, че хората няма да знаят какви вноски да плащат в бюджета. Има система, която работи с години и не виждам никаква причина тя да бъде изменяна по този изключително объркан и сложен начин. Мисля, че доста усилия ви е отнело да запишете подобен текст, който най-малкото е определено неясен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И други народни представители са направили като Вашето предложение, но са го оттеглили.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, един от най-лошите начини гражданите и фирмите да чувстват държавата като враг срещу себе си, е това, с което ни запозна колегата Мартин Димитров. Самото изчитане на текста за всеки от нас, който е със средна интелигентност, показва, че това е толкова сложно, че резултатът от работата на законодателя – на Народното събрание, на изпълнителната власт е един-единствен – хората казват “Това е безобразие!”.
Защо? Защото в рамките на една експертиза, на една администрация има амбицията по този начин да се направи това с цел да се планира, може би по-добре да се прогнозира и прочие. Но ние не изработваме текстове в полза на администрацията и на експертите, а в полза на гражданите и фирмите. Защо наистина този текст трябва да остане?! Защо, след като има работеща методика, работещ начин и хората в крайна сметка са стигнали до възможността да си плащат данъците и да бъдат редовни данъкоплатци?!
И още нещо. Аз не съм от хората, които страдат от мнителност и световната конспирация, защото слушам чат-пак такива неща от трибуната, но това какво е – помагане наистина на една група добри български счетоводители да стават по-заможни граждани, защото трябва да извършват тези услуги на фирмите и на гражданите? Това ли е смисълът от нашата дейност тук – да обслужваме експертиза? Смисълът от дейността на един парламент, на един народен представител е единствено и само да улеснява взаимодействието между държавата и гражданите и фирмите. Няма абсолютно никаква полза при наличие на режим, който работи, да се усложнява този режим така, че да става непонятен за фирмите и за гражданите. Една данъчна декларация открай време е един сериозен проблем за всеки почтен човек, който иска да си плаща данъците през годината. Взел 200 лв. хонорар и попълва едни огромни формуляри, които наистина на момента са непревземаеми, пак казвам, за средноинтелигентни хора. А сега тук това, което ни се прочете, наистина е впечатлавящо.
Призовавам колегите, моля ви се, няма смисъл да усложняваме през закон живота на хората? Ще си позволя една скоба – този закон урежда доста процедури в по-добра посока и изведнъж една процедура, безкрайно сложна, нужна наистина само на администрацията, а не на фирмите и на гражданите. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф, който вероятно за мнозина е непонятен? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров за отпадане на § 30.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 50, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 22, въздържали се 4.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 31 има предложение от народния представител Мартин Димитров, който предлага § 31 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение. Същото предложение е направено и от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 31, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложенията на Мартин Димитров и Румен Овчаров и Петър Кънев, подкрепени от комисията, за отпадане на § 31.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Параграф 31 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 32 има предложение от същите народни представители § 32 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията на базата на тези предложения на народните представители § 32 да отпадне.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 8.
Параграф 32 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 33 е по вносител, той става § 37.
Параграф 34 също е по вносител, тъй като народните представители Овчаров и Кънев оттеглят предложението си.
Параграф 35 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи, така както ни се предлагат от комисията и са по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 36 има предложения от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев § 36 да отпадне.
Предложението е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласува предложението на комисията за отпадане на § 36.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Параграф 36 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 37, който става § 29, е по вносител.
По § 38 е подкрепен по принцип текстът на вносителя и се предлага следната редакция.
“§ 30. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “Новоучредените или приемащите” се заменят с “В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите”;
б) създават се изречения второ и трето:
“Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите на прекратяване на преобразуващото се дружество по Раздел ІІ от тази глава.”
Параграф 39, който става § 31, е по вносител.
Параграф 40 също е по вносител.
Параграф 41 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 42 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията:
1. В § 42, т. 1, в текста за ал. 4, изречение трето, следва да се даде определение за отрицателна величина на преоценъчен резерв.
2. В § 42, т. 4, в текста за чл. 140 предложената ал. 7 да отпадне, а ал. 8, 9 и 10 да се преномерират съответно в ал. 7, 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, който става § 34, със следната редакция на т. 1 и 4 в частта й за ал. 7 и 9:
1. В ал. 4 се създава изречение трето:
“Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно намалява счетоводният финансов резултат, когато е отрицателна величина.”
2. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация не се признават за данъчни цели.”
3. В ал. 9 т. 3 се изменя така:
“3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 38, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 42, който става § 34.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 43 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение и от народния представител Мария Капон в § 43 т. 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 35, със следната редакция на ал. 6:
„(6) Копията от справките по този член и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5, се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител или по електронен път.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 42, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 43, който става § 35.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Госпожо Капон, поддържате ли предложението си за създаване на нов § 43а?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Овчаров, моля докладвайте следващите текстове, които са по вносител.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 44 е по вносител, той става § 36.
Параграф 45, също по вносител, става § 37.
Параграф 46 е по вносител и става § 38.
Параграф 47 по вносител, става § 39.
Параграф 48 по вносител става § 40.
Параграф 49 по вносител става § 41.
Параграф 50 по вносител става § 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 43, като предлага следната редакция на чл. 189:

„Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие
Чл.189. (1) Данъчно задължените лица трябва да изпълнят следните условия за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие:
1. преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;
2. първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;
3. първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
4. дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за периода от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;
5. поне 25 на сто от стойността на материалните активи и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
6. материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
7. стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишават 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
8. нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;
9. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотсъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината на преотстъпване, определен от Европейската комисия;
10. прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
(2) Преотстъпеният корпоративен данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за същата първоначална инвестиция, до максимално допустимия интезитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, С 73 от 30.03.2007 г.).
(3) В случаите когато данъчно облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако:
1. данъчно задълженото лице е уведомило органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;
2. получено е положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.
Министерството на финансите уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.

(4) Когато за голям инвестиционен проект не следва да се прилага ал. 3, данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в Решението на Европейската комисия за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, С 73 от 30.03.2007 г.).
(5) За целите на ал. 3 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на уведомяване на Европейската комисия, по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. За целите на ал. 4 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване текстовете до последния параграф, който господин Овчаров докладва тук.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 52 по вносител? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 52.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Параграф 52 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 53 има предложение от народния представител Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Предложението, което сме направили от името на СДС, е за отпадане на данъка върху дивидентите. Предложението на Министерския съвет е данъкът върху дивидентите да бъде намален от 7 на 5%. В мотивите към законопроекта на първо четене ясно е записано, че това ще стимулира привличането на повече инвестиции в България. Тоест самият Министерски съвет си признава за ефектите от такава мярка.
Въпросът е: защо да не бъде премахнат данъкът върху дивидентите, при положение че когато българска компания изплаща дивидент на европейска компания, в повечето случаи няма данък върху дивидентите? Получава се така, че данъкът върху дивидентите общо взето касае случая, когато се изплащат дивиденти в България. За това става въпрос.
При това положение аз и колегите смятаме, че това ще насърчи икономическата активност в България допълнително, още повече вчера бяхме свидетели на увеличение на редица акцизи. Борбата за привличане на повече инвестиции става все по-сериозна в рамките на Европейския съюз. Всеки един от нас трябва да си даде сметка, че инвеститорите избират между доста страни – между България, Румъния, Естония, Ирландия. Конкуренцията става все по-голяма. Освен това тази мярка ще насърчи повече български граждани да инвестират и да спестяват – това е другият, много важен ефект. Ще насърчи вътрешните спестявания и вътрешните инвестиции – това ще бъде може би най-силният ефект от тази мярка. Загубата на бюджета от тази мярка ще бъде минимална – най-много 50 млн. лв.
Най-важното нещо, което може да бъде постигнато, ако това бъде прието, е, че данъкът върху малките предприятия, върху едноличните търговци може веднага да бъде намален от 15 на 10%. Нали искаме да стимулираме точно малкия и среден бизнес в България? Поне аз съм останал с такова впечатление.
В момента логиката на правителството е, че той не може да бъде намален до 10%, защото за големите предприятия е 10% корпоративен данък плюс данък върху дивидентите. За да има еднакво третиране, за малките предприятия, едноличните търговци данъкът е 15%. Така че нещата са свързани.
Аз смятам, че това предложение е доста удачно в момента като допълнително насърчаване на вътрешните и външните инвестиции в България – едновременно се получават и двата ефекта.
Колеги, искам да се обърна към всички вас, които постоянно говорите за дефицита по текущата сметка и какъв проблем представлява за българската икономика. Важното е, че този дефицит до момента е покрит с приток на инвестиции. За да продължи тази тенденция, една от важните мерки е премахването на данъка върху дивидентите.
Уважаеми колеги, надявам се да намерите смелост в себе си да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 21, против 48, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 44 по новата номерация, който е по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 54, 55, 56 и 57.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте до § 57, който става § 48 по новата номерация.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, от Иван Костов и група народни представители и от народния представител Мария Капон § 58 да отпадне, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 58 и предлага да отпадне.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, от Иван Костов и група народни представители, от народния представител Нено Димов, от народния представител Надя Антонова и от народния представител Мария Капон § 59 да отпадне, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 59 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплики от ДСБ.)
По следващия параграф ще Ви дам думата, господин Костов. По двата параграфа заедно, защото по двата има предложения за отпадане на параграфите, което е безспорно поне на този етап. (Реплики от ДСБ.)
Предлага се параграфи 58 и 59 по вносител да отпаднат и след това вие имате предложение да се създаде нов § 58, което не е докладвано. Да ни е ясно какво дискутираме.
Имате право, разбира се, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, първо искам да изясня на народните представители, че става въпрос за един прословут текст, който министър-председателят Станишев внесе и който предвиждаше намаляване на облагането на организаторите на определен вид хазартни игри приблизително два пъти и половина. Предложението беше данъкът, който е предвиден от 10% върху залозите, да бъде върху залозите, намалени с премиите, които се изплащат при хазартната игра. Точно по този начин се получава голямото повишение.
Беше много силна реакцията на Народното събрание от различни страни и комисията – аз поздравявам комисията, е отчела това настроение, тези желания, тези изказвания, тези критики и това няма да мине, грубо казано. В тази връзка обаче е добре народните представители предвид обвиненията, които се сипят за наличието на корупция на най-високи нива – снощи телевизията пак беше пълна с обвинения и то на високопоставени чуждестранни представители от страни партньори в НАТО. Тъй като тези обвинения се сипят, добре е народното представителство да знае отговорите на следните въпроси. И аз моля представителите на Министерството на финансите да бъдат така добри да изяснят на народните представители следното нещо: кой предложи текста в самото министерство? Кой предложи преференциите за организаторите на тези хазартни игри? Коя точно персона или кое точно управление – кой ще поеме отговорността?
Искам да предупредя представителите на Министерството на финансите, че за Демократи за силна България премълчаването на този отговор ще означава, че цялата отговорност, включително и за предлагането на текста, е на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, защото не допускаме, че министър-председателят е измислил този текст и го е предложил между предложението на Министерството на финансите за тези преференции и излизането на законопроекта от Министерския съвет. Така че кой точно предложи текста? И ако обичате да кажете тук официално с кои мотиви Министерството на финансите или този, който е предложил текста, го аргументира? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези два параграфа?
Представители на Министерството на финансите винаги могат да вземат отношение, респективно ако желаят, да отговорят на въпросите, но не могат да бъдат задължени, както ви е известно. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители, които бяха изброени и се подкрепят от комисията, за отпадане на § 58 и § 59.
Гласувайте, уважаеми народни представители, отпадането на тези параграфи.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 58 и 59 отпадат.
Господин Овчаров, моля да прочетете следващото предложение на Иван Костов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Народният представител Иван Костов и група народни представители предлагат да се създаде нов § 58 със следното съдържание:
„§ 58. В чл. 223 числото „10” се заменя с числото „15”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Обяснявам смисъла на този текст за народните представители, които следят гласуванията и дебатите по този закон. Смисълът е следният: организаторите на хазартни игри да плащат не 10% върху залозите, а 15%.
Кои са аргументите? Аргументите да плащат 15% са следните: първо, за организацията на този вид хазартни игри текущите разходи са изключително ниски, така че може да се счита, че приходите са приблизително равни на залозите. Освен това законодателят не бива да насърчава бизнес печалби от човешките слабости, въпреки че в икономическата теория отдавна е известно, че се печели от човешки слабости и от най-големите човешки нужди. Тъй като не бива да се насърчава участието на хората в хазартни игри, предложението ни е ставката от 10% върху залозите да се увеличи на 15%.
Искам да посоча следното. Преди много години – това е добре да го знаят народните представители, когато се лобираше силно още от 1990 г. да се разреши хазартът в България, се обещаваха баснословни постъпления в държавния бюджет. Твърдеше се, че ще има такива големи постъпления, които си заслужават във всички случаи да се пусне хазартът, да се развие хазартът. В тези години по един или друг начин всеки, който е управлявал страната, е бивал обект на тази кампания и се е поддавал в една или друга степен. По този начин се развиха действително много нашироко хазартните игри, само че няма постъпления в държавния бюджет. Няма постъпления. Начинът, по който постъпват парите, очевидно схемата на облагане, данъчната такса не са достатъчни, за да осигурят тези приходи.
Истината е, че в България се играе хазарт, включително от чужденци. Идват хора от съседни страни с добро имуществено състояние, които играят хазарт, но от това нещо няма никакви ползи за държавата. Затова моето предложение като първа стъпка към забрана на хазартните игри, защото има много страни в света, които са забранявали тези игри, е да се направи последен опит държавата да ги дисциплинира, да получи съответни приходи от тези игри и ако и това не даде резултат, тогава просто в един следващ етап хазартните игри да бъдат забранени в България, освен някои от тези, които са най-популярни и които са игри общоприемливи и не са забранени в другите страни от Европейския съюз. Така че предложението е от 10% на 15%.
И тук ще видим хората, които истински желаят да изградят бариера пред един бизнес, който е на границата на престъпността, защото не е тайна, че хазартните игри са начин за изпиране на пари на организираната престъпност. И колкото по-леки са условията, които правителството дава примерно при облагането на залозите с 10%, това е едно изключително леко условие за изпиране на пари на организираната престъпност. Впрочем аз не искам да кажа, че само в България е така, в целия свят е така – хазартът е за това, това прави хазартът в света. Аз предлагам да направим по-тежък живота на тези перачи на пари, на тези, които организират обаче по коректен начин, които все пак правят усилие да правят честен бизнес – за тях дали 10% , или 15% няма да има никакво значение.
Така че предлагам да подкрепите предложението. Това е сериозна мярка за ограничаване на организираната престъпност, корупцията и прането на пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 40, против 28, въздържали се 66.
Предложението не се подкрепя.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моята процедура е за прегласуване. Резултатът на таблото показва, че тези, които са “за”, са близо два пъти повече от тези, които са “против”. Хайде да бъде един път и половина, за да бъда точен. Голямата група е на въздържалите се.
Обръщам се към тези колеги, които са се въздържали. Видяхме, че те са главно от трите групи от мнозинството. Призовавам ги да подкрепят. Чухте аргументите. Това наистина е една от големите болести на модерна България. Болест, за която ние говорим по-прикрито тук, в залата, и попадаме, уважаеми колеги, в нещо много неприятно – ще го кажа в рамките на процедурата, тъй като имам още 60 секунди.
Попадаме в ситуацията – ще го кажа в прав текст – американският посланик да каже две думи и българските институции да се затичат по него. Това е много, много обидно за всички нас, независимо кой е на власт, кой е в опозиция. Попадаме в ситуация, в която уронваме собственото си достойнство и достойнството на страната си фактически. Мнозина тук, бих казал почти всички, се подиграваме, че навремето чакахме да чуем Москва и България тръгваше нанякъде. Защо днес по остри въпроси, по болестни въпроси на нашето общество, в крайна сметка на нашата демокрация, ние отново трябва да чакаме господин Байърли да се произнесе в сутрешен блок на някоя телевизия и да се затичаме тук, като парламентарни групи, след него?
Ето сега е моментът, в който не е нужно някой да ни ръкомаха, с диригентската палка да излиза публично, както го правеха между другото и снощи по всички национални медии посланиците на големи държави.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 38, против 31, въздържали се 61.
И този път предложението на Иван Костов и група народни представители не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 60 има предложения от голяма група народни представители – § 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 60 и предлага да отпадне.
Същият е случаят и с § 61 – да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 61 и предлага да отпадне.
По § 62 също има направени предложения от народни представители за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 62 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на тези три параграфа – до § 62, така както ни се предлага от комисията, и, разбира се, от една голяма група народни представители, както виждате от доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 63 има предложения от няколко народни представители – § 60 да отпадне, които са подкрепени от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 63 и предлага да отпадне.
Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители за промени в § 63, които, ако той не оттегли, аз ще прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли предложението си, господин Костов?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението от народния представител Иван Костов и група народни представители гласи:
“В чл. 244, т. 1 след думите “се определят” се добавя “на основата на общия обем на направените залози за всяко съоръжение.” Думите “както следва” и т. 1 до т. 4 се заличават.
Създава се нова ал. 2 на чл. 244 със следното съдържание:
“(2) Отчитането на общия обем на направените залози по ал. 1, както и редът и контролът за внасяне на дължимия данък се определят с Наредба на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя предложенията на народните представители за отпадане на този параграф изцяло.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги народни представители, има смисъл текста, независимо че не се повиши ставката от 10 на 15%, защото смисълът е следният – в чл. 244 е уреден начинът на облагане на хазартни игри със съоръжения. Уреден е по следния начин – за всяко съоръжение се плаща годишна такса. Грубо казано, това прилича на патента като всеки игрален автомат, ротативка или каквото и да било там има определена вноска, за да бъде инсталирано в съответното игрално съоръжение. Това е текст, който идва от едни времена, когато организацията на хазартни игри със съоръжения беше примитивна, трудно се контролираше, нямаше съответна технология и това беше начинът все пак да има гарантирани приходи. Тъй като в момента хазартните игри са организирани значително по-добре, там се направиха много инвестиции, много спокойно може да се следи обема на направените залози и на тази база да се изравни играта със съоръжения с другия вид хазартна игра, например от типа на спорт, лото и така нататък.
Ние ви предлагаме да направим този не много радикален ход – начинът, по който се облагат едните хазартни игри, да се приравни към начина, по който се облагат другите. Сега, подчертавам, съществуват всички технически възможности това нещо да се направи, а освен това да се проконтролира от съответните органи.
Ние предлагаме в продължението на т. 2 да запишем, че отчитането на общия обем на направените залози, както и редът и контролът за внасяне на дължимия данък да се определят с обща наредба на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. Може във всяко казино буквално – сега това не струва пари – да се монтират камери и да се види кога участникът в игра със съоръжение прави залога и купува съответните инструменти или там чипове, с които всъщност се осъществява играта. Няма проблем да се премине към такова облагане.
От друга страна, със сигурност това силно ще дисциплинира и ще стесни възможностите да се перат пари през игралните автомати.
Затова ви моля да подкрепите текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението от Иван Костов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 30, против 28, въздържали се 57.
Предложението на Иван Костов и група народни представители не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 63.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 9.
Параграф 63 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 64 има предложение от народните представители Мартин Димитров и група народни представители - § 64 да отпадне.
Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители - § 64 да отпадне.
Има предложение от народния представител Надя Антонова - § 64 да отпадне.
Има предложение от народния представител Мария Капон - § 64 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да дам разяснение каква е причината за предложението в чл. 247 по вносител да отпаданат думите „и до контролния орган по хазарта”.
Реално това е текст, който е за внасяне на данък от хазарта.
„Данъкът по този раздел се внася в срокове за декларирането му.
(2) Данъкът се внася за всеки обект на хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта.
Лицата по този раздел изпращат копия от платежно нареждане до териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по местонахождение на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган на Комисията по хазарта, органа по хазарта.”
Точно защото хазартът е на ръба между закона и организираната престъпност, казвам „на ръба”, защото обикновено това е нормален бизнес. В същото време обаче дава предпоставка за пране на пари. Многократно съм го казвала, прането на пари означава връзка с организираната престъпност – това е борбата с тероризма, борбата с наркодилърите. По тази причина смятам, че най-нормално е да има двукратна справка, която да може да контролира различните институции. Затова е важно тази справка, от една страна да отива до комисията, до органа по хазарта и от друга страна, до териториалната дирекция.
Ако утре има злоупотреба където и да било, то по начина на разпределение може да бъде направена справката и да се види къде е възможно това. Не разбирам защо Министерството на финансите изведнъж решава, че трябва да отпадне този текст и каква е причината за това.
Затова считам, че трябва да подкрепите нашето предложение, което сме направили с колегите както на Надя Антонова, така на Иван Костов, така на Мартин Димитров и моето предложение - да остане текстът така, както е досега действащият режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Давам думата на заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което е направено и подкрепено от Комисията по бюджет и финанси, е резултат от практиката и на Комисията по хазарта, и на Националната агенция за приходите.
Комисията по хазарта твърди, че е заливана от твърде много хартия, която просто не им служи за аналитични цели. Нещо повече, Комисията по хазарта е компетентен орган по отношение на внасяне на данъка. Компетентен орган по внасяне на данъка е Националната агенция за приходите. Между Държавната комисия по хазарта и Националната агенция за приходите има добро взаимодействие и координация и в този смисъл този текст не е необходим.
Разбира се, това е право на народното представителство да прецени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До почивката трябва да приемем закона.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Взeмам думата, защото я няма Надя Антонова. Вие знаете, че ние от Комисията по правни въпроси като юристи разсъждаваме по този начин - след като имаме работа с една рискова дейност, каквато е по същество хазартът, добре е контролът да бъде двоен. Това, че Агенцията по хазарта смята, че се зарива с хартия и че не иска да има документация, и да прави разсъждения и анализи, това е проблем на тази Агенция по хазарта и това какви хора влизат в нея.
Във всички случаи не е в излишък и не е нередно да има информация в тази агенция, която да следи фирмите. Тя затова е тази агенция, за да може да вижда какви са финансовите потоци, какви са данъците, които плаща и евентуално на база на тази информация да прави изводи.
Това, че те смятат своето пребиваване там по друга причина е техен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Иван Костов, Надя Антонова и Мария Капон за отпадане на § 64. Това тяхно предложение, както разбрахте, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 33, против 9, въздържали се 55.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Госпожо Капон, заповядайте за процедура.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че госпожа Антонова вече е тук. Искам още веднъж да обясня какъв е текстът. Текстът, който сме внесли, е справката, която идва за платени данъци от страна на всички, които упражняват дейността хазарт, да не бъде само до териториалната данъчна служба, а съответно и до органа по хазарта. Няма никакъв смисъл отпадането на двойната справка, тъй като дейността е рискова. Защо трябва да отпадне такава справка да отива и до органа по хазарта? Как те правят анализи? По какъв начин могат да отидат на съответната проверка? Нормално е да могат самостоятелно да направят това нещо.
Още веднъж апелирам към вас да остане текстът такъв, какъвто беше досега в закона. Позволяваме си всеки път с някакъв такъв дребен текст да облекчаваме режима. Това е облекчение на режима, ако отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народните представители Мартин Димитров, Иван Костов, Надя Антонова и Мария Капон за отпадане на § 64.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 52, против 13, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 64 на вносителя, който става § 49, подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 85, против 33, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Госпожо Капон, заповядайте за процедура.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, уважаеми господин председател.
Да, господин Овчаров, сигурно изглежда като борба с вятърни мелници. Смятам обаче, че тук е въпрос наистина на бизнес, който носи риск, и единствено от две страни да бъде контролиран е правилното. Нека не облекчаваме режима, тъй като при предходното гласуване един глас не стигна, сега всички трябва да гласуваме срещу текста на вносителя, за да остане завареното положение, каквото е в момента в закона, без да облекчим режима.
Така че моля колегите и апелирам към гласуване „против” текста, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване текста на вносителя за § 64, който става § 49, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 55, против 47, въздържали се 15.
Текстът не се приема.
Може би за първи път ми се случва в моята дългогодишна парламентарна практика. Следователно, уважаеми народни представители, остава текстът на чл. 247, ал. 3, както е досега. Режимът остава същият, както е досега. Няма нищо фатално.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 65 има предложение от народния представител Надя Антонова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 51.
По § 67 има предложение от народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67, който става § 52 със следната редакция:
„§ 52. В чл. 267 числото „50” се заменя с „20”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи, които са по вносител, подкрепени от комисията, и новата редакция на комисията за § 52.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 68 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 53:
„1. Точка 4 се изменя така:
„4. Точка 29 се изменя така:
„29. „Първоначална инвестиция” е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нова дейност;
2. разширяване на съществуваща дейност;
3. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
4. основна промяна на съществуващия производствен процес.
Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.”
2. В т. 7 се правят следните изменения и допълнения:
„7. Създават се т. 45-52:
„45. „Селскостопански продукти”, „преработка на селскостопански продукти” и „реализация на селскостопански продукти” са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към минималната помощ.
46. „Приемливи разходи за материални активи” за целите на т. 29 и т. 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини, съоръжения и оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
47. „Приемливи разходи за нематериални активи” за целите на т. 29 и т. 48 са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
48. „Голям инвестиционен проект” е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период от 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.
49. „Нетни приходи от продажби” са тези по смисъла на Закона за счетоводството.
50. „Метод на собствения капитал” е този по смисъла на счетоводното законодателство.
51. „Метод на пропорционална консолидация” е този по смисъла на счетоводното законодателство.
52. „Съвместно контролирано предприятие” е това по смисъла на счетоводното законодателство.”
3. Точка 52 от текста на вносителя да отпадне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69, който става § 54 със следната редакция:
„§ 54. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 6, ал. 3 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.
2. Параграф 15 се изменя така:
„§ 15. Разпоредбата на чл. 59 не се прилага за данъчен амортизируем актив, за който е преустановено начисляването на данъчни амортизации към 31 декември 2006 г. съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, защото временно не се употребява в дейността. Начисляването на данъчни амортизации за актива по изречение първо се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация.”
3. Параграф 26 се отменя.
4. В § 30 думите “признават за данъчни цели по реда на чл. 39” се заменят със “смятат за провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на актива съгласно чл. 53, ал. 1”.
5. Параграф 31 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 54.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Наименованието е по вносител.
Параграф 70, който става § 55, е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте това, което се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 71 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 71.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Параграф 71 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 72 е по вносител и става § 56.
Параграф 73, който е по вносител, става § 57.
Параграф 74, който е по вносител, става § 58.
Параграф 75, който е по вносител, става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 76 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев “2007” да се замени с “2008”.
По този параграф има предложение и от народния представител Мария Капон “1 януари 2007 г.” да се замени с дата “1 януари 2008 г.”.
Комисията подкрепя тези две предложения.
Комисията предлага в § 76, който става § 60, числото “2007” да се замени с “2008”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 60 по новата номерация.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 77 има предложение от народния представител Мария Капон параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 77 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, тук става дума за прехвърляне на текстове, които вече ги четохме и гласувахме в предишните текстове. Сега само придобиват номерация 61, 62 и 63. Вие преценете какво точно да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаше едно такова прехвърляне в началото, когато § 2 ставаше § 61 примерно.
Но сме ги чели и са гласувани.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Всъщност тук са намерили само систематичното си място. След като са гласувани тези параграфи, не е необходимо още веднъж да бъдат четени и гласувани. Това да се отрази в стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 78 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители той да отпадне.
Има направено предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители параграфът да отпадне.
Има направено предложение и от народния представител Мария Капон § 78 да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 78, който става § 64 и предлага следната редакция:
“§ 64. Параграфи 61, 62 и 63 от този закон се прилагат при определяне на данъчния финансов резултат за 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожа Капон оттегля предложението си.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Костов за отпадането на § 78.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 28, въздържали се 45.
Предложението на тези народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на комисията за § 64.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 7, въздържали се няма.
Параграф 64 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 65 със следното съдържание:
“§ 65. Параграфи 16 и 17 от този закон се прилагат за активи, придобити след 31 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79.
Имате думата, уважаеми народни представители, по тази два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 80 има предложение от народния представител Мартин Димитров, който предлага следния текст:
“Параграф 80 се изменя така:
“§ 80. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 67 със следната редакция:
“§ 67. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на § 7, 21, 24, 38-43, 47, 48, § 53, т. 3-7, § 54, т. 1-4 и § 55-58, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров оттегля предложението си.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 67.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 9, въздържали се няма.
Текстът е приет. С това е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Уважаеми народни представители, тъй като до почивката остават 15 минути, мисля, че можем да започнем със следващия законопроект:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, приет на първо четене на 23 ноември 2007 г.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, предлагам по тази точка в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, които вече са тук, и госпожа Ана Асенова – младши експерт, юрисконсулт в Дирекция “Данъчна политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за допускане в пленарната зала.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона: “Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на закона. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 1 има предложение от народния представител Евгени Чачев, който предлага в чл. 1, ал. 2 след думите “определя с наредба размера” да се добави “и администрирането”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което е същото.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров – в чл. 1, ал. 2 се изменя така:
“(2) Общинският съвет определя с наредба размера и администрирането на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.”
Комисията не подкрепя тези три предложения и подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложенията народните представители Евгени Чачев и Стефан Софиянски, които са с едно и също съдържание.
Гласували 95 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 16.
Предложенията на тези двама народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 102 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1, както е по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 3.
Текстът на § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение на народния представител Евгени Чачев, който предлага:
1. Да се създаде нов параграф със следното съдържание:
“§ ... В чл. 4, ал. 3 след думите “органи по приходите” се добавя “и на публични изпълнители за действия по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ДОПК”.
2. Създава се нова ал. 8:
“(8) Държавата компенсира в пълен размер общините за неполучени данъчни постъпления в случаите на въведени с други закони освобождавания и облекчения върху местни данъци.”
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е внесено от народните представители Стефан Софиянски и Иван Сотиров.
Комисията не подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Евгени Чачев, Стефан Софиянски и Иван Сотиров, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 14.
Тези предложения не се приемат.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 2 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 88, против 18, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 3 има предложение от народния представител Янаки Стоилов и народния представител Надя Антонова:
В чл. 8 ал. 6 се изменя така:
“(6) Общинският съвет освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Милен Велчев - § 3 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова - § 3 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. С този § 3 ще приключим с първата част от нашата работа.
Има думата народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател. Смяната на думата “граждани” и замяната й с “лица” означава не само физически, а и юридически лица. Тоест се сменя текстът по съдържание – да може общинският съвет на база на наредба да променя възможността и да освобождава юридически лица от местни данъци и такси.
Странното е, че в логиката на закона аз бих приела тази поправка, ако имаше изцяло децентрализация. Но целият закон е предложен в рамките на коловоз – на общините се разрешава да качват данъците и таксите, а в същото време има коловоз, в който да се движат. Каква е причината обаче в един момент с този текст общините да освобождават изцяло от такси и то юридически лица? Смятам, че това може да породи съмнения за корупция при всяко едно такова освобождаване, след като смисълът на закона, който ще бъде приет, е да има коловоз поне за първите години на децентрализацията, ако тя може да се нарече такава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! С госпожа Антонова сме направили предложение, което уточнява възможностите за освобождаване на лица от заплащане на определени такси.
Идеята за това предложение дойде в мен в резултат на различни разговори, които съм водил с наши избиратели в приемната, и от кореспонденцията, която съм получавал през последните години.
За какво става дума? Нашето предложение всъщност променя само една дума в ал. 6 на чл. 8. Сегашната ал. 6 гласи:
“(6) Общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен в наредбата по чл. 9.”
Забележете текста на предишната ал. 5, с която е свързана ал. 6:
“(5) Общинският съвет определя с наредба реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.”
Сега се оказва, че лицата могат да отговарят на условията, които предвижда наредбата, и въпреки това да не бъдат освободени от заплащане. В случая смятам, че местните власти трябва да действат в условията на обвързана компетентност, а не в едни и същи случаи да освобождават едни лица, а други да не освобождават. Каква е логиката?
Въпросът е всяка една институция – било то държавна или местна, да има ясно определени условия, да дава едни и същи решения за гражданите. Мисля, че по този начин гражданите ще получат допълнителни гаранции за защита на техните права и възможности във взаимоотношенията им с местните органи на властта. Такъв е смисълът на нашето предложение и мисля, че то трябва да бъде подкрепено.
Не знам впрочем дали в Комисията по бюджет и финанси е имало някакви възражения и какви биха могли да са те? Аз поне не намирам аргументи срещу това предложение.
Смятам, че без то да изглежда толкова значително, е една от стъпките и то в области, които пряко засягат интересите на гражданите, когато става дума за различни видове такси, защото в някои случаи те се освобождават от такси, било заради това, че общината не предоставя определен вид услуга, а другата категория е, когато тези лица поради една или друга причина не ползват през цялата година или през някакъв период от нея този вид услуги. След като те са подали своето искане, след като то е обосновано със съответните факти и те не бъдат оспорени, общинският съвет би трябвало да вземе решението, съответстващо на тези факти.
Във връзка с това предложение има и следващо наше предложение по чл. 71, т. 1, което специално се отнася за сметосъбирането и сметоизвозването, когато услугата или не се осъществява от общинския съвет, или когато тези категории лица са освободени от нея.
Използвам изказването си, за да обоснова и двете предложения. Всъщност принципното решение трябва да бъде взето тук с оглед на начина, по който общинските съвети ще се произнасят по направените искания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте за изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление още когато обсъждахме промените в Конституцията, въпреки нашите възражения, се прие парламентът да определя долната и горната граница при определяне на местните данъци.
При това положение вече възниква следната хипотеза: дали след като със закон трябва да бъдат определяни долна и горна граница, дали изобщо е конституционносъобразно общинските съвети да освобождават от данъци физически или юридически лица.
Отделно от това Конституцията...
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е за услуга, не за данък.
ИВАН СОТИРОВ: Няма значение, във всички случаи, когато говорим за данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега сме на § 3.
ИВАН СОТИРОВ: Извинявам се.
Но пак стои...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В § 3 се предлага думата “граждани” да се замени с “лица”.
ИВАН СОТИРОВ: Физическите и юридическите лица по Конституция не биха могли да бъдат разглеждани поотделно, защото Конституцията изрично казва, че данъците и таксите се определят съобразно размера на имотите и доходите. Никъде не се дава възможност да се прави разделение на това дали облагаемото лице е физическо или юридическо. Критерият е по Конституция да бъдат определяни тези неща.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Става въпрос не за данъци, а за такси.
ИВАН СОТИРОВ: А таксите трябва да съответстват на цената на услугата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или около цената на услугата.
ИВАН СОТИРОВ: А не, както сега се определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Надя Антонова.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 39, против 7, въздържали се 63.
Предложението на тези двама народни представители не се подкрепя.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Милен Велчев и на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 42, против 22, въздържали се 47.
Предложението на тези народни представители не се подкрепя.
Моля, гласувайте § 3, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 69, против 41, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Сега е 11,03 ч. Почивка до 11,33 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подновяваме нашето заседание след почивката.
Имаше питане дали утре ще има парламентарен контрол. Позволете ми да ви информирам, преди да пристъпим към нашата работа по законопроекта.
Утре на въпроси и питания ще отговорят:
- министър Радослав Гайдарски – на въпрос на народния представител Ненко Темелков и на питане на народния представител Иван Иванов;
- министър Румен Петков – на седем въпроса на народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Стоян Витанов, Митко Димитров, Павел Шопов, Асен Агов и Мартин Димитров;
- министър Асен Гагаузов – на четири въпроса и на едно питане;
- министър Миглена Тачева – на четири въпроса и на едно питане;
- министър Петър Мутафчиев – на два въпроса;
- министър Джевдет Чакъров – на два въпроса на народните представители Мартин Димитров, Елиана Масева и Иван Иванов.
Парламентарният контрол утре, петък, започва от 11,00 ч.
Продължаваме да гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. Съгласно това, което моят колега проф. Корнезов ми е отбелязал, продължаваме с § 4.
Господин Овчаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 4 има предложение от Иван Костов и група народни представители, което комисията не подкрепя – в чл. 22 числото “1,5” да се замени с числото “1”.
Има предложение от народния представител Милен Велчев, което комисията не подкрепя – в чл. 22 думите “в граници от 1,5 до 3 на хиляда” се заменят с думите “в граници от 0,5 до 3 на хиляда”.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което комисията не подкрепя – в чл. 22 думите “от 1,5 до 3 на хиляда” се заменят с думите “от 0,75 до 3 на хиляда”.
Следва предложение от народния представител Иван Сотиров, което комисията не подкрепя – чл. 22 се изменя така:
“Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0 до 3 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направени четири предложения.
Госпожо Капон, виждам, че желаете да вземете думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Всички народни представители, направили предложения за промяна на § 4, чл. 22, искат да предоставят реална децентрализация и възможност общинските съвети и кметът да вземат политически решения и да могат да носят отговорност за тях. Несериозно е да даваме възможността на общините единствено да качват данъци. Тези текстове, в които със ставка 1,5 на хиляда имаме възможност и им предоставяме до 3, означават разрешение от страна на законодателя единствено за увеличение на данъчната оценка. Тези текстове са в рамките на целия закон – както за патентите по-нататък, така и за всички местни данъци и такси.
Мнозинството реши, че не може да се довери на местната власт, въпреки че голяма част от местната власт е и ваша, за това, че общинските съвети и кметовете могат да бъдат популисти, от една страна, или, от друга страна, достатъчно некомпетентни, така че или да увеличат много данъците, или съответно да ги намалят много. Според мен това е несериозно. Местната власт е пряко избрана от хората и те няма да допуснат такова нещо.
По отношение на децентрализацията, независимо с кой от текстовете минава, разбира се, най-добър е текстът на господин Сотиров – за това, че дава възможност да се започне от нула. Нормално е да няма долна граница. Моето лично предложение беше да може поне наполовина за определени по-нататък патентни данъци до максимално по две да бъде даден този така наречен коловоз.
Затова аз ще подкрепя всички предложения, които са направени от колеги, под каквато и да е форма да бъде подкрепена местната власт и да имаме реална децентрализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз ще направя изказване в същия дух, затова ще се постарая да бъда кратък.
От НДСВ сме заявили много отдавна, още преди да бъде внесен проектът на Министерския съвет в Народното събрание, как разбираме тази част от финансовата децентрализация. Не я разбираме само като увеличаване на данъците. Разбираме свободата, която беше дадена на общините с последната конституционна поправка, като възможност те не само да увеличават, когато намерят за уместно това, но и да намаляват местните данъци.
Не сме съгласни и смятаме, че българските граждани няма да приемат тази добра идея за финансова децентрализация да се изражда в повсеместно увеличение на ставките на данъците. Затова сме склонни да подкрепим всички предложения в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Нашето предложение е долната граница да бъде свалена на 1% и от 1 до 3 промила общините да могат да определят местния данък сгради.
Ние не считаме, че трябва да се отива по-ниско от 1% и да има нулева ставка, която общините да могат да избират, по простата причина, че ако това нещо се приеме, грижата за инфраструктурата, поддържането, изграждането и пр. изцяло ще падне върху държавния бюджет. Повечето общини ще предпочетат вероятно такъв вариант, особено тези, които имат проблеми с обезлюдяване.
Който има имот, трябва да плаща данъци за него, за да може съпътстващата инфраструктура да се изгражда и поддържа – това е логиката на местния данък, така че няма аргумент той да бъде много нисък.
От друга страна, да се дава свободата само по посока на увеличение на ставката до 3 промила върху оценката на имота е липса на възможност да се прави местна политика. Излиза, че цялата местна политика може да се прави само и дотолкова, доколкото тя не противоречи на разчетите и вижданията на Министерството на финансите, които примерно са изградени на базата на определено число. Имам предвид за ставка на местния данък.
Вярно е, че по този начин работата на Министерството на финансите става по-лесна, но, от друга страна, се ограничава свободата на местните власти.
Господин председател, искам да завърша своето изказване със следното. Тъй като чухме, че ще има подкрепа от НДСВ за това текстът да бъде освободен и надолу, в смисъл ставката да бъде намалена, аз настоявам Вие да вземете мерки да не се гласува с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ИВАН КОСТОВ: Опасенията ми са, че БСП и ДПС в момента като че ли имат повече карти в обращение и това може да изкриви реалното съотношение в парламента. Вие знаете, че в парламента БСП и ДПС нямат мнозинство и ако има почтено гласуване, при така заявените позиции ще излезе, че ставката може да слезе надолу.
Процедурното ми предложение към начина на водене е да вземете тези мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за препоръката.
Аз мисля, че в крайна сметка, след като се гласува и се види резултатът, тогава ще се разбере кой с кого прави мнозинство. Но Вие сте прав по принцип, че не трябва да се гласува с чужди карти, и аз ще се придържам към това.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): “Атака” и преди е изказвала своята позиция относно така наречената децентрализация на общините и на местната власт. Ние сме скептично настроени към този процес, така както е разбирам и от управляващите, и от мнозинството и както беше записан и в Конституцията. Такава децентрализация би била добра и нормална при нормална държава, а не при условията на такава, каквато сме в момента.
Много скоро беше, когато проведохме избори – това беше преди месец и половина – два, и всички знаем до каква местна власт доведоха тези избори. Най-провалените, най-пробитите избори, които доведоха до управи по места: кметове, общински съвети и общински съветници, които са толкова корумпирани, че повече от това не може. И вчера, и днес в печата се появяват ужасяващи цифри от порядъка на 200 млн. лв., инвестирани от групировки и от престъпни босове и фигури за избора на тези кметове и тези общински съветници, на които вие искате да дадете в момента много големи правомощия и да ги лишите от какъвто и да е контрол. Това е неприемливо и е много опасно. Това съвпада с вашата теза за глобализация, която означава по-малко власт в държавата и разпарчетосването й на региони. Колкото може по-намалко, по-наситно да бъде накълцана държавата, да я няма България, да бъдат давани субсидии и помощи отнякъде долу на кметства и общини и да изчезват парите като вода в пясък.
За честните хора аз съм сигурен, че думата “децентрализация” сигурно има добро значение, но те не разбират втория план на събитията. Те не разбират тази много опасна и пагубна тенденция, която е скрита за тях и те ще я разберат, но това ще стане, когато ние разпарчетосаме остатъците от държавност в България и хвърлим държавността да се търкаля долу по места в ръцете на вече престъпни кметове, престъпни общински съветници, престъпна администрация по места. Защото голямото изтичане и голямата кражба в България е не само въпрос на централна власт, тя е до голяма степен въпрос на пороците, на проблемите, на личностите, на грешните избори, на корупцията, на продажността по места и там в момента са насочени неслучайно усилията. Затова на престъпни босове и групировки неслучайно тези избори за местна власт бяха толкова оспорвани. Там е мястото, където ще се доограбва, защото там все още е поостанало нещо за разлика от държавната собственост, от предприятията, на които собственик принципал беше държавата.
Има и досега много индикации за превратно използване на местна власт, такава каквато искате сега да я узаконите и да им я дадете. Знаете ли вие, колеги, какви такси се гласуваха, правиха, колко беше престъпно това за такса смет на определени места? Всичко това, което досега беше престъпно, подлежеше на контрол, въпреки че то беше оставено безстопанствено долу на съвестта в кавички на кметове и на председатели на общински съвети и на общински съветници. Всичко това сега с така наречената децентрализация вие им го поднасяте на тепсия – тази кражба да бъде законна кражба. И аз с тези промени, които сигурно ще гласувате, ви предричам, че ще следва страшен бум, от който хората много скоро ще пропищят, на такси за имоти, данък сгради, на такси смет, които такси смет в момента са ужасяващи на определени места, други местни данъци и такси, които ще хвръкнат много нависоко. Ще се създадат от тях черни каси, ще се събира парсата в тях в много големи размери…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече вече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … от кметове, общински съветници, която престъпно ще бъде харчена. Не сме готови за това, което предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, доста емоционално говорите – осем пъти употребихте думата “престъпни”. Не всички кметове са престъпни и това трябва да го знаем. (Шум и реплики в залата.)
Господин Кирчев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Шопов, крайно съм несъгласен с Вашата теза, че не трябва да се развива децентрализацията понеже тя била източник на локален корупционен механизъм. Корупционните механизми колкото са сведени по-долу до хората, по-лесно се оценяват, защото ако една община си позволи един такъв механизъм, гражданите много по-лесно наблюдават това, отколкото корупционните механизми, които се развиват на централно ниво. Примерно от типа замяна, суап, което се направи с външен дълг и т.н. – схеми много по-добре отработени и които никой не разбра. Така че нека да не атакуваме децентрализацията и нека наистина се борим, доколкото може, да сведем разпределението на средствата да бъде до самите хора, за да бъдат те наистина контрол на разпределението на парите, а не това да става централно. Мисля, че тук е Вашата голяма грешка, подценявайки децентрализацията на управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шопов! Аз мисля, че не всеки български гражданин може да назове друг гражданин като престъпник, най-малкото и като депутат – това може да го направи само съдът. Защото и вие имате общински съветници, ако кажем, че и те са в тази категория, не става добре. Вие само може да направите оценка за вашите общински съветници, особено за онзи от Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, желаете ли дуплика? Не.
Има думата народният представител Иван Сотиров.
Заповядайте, господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително се учудвам, че колегата Шопов има по-голямо доверие на министъра на финансите отколкото на председателя на Общинския съвет в Бургас, например.
Корупция има на всички нива в държавата, това го отчитаме, но на местните власти във всички случаи можем да имаме много по-голямо доверие. Ако предложението за такава регулация презумира това, че нямаме доверие на местните власти, на общинските съвети и на кметовете, които бяха избрани скоро, и че трябва пак по един стар маниер централно да се определя точно какво и как да го правят, ако ние действително искаме да вкараме смисъл в местното самоуправление, няма основания от долна граница. Спомняте си, че още когато обсъждахме Конституцията, ние бяхме против това да се поставят граници, особено долна граница. Ако в световната практика има горна граница, за да се гарантират интересите на гражданите, че някъде няма да има злоупотреби с прекомерно завишаване на горната граница, то долната граница няма никакво основание. И ще видите, като влезем в дебат по следващите текстове в закона, че там се влиза в един нескончаем дебат как държавата да определи точно къде да бъдат освободени и кои категории данъкоплатци да бъдат освободени от местни данъци, как да се намерят общи критерии за доста разнородните общини в страната и данъчни субекти, защото в България има много разнородни общини – има малки общини, има големи общини, богати общини. Това най-добре могат да го преценят органите на местно самоуправление. Във всички случаи там, където решението се взима от колективни органи, в които има представителство на различни политически партии, които са близко до проблемите на хората, там може да се вземе най-компетентното и най-обективно решение. Няма как правителството и министърът на финансите да могат да определят кое е най-добро за една местна общност. Такъв тип разсъждение ни връща много назад и то обезсмисля местното самоуправление, обезсмисля избора. Този дебат го водим и по всички други закони, които са свързани с местното самоуправление. Ние вървим в една посока действително да обезсмисляме местните избори. По-добре да се премине към назначаване на кметовете.
Това събиране на долната и горната граница по същество обезсмисля това, което целяхме с Конституцията – да се даде възможност на общините да определят размера на местните данъци и да водят политика. Дори по някакъв начин ги лишаваме от възможността там, където общината иска да стимулира бизнеса, да облекчава хора в тежки категории, дори да си решава демографски проблеми с облекчения, да го прави. Ние със закон искаме да забраним на общините да водят тази политика. Откъде накъде и с какво право ние ще извършим тези ограничения? И ще видите след това, като започнем да обсъждаме следващите текстове, в колко глупави хипотези ще влезем. Ние в работната група имахме един доста тежък дебат и накрая винаги се връщахме на това не е ли по-добре да оставим общините да решават тези проблеми и да водят политиката вместо ние тук да се опитваме да го решаваме централно.
Затова се обръщам към всички вас, защото всички политически партии имат представители в местната власт – кметове и общински съветници, да им гласуваме това доверие, което са им гласували избирателите, и да се откажем от този начин на мислене, че държавата, че партията са най-умни, че те виждат най-добре нещата и че долу по места са някакви хора, които ще вземат да откраднат нещо, да сгрешат нещо. Нека да престанем да мислим вместо хората, вместо кметовете, вместо общинските съветници, вместо избирателите, нека да им дадем възможност, аз съм убеден, че по-добре ще решат тези въпроси, отколкото ние тук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Този текст и предложенията, които разглеждаме, са изключително важни. Смисълът на финансовата самостоятелност на общините е носене на отговорност. Как е уредена системата в момента? Хората, които живеят на дадено място, искат от кмета. Кметът казва, че не може, защото парите му ги дава министърът на финансите. Министърът на финансите казва, че не може, защото Международният валутен фонд, Световната банка или някой друг му пречи. Идеята на финансовата самостоятелност е да се носи отговорност пряко от хората, които са избрали кмета и общинския съвет. Кметът вече няма да може да се оправдава с някого друг, с министъра на финансите, правителството или който и да било. Обаче за да се получи цялата работа, кметът трябва да има наистина правомощия. И предложението на управляващите общините да могат само да увеличават данъците е напълно неадекватно. Помислете си за политическия ефект, който ще се получи от това предложение. Хората ще кажат, за какво ни беше тази финансова самостоятелност, като само ни увеличиха данъците? За какво ни беше цялата тази работа? Ще стане като с магистрала “Тракия” – след случая с магистрала “Тракия” никой вече в България не иска да чуе за концесиониране. Иначе инструментът концесиониране е много смислен и много стойностен, но след магистрала “Тракия” вече няма обществена подкрепа. Това ли искаме ние за финансовата децентрализация?
Тезата, която се лансира от правителството, че общините били безотговорни е направо несериозна и не трябва да се повтаря и да се чува. Символ на отговорността бил министърът на финансите, а символ на безотговорността – общините. Неслучайно вчера ви казах, че дори министърът на финансите не е избран пряко от народа, той е назначен. Докато кметовете и общинските съвети са пряко избрани от гражданите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): С купени гласове!
МАРТИН ДИМИТРОВ: В това е огромната разлика като носене на отговорност - тези хора, които са пряко избрани, могат да носят много повече отговорност, от тези, които са били назначени. И това трябва да е ясно и да се каже от всички нас.
Другият аргумент, който често чувам от страна на правителството, е какво ще стане, ако фалирали общини. Вижте западноевропейската практика, има много възможности – има принцип на назначаване на синдик, който управлява общината за временен период, ако се случи финансова криза. Но важното е, че с финансовата децентрализация хората, които живеят в дадено населено място, ще знаят, че отговорност за начина им на живот, за местната инфраструктура се носи от кмета и от общинския съвет. Има ясно носене на отговорност. Но това няма да се случи, ако приемате подобни текстове.
Какво казват от Министерството на финансите? Сегашните нива на данъците стават минимални. И оттук нататък кметовете могат само да ги увеличават. Ами никой няма да подкрепи в този вид финансовата ви децентрализация! Няма да се получи никаква подкрепа за една такава мярка! Кой иска мярка, която води единствено до увеличаване на данъците? Никой няма да подкрепи това нещо.
Учудвам се на кметовете в БСП, че си мълчат по този въпрос. Но имайте предвид, че от вас асоциациите на гражданите и на общините ще потърсят отговорност защо не заехте ясна позиция. Това е много важна тема. Искаме ли ние всички децентрализацията да успее в България? Ако искаме, сега е моментът да не допуснем единствено увеличение на данъците. Защото в крайна сметка гражданите няма да застанат зад такава политика, няма да я подкрепят. И догодина дори ще си кажат, по-добре си бяхме без децентрализацията, защото ни бяха по-ниски данъците. И дори тези кметове и общини, които приемат добри решения, добри идеи, могат да предприемат по-сериозно намаление на данъците и това да не се отрази на финансовия резултат, вие им казвате, че не могат да го направят, вие им забранявате. Защо да забраним на хората да предприемат подобни действия, които могат да бъдат иновативни, които могат да водят до още по-добри резултати в съответната община? Защо им го забраняваме?
Така че, колеги, обръщам се към вас с настояването да подкрепите предложението или на СДС, или на някого от другите колеги, така че общините да могат и да намаляват местните данъци. Надявам се да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Дебатът загуби известен смисъл в конкретността си и пак премина в дебат, който водим много отдавна и в предишни народни събрания – „за” или „против” все по-увеличаващата се самостоятелност на общините по отношение на финансите.
Това, което говори моят приятел Мартин Димитров, е вярно и изглежда много красиво, когато е изразено с идеални параметри. Само че избраните пряко от народа кметове и общински съветници, избрани с купени гласове в едно, хайде, да кажем петдесет процента от случаите, и тогава каква самостоятелност имат те и защо да им се дават пари в ръцете? В какво ще се изрази и какъв ще бъде резултатът от тази самостоятелност? Министърът на финансите поне по някакъв начин контролира Народното събрание. Кметовете и общинските съветници се контролират чрез съда. Кого е изконтролирал съдът в България, да си спомните? Пак ще ви повторя, в България няма право, има само криво или предимно криво. И по този начин това, което правим в момента, ако и да е добро в идеални размери, в идеални граници, в идеална рамка в конкретната и планкентият израз на тази самостоятелност нищо не представлява и ще видите, че те ще крадат още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Станилов, с уважение към Вас, искам да Ви кажа, че не приемам Вашите доводи по следните съображения. Вие разглеждате министъра на финансите като фигура, която носи финансовата стабилност, в което няма нищо лошо. Но си дайте сметка за политическия натиск, който всеки ден се оказва върху него. Всеки ден от управляващата коалиция, която и да е тя, от което и да е правителство, той е подложен на жесток натиск. На практика той превежда на общините такива средства, каквито реши политическата партия или политическите партии, които управляват.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не е вярно това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така се получава. Вижте по общини е точно такава практиката. Ние не можем да подкрепим една такава практика. Защото Вие смятате министъра на финансите като личност или като нещо, което е извън правителството, извън управляващата коалиция, което не е вярно като подход. Просто не е вярно като подход. В последните години има много лоша практика дадени общини да получават повече пари в зависимост от това какво е отношението на министъра на финансите към тях.
И нещо друго, много важно. Подходът, че на централизирано ниво някой може да знае повече, отколкото местните хора, е грешен. Ние с Вас, колкото и много да харесваме България, примерно аз съм роден в София и съм избран в София. Аз не мога да познавам по-добре от хората в Бургас ситуацията в Бургас. И твърдя, че министърът на финансите не може да познава по-добре от Общинския съвет в Бургас какво трябва да се направи в този град. Ако се направи такова твърдение, то е много спорно и е грешно. Затова взимането на решение трябва да бъде свалено на най-ниското ниво, което е близко до хората.
Другата теза, по която, господин Станилов, ако днес не Ви убедя, ще продължавам да настоявам и да опитвам да Ви убедя, е в следното нещо – че така вече ще се носи ясна отговорност. И ако има кражби, за които Вие говорите, те ще са пред очите на хората в съответния град и ще бъдат по-видими, защото на хората ще им бъде ясно, че общинският съвет и кметът носят отговорност. Когато има кражби, те ще са по-видими и ще се носи много по-ясна отговорност.
Какво се получава в момента? В момента има огромно преизпълнение, то отива в централния бюджет и, както виждате, правителството много непрозрачно си го харчи. Тук няма ли злоупотреби, няма ли неефективност, господин Станилов? Нямате ли проблем с тая ситуация? Аз предпочитам тези пари да останат в общината, общинският съвет да реши как ще ги харчи и тогава отговорността се носи пряко пред хората, които са избрали общинския съвет.
Вие повдигнахте въпроса с купуването на гласове. При една такава ситуация, когато хората разберат, че с техните решения те избират пряко своето местно управление, ще нарасне повече и активността на избори. А когато нарасне активността на избори, проблемът с купуването на гласове ще бъде по-малък. Ако активността беше по-висока и купуването би било по-трудно, би имало по-малко значение. Но хората трябва да разберат, че техният глас има значение, че те наистина решават как да се управлява в тяхната местна община, какво да се прави. И когато това се случи, ще има повече отговорност и ще има по-добро управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Безспорно е, че темата, проблемите и въпросите, които се обсъждат днес, са много важни не само за финансовата децентрализация, за финансовата стабилност на общините, но най-вече заради гражданите, защото преди всичко тя е насочена към тях. Аз уважавам мнението на всеки един от колегите, които се изказаха тук в една или друга посока. Безспорно, най-важната тема ще бъде долната граница.
В тази връзка правя процедурно предложение гласуването по този законопроект от този текст нататък да направим утре, каквато и всъщност практика имаме, тъй като утре би бил обикновено един ден сутринта, в който имаме и по-голямо представителство на народните представители и вотът ще бъде по-справедлив и по-точен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има процедурно предложение гласуването на текстовете от § 4 включително нататък да стане в следващото заседание, тоест утре.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 107, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Давам думата на заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо бих искал да споделя за подхода при подготовката на предложенията за Министерския съвет във връзка с решенията, които са намерени в Закона за местните данъци и такси. Подходът ни беше с непрекъснати консултации и стремеж да оценим последиците от за първи път реализирана подобна отговорност по посока на общинските съвети. Работихме заедно с Националното сдружение на общините, обсъждахме всички текстове и бих искал да знаете, че общата тенденция и разсъждения, които бяха споделени от страна на общините е, че непрекъснато се увеличават техните разходи за издръжка. Това от тяхна страна предполага, че трябва да се търсят решения по посока на увеличаване на местните данъци, за да могат те да придобият тази самостоятелност. Исканията бяха не само от 1,5 промила до 3,0 промила, бяха не два пъти, а за четири пъти граница на увеличението, за да могат да се разполагат в тези граници. В нито едно от разсъжденията и искания от тяхна страна нямаше желание да се намалява долната граница дотолкова, доколкото нашата страна е държавата с най-ниски имуществени данъци.
Бих си позволил да кажа какво представлява това като цифри.
Данъчна основа за определяне на данък “Сгради”. За данъчна основа служат данъчните оценки на имотите. За тази година Министерството на финансите не си позволи да внесе промени в данъчната оценка на имотите. В последните няколко години – 2005 г. и 2006 г., Народното събрание на два пъти коригира данъчните оценки с по 20%.
В същото време пазарните оценки на недвижимите имоти са нараснали два, три, а в някои от случаите и пет пъти.
Ако приемем за данъчна основа за един недвижим имот, който струва 100 000 лв., това предполага облагане със 150 до 300 лв. данък върху недвижимите имоти. Сами разбирате за какви цифри говорим и в каква тенденция и каква посока търсим да намаляваме. Ако това обаче е основно жилище тези 150 лв. се намаляват два пъти и този данък става 75 лв.
При обща тенденция на нарастване на издръжката за местни дейности общинските съвети вероятно ще потърсят решения в посока нагоре и аз мисля, че един такъв текст, ще си позволя да споделя своето мнение, просто няма да бъде работещ. Но практиката ще покаже, а право на народните представители е да вземат своето решение.
По отношение на изказаните съмнения бих искал да кажа, че тук не става дума за съмнения от страна на Министерството на финансите, на което общата му цел е да потърси решение по посока на стабилност на общините, в това число и финансова стабилност.
От проведеното социологическо изследване от страна на Министерството на финансите съмненията към новите общински съвети бяха изказани от гражданите и от хората, които бяха изследвани. Това е оценката на гражданите за общините, а не на Министерството на финансите.
Поддържам и подкрепям предложението на вносителя и молбата ми е то да бъде уважено от народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Преминаваме нататък.
Господин Овчаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател!
Има предложение от народния представител Евгени Чачев да се създаде нов параграф:
“§ ... Член 24 да се измени така:
“Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:
1. читалищата;
2. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
3. сградите на Българския Червен кръст;
4. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
5. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната.
(2) Освобождаването по ал. 1 е, при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
(4) Общинските съвети могат да освобождават изцяло или частично от заплащане на данък:
1. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
2. сградите – паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
3. музеите, галериите, библиотеките;
4. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
5. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
6. временните сгради, обслужващи строеж на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, което същото като това, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров:
Създава се нов параграф:
“§ ... Член 24 ал. 1 се изменя, както следва:
1. Създава се т. 11:
“11. Незастроени поземлени имоти в урбанизираните територии, предвидени в общите градоустройствени планове или в подробните градоустройствени планове за озеленени площи.”
2. Точка 16 отпада.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
§ 5. В чл. 24, ал. 1, т. 16 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по предложения, направени към § 4 да се създаде нов параграф. Има предложение на народните представители Евгени Чачев, Стефан Софиянски и Иван Сотиров. Господин Чачев желае думата.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, предложението има за цел да се сведат до минимум законово освободените от данък недвижими имоти и да се даде възможност на общинските съвети за останалите категории да определят необходимостта от въвеждане на данъчни облекчения, съобразно местните условия. Тъй като досегашният широк списък на освободените категории лица от този данък по същество означава, че останалите данъкоплатци поемат разходите за инфраструктурата около тяхната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което съм предложил е да отпадне т. 16 от тези, които и досега са освободени по закон – става въпрос за самосрутващите се сгради. Радвам се, че е подкрепено от комисията, защото действително няма основание самосрутващи се сгради да бъдат освободени от данък, след като по други закони това се санкционира. Когато един човек не си стопанисва имота и с това нестопанисване той създава предпоставки за куп неблагоприятни събития, засягащи околната общност.
Предложил съм нещо, което бях предлагал и при други промени в закона. Става въпрос за това незастроени поземлени имоти в урбанизираните територии, предвидени в общите градоустройствени планове или в подробните градоустройствени планове за озеленени площи, да бъдат освободени от данък.
Искам да аргументирам това предложение. Става въпрос за немного имоти, което няма да натовари с това освобождаване бюджетите на общините, няма да създаде проблеми, но натоварването на такъв тип имоти с данъци е изключително несправедливо, по отношение на собствениците на такива имоти. Това са частни имоти, които с подробните устройствени планове или общите устройствени планове, особено на големите градове, са предвидени за озеленяване, което означава, че частният собственик не може по никакъв начин да експлоатира своя имот, за да бъдат решени обществени нужди, да има зелени площи, което е много хубаво. Крайно несправедливо е, докато не бъде реализирано мероприятие по отчуждаване лицето, което в името на някакъв обществен интерес му е забранено да си ползва имота, и му е отнета възможността да получава доходи от този имот, да плаща данък.
Мисля, че минималната компенсация за такива лица е поне да бъдат освободени от плащане на данък върху тези имоти. Надявам се, че това предложение ще бъде подкрепено в пленарната зала.
Имайте предвид, аз ще дам един частен пример, където са най-драстични нещата. С приемането на общия устройствен план със закон на Столична община е предвидено, че до 15 години общината може да обезщети лице, на което имотът му е вкаран в такава регулация. Представете си какво означава – вие имате частен имот, с общия устройствен план той е предвиден за озеленяване, за 15 години не може да експлоатирате този имот и трябва да плащате и данък върху него. Това нещо, мисля че със закона трябва да го решим, след като има категории имоти, които в досега действащия закон са освободени от данъци, които в много по-голяма степен могат да не бъдат освободени от данъци, поне при определени условия. Например за сгради, които са паметници на културата и не се стопанисват. Знаете, че паметниците на културата, които не се стопанисват трябва да бъдат освободени от данъци. Те трябва да бъдат освободени от данъци, само когато се стопанисват. В досега действащите текстове на закона, а това са изключително много сгради, са освободени от данък, а същевременно, при хипотезата, която ви излагам лицето трябва да плаща данък върху недвижимия имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има думата народният представител госпожа Мария Капон.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Част от предложенията, които са направени от моите колеги Евгени Чачев, Стефан Софиянски, може да се каже, че влизат в текста, ако утре той бъде гласуван на предложението на господин Сотиров. Ако няма долна граница от нула, тъй като в рамките на дебата го коментирахме, и ако може всеки един общински съвет да взима решение, да имаме истинска децентрализация, то тогава това е и причината да има възможността, да има освобождаване на определени сгради, като примерно читалища, сгради на Български Червен кръст или сгради на висшите училища и академии. Така че, ако бъде прието предложението на господин Сотиров смятам, че този текст става излишен и тогава това ще е истинската децентрализация, в която всяка община да вземе решение кои сгради точно ще освободи от тази такса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Овчаров, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател!
Параграф 5 е по вносител, но по него има направени няколко предложения от народни представители.
Първото е от народния представител Иван Костов, който предлага ал. 2 да се измени. То е подкрепено от комисията, така че няма да го чета.
Следващото предложение е от народните представители Деница Димитрова и Христина Христова, то също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Милен Велчев:
В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в граници от 0,75 на хиляда” се заменят с думите “в граници от 0,25 на хиляда”.
2. В ал. 2 думите “в граници от 0,4 на хиляда” се заменят с думите “в граници от 0,15 на хиляда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова:
В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото “0,75” се заменя с числото “0,4”.
2. В ал. 2 числото “0,4” се заменя с числото “0,2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания, защото има предложение на комисията § 5 по вносител да отпадне? Желае ли някой да се изкаже? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Евгени Чачев да се създаде нов параграф:
“§ ... В чл. 31 отпада ал. 1, а ал. 1 става текст на чл. 31.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, което е абсолютно аналогично и затова няма да го чета.
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи за изказвания. Вървим нататък.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
По § 6 има предложение от народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, които предлагат чл. 36 да се измени така:
“Чл. 36. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. за съпрузи и наследници по права линия – от 1 на сто до 2 на сто за наследствен дял над 50 хил. лв.;
2. за братя и сестри и техните деца – от 3 на сто до 6 на сто за наследствен дял над 30 хил. лв.;
3. за лица, извън посочените в т. 1 и т. 2 – от 7 на сто до 14 на сто за наследствен дял над 30 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Милен Велчев:
В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “от 0,7 до 1,4 на сто” се заменят с думите “от 0,4 до 1,4 на сто”.
2. В т. 2 думите “от 5 до 10 на сто” се заменят с думите “от 3 до 10 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова:
В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “от 0,7 до 1,4 на сто” се заменят с думите “от 0,35 до 1,4 на сто”.
2. В т. 2 думите “от 5 до 10 на сто” се заменят с думите “от 2,5 до 10 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 7 е по вносител, който става § 6.
По § 8 има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители:
В чл. 47, буква “б” след думите “техните деца” се допълва с текста: “както и между родители и деца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Милен Велчев:
В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) В буква “б” думите “от 0,7 до 1,4 на сто” се заменят с думите “от 0,4 до 1,4 на сто”.
б) в буква “в” думите “от 5 до 10 на сто” се заменят с думите “от 3 до 10 на сто”.
2. В ал. 2 думите “от 2 до 4 на сто” се заменят с думите “от 1 до 4 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова:
В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква “б” думите “от 0,7 до 1,4 на сто” се заменят с думите “от 0,35 до 1,4 на сто”.
2. В ал. 1, буква “в” думите “от 5 до 10 на сто” се заменят с думите “от 2,5 до 10 на сто”.
3. В ал. 2 думите “в размер от 2 до 4 на сто” се заменят с думите “в размер на 1 до 4 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова:
В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква “б” се изменя така:
“б) до 1 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;”
2. В ал. 1, буква “в” се изменя така:
“в) до 6 на сто – при дарения между лица извън посочените в буква “б”.”
3. Точка 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, нашето предложение е за по-малко увеличение – казвам го в прав текст. Без съмнение увеличение трябва да има. Такъв е естественият ход на нещата, но не и толкова много, колкото се предлага, защото увеличението няма да остане в рамките на предложените проценти, защото, първо, се увеличава базата, тоест данъчната оценка, и след това се увеличава и самият процент, който се предвижда.
Това на практика увеличава доста повече от формално предложените проценти. С оглед развилия се преди известно време тук в залата дебат, имам предвид преди 15-20 минути, съм склонна да приема, че трябва да има и долна граница, което в случая нашето предложение по буква “б” предлагам да бъде “0,5”, а по буква “в” да бъде “3%”. Оттам нататък нека да имаме предвид, че става въпрос за дарение. При дарение лицето, което се облагодетелства, не получава нещо ей така паднало от небето. Обикновено дарението изразява чувство на признателност, на благодарност, най-често за полагани грижи – материални и финансови. Затова не може да се приеме, че на дарения просто ей така се е облагодетелствало изведнъж и затова трябва да се даде 10% на общината.
Просто няма случаи да се разхождате по улицата и някой да дойде и да ви предложи да ви дари петстаен апартамент на “Оборище”. Няма такова нещо. Имайте предвид, че това като правило са отношения между роднини, между близки хора, тоест те нямат чисто финансово изражение, за да бъдат облагани до такава степен, за да има такава финансова тежест.
Що се касае до предложението ни “точка 2 да отпадне”.
В момента данъкът, който се дължи при възмездни сделки, е 2%. Който от вас по някаква причина е имал досег със сделка с недвижим имот сигурно му е направило впечатление, че всички други плащания, имам предвид, нотариалните такси, изработването на документите, прехвърлянето, вписването и т.н., всички те като сбор от сума са по-ниски от тези 2%, които се дължат на общините. Сега се предлага двойно увеличение. Аз лично не виждам логиката в това нещо. Не виждам логиката. Четири процента – за какво? На мен специално не ми е ясно, не ми е ясен дълбокият замисъл на това. Само ще натоварим гражданския оборот. Подчертавам, че всъщност по начина, по който ние предлагаме да се запази процентът, ще се увеличат приходите на общините, защото, още веднъж казвам, се увеличава базата.
Тези 2% се дължат върху продажната цена на имота, тоест това е пазарна цена. Пазарните цени наистина се увеличиха. Приходите реално се увеличават и без да трябва два пъти да се увеличава данъчната тежест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма. Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания § 8, който става § 7?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, напълно съм съгласен с това, което каза госпожа Иванова. Това, което се случва в този параграф, е свързано с въвеждането на данък наследство, който ние преди година и половина или две го отменихме. Крайно несериозно е Народното събрание през една-две години да отменя един данък и след това да го въвежда. Още повече, че начинът, по който е въведен този данък, няма да работи и се връщаме на старата схема, при която започват чрез дарения или по друг начин да се заобикаля плащането на данък наследство, когато е в по-благоприятната скала.
В този смисъл въвеждането на данък наследство, след като го отменихме, е крайно несериозно като подход и непродуктивно. Пак ви казвам, че по начина, по който се въвежда, той няма да сработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Данък наследство, така наречената ресима, беше отменен по конкретен повод, доколкото си спомням.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
По § 10 има предложения от народния представител Милен Велчев, които са свързани с намаляване на долната граница.
Също така има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което също касае намаляването на долната граница.
Има предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което в някои от случаите касае и намаляване на горните граници, където се отнася до автомобилите.
Отново повтарям, тези предложения ще бъдат приложени, тъй като имат табличен вид и ще бъде трудно сега да ги изчитам.
Комисията не подкрепя предложенията на народните представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 9, като предлага в ал. 2, т. 2 числото „15” да се замени с „30”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както виждате, това са таблици, числа, цифри и не е необходимо, както е и практиката на Народното събрание в тази насока, да се четат, те са пред вас.
Имате думата.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смисълът на нашето предложение е увеличението да бъде до два пъти, а не до три пъти.
Първият аргумент е: логиката на всички други предложени изменения, където се предвиждат до два пъти увеличение, а изведнъж, когато става въпрос за автомобилите, най-общо казано, увеличението отива три пъти. Никак не ме утешава аргументът, че това е само една възможност, защото аз съм убедена, че тази възможност ще бъде използвана в максимална степен. Дадем ли възможност до три пъти – до три пъти ще бъде увеличението, можете да бъдете сигурни. По този начин данъкът вече се превръща в санкция. Ако идеята е чрез този инструмент да се направи опит да се ограничи броят на автомобилите с всички последици за трафика в големите градове и т.н., опитът е с негодно средство. Това няма да намали броя на автомобилите, няма да ги спре от движение.
Всички ние, уважаеми колеги, дойдохме в това Народно събрание с ангажимента към нашите гласоподаватели да намалим данъчната тежест. В момента правим точно обратното – със замах отваряме широко вратата “за” в пъти увеличаване на данъчната тежест. Аз нямаше да имам нищо против, ако в пъти бяха увеличени доходите на хората, но това за съжаление не е така.
Ето защо считам, че необосновано, немотивирано се предлага това тройно увеличение. Аргументът, че по този начин инфраструктурата, улиците и т.н., също не може да ме убеди, защото непрекъснато този аргумент е на въоръжение. С този аргумент бяха въведени винетките, с този аргумент се увеличава непрекъснато данъка за автомобилите, но година след година нищо такова не се случва.
Казах в работната група, ще го кажа и на вас. Живея в престижния столичен квартал „Изток”. На моята улица на 150 м има две посолства и една резиденция. Елате да видите на какво прилича улицата – дупка до дупка, бабунка до бабунка, на много места платното е по-високо от тротоара, за почистването да не говорим, това е друга тема.
Е, как ще ме убедите, че три пъти повече трябва да плащам за тези 3 кв.м, които заема колата ми при паркиране? За паркинги и такива неща да не говорим. Просто не се случва това нещо. Едва ли някой ще повярва, като сега плати три пъти повече, че изведнъж всички тези проблеми ще бъдат решени.
Затова намирам неоправдано, необосновано такова огромно увеличение и ви моля да не го подкрепяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук също има таблици, числа, те също ще бъдат приложени, народните представители ги имат пред себе си.
Комисията не подкрепя предложенията на народните представители: Милен Велчев; Мария Капон и Елеонора Николова; Георги Анастасов и Иглика Иванова.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 12 има предложение от народния представител Милен Велчев, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено.
Има и предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 11 със следната редакция:
„§ 11. Член 57 се изменя така:
„Чл. 57. Общинският съвет определя с наредба по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. за параплан - от 12 до 24 лв.;
3. за делтаплан – от 12 до 24 лв.;
4. за мотоделтаплан – от 20 до 40 лв.;
5. за свободен балон – от 30 до 60 лв.;
6. за планер – от 30 до 60 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
По § 14 има предложение от народния представител Евгени Чачев: в чл. 61к да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Общинският съвет може да освобождава изцяло или частично от заплащане на данък лица, които развиват в населеното място единствена дейност за дърводелски, шивашки, кожухарски и плетачни, обущарски и шапкарски, бръснарски и фризьорски услуги.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което е същото.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова:
„В § 14 се правят следните изменения:
1. В чл. 61к, ал. 2, т. 3 в края на изречението точката се заменя с точка и запетая и се добавят думите „характеристиките на района според стоката”.
2. В чл. 61м, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. 2 думите „заплащат 50 на сто” се заменят с думите „заплащат до 50 на сто”, а в края на изречението се добавят думите „по решение на общинския съвет”;
б) в т. 4 думите „заплащат 50 на сто” се заменят с думите „заплащат до 50 на сто”, а след думите „за съответното работно място” се добавят думите „по решение на общинския съвет”.
3. В чл. 61н се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата “непосредствено” в последното изречение се заменя с думите “не по-късно от 7 дни”;
б) в ал. 3 думите “7-дневен срок” се заменят с думите “14-дневен срок”.
4. В чл. 61п, ал. 2 навсякъде думите “7-дневен срок” се заменят с думите “14-дневен срок”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 13, като предлага:
В чл. 61к да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се счита постоянният адрес на лицето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Янаки Стоилов и Надя Антонова.
Създава се нов параграф със следното съдържание:
“§ ... В чл. 71 т. 1 се изменя така:
“1. Сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или когато общинският съвет е освободил отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на тази такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Тези предложения са от различни текстове, не са от едно и също естество.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народния представител Васил Калинов и Евдокия Манева:
Създава се нов параграф със следното съдържание:
“§ ... В чл. 116 се създава ал. 3 със следния текст:
“(3) Когато притежаваните кучета не са кастрирани и са повече от едно, за всяко следващо след първото куче, собственикът заплаща такса, равняваща се на таксата за притежаване на куче, умножена по поредния номер на кучето.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пореден номер на куче?!
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Иван Сотиров:
Създава се нов параграф:
“§ ... В наименованието на Раздел І на Глава трета в края се добавя текстът “и такса за поддържане на териториите за обществено ползване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да коментирам технологията за снемане от дебат на определени текстове и предложения с аргумента, че са вън от обхвата на закона. Не виждам с какво направените предложения от мен са вън от обхвата на закона, но по същество с тези предложения исках да поставя на дебат и да бъде решен един проблем, който много сериозно се поставя години наред в българската общественост. Става въпрос за начина, по който се формира такса битови отпадъци и затова редно ли е тази такса и таксата за поддържането на обществените площи да бъдат в едно. Редно е тези такси да бъдат разделени, защото са различни по характер, за различен вид услуга. Таксата, която се плаща за поддържането на общите площи в общините, има друг характер и трябва да се плаща солидарно по една ставка от всеки данъкоплатец в съответната община. Таксата за битови отпадъци има друг характер и трябва да съответства обективно на цената на услугата, независимо, че по досега действащото законодателство общините имат възможността да определят такса смет, както преценят за добре, в България почти няма прецедент някоя община да си е свършила работата. По-лесно е на много от общините да събират такса смет по крайно необективни критерии. Обикновено това е на база промил върху цената на недвижимия имот. При това положение се получава една крайна несправедливост и голяма част от гражданите на общините са ощетени. При досегашните механизми, при които общините събират таксите цели това, според мен, е в нарушение на духа на Конституцията и на законите, при които таксата трябва да отговаря обективно на цената на услугата. В нарушение на този принцип, масово общините, събирайки на база промил върху цената на имота, стигат до такива изкривявания, че един пенсионер, който е собственик на голям апартамент, затова, че изхвърля две пликчета битови отпадъци на ден, може да плаща по-голяма такса за битови отпадъци от държавно предприятие, което все още плаща промили на база балансова стойност. Такива случаи има в практиката. Те са крайно несправедливи. Този въпрос се поставя много остро от години наред. Затова с това предложение, което е свързано със серия други предложения, но явно при това положение няма смисъл да ги коментираме всички, въпросът е принципно да се постави въпросът, моето убеждение е, че е редно че парламентът да постави един срок до края на следващата година и до 31 ноември, както е предложено, общините да бъдат задължени да въведат обективни методики за оценяване и критерии с наредбите за определяне на такса смет. Иначе това, което сега съществува като положение, моето опасение е същото – че ще продължи, защото на общините им е много по-лесно да не си създават главоболие и да събират такса смет по този крайно некоректен начин, по който я събират сега. Това ощетява изключително много хора и то обикновено хора, които са в тежко социално положение. Дори съм чувал изказвания от рода: като има голям апартамент и има финансови проблеми, да си продаде апартамента, след като не може да си плаща таксата. Не това е начинът и в конкретния случай тази такса трябва действително да бъде точно от цената на услугата – колкото битови отпадъци е изхвърлило едно лице, толкова да плаща.
В този смисъл предложението е да се стъпи както в европейската практика, да се даде ясен императив на закона, че трябва тези неща да се обективизират - дали ще бъде на база брой лица, които живеят в съответния имот или го ползват, дали ще бъде на база количество битови отпадъци, които са изхвърлени, особено при промишлените предприятия и при търговските обекти, или там, където бъде приет Законът за етажната собственост, има и юридически лица, които могат да сключат договор и това също е приложимо директно на база контейнери или съдове за смет на количество или на база потребление на вода, каквато практика има примерно в Германия. Има достатъчно механизми и общините при добро желание биха могли в рамките на една година да приемат такива корекции и наредби. Иначе, отлагайки този въпрос, ние ощетяваме изключително много български граждани и данъкоплатци. Мисля, че като институция и като Народно събрание дължим една такава промяна. Не мисля, че систематично не е мястото тук на тези предложения и че са вън от обхвата на закона. Колкото по-рано въведем една такава императивна разпоредба да притиснем общините да си свършат работата, толкова по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези предложения? Няма.
Господин Сотиров аргументира и други свои предложения.
Все пак трябва да ги прочетем, защото ще подлежат на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Държите ли да ги прочета, господин Сотиров?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Няма смисъл, те са написани. Въпросът е в принципа.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пред вас са предложенията и на господин Сотиров от стр. 22, след това на стр. 23 виждам три предложения по чл. 64, 65, 66, 67, 77. На страница 24 имаме предложение на Милен Велчев, Теодора Дренска и Нина Чилова.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Които като текстове са същите като предложенията на господин Сотиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук ли са уважаемите народни представители, внесли тези предложения? Няма ги.
Това са предложенията на трима народни представители по чл. 62, 64, 65, 66 и чл. 67.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези предложения не са подкрепени от комисията.
По § 15 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова – в чл. 126а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “до 500 лв.” се заменят с думите “от 300 лв.”.
2. В ал. 2 думите “до 1000 лв.” се заменят с думите “от 500 лв.”, а в края на изречението се добавя запетая и думите “а при последващо нарушение – в двоен размер от сумата, предвидена в настоящата алинея.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народните представители Милен Велчев, Теодора Дренска и Нина Чилова за създаване на нов параграф:
“§ ... В чл. 127, ал. 1 думите “от 20 до 200 лв.” се заместват с “от 100 до 1000 лв.”, а думите “100 до 500 лв.” с думите “от 500 до 5000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 16 има предложение на народния представител Иван Сотиров - § 16 се допълва и изменя както следва:
“1. След думите “Допълнителната разпоредба се” се добавя “променя т. 16 и”.
2. След думите “създават т. 23-31:” се добавя “16. “Основа” за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател – максимално точно отчитащ цената на услугата, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб.м извозени битови отпадъци, лв./куб.м изразходвана вода и др.).
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Милен Мелчев, Теодора Дренска и Нина Чилова, което е подобно, но ще го прочета, защото не е съвсем същото:
“16. “Основа” за определяне размера на таксата за битови отпадъци е количеството образувани, събрани, транспортирани и/или временно съхранявани, предварително третирани, оползотворени или обезвредени в депа или други съоръжения за третиране на битови отпадъци, определено чрез измерване на маса или чрез обема на съдовете за битови отпадъци при средно относително тегло от 0,250 т/м3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Параграф 17 е Приложение № 4 към Глава втора на Раздел VІ. Това са таблици, които не четем. Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което е по таблиците.
Комисията не подкрепя предложението на двете народни представителки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16, тоест таблиците, които са пред вас.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 18 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова – в текста на § 18 да отпадне второто изречение.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Милен Велчев, Теодора Дренска и Нина Чилова:
“§ 18. Общинският съвет определя размера на местните данъци и приема наредбата по чл. 9 в съответствие с изискванията на Глава трета, Раздел І до 29 февруари 2008 г. В случай, че в този срок не е определен размер за местните данъци и приета наредбата по чл. 9, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г., а за местните такси – размера на таксите, определен за 2007 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
По § 20 има предложение на народния представител Евгени Чачев, който предлага в ал. 2 да отпаднат думите “се прави отстъпка от 5 на сто” и да се заменят с “общинските съвети могат с наредбата по чл. 1, ал. 2 да правят отстъпка до 5 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Софиянски, което е абсолютно същото по текст, поради което няма да го чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващите три параграфа 21, 22, 23 са по вносител, като съответно стават § 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение на народния представител Евгени Чачев за създаване на нов параграф:
“§ ... В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 121 навсякъде след думите “публичен изпълнител” се добавят думите “служители на общинската администрация за действия по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определени със заповед на кмета на общината”.
2. В чл. 167 се създава т. 3:
“3. служители на общинската администрация за действия по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ДОПК, определени със заповед на кмета на общината”.
3. В Глава двадесет и четири “Обезпечения” навсякъде след думите “публичен изпълнител” се добавят думите “служители на общинската администрация за действия по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ДОПК, определени със заповед на кмета на общината”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев – да се създаде нов параграф:
“§ ... В Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 21, ал. 1, т. 7 думите “определя размера на местните такси” се заличават. Създават се букви “а” и “б” със следното съдържание:
а) определя размера на местните данъци при условия, по ред и в граници, установени със закон;
б) определя размера на местните такси по ред, установен със закон”.
2. В чл. 27, ал. 4 след т. 7 се добавят думите буква “а” и буква “б”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение отново от народния представител Евгени Чачев, което е подкрепено по принцип и отразено в Закона за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, поради което няма да го чета.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев – да се създаде нов параграф:
“§ ... Министерството на финансите, Националната агенция по приходите и Националното сдружение на общините в Република България да осигурят разработване, внедряване и поддържане на съвременен софтуер за ефективно определяне и администриране на приходите по този закон, с оглед прилагането му от 1 януари 2009 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Евгени Чачев – да се създаде нов параграф:
“§ ... Общинският съвет може да определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 условия и ред за допълнително материално стимулиране на служители от общинската администрация в размер до 35 на сто от събрани суми по влезлите в сила актове на кмета на общината от укрити и/или недекларирани данъци, непризнати данъци и други суми за възстановяване, глоби и имуществени санкции и дължимите към тях лихви.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на господин Софиянски са същите, поради което няма да ги чета.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, които са същите, като на последната страница 36 предложенията на господин Сотиров са различни, поради което ще ги прочета:
“Да се създаде нов параграф:
“§ ... Общинските съвети в срок до 31 ноември 2008 г. приемат основа за определяне на такса битови отпадъци и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно т. 16 от Допълнителната разпоредба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение на народния представител Иван Сотиров – да се създаде нов параграф:
“§ ... Разпоредбата на т. 7 от § 1 влиза в сила от 1 януари 2009 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Милен Велчев, Теодора Дренска и Нина Чилова за нов параграф:
“§ ... В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, ...) в чл. 16, ал. 3, т. 4, след думите “строителни отпадъци” се поставя запетая и се добавят думите “както и за въвеждане в действие на средства за измерване на масата на събраните битови отпадъци.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение на народния представител Милен Велчев за нов параграф:
“§ ... Алинея 6 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър се изменя така:
“(6) При пререгистрация по ал. 1 търговецът се вписва в досегашната си фирма, като чл. 36 не се прилага.”
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да вземат отношение по тези предложения.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров да докладва последния текст от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 24 е по вносител. Текстът става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
Това гласи параграфът.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, обявявам, че гласуването на текстовете по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси от § 4 до края ще бъде извършено утре сутринта от 9,00 ч.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
И по този закон, докъдето стигнем, гласуването ще бъде утре сутринта, а не днес поради обективни причини.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, предлагам да бъдат допуснати вече допуснатите в залата лица и Даниела Влъчкова от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица” – това е предложението за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Петър Кънев ще продължи докладването на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
По заглавието на закона има ли някой желаещ да се изкаже? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Светослав Малинов – създава се нов параграф със следното съдържание:
“§ … Връзката между отделните точки на чл. 4, ал. 1 да се замени със съюза “и”, като т. 3 се отдели самостоятелно. Така нормата на чл. 4 придобива следната редакция:
“Чл. 4. Местното физическо лице без оглед на гражданство е лице, което:
1. има постоянен адрес в Република България, и
2. пребивава повече от 183 дни в България, и
3. има център на жизнени интереси в България.”
Сегашната т. 3 става т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, макар и в тази оредяла зала, мисля, че могат да бъдат чути няколко аргумента в полза на тази поправка, които да бъдат гласувани утре.
Става дума за една важна промяна, която според мен ще поправи едно недоразумение, свързано с понятието “център на жизнените интереси”.
Нека да припомня какво точно предлагаме. Предлагаме дефинирането да бъде кумулативно, тоест вместо физическо лице да се дефинира, критериите да се обединят със съюза “и”, а не със съюза “или”.
По мнението на много юристи, мисля, че и Вие можете да се съгласите с тях, ако прочетете критериите за дефиниране на местно физическо лице, ще видите, че практически няма физическо лице, което да може да бъде дефинирано изрично като не местно физическо лице за България. Този съюз “и” позволява на недобросъвестна администрация практически да обяви всеки гражданин с изключение на този, който не е български гражданин, за местно физическо лице. За жалост такива злоупотреби вече са направени с няколко специфични професионални съсловия, между които бяха българските моряци, ако си спомняте. Те протестираха и дадоха своите предложения, но за тях ще стане дума по-късно, тъй като има и други поправки.
Самото понятие “център на жизнените интереси” е незащитимо, изключително трудно дефинируемо и се среща в правните уредби на няколко страни само при изключително сложни случаи, като например когато местното физическо лице пребивава по равно в различни държави и то може да решава къде е точно центърът му на жизнени интереси.
Оставянето на понятието “център на жизнени интереси”, дефинирането на това понятие в ръцете на администрацията създава изключителни условия за корупция и злонамерено тълкуване във вреда на гражданите. Както казах, за жалост това е направено на няколко пъти.
Искам само да ви припомня как законът дефинира “център на жизнените интереси”. Според самата дефиниция вие ще видите колко произволно може да бъде тълкуването, колко излишно е присъствието на това понятие в закона. Цитирам настоящия закон:
Център на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейства, собственост, мястото, откъдето лицето осъществява трудова, професионална и стопанска дейност, и мястото, откъдето управлява собствеността си.”
Сами разбирате, че е невъзможно да обясните кое е по-важно за един човек, къде е центърът на жизнените му интереси – дали където е съпругата му, родителите му, дали там, където са децата му, собствеността му, едрата му недвижима собственост или нещо друго.
Мисля, понеже самото отпадане на понятието “център на жизнени интереси” е по-добре да нанесем тази разумна поправка, заменяйки съюза “или” с “и”, за да избегнем тази възможност за злоупотреба. Мисля, че това може да бъде направено много лесно, тъй като международните спогодби са на наша страна, а и кратката история за въвеждането на това понятие, което успях да науча, показва, че става дума за недоразумение, донякъде за некомпетентност, а не за злонамереност – такава, каквато напоследък част от администрацията развива, както казах, към определени професионални съсловия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Малинов. Вашето предложение за този нов параграф, който би трябвало да е § 1, ще бъде гласувано утре.
Уважаеми народни представители, обръщам се към тези, които сте в залата. Знаете, че и на Председателския съвет стана дума по обсъжданията за крайно натоварената ни програма до ваканцията, че трябва да се приемат данъчните закони, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, на държавното обществено осигуряване, има 2-3 закона, пряко свързани с евроинтеграцията. Утре има парламентарен контрол, което означава, че практически можем да работим до 10,30 ч. по законодателството, което време ще мине в гласуване.
Моля, ако имаме съгласие, моля за съгласието ви, нека този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да бъде докладван днес, може да приключим малко след 14,00 ч., а след като приключи парламентарното заседание, ще започнат заседанията на комисиите, включително на Комисията по бюджет и финанси, която трябва окончателно да приеме Бюджет 2008.
Господин Овчаров, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 1 е по вносител.
Има предложение от народния представител Мария Капон за създаване на нов § 1а със следното съдържание:
“§ 1а. В чл. 10, ал. 1 се създава нова т. 7:
“7. доходи от Интернет-хазарт.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1 по вносител, респективно по предложението на госпожа Мария Капон, която отсъства от залата? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 10, ал. 1, т. 6 думите “чл. 36” се заменят с “чл. 35”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
По § 3 има предложение от народния представител Светослав Малинов, което комисията не подкрепя – в чл. 13, ал. 1 се добавя нова т. 28 със следното съдържание:
„28. Доходи на морски лица от работа на кораб, извършващ плаване извън териториалните води на Република България.”
Има предложение от народния представител Нено Димов, което комисията подкрепя по т. 1 и не подкрепя по т. 2:
2. Създава се нова буква „а” със следното съдържание:
„а) точка 14 се изменя така:
14. застрахователните суми и части от тях, изплатени преди изтичане на срока на застрахователния договор по застраховка „Живот” и застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие, предвидено в застрахователния договор;”.
Има предложение от Стефан Софиянски и група народни представители, което комисията не подкрепя. То е аналогично на това, което току-що изчетох и затова ще го пропусна.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в § 3 се правят следните изменения:
1. Точка 1 да отпадне и да се замени със следния текст:
„1. В ал. 1 се добавя нова т. 14 със следното съдържание:
14. застрахователните суми и части от тях, изплатени преди изтичане на срока на застрахователния договор по застраховка “Живот”.
2. Точка 2 да отпадне, като се замени, както следва:
„2. В ал. 1 се създава нова т. 28 със следното съдържание:
„28. сумите, получени на основание чл. 10 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Финансови правила по бюджета на Народното събрание) за консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.”
Има предложение от народния представител Милен Велчев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4, със следната редакция:
„§ 4. В чл. 13, ал. 1, т. 21 думите „които не са хазартни по смисъла на чл. 3 от Закона за хазарта, или от други игри” се заменят с „различни от тези по т. 20”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Малинов, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, ще продължа логиката на своето изказване преди малко. Става дума за освобождаване от данъци на доходи на морски лица. На пръв поглед това може да изглежда като незаслужена привилегия – някакво съсловие се освобождава от данъци. Нормалният въпрос е: откъде накъде? Има толкова много други съсловия, които могат да претендират, че трудът им е тежък, изключително рисков, който заслужава такова освобождаване от данъци. Само че това е заблуда.
В случая става дума за освобождаване от данъци на онези моряци, които се намират на чужди кораби повече от 183 дни, тоест тези хора, които пътуват на така наречените много дълги рейсове, които винаги са повече от шест месеца.
Проследявайки историята на този текст, недоразумението е дошло от неразбирането, че моряците, пътуващи под чужд флаг, всъщност не са освободени изобщо от данъци. Напротив, те се облагат, те се осигуряват по силата на законите на държавата, под чийто флаг е корабът. Имаме ясни доказателства в стенограмите, че това не е било разбирано. Това е принципът на субтериторията. Знаете добре, че територията на една страна са посолствата и корабите, плуващи под флага на една държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но в открито море.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Точно така е дошло недоразумението. Очевидно авторите на закона са се запитали: след като тези хора плуват от пристанище на пристанище, в коя държава точно са регистрирани? Тук некомпетентността на законодателя е издадена по следния начин – в закона очевидно се предполага, че тези хора не са регистрирани. Грешка.
Моряците на тези дълги рейсове фактически през цялото време, независимо дали се намират в открито море или в пристанище, пребивават на територията на страната, под чийто флаг е корабът. Оттук е възможността за изключително несправедливо третиране на тези моряци, които плащат минимални данъци или не плащат данъци, но според законите на държавата, под чийто флаг е корабът, на който се намират. Тоест те си имат тяхното уредено с корабособственика отношение. Ако това не се направи, най-лошото е, че тогава се дава възможност на българската държава със задна дата, дори при тяхно отсъствие, да изпраща данъчни ревизии на техните семейства.
Тук трябва със задоволство да отбележим, че досега съдът не е признал нито една от тези данъчни ревизии за валидна и нито едно моряшко семейство не е ощетено.
Задава се обаче въпросът: защо трябва да стои тази възможност добросъвестни или недобросъвестни чиновници по някакъв начин да упражняват психически тормоз над семействата, след като самият съд с много сериозни прецеденти, с отработена техника отхвърля, анулира всички тези данъчни ревизии. Ето това е аргументацията, с която мисля, че би могло да се приеме, че не могат да се предявяват претенции към доходите на онези моряци, пребиваващи повече от 183 дни, намиращи се и плаващи под чужд флаг. Това е логиката, която стои зад това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
По § 7 има предложения от народните представители Нено Димов, Иван Костов и група народни представители, Христина Христова и Деница Димитрова и от народния представител Мария Капон, които комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8, като предлага в ал. 1 числото “5820” да се замени със “7920” и в ал. 2 числото “485” да се замени с “660”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
По § 10 има предложение от народния представител Нено Димов, което комисията не подкрепя – чл. 21, ал. 1 се изменя така:
“(1) Местните физически лица, включително извършващите дейност като едноличен търговец, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните си данъчни основи:
1. при едно ненавършило пълнолетие дете – 470 лв.;
2. при две ненавършили пълнолетие деца – 940 лв.;
3. при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 1512 лв.”
Има предложение от Стефан Софиянски и група народни представители, което комисията не подкрепя – в чл. 21 ал. 1 се изменя така:
“(1) Местните физически лица, включително извършващи дейност като еднолични търговци, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат сумата от годишните си данъчни основи:
1. при едно ненавършило пълнолетие дете – 450 лв.;
2. при две ненавършили пълнолетие деца – 900 лв.;
3. при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 1350 лв.”
Има предложение от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя – в § 10 се правят следните изменения:
1. Наименованието на действащия текст на закона остава непроменено.
2. В чл. 21, ал. 1 от действащия текст на закона след думите “едноличен търговец” се добавя изразът “и които не ползват месечни помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца”.
3. Точки 1, 2 и 3 от действащия текст се запазват.
4. Член 21, алинеи 2-8 от действащия текст на закона остават непроменени.
5. Текстовете от § 10 до края се преномерират.
Следва предложение от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя – в досегашния § 10, отнасящ се до чл. 21, съюзът “и” се заличава и след “чл. 20” се добавя “чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1”.
Има предложение от Иван Костов и група народни представители, което комисията не подкрепя - § 10 да отпаднe.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Изказвам се в подкрепа на предложението, което сме направили по § 10. Мисля, че и другите предложения са със същата идея, но искам да обърна внимание, че нашето предложение запазва елементите на семейно подоходно облагане, но съобразени с новия начин на облагане на доходите на физическите лица. Това означава, че една част от родителите ще получават семейни помощи за деца - тези, които са с доходи на член от семейството до 300 лв., но ние предлагаме да се запази възможността за приспадане от данъчната основа по отношение на другите семейства, които излизат извън тази категория. Те не могат да бъдат определени като богати, това са просто семейства с доходи около и над средните и мисля, че стимулиращата политика на семейното облагане трябва не само да бъде запазена, но и развивана.
Нещо, което между другото БСП е отстоявала в опозиция, в началото на своя мандат, а сега то би било отстъпление, ако не се приеме тази мярка, която и представителите на Министерството на финансите могат да потвърдят, ако добросъвестно пресметнат, че тя почти няма фискален ефект, защото става дума за незначителни по размери суми в рамките на целия бюджет. Тоест включването на тази допълнителна възможност има по отношение на някои от семействата реално, за други близко до символичното значение, но така или иначе тя е една стъпка, която трябва да бъде развивана и дори по-решително провеждана. Обратно, по отношение на бюджета тя няма да се отрази на неговата приходна част и затова смятам, че съчетаването на семейните помощи за деца, заедно с елементите на семейно облагане за останалите семейства, могат да бъдат определени като сполучливи решения и прогресиращи по отношение както на възможностите за отглеждането на деца, така и по отношение доходите на българските семейства. Затова се надявам, че повечето от народните представители ще намерят аргументи да споделят тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да защитя нещо, което миналата година беше наречено голям успех на Бюджет 2007, един от големите успехи, именно семейното подоходно облагане. Това беше признато от правителството, беше артикулирано от министър-председателя, от министъра на финансите и в края на краищата всички ние тук се обединихме около идеята, че този подход е правилен, защото това е определен вид политика, тя стимулира определен тип данъкоплатци в страната.
Запазването на семейното подоходно облагане стимулира онези семейства, които работят и които имат деца. Даването на помощи на всеки, който има доходи до 300 лв., стимулира онези семейства, които са превърнали раждането в своя професия. Ние трябва да видим чисто демографски как искаме да изглежда, господин Овчаров, България след 20 години.
Как искаме да изглежда след 20 години България? В България да има повече деца от семейства, които работят, или повече деца от други, които не работят и които се издържат с помощи? От тази гледна точка семейното подоходно облагане, без да претендирам за варианта, в който аз съм го предложил, но във вариант, който се счита за най-добър, трябва да остане задължително, за да покажем каква е тенденцията, каква е волята за развитие на държавата. Това не е за 2008 г. Това е до 2018 г., до 2028 г., може би до онзи момент, при който в България ще останат само 6 милиона или 5,5 милиона. Какви искаме да бъдат тези 5,5 милиона?
Нищо не коства на Министерството на финансите, може би освен голият инат. Ако ние обаче искаме да не проявяваме гол инат, а здрав политически смисъл, трябва да оставим семейното подоходно облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ние предлагаме да отпадне отменянето на елементите на семейно подоходно облагане, които има в § 22. Стана добър дебат и частично бяха защитени интересите на семействата, от което ние не можем да не изразим известно удовлетворение, но ще обясня защо известно.
Както е ясно тук на всички, които са останали в залата, вместо премахването на елементите на семейно подоходно облагане Министерството на финансите обеща да включи в Закона за бюджета увеличаване на надбавките за деца. При това обаче се получава точно фокусиране на подкрепата на правителството за хората с ниски доходи - тези, на които на член от семейството се пада определена граница от доход и за тях се получават семейните добавки в увеличения размер от 25 лв.
Защо казвам, че е известно удовлетворително решението, а не е напълно? Защото елементите на подоходно облагане са валидни за всички, които се облагат по Закона за данъка върху доходите на физическите лица. В този смисъл мярката, която предлага правителството, е типично дясна и аз би трябвало да я подкрепя, защото е точно фокусирана подкрепа върху точно определени, нуждаещи се хора, чрез увеличаване на семейното подоходно облагане. Щеше да бъде това достатъчно, за да я подкрепя, ако не беше общата ситуация, за която ние тук коментираме, че задава основния контекст, при който Народното събрание обсъжда и приема данъчните закони. Общата ситуация е, че всички хора с доходи под средните в страната, а знаете къде е границата, са с високо потребление на хранителни стоки, алкохол и цигари и поради това вследствие на инфлацията, снощи дадоха по телевизията инфлацията за м. ноември, обезценяването е 12,6%, ако не се лъжа, или 12,5%.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: За цялата година.
ИВАН КОСТОВ: Не, за ноември спрямо ноември миналата година.
Това е общият контекст, в който трябва да се реагира. И въпросът към мнозинството е: следва ли да се прилага такава прецизна операция, типично дясно фокусиране на подкрепата за най-бедните, в ситуация, в която не само най-нуждаещите се, а и всички, които са под средните доходи, дали да не бъдат подкрепени всички? Това е проблемът. И аз съжалявам, че мнозинството все пак, отстъпвайки частично от нашия натиск, отива към такова фокусиране без да си дава сметка, че то не решава въпросите на всички хора, които вземат доходи до средните и под тях. Това е неблагоприятна ситуация и заради това тази иначе добра дясна мярка, типично дясна, на фокусиране на подкрепата за социално слабите не е справедлива в такъв момент. Тя би била чудесна в една нормална ситуация, при положение че нямаше такава изключително висока инфлация и нямаше такова влошаване на качеството и структурата на потреблението на домакинствата.
Затова аз предлагам още един път да се премисли, вероятно гласуването ще е утре, но до утре да преценим и вместо да се дава това увеличение на семейните добавки, просто да си останат елементите на семейно подоходно облагане. Както стана ясно на народните представители, те са една много незначителна сума, която бюджетът преотстъпва на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тематика? Няма.
Господин Овчаров, да продължим.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „§ 11. Член 22 се отменя.”
Има предложение от народния представител Нено Димов - § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, което е подкрепено от комисията.
Има предложения от народния представител и група народни представители, народния представител Мария Капон, народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов - § 11 да отпадне, които комисията е подкрепила по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Взех думата, за да направя едно уточнение, което според мен е много важно. Комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне § 11, остава сега действащият чл. 22.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, за чл. 22 става дума и за текста на ал. 1. Тук никъде не виждам текста, който касае Фонда за лечение на деца. С чл. 22, в ал. 1, т. 3 една от преференциите касае даренията, които са в полза за Центъра за лечение на деца. С тези изменения, които са направени, по някаква причина тези дарения в полза на този център са отпаднали.
Аз мисля, че това е нещо абсолютно недопустимо, след като ние създадохме този център и започна едно дарителство по ведомост на български граждани, които отделят всеки месец средства от своите заплати в полза на този Център за лечение на български деца, изведнъж ние да премахнем тази преференция.
Лично аз смятам, че т. 3 от ал. 1 на чл. 22 трябва да остане. В ал. 2 на основния текст може да бъде прибавена.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Има го в ал. 2.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не, това не са здравни заведения. Центърът за лечение на деца не е здравно заведение, така че под тази формулировка това не може да бъде включено. То не е здравно заведение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо не сте го предложили?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: За съжаление, аз сега виждам, че е изпуснато. Какво да го предложим? То си е съществувало в текста. Има предложение да не отпада този текст. Значи той трябва да се подкрепи.
В крайна сметка аз не мисля, че ние с лека ръка трябва да премахнем една преференция, която всъщност създаде тоя център. Ние, като махнем тая преференция, в него основните дарения са по тая алинея. Какво всъщност правим? Това е нещо, което наистина аз не разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно има някакво недоразбиране и ще помоля и председателя на комисията – господин Румен Овчаров, да го изясни.
Комисията предлага на базата на предложенията § 11 да отпадне. Като отпадне § 11, остава чл. 22 с всичките му алинеи, с всичките му точки, включително и т. 3 така, както е сега. Това, което Вие пледирате. Това се постига – „до 50 на сто, когато дарението...”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз все пак се считам длъжна да обърна внимание, за да не стане някаква грешка. Ще видим дали редакцията е точна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То няма редакция.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е тази редакция? (Реплика от народния представител Лидия Шулева.)
Другият параграф още не е докладван.
Нека да обсъдим предложенията по § 11, а като отидем на § 12, който ще бъде докладван, тогава ще го обсъждаме.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, когато говорим за финансиране на здравеопазването – ето, тук има връзка, то трябва да различим видовете дарения, които се правят. Точно тук се пише, че предложението на народния представител Нено Димов за отпадане се подкрепя по принцип. Ако се подкрепя напълно, това е друго, но ако го подкрепя по принцип, това означава, че ще се вмъкнат някакви допълнения.
За какво говорим?
На първо място, нека да степенуваме нещата, ако грижата за децата е наш приоритет. Аз не се съмнявам, че това е приоритет на правителството на правителството и на здравеопазването. Тогава, от една страна, ние даваме преференции чрез Закона за данъци на физически лица на всички нестопански организации, които са регистрирани в централния регистър на юридически лица с нестопанска цел. Там може да бъдат за читалища, могат да бъдат за култура, могат да бъдат за родинознание, за каквото и да е.
Втората степен, така да се каже, на дарения, даваме възможност в новия § 12 за здравни и лечебни заведения, защото здравните и лечебни заведения явно се нуждаят от допълнителни източници на финансиране, иначе трупат дългове.
Тук вече става въпрос, когато са образувани фондове за деца, да им дадем някакъв специален статут, който им беше даден предварително. Ако този статут не се запазва в текста, да го възстановим, да оставим този статут. Той е специален статут „Фонд за лечение на деца”. Това са деца с тежки заболявания, които би трябвало да отидат да се лекуват в чужбина. Не трябва да липсват средства затова защото, когато се дадат преференции на гражданите в данъци за физически лица на граждани и на юридически лица, явно постъпленията идват в този фонд. Тогава се набират средства и тогава ще могат да бъдат лекувани всички деца.
Затова бих желал да подкрепя искането, което прави госпожа Шулева, междупрочем и много лица, които са предложили тук отпадането на § 11 – не по принцип, а въобще отпада § 11. Тогава правим в точката, която обосновава събирането на средства за Фонд за лечение на деца в чужбина, да остане, ако ще и с разширена формулировка, като се подчертае, че това е друга степен на дарения, които се дават, и затова се освобождават физически и юридически лица.
Мисля, че го казвам достатъчно ясно, след като имаме за приоритет положението на деца у нас, особено тежкоболните деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, всеки народен представител има право да вземе отношение, но въобще има ли спор по този въпрос?
АТАНАС ЩЕРЕВ (встрани от микрофоните): Няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, като няма спор, за какво спорим сега?!
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По спорния въпрос – Фондът за лечение на деца е записан в рамките на ал. 1, т. 3, която не се изменя. Този текст остава в закона непроменен.
По същия начин остава непроменена преференцията по отношение на Закона за меценатството – даренията за културата.
В текста, който ние коментираме, в рамките на т. 1 от ал. 1 на практика от основния текст на закона отпадат даренията от физически лица на физически лица. Това, което аз защитих още при обсъждането на законопроекта на първо четене, беше, че в много голяма част от случаите тези дарения имат характер на данъчни измами. Показател за това е, че от 58 млн. дарения за миналата година 56 млн. са от физически лица на физически лица. Поради това ние изцяло подкрепяме текста на комисията, която запазва институциите, които могат да получават дарения при преференции, при отпадане на даренията от физическо лице на физическо лице.
Аз имам само едно предложение и мисля, че текстът ще спечели по отношение на коректността си и то касае буква “и” – след “културни институти” да бъде добавено “читалища, както и” и нататък текстът продължава. Включването на читалищата прави текста по-прецизен, тъй като читалищата не са културни институти. Под “културни институти” се разбират само държавни културни институти от рода на опери, театри, национални центрове. Мисля, че преференциите по отношение на читалищата не е необходимо да бъдат мотивирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние започнахме да коментираме един текст, който не е докладван още.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Искам най-напред да направя една учтива корекция в детайлите на тезата на господин Овчаров, че говорим тук с цел може би да си пречим. Аз имам за цел да докажа, че ние си пречим не сега, а си пречим по времето, когато, чоплейки различни закони, не смогваме измененията в един закон да дадат своето отражение в други фундаментални закони.
В този дух припомням на уважаемата комисия и на залата, че в чл. 22, ал. 1, т. 1, където е казано: “до 5 на сто, когато дарението е в полза на…” и в подточка “а” са изброени “здравни и лечебни заведения”. Тук започва бъркотията. Защото в два различни закона, действащи в момента, фигурират две различни тълкувания и обяснения на понятието “здравни заведения”. В Закона за лечебните заведения понятието “здравни заведения” са хигиенно-епидемиологичните инспекции, които са сега центрове за контрол и опазване на общественото здраве и националните центрове за опазване на общественото здраве. В Закона за здравето “здравни заведения” по смисъла на този закон са: центрове за опазване на общественото здраве, Национална експертна комисия, здравни кабинети по чл. 26 – това са училищните кабинети, и, обръщам вашето внимание на т. 4 – оптиките, както и на ал. 3 “здравно заведение” – аптеките. Да спрем донякъде.
Що щат 5 хил. аптеки да са здравни заведения, в полза на които ние да правим дарения? С намигване ще ви припомня колко от тях са вериги, как правим много внимателен реверанс, дето се казва – разменяйте си парите вътре и ползвайте тази преференция, която им даваме в така записания текст.
Господин председател, моето предложение е да фиксираме точно здравните заведения, за които става дума и в полза на които… (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Здравни заведения в смисъла на РИОКОЗ, които имат лаборатории и са зле финансирани от бюджета, да, да останат. Затова аз ви предлагам, когато кажем “здравни заведения”, да споменем по смисъла на кой закон и кой член.
Значи така: “Здравни заведения по смисъла на Закона за здравето, чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и в Закона за лечебните заведения, § 1, където са РИОКОЗ и националните центрове за опазване на общественото здраве”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви да дадете текста, защото утре ще го гласуваме.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще го напиша и ще го предам. Така ще спазим философията на подхода и мисля, че ще бъдем принципни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
То можеше и по друг начин да стане, но както и да е. Вие предлагате тази правна техника.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следното съдържание:
“§ 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на ал. 1 се изменя така:
“(1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направени през годината дарения:”.
2. Точка 1 в ал. 1 се изменя така:
“1. До 5 на сто, когато дарението е в полза на:
а) здравни и лечебни заведения по смисъла на…;
б) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика;
в) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;
г) детски ясли, детски градини, училища, висши училища или акадеции;
д) бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
е) регистрирани в страната вероизповедания;
ж) специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
з) Българския червен кръст;
и) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
к) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
л) Фонд “Енергийна ефективност”;
м) комуни за лечение на наркозависими.”
3. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията всъщност се състоя, направиха се предложения, те ще бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 12 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено от комисията.
Всички предложения са подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 13 със следната редакция:
“§ 13. В чл. 23 т. 3 се отменя, а т. 4 става т. 3.”
По § 13 има предложение от народния представител Нено Димов, който предлага да се създаде нова т. 2 в § 13:
“2. т. 9 се изменя така:
“9. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Социалните разходи в пари, за сметка на работодателя, до размера на необлагаемия минимум.”
Комисията не подкрепя предложението.
Народният представител Стефан Софиянски прави същото предложение, което не е подкрепено.
Народният представител Мария Капон предлага в § 13 да се направят следните изменения:
“1. Точка 2 да отпадне.
2. В края на т. 3 точката се заменя със запетая и се добавя текстът “а сумата от 60 лв. се заменя със сумата от 80 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 14 по вносител става § 15.
Параграф 15 по вносител става § 16.
По § 16 има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17, като предлага в ал. 2, т. 2 числото “5820” да се замени със “7920”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 17 има предложение от народния представител Нено Димов, който предлага § 17 да отпадне.
Има предложение от народния представител Иван Костов, което е подкрепено по принцип и отразено в § 46.
Има предложение от народния представител Мария Капон, която предлага в § 17 в текста за чл. 29, т. 1, буква „б” след точката и запетаята да се добавят думите „оператори на видеокамери и фоторепортери;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димов, да мотивирате Вашето предложение за отпадането на § 17.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Става дума за нормативно признатите разходи, които по предложение на комисията се намаляват от това, което беше досега. Дотолкова, доколкото това няма да облекчи работата на администрацията в смисъл, че те ще продължат да изчисляват нормативно признати разходи, и дотолкова, доколкото това не са Бог знае колко големи разходи за бюджета на фона на огромния излишък, който е обявен официално, и на този, който ще бъде получен неофициално, предлагам нормативно признатите разходи да останат такива, каквито бяха и за миналата година, особено в сферата на селското стопанство, където се намаляват почти двойно – от 70 на 40%, имайки предвид, че там секторът изключително много се нуждае от подпомагане. Защо трябва да го подпомагаме, след като можем да оставим това, което хората са изкарали, тоест, да стимулираме не подпомагането, а самото производство от този сектор? Печалбата на този сектор да бъде оставена повече. Това прехвърля от тези, които получават, към тези, които работят. Това отново е много дълбок философски проблем – кого ще подпомагаме и в каква посока ще бъде политиката на държавата въобще? Затова съм предложил като цяло чл. 17 да отпадне и да останат нормативно признатите разходи, както досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 18 по вносител става § 19.
По § 19 има предложение от народния представител Нено Димов за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Същото предложение и на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Господин Димов не желае думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 20 по вносител става § 21, като комисията предлага в т. 1 буква „б” да отпадне, а буква „в” да се измени така:
„в) създава се т. 8:
„8. документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща на частта, за която й е учредено право на строеж – в случаите на учредяване право на строеж.”
Параграф 21 по вносител става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Давам думата на народния представител Нено Димов за процедура.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, дебатираме изключително важна тема. Очевидно е, че в залата има много малко народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е.
НЕНО ДИМОВ: Утре ще има кворум, за да се гласува, само че всички аргументи, които изнасяме днес, няма да бъдат чути от тези, които ще гласуват. Аз си задавам въпроса: какъв е смисълът да водим дебат, при положение че утре ще се натискат копчета по команда?
Затова моята процедура просто е да прекратим, въпреки че сте спрял часовника, да прекратим дебатите и да ги продължим тогава, когато има народни представители в залата, които, току-виж, са променили мнението си, след като са чули аргументи по конкретни предложения в този законопроект. В противен случай дебатът е безсмислен.
Моето процедурно предложение е да продължим утре сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, разбирам аргументите Ви, споделям ги, но с промяната на правилника, след това Конституцията, виждате какво стана.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Ако трябва да гласуваме, ще се окаже, че нямаме кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И не само по този закон.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): А той е много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявам се, че разговарям с Вас от микрофоните, но, от друга страна, притискат ни четири-пет закона, които категорично трябва да приемем.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Разбирам Ви, господин председател, но разберете, че това е много важна тема. Това означава парите за държавата за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е. Утре пък имаме парламентарен контрол, не можем да приемем данъчните закони, за да преминем към бюджета.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да отменим парламентарния контрол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Веднъж го отменихме – миналия петък, обещахме, че този петък ще има парламентарен контрол и го обявихме.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Приемете, че тези тези, които казахме днес, все едно, че не сме ги говорили. Това е парламентаризмът – да можем да говорим и да бъдем чути, и евентуално да променим мнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам аргументите на народния представител Нено Димов. Действително в момента нито можем да гласуваме удължаване на работното време, тъй като няма кворум, а да продължим само с формалното изчитане на текстове, разбирате, че не е полезно за приемането на такъв важен закон.
Затова прекратявам разискванията по закона до § 22 включително. От § 22, където има предложения, дано да ни остане време да продължим утре.
Има заседания на редица комисии, включително и на Комисията по бюджет и финанси. Тридесет минути след приключване на днешното заседание, което е след 14,10 ч., ще започнат заседанията на комисиите. За да ориентирам народните представители, не само тези, които са в залата, явно ще се наложи да има извънредно заседание от понеделник, вероятно от 14,00 ч., но утре ще го решим окончателно.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоровв