Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги народни представители, предстои да пристъпим към програмата, гласувана миналата седмица за днешното извънредно заседание. Преди това обаче следва да ви направя няколко съобщения и да участваме в процедурата по полагане на клетва на народен представител.
Съобщенията са следните:
До председателя на Народното събрание е отправено заявление от народния представител Петя Илиева Гегова. На основание чл. 15, ал. 3 от нашия правилник съобщава, че напуска Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и заявява решението си да бъде включена в състава на Парламентарната група на Българска нова демокрация.
На 15 декември 2007 г. до Народното събрание е отправил писмо председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България господин Красимир Мирев със следното съдържание:
“На 15 декември 2007 г. Националното сдружение на общините в Република България проведе извънредна национална среща на общините под надслов “Макрорамката за общинските бюджети през 2008 г.”. На нея представителите на местните власти приеха обръщение до депутатите от Четиридесетото Народно събрание и до Министерския съвет”, което господин Мирев прилага към писмото си и най-учтиво моли да доведа до знанието на народните представители текста на обръщението преди гласуването на Законопроекта за Бюджет 2008 на второ четене.
Текстът на обръщението е адресиран до мен като председател и до председателите на парламентарните групи в Четиридесетото Народно събрание, така че всички парламентарни групи би трябвало да разполагат с този текст. Моля ръководствата на групите да организират запознаването на народните представители с текста. Независимите народни представители също ще имат възможност да се запознаят с него. Той ще бъде заведен в деловодството на ваше разположение, включително и в библиотеката на Народното събрание.
Пристъпваме към полагането на клетва от народен представител. Позволете да ви съобщя решението на Централната избирателна комисия.
С писмо от 15 декември т.г. председателят на комисията господин Димитър Костов уведомява председателя на парламента, че с Решение № 398 от 14 декември 2007 г. на Централната избирателна комисия е обявен за избран за народен представител Никола Гочев Проданов от листата на “Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, Партия “Рома”, КПБ, БЗНС – Александър Стамболийски, ЗПБ”.
Самото решение гласи следното:

“РЕШЕНИЕ
№ 398
София, 14 декември 2007 г.

На 12 декември 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Ясен Стоянов Пенчев, избран от 8. Многомандатен избирателен район – Добрички, от листата на Коалиция за България в Четиридесетото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 8. Многомандатен избирателен район – Добрички, Никола Гочев Проданов, от листата на Коалиция за България.”
Решението ще се обнародва и в “Държавен вестник”.
Моля да поканите господин Проданов в пленарната зала, за да положи клетвата, съгласно Конституцията.
Моля ви, колеги, да се присъедините към полагането на клетвата.
Господин Проданов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
НИКОЛА ПРОДАНОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поздравявам Ви!
Процедурно предложение – господин Мерджанов, заповядайте. Имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за размяна на точките в днешната програма: т. 3 да стане т. 1 – проекти за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, предложението е свързано и с необходимостта от публикуването му в утрешния брой на “Държавен вестник” и съответното обсъждане и решение на Народното събрание достатъчно рано.
Подлагам на гласуване процедурното предложение т. 3 от дневния ред за днешното заседание да стане т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 120, против 19, въздържали се 14.
Решението е прието.

Пристъпваме към гласуваната точка първа:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на господин Янаки Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! На вашето внимание е докладът на Комисията по правни въпроси относно Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта “Финансови правила по бюджета на Народното събрание”, внесен от народния представител Мария Капон, Проект за решение за изменение и допълнение, внесен от народния представител Филип Димитров, и доклад на работната група, въз основа на който съответно е изготвен и докладът на Комисията по правни въпроси.

“РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията
и дейността на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Работната група предлага § 1 със следното съдържание:
“§ 1. В чл. 8, ал. 1 т. 5 се изменя така:
“5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;”.”
Комисията подкрепя предложението.
Господин председател, предлагам обсъждането и гласуването да бъде по всеки от параграфите, съответно от точките, така както са отбелязани, защото става дума за нормативен акт и по-добре ще се ориентират народните представители при това разделно обсъждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Позволявам си, колеги, да разширя това процедурно предложение и в днешното пленарно заседание да се гласува след разглеждането на съответните текстове от законопроектите, а не да отлагаме за утре или за другиден.
Подлагам на гласуване процедурното предложение гласуванията и по този Проект за решение, и по другите актове, които ще се обсъждат днес, да бъде след обсъждането на съответния параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 145, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Предлагам на вашето внимание § 1 от Проекта за решение, представен току-що от господин Стоилов. Не виждам желаещи да вземат думата по този текст, затова преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 1 от Проекта за решение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Работната група предлага § 2 със следното съдържание:
“§ 2. Параграф 5 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“§ 5. (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.
(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 13.
(3) С Единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определя: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява (моля да обърнете внимание, добавяме) неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на новоизбраното Народно събрание.” (Може да остане само на “Народното събрание”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата без надежда, защото след гласуването на текста в Конституцията, който формулира тази доста величава разпоредба, според която Народното събрание играе само по отношение на себе си ролята на законодателен орган спрямо законодателния орган, който трябва да има и други органи, които да изпълняват това негово законодателство, абсурдът е пълен. Сега се изправяме пред необходимостта да третираме Народното събрание като особена единица в държавата със свой самостоятелен бюджет, както решихме в Конституцията, и оттам нататък произтичат всички тези чудесии, които вие току-що чухте. Това, че служителите ще бъдат дефинирани по съответен начин, не е проблем. Проблемът е, че ние започваме да създаваме допълнителна администрация към Народното събрание, за да може да борави с тези бюджети и въпроси.
Господин председателю, това може би не е толкова неблагоприятно за Вас специално, но натоварваме с нови и нови функции онези, които по силата на общия принцип на разделението на властите би трябвало да бъдат носители на функцията “първи между равни”. Това е картината, пред която ние се изправяме в резултат на вдъхновеното си гласуване на конституционното изменение, което така или иначе не допринася до нищо друго, освен до допълнителна бюрократизация на Народното събрание. Ето защо аз лично ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз вземам думата по този текст, защото идеята, визирана в него, след това намира отражение в по-следващите изменения в правилника, които Комисията по правни въпроси ще предложи на залата.
Става въпрос за това, че ние в Комисията по правни въпроси сме се постарали да направим крачка напред по отношение на статута на администрацията в парламента. Сигурно знаете, че в Закона за държавния служител се съдържа такава възможност – всяка от властите да има възможността с оглед на своята специфика да регламентира статута на своите служители.
Както добре ви е ясно, уредихме статута на съдебните служители в Закона за съдебната власт. Направихме това със съзнанието, че администрацията на съдебната власт с един добър статут ще подпомогне магистратите в тяхната дейност. Нямаше никакви възражения за бюрокрация и прочие.
По същите съображения сега се опитваме да повишим ролята на администрацията, нейните отговорности в процеса, с който се занимава Народното събрание, и тези хора да имат установен статут – на държавни служители или по трудово правоотношение, но общо наречени “парламентарни служители”. Тук в никакъв случай не става въпрос за раздуване на администрация. Напротив, знаете, че тече обратен процес. Тук става въпрос за повишаване на техните отговорности, за одобряване на техния статут, което трябва да добие по-ясни параметри, отразени в Единния щатен класификатор.
Целта в случая на тази промяна и на следващите в правилника, касаещи парламентарните служители, е повишаване капацитета на администрация и оттук – работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Пирински.
Господин Филип Димитров започна темата, но с присъщия му витиеват стил и объркана мисъл явно не можа да приведе на прост език истините, които се крият зад това изменение. Нека да си кажем каква е целта на този текст. Да, държава в държавата, регламентация по особен начин, но откровено и ясно това е начин за бетониране на този кръг от служители, които се наричат уж държавни служители. Всички трябва да станат държавни служители. Целта на този текст е бетониране на това статукво, що се касае до персонала на Народното събрание, какъвто е в момента. Целта на този текст е управляващата тройна коалиция, най-вече БСП, която в това Народно събрание е вкарвала, внасяла, лансирала и устройвала поколения, групи и групи служители, да останат вечни след този парламент. Целта е бетонирането на тези хора тук. Защото сред тях има много хрантутници, има хора, които са назначени за яслата, за софрата. Това е нещо, което БСП го може и винаги го е правила. Сега, горе-долу преди края на това Народно събрание, се прави опит точно за такова увековечаване на тези хора.
Народното събрание има над 1000 души служители. От тях 240 са народни представители (ако можем да ги включим в групата на служителите). Много от останалите (направете сметката) над 700 души са абсолютно излишни и ненужни за работата на Народното събрание. Те спокойно могат да бъдат съкратени. И БСП, най-вече БСП в момента подготвя ситуацията за времето, когато БСП няма да бъде управляваща политическа сила, няма да бъде управляваща партия, тези служители да не могат да бъдат мръднати, да не могат да бъдат пипнати. Има Кодекс на труда, според който да се регламентират статутите на тези служители – техните длъжности и функции, и не е нужно да се прави специален, изричен, особен текст, не другаде, а в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Забележете, това се прави, след като е превалил мандатът на Народното събрание, минало е повече от половината време. Беше коректно това да бъде направено в самото начало на Народното събрание. Не е направено тогава. Това е скритата причина. Няма какво да се лъжем. Щатът оттук нататък ще бъде още повече раздуван. Мога да ви гарантирам това! Ще бъдат сложени на позиция още повече хора от БСП. В следващия парламент тези, които ще имат парламентарно мнозинство или ще бъдат управляваща коалиция, както това се очертава, ще видите какви проблеми ще имат с тези служители, които сега се увековечават и които ще бъдат хората на БСП в тази институция. Впрочем това не се прави само в Народното събрание. Прави се във всички структури на държавата, навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Казак.


ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че точно този параграф, който обсъждаме в момента, е добър повод да поставим един по-кардинален въпрос, свързан с тенденциите, които текат през последните години в законодателната уредба на администрацията, най-общо казано, или така наречения статут на публичните служители в държавата. С този термин искам да обознача не само държавните служители, а всички онези, които по един или друг начин работят за тази държава в различни органи на държавна власт – било то изпълнителна, било то законодателна, било то съдебна.
На мен ми се струва, че за съжаление през последните години се наблюдава една тревожна тенденция за парцелиране, за диференциране на статута на тези публични служители, за създаване на специални статути вместо да се движим към една единна администрация, вместо да се стремим към един статут, който да бъде униформизиран, единен статут на всички онези, които работят за тази държава независимо в кой орган на държавната власт служат те.
С приемането на нови и нови закони или с изменението на съществуващите ние непрекъснато създаваме специални статути – специален статут за служителите в Министерството на вътрешните работи, специален статут за служителите в съдебната власт, друг статут за изпълнителната власт и т.н., и т.н. Непрекъснато се дават някакви привилегии за едни служители, след това другите служители в другите органи започват да им завиждат и започват и те да искат подобни привилегии. Това е една спирала, която не ни води до нищо добро.
Мисля, че е крайно време в тази държава да се създаде инициатива и мисля, че Народното събрание е именно подходящият орган за това – да се създаде една работна група може би в рамките на Правната комисия заедно с Комисията по въпросите на държавната администрация, да се направи цялостен преглед на законодателството, свързано със статута на държавните служители, въобще на държавната администрация и да се предприемат законодателни мерки, законодателни инициативи за коригиране на тези залитания, за създаването на една истинска единна българска администрация с единен статут, който да може да осигури и безпрепятствена мобилност на служителите в държавната администрация от един орган в друг, така както е навсякъде в Европа, така както ние сме поели като ангажимент да превърнем нашата администрация вече като пълноправен член на Европейския съвет.
Не смятам, че служителите в Народното събрание трябва да имат статут, който да бъде по-нископоставен или с по-малко възможности от този в другите органи на държавна власт и най-вече на съдебната власт, но смятам, че ние трябва да направим подобен статут за всички български служители, за всички публични служители, които служат на държавната администрация независимо от това в кой орган работят те, за да може наистина всички български граждани, които получават своите заплати, които работят в тази държава, да се чувстват пълноценни и равноправни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Методиев има думата за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателя.
Уважаеми колеги, обсъждаме текст за администрацията в Народното събрание абсолютно без основание. Ще кажа защо. Хлъзнахме се при промяната в Конституцията да говорим за разделението на властите като абсолютно разделение на институциите на съответните власти. Това че съдебната власт – и тук този аргумент прозвуча – изгражда своя система от институции и вътре в нея има администрация, съвсем не означава, че трябва по същия начин и със същия аршин да премерим парламента като институция на законодателната власт и да го отделим в неговата администрация от тази на изпълнителната власт. Едно от най-устойчивите дефинирания на това що е парламентаризъм и в българската литература включително е, че това е баланс между институциите на изпълнителната и законодателната власт, това е сърцето на политиката на всяка демокрация. Единствено в тази посока трябва да се разсъждава, когато говорим за администрациите на Народното събрание и на Министерския съвет. И в тази връзка съм абсолютно убеден, както прозвуча и в изказването на господин Казак, че българските държавни служители трябва да бъдат обхванати от една норма не само заради своята мобилност, а защото те са служители на българската държава и на нейните институции. Това, което казах дотук, в някаква степен хората не ги интересува, не ги вълнува, вълнува тези, които се занимават с историята на институциите или със съвременното им състояние. Но у хората остава впечатление, че всяка висша държавна институция, каквато е парламентът, създава привилегии за своите чиновници. Това е неправилно, то е невярно, но това е основанието с което хората ще кажат седмица преди Коледа с какво се занимаваме тук, в Народното събрание. Дали една експертна длъжност ще бъде посочена в Единния класификатор на длъжностите в държавната администрация на едно или друго място, ще бъдат приравнявани, ще има някакви изисквания за образователен ценз и пр., това наистина е обхват на всички български чиновници, на всички български държавни служители. Това разделение в момента с нищо не прави крачка напред. Единственото, върху което трябва да се съсредоточим и то е работа наистина за следващата година, е да видим дали структурата на Народното събрание като институция в собствения му правилник трябва да бъде коригирана по някакъв начин или не. Но това е друга тема. Сега ние ще оставим впечатление у хората, че се занимаваме с привилегии на чиновници и след малко във финансовите разпоредби с едни 5% върху заплащанията на комисиите. Това ще бъде цялостната представа от тази промяна на правилника – нещо, което според мен беше абсолютно ненужно и излишно. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Опонентите на идеята, която е заложена в текста, засягат по-широка тема от неговото съдържание за това как да се урежда статутът на държавния служител в Република България. И тази дискусия е разбираема. Но мисля, че непоследователността, която имаше в решаването на този въпрос и непълнотата в решенията му, днес отново ни връща към въпрос, както забелязвам, с по-висок ранг от този, с който ние се занимаваме.
Искам да припомня, че когато се приемаше Законът за администрацията, имах възможност да поставя този въпрос и тогава дясното мнозинство дори не фиксира, че става дума за уреждане на държавната администрация, макар че това се подразбираше включително и от определенията, които се даваха на съответните текстове. Но в този случай ние пропуснахме да предвидим или по-скоро тези, които подготвяха законопроекта, не пожелаха да споменат, че има общи изисквания за администрацията независимо на чие подчинение се намира тя – дали на изпълнителната власт, на законодателната, на президентската институция и дори на съдебната. Тоест липсата на общи изисквания след това доведе до уреждане на специални функции и правомощия на администрацията във всеки един от клоновете на властта или в най-добрия случай останалата администрация се приравняваше към изискванията, които важат за администрацията на изпълнителната власт.
Затова аз смятам, че тук въпросът, който се поставя, трябва да бъде решаван, но той не отменя специалната уредба, която сега се дава на парламентарните служители. Затова ние трябва да помислим в бъдеще, и с оглед преструктурирането на различните държавни институции, и на тяхната администрация, да се въведат общи изисквания за държавния служител, независимо коя власт подпомага. Оттам нататък да се предвидят със специални аргументи и специални условия в статута, защото е безспорно, че има някои особености в дейността на служителите, които осигуряват дейността на всеки един от клоновете на тази администрация. Но там трябва вече да се обоснове защо те получават някои допълнителни права или пък на тях се налагат допълнителни ограничения.
Затова предлагам днес да се съсредоточим върху съдържанието на предлаганите текстове, а тези по-амбициозни идеи изискват и самостоятелна законодателна уредба, която да промени наложилата се през последните години философия за статута на държавния служител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, провокирана съм да взема думата от изказванията и дебата, който се провежда тук, защото той е много важен. Защото в резултат на тази дискусия или ще променяме принципите, върху които почива държавната служба и държавната администрация, или ще ги спазваме последователно, за да можем да я развиваме като един демократичен институт на държавната власт. Това, което правим в момента, е нарушаване на законовите норми, които регламентират държавната администрация. В началните текстове на Закона за държавния служител е казано, че той се прилага по отношение на всички държавни служители и по отношение на Президентството, и по отношение на Народното събрание, ако има решение на тези институции за това. Нищо не налага да парцелираме държавния служител в различни зони и да даваме различни правомощия, защото Единният класификатор е този инструмент, който трябва да оцени и да класира държавната служба и нейния принос, приносът й изобщо в държавната власт на Република България.
Ние направихме вече едно отклонение от този принцип, като регламентирахме администрацията на съдебната власт в специалния закон. Мисля, че това не се налага. Точно обратното на това, което твърди господин Янаки Стоилов - не се нуждае промяна в българското законодателство. Нуждае се налагането на един стоп в подзаконови и законови нормативни актове на парче да решаваме проблема с държавния служител, за да може именно този Единен класификатор, единни изисквания, единни стандарти и за кариера, и за възнаграждение да бъде най-после приложен в Република България.
Затова и аз твърдя, че тези текстове в Правилника на Народното събрание са излишни. Достатъчно е само едно решение, което до този момент липсва, да се подчини и парламентарната администрация на изискванията на Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи?
Заповядайте за реплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема колега Масева, с тая моя реплика искам да помоля Вас, а и колегите в пленарната зала да погледнат позитивно на предлаганото изменение на правилника в тази му част. Аз се солидаризирам с мненията, които звучат тук, и съм убедена, че държавната администрация, казана като общо събирателно понятие и в съдебната власт, и тук, и в изпълнителната власт, трябва да има една кодифицирана материя. Доколкото е възможно, трябва да има общи правила и общи принципи. Да, това е така и никой не го спори. Аз претендирам, че тези изменения на правилника са стъпка в тази посока.
Според мен, не бива да се счита, че уеднаквяване на правилата за държавната служба в Републиката са уеднаквени тогава, когато има един закон. Знаете, има различни законодателни подходи.
Сама виждате, че Законът за държавния служител съдържа в себе си опция в другите власти в страната, да кажа така, да има специални правила. Няма как да е иначе, защото се отчита специфика. Ние добре знаем, че работата на парламентарния служител тук и този в съдебната власт имат малко общо по естеството и тази специфика не може да не бъде отчитана.
Ето защо въпрос на законодателен подход е дали един закон ще регламентира всичко или в специфичните закони ще се съдържат материи, насочени към уеднаквяване на статута на държавния служител. Точно това правим ние – в нашия правилник, с ранг на закон, се въвеждат текстове, които юридически изрично уеднаквяват статута на държавните служители. Нищо повече, нищо по-различно, никакви привилегии, моля! Това е, което сме се опитали да направим и аз Ви моля да ревизирате становището си, тъй като то е насочено именно към този важен проблем за еднаквия статут, за сигурността на държавния служител – дали тук, дали в съдебната власт. В крайна сметка тези промени са насочени към поощряване на ефективната работа и ви моля да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Съжалявам за неразбирането, тъй като тези принципи, за които аз говорих, са философия, която дава възможност да се развива държавната служба независимо от мястото, където се осъществява. Това е в основата на принципа и на кариерното развитие. Когато има единни изисквания за всички, които полагат тази държавна служба, те могат да преминават от служба в служба, запазвайки ранга, запазвайки основното възнаграждение или привилегиите, да се движат и по този начин да създават една стабилност на държавната служба. Когато това се регламентира като привилегия в определени зони, това не дава възможност да се осъществява този кадрови обмен. Това обновление на държавната служба, това насърчаване на възможността всеки да специализира и да работи там, където са неговите интереси. За това става дума. Достатъчно е да си припомним, че в момента, когато ние решаваме тук да има нов Единен класификатор, с нови изисквания към парламентарната служба, ние нарушаваме Закона за държавния служител. Достатъчно е да кажем: да, и за парламента ще се прилагат тези норми и по отношение на рангове, и по отношение на кариера, и по отношение на привилегии, които никак не са малки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване § 2 от проекта за решение, представен от Комисията по правни въпроси, като ви обръщам внимание, че в ал. 4 на текста господин Стоилов предложи редакционна поправка – вместо думите “административните функции” да бъде “неотложни административни функции”.
Гласували 118 народни представители: за 100, против 18, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Работната група предлага § 3 със следното съдържание:
“§ 3. Във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание – Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на “Държавен вестник”, на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте § 3, т. 1, която третира чл. 1 от Финансовите правила, предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 106, против 11, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “2. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание, въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за съответната година.
(2) Дирекция “Парламентарен бюджет и финанси” координира и изготвя проекта на бюджет на Народното събрание и на проекта на придружаващия го доклад. Обобщеният проект на бюджет се изготвя въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Постояннодействащата Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвения проектобюджет и се произнася със становище по него. Проектобюджетът, докладът и становището на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.”
Комисията подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Аз имам две малки редакционни бележки по чл. 2, ал. 2, а именно: “Дирекция “Парламентарен бюджет и финанси” координира и изготвя проекта на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващия го доклад.” – без “на”.
След като тази дирекция изготви проекта за бюджет на Народното събрание, предлагам в последното изречение на ал. 2 да стане така: “Проектобюджетът, проектодокладът и становището на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.”
След това той може да го измени малко, тъй като е все още проектодоклад, съобразно неговите виждания и съобразно това, което има като проект за бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах, благодаря Ви.
Други желаещи има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на т. 2 от § 3, предложена от комисията, с двете чисто редакционни уточнения на господин Великов, които едва ли има смисъл да гласуваме отделно – отпадането на “на” във втория ред на ал. 2, и вместо “докладът” да стане “проектодокладът”.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “3. Създава се чл. 2а:
“Чл. 2а. Използването на резерва за неотложни непредвидени разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 107 народни представители: за 91, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “4. Създава се чл. 2б:
“Чл. 2б. (1) Дирекция “Парламентарен бюджет и финанси” изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постояннодействащата Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте т. 4 от § 3 по предложение на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По т. 5 има предложение на народния представител Филип Димитров:
1. Създава се нова ал. 2 към чл. 3 със следния текст:
“(2) При неучастие в повече от 20% в предвидените през месеца гласувания, народният представител получава процент от възнаграждението по ал. 1, съответен на процента на гласуванията, в които е взел участие.”
2. Създава се нова ал. 2 към чл. 4 със следния текст:
“(2) Правилото на чл. 3, ал. 2 се прилага съответно.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което предлагам, не е нищо ново. Това е европейската практика, съществува навсякъде като един ориентир за това, че понеже и депутатите са хора с всички свои слабости, хубаво е да им се напомня отвреме навреме, че имат известни ангажименти към камарата дори и тогава, когато им се струва, че много важни задачи, свързани със съдбата на техните избиратели, налагат да пренебрегнат точно тази досадна, ежедневна част от своите занимания, каквато е гласуването.
Проблемът е в това, че по българската законова уредба в България няма гласуване “въздържал се”. Това, което ние извършваме, натискайки сивото копче, по същество е един учтив вот “против”. Защото ефектът от него е абсолютно същият, както от гласуването “против”. Мисля, че това е сериозен недъг на нашата система на гласуване и именно поради тази причина не може да бъде въведено изцяло европейското правило, което е свързано със съотношение между дохода на депутата с процента на участията му в гласуванията.
Аз лично имам ситуации, в които предпочитам да изляза от залата или да седя без да натисна бутона, защото това е моят акт на въздържане – тогава, когато аз не искам моят глас да натежи нито в едната, нито в другата посока. Има такива случаи. Всеки депутат може да бъде изправен пред такъв проблем. Ако вътрешната борба, която цари в душата на депутата, е толкова силна и толкова всеобхватна, че той непрекъснато изпада в това положение, струва ми се, че от гледна точка на избирателите не би било полезно това да се поощрява.
Именно затова моето предложение е, че при 20% неучастия в гласуването би трябвало да се счита, че българският депутат по този начин коригира недъзите на системата на гласоподаване в българския парламент. Затова тези 20% не би трябвало да се отразяват върху неговото възнаграждение. Един депутат, който изпитва тези душевни терзания и колебания по-често от 20% от случаите, вероятно би трябвало да преоцени своята позиция, своите отношения с избирателите и своето място в парламента и може би в този смисъл едно накърняване на неговото възнаграждение би било сериозен сигнал в тази посока.
Ето защо моля да размислите, въпреки предложението на комисията, която не подкрепя направеното от мен предложение, вие, уважаеми дами и господа, и да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мога да предположа откъде господин Филип Димитров черпи сведенията за тази европейска практика, въпреки че не познавам детайлно тази уредба в националните парламенти в Европа. Двамата с него бяхме временно депутати в Европейския парламент и видяхме, че подобна практика съществува. Само че, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, първо, разликата между българския и Европейския парламент е точно тази, за която Вие споменахте, и тя не е малка, тя е доста съществена, а именно режимът на отчитане на гласуването „въздържал се”, което води до това, че българските народните представители де факто са лишени от правото си реално да се въздържат при гласуване. Тоест, ако искат реално техният глас да не се зачита в нито една от двете посоки, трябва просто да не гласуват. От тази гледна точка ми се струва, че всяко санкциониране на неучастието в гласуването на народен представител при тази уредба, е необосновано и неоправдано би бил санкциониран този народен представител и то финансово, ако действа по този начин.
Но по-големият въпрос и проблем, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, е в това, че за разлика от Европейския парламент в българския парламент в последните промени, които ние приехме в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с оглед на системата на гласуване и въвеждането на фиксирани часове за гласуване, все още сме далеч от стриктното им спазване, както това е практика в други парламенти и специално в Европейския. И днес станахме свидетели на това, че ад хок много лесно дерогираме записа в правилника, много лесно решаваме, че сега ще проведем гласуване заедно с обсъждането и по принцип удължаваме времето за гласуване понякога, или пък избираме днес да гласуваме от еди колко си до колко си часа и т.н. Докато продължават тези практики, не може Вие обосновано да искате пенализиране, санкциониране на народни представители, които не са участвали в гласуването. Тогава, когато българското народно събрание започне стриктно да спазва часовете за гласуване и когато всички народни представители са убедени, че между 9,00 ч. и 11,00 ч. в сряда и четвъртък само и единствено ще се гласува и през никакво останало време в парламентарните дни няма да се провежда гласуване, тогава вече ще имаме право да санкционираме онези от тях, които не участват в гласуванията. Така че, докато това не стане, просто вашите предложения, въпреки че са добри и аз ги подкрепям, не могат да бъдат приети в сегашното състояние на нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай ще преминем към гласуване на предложението на народния представител Филип Димитров по чл. 3 за нова ал. 2, който комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 43, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„6. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто; председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 – с 35 на сто; заместник-председателите на комисиите – с 25 на сто; членовете на постоянна комисия – с 15 на сто и парламентарните секретари – с 10 на сто.
(2) За участие в подкомисии, временни комисии, както и работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като подкрепям по принцип предложението на комисията, обръщам внимание, че по време на обсъждането в комисията се стигна до консенсус, специално що се отнася до възнаграждението на участващите в работата на създадени ад хок временни комисии или подкомисии към постоянните комисии да се предвиди това възнаграждение да бъде ограничено в рамките на първоначално предвидения срок за работата на тези органи, за да не бъдат те стимулирани финансово да удължават безкрайно своята дейност, времето за своята работа. Мисля, че бяхме достигнали до подобен консенсус, но сега с учудване откривам, че тази идея не е намерила място в проекта, който ни е предложен от комисията.
Смятам, че ще бъде добре в ал. 2 на чл. 4 да се посочи, че това възнаграждение ще се изплаща само до изтичането на първоначално фиксирания срок за създаването на тези комисии, така че те да имат възможност, ако наистина естеството на работата или някакви ангажименти изискват това, да поискат удължаване на срока, но възнагражденията да се дължат само и единствено за първоначално фиксирания и регламентиран срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак!
Уважаеми господин Казак, моята реплика към Вас е следната. Дори и да има удължение, това го решава Народното събрание. То изслушва мотивите и ги приема или не. Така че тезата, че някой може априори да иска да увеличава, е една функция на Народното събрание, която не е състоятелна, защото понякога наистина в първоначално предвидения срок не може да се свърши работата и тогава Народното събрание решава да удължи срока. Няма логика за една част от времето да бъде разрешено, а за другата – не.
Това е моята логика, съвсем добронамерена към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Няма май много желаещи да се изкажат и това е в синхрон с желанието може би на мнозинството въпросът за увеличенията на възнагражденията на народните представители да мине колкото може по-тихо. Имаше една нездрава суетня няколко седмици преди настоящия момент в кулоарите между депутатите от различните групи как така да стане, че да се увеличат заплатите и това да не се забележи от обществеността. Призивите вътрешно бяха едни на други – знаем си го, хайде да не проявяваме популизъм, това е за всички ни, за всички народни представители. Общо схемата беше: сговорни калугери по време на пости блажат.
Сговорни, сговорни, ама не всички, надявам се, трябва да бъдем сговорни по въпросния текст, който не е нищо друго, освен на практика увеличение, пак повтарям, на заплатите.
Това увеличение беше замислено да бъде много по-голямо. То трябваше да бъде много по-голямо, защото доводите бяха железни. Защото в частния сектор заплатите, видите ли, станали били хиляди, особено в строителството - на Председателски съвет се чу, че един общ работник не знам си колко получавал, а да не говорим за един квалифициран майстор, който получавал не по-малко от 2000 лв. Имаше се предвид майстор на теракот и фаянс.
Сега това, което се предлага, излезе, че гони максимума, и то предвид факта, че не всички се предвиждаше и се считаше, че ще бъдат толкова сговорни.
Аргументите за заплащането на народните представители и за увеличение на заплащането мисля, че са такива, каквито се излагаха в кулоарите, по начина който ви обясних и преди малко изложих, са абсолютно несъстоятелни. Тук сме не за заплатите, тук сме за друго. Заплатите не са толкова малки, напротив, обвиняват ни, че са много големи. Това е една от причините рейтингът ни като институция и като народни представители да е толкова нисък.
Всички трябва да си признаем, че положението в страната е тежко. Хората живеят зле и ние просто не можем да направим в този момент това, което се предлага да направим, макар и не с толкова, с колкото отначало някои имаха намерение да направят. От тази гледна точка, както в комисиите, в които беше разгледано – в Комисията по правни въпроси беше представен този проект и там „Атака” гласува „против”, сега ние отново ще гласуваме „против” с ясното съзнание, че не е сега моментът. Не е дръпнала толкова държавата. Напротив, тя ако не е дръпнала, не върви и много напред. Бихме казали, че е в същото положение, а що се отнася до доходите на хората, тя върви назад. Защото сега, преди Нова година, това, което се поднася на българския народ, не е никак леко. По много критерии и много показатели това е връщане назад по отношение на благосъстояние, на доходи. Така че и ние нямаме право да увеличаваме заплатите по този начин, по който се предлага.
Освен това този начин в някаква степен е криминален. Той е тих, той е незабележим, той е опит да се завоалира, да се премълчи и да се излъже. Ако някой искаше да направи това действие, трябваше да го направи открито, да го каже ясно, всичко да мине през един дебат, и то сериозен дебат, а не такъв, какъвто се случи – откъслечно, тук-там в някои медии, със скърцане на зъби, с някакви обвинения. Това би трябвало да бъде сериозен и голям дебат, да бъде много отдавна и много отрано оповестено и да бъде предоставено на българския народ и ясно да се разбере дали ще го приеме или няма да го приеме.
Действието има дълбоко символно значение. То се основава и има значение на морал. Не е въпросът за 150, 200 или 300 лв. плюс– минус. Въпросът е преди всичко морален. Въпросът е дали като управленци ние сме направили необходимото и сме дали достатъчно, положили сме грижи за държавата и за благосъстоянието на целия народ. Ако беше така, аз мисля, че щеше да бъде оправдано и щеше да бъде все пак въпрос на морал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че и тук днес не можем да минем през краен популизъм! Но когато говорим за работата на българското Народно събрание, много ясно трябва да кажем, че същинската му работа е в комисиите. Продуктът, който влиза и се приема в Народното събрание, в пленарната зала, е преди всичко основна работа на постоянните комисии.
Аз също считам, че трудът в постоянните комисии трябва да бъде стимулиран и ми се струва, че това е крачка в правилната посока. Разбира се, друг е въпросът дали с тези 5% ние отговаряме на онези изисквания, които се налагат. Трябва ясно да си го кажем – друг е въпросът, че в постоянните комисии би трябвало да има наистина критерии за работата на народните представители, но в крайна сметка това е нещо, което наистина зависи от техния морал и отговорност към проблемите.
Ето защо аз приветствам това предложение. Ние ще го подкрепим, защото за първи път българското Народно събрание казва ясно на обществото къде е действителната работа, а тя е в комисиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, точно обратното пък аз бих искал да застъпя като становище. Считам за нередно, при условие че имахме 70 хил. протестиращи учители, които искаха увеличаване на заплатите, при условие че през цялата година страната беше разтърсена от социални протести, днес, като капак на всичко, след данъчни и акцизни шамари, които дадохме на хората за Коледа, като черешка върху тортата е да си увеличим нашите заплати. Това аз считам, меко казано, за цинизъм и категорично не подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, бях провокиран от изказването на господин Китов и от самото предложение, което се направи сега. Тук не става дума за тази сума, с която вие предлагате да си увеличим заплатите.
Тук става дума за друго. В момент, когато заплатите и пенсиите в България са най-ниските не само в Европейския съюз, а в цяла Европа, е неморално да увеличаваме дори с една стотинка своите заплати. Нещо повече, ние би трябвало да ги намалим, ако видите онова, което произвежда българският парламент, законите, които гласува, законите, които се прокарват тук. Ще ви спомена само корпоративния данък или данък върху печалбата на големи фирми, който направихте най-нисък. Ще спомена така наречения плосък данък – един изключително жесток антисоциален данък. Ще спомена тук ДДС върху лекарствата. Може би поне 20 пъти тази зала тук отхвърля тук нашето предложение да премахнем този налог върху лекарствата. Ще спомена тук и това, че категорично отказвате да увеличите данъка върху хазарта и т.н. Затова ли, колеги, вие ще си увеличавате заплатите? Аз не мога да приема подобна политика и категорично ще гласувам против. Защото тук става дума за морал.
Колеги, в Албания заплатите и пенсиите са по-високи от тези в България. Вие знаете ли това нещо? Какво направи българският парламент, каква политика води да увеличи тези доходи на най-бедните български граждани?! Напротив, вие правите всичко възможно да увеличавате данъчните тежести върху тези граждани. Това не е морално. Аз не мога да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожа Антонова има думата за изказване. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Имах намерение в настоящото кратко изказване да си поговорим малко за право, а може би за начина, по който се измерва трудът, включително и на народния представител.
Но вземам повод от предишните изказвания и ще започна своето изказване по въпроса за морала. Моралът е много важна обществена категория и много моля да не се служи произволно с тази тема. Няма нищо неморално в това, че човек иска да повиши своята отговорност и да бъде възмезден за работата, която върши. Дълбоко се противопоставям на подобни тези, които звучат днес тук, в залата.
Колеги, които говорите пред българския народ това, което казахте преди малко по отношение на парламента, заплатите, бюджета и прочие, не мислете, че правите нещо в своя лична полза – това е само на пръв поглед. Хората дълбоко ви преценяват не по приказките, които говорите, а по работата, която вършите. В Библията е казано: “По делата ще ги познаете”. И ако колегите, които сега се противопоставят в пленарната зала за това, че ще се плаща за работа в работни групи, за работа в подкомисии и че ще се увеличи възнаграждението за работа в комисия, вместо тези колеги да си губят времето тук и да развиват популистки и неверни тези, предлагам им да се включат в тези работни групи.
Ако на някой от тях се беше случвало в работна група да пренаписва новия Гражданския процесуален кодекс, ако на колегите отдясно се беше случвало да пренаписват новия Наказателнопроцесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в работни групи, по три пъти в седмица, дълбоко се съмнявам, че ще имат такова становище, каквото имат сега.
Очевидно целта им е не да работят, а да говорят за това, което правят другите депутати.
Ето защо това според мен е допълнителен аргумент да се приеме текстът на правилника, който предлагаме ние, и да се заплаща за действително положен труд.
Уважаеми колеги, вие разбирате, че тук правим опит да сменим начина на заплащане, на възнаграждение на депутатите – не да се плаща, образно казано, “на калпак”, на всеки да се плаща определена сума за прослужено време, както се прави в цялата страна, а ние правим опит да въведем така нареченото диференцирано заплащане.
Понеже тук някой спомена учителите, да, както стимулираме диференцираното заплащане при учителите, така както бихме подкрепили и аз лично бих подкрепила диференцираното заплащане в другите професии, ето, ние със същия аршин мерим и себе си, да се заплаща за действително положен труд.
Не знам срамно ли е да се заплаща труд? Да, срамно е за една друга категория, която не живее от труда си. А от какво живеят тези хора, които не живеят от труда си, особено ако са държавници, да речем? Колеги, стъпвате на много хлъзгава почва, защото тогава е основателен въпросът: ако човек не получава възнаграждение, с какво си купувате хляб?
Тук да се прави аналогия колко е зле държавата, колко изостават хората и колко мъчително се живее, просто не звучите обективно, просто не звучите обективно. Вижте критериите, статистиката и тогава да говорим сериозно, ако трябва.
Но понеже се поставя въпросът за морал, хубаво, но това възнаграждение не се дава насила – просто не го получавайте. Кажете и просто не го получавайте, и толкова!
Защо трябва да критикувате хората, които искат да работят и да бъдат възмездени за това?!
Накрая бих искал да се противопоставя на подобни лобистки тенденции, които се промъкват тук – прословутото ДДС върху лекарствата. Вие знаете политиката на България за ДДС. Защо да не сваляме ДДС върху лекарствата и върху хляба - това се прави с такава упоритост, че започвам да си мисля, че става дума за някакви лобистки интереси, свързани с лекарствата и по-специално свързани с тази индустрия и търговия.
Най-накрая искам да изразя удовлетворението си за това, че колегите от парламента обсъждат своя бюджет и своето възнаграждение публично. Претендирам, че няма по-публичен начин в държавата и нито една институция не постъпи, както парламентът. Както виждате, ние обсъждаме нашите възнаграждения пред микрофона, пред камерите, пред пресата. По подобен начин обсъдихме и бюджета на парламента и неговите периметри – откровено, публично, прозрачно. Мисля, че това е един добър стандарт, добър стил на поведение, заедно с предлаганото диференцирано заплащане. Всеки опит поведението на българския парламент да бъде представяно по друг начин е много евтин и няма да бъде оценен. Не го правете! Казвам го като адвокат, не мога да се въздържа от основната си професия. Казвам го във ваш интерес. Не е във ваш интерес да се говори по такъв начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Кочева! Не мислех да вземам реплика, но това, което Вие намекнахте в изказването си, за лобистки интереси, че искаме да премахнем ДДС върху лекарствата, Вие знаете, че ние се водим от единствената цел – да бъдат намалени цените на лекарствата, които са непосилни за българските граждани. Такава е политиката в целия Европейски съюз, е, може би с едно или две изключения.
Не мисля, че страните от Европейския съюз са по-глупави от нас и че там действат някакви лобисти. Не, просто те защитават интересите на своите граждани – нещо, което българският парламент за съжаление не го прави.
Що се отнася до думите Ви, че хората се познават по делата, действително аз лично съм внесъл и проекторешение за изтегляне от Ирак, и за премахване на точковата система при пенсиониране, и за незабавното изчисление на пенсиите, и за премахване на партийните субсидии, които са в размер на милиони левове - според мен също излишен харч за българската държава, и за пълна ревизия на приватизационните сделки, и за конфискация на незаконно придобитите имоти на господин Сакскобургготски.
Аз бих Ви запитал, госпожо Кочева, не се ли срамувате вие – цяла една партия – двама независими депутати да изпълняват вашата програма? (Смях и реплики от КБ.) Това е моят въпрос. Надявам се конкретно да ми отговорите.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Картата! Господин председател, как засякохте времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика – господин Китов.
За информация на колегите: колегите независими народни представители не се изписват на таблото, за да не се създаде недоразумение по отношение на афилиацията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо Кочева! Вие разбирате, че ще направя реплика по отношение на ДДС върху лекарствата. Имам лобистки интереси и те не са нито на производител, нито на дистрибутор, които си прибират ДДС-то, а за крайните потребители, а именно българските граждани и българските болници. Да, имам, но моля Ви, примерът Ви не беше прав!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Вашата дуплика, госпожо Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Не допусках, че ДДС-то върху лекарствата толкова ще засегне нашия дебат. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Да, виждам. Благодаря Ви, че не направихте реплика, колега Иванов.
Вижте, ако трябва да говорим за ДДС върху лекарствата, аз не съм против. Намалената ставка на ДДС върху който и да е продукт съвсем не означава, че автоматично ще намалеят цените на лекарствата, защото съществува механизъм тези суми, които са спестени от ДДС, да бъдат преразпределени по веригата.
Ето защо, извинете ме, колеги, не считам за допустимо – пак се извинявам докрай искрено - предложение за намаляване на ДДС върху който ще да е продукт, защото това предложение не се придружава с гаранция за действително намаляване на цените и че тези суми няма да се преразпределят по веригата. Затова си позволявам да говоря и за лобизъм, като се извинявам на всички, които се чувстват засегнати. Когато има строен механизъм, че като се намали това ДДС, ще намали цените - да, но така просто да намаляваме ДДС не съм склонна, защото парите ще отидат някъде другаде.
По отношение програмата на БСП – аз не съм против да се обсъжда програмата на БСП и ми е приятно, че сме толкова популярни. Моля, не се считайте длъжни да изпълнявате нашата програма – ние сме достатъчно способни за това. В нашата програма не се включват такива крайни екстремистки идеи, каквито преди малко прозвучаха оттук.
Затова аз моля да се съсредоточим върху дебата, да подкрепим предложението на Комисията по правни въпроси, да въведем новия принцип на диференцирано заплащане на българския народен представител и да получава пари този, който действително работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев, заповядайте за изказване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз искам съвсем накратко да споделя усещането, което ме съпровожда винаги, когато се обсъждат такива или подобни теми – усещане за приближаване до нещо, за което ние имаме практически еднаква представа, но от тази трибуна винаги я обясняваме по различен начин. Усещане за навлизане в нещо, което, както и да формулираме, както и да изразим, както и да се опитаме да обясним, ще бъде унизително преди всичко за нас.
По време на предизборни събрания това се е случвало на всеки от нас, по време на мандата – също. Знам за случай, когато колеги са питали хората: вие колко предлагате да бъдат заплатите на депутатите? Настъпва суматоха, едни казват: да бъде минималната, защото те работят минимално; други дори казват: да не получават заплати - те са заможни хора, да се събират за известно време, да изработват някой и друг закон и когато го публикуват в „Държавен вестник”, да се разпускат и да си гледат предишната работа. Трети казват: добре е заплащането им да бъде равно на това, с което ние живеем. Тук вече, при „ние живеем”, настъпва още по-голяма суматоха – дали да бъде средната, две средни, три средни и т.н. Няма по-унизително и за двете страни в тези дебати в български условия.
Естествено, че е добре да бъде диференцирано заплащането на народните представители, най-малко поради факта, че едни работят в една комисия, други – в две, трети се водят в една или две, но не идват хич на заседания. Че в едни комисии се обсъждат теми по-скоро футуристични, етични, абстрактни и много малко приложни. Че в едни комисии идват законопроекти в готовност едва ли не да влязат направо в пленарната зала, защото група експерти добре са работили върху тях или самата материя не предизвиква големи усложнения, а в някои комисии идват закони, които се изтърбушват тотално, и то съдържателно – не терминологично. Те се връщат или самата комисия започва да ги преправя. Естествено, че става дума за различен вид труд – и по качество, и по времетраене. С тези аргументи обаче ние никога не сме били убедителни и няма да бъдем. Затова така лесно тези аргументи се атакуват в пленарната зала. Аз лично се натъкнах на този проблем още в началото на предишния мандат.
Поводът на моето изказване е да припомня, че тогава предложих на двамата поредни председатели на Народното събрание – Герджиков, след него Великов и сега предлагам на Вас, господин Пирински: да съберем някаква сума от собствените си заплати, този път не за да подаряваме, да помагаме в навечерието на Коледа или за да черпим групи избиратели, а за да поръчаме три публикации в трите най-тиражни български вестника, където да се публикуват подробни, разгърнати справки например за два парламента в балкански държави, за два от парламентите в Западна Европа и за два произволно избрани парламента извън европейския континент. Никога не съм бил пунктуалист, никога не съм се вживявал в ролята на хора, които са перфекционисти в своята работа, но ми се струва, че този разговор ще се точи, докато има Народно събрание, и подобно устройство на държавата ни в България, ако ние не получим изчерпателния отговор на въпроса: какви са заплатите на народните представители на Балканите, в Европа и в света, колко персонални автомобила има на 100, на 200 или на 500 народни представители, какви са бонификациите за работещите в една или повече комисии и всичко това естествено не в абсолютни и изолирани цифри, а в сравнителен аспект.
Господин Христов казва: в Албания са по-високи пенсиите и заплатите. Ние с вас бяхме преди три седмици в Албания и това е точно така, но то е половината от истината. Другата половина е, че цените са по-високи също, че има режим на тока и че няма инфраструктура в тази държава.
Аз отдавна не живея с илюзията, че каквото и да е поведението на народния представител като проекция на неговия статут, той ще бъде възприеман в по-благоприятна светлина, отколкото сега. Да не би да са в по-добро положение хората, които в предишния парламент, а и в сегашния не получават заплатите си? Има неколцина такива – дали са сметки на домове за сираци или на домове за стари хора и заплатите им отиват там. Да не би общественото мнение обективно и спокойно да им дава оценка? Не, мърмори се, че те имали толкова много пари от друг бизнес, че им било все едно и затова не получавали заплатите си. Да не би някой да прави сметка за поведението на народния представител във финансовите му параметри, когато пътува, среща се и отказва да му плащат сметката? Или когато отказва частно лице да му плати участие в олимпиада, в откриване на зимни състезания? Тоест това, което е положително, не е направило чак толкова голямо положително впечатление в обществото, защото онова, което доминира и се подхранва от отделни колеги в тази зала, е, че, първо, ние сме неадекватно заплатени за работата, която вършим; второ, че нито един от нас не е лишен от странични доходи; трето, че ако е влязъл да работи в парламента под равнището на предишната си заплата, го е направил, защото някой му е подсказал, че на това място тепърва ще си осигури допълнителни доходи, ако не е бил достатъчно схватлив да го направи преди да е станал народен представител.
От тази гледна точка нашето положение в очите на хората е неспасяемо. Господин Минчо Христов предлага освежителни мерки за подобряване на изкривения образ на депутата.
Господин Христов, дори депутатите да тръгнем боси, с власеница на голо, хората ще надигат власеницата да видят дали отдолу нямаме копринени дрехи. Положението е неспасяемо, затова предлагам да се публикува статистика за една група парламенти, законодателни тела в най-различни държави, за да се види, както се казва, къде сме ние. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи да вземат думата, затова ще преминем към гласуване, уважаеми колеги.
По предложения текст нямаше направени, доколкото си спомням, господин Стоилов, редакционни уточнения, така че ще го подложа на гласуване така, както е представен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаше по-скоро идея от господин Казак. Ако приемате, да я прочета формулирана като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз останах с впечатление, че сте изяснили помежду си въпроса или господин Казак поддържа своето предложение?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мога да прочета как е формулирана идеята, която обсъждахме.
В края на ал. 2 да се добави ново изречение: „При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.” Това трябва да бъде преценено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отделно ще се гласува това предложение, народните представители го чуха.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак, направено в пленарната зала и представено от господин Стоилов, за ново последно изречение в ал. 2 на чл. 4.
Гласували 127 народни представители: за 93, против 27, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 4, т. 6 от параграфа, предложен в редакция на комисията, с направеното допълнение.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 15, въздържали се няма.
Текстът на т. 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“7. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 3 и чл. 4, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за година (2 на сто); за научна степен “доктор” – 10 на сто; за “доктор на науките” – 15 на сто; за работа с класифицирана информация – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.
(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените”.”
Комисията подкрепя предложението с изключение на текста в скобите и текста за работа с класифицирана информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказвания.
Думата има господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Моите бележки са по същество да подкрепя становището на комисията за това, че работата с класифицирана информация няма нужда непременно да бъде поощрявана с по 15 на сто, както е предложението на комисията.
Това, което споделих преди малко с председателя Стоилов – наистина подкрепям едно такова предложение, което даже мисля, че е мое. Той го втъка сега, когато прочете текста, тъй като наистина към основните месечни възнаграждения след като се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за, примерно, научна степен “доктор” – 10 на сто, когато имаш изстрадана диплома, защитена дисертация “доктор” – получаваш 10 на сто, ако нямаш – нула получаваш; за “доктор на науките” – 15 получаваш, ако не си “доктор на науките” – получаваш нула. Както беше текстът досега – имаш трудов стаж - получаваш 1 на сто, ако нямаш трудов стаж – получаваш нула. Затова е правилно да бъде “1 на сто на прослужена година”. Това е, което предлагам. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак желае думата, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
От това предложение си личи какви спорове имаше и в Правната комисия. Бяха изказани различни мнения.
Според мен е ясно едно – ние, в Народното събрание с много голяма лекота, уважаеми господин Илчев, раздаваме привилегии и специални режими, когато се касае за други органи, когато се касае за други видове и служители, и лица, изпълняващи важни държавни функции. Никой в това общество, никой от медиите дори не повдига въпроса защо тези категории лица, защо тези категории служители или пък висши държавни функционери получават такива привилегии, но тогава, когато се касае за Народното събрание, нетърпимостта е тотална. Общо взето това е резултатът.
Аз подкрепям предложенията на комисията, така както те са формулирани окончателно. Искам само да добавя, че ще бъде добре, според мен, тъй като специално последното предложение за добавка при работа с класифицирана информация беше продиктувано именно от това, че много държавни органи в тази държава, не само в изпълнителната власт, но и в така наречените независими държавни органи като комисии и т.н., тихомълком, без обществото или пък медиите да разберат за това, си гласуват подобни добавки – ще бъде добре може би да се внесе специално изменение в Закона за класифицираната информация, което да забрани възможността подобни скрити добавки да бъдат гласувани от тези органи, тъй като това изкривява нещата. Когато се прави една обективна оценка за равнището на доходите и на възнагражденията в държавата, тази оценка трябва да бъде наистина обективна, а не изкривена с оглед на подобни скрити бонификации, които съществуват тук и там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата няма.
Да преминем към гласуване, колеги.
Следва първо да гласуваме неподкрепените от комисията предложения в ал. 1 на чл. 5.
Моля да гласуваме текста в скобите – 2 на сто, който не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 23, против 25, въздържали се 78.
Текстът не се приема.
Сега да гласуваме текста, който е в курсив, отнасящ се до работата с класифицирана информация. Този текст също не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
В режим на гласуване сме, господин Шопов. Нека да свърши гласуването и тогава ще Ви дам думата. Вече обявих това следващо гласуване, съжалявам.
Гласуваме текста, отнасящ се до работата с класифицирана информация. Текст, който не е подкрепен от комисията.
Гласувайте!
Гласували 118 народни представители: за 4, против 34, въздържали се 80.
Този текст не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста, който е предложен от комисията, за чл. 5 с уточнението, което направи в хода на изчитането на текста господин Стоилов: “1 на сто за година”.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 8, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“8. В чл. 10 изречение второ след думите “парламентарните групи” се добавя “и на независимите народни представители”.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да се изкажат по този текст няма.
Преминаваме към гласуване – гласуваме т. 8, предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 9, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По т. 9 има предложение от народния представител Мария Капон:
Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. Народното събрание поема допълнителните разходи на народните представители и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност, в размер 2/3 от месечното възнаграждение на народните представители по чл. 3. Тези средства се предоставят само въз основа на представен разходооправдателен документ за консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони. Народното събрание поема разходите за сътрудници от тези целеви средства само въз основа на сключен трудов договор с тях от страна на народните представители.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да се изкажат по това предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 7, против 42, въздържали се 67.
Текстът не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “10.1. Член 12, ал. 2 се изменя така:
“Чл. 12. (2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се удържа сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието.”
10.2. Член 12, ал. 4 се изменя така:
“Чл. 12. (4) Данните за удръжки по ал. 1, 2 и 3 се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, в първия ред да добавим ли “заседание на парламентарна комисия”, за да стане ясно, че са и постоянни, и временни?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, в чл. 12, ал. 2 аз прочетох текста с тези редакционни уточнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направени са общо три уточнения, колеги: на първия ред след думата “заседание на” се добавя “парламентарна”; в края на този текст се добавя “съответната добавка” вместо “съответното заседание”; и в ал. 4: “ал. 1, 2 и 3”.
С тези три уточнения подлагам на гласуване предложения от комисията текст на т. 10.1 и 10.2.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “11. В чл. 14 се създава ал. 2:
“(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложения текст от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля да представите последната т. 12.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “12. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. (1) Народен представител и парламентарен служител, работещ по трудово правоотношение, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Балева, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам от текста, както беше предложен, да отпадне “народен представител и”, в останалата част обаче текстът да се приеме, така както е предложен от комисията.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо да отпадне?
НАДКА БАЛЕВА: Моя гледна точка казвам. Не е морално при пенсиониране, защото в другите сфери се дава поощрение за продължително работно време на едно и също място, а тук за 4 години мандат да се претендира получаване на 10 заплати, просто не е редно. (Шум и реплики в залата.)
Що се отнася до служителите предлагам текстът да бъде приет. За какво става въпрос? Тези служители на парламента, които са назначени като държавни служители по Закона за държавния служител, при навършване на пенсионна възраст имат право да получат еднократно обезщетение пропорционално на прослужените години - до 20. А тези парламентарни служители, които са в трудовоправни отношения по Кодекса на труда, имат право да получат 6 заплати. И това е все пак едно уеднаквяване на статуса на двата вида служители.
По отношение на втората алинея също считам, че следва да приемем направеното от работната група предложение да се плащат до две средномесечни заплати на парламентарните служители за представително облекло, защото в почти всички министерства и останали ведомства служителите им получават такива суми.
Наскоро ние приехме нов Закон за съдебната власт, където предвидихме, че хигиенистката в съда има право на тези две заплати за представителни дрехи, а лишаваме парламентарните служители от това коректно, ми се струва, спрямо тях отношение.
Затова предложението ми е да отпадне текстът “народен представител и” и в останалата част да бъде прието така, както е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи да вземат думата, затова ще преминем към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Балева за отпадане на израза “народен представител и”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 58, против 25, въздържали се 29.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текста, предложен от комисията с направената поправка, тоест без израза “народен представител и”.
Моля, гласувайте предложението на комисията, разбира се, с направената поправка.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 2.
Текстът е приет, с което и целият проект за решение.
Уважаеми колеги, разполагаме с поне пет минути до края на първата част на нашето заседание. Предлагам да я използваме, за да гласуваме текстовете, останали от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това са 21 параграфа, по които има може би 15 минути гласувания, за да може след почивката да продължи представянето на законопроекта от § 22 нататък и той да бъде обсъждан.
И така, преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Подлагам на гласуване текста на заглавието на закона по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Има предложение на народния представител Светослав Малинов за нов параграф с предложено от него съдържание, представено в пленарното заседание.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението за нов параграф, неподкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 20, против 53, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Господин Малинов, имате думата за процедура за прегласуване.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, искам да напомня само част от аргументите, които изтъкнах, когато това се обсъждаше в пленарната зала и срещу които аргументи не чух никога контрааргументи. Продължавам да смятам, че става дума за недоразумение, което може да бъде поправено много лесно.
В момента гласуваме дефинирането на “местно физическо лице” и смисълът на предложението, срещу което най-голяма част от гласувалите се въздържаха, е да се въведе друг съюз, тоест “местно физическо лице” да не се дефинира, а да се даде възможност на администрацията да използва едно понятие като изключително спорно – понятието за “център на жизнени интереси”.
Ние предлагаме центърът на жизнените интереси да бъде един от критериите, който по никакъв начин да не се оказва решаващ. Това е смисълът на предложението, да не го припомням сега. Премахването на това понятие ще бъде изключително сложно и не може да бъде прокарано лесно, защото изисква много по-фундаментални поправки. Понятието “център на жизнени интереси” създава възможност за административен произвол, такъв произвол вече се е случил – злоупотреба с хора, които работят в чужбина. Това беше случаят с българските моряци, които станаха печално известни, но мисля, че това може да се премахне, тъй като аргументите, с които това понятие въобще е въведено (не искам да ви препращам толкова далеч назад), са крайно неубедителни и вероятно тези, които са ги внесли, в момента биха се отказали от тях.
Призовавам ви да гласувате за тази поправка, за да се намали възможността българската администрация да злоупотребява със своята власт спрямо едно специфично професионално съсловие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Гласуваме отново направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 37, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте § 1 от законопроекта по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Предложение на народния представител Мария Капон за нов параграф, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 36, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Комисията предлага да се създаде нов § 2, като предлага и съдържание на параграфа.
Подлагам на гласуване това предложение, както и текста на § 2 по вносител, който става § 3, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте новия § 2 и § 2 по вносител, който става § 3.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Предложение на народния представител Малинов по § 3 по вносител – за добавка към § 3, ал. 1. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на господин Малинов.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 28, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Господин Малинов, имате думата. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, това предложение за прегласуване е последната възможност може би за дълго време напред да се поправи една несправедливост. Това е отношението към едно професионално съсловие, конкретно на българските моряци, към които могат да бъдат причислени и други, само че тъкмо това съсловие се оказа потърпевшо.
Ще обясня за какво става дума. Става дума за нарушаване на спогодби, за издевателство на българската държава преди всичко над семействата на тези хора. Става дума за хора, които са били повече от 183 дни и са работили под чужд флаг, плавали са под чужд флаг. В този смисъл те са в трудови взаимоотношения със собствениците на плавателните съдове, под чийто флаг се плува. Става дума за двойно данъчно облагане, изключително несправедливо, противозаконно и в крайна сметка – двойно данъчно облагане, което нито един български съд не приема. Тоест всички данъчни ревизии, които са направени, са отхвърлени. Има вече достатъчно ясни правила, прецеденти за това. Пита се защо се упорства в ощетяването на тези хора? Единственият резултат от всичко това не са нови пари в хазната, тъй като съдилищата са достатъчно компетентни, за да отхвърлят тези ревизии. Единственият резултат е драмата на семействата, които получават тези данъчни ревизии, нервите, които след това се трошат в съдилищата и озлобяването на едно съсловие спрямо държавата, която се отнася несправедливо към тях. Абсолютно необяснимо е присъствието на всичко това.
Преди малко се опитах, премахвайки понятието “център на жизнени интереси”, да се компенсира този произвол. Това е последен опит, като се прибави това съсловие директно към тези, които не се облагат с данъци, при тези съществуващи условия. В противен случай нещата ще продължат, съдилищата ще работят на празен ход, а все повече и повече хора от тази изключително важна, рядка и трудна професия ще изпитват лошо чувство, меко казано, към българската държава, вероятно ще потърсят друго гражданство и при всички положения няма да инвестират парите си в България. Ето, това е последицата от това недоразумение.
Призовавам ви да гласувате “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 29, против 27, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Има две идентични предложения – на народните представители Нено Димов и Стефан Софиянски, за нова т. 14 в т. 1 от предложения § 3, отнасящ се до чл. 13.
Подлагам на гласуване тези две предложения едновременно. Те не са били подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 28, въздържали се 60.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по § 3, направено от народния представите Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 7, против 32, въздържали се 58.
Това предложение не се приема.
Сега ще преминем към гласуване на окончателното предложение на комисията.
Въпросът ми към господин Имамов е следният: формулирано е предложението на комисията, че подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4 със следната редакция:... Това ли е единственият текст, който предлагате за новия § 4 вместо текста на вносителя?
Виждам представителят на Министерството на финансите – заместник-министърът господин Желев. Може би и той може да внесе яснота по този въпрос.
Господин Имамов, предлагате всъщност новия § 4 да бъде в тази редакция, а не в първоначалната редакция, предложена от вносителя.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 4 като комисията по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 11, въздържали се 3.
Текстът на новия § 4 е приет.
Господин Мартин Димитров изпитва желание да направи предложение за прегласуване, което няма основание да му бъде отказано на някаква формална основа.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, съжалявам, че прекъсвам устрема на гласуванията, но искам да обърна внимание на уважаемите народни представители в последния момент, който е доста значим.
На първо място, миналата година същият този текст беше отменен. Сега уважаемите представители на Министерството на финансите го връщат в правото. Тоест миналата или по-скоро по-миналата година важеше принципът, че ако имотът не е държан от физическото лице три години се плаща данък върху него. Този текст беше отменен и сега отново се връща, което показва една изключително непоследователна политика. Знаете ли, нашата експертна група, която участва по този закон, стигна до следния извод, който е доста правдив. Очевидно някой е имал интерес да продаде доста имоти и след като това вече се е случило, Министерството на финансите с пълното спокойствие връща обратно действието на този текст. Да ви кажа честно, трудно може да кажете, че нещата не стоят по този начин.
РЕПЛИКА: Това отпадна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Остава старият вариант, така ли?
След като остава старият вариант, дами и господа, съм съгласен.
Колеги, нека подобни практики да не продължават. Едни текстове се въвеждат и се променят през шест месеца, през една година. Това като практика не трябва да съществува и българският парламент и Комисията по бюджет и финанси не трябва да се превръщат в институцията, която да спира постоянни подобни опити. Тоест казвам ви: моля ви, догодина да не го внасяте пак, за да трябва ние да го спираме. Разбира се, ако е възможно. Ако го внесете, ние пак ще го спрем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С този апел разбирам, че оттегляте идеята за прегласуване.
Преминаваме нататък.
Ще подложа на гласуване едновременно три текста на вносителя, подкрепени от комисията така, както са предложени от вносителя. Това са параграфи по вносител 4, 5 и 6, които стават съответно § 5, 6 и 7.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 7 по вносител, който се отнася до чл. 18. По него има направени предложения, които са или оттеглени, или приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага промени на две числа, които са посочени съответно в ал. 1 и в ал. 2.
Първо ще подложа на гласуване едновременно предложенията на комисията за промени в ал. 1 и ал. 2. Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за промени в числата в ал. 1 и ал. 2 по текста, който е на вносителя и се подкрепя така, както е предложен.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване текста на § 7 по вносител, който става § 8, с направените изменения по отношение на посочените числа.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване едновременно текстовете на § 8 и § 9, както се предложени от вносителя, които стават съответно § 9 и § 10.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
По § 10 – по вносител, има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 25, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, правя процедура за прегласуване.
Съвсем накратко искам да мотивирам още веднъж, че успехът от миналата година на управляващата коалиция, а именно семейното подоходно облагане, би трябвало да бъде запазен поне още няколко години, ако наистина е бил успех. Отчитам, че това миналата година наистина беше успех, много е нормално да бъдат стимулирани родителите, които работят. И не да им бъде давано нещо, а просто да не им бъде вземано това, което те си изкарват, за да могат да гледат по-добре своите деца.
Затова правя предложение за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 27, въздържали се 64.
Предложението отново не се приема.
Уважаеми колеги, има предложение на господин Иван Костов и група народни представители изцяло да отпадне § 10. Длъжен съм да го подложа на гласуване преди другите.
Моля, гласувайте предложението на господин Костов за отпадане изцяло на § 10, което комисията не е подкрепила.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 37, въздържали се 53.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Софиянски и група народни представители за промени в чл. 21, неподкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 14, против 21, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Има две предложения на народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов. Ще ги подложа на гласуване поотделно, тъй като са за различни текстове по чл. 21.
Поставям на гласуване първото предложение на посочените народни представители, което е относно наименованието на текста и ал. 1 на чл. 21, неподкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 43, против 21, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение на тримата народни представители.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То вече губи смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То сякаш няма предмет, по който да се гласува.
Затова преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 10, който става § 11, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 10 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 10, въздържали се няма.
Текстът на § 10 е приет.
Моля да обърнете внимание, че § 11 по вносител предлага отпадането на чл. 22. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага самия § 11 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 отпада.
Комисията предлага да се създаде нов § 12. Предложила е разгърната редакция на този текст. По него в пленарната зала е имало дискусия и поредица от предложения на народни представители. Господин Руденко Йорданов е представил в писмен вид предложенията си. Аз ще ги изчета и ще ги гласуваме отделно, след което и целия текст.
Предложенията, направени в пленарната зала, са: в чл. 22, ал. 1, т. 1, буква “а” – “здравни заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от Закона за здравето, и § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения”. Това е едната формулировка.
В подточка “б” – “лечебни заведения”, като има пренареждане на точките.
Тези изменения ще гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте предложенията, направени в залата, от господин Руденко Йорданов и други народни представители.
Гласували 114 народни представители: за 82, против 6, въздържали се 26.
Предложенията са приети.
Моля, гласувайте следващото предложение, направено в залата, а именно в подточка “и” след израза “културни институти” да се добави изразът “читалища, както и”.
Моля, гласувайте това предложение, направено в пленарната зала.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на новия § 12 в редакция, предложена от комисията, с направените току-що изменения.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът на новия § 12 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага своя редакция на § 12, който става § 13.
Моля, гласувайте § 12 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 13 по вносител има идентични предложения на народните представители Нено Димов и Стефан Софиянски, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте едновременно тези две предложения, неподкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 27, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
Следващото предложение е на госпожа Мария Капон по § 13, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 35, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Следват няколко текста едновременно по вносител, подкрепени от комисията, в номерация на вносителя - § 13, 14 и 15.
Моля, гласувайте тези три параграфа по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага в т. 2 на ал. 2 да бъде направена промяна в числото.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 16 по вносител с направената току-що промяна.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 3, въздържали се няма.
Параграф 16, който става § 17, е приет.
По § 17 по вносител има направени две предложения, неприети от комисията.
Първото е от народния представител Нено Димов § 17 да отпадне.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 39, въздържали се 44.
Това предложение не се приема.
Второто предложение е на госпожа Капон за промени в § 17, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 98 народни представители: за 6, против 25, въздържали се 67.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване едновременно два текста по вносител на параграфи 17 и 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По § 19 по вносител има направени две предложения за отпадане от народните представители Нено Димов и Мария Капон, които предлагат § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 32, въздържали се 60.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 19 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 19 се приема.
От § 20 предстоят три гласувания.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следните предложения:
Първо, буква “б” в т. 1 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на буква “б” в т. 1 на § 20.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на буквата е прието.
Второто предложение на комисията е в буква “в” да се промени редакцията във формулировката, предложена окончателно от комисията.
Моля, гласувайте новата редакция на т. 8, която се съдържа в буква “в” по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Редакцията на комисията се приема.
Подлагам на гласуване едновременно § 20 по вносител с направените току-що уточнения и § 21 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 9.
Двата текста са приети.
След почивката предстои да продължи обсъждането на § 22 по вносител на Законопроекта за облагане на доходите на физическите лица.
Обявявам редовна почивка.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да вземем следното решение: т. 4 от дневния ред на днешното извънредно пленарно заседание, а именно избор на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, да отпадне от дневния ред за днес и да бъде включена в седмичната ни програма.
Използвам случая, че съм взела думата за процедура и предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание до изчерпване на останалите пет точки от предвидения дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност са направени две процедурни предложения. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Мая Манолова за отпадане на т. 4 от днешната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 83, против 28, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема, т. 4 отпада.
Прави се предложение за удължаване на пленарното заседание до изчерпване на днешната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 21, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Имамов, моля да докладвате § 22.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 22, господин председател, има предложение на народния представител Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Предложението гласи:
В чл. 38, ал. 8:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. връщане или обратно получаване на внесените застрахователни премии за застраховки живот;”
2. Създават се т. 7 и 8:
“7. получаване на откупната стойност при предсрочно прекратяване на договора за застраховка живот;
8. получаване на застрахователни суми при изтичане на срока на застрахователния договор по застраховки живот или получаване на рента преди придобиване право на допълнителна пенсия съгласно общите условия.”
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което е абсолютно същото, затова ми позволете да не го чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Стефан Софиянски, които са еднакви и които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 32, против 31, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 22 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 75, против 12, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следващите параграфи 24, 25, 26 и 27 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 60, против 5, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 28 има предложение на народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Размерът на дължимият данък е 10%.”
2. Създава се нова ал. 9 със следния текст:
“(9) Необлагаемият минимум за 2008 г. е в размер на 220 лв. на месец. За всяка следваща година необлагаемият минимум се увеличава с натрупаната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени за предходната година.”
Предложението на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители е идентично с предложението на народния представител Нено Димов.
Предложение от народния представител Мария Капон:
В § 28 в текста на чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 3се променя както следва:
“(3) Размерът на дължимия данък е 10%.”
2. Създава се нова ал. 9 със следното съдържание:
“(9) Необлагаемият минимум за 2008 г. е в размер на 220 лв. на месец.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов:
Параграф 28 се изменя така:
1. В чл. 42, ал. 3, се създава нова т. 1:
“1. необлагаемият минимум за 2008 г. е в размер на 220 лв. на месец. За всяка следваща година необлагаемият минимум се увеличава с натрупаната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени за предходната година. Необлагаемият минимум се обявява от Националната агенция по приходите през януари на съответната година, като се закръглява нагоре към цяло число.”
2. Навсякъде в текста се отчита въвеждането на необлагаем минимум.
3. В ал. 4 се добавят думите “след приспадане на необлагаемия минимум”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Знаете, че аз и колегите от ОДС много отдавна настояваме за въвеждането на плосък данък. Но, за да бъде успешна тази реформа, тя трябва да бъде политически приемлива.
При това положение управляващото мнозинство и българският парламент имат две основни опции.
Едната опция е въвеждане на необлагаемия минимум. По всички личи, че няма да я приемете. Ако не я приемете, ви остава втора основна опция. Не знам дали си давате сметка за това нещо. Това искам да го подчертая.
Втората основна опция на парламента е намаляване на осигурителната тежест. При това положение всички български граждани ще спечелят.
Отново искам да припомня на българския парламент, че основната полза от плоския данък не е това, че той е плосък, а това, че той е нисък. Основната идея е, че той е нисък. Би трябвало всички български граждани едновременно да спечелят от тази реформа. Много наивно управляващото мнозинство настройва част от българските граждани против тази реформа. Неслучайно съм правил паралел с концесията на магистрала „Тракия”. Концесионирането – един прекрасен механизъм, но след магистрала „Тракия” вече никого не можете да убедите, че концесионирането е нещо добро, което може да вкара милиарди левове в българската икономика. Да не стане същата работа и с полския данък?
Така че, уважаеми колеги, изберете си едната от двете опции. Лошото е, че до момента вие отхвърляте и двете. Отхвърляте необлагаемия минимум и отхвърляте, видя се в промените в бюджета, и по-силната опция, а именно намаляването на осигурителната тежест.
Обезпокоителното е, че либералната част от пленарната зала, която беше за намаляване на осигурителната тежест, част от нея по време на гласуването в Комисията по бюджет и финанси гласува „против”. Това предложение буквално с няколко гласа отпадна като изменение на бюджета. Тоест, миналата година парламентът имаше волята да предложи под условие намаляването на осигурителната тежест. Тази година, за разлика от миналата, дори и тази воля липса – дори и залагането на намаляване на осигурителната тежест под условие, дори и това не предлагате за следващата година.
Още повече, уважаеми дами и господа, плоският данък от 10%, или пропорционалният, ако така искате да го наречете, от 10%, е важна стъпка, но не е панацея. Сам той няма да реши проблемите на нацията и проблемите на икономиката. Още повече, че сметките показват, че догодина общата данъчна тежест нараства, най-вече заради увеличението на акцизите върху горивата. При по-висока данъчна тежест, стимулите за по-бързо развитие на икономиката не са толкова големи, колкото вие си мислите и резултатите догодина няма да бъдат толкова добри, колкото вие се надявате.
Затова отново се обръщам с призив към българския парламент - много сериозно да разгледа едната от двете възможни опции, като моята лична препоръка е, че намаляването на осигурителната тежест трябва да бъде явният приоритет. Ако това направите, можете да не въвеждате необлагаем минимум. Но да отхвърлите едновременно и двете опции, показва, че за догодина не създавате по-добри условия нито за българските граждани, нито за бизнеса в България. Нито едно от двете неща няма да се случи.
Всичко това казвам не като човек от опозицията, който ще е доволен, че ще има за какво да критикува правителството. Казвам ви тези думи като гражданин на България, като човек, който се интересува икономиката да расте по-бързо и да се създават по-добри условия. За съжаление това не го виждам! И ако някак си за БСП увеличението на осигурителната тежест не може да е проблем, има хора, които искрено вярват, че това е хубаво за нацията. Аз не мога да разбера примирението на либералната част от залата, която с лека ръка позволява да бъде пропусната поредната добра възможност за по-бързо развитие на България.
Колеги, надявам се много сериозно да гледате на тази тема и да подкрепите едната от двете задължителни опции. За последен път ги повтарям, или необлагаем минимум, или по-добрият вариант -намаляване на осигурителната тежест от догодина поне с шест процентни пункта. Тогава и сивата икономика ще намалява, и доброволната събираемост на данъците и на осигуровките ще бъде по-голяма, и икономиката ще расте по-бързо и ще може да се провежда социална политика. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, аз също смятам, че е революционна и прекрасна крачка това, че се въвежда плоският данък и тъй като съм убедена в неговата правилност, още при разискванията на първо четене аз заявих, че ще го подкрепя. Защото не може да бъде подкрепяна една добра идея в зависимост от това в коя част от залата се подкрепя.
Също така бързам да кажа, че когато казваме „плосък данък”, това означава, че всички български граждани трябва да бъдат равнопоставени. Обстоятелството, че хората с ниски доходи до 220 лв. трудово възнаграждение ще бъдат компенсирани от държавния бюджет, а тези, които са в стопанската сфера няма да бъдат компенсирани, практически минира чувството за справедливост и най-вече убедеността на българските граждани, че са равнопоставени. Защото плоският данък като философия е точно това – всички еднакво да се ползват от възможността да обявят всички свои доходи да бъдат обложени с един нисък данък, който ще им позволи да имат много повече средства в джоба си и повече инициатива със свободните пари.
Обстоятелството, че над един милион граждани, работещи в сферата на стопанския сектор, няма да бъдат подкрепени, за разлика от тези в обществената сфера, поставя чувството, че има различни категории граждани в България. Ето защо аз се присъединявам към искането на моите колеги необлагаемият минимум за гражданите в България да бъде 220 лв., независимо от това в коя сфера са заети – дали в обществения или стопанския сектор, за да може наистина ползата от този плосък данък да се разпростре върху всички граждани на България.
Освен това аз вече мисля, че има изключения от този принцип, след като определени разходи не се натоварват, а се изваждат от облагаемата основа. След като сме си позволили определени разходи да бъдат извадени от облагаемата основа, това значи, че ние можем да направим и следващата крачка – да освободим определени категории, а това са хората с ниски доходи, от облагане. Само по този начин тази революция, която се извършва в областта на облагането на доходите на физическите лица, може да бъде споделена от всички граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много странно, никой от управляващото мнозинство не иска да защити отпадането на необлагаемия минимум. Тоест, очевидно няма аргументи за това отпадане.
Аз ще се опитам да дам още малко аргументи към тези, които дадоха господин Мартин Димитров и госпожа Елеонора Николова. В момента прагът на бедността в България е 166 лв. Ако някой случайно получава такъв доход, вие ще го обложите с 10% данък и той ще получава 150 лв. Тоест, ще живее под прага на бедността. Тоест, ще умре. Това е, което се получава в момента. За да може държавата да събира данъци, има нужда от хора, които ще бъдат живи, все пак! Все пак!
Необлагаемият минимум е точно този, необходим за всяко живо същество и за всеки човек необходим минимум, от който нататък той да може да функционира, да е жив. Това струва по данни на Министерството на финансите 606 млн. лв. Това е една малка част от онова, което ще бъде взето само от грешното смятане на течните горива – това че в бюджета сте сложили 69 долара за барел, а цената вече е над 100 долара за барел. Само от тази грешка ще има над 600 млн. лв. преизпълнение на бюджета за догодина. Същевременно вие не искате да оставите това ниво на необлагаем минимум, което е съвсем естествено.
Плоският данък е нещо добро, десетте процента, казах това и на първо четене на законопроекта, ще го подкрепя с две ръце. Сам по себе си обаче той не е панацея. Той трябва задължително да бъде комбиниран с две неща: едното е необлагаемият минимум за тези, които имат ниски доходи.
Второ, господин председател, ще си позволя да говоря тук по още една точка, за да не взимам тогава думата – това е повишаването на осигурителния праг. Нека да оставим за момента тези, които имат ниски доходи, и да отидем към тези, които в момента имат доходи между 1400 и 2000 лв. Какво се получава с техните заплати? Ще взема за пример тавана – нов осигурителен праг от 2000 лв. Десет процента данък означава 200 лв. данък и 33% върху 2000 лв. означава точно 200 лв. повече осигурителна вноска, тоест точно това, което Министерството на финансите е изчислило, че ще им остави от единия данък, го взема с другия – никакъв ефект, нула, кръгла нула! А целта беше да бъдат извадени доходите на тези хора на светло. Те няма да бъдат извадени на светло, защото условията на практика са същите – не по едното перо, а по другото. Отново няма да има кой да излезе на светло от високата скала на доходите.
Тук решенията са две. Или това, което предложи господин Мартин Димитров – да бъде намалена общата осигурителна тежест с 6%, а докато това не се случи, да остане досегашният праг, или 1600 лв., както са предложили от НДСВ.
При всички положения това са по-добрите мерки. Ако се абстрахирате от тези предложения, на практика вместо да изпишете вежди, ще избодете очи, но тези очи са на българските данъкоплатци, които сигурно ще имат съответната реакция, когато започнат да получават по-малко, отколкото получават в момента.
Нека не говорим за чисти пари, нека говорим за покупателна способност. Начинът, по който вие сега формирате бюджета и данъчните закони за следващата година, показва, че през м. декември 2008 г. покупателната способност на българския гражданин ще е по-ниска от покупателната способност днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма реплики.
Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): За разлика от господин Димов, аз и ние от “Атака” считаме, че плоският данък не само че не е добро, не е хубаво нещо, а е лошо нещо и е страшно лошо нещо. Последиците от него тепърва ще бъдат проявени и българският народ ще види за какво става дума.
Въпросът е, че предложението за необлагаемия минимум, което се прави, вече е торпилиране на идеята за плоския данък. Това, което предлагате, означава вече неплосък данък. Те предлагат система, събиране на пари, която не представлява плосък данък, а представлява система с два етажа. Досега всъщност класическата система, по която ставаше облагането с данък общ доход в България от десетилетия, беше с няколко етажа, сега се предлага система с два етажа и това вече престава да бъде плосък данък.
Понеже ние от “Атака” сме против плоския данък, всъщност сме за това предложение, защото макар и по-малко етажирана, само с два етажа, тази система е пак по-добра, отколкото да бъде въведен плоският данък само с единната ставка от 10%.
Само че предлагащите този праг от минимума не го правят почтено. Те не го правят за намаляване на данъчната тежест. Това е популизъм и демагогия от тяхна страна. Те знаят, че тяхното предложение няма да бъде прието, но излизат чисти от играта с плоския данък. Те са инициаторите, те бяха хората, които сурнаха на БСП тази идея, която оттук нататък ще им тежи като воденичен камък и за която ние от “Атака” непрекъснато ще повтаряме, защото дискусията и дебатът не са приключили. Те ще продължат. Този дебат ще има много издания оттук нататък, колеги от БСП. Тези, които предлагат двуетажната система, защото това вече са два етажа, ще излязат чисто политически, популистки с това, че не са били съгласни на практика с плоския данък. Ясно е коя политическа сила ще го отнесе.
Ние от “Атака” ще подкрепим предложението против плоския данък, гласувайки за предложението етажите да бъдат два.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика – господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Шопов! По принцип трябва да уважаваме мнението на всяка една парламентарна група и на всеки един народен представител. В края на краищата всеки е мислещ човек.
Аз се радвам, че най-накрая беше приета идеята на ОДС за плоския данък. По принцип държави, които са с голяма конкурентоспособност в момента, да речем това са скандинавските държави – огромни данъци, идеална инфраструктура, абсолютна честност, непоклатима съдебна система – тоест инвеститорите отиват в тези държави и са готови да плащат 60 на сто данъци, само и само да работят и да произвеждат в една почти идеална, стерилна среда.
Какво ние в момента предлагаме в България? Не искам да правя оценка, всички знаем много добре в каква страна живеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубава държава сме!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, хубава държава, за ядене и пиене става.
Става дума за следното. Съжалявам, че господин Пирински не е тук. Наскоро излезе една статия как бягат аутсорсинг фирмите от България – фирмите, които се занимават с интелектуален труд. Отиват дори във Виетнам, защото заплатите до 500 долара там въобще нямат данъци.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Там е социализъм.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не знам какъв е -изъмът, но страни с много такъв -изъм бавно и сигурно заемат всички пазарни ниши, а ние, които се правим все на много велики, много мислим и сме най-големите тарикати, ще си останем с Голо Бърдо и със застроените брегове, където вече никой не ще да се завърти по тях.
Нека да виждаме реалностите и да слезем на земята! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли друга реплика? Няма.
Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, многократно в тази зала съм изразявал своето мнение и отношение към така наречения плосък данък, който се разисква и в момента. Може би това е най-антисоциалният данък, който въвежда управляващото мнозинство с подкрепата на част от опозицията.
Бих се обърнал към господин Кирчев, който говори току-що. Той говори за скандинавските страни – как те плащали огромни данъци, но забрави да каже, че огромните данъци ги плащат големите фирми. Огромните данъци се плащат чрез така наречения корпоративен данък, който вие, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, го направихте 10% - най-ниският в Европейския съюз. Толкова е и в Кипър. (Реплики от БСП.)
В същото време в любимата на господин Кирчев страна – Съединените американски щати, този корпоративен данък е над 30%, колеги. В Германия е над 30%, в Гърция, Италия, Франция и т.н. Ето това е политиката на вашата тройна коалиция – изключително ниски данъци върху богатите, върху големите фирми и увеличаване на данъчната тежест върху бедните. Дори отказвате да въведете необлагаем минимум за най-бедните български граждани. Тоест хората с доходи малко над 400 лв. всъщност ще са големите губещи от това, което в момента предлагате.
Поправката, която господин Димов и част от опозицията предлагат да се въведе, поне този необлагаем минимум, да се получи този буфер върху най-бедните български граждани – поне това направете, уважаеми колеги. Обръщам се главно към колегите от БСП, защото към останалите парламентарни групи на управляващата коалиция мисля, че няма и защо да се обръщам. Колеги, помислете си малко.
Тази сбъркана философия на вашето управление няма да доведе до нищо добро. Да товарите най-бедните, да ги карате да плащат от малкото, което те получават, просто е неморално в тази социална ситуация, в която живеем. Помислете върху това.
Аз си спомням, че когато законопроектът мина на първо четене, имаше изказвания от страна на част от БСП и те ясно заявиха това, което и аз ви говоря. Това е най-антисоциалният данък, който вие си позволявате да въведете. Мисля, че държавата не е останала на средствата на най-бедните български граждани и не бива да орязвате техните доходи. Ако има малко ум в хората, които са начело на правителството и които са начело на съответните парламентарни групи на управляващата коалиция, те могат да намерят пари от други места. Аз съм говорил и тук няма да споменавам войната в Ирак и ред други неща.
Колеги, фактът, че само 20 страни в света са си позволили да въведат този плосък данък, и то екзотични страни в света, трябва да ви говори нещо. Фактът, че почти нито една страна от Европейския съюз не го е въвела, също трябва да ви говори нещо.
Обръщам се към господин Кирчев: фактът, че Съединените американски щати не са го въвели, също трябва да ви говори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Христов, благодаря много, че постоянно цитирате Америка. По конкурентна способност Съединените щати са първи, втора е Швейцария. Вярно е, че данъците са високи. Един човек със 75 хил. долара заплата годишно на месец получава чисто 4 хиляди. Говорим за нормална, средна заплата. Но държава, която осигурява инвестиции на всички, абсолютно предимство, абсолютна защита от въоръжени сили, желязна банкова система и т.н.
Вие говорите за екзотични държави. Нашата не е ли екзотична? От нашата по-екзотична ако има – дали балтийските държави са по-екзотични или нашата, можем да спорим.
Приемането в момента на този плосък данък лично аз го адмирирам, адмирирам и мнението на моите колеги от ОДС. Мисля, че много бъркате в момента, когато го атакувате – говоря за държавност. За приемане на праг за облагане – аз съм напълно съгласен. За съжаление не можем да го приемем Вие и аз. Все пак трябва да има мнозинство да го приеме.
За бедността съм съгласен – не е редно в една държава да виждаме хора, които постоянно се ограбват, и други, които се чудят какви джунджурии вече да си купуват – прескъпи часовници, прескъпи коли. Аз го казах много пъти – ние по една скъпа кола и по една дупка имаме в България. Цялата държава е в дупки, но ние караме джиповете, мерцедесите, бентлитата – да сме живи и здрави. Всичко ни е наред. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма друга реплика.
Виждам, че господин Христов ще се възползва от своето право на дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Точно там е проблемът, господин Кирчев – че този плосък данък ще увеличи бедността, защото той е изключително голяма тежест върху най-бедните. Ето там е проблемът – това се опитвах да ви обясня близо пет минути. Той увеличава бедността, не я намалява, защото богатите печелят от него, а бедните губят. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложенията на народния представител Нено Димов и на народния представител Стефан Софиянски, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 27, против 42, въздържали се 52.
Предложенията на народните представители Нено Димов и Стефан Софиянски не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 32, въздържали се 68.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 29, против 39, въздържали се 46.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 28, който става § 29, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искане за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, апелирам към вас да оправим грешката с гласуването от първия път и да предотвратим една голяма грешка в данъчните закони на България изобщо – грешка, която ще има тежки последици и която ще направи от този данък средство за събиране на пари в хазната, в касичката наречена държавен бюджет, но ще престане да бъде този вид данък възможност за правене на политика от българската държава.
Хронологията на въвеждането на така наречения плосък данък е ясна. За нея пледираха от доста време кръгове от, както я наричаме ние от “Атака”, либерално-глобалистката шайка вън от политическите среди, първо, в няколко, така наречени, института за либерални стратегии или пазарни стопанства. После тя беше пусната на десните политически сили, които имаха за задача да я проведат в политическата практика на България.
Ние сме пред заключителния етап на този план, който явно, за голямо съжаление, ще успее – план, който ни нарежда сред страни с, меко казано, проблеми от политическо и икономическо естество. Това е план, който е в резултат на усилия отвън за налагането на този данък. Това отново показва, че ние не сме суверенна държава, суверенно Народно събрание, суверенно правителство. Този плосък данък всъщност е вдлъбнат данък – вдлъбнат данък, който ще вдлъбне милиони българи, които само от 1 януари ще усетят вдлъбването в джоба си от мизерните си доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване § 28, който става § 29, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 11, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следващите текстове на параграфи 29, 30, 31 и 32 са по вносител и се подкрепят от комисията.
По тези текстове има ли някой, който желае да вземе отношение? Няма.
Гласуваме текстовете, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Господин Имамов, моля да докладвате текста на § 33 и предложенията по него.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 33 има предложение на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, което не е подкрепено от комисията със следния текст:
В чл. 46, ал. 2 се изменя така:
“(2) В случаите на получаване на застрахователни суми след изтичане на срока на договора за застраховка “Живот” или получаване на рента, или откупни стойности след 15-та година за застраховки “Живот” по застрахователни договори, чийто срок е 15 или повече години, данъкът по чл. 38, ал. 8 е в размер на 7 на сто”.
По този текст има предложение от народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията и е със следния текст:
В § 33 се прави следното изменение:
В чл. 46, ал. 3 цифрата “5” се заменя с “0”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ако сте имали възможност да прочетете анализа на Българска народна банка относно платежния баланс за януари-септември т.г. там пише следното: над 3 млрд. евро чужди инвестиции, но забележете, само 2% от тях са с производствена насоченост. Останалите са за строителство и покупка на недвижими имоти. Така стоят нещата, тоест притока на инвестиции в България е много сериозен, така е, но много малка част от тях създават работни места. Това е най-големият проблем.
Това означава, че средата в България все още не е достатъчно добра. Няма нищо лошо в тези инвестиции в недвижими имоти и строителство, както и финансово посредничество. Те са общо над 90%, нищо лошо няма в тази работа. Въпросът е как инвестициите в производствена дейност да станат повече. Едната от мерките е премахване на данъка върху дивидентите.
Ако следите внимателно изявите на правителството – има страшно много изявления, че най-големия проблем на България е текущата сметка. По-доброто познаване на материята обаче показва следното нещо – неслучайно се говори за платежен баланс. Там, ако има нещо със знак минус, има нещо друго, което е със знак плюс. И ако текущата сметка е въпросния минус, плюсът в платежния баланс, за да бъде това баланс наистина, това са инвестициите, които идват в България. Общият баланс и тази година, и миналата година в България е положителен. Това означава, че резервите на БНБ нарастват. Фактът, че общият баланс е положителен означава, че за този дефицит по текущата сметка, от който толкова много се притеснява правителството, основанията не са сериозни.
Уважаеми колеги, истинското безпокойство, което всеки един от нас трябва да има е не самият дефицит по текущата сметка, а дали притока на инвестиции ще се запази през следващите години, защото не може до безкрайност да се купуват недвижими имоти. За да се запази този приток това означава, че трябва да дойдат производствени инвестиции.
Следващият въпрос е дали са взети всички необходими мерки в тази насока. Премахването на данъка върху дивидентите е една от тези възлови мерки. Приходите, които ще загуби бюджета са не повече от 50 млн. лв. При тези колосални излишъци - няма какво да говорим.
Знаете ли, ще ви дам много един интересен пример – знаете ли колко са приходите в бюджета през 1998 г.? Те са 11 млрд. лв. В момента имаме над 8 млрд. лв. фискален резерв. Вижте колко е различна ситуацията от 1998 г. спрямо тази 2007 г., тоест сега има големи възможности. Тези възможности могат да бъдат използвани. Другата ситуация е да не бъдат използвани.
Моята препоръка към уважаемото Народно събрание е да подкрепите отпадането на данъка върху дивидентите, още повече, че когато данъкът се изплаща на европейска компания, той не се дължи. Когато българска компания изплаща дивидент на европейска компания в повечето случаи този данък не се дължи.
Уважаеми колеги, това е една от мерките, която можем много разумно да приемем, така че да насърчим производствените инвестиции в България. Една икономика е толкова конкурентна, колкото са конкурентите или останалите икономики в Европейския съюз. Това е общо-взето като принципът, който важи във футбола – един футболен отбор е толкова добър в зависимост от първенството, в което участва и останалите отбори. Тоест, въвеждането на плосък данък без всякакво съмнение е добра стъпка, обаче малко позакъсняла, тъй като в Балтийските страни това стана още през 1994 г. И за да може българската икономика да бъде конкурентна трябват още мерки. Само това не стига. Това се опитвам да ви кажа, уважаеми дами и господа.
Надявам се възможно най-много хора от вас да намерят смелост и да подкрепят тази мярка, още повече, че знаете ли какъв ефект ще има отпадането на данъка върху дивидентите? Тогава данъкът – и една следваща мярка, която съм предложил аз и колегите от Съюза на демократичните сили и ОДС е, че данъкът за малките фирми и за едноличните търговци може да бъде намален от 15 на 10%. Ако ви питам сега поотделно или ако някой ви пита поотделно дали подкрепяте малкия и средния бизнес, едва ли ще има някой, който да каже “не”, обаче когато става въпрос за конкретна работа се пропуска да бъде насърчен малкия и среден бизнес. Една от важните мерки е данъкът за малкия и среден бизнес да стане 10%. Това, за да стане, трябва да отпадне данъка върху дивидентите и така и за малкия, и за големия бизнес данъкът ще бъде 10% - една много важна стъпка.
Моята прогноза е, че вие тази година трудно ще имате смелост да извървите този път, но ще видите, че още догодина това ще бъде една от разумните мерки, които трябва да бъдат предложени. Лошото е, че на българския парламент е необходимо доста време, за да извърви важните крачки. Спомнете си за плоския данък колко години ни бяха необходими, за да стигнем до правилното решение. Лошото е, че тези закъснели стъпки костват загуба на конкурентност. Надявам се да подкрепите предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики, няма желаещи народни представители да се изкажат.
Пристъпваме към гласуване – първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 8, против 43, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 37, въздържали се 52.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 33, който става § 34, и е по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 33, който става § 34, е приет.
Господин Имамов, моля Ви, докладвайте следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 34 има предложение на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители:
“В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се заменя със следния текст:
“(1) Размерът на дължимия данък е 10%”.
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Необлагаемият годишен минимум за 2008 г. е в размер на 2640 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители:
“В § 34 се създава нова ал. 1а със следното съдържание:
§ 34. (1) Годишният облагаем доход до 2400 лв. включително се облага с данъчна ставка 0 на сто.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители:
“В § 34 се прави следното изменение:
В чл. 48, ал. 2 числото “15” се заменя с числото “10”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, в този чл. 48 е данъчната ставка от 10% и поради тази причина систематично тук предлагаме текста, който прочете господин Имамов, а именно 2400 лв. да бъдат облагани с нулева ставка. Това фактически означава тук да попадне това, за което част от колегите вече дебатираха – необлагаемият минимум.
Две хиляди и четиристотин лева в рамките на това, което познаваме днес като състояние на финансите на българските семейства, означава, че годишно слагаме един праг, под който би трябвало да има защита на доходите – защита в смисъл тези доходи са минимални и са свързани с фактическото оцеляване на семейството.
Този аргумент знаем, че се посреща с контрааргумента – между другото мнозинството не участва в дебата за необлагаемия минимум, това е ваша воля, че по този начин ще останат укрити, на сянка ще бъдат много голям брой от хората, които работят в частния сектор. Срещу това обаче искам да кажа, че има още един аргумент в полза на необлагаемия минимум.
Тези дни имаше среща между синдикатите и работодателите, на която се пое задължение да се направи компенсация във връзка 10-те процента плосък данък и в частната сфера, както държавата ще направи в държавната администрация. Дали сме сигурни, че това е изпълнимо, след като смятаме, че същите тези хора ще укрият под 2400 лв. годишно своите работници и затова казваме: няма да има такъв необлагаем минимум. Тоест, от една страна, управляващите отиват на преговори с работодателите и синдикатите, приемат тяхното твърдение, че те ще се справят с компенсации вътре в системата при липса на необлагаем минимум, а тук и в комисиите, а и в зала на първо четене се чу обратният аргумент: нека да го махнем, за да няма укрити доходи в сянката на българската икономика. Едно от двете не може да е вярно, в смисъл ясно е, че има противоречие. Начинът да се избегне това противоречие е през тази 2008 г. да се постави тази черта с нулева ставка върху 2400 лв.
И още нещо, уважаеми колеги, това не е фатално от гледна точка на приходната част на българския бюджет. В никакъв случай. Много аргументи се казаха за занижените приходи в последните години, много аргументи ще чуем и по време на дебата за второ четене на държавния бюджет в същата посока. Мисля, че тук всички колеги, които се занимават с работата в Комисията по бюджет и финанси, вече са се убедили и знаят, че това е така. Това е последната възможност: призовавам колегите да подкрепят този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, съгласно този текст на закона данъкът за малките фирми, едноличните търговци, става 15%. А знаете ли колко е данъкът за големите фирми? Там е 10% корпоративен данък плюс 5% данък върху дивидентите. Общото облагане става 14,5%, тоест малките фирми ще плащат 15% данък, а големите – 14,5. Това може да ви изглежда малка разлика.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: А другите данъци, а ДДС?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ама защо се получава така? Едноличните търговци също плащат ДДС. Понеже чувам господин Имамов – по ДДС няма разлика, в смисъл регистрацията по ДДС е една и съща за всички фирми.
Така че, уважаеми колеги, идва логичният въпрос защо малките фирми плащат 15% данък, а големите – 14,5 на практика? И то плащат данък върху дивидента, когато разпределят доход. Може тази разлика да ви изглежда малка, но идва логичният въпрос: защо е налице? Някой може ли да обясни? Може ли Министерството на финансите да каже защо е такава ситуацията?
В тази връзка вие вече не одобрихте отпадането на данъка върху дивидента, но при това положение аз правя предложение в залата, господин председател, а именно числото “15” да бъде заменено с “14,5” – уеднаквяване данъчното третиране на големите и малките фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което Вие предлагате?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, изменям си предложението, тъй като не беше одобрено отпадането на данъка върху дивидентите – вече имаме нова ситуация. Моето предложение е в чл. 48, ал. 2 числото “15” да се замени с “14,5”. Нека тогава да уеднаквим облагането на големите и малките фирми. И ми е много интересно дали някой от управляващата коалиция ще успее да излезе с аргумент “против”. Това ми е направо много любопитно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст?
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, има обвинения към управляващите, че не вземат отношение по дискусията, но искам да кажа, че това е третата или четвъртата дискусия по тази тема. Тезите и антитезите са казани, имаше сериозна дискусия в комисията два пъти, имаше дискусия и в пленарната зала, имаше широка дискусия в медиите, така че моят призив е да пестим времето на Народното събрание. Всеки има достатъчно информация да прецени как да гласува по тези изключително важни въпроси.
Искам да обърна внимание на един особен специфичен въпрос. В предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители се предлага доходи до 2400 лв. годишно да се облагат с данъчна ставка 0 на сто. Обръщам внимание, че това не е необлагаем минимум. Не е едно и също да облагате с 0 на сто даден доход или да го обявите за необлагаем минимум. Последствията при нулева ставка са значително по-големи за онези, които трябва първо да попълват документация, съответно да бъдат на отчет и т.н. Значи това са две различни неща. Когато го гласувате, имайте предвид тези обстоятелства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания параграф? Няма.
Уважаеми народни представители, първо поставям на гласуване предложението на Стефан Софиянски и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 20, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 21, против 30, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов във вида му, в който тук бе предложено от народния представител Мартин Димитров. В неговото предложение беше 10%, а сега стана 14,5%.
Моля, гласувайте това усъвършенствано предложение на Мартин Димитров.
Гласували 93 народни представители: за 30, против 26, въздържали се 37.
Предложението на народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов не се приема.
Има думата за предложение за прегласуване господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ще поискам прегласуване и ще ви дам допълнителен аргумент.
За едноличните търговци няма “и малко”. Те плащат и пълната осигурителна тежест. Знаете, че корпорациите имат възможност да си определят заплатата и да плащат въз основа на нея осигуровки, докато при едноличните търговци на база на общите приходи се определя осигурителната вноска.
Така че не виждам защо за големите фирми се определя ставка 14,5%, а за малките – 15%. Нека третирането да е еднакво. Не видях някой от управляващите да успее да защити подобна позиция. Много малка е разликата, но защо да я има?!
Уважаеми колеги, надявам се да подкрепите това предложение. Специално се обръщам към депутатите в център – дясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 38, против 40, въздържали се 31.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 34 по вносител (стр. 18), който става § 35, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По § 35 има предложение на народните представители Нено Димов – да отпадне § 35; предложение на Мария Капон - § 35 да отпадне.
Моля господин Имамов да ни прочете предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 36 със следната редакция:
“§ 36. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 т. 2 думите “чл. 18, 20 и 21” се заменят с “чл. 18 и 20”.
2. В ал. 4 т. 4 се отменя, а т. 5 става т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 10, против 221, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 36, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Следващите параграфи - § 36, който става § 37, § 37, който става § 38, и § 38, който става § 39, са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение за нов параграф на народните представители Лидия Шулева и Петър Кънев, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В чл. 55 ал. 1 се изменя така:
“(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени доходи на чуждестранни лица по Глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец, ако начисленият на чуждестранното лице доход надвишава 200 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов § 40 със следното съдържание:
“§ 40. В чл. 55, ал. 1 думата “начислени” се заменя с “начислени/изплатени”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева. Тя ще вземе отношение и от името на народния представител Петър Кънев.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание за какво става въпрос в този текст. Аз бих искала също така, ако може да редактирам собственото си предложение, ако това е допустимо от правилника, но това се налага, тъй като за чуждестранни лица, които получават дивиденти от български компании, се попълва една данъчна декларация от, показвам, четири страници за всяко едно лице, което получава – в случая тази декларация, която нося, е за сума от 1,49 лв. Това е дивидентът, който получава едно чуждестранно физическо лице от една компания поради факта, че имал акции към момента на общото събрание. И за тези 1,49 лв. се попълва цялото това нещо (показва).
Като имате предвид, че има компании, в които има десетки и понякога хиляди чуждестранни лица, това нещо трябва да се попълва в по четири екземпляра.
Освен това сега се въвежда една платформа „Сетра” на Българска фондова борса, на която много чуждестранни лица могат да търгуват и те търгуват краткосрочно – купуват, продават и т.н. Но към момента на общото събрание се фиксира списъкът на тези акционери, които са за определен период от време акционери и те получават дивидента. На всички тези хора, които към дадената дата са акционери, трябва да се попълни това нещо. Според мен абсолютно излишно натоварваме българските компании да се занимават с такава бумащина. И въпреки че бяхме предложили да има някакъв праг, да не се попълва за един лев цялото това нещо, аз все пак смятам, че аргументите, които се представиха, че не е добре да се въвежда такъв праг, а по-добрият вариант е информацията да се предоставя в електронен вид съгласно списъка на акционерите и начислените и изплатени дивиденти вместо всички тези специални формуляри, които изискват страшно много време на самите дружества, а и няма никаква необходимост от това.
Аз коментирах и с Министерството на финансите и предлагам една нова редакция:
„Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени доходи на чуждестранни лица по Глава шеста, декларират тези обстоятелства в електронен вид съгласно списъка на акционерите, по който са изплатени съответните дивиденти.”
Това ще улесни изключително много работата на дружествата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лидия Шулева и Петър Кънев с уточнението, което направи като нова редакция госпожа Шулева тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 33, против 1, въздържали се 50.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 40 така както се предлага от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Параграф 39 става § 41.
Параграф 40 става § 42.
Те са по вносител и се подкрепят от комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 43 със следното съдържание:
„§ 43. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 37, ал. 1-9” се заменят с „чл. 37, ал. 1, т. 1-9” и думите „начисляването на дохода” се заменят с „начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице”;
2. В ал. 9 думите „начисляването на дохода по ал. 1” се заменят с „начисляването/ изплащането на дохода по ал. 1”.”
Параграф 41 се подкрепя от комисията и става § 44.
По § 42 има предложение от народните представители Лидия Шулева и Петър Кънев, което не е подкрепено от комисията. Предложението е следното:
В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
„Чл. 73. (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година.
(2) В справката по ал. 1 не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, доходите, обложени с окончателен данък по Глава шеста, чл. 38, ал. 1, т. 1, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми колеги, напразно не подкрепихте това предложение, което бяхме направили. Трудно ще обясняваме как сваляме административни бариери през бизнеса, като си ги създаваме сами. Но в това предложение, което сега ще гласувате, става въпрос вече за българските акционери. Трябва да ви кажа, че има доста публични компании, които имат над 100 хил. акционери. Представете си само тези четири страници, които ви показах преди малко, по 100 хил. екземпляра, с какво тесте от бумащина ще се затрупат нашите данъчни служби, само защото този текст трябва да остане така както е направен.
Този текст е въведен от миналата година и това попълване на всички тези декларации за българските акционери е абсолютно непосилна и излишна работа, с която се натоварват българските юридически лица.
Така че много моля да подкрепите предложението, което сме направили, защото с тези безумни неща, с които натоварваме дружествата, никой нищо не печели. Тази информация във всеки един момент е в регистрите на дружествата, така както данните за данък общ доход. Това са данъци, удържани при източника, и изобщо не е необходимо да се прави такъв вид декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение към разглежданите текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Лидия Шулева и Петър Кънев.
Гласували 105 народни представители: за 29, против 4, въздържали се 72.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 39 по вносител, § 40 по вносител, 43 така както ни се предлага от комисията, § 41, който става § 44, и § 42, който става § 45, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 43 има предложение от народния представител Светослав Малинов – създава се т. 52:
„52. „Морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност на кораб, извършващ плаване извън териториалните води на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 46 със следната редакция на т. 2:
„2. В т. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „е” се изменя така:
„е) правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;”.
2. Създават се букви „ж” и „з”:
„ж) правоотношенията между работодател по т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице;
з) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Малинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 15, въздържали се 66.
Предложението на народния представител Светослав Малинов не се приема.
Поставям на гласуване § 43, който става § 46, и § 44, който става § 47, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48; за § 46, който става § 49; за § 47, който става § 50; за § 48, който става § 51, и за § 49, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване тези текстове.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала, тъй като заместник-министърът и останалите представители от Министерството на финансите са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, всички сме съгласни те да останат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и текстовете от § 1 до § 6 включително.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстовете, както и наименованието на закона, са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване тези два параграфа.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложения от няколко народни представители, които са оттеглени.
Има предложение от народните представители Антонела Понева, Васил Паница и Веселин Методиев за създаване на § 8а със следното съдържание:
„§ 8а. В чл. 66 ал. 2 се изменя така:
„(2) Ставката на данъка е 7 на сто за:
1. лекарства и лекарствени средства;
2. медицински изделия;
3. учебници и учебни помагала;
4. настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Нено Димов за създаване на нов параграф със следното съдържание:
„В чл. 66, ал. 1 „20 на сто” се заменя с „16 на сто” и текстът става: „Ставката на данъка е 16 на сто за:”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението на госпожа Понева, господин Паница и моето е за създаването на нов параграф, в който има текст от действащия закон и се предлага едно допълнение. Досега ставката от 7 на сто е само за посочения текст в т. 4, а именно настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване или популярната на жаргон ставка 7% за туризма.
Предложението е ставката от 7 на сто да бъде увеличена с още три елемента, а това са: за лекарства и лекарствени средства, медицински изделия и учебници и учебни помагала.
Тъй като на първо четене специално за лекарствата и лекарствените средства имаше и внесен законопроект от колеги от ОДС, за учебниците и учебните помагала бяха дадени аргументи, искам да допълня какво се има предвид за другия елемент на ставката – медицинските изделия.
Става дума за тези помощни средства, които са за инвалиди и за които също намаляването на ставката е от гледна точка на това да не се оскъпяват тези необходими на инвалидите медицински изделия за тяхното всекидневие.
Намаляването на ставката със 7 на сто при създадената финансова ситуация в страната и перспективата за 2008 г. показва, че това е постижима цел и поради това се надявам, че ще бъде подкрепена и сега на второ четене от пленарната зала. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите параграфи?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да се изкажа в подкрепа на диференцираната ставка на ДДС за лекарствените продукти в хуманната медицина. Искам да ви кажа какво ни отговориха от Министерството на финансите на наш въпрос, който бяхме задали преди 10-15 дни. В петък ни беше даден отговор от Министерството на финансите, че приходите в държавната хазна от данък добавена стойност през миналата година и от тази година се очаква да бъде около 6 млрд. лв. Мога да ви цитирам точните цифри, но мисля, че не е необходимо. Само от ДДС върху лекарствата приходът за миналата 2006 г. е бил 140 млн. лв. За 2007 г. се очаква да бъде около 150 млн. лв. Тоест наличието на диференцирана ставка върху ДДС за лекарствените продукти в хуманната медицина няма да ощети сериозно бюджета, но ще помогне на лечебните заведения за болнична помощ, на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването освободеният ресурс от ДДС върху лекарствените продукти да бъде насочен към другите сектори на българското здравеопазване. Тоест от диференцираната ставка на ДДС върху лекарствените продукти ще има само полза и вреда няма да настъпи.
Моля ви да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева, Васил Паница и Веселин Методиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 22, въздържали се 61.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Следващият параграф 9 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 9? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 10 има предложение от народния представител Нено Димов, който предлага параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 28, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 10, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващият § 11 е по вносител и се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 11 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Народният представител Милен Велчев предлага да се създаде нов параграф със следното съдържание:
“Алинея 4 на чл. 113 се изменя така:
“(4) Фактурата се издава до 15 дни от датата на настъпването на данъчното събитие, но не по-късно от 5 дни след края на данъчния период, в който е настъпило данъчното събитие.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение на народния представител Милен Велчев. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Милен Велчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 8, против 19, въздържали се 56.
Предложението на народния представител Милен Велчев не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 12 има предложение от народния представител Милен Велчев, който предлага ал. 3 и ал. 5 на чл. 117 да се изменят така:
“(3) Протоколът се издава до 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, но не по-късно от 5 дни след края на данъчния период, в който данъкът е станал изискуем.
(5) Протоколът по ал. 4 се издава до 15 дни от датата, на която е възникнало обстоятелството по ал. 4, но не по-късно от 5 дни след края на данъчния период, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя за § 12 и предлага параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Ще подложа на гласуване първо предложението на комисията за отпадане на параграфа. Ако това предложение на комисията бъде прието, целият параграф пада и остава безсмислено предложението на господин Милен Велчев. Ако бъде отхвърлено предложението на комисията, тогава ще гласуваме предложението на господин Велчев.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 5.
Параграф 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 13 е по вносител и става § 12.
Параграф 14, който е по вносител, става § 13.
По § 15 има редакция. Как ще процедираме, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 14 със следното съдържание:
“§ 14. В чл. 172, ал. 2 след думите “се внасят от” се добавя “командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от”.”
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 15 със следната редакция на т. 2:
“2. В т. 39 накрая се поставя запетая и се добавя “и електрическата енергия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези текстове имате ли желание да се изкажете, уважаеми народни представители? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
“§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

Както вече се гласува, точка четвърта отпада и преминаваме към точка пета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2008 Г.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, все още останали в залата! Във връзка с това, че започваме да гледаме на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса – може би най-важният закон, който осигурява финансирането на здравната система, а в залата има около 30 човека, господин председател, правя процедурно предложение това да бъде точка първа от дневния ред, както е прието в петък – точка първа – Второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Безумно е 30 човека да гледаме над 40 предложения по този законопроект! Моля ви, колеги, нека важният закон за българското здравеопазване през 2008 г. да бъде гледан както трябва при зала с необходимото присъствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин Шарков, не бих могъл да уважа Вашето предложение, защото в петък се гласува извънредно заседание – ето, пленарно заседание на 17-и, с шест точки, като точка пета е второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Гласувахме утре пак да има извънредно заседание. Ако не можем да приключим с точка пета, утре – 18-и, ще бъде точка първа.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Вижте залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам я залата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Мая Манолова направи предложение да работим, докато завършим, и след това излезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Залата гласува – това е положението.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Всеки прави предложение за удължаване на работното време и после го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте от името на парламентарна група, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да прочета:

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация
във връзка с позиция на парламентарната група по бюджета
на Националната здравноосигурителна каса 2008 и
държавния бюджет в частта му здравеопазване
В последните години българското здравеопазване се намира в задълбочаваща се криза. Това мнение се споделя от българските граждани и от представителите на всички политически сили. Критиките към здравната система идват от различни страни, включително от управляващите политици. Понастоящем обаче правителството не предлага адекватни мерки, рационални решения и работещи идеи за реформиране на сектора като изход от неблагоприятното положение. Със създаването на Парламентарната група на Българска нова демокрация ние дадохме заявка, че ще водим основана на конкретни предложения прагматична политика, насочена към защита на интересите на българските избиратели. Следвайки това наше намерение, народните представители от Българска нова демокрация заявяваме, че бюджетът на касата за 2008 г. и държавния бюджет в частта му за здравеопазване не отговарят на необходимостта от реформи в този сектор. Тази наша констатация няма характера на пасивна критика без предлагане на алтернативно виждане по въпроса.
С настоящата декларация представяме на българското правителство и на парламентарното мнозинство предложението ни за приемане на ясни мерки за излизане от кризата в здравеопазването.
На първо място трябва да поставим като философия на реформите в здравеопазването пациента в центъра на тези реформи. Не болниците, не лекарите, не сестрите, не другите общности от професионалисти, а пациента – пациента в центъра на реформата в здравеопазването.
На второ място като философия на тези промени трябва да поставим човека, пациента, независимо от това къде живее – дали е в големия град, дали е в малкия град, към границата, в планинските или други труднодостъпни райони, човекът, пациентът трябва да бъде в центъра на тази реформа и на всички последващи действия.
И накрая, ние предлагаме за целите на тези реформа да бъдат отпуснати допълнително средства. Предлагаме да бъдат отпуснати чрез бюджета на Касата допълнително 360 млн. лв. за здравеопазване и те да бъдат осигурени от преходния остатък на Касата.
Част от допълнителните 360 млн. лв. за здравеопазване ще позволят въвеждане на регламентирано доплащане в здравеопазването, което ще помогне за покриване на скрития дефицит в системата и защита на гражданите, които нямат достъп до медицинска помощ.
Ние предлагаме още и пристъпване към промяна в Закона за лечебните заведения, с което да опростим максимално процедурата за разкриване на лечебни заведения и медицински центрове.
Необходимо е също така да се дадат допълнителни прерогативи на съсловните организации за допълнителна квалификация и изграждане на собствени структури, които да ги превърнат в камари, подобни на тези от страните – членки на Европейския съюз.
Задължителна мярка по пътя към реформа е предприемането на приватизация на лечебните заведения. Чрез нея в комбинация с реално финансиране на системата и регламентираното доплащане, ще бъде насърчена активността на гражданите по отношение на доброволното осигуряване.
Ние от Българска нова демокрация виждаме ролята на доброволните здравноосигурителни фондове не само като възможност за допълнително осигуряване, но и като възможност за по-ефективно управление и по-икономично изразходване на средствата от задължителното осигуряване.
Считаме, че след като доброволните фондове започнат да работят и след като бъде освободена приватизацията ще стартира реалното преструктуриране на сектора. Впоследствие чрез действителна конкуренция между лечебните заведения търсените от пациентите болници, отделения и лекари ще просперират. Всички останали, които не извършват качествени дейности или не могат да се справят със стандартите, ще бъдат насочени напред към реформи или ще престанат да съществуват по правилата на свободния пазар.
Допълнително смятаме, че трябва да бъдат приети предложенията за промяна на статута на университетските болници. С тази стъпка ще се даде едно ново съдържание на тези лечебни заведения с възможности за финансиране по различни пътища, но само за извършване на дейност.
Ние, народните представители от Българска нова демокрация, основавайки се на нашите десноцентристки възгледи, съзнаваме, че успешната реформа е плод на последователен процес, а не на единични актове и мерки. Без да имаме претенции, че изложените предложения изчерпват възможностите за положителна промяна на системата, ние считаме, че осъществяването им води до решителни крачки към реална реформа в българското здравеопазване. Изразяваме надежда, че те ще бъдат подкрепени от останалите опозиционни парламентарни групи в Четиридесетото Народно събрание.
Надяваме се, че мнозинството и правителството ще поемат протегната ръка и ще приемат предложените реформи. В настоящия момент тяхна алтернатива е задълбочаване на конфронтацията със съюзите на българските лекари, зъболекари и медицински сестри, изправяне пред опасността от неизбежни протести на тези съсловия, несключване на рамков договор за трета поредна година, поддържане на неефективността на здравноосигурителната система, продължаване на лошото здравно обслужване на българските граждани, отдалечаване от европейските здравни стандарти и качество и като краен резултат влошаване на здравните индикатори за общото здравословно състояние на населението.
Ако правителството позволи това да се случи, тогава то трябва да понесе отговорността пред българските граждани, че не успява да продължи реформата и не разполага нито с капацитета, нито с волята да се справи с проблемите в родното здравеопазване. Благодаря ви. (Ръкопляскания в БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
Господин Щерев, накарахте ме да наруша правилника. Предполагам, че за това е процедурата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, протестирам по начина, по който се води заседанието. В правилника ясно е записано кой може да прави декларации – председатели и заместник-председатели на парламентарни групи.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Или упълномощено от него лице.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Няма такива упълномощявания. Сигурно ще искаме и нотариални заверки за това. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Ако някой иска да изрази собствена позиция, нека да го прави, но да не се крие зад съответната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам Вашата забележка, господин Илиевски.
Междувпрочем трябва да кажем тук ясно, че декларация от името на парламентарна група може да бъде направена по всяко време на пленарното заседание, но не и по темата, която се разисква в момента. Аз обявих т. 5 – второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а беше направена декларация точно по тази тема в нарушение на правилника. Трябваше да прекъсна д-р Щерев или да изключа микрофона, което не направих. Така че забележката по воденето на пленарното заседание е направена правилно.
Господин Кирчев, заповядайте за процедура.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! От името на Парламентарната група на ОДС предлагам да дадете половин час почивка, за да се съберат народните представители, да дойдат представителите на Националната здравноосигурителна каса, тъй като се гледа изключително важни закони – Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е изключително важен. Не може при празна зала да се гледа този законопроект, затова искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да дам почивка…
РЕПЛИКА ОТ ОДС: А-а-а! Как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте правилника – един час преди края на пленарното заседание, който е до 16,00 ч., не мога да дам почивка. Вярно е, точка.
Има ли тук представители на Националната здравноосигурителна каса?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: То няма край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е казано докога – може да продължи и до 16,00 ч.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, д-р Емил Райнов, заместник-министър на здравеопазването, д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, и Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против за допускането на представителите на Националната здравноосигурителна каса в пленарната зала, което всъщност е така, както се поиска от господин Кирчев?
Всички единодушно ги каним да влязат в пленарната зала и да вземат активно участие в разискванията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Ако не дойдат до пет минути, ще искам проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, този бюджет нас чака! Каквито и процедурни хватки да правим, ясно е, че трябва да се справим с бюджета. Друг е въпросът какво ще гласуваме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Няма спор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, трябва да обявя в пленарната зала, защото виждам, че господин Ралчев напира към трибуната – ако няма кворум в пленарната зала, няма да гласуваме членовете и текстовете на този законопроект. Те само могат да се докладват. Кога ще ги гласуваме, ще решим след доклада. Ако има кворум, тогава ще преминем към гласуване, така както го гласувахме още днес в началото на пленарното заседание. Да подлагам на гласуване нещо, което вече е решено, е недопустимо.
Докладвайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
“Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По чл. 1 има предложения от народните представители Ваньо Шарков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, това са числа, числа, числа. Вие ще имате думата, за да ги защитите. Необходимо ли е да се четат числа, които нищо не говорят?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): При 20 човека, нищо не е необходимо.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще кажа само от кои народни представители са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да и ще им дадем думата, за да се мотивират.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители.
Има предложение от народния представител Борислав Китов и група народни представители.
Има предложение от народните представители Васил Паница и Димитър Камбуров.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев.
Има друго предложение от народните представители Атанас Щерев и Антония Първанова.
Има предложение от народния представител Иван Колчаков.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага:
“1. В ал. 1:
а) в ред 1.2.1. числото “296 265” да се замени с “293 934”;
б) в ред 1.2.2. числото “5 817” да се замени с “5 669”;
в) в ред 1.2.4. числото “17 156” да се замени със “17 500”;
г) в ред 1.2.5. числото “13 497” да се замени с “15 632”;
д) в ред 2. числото “13 420” да се замени с “13 421”.
2. В ал. 2:
а) в ред 1.4. след думата “Издръжка” да се добави “на административните дейности”;
б) създава се нов ред “1.4.1. Разходи по чл. 80а от Закона за здравното осигуряване – 10 000”.” (Сумите са дадени в хиляди лева, съгласно таблицата по доклада.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по предложенията по чл. 1.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук имаме налице шест предложения, първото от които е на народен представител от нашата парламентарна група. Всяко едно от тези шест предложения прави бюджета на Националната здравноосигурителна каса по-добър, защото осигурява повече средства за лечението на българските граждани през следващата 2008 г. Както виждам, комисията не подкрепя нито едно от тези предложения, независимо че има предложения, които са направени дори от народен представител от управляващите.
Много бих искал поне в началото на този дебат да чуя мнението на хора, които са против това да има повече средства за българското здравеопазване през следващата година. Конкретно в нашето предложение ние смятаме, че приходите, които могат да влязат в Националната здравноосигурителна каса, особено по т. 1.2.3 за здравноосигурителните вноски на децата до 18-годишна възраст и след навършването на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средно образование, сумата би могла да бъде увеличена двукратно, тъй като тук е заложено при 3% здравноосигурителна вноска. Съгласно Закона за здравното осигуряване числото е 6, а не 3. Така че няма как да бъде 3% върху нещо. Благодаря на господин Адемов, негова беше идеята за това изречение.
Това което искате вие да направите по никакъв начин не кореспондира с идеята за това, че детското здравеопазване и приоритет на управлението на Република България. По никакъв начин не кореспондира и с приетата само преди дни Национална стратегия за детето, минала през много от комисиите в Народното събрание. Предполагам, че ако не в програмата за тази седмица, поне в първата програма от новата година ще бъде разглеждана тази стратегия. В момента, в който ние казваме над 20 пъти в тази стратегия, че децата са богатството на България, в същото време ние отделяме като осигуровка за тях не 6%, както е за всички български граждани, а 3%. Това е единият механизъм, по който могат да влязат поне още 138 млн. лв. в Националната здравноосигурителна каса, които могат да отидат и предимно за профилактика – това, за което говорим непрекъснато през изминалите три години.
Другата част от средствата, които могат да влязат в приходната част, могат да влязат в бюджета като субсидия от бюджета на Република България. Абсолютно е възможно да се получи това нещо, тъй като безспорен факт е, че приходната част на бюджета е силно занижена. Това ще бъде въпрос, по който ще говорим най-вероятно утре при приемането на републиканския бюджет.
Завръшвайки, искам да се обърна отново към тези, които не подкрепят всяко едно от тези предложения за увеличаване на средствата за българското здравеопазване и да изложат своите мотиви. Също така бих искал да чуя и мнението на председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на здравеопазването д-р Райнов, тъй като за нас е изключително важно да разберем дали те са съгласни да имат повече средства. Надявам се, че сте съгласни, д-р Райнов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има ли реплики към господин Шарков.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам да цитирам пред вас фактите, защото смятам, че с тях се спекулира.
Опозицията твърди непрекъснато, че разходите за здравеопазване не са достатъчни. Това е истина. В нито една държава в света разходите за здравеопазване не са достатъчни. Но тук говорим за това дали с бюджет 2008 г. имаме увеличаване на средствата. И забележете какво се получава. Д-р Шарков, аз го казах и преди, но ще го повторя, защото е важно, в момента говорим за пари – в 2000 г. 980 млн. лв. за тази здравна система, която съществува в момента в страната при 1 100 000 души преминали болни. За 2004 г. – 1 млрд. 655 млн. лв. През 2008 г. в бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предвиждат 2 млрд. 571 млн. лв. Аз мисля, че това са факти, които вие не можете да оспорите.
Вие сте прав, че децата имат нужда от пари, че трябва да се даде още повече. Но възможно ли е, д-р Шарков, само за една календарна година, след като от 0,5% стават 3% или имаме шест пъти увеличение, или приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса по този параграф, който вие цитирате, за 2008 г. са 138 млн. лв. Аз мисля, че все пак това е една много, много сериозна стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика към господин Шарков? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Кумчев! Макар че говорим по чл. 1, който е приходната част, Вие ми направихте реплика по чл. 2, до който още не сме стигнали, но можем и там да си разменяме същите реплики и дуплики. Едва ли това има някакво голямо значение. Непрекъснато повтаряте тези цифри. По същия начин ги повтаряхте и при приемането на бюджета за 2007 г. Няма някаква разлика във Вашите изказвания. Само че отделните държави – членки на Европейския съюз, не се съпоставят една с друга според това кой с колко увеличава парите, а се съпоставят с това коя държава какъв процент от брутния вътрешен продукт отделя за здравеопазване.
Има обаче едно неоспоримо нещо, с което и Вие трябва да се съгласите, ако четете целия бюджет, който се предлага, включително и обяснителната записка на Националната здравноосигурителна каса. Ако я прочетете ще видите и ще си зададете сам въпроса къде точно отиват тези средства, защото нито едно от плащанията в извънболничната помощ, нито една цена на клинична пътека не се променя през следващата година, поне в тази обяснителна записка. Може би с продължаването на преговорите нещо би могло да се постигне, но лично аз не очаквам абсолютно нищо да се случи.
Така че всичко онова, което Вие казвате и което аз би трябвало да призная, че има повече средства – да, повече са, но са недостатъчни. И вие самите признавате, че са недостатъчни.
Другото което е – възможно ли е да се направи такава голяма стъпка за една година – от 0,5 не знам си колко пъти, за да стане 3%. Възможно е да стане и 6%. Защото ние видяхме колко пари разрешихме само преди две седмици да бъдат преразпределени от Министерския съвет – 1 млрд. 200 млн. лв. Защо да не може средствата, които държавата осигурява за здравното осигуряване на децата до 18 години, вместо 138 да бъдат 272 млн. лв. Ще видите, че в края на следващата година отново ще минава такова решение да бъдат разпределени такива средства. А преди да мине това решение, ние отново ще актуализираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Имате думата за изказване по предложенията, направени по чл. 1.
Заповядайте, господин Шерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вероятно мнението на правителството може да се резюмира в изказването на министъра на финансите господин Орешарски, че не е редно да се изразходват допълнителни средства в една нереформирана система. За да осъществим реформи обаче са нужни средства. И затова ви говореше господин Шарков. И аз се обръщам отново към управляващото мнозинство във връзка с това, че ако искаме да има промени, ако искаме да има реформи, то трябва да осъществим един акт на повишаване на средствата за здравеопазване през следващата година. Всички тези поредици от числа в нашето предложение означават, че бюджетът на Касата ще бъде увеличен с 360 млн. лв. Триста и шестдесет милиона лева е преходният остатък. И с този преходен остатък, който ще отиде в бюджета на Касата, ще може поне частично да се покрият клиничните пътеки, а също така и допълнителни дейности, които предвижда реформата в здравеопазването. Ако не бъдат осигурени тези пари, имайте предвид, че отново ще бъдем в същата позиция с конфронтацията с лекарското, зъболекарското, сестринското съсловие, с недостига на медикаменти, със лошото заплащане на клиничните пътеки, с нерегламентираните плащания и разбира се с дълговете на болниците.
Затова с най-добро желание ви съветваме да предложите тези предложения, като с 360 млн. лв. от преходния остатък се покрие дефицитът в кавички на Касата, защото той е много по-голям; 260 млн. лв., които се прехвърлят от републиканския бюджет в Касата да останат в републиканския бюджет и да бъдат разпределени към Министерството на здравеопазването за програми за продължително лечение и тежки заболявания в болничната помощ, а другите 100 млн. лв. да отидат в Министерството на труда и социалната политика, като се поемат доплащанията на социалнослаби, каквито трябва да бъдат в здравната система.
По този начин, с тези стъпки, наред със законовите актове, които изброихме в Деклрацията на Българска нова демокрация, могат да бъдат направени решителни стъпки за преодоляване на статуквото в българското здравеопазване днес, да се придвижим напред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители, уважаеми доц. Щерев! Аз, както винаги, уважавам Вашето усърдие и Вашето желание да подобрим финансирането на системата на здравеопазване, в случая чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основното, което възприемам от това, което казахте, е, че при всички положения трябва да бъде запазено договорното начало. Това като аксиома. Оттам нататък обаче има внесен законопроект на Закона за държавния бюджет. Всички ние, включително и вашата нова парламентарна група, сме приели разходен таван от 40%. Предлагайки тези допълнителни 320 или 360 млн., трябва по някакъв начин да се преструктурира този разходен таван. Това е единият подход.
Другият подход е да се увеличат приходите, тоест да се търси нова макрорамка на бюджета. И понеже това сега не сте го предложили, независимо от всички усилия, които сте направили, аз няма как да подкрепя едно такова предложение, но иначе съм съгласен с това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика давам думата на господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Щерев! Този парламентарен каламбур, който се върти вече в продължение на месеци, звучи така: не даваме средства за здравеопазването, защото болничната помощ не е реформирана. И обратната теза – болничната помощ не се реформира, защото няма пари.
Припомням ви как преди година и нещо един заем от Световната банка, в който Вие имате участие – да сте жив и здрав – беше трансформиран, макар че ви напомням, че този заем беше определен за реформа в болничната помощ. И ви припомням, че политическият кураж за провеждането на тази реформа не ви стигна. И тези пари ние ги дадохме за линейки, дадохме ги за капиталови разходи, за ремонти, но не и за реформа в болничната помощ. Време е да я направим. Забавяме се наистина. Но с този каламбур вече преиграваме и ви моля да го оставим настрани и да говорим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Доктор Адемов, ние говорим от м. март едно и също нещо. Вие сега говорите, че щяла да бъде променена рамката. Ами, добре, като говорехме цяло лято, от пролетта досега някой да е чул нещо от това, което се говори? Извинявайте, обаче в никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че това е нещо ново и, виждате ли, сега няма как да стане тази работа.
Тези 360 млн., това са пари на здравно осигурените лица. И аз се питам и питам всички вас защо тези 360 млн., събрани от здравно осигурените лица, когато има недостиг в здравната система, стоят в консолидирания бюджет на държавата? А на всичко отгоре се признава, че има недостатъчност на средствата и 260 млн. от републиканския бюджет не идват в Касата. Защо след като здравно осигурените лица вече са дали тези пари?
Има едно неразбиране, защото някой говори, че това е резерв на Касата. Никакъв резерв не е. Ако някой не знае, нека да повторя, че преходният остатък става, защото с пускане в действие на здравната система нямаше механизъм за харчене на всички пари, които се събираха годишно. И точно тогава се оформи преходният остатък. За съжаление, това беше много удобно като финансов инструмент този преходен остатък да стои в консолидирания бюджет и по този начин да подхранва определени сметки на бюджета. Извинявайте, но това са пари на здравно осигурените. Това са пари, които са предвидени за разходи. И здравната система няма как да фалира, защото здравните вноски се събират всеки месец и се харчат всеки месец. И не спекулирайте със становището на здравно осигурените – виждате ли, те искат да махнем преходния остатък, за да фалира системата.
И още нещо. Договорът със Световната банка не беше сключен от нашето правителство, уважаеми д-р Йорданов. Той е един според мен неудачен договор, който беше сключен взаимно с Касата и с министерството, което трудно се реализираше през годините. Но той е сключен преди 2001 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид важността на проблема, който обсъждаме тук, предлагам да поканим и д-р Кехайов, който е председател на Българския лекарски съюз. Дължим му това, тъй като Българският лекарски съюз, да не забравяме, също беше представил на нашето внимание бюджет за Националната здравноосигурителна каса, който не беше подложен на обсъждане както в Бюджетната комисия, така и от вас, народните представители, не беше допуснат за дебат в пленарната зала.
Така че процедурното ми предложение е за допускане д-р Кехайов в залата. Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Ние сме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпреки че сме на второ четене, господин Иванов има право да направи това предложение – по някои от предложенията евентуално председателят на Българския лекарски съюз да вземе отношение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов д-р Кехайов да бъде допуснат до пленарната зала и да участва в дискусията по текстовете.
Гласували 119 народни представители: за 73, против 35, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Процедура за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да се направи такова тълкуване на правилника, че всяко процедурно предложение, независимо от резултата, може да се прегласува.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, моля да прегласуваме това предложение, което направи д-р Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме процедурното предложение, направено от господин Иванов, за допуск до залата на председателя на Българския лекарски съюз.
Гласували 151 народни представители: за 83, против 40, въздържали се 28.
Процедурното предложение и втория път е прието.
Моля да поканите председателя на Българския лекарски съюз д-р Кехайов в пленарната зала.
Има ли други изказвания по предложенията по чл. 1 от законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на господин Шарков и група народни представители... (Реплики от ОДС.)
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще видим. Сега имаше кворум да го допуснем - сега няма кворум, за да гласуваме. Нека да бъдем сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав е господин Овчаров с възражението, което направи от мое име.
Подлагам на гласуване предложението на господин Шарков и група народни представители, което не е подкрепено от комисията – то е първо по ред по чл. 1 от законопроекта.
Гласували 137 народни представители: за 50, против 56, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шарков – предложение за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, правя предложение за прегласуване. Искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги, че увеличението, което предлагаме за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в приходната част, съответно след това влиза и в разходната част, е най-ниското в сравнение с всички увеличения – 238 млн. лв. Ако това предложение не приемате, едва ли ще приемете някое от следващите.
Процедурно предложение за прегласуване. Нека да осигурим повече средства за нормално функциониране на Националната здравноосигурителна каса и да не я изправяме пред ситуацията отново да бъде актуализиран бюджетът й през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Шарков и група народни представители по чл. 1 от законопроекта, неподкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 53, против 54, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Борислав Китов по чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 30, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Паница и господин Камбуров по този текст от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 30, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 52, против 42, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 40, против 37, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Колчаков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 47, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1 в редакция на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 98, против 46, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Предложение за прегласуване на текста на комисията за чл. 1.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Сред предложенията има едно предложение от д-р Антония Първанова. Това е последният шанс на народното представителство да гласува едно предложение, което включва предложение от народен представител от управляващото мнозинство, за да се случи нещо в българското здравеопазване.
Аз отново отправям апел за това да бъдат разбрани мотивите за тези предложения, които са най-добронамерени. Да не се чудим откъде ни е дошло върху главата това, което ще се случи по-късно във времето, когато бъде приет този бюджет, така както го предлага комисията.
Учудвам се на неразбирането и още веднъж бих желал да помоля народните представители да помислят по съвест и да гласуват против предложението на комисията, защото този бюджет е недостатъчен. Това е заявявал многократно и господин министърът на здравеопазването. Не поставяйте министъра на здравеопазването в неудобната ситуация да изпълнява бюджет, който е неизпълним! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Щерев по същество прави предложение за прегласуване на предложение, което вече е гласувано от народните представители – на Атанас Щерев и Антония Първанова, но го формулира като предложение за прегласуване на текста на комисията с идеята той да отпадне. Ако отпадне, законопроектът просто няма да има чл. 1.
Така или иначе подлагам на гласуване формално процедурното предложение на господин Щерев за прегласуване на текста на комисията по чл. 1.
Гласували 157 народни представители: за 94, против 50, въздържали се 13.
Текстът на комисията е приет.
Подлагам на гласуване чл. 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 129, против 11, въздържали се 2.
Текстът на чл. 2 е приет.
Моля да докладвате предложенията по чл. 3, без да четете цифрите в подробности, както приехме по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 3 има предложения от народните представители Ваньо Шарков и група народни представители; от народния представител Борислав Китов; от народния представител Атанас Щерев; от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев и предложение от народния представител Иван Колчаков. Няма да чета числата.
Комисията не подкрепя предложенията на тези народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Имате думата за изказвания по предложенията по чл. 3 от законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете на чл. 3 и предложенията по него? Няма.
Преминаваме към гласуване – гласуваме предложението по чл. 3 на господин Ваньо Шарков и група народни представители. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 160 народни представители: за 45, против 68, въздържали се 47.
Това предложение не се приема.
Предлагам да гласуваме предложението на господин Борислав Китов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 45, против 51, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Да гласуваме предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 47, против 53, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 37, против 54, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Колчаков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 36, против 62, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 3, който е подкрепен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 5.
Член 3 е приет.
По чл. 4 има предложения от народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Господин Овчаров, настоявате ли да ги представяте? Всички имат докладите пред себе си, нека да не губим напразно пленарно време, за да четем текстове.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, практически тези предложения са еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите чл. 4 и предложенията, които са направени по него.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на народния представител Ваньо Шарков и група народни представители е чл. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Китов за промяна на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мисля, че няма възражения да не представяте неподкрепените текстове. Всеки народен представител ще аргументира своето предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на народния представител Борислав Китов е еднакво с предложенията от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, както и предложението на народния представител Иван Колчаков.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, имате думата, за да обосновете своето предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На практика с чл. 4 се премахва каквото и да е договорно начало, елиминира се дейността и предложенията на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. От Касата еднолично се определят съответно броят на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с други членове. Това е грубо нарушение на Закона за здравното осигуряване, който вече трета поредна година се изкривява в посока противна на философията на Закона за здравното осигуряване, където една независима структура като Националната здравноосигурителна каса партнира и води преговори с изпълнителите на медицински дейности. Оттам нататък при адекватно финансиране се получава един балансиран Национален рамков договор, с който се заплаща на изпълнителите на медицинска помощ за адекватна и качествено извършена дейност.
С цитираните промени в чл. 4 и неприемането на предложенията, които са направени, на практика имаме връщане към една друга система – система, която не работи в нито една страна на Европейския съюз.
Аз бих помолил д-р Кехайов като представител на българските лекари тук и като председател на Българския лекарски съюз да застане на тази трибуна и да каже какво означава, ако бъде приет чл. 4 така, както е приет на заседание на комисията. Какво значи Касата да определя еднолично дейностите, които трябва да се извършат в болниците, и стойността на тези дейности? Отговорете от името на десетките хиляди колеги, д-р Кехайов, какво означава това за българските граждани, за да могат и народните представители да разберат какво ще гласуват след малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. (Шум и реплики в залата.)
Има ли други желаещи за изказване по чл. 4? (Реплики.)
В какво качество да дадем думата на д-р Кехайов? Кажете ми, господин Щерев. (Шум и реплики в залата.)
Независимо от това, поканихме го да присъства в залата, но на какво основание да му дадем думата?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представителите на вносителите имат право да защитават текстовете си.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 4?
Господин Паница, заповядайте. Имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Обръщам се към колеги, които не са членове на Здравната комисия и вероятно са по-малко в течение за това, което става в момента. Колеги, има един Закон за здравното осигуряване, който с този чл. 4 се ликвидира практически – субстанцията на този Закон за здравното осигуряване се ликвидира. Не може с този Закон за бюджета на Касата, чрез един негов член да ликвидираме друг цял закон. Субстратът на един закон, който казва следното – казвам го най-общо, без да претендирам за точност, че броят на назначаваните медицински дейности, както и стойността им се определят чрез договаряне между договорните партньори, а те са Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. Това нещо го няма, това се ликвидира с този чл. 4. И наистина, както каза колегата преди мен, това не съществува в никоя страна в Европейския съюз, която работи на този принцип.
Аз мисля, че трябва да отчетете, че това е флагрантно ликвидиране на един закон с този чл. 4. Касата, представете си, еднолично да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и след това тяхната стойност. За какво е тогава Лекарският и Стоматологичният съюз? За какво са?! За параван вероятно.
Апелирам да вникнете в същността на предложенията на колегите доц. Китов, Щерев, Антония Първанова и Иван Колчаков, които по същество са идентични и ликвидират тази опасност. Моля да подкрепите техните предложения, а не този чл. 4, който по същество, пак повтарям, ликвидира субстрата на Закона за здравното осигуряване и неговото преговорно начало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 4?
Процедура – господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурата, след като д-р Кехайов – председателят на Българския лекарски съюз, беше допуснат в залата, да му се даде възможност да направи своето изказване, защото искам да припомня, че съгласно Закона за здравното осигуряване – чл. 22, ал. 3, Българският лекарски съюз се явява съвносител на бюджета на Касата. Или Лекарският съюз и Касата внасят паралелно бюджети в Министерския съвет и двата бюджета, когато не е постигнато съгласие, се внасят в Народното събрание. Няма нищо да стане от това да се изкаже председателят на Българския лекарски съюз, така както се изказват тук десетки, стотици експерти от различните министерства, когато искаме да чуем определено мнение.
Още нещо искам да кажа. Съгласно Закона за здравното осигуряване Националната каса не е държавна каса и Българският лекарски съюз не е държавен лекарски съюз, а това са независими институции, на които със закон са им вменени държавни функции и ние сме длъжни да изслушваме днес тук техните представители. Какво означава страхът от това председателят на Лекарския съюз да не застане на трибуната и да каже мнението на лекарите, което е консолидирано на събори на Лекарския съюз?! Защо не трябва да чуем мнението на лекарите тук, а трябва да го чуваме от известен извънпарламентарен натиск. При една парламентарна демокрация редно е от тази трибуна да се чуват мненията, различните становища, за да може парламентът да вземе балансирано становище.
Отново повтарям процедурата: да се даде думата на д-р Кехайов като председател на Българския лекарски съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Тъй като господин Щерев, който е по-запознат със законите за здравеопазването от мен, твърди, че той има качеството на съвносител и това му дава правно основание да се изкаже по текстовете на този законопроект, така че нека залата и специалистите да преценят дали това е така или не.
Подлагам на гласуване процедурното предложение по тези текстове да може да вземе отношение господин Кехайов, който все пак допуснахме в залата – нека да имаме предвид и това.
Гласували 160 народни представители: за 68, против 59, въздържали се 33.
Това предложение не се приема.
Прегласуване – господин Шарков. (Реплика от залата.)
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Кой си лигави?
Уважаема госпожо председател, моля да обърнете внимание да не се допускат реплики от рода на „що се лигавите?”.
Ние не се намираме на пазара, намираме се в Народното събрание и обсъждаме изключително важен закон. Изключително важен закон, по който е позволено на Българския лекарски съюз да внася свой законопроект, но вие не позволявате да се чуе думата на председателя на Българския лекарски съюз. Какво толкова страшно има в това, което той ще каже?! От какво ви е страх?!
Госпожо председател, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме процедурното предложение господин председателят на Съюза да вземе отношение по дискутирания текст.
Гласували 165 народни представители: за 76, против 68, въздържали се 21.
Отново това предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказвания по текстовете на чл. 4?
Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще се обърна към госпожа председателката, която се слави като един от най-добрите юристи в това Народно събрание, а и в предното и ще попитам как може в текст на български законопроект да пише, че към договори едната страна определя някакви неща?! Самата дума „договор” означава да се договарят нещата. Аз не съм юрист обаче на мен това ми звучи абсурдно.
И ако трябва да бъдете честни вносителите, а именно Министерският съвет и министърът на здравеопазването, по-добре да напишем, че премахваме всякакви договори, шефът на Здравната каса определя всичко, както в чл. 5 след малко ще говорим как децентрализираме системата в кавички, определяйки колко хора ще се разболеят и от какво – и на регионално, и на какво ли не ниво, и говорим за реформа в здравеопазването. Пълен абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Йорданов? Няма.
Господин Шарков, заповядайте за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз си спомням когато тук обсъждахме Закона за данък върху добавената стойност и когато трябваше да се разискват текстове върху свободните зони, как представители на левицата се хвърляха тук, на трибуната, като на амбразура да защитават техни предложения, които бяха чист лобизъм. В предложенията, които имаме по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, единственото нещо, за което лобираме, е да има по-нормално здравеопазване през следващата година. Не казвам съвсем добро, защото това е непостижимо само с един бюджет. Казвам малко по-добро.
Моето предложение е целият този чл. 4 да отпадне и ще ви кажа защо. Защото и в текстовете към обяснителната записка по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и в изказвания, включително и на министър Гайдарски, се каза, че реформата на здравеопазването в България започва едва ли не и с тези промени, с които парите следват пациента. Всичко онова, което вие твърдите, че парите следват пациента в българското здравеопазване го зачертавате с този член. От този член става ясно, че не парите следват пациента, а пациентът ще търси парите, за да получи здравеопазване.

Когато един български лекар от извънболничната помощ, от специализираната помощ, а по-нататък и директор на българска болница, сключва договор с Националната здравноосигурителна каса, тя му казва: „Днес ще правиш толкова, следващия месец ще правиш толкова, по-следващия месец въобще няма да ги правиш, защото някъде са свършили направленията”.
Уважаеми дами и господа, има по-добри и по-качествени начини да се контролира преразходът на направленията за специализирани медицински дейности, както и назначаваните медико-диагностични дейности. Нека не си позволяваме да зачертаваме договорното начало – онова, заради което започна реформата, каквото и да я наричате днес. При всички положения, когато има преговори, когато договорът се подписва между двете страни, когато с изискванията на този договор са съгласни двете страни или поне се постига съгласие по време на самите преговори, е по-добър ред за прилагане на българското здравеопазване, отколкото този, който е фиксиран в чл. 4. Ще видите същите неща и по-нататък.
Затова предложението ми е той да отпадне. Според мен такива предложения не трябва да се отхвърлят с лека ръка, а трябва да бъдат отхвърлени с всичка сила! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Шарков? Няма.
Други желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Шарков и група народни представители, което не е подкрепено от комисията – за отпадане на чл. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 45, против 71, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията по този текст.
Гласували 121 народни представители: за 37, против 49, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Всички предложения нататък са идентични по съдържание. Не се различават дори и по буква. Така че с неприемането на предложението на господин Китов не се приемат и предложенията на господин Щерев, на госпожа Антония Първанова и господин Щерев, и на господин Иван Колчаков.
Има ли предложения за прегласуване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 4, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 107, против 21, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и група народни представители – чл. 5 да отпадне.
Подобни са предложенията на народния представител Атанас Щерев, на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, предложението на народния представител Иван Колчаков.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Също така има предложение и от народния представител Борислав Китов, който предлага чл. 5 да се измени така:
„Чл. 5. (1) В рамките на стойностите по чл. 3, ал. 5 Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса примерна годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци за здравноосигурителни плащания.
(2) Изпълнението на разходите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира по тримесечия.”
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Присъствах на една презентация на министър Орешарски пред Комисията по бюджет и финанси, на която той ни сподели следното нещо. Каза ни, че от 2008 г. парите ще следват пациента. С голяма изненада чета чл. 5, в който пише, че парите ще следват решението на министъра на здравеопазването и на съответните здравни каси. Много срамна работа! Излиза, че министър Орешарски е подвел Комисията по бюджет и финанси. Това не че се случва за първи път, но някак си се чудя дали вие не се притеснявате от тази работа?! Нали реформата беше парите да следват пациента, което да доведе до конкуренция между болниците, тези болници, които събират повече пациенти, да получават повече пари от бюджета?! Какво става с цялата тази работа?! Здравеопазването неслучайно е в криза и тя ще става все по-тежка с мерките на централно планиране, които вземате вие. Определянето на квоти за болниците е точно противоположната логика на „парите следват пациента”. Това е централизирана административна система. Искате ли такова нещо?
Аз се чудя на либералните формации НДСВ и ДПС. Хайде, за БСП – те това искат и си го казват, независимо, че не са си го написали в програмата. Но ви се чудя на вас защо участвате в цялата работа! Хайде, хората от БСП си искат централно планиране, ама вие защо участвате, защо ги подкрепяте и защо остават тези текстове – не мога да разбера! Нима си мислите, че това остава незабелязано и хората няма да търсят отговорност?! Единственото, което мога да разбера, е защо либералната част от залата я няма основно в залата – няма я, защото им е неудобно в тази ситуация. Как да подкрепят централно планиране в здравеопазването?! Просто ви се чудя как ще подкрепите тези текстове! Това ли искате за България?!
Между другото, особено внимание заслужава обстоятелството, че когато БСП си писаха програмата през 2005 г. за изборите, тогава и при тях парите следваха пациента. Ама са забравили тези неща! Ето, за господин Овчаров 2005 г. е далеч. Откъде ще си спомня той предизборната програма на БСП!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Той я е писал!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Та това беше толкова отдавна! Вече ги забравих. Да ви се чуди човек! Но не си мислете, че за всичките тези неща хората няма да ви потърсят отговорност! Здравната система ще влиза във все по-тежка криза, защото в нея няма пазарни механизми, няма пазарни мерки. (Бележка от председателя за изтичане на времето.)
Знам, че сте нетърпелив, господин председател, но ще трябва да изслушате докрай моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не повече от 5 минути, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има време, господин председател. Мислете и Вие как ще гласувате.
През 2008 г. положението със здравеопазването става все по-тежко, защото единствената реформа, която видяхме досега, е смяната на директори. Всички директори, които не бяха близки до лявата власт, бяха заменени с други директори. Министърът на здравеопазването има възможност от тази трибуна да казва, че това е много важна реформа.
Добре, господин министър, но според мен и според нас от десницата не това е реформата, която трябва да се случи в здравеопазването. Това не върши работа. Хубаво е, че сложихте директори от БСП навсякъде, много хубаво, ама системата става все по-неефективна.
Искам да завърша с обръщение към Либералния център: ако това са либералните идеи, уважаеми дами и господа, и ако вие ще подкрепите квотите и отрицанието на принципа „парите следват пациента”, толкова по-зле за вас. Ние в такива мероприятия няма да участваме. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, Вие отлично знаете, че няма държава, която приемайки бюджет да не остави и контролни механизми за този бюджет. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че от резултатите, които имаме за 2007 г., прави впечатление, че някои болници в страната, бих ги нарекъл агресивни, дават показатели по брой преминали болни, които са над 50% в сравнение с този период за 2006 г. Това повече не може да продължава! Трябва да има регулация в болничната помощ и тя е записана в чл. 5 по най-добрия начин.
Уважаеми колеги народни представители, господин Димитров! Ако един болен от дадена област отиде да се лекува в друга област, то парите наистина следват него и новата област, която лекува този пациент, ще получи тези пари.
Но искам да ви кажа, че определяйки тези неща, всяка една болница ще получи лимит, който е равен на най-високите й постижения от предишните две години. Така че няма нищо страшно.
Но аз искам да кажа нещо друго. За съжаление все още действа чл. 59, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, а съгласно него, уважаеми колеги народни представители, Националната здравноосигурителна каса няма право да откаже да сключи договор с ново лечебно заведение през календарната година. И само за тази година, забележете, тя има над 400 нови договора. Което означава, че тези 780 милиона, които са в повече от 670 в сравнение с миналата година, отново може би няма да достигнат и поради този либерален режим на сключване на договорите в болничната помощ в страната. Така че няма нищо страшно, ако това се овладее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Кумчев, основната реплика на Вашата идея беше, че БСП знае точно колко човека от каква болест ще се разболеят по болници. Което не е нашето впечатление. Вярвам във Вашите прогностични способности, но смятам, че Вие надминавате и най-големите очаквания на прогнозирането въобще в световен мащаб.
Но вече сериозно. Има проблеми с контрола, господин Кумчев, обаче те се решават. Направете информационна система, започнете да събирате база данни с лекуваните пациенти. Може да се приеме система на предварителен контрол. Така че оправете си контролната система, а не премахвайте принципа парите следват пациента. Това че няма контролна система, която да е ефективна, не означава, че вие трябва да премахнете принципа парите следват пациента. Това е вашият проблем в момента.
Така че ако има база данни с пациентите по болници, това ще позволи необходимата превенция и тогава въпросните злоупотреби ще намалеят в пъти.
Другото, което Вие казахте, че не искате система, при която парите следват пациента, а система, при която пациентите следват някакви области. Тоест, ако отиде в друга област, там ще отидат и парите. Това, господин Кумчев, въобще не е идеята на конкурентното здравеопазване, което почива на пазарни принципи. Това че няма контролна система, която да работи, всички го виждаме. Но защо няма контролна система? Защо не я направите? Имате в момента пълната власт, огромно мнозинство в парламента, виждате, че либералният сектор дори за такива идеи вече ви подкрепя, подкрепя идеи за централно планиране, оправете си контролната система!
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Това е част от контролната система.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, това не е контролна система. Да кажете да една болница, че може да лекува примерно 50 пациенти, болни от туберкулоза, това не е контролна система, това е централно планиране. И трябва да направите разлика! Контролна система е, като ви каже болницата колко пациенти е имало, вие да можете да проверите предварително и след това дали не ви лъжат. Това е контролна система. А като им кажете, че трябва да лекуват 50 пациенти, това е централно планиране. Това е разликата между двете понятия. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Аз съм много учуден от изказването на господин Димитров. Той не за първи път, а многократно досега непрекъснато говори по една тема, по която изобщо нищо не разбира. Аз бих го попитал колко пъти Вие, господин Димитров, сте били в болнично здравно заведение? Колко пъти Вие бяхте в едно болнично заведение и проучихте как се лекуват болните в нашата страна, след като говорите за такава тежка криза? А аз непрекъснато повтарям и непрекъснато се вижда, то е доказано, господин Димитров, в България само за тази година бяха реновирани над 40 здравни заведения. А от 1990 г. не беше реновирано нито едно здравно заведение.
Ние закупихме, господин Димтиров, само за тази година и обновихме с диагностична и с лечебна апаратура голямата част от болничните заведения в България. Мога да Ви ги изброя едно по едно, само че тук не сме се събрали за това.
Искам да Ви кажа, че Вие внасяте една погрешна теза. Какво казвате? Парите следвали пациента. Вие казвате обратното – пациентът следвал парите. Защо не можете да разберете нещо елементарно? Когато един болен отиде в едно лечебно заведение, парите отиват след него. И каква по-голяма свобода може да има от това всеки един гражданин от най-малкото село в България, например от с. Граничак, Белоградчишко да отиде и да се лекува примерно във Варна или в Пловдив и парите са му осигурени?
Освен това кой Ви каза, че ние казваме: тук ще бъдат лекувани 50 човека, там ще бъдат лекувани 100 човека. Няма такова нещо. Напротив, на историческия принцип ние знаем, че в този окръг са лекувани примерно 100 хиляди човека с бронхопневмония и казваме: да, не ограничаваме изобщо тези 100 хиляди човека и да не могат да се лекуват нови пациенти за следващата година, даваме един толеранс от 10 до 15%. Но не може да се случи, както има в една болница, която за една година е лекувала 35 хиляди човека, а на следващата година те стават 53 хиляди човека. Как си обяснявате това нещо?
Няма централно планиране, а има контрол. И трябва да има контрол навсякъде. Предполагам, че Вие никога не сте стъпвали и в западна болница. Идете и вижте която искате болница в Германия, във Франция и ще видите, че и там има контрол. Хората все пак трябва да знаят тази година за какво става дума, има плануване на тези болни. Не може да станат 200 хиляди, след като са били 100 хиляди, няма начин. Просто няма начин!
И аз много Ви моля, когато не разбирате от този проблем, поне бъдете скромен и не се изказвайте неподготвен! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, заповядайте за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към колегите от левицата: уважаеми дами и господа народни представители предимно от БСП, ако аз бях на мястото на вашия министър, щях да се срамувам от вас. Нито един от вас не става да защити този бюджет, трябва министърът ви да го защитава. Не ви ли е срам! Не сте подготвени! Не сте подготвени, защото си мислите, че каквото и да предложат от опозицията, няма да мине. И понеже не сте подготвени, затова си мълчите. Само доц. Кумчев скача тук да прави реплики! Не сте подготвени! Защо не се готвите по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – най-важния закон! Ако бях ваш министър, щях да се срамувам от вас. Господин министър, направете забележка на вашите депутати.
Уважаеми колеги, аз съм предложил този член да отпадне с ясното съзнание, че няма да го приемете. Вие нищо конструктивно от опозицията не приемате. Това прилича на онази българска поговорка: не се опитвай да научиш прасето да танцува, защото то само ще се ядоса. Уважаеми колеги, няма никакъв резон в това ново ограничение, което се въвежда за първи път. Досега всякакви регулативни стандарти имаше в извънболничната помощ, в специализираната помощ, имаше ограничения, с които ние пак не бяхме съгласни, но поне бяха водени преговори между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса и се стигаше до някакви споразумения. Тук сега виждаме същото нещо, но въведено за лечебните заведения за болнична помощ. Този пациент от Граничак, за който говори министър Гайдарски, ще се лекува във Варна, ако обаче във Варна не е свършил лимитът. Защото ако е свършил лимитът, ще види Варна през крив макарон, уважаеми колеги!
Такъв член не трябва да съществува, защото ограничава достъпа на пациента до болнична помощ. Аз съм съгласен, контрол трябва да има, но трябва да има контрол на изпълнението, а не да има предварителен контрол на достъпа. С този член се прави контрол на достъпа на пациентите до лечебните заведения за болнична помощ, а не контрол на изпълнението на договора, който е сключен. Защото контролът върху изпълнението на договорите се прави и в момента. И в момента районните здравноосигурителни каси отказват да плащат за дейности, които не са извършени за пациенти, които преминават от една болница в друга в рамките на един и същи месец по една и съща клинична пътека. Този контрол и в момента се извършва.
И пак казвам, контролът може да бъде по-качествен, но вие с това ограничавате достъпа на пациентите доболнична помощ. Обръщам се отново към левицата: защитавайте вашия бюджет, защото от това зависи българското здравеопазване. Дайте ни възможност и ние да ви правим реплики, а не само дуплики. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Член 5 така, както е представен от комисията, е последният текст, който предопределя друг начин на работа на системата. Това е регулация, безспорно, с приетите преди това членове, с рестрикция на финансирането и това е регулация, характерна за системата „Семашко”. Затова защото администрирането на разходите, насочването им в определени болници и за определени дейности централно, това е точно механизъм за въздействие на системата „Семашко”. Системата „Семашко” при пазарни условия няма да работи. Казвам това още веднъж от тази трибуна. Ако в Германия, във Франция и другаде нямат системата „Семашко”, това не означава, че те имат лошо здравеопазване.
Ето такъв тип решения бяха мотивът лично за мен да изляза от НДСВ. Аз се обръщам към моите колеги народни представители от НДСВ: как може да подкрепите такива текстове? Не мога да допусна, че един либерално мислещ човек може да подкрепи тези текстове. Затова защото в тези текстове се премахва всякаква идея за философията на здравната система според Закона за здравното осигуряване.
Искам да ви кажа, че в комисията всички предложения, които са направени – между другото няма направено нито едно предложение от Движението за права и свободи – всички предложения, направени от Антония Първанова и от Руденко Йорданов, не са приети. Приети са само партийните предложения, бих казал, предложенията, които внася доц. Кумчев заедно с още двама души. Това са предложенията, които се приемат.
Искам да ви заявя, че не е виновен д-р Райнов – председател на Националната здравноосигурителна каса, не е виновен министърът на здравеопазването, който ви иска непрекъснато финансиране, за да могат да се осъществят съответните реформи, не е виновно Народното събрание като цяло. Виновни сте вие, уважаеми дами и господа от Българската социалистическа партия, от Движението за права и свободи и от Национално движение Симеон Втори, които гласувате за тези текстове. Трябва да се носи отговорност, трябва да се знае кой какво предлага.
Няма лошо. Доцент Кумчев, сигурен съм, че го предлагате със задачата това да бъде за добро. Но Ви казвам: това е регулация на системата „Семашко”. Това няма да работи и това само задълбочава противоречията.
Затова пак ви казвам: наред с тази, ако ми позволите, бих я нарекъл твърдоглавост, защото продължавате да ровите този Закон за здравното осигуряване в една и съща посока, с неговото обвързване с държавата и с едно административно начало, до нищо добро няма да се дойде.
Затова, ако гласувате предложенията на комисията така, както са предложени в чл. 5, то нека господин Овчаров да чете нататък и да не спира въобще, защото няма какво да се дискутира в останалите дванадесет параграфа от законопроекта. Просто няма какво да се дискутира. Взели сте предварително решение, в пленарната зала няма да има повече дискусии и дайте да вървим напред. Обаче след това рано или късно трябва да си припомним думите, които са казвани и да видим какво е здравеопазването, какво се е получило и кой носи отговорност за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Уважаеми колега Щерев, ние от НДСВ сме много благодарни за призивите, които отправихте към нас как да гласуваме, но искам да Ви припомня лично на Вас, че в продължение на четири години в предишния парламент Вие бяхте човекът, който водеше здравната политика в НДСВ и всички успехи в кавички, които постигнахме - ако можем да си признаем откровено, това е единственият сектор в реалния живот, в обществения живот, в който нашето правителство не успя да се справи и ако някой трябва да поеме вината, Вие трябва да поемете Вашата лична вина, господин Щерев за това, че Вие го правехте с пълно болшинство в парламента и провеждахте тези идеи, които имахте и налагахте. Сега ни призовавате да правим нещо друго. Ние продължаваме с това, което сте правили в продължение на четири години и не можахте да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кътев, ние, депутатите от НДСВ, 2001 г. в Комисията по здравеопазването гласувахме непрекъснато и правихме новите закони, които продължаваха реформата, започната от Съюза на демократичните сили. Със Закона за здравното осигуряване, който обогатихме с частта му за доброволното здравно осигуряване, с приемане на Закона за здравето, с приемане на Закона за кръвта, със Закона за трансплантациите, подготвихме Закона за фармацевтите и го приехме, подготвихме Закона за защита правата на пациентите, който още не е приет, и направихме всичко това. При нас нямаше такава ситуация държавата да определя нещо друго. Тогава се водеше една балансирана политика между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса. От съставянето на това правителство започна тази конфронтация, защото искате връщане назад, искате да върнете лентата назад и да започнете регулация, която е характерна за други икономически отношения. Знаете го прекрасно, господин Кътев. Затова именно ние, голяма част от Българска нова демокрация излязохме от тази така наречена либерална партия, където не можеше да се провежда либерална политика.
Затова отново повтаряме: не са важни нашите отношения, важно е сега какво гласуваме, защото това, което гласуваме, отива не на Вашия или на моя гръб, а на гърба на българските граждани, на гърба на пациентите. И когато Мартин Димитров ви говори нещо, и когато Ваньо Шарков ви говори или Лъчезар Иванов, послушайте по-добре, защото говорят хора–експерти, лекари, които са се занимавали дълго време с проблемите на здравеопазването. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: И от здравеопазване ли започна да разбираш?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Не, бе, господин Овчаров, не разбирам от здравеопазване. Доктор Гайдарски ме накара да се изкажа, защото той очевидно разбира от болници. Каза на колегата Мартин Димитров, че нищо не разбира от болници. Аз съм сигурен, че колегата Мартин Димитров нищо не разбира от болници и му пожелавам скоро да не му се налага да разбира, защото аз, като вляза в управляваните от вас болници, ми се догажда. Толкова са добре, че няма накъде. Ама д-р Гайдарски вероятно нищо не разбира или поне показа, че нищо не разбира от Министерство на здравеопазването, пък по една случайност е министър на здравеопазването и би трябвало нещичко да поразбира.
Доктор Гайдарски, аз бих Ви казал следното: ако се чудите как може една болница, която миналата година е имала 35 хиляди пациенти, както казахте, да може да има 50 хиляди тази година, си помислете Вие във Вашата болница, ако имате миналата година 35 хиляди болни и ако наистина знаете какво правите в тази болница и сте конкурентен, както твърдят всички Ваши колеги, че сте, защо да нямате 50 хиляди следващата година. Може ли да имате 50 хиляди? Може, разбира се, защото ще дойдат да се лекуват при Вас тия, които са чули, че сте добър и които искат да се лекуват при добър лекар. Ще дойдат и няма да отидат в другите. Точно това е пазарният принцип. Ако аз трябва да си гледам собственото здраве, ще искам да видя кой е най-добрият и да отида при него. И ако това сте Вие като лекар, ще дойда при Вас. За съжаление, никога не бих дошъл при Вас като при министър, защото сте най-слабият в това отношение.
Говорим за здравеопазване в момента. Общият брой на болните може би няма да се промени, но в една болница ще има толкова повече болни, колкото по-добри услуги се предлагат. Това означава парите да следват пациента. Това е принципът. Той да може да отиде там, където е по-добра конкуренцията, да може да отиде там, където му предлагат по-добри услуги, и съответно да не отиде там, където не му ги предлагат. Тези места може би ще бъдат в лошо състояние, но най-вероятно те са такива, защото вашите партийни доктори са им шефове и затова искате да ги покривате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Имате думата, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам усмивки по много от лицата, но считам, че това, което в момента разглеждаме и обсъждаме, е изключително сериозно. Считам, криейки се от реалните проблеми в момента, а именно, че създаваме лимити и премахваме договорното начало, което е изключително важно нещо, че създаването на лимити в болничните заведения ще доведе до връщане на корупцията.
Защо? Защото добре работещите университетски болници, всички добре работещи болници първи ще изразходват своя лимит и ви питам, уважаеми колеги отляво: тогава какво ще правим? Тогава отново ще търсим телефони, за да се обаждаме на този близък или онзи началник на болницата, или на господин Баташки, дето ще оправи батака и отново пак е в батака. Аз отново ще ви задам въпроса, госпожо: къде ще се лекуват хората? Дайте им право да се лекуват там, където искат. Дори не сте направили усилие да създадете листа за чакащи, както е в европейските страни, за да могат официално чрез публичен регистър, когато на дадена болница свърши лимитът, те да се запишат и да се знае кой от кой ред ще отиде.
Не знам колко от вас си задават въпроса, че добрите лекари, както преди малко се изказа Нено Димов, се търсят, добрите болници също. Тук е записано: „Здравноосигурителната каса определя стойността на дейностите на болничните медицински помощи към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ.” Какво значи това? Това значи, че ние не даваме възможност на тази болница, която добре работи и изкарва добре, да се реализира колкото може повече, а да може към другите болници, които са непривлекателни, които нямат добри специалисти, нямат добра апаратура, да насочим парите. Ето това правите.
Затова ви моля да се замислите. Ясно е, че както сте го намислили, така ще бъде, но се замислете върху тези проблеми, тъй като това ще рефлектира с голяма сила не само върху хората, но и върху нас. Не забравяйте, че и вие имате близки и родители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Иванов! Това, което Вие цитирате в чл. 5, ал. 1, т. 2: „районната здравноосигурителна каса определя стойността на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ” означава само едно – че Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси ще променят стойността на клиничните пътеки. Това означава. Нищо друго! И понеже Руденко Йорданов се е усетил, че това означава, предложил е създаването на нов § 13, в който се казва, че управителният съвет не може едностранно да намалява цените на клиничните пътеки, но комисията не го подкрепя.
Ето я цялата логика, нещата са толкова прости и толкова логични. Репликата ми е: не си задавайте риторични въпроси, питайте ги тях, защото те мълчат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, д-р Иванов! Вие четете както Дяволът Евангелието, защото казвате едната част, а не казвате втората.
Втората казва следното: на всеки три месеца районната здравноосигурителна каса, повтарям, на всеки три месеца районната здравноосигурителна каса има право да промени цифрите, лимитите, регулативните стандарти, ако щете. Така че няма абсолютно никакъв проблем, ако една болница, в която и да е област, превиши примерно броя на своите болни, на всеки три месеца тя ще си получи парите.
Уважаеми колеги народни представители, искам да ви кажа, че миналата седмица тук беше делегация на държавата Израел. Беше министърът на здравеопазването и ние, членовете на Комисията по здравеопазването, участвахме в този разговор. Когато го попитахме как се финансира тяхното здравеопазване, той отговори еднозначно и без никакво двусмислие: частните болници в Израел не се финансират от публични средства. Много е важно да кажа това. Вярно е, че при нас те са равнопоставени, но вярно е, че в хода на календарната година никой не знае колко болници ще се появят на пазара и дали тези пари ще стигнат.
Така че имам молба към Вас – когато казвате нещо, стигайте докрай.
Понеже имам още 10 секунди, ще ви кажа нещо. Ако даден брой болни от една област отиде да се лекува в другата област, парите вървят с пациента. Нека да се разберем веднъж завинаги с това нещо. (Реплики от залата.)
Доктор Шарков, направете си труда и прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми д-р Кумчев, аз Ви благодаря, но Вие в изказването си без да искате или нарочно употребихте думата „лимит”. Ето това е проблемът. Вие сам казахте на всички думата „лимит”. Има ли лимит, има корупция, господин Кумчев. (Шум и реплики от КБ.) Точно така е, смейте се, виждате, че болестите не избират.
Другото, което искахте да кажете, е, че частните и държавните болници в България са регламентирани по един и същи начин. Но аз Ви питам, господин Кумчев: колко частни болници миналата година получиха от излишъка и преразпределението и колко болници получиха по партийна квота пари от Министерството на здравеопазването? Ето това е един от отговорите за равнопоставеност на болничните лечебни заведения.
Що се отнася до добрите болници. Когато пациентите например отидат в болница „Св. Екатерина” и използват лимита й и той свърши, те няма да се върнат в Смолянската болница, във Вашата кардиология, защото знаете нивото на Вашата кардиология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Иванов, Вие забравихте репликата на д-р Шарков.
Думата има господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тъй като преди малко казахте на господин Димитров, че нищо не разбира от здравеопазване, ще започна с това, че Вие сте един много добър доктор, един от най-добрите хирурзи в България, а господин Димитров е също един от най-добрите млади икономисти и финансисти в България. Ако Вие смятате, че реформата в здравеопазването може да се извърши само от доктори, жестоко се лъжете. Даже си мечтая за момента, в който това Народно събрание ще избере министър, който не е дори доктор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имало е и такива случаи.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Имало е такива случаи, но си спомням за малко лош случай в миналия мандат, но да не се връщаме назад.
С чл. 4 преди малко и особено с чл. 5 сега какво прави вносителят? Вносителят де факто, ако бъде честен и откровен пред всички нас, би трябвало незабавно да внесе и поправки в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебната дейност, или както се казваше. Да премахнем досегашната философия на здравната реформа - ние не само че не правим крачка напред, а се връщаме години назад.
Де факто с тези членове въвеждаме второ ниво на субсидиране на болниците. Това правим! Имаме колко стотин милиона субсидия от държавния бюджет в Здравната каса, сега по системата на лимитирането и субсидии, защото това, което ще определяте, са субсидии, какво са друго? Какво пише в ал. 3 – стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение се утвърждават от Управителния съвет на Здравната каса. Какво утвърждава? Къде е договорното начало, къде са хората, които ще лекуват пациентите в целия този процес? Няма ги. Държавата чрез Здравната каса, която действа вече едностранно в здравната система, ще определя на кой колко пари да дава.
На господин Иванов няма да му правя реплика, защото е прав – ние правим не национална здравноосигурителна система, а ние правим национална здравноосигурителна корупционна система с тези два члена! И то ще се каже, ще дойде, ще го видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Пускам сигнала народните представители, които са извън пленарната зала, да заповядат в нея.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Нямаше да вземам думата, но, първо, искам да благодаря на всички колеги от опозицията, които действително в много от елементите, които засегнаха в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са прави, но трябва да се съобразяваме с това, което държавата може и с което разполага. Мисля, че за тази година близо 400 милиона, които се вляха в националната здравна система, са една солидна сума, за да може през следващата година здравната система да функционира добре и всички песимистични изказвания от страна на опозицията, че, виждате ли, няма да има добро здравеопазване, че ще има корупция и т.н., ми се струват неоснователни. Това, което искам да отбележа обаче, е, че господин Лъчезар Иванов говореше за преразпределение на парите по партиен принцип. При нас, в Министерството на здравеопазването има изключителна прозрачност. Твърдя категорично, че никога парите нито в Националната здравноосигурителна каса, нито в Министерството на здравеопазването са разделяни на някакъв квотен или друг принцип, особено пък партиен принцип. Разпределяни са според големината на болниците, според нуждите на болниците. И всеки един депутат, който желае, може да се запознае с преразпределението на тези пари. Последните 25 милиона, които ни бяха дадени, са разпределени по болнични заведения, като започнем от университетските болници, областните болници, всички национални центрове и всеки е получил по точно определен процент. Днес се срещнах с директорите на университетските болници. Само преди няколко дни имах среща с директорите на областните болници – няма такъв директор на болница, който да е недоволен от преразпределението на парите. Никога, никога – заявявам ви, парите не са разпределяни по партиен принцип. Такъв е имало и най-вероятно понеже Вие знаете някои от случаите в миналото, затова смятате, че тук може да има такова нещо. Обяснявам, заявявам с цялата си отговорност пред Народното събрание, че никога не е влаган партиен принцип при преразпределението на парите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
По чл. 5 има направено предложение от народните представители Ваньо Шарков, Атанас Щерев, Антония Първанова и Атанас Щерев, Иван Колчаков, които са в едно и също направление чл. 5 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложенията на тази група народни представители.
Гласували 165 народни представители: за 48, против 75, въздържали се 42.
Предложението за отпадане на чл. 5 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 5 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 115, против 37, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 6 има направени следните предложения.
Предложение от народния представител Ваньо Шарков, което, според мен, вече не е актуално, тъй като членовете не отпаднаха, то касае само преномерацията; предложение от народния представител Борислав Китов и народния представител Атанас Щерев за отпадане на чл. 6 и две предложения, които са с идентичен текст от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, и народния представител Иван Колчаков:
“Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Националната здравноосигурителна каса внася в Народното събрание за информация отчети за изпълнението на бюджета за първото, второто и третото тримесечие за 2007 г. Отчетите се внасят от Управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от края на втория месец, следващ края на отчетното тримесечие.”
Комисията не подкрепя тези предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги, когато се дебатира по текстовете на един законопроект както в съответната комисия, така и в пленарната зала стремежът трябва да бъде да постигнем по-добри текстове, от които да има полза българското общество. В момента обаче с тези гласувания, които бяха проведени до този момент, на практика без да има абсолютно никакъв дебат, тъй като опозицията, колкото и да се изказва, управляващите си мълчат и си гласуват така, както са решили предварително, в тази връзка считам, че може съвсем спокойно да бъде записано: няма абсолютно никаква полза от Българския лекарски съюз и от неговото съществуване, преговори няма нужда да бъдат водени, Националната здравноосигурителна каса еднолично ще определя цените, стойността, броя на прегледите и всички въпроси, които касаят българското здравеопазване.
Затова ние от Парламентарната група на ОДС повече няма да участваме в дебатите по този закон. Гласувайте си ги спокойно, за да може да не нощувате тук, както се опасявате.
Само приемете предложението на Руденко Йорданов – вашия народен представител, Националната здравноосигурителна каса да няма право да намалява цените на клиничните пътеки. Много се опасявам, че и него ще бойкотирате.
Приятна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Не мога да поставя на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков за гласуване, тъй като всъщност става въпрос за нова номерация на текстове и е свързано с предни негови предложения.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Борислав Китов и Атанас Щерев за отпадане на чл. 6, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 41.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, и народния представител Иван Колчаков, тъй като техните предложения са едни и същи. Предложенията не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 4, против 69, въздържали се 35.
Предложението на тези народни представители не е приема.
Поставям на гласуване чл. 6, както е по вносител, и се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 10, въздържали се 3.
Член 6 е приет.
Уважаеми колеги, следва “Допълнителна разпоредба”, § 1, “Заключителни разпоредби”, § 2, 3, 4, 5, 6 и 7, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 8 има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага:
“В § 8 в края на изречението се поставя запетая и се добавя изразът “както и до намаление на предвидените средства за останалите видове здравноосигурителни плащания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 със следната редакция:
“§ 8. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за здравноосигурителни плащания на лекарствата за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 6, против 60, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване § 8, както се предлага от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 9 има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага – в § 9 думата “преразпределение” се заменя с “увеличаване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев - § 9 се изменя така:
“§ 9. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва преразпределение на годишните стойности по чл. 3, без да намалява общите разходи за отделните видове здравноосигурителни плащания по чл. 1, ал. 2, т. ІІ.1.5 във връзка с § 8.”
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение има от народния представител Иван Колчаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 2, против 73, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, както и на народния представител Иван Колчаков.
Гласували 108 народни представители: за 5, против 69, въздържали се 34.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване § 9, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10, 11 и 12.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези три параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение на народния представител Руденко Йорданов – създава се нов § 13 със следното съдържание, а досегашният се преномерира:
“§ 13. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса не може едностранно да намалява цените на прегледите, медикодиагностичните и високоспециализирани дейности, както и на клиничните пътеки, обявени при приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Руденко Йорданов, за да защити своето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Обръщам се специално към Вас, тъй като този текст има отношение към бюджетното планиране на приходите на болниците с повече от 51% държавно участие. Припомням на уважаемото народно представителство, че и миналата година в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. аз предложих аналогичен текст. Какви са мотивите ми? Достатъчно регулаторни механизми напъхахме в този закон, защото и аз съм един от виновниците тези механизми да действат и през 2008 г. с ясното съзнание, че при недостиг на финансов ресурс, без регулация не може да се мине.
Припомням една от най-кратките рецензии в областта на изкуството – на Бърнард Шоу за един концерт на пианист, който гостувал в Лондон. Рецензията звучи така – на еди-коя си дата, господин еди-кой си изнесе концерт. Защо? Та, и ние – искаме да направим бюджета на Касата от милиард и половина на два милиарда!? Аз ще попитам: “Защо?”. И ще се опитам да намеря отговора в предишния брой на “Форум медикус”, в който има два материала на челна страница. В единия материал колеги от мрежата задават въпроса: “Какво да направим, за да намалим – забележете – продажбата на направления?” При регулация, при недостиг, при лимит, върви продажба на направления?! Не просто недостиг на направления, а прехвърляне на направления от общопрактикуващия лекар при специалиста и връщане на парите през Касата при специалиста – една част от тях при общопрактикуващия лекар.
Та тук се задава въпросът “Защо?”.
Вторият материал е свързан с една друга въпросителна: как може колеги-лекари да работят на пет работни места по договори с Касата, да подават в своите отчетни документи стотици отработени часове, когато нямат физическата възможност да ги отработят? Защо?
И когато си задаваме тези въпроси “Защо?”, стигаме до извода, че без да имаме добре действащ, доказано действащ контролен механизъм наистина да ги направим от 1,5 2 милиарда, въпросът “Защо?” ще остане да виси, защото тук не чух някой да ми докаже, че парите, ставайки 2 милиарда, качеството, ефективността, резултатите ще станат по-добри. Дотук доказателства за това нямаме и затова регулаторните механизми и контролът са задължителни.
Но ако ние залагаме регулаторни механизми и контрол върху изпълнителите, които се надяваме, че ще имат дисциплиниращ ефект, какви са регулаторните механизми и дисциплиниращите действия спрямо Управителния съвет на Касата? Не може при толкова регулация Касата въпреки всичко да си запази възможност да намалява цените на клиничните пътеки, не можейки да спре разрастването на обемите. Затова си мисля, че този текст е задължителен, при положение че ние натоварваме системата с регулация, огромна регулация в изпълнителската част и оставяме широки възможности на Управителния съвет на Касата, ако не може да спре изтичането на средства чрез увеличаването на обемите, да намали цените. И какво се случва? Случва се това, че намаляването на цените води до наказание и на виновните, и на невинните. И както най-често става, сметката я плащат невинните, а не тези, които са преиграли и са направили преразходи, плащат всички.
Следователно какъв е моралният дълг на невинните да изпълняват моралните изисквания за болнична медицинска помощ?! Според мен все повече намалява възможността честните и почтените до края на годината да получат това, което са заработили, защото може да стане така, че честните и почтените ще заплатят сметката и на непочтените, ако цените на клиничните пътеки и другите дейности могат да бъдат намалени.
И накрая, не можеш да си направиш една финансова рамка – говоря за изпълнителите, говоря за болниците, господин министър, в която да заложиш миналогодишните обеми, които се надяваш да постигнеш. Да ги заложиш на базата на цени, които, забележете, дори не са увеличени с индекса на инфлацията – нещо много рисковано. Но хайде и това да преглътна. И въпреки всичко Касата да намали цените, защото видите ли, обемите са преизпълнени.
Пледирам пред вас, моля и господин министъра за подкрепа, да няма възможност, при положение че ние направихме нещо, което не бих нарекъл договор, а просто правила за разпределение на публичните средства, плащани през касата за видовете дейности, да не оставяме в ръцете на управителния съвет една възможност, която ми се струва рискована – все пак става дума за 1,5 млрд. лв. публични средства на българския данъкоплатец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Колкото и чудно да ви се струва, мисля, че трябва да приемем разумното предложение, което прави д р Руденко Йорданов. Защо?
Защото на практика, когато се намалява една пътека, ние удряме и онези, понеже знаете, че се получава следното: в някои от пътеките има надвишаване с хиляди, хиляди души и оттам естествено се увеличават и парите. Когато ние решим да намалим няколко от тези пътеки, какво се получава? Онези, които са работили честно и почтено и са записвали точно хората, парите също са отчетени по почтен начин, ние удряме и болниците, които са си вършили по изключително почтен начин работата.
А иначе, когато се намалява цялата пътека, защото и тази година се случи нещо подобно – спомняте си, че ние спряхме изпълнението на Касата, но миналата година имаше намаление с десет и повече процента. Не може една пътека да бъде намалявана изцяло за всички, независимо от това дали едни болници са писали честно, а другите са работили малко с надписване.
Не знам как точно би могло да стане това нещо, но аз настоявам: ако трябва да внесем промени в този текст, да бъдат намалявани на онези болници, които е доказано, че са надвишили не лимита, разбирам, че тук тази дума звучи лошо, но става въпрос за онези болници, които действително доказано са надвишили с контролни наши изследвания предоставеното им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С две думи, надписали са.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не употребявам такава дума. (Шум, оживление.)
Затова нека да преформулираме този текст. (Шум, реплики.)
Аз подкрепям текста, внесен от д-р Руденко Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако започнем да правим нови текстове, докъде ще стигнем?!
Какво е мнението на Касата? Или каквото каже министърът?!
Имате ли против това, което народният представител Руденко Йорданов предлага? Нямате. Текстът върши ли ви работа?
РЕПЛИКИ: Върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 4, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов се приема.
Параграф 13 е по вносител.
Има ли някой народен представител, който желае да вземе отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте го.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 14 има предложение на народния представител Борислав Китов. От това предложение не се подкрепя само т. 2:
“2. Точка 3 се изменя така:
“3. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 2 се създава т. 12:
“12. условията, реда и размера на евентуалното съфинансиране на медицински и дентални дейности, извън цената, заплащана от НЗОК”;
б) създава се нова ал. 3:
“(3) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до 31 декември на текущата година, от 1 януари следващата година до подписването на НРД действа предходният рамков договор, като цените на медицинските и денталните дейности се увеличават с процент равен на сбора от годишния инфлационен индекс и реалния ръст на брутния вътрешен продукт за предходната година, обявени от Националния статистически институт.”;
в) алинея 4 се отменя.”
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Станка Маринчева и Петър Мръцков, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага следното:
В § 14 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 3 се изменя така:
“3. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) Цените по ал. 2, т. 4 са цени, по които НЗОК заплаща за извършената дейност. При подписването на договорите с НЗОК изпълнителите на медицинска помощ определят цени на извършваната медицинска дейност за съответното лечебно заведение, като същите не могат да бъдат увеличавани в рамките на календарната година. В Националния рамков договор могат да се договарят пределни цени на лечебните заведения за определени дейности от основния пакет.”;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до 31 декември на текущата година, от 1 януари следващата година до подписването на НРД действа предходният рамков договор, като цените на медицинските и денталните дейности, по които НЗОК заплаща, се увеличават с процент, равен на сбора от годишния инфлационен индекс и реалния ръст на брутния вътрешен продукт за предходната година, обявени от Националния статистически институт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следва подкрепено по принцип предложение на народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, подкрепяте ли Вашето предложение или го оттегляте?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Не го четете, ще мотивирам защо го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев е същото като предложението на народния представител Атанас Щерев за годишния инфлационен индекс и брутния вътрешен продукт, като има и добавка, че ал. 4 се отменя.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Иван Колчаков, което е същото и то не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 със следната редакция:
“§ 14. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 3 се отменя.
2. В чл. 23, ал. 1:
а) Създава се нова т. 2:
“2. трансфери от бюджетни предприятия по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството за осигурителните вноски на лицата по чл. 40, ал. 1, т. 4 и 8, и ал. 2 и 3;”
б) Досегашните точки 2-10 стават съответно 3-11.
3. В чл. 24:
а) В т. 2 думите “предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК” се заменят с “в размер до 3 на сто от разходите за съответната година, определени с “Закона за бюджета на НЗОК”;
б) Създава се нова т. 3:
“3. издаване на документи по чл. 80а, ал. 1;”
в) Досегашните т. 3-7 стават съответно 4-8.
4. В чл. 26, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. десет на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети;”.
5. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Националният рамков договор по ал. 1 се сключва не по-късно от деня на внасянето за разглеждане в Народното събрание на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година”.
6. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 3 се изменя така:
“(3) В случай, че НРД не бъде сключен при условията и в сроковете, определени в този закон, считано от 1 януари на съответната година, за която няма сключен НРД, се прилагат:
1. правилата за действащия през предходната година Национален рамков договор по ал. 2, т. 3, 5, 8-11;
2. определените от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса условия по ал 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7.
б) Алинея 6 се изменя така:
“(6) Националният рамков договор и решенията на Управителния съвет на НЗОК по ал. 3, т. 2 се обнародват в “Държавен вестник” и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите.”
7. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 11:
“§ 11а. В случай, че НРД за 2008 г. не бъде сключен в срок до 15 декември 2007 г., считано от 1 януари 2008 г. се прилагат правилата по чл. 55, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Излизам на трибуната, за да обявя, че оттеглям своите предложения за § 14 и предложението си за създаване на нов параграф в Закона за лечебните заведения – чл. 81. Но го оттеглям, не защото съм се разубедил от нуждата от тези текстове, а защото си дадох сметка, посипвайки главата си с пепел, че и аз ще стана роб на една порочна законодателна практика, чрез която през един закон се правят фундаментални промени в два други действащи закона. Не съм прав да го правя по този начин. Но ще ги внеса като Закон за изменение и допълнение на тези два закона, защото убедеността ми по отношение на броя на договорите, по които може да работи един лекар, е свързана с принципите и правилата, които е заложил Кодексът на труда – основно работно място и възможност за още някъде – дали вътрешно съвместителство или външно съвместителство, както е кодекса, но да можеш да работиш не само заради това да си докараш допълнителни доходи, това го слагам като последна причина. По-скоро по две други важни причини. Първата от тях е възможността на специалиста в болничната помощ да работи в извънболничната помощ, за да дообогатява своите диагностично-лечебни възможности, и обратно – специалистът в извънболничната помощ да може по същия начин да усъвършенства своите професионални качества в болнично лечебно заведение.
Сега действащите закони не са уредили този въпрос по един коректен начин. Там съществува едно понятие, валидно от 2000 г. – понятието достатъчност или респективно недостатъчност, което се определя субективно от местния директор на районния център по здравеопазване, без никакви други критерии, които да му кажат: това го определяш за достатъчно и това за недостатъчно, спазвайки този път законов нормативен акт или поне някаква създала се практика. А създалата се практика е следната: добър директор на РЦЗ, отзивчив, дава възможност на всеки поискал специалист в доболничната помощ да работи в болнична. Ако някой е несимпатичен или към някой има претенции, такова разрешение не се дава. Затова е редно тези мъртви и недействащи текстове ние да ги коригираме, да дадем право на специалистите да избират къде могат да доработват и същевременно да спестим на административните органи това субективно прилагано право, което в повечето случаи им тежи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 5, против 51, въздържали се 54.
Това предложение на народния представител Борислав Китов в тази му част не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Атанас Щерев, на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, и на народния представител Иван Колчаков, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 21, против 71, въздържали се 27.
Предложението на тази група народни представители не се подкрепя.
Поставям на гласуване § 14 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 96, против 12, въздържали се 5.
Параграф 14 е приет.
Руденко Йорданов оттегля своето предложение за създаване на нов параграф.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Атанас Щерев, от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев и от народния представител Иван Колчаков § 15 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 със следната редакция:
“§ 15. Директорите на районните здравноосигурителни каси осъществяват контрол и извършват плащанията в рамките на утвърдените им бюджетни сметки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев, на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев и на народния представител Иван Колчаков за отпадане на § 15.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 70, въздържали се 34.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 15, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 10, въздържали се 2.
Параграф 15 е приет.
Параграф 16 е по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 16? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
Сега председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Овчаров ще ни съобщи кога законът ще влезе в сила.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 17 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Станка Маринчева и Петър Мръцков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст за § 17:
“§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 14, точки 5 и 6, които влизат в сила от 1 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Тук пак даваме обратно действие на правните норми.
Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, не нарушаваме ли тук техниката на правене на този закон – връщане със задна дата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питате ме, но как да отговоря? Даже аз го казах.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Задавам въпроса към Вас, защото Вие, от една страна, сте част от БСП, а, от друга страна, сте прекрасен професионалист, юрист. Сега се чудя как ще ми отговорите на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С § 14, точки 5 и 6 се дава обратно действие на правната норма – това е така. Доколко е допустимо, господин Ралчев може да Ви каже.
Поставям на гласуване § 17, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 12, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
С това е приет на второ четене Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам в залата да бъдат допуснати освен господин Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Весела Караиванова Начева – подуправител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Има ли народен представител, който не е съгласен с допускането на представителите на общественото осигуряване в залата? Няма. Поканете ги.
Да докладваме, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Таблиците не се четат, както е прието и установено вече като практика – те са пред вас. Затова отиваме на стр. 5 – предложението на народния представител Антонела Понева.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Тя предлага в ал. 3, т. Б Предоставени трансфери: на Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в”, чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване числото “3 500,0” да стане “4 000,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага:
1. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) на ред “Група Б – дейност 519: Социални помощи и обезщетения” числото “594 640,6” се заменя с “596 240,6”;
б) на ред “Всичко разходи по Кодекса за социално осигуряване” числото “593 960,4” се заменя с “595 560,4”;
в) на ред “Обезщетения и помощи за безработни” числото “94 476,5” се заменя с “96 076,5”;
г) на ред “Група В – дейност 521: Служби по социалното осигуряване” числото “87 510,2” се заменя с “85 910,2”;
д) на ред “Капиталови разходи” числото “15 060,8” се заменя с “13 460,8”;
е) на ред “Придобиване на дълготрайни материални активи” числото “11 655,0” се заменя с “10 055,0”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, законопроектът е пред вас. Всъщност тук се променят числа. Разбира се, зад числата седят пари и то немалко пари. Необходимо ли е да четем числа?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, има два текста, които задължително трябва да прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой, който да желае, да четем всички числа? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Подточка „д”:
„д) „Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика” се заменят с „Министерството на труда и социалната политика”.”
Нататък пак следват числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 1.
Господин Димов, заповядайте, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да защитя предложението на колежката Антонела Понева.
Всъщност това, което не прочете докрай председателят на комисията, и аз съм съгласен, че няма нужда да се изчитат всички цифри докрай, е, че на практика по всички пера се увеличават средствата с изключение на едно и това е трансферът за инвалиди. Колежката е предложила той да се увеличи от 3,5 млн. лв., всъщност да се приведат 4 млн. лв. За какво става дума?
Това е за помощни средства за инвалиди и тогава, когато е необходима първоначална подкрепа. При положение, че навсякъде актуализирате средствата, мисля, че съвсем нормално, господин Адемов, е и тук те да се актуализират. Всъщност навсякъде другаде има увеличаване само за инвалидите, само за хората в неравностойно положение, на практика средствата не се увеличават. Аз мисля, че тези 500 хил. лв. на практика са нищо на фона на общото увеличение. Мисля, че предложението на колежката заслужава да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 29, въздържали се 47.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 1 с неговите алинеи, така както е по вносител с допълненията, които се правят от комисията. Текстовете са на стр. 5 и 6 от доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
Членове 2 и 3 са по вносител и са подкрепени от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Гласуваме членове 2 и 3 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Господин Имамов, моля да докладвате текста на чл. 4.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, по чл. 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 3 да се направят изменения – на ред „Раздел ІІІ. Трансфери” има промени в сумите, по реда „Трансфери между бюджетни сметки” също има промени в сумите, съгласно текста, на ред „Предоставени трансфери” също има промени в сумите.
В подточка „г”:
„г) думите „Агенцията за хора с увреждания към министъра на труда и социалната политика” се заменят с „Министерството на труда и социалната политика”.
На ред „За Фонд „Условия на труд” има промени в сумите, съгласно раздадения текст, както и на ред „За мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести, съгласно чл. 24, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване” също има промени в сумите, съгласно раздадения на народните представители текст.
В ал. 4 на ред „Дефицит (-), излишък (+)” също има промени в сумите, съгласно раздадения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, гласувайте текстовете, така както ви се предлагат от комисията.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 4.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага изменение в текста на ал. 3.
Господин председател, ако ми позволите, да прочета окончателния и уточнен текст. Ще го прочета и ако има някакви различия, тогава ще го коментираме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5, като предлага в ал. 3 думите „Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика” да се заменят с „Министерството на труда и социалната политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е уточненият текст. Той беше докладван от господин Имамов.
Господин Адемов също потвърди този текст.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага промени в ал. 2. По различните редове има промени в сумите, което е отразено в материала, който е раздаден на уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 6 така както ни се предлага от вносителя с допълненията и уточненията, които са направени от комисията и са пред вас в доклада на комисията на стр. 12.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, по чл. 7 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията и гласи следното:
В чл. 7, ал. 2, сумата за капиталови разходи в размер на 15 060,8 хил. лв. се променя на 14 050 хил. лв., като намалението е за сметка на придобиването на нематериални дълготрайни активи от 990,8 хил. лв., които отпадат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7, като предлага промени в различните редове, представени в писмения материал, който е раздаден на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Уважаеми народни представители, имате думата по това предложение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 24, против 68, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е по вносител, с допълнителните текстове и уточненията по редове. Текстовете са на стр. 15 от доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
Уважаеми народни представители, по § 8 има предложение от народния представител Мария Капон, но предлагам да не го четем, както вече се уточнихме, тъй като става въпрос за числа.
Има предложение от народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев по т. 5 – „2000” да се замени с „1600”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Антонела Понева, което е същото – „2000” да стане „1400”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че Мария Капон е права в исканията си в чл. 8 само от точки 1 до 3. Става въпрос за следното. Забележете, колеги, че става въпрос за осигурителен доход на самоосигуряващи се лица, като тук включително влизат и адвокатите. Не че аз браня нашето съсловие, тогава когато трябва да бъде бранено, но всички адвокатски дружества, смятайте че ще заплащат върху 240 лв. Така че има резон, когато говорим за недостиг в касата, за лицата, които се осигуряват сами, леко и плавно да се вдигат основните нива. Поради това мисля, че е съвършено справедливо искането за повишаване на минималния месечен размер за осигуряване на самоосигуряващите се лица на 280 лв., за земеделските производители, тютюнопроизводители, да се вдигне с 20 и да стане на 140 – всъщност това никак не е несправедливо, също така за регистрирани земеделски производители – от 60 на 70 лв.
Мисля обаче, че в т. 5 – предложенията, които бяха направени по предходния закон, бяха дискутирани от господин Димов и които се съдържат в предложението на Антонела Понева, трябва да бъдат подкрепени с оглед на следното. Ние всички се обединихме, че трябва да въведем плосък данък и този плосък данък също благоприятства лицата с доход между 1400 и 2000 лв. Но вдигайки базата за осигуряване на 2000 лв., ние фактически по отношение на тази категория лица, които имат доходи между 1400 и 2000 лв., не правим нищо. Значи това е типично средна класа, това са хора, които получават добри доходи, които трябва да бъдат стимулирани с оглед на разума на закона, който приехме за плоския данък. Ето защо като казваме 2000 лв., ние нищо не казваме по отношение на много голяма категория лица – това са висши служители в държавни и в частни фирми, които имат добри доходи. Мисля, че ако се обединим за повишаване на осигурителната база по точки 2, 3 и 4 и намаляване по т. 5, бихме внесли една справедливост, която е разумна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбрахте, че става въпрос за минимален и максимален осигурителен доход. Когато се въвеждаха тези понятия, минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица беше две минимални работни заплати, а максималният беше десет минимални работни заплати. Това беше съотношението тогава.
Знаете, че за 2007 г. минималният осигурителен доход е 220 лв. и той се отнася за самоосигуряващите се лица, в това число и за хората от Вашата гражданска професия и от моята. Но за информация ще Ви кажа, че при 220 лв. минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се, ако не се лъжа, господин Христосков, 226 лв. или 230 лв. е средният доход, върху който се осигуряват чичо доктор и адвокатската колегия. Това означава, че осигурителната култура в България, включително и в нашите съсловия, които по презумпция трябва да бъдат новатори, трябва да бъдат тези, които да диктуват модата на осигуряването, не се получава точно така. И ако Вие сега предложите минималният осигурителен доход да се вдигне на 280 лв., едва ли по този начин ще се подобри събираемостта и едва ли ще се увеличи събираемостта от гледна точка на това, което се предлага сега.
По отношение на максималния осигурителен доход, това, което се предлага като увеличаване от 1400 лв. на 2000 лв., фискалният ефект – Мартин Димитров ме поглежда и знае, че става въпрос за 71 млн. 200 хил. лв., а нетният ефект с намаляване на разходите с около 10 милиона е някъде около 60 милиона. Когато предлагаме намаляването на максималния осигурителен доход на 1400 или на 1600 лв., трябва да кажем откъде трябва да вземем тези 60, респективно 30 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Николова! Аз намирам определена нелогичност във Вашите разсъждения. Първо, по отношение на минималния размер на осигурителния доход Вие казахте, че защитавате тезата за плавно повишаване на минималния размер. Бюджет 2008 прави точно това: плавно повишаване на минималния размер, а Вие предлагате едно стръмно повишаване на минималния размер. Струва ми се, че това е нелогично.
Но не виждам логика най-вече във Вашето предложение, касаещо намаляването от предложения 2000 лв. максимален осигурителен доход на 1400 лв., като Вашата теза беше, че с плоския данък на практика тази група от хора ще бъде неравнопоставена. Ние с плоския данък в най-голяма степен създаваме преференции точно за тази група от хора, които получават високи доходи. Сега Вие искате да ги освободим и от плащането на осигурителни вноски, а по този начин ние поставяме най-високо доходните групи от населението в едно изключително привилегировано положение, което струва ми се не е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не мога да се съглася, че повишаване на базата от 60 на 70 лв. е много стръмно. Ще Ви кажа, госпожо Михайлова, че по отношение на лицата, които имат доход между 1400 и 2000 лв., при плоския данък някъде към 150 лв. да приемем, че ще се облекчи, ще останат повече в джоба им с този плосък данък. С 200 лв. горе-долу ще се увеличи осигурителната им тежест, тоест те ще бъдат в това положение, в което са сега. В този смисъл казвам, че като комплекс от мерки плоският данък плюс увеличаване на осигурителната база, за тази категория лица няма реформа.
Също така искам да Ви кажа, че аз не съм против това да се увеличават сумите в осигурителната каса, защото тя е винаги в дефицит, но това ще стане за сметка на работещите в държавния сектор, в публичния сектор, които не могат да крият доходи.
Вие добре знаете, че за българина законът е врата в поле. Това значи, че между 1400 и 2000 лв. доход в частния сектор тези суми просто ще бъдат скрити и няма да се постигнат тези 71 милиона, за които пледирате. Просто от сега се знае, че няма да има причина хората да ги покажат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам отношение по максималния осигурителен доход, тъй като с колегите от Парламентарната група на НДСВ Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев сме внесли предложение максималният осигурителен доход да не нараства така стръмно – от 1400 на 2000 лв., защото колкото и да е голяма загрижеността ми от години за бюджета и за баланса на бюджета на социалноосигурителната система, все пак не може пренебрегвайки логиката на нещата и пренебрегвайки аргументите, ние да натъкмяваме бюджета на социалноосигурителната ни система. Смятам, че от това толкова стръмно повишаване ще се демотивират най-вече висококвалифицираните работници да внасят своите лични вноски. Също така ще демотивираме и работодателите да дават официално регламентирани високи заплати.
Имаше и аргумент - че тези, които получават доходи в диапазона между 1600 и 2000 лв., са много малко – 61 хиляди Ами ако са толкова малко, защо трябва да се създава този проблем?! Мисля, че това ще допринесе да не се съберат тези 70 млн. лв., защото те ще потънат в сивата икономика. Смятам, че не трябва да бъде така рязко и стръмно увеличаването на максималния осигурителен доход. Нека да остане поне на 1600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз по-рано днес защитих защо не трябва максималният осигурителен доход да бъде 2000 лв. Всяко нещо, което се прави, дърпа след себе си определена политика. Основната причина да има 10% данък е целта да се оставят повече пари в хората, а от друга страна – да се извади на светло по-голямата част от сивата икономика.
Увеличавайки горния осигурителен праг на 2000 лв., има два потърпевши диапазона.
Първият диапазон – говорих това в предишното си изказване – са хората, които имат доходи по-малки от 450 лв., потърпевши от плоския данък.
Втората група хора са тези, които вземат между 1400 и 2000 лв., ако се приеме това увеличение. Всъщност само тези, които вземат 2000 лв., запазват нивото от облагането си досега. Всички, които взимат от 1401 до 1999 лв., на практика ще бъдат обложени повече, защото намалението на единия данък е с около 10%, а увеличението е с 33,5%, колкото е общата осигурителна тежест. Това прави много неравномерно утежняването и прилагането на плоския данък, като оставя в сивия сектор тези с високи доходи, а ние искаме да стимулираме точно те да излязат на светло.
В края на краищата може би предложението на госпожа Христина Христова и нейните колеги за плавно повишаване има своята логика. Ако то бъде прието, аз ще го подкрепя и ще оттегля предложението, което защитавам в момента, въпреки че според мен то е по-доброто. Нека да приемем, че хората, които работят в тази сфера, са достатъчно навътре, за да предложат увеличение на 1600 лв. Но 2000 лв. е точно обратното, което одеве и вие казахте – че много стръмно вдигате скалата. За другите я вдигате плавно, а тук изведнъж я вдигате с близо 40%. Какво налага това? Няма да има повече приходи. Просто ще вкарате голяма част обратно в сивия сектор, от който я изкарахме с приемането на 10% плосък данък. Ефектът е нула. Имате ли полза от ефект нула? Надали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В доклада за Бюджет 2008 е записано, че осигурителният максимум няма да бъде увеличаван през 2009-2010 г. Тоест сега се достига на практика осигурителен максимум, който няма да бъде променян след това. Това е записано в бюджета. Друг е въпросът, че тогава ще дойде следващото правителство, не знаем кога даже, и много е интересно как поемате този ангажимент за бъдещето.
С господин Адемов съм имал много интересни разговори и спорове през последните месеци и години. Знаете ли, господин Адемов, колко хора в България декларират доход над 1400 лв.? Много малко – около 13 хил. души. Това е така не за друго, а защото масово се крие. С тази мярка, господин Адемов, има опасност стимулът за криене да стане още по-голям, защото за доход 2000 лв. осигуровките, които трябва да се платят, са 650 лв. Хората, които изкарват 2000 лв. и повече, имат страшно много законни начини да не платят тези пари. Защо правите това нещо?!
И друга логика. Ние ще подкрепим предложението на Антонела Понева и на Христина Христова.
Бих дал допълнителен аргумент към предложението на госпожа Христова. Ако гледаме инфлацията през последните години и индексираме този доход с инфлацията, защото аргументът за десет минимални работни заплати вече не е законов, той няма тежест, не можем да го сложим въобще на масата, но ако индексираме с инфлацията, трябва да стане 1600 лв. Това е! По никакъв начин не можете да аргументирате тези 2000 лв. Дето се вика, и десет минимални работни заплати – и те не са 2000 лв. Няма начин за аргументация!
Вашият аргумент е, че се губят приходи в бюджета. Много е спорен. Не е ясно дали такова увеличение би довело до повече приходи в бюджета.
Виждам и господин Христосков. Той е на друго мнение и е много щастлив в момента, но моето голямо опасение е, че криенето на осигуровки ще стане още по-голямо. А давате страхотен стимул!
Хората, които получават между 1600 и 2000 лв. на практика въпреки 10-процентния плосък данък ще загубят от реформата заради увеличението на осигурителния максимум.
Моята препоръка към уважаемото управляващо мнозинство е да се приеме увеличение до 1600 лв., което да бъде по-плавно. Това е по-разумният вариант. Не прибързвайте, защото в противен случай е опасно да не получите тези милиони в бюджета, които ги очаква господин Адемов, а ще създадете голям стимул за сива икономика в България, допълнителен стимул. (Председателят дава сигнал на изтичане на времето.)
Не бъдете толкова нетърпелив, господин председател. Нека бъдат обсъдени всички аргументи.
Особено важно е, че идеята за 2000 лв. осигурителен максимум освен с тези 10 минимални работни заплати, което беше законово изискване в миналото, но сега го няма къде като текст, няма как да я аргументирате. По никакъв начин не можете да обясните на хората защо им увеличавате с близо 40% осигурителния максимум. Защо го увеличавате?! Господин Адемов, много спорно е, че ще получите повече пари в бюджета. Това е много спорна теза. Може да не ги получите. Може да стане точно обратното. Ами ако получите по-малко? Какво ще стане тогава, господин Адемов?
Така че не компрометирайте малкото работа, която е свършена. Плоският данък е много хубава стъпка. Не я компрометирайте. Не правете тези неща. Не можете да ги обосновете, защото не са стъпили на здрава икономическа почва. Не правете тези неща! Няма смисъл! Нека да приемем или предложението на госпожа Понева – да няма изменение, или на госпожа Христова - да отчетем инфлацията за периода. Всичко друго не почива на икономическа логика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, понеже няколко пъти споменахте моето име, аз не мога да не се възползвам от процедурната възможност да Ви репликирам в няколко точки.
Първо, Вие много добре знаете, защото сте сериозен човек и сигурно четете анализите на Националния осигурителен институт, актюерските разчети, които се представят на тримесечие всяка година. Преди малко госпожа Христова каза, че тези, които плащат максимален осигурителен доход, са високодоходните групи български граждани, които по принцип работят в държавната администрация, и то във висшите етажи на държавната администрация. Те няма как да крият. Другите крият, господин Димитров. Те крият и при 1400 лв. Крият и при сегашния максимален осигурителен доход.
Тези, които плащат, са тъкмо тези, които ги има в държавната администрация и които няма как да крият тези доходи. На тези, които крият доходи, ако максималният осигурителен доход е 100 лв., те пак ще ги крият.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е вярно.
ХАСАН АДЕМОВ: Не знам дали не е вярно, но недейте да ме връщате към дискусията за осигурителните вноски, защото намаляването на осигурителните вноски не доведе до очаквания ефект на увеличаването на приходите в Националния осигурителен институт и Вие много добре знаете. Вие цитирате тези 250 милиона, които са на консолидирана база, а не са истинските приходи във Фонд “Пенсии”. Тези неща сме говорили много пъти с Вас, както казахте.
Освен това още един аргумент. Вие знаете, че тази осигурителна вноска се споделя между работодател и личната осигурителна вноска. Така че да говорите, че се увеличава тук личната осигурителна вноска...
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Увеличава се.
ХАСАН АДЕМОВ: Да, увеличава се. Увеличава се личната осигурителна вноска с 5% в сравнение с миналата година. Увеличава се и след като сложим и базата, за която говорим в момента.
Още един аргумент – максималната пенсия за осигурителен стаж и възраст сега се изчислява 35% от максималния осигурителен доход. В продължение на две години хората с максимална пенсия не са получили нито една стотинка. Може би сега е моментът да направим жест и към тази категория български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров, аз няма да развивам тезата си по същество, тъй като вече го направих. Бих искала обаче да напомня на Вас, господин Димитров, и на народните представители, които правят това предложение, че приемането на едно такова предложение ще ни вкара в един правен абсурд. Ние току-що приехме Закона за Националната здравноосигурителна каса. Приходната част в този закон е изчислявана на база на посочените вече минимални и максимални осигурителни прагове. Приемането на тези текстове на практика означава, че ние обричаме на неизпълнимост бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Моля народните представители да имат предвид това, когато гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Давам думата за дуплика на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Първо към репликата на госпожа Михайлова. Вашият аргумент е технически, госпожо Михайлова. Въпросът е толкова сериозен, че би заслужавало да бъде променен и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, ако се налага.
Колкото до очакваните приходи, те се разминават с реалността обикновено с пъти, така че няма място за голямо безпокойство.
Господин Адемов, много важен аргумент имам за Вас, който вярвам, че ще предизвика дълги разговори през следващите месеци между нас двамата и той е следният: Вие разделяте осигуровките от данъците. Това е проблемът при вас. Той е стимулът за плащане на осигуровките и казвате един и отделно говорите за стимули за плащане на данъци. Виждам, че господин Христосков е много доволен, за което се радвам и аз.
С 10-процентният плосък данък идеята беше тези хора, които досега не са плащали и са крили, да им създадем стимул да платят едновременно и личния данък, да си платят и осигуровката. Обаче вие взимате мерки в момента, с увеличението на максималния осигурителен доход, те да нямат този стимул, да не си платят хем личния данък, да не си платят и осигуровките.
Да, прав сте. В момента над 1400 лв. или на максимума се осигуряват предимно държавни служители, депутати, министри. Да, в момента ситуацията е такава. Но вие не давате стимул това да се промени от следващата година. С 10-процентният личен данък точно този стимул създаваме.И това, за което вие не си давате сметка, е следното и аз ще ви убеждавам през следващите въпросни месеци.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Колкото е по-висок доходът, толкова разполагаемият доход е по-голям.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Всеки човек си смята данъчно-осигурителната тежест, господин Адемов. Никой не смята отделно данъчната си тежест, както мислите, не смята отделно осигурителната си тежест. Тези неща са отделни, но всеки човек за себе си смята общо данъчната осигурителна тежест, която трябва да плати. Ето тук грешите вие. Това е вашата грешка. В момента вие му увеличавате данъчно-осигурителната тежест и макар той да има плосък данък, като му увеличите данъчно-осигурителната тежест той ще има още по-голям стимул да крие, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Разполагаемият доход е по-голям за тях.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това, което вие също не отчитате – човек, който може да изкара 2000 лв., има много законови начини да не ги плаща. Това не отчитате, господин Адемов, и ще направите много голяма грешка.
Най-добросъвестно, като човек, който се интересува от доброто бъдеще на тази икономика, Ви съветвам да приемете предложението на госпожа Христова, което е най-обосновано. Нека осигурителният максимум да нарасне с инфлацията. Това е железният аргумент. С какво може да индексирате осигурителният максимум? С инфлацията за периода. Всички други аргументи са несериозни. И тогава и максималната пенсия ще нарасне, господин Адемов, и ще бъде вече 35% не от 1400, а от 1600 лв. и Вашите доводи ще се изпълнят, няма проблеми. Тогава и на хората ще може да обясните, защото сега, ако Ви пита един обикновен човек: защо ни увеличихте осигурителният максимум на 2000 лв., Вие нищо не можете да му обясните. Нямате аргумент. Това за 10-те минимални работни заплати в момента го няма в никакъв закон. Не може да обясните на хората защо правите тия работи.
Вслушайте се в гласа на разума, не създавайте излишни причини за голяма сива икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, призовавам колегите, които участват в днешния дебат, да си спомнят, че преди една година имаше подобен в залата и тогава имаше предложение максималният осигурителен доход да бъде 1600 лв. Тук се разрази много бурна дискусия и нещата останаха на ниво 1400 лв. Ако тогава ние бяхме по-гъвкави и отчитахме от всички позиции направеното предложение, сега нямаше да твърдим, ме има много странно покачване, защото то можеше да бъде поне 1800 лв. и да няма ощетени.
Защо казвам ощетени? В момента 37 хиляди пенсионери, които доброволно са внасяли своите социални осигуровки в хазната на държавата години наред, не могат да получат оня размер на пенсия, който им се полага за осигурителен стаж, възраст и т.н. Докога ще наказваме тези хора, питам аз? Това би ли мотивирало, който и да било, над 1400 лв. да прави наистина реалните си осигурителни вноски и да показва реалния си доход след като той ще бъде наказван още поне два години, а и тази година като не направим промяната, не знам си колко години. Така че нека да погледнем проблема от всички страни.
Считам, че направеното предложение е много логично. Ако и догодина има подобен дебат, той ще бъде пак в тези рамки. Ако искаме плавно увеличаване, да не пропускаме годините, както правим досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Панева, аз съм съгласен с Вашите доводи за максималната пенсия, но предполагам, че значително по-разумното е да се увеличи процентът от максимално осигурителния праг, а не да се увеличава максимално осигурителният праг. Отивайки примерно в западноевропейските страни, ще видите, че там не е 35, а процентът е много по-висок. Нека плавно да вървим към увеличаване на процента, а не към увеличаването на прага. Това ще направи системата по-справедлива.
Ключовият проблем тук не е прагът, а е събираемостта. Липсва възможност да се съберат всички и затова се увеличава, белким дойдат малко повече средства. Малко спорно е дали ще дойдат повече средства, но конкретно на темата, по която Вие говорихте, би трябвало да помислим към увеличаването на процента и това е определено справедливият подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин Димов, всички знаете, че нашата идея е не само онези, които са на максимален осигурителен доход, да получат съответните размери на пенсията, за която са работили достойно, а ако можем, да направим така, че всички хора, които ще се пенсионират, да получават пенсия, максимално близка до дохода, който са имали, когато са работили. Но засега това няма как да стане в рамките на една или две години.
Иначе въпросът, който поставих аз, е от морална гледна точка. Не съм толкова притеснена дали тези пари ще влязат в държавната хазна. Тези хора са наказвани в продължение на години! Докога? Нали те са работили, за да получат съответно на размера на вложения труд, на положените усилия от тях пенсия, защо трябва да ги наказваме? По този начин вие догодина и мен ще ме накажете, и всеки следващ пенсионер. Аз не искам това да продължава. Това е мотивацията – внасяш определена сума, получаваш определена пенсия. В момента ние сме наказали тези 37 хиляди души. И искам да ви обърна внимание, че това са хора, които са работили на много отговорни места, става дума за летци, за миньори, за хора от енергетиката и т.н., а не както някой беше казал, че става дума само за висши партийни и не знам какви длъжности. Те не са били толкова, а и повечето от тях вече ги няма между живите.
Затова е справедливо и аз бих предложила, не зная, в момента не мога да изчисля как е в парично изражение, но този размер не бива да бъде по-малко от 1800, ако следваме стъпката, която пропуснахме миналата година – 1600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
И така, уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 21, против 60, въздържали се 55.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев.
Гласували 163 народни представители: за 63, против 10, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
За прегласуване – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, моля за процедура на прегласуване. Тази мярка за драстично увеличаване на осигурителния максимум за голяма група от хора отменя ефекта от въвеждането на плосък данък от 10%.
Обръщам се специално към либералната част в залата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Няма такава!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Каквото е останало от нея.
Подкрепете това предложение, защото в противен случай догодина правим средата по-лоша за голяма група от хора. Какъв е смисълът от такова нещо? Искаме икономиката да расте, искаме да създаваме по-добри условия и изведнъж вземаме едни такива абсолютно неаргументирани решения.
Пак ви повтарям, ако увеличаваме осигурителния максимум с натрупваната инфлация, което е нормалният подход, трябва да бъде 1600 лв. Да стане изведнъж 2000 и да запишете в доклада за бюджета, че в 2009 и в 2010 г. щяло да бъде 2000, когато дори и правителството няма да бъде в същия вариант със сигурност, е абсолютно несериозно колеги.
Така че призовавам ви да подкрепите предложението за 1600 лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев.
Гласували 159 народни представители: за 67, против 29, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 145 народни представители: за 32, против 71, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване чл. 8, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 4.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. Предложението касае промяна в сумите.
Предложение на народния представител Антонела Понева, която също предлага промяна в сумите по чл. 9. Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Става въпрос за минималния размер на пенсията.
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз защитавам предложението на госпожа Антонела Понева, но мисля, че предложението на Мария Капон е още по-добро. И ако правилно съм разбрал пледоарията на господин Адемов при предишния член в неговата дуплика и на госпожа Панева това, че максималната пенсия вече я увеличихме и ще може да бъде до 700 лв., тъй като повишихме максималния осигурителен праг, то как да бъде седем пъти по-ниска минималната пенсия? Нормално ли е да бъде толкова ножицата, при положение че за всички онези години, за които госпожа Панева говореше, в края на краищата нямаше седем пъти разлика в заплатите и съответно в осигуровките? Справедливо ли е това? Аз мисля, че би трябвало да получа отговор от онези, които преди малко се бореха за повишаването на пенсиите не чрез оправяне на процента, а чрез повишаване на максималния осигурителен праг.
Какво се получава сега? Тези, които ще получават максимална пенсия, ще бъдат по някакъв начин по-справедливо, макар и по несправедлив начин овъзмездени. Какво става с тези, които получават минимална пенсия? Предложението от 120 лв. на госпожа Антонела Понева е минималното, което трябва да бъде прието. Разбира се, предложението на госпожа Мария Капон е значително по-справедливо и ако то бъде гласувано, аз ще оттегля предложението на Антонела Понева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 140 народни представители: за 35, против 27, въздържали се 78.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 9, въздържали се 94.
Предложението на госпожа Понева не се приема.
За прегласуване – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Обръщам се към тези, които се въздържат, или по-скоро ги е страх да натиснат зеленото копче. Прагът на бедността е 166 лева. Прагът на бедността е 166 лева! Сто и два лева е пенсията, която вие отреждате. Прагът на бедността е 166 лв., а вие давате пенсия 102 лева. Вие давате 102 лева! Четиридесет процента под прага на бедността! Какво означава това? Че буквално извършвате геноцид към тези хора.
Къде е справедливостта, господин Адемов, за която говорихте преди малко при максималните пенсии?
Къде е това, госпожо Панева, което говорихте преди малко за максималните пенсии, приравнено към тези, които получават 40% под прага на жизнените функции? Под прага на жизнените функции!
Аз ви призовавам да прегласуваме това, защото за 102 лв. човек не може физически да съществува. Вие сте го казали, давайки 166 лв. праг за бедността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 136 народни представители: за 25, против 25, въздържали се 86.
Предложението на госпожа Понева не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 12, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Давам думата на народния представител Иван Костов за отрицателен вот вероятно.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Гласувах отрицателно, защото това е политика без социална чувствителност, без социална отговорност, крайно несправедлива.
Искам да кажа нещо на колегите отляво. С тези гласувания тази вечер вие за дълго време напред в годините правите невъзможно да се върнете към политика на социална отговорност, защото те ще ви се напомнят. Те ще ви се напомнят от тези, които са в тази зала, ще ви се казва: вие вдигнахте максималната пенсия и отказахте да вдигнете минималната. Бяхте управляващо мнозинство, можехте да го направите и отказахте да го направите – с тези думи ще ви се затваря възможността да се изказвате и да правите каквато и да е лява политика в бъдеще.
Изумявам се как може до такава степен да не си давате сметка, че действително горите зад себе си мостовете. Защото това, което направихте по време на всички тези закони, по време на акцизите, на ДДС и така нататък, дава аргументи срещу вас години напред в бъдеще. Просто не си давате сметка как затворихте зад себе си вратата за политика на социална отговорност и чувствителност, каквато трябва да има винаги една лява управляваща или опозиционна партия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към чл. 10.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Петър Мръцков и група народни представители за промяна в тези две стойности; предложение на народния представител Мария Капон; предложение на народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев, които предложения не се подкрепят.
Има предложение от народния представител Антонела Понева, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция:
“Чл. 10. Определя се за 2008 г. минимален размер за обезщетението за безработица – 100 лв., и максимален размер – 200 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов; Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев. Тези две предложения са абсолютно еднакви.
Моля, гласувайте предложенията заедно.
Гласували 144 народни представители: за 51, против 25, въздържали се 68.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 113 народни представители: за 19, против 44, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване чл. 10 така, както ни се предлага от комисията, въз основа на предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Тексът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Член 11 определя размера за паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
По този член има предложение от народния представител Петър Мръцков и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Христина Христова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Антонела Понева, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 11. Определя се за 2008 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 200 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да защитя предложението на колежката Понева, което е помощите, които се дават за отглеждане на дете, да бъдат колкото е минималната работна заплата – нещо, което беше факт по време на Бюджет 2007. Тоест, през тази година това е така. Не е логично защо през следващата година не трябва да стане по същия начин.
Не може една майка, която отглежда детето си в къщи, да бъде приравнена на безработен и да получава като за един безработен, просто защото това не е политика към стимулиране на това да родиш и да отгледаш дете. Не че 220 лв. са Бог знае колко много, но нека да погледнем чисто философски на нещата. Една майка не е един безработен! Отглеждането на едно дете не е да стоиш на една пейка. Това е много сериозна и отговорна работа. Това е базисна отговорност за всеки един родител.
Ако щете и данъкоплатците плащат данъци на тази държава. От тази гледна точка не е нормално, при все, че тези 30 лв. на фона на 70-те хиляди, ако не се лъжа годишно деца, са нищо от фискална гледна точка, нищо на фона на демографската криза, ако щете, която се е задала пред нас.
Затова мисля, че няма да нарушим никакви сметки, ако това бъде прието днес, а чисто технически утре бъде отразено в бюджета. Нещо повече, има достатъчно много резерви в този бюджет, за да може поне на майките да бъдат дадени 220 лв. като хората, които работят. Да признаем, че това е труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Изглежда аз съм един от хората, които трябва да защитават непопулярните мерки.
Тук обаче има нужда от уточнение на този текст. Става въпрос за следното: това е обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, което е за осигурените майки. Единствени в Европа в България дадохме възможност на майките с малки деца до навършването на 9-месечна възраст на детето да получават 90% от възнаграждението, което майката е получавала 6 месеца преди да настъпи осигурителният риск. Това е мярката, която предприехме в посоката, в която вие говорихте за демографска политика.
Оттам нататък става въпрос за получаване на това обезщетение до навършване на 2-годишна възраст на детето. Нещо повече, след навършването на 9-месечната възраст на детето, когато то може да постъпи и в детска ясла, ние даваме възможност на майката да се върне на работа, за да може да поддържа своята квалификация и да може да получава онези доходи, които нормално получава, когато работи. В подкрепа на тази политика ние въведохме и още една политика, която се казва „Подкрепа на майчинството”. С тази политика даваме възможност майката да наеме, включително като член от семейството безработно лице, което също има право до навършване на 2-годишна възраст на детето да получава минимална работна заплата плюс осигурителни вноски. Затова това, което предлагаме с този текст, е да накараме майката да се върне на работа, за да получава нормални доходи, които е получавала преди това и да поддържа своята квалификация, за да не изостава като конкурентоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако не се върне на работа майката, ще получава 200 лв. – така ли да го разбирам?
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Двеста и двадесет лева след деветия месец до втората година на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Адемов, какво звучи нелогично? Ако майката наеме безработен човек, той ще получава 220 лв. плюс осигуровки. Ако майката е вкъщи, ще получава 190 лв.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако се върне на работа, ще получава заплата.
НЕНО ДИМОВ: А ако не се върне на работа и иска да бъде с детето си, защото няма нещо, което е по-добро от това майката да отглежда детето си? Ако майката иска да остане и да отглежда детето си, ще е със 190 лв., а ако наеме човек, той ще е с 220 лв. Може ли да наеме себе си и да получава 220 лв. плюс осигуровки? Разбира се, че това е глупост, нон сенс. Въпросът е, че трябва тези неща да бъдат изравнени. Колкото ще получава човекът, който ще гледа детето, толкова да получава и майката. А ако тя реши да се върне на работа – разбира се.
Дайте право да има повече избор, човек сам да прави изборите, а не да бъде икономически принуден. Просто икономическата принуда няма смисъл в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Само искам да кажа, включително на дълбокоуважавания от мен д-р Адемов: не бива да вменяваме на майките, че е вина това, че получават осигурителното си право, работейки шест месеца. После майката и бащата внасят осигурителни вноски 40 години, без да раждат и отглеждат деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, поводът е да напомня, че и Вие внасяте такава осигурителна вноска – общо заболяване, бременност и майчинство и обща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква бременност...!? (Смях.)
ХАСАН АДЕМОВ: Ако точно на Вас, господин председател, трябва да обяснявам, че в България има солидарна система, ако трябва да обяснявам, че това е наследството от небезизвестния Ото фон Бисмарк, тогава на останалите колеги не знам какво трябва и по какъв начин трябва да им го обяснявам.
Това е солидарна система и затова мъжът внася, затова внася жената, затова внасят всички български граждани.
Нещо повече, господин Димов, това е обезщетение. Ти се осигуряваш, за да може този социален риск, като настъпи осигурителното събитие, да ти се възстанови част от дохода. Целият доход е очевидно, че може да се възстанови по начина, по който се предлага – да се върне на работа. Това е обезщетението на социалното осигуряване.
Ако един ден стигнем до по-висок размер на обезщетенията, и аз ще го подкрепя тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, по чл. 11 народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова, Янаки Стоилов, Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова, Олимпи Кътев и Антонела Понева са направили едни и същи предложения.
Затова поставям на гласуване тези предложения на тази група народни представители, които не се подкрепят от комисията – предлагат обезщетението да бъде 220 лв.
Гласували 154 народни представители: за 77, против 12, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Народният представител Елеонора Николова ще направи предложение за прегласуване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми госпожи и господа, още малко усилия, за да изравним минималната работна заплата с парите, които получава една майка вкъщи. Радвам се, че вече мъжете няма да служите в казарма, защото тогава се казваше, че всеки мъж, който служи в казарма, е равен на всяка жена, която е родила. Тази възможност ви се отне, поне подкрепете майките в това да отглеждат деца. И вие ще се включите по някакъв начин в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на тази група народни представители, които предлагат това обезщетение да бъде 220 лв.
Гласували 185 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 75. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Предложението се приема.
Господин Ананиев, това което гласувахме сега – гласуваното е гласувано, дали не се разминава с предните текстове?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ (от място): Няма да променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това са 5 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом е за майките, и повече трябва – за децата. (Ръкопляскания от НДСВ и ДСБ.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): След изчислението всъщност са 21 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този текст повече няма да го гласуваме, вече сме го гласували.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е необходимо да го четете.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 16, против 53, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване параграфи 12, 13, 14 и 15, както са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което се отнася за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Предложението е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което се отнася също до сумите в този член.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция:
“Чл. 16. (1) Определя се вноската за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” в размер 0,5 на сто.
(2) За 2008 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 660 лв.
(3) Приема план-сметка на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” съгласно Приложение № 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 29, против 42, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Лидия Шулева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 23, против 62, въздържали се 49.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 16, както се предлага от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 1, § 2 и § 3.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
“§ 4. Превишението на разходите по бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” над утвърдените разходи с този закон се порива за сметка на икономии на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до § 4 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 133 народни представители: за 117, против 6, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Обръщам се към народните представител Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов. Подкрепяте ли вашите предложения или ще бъдат оттеглени?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с § 4.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 4 има предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията по т. 3 и 4 и не подкрепя предложенията по т. 1 и 2:
1. В чл. 6, ал. 3, т. 6 се изменя така:
“6. 2008 г. – 65:35;”
2. В чл. 54б:
а) Алинея 1 се изменя така:
“(1) Паричното обезщетение за безработица на безработните лица се определя от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове.”
б) Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
“(2) Паричното обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от средномесечния осигурителен доход по ал. 1, когато периодът, за който се получава обезщетението, е равен или по-малък от 6 месеца.
(3) Когато периодът, за който се получава паричното обезщетение за безработица, е по-дълъг от шест месеца, обезщетението се изплаща, както следва:
1. за първите шест месеца – в размера по ал. 2;
2. за седмия, осмия и деветия месец – в размер 90 на сто от паричното обезщетение по т. 1;
3. за десетия, единадесетия и дванадесетия месец – в размер 80 на сто от паричното обезщетение по т. 1.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Размерът на паричното обезщетение по алинеи 2 и 3 не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.”
г) досегашните ал. 3-7 стават съответно ал. 5-9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Христова, подкрепяте ли Вашите предложения?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение от народния представител Христина Христова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 49:
а) създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, в случай на едновременно раждане на две и повече деца, се изплаща обезщетението по ал. 1, като се добавя и месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за всяко следващо от едновременно родените деца.”;
б) алинея 2 става ал. 3;
в) алинея 3 става ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Добавеното месечно парично обезщетение по ал. 2 е равно по размер на обезщетението по чл. 53, ал. 1.”
2. В чл. 50:
а) създава се нова ал. 1 със следното съдържание:
“(1) Добавеното месечно парично обезщетение по чл. 49, ал. 2 е за срок 270 дни и не се изплаща 45 дни преди раждането.”
б) досегашните ал. 1-6 стават съответно ал. 2-7.
3. В чл. 53 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) След изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) в случай на едновременно раждане на две и повече деца се изплаща паричното обезщетение по ал. 1 за две деца, в троен размер за три деца и така за всяко следващо от едновременно родените деца.”
Алинеи 2-5 стават съответно ал. 3-6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5, и предлага следната редакция:
“§ 5. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и лицата по чл. 69, ал. 4”;
б) създава се нова ал. 7:
“(7) Съпругът/ата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния мандат може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.”
в) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея след думата “правоотношение” се добавя “на лицата по ал. 7”.
2. В чл. 70, ал. 1:
а) в изречение второ думите “процентът е 1,5” се заменят с “процентът е 3”;
б) създава се изречение трето: “Процентът за всяка година осигурителен стаж след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1-3 се определя за действителен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.”
3. Параграф 22г от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 22г. Пенсиите, отпуснати през 2007 г., се преизчисляват служебно, когато при определяне на размера им е приложен процентът от 1,5 за осигурителен стаж, придобит през 2007 г. по чл. 70, ал. 1, изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще кажа няколко думи по неприетата част на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Предварително искам да кажа, че не става въпрос за нарушаване на фискалната рамка, защото предложението, за което ще говоря, едни експерти казват, че касае 1 млн. лв., други експерти казват, че касае 3 млн. лв., но колкото и да касае, става въпрос за майките, които раждат едновременно няколко деца – две, три и повече, дай Боже, да са повече.
Предложението се състои в следното. Ако майката излезе в отпуск по бременност и раждане, тя получава 90% от заплатата си. Ние казваме: нека да получи и минималното обезщетение, което току-що приехме, колеги, в размер на 220 лв. за второто дете. Ако има и трето дете – 220 лв. и за третото дете, защото наистина трябва разумно да се прецени какъв е нейният осигурителен риск.
Чух доводите. Единият довод беше: нали ние й заместваме единия доход, който е имала като заплата? Да, но самият факт, че за бременност и раждане й заместваме единия доход, за допълнително отглеждане на дете й заместваме другия доход, означава, че просто трябва да включим нашите разум, съвест и отговорност.
И второто предложение е в този отпуск след навършване на деветмесечна възраст до навършване на двегодишна възраст на детето жената да взема гласуваното току-що от нас минимално обезщетение в размер на 220 лв. Нека, ако има едновременно родени две деца, да вземе още 220 лв., защото наистина разходите за отглеждане на две деца са нещо съвсем друго. Всеки, който го е изпитал на гърба си, знае това.
Колегите тук дават и друг аргумент: видите ли, ние сме решили този въпрос със Закона за семейните помощи за деца. Това няма нищо общо! Законът за семейните помощи за деца е за тези родители, които обикновено получават минимални възнаграждения, които имат доходен тест, най-често те не са осигурени, не са работещи, не са качествени родители. Тук говорим за работещата осигурена жена, както каза д-р Адемов, и за мъжете. Става въпрос и за всички нас, които цял живот в трудоспособната си възраст внасяме осигуровка, която после трябва да отговаря на качеството на живота при настъпването на осигурителния риск. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Адемов, имате право на реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): С цялото ми уважение към казаното преди малко от госпожа Христова, аз отново трябва да бъда в някаква роля, която този път не защитава фискален ефект.
От друга страна, искам да кажа, че тази дискусия – да подпомогнем майките с близнаци – в България те са 701 семейства, а с тризнаците са само 16, тук очевидно не става дума за фискален ефект.
Тази дискусия обаче не трябва да разделя народните представители на такива, които са много загрижени за тези майки, и други, които едва ли не не са загрижени. Убеден съм, че всички тук в пленарната зала искат да помогнем на тази категория български граждани.
Въпросът обаче е друг – това, което каза и госпожа Христова. Жената се осигурява. Когато настъпи осигурителното събитие, получава заместващ доход на възнаграждението, което е получавала в резултат на участието си в осигуряването. Майката и бащата участват в осигурителния процес. След настъпването на осигурителното събитие – раждане на близнаци, социалното осигуряване – забележете – социалното осигуряване компенсира пропуснатите възможности майката да участва в осигуряването, тоест да работи и да получава заплатата си. В резултат на настъпването на осигурителния риск тя получава по-нисък размер на обезщетението. Затова се предлага това да се компенсира чрез системата на осигуряването.
Това, което каза госпожа Христова – принципът на осигуряването, е точно този, за който говорим. Осигуряването, осигурителният доход, осигурителното плащане замества пропуснатия доход.
Тя каза обаче, че този въпрос не може да бъде решен в Закона за семейните помощи за деца. Защо да не може да бъде решен в този закон?!
Госпожо Христова, Вие знаете ли, че освен майки, които са родили близнаци и са осигурени, има майки, родили близнаци, които не са осигурени? (Реплика на народния представител Христина Христова.)
Ако държавата има политика да подпомогне тази категория български граждани, нека да го направи със средства от държавния бюджет, защото със системата на социалното осигуряване ние се опитваме да решим всички въпроси, в случая – конкретния въпрос с доходите на семействата, които имат близнаци. Никой не е “против” тези хора да получават такива доходи, но нека да го направим със средства от държавния бюджет, а не със средства от бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е тънката разлика, която трудно се усеща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Христова, Вие като народен представител от управляващото мнозинство сте предложили едновременно да не се увеличават осигурителните вноски. Хем искате да не се увеличават осигурителните вноски, хем правите лъскави предложения пред пленарната зала за увеличаване на разходите. Кога сте откровена? Откъде да дойдат тези пари? Иначе са много лъскави предложенията Ви, само че преди това сте внесла друго предложение – да не се увеличават осигурителните вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Много сте далече от истината. Ние не бива да натъкмяваме бюджета си без аргументи. Аз ви казах, че от години съм проявявала и практическа загриженост за този бюджет. И осигурителната ни тежест не значи, че е малка заради това, че бюджетът ни е с 2 милиарда дефицит. Осигурителната ни тежест е 33%. Една трета от дохода на хората отива за осигурителни вноски. Сложете и данъка и тогава виждате за какво става дума. Така че не бива да го казвате с лека ръка по материя, която явно не е Вашата близка материя.
И второ, аз съм убедена, че всички семейства, които са родили близнаци, биха си внесли двойни осигуровки, само че не знаят дали ще родят близнаци.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо не го предложихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се обърна отново към левицата със следните съвършено житейски аргументи. Първо, става въпрос за майки, които са работещи. Искам да ви дам една статистика. Две и повече деца се раждат обикновено след забременяване ин витро. И това значи, че тези семейства са материално състоятелни хора, защото те вече имат възможност да вземат и кредити. Дайте си сметка колко български семейства не могат да имат деца и колко семейства могат да бъдат щастливи, вземайки кредит и раждайки деца. При ин витро оплождане статистиката показва, че в огромния брой от случаите децата са две, три и повече. Говорим за семейства, които работят, за семейства, които създават деца. И не само ги създават като определени категории, а след това се грижат за тяхното образование, за техния статус. Тоест те са едни отговорни родители. И семейства, които са родили две или три деца, след това не си позволяват да раждат повече. Това също го знаете. И какво казваме? Че майката, която, първо, е имала нещастието да няма деца, второ, е вземала кредит в порядъка между 4000 и 7000 лв. ...
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Толкова ли взима Щерев?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Нека да говорим сериозно. Това са съвършено житейски неща, които ви обяснявам.
Един кредит ин витро е между 4000, 7000 и 8000 лв. в зависимост от това колко опита се правят. И след като това семейство е изтеглило тези пари и е направило това усилие и е родило 2-3 деца, съвършено категорично е, че то повече няма да се възползва от тази възможност.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е вярно, но няма нищо общо с осигуряването.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Тоест, ние стимулираме едни семейства, които, първо, искат да създадат деца за България. Второ, искам да кажа нещо съвсем от женска логика, и пак казвам жените от ляво да ме разберат, вие знаете, че само най-простият памперс за едно бебе е 70 лв. на месец. Когато говорим за две деца това са 140 лв. Когато говорим за три деца са 210 лв.
И най-накрая искам да ви кажа следното. Госпожи и господа, ние сме пред Коледа. Тези пари може би не са и един милион. Нека да дадем възможност така, както банките вече си разрешиха да дават кредити на семейства, които искат по този начин да родят деца, ние да ги подпомогнем с една разумна политика, която е абсолютно разумна. Колко са нормалните раждания на близнаци? Те са много малко. Пак казвам, нормално сега вече повече деца се раждат с оплождане ин витро и аз ви призовавам, това е един невисок разход, той няма да натежи по никакъв начин на осигурителната система, моля ви това толкова хубаво предложение, което бившият министър Христова е направила, да бъде подкрепено. Пак казвам – идва Коледа.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Бъркаш осигуряването с благотворителността. Благотворителността е нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Искам да се обърна към господин Миков. Много далеч съм от идеята да се заяждам. Просто искам да Ви кажа, че двете неща, за които говорихте, първо, не са лъскави предложения. Второ, нямат нищо общо помежду си.
Най-проста сметка – една жена, която гледа близнаци, отсъства от работа максимум две години. Ако има две деца едно след друго, ще отсъства четири години. Направете сметката какво печели държавата от това, че тя ще работи през другите две години, и ще видите, че тези 220 лв., които ще се дадат в повече за това, че има две деца, всъщност са спестени, тъй като много малко вероятно е след като има близнаци да има трето дете. Ако пък има такъв случай, той само би трябвало да се насърчи. Нека да излезем чисто от рамката на това какво е логично и кое трябва да се случи. Има и неща, които надхвърлят тази рамка. И конкретният случай е именно такъв.
Аз мисля, че предложението на вашата колежка Христина Христова не може да се облече като лъскаво, може да се облече като справедливо, като нещо с мисъл за децата и за техните майки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов в неприетата от комисията част.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 29, против 16, въздържали се 105.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 98.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 4, който става § 5, и беше докладван от господин Имамов.
Моля, гласувайте.
Системата блокира. Работим вече девет часа и половина. (Оживление.)
Уважаеми народни представители, да продължим с докладване на законопроекта, докато видим дали ще може да бъде оправена системата за гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8, и предлага следната редакция:
“§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 5, т. 1, буква “а”, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не желаете да вземете думата.
Господин Имамов, да докладваме приложенията. Каквато е традицията и практиката не само на този парламент, приложенията не се четат – само Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 и т.н.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Трябва да гласуваме Приложение № 1 към чл. 8, т. 1, Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по приложения 1, 2 и 3. Няма желаещи народни представители.
Да се обърнем отново. Като се обърнахме, какво видяхме? Апаратурата е развалена. (Весело оживление.)
Уважаеми народни представители, ще приключим дотук. Гласуването ще бъде утре сутринта от 9,00 ч.
Както знаете, утре също има извънредно заседание от 9,00 ч. Най-вероятно, бих казал – ако се спазват правилата, започваме с Бюджет 2008.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,23 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Георги Димитров