Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Уважаеми колеги, предстои ни да приемем проекта за програма за последната пленарна седмица на тази сесия на Народното събрание, както беше уточнен на заседанието на Председателския съвет.
“Проект
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
19 и 20 декември 2007 г.
1. Избор на Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
2. Избор на Комисия за защита на личните данни.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
4. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., продължение.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
7. Второ четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации.”
Това е проектът за програма.
Гласувайте този проект.
Гласували 166 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 10.
Програмата е приета.
Ще ви представя предложенията по реда на ал. 3.
Първото предложение е на госпожа Банкова за проект за решение по Закона за бюджета за 2007 г.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, това, което предлагам, е изключително актуално, защото в момента разглеждаме бюджета на Република България. Предлагам Министерският съвет да внесе Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и до приемането на този закон Министерският съвет да не се разпорежда със средствата над предвидените по Закона за държавния бюджет.
Мотивите за това предложение са следните. В края на годината всички видяхме, че над 2 млрд. и 600 млн. лв. се оказаха бюджетен излишък. Този бюджетен излишък е взет от всеки български гражданин. Оказа се, че от всеки гражданин са взети около 350 лв. Този бюджетен излишък се разпределя изключително непрозрачно, скрито от българските граждани. Този бюджетен излишък не отдели пари за най-чувствителните и кризисни сфери в съвременна България – здравеопазването и социалната сфера. Аз бих искала да ви кажа, колеги, че е изключително наложително парламентът да приеме решение, според което именно Народното събрание да може да се разпорежда с бюджетния излишък. И за да опресня паметта на колегите от БСП, ще им кажа, че през 2004 г. колегите от цялата Парламентарната група на БСП са внесли проект за решение, което е идентично с това, което предлагаме с колегата Христов. Впрочем, аз съм актуализирала това предложение.
Колегите от БСП в 2004 г. предлагат Народното събрание да се разпорежда и то да разпределя бюджетния излишък. Това предложение е подписано от Сергей Станишев, Румен Овчаров, Георги Пирински, Емилия Масларова, Ангел Найденов, Янаки Стоилов, Асен Гагаузов, Любен Корнезов и така нататък.
Уважаеми колеги, изключително важно е да бъдете последователни във вашата позиция, да преосмислите сегашната си позиция и да приемете, че бюджетният излишък трябва да се разпределя от българския парламент, а не както става сега – да се разпределя за партийни цели, да се разпределя на близки до властта фирми, на партийни обръчи, за които цялото общество знае.
Призовавам колегите да допуснат нашето предложение за разглеждане в залата. Базирам се на предишната позиция на колегите от БСП – в 2004 г. цялата парламентарна група е подписала това, което сега предлагам. Това е тест, с който вие ще покажете дали сте последователни в политическата си позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, но обърнете внимание, че след 2004 г. бяха направени промени в Закона за устройството на държавния бюджет, по силата на които именно Народното събрание разгледа и гласува решение. Така че Вашата аналогия с 2004 г. е изцяло неуместна.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 22, против 90, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Минчо Христов по въпроса за изтегляне на военния контингент от Ирак.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпросът е изключително актуален, тъй като вчера получихме предложението на правителството за удължаване на срока на действието на нашия контингент в Ирак. Решението, което предлагам на вашето внимание, е за възлагане на българското правителство да започне процедурите по незабавното изтегляне на българския военен контингент от Ирак. Предложението е внесено на 29 март 2006 г., броени дни след изпращането на нашия контингент.
Ще ви спомена част от мотивите. Изпращането на български военен контингент с цел да охранява лагера на бивши ирански муджахидини от групировката “Муджахидин Халк” създава сериозни опасности за живота и здравето на българските военнослужещи там. Евентуалното нарастване на напрежението между Иран и САЩ допълнително ще увеличи риска за българските военнослужещи. Вече имаше заявление, колеги, че първият обект на нападение ще бъде именно този лагер.
Присъствието на български военен контингент в Ирак ще засили опасността от терористични актове срещу военни и цивилни обекти на територията на Република България.
Колеги, и това, което ви прочетох, е напълно достатъчно да гласувате за това предложение. На парламента са необходими десетина минути, за да го приеме. Няма да говоря за прахосването на огромни средства, които ние затриваме в иракската пустиня, докато тук няма пари за пенсии, за заплати, за животоспасяващи лекарства.
Това са колеги, моите мотиви. Мисля, че те са разумни и искрено се надявам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 16, против 85, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, преди да ви направя съобщенията, които са ми приложени тук, моля да чуете едно предложение за допълнение в дневния ред по реда на ал. 5, което си позволявам да направя във връзка с искания, които ми бяха поставени от колеги народни представители.
Става дума за законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Знаете, че този въпрос е актуален в момента във връзка с процедури, които текат във висшите училища. Има два внесени законопроекта – единият е от народния представител Лъчезар Иванов, другият – от народния представител Христо Величков и група народни представители.
Предлагам тези два законопроекта да бъдат включени като точка от дневния ред, евентуално за днешното заседание. Ако не успеем днес – утре, до края на сесията. Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване включването на тези два законопроекта в програмата на работата ни за днешния и утрешния ден – законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Междувременно ще помоля водещата комисия, ако все още не е представила своя доклад, да го представи.
Гласували 152 народни представители: за 131, против 14, въздържали се 7.
Тази точка е включена в програмата, по нея ще се гледат два законопроекта. Ако няма депозиран доклад на водещата комисия, моля това да стане възможно най-бързо.
Съобщения:
На 15 декември 2007 г. от Министерския съвет на основание чл. 7 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. в Народното събрание е внесен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 9-месечието на 2007 г.
С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването. Отчетът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекти за решения в периода от 12 до 18 декември 2007 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за собствеността. Вносители са народните представители Мая Манолова и Иван Гороломов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за избиране на председател и членове на Комисията за защита на личните данни. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за частната охранителна дейност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за агенциите за временна заетост. Вносители са народния представител Йордан Бакалов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител е Министерският съвет. Проекта за решение е разпределен на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси.
Преминаваме към точка първа:
ИЗБОР НА ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Уважаеми колеги, онова, което предстои в крайна сметка да приеме Народното събрание, са два проекта за решения. Единият е за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшият съдебен съвет, другият е решение за избиране на инспектори в Инспектората към Висшият съдебен съвет. Би следвало тези проекти, доколкото те са с технически характер, може би не са ви раздадени, но ще бъдат изчетени. Те са всъщност с позовавания на съответните текстове от Конституцията и Закона за съдебната власт и фактически назоваването на имената на избраните – главен инспектор и инспектори.
Има подготвена процедура за избиране на главен инспектор и инспектори. Ще ви я прочета, за да е ясно по какъв начин процедираме.
За главен инспектор се изисква 5-годишен мандат, изискуемо мнозинство от две трети от всички народни представители. Законово изискване е 15-годишен юридически стаж. За 10-те инспектори се предвижда 4-годишен мандат, пак с мнозинство от две трети от всички народни представители, със законово изискване за 12 годишен юридически стаж, като за пет от тях изискването е и за 8-годишен магистърски стаж от окръжно ниво нагоре.
При положение, че предвиждаме обсъждане и гласуване на едно пленарно заседание, процедурата е следната:
Първо, председателят обявява точката от дневния ред. Тоест, това което вече извърших.
Следва с гласуване да решим на това пленарно заседание, след приключване на съответните обсъждания, да бъде извършено и самото гласуване.
Гласуване на процедурно предложение за допускане в пленарната зала, ако има такива.
След това председателят на Комисията по правни въпроси ще представи доклада на комисията и в доклада се очаква да бъде предложена и процедура на самите обсъждания и гласуването. Господин Стоилов ще направи тези предложения.
След това се дава думата на вносителя на предложението на съответната кандидатура да представи кандидата за главен инспектор. Извършват се разисквания по предложената кандидатура. След приключването на изказванията се обявява дискусията по този въпрос за приключена. Гласуването се извършва, както казах, с необходимото мнозинство от две трети, за да бъде избран, и се огласява съответното решение.
След това предложенията от вносителите за инспектори, разисквания по предложенията, обявяване на разискванията за приключени, след изчерпване на изказванията, и вече изчитане на списъка и извършване на гласуванията.
Това е процедурата, която се предвижда по тази т. 1.
Предлагам да пристъпим към изпълнението на тази процедура.
Има процедурно предложение от господин Агов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тъй като става въпрос за гласуване с класифицирано мнозинство, сякаш моята процедура е повече по начина на Вашето водене.
Искам да Ви помоля от името на Демократи за силна България, господин председателю, да помолите квесторите да извадят от апаратите за гласуване всички карти, зад които няма народни представители. Много Ви моля да се разпоредите. Това е изцяло във Вашите пълномощия и не е необходимо да бъде подлагано на вот в залата, така че да има едно честно и справедливо гласуване за този орган, който за първи път ще бъде избиран в българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предвижда се, както разбирам от колегите, гласуването да бъде може би веднага след почивката, така че тогава да бъдем сигурни, че ще се гласува с картите на присъстващите народни представители.
Давам думата на господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, да представи работата на комисията по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа министри, господа народни представители!
“Комисията по правни въпроси проведе заседания на 17, 18, 23 октомври и на 7 ноември т.г. На тези заседания последователно тя прие правила и проведе изслушване и обсъждане на предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
В заседанията взеха участие министърът на правосъдието Миглена Тачева, заместник-министрите Ана Караиванова и Сабрие Сапунджиева, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев и от Висшият съдебен съвет – Георги Шопов.
За осигуряване на обективност и прозрачност на изслушването, Комисията по правни въпроси прие Процедурни правила за неговото провеждане. Според тях комисията проведе изслушването последователно на кандидатите за главен инспектор и за инспектори в поредност, определена по азбучен ред според собствените им имена. В обсъждането участваха и кандидатите, предложенията за които са направени в срока по § 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт и които отговарят на условията на чл. 42, ал. 2 и 3 от същия закон. На две заседания се изслушаха един кандидат за главен инспектор и 17 кандидати за инспектори, както следва: Ана Караиванова – кандидат за главен инспектор, и кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет – Александър Мумджиев, Анета Соколова, Анита Михайлова, Васил Петров, Виолета Млеканова, Донка Димитрова, Елка Пенчева, Кръстьо Яначков, Мария Кузманова, Милка Варнова-Итова, Минчо Спасов, Незабравка Стоева, Олга Керелска, Петър Михайлов, Светлин Стефанов, Светлина Йолчева и Ясен Тодоров.
Представянето на всеки кандидат включва представяне от вносителя на предложението за него и лично представяне на кандидата, в което се допълват данни от професионалната му биография. Всеки от кандидатите разполагаше с възможност да представи вижданията си за дейността на Инспектората.
От приложените биографични данни на кандидатите и представянето им от вносителите на предложенията за тях е видно, че 12 от кандидатите за инспектори отговарят на изискването по чл. 42, ал. 4 от Закона за съдебната власт в рамките на общия юридически стаж да имат най-малко осем години стаж като съдии, прокурори или следователи в звена на съдебната власт на нива окръжен или апелативен съд, върховни съдилища или съответните им прокуратури, както и в окръжна или Националната следствена служба.
В изложението си госпожа Ана Караиванова в качеството на кандидат за главен инспектор акцентира върху намерението си организацията на дейността на Инспектората да се създаде в кратки срокове. Според нея времето до края на годината дава възможност да се постави стабилна основа за работата на Инспектората чрез приемането на правилника за дейността му, провеждането на необходимите конкурси за експерти, изграждането на администрация и материално осигуряване на този орган.
В изложенията на кандидатите, включително и на кандидата за главен инспектор, се поставиха следните важни въпроси.
Повечето от кандидатите посочиха като съществен недостатък в работата на съдебната власт бавността на производствата. Според тях неспазването на предвидените в процесуалните закони срокове в много случаи се дължи не само на натовареност с дела, но и на недобра организация на работата и ниска взискателност. Правомощието на Инспектората към Висшия съдебен съвет да проверява реда за образуването, движението и приключването на делата позволява да се повлияе положително за преодоляването на този проблем. Съчетаването на това правомощие с предоставената от закона възможност при констатирани нарушения Инспекторатът да сигнализира административните ръководители и Висшия съдебен съвет за предприемане на необходимите мерки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които са допуснали нарушения, ще доведе до подобряване на цялостната дейност на органите на съдебната власт и повишаване на доверието на гражданите към тях.
Като не по-малко съществен проблем в работата на органите на съдебната власт кандидатите посочиха и противоречивата съдебна практика не само в рамките на отделните инстанции, но дори и в рамките на един и същи орган на съдебната власт. Според тях ролята на Инспектората за решаването на този проблем може да се прояви в упражняването на правомощието му по анализ на свършените дела и иницииране на постановяване на тълкувателно решение за уеднаквяването на практиката. Кандидатите подчертаха, че тази дейност на Инспектората няма да засегне независимостта на магистратите, тъй като тя не обхваща проверка на правилността и законосъобразността на постановените актове.
В изложенията на по-голяма част от кандидатите се отдели внимание и на необходимостта от ефективно и тясно взаимодействие на Инспектората с Висшия съдебен съвет и административните ръководители на всички нива в органите на съдебната власт. Необходимо е също добро взаимодействие с министъра на правосъдието, особено в случаите, когато забавянето на работата в съда, прокуратурата и следствието е поради лоши материални условия – недостиг на сгради, техника и др.
Според приетите Процедурни правила след представянето на отделния кандидат народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, имаха възможност да поставят свои въпроси. Наред с конкретните въпроси към отделните кандидати, за да се осигури равнопоставеност между кандидатите и сравнимост на техните отговори, бяха поставени няколко общи въпроса в следните насоки:
- Каква според кандидатите е ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за повишаването на прозрачността и отговорността на съдебната власт и какви конкретни действия би следвало да се предприемат по отношение на съдии, прокурори и следователи, за които има сигнали, че злоупотребяват с правомощията си на магистрати?
- Смятат ли кандидатите, че в съдебната система има корупция и при кои нейни органи тя е повече разпространена?
- По отношение на кандидатите адвокати се постави и допълнителен въпрос: какво поведение биха имали в случаите, когато по отношение на тях в качеството им на инспектори има опит за оказване на въздействие от страна на техни настоящи, особено корпоративни, клиенти?
На всеки от кандидатите се предостави възможност за отговор на поставените му въпроси. По общите за кандидатите въпроси дадените отговори могат да се обобщят в следните насоки:
- Законът за съдебната власт определя правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет изчерпателно и дейността му по отношение на сигналите за злоупотреба с правомощия от страна на магистрати би следвало да се изразят в активност за своевременно уведомяване на административните ръководители на органите на съдебната власт на съответното ниво и Висшия съдебен съвет за направените от инспекторите констатации. Сама по себе си дейността на Инспектората няма да може да постигне желания ефект, ако не е последвана от решителни действия от страна на административните ръководители и Висшия съдебен съвет, които имат правомощия за осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистратите. Само по този начин – чрез съвместни усилия – може да се постигне повишаване на доверието на гражданите към съдебната власт и нейните органи.
- Наличието на прояви на корупция в съдебната власт се признава от част от кандидатите, но то винаги се нуждае от конкретни доказателства. Почти всички кандидати заявиха, че ако в качеството си на инспектори получат сигнали с такива данни, не биха се колебали да сезират с тях компетентните органи – Висш съдебен съвет, прокуратура, за да бъдат проучени и при доказването им да се реализира отговорност по отношение на съответния съдия, прокурор или следовател.
- Кандидатите за инспектори, които към момента на провеждане на изслушването практикуват адвокатска професия, декларираха, че не биха позволили каквато и да е намеса от страна на техни досегашни клиенти в дейността им като инспектори.
В обсъждането на кандидатурите за главен инспектор и инспектори и за начина на тяхното определяне участие взеха народните представители Четин Казак, Иглика Иванова, Борислав Ралчев, Елеонора Николова, Елиана Масева, Борислав Българинов и Янаки Стоилов.
Според Елеонора Николова при обсъждането на кандидатите за инспектори следва да се има предвид, че измежду тях съдиите са показали задълбочено познаване на правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, което показва сериозното им отношение към бъдещата му работа. Тя изрази подкрепата си за кандидатурите на Виолета Млеканова и Кръстьо Яначков, които според нея са показали много добро познаване на работата на съда, което се дължи на дългогодишната им професионална кариера. Елеонора Николова подкрепи и кандидатурата на Анита Михайлова с аргумента, че в хода на изслушването е показала сериозното си отношение към дейността и проблемите на съдебната власт.
В хода на дискусията народните представители обсъдиха въпроса за необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии за преценка на кандидатурите при окончателния избор на инспекторите.
Иглика Иванова предложи при формирането на становищата по конкретните предложения да се имат предвид и органите, и сферите на съдебната власт, в които се е развила професионалната кариера на конкретния кандидат, както и неговата възраст. Според нея кандидатите, които са работили както в следствието, така и в прокуратурата и съда, познават работата на всяко едно от звената и биха отговаряли в най-голяма степен на идеята на закона за членове на Инспектората.
Според Борислав Ралчев и Елеонора Николова смяната на попрището не е добър белег за стабилен професионализъм. Елеонора Николова допълни, че работата като съдия дава възможност за формиране на мнение и за работата на прокурорите и следователите, както и на адвокатите. Борислав Ралчев обърна внимание, че с оглед предвиденото в Закона за съдебната власт правомощие на Инспектората да анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, от съществено значение за инспекторите е способността им в хода на проверката да установят онези факти и обстоятелства, които са предизвикали противоречива съдебна практика.
Според Елиана Масева като допълнителен критерий може да се въведе само изискването кандидатите да не са били сътрудници на Държавна сигурност.
Янаки Стоилов отбеляза, че Законът за съдебната власт не поставя това изискване по отношение на кандидатите и изрази мнение, че такива въпроси е трябвало да се поставят в рамките на изслушването, а не в стадия на финализиране на процедурата по избора. Според него при формиране на становище по отделните кандидатури, освен тяхната професионална биография, следва да се имат предвид отговорите, които кандидатите са дали на поставените им въпроси в хода на изслушването – относно проявите на корупция в органите на съдебната власт, възможността за противодействие на външен натиск и показаната воля да се реагира на сигналите за нарушения в съдебната власт.
Според народните представители от Комисията по правни въпроси с оглед изискванията на чл. 46 от Закона за съдебната власт Народното събрание следва да проведе поотделно избор за главен инспектор и за инспектори. В обсъждането на процедурата за избор се поставиха следните дискусионни въпроси:
1. Относно поредността при изготвянето на списъка на кандидатите се обсъдиха предложения за подреждането им по поредността на внасяне на предложенията, продължителността на професионалния им стаж или по азбучен ред.
След проведеното гласуване, с 8 гласа “за” и 2 “въздържали се” Комисията по правни въпроси прие предложението подреждането на списъка и гласуването на кандидатите да е по азбучен ред.
2. Относно съобразяването с изискването на закона поне половината от инспекторите да имат специализиран стаж като магистрати.
След проведеното гласуване със 7 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържали се” Комисията по правни въпроси прие предложението да се проведе гласуване на всички кандидатури, а за избрани да се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване изискването по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следната процедура за провеждане на избора за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Избор на главен инспектор, съгласно чл. 132а, ал. 2 от Конституцията.
2. Избор на пет инспектори, които отговарят и на изискването по чл. 42, ал. 4 от Закона за съдебната власт. Списъкът на кандидатите, които отговарят на това изискване, се подрежда по азбучен ред. За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискването по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.
3. Избор на пет инспектори, които отговарят на общите изисквания по чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт по списък, подреден по азбучен ред, който включва както кандидатите, които не са били избрани по т. 2, така и кандидатите, които отговарят само на общите изисквания по чл. 42, ал. 3.
За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискванията по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.”
Господин председател, предлагам сега да не чета тези два списъка, да направим това в хода на самата процедура по избора. Мисля, че тези списъци са на разположението на народните представители и сега можем да пристъпим към следващите действия, които обявихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, следва да утвърдим процедурата, която предлага Комисията по правни въпроси. В заключителната част на доклада си господин Стоилов предложи процедурата, която да се следва. За да сме наясно, че точно така процедираме, предлагам да я гласуваме.
Напомням, че той предложи изборът на главен инспектор да бъде съгласно чл. 132а, ал. 2 от Конституцията, след това пет инспектори, отговарящи на изискването на чл. 42 по азбучен ред, след това избор на пет инспектори, които отговарят на общите изисквания, като в списъка се включат неизбраните по т. 2, които са били предложени за кандидати. Това е процедурата, която предложи господин Стоилов. Има ли по нея съображения?
Възниква въпросът, че по т. 2 навярно ще бъдат предложени повече от пет имена за тази квота със стаж над определен минимум в магистратурата, от които ще бъдат избрани първите пет, като се гласува за всички. Ако са 10, ще бъде извършено гласуване за всички 10 и ще бъдат избрани първите пет с най-много подадени гласове. Остават вторите пет, да речем, които се включват във втория списък. Това е, както разбирам хипотезата. Вторият списък е за общото изискване в което ще се включат и неизбраните по по-строгото изискване.
Не виждам желаещи да вземат отношение по предложената процедура.
Подлагам на гласуване процедурата за избор на главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както бе предложено от господин Стоилов.
Моля, гласувайте тази процедура.
Гласували 128 народни представители: за 115, против 10, въздържали се 3.
Процедурата е приета.
Следва да бъдат представени кандидатурите.
Заповядайте, господин Найденов, да представите кандидатурата за главен инспектор.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще ми позволите освен кандидатурата за главен инспектор, която предлагаме от Парламентарната група на Коалиция за България, да представя и останалите кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и членове от 42 до 53 § 7 от Закона за съдебната власт, предлагаме да бъдат избрани следните кандидати:
За главен инспектор – Ана Иванова Караиванова-Давидова, родена на 14 август 1949 г., висше юридическо образование, магистър по право от Софийския университет. Към момента е заместник-министър на правосъдието с дългогодишен стаж в структурите на съдебната власт и Народното събрание.
Следващите предложения са на господин Александър Божидаров Мумджиев, роден на 27 юни 1969 г. Има висше юридическо образование, магистър по право от Софийския университет. Към момента е ръководител на отдел в Столичната следствена служба с ранг следовател от Националната следствена служба.
Следващото предложение е за госпожа Донка Димитрова Тодорова, родена на 7 юли 1947 г. Има висше юридическо образование, магистър е по право. В момента е експерт в Комисията по противодействие на корупцията към Народното събрание.
Следващото предложение е за госпожа Елка Христова Пенчева, родена на 25 май 1955 г. Има висше юридическо образование. Магистър е по право. В момента е съдия в Софийския градски съд с ранг член-съдия на Върховния касационен съд.
Следващото предложение е за господин Кръстьо Иванов Яначков, роден на 10 октомври 1942. Има висше юридическо образование – завършва право в Софийския университет. В момента е съдия от Върховния касационен съд.
Следващото предложение е за госпожа Олга Зафирова Керелска, родена на 25 август 1958 г. Има висше юридическо образование. Завършила е право в Софийския университет. В момента е съдия в Софийския Апелативен съд, председател е на Трети състав в Търговското отделение с ранг председател на отделение във Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Следващото предложение е за господин Петър Кирилов Михайлов, роден на 22 октомври 1951 г. Има висше юридическо образование от Софийския университет. В момента е председател на Пернишкия окръжен съд с ранг съдия във Върховния касационен съд.
Последното предложение е за Светлин Емилов Стефанов, роден на 12 декември 1965 г., с образование право от Висшия институт на МВР. В момента е съдия в Окръжния съд в Шумен с ранг член-съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Уважаеми дами и господа народни представители, освен че предложенията, които правим от името на групата народни представители, отговарящи на изискванията и на Конституцията, и на закона, убедени сме, че това са кандидатури на хора, които се ползват с авторитет, с доверие и в професионалните среди, и в обществото, хора, осъзнаващи отговорността, която биха поели с избора им за главен инспектор, и за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет, хора с решимост да осъществяват дейността си по начин, който би довел до осъществяване на намеренията, заложени от Народното събрание с идеята за създаване на Инспекторат, хора, с решимост да осъществят промените, очаквани от българските граждани.
Призовавам ви да подкрепите кандидатурата на госпожа Ана Караиванова за главен инспектор и на кандидатите, които предложихме за членове на Инспектората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, има направени предложения и от редица други парламентарни групи и народни представители.
Кой би желал да представи кандидатури, които са внесени?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, заедно с колегата Георги Анастасов сме предложили кандидатурата на Светлина Йолчева за инспектор. Тя е адвокат от кариерата, от Врачанската адвокатска колегия, с близо 15-годишен стаж, с разнообразни по вид дела по сфери на интереси. Смятаме, че възрастта й – около 40 години, опитът, който има, и абмицията са достатъчна гаранция, че тя е правилният човек, ако искаме наистина този Инспекторат да свърши работата така, както е идеята, както е заложен като правомощия, и да оправдае надеждите, които му се възлагат.
Това не е партийна кандидатура. Водили сме се изключително и само от нейните професионални качества. Това, което е постигнала, дължи на собствените си амбиции и усилия. Считам, че хората с такива качества са тези, които биха могли реално да придвижат отдавна буксуващата реформа в съдебната система.
Ето защо ви моля да подкрепите тази кандидатура. Смятам я за добър избор и нито ние като вносители, нито вие ако дадете гласа си, ще съжалявате за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви представя накратко двете предложения, които сме внесли от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Първата кандидатура е на госпожа Анита Богомилова Михайлова. Родена е на 2 март 1961 г. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски”, Юридическия факултет през 1985 г. От 1986 до 1988 г. е била младши-прокурор в Плевенската районна прокуратура, от 1988 до 1990 г. е била прокурор в Плевенската районна прокуратура. От 1991 до 1992 г. е била прокурор в Шеста районна прокуратура в София и от 1996 г. досега е адвокат в Софийска адвокатска колегия. Има десет години стаж като прокурор, тоест в съдебната власт. Тя е досегашен член на Висшия съдебен съвет. Има специализации във Великобритания. Била е активен участник в разработването на проекти и програми в рамките на Висшия съдебен съвет. Ръководител е на туининг проект, финансиран от Европейския съюз, за укрепване на административния капацитет на Висшия съдебен съвет и усъвършенстване статута на магистратите. От 2004 г. също е ръководител на проект, финансиран от американската Агенция за международно развитие, “Обучение на съдебни заседатели”. Притежава всички необходими професионални и морални качества да заеме достойно място в новоизбрания Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
Втората кандидатура, която искам да представя на вашето внимание, е на господин Васил Цветанов Петров. Роден е на 4 юли 1948 г. в град Пирдоп. Завършва юридическото си образование в Софийския университет през 1974 г. От 1976 до 1979 г. е главен юрисконсулт в предприятие в Благоевград. От 1981 до 1984 г. е районен прокурор в Благоевград. От 1984 г. досега е адвокат в Благоевградската адвокатска колегия. От 2001 г. досега е член на Висшия адвокатски съвет. Това е юрист с изключителни качества, с дълъг професионален стаж, ползващ се с репутация и реноме специално в адвокатските среди, но и не само в тях. Също мислим, че достойно и пълноценно ще изпълнява функциите на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, ако бъде избран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, колеги. Има ли желаещи?
Има думата народният представител Надка Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми е за кандидатурата за инспектор на Висшия съдебен съвет на Виолета Млеканова. Родена е през 1941 г. Започва кариерата си като районен съдия. Последователно е председател на районен съд, съдия в окръжен съд, председател на Габровския окръжен съд. Със създаването на апелативните съдилища постъпва на работа като съдия в Апелативен съд – Велико Търново. Пенсионирана е от 1 декември т.г. като заместник-председател на този съд. Има 38 години само съдийски трудов стаж. Минала е през всички нива на магистратската кариера. Изключително коректен, почтен, принципен човек. Избирана е преди два мандата за член на Висшия съдебен съвет от квотата на представителите на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Има ли други желаещи да обосноват предложенията си?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ние имаме предложение за инспектор към Висшия съдебен съвет за господин Ясен Тодоров Тодоров. Има висше юридическо образование. Първо завършва руска езикова гимназия и след завършване на юридическото си образование работи единствено и само в следствена служба. Професионалният си опит започва в следствената служба през 1993 г. Бил е следовател във Второ териториално отделение на следствието, в Специализирано криминално отделение, в Шесто, в Десето териториално отделение. Временно е изпълняващ длъжността ръководител на Специализираното икономическо отделение към Столичната следствена служба. През 2007 г. с решение на Висшия съдебен съвет е повишен на място в ранг следовател в Националната следствена служба. Владее писмено и говоримо руски и английски език. В юридическите среди и особено в сферата на наказателното право е известен сред колегите си. Затова смятаме, че е подходящ кандидат за инспектор във Висшия съдебен съвет и с професионалния си опит, който притежава, ще помогне да се развие този институт към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Българинов.
Има ли желаещи да представят внесените кандидатури?
Господин Корнезов споменава една важна подробност, моля за потвърждение.
Официално господин Минчо Спасов внесе свое волеизявление, че оттегля кандидатурата си за член на Инспектората. Мисля, господин Стоилов, че това е доведено до знанието и на членовете на Комисията по правни въпроси, така че тази кандидатура не се включва в списъка на кандидатите, които предстои да бъдат обсъждани и гласувани.
Колеги, има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Корнезов, да обосновете своето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Преди да обоснова своето предложение, позволете ми и аз да приканя вас, народните представители да подкрепите единствената кандидатура за главен инспектор на Ана Караиванова.
Така се случи в живота, че аз започнах като съдия, заедно с Ана Караиванова като прокурор и сме разглеждали стотици дела заедно в залата. Не винаги сме били на едно и също мнение. Понякога съм чел и оправдателни присъди по нейни обвинителни актове. Но тя винаги е била изключително принципен, много честен и достоен юрист и човек. А и след като напусна прокуратурата, винаги е отстоявала законността и аз съм убеден, че това действително е най-достойният главен инспектор в този нов орган, който междупрочем го няма никъде по света. Българско творение е. Натрапено на България.
Позволете ми съвсем накратко да представя кандидатурата на Незабравка Стоева. Лично познавам госпожа Стоева. Тя сега е адвокат в Благоевград. Била е младши съдия, съдия, председател на общински съвет. Госпожа Стоева е на 47 г. и има общо 22 години юридически стаж. От 8 години, заедно със своята практическа дейност като юрист, адвокат, а преди това и като съдия, тя е преподавател в Югозападния университет “Неофит Рилски”, където и аз понякога чета лекции, имам поглед и върху преподавателската й дейност. Така че аз познавам госпожа Стоева и като човек, и като практикуващ юрист, и като научен работник.
Затова се обръщам към всички вас да подкрепим тази кандидатура. Аз съм убеден, че госпожа Незабравка Стоева ще се справи с отговорностите като инспектор в този нов орган, на който толкова много разчитаме за реформиране на нашата съдебна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи да вземат думата, колеги?
Има две кандидатури, внесени от Парламентарната група на НДСВ – на Милка Варнова-Итова и на Мария Кузманова. Кандидатурата на господин Спасов е оттеглена.
Господин Българинов, мисля, че не споменахте Анета Соколова. Потвърждавате ли кандидатурата й?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Потвърждавате кандидатурата и на госпожа Соколова.
Това са кандидатурите, уважаеми колеги.
Имате думата за обсъждане на кандидатурите.
Колеги, обръщам ви внимание, че ви беше представено допълнение към доклада на Комисията по правни въпроси, № 753-03-86 от 27 ноември, именно списък на кандидатите за главен инспектор, тоест една кандидатура, списък на кандидатите за инспектори, които тук са 17 на брой, като извадим от списъка господин Спасов, остават 16. И списък на кандидатите за инспектори, които отговарят на изискването по чл. 42, които са 11. Ще гласуваме първо кандидатурата за главен инспектор. След това ще гласуваме списъка от 11 кандидати за квотата от 5 души с минимален стаж 8 години. И след това ще бъде съставен списък, навярно от 22 души, които ще бъдат кандидати за 5-те места по общата квота, в смисъл без ограничението за 8 години стаж.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да няма спор и оспорвания, процедурата трябва за да бъде ясна - от тези 11 човека, които са в този списък, трябва да изберем 5. Нали така? Ако някой от тях обаче има под 160 гласа, пак ли ще участва в този с писък?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това да е ясно. Може да има и 5 гласа, но пак ще участва във второто гласуване. И може втория път да го изберем, макар че първият път е имал 5 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изборът си е избор.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, за да е ясно кой отпада и кой не отпада. Защото може от тези 11 човека няколко да имат над 160 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава ги класираме по вишегласие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви. Извинявайте, че говоря оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всичко, което е в полза на изясняването сега, за да няма недоразумения после, намирам за допустимо.
Имате думата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Долавяте, че поне към този момент не се очертава много оживена дискусия по тази толкова важна тема и една от причините за това е, че се намираме в много сложна ситуация, предвид настъпилите промени в Народното събрание. Сравнително лесно се приемат решения, когато има ясно организирани парламентарни групи, защото тогава е налице политическата мотивация за определяне на позицията, и много по-трудно особено по такива въпроси, които искат обединяване на по-голямата част от парламента. Затова смятам, че всеки от народните представители трябва да се опита да направи градация между интересите на страната, които в този случай изискват формирането на конституционно предвидената институция Инспекторат, а на следващ план да се постарае да ситуира своите интереси – говоря като представители на различните парламентарни групи в също толкова важните политически сюжети, които се развиват сега и занапред.
Днес сме на финалния етап от процедура, чието начало е заложено още в последните промени на българската Конституция, една от които включваше формирането вече на конституционно ниво на Инспектората, който не е някаква новост сам по себе си, но той е новост като конструкция, която е съчетана със самия Висш съдебен съвет, и като орган, който има конституционно определени правомощия.
След това беше приет новият Закон за съдебната власт и смятам, че негово достижение е това, че той предвиди редица специализирани изисквания за членовете на Инспектората, което дава възможност там да бъдат включени както хора, които непосредствено произлизат от съдебната власт, така и юристи с по-широк профил, за да не бъде този орган изцяло затворен, саморeкрутиран от тези, които са били преди това в състава на тази власт.
За разлика от Висшия съдебен съвет, всяка една от кандидатурите ще бъде преценявана поотделно и мисля, че това е допълнително завишено изискване към хората, които предстои да попаднат в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Не на последно място, това беше наша инициатива, която смятам, че е намерила добър обществен отзвук, която беше подкрепена и от нашите европейски партньори, кандидатите да бъдат популяризирани в по-голяма степен чрез процедурата на изслушване, за да могат да бъдат изслушани, за да могат да им се поставят въпроси - съобразно отговорите им да се придобие допълнителна ориентация и да се формира мнение поне в членовете на Комисията по правни въпроси преди обсъждането и гласуването на днешното заседание.
Положителен факт е това, че ние разполагаме с по-голям брой кандидатури, отколкото трябва да определим. В това отношение заслугата е на народните представители от Коалиция за България, защото те имаха възможност да направят различни предложения, измежду които всички вие и самите ние трябва да определим окончателния избор. Смятам, че днес има възможност измежду подкрепените членове за Инспектората да има кандидатура, която произлиза не само от средите на мнозинството, и то не като доказателство само по себе си, че ако този орган има по-широка политическа палитра, като инициатива ще действа по-добре, а за да има възможност за повече гледни точки, за да е ясно, че при формирането на такива национални институции не трябва да бъде възпроизвеждана границата между управляващи и опозиция, която иначе е резонна в парламентарната дейност, оценката и дейността на правителството.
Обсъждането и гласуването за членове на Инспектората идва недълго след момента, в който беше формиран новият Висш съдебен съвет. Без да създавам някакво напрежение, се чувствам длъжен да отбележа, че някои от първоначалните стъпки на новия Висш съдебен съвет не отговаряха на нашите високи очаквания към момента на неговото формиране. Мисля, че е много важно хората във всяка една институция да могат да доловят обществените нагласи, най-важните задачи, пред които те са изправени.
В тези седмици се появиха коментари, дори критики към някои от разпоредбите на Закона за съдебната власт, и то идващи от членове на Висшия съдебен съвет за това, че недостатъци в закона са предизвикали някои от техните спорни решения, засягащи самата организация на Висшия съдебен съвет. В голямата част не споделям такива възгледи, защото ние нито сме имали намерение, когато сме приемали закона, нито сме записали в закона, че членовете на Висшия съдебен съвет имат статут на магистрати. Това са хора, които имат отношение към управлението на съдебната власт, но не би следвало в две поредни седмици, когато става дума за определяне на тяхното положение, те да се квалифицират веднъж като приравнени към магистратите, а в друг случай – като хора, които окончателно са напуснали съдебната власт, за да могат от това да произтекат и съответните последици, засягащи тяхното положение.
Ето тези въпроси също са източник на недоверие, което понякога пораждат институциите, вместо да се заемат именно с тези най-важни задачи.
Казвам това, защото същите въпроси трябва да бъдат поставени в този момент и към Инспектората, защото решенията на тези членове и начинът на определяне на тяхното положение от нас и от самите тях впоследствие в голяма степен формират доверието и възможностите те да покажат воля за решителна промяна.
Накрая искам да кажа няколко думи само по две от кандидатурите.
Аз съм удовлетворен от това, че за главен инспектор се предлага госпожа Ана Караиванова, която има разнообразна професионална кариера, даваща й възможност да погледне от различни гледни точки към новата си функция на човек, който е бил прокурор, депутат, адвокат, заместник-министър. Във всяко едно от тези качества тя е показвала последователност, утвърждавала се е професионално и е защитавала закона. Мисля, че тези нейни комплексни качества бяха оценени от почти всички членове на Комисията по правни въпроси и смятам, че, ако не се намесят някакви други мотиви, които тук може би няма да бъдат споделени, тя ще получи подкрепата на огромното мнозинство в българското Народно събрание.
Друга кандидатура, на която обръщам вашето внимание, е на съдия Олга Керелска от Софийския апелативен съд, която беше измежду тези няколко кандидати в Комисията по правни въпроси, която също защити амбициите за членство в този нов орган. Искам само да изразя съжаление, че въпреки това тя едва ли ще получи подкрепата на преобладаващата част от мнозинството в това Народно събрание.
Призовавам ви да се отнесем с необходимата отговорност към тази процедура, която е не само сложна, не само с висок праг на изискванията за събиране на необходимите гласове, но и която трябва да покаже, че на тези хора, които предстои да бъдат избрани, се възлагат големи отговорности и че те трябва да са в състояние добре да взаимодействат с Висшия съдебен съвет, с министъра на правосъдието, да имат и достатъчно самостоятелност и категоричност, защото те не само трябва рутинно да проверяват организацията на дейността на органите на съдебната власт, но и да реагират на сигналите за злоупотреби, за корупция, които ще бъдат отправени към тях и от редица граждани и организации в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата пожела господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От всичко, което чухме, и най-вече от така предложените кандидатури, се вижда каква е била целта за поредната поправка в българската Конституция, в която вие заложихте, според нас, един орган, който искате да използвате за политически цели. От тези кандидатури е ясно, че вие искате да политизирате цялата съдебна система. Вие не позволявате да влязат в Инспектората честни и почтени, независими магистрати, а само и единствено хора, които са от номенклатурата на тройната коалиция.
Номенклатурата на тройната коалиция се е вселила навсякъде, във всички йерархични звена на съдебната система. Тя има мнозинство във Висшия съдебен съвет, има мнозинство чрез президента в Конституционния съд, има ръководители на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, има и главен прокурор. Нямаше инспекторат. От днес ще се сдобие и с Инспекторат.
Тук излиза изключително важният и актуален въпрос: къде е независимостта и къде е разделението на властите? Тройната коалиция на практика не желае да има разделение на властите и иска отново да върне номенклатурния подход при структуриране на тези изключително важни за демократичното устройство на държавата институции.
Друг е въпросът и темата е изключително сериозна и голяма – дали изобщо обикновено Народно събрание имаше тези правомощия и трябваше да се занимава с този проблем. По-скоро днешният дебат е свързан с кандидатурите, които вие предлагате. Част от тези кандидатури, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, няма как да скриете, че са чисто партийни кадри. Тези кадри вярно ви служиха – част от тях, да речем, във Върховния касационен съд и сега, когато са навършили пенсионна възраст и са станали на по 65-66 години, вие искате да ги изпратите на заслужен отдих още пет години в Инспектората и така да могат да бъдат там пожизнено. Питам аз: къде в страни от Европейския съюз има магистрати над 70 години? Дори няма конституционни съдии на тази възраст.
Ясно е и от всичко личи, че вашата номенклатура на практика искате отново да я осигурите, така че да проверява по един начин тези, които чрез телефонен натиск им кажете, и тези, които са неудобни.
Аз смятам, че този Инспекторат не може да изпълни функциите си, заложени в закона. Нещо повече, казано е, че всички сигнали за злоупотреби с правомощия от страна на магистрати би следвало да се изразят в активност за своевременното уведомяване на административните ръководители на органите от съдебната власт на съответното ниво и Висшия съдебен съвет. Кой кого ще уведомява? И защо се опитвате да заблуждавате обществото? Ами, те са едни и същи – те са избрани от едни и същи хора, отчитат се при едни и същи хора и служат на едни и същи хора, тоест съдебната система е изцяло политизирана.
Всяка управляваща партия е правила опит да подчини съдебната система на управляващото мнозинство, но това, което вие правите, минава всякакви граници. Отивате към тотална власт и то тотална политическа власт в съдебната система, която на практика не може да се контролира нито от парламент, нито от гражданско общество. Оттук насетне и след този избор съдебната система става изцяло подчинена на номенклатурата на тройната коалиция. Никой повече в България няма да ви вярва, че вие искате да правите истинска реформа в съдебната система. Тези кандидатури тук, които предлагате, това са партийни кандидатури, скрити на съответни постове в съдебната система. Колкото и да се опитвате да ги хвалите, дори и на вас не ви върви в тези хвалебствени слова. Нямате достатъчно мотиви, с които да докажете в полупразната пленарна зала, че тези хора наистина са независими и наистина могат на служат на закона.
Затова аз смятам, че би било редно да направите всичко възможно поне малко да измиете срама, който лепнахте на съдебната система. Това може да го направите, когато оттеглите тези кандидатури днес и се опитате заедно с всички парламентарно представени групи на паритетен принцип да се структурира Инспектората. Само паритетния принцип може да осигури някаква демократичност. Всичко останало е квоти и е партиен диктат. С този партиен диктат вие ще принудите в следващото Народно събрание, когато ще има демократично мнозинство, този Инспекторат да бъде сменен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, предлагам все пак да възприемем ориентировъчно 5 минути като време за изказванията като процедура, която прилагаме при разглеждане на проекти за решение. Най-общо да се ориентираме докъм 11,00 ч. дискусията да се постараем да приключи. Предлагам ви това като работно правило, разбира се с възможността да се прехвърлят петте минути за минута-две, когато това се налага на оратора, но да се придържаме към това разбиране.
Госпожа Манолова има реплика към господин Янев.
Имате думата госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Янев, предполагах, че освен дежурните приказки, които използвате във всеки един дебат, който касае съдебната система, ще включите и нещо по-конкретно или най-малкото – след като не внесохте собствени предложения, ще сте се запознали с предложенията, които направиха другите парламентарни групи.
Всъщност, най-голямото доказателство, че в случая не става дума за партийни квоти и за политическо вмешателство е в професионалните биографии на всеки един от представените магистрати. Мисля, че е доста нахално без да сте прочели техните професионални биографии в момента да ги принизявате и да твърдите, че тези уважавани в своите среди магистрати са хора, които имат различни политически обвръзки.
Най-малкото не е коректно към предложените кандидатури още повече, че с подобно поведение Вие се опитвате да дискредитирате самата идея за реформа в съдебната система.
Всъщност, доказателството, че за първи път парламентът се опитва да реализира на практика идеята за повече прозрачност, независимост и контрол в съдебната система чрез новия орган е заложено в процедурата, която беше извървяна. Ако наистина проявявахте интерес към това, което се случва, освен обичайния популизъм, можехте да вземете участие в заседанието на Правната комисия, където всеки един от предложените магистрати освен с подробно запознаване с неговата професионална биография сподели своите виждания за развитието на съдебната система и за дейността на новия орган. Вие не направихте това и се ограничихте в обичайните си приказки за нарушение на Конституцията и за опит за вмешателство в съдебната система. Напротив, проблеми в съдебната система има. Ние ги казахме ясно и в изработването на новия Закон за съдебната власт, и в промените на Конституцията. Това, което се опитваме да направим в момента – ние от управляващото мнозинство, и се надяваме с подкрепата на опозицията, е тези наши усилия, тези наши първоначални намерения да бъдат финализирани с избора на едни достойни магистрати в най-важния орган в съдебната система – Съдебният инспекторат. Надявам се, че Вие все пак ще се включите, ако не Вие, то Вашите колеги, които наистина искат да се промени съдебната система, по един по-конструктивен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Янев, заповядайте за Вашата дуплика.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Не ние, а вие дискредитирахте независимостта при избора на Инспекторат, госпожо Манолова, и вашите хватки, партизански договорки седмици наред. По 4-5 пъти на ден внасяхте, изнасяхте, договаряхте, вкарвахте точки и изкарвахте до момента, до който спазарите и част от опозицията. Тя между другото никога, особено определени колеги не са били опозиция, за да може да ви минат предложенията. Така че тези дежурни приказки ги казвайте някъде на друго място.
А това, което искате да ме репликирате, изобщо не отговаря на истината, защото съм чел целия стенографски протокол на вашата комисия и от него е ясно, както подчертах преди малко, че гузната ви съвест не ви позволява дори солидно да аргументирате тези кандидатури, които и вашата партия БСП предлага. А що се касае за самата структура на Инспектората, за вас е много хубаво, вие бихте искали да създадете и Инспекторат на Инспектората, за да може да набутате още партийна номенклатура. Ние живеем в държава на парадоксите, където няма пари за учители, няма пари за пенсионери, няма пари за тези, които заслужават, но има пари за раздути щатове на номенклатурни длъжности, които навяват онова време отпреди 10 ноември, където по партийни заслуги ги слагахте там, за да ви бъдат верни.
А що се касае до така представените кандидатури, ако се види, ще разберете, че генезисът им е един и същ. Генезисът им е червен, генезисът им е номенклатурен и то от тази номенклатура, която е била винаги най-вярна и най-раболепна, така че няма смисъл да ме убеждавате в тази посока.
Като заключение бих искал само това да кажа, че с този избор вие окончателно показвате, че искате да държите под политически контрол цялата съдебна система. Не искате по никакъв повод да разберете и да чуете, че все пак би било редно да се направи необходимият компромис. Не може да се обръщате към опозицията: “Аз вярвам, че вашите колеги ще подкрепят и ще гласуват.” Никога няма да гласуват! Може и да има няколко кадърни измежду всички предложени, но самата процедура на предложение, самите партийни договорки дискредитират самия избор, а оттам ще дискредитират и цялата институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Управляващото мнозинство притеснено за бъдещето прави три неща. Първо, заема позиции във властта и ги конструира така, че да бъдат трайни и да издържат и следващо мнозинство на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И вие така направихте.
ИВАН КОСТОВ: А, и ние сме били направили така, тоест не го отричате.
Срам и позор е и няма нищо общо с отговорностите, за които вие говорите, че сте поели и че се опитвате да правите реформа. Самата ви реакция показва това. Вие се опитвате да заграбите власт, която да е недосегаема, да конструирате такава власт.
Второ, правите го по най-разхитителния начин за българския данъкоплатец, по безобразен начин го правите. И го усещат някои честни измежду вас, защото нетърсеното от никой оправдание издава гузност на колегата Янаки Стоилов, който каза, че нямал нищо общо. Как да нямате нищо общо с това, което направиха избраните от вас членове на Висшия съдебен съвет?! Кой носи отговорност за това, което предприеха?! Това е срамно и позорно поведение. Кой носи отговорност, че са го направили? Разбира се, тези, които са ги гласували тук.
Вие правите всичко по най-разхитителния, по най-безобразния и най-безжалостния за данъкоплатеца начин. По най-скъпия начин го правите и се вижда как го правите: недосегаеми позиции за много пари, разхитително и непременно партийно разпределени. Това правите вие, какво друго правите?! Нали Инспекторатът щеше да бъде независима част от независимия контрол.
Ние ви предлагахме друго: Инспекторат към министъра на правосъдието – засилен. Предлагахме ви дори Прокуратурата да бъде в изпълнителната власт, за да има отговорност, за да има преценяване на действията ви утре като управляващи. Обаче тези хора вие ги монтирате високо и недосегаемо, така че да не може никой да им търси сметка утре за безобразията, които ще направят в съдебната система. Начинът, по който конструирате тези неща, начинът, по който избирате това, доказва тези ви намерения и реакцията ви сега в залата доказва точно това. Носите цялата отговорност! Носите цялата отговорност и за поведението на Висшия съдебен съвет – изобщо не си правете илюзии, и за поведението на съдебния Инспекторат, което ще цъфне утре. Ще цъфне утре по същия безобразен начин, по който цъфнаха избраните от вас членове на Висшия съдебен съвет.
Конструирате съдебния Инспекторат в момента като трипартийна машина за контрол върху съдебната власт. Това правите и не го криете, и го правите пред очите на всички ни. И тази машина изграждате на аритметичен принцип. Жалко, наистина много жалко. Кършат се ръце сега защо е загубено мнозинството от двете трети, и се намери – с някои се споразумяхте тук от опозицията, която ще ви съдейства. Срамно е, че се стига до това нещо. Срамно е, че падат така маските точно преди Коледа.
По отношение на процедурата. Не знам, господин председател, кой ще поеме отговорността, че Вие спирате разглеждането на бюджетния закон на страната, часове преди да приключи последната работа на Народното събрание и отваряте този дебат. Защо го правите?! Има просто обяснение: защото трябва да се спазарите, защото трябва да накарате хората да дойдат тук, дори и тези, които не желаят да гласуват, трябва да ги принудите да влязат в залата, за да ви послужат като машинка за гласуване. Заради това го правите. Защото кой иначе здравомислещ и отговорен депутат и управляваща парламентарна група ще рискува приемането на бюджета, отваряйки такъв дебат?! Сега всичките мои колеги ще искат да се изкажат, предполагам, че от опозицията много други и навярно някой от вас ще се опита да защити това. И колко време ще отиде? Вие не можете да спрете този дебат.
Как може, от процедурна гледна точка толкова е важна значи, толкова е важна тази власт, тази недосегаема в следващите години власт. Толкова е важен контролът върху съдебната система, че всичко си струва да се постави на карта. Всичко си струва да поставите в покера, който играете помежду си. Впрочем вероятно покер, който играете и вътре в БСП, защото се вижда, чува се, какво сте се разправяли и че ще се опитате тук с голямата машина да отрежете квотите вътре помежду си.
Накрая, съвършено очевидно е, господин председател, че в залата няма 160 народни представители. Ние искаме да поставим от името на Демократи за силна България процедурното предложение за поименно гласуване, за да се види има ли ги тези гласове или ще се злоупотреби, както винаги става, с гласуване с чужди карти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, както добре съзнавате, аз не мога да наложа никаква точка за разглеждане в Народното събрание. Това е решение на Народното събрание и аз нямам никакво основание да не допускам за гласуване за включване в дневния ред на никаква точка. Така че упрекът Ви е съвършено неоснователен.
Що се отнася до процедурата на гласуване, както стана дума, то се предлага да бъде от 11,30 ч. Тогава ще имате възможност да направите процедурните предложения за начина на гласуване. Нямам никакво намерение да ограничавам въобще дебата. В тази пленарна седмица има достатъчно време. Ние гласувахме два дни заседания но има и петъчен ден. Ако се наложи, ще заседаваме и в петък. Така че дискусията по всички включени в програмата за седмицата точки ще бъде изпълнена, както правилникът го изисква.
Господин Стоилов желае да направи реплика.
Бях длъжен да дам тези пояснения във връзка с отправените към мен от господин Костов упреци.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, нищо гузно няма и е много ясно, че аз като представител на мнозинството, особено като председател на Комисията по правни въпроси в това си качество нося политическа отговорност дори и за действията на новоизбрания Висш съдебен съвет. Но в чисто персонално качество тази отговорност аз не я нося, защото е ясен начинът, по който всеки се е произнесъл по този проблем.
Тези неща трябва да са добре премерени, защото ако мерим отговорностите, вие имате много по-голям дял за отговорността за днешното състояние на съдебната власт, защото сте имали по-силни позиции, с които сте влиял при нейното формиране. Затова недейте да говорите като новопристигнал по тази тема.
Иначе част от проблемите, които се поставят, могат да бъдат поставени, защото действията вчера не са оправдание за възпроизвеждането им, ако те носят наследени недостатъци.
По отношение на конструкцията на Инспектората – знаете колко сложен беше дебатът, колко вътрешни и външни фактори влияеха в него, как позицията на вашата група беше една в определени моменти и различна в други, как тя влияеше на тези отвън, които трябваше да формират българската позиция, защото трябваше да се търси балансът между независимостта на съдебната власт и нейната отговорност. Решението, което се прие, беше нетипично, но изглежда беше единствено възможният баланс в калкулирането на всички тези фактори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Костов? Не виждам.
Господин Костов, заповядайте за Вашата дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Стоилов, как носите отговорността, ако не лично?! Как, ако не лично?! Как я носите? Носите я тук, като сте с партийните си колеги, другари, а като излезете навън – не я носите. Така ли? Тук в залата я носите партийно, а иначе, лично – когато Ви попита жена Ви: „Янаки (тя сигурно не казва „господин Стоилов”), ти носиш ли отговорност за хората, гдето направиха тези безобразия?”, Вие какво казвате? „Не, в къщи аз лично не нося отговорност!”. Така излиза. (Реплики в блока на КБ и ДПС.)
Защото хората като мен и изобщо стоящите в дясната част си носят отговорността само лично. Ние другите неща не ги знаем.
А сега по повод на това, което казах. Вярно е, че съм бил на по-високи позиции. Върнахме се от тези позиции в опозиция с поуката как трябва да продължи реформата в съдебната система. Предложихме ви най-радикалните неща. Предложихме ли ви? Предложихме ли прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, имайки предвид точно този негативен опит? Предложихме ли ви го? Предложихме го, защото искахме държавното обвинение да има отговорност. Вие защо не го приехте?! (Реплика на господин Янаки Стоилов.) А имахте тези позиции! Предложихме ли ви Инспекторатът да бъде към министъра и да не се конструира нов орган, а да се засили този, който съществува?! Предложихме ли ви го, точно изхождайки от тази материя, която ви излага всички, която като избрахте Висшия съдебен съвет, първата й работа беше да се погрижи за високите си заплати и обезщетения?! Познаваме тази материя. Дойдохме, поучени от горчив опит и искахме да направим всичко възможно тук това да не се повтаря, а реформата да тръгне в правилна позиция.
Как отговорихте на това нещо? Как отговорихте?! Вие излизате и ме карате мен отново да се обръщам назад, да нося отговорност. Ето, донесъл съм отговорността и съм направил предложенията. Колегите са застанали и никога не сме имали друга позиция. В това отношение не бива да злоупотребявате. (Реплика на господин Михаил Миков.)
Демократи за силна България винаги са били съвършено наясно и никога не са подкрепяли идеята да има независим контрол върху независимата съдебна власт. Никога не сме имали такава позиция. Така че понесете си лично отговорността, защото няма друга формула. Може би е имало преди 1989 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние се намираме в тази патова ситуация поради това, че сбъркахме такта в Четвъртата поправка на Конституцията. Никой не може да отговори сега в залата защо Висшият съдебен съвет се избира с обикновено мнозинство, а Инспекторатът, който е помощен орган по принцип към Висшия съдебен съвет и мястото му трябва да се намира там, се избира с квалифицирано мнозинство. Това е поради опита да се прикрие нещо много важно и същностно – че ние делим магистратите на червени, на сини, на жълти, макар че вече сините не играят. Мисля, че това е най-погрешният сигнал, който отправяме към обществото и магистратурата – квотния принцип, по който беше избран Висшият съдебен съвет. Нека да си спомним, че там ставаше дума за персонални назначения, персонален избор, а те бяха гласувани ан блок. Това беше точно за да не стане никаква дискусия и да се види, че на опозицията не беше дадена възможност въобще да участва в състава на Висшия съдебен съвет от изборната квота. Това гласуване ан блок искаше да прикрие точно това и няма как сега в този дебат ние да не го напомним. Защото съотношението 8:5:3 показва по един недвусмислен начин, че ние така се отнасяме към магистратурата, която е деполитизирана по закон.
Квотният принцип ни изправя сега пред ситуацията да търсим 160 човека мнозинство за една дейност, която по същество е дейност, която трябва да обслужи Висшия съдебен съвет. Това е този преглед на делата, който ще ни покаже… (Реплика на господин Михаил Миков.)
Не съм съгласна с Вас, господин Миков. Ще можете да ме репликирате. Това е орган, който трябва да провери свършените дела и да види къде има много груби грешки, които се дължат на неквалифицирани магистрати или на това, че практиката е изкривена по други причини, съответно че има различна практика по дела и да сезира министерството, съответно Висшия съдебен съвет за това, което е установил.
Няма никакъв смисъл този Инспекторат да се избира с квалифицирано мнозинство, защото това е институция, позната само на България - един инспекторат, който е бил към министъра на правосъдието, който е работил добре и преди 9 септември, и след 9 септември, и е бил много качествен, вършил си е работата. Затова аз винаги съм подкрепяла необходимостта да има инспекторат. Не се отмятам ни на йота от това, че инспекторат трябва да има, само че неговото място (тъй като вече министърът е част от изпълнителната власт и имаме Съдебен съвет) е към Съдебния съвет. Всичките драми и политизиране, които сега се случват, щяха да бъдат избегнати, защото един избран качествен Съдебен съвет щеше да се погрижи да се състави инспекторат, който да си върши работата.
Аз искам да кажа, че в списъка, който ни е представен, и сред колегите, които ние изслушахме в Правната комисия, има безспорни професионалисти, хора, които ще жалонират както трябва дейността на този Инспекторат с новия смисъл, който вложихме с Четвъртата поправка на Конституцията и който най-вече обществото ни налага. Магистратите трябва да знаят, че техните актове не ги ядат само мишките, а има шанс да бъдат проверени и да се разкрият много драстични нарушения.
При изслушването обаче на колегите аз лично се сблъсках с две откровено партийни кандидатури. Една от дамите заяви, че една политическа сила е много доволна от нея. Тя разбира, че нейната работа е била много високо оценена от политическата сила, поради което сега е предложена за друг висш орган към съдебната власт – към Инспектората. Друга дама, след като е пенсионирана на определена позиция във висшата държавна администрация, поради това че е обслужвала определени поръчки сега получава като бонус възможност да бъде инспектор. За такива кандидатури аз няма да гласувам. Но ще гласувам за качествени магистрати, които с целия си жизнен път са показали, че служат само на закона и които трябва действително да жалонират една дейност, която ние очакваме и която внушихме на обществото, че ще даде този резултат, който ни е необходим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Мнозинството, управляващата коалиция явно днес ще бере ядове. Всички сте загрижени, но няма да ви жалим, защото сте посели много ветрове и оттук нататък тепърва ще жънете бури.
Когато “Атака” се обяви против поправката в тази част на Конституцията, ние сме имали предвид нещо. Ако ви направи впечатление тогава в изказванията на представителите от “Атака”, за първи път се постави най-големият и най-важният въпрос за съдебната система – нейната деполитизация. Защото ако българската система е в тежко състояние 18 години след началото на прехода, то причината е, че тя е силно политизирана. Примерите в това отношение са страшно много – като се започне от по-предишен прокурор, мине се през предишен прокурор и се стигне до настоящ прокурор, от предишен председател на Върховния касационен съд и до сегашния председател на Върховния касационен съд. Да не говорим за председателя на Върховния административен съд, да не говорим за Анелия Мингова във Висшия съдебен съвет. Продължава и продължава да се политизира съдебната система точно затова, защото политическите сили поставят свои кадри в съдебната система, ръководейки се от стария принцип “наши хора” във всички органи, на всички позиции – нещо, което БСП го владее в една много висша степен.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи нещо за кака Златка!
ПАВЕЛ ШОПОВ: БСП е номенклатурна партия, била е такава и ще бъде. А ДПС, позовавайки се на този челен опит, добре следвайки практиката на БСП, по един чудесен начин в кавички ДПС се справя с това да поставя свои хора на възлови позиции, в случая в съдебната система. Третият, вече младши представител на тройната коалиция – НДСВ, неумело, несръчно, но все пак се опитва да подражава и да го прави, да окопава свои хора и да ги подготвя за времето, когато тези партии няма да бъдат във властта и няма да бъдат управляващи.
Тук се говори малко безадресно и от страна на представителите на опозицията за това, за което аз ще ви дам примери и то не от другаде, а от това, което се разви и което стана в самата Правна комисия.
Ние от юридическите среди се знаем от Юридическия факултет най-вече на Софийския университет, кадрите от който в момента са хората, които са на челните и най-важните позиции в съдебната система, но това е друг въпрос. Аз няма да се спирам на това какво знаем за един или друг от тези представени кандидати, ще се позова на думи, които изрекоха някои от тези кандидати не другаде, а в самата Правна комисия.
Ще цитирам думите и на господин Миков от протоколите що се касае за госпожа Караиванова – че госпожа Караиванова има професионална, защо не и политическа биография, без това да е в лошия смисъл. Да, но това не било, казва господин Миков, притеснително. Притеснително е, господин Миков, страшно притеснително е хора с такава политическа биография да влизат в съдебната система и да бъдат отговорни магистрати и фактори в нея. И тук изхождам от едно мое верую: от съдия се става политик, от прокурор се става политик, но от политик не се става съдия, не се става магистрат, не се става важен човек в съдебната система. Има един път, пътят е еднопосочен. Не може след като си бил член на висшето ръководство на партията, имам предвид вашата, но това се отнася до всяка друга партия, член на нейното ръководство, заместник-министър, каквато е госпожа Караиванова от две години, бивш депутат от БСП, да легнеш като политизиран и на сутринта да се събудиш като деполитизиран. Това никое човешко съзнание не може да го направи, такъв феномен няма. Затова когато решиш да си смениш професията от юридическа, от магистратска в политическа, ти правиш един път завинаги генерален избор.
Моите уважения към госпожа Караиванова, която познавам, но тя за вас ще бъде пълномощник на Централния комитет на партията и нищо друго. Тя ще осъществява линията и политиката на Висшия партиен съвет във Висшия съдебен съвет, както госпожа Мингова ще осъществява политиката на висшия орган на Национално движение Симеон Втори във Висшия съдебен съвет. Друго не може.
И нещо още по-фрапантно, още по-скандално, колеги. Ще прочета думите на Анита Михайлова, предложена от Движението за права и свободи. Тя казва едно към едно: “Искам да споделя, че тук съм по две основни причини – тоест тя е кандидат за член на Инспектората – първата, че получих висока оценка от Движението за права и свободи за работата ми като член на Висшия съдебен съвет”.
Колеги, за какво става дума?
И още нещо: “Съвместната ни работа в тези години – има предвид с ДПС – показа една абсолютна толерантност от тяхна страна и никакво вмешателство в пряката ми работа във Висшия съдебен съвет. Затова не е без значение каква оценка ми е дадена – забележете! – от Движението за права и свободи”.
Тук има хора с правно съзнание, има хора, които не са юристи и нямат правосъзнание. Но аз се обръщам към тези, които са юристи и които имат правосъзнание: за какво става дума? Каква оценка? Как се дава оценка? От кой орган на ДПС е дадена тази оценка? От Ахмед Доган или от ръководството на ДПС? На какъв форум е станало това? Под каква форма? И затова досегашният, смененият вече Висш съдебен съвет е един от органите в България с най-печална слава, с най-тежка корупция в него, защото ДПС е кадрувало, давало е оценки, занимавало се е пряко, следяло е работата на членовете на Висшия съдебен съвет.
И аз очаквах поне колегите от БСП, Янаки, към теб се обръщам: дайте им акъл на тези хора, обяснете им да оттеглят тази кандидатура, за да не стават за срам, за да не стават за резил.
Аз очаквах, че тази кандидатура ще бъде оттеглена, че тя ще бъде дръпната, защото вижте, това е черно на бяло, това е официален протокол… (Реплики от ДПС.) Не ме заплашвайте! Не ме заплашвай, кой си ти, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Шопов, ще Ви отнема думата. Това минава допустимата граница. Моля да приключвате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще ме заплашва!
Коректното, нормалното беше тази кандидатура да се оттегли. Те няма да я оттеглят, разбира се, казвам го на вас от БСП, защото те действат силово, те ви извиват ръцете. Сигурно и вас ви е срам от това, което стана в Правната комисия, в която 20 души членове и други, стоящи отстрани – кой заместник-министър, кой член на Върховния административен съд, като хитри услужливи лисици стояха отстрани, клатеха глави и не обърнаха внимание на това изказване. Никой не реагира освен Елиана Масева от ДСБ. Никому не направи впечатление това изказване! Защото цялото съзнание е увредено, защото няма категории, няма морал, няма понятия, които за вас имат значение и стойност. Затова кандидатурата си мина, тя беше представена, влезе в списъка и е представена днес за гласуване. Става дума за нещо, което в една нормална държава би предизвикало грандиозен скандал. Но до този момент, за два месеца откъслечно в 1-2 вестника стана въпрос по темата. И това беше всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Какво правим днес? Днес сме изправени пред финален акт на това, което цяла година Народното събрание, пак казвам, не без съдействието на народните представители от опозицията върши като съдебна реформа.
Първо, промяна в Конституцията, приета с над 180 гласа. Второ, нов Закон за съдебната власт, предвиждащ уредба, конституционно транспониране на разпоредбите на Конституцията на ниво закон, за да се изградят два нови органа – постоянно действащ Висш съдебен съвет и Инспекторат. Трето, попълване и формиране състава на постоянно действащия Висш съдебен съвет. Четвърто, избор на Инспекторат. Пред това сме изправени днес. ДСБ бяха противници на конституционните промени, това са хората, чиито подписи стоят под блокиращото Решение № 3 на Конституционния съд. Те поискаха това. Къде е господин Костов? Подписът му стои! С Решение № 3 в предишния парламент, вие, уважаеми дами и господа от ДСБ, поискахте и Конституционният съд каза, че реформи в съдебната власт могат да се вършат само от Велико Народно събрание. И всичките ви приказки за прокуратурата към изпълнителната власт, всичките ви други приказки! Никой няма да избяга от своята отговорност.
Всъщност нашите европейски партньори, специалистите по Конституцията, които консултираха промените в Конституцията, също имаха по-радикални виждания. И ние ги имахме, и предишното мнозинство в 39-то Народно събрание ги имаше. Но вие, уважаеми дами и господа, блокирахте реформата. И сега ние търсим създаването на един орган, който не е орган на контрол - явно в ДСБ приемате всичко като контрол - защото контролът непременно означава и правомощия по наказване. Става въпрос за орган по отчетност и отговорност, който трябва да информира Висшия съдебен съвет, Народното събрание, забележете, обществото за кирливите ризи на съдебната система. И вие сте против създаването на този орган!
Всъщност нищо чудно няма в позицията и на господин Шопов, и във вашата. Защото вие не подкрепихте съдебната система да стане по-отчетна чрез промените в Конституцията. И ако ние ви бяхме слушали, България днес щеше да има предпазна клауза по правосъдие и вътрешни работи.
Защо така панически се опитвате да блокирате избора на Инспекторат? Защото много добре разбирате, че през януари ще има оценка на напредъка по Глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Много добре го разбирате! Ние сме поели ясни ангажименти, заявени пред нашите европейски партньори, че до края на годината трябва да се направят промените в Конституцията, да се приеме Закон за съдебната власт, постоянно действащ Висш съдебен съвет, Инспекторат. Краят на годината е след няколко дни. И затова, уважаеми дами и господа, днес се намираме в тази точка от дневния ред.
Кой носи отговорност, включително и за Висшия съдебен съвет? Вие много добре знаете, че мнозинството във Висшия съдебен съвет е избор на съдебната система. И доста цинично е да прехвърляте цялата отговорност. Защото аз се поинтересувах и от позициите вътре във Висшия съдебен съвет. Мисля, че ние няма защо да се срамуваме от поведението на наши членове, избрани от Народното събрание, включително по отпушване на дисциплинарни производства, които години наред бяха забатачени. Скандални случаи на магистратски прояви! Същият този Висш съдебен съвет ги задвижи, няма да цитирам имена.
Уважаеми дами и господа, не става въпрос за властова позиция. Обръщам се към госпожа Николова, която винаги е имала подкрепящо и добронамерено отношение към съдебната реформа. Защо приехме две трети мнозинство? - С ясното разбиране, наше и на нашите европейски партньори, че такова мнозинство дава възможност за по-широко участие и на опозицията в избора на този орган, отколкото едно обикновено мнозинство. Да, но ако опозицията е против съдебната реформа? Ако опозицията е на ниво мислене статус на съдебната система от ранната декомунизация, господин Шопов, когато вие с лопатата изривахте кадърни магистрати в началото на 90-те години с господин Костов и други имена - някои живи, някои, отишли си от този свят?
Поставяте въпроса за госпожа Караиванова, която като прокурор е гледала дела срещу висшата номенклатурата и преди 10 ноември и имала смелостта да внася обвинителни актове в съда и която и сега като заместник-министър, като адвокат с нищо не е опетнила името си. Защо? Защото тя има политическа биография? Разбира се, че и професионалната и политическата биография на даден човек имат значение, когато застава тук в Народното събрание. Защото много неизвестни, които смениха в началото на 90-те години съдии и прокурори, докараха съдебната система дотук. Мога да изброявам имена. Мога да изброявам имена на съдии, които приемат, че 60 кг амфетамин е за лична консумация. Или редица реституционни преписки, ако разровим архивите на съда през тези 17 години. Вие искате всичко да остане постарому.
Уважаеми дами и господа, вкарахме тази точка в дневния ред с ясното съзнание, че не можем да постигнем резултат без участието на тези народни представители от опозицията, които чувстват върху себе си отговорност за някакво движение, за някаква промяна в съдебната система. И не сме разчитали, че деструктивната позиция на ДСБ по отношение на съдебната реформа, лицемерната позиция – да говориш, че искаш големи реформи на конституционно равнище, а да подпишеш подписката и да поискаш Конституционният съд с Решение № 3 да затвори, да канцелира възможностите на обикновено Народно събрание да променя Конституцията в частта съдебна власт, това е лицемерна позиция. И да разчитате, че хората, гражданите не разбират това! Разбират! Не само въпроса на съдебната реформа разбират, те няма да ви възложат отговорността за никоя реформа. И изборните резултати на няколко поредни избора показват каква отговорност възлагат българските граждани на вас. Иначе имате право на идеи, много от вашите идеи апропо сме приемали, когато са разумни. Но това деструтивно, крайно поведение на деструкция, на разбиване – ако можем, ще провалим Конституцията в бързата й процедура 180 гласа, ако можем, ще попречим на избора на Висш съдебен съвет, ако можем, сега ще попречим да се избере Инспекторат.
В крайна сметка това също се вижда от гражданите и освен от гражданите то се вижда и от нашите европейски партньори.
В крайна сметка вие търсите и говорите за разхищения на пари на данъкоплатеца. Вие не искате тук, в Народното събрание, след 6 месеца да дойдат главният инспектор и инспекторите и да кажат какви проверки са извършили, какви нередности са констатирали. Вие не искате тяхната постоянна дейност към Висшият съдебен съвет да започне след Нова година, да се структурира тоя орган. Вие искате безотчетност на съдебната система. Вие искате и я разглеждате като някакъв ваш бастион. След 17 години, уважаеми дами и господа, въпросът за политизацията въобще не стои по тоя начин, по който вие си го представяхте преди 17 години и заради който унищожите съдебната система. Апропо, така се случи и със земеделието, и с други сфери. Но там присъдата е вашата отговорност и броят ви, който отразява доверието във вашата отговорност във българските избиратели. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Миков, ще трябва да се извините и да върнете част от аплодисментите обратно, защото решението, за което говорите Вие, на Конституционния съд беше поискано от Никола Филчев …
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И вашата група.
ИВАН КОСТОВ: … като защитна реакция на собствената му позиция във властта. Филчев поиска това решение, така че не го стоварвайте на никой друг. Бъдете коректни.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кой назначи Филчев?
ИВАН КОСТОВ: Вижте, по отношение на господин Филчев нещата отдавна станаха много ясни – и кой го назначи, и кой го изпрати посланик, и кой му даваше задачите да злоупотребява с властта си, за да води политически процеси и да преследва невинни хора. Всичко това се вижда вече. Виждат се загубените му процеси, виждат се оправданите хора, при това политически лица. В тези 3,5% на оправданите влизат всички нападнати и атакувани по поръчка от Филчев хора, участвали в управлението 1997-2001 г.
А сега обратно на въпроса за Инспектората.
По отношение на деструкцията. Господин Миков, ние ви предложихме този Инспекторат, много силен, но в ръцете на министъра на правосъдието. Защо да не е в ръцете на министъра на правосъдието сега ще Ви обясня. Защото вие искате недосегаем контрол върху съдебната власт. Недосегаем в бъдеще. Дори да ви струва много скъпо вие се боите, ако този контрол е в чужди ръце, а вие сте в опозицията, тогава се боите да му дадете правото да провери и вашите собствени действия в управление, което е най-нормалната демократична процедура. Това не искате да направите.
Второто, което не искате да направите – не смеете да придвижите въпроса за увеличаване силата на изпълнителната власт в досъдебното производство по една проста причина – защото сте трипартийна коалиция, защото се държите взаимно, защото си знаете кирливите ризи и не искате да ги вадите пред никой. Защото ако това нещо ви се изплъзне от ръцете, всичко, което вършите, ще излезе на бял свят. Това е простата причина и, за съжаление, я виждат и много хора отвън.
Що се отнася до малкия брой, вие ще видите как ще се стопите в бъдеще. С тази политика, с това поведение вие неминуемо вървите към стопяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, прокобите за нашето стопяване в много по-силен тон ги давахте 1997-2001 г. Дано, както се сбъднаха тогава, да се сбъднат и сега. Но това не е тема на днешната дискусия, тя е безпомощност на аргументите.
Аз Ви обяснявам и цяла година ви обясняваме, че не става въпрос за контрол. Този орган няма да има никакви контролни функции. Става въпрос за отчетност, става въпрос за баланс между властите. И вие, които пледирате за независимост на съдебната власт, искате изпълнителната власт чрез своя Инспекторат от назначени хора, а не избрани с две трети мнозинство от Народното събрание, там да се осигури независимост. Вие искате политически контрол на изпълнителната власт, ревизирайки органът в тази формула, която предлагате. Слава Богу, че нямате мнозинство, защото и Европа нямаше да приеме това.
Зад тази дискусия, зад този днешен избор са много часове и дни разговори с европейски експерти, сравняване на практика в европейските страни, сравняване на проблеми и търсене на решения.
Накрая това, с което започнахме. Вие, уважаеми господин Костов, говорите неистини в пленарната зала. Всъщност има живи свидетели, сигурно и от вашата група, чиито подписи седят под искането до Конституционния съд, под индиго пуснато и от главния прокурор, и от вашата парламентарна група. Нека медиите да отидат. Две искания бяха, само че Конституционният съд се произнесе по едното искане – на господин Филчев, а второто, вашето, същото искане вие леко смотахте, за да не носите отговорността. Подписите ви, внушението, искането стои в Деловодството на Конституционния съд. Ако колегите отворят вестниците от тогава ще видят. Вие, господин Абаджиев, госпожо Масева, госпожо Надежда Михайлова, подписахте се, бяхте по-голяма група. Паметта ни е по-дълга отколкото си представяте. Не сме злопаметни, моля ви и вие не бъдете злопаметни.
Накрая, аз никога, никъде не съм назначавал господин Филчев. Вашата политическа партия тогава, чрез президента Стоянов, блокира избрания, номинирания кандидат, разтури Висшият съдебен съвет и вие, с политическото си решение, наложихте главен прокурор. И сега сте най-гръмогласните. То поне срам трябва да има човек, ако не друго. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още една заявка за изказване – на господин Чернев. Не знам желаете ли думата, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Господин Чернев се отказва от думата.
Предлагам 30 минути почивка. В 11,45 ч. ще преминем към гласуване.
Ако след това има желаещи за изказвания разбира се, ще продължим. Не искам да предрешавам, просто досега нямаше заявки.
Моля ви да обърнете внимание, има покана от колегите от Движението за права и свободи народните представители да заповядат в Клуба на народния представител във връзка с предложение за уважаване на празникът, който предстои.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, заявка за изказване направи господин Дончев.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група “Българска нова демокрация” активно участва в работата на Комисията по правни въпроси за сформирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Без да имаме свое предложение, направихме това заради необходимостта от продължаване на реформата в областта на правосъдието. Считаме, че това е националният интерес, затова и подкрепихме проекторешението на Комисията по правни въпроси.
Преди обсъждането и гласуването на днешното заседание на парламента, започнаха обаче недопустими пазарлъци, от една страна, в управляващата коалиция, а от друга страна, между управляващи и отделни депутати от опозицията и независимите. Считаме, че местата в Инспектората станаха разменна монета за обещания на постове в други органи на парламента и в такива, излъчвани от парламента.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Абсолютно не е вярно.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Считаме, че това политическо поведение е в противоречие с Конституцията и закона, както и с очакванията на българските граждани. То бламира независимостта на този орган и обезсмисля очакванията за неговата добра работа.
“Българска нова демокрация” е категорично против такова третиране на органите, които контролират българското правосъдие. С така контролираното правосъдие в кавички в крайна сметка няма да бъдат защитени правата на българските граждани.
Именно поради тези основания нашата парламентарна група ще гласува “против” предложения състав на Инспектората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Дончев? Няма.
Госпожа Масева има думата. Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, една от най-уязвимите зони, една от най-уязвимите материи от действителността на България и на българските граждани беше съдебната система – вътрешната сигурност в Република България. И тогава, когато тези критики изискваха от нас пълна мобилизация, ние отговорихме с едни прибързани, много оригинални, необсъдени, неконсенсусни в този парламент идеи, бяха приети от мнозинството. Инспекторат – Инспекторат, добре. Няма го никъде в света. Разумните държави и парламентаристи черпят от световния опит, от положителните европейски практики. Ние се доверихме на нещо, за да не кажат европейците, че не правим нищо. И така се стигна до този орган Инспекторат, който беше много спорен и много критикуван от опозицията.
Не се срамуваме и считаме, че когато той практически заработи, ние, депутатите от Демократи за силна България ще имаме по-голямо основание да твърдим, че правилно сме били коректив в тази политическа инициатива – създаване на Инспекторат.
Колеги, явно е, че набърквайки парламентаризма в създаването на какъвто и да е орган, свързан със съдебната власт, която всички демократични държави наричат независима, слага сянка на съмнение. Още повече в българската действителност един такъв орган, създаден от парламента на Република България, не сянка, ами затъмнение както от страна на опозиционните депутати, така и от страна на българските граждани, които не виждат нищо добро, даже и в добрите решения на българския парламент. Това е доверието, с което ще бъдем възнаградени, и ние трябва да носим своята политическа отговорност.
Затова остро възразявам, когато оттук се отправят реплики, че опозицията в българския парламент била деструктивна. Такива изказвания може да правите на парламентарна група, на партийни низови или не знам какви организации, но опозицията в българския парламент има право на мнение и то не може да бъде наречено деструктивно. Ако се стремим да предпазим от нещо по-нататъшната криза в съдебната система, то е именно да няма политическа сянка.
Като участник в Комисията по правни въпроси мога да ви кажа, че всеки от представителите, всеки, който се манифестира, беше представител на съответна политическа квота. И ние сега – това, което беше в Комисията по правни въпроси, полезно е да знаем кой кого е предложил и кой какви интереси ще защитава.
Оттук се чу и една много интересна реплика – че този Инспекторат нямал контролни функции. Ами, уважаеми колеги, ако няма контролни функции този Инспекторат, за какво го избираме? Какво ще прави този инспекторат? Какви функции има? Ако е по отношение на отчетността, това е контрол, защото съгласно закона те ще отчитат пред Висшия съдебен съвет кой си е свършил работата и кой не си е свършил работата. Е, каква е ролята тогава на този Инспекторат? Какво може да направи той, ако твърдящите, че няма контролни функции, какво добро ние очакваме да се случи?
Във всички тези разсъждения около този Инспекторат тук се прокрадна идеята за грехове, за грешки, които са допускани в миналото. Никой не твърди, че е постъпвано безгрешно, но да се твърди, че кризата в съдебната система е предизвикана от едно-единствено правителство, чиито представители сега са в българската опозиция, представители на тази политическа сила, е дълбоко погрешно. Освен това от тази трибуна всеки път някой се възползва, за да запълни празнотата в аргументите си с това, че главният прокурор бил избран от определена политическа сила, че се създавали нови механизми, нови практики и нови процедури за това да бъде по-открит, по-честен и по-справедлив процесът.
Искам за сетен път да ви кажа, че когато се избираше главен прокурор, имаше състезание, имаше пет кандидатури. Вие много добре знаете около кой предшественик негов с неговите гласове се избра предишният главен прокурор. Ако той беше прокурор на опозицията в българското Народно събрание, нямаше да има над 15 чисто политически процеса срещу представителите на правителството на Обединените демократични сили – това правителство, което изведе България на европейския път. И нито едно, нито едно предварително производство срещу тези представители, които сринаха България, които я смазаха, които я доведоха до финансови, икономически и какви ли не кризи, които доведоха банковата криза и ограбиха българския народ, които предизвикаха зърнената криза и създадоха една спирачка за качеството на живот и за просперитета на българските граждани.
Така че когато се правят реформи, когато искаме наистина те да постигнат нещо, първо трябва да разглеждаме тези неща заедно с опозицията, управляващите да седнат да консултират мнението си, защото винаги могат да чуят нещо разумно. Но това е само при условие, че действително искат да променят нещата. Ако не искат да ги променят, тогава ще има органи, избрани от Народното събрание, за да пазят во веки веков или в един дълъг мандат тези, които в момента са управляващо мнозинство. Ако се предприемат мерки и тези органи към изпълнителната власт станат ефективни, няма да има тези страхове. Всяко следващо правителство ще осъществява по-действен контрол. Освен това българският избирател ще отива на избори и ще дава гласа си за тези, които наистина преследват престъпността, и които се грижат за интересите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Масева? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, цяла сутрин слушам един дебат, който в никакъв случай не мога да кажа, че е интересен. Не е интересен, защото тези аргументи, които бяха изложени тук, сега, днес вече са излагани и то нееднократно при една друга дискусия, по медии, в разговори и т.н.
Не мога да разбера защо винаги, когато обсъждаме такива важни теми, ние, българските парламентаристи, се опитваме да преливаме от пусто в празно, опитваме се да се убеждаваме в неща, които практиката само може да покаже дали са ефективни или не. Опитваме се да докажем, че сме прави с аргумента, че, виждате ли, това никога, никъде не се е случвало. И понеже не се е случвало, това е погрешно, то е предварително обречено на неуспех и е поредният провал на българският парламент.
Уважаеми колеги от опозицията, искам да ви успокоя, че ние и този път, според мен обаче за съжаление не откриваме топлата вода. Такъв орган има и той функционира години наред в Израел, и е доказал своята ефективност. И това не е просто породила се по някакъв начин незнайно как идея, а едно добре проучено законодателство в една утвърдена парламентарна демокрация. И този орган там е доказал своята ефективност, доказал го е както с начина на своето конструиране, така и с функциите, които изпълнява. А той следи да се спазва точно процесуалният закон, да няма забавяне при постановяването на съдебните решения, да не се допуска вмешателство на съдиите в процеса в подкрепа на някоя страна извън това, което процесуалният закон допуска.
И още редица други неща, които сами можете да си прочетете.
Но аз искам да ви напомня нещо друго – че тук и днес сме се събрали да излъчим персоналния състав на този орган и от това какъв ще бъде този състав в голяма степен, даже бих казала в най-голяма степен зависи неговата ефективност. Затова смея да ви кажа, че ние заставаме зад кандидатури, които са доказани професионалисти, хора, чийто професионален път е минал изцяло в рамките на съдебната система, хора, които са започнали първите си стъпки там и до този момент се намират в съдебната система, съдии, които добре познават законите и които добре могат да изпълняват функциите за постовете, за които ги предлагаме.
И неслучайно НДСВ застава зад кандидатурите на двама добри съдии – Мария Кузманова и Милка Итова. Това са хора, които са утвърдени професионално, които са политически неангажирани и които, като получат две трети от подкрепата на парламента, и като преди това са издържали една важна, съществена процедура по изслушването, ще могат спокойно, авторитетно и независимо да изпълняват своите функции.
Затова още веднъж искам да ви помоля: нека да говорим по същество и да престанем да се обвиняваме кой прав и кой крив за неща, които все още не са се случили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дикова! Не знам как функционира този контролен орган в Израел, но от общата култура, която имам, мога да направя сравнение между два аналогични института в Израел и в България – Кибуца и ТКЗС-та. (Оживление.) Ваша задача е да ни убедите, че това, което предлагате, няма да последва съдбата на българското ТКЗС, защото ефективността на израелския Кибуц е ясна, на ТКЗС-то също.
Така или иначе усещането, че се създава някакво политическо ТКЗС в този контролен орган, стои в тази зала. Аз смятам, че в малкото минути, които имате като време за този дебат, трябва отново да повторите най-сериозните си аргументи, защо изобщо трябва да има такъв орган и след това да се опитате да ни разубедите, че това не е чисто политически иншуранс за следващите 4 години, когато очевидно тази коалиция няма да управлява повече. Благодаря. (Единични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин Дилов, знам, че Вие можете да говорите добре и оригинално. Наистина направихте впечатление, интересно беше сравнението.
Но от Вашата реплика си правя две заключения.
Първото е, че не знаете какво дебатираме днес, а ние дебатираме персоналния състав на орган, който вече сме решили да го има.
Второто нещо е, че когато човек прави реплика, трябва да излиза със сериозни аргументи по съществото на спора, а не с оригинални умозаключения, които нямат връзка с това, за което днес говорим. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Думата има господин Атанас Атанасов за изказване.
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата. Вашата парламентарна група разполага с пет минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, много различна изглежда пленарната зала, когато е пълна. Това сигурно е хубаво.
Искам да кажа няколко думи във връзка с избора на този нов орган, персоналния му състав, но ще започна оттам, че е добре, когато вършим такива неща, да се съобразяваме с определени мъдрости, които са резултат от натрупания човешки опит. Хората казват: не питай старило, а питай патило.
Бих могъл да ви кажа няколко неща, които са ценни за работата на съдебната власт в периода досега. Работа на тази част от властта в републиката наистина има нужда от реформа, има нужда и от контрол, но не това, което предлагате.
Нека да започнем оттам, че разделението на властите на практика означава относителна самостоятелност и заемен контрол между властите. Контролът върху съдебната власт, този заемен контрол, който трябва да има, трябва да се упражнява от останалите части на властта, а не да очакваме самата съдебна власт да се самоконтролира. Това е абсурдно на практика!
Искам да ви кажа, че с този постоянно действащ Висш съдебен съвет и с този Инспекторат, който решихте да съществува, объркахте държавата! Това се случи на практика. На практика стана така, извинявайте, че държавата се превърна в опитно поле на тройната коалиция! По същия начин действате и по отношение на опазването на обществения ред и вътрешната сигурност. Приехте набързо един Закон за МВР и НПК, след това някакъв нов закон, за нова институция, агенция, а сега ще правите нов Закон за МВР, което означава, че досегашната ви дейност е тотален провал. По същия начин действате и в областта на съдебната власт. Работите по системата проба грешка. Това е недопустимо!
Днешното гласуване на практика опорочава институцията на Народното събрание.
Допълнително омаскаряваме и съдебната власт, защото тя е достатъчно омаскарена с толкова много действия на органите на съдебната власт, особено на обвинението.
Днес тук чух някакви дитирамби колко пъти се говори за това, че трябва да има национален консенсус за мястото на обвинението, защото наказателният процес е състезателен. По средата трябва да е независимият съд, от едната страна да е държавата, а от другата – обвиненото лице. Не може обвинението да е част от същата съдебна власт. Но това не искате да го чуете.
Тук някой каза като голям успех, че Конституцията била променена с над 180 гласа мнозинство. Искам да ви кажа обаче, че това е само един формален повод за гордост, защото тези гласове са плод на задкулисен пазарлък. Тук хора, които доскоро бяха с вас в мнозинството, ви казват от парламентарната трибуна, че водите пазарлъци: „Ще ви дадем това, но нека да получим онова”. По този начин ли ще контролирате съдебната власт – хората, които ще изберете с този пазарлък?! Нали си давате сметка какво сте заложили за тях?! (Шум и реплики от мнозинството.)
Това самодоволство до никъде няма да ви доведе, казвам ви го съвсем откровено.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вас ви доведе.
АТАНАС АТАНАСОВ: България е парламентарна република и в крайна сметка парламентът е органът, от който хората очакват някаква справедливост, включително и за работата на съдебната власт, защото хората не са избирали на избори нито главен прокурор, нито следователи, нито съдии, а са избирали депутати. Очакват от вас и от нас да направим нещо, за да има справедливост. С този партизански орган, с който избирате, няма да има никаква справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов?
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов! Няма гордост, няма самодоволство. Само казвам, че в българското Народно събрание имаше над 180 народни представители от различни политически сили, които от началото на годината подкрепиха стъпките, които направихме заедно с нашите европейски партньори по посока реформа на съдебната система. Вие за жалост не бяхте сред тях.
Второто, за което вземам реплика. Разберете от ДСБ: органът не е контролен. От сутринта се опитвам да го обясня, цяла година го говорим, дискусията по Конституцията също премина. Това е орган по отчетност и отговорност, защото не може орган, избран от друга власт, да контролира. Той затова няма и наказващи функции. Той трябва да доведе до знанието на Народното събрание онези пороци, които могат да възникнат в съдебната система и съответно на Висшия съдебен съвет, който се произнася по съответния ред.
Има тотално объркване не само на понятията, но и на представата. Другото би означавало независимата съдебна власт да бъде контролирана от орган, избран от Народното събрание. Понятийно, структурно това са разговори, водени със специалисти от Европа, от Венецианската комисия, експерти от Европейската комисия, за да се намери тази формула, поради това, че навремето с онова искане към Конституционния съд, което подкрепихте, блокирахте възможността за другите, уж желани от вас конституционни реформи. Не става дума за орган на контрол. Въвеждате не само Народното събрание, но и широката публика в заблуждение, че този орган е контролен орган. Той няма контролни функции, става дума за отчетност. И ще продължа да го повтарям, докато дори от ДСБ разберат за какво става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма втора реплика.
За дуплика, господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Миков, имаме концептуално разминаване по тази тема.
Както искате, така го наричайте органа. Той не бил контролен, а бил само отчетен. А защо ще го избирате с такова грамадно мнозинство, като той няма функции – питам аз?! Защо?!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За да има широко представителство.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, проблемът е в друго. Струва ми се, че трябва да закрием Министерството на правосъдието. Давате ли си сметка за това? Да го прекръстим в министерство на затворите, защото то се изпразва от съдържание.
Това беше механизмът за контрол върху съдебната власт, докато изпълнителната власт чрез Министерство на правосъдието би следвало да й противостои по някакъв начин.
Между другото, с Вашето изказване в репликата си потвърдихте моята позиция, че превърнахте държавата в опитно поле дори и на Европейската комисия. Консултирали сте се с експертите от Европейския съюз какъв орган да е Инспекторатът и в зависимост от резултата в България, те може би ще го препоръчат на някой друг впоследствие да го въведе.
Несериозно е според мен тук да спорим колко дявола има на върха на иглата, за това дали този орган е контролен или е само за статистика и отчетност. За това какъв е органът, трябва да видим какви са функциите му според Конституцията. В зависимост от неговата дейност Висшият съдебен съвет ще взима решения, включително и персонални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Позволете да приветствам в залата председателят на Върховния касационен съд господин Груев и на Върховния административен съд господин Пенчев – Добре дошли!
Има ли желаещи да вземат думата?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам.
Господин Христов, заповядайте. (Шум и реплики „Е-е-е!”)
Моля за тишина!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Всички знаем за огромните проблеми, които има в съдебната власт в България. Използвам случая, че господин Пенчев е тук, искрено се надявам Върховният административен съд да проучи мотивите на един свой член, който беше решил, че просто парк „Странджа” не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак – по темата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това има пряко отношение към темата, господин председател. Не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, концентрирайте се по точката от дневния ред, която обсъждаме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм дал този случай на Комисията за борба с корупцията и искрено се надявам Висшият съдебен съвет да вземе отношение, защото според мен това беше една корупционна схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, ще Ви отнема думата, ако използвате трибуната за разговор с гости в залата! Моля Ви, съобразявайте се!
МИНЧО ХРИСТОВ: Продължавам, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, по същество!
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, никой не оспорва това, че огромният грабеж на банковата система, приватизацията на БТК, на енергоразпределителните дружества засега не е наказана. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, виждате, че залата не възприема този начин на изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, ако обичате, не ме прекъсвайте! Оставете ме да се изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не Ви прекъсвам, залата не желае да слуша това изказване. (Шум и реплики)
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм народен представител и имам право да се изказвам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно, но нямате право да нарушавате правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не можете да нарушавате правилника, господин Христов! (Шум и реплики.)
Имате право да говорите по точката от дневния ред и не по друго.
МИНЧО ХРИСТОВ: Преди малко колеги говориха точно по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, продължете!
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
Никой не оспорва, колеги, абсурда, зад който се крият маса престъпници зад така наречените колективни решения. Големият въпрос, който стои пред нас, е следният: искаме да продължи този механизъм, искаме да продължи съдебната власт такава, каквато е, или е по-добре да направим промени? Ето това е логическият въпрос. И аз ви отговарям – категорично трябва да направим някакви промени. И създаването на този Инспекторат според мен е нещо позитивно. И ви го казвам съвсем открито. Искрено се надявам този Инспекторат да подхване големите криминални сделки, които бяха направени от така нареченото жълто управление, а и преди него. Ето за това се надяват много хора в България. Дали е контролен орган, дали не е контролен орган и т.н. – това е някаква промяна в системата. А всяка промяна според мен ще бъде положителна.
Един колега преди мен говори тук за системата “проба – грешка”. Аз мисля, че системата “проба – грешка” е по-добра, отколкото системата “грешка, грешка, грешка и пак грешка”. Ако не съм прав, опровергайте ме.
Ето защо, колеги, аз ще подкрепя, заявявам го категорично от тази трибуна, създаването на този орган и някои от членовете. Не всички. Но промени в съдебната система трябва да има и това го вижда всеки един от нас тук, както и мнозинството от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам.
Обявявам дискусията по тази точка за приключила.
Преди всичко, нека да осигурим обективност на гласуването. Беше направено процедурно предложение в началото на заседанието пултовете, зад които няма народни представители, да бъдат освободени от карти.
Моля квесторите, заедно със секретарите на Народното събрание, да проследят това условие да бъде изпълнено. То не се нуждае от гласуване.
И така, колеги, имам ли вашето уверение, че няма карти в пултове, зад които няма народни представители?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение, направено в хода на днешната дискусия, гласуването по състава на Инспектората да бъде поименно. Предложението беше направено от господин Костов.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 212 народни представители: за 75, против 86, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме процедура на прегласуване, защото е изключително важно българските граждани да знаят кой точно ще избере новия състав на Инспектората, на поредния политически орган, чрез който вие искате да контролирате съдебната система. И когато сме предложили тази процедура, дори бихме искали да има и друг експеримент в пленарната зала – всеки от тези, които ще гласуват “за” да обяснят за какво точно ще гласуват и знаят ли какви функции ще изпълнява този орган, който създават. (Оживление в мнозинството.) Убеден съм, че две трети от депутатите от управляващото мнозинство нямаше по една дума да могат да обелят тук. А иначе гласуват като един. Затова, господин председател, много ви моля да насочите вниманието на депутатите от управляващото мнозинство да имат представа все пак какво гласуват. И затова ние предлагаме прегласуването да бъде поименно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново процедурното предложение.
Гласували 216 народни представители: за 66, против 130, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Както знаете, господин Янев, гласуванията със системата са поименни. Те стават известни на обществеността. Така че в това отношение проблем няма.
Господин Бакалов, не можете да се изкажете от името на парламентарна група. Нямате право да говорите по въпрос, който се дискутира, от името на парламентарна група.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): По начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, ще направите изказване по водене на заседанието ли? Моля за Вашето потвърждение, за да мога да Ви дам думата. По начина на воденето ли, господин Бакалов.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не питам Вас, господин Янев.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да заявя, че опозицията ще напусне и няма да участва в гласуването. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е нарушение на правилника за водене на заседанието и аз не мога да Ви дам да продължите, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Защото тогава, когато ви предупреждавахме, че вие създавате един политически орган, който се опитва да контролира съдебната система, тогава вие не ни повярвахте. Точно днешните и вчерашните пазарлъци за избиране на инспектората ни накараха ние да не ви подкрепим. И ние ще напуснем парламентарната зала и не желаем да участваме в това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е нито процедура, нито възражение. Затова не можете да продължите. (Председателят изключва микрофоните.)
И така, уважаеми колеги, преминаваме към предстоящите гласувания.
(Парламентарните групи на ОДС, ДСБ и “Атака” напускат пленарната зала.)
По процедурните правила, които приехме, първо следва да осъществим избор на главен инспектор, съгласно чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на страната.
Господин Стоилов представи кандидатурата.
Текстът на решението е следният:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на главен инспектор в Инспектората към
Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 2 и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Ана Караиванова-Давидова за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 169, против 15, въздържал се 1.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към втора точка от нашите Процедурни правила, уважаеми колеги: Избор на пет инспектори, които отговарят и на изискването по чл. 42, ал. 4 от Закона за съдебната власт. Списъкът на тези кандидатури ще е подреден по азбучен ред. Вие разполагате с него в допълнителния доклад на Комисията по правни въпроси - на стр. 2. Той съдържа 11 имена, подредени по азбучен ред. Ще ги подложа на гласуване едно след друго, така както са записани в списъка.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Александър Божидаров Мумджиев за член на Инспектората.
Гласували 179 народни представители: за 157, против 18, въздържали се 4.
Кандидатурата не се приема.
Госпожо Манолова, имате думата за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Системата е сбъркана тотално!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново подлагам на гласуване кандидатурата на господин Александър Мумджиев.
Гласували 182 народни представители: за 162, против 18, въздържали се 2. (Ръкопляскания от КБ.)
Предложението е прието.
Предстои да подложа на гласуване кандидатурата на госпожа Виолета Млеканова.
Моля, гласувайте за член на Инспектората да бъде избрана Виолета Млеканова.
Гласували 179 народни представители: за 55, против 24, въздържали се 100.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване кандидатурата на госпожа Донка Димитрова Тодорова.
Гласували 179 народни представители: за 19, против 41, въздържали се 119.
Тази кандидатура не се приема.
Подлагам на гласуване следващата кандидатура на госпожа Елка Христова Пенчева.
Гласували 182 народни представители: за 165, против 15, въздържали се 2. (Ръкопляскания от КБ.)
Кандидатурата е утвърдена.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Кръстьо Иванов Яначков.
Гласували 163 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 110.
Тази кандидатура не се приема.
Подлагам на гласуване кандидатурата на госпожа Мария Василева Кузманова.
Гласували 180 народни представители: за 163, против 15, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Кандидатурата е утвърдена.
Подлагам на гласуване кандидатурата на госпожа Милка Здравкова Варнова – Итова.
Гласували 182 народни представители: за 165, против 15, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
Кандидатурата е утвърдена.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Олга Зафирова Керелска.
Гласували 162 народни представители: за 11, против 35, въздържали се 116.
Тази кандидатура не се приема.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Петър Кирилов Михайлов.
Гласували 179 народни представители: за 160, против 16, въздържали се 3. (Ръкопляскания от КБ.)
Предложението за тази кандидатура е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искане за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, заповядайте да направите своето предложение от трибуната.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Това е върхът на наглостта, защото тук прочетох, включително на колегите юристи, които трябва да имат някакво съзнание, някакво правознание, както ние го наричаме още от времето, когато учехме в Юридическия факултет.
Пак ще ви прочета. Тази госпожа не къде да е, а в самата Правна комисия, прави признания… (Реплики от независими народни представители. Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, има недоразумение, съобщаваме друга кандидатура – на господин Михайлов. (Викове: „У-у-у!” от КБ и ДПС.)
Моля за тишина! Моля за тишина, колеги! Случва се, не бъдете прекалено критични към колегите. На всеки се случва.
Обявявам за избран господин Петър Кирилов Михайлов със 160 гласа – съгласно конституционното изискване.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Светлин Емилов Стефанов.
Гласували 184 народни представители: за 169, против 15, въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ.)
Подлагам на гласуване последната кандидатура на Ясен Тодоров Тодоров.
Гласували 181 народни представители: за 166, против 15, въздържали се няма. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Господин Тодоров получава 166 гласа.
Извинявам се, уважаеми колеги. Навярно малко подведох и вас. Гласуванията досега не означават, че всички, които са получили 160 или повече от 160 гласа, са избрани. Избрани са първите пет. Надявам се, че господин Стоилов внимателно е следил броя на гласовете за всеки от избраните.
Господин Стоилов, бихте ли съобщили от трибуната кои са първите пет по получени гласове? Едновременно с това моля колегите от пулта за гласуване да направят разпечатка, за да имаме документално за всяка от кандидатурите колко гласа са били подадени.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Случаят с избора на главен инспектор е ясен, тъй като има една кандидатура – на Ана Караиванова, която е получила необходимото мнозинство от гласове.
По реда на тяхното гласуване:
- Александър Мумджиев е получил 162 гласа „за” (ще чета само гласовете „за”);
- Елка Пенчева – 165 гласа;
- Мария Кузманова – 163 гласа;
- Милка Итова – 165 гласа;
- Петър Михайлов – 160 гласа;
- Светлин Стефанов – 169 гласа;
- Ясен Тодоров – 166 гласа.
Това означава, че седем души са получили минимално необходимия брой гласове. Ние сме задължени да изберем поне пет от членовете на Инспектората, които имат специализирания юридически стаж по чл. 42, ал. 4. При положение че са получили необходимия брой гласове повече от кандидатите, за които е гласувано, сега имаме вариант при следващото гласуване в списъка да фигурират освен имената, за които не е гласувано, и тези, които не са събрали необходимия брой гласове. Тогава вече да бъдат избрани кандидати само за останалите три места. Това мисля, че е следващото логично действие при създадената ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрахте предложението на господин Стоилов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи кои са избрани!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Става дума, че сме в ситуация, която не е могла да бъде калкулирана преди започване на гласуването, защото по закон трябва да изберем поне 5 кандидати със специализиран стаж – нещо, което е направено. Двама души повече също са получили гласове, така че остава сега да решим дали те ще бъдат отново отделени и смятани след това с другите гласове.
За мен е необходимо да направим списък от останалите кандидати и тогава да се гласува за трите места, с които да се попълни Инспекторатът. Това е ситуацията, пред която сме изправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам две заявки за изказвания.
Моля за вашето внимание, колеги. Трябва да решим еднозначно въпроса, който възниква, за да няма недоразумения. Разбирате, че има 7 кандидатури със 160 или повече гласа. Въпросът е дали и седемте приемаме, че са избрани.
Господин Софиянски пожела думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да напомня, че преди около час господин Корнезов даде едно тълкуване. Понеже ми се стори логично, се обръщам към него да го повтори. Мисля, че можем да се обединим около него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли желали, господин Корнезов? Изяснете го, защото не всички бяха в пленарната зала.
Може би да чуем и други изказвания, господин Корнезов, за да можете евентуално да вземете отношение по тях.
Господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Когато решаваме този въпрос, трябва да изходим единствено от Конституцията. Тя казва, че всеки, който получи две трети става член на Инспектората. Няма никакво значение в какъв ред сме провели гласуването – дали е по азбучен ред, дали е по реда на постъпването, дали е по някакъв трети ред, съобразен със специфичните изисквания за специфичен магистратски стаж. Вече проведохме седем гласувания, седем души събраха две трети гласове – те вече са членове! Сега ако спрем гласуването?! Те вече са избрани. (Ръкопляскания от КБ.) Така че трябва да довършим гласуването.
Тези седем души запълват и препълват квотата на петте специфични магистрати, което е още по-добре. От тази гледна точка не ни остава нищо друго, освен да подложим на гласуване онези, с които трябва да довършим общата бройка от 17 плюс 1. Така че няма какво да се чудим – продължаваме гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бисеров, само едно уточнение, ако позволите. Вие употребихте думата „квота”, която може да внесе заблуждение. Става дума за минимум.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, това е квота на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Иначе ако говорим за квота, излиза, че 5 и не повече от 5, а ние говорим за минимум от 5, който свободно може да бъде надхвърлен.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за разбирането.
Думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, преди това исках думата, но господин Бисеров каза това, което ще кажа и аз само с две думи.
Процедурата е правилна, хората са избрани, има ги гласовете. Да продължим по същия начин и за останалите трима. Няма смисъл от допълнителни усложнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, в такъв случай Ви моля да огласите списъка за следващия избор, в който следва да бъдат включени трима души, доколкото виждам, от предложените за гласуване по първата процедура. Това са госпожа Анита Михайлова, господин Васил Петров и госпожа Незабравка Стоева. Трябва да ги подредим по азбучен ред в общия списък, където те попадат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Оттук нататък имената, за които не е гласувано, по азбучен ред са следните: Анета Йорданова Соколова, Анита Богомилова Михайлова, Васил Цветанов Петров, Незабравка Иванова Стоева и Светлина Луканова Йолчева. Това са имената, за които досега не е проведено гласуване.
Искам само да припомня, че в началото ние гласувахме една по-усложнена процедура за съчетаване на отпадналите от първия списък и от втория, но ако се реши сега, можем да гласуваме само за тези, за които не е проведено гласуване. Но това нека да стане с едно процедурно гласуване, което е различно от първоначално приетото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение, което прави господин Стоилов, е следното: онези кандидатури, които подложихме на гласуване досега – някои получиха 160 и повече гласа, други по-малко, повторно да не бъдат подлагани на гласуване, тоест за разлика от взетото от нас решение в началото, че онези, които не получат 160 гласа, ще бъдат включени в следващия списък. Това беше нашето решение в началото на заседанието. Господин Стоилов предлага промяна в това решение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов да не се подлагат повторно на гласуване кандидатури, по които вече е било гласувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Предстои да гласуваме, уважаеми колеги, по пет кандидатури. Тук вече първите три от тях ще бъдат избрани в зависимост от броя на събраните гласове “за”, тъй като остават три незаети места в Инспектората.
И така, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване кандидатурата на госпожа Анета Йорданова Соколова.
Моля, гласувайте тази кандидатура.
Гласували 163 народни представители: за 25, против 32, въздържали се 106.
Тази кандидатура не се приема.
Сега подлагам на гласуване кандидатурата на Анита Богомилова Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 6.
Не се приема кандидатурата.
За процедурно предложение – госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Отново подлагам на гласуване кандидатурата на Анита Богомилова Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 160, против 5, въздържали се 3. (Ръкопляскания.)
Кандидатурата на госпожа Михайлова събира 160 гласа.
Сега подлагам на гласуване кандидатурата на господин Васил Цветанов Петров.
Моля, гласувайте тази кандидатура. (Шум и реплики в залата.)
Моля да гласувате, колеги, да не отклонявате своето внимание от процедурата гласуване. (Реплика на народния представител Яне Янев.)
В процедура на гласуване сме, господин Янев. Няма да мога да ви дам думата.
Гласували 166 народни представители: за 156, против 5, въздържали се 5.
(Реплика на народния представител Яне Янев.)
В процедура на гласуване сме. Обясних Ви, господин Янев, няма да мога да Ви дам думата.
Единствено предложения за прегласуване са допустими в случая.
За прегласуване - госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя предложение за прегласуване на това предложение за член на Инспектората.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това не е ли процедура, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но само по процедурата на гласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Вие откъде знаете аз каква процедура ще направя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 165 народни представители: за 158, против 6, въздържал се 1.
Господин Петров събира 158 гласа.
Преминаваме към гласуване на кандидатурата на Незабравка Иванова Стоева.
Моля, гласувайте тази кандидатура. (Реплика на народния представител Яне Янев.)
След края на гласуването ще Ви дам думата, господин Янев. Уважавайте малко и вашия ръководител: той обяви, че напускате залата.
Гласували 165 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 9.
Господин Любен Корнезов желае думата за процедурно предложение.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, правя процедура за прегласуване.
Аз имах възможност да представя тази кандидатура на един юрист, съдия, адвокат, преподавател в университет с дългогодишен опит, един изключително честен и почтен човек, а даже мога да разкрия тук, пред залата, че при тайно гласуване в нашата парламентарна група тя даже получи най-много гласове.
Обръщам се към всички народни представители, които сте тук: Моля ви, подкрепете един достоен човек! Моля ви! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложената кандидатура.
Колеги, гласувайте. При по-малко от 160 гласували не можем да приключим гласуването. Времето, през което продължава това гласуване, наближава минута и половина. Ще изчакам още 30 секунди и ще приключа гласуването.
Уважаеми колеги, гласуването приключи.
Гласували 154 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 8.
Не се набират необходимите гласове.
Остава последното гласуване – за кандидатурата на Светлина Луканова Йолчева.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Светлина Йолчева.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 13, против 15, въздържали се 105.
Не се подкрепя и тази кандидатура.
С това се изчерпва гласуването и по допълнителния списък.
Господин Стоилов, моля да съобщите окончателния списък, който да бъде включен в решението на Народното събрание, като огласите избраните за членове на Инспектората.
Решението трябва да бъде със своята преамбюлна част и диспозитив – списък на избраните.
Аз ще прочета преамбюла на решението:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на инспектори в Инспектората към
Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, и чл. 42, ал. 3 и 4 и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет:”
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че няма нужда от последващо гласуване. Само може да се огласи окончателният списък на тези, които са събрали необходимото мнозинство от гласове:
Ана Иванова Караиванова – за главен инспектор; и по азбучен ред, а не по реда на гласовете:
Александър Божидаров Мумджиев, Анита Богомилова Михайлова, Елка Христова Пенчева, Мария Василева Кузманова, Милка Здравкова Варнова-Итова, Петър Кирилов Михайлов, Светлин Емилов Стефанов и Ясен Тодоров Тодоров.
При това положение има избран главен инспектор и 8 от предвидените 10 членове за Инспекторат.
Това е резултатът от гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще гласуваме само преамбюла и диспозитивната част на решението. Кандидатурите са избрани.
Моля, гласувайте само преамбюлната, диспозитивната част. Гласуваме “шапката” на решението. За това решение е необходимо обикновено мнозинство.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 7.
Решението е прието.
За процедурно предложение има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, госпожо министър, уважаеми колеги! Поставя се един нелек конституционен проблем. По силата на Конституцията, а и на Закона за съдебната власт, този орган се състои от главен инспектор и 10 инспектори. Ние избрахме 8. Сега тук можем да даваме едни или други тълкувания, но доколкото този въпрос е конституционен, трябва да се провежда нов избор, а срокът за подаване на кандидатурите по силата на Закона за съдебната власт е изтекъл.
Правя процедурно предложение.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, предлагам първите пет по гласове, по висшегласие, които не са получили 160 гласа, да бъдат поставени тук на гласуване и от тези 5 души, наредени по висшегласие, да изберем двама, за да допълним конституционното изискване за 10 членове. Нямаме друг изход.
Предлагам това да стане по висшегласие. Нареждаме ги по висшегласие и провеждаме гласуване. Ако при това гласуване има 160 гласа за двама човека, допълваме състава. Ако няма 160 гласа, разбира се, не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Корнезов предлага от четирите кандидатури, които не бяха приети, да се направи нов списък. Този списък да не бъде по азбучен ред, а по броя на гласовете. От тях да се извърши нов избор, за да се види дали някой от тях ще събере 160 гласа. Това е предложението на господин Корнезов. (Народните представители стават прави, готови да напуснат залата.)
В пленарната зала не виждам готовност да се вземе отношение по това процедурно предложение. Моля колегите да заемат местата си, за да вземем отношение по процедурното предложение на господин Корнезов и да преценим как ще процедираме по-нататък, ако то получи необходимото обикновено мнозинство.
Моля, заемете местата си. Ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов. Не виждам ръководителите на всички парламентарни групи. Това до известна степен затруднява пристъпването към гласуване. Ще изчакаме една минута. Моля, заемете местата си. Има направено процедурно предложение. Необходимо е то да бъде подложено на гласуване без дискусия.
Обръщам се към колегите от Коалиция за България и Движението за права и свободи – моля, заемете местата си, за да гласуваме предложението на господин Корнезов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): От името на парламентарна група – предложение за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава да дадем възможност за необходимите консултации.
Обявявам почивка 30 минути, след което трябва да гласуваме предложението на господин Корнезов.
Тридесет минути почивка – до 13,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подновявам заседанието на Народното събрание.
Ще направя две съобщения, след което ще има процедурно предложение на госпожа Манолова.
Първото съобщение е: днес, 19 декември 2007 г., е постъпил и е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приети на първо четене на 6 декември т.г. Проектът е изготвен от Комисията по правата на човека и вероизповеданията на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения на второ четене.
И второто съобщение е, че на 18 декември 2007 г. е постъпило писмо от архиепископ Джузепе Леанца, апостологически нунций в България, с което на Народното събрание е предоставено Посланието на Негово Светейшество Папа Бенедикт ХVІ по повод честването на Световния ден на мира - 1 януари 2008 г. Заглавието на посланието е „Човешкото семейство – общност на мира”. Материалът е преведен на български език и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Думата има госпожа Мая Манолова за процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Моля за внимание!
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание до приключване на т. 4 от дневния ред, а именно второто четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Разбира се, преди това се движим по приетата седмична програма и обсъдим и гласуваме т. 2 и т. 3 от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за продължаване на пленарното заседание до приключване на работата по т. 4.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми колеги, моля да съсредоточите вниманието си – имаше процедурно предложение от господин Корнезов преди почивката.
Господин Корнезов, държите ли да го подложа на гласуване? Сякаш обстановката не предполага такова гласуване.
Желаете ли думата? Заповядайте, можете да се изкажете и от място.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не губим време.
Уважаеми народни представители, работата ни по т. 1 не е приключила, тъй като съм направил процедурно предложение, което не го оттеглям.
Допълвам това процедурно предложение: да преминем към т. 2, макар и т. 1 да не е приключила с пълния избор на Инспекторат. В удобно време за парламента, вероятно това ще бъде след Нова година, отново да се върнем към това процедурно предложение, което съм направил и то да бъде гласувано. Както реши българският парламент, така ще постъпим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не считате ли, господин Корнезов, че е по-чисто да приключим с т. 1 и да се върнем към въпроса, като насрочим отново точка в дневния ред, когато има готовност за това?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не бива да приключваме по т. 1, господин председател! Не бива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение за съставяне на нов списък и ново гласуване. Не можем да си позволим да не приключим с тази точка по начина, по който пленарната зала реши.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Любен Корнезов за съставяне на списък от имена по вишегласие от неизбраните кандидати за Инспекторат, по който списък да бъде проведено ново гласуване за двата члена на Инспектората, които не са попълнени. Това беше процедурното предложение, господин Корнезов. Вярвам Вашето мълчание потвърждава, че съм прав. Да, това е процедурното предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Корнезов.
Гласували 120 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 14.
Процедурното предложение се приема.
За втора процедура думата има господин Корнезов, като предлагам да я направи от място.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя следната процедура: на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник да отложим гласуването по тази т. 1 от днешната програма. Това е чл. 42, ал. 2, т. 5, междупрочем многократно сме го правили – самото гласуване да го отложим за тези пет, от които двама трябва да бъдат избрани със 160 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не знам дали колегите разбраха смисъла на предложението на господин Корнезов. Това, което той предлага, означава, че никой не сме избрали досега.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, избрани са осем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, обаче не казвате, че не е приключен въпросът с избора.
Заповядайте, господин Овчаров. Имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви припомня какво направихме в първата част до почивката. Ние избрахме девет инспектори, избрахме главен инспектор, гласувахме решение на Народното събрание, че те са избрани и Инспекторатът е формиран. Аз не виждам какво оттук нататък можем да продължаваме да дискутираме по този въпрос.
Въпросът за допълването на състава на Инспектората може да бъде решен в момента, в който ние имаме достатъчно консолидирана позиция от поне 160 народни представители, за да допълним този състав. Не виждам в момента условията за подобно нещо. Затова, много ви моля, да не бламираме сами това, което свършихме преди почивката.
Инспекторатът е създаден. Колкото и да не им се вярваше на много хора – девет човека са избрани с повече от 160 гласа. Според мен това е един много сериозен политически успех и ние като политическа коалиция, която подкрепя правителството и иска тази реформа в съдебната система, трябва просто да бъдем доволни от това, което свършихме, а не да се опитваме сега сами да провалим това, което направихме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да сме наясно точно докъде сме – беше гласувано процедурното предложение на господин Корнезов със 106 гласа „за” да се направи нов списък с неизбраните по вишегласие да бъде списъкът и да преминем към гласуване на трето гласуване. След това господин Корнезов направи предложение това да се отложи и да не бъде на днешното заседание.
Това, което каза господин Овчаров, е обратно предложение на първото процедурно предложение на господин Корнезов. Така че, ако има воля за прегласуване на направеното предложение за нов списък, то би трябвало да бъде подложено на гласуване. Не знам, госпожо Манолова, дали желаете думата за процедурно предложение? (Шум и реплики в залата.)
Този въпрос юристите, нашите колеги, които разбират от Конституция и от решения, трябва достатъчно ясно да го изяснят пред Народното събрание.
Думата за процедура има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уточнявам, че става дума за процедурно предложение за прегласуване с доводи:
Първо, че огромната част от Инспектората е избрана. Че освен непопълнените две места, защото няма достатъчно кандидати, получили гласове, е възможно при самото встъпване в длъжност част от избраните кандидати да заявят, че не желаят да участват. Така че да се окаже, че ние трябва да попълваме не само тези две места, които не са попълнени чрез избор, а и нови. Има практика на Конституционният съд, който отмени вече парламентарни решения, взети с три гласувания. Няма друга процедура освен гласуване на две гласувания – с гласуване и прегласуване.
Тази работа, която ще ни вкара в ситуация да гласуваме трети и четвърти път за решение, което е отхвърлено след гласуване и прегласуване е просто беля.
Моля да прегласуваме решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за вашето внимание.
Отново ще подложа на гласуване предложението на господин Корнезов да се премине към трето гласуване по същество.
Подлагам на гласуване отново предложението за преминаване към трето гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 6, против 28, въздържали се 84.
Предложението не се приема при прегласуването.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Има проект за решение, което ще оглася пред вас:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на Комисия за защита на личните данни
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни
РЕШИ:
Избира Венета Любенова Шопова за председател на Комисията за защита на личните данни.
Избира за членове на Комисията за защита на личните данни Красимир Любенов Димитров, Валентин Вълчев Енев, Мария Георгиева Матева и Веселин Ценов Целков.”
Предложението е на Министерския съвет. То е направено пред Народното събрание с Решение № 819 от 12 декември т.г.
С решението си Министерският съвет е решил да предложи на Народното събрание да избере Комисията за защита на личните данни в състава, който ви огласих. Към решението има подробни справки с личните данни на кандидатите и съответно мотиви на вносителя, тоест на Министерския съвет.
Преминаваме към обсъждане на проекта за решение.
Има ли желаещи да вземат думата по състава на Комисията за защита на личните данни, предложен на Народното събрание за избор от Министерския съвет, съгласно съответните текстове от Закона за защита на личните данни?
Заповядайте, уважаеми колеги, имате думата по този проект за решение.
Кой желае да вземе думата? Става дума за избор на важна комисия в пълен състав.
Има гласове от залата, поставящи въпроса: „Кое й е важното?” и се развива мисълта дори в обратна посока на твърдението, че е важна. Но има най-малкото действащо законодателство, което изисква съответно поведение. (Група народни представители дискутират пред блока на КБ.)
Уважаеми колеги, виждам, че вниманието на онези в залата е раздвоено между точката, която обсъждаме, и предмета на обсъждания в свой кръг. Ще изчакам докато вниманието бъде насочено еднопосочно към точката от дневния ред.
Можем ли да обсъдим проекта за решение, колеги?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Коя е водещата комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Решението не е било разпределено на комисии, господин Казак, по причината, че това е предложение на Министерския съвет. Така, както го предвижда законът, не е практикувано досега. Всъщност имало е такава практика в предишен случай, доколкото е ставало дума и за определяне на възнаграждението. Но сега такъв въпрос не стои, тъй като той е еднозначно решен. Затова този проект за решение не е бил разпределен на комисия.
Желаете ли да се изкажете, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете да преминем към гласуване?
Има ли желаещи да вземат думата по този проект за решение? Не виждам.
Колеги, в такъв случай ще преминем към гласуване на предложения проект за решение за избор на състав на Комисията за защита на личните данни.
Има ли процедурно предложение за начина на гласуване – едновременно за всички членове или поотделно?
Заповядайте за Вашето процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като се касае за гласуване на проект за решение, което е внесено от Министерския съвет, и тъй като нямаше възражения, показани чрез изказвания в пленарната зала, предлагам да гласуваме ан блок, едновременно за всички предложени членове на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване едновременно на всички предложени членове на комисията, включително и на председателя на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 116, против 11, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване състава на Комисията за защита на личните данни.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който ви огласих, със състава на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 119, против 10, въздържали се няма.
Решението е прието.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, гласувах против това решение по няколко причини и не знам дали това има някакво значение, но все пак искам да ви кажа.
През м. април и май, на две заседания на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, обсъдихме дейността на досегашната Комисия за защита на личните данни и констатирахме много груби нарушения на работата на този орган. На практика не са изпълнили задълженията си. Имаше решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с което предложихме на Министерския съвет да се потърси отговорност за бездействието на тази комисия и при предлагане на новите членове за членове на тази комисия да се има предвид досегашната им работа.
Дали нещо е последвало от Министерския съвет не знам, но в крайна сметка виждам, че в новия състав има хора, които и досега са били в тази комисия. Те ще бъдат възнаградени с това, че години наред не са си вършили работата.
Това е първото ми съображение, поради което гласувах против.
Второ. Избор на орган от Народното събрание без персонално да са обсъдени тези хора в нито една от комисиите на Народното събрание. Може ли без да сме ги видели, без да сме ги чули в комисиите, да гласуваме? Народното събрание стана като машина за гласуване – каквото се предложи от някой си някъде другаде, взето като решение, тук влиза и се гласува, след като е подаден положителен сигнал било то от Президентството, било от Министерския съвет или от някъде другаде.
Преди малко се сгромолясахте с Инспектората, сгромолясахте се! Това е абсолютен скандал! Сега продължавате. Може би предновогодишно всичко това, което през годината сте го оплескали, сега сте решили да го оправяте. И тази история е такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втори отрицателен вот няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Има думата господин Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Законопроектът е внесен на 12 декември от народните представители Мая Манолова и Иван Гороломов. На заседанието на Комисията по правни въпроси той беше представен от госпожа Манолова. Основанията за предлаганото допълнение на Закона за собствеността произтича от необходимостта за налагане на мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и частна общинска собственост за определен срок след 31 декември 2007 г. поради съществуваща реална опасност да настъпи вреда за държавата и общините при придобиването на тяхна собственост по давност.
Причината за това е, че изтича 10-годишният давностен срок за придобиване на имотите, определен в Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за собствеността. Това фактическо положение създава опасност те да бъдат завзети от частни лица и да започнат спорове за правото на собственост върху тях.
В хода на обсъждането на законопроекта Иглика Иванова изрази мнение, че поредното удължаване на спирането на давността довежда до обезсмисляне на института на давността в правото и не стимулира държавната и общинската администрация да изпълняват задълженията си по постановяване и актуване на съответните имоти.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 9 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържали се” подкрепи Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността, внесен от Мая Манолова и Иван Гороломов.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта и на второ гласуване. Комисията единодушно взе решение да предложи на Народното събрание да приеме законопроекта на две гласувания в едно заседание. Ще си позволя да прочета редакцията заедно с вече оповестената част на доклада.
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за собствеността
Параграф единствен. Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2007 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция:
“§ 1. В § 1 думите “31 декември 2007 г.” се заменят с “31 декември 2008 г.”
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба:
“Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Преминаваме към обсъждане на предложения законопроект.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, повод да внесем и предложим на вашето внимание този законопроект за мен и за колегата Гороломов беше едно писмо, до председателя на Народното събрание и до председателя на Комисията по правни въпроси, от всички областни управители в Република България и едно допълнително писмо от областния управител на София-област Тодор Модев.
Съдържащите се данни в тези две писма, които бяха подкрепени със съответните справки, показват, че процесите на идентифициране и актуване на държавните имоти в цялата страна не са финализирани. Все още няма яснота в областните администрации, които са натоварени с управлението на държавните имоти за това кои точно са имоти държавна собственост и какво е тяхното фактическо положение. Тоест на практика дали се владее то от държавата или от общините, или от трети лица.
Самият процес по актуване на тези имоти не е финализиран и на много места съществуват спорове между държавата и общините за това каква е собствеността на един или друг имот.
Освен това тук се съдържат и данни за това, че много от тези имоти се намират във фактическо владение на трети лица, което създава заплахата, че ако не бъде удължено спирането на давността за поне още една година, е възможно тези имоти да бъдат придобити по давност от трети лица. За тези от вас, които не следят този процес, искам само да припомня, че тази опасност се появи за първи път на 1 юни 2006 г., когато изтече 10-годишният срок от приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, по силата на които собствеността на държавата беше разграничена като публична и частна, респективно и собствеността на общините, което създаде предпоставки и възможности имотите частна държавна и частна общинска собственост да бъдат придобивани по давност след 10-годишно владеене от трети лица. И тъй като самият процес по финализиране и представяне в завършен вид на имотния регистър и изготвянето на пълна кадастрална карта не е приключил във всички областни администрации, към днешна дата няма категорична яснота за това кои точно са държавните имоти. Още по-малко е приключил въпросът за тяхното актуване като такива.
Разбира се, тук няма как да не кажем, че в редица от случаите това се дължи на може би недобрата работа и организация на работа на самите областни администрации, включително и на областните управители. Използвам случая като вносител на този законопроект да се обърна към всички областни управители с напомнянето, че парламентът може би за последен път удължава спирането на давността по отношение на държавни и общински имоти, което ще означава, че през настоящата една година би следвало да засилят своите действия по идентифициране и актуване на държавните имоти. Там, където има неизяснено фактическо или правно положение, това да бъде направено, да бъдат заведени съответните искове пред българския съд, за да не сме изправени след една година, през декември 2008 г., пред необходимостта от удължаване на този срок.
Отново искам да обърна внимание на всички народни представители, че ако не удължим спирането на давността за тази една година, която се предлага в законопроекта, ще застрашим сериозно държавния и обществения интерес с оглед възможността много на брой държавни и общински имоти да бъдат придобити по давност и да станат собственост по силата на изтичането на срока на дългата придобивна давност на трети недобросъвестни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Манолова няма.
Думата има господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В демократичното общество държавата е инструмент, средство за гарантиране правата, спокойствието и интересите на гражданите, които са ценност. В комунистическите, нацистките, фашистки държави държавата е ценност сама по себе си. Ако не проумеете това веднъж завинаги, оттук нататък всички неща, които правим, ще бъдат криви и куци. Държавата, дами и господа, не е ценност сама по себе си, тя е инструмент за реализиране на определени ценности.
За трети път в тази зала се предлага един и същи мурафет. За да спасяваме държавната и общинска собственост, ние гласуваме нови и нови закони, които удължават един давностен срок.
На лице са следните възможности: или няма защо да гласуваме това, ако никой наистина не се интересува от него и никой не е в забава по отношение на давността, или има имоти, от които нито държавата, нито общините се интересуват. Вие чувате госпожа Манолова да ви казва по възможно най-симпатичния начин, че тези хора не могат да разберат аджеба има ли или няма такива имоти и те не знаят как да ги идентифицират. Тоест говорим за някакви абстракции, за нещо, което бихме искали по силата на любовта към държавата да бъде държавно, но държавата изобщо не се интересува от него, както и общините. Или сме изправени пред третия вариант – че държавата, респективно общините, много добре знае за какви имоти става дума. Но те са ги оставяли в продължение на 10 години някой да ги владее, за да стане собственик, дали сме им година и половина преди време, удължили сме този давностен срок, но те пак не са си мръднали пръста и сега ние чакаме внезапно да ги споходи едно особено вдъхновение, в резултат на което те да предприемат тези действия.
Уважаеми дами и господа, уверявам ви, че по отношение на тези трети имоти нищо няма да се случи и през тази година, както не се е случило и през миналата. Това, че някой си е назначил областни управители, които не си вършат работата, е съвършено отделен въпрос. Но да сте си назначили други. Вие всъщност искате в момента Народното събрание с един законодателен акт да се опита да промени абсолютния банкрут на вашата кадрова политика. Така ли е? Или пък целенасочените й характеристики? Няма да стане по този начин. Вместо това вие създавате една типична картина на нестабилност в държавата и което лично за мен е особено обидно – вие излизате на тази трибуна и говорите от позицията на принципи, които нямат абсолютно нищо общо с принципите на една демокрация. Проумейте това!
Въздигането на държавата в ценност сама по себе си, абстрактното бранене на някакъв държавен интерес срещу някакви невидими хора, неидентифицирани, за Бога, те не били знаели кои са им имотите. Това на нищо не прилича. Или по-скоро прилича на нещо, което е уродливо и не може да има място в едно демократично общество. Прилича на тази характерна нагласа към държавата – фитиш, към която някои от вас допреди 17 години бяха страшно привързани. Само че тези години са безвъзвратно отлетели.
Ето защо съм убеден, че тук сме изправени пред типичен пример на привидност – уж защитаваме интересите на държавата и общините, уж се пазим от някакви разбойници, които щели да завладеят тези имоти. Това може да важи за някои хора, които действително имат разбойнически нрав, но те ще попаднат точно в третата категория, която споменах. Вашите, онези, назначени от вас, областни управители улесняват. А другата категория хора – онези, дето не знаете там ли са или не са там, защото не знаете иначе как да си идентифицирате имотите, онези хора са обикновените, нормални граждани на България, които евентуално в някакъв момент, благодарение на своята стопанска инициатива, са предприели някакви действия по отношение на нещо, което никой не знае какво е, или което си е тяхно евентуално, но вие искате да се възползвате от факта, че някой документ бил липсвал, било някаква граница да не е установена, за да им го вземете, понеже в тяхното лице ви се привижда частникът. За това става дума.
Затова, създавайки фалшивата представа, че защитавате срещу някакви грабителски амбиции държавни и общински интереси, вие ни предлагате поредната глупост – да гласуваме за пореден път, обърнете внимание, едно отлагане на давността, при положение че давността се прекъсва не с някакви кой знае какви действия, а необходимо е само да се заяви една претенция, за да се прекъсне тази давност. Тук няма нужда да ги осъдите, за да доведете нещата докрай. Ама трябва да знаете кои са имотите. Ами като не знаете от толкова години, как да го научите?
Уважаеми дами и господа, бях трогнат от думите на госпожа Манолова, която така любезно каза: вижте, тези хора, нашите областни управители трябва да разберат, че това повече няма да се случи.
Как да го разберат, госпожо Манолова, като те трябваше да разберат това и предишния път, когато гласувахме също такова удължение на същия този срок? Убеден съм, че Вие съвършено добросъвестно имате това намерение вашите областни управители повече да не повтарят тази история, но вие имахте това намерение и предишния път и виждаме резултата. Резултатът е никакъв.
Затова аз намирам, че в момента занимаваме Народното събрание с нещо, което само по себе си, първо, е неефикасно, второ, е нелепо и трето, противоречи на принципите, на които би трябвало да бъде организирана тази камара в българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, бих искала да Ви припомня, че резултатът, пред който сме изправени всички ние днес, е в резултат на бездействието и на вашите областни управители, тъй като 10-годишната придобивна давност тече от 1997 г., когато 4 години управляваха вашите областни управители, след това 4 години областните управители в предишния управленски мандат и сега от 2 години областните управители в този управленски мандат.
Тук за справедливост бих искала да кажа, че решителните стъпки към финализиране на този процес все пак са направени през последните 2 години с изграждането на кадастъра и на имотния регистър, който предстои да бъде финализиран през следващата година. Ако нещо е направено в тази посока, то е направено именно през последните 2 години. Няма как за две години ние да свършим това, което вие не свършихте за 4 години, и 4 години от следващия управленски мандат?
Освен това до тази печална картина се стигна и в резултат на недобросъвестното поведение на вашите, а предполагам и на нашите, кметове, тъй като в някои области редица имоти без всякакво основание са актувани като общински и от това се създава много голяма част от проблемите – споровете между общините и между областите за това какви са имотите. Тъй като общинската собственост, по начина по който това е регламентирано в Закона за общинската собственост, е производна от държавната собственост. На редица места без всякакво основание са издадени актове за частна общинска собственост.
Така че ние няма как да се разграничим от този процес, тъй като и самият начин, по който е изработен Законът за общинската и за държавната собственост, е плод и на вашите усилия в по-предишния парламент. И след като ние дружно сме създали закона по този начин, че да могат да се придобиват по давност държавни имоти и след като вашите, на НДСВ и нашите областни управители не са си свършили работата, отговорността за всичко това е наша обща, включително и Ваша, и моя.
За справедливост, пак да кажа, за последните 2 години е свършено толкова, колкото за предишните 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Манолова, Вие дадохте всъщност два аргумента. Първият от тях е, че всички са виновни. Всички много добре знаем, че вероятността една студентска работа да бъде представена в последния месец преди срока е много по-голяма, отколкото тя да бъде представена в първите дни. При един 10-годишен давностен срок да кажете, че в първите 3 години от него, защото за това става дума, не са били предприети решителни действия от областните управители, назначени от СДС, е насилване на истината, меко казано. Но аз Ви прощавам това, защото нормално е все пак, защитавайки позицията на различни политически сили, ние да виждаме в по-черни краски делата на другите политически сили. Но, съгласете се, че не е реалистично да се твърди, че на гърба на СДС трябва да бъде записана тази картина.
Нещо повече, във втория вариант, който аз описвах, ставаше дума за такива случаи, в които държавата не би трябвало да се намесва, според мен, и може би точно те са тези, които бодат в очите на някои от Вашите хора.
Вторият Ви аргумент е още по-интересен – че общините и недобросъвестни кметове по време на всички управления били претендирали за държавна собственост и постигнали актуване на определени имоти като общински. Аз не съм сигурен, че Вие избирате, госпожо Манолова, най-правилния подход към въпроса.
Отново говорим за държавата като фетиш. Факт е, че тези общини са могли да актуват съответните имоти като общински и е факт, че областните управители в целия този интервал от време не са намерили сили да оспорят това, защото това е давност, госпожо Манолова... Това е нещо, което се прекъсва с един обикновен акт на оспорване. Няма нужда да се извърви цяла процедура. Един акт само е необходим. Областните управители са го направили и ние казваме, че кметовете са недобросъвестни, че кметовете са лоши или, с други думи, отново че собственостите не са равнопоставени, а общинската собственост трябва да припка като някакво пале зад държавната. Мисля, че тази логика отново спада в една друга насока на мислене, която не би трябвало да е насоката на мислене на този парламент.
Така че не приемам и двата Ви аргумента. Мисля, че те не са състоятелни и продължавам да поддържам тезата, че този закон не следва да бъде гласуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това е поредният опит в края на годината, в последния момент да решаваме проблеми, които така или иначе по редица причини са оставени във времето нерешени. Според мен, по краткия ми опит като областен управител – един мандат от 4 години, би следвало този 10-годишен гратисен период или период за придобиване по давност, вече нещата да са изяснени, избистрени, да се знае навсякъде каква е собствеността – държавна, общинска, частна и да няма такива спорове по това дали някой е актувал нещо като общинско или необщинско, дали даден областен управител знае или не знае какво се случва в неговата област. Причините да се стигне до тази ситуация, както винаги, са комплексни.
Първата политическа причина, според мен, това е, че областните управители във времето от 1994 до 2001 г. бяха повече партийни секретари на управляващите, отколкото професионалисти и специалисти, които разбират за какво става дума. Естествено, не може да очакваш от един партиен секретар, било то на БСП или ОДС, да знае какво да прави като отиде областен управител. Те просто не знаеха какво да правят.
Не съм съгласен с колежката Манолова, че през последните две години се е свършила работата. Напротив, работата се свърши през последните 10 години, но с променлив успех. Според най-добре се свърши работата в периода 2001-2007 г.
Защо обаче имаше изключения? Примерно, наши колеги, които са сега депутати, бивши кметове на големи столични градове, да не ги назовавам, досетете се, които по закон са длъжни да предоставят на областния управител книгите с актовете за общинска собственост... Обаче не искат да ги дадат. Има колега областен управител, който беше за София град, сега е депутат от една от управляващите сили, който не можа да го накара 4 години да му предаде актовите книги. Въпреки че направихме промени в АПК и глоби, той не ги предаде. Значи това е злоумишлено – да не знае държавата какво има в тази община като собственост. Той не може да си ги измисля отнякъде, да каже, че това е държавно, а това – не. Знаете кога се въведе общинската собственост като институция. Тоест, това е един процес, в който трябваше да се свършат тези неща.
Друг фрапиращ случай: сегашният областен управител, кмет на община, актува всички трафопостове в неговата община – 436 бр., като общински. На какво основание, по каква логика – няма, наглост! Взема ги, актува ги, минава през общинска сесия, не праща протоколите от общинската сесия при областния управител за контрол, създава търговско дружество “Електроразпределение – еди-къде си”, вкарва ги в капитала на това дружество и след това взима 1 милион пари от държавата.
Е, за тези хора ли говорим, за тези хора ли ще удължаваме сроковете, или за останалите десетки кметове и областни управители, които са си свършили работата? Докога ще им оставяме време? В София никога няма да се свърши тази работа. Който ще да е областен управител и кмет, ако ще още 5 години да му удължаваме срока, няма да се свърши.
Така че аз съм със силно смесени чувства дали трябва да се подкрепи този закон или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Кътев? Няма.
Давам думата на господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Радвам се, че този дебат, който водим тук, ще послужи за нещо, ще послужи като предупреждение за хората, които трябваше да свършат работата по актуването и изчистването на държавната от общинската собственост.
Господин Кътев вече обясни част от процедурата, по която се движи този процес след 1997 г., а тя беше следната. Тъй като до 1997 г. имаше общ регистър на държавната собственост, с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост беше посочено кои публични и частни имоти са общинска собственост. Трябваше да започне един процес на актуване отделно на общинска и отделно на държавна собственост, като законодателят даде един бонус, един приоритет на актовете за държавна собственост. А за да осъществи реално тази процедура, трябваше кметовете да предоставят всички актови книги на областните управители, които да видят кои са държавните имоти, да актуват първо тях и след това общините да актуват останалите като общинска собственост. За съжаление обаче имаше случаи, за които говори и господин Кътев, в които кметовете не изпълниха това си задължение.
Ако говорим в някакво процентно съотношение, моята преценка е, че 15-20% от собствеността все още не е оправена. Лично там, където аз съм бил областен управител – в един малък град, нещата бяха по-лесни, но в един град като София, предполагам и Пловдив, и Варна, нещата наистина са трудни. Нещата се затрудняваха допълнително и от това, че областните управители нямаха никакъв инструмент да задължат или дори накажат кметове, които не си изпълняват ангажимента. Но с приемането миналата година от парламента на Административнопроцесуалния кодекс дадохме възможност областният управител да налага глоби до 1500 лв. на кмет или длъжностно лице, което не е изпълнило задълженията си. Дотогава санкциониращите правомощия на областния управител бяха смешните 50 лв. И мога да ви кажа, че тази санкция на практика не се прилагаше.
Аз се надявам, че този дебат и, предполагам благодарение на присъствието на министър Николай Василев, и благодарение на министър Асен Гагаузов, който отговаря за държавната собственост, ще стигне до областните управители, ще стигне и до кметовете като предупреждение към едните, че трябва да си ползват правомощията, дори и да санкционират недобросъвестни кметове, за да може да видим най-накрая финала на тази задача.
Ето защо наистина също съм с противоречиви чувства, но все пак смятам, че трябва да дадем последен шанс за запазване на държавния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам. Желаещи за изказвания също няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване заглавието на законопроекта, което беше уточнено в пленарната зала при изчитането от господин Стоилов на предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам да го гласуваме по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го гласуваме на първо четене като цяло и след това ще видим дали има предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, предстои да гласуваме Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността № 754-01-169, внесен на 12 декември 2007 г. от народните представители Мая Манолова и Иван Гороломов.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Още в доклада направих предложение от името на комисията да се пристъпи към второто гласуване на законопроекта. Нека това процедурно предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Закон за допълнение на Закона за собствеността”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за допълнение на Закона за собствеността”.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Законът за допълнение вече е влязъл в сила и е част от общия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ли е предложението Ви – „Закон за изменение на Закона за допълнение на Закона за собствеността”?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук обяснението е, че миналата година е гласувано допълнение на Закона за собствеността, всъщност се пояснява, че става дума за изменение и допълнение на това допълнение, но второто нека да отпадне и да бъде „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията, който подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграф единствен и предлага да се създаде § 1:
„§ 1. В § 1 думите „31 декември 2007 г.” се заменят с „31 декември 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, Вие предлагате окончателна редакция на параграф единствен, който да стане § 1.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на параграф единствен по вносител, който става § 1 в окончателна номерация.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде „Заключителна разпоредба”:
„Заключителна разпоредба
„§ 2. Законът влиза в сила на 1 декември 2007 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение по този текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията за „Заключителна разпоредба” и § 2.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 г. – продължение.
При предходните заседания на Народното събрание бяха приети заглавието, членове от 1 до 17 включително, тоест всички членове на законопроекта, и от Преходните и заключителните разпоредби параграфи от 1 до 21.
Предстои докладване на § 22.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По § 22 няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 22 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 11, въздържали се 2.
Текстът на § 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 23 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Лютви Местан, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Аз искам да информирам народните представители, че оттеглям това предложение и остава оригиналният текст на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, предложението на комисията, което е формулирано, фактически отпада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по § 23?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Параграф 23 регламентира изискването до 30 юни 2008 г. всички разпоредители с бюджетни кредити да намалят числеността на персонала си най-малко с 12 на сто. Сред изключенията, не коментирам структурите, работещи с единни разходни стандарти, е включен творческият персонал в културните институции.
Ние предлагаме към тази професионална общност да се добави и научноизследователският състав в научните организации.
Мисля, че не е необходимо специално да се убеждаваме, че това са двете професионални общности, които оформят визията на едно общество, неговото културно и интелектуално равнище. Би било някакво съзнателно притискане или неглижиране на научната общност, ако не направим това изключение за тях. Би било демонстрация на това, че не осъзнаваме колко важно е за развитието на нашата икономика е да имаме силна научна общност, която създава, която е моторът на иновациите в нашата икономика.
Призовавам ви да подкрепите това предложение. Това не е многочислена общност, но е научният елит на нашето общество и ние трябва да го защитим. Абсолютно ненужно е да ги караме механично да съкращават 12% от и без това немногочисления си състав.
Виждам, че и сред управляващите има подобни предложения и наистина не разбирам защо с такова упорство тези предложения се отхвърлят. При това не става дума нито за много хора, нито за огромни средства. Това ще бъде демонстрация, че разбираме колко важно е да има научен елит, който да работи в добри условия, а не непрекъснато притискан с административни мерки.
Настоявам да помислите върху предложението и ще се радвам, ако го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Господин Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Никога не съм произнасял пред тази зала думата “моля”.
Моля колегите да обърнат внимание върху това, което ще кажа. Смятам, че разликата, която се прави между културните институти и научноизследователските институти е порочна, погрешна и няма нищо общо с националните интереси. Призовавам заместник-министър Кирил Желев, когото познавам от много години, да излезе и да каже защо едните са привилегировани за Министерството на финансите, а другите трябва да се съкращават – това не мога да разбера.
Призовавам всички колеги да гласуват това допълнение, защото то не засяга ни най-малко с каквото и да било същността на бюджета, неговата философия, която аз критикувам, и т.н., и т.н.
Смятам, че това е дело на една малка част от хора сред управляващите, които имат интерес да бъде затрита българската наука, да бъде унищожена Българската академия на науките, за да й се налапат имотите. Казвам ви го за пети път, казвам го с възмущение, което не знам как да изразя. Колеги, моля ви, обърнете внимание на това нещо! Тук няма никаква политика, никаква партийност. Касае се за елита на нацията, касае се за идентичността на българите, касае се за бъдещето ни в Европа. Не разбирате ли, че в тази Европа, в която няма граници, единственото нещо, което ще бъде важно занапред, ще бъде идентичността. Като изчезне идентичността, какво ще остане от нас – едно нищо! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, специално се обръщам към членовете на Комисията по здравеопазване, тъй като в окончателното предложение на комисията фигурира и Националната здравноосигурителна каса.
РЕПЛИКИ: Господин Овчаров го оттегли.
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре, благодаря. Исках да направя предложение текстът да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Имаше поставен въпрос към заместник-министър Желев. Не знам дали министър Василев изпитва желание да вземе отношение по този въпрос? Засега по-скоро не изпитва такова желание.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме неприетото от комисията предложение по § 23 на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева, което беше обсъдено току-що.
Гласували 114 народни представители: за 26, против 33, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Правя предложение за прегласуване, господин председател.
Обръщам се към Движението за права и свободи. И от вас има предложение да се направи изключение за научноизследователските институти, за научноизследователския състав на научните организации – то е на господин Лютви Местан. Моля ви, поне подкрепете колегата си!
От друга страна, повече от очевидно е, че тези хора не са някакви администратори на бюджетна издръжка, както е казано в подлога на члена. Той е дефиниран лошо и заради това после трябва да се правят изключения. Това е научноизследователският състав на научни организации, но това са учени, това са избрани, хабилитирани лица, как ще ги съкращаваме по правилото 12%?! Мисля, че тук има някакво недоразумение. Удивлявам се как може комисията да не подкрепи това предложение. Става въпрос за състава на научноизследователските звена, които са на бюджетна издръжка – хора, конструирани лаборатории, институти и т.н. – как можете да не виждате това нещо и да минат през 12-процентно съкращение?!
И още нещо, господин председател! Гледам рядкото присъствие в пленарната зала. Защото когато се делеше властта, когато тук се разпределяше нещо, тя беше препълнена, а сега, когато се правят безобразията, са останали 40-50 човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направено е предложение за прегласуване на предложението на народните представителки Понева и Манева.
Господин Костов е прав, че предложението на господин Местан е идентично. Ще ги подложа едновременно на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Но едното се гласува повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, има възражение срещу едновременното им гласуване.
Моля да гласуваме отново предложението на госпожа Понева и госпожа Манева.
Гласували 120 народни представители: за 36, против 16, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Лютви Местан – за промяна в ал. 1 на § 23, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 54, против 7, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Господин Методиев желае да предложи прегласуване. Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моята процедура е за прегласуване. Резултатът показва, че наистина има такава възможност. Много малка е разликата между тези, които са “за”, и тези, които са “против”. Да допълня още един аргумент. Първо, това е предложение на председателя на Комисията по образованието и науката в Четиридесето Народно събрание, което само по себе си трябва да бъде сериозен факт за управляващото мнозинство. И второ, има опасност едно такова предложение да влезе в колизия със Закона за Българската академия на науките, защото основните научни организации и институции на модерна България са именно в Българската академия на науките. Не виждам защо трябва да се предпоставя с този текст и неговото отхвърляне такъв сблъсък, който между другото Министерството на финансите познава в годините по отношение на самостоятелния бюджет на Българската академия на науките, познава какви трудности са се срещали. И аз съм имал отговорността да решавам подобни финансови въпроси.
Нека да се подкрепи това предложение, така ще се облекчи работата по изпълнението на бюджета на Българската академия на науките и няма да се стига до никакви сблъсъци между Министерството на финансите и Академията на науките. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение, отхвърлено при предишното гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 56, против 2, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Господин Овчаров оттегли своето предложение.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 23, подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 97, против 19, въздържали се 3.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Текстовете на параграфи 24, 25 и 26 са по вносител и предлагам те да бъдат гласувани така, както са предложени и подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение едновременно да бъдат гласувани и трите параграфа по вносител.
Има ли противоположно мнение на това предложение? Не виждам.
Подлагам едновременно на гласуване параграфи 24, 25 и 26 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези три параграфа едновременно.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 9, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 26:
“§ 26. Премахват се безмитните магазини.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има ли желаещи да се изкажат по предложението? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 55, въздържали се 39.
Текстът не е приет.
Заповядайте за процедура, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам процедура за прегласуване по една-единствена причина и ще ви я напомня. Става въпрос за безмитните магазини. При положение, че онзи ден, защото вие много често давате тези примери, ще го дам и аз, онзи ден американският посланик изрично каза, че е хубаво България да закрие безмитните магазини, защото там се генерира корупцията, изпирането на парите и т.н.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Точно това не е казал.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: И в същото време управляващото мнозинство продължава да подкрепя безмитните магазини. Колегата Иванов за голямо съжаление го няма, но за мен това е едно разумно предложение в посока борба с корупцията – това, за което си говорихме преди една седмица, създадохме и Агенция за национална сигурност, която също трябва да се бори срещу тази корупция. И това предложение е точно в тази посока.
Затова действително, ако имате политическата воля и ако имате такова желание, нормално е да подкрепите това предложение. Ако не желаете и ви влиза в схемата 8-5-3 даже и безмитните магазини, изборът си е ваш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 31, против 52, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 27 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 12, въздържали се 2.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов за създаване на нов § 27 със следния текст:
“§ 27. Два процента от данъка върху доходите става – местен данък – влиза в общинския бюджет и може да се намалява от общинския съвет (тоест 8% е републиканският данък върху доходите и до 2% общински данък върху доходите)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 49.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се подкрепя.
За § 28 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 17, въздържал се 1.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 28 със следния текст:
“§ 28. Намаление на осигуровките от 1 януари и от 1 юли 2008 г. с по 3%, което ще се финансира чрез част от приходите от безмитните магазини”, които той преди малко щеше да закрие, “и облагане на хазарта и съкращение на разходите за издръжка на администрацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Костов. Доколкото разбирам, процедура по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, аз Ви предлагам да призовете докладващия председател на комисията да се обръща към предлагащите предложения, които са се обезпредметили поради обстоятелството, че предходни предложения на практика не са приети или не са приети предложения в данъчни закони, на базата на които те са базирани. Да се пита: поддържате ли предложението, при положение, че е отхвърлено. Той би трябвало да е проследил целия дебат, както е в случая с това предложение. Има и наши такива предложения. За да не се губи време, просто предлагам начин на водене за ускоряване на хода – да си кажат народните представители поддържат или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го имаме предвид, господин Костов, но виждате, че народният представител Лъчезар Иванов не е в залата, а пък неговото предложение е свързано с безмитните магазини, които не отпаднаха. Така че трябва да го гласуваме. Той предлагаше да отпаднат, пък те не отпаднаха.
Поставям на гласуване предложението на Лъчезар Иванов.
Гласували 103 народни представители: за 2, против 63, въздържали се 38.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се приема.
Параграф 29 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 29? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 29 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 11, въздържал се 1.
Параграф 29 е приет.
Господин председателю на комисията, моля докладвайте предложенията на Лъчезар Иванов за нов § 29 и за нов § 30.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 29:
“§ 29. На всяко новородено дете се изплаща еднократно в лична сметка сумата 5000 лв.”
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 30 със следния текст:
“§ 30. От 1 януари 2008 г. се прехвърлят 2% от вноската за пенсионното осигуряване от първия към втория стълб на пенсионната система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези две предложения на народния представител Лъчезар Иванов. Няма желаещи.
Поставям на гласуване тези две предложения на народния представител Лъчезар Иванов.
Гласували 103 народни представители: за 10, против 43, въздържали се 50.
Предложенията на народния представител Лъчезар Иванов не се приемат.
Поставям на гласуване § 30, така както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 8, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение от Йордан Бакалов и група народни представители следващият § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение, а подкрепя текста на вносителя.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! В случая става въпрос за следното нещо. Парламентарната група на ОДС и СДС предлагаме да отпадне § 31, който гласи, че “В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми.”
Ние предлагаме те да заплащат наеми. Защо да не заплащат наеми?
Вярно е, че при това положение има движение на пари от единия в другия джоб на държавата. Но въпреки това трябва да има пазарни отношения. Дори в такава ситуация пазарните отношения не трябва да бъдат нарушавани.
Предлагаме на вашето внимание този текст и се надяваме да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на Йордан Бакалов и група народни представители за отпадане на § 31.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 31.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 31, 32 и 33.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте до § 33 включително.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 9, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следва предложение от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров.
Господин Димитров, поддържате ли си предложението?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но то не се подкрепя от комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Парламентът ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На екрана виждате текста на предложението – четете го.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Предложението, което сме направили тук има пряка връзка с това, което каза вчера министъра на финансите. Господин Орешарски каза: общините нека да кандидатстват и да работят с европейски фондове. Каза го от тази трибуна. Обаче, както знаете, някои детайли отсъстват.
Предложението, което сме направили дава право на общинските съвети при липса на задължения и при преизпълнение на приходите да могат да определят по-високо възнаграждение на определени служители, тоест идеята е да могат да наемат хора, които да пишат проекти. Нали искате финансова самостоятелност на общините? Защо не им дадете това право?
Да, този проблем го има и за администрацията. Господин Овчаров по време на заседание на Бюджетната комисия като бивш министър се оплака, че и в неговото министерство го е имало този проблем. Да, така е. Трябва да се мисли за неговото решаване.
При настоящата ситуация единственият вариант на общините е да наемат фирми, които да пишат тези проекти, но въпросът е защо да не могат да наемат, дори временно за период от време, хора които да подготвят европейски проекти и да спазят призива на господин Орешарски да кандидатстват по европейските фондове? Дайте им това право. Дайте им тази възможност.
Това предложение между другото дойде като призив от много общини към нас. Много кметове ни се обадиха и казаха, че това е едно от нещата, които им пречат наистина да бъдат конкурентни и да могат да усвояват европейски фондове.
Говорейки за финансова самостоятелност на общините трябва да им дадем и правото да определят заплатите в съответната община. Да, това носи по-висока отговорност, но в крайна сметка, ако искаме тези хора да се справят с работата, която им възлагаме, те трябва да имат повече възможности, повече инструменти.
Колеги, надявам се да намерите сили да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров за нов § 33а.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 31, въздържали се 53.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Следващите параграфи от 34 до 42 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме до § 42, включително.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 7, въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
По следващият § 43 има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Имате думата, госпожо Манева, за да обосновете своето предложение.
Уважаеми народни представители, виждате предложението на екрана, то и на хартиен носител е пред вас. А сега ще чуем и госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е текст в закона, който задължава изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативните програми, когато има недължимо платени и надплатени суми да предприемат съответните действия. Да, обаче тези недължимо изплатени или надплатени суми са в резултат на некомпетентност или натиск върху самите тези органи, следователно при допускане на надплатени суми или недължимо платени суми, отговорност трябва да носят служителите в тези агенции.
Това е моето предложение – да допълним текста като кажем, че служителите в тези изпълнителни агенции носят отговорност за допуснатите надплатени суми и са длъжни да предприемат съответните действия. Отговорността да е в зависимост от степента на нарушение. Съответното наказание трябва да бъде определено с акт на Министерския съвет.
Аз разбирам, че ще има съпротива и едва ли този текст ще се приеме, защото обикновено такива нарушения се правят под политически натиск. Естествено е … (Шум и реплики в залата.)
Точно така е, господин Овчаров. Много примери мога да Ви приведа от министерството, което наблюдавам по-непосредствено. Това е точно така и когато служителите знаят, че ще носят отговорност, когато се поддават на такива въздействия, може би ще имат сили да проявяват по-голяма принципност и да защитават своя професионализъм. Затова ви предлагам да подкрепите този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат народни представители няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 20, против 28, въздържали се 51.
Текстът не се приема.
Господин Овчаров, моля Ви да докладвате следващото предложение на народния представител Евдокия Манева. (Шум и реплики в залата.)
Госпожа Манева го оттегля, тъй като то е свързано с предишното.
Уважаеми народни представители, от § 43 до § 49 са текстове, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Нека тогава да гласуваме до § 49, включително.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 14, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 50 има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е пред вас. Виждате текстът.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложението на Йордан Бакалов и група народни представители?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): За съжаление, виждам една голяма група в БСП, които нямат желание да бъде обсъждан бюджетът.
Колеги, дето се казва, никой не ви задържа насила в тази зала. Тъкмо ще можем да отменим някои текстове, които пречат. Не сте длъжни да присъствате на тази дискусия.
Уважаеми колеги, в § 50 това, което притеснява мен и колегите от ОДС е, че няма конкурентен принцип на разходване на проектите от въпросния социално-инвестиционен фонд. Ние предлагаме именно такъв принцип – да се кандидатства и да има възможност всяка една община, всеки един бенефициент да получава пари. Не смятаме, че задължително трябва да бъде записана програмата “Красива България”, например. Може някоя друга програма да се окаже по-успешна. Подобно записване подхожда по-скоро за централизирани принципи, а не за пазарни системи.
Надявам се да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Йорданов, ако желаете, имате право да вземете думата.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направили сме това предложение и за това, че сме против текста, който е на вносителя. Нарочно ще го прочета: се разпределят по ред определен от министъра на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.
За нас този текст означава нещо, за което няма прозрачност в процедурата. Разбирайте, министърът на финансите с изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България сядат и решават: за тази община – толкова, за тази – толкова, а на тази няма да дадем. Затова сме против този текст и сме предложили нашата редакция, за да въведем конкуренцията в разходването на тези средства и кандидатстване по тези програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 42, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, § 50 е по вносител.
Господин Имамов, моля да докладвате § 51.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51 със следната редакция на ал. 1:
„(1) За извършване на разходи по неусвоени от минали години дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, непредвидени по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4, 5 и 6, министърът на финансите може да осигури средства по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 52 и § 53 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте § 50, § 51 с редакция на ал. 1, § 52 и § 53.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 16, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 54 има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители: § 54 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, като предлага в ал. 2 след думите „министърът на финансите” да се добави „след решение на Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тук ще помоля и за специалното съдействие на господин Корнезов, госпожа Антонова също би могла да помогне, а и господин Орешарски. Параграф 54 е текст, който изменя Закона за устройството на държавния бюджет. Това абсолютно противоречи на Закона за нормативните актове в България. Забележете какво пише в ал. 4: „За целите на прилагане на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет 50 на сто от преизпълнението на приходите по ал. 1 и цялото преизпълнение по ал. 2 не се взема предвид при определяне на общия размер на допълнителни бюджетни кредити...” Тоест онази процедура, уважаеми колеги, когато парламентът трябва да одобрява кредити, които са над 1,5% от консолидираните приходи, вече се отменя и Министерският съвет и министърът на финансите си решават. Заобикаля се парламентът.
Познавайки управляващата коалиция, Вие това може да вземете да си го гласувате, но това е много лоша практика, дами и господа. Става въпрос за една много лоша практика. В този закон се отменя основно правило в Закона за устройството на държавния бюджет, а именно ал. 2 на чл. 35, така че, дами и господа, затова искаме да отпаднат тези текстове.
Най-малкото трябваше да е ясно, че § 54 изменя друг закон и не му е тук мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Преходните и заключителни разпоредби.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, най-малкото не му е тук мястото.
Освен това управляващата коалиция трябва да си признае, че очевидно законът, който гласувахте миналата година, който даде право на парламента да санкционира отпускането на допълнителни бюджетни кредити над 1,5% от консолидираните приходи, вече го заобикаляте. И това трябва да си го признаете. По този път, ако сте тръгнали, това е наистина една много лоша практика.
Ние ще гласуваме „против”, познавайки практиката на тройната коалиция, ще си го гласувате, но това е текст, който включително може да бъде отменен и от Конституционния съд, дами и господа. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин Корнезов, уважаеми колеги! Да допълня колегата Димитров. Приемаме Закон за държавния бюджет за 2008 г. Всеки закон за съответната година трябва да е в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет. Как може да има текст, в който Законът за държавния бюджет за съответната година ще отменя текстове от Закона за устройството на същия закон?! Обяснете ми.
Господин Корнезов, Вие сте доста добър юрист, да не казвам, най-добрият в залата в момента. Как може да има такъв текст?! Тук има и други юристи, отговорете как може в закона, който трябва да изпълни Закона за устройството на държавния бюджет да отменим текст от Закона за устройството на държавния бюджет?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава само ал. 4 ли да отпадне, защото Вие искате целия § 54 да отпадне?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Нека само ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, господин Димитров, само нея да поставя на гласуване за отпадане.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на Йордан Бакалов и група народни представители – вие чухте господин Димитров и господин Йорданов, да отпадне ал. 4 на § 54. Чухте и аргументите.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 35, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Вие чухте предложението на комисията за новата редакция на § 54, § 55, § 56 и § 57 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 10, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 58 има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, които предлагат в параграфа да се създаде нова ал. 5:
„(5) Отчетите по ал. 1 и докладът по ал. 4 се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и Министерски съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58 със следната редакция на ал. 1:
„(1) Министерствата, Държавната агенция за младежта и спорта, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Държавната агенция по горите изготвят и представят на Народното събрание, Сметната палата и Министерството на финансите годишни отчети за изпълнението на политиките и програмите си в срок до 45 работни дни след отчетния период. Годишните отчети съдържат информация за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Димитров, виждам, че Вие се подготвяте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Да ви се чудя, колеги, защо не подкрепяте текста тези отчети да се публикуват на страницата на Народното събрание?! Какво има за криене, какво ще криете и нали говорим за публичност и отчетност? Сега какъв ви е проблемът тези отчети да бъдат публикувани на страницата на Народното събрание и да могат да ги четат хората? Очевидно е, че искате нещо да скриете, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо на Министерския съвет и защо на Народното събрание?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защото хората и медиите трябва да могат да следят това, което се случва в България, и да има контрол. Общественият контрол е много важен.
Какво, господин Овчаров, искате да скриете? Няма проблем да бъде публикувано и на страницата на Народното събрание. Това усилие не е проблем, а означава много по-висока степен на прозрачност. Като се обсъжда в Народното събрание, нека да бъде публикувано.
Какво криете, уважаеми дами и господа?! Какво искате да скриете от хората? И така ли ще продължавате? Какъв е проблемът това да бъде публикувано, не мога да разбера?! Сегашната практика е тези отчети – забележете, да не се публикуват. Те не се публикуват. Трябва да се отиде в Деловодството, да има достъп човек до тях и да ги прочете. Защо ги криете от медиите?! Защо ги криете от обществото?!
А господин Орешарски, който е доайенът поне като желание да въвежда програмно бюджетиране в България, трябва да стане сега и да каже, че трябва на страниците на съответните министерства, на страницата на парламента тези документи да са достъпни, хората да ги четат и да могат да задават правилните въпроси, което би повишило ефективността на разходите.
Какво криете, уважаеми представители на тройната коалиция? Вземете думата и си кажете! Не може да продължава по този начин! Ако ще говорим за отчетност и прозрачност, това е един от примерите, по които трябва да се вземат мерки. (Реплика от народния представител Георги Близнашки.)
Надявам се, господин Близнашки, като сте толкова активен, да вземете и да подкрепите! Благодаря.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Хайде, сядай! Сядай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам. Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 32, против 40, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров – процедура за прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Близнашки, ще направя жест към Вас. Свободен сте да не се занимавате повече с бюджета, доколкото зависи от нас. Така че не се притеснявайте.
Тройната коалиция в момента каза, че не иска да има прозрачност на тези отчети, не иска да има публичност на тези отчети. Това е теза, за която ако ви попитат медиите, нищо не можете да обясните. Това е абсолютно неправилна политика – в противоречие на европейската практика, на каквото искате.
Иначе ако ви питат като индивиди, ако срещнете някой журналист, ще кажете: “Ама как, искаме всичко да бъде отчетно и прозрачно”, но когато опре до гласуване, остават само думите и няма дела. Ако я карате така, то хората виждат тези неща. Каква е причината ако има отчети, те да не бъдат публични? Каква е причината? Пак питам: какво искате да скриете? Защо не подкрепите? Или хайде, да речем левицата, ако не разбира и не иска темата с прозрачността, ами либералният център защо не подкрепи този текст? Какъв ви е проблемът?
Моето предложение е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Гласували 122 народни представители: за 27, против 48, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, чухте текста на § 58.
Параграфи 59, 60, 61, 62, 63, 64 и 65 включително са по вносител и подкрепени от комисията.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 14, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 66 има предложение от народния представител Йордан Бакалов.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е от Йордан Бакалов и група народни представители.
Доктор Шарков, заповядайте по този текст.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ако си направите труда да прочетете, макар че вие дори и закона не си носите, за да гледате по него, какви са измененията, които предлагаме, то предложението е да се предоставят безвъзмездно поради простата причина – никъде не пише, а и министър Гайдарски не ме чува в момента – с тази предоставена на лечебните заведения за болнична помощ апаратура увеличава ли се капиталът им? Би трябвало да се увеличава, но всъщност нищо не се случва.
Затова нашето предложение е да бъде записано изрично, че се предоставят безвъзмездно. Те така или иначе се предоставят безвъзмездно, защото тези, които са възмездно, са със средства от револвиращия фонд, което беше гласувано преди малко.
В същото време обаче текстът, който имаме в момента, е “Закупената по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването, съобразно предназначението им на здравни заведения и лечебни заведения с държавно и общинско участие”. Няма да говоря, че граматически неправилно е изписан текстът, но никъде не става ясно с чие решение се предоставят точно на конкретни лечебни заведения. С чие решение се предоставят?
Затова предлагаме това, което виждате пред вас – решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Не виждам защо не се подкрепя от комисията и къде има колизия в нашия текст. Текстът е толкова сериозен, за да не се гледа някаква политика в това. Мисля, че текстът ни е много по-добър от предложения преди това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи да вземат отношение по текст.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители по § 66.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 38, въздържали се 56.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Доктор Шарков, заповядайте – право на процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Колеги, не мога да ви разбера. Не ви ли е малко обидно да гледате само в този флумастер ?! Помислете малко върху това, което ви предлагаме! Въобще не виждате какво пише там, гледате само флумастера.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Не си прав!
ВАНЬО ШАРКОВ: Ха, не съм бил прав!
Предложение за прегласуване!
Ще взема флумастера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към всички. Не е допустимо в един български парламент някой да подсказва как да гласуват народните представители. Недопустимо е.
Мисля обаче, че народните представители не гледаха флумастера, а този, който държеше флумастера. (Смях и оживление в залата.)
И така, още веднъж, моля, гласувайте предложението на Йордан Бакалов и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 42.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване § 66 така, както е предложен от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 12, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 67 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67, като предлага:
“1. Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за дейности по извършване на хемодиализа, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет по ред и критерии, определени в методиката по ал. 1.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 да станат съответно ал. 3 и 4.
3. Да се създадат ал. 5 и 6 със следното съдържание:
“(5) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на здравни и лечебни заведения със смесено участие се отразяват като увеличение на капитала им.
(6) Капиталът на здравното или лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното здравно или лечебно заведение с държавно или общинско участие в капитала, като държавата записва нови акции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за отпадане в § 67, ал. 1, където пише: “Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ с държавно и с общинско участие …”.
Предлагам пред думата “общинско” да отпадне съюзът “с”. Да стане “с държавно и общинско участие”.
Граматически е по-правилно. Министърът на образованието и науката е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, първо поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 20, против 37, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на д-р Шарков – в § 67, ал. 1 съюзът “с” пред думата “общинско” да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 41, против 30, въздържали се 31.
Предложението на д-р Шарков не се приема.
Поставям на гласуване § 67, предложен от вносителя, с допълнена редакция, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 9, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев за създаване на нови параграфи 67а и 67б, което не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 39, против 52, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
По § 68 има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители - § 68 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за отпадане на § 68.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 43, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68 и за § 69.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване тези два параграфа.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 15, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 70 има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Лютви Местан.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя това по т. 2.
Има предложение от народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов, което не е подкрепено от комисията.
Господин Овчаров, моля докладвайте предложението на комисията за § 70.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70 със следната редакция на ал. 7:
“(7) Освен средствата по ал. 1 допълнително финансиране получават училища, които поради своята отдалеченост от другите най-близки училища не могат да бъдат разкривани, без това да доведе до нарушаване на достъпа до образование. Критериите за определяне на училищата, техният списък и редът за предоставяне на допълнителни средства се определят с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Чачев.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 42, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лютви Местан в неприетата му част.
Гласували 98 народни представители: за 23, против 20, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Софиянски и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 8, против 45, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 70 по вносител с допълнението за ал. 7 от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 17, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По § 71 има предложение от народните представители Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев, което се подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя.
Има предложение от господин Йордан Бакалов и група народни представители, което не се подкрепя.
Има предложение от господин Стефан Софиянски и група народни представители, което не се подкрепя.
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което се подкрепя.
Господин Овчаров, докладвайте окончателното становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71 със следната редакция на т. 1 от ал. 2:
“1. на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а в общините с районно деление – второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни кредити по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е кметът на район;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди един час господин Костов предложи всички текстове, които технологично са свързани с данъчните закони и с предишни текстове в бюджета, на практика няма никакъв смисъл да се четат и да си губим времето.
Оттеглям предложението.
Има поне още сто подобни текста, които са безсмислени, тъй като не са приети предходни текстове и не е нужно да се четат в залата. Това председателят на комисията трябва да го каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев оттегля предложението си.
Предложение от господин Йордан Бакалов и група народни представители: към § 71 се създава нова ал. 9:
“(9) Директорите на училищата са длъжни да информират настоятелствата за направените и планирани разходи при поискване.”
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още един текст, по който предлагаме да се въведе някаква прозрачност и публичност при разходването на публични средства в училищата.
Какъв е проблемът училищните настоятелства да имат право да получават тази информация? Не мога да разбера! Преди малко гласувахте текст против Закона за устройство на държавния бюджет, сега ми казвате някакви други закони.
Аз не виждам никакъв проблем, при положение че сме дали на директора право еднолично да се разпорежда, да определя и т.н. численост, да информира училищното настоятелство. За какво са тези училищни настоятелства тогава? Да се молят за спонсорство за ремонти и други работи ли? Това ли е?
Въвеждаме делегирани бюджети, тези пари се изразходват, това са публични средства. Имаме училищно настоятелство – защо да не е информирано при поискване за изразходването на тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на господин Йордан Бакалов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 25, против 40, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Софиянски и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 46, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 71 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 15, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Параграф 72 и § 73 са по вносител.
В § 74 числото “18 000” се заменя с “13 000”.
Параграф 75 е по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По § 76 има предложение от народните представители Димитър Йорданов, Мирослав Мурджов и Мариана Костадинова. Моля да се покаже на екрана тяхното предложение.
Има предложение на господин Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип.
Моля, господин Овчаров, да докладвате предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 76 със следната редакция:
“§ 76. Министерският съвет да предостави от републиканския бюджет за 2008 г. допълнителни средства в размер на 7 млн. лв. за капиталови разходи на Софийския университет “Климент Охридски”, в това число за дейности по опазване и поддържане на сградите, предоставени за управление на университета и обявени за недвижими паметници на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене в § 76 сумата е 2 милиона. Така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така е.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: И сега даваме още 5 милиона за Софийския университет и на нито един друг университет извън гласуваните в таблиците на бюджета пари. Допълнително 7 милиона!
Аз съм за, сигурно имат нужда от ремонти и други работи, но сме направили предложение за Великотърновския университет. Защо? Още в чл. 6 направихме предложение да увеличим капиталовата субсидия за Великотърновския университет с 1 млн. лв. и допълнително с още 800 хил. лв. в този параграф. В центъра на Велико Търново има една сграда на бившия окръжен съвет, която не е в окаяно състояние, ами си е паметник на отминалите времена. Тя е предоставена на Великотърновския университет и на Националния осигурителен институт. Доскоро течаха едни дела с някакви архитекти, които приключиха и, доколкото знам, Националният осигурителен институт е готов да инвестира в ремонта на тази сграда още тази година, която идва.
Великотърновският университет обаче няма да има пари за това нещо и това ще остане така.
Отделен е въпросът доколко е редно в Преходни и заключителни разпоредби да задължаваме министъра на финансите да дава допълнителни пари на когото и да било, не говоря само за университети. В чл. 6 отхвърлихте увеличението на капиталовите разходи. Не виждам проблем сега за едни 800 хил. лв. да се добавят и за Великотърновския университет към Софийския. Да не говорим, че в чл. 6, да се върна малко назад, няма малко отношение, в субсидията за Великотърновския университет имаше предвидени – забележете, 430 лв. за издаване на научна литература и учебници. Четиристотин и тридесет лева в справките, които достигат до субсидията. Нашето предложение беше да паднат, да няма никаква субсидия за учебници и научна литература, защото просто е подигравка. Тук е министърът на образованието, да каже с 430 лв. един университет какво ще издаде като учебници и научна литература? Надявах се да е техническа грешка. Направихме справка и се оказа, че е истина. Други университети имат по 14-15 хил. лв. Друг е въпросът дали и те стигат. Но не виждам проблем поне за тази сграда и министърът да се поинтересува, един разговор с господин Христосков, а общината скоро подари земята под тази сграда …
В същото време говорим, че университетът няма капацитет и т.н., за да акредитира нови специалности и нови …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на образованието и вицепремиер на Република България господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно пояснение.
Предложението за Софийския университет не е понеже това е най-големият, най-старият и т.н. университет, а поради факта, че в капитала на Софийския университет – условно се изразявам така, има четири сгради, които са паметници на културата. Всички, които поне малко познават тази материя, знаят, че издръжката на една сграда, която е паметник на културата, е значително по-скъпа, отколкото на една обикновена сграда. Дори само дограмата да смените, има изключително много изисквания, които трябва да бъдат спазени. Така че тук няма някакво неравнопоставяне, което да е целенасочено.
Що се отнася до Великотърновския университет, аз бях на 8 декември във Велико Търново, както знаете, а там нещата стоят така. Действително така нареченият пети корпус сега, след като общината е решила въпроса със земята, според мен трябва да бъде довършен. Единственият проблем е този, който Вие споменахте, тъй като една част от сградата е собственост, по-скоро е предоставена на Националния осигурителен институт. Ние сме се разбрали с ректорското ръководство в момента, в който се разбере дали ще има единен ползвател на имота или ще се запази сегашното положение, имаме готовност, ако, разбира се, има повече средства, не мога да бъда против, но дори да няма такива специално отредени, имаме готовност и аз съм се ангажирал, че ще започнем довършване на сградата още през следващата година.
Всъщност ако няма друго решение, това ще стане за сметка на част от тези 13 милиона капиталови разходи, които съществуват за висшето образование за 2008 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 76? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Йорданов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 31, против 23, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 76 така, както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 2.
Параграф 76 е приет.
Господин Чачев, Вашето предложение на стр. 81 оттегляте ли го? (Реплика от народния представител Евгени Чачев.)
По § 77 има едно оттеглено предложение от народния представител Евгени Чачев.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по параграфи 77, 78, 79, 80, 82, 83, 84.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на Стефан Софиянски и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 8, против 23, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване параграфите до § 84 включително.
Гласували 111 народни представители: за 97, против 13, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Сега е 16,15 ч. Ако работим така стегнато, разбира се, без да ограничаваме дискусиите с предложенията, бихме могли, според мен, да приключим около 17,30-18,00 ч.
Народният представител Йордан Бакалов прави предложение § 85 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, беше създаден един фонд за гарантиране вземанията на работниците, който представлява 0,5% от осигурителната вноска. Съгласно § 85 се създават рестриктивни изисквания къде могат да бъдат влагани тези пари. Записано е, че се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. Става въпрос за над 100 млн. лв. Правилно беше поставен въпросът от госпожа Шулева в Комисията по бюджет и финанси защо въобще има тази вноска като има 100 млн. лв., само лихвата по които е достатъчна, за да покрие вземанията през следващата година. Не само, че не беше премахната вноската, но се запазват и ограниченията на възможното инвестиране на тези свободни средства, които водят до много ниска доходност. Доходността е изключително ниска. Евентуалната по-висока доходност би повишила аргументите през следващата година защо такава вноска не трябва да има и защо би могло да бъде примерно намалена осигурителната тежест от 0,5% без това да коства някакъв проблем за бюджета.
Надявам се, дами и господа, да подкрепите това доста смислено предложение. В България не трябва да има закони и текстове, чийто смисъл е изчерпан. Имаме точно такъв случай – разпоредба, която продължава да действа, а нейният смисъл е изчерпан. Парите в този фонд вече са натрупани и могат да бъдат гарантирани евентуални бъдещи вземания на работници. Нито трябва да я има вноската, нито трябва да ги има ограниченията. Надявам се да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители - § 85 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 40, въздържали се 42.
Предложението на Йордан Бакалов и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 85, така както се предлага от комисията и по вносител, и обърнете внимание, уважаеми народни представители, § 86, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 17, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 87 има предложение от народния представител Йордан Бакалов – датата „30 юни 2008 г.” се заменя с „30 март 2008 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Ясно е предложението, ако четете текста. В текста се казва: „Създава се Държавен фонд за финансово подпомагане образованието на българските деца като част от фискалния резерв.” Съгласно последните изречения от закона, създаваме го от 1 януари, но в ал. 1 пише, че Министерският съвет в срок до 30 юни 2008 г. внася проект на Закон за дейността на фонда. Внася го на 30 юни, минава през комисиите, след това на първо четене, тече време между двете четения, отива в последната сесия за годината, влиза в бюджета и го приемаме чак накрая на следващата година. Срокът от шест месеца е много дълъг, като имаме предвид, че Законопроектът за бюджета беше внесен в края на м. октомври. Смятам, че три месеца е съвсем нормален срок и се надявам да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 24, против 38, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 87, така както е по вносител и по комисия, и обърнете внимание, уважаеми народни представители, на следващата страница § 88, който става § 91, е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 9, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващото предложение е на народния представител Трифон Митев и група народни представители и подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 93 по новата номерация.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 15, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 90 има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители - § 90 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Методиев, заповядайте, за да обосновете обратното становище - за отпадане на този параграф.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Текстът на предложения § 90 по номерация на вносителя е да отпадне § 35 от Закона за народната просвета. Параграф 35 от Закона за народната просвета урежда допълнителното заплащане на българските учители, което беше направено преди 8-9 години, през пролетната сесия на 1998 г. Целта на тази промяна беше поради ниските доходи на българските учители да има гарантирано по закон тринадесето заплащане. Смисълът на този текст се изчерпва в момента, в който се направи преценка, че доходите на българските учители са надминали тези ниски стойности, влезли са в средните за страната и тогава вече може да бъде отменен.
Аз не вярвам никой от колегите в залата да смята, че този въпрос е решен сега, в края на 2007 г., за да може спокойно да отпадне това тринадесето плащане за учителите. Нещо повече, през 2007 г. тук бяха приети много текстове, тепърва предстои реформа, която засяга точно финансирането на българската училищна мрежа, в частност предстои възможност за диференцирано заплащане, за делегирани бюджети и пр. Ако тези мерки бъдат проведени реално и наистина създадат нови, по-добри финансови условия, тогава и аз ще бъда сред тези, които ще се съгласят този параграф в края на 2008 г. да отпадне. Но към днешна дата няма нито едно условие, което да е изпълнено по повод финансирането на цялата училищна мрежа и в частност заплащането на българските учители, за да отпадне това тринадесето плащане.
Затова ви моля, макар да зная механизма на гласуването, но имам някаква надежда. Ще изляза, ако се наложи, повторно да поискам прегласуване тази мярка да се въведе тогава, когато финансовите условия вътре в българското училище са променени положително. Това не е голям разход, който да прави бюджетът в рамките на една календарна година, но от гледна точка на годишния доход на българските учители е много сериозна сума за подкрепа на техния годишен доход.
Господин председателю, надявам се, че ще получим подкрепа за това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, молбата ми е към Вас и към пленарната зала да направя една къса процедура относно дневния ред.
Първо, да отменим пленарното заседание на 11 януари 2008 г. – петък, и да насрочим пленарно заседание във вторник, 15 януари 2008 г. от 9,00 ч. със следния дневен ред. (Силен шум и реплики.)
Това е извънредно заседание във вторник – отменяме редовното в петък и насрочваме извънредно във вторник. (Шум и реплики.)
Дневният ред е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите.
Това е важна спогодба с оглед функционирането на Министерството на финансите.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка, проект “България. Защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа.
4. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Вносител е народният представител Пенко Атанасов.
5. Парламентарен контрол.
Ще се случи така, че и тази седмица поради правилника не можем да имаме парламентарен контрол, а няма да заседаваме и първия петък от 2008 г., за да можем да прехвърлим този парламентарен контрол през 2008 г. Затова предлагам да прехвърлим парламентарния контрол във вторник – 15 януари 2008 г.
Това е предложението, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е много интересно предложение, но то беше обсъждано днес на Председателския съвет и се стигна до такова решение – да имаме във вторник извънредно заседание.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, но някой трябва да предложи дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря. (Шум, оживление.)
Но тук се поставя въпросът, а мисля, че беше поставен и на Председателския съвет – дали е по-целесъобразно заседанието да бъде от 9,00 или от 14,00 ч.
РЕПЛИКИ: От 14,00 ч.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков предлага от 9,00 ч. Но обикновено извънредните заседания ги правим от 14,00 ч.
МИХАИЛ МИКОВ: Има предложение за заседание от 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувам гласове за 14,00 ч.
Има обратно процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Банкова.
Ако се приеме така извънредното заседание във вторник, първата работна седмица през м. януари 2008 г. ще започне с два дни парламентарен контрол – във вторник и в петък – редовният парламентарен контрол. Но в момента не бих могъл да кажа доколко ще имаме въпроси и питания за два дни парламентарен контрол.
Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател! Правя обратно процедурно предложение.
Колеги, никой досега не е дал разумно обяснение защо утре трябва да е последният ни работен ден.
Второ, никой досега не е поел отговорност да обясни на българските граждани защо 27 дни – толкова скандално дълга ваканция – трябва да имаме. (Силен шум и реплики.)
Толкова ли ви е малка ваканцията, че искате да си спестите и петък?! Срамота е, недостойно е! Отворете българските вестници и вижте как се коментира това, което правим тук след скандалното увеличение и на заплатите, и на ваканцията ни. (Силен шум и реплики.)
Правя обратно процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Залата ще реши.
Обръщам се още един път към господин Миков – кой да бъде часът за заседанието – 9,00 или 14,00 ч.?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): След обяд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 15 януари 2008 г. от 14,00 ч. с дневен ред, който тук чухме.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 144 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 8.
Това процедурно предложение се приема.
Във вторник вероятно парламентарният контрол ще бъде след почивката, някъде около 17.00 ч. Ще трябва, разбира се, да влезем във връзка с Българската национална телевизия и Българското национално радио за предаването на този парламентарен контрол. Ще видим каква е програмата на телевизията, защото в момента не можем да кажем.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, призовавам колегите да подкрепят предложението на Демократи за силна България, защото става въпрос за един социален акт, за едно признание към българските учители, което вероятно всички сте забравили, но беше въведено в периода 1997-2001 г. Сигурен съм, че и самите учители това нещо не го помнят, обаче ще разберат, че това право им е отнето.
Тук е министърът на образованието – някъде по коридорите на Народното събрание. Добре е той да вземе отношение към този акт на Народното събрание, който предлага правителството и да каже той подкрепил ли е в Министерския съвет точно този параграф за отпадане на тази привилегия на учителите.
Наистина останахме малко хора в залата и единственото оживление настъпва, когато става въпрос за удължаване на ваканция или за някакви такива неща. Това не прави чест на Народното събрание, затова Ви призовавам, господин председател, да се обърнете и по микрофона към министъра на образованието, за да дойде. Аз се надявам, че той ще призове мнозинството да подкрепи запазването на тази социална – хайде, да я наречем – привилегия на българските учители. Това е начин просто да се запази един механизъм, с който да се реши въпросът за изоставането на техните заплати.
Предполагам, че и други колеги си дават сметка, че не може така тихомълком да се отнемат привилегии, които са дадени и които са всъщност един вид социална защита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, само преди около месец по време на преговорите с учителските синдикати беше постигнато неформализирано накрая споразумение, в рамките на което самите ръководителите на учителските синдикати приеха тази привилегия да бъде вече елемент от работната заплата за сметка на рязкото повишение на работната заплата. На по-ранни етапи по време на преговорите самите учителски синдикати винаги игнорираха тази привилегия като доход и не я брояха в доходите, които те получават, затова смятам, че въпросът е изчерпан от тази гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Нека да гласуваме предложението на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Иванов и Асен Агов за отпадането на § 90.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 28, против 46, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, имате право да поискате прегласуване. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чухте господин министър Орешарски какво ни съобщи, че по време на стачката, когато са преговаряли за състоянието на учителските заплати, неформално се е стигнало до идеята да бъде премахнато това тринадесето плащане. Ако го чух правилно, това е поради рязкото увеличаване на доходите на българските учители.
Няма рязко увеличаване. Не искам да влизам в някакви безсмислени в момента спорове, да говорим колко лева и пр. Това българските учители го знаят, не е да не го знаят.
Пак ви казвам, вярна е реформаторската амбиция да се смени финансирането в образователната система – да, това е нещо разумно. Да, делегираните бюджети стартираха по времето, когато се въведе тази тринадесета заплата, именно за да бъдат един финансов инструмент, с който да се подобри финансовата дисциплина и разпределението на средствата вътре в рамките на българското училище. Всичко това е така. Въпросът е има ли завършен етап на тази реформа или няма? Няма.
Предвидено е в самия Закон за бюджета, в текстовете, които току-що приехме, тепърва въвеждането на тези финансови мерки. Догодина, когато се отчете, че всичко това е факт – да, добре, има смисъл, но защо сега? Няма да има рязко увеличаване през 2008 г. Няма какво да се заблуждаваме, затова, моля ви, подкрепете го. Нека да има прегласуване и когато се направи тази реформа – тогава, да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на Иван Костов и група народни представители за отпадането на § 90.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 41, въздържали се 56.
Предложението отново не се приема.
Поставям на гласуване § 90, така както ни се предлага от комисията, по вносител.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Давам думата на господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Поисках думата и по процедурен въпрос, тъй като при обсъждането на чл. 1, ал. 1 в Закона за бюджета аз имах направени предложения, които оттеглих, променяйки систематичното им място и предлагайки нова редакция, която беше раздадена. Това беше предложение за създаване на нов § 89. Тъй като може би Вие пропуснахте, господин председател, неволно да дадете възможност да бъде обсъден този предложен § 89 и тъй като междувременно в разговор с господин министъра на здравеопазването чух обнадеждаващи думи, с които той ми каза, че е готов да преосмисли заявената в становището на Министерството на здравеопазването позиция, според която предложената от мен програма за денталното здраве на децата, казано най-общо, е предвидена за финансиране евентуално през 2009 г. Това е нещо, с което аз и Комисията по здравеопазване не бяхме съгласни.
Готов съм да оттегля предложението си, така както е направено, за нов § 89, защото то е свързано с много условия, които предварително трябва да бъдат изпълнени, за да се дойде дотам, че от буферния 300-милионен резерв, да бъдат заделени 10 милиона. При перспективата това да бъде финансирано още в началото на 2008 г. – нещо, което Ви моля, господин министър, Вие да потвърдите, аз съм готов да оттегля предложението си. Това е една по-добра перспектива и тя отговаря на основния ми мотив: по-рано дадени пари за профилактика и ранна диагностика, отколкото по-късно дадени много повече пари за лечение.
Господин министър, бихте ли потвърдили или това да остане една джентълменска дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, джентълменска дума, но тя се записва в протокола и остава за историята. (Шум и реплики в залата.)
Господин министър, заповядайте, имате думата.
Вярно е, че господин Руденко Йорданов е направил писмено предложение за нов § 89. Говоря за нов параграф. Друг е въпросът дали това е направено в срок, по процедурите на правилниците и т.н. Нека да не се формализираме.
Давам думата на министъра на здравеопазването.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Вярно е, че имаме такава договорка, затова защото по това искане по § 89 парите можеха да се усвоят чак в края на 2008 г. Това означава, че тези пари по принцип нямаше да могат да влязат и да обслужват програмата за дентално орално здраве на децата. Ние се договорихме с парите от отстъпката, която остава за следващата година - 10% в министерството, можем да отделим 10 млн. и тези пари да се започне да се усвояват по програмата от началото на 2008 г. Иначе ще започнат да бъдат усвоявани, ако евентуално бъде приет този параграф, от 2009 г. Няма начин това да стане от 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, тук малко нарушихме процедурата, но добре, заповядайте – все пак да остане в протокола.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Приемам думата Ви и обещавам чрез лостовете на парламентарния контрол все пак да видим как вървят нещата още първото тримесечие на 2008 г. и оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 91 има предложение на народния представител Борислав Китов, което се подкрепя от комисията, и е отразено на съответното място.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 91, който става § 95, като предлага точки 1 и 2 да отпаднат, а точки 3 и 4 да станат съответно 1 и 2.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, давам Ви думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да се обърна към мнозинството и да ги помоля за търпение, защото нашата парламентарна група започва дебат по това колко трябва да бъде здравноосигурителната вноска за децата и всички са се приготвили за изказване. Може да роптаете колкото искате, но това е положението – няма да си тръгнете в 17,30 ч.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие сте много.
ВАНЬО ШАРКОВ: Няма значение колко сме, господин Овчаров. Щом започнахме така да си дискутираме, дайте ни честна дума тук, от трибуната, и нещата ги оттегляме. Може да си водим дебата дълго време.
Вижте, уважаеми колеги, когато беше гласуван Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в чл. 2 записахме следното нещо, което беше гласувано от цялата зала единодушно:
“Чл. 2. Определя здравноосигурителната вноска за 2008 г. в размер 6 на сто.”
Няма “с изключение на”, няма “други случаи”, “деца” и т.н. Как сега изведнъж тук записвате, че здравноосигурителната вноска за децата е 3%, след като онзи ден приехте 6% за всички? Няма записано там “с изключение”. Там пише ясно и точно: 6% за 2008 г.
Аз знам, че пак никой от вас няма да се изкаже, пак никой няма да вземе отношение. Не, може би само д-р Адемов ще вземе, защото поне той разбира за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Нямаше да се изказвам, ако д-р Шарков не беше казал, че никой не разбира за какво става въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Казах, че Вие разбирате.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казахте за чл. 2 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е вярно: 6%. Тези 3%, които са написани тук, са написани върху цялата стойност на минималния осигурителен доход. Ако трябва двата закона да бъдат в корелация един с друг, трябва да напишем 6% върху половината от минималния осигурителен доход, което е същото. Става въпрос за прецизност. Аз знам, че Вие сте прецизен човек, това сме го коментирали в Комисията по здравеопазване. Коректният текст е “6% върху половината от минималния осигурителен доход”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
Господин Шарков, имате право на реплика.
Аз дадох думата за изказване, но ако Вие сте преценили, че е реплика, имате право на дуплика. Тогава имате 3 минути вместо 2 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): На мен ми стига и 1 минута, господин председател, за това, което искам да кажа.
Абсолютно е прав д-р Адемов. Правилният текст, който щеше да създаде синхрон между двата закона, можеше да бъде 6% върху половината от минималния осигурителен доход. Само че няма да поискате да го запишете или поне част от вас няма да поискат да го запишат, защото това поставя децата в еднакво положение със земеделските производители. А едните са приоритет на държавата, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Йордан Бакалов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 26, против 38, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 91, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 95, против 8, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По § 92 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващото предложение е на Йордан Бакалов и група народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Моля да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Йордан Бакалов и група народни представители по искане на народния представител Мартин Димитров. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 92, както е по вносител, и се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров за нов § 92а.
Господин Димитров иска думата, а аз не мога да му откажа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това беше отхвърлено вече.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Стоилов, това предложение не е разглеждано и по тази причина не е имало възможност да бъде отхвърлено, но сега ще имате възможност да бъде гласувано.
Става въпрос за следното нещо. Миналата година дори управляващата коалиция намери в себе си разум да запише следния текст в бюджета – че при преизпълнение на приходната част на бюджета се предвижда намаляване на осигурителната тежест. Тази година обаче това предложение не намира подкрепа в Комисията по бюджет и финанси, явно такава е вътрешната повеля в тройната коалиция. Но искам да ви предупредя от тази трибуна, че това е една доста грешна политика.
Ние сме направили от името на СДС доста разумно предложение: две намаления с по 3% накрая на първото и второто тримесечие в зависимост от изпълнението на приходната част на бюджета. Този вариант е по-поносим и може да бъде подкрепен.
Либералната част на парламента (визирам НДСВ) публично се обяви за това предложение, обаче при обсъждането в Комисията по бюджет и финанси доста колебливо подкрепи текстовете. Част от колегите просто не присъстваха.
По-нататък има подобен текст от госпожа Христина Христова. Ние него ще подкрепим също.
Колеги, защо се връщаме назад? Защо миналата година такъв текст под условие беше записан в бюджета, а тази година българският парламент не намира политическата воля да го запише? Какъв е смисълът от него?
Въвеждането на 10-процентен личен данък е правилна стъпка, за която всички ние от СДС гласувахме “за”. Ако обаче то не бъде съпътствано с намаляване на осигурителната тежест, за много хора данъчно-осигурителната тежест ще нарасне и няма да бъдат постигнати ефектите, които търсим. Това от една страна касае хората с по-ниски доходи, а от друга страна след увеличаването на осигурителния максимум касае и хора с доходи между 1600 и 2000 лв.
Уважаеми колеги, намираме като особено значима стъпката за намаляване на осигурителната тежест през 2008 г. и се надяваме по този повод разумът да победи.
Благодаря за вниманието. Вярвам, че господин Овчаров, като наблюдавам неговата реакция, ще подкрепи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Разумът ще победи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Иван Сотиров и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 44, въздържали се 46.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 93 по вносител, който става § 98, и § 94 по вносител, който става § 99. Те така се предлагат от комисията, тъй като няма разисквания по тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 91, против 15, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, както виждате, значителна част от народните представители са направили предложения – не казвам извън рамката на закона, но са дали предложения за нови параграфи.
Първи е дал предложение господин Евгени Чачев.
Господин Чачев, оттегляте ли предложението си?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Евгени Чачев оттегля своето предложение.
Следващото предложение е на господин Милен Велчев. За съжаление него го няма. Моля, покажете предложението на народния представител Милен Велчев на екрана. То не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение е на госпожа Христина Христова. Покажете предложението на госпожа Христова на екрана. Тя не оттегля своето предложение.
Покажете предложението и на народния представител Нено Димов на екрана.
Николай Михайлов също има предложение, което не е подкрепено.
Господин Михайлов, оттегляте ли предложението си?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на Трифон Митев и Петър Мръцков по принцип е подкрепено.
Има предложение на Стефан Софиянски, Борислав Българинов и група народни представители, което не се подкрепя.
Господин Софиянски, поддържате ли предложението?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Да, поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Софиянски поддържа предложението.
Има предложение на господин Васил Калинов, подкрепено по принцип от комисията.
Да спрем дотук, да изчерпим предложенията и по-нататък да преминем към онова, което предлага комисията.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както се обърна преди малко колегата Мартин Димитров към либералната част от коалицията, искам да ви кажа, че ние сме последователни в последните три години в това да се опитваме да убеждаваме обществото, че нито за бизнеса, нито за хората е добра висока осигурителна тежест. На фона на големите затруднения обаче, които имаме в Националния осигурителен институт, в социалноосигурителната ни система, понякога на пръв поглед тези предложения не звучат много убедително, но почти 33% осигурителна тежест, от която 40% или една трета от дохода на работещия (осигуряващия се) плаща самият той и 60% плаща работодателят, явно, че не е добро за привличане на инвестиции и за оставане на по-голям разполагаем доход на хората. Да не говорим, че през последните две години в Европейския парламент се проведоха поне десет дебата за това до каква мяра младото работещо поколение трябва да поеме директната тежест на осигуряващите се към пенсионерите и че тази мяра трябва да бъде разумна, защото в даден момент, когато осигурителната тежест надвишава една трета, тогава мотивацията на хората намалява и се задейства сивият сектор, като не могат да се събират достатъчно приходи в Националния осигурителен институт.
Ето защо предложението е много разумно в смисъл, че след 15 юни при наличие на фискална възможност се предлага Министерският съвет да предложи на Народното събрание законов текст, в който да се намали с 3-процентни пункта, считано от 1 юли 2008 г., осигурителната тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Това е поредният бюджет на нашата тройна коалиция, в който ние поставяме нови жалони на данъчното облагане. Те са последователни, защитени, доказали своя ефект и обществото, най-вече бизнесът ги приеха еднозначно положително.
Ние от НДСВ като доказана либерална формация вървим последователно по тези данъчни облекчения. Затова нашето предложение е в два варианта. Едното е на господин Милен Велчев, а второто – на госпожа Христова. Даже бихме се съгласили на втория вариант, който предложи госпожа Христова. Впрочем той беше изпробван и показа своя ефект през настоящия бюджет. Тоест, ако има достатъчно добри финансови показатели в събирането на приходите в бюджета, да се пристъпи под условие при такова намаление през второто полугодие.
Няколко пъти от тази трибуна казвам, че последните седем бюджета на Република България са либерални. Те са бюджетите на НДСВ и ДПС. Към тях напоследък се включи и БСП.
Затова приканвам уважаемия господин Овчаров и уважаемите колеги от ДПС – нека да продължим в тази посока. Тя е правилната, доказала своите положителни качества. Приема се добре от обществото, затова няма да направим грешка, ако приемем това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кътев.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на Милен Велчев.
Отменете гласуването. Моля народните представители да гласуват само със своите карти, както повелява правилникът!
Отново поставям на гласуване предложението на народния представител Милен Велчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 66, против 23, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Милен Велчев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христина Христова.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 86, против 22, въздържали се 58.
Предложението на народния представител Христина Христова се приема. (Ръкопляскания в опозицията.)
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз уважавам ентусиазма, който се създаде в залата, и виртуалното й напълване, тъй като очевидно тук няма толкова много народни представители.
Бих искала да направя процедурно предложение за прегласуване и да дам малко пояснение защо искам това прегласуване. Въпросът беше обсъден в комисията. Ситуацията е следната. Ние можем да продължим да намаляваме осигуровките, това е изключително добре за бизнеса. Само че заедно с това ние всяка година увеличаваме субсидиите от държавата към пенсионната система на България. Тези субсидии за следващата година стават 2 милиарда или една трета. Тоест, уважаеми дами и господа от десницата, които с такъв ентусиазъм гласувате за това предложение, се получава нещо, което вие самите отхвърлихте преди 18 години. Държавата започва да изплаща пенсиите така както ги изплащаше тогава, когато започваше тази реформа.
Затова останалите две партии от коалицията предложихме нещо, което беше възприето в неформален план – да помислим сериозно за това как реформираме и пенсионната система, и здравната система и тогава вече да вземем решение за това кое намаляваме, с колко и кога и кое увеличаваме, с колко и кога. Защото тези предложения в момента са, извинявайте, със силно пропаганден характер.
Затова много ви моля да прегласуваме предложението от гледна точка на разума за истинската реформа в двете сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Христина Христова, но моля ви още веднъж, уважаеми народни представители, да гласувате всеки само със своята карта.
Гласували 182 народни представители: за 90, против 46, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 20, против 77, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Господин Михайлов, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Става дума за бюджетирането на културата. Аз нямам големи илюзии относно изхода на гласуването днес по това мое предложение, но имам потребност да кажа следното. Бюджетът за култура предполага увеличение на субсидията за капиталови разходи в размер на 5 млн., за издръжка – също в размер на 5 милиона. Бюджетирането на творчески инициативи на конкурентна основа, с каквото е натоварен Фонд „Култура”, остава на същото равнище – 500 хиляди. Това означава, че културният продукт в рамките на тази идея за бюджета не е стимулиран, защото не е финансиран. Това някак си не може да бъде прието и беше дискутирано в комисията еднозначно.
Моето предложение е да се удвои субсидията за Фонд „Култура”, чието предназначение е тъкмо това – да финансира творчески продукт. Във Фонд „Култура” участват авторитетни имена на българската култура и той е председателстван от самия министър – човек с творческа биография, с ресурс да разбира какво означава една хронично недофинансирана културна сфера. Ние имаме бюджетен дефицит за културни дейности, имаме един не особено добре работещ Закон за меценатството, който приехме преди известно време, и имаме системен отказ на правителството да приеме идеята за арт лото – нещо, което в други страни функционира много добре и подпомага развитието на културния процес.
За да завърша това, което говоря, сумарно ще кажа: добре е бюджетът за култура да подкрепи идеята за култура. Това е очевидно. Идеята за финансиране на културни инициативи трябва да бъде подкрепена, но не е. Какво по-естествено от това да се увеличи една субсидия с 500 хил., при положение че имаме такова изсипване на бюджетни средства за капиталови разходи? Знаем, че поръчките имат това специфично преимущество да гарантират средства за участниците в този процес. Изказвам се мъгляво съвършено съзнателно, вие ще се досетите какви са преимуществата на това да управляваш процес на капиталови вложения.
Моля ви да разсъдите по това предложение и да дадете гласа си за българската култура. Това е смисълът на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Михайлов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 30, против 17, въздържали се 73.
Предложението на народния представител Николай Михайлов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 21, въздържали се 75.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Ще бъда съвсем кратък. Предложението засяга разпределението на средства за общините при определени условия. Колеги, мисля, че всички общини ще имат полза от това, без да търсим тук някакви партийни пристрастия.
Затова моля да прегласувате предложението и да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 33, против 28, въздържали се 64.
Предложението и този път не се приема.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, искам да кажа, че предложението на народните представители Васил Калинов, Пенко Атанасов и Мария Вълканова се подкрепя от комисията.
Комисията предлага ново съдържание на § 88, което е съгласувано с трите партии от управляващата коалиция. Тоест то се подкрепя и от останалите две партии – Движението за права и свободи и Национално движение Симеон Втори.
“§ 88. (1) Министерският съвет може да даде право на Разплащателната агенция към Държавен фонд “Земеделие” да извършва през 2008 г. национални доплащания към директните плащания на земеделските производители след 30 октомври 2008 г. при следните условия:
1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата на годишния брутен вътрешен продукт;
2. наличие на преизпълнение на приходите по консолидираната фискална програма над 1,5 на сто от разчетените приходи по нея;
3. доплащанията са в размер до 5,13 лв. на декар.”
Правя това уточнение за 5,13 лв. на декар, тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише “5 лв.”.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “5,13 лв.”
“(2) За финансиране на доплащанията по ал. 1 при необходимост Министерският съвет да осигури допълнителни бюджетни кредити за Държавен фонд “Земеделие” в размер до 147 млн. лв., но не повече от преизпълнението на приходите над 1,5 на сто по ал. 1, т. 2. Бюджетните кредити по изречение първо не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(3) Размерът на доплащанията по ал. 1, т. 3, както и размерът и източниците на тяхното финансиране се определят с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на § 88 така, както се докладва от председателя на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 7, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 89 със следното съдържание:
“§ 89. Предвидените по централния бюджет средства за 2008 г. в размер на 20 млн. лв. за възстановяване и ремонт на хидромелиоративна инфраструктура за целите на поливното земеделие се предоставят от министъра на финансите при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и продоволствието.”
Комисията предлага да се създаде нов § 90 със следното съдържание:
“§ 90. Касовите плащания и постъпления, произтичащи от придобиване и освобождаване на държавния резерв, се отразяват в разходната част на бюджета на нетна основа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност това е бюджетът.
Тук се предлага § 97 – в Закона за държавната собственост – чл. 46б. Текстът е пред вас. Днес гледахме пак такава собственост за придобиваната давност, само че това е друга материя.
Колеги, вижте чл. 46б от Закона за държавната собственост.
Имате ли желание да се изкажете по тези текстове, уважаеми народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване тези текстове до § 97.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Започваме с приложенията по съответните текстове.
По Приложение № 1 има предложение от народния представител Станислав Станилов, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, тези предложения са вече гласувани от Народното събрание и предлагам да не ги гласуваме за N-ти път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението от народния представител Станислав Станилов е гласувано и няма да го подлагаме на гласуване.
Предложението от народния представител Димитър Йорданов и група народни представители е гласувано и няма да го подлагаме на гласуване.
Предложението от народния представител Румен Овчаров е подкрепено.
Предложението от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова гласувано ли е?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Николова каза, че не е гласувано и ще го подложим на гласуване.
Господин Овчаров, моля да кажете какво предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 1, като предлага на първи ред числото “77 141,4” да се замени с “82 141,4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждате промяната на числата.
Госпожо Николова, Вие поддържате ли Вашето становище?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, независим): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 38, въздържали се 50.
Предложението на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 по вносител и с тези добавки на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 2.
Приложение № 1 е прието.
Как стои въпросът с Приложение № 2, господин Овчаров?
Има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Предложението на Руденко Йорданов е оттеглено.
Предложенията на народния представител Румен Овчаров са подкрепени.
Предложението на народния представител Нина Чилова е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 2, където се предлага промяна в числата, не е необходимо да бъдат изчетени.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Овчаров, ако считате, че това предложение е гласувано, то неправилно е гласувано, защото предложението фактически е прието. Вашите благородни чувства към опозицията са Ви попречили да схванете, че моето предложение и Вашето предложение напълно съвпадат. Вашето предложение е с 1 млн. 200 хил. лв. повече от това, което предлагам аз. Така че то принцип е прието, което бях длъжна да отбележа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега го оттегляте, предполагам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не го оттеглям, напротив, то е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на народния представител Евдокия Манева се подкрепя по принцип от комисията.
Моля, гласувайте Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, така както се предлага от вносителя, с добавките и уточненията, които е направила комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Приложение № 2 е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 2.
Приложение № 3 е прието.
Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1.
Има предложение на народния представител Трифон Митев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено.
Гласувано ли е това предложение?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е гласувано, тъй като то е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, то е за отпадане, значи трябва да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение на народните представители Иван Славов и Захари Георгиев, което не е подкрепено от комисията и не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 4, което е отново около числата.
Имате думата, уважаеми народни представители по Приложение № 4. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Бакалов и група народни представители по Приложение № 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 10, против 49, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Иван Славов и Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 19, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте Приложение № 4 по вносител с добавките и уточненията, направени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 6, въздържали се няма.
Приложение № 4 е прието.
Приложение № 5.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: То трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го гласуваме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и виждате на екрана какво пише.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Извикайте лекарския екип. (Народни представители се скупчват около колегата си от ОДС Ясен Попвасилев, който получава припадък.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Лекарите да дойдат веднага в залата!
Моля журналистите да проявят разбиране в този много деликатен момент. Той е човешки момент.
Носилката да бъде внесена в пленарната зала.
Отменете гласуването.
Уважаеми народни представители, прекратявам заседанието. Ще продължим утре. (Звъни.)

(Закрито в 17,38 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов