Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
С господин Бакалов, който има проблем с картата си, регистрираните стават 196. Имайте предвид, че тази регистрация е за приемане на решение и трябва да гласуват “за” повече от половината регистрирани. Нали така, господин Стоилов, съгласно текстовете на правилника? Обръщам се към Вас, защото последно в комисията бяха коментирани точно дефинициите за регистриране.
Обръщам ви внимание, колеги, че за да бъдат валидни нашите решения, ако искаме да бъде прието решението, за него трябва да бъдат подадени 98 гласа, а не въобще да са гласували 98 народни представители. Отново се обръщам към господин Стоилов – ако греша, да ме поправите. Господин Стоилов не оспори това мое тълкувание, дава знак, че го споделя.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Деветдесет и девет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам се към математиците. Господин Костов, 99 ли? Господин Костов не ме чува, приемаме интерпретацията на господин Казак. Имаме потвърждение и от блока на математиците – 99.
Преминаваме към гласуванията, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване първо процедурното предложение на народния представител Янаки Стоилов за удължаване на срока за писмени предложения по общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влокове. Предложението е срокът да бъде удължен с две седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 183, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
В разстояние на броени минути сме загубили 13 наши колеги. (Оживление.)

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за обезщетяването на гражданите при отчуждаване на имущества от държавата и общините.
Законопроектът е обсъждан вчера подробно в пленарната зала.
Моля, гласувайте на първо четене посочения законопроект.
Гласували 187 народни представители: за 69, против 15, въздържали се 103.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуванията по втората точка от вчерашния дневен ред – проекти за решения за признаване геноцида над арменците в Османската империя.
Подлагам на гласуване проект за Решение № 754-02-7 от 23 януари 2007 г. с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 40, въздържали се 65.
Не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, искам да приканя тези, които гласуваха “против”, при второто гласуване, за което правя процедурно предложение да бъде направено, да гласуват “за”. Просто за процедурна и процесуална икономия. Затова, защото те трябва да бъдат наясно, че рано или късно ще се стигне до гласуване на такова решение в българския парламент. Това ви го казваме ние от “Атака”. Всички трябва да разберете, че просто срещу ръжен не се рита. (Оживление.) Защото такава е повелята на цивилизования свят. (Оживление.) Такъв е моралът, който вие сте длъжни да спазите. И всякакви ваши сметки, колеги от БСП, във връзка с това, за да крепите тройната коалиция и компромиса, който правите, защото това е част от сделката, ще ви излязат през носа. Това е един от живите примери за това, че вие губите електорат. Вие, колеги от БСП, вие непрекъснато падате надолу и се редуцирате. Нещо, което сме ви казали отпреди две години и половина, когато направихте правителството, заедно с представителите на турския Меджлис, представителите на ДПС в България, представителите на чужда държава. В момента вие от БСП и пред вашия електорат, и пред целия български народ отново показвате, че вие, заедно с тях, не сте български депутати. Защото се касае за нещо, което е безспорно, което е направено в ред страни в света, и което ние сме длъжни да направим.
Затова аз ви заявявам и ви уверявам, че както ние от “Атака”, така и останалите от опозицията ще продължаваме да настояваме за приемане на тази декларация и оттук нататък ще продължим да я внасяме до нейното приемане ако не в този парламент, в някой от следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново проекта за решение.
Гласували 173 народни представители: за 63, против 50, въздържали се 60.
Не се приема и при прегласуването.
Подлагам на гласуване проект за Решение № 754-02-98 от 19 октомври 2007 г., отново с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 63, против 43, въздържали се 59.
Проектът за решение не се приема.
Преминаваме към гласуване на третия проект за Решение № 754-02-21 от 26 април 2007 г. с вносители Красимир Каракачанов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 69, против 38, въздържали се 61.
Проектът за решение не се приема.
Преминаваме към гласуване на проекта за Декларация № 754-03-11 от 16 октомври 2007 г. с вносители Любен Дилов и Ася Михайлова.
Моля, гласувайте този проект за декларация.
Гласували 166 народни представители: за 67, против 40, въздържали се 59.
Проектът за декларация не се приема.
Имате думата за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Апелирам към всички народни представители да прегласуваме и да бъде подкрепено предложението на колегите от Парламентарната група на ОДС Ася Михайлова и Любен Дилов за приемане на проект за Декларация за осъждане на геноцида. Това е една по-мека форма. Срамно и цинично ще бъде ние тук, в българския парламент, да си затворим очите и да приемем, че над един милион и половина арменци просто някак си така са изчезнали. Не може да бъде отричан по такъв груб и безпардонен начин един безспорен исторически факт. Всичко това, което вчера се говореше по въпроса, беше срамно и цинично. Не може пред такова нещо ние да си затваряме очите и да казваме, че това е спорен момент, че това нещо го няма. Рано или късно действително такъв текст ще бъде приет. И е по-добре това да се направи сега, за да може да не тегне върху нашата съвест и да няма петно върху репутацията на българския парламент и нас като народни представители. Нека да се абстрахираме от крайни риторики, нека действително да застанем зад един справедлив акт, зад един модерен акт, да не поставяме над това отношенията с чужди държави, да не поставяме над това етнически други предразсъдъци, да погледнем като хора независимо кой от коя религиозна и етническа група произхожда. Затова апелирам да бъде подкрепен с прегласуване проекта за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте проекта за декларация.
Гласували 173 народни представители: за 69, против 45, въздържали се 59.
Проектът за декларация не се приема.
За отрицателен вот има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз не вярвам, че в тази зала има български народен представител, който да не е наясно фактически какво означава физическото унищожаване на над един милион мирно население арменци. Обаче историческата истина е една, а политиката и съвремието са съвършено друго.
Аз гласувах против декларацията, внесена от “Атака”, по простата причина, че и днес тук ни се говори за морал, с който в основата се насажда омразата и етническото противопоставяне на една част от българското население върху друга част от българското население. Не може същевременно да се проповядва от господин Сидеров, че той бил християнин. Ами, какъв християнин е господин Сидеров, като един от основните християнски добродетели е точно любовта между хората и способността да има прошка. Не може върху паметта и, образно казано, върху костите на тези страдалци ние сега да изграждаме една политика, с която едва ли не да създаваме предпоставки за създаване на някакво Косово в България. Защото докъде ще стигне омразата и противопоставянето, които се насаждат. Дотам ще се стигне. До едно такова чувство, което никога не е било в българите. (Бурна реакция от Парламентарната група на Коалиция “Атака”.) До там ще се стигне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Затова съм против тази декларация. Защото в мотивите ви стои омразата. Не може омразата да се проповядва от парламента като средство за политика. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Радославов.
Моля, преминаваме към гласуването на второ четене на Законопроекта за защита на животните.
Моля господин Калинов да заеме мястото си до трибуната.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме предложението за заглавието на законопроекта и на Глава първа по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 162, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 1 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов за промяна в ал. 2, неподкрепено от комисията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте предложението на вносителя по чл. 1, подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
Комисията предлага чл. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на чл. 2 е прието.
По чл. 3 има предложение на народния представител Борислав Ноев, което не е подкрепено от комисията.
Поддържате ли предложението си, господин Ноев?
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегля се.
По чл. 3 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, също неподкрепено от комисията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегля се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за чл. 3, който става чл. 2.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 3.
Гласували 155 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 2.
Текстът на комисията за чл. 3, който става чл. 2, е приет.
По чл. 4 има няколко предложения на народни представители, които са оттеглили предложенията си – господин Върбанов, господин Иванов основно.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на чл. 4, който става чл. 3.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 150 народни представители: за 149, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 5 има оттеглено предложение на народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 5, който става чл. 4.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция на този член.
Моля, гласувайте чл. 6 в редакция на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 7 има предложение на народния представител Борислав Ноев, неприето от комисията.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ноев оттегля предложението си.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 7, който комисията подкрепя.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 7 е приет.
Моля за вашето внимание по чл. 8.
Има неприето предложение на народния представител Борислав Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ноев оттегля предложението си.
Има неприето предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението се оттегля.
Има окончателна редакция на комисията за чл. 8, който става чл. 7, но в пленарната зала са правени предложения от народните представители Калинов, Ноев, Балева и от народния представител Манева.
Предложението на господин Калинов и неговите колеги е следното: в ал. 2 т. 2 да отпадне. Тя гласи: “причиняване на смърт на животно поради небрежност”.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 2 от ал. 2 от текста на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 6.
Предложението за отпадане е прието.
Предложението на госпожа Манева е по ал. 2, т. 2.
Госпожо Манева, не знам тук ли сте, но т. 2 отпадна след последното ни гласуване, поради което няма как да бъде гласувана. Току-що пленарната зала гласува отпадане на т. 2 в ал. 2, а предложението на госпожа Манева е именно по този текст. То няма как да бъде гласувано, защото текстът е отпаднал.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 8, който става чл. 7, с току-що направеното уточнение.
Отменете това гласуване, уважаеми колеги.
Моля да обърнем внимание, че в пленарната зала има предложение и от народния представител Руденко Йорданов. Тъй като текстът е доста дълъг и обхваща две страници, неговото предложение е по втората страница от текста. То е следното: в ал. 3 да се създаде нова т. 4 със следното съдържание: “са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча”, а останалите точки да се преномерират.
Господин Йорданов, поддържате ли предложението си?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме предложението на народния представител Руденко Йорданов, направено в пленарната зала, за промени в ал. 3.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 8.
Предложението на господин Йорданов е прието.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 8, който става чл. 7, с направените току-що уточнения и с преномериранията, които произтичат от направените промени.
Гласували 135 народни представители: за 128, против 5, въздържали се 2.
Текстът на чл. 8 е приет.
По чл. 9 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
В пленарната зала господин Йорданов по собственото си предложение по чл. 9 е предложил нова редакция на т. 4 със следното съдържание: “прилагане на дресировъчни методи, имащи за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у кучетата”.
Господин Йорданов, поддържате ли предложението си?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поддържате го.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов, направено в пленарната зала, по собственото му предварително внесено предложение.
Гласували 120 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 15.
Предложението, направено от народния представител Руденко Йорданов в пленарната зала, е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов по чл. 9 с направената вече в него поправка.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 10.
Текстът, предложен от господин Йорданов, се приема.
Той предлага и току-що беше прието да има нови точки 4, 5 и 6 в окончателната редакция на чл. 8.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 8 с вече приетото предложение на господин Йорданов за точки 4, 5 и 6.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Текстът на чл. 8 в окончателната му редакция е приет. Това е чл. 8 в окончателна номерация, иначе е чл. 9 по вносител.
По чл. 10 по вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция за чл. 10. По него няма направени предложения.
Моля, гласувайте текста на чл. 10 в редакция на комисията. Текстът става чл. 9.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
По чл. 11 има предложение на народния представител Борислав Ноев, неподкрепено от комисията.
Оттегляте ли предложението си, господин Ноев?
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ноев не оттегля предложението си, което гласи: в т. 1 след думата “умишлено” да се добави и “безпричинно”.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Борислав Ноев по чл. 11, неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 46, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Има подкрепени предложения от народните представители Ива Станкова и Александър Паунов, Евдокия Манева и Антонела Понева, Ваня Цветкова и Борислав Владимиров, Ася Михайлова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция, но по нея в пленарната зала е имало предложение от народния представител Надка Балева – в чл. 11, който става чл. 10, ал. 2, т. 2 в началото на разпоредбата да се добави думата “умишлено”.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Балева за добавяне на дума в ал. 2, т. 2.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 8.
С набраните 97 гласа това предложение не се приема.
Има ли предложение за прегласуване?
Има думата госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване на текста, окончателната редакция на чл. 10, ал. 2, т. 2. Това, което приехме, означава, че за особена жестокост се счита всяко причиняване на увреждане на животни, независимо дали то е случайно, по непредпазливост. За да изчистим и за да бъдем прецизни в закона, си мисля и съм убедена, че не можем да приемем за особена жестокост нещо, което води и до административни санкции и то със сериозни глоби, ако това увреждане на животното не е извършено умишлено.
Затова предлагам прегласуване на текста и ви моля за подкрепа на направеното предложение – за добавяне на израза “умишлено причиняване на увреждания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Надка Балева за промяна в редакцията.
Гласували 130 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция, предложена от комисията за чл. 11, който става чл. 10, с току-що направената редакционна поправка.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Преминаваме към Глава втора.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава втора по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 12 има предложение от народния представител Борислав Ноев.
Поддържате ли го, господин Ноев? – Поддържате предложението си в чл. 12, ал. 1 числото “18” да стане “12”. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Ноев, неподкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 12, който става чл. 11.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Бих искал да попитам господин Иванов: поддържате ли предложението си по чл. 14? – Оттегляте го.
Колеги, в такъв случай можем да гласуваме ан блок текстовете на членове 13 и 14 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
По чл. 15 има предложение от народния представител Борислав Ноев – оттегля своето предложение, и предложение от народния представител Лъчезар Иванов – оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване чл. 15 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Народният представител Лъчезар Иванов предлага чл. 16 да отпадне. Комисията не е подкрепила предложението. Господин Иванов оттегля това свое предложение.
Комисията предлага своя окончателна редакция на чл. 16, който става чл. 15, като по принцип подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за чл. 16.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията за чл. 16 е приет.
По чл. 17 има предложения от народните представители Борислав Ноев и Лъчезар Иванов, неподкрепени от комисията. Господин Ноев го оттегля, господин Иванов – също. Благодаря ви.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 17, който става чл. 16.
Моля, гласувайте редакцията на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 18, който става чл. 17.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
По чл. 19 има предложение на господин Иванов за отпадане. – Господин Иванов оттегля предложението си.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция на чл. 19, който става чл. 18.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 19.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 20 също има предложение на господин Иванов за отпадане. – Също го оттегля.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 20, който става чл. 19, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, има няколко предложения на комисията за отпадане на текстове по вносител. Това са членове 21, 22, 23, 24 и 25, като комисията е посочила, че чл. 25 отпада, тъй като съдържанието е отразено в чл. 34, ал. 3 и 4.
Има ли възражения предложенията за отпадане да бъдат гласувани ан блок? Не виждам възражения срещу тази процедура.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за отпадане на членове 21, 22, 23, 24 и 25 по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложенията за отпадане се приемат.




Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция на чл. 26, който става чл. 20.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Преминаваме към Глава трета. По заглавието на Глава трета има предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде Раздел І и да има наименование “Диви животни, отглеждани в колекции или от физически лица”.
Господин Иванов, желаете ли предложението Ви да бъде подложено на гласуване? (Реплики.)
Господин Иванов оттегля своето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението на вносителя е прието.
По чл. 27 има предложение на народния представител Борислав Ноев. Господин Ноев, поддържате ли предложението си? (Реплики.)
Господин Ноев оттегля предложението си.
По чл. 28 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията. Предложението се оттегля.
По чл. 28 комисията е направила своя окончателна редакция като подкрепя по принцип текста на вносителя, а номерацията става чл. 22.
Моля да гласуваме ан блок текста на вносителя за чл. 27, подкрепен от комисията, и текста на комисията за чл. 28, който става чл. 22.
Гласувайте тези два текста едновременно.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция на чл. 29, който става чл. 23.
Моля да гласуваме това предложение на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля за вашето внимание! Комисията предлага да се създаде нов чл. 24 в окончателна номерация и е предложила своя редакция на новия член, окончателно номериран като чл. 24.
Моля да гласуваме предложението на комисията за нов чл. 24.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Член 30 е по вносител. По него господин Йорданов е оттеглил своето неподкрепено от комисията предложение в пленарната зала, затова преминаваме към гласуване на предложението на комисията, което по принцип подкрепя текста на вносителя, и предлага своя редакция за чл. 30, който става чл. 25.
Гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията предлага чл. 31 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 31.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Комисията подкрепя чл. 32 по вносител. По него няма направени предложения.
По чл. 33 има предложение на господин Иванов за отпадане на текста, както и по чл. 34.
Господин Иванов, оттегляте ли предложенията си? Оттегля ги.
В такъв случай можем да гласуваме едновременно трите текста по вносител – на чл. 32, който става чл. 26, на чл. 33, който става чл. 27, и на чл. 34, който става чл. 28 в редакция на комисията.
Гласувайте тези три текста – двата по вносител и единия в окончателната редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 1, въздържал се 1.
Трите текста са приети.
След чл. 34 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов да се създаде Раздел ІІ, но очевидно след като нямаме Раздел І... (Шум и реплики в залата.)
Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Иванов заявява, че онези негови предложения, които не са били подкрепени от комисията, той оттегля сега при гласуването. Той има това право по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – преди да е подложен на гласуване текст, вносителят да го оттегли. Отпада предложението за отделен раздел, както и за текст относно продажбата на животни.
По чл. 35 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция. Член 35 става чл. 29.
Гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

По чл. 36 отпада предложението на господин Иванов, чл. 37 – редакция на комисията, чл. 38 - предложение, което е оттеглено.
Можем да гласуваме ан блок следните текстове, колеги: чл. 36 по вносител, чл. 37 става чл. 31 по комисия; чл. 38, който става чл. 32 по комисия.
Подлагам на гласуване тези три текста – един по вносител и два по комисия. С тях приключваме Глава трета и преминаваме към Глава четвърта.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Тези три текста са приети.
Обръщам ви внимание, колеги, че сме на ръба на необходимите гласове за приемане на текстове. Един час гласуваме – умората е понятна. Имаме опцията да решим да продължим с дискусия или да направим усилие да приемем още от текстовете на Закона за животните. Аз предлагам да направим опит за мобилизация, да видим дали той е успешен, но засега да продължим.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава четвърта, предложено от вносителя, подкрепено от комисията и гласящо “Животни- компаньони”.
Моля, гласувайте това заглавие.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Глава четвърта е прието.
По чл. 39 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията. Той не е в залата, така че не може да оттегли своето предложение, затова го подлагам на гласуване.
Гласувайте предложението на господин Върбанов, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 14, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 39, който става чл. 33, като по принцип тя подкрепя вносителя.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
Искам да изясня, колеги, дали има възможност за по-експедитивно гласуване на Глава четвърта, но такава възможност няма. Тук има редица текстове, с които са маркирани предложения в залата.
Не виждам необходимия брой народни представители, господин Калинов, за легитимно гласуване, поради което предлагам, колеги, да приключим с гласуванията и да преминем към точките от дневния ред на днешното пленарно заседание, като ще продължим гласуванията утре сутрин в началото на пленарния ден. Предлагам парламентарните групи действително да се организират така, че да можем да извършим необходимите гласувания. Знаете, че ни предстои гласуване на второ четене и на Законопроекта за признаване на професионалната квалификация. В началото на седмицата решихме и той да бъде приет от нас до края на тази работна седмица. Няма да имаме парламентарен контрол утре, нека да използваме времето да извършим и необходимите гласувания.
И така, приключваме с гласуванията за днешния пленарен ден.

Преминаваме към първа точка от законодателната програма на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР FI № 1.7769 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”), внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
Продължителното изчитане на заглавието имаше и за цел залата да може да се реорганизира за разглеждане на този законопроект. Нека да изчакаме една минута колегите да заемат местата си. Онези, които желаят, да участват в дискусията, а другите, ако обичат, да проведат разговорите си в кулоара.
Давам думата на господин Имамов да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси, водещата комисия по този законопроект.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, по първа точка от дневния ред предлагам в залата да бъде допуснат господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения срещу направеното предложение. Моля, поканете господин Михалевски.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Изменение № 2
на Финансов договор FI № 1.7769 между Република
България и Европейската инвестиционна банка
(проект “България – защита на речните и морските брегове
от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях
свлачищни процеси”), № 702-02-51, внесен от
Министерския съвет на 4.12.2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13.12.2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”).
На заседанието присъстваха господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и господин Георги Копринов от Дирекция “Води” на Министерството на околната среда и водите.
Проектът беше представен от господин Михалевски.
С решение, обнародвано в ДВ, бр. 78/2007 г. Народното събрание дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”). Изменение № 2 е сключено на 22 октомври 2007 г.

Причините за това Изменение са:
1. Финализиране на процедурите за изключване на земи на териториите на обектите от държавния/общинския горски фонд и промяна на тяхното предназначение.
2. Технологичното време, необходимо за изпълнението на строителните работи – за обектите, разположени по българското Черноморие, съществуват ограничения за строителство през летния туристически сезон, а за обектите по р. Дунав – екологични забрани, свързани с периода на гнездене на птиците.
3. Повторното обявяване на някои от тръжните процедури за строителство и строителен надзор поради лошото качество на подадените оферти.
Условията на Финансов договор FI № 1.7769 остават същите, с изключение на условията, свързани с удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове от Европейската инвестиционна банка, както и с актуализиране на погасителния план.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, 1 „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 Финансов договор FI № 1.7779 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), № 702-02-51, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Становище на Комисията по околната среда и водите. Давам думата на председателя на комисията господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) № 702-02-51, внесен от Министерски съвет на 4.ХІІ.2007 г.

На свое заседание, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за решение за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) № 702-02-51, внесен от Министерски съвет на 4.12.2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Йорданка Стоянова – директор на Дирекция „ИСПА” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Галина Папушева – държавен експерт в Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите.
Вносителят запозна членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на Законопроект за решение за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) № 702-02-51, внесен от Министерски съвет на 4.12.2007 г.
На 2 юни 1999 г. Народното събрание на Република България е ратифицирало Финансов договор с Европейската инвестиционна банка „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси” за осигуряване на държавен заем в размер от 25 млн. евро за защита на речните и морските брегове по р. Дунав и Черно море от свлачищни процеси. На 7 юли 2004 г. Народното събрание е ратифицирало Изменение № 1 на Финансовия договор с Европейската инвестиционна банка. В периода от 2005-2006 г. са проведени тръжните процедури и са сключени договорите за строителство и строителен надзор.
За изпълнение на програмата и приоритетите на правителството на Република България съгласно националната програма за борба с ерозията и абразията се реализира мащабен инвестиционен проект, финансиран от Европейската инвестиционна банка в размер на 25 млн. евро, Банката за развитие на Съвета на Европа – 15 млн. евро, и държавния бюджет – 14 млн. евро. Проведени са тръжните процедури, сключени са договори за строителство и строителен надзор за голяма част от компонентите на проекта „България” – Кутово, Горни и Долни Цибър, Опорната стена на „Баба Вида”, „Траката”, „Св. Никола”, „Дамба”, Албена – Балчик.
До края на 2006 г. бяха обявени търговете за строителство и строителен надзор и за последния обект, включен в този мащабен инфраструктурен обект, а именно „Укрепване на свлачището Кранево – Кипарис”.
Какво налага Изменение № 2? В становището на Комисията по бюджет и финанси бяха изложени мотивите, аз искам само да конкретизирам, че с цел пълното усвояване на средствата по финансовия договор с Европейската инвестиционна банка, както и успешното завършване на всички компоненти в рамките на проекта на 21 юни 2006 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отправя ново искане до Европейската инвестиционна банка за удължаване на срока за усвояване на финансовите средства по договора до 31 октомври 2009 г. Народното събрание разгледа този въпрос на специално свое заседание и даде мандат за водене на преговори за Изменение № 2 на въпросния проект.
Преговорите между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка бяха проведени успешно и споразумението беше подписано на 22 октомври 2007 г.
След проведените разисквания, след даденото уверение, че проектите, одобрени за финансиране, ще се изпълняват в съответствие с разпоредбите на националното законодателство Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за решение за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) №702-02-51, внесен от Министерски съвет на 4.12.2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Ранчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-51 за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), внесен от Министерски съвет на 4 декември 2007 г.

На 6 декември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”).
За изпълнение приоритетите на правителството съгласно Националната програма за борба с ерозията се реализира инвестиционен проект, финансиран от Европейската инвестиционна банка (25 млн. евро), Банката за развитие на Съвета на Европа (15 млн. евро) и държавния бюджет (14 млн. евро).
Изменение № 2 на финансовия договор се налага поради следните обективни причини:
1. Финализиране на процедурите за изключване на земи на територията на обектите от държавния/общинския горски фонд и промяна на тяхното предназначение.
2. Време, необходимо за изпълнението на строителните работи – за обектите, разположени по българското Черноморие, съществуват ограничения за строителство през летния туристически сезон, а за обектите по р. Дунав – екологични забрани, свързани с периода на гнездене на птиците.
3. Повторното обявяване на някои от тръжните процедури за строителство и строителен надзор поради лошото качество на подадените оферти.
Условията на договора остават същите, с изключение на условията, свързани с удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове от Европейската инвестиционна банка, както и актуализиране на погасителния план.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), сключено на 22 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Михалевски, желаете ли да дадете някои подробности във връзка с наложилото се удължаване на усвояването на средствата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз само ще добавя фактите, че към днешна дата от общо 17 проекта, които се изпълняват по Проект „България”, 10 са завършени, 4 от тях предстои да завършат в рамките на следващите 6 месеца и само 3 ще бъдат завършени до началото на 2009 г. Така че целите на програмата са постигнати. Днешното решение е чисто формално, за да можем да изпълним и финансовата част по разплащането, без това да има някакви рефлекси върху увеличаването на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Народното събрание не приема чисто формални решения, особено когато става дума за законопроект, така че не бива да се приемат неговите решения за предварително взети. Виждам, че господин Чачев желае думата за включване в дискусията.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя ратификацията. Действително проектът е един от най-големите инфраструктурни проекти от 1997 г. Истинското наименование на проекта е Проект „България 2000” и той трябваше да бъде реализиран до 2002 г.
Ще ви припомня и нещо друго. Голяма част от обектите, които се цитират тук – „Слънчев ден”, „Св. Никола”, „Траката”, „Балчик” – ще спра дотук – и пътят 1-9 Варна – Златни пясъци беше откриван два пъти от министър-председателя Симеон Сакскобургготски в 2003 г. на местните избори и 2005 г. преди парламентарните избори. След това беше открит от президента Първанов преди президентските избори и миналата година го откри за туристическия сезон и сегашният министър-председател Сергей Станишев.
Защо ви казвам това? Проект „България 2000” беше изоставен от предишното правителство. Четири години не се направи нищо. В интерес на истината трябва да кажа, че заместник-министър Димчо Михалевски, който отговаря за този проект, внесе, така да се каже, живец в работата и действително в тези две години той получи развитие и ще бъде реализиран в следващите месеци. Така че аз ще подкрепя проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Реплики? Няма.
Желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай обявявам дискусията по този законопроект за приключена. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден, като, господин Имамов, очевидно ще имаме възможност при процедура и за второ гласуване още утре да приемем и на второ четене законопроекта.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Господин Имамов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам по тази точка в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли възражения господин Кирил Желев да бъде допуснат в залата? Няма.
Моля, поканете господин заместник-министъра.
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 702-02-50, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 декември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и от господин Пламен Вълчовски от Дирекция “СИДДО” в Националната агенция за приходите.
Спогодбата е подписана на 9 ноември 2006 г. в Аман и ще допринесе за облекчаване режима на облагане на доходите и печалбите в двете страни. Тя ще подпомогне компаниите, установени в Йордания, при тяхната дейност в България, съответно ще подпомогне българските компании при навлизането им на този сравнително нов за нас, но с големи перспективи пазар.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
След обсъждането се проведе гласуване което приключи със следните резултати: 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашимитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 702-02-50, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Ранчев, имате думата да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-50 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2007 г.

На 6 декември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашимитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 9 ноември 2006 г. в Аман.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект? Няма желаещи.
В такъв случай дискусията по него приключи. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Уважаеми колеги, предлагам ви утре да гласуваме тези текстове на законопроекти за ратификации преди да продължим гласуването по Закона за защита на животните, за да можем да ги приемем и да вървим напред. Моля да предадете и на колегите, че се прави такова предложение.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА РАМКА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ ЗА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (DPPI SEE). Вносител е Министерският съвет.
Давам думата на господин Узунов, председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Заповядайте, господин Узунов, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на
Меморандума за разбирателство относно
Институционалната рамка на Инициативата за готовност
и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, № 702-02-49
от 4 декември 2007 г., внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по политиката при бедствия и аварии разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, № 702-02-49 от 4 декември 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Инициативата за превенция и готовност при бедствия към Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, възникнала по предложение на Република България и Република Хърватска през м. април 2000 г., има за цел да подпомогне разработването на съгласувана регионална стратегия за поддържане готовност за реагиране при бедствия, както и стратегия за недопускане на бедствия чрез обединяване усилията на международното и национално ниво при пълно участие на страните от региона.
Меморандумът предвижда признаване на страните на Инициативата за превенция и готовност при бедствия към Пакта за стабилност за Югоизточна Европа за Институционална рамка, целяща да подобри и засили способностите и капацитета за превенция и способността за реагиране при природни и техногенни бедствия.
С подписването на меморандума страните изразяват съгласие да прехвърлят ръководството и управлението на инициативата в региона и да гарантират финансовата устойчивост на дейностите на Регионалния секретариат.
Комисията по политиката при бедствия и аварии подкрепя Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, като оценява потребността от засилване на регионалното сътрудничество и консултации в областта на управлението на бедствия, обмен на информация в областта на готовността, превенцията и реагирането при бедствия, общата оценка на съществуващи програми и стратегии за укрепването им, определяне и споделяне на добрите практики в тази област.
След проведено обсъждане депутатите, членове на Комисията по политиката при бедствия и аварии, се обединиха около мнението, че, имайки предвид, че по-голямата част от природните бедствия са трансгранични, едно ангажирано действие на страните в Югоизточна Европа позволява по-добре да се оцени рискът и да се координират мерките, взети в отделните страни от Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа.
Комисията по политиката при бедствия и аварии взе с пълно единодушие следното становище:
Приема мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, № 702-02-49 от 4 декември 2007 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Господин Ранчев ще представи доклада на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на
Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, № 702-02-49, внесен от
Министерския съвет на 4 декември 2007 г.

На 6 декември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на горепосочения меморандум и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа.
Подписан е на 24 септември 2007 г. в Загреб, Република Хърватска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Узунов, този въпрос е във връзка с предмета на меморандума. Той очевидно е актуален и проблемът интересува хората, защото тези бедствия стават наистина един проблем. Канихте ли колеги от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, които да изяснят...
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ, от място): Да, присъстваха и затова становището беше прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам. Благодаря Ви.
Добре е да се следи изпълнението на меморандума, защото трябва да се прецени до каква степен той може да спомогне при бъдещи кризисни ситуации, за едно по-добро овладяване на съответните огнища. Мисълта ми е при неговото изпълнение също да имаме един контрол от страна на парламента. Благодаря ви.
И така, няма желаещи да вземат думата по този законопроект.
Обявявам дискусията по него за приключена.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ.
Уважаеми колеги, следва да преценим по какъв начин да обсъдим тази точка. Аз бих ви предложил тя да бъде първа точка на утрешното ни пленарно заседание, за да присъстват необходимият брой народни представители, при необходимост да бъде представен и кандидата, който се предлага за председател на Икономическия и социален съвет. Мандатът е четиригодишен, органът е достатъчно отговорен, изискващ създаването на практика и провеждането на консултации между представителите на гражданското общество, работодателите, синдикатите - една роля, която тепърва предстои да се разгърне в пълен мащаб.
Имаме точка от дневния ред – гласуване. Сега нямаме кворум, който да пренарежда реда. Бихме могли да поканим господин Лалко Дулевски в залата да ви представи проекта за решение и ако имате въпроси, да ги изразите. Как да постъпим?
Все пак да преминем към тази точка. Поканете господин Дулевски в залата, предполагам, че той е тук.
Кой ще представи мотивите към проекта за Решение? Този проект не е разпределен на комисия.
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата. Може би, ако желаете и процедура. Вашата комисия е най-ориентирана към дейността на Икономическия и социален съвет. Вие може да ни подскажете най-добре как да процедираме. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, предлагам в залата да бъде допуснат господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, който да представи кандидатурата на господин Лалко Дулевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражения срещу допускане в пленарната зала на господин заместник-министъра? Не виждам. Нека да заповяда.
Заповядайте, господин заместник-министър. Бих Ви поканил на трибуната, за да представите мотивите към Решението, предложено от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете ми накратко да представя становището и мотивите на Министерския съвет към проекта за Решение на Народното събрание за избиране на председател на Икономическия и социален съвет.
“Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за Икономическия и социален съвет Народното събрание избира председателя на съвета по предложение на Министерския съвет, предварително съгласувано с групите, представени в съвета. Това са групите на национално представените организации на работодателите, на работниците и на третия сектор – неправителствените организации.
Мандатът на председателя съгласно чл. 8, ал. 1 от закона е 4 години.
Поради това, че мандатът на досегашния председател е изтекъл, Народното събрание следва да избере нов председател.
При извършените консултации с членовете на Икономическия и социален съвет от трите групи, представени в него, за председател на съвета се предлага кандидатурата на доц. Лалко Дулевски.
От представената подробна автобиография на доц. Дулевски е видно, че той има висше икономическо образование и научна степен “доктор по икономика”, административен и управленски опит като председател на Икономическия и социален съвет и богата преподавателска практика като ръководител на катедра към Университета за национално и световно стопанство. Владее много добре писмено и говоримо английски и руски език. Също така е работил и в областта на социалната сфера.
В съгласувателните писма, получени от трите групи, с пълна подкрепа се сочи, че през време на първия си мандат като председател на съвета доц. Дулевски е допринесъл за успешната работа и развитие на съвета и за повишаване на неговия авторитет.
Доцент Лалко Дулевски отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността, посочени в чл. 9, ал. 1 от закона, и има необходимите качества за извършване на възложената работа и за поемане на отговорност.
След направените консултации, Министерският съвет предлага на Народното събрание да избере доц. Лалко Стойчев Дулевски за председател на Икономическия и социален съвет с мандат 4 години.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин заместник-министър, бих Ви помолил да прочетете и самия текст на проекта за решение, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

Проект!

РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Икономическия и
социален съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Закона за Икономическия и социален съвет
РЕШИ:
Избира Лалко Стойчев Дулевски за председател на Икономическия и социален съвет с мандат 4 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, предлагам да дадем думата на господин Дулевски, който е в пленарната зала, за да чуете как вижда задачите си, да ви даде допълнителна информация и за извършеното от Икономическия и социален съвет през периода, в който той вече беше председател на съвета.
Може би, господин Дулевски, да добавите и европейската страна на Вашата дейност, тъй като тя също е особено важна.
Заповядайте, господин Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди 5 години България беше единствената страна без Икономически и социален съвет. Тръгнахме от улицата буквално, започнахме да градим нова институция с много голямо желание този проект да успее. Днес българският Икономически и социален съвет е първият Икономически и социален съвет от 12-те нови страни членки, който е изграден и функционира по модела на Европейския икономически и социален комитет. Това не е мое мнение, това е официална оценка на Европейския икономически и социален комитет и мнение на основните европейски институции.
Нещо повече, с много, бих казал, национална гордост мога да съобщя, че всеки момент се очаква официално становище на Европейския икономически и социален комитет, който да препоръча на всички страни членки модела на националния им икономически и социален съвет. За наша голяма радост този модел в много отношения като ценност и принципи съвпада с българския модел.
За тези няколко години от началото на нашата дейност в Икономическия и социален съвет, в който са представени всички национални синдикати, всички национални работодателски съюзи и основните организации от третия сектор, се постигнаха няколко много ценни неща.
На първо място, бих отчел консенсуса, който ние постигнахме между всички групи в съвета. Съветът имаше удоволствието да отпечата всички становища, които са приети досега, и тези становища ние предоставихме като сборник до всички уважаеми народни представители, до представителите на изпълнителната власт и до граждански организации. Тези становища в английски вариант са представени в Европейската комисия, в Европейския парламент, в Европейския съвет и в Европейския икономически и социален комитет. Искам изрично да подчертая голямата ценност на тези становища.
Първо, колкото и странно да звучи, може би, за публиката, за обществеността, тези становища са приети с пълен консенсус между синдикати, работодатели и третия сектор в нашия съвет.
Второ, смея да твърдя, че от гледна точка на работата на моите колеги и приятели в този съвет в тези становища има много експертност. Смея да кажа дори, че и в настоящия доклад на Европейската комисия до пролетния Европейски съвет има предложения, които са предложения на българския Икономически и социален съвет във връзка с новия 3-годишен цикъл на обновената Лисабонска стратегия.
Още нещо, другата голяма ценност, която постигна нашият съвет във взаимодействие с представителите на изпълнителната и законодателна власт, това е, че в България за първи път се организират публични консултации по стратегически въпроси на икономическото и социално развитие като нова форма на социален диалог.
Много често моите колеги, особено в Европейския икономически и социален комитет включването на национални съвети са стари традиции, ми задават въпроса: защо успяхте в България за толкова кратко време? Моят отговор и на моите колеги, освен всичко това, което казах – техните усилия, техният консенсус, тяхното разбиране за гражданственост, беше един и съвсем категоричен: ние не можехме да успеем, ако в България нямаше и няма политически консенсус и разбиране за ролята и мястото на Икономическия и социален съвет като независимия български граждански парламент. Ние нямаше да можем да създадем този съвет, ако последните три български парламента не бяха създали, приели и развили законодателство за Икономическия и социален съвет, в който са градени истинските европейски ценности и принципи.
И, разбира се, не на последно място, този резултат нямаше да е налице, ако през последните няколко години в нашата дейност, в нашите консултации не присъстваха и българските депутати, и ръководството на Народното събрание, и изпълнителната власт, и представителите на политическите сили в една широка пряка и откровена дискусия по големите проблеми на икономиката и социалния живот на България.
Що се касае до предизвикателствата, аз мисля, че това са предизвикателства пред съвета от гледна точка на по-нататъшните възможности, които настоящият потенциал създава.
На първо място, мисля, че нашият съвет има достатъчно основа вече, завоювани позиции на европейско ниво, за да можем да видим този Икономически и социален съвет като регионален фактор за развитие на гражданския диалог и като водещ в новата инициатива на Европейския съюз за Черноморската синергия.
Второ, мисля, че следващите няколко години трябва да бъдат години, в които съветът трябва да се разгърне много по-широко към основните граждански организации в България и да съдейства за по-голямата организираност на гражданското общество.
Разбира се, това са две основни визии, но аз искам да кажа, че те не могат да се реализират само и единствено с усилията на членовете на Икономически и социален съвет. Затова ние винаги сме разчитали и ще разчитаме на вашата подкрепа, във връзка с която ми позволете да изразя нашата сърдечна благодарност за всичко това досега, за тази подкрепа от ваша страна към българския Икономически и социален съвет, уважаеми народни представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Бакалов пожела думата от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС):

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Обединените
демократични сили
Преди броени дни българският министър на икономиката и енергетиката заяви пред български вестник, че цената на газа е плод на българо-съветската дружба. Очаква се по време на посещението на Владимир Путин тази дружба да бъде крепко скрепена с подписването на ключови договори, от които зависи бъдещето на българската икономика и на българската държава.
Вчера управляващото мнозинство отказа да изслуша министър-председателя Сергей Станишев и да ни информира нас, народните представители, и обществото какви ще бъдат поетите бъдещи ангажименти при разговорите с Путин.
Миналата година правителството отказа да разкрие дори пред българският парламент договора с “Газпром” под предлог, че това е търговска тайна на руската компания.
Липсата на прозрачност от страна на управляващите не е прецедент. Заклинанията в любов към Русия не ни изненадват, не само поради генетичната предразположеност на управляващите към по-големия руски брат. Те обикновено служат за параван на всякакви безобразия в угода на руската върхушка и в ущърб на българските национални интереси. Историческият опит ни учи, че не бива да оставяме българските социалисти насаме с руските властници, защото никога не знаем какво ще се роди от затъмнението на тези срещи.
В политиката е като на война. Ако липсва смелост за настъпление, то неизбежно следва отстъпление. Имат ли българските управляващи смелост за настъпление в името на българските интереси пред властелина на Кремъл ли богоговеят пред него и се чудат как да копират методите му за управление?
Опозицията в България задава на министър-председателят въпроси: отстъпва ли България от националните си интереси и става ли проводник на руски енергийни и геостратегически интереси? Отстъпление или настъпление, според Сергей Станишев, са договорите за АЕЦ “Белене” и тръбопровода “Бургас-Александруполис”? Българските или руските национални интереси представляват държавна тайна, която премиерът не желае да осветли от парламентарната ни трибуна?
Година, след като България е пълноправен член на Европейския съюз, няма място за дискусия кой е русофил и кой е русофоб, но през 2008 г. не по-малко актуални от всякога са въпросите за човешките права, за свободата на словото, за новите олигархични модели за употребата на властта, за мощта на парите в политиката. Путин превръща Русия в корпорация на КГБ и това е тъжно, но е вярно предсказание, което преди време направи Владимир Буковски. Ние не бихме искали подобни предсказания да се сбъднат и за България. Няма да се съгласим България да бъде жертва на имперското високомерие. Българските управляващи вече показват признаци на заразяване с такъв комплекс с отказа си от прозрачност, пренебрежение към институциите и националните интереси.
Парламентарната група на ОДС протестира още срещу опитите традиционната привързаност на българина към Русия да се използва като претекст за сделки, които не са в интерес на българската държава”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС. Реплики между народния представител Йордан Бакалов и народни представители от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Беше направено изявление от името на парламентарна група.
Уважаеми колеги, разполагаме с още няколко минути, в които да дам възможност на онези от вас, които желаят да вземат отношение по проекта за решение за избиране на председател на Икономически и социален съвет.
Госпожо Станкова, заповядайте.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От тази трибуна бих искала да споделя моето лично мнение и това на колегите от Комисията по труда и социалната политика, и на колегите от Коалиция за България за това, че сме удовлетворени от представената кандидатура на доц. Лалко Дулевски. Имаме непосредствената възможност да работим с него, да присъстваме действително на тази нова форма на поставяне и решаване на проблемите, на тази нова форма на диалог и нова форма на стимулиране развитието на гражданското общество.
Свидетели сме на това, че действително се създаваха условия за работа на открит диалог и на създаване на условия за консенсусно решение и вземане на тези решения.
Затова ние смятаме, че неговото личностно присъствие е изключително удачно и това представяне, което той днес направи, още веднъж потвърждава подходящата кандидатура. Ние смятаме, че със следващия мандат тази нова форма на гражданско общество, на диалог между всички власти и вземането на решения ще бъде изключително добре развита, и то с неговото лично присъствие.
Още веднъж потвърждаваме нашето решение и с удовлетворение гласуваме за кандидатурата на господин Лалко Дулевски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Има думата госпожа Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз взимам думата с разбирането за самата себе си, че познавам дейността на Икономическия и социален съвет в България и познавам дейността на господин Лалко Дулевски. Той много скромно представи, разбира се, своя принос за развитие на българския Икономически и социален съвет. Така както нямахме през 2002 г. Икономическия и социален съвет – една от малкото държави в Европа, която нямаше такъв, така сега от нашия Икономически и социален съвет се учат икономическите и социални съвети на старите страни – членки, на Европейския съюз.
Като член на Комисията по труда и социалната политика и като човек, който има известен опит в социалната политика и социалния диалог преди години, искам да кажа, че много важно в случая е, и колегите народни представители трябва да имат предвид, че социалните партньори в лицето на синдикатите и на работодателските организации, както и представителите на третия сектор - на гражданското общество, подкрепят кандидатурата на господин Лалко Дулевски. Това е много важно, защото много деликатен и труден е социалния диалог, а е нещо задължително във взимането на решения на национално ниво, националните правителства и националните органи, както и на европейско ниво.
Една от много уважаваните европейски институции, консултативен орган към Европейската комисия и към Европейския парламент е Европейският икономически и социален комитет, където България излъчи своите представители, откъдето имам обратна връзка, че с помощта на българския Икономически и социален съвет те са едни от най-активните и допринасят за консултиране на най-важните решения на Европейския парламент и на Европейската комисия.
Мисля, че само ще спечели българският Икономически и социален съвет, както и българските държавни органи, ако подкрепим кандидатурата на господин Лалко Дулевски. Защото тъкмо е натрупан вече известен опит, и то не само така известен опит, а позитивен опит, натрупан е европейски и международен авторитет и мисля, че е добре да продължим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Христова.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Считаме дискусията по проекта за решение за приключила. Благодаря на изказалите се колеги народни представители, благодаря и на господин заместник-министъра, на господин Дулевски.
Към Вас, господин Дулевски, бих отправил и такова предложение – да се постараете по-широко да разпространите становищата на Икономическия и социален съвет, включително може би в отделни брошурки по отделните въпроси, да ги предоставите и на Комисията по труда и социалната политика по време на нейните заседания, на представителите на онази част от средствата за масова информация, които са в парламента и които се интересуват от тази проблематика. Защото онова, което и Вие, и госпожа Христова подчертахте, е, че в рамките на съвета се постига една значителна степен на съгласуване, и то по въпроси, които са остро спорни и които по-широката общественост вижда като конфликтни, а по тях в рамките на вашата дискусия и в голяма степен са набелязани възможни общи решения. Освен това в становищата ви е вграден доста сериозен експертен капацитет. Тези становища могат да бъдат ценна помощ за всеки народен представител, така че този труд и постижение, което има при вас и на което съм бил свидетел, и на признанието от председателя на Европейския икономически и социален комитет и на други наши партньори, си заслужава да бъде и оценено, и оползотворено от народните представители и от по-широката общественост. Така че имате с какво да представите. Направете го възможно най-убедително. Благодаря ви още веднъж.
Гласуванията на проекта за решение ще бъдат утре в началото на пленарния ден.
Сега обявявам 30 минути почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим пленарното заседание на българския парламент.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Вносители са Пенко Атанасов и група народни представители.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Има ли председател, заместник-председател, респективно членове на тази комисия или на Комисията по европейските въпроси в пленарната зала ?
Моля, квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Още веднъж се обръщам към народните представители – тези, които са в пленарната зала. Знаем дневния ред. Знаем, че предстои т. 5 и да няма нито един член на Комисията по земеделието и горите. Недопустимо е! (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: В Огледална зала е цялата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отлагаме тази точка, след като няма нито един член на водещата комисия и на Комисията по европейските въпроси. После някой друг ни е виновен за рейтинга на парламента!?

Преминаваме към точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Има ли председател, заместник-председател или член на комисията в пленарната зала? От Комисията по европейските въпроси?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Сега да поискам проверка, ще видите как ще дойдат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво да се проверяваме, ние тук можем да се преброим!
След като няма нито един член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейските въпроси, отлагам тази точка.
Ето, господин Казак! Господин Казак, спасихте честта на Комисията по правни въпроси. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на
първо четене на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за избиране на членове на Европейския парламент
от Република България

На заседание, проведено на 29 ноември 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
При представянето на законопроекта господин Четин Казак посочи, че основната мотивировката за него е фактът, че през м. май т.г. бяха избрани 18 членове на Европейския парламент от Република България. Те встъпиха в длъжност и вече работят в Европейския парламент.
С оглед на това и на възникнали конкретни проблеми и затруднения, свързани с упражняването на правомощията на избраните представители на България в Европейския парламент, се налага да се уредят някои въпроси, които се отнасят до статута на членовете на Европейския парламент от Република България. В други държави членки този въпрос е уреден в Акта на Съвета на Европейските общности, в Правилника за дейността на Европейския парламент, а така също и на национално ниво. Може би трябва специален закон, който по-детайлно да уреди конкретните права и задължения на българските представители в Европейския парламент, включително тяхната дейност в страната.
В заключение господин Четин Казак посочи, че предлаганият законопроект е компромисен вариант за приравняване на статута с този на народните представители в националния парламент, тъй като по същество не би трябвало да има различно третиране на двете групи лица.
Председателят на комисията господин Янаки Стоилов информира народните представители за съдържанието на справка, изпратена от председателя на Народното събрание. В нея се описва какви материални условия са осигурени на евродепутатите от страна на Народното събрание и какви техни разходи се покриват от някои страни, например Унгария, Словения, Белгия. Например транспортните разходи на територията на страната се заплащат от Европейския парламент.
Според господин Четин Казак е необходимо да се търси баланс, който да съчетае, от една страна, реалните възможности, с които разполага Народното събрание, и онзи минимум, който трябва да се гарантира с оглед на статута на членовете на Европейския парламент, от друга. Той отбеляза, че кабинетите в Народното събрание, които се ползват от българските депутати в Европейския парламент са общи за парламентарните фракции, както са формирани в Европейския парламент. Например представителите на Либералната фракция, тоест Движението за права и свободи и Национално движение Симеон Втори, са в една стая, а всички представители на Партията на европейските социалисти – в друга, и така нататък.
Госпожа Иглика Иванова посочи, че към този въпрос трябва да се подходи като се съобразят няколко неща. Едното е, че около 3600 евро на месец се полагат за разходи на депутат от Европейския парламент, свързани с дейността му в неговата страна. Всеки депутат от Европейския парламент получава до 15 000 евро на месец за експертно и материално осигуряване на неговата дейност. С оглед на това трябва да се прецени от какво действително имат нужда българските евродепутати у нас, като се отчете каква част от времето те са тук, какво точно им е необходимо и какво би могло да се поеме от Народното събрание, при положение че Европейският парламент предвижда значителни средства за дейността на депутатите.
Господин Янаки Стоилов изтъкна, че единият въпрос, който дава основание за принципна подкрепа на законопроекта, е този, че народните представители от българския и от Европейския парламент в общи линии трябва да имат същото положение в българската държавна система. Това се отнася не само и не толкова до социалните и материални възможности, а до тяхното правно положение при взаимоотношенията им с държавните институции, включително възможността да изискват и да получават информация. В тази насока не би трябвало да има разлика между българските депутати в нашето Народно събрание и в Европейския парламент. Следователно от тази гледна точка законопроектът има своето основание и следва да бъде подкрепен.
В другата част обаче, се нуждаем от подробна информация за материалното и финансово осигуряване чрез Европейския парламент, която да се поиска от европейските институции, за да не се допуска никакво дублиране на средства, които се получават от Европейския парламент и от българското Народно събрание. В тази част законопроектът трябва да се прецизира и да се ограничи неговото действие. Той е твърде бланкетен и би предизвикал спорове при неговото прилагане.
Законопроектът може да бъде подкрепен под условие, че към неговото по-нататъшно обсъждане се пристъпи, когато се направят посочените разграничения и уточнения.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Господин Казак, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Становище на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители:
На заседание, проведено на 6 декември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
От гледна точка на европейското право, статутът и функциите на членовете на Европейския парламент се регулират в момента посредством Акт относно избиране на представители в Асамблеята - Европейския парламент, чрез всеобщи и преки избори, приет от Съвета на Европейските общности на 20 септември 1976 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Крайното заключение, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Предлаганият законопроект цели да се създадат необходимите предпоставки за оказване на техническо съдействие на членовете на Европейския парламент при изпълнението на техните задачи на територията на Република България. По този начин проектът допълва съществуващите европейски правни норми без по никакъв начин да влиза в противоречие с тях. Посредством отворения характер на препращащите разпоредби се запазва, освен това, възможността за допълване на статута на членовете на Европейския парламент чрез прилагането и на нови законодателни решения, засягащи статута на членовете на националния ни парламент.
Към проекта би могла да се отправи препоръка от технически характер относно цитирането в ал. 1 на акта на Съвета на Европейските общности, тъй като в случая се предава смисълът на европейския документ, без обаче той да се цитира дословно, е добре, ако думата „актът” се запише с малка буква.
На базата на гореизложеното и след като се вземе предвид направената препоръка, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, по тази т. 6 от седмичната ни програма всъщност има три законопроекта – на господин Яне Янев, на господин Минчо Христов и госпожа Стела Банкова и на господин Младен Червеняков и група народни представители. Всъщност ние чухме докладите на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейските въпроси само по законопроекта, внесен от Младен Червеняков и група народни представители. За другите два законопроекта, които са на същата тема, Комисията по правни въпроси не е дала своето становище, няма становище. Но тъй като са минали повече от три месеца, няма пречка и тези два законопроекта, макар да няма становища на Комисията по правни въпроси, да бъдат разгледани, респективно утре да бъдат гласувани от Народното събрание.
Първи по време вносител – на 26 март 2007 г., е законопроектът на господин Яне Георгиев Янев.
Ако желае, господин Янев може да представи законопроекта си. За съжаление го няма.
Господин Минчо Христов и госпожа Стела Банкова са тук.
Господин Христов, заповядайте да представите вашия законопроект.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги, оттеглям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, Вие също ли сте съгласна?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право да оттеглите законопроекта.
Следователно останаха два законопроекта.
Господин Младен Червеняков или народен представител от групата, която се е подписала под този законопроект, има ли желаещ да го представи пред пленарната зала?
Имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Вземам думата като един от съвносителите на законопроекта, за да го обоснова накратко.
Както чухте и от становищата на двете комисии, представени преди малко, на които той беше разпределен, целта на този законопроект е да се допълни нашето законодателство във връзка с правния статут и свързания с него статус на членовете на Европейския парламент, които ние излъчихме след проведените през м. май м.г. избори за Европейски парламент.
Оказа се, че въпреки приетия от нас Закон за избиране на членове на Европейския парламент, много аспекти от конкретните условия и конкретната обществена среда, в които тези избрани от нас членове на Европейския парламент са призвани да работят, по-специално в страната, не са уредени в нито един нормативен акт – специфично или по-общо.
Мисля, че с оглед на общо споделеното мнение, че тяхното обществено положение и статус не би трябвало да се различават от този на народните представители, които са избрани в българското Народно събрание, както това е практика във всички останали държави, волята, която ние всички изразихме с приетите поправки в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чийто стремеж беше максимално да се позволи на членовете на Европейския парламент да участват и в работата на Народното събрание, да допринасят със своята компетентност и възможности за формирането на позиции и в българското Народно събрание, счетохме за целесъобразно да внесем това допълнение в Закона за избиране на членове на Европейския парламент. Това допълнение цели общо взето да се уеднакви статутът на членовете на Европейския парламент с този на народните представители.
Естествено, в хода на дискусиите възникнаха и въпроси от чисто материално-битов характер. Мисля, че те биха могли да бъдат уредени в детайли на пт следващ етап и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и в съответни други нормативни актове.
Все пак трябва да има законов запис, който да даде основание за предприемането на по-специфични подобни мерки в други нормативни актове и това законово основание мисля, че е удачно да бъде именно приемането на това изменение, което предлагаме – аз, господин Младен Червеняков и група народни представители от повечето парламентарни групи в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два законопроекта? Няма желаещи. Ще се опитаме утре да ги гласуваме.

Връщаме се към точка пета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Председателят на комисията Васил Калинов го няма в залата.

След като председателят на Комисията по земеделието и горите отсъства от залата, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, внесен на 29 ноември 2007 г.
Вносители са Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова.
Господин Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 декември 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от цитираните преди малко колеги.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на НЗОК, д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Катя Паракозова – представител на Министерството на финансите, представители на съсловните и неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от вносителя доц. д-р Борислав Китов. В изложението си той посочи, че § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина определя едногодишен преходен период за привеждане на дейността на заварените аптеки в съответствие с изискванията на закона. Китов отбеляза, че от 1 януари 2008 г. влиза в сила Законът за търговския регистър, с който се извършва радикална реформа на търговската регистрация в България, което би могло да доведе до известно забавяне на процедурите на съдебна регистрация и пререгистрация.
Според данните, предоставени от неправителствени организации в този бранш, 99% от всички субекти на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти подлежат на пререгистрация или следва да преустановят дейността си.
Според същия анализ към настоящия момент едва около 5% от всички субекти, визирани в § 16, алинеи 2, 3 и 4, са предприели съответните действия за привеждане на дейността си в съответствие със закона. На практика за оставащите до изтичането на гратисния период пет месеца Министерството на здравеопазването би било сериозно затруднено да разгледа и да се произнесе в законоустановения срок по очаквания голям брой преписки за пререгистрация или за получаването на нови разрешителни за търговия на дребно с лекарствени продукти.
От гореизложеното следва, че с изтичането на преходния период по § 16, голяма част от всички регистрирани към момента в България аптеки няма да са привели, поради една или друга причина, дейността си в съответствие с разпоредбите на закона. Преустановяването на дейността на значимо голям процент от сега действащите аптеки след 13 април 2008 г. би застрашило сериозно достъпността на лекарствените продукти на населението и би довело до дефицит на лекарствата, забавянето на доставките им, както и до прекъсването на лекарствените терапевтични схеми на част от пациентите.
Предвид така изложените факти вносителите предлагат удължаване на срока за привеждане на дейността на заварените аптеки в съответствие с изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с още една година.
Народните представители бяха запознати с подкрепящото законопроекта становище на Министерството на здравеопазването и неподкрепящото становище на Българския фармацевтичен съюз.
В хода на обсъждането д-р Антония Първанова обърна внимание на присъстващите, че разпоредбата на чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, която въвежда ограничение върху собствеността на аптеките, нарушава чл. 43 – свобода на установяване, и чл. 56 – свободно движение на капитали, от Договора за Европейската общност. Тя информира народните представители, че по отношение на подобен текст и практика Европейската комисия е открила наказателна процедура по чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу Италия, Испания, Австрия, Португалия и Франция. В момента при министъра по европейските въпроси госпожа Грънчарова има получено установително писмо за наличието на подобни обстоятелства в българското законодателство. Становището на Европейската комисия е, че забраната за лицата, които не са магистър-фармацевти, да притежават аптеки надвишава необходимите мерки с цел опазване на общественото здраве, тъй като би било достатъчно да се изисква присъствието на магистър-фармацевт при продажбата на лекарствени продукти на пациенти и при управление на наличните медикаменти.
С удължаването на срока по § 16 се цели да се избегне неколкократната пререгистрация на аптеки в случай на евентуално изменение на нормата на чл. 222 по решение на Европейската комисия.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 10, без “против” и “въздържали се” – 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Кой ще представи законопроекта от името на вносителите?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, в крайна сметка бих искал да кажа, че по предложение на Министерството на здравеопазването се предлага срокът да се удължи до края на календарната година, което е осем месеца, на което ние не възразяваме.
Какъв е смисълът на тази промяна? Смисълът е, че наистина, както беше цитирано в становището, все още и може би по стара българска традиция 95 на сто от аптеките, а те са около 99 на сто, трябва да се пререгистрират. Само 5 са се пререгистрирали. С изискванията на Търговския регистър безспорно това става с малко по-сложна процедура. И струпването наведнъж, въпреки че това е субективен фактор, както ще каже д-р Иванов, и аз съм съгласен с него, ще затрудни министерството. Но това е само техническата страна на въпроса.
Истината е, че аз се обърнах към госпожа Грънчарова и наистина имам официален отговор, че към България има запитване от Европейската комисия дали има наличност на такива текстове в българското законодателство. В писмото си, което мога да предоставя на всички колеги, самата госпожа Грънчарова казва, че би могло впоследствие да настъпят специални наказателни процедури. Истината, освен това, че в Европейския съд наистина се съдят няколко държави именно поради тези текстове.
И не на последно място искам да уведомя уважаемите колеги, че Комисията по защита на конкуренцията ясно се е произнесла по този въпрос, че хоризонталната субординация е нарушение на правата на българските граждани.
Аз съм убеден, че в следващата година ще има известни промени по този въпрос не само в българското, но и дори в европейското законодателство. И считам, че това е още една причина да удължим срока, за да не накараме хората да се пререгистрират по няколко пъти. Още повече, че става въпрос наистина само за няколко месеца – за осем месеца, което да даде ясно становище и на българския парламент дали ще си остане по старото законодателство, каквото сме приели в момента или ще либерализира режима.
Във връзка с това смятам, че ние до известна степен сме и длъжници на аптекарите, на всички, които с приетия преди известно време, в края на миналата година Закон за лекарствените средства, ги караме малко принудително да се пререгистрират. Да не говорим, че аз твърдя, че около 70 на сто от аптеките са собственост на нефармацевти. Всичко това безспорно ще доведе до известни катаклизми, затова аз смятам, че нямаме интерес от подобно нещо и трябва да удължим малко срока.
Това е бил мотивът и на колегите, с които сме внесли законопроекта, за да облекчим наистина малко процеса и нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по законопроекта.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз бих искал в началото на този дебат да запозная уважаемите народни представители със същността на проблема.
С приемането на Закона за аптеките в хуманната медицина и миналата година ние избрахте така наречения етичен модел, който ще прилагаме в нашата държава. Затова миналата година законът с много дебати, с много дискусии беше приет от Народното събрание. Това предложение, което днес идва, е предложение за удължаване на срока на така наречения гратисен период за пререгистрация на аптеките.
Бих искал да припомня на уважаемите колеги, че срокът изтича през месец март. Още преди да е изтекъл този гратисен период ние предлагаме едно ново увеличение.
Заострям вашето внимание на проблема за това, че в България, когато правим закони, ние трябва изключително задълбочено и внимателно да осмисляме това, което сме направили, за да може този закон да бъде действащ и работещ. От тази позиция бих искал да кажа, че ще бъде изключително лош пример към нас и за нашата работа това, че един приет закон дава възможност на всички аптеки до месец март да бъдат приведени към закона, който ние приехме. Ще се спра на това, че господин Леополд Шмудермайер, който е президент на Европейската фармацевтична федерация, дава следния пример, че в европейските страни дали моделът е така нареченият етичен модел или либерален модел, това е избор на всяка една страна. Така че днес на вашето внимание се предлага удължаване на гратисния период, за да не влезе в сила закон, който ние тук с вас приехме и избрахме модела за управление на аптеките в България. Смятам, че няма да бъде по никакъв начин дисциплиниращо още преди законът да е започнал да работи, ние да даваме възможност за нов гратисен период. Законите се създават за това – за да бъдат изпълнявани. И за да бъдем в унисон с колегите, които трябва да пререгистрират аптеките си, ние дадохме достатъчно дълъг период за пререгистрация.
Така че смятам, че предложението, което е направено от доц. Китов и колежките от Коалиция за България, по никакъв начин няма да действа дисциплиниращо. Защото всеки в България знае, че всеки закон и всяка отсрочка е предпоследна. Нека да покажем едно единство и последователност в намеренията си, когато приемаме един закон, че ние наистина искаме да го приложим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Моята реплика към Вас е следната. Вие много добре знаете, защото сте навътре в материята, че по стария режим аптеката не се даваше на собственика, а само на лицензирания магистър-фармацевт. Сега обаче се иска да бъде по Търговския закон, което значи, че има прехвърляне на собственост. Това не е само проста пререгистрация, а е тежък въпрос за уреждане на собствеността. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Да, прехвърлянето на собствеността е тежък проблем.
Втората ми реплика към Вас, с цялото ми уважение. Вярно е за тези страни, които Вие цитирате. Тази така наречена етична форма, не че другата не е етична, е възникнала и се е утвърдила с течение на демокрацията – там тя има много дълги корени.
Последната ми реплика. Вие сам казахте, че това се решава при дебат, при горе-долу почти 60 на 40 мнозинство, което значи, че няма пълен консенсус по това. Разберете – прехвърлянето на собствеността е тежък проблем. Затова не е лесно и трябва да удължим малко повече периода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Иванов, удължаването на срока по принцип не е добър стил в законодателството. Това е първото нещо, с което искам да започна. В случая става въпрос за нелека дискусия, която върви през последните 10 години в България, в Европейската комисия върви малко повече, докато не се изчисти този въпрос относно собствеността.
Аз Ви репликирам и във връзка с това, че през последната седмица излезе едно решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е точно обратната теза на тази, застъпена в българското законодателство.
Прав е доц. Китов, че старият Закон за аптеките и лекарствените продукти в хуманната медицина не третираше собствеността. Тоест магистър-фармацевтът беше този, който имаше право да работи в аптеката, без да е визирана точно собствеността. Никой не се интересуваше, включително законът, от това кой е собственик. Докато сега с приемането на новия закон нещата са вече в съвсем друга посока. Ако ние се съобразим с факта, че Европейската комисия вече води дела срещу определени страни, ако се съобразим с факта, че има решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е препоръчително, не е задължително, нека дадем възможност на аптеките в България в рамките на този изчаквателен период да не пререгистрират собствеността, защото може да се наложи точно обратният процес да се случи след изтичане на този срок. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Доктор Иванов, заповядайте – право на дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! Бих искал да припомня на колегите, че в България има около 4000 аптеки и от тях 2850 се водят на фармацевти, тоест те са спазили закона: една аптека – един фармацевт, регистриран по Търговския закон.
Що се отнася до прехвърлянето на собствеността, бих искал да кажа, че дадохме достатъчно дълъг период от време, който, забележете, все още не е изтекъл.
Така преминавам към отговор към господин Адемов. Законът, господин Адемов, вече е факт. След като е факт, тук не бива да го дискутираме и да го дебатираме. След като е факт, ние сме длъжни да изпълним онова, което по волята на мнозинството беше прието тук.
Що се отнася до това дали собствеността има значение или няма, аз няма да се връщам на този проблем, тъй като му отделихме доста време. Ще кажа само, че етичният модел, понеже доц. Китов застъпи този модел, значи последователност в лечението, защото фармацевтът продължава – той е част от лечебната дейност. Свързвайки тази част от лечебната дейност, ние трябва да забележим следното. Не трябва да има користни интереси за печалба, защото когато фармацевтът не е собственик на аптеката, той може и често пъти бива принуждаван да продава медикаменти, за да може да се изкара този наем или да се изкарат дължимите средства.
Така че без да дебатираме, законът е факт, господин Адемов, и в момента говорим за удължаване на гратисния период за пререгистрация на аптеките.
Господин председател, предлагам да се концентрираме върху конкретния текст и върху конкретните предложения на закона, а именно дали да продължим този гратисен период или да не го продължим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Иванов.
Има думата народният представител Донка Михайлова, която е един от вносителите на законопроекта. Да не разширяваме този много тежък и голям проблем – всъщност законопроектът е един текст: “една година” да стане “две години”.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да започна с деклариране на отсъствие на конфликт на интереси, тъй като мисля, че когато става дума за годишен пазар от порядъка на милиард и 600 милиона, който е гарантиран, това е изключително важно.
Без да връщам дискусията към основния текст на закона и по-специално към чл. 222, аз искам да напомня защо Коалиция за България подкрепи текста на закона в този му вид, заедно със своите коалиционни партньори. Първо, защото ние застанахме зад малкия и среден бизнес в областта на фармацията и по този начин достигнахме до текста “един магистър-фармацевт – собственик на аптеката”, който, следва да си признаем, обществото посрещна с противоречиви позиции. Това, разбира се, трябва да бъде отчетено.
На второ място, ние приехме този текст, защото застанахме зад интереса на пациентите, изхождайки от тезата, че българският пациент трябва да бъде обслужван от фармацевт, собственик на аптека, а не просто от какъвто и да било търговец. Фармацевт, който може да гарантира професионално доказан и етичен модел на обслужване в своята аптека.
Искам да напомня, че тази своя позиция ние защитихме след задълбочени консултации със Съюза на фармацевтите, представителната организация на фармацевтите, в която членуват всички български фармацевти и в този смисъл изразихме в голяма степен тяхната позиция. Отделен въпрос е, че след като такава форма на държавно регулиране на собствеността на аптеките беше въведена с чл. 222 в закона, магистър-фармацевтите решиха, че те са тези, които трябва да формират и цените на лекарствата – теза, която лично аз оспорвам.
Искам да напомня, че Коалиция за България беше единствената парламентарна група, която настояваше общинските аптеки да бъдат запазени. Ние считаме, че по този начин общината изразява своята конституционно определена социална функция, защото общинските аптеки биха могли да обслужват интересите на българските граждани, без да се съобразяват единствено със своите пазарни интереси. Знае се, че в момента в България има над 200 общински аптеки, които в голямата си част обслужват пациентите нощем, което се случва в много малка степен от аптеките в малките градове. Общински аптеки, които работят в не толкова привлекателни райони, като малки общини и села.
Защо на фона на тези свои тези ние предлагаме, заедно с председателя на Здравната комисия, удължаване на срока? На първо място, както беше казано от д-р Китов, до месец декември молби за пререгистрация са подали едва 5% от аптеките. Сериозни са опасенията на Министерството на здравеопазването, че в оставащия няколкомесечен срок всички останали аптеки не биха могли да се пререгистрират. На второ място, ние считаме, че с удължаването на срока даваме глътка въздух на общинските аптеки, които в настоящия момент са поставени в доста деликатната ситуация, в която ако работят в райони, в които има разкрита втора аптека или има възможност за разкриване на втора аптека, просто следва да бъдат закрити.
Аз съм съгласна с д-р Иванов, че това едва ли е най-добрият пример в законодателството. Считам обаче, че по-важното в случая е ние да защитим интереса на българския пациент, който реално е застрашен да бъде подложен на риск от редовност и ритмичност в лекарствоснабдяването, поради което сме съвносители на този законопроект и ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, имам една процедура – тъй като обсъждаме изключително важен проблем за аптеките, считам, че тук сред нас има място и председателят на Фармацевтичния съюз господин Ненчев.
Правя процедура за допускане в залата на господин Ненчев и на госпожа Захариева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбрах, че искате думата и за реплика.
Имате думата за реплика към госпожа Михайлова.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колега, ние с Вас положихме доста усилия по Закона за лекарствата в хуманната медицина. Аз бих искал да кажа, че върховенството на закона повелява ние да го спазваме и когато Вие се изразихте, че е в интерес на българските граждани – аз мисля, че всички закони, които ние тук творим, са в интереса на българските граждани, затова абсолютно не съм съгласен с това Ваше съждение.
След това искам да кажа още нещо. Вие не ме чухте, но от тези 5%, които Вие казахте, че са дали документи съответно да направят пререгистрация, от 2800, значи те стават 3200 аптеки от общо 4000 аптеки в страната. Говорим тук в случая за 800 аптеки, които не са подали документи. Това ми е втората забележка към Вашето изказване.
И третата – бих искал да кажа, че когато говорим за закон и за върховенство на закона – тук попадат и общински аптеки. Аз само ще припомня на хората, които не са запознати, тези общински аптеки как бяха раздадени в големите градове като РМД-та и форма на приватизация на аптеките. Дали тези аптеки представляват общински аптеки – ще ви помоля да се заинтересувате, тъй като не бих иска да губя времето на нашите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Иванов.
Има ли някой против да бъдат допуснати в залата и господин Ненчев и госпожа Захариева? (Шум и реплики в залата.)
Добре, ще гласуваме това процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Всички карти да гласуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувайте, уважаеми народни представители!
Гласувайте, уважаеми народни представители! Вие пожелахте това.
Гласуваме повече от една минута. Кворум явно няма.
Отменете гласуването. Не мога да обявя резултат, след като няма кворум.
И все пак се обръщам към залата – което е така, това е практика след изменението на нашия правилник. Ако няма никой против, можем да поканим и без гласуване ... (Шум и реплики в залата.)
Ето, виждам, че някои не са съгласни. Следователно не могат да заповядат в пленарната зала.
Господин Иванов, Вашето процедурно предложение не може да бъде реализирано въпреки моето желание.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика и с това приключваме по този законопроект. (Реплики.)
Законопроектът, уважаеми народни представители, е с параграф единствен: думите „една година” се заменят с „две години”. Ние започваме да водим тук дебат по същество за проблемите – разбира се, важни проблеми, но законопроектът е нещо друго.
Имате думата, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Явно д-р Иванов не е приел моята молба и предложение да декларираме отсъствие на конфликт на интереси преди да се изказваме или да репликираме. Разбира се, това е негово право по правилник, но по отношение на това какво съм чула от неговото изказване или не – аз пък мисля, че той не е чул моето, тоест тази част от моето изказване, в която казах, че законът е затова – да обслужва гражданите. И когато гражданинът е подложен на риск, мисля, че ние трябва да бъдем достатъчно креативни.
Струва ми се, че числата, които Вие цитирахте, д-р Иванов, аз няма да споря с Вас, те бяха на разположение, предоставени от Министерство на здравеопазването в Здравната комисия и допълнително би могло да бъде направена справка.
По отношение на общинските аптеки – вероятно има случаи, в които общинските аптеки работят по схемата, по която Вие казахте. Аз пък познавам дейност на общински аптеки, които изпълняват изцяло социални функции, които са единствените общински аптеки, обслужващи гражданите през нощта и които са аптеки, работещи в труднодостъпни, в отдалечени райони. Там те изпълняват своя особена социална функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля репликите и изказванията да са по законопроекта, да няма нито „общински”, нито „частни”... Иска се удължаване на срока, това е.
Имате думата, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, още веднъж се обръщам към Вас, господин председател, че ако не ме бяхте предизвикали с Вашата фраза, че това, което разглеждаме, е твърде тясно и има едва ли не технически характер и да не се разпростираме по общата тема, аз отговарям на това предизвикателство и заявявам своето несъгласие с тази теза. Тук, под формата на един чисто тактически прийом, се преследват стратегически цели. Влизането в действие на тази част от закона има за цел да даде технологично време за прокарване на другата теза, която е възможно да бъде по-справедливата, но аз не я споделям. Затова заявявам, че аз ще се въздържа да подкрепя този текст като смятам, че той няма да доведе до тези последици, които някой се опитва да изложи тук – едва ли не, че ще остане нашата политическа теза, че ние подкрепяме малкия и среден бизнес и тук даваме глътка въздух. Не, това е тактически подход със стратегически цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплика или изказване имате?
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Преди да започна, категорично заявявам, че нямам никакъв конфликт на интереси в случая с фармацевтичния бизнес, но не прави чест на някои хора, които защитават точно такива интереси.
Както господин Китов заяви – има писмо до госпожа Гергана Грънчарова, министър по европейските въпроси от Европейската комисия относно това, че България е приела един закон, в който се споделя етичния модел на разкриването на аптеките, аз искам да кажа още нещо. Това винаги би могло да бъде инсценирано или продиктувано от хора, които имат интерес в тази посока. Аз мога да кажа, че притежавам копие от декларация на Европейския парламент, който сезира точно обратната теза – защо Европейската комисия е завела дела срещу държавите, които имат етичен модел на разкриването на аптеки. Точно защото, както и тук, лобито на големите фармацевтични компании в Европейската комисия е изключително голямо. И това е цитирано точно в тази декларация. И аз не знам защо ние като една страна, която последна влезе в Европейския съюз, трябва да не съблюдаваме точно този етичен модел, да се правим, че защитаваме средния и дребен бизнес. В случая удължаването на този срок е точно цел, както каза колегата, някои хора да успеят да си уредят по най-добрия начин интересите.
Аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Китов – право на реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Разбира се, уважаеми колеги, това пак не беше по темата, и това е първата ми реплика. Много би било хубаво, ако аз можех да въздействам на Европейската комисия, да я накарам да прави нещо, или да заведе дело в Европейския съд. Но нека да не говорим за лобизъм, защото тук бихме могли да извадим и обратната теза, госпожо Цветкова, и Вие знаете много добре. Аз също декларирам, че нямам конфликт на интереси, но можем да извадим обратната теза за хората, които пък са против удължаването, и то лично за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова – право на дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Аз мисля, че за много от хората нещата са ясни. Винаги би могло да бъде проверено дали аз имам аптека, или някога съм имала и дали съм имала право да я имам. Не знам дали други хора могат да се защитят по същия начин, защото имат даже имена като прозвища в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма повече изказвания, нали?
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, първо искам да възразя срещу това по един законопроект, който в случая цели удължаване на срок, да влезем по същество в текст, с който очевидно този парламент допусна грешка, приемайки го, и то приемайки текст, който беше противоположен на текста, предложен от Министерския съвет.
Тогава, когато Министерският съвет, съобразено съответно с дирекциите по европейска интеграция, ни предложи текст, който е напълно хармонизиран с европейското законодателство, този парламент, бидейки арена на лобизъм и допуснахме народните представители да се явят като арбитър на този лобизъм, приехме текст, който противоречи и е абсолютно противоположен на текста, предложен от Министерския съвет. Сега трябва да берем плодовете на този текст и съответно се връщаме по същество в дебат, който едва ли ще бъде лицеприятен за българското Народно събрание. Защото трябва да си признаем, че вследствие на този лобизъм текстът всъщност изправя България пред наказателна процедура.
Какво толкова има да се спори, то е очевидно, че Европейската комисия по чл. 226 от Договора за Европейската общност е открила такава процедура срещу Италия, Испания, Австрия, Португалия и Франция. Очевидно е, че няма да е по-различно за България и за разлика от практиката в България, в Европейската комисия не се прилага двоен стандарт. Също така е факт, че тази процедура по отношение на оптиките, повтарям, оптики, а не аптеки, за Гърция е приключила с осъдително решение и Гърция е осъдена да промени тази практика. Същото ще се получи и с Италия, и с останалите страни. Едва ли бихме могли да очакваме, че в България ще има специален режим, на който ние да бъдем подложени. Има и решение на Комисията за защита на конкуренцията, има и съответно становище на министъра по Европейската интеграция, има и запитване към нея.
А доколкото аз съм запозната и от дебатите, които бяха водени в Европейската комисия и в Европейския парламент, и по-специално в Комисията по здравеопазване и сигурност на храните, категорично е становището, че тази практика вреди на обществения интерес, вреди на свободната конкуренция, вреди на намаляването на цените и всичко това противоречи с договора на Европейския съюз. Защо сега ние се опитваме тук да се извъртим и да покажем, че за разлика от другите 26 страни, специално в България този текст има по-различно действие и той защитава интересите на пациентите и малкия и средния бизнес? Какъв малък и какъв среден бизнес?! Тук става въпрос за една аптека, за един аптекар.
И пак искам да възразя категорично срещу това българският парламент да се явява арена на лобизъм, както и досега, това би било абсолютен прецедент, да се допускат представители на съсловни организации, които да изразяват своето становище по текстове, които пряко касаят техния икономически интерес. Случвало се е от тази трибуна да говори председателят на Лекарския съюз, но това е било по повод неговите законови задължения за подготовка на параметри по бюджета, които ние сме му възложили. Така че това изслушване е било в рамките на закона, но никога не се е случвало лобистки интереси да бъдат защитавани от тази трибуна от представители на съсловни организации. Затова умолявам народните представители да проявят достатъчно благоразумие и ако не сме в състояние за България да решим този въпрос, поне да изчакаме решенията на Европейската комисия, да дадем достатъчно време с предложения законопроект на тази възможност и съответно да коригираме нашето национално законодателство, което да отговаря на европейското. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Реплика към госпожа Първанова. Първо, не заявихте дали имате интереси в тази насока. Няма да се връщам на 39-ото Народно събрание, където имаше някакви упреци към Вас и някакви други определения.
Продължавайки натам, искам да кажа, че приемането на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, ако за Вас е грешка, само ще Ви припомня, че той беше в сферата на задължителните закони, които България трябваше да приеме, госпожо Първанова. Ние даже бяхме закъснели с този закон.
Второто нещо, което искам да Ви допълня, е, че Вие въобще не се придържахте към темата, както уважаемият господин председател помоли да се придържате към точния конкретен текст на предложението на господин Китов.
Друго, което бих искал да Ви напомня, госпожо Първанова, е, че чрез процедурни хватки, както преди малко нашият колега се изказа, се прави опит да се защитят дадени интереси. Затова и третата ми реплика към Вас е, че в случая ние говорим за удължаване на сроковете на аптеките, които не са в синхрон с приетия закон. Господин Ненчев – председател на Фармацевтичния съюз, щеше да изкаже становище и мнение на колегията фармацевти. Тук няма икономически интереси на председателя на Фармацевтичния съюз, с което всъщност Вие отново искахте да подведете залата.
Затова аз апелирам към всички, които ще се изказват, да се придържат към конкретния текст и точно да заявяват какви позиции и интереси преследват в дадения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Право да дуплика – госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Какво друго ми остава освен артистично да възкликна “О темпора, о морес!”
Но ще си позволя да припомня на уважаемия колега за въпросното нарицателно, да речем, “Антонияфарма”, че то беше лепнато на моето име във връзка с това, че въстанах категорично и не съм си променяла до ден-днешен становището по отношение на ДДС върху лекарствата. И понеже Вие тъй горещо го защитавахте в този парламент, очевидно и на Вас ще трябва да Ви казваме “Лъчофарма”. Ще станем двама поне. Това изглежда е доста справедливо, сигурно може да се гордеем и можем да въведем приз по този повод.
Но също така искам да Ви обърна внимание, че ако трябва по този текст да разговаряме по същество, то очевидно няма начин да излезем извън въпроса за лобизма. Кое е лобизъм? Дали да се защитават интересите на група аптекари или на българското общество, аз бих си избрала да лобирам в полза на българските пациенти. Излишно е да повтарям, защото много пъти съм го казвала и от трибуната, и по време на заседание на комисия, че нямам никакви интереси, нямам аптека и никога не съм имала аптека. Не се притеснявам от този факт, напротив, гордея се, че мога свободно да заявя подкрепата си в интерес на българските пациенти.
Ще си позволя също така да Ви напомня, за разлика от Вас и други колеги от този парламент, не бях наградена, защото горещо подкрепих текста на чл. 22 в противоречие с предложения от Министерския съвет и в разрез с европейските норми, от същия този Фармацевтичен съюз, чийто председател Вие сега искахте да поканите тук, в пленарната зала, за да ни обясни своята позиция. Но, пак повтарям, Вие бяхте награден точно заради този лобистки текст и за Вашата активна дейност за неговото приемане. Така че нещата трябва да се знаят, ние не забравяме толкова бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Давам думата на господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги, представям ви:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, внесен от Пенко Атанасов и група народни представители

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 28 ноември 2007 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и продоволствието госпожа Светла Бъчварова, изпълнителният директор на Националната служба по зърното и фуражите господин Злати Златев и експерти.
Заместник-министър Бъчварова изтъкна, че предложените промени в Закона за съхранение и търговия със зърно се подкрепят от Министерството на земеделието и продоволствието, като основните предложения за изменение и допълнение на закона са:
Първото предложение е свързано с проследяването на количествата зърно по цялата верига, така че контролните органи да имат виждане за търговията на зърното от производителите до съответните мелници и крайни потребители, в това число и в границите на Европейския съюз. Предлага се въвеждане на надеждни механизми, с които да се осъществява проследяемост на зърното.
Второто предложение е свързано с контрола на складовете за съхранение на зърно. Сега обект на контрол са публичните складове и лицензираните зърнохранилища, които представляват не повече от 20 на сто от вместимостта, в която се съхранява зърното в страната. Предлага се всички складове, които са над 500 т, да бъдат включени в системата на контрол. По този начин ще се създаде възможност да се контролира съхранението на зърното, да се запази качеството му и да се отговори на изискванията за безопасност на храните по принципите на системата „НАССР” в областта на зърносъхранението.
Трето, предлага се създаването на един-единствен компенсационен фонд, а не няколко, който да съсредоточи по-голям и достатъчен ресурс за гарантиране и покриване загубите на вложителите при възникване на неблагоприятни събития, каквито се развиват почти всяка година в нашата страна.
Четвърто, с цел премахване на някои бюрократични процедури и улесняване на бизнеса е необходимо да се предвиди възможност за продължаване срока за лицензиите и за разрешаване на ипотека върху публичните складове.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
Становището е прието с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси.
Давам думата на Мария Ангелиева да представи становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно № 754-01-152, внесен от Пенко Атанасов Атанасов и група народни представители на 13 ноември 2007 г.

На заседанието, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, внесен от Пенко Атанасов и група народни представители.
В заседанието взе участие и господин Злати Златев – изпълнителен директор на Национална служба по зърното и фуражите към Министерство на земеделието и продоволствието.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно урежда правила, насочени към създаване на механизъм за проследяване на произведеното зърно от производителя до крайния потребител, като се спазва принципът за безопасност на зърното за хората и животните - § 16 (чл.14, ал.2, 3 и 4), § 19 (чл.28а, ал.1 и 2), § 21 (чл.30, ал.1, 4 и 5), § 35а, ал.1, 3 и 4). Този механизъм е в съответствие с изискванията на Регламент 183/2005 на Европейския парламент и Съвета от 12 януари 2005 г., установяващ изискванията за хигиена при фуражите (Регламент 183/2005) и по специално с Анекс I и Анекс II към Регламент 183/2005.
Законопроектът урежда правомощие на Националната служба по зърното и фуражите към Министерството на земеделието да издава удостоверения за съответствие при вътрешнообщностни доставки – § 2 (чл.4а, ал.1, т.2, б.”и”) и § 18 (чл.28, ал.3). Тъй като удостоверението за съответствие може да се разбира като нетарифно ограничение, може да се препоръча в ал. 3 на чл. 28 да се добави изричен текст, че липсата на удостоверение не е пречка за извършване на вътрешнообщностна доставка.
ІІ. Извън измененията, които са свързани с правила от европейското право, законопроектът урежда промени, които нямат отношение към правото на европейските общности, но не му противоречат. Създаден е единен компенсационен фонд, който гарантира вземанията на влогодатели по договори за влог на зърно и на държатели на складови запаси, издадени от публични складове. Разширен е контролът върху съхраняването на зърно, като собствениците и ползвателите на складови площи с над 500 т се обявяват в Националната служба по зърното и фуражите. Разширено е съдържанието на понятието „зърно”. Съкратени са сроковете при издаването на разрешения за лицензиране на публични складове, както и други срокове в административните производства, уредени от Закона за съхранение и търговия със зърно.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно съответства на Регламент 183/2005, но може да се препоръча въвеждане на правило, което да пояснява, че липсата на удостоверение за съответствие не е пречка за извършване на вътрешнообщностна доставка. В останалата си част законопроектът съдържа правила, които нямат отношение към правото на общността, но не му противоречат.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейски въпроси предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, № 754-01-152, внесен от Пенко Атанасов и група народни представители на 13 ноември 2007 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
От вносителите има ли желаещи да представят законопроекта? Вносителите са 6 народни представители. Няма желаещи.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към осма точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Моля господин Местан – председател на комисията, да информира народните представители за становището на комисията по двата законопроекта.
Накрая ще проведем обща дискусия по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от Лъчезар Иванов на 11.07.207 г.

На заседание, проведено на 5 декември 2007 г., Комисията по образованието и науката съвместно с Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
В заседанието участваха Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, и Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
Вносителят на законопроекта Лъчезар Иванов представи мотивите към него. Той подчерта, че основната цел е да се преодолее конфликта на интереси между висшите медицински училища и университетските болници, които имат статут на търговски дружества.
Предвижда се университетските болници да се преобразуват в държавни структури по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Променя се тяхното финансиране и взаимовръзката им с висшите училища. Статутът на лечебното заведение като университетска болница ще се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
Управлението на университетската болница ще се осъществява от директор - хабилитирано лице, което след издържан конкурс се назначава от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката.
Предлага се преподавателите, които извършват клинично и следдипломно обучение в университетските болници да се назначават на основен трудов договор от ректора на съответното медицинско училище. Същевременно за осъществяването на лечебна дейност те могат да сключват допълнителен трудов договор с директора на болницата по чл. 111 от Кодекса на труда.
Вносителят отбеляза, че с приемането на направените предложения за изменение и допълнение в Закона за висшето образование ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници като центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти, ще се подобри тяхното финансиране, както и мотивацията на преподавателския им състав.
Обърнато бе внимание на факта, че законопроектът е получил подкрепата на ректорите на висшите медицински училища.
В проведената дискусия народните представители изразиха мнение, че университетските болници не бива да имат статут на търговски дружества, поради неразривната връзка между овладяването на теоретични знания и практическите умения. Такива същностни промени следва да се правят по предложение на Министерския съвет чрез изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Законопроектът не дава яснота за мястото и ролята на университетските болници както в националната система на здравеопазването, така и в системата на висшето образование.
Преобразуването на университетските болници в държавни структури предполага - да се чете “предполага”, повишаване на разходите за медицинско образование, което би могло да се осъществи за бюджетната 2009 г.
Специално внимание бе обърнато върху необходимостта да се предвиди финансов ресурс в бюджета на висшето училище целево или чрез актуализиране на диференцирания норматив по професионални направления за издръжка на един студент, който да включва разходите и за възнагражденията на лекарите-преподаватели.
Според народните представители предложените срокове и механизмите за преобразуването на заварените университетски болници от търговски дружества в юридически лица на бюджетна издръжка се нуждаят от преосмисляне.
Препоръчано бе създаването на работна група от представители на парламентарната Комисия по образованието и науката, парламентарната Комисия по здравеопазването, на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите за изработването на текстовете за второ гласуване на законопроекта.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката със 7 гласа “за” и 4 гласа “въздържали се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 г. и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Господин председател, позволете да представя и доклада по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26 септември 2007 г.
“На две заседания, проведени на 5 и 12 декември 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителите.
Законопроектът предвижда избора на декан да не е обвързан с ограничението едно лице да не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Според мотивите на вносителите, деканът ръководи факултета, изпълнява функции, свързани с организацията и провеждането на учебния процес, поради което следва да се създаде възможност неговият професионален опит и авторитет да се използват за по-дълъг период от време.
В изказванията си народни представители подкрепиха законопроекта и едновременно с това предложиха да се разшири неговия обхват по отношение на избора за директор на департамент, филиал и колеж, включително и за техните заместници, тоест те да могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Основният им аргумент е, че законодателят чрез Закона за висшето образование несполучливо и недопустимо се е опитал да съчетае принципа на университетската автономия с принципа на излишната регулация на вътрешноуниверситетския живот, което обективно води до стесняване на правата на академичната общност при избора на нейните органи за управление.
Изискването за мандатност като принцип е защитният механизъм на демокрацията против риска от узурпиране на властта за по-продължителен период от време като критерий за демократичен академичен живот, затова следва да се препятства от условия, които засягат правото на всеки да избира и да бъде избиран.
С нормата за невъзможността едно лице да бъде избирано за повече от два последователни мандата на една и съща ръководна длъжност е приложен етатисткият подход, ограничаващ автономията. А това означава ограничаване на интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния и художествено-творческия процес.
Академичната автономия и особено академичното самоуправление са естествен процес на саморегулация и не следва да бъдат поставяни в ограничителните рамки на законодателно решение, което фактически подценява интелектуалния потенциал на академичния състав. Той е този, който чрез своето общо събрание въз основа на съответния устройствен правилник трябва да решава дали да бъде въведено ограничение на броя на мандатите, кога и кого да избира и преизбира, носейки наред с правото и отговорността.
Същностното определение на автономията като синтез на академична свобода, самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище, влиза в колизия с ограничителния механизъм за брой мандати при изборност на ръководни длъжности.
Народните представители изразиха несъгласие с аргумента, че държавното субсидиране предполага по-строга и обхватна държавна регулация. Такъв подход ограничава кредита на доверие към способността на академичната общност да направи точната преценка и правилния избор за лицата, които да заемат съответната ръководна длъжност, в интерес на развитието на висшето училище.
За длъжността ректор ограничението в броя на мандатите има известно основание, тъй като ректорът е орган на управление на юридическото лице – висшето училище, и той отговаря както за учебния, така и за научноизследователския процес, както и за неговото имущество и финанси.
За останалите ръководни длъжности подобен подход е неприемлив. Лицата, избирани на ръководни длъжности декан, директор на департамент, филиал и колеж ще управляват само и единствено съответното основно звено, което не е юридическо лице на същото висше училище.
В този смисъл бяха изказани мнения, че при подготовката за второ гласуване парламентарната Комисия по образованието и науката следва да помисли за разширяването на приложното поле на законопроекта, така че парламентът да делегира част от правото си да регулира отношенията на академичната общност на самото висше училище чрез неговото общо събрание. То следва да има прерогатива, правото и компетенциите да изработи, реши и отрази в устройствения си правилник условията за избора на всички ръководни длъжности на основните звена на съответното висше училище.
Ако в бъдещия закон се разпише автономията като свобода, саморегулация и самоуправление, респективно като отговорност на висшите училища, може да се създадат законови предпоставки за промяна на съществуващата практика за пряка намеса на държавата в работата на висшите училища. Така ще бъде намерена и адекватна система от механизми за обществен контрол, оказващ съответно влияние върху качеството на образователния процес, върху развитието на научноизследователската работа и на всички типични за висшето училище дейности.
Същевременно някои от членовете на комисията изразиха резерви към идеята за отпадане на ограничението за броя на мандатите за заемане на ръководни длъжности. Те се мотивираха най-общо с аргумента, че по този начин ще се преодолява рутината в управлението на съответното ниво. Според тях ограничението за два мандата при избора на всички ръководни длъжности е принцип, който дава възможност повече и различни лица да участват, да прилагат нови методи за динамизиране на процеса на управление.
След проведените разисквания, Комисията по образованието и науката с 10 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26 септември 2007 г., и предлага той да бъде приет на първо гласуване.”
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
По законопроекта, внесен от господин Лъчезар Иванов, има и становище на Комисията по здравеопазването.
Госпожо Джафер, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин председател.
“На свое извънредно заседание, проведено на 5 декември 2007 г., съвместно с Комисията по образованието и науката и на свое редовно заседание, проведено на 6 декември 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
На заседанията присъстваха вносителят на законопроекта, заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Екатерина Виткова, заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов, представители на съсловните организации в здравеопазването, експерти от Министерството на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя д-р Лъчезар Иванов, който изтъкна като част от своите мотиви факта, че предложените промени са писмено подкрепени от всички ректори на висшите медицински училища и директори на университетските болници в България.
Визираните изменения и допълнения са в следните основни насоки:
1. Преобразуване на университетските болници от търговски дружества в държавни структури по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.
2. Статутът на лечебното заведение като университетска болница да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
3. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, да премине на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършена лечебна дейност да получава възнаграждение и по клинични пътеки.
Членовете на Комисията по здравеопазването и на Комисията по образованието и науката бяха запознати със становищата на ресорните институции.
В хода на проведената дискусия голяма част от народните представители се обединиха около мнението, че университетските болници не би следвало да имат статут на търговски дружества и изразиха следните мнения във връзка с предложените промени.
Така внесеният законопроект не решава изцяло проблемите, свързани с университетските болници. Би следвало такъв законопроект да бъде внесен от Министерския съвет, тъй като чрез задължителната съгласувателна процедура биха могли по-точно да се формулират необходимите промени.
Не е логично, при положение че университетските болници са натоварени със специфични функции, които определено оскъпяват дейността им, те да получават финансиране като една болница, която не изпълнява подобни функции. В продължение на няколко съвета на ректорите, в присъствието на двамата министри – на образованието и науката и на здравеопазването, всички се обединиха около мнението, че е необходима промяна в статута на университетските болници.
Повече от обидно е един преподавател, доцент или професор, който обучава бъдещите лекари на България, да получава възнаграждение по допълнителен трудов договор в размер от 70 до 160 лв.
В заключение, членовете на Комисията по образованието и науката и на Комисията по здравеопазването се обединиха около предложението за създаване на работна група, която да включва представители от двете парламентарни комисии, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите и представители на Съвета на ректорите на висшите медицински училища. Целта на тази работна група ще бъде между първо и второ гласуване да намери най-добрия начин за инкорпориране философията на дискутирания законопроект в българското законодателство, като се има предвид, че Законът за държавния бюджет за 2008 г. е вече внесен в Народното събрание. В тази връзка би могло да се помисли в насока промените във финансирането да влязат в сила от 2009 г.
Вносителят д-р Лъчезар Иванов изрази своята подкрепа за направеното предложение.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11.07.2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Джафер.
Господин Иванов, заповядайте като вносител да обосновете накратко внесения от Вас законопроект.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Този законопроект го внасям и представям на вашето внимание за разглеждане за втори път, поради изключителната важност на проблемите, които третира.
Законопроектът е мотивиран от необходимостта да се синхронизира правният статут на университетските болници с европейската практика, да отстрани конфликта на интереси между висшите медицински училища и университетските болници към тях, да се гарантира прилагането на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания при провеждането на конкурси в университетските болници, да се усъвършенства механизмът за финансиране на университетските болници и да се установи връзката между университетите и университетските болници. Университетските болници в момента срещат редица трудности поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се зачита тяхната специфичност. Това доведе до негативни последици за студенти, преподаватели, а и за самите пациенти.
В тази връзка следва да се направи съответното изменение и допълнение в Закона за лечебните заведения. В сегашната си редакция Законът за лечебните заведения откъсва университетските болници от медицинските университети и ги превръща в търговски дружества с независимо от университетите управление. Статутът на търговските дружества и действащият механизъм за финансиране не отчита специфичните дейности, с които са натоварени университетските болници – наличието на персонал, свързан с преподаването, необходимостта от прием на пациенти със специфични диагнози, удължаването на болничния престой с учебна цел и други особености на вътрешния ред и процесите на диагностиката и лечението, свързани с обучението.
Според Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели, като в същото време основният трудов договор на лекарите-преподаватели и лекарите-преподаватели по дентална медицина е в лечебното заведение – търговско дружество. Законопроектът предлага промяна в правния статут на университетските болници, изхождайки от тяхната специфичност, предмет на дейност, характеристика и съответните технически компетенции – предлагане, изменение и допълнение в следните основни направления:
1. Университетските болници от търговски дружества се преобразуват в държавни структури по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
2. Статутът на лечебното заведение като университетска болница да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
3. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, да премине на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършена лечебна дейност същият да получава допълнително възнаграждение и по клинични пътеки.
4. Променя се начинът на избор на ръководство на университетска болница, като се отчита мнението на академичната общност.
С приемането на така предложените изменения и допълнения на Закона за висшето образование и съответните промени в Закона за лечебните заведения ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти. Ще се подобри финансирането, както и мотивацията на преподавателския състав.
Уважаеми колеги, аз се надявам, че този път законопроектът ще срещне вашето одобрение, тъй като от този законопроект се нуждае нашето общество, нуждаят се всички пациенти и граждани на нашата страна. Само ще припомня, че предния път той не успя да мине за два гласа. Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколкото чухме от комисията, между първо и второ четене ще пишем нов закон. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Момент, господин Местан. Най-напред трябва да се представят законопроектите и тогава.
Заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков е пред залата. Мисля, че никой няма против да присъства. Да заповяда господин Цеков.
Кой ще представи другия законопроект? Господин Берон, Вие сте един от вносителите. Законопроектите са два, макар и да разглеждат различна материя, но са за един и същи закон. Ако желаете, разбира се, можете да го представите.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че това, което каза председателят на комисията господин Местан, добре обрисува идеята на този законопроект. В края на краищата това нещо вече е въведено в БАН за всички директори на институти. Тук не става въпрос за ограничаване на мандатността, както беше описано в някои статии във вестниците – че законът цели премахване на мандатността, което е напълно невярно. Тук се цели да отпадне ограничаването броя на мандатите, тъй като това би трябвало да бъде прерогативът на академичната общност, на академичния съвет.
Искам да декларирам, че нямам никакъв интерес в този закон – нито се каня да ставам декан, нито пък имам свързани лица декани, както е законният израз.
Смятам, че може да се предостави на академичната общност да вземе решение кой може по-нататък да изпълнява длъжността трети мандат, ако това се намери за полезно за самото учебно заведение. Може да се разшири обхватът на законопроекта за второ четене, може да се направят и някои други поправки, каквито се счетат за полезни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Давам думата на господин Местан за изказване. Ако прецените, можете да вземете отношение и по двата законопроекта.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка със законопроекта на колегата Лъчезар Иванов искам да направя няколко предварителни бележки.
Първо, не вярвам в тази зала да има народен представител, който да не се съгласи с констатацията, че начинът, по който се уреждат взаимоотношенията сега съгласно действащата нормативна уредба между Университетската болница и Медицинското висше училище, е под всякаква критика. Абсолютно обидно е трудовите правоотношения с лекарите-преподаватели да се сключват от изпълнителния директор на едно търговско дружество. Всички знаем, че това положение бе установено – не се наемам да кажа точно кога, но преди около 9 години с приемането на Закона за лечебните заведения, с който чрез преобразуването на университетските болници в търговски дружества бе прекъсната неразривната връзка между лечебен и учебен процес. С редица изменения в Закона за висшето образование, в Закона за лечебните заведения се опитахме да подобрим връзката клиника-училище, но мисля, че не успяхме в достатъчна степен.
Точно по тази причина на съвместното заседание на комисиите по образованието и науката и здравеопазването подкрепих законопроекта на колегата Лъчезар Иванов, но не като конкретни разпоредби, а като идея, която се съдържа в този законопроект. Предполагам, че и той ще се съгласи, че когато с един Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование всъщност изменяме няколко други закона в областта на здравеопазването, основно Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, това е проблем от гледна точка на законодателната техника.
Бих предложил да дадем предимство на целите, които си поставя този законопроект, а на този етап не толкова на законодателната техника, която се използва, за да се реализират тези цели.
Както вече казах, с преобразуването на университетските болници в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения бе разкъсана неразривната връзка между лечебен и учебен процес, а тази връзка наистина е неразривна. Стигна се до абсурда хабилитирани лица лекари, преподаватели да бъдат назначавани не от ректора на висшето училище, а от изпълнителния директор на болницата, тоест на търговското дружество. Ако през последните две години всички нехабилитирани лица директори на болници вече са заменени с хабилитирани лица, нека все пак си припомним, че бе възможно и все още е възможно изпълнителният директор на болницата не само да не е хабилитирано лице, а е възможно той просто да е и магистър, който да назначава професори и доценти.
Мисля, че основният въпрос, който днес трябва да си поставим, е въпросът за това дали имаме университет към болницата или имаме болница към университета. Нека повторя: имаме Медицински университет към Университетска болница или болница към университета? Въпросът е риторически. Разбира се, че трябва да имаме болница към университета, защото основната функция на Медицинския университет е да подготвя кадри за системата на здравеопазването. Въпросът е: как е възможно тези, които подготвят кадрите, които пряко участват в учебния процес, които формират академическата общност на университета, без която общност университетът престава да бъде университет, да бъдат в трудовоправни отношения с изпълнителния директор, който, както вече се разбра, може дори да не е хабилитирано лице и въобще да не е специалист в областта на образованието?
Когато се противопоставяме на законопроекта, защото има много сериозни критики към него, нека този, който е против законопроекта, да даде ясни отговори на въпроса: възможно ли е да продължи тази порочна практика, която се опитах да очертая пред вас?
Ще повторя още веднъж – когато става въпрос за устройствен законопроект, най-удачната процедура е тези законопроекти да бъдат внесени в Народното събрание от Министерския съвет. Ние три години чакаме инициатива от Министерския съвет – такава няма. Включително бяхме коректни при обсъждането в комисиите да кажем, че съзнателно ще задържим становищата на комисиите само и само да дадем шанс и на Министерския съвет, ако има идея в тази посока, да я предложи на вниманието на народните представители. Повтарям, такава инициатива няма, няма и днес.
Съзнавам, че без сериозно съгласуване между министерствата, които имат пряко отношение към медицинското образование, разбира се и без вицепремиера Даниел Вълчев, ние трудно ще изработим за второ гласуване работещи текстове. Съгласен съм с това, затова и двете комисии са на мнение, че текстовете за второ четене трябва да бъдат изработени от една смесена комисия, в която да вземат участие представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите и разбира се на двете постоянни парламентарни комисии – на образованието и науката и на здравеопазването.
Ние съзнаваме, че дори и да се запази досегашният режим на финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса и да не е възможно в хода на една бюджетна година да се стигне до радикална промяна на начина на финансиране на университетските болници, поне можехме да направим онази малка стъпка, която не иска Бог знае какви усилия, да направим най-лесното – трудовите договори на лекарите преподаватели, хабилитирни и нехабилитирани лица, да се сключват от ректора на висшето училище като се предвиди необходимият финансов ресурс в бюджета на висшето училище било целево, било чрез актуализиране на диференцирания норматив за издръжка на един студент, в който да се калкулират разходите за заплати на лекарите-преподаватели. Минимум това можехме да направим, но и това не се случи. Затова с убедеността си, че с една подкрепа на първо четене на този законопроект бихме създали достатъчни условия, ако щете, бихме превърнали в непреодолима необходимост ангажирането и на изпълнителната власт с текстовете за второ четене, с това именно уточнение още веднъж декларирам подкрепата си за законопроекта.
Уважаеми господин председател, за да не вземам втори път думата, моля да ми позволите да изразя кратко отношение по законопроекта с вносители господин Берон, господин Станилов и господин Христо Величков.
Започвам с това, че отговарям на най-сериозната критика срещу законопроекта. Твърди се, че се предлага отпадането на мандатността. Няма такова нещо. Това е първото, което трябва да се каже.
Мандатността е защитният механизъм на демокрацията срещу риска от узурпиране на властта за продължителен период от време. Онова, което се предлага в законопроекта, е да отпадне ограничението за броя на мандатите. Има огромна разлика между това да отпадне мандатността като принцип и отпадането на броя на мандатите.
Ограничението на броя на мандатите е един принцип, който е възприет по отношение на редица институции, в това число например това се отнася и до президентската институция. Но не съм съгласен, че този принцип има Бог знае какво широко приложно поле. Известно е, например, че не се отнася за кметовете на общини, не се отнася и за народните представители. Отговорът е много прост, че хората избират кмета и народния представител, тоест ние като законодатели в Закона за избиране на народни представители и местни органи на самоуправление делегираме достатъчно уважение към вота на избирателите. Вярваме, че избирателят ще прецени най-точно кой заслужава да му е кмет или кой заслужава да го представлява в националния парламент. А когато става въпрос априори за най-интелигентната част на българското общество ние казваме: не, те може да са най-интелигентните, но там има риск някой да феодализира факултета, да се окопае по този начин, че да влияе на свободната воля на факултетния съвет, на преподавателите, на учените, така че вотът им да отразява не свободната им воля, а да бъде манипулиран от декана.
Уважаеми колеги, това на мен ми звучи, меко казано, абсурдно. По-точно е да се каже, че звучи обидно като оценка за академическата общност.
Ще споделя още веднъж убедеността си, че принципът на изборност, съчетан с принципа на университетската автономия, предполагат регулацията да бъде възможно най-ограничена, именно защото става въпрос за академически среди. Някак си не мога да разбера страховете точно университетските преподаватели да имат нужда някой отгоре да им подскаже, да им осигури защитен механизъм срещу това да сгрешат, ако случайно решат да изберат за трети пореден път едно лице да ги представлява като декан или като ръководител на кое да е основно звено на ВУЗ-а. Отказвам да приема, че точно академиците биха имали нужда някой да им помогне чрез ограничения в закона срещу това да не би случайно да сгрешат, ако разполагат със свободата си.
Искам да обясня още нещо – аз подкрепям условно законопроекта, защото ако ние с тази промяна кажем на факултетния съвет: вие сте длъжни да дадете шанс на един декан да се яви на трети избор, ама задължително, това би било едно ново ограничение. Аз предлагам законодателят въобще да се откаже от претенцията си да регулира тези отношения и да предостави правото на академическата общност тя сама да реши какви ограничения да налага и дали въобще ще ги налага. Трябва да е възможно едно общо събрание да каже: нашето висше училище се нуждае в по-голяма степен от динамика на ръководните си органи и затова при нас един декан може да управлява максимум два последователни мандата. Според мен следва да е възможно да каже: може да управлява един-единствен мандат. Следва също така да имат правото при определени условия да дадат шанс един декан да ги представлява и за трети пореден мандат. И този въпрос следва да се реши не в закона, а в правилника на съответното висше училище. Това е изключително важно да се проумее, защото чух абсурдни обвинения, когато защитихме тази теза, че някой ограничава университетската автономия. Това е силогизъм. Когато законът отказва да разпише нарочни правила и дава право на общността сама да регулира вътрешния си живот, това е разширяване на свободата и не може да се определи като ограничаване на автономията.
Уважаеми колеги, имаме отрицателно становище на Съвета на ректорите по този законопроект. Аз обаче съм любопитен да чуя становището на Съвета на ректорите не точно по тази редакция на законопроекта, която тримата колеги ни предлагат, а по отношение на тази актуализирана идея. Защото смятам, че ако Народното събрание подкрепи законопроекта на колегите, трябва да го направи със съзнанието, че парламентарната Комисия по образованието и науката ще предложи на вашето внимание за второ гласуване текстове, които ще дадат право на висшите училища да решават тези въпроси в правилниците си. Тоест, ще бъде възможно, както Софийският университет вече го е направил, да предвиди невъзможност едно лице да бъде декан повече от два мандата. Аз вече казах, те би трябвало да имат правото да въведат и ограничение само за един мандат.
Понеже тази идея вече предизвика широка публична дискусия, аз смятам, че има логика и в идеята за увеличаване на годините, през които един декан, ръководител на факултет или ректор могат да управляват висшето училище. Сега мандатът е 4-годишен. Аз не знам защо 4, а не 3 или 5? Вероятно се има предвид, почитаеми колеги, че 4-годишен е срокът на обучение по базовата степен “бакалавър”. Но този принцип как се отнася към спецификата на медицинското образование например, където продължителността на обучението по някои специалности е 5 години, по други - 5 години и половина, а по трети – цели 6 години.
Общо взето позицията ми по този въпрос е, че отстъпването на територии от страна на Народното събрание в полза на разширяването на териториите на университетската автономия, е чиста проба демократизиране на процесите на управление на системата на висшето образование и съм дълбоко убеден, че заслужава подкрепа. А тези, които продължават да изпитват страхове, трябва да бъдат коректни да кажат защо се боят от свободата си, защо се чувстват уютно в оковите, които едно Народно събрание им предлага чрез свръхрегулацията, която имаме в Закона за висшето образование?!
Разбира се, никой не предлага да заменим регулацията с анархия. Отново повтарям, необходима е регулация, но трябва да променим субекта – не Народното събрание, а общото събрание на съответното висше училище или на основното звено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Ще се опитам съвсем накратко и много прагматично да изразя становището на Министерството на образованието и науката по двата внесени законопроекта. Ще започна със, според мен, по-лесния за обосноваване въпрос: трябва ли да има ограничение в броя на мандатите, при които едно лице може да бъде декан на един факултет, каквото е положението в момента? Според мен трябва. За това, разбира се, могат да се изложат най-различни аргументи. Тук бяха изложени аргументи за противното, но за мен не е това най-важното.
Ако в момента дискутираме този въпрос, много основателно е да повдигнем и другия въпрос: а за ректор? Добре, но ние и тук можем да направим едно тънко разграничение: едното е такова, пък другото е онакова и в този случай принципът изглежда тъй или изглежда иначе. Истината е обаче, че този въпрос се поставя за абсолютно всички длъжности във висшето образование и в науката. Ние защо го решаваме на парче, при положение че на всички е ясно, че се подготвя нов Закон за висшето образование, в който този въпрос ще бъде дискутиран без никакво съмнение? И тогава ние наистина можем да погледнем и да кажем: “Добре, нека въобще академичната автономия да я разширим.” Нека да я разширим! Аз не искам по същество да влизам в дебат дали трябва, или не трябва точно на деканите да се разреши това. Но при положение че след няколко месеца това нещо ще стане, кое налага в момента да правим такава промяна на парче?! Аз лично нямам отговор на въпроса или по-скоро не бих искал да приема отговора, който ми идва наум.
Второто нещо, тук много се каза за това, че академичната автономия, свободата, оковите и т.н. Не знам дали ви е известно,
уважаеми госпожи и господа, но има ясно становище на Съвета на ректорите и то е категорично против тази промяна. Така че аз не знам точно коя свобода, на коя академична общност и ако не Съветът на ректорите, то кой изразява мнението на академичната общност?! Аз съм университетски преподавател, аз нямам самочувствието да говоря от името на академичната общност. Извинявайте, но академичната общност се представлява от Съвета на ректорите, а Съветът на ректорите е против. Ако искате, мога да ви прочета: “Считам, че такава частична промяна не отговаря на принципите за демократичност и правова равнопоставеност на ръководните длъжности във висшите училища”. Колко по-ясно да се каже това нещо?!
Нямам нищо против да дискутираме този въпрос, но нека да го дискутираме в рамките на цялостната концепция за това каква да бъде мандатността във висшите училища и да не правим изменение, за да угодим на едно или друго искане от страна на някого. Това за мен е по-лесният въпрос.
Въпросът обаче за законопроекта, който господин Лъчезар Иванов е внесъл, е значително по-сериозен, защото там има истински проблем. Според мен трябва ясно да кажем, това, което и господин Местан каза, има ли такъв проблем. Проблем в отношенията между висшите медицински училища и университетските болници има. Това е самата истина. Там има едни неуредени отношения, както административни, в някаква степен може би имат и финансово измерение, и аз тук се колебая да бъда чак толкова категоричен. Въпреки това не считам, че този закон не бива да се подкрепя на първо четене и ще кажа защо. Всъщност в законопроекта на господин Иванов има две неща: едното е в промяната на статута на университетските болници от търговски дружества в бюджетни учреждения, и второ, което обаче е вторично по отношение на първото, да имат по-големи правомощия ректорите, респективно двамата министри, което не е интересно от наша гледна точка, по отношение на правомощия във връзка с управлението на тези болници.
Вероятно на всички ви е известно обаче – поправете ме доц. Китов, но само в София тези болници са 18. Не става въпрос за една-две болници. Всъщност 22 болници ще ги направим бюджетно зависими. Ние променяме логиката на финансиране на една голяма част от болниците в страната.
Разбира се, министърът на здравеопазването, който в момента е на заседание на Министерския съвет, ме упълномощи да кажа, че неговото мнение също е отрицателно именно по тези причини. А иначе, ако идеята е да се уредят отношенията между болницата и висшето училище, аз не бих бил против и считам, действително тук беше споменато, че това е нещо, по което изпълнителната власт е в дълг. Ние не предложихме - разбира се, тук не, че се оневинявам, но Министерството на здравеопазването като че ли трябва да е водещо, но аз също бих разсъждавал на тази тема – ясна концепция как това да стане.
И сега накратко. Това, което господин Иванов спомена като предимство, а именно, че веднъж е гледан законът и едва не е минал, според мен, при цялата ми симпатия към него, по-скоро е недостатък на този законопроект. Той беше внесен като Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, беше отхвърлен и сега се внася като Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, което дори на чисто юридически формално основание означава, че ние със Закона за висшето образование ще направим едни доста сериозни и многобройни промени в друг нормативен акт. Дори само на това основание, този подход на мен лично, признавам, не ми харесва.
Второ нещо, което ми се струва много важно. Правят се промени на парче. Ако ще има стратегия за развитие на здравеопазването, както аз като член на кабинета знам, че такава се готви, а допускам, че съвсем скоро на политическо равнище и в Народното събрание ще бъде разглеждана, след като всички казвате, че най-рано това може да стане за 2009 г., то кое налага през м. януари 2008 г. – тоест 12 месеца по-рано, ние изведнъж да приемем всички тези промени?! Кое налага?! Нека да видим общото. Нямам нищо против.
Иначе с проблема, който поставя господин Иванов, аз съм напълно съгласен. Това е сериозен проблем. Не считам обаче, че трябва да вървим по начин, че те да се финансират допълнително. Подтекстът на всичко, което се предлага, е такъв – да направим университетските болници нещо като Военна болница, където веднъж по общия ред получава пари и втори път – получава пари от бюджета. За това става въпрос – да не се заблуждаваме!
Ако имате предвид, че това ще са от парите за образование (допълнителни), аз лично бих се противопоставил. Ще ви кажа защо. Тогава защо издръжката на един студент по медицина е 4-5 пъти по-голяма от тази на студент по социология? Но единият ходи в болницата, има консумативи, материали, практики и т.н. Ето затова! Тези пари са онези пари. Къде отиват тези пари? Колко още да завишим издръжката? Тя е с пъти по-голяма от всички други известни издръжки на студент в България. Колко да я увеличим? Да стане 20 хил. лв.? Мисля, че тази година, тя е 8 хил. лв., ако не ме лъже паметта. И колко да стане – 20 хил., 30 хил., 50 хил. лв.?!
По отношение на първия законопроект считам, че ще направим много лоша грешка и Народното събрание ще се представи в много лоша светлина, приемайки това нещо.
По отношение на втория законопроект признавам, има сериозен въпрос. Очевидно и вносителите признават, че той чисто бюджетно преди 2009 г. не може да се стартира, поради което считам, че правилно е да се отхвърли на първо четене и да се включи в рамките на общо виждане за развитие на здравеопазването. Трябва да се задължи министърът на здравеопазването да внесе такъв законопроект. Разбира се, юридически това няма да има значение, но политически според мен ще бъде достатъчно обвързващо – да бъде разгледан в рамките на по-ясно и по-кардинално виждане по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз в същия в хронологичен ред ще разгледам предложенията, както ги изложи министърът.
Академичната 2007/2008 г. за българските университети беше година на избори. Това е пряк резултат от законодателните промени, определящи развитието и управлението на висшето образование в България през последните години. Затова не е случайно, че още в началото на тази изборна година и в края на 2006 г. Комисията по образованието и науката беше атакувана с различни предложения за отпадане мандатността при избора на ректорите на висшите училища или редуциране на мандатите на ректори и декани. Слава Богу, здравият разум в комисията надделя и тези поправки не стигнаха до пленарната зала. Тя знае това. Повечето университети вече избраха своите ректори, подмениха деканите и избраха факултетните ръководства. Това са най-големите университети в България – Софийският университет, Техническият университет в София с 15 факултета, Университетът за национално и световно стопанство, Аграрният университет в Пловдив, Техническият университет във Варна, Икономическият университет в Свищов, Техническият университет в Русе и т.н. Те приключиха избора.
Именно затова съм силно обезпокоен от факта, че в този момент, след като повечето факултети в страната вече са провели изборите за нови декани, една малка група заинтересовани лица, чиито втори декански мандат изтича в началото на следващите 1-2 месеца, прокараха в комисията предложение да отпадне ограничението в броя на мандатите за деканите. Смятам, че ще е обида за депутатите да обяснявам, че при ограничение на броя на мандатите на ректорите, неограничение на броя на мандатите на деканите няма смисъл и се уронват не само устоите на демократичното управление на системата на висшето образование, но и устоите на демокрацията.
Най-важното е, че сме налице пред поредния опит да се феодализира системата на висшето образование, като тя се превръща в пожизнено владение на някои хора. Нямам и капка съмнение, че ако това предложение, чиято мотивировка е недостойна да коментирам пред вас и в присъствието на министъра, бъде прието от настоящето Народно събрание, то ще бъде последвано от предложение за неограничен брой мандати за ректорите.
Смятам, че е време да се замислим какво се цели с това предложение и как пожизненото деканство и ректорство ще изглеждат в очите на обединена Европа, с която много обичаме да се оправдаваме. Убеден съм, че няма европеец, който да не осъзнава, че неограничената власт и несменяемостта на ръководните кадри създават условия за лошо ръководство и корупция. С особена сила това важи за такава деликатна и важна за обществото система, каквато е образованието, което е призвано да създава интелектуалния потенциал на България.
Какво се е променило за близо две десетилетия преход, след като законите могат да бъдат променяни в угода на индивидуалните интереси на отделни лица? Призовавам ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, да не се поддавате на това, което се случва днес, за да не плащаме скъпо и прескъпо утре.
А сега към втория въпрос, който касае въпросите за университетските болници. Времето е доста ограничено, но ще спомена няколко неща в подкрепа на проекта на д-р Иванов. Аз съм свидетел от създаването на тези болници. Това беше анахронизъм – по Търговския закон или Закона за кооперациите университетските болници да се превръщат в търговски дружества. Друг е въпросът, че тук присъстващите нямат представа какво представляват взаимоотношенията между академичните ръководства и ръководствата на болниците. Това е грубо нарушаване на Закона за автономията, което се използва по всякакъв начин от изпълнителните директори, за да се омаловажи ролята на академичното ръководство. Това важи особено за приемно-предавателните протоколи на собствеността, които бяха закупили всичките апарати, цялото имущество на университетите, от тяхната учебна работа с чужденците и т.н., и т.н.
Тук не можем да не обърнем внимание и на много неща във връзка с анахронизма по отношение на трудовите взаимоотношения между академичното ръководство от една страна и ръководството на изпълнителния директор. Вие можете ли да си представите, че един асистент не може да бъде назначен, ако не се иска съгласието на изпълнителния директор?! Вие можете ли да си представите, че един главен асистент във Варна се уволнява от клиниката по „Уши, нос, гърло” и остава да работи на една четвърт длъжност като преподавател-асистент, а ходи в болницата да преподава на студентите, без да има право да оперира и да влиза в нея, и т.н., и т.н.? Анахронизми, господин министре, които не могат повече да се понасят от страна на академичния състав.
Затова освен всичко, което подкрепям, ще кажа: още сега трябва да променим статуса на преподавателите. Не може шефът на катедра да бъде назначаван от ректора, а тези, които влизат в катедрата – асистенти, доценти, професори и т.н., да бъдат на трудов договор към болницата. Който определя със заповедта своите права като работодател, в него е силата. Затова още сега този статут трябва да бъде веднага променен! Работодател безспорно на всички работодатели е ректорът на университета!
Ще изкажа своето съжаление, което искам да изразя и пред заместник-министъра. Господин заместник-министър, аз присъствам на срещите на министъра с ректорите като бивш ректор. Още от 4 септември 2005 г. министърът обеща, че ще се промени статутът на университетските болници. Благодаря и на групата, която взе отношение по закона в Комисията по здравеопазване и единодушно го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Камбуров, изцяло споделям емоционалната ангажираност, да не кажа подчертан апломб, с който Вие се разграничавате от сегашното положение на взаимоотношенията „Университетска болница – ръководство на Медицинския университет”. Тази Ви емоционална ангажираност е в полза на тезата, че и политическите позиции имат своето развитие. Това трябва да им се признае. Защото днес продължаваме да берем плодовете на едно безумие, което бе сторено със Закона за лечебните заведения с тогавашен министър Петър Бояджиев. Факт! И когато се обсъждаше законът – можете да проверите в стенографските протоколи – тук казахме, че ако този закон се приеме в този вид, ще превърнем медицинските университети в сбор от катедри по анатомия, физиология, биология и какво ли не още. И точно това стана. Коректно е, когато се критикува сегашното положение, да се каже, че то е ваше наследство.
Що се отнася до мандатите, ще се обърна и към господин министъра. Господин министър, Вие поставихте въпроса трябва ли да има ограничение на броя на мандатите или не. Аз мисля, че този въпрос е некоректен. Или той е коректен, но Вие си отговорихте, че трябва да има ограничение на мандатите. Аз не казвам, че трябва да има ограничение на мандатите, но не се ангажирам да кажа, че трябва да има и мандати. Просто казвам, че не съм компетентен. Казвам, че това е право на преценка на общото събрание на академическата общност. Пледирам, че тази общност е по-компетентна и по-интелигентна от мен. Отказвам да им разписвам правила. Който иска ограничение на броя на мандатите, да си налага ограничението. Който иска – да не го прави. Това е философията ми и моля това да е обект на коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Съжалявам, че трябва да реплекирам уважаван човек като проф. Камбуров, но съвършено не мога да приема от тази катедра да се отправят инсинуации към нас като вносители на закона, че са ни го дали да го пробутаме хора, на които им остават един-два месеца от мандата. Господин Камбуров, аз не познавам такива хора. Никой не ми е пробутвал този закон. Това, което казахте, поне по отношение на мен – е напълно невярно!
Второ, казахте, че сме против мандатността. Същото беше написано във вчерашната статия на проф. Борисов, която внушава, че хората са против мандатността. Не е вярно! Те са против ограничаване на броя на мандатите. Професор Борисов предлага един мандат да бъде по 6-7-8 години. Какво означава това? Много по-добре е на всеки четири години да минаваш на преценка от страна на тези, които са те назначили, както аз съм минавал три пъти като директор на Националния природонаучен музей. Представяш си отчета какво си свършил за тези четири години и ако те одобрят, те избират за още четири години. Това е демократично. Това, което господин Местан изложи по един отличен начин, го подкрепям изцяло. Нека да дадем възможност на хора, които са образовани, да могат да вземат решения. Например в БАН се премахна ограничението на броя на мандатите за всички директори на институти. Това беше правилно, защото в противен случай щеше да се ограничи демокрацията. Демократично е да се даде право на колективите да правят преценка, а не ние да им даваме рецепти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател, колеги! Уважаеми проф. Кмбуров, напълно съм съгласен с Вас, че това, което става в момента в университетските болници, не е нормално. Ние на първо четене, независимо че Комисията по здравеопазването не беше водеща, подкрепихме това. Но когато стана дума, че трябва да подготвим нещата си за пленарната зала, когато направихме някои допълнителни консултации със съответните експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и от Съвета по законодателството се установи, че този законопроект не може да реши оптимално въпроса. Според нас той ще задълбочи малко тези проблеми. Не може да преобразуваме търговско дружество в юридически субект с бюджетна издръжка, защото търговското дружество съгласно Търговския закон може да бъде преобразувано единствено и само в търговско дружество или трябва да фалира.
Второ, не може да се реши оптимално на този етап как ще се финансират университетските болници. В законопроекта е записано, че част от преподавателите ще бъдат финансирани от Министерството на образованието и науката. А другата част как ще бъде – чрез клинични пътеки, чрез субсидии, чрез държава?! Така че трудностите по отношение на практическото прилагане на този законопроект са изключително сложни. Още веднъж повтарям – те ще доведат до сериозни сътресения в системата.
Накрая ще кажа, че според мен трябва да послушаме препоръките на Съвета по законодателството, където се казва, че са необходими два нови закона, които да уредят тези въпроси както по Закона за лечебните заведения, така и по законите за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, не разполагаме с много време. Вече наближава 14,00 ч. Ще кажа, че най-голямото достижение след 1990 г. в българското висше образование беше Законът за автономията. В този смисъл произлизат всички действия, които трябва да имаме предвид в управлението и организацията на висшето образование.
Господин Местан, Вие казвате предложението да влезе като част от правилника на висшето училище. Висшето училище е държавно. То не е частно и се ръководи по законите на държавата – в случая Закона за висшето образование. Нищо повече! То изгражда своя правилник въз основа на Закона за висшето образование.
Удовлетворен съм, че министерството подкрепя това становище. И още повече - една институция – Съветът на ректорите. Щом той научно решава този проблем, това означава, че академичната общност е наясно по този въпрос.
Доктор Берон, нямах никакво желание, ако се чувствате обиден в този случай.
Колкото за университетските болници, можем да говорим много. Съжалявам, защото в края на краищата това е нашият живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават пет минути. Явно утре ще продължим с дискусията по законопроектите.
Доцент Китов, утре първо на Вас ще дам думата.
Имате думата, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да взема отново думата, само за да кажа няколко изречения.
Господин Местан, въпросът не стои така, както Вие го формулирате – дали въобще академичната общност трябва да бъде ограничавана от някакви правила. Всяка общност в една демократична държава трябва да бъде ограничавана от някакви правила. Парламентът е органът, който може да наложи такива правила.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Не за всички.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз лично нямам никакви съмнения. Това обаче не е големият въпрос.
Големият въпрос според мен, аз съм склонен да приема, дори да дискутираме и другата теза защо го правим в началото на 2008 г., след като повечето избори на декани свършиха.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз мислех, че са свършили всичките.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Обяснете ми това нещо, след като през средата на годината ние ще гледаме нов Закон за висшето образование, кое налага 6 месеца да избързаме с една такава частична промяна? Нещо изглежда го налага. Ако някой знае какво го налага, наистина много ви моля … Ние досега години стояхме с тези окови на академичната автономия и декември месец изведнъж тези окови започнаха да ни тежат.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Защото свършиха изборите.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Опасявам се, че не навсякъде са свършили, господин Местан. Това ме навежда на най-различни мисли. Без да правя никакви инсинуации, господин докторе, наистина знаете моите най-добри чувства, но опасявам се, че ние правим на парче нещо, което, от моя гледна точка, наистина е напълно обидно. Нека да разискваме този въпрос, но нека го разискваме в рамките на новия закон, да видим всички длъжности, които са изборни, да претеглим. Ако трябва да решим академичната общност да го прави, но да го решим, когато това нещо наистина е времето в рамките на една цялостна концепция, един цялостен Закон за висшето образование.
В момента, това което правим или бихме направили, откровено казано, поставя твърде много въпросителни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, до 14,00 ч. остават три минути. Трябва да направя няколко съобщения.
Както ви е известно, утре ще започнем в 9,00 ч.
Първо, ще гласуваме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Второ, гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Трето, гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа.
Четвърто, гласуване на проект за Решение за избиране на председател на Икономическия и социален съвет.
Пето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избор на членове на Европейския парламент от Република България.
Шесто, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Седмо, гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
Осмо, гласуване на първо четене на докладваните текстове от Законопроекта за защита на животните.
Както ви е известно, днес се отменя заседанието на Комисията по околната среда и водите.
И така, продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Нина Чилова

Светослав Малинов