Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, днес ни трябват 82 гласа, ако желаем да приемем едно или друго решение.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам обсъжданият законопроект за ратифициране да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 144 народни представители: за 143, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Имамов, да прочетете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор
FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните
и морските брегове от ерозията и абразията на водата и
свързаните с тях свлачищни процеси”)
Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., сключено на 22 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение по текста на законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене текста на предложения законопроект.
Гласували 145 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско Кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.”
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам отново обсъжданият законопроект за ратифициране да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Хашемитско Кралство Йордания за избягване на двойното
данъчно облагане и предотвратяване отклонението от
облагане с данъци на доходите
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско Кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 9 ноември 2006 г. в Аман.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект за ратификация.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума относно институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа (DPPI SEE) на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно
Институционалната рамка на инициативата за готовност и
превенция при бедствия за Югоизточна Европа
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа, подписана на 24 септември 2007 г. в Загреб, Република Хърватска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на второ четене предложения законопроект за ратификация.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към гласуване на проект за Решение за избиране на председател на Икономическия и социален съвет. Обсъждането на този проект се състоя вчера, участваха няколко народни представители, кандидатът, предложен за председателския пост също взе думата пред народните представители.
Бих предложил да поканим господин Дулевски в залата по време на гласуването.
Има ли възражения по това предложение? Не виждам.
В случай, че бъде гласувано това решение, той ще трябва и да подпише съответната декларация, която се изисква по закон. Така че нека да бъде в пленарната зала.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за избиране на председател на Икономическия и социален съвет, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2007 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 128, против 11, въздържали се 11.
Решението е прието.
Господин Лалко Дулевски е избран за председател на Икономическия и социален съвет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Да му честитим, да му пожелаем успешен мандат!
Моля, господин Дулевски, заповядайте да получите декларацията, която следва да попълните.
Имате думата, господин Дулевски.


ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В такъв момент само мога да кажа – благодаря за вашата подкрепа, благодаря за вашето доверие. Мисля, че след 4 години Икономическият и социален съвет на Република България ще бъде на онова място, с онази роля, за която говорих вчера. Винаги ще разчитаме на вашата подкрепа. Още веднъж благодаря за това, което направихте днес с подкрепата за моята кандидатура. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още веднъж да пожелаем успех на господин Дулевски.
Колеги, следващото гласуване, което ни предстои, е гласуване на първо четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-63 от 26 март 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, вносител е народният представител Яне Янев.
Гласували 147 народни представители: за 48, против 36, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Предложение за прегласуване на господин Янев.
Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие знаете, че законопроектът беше внесен през м. март 2007 г. Той касае един-единствен казус – в случаи, когато наши сънародници незаконосъобразно, неправомерно са задържани в други страни и от страна на Република България има ясно становище, че тези лица са неправомерно задържани, какъвто беше казусът с нашите медици, да се дава възможност те да бъдат кандидатирани и избирани за евродепутати. Много юристи са гледали този текст, в това число конституционни съдии. Аз не мога да разбера защо за една поправка се гласува по този начин.
Моето предложение е да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения от господин Янев законопроект.
Гласували 144 народни представители: за 31, против 51, въздържали се 62.
Отново законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-162 от 22 ноември 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България с вносители Младен Червеняков и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 114, против 14, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има процедурно предложение от господин Христов.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам да прегласуваме този текст и ще се опитам да обясня аргументите за това. Този закон трябва да бъде наречен Закон за увеличаване на привилегиите и битовите придобивки на българските евродепутати. Това, което гласувахме преди малко, дава възможност българските евродепутати да ползват всички екстри, като апартаменти на Народното събрание, коли на парламента, почивни станции и т.н.
Не ме апострофирайте, колеги. Аз имам морала да го кажа, защото никога не съм ползвал почивна станция на парламента.
Нито една страна в Европейския съюз не си е позволила да дава такъв двоен статут на своите евродепутати. Колеги, въпреки че някои евродепутати плакаха колко им е ниска заплатата от 600 евро, искам да ви кажа, че един евродепутат, освен тези 600 евро от българската държава, получава и 15 хил. евро месечно за секретарски услуги, 4 или 5 хил. евро за канцеларски услуги, отделно за транспорт, по 200-300 евро на ден за пребиваването му в Брюксел или в чужбина. Ето това е – на месец на един евродепутат се събират минимум 60-70 хил. лв.
Мисля, че това, което си позволява българският парламент в момента, не е коректно и е едно безумие.
Предлагам да прегласувате този текст.
Искам да се обърна към господин Янаки Стоилов и да го попитам: защо се бави нашето предложение в регистъра на лицата, които трябва да обявят своето имущество, да вкараме българските евродепутати? Оказа се, че те имат само права и искат още права, но нямат задължението да си обявят имуществото. Това е срамота, колеги!
Вчера, когато беше дискутиран законът, господин Четин Казак представи закона от двете комисии и се изказа в полза на приемането му. Аз искам да го запитам публично: има ли той конфликт на интерес, след като брат му е евродепутат? Същото се отнася и за госпожа Деница Гаджева: има ли някаква партийна зависимост от господин Димитър Стоянов, тъй като двамата са изпратили писмото за разглеждане на този закон? Наистина очаквам ясен отговор.
Моля да прегласувате този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Моля, отново гласувайте предложения законопроект на първо четене.
Гласували 126 народни представители: за 90, против 23, въздържали се 13.
Законопроектът е приет при прегласуването.
Госпожо Банкова, заповядайте за обяснение на отрицателен вот. Имахте възможност да се запознаете и с разбивката по групи.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, пред привилегиите доказахме, че всички сме равни. Няма политически и партийни противоречия. (Реплики от залата: “Картата! Сложи си картата!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Банкова винаги си слага картата след първите десет секунди от изказването си.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, гласувах против, защото продължаваме да си гласуваме и да преяждаме от материални, финансови и всякакъв друг вид привилегии.
Вие, уважаеми колеги, вероятно не се стреснахте от това, че нашите евродепутати първо ползват двоен стандарт на материални, битови и финансови облаги в Европейския съюз и в България. Не се стреснахте вероятно от сумата от около 60-70 хил. лв. на месец на фона на изключително тежката социална ситуация в България – не достигат пари за лекарства, за пенсии, а ние продължаваме да си тъпчем устите и джобовете с пари.
Аз съм изумена от това, че тук днес като че ли умря българската опозиция в парламента.
Например, да се обърна към господата от “Атака” – те, които се самоопределят като флагмани на единствената опозиция – защо, уважаеми колеги, подкрепяте тези привилегии? (Шум и реплики.)
Моля ви да прегласуваме, защото нямаме морално право... (Шум и реплики в залата.)
Добре, простете. Гласувах против, защото нямаме морално право да изсипваме толкова неоправдано пари там, където не са нужни, и в същото време да лишаваме особено здравеопазването и пенсионерите от животоспасяващи средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втори отрицателен вот? Няма.
Има процедурно предложение, но нека да завършим гласуванията, господин Димитров. Ще имате възможност след това да го направите.
Уважаеми колеги, между първо и второ четене също могат да се правят предложения за уточнения в гласувания току-що на първо четене законопроект.
Преминаваме към следващото гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова.
Гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 143 народни представители: за 130, против 6, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване на първо четене – на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно с вносители Пенко Атанасов и група народни представители.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 15, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.

Сега ни предстои да продължим с гласуването на второ четене на текстовете от Законопроекта за защита на животните.
Моля ви за участие в гласуването, за да можем да приключим с гласуването на този законопроект в онази част, която е обсъдена досега.
Моля господин Калинов да заеме мястото си до трибуната и да следи гласуванията.
Напомням, че във вчерашния пленарен ден гласувахме последно текста на чл. 39 по вносител, който става чл. 33 в окончателната редакция на комисията. Сега предстои да преминем към чл. 40 по вносител.
Нека парламентарните групи да имат грижата да поддържат необходимия брой народни представители, участващи в гласуването, за да не губим парламентарно време.
Преминаваме към гласуване на текстовете. Надявам се, че господин Калинов ще бъде тук всеки момент.
По чл. 40 има оттеглено предложение от народните представители Манева и Понева.
Има предложена редакция на комисията по чл. 40. По нея народния представител Руденко Йорданов е предложил в ал. 1 от редакцията на комисията израза “нарушаващи нормативите, както следва” да се замени с израза “на площ по-малка от”.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Руденко Йорданов за промяна в редакцията, предложена от комисията за чл. 40, в ал. 1 на който се предлага израза “нарушаващи нормативите, както следва” да се замени с “на площ по-малка от”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение на господин Йорванов, направено в пленарната зала.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 40, който става чл. 34. Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 3, въздържали се няма.
Текстът на комисията за този член е приет.
По чл. 41 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията. Предполагам, господин Иванов, че важи Вашето изявление от вчерашния пленарен ден, че онези предложения, които не са подкрепени от комисията Вие ги оттегляте?
Има предложение на госпожа Манева и госпожа Понева, което е оттеглено, както и предложението на господин Върбанов.
Има предложение от народните представители Ива Станкова и Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Борислав Китов за отпадане на ал. 5 и 6 от предложения чл. 41. Предложението не е подкрепено от комисията, но първо ще подложа на гласуване предложението за отпадане, господин Калинов. В зависимост от това дали се приема или не, тогава ще преминем към предложението на госпожа Станкова и господин Паунов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов за отпадане на ал. 5 и 6, което не е подкрепено от комисията. Гласувайте!
(Шум и реплики.)
Моля колегите да следят гласуванията в залата. Гласуваме предложението на господин Китов за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 15, против 52, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Госпожо Станкова, поддържате ли предложението си по ал. 5 на чл. 41, което не е подкрепено от комисията? Поддържате го.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ива Станкова и Александър Паунов за промени в редакцията на ал. 5 на чл. 41. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 10, против 37, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров също за промени в ал. 5. То не е подкрепено от комисията.
Госпожа Цветкова го оттегля. Благодаря Ви, няма да го подлагаме на гласуване. И госпожа Михайлова оттегля своето предложение, което не е подкрепено от комисията.
В такъв случай, уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 41, който става чл. 35. Гласувайте предложението на комисията. (Шум и реплики в залата.)
Моля за извинение – отменете гласуването!
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Евдокия Манева, което е направено в залата. Отменете това гласуване. Следва да гласуваме първо това предложение.
Предложението е по чл. 41, който става чл. 35, в ал. 4 след думата “инвалиди” да се добави изразът “по ред, определен от Националната ветеринарномедицинска служба”.
Подлагам на гласуване това редакционно предложение за промени в чл. 41, направено в залата от двамата народни представители.
Гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 41, който става чл. 35, с направената поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 42 има предложение на народния представител Ива Станкова и народния представител Александър Паунов, неподкрепено от комисията.
Госпожо Станкова, поддържате ли предложението си по чл. 42?
ИВА СТАНКОВА (КБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поддържате го.
Подлагам на гласуване посоченото предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 23, против 38, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Китов за отпадане на чл. 42, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 53, въздържали се 43.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 42, който става чл. 36.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 42 е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 43, който става чл. 37.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По чл. 44 има оттеглено предложение на господин Върбанов, също и на господин Иванов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 44, който става чл. 38.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
Комисията предлага чл. 45 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 45 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
По чл. 46 има предложение на народния представител Борислав Китов за промени в редакцията, неподкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Китов.
Гласували 109 народни представители: за 15, против 46, въздържали се 48.
Предложението на господин Китов не се приема.
Предложение на комисията за отпадане на чл. 46. Съдържанието на този текст е отразено в чл. 37, ал. 4.
Гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 46.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 47, който става чл. 39.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което и текстовете на Глава четвърта.
Преминаваме към Глава пета.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава пета по вносител, подкрепено от комисията. То е “Безстопанствени животни”.
Гласувайте заглавието на Глава пета.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По заглавието имаше предложение на народния представител Лъчезар Иванов, неподкрепено от комисията. Както заяви господин Иванов вчера, тези свои предложения, които не са подкрепени, той оттегля.
Преминаваме към гласуване на чл. 48.
По него има предложение на народния представител Борислав Ноев, неподкрепено от комисията. Господин Ноев не е в залата, не го виждам.
Гласувайте предложението на господин Ноев за промени в чл. 48, неподкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 48, въздържали се 46.
Това предложение не се приема.

Господин Иванов е оттеглил своето предложение.
Преминаваме към редакцията на комисията по чл. 48. По нея в пленарната зала народната представителка Надка Балева е направила редакционно предложение в следния смисъл: в ал. 2 да отпаднат думите “райони и кметства”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Балева за редакционни промени в ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на чл. 48, който става чл. 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 49 господин Върбанов е оттеглил своето предложение.
Господин Ноев има предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на господин Ноев.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 33, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Иванов е оттеглено.
Има предложение на господин Борислав Китов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 8, против 39, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 49, който става чл. 41.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 50 има предложения на народния представител Лъчезар Иванов, едно от които е прието, а четири – неприети.
Предложението на господин Иванов за промяна в ал. 1 е включено в окончателната редакция и не е нужно да се гласува.
Останалите предложения господин Иванов е оттеглил.
Затова преминаваме към окончателния текст на комисията, по който има три предложения в пленарната зала.
Първото предложение е на госпожа Евдокия Манева – изразът “под ръководството на” да се замени с “инструктиран от”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манева.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото редакционно предложение е на народния представител Надка Балева – ал. 2 да отпадне.
Госпожо Балева, поддържате ли предложението си.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 12, въздържали се 5.
Това предложение не набира необходимите 82 гласа.
Желаете ли прегласуване, госпожо Балева? Заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване на направеното предложение. Става въпрос за това, че в редакцията на комисията се предлага забрана за залавяне на безстопанствени кучета под три месеца чрез упойващи вещества. Поставям практически въпроса за контрола върху изпълнението на този текст. По какъв начин тези, които са инструктирани от ветеринарния лекар и осъществяват залавянето на безстопанствени кучета с неустановена порода, ще познаят възрастта на тези кучета? Това е мъртъв текст, който няма да има приложение.
И още нещо. Не мисля, че някой може да гарантира, че кучетата под три месеца не са агресивни и че не могат да причинят някакво увреждане.
Затова ви моля да подкрепите направеното предложение за отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за отпадане на ал. 2.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Третото редакционно предложение е от народните представители Евдокия Манева и Руденко Йорданов – в ал. 4 и ал. 5 думата “събиране” да се замени със “залавяне”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
И това редакционно предложение е прието.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за чл. 50, който става чл. 42, с направените в пленарната зала редакционни поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 51 има оттеглени предложения на господин Върбанов, господин Иванов, на госпожа Манева и госпожа Понева.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 43, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 52 има оттеглено предложение на господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 52, който става чл. 44.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 53 има оттеглени предложения – на господин Върбанов, господин Иванов, госпожа Манева и госпожа Понева.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на чл. 53, който става чл. 45.
Гласувайте текста на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
По чл. 54 има оттеглени предложения на господин Иванов.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване текста на чл. 54, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Членове от 55 до 59 включително бяха отложени, уважаеми колеги. По тях ще има допълнителен доклад и текстовете от него ще бъдат гласувани по-късно.
Продължаваме с чл. 60 по номерацията на вносителя. Можем да гласуваме едновременно членове 60 и 61, тъй като по чл. 61 има само едно предложение на господин Иванов, което е оттеглено.
Подлагам на гласуване чл. 60 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 61 в окончателната редакция на комисията.
Гласувайте членове 60 и 61.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Членове 62 до 65 включително също са отложени.
Следва Раздел „Обществен контрол”.
Заглавието е по вносител и комисията го подкрепя.
Гласувайте заглавието на раздела.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва чл. 66, който става чл. 58, в редакция на комисията.
По чл. 67, който става чл. 59, има едно предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 67, т. 5 преди думата „мероприятия” да се добави изразът „проверките и”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме членове 58 и 59 по новата номерация така както се предлагат от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следва „Раздел ІІ – Контрол”.
Наименованието се подкрепя от комисията.
По чл. 60 има няколко предложения.
Предложение на народния представител Борислав Великов в ал. 2 след думата „контрол” да се добави „по изпълнение на мерките”.
Гласуваме предложението на народния представител Борислав Великов.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Борислав Великов е прието.
По същия текст има предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 69, който става чл. 61, т. 3 в ал. 1 да отпадне.
Гласувайте отпадането на т. 3.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е прието.
Има предложение на народния представител Борислав Ноев ал. 3 да отпадне.
Гласувайте предложението на народния представител Борислав Ноев ал. 3 да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 15, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За прегласуване – заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Колеги, когато обсъждахме тези текстове, стигнахме до общото заключение, че е най-добре да бъде въведен единен ред и да се ползва общият ред, а не в този закон да създаваме специален ред, с който да се дава право за влизане в домовете на специалните органи и прочие.
Предлагам да прегласуваме предложението на господин Ноев, което преди малко гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност ние гласувахме предложението на господин Ноев за отпадането на цялата ал. 3. Нали така? Вие предлагате прегласуване и това предложение на господин Ноев да бъде прието. Така ли да разбирам?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Борислав Ноев за отпадане на ал. 3, за което чухте и мнението на председателя на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 3, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Борислав Ноев за отпадане на ал. 3 се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ и чл. 60 по новата номерация, разбира се, с вече направените добавки и отпадания, които бяха гласувани преди това.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Преминаваме към гласуването на чл. 61. По този текст госпожа Балева е направила предложение за отпадане на т. 3 от ал. 1.
Преди малко в предния текст уважихме това нейно предложение и е логично сега да постъпим по същия начин и в чл. 61, тъй като текстовете на чл. 60 и чл. 61 и предложенията по тях са идентични.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Балева се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Ноев – ал. 3 да отпадне изцяло.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване по новата номерация чл. 61, както се предлага от комисията, с вече гласуваните отпадания и чл. 62, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 71 по вносител, тъй като съдържанието на този текст е намерило систематичното си място в друг предходен текст.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 71 отпада.
По чл. 72 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 4, против 42, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Има предложение от народния представител Надка Балева за отпадането изцяло на чл. 72.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Правя предложение за прегласуване на текста. Той беше мотивиран с отпадането на текстове по-назад в законопроекта, отнасящи се към промени в НПК и преценихме, че не трябва да бъдат в този закон. Следователно този текст става безпредметен, за което моля да бъде подкрепено предложението на госпожа Балева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте мнението и процедурното предложение на председателя на комисията.
Моля, гласувайте отпадане на текста.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 6.
Текстът отпада.
Преминаваме към Глава седма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма и Раздел І, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Заглавието на главата и разделът са приети.
Комисията предлага чл. 73 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на чл. 73.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Член 73 отпада.
Член 74, който става чл. 64 е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има предложение от народния представител Борислав Китов за създаване на нов текст, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Китов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 41, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Член 75 по вносител се подкрепя от комисията, който става чл.65.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 2.
Член 75, който става чл. 65, се приема.
По чл. 76 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували 100 народни представители: за 5, против 48, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 76 в редакция на комисията, който става чл. 66.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 77 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 1, против 54, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 77, който става чл. 67 в редакция на комисията; и чл. 78 по вносител, който става чл. 68, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага нова редакция на чл. 78а, който става чл. 69.
Член 79, който става чл. 70, както ни се предлага от комисията.
Следващият текст е чл. 79а, който става чл. 71 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 80 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 80.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 80 отпада.
Следващият текст е чл. 81, който става чл. 72 и се предлага от комисията.
Член 82, който става чл. 73, е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Раздел ІІ - “Отнемане в полза на държавата”.
Комисията предлага следното наименование на Раздел ІІ: “Принудителни административни мерки”.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По чл. 83 има предложения от народните представители Ива Станкова, Александър Паунов, Евдокия Манева и Антонела Понева. Предложенията са идентични.
Комисията не подкрепя предложенията.
Моля, гласувайте предложенията на тази група народни представители, които, пак повтарям, не се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 35, въздържали се 39.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 37, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Има предложение по същия текст на Ася Михайлова и група народни представители.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова заявява, че оттегля предложението.
Уважаеми народни представители, комисията предлага да отпаднат чл. 83, чл. 84, чл. 85 и чл. 86.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на тези текстове.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Раздел ІІІ – “Принудителни административни мерки”.
Комисията предлага да отпадне наименованието.
Комисията предлага да отпадне чл. 87.
Моля, гласувайте отпадането на наименованието на Раздел ІІІ, както и на чл. 87.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на това, което ни се предлага от комисията, съобщавам новата номерация: чл. 74, както се предлага от комисията; чл. 75, както се предлага от комисията; чл. 76, който е по вносител, подкрепен от комисията; чл. 77, както се предлага от комисията; чл. 78, както се предлага от комисията.
Комисията предлага създаването на нов чл. 71, който става чл. 79 в редакция на комисията.
Член 80, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте предложенията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, следващото предложение на комисията е за отпадане на чл. 93.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 93 отпада.
Допълнителна разпоредба.
Целият § 1 е отложен.
Уважаеми народни представители, след уточняване разбирам, че ще разискваме и респективно гласуваме целият § 1 допълнително.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията подкрепя създаването на Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте § 2 и § 3 така, както се предлагат от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Параграфи 4 и следващите по-нататък параграфи не са докладвани.
Господин Калинов, моля да ги докладвате.
Уважаеми народни представители, за днес приключихме с гласуванията. След почивката, която днес ще бъде от 11,00 ч., ще продължим с дневния ред, вероятно ще приключим и по-рано от 14,00 ч.
Вчера започнахме дискусията по Закона за висшето образование, трябва да я продължим и приключим.
Но сега трябва да приключим със Закона за защита на животните.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
“§ 4. В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските съвети изготвят и приемат програмите по чл. 40, ал. 1.
§ 5. В тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приюти по чл. 41, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
По § 7 предлагаме следната редакция:
“§ 7. Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на финансите може да предвиди средства за изпълнение на програмите по чл. 40, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли някой желаещ да се изкаже до § 7?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Имам една редакционна поправка в § 6, която следва по безапелационен начин от заглавието на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В понятийната система понятието “лекарства” вече е заменено с понятието “лекарствен продукт”.
Това е редакционна бележка по § 6 по старата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние не сме стигнали дотам. Ние сме на стр. 82.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Извинявайте, когато стигнем до тази стара номерация, тогава ще се обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По новата номерация сме до § 7.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 5 има предложение от народния представител Добромир Гущеров - § 5 да отпадне.
Същото предложение има и от друг народен представител.
Искам да направя уточнението, че комисията заседава повторно по поръчение на Народното събрание и взе решение да не подкрепи § 5. Тоест приемаме предложенията на господин Гущеров и господин Пенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, това е много важно уточнение, особено при гласуването.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 6 има предложение, направено от народния представител Венцислав Върбанов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не се подкрепя.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията също не подкрепя.
Има предложение и на народния представител Лъчезар Иванов, което той оттегли. Направи декларация, че неподкрепените си предложения ги оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става §9:
“§ 9. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, ... ) в чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Опити с животни се извършват с цел:
1. разработване и производство на безопасни лекарства за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;
2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;
3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;
4. обучение в професионални гимназии и висши училища;
5. защита на околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Господин председател, наистина съжалявам, че загубих пленарно време, но просто понятийната система е променена. Припомням, господин Калинов и господин председател, ние приехме Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Старият закон беше Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Редно е във всички следващи текстове в законодателството ние да прилагаме тази понятийна система, която сме възприели вече в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте направили това предложение, господин Йорданов, в писмена форма.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, но не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нормално е то да бъде прието.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Сега се надявам да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 9? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 7, който става § 10, се предлага следната редакция:
“§ 10. Законът за ветеринарномедицинската дейност се отменя.”
Комисията предлага да се създаде и § 7а, който става § 11:
“§ 11. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15г, ал. 1:
а) се създава т. 4:
“4. оценката по т. 2 и оценките и резюмето по т. 4 се представят на български език;”
б) досегашните точки 4-6 стават съответно точки 5-7.
2. В чл. 15л, ал. 5:
а) в т. 1 след думите “оценка на риска” се добавя “представена на български език”;
б) в т. 2 след думата “продукта” се добавя “изключващо представени”.
3. В чл. 23б:
а) в ал. 1, т. 2 се изменя така:
“2. за срока две години – при издадени в рамките на една година повече от две наказателни постановления от генералния директор на Националната служба за растителна защита”;
б) създава се ал. 3:
“(3) обжалването на заповедта по ал. 1 не спира нейното изпълнение.”
4. В чл. 24е, ал. 1 се създава т. 9:
“9. регистрационен номер на продукта по смисъла на чл. 24а, ал. 2”.
5. В чл. 39, ал. 1:
а) в т. 7 преди думата “употребява” се добавя “предлага или”;
б) създават се т. 8 и т. 9:
“8. нарушава разпоредбите на наредбата по чл. 23г;
9. предлага на пазара торове, обозначени като “ЕС тор”, в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 24в, ал. 2”.
6. В чл. 40, ал. 1 след числото “9” се поставя запетая и се добавя “24е”.
7. В чл. 44, ал. 1 навсякъде думите “необходимия лиценз” се заменят с “необходимото разрешение”.
8. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 51 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 12.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13:
“§ 13. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, имате думата по финалните параграфи на законопроекта.
Има ли желаещи? Няма.
Имаме няколко отложени параграфа.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 47:
“Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Кучетата, за които не се явяват лица по ал. 2, се маркират и се настаняват в места (временни приюти), определени от съответни общински съвети или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзор и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
(4) Временните приюти по ал. 3 трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изискванията, определени от Националната ветеринарномедицинска служба, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
(5) Организацията за работата и условията на отглеждане на кучетата в местата по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет.
(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно копиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.
(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава ветеринарномедицински паспорт.
(8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, имам някои редакционни бележки по предложението по новата редакция на чл. 47 в частта на ал. 3, където се въвежда двойнственост в понятията “места” и “временни приюти”. В цялостната интерпретация на този текст понятието “място” е мястото, където кучето се връща. Мястото, където се задържа, е временният приют. И моля там, където става дума за настаняване в ограничен периметър - временен приют, а там, където се връща в предното му обиталище, извън случаите детски градини и така нататък, да се спазва понятието “временен приют”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е в ал. 3 да отпадне “места” и скобите и да остане само “временни приюти”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Точно така. Да си остане “временен приют”.
И в ал. 5, където е уреден въпросът с организацията, работата и условията за отглеждане на кучетата във временните приюти, тук е казано “в местата по ал. 4”, тъй като в ал. 4 говорим за временните приюти, тук вместо “в местата по ал. 4” да бъде “временни приюти” и след продължението “се определят с наредба на съответния общински съвет” да бъде добавено “и се осъществяват от постоянното наблюдение на организациите за защита на животните”.
Ние в нашия общ стил на поведение приехме, че при наличието на гражданско общество у нас и организации за защита на животните, те са органите, които ще могат постоянно по силата на своите вътрешни убеждения да провеждат това постоянно наблюдение, защото практиката е показала, че общинските съвети, след като изработят разпоредбите, след като задвижат дейността, проявяват не толкова сериозно внимание към условията и начина за изпълнение на тази наредба. Мисля, че едно такова наблюдение от организация за защита на животните би било полезно, за да може онова, което е заложено в наредбата, да не бъде деформирано или интерпретирано по своеобразен начин от хората, които работят в тези приюти и които невинаги са доказвали своята любов към животните. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предложенията са разумни и могат да бъдат приети.
По чл. 56 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Ясен Пенчев, което не се подкрепя.
Предложение от народния представител Борислав Ноев, което не се подкрепя.
И предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 48:
“Чл. 48. Не се допуска връщането на кучета по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до автомагистрали и летища.”
По чл. 57 предложението на народния представител Венцислав Върбанов е оттеглено, предложението на народния представител Ясен Пенчев не се подкрепя от комисията, предложението на народния представител Лъчезар Иванов е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 49:
“Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините – обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 50, тъй като горните предложения са оттеглени:
“Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:
1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;
2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.”
По чл. 59 предложенията също са оттеглени и комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно чл. 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 54:
“Чл. 54. Във всяка общинска администрация или в приюта се поддържа регистър на кучетата по чл. 47, ал. 3, който съдържа:
1. дата и място на залавяне на животното;
2. дата и място, на което е върнато животното;
3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране против бяс;
4. отговорното по надзора лице или организация.”
По чл. 63 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено – да се създадат чл. 63а и чл. 63б:
“Чл. 63а. Право да залавят и транспортират безстопанствени животни имат ловните екипи на общинските приюти и на приюти, стопанисвани от организациите по чл. 48, ал. 4.
Чл. 63б. Не се допуска залавянето и транспортирането на безстопанствени животни във времето от 18,00 до 8,00 ч., освен в спешните случаи по чл. 17.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 55.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 56:
“Чл. 56. (1) Не се допуска повторно залавяне и настаняване в приют на кучета по чл. 47, ал. 3, освен когато животните представляват опасност за здравето и живота на хората и животните и в случаите по чл. 55.
(2) Повторно настанените в приют кучета по ал. 1 се включват в програми за намиране на собственик или доживотно се отглеждат в приюта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отразим в стенографския протокол, че чл. 59 по старата номерация е докладван тук. Следователно имате думата и по него, уважаеми народни представители, до чл. 64 в новата номерация, който става чл. 56.
Заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам допълнение в текста на чл. 56, в първоначалната редакция по вносител, по новата номерация - чл. 48.
Пропуснато е да се включи забрана за връщане на безстопанствените кучета, след като вече са третирани в района на детските площадки. Каква е разликата между двора на детската градина и детската площадка по предназначение? И дворът, и детската площадка са за игра на децата. След като забраняваме в близост до магистрали и летища, ние игнорираме много важен въпрос. Тук не говорим за опасността от нападение, а за замърсяванията от тези кучета в района на детската площадка.
Затова предложението ми е редакцията да бъде следната – “училища, болници и в близост до детски площадки, автомагистрали и летища”. Да се вмъкне този текст.
В текста на чл. 64 по вносител, чл. 56 по нова редакция, лично за мен има безспорен нонсенс. Алинея 1 забранява повторно залавяне и настаняване в приют на кучета, освен ако те представляват опасност за здравето и живота на хората и животните. В ал. 2 се казва “Повторно настанените в приют кучета по ал. 1”.
Значи с ал. 1 категорично се забранява повторно настаняване, а ал. 2 третира какво ще се прави с кучетата, в нарушение на забраната по ал. 1. На тези, които са опасни, тоест като изключение, каква програма за намиране на собственик ще им търсим, когато сме приели вече, че са опасни за здравето и живота? Така че моето предложение е този текст въобще да отпадне.
Предлагам чл. 56 по новата номерация да отпадне изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 65 по вносител има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов – казахме, че предложенията на господин Иванов отпадат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 57:
“Чл. 57. (1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат разпоредбите на членове 40-47, членове 51, 52 и 54.
(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, виждам, че е 11,05 ч. Остана само Допълнителната разпоредба – тя не е малка, но мисля, че за около 7-8 минути може да бъде прочетена и след това да направим почивката, за да приключим закона.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: В Допълнителната разпоредба има само една промяна по т. 1 – само нея ще прочета:
“1. “Блокиране на раждаемостта” е спиране възпроизводството на популацията на безстопанствени кучета и регистрация на домашните кучета.”
Всичко останало е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите точки прочетени ли са? Само т. 1 не беше прочетена.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тогава имаше дебат по нея.
Параграф 4, който преди малко прочетох, има следното съдържание:
“§ 4. В 3-месечен срок от влизането в сила на закона общинските съвети изготвят и приемат програмите по чл. 40, ал. 1 и определят местата за временни приюти по чл. 47, ал. 4.”
Ако се приеме редакцията на колегата Руденко Йорданов, “места” ще остане, а “на временните приюти” ще се редактира.
С това съм докладвал Закона за защита на животните в цялост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Както обяви председателят на комисията, сега са докладвани всички текстове. Гласуването на новите текстове, които бяха докладвани днес, ще бъде извършено другата седмица – както е по нашия правилник, в 9,00 ч., четвъртък.
Обявявам почивка до 11,36 ч. Ще продължим с дискусията по Закона за висшето образование. Обявявам, че има записани няколко народни представители, които желаят да се изкажат. Те заявиха своето желание вчера.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, нека да продължим нашата работа в пленарната зала.
За да ориентирам народните представители, бих искал просто да ви припомня, че съобразно нашата седмична програма от 16 до 18 януари 2008 г., предложенията по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – законопроекти и проекти за решения, бяха дискутирани и гласувани. От т. 1 от нея до т. 5, която беше - Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, макар и не на пето място, но също мина вчера, като беше обсъждана и гласувана днес, т. 6 - Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България – тези законопроекти вчера бяха докладвани от Комисията по правни въпроси, разисквани, гласувани. Работата ни по т. 7 също приключи.
Вчера започнахме с разглеждането на т. 8. Законопроектът беше докладван от председателя на комисията, започнаха разискванията.
Искам да обърна внимание на това, че т. 10 от програмата също я приключихме преди почивката. Това е Законопроектът за защита на животните.

Сега трябва да започнем и да продължим с разискванията по:
ПЪРВОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Освен изказалите се вчера народни представители по тази точка от дневния ред, защото в нея се съдържат два законопроекта, бяха записани и желаеха да вземат думата по реда на записването народните представители Борислав Китов, проф. Андрей Пантев, Руденко Йорданов, д-р Щерев.
Понеже не виждам доц. Китов в залата, давам думата на народния представител Андрей Пантев, ако, разбира се, проф. Пантев продължава да желае това, което вчера заяви.
Между другото, виждам, че вчера се драматизира, че вместо с т. 5, започнахме веднага с т. 6, без да се губи никакво време. Имаше заместник-председатели на Комисията по правни въпроси, така че не е губено времето на парламента.
Професор Пантев, имате думата.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Аз намирам тази поправка за един апендикс, който с нищо няма да помогне на функционирането на образователната анатомия във висшите училища и университети. И го казвам това без капка личностен упрек и злост към авторите на тази инициатива.
Оттук обаче излиза един много сериозен въпрос, който може да се обсъжда дори и при празна зала – до каква степен една законодателна инициатива има логичен, обществен и юридически, подтиквателен, ако щете, импулс и характер?
Закон се създава тогава, когато трябва да се регламентират вече реални ситуации и състояния. Закон се създава тогава, когато трябва да се поощри една зараждаща се, но още не господстваща тенденция. И закон се създава най-вече тогава, когато има силен, макар и противоречив, обществен натиск.
В крайна сметка ние сме народни представители. Аз смятам, че с много малки изключения нито един от нас няма право да говори като изразител на, условно казано, академическата общност, специално във висшето образование. За да говориш от нейно име, трябва да си изпитал хиляда студенти и да си изнесъл две хиляди лекции и най-вече да си бил асистент преди да станеш професор. Така че тук става дума за третия фактор и показател тогава, когато се иска една законодателна промяна.
Ние искаме като народни представители, без да сме висши академици, под влияние, ако не под натиск, на кого? Най-комичната аргументация, която чух миналия път, е, че ние демократизираме академичния живот. Извинявайте, но всички представители на академични и университетски единици смятат обратното. Те не го искат. Ние ги демократизираме. Първо, те не искат, а второ, те смятат, че това не е демократизация. Ако в комисията бяха представени протоколи, решения, препоръки, мнения, внушения на катедри, на факултетни съвети, на академически съвети, на Съвета на ректорите, включително и на Факултетния съвет на Югозападния университет, ние щяхме да се отнесем много сериозно към тази препоръка. Иначе излиза, че нашият опит е толкова мъдро натрупан и висш, че ние можем да пренебрегнем мнението, преобладаващо, ако не и господстващо, на това, което казваме. Академичната общност – това е неясно понятие и неясно е кой принадлежи към него.
И тук стана една комична инверсия. Преуважаваният от мен проф. Камбуров, с когото седим на диагонални разстояния в тази зала, сме на едно и също мнение, докато непримирими парламентарно-партийни формации в друго отношение, демонстративно симулирайки сблъсъци, сражения и конфронтации, идват до едно предложение за решение, което няма капка мотивация. Аз избягвам личностния облик на тази кръпка, защото не е на моето ниво и мисля, че не е на нивото на парламента.
Какво излиза сега, че един декан – защото ударението е на втората сричка, е едва ли не репресиран от това, че не може да стане трети път такъв. Помислете малко за научното разрастване на този човек – от една страна казваме, че той е потънал в бюрократична, канцеларска работа на кого да се даде парното, на кого да се даде барчето и изведнъж този човек трябва още един път... Помислете малко за неговото научно израстване, характеристика, реализация, да попише нещо, да попадне в абстракцията на науката. Защо трябва да се слага знак на равенство между научен труд и научно мениджърство? Аз имам отговор на този въпрос, защото все повече университетите започват да се управляват като фирми. Не, университетите не са фирми! И това стръвно желание да се премахне мандатност – мисля, че последният неуспешен опит направи Уго Чавес, показва странно подозрително желание на тези, които го инспирират, защото аз не знам кои са – колективни единици няма, за индивиди нямам право да говоря, – срамното желание да покажат, че да си стопански деец, накичен, натруфен с научни звания и титли, е по-важно, отколкото да си университетски преподавател. Е, да, но за това има фирми.
Има нещо, което вчера пак тук чух от едни хора, но все пак трябва малко да се подвижиш между студенти, за да говориш за университетска автономия. Университетската автономия не е кой колко пъти има право или няма право да става ректор, декан, шеф на катедра и прочее. Университетска автономия е никой да не се бърка за това какво се преподава, как се преподава, кой го преподава, кой присъжда, по какви критерии, научните степени и звания. Защото един университет го прави тандема между студенти и преподаватели без непременно да са професори.
И в това отношение виждаме, че въпреки скъпоценното парламентарно време, което иначе е доста наситено с драматично решения, тук с едно поразително темпо дойде този закон, с едно стремително темпо, което го прави поразително, както казах. И в това отношение аз се питам. Ние всички сме притеснени от този програмиран, дирижиран или естествен гняв, който изпитва българското общество към членовете на парламента, към парламента като административна единица, а тя е най-висшата.
Ние всички сме притеснени от това, че ни смятат за всякакви видове етикетни служители, чиновници, реализатори. Ние ужасно ще олекнем, ако приемем тази поправка, защото това ще даде минимално, но страшно потвърждение на тези често пъти неоснователни обвинения. Ние ще дадем храна допълнително, че се прави нещо, което не е мотивирано в обществен смисъл, остави академичен.
Иначе, ако го приемем, ние ще приличаме на тези ескимоси, които винаги ще дават уроци и ще предписват рецепти на някои екваториални народи и племена как да се предпазват от слънчев удар.
Господа, тогава, когато ми покажете, че това го иска онази част от университетската общност, която се занимава с преподаване, а не с комбини, тогава ще подкрепя този законопроект, тази поправка, този апендикс, иначе ще гласувам против.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Пантев, с цялото ми уважение към Вас репликата ми е по-скоро като молба: да кажете по кой от двата закона говорихте. Понеже единият от тях касае много съществено апендикса и анатомията на човешкото тяло, тъй като е подкрепен от Съвета на ректорите и отдолу стои подписът на проф. Овчаров, който е най-ерудираният преподавател по анатомия в България. Така че моля Ви, само това уточнение.
Аз като народен представител от Парламентарната група на Обединените демократични сили няма да подкрепя втория законопроект, но първият касае статута на университетските болници, и това нещо е подкрепено от Съвета на ректорите, затова исках да внесете това уточнение. Доколкото разбирам, Вие говорихте само по втория, поне така стана ясно на мен, но това може би трябваше да е ясно и на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно е, че проф. Пантев говореше за втория законопроект, а не за университетските болници.
Има ли втора реплика? Няма.
Професор Пантев, имате право на дуплика, ако желаете.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Вие сте забелязали, колеги, господин председателю, че аз чинно слушам тогава, когато се обсъждат въпроси, които не разбирам, за които се консултирам от другите. И в случая аз изразявам становище - целенасочено и категорично, само по това, което беше обявено. Беше обявено начало на дискусията по втория законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е, по втория Законопроект - за мандата на деканите, хайде така да го кръстим този законопроект.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): По първия законопроект приключила ли е дискусията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е приключила. Ние сме на т. 8, продължаваме дискусията от вчера.
Давам думата на Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да изразя своето отношение към законопроекта на колегата Иванов във връзка със статута на университетските болници.
Слушах внимателно мотивите на колегата Иванов и споделям част от тях, свързани с хронологията на събитията, тоест вече две години ние не получаваме в ръцете си законопроект, надлежно внесен в парламента от Министерския съвет. И колегата Иванов, провокиран от това забавяне, реагира, както би реагирал всеки представител на опозицията: отправя предизвикателство към Министерския съвет. Образно казано, хвърля ръкавицата и какво се случва?! Ръкавицата се вдига от две комисии, не от Министерския съвет, а от Комисията по здравеопазването и от Комисията по образованието и науката.
И какво се случва, след като ръкавицата е вдигната? Водени от желанието да уредим статута на университетските болници, ние влизаме в една процедура, господин председател, при която по повод на предложението от двете комисии, от експерти, от заинтересованите министерства да бъде изработен един почти нов законопроект, питам се къде ще бъде гледан той на второ четене? Ясно, ще бъде гледан във водещата Комисия по образованието и науката. И тогава какво ще реши тази Комисия по образованието и науката във връзка със статута на лечебните заведения, университетски болници, и как ще намери баланса без участието на Комисията по здравеопазването за второ четене между трите основни дейности? А те са учебна, лечебна и научна. Нарочно ги подреждам по този начин, защото лечебната и научната, специално в университетските болници, са изключително тясно свързани. Лечебната е част от научната и научната е част от лечебната, защото такъв е техният характер, такъв е техният профил.
И желанието или по-скоро намерението е да направим отпратка към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, където са изброени ведомствени болници, които имат по-особен статут според този член и които получават двойно финансиране, от една страна, поради спецификата на дейността си - от бюджета, и от друга страна, заради извършената лечебна дейност – по клинични пътеки. Аналогията с дейността на този вид ведомствени болници и университетските болници мен ме смущава. Спецификата на дейността, заради която искаме да направим университетските болници държавни: “Ура, бих казал, какъв по-голям социализъм от това, и то предложен от опозицията”, правейки ги държавни, какво постигаме?
Тази специфика на дейността, която е свързана с лечебната дейност, трябва да бъде финансирана от държавата, тоест връщаме нещата назад, тъй като съм убеден, че в останалата част – учебна и научна дейност, има много сериозен междуведомствен спор кой дава парите, защото това е едно много сериозно разбъркване на картите. И затова, забърквайки се в този проблем, в който въпросите са много повече от отговорите, оставам с убеждението, че колкото и да са ефектни намеренията на вносителя - колегата Иванов, колкото и екзалтирано да прозвучи призивът: “Вън търговците от храма на науката, никакви търговски дружества, одържавяваме!”, това не ми е достатъчно, защото с лозунги пазарна икономика не се прави, а още по-малко добро образование.
Аз ще се въздържа да подкрепя този законопроект в този му вид, воден от очакването, че посоката, в която е хвърлена ръкавицата, ще застави заинтересованите да я вдигнат час по-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Доктор Йорданов, университетските болници не са били никога нищо друго освен държавни болници, така че въпросът в неговата същност не опира до това кой ще финансира научната, учебната и лечебната дейност. Въпросът опира до управлението на болниците. Вие знаете, че преди създаването на търговските дружества, тези университетски болници съществуваха, работеха много добре и бяха в структурата на университетите. За тях имаше определен и заместник-ректор по лечебната дейност, който колаборираше с главния лекар на Университетската болница. Това беше структурата. Ние нищо няма да нарушим. Сега са нарушени правото и автономията – Законът за автономията на висшите училища, защото те не могат да провеждат нормална учебна и научна дейност. Те са пряко или косвено зависими от изпълнителния директор и от борда.
Моята дума вчера беше, че когато на 6 септември 2005 г. ректорите застанаха пред новия министър, той им заяви, че този анахронизъм ще бъде спестен на висшите училища. Но вчера не казах, че аз съм против това да съществуват в България 19 университетски болници. Университетските болници в България трябва да бъдат по една в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора и 4 или най-много 5 в София. Това ще помогне много за развитието на научната дейност до голяма степен, тъй като в общи линии преподавателите, д-р Йорданов, не са на договор. Техният работодател е изпълнителният директор на болницата, а не ректорът. Ректорът е работодател само на шефа на катедрата. Можете ли да си представите това нещо?! Ректорът е работодател на всички катедри до клиничните катедри, а в края на краищата медицина се учи още 4 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате право на дуплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря на проф. Камбуров за тази мила реминисценция за времето, което той политически отрича, а всъщност цитира като добър пример. Аз също съм учен и възпитаван в това време. Колкото и да го оспорваме, тогава имаше добри университети, добри преподаватели, при които идеологията беше на много заден план. Сега, след като не можем да направим машина на времето, господин председател, защото Вие винаги казвате, че трябва да вървим напред, при тези политически, икономически и социални обстоятелства спорът е как да намерим този баланс между тези три функции. Законът на колегата не предоставя този баланс. Следователно някой друг трябва да го намери по повод на този закон. По този баланс трябва да се произнесе на второ четене не Комисията по здравеопазването, а Комисията по образованието и науката. Чисто технологично аз имам сериозна тревога, че заинтересованата страна ще остане встрани в позата на наблюдател, в позата на емоционално ангажиран, но не и пряко ангажиран поради технологията, по която ние обсъждаме и гласуваме законите на първо и второ четене. А това е нашият правилник.
Аз съм за това да се промени статутът, но съм против тази технология, която ми връзва ръцете, връзва ръцете на мнозина, които имат компетенциите да се отнасят към конкретните текстове по конкретен начин, а не по принцип, когато стигнем до второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! По двата законопроекта – дали трябва да се отмени ограничението в броя на мандатите на деканите на факултети, тезата ми е сравнително по-кратка и е на абсолютно принципно основание. Затова ще започна първо с нея.
Един чисто юридически аргумент. Считам, че в навечерието на приемането на цял нов Закон за висшето образование – да се поставя на частичен дебат този въпрос, е нелогично. Заради това и с оглед на практиката на Народното събрание – с непрекъснати частични поправки на законите да се променя ритъмът, да се извежда логиката на един общ законопроект, когато в него всичко е подчинено на обща стройна логика, но дайте сега да решим отделно един-единствен проблем, ми се струва, че не е редно да го правим. Министърът на образованието и науката вчера подчерта, че в рамките на първата половина на тази година ние ще имаме цял законопроект за висшето образование, където този въпрос би могъл съществено да бъде разискван.
Бих казал на тези, които поддържат тезата, че трябва да махнем ограничението за броя на мандатите – колеги, само след няколко месеца, ако Народното събрание стигне до друга идея и се върне обратно към мандатността, то струва ми се, че това ще бъде крайно несериозно. Затова с колегите от Парламентарната група на НДСВ считаме, че законопроектът не би трябвало да бъде подкрепен.
По втория законопроект – за статута на университетските болници. Мнението ми е, че не би трябвало на този етап този въпрос да бъде решен по начина, по който се предлага от колегата Иванов. Аргументите ни и моите лични аргументи в тази насока са няколко.
Считам, че решението, което се предлага, няма да доведе до решаването на проблема. Защо според мен това е така?
Уважаеми колеги, на първо място трябва да знаем, че учебната, научната и практическата работа във връзка с медицинското образование се извършва не само в болниците, които и преди бяха в структурите на университетските болници, в структурите на съответните медицински университети. Знаете, че редица такива обучителни дейности се извършват и в други различни по статут болници. Познато ми е състоянието във Варна и ще си позволя да коментирам обучението по акушерство и гинекология. Във Варна за нашите студенти то се извършва в общинска болница. Клиниката по кожни заболявания е в Окръжна болница – Варна, но не е в структурата на Университетската болница. На този етап възможността да се провежда нормално учебният процес изцяло е оставена на основата на субективните, личните отношения между лектора и съответните изпълнителни директори на тези болници. Това мен лично ме смущава в най-голяма степен. Затова казвам, че в конкретния случай, когато говорим за прехвърляне на принципала – да не е министърът на здравеопазването, а принципал на тези болници да бъде министърът на образованието и науката, едва ли ще доведе до цялостното и комплексното решаване на въпроса. Виждате, че това няма да доведе до окончателното му решаване на базата на това, че обучението се извършва и в други болници, които имат различен правен статут на собствеността. Може би вероятно на тази база е и проблемът тук, в София, защото разбирам, че тук обучението по медицински специалности е в множество на брой болници – което беше един от аргументите на министъра за огромния брой болници, които трябва да бъдат прехвърлени към Министерството на образованието.
На следващо място видима е необходимостта не толкова от пряко законодателно решение, защото ми се струва, че при такива ситуации, каквито има ръководството на висшето образование в рамките на прерогативите на министъра на образованието и науката, ръководството и управлението на здравеопазването в рамките на прерогативите на министъра на здравеопазването, понеже тук има двама министри, би могло без да променяме собствеността и да прехвърляме болниците от едно на друго място, всъщност тези двама министри биха могли да създадат регламента...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не могат бе, колега! Този въпрос е от 2001 г., не е отсега.
ЯНИ ЯНЕВ: Струва ми се, че може. Не знам. Ако има конкретен аргумент защо това не може да стане, бих искал да го чуя. Въпросът трябва да се реши. За мен основният въпрос в конкретния случай е да не бъде оставена възможността за преценка на директора на конкретната болница – той да преценява дали да допуска извършването на образование, практика и научна работа в неговата болница, или да не допуска.
На второ място, търговският директор на съответната болница трябва да бъде лишен от възможността да закрива клиники, които са основни звена в образованието на отделните специалности в съответния медицински университет.
Ще дам конкретен пример от нашата варненска практика. Съвсем наскоро научих, че изпълнителният директор на Окръжна болница е закрил Кожната клиника. Професор Камбуров вероятно ще потвърди.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ, от място): Предстои.
ЯНИ ЯНЕВ: Значи предстои закриването й. А ние ще се питаме къде нашите студенти от Варна ще ходят да учат и да правят своите практики в областта на кожните заболявания?
Ето виждате как този дисонанс се проявява и директно влияе върху възможността за качественото образование на нашите медици. По принцип ако стигнем до един абсурд в развитието на нещата и ако ректорът и директорът на съответната болница не се разберат, ако изпълнителният директор каже “не ме интересува къде ще учат вашите студенти”, това може да доведе до закриването на съответния университет, защото той тогава няма да отговаря на изискванията за акредитация.
Затова пледирам, че тук трябва да има пряка обвръзка на ангажиментите на търговските директори, на изпълнителните директори на болниците по отношение на провеждането на образователния процес. Не трябва да настъпва никаква промяна, докато въпросът за обучение на студентите не бъде решен.
Затова на този етап аз се въздържам, а такова е и мнението на колегите, защото обсъдихме нашироко въпроса в парламентарната група – ние няма да подкрепим и този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дискутираме два законопроекта, свързани със Закона за висшето образование. По законопроекта, включващ университетските болници, тъй като не съм професионалист по темата, ще бъда максимално кратък и ще изразя личното си становище и становището, което е взето като решение на групата. От аргументите, които чух от страна на проф. Камбуров, на господин Янев, господин Йорданов, виждам, че всички в крайна сметка, а те са хора, които са професионалисти в този бранш и са свързани с обучението на медицински кадри и въобще с професията медицина, мислят по един и същи начин. Има някакво различие може би по начина, по който трябва да се случи това нещо. Особено фрапиращ беше случаят, който изнесе господин Янев как един икономически директор на практика може да предложи закриване на една клиника, в случая кожна клиника във Варна, а тя е основен обучителен център за университетската болница и обучава кадри. Ако имаме държавно финансиране за университетските болници, няма да има недостиг на средства и такива парадокси няма да се получават.
Така че лично моето мнение и мнението на колегите е, че ние ще подкрепим този законопроект.
Що се отнася за опасенията, че, видите ли, не му било мястото в Комисията по образованието и науката, аз мисля, че това решение, което беше взето и така е предложен законопроектът, беше взето на съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването. Така че това едва ли може да бъде някакъв сериозен аргумент оттук нататък да не се случват нещата.
Що се отнася до другия законопроект, който, определено мога да кажа, е скандален и обслужва интересите на едно-единствено лице, лично моето мнение е – и проф. Пантев в неговото изказване го застъпи – че няма логика, няма капка морал и няма никаква аргументация от страна както на вносителите, така и на тези, които твърдят, че с конкретни поправки и излъчвайки една друга теза, че едва ли не ще дадем автономия на университетите по този начин, се опитваме да прокараме този закон. Тази поправка визира един конкретен човек и всички ние тук, пък и обществото, знаем кой е този човек, няма смисъл да си кривим душата. Срам е според мен за българското Народно събрание да се поддава на натиска на един човек, пък бил той еди-кой си и имал еди-какви си заслуги. Заслугите са хубаво нещо, но в крайна сметка ние сме избрани тук да защитаваме обществения интерес. Питам и вносителите, и тези, които твърдят, че ще подкрепят този законопроект, какъв е общественият интерес. Може би има личен интерес за даден човек – това го разбирам прекрасно, може би има някаква друга зависимост – това също съм склонен да разбера. Но доколкото ми е добре известно, ние тук не сме се събрали да правим благотворителност за един човек, ние сме се събрали да ковем закони, които да обслужват в голямата си част, в случая, конкретната академична общност. Преждеговорившите и днес, пък и вчера казаха, че академичната общност не иска това. Въпреки всичко ние искаме да й го дадем. И тогава задавам логичния въпрос къде бяха тези сторонници на академичната свобода, защото според мен тук не говорим за академична свобода, а говорим за административна свобода и това са две различни понятия – деканът по своите функции в университета изпълнява административни задължения, той не изпълнява чисто академични, но питам: къде бяха тези сторонници, когато гледахме последните поправки в Закона за висшето образование? Тогава твърдяхме, че назначените настоятелства с държавно участие в държавните университети са нарушение на академичната свобода. Тогава те твърдяха, че това всъщност е административен контрол, а не пряка намеса в академичната свобода. В случая виждаме тези аргументи да се обръщат в обратна посока.
Категорично ясно е следното: така предложеният законопроект обслужва едно конкретно лице. Така предложеният законопроект не решава основни, фундаментални въпроси в българското висше образование. Така предложеният законопроект ще създаде реални възможности за по-голям административен натиск от тези, които се възползват. Ненапразно е бързането, толкова скоро, толкова припряно и дори без логичните аргументи, които последват, този законопроект да влезе в залата. Ако не си спомняте, колеги, ще ви припомня, че той беше внесен в пленарната зала много бързичко и то точно преди коледните и новогодишни празници. Слава Богу, тогава не мина. Но днес виждаме, че веднага със старта на новата парламентарна сесия и Новата година той отново е в залата. Явно има нещо. И аз питам вносителите и тези, които защитават законопроекта: кажете защо толкова много се бърза? Още повече, че вчера един от аргументите на министъра беше, че готвят нова стратегия за висшето образование в рамките на тази половин година.
Мисля, че логиката изисква тези, които защитават толкова много академичната свобода, борят се толкова много за нея, да се включат в тази дискусия и да участват при изработката на тази академична свобода, да дадат дори една много по-широка, ако трябва, но нека тя да бъде за всички, да не бъде само за определен декан. Нека да бъде за ректорите, нека да бъде за шефовете на департаменти. Стигаме пак до логичния въпрос: защо се бърза толкова много, защо в крайна сметка един-единствен човек може да манипулира 240 народни представители? Питам и вносителите, и тези, които защитават законопроекта, защо е така. И очаквам отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, имате думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми Мурджов, аз се извинявам, но забелязвам тенденция на профанизиране на разговорите на тема академична свобода. Единственият повод, по който обсъждаме тази тема, е законодателната инициатива на трима колеги. Да пледирате, че не е допустима подобна законодателна инициатива и подобно обсъждане, защото има някакво намерение Министерският съвет някога, след шест месеца да внесе нов Закон за висшето образование, което намерение чухме едва вчера, е несериозно. Не може да се ограничава инициатива на народни представители на това основание. Това – първо.
Второ, ако говорим за конкретния законопроект, той не е работещ. И вносителите го разбраха. Той само даде повод да говорим на тема академична свобода. Ако питаме висшите училища днес, съгласни ли сте само за деканите да отпадне ограничението за мандатност, съгласни ли сте императивно парламентът пак да ви наложи задължително да има трети мандат за деканите, отговорът ще бъде „не”. И аз съм съгласен с това „не” на академичната общност. Но въпросът не е дали да има или да няма ограничение, повтарям, въпросът е ние да се откажем да дадем отговора на този въпрос, да дадем право на вузовете да го решат – който иска ограничение, налага си го. Никой няма право да говори от името на академичната общност, каза проф. Пантев, съгласен съм. И затова питам защо ние като законодатели се опитваме да говорим чрез налагане на ограничения от името на академичната общност? Защо не им дадем правото - който иска, си налага ограниченията, който не иска, не го прави. Това е простичката истина, всичко друго е отсъствие на аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин Местан, доколкото имам информация, правителството, което в момента управлява България, е сформирано с мандата на Движението за права и свободи. Да ми задавате Вие на мен въпроса кога вашият министър имал намерение да внесе стратегия за висшето образование, след като Вие сте председател на Комисията по образованието и науката, ми се струва, че също е леко профанизиране. Но това е друга тема.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не съм задавал такъв въпрос на теб!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Местан, нека да се изслушваме и да се уважаваме взаимно.
Продължете, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз усещам, че зад формулировката, която Вие в крайна сметка искате,...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Вие не я чувате.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз чух идеално всичко, аз присъствах и в комисията, и на това пленарно заседание, и вчера слушах програмната Ви реч. Това, което Вие в крайна сметка формирате, може би е вярно.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не “може би е вярно”...
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Може би е вярно, всеки има право на мнение, господин Местан. Аз не Ви прекъсвах и Ви моля да бъдете възпитан човек, какъвто всъщност сте, и да ме изслушвате и мен. Нали така, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега по-спокойно!
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз съм абсолютно спокоен.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Той няма аргументи.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аргумента може би го имате Вие, защото аз казах: тук прозира личен интерес. И всичко останало, което се твърди за академичната свобода, е много добре казано, но недобре защитимо. Защото аз питам: къде е разликата между академичната свобода? Защото проф. Пантев каза много добре – това е в начина на преподаване, в начина на водене, в методиката на изказ, контакта със студентите. А Вие ни предлагате, господин Местан, административна свобода на университетите. Вие не предлагате академична свобода.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Да! Казвам го: да!
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Питам тогава защо като законодатели и като хора, които гласувахте Закона за висшето образование, позволихте предишния път да има административен натиск? Защото тогава може би нямаше пряк интерес, касаещ един човек?! А в случая има такъв интерес. Всичко останало са просто добре казани думи, добре формулирани тези, но тези тези няма да издържат.
Може би ще направя една аналогия – Движението за права и свободи, връщайки се в своята история, има един много демократичен устав, който предвижда мандатност на председателя. В течението на времето тази мандатност от два, отива на три последователни мандата и в един момент тази мандатност пада. Може би искате да пренесете тази практика и това ваше желание да имаме доживотни декани?! Ако това е целта, кажете я, няма нищо лошо в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д р Адемов. Доктор Адемов, както вече съобщих, разполагате с две минути.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в рамките на две минути искам да кажа нещо, което като че ли не успя да излезе на преден план в тази дискусия, а то е следното.
Що се отнася до статута на университетските болници, този въпрос стои на вниманието не само на Народното събрание, а и на академичната общност в България и по-специално на академичната общност, която се занимава с проблемите на висшето медицинско образование още от 2000 г. През 2001 г. така, както Вие, проф. Камбуров, сте поставили този въпрос на проф. Гайдарски през 2005 г., този казус беше обсъден с всички ректори на медицинските университети в България, заедно с тогавашния министър доц. Божидар Финков. Оттогава този въпрос непрекъснато стои на вниманието на всички, но така или иначе не може да се намери онази формула, която да задоволи всички интереси.
Понеже говорим за проблема, аз искам да го дефинирам така, както го разбирам. Аз го разбирам по следния начин – в момента университетските болници са регистрирани по Търговския закон така, както всички лечебни заведения. В Закона за лечебните заведения има обаче едно изключение, което е в чл. 5. В рамките на това изключение влизат няколко болници като Военна болница, Транспортна болница, МВР – да не изброявам всички. Ако целта на всички в България е да превърнем изключението в правило, нека го кажем. Тогава трябва да кажем защо тези болници трябва да имат специален статут, защо те могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, освен това че имат финансиране по линия на държавния бюджет.
Що се отнася до статута на университетските болници, разбира се, че този въпрос трябва да бъде решен. Разбира се, че трябва да се даде възможност на университетските болници да имат самочувствието и университетските преподаватели на такива, защото със статута на университетските преподаватели в момента университетските болници имат висок рейтинг и привличат пациенти. Защото според мен – връщам се на това, с което започнах, и приключвам, господин председател, проблемът е морално-етичен, деантологичен, забележете, защото университетският преподавател не може да бъде, разбира се, той има и финансови измерения, не може да бъде приравнен към онзи редови лекар, който работи във всички останали болници, регистрирани по Търговския закон. Защото университетският преподавател има самочувствието и мисля, че в крайна сметка този въпрос трябва да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам отношение по повод на някои инсинуации и едва ли не, че някой през тези две години и половина се опитва по някакъв начин да промени и направи поправки в Закона за висшето образование досежно мандата. Аз искам да кажа, че този някой бях аз, и то през м. юни м.г. предложих една поправка, която касаеше въобще отпадане на мандатите за всички ръководни органи във вузовете.
Мотивите ми. Какво означава най-образованите, не казвам най-интелигентните, ние да им налагаме кой да ги управлява, колко време да ги управлява и т.н.? Да, някога е било необходимо, в онези години. И тези колеги от Юридическия факултет знаят кои бяха и се слагаха начело като декани, пък даже и като ректори, но главно декани, но оттогава минаха много години. Не може да не ограничаваме мандата на един кмет, който може да стои колкото пожелае и колкото го изберат, естествено, а на тези, които са най-образованите, които са най-малко зависими, ние да им казваме: да, еди-кой си ще управлява два мандата. Това бяха моите мотиви. Моите мотиви тогава бяха приети от част от колегите в Комисията по образованието, други се противопоставиха.
Лично министърът подкрепи идеята и каза: да, но готвим Закона за висшето образование. Добре, някои от аргументите на колеги, които бяха против, бяха, че, видите ли, ректорите се обогатяват, заемайки този пост. Аз мисля, че има кметове, които не по-малко се обогатяват. Има и министри, които не по-малко са се обогатили. Там няма мандат. Какво ни дава основание да им сложим един мандат – достатъчен е, дайте да съкратим мандатите и т.н.
Някои казват: спира се научното развитие на младите научни работници. Извинявайте, ако административните постове в науката са основание човек да се развива в научната област, тежкт и на науката, тежкт и на тези, които ще се занимават с наука.
Защо този закон не стигна до залата? Затова, защото мотивът трябва да се види – написано е ясно и точно. Защото беше не в контекста на извършените промени тогава, през м. юни, и затова просто не беше допуснат, тъй като не беше по темата. След което междувременно излезе проектът на колегите – д-р Берон, проф. Станилов и колегата Христо Величков. Тук също се получи някаква нотка на съмнение – видите ли тука някой някого и т.н. нещо прави. Извинявайте! Може би ако бяха други щяхме да се усъмним, но едва ли в тези хора – един, който оставя следи като един от свестните и кадърни директори на Полицията, и двама учени, добре признати и известни не само тук, а и в чужбина, могат да бъдат оставени да бъдат манипулирани. Некоректно беше и това тяхно поведение.
Още нещо, тук в залата се прави някакъв опит за подмяна едва ли не на това, което се предлага, и това, което някои искат да внушат на залата. Извинявайте, никой не казва да се махнат мандатите. Последната формулировка е ясна и точна. Дайте да оставим на академичната общност, тоест на академичните съвети сами да решават този въпрос. Защото, аз приказвам като юрист, ние компетентни ли сме да решаваме за всеки ВУЗ поотделно? Мандатът трябва да бъде такъв, който да се вмества в рамките на завършващите висшето образование. Да, бакалавър е четири години, но „правото” е пет години, задочното „право” е 6 години, медицината е шест години. Добре, всичко това да го вкараме в закона ли? Не е възможно, абсурдно.
Самият ректор на едно от водещите учебни заведения – УНСС, казва: „Да, нужни са два мандата, но по 6-7 години”. Колко прави това? Четиринадесет години. Да, той е прав. Прав е сигурно, но ние казваме: не, вие решете, ако трябва и три мандата, това е ваша работа. И какво лошо, какво страшно, какво позорно има в това да дадем право, след като приказваме тук в залата до припадане колко е необходимо да има автономия, да има самоуправление, да има еди-какво си? Даваме го и казваме „не”, обслужвало един и същи човек. Не се казва тук. Ами кажете кой е този човек? Проф. Александър Воденичаров – декан на Юридическия факултет.
Имам честта да бъда преподавател в Югозападния университет от доста години в катедрата по международно право и да преподавам в Софийския университет. Извинявайте, но на проф. Воденичаров мандатът му изтича през м. ноември 2009 г. Кого обслужва това предложение? Него ли? Не. Кой друг? Всички ректори бяха избрани.
И последното, което бих искал да кажа, е, че ще бъде внесен закон. Колеги, този Закон за висшето образование трябваше да влезе през м. януари м. г. Извинете, една година мина. Сега ни го отлагат с шест месеца. Дайте по силата на това въобще да не приемаме поправки на закони и да чакаме новите закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта? Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключили.
По двата законопроекта ще гласуваме следващата седмица в четвъртък преди обяд. Вероятно от 9,00 ч. ще започнем със Закона за животните, а след това ще продължим с двата Закона за висшето образование.
Уважаеми народни представители, като погледнах програмата, искам да ви кажа, че тази седмица сме се произнесли по 15 законопроекта.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, все пак трябва да се види, че парламентът функционира, въпреки критиките, които чуваме. И ние сме самокритични към себе си, но не са малко 15 законопроекта, включително голяма част от тях и гласувани.
Има два законопроекта, които са на второ четене – Законопроектът за признаване на професионални квалификации и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Според мен не бива да разкъсваме дискусиите по тази тематика и гласуванията по тези два законопроекта.
Затова ви предлагам, уважаеми народни представители, с ваше съгласие, разбира се, да преминем към т. 12 – Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия. Предлагам да се докладва този законопроект, който можем да гласуваме следващия четвъртък, и с това да изчерпим седмичната ни програма.
Имате ли нещо против? Добре е по тези законопроекти повече народни представители да вземат отношение, защото после да не казваме кой как гласува - с едно или друго копче, а всеки да изработи собствено мнение как да гласува.
И така, преминаваме към тази точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ И СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НОРВЕЖКА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ.
Има становище на Комисията по икономическата политика.
Господин Витанов, заповядайте да прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 702-02-53, внесен от Министерския съвет на 27.12.2007 г.

На заседание, проведено на 16 януари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
Законопроектът беше представен от Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
На основание чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и чл. 6 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз страни следва да се присъединят и към Споразумението за ЕИП. България е изпратила молба за присъединяване към ЕИП през юли 2005 г.
На 29 март 2007 г. в Брюксел е подписан Протокол относно постигнатите договорености от преговорите за присъединяване на България и Румъния към Споразумението за ЕИП.
В рамките на двата ЕИП финансови механизма са договорени средства за България (за финансиране на проекти по посочените в тях приоритетни области) в размер на 41,5 млн. евро за периода 1 януари 2007 г. – 30 април 2009 г., в това число 21,5 млн. евро по многостранния ЕИП финансов механизъм и 20 млн. евро по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
С решение от 10 май 2007 г. Министерският съвет е одобрил проекта на Споразумение за участие на Република България и Румъния в ЕИП и проекта на Заключителен акт, които са подписани официално на 25 юли 2007 г. в Брюксел.
В рамките на Норвежката програма са договорени финансови средства за България в размер на 20 млн. евро, които ще бъдат отпуснати от Норвегия в периода до 30 април 2009 г., за финансиране на проекти за двустранно сътрудничество между имащи право на участие кандидати от страните в следните сектори: намаляване на емисиите от парникови газове, енергийна ефективност, подпомагане на устойчивото производство и др.
Норвежкият принос е под формата на безвъзмездна помощ и няма да превишава 60 на сто от разходите по проект, с изключение на проекти, които се финансират от бюджета на централни, регионални или местни власти, като при тях приносът не може да превишава 85 на сто от разходите по проект.
Споразумението за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България подлежи на ратифициране от Кралство Норвегия и Република България съгласно чл. 7 от него. То влиза в сила 30 дни след датата, на която последната страна е депозирала документа за ратификация в Министерството на външните работи на Кралство Норвегия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Хитова, имате думата да ни представите становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ХИТОВА:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект
за ратифициране на Споразумението за участие на
Република България и Румъния в Европейското икономическо
пространство, Заключителния акт и Споразумението за
норвежка програма за сътрудничество и за икономически
растеж и устойчиво развитие в България между Република
България и Кралство Норвегия, № 702-02-53, внесен
от Министерски съвет на 27 декември 2007 г.
На заседанието, проведено на 16 януари 2007 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество и за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия № 702-02-53, внесен от Министерски съвет на 27 декември 2007 г. На заседанието присъстваха от Министерство на икономиката и енергетиката заместник-министър Явор Куюмджиев и експерти. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра Явор Куюмджиев.
Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е договорено и сключено между държавите – членки на Европейския съюз, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Споразумението е в сила от 1994 г. и представлява договореност между Европейския съюз и трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия за включването им във Вътрешния пазар на Общността при спазване принципите на този пазар за свободно движение на стоки, свободно движение на хора, свободно предоставяне на услуги и свободно движение на капитали. На основание чл. 128 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и чл. 6 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, България следва да се присъедини към Европейското икономическо пространство. Молбата за присъединяване на България е депозирана през 2005 г., като в периода 1 юни 2006 г. – 29 март 2007 г. са проведени преговори за адаптиране на Споразумението за ЕИП с оглед присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.
В хода на преговорите е изготвен и съгласуван текстът на Споразумението, проведени са консултации и са договорени финансовите механизми за България и Румъния. На 27 март 2007 г. е подписан протокол относно постигнатите договорености, на 25 юли е подписано самото Споразумение и Заключителния акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 6, Споразумението влиза в сила след приключване на процедурата на ратифициране и одобряване от всички договарящи страни. До приключване на процедурата по влизането му в сила Европейската комисия е предложила сключване на споразумения под формата на писма между Европейската общност и трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия за временно прилагане на Споразумението. В рамките на финансовите механизми е договорено предоставянето на финансови средства за България в размер на 41,5 млн. евро за периода 1 януари 2007 г. – 30 април 2009 г., в това число 21,5 млн. евро по многостранния финансов механизъм на ЕИП и 20 млн. евро по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие. С присъединяването на България и Румъния към ЕИП се формира общ пазар, който се състои от 30 държави – 27 държави – членки на ЕС и 3-те държави от Европейската асоциация за свободна търговия.
Споразумението за Норвежката програма за сътрудничество между Република България и Кралство Норвегия е договорено в рамките на проведените преговори за присъединяване на България към ЕИП. В хода на тези преговори е постигната договореност между ЕС и Норвегия и Исландия за адаптиране на предоставените им от Общността концесии при вноса на риба и други морски продукти с произход от тези страни с цел отчитане разширяването на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Тези допълнителни преференции за Норвегия и Исландия са предоставени в отговор на отпуснатите от трите държави самостоятелно от Норвегия финансови средства за присъединяването на България към ЕИП. В рамките на Норвежката програма за икономически растеж и икономическо развитие са договорени финансови средства за България в размер на 20 млн. евро за финансиране на проекти за двустранно сътрудничество с цел насърчаване на социалното икономическо развитие на България в определени приоритетни сектори, енергийна ефективност и възобновяема енергия и подпомагане на устойчиво производство, прилагане на достиженията на Шенгенското законодателство и други. Норвежкият принос ще е под формата на безвъзмездна помощ, която няма да превишава 60 на сто от разходите по изготвяне осъществяването на проекти по приоритетните направления. Предвиждат се и проектите, които ще се финансират от бюджета на централни или местни компетентни органи да се финансират на 85 на сто от разходите по съответния проект, а финансирането на проекти, осъществени от неправителствени организации и социални партньори да достигне 90 на сто от разходите по съответния проект. Това споразумение влиза в сила по същия ред, както Споразумението за присъединяване на България към ЕИП.
От страна на вносителите бе обърнато внимание, че с предлагания законопроект се предлага да бъдат ратифицирани двата международни договора, тъй като Споразумението за норвежка програма представлява част от Заключителния акт.
Като изразиха принципната си подкрепа за предложения законопроект народните представители от Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че въпреки логическата връзка между двете споразумения и присъединяването на България към Споразумението за европейско икономическо пространство не задължава страната да сключи Споразумението с норвежката програма. Според правилата на българското законодателство за ратификация на международни актове Комисията по икономическата политика като водеща комисия следва да предложи на Народното събрание два отделни законопроекта – за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в ЕИП, Заключителния акт и за ратифициране на Споразумението за норвежка програма.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество и за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 702-02-53, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2007 г. и предлага на народните представители да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на още няколко комисии, но те не са водещи. Водеща е Комисията по икономическата политика, чието становище чухте. Така че няма юридическа пречка да преминем към разисквания респективно другата седмица към първото гласуване на този законопроект.
Уважаеми народни представители, някой от вас желае ли да вземе думата за изказване по този законопроект? Няма желаещи народни представители.
Разбира се, правят се и някои правни въпроси, за които госпожа Хитова докладва пред нас.
Гласуването по този законопроект ще бъде в четвъртък следващата седмица.
И така, уважаеми народни представители, това беше 17-ият закон за тази седмица, разбира се и други актове на Народното събрание, част от които ние гласувахме, друга част ще бъдат гласувани по силата на нашия правилник през следващата седмица.
Приключваме днешното пленарно заседание.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,55 ч.)

Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Пенко Атанасов

Мирослав Мурджов