Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добро утро, уважаеми колеги!
Имаме необходимия кворум – откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Колеги, 88 ли е съкровената цифра? По мои, подлежащи винаги на контрол от вас, сметки – 88 гласа са необходими днес, за да бъде прието решение от Народното събрание. Това са повече от половината от регистриралите се.
Можем да пристъпим към нашата работа – виждам две заявки за процедурни предложения, които са на господин Моллов и на господин Бакалов. Ще ви дам веднага думата, уважаеми колеги, след като уточним, макар и накратко, как процедираме.
Спомняте си, че вчера при приемането на програмата решихме днес да започне нашата работа с разглеждане на Доклада за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и Обобщения доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г.
В залата виждам господата Груев и Пенчев: добре дошли тази сутрин в Народното събрание!
Първоначално бях информиран, че ориентацията е този доклад да се гледа някъде към 10,00 ч. по някакво взаимно договаряне с администрацията на Народното събрание и евентуално да проведем един час гласувания, каквито обичайно ни предстоят в началото на деня четвъртък. Виждам обаче двамата председатели на съдилища в залата.
Бих искал да помоля господин Миков, господин Стоилов, както и другите колеги да ни дадат разяснения за това какво е съгласуването – веднага сутринта да започнем с гледането на доклада или някъде около 10,00 ч. Ако желаете, заповядайте и от трибуната можете да информирате колегите. (Шум и реплики в залата.)
Аз предлагам така, тъй като това е било и уточнението с представителите на съдилищата, до 9,30-9,45 ч. да проведем предстоящите гласувания и някъде към 9,45 ч. да преминем към точката, която е за доклада на Върховния касационен съд. Виждам, че няма възражения за това разпределение на времето.
Давам думата на господин Моллов за процедурен въпрос.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 40, ал. 5 правя процедурно предложение т. 10 от дневния ред за седмицата относно промени в съставите на постоянни комисии, да бъде т. 1 от дневния ред днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за предложенията за промени в съставите на постоянните парламентарни комисии.
Колеги, предстоят гласувания, както разбирате, по тази точка “Промени в съставите на постоянни парламентарни комисии”. Пред нас е възможността да започнем сега веднага, като пристъпим към гласуванията, първо с разглеждане на точката за промени в комисиите.
Бих предложил да гласуваме това процедурно предложение на господин Моллов с това разбиране, че пристъпваме не към гласувания на законопроектите, а към разглеждане и гласуване на предложенията за промени в комисиите. Отдавна се отлагат тези промени. Те са нужни за работата на Народното събрание. Смятам, че е уместно да започнем с тях.
Предлагам да гласуваме процедурното предложение на господин Моллов да започнем днешния пленарен ден с разглеждане и гласуване на решения за промени в съставите на постоянни парламентарни комисии.
Моля, гласувайте – не след доклада на Върховния касационен съд, и не след законопроектите, които предстоят за гласуване днес, а веднага, сега, след това гласуване.
Гласували 179 народни представители: за 120, против 42, въздържали се 17.
Предложението се приема.
За отрицателен вот имате думата, господин Шопов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Няма отрицателен вот, когато се гласува процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Макар и процедурно, то е свързано и с решения, по които не са проведени дискусии, господин Казак.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Гласувах против това предложение, защото мнозинството отново проявява в пълния смисъл на думата двойните стандарти.
“Атака” отдавна има непопълнени парламентарни комисии, многократно сме правили опити тези комисии да се попълнят. Става въпрос за година и два месеца, откакто правим опити да попълним съставите на комисиите със свои членове. Забележете, не да правим промени и не да имаме председатели, не да имаме заместник-председатели, а изобщо свои представители. Има членове на партия “Атака”, които не са членове на две парламентарни комисии.
Нормално беше, логично беше, естествено беше, господин председател, и това беше във Ваша тежест, това беше Ваше задължение преди всичко, защото Вие трябва да следите за състава на постоянните парламентарни комисии, Вие трябва да сте наясно дали те са попълнени, дали не са попълнени, къде има свободни места, дали парламентарните групи имат свои представители навсякъде, обаче Вие проявихте пълно неглежиране, мнозинството също. Вие се прикривате през цялото време с гласуването и волята на мнозинството. Ясно е, че Вие можете да влияете на волята на мнозинството, да го формирате по един определен начин.
И сега на какво бяхме свидетели – НДСВ поиска промяна, която промяна е предвид на чисто котерийните отношения в НДСВ, на настъпилите вътрешни промени, на проблемите в тази партия от тройната коалиция, които бяха междуличностни, а в момента станаха политически. Веднага се пререди дневният ред, промени се цялата логика на работата на Народното събрание, за да се гласува това предложение на НДСВ. С това ние не сме съгласни и гласуваме против.
Оттук нататък непрекъснато ще напомняме за тези двойни стандарти, които мнозинството и Вие специално непрекъснато проявявате в работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега да напомня и на вас – има внесено едно предложение от вашата група, за господин Попов за член на Икономическата комисия. Не виждам второ предложение, което ми се струва, че също имате право да правите. Моля да се изясни от колегите от Законодателната дирекция има ли още едно внесено предложение, а вие да имате готовност да го направите, тъй като мисля, че има две от вашата парламентарна група. Първо ще бъдат подложени на гласуване те.
Колеги, сега пристъпваме към гласуване на предложенията за промени в комисиите, след процедурното предложение на господин Бакалов.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отмина посещението на Путин в България. И след като отмина и министър-председателят се покри, за да не ни запознае с рамката и мандата, които има за преговори, и бяха подписани тези договори, моето процедурно предложение е: да се предоставят договорите в парламента, за да можем ние като народни представители да се запознаем с това, което е подписано от българското правителство, и тогава вече евентуално да дискутираме за декларация, така както предлага управляващото мнозинство. В противен случай тяхното предложение, което ще се състои днес или утре като факт, няма за какво да го дискутираме. А още повече парламентът трябва да заеме висотата, която заема, а не да изпълнява само поддържащи функции на изпълнителната власт.
Така че моето процедурно предложение е да се предоставят документите по подписаните договори, народните представители да се запознаят с тях и след това евентуално, ако имат все още желание управляващите, да се дискутира, да се приеме декларация и така нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Както сам разбирате, господин Бакалов, това не е процедурно предложение, което подлежи на гласуване, защото не е част от дневния ред. Ние се уговорихме и на Председателския съвет да се прецени и да се прави допълнително предложение за включване на точката в дневния ред, а междувременно, разбира се, можете да изискате като народен представител информацията, която е нужна. И аз съм съгласен, че е нужна.
Има съобщение от председателя на Парламентарната група на коалиция “Атака” с дата 23 януари 2008 г., заведено в 10,20 ч.:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям проект за Решение № 854-02-4 от 22 януари 2008 г. и проект за Решение № 854-02-5 от 22 януари 2008 г.”
Тези два номера, които цитирам, са били предложения за промени в комисии, които Вие сте оттеглили. Остава едно Ваше предложение, което ще бъде подложено на гласуване.
И така, преминаваме към гласуванията по тази точка, уважаеми колеги.
Първо, представям на вниманието ви проект за Решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика. То гласи:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Христо Кирилов Попов за член на Комисията по икономическата политика.”
Желаещи да вземат думата по този проект не виждам.
Гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 175, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Честито на господин Попов – успешна работа в Комисията по икономическата политика.
За ваше сведение, уважаеми колеги, преминавайки към предложенията, направени от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, преди всичко съм длъжен да оглася едно съобщение, което е внесено от председателя на парламентарната група господин Пламен Моллов. То гласи следното:
“Уважаеми господин Пирински, на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля народните представители:
1. Николай Аврамов Свинаров да се смята за освободен като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Светослав Иванов Спасов да се смята за освободен като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
3. Атанас Димитров Щерев да се смята за освободен като заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
4. Валентин Николов Милтенов да се смята за освободен като заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
5. Илко Димитров Димитров да се смята за освободен като заместник-председател на Комисията по отбраната.
6. Йордан Димитров Костадинов да се смята за освободен като заместник-председател на Комисията по енергетиката.
7. Кръстанка Атанасова Шаклиян да се смята за освободена като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.
8. Петя Илиева Гегова да се смята за освободена като заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
9. Татяна Стоянова Калканова да се смята за освободена като заместник-председател на Комисията по образованието и науката.
Моля освобождаването им да бъде обявено, без да се обсъжда и гласува.”
Такъв е правилникът. Това е и което в момента изпълнявам.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): А за другите? Това е въпрос на дебат, господин председателю, не е такава практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, ако желаете.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Считам, че това, което става днес, трябва да стане предмет на много остър и много сериозен дебат в българския парламент, защото днес се погазват правила, днес се погазва правилникът на Народното събрание по този начин. А ако това не е така, господин председателю, правилникът и правилата на Народното събрание са се погазвали един друг път, в един друг случай, при който потърпевша беше Парламентарната група на партия “Атака”. Защото няма нищо по-различно от онова, което “Атака” искаше и което се случваше през времето на отпадането на членове от Парламентарната група на партия “Атака”, които бяха заместник-председатели на парламентарни комисии, господин Берон, който продължава да бъде заместник-председател на Народното събрание и всичко това въз основа и предвид на чл. 20 и чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На Председателски съвет този въпрос много пъти беше дискутиран. Съветът по законодателството неведнъж даде своето становище в тази връзка и при Вас има неговия доклад, ние също го имаме, и този въпрос беше дискутиран много пъти.
В момента аз няма да защитавам правата на новата парламентарна група и на нейните членове в качеството им на председатели и на заместник-председатели. Аз в момента се опитвам да защитя може би незащитимото в този състав на Четиридесетото Народно събрание, да защитя принципи и да направя всичко онова, което можем да направим като една борба против двойните стандарти, за които преди малко говорих и на които отново сме свидетели: да стане ясно на всички в какво се състои проблемът. Защото, за да съществува сега проблемът, него го имаше преди няколко месеца или преди година, година и половина, когато “Атака” поставяше тези въпроси. Многократно от тази трибуна, на Председателски съвет и пред медиите в дебати пред българската общественост ние сме поставяли въпроса и сме казвали, че нещата са въпрос на обявяване, че според чл. 15 и чл. 20 този, който напусне парламентарната група, губи своите права съответно на председател на комисия, на заместник-председател на комисия, на заместник-председател на Народното събрание. Ако щете, хипотетично, и Вие, ако напуснете Парламентарната група на БСП, която ви е излъчила, господин председателю, ще загубите своето право на председател на Народното събрание, защото Вие сте представен и сте избран от квотата и като член на БСП – просто, ясно, логично. Против това правило тогава въстанахте Вие и бяхте двигателят на тази несправедливост по отношение на партия “Атака”.
Когато „Атака” поставяше въпроса за заместник-председателските места на Стела Банкова, на Минчо Христов, на Петър Берон, ответ нямаше. Тогава може би тези от НДСВ, които сега са потърпевши и не са в НДСВ, гласуваха, мълчаха, мируваха и поддържаха позицията, която и вие поддържахте, която и мнозинството поддържаше. Защото това беше изгодно, защото то беше удобно, за да бъде осъществявана една репресия по отношение на партия „Атака”.
И ако в момента трябва да бъдете справедливи, ако трябва да се приложи един стандарт спрямо всички, трябва да бъдат огласени, защото те стоят пред вас, те са на вашето бюро, а не са огласени по начина, по който сме искали – да се гласуват всички оставки. Ако се възприеме принципът на чл. 20 и чл. 15 – да се гласуват оставките на госпожа Стела Банкова, на господин Минчо Христов, на господин Петър Берон като заместник-председател на Народното събрание.
Ако бъдем несправедливи, едностранчиви, ако погазваме правилата на демокрацията, ако погазваме нашия правилник, тогава ще гласувате едностранно.
Дайте да решим кой е подходът, кое е вярното, както правехте тогава, както искахте да се правят дълги доклади и дискусии. Да се реши кое е вярното и правилно поведение, коя е правилната практика – освобождаването да става с просто огласяване, да става с гласуване или това изобщо да не става. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правя следното предложение на Вас и на всички. Двойни стандарти няма и няма да има. Готов съм, включително по реда на ал. 5, в сряда следващата седмица да предложа включването на точка в дневния ред, която да разгледа всички заявления, за които Вие говорите.
Онова, което приемам като известно основание за упрек, е протакането на редица от тези въпроси, което съм допуснал, проявявайки може би малко повече толерантност по отношение на забавянето на парламентарните групи с оглед да постигнат съгласие. Нямам намерение да продължавам да изчаквам. Когато бъдат внесени такива предложения, макар и несъгласувани, ще се стремя те да бъдат поставени на вниманието на Народното събрание. В това отношение мога да ви предложа да разгледате отново вашите предложения, ако имате да оттегляте някои – да ги оттеглите, но онова, което поддържате, да имате готовност в сряда, ако пленарната зала приеме тази точка, да бъде разгледано.
Ще ви прочета ал. 2 на чл. 20, защото може би не всички имат пред себе правилника. Тя гласи: „Председателят или заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.”
Имате думата, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми колеги, поставят се два въпроса от принципна гледна точка чрез предложението, което е направил председателят на Парламентарната група на НДСВ.
Първият въпрос е свързан с това имат ли основание да оттеглят лицата, които не са членове на тази парламентарна група, от ръководните органи на комисиите. Отговорът след цитирането на чл. 20, ал. 2 е „да”.
Възражението, което обаче ние имаме, е по направеното предложение - да бъдат избрани, и то едва ли не още днес, предложените от тях за заместник-председатели в ръководните органи на комисиите. Това е абсолютно недопустимо! Съображенията са две.
В чл. 19, ал. 1 на нашия правилник е казано ясно и точно, че присъствието в комисиите и в техните ръководни органи е пропорционално. Това е първото правило.
Второ, трябва да отчетем промените, които настъпват в конфигурациите на парламента и да се отчете ясно и точно, че те водят до промени както досежно състава на комисиите, така и досежно техните ръководни органи.
На второ място, абсолютно е недопустимо чрез едностранни изявления и нарушавайки всякакви принципи на демократичност, да не се даде възможност на другите парламентарни групи предвид вече оттеглените ръководни места, да заявят своите претенции за присъствие в ръководните органи на комисиите.
Ако вие приемете, че тази процедура трябва да бъде развита днес, ние сме поставени най-малкото пред ситуация, на която не можем да реагираме, която противоречи от всяка гледна точка на принципите и на практиката, която е била в българския парламент.
С оглед на това ние ясно и точно заявяваме и ви молим да определите срок и време, в които да се развие тази процедура за кандидатстване в тази фаза – на заявените заместник-председателски места.
Струва ми се, че здравият разум изисква да помислим и върху няколко други въпроса. Първият е съставът на комисиите, съотношението в тях и възможността за представителство на всяка една от парламентарните групи в ръководните органи. Вторият проблем, очевидно съобразно правилата на нашето събрание и на правилника, минава през гласуване в пленарната зала. За да може да има елементарно спазване на демократичните правила, трябва да има възможност всяка от парламентарните групи да заяви своите желания и претенции в тази област.
С оглед на това, господин председател, Ви моля да се открие процедура в подходящ срок във връзка изпълнение и даване възможност на всички парламентарни групи да заявят своите претенции към представителството в ръководните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на практика сме поставени пред изменена ситуация в състава на парламентарните групи в Народното събрание. Очевидно от тези промени произтичат съответни последици за състава и ръководствата на парламентарните комисии. Едновременно с това, както чухме, народните представители възразяват срещу протакането за формирането на пълноценни комисии, в които да има адекватно представителство.
Имайки предвид това, което господин Ралчев току-що обоснова пред вас – то приемливо ли е за парламентарните групи и за Народното събрание срокът да бъде до другата сряда, в който срок да се проведат тези уточнения и консултации, за да имат възможност всички парламентарни групи на база на своето представителство да имат участие в комисиите и техните ръководства? Аз ще подложа на гласуване това процедурно предложение.
Доколкото разбирам, господин Ралчев устно потвърждава, че приема този срок.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя контрапроцедурно предложение по силата на това, че предложението на господин Ралчев не е базирано на достатъчно информация за това, което предлагаме. В известен смисъл издава непознаване на правилника в членовете, които касаят промяната в състава на ръководствата на парламентарните комисии, което лично за мен е учудващо.
Член 15, ал. 4 гласи: „При напускане на парламентарната група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянната комисия като представител на парламентарната група”. Тоест колегите, които са освободени от нас като представители на НДСВ на ръководни места в комисиите, губят това свое качество.
По-нататък в чл. 19 ясно се казва, че ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи. Предложенията, които ние сме направили, касаят само онези наши участия в ръководствата на парламентарните групи, които в момента са освободени от колегите, които са преминали в новата парламентарна група. Тоест те по никакъв начин не касаят Парламентарната група на БНД, а касаят единствено Парламентарната група на НДСВ.
Затова моля, а и това въобще не подлежи на обсъждане, да продължим процедурата, която вече приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Моллов, само че позволете да привлека вниманието ви към този спорен въпрос във връзка с ал. 4, където Вие цитирате текста, че губи мястото си в постоянните комисии, но, обърнете внимание, като представител на съответната парламентарна група. А иначе като член на комисията те не губят своето място и оттам вече се получават други съотношения, които навярно трябва да бъдат преценени. Съставът – не, но съотношенията в самите комисии се променят, както поставят въпроса и представителите на новата парламентарна група. Разбирам, че това е спорният въпрос.
Аз бих ви предложил да не настоявате сега да се отива към гласуване, при положение че няма съгласие в целия парламент, да се отложи с 2-3 дни и в сряда да се извърши окончателното гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да отложим по-нататъшното разглеждане и гласуване на разглежданата в момента точка до 30 януари, сряда, в началото на пленарния ден, когато това да бъде включено в дневния ред на парламента.
Гласували 164 народни представители: за 124, против 29, въздържали се 11.
Процедурното предложение се приема.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, безкрайно се срамувам, че съм принудена да взема участие в такава дискусия, когато ние отделяме толкова ценно пленарно време да се караме кой в колко комисии ще участва и фактически кой колко пари ще вземе.
Тъй като господин Шопов спомена моето име, аз съм длъжна да кажа, че веднага след като напуснах Парламентарната група на „Атака”, освободих поста заместник-председател на Социалната комисия. Мисля, че така е по-достойно.
Бих искала да кажа нещо друго във връзка с недостойния спор, който в момента се развива тук. Ние сега се караме за повече привилегии, караме си кой да се намести повече в статуквото. И понеже господата от „Атака” се обявиха като флагмани на борците срещу статуквото, аз искам отново да напомня и да покажа по-скоро на тези хора, които са ни изпратили тук, какво единодушие има между народните представители, когато става дума за повече пари и за привилегии. Ето, уважаеми колеги (показва), вие вероятно познавате този документ. Това е писмото, с което нашите евродепутати, независимо от заплатите между 60 и 80 хил. лв., които получават в европарламента, независимо от 25-те хиляди лева на месец, които им се отпускат, ако се разболеят, ето ги тримата евродепутати от „Атака” редом до колегите от ДПС и представителите на всички парламентарни групи, които са изпратили свои представители в европарламента. Помните, наскоро дебатирахме този проблем и голяма част от колегите гласуваха за оставане на тези привилегии, като България е единствената страна, която дублира привилегиите на своите евродепутати. Това не е различен въпрос, той е в тясна връзка с този спор, който водим в момента за повече пари и за повече привилегии.
Умолявам ви, колеги, не забравяйте, когато дойде време за второ четене на този недостоен законопроект, да не го подкрепяме. Защото е цинизъм, когато 90% от българите едва оживяват и ще оживеят тази зима, когато всеки пети българин живее в мизерия – погледнете днешната преса – тук става дума за заплати от 80 хил. лв., че и още да се вземе от българския парламент. Моля ви да запомним тези неща, когато дойде време за второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Няма. В такъв случай приключваме работата по тази точка от дневния ред, уважаеми колеги, до следващата сряда.
Сега предлагам до 10,00 ч. да извършим възможните гласувания, като ви обръщам внимание, колеги, че този набор от законопроекти се нуждае от гласувания на първо и на второ четене, така че предлагам парламентарните групи да преценят дали не се налага и в сряда да извършим гласувания по онези текстове, които няма да можем да приемем днес и утре поради обстоятелството, че днес сме решили да разглеждаме доклада на съдебната власт, а утре се очаква да има изявление от страна на правителството.
Преминаваме към гласуване на текстовете, които ни останаха по Закона за защита на животните. Стигнахме до разглеждане на текстовете в допълнителния доклад, който третира текстовете в членове 55-59 по номерацията на вносителя и от чл. 62 до 65 включително по номерацията на вносителя.
Моля да следите текстовете, защото има и предложения, направени в пленарната зала, които ще трябва да гласуваме преди основните текстове.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Ясен Пенчев по чл. 55 от допълнителния доклад. За съжаление той не е вече между нас. Комисията не е подкрепила предложението. Предлагам за добрия ред да гласуваме предложението.
Гласували 129 народни представители: за 24, против 32, въздържали се 73.
Следващото предложение по чл. 55 по вносител, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Борислав Ноев. Подлагам на гласуване предложението на господин Ноев за промени в ал. 3 на чл. 55, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по този текст е на народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията. Гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 37, против 22, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към предложението на комисията за окончателна редакция, по което има две предложения, направени в пленарната зала.
Първото предложение е на народния представител Руденко Йорданов в ал. 3 да отпадне думата „места” и скобите около „временни приюти”.
Текстът гласи: „Настаняват в места (временни приюти)…” Предложението е да отпадне думата „места” и да отпаднат скобите около „временни приюти”.
Гласувайте това редакционно предложение на господин Йорданов, направено в пленарната зала.
Гласували 143 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 6.
Предложението се приема.
И второ предложение на господин Йорданов – в ал. 5 отново думата “местата” да се замени с израза “във временните приюти” и след “общински съвет” да се добави изразът “и се осъществява под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните”.
Гласувайте това предложение на господин Йорданов.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя теста на вносителя, за окончателна редакция на чл. 55, който става 47, с току-що направените две уточнения.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията е прието.
По чл. 56 има предложение за отпадане на този текст, отново направено от господин Ясен Пенчев. Подлагам на гласуване предложението на господин Ясен Пенчев за отпадане на чл. 56, предложение, което комисията не е подкрепила.
Гласували 118 народни представители: за 13, против 27, въздържали се 78.
Предложението за отпадане не се приема.
Има предложение на господин Ноев за промяна на редакцията на чл. 56. Господин Ноев оттегля своето предложение. Благодаря Ви, господин Ноев.
Има оттеглено предложение на господин Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 56, който става чл. 48, но по него има предложение на народния представител Надка Балева – пред думата “автомагистрали” да се добави изразът “детски площадки”.
Госпожа Манева има думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз не възразявам да добавим “детски площадки”, само че предлагам да добавим коректния израз, тъй като в Закона за устройство на територията се използва изразът “площадки за игра на деца”. Това е изразът, който е в Европейската директива и който ние трябва да използваме, за да осигурим кореспонденция между двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева. Виждам, че госпожа Балева дава своето съгласие. Изразът е “площадки за игра на деца”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Балева в окончателната редакция на госпожа Манева.
Гласували 137 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега можем да гласуваме целия текст, предложен от комисията, с тази добавка, а именно комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл. 56, който става чл. 48. Подлагам го на гласуване с направената добавка.
Гласувайте предложението на комисията в окончателния му вид.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията в окончателната редакция е приет.
По чл. 57 има оттеглено предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Отново има предложение на господин Ясен Пенчев за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на Ясен Пенчев за отпадане на чл. 57, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 6, против 30, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Има оттеглено предложение на господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 57, който става чл. 49. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

По чл. 58 има оттеглени предложения от народните представители Върбанов и Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя вносителя и предлага редакция на чл. 58, който става чл. 50.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 59, подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за чл. 59 е приет.
Следващите няколко текста в Допълнителния доклад, първият от които е чл. 62 по вносител. По него има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е прието от комисията. Господин Китов го няма в залата, за да изрази желание да оттегли предложението си или не.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 62, направено от господин Китов, неподкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 50, въздържали се 43.
Предложението на господин Китов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 62, който става чл. 54.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 3, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 63 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 32, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 63, подкрепен от комисията, който става чл. 55.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 64 има окончателна редакция на комисията, но има и предложение на госпожа Балева за отпадане на чл. 64, който да стане чл. 56.
Госпожо Балева, поддържате ли своето предложение за отпадане на чл. 64?
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поддържате го.
Доколкото разбирам, комисията не го поддържа.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надка Балева за отпадане на чл. 64.
Гласували 110 народни представители: за 76, против 18, въздържали се 16.
Госпожо Балева, не стигат няколко гласа. Желаете ли предложение за прегласуване? Заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване на текста, защото така, както е формулиран, той просто е безсмислен. В ал. 1 се твърди, че не се допуска повторно залавяне и настаняване в приют на кучета – по чл. 47. Алинея 2 казва, че повторно настанените в приют кучета по ал. 1, която забранява, се включват в програми за намиране на собственик.
Ако сме изправени пред втората хипотеза на животни, представляващи опасност за здравето и живота на хората, какъв собственик тогава ще търсим ние на това куче? Просто няма логика.
Моля да подкрепите направеното от мен предложение за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване направеното предложение за отпадане, имайки предвид и обосновката на госпожа Балева.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 7.
Предложението не се приема и при прегласуването, госпожо Балева.
Очевидно правният мир ще трябва да се бори с норма, която има спорна приложимост.
Сега ще трябва да гласуваме чл. 64 в редакция на комисията. Тук отново, ако редакцията на комисията не събере 88 гласа, няма да бъде приета. Обръщам внимание на пленарната зала.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 64, предложена от комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 45, против 28, въздържали се 35.
Текстът не се приема.
Следователно, тъй като не виждам желаещи за предложение за прегласуване, той отпада.
Продължаваме с чл. 65. По него комисията е представила своя окончателна редакция. Член 65 става чл. 57.
Гласувайте предложението на комисията за чл. 65.
Гласували 99 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Остава да гласуваме, уважаеми колеги, Допълнителната разпоредба, която е доста пространна и по която комисията предлага своя окончателна редакция, в която в т. 1, именно в Допълнителния доклад, са подчертани и текстовете, които са били предмет на допълнително уточняване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на Допълнителната разпоредба.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Този текст е приет.
Има предложение на комисията да се създаде нов § 3а в Заключителните разпоредби, който да стане § 4.
Подлагам това предложение на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Колеги, обръщам се към вас и към господин Стоилов, за окончателното приемане на текстовете в основния доклад са ни необходими още 10 минути. Молбата ми е да се обърнете с предложение за разбиране от страна на колегите от съдебната власт. Нужно е да приключим този закон, за да може да се работи по окончателното му оформяне за публикуване, иначе ще остане още една седмица, а знаете, че той е приоритетен и влиза в европейските задължения. Така че нека да го приключим в следващите 10 минути.
Подлагам на гласуване § 3б, 4 и 5 по предложения на комисията. Така ли е, господин Калинов? Това са болдирани текстове, които са пред мен, оформени като предложения на комисията. Не мога да ги различа. Объркано е представеното предложение от оформилите доклада. Моля Ви да ги представите така, както искате да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграф 3б става § 5, § 4 по вносител, който става § 6 и предлагаме § 7 по комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Следващото гласуване е за отпадане на стария параграф с номерация 5 по вносител, който третира промени в Наказателния кодекс. Предложението на комисията е за отпадане на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 110, против 5, въздържал се 1.
Предложението се приема.
По старата номерация § 6 – предложение на господин Руденко Йорданов за промени в редакцията на т. 2. Предложението не е подкрепено от комисията.
Оттегляте ли го?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте своето предложение.
Има предложение на господин Китов по § 6, което е оттеглено в пленарната зала. Оттеглено е и предложението на господин Йорданов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 6, който става § 9.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 7, който става § 10.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 7а, който става § 11.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов параграф.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
Предстоят две последни гласувания. Едното е за § 8, който става § 12 по вносител:
“§ 12. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и продоволствието.”
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
И последният § 9, който става § 13:
“§ 13. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
С това е приет и законът на второ четене. Благодаря лично на господин Калинов, на членовете на Комисията по земеделието и горите и на всички вас колеги, които участвахте в приемането на закона.
Да е честит и да се изпълнява така, както е приет!
Сега предлагам минутка пауза, за да може да се ориентира залата към предстоящото разглеждане на доклада на съдебната власт.
Моля да поканите на балкона гостите от върховните съдилища и другите органи на съдебната власт.
Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ЗА 2006 Г. И ОБОБЩЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА В СТРАНАТА ЗА 2006 Г. № 711-00-4, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2007 Г.
Госпожо министър, добре дошла.
Господин Стоилов, имате думата да представите становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, уважаеми председатели на върховни съдилища, членове на Висшия съдебен съвет! Предлагам да дадем възможност в залата да присъства госпожа Анелия Мингова като представляващ Висшия съдебен съвет. Тя ще представи доклада, който обявихте, след като чуете в съкратен вариант становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражения срещу допускането в залата на госпожа Мингова очевидно няма.
Затова моля квесторите да поканят госпожа Мингова в залата.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси
относно доклада за дейността на Висшия съдебен съвет
за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата
в страната за 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет
на 6 декември 2007 г.

На заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания доклад. На заседанието от Върховния касационен съд участваха: проф. Лазар Груев – председател, Румен Ненков, Любка Илиева и Симеон Чаначев – заместник-председатели; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, Цветана Табанджова, Божидар Сукнаров; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: Ана Караиванова – главен инспектор; от Министерството на правосъдието – министър Миглена Тачева.
Докладите бяха представени от председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, който посочи причините, които са довели до внасянето на докладите в Народното събрание, след изтичането на предвидения в Закона за съдебната власт срок.
При обсъждането на докладите становища изразиха народните представители Елеонора Николова, Михаил Миков, Мая Манолова, Филип Димитров, Надка Балева, Надя Антонова, Яни Янев, Диана Хитова, Иглика Иванова и Янаки Стоилов. Като отбелязаха факта, че обсъждането на такива доклади се осъществява за първи път от Народното събрание, членовете на Комисията по правни въпроси поставиха редица въпроси и изразиха становища по тяхната структура и съдържание.
По структурата на докладите.
Двата доклада представят дейността на съдилищата поотделно за различните видове дела – граждански, наказателни и търговски. В обобщения доклад за дейността на съдилищата в страната се прави ясно разграничение и по отделните нива – районни, окръжни, военни и апелативни съдилища и военно-апелативен съд.
На вниманието на народните представители на практика са предложени два отделни доклада – обобщен за дейността на съдилищата и за дейността на Върховния касационен съд. Всички народни представители, които взеха участие в дискусията, отбелязаха, че и в двата се съдържа информация за дейността, но не и за прилагането на закона от съдилищата. Липсват констатации за не еднакво прилагане на закона, които са от съществено значение за Народното събрание и могат да послужат като мотив за предприемане на законодателни промени.
За дейността на районните съдилища като основни първоинстанционни съдилища.
Според представените в обобщения доклад данни за дейността на съдилищата щатната численост на съдиите в районните съдилища е общо 955 съдии. Незаетите места към края на 2006 г. са 91, като най-много са в Софийски районен съд. Изрично се отбелязва, че в началото на 2007 г. районните съдилища започват работа с 20 незаети щатни бройки, от което може да се направи извод, че в течение на 2006 г. остатъкът от 71 бройки е попълнен.
В отделно приложение към доклада са представени обобщени данни относно щатните бройки на съдиите в районните съдилища в областните центрове, натовареността им по щат и действителната им натовареност, но не е представено приложение със същите данни относно районните съдилища извън областните центрове. Поради това не може да се направи обективен извод за средната натовареност на съдиите в районните съдилища в цялата страна. Липсват данни и относно броя на проверените актове на районните съдилища, причините за това и резултатите от проверката им, каквито данни се съдържат в частите относно дейността на окръжните и апелативните съдилища. Тази непоследователност в представянето на данните според Надя Антонова не дава възможност да се анализира качеството на съдебните катове.
По наказателни дела.
Само 19% от наказателните дела от общ характер са приключени в тримесечен срок от образуването им, но няма данни за какви престъпления са и колко време средно продължава разглеждането на другите дела.
Четиридесет процента от свършените дела са приключили с влязла в сила присъда, но в доклада няма данни за какви престъпления и колко са осъдените лица. Тридесет процента са завършили с одобрено споразумение, а 5% са върнати за отстраняване на процесуални нарушения. Надка Балева посочи, че в доклада няма данни какви са другите основания за прекратяването на делата, какъвто извод би могъл да се използва за преценка за дейността на органите на досъдебното производство и за съпоставка с данните, които се съдържат в доклада на прокуратурата.
По граждански дела.
Данните в доклада относно гражданските дела в районните съдилища са неясно представени и недостатъчни, поради което не е възможно да се направи извод за дейността на съдилищата по тях.
За дейността на окръжните и военните съдилища.
От представените в доклада данни относно щатната численост на съдиите в окръжните съдилища е видно, че те са 761, от които през 2006 г. незаети са останали 70, в това число 22 щатни бройки за младши съдии. Прави впечатление, че в тази част данните в доклада обхващат както движението на делата, така и качеството на съдебните актове, тъй като се отделя специално внимание на проверените по касационен ред актове на окръжните съдилища и резултатите от проверката. Докладът обаче не съдържа обобщени данни колко от делата на окръжните съдилища като първа инстанция са били разгледани и в апелативните съдилища и какви са били резултатите от това.
По наказателни дела.
С мотивирана присъда в окръжните съдилища са свършени над 52% от първоинстанционните дела, в Софийски градски съд – 65%, а във военните съдилища – над 59%. В срок до три месеца са приключили около 62% от първоинстанционните дела от общ характер в окръжните съдилища, около 39% от същите дела в Софийски градски съд и около 85% от тях във военните съдилища.
По граждански и фирмени дела.
В срок до три месеца от образуването на делото за приключили 54% от първоинстанционните граждански дела, 69% от въззивните граждански дела, 99% от първоинстанционните частни граждански дела. В доклада изрично се посочва, че всички съдебни решения по фирмени дела са издадени в срок до три месеца.
От представените данни се налага изводът, че в гражданското правораздаване е постигната чувствително по-голяма бързина в сравнение с наказателното правораздаване в окръжните съдилища.
Специално внимание се отделя на данните относно актовете на окръжните съдилища, които са били предмет на касационна проверка. От общия брой на проверените решения – 5888 решения на окръжните съдилища и Софийски градски съд, коригираните от касационната инстанция са над 37%. Докладът не съдържа данни за основанията за отмяната.
За дейността на апелативните съдилища и Военно-апелативния съд. От съдържащите се в доклада данни е видно, че щатната численост на съдиите в апелативните съдилища е 122 съдии, в това число 9 съдии във Военно-апелативния съд, като незаети са само 6 щатни бройки в Софийския оперативен съд.
По наказателните дела, с които те се занимават, 79% от делата са приключили в срок до три месеца, а във Военно-апелативния – 87%.
По граждански и фирмени дела за апелативните съдилища. Не може да се направи извод в кои апелативни съдилища делата се разглеждат в по-продължителен период от време. Няма данни и дали са взети мерки за преодоляване на проблема, сериозността на който се подчертава от допълнителната констатация, че средната натовареност на съдия в Апелативния съд е 10,5 дела месечно, тоест значително по-малко, отколкото в съдилищата от по-ниските нива.
За дейността на Върховния касационен съд. Числеността на съдиите във Върховния касационен съд е 98 (Наказателна колегия – 28 съдии, Гражданска – 42, и Търговска – 16).
Наказателна колегия. До м. ноември 2006 г. разпределението на делата е било поравно, а след това на случаен принцип по поредността на постъпване. От тези данни не става ясно защо натовареността на отделенията е съществено различна. Сравнението на данните в справката към доклада показва, че най-натовареното – ІІІ отделение е с най-висок брой свършени дела, а І отделение, което е гледало най-малко дела, има и най-малко свършени дела.
Докладът съдържа подробни данни за делата по видове престъпления. Не са представени такива данни за другите съдилища, поради което не може да се направи сравнение за структурата на осъдената престъпност, нито сравнение с данните, които се съдържат в доклада на прокуратурата за 2006 г.
Гражданска колегия. Видно от приложената справка за делата в колегията, че както и при Наказателната, съществена част на подлежащи на разглеждане дела изобщо не са били насрочвани в рамките на годината. В доклада няма обобщена информация за срока на разглеждане на делата в Гражданската колегия. Отчита се, че повечето от актовете се изготвят в законоустановения срок, а по отношение на съдиите, които не са изготвили съдебните актове, са предприети дисциплинарни мерки.
Има данни също за Търговската колегия.
Относно администрацията на органите на съдебната власт. От данните в приложената в доклада справка за служителите в отделните съдилища се налага изводът, че броят на съдебните служители, с малки изключения, е почти два пъти повече от магистратите в съответния съд. Тенденцията, която се проявява, е, че колкото по-горна е инстанцията, толкова повече съдебни служители има в нея.
Предложение за законодателни промени. Конкретно предложение се съдържа в доклада за дейността на Върховния касационен съд във връзка със създадената нова хипотеза в Наказателнопроцесуалния кодекс за задължително участие на защитника пред Върховния касационен съд. Предлага се да се даде възможност задължителността да се обуславя от изрично писмено изявление на подсъдимия, когато не е налице хипотеза на задължителна защита.
От представената в доклада информация могат да се направят следните изводи:
Представени са статистически данни по съответните направления, но анализът и изводите от тях са недостатъчни и твърде общи. Направените изводи са кратки и имат по-скоро характеристиката на констатация, отколкото на извод.
Използваните критерии не са еднакви, поради което представянето на статистическите данни не дава възможност да се направят изводи по съществения въпрос като например каква е средната продължителност на разглеждане на едно дело в рамките на една инстанция, както и в рамките на всички инстанции.
Министърът на правосъдието Миглена Тачева увери народните представители, че на базата на направените от тях препоръки, Висшият съдебен съвет ще изработи и установи единни критерии за изготвянето на докладите за 2007 г. за всички нива на съдилищата, които да дават ясна представа за състоянието на правораздаването без да се налага тълкуване на представените данни. В подкрепа на становището се изказа и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев.
В докладите с едно изключение не се съдържат данни относно предприетите мерки за преодоляване на проблемите в съдилищата, за които се отчитат ниски нива по съществени показатели – забавяни, върни актове и други, както и какви мерки са предприели административните им ръководители по отношение на дисциплинарната отговорност на съдиите, които са ги допуснали.
Няма последователност в изложената информация за дейността на Върховния касационен съд, както и в приложените към доклада справки.
Липсват данни относно постановените оправдателни присъди, съотношението им с осъдителните и причините, които са довели до постановяването им. Информация от такова естество има съществено значение, от една страна, като насока за дейността на органите на досъдебното производство и, от друга страна, относно евентуални законодателни промени в съответните закони.
Докладите не съдържат обобщени констатации относно възникнали проблеми при прилагането на отделни закони, както и за констатирана противоречива съдебна практика по законодателството и какви мерки са предприети за преодоляването й.
Междупрочем често в областта на правоприлагането се дават извинения с некачествени разпоредби в законите, но това съвсем не се доказва от съдържанието на докладите.
Липсват и данни относно информационното осигуряване на дейността на съдилищата, предприетите мерки за въвеждане и експлоатация на Единната информационна система за противодействие на престъпността и международната дейност на съдилищата.
Докладите на Върховния касационен съд и обобщеният доклад за дейността на съдилищата не са съпроводени със становище на Висшия съдебен съвет по съдържащите се в тях данни. На поставения от Михаил Миков въпрос дали Висшият съдебен съвет е провел обсъждане, министърът на правосъдието Миглена Тачева уведоми народните представители, че докладите са били приети само за сведение и увери, че Висшият съдебен съвет ще проведе обстойно обсъждане на доклада за 2007 г.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на съдилищата, както и във връзка с изготвянето на доклада на съдилищата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2007 г. и следващите години:
1. Докладът да се съобразява с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт, като в него се представят данни и анализ за прилагането на закона.
2. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, които да уеднаквят събирането им от различните нива на съдилищата и от съдилищата, прокуратурата и разследващите органи в областта на наказателното производство. При представянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които следват от тях.
3. Да се представят обобщени данни относно резултатите от наказателните производства като съотношение на внесени обвинителни актове и постановените осъдителни присъди.
4. Констатациите за установените проблеми в работата на отделните съдилища да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и за конкретните резултати.
5. Да се представи обобщена информация и анализ за средната продължителност на разглеждането на делата в една инстанция и във всички инстанции, както и изводи относно бързината при различните видове производства.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 13 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” прие Доклада за дейността на Върховия касационен съд за 2006 г. и Обобщен доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет, и предлага на Народното събрание проект за решение за приемането му:
1. Приема за сведение Доклада за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и Обобщен доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и съдилищата констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов, за подробното становище, за аналитичния доклад, който представихте.
Уважаеми народни представители, обръщам ви внимание и за основанието за разглеждане на този доклад днес, както е посочено в преамбюла на проекта за решение, представен от господин Стоилов – т. 16 на чл. 84 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Споменавам ги изрично, защото това са текстове, които въвеждат една нова функция в практиката на Народното събрание, твърде важна и за гражданите на страната. Предлагам всички парламентарни групи да проявят необходимата активност и внимание към разглежданата проблематика, още повече, както се изтъкна в становището на Правната комисия, има редица дискусионни въпроси, които се нуждаят от сериозно обсъждане.
Обръщам се към госпожа Тачева, бихте ли желали сега да вземете отношение?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, по-късно в хода на дискусията.
Госпожо Мингова, бихте ли желала Вие да представите доклада?
Заповядайте, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет! Позволете ми да упражня законовото правомощие, като представляващ на Висшия съдебен съвет, в изпълнение на чл. 130, ал. 7 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията и чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт, да представя внесените в Народното събрание от Висшия съдебен съвет Годишен доклад на Върховния касационен съд за дейността на районните, окръжните, военните, апелативните съдилища и Военно-апелативния съд и Доклада на Върховния касационен съд.
Подробният доклад на Комисията по правни въпроси, изложен тук от господин Стоилов, облекчава моята задача, още повече че веднага искам да посоча, че тези доклади се отнасят за период, който предшества въведеното конституционно изискване за внасяне на подобни доклади – изготвени са преди конституционната промяна от м. февруари 2007 г. и са внесени освен това директно в Народното събрание през м. април 2007 г. от бившия председател на Върховния касационен съд.
С оглед изискванията на Закона за съдебната власт и след изрично искане от Висшия съдебен съвет към Върховния касационен съд тези доклади след като са били върнати от Народното събрание на Върховния касационен съд бяха внесени във Висшия съдебен съвет в края на м. ноември миналата година. В този смисъл вземам отношение към последното изречение от доклада на господин Стоилов, че единствената логична последица от страна на Висшия съдебен съвет беше приемането им с решение на Висшия съдебен съвет – формално, и последващото внасяне в Народното събрание през м. декември миналата година с оглед спазването на срока за работа на Народното събрание.
В този смисъл моите разсъждения и думи тук ще бъдат не да повторя отново това, което се съдържа в доклада, а да позволите в изказването си да направя коментар с оглед бъдещото действие на Висшия съдебен съвет и неговия ангажимент към тези доклади, които Конституцията и Законът за съдебната власт изискват да бъдат изготвяни и внасяни от него в Народното събрание.
Представените два доклада наистина механично са свързани в един документ. Първата част съдържа доклада за дейността на Върховния касационен съд, който проследява работата на трите колегии относно постъпилите дела, организацията при тяхното образуване, насрочване и приключване, както и относно срочността при изготвянето на съдебните актове. Тази част от доклада съдържа изложение относно дейността на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика, неговата тълкувателна дейност във връзка с конституционната му функция в чл. 124 от основния закон. Направените в пункт 7 изводи всъщност само обобщават представените в предходното изложение данни. В доклада за дейността на другите съдилища изложението проследява в обобщени данни образуването, движението и приключването на отделните видове дела – наказателни и граждански, по нива на съдилищата. И двата доклада до голяма степен акцентират върху статистически данни, при това недостатъчно пълни и неуднаквени за различните нива в системата и в по-малка степен анализ на представените данни, основанията за постановяването на един или друг по съдържание съдебен акт, причините за прекратяването или отлагането на делата, като липсват и данни за основанието за отмяна инстанционния на актовете по реда на инстанционния контрол.
Не се открояват и изводи в посока подобряване на дейността по тълкуване и точно приложение на закона, както и с оглед нуждата от законодателни промени.
Безспорно това е така, защото указанията, които Върховният касационен съд е получил от предишния Висш съдебен съвет, съдържат преди всичко изисквания за подобни статистически данни и в по-малка степен дават указания, че съдържанието на тези доклади трябва да съдържа и анализ за дейността на съдилищата по прилагането на закона. Пак повтарям, вероятно тази инерция идва от малкото време след приемането на конституционните промени.
Безспорно членовете на постоянно действащия Висш съдебен съвет имат становище, че именно анализът на статистическите данни, оценката за дейността на отделните звена, на всеки магистрат биха очертали най-ясно проблемните зони от прилагането на материалния и процесуалния закон и законодателното им усъвършенстване.
От дискусиите, които се водят във Висшия съдебен съвет, излиза и става ясно, че именно анализът на статистическите данни може да очертае и най-правилните изводи за насоката за материално-техническото, информационното и кадрово обезпечаване на съдебната система.
Искам да заявя, че изминалите няколко месеца от дейността на Висшия съдебен съвет, аз се надявам, че това ще продължи и след днешната дискусия, работата на Съвета е насочена върху изготвянето на подробни насоки за съответните административни ръководители на звената на съдебната система за обхвата и структурата на техните доклади.
Важна роля в това отношение имаше обсъждането на докладите в Правната комисия на Народното събрание, а очаквам такова да има и днешната дискусия.
Казвам това, за да подчертая ясното ми виждане, че идеята на законодателя с анализа на тези доклади тук, в пленарната зала, не е да се осъществява някакъв своеобразен парламентарен контрол, а да се трасира един от най-важните пътища на взаимодействието между законодателната и съдебната власт. В този смисъл е много важно участието на народните представители, които имат особено отношение към хода на съдебната реформа, да подпомогнат съдебната система, да бъдат партньори на Висшия съдебен съвет по съдържанието на тези параметри, чрез които съдебната власт най-обективно и точно би отчитала своята дейност.
Накрая искам да подчертая, че усилията на Висшия съдебен съвет са насочени вече към финализиране на неговото становище относно структурата и обхвата на докладите на двете върховни съдилища и прокуратурата, които ще могат да бъдат приложени и отчетени при изготвянето на докладите за 2007 г. Като доказателство за думите ми е и вчерашното решение на Висшия съдебен съвет, в което се определят основни насоки в структурата и доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, което ще има отношение към изготвянето на доклада от прокуратурата за 2007 г.
Убедена съм, че именно този конструктивен диалог между властите, който очакваме, ще осигури максималното взаимодействие между тях, като по този начин се осигури отчетността на съдебната власт и едновременно не се накърнява нейната независимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Преминаваме към обсъждане.
Думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Както прозвуча от становището, представено от председателя на Правната комисия, по време на обсъждането на този доклад там бяха поставени много въпроси. Част от отговорите на тези въпроси бяха дадени от изявлението и представянето на доклада от госпожа Анелия Мингова.
Според мен отговорът на всички тези въпроси е в структурата, в същността и в историята на изготвянето на този доклад.
Всъщност, това е първият доклад, който се изготвя в съответствие с новите конституционни промени, с промените в чл. 84, т. 16 от Конституцията. Ако до този момент Върховният касационен съд и неговият председател също по силата на закона представяха свой доклад в Народното събрание, то това беше доклад, който наистина визираше дейността на Върховния касационен съд. Видът, в който е представен днешният доклад на Върховния касационен съд, е такъв именно поради факта, че той е бил изготвен от началото на 2007 г. – тогава, когато конституционните поправки току-що бяха станали факт. Готвен е в контекста и съобразно изискванията на дотогавашното законодателство и в съответствие със съществуващата практика докладът да бъде един формален доклад, в който да се съдържат просто статистически данни за това какъв е броят на делата, каква е срочността при тяхното разглеждане и какво е тяхното движение. Всъщност това личи от структурата на доклада, защото той се състои от две части. Първата част касае дейността на Върховния касационен съд. Втората касае дейността на всички съдилища в страната.
Според мен обаче би следвало в този анализ и в тази дискусия ние да разделим представения доклад по един друг показател – по начина, по който е дефинирано неговото съдържание в Конституцията, а именно, на две части. Едната част – за дейността на съдилищата, другата част – за прилагането на закона. Ако частта, която касае дейността на съдилищата, както Върховния касационен съд, така и всички останали съдилища, е изключително изчерпателна, много подробна и пълна със статистически данни, то другата част, която касае прилагането на закона, практически отсъства.
Разбира се, има раздел в този доклад, в който е описана подробна тълкувателната дейност на Върховния касационен съд през 2006 г., но тя, което е естествено, включва три тълкувателни дела – две в Гражданската и едно в Наказателната колегия. Тук липсва наистина един анализ на това какви са противоречията в законодателството, какви са проблемите в законодателството, какви са проблемите при прилагането на закона при цялата йерархия от съдилищата в нашата страна. Всъщност това е истинският разговор, който би следвало да се проведе тук следващата година, когато обсъждаме този доклад за дейността на Върховния касационен съд и на съдилищата и за прилагането на закона за 2007 г. А другата част, която касае движението на делата, която касае администрирането на делата в българските съдилища, е по-скоро предмет на анализ и предмет на обсъждане от Висшия съдебен съвет. За да може това изключително високо изискване към този закон да стане факт, безспорно трябва да бъде променена процедурата по неговото изготвяне. Тоест в неговото изготвяне да участва не просто ръководството на Върховния касационен съд, а административните ръководители и изобщо ръководствата на всички съдилища в страната.
Със задоволство чух, че Висшият съдебен съвет вече е започнал изготвянето на методика, която да касае приготвянето на този доклад за 2007 г., но истински се надявам, че в тази методика е включено изискването председателите на по-нисшите съдилища, на районните, на окръжните, на апелативните, освен една формална статистика, освен едно обобщение на това как се движат делата в техните съдебни райони, да представят своя анализ за това какви са проблемите при прилагането на закона и да очертая спорните въпроси. Не се съмнявам, че капацитет да правят предложения за промени в законодателството и да дефинират тези проблеми имат и председателите на най-нисшите съдилища, тъй като и досегашната практика, включително на Правната комисия, при обсъждането на важни законопроекти, включително на важния ГПК, на Административнопроцесуалния кодекс, които правихме в едно широко обсъждане, показаха, че и председателите на тези съдилища имат свои важни и ценни становища, които идват от практиката и които могат да бъдат обобщени, които могат да бъдат представени на вниманието на Народното събрание като законодател.
Според мен е нормално, разбира се, първо да има едно задълбочено обсъждане в рамките на Висшия съдебен съвет. Не мога да преценя доколко това се е случило при обсъждането на този първи по своя характер доклад, но това поне не е видно от неговото съдържание. И се надявам, че освен променената методика при изготвянето от нисшите съдилища на този доклад, ще има и един по-обстоен анализ именно във Висшия съдебен съвет. Там също могат да бъдат дефинирани, също могат да бъдат обозначени проблемите и през следващата година този доклад наистина не формално, а практически да бъде внесен от представляващия Висшия съдебен съвет.
Според мен тук при проследяването на проблемите, които възникват при движението на делата, при администрирането на този процес, а защо не и по прилагането на закона, да бъде използван капацитетът, който беше създаден със създаването на Съдебния инспекторат. Макар формално това да не е описано в някаква конкретна процедура, според мен би било добре данните, с които ще разполага след една година Съдебният инспекторат, да бъдат използвани при изготвянето на този доклад, за да може да бъде представен наистина един задълбочен анализ както за движението на делата, както за дейността на съдилищата, така и за прилагането на закона.
По отношение втората част от този доклад – дейността на съдилищата, няма как да не се кажат добри думи в посока на това, че наистина докладът е изключително изчерпателен. Той съдържа подробни данни за дейността на съдилищата както във всички структурни звена на съдебната система, така и по отделните колегии, което позволява да бъдат проследени тенденциите, да бъдат разгледани тези процеси, които касаят срочността на делата, изобщо движението на делата в тяхната динамика. Но тук бих си позволила да направя една забележка, която беше направена и при представянето и обсъждането на доклада и на главния прокурор, а именно, че би следвало да бъдат използвани едни по-ясни и по-непротиворечиви критерии, да не бъдат използвани абсолютни цифри и проценти, защото в крайна сметка в много от случаите, даже като гледаме данните от доклада, не можем да направим някакъв конкретен извод например за това дали се е увеличил броят на висящите дела в даден съд или не. Както всъщност имахме и спорове в Правната комисия, защото не можахме да изчислим в крайна сметка каква е натовареността на съдиите в Софийски районен съд. Данните, които представя докладът, не дават основание да бъде направен някакъв точен извод.
Друго, което според мен липсва в този доклад, е един по-задълбочен анализ за причините, които са довели до съществуването на някои негативни тенденции, например за забавянето на редица от делата, за проблемите в срочността, за това защо такъв голям процент от наказателните дела, например, се решават извън рамките на тримесечния срок, какъвто е случаят в Софийския районен съд, а също така и за мерките, които са взети по отношение на това просрочие. Видно е от самия доклад, че не е използван един изключително важен ресурс – това е броят на незаетите съдийски места. След като има проблеми със срочността и с натовареността на съдиите е нормално своевременно да бъдат обявени и проведени конкурси за заемане на тези съдийски места, защото това не само ще облекчи работата на съдиите, но и в крайна сметка ще реши проблемите на гражданите за едно по-бързо правораздаване, каквато е една от идеите на съдебната реформа.
И като става дума за натовареност на съдиите, за чест на българските магистрати няма как да не кажа, че наистина тяхната натовареност е една от най-високите в Европа. Например, ако проследим данните, които са представени в този доклад, средната натовареност на един съдия във Върховния касационен съд в Гражданска колегия е 26 акта на месец плюс участие в четири открити заседания, които означава, че практически висшите магистрати реално решават по едно дело на ден. Това е една изключително висока натовареност и може би трябва да се мисли и в тази посока.
Според мен е важен и един друг показател, който задължително трябва да присъства в следващия доклад, а това е не просто времето, през което едно дело преминава през една съдебна инстанция, а окончателното свършване и окончателното преминаване на едно дело през всички съдебни инстанции, защото това е показателят, който трябва да преследваме, това е критерият, който ползва българските граждани, а именно да знаят какъв е срокът, в който едно дело, което започва от районния съд, ще бъде окончателно решено.
И макар да е много нестабилен и много условен този показател като брой на отменени съдебни актове, особено в контекста на сега действащото процесуално законодателство, считам, че в следващия и в по-следващия доклад трябва да има такива цифри, особено в контекста на промените в Гражданския процесуален кодекс, когато актовете няма да бъдат отменяни и променяни поради това, че не са своевременно събрани нужните доказателства на първата съдебна инстанция. Това е с оглед ранната преклузия, която заложихме в новия ГПК, което в крайна сметка също се надяваме, че ще бъде един от движещите мотори на съдебната реформа.
Аз се присъединявам също така и ще подкрепя проекта за решение, защото той, макар да дава едни най-общи препоръки за това как трябва да изглежда следващият доклад и работата по него в съдебната система, по никакъв начин не засяга полкова чувствителната тема за независимостта на съдебната власт.
Бих искала да завърша своето изказване с едно пожелание към Висшия съдебен съвет. Приветствам това, че те толкова отрано мислят и изработват съответните методики и правилници за работата по тези доклади през следващата календарна година. Пожелавам им да имат волята и да имат самочувствието, да имат доброто намерение наистина тази идея, която заложихме в чл. 86 на Конституцията, а именно за представяне пред обществото на проблемите на съдебната система, включително и проблемите, които са свързани с прилагането на закона, средството за което постигане са включително и тези доклади, да имат волята да го извървят докрай, за да може тези толкова важни рупори на съдебната реформа, които започнахме да осъществяваме и със структурирането на съдебния инспекторат, и с новия състав на Висшия съдебен съвет, да станат факт. Има прекалено много очаквания на българските граждани към реформата такава, каквато в момента се извършва в съдебната система и се надявам заедно да не ги подведем и да отговорим на техните очаквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова? Не виждам.
Уважаеми колеги, остават пет минути до почивката.
Господин Димитров, едва ли можете спокойно да развиете тезата си. Ако са Ви достатъчни, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, отрадно е, че този доклад е вдъхновил сериозните разсъждения, които чухме от госпожа Манолова, които биха могли да бъдат чудесен повод за една научна статия “де леге ференде” или може би даже някое от поредните изменения на Закона за съдебната власт, само че, уважаеми господин председател, смисълът на парламентарният дебат е в това да бъде достигнато до някакво парламентарно действие. Нещо, което изправени пред съответния доклад, е не само невъзможно, но в известен смисъл и абсурдно.
Това е един доклад, който е постъпил през м. април 2007 г. в Народното събрание, за да коментира дейността на Върховния касационен съд и евентуално съдилищата под него през изминалата 2006 г. По някакви причини не се е намерила ръчица, която да напише на този доклад, представен по неподходящ начин на Народното събрание, по компетентност за Висшия съдебен съвет и той е останал в продължение на девет месеца да отлежава, само че единственото нещо, което се е родило от този доклад, е, че в крайна сметка той е бил отново представен през м. декември от новия председател на Върховния касационен съд до Висшия съдебен съвет, за да стигне сега дотук.
С други думи, изпратен от онзи, който не го е писал – от един председател на Върховния касационен съд, който не го е писал, той е попаднал в един Висш съдебен съвет, който не е действал по времето, когато се развиват отразените в него събития, за да отрази пред Народното събрание оценката за дейността не на предходната, а на някаква друга по-раншна година при действието, и това струва ми се, че е най-същественото, забележете, при действието на закони, които вече не са в сила. В интервала между отчетния период има едно застъпване от месец и половина и в настоящия момент са изменени всичките процесуални закони в България.
Уважаеми дами и господа, идеята, че може да се провежда парламентарен дебат върху един подобен документ за мен е странна. Мисля, че единственото нещо, което бихме могли да направим, е да приемем едно решение, което гласи: приема за сведение доклада, да сложим точка и оттам нататък да не се впускаме в повече разсъждения, защото самия парламентарен дебат би звучал наистина като в някакво друго място, за някакво друго време, по някакъв друг повод.
Ето защо, уважаеми господин председател, аз ще спра без да правя повече коментари по същество, пак повтарям, с всичкото уважение към мислите, които този доклад е вдъхновил у някои от нас, но тези мисли не са и не могат да бъдат част от парламентарния дебат. Ето защо смятам, че за да не си губим повече времето, може би най-разумното би било да не правим нищо повече освен да гласуваме едно така кратко решение като това, което ви предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, все пак, както и госпожа Мингова спомена в своето изложение, това е един междинен начин на изпълнение на конституционната функция, която е вменена на Народното събрание. Разбира се, и Вие имате Вашето основание, изтъквайки разликата във времето, но предлагам и след почивката народните представители, и с участието на госпожа министъра, да оползотворим изцяло базата за разсъждение, което се съдържа и в този доклад, и да приемем решението, което и Вие, разбрах, подкрепяте, което да даде старт на една по-пълноценна работа оттук нататък.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим разискванията по Доклада за дейността на Върховния касационен съд и обобщения Доклад за дейността на съдилищата в страната.
Госпожо Николова, Вие направихте заявка преди почивката за изказване. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет! Най-кратката характеристика, която можем да направим на този материал, е, че всъщност ние нямаме годен доклад за разглеждане по смисъла на Конституцията и на Закона за съдебната власт. В никакъв случай не мога да се съглася, че Народното събрание е Национален статистически институт, защото всъщност ние имаме една статистика, която трябва да стои на вниманието на Висшия съдебен съвет, за да могат да се направят съответните изводи за персоналната отговорност на ръководителите на отделните съдилища, за тяхната обезпеченост с кадри, за правилното движение на делата, най-вече за срочността на тяхното приключване, но в никакъв случай не може да бъде отправна точка за разсъждения от страна на народните представители, така както Конституцията и законът ни вменяват.
В отделните доклади на Върховния касационен съд, на Главна прокуратура и на Върховния административен съд, внесени чрез Висшия съдебен съвет, да се поставят тези важни въпроси по приложението на закона, които трябва да занимаят народните представители и да им помогнат в тяхната законодателна дейност, така че всички луфтове, които са се получили при приложението на закона, да бъдат изгладени. Нищо такова в момента ние не можем да направим, защото докладът, пак казвам, е един служебен доклад за начина, по който са работили съдилищата, каквито доклади винаги са изготвяни в тази система през годините, и той в никакъв случай няма характеристиката на доклад, такъв какъвто ние очакваме да получим.
Разбира се, аз имам знанието за това, че той е първи доклад, че всъщност Висшият съдебен съвет не е задал параметрите на докладите на отделните съдилища, за да звучат стройно изводите на всяка една система и да може да бъде тя вече основание за тълкуване и от страна на Върховния касационен съд. Разбирам обстоятелството, че имаме промяна на съдебния съвет в постоянно действащ, който е поел своите ангажименти, който е заменил непостоянно действащия Висш съдебен съвет. Но така или иначе, все пак от месец февруари 2007 г. до края на 2007 г., когато този доклад е стоял на нечие бюро, при добра воля са могли да се вземат организационни мерки, така че да имаме поне елемент от това, което очакваме да получим тук.
Аз мисля, че най-недопустимо всъщност е резолюцията – защото аз не мога по друг начин да приема становището на Висшия съдебен съвет, за мен това е една резолюция и нежелание да се изпълни ангажиментът по закон, защото Висшият съдебен съвет, внасяйки доклада, трябва задължително да има своите изводи, препоръки, становища по този доклад, тъй като по Конституция и закон той е вносителят. В този смисъл има една колективна вина от страна на бившето ръководство, нека да бъдем коректни, на Върховния касационен съд, и, разбира се, на съдебните съвети – стар и нов, които не са осмислили своя най-първи ангажимент, защото това е първият ангажимент, откакто те са конституирани, да представят на вниманието на народните представители един действащ доклад, който да свърши и тяхната работа.
С оглед на това аз няма да се спирам на отделните изводи, които колежката Манолова много обстоятелствено и перфектно направи. Прави впечатление, разбира се, длъжни сме да го кажем в залата, че са положени много старания от страна най-вече на съдилищата в България, че продължава Софийският районен съд да буди тревога с оглед най-вече мудността на разглеждането на делата. Защото, когато говорим за 3-месечен срок, при тях няма и една трета от делата да са приключили в този срок, за разлика от районните съдилища в областните центрове, където имаме 62% от делата, приключени в законоустановения срок. Така че този доклад според мен е годен да бъде на вниманието на Висшия съдебен съвет. На база на този доклад могат да се правят изводи за качеството на управление на съдебната система и, разбира се, нашият дебат тук може да послужи само като отправна точка как следва да се направи и следващият доклад, на който часът за изпълнение настъпва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение към разглеждания проблем?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господа председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, колеги! Преди да кажа това, което мисля по съществото на доклада и на нашата тема, искам да изразя своето задоволство от това, че пред Народното събрание се развива процедура, така както беше предвидена в Третата и Четвъртата поправка на нашата Конституция, и на мен професионално ми е приятно да виждам как добре, по моя преценка, работи тази нова промяна на Конституцията.
Бих искала да изразя задоволство и за това, че Върховният касационен съд, чрез Висшия съдебен съвет, са представили този доклад в Народното събрание, не само защото изпълняват свое конституционно задължение, а защото това е едно ново начало, това е един нов стандарт на отношение между законодателната и съдебната власт. Това е начин да се започне новото, и надявам се, перспективно взаимодействие между двете власти, като целта в крайна сметка е една и съща: подобряване качеството и на законодателството, подобряване работата и на магистратурата, в частност на съда, за да можем да отговорим на изискванията, които нашето общество поставя към тези власти.
Независимо, че сме независими при упражняване на своите функции, мисля си, че и депутатите, и магистратите не бива да забравят, че ние сме зависими от българските граждани и българските данъкоплатци. Този дебат днес е част от усилията ни да направим това, което е необходимо, в интерес на обществото според нашите задължения по Конституция и по закон.
Що се касае до така представения ни доклад, аз очаквах – да си призная – повече от него. Това, което ще кажа, го правя с колегиално отношение към вносителите и към цялата магистратура. Правя го с желанието да бъда полезна на колегите в магистратурата, да бъда полезна и на народните представители, та в края на краищата да има добър резултат от дебата, какъвто всички очакваме. Истина е, че подобни доклади в магистратурата се пишат от дълги, дълги години. Имам спомени, че такива доклади се пишат от няколко десетилетия. Не очаквах, че точно този доклад ще притесни експредседателя на Върховния касационен съд, за да ни го поднася в този вид.
Без съмнение, докладът има своите предимства, но бих акцентирала на другата страна на този доклад с цел в бъдеще, когато се подготвят докладите на съда в частност и когато Висшият съдебен съвет изработва критериите за тези годишни доклади, да се ползва от мнението и на депутатите, за да свършим заедно тази обща задача и да я свършим колкото се може по-добре.
За какво става въпрос? По Конституция е ясно, че този доклад на съдебната система трябва да бъде доклад за прилагането на закона и за дейността на магистратурата. Мисля, че можем да си пожелаем много повече в тази посока от изложеното в доклада.
Съвсем малко и казуистично е застъпен въпросът за тълкувателната дейност на Върховния касационен съд. Мисля, че докладът съдържа много кратък абзац – посочени са две или три дела. Бих искала в бъдеще да видя в докладите на първо място проблемите в законодателството, има ли празноти в законодателството, има ли противоречиво законодателство – това, което пречи на магистратите да бъдат съвършени при прилагането на закона, за да може Народното събрание да поправи своевременно тези недостатъци на законите, които като всяка човешка дейност не могат да бъдат 100-процентово образцови.
Бих искала също така да видя предложения за тълкувателни решения, които са постъпили във Върховния касационен съд. Бих искала да видя има ли колегиални съвещания на съдиите от Касационния съд при противоречива практика и евентуалните решения.
Много важно според мен е да се констатира по категоричен начин подробно съществуващата противоречива практика на съдилищата. Сами разбирате, че това е един от сериозните проблеми на правосъдието. За съжаление, но и с надежда за бъдещите доклади се надявам, че тази тема ще бъде застъпена по-обстойно.
По отношение на втората част от конституционното задължение на Върховния касационен съд чрез Висшия съдебен съвет – а именно да представи доклад за дейността на съдилищата, мисля, че дейността на съдилищата би могла да бъде представена по-подробно, по-аналитично, за да може докладът да бъде по-полезен предимно на магистратурата. Какво бих искала да кажа накратко в тази посока?
Един от основните проблеми на правораздаването у нас е бързината на правораздаването. Ако едно правораздаване не е бързо, поставя се въпросът дали е справедливо. Ако човек не получи навреме правосъдие, нужно ли му е то по-късно? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, който е не по-малко важен, бих казала – първостепенен, е за качеството на съдебните актове – има ли отменени съдебни актове от по-горните инстанции, колко са те и т.н. За съжаление също не намирам данни в доклада. Говори се за постъпили дела, което е добре. Говори се за свършени дела, прекратени дела, но важните критерии за бързина и качество на правораздаването не намирам.
Дано не ви се струвам много педантична, но аз също съм била председател на съд. Да си призная, писала съм доклади с голяма неохота, с много усилия и отегчение, но в края на краищата сме го правили, защото трябва да го направим. Мисля, че това помага на съдиите в работата им.
Мисля, че този доклад трябва да засегне броя на постъпленията на дела в началото на годината, броя на висящите дела в края на годината и тяхното съотношение, което е много важен признак за работата на съдилищата с оглед на бързината на производство, а също така да се види динамиката на постъпления на делата, което е важно за законодателните промени.
Ще ми се в един бъдещ доклад да прочета в какви срокове се обработват делата от постъпленията им, отлагат ли се дела от разпоредително или от първо заседание и по какви причини, дали част от причините за отлагане на делата не е и неподготвеността на съдебния състав, дали е свързано с процедурата за призоваване, дали е свързано с болничните листове и други уважителни причини за отлагане на делата. Това са все важни практически въпроси.
Според мен е хубаво да говорим за предварителната подготовка на делата. Аз вече съм адвокат, но много си личи когато един съдия влезе в залата неподготвен, за разлика от подготвения. Неподготвеният съдия чете исковата молба или обвинителния акт, докато подготвеният чете делото от края и проверява призоваването, ако не го е сторил преди това. Предварителната подготовка на делата и докладването на делата няколко дни преди заседанието е много важно условие за качественото провеждане на съдебното заседание и качествения съдебен акт.
В доклада трябва да се засегне и срокът, в който се образуват делата, както и срокът, в който се насрочват и в който приключват с окончателни съдебни актове.
Не на последно място, за мен е изключително важно, може би дори поименно да се знае кой от съдиите в републиката колко отменени актове има от по-горните инстанции. Това ще става все по-възможно, ако се спазва бързината на производството и разглеждането на делата в една инстанция в кратък срок. Това е единственият или главният критерий, по който се мери дали един магистрат е добър или не. Всичко това не го намираме в нашия доклад.
Надявам се, че този доклад ще изиграе своята роля. Всичките ни надежди са такива. Виждам, че има воля от двете страни докладът да бъде полезен за правосъдието и за парламента, а в крайна сметка – и за обществото.
Като изразявам такава надежда, искам да приключа изказването си, като спомена, че за съдържанието на този доклад причина не е Четвъртата поправка на Конституцията от м. февруари 2007 г. (дано да не е тази причината), защото си позволявам да ви напомня, че представянето на магистратурата беше предмет на Третата поправка на Конституцията от 2006 г. Не се съмнявам, че в лицето на настоящите председатели на съдилища имаме качествени магистрати, които съзнават отговорността на цялата система към хората. Не се съмнявам, че ще се справят твърде добре за в бъдеще с така поставените задачи.
Накрая, отново изразявам задоволството си от тази процедура, която се развива и която освен всичко показва зрелостта на обществото, на парламента, на магистратурата, когато се обсъжда толкова важен въпрос като качеството на правораздаването.
Колеги, желая ви успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Антонова.
Има ли реплики?
Давам думата на господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми господа председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет, колеги! В момента ние участваме в прилагането на една нова концесионна процедура – призвана от необходимостта за развитието на идеята за разделението на властите в частта на партнирането и сътрудничеството на властите. От тази гледна точка ми се ще да поставя няколко принципни въпроса по отношение на това какво би следвало да съдържа един бъдещ доклад на Върховния касационен съд, съответно на Висшия съдебен съвет по отношение на работата на съдебната система през следващата година.
Казвам това, защото всички онези проблемни въпроси, които бяха повдигнати – времето на внасянето на доклада, периода, който той обхваща, механизма, по който е извършено неговото съставяне, позицията на Висшия съдебен съвет по този доклад – всичко това няма да го повтарям, това е така. Считам, че всички ние реално си даваме сметката, че независимо от тези условности дебатът по своето същество е изключително ценен, защото той в тази година ще ни даде онова, което е необходимо, за да можем да усъвършенстваме именно тази част на взаимоотношенията между институциите и между законодателната и съдебната власт в перспективата на упражняването на тази нова конституционна процедура. Именно заради това аз тук бих желал да поставя съществения въпрос за известното разграничение между всички теми, които възникват в рамките на работата на съдилищата, и онова, което трябва да бъде предмет на работата и предмет на доклада, който да бъде разискван от законодателния орган.
Очевидно е, че има определени организационни въпроси, колегите ги повдигнаха тук, във връзка с насрочване на делата, оставяне без движение и т.н., и т.н., които би могло да имат съществено значение за работата на системата или отражението на мониторинга върху работата на системата. Друг е въпросът до каква степен тези неща трябва да бъдат подробно залегнали и разисквани в рамките на доклада, който трябва да бъде представен пред законодателния орган, именно защото в партнирането и сътрудничеството на двата органа и на двете представителни власти – законодателна и съдебна власт – ще се търси мястото не на контрола, защото има редица въпроси от организацията на работата на съдилищата, по които Народното събрание не може да упражнява контрол. Механизмът, който създадохме, не е контролен, механизмът, който беше създаден от Конституцията, е проблемите на съдопроизводството в България, въобще на съдебната система да има своето публично място за коментар. Те да бъдат изнесени пред обществото с техните детайли и значимост, така че обществото да може да получава максимална информация за състоянието и функционирането на съдебната система.
Второто, което обаче е много важно в това взаимодействие, по моя преценка, е законодателният орган чрез тези доклади, които ще се представят тук от съдилищата, внесени чрез Висшия съдебен съвет, да има възможност да прави и мониторинга върху качеството на законодателството, което ние приемаме. За мен лично акцентът е именно върху новоприетите процесуални закони, защото такава рязка трансформация в процесуалното право в нашето общество не се е извършвала десетилетия, а ние само в рамките на две години и половина променихме изцяло процесуалното право на България, като се започне от есента на 2005 г. с приемането изцяло на нов Наказателнопроцесуален кодекс, през 2006 г. с приемането на Административнопроцесуалния кодекс и през миналата година с приемането на новия Граждански процесуален кодекс, който предстои да влезе в сила.
Поставям този акцент, защото тази промяна в процесуалното законодателство беше наложена от необходимостта от усъвършенстването на работата на съдилищата и същевременно постигането на ефекта на по-високо качество и по-висока бързина на съдопроизводството. От тази гледна точка ми се струва, че началото на прилагането на тези нови процесуални закони ще даде възможност на колегите съдии да оценят доколко тези нови правила, в които ние сме се стремили да вложим логиката на това да се ускори съдопроизводството, реално функционират, доколко в новоприетите процесуални закони съществуват пречки за нормалното развитие на процеса. Разбира се, в никакъв случай не говорим за това да се прави компромис с правата на отделните страни в процесите за сметка на бързината. Но тъй като това е един от основните проблеми, които вълнуваха нашето общество през годините на прехода, това е един от основните проблеми, по който ние продължаваме да имаме по-специалния поглед и от нашите нови съюзници от Европейския съюз – за качеството и бързината на българското съдопроизводство, именно затова и аз лично акцентирам върху тази тематика и ефективността на тези законодателни промени, които сме направили и реално те вършат ли работа, реално получава ли се онова, което българското общество има желание да се получи като краен ефект.
От тази гледна точка е и въпросът за сроковете, в които се разглеждат делата. На мен ми се ще в перспектива вече да ги разглеждаме не само в рамките на една инстанция, доколко са спазени сроковете за разглеждането в една инстанция, а отговорът на отделния български гражданин за решаване на неговия правен проблем е в цялостното решаване на проблема, от неговото начало до неговия абсолютен край с решението било на Върховния касационен съд, всъщност с последната инстанция в зависимост от вида на спора.
Така че за мен лично ще бъде интересно и ако се приеме и от Висшия съдебен съвет, разработвайки критериите, да започнем да следим общия срок от началото на започването на едно дело до неговото окончателно приключване.
С това завършвам моето изказване. Считам, колеги, че този дебат ще бъде все по-интересен и все по-ползотворен в бъдещите години. Такъв дебат ни предстои съвсем наскоро ни предстои, защото април месец е срокът за внасянето на доклада за 2007 г. и се надявам, че тогава вече, имайки предвид тези оценки, които сме дали, а аз мисля, че и тези неща, които се предложиха в Правната комисия като решение, като отделни акценти за оценка на самия доклад, ще изиграят своята полезна и роля и ние ще имаме още един по-пълноценен дебат в следващите месеци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Предполагам, че няма реплики, но, господин Янев, струва ми се, че ние трябва да обсъждаме дейността на съдилищата, а не доклада. Приемете го, ако може, като реплика. Защото докладът може да е прекрасен, а дейността – никаква. И обратното. Ние трябва да видим реалната дейност на съдилищата, не само цифрите, наредени в доклада.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по дейността на Върховния касационен съд, респективно на съдилищата? Както знаете, председателят проф. Груев е тук. Ако желаете, можете да вземете и вие отношение пред парламента.
Обръщам се още веднъж, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма. Обявявам дискусията за приключила. Гласуването на проекта за решение, който ви беше прочетен от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов, ще бъде гласуван следващата седмица.
С това приключваме работата по тази точка. Да благодарим на двамата председатели на съдилища, на представляващия Висшия съдебен съвет, на членовете на Висшия съдебен съвет и да им пожелаем успех!
Уважаеми народни представители, пред вас е седмичната ни програма.
Вчера, ако си спомняте, започнахме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008-2018 Г.
Чухме докладите на господин Спасов и на господин Иво Атанасов. Ще продължим с тази точка от седмичната ни програма. Като приключим с нея, ще преминем към т. 7 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Днес е раздаден доклада на комисията.
Заповядайте за процедура, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, във връзка с тази точка от дневния ред правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова и пристигащият всеки момент представител на Държавната агенция за закрила на детето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против да допуснем представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за защита на детето? Няма.
Моля, поканете представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за защита на детето в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, давам думата на господин Петър Мръцков да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като Комисията по труда и социалната политика не е водеща и вчера най-подробно председателят на Комисията по младежта и спорта разгледа стратегията, аз ще прочета част от доклада на Комисията по труда и социалната политика.
„По време на обсъждането народните представители изразиха становища, с които изразиха одобрението си за подхода при разработката на документа. В процеса на подготовката на Стратегията са били включени много широк кръг заинтересовани лица и в хода на този процес много от тезите, приоритетите, мерките са били променяни съобразно очакванията на гражданското общество. Такъв подход си струва да бъде прилаган и при разработка на други подобни програмни документи.
Дискусия се състоя по първия раздел – „Положение на децата”. Разделът е всеобхватен. Той обхваща реално всички проблеми, свързани с развитието и реализацията на децата. В него обаче няма изразено ярко дефиниране на силните и слабите страни, на възможностите и на рисковете. Констатира се тенденция за намаляване на противообществените прояви и престъпления, извършени от деца, и се прави извода, че е необходима цялостна реформа в тази специфична политика за деца. Липсва обаче дълбок анализ.
Народните представители констатираха и други недостатъци на документа, които се явяват като обща слабост на всички подобни стратегии. Пропуските са свързани, първо, с отсъствието на ясна финансова рамка и, второ, с ясен план за действие.
Народните представители изразиха удовлетворение, че основен приоритет на Националната стратегия за детето е опазването, укрепването и възстановяването на здравето на детето. Защото, преди да се правят всички други политики, най-напред детето трябва да бъде родено здраво, след това да бъде опазено и неговото здраве.
По време на дискусията заместник-министър Иванка Христова припомни, че тази стратегия е била регламентирана в Закона за закрила на детето по предложение на народните представители. В закона е регламентирана Национална програма за закрила на детето, която се изготвя ежегодно с финансови разчети за всяко едно министерство по тази програма. В Министерството на труда и социалната политика и досега се правят тези програми, но не са имали обща рамка, не са имали стратегически документ.
Друга информация, която стана известна по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, е свързана с направляващия Комитет на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, който на 20 ноември е одобрил три схеми за домовете за деца.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 14 гласа, „против” – няма, „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Давам думата на госпожа Богданова да представи доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за Решение № 702-03-32, за приемане на Национална стратегия на детето 2008-2018 г., внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г.

На заседание, проведено на 12 декември 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение, № 702-03-32, за приемане на Национална стратегия за детето 2008–2018 г., внесен от Министерския съвет на 13.11.2007 г.
В заседанието участваха Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката.
Проектът за решение за приемане на Национална стратегия за детето бе представен от Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика. Тя подчерта, че Националната стратегия е изготвена на основание на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето и е съобразена с основните принципи на Конвенцията за правата на детето. Взети са под внимание европейски спогодби, решения и препоръки. Стратегията е документ, който определя приоритетните направления и действия за подобряване на благосъстоянието на децата в Република България. Разработена е след анализ на изпълнението на Плана за действие за закрила на децата за 2000-2003 г. и на Националната стратегия за детето за периода 2004–2006 г. Съобразена е с национални документи в областта на образованието - Националната програма за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006–2015 г.); Планът за действие за намаляване броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна учебна възраст (2007-2009 г.); Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004–2015 г.), и Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или хронични заболявания в системата на народната просвета.
Документът е структуриран в три части, които представят:
- положението на децата в България;
- стратегическата цел, оперативните цели и мерките за тяхното изпълнение;
- ресурсите за прилагането й, очакваните резултати и механизмите за мониторинг на изпълнението.
Политиките за детето обхващат следните основни области: демографско развитие, здравеопазване, образование, семейна среда и детска бедност, деца с изявени дарби, деца на бежанци и деца в риск.
Анализът на статистическите данни показва тенденция на намаляване на броя на населението, включително и намаляване на децата. Едва в последната година се забелязва леко увеличение на раждаемостта. Налице е процес на постепенно преминаване от тридетен към еднодетен модел на семейството. Въпреки намаляването на коефициента на детска смъртност от 17,5% през 1997 г. на 9,7% през 2006 г., той остава по-висок при някои от етномалцинствените общности, особено при ромското население. Причините за това са затрудненият достъп до здравни грижи и здравни ресурси и значително по-ниското образователно ниво при тази етническа общност. Тревога буди и фактът, че относителният дял на децата, които не посещават училище, остава висок през последните години. Основни фактори са лошото икономическо състояние на семейството, някои културни стереотипи и трудности, които детето среща в училище. През последните години се отбелязва и устойчивост на тенденцията за насилието в образователната институция. Налага се изводът, че е необходимо да се разработват училищни политики за повишаване на психично-здравното развитие на учениците.
Стратегическата цел, която документът формулира в областта на образованието, е осигуряването на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца и професионална квалификация. За да бъде реализирана тази цел Стратегията формулира прилагането на следните дейности и мерки:
1. Предотвратяване на междугенерационното предаване на бедността и ниския образователен статус като се насърчава отговорното родителство.
2. Продължаване на реформата в образователната система в посоката на политиката на включващо обучение на децата със специални образователни потребности като се създаде нов модел за оценяване и насочване на децата към системата на общото образование; продължаване на изграждането на подкрепяща среда чрез достъпна архитектура, специални учебно-технически средства, индивидуални образователни програми и т.н.
3. Обогатяване на действащите политики за пълна интеграция на децата от етническите малцинства и по-специално на децата от ромски произход в общообразователната система. Допълнително обучение по български език в районите със смесено население за децата, които не владеят български език в достатъчна степен за справянето им с учебния процес.
4. Създаване на условия, които да гарантират възможност на децата от малките населени места да се обучават в училища в най-голяма близост до тяхното местоживеене.
5. Развитие на образователни и социални услуги за деца, отпаднали от образователния процес. Осигуряване на психо-социално консултиране, регламентиране на възможности за допълнително обучение и неформално образование.
6. Разширяване на обхвата и качеството на чуждоезиковото обучение и използване на информационни и комуникационни технологии в образователния процес.
7. Повишаване на качеството на образованието с цел конкурентоспособност и бъдеща професионална реализация на младите хора на европейския пазар на труда. Основен източник за финансиране на дейностите в изпълнение на Стратегията е държавният бюджет и общинските бюджети. Допълнителни средства за тези политики могат да се получат и от структурните фондове на Европейския съюз чрез съответните оперативни програми.
В изказванията си народните представители изразиха задоволство, че документът е изработен след широко публично обсъждане с участието на всички заинтересовани страни – министерства, ведомства, общини, неправителствени организации, представители на бизнеса, родители. Те подчертаха, че Стратегията интегрира политики, които имат отношение към въпросите на детето, детството и семейството и позволява по-добро отчитане на проблемите, планиране на мерките и необходимите ресурси, както и разпределянето на отговорностите на ангажираните институции и тяхното взаимодействие. Според членовете на комисията достойнство на стратегията е, че тя акцентира и върху усъвършенстване на механизма за подбор, квалификация и преквалификация на кадрите в образователната система.
Положителен елемент е, също така, предвиденото участие на структурите на гражданското общество в организацията на образователния процес.
След разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя проект за Решение № 702-03-32, за приемане на Национална стратегия на детето 2008-2018 г., внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г. и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова. Доктор Китов, заповядайте да представите становището на водената от Вас Комисия по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно проект за решение за приемане на Национална
стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от
Министерския съвет на 13 ноември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, заместник-министърът на труда и социалната политика господин Васил Войнов, заместник-министърът на образованието и науката господин Кирчо Атанасов, директорът на Главна дирекция “Политика за младежта” към Държавна агенция за младежта и спорта госпожа Весела Василева, експерти от Държавната агенция за закрила на детето, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката и представители на неправителствени организации.
Господин Васил Войнов представи параметрите, заложени в Национална стратегия за детето 2008-2018 г., като подчерта, че основна цел на стратегията е определяне на националните приоритети за повишаване благосъстоянието на децата в България въз основа на направените анализи на настоящото състояние. Той допълни, че Стратегията обхваща всички сфери на обществения живот, оказващи значение върху благосъстоянието на децата, а именно семейната среда, здравно обслужване, образование, отдих и свободно време, алтернативни грижи, жизнен стандарт, социално подпомагане и др. Оперативните цели на проекта на стратегията са за намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване, осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и образование на всички деца, подобряване здравето на децата и насърчаване на тяхното участие при формиране изпълнението на политиките. За постигането на тези цели са формулирани дейности и мерки, които са определени в 11 приоритетни направления.
Членовете на Комисията по здравеопазването бяха запознати със становищата на ресорните институции. В хода на проведената дискусия голяма част от народните представители се обединиха около мнението, че така представената стратегия е изключително амбициозна, трудно изпълнима и финансово необезпечена и изразиха следните становища:
- Макар и да страда от несъвършенства, една такава първа стъпка е много сериозен сигнал, че въз основа на тази стратегия могат да последват поредица от секторни програми, както и поредица от възможности за гражданското общество, за разработване на проекти и неговото включване в политиката, която държавата определя или има намерение да провежда по отношение на грижите за детето.
- Стратегията би трябвало да съдържа финансова обосновка, като средствата да бъдат заложени, респективно в следващите бюджети, започвайки от настоящия бюджет.
- Не е резонно да се приеме една 10-годишна стратегия с презумпцията, че отделни нейни части през годините ще търпят промени.
- Би следвало при доработването на Стратегията да се поставят конкретно дефинирани измерители на успеха на базата, на които за десет години да се отчита какъв е резултатът от тази Стратегия.
- За да бъде успешна Националната стратегия след приемането й от Народното събрание следва да се предприемат три конкретни стъпки, а именно: разписаните политики да бъдат обвързани с конкретни измерители, ежегодно или на определен период от време Стратегията да бъде обезпечавана с график на дейностите и да бъде определена и осигурена финансовата рамка.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 13, “против” – 1, “въздържали се “ – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Пет комисии докладваха своите становища относно този проект за Решение за Стратегия за развитието на детето. Откривам дискусията.
Имате думата. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, считам, че Националната стратегия, която обсъждаме е един навременен и важен за развитието на българските деца документ. Достатъчно основание за това е, че тази дискусия се провежда на фона на една засилена обществена тревога към определена категория български деца. Тревога, която има различни имена – “Могилино”, филмът “Баклава”, насилието сред децата.
Амбицията на вносителите да разработят един документ, който включва твърде дълъг период от време 2008-2018 г. и да обхване всички сектори и политики за децата, предполага и някои неизбежни дефицити на този документ, известни противоречия в аналитичната част на документа и донякъде твърде общо звучене на дейностите и мерките, които обезпечават съответните политики. На фона на тези слабости, мисля, че ние имаме поне три сериозни основания да приемем този документ.
На първо място, Стратегията интегрира в едно секторните политики за развитието на децата, като поставя една общонационална цел, която най-общо звучи като права и качество на живот за децата като условие за личностното им развитие.
Мисля, че тази цел би могла да обедини усилията и на институциите, и на гражданското общество, и на дарителите, и на бизнеса в осъществяването на техните политики по отношение на децата.
На второ място, намирам, че са безспорни политиките, които стратегията очертава. В нея са очертани четири основни политики: първата – преодоляване на детската бедност и условия за социално включване на децата; втората – достъп до образование; третата – качествено здравеопазване за децата; и четвъртата – участие на децата при формиране на детските политики.
Във вярна посока са дейностите и мерките, които се предлагат, за обезпечаване на тези политики.
Тук ще отворя една скоба, тъй като започнах с Могилино и с “Баклава”, да дам своето мнение по този толкова важен за българското общество проблем.
Мисля, че когато говорим за децата в риск, не бива да забравяме, че последните две и малко повече години в политиката по отношение на децата с увреждания, на децата в институциите се случиха и някои много важни неща. Реално започна процесът на деинституционализация на децата, който вече се измерва със създадени 43 дневни центъра за деца с увреждания, 37 центъра за социална рехабилитация, 45 защитени жилища. Реално стартира и приемната грижа. Тук обаче считам, че е необходимо да съсредоточим държавната политика в няколко основни пункта. В тази посока е необходимо стратегията да изиграе своята роля. Необходимо е ускоряването на процеса от създаване на нови социални услуги в общността и извеждане на децата от институциите – стъпка, която следва да бъде прилагана и ускоряване в бъдещия период от време. Казвам го, отчитайки колко много пари струва това.
На второ място, необходимо е да се утвърждава политика на общините към предоставяне на разнообразни социални услуги на децата в риск и е необходимо държавната политика в тази посока да продължи.
Считам, че закъсняваме със създаването на стандарти за грижа за деца и младежи с увреждания, за деца в институции и с регламентирането на механизми за приложение и наблюдение на създадените стандарти – проблем, който гражданските организации поставят многократно.
В комисиите, които обсъждаха този проблем и в които участвах, на няколко пъти се постави въпросът има ли смисъл от тази стратегия и какво ще се случи след нейното приемане. Мисля, че стратегията има смисъл, но тя би дала реален тласък на процесите, ако непосредствено след нейното приемане се случат три много важни неща.
На първо време бъде разработен времеви график с ясно изразени отговорности на съответните институции към всяка една от планираните дейности и мерки в програмата.
На второ място, тази стратегия се обезпечи с финансова рамка и ясно посочване на източниците за финансиране на всяка една от дейностите и мерките – източници, свързани с държавния бюджет, с общинските бюджети, с оперативните програми на Европейския съюз, с другите международни донори и българските дарители, които за радост стават все повече.
На трето място, бъдат разработени индикатори за успех на всяка една от поставените цели, на всяка една от заложените мерки и дейности и само тогава една дейност от рода на намаляване на неграмотността сред децата би звучала много по-конкретно и би могла да бъде измерена и съответно преследвана в нейното изпълнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато говорим за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., безспорно не трябва да има разделяне на лява и дясна политика, защото тук става въпрос за политика в интерес и закрила на българските деца. Отделен е фактът, че предната стратегия за детето беше 2004 -2006 г., тази е 2008-2018 г., сякаш 2007 г. сме живели без да имаме стратегия за закрила на детето, но причината за това нещо е изцяло в Министерския съвет. Стратегията беше направена 2007 –2017 г., но може би съгласувателните процедури са продължили прекалено дълго, та стратегията стана 2008-2018 г.
Моето лично мнение е, че изключително дълъг е срокът от десет години. Прекалено амбициозно е да направиш стратегия за десет години. Срокът трябваше да бъде по-кратък и да има определена програма за действие през всяка една от тези години.
Поздравления за усилията на екипа, който според мен е анонимен, за изготвянето на тази стратегия. Когато учех медицина навремето, един мой професор пишеше на някои колеги отлична оценка, ако успеят да научат систематизираните глупости, преподадени от негова колежка.
Искам да ви кажа, че тази стратегия, пак казвам, поздравления за усилията, но резултатът е изключително слаб. Ако тези усилия имаха добър резултат, бихме дали отлична оценка. В случая оценката е слаб (2).
Безспорно има необходимост от такава стратегия. Тази стратегия би трябвало да даде сигурност, предвидимост, приемственост, последователност в политиката, независимо от смяната на правителства, независимо от смяната на парламентарни мнозинства и така нататък. Това е необходимо за българските деца, за българските семейства, обаче тук не виждаме подобно нещо.
По време на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта колеги от БСП, които виждам тук, направиха предложения за промени в определени текстове, но след това на заседание на Комисията по здравеопазването, когато повдигнах отново въпроса, ми беше отговорено, че нашите предложения са били взети предвид и отразени. Истината е, че никъде не са отразени.
Не може в една такава стратегия да се казва, че анализът от демографска гледна точка показва, че спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост на жените. Коментирахме го на две заседания на комисиите. Тази плодовитост била понижена, забележете, защото била променена ценностната система на българската жена. Тук мъжът никъде не участва. Не знам дали е за добро или за лошо, но не може в една такава стратегия да има подобни глупости, меко казано, уважаеми колеги.
Другото, което искам да кажа, е, че на няколко пъти по време на заседанията на комисиите говорехме, че има грешни числа. Според мен различните институции, които са участвали в изготвянето на тази стратегия, когато са предали накрая своите подготвени елементи на стратегията, някой е направил погрешно копи пейс, в резултат на което се е получило разминаване на данните. Спорът не е в това дали данните, които са посочени, са в проценти, промили или някакви други единици, но не може да се казва, че ранната раждаемост под 20-годишна възраст е значително намалена през последните години. През 1993 г. е била 25% и изведнъж през 2005 г. тя е спаднала на 14%, почти наполовина. В същата стратегия само след четири страници да виждаме, че по този критерий България и Русия са на първо място в Европа.
В аналитичната част, в която са дадени данните, явно на различни институции, начинът, по който те са поднесени на нас, най-малкото е неточен, неверен и според мен изцяло грешен.

По отношение на даровитите деца, аз винаги ще подкрепям идеята, че държавата, както и отделните общини, да намерят механизмите, по които да бъдат откривани даровитите деца, механизмите, по които те да бъдат подпомагани. Но в стратегията е записано, че през 2006 г. тези деца, които са били подпомагани от Министерството на културата, са 152. През 2007 г., забележете, те са 154. Тоест идеята е не да бъдат подпомогнати децата с дарби, а да бъдат подпомогнати толкова деца за колкото има отпуснати пари от Министерството на финансите. Не можем да слагаме парите пред децата. Когато говорим за образование, казваме, че парите следват децата, както парите следват пациентите, както парите следват доброто здравеопазване, а накрая се оказва, че някой следва нещо друго, когато реши да управлява страната.
Понеже доц. Великов в момента го няма, ще кажа, както в Комисията по здравеопазването – държавата подпомага 154 деца, а доц. Великов подпомага 12. Всеки един от нас в тази зала и всяка една от нашите парламентарни групи е подпомагала различни деца в тази сфера.
Не може толкова малко деца да бъдат подпомагани от държавата, когато става въпрос за даровити деца, независимо че тук е казано нещо изключително странно – децата с дарби в България се изявяват изключително на национално ниво – 80%, и в по-малка степен на международно ниво – 20%. Защото там май сме в едно срамно, ужасяващо класиране след Коста Рика ли беше, дори не си спомням след коя държава.
Един от проблемите в стратегията е това, което е записано по отношение на децата в риск, макар че според мен този раздел прилича малко на заравяне на главата в пясъка, подобно на едно известно животно. Когато главата е заровена в пясъка, има две възможности за този, който идва след теб – едната е най-малкото да те ритне. Мисля, че двата филма, направени, за съжаление, от чужди продуценти или чужди автори показаха, че ние в известна степен наистина си заравяме главата в пясъка.
Не може да казваш в стратегията, че данните от полицейската статистика за последните две години сочат, че се запазва тенденцията на сериозно намаляване на броя и относителния дял на детската престъпност в страната като цяло, а само 20-ина реда по-нататък, че от това намаляване на детската престъпност се налага изводът, че трябва да бъде променена законовата уредба. След като има положителна тенденция, след като намаляват престъпленията, откъде-накъде трябва да се променя, разбирате ли, законовата уредба?
Ще се спра на нещо, което лично на мен ми направи много голямо впечатление. Това е темата със здравеопазването, която присъства в стратегията. Според мен, този раздел от Стратегията за детето въобще не е съгласуван с Министерството на здравеопазването, защото в него има някои неща, които никога не са хрумвали на Министерството на здравеопазването – актуализиране на Националния имунизационен календар. Откъде-накъде дойде идеята, че трябва да бъде актуализиран, променян Имунизационния календар на Република България? Това е най-малкото странно, според мен, написано за попълване на редове и страници.
Може би тук някои жени или по-скоро тези, които не са раждали, на които им предстои да имат своите деца, трябва да кажат как държавата смята да стимулира кърменето на децата до една година, което е записано в стратегията. Извинявайте, отново казвам, откровени недоразумения, меко казано, глупости – честно казано, има в тази стратегия.
Другото, на което искам да ви обърна внимание, е, че в стратегията най-малкият проблем е това, че държавата – Министерството на труда и социалната политика или Държавната агенция за закрила на детето, или някой друг при 10-годишна стратегия ще се отчита, забележете, на третата, шестата и десетата година, при положение че към тази стратегия няма план за действие, няма предвидено приемане на ежегоден план за действие със съответните приоритети, няма предвидено и абсолютно никакво финансиране.
В тази връзка ще си позволя да ви цитирам финансовото осигуряване, записано в стратегията - при стратегия от 60 стр., финансовото осигуряване е половин страница: “Реформата в сферата на публичните финанси, която се осъществява през последните години, има за цел оптимизация на публичните разходи, децентрализация, повишаване устойчивостта на публичните финанси чрез прилагане на стратегически методи на планиране, програмиране и търсене на по-висока добавена стойност при предоставяне на публичните услуги на гражданите. Въвеждането на новия модел за програмно бюджетиране, включително и на междусекторни политики, цели по-доброто интегриране на политиките в зависимост от поставените цели на общата политика. Въвеждането на подхода за програмно бюджетиране доведе до по-ефективно разпределение на личните бюджетни ресурси, както и до тяхното ефикасно разходване по конкретни програми. Този подход позволява и ефективно и прозрачно наблюдение на изпълнението чрез оценка на постигнатите резултати”.
Уважаеми колеги, това няма абсолютно нищо общо с една Стратегия за детето! Ако това беше стратегия за това как ще се развива българската икономика, българските финанси, бюджет и т.н., е абсолютно разбираемо. Но от това, което ви прочетох, след което следват още четири изречения, няма нищо общо с една Национална стратегия за детето.
Единственото изречение, в което се говори за това как ще бъде финансирана стратегията, изглежда така: “Основният източник на финансиране на дейностите в изпълнение на Стратегията е държавният бюджет и общинските бюджети”.
Само преди един месец ние приемахме бюджета на Републиката за 2008 г. Тази стратегия, която е доста амбициозна, за 2008-2018 г., някой да си спомня в този бюджет да има нещо, което да осигурява финансовата страна по изпълнението на тази стратегия в бюджета за 2008 г.? Абсолютно нищо няма, така че тук няма изобщо какво да говорим.
Другият проблем, който възниква по отношение на стратегията е, че в нея няма предвиден механизъм за актуализиране на тази стратегия. Ако приемем, че някой някъде е отчел по някакъв начин предложенията, които бяха направени от опозицията и от управляващите, че отчетът ще бъде извършван ежегодно и ще може да бъде актуализирана стратегията, да – европейската политика по отношение на децата, европейското законодателство, свързано със закрила на детето, включително и българското законодателство, няколко пъти са променяни през последните години. Предстои Европейският съюз да приеме една цялостна политика по отношение на детето. Тогава, когато тази цялостна политика, приета от Европейската комисия, се размине с това, което сме записали в тази стратегия, как ще я актуализираме, след като ние не сме записали никакъв механизъм за това?
Едно от нещата, които искам да кажа по отношение на стратегията, е, че няма нищо за Интернет-престъпленията срещу децата. Нищо в тази стратегия!
Завършвам с това, че стратегията е анонимна. Според мен, трябва да има персонализация на отговорностите в Република България, за да се знае кой написа тази Стратегия за българското дете. Наистина внася я Министерският съвет, вероятно по предложение, така както би трябвало, на Министерството на труда и социалната политика, но тук има имена, има институции, които са участвали в разработването на тази стратегия. Трябва да има персонални отговорности, защото иначе няма колективна отговорност!
За да не вземам отново думата, моето предложение е стратегията да бъде върната в Министерски съвет, направените предложения да бъдат взети или да не бъдат взети предвид от Министерски съвет, да бъде оценена работата на редица граждански институции, организации, фондации и т.н., които са направили своите предложения – всъщност те са изпратени до председателят на Народното събрание, до различни министри, до различните комисии, и тази стратегия да добие един по-добър и качествен вид, за да може наистина да има резултат от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Шарков.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Шарков! Отново ще кажа “уважаеми”, защото наистина сме колеги, които се познаваме и сме работили заедно. Аз действително уважавам Вашето мнение като опозиция.
На фона на всичките проблеми, които има, и на изказванията, които са направили моите колеги, и които ще направят, не бих искала да навлизам в подробности. Но бих искала да кажа, че независимо от многото проблеми, от многото несъвършенства естествено, си мисля, че думата, която Вие споменахте “глупости” е изключително неподходяща. Не смятам, дори текстовете да са несъвършени, че по въпроса за детето трябва да се говори с думата “глупости”. Няма защо да обяснявам колко е неподходяща и неточна.
Всичко, което касае нашите деца, е вярно, макар и несъвършено. Защото и условията, и проблемите, които са в ситуацията, в която живеем, са изключително несъвършени. Слава Богу, че има Стратегия за детето, на която да се облегнем и започнем да работим. Ако пък я нямаше, щяхме да кажем: “Защо няма стратегия за детето?”
Смятам изречението, което подчертах и в Комисията по здравеопазването и в Комисията по труда и социалната политика, за изкл ючително важно, че основен приоритет на Националната стратегия за детето е опазване, укрепване и възстановяване здравето на децата. Това е нашият основен приоритет, нашата основна задача, върху която трябва да стъпим и да работим изключително сериозно.
Бих отбелязала само един акцент от тази трибуна. Смятам, че е изключително важно на фона на всички проблеми на децата да обърнем внимание на децата с увреждания и децата в институциите, естествено, и на проблема с финансирането. Това е важен проблем и смятам, че по-нататък ще бъдат дискутирани в детайли и всички проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема д-р Станкова, разбирам логиката на всичко онова, което казвате. Като педиатър Вие имате изключително отношение към темата по създаването и работата по Стратегията за детето.
В същото време обаче, когато разработваме и гласуваме една такава стратегия в Народното събрание, разбира се на едно гласуване, защото тук не може да има предложения между първо и второ четене, трябва да се помисли върху това какво точно приемаме.
Извинявам се за казаното, че някои неща са глупости. Но не виждам как по друг начин да нарека записаните в стратегията “плодовитост на жените” и “стимулиране на кърмачките и кърменето”. Няма как другояче да нарека тези неща, записани в стратегията.
Казвате: “Да, финансирането е важно. Ще помислим и ще намерим начин.” Но това е в бъдеще време. Но ние сега приемаме стратегията, как в бъдеще време? Тази стратегия започва с дата 2008 г. Не можем да говорим в бъдеще време! Ние тази година трябва да имаме оперативна програма за изпълнение на стратегията и нейните цели, какво ще бъде постигнато през първата, втората и така нататък години, какъв ще бъде направеният отчет, какво ще бъде финансирането за постигане на резултати.
Иначе стигаме до трагичната ситуация, когато някой прави филм за дом, в който децата живеят при ужасяващи условия и ние взимаме решение за закриването на този дом. Направиха филм за Могилино, излезе предложение за закриването на дома. Ако направят филм за някой друг дом, решение да бъде закрит и той. Скандали в Дупница за деца, които проституират, няма мерки.
Филмът “Баклава”, който споменахте, сценарият е даден на Агенцията за социално подпомагане в Бургас, по време на снимките присъствал представител на Агенцията за социално подпомагане от Бургас, изведнъж след една година са безкрайно учудени на сцените в този филм?!
Затова предложението ми е още един месец да се поработи върху стратегията. Няма нищо лошо да се случи. Нека бъдат взети предвид мненията на такива организации от България. У нас има фондации, които харчат по 20 милиона лева за деца, настанени в такива институции, за деца в риск. Не трябва толкова бързо Народното събрание да се съгласява с един документ, в който, както виждам, има неща, с които и вие сте съгласни. Докато говорех, по усмивките на някой от вас видях, че дори и вие не можете да приемете съществуването на подобно нещо.
Нека да не го гласуваме, само защото е предложен от Министерския съвет! Нека да го гласуваме с мисълта за децата, а не за политиката! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Шарков, Вие всъщност направихте едно процедурно предложение във Вашето изказване, и сега в дупликата го повторихте. Процедурното предложение беше Стратегията за детето 2008-2018 г. да бъде върната на Министерския съвет за доработка, като се имат предвид мненията на комисиите и изказванията на народните представители.
Д-р Шарков, такава процедура не съществува в нашия правилник. Разбирам предложението Ви, но не мога да го подложа на гласуване. Връщане на проект за стратегия на вносителя – вижте правилника и ако намерите такъв текст, ще го направя, но няма. Вие знаете, по чл. 56 от правилника има други процедурни правила.
С решението си Народното събрание може да не приеме стратегията. Искам да Ви кажа, че това е пътят, няма друг път, ако сметнем, разбира се, че стратегията трябва да се преработва.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Участвах в дебата по тази Национална стратегия за детето 2008-2018 г. в две комисии и мога да твърдя, че наистина и в двете комисии имаше много задълбочени разсъждения по отношение на предложения документ на народните представители, имаше редица предложения и уточнения, част от които са отразени в докладите на комисиите. За съжаление, част от тях не са отразени.
В тази връзка с моето изказване ще повторя онова, по което в общи линии колегите в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта се съгласихме. Ще дам и своето становище, а се надявам, че то е и становище на голяма част от колегите, които участваха в дебата, по отношение на документа, който ни се предлага.
Първо, смятам, че стратегията закономерно очертава европейските рамки и на тази база прави анализ на националните измерения в три добре структурирани раздела. В първия тя очертава положението на децата в Българя, във втория очертава стратегическата цел, оперативните цели и мерките за тяхното изпълнение и в третия раздел – прилагането и отчитането на националната стратегия, като включва вътре административния капацитет и участието на гражданското общество.
Като всеки документ, който касае дълъг период от десет години, е естествено той да не може да очертава в детайли, в пълнота всички проблеми, които стоят при решаването на такава цел – закрилата, грижата и всичко, свързано с нашите деца.
Ако си спомняте, още преди три години на едно от първите заседания на нашата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта по повод на обсъждане на проблеми, свързани с децата, казах, че може би ще дойде времето, явно в този парламент едва ли ще се случи да бъде приет Кодекс за детето, защото това е най-важната част от нашето общество, от социалните страти във всяко общество. Детето е най-важният член на нашето общество.
Всичко онова, което му се случва и е свързано с него, е разпиляно в много закони, сигурно ще трябва да мислим и в тази насока.
Преди да кажа по същество относно направените и гласувани предложения на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, не съм съгласна със заключението, което направи колегата Шарков, че резултатът е изключително слаб и че неговата оценка е “слаб (2)”, както и с предложението стратегията да бъде върната за доработване. Колеги, резултатът може да е “слаб (2)”, ако няма нищо. Но ние разполагаме с един обемен, систематизиран, добре подреден, добре структуриран документ, включващ всички мерки, някои само заченати, други разработени, свързани с реализирането на поставяните от тази стратегия цели.
Като човек, работил в сферата на девиантното поведение на децата, като председател на общинска комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, като човек, който много се вълнува от това, което се случва в нашите институции за отглеждане на деца, или с това, което напоследък се случи в Дупница, откъдето съм депутат, ми се иска да се спра върху няколко конкретни неща, за които говорихме в комисията и за които тук гласувахме.
Имам чувството, че от няколко години се правят опити на национално ниво да се омаловажи, да се дестабилизира и едва ли не да се отиде към закриване на комисиите за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Тук на няколко питания от страна на колеги и от моя страна, и от страна на Маруся Любчева, докато беше депутат в нашия парламент, министърът на образованието заяви, че няма такава тенденция, но действията, които последваха, а и от това, което е записано в тази стратегия, ние имаме притеснението, че някой се опитва наистина да пренареди или пренапише законодателството, което категорично в Закона за закрила на детето и в Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, е диференцирано. Разписани са всички задължения в едната сфера и в другата. И мисля, че то би трябвало да продължи да работи така, както и досега, и да дава резултати. И ако ние отчитаме, че противообществените прояви на малолетни са намалели, че те вече не участват в такива тежки престъпления, то е благодарение на взаимодействието на всички тези институции. Имам предвид детски педагогически стаи, имам предвид комисиите, имам предвид обществените възпитатели, педагогическите съветници в училище и т.н., и т.н.
Така че на мен ми се иска отново от тази трибуна да повторя това, което казах в комисията, че на стр. 20 текстът „Налага се изводът за необходимостта от реформа в политиката за децата, извършители на престъпления и противообществени прояви, която да бъде основана на нова законова уредба” трябва да отпадне. И аз предложих текст, който комисията прие и който ще повторя тук: „В тази връзка е необходимо да продължи работата по укрепване на взаимодействието между органите и институциите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и органите и институциите за закрила на детето, както и работата за подобряване на материалната база и усъвършенстване на професионалната компетентност на персонала от специализираните училища”.
На този етап, колеги, без това ние не можем да минем. Да, ние ще правим всичко необходимо да изведем децата от институциите и го правим. Постигаме, макар и немного големи сериозни резултати. Но посоката, в която вървим, е вярна. Онова, което правим в момента, е точната мярка, която сме избрали и която трябва да разширим. Но не можем да отричаме дейността на институции, които са постигали целите си, заедно с други институции.
Наред с това ми се струва, че бихме могли на стр. 44 в Стратегията да зачеркнем един текст, който няма място тук и противоречи на останалите записи. Става дума за т. 3 на стр. 44 „повишаване капацитета на системата за закрила на детето за ранното идентифициране на прояви на социално неприемливо поведение у децата и въвличането на деца в незаконни дейности, като част от единния механизъм за мониторинг на правата на децата”. След като политиката по отношение на децата правонарушители вече е уредена в Закона за борба срещу противообществените прояви просто този текст няма място тук.
И няколко думи за административния капацитет за реализиране на тази стратегия. През тези дни, след като гръмнаха скандалите в няколко от домовете за отглеждане на деца, стана ясно, че Държавната агенция за закрила на детето, която е една институция, която има своето място в обществото ни, но която е базирана само на национално ниво и не е структурирана въобще на следващи нива по вертикала, засега извършва методическа и частично контролна дейност. Цялостната дейност по реализацията на програмата и на онова, което правим с децата с дивиантно поведение се извършва от отделите за закрила на детето, от социалните работници в дирекциите за социално подпомагане. Така че време е в близко бъдеще ние да си изясним структурите – в каква посока ще ги развием и как ще си взаимодействат те, за да няма опити за прехвърляне на вина от едната институция на другата.
Наред с това все повече трябва да разчитаме на включването на гражданското общество. Колеги, в противен случай не бихме могли да решим проблемите на децата. Видяхте сега какво се случва. Кметствата все още не са влезли напълно в ролята си, защото промяната е от началото на 2007 г. и все още не могат да реализират докрай функциите си. И този вакуум от няколко месеца веднага се показа в поведението на децата.
И тук искам да кажа, че колегата Шарков спомена за това, че стана дума за мониторинга. Наша беше идеята – от името на Парламентарната група на Коалиция за България, ежегодно да се прави такава програма или план, в който да се разписват конкретно задачите на всички институции и съответно финансовото им осигуряване и всяка година такъв отчет да бъде внасян в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. И този запис беше направен в решението на комисията, както и уточнението, свързано с даровитите деца. Ставаше дума за деца, които са получили награди само на международни конкурси. А иначе се работи с много по-широк кръг от такива деца. И те се поощряват и на общинско, и на регионално, и на национално ниво. Така че не бива да злоупотребяваме, когато обсъждаме, когато коментираме цифрите, които са в тази стратегия. Източниците за някои от тях са различни, но общата тенденция, онова, което прави впечатление, е, че е работено задълбочено, че е работено отговорно и че няма основание да бъде отлагано приемането й, защото тук колегата Шарков си противоречи, той каза, че една година сме били без стратегия, сега искаме още половин година или една година да я доуточняваме и досъгласуваме. Всеки документ, който приема Народното събрание или която и да е институция, е отворен. Той може да бъде допълван, обогатяван, а и ще бъде задължително обогатен от опита, от качествата, от хъса за работа, от подготовката на хората, които ще го реализират.
Така че аз ви предлагам да подкрепим Националната стратегия и да си свършим работата както подобава на народни избраници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли реплики към госпожа Панева? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вниманието на Народното събрание е предложен един много важен документ. Това е Национална стратегия за детето за един десетгодишен период.
Уважаеми колеги, доколкото имам и скромен управленски опит, най-трудното в управленския процес е планирането, а още по-трудно е стратегическото планиране. Така че веднага трябва да кажем, че заслужава поздравление изпълнителната власт, правителството за това, че си е направило усилието да събере в един документ тази стратегия за децата за един такъв десетгодишен период.
Също така много ясно са очертани и ангажираните отговорни институции, което е друг много важен залог за изпълнение на такъв документ – да се знае кои са отговорни за това.
Другото, което ми прави впечатление, е, че са описани сравнително детайлно очакваните резултати по отношение на целите на стратегията. Защото в една стратегия не може детайлно да се опише всичко. Тя наистина полага целите на тази дейност. Създаден е и е описан в края на стратегията механизъм за мотиноринг за изпълнението на стратегията.
Разбира се, при внимателен анализ на стратегията веднага се разбира, че има известна несистематичност и има необходимост от попълване на някои празноти, а най-вероятно и за някои неща още не сме намерили механизма, не сме намерили разковничето как да ги направим. Така например в стратегията не е намерила място ясно очертана семейна политика по отношение на семействата, които отглеждат деца. Също така един болезнен въпрос, за който говориха колегите, и госпожа Панева постави въпроса за деинституционализацията за децата в риск, които са настанени в специализирани институции на държавата, и които се менажират от общините. Ясно е, че по този въпрос ние имаме и ще продължаваме да имаме поне в краткосрочен план проблеми. Ето, една парламентарна група от колеги от Народното събрание в понеделник ще се срещнем с една дипломатическа мисия от Белгия, които искат да се поинтересуват от това какво ще се случва не само в Могилино, а и как стои въпросът с качеството на живот на децата с ментални увреждания в специализираните институции. Така че аз бих била по-удовлетворена, ако намерим стъпките на деинституционализацията в България. Това е нещо стратегически важно.
Искрено вярвам, че при краткосрочното планиране, при кратките планове – шестмесечни, едногодишни, двугодишни, тригодишни планове за изпълнението на стратегията, ще се направи всичко възможно така че резултатите наистина да бъдат по-ефективни, да има по-голяма ефективност на изпълнението на тази стратегия.
Нещо, което много ми липсва в тази стратегия и аз вярвам, че може би самото правителство след време или друго правителство след него ще предложи на Народното събрание една актуализация по този въпрос, е за реалната роля на гражданското общество в този процес. Тази роля не може да съществува без създадената норма от държавата и без процес на финансиране на държавата, но устойчиво финансиране, уважаеми колеги – така както всеки кмет си получава за всеки месец субсидията от държавния бюджет за даден дом, така да могат организациите, които са ангажирани със социални услуги за подобряване качеството на живота на децата със затруднения, да могат и те спокойно да разчитат на финансиране от държавата, разбира се, при много ясен механизъм на контрол и при много ясен механизъм на санкции, ако средствата, които държавата предоставя, не се използват по предназначение.
Аз съм убедена, че непрекъснато ще се адаптират механизмите на изпълнение на тази стратегия. Също така учудващо е малко, че в механизма за мониторинг е написано, че съответните министри и шефове на съответните институции и ведомства от изпълнителната власт дават докладите си на три години. Аз мисля, че при ситуацията у нас, при тази демографска ситуация, при ситуацията с грижите за деца в риск, деца със затруднения, това е твърде дълъг период, в който да се дават тези отчети. Но вярвам, че при краткосрочното планиране изпълнителната власт сама ще си създаде по-строги механизми за създаване на проекти и програми. Иначе заслужава подкрепа тази Национална стратегия за закрила на децата в България, защото наистина не сме имали досега такъв краткосрочен документ. Този документ ще даде една последователност и устойчивост на политиките за децата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплики няма.
Доктор Щерев, заповядайте за изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние разгледахме подробно тази стратегия в Комисията по здравеопазването. Аз там гласувах срещу приемането й. Искам да обясня пред вас защо.
Явно, че стратегията е написана с добри намерения, но искам да поставя основния въпрос: грижата за децата е грижа на държавата. Докато при един възрастен човек в работоспособна възраст всеки би могъл да отговаря само за себе си, то тогава за децата и за най-възрастните, за хората в неравностойно положение, би трябвало да отговаря държавата, особено ако иска тази държава да просперира.
Държавата отговаря за децата като формира финансов, обществен ресурс и след това го дава за съответните насоки като подплатява с финансови средства съответните стратегии, включително и грижата за децата.
Тук в тази стратегия нямаме такова нещо. Тук имаме общи намерения. Погледнете, само от сутринта по медиите тече едно предаване, където се проследява как се лекуват българските деца – нещо, което е срамно за бюрократизма при прилагането на лечение, при прехвърлянето децата и техните родители от едно в друго административно звено.
Да не говорим за това нещо, на което аз ще се спра малко по-нататък – връзката с гражданското общество. При гражданското общество специалистите говорят непрекъснато за оборудване на неонатологични и други центрове. Къде са парите, къде са възможностите ни, къде е политическата воля за това? Няма я! И затова ние не можем да говорим, че здравеопазването на българските деца е на нужното ниво. Не можем да кажем, че тази стратегия ще допринесе с нещо освен голи пожелания.
Да вземем за пример образованието на българските деца – нарастващата неграмотност, деца, които на 7-годишна възраст и то в огромен процент, в двуцифрени числа, не знаят нито дума български език. Какво означава това? Къде са дадените средства, за да се преодолее този проблем в тази стратегия?
И последното, за което говорихте преди малко – за децата в неравностойно положение. Да, разбира се, ясни са мотивите и защо тези заведения трябва да се преустроят, ремонтират, преместят дори, но вие разбирате ли – само в едно такова заведение хората са в безизходица, защото няма заложени средства за това. Как ще стане преместването дори на един такъв дом? Как ще стане това нещо, обяснете го на практика? Абсолютно никаква възможност няма.
Тази стратегия, както и последващата стратегия за здравеопазване, най-вероятно ще бъдат един кух закон като Закона за училищните лекари. Колко училищни лекари са назначени сега? Колко училищни лекари има сега в здравните кабинети, които бяха разкрити от няколко години? Няма такива, няма ефект. От ефект от кухи стратегии, ефект от кухи закони, които няма да допринесат с нищо добро, няма особена полза.
Аз мисля, че едни такива стратегии трябва да се приемат и след това да се отразят мерките по тези стратегии в съответните бюджети – в бюджета на държавата, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а също и на съответните ведомства. Ние само преди месец и нещо водихме дебат по отношение на бюджетите. Не бяха приети определени предложения и сега идват предложения в тази стратегия, с която няма нищо да се промени, защото няма финансиране за тези дейности, които са предвидени там. Затова аз си мисля, че печелившият подход за едно ляво центристко управление, каквото имаме в момента, е действително да се направи от страна на държавата нещо за децата. За да се направи това първо трябва да има диалог с гражданското общество.
Чувате ги тези организации, тези родители, чуйте какво ще ви кажат, отразете го в стратегията и направете един план за изпълнение със съответното финансиране. Управляващото мнозинство само ще има полза от това. Всичко друго е популизъм и демагогия, затова в този й вид аз ще гласувам против тази стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Щерев.
Не виждам реплики.
За изказване имате думата, д-р Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, реакцията ми е логична, тъй като беше спомената поправката в Закона за здравето, за т.нар. училищни лекари.
Доктор Щерев, искам да Ви кажа, че проследявам този процес. Вече има трима колеги, чиито назначения са почти готови и може би има около 10-11 обаждания на колеги, които поставят въпроса къде да подадат документите си. Естествено, навикът за подаване на документи към кметствата просто още не е добил гражданственост.
Смятам, че в този случай така както и днес ще коментираме изключително важния проблем за рака на шийката на матката, мястото на лекаря в тези институции – ясли, градини, училища и домове, е изключително важно от гледна точка на това, което ни предстои да направим – и по отношение на стратегията, и по отношение на тази друга бъдеща стратегия, за която мисля, че днес ще говорим. Вие сте изключително подготвен за това и смятам, че ще сложите своя важен отпечатък в изказванията си, които съм сигурна, че ще направите.
И си мисля, че всеки, наливайки малко в делвичката с мед, правейки нещо, ще допринесе, защото нещото, което е голямо и е сложно правено, не се прави с едно действие. Никой не твърди, че може за 21 или 22 дни да бъдат назначени всички тези лекари, които са необходими или да се извърши цялата тази дейност. Тя просто е един процес.
Мислех си по повод на предишната ми реплика, сядайки, че има едно нещо много интересно, което си помислих – толкова много глупости вършим големите, но не съм чула досега в моята вече 28-30-годишна практика на педиатър едно дете да каже: “Вие, големите, извинявайте, но правите много глупости!”. Не съм чула това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Станкова, като казвам за училищните лекари, най-добронамерено го казвам, защото проблемът за здравеопазването в училище беше решен със Закона за здравето, приет през 2005 г. Нищо ново с този законопроект, който внесохте, не допринесохте допълнително да се развие училищното здравеопазване. Това имам предвид. Няма нужда от афиширана грижа, която до нищо допълнително не води. Защото с откриването на здравните кабинети според Закона за здравето, всяко училище имаше право да си назначи сестра, фелдшер, лекар, зъболекар и т.н.
Лекарският труд в България има своята цена, и това никой не трябва да го забравя. Никой не трябва да си мисли, че вие ще определите колко ще струва цената на лекарския труд на дадено работно място. Това е невъзможно да стане, както не определяме цената на труда на когото и да е. Затова живеем в държава с демокрация и пазарна икономика, където имаме съответната регулация. Искаме да има в училище здравеопазване, трябва съответно да се финансира тази дейност. Финансира ли се, имаме свободата всяко училище да избира след това какъв вид медицински специалист да има там при децата. Няма лошо за това. Но, пак повтарям, основното, което искам да направя, за да подкрепя тази стратегия – тези дейности трябва да се финансират. Вие бягате непрекъснато от тези въпроси.
Когато обсъждаме тук, знаем много добре, участвайки в управляващи мнозинства, че това е проблем на преразпределение и приоритетите са на Министерството на финансите. И оттам се задават въпросите: “Като вземем оттук, кажете къде да не дадем?!” Ако децата са приоритет, то тогава всички ще застанат на едно становище и тази стратегия трябваше да бъде подплатена с пари. Тя не е подплатена с пари, затова ви казвам: след един месец всички ще я забравят. Затова съм против тази стратегия, а не срещу идеите, които развивате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Щерев.
Има ли изказвания?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като много неща се казаха по въпроса, аз ще бъда облекчен. Искам само да акцентирам на няколко въпроса. Първо, аз не мисля, че трябва да се формализираме – винаги при добра воля има начин как тази стратегия да бъде дебатирана още в комисиите. Още повече самият факт, че тази стратегия е разпределена само в две комисии, а не е разпределена в повече комисии...
РЕПЛИКА ОТ КБ: В пет комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съобщих в колко комисии е разпределена и може би вчера сте пропуснали.
ИВАН СОТИРОВ: Защото в докладите не се видяха всички комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже комисиите са шест, само че Комисията по правни въпроси нямаше доклад. Имаше пет доклада на пет комисии.
ИВАН СОТИРОВ: Първо, при самото изготвяне на тази стратегия би трябвало задължително – нещо, което не се прави за съжаление не само по отношение на тази стратегия, да се вземе становището на общините. Защото няма как да бъде изготвена годна стратегия, без да бъдат включени трите задължителни компонента при нейното изготвяне: неправителственият сектор, местната власт и централната власт. Отсъствието на ясна субординация при реализирането на тази стратегия, при изготвянето на тази стратегия, и на фаза дебат и трите компонента да бъдат включени в самата стратегия, тя няма как да проработи. Няма ресурсно обезпечение за реализиране на стратегията, няма императив за срокове за изготвяне на конкретните планове. Дали ще бъдат в рамките на една или на две години, задължително трябва да има такова нещо заложено в стратегията.
И нещо, което също е изключително важно. Практика, и то много опасна, е да не се залага ясен критерий и изискване за ефективност на ресурсите, които се влагат за реализирането на такъв тип стратегии. При всяко такова публично частно партньорство, когато се ангажират ресурси – дали ще бъдат от неправителствени организации, дали ще бъдат държавни ресурси, дали ще бъдат ресурси на местната власт, задължително трябва да бъде вкаран критерий за оценка на ефективността. Един от големите проблеми е, че не само по този въпрос – аналогичен е въпросът с интеграция на ромите, се изливат много пари, набелязват се определени планове, парите се усвояват, но усвояването става самоцел и предпоставка за корупция, за изтичане на средства или неефективното им използване. Когато няма ясен критерий за това какво ние накрая търсим като ефект от инвестираните ресурси – дали ще бъде в публичния сектор, дали ще бъде по линия на привличане на ресурси от неправителствени организации или от бизнеса, без да има тези елементи, тази стратегия няма как да проработи. По-опасно е приемането на такъв тип стратегия с общи пожелания, отколкото липса на стратегия, защото липсата на стратегия предполага дебат – усилие да се изготви една действително пълноценна стратегия, която да реши всички тези проблеми.
Приемането на стратегия – дори тези, които се изказаха най-позитивно и подкрепяха тази стратегия, отчетоха, че има много стратегически елементи, които отсъстват в стратегията, отчетоха, че има много неща, които трябва да се направят допълнително. Всички знаем, че временните неща са най-постоянни. Приемането на една стратегия по този начин означава отбиване на номера, успокояване и на обществото, и на всички нас, че сме свършили нещо по въпроса, и това отлага решаването на най-важните и на същностните проблеми във времето. По-добре е да се удължи процесът на дебат, да се изчистят тези неща, които всички ние споделяме, че е необходимо да бъдат приети сега, отколкото сега да приемем една стратегия, да отчетем, че сме си изпълнили задачата и сме приели тази стратегия, да излезем с хвалебствени слова колко е важно и какво нещо сме постигнали и с това да отложим решаването на същностния проблем след година, две. Тук се чу как следващо правителство може би трябвало да проведе разговор с неправителствените организации, които работят, и много от тях работят ефективно в тази област, чак след две години. Това би трябвало да бъде още на етап, когато правителството има виждане за стратегия, да бъдат поканени неправителствените организации.
И пак ви казвам, правят се маса закони, които засягат браншови, неправителствени организации, и за тези закони организациите биват канени чак когато вече процесът е финализиран, само да им бъде съобщено и техните възражения остават за сведение или се препращат за един допълнителен дебат. Това е порочен процес. Ние сме държава – член на Европейския съюз, говорим за гражданско общество и същевременно гражданското общество винаги е оставено постфактум да научава за проблемите, както става и със спогодби и т.н. Ще правим референдуми за неща, които вече са реализирани, и ще бъдем уведомявани от парламента да приемаме решения за подписани вече договори, за което ние миналата година многократно поставяхме въпроса, че трябва да бъдем информирани, още когато са водени предварителните разговори. Това е твърде опасна и вредна политика. Политика на свършените факти – група чиновници са изготвили нещо доста несистематично, без изобщо да има какъвто и да е елемент на стратегическо планиране, на баланс на ресурс и т.н. Просто отбиваме номера и тази стратегия не само че няма да проработи, а ще въведе едно вредно успокоение, че сме свършили нещо. Фактически нищо не сме свършили.
Затова именно аз призовавам и председателя. При добра воля може да бъдат доразгледани въпросите, ние само сме стартирали един дебат. Знаете, че дори и в комисиите при добра воля един дебат може да бъде продължен, без да се формализираме, за да имаме действително по-добър продукт. В противен случай ние днес няма да свършим това, за което всички пледират, че трябва да се свърши.
Затова пледирам да се отложи приемането на тази стратегия, да се доразгледа в комисиите, да се говори с Асоциацията на общините, въпреки че аз лично имам много критично отношение доколко тази асоциация е представителна за всички тези общини, особено за тези, които ги засягат тези проблеми. Такъв разговор трябва да бъде проведен. Не знам дали има тяхно становище, дали е воден такъв дебат. Трябва да се вземат мненията и на неправителствените организации, които работят в тази област, и чак тогава да преминем към окончателното приемане на тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сотиров, не бих Ви направила тази реплика, но като човек, който през целия си живот е работил с деца, мисля, че имам право да Ви кажа, че стратегията, която беше внесена в шест комисии (председателят ги уточни), беше представена и защитена от вносителите, които споделиха, че в нейната подготовка е взето мнението на всички слоеве на българското общество, в това число представителни и непредставителни институции, както и на Националното сдружение на общините, на неправителствени организации, даже на структури, които само имат наченки в изграждането си. Това, че Вие не знаете, че това се е случило, не означава, че не е сторено.
Освен това от самия текст на стратегията, от концепциите личи, че са работили хора, които дълбоко познават проблема, и то не само практически, но и теоретически, ползвали са напредничавата европейска мисъл, ползвали са разработките в Европа и са разработили стратегически документ. Колега, извинявайте, но ако това беше план-програма за една година – да, щеше да се запише всичко, което вие искате. Тук става дума за очертаване на политики и пътища, по които ще се развива политиката на държавата относно съдбата на българските деца. Вие не може да искате от една стратегия да разработи в детайли и конкретни цифри до стотинка какво ще се случва. А че тази стратегия ще има развитие, това е ясно, защото във всички комисии стана дума, че мониторингът ще бъде на една година. Разработката ще бъде разбивана по години, по месеци, а за отделното ведомство тя често се планува даже и за дни, когато се разработи план за изпълнението на тази стратегия.
Ако смятате, че можете да убедите аудиторията с изказването си, че няма смисъл от такава стратегия, че няма смисъл от празнодумство, то точно заради това не си вършим работата, защото има много празнодумци, но малко работещи. Съветвам Ви, колега, да работим повече и конкретно с всяко дете – да знаете поне името на едно дете, на което сте осигурили работа, осигурили сте жилище или защитено жилище и сте му дали шанс да се реализира в живота. Това е нашата работа. Всичко друго е нещо, което няма да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Панева, аз не знам Вие какво сте планирали и управлявали. Аз съм управлявал сериозни структури. Планирал съм и съм управлявал общински администрации, уравлявал съм и предприятие с 50 млн. лв. активи. Знам как се управлява и планира.
Проблемът е, че в тази стратегия не се виждат такива намерения. Аз съм член на две комисии, където би трябвало тази стратегия да се разгледа. Може би е мой пропуск, но сега, докато Вие правехте репликата, аз говорих с колеги в тези комисии като заместник-председатели. В Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, където би трябвало да се запознаем с тази стратегия, аз не помня да е имало такъв дебат и да сме разглеждали такава стратегия. Може в едната комисия да съм изпуснал този проблем, но не вярвам това да е пропуснато и в двете комисии. А това са ключови комисии за разглеждането на такава стратегия.
Не говоря за детайлно разписване на едногодишни и двугодишни програми в тази стратегия, но трябва да има императив, че такива програми трябва да се готвят и трябва да са дадени основните, базисните елементи, които трябва да се съдържат в тях. Трябва да има императив, когато се прави такава стратегия, тя да бъде включена в държавния бюджет. Тази стратегия влиза от 2008 г., а в бюджета за тази година ние нямаме предвидени средства за реализирането й. Вярно е, че парите не са най-важното, но без пари нищо не става.
Къде са дадени точните ангажименти на общините и на държавата като отговорности за реализирането на такава стратегия? Или пак ще стане, както при всички други закони – когато се появи проблем, идва кметът и казва: „Аз нямах пари, нямах правомощия”, а след това държавата казва: „Ами кметът трябваше да реши този проблем, защото той отговаря”. Къде тук с тази стратегия са дадени тези ясни разграничения и диференциация? Аз поне това не виждам. Вярно, понеже може би не е разпределена в комисиите, в които би трябвало да бъде разгледана, не съм се запознал достатъчно детайлно, но е достатъчен и един общ поглед, за да се види, че тези елементи липсват.
От Вашето изказване също пролича, че голяма част от тези елементи Вие във времето виждате как ще бъдат реализирани. А защо не са реализирани досега, след като има виждане?! Вярно е, че всеки закон и всяко решение подлежи на развитие и подобряване, когато се вкара в практиката, но когато се вижда, че има такива сериозни пороци, защо те не са изчистени сега, а чакаме да бъдат изчистени след година-две?!
Затова смятам, че с приемането на тази стратегия по този начин ние само ще се самоуспокоим, но няма да решим проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте дупликата на господин Сотиров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Давам думата на господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз ще подкрепя стратегията и решението за приемане на тази стратегия. Не го правя в състояние на възторг от нея, защото в крайна сметка всяка стратегия може да стане по-добра. Питам се докога и колко да я доразвиваме и доработваме. Всяка стратегия е пълна с добри намерения. Приемам хипотезата, че като я върнем, ще бъде доработена и изпълнена с още по-добри намерения. Но в крайна сметка това не е литературен конкурс. Имаме две основни цели и ако ги постигаме, сигурен съм, че възможностите за подобряване на тези три компонента, свързани с детето – по-добър жизнен стандарт, по-добро обучение и по-добро възпитание, могат да бъдат постигнати. Когато подобряваме социално-икономическата среда, когато променяме ценностната система, това не може да не се отрази и при децата. Защото колкото и да разширяваме възможните хипотези, които тази стратегия трябва да обхване, то има толкова много детайли, които имат отношение към детето. Ще дам два прости примера.
Реклама, телевизии, медии. Има реклами на детски храни, за които всеки специалист знае, че са тъпкани с консерванти и че детското хранене е основано на тях. Това детско хранене, предизвикано от тези реклами, след това води до посещения при специализираните кабинети и проблеми с детското здраве, по-специално със състоянието на храносмилателната система.
Друг елементарен пример. Един софийски район, в който след реституцията детски площадки, тревни площи, паркове са реституирани, реститутите надлежно са ги продали по всички правила като нови собственици и там искат да строят жилищни кооперации. Това е на мястото на тревните площи, на площадките за игра на деца. Всичко е по правилата. Няма какво да кажем. Това някой ден ЗУТ ще го разреши, но то нарушава ли детските права и детските възможности? Нарушава! Има десетки такива хипотези!
Най-важният аргумент, който ме кара да гласувам за тази стратегия, е, че искам да видя колко и какви са опонентите, които твърдят, че това може да стане по-добро, по-добре разписано и по-действено. Полупразната зала още веднъж ми подсказва, че ценностната система и отношението към този проблем не е на нивото и висотата, на която на мен ми се ще. Решенията – не бих ги нарекъл обречени – ще бъдат проблематични, ако продължаваме да се отнасяме към тази проблематика по този начин, по който очите ми виждат като състояние на залата.
В края на краищата има два-три много съществени проблема, които ми се иска в отношението ни към изпълнението на тази стратегия да бъдат взети предвид. Това са отношението към семейната среда и качеството на живот в тази семейна среда; това е отношението ни към детското здраве и то да започне още с качеството на бременността, а не само от раждането нататък, защото качеството на бременността има много голямо отношение към бъдещото детско развитие. Да заложим такива измерители, които може да издържат елементарни, но в края на краищата ще дават представа нещата подобряват ли се или не, а тези измерители могат да бъдат примерно: брой на бременности на момичета, деца все още, до 16-годишна възраст; брой на бременности до 18-годишна възраст; прекъснати бременности; брой на ражданията. Защото в културата влиза и сексуалната култура. При липса на такава сексуална култура, както и да украсяваме стратегиите с красиви намерения, ето един показател, който ще ни даде представа свършена ли е работата или не. Наша задача би било, ако тези показатели се влошават, ние да търсим законодателни и други механизми, чрез които да подобряваме тези показатели. Други критерии – деца отглеждани в институции.
Тук нещата много ми приличат на прочутата детска училищна задача – басейнът, който се пълни от две тръби. Едната тръба вкарва течност, другата тръба изкарва. Ако тръбата, която вкарва в институциите деца, които са плод на нежелана бременност или са нежелани в семейството, или са в лоша семейна среда колко и трябва да увеличаваме дебита на тръбата, която ги изкарва от тези институции. Наша важна задача е ние да намалим дебита на тръбата, която ги вкарва, тоест да подобряваме семейната среда и възможността да се раждат желани деца, които семействата да могат да отглеждат. Защото колкото и да подобряваме онова след тръбата, ако пълненето надвишава изпразването на тръбата, там отглежданите деца в институции ще създават тези проблеми, които се показаха сега като върха на един айсберг. Обществото не обърна внимание, но това не е проблем от вчера, не е проблем от оня ден, не е проблем и от по-оня ден. Това е проблем, който вече е проблем на прехода. Ако почнем да търсим и политическите му корени отдясно ще скочат и ще възкликнат: да, това е дивата приватизация, това е и промяната на ценностната система, свързана с това, че много хора останаха на улицата безработни и борбата за хляба, и измъчените им погледи рефлектират върху състоянието на техните деца. И децата на улицата, децата в риск са плод и на това, и на още много други причини.
Затова, приемайки тази стратегия във вида, в който е представена, и допускайки възможността чрез нашите парламентарни механизми да я контролираме и да я доразвиваме, аз смятам, че ще направим една добра крачка, независимо от опониращите и независимо наистина от възможностите тя да бъде доукрасена, може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването на проекта за Решение ще бъде следващата седмица.
Уважаеми народни представители, остават по-малко от 25 минути до 14,00 ч. За двата дни, които сме работили, сряда и четвъртък, сме приели 5 закона и 5 решения и дискусиите с тях. Минали сме 10 точки.
Предлагам да преминем към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Господин Иванов, заповядайте, за да започнем с доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да бъдат допуснати в пленарната зала заместник-министърът на финансите Димитър Ивановски и Евгени Евгениев от Агенцията за финансово разузнаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли възражения? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи № 702-02-58, внесен от Министерския съвет
на 26 ноември 2007 г., приет на заседание на Комисията по икономическата политика, проведено на 23 януари 2008 г.
(за второ четене)

“Закон за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 1 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
“Паричният превод може да бъде безналичен или наличен.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Безналичен превод е паричен превод, извършен чрез задължаване на банкова сметка на наредителя и/или заверяване на банкова сметка на получателя. Безналични преводи извършват само банки.”
3. Създават се нови ал. 3 и 4:
“(3) Наличен паричен превод е превод, при който изпълняваща институция получава средства от наредителя с единствена цел предоставяне на съответната сума на получателя или на друга изпълняваща институция, действаща от името на получателя, и/или когато тези средства са предоставени на разположение на получателя.
(4) Дружества, които не са банки, могат да извършват налични парични преводи след получаване на лиценз от Българската народна банка (БНБ).”
4. Създава се ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Изпълняваща институция за парични преводи може да бъде БНБ или банка, а за налични парични преводи – и дружества по ал. 4.”
5. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 1. Няма желаещи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се отменя.
2. Създава се ал. 9:
“(9) При извършване на парични преводи изпълняващата институция на наредителя, изпълняващата институция на получателя и посредническата институция спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 2. Има ли желаещи да вземат отношение по § 2?
Продължаваме с § 3, с което ще приключим.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
По § 3 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В Глава втора се създава Раздел ІV с чл. 26а-26з:

“Раздел ІV – Извършване на дейност
по налични парични преводи
Лиценз за извършване на дейност по налични
парични преводи
Чл. 26а. (1) Дружество, което желае да получи лиценз за извършване на налични парични преводи подава до БНБ писмено заявление.
(2) Минимално необходимият внесен капитал за дружеството за налични парични преводи трябва да е в размер не по-малко от 50 хил. лв.
(3) Дружеството за налични парични преводи трябва да е регистрирано като акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност или да е в процес на учредяване като такова дружество към момента на подаване на заявлението за лиценз.
(4) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, може да осъществява тази дейност пряко или чрез агент.
(5) Агент е търговец, който извършва налични парични преводи от името на лицензирано от БНБ дружество. Дружеството за налични парични преводи носи изцяло отговорност за дейността на своите агенти.
(6) След подадено заявление от дружеството за налични парични преводи БНБ вписва в регистър неговите агенти и клонове. Агентите и клоновете не могат да започнат дейност преди регистрирането им.
(7) Българската народна банка не регистрира, съответно заличава от регистъра агенти и клонове на дружества за налични парични преводи, ако прецени, че лицата, които ги управляват и представляват, не притежават необходимата квалификация, професионален опит или надеждност.
(8) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, уведомява БНБ при преустановяване извършването на налични парични преводи от негов агент или клон в срок най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на дейността.
(9) Алинеи 4-8 се прилагат съответно и за агенти на банки, извършващи налични парични преводи.
(10) Документите, необходими за издаване лиценз на заявителя, както и за вписване и заличаване от регистъра по ал. 6 на неговите агенти или клонове се определят с наредба на БНБ.

Издаване на лиценз
Чл. 26б. (1) В срок до 3 месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи БНБ издава лиценз за извършване на дейност по налични парични преводи, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. уставът или учредителният договор съответстват на закона и не съдържат разпоредби, които застрашават дейността на заявителя;
2. необходимият капитал е внесен;
3. вноските до минимално изискуемия капитал са само парични, не са направени със заемни средства и произходът на средствата, с които са направени вноските е ясен и законен;
4. предметът на дейност на дружеството включва извършването на налични парични преводи;
5. управленската и организационната структура на заявителя са ясно определени, съдържат добре дефинирани, прозрачни и адекватни нива на отговорност, които позволяват навременното и точно идентифициране и отчитане, текущо наблюдение, управление и контрол на рисковете от дейността, на които може да бъде изложен заявителят;
6. системите за вътрешен контрол, административните и счетоводните процедури, системите за управление на риска, както и вътрешните правила за мерките срещу изпирането на пари са адекватни и пропорционални на характера и обема на дейността, която ще извършва заявителят;
7. съдружниците, съответно акционерите, притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции, са надеждни и финансово стабилни за целите на осъществяваната от дружеството дейност;
8. лицата, на които е възложено управлението и представителството на заявителя, притежават необходимата квалификация и професионален опит във финансовия сектор;
9. не е установено наличието на тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции между заявителя и други лица, което може да възпрепятства ефективното упражняване на надзор върху дейността.
(2) Българската народна банка преценява спазването на изискванията по ал. 1, т. 1 и т. 5-9.
(3) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи е длъжно да отговаря на условията на ал. 1 през целия период на действие на лиценза.

Отказ за издаване на лиценз
Чл. 26в. (1) Българската народна банка отказва в срока по чл. 26б, ал. 1 издаването на лиценз за извършване на дейност по налични парични преводи, когато установи, че:
1. някое от условията по чл. 26б, ал. 1 не е налице;
2. заявителят не е предоставил в определените срокове всички необходими документи или представените документи съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация.
(2) Отказът за издаване на лиценз се мотивира.
(3) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на акта за отказа.

Изисквания към дейността
Чл. 26г. (1) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, не може да извършва дейност по публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции.
(2) Дружеството по ал. 1 е длъжно да предостави на получателя средствата по наличните парични преводи в деня на получаване на средствата от наредителя, като чл. 18-20 не се прилагат.
(3) Дружеството по ал. 1 е длъжно да разполага по всяко време със собствени средства в размер и съотношения, определени с наредба на БНБ.
(4) Когато дружеството по ал. 1 извършва и друга търговска дейност, то е длъжно да отдели средствата, получени от клиенти за извършване на налични парични преводи, от останалите си средства.
(5) Дружеството по ал. 1 не отговаря пред кредиторите си с паричните средства на своите клиенти, получени за извършване на налични парични преводи.
(6) Дружеството по ал. 1 и неговите агенти и клонове са длъжни да:
1. водят регистър на извършените или получените налични парични преводи, който да позволява ясно идентифициране на наредителя и получателя;
2. вписват нарежданията по реда на постъпването им;
3. вписват в регистъра извършените преводи на средства не по-късно от края на работния ден на извършването им.

Задължение за предоставяне на информация

Чл. 26д. (1) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, е длъжно да представи в БНБ:
1. приетите общи условия и вътрешни процедури за извършване на дейността по налични парични преводи;
2. годишните финансови отчети, заверени от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит, както и междинните финансови отчети, изготвени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
3. информация за обема на преведените/получените парични средства при условия и по ред, определени с наредба на БНБ;
4. копия от утвърдените вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
5. друга информация и документи, определени от БНБ.
(2) Дружеството по ал. 1 е длъжно да уведомява писмено БНБ за всички нововъзникнали факти и обстоятелства, включително за изменения или допълнения в документите, които са послужили като основание за издаване на лиценза му, в 7-дневен срок от възникването на съответния факт или обстоятелство.
(3) Условията и редът за предоставяне на информацията и документите по ал. 1 и 2 се определят с наредба на БНБ.

Отнемане на лиценз

Чл. 26е. (1) Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз ако установи, че:
1. лицензът е бил издаден въз основа на невярна информация;
2. лицензираното дружество престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът;
3. лицензираното дружество не е започнало извършването на разрешената му дейност в срок шест месеца от издаването на лиценза;
4. лицензираното дружество е преустановило извършването на дейност за срок повече от шест месеца;
5. лицензираното дружество наруши изискване към дейността му по този раздел;
6. е получено предложение от министъра на финансите за отнемане на лиценза по реда на чл. 19, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
7. агенти или клонове на лицензираното дружество не отговарят на изискванията на чл. 26а, ал. 7.
(2) При отнемане на лиценз чл. 26 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.

Преустановяване действието на лиценз

Чл. 26ж. (1) Освен при отнемането му действието на лиценза се преустановява при:
1. прекратяване или обявяване в несъстоятелност на дружеството, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи;
2. заличаване извършването на налични парични преводи от предмета на дейност на дружеството.
(2) В случаите по ал. 1 действието на лиценза се преустановява от момента на вписване в търговския регистър на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 или 2, за което дружеството уведомява БНБ в деня на вписването.

Надзор върху дейността

Чл. 26з. (1) Българската народна банка има право да:
1. извършва проверки на място в дружествата, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи, включително на дейността им, осъществявана чрез клон или агент;
2. изисква предоставянето на всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността на лицензираните дружества.
(2) Българската народна банка има правомощия по ал. 1 и спрямо лица, за които може да се направи обосновано предположение, че осъществяват дейност по налични парични преводи без лиценз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този нов § 3, който създава нови текстове. Има ли желаещи народни представители? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, всъщност останаха няколко текста, нека да го приключим.
Параграф 4, § 5 и § 6 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
“§ 7. Създава се чл. 77а:

“Имуществени санкции при нарушение на
Регламент (ЕО) № 1781/2006

Чл. 77а. При нарушение на Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи, се налагат имуществени санкции по чл. 77.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
“§ 8. В чл. 78, ал. 1 след думите “чл. 77” се добавя “и чл. 77а”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Допълнителната разпоредба е по вносител.
Параграф 8, който става § 10, е по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители, по Допълнителната разпоредба. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 11 със следната окончателна редакция:
“§ 11. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон дружествата, които извършват налични парични преводи, подават до БНБ заявление за издаване на лиценз. Дружеството, което не е подало заявление в срока по изречение първо или е получило отказ по чл. 26в, няма право да извършва дейност по налични парични преводи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 12 със следната окончателна редакция:
“§ 12. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. …) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 1 след думите “електронни пари” се добавя “дейност по извършване на налични парични преводи”.”
Комисията предлага да се създаде § 13:
“§ 13. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 2, т. 1 думите “лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име” се заменят с “дружествата, извършващи налични парични преводи”.”
Комисията предлага § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
С това докладът на второ четене приключи. Гласуването на този законопроект ще бъде следващата седмица.
Уважаеми народни представители, както ви се докладва, утре от 9,00 ч. ще започнем с изслушване на министър-председателя, респективно министрите, във връзка с договорите на България с Руската федерация. След приключване на изслушването и вземане на отношение по него, ще има парламентарен контрол. Не мога да кажа, а и никой не може да каже точно от колко часа ще започне парламентарният контрол. Възможно е малко след 11,00 ч. да започне.
Ще отговарят следните министри: Ивайло Калфин, Петър Димитров, Асен Гагаузов, Радослав Гайдарски, Пламен Орешарски и Веселин Близнаков.
Уважаеми народни представители, знаете, че комисиите имат заседания, включително и Комисията за борба с корупцията – днес от 14,30 ч.
Утре в 9,00 ч. продължаваме.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев