Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Днес ни предстоят поредица от гласувания. Повечето са на първо четене, така че не вярвам да са затрудняващи.
Що се отнася до числото, което ни е необходимо, струва ми се, че то е 91 народни представители при 181 регистрирали се. Дали бъркам отново? Специализирани колеги – магистри по статистика, ме уверяват, че този път съм уцелил, така че ще работим с разбирането, че трябват 91 гласа, за да може Народното събрание да приема решения.
Преди да пристъпим към гласуване, ще направя едно кратко съобщение:
На 24 януари 2008 г. от Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика – декември 2007 г.” и „Брутен външен дълг на България – ноември 2007 г.”. Материалите са в библиотеката на Народното събрание.
Днес предстои, както знаете, да имаме час и половина пленарен ден законодателна дейност, в случая гласуване, а от 11,00 ч. – парламентарен контрол. Както ви е известно, очаква се в началото на тази част от нашата работа да направи изявление министър-председателят.
И така пристъпваме към гласувания, които са по законопроекти, които бяха предмет на сериозна дискусия в Народното събрание, включително и в пленарната зала. Затова ви моля за внимание – да следите онези законопроекти, които се поставят на гласуване, и съответно да гласувате. Колеги, в днешните ви материали разполагате със справката за предстоящите гласувания, може да се ориентирате и от нея.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Има два законопроекта, както си спомняте. Ще съобщя по ред всеки от законопроектите с вносителя.
Първо подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-106 от 11 юли 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносител Лъчезар Иванов.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 154 народни представители: за 67, против 33, въздържали се 54.
Законопроектът не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си само да припомня, че става въпрос за Закона за университетските болници и това те да не бъдат търговски дружества. Този законопроект беше обсъждан доста бурно от всички. Бих искал да припомня на уважаемите колеги, че в Комисията по здравеопазването от 16 колеги 16 подкрепиха и затова сега съм изключително учуден, че няма подкрепа. За всичко онова, което беше поискано като възможност за промяна, дадох своето съгласие, включително и след първо гласуване да бъде създадена комисия.
Затова апелирам към вас да подкрепим този законопроект, да му дадем живот, за да може да реформираме нашите университетски болници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново гласувайте предложения законопроект на първо четене.
Гласували 186 народни представители: за 91, против 44, въздържали се 51.
Законопроектът не се приема.
По-скоро, какво означава това число? Че законопроектът е приет.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, как ще е приет?!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Законопроектът не се приема. Те са повече от 91.
Тук обаче възниква следният въпрос, уважаеми колеги. Нашият правилник предвижда гласовете да бъдат повече от половината от регистриралите се. И тук отново гледам към господин Янаки Стоилов, защото този въпрос беше предмет на много сериозна дискусия в Комисията по правни въпроси при промените на нашия правилник. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.) Ще действаме така в такъв случай.
Господин Стоилов, въпросът ми е следният. Така, както е записано в правилника, за приемане на един акт се изисква повече от половината от регистриралите се. Бяха се регистрирали 181 народни представители. Сега в момента гласуват 186 народни представители, но тези 186 не са онези 181, които са се регистрирали.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Те са нови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам. Залата ми подсказва, че това са нови, както се изразявате, колеги и се получава, както вие казвате, повече „против” и „въздържали се”, отколкото „за”. Така че, очевидно този е резултатът, който трябва да бъде уважен. Но предлагам Комисията по правни въпроси още веднъж да погледне текстовете, които, така както са записани сега, могат да дадат основание и за друго тълкувание.
И така, този законопроект не е приет и при прегласуването.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 754-01-133 от 26 септември 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносители Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 168 народни представители: за 67, против 56, въздържали се 45.
Няма съмнение, че този законопроект не се приема на първо четене.
Предложение за прегласуване – господин Величков, заповядайте.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам прегласуване. Става дума за законопроект, който е свързан с даване на по-големи правомощия на академичната общност да решава свои вътрешни въпроси. Не виждам защо има такава съпротива към този законопроект. Всеки може да гласува така, както намери за добре, каквото е неговото вътрешно виждане.
Въпреки всичко предлагам да прегласуваме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново този законопроект.
Гласували 184 народни представители: за 181, против 52, въздържали се 51.
Не се приема и при прегласуването.
Преминаваме към следващото гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
Подлагам на гласуване на първо четене предложения законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът се приема на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя формалното предложение този законопроект да бъде подложен на гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
Господин Божинов, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, Заключителния акт и Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство и Заключителния акт, подписан на 25 юли 2007 г. в Брюксел.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, подписано на 25 юли 2007 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на предложения законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 156 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 170 народни представители: за 136, против 20, въздържали се 14.
Законопроектът се приема на първо четене.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Пламен Моллов, направено по време на първото четене, за удължаване на срока за писмени предложения за второ четене на три седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема – триседмичен срок за предложения.
Преминаваме към гласуване на няколко законопроекта на първо четене за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Законопроектът на госпожа Шулева и госпожа Христова беше оттеглен.
Бяха обсъдени и сега ще гласуваме следните законопроекти:
Законопроект № 754-01-83 от 15 юни 2007 г. за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Ариф Агуш и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 76.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Агуш – предложение за прегласуване.
Както разбирам, законопроектът е бил подкрепен в комисията.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз моля законопроектът да бъде прегласуван. Това се отнася за миньорите, които са първа категория труд и им отнемаме правото за по-ранно пенсиониране. Законопроектът е приет в комисията. С нищо не нарушаваме бюджета на НОИ по отношение на натрупаните средства, защото те внасят 15% по-високи осигурителни вноски от страна на работодателя, отколкото другите работници трета категория. Тези 3%, които внасят за ранното пенсиониране, отнесени към относителния дял на вноските, нарастват на 190%. Мисля за напълно основателно да се даде възможност да се избира. В момента, в който миньорът подаде молба да се пенсионира, средствата от втори стълб се прехвърлят в първи стълб и започва изплащането на пенсията. Така стоят нещата.
Моля за прегласуване на законопроекта на първо четене. Той е подкрепен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 176 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 71.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)
Следващият законопроект е № 754-01-91 от 29 юни 2007 г. за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Евгений Жеков и Борислав Българинов.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 48, против 6, въздържали се 76.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Следващият законопроект е № 754-01-109 от 12 юли 2007 г. с вносители Деница Димитрова и Илко Димитров.
Гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 77.
Законопроектът не се приема на първо четене, тъй като на нас са ни необходими днес 91 гласа, за да се приеме един законопроект. Така че той не се приема на първо четене. (Шум и реплики в залата.) Ако греша, нека да чуем господин Методиев с процедура по гласуването.
Заповядайте, господин Методиев, имате достатъчно време, за да обосновете разбиранията си.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, този дебат беше проведен в залата, съжалявам, че част от вас не са били любопитни да го чуят. Защото така се взимат решенията в парламента и това не е нашият парламент, Четиридесетият, така е много, много от отдавна. Изискването за кворум може да бъде така както реши правилникът. В нашия случай при регистрация на 190 човека изискването за кворум е делено на две плюс един. Така е било между другото в много правилници на Народното събрание. От този състав вече на тези 50+1, които са кворумът, решението може да се вземе, стига да са гласували тези хора с половината плюс един от този остатък. Така е било винаги. Тоест това означава, че това е една четвърт, ако искате да го видите като голямо число, от голямото число плюс един. Това е санитарният минимум, на който трябва да има “за”, за да се получи решение. В конкретния случай имаме регистрация, при която се изискват – казва господин председателят – 91 човека, които са половината от регистрираните. Това означава, че в самото гласуване трябва да участват 91 и като разделим на две, ще получим числото 46, с което “за” може да се вземе решение. А сега са гласували 159 човека, от които повече от половината, 82-ма, са “за”, имате при това прецедент, в който нямате нито един глас “против”, останалите са “въздържали се”. Това е 100-процентово взето решение, много Ви моля, господин председател! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да не губим време сега, ще прилагаме очевидното правило 50+1 от гласуващите, но аз все пак ще се постарая и с колегите от Правната комисия да се върнем към текстовете, които бяха приети при последната поправка.
И така, моля да повторите резултата от гласуването на законопроекта.
Гласували 159 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 77.
Законопроектът с вносители народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров е приет на първо четене.
Следващото гласуване е на законопроект № 754-01-124 от 14 септември 2007 г. с вносители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 28, против 9, въздържали се 93.
Законопроектът не се приема на първо четене.
С това приключваме гласуванията на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2007 г.
Гласувайте Законопроекта за частната охранителна дейност с вносител Министерския съвет.
Гласували 150 народни представители: за 116, против 30, въздържали се 4.
Законопроектът е приет.
За процедура – заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз предлагам да прегласуваме законопроекта и много ви моля да гласувате “против”. Миналия ден не взех думата да се изкажа по същество, защото в залата имаше само трима души и нямаше пред кого да говоря. Сега се възползвам от процедурата за прегласуване, за да ви обясня два абсолютни аргумента, поради които този закон трябва да се отхвърли.
Първо, имаме действащ Закон за частната охранителна дейност, приет преди три години. Нов закон, в който може би има някакви несъвършенства, които трябва да бъдат изменени, но да бъде отменен изцяло, това е в противоречие с чл. 11 от Закона за нормативните актове, който казва, че за да бъде отменен един нормативен акт и да бъде заменен с друг, трябва да има съществени изменения. В конкретния случай се изменят само няколко текста.
Защо се предлага нов закон? Това е другото абсолютно основание, поради което трябва да отхвърлим този проект. Това е един изключително лобистки закон. Целта на този закон е да се монополизира охранителната дейност в България от няколко субекта, които да я управляват. Това е лобистки закон, внася се от Министерството на вътрешните работи, за да бъдат обслужени частните икономически интереси на един заместник-министър, да не му казвам името тук от трибуната. Оказа се, че не е декларирал и дяловете на жена си в някакви фирми, онзи ден четох във вестниците. Затова се внася този законопроект, разбирате ли? И между другото ще мине.
Каква е целта? Да се премахне така наречената самоохрана, за да се даде възможност на големите охранителни фирми да заемат целия този пазар. На практика това е антипазарна логика. След като имаш голяма собствена фирма с някакъв друг предмет на дейност, какъв е проблемът да си осигуряваш сам охраната? Защо трябва да наемаш специална охранителна фирма?
Така че много ви моля, нека да гласуваме и да отхвърлим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Гласувайте отново този законопроект.
Гласували 163 народни представители: за 82, против 62, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации.
Господин Местан, заповядайте, преминаваме към гласуване на вашия доклад за второ четене на Законопроекта за професионалните квалификации.
Подлагам на гласуване заглавието на закона и наименованието на Част първа – “Общи положения”, предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете на заглавието на закона и наименованието на Част първа са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя по принцип текстовете на вносителя за чл. 2 и чл. 3 и предлага своя окончателна редакция.
Подлагам на гласуване тези три текста едновременно.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 4 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Китов за промени в чл. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 39, против 16, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на чл. 4.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на чл. 5, 6, 7, 8 и 9 в редакция на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, с което и текстовете по Част първа.
Преминаваме към Част втора.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Част втора – “Свободно предоставяне на услуги”, подкрепено от комисията, както и текстовете на чл. 10 и 11 – по вносител, и чл. 12 и 13 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 13 и 14 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По чл. 15 има предложение от народните представители Борислав Владимиров и Силвия Алексиева, което не е подкрепено от комисията.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Алексиева оттегля предложението.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 15 и 16 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По чл. 17 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 17, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 17, подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 4.
Член 17 по вносител е приет.
Има предложение на комисията за създаване на нов чл. 17а, който става чл. 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
Има три текста по вносител, подкрепени от комисията – чл. 18, който става чл. 19, чл. 19, който става чл. 20 и чл. 20, който става чл. 21.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По чл. 21 по вносител, комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен систематично в чл. 21, ал. 7 и затова предлага чл. 21 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Два последни текста от Част втора – чл. 22 и чл. 23 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Част трета по вносител: „Свобода на установяване”, Глава първа по вносител, членове 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31 по вносител, а чл. 32 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове едновременно. По тях няма правени предложения от народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава втора, то е по вносител и текстовете на чл. 33, 34, 35 и 36 – всички са по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава трета. Подлагам на гласуване заглавието на главата по вносител, заглавието на Раздел І също по вносител, и текстовете на чл. 37, 38, 39, 40, 41 и 42 – всички са по вносител. Това са текстовете от Раздел І на Глава трета.
Гласували 101 народни представители: а 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ по вносител и текстовете на чл. 43, 44 по вносител, чл. 45 в окончателна редакция на комисията, чл. 46 и чл. 47 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на раздела са приети.
Преминаваме към гласуване на Раздел ІІІ: „Медицински сестри”. Подлагам на гласуване текстът на заглавието по вносител, чл. 48, 49, 50 и 51 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове, подкрепени от комисията, всичките в редакция на вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІV и текстовете на чл. 52, 53, 54 и 55 всички по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел V по вносител и текстовете на чл. 56 и 57.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста на Раздел VІ по вносител, чл. 58 по вносител, чл. 59 в окончателна редакция на комисията, чл. 60, 61, 62 и 63 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Раздел VІІ.
Моля, гласувайте заглавието на раздела по вносител и текстовете на членове 64 и 65 в редакция на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Раздел VІІІ.
Моля, гласувайте заглавието на раздела по вносител и членовете така, както вносителят ги е предложил, а именно 66, 67, 68, 69, 70, 71 и 72, подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, съгласно разсъжденията ни в течение на този час.
Преминаваме към Глава четвърта.
Моля, гласувайте заглавието на главата по вносител и членове 73, 74, 75 и 76 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава пета.
Моля, гласувайте заглавието на главата по вносител, чл. 77 в редакция на комисията, членове 78, 79, 80, 81 и 82 по вносител, чл. 83 в редакция на комисията, членове 84 и 85 по вносител и чл. 86 в редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте заглавието на Част четвърта по вносител и членове 87, 88, 89 и 90 по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Част пета.
Моля, гласувайте заглавието на Част пета по вносител и членове 91 и 92 по вносител, чл. 93 в редакция на комисията и чл. 94 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 95 и предлага на основание чл. 31, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да бъде отразен на съответното му систематично място като § 4 от Допълнителните разпоредби. Съответно комисията предлага чл. 95 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадане на чл. 95 по предложение на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте заглавието “Допълнителни разпоредби” по вносител, § 1, който комисията подкрепя по принцип и предлага да се раздели на параграфи 1, 2 и 3 и предлага окончателна редакция на тези три параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 4.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 4.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте § 2 от Допълнителните разпоредби по вносител и заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 3 по вносител комисията подкрепя по принцип вносителя и предлага редакция на § 3, който става § 6.
По § 4 по вносител комисията има същата позиция – подкрепя по принцип вносителя и предлага своя окончателна редакция на § 4, който става § 7.
Гласувайте тези два текста в редакция на комисията, която подкрепя по принцип вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Текстовете, предложени от комисията, са приети.
По § 5 по вносител има предложение на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 24, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 8 по вносител, както и § 6, който става § 9, в редакция на комисията, § 7, който става § 10 в редакция на комисията, § 8, който става § 11 в редакция на комисията и § 9 по вносител, който става § 12.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 10 по вносител, който става § 13, § 11 по вносител, който става § 14, § 12 в редакция на комисията, който става § 15 и последният § 13 в редакция на комисията, който става § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
С това гласуване окончателно е приет на второ четене законът.
Изразявам благодарност към работата на комисията, към председателя на комисията господин Местан, към всички, взели участие в приемането на законопроекта. Нека да бъде полезен за обществото!
Преминаваме към следващото гласуване: гласуване на второ четене на Законопроекта за военните паметници.
Тук има няколко текста, но има предложения, направени в пленарната зала. Господин Иван Сотиров е направил такова предложение. Може би квесторите да проверят дали е в Народното събрание, ако желае да защити своето предложение.
Водеща е Комисията по отбраната.
Подлагам на гласуване заглавието на закона по вносител, подкрепено от комисията, Глава първа по вносител, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към текстовете на Глава първа – чл. 1 и 2 по вносител, а чл. 3 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на Глава първа са приети.
По Глава втора ще подложа на гласуване първо предложението на господин Сотиров по чл. 4, за да можем след това едновременно да гласуваме и заглавието, и чл. 4 в окончателна редакция на комисията.
Предложението на господин Сотиров по чл. 4 е в ал. 2 след думите „гробищни паркове” да отпадне изразът „както и паметниците на лицата по ал. 1, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против Републиката, собствеността и личността”. Това е било предложение, което може да се счита за редакционно в разширителен смисъл, но доколкото е създадена такава практика по този род предложения засега, което също би трябвало да е предмет на внимание на работата по правилника, подлагам на гласуване предложението на господин Сотиров, направено в залата, за промяна на текста на ал. 2, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 23, против 64, въздържали се 20.
Предложението на господин Сотиров не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че не всички колеги разбраха точно в какво се състои това предложение. Затова искам да се прегласува и ще аргументирам своето предложение. В ал. 2 на чл. 4 текстът гласи: „Не са военни паметници по този закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1 в гражданските гробищни паркове, както и паметниците на лицата по ал. 1”. След запетайката следва текст: „осъдени за умишлени престъпления от общ характер против Републиката, собствеността и личността.”
Първо, това „против Републиката” изобщо не е ясно за коя република става въпрос – дали Републиката, която сме сега, или за Народна република България.
Възниква основателно въпросът защо не е за престъпление от общ характер срещу държавата?
Миналия път обърнах внимание: при нашата история, която при всяка власт, която идва, се интерпретират исторически събитията, включително в историята на Трета българска държава, има масово случаи, когато за разчистване на политически сметки са произнасяни присъди, маса хора са изкарвани престъпници по политически причини, а са съдени и криминално, и по какъв ли не начин... Затова, за да няма такива интерпретации и такива злоупотреби, да може действително обективно да се оценява необходимостта от паметник за дадено лице, е по-добре да не се стъпва на тази разпоредба „Престъпления от общ характер против Републиката”. Излиза, че ако са извършени престъпления от общ характер срещу държавата само в един отрязък от времето, не може едно лице да има военен паметник.
Ако в друга част от нашата история, то е осъждано за престъпления от общ характер, може да има войнишки паметник. Това е крайно несправедливо. Или трябва да има, независимо от това дали се отнася за периода преди 9 септември, между 9 септември и 10 ноември и след 10 ноември, или трябва да има общ режим и общ принцип, или ако се въвежда такова ограничение, то трябва да бъде изобщо за престъпления от общ характер срещу държавата.
Но тъй като почти всички власти в България са злоупотребявали в тази посока, аз мисля, че е по-коректно това да отпадне и да може да се преценява обективно от историята от съответните комисии, в които се надявам да има и солидно представителство на обществеността и на граждански сектор.
В тази връзка предлагам да отпадне текстът след запетаята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение от господин Сотиров.
Гласували 118 народни представители: за 14, против 81, въздържали се 23.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава втора по вносител и текста на чл. 4 в редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По глава трета също има предложение на господин Сотиров и редакция на комисията за чл. 6.
Господин Сотиров, първо ще подложа на гласуване Вашата поправка към текста на комисията за чл. 6, след това в зависимост от гласуването на залата ще подложа целия кръг текстове по Глава трета.
Господин Сотиров предлага в чл. 6, ал. 2 да отпадне изразът “с които Министерството на отбраната има сключено споразумение”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Сотиров, което е направено в пленарната зала по време на дискусията на второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров желае прегласуване. Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в областните комисии “Военни паметници”, за които така или иначе е предвидено да се състоят от председател, заместник-председател и членове, като членовете са директори на съответните исторически музеи, началниците на отдел “Култура” в съответните общини и по един представител от военнопатриотичните съюзи в страната, предлагам поне гражданските организации, тъй като виждам, че всички други са представители на държавни институции, поне представителите от неправителствените организации да бъдат хора, които са действително представители на неправителствени организации, а не такива, с които министерството има сключено споразумение. Защото това създава една казионност – какво би възникнало, ако има една организация, регистрирана по Закона за лицата и семействата, която е с такива цели и която иска да има представители и иска да участва. Тук не става въпрос за субсидии, не става въпрос за сгради, а за допускане на максимален кръг граждански организации, съпричастни към тези проблеми, да вземат отношение. Говорим за гражданско общество и искаме да засилим гражданския елемент, а същевременно създаваме един филтър, който според мен не е много конституционносъобразен, при който се казва, че едни от военнопатриотичните съюзи ще могат да участват в дебата, ако министерството има сключен договор или споразумение с тях, а други – няма да бъдат допуснати.
Мисля, че това по същество няма да промени много ситуацията в страната, но не е коректно да има такива текстове в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Сотиров.
Гласували 108 народни представители: за 7, против 88, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава трета по вносител, чл. 5 по вносител, чл. 6 в редакция на комисията, чл. 7 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава четвърта по вносител и текстовете на чл. 8, 9 и 10 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава пета и текстовете на чл. 11, 12 и 13 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава шеста и чл. 14, 15 и 16 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава седма и чл. 17 по вносител, чл. 18 по комисия и чл. 19, 20 и 21 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста – заглавие “Допълнителна разпоредба” по вносител, и § 1 от тази разпоредба по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Колеги, по последния раздел комисията предлага своя окончателна редакция на раздела. По вносител той е “Заключителни разпоредби”. Комисията предлага “Преходни и заключителни разпоредби”, § 2 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, 4 и 5.
Подлагам на гласуване заглавието на раздела по комисия и § 2, 3, 4 и 5 по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети. Законът е приет.
Благодаря на господин Найденов, на комисията и на всички участвали в приемането на този важен Закон за военните паметници.
Няколко минути по-рано от обичайното обявявам почивка до 11,00 ч., след която при подновяване на заседанието се очаква министър-председателят господин Сергей Станишев да направи изявление.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, подновяваме днешното пленарно заседание в частта за парламентарен контрол.
Както ви съобщих в началото на днешното пленарно заседание и преди почивката, министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев направи заявка за изявление пред Народното събрание.
Добре дошъл, господин министър-председател, господа министри!
Предлагам да дадем думата на министър-председателя на страната господин Станишев да направи своето изложение.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
Благодаря за възможността да информирам по-подробно Народното събрание за резултатите от договореностите, които бяха постигнати от българското правителство по време на посещението на руската официална делегация, водена от президента на Руската федерация господин Путин.
Мисля, че всички станахме свидетели на голям и медиен, и обществен интерес към това посещение – понякога положителен, понякога силно политизиран. И ми се струва, че това налага правителството да информира максимално подробно парламента за това какъв беше смисълът на посещението, какви разговори се водиха, какви резултати са постигнати за страната.
Преди всичко искам да подчертая, че посещението беше важно за продължаването на политическия диалог между Република България и Руската федерация. Това беше второто посещение в България на президента Путин в рамките на неговите два мандата. Предишното беше през 2003 г., както си спомнят мнозина от вас. Интересно е, че всяко едно посещение на високо ниво от Руската федерация повдига у част от политическите сили, имам предвид десницата, теми за едва ли не геополитическата ориентация на България. И искам да бъда максимално ясен по този въпрос – развитието на активни икономически и духовни връзки с Руската федерация, поддържането на активен политически диалог по никакъв начин не може да постави под съмнение външнополитическите приоритети и ангажименти на Република България като член на Европейския съюз и на НАТО.
Втората основна тема беше, разбира се, икономическото сътрудничество. Тук искам да обърна внимание върху един системен проблем, тъй като всички знаем, че един от сериозните макроикономически проблеми на България е дефицитът – търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка, в който една много важна част представлява търговията с Руската федерация. В голяма степен това е резултат и от предишни грешки в нашата политика, и резултат на това, че България загуби много сериозни позиции на руския пазар, в голяма степен доброволно, изтегляйки се оттам и отваряйки ниша за стоки от други страни. Това имаше и сериозни вътрешноикономически измерения за много български предприятия.
Искам да ви припомня, че през 2006 г. износът от Република България за Руската федерация е бил 205 млн. долара, а вносът – 3 млрд. 938 млн. долара. Тоест отрицателно салдо от 3 млрд. 732 млн. долара. И това е сериозен проблем за страната ни. Трябва Народното събрание да знае, че основна част от този дефицит се генерира от внос на енергийни суровини. Но не толкова на газ или ядрено гориво, колкото най-вече на нефт.
Отчитайки това състояние, българското правителство нееднократно поставяше въпроса пред правителството на Руската федерация за намиране на начини за по-балансирана търговия. И това беше във фокуса на работата и на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която през 2006 г. прие програма за балансиране на търговията с Руската федерация.
Във връзка с това бих искал да ви информирам за това, че през 2007 г. за първите десет месеца износът от Република България е бил 350 млн. долара, а вносът от Руската федерация 2 млрд. 900 млн. долара, което формира пак отрицателно салдо от 2 млрд. 550 млн. долара, но значително по-малко. Дефицитът намалява, българският износ е нараснал за първите десет месеца от 2007 г. с около 150 млн. долара, което без съмнение е положителен факт и в немалка степен е резултат от усилията на двете правителства.
Искам също така да припомня, че Руската федерация, нейните икономически субекти, са немаловажен фактор в инвестиционния процес в Русия. Впрочем няма никакви основания да се смята, че руското икономическо влияние е прекомерно силно. Русия е на 14 то място по инвестиции в Република България, като най-големият дял от инвестициите на Руската федерация е приватизационната сделка за Нефтохим, който, както знаете, в края на 90-те години беше купен от руската компания “Лукойл”.
Разбира се в центъра на разговорите бяха и реализацията на редица инфраструктурни проекти, които са от интерес за Република България.
Искам само да ви припомня и мисля, че никой в тази зала не би се противопоставил срещу тезата, че България трябва да се стреми да оползотвори своето географско положение и да се превърне в регионален център за транзит и разпределение на ресурси, които идват от различни източници и са насочени към страните от Европейския съюз. За съжаление, в продължение на 17 18 години повечето от различните проекти, за които много се е говорило и в българското общество, и в медиите, оставаха пожелание. Те бяха по-скоро на хартия, линии, които се чертаеха по картите без реален напредък за реализацията на тези проекти. И всички добре отчитаме, че преминаването на транзити и трасета, било то за нефт, за газ през територията на Република България, засилва нашия суверенитет, засилва нашата национална сигурност. Защото и страните – производители на съответната суровина, и страните потребители са стратегически заинтересовани на територията на тази държава, през която минават такива стратегически инфраструктурни обекти, да има стабилност и успешно развитие. Защото това засяга техния интерес. И фалшива е тезата, че когато през България се прокарват едни или други тръбопроводи, било то “Набуко”, “Южен поток” или нещо друго, България остава по-зависима. Напротив, ние се превръщаме в реален фактор на европейската енергийна карта.
Искам да ви припомня, че проектът “Южен поток”, който беше един от основните моменти в разговорите преди посещението на президента Путин, беше обявен като инициатива през пролетта на миналата година. Първата важна стъпка – инициаторите на този проект са Русия и Италия. Неслучайно през м. юни 2007 г. е подписан проект за споразумение между италианския министър Берсани и руския министър на индустрията и енергетиката господин Христенко. Този проект за допълнителен транзит на газ от Русия за страните от Европейския съюз е в интерес на Европейския съюз и, разбира се, са разглеждани различни алтернативни маршрути на проекта, в това число през територията на Република Турция, в това число и през територията на Република Румъния. Тоест гарантирането, че евентуално този проект ще мине през територията на нашата страна, не съществуваше, няма такива гаранции. В крайна сметка решението газопроводът да мине през България се дължи на сериозни разговори и на много усилия от наша страна и от страна на другите страни, които участват в този стратегически за Европейския съюз проект, който впрочем се ползва от подкрепата и на Европейския съюз, както беше заявено от Европейската комисия.
Искам да подчертая, че преговорите по реализацията и по споразумението между Република България и Руската федерация започнаха след 8 ноември 2007 г., когато имаше двустранна среща между министъра на икономиката и енергетиката на България господин Петър Димитров и господин Христенко. Разбира се, посещението на руския президент ускори воденето на тези преговори. В края на декември водихме разговор с президента на Руската федерация, който прояви заинтересоваността на Русия това споразумение да бъде постигнато.
През следващите седмици от края на декември до посещението на руския президент правителството три пъти обсъждаше хода на преговорите, формира преговорна позиция, червени линии, основни въпроси, по които България трябва да отстоява своята позиция, защото нееднократно беше ясно заявено, в това число буквално ден и половина преди посещението на руския президент и от моя страна, че България е заинтересована от реализацията на този газопровод, на този голям стратегически проект, но не на всяка цена. Българските интереси трябва да бъдат отстояни, за да се гарантира равноправното участие на България в реализацията на проекта.
По същество основните резултати по спорните въпроси, които се запазваха в продължение на седмици, бяха постигнати в последната седмица преди посещението на руския президент. Руският преговарящ екип беше стимулиран и от политическото желание на президента на Руската федерация да има този проект. Смятам, че моментът за постигане на максимално добри условия за България беше подходящ именно в този момент – преди посещението на президента на Руската федерация.
За нас бяха важни ключовите резултати, които се постигнаха в резултат на преговорите и в споразумението, което беше подписано. България настояваше и отстоя паритетно участие в изграждането на газопровода на територията на Република България. Съотношението е 50 на 50. Всеки здравомислещ човек, още повече разбиращ от икономика, знае каква е разликата между 51% (реплика от народния представител Иван Иванов), на което настояваше “Газпром”, и 50% паритетно участие. (Реплики от КБ.) Това означава, че нито едно стратегическо решение за реализацията на проекта, за управлението на компанията, която ще го оперира, не може да бъде взето без съгласието на българската страна. Това означава много по-висока капитализация за българската Държавна компания “Булгаргаз”. Впрочем възникнаха дори съмнения кой ще участва от българска страна, защото какво ли не се изписа в тези дни. Всеки се обяви за експерт и се лансират най-различни слухове и версии.
България участва с българската Държавна компания “Булгаргаз”, която е в забранителния списък за приватизация. В този смисъл участието на българската държава е паритетно. Българското правителство отстояваше необходимостта от възможност за многостранно споразумение по цялото трасе на газопровода, който стартира от територията на Руската федерация, минава през България, Сърбия, Унгария, Австрия, насочва се към Италия и други страни от Централна и Западна Европа. Смятам, че успяхме да отстоим това, което не беше никак гарантирано – компанията да бъде регистрирана в България и съответно да оперира съобразно българското законодателство.
Предстоят следващите стъпки – проучване на самото трасе, неговата реализация, което ще отнеме около 18 месеца, и изграждането на газопровода, което се предвижда да бъде извършено в рамките на две години. Очаква се инвестиция на територията на Република България от 1 млрд. 400 млн. евро. По време на реализирането на самата инвестиция само от ДДС в българския бюджет ще постъпят 220 млн. евро. Това е пряка непосредствена печалба, освен реализацията на такъв проект, освен създаването на работни места, освен другите стратегически ползи за нашата страна.
Тъй като имаше най-различни коментари, че едва ли не България забива нож в гърба на Европейския съюз, прокарва руски интереси, искам да обърна внимание, че в същия ден беше обявено споразумението между “Газпром” и Националната газова компания на Италия “Ени” за изграждане на тръбопровода в подводния му участък. (Реплика от народния представител Иван Иванов, шум и реплики от опозицията.)
Искам ясно да опровергая и други тези, които звучаха от десницата в последните дни. Твърди се, че този проект, по който ние се споразумяхме и съм убеден – отстояхме българските национални интереси, а не нечии други, е алтернатива на “Набуко”. Това са пълни измислици. България е силно заинтересована от реализацията на проекта “Набуко”, както и “Южен поток”, защото това е част от диверсификацията на енергоснабдяването на Европейския съюз. България е заинтересована от реализацията на този проект, за да имаме алтернативни източници и доставки на газ и за да мине още един стратегически проект през територията на нашата страна.
Да ви припомня, уважаеми дами и господа, че няма как България да е против “Набуко”. Ние сме сред съучредителите на компанията чрез българската Държавна газова компания “Булгаргаз”, която държи 20% от международната компания “Набуко”.
Необходими са допълнителни количества газ на целия Европейски съюз. В този смисъл двата проекта – “Южен поток” и “Набуко”, са взаимно допълващи се. За ваше сведение, по данни на Европейската комисия през 2005 г. потреблението на газ в Европейския съюз е около 360 млрд. куб. метра. Към 2015 г. се очаква то да нарасне на 450 милиарда. Ако се включат и европейските страни извън Европейския съюз – до 600 млрд. куб. м през 2015 г. Затова двата газопровода, и двата с капацитет около 30 млрд. куб. м, са необходими на Европейския съюз.
Добре знаете, че за реализацията на един газопровод са необходими две условия – производител на достатъчни количества газ и потребители на съответното количество. Такива са налице и по отношение на двата проекта. България е заинтересована през територията на нашата страна да мине и газопроводът “Набуко”.
Искам отново да ви припомня, че ние сме сред инициаторите, които настояха Европейската комисия да определи общ европейски координатор за реализацията на проекта. Това е бившият холандски външен министър. Имало е среща на министъра на икономиката и енергетиката с него по въпросите за реализацията на „Набуко”.
Естествено един от другите важни резултати от посещението е договорът за учредяване на Международна проектна компания по проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис. Впрочем, отново ми се налага да влизам в историята. Това не е проект, който е измислен от сегашното правителство. За него се говори от 1993 г. и трябва да отдам дължимото – първата важна стъпка, която е одобряването на меморандум между България, Руската федерация и Република Гърция, е взетото решение от Министерския съвет, воден от господин Иван Костов, на 11 ноември 1997 г. (Ръкопляскания от КБ.)
И няма нищо лошо в това, защото България се нуждае от тези транспортни коридори през нашата територия, но лицемерно е, след като сте подкрепяли реализацията на този проект, днес да се обявявате срещу него, заради „екологични” съображения, защото сте знаели условията за реализацията на такъв проект принципно още тогава.
Разбираемо е безпокойството на обществеността в района на Бургас да не би да се случи проблем с екологията. Това е разбираемо. И в целия процес на разговори с руската страна, и при подписването на споразумението миналата година в Атина, този въпрос е поставян най-остро от страна на българското правителство. Подчертаваме, че ние настояваме за най-високи международни стандарти. Този процес ще бъде наблюдаван. От компанията е предвидено първо транспортът да се осъществява с нови танкери с двойно дъно, което много повече гарантира сигурността на доставките и предпазването от екологична катастрофа.
Искам да ви припомня, че и днес в Бургаския залив годишно се разтоварват около 6,5 млн. тона нефт за нуждите на българския нефтохимичен комбинат – рафинерия. Вие предлагате какво – да закрием и „Нефтохим” ли? Да останем в Средновековието ли? Разбира се, важни са и икономическите параметри на този проект. И тук се изговориха много неща, неверни и неточни, а понякога много злонамерени.
Първо, ползите за България са от инвестицията на наша територия. Очаква се инвестицията само на територията на Република България да бъде около 900 млн. евро. Капацитетът на нефтопровода е планиран за 35 млн. тона годишно.
Говореше се за това, че, видите ли, българската страна не е отстояла своите интереси от гледна точка на участието. Ами, нека да ви дам един пример – познат ви е, предполагам, нефтопроводът Баку – Джейхан. Той свързва Каспийско море със Средиземно море през територията на Азербайджан, Грузия и Турция. През територията на Турция той има продължителност над 1000 км, за разлика от 160-те километра през територията на България. Знаете ли какво е дяловото участие на Турция в този нефтопровод? То е 6,5%. България има в нефтопровода Бургас – Александруполис дялово участие 24,5%.
И в учредяването на Международната проектна компания са защитени правата на миноритарните собственици. По отношение на вземането на ключовите решения за собствеността, за основните политики на компанията, решенията се вземат с гласовете на 12 от 13-те члена на Управителния съвет. Мисля, че това е красноречиво.
Твърди се, че България няма да получава достатъчни икономически ползи. Отново нека се сравним с другите – през територията на Република Турция нефтопроводът Баку – Джейхан, както вече казах, има продължителност над 1000 км. Колко получава Турция като транзитна такса? Взема 200 млн. долара за над 1000 км. България ще получава средно около 35 млн. долара за минаване през територията на нашата страна.
Впрочем, да се върна към екологичните аспекти, тъй като те са във фокуса и на обсъжданията в регион Бургас. Те бяха поставени и по време на разговорите с руската страна на най-официално ниво. Министърът на икономиката и индустрията на Руската федерация подчерта тяхната готовност да организират посещение на български медии, на български представители на обществеността в едно от пристанищата на Балтийско море, където е изграден аналогичен най-модерен терминал, за да се запознаят гражданите на Бургаска област и региона как функционират и какви са екологичните стандарти. Това трябва и ще бъде направено.
Третият важен проект, който беше одобрен по време на посещението на руския президент, е основният договор за проектиране, доставка и изграждане на атомната електроцентрала „Белене” между НЕК и „Атомстройекспорт”. И тук се чуха какви ли не гласове.
Първо искам да подчертая – тези, които навремето приеха ангажимента Република България да закрие своите блокове на атомната електроцентрала, би трябвало много по-рано да стартират процедурите за изграждане на нова ядрена мощност на територията на Република България. Защо? Защото атомната електроцентрала гарантира ток, който е достатъчно евтин в сравнение с много други източници на енергия, да не говорим за нефт и газ, където цените постоянно нарастват през последните години и дава по-голяма вътрешна енергийна независимост от много други източници.
Ние сме изправени и пред острите екологични стандарти по отношение на експлоатацията на ТЕЦ-овете, които работят на въглища. Знаете много добре каква е политиката на Европейския съюз в това отношение. И ако решенията за закриването на ІІІ и ІV блок, които бяха взети не от това правителство, бяха съпътствани със стартирането на процедурите и действията по изграждане на новата ядрена мощност, нямаше днес България да се изправи пред такова ограничаване на своя износ на електроенергия, нямаше да се създава енергийна криза в региона. Мисля, че това са неща, които са видими за всички – какви са интересите на нашата страна.
Искам да ви цитирам и мнението, становището на Европейската комисия, която е одобрила проекта и договора за изграждането на АЕЦ „Белене”, който ще се изпълнява от „Атомстройекспорт” и консорциум от френската фирма „Арева”, която е лидер в атомната енергетика, и германската „Сименс”. Европейската комисия казва: Комисията признава инициативата като принос за дългосрочната сигурност на доставянето на електроенергия, произведена при ниски емисии на парникови газове за Европейския съюз. Признава също така, че моделът реактори отговаря на европейските стандарти за сигурност, а това е важно за българската страна, тъй като се напарихме много, за съжаление, през последните години по отношение на стандартите за сигурността.
България ще спечели от това, че самата инвестиция е от порядъка на 3 млрд. 997 млн. евро за изграждане на атомната електроцентрала – два блока от по хиляда мегавата. Това ще гарантира сигурност на нарастващото потребление за българската икономика и българските домакинства и възможности за износ от територията на България към Западните Балкани.
По време на самата инвестиция ще се създадат огромен брой работни места и бъдеще за български предприятия, които ще са свързани с изграждането на такъв гигантски проект на територията на нашата страна. Планирано е цената да бъде около 3,6–3,7 евроцента на квтч. Това, предвид нарастващото потребление и нарастващите цени на електроенергия не само в България, а навсякъде в региона, прави проекта икономически целесъобразен.
Искам да подчертая – по време на това посещение са обсъждани не само енергийни проекти. В центъра на всички разговори са стояли българските национални интереси. Беше подписана спогодба между Министерството на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Руската федерация за организация на пряка международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна и Кавказ. Това е много важна стъпка именно от гледна точка на балансирането на търговията. Българската търговия, най-вече българският износ, ще минава по тази фериботна линия. Руският внос е основно от енергийни източници, които имат други канали на транспорт. Всяка българска фирма, която изнася за Руската федерация, винаги се е оплаквала от многото проблеми, от оскъпяване на транспорта, поради минаването през няколко граници, през няколко държави – Румъния, Молдова, Украйна. Това забавя и оскъпява българските стоки и ограничава нашето присъствие на руския пазар.
Очаква се в резултат на действието на тази фериботна линия себестойността на транспорта между двете страни да намалее с 25%. Това пряко се отразява върху цените и конкурентоспособността на българските стоки. И това е според мен първа стъпка, защото Руската федерация работи много усилено по създаването на транспортен коридор между Средна Азия и Каспийско море чрез канала Волга–Дон–Азовско море–Черно море и р. Дунав към Централна Европа. Това е огромна перспектива за България - да се включи в такъв коридор, който има трансевропейско значение.
Беше подписана и Спогодба между правителствата на двете страни за сътрудничеството по внос в Руската федерация на отработено ядрено гориво от изследователския реактор на Българската академия на науките. Подписана бе и Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за периода 2008-2011 г. Тъй като ние сме убедени, че сътрудничеството с Русия трябва да има много измерения - освен икономическото, духовните контакти, развитието на културните връзки са от голямо значение. Убеден съм, че за това ще допринесе и провеждането на „Годината на Русия” в Република България, което е свързано и със 130-ата годишнина от Освободителната война, и през следващата година – “Годината на България” в Руската федерация, което ще даде достъп на много български творци до една огромна аудитория, която ще се запознае с тяхното творчество. И, разбира се, ще се засилят и връзките между регионите и бизнес форумите и много други неща, които са все в интерес на българската страна, в това съм убеден.
Подписан бе и План за съвместни действия за периода 2008-2009 г. по изпълнение на Споразумението за сътрудничество в областта на туризма, което беше подписано по време на моето посещение в Руската федерация през миналата година. Смятам, че всеки един от вас разбира значението на туристическия обмен с Руската федерация. Към края на миналата година броят на руските туристи нарасна с 15% в сравнение с 2006 г. и достигна 240 хиляди души. Да ви припомням ли колко са били туристите от Русия в края на 90-те години или в началото на този век и колко потенциални пари е загубила България и българският туристически бранш от ограничаването на нашето присъствие на този пазар и липсата на руски туристи, които са добре познати на всички български туроператори и собственици на хотели като платежоспособни и желаещи да почиват на територията на Република България?
Беше разменен и План за консултации между Министерството на външните работи на България и на Руската федерация за 2008 г.
Искам да подчертая, също по повод многото обвинения, че всички споразумения, които сме подписали, са съобразени и с европейските приоритети и законодателство. Това е изписано например и в Споразумението за газопровода “Южен поток”, където е запазена възможността и необходимостта при промени в европейските норми по отношение на енергетиката те да бъдат отразени в споразумението. Така например не можехме да подпишем протокол, свързан с доставките на ядрено гориво, тъй като руската страна не се съгласи с един текст, който България отстояваше и отстоява заради съобразяване с ангажиментите към Европейския съюз и европейските правила. И такава ще бъде нашата политика и за в бъдеще.
Много се изговори преди посещението и за темата “Българските архиви в Русия”. Този въпрос беше поставен и от президента на България, и от мен по време на разговорите с президента на Руската федерация. Беше постигната договореност за създаване на експертна група, която да уточни списъка с тези архиви, достъпа до тях и възможностите за завръщане на архивите в България. Това е ясен знак на политическа воля от руската страна.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Кои архиви?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Архивите от 40-те години, които са иззети от съюзническата комисия. (Шум и реплики в опозицията.)
Придвижи се сериозно разговорът и по регистрацията на дипломатическите имоти на България в Руската федерация, за което бяха поети конкретни ангажименти. (Реплика на народния представител Иван Сотиров.)
Знаете също така, че от наша страна въпросът за дълга беше поставен. Той виси от 1995 г., когато е имало споразумение, и от страна на президента на Руската федерация беше поет ангажиментът за неговото бързо уреждане. Става дума за около 38 млн. долара, за което в края на м. декември българската страна изпрати официално предложение до руския министър на финансите за начина на разплащане, и беше поет ангажиментът този въпрос да бъде придвижен достатъчно бързо, въпреки че досега залежава вече 12 години.
Освен това, беше предложено на нашата страна български фирми да участват в строителството за Олимпийските игри в Сочи. Вие знаете, че те предстоят през 2014 г. и там се извършва огромен обем строителни работи. По покана на руския президент още в началото на февруари делегация от български фирми, с участието и на министър Асен Гагаузов, ще посети Сочи, където ще се провежда съвещание, водено от руския президент, за разговори относно тези възможности. Така че по всички тези въпроси правим всичко възможно и необходимо, което е в икономически и политически интерес на Република България.
Тъй като от страна на опозицията бяха отправени обвинения, че всичко се прави на тъмно, затова правителството пое инициативата максимално широко и прозрачно да информира Народното събрание и българското общество, защото няма от какво да се притесняваме от свършеното и постигнато по време на посещението на президента на Руската федерация. Мисля, че е крайно време да сложим малко повече ред в отношенията си с Руската федерация, да престанем да идеологизираме тези отношения, да се делим на русофили и русофоби. Ние трябва да бъдем българофили – всички, да отстояваме нашите интереси пред всички наши партньори, да се освободим от комплекса за малоценност, че от България нищо не зависи.
Да, ние сме малка страна, с неголямо население, но ние сме страна – член на Европейския съюз, на НАТО, страна, която има свои ясни външнополитически приоритети, която играе важна роля на стабилизиращ фактор на Балканите, но това по никакъв начин не означава според мен, че трябва просто нищо да не правим и да не развиваме отношения с други партньори като Русия, Индия, Китай. Светът е глобален, уважаеми дами и господа, и една страна, която се затвори в себе си, е обречена на изолация. Ние трябва да търсим нашите интереси – политически, икономически и културни, по всички направления и смятам, че постигнатите резултати и споразумения по време на посещението на делегацията на Руската федерация отговарят на интересите на Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин министър-председател, аз бих искал да изразя мнението, че изложението, което Вие направихте пред Народното събрание, даде нужната и очаквана от парламента и от обществото информация по въпроси, които бяха в центъра на вниманието на нашата общественост. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Това е лично мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за това изложение.
Сега разбирам, че има готовност и от членове на кабинета да вземат думата. Има такава заявка господин министърът на икономиката и енергетиката. Давам му думата. Разбирам, че има желание и от представители на парламентарни групи да вземат отношение – ще имат тази възможност. Знаете, че съгласно нашия правилник, министрите се изслушват с предимство.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз искам да започна с това, че преговорният процес по споразумението за „Южен поток” не е завършил. Споразумението подлежи на ратификация, така че този процес ще бъде завършен тогава, когато българският парламент ратифицира това споразумение.
Тъй като премиерът отрази основните неща, аз ще бъда по-технологичен. Целта ми е да ви дам цялата информация, която е необходима за тези проекти, така че решението на парламента да се опира върху информираност, а не върху политическо говорене, което се основава върху информация от кулоарите, а не от реалните споразумения, които са подписани.
На 18 януари 2008 г. между НЕК и “Атомстройекспорт” бе подписан Договор за инженеринг, доставка, строителство и пускане в експлоатация на АЕЦ “Белене”, състоящ се от два блока, всеки от по 1000 мегавата. Типът на реактора е ВВР 1000, Проект А 92. Изпълнителят на проекта бе избран в края на 2006 г. след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Договорът бе подписан след получаване на необходимите положителни становища и уведомления от Европейската комисия във връзка с изпълнение на разпоредбите на чл. 43 и чл. 105 от Договора с “Евроатом”. Договорът съдържа общи и специални условия на договора, всички приложения към него и споразумения между страните от 29 ноември 2006 г., като е базиран на условията на ФИДИК.
В съответствие с договора “Атомстройекспорт” се задължава да изгради и пусне в експлоатация два блока на АЕЦ “Белене” в следните срокове: първият поред блок със срок шест и половина години за влизане в паралел с електроенергийната система на България, съответно седем години за предварително приемане на блока; вторият поред блок в срок от седем и половина години за влизане в паралел с електроенергийната система на България, съответно осем години за предварително приемане на блока. Сроковете за проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на двата блока започнаха да текат от 2 януари 2007 г., както бе договорено между страните в Споразумението от 29 ноември 2006 г. и потвърдено в настоящия договор.
Най-общо параметрите:
Процесът на вземане на решение по изграждането на АЕЦ “Белене” върви от 2002 г. и завършва с подписването на Договора за проектиране, доставка и изграждане на 18 януари 2008 г. Най-важни са общите данни за обекта. Доставчик е “Атомстройекспорт”, френската фирма “Арева” и като подизпълнител – немската фирма “Сименс”. Топлинната мощност е 3012 мегавата, електрическата мощност е 1060 мегавата, коефициентът на полезно действие... (да не ги изброявам всичките.)
Най-важните параметри в този слайд са: цена на договора – 3 997 млн. евро, което на битов език означава 3 млрд. 997 млн. евро. Много важен параметър е гаранцията за график и качество. Тоест, ако фирмата-изпълнител не спази сроковете за строителство, 20% от тези 4 млрд. евро няма да й бъдат изплатени. Повтарям – има гаранция за график и качество.
Гарантираното българско участие в изпълнението на тази част от проекта (тези 4 млрд. евро) е 30%, като срокът на изграждане общо е 59 месеца.
Един изключително обсъждан параметър е себестойността на електрическата енергия. Съгласно ангажиментите, с които е спечелен контрактът, себестойността на електрическата енергия трябва да бъде между 3,6 и 3,7 цента за 1 мегаватчас.
Собственост на атомната електростанция: 51% на България и 49% на европейски стратегически инвеститор.
Най-важните аргументи за вземане на решение са показани на този слайд. (Обръща се и показва прожектирания слайд.) Първата група, доминиращите, са свързани с околната среда, тъй като АЕЦ не генерира въглеродни двуокиси, не генерира серни и азотни окиси, не предизвиква киселинни дъждове. Изключително ограничението е за въздействието върху околната среда, ако изобщо го има. Атомната електростанция работи със символично количество гориво.
От икономическите аспекти на първо място е ниската цена на електрическата енергия. Това е най-евтиният вид електрическа енергия. Има малък дял на горивната компонента, политически стабилни и сигурни източници на гориво, тъй като само високоразвити държави произвеждат гориво, сигурност на енергийните доставки и осигуряване на висококвалифицирани работни места за България.
От техническите аспекти безопасността е като най-висш приоритет, има надежден източник на базов товар, ядреното гориво се съхранява и транспортира лесно ... (да не ги изброявам всички).
На следващия слайд са показани целите, които се преследват с изграждането на атомната електростанция. Много важни са основните предимства на проекта, който се реализира. Знаете, че имаше двама кандидати – „Алианц Шкода” и „Атомстройекспорт”. Там се поставя въпросът дали проектът е изгоден. Тук виждате параметрите на двата проекта. Проектът, който е приет, произвежда с 20% повече електроенергия, отколкото другият, предложен от конкурентите. Разходът на гориво е с 24,5% по-малък. Генерацията на отработеното ядрено гориво е с 50% по-малка, господин Иванов. (Реплика от Иван Николаев Иванов.) Средната цена на електроенергията е с 11% по-малка. Виждате лицензионния статус на проекта. Предпроектната фаза е завършила 2002-2003 г. Фазата за избор на площадката е завършила до 2006 г. Фазата на проектиране все още продължава, тъй като проектирането ще върви паралелно със строителството. Особено важно е, че проектът получи сертификат през април 2007 г. от Асоциацията на европейските експлоатиращи организации.
По структуриране на финансирането – банките са подали документи за структуриране на финансирането. Финансовото приключване трябва да приключи през юли 2008 г. Стратегическият инвеститор трябва да бъде избран до юли т.г. Такива инвеститори са “ЕОН”, “ЧЕЗ”, “ЕРВЕ”, “Електрабел” и “Анел” – всички са европейски големи енергийни компании.
Завършвам изложението по този проект. Проектът е нотифициран от Европейската комисия по Договора за “Евратон”. Ще ви прочета две от най-важните заключения на тази нотификация:
“Проектът е считан за най-добър от гледна точка на безопасността”.
Втората класификация по становището на комисията е: “Проектът е принос на дългосрочната сигурност на доставянето на електроенергия, произведена при ниски емисии на парникови газове за Европейския съюз”. Чета ги, за да няма спекулации.
Минаваме на другия важен проект – “Южен поток”. Проектът е за природен газ от Русия до Италия и Австрия през територията на България по дъното на Черно море. Това е преди всичко руско-италианска инициатива за изграждане на газопровод за пренос на природен газ. През юни 2007 г. е подписан Меморандумът за строителството между “Газпром” и “ЕНИ”. Ето трасето на проекта (показва слайда). Трасето на “Южен поток” започва от Черноморското крайбрежие на Русия. Виждате, че северната му част върви през България, Сърбия и отива до Австрия. Там се свързва с газопреносните системи на Централна и Западна Европа. Южното трасе минава през България, Гърция, по дъното на морето и отива в Италия. Дължината на черноморската част на проекта е 900 км. Диаметърът е 56 инча. В България (ако премине през Южна България) се очаква трасето към Гърция да бъде дълго около 450 км, а трасето към Сърбия – около 710 км. Ако мине през Северна България, очаква се трасето към Сърбия да бъде около 570 км, а към Гърция – около 730 км. Капацитетът на газопровода е 31 млрд. куб. м газ. Максималната дълбочина в морската част се предвижда да бъде 2000 м. Инвестицията на българска територия се оценява на около 1 млрд. 400 млн. евро. Срокът за пускане в експлоатация е 2013 г.
Основните акценти на споразумението са: договорени са равни дялове между българската и руската страна като учредители на компанията – 50:50. Няма друг договор на “Газпром”, сключен след промените, който да е при такова съотношение. Няма такъв договор! Това е най-изгодното съотношение, достигано в преговорите от някоя от държавите участнички в този газопровод.
Мястото на регистрация на компанията ще бъде Република България, тоест всички данъчни постъпления ще постъпват в бюджета на Република България.
Договорена е възможност за осигуряване на допълнителни количества газ в зависимост от нуждите на страната. Имаше готовност на доставчика да поеме дори ангажимента изцяло да осигури допълнителните потребности от газ. България настояваше да няма такава клауза, тъй като разчитаме и на алтернативни източници, какъвто е “Набуко”.
Гарантирани са, казах вече, необходимите допълнителни количества. Инвестицията на “Булгаргаз” – тъй като и тук вървят спекулации – се оценява на около 200 млн. евро, но тя ще получи капитализация до 700 млн. евро. Тоест с участието си в този проект “Булгаргаз”, образно казано, ще повиши цената си със 700 млн. евро.
Транзитната тарифа ще се определя на равна нога между “Газпром” и “Булгаргаз”.
Има гаранции за запълняемост на газопровода. Това беше изключително важно и ние го отстоявахме. Руската страна пое тези гаранции на основата на принципа “Транспортирай или плащай”, тоест ако газопроводът не бъде пълен, руската страна ще плаща на България независимо от това че не доставя пълните количества газ.
Много важна възможност – възможност за достъп на газопровода до трети страни. Това е европейската политика, това беше отстоявано в споразумението. Има гаранции, че съществуващата газопреносна мрежа ще продължи да действа и договореностите, които съществуват, също ще продължат да действат, така че няма вариант сегашната мрежа да се погълне от новата мрежа.
Най-важните предимства: България се превръща в разпределителен газов център, повишава се националната сигурност. Разбирате какво значи през една територия да преминава стратегически газопровод за Централна и Западна Европа. България придобива стратегическо значение. Ако сте забелязали, руската делегация начело с президента на Русия беше в София, в малка България, както обичат някои да твърдят. В момента знаете, че нашият съсед в пълен пакет е в Москва за подписване на договор.
И понеже господин Костов също има някои претенции към морската част, възможност за България да участва в морската част на газопровода, господин Костов, ние трябва да решим дали ни е изгодно да инвестираме, тъй като там е най-скъпата част от газопровода. Ние трябва да решим дали това е вариантът, който е изгоден за България, но такава възможност в договора е предвидена.
Двустранното споразумение гарантира сключване на многостранно споразумение с всички страни, през които преминава газопроводът. Тук продължават положителните страни, няма да изброявам всички, но важното е, че в България ще има над 400 нови работни места, гарантирани приходи за държавата - само постъпленията от ДДС в българския бюджет се оценяват на около 223 млн. евро.
И тъй като отново вървят спекулациите как това е антиевропейски проект, как Европейската комисия е против, чета ви няколко мнения.
Говорителят на европейския комисар по енергетиката Феран Тараделас: “Европейската комисия няма никакви възражения срещу участието на България в проекта за газопровода “Южен поток”. Той ще прекарва повече газ от традиционния доставчик Русия, така че ще се допълва с “Набуко”.”
Министърът на икономическото развитие на Италия Пиер Луиджи Берсани: “Споразумението между България и Русия е положителна стъпка в правилна посока. “Южен поток” е стратегически значим за енергийната сигурност на Италия и Европа.”
Австрийският министър на икономиката Мартин Бартенщайн: “Не виждам нищо обезпокоително в “Южен поток”. Двата проекта не си противоречат, тъй като в 2020 г. се предполага, че потребностите на Европа от енергийни ресурси ще се увеличат на 300 млрд. кубически метра газ. Важно е в бъдеще Съюзът да има възможност за достъп до колкото се може повече подобни проекти.”
И завършвам с директора на консорциума “Набуко” Райнхард Мичек, който заявява: “Проектът “Южен поток” не е заплаха за “Набуко”.”
Това не са мои думи, господин Иванов.
Непрекъснато се правят внушения, че тези проекти, реализирайки се, са антибългарски и са антиевропейски и се правят антируски демонстрации. Искам категорично да заявя: това не са антируски демонстрации, това са антибългарски демонстрации, това са антиевропейски демонстрации. (Ръкопляскания в КБ.)
Искам поне по този въпрос да се почувстваме българи и да заявим заедно - президент, правителство, Народно събрание, да кажем: Скъпи сънародници, осигурихме енергия, най-евтина електрическа енергия на България най-малко за 60 години с проекта “Белене”. Да кажем: Скъпи сънародници, с проекта “Южен поток” осигуряваме газ на българите за най-малко 30-40 години. Осигуряваме развитие на България.
Тези проекти няма да се ползват от това правителство, ще се ползват от България. И много се надявам действително да постигнем консенсус. С тези проекти България става по-голяма, България става по-силна, България става по-богата, България става по-влиятелна.
Искам на прощаване да кажа все пак две думи на вдовиците на властта, които размахват ръце в момента: вие днес много интензивно ще плачете по тези проекти. И имате основания, най-искрено се плаче на собствен гроб. Но няма основание България да плаче с вас! Така че ще бъдете самотни в тези сълзи, господа от опозицията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министър Димитров за изчерпателната информация.
Има ли други желаещи от министрите да вземат думата? Не виждам.
За процедура – заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, моето желание беше да поставя една процедура пред Вас, защото сме в хипотезата на чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно изслушване. За голямо съжаление министър-председателят – не го виждам в залата – след като направи един исторически обзор на това какво са подписали, защото конкретика аз почти не чух, съвсем нормално е да минем към процедурата след изслушването всяка една парламентарна група да има възможност да изрази своето мнение и становище по подписаните споразумения и да си зададе допълнителните въпроси, които на нас специално не ни станаха ясни, защото не бяха и споменати. Това беше моето процедурно предложение, което, за голямо съжаление, вие не ми дадохте възможност да предложа преди министър Петър Димитров. Така че го предлагам сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, и за Ваша информация, и за информация на колегите ние сме в хипотезата на чл. 83, ал. 1 от Конституцията, който гласи: “Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство”.
Този режим се развива по-нататък в нашия правилник в чл. 52, а именно: “Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги когато я поискат. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите да говорят по определен въпрос”.
Думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, аз изразявам отношение от името на Демократи за силна България. Взимам думата и имам право. Според правилника не се намирам в друга процедура. Извън дневният ред съм на това, което вие организирате или по-точно се опитахте да организирате в днешния ден …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за изявление от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ: … с намерението да се приеме обща декларация от Народното събрание, което не успя да бъде направено от страна на мнозинството.
Искам да взема думата от името на Демократи за силна България само по отношение на информацията, която ни е известна за споразумението, постигнато за “Южен поток”, за което сме благодарни на наши политически партньори, тъй като българското правителство задържа и до момента държи в неизвестност българската общественост за съдържанието на този договор.
Това, с което ще започна, са пет аргумента против това споразумение.
Първо, политически най-изгодно за България, при наличие на договор за гарантирано транспортиране на природен газ с доставчици, е газопроводът да бъде инвестиран и построен от нашата страна и да бъде изцяло българска собственост. Договорът отнема на моята Родина тази политическа полза. Така е със съществуващата транзитна система, по която се пренася руски природен газ. Така го е направил Тодор Живков навремето. (Шум и реплики от КБ.) Запазил е интересите на Република България. Може да е направил много други бели, но не е направил белята, която вие правите в момента.
Договорът отнема на моята Родина тази политическа полза. Такава, казвам, е съществуващата сега система за транзит на газ у нас, която руснаците винаги са искали да притежават. Това не само гарантира българския суверенитет, но и конкурентния достъп до газопровода на всяка, транспортираща газ, фирма. Защото там, където транспортира “Газпром”, не може да транспортира никой друг. Това ви е известно. Това е европейският и пазарен подход към доставките на газ.
Второ, икономически е недопустимо България, през чиято територия ще се транспортират, според думите на премиера и неговия министър на икономиката, 31 млрд. куб. м газ, на близо 500 км, а всъщност се оказва, че са повече от 500 км от това, което чухме, да се съгласява със срок на откупуване на проекта от 15 години. Защото приходите от такси ще бъдат между 250 млн. долара годишно, ако таксата е както сега договорената и плащаната, или 403 млн. долара годишно, ако е както средноевропейската такса.
Руските медии съобщиха за 300 млн. долара годишна такса. При това положение, при такава такса срокът на откупуване на инвестицията на територията на страната, ако България я прави, е само 7 години. Само 7 години!
Трето, социално неприемливо е бедната на суровини България да поделя с богатата Русия ефектите на своето географско местоположение, защото така пряко се ощетяват българските граждани. На практика с този договор се подарява на руската страна най-малко половината, а всъщност дори много по-голяма част, предвид очаквания срок на откупуване от 15 години и предвид обстоятелството, че до плажната ивица на България газопроводът се нарича “Морски участък” и няма да бъде изграждан и българската страна няма да има никакво отношение към него. Тост става въпрос за продажба и подаряване на териториалните води на Република България, така че не е 50 на 50. Това местоположение е геополитическо и стратегическо преимущество на България. То не е нито на господина Първанов, нито на Станишев, нито на Доган, нито на Сакскобургготски. То е на българския народ. Затова, ако някой иска да го подарява или дели с Русия, първо трябва да пита българските избиратели с референдум, както предложиха от Асоциацията за външна политика.
Четвърто, този договор е категорично вреден за околната среда на Варна с изключително силно развития туризъм и високи цени на недвижима собственост. Както стана известно, тръбите ще излизат на нейните плажове и ще поставят пред опасност и проспериращи частни бизнеси и имущества.
Очевидно се стремите да балансирате негативните ефекти между Бургас и Варна – едните, дарявайки ги с нефтопровода “Бургас-Александруполис”, а други, изкарвайки газопровода на варненските плажове.
Пето, антиконституционно и безочливо национално предателство е да се позволява в един договор на чужда страна да изгражда тъй наречения морски участък на “Южен поток” в български териториални води. Това е отказ от суверенитет в полза на друга страна, за което престъпление няма други думи в българския език освен национално предателство.
Демократи за силна България предлагат Народното събрание да защити българските интереси като направи следното:
Първо, да не ратифицира в настоящия му вид договора за “Южен поток”.
Второ, да даде мандат на правителството да предоговори “Южен поток” при следните изходни условия:
1. Сто процента българска собственост на тръбопровода на българската територия и българския континентален шелф и нашата изключителна икономическа зона съгласно чл. 18, ал. 2 от българската Конституция. Стопроцентова българска собственост. Откупува се за 7 години, както ви беше обяснено.
2. Възвращаемостта на инвестицията да се промени от 15 на 7 години, която е реализируема, ако се използва целият капацитет на тръбата от 31 млрд. куб. м природен газ годишно, което трябва да се потвърди с договори за транспортиране на газ. По този начин българската държава ще реализира печалба в продължение на 24 години, а не в продължение само на 15 години и то без да я дели с руската страна. Без да я дели с руската страна!
Призоваваме българското правителство да изиска “Булгаргаз” да свика незабавно спешно заседание на фирмите, участнички в проекта “Набуко”, от Австрия, Унгария, Румъния и Турция и да обсъдят мерки за ускоряване на реализацията на този проект, защото той истински диверсифицира източниците на доставката, която е европейската политика. Защото руски журналист каза, че не може на честен човек да се преобърне езика и да говори за диверсификация в този случай. Руски журналист го написа, не български политик и не български журналист.
Истинската диверсификация и истинската сигурност за доставките ще дойдат тогава, когато има различни източници за България, когато до тръбата имат достъп различни доставчици на газ – не само руски, а и средноазиатски, всякакви фирми, всякакви държави, които разполагат с газ, трябва да могат да транспортират. Тогава таксата ще бъде висока и тогава цената на природния газ няма да се стоварва като камшичен удар върху българските потребители, както направихте след като предоговорихте договора с “Булгаргаз” и отстъпихте всички постигнати преимущества за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група “Българска нова демокрация” има думата госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД):
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация
Само допреди седмица Парламентарната група на Българска нова демокрация поиска изслушване на министър-председателя за мандата на правителството за планираните преговори при посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин. Това искане не беше подкрепено.
Днес господин Сергей Станишев, заедно с министрите от кабинета, участвали в изработването на споразуменията, решиха да обяснят на българските народни представители какво съдържат подписаните договори. Всеки от нас може да направи разлика между двата управленски подхода.
Единият залага на предоставянето на предварителна публична информация и подлагането на обществен дебат на решения, които ще бъдат взети, а другият просто информира постфактум обществеността за параметрите на вече сключени спогодби.
Ние считаме, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, не е нормално обществото да бъде поставено в условия на пълна неяснота относно съдържанието на преговорите и ангажиментите. Като цяло тази неяснота се пренася и по отношение на официалната българска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.
Парадоксално в случая е, че не само гражданите на България бяха поставени в условия на информационно затъмнение, но и българските народни представители не разполагаха с по-детайлни сведения за правителствените намерения. Демонстрацията на добра воля на управляващите да бъде запозната публиката в настоящия момент, след като вече всичко е подписано и приключило, е чисто и просто имитация на прозрачно управление. Това е и пример, който за пореден път потвърждава защо ние, които напуснахме НДСВ, не можехме повече да правим компромиси с позиции, които, убедени сме, нашите избиратели не подкрепят.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ехе-е-е! Смешни сте, смешни сте!
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ние от Българска нова демокрация считаме, че... (Шум и реплики от Парламентарната група “Коалиция за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, колеги!
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ние от Българска нова демокрация считаме, че не може да се даде еднозначна оценка за плюсовете и минусите на всички проекти, които ще бъдат реализирани. Не е напълно ясно каква е ползата за България от тези проекти и с какво допринасят за сигурността на енергийните доставки в региона и в Европа.
След изказването на министър-председателя няколко въпроса останаха без отговор.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Питайте!
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Как е уговорено преминаването на газопровода през териториалните води и континенталния шелф на България? Кое налага специална данъчна преференция за тридесет години напред, запазване на данъчния режим точно за тази компания? Как ще се обясни произтичащата от това държавна помощ?
По отношение на представеното за голям успех 50:50 участие в компанията искам да кажа, че това е най-неизгодния вариант. Защо? Дори, ако газопроводът беше 100% руска собственост, то тогава щяхме да имаме ясен концесионен договор, докато в момента при 50:50 сме в позиция, в която един от акционерите сам със себе си трябва да договаря транспортни и транзитни такси. Можете да си представите какъв ще бъде този договор, когато акционерът сам със себе си трябва да уговаря тези транзитни такси и в какъв размер ще бъдат те, още повече, че по никакъв начин не е договорен размерът на тези такси в споразумението.
По отношение на възвръщаемостта на инвестицията, всички разчети показват, че тя в най-добрия случай ще бъде между 5 и 7%. Аз ако бях финансов експерт, щях да посъветвам Булгаргаз да си сложи парите на депозит в банка и безрисково ще си получи тази възвръщаемост, защото подобни проекти изискват минимум 18 до 20% възвръщаемост, нещо, което въобще не се предвижда за този проект.
Многократно ни бяха превеждани примери, включително за “Северния поток”. Считам, че този пример е интересен за подражание, може би само от гледна точка на кариерно развитие на Шрьодер. (Ръкопляскания от парламентарните групи на ДПС и независими.)
Парадоксът Белене - седемнадесет години изплащахме милиарди дългове. Добрата новина е, че се обзавеждаме с нови 600 милиона държавен дълг с тенденция да нарасне до 5 милиарда. Както се казва: “Честито на печелившите!”.
Ще завърша с коментар по най-спорния от проектите, а именно Бургас – Александруполис. Позволете ми за по-голяма яснота да цитирам: “Българският интерес по отношение на Бургас – Александруполис беше изразен в следните направления:
1. Ние държим изграждането на тръбопровода на българска територия да бъде изцяло от български компании.
2. Ние държим български компании да участват в транспортирането на петрола от руските пристанища до Бургас.
3. Ние държим върху собствеността на така наречения универсален терминал, където им обяснихме, че този терминал ще бъде универсален и не касае само Бургас – Александруполис, той евентуално касае, също така проекта АМБО. Той касае също така желанието на Лукойл да изгради нов терминал с по-големи възможности във връзка с повишаване на капацитета на рафинерията. Всички тези неща трябва да бъдат поместени на едно място.”
България, особено в територията, която е изключително важна за развитие на туристическия бизнес в България, не може да си позволи да прави серия от терминални устройства и то в шелфа на страната с много тежки рискове за замърсяване и на практика за неприятни последици за развитието на туристическата индустрия.
Нито една от тези три претенции на България не беше оспорена от руската страна, като разбира се, ние се съгласихме да се предоставят пълни гаранции за използването на терминала от всички компании за гарантиране на проходимостта на терминала без всякакви политически намеси.
Уверена съм, че тази наша позиция на Българска нова Демокрация не ви изненадва. В случая озадачава, обърнете внимание, изказването на бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров пред парламентарната Комисия по енергетика – датата е 8 февруари 2006 г. Тук е моментът да поставим въпрос: Какво накара българското правителство година по-късно да промени кардинално своята позиция по проект Бургас – Александруполис, дали това не е наложило рокадата в кабинета и дали тази нова позиция защитава националните ни интереси?
Очакваме отговор, господа управляващи.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС, независими, Българска нова демокрация.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” думата има господин Станилов.
Господин Миков, оказва се, че господин Бакалов желае и по същество да се изкаже, бихте ли предпочели преди господин Станилов, защото Вие бяхте направили заявка, или след?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво означава по същество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега има думата господин Станилов. Господин Бакалов направи процедурно предложение, така че по същество...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): От името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” заявявам, че ние смятаме този дебат за излишен, защото същият дебат ще бъде проведен при ратификацията на договорите. Ние сега само си чешем езиците. (Реплики от народните представители от Коалиция за България.)
Един момент! Моля ви, за да завърша!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина!
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: За да обсъжда Народното събрание подобни документи, то трябваше да се запознае предварително с тях на хартиен носител и най-добре правителството щеше да направи, още преди провеждане на преговорите с руската страна, да изкаже пред Народното събрание своите намерения с най-големи подробности, както сега е направено. Тук ние не чуваме нищо и не знаем нищо, и въпреки това дебатираме, чешем си езиците.
Що се отнася до геополитическата рамка, от името на парламентарната група заявявам, че ние не смятаме Русия, сегашна Русия, демократична Русия, каквато и да е там демокрацията, за противник на Европейския съюз, а за негов партньор. В това е бъдещето на Европа и тази наша позиция е известна отдавна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Михаил Миков, след това господин Бакалов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ние от Коалиция за България вчера предложихме, включително и на българската опозиция, проект на декларация. Декларация за постигнатото във външнополитическите ни отношения с Руската федерация. (Реплики от парламентарните групи на ОДС, ДСБ, независими.) Декларация, каквато Народното събрание през 1997 г. единодушно прие, и в чиято т. 3 се казва: “Република България смята за особено важни отношенията си с Руската федерация в областта на енергетиката и инфраструктурните проекти и ще ги развива на взаимоизгодна и равноправна основа, като се отчетат суверенните права на двете страни.”
Интересен е прочитът на стенограмите на управляващото мнозинство през 1997 г. Интересни са изказванията на министър-председателя тогава – Иван Костов, на Надежда Михайлова – външен министър, на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, който нарочно се е изказал по тази тема. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Днес ние от Коалиция за България искахме да има обсъждане на отношенията с Руската федерация и по повод на 130-годишнината от Руско-турската освободителна война, и по повод на онези икономически, културни, образователни проекти, които показват друго равнище на отношенията на България като член на Европейския съюз и НАТО с Русия – един стар партньор на България.
Уважаеми дами и господа, чухме толкова много опозиционни искания за изслушване днес, а никой от вас не си направи труда да поиска процедура по изслушване. (Шум и реплики от опозицията.) Нищо няма внесено в Деловодството. Крясъците пред публиката не са аргумент, уважаеми господа от опозицията. (Шум и реплики от опозицията.)
Уважаеми дами и господа, наблюдавахме с интерес вашето поведение, когато пред вас беше изложена толкова много информация, информация, която по външноикономически и други споразумения на България никое правителство не е изнасяло толкова експресно и подробно пред Народното събрание. В същото време се оказа, че вие просто не искате да слушате тази информация, вие просто искате да викате, да крещите. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, колеги!
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа, оказа се, че сме били прави, когато се отказахме да внесем проект за декларация, защото отношенията с която и да е страна, особено когато става въпрос за велика сила, не бива да се превръщат в битка между мнозинство и опозиция, в битка за теснопартийно доказване поради липса на сериозни политически тези, в изясняване на семейни драми, както чухме преди малко госпожа Шулева.
Уважаеми дами и господа, към днешния ден доста смешно и архаично изглежда деленото на русофили и русофоби, което в крайна сметка е непродуктивно за България. Сегашното поведение на някои опозиционери е явен израз на политическа безпомощност, на опит за компенсация на идеи „за” с риторика „против”, с викане и крясъци, а не със слушане и аргументи. Няма значение срещу какво сте вие днес – срещу споразуменията с Русия, срещу някои отделни от тях, срещу съдебната реформа или срещу нещо друго, което утре ще ви хрумне, за да поизчистите овехтелия си опозиционен имидж.
Уважаеми дами и господа, българо-руските отношения са тема, която днес се използва от вас и за политическа идентификация. Нашият съвет е: не истеризирайте толкова, не стигайте до онова раздвоение, което пък извънпарламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ постигна – да участваш в официалните мероприятия с единия си лидер и да участваш в протестите срещу посещението на руската делегация с другия си лидер. Крайностите в нашия политически живот са доста далече от това, което България иска да има като образ, като политически живот в днешна Европа и като член на Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, доказването на полето на евроатлантизма не бива да става с антируска риторика. Но всъщност риториката на опозицията, в която най-силно се чува гласът на господин Костов, е не толкова антируска, тя е антибългарска, защото е против интересите на България за превръщането й в енергиен център на Балканите. И се задава основният въпрос: чии интереси защитавате вие? Или как да си обясним, че когато България постига най-сериозните успехи за материализиране на географското си местоположение, тук се чуват толкова много крясъци? Или как да си обясним, че именно превръщането на тези географски предимства в стратегически предимства е възможно, когато си член на Европейския съюз, когато си член на НАТО и когато развиваш едни добри и продуктивни отношения със съседите на Европейския съюз?
Няма да пропусна и разпалването на екологичните страхове у хората. Факт е, че всички ние се отнасяме отговорно към тези страхове и към рисковете за екологията. Но нима Бургас – Вльора, който правителството и ние от управляващото мнозинство също подкрепяме, не трябва да влезе в същите високи европейски екологични параметри? Нима, господин Костов, проектът „Набуко” не е също газов проект, както проектът „Южен поток”? И тези смешки, които преди малко разправяхте на българската публика – как ще се търкалят тръби по плажа, остана да обясните и да накарате хората да тръгнат с бутилки да си пълнят газ от пробитите тръби. (Смях в залата.)
Уважаеми господин Костов, хората знаят, че газта е летливо вещество. И тези смешки, които разправяте, говорят само за едно – липса на сила, отсъствие на политическа коректност да се признаят успехите на правителството.
Иначе, уважаеми дами и господа, тези споразумения несъмнено ще се обсъждат още.
Госпожо Шулева, включително и в конкретните параметри, за които Вие говорите. Там ще имате възможност и по-подробно да ги коментирате.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим чрез ратификация споразуменията с Руската федерация, когато бъдат внесени.
Нашата категорична позиция, уважаеми дами и господа, е, че тези споразумения са полезни за България, че тези споразумения са полезни за България в Европейския съюз, че тези споразумения издигат ролята на България и са израз на една балансирана външна политика при отчитане на националните интереси и ползи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Бакалов. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател!
Господин Миков, явно не сте присъствали на заседанията през последната една седмица, за да разберете, че точно българската опозиция е предложила не един път това изслушване. Тя не предложи само изслушване, а предложи да ни се предоставят документите по подписаните споразумения. Вие много добре знаете това.
Другото, което не сте разбрали от изказванията на опозицията досега, дано този път да го разберете, е, че българската опозиция не поставя въпроса за деленето на българския народ на русофили и русофоби. Българската опозиция поставя въпроса: как българското правителство е защитило националните интереси, а не от гледна точка на русофилия или русофобия. Явно и това не сте разбрали като управляващо мнозинство. Защото вие, както каза и премиерът, имате комплекси преди от Съветския съюз, сега – Русия. Нас ни интересува как вие защитавате националните интереси тогава, когато трябва да водите преговори с тях? Защото руската страна, идвайки в България, е била 100 процента подготвена за това какво ще отстъпи, а вие не сте били подготвени изобщо. За това става въпрос. И няма кой да зададе политическото задание.
От гледна точка на днешния дебат – да, има едно нещо, за което вие сте прави: няма как да стане ефективен дебат с кандърми от две седмици. Идва министър-председателят, прави исторически обзор и естествено няма как да стане ефективен дебат в българския парламент, защото има какво да криете и то ще стане ясно тогава, когато споразуменията дойдат в парламента за ратификация.
Ето защо ние като опозиция няма как да не се противопоставим на този начин на водене на парламентарната дейност, първо, и след това на държането на българското правителство.
Защото, господин Миков, България е парламентарна република и ние сме работодатели на тези хора, а не те на нас. На вас те може и да са ви, но на мен не са.
На мен лично не ми станаха ясни доста неща, които явно ще се доуточняват. Например не ми стана ясно, а и министър-председателят спомена, за АЕЦ „Белене” – едно от важните неща, което е горивото. Но не е въпрос за горивото и доставката. Там има една реплика, която също я подкрепям, не е въпрос как ще се доставя горивото, а големият въпрос е за отпадъка. Договорен ли е, къде ще се съхранява отпадъкът – в България или ще се връща там, откъдето е дошъл?
Защото това е опасният продукт, господин министър-председател. Трябваше да ни отговорите и да ни го кажете предварително, а не сега.
За генериране на сигурност – не може да се генерира сигурност тогава, когато имаш доставчик само една-единствена държава и примери от тази посока колкото щете. Да не ви напомням за миналата зима – за спирането на подаването на газта. А ако имаше диверсификация, ако имаше едновременно стартиране на двата проекта – „Набуко” плюс „Южен поток” – да. Тогава сигурно и ние, българската опозиция, щяхме да ви подкрепим.
А от гледна точка на декларацията, която една седмица се мъчехте да я подкрепи опозицията – няма как да бъде подкрепена, защото тази декларация, господин Миков, и господин министър-председател, декларацията на вашата парламентарна група, е насочена само в една-единствена посока и тя е Европейският съюз – тоест, да минимализирате загубите, които вие направихте от гледна точка на Европейския съюз и за България.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Какви загуби?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: И ненапразно от двадесет и двата реда се споменава „Европейски съюз” за разнообразяване на източниците, при положение, че доставчикът е един. Няма как да стане!
Не влизате в противоречие с Европейската стратегия. Да, министър Петър Димитров цитира австрийски и италиански източници и отговорни личности от тези страни. Аз мога да цитирам, а пък и не само аз, и всички колеги, от други държави, които се изказват точно в обратна посока – от гледна точка на това. Тук специално няма защо да се сърдите, господин министър-председател, при положение, че Вие не давате информация, а българската опозиция получава информация само и единствено от вестниците и от медиите. Тук самият Вие казахте, че преговорите са протекли много тежко, до тъмни доби. Вашият министър на икономиката съобщи пред целия български народ, че преговорите са били приключили преди концерта с господин Путин. Така че уеднаквете си поне говоренето, когато театралничите пред българския народ. От тази гледна точка министър Петър Димитров споделя, че това било Сталинградската битка на българското правителство. Само че в Сталинградската битка имаше две страни. Ние от коя страна играем – от страната на фелдмаршал Паулус или от страната на маршал Жуков? И там, ако си спомняте, имаше 250 хил. военнопленници. Да не се окаже сега, че в резултат на тези договори България, седем милиона и половина българи са военнопленници точно на подаването на енергийни източници от един източник!
Това са важните въпроси, на които Вие просто не отговорихте.
Завършвайки, ще поставя един въпрос, който не е в контекста на днешните дебати от гледна точка на енергетиката. Но ще го поставя от контекста на разговорите, които вие сте водили и евентуално подписаното споразумение.
Да, говорите за архивите след 1944 г. Нямам съмнение, че тези архиви ще бъдат върнати. А поставихте ли въпроса за архивите след 1990 г., които са изнесени несанкционирано от летище Божурище от военните експерти на Съветския съюз, които са били в България? (Шум и реплики от КБ.)
За това имате документи, имате си специални служби, питайте тях. Поставихте ли тези въпроси? Защото това са важните архиви за България, а не някои други.
Трудно се водят преговори с „Газпром”. Естествено, че трудно се водят, особено тогава, когато нямаш предварителната настройка, че преговаряш като равен с равен. Естествено, че ще са трудни. Единственото нещо, което остава тогава, е да се съгласяваш с това, което ти предлагат. След като са ви предложили това, вие сте се съгласили. Дано седем милиона и половина-осем милиона българи да не станат заложници на тези споразумения. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, смятам, че дебатът е изключително важен и искам...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От коя група сте Вие?! Какви дебати?! Няма дебати.
МАРИЯ КАПОН: Искам поради това, че мнозинството реши да няма дебат.... Не знам дали да го наричам мнозинство, тъй като, както е редно, единствените коалиционни партньори, които са тук, са няколко народни представители от НДСВ и ДПС, защото парламентарните групи на НДСВ и ДПС явно се диференцират от това, което се случва. (Шум и викове: „Е-е-е!” от мнозинството.)
Трябва да сме наясно, господин председател, и това е част от моята процедура, че днес Вие превръщате Народното събрание в един нотариус, един свидетел на една сделка, свидетел на сделка, а гражданите на България – на поданици.
Защото, господин министър-председател, ние живяхме няколко дни в президентска република ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това коя рубрика е?
МАРИЯ КАПОН: И за съжаление, господин министър-председател, нямаше как вашето правителство извън днешния ден да консумира радостта от тези сделки. Какво се случи – това е реалният поглед отвън: няколко души, кабинетът Ви, бяха в дадени места, където преговаряха, но всъщност течаха грандиозни концерти, музеи отваряха съкровищници, светкавично никнеха паметници, народни любимци забавляваха дори президентите по барове, а кметове любезничат по спортно-снежни теми. Това беше.
Въпросът, господин премиер, на който днес трябва да отговаряте, е за какъв партньор става дума, за какъв партньор? За партньора, който правеше икономически шантаж с Украйна, този, който гони “Бритиш каунсил”, за този, от който не получихме дела си от СИВ или дълга си? Тук е добре да има най-вече веднъж опозиция и да е ясно, господин Миков, кога ще получим нашите дипломатически имоти.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От чие име говориш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Капон!
МАРИЯ КАПОН: Така че, господин председател, моля Ви да не отреждате на Народното събрание съдбата на нотариус и да ни представяте сделките по реда, който е само за ратификация, и да е ясно какво искаше „Газпром” и дали „Булгаргаз” така, както ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате!
МАРИЯ КАПОН: Както международният панаир в Пловдив няма да излезе от списъка за приватизация и да се окаже сто процента собственост на Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, това, което правя, е да прилагам нормите на Конституцията така, както са записани в нея и в правилника. Както знаете, Конституцията има пряко действие.
Още една процедура от народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Народното събрание има приет дневен ред, в който, господин председател, сегашното време е за парламентарен контрол. Вече близо два часа в залата се дърдори! Нищо не се прави. Изслушахме министър-председателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По Ваше мнение, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Изслушахме министър-председателя, уважаеми колеги. Дебатите не са днес. Дебатите са тепърва след като се предложи документът – тогава ще се дебатира и българският народ ще разбере за какво става въпрос. Тук някои си почват да се правят на герои, а министър-председателят и министри излизат и си правят свои позиции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, това е процедура.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Процедурното предложение е да прекратим и да преминем към парламентарен контрол, тъй като аз трета седмица чакам министърът на отбраната да ми отговори на два въпроса и ако продължим още три седмици, значи не сме Народно събрание, а някакво клюкарско съвещание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, Вие обичате да поставяте категорично въпросите. Аз искам още веднъж съвършено ясно да Ви кажа, че и Конституцията, и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не правят разлика между пленарно заседание със законодателство и парламентарен контрол. На всяко заседание министрите имат право да вземат думата с предимство. Аз съм длъжен да прилагам тази норма. Моля да го имате предвид – Вие сте нов народен представител, запознайте се с текстовете.
Преминаваме към зададените въпроси.
Господин Христов, няма да Ви дам думата, съжалявам, независимите представители нямат тази възможност.
Има думата господин Станимир Илчев за изказване от името на парламентарна група. Имате право по правилник.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Добре е в Четиридесетото Народно събрание, господин председател, господин премиер, господа министри и уважаеми колеги, да се чуе мнението и на либералите, особено на тези либерали - центристи, които нямат никакво вътрешно намерение, нито някакъв външен дразнител да се преправят и да говорят от тази трибуна по начин, различен от начина, по който са говорили от пролетта на 2001 г. Все пак изкушение за нас съществува. Другата либерална група още не се е изказала, а може би и ще се въздържи.
Второ, при това развилняване на крайни оратори няма как ние да не направим просто демонстрация на една друга стилистика. С по-прости думи казано, не желаем да бъдем отъждествявани волно или неволно нито с апологетите на споразуменията – на това, което обсъждаме, нито с техните крайни критици.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Какво правим?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Правим това, което и вие. Имаме чувството, че го правим понякога по-елегантно, по-атрактивно дори.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: Елегантност няма.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Позволете ми да припомня, че една от първите важни визити на лидера на НДСВ през началото на тогавашния мандат беше в Русия. В същото време, спомнете си, тя не произведе никакъв повод да се завърти отново баналната тема за русофилството и русофобството. От нея не произтекоха никакви скоропалителни мероприятия, свързани с по-нататъшни двустранни контакти и бързо подписване на споразумения по проекти, на които обаче ние междувременно отделяхме огромно внимание.
Сега ще признаете, че не бяха много прави тези, които твърдяха, че изтупваме праха от проекта за АЕЦ “Белене”, защото искаме да омекотим ефекта от закриването на реакторите. Ние изтупахме праха реално. Изтупахме го, както с днешна дата се вижда, напълно и го съживихме още тогава като идея, като философия за българската енергетична школа (реплики от ОДС), като алтернатива за българската енергетика. (Реплики от опозицията.) И затова (реплики на Яне Янев), без да отправяме комплименти на сегашното правителство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, господин Янев!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: … и на титулярите на тази политика, ние твърдим, че това, което тогава сме наченали да правим, има своето нормално, съвсем естествено продължение. Друг е въпросът, че кръгът не се затваря днес, както правилно посочихте почти всички вие, че предстои да се получи и от обществото, и от медиите, и от политиците още информация, да се навлезе в детайли и да се подготвим напълно за ратификацията, когато това стане действие в парламента, за което днес очевидно не сме напълно готови.
Министър-председателят днес е дал интересно интервю във в. “Труд”, което всички вие сте чели, а ако не сте, сигурно ще го прочетете сега. Там той казва, че през миналия мандат депутатите от НДСВ са се хвърляли по матросовски на амбразурите. Искам само да ви припомня, че едната амбразура се казваше АЕЦ “Белене”, втората се казваше “Бургас – Александруполис”, а третата – “Тракия”.
Политическият остракизъм – това, което някой нарече некоректност, в един момент прерасна в явен и крайно неприемлив политически ажиотаж. Някак си се втълпи, и то на хората, неизкушени в спецификата на тези професионални теми, че това са порочни сделки, грабителски намерения. А истината е обратната – страната нямаше и продължава да страда от липсата на мощна инфраструктура; страната страдаше и продължава да страда от това, че няма изградена напълно нито една магистрала; страната беше застрашена така одумваните далекопроводи сега да са диспозирани върху картите на Румъния и отново на Гърция, и отново на Турция. Това, разбира се, устройва крайните политически мисления, защото когато имаш държава с окаяна инфраструктура, с безработица, каквато беше в страната през периода 1999-2002 г., с население, което търси как да свърже двата края, тогава лесно можеш да лансираш евтини и популистки визии за близкото бъдеще. В страни с мощна инфраструктура това е по-трудно по две прости причини.
Първо, в обектите на тази инфраструктура е заето именно онова население, което преди това е било безработно. Второ, във фирмите, които се ползват от доставките на суровини или от отчисленията от транзита, работят все повече и повече хора. На тях няма как да им се прокарат било квазикомунистически, било крайно антикомунистически идеи. Те там имат друг дневен ред, който се заключава в техните заплати, гарантирани доходи и лекота на обслужването на кредитите.
Затова НДСВ беше и си остава последователен, абсолютно предсказуем привърженик на мощната инфраструктурна модернизация на България и тя няма как да стане без да се изградят обектите в рамките на проектите, които днес обсъждаме. Тя просто няма как да стане!
Ние сме привърженици, естествено, и на форсиране на действията за стартиране, реално стартиране на проекта “Набуко”, както и да не се подценява и да не се поставя в неестествена състезателност с Бургас – Александруполис, проектът АМБО - Бургас – Вльора, както и да се изгради втората атомна електроцентрала на страната, както и да се модернизират летищата и пристанищата. И да се изгради жп линията между София и Скопие. И на р. Дунав да се направят три моста. Но това няма да стане.
Бих искал да ме чуят всички българи, че това няма как да стане, ако в Народното събрание нещата непрекъснато се политизират и непрекъснато бивши министри хващат за яката и силно разтърсват реверите на сегашни министри.
Тук Михаил Миков апелира всички да бъдем българи. Нека да признаем, че още не можем по тези жизнено важни за народа ни въпроси да бъдем достатъчно българи.
Ние твърдим, че сме българи, но всеки по своему. Един смята, че когато набере скорост и превърне партията си в част от едно бъдещо мнозинство, тогава може да пусне една димна завеса над това, което е говорил днес и да го подкара. Между другото, съвсем критично ще заявя, че в тази зала има хора, които сега отговарят за тези проекти, но в своето амплоа на опозиционни политици през миналия мандат силно ги критикуваха. (Шум и реплики в залата.) Вземете “Тракия” – какво толкова е променено в “Тракия”?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Нищо не е променено. (Реплики в опозицията: „Е-е-е!”)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Няма „Е-е-е!”
Какво толкова радикално е променено в “Тракия”? Промениха се обаче междувременно няколко неща. (Реплики от ДСБ.) И за Вас се отнася, господин Иванов, Вие бяхте и си оставате критик на магистралата. Междувременно 70 българи загинаха в участъка между Чирпан и Карнобат, в серпентините на Нова Загора (реплики в ДСБ), спедиторите загубиха колосални суми от амортизирани автомобили и преразход на гориво, а сега щяхте да пътувате за 3 часа и 25 минути до Созопол (шум и реплики в опозицията) за празниците на “Аполония”.
Не бъдете врагове на инфраструктурните революции, които предприемат страните от посттоталитарното пространство.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Времето!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Германският народ не се сърди на Шрьодер, че е на работа в “Газпром”. Вие изкарахте германския народ глупав и наивен, той бил излъган от един германец! Сърдят се поляците и балтийците, защото останаха изолирани от този газопровод. Нека да не направим така, че вдругиден да се сърдим на румънците и на гърците. Благодаря ви. (Шумни ръкопляскания от тройната коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев ми прави забележка, че не съм подсетил господин Илчев за времето. Аз не направих същото, когато се изказваше и господин Костов, защото считам, че в дадения случай парламентарните групи би трябвало спокойно да изразят мненията си.
Думата пожела министър-председателят господин Станишев.
Имате думата, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Първо искам да подчертая, че правителството дойде в Народното събрание с добрата воля да информира максимално подробно българските парламентаристи за резултатите, които бяха постигнати по време на посещението на руския президент и значението от реализацията на редица важни инфраструктурни проекти.
Трябва да призная, че съм разочарован от острото политизиране на дебата от страна на опозицията. Очевидно моят призив да се делим не на русофили и русофоби, а всички да бъдем българофили, няма как да бъде чут от българската дясна опозиция. И това е прискърбно. Защото ясно бе казано, че България, това правителство смята да развива отношенията с Руската федерация на равноправна основа, отчитайки нашите приоритети (реплики от народния представител Иван Костов), отчитайки нашите международни ангажименти с основен акцент към икономическото и духовното сътрудничество. И това отговаря на интересите на българския народ.
Само за ваше сведение, през следващите години в резултат на реализацията на трите основни споразумения – “Южен поток”, изграждане на атомната електроцентрала “Белене”, нефтопровода Бургас–Александруполис, в икономиката ще влязат директно около 5,5 млрд. евро инвестиции, които ще съдействат за развитието на българската икономика, за нейната конкурентоспособност. Така че това е нещо много положително само по себе си.
Второ, по време на посещението и в резултат на постигнатите договорености беше направена важна стъпка както за енергийната сигурност на Република България и в краткосрочен, и в дългосрочен план, и за превръщането на България във фактор на европейската енергийна карта. И у мен буди недоумение плачът по отношение на българската енергетика, в това число от бивши министри, които имат пряко отношение към закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Вие ли ще плачете за това? (Ръкопляскания от мнозинството.) Днес се чудим как да се преборим за нашите интереси, да вържем енергийния баланс и да осигурим износ на електроенергия. Това е факт. За съжаление и българското правителство търси разумния диалог, основан на критериите за сигурност на атомните електроцентрали, да реши този проблем. (Реплики от ДСБ.) Но АЕЦ “Белене” ще дава дългосрочно много по-голяма енергийна независимост на Република България, в това число и от доставките на руска енергия. Защото ще произвежда по-евтина енергия, ще произвежда енергия, която е екологично много по-чиста от тази от тецовете, и в много други аспекти.
Само за миналата година делът на атомната енергия в българското производство е намалял от 45 на 35%. В резултат на ангажименти, което е поело друго правителство, или по-точно други правителства, днес плащаме цената за това.
По отношение на различните инфраструктурни проводи. За първи път се прави нещо реално те да станат действителност и аз не мога да разбера наистина кога сте били искрени – когато сте се съгласявали да се изграждат, или когато принципно възразявате днес срещу нефтопровода Бургас–Александруполис, уповавайки се на екологични рискове и опасности. Естествено, всичко възможно ще направим да бъдат избегнати такива и този нефтопровод да бъде изграден по най-високи международни стандарти. Защото на никой не е безразлично каква ще е средата в Бургаския залив и изобщо по българското Черноморие. Не е безразлично, господин Костов, и много добре знаете, защото вие тръгнахте първи с Бургас-Александруполис, за което аз благодарих. (Бурна реакция на Парламентарната група на ДСБ.) Има решение на вашето правителство.
Второ, ясно е, че за реализацията на всеки един нефто- или газопровод са необходими две условия. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви за тишина, господин Иванов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Две условия – наличие на енергия, на суровина и наличие на потребители. И затова газопроводът “Южен поток” е в малко по-напреднал стадий, отколкото “Набуко”. Не заради българска позиция, а защото предстои да се генерира достатъчно количество газ в района на Каспийско море, Иран, Азербайджан, Северен Ирак, който да запълни 30-те милиарда кубически метра газ, които трябва да минават през “Набуко”. И естествено ние ще го поддържаме, защото това е реален механизъм за диверсификация на доставките. Но част от диверсификацията е и диверсификация на маршрутите.
По отношение на споразумението за “Южен поток” ясно беше казано от българското правителство, че ако нашите основни искания и позиции не бъдат приети, няма да има споразумение. Това беше заявено в сряда, преди посещението на президента Путин, защото в преговорите оставаха няколко важни въпроса, за които ние настоявахме. И по тях руската страна прие българската позиция – и за паритетно участие 50:50%, и по отношение на гаранциите за това, че става дума за допълнителен газ, който ще преминава през територията на България, а не онези 17 млрд. куб. м, които днес се транзитират през нашата инфраструктура. И е вписана клаузата за това, че “Газпром” гарантира доставките чрез клаузата “доставяш или плащаш”. Това е ключово от гледна точка и на действащия транзит, че общото количество транзит през България само на руски газ ще достигне около 45-47 млрд. куб. м на основата на тези две споразумения – действащото и подписаното. И това осигурява дългосрочна стабилност на доставките.
Както вече подчертах, ние ще работим за ускорена реализация на проекта “Набуко”. И когато тези, които казват: защо има данъчни преференции за проекта “Южен поток”, ще видят, че това е характерно за всеки такъв инфраструктурен проект. За да има предсказуемост за кредитиращата страна винаги се искат такива. И газопроводът “Набуко” ще иска такива преференции. Ще бъдете ли тогава против това да мине един газопровод с 30 милиарда за Европейския съюз през територията на България? Надявам се да не бъдете против.
Най-различни измислици се говориха и по повод на териториалния шелф, и по повод на подземната част. Добре де, нека ви попитам – германците по-глупави ли са от нас? Какво е съотношението в “Северен поток”? – 51% руско участие и 49% германско, плюс сега в 49-те процента се включи холандско участие точно за подводната част. Така че няма основание да се обръща внимание, с извинение, на подобни измислици.
Естествено, тепърва ще предстои дискусия и ратификация в Народното събрание, но тъй като основната критика от опозицията е, че нямало информация, първо, искам да попитам в кои преговори кое правителство е получавало официално такъв детайлен мандат за водене на разговори преди подписване на споразумението? Затова има разделение на властите – изпълнителна и законодателна. И в отговорностите на законодателната е да прегледа внимателно постигнатите споразумения и след това да ги ратифицира или да не ги приеме. Това е волята на Народното събрание в една парламентарна република. И се надявам, че дотогава ще отчетете и информацията, която максимално подробно ви беше представена днес, та да протекат дебатите малко по-нормално в конструктивен дух и отчитайки българския интерес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Не виждам сред министрите желаещи да вземат думата. Представителите на парламентарните групи се изказаха.
Преминаваме към разглеждане на питанията и въпросите в парламентарния контрол.
Ще ви запозная с новопостъпилите питания в периода 18 24 януари 2008 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии относно политиката на българското правителство за преустановяване на корупционните практики в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и работата на създадения преди година Междуведомствен съвет по въпросите на Военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната със съпредседатели министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и министъра на отбраната Веселин Близнаков. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Екатерина Михайлова към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката относно българските училища в чужбина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов Куминев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно изявления на премиера за политиката на българското правителство по отношение на плана за действие за удължаване сроковете на работа на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно промяната в политиката на българското правителство за пресичане на корупционната практика през последните години за разпродаване и замяна на хиляди декари гори и земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно политиката на българското правителство за преодоляване влошаването на макроикономическите показатели на страната – растящ дефицит по текущата сметка, висока инфлация и брутен външен дълг като основна спънка пред влизането на България в Еврозоната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Константин Димитров към Веселин Близнаков, министър на отбраната, относно политиката на българското правителство за оползотворяване на излишното или морално–технологично остаряло въоръжение, техника и боеприпаси, с които разполага целият сектор за национална сигурност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Константин Димитров към Веселин Близнаков, министър на отбраната, относно политиката на българското правителство за интегриране на системите за управление в целия сектор на сигурност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
8. Постъпило е питане от народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков към Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването, относно финансовата политика на Министерството на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2008 г.
9. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно възможността на българските дипломатически представителства да подпомагат български граждани при извънредни ситуации. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2008 г.
10. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно възможността за освобождаване на доставки от ДДС за научните организации. Следва да се отговори писмено до 7 февруари 2008 г.
11. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика към децата с умствени и физически разстройства, настанени в специализирани домове в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2008 г.
Следва предоставяне на постъпилите писмени отговори на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- също от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- допълнение към писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на два въпроса, зададени от народния представител Яне Янев;
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- допълнение към устен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Уважаеми народни представители, в оставащите около 50 минути ще започнем с въпроси, зададени от народни представители към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Първо, въпрос, зададен от народните представители Веселин Методиев, Васил Паница и Иван Иванов.
Господин Паница, заповядайте да развиете вашия въпрос към министър Калфин.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! В месеците след 9 септември 1944 г. голяма част от документалните масиви на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, Министерството на войната и Кабинета на двореца са конфискувани от Съветската армия и са изпратени в Съветския съюз.
По същото време е конфискуван целият военноморски архив от Варна, а в следващите месеци – до м. май 1945 г., са конфискувани архивите на нашите посолства в Будапеща, Букурещ, Варшава, Прага и Берлин.
До момента са правени частични постъпки от българските власти, които не са дали конкретен резултат – говоря за периода след 1990 г. През 1991 г. е имало договореност между президентите Елцин и Желев, но до краен резултат не се стига. През 1992-1993 г. е имало разговори и кореспонденция между заместник-директора на руските архиви Козлов и директора на българските архиви тогава Веселин Методиев.
Искам да кажа как са изземвани тези архиви, за да се спре наличната спекулация: “Кажете ни кои архиви да ви върнем точно”. Обикновено офицери от тогавашното НКВД и Съветската армия са влизали в съответното ведомство, изисквали са от съответните чиновници документите, които ги интересуват. Ясно е, че тези чиновници по никакъв начин не могат да направят опис и не са правили опис на това, което е иззето.
Като считаме, че тези архиви са част от нашата национална история и представляват важен източник за националната ни памет, господин вицепремиер, отправяме към Вас следния въпрос: какви действия предприема българското правителство за връщане на отнетите от Съветската армия български архиви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, за да отговори на зададения му въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Вие много правилно отбелязахте по какъв начин български архиви са били конфискувани и изземвани от руската страна. Не трябва да се забравя, че през това време България е победена страна и по силата на международните договори в България работи Съюзническа контролна комисия.
Точното установяване на предадената и частично върната документация е действително сложен въпрос, който не е изцяло уточнен още от нас. Вие сам споменахте за това нещо. Между другото, тук трябва да направим разлика между български архиви и архиви, които имат отношение към българската история, тъй като има архиви, свързани с този период, които не са български, но които имат отношение към всичко това, което се е случвало в България през периода 1939-1944 г.
През 1946 г. българското правителство е поискало от руската страна информация и връщане на архивите, които са били отнети.
През 1949 г. това искане е било подновено и са били върнати няколко пратки с архиви на българската страна.
Оттогава – от 1949 г. до настоящия момент при нас няма информация въпросът да е бил допълнително поставен. Тогава са върнати частично архиви, основно свързани с работата на Министерския съвет, като е имало някои, които са липсвали. Те са описани в опис като руската страна тогава е обявила, че са били изгорели.
След това, в началото на 90-те години, както Вие споменахте, президентът Желев е поставил в свой разговор този въпрос на руския президент по това време.
В момента въпросът с връщането на българските архиви – първо, с изясняването на техния списък, достъпът до тях и връщането на българските архиви, стои в българо-руските отношения. Този въпрос беше поставен на различни равнища, включително и на най-високо равнище, по време на посещението на руския президент в София в средата на този месец. Това, което беше уточнено в разговор между двамата президенти, а след това аз имах разговор с руския външен министър по този повод, беше, че първо трябва да се изясни, тъй като ние имаме известна идея, но трябва да се изясни двустранно точният списък на архивите, към които ние проявяваме интерес.
На второ място трябва да се уточни кои от тях са вече върнати в България с тези пратки.
На трето място трябва да се уточни достъпът до тези архиви и на четвърто, разбира се, българското искане за получаването им обратно като не трябва да забравяме, че през 1997 г. руската страна е приела един закон, който ограничава връщането на подобен вид документи. Но докато стигнем до конкретното искане за конкретните документи, би трябвало да бъде свършена допълнително експертна работа. Това беше договорено по време на посещението на руския президент в София и в най-скоро време експерти от Агенция “Държавен архив” и от руския архив ще започнат да работят за изясняването на документите, за откриването им къде са и за установяване на достъпа и възможностите на връщането им, така че този въпрос ще продължим да го следим, да го обсъждаме в двустранните отношения и да информираме обществеността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев. Той има право на реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Господин Калфин, от Вашия отговор искам да обърна внимание на две неща – първо, че по време на политически срещи, които засягат щекотливи въпроси, често се ползва професионален експертен език, за да се даде политически път на нещо или да се спре политически нещо. Вие го знаете отлично.
В случая с иззетите български документи това, което чухме публично от руската страна, и това, което Вие сега ни информирате, а именно, че ще се провери достъпът, че ще се изгради експертна група, означава на обикновен политически език, че не е налична воля. Защо?
Използването на един архив означава свобода на достъпа до справочниците на въпросния архив. Руските архиви са популярни в целия свят с това, че те не допускат за читателите, гражданите, достъп до самите справочници. Трябва да заявите тема, по която се интересувате и ви се подбират документи.
Ако Вие отидете в Англия и поискате във Форин офис документи за българската история от периода 1939-1944 г., никой няма да ви даде папките с тези документи, а ще Ви даде описите, за да си намерите сам това, което търсите.
Затова в нашия случай, много Ви моля, обръщаме Ви внимание специално в министерството, ръководено от Вас, и политическото равнище, което ще се занимава с този случай занапред, да не допуска чрез експертни способи на практика да не се отговаря на въпроси. Няма български архиви, няма български експерти, които ще могат да кажат какво точно документ по документ търсим, защото господин Паница Ви каза, че при такова изземване, а и Вие самият казахте, че по време на война кой е този чиновник, който ще си сложи въжето на врата и ще започне да описва документите, които му взема офицер от НКВД?
И, завършвам, господин председател, с това, че единственият начин, е когато чуете фраза, каквато е чута в българските медии от руски архивист, че това е военен трофей, рязко политически да реагирате, защото в противен случай ще оставите на експертно равнище да бъдете подвеждани и въпросът няма да има своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Методиев, Вие, разбира се, много добре познавате работата и особеностите на работата с архивите. Това обаче, което трябва да е ясно, е, че за първи път се поставя на най-високо равнище този въпрос и се получава ангажимент от руската страна.
За пръв път той влиза като точка в двустранните отношения и това ще бъде една тема, която, един път влязла, вече ще се обсъжда при всяка една възможност на съответните равнища.
За първи път се получи, и това беше даже публично, на пресконференцията с двамата президенти, от руския президент се чу, че руската страна ще спазва законите и правилата в Русия, но с най-добро желание този въпрос да бъде решен, така че аз мисля, че и публично беше заявена политическата воля за това.
Действително в момента експертите трябва да си свършат работата, тъй като ние имаме, доколкото на мен ми е известно, частична идея какво евентуално бихме искали да получим от руската страна. Това в никакъв случай не е цялата информация или поне, доколкото разбирам, нашият държавен архив не живее с мисълта, че това е цялата информация. Така че действително първо трябва да се уточнят кои са тези масиви, които бихме имали интерес да получим обратно, и точно заради това беше и този политически ангажимент, който и публично беше казан от руския президент. Аз Ви уверявам, че този въпрос ще продължи да се поставя, докато не бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Константин Димитров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Димитров, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа! Моят въпрос касае актуалната политика на Република България по отношение на Република Сърбия, и по-точно в контекста на това, което хората и политиците наричат институционалната съдба на Косово. Ще се фокусирам върху един обезпокоителен за българската общественост елемент от създалата се ситуация, а именно информацията, че правителството на Сърбия готви план за действие, включително по отношение на съседни държави, в случай че косовските институции едностранно провъзгласят независимост на Косово.
В тази връзка е и моят въпрос: разполагате ли, господин вицепремиер, с допълнителна информация за основните елементи на този сръбски план? Предвижда ли българското правителство мерки за противодействие и какви срещу възможния негативен ефект на този план върху Република България и българските икономически и политически интереси, включително защита на българските граждани, пребиваващи на сръбска територия?
Въпросът като че ли добива допълнителна актуалност и от резултатите от първия тур на изборите в Сърбия, където кандидатът на Радикалната партия, на крайните сръбски националисти, води с около 5 пункта пред днешния президент Тадич. Интересно би било в този контекст да ни запознаете може би и с характера на Вашия разговор с руския Ви колега по Косово и как се наслоява руската позиция, респективно българската позиция, върху начина, по който сръбските власти ще се държат, действията, които те ще предприемат, при един или друг развой на ситуацията в Косово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Както вече споменахте, на 14 януари 2008 г., само преди десетина дни, на извънредно заседание на правителството на Република Сърбия беше приет “План за действие в случай на едностранно обявяване на независимост на Косово”, цитирам. Планът е строго секретен и в този смисъл ние не разполагаме с вариант от този план, който е приет.
Това, което допълнително е излязло като публична информация от сръбска страна, е по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 16 януари 2008 г. – два дни след това заседание на сръбското правителство. На това заседание на Съвета за сигурност президентът на Република Сърбия Борис Тадич потвърди, че Сърбия няма да прибегне до насилие и война във връзка с развитието на косовския въпрос. Министърът на отбраната на Сърбия – Драган Шутановац, заяви на 14 януари, че неговото ведомство няма специален план за действие в случай на обявяване на независимостта на Косово. Министърът на външните работи – Вук Йеремич, няколко пъти заявява, че Сърбия ще предприеме всички законови мерки, с изключение на прибягване до сила, за да защити, пак цитирам, законните интереси на страната. Това са публичните изяви на сръбски политици.
Ние, разбира се, защото сме страна, която е непосредствен съсед на Сърбия, очевидно сме силно заинтересовани от евентуалното развитие на ситуацията и поведението на сръбското правителство при евентуално обявяване на независимост на Косово. Поискали сме – на среща между заместник-министър Кючуков и посланика на Република Сърбия в София, повече информация по този план, който е бил приет от сръбското правителство. До този момент нямаме допълнителна информация.
Българският интерес в Сърбия, освен интересът за регионална стабилност, който е основен и е водещ в нашата политика, се свързва и със съвсем конкретни икономически и човешки измерения. България и българските фирми са шестият чуждестранен инвеститор в Сърбия. Голяма част от трафика, от превоза на стоки и на граждани, минава през Република Сърбия. Има и българско национално малцинство в Република Сърбия. Очевидно за нас е от интерес Република Сърбия да бъде една демократична, отворена страна, с която ние като съсед, като страна – член на Европейския съюз, можем да взаимодействаме в много добро партньорство.
Това, което сме убедени, е, че сръбското политическо ръководство разбира, че всякакви евентуални рестриктивни мерки, насочени срещу съседни и други държави, биха били крайно контрапродуктивни за интересите и на Република Сръбска, и на сръбския народ, както и с оглед на нормалното развитие на двустранните добросъседски отношения и регионалното сътрудничество. Така е и в по-широк план за реализацията на европейското бъдеще на страната. Това, което мога да Ви уверя, е, че България ще защити с всички възможни средства своя интерес, както и стабилността на региона. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Понеже господин председателят ми натиска звънеца да прекъсна, трудно мога да Ви отговоря на допълнителния въпрос, свързан с разговорите ми с министър Лавров. Готов съм да го направя във време, когато пожелаете. Но трябва да Ви кажа, че по решението на този въпрос, не по възникването чак толкова, продължаваме да имаме доста различни позиции с Руската федерация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – имате думата, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително въпросът е изключително сериозен. В предоставената ми възможност за уточнение аз бих Ви поставил следния въпрос: каква част от предизборната програма на господин Никулич смятате, че може да доведе до прилагане на по-драстични действия, за които все пак България да бъде готова? На фона на това, което можем да очакваме от един по-балансиран политик, разбира се, като президента Тадич.
И ако искате, използвайте, господин министър, възможността накратко да ни запознаете с основните елементи на съществуващите различия между България и Русия, що се отнася до подхода към Косово, за да можем да започнем, макар и в контекста на основно друг въпрос, и този дебат в публичното пространство, движейки се към евентуални решения както на Косово, така на отделни държави на Европейския съюз, така и на Съединените щати, респективно реакции на Русия по този ключов за Балканите и европейската сигурност проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, ще ми позволите да не коментирам предизборните платформи на кандидатите за президент в Сърбия.
Това, което мога да Ви кажа, е, че България прави всичко възможно Сърбия да бъде демократична страна, демократичен съсед с либерална икономика и страна, която си е поставила за цел максимално бързото движение към Европейския съюз. Този въпрос няма нищо общо с развитието на процесите в Косово, няма нищо общо с развитието на политическата ситуация в Сърбия. Това е трайният български интерес нашият съсед Сърбия да бъде страна по пътя, а скоро и член на Европейския съюз. Всички усилия на сръбски политици да поведат страната си в тази посока ще срещнат пълното съдействие от страна на България.
Що се отнася до основното различие, ако се опитам с едно изречение да го изразя, от него следват различни други варианти с Руската федерация. Русия настоява, че въпросът с Косово би трябвало да се решава с времето, няма никаква спешност в решаването на този въпрос и той трябва да стои на място, докато не намери един ден решение. Позицията на България е, че създаването на замразен конфликт непосредствено до нашата граница е много лош вариант за целия регион и че ситуацията в Косово в момента не е стабилна и би трябвало да намери решение в максимално кратки срокове. Оттук следват и доста допълнителни разсъждения по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Стела Банкова към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на тази година, господин Калфин, в качеството си на външен министър посетихте Съединените американски щати.
Моля да ме информирате за резултатите от това Ваше посещение. Държавният секретар Кондолиза Райс даде висока оценка за Вас като външен министър. Тя похвали България и за участието ни в Иракската война. Заместник-министърът на отбраната Ерик Еделман приветства решението на българското правителство да удължи престоя на военния ни контингент в Ирак до края на 2008 г. Американският конгрес обаче ясно заяви воля за излизане на Америка от иракското тресавище. Дори Збигнев Бжежински обяви, че иракската авантюра е голяма грешка. Решихте обаче да продължим участието си в иракската война, преди още американците да са го поискали от нас. Това е решение на българското правителство. Това ми напомня поведението на тъй наречената мадам “Йес”. Става дума за Меглена Кунева, която съсипа енергетиката ни чрез закриване на реакторите на АЕЦ “Козлодуй”. За това престъпление спрямо националните ни интереси от Меглена Кунева, Соломон Паси и Симеон Сакскобургготски трябва да бъде потърсена наказателна отговорност.
Да се върнем към Вашето посещение в САЩ. Там Вие се срещнахте със заместник-министъра на финансите Робърт Кимит, който също Ви е похвалил. За какво обаче Ви похвали Американското финансово министерство? Може би за това, че България опрости дълг около 3 млрд. долара на една от най-богатите петролни държави в света. Кой и срещу каква комисиона извърши това?
Многократно предлагам Българя да изиска целия си дълг от Ирак чрез петролни доставки, например. България губи 3 млд. долара. В същото време тук, в България, неистово се нуждаем от средства за лекарства, за пенсии, за малко по-високи заплати, за лекуване на българските деца.
Смятате ли, че вместо хвалби тук трябва да се намеси българската прокуратура, що се отнася до връщането на иракския дълг?
Отново Ви питам, господин Калфин: считате ли , че защитихте нашите национални интереси при посещението Ви в Съединените американски щати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ивайло Калфин – министър на външните работи и заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, не само в това посещение, уверявам Ви, а в цялата си работа правя всичко възможно и мисля, че има резултат от това – българските национални интереси да бъдат изцяло защитени. Моето посещение в Съединените щати не беше, за да получавам похвали от когото и да било, а беше, за да обсъждам конкретни въпроси на двустранното сътрудничество, които са важни за България. За България Съединените щати са стратегически партньор в редица отношения и ние имаме много интензивен политически диалог, което за мен е постижение на българската външна политика.
По отношение на цялостните резултати от посещението аз ще Ви предложа, тъй като нямам възможност за времето, отредено в парламентарния контрол, да Ви отговоря подробно, но ако искате, можете да получите целия доклад за посещението ми в Съединените щати, който е готов. Оттам можете да се запознаете с достатъчно подробности.
По отношение на поставените въпроси.
Основен въпрос, който поставих на разговорите си с госпожа Райс, беше включването на България в Програмата за освобождаване от визи на български граждани – програма, по която работим много активно. България беше първата страна през 2006 г., която подписа План за действие със Съединените щати. В момента работим много активно по включването в тази програма.
Разбира се, обсъдихме и редица други въпроси. Виждам, че особено Ви интересува въпроса за Ирак, който с разбираемо внимание се следи от цялата българска общественост. Трябва да кажа, че България не върви пред събитията. Това, което казвате, не е вярно. Решението Съединените щати да имат войски в Ирак е безсрочно. То не е ограничено от някакъв срок. Така че трудно може да се каже, че България е взела решение, а след това Съединените щати видели от нас, та взели решение и при тях. Участието и типът на участие на българската мисия в Ирак в момента е – за пореден път ще го повторя, въпреки че сте го чували много пъти – тези 150 души да са в хуманитарната мисия, в бежански лагер, който е под закрилата на Женевската конвенция. Това участие на България е съдействие за иракското правителство, което неколкократно заявява своето желание и своята благодарност за това. Освен това то е участие, което е достатъчно добре премерено, рисковете са достатъчно добре претеглени. Мисля, че това е тип участие, който държавата е избрала много подходящо.
На разговорите си с Робърт Кимит – заместник-министъра на финансите, първият въпрос, който обсъждахме, беше Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, госпожо Банкова, който е важен не само за американските инвестиции в България (българските инвестиции в Америка не са чак толкова много), но включително и за българските студенти, които учат в Съединените щати и на които стипендиите им се облагат два пъти. Това е важно за нас споразумение. Аз получих ангажимент от господин Кимит до края на месец януари да бъде приключена процедурата в Съединените американски щати и с първия пакет такива споразумения, които влизат в Американския сенат, то да бъде също включено. Изключително бързо през последната година България подготви и подписа това споразумение, а има страни, които с години работят със Съединените щати за постигане на такова споразумение.
Въпросът за иракският дълг, който също поставяте и който е тема на разговорите ми с господин Кимит, стои по по-различен начин от този, по който Вие го поставяте. Ще Ви припомня: последният признат размер на този дълг от иракската страна е около 1 млрд. 700 млн. долара. Той не е обслужван от 20 години, госпожо Банкова. Искането да получим 3, 5, 7 или 13 млрд. долара, който Вие поставяте сега, означава ние да не получим нищо през следващите 20 години. Начинът за сключване на подобно споразумение от страните – големи кредитори, които участват в Парижкия клуб, е разсрочено изплащане за над 20 години и поне 6 години преходен период, но при доста по-нисък процент на изплащане на главницата от дълга. Така че споразумението, което постигна България, е постигнато за максимално бързо събиране на значителна част от този дълг. Тези 360 млн. долара, които ще бъдат изплатени, ще влязат веднага за тези нужди, за които Вие казвате – за лекарства, социални грижи и т.н., за които бюджетът харчи средства. Иначе през следващите 20 години нямаше да има нито лев.
По въпроса за комисионите и за сезирането на прокуратурата – по-добре попитайте някой друг, този, който използва посредници при решаването на подобен дълг. В случая българското правителство реши този въпрос с иракското правителство (българското Министерство на финансите с иракското министерство, без финансови посредници и други институции, при които възникват различни съмнения за изтичане на комисиони, които някой получава). Това е споразумение, сключено по най-прозрачния и чист начин. То гарантира значителна част от дълга, бих казал много по-добра от договореното от всички останали, която ще се получи през следващите месеци в България.
Що се отнася до останалите резултати от посещението, те са свързани главно с икономически проекти. Нямам време да Ви отговоря точно в този момент заради знаците, които ми дава господин председателят поради изтичане на времето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, моля в рамките на две минути да зададете до два уточняваща въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин Калфин, Вие говорите за редуцирания дълг, а аз искам да кажа, че капитализираният дълг е 3 млрд. 600 млн. долара. Този дълг ние не сме получили. От него получаваме само 10%. Останалото е опростено. Мисля, че е престъпление в изключително тежката ситуация, в която се намира България, тя да си позволи лукса да опрощава дълг на една от най-богатите петролни държави в света.
Що се отнася до конкретните факти, които изложихте, бих искала да Ви кажа, че визите все още не са отпаднали, тоест няма видим резултат. Напротив, таксата за визите се е увеличила.
Искам да Ви напомня, че все пак е възможно една държава да си върне дълга, така както направи Турция.
Ще продължа още малко. Вашият предшественик Соломон Паси лъжеше безобразно, че България щяла да спечели от иракската война. Милен Велчев обясняваше какви икономически ползи ще ни донесе войната. Не знам какъв морал може да има човек, за да говори за печалба, за полза от една война!
Господин Калфин, не Ви ли се струва, че превръщате Българската армия в наемнически корпус, обслужващ чужди военни и икономически интереси? Вие съгласен ли сте с внушенията на Вашия колега министъра на отбраната Веселин Близнаков, че участието на българския военен контингент в Афганистан трябва да продължи най-малко още 15 години?
Вие получихте похвали и за политиката на България спрямо Косово. Считате ли, господин министър, че България трябва да се намесва по този неадекватен начин във вътрешните работи на една суверенна страна? Не се ли страхувате, че подобни процеси могат да протекат и тук в България? Външният министър на Румъния ясно и категорично заяви, че Румъния никога няма да подкрепи независимо Косово, а Вие и вашето правителство като че ли го усуквате. Кажете ясно каква е позицията на правителството по този въпрос. Но го кажете тук, в българския парламент, а не в Държавния департамент или в Белия дом. Кога ще поставите всъщност интересите на България на първо място?
И за да завърша, едно малко уточнение. Учудващо е, че преди Америка да е поискала удължаване на престоя в Ирак услужливото българско правителство реши да удължи нашия престой в тази позорна и с нищо неполезна нам война. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи. Но, госпожо Банкова, предупредих Ви, че имате право на два допълнителни въпроса, а аз поне изброих 7-8. Не знам как ще отговорите, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз съм улеснен от това, че голяма част от въпросите на госпожа Банкова се дължат на или липса на каквато и да било информираност, или на подвеждане на всички, които ни слушат. Те просто са основани на грешни факти.
За Ваша информация, госпожо Банкова, участието на България в Ирак не става по покана на американското правителство, а на иракското правителство. Такава покана имаше преди ние да вземем това решение. За Ваша информация също размерът на иракския дълг или размерът на всяка страна, или Вашият личен с някой друг подлежи на уточняване от двете страни. Това какво Вие си мислите как би изглеждал дългът, съвсем не значи, че това е официално признатият държавен дълг на тази държава към България. Така че това нещо също е спекулация.
По отношение на участието на български контингенти в международни мисии, известно е на обществото Вашето различно мнение, но трябва да Ви напомня, че България е член на НАТО и по силата на членството ни в този пакт за колективна сигурност имаме ангажименти към операции на пакта включително. Така че присъствието ни в Афганистан, което се обяснява именно с членството на България в НАТО и там участват абсолютно всички страни членки на НАТО, се дължи именно на тези поети ангажименти. Пак казвам, България е преценила, и аз мисля че много правилно, какъв е по-добрият начин да се осигури нейната сигурност.
На следващо място, говорите за срок, в който биха могли да продължат операциите на НАТО в Афганистан, аз лично не мога да се ангажирам със срок. Не съм чул никого нито в НАТО, нито в Афганистан да каже какъв би бил срокът. Тази операция е там, докато Афганистан се стабилизира. В Афганистан е най-голямата опасност в света за производство на наркотици и развитие на тероризма. Ако Вие искате ние да се приберем в България и да чакаме нещо да ни се случи или някой друг да ни пази, докато ние седим и чакаме това нещо, аз съм на различно мнение от Вашето.
По отношение на въпроса с Косово България има много ясна позиция. Ако проявявате действителен интерес, госпожо Банкова, а не към микрофоните в тази зала, щяхте да дойдете няколко пъти в Комисията по външната политика, в която аз през м. декември поне три пъти съм говорил с народните представители за българската позиция и сме обсъждали и формирали българската позиция в диалог с тях. Вас не Ви видях нито един път. Така че ако Вие имате интерес по този въпрос, има начин да участвате, а ако искате да занимавате публиката с това, това е друга тема. България има много ясна позиция, тя не е на намеса във вътрешните работи и тази позиция мисля, че се оценява достатъчно добре от нашите съседи в Белград. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Калфин.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
По ред.
Откакто сме в Афганистан, производството на наркотици се увеличи над 80 пъти.
Обсъждането на ситуацията в Косово става в закрити парламентарни комисии, а би трябвало да се прави тук, в пленарната зала, където е официалният орган.
Що се отнася до участието ни в Ирак, защо почти всички европейски страни се изтеглиха или не пожелаха да участват в тази война?
Що се отнася до иракския дълг. Вашето правителство редуцира иракския дълг без санкцията на парламента, а ние всъщност сме парламентарна република.
И завършвам, вашето правителство продължи, ясно е, участието на България в иракската война. Вчера като знак за политическо безгръбначие парламентарните комисии по отбрана и по външна политика също решиха военният ни контингент да остане в Ирак до края на 2008 г. Това ще ни струва около 90 млн. лв. Защо, господин Калфин, не вземете пример от европейските страни, голямата част от които не участват в иракската война?
Военните ни контингенти в Ирак, Афганистан, превъоръжаването с бойни кораби и самолети досега ни струва над 2 млрд. лв. Над 2 млрд. лв., повтарям! Защо пилеете стотици милиони за военни мисии, а тук в България няма пари за лечение на тежко болни деца, няма пари за пенсии, за лекарства, за заплати?
Ще продължа да настоявам България да се изтегли от Ирак и от Афганистан и да преустановим сделките по превъоръжаването, докато не решим най-острите социални проблеми. Защото първа грижа за нас е не обслужването на чужди петролни, икономически и военни интереси, първа грижа за нас е да осигурим и да гарантираме живота и здравето на българските граждани. Мисля, че такава трябва да бъде политиката на вашето правителство, вие го обещавахте това преди изборите, нали помните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! “Челопеч Майнинг” е инвеститор първи клас със значим принос към българската икономика и с изразена социална политика както към заетите във фирмата, които имат средна работна заплата 1200 лв. и пълно пенсионно и социално осигуряване, така и към община Челопеч, която ежегодно получава над 1 млн. лв., което е два пъти повече от бюджета на общината, отпуснат от държавата.
През 2007 г. фирмата получи знак на британска екологична организация “Зелена ябълка” - организация към британския парламент, и беше определено първо място в Европа за провеждане на мерки за опазване на околната среда. Ще припомня, че през 2004 г., когато беше подписано споразумението между министъра на икономиката и фирмата за запазване на дейността на фирмата и изменение на концесионния договор, се предвиждаше увеличаване на производството на 3 млн. тона и извършване на съответните инвестиции. Всички сме свидетели обаче, че през последните две години фирмата е блокирана поради недопустимата и неаргументирана съпротива на Джевдет Чакъров и неизпълнението от него на две решения на Върховния административен съд. Основната му претенция, която изобщо не е негов прерогатив, е свързана с ниското според него концесионно възнаграждение.
Когато Вие встъпихте в длъжност, господин министър, на въпрос на журналист обещахте много бързо да решите този въпрос. През октомври фирмата прави пред Вас предложение за увеличаване на концесионното възнаграждение на 6%. Ще напомня само, че “Елаците мед” плаща 1,5%, “Асарел Медет” – 1%, “Горубсо-Кърджали” – 0,3%, средно в Европа е 2-3%. И тъй като все още няма отговор на направеното предложение, аз искам да Ви попитам каква е позицията на Министерството на икономиката и енергетиката към предложението на “Челопеч Майнинг” за изменение на концесионния договор и за инвестиционното предложение за разширяване производството на медно-златен концентрат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, Вие в общи линии ме попитахте повече от това, което сте ме попитали официално, но ще се постарая да Ви отговоря.
Благодаря Ви за поставения въпрос, който безспорно е част от голямата и изключително важна тема за подобряване на инвестиционния климат в България. Сигурен съм, че ще се съгласите с мен, че инвестициите са определящ фактор за високия и устойчив икономически растеж в България през последните години.
Позволете ми, преди да отговоря конкретно на Вашия въпрос, да направя една кратка ретроспекция на развитието на Мина “Челопеч” през последните години. Експлоатацията на находище “Челопеч” започва през 1960 г. През 1991-1992 г. добивът от находището е намален до прекратяване поради невъзможност за реализация на концентрата, който съдържа арсен. През 1993 г., след привличане на чуждестранен инвеститор – ирландската фирма “Наван Майнинг”, добивът се възстановява и постепенно увеличава като добиваният концентрат се реализира извън страната. През м. май 1999 г. за находище “Челопеч” е предоставена концесия за добив на подземни богатства, която действа и до днес. През м. юни 1999 г. “Челопеч” е приватизиран от английската компания “Наван Майнинг”, по-късно преименувано на “Наван Челопеч”. През периода 2002-2003 г. фирма “Наван Майнинг” изпада в несъстоятелност и основният кредитор на дружеството – Дойчебанк, продава фирмата на канадското дружество “Дънди Прешас Металс”, която променя името на компанията на “Челопеч Майнинг”.
В изпълнение на решение на Министерския съвет от 16 януари 2004 г. министърът на икономиката подписва с “Челопеч Майнинг” допълнително споразумение за изменение и допълнение на концесионен договор за добив от находище “Челопеч”, с което се намалява размерът на дължимото концесионно възнаграждение от 1,5 на 0,75, тоест два пъти тогава, когато пазарът расте и доходността се увеличава, но е подписано, факт е. От своя страна “Дънди” декларира намерението си за разширяване преработката на златни, медно-пиритни руди от находище “Челопеч” до 3 млн. т и производство на метали, мед, злато, сребро от концентрата на място чрез прилагане на утвърдени технологии.
Конкретно по Вашия въпрос бих желал да уточня, че предложението на “Челопеч Майнинг” бе представено в Министерството на икономиката и енергетиката с писмо на 8 октомври 2007 г. В резюме предложението е безусловно увеличаване на концесионното възнаграждение от 0,75 на 1,5 или два пъти.
Тъй като господин председателят ми включва сигнал за приключване, искам да Ви кажа, че на практика интензивно вървят разговори с дружеството. Дори мога да Ви покажа конкретния вариант за подпис с променени концесионни възнаграждения.
Има един сериозен проблем. Той е в това, че източникът е изчерпаем и Министерството на екологията твърди, че ние трябва да защитим количествата, които се изнасят, тъй като рискуваме да се окажем стратегически потърпевши, ако се достигне до тези нива, които се искат от концесионера. Но в рамките на действащия концесионер няма никакви проблеми за функциониране на концесията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Аз се надявам, че в максимално кратки срокове тази сага наистина ще приключи, защото независимият правен и икономически анализ, направен през 2007 г., доказа, че концесията е изгодна и в този вид. Освен това очевидно е, че Чакъров няма екологични аргументи, защото в противен случай щеше да даде отрицателно становище по ОВОС.
Обезпокоително е наистина протакането на решаването на този проблем. Сигурна съм, че знаете, че практически тази съпротива на правителството и нежеланието да реши въпроса създава опасност този проблем да се превърне в международен скандал. На 12 декември Главна дирекция “Вътрешен пазар и услуги” изпрати остро писмо до правителството, на което иска няколко категорични отговора, и, ако всъщност се направи честен отговор, те ще дадат обяснение за съпротивата на правителството.
Концесионният договор обаче е подготвен и е контролиран от Вас и аз се обръщам към Вас с настояване тези безкрайни, вече продължили повече от две години преговори, да бъдат завършени, материалите да бъдат внесени в правителството и въпросът да бъде решен независимо от становището на Джевдет Чакъров, защото в противен случай Вие неволно се превръщате в съучастник на министъра на околната среда, който за това време не даде ясен отговор защо се съпротивлява срещу дейността на фирмата. Досега аргументите бяха екологични, сега се оказва, че изниква някакъв въпрос с обема на запасите. Това е съвсем нов аргумент и наистина, имайки предвид начина, по който действа министърът, много е съмнително, че това е така.
Затова Ви призовавам още веднъж да поставите въпроса в правителството и тази сага да приключи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на икономиката и енергетиката.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Манева, погледнато съвсем формално, предложението е изгодно за България. Аз ще цитирам и конкретни числа. Ако се прилага концесионно възнаграждение от 1,5 до 6,5%, при сегашния добив приходите ще са 8 млн. 463 хил. лв. Сега те са 1 млн. 753 хил. лв. Ако отидем до концесионно възнаграждение 8% и рентабилността е 70%, в бюджета ще постъпват над 35 млн. лв. Така че, ако гледаме само като постъпления в бюджета, вероятно отговорът трябва да бъде: незабавно да! Но Ви казвам, че има и други съображения. Твърди се, че това са ценни метали, които могат да застрашат стратегически интереси на България и то в близкото бъдеще. В тази посока се водят допълнително проверки и проучвания, но, повтарям, няма никакви проблеми. Ако има някой, който създава пречки на компанията да функционира нормално при подписания договор, то аз се ангажирам тези пречки да бъдат премахнати незабавно. Но другият аргумент – разбирате, че много държави, да кажем, нефтените държави, си слагат тавани и не позволяват добивът да надхвърля тези тавани.
Проблемът не е само до това, че някой примерно протака нещо. Не това е същинският проблем. Същинският проблем е да сме наясно с интересите на България. Аз съм готов и за допълнителни разговори с Вас по тази тема. Министерството има готовност за максимално бързо уреждане на казуса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часът е 13,59.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол. Поради изчерпване на времето, на другите въпроси министърът не може да отговори днес.
Следващото заседание, уважаеми народни представители, е на 30 януари 2008 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов