Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Програмата, която трябва да гласуваме за тази седмица, е следната:
1. Промени в съставите на постоянни парламентарни комисии.
2. Проекти за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание с вносител Волен Сидеров.
3. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г. Вносители са Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
7. Доклад за дейността на Върховния административен съд за 2006 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
9. Проекти за Решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, свързана с производството и трафика на наркотици, в това число специално на случая с лицето Будимир Куйович. Вносители на проектите за решение са Йордан Бакалов и група народни представители и Михаил Миков и група народни представители.
Последната точка десета е Парламентарен контрол.
Моля ви да гласуваме програмата за работата на Народното събрание за тази седмица.
Проектът за програма ви е раздаден с точка девета и десета, които са проекти за решения за създаване на временна комисия с двама вносители – правя уточнението, че тази точка от дневния ред е една – точка девета. Технически е нанесена в програмата като точка девета и десета, което не е редно.
Така че, гласуваме точка девета – проекти за решение, и точка десета – Парламентарен контрол. Има грешка в програмата, която ви е раздадена.
Моля да гласуваме програмата за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 160 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Господин Ралчев, за какво процедурно предложение искате думата? Нека да гласуваме предложенията по ал. 3, евентуално, ако някои от тях влязат в програмата, след това ще гласуваме и пренареждането на точките от дневния ред.
Има две предложения по чл. 40, ал. 3, които са направени от народния представител Димитър Абаджиев. Първото е проект на Избирателен кодекс. Това предложение го подлагам на гласуване.
Господин Абаджиев, ако желаете да обосновете – искам да уточня, че сте направили и второ предложение по ал. 3, нещо, което съгласно правилника не е допустимо. Само едно предложение по чл. 40, ал. 3 може да правите в рамките на една пленарна седмица. Така че изберете кое от двете подкрепяте – това за Избирателен кодекс или Закон за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): За Избирателния кодекс.
За пореден път внасям Законопроекта за Избирателен кодекс, за да влезе в дневния ред. Както той, така и Законопроектът за референдумите отлежават вече почти една година. Внесеният Избирателен кодекс, който беше предмет на разглеждане и на миналото Народно събрание, отново ще повторя, предлага смесена избирателна система и много промени. Виждаме, че сега към тази идея се присъедини и президентът Георги Първанов. Добре е парламентът да бъде водещ в тази дискусия, а не президентът, още повече, че наистина този законопроект отлежава много, много месеци тук. Затова управляващото мнозинство днес има вече и повод, и основание, след като неговият президент подкрепя тези идеи, да подкрепи влизането на този законопроект в дневния ред, за да може да започне дискусията тук, в парламента, и тук, където е мястото да се поеме инициативата за тази наистина важна за страната дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на господин Абаджиев като част от програмата за тази седмица да стане проект на Избирателен кодекс.
Гласували 173 народни представители: за 56, против 24, въздържали се 93.
Предложението не се приема.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Николова, заповядайте за предложението Ви за прегласуване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, добре е дебатът за избирателното право, за Избирателния кодекс да започне от парламента. Внесеният от нас законопроект е една добра подложка, една добра основа за разсъждения и нека да се държим като парламентаристи и да докажем, че всъщност парламентът е този, който определя дневния ред на обществото, защото ние сме парламентарна република. В този смисъл аз мисля, че има разум и би следвало да се подкрепи идеята да влезе за разглеждане Избирателния кодекс, пак казвам, като една добра основа за разсъждения, която да ни обедини да направим едни норми за избирателно право, които да са работещи и които да са в синхрон с очакванията на българското общество.
Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Абаджиев – проект за Избирателен кодекс, да стане част от програмата ни за тази седмица.
Гласували 172 народни представители: за 68, против 23, въздържали се 81.
Предложението и при прегласуване не се приема.
Господин Абаджиев, няма да подлагам на гласуване второто Ви предложение по чл. 40, ал. 3 за изменение на Закона за допитване до народа.
По ал. 3 е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Желаете ли да обосновете предложението си, господин Христов или госпожо Банкова?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Този ли е законопроектът? Не е ли за АЕЦ “Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Така е, така е.
Извинявайте, господин Христов. Нека да дойде редът Ви за Козлодуй. Има други предложения преди това по реда на постъпване.
Извинявайте, че Ви разкарах до трибуната.
Има предложение от господин Яне Янев за включване в дневния ред на проект за Решение за налага на мораториум върху всякакъв вид сеч и дърводобив на дървесина и друга експлоатационна и строителна дейност в горите и земеделските земи, за които са установени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
Господин Янев, имате думата, ако желаете да обосновете това свое предложение.
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че това предложение няма нужда от каквато и да било обосновка, защото съвсем скоро прокуратурата се произнесе по категоричен начин. Тук не става въпрос само за тези над 4500 дка гори, а за това, че дори новият председател на Държавната агенция по горите да иска да влезе във владение и да върне патримониума на държавата за тези гори, няма как да го направи. За това е нужно решение на парламента. Учудвам се как може толкова време (повече от година и половина) ресорната комисия да не даде възможност това да влезе в дневния ред на комисията и на пленарната зала.
Затова считам, че след решението на прокуратурата Народното събрание е улеснено и би било редно да си свърши работата. Това може да стане в рамките на тази седмица. Комисията може за 10 минути да се произнесе по този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на господин Яне Янев за включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 168 народни представители: за 47, против 60, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Яне Янев е за включване в програмата на проект за решение за налагане на мораториум върху дейности на “Кремиковци” до преустановяване на замърсяванията на околната среда и изплащане на задълженията на дружеството към държавата и държавните фирми.
Заповядайте, господин Янев, да обосновете своето предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, българският парламент отказва в продължение на няколко седмици да се занимае с един изключително сложен казус, свързан с комбината “Кремиковци”. Всички сме свидетели как държавата е вплетена в тази мафиотска сделка и на практика участва в далаверите около “Кремиковци”. Нещо повече, по мои сведения представителят на държавата в Надзорния съвет на “Кремиковци” гласува заедно с останалите бандити, които източиха комбината и го докараха до това състояние.
Затова моето предложение е тази седмица разумът да надделее и точката за “Кремиковци” да влезе в дневния ред на Народното събрание, защото е внесена от група народни представители от опозицията преди повече от седем месеца. А по-актуален проблем за София от “Кремиковци” няма!
Нещо повече, вие знаете, че вчера Европейската комисия и по-точно Дирекцията “Околна среда” се е произнесла, че ще преразгледа процеса по прилагането на Директива № 96/61 и това ще има много сериозни последици за нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме това предложение на господин Янев.
Гласували 166 народни представители: за 49, против 61, въздържали се 56.
Това предложение не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, като не подкрепяте влизането на точката в дневния ред, на практика вие ставате съпричастни с далаверите около “Кремиковци”. Вчера с недоумение се учудвам как българският премиер категорично защитава тази грандмафиотска схема и прехвърля на практика вината върху столичния кмет. (Възгласи от блока на КБ.) Бойко Борисов може да бъде обвиняван по хиляди теми, но в случая той е изключително прав. “Кремиковци” час по-скоро трябва да отиде в историята! “Кремиковци” е комунистическо вредно индустриално наследство, което трови двумилионна София, трови я всеки ден, постоянно. Освен че я трови, дава възможност да се източват огромни суми в полза на определени икономически кръгове около томовци и ваши партийни активисти. За това вие имате договорка – убеден съм – щом като не желаете тази точка да влезе в дневния ред на Народното събрание. И вие сте част от тази мегакорупциионна схема, която цел е чрез “Кремиковци” да продължава да източва държавата.
Затова още веднъж ще ви предложа да направим проверка, за да видим кой кой е в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване проекта за решение с вносител господин Яне Янев.
Гласували 168 народни представители: за 51, против 77, въздържали се 40.
Предложението се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за решение относно възлагане на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на реактори на АЕЦ “Козлодуй”.
Господин Христов, моля в рамките на две минути да обосновете своето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Да, това е моето предложение, колеги.
Исках да ви припомня, че миналата сряда предложих на вашето внимание в дневния ред на парламента да влезе тази точка. Тогава ме подкрепиха словом и цифром 32 народни представители. За сравнение тогава ви казах, казвам го и сега, че 4 гласа не достигнаха на Европейския парламент да спаси “Козлодуй”. На българския парламент не достигнаха 208 гласа.
Ще ви кажа нещо, което стана миналата сряда след обяд. В Комисията по енергетика имаше изслушване за електроенергийната ситуация в България. Колеги, оказа се, че има реална опасност от режим на тока в страната. В някои региони този режим вече започна. Ако ходите по избирателните си райони, добре трябва да го знаете.
Затова ви предлагам да гласуваме това предложение. Нека да влезе в дневния ред, нека ако има колеги, които са против “Козлодуй”, да изкажат тук своето мнение, от тази трибуна, и нека да развържем ръцете на правителството, на вашето правителство, уважаеми колеги от тройната коалиция, за да пусне реакторите. Това ни посъветваха световно известните ядрени специалисти, които бяха тук миналата седмица. Това ни съветват и от Европейския парламент. Нека го направим, нека да действаме като български депутати, а не като проводници на чужди икономически интереси, в случая енергийни интереси от съседни нам страни.
Искрено се надявам да подкрепите това предложение и да спасим реакторите на “Козлодуй”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това предложение на господин Христов за включване в дневния ред.
Гласували 144 народни представители: за 34, против 32, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Резултатът, колеги, е 34 гласа “за”, 32 гласа “против”. Обръщам се към онези 78 “въздържали се”, които явно не ги интересува съдбата на АЕЦ “Козлодуй”. Не ги интересува дали българските граждани ще плащат скъп ток и колко скъп ток ще плащат в близките месеци и години.
Колеги, отново се обръщам към вас: едва ли има по-важен въпрос, който парламентът да разисква в тази седмица от проблема с пускането на реакторите.
Искам да ви кажа, че не е редно и не е достойно хора, които стоят тук в тази зала, пред медиите да говорят, че са за спасяването на “Козлодуй” и ще направят всичко възможно за това, а в същото време да гласуват “против”.
Аз призовавам медиите да вземат разпечатките от това гласуване и да видят кой от моите колеги лъже по този безобразен начин.
Искам да ви кажа и нещо друго. От година и половина събираме подписи за иницииране на референдум. Знаете, че са нужни 60 гласа, събрали сме 29. Призовавам хората, които искат да подкрепят спасяването на “Козлодуй”, да се подпишат. Необходими са само 31 гласа на български народни представители, за да се направи референдум по въпроса. Ако народното представителство не намира кураж да гласува това, което предлагам тук, нека да дадем възможност на българския народ да се произнесе по тази изключително важна тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме още веднъж предложението на господин Минчо Христов за включване на този проект за решение в дневния ред.
Гласували 146 народни представители: за 40, против 37, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Госпожа Стела Банкова е направила предложение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Госпожо Банкова, не мога да подложа предложението Ви сега на гласуване, защото срокът по чл. 75, ал. 3 от правилника все още не е изтекъл. Не мога да Ви дам дори и думата за обосноваване, защото просто не мога да го подложа на гласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, думата за процедура по начина на водене също не мога да Ви дам в момента, защото Ви казвам какво е основанието да не мога да Ви дам думата за обосноваване на предложението.
Господин Павел Шопов е направил предложение за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на включване на сделката за концесия на автомагистрала “Тракия”.
Господин Шопов, имате думата да обосновете своето предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Събрани са необходимите 48 подписа, те са и повече, за създаване на такава анкетна комисия. Във времето около Рождество Христово се появиха съобщения в българския печат за финализиране на сделката относно автомагистрала “Тракия”. След Нова година също се появиха съобщения, че тази процедура е твърде напреднала и едва ли не е приключила. Тези съобщения в пресата бяха много кратки, твърде неясни, но така или иначе, дори да е финализирана тази сделка съобразно българските закон, темата ще бъде актуална години напред. Аз говоря от името на “Атака”, но тази подписка е подписана от колегите и от Демократи за силна България, и от Обединените демократични сили, и от Българския народен съюз. Ние от “Атака” винаги сме считали, че това е изключително важен въпрос за България. Ако около други приватизационни сделки се касае до загуби за страната от порядъка на стотици милиони или милиард за БТК или електроразпределителните дружества, или загуби за сделката с външния дълг от неколкостотин милиона евро, тук се касае по скромни оценки в продължение на 30 години за около 15 млн. евро.
Предвид този огромен обществен интерес ние заявяваме, че непрекъснато ще поставяме темата пред българската общественост и сега, и в бъдеще в един следващ парламент. Считаме, че е абсолютно необходимо да бъде създадена тази анкетна комисия, която предлагаме, за да стане най-после ясен този фамозен договор, скриван досега от българските управляващи. Считаме, че в тази връзка ще имаме подкрепата и на огромната част от колегите от БСП, които много често са се изказвали против тази корупционна сделка, както са я наричали. От днес ние започваме да поставяме въпроса за тази анкетна комисия и се надяваме, че колегите от опозицията ще ни подкрепят и в бъдеще, поставяйки този въпрос, а той е жизнено необходимо да бъде разгледан най-после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Павел Шопов за включване на този проект за решение в дневния ред на тази седмица.
Гласували 154 народни представители: за 44, против 51, въздържали се 59.
Това предложение не се приема.
Предложение по ал. 3 е направено и от народния представител Йордан Бакалов за включване в програмата на проект за Решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, свързана с производството и трафика на наркотици, в това число специално по случая с лицето Владимир Куйович. Това предложение обаче вече е включено в т. 9 и 10, обединени като т. 9, така че е част от програмата.
Следващото предложение, което е направено по ал. 3 от господин Павел Шопов, също е включено в програмата, която вече гласувахме.
Искам да ви уведомя, тъй като програмата вече е приета, че в четвъртък след гласуванията, които имаме в 9,00 ч., ще започнем с т. 7 – Доклад за дейността на Върховния административен съд за 2006 г. Правя това уточнение, за да можем да поканим представителите на Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет да присъстват в пленарната зала.
Процедурно предложение – господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Процедурното предложение, което правя пред вас, е във връзка с т. 1 от дневния ред. Тъй като се касае за промяна в съставите на ръководствата на някои от парламентарните комисии, предлагам този въпрос да бъде решен с гласуване още днес, а не както е по общия ред – по принцип да гласуваме решенията в утрешния ден.
Предложението, което сме направили, е за частична промяна в комисиите и само там, където към настоящия момент Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори има свои членове в тези комисии. Затова считам, че няма процедурна пречка това гласуване да се извърши още в днешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение по следните съображения.
Постъпило е предложение от групата на Национално движение Симеон Втори, с което искат промяна в състава на комисиите и избор на заместник-председатели – нещо, което беше дискутирано предишната сряда. Нашата парламентарна група направи предложение за издигане на кандидатурите за заместник-председатели на лицата, които и досега са били на този пост. До този момент нещата като че ли са хармонични.
Оттук нататък започна невъзможното третиране на този въпрос и аз предлагам, първо, тази точка да бъде преместена като последна, за да могат да бъдат обсъдени няколко въпроса.
Първо, какъв е редът, по който се променя числеността на постоянните комисии? Защото, ако вземем една от комисиите, където НДСВ има претенции да бъдат включени нови четири лица, то се променя и броят на членовете на тази постоянна комисия. Както знаете от парламентарната практика, това е функция и резултат на друго самостоятелно гласуване на пленарната зала и докато това, свързано с броя на членовете на постоянните комисии, не бъде релевирано и осъществено в пленарната зала, този въпрос не може да бъде поставен.
Поставяйки нашите кандидатури, ние изпълняваме само срока, който господин председателят беше дал с оглед направени предложения, но имаме ясното съзнание, че целият този въпрос, както спомена и господин Янев, трябва да бъде решен за всеобщо решаване с всичките проблеми – състав на комисиите, брой на членове на комисии, съотношенията съобразно чл. 19 от правилника и т.н. Защото това, което се предлага, е нонсенс, то просто не може да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Има процедурно предложение от господин Яни Янев - след обсъждане на т. 1 от приетата програма за днес от дневния ред да се премине към гласуване на тази точка, а не това да стане в четвъртък, както обикновено се прави.
Тъй като във Вашето обратно процедурно предложение, господин Ралчев, се съдържаше и второ процедурно предложение, след това ще го поставя на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Яни Янев – след изчерпване на т. 1 от дневния ред да преминем незабавно към гласуване днес.
Гласували 183 народни представители: за 130, против 46, въздържали се 7.
Това процедурно предложение се приема.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, което господин Ралчев мотивира с вота за обратно процедурно предложение – тази точка от дневния ред да бъде последна за работата ни тази седмица.
Гласували 165 народни представители: за 50, против 59, въздържали се 56.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Моллов, заповядайте да докладвате проектите за решения за промени в състава на комисиите, на които сте вносител.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 и във връзка с чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям следните проекти за решения за промяна в състава и ръководствата на парламентарните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви моля да ги докладвате едно по едно и ще преминаваме към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател и член на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Яни Димитров Янев като заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
2. Избира Теодора Георгиева Якимова-Дренска за член на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за Решение? Няма.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 175 народни представители: за 138, против 29, въздържали се 8.
Решението е прието.
Господин Моллов, може да не четете преамбюла на всеки проект за решение, тъй като той се повтаря и в следващите. Прочетете само диспозитивната част.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: „Избира Станимир Янков Илчев като заместник-председател на Комисията по отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за Решение? Няма.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 174 народни представители: за 136, против 26, въздържали се 12.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
„1. Освобождава Пламен Неделчев Моллов като заместник-председател на Комисията по земеделието и горите.
2. Избира Ангел Вълчев Тюркеджиев за заместник-председател на Комисията по земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за Решение? Няма.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 167 народни представители: за 145, против 14, въздържали се 8.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: „Избира Христина Христова Велчева като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за Решение? Няма.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 164 народни представители: за 134, против 22, въздържали се 8.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: „Избира Маргарита Василева Кънева като заместник-председател на Комисията по образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по този проект за Решение.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 159 народни представители: за 130, против 19, въздържали се 10.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: „Избира Антония Стефанова Първанова като заместник-председател на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по този проект за Решение?
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 160 народни представители: за 133, против 20, въздържали се 7.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: „Избира Съби Давидов Събев като член на Комисията по транспорт и съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по този проект за Решение.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 9, въздържали се 12.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
„1. Освобождава Теодора Георгиева Якимова-Дренска и Яни Димитров Янев като членове на Комисията по гражданското общество и медии.
2. Избира Андрей Владимиров Баташов като член на Комисията по гражданското общество и медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания по този проект за Решение.
Подлагам на гласуване този проект за Решение.
Гласували 155 народни представители: за 141, против 11, въздържали се 3.
Решението е прието.
Господин Ралчев, обръщам се към Вас, тъй като и Вие имате предложения по чл. 79 – за попълване състави на комисии. Моля да отделите само онези предложения, за които вече пленарната зала няма постановени гласувания. Доколкото виждам, имате предложения за други комисии, които не са били обект на разглеждане и гласуване. Моля да докладвате тях, за да ги подложа на гласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
При създадената ситуация, от името на нашата парламентарна група искам да заявя, че става въпрос за едно флагрантно нарушение на правилника на Народното събрание. Едно нарушение, което касае не само процедурите, а основите на демократичните принципи, които са залегнали в участието, в работата на това Народно събрание.
Вторият аргумент, който искам да изложа пред вас, е, че просто се обезсмисля съдържанието на една от основните работи на народните представители – участието им в комисии. Създава се един такъв хаос, за което аз съвсем сериозно моля мнозинството да не политизира този въпрос, а да погледне отговорно от гледна точка на задачите, които касаят законодателния процес. Разбирате ли за какво става въпрос?
Аз много се извинявам, но на езика на една от парламентарните групи става въпрос за тюрлюгювеч, в пълния смисъл на тази дума. Една от комисиите става от толкова бройки толкова бройки. Какво става с чл. 19? Кога ще го разглеждаме, господин Четин? Вие сте юрист. Кога ще разглеждаме съотношението на присъствието на парламентарните групи в комисиите? Какво значение ще имат становищата по всички законодателни актове на комисиите? Нали разбирате каква пародия става? Абсолютна пародия! Защото актът на председателстващия постоянна комисия тук, от тази трибунка, като казва: “Нашата комисия по този закон мисли това, това, това, това”, вече няма това съдържание.
Ако мнозинството има политическо решение, нека да го проведат докрай – да лишат опозицията от участие в постоянните комисии и тогава нещата да бъдат съвсем ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е въпрос на друга дискусия, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не става въпрос за дискусия, а става въпрос за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Утре в Правната комисия ще бъде обсъждана тази тема.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не е обсъждана, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кажете сега какво да правим по вашите предложения, без да водим дискусия по това.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: По нашето предложение направете това, което смятате, че правилникът може да Ви позволи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това, което Вие искате, защото Вие сте вносител. Не аз решавам вместо Вас.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз съм вносител при положение, че имаме ясни становища по отношение участието в постоянните комисии. Вие, чрез гласовете на мнозинството, нарушихте този принцип и аз не мога да взема становище по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 19, с гласуванията, които току-що се проведоха, не се нарушава. Само това искам да кажа. Промяната на правилника, която ще бъде разглеждана утре в Правна комисия, ще доведе до отговорите на проблемите, които Вие в момента поставяте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Позволете ми да възразя на Вашето изказване, госпожо председател, защото това не държи сметка за съдържанието на чл. 19, ал. 1 и това, което казвате, няма нищо общо с принципа, заложен в чл. 19, ал. 1, и това е елементарно. Как няма да има никакво отношение, когато една комисия от десет човека става двадесет?!
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Няма такова нещо.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Как да няма като има? Вие предлагате за Комисията по вътрешен ред нови четири лица.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Няма такова нещо. Нямаме предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Нямало такова нещо. Как да няма? Я си го прочетете. Имате предложение за трима души плюс заместник-председател...
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Нямаме предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: А какво избрахме? Хайде моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво да обясним? Като процедура какво, господин Янев, или като реплика на господин Ралчев?
Заповядайте от името на парламентарна група.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, струва ми се, че излишно се усложнява този въпрос и като че ли има нежелание да бъде разбрано за какво става дума. Затова ще се наложи да изясним малко по-обстойно това, което се случва днес.
Уважаеми колеги, в нашия парламентарен правилник и не само в настоящото Народно събрание, а и в предходните, по своето естество е липсвала винаги процедура, по силата на която напускането на определен народен представител от конкретна парламентарна група да бъде обвързано с неговото напускане на заеманото му място в съответни комисии. Този въпрос не е решен. Той липсва и днес в нашия правилник.
За да ви илюстрирам за какво става дума, ще разберете следното. В момента в Комисията по вътрешен ред и сигурност НДСВ няма нито един член. Всички членове на тази комисия са от Парламентарната група на Българска нова демокрация. Насила никой от тези членове не може да бъде изваден. Промяната в ръководството на тази комисия, направено по реда на чл. 20, ал. 2, което изчетохме предната седмица, освободи председателските места. Но в момента Парламентарната група на НДСВ нито има членове, нито има възможност да предлага каквито и да било председатели.
Давам тази илюстрация, защото тя е най-фрапантната и най-категоричната, за това че едва след промените в правилника, които ние предлагаме, а именно когато има такова напускане на членове на парламентарна група не следва да бъдат освободени само председателите и заместник-председателите по силата на правото на чл. 20, ал. 2, а да се отиде към освобождаването на всички членове, които са преминали в друга парламентарна група или са станали независими, защото ако това не се направи, по своето естество се блокира възможността, колега Ралчев, да бъде приложен принципът на чл. 19. Броят на членовете във всяка една от парламентарните комисии се решава тук, в рамките на Народното събрание. Това разместване, което се случи вследствие на вашата упражнена политическа воля – да напуснете НДСВ, не дава възможност в момента както вие, така и ние да заемем полагащите ни се места в съответните комисии. Затова едва след промените в Правилника това ще се случи и тогава вече ще се решава въпросът дали ще имате възможност за заемане на определени председателски и заместник-председателски места.
Що се касае до този въпрос, уважаеми колеги, за всички е ясно, че въпросът за управлението на парламентарните комисии и доколко опозицията ще има възможност да участва в това във всеки един парламент е бил въпрос, решаван от мнозинството и това не е предмет на правилника.
Член 19, ал. 1 от нашия правилник касае единствено и само квотите на участие на парламентарните групи като членове в комисиите, но не и в управлението на тези комисии. Това е разширено тълкуване, което няма никаква практика нито в настоящия, нито в предните парламенти.
От тази гледна точка считам, че сега въпросът стана малко по-ясен. Не са нарушени под никаква форма правата на колегите от БНД и след приключването на парламентарните процедури по промени в правилника, БНД ще получи своята парламентарна квота във всяка една от комисиите, както и ще има възможност съответно и Парламентарната група на НДСВ да има съответно своята парламентарна квота, което сега е невъзможно да се случи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Нека изясним обаче какво правим в момента. Господин Ралчев, ще Ви дам думата, разбира се, но нека да решим под каква форма Ви я давам.
Тъй като гласуванията по тази точка в тази част от дневния ред са приключили, мога да приема това, което господин Яни Янев направи, единствено като изказване от името на парламентарна група. Това беше неговото изявление, защото не можем да водим дискусия по нещо, което вече е приключило като гласуване.
Така че, ако искате като изказване от парламентарна група, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Формата предоставям на председателстващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, който се изказва, той решава какво изказване прави. Моля да уточним това, за да знаем как да продължим по-нататък.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Какво изказване ще бъде направено наистина решаваме ние. И то е под формата, която Вие определите.
Господин Янев се помъчи да направи елементарна манипулация и да заблуди залата. Чета ви предложението и решението, което се гласува:
„1. Избира еди-кой си заместник-председател на комисията.
2. Избира едно, две, три, четири лица за членове на комисията.”
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Няма го това нещо.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Двете точки имат различно съдържание. Избирайки предложеното лице за заместник-председател, ...
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Той е вътре в комисията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не е вътре в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, нека не уточняваме тези неща сега.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Става въпрос за паритетното участие в постоянните комисии. Нашето виждане е, че всички въпроси трябва да бъдат решени ан блок както досежно членския състав, така и досежно изборните и ръководни длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложение от господин Павел Шопов за промяна в състава на постоянна комисия. То е свързано с искането за освобождаване на господин Минчо Христов. Искам да поясня на залата, че Минчо Христов е избран като независим народен представител за заместник-председател на комисията на 7.07.2007 г. по предложение на народните представител Йордан Величков и Христо Величков.
Така че не мога да подложа на гласуване това Ваше предложение, защото в друго правно качество господин Христов е заел това заместник-председателско място.
Няма да го подлагам на гласуване, но тъй като сте вносител, Ви давам възможността да дадете своите съображения. Моля Ви в рамките на 2 минути да направите това.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да поясня, че нашето искане се състои от две части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, второто ще го обсъдим.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, установи се, че на 15 юли м.г. е станало това преизбиране. Но ние държим на втората част на нашето предложение, а именно за заместник-председател да бъде избран представител от „Атака”. Това е господин Илиян Илиев. Нашата логика е тази, която НДСВ поддържа. Аналогично е така, както НДСВ иска да попълни квотите си, полагаемите се места на заместник-председатели на комисии, и ние да искаме абсолютно същото. Така че да не прилагаме двойни стандарти.
Затова моля да подложите това наше искане на гласуване – избиране на господин Илиян Илиев за заместник-председател. С това няма да направим нищо по-различно от онова, което правехме допреди малко по исканията на НДСВ. Аз виждам, че от НДСВ добре ме разбират, прави са в това отношение, клатят глава, надявам се на тяхната подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Павел Шопов е предложил проект за решение да се избере заместник-председател на Комисията за борба с корупцията и предлага това да бъде народният представител Илиян Вълев Илиев.
Моля, гласувайте това предложение. Доколко то е в съотношение с квотите, на мен ми е много трудно да кажа в момента.
Гласували 111 народни представители: за 53, против 3, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Господин Шопов, заповядайте за предложение за прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля за прегласуване. Мисля, че по-голямата част от залата не разбра добре и да не прилагаме двойни стандарти. Съвсем елементарно е и ако досега имаше проблеми с председателските и заместник-председателските места на „Атака”, беше от едно прилагане на двойни стандарти на сегашния правилник.
В интерес на истината, в продължение на година и два-три месеца, почти всички проблеми на „Атака” се решиха. Това е един от последните проблеми, който трябва да бъде решен. Това стана с много големи усилия и тук не достигнаха два или три гласа, за да бъде решен и този проблем, който е домашен, вътрешен, устройствен проблем на Народното събрание. Нека да не проявяваме несправедливост, да не проявяваме двойни стандарти, защото те винаги раждат ответна негативна реакция. Това е за сметка на всички нас, на цялото Четиридесето Народно събрание, на неговия имидж.
Затова предлагам прегласуване, за да бъде решен още един проблем и проблемите на Четиридесетото Народно събрание да станат по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване още веднъж проекта за решение за избиране на Илиян Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 55.
Господин Илиев е избран на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. (Реплики от залата.)
Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Половината от регистриралите се, които бяха 166, са 83, което означава, че 84 е необходимото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, моля като председател на Комисията по правни въпроси да поясните на залата тази промяна на правилника, която е направена и която променя необходимия минимум за вземане на решение от пленарната зала, което е свързано с регистрираните.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това всеки път го обсъждаме. Колко пъти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, и сега трябва да го приложим, докато всички разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Не коментирам съдържанието на промяната, но трябва да припомним това, което е прието с промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 27 март 2007 г. Тогава беше променен § 4 за това какво се разбира под “присъстващи” в залата, тъй като е необходимо мнозинство от присъстващите в залата при приемане на решения.
Преди в правилника под “присъстващи” се разбираше гласувалите във всеки един момент, докато сега § 4 гласи: “Под “присъстващи” при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започването на гласуването. Регистрацията се прави в началото на заседанието”. В такъв случай мисля, че изискването беше за 84 гласа при регистрирани 166.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли казали с колко народни представители се регистрирахме и с колко гласа сме започнали това заседание! Регистрирани – 166. Необходими са 84 гласа във връзка с този § 4 от Допълнителните разпоредби, за да може да бъде избран господин Илиев.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не може един път така, един път – така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не! Спазваме си това правило – никога не сме гласували друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група – господин Шопов. Имате правото да вземете думата.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма право.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): В такъв случай от името на Парламентарната група на “Атака” искам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На какво основание, господин Шопов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): На същото основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямаме в правилника подобно нещо. Дайте ми текста от правилника основанието, на което можете да поискате поименна проверка. Нямате такова основание.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): В правилника няма такова нещо.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много елементарно – да бъде установено откъде идва разликата. Така че трябва да се види.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Защо предишните гласувания не бяха по този правилник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този правилник бяха.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Госпожо председател, тъй като е явно, че след започване на заседанието силно намаля броят на присъстващите, който не отговаря на тези изисквания, предлагам гласуването за д-р Илиев да се извърши отново утре сутринта след започването на заседанието, след регистрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление подобно предложение не може да се приеме, господин Берон, защото вече при две гласувания се заздравява правното положение и няма как.
ПЕТЪР БЕРОН (встрани от микрофоните): Половината хора ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не гласувам с чужда карта и съм тук. Отговорността е на този, който си е оставил картата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обръщам се към господин Шопов, за да представя чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – кой има право да извършва поименни проверки и той гласи следното: “Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане на имената или чрез преброяване от секретарите”. Но всичко това е във връзка с предстоящо гласуване, а не с протекло и приключило вече гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Тази точка е по реда на ал. 3. Предложенията по ал. 3 станаха вече част от програмата като т. 2 от днешния дневен ред.
Кой от парламентарната група ще направи предложението, не виждам господин Сидеров?
Заповядайте, господин Шопов, за да представите този проект за решение заедно с мотивите към него.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Няма обстойно да мотивирам нашето предложение. Правил съм го може би десетки пъти в пленарната зала в продължение на година и половина.
Много от колегите сега виждат проблемите в приложението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото той не е лош, разбира се. Правилникът на Четиридесетото Народно събрание просто трябва да се спазва. Част от това наше задължение е да се въздаде необходимото на партия “Атака” да има свой заместник-председател – нещо, което повече от година и половина не беше сторено от Четиридесетото Народно събрание и предизвикваше много конфликти и много напрежение. Защото е една несправедливост. Както преди малко казах, всяка една несправедливост ражда ответна реакция. Тази ответна реакция беше налице в много от случаите, показвани от “Атака”.
Затова ви моля да въздадете дължимото на партия “Атака” и тя да има свой заместник-председател. Нямам предвид моята скромна личност. Въпросът е до принципи. Това е изборът на партия “Атака” – кандидатурата в мое лице.
Преди това, за да не се случи това, което се случи с предишното гласуване, съобразно правилника, моля за поименна проверка, след което да бъде извършено гласуването. Защото се видя, че има една разлика от броя на регистрирани колеги – народни представители, до тези, които са гласували и които в момента са в залата.
Ето защо правя искане за поименна проверка преди това гласуване за заместник-председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Преди да преминем към поименна проверка, която имате основание да искате, но бихте имали основание да я искате утре сутринта. Защото ние по тази точка от дневния ред (шум и реплики в опозицията) не сме гласували процедурно предложение – по т. 2 гласуването да бъде днес. Подобно процедурно предложение гласувахме в началото на пленарното заседание и то беше за избиране състава на постоянните комисии. Залата одобри това. Ако следваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, днес може да докладваме и да обсъждаме тази точка от дневния ред, а гласуването да бъде утре сутринта. Моля Ви, не оспорвайте това!
Можете, разбира се, да направите процедурно предложение, господин Шопов, ако искате в момента, и аз съм длъжна да го подложа на гласуване – гласуването и по тази точка от дневния ред да бъде днес. Както прецените. Тогава, ако се приеме това предложение, ще направя поименната проверка и ще проведем гласуването. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Правя процедурно предложение гласуването по тази точка – т. 2, да стане днес след обсъждането, ако има такова разбира се, и което може да бъде направено след направеното преди малко от мен предложение.
Ето защо, моля да подложите на гласуване – гласуването по т. 2 да бъде извършено днес след обсъждането на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Господин Шопов има процедурно предложение – моля, да не се гласува с чужди карти, за да не се оспорва гласуването – гласуването по т. 2 след приключване на дискусията да бъде днес, а не утре сутринта, както е по правилник. Ако то се приеме, след дискусията ще направя поименна проверка и ще подложа на гласуване избирането на заместник-председател.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 58, против 50, въздържали се 38.
Това процедурно предложение не се приема. Затова гласуването по тази точка ще бъде утре сутринта.
Междувременно, уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по т. 2 от дневния ред.
Има ли желаещи?
Заповядайте за изказване, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да направя известно пояснение във връзка с предложението, което е внесено от Парламентарната група на партия „Атака” за снемането на заместник-председателя на парламента д-р Петър Берон и издигането...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Няма такова предложение.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: За това става дума.
Бих искал да кажа, че тук се прави известен опит да се заблуди залата с два различни политически субекта – коалиция „Атака” и партия „Атака”.
Коалиция „Атака” е учредена през м. април 2005 г. от четири легитимни партии, две от които са упълномощени да бъдат мандатоносители на коалиция „Атака”. Това са четирите партии: „Защита”, „Зора”, „Национално движение за спасение на Отечеството” и „Българска национално-патриотична партия”. Четирите партии предлагат ръководство и техните делегирани представители в Политическия съвет издигат ръководство на коалиция „Атака”.
Коалиция „Атака” влиза в Четиридесетото Народно събрание с 21 депутата. Коалиция „Атака”, представлявана от четирите партии, и независими депутати, тоест партийно неангажирани, предлагат за заместник-председател на Народното събрание д-р Петър Берон, който е излъчен. Малко по-късно 10 от 21 членове на коалиция „Атака” напускат и в парламентарната група остават само членове на партия „Атака” и някои независими депутати. От данните, които има, през м. август 2005 г. се учредява партия „Атака”, тоест далеч след като са проведени изборите, така че след като партията се учредява, неколкократно, както каза тук колегата Шопов, се поставя въпросът за избор на техен заместник-председател. Неколкократно се поставя и въпросът за снемането на д-р Берон от този пост. Междувременно четирите партии, които са извън групата на партия „Атака”, писмено потвърждават заедно с двете партии - мандатоносители, че техният представител в ръководството на парламента - д-р Берон, остава и те подкрепят оставането му на този пост. Неколкократните опити, разбира се, бяха отклонени, тъй като това е и волята на избирателя.
Сега, ако се ръководим от претенциите всяка нова политическа партия да има и заместник-председател, очевидно трябва да бъдат променени съответните клаузи в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това, разбира се, може да доведе до избирането на още няколко заместник-председатели, тъй като вече имаме още една партия, а се очертава и още няколко партии, които в близко време ще се появят на политическата сцена. Това налага наистина, ако решим всяка партия, която се учредява в Четиридесетото Народно събрание, да има свой заместник-председател, съответно да предвидим такава клауза в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - да бъде избиран, и да бъде представлявана от съответния заместник-председател.
По досегашния правилник представителят на коалиция „Атака”, която още веднъж подчертавам, съставлява четири легитимни партии, е д-р Берон. Няма никакво основание да бъде поставян въпросът за неговото снемане и за избиране на негово място на друг кандидат за заместник-председателския пост.
Казвам го още веднъж, ако се реши партии, учредени след изборите, които са проведени през 2005 г., да имат заместник-председатели и други ръководни постове, то това може да стане единствено след промяната на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно ръководството на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо председателстваща.
Така е в политиката - когато някой не знае какво да каже, кога да го каже и изобщо дали да го казва, много греши! Много ясно е, че такива политици, които не са наясно с някои такива основни положения, преминават в забвение, изчезват от политическата сцена. Те са политически трупове още преди да са престанали да бъдат депутати и преди да бъдат номинално политици.
Аз винаги съм казвал, че който излезе от политическата си сила, все едно излиза гол на улицата. Оттам нататък Господ му взема акъла и той за нищо не става. (Смях и оживление в залата.)
Има някои елементарни неща, които господинът, който се изказа преди малко, не разбира, не знае и явно никога няма да разбере. (Шум и реплики.) Става въпрос за съвсем елементарна политическа и правна логика, на която той явно е изцяло и напълно чужд. Да не занимаваме залата с нашите бивши, много бивши - отпреди три години, домашни интриги, взаимоотношения и спорове, защото това е дълга тема и едва ли има значение вече! Тя е история за широката българска публика.
В политическото пространство за хората една е „Атака” – коалиция „Атака”. Ясно е кой е нейният лидер. Беше ясно кой я създаде. Ясно е кой я представлява. Това е Волен Николов Сидеров, за което са поставени подписите на съответните лица. Тук са съвсем напразни опитите на някои бивши политици, които си въобразяват, че могат да бъдат настоящи и бъдещи, да подменят юридическите и политическите факти за това.
Така че е безспорно и ясно, че онова, което представляваше коалиция „Атака” при изборите през 2005 г., даде своя резултат в тази коалиция чрез вота на българските избиратели – на 290 000 българи, и те вкараха в българския парламент своя парламентарна група, че тази парламентарна група, съобразно чл. 2, 3, 4 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание, е сегашната единствена, неоспорима коалиция „Атака”, водена от нейния председател Волен Николов Сидеров, въпреки всичките опити това да бъде оспорвано.
Всички други, които напуснаха, които отпаднаха, които се самоизключиха или бяха изключени, в момента представляват просто независими народни представители в Четиридесетото Народно събрание и не могат да имат, и не могат по никакъв начин да претендират за каквато и да е връзка – юридическа, морална и политическа, да черпят каквито и да е права, да имат каквито и да е претенции относно името на коалиция „Атака”, част от която е и партия „Атака”. Става въпрос за партии, които са извън Народното събрание, които никой не е чувал, които повече от трима души в България не могат да различат като абревиатури, като политически платформи, като ръководство. Така че нещата са безспорни и ясни.
Тук господин Величков направи и друга грешка – след дългите преговори и разговори, след дългите консултации в председателството на Народното събрание, след случващото се тук в самото Народно събрание не е ставало дума от един момент нататък, прие се за установено, че господин Петър Берон си остава заместник-председател. Това беше споразумение феърплей – джентълменско споразумение за заместник-председател на Народното събрание.
Ставаше въпрос “Атака”, Коалиция “Атака”, която е същата коалиция, която започна в Четиридесетото Народно събрание и която има само една-единствена промяна – броят на нейните народни представители намаля, което е логично и нормално за всеки парламент, което е логично и нормално и за този парламент. Това стана, както видяхме, и с други парламентарни групи – СДС, ДСБ, НДСВ – излязоха, напуснаха, бяха изключени народни представители. Само това е единствената разлика, и нищо друго.
Все едно да кажете, че Парламентарната група на СДС не е Парламентарната група на СДС – това е смешно. Или Парламентарната група на НДСВ не е Парламентарната група на НДСВ, с която започна Четиридесетото Народно събрание.
Всичко друго е волнодумство, занимания на политици, които, разбира се, ще продължат своите занимания и след Четиридесетото Народно събрание, ще политиканстват, но в Ганкиното кафене – никъде другаде, това е ясно за всички.
Мисля, че тези уточнения все пак бяха необходими. Уважаеми колеги, пак повтарям, в политиката винаги е много важно един политик да знае кога какво да каже, дали изобщо да го каже. Винаги сме казвали, че бумерангът, хвърлен срещу “Атака”, винаги се връща и поразява този, който го е хвърлил. Оттук-нататък много пъти ще виждате това мое изявление, предупреждение към тези, които хвърлят бумеранг срещу “Атака” в сила и в действие. Атаката продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика към господин Шопов? Няма.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Дебатът по този въпрос тепърва започва, той е доста интересен. Чу се смях в залата. Наистина смехът беше по повод изказването на господин Шопов. Той наистина каза верни неща. Той и господин Филип Димитров се оказа, че са като тази птичка, която прехвърля от цвят на цвят. Беше в СДС, по една или друга причина изчезна и като гражданско лице влезе в Коалиция “Атака”, а не като член на “Атака”. След това реши, че може да вземе нещо, направено от други.
Това е истината, господин Шопов. Вие влязохте като гражданско лице в Коалиция “Атака” и в момента това, че има Парламентарна група на “Атака”, аз питам: кой в момента представлява Коалиция “Атака” в тази парламентарна група? Кой я представлява? Има ли коалиция?! Няма коалиция! Има само граждански лица, които преименуваха Коалиция “Атака” в Партия “Атака”. Всички коалиционни партньори.
Уважаеми колеги, забележете, тази група единствена от целия парламент няма правилник. И всички, които са така или иначе в тази парламентарна група, нито са излезли, нито са изгонени, тъй като съгласно Правилника на Народното събрание не могат да изгонят някой човек с нещо друго, освен с правилник на групата, а те нямат такъв правилник. Те действат по башибозушки начин: “Ти изчезвай, ти заминавай, ти си тук, а теб те няма!” и т.н. Това не е начин за действие. Всички тези, които са в парламентарната група, са си в Коалиция “Атака”. Но господин Шопов не е в Коалиция “Атака”, той е гражданско лице, тъй като партията беше създадена след изборите. Това трябва да е ясно на целия български парламент. Така че не се натискай там, където не те стиска чепикът, господин Шопов!
В края на краищата пред Народното събрание има по-важен момент. С това предложение господин Шопов иска да бъде осмият заместник-председател, но съгласно Правилника на Народното събрание 8-ми заместник-председател не се полага, господин Шопов.
Вие предлагате господин Берон да остане, но и Вие да станете. Но не може хем вълкът сит, хем агнето цяло – не става! Вие не можете да бъде осми заместник-председател! Както и създадената нова парламентарна група не може да има девети заместник-председател на Народното събрание, тъй като правилникът повелява да има седем заместник-председатели на Народното събрание и тях ги има, така че не може да има осми заместник-председател.
Може да има промяна в правилника всяка парламентарна група да има заместник-председател, но точката, в която правилникът позволява да има само седем заместник-председатели, не е отменена. При това положение осмият заместник-председател не може да го има – трябва тогава някой от действащите заместник-председатели да отпадне.
Считам това предложение за осми заместник-председател на Народното събрание за ненормално. Има си ги седемте заместник-председатели. Има клауза: ако някой от тези седем заместник-председатели трябва да напусне поста си, има два начина – или по собствено желание, или по желание на органа, който го е избрал, каквото е Народното събрание. Народното събрание е избрало тези седем заместник-председатели. Доктор Берон е предложен от Коалиция “Атака” и избран от Народното събрание, така че нямате право да предлагате осми заместник-председател на Народното събрание! Това трябва да го знае Народното събрание и не са необходими повече дискусии по този въпрос и гласуване за осми заместник-председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За първа реплика – господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Станчо, когато някой иска да каже нещо от тази висока трибуна, първо го обмисля, вижда какви са фактите и тогава излиза и говори.
Вие сте независими депутати и това се изписва недвусмислено на таблото.
Нямаме претенции, както каза господин Шопов, с едно джентълменско споразумение с господин Берон – нека си остане заместник-председател.
Но има парламентарна група, кръстена “Атака”, не е кръстена по друг начин. Тя е кръстена по недвусмислен начин така. И тази парламентарна група трябва да има заместник-председател! Оставям настрани всички коалиции, които са предизборни формирования, но впоследствие виждаме, че претърпяха някакъв разпад.
В парламентарната група на Партия “Атака” и Коалиция “Атака”, както казвате, господин Станилов откъде е? Той не е член на Партия “Атака”, той е от “Нова зора”.
Затова казвам, че когато някой излезе да говори от тази трибуна, се обосновава с факти, а не говори работи, които стоят във въздуха.
Точно заради това ние искаме съвсем легитимно да има избран заместник-председател на Народното събрание от “Атака”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
“Атака” може би за две години и половина до този момент е направила един-единствен компромис в цялата си политическа дейност. “Атака” е партия, която е била непримирима и към земята отвесна във всяко едно действие, не е мръднала на сантиметър от 20 те принципа, с които е влязла в българското Народно събрание, от излъчените послания и от обещанията си пред своите избиратели.
Компромисът, за който говоря, е по отношение на господин Петър Берон – че в един момент при пазарлъците с оглед решаването и придвижването на проблема, “Атака” се съгласи пряко правилника – защото това беше пълно нарушение на правилника – Петър Берон да бъде заместник-председател на Народното събрание. Това е един от греховете на ръководството на Четиридесетото Народно събрание, че в продължение на година и половина погазваше, потъпкваше и допускаше нарушение на Правилника на Народното събрание.
Ето сега от НДСВ искат напусналите или изключени техни членове да отпаднат като длъжности и позиции в комисии и в органите на Четиридесетото Народно събрание, за което недвусмислено казват и чл. 15, и чл. 19, и чл. 20 от правилника. Така и Петър Берон трябваше да бъде снет от заместник-председател на Народното събрание, още в момента когато той доброволно, след като събра 0,07% - 19 хил. гласа на президентските избори …
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Лъжеш, негоднико!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви!
ПАВЕЛ ШОПОВ: … 0,07%! Трябваше да отпадне като заместник-председател. И тогава “Атака” направи този свой компромис – да снеме своето искане, да не го поддържа и да не настоява за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И този компромис, който направи, е бил явна грешка. В политиката не се правят компромиси! Който прави компромис, прави грешка. И това е още едно доказателство за това, че “Атака” никога няма да прави компромиси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика към господин Тодоров? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина спорът стана интересен.
Господин Димитров, само едно ще Ви кажа в отговор на Вашата реплика – всички народни представители са независими. И това е по Конституция. Ние защитаваме независимостта на България, ние всички тук. Че се образуваме на групи и продължаваме да образуваме, може да има и 24 групи, но аз съм независим, аз членувам в партия. А Вие не членувате даже и в партия. Аз членувам в партия, която има история от 10 години. А вашата, за която Вие говорите …
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА, от място): А какво пише на таблото?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Какво пише на таблото не знам, но аз съм партиен член, Вие не сте партиен член! По Вашия въпрос толкоз.
Господин Шопов, снемете си наколенките. Много наколенки! Тук господата от центъра ще кажат какви наколенки правите – един път СДС, един път ДПС, един път независим, един път граждански, един път атакуващ и т.н. Вие ще останете сам и след това ще сложите пак наколенките да бягате някъде си и да правите пак някакви стойки на някаква друга формация. Вие сте от тези хора, които търсите трибуната и да се върти лимката в една посока. Няма да стане тази работа.
Партия “Атака” открадна името на коалицията и цялото Народно събрание го знае. Вие сте измислените, вие сте крадците и лъжците. Няма други по-големи крадци и лъжци от вас. Това е вашата история, но за целия български народ това е факт. Дали Петър Берон е взел еди-какво си, вие не можахте да вземете кмет на едно село, а Партия “Защита” има 7 кметове в 7 села, има 67 общински съветници. На вас ясно ли ви е, че нямате един селски кмет? Това ви е вашата партия. А като беше в коалиция, коалицията имаше ясно, здраво становище и нея ще я има. Така че недейте да заблуждавате българския парламент с вашите наколенки и сега къде ще лягате. Вие винаги сте лягали там, където трябва, но в един определен момент се късат наколенките. Те ви го казаха и господата от ДПС. Наколенките Ви стоят в Пловдив, стоят Ви на другите места в СДС наколенките и т.н.
Кой е лидерът? Волен Сидеров беше гражданско лице, господин Шопов, когато беше издигнат в Коалиция “Атака”. Но той като гражданско лице открадна името на коалицията и го присвои. Това трябва да се знае. Не е бил председател на Партия “Атака”. Така че недейте да сбърквате двете неща.
А щом толкоз много Ви се иска, в следващия парламент може и да бъдете заместник-председател, ама най-вероятно от друга политическа сила, защото ще останете сам войнът е войн. И гледайте филма “Осмият”. Той ще Ви каже кой е осмият. Български филм. Гледайте го. Тогава ще Ви стане ясно кой е осмият. Така че недейте да правите такива реплики в Народното събрание, за да ставате смешен. Благодаря.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Недей да обиждаш нашия кандидат.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Той е сега си е ваш. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, аз просто се срамувам от тази дискусия, на която сме свидетели. Искам да ви кажа, че това боричкане за постове, за облаги от страна на “Атака” не е достойно. И аз се срамувам за тези хора тук и сега.
Искам да ви кажа, колеги, че важното е какво правим в този парламент. Аз ви предложих сутринта да спасим АЕЦ “Козлодуй”, вие два часа се занимавате с постовете на “Атака” – дали Павел Шопов ще бъде заместник-председател или няма да бъде заместник-председател на парламента. Това ли е най-важното, колеги? А имахме възможност да спасим АЕЦ “Козлодуй” сутринта.
Що се отнася до конкретната дейност на тази партия, вижте какво са внесли. Защо не са внесли две години и половина нищо по отношение на “Козлодуй”? Защо не са внесли две години и половина нищо по отношение на изтеглянето от Ирак, за денонсиране на договора за американските военни бази, за отмяна на ДДС върху лекарствата, за отзоваването на народни представители, за депутатски имунитет? Тук се бяха вкопчили за този пусти имунитет, въпреки че това беше едно от нашите обещания. Казвам го с ясното съзнание, че съм един от хората, заедно със Стела Банкова, които сме предложили на този парламент всички тези неща, всичко, което сме обещали на изборите. За разлика от тях.
Вземете прословутите царски имоти. Първият работен ден на това Народно събрание цялата тяхна партия отказа да подпише този законопроект, който беше внесен. Тези неща вече трябва да се знаят от българското общество. Колеги, нека да престанем да се занимаваме с постовете на “Атака”. Мисля, че в българското общество има далеч по-важни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към Минчо Христов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Също не виждам желаещи.
Обявявам дискусията по нея за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА ОТ 20 ЮЛИ 2007 Г. ДО 19 ДЕКЕМВРИ 2007 Г.
Има доклад на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Българинов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми колеги, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и за разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения доклад на свое заседание, проведено на 16 януари 2008 г. В заседанието взе участие председателят на комисията Евтим Костадинов. Той представи основните акценти в дейността на ръководената от него комисия за посочения период, а именно: установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона в рамките на предварителната проверка на над 300 лица; проверка за принадлежност на лица, регистрирани за участие в избори за кметове и общински съветници; проверка на народните представители в Седмото Велико народно събрание, в Тридесет и шестото, Тридесет и седмото, Тридесет и осмото, Тридесет и деветото и Четиридесетото обикновено Народно събрание; предоставяне на достъп на физически лица до информация, събирана за тях от органите по чл. 1 от закона. Посочено бе, че в момента комисията извършва проверка на всички министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри в правителствата от 1990 г. насам.
Сред проблемите, стоящи пред комисията, господин Костадинов изтъкна все още нерешения въпрос с предоставяне на сграда за настаняване на Централния архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, господин Българинов.
Моля да поканите господин Костадинов в залата да участва в дискусията по тази точка.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Посочено бе, че едва в началото на месец декември 2007 г. комисията се е нанесла на един от етажите на ул. “Врабча” 1. Неспазването на сроковете и непълнотата в документацията, предоставена от органите по чл. 16 от закона, както и забавянето вече близо шест месеца на промените в подзаконовата нормативна база към Закона за политическата и гражданска реабилитация, също са сред проблемите, подчертани от господин Костадинов.
В заключение пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред бяха предоставени предстоящите задачи на комисията до 20 юли 2008 г., сред които по-важни са: получаването на поискана сграда от Министерския съвет, собственост на Министерството на отбраната в гр. Банкя и преустройството й за настаняване на Централния архив, обособяването на справочен фонд и обществена читалня, както и организиране издаването на бюлетин.
В резултат на проведената дискусия и на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
“РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
РЕШИ:
1. Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 септември 2007 г.”
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 16 януари 2008 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Българинов.
Имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред.
Господин Костадинов, желаете ли да вземете отношение като вносител на този доклад?
Заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да изкажа своята благодарност на всички тези, които участваха в изготвянето и приемането на така наречения Закон за досиетата и преди всичко за вашето активно участие и избирането на Комисията по досиетата от Четиридесетото Народно събрание.
С няколко думи, комисията през този период от време, почти 10 месеца, след два месеца ще се направи точно една година от нашето избиране, успя, казано образно, да проходи и да заработи единствено прилагайки стриктно и точно закона.
Естествено, при своята дейност ние срещнахме и обективни и субективни трудности, които във взаимодействие с ведомствата по чл. 16, които имат касателство при изпълнението на този закон, ние съвместно успяваме да ги решим.
С няколко думи искам да подчертая приоритетните задачи на комисията за настоящата 2008 г. Преди всичко това бързо отремонтиране на предоставената база на ул. “Врабча” № 1 и в края на месец март, началото на месец април ние да успеем да изградим така наречения картотечен и регистрационен фонд – да приемем всички тези информационни носители от ведомствата по чл. 16. Говоря за Министерството на вътрешните работи, за Националната разузнавателна служба. Тези са основните контрагенти, с които работи комисията.
Също така приоритетна задача на комисията е по най-бързия начин да изгради и да пусне да заработи в пълен капацитет обществената читалня, която е предвидено да бъде поместена на този адрес – ул. “Врабча” № 1.
Основната задача на комисията е събирането на целия архивен фонд на бившите служби на Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, предвиждаме, ако ни бъде предоставена поисканата от нас база от Министерския съвет в гр. Банкя от Министерството на отбраната, към края на месец август-септември да изградим тази база и в края на годината да приемем всички архивни единици от всички ведомства, с които комисията контактува и работи по чл. 16 от настоящия закон. Именно това са приоритетните задачи, които комисията се старае да изпълни.
Преди всичко ние се стараем да изпълним и основните задължения, които произтичат по чл. 3 от настоящия закон, тоест да извършваме проверката за публичните дейности, които се осъществяват от лицата, заемащи такива.
Аз искам да изкажа своето чувство в прилагането на този закон, че този закон на практика действително показа своята същина и прилагайки го в точния смисъл този закон е изпълним и дава всички възможни варианти, тоест всички възможности да се реализира основната политическа идея, а именно отварянето на досиетата и информиране на обществеността за този период от време, за който е създадена.
Ако има въпроси към мен, готов съм да отговарям. Благодаря за предоставеното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов, за представянето на доклада.
Имате думата за изказване, уважаеми дами и господа.
Господин Кирчев, заповядайте, ако смятате, че оставащите до почивката седем минути са Ви достатъчни.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костадинов. Следя вашата работа, а както предполагам и моите колеги от десницата и изразявам благодарността си за това, което правите. Така беше създадена комисията, така беше гласуван закона, но дълбоко у мен остана чувството, че дейността на тази комисия е много силно контролирана от това, което ви се подава от МВР. Наистина ли е така? Наистина ли вие получавате това, което искате. Защото имам чувството, че информацията ви се дава на порции и във вид, удобен за хора извън вашата комисия. Имам чувството, че вие сте манипулирани.
Също така добре се знае, че голяма част от архивите в България са изнесени и ние никога няма да научим реалността за тези агенти, които са допринесли твърде много за сегашното състояние на България. Вие отлично го разбирате като председател на тази комисия, независимо, че сте от друга политическа сила, на която ние сме опоненти. Но аз вярвам в желанието Ви нещо да направите.
Дълбоко у мен остава чувството, без да Ви обиждам, в безсмислието на тази комисия. Добре, вие изкарахте че този бил агент, обаче го избират за съветник. Другият бил агент – избират го за кмет. Някак си обществото се умори, бих казал, от бездействието на Народното събрание във времето да реши този проблем и на българската политическа общност.
Може ли да дадете информация за реалните трудности, които ви съпътстват? Не говоря само за това, че дълго време не ви даваха помещение, не ви помагат в организирането на работата.
За мен, като народен представител, е много по-важно имате ли реалната възможност да разкриете наистина всички агенти на Държавна сигурност, на Военното контраразузнаване и т.н., които днес са в подстъпите на икономическата власт на България, която контролира и политическата. За мен не е важно, че сте изкарали еди-кой си журналист, че бил клеветник, че в своята работна среда казал, че еди-кой си не ходел на манифестации. Това са дребни клюки, това е ясно.
За мен е много по-важно кои стоят начело на българския икономически живот и днес контролират телефонните връзки, назначават министри чрез шефовете в партии и т.н. Това е, което обезобрази българското общество – да няма ред, законност и сигурност в хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Кирчев? Няма.
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, аз ще бъда съвсем кратък. От името на Демократи за силна България заявявам, че ние сме доволни от работата на комисията. В тази връзка съвсем добронамерено искам да кажа, че не се оправда скептицизмът на бившия председател на Съюза на демократичните сили господин Петър Стоянов, когато не предложи представител в тази комисия.
Комисията работи добре, няма публични атаки срещу нейната работа, защото си изпълнява задълженията. По-големият проблем е в друго и в тази насока мнозинството би следвало да подкрепи комисията.
Създават се бюрократични пречки пред нейната работа от страна на изпълнителната власт, защото няма необходимата база. В настоящия момент комисията работи опосредствено, защото не разполага с физически досег до архива, който тя трябва да управлява. По закон, който приехме миналата година, този архив трябва да е в нейно разпореждане. И до ден-днешен работата на комисията зависи от добросъвестността на служители от специалните служби, защото те продължават да извършват справките. Архивите на Министерството на вътрешните работи и на Националната разузнавателна служба – бившето Първо главно управление на Държавна сигурност, продължават да се управляват от старите архивари. Ние имаме някакви съмнения в тяхната добросъвестност.
Затова би следвало да се направи необходимото изпълнителната власт да предостави материална база, целият архив да се събере на едно място, да се организира нов екип от хора, за да можем да бъдем сигурни, че информацията, която излиза в публичното пространство, е абсолютно коректна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Няма реплика към господин Атанасов.
Желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред?
Господин Бакалов, дълго ли ще бъде изказването Ви или предпочитате да вземете думата след почивката? – След почивката.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа по т. 3 от седмичната ни програма.
Както ви е известно, чухме и вносителите, и председателя на комисията, двама народни представители се изказаха. Преди почивката господин Йордан Бакалов направи заявка за изказване, но в момента не е в залата. Има Председателски съвет и той е там.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г.?
Имате думата, уважаеми народни представители.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Може ли да направя декларация от името на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право. Ако желаете, можете да я направите, макар че не сме приключили точката.
Господин Янев, заповядайте да прочетете декларация от името на парламентарната ви група.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС):
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Обединените демократични сили във връзка с годишнината от встъпването на Георги Първанов във втори президентски мандат
На режисирана пресконференция по повод една година от встъпването си във втори президентски мандат, Първанов със социалистически устрем очерта нов коридор на огромните си политически амбиции. В присъщия си витиеват стил, във време, което струва на българския данъкоплатец повече от 700 хил. лв., съгласно рекламните тарифи на Българската национална телевизия, Георги Първанов се опита рязко да смени дневния ред на обществото. Вместо да вземе отношение по проблемите на бедността, инфлацията, националната сигурност, корупцията, организираната престъпност и източването на еврофондовете той се вживя в ролята на порицател на опозицията и пророкува кои ще бъдат играчите в следващия парламент и какви ще бъдат ползите за бъдещите поколения от големите в кавички енергийни проекти. Нещо повече, с апломб на откривател предложи корекции на партийната избирателна система, сякаш той е открил това, за което ние от Обединените демократични сили пледираме години наред.
Кой всъщност е българският държавен глава и каква е неговата роля?! Самопровъзгласил се за социален президент през първия мандат, във втория окончателно се превърна в корпоративен играч, защитник на монополни олигархични интереси. През последните няколко месеца президентът на всички българи в кавички, разбира се, известен още като агент Гоце, по-късно демонстрира, че трайно взаимства управленски практики не от Европейския съюз, а от осъвременения кагебистки модел на СССР. Чрез тези практики бавно, но последователно, за 6 години превърна България от държава с разделение на властите в страна с пропрезидентско единство на властите.
Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са номенклатура на тройната коалиция, лансирана и дирижирана от Георги Първанов. Вътрешната и външната политика на България на практика се определя не от вота на българските избиратели, а от правителството на подменения вот, чийто кръстник е президентът, а основен изпълнител – червеният цар. Като неформален лидер на БСП Първанов постави на власт бламирания формален лидер на социалистите, с което пряко наруши българската Конституция. (Шум и реплики в КБ.) При наличието на няколко парламентарни групи, мандатоносител стана групата на етническата партия. Нещо безпрецедентно в Европа, защото етническата толерантност не може да премине в етническо толериране. Но у нас може, уважаеми дами и господа, защото агент Гоце е взел непогасяеми политически кредити в особено големи размери от Доган и докато е на власт, ще ги връща заедно с лихвите.
Ако Живков направи България най-верния сателит на Съветския съюз и почти я докара до 16 република, за 6 години Първанов с нестихваща сервилност се вживя в ролята на най-верния губернатор на Путин и е на път да превърне страната ни в Задунайска губерния. Това най-ясно пролича от самоотвержения слугинаж на Първановата свита при кратките газовопетролни преговори, които доведоха дотам, че суверенитетът на България бе подменен с васалитет.
Контролираната демокрация вече окончателно е факт. Под крилото на президента властта отново е в ръцете на фамилиите от висшата комунистическа номенклатура. Наследниците отново имат покровител като роднините си, защото това е моделът, с който са откърмени. Децата, галеници на комунизма, сега са храненици на Първановата демокрация. На този фон, превръщането на България в президентска република нямаше да е такъв проблем, ако държавата функционираше, но всъщност вместо държава има огромна корупция, мизерия, демографски срив, неработеща и покровителствана от президента изпълнителна и съдебна власт и тотален дефицит на ред, законност и справедливост.
Може би, за да покаже, че това не е така, Първанов инициира кампания “Питай президента”. Взаимствайки от Уго Чавес традиционната му неделна програма “Ало, президенте”, Георги Първанов го надмина по режисура на удобни теми и въпроси, сервилно поднесени от БНТ.
Затова ние от Парламентарната група на Обединените демократични сили решихме да зададем от името на нашите избиратели поне шест истински въпроса за шестте години президентство на Първанов:
Първо, колко социални идеи предложихте и колко осъществихте на фона на неоспоримия факт, че България е номер едно в Европейския съюз по бедност и ниски доходи? Не считате ли, че от социален се превърнахте в комерсиален президент, защитаващ чужди икономически интереси? Може ли с чиста съвест да отговорите, че Вие и вашето правителство сключихте, без лична облага, последните мегасделки с Русия?
Второ, каква беше цената на Вашия втори мандат? На кого и докога ще я плащате и какви ангажименти поехте пред спонсорите си – външни и вътрешни?
Трето, казахте, че няма да ставате премиер. А защо поне не си признаете, че този брифинг поставя началото на Вашата президентска партия?! След тезата за приятелския огън е ясно, че вече не сте бесепар. А чувствате ли се социалист?
Четвърто, защо посочихте Станишев за премиер, а сега чрез задкулисни схеми му изземвате премиерската власт и използвате президентската институция като надзорен съвет на правителството?
Пето, олигархичният модел на управление в неокомунистиечски стил, който така неотклонно провеждате, не поставя ли европейското бъдеще на страната пред изпитание?
Шесто, кога бяхте искрен с тъй наречените царски имоти и гори? Когато ни питахте със задоволство: “Ще ги върнем ли на държавата?”, или сега, когато прокуратурата, управлявана от Ваш бивш съветник, каза, че имотите са на Кобурга?
Въпросите могат да бъдат не шест, а шестстотин, но отговорите ще са все по първановски. Затова на парламентарните избори е важно българският избирател да даде червен картон на неговата тройна коалиция. Това ще бъде истинският референдум за вот на недоверие към Георги Първанов. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи от парламентарните групи да вземат думата.
Продължаваме с точка трета от седмичната ни програма.
Още веднъж се обръщам към народните представители в пленарната зала – има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада, който е предмет на разискванията? Няма.
Обявявам разискванията за приключени. Гласуването ще бъде утре.
Четвърта точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Докладът е от Комисията по правни въпроси.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов или упълномощено от него лице да докладва този законопроект на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Този законопроект е резултат от приемането на два законопроекта. Сега комисията ще представи доклада по общия проект, заедно с направените предложения.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 3, ал. 1 т. 17 се изменя така:
“17. Член 254б и чл. 255-256.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона и § 1. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
“§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) Членовете на комисията не могат да:
1. упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел;
2. получават възнаграждение за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или общински организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създават т. 5:
“5. несъвместимост по ал. 6.”
3. Досегашните ал. 7, 8 и 9 стават съответно ал. 8, 9 и 10.
4. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея се създава изречение второ:
“Правилникът се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 2. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 3. Създава се чл. 12а:”.
Този член е даден в два варианта.
Първи вариант:
“Чл. 12а. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателя е 90 на сто от възнаграждението на председателя.
(3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер на 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(4) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Втори вариант:
“Чл. 12а. (1) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на 2,5 средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
(2) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 30 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 1, а заместник-председателят на комисията – с 10 на сто.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и по този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 3 е по вносител, така ли да разбираме?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е общият проект, съдържащ два начина за определяне на възнаграждението. Комисията не подкрепя нито едно от двете предложения. Това са текстове от различните вносители, които се съдържат в законопроекта, тъй като засягат една и съща материя. Дадени са два варианта, защото по този въпрос няма формирана позиция. С този начин на изписване привличаме вниманието на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Винаги е болезнен въпросът, когато се касае до пари. Ако Народното събрание не приеме нито единия, нито другия вариант, какво ще се получи?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: При всички случаи, както сочи практиката, те няма да останат без възнаграждение. Тогава ще го определят самостоятелно. Затова е по-добре да има законова уредба на този въпрос. Предполагам, че всеки от вносителите ще изложи мотивите за своето предложение. Могат да се изкажат и други предложения. В тази дискусия трябва да се оформи позиция на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 3.
С мълчание няма да стигнем до правното регламентиране на този въпрос. Практика е на комисии и агенции, които минават оттук, в закона да се определят и възнагражденията на ръководителите, респективно на членовете на съответните комисии и агенции.
Давам думата за разяснение на председателя на комисията господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Ако сравним стойностно двете предложения, независимо че са направени на различна база и по различни критерии, разликата между възнаграждението, което ще получат ръководителят на комисията и нейните членове, няма да е голяма между първия и втория вариант. Въпросът е обаче, че ние многократно инцидентно сме решавали в редица закони подобни въпроси за възнаграждението на членовете на органи, които Народното събрание излъчва самостоятелно или с негово участие.
Съществуват няколко критерия, като освен двата предложени има и трети вариант, по който се определят възнагражденията на членовете на такива органи, който е основан върху заплатата на народен представител. Според мен продължава да бъде актуален въпросът за синхронизиране на тази уредба. Вярно е, че в повечето случаи законите, за които говоря, са определили възнаграждение на председателите на такива органи, което е 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Според мен – аз съм го заявявал и при други дискусии – това е една от причините парламентът да разколебава доверието към себе си. Защото той самият показва, че органи, които излъчва, и органи, които според промените в Конституцията вече се изисква да представят не само отчети за своята дейност, но и тази дейност да бъде анализирана и в някаква степен оценявана от Народното събрание, се поставят от гледна точка на техния статус над народните представители. И затова народните представители няма да се сърдят на друг, освен на своя вот, на своята воля, с която те неколкократно вече са правили това по други поводи.
Освен това стои въпросът, който беше предмет на дискусия още при приемането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Няма да се връщам към дискусията, която включваше и полярните становища дали такъв закон е необходим или не, но този закон създава една твърде тежка организация, която обаче във всички случаи е производна от започнали вече наказателни производства по определен брой текстове от Наказателния кодекс. Следователно наред с основателните упреци към комисията, че нейната дейност не е достатъчно ефективна, тя самата е поставена от закона в тази роля – да се движи след събитията и нейната работа да бъде в голяма степен функция от ефективността на дейността на обвинителната власт, на органите, които трябва да разкрият определено престъпление и към това престъпление да бъдат предприети съответните действия за обвиняване и санкциониране на посочените лица.
Все повече се убеждавам, че ако този закон трябва да продължи да действа, той в значителна степен трябва да се откъсне от безусловната връзка с наказателното производство и да се търси произходът на имуществото. В случаите, когато не може да се докаже законността на придобиването на това имущество, комисията да може да предприема самостоятелни действия за налагане на възбрани, на запор и за последващо негово отнемане. Дали това във всички случаи ще доведе до наказателно производство, а какъв ще бъде неговият резултат е отделен въпрос. Но и в някои от страните, които се даваха за пример при приемането на този закон, ударението е поставено именно върху източника на придобиването и необходимостта в едно състезателно производство между комисията и между уличеното лице да се установи дали то може да докаже произхода на притежаваното от него имущество. Защото в България в годините на прехода това е проблемът – че много хора, които гордо заявяват своите значителни материални възможности, в голяма степен трудно могат да ги обосноват от гледна точка на изпълнените към държавата финансови задължения които трябва да съответстват на количеството на това имущество. Затова е и недоверието в обществото и затова може би са прекомерни очакванията от дейността на тази комисия.
Смятам, че законът в този вид трябва да определи възнаграждението на членовете и ръководството на комисията, но другата, по-важна задача да бъде предмет на допълнително обсъждане и внимание както от страна на правителството, така и на парламента, защото това са големите въпроси. А законопроектите в голяма степен бяха провокирани, знаете, от събития, които станаха известни, от това че, оставена на собствената си преценка, комисията е определила размер на възнаграждения, далеч надхвърлящи това, което е приемливо за обществото и което може да се вмести в балансите на социалния статус на лицата, които работят в нея, заедно с други висши държавни длъжности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Не е ли разумно да се върнем към Глава трета от Закона за собствеността на гражданите? За какво ни е този закон?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янаки Стоилов постави доста голяма част от въпросите, които и аз имах намерение да засегна в своето изказване. До голяма степен аз се присъединявам към неговите констатации, към неговите предложения, тъй като наистина по повод обсъждането и приемането на тези законопроекти мисля, че се поставят най-малко две групи въпроси, чието решаване явно през последните и не толкова последни години от развитието на нашата страна стоят непрекъснато на вниманието на обществото и които за съжаление хронично продължават да бъдат нерешавани.
Първият кръг въпроси естествено е свързан с конкретната проблематика на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, мотивите, с които той навремето беше предложен, гласуван и приет и беше създадена тази комисия, обществените нагласи и очаквания от нейната работа и реалните резултати от тази работа. Тогава наистина имаше много дебати за това какви трябва да са правомощията, какъв да бъде обхватът на този закон. Имаше най-различни тези, но се възприе тази. Дали тя е успешна или не, мисля, че все още остава да се види с оглед на конкретния резултат от дейността на тази комисия, чийто мандат предстои да изтече в най-скоро време.
Още по време на обсъждането на първо четене аз предложих да се изчака да изтече този мандат, да бъде направена една рекапитулация, една равносметка между това, което е заложено като ангажимент и като компетентност на комисията, като започнати производства, като разходи, които комисията е осъществила през течение на своя мандат, и реалните резултати, които тя е постигнала като брой спечелени дела и най-вече като финансови средства, които благодарение на нейната дейност са били внесени в бюджета на държавата. И ако при тази равносметка, ако при тази рекапитулация се окаже, че дейността на комисията е неефективна, че тя предизвиква повече разходи за държавата, отколкото реални резултати, тогава да се направи аргументирано предложение било за закриването, било за трансформирането й, било за разширяване на правомощията, било за преосмисляне на цялостния подход, който е възприет в закона за третиране на този вид проблеми, свързани с незаконно придобитото имущество - дали то ще остане само имущество, придобито от престъпна дейност, така както е записано сега и в заглавието на закона и което обуславя вече и правомощията на комисията и механизмите за нейното функциониране, или този обхват ще се разшири, като обхване всички незаконно придобити имущества. И тогава вече наказателният елемент отпада като задължително условие и остава един по-разширен вариант на обхват на закона, за което спомена господин Стоилов, което и господин Корнезов упомена, цитирайки друг закон. Тогава Народното събрание отново ще може да се заеме с този въпрос и да преформулира своята политика в тази област.
Вторият кръг проблеми, който поставят конкретно в този законопроект, това е въпросът, свързан с възнагражденията на членовете на тази комисия, което пък дава повод да се постави по-широкият въпрос въобще за системата на възнаграждения на членове на подобни колективни органи, които са излъчени изцяло или частично от Народното събрание.
Тук аз искам също да се присъединя към това, което беше казано. Аз също съм го казвал неведнъж – крайно време е някой в тази държава, и ако някой друг не иска, не желае, то Народното събрание да сформира специална работна група. Дали ще бъде в рамките на Комисията по правни въпроси, дали в друг неин помощен орган, но някой да седне и да направи точен анализ и систематика за начина, по който са формирани възнагражденията в цялостната система на функциониране на държавната власт, на държавната администрация и на трите власти, които съставляват единната държавна власт. Да се направи този анализ и да се види има ли баланс, има ли съпоставимост и къде стои всеки един от тези органи в тази система. Дали това отговаря на онова, което Конституцията е заложила като позиция на всеки един от тези органи, и съобразно този анализ вече да се направи конкретно комплексно предложение за решаване на тези проблеми тогава, когато се констатира, че има несъответствие, че има дисбаланс между социален, обществен, законов, конституционен статус на съответния орган и онова, което де факто той получава като финансово възнаграждение за своята дейност.
Тогава мисля, че ще излязат много недостатъци и тогава ние наистина ще се убедим, че има подобни дисбаланси и тогава мисля, че ще може да се пристъпи към една корекция, която би била от полза за обществото и най-вече от полза за авторитета на Народното събрание като институция и на народните представители като субекти на тази законодателна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ред?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, ще започна с последните думи на колегата Казак. Аз считам, че малко се увлякохте в обхвата на такъв преглед, който би следвало да направи Народното събрание. Ние тук говорим за възнагражденията на комисии, агенции, тоест органи, които са създадени с решение на Народното събрание. Дотам това може да се направи и е редно да се направи. Считам, че това може да се направи най-подходящо от Комисията по държавна администрация, която е към парламента.
Що се отнася до възнагражденията в останалата част на изпълнителната власт, колега, там си има министър-председател, Министерски съвет, ресорен министър, кметове, общински съвети и т.н. Тоест редът е малко по-друг. Ние не бива да се въвличаме в нещо, което е извън нашите правомощия. Естествено, от любознателна гледна точка можем да се запознаем в комисията и да докладваме, ако има такава нужда, но не това е най-важното.
Аз съм съгласен с голяма част от казаното от господин Стоилов и от господин Казак, включително и вметката на председателя за дейността на тази комисия, за ефекта от закона, който беше приет. Може би има нужда от промени, може би има нужда и от законодателни промени, но в края на краищата нека действаме прагматично и да се насочим към целта на този законопроект, предложен от мен, в една част, и от други колеги. В конкретния случай нашата идея беше точно тази и ние сме го приложили към мотивите – за да се избегнат разнопосочни действия на различните комисии и органи, създадени от Народното събрание, с различни трудови възнаграждения, дори да се стигне и дотам, че самите председатели на тези комисии да си определят възнагражденията и на техните подчинени, ние направихме това предложение. Това беше точно по това време миналата година и голяма част от другите промени в законопроектите за други комисии и агенции, създадени от Народното събрание, отдавна минаха и се забравиха. Остана само този.
Аз в никакъв случай няма да се ангажирам да правя сравнения дали председателят ще взима с 5,24 лв. повече или по-малко от двете предложения, но се ангажирам с това да има правила, по които да бъдат определени възнагражденията на председателя, на заместниците му и на членовете на тази комисия. Това са мотивите и това е целта на цялото занятие и е редно да го приключим, за да има общ ред, който ние всички искаме, общи правила, валидни за всички тези органи, които изброихме, нищо повече, нищо по-малко.
Пак казвам, в правата на Народното събрание, в правата на парламентарните групи, на отделните колеги е това да искат някакви промени в действащите закони по тия комисии. Ако трябва да ги изслушваме, ако трябва да променяме нещо – можем, но то не е в обхвата на този закон. Има комисия – има възнаграждение. Ако няма комисия, няма да има възнаграждение. Ако Народното събрание реши да се закрие тази комисия, ОК – няма да има проблеми, няма да има възнаграждения. Но щом я има, трябва да има правила, за да не се допускат рецидиви.
Затова приканвам колегите да се обединим към едно от решенията. Естествено, аз предпочитам да бъде нашето предложение, тоест първият вариант, защото на неговата логика и, ако щете, на неговите цифри и числа са направени промените и в останалите законопроекти, които вече гласувахме и, както казах, повечето от нас вече сме забравили. Но там принципът на определяне на възнаграждението на председателя, заместник-председатели или членовете на комисиите е точно този. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, Вие казахте, че разликата е 5,24 лв. Добре, да го кажем ясно: по първия вариант колко ще взима председателят, ако сте направили изчисленията, по втория вариант колко, за да е ясно. Деветдесет процента, че 2,5, 30%... В края на краищата заплатата е 1200-1500 лв.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председателю, въпросът Ви е коректен и аз ще Ви отговоря също така коректно. Аз се позовах на думите на уважаемия председател на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов, който каза, че разликата е малка. Естествено, аз не съм седнал да изчислявам дали е 5,24 лв. или е 15,24 лв., но щом става въпрос за малки суми и числа, това не може да бъде препъни камък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев и моля за извинение за това уточнение, което исках да направя.
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кътев, напълно се присъединявам към всичко онова, което казахте – за това, че трябва да се въведе ред, че трябва да се хармонизират, да се уеднаквят заплащанията във всички подобни органи. Това е точно това, което трябва да се направи и което е трябвало да се направи още в началото, а не във всеки орган да се формира някакъв специален режим и т.н. с оглед едва ли не на тематиката, на проблематиката, с която се занимава.
Проблемът, уважаеми господин Кътев, и тук Ви правя реплика, е, че аз не съм се увлякъл с моето предложение, че трябва да се направи един цялостен преглед въобще на системата на възнаграждения на тези лица, които работят в различни държавни органи и институции в тази държава, защото все пак ние живеем в една държава. Има една-единна държавна власт, която е детайлно разписана …
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не е единна, бе, разделена е.
ЧЕТИН КАЗАК: Единна държавна власт, която се дели на три… (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега да не спорим за теорията за разделение на властите от Монтескьо насам пък и преди Монтескьо. Оставете това, господин Атанасов!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Господин Атанасов, ако желаете вземете думата, не репликирайте от място.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Ще я взема.
ЧЕТИН КАЗАК: Държавната власт се дели на три, но тя е единна държавна власт. Това е държавната власт на Република България. От тази гледна точка трябва да има систематика, трябва да има баланс, който Конституцията е заложила за това кой орган къде се намира в тази йерархия на властите и съответно за това какво трябва да бъде неговото възнаграждение.
В момента има дисбаланси, които в основната си част ние самите сме допуснали, защото Народното събрание приема всички тези закони, които определят правилата, принципите за формиране на тези възнаграждения и сме допуснали подобни явления и диспропорции, едно от които е това, което даде повод сега ние да се занимаваме с този конкретен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Господин Кътев, имате право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак, колеги! Аз по принцип съм съгласен с репликата, която отправи господин Казак, но пак с уговорката, че в края на краищата щом искаме да има ред без да сме членове на “Ред, справедливост и…” – какво беше, далавера ли?
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Закон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: … А, “и закон”, можем да вървим по механизмите на правилата, които ги има. В края на краищата пак се връщам на това, че има Комисия по въпросите на държавната администрация в Народното събрание. Тази комисия може да извика министъра на държавната администрация и административната реформа и да го задължи да се направи такъв анализ, защото това е един може би обемен труд, не е за кратко време да се направи, и да се предприемат съответните действия. Аз го казах в тази връзка.
Но, пак считам, че Народното събрание не може само да направи това. Защото, пак казвам, това е толкова обемно нещо и трябва такъв потенциал, и защото това си е работа на изпълнителната власт в нейните правомощия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. По повод този закон и други го повдигнаха, Комисията по въпросите на държавната администрация към парламента да огледа този въпрос изцяло в цялата страна и евентуално да предложи решение, защото действително има диспропорции в отделни случаи, някои от които са буквално фрапантни.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Доколкото си спомням, когато разисквахме и приемахме този закон той имаше едно друго популярно наименование сред хората и нашият колега е тук, който даде името си на закона – тръгна от Ирландия и така нататък. Това имах предвид.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Не променяйте темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, малко надхвърлихме темата по повод на възнагражденията, но мисля, че беше полезно да разискваме и въобще ефективността на този закон доколкото е приложим. Между другото досега в държавния бюджет нито един лев не е влязъл от тази комисия. Има едно висящо дело, което още не е приключило. Ако няма желаещи, да продължим.
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Утре ще се проведе гласуването по тези въпроси.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя, по § 5 също се подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по § 4 и § 5.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Заключителна разпоредба” – комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следната редакция:

“Допълнителна разпоредба
§ 6. Навсякъде в закона думите “органите по чл. 12, ал. 9” се заменят с “органите по чл. 12, ал. 10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това докладът по този закон приключи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение. Тъй като все пак съм на юридическа вълна да преминем сега към Закона за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”, а след него да пристъпим към изменението на Закона за заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, ние винаги сме на юридическа вълна.
Има ли някой против да започнем с второ четене на Закона за “Държавен вестник” и след това ще преминем към т. 5? Има ли някои възражения?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Давай бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Давай бързо”, казва господин Костов.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА “ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Закон за изменение и допълнение на закона за “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1 се създава ал. 3:
“(3) “Държавен вестник” поддържа интернет-страница, достъпът, до която е свободен и безплатен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по наименованието на закона и § 1.
Господин Стоилов, мога ли да задам един въпрос? Защото утре може да се постави.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, задайте го, ако мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Интернет-страницата е безплатна – добре, но в “Държавен вестник” има много обявления, които сега са платени.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-нататък има отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли отговор? Извинявайте тогава.
Можем да публикуваме само нормативните актове, а не и обявленията, които понякога са повече от самото съдържание на “Държавен вестник”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да има идентичност в съдържанието писмения и електронния вариант.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага той да отпадне.
Ето отговора на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отговорът или аз не го разбирам, или ми трябва повече време.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Обявленията ще бъдат заплащани за публикуването им. Той е свободен и безплатен от гледна точка на потребителя, а не на заявителя на информацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Ясно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.
“(2) Официалният и неофициалният раздел се публикуват и на интернет-страницата на “Държавен вестник”. При несъответствие между печатното издание и изданието в интернет-страницата, правно значение има текстът на печатното издание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 2 по вносител, който се предлага да отпадне и § 2, който се предлага от комисията. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето:
“Искането може да се подаде и по електронен път по реда на Закона за електронното управление.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) В редакцията на “Държавен вестник” се води входящ регистър на съпроводителните писма с искане за обнародване, който е публичен. Редът за воденето на регистъра се определя с разпореждане на председателя на Народното събрание.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 11, т. 2 думите “три месеца” се заменят с “един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага той да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 12 се създава ал. 3:
“(3) “Държавен вестник” се публикува в интернет страницата в деня, в който се издава печатното издание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по двете предложения на Комисията по правни въпроси: § 5 по вносител да отпадне и да се създаде нов § 5 със съдържанието, което господин Стоилов тук прочете. Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага да се създаде Заключителна разпоредба със следната редакция:
“Заключителна разпоредба.
§ 7. Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това докладът по този законопроект приключи. Евентуално гласуването ще бъде в четвъртък.
И така, уважаеми народни представители, връщаме се към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на няколко комисии, водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата д-р Хасан Адемов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на този законопроект правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли възражения в залата за допускането на заместник-министъра Димитър Димитров? Няма.
Моля, поканете господин Димитров да заповяда в пленарната зала и да си припомни, че е бил народен представител.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 16 януари 2008 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” и госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Лазаров. В изложението си той посочи, че Законът за насърчаване на заетостта е приет през 2001 г., но независимо от краткото време, през което той действа, уредбата в областта на тези отношения и динамични процеси на пазара на труда са причините, довели до необходимостта от неговото усъвършенстване.
Основните тенденции на пазара на труда са свързани с повишаване на заетостта и намаляване на безработицата, но като цяло продължават проблемите на пазара на труда, свързани с неравнопоставените групи, а именно лицата с основно и по-ниско образование, лицата, които са неграмотни, лицата пред пенсионна възраст и други неравнопоставени групи. Именно за решаване на техните проблеми и за търсене на начини те да бъдат повторно активирани на пазара на труда и да се търси от друга страна стимул и заинтересованост от работодателите да ги наемат, се стигна до основните промени в законопроекта. В мотивите към него обстойно са представени причините, довели до предлаганите в него промени. Основната цел на предложения законопроект е подобряване на качеството на работната сила чрез създаване на възможности за повишаване на квалификацията на заети и безработни лица в съответствие с потребностите на бизнеса в условията на ниска безработица, подобряване на достъпа на обучение на лица без образование или с ниско образование и без квалификация, включително чрез обучение на работното място, насърчаване на заетостта на лица от неравнопоставените групи на пазара на труда, както и на териториалната мобилност на заетите.
Със законопроекта се регламентират нови възможности за финансиране на мерки в подкрепа на заетостта, в това число обучение на заети и безработни лица за придобиване на ключови компетентности, насърчаване на териториалната мобилност на заетите, заплащане възнаграждение на наставник, който обучава на работното място, на което е наето безработно лице с ниско образование и без квалификация, както и на месечни суми за лицата, стартирали самостоятелна стопанска дейност.
Във връзка с финансирането на дейностите, допринасящи за повишаване на качеството и ефективността на обучението на възрастни, се предвижда изразходването на целеви средства от бюджета за активна политика за дейности, свързани с избора на обучаващи институции, обучение на преподаватели и на възрастни, разработване и отпечатване на помагала и други материали за обучение.
Пример за нов момент в законопроекта е този с придобиването на реален практически опит в реална производствена среда. Един от основните инструменти е стажуване при конкретния работодател. Именно за тези лица, които са с основно и по-ниско образование по този начин и за тези, придобили своето образование без практически опит в последните 24 месеца от завършване на своето образование, се предлагат нови мерки за стажуване и чиракуване. Предвиждат се и мерки за засилване наученото през целия живот, като отпаднат нормативните изисквания и ограничения за това лицата – тези, които са с основно и по-ниско образование, да имат завършен VІ клас.
От Министерството на труда и социалната политика предлагат чрез законопроекта тези лица да бъдат до завършен ІV клас, така че да имат възможност да придобият професионална квалификация за първа степен по дадена професия или по част от нея. Със законопроекта се предлага още разходите, които ще се покриват от Националния план за действие по заетостта, както със заети, така и за безработни лица да се изравнят. Една от съществените промени в този законопроект е свързана с осигуряване на възможности за заетост на лицата, които са в предпенсионна възраст. До момента Законът за насърчаване на заетостта предоставяше възможността за мъжете, навършили 55 години и за жените, които са навършили 50 години, да ползват определени стимули. Практиката обаче показва, че както жените, така и мъжете, навършвайки 50-годишна възраст, срещат определени трудности при реализация на първичния пазар на труда. Затова се предлага по този законопроект да бъдат свалени възрастите за мъже и за жени тоест, всички, които имат право, и които са навършили 50 години и имат трудности пред своята реализация, да имат възможност да се включат в насърчителни мерки по Националния план за действие по заетостта. Предвиждат се такива мерки за лица, които са придобили право на пенсия за ранно пенсиониране, но не работят. По същия начин имат право да участват в курсове в обучение за възрастни със субсидирана заетост, за да могат да остават също по-дълго на пазара на труда.
Има и специални мерки, насочени към майките, разширява се предметният обхват за майки, които имат деца от 3 до 5-годишна възраст. За тях също се предвиждат определени стимули при включването в пазара на труда.
Друга група изменения в предлагания законопроект е свързана с по-точното спазване на Закона за насърчаване на заетостта и по-скоро с налагането на нови мерки по отношение на контролната дейност, която осъществява Главна инспекция по труда. Предвиждат се и по-големи глоби при неспазването на тези разпоредби.
По време на дискусията народните представители изразиха становища, свързани с причините, довели до направените предложения за промени в Закона за насърчаване на заетостта. Те са свързани, първо, с това, че нашето законодателство в определени сектори трябва да бъде променено след пълноправното ни членство в Европейския съюз. Влошената демографска ситуация в страната и промените, които бяха направени в Закона за социално подпомагане, също са много основателни причини, за да бъдат подкрепени промените в Закона за насърчаване на заетостта. Тези промени са насочени към хората, които са досега са получавали социално подпомагане, да могат да бъдат информирани, да бъдат професионално обучени и като цяло да станат част от пазара на труда и от системата на заетостта.
Народните представители изразиха удовлетворението си от гледна точка на това, че българското законодателство напредва и става все по-адекватно на новите условия и предизвикателства, които има пред обществото. Самият факт, че се променя чл. 1 на закона с този законопроект, показва, че дори основните цели се дефинират по нов начин. Днес те са свързани с насърчаване и запазване на заетостта. Ако в България допреди няколко години проблем беше безработицата, то днес основен проблем на пазара става липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. Народните представители намират, че с предложените промени и новите мерки ще се създаде мобилна и квалифицирана работна ръка не само на българския, но и на европейския трудов пазар.
Втората група промени в законопроекта, тази, свързана с професионалното ориентиране и обучение на възрастни, също беше обсъдена от членовете на Комисията по труда и социалната политика. Всички си дават сметка, че с тези промени трябва да се компенсира един голям проблем, който се заражда и в бъдеще ще придобие съществени измерения. В годините на прехода българската образователна система допусна десетки хиляди деца, по различни причини, да останат извън системата на българското образование. Тези възрастни хора днес трябва да бъдат интегрирани в обществото и това може да стане чрез активна, нова и последваща квалификация. Добре е, че в България има система за възстановяване на стародавни традиции на занаятчийската камара, на обучение за чирак, калфа и майстор. С предложените промени ще се даде възможност да се съчетаят наши традиции с модерни европейски практики.
Бяха обсъдени обстойно и промените, свързани с посредничество по информиране, наемане и работа на чужденци в Република България. С тези промени се очаква, когато българските работодатели започнат да внасят работна ръка, да знаят, че това означава преди всичко адаптиране, квалификация и преквалификация. Това са предизвикателства, на които законопроектът дава отговори.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 16 гласа, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Не виждам председателя на комисията. Има ли заместник-председател или член на комисията, който да представи становището на Комисията по европейски въпроси? Няма.
Давам думата на госпожа Богданова, за да представи становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2008 г.
На заседание, проведено на 23 януари 2008 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2008 г. В заседанието участваха Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и експерти от Агенцията по заетостта.
Законопроектът бе представен от Димитър Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика. Той подчерта, че предложените изменения и допълнения са в отговор на констатираната тенденция за намаляване на безработицата и изместването на проблема към недостига на квалифицирана работна ръка.
В законопроекта се съдържат мерки, с които се цели привеждането на качествените характеристики на работната сила спрямо новите изисквания на пазара на труда и на работодателите. Тази цел ще се постигне чрез подобряване на достъпа до обучение на лица без образование или с ниско образование и без квалификация, чрез повишаване на квалификацията на заетите и безработни лица в съответствие с потребностите на бизнеса, чрез насърчаване на заетостта на лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. Разширява се обхватът на субектите. Регламентирано е субсидирането на заетостта и обучението на мъже и жени в предпенсионна възраст – над 50 години, на основание на статистически данни за затруднения в намирането на работа след тази възраст на лица и от двата пола.
С цел да се повиши квалификацията на жените, отглеждали децата си до навършване на 3-годишна възраст, се предвижда да бъдат включени безработни майки с деца от 3 до 5-годишна възраст за период до 12 месеца. За удължаване на трудовата активност на хората в зряла възраст и подобряване на конкурентоспособността им на пазара на труда, към кръга от субектите – бенефициенти, се включват и лицата, които са придобили правото за ранно пенсиониране и не работят. Възможност за обучение е предвидена и за изтърпяващите наказание “лишаване от свобода”. Допълнена е и правната уредба относно равните права на българските граждани и гражданите на други държави – членки на Европейския съюз. Отчетен е и фактът, че България постепенно се превръща в работодател на лица – чужди граждани от страни извън Европейската общност.
Със законопроекта се регламентират нови възможности за финансиране на мерки в подкрепа на заетостта:
- допълнителни финансови стимули за работодателя при наемане на хора с ниско образователно ниво. С цел насърчаване на работодателите да инвестират в човешките ресурси отпада ограничението за субсидиране на обучението на заети само до половината от максималния размер на средствата за обучение;
- придобиване на практически опит в реална среда – усъвършенства се законовата уредба за субсидиране на стажуването по професията, по която безработните лица са придобили квалификация през последните 24 месеца;
- въвежда се нова насърчителна мярка за наемане на безработни за чиракуване под ръководството на наставник с цел интегрирането на лица, при които рискът за отпадане от пазара на труда е най-висок. Предвижда се субсидиране както на заетостта на наетото лице, така и на допълнително трудово възнаграждение на наставника;
- разширява се обхватът на обучението на възрастни и се въвеждат нови понятия. Обучението включва ограмотяване, мотивационно обучение, обучение за придобиване на професионална квалификация и обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности (компютърни умения, владеене на чужд език и други). Обучението за ограмотяване може да се осъществява и от училищата по чл. 26 от Закона за народната просвета;
- за насърчаване на участието на възрастни в учене през целия живот се предвижда създаване на условия за оценка и признаване на знания и умения, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене;
- предлагат се изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение, чрез които се създават възможности за достъп на възрастни до професионално обучение, като се намалява изискването за минималното входящо и изходящо образователно равнище за придобиване на първа степен на професионална квалификация за лица над 16 години – от завършен VІ клас на завършен начален етап на основното образование (т.е. завършен ІV клас) или завършен курс за ограмотяване по реда на Закона за насърчаване на заетостта;
- осигуряват се целеви средства от бюджета за активна политика за дейности, свързани с избора на обучаващи институции, обучение на преподаватели на възрастни, разработване и отпечатване на помагала и други материали за обучение.
В изказванията си народните представители изразиха задоволство, че законопроектът е изработен след широка обществена дискусия с участието на заинтересованите ведомства и структури на гражданското общество. Те подчертаха, че законопроектът отговаря на европейския дебат за изместване на целите - от безработица към повишаване на качеството на работната сила, и изцяло кореспондира с интеграционните насоки на Лисабонската стратегия и оперативните програми за управление на човешките ресурси.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г., и предлага да бъде приет на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на заместник-председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Богданова.
Пак се връщаме към Комисията по европейските въпроси. Има ли представител на тази комисия в пленарната зала? Няма ли нито един член от комисията? Няма да коментирам.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Хайде да си ходим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма становища на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по бюджет и финанси. Те не са представили становища, но не са водещи комисии и поради това, както е утвърдена практиката, няма пречка за пристъпване към разискванията.
Поне досега становищата на комисиите, които са изработвали такива, бяха довеждани до знанието на пленарната зала.
При дадената ситуация ще си позволя да прочета финала:
„На базата на гореизложеното и след състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси с единодушие (13 гласа „за”) предлага на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.”
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
Има думата господин Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият законопроект е в насока ускоряване изпълнението на един от основните ангажименти на правителството за мандата, а именно увеличаването на заетостта като ключов момент и предизвикателство за решаване на редица социално-икономически проблеми, пред които е изправена страната.
Действащият Закон за насърчаване на заетостта знаете, че е приет през 2001 г. В момента редица от неговите постановки не отразяват действителното състояние в страната във връзка с бързия икономически растеж, във връзка с динамичните промени на пазара на труда.
Ако към момента на приемането на този закон безработицата в страната е била над 15-16%, в момента тя е под 7%. За м. декември 2007 г. е 6,91%. Ако към момента на приемането на този закон коефициентът на заетост е бил под 57% във възрастовата граница 15-64 г., в момента е почти 62%. Това са показатели, които плътно се приближават към изискванията на Европейския съюз в унисон с Лисабонската стратегия като цели за постигането им към 2010 г.
Същевременно българският пазар на труда вече изпитва в определени ниши недостиг на квалифицирана работна ръка. Успоредно с това има тежки проблеми в самата структура на безработицата. Тези 6,9%, които в абсолютни цифри са приблизително 250 000 човека, са с тежка структура и значителна част от тях са с ниско образование или почти липсваща квалификация – това са над 60% от безработните. Същевременно съществуват проблеми с неравностойни групи на пазара на труда.
Това налага предложените ви изменения в Закона за насърчаване на заетостта. Образно казано, те са в четири насоки.
Първата е повишаване на квалификацията на заетите безработни във връзка с новите изисквания на пазара на труда и в пряка връзка с изискванията на бизнеса.
Втората е подобряването на достъпа до обучение на лица без образование – съществен проблем, който е намерил пътища за решение чрез промени в някои от текстовете.
Третият проблем е насърчаване на заетостта на лица от неравностойни групи на пазара на труда с разширяване обхвата на някои от неравностойните групи на пазара на труда и с включването на нови.
Четвъртият проблем е териториалната мобилност – съществен проблем, тъй като на фона на ниската безработица на национално ниво същевременно съществува много висока териториална диференциация в нивата на безработица. България е с много ниско ниво на коефициент на мобилност на работниците, които налага специални насърчителни мерки както към работодателите, така и към конкретните хора.
Основните моменти на изменения в законопроекта са групирани по следния начин.
Първо, усъвършенстване на законовата уредба в областта на обучението, финансирано със средства за активна политика, както беше казано – чрез финансиране на обучение за придобиване на ключови умения. Последните изследвания, които направихме към момента по изискванията на работодателите за качеството на работната ръка, посочват, че именно ключовите умения са един от съществените моменти, към които те предявяват претенции, и за който в момента липсва законово основание за обучение и квалификация.
Същевременно се въвежда ново понятие „обучение на възрастни”, което включва пълния аспект от действия – ограмотяване, професионално обучение, обучение за придобиване на ключови компетенции и мотивационно обучение. По този начин се обхваща пълният набор от действия.
Както казах, регламентира се правото на нови категории лица да получават професионално обучение и квалификация. Това са хората, придобили правото на ранно пенсиониране, които са в активна трудова възраст, но заради факта, че се водеха пенсионери, нямаше законови основания за включването им в такива програми за обучение и квалификация. По този начин не се създаваха условия за адаптирането на тези активни хора и трайна заетост.
Нов момент е възможността за включване в курсове и програми за обучение и квалификация на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, в последната година. По този начин се подготвя възможността след излизането им от затвора да имат възможности за директно, пряко включване към пазара на труда и търсене на трайна заетост.
Нов момент е възможността за финансиране на дейности, допринасящи за повишаване качеството на обучение на възрастните. Това е съществен момент, към който са насочени нашите усилия. Не само многобройни програми, възможности и финансов ресурс са насочени към професионалното обучение и квалификация, но и търсене на повишаване ефективността от тези курсове. Този нов момент дава възможности за финансиране обучението на преподаватели, възможности на външни оценители на проекти, възможности за промяна на методиката за избор на обучаващи институции – както казах, действия, насочени към търсене на ефекта от обучението.
Изравняват се възможностите за субсидиране на обучението на заети и безработни. Въвежда се възможността за финансиране на професионално ориентиране на безработни.
Съществен момент е промяната на условието за включване на лица над 16 години в обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация. Променя се условието – от VІ на ІV клас. По този начин голяма група безработни ще получат възможност за включване в програми за обучение и квалификация, сертифициране на тези умения, както казах, за най-ниската степен на професионална квалификация, което ще им помогне за трайна заетост.
Същевременно след дълги консултации и разговори с Министерството на образованието и науката, със социалните партньори създаваме условия за мотивация за включване в курсове за ограмотяване, тъй като вече има ново определение за ограмотяване. Ограмотяването се обвързва с равнище на общообразователна подготовка за начален етап на основно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вечерни училища ли ще правим пак, господин Димитров?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По този начин голяма група безработни лица, които са извън училищната възраст, имат възможности да бъдат включвани в различни курсове и програми за ограмотяване, да получават удостоверение, сертификат за преминал такъв курс, което им дава право да получат документи за професионална квалификация. Това е съществен елемент за тяхното включване в пазара на труда – нещо, което в момента липсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много хубаво, много хубаво, дано се реализира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това е целта – да създадем законови предпоставки за реализацията на тези действия, съчетани, разбира се, с допълнителна мотивация. Вие знаете, че допълнителна мотивация са промените, които бяха направени в Закона за социалното подпомагане пу миналата година.
Въвеждат се нови мерки за насърчаване на заетостта и се разширява обхватът, в това число на безработните майки или осиновители с деца от 3 до 5 години. И до момента тази мярка съществуваше – тя беше за майки или осиновители с деца до 3 години. В момента тази мярка се разширява – с деца от 3 до 5 години.
Допълнителни възможности за мотивация на работодателя за наемане на лица от 50 до 64-годишна възраст, придобили право на професионална пенсия. Въвеждат се условия и се подобряват възможностите за близка връзка между безработно лице и обучение за квалификация чрез възможности за чиракуване и стажуване. Възможността за чиракуване е насочена пряко към лица с много ниско ниво на образование или липсващо образование, което не им дава възможност да бъдат включени в програми за квалификация при липса на такава квалификация. Точно чрез възможността и стимулиране на работодателите да наемат такова безработно лице чрез формата на чиракуване, която е пряко обвързана с наставник и стимули за наставник, се дава възможност с реална работна среда такива хора да получават някакви минимални възможности за квалификация.
Същевременно промяната в условията за стажуване е насочена преди всичко за включване в тази мярка и подкрепа на работодатели, които приемат млади безработни до 29 години при условие, че тези безработни последните 24 месеца са преминали през курсове за професионална квалификация.
Както казах, въвеждат се мерки за подобряване мобилността на работната сила чрез финансови стимули към работодатели, които осигуряват ежедневен организиран транспорт за пътувания. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Доста са промените, част от тях бяха изложени в становищата на комисиите. Не искам да ги повтарям.
В заключение искам да кажа, че промените на този важен закон, които са представени днес пред вас, бяха обсъждани много сериозно с всички заинтересовани институции, със социалните партньори, синдикати и работодатели. Те постигнаха пълна подкрепа в текстовете, които са представени. Значителна част от вижданията на социалните партньори и институциите са отразени в законопроекта, който предлагам да бъде подкрепен. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Откривам дискусия по законопроекта.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерският съвет ни предлага законопроект, който среща безспорна подкрепа от народните представители, изразена не само в коментара на председателстващия - законопроектът е много хубав и дано да се случи, но и в това, че в трите комисии законопроектът беше приет с консенсус. На практика нито един народен представител от комисиите по труда и социалната политика, по образованието и науката и по европейските въпроси не гласува “въздържал се” или “против” този законопроект. Това е така, тъй като законопроектът, на първо място, се явява отговор на сериозна обществена потребност.
С този законопроект Министерският съвет ни предлага един европейски по дух закон, не само защото в него има интеграционни елементи, а защото този законопроект е отговор на обновената Лисабонска стратегия и чрез него се реализират на практика политиките за свободно движение на хора, за учене през целия живот и икономика, базирана на знанието.
На второ място, този законопроект е отговор на реалните обществени потребности. Както спомена и заместник-министър Димитров, ако основната част на закона е готвена във време, когато безработицата беше 15-16% и целта на законопроекта в неговата основна част беше насочена към намаляване на безработицата, днес акцентът се измества и той е насочен към повишаване качеството на работната сила – потребност, която става все по-сериозна, която вече е ясно дефинирана от българските работодатели.
Втората причина, поради която законопроектът има подкрепата на народните представители, е, че тя обезпечава случването на реални политики чрез съвсем конкретни и ясни за обществото мерки. Както вече казах, основната цел на този законопроект е повишаване качеството на работната сила. Стъпките в тази посока са въвеждане на стажуването като реална форма за повишаване на квалификацията – стажуването, което идва, за да запълни дефицита в професионалното образование, свързано най-вече с ниската практическа ориентация на провежданото обучение.
Много важно е това, че чрез законопроекта се създава възможност за финансиране на ключови компетенции. Тук искам да отворя скоба и да припомня на колегите от Комисията по труда и социалната политика, че само преди няколко месеца на заседание на комисията ние разглеждахме резултатите от представително социологическо изследване, направено по поръчка на министерството, в което работодателите ясно дефинираха предпочитанията към хора, които притежават ключови компетенции. Те ни подадоха сигнал, че, освен тясна професионална квалификация, вече работниците трябва да имат и ключови компетенции.
Тъй като съм работила в тази сфера, мога да ви кажа, че търсенето от страна на безработните за придобиване на езикови умения, на компютърна грамотност, така наречената вторична грамотност, е много сериозно и ако досега безработните можеха да реализират тази си потребност като част от обучение в рамките на определени професионални обучения, те вече имат възможност да получат такова обучение самостоятелно, гарантирано от закона.
На следващо място, законопроектът създава предпоставки за решаване на сериозен дефицит в политиките по заетостта, който бих дефинирала като недостатъчно адекватно на потребностите на пазара на труда качество на обучение. През последната година Министерството на труда и социалната политика предприе сериозни мерки в тази посока, като създаде нова методика за подбор на организации, които осъществяват обучение. Това обаче не решава проблема докрай. Искам да отворя скоба и да кажа, че в момента Националната агенция за професионално обучение е лицензирала около 600 организации и действително е трудно да бъдат подбрани тези организации, които предлагат най-адекватно, най-качествено обучение. Успоредно с нарастването на средствата от държавния бюджет за квалификации за безработни, би следвало да търсим възможности и за повишаване капацитета на тези организации да дават качествено обучение.
Със законопроекта се прави стъпка в тази посока и тя намира израз в издаването на учебници, учебни материали, учебни помагала, и нещо изключително важно – обучение на обучители, които са в дефицит по отношение на организациите, които работят в някои от по-малките населени места.
Изключително важно е тук възможностите на закона да бъдат съчетани с възможностите, които предлага оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Защото ако законът предпоставя нарастване на капацитета на обучаващите организации, програма „Развитие на човешките ресурси” създава предпоставки и за създаване на нова инфраструктура за обучения, които могат да дават тези организации. И аз мисля, че Министерството на труда и социалната политика би следвало да съсредоточи вниманието си в съчетаването на тези две възможности вече в хода на приложението на закона.
Споменато беше в становищата на комисиите, в изложението на заместник-министър Димитров, че този законопроект много точно адресира някои от политиките по заетостта точно към тези групи безработни, които все още са неравнопоставени на пазара на труда. Става дума за майки с деца на възраст между 3 и 5 години, за възрастни на възраст между 50 и 64 години. Изключително важно е това, което вече беше казано, че се създават предпоставки за лица, навършили 16 години и завършили едва четвърти клас, да придобият първа квалификационна степен. Това е шанс на тези хора да се включат по-адекватно на пазара на труда въпреки дефицитите, които създава недостатъчното им образование. Мисля, че тази стъпка следва да бъде направена с ясното съзнание за позитивите и негативите, но и с ясното виждане за това, че след навършване на 16 години много малко са хората, които ще тръгнат да завършват тепърва пети клас.
Завършвам с убеждението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта създава предпоставки за подобряване качеството на работната сила и е адекватен отговор на динамиката на пазара на труда. Това са основанията на Коалиция за България да подкрепи законопроекта и в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Предлагам, уважаеми народни представители, да редуваме парламентарните групи, желаещи да се изказват. Това е традиционно.
Накратко, какво ще ни кажете, господин Димов?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Само хубави неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, тогава имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, наистина това е законопроект, който може да бъде подкрепен на първо четене, защото в него, както казаха и говорилите току-що, има много позитивни европейски практики, които се прилагат.
За мен има едно силно притеснение, че очевидно от законопроекта не става съвсем ясно каква е целта му. Заместник-министър Димитров преди малко ни обясни, че става дума за увеличаване на заетостта, а госпожа Михайлова за това, че трябва да се повиши качеството на труда. Аз лично мисля, че госпожа Михайлова е значително по-близко до това, което аз поне чета в този законопроект, защото качеството на труда е целта на обновената Лисабонска стратегия, а не самата заетост, такава каквато е, защото качеството на труда е това, което дава сигурност и по-високи доходи. Вие може да имате много добра заетост и пак да имате ниски доходи, тоест да не направите нищо.
За мен обаче основният проблем на този законопроект е липсата на стратегия. Какво й трябва на България като образование за следващите 30 години, за да се развива икономиката? Какво й трябва?! Ако отворите сайт на американското правителство и се поровите малко, ще видите кои са необходимите професии, за да се развива американската икономика за такъв период от време. Ако отидете в правителствения сайт на Великобритания, ще видите същото. Примерно трябват ни такива инженери, пък не ни трябват други инженери. Казвам го съвсем произволно.
Какво й трябва на България, за да се развива? Какво образование трябва за училищата, какво образование трябва за университетите? Да се наблегне. Какви са перспективите пред младите хора? Какво трябва за квалификация и преквалификация? Добре е намаленият срок от 24 на 18 месеца. Но какво да прави човекът, който си търси работа, през тези 18 месеца? Как да се квалифицира или преквалифицира, за да има по-голям шанс да си намери качествена работа? Кой ще оцени необходимостта от неговата квалификация или преквалификация? Тези неща са пропуски и за съжаление са стратегически пропуски. Те не могат да бъдат коригирани между първо и второ четене.
Аз ще направя и конкретни предложения между първо и второ четене, но тук според мен правителството не е свършило работата си, защото това не е проблем само на този законопроект. Това е проблем на обща визия как икономически ще се развива България. Просто ще строи АЕЦ „Белене” и още подобни глупости, или ще има своя икономика, за която да се грижи достатъчно дълъг период от време?!
За мен конкретните предложения, които могат да бъдат обхванати, например стимулът за майки, защо сте пропуснали стимула за бащи? Продължаваме ли да мислим като във времето, отпреди 30 години? Нима няма самотни бащи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как, самотни бащи ли?! Един мъж да бъде самотен?!
НЕНО ДИМОВ: Представете си, може да се случи и има такива. Вие може би сте от късметлиите, които не са.
Какво се случва с приемните родители, когато са самотни, до момента, в който придобият статута на родители? Има един такъв период. В момента знаем, че се стимулира осиновяването, искаме децата да живеят в по-добра среда, но сме пропуснали да го отбележим в този законопроект. Това са неща, които могат да бъдат оправени между първо и второ четене.
С тези забележки аз ще подкрепя законопроекта, но очаквам от управляващото мнозинство много по-сериозно да се замисли и да поиска от своето правителство тази стратегическа визия за развитието на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание за обсъждане е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Това е закон, който през годините претърпя своята еволюция и то не на базата на случайни хрумвания, а на базата на обективни закономерности, които произтичат от промените в българския икономически живот, в българската образователна система. Това е законопроект, който променя своята същност, благодарение на това че динамиката на пазара на труда изисква ново качество на работната сила. Неслучайно този законопроект в началото беше приет като Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, защото тогава безработните имаха нужда от своята социална защита. (Шум и реплики в залата.) След това този законопроект вече има ново име: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, уважаеми народни представители, нека взаимно да се уважаваме и да се слушаме.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: ... Закон за насърчаване на заетостта, защото насърчителните мерки бяха тези, които доминираха в този закон, тъй като потребностите на пазара на труда тогава изискваха такъв тип мерки. Неслучайно сега в новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е променена и една от целите в чл. 1, така както я каза д-р Колчаков при обсъждането на законопроекта по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Това е вече Закон за насърчаване и запазване на заетостта, тъй като изключително важно е постиженията, които бяха вече реализирани, да бъдат съхранени на качествено по-различно ниво. Така че целта, която си поставя този законопроект, е привеждане на качествените характеристики на работната сила спрямо новите изисквания на пазара на труда и работодателите. В новите условия на членство на България в Европейския съюз работодателите имат нужда от подобряване на конкурентоспособността, а за да подобрят тази своя конкурентоспособност на европейския пазар, те трябва да разполагат с работна ръка, която да има нови качествени характеристики.
Как се постига тази цел?
На първо място, чрез подобряване на достъпа за обучение на лица без образование или с ниско образование без квалификация.
На второ място, чрез повишаване квалификацията на заетите и безработните лица в съответствие с потребностите на бизнеса.
На трето място, чрез насърчаване на заетостта на лица от неравнопоставените групи на пазара на труда.
На четвърто място, чрез субсидирането на заетостта и обучението на мъже и жени в предпенсионна възраст.
Изключително важен е въпросът, поставен тук от колежката Донка Михайлова – по какъв начин този законопроект съвместява основните си цели и принципи с Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, от една страна, а от друга страна – с Националния план за действие по заетостта. Доколкото ми е известно, утре на заседание на Министерския съвет ще бъде разгледан новият Национален план за насърчаване на заетостта, който е съгласуван със социалните партньори, съгласуван е в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Както е известно от бюджетната процедура в края на миналата година, в Закона за държавния бюджет ние приехме за гарантиране на мерките и програмите за насърчаване на заетостта в Националния план за действия по заетостта (бяхме гласували и те са вече част от Закона за държавния бюджет) 190 млн. лв., които са за активни мерки на пазара на труда. Ако не греша, за обучение и квалификация за всеки, който е субект на тези мерки, в този Национален план за действие по заетостта се предвиждат по 500 лв., респективно по 360 лв. за обучение на всички, които ще бъдат обучени през тази година. Това, което беше казано тук във връзка с новите възможности – в законопроекта се регламентират мерки за финансиране на заетостта, в подкрепа на заетостта. Няма да повтарям това, което беше казано.
Основното обаче, което трябва да постигне този закон, е да намери онзи баланс между гъвкавост и сигурност на работната сила, който да гарантира от една страна мобилност на работната сила (господин Димитров подчерта, че в отделни региони има диспропорция, има райони, където безработицата е много по-голяма от тази в национален мащаб, за разлика от други региони, където безработицата е много по-ниска), а от друга страна този Национален план трябва да посочи насърчителните мерки, които да насочат финансовите мерки в регионите, където все още има проблеми с безработицата.
Характерно за българския пазар на труда е, че има група от 150-160 хил. човека, които са с образование по-ниско от основното, а дори голяма част от тях са без всякакво образование. Това е контингентът, който подлежи на ограмотяване, на мотивационно обучение, за да могат да се върнат на първичния пазар на труда. Защото с промените, които приехме със Закона за социалното подпомагане, на тези, които са повече от 18 месеца на социално подпомагане, трябва да им се прекъсне социалното подпомагане и те да бъдат мотивирани (вече са проведени индивидуални разговори с всеки от тях) да бъдат включени в програми за обучение, за придобиване на първоначална квалификация и така да се върнат на пазара на труда, за да отбременят защитната социална мрежа на държавата и да придобият квалификация, с която да се върнат на пазара на труда.
С тези аргументи нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект на първо четене с надеждата, че на второ четене ще изработим закон, който да отговори на потребностите както на пазара на труда, така и на работодателите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на вниманието на Народното събрание е представен на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Следователно ние тук трябва да направим дебат относно философията на промените в този законопроект, състоятелни ли са тези промени и каква е степента им на адекватност с потребностите на общественото развитие в този момент и с потребностите на развитието на пазара на труда в България.
Първото, което искам да кажа от простия прочит, а и след направените дебати и дискусии с колегите народни представители от различните комисии, е, че тези промени имат за цел да направят по-адекватни текстовете в Закона за насърчаване на заетостта на промените в пазара на труда. На всички ни е ясно, че в българския пазар на труда има нова ситуация. Ако през 2001 г. имахме 18,8% безработица и както каза д-р Адемов – се борехме за преодоляване на безработицата и насърчаване на заетостта, то в момента сме изправени пред нова ситуация. Безработицата ни не е в такъв голям и тревожен размер, но имаме неблагоприятна структура на безработните, които са четвърт милион. По този въпрос трябва да се вземат мерки относно държавната политика по заетостта в България.
В законопроекта са взети предвид всички основни субекти, „играчи” по заетостта. Имам предвид хората, които имат проблеми с намирането на работа или с конкурентоспособността си. Взети са предвид работодателите, както и мерките, които трябва да вземе държавната система за заетост.
Много важни групи хора са въвлечени в решаването на проблема с качеството на работната им сила – като се започне от проблемите на най-младите, които са с ниско образование, дори по-ниско от основното, премине се през трудоспособната възраст на хората, когато раждат и отглеждат своите деца, а именно майките с деца от 3 до 5-годишна възраст, и се отива по-нататък – към хората в предпенсионна възраст, хората над 50 години, както и специфичната за България категория, не толкова разпространена в Европейския съюз – които рано са се пенсионирали.
Всичко това е много важно. Ние тук в определена степен си представяме как ще стане и харченето на парите, които одобрихме в парламента, по активните мерки на пазара на труда. Ако не сме наясно с това, то би събуждало голяма тревога, защото числата са такива, че при безработица 18,8%, за 2002 г. ние имахме 200 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда, а при безработица 6,9% имаме 190 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда. Ако тези пари не се изразходват именно за новата ситуация, за новата потребност на българския пазар на труда, а именно за развитие на човешките ресурси, то би било много тревожно такава огромна сума да отива по друг начин за други мерки, характерни за преодоляване на безработицата за друго време, а именно субсидираните програми за заетост, социалната заетост и т.н.
Включени са и по-специфични категории като хората, изтърпяващи лишаване от свобода.
Прави впечатление и това, че се дават нови текстове в закона за управленския процес и регулацията на пазара на труда от държавната система на заетост. Те са за усъвършенстване на процеса на инспектиране и контрол от държавата – което е един всеобщ проблем на България, пораждащ се от несъответствие между иначе добрите закони и проблемите по тяхното изпълнение, с контролния и санкциониращия процес от страна на държавата.
Тук също имаме едно начално даване на тласък на една много важна философия в Европейския съюз – това е философията на ученето през целия живот. И ние виждаме, че тук са включени и хората до 64-годишна възраст. Аз съм убедена, че в скоро време българският парламент ще променя закона в още по-голямо увеличаване на възрастта поради въпросите със застаряването на населението в България.
Разбира се, няма да бъде коректно и точно, ако кажем, че всичко е само позитивно, че няма пропуски в законопроекта. Бихме могли в по-голяма степен със сегашните промени да решим въпросите за мобилността на работната сила – един голям европейски и български въпрос, въпросите за такова качество на работната сила и на нивото на производителност, че да се осигури флекс секюрити на пазара на труда.
Също така имаме какво да желаем в областта на формиране на приоритети относно отделните сектори на обществения труд, каква политика има България по отношение на работната сила по отделни сектори, кои са приоритетните сектори на развитие на България, както и по отношение на регионалните приоритети на развитието на работната сила.
Като цяло трябва да кажем, че законопроектът е качествен, той наистина прави голяма крачка към повишаване на адекватността на политиката на държавата по отношение на пазара на труда в съответствие с новите промени и заслужава подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Още веднъж се обръщам към народните представители, колкото и малко да сме тук в тази зала, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусиите за приключени.
Уважаеми народни представители, с ваше съгласие предлагам да спрем дотук за днес. Следващата точка е Доклад за дейността на Върховния административен съд. Днес сутринта беше обявено, че докладът за дейността на Висшия административен съд в присъствието на членове на Висшия съдебен съвет, председателя и съдии от Върховния административен съд ще бъде представен утре, така че няма как да преминем към тази точка.
Виждате, че тук има и няколко проекта за решения, част от които даже не са внесени и раздадени, така че не бихме могли да пристъпим към тяхното разглеждане.
Ще обявя гласуванията за утре сутринта по тяхната поредност:
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
Проект за решение за приемане на Доклад за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата за 2006 г.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
Гласуване на проект за решение за избиране на заместник-председател на 40-то Народно събрание.
Гласуване на решение за приемане на доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2007 г. - 19 декември 2007 г.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник”.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, който приключихме преди минути.
Виждате, че ни предстоят доста гласувания утре. Ориентацията е с Доклада за дейността на Върховния административен съд да започнем около 10,00 ч.
Съобщения за заседания на комисиите:
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по европейски въпроси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала „Изток”, а утре ще заседава от 14,30 ч. в зала № 356.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание утре от 15,00 ч.
Уважаеми народни представители, приключихме за днес пленарното заседание. Утре продължаваме с пленарно заседание от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,28 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Спасов