Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както знаете, четвъртък и петък са дни за гласуване на първо и второ четене на законопроекти и решения.
Започваме с проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Ще ви прочета текста на проекта за решение, тъй като той не е четен в пленарната зала:

„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към
държавата и нацията

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване

РЕШИ:

1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на проф. д-р Тодор Тенев Костов, считано от 1 септември 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Желае ли някой народен представител да вземе думата по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 6.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на проект за Решение за приемане на доклада за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г.
Вносител е Висшият съдебен съвет. Текстът на проекта е прочетен в пленарната зала, така че сега преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 163 народни представители: за 133, против 13, въздържали се 17.
Решението е прието.

Преминаваме към гласуване на проект за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. с вносител Министерския съвет.
Текстът на проекта не е прочетен в пленарната зала, затова ще ви го представя сега:

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето

РЕШИ:

Приема Националната стратегия за детето 2008-2018 г.”
Има направени две предложения от народния представител Маргарита Панева, които ще ви представя.
Едното предложение е в доклада на Министерския съвет към проекта за Решение на стр. 20 да отпадне текстът „Налага се изводът за необходимостта от реформа в политиката за децата, извършители на престъпления и противообществени прояви, която да бъде основана на нова законова уредба”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Маргарита Панева за отпадане на цитирания текст.
Гласували 160 народни представители: за 134, против 13, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Предлагам на вашето внимание второто предложение на госпожа Маргарита Панева – на стр. 44, т. 3 да отпадне текстът „Повишаване на капацитета на системата за закрила на детето за ранното идентифициране на прояви на социално неприемливо поведение у децата и въвличането на деца в незаконни дейности като част от единния механизъм за мониторинг на правата на децата”.
Има ли народни представители, които са против предложението за отпадането на този текст? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
За процедура – заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта имаше направени още четири предложения за отпадане и промяна в текстове, които бяха гласувани в комисията, бяха приети в комисията, колегите от тази комисия могат да потвърдят това. И представителите на Министерството на труда и социалната политика, които съгласно Закона за закрила на детето са вносител на тази стратегия, заявиха, че тези предложения са отбелязани в окончателния доклад. Сега видяхме две предложения, които се гласуват, а всичко онова, което е отразено в стенографския протокол от заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и проведените там гласувания сега ги няма. Какво гласуваме? Нещо, което веднъж е минало през комисията, направени са съответните промени и днес тези промени ги няма никъде!
Моля да отложите гласуването до изясняването на този въпрос. Има стенографски протоколи, вижте какво е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате да кажете, че има направени още няколко предложения по доклада, които тук не са представени? Пред мен са представени две предложения.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта тук ли е? Председател няма.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз съм заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, господин Шарков, направете тогава предложенията. Дайте ми ги писмено, аз ще ги представя на пленарната зала и ще ги подложа последователно на гласуване. (Уточнение между народния представител Ваньо Шарков и председателя Юнал Лютфи.)
Тогава гласуваме проекта за решение и вие с вашия вот… Това е, господин Шарков. Не е спазена процедурата.
Има думата народния представител Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, считам, че две неща са много съществени от това, за което говорихме в дебата и които трябва да бъдат отразени и гласувани.
Първото е да отпадне един много неприятен текст – за плодовитостта на българската жена – това, което предложи господин Шарков. Смятам че този абзац не може да остане в нашата стратегия.
Второто е свързано със сроковете за мониторинг. Тук е записано, че на три години се изслушва доклад от Държавната агенция за закрила на детето. Всички ние, във всички комисии се обединихме, че това е недопустимо, тъй като в рамките на тези десет години такъв мониторинг ще се случи три пъти и това не би дало възможност на институциите да си свършат работата и да я диференцират, да я конкретизират, а пък и ние като орган за контрол да знаем какво се случва по тази стратегия.
Затова на стр. 57, там където четете текста: “След приключване на третата, шестата и десетата година от изпълнението на стратегията “, този текст се заличава и се пише: “Ежегодно председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще изготвя доклад с анализ на постигнатите резултати спрямо заложените цели на база на приет едногодишен план за действие”.
Това е като текст, който е уточнен, че този отчет ще се прави ежегодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложение и изменение ад хок. Какво е Вашето становище?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: За съжаление, в доклада на комисията не беше отразено нито едно от решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласна ли сте с това устно предложение за изменение?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Колегата може да уточни, ако се сеща за нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина съжалявам, че забавяме работата на Народното събрание, но това е един изключително важен документ. Колежката е права. Това бяха две от предложенията, които бяха приети на заседанието на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, която би трябвало да бъде водеща по една такава стратегия и е водеща.
В същото време имаше направено предложение, което също беше гласувано, а буквално в текста на стратегията е записано, че трябва да бъде осигурена по една спортна площадка на всяко дете на всяка община, което е, меко казано... Да приемем, че е печатна грешка, защото няма как да има. Би било прекрасно да има за всяко дете по една спортна база, но няма как да има такова нещо.
Освен това имаше предложение по текста, в който се казва, че държавата ще стимулира, разбирате ли, кърменето на децата до едногодишна възраст, което също е нещо уникално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шарков, да конкретизираме! Има направено конкретно устно предложение за изменение. Комисията подкрепя ли това предложение, което току-що беше представено? След това, ако има и второ, и трето, ще минем и тях.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, тези две предложения, които колежката представи пред вас, бяха гласувани и приети в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Освен тях бяха приети още две или три предложения.
Отново правя процедурно предложение да отложим гласуването до изясняване на всички приети предложения в комисиите, за да се завърши целия този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ето това може би трябваше да направите още първия път.
Благодаря Ви, господин Шарков.
Давам думата на народния представител Маргарита Панева за обратно процедурно предложение.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Колеги, правя обратно процедурно предложение, само защото не може за едно изречение ние да отлагаме безкрай приемането на този толкова важен документ. Спомняте си, когато участваше в дебата, господин Шарков имаше даже по-крайно предложение – по принцип да отложим обсъждането и приемането на стратегията, въпреки че самият той заяви, че една година вече ние сме без такава стратегия. Предишната беше до 2006 г., 2007 г. не е имало документ, настоящата касае 2008-2018 г. Сега всяко забавяне на приемането на стратегията ще забави всички последващи документи, които произтичат от нея.
Аз считам, че ако след това в протокола това изречение, което касае точно този израз, трябва да отпадне, така и да го запишем. Но иначе категорично считам, че ние днес, в този момент трябва да проведем гласуването. Имаме основание за това, стратегията е добре разработена и трябва да получи вече своето официално потвърждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Панева, искам да Ви успокоя, че дори и сега залата да приеме предложението на д-р Шарков за отлагане, то отлагането ще бъде до утре сутринта. Ние ще прием това решение до 10,30 ч. Нали, д-р Шарков? За това става дума.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение днес след обяд комисията да се събере, да се доуточнят тези предложения и утре да гласуваме проекта за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Гласували 167 народни представители: за 71, против 63, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване с направеното последно предложение от госпожа Панева за отпадане на текста от стр. 57 и заместващия текст, който Вие предложихте.
Гласували 155 народни представители: за 120, против 23, въздържали се 12.
Решението за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. е прието.
За обяснение на отрицателен вот има думата народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към всички тези, които подкрепиха стратегията, и да ги поздравя с това, че приеха една изключителна глупост, ама изключителна. Нищо страшно нямаше да се случи, ако нещата бяха отложени с един ден и направените предложения, приети в комисията, бяха отразени, бяха гласувани. Моля ви, дръжте се малко по-сдържано и не ме апострофирайте, когато говоря. Толкова ли ви е трудно... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина.
ВАНЬО ШАРКОВ: Толкова ли ви е трудно да се съгласите дори със себе си, че сте приели, че демографският срив е причинен от намалената плодовитост на жените? Това гласувахте. Не ви ли е срам? Не ви ли е срам да гласувате, че държавата ще стимулира кърменето на децата до една година? Това гласувахте. Как ще го стимулирате? Как ще го стимулирате? Някои са все още с бибероните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Преминаваме по-нататък. Предстои да гласуваме на второ четене текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
Председателят на Комисията по икономическа политика господин Йордан Цонев не е в залата. Моля квесторите да проверят дали председателят е в стаята на народните представители на Движението за права и свободи.
Има ли заместник-председател на тази комисия в залата?
Колеги, продължаваме с гласуване на проекта за Решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание с вносител Волен Сидеров. Той е направил две идентични предложения – едното на 19 декември 2006 г., а другото на 13 февруари 2007 г.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Правя предложение за оттегляне, тъй като аз съм вносител на този проект за Решение на Народното събрание за избор на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание на Павел Шопов. Правя предложение за оттегляне и на двете предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие заявявате, че ги оттегляте.
Преминаваме към гласуване на Решение за приемане на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г.
Текстът на проекта е прочетен в пленарната зала.
Уважаеми колеги, имате думата по решението за приемане на доклада на тази комисия.
Минаха ли дискусиите?
Тогава преминаваме към гласуване.

„Проект!

РЕШЕНИЕ

На основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия реши:
Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 142, против 5, въздържали се 3.
Решението е прието.
Преминаваме към точка седма – гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 5.
Наименованието на закона е прието.
Моля, гласувайте § 1 в редакция на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 4.
Параграф 1 е приет.
Моля, гласувайте § 2 в редакция на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 1, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
Моля, гласувайте § 3 в първия му вариант.
Гласували 123 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 23.
Параграф 3 в първия му вариант е приет.
Моля, гласувайте § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 12.
Параграф 4 е приет.
Моля, гласувайте § 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 9.
Параграф 5 е приет.
Комисията не подкрепя наименованието “Заключителни разпоредби” и предлага да се създаде разпоредба със следното наименование “Допълнителна разпоредба”.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба” и текста на § 6 към тази разпоредба.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
По текстовете на закона е имало разисквания.
Моля, гласувайте наименованието “Закон за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи”, което комисията подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 2.
Наименованието на закона е прието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на § 1.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 1.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Новата редакция на § 1 е приета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова, окончателна редакция на § 2.
Моля, гласувайте текста на § 2.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова, окончателна редакция на § 3.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Новият текст за § 3 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5 и 6.
Моля да гласуваме текстовете на § 5 и § 6.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 5 и 6 са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 7.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 7.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Предложението за нов § 7 е прието.
Комисията предлага да се създаде нов § 8.
Моля, гласувайте новия текст за § 8.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 2, въздържали се няма.
Предложението на комисията за § 7, който става § 9, е прието.
Преминаваме към Допълнителната разпоредба.
Комисията подкрепя вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на Допълнителна разпоредба и текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Предложението за Допълнителна разпоредба и текста на вносителя за § 8, който става § 10, подкрепен от комисията, се приема.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 11 в окончателна редакция.
Моля, гласувайте двете предложения – за наименованието на Преходни и заключителни разпоредби и новата редакция на § 9, който става § 11.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 2, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” и новата редакция на § 9, който става § 11, са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 12 с окончателна редакция.
Моля, гласувайте текста на тази редакция.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 5.
Новата редакция на § 10, който става § 12, е приета.
Комисията предлага да се създаде § 13.
Моля, гласувайте новия § 13.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 2.
Текстът за новия § 13 е приет.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Това предложение на комисията е прието.
Законът за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 3.
Наименованието на закона е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция за § 1.
Моля, гласувайте този текст на § 1.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Новата редакция на § 1 е приета.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на § 2 по вносител.
Гласували 112 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 11.
Предложението на комисията за отпадане на § 2 е прието.
Комисията предлага да се създаде § 2 с нова редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Новият текст за § 2 е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция за § 3.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 3 в новата редакция е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция за § 4.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 в новата му редакция е приет.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага той да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на § 5 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 2, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 5 се подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 в нова редакция.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 2, въздържал се 1.
Предложението за нов § 5 със съответната редакция е прието.
Текстът на вносителя за § 6 се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага създаването на Заключителна разпоредба със следната редакция:
„Заключителна разпоредба
§ 7. Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
Приет е и последният текст на Заключителната разпоредба, а по този начин е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник”.
Уважаеми колеги, съгласно програмата за работата на Народното събрание за тази седмица днес от 10,00 ч., както беше обявено, ще изслушаме доклада за дейността на Върховния административен съд за 2006 г.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има да се гласува още един законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каним в залата да заповяда председателят на Върховния административен съд. (Шум и реплики.)
Колеги, тъй като няколко от вас говориха от място, предлагаме т. 9 – гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта да бъде утре в насроченото пленарно заседание от 9,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители! Точка седма от нашата седмична програма е:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПРЕЗ 2006 Г., с вносител Висшият съдебен съвет на Република България.
Виждам представляващия Висшия съдебен съвет проф. Анелия Мингова вече в залата. Председателят на Върховния административен съд беше на балкона, ако желае, може да заповяда в залата. Членовете на Висшия съдебен съвет, предполагам, че никой от народните представители няма също против да присъстват в пленарната зала.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, моля да докладвате становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Пенчев, госпожо Мингова, господа народни представители!
„ На заседание, проведено на 24 януари т.г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и дейността на Върховния административен съд през 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 05.12.2007 г.
На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, министърът на правосъдието Миглена Тачева, главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Анна Караиванова, както и Себрина Христова, Цани Цонев, Цветанка Табанджакова, Радка Петрова от Висшия съдебен съвет.
Докладът беше представен от Константин Пенчев, който в своето изложение отрази основните тенденции в дейността на съда през отчетната година и обърна внимание върху някои специфики в работата на Върховния административния съд.
Информацията в доклада е структурирана и анализирана в няколко раздела, които представят дейността на съда като цяло, по колегии, отделения и съдии. През 2006 г. във Върховния административен съд са работили общо 69 съдии. Новообразуваните дела през 2006 г. във Върховния административен съд са около 13 хил., което е с близо 600 повече от 2005 г. и около 1300 повече в сравнение с 2004 г.
Анализът на информацията в доклада сочи относително равномерно разпределяне на новообразуваните дела между различните отделения на Върховния административен съд, като се отбелязва намаляване броя на данъчните дела.
Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на свършените дела и съотношението между новообразуваните дела в началото на отчетния период и останалите висящи в края на същия период.
През 2006 г. от тричленни и петчленни състави на ВАС са разгледани общо 16 831 дела. Свършените дела са 13 604, като в доклада е отбелязано увеличение на броя им с около 1100 спрямо 2005 г. и 2650 спрямо 2004 г.
Несвършените дела в края на отчетния период са 3302, или около 20% от разгледаните, при около 25 % за 2005 г. Най-голям е броят на несвършените дела в Първа колегия на съда.
През отчетната година от общо 13 604 дела 10 105, или около 80 % са приключили с решаване на спора по същество.
В доклада е отбелязано, че съдебните актове са изготвени от съдиите в законоустановения срок от приключване на делата с редица изключения. От свършените 13 604 дела през 2006 г. неизготвени и необявени в срок са решенията и определенията по 529 дела, като се отчита увеличение на броя им спрямо 2005 г . с около 115 дела.
През 2006 г. във Върховния административен съд са работили 16 съдебни помощници, като в доклада се отбелязва техният положителен принос за ефективната работа на съда.
Отчита се положително и работата на служителите във Върховния административен съд, както и значителният принос на съдебните администратори, поддържащи деловодната система на съда, която дава възможност на всички страни по делата да извършват необходимите им справки по образуването, насрочването, движението и приключването на делата в базата данни в интернет.
Като важна промяна през 2006 г. се отбелязва създаването на административните съдилища, провеждането на конкурсите за административни съдии и назначаването им от Висшия съдебен съвет. През 2006 г. е отбелязана и десетгодишнината от възстановяването на Върховния административен съд.
Особено важно в дейността на съда през отчетния период е въвеждането на случайния принцип за разпределение на делата. Разпределението се извършва чрез компютър от председателя на съда за целия съд, от двамата председатели на колегии за делата на петчленни състави в съответните колегии, както и от председателите на отделенията за делата, постъпващи в ръководените от тях отделения.
В доклада подробно е анализирана дейността на ВАС по колегии и отделения. За всяка колегия, отделение, както и за всеки съдия е изготвена подробна справка за броя на образуваните и свършените дела в срок, а също така и за висящите дела към края на отчетния период.
Направени са изводи за подобряване на дейността на съда. Най-важните от тях са: необходимост от преоценка на съществуващото разпределение на делата по колегии и отделения предвид нарастването на броя на постъпилите дела за разглеждане от съда, необходимост от засилване на тълкувателната дейност за уеднаквяване на практиката по прилагането на законите, особено след стартирането на работата в новите 28 административни съдилища, както и необходимостта от назначаване на нови съдии във Върховния административен съд поради увеличения обем на работа.
В дискусията по доклада взеха участие народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Мая Манолова, Елиана Масева, Надя Антонова, Любен Корнезов, Диана Хитова, Янаки Стоилов и министърът на правосъдието Миглена Тачева.
При обсъждането на доклада народните представители се обединиха около становището, че дейността на съда е представена подробно и ясно по начин, който позволява да се даде като цяло положителна оценка на работата му през отчетния период. В изказванията на Надка Балева и Елеонора Николова бе обърнато внимание, че се представят подробни статистически данни за работата на съдиите по отделения и колегии, но предоставените анализи на някои места в доклада имат по-скоро характер на констатации, а не на конкретни мерки за отстраняването на слабостите и подобряването на работата на съда. На други места в доклада са изброени подробно съществуващите проблеми в работата на съда и взетите решения за преодоляването им. С някои изключения липсват данни и по-подробен анализ и обобщени констатации относно възникнали проблеми при прилагането на отделни закони. Елиана Масева акцентира върху липсата в доклада на приоритети за бъдещата дейност на съда и апелира за предоставяне на по-подробна информация за дейността, която осъществява съдът по жалби срещу нормативни актове и други актове на органите на изпълнителната и местната власт. Мая Манолова отбеляза, че използваните критерии за представянето на статистическите данни не дават възможност да се направят анализ и обективни изводи по съществени въпроси като например каква е средната продължителност на разглеждане на едно дело. Любен Корнезов изрази мнение във връзка с необходимостта от свързване на дейността на българските съдилища с тази на Съда на Европейските общности в Люксембург. Янаки Стоилов обърна внимание, че в доклада липсва оценка на изпълняемостта на съдебните актове, въз основа на която може да се анализира практическата ефективност на решенията на съда. В отговор на въпрос на Диана Хитова министър Тачева изрази готовността на Министерството на правосъдието за предприемане на мерки, въз основа на които ще се създаде възможност за използването на единни критерии при търсенето на информация на всички Интернет страници на съдилищата.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Върховния административен съд, както и във връзка с изготвянето на доклада на съда за прилагането на закона през 2007 г. и следващите години:
1. Докладът да се съобрази с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 122, ал. 2 от Закона за съдебната власт, като се представят данни и подробен анализ за прилагането на закона.
2. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, като при изнасянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях.
3. Констатациите за установените проблеми в работата на колегиите и отделенията на Върховния административен съд да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и представяне на конкретните резултати от взетите мерки.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 15 гласа “за”, и 1 глас “въздържал се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на Върховния административен съд през 2006 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му, а именно:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагане на Закона и дейността на Върховния административен съд през 2006 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


1. Приема Доклада за прилагането на Закона и дейността на Върховния административен съвет през 2006 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд контатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Тук е и председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев.
Заповядайте, проф. Мингова, да представите доклада от името на Висшия съдебен съвет.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Наистина за мен е удоволствие да си изпълнявам конституционните задължения, пък и чест да застана от тази трибуна пред Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, изкушавам се да кажа колеги! Позволете ми в качеството си на представляващ да ви представя доклада на Върховния административен съд – трети по ред доклад, който това Народно събрание изслушва.
Веднага искам да посоча, че този доклад е изготвен и внесен от председателя на Върховния административен съд във Висшия съдебен съвет в законовия срок. Искам да подчертая обаче, че той не е разгледан от предишния състав на съвета, нито е бил внесен от него в Народното събрание, съобразно изискванията на закона. При поемане на своите функции сегашният, постоянно действащ Висш съдебен съвет пое и своите конституционни ангажименти и предприе необходимите действия докладът на Върховния административен съд за 2006 г. да извърви своя път към законодателния орган.
Докладът, представен от председателя на съда, е добре структуриран, обширен, подробен и отразява в пълнота дейността на Върховния административен съд. Той проследява дейността на съда като орган, както и последователно тази на неговите колеги, отделения и отделните съдии. Докладът съдържа информация относно новообразуваните дела в началото на отчетния период, съотношението по този показател в предходните години, отчитайки тенденция към увеличаване на делата. Същевременно важни са данните от отразеното съотношение на новообразувани спрямо заварени висящи дела, респективно спрямо приключените с влязъл в сила съдебен акт в края на отчетния период. Важна е и статистиката спрямо общия брой на завършили съдебни производства.
Важен анализ, съдържащ се в доклада, е отразената тенденция на увеличаване на приключилите, респективно намаляване на несвършените дела в края на периода както спрямо общия брой, така и по колегии, отделения и в работата на отделните съдии на Върховния административен съд.
Друг основен показател е и срокът на висящност на делата от образуването до тяхното приключване. Докладът съдържа и статистически данни относно дейността на 5-членните състави към двете колегии. Общ показател за дейността на съда е и статистиката за изготвянето в законоустановения срок на съдебните актове и констатацията, че просрочие се наблюдава само по изключение.
Докладът съдържа и данни относно тълкувателната дейност на съда. Важен елемент от доклада е посочването на негативните моменти в работата на Върховния административен съд, опитът за идентифициране на причините, класифицирането им с оглед на характера – обективен или субективен, с цел достигането на изводи за тяхното преодоляване. Така например полезен извод за постигане на по-голяма ефективност с оглед времето е отчитане ролята на доброто деловодно обслужване по преписките от самото им постъпване в съда, добре функциониращата информационна система към съда, както и въвеждането на принципа за случайното разпределение на делата.
Друг важен извод, съдържащ се в доклада и имащ отношение за подобряване качеството на съдебните актове, е провеждането на работни съвещания, на които са дискутирани въпроси, отнасящи се до еднаквото тълкуване и прилагане на закона от съдиите. Някои изводи за подобряване на работата на съда звучат наистина твърде общо, по-скоро пожелателно и е нужно те да бъдат запълнени с конкретно съдържание. Такъв например е изводът за вземане на мерки от страна от ръководството на съда за постигане на равномерност в натовареността на отделните съдии по отделения и колегии, както и при разпределение на делата в 5-членните състави на двете колегии. Общ е и изводът, че са необходими мерки за подобряване на организацията на работата с оглед предизвикателствата на новото европейско законодателство.
Докладът не съдържа обособена част, съгласно изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията, посветена на прилагането на закона. Но трябва да се отбележи, че той е съставен при съобразяването на изисквания, дадени от предходния състав на Висшия съдебен съвет, които не отчитат новите конституционни условия за структурата и обхвата на доклада. В този смисъл посочените в доклада на Комисията по правни въпроси препоръки са обосновани, но следва да подчертая, че те не трябва да се разбират като критика към доклада, а по-скоро да бъдат отправна точка при изготвянето на следващия доклад за дейността на Върховния административен съд и вече на функциониращите регионални административни съдилища за прилагане на закона за 2007 г. Тези препоръки ще бъдат много полезни за новия Висш съдебен съвет, както и тези, изказани в днешната дискусия, тъй като в правомощията на Висшия съдебен съвет законът поставя изготвянето на показателите и изискванията към структурата и обхвата на годишните доклади, параметрите на тяхното съдържание, уеднаквяването на статистическите показатели и техните образци, както и съдържанието на данните и изводите за приложението на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Мингова.
Първи поиска думата народният представител от Кюстендил Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е третият доклад от тримата големи, съгласно последните промени на Конституцията, предлаган на вниманието ни, след като е обсъден във Висшия съдебен съвет. И макар че и третият от представените доклади, ако бъдем честни, страда от същите недостатъци, от които и първите два – този на главния прокурор и този на председателя на Върховния касационен съд, от дебата в Комисията по правни въпроси може да се направи извод, че най-радушно, с най-много адмирации беше приет, посрещнат и обсъден именно докладът на председателя на Върховния административен съд. И ако трябва да бъда честна, това не е защото имаме специални симпатии към господин Пенчев, а защото председателят на този съд и административното му ръководство, а също и магистратите от съда, участваха особено активно в дебата по съдебната реформа, в обсъжданите промени в Конституцията, в Закона за съдебната власт, в процесуалните закони и във всички по-важни закони, които касаят промяната в органите на съдебната власт. Нещо повече, освен че заявиха своята позиция в тези обсъждания, които бяха в различни формати - в Комисията по правни въпроси и извън нея, от този доклад, пък и от нашите впечатления стана ясно, че като че ли за първи път имаме опит това, за което сме дискутирали, да бъде преведено на езика на практиката и тези нови моменти да бъдат въведени в дейността на Върховния административен съд. Имам предвид даже случайния подбор при разпределението на съдебните дела, който се оказва, че е въведен с шест месеца по-рано във Върховния административен съд, отколкото във Върховния касационен съд.
Затова аз бих разделила своето изказване и своята оценка на този доклад на две части. Първата част, която касае самия доклад, и втората част, която касае дейността на Върховния административен съд.
По доклада, както вече казах, трябва да бъдем абсолютно коректни, че той не отговаря на конституционните изисквания, доколкото съдържа в себе си информация и анализ за дейността на съдилищата, в случая само за дейността на Върховния административен съд. И не съдържа анализ на прилагането на закона. Тоест следва си инерцията. Той представлява една снимка на това какво се случва във Върховния административен съд. Но трябва да признаем, че даже и в тази си част в него има повече анализ, в него има повече описание и анализ на причините, повече опит да бъдат преодолявани недостатъците, като са посочени конкретните мерки, които са взети в една или в друга посока.
Също така трябва да признаем, че макар и тълкувателната дейност на Върховния административен съд да не е Бог знае колко богата за разглеждания период, а именно 2006 г., от Върховния касационен съд все пак има опит да се коментира тълкуването на закона, противоречието в съдебната практика след всеки един от частите, от абзаците в този доклад. В същност това е истинският смисъл на представянето на тези доклади – да се направи един опит проблемите в прилагането на закона, проблемите в законодателството да бъдат представени първо на Висшия съдебен съвет, а след това и на Народното събрание, за да бъдат направени съответни корекции.
Ако говорим за дейността на Върховния административен съд, като че ли всички участници в дебата в Правната комисия се обединихме около това, че в момента най-реформиран и най-модерен е този съд. Той освен това е и съдът, в който движението на делата е най-бързо, което може да бъде проследено от представените данни, включително в тяхната динамика, както беше казано и от председателстващия Висшия съдебен съвет, че процентите, че цифрите говорят сами за себе си. Намалял е броят на висящите дела в абсолютни и в процентни съотношения за сметка на тези, които са свършени и то в едни сравнително кратки срокове. Висока е натовареността на съдиите от всички отделения, което показва, че наистина гражданите в тази заключителна фаза на административното правораздаване получават едно бързо и надяваме се, че при обсъждането на следващия доклад ще можем да направим и другия извод – едно качествено правораздаване.
Безспорно докладът, който ще представи председателят на съда през следващата година, или през тази, но визиращ 2007 г., ще бъде по-интересен, защото знаете, че за първи път бяха открити и започнаха своето функциониране регионалните административни съдилища. Така че ще бъде интересно да бъде направен един анализ на тяхната дейност. Също така и от съдържателна гледна точка очакваме анализ на съдебното обжалване в сферата на изборното законодателство, защото в края на миналата година се сблъскахме с един феномен – един огромен брой изборни дела, които навлязоха в своята трета фаза – фазата на съдебното обжалване. Очакваме конкретен анализ и конкретни предложения в тази насока.
Това, което очакваме да се случи при подготовката на този доклад, а и при подготовката на доклада на Върховния касационен съд – надявам се – е една промяна в подхода. Радващо е и приветстваме това, че Висшия съдебен съвет, както стана ясно от представянето още на Доклада на ВКС през миналата седмица от неговия председателстващ, вече е изработил методиката, по която ще се подготвят тези доклади. Ние лично много се надяваме, че в тяхната подготовка ще участват и председателите на регионалните административни съдилища и административните ръководители на по-ниски нива, които освен една гола статистика, ще представят и своето виждане за прилагането на закона на това първо ниво на съдебната система. Особено след проведените конкурси няма съмнение, че в административните съдилища работят едни изключително добри професионалисти, подготвени качествени юристи, които биха могли в рамките на своите съдилища да направят един анализ за проблемите, които се срещат при прилагането на закона, да направят свои предложения даже за промени в законодателството. И ние се надяваме, че това ще бъде основният акцент при обсъждането на следващия доклад.
Според нас би следвало и обсъждането на този доклад във Висшия съдебен съвет, надяваме се, че това го има в методиката, да протече по един друг начин – не просто статистика, а един предварителен анализ на това как се движат делата в административното правораздаване, в системата на административните съдилища. Но освен това и виждането на Висшия съдебен съвет, или поне на неговата Правна комисия за това как се прилага законът, какви са проблемите при тълкуването и прилагането на един или друг текст. И разбира се, предложение даже за това в каква посока да бъдат променяни тези спорни законови текстове. Нещо, от което ние като народни представители, като законодателен орган имаме нужда. Това всъщност ще бъде и реалната връзка на практиката с практическото правоприлагане.
Позволих си да кажа и при анализа на доклада на Върховния касационен съд, че според мен, макар и да не е разписана такава процедура, би било нормално с оглед капацитета, който се концентрира в новия орган, в Съдебния инспекторат и във връзка с данните, с които този орган ще разполага както за движението на делата в тази система, така и за прилагането на закона за свършените дела да бъде използван при изготвянето на този доклад и данните, с които разполага Съдебния инспектор, за да могат всички тези аналитични данни, които се събират и се обобщават и се анализират по различните канали в съдебната система в крайна сметка да бъдат използвани за това, за което биха били най-полезни, а именно за съответни промени в законодателството.
Освен това аз очаквам, че в следващия доклад ще има и конкретни предложения по проблеми, които ние и в момента виждаме, които предполагаме ще бъдат идентифицирани при анализите, които ще се случат във Върховния административен съд и във Висшия съдебен съвет, а те безспорно са свързани с изпълнимостта на съдебните актове, който проблем е най-характерен, за съжаление, за административното правораздаване. Ако имаме системата на съдебното изпълнение, включително на принудителното съдебно изпълнение, което е характерно за гражданските дела, то когато става дума за контрол върху административни актове и за контрол върху дейността на администрацията, като че ли нещата се случват по начин, който обезсмисля изобщо системата на правораздаването. Очакваме конкретни предложения от Върховния административен съд и в тази посока, конкретни предложения в посока на съдебно обжалване на изборните резултати. Защото това, което се случи, независимо от крайния резултат на тези дела, все пак е прецедент и трябва да се търси неговото решение. Защо не конкретни предложения и за Комисията за защита на конкуренцията като едно от звената в обжалването на обществените поръчки например?
Сигурна съм, че по този начин този разговор и този анализ наистина ще допринесе за постигане на целта, която ние си поставихме с включването изобщо на тези доклади като елемент от реформата на съдебната система, а именно за превръщането на правораздаването в по-бързо, по-ефективно, по-справедливо и в интерес на българските граждани. И най-вече в посока на еднакво прилагане на законите и еднакво произнасяне на различните съдилища и на различните съдебни състави по едни и същи казуси.
Няма как да не поздравим все пак председателя на Върховния административен съд за добрата работа на ръководения от него съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на всички върховни съдии, не само на председателя.
МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, на магистратите от този съд, като се надяваме, че през следващата година ще ни представят един по-добър доклад, в който ще бъдат отразени наистина заложените изисквания и на Конституцията, и на Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли реплики? Не виждам.
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа председатели на съдилища, уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет, уважаеми госпожи и господа народни представители! Слушаме трети поред доклад с констатацията за това, че предходният Висш съдебен съвет се е отнесъл към работата си като чиновник пред пенсиониране. В този смисъл смятам, че волята на Народното събрание да пенсионира този Висш съдебен съвет изцяло се покрива с начина, по който досега е работено. Надявам се и с тези думи се обръщам към колегите от новия Висш съдебен съвет – това повече никога да не се случва, защото когато юристи не спазват закона и Конституцията, това дава лош пример за всички граждани.
Що се касае до доклада на председателя на Върховния административен съд, искам да кажа, че имаме жив, пълен с отношение, с дълбочина и аналитичност доклад, който прави чест на председателя. Както ние си казахме, все пак го е писал съдия и това страшно добре се вижда. Всъщност той си е дал труда да представи по най-добрия начин работата на своите колеги, защото те заслужават адмирации.
Ние виждаме, че през цялата 2006 г. се е работило със сериозно напрежение от образуването на делата до тяхното приключване, намаляване на висящността, което е най-важно за гражданите; виждаме срочно написване на актовете – обстоятелство, че годината приключва почти без написани актове. Само хората, които разбират тази материя, могат с усмивка да приемат тревожните констатации, че някои съдии имат от 20 до 40 забавени актове. Това са нива, недостигани от 1990 г. насам. По отношение на съдебната система наистина всички колеги заслужават адмирации.
Искам специално да се спра на мениджмънта на управление на съда, защото така мога да се изразя. За първи път виждаме концентрирана и обща работа както на съдиите, така и на помощния персонал – на всички служители от съда, включително и на ахилесовата пета на съдебната система – призоваването. Обстоятелството, че се разглеждат дела с многобройни жалбоподатели, че те действат като първа инстанция и въпреки всичко отлагането е сведено до минимум, говори за прекрасно уредена система, което ни дава сигнал, че когато се работи правилно, с мисъл и с отношение, дори призоваването може да бъде преодоляно.
Приятно впечатление прави обстоятелството – нещо, което отдавна не можем да проследим в работата на други магистрати, че делата се докладват веднага и докладчикът взема отношение по призоваването на страните. Това е посочено по трудните дела за обезщетение по Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти и най-вече по чл. 32 от Закона за държавната собственост, където има стотици заинтересовани лица по автомагистрала “Тракия”, “Люлин”, разширението на Околовръстен път - София, и други, което действително показва прекрасно отношение към начина на работа.
Колегите се спряха на достойнствата на деловодната система и на това, че онлайн може да се провери цялото развитие на делото и аз смятам, че е добър образец за това, което трябва да се случи във всички останали съдилища.
Изпреварващото прохождане на принципа на случайното разпределение на делата също заслужава адмирации. Виждам, че не е спестено обстоятелството, което е тревожно, за противоречива практика на съдиите и че се вземат мерки в това отношение, защото хората, които употребяват продукта на ВАС, знаят, че има такава противоречива практика. Все пак седем тълкувателни решения са сериозна работа в това отношение.
Най-накрая искам да кажа, че този доклад задоволява на една втора, защото той е изпълнил предназначението си по Конституция и закон наполовина. Много са важни за нас констатациите, които съвсем скоро ще получим за доклад 2007 г., най-вече по отношение на това как се случва административната реформа.
За първи път с волята на 40-ото Народно събрание се създадоха регионалните административни съдилища – изключително важно за гражданите, за да имат те близък съд, в който да се жалят от администрацията. Ние искаме да знаем повече какви са изводите за приложението на Административнопроцесуалния кодекс. Много важно за нас ще бъде какво се случва с изборното законодателство.
Вчера имах възможността да се запозная с една статия на белоградчишки адвокат, който твърди, че в регионалните съдилища в страната практиката е диаметрално противоположна. Ето защо становищата и специалният доклад на ВАС в това отношение ще ни бъдат особено полезни.
Разбира се, ние бихме искали да чуем какви групи дела се образуват, което ще бъде сигнал за това, че евентуално определен администратор дава пороци в работата си. Това е извод, който ние, като политици, ще правим.
За нас би било важно и едно тълкуване защо определени групи дела намаляват, дали това се дължи на добрата работа на администраторите или на тежката система за обжалване, допусната по някои специални закони, като Закона за обществените поръчки.
В края като обобщение искам още веднъж да кажа, че когато се работи добре, има шанс да повярваме, че съдебната система може да бъде оздравена. Болестта е тежка, но явно, че има и лечение за нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики към изказването на народния представител госпожа Николова?
Госпожо Николова, ще ми се да вметна нещо около извода, който направихте относно призоваването. Много хвалебствени думи казахте. Призоваването в административното правораздаване е два пъти по-лесно, отколкото в другите съдилища.
Ще приключим с изказването на Георги Божинов, ще дадем почивка и ще продължим след почивката.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа съдии, уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме доклада за дейността на една от най-значимите институции в нашата страна за конкретна година. Може би ще се прецени, че дискусията трябва да се ограничи само в това, което се е случило през 2006 г.
В доклада на комисията, председателствана от уважаемия народен представител Янаки Стоилов, се правят и някои препоръки за бъдещия доклад за дейността за 2007 г. Аз обаче смятам, че когато анализираме доклада, респективно дейността, за 2006 г., трябва да кажем, ако знаем и можем, какво още трябва да се прави днес и утре и какво в никакъв случай не трябва да се повтаря или случва. Онова, за което съм сигурен, че можем да препоръчаме да не се случва, е да има каквато и да е политическа или друга намеса във вземането на обективни, честни и справедливи решения.
Преди мен говориха оратори с респектираща юридическа репутация и уважение, с което се ползват. Те подчертаха, че докладът е професионален, че отразява положителна дейност, че са направени обективни оценки за допускани пропуски и грешки. Имаше и суперлативи, които смятам, че са заслужени, защото там работят много подготвени, всеотдайни към професията си и интересите на страната и хората в България специалисти. Мой дълг е да направя по-различно изказване.
Приемам тази своя мисия, защото когато в края на 39-ото Народно събрание в тази зала предстоеше да бъдат номинирани и избирани ръководители на едни от най-важните български държавни институции, тук в разгара на дискусията се лансира тезата, че ръководители и лидери на политически партии, изявени парламентаристи и ръководители на парламентарни групи не е добре и дори не могат да заемат тези висши държавни постове.
Дебатът, ако си спомняте, се разгоря при избора на ръководител на Българската народна банка. Тогава аз взех отношение по този въпрос и лансирах идеята, че ако приемем тази доктрина, България ще бъде лишена от едни от най- подготвените си дейци за поемането на държавното управление и ръководство на националните институции. Казах също така, че от кройката на тези хора и мащаба, с който са надарени от природата и са го усъвършенствали с труд и упоритост, ще зависи колко бързо ще скъсат с политическите си пристрастия, с партийната си привързаност, и от дейци на своята партия ще станат национални ръководители. След моето изказване дискусията беше прекратена. Отказаха се всички, записали се за изказвания, и Иван Искров беше избран за ръководител на Българската народна банка.
Смятам, че изборът на господин Пенчев за ръководител на Върховния административен съд протече в духа на тази дискусия, при положение че той тогава беше един от най-изявените ръководители на управляващата политическа партия и един от водачите на нейната парламентарна група.
Не съжалявам за лансираната от мен тогава идея. Смятам, че първият избор, за който говорих, е безупречен. Смятах, че и изборът на господин Пенчев е изключително удачен. Убеждавал ме е с много действия, с много скромност и много професионализъм. Може би по тази причина, когато се появиха слухове, че така активно рекламираният от него безпристрастен и конкурсен принцип за избирането на съдии в регионалните съдилища е голямо достижение, тази идея той я лансираше, а слухът беше, че е изготвен списък на хора, които трябва да заемат тези постове, и че е изнесен текстът на теста, по който трябва да бъде проведен конкурсът.
Аз не повярвах на тези слухове, не бих искал да вярвам на тях и днес. Но нещо подобно се появи, когато Административният съд беше изправен пред делата за касирането на много местни избори. Тогава не анонимни носители на слухове, а точно определени личности, които са страни по тези дела, започнаха да лансират в общественото пространство своята партийна принадлежност, прекия път до ръководството на Административния съд, като с това безспорно оронваха, без да си дават сметка, авторитета на господин Пенчев. Може би, търсейки другото, оронваха авторитета му в лицето на мислещите и разумни хора, но в другата част от населението те внушаваха сила, инструмент да решат делото в своя полза. Примитивна доктрина, но битуваща в нашето пространство.
Моето внимание се изостри, когато започна странното отвсякъде дело за касиране на изборите в Бяла Слатина. Няма да пояснявам с какво е странно, но го смятам за странно отвсякъде. Засили се със завършилото на първа инстанция дело за касиране на изборите в Мизия и лансираните прогнози, че благодарение на нашите пътечки към ръководството на Административния съд, на другата инстанция ще има друго решение. Разшири се при касирането на изборите за общински съветници във Враца и доби грозни размери при развитието на делото за касиране на изборите в община Роман, което, не знам как да го кажа, решение е в ръцете ми.
Но последното телефонно обаждане изостри моето внимание, че не е съвсем решение, а е нещо друго. За какво става дума? Аз споделих при една наша среща с господи Пенчев кой какво разправя, че се среща с него, кога и как ще бъде решено делото и какви ще бъдат мотивите. Неговата реакция, приета и от мен, беше, че това са смехотворни хора, които говорят несериозни неща. Повярвах и искам да вярвам. Но когато смехотворните тези ги намирам на тези страници, и, пак казвам, когато е дадено на страните, но не е подписано от съдията, то какво е?! Листове или решение, от което тече 7-дневният срок?! И понеже са само листове и сигурно защото не трябва, няма да го коментирам.
Но когато повторното преброяване на гласовете е показало, че няма никаква разлика между броя на участниците в изборите, броя на намерените бюлетини, отношението между двамата кандидати, да търсиш аргументи за касиране на изборите в една откровена неистина, че на придружителите на инвалидите не са написани имената в списъка и поради това не можеш да докажеш императивното изискване в чл. 81, ал. 5, че един придружител не може да придружава повече от двама души. Когато зад всеки гласувал инвалид е записан единният граждански номер и личната му карта, и ти да твърдиш, че при тези обстоятелства не можеш да провериш дали един е придружавал повече от двама, такава неистина обикновеният български народ нарича с една дума, която аз няма да употребя от тази трибуна, поради причината, че не знам дали тази съдийка не е подложена на натиск, дали това решение не е първото решение, което е дадено да бъде пренаписано.
Аз не знам дали това решение е писано във Врачанския съд, или то е носеното за съгласуване някъде в София, и затова, както коректно вчера Ви уведомих, господин Пенчев, по повод на днешния дебат ще Ви запитам и ще Ви моля да отговорите едносрично тук: оказвал ли е някой натиск на тази съдийка по това конкретно дело?
Зная, че отговорът ще бъде “не”, но много бих искал когато си седна на мястото, тук да седи още един народен представител, когато като кажете “не”, да го гледате в очите.
Уважаеми колеги народни представители, съзнавам, че някой може би ще каже, че парламентът консумира новоприсвоеното му право да контролира съдебната система. Зная, че някой ще каже, че посягаме на неприкосновеността на съдебната система. Искам да кажа, че тези фундаменталисти, ратуващи за абсолютна независимост на съдебната система, не са на една крачка, а са с няколко крачки в другата, по-опасна зона, в която под прикритието на суверенност и неприкосновеност на своите действия отварят вратите за произвол и за действия, които са мотивирани от други фактори.
Смятам, че този случай е изолиран, но той и негови рецидиви не бива да се случват по всеки повод, особено когато си позволяваш да касираш вота и мнението на избирателите, защото всички приказки за нова политическа система, за нов избирателен закон, за обществена активност рухват, когато някой може да си измисли доктрина, въз основа на която да вземе решение, различно от волята на избирателите.
Съзнавам, че съм краен, но когато отида в Роман и видя моите избиратели, те не с такива деликатни думи, а с онази дума, която пропуснах, ще ми кажат: “Ние сме членове на комисиите, ние бяхме адвокати, ние бяхме застъпници, ние бяхме вещи лица и знаем, че ако някой иска да провери дали придружителите са придружавали повече от двама, могат да погледнат и да видят ЕГН-тата и да установят”.
Когато върху една лъжа се вземе решение, някой пирува. И той днес пирува в тази дребна и бедна община, но не пирува с изкараните от него пари, а от един друг пропуск на друга част от съдебната система, защото в тази община са заровени 1 млн. и 500 хил. лв. за правене на канализация, но улицата никога няма да може да се асфалтира, защото тръбите стърчат над асфалта и има канализация, по която никога няма да тръгне вода, защото наклонът е обратен. И предишните две системи, на които приехме тук докладите, триумфално не искат да проверят кой взе решение да вдигне с два метра по-високо тази канализация, та тя никога да не се използва и тези един милион и половина никога да не се превърнат в обществено благо. Когато има такива явления, макар да са единични и отделни, никой не може да приема гладки и сладникави становища за битието на съдебната система в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател на Върховния административен съд, уважаеми колеги! Аз под формата на реплика и нарушавайки правилника, за което много се извинявам, бих искала да споделя голяма част от казаното от господин Георги Божинов и да привлека вниманието на високопоставената аудитория, че подобни съдебни решения относно изборните резултати и в моя избирателен район – Видински, будят особено недоумение. Будят недоумение и необяснимо за мен от юридическа гледна точка е неточното приложение на закона.
Също така подобно неточно приложение на закона няма и обществено обяснение, или ако обяснението е налице, то няма нищо общо с морала и доброто правораздаване.
Като реплика към господин Георги Божинов ще кажа, че тук всъщност ролята е на Народното събрание. Не се съмнявам, че председателят на Върховния административен съд ще направи всичко необходимо, за да уеднакви практиката на съдилищата в цялата система, не само във ВАС и в административните съдилища.
Колеги, искам да привлека вниманието ви, както и вниманието на господин Божинов, че ролята тук е на Народното събрание. Може би е добре след като приключат изборните дела, макар да са над 400, да направим работна група, да се види съдебната практика на административните съдилища по места и на Върховния административен съд и при констатация за противоречиви съдебни решения или за неточно приложение на закона да се пристъпи към законодателни промени. Макар и казуистично – да бъдат изброени случаите, когато могат да се допускат и отказват доказателства (имам предвид експертизите), казуистично да се посочат и други основания (например основанията за обжалване), така че мястото за преценка на съдията – дали е целесъобразен или не изборният резултат, да става все по-малка.
Господин Божинов, това е наша работа, която предстои. Апелирам и към господин Пенчев да направи специален анализ на изборното законодателство и да се види има ли разлика и противоречия в съдебните решения, каквито наблюдаваме в едно съдебно решение за Видинския избирателен район, а със същите недостатъци в друг избирателен район административният съд отменя изборния резултат (но във Видинско не). Мисля, че въпросът е много важен и е добре да бъде чут.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Виждам, че господин Божинов изразява волята на своите избиратели – вероятно искрено възмутен от това, което се е случило. Това съвършено основателно предизвиква такива чувства, но аз ще се присъединя към колегата Надя Антонова, че проблемът е в законодателя, а не в съдиите, защото в чл. 104 от Закона за местните избори се казва, че решението подлежи на обжалване и следва точка. Така че съдиите не работят само по законосъобразността на актовете, както е редно да се работи в един административен съд, а се превръщат в трета инстанция, нова избирателна комисия, броейки бюлетини и така нататък – нещо, което е недопустимо. През последните 2-3 години ние гледаме рязко отклоняване на практиката в тази посока и накрая я обслужихме с един глупав текст. Нека да си го признаем! Не може в един административен съд да се прави друг контрол, освен по законосъобразност. След като не сме го казали ясно и категорично, даваме възможност на съдилищата (а това са нови съдилища) да се упражняват от А до Я. Разбира се, че това зависи от морала и подготвеността на съдиите.
Четох едно решение на млад съдия от Великотърновския административен съд. Бях приятно впечатлена и изумена от подготвеността на този млад човек. Като юристи ние можем да намерим примери от най-черното до най-светлото. Имах възможността да видя решение, което показва задълбочено познаване на материята, безупречното й владеене и един прекрасен акт, което значи, че действително ще се изправяме пред такива факти.
Моята мисъл е в подкрепа на госпожа Антонова – да се създаде работна група и да бъдем подпомогнати от Върховния административен съд за това. Пак казвам, че лошото законодателство дава възможност практиките да не бъдат еднакви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Янев. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, проф. Мингова, уважаеми колеги!
Колегата Божинов, използвайки повода на днешния дебат, сложи пръст в една тежка рана. Наистина на тези избори едва ли БСП е единствената политическа сила, която в един или друг район е получила отрицателен изборен резултат под каквато и да било форма – това може да е следствие и намесата на съда. Всяка една политическа сила може да посочи множество такива примери. Тук обаче аз ще кажа следното – и по този дебат, и от тази позиция, която се заформя днес като обсъждане, че този въпрос ние можем да обсъждаме на базата на нещо, което можем да пипнем и да видим, и това е съдебното решение. Хубаво или лошо, ние имаме съдебно решение и тези процеси – дали е въпрос на законодателство, дали не, дали е недостатъчна подготвеност на съдията, дали отиваме към онова, което е най-лошото – да си мислим, че има политическо вмешателство върху работата на независимата съдебна система, така или иначе ние имаме нещо, което е пред очите на всички.
Големият, огромният проблем, колеги, за всички нас е другото – невидимото въздействие по времето на изборите, за което ние можем с колегата Божинов да седнем и да говорим. Аз не искам да връщам дебата там, защото пък аз имам една друга болка в моя си район. Мога да споделя, че също на базата на устни указания от държавни институции се действаше по времето на изборите не по начин, по който да се спазят абсолютно демократичните правила. Това е тежката болка. Тя е много по-опасна, тя е невидима. Това, което влиза в съда е видимото и то застава пред всички нас.
Аз подкрепям напълно идеята за една работна група, която да обобщи това, което се случи на последните избори и недостатъците от изборното законодателство. И без това всички сме в момента в нагласа да работим съдържателно по промяната на изборното ни законодателство. Това ще ни помогне много. Аз съм убеден, че в новия доклад на Върховния административен съд ние ще имаме и достатъчно много данни за решенията по делата във връзка с изборите и какво може да се направи оттук нататък.
Колеги, благодаря за вниманието. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право на трета реплика.
Колеги, все пак гледаме доклада за 2006 г.!
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря за трите реплики и за отношението, което и както го разбирам.
Първо, ако може и е приемливо да се направи такава комисия, нека да стане.
Второ, промяна на законодателството в посоката, която вие посочихте – да, приемам.
Трето, аз все още вярвам дълбоко на господин Пенчев и затова си позволих така да говоря. И вярвам, че той като професионалист и ръководител ще вникне специално в тези случаи.
И, четвърто, парламентът – да, но партиите, които, ако и когато губят влияние смятат, че това е патерица да останат прави – грешат.
Зная, че и мои партийни другари няма да бъдат особено съгласни с моето поведение, защото сигурно ще го отнесат към здравината на коалицията, но това също са слаби политически, морални и всякакви други основания.
Истината е да се променят партиите, да се променят действията на парламента, да се промени практиката на уреждане на обществените отношения в България и да се появи един така желан оптимизъм на българина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 11,15 ч.
Както е правилник – 30 минути почивка, тоест до 11,45 ч., след което ще продължим с разискванията по тази точка.
Господин Христов, ще дам думата и на Вас за изказване.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа по Доклада за дейността на Върховния административен съд за 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Преди почивката желание за изказване заяви независимият народен представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз ще бъда изключително кратък. Тъй като в доклада не видях един много сериозен проблем, който развълнува българската общественост преди известно време, използвам възможността, че господин Пенчев е в залата, да се обърна към него. Господин Пенчев, мисля, че и българската общественост, и Комисията за борба с корупцията, а би трябвало и много други институции, имам предвид прокуратура, следствие, съд, да се поинтересуват от скандалния случай с премахването на статута на парк “Странджа”. Това стана от един председател на съдебен състав във Върховния административен съд. Това беше в изключителна изгода на една частна фирма, на мутри, които застрояват безразборно нашето Черноморие, а и не само Черноморието ни, говоря въобще за парковете в България.
Направи ми много силно впечатление, че решението за заличаване на парк “Странджа” е взето от един съдия във вашия съд, който е взел решение по заличаване на резервата “Камчийски пясъци”. Тоест оказа се, че един и същи човек е специализиран в заличаването на природни паркове и резервати.
Аз съм сезирал официално Комисията за борба с корупцията за този скандален случай. Обърнали сме се към Висшия съдебен съвет, просто Ви моля и настоявам от тази трибуна да се направи едно пълно разследване на мотивите на съдията – имал ли е той някакви икономически или каквито и да било мотиви да реши заличаването на този парк.
Казвам го не за друго, а защото подобни процеси текат и в други територии на България, тази престъпна политика на някои съдии не трябва да продължава. Аз не казвам, че всички съдии в България са корумпирани, не, между тях има много честни хора, но ние не бива да позволяваме на единици да петнят името на българския съдия.
Ето защо, обръщам се и към Вас, господин Пенчев, обръщам се и към колегите от тази зала, да направим всичко възможно за изясняване на тази срамна ситуация за заличаването на парк “Странджа”. Нека не оставяме безнаказани хора, които вземат едно или друго решение в интерес на една или друга фирма, на едни или други бизнесинтереси. Защото ако позволим това да остане безнаказано, утре може да бъде заличен паркът “Витоша”, вдругиден паркът “Рила” и т.н., България може да бъде застроявана безразборно и безнаказано. А това не бива да го позволяваме.
Затова Ви моля, ако може, да обясните и на нас какво става с този скандален случай – има ли развитие по него, има ли някакво разследване, занимава ли се Висшият съдебен съвет например с този скандален случай, има ли наказания, ако няма, ще последват ли такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да кажа едно изречение. Имам чувството, че започваме да се плъзгаме по една опасна плоскост – да обсъждаме конкретни дела и да искаме от председателя на Върховния административен съд да взима отношение по конкретни дела. Надали това е била идеята, когато правихме и измененията в Конституцията, и в Закона за съдебната власт. Нека да го имаме предвид, уважаеми народни представители които сте тук, пък и тези, които са извън залата.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада на Върховния административен съд за 2006 г.? Няма желаещи.
Господин Пенчев, не сте длъжен, но ако желаете, можете да вземете думата.
Давам думата на председателя на Върховния административен съд Констатин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги членове на Висшия съдебен съвет! Аз съм много удовлетворен от днешната дискусия и от това, че докладът за работата на Върховния административен съд предизвика такъв оживен интерес.
Искам първо да благодаря на всички народни представители, които много високо и даже бих казал ласкателно за мен оцениха доклада и работата по него. Да, знам, че докладът има своите несъвършенства, защото той беше изготвен в едно преходно време, в смисъл между Третата и Четвъртата поправка на Конституцията, и самият аз още не бях наясно кой ще внася доклад и какво съдържание трябва да има той.
Сега искам да се спра на въпроса, който господин Филип Димитров поставя в две поредни обсъждания и който и аз съм си го поставял сам за себе си, а именно има ли смисъл да се губи пленарно време да се обсъжда доклад за дейността на съдебните органи за една отдавна отминала година, 2006. Честно да ви кажа, в началото и аз имах такива съмнения и споделих с господин Янаки Стоилов, какъв е смисълът да обсъждаме доклада за 2006 г., след като аз до месец, месец и половина ще бъда готов с новия доклад и можем да ги обсъдим заедно. Но господин Стоилов ми напомни, че все пак буквата на Конституцията трябва да се спазва.
Протеклите дебати и най-вече днешният дебат ме убеди в правилността на тази практика на Народното събрание. Не само че трябва да спазим буквата на Конституцията, тя в момента действа и докладите трябва да се изслушват, а защото обсъждайки една по-стара материя, един отминал период, ние заедно – народните представители и съдебната власт - трябва да очертаем не само структурата и съдържанието на тези доклади, които в бъдеще трябва да се изготвят, тоест какво интересува чрез тях народните представители и цялото общество, но трябва да прокараме и тази на моменти тънка може би граница в диалога между властите. Защото за мен тази поправка в Конституцията това иска – да има диалог между властите, да има отчетност на съдебната система, и парламентарен контрол. Знаете, че най-големият упрек и от нашите европейски партньори към съответните промени в Конституцията беше едно подозрение и че Третата поправка казваше, че ние тримата ръководители трябва да се отчитаме пред Народното събрание, а после под влияние на Европа концепцията беше променена с Четвъртата поправка – че ние се отчитаме пред Висшия съдебен съвет, а Висшият съдебен съвет – пред вас. И е прав господин председателят Корнезов, че ако аз искам, мога да се изкажа, ако не искам, мога да не се изкажа. Разбира се, аз ще се изкажа.
Защо? Защо, по моему, не може да има парламентарен контрол върху съдебната власт. Най-простичко казвам, за да разберат – не съдя всички, не само народни представители, но и цялото общество. Защото парламентарен контрол... Няма да говоря високопарни фрази. Накърнява ли се независимостта на съдебната власт? Не. Парламентарен контрол означава да си говорим по конкретни дела, както в случая стана.
Сега аз задавам следния въпрос: ако аз бях на мястото на лошите, защото очевидно в казуса “Роман”, според господин Божинов, има добри, има лоши някакви – едните, които трябва да спечелят, другите, които не трябва да спечелят делото. Административният съд – Враца, се е произнесъл с някакво решение. Аз не съм чел делото, защото делото е там, не е дошло още до нас по жалба. Господин Божинов има пълното право като гражданин и народен представител да счита, че това решение е сбъркано. И той пита от тази висока трибуна, най-високата трибуна в нашата република, и казва, че вярва в моята честност, за което му благодаря, и че чака един вид доказателства аз с поведението си да докажа, че не съм корумпиран, не съм под политически натиск, а действам безпристрастно като съдия. Преведено това означава: ако, не дай си Боже, състав на Върховния административен съд си позволи да остави в сила това неправилно, порочно, не знам какво решение, това означава, че целият Върховен съд е под натиск, корумпиран.
Аз питам, уважаеми народни представители, как бихте се почувствали вие, ако бяхте на другата страна или пък нейни адвокати? Ами вижте, на съда вече му е оказан натиск. На съда му е оказан натиск от най-високото място – от трибуната на парламента. И когато говорим за политически натиск – има ли, няма ли, аз всеки път казвам: да, има. Има опити. Ние говорим точно за това – един телефонен разговор, едно намекване: абе там виж едно дело, много е важно, това вече показва съответния човек какво счита.
Аз не се съмнявам в почтеността на господин Божинов, познавам го от дълги години. Не се съмнявам. Не се съмнявам и не се съмнявам....
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ама Вие в мен се съмнявате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакай, бе, три пъти повтори, че не се съмнява.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не се съмнявам, че той не е искал, не е целял това с това изказване, но аз ви казвам как може да се изтълкува. Надявам се, господин Божинов не се съмнява в моята почтеност и да не се съмнява, че някой идва при мен и сверяваме решения, защото това е нещо недопустимо, което никога не се е случвало. Аз не знам колко пъти трябва да повтарям от тази трибуна, от трибуната на медиите, че няма да има натиск, че няма да има корупция, че се боря през целия си мандат с това. Аз всеки ден трябва да повтарям това. Ако трябва, ще го повтарям. Но очевидно, когато един или друг резултат не е угоден... Ние ви казахме, че има нещо такова.
Аз само едно искам да помоля господин Божинов. Аз много ценя Вашето мнение. То може да бъде всякакво, Вие можете да кажете всичко, но много Ви моля недейте да зачертавате доброто име на 268 административни съдии, които наистина честно спечелиха конкурса без списъци и без корупция. Това недейте да го заличавате, моля Ви! Към мен може да има всякакви нападки.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз питам оказван ли е натиск на тази съдийка?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Конкретно отговарям: не, на тази съдийка натиск не е оказван, не, на нито един съдия натиск не е оказван и няма да бъде оказван, докато аз съм председател в този съд.
На господин Христов ще отговоря същото, макар че не съм длъжен. На мен ми е чудно, че Вие питате каква е съдбата на това дело, защото Народното събрание със закон прекрати делото и каза, че тези въпроси повече няма да се решават от съда. Така че това е съдбата – съдът повече не се занимава с този контрол.
За конкретния съдия, ако имате данни, ако съответните органи имат данни за корупция, има си органи. Не е работа на председателя на Административния съд да прави разследване кой съдия защо и как е постановил някакво решение. Нали точно това искаме – да не мога аз да влияя, и това е смисълът.
Няма да ви отегчавам повече.
В заключение искам да ви уверя, че докладът за 2007 г., за който, пак ви казвам, съм готов да внеса до един месец във Висшия съдебен съвет. Надявам се да бъде пълен, да има много повече аналитични данни в него. Ще си направя труда да анализирам изборното законодателство, в смисъл изборните резултати, макар че не съм убеден, че до този момент всички дела ще бъдат приключени. Разбира се, ще си направя съответните препоръки де леге ференда – какво считам, че би следвало да се промени в изборното законодателство. Надявам се вече дебатът да бъде много по-ползотворен, но, пак ви казвам, нека все пак да намерим някаква рамка, да не превръщаме контрола върху съда – такъв трябва да има, и аз съм последния човек, който съм бил за това върху съдебната власт да няма контрол. Вие знаете. И като народен представител, и като член на Висшия съдебен съвет аз постоянно прокарвам тази политика – че трябва да има контрол върху съдебната власт, че тя трябва да се отчита, че не може да бъде безотчетна. Това е така. Надявам се все пак да не преминем границата и да не отидем в парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, председателят на Правната комисия, господин Янаки Стоилов прочете проекта за решение. Това решение ще бъде гласувано утре сутринта – решението относно Доклада на Върховния административен съд за 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Да благодарим на председателя на Върховния административен съд, на членовете на Висшия съдебен съвет, на представляващия Висшия съдебен съвет, на колегите, които са горе, на балкона, за участието им в днешните дебати.
Виждате, в парламента е така – дискутира се. Така е, не може винаги да има едно и също решение и да имаме едно и също мнение. Мисля, че дискусията беше полезна, макар и може би малко излязла извън рамките на идеята в Конституцията и Закона за съдебната власт, но мисля, че беше полезна.
Утре сутринта в 9,00 ч. ще бъде гласуването.

Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на земеделието и продоволствието господин Димитър Пейчев и на господин Злати Златев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по зърното и фуражите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители в залата, които се противопоставят да допуснем тези двама представители на Министерство на земеделието и продоволствието? Няма.
Моля поканете ги в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Създават се чл. 8а и чл. 8б:
“Чл. 8а. (1) Влагоприемателите съхраняват зърно само в лицензираните и регистрирани вместимости, означени в схемата на зърнобазата, издадена от изпълнителния директор на Националната служба по зърното и фуражите.
(2) При приемането на зърно за съхранение, влагоприемателите изискват от влагодателя декларация за приход и добра земеделска практика по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната служба по зърното и фуражите.
Чл. 8б. В другите обекти за съхранение на зърно се съхранява само собствено зърно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 5. Няма желаещи.
Предлага се § 6 да отпадне, нали така?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага § 6 да отпадне.
Същото е и за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По параграфи 6 и 7 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което се подкрепя от комисията. Двамата народни представители предлагат да отпаднат тези два параграфа и със своята аргументация са убедили всички членове на Комисията по земеделието и горите.
Имате думата дали да отпаднат тези параграфи.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Вчера стана дискусия в Комисията по земеделието и горите и ние не чухме смислено обяснение от вносителите защо трябва да отпаднат и трите посочени параграфа. Нещо повече, тогава когато са се вписвали тези текстове, възникна въпросът доколко те са били съобразени с българското законодателство и дали не са били противоконституционни. Затова сега, когато отпадат, би било редно да чуем малко повече мотиви на вносителите защо държат да отпаднат тези текстове. Подобно преструктуриране, без да се знаят в крайна сметка тези фондове, особено когато става въпрос за частни икономически, търговски взаимоотношения, възникват много други въпроси. Затова аз държа все пак вносителите да направят необходимата мотивация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Атанасов, заповядайте. Виждам, че имате желание, това е и Ваше предложение.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Янев! Аз мисля, че вчера стана ясно все пак защо да отпаднат. Вие самият даже го загатнахте. Мисля си, че отпадането по принцип на тези членове... Става въпрос за частни компенсационни фондове, за частни предприятия, нали разбирате? Така че намесата на държавата мисля, че е уместно да отпадне. По-коректно е да ги няма и смятам, че това беше правилното решение вчера. Мисля, че Вие го разбрахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И той ли да отпадне? То няма нищо да остане от този закон.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Все нещичко ще остане, има време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 8. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 16 има направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 13:
„§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „всяко тримесечие” се заменят с „всеки месец”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Публичните складове за зърно предоставят ежемесечно на териториалните звена на Националната служба по зърното и фуражите до пето число на следващия месец информация за издадените и върнатите складови записи във вид на опис.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Калинов, може би тук трябва да пообясним. Аз го разбирам, не казвам, че народните представители не го разбират, но народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова правят предложение за отпадане на т. 1 в § 16. Вие казвате, че комисията подкрепя предложението. А пак имаме т. 1.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Точка 1 е с новото съдържание. След като имаме т. 2, трябва да имаме и т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов и госпожа Вълканова казват изцяло да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ами тя изцяло отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как сложихте ново съдържание? Каквото предложат двамата народни представители, господин Калинов, Вие го приемате.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Естествено, че го приемам. Заедно сме го писали, заедно сме го защитавали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, ако имате желание за изказване, само ми подскажете.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 14:
„§ 14. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. Националната служба по зърното и фуражите води публичен електронен регистър на публичните складове за зърно и издадените складови записи за влог на зърно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за този публичен електронен регистър на публичните складове.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не гледайте към госпожа Манева, тя го предложи и затова е така. Затова съм го подчертал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но това трябва да се отрази в стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Казах го и се отрази.
Има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова за създаване на § 17а, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 17а, който става § 15:
“§ 15. В чл. 23 се създава ал. 3:
“(3) Търговецът на зърно е длъжен да притежава собствен или нает склад за съхранение на зърно. Изречение първо не се прилага при осъществяване на борсови сделки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 17, който става § 15. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 18 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 16:
“§ 16. В чл. 28 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “в писмена форма” се добавя “и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: “При износ на зърно сертификат за съответствие се издава след представяне на декларация от производителя за произход и добра земеделска практика.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) При извършване на вътрешнообщностни доставки на зърно и зърнени продукти търговците обявяват пред Националната служба по зърното и фуражите количеството, вида и направлението на доставката, за което Националната служба по зърното и фуражите издава удостоверение за съответствие.
(4) Отказът за издаване на удостоверение за съответствие не е пречка за извършването на вътрешнообщностна доставка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17:
“§ 17. В Глава шеста се създава чл. 28а:
“Чл. 28а. (1) Лицата, които стопанисват обекти по чл. 8б, подават в Националната служба по зърното и фуражите заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на службата.
(2) Обектите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 2, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези два параграфа.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Става дума за лицата, които съхраняват собствено зърно в складовете, които не влизат в регистъра на публичните складове. Тук искаме и заявление, и декларация. Не знам как ви звучи? Хем заявление, хем декларация едновременно. Те или попълват някаква декларация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук е дадено “заявление-декларация”, което е един акт, предполагам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Какво значи “заявление-декларация”? Трябва да бъде или заявление, или декларация. Те попълват декларация по образец. Те трябва вероятно да декларират зърното, което съхраняват в тези складове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, правилно. Защо и заявление, и декларация? Явно е един акт, нали така?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, той е някаква бланка, която те попълват и с което уведомяват какви количества имат в наличност, сигурно каква е площта на склада, или нещо от този род. Хем заявление, хем декларация, мисля, че не е редно.
Предлагам да бъде само “декларация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате да отпадне думата “заявление”, така ли?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Министерство на земеделието и продоволствието какво сте имали предвид? Имате ли възражения да пише “декларация по образец, утвърден от ...”?
ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ: Добре е да остане само “декларация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по тези два параграфа?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Имам молба, докато се чете докладът, да се провери дали този термин не е унифициран в цялото тяло на закона. Моля да се направи справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ние ще гласуваме утре. Ако отпадне, за което виждам, че има съгласие, навсякъде да бъде “декларация” наименованието на този документ, който ще бъде по образец. Добре, ще направим тази справка.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 21 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
“§ 19. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо, след думата “зърнохранилището”, се добавя “и другите обекти за съхранение на зърно”.
2. В ал. 4 думите “складове за съхранение на повече от 500 т” се заменят с “други обекти за съхранение на”, а думите “всяко тримесечие” се заменят с “всеки месец”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Регистрираните земеделски производители подават в края на всяко тримесечие в териториалните звена на Националната служба по зърното и фуражите декларация за количеството произведено, продадено и налично зърно по образец, утвърден от изпълнителния директор на службата. Декларация за пшеницата, през периода юли-септември, се подава всеки месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожа Евдокия Манева има думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин председател, мисля, че тук е допусната техническа грешка. Ако си спомняте, на обсъждането в комисията на § 27, който става § 24, ние приехме, че се наблюдават складовете с вместимост над 200 тона. Първоначално беше над 500 тона.
Мисля, че тук също думите “складове за съхранение на повече от 500 тона” трябва да бъдат “над 200 тона”, защото ние свалихме границата.
Ние казахме, че “Други обекти за съхранение на зърно” са всички стопанисвани обекти за съхранение на зърно с вместимост над 200 тона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 19 има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тук думата “500” отпада. Казано е: думите “складове за съхранение на повече от 500 тона” се заменят с “други обекти за съхранение на”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Добре, оттеглям възражението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 19? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 22 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова относно чл. 31а, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
“§ 20. В чл. 31а, ал. 1, изречение първо, накрая се добавя “след декларирани произведени количества, а при констатиране на несъответствие прави предписание за отстраняване на причините”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и направените предложения от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
“§ 21. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) При констатирани липси на количества зърно съхранявано на влог и използвана складова вместимост, която превишава вместимостта, посочена в лицензията, както и при неизпълнение на предписанията по чл. 32, ал. 1, т. 1, влогоприемателят се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., и заплаща стойността на липсващото зърно по борсови цени.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този параграф. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 24 комисията подкрепя направеното предложение от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
“§ 22. В чл. 34, ал. 1 след думите “задължение по” се добавя “чл. 8а, 8б, 9а, ал. 1” и след думите “чл. 24б” се добавя “чл. 28а”.”
По § 25 има предложение, направено от народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23:
“§ 23. В чл. 35а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “на пазара” се добавя “зърно и” и след думите “без сертификат” се добавя “или удостоверение”.
2. Създават се ал. 3 и ал. 4:
“(3) Който сключва търговски сделки със зърно без декларация от производителя за произход и добра земеделска практика, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(4) Който не изпълни предписанията по чл. 31а, ал. 1 се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.”
Комисията предлага да отпадне § 26. Той е отразен в § 24.
По § 27 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Мария Вълканова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 24:
“§ 24. В § 1 на Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата “слънчоглед” се добавя “рапица”, репица, сорго, кориандър, соя, просо, синап, сусам, мак, лен, грах, резене, нахут, леща”.
2. Създава се т. 15:
“15. “Други обекти на съхранение на зърно” са всички стопанисвани обекти за съхранение на зърно с вместимост над 200 тона, които не са лицензирани публични складове или регистрирани зърнохранилища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 25:
“§ 25. (1) Националната служба по зърното и фуражите служебно подновява регистрацията на регистрираните през 2007 г. зърнохранилища.
(2) Издадените до 31 декември 2006 г. удостоверения за регистрация на зърнохранилища са валидни в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 26-30 със следното съдържание:
“§ 26. Навсякъде в закона думите “министъра/ът на земеделието и горите” и “Министерството на земеделието и горите” се заменят съответно с “министъра/ът на земеделието и продоволствието” и “Министерството на земеделието и продоволствието”.
§ 27. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29:
а) Досегашният текст става ал. 1.
б) Създава се ал. 2:
“(2) Министърът на земеделието и продоволствието е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагане на този закон”.
2. В чл. 43, ал. 3, т. 5 накрая се добавя “и застъпването на площи не е отстранено”.
3. Параграф 35 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ., бр. ...) се изменя така:
“§ 35. (1) Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика.
(2) Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и продоволствието, приема наредбите по ал. 1, когато прилагането на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика е свързано и с дейност от други отрасли, с изключение на дейности от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието.
(3) Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.”
4. Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието и горите” и “министъра/ът на земеделието и горите” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и продоволствието” и “министъра/ът на земеделието и продоволствието”.
§ 28. В Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2 се създава ал. 3:
“(3) Министърът на земеделието и продоволствието е непосредствено по-горестоящият административен орган при оспорването на административен ред на индивидуалните и общите административни актове по ал. 2.”
2. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Министърът на земеделието и продоволствието е националният орган, който отговаря за прилагането, наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи в областта на земеделието съгласно изискванията на правото на Европейския съюз.”
3. В чл. 7, ал. 4 думите “по ал. 3” си заличават.
4. Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието и горите” и “министъра/ът на земеделието и горите” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и продоволствието” и “министъра/ът на земеделието и продоволствието”.
§ 29. В Закона за държавните помощи (обн., ДВ, ...) чл. 10 се правят следните изменения:
1. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. Министърът на земеделието и продоволствието определя помощите в обхвата на груповото освобождаване в областта на земеделието и рибарството и в тридневен срок публикува информацията в интернет страницата на Министерството на земеделието и продоволствието.”
2. Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието и горите” и “министъра/ът на земеделието и горите” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и продоволствието” и “министъра/ът на земеделието и продоволствието”.
§ 30. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 4б:
“Чл. 4б. (1) Министерство на земеделието и продоволствието, чрез Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е управляващ орган на Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”, съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейски фонд за рибарство (ОВ на ЕС № L223 от 15 август 2006 г.)
(2) Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби за условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните мерки на Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство”.
2. В чл. 6:
а) в ал. 1 се създават нови точки 1 и 2:
“1. осигуряване на ефективност и управление на Общата програма за развитие на селските райони, съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006, в качеството си на управляващ орган;
2. прилагане на Общата рибарска политика на Европейския съюз;”
б) досегашните точки 1-8 стават съответно точки 3-10;
3. В чл. 16б, ал. 2 думите “чл. 6, ал. 1, т. 4” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 6”.
4. Навсякъде в закона:
а) думите “министърът на земеделието и горите” и “министъра на земеделието и горите” се заменят с “министърът на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието”;
б) думите “Министерството на земеделието и горите” се заменят с “Министерството на земеделието и продоволствието”;
в) думите “Националното управление по горите” се заменят с “Държавната агенция по горите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Понеже малко вяло върви обсъждането на този важен законопроект, но не от желание нещо непременно да кажа, а понеже имам възможност да го направя, смятам, че има две-три неща, които изискват редакция в текста, който току-що прочете господин Калинов, свързани с параграфи 27, 28 и 29.
Какво имам предвид? В сега действащия Закон за подпомагане на земеделските производители, който всъщност е законът, който променяме в проекта с тези заключителни наредби, е записано, че компетентният орган по отношение на съответните програми на Европейския съюз е министърът на земеделието и горите.
Тук на няколко места срещаме различна терминология. Веднъж той е компетентен орган, веднъж е национален орган, който отговаря за нещо, веднъж е непосредствено по-горестоящ административен орган, веднъж е управляващ орган. Според мен трябва този атавизъм с “орган” да се изключи от някои текстове. Според мен далеч по-добре звучи, ако примерно в § 28 се запише...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте, че предлагате и в § 27 промени? Предлагате ли нещо?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да, предлагам, но понеже текстовете са свързани, първо искам конкретно да посоча за § 28. В него чл. 6 се изменя така:
“Чл. 6. Министърът на земеделието и продоволствието е националният орган, който отговаря...” и т.н.
Според мен е достатъчно да бъде записано: “Министърът на земеделието и продоволствието отговаря за прилагането, наблюдението,” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тоест изразът “е националният орган, който” да падне?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да, няма нужда да дефинираме, че министърът е национален орган, който прави нещо, то е ясно какъв орган е. По-скоро да пишем какво всъщност прави. В този смисъл е и редакцията ми.
Също така в § 30 на последната страница, понеже пак е свързано с термина „управляващ орган”, според мен е далеч по-добре да се запише: “Министерство на земеделието и продоволствието, чрез Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури управлява Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”,...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е в чл. 4б, ал. 1? Вие предлагате вместо “управляващ орган” да се запише?...
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предлагам да се запише: “управлява Оперативна програма...” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, моля да запишем, защото всичко това утре трябва да се гласува, да не допуснем пропуск.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Последно искам да посоча в § 27, който е старият § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук се правят промени в Закона за подпомагане на земеделските производители.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да, именно, говоря за последния пасаж на стр. 12, който продължава на стр. 13 горе – ал. 2. Според мен последната част от изречението изключва смисъла на по-предния текст, защото тя предлага да се изключат онези дейности, които не са от компетентността на министъра, а всички дейности са от негова компетентност. Според мен това прави безсмислен предишния текст. В предишния текст се казва, че наредбите по ал. 1, когато касаят други отрасли извън Министерството на земеделието и продоволствието, трябва да се приемат от Министерския съвет, а всички „с изключение на дейностите от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието” означава, че те всички по силата на това, че са дейности, свързани с прилагането на оперативна програма в Министерство на земеделието и продоволствието, са свързани с него.
Моето предложение е да отпадне текстът “с изключение на дейности от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието” до края на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, имате ли други предложения? (Реплики на докладчика Васил Калинов.)
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Или в текста да бъде записано: “освен дейности от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието”, защото “с изключение на” създава усещането, че всъщност се отрича с това изключение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие правите две предложения – или текстът да отпадне, а ако не отпадне, да остане текстът “освен за дейности”. Благодаря, господин Моллов.
Имате думата, уважаеми народни представители по докладваните параграфи. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Моля да взема отношение по предложенията на господин Моллов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вземете отношение, но и утре, когато го докладваме, ще трябва да ориентираме залата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Исках да изчакам, ако и други колеги желаят да вземат отношение, за да ги коментирам едновременно.
Аз приемам по принцип предложението на господин Моллов, но с това уточнение, да направим допълнителна консултация с колегите от министерството за тези редакционни отпадания, които той предлага, за да не би да влезем в противоречие с някои точни изисквания и за изписването съгласно регламентите на Европейския съюз. Първо исках да направя това уточнение.
Второ, за последното негово предложение приемам втората идея “освен за дейности”. С тази алинея се има предвид да бъде уреден следният смисъл. Когато примерно Държавната агенция по горите трябва да издаде наредба, тя не може да издаде наредбата, а Министерският съвет трябва да я приеме. Примерно, трябва да се издаде наредба, свързана с друга институция, примерно БДЖ, импровизирам в момента, колеги, в този случай трябва Министерският съвет – така е по регламент – да се произнесе, ако не е органът, който сме натоварили по смисъла на този закон, в случая по отделните отговорности, които сме дали на министъра на земеделието и продоволствието, защото ние вече сме го задължили и сме му вменили определени задължения по цялата верига на отговорностите, свързани с Европейския съюз.
Бих предложил да подкрепим второто предложение на господин Моллов “освен за”, което съответства терминологично на редакцията на законопроекта в цялото му тяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това приключи докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Предстои гласуване на текстовете, което ще стане утре, петък, след гласуването на предните закони, за които вече бях съобщил. Надявам се до 10,30 ч. да ни стигне времето за гласуванията. Знаете, утре има и парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, почти сме изпълнили седмичната ни програма. Останаха проектите за решения за създаване на временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” и парламентарният контрол. Разбрах, че проектът за решение по т. 10 се размножава в момента, не е раздаден на народните представители. Точки 9 и 10 са по един и същи случай, по един и същи проблем. Нормално е дискусиите по тези две точки да се проведат заедно, защото се касае до създаване на временна анкетна комисия. Ако евентуално утре има време, ще направим това, след като се раздаде проектът за решение.
Уважаеми народни представители, да спрем дотук днешното пленарно заседание. Съобщихме, а и вие знаете, че комисиите на парламента заседават, парламентът продължава да работи по комисии. Утре имаме много напрегнат парламентарен контрол. Ще съобщя на народните представители кои министри ще отговарят. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Господин Бакалов, спокойно, ще го гледаме. Аз се притесних, защото Ви нямаше – не знаех, че ще влезете.
Утре в 11,00 ч. ще започнем с отговори на министър-председателя на Република България Сергей Станишев на народните представители Атанас Атанасов, Ваньо Шарков, Яни Янев, Константин Димитров и Минчо Христов.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговаря на народните представители Волен Сидеров, Минчо Христов, Илиян Илиев, Павел Шопов, Пламен Славов, Петър Кънев и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговаря на въпроси на народните представители Фатме Илияз, Мирослав Мурджов и Екатерина Михайлова.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем има готовност да отговори на питане на народния представител Евгени Чачев.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговаря на народните представители Ваню Хърков, Иван Иванов, Асен Агов и пак Иван Иванов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговаря на народния представител Иван Иванов.
Министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил ще отговаря на въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговаря на четири въпроса на народните представители Стела Банкова, Димитър Йорданов, Петър Попов, Тодор Кумчев, Станислав Станилов и на питане от народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговаря на въпроси, зададени от народния представител Николай Михайлов.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговаря на въпроси, зададени от народните представители Антонела Понева, Станислав Станилов, Деница Гаджева и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговаря на въпроси, зададени от народните представители Димитър Абаджиев и Атанас Атанасов.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков има готовност да отговаря на въпрос и питане на народния представител Станчо Тодоров и на народния представител Йордан Бакалов.
Уважаеми народни представители, както прочетох тази програма, надали всички министри ще могат да отговорят до 14,00 ч. Ако няма продължение, докъдето се стигне.
Закривам днешното пленарно заседание. Успешен ден!
Утре, 9,00 ч.!

(Звъни.)

(Закрито в 12,56 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров