Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
От името на парламентарна група има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да прочета Декларация от името на парламентарните групи на Обединените демократични сили, Демократи за силна България и Български народен съюз.
“Днес се навършват 63 години от избиването на български държавници и политици под комунистическата диктатура в България. Вината на осъдените от тъй наречения Народен съд български народни представители, регенти и министри е била, че са отстоявали принципите на Търновската Конституция и националните интереси. Ръководеното от комунисти правителство се отказва да изпълнява основния закон на страната и не създава предвидения държавен съд, който да се произнесе за вината на министри на България по време на Втората световна война. Така в нарушение се подвеждат под наказателна отговорност регентите при условия на липса на отговорност по Конституция на монархическия институт министрите и най-вече се посяга на народните представители от 25-ото Обикновено Народно събрание. Целта е била ясна и тогава – да бъдат физически отстранени лидерите на българската десница и българския център, както и голямата част от интелектуалния елит на българската нация; да бъде разчистен пътят на установяването на съветска власт под формата на народна демокрация. България загубва политически дейци, градили в продължение на три поколения българския парламентаризъм. На сцената остават за кратко някои от демократично убедените леви и центристки политици, за да попаднат под ударите на диктатурата в следващите месеци и години.
Народният съд е най-мрачната институция в историята на модерна България. На смърт са осъдени 2730 човека. Така се избиват както политическите лидери, така и техните представители по общините на страната.
Днес, в зората на ХХІ век, оставаме с надеждата, че подобни ужасяващи действия няма да се повторят не само в нашата страна, но и в демократичния свят, на който ние принадлежим – НАТО и Европейския съюз.”
Уважаеми господин председател, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на избитите български политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който желае, разбира се, можем да станем да почетем паметта им. (Всички стават прави.)
Благодаря.
За процедура има думата народният представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване с две седмици срока за предложения за второ четене на Закона за частната охранителна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 146, против 5, въздържали се 4.
Това процедурно предложение е прието.
Едно съобщение:
“На основание чл. 18, ал. 1 и чл. 75, ал. 6 от нашия правилник оттеглям проекта за Решение за попълване състава на Комисията по отбраната.
Вносител: Михаил Миков”
Уважаеми народни представители, както вчера беше съобщено, започваме с гласувания по три законопроекта.
Първо, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерския съвет.
Гласували 156 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване проекта за Решение за приемане на Доклада за дейността на Върховния административен съд за 2006 г. с вносител Висшия съдебен съвет.
Вчера, както си спомняте, имаше дебати, а председателят на Правната комисия прочете проекта за решение. Гласуваме този проект за решение.
Гласували 144 народни представители: за 117, против 9, въздържали се 18.
Решението е прието.
Преминаваме към третия законопроект, - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
Вчера председателят на комисията докладва текстовете. Имаше дискусии по някои от тях, сега трябва да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване наименованието на закона, а именно:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.”
Гласували 132 народни представители, за 121, против 10, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване параграфи 1, 2 и 3 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 15, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 4 така, както ни се предлага от комисията и § 5, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 115, против 21, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на параграфи 6 и 7.
Гласували 131 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 3.
Параграфи 6 и 7 отпадат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 2.
Параграф 8 отпада.
Поставям на гласуване § 9, който става § 6; § 10, който става § 7; § 11, който става § 8; § 12, който става § 9; § 13, който става § 10; § 14, който става § 11; § 15, който става § 12.
Уважаеми народни представители, всички тези параграфи са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 96, против 14, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква процедура?
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин председател, продължава порочната практика да се гласува с маркери, флумастери и разходки по пленарната зала. Моето предложение е да спре тази практика. В това число и технически лица, които са тук в парламента да си вършат чисто техническата работа, дават знаци за гласуване. Все пак председателят Пирински толкова време отстоява в парламента да се въведе някакъв нов ред. Председателят на комисията господин Калинов не бива да обхожда залата и да казва кой как да гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямах чувството, че господин Васил Калинов подсказва на народните представители как да гласуват. Плюс това тези текстове са абсолютно безспорни, даже и в залата нямаше изказвания по тях.
Моля, разбира се, народните представители да са достатъчно подготвени, за да не се внушава как трябва да се гласува един текст. Тук сте прав, господин Янев.
Поставям на гласуване текстовете, предложени от комисията за § 13 и § 14 по новата номерация.
Гласували 138 народни представители: за 127, против 11, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 15 така, както се предлага от комисията, § 16, говоря вече по новата номерация, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 115, против 21, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля за внимание, уважаеми народни представители. Вчера в пленарното заседание народният представител Евдокия Манева направи процедурно предложение за отпадане на думата „заявление” в § 17.
Така ли е, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Припомням, че представителят на Министерството на земеделието и продоволствието подкрепи това предложение на народния представител Евдокия Манева.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за отпадане на думата „заявление”.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 10, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Евдокия Манева се приема.
Поставям на гласуване § 17, както ни се предлага от комисията, разбира се, с отпадането на думата „заявление”, и § 20 по вносител, който става § 18, подкрепен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 116, против 14, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
Поставям на гласуване параграфи 19, 20, 21 и 22, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 25, който става § 23 и е в редакция на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 26. Аргументът е, че този текст е отразен в друг параграф.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 5.
Параграф 26 отпада.
Поставям на гласуване § 27, който става § 24 и е в редакция на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 25, както ни се предлага от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 6, въздържали се 4.
Наименованието на главата и § 25 са приети.
Моля, гласувайте § 26, както ни се предлага от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, вчера в пленарната зала беше направено предложение от народния представител Пламен Моллов по § 27 в два варианта, ако мога така да се изразя.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): За органите го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да обявя това предложение, което направихте, за да уточним кое да гласуваме.
„§ 27. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието приема наредбите по ал. 1, когато прилагането на регламенти на Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика и общата рибарска политика е свързано и с дейност от други отрасли...” – господин Моллов каза „с изключение” да отпадне или, ако не отпадне, да стане така: „... освен за дейности от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието”.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Не, целият израз след запетаята да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера не беше така. Искате до края на изречението да отпадне, така ли?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера малко по друго го казахте.
Моля, гласувайте предложението на господин Моллов думите „с изключение на дейности от компетентността на министъра на земеделието и продоволствието” да отпаднат.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Пламен Моллов е прието.
Поставям на гласуване § 27, така както се предлага от комисията, разбира се, с отпадналата част на третата му алинея.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 3.
Текстът е приет.
В следващия § 28, т. 2, чл. 6 гласи: “Министърът на земеделието и продоволствието е национален орган, който отговаря…” и така нататък.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте § 28 така, както се предлага от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 5.
Параграф 28 е приет.
Моля, гласувайте § 29, както се предлага от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 8, въздържали се 11.
Параграф 29 е приет.
По § 30 има предложение на народния представител Пламен Моллов, което беше направено вчера в залата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Пламен Моллов заявява днес, че оттегля своето предложение.
Поставям на гласуване § 30, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 39, против 65, въздържали се 16.
Параграф 30 не е приет.
Следователно този закон ще има 29 параграфа.
С това приключваме гласуването по този закон. С други думи, Законът за изменение и допълнение на Закона съхранение и търговия със зърно е приет.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПАРЛАМЕНТАРНА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, СВЪРЗАНА С ПРОИЗВОДСТВОТО И ТРАФИКА НА НАРКОТИЦИ, В ТОВА ЧИСЛО СПЕЦИАЛНО НА СЛУЧАЯ С ЛИЦЕТО БУДИМИР КУЙОВИЧ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ “КУЙОВИЧ” с вносители Йордан Бакалов и група народни представители, внесен на 15 януари 2008 г., и Михаил Миков и група народни представители, внесен на 31 януари 2008 г.
При гласуването на седмичната ни програма това бяха точки 9 и 10, но са обединени в окончателния вариант, тъй като става дума почти за едно и също нещо.
Заповядайте да представите проекта за решение, господин Бакалов. (Реплика от КБ.)
Ще Ви дам думата. Вие сте първи по вносител. Даже съобщих датата на внасянето – 15 януари 2008 г. – Йордан Бакалов и група народни представители. После, разбира се, ще Ви дам думата и на Вас.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това представяне не е първото, за голямо съжаление в продължение вече на над един месец и със затихващи функции, според мен. Защото това беше и целта на управляващите, най-после се внесе и тяхното предложение.
Нашето предложение обаче, сравнявайки двете предложения, е много по-обхватно и бих казал, че обхваща целия случай. Така че целта на опозицията, защото това е предложение на опозицията, ...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Цялата ли?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: ... като първа точка, която е записана като предмет на дейността на тази комисия, е: да се проведе парламентарно проучване на политиката на Министерството на вътрешните работи за установяване на организаторите, пласьорите и производителите на синтетични наркотици. Има ли приета стратегия и има ли преди всичко покровителстване от високите етажи на Министерството на вътрешните работи на производители, трафиканти и търговци на синтетични наркотици.
Сигурно от управляващото мнозинство сега ще ми кажат: „Да, прокуратурата вече провери този сигнал”. Само че аз на очите си или на ушите си да вярвам, когато чух също представители на МВР, които го заявиха в прав текст? И в един момент, след посещение в кабинета на министъра на вътрешните работи, се оказа, че отново журналистите били виновни. Значи, при това положение и аз минавам за виновник, защото аз го чух и го видях. Така че това е първата точка от нашето предложение за създаване на такава комисия.
Може да се каже, че втората точка донякъде се припокрива с желанието на колегите от управляващото мнозинство, а именно да се проучи начина на издаване на документите на въпросния Куйович и има ли закононарушение.
Третата точка, която също трябва да се проучи според нас, е какви закононарушения са извършени при издаването на такива документи за самоличност и има ли такива случаи.
Най-важното, накрая, ако може да се каже като резултат от дейността на тази комисия, е да се предложи на министъра на вътрешните работи и на министър-председателя да се вземат конкретни мерки в резултат на това проучване, за да не се получава така, а да има последващи действия във връзка с производството, трафика и търговията със синтетични наркотици.
Това са нашите предложения, уважаеми колеги. Вие много добре ги знаете. Защото те са от 15 януари. Аз лично нямам голям оптимизъм, че вие ще подкрепите създаването на такава комисия, която предлагаме да бъде на паритетен принцип. Защото явно има какво да се крие!
Господин председател, след това имам желание да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, разбира се, когато започнат дебатите, ще имате възможност да се изкажете. Може ли да прочетете самото решение,?
ЙОРДАН БАКАЛОВ:
„1. Създава Временна анкетна парламентарна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, свързана с наркотици, в това число специално на случая с лицето Будимир Куйович.
2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка временната парламентарна анкетна комисия да извърши следното:
Първо, да проведе парламентарно проучване каква е политиката на Министерството на вътрешните работи за установяване на организаторите, производителите и пласьорите на синтетични наркотици; има ли приета стратегия, планирани операции и постигнати резултати, изводи и анализи; налице ли са данни за политическо покровителстване на производството и търговията с наркотици.
Второ, да проучи каква информация е събирана за дейността на сръбския гражданин Будимир Куйович след екстрадирането му от Република България и каква е събраната информация, дала основание за така наречената оперативна комбинация, включително и незаконосъобразното издаване на паспорт, предназначен за лице, което има забрана да влиза в България.
Трето, да проучи какви нарушения на действащото законодателство са извършили лица от състава на МВР.
Четвърто, да предложи на министър-председателя и министъра на вътрешните работи конкретни мерки във връзка с бъдещата работа на България по изпълнение на задачите за борба с наркотрафика.
3. Временната парламентарна анкетна комисия се състои от: 9 народни представители, излъчени на паритетен принцип, с председател – депутат от парламентарната опозиция.
Временната парламентарна анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Ангел Найденов, който е един от вносителите на другия проект за решение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, има очевидни разлики в предложенията за създаване на временна парламентарна анкетна комисия по случая „Будимир Куйович”. Тези разлики не са само във факта, че едното предложение е на опозицията, а другото предложение е на управляващите. Разликите са и в принципа на създаване на временната парламентарна анкетна комисия и в предмета й на дейност.
Както казва един наш колега народен представител: „Емоциите в политиката не са нито излишни, нито са нещо лошо”, но понякога са лош съветник и може би от известната дистанция на времето ще имаме по-висока степен на обективност при разглеждането на всичко, което е свързано с Будимир Куйович и действията на МВР.
Медувременно нека да напомня на уважаемите народни представители, че събитията доведоха до оставката на главния секретар на МВР, до вътрешни проверки под ръководството на Министерството на вътрешните работи, до дисциплинарни наказания и освобождавания на служители от МВР, до проверки и разследвания от страна на прокуратурата.
Междувременно и постоянната парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред също започна работа чрез изискване на специални доклади за дейността по противодействие на каналите за синтетична дрога.
В хода обаче на събитията, свързани с Куйович от края на миналата година и началото на тази година, които без съмнение фокусираха върху себе си огромно внимание и на политици, и на общественост, и на медии, и на партньори, бяха направени публично достояние, ще кажа - по един будещ недоумение начин, оперативни способи и оперативни комбинации, използвани от МВР при противодействието на престъпността и в частност в борбата срещу наркотрафика.
Ще добавя, че особена тревога в този случай буди и заявената готовност, а и лекотата при последващи действия от страна на служители на МВР и на държавни органи, довели до издаване на документи за самоличност на Куйович със самоличност в тези документи, различна от неговата.
Парламентарната група на Коалиция за България смята, а и това се подкрепя от нашите партньори – парламентарните групи на НДСВ и ДПС, че всичко това дава основание да се предложи и съответно да се създаде специална временна парламентарна анкетна комисия, което, разбира се, е част от парламентарната практика. Това е и форма на парламентарен контрол, и начин да се отговори на обществените очаквания за реакция от страна на българския парламент, а и дава възможност за своевременни промени в нормативната уредба, ако това влезе в доклада и съответно в препоръки на анкетната парламентарна комисия.
Чрез комисията ние трябва да изясним случая - това е нашето предложение - и да убедим обществото в наличието на воля да стигнем до истината и да покажем, че няма да толерираме никакви нарушения на законите, независимо от нивото на служителите, замесени в тези нарушения, както и от техните професионални аргументи и мотиви.
Ето защо, господин председател, госпожи и господа народни представители, ние предлагаме да бъде прието следното:
“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за изясняване на причините и условията, при които Будимир Куйович, екстрадиран със заповед на директора на Национална служба “Борба с организираната престъпност” – МВР, е продължил да пребивава в страната, като е получил документ за самоличност от компетентни български власти; нарушени ли са разпоредбите на законовите и подзаконовите нормативни актове относно пребиваването на чужди граждани у нас и режимът за документите за самоличност; какви действия е предприело МВР за изясняване на случая.
2. Комисията се състои от 13 народни представители, от които: четирима от Парламентарната група на Коалиция за България, двама от Парламентарната група на НДСВ, двама от Парламентарната група на ДПС, по един от парламентарните групи на ДСБ, ОДС, БНД, БНС и Коалиция “Атака”.
3. Избира състав на комисията:
председател –
членове:
4. Временната анкетна комисия се избира за срок от един месец.”
Господин председателю, готови сме, ако това решение бъде подкрепено, да предложим и поименния състав, в това число и за председател на Временната парламентарна анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие практически прочетохте текста на решението, нали, господин Найденов?
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Точно така, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по двата проекта за решения.
Ако е възможно, след изчерпване на дискусията бихме могли да гласуваме тези проекти за решения, ако имаме необходимия кворум. Имайте предвид това. Възможностите за дискусия са до 10,30 ч., иначе ще продължим следващата седмица.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям предложението за решение, внесено от опозиционните сили, защото мисля, че поставените въпроси като точки от дневния ред на комисията са много по-обхватни, много по-пълни и всъщност дават отговор на въпроса що е това Народно събрание.
Аз продължавам да смятам, че като парламентаристи ние сме длъжни да правим политики. Политиките трябва да се правят в Народното събрание. Ето защо като т. 1 от проекторешението сме поискали да получим всеобхватна информация от Министерството на вътрешните работи има ли стратегия за работа срещу наркотиците и в частност срещу дрогата; какво се прави, какви стратегии има; каква оперативна информация се набира; какви планове имат, въобще имат ли такива? Защото в обществото битува съзнанието, че тези канали за дрога просто се предават от кабинет на кабинет – каналите просто си съществуват, просто се сменя техният собственик. Крайно време е обществото да знае какво прави държавата и в частност Народното събрание какво отношение има по тези съществени въпроси, защото ние губим децата си и губим бъдещето на нацията си. Ето защо, без да знаем каква е политиката на държавата и в частност на МВР в борбата срещу дрогата, не можем да продължим напред. Това именно трябва да бъде точка първа от работата на тази анкетна комисия, защото по този начин ще отговорим на обществото имаме ли политика в тази насока.
На второ място, смятам, че трябва да бъдат проучени всички закононарушения, извършени от служители на МВР, а не само тези два епизода, които бяха разгледани много бързо от една много услужлива прокуратура, каквато е Военната прокуратура. Всъщност ние много пъти сме си задавали въпрос има ли нужда от Военна прокуратура, защото е известно, че тя е поръчкова.
По-нататък, много важно за нас е да знаем каква е оперативната информация, събрана за Куйович, от момента, в който той е екстрадиран от България, до момента, в който му се издава нов документ за самоличност. Как се случва това, че след като този човек има забрана за десет години да бъде в България, той получава такъв документ за самоличност?!
Най-накрая, наше призвание като народни представители е да определим политика, която да предложим на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи. Само тогава тази анкетна комисия действително ще бъде комисия по политики, комисия, която определя политики и възлага на изпълнителния орган, в частност на МВР, да си свърши работата.
Днес слушаме, че ще се създава специална Дирекция “Гранична полиция”. Това е много интересно. То е пак в контекста на това, с което трябва да се занимаем, но като прочетох за тази дирекция, някак си си спомних за Солунската митница и за Бай Ганьо.
Уважаеми госпожи и господа! Моля ви този път да се обединим, защото, както казах, този път става въпрос за политики, става въпрос за бъдещето на нацията ни, става въпрос за нещо много сериозно, на което обществото ни чака отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Вие вероятно не знаете, но Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на последното свое заседание обсъди подробно всички тези аргументи, които Вие изложихте, и взе решение да изиска всички онези материали и доклади от специализираните органи и онези неща, които Вие казвате в своите аргументи, Вътрешната комисия се занимава с тях. Целта на анкетната комисия, която предлага мнозинството, е не да се дублират двете функции, а да се концентрираме само върху начина, ако има и какви нарушения са правени при издаването на документи за самоличност. Защото подобен случай има още през 2006 г. в едно от селата в община Казанлък.
В този смисъл ми се струва, че би следвало да се концентрираме точно върху документите за самоличност и да оставим Вътрешната комисия да си свърши работата като специализирана комисия в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика. Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гороломов, Вие всъщност потвърдихте моята теза, че такъв въпрос съществува и след като съществува, трябва да бъде предмет на анкетната комисия. Ние създаваме специална временна комисия, която трябва да се занимае обхватно с всички въпроси. След като вие сте ги разследвали и сте ги поставили на вниманието си във Вътрешната комисия, това означава, че извънредната анкетна комисия, защото тя е такава, трябва да очертае политиките, трябва включително да провери и въпросите, с които вие частично сте се занимавали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз предлагам да подкрепим проекта за решение, който е внесен от опозицията по следните съображения.
На първо място, трябва да си дадем ясен отговор на въпроса какъв трябва да е предметът на тази анкетна комисия.
Уважаеми дами и господа от БСП, управляващите предлагате изключително тесен предмет на тази анкетна комисия. В случая проблемът не е Куйович, проблемът е в това има ли покровителство от държавните органи върху производството и търговията със синтетична дрога и изобщо върху трафика на дрога в България. Така че защо трябва да се съсредоточаваме само върху един проблем? Нека в хода на работата на тази анкетна комисия да се провери и този детайл, а не да създаваме комисия за детайла.
Аз иначе бих ви казал, че ако се занимаваме само с историята Куйович, няма да разберем нищо ново от това, което беше написано във вестниците. Проблемът е в друго. Разбирам вашето притеснение, че бягате от по-широкия предмет на дейност на тази анкетна комисия, но искам да поставя въпроса чисто професионално и смятам, че тук госпожа Балева ще се замисли върху този проблем.
Представете си проверката на анкетната комисия като един вид особено производство – започваме да събираме някакви доказателства, някакви данни и в един момент цъфва нещо, което е извън предмета, което е определила анкетната комисия. Какво ще ги правим тези неща тогава? Няма да се занимаваме, няма да се задълбочим, няма да ги изясним?
Ако установим в хода на работа около Куйович, че той, освен всичко друго, има добри приятелски връзки с едни господа от Дупница, които са приятели на вътрешния министър, какво ще правим с тази информация? Няма ли комисията да проверява тази информация?
Затова аз мисля, че е изключително важно да помислим върху предмета на дейност на комисията. Изключително тесният предмет на дейност, който предлагат управляващите, може да доведе само до имитация.
Значи първият изключително важен проблем е предметът на дейност на комисията. Стесняването на предмета на дейност не подхожда на парламентарна анкетна комисия. Ние не сме районно полицейско управление. Това е парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да се занимава със сериозните проблеми, с едрите неща, а не да се занимаваме с един конкретен случай.
Между другото, Куйович няма издаден само един паспорт, а са няколко.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Ние говорим за “документите”.
АТАНАС АТАНАСОВ: Документи за самоличност - добре, господин Найденов. Само че аз Ви казвам, че проблемът не е Куйович, проблемът е другаде. Това е.
Оттам нататък отиваме на другия изключително важен проблем. Смятаме, че след като такъв сериозен скандал два месеца е в публичното пространство на държавата, за да можем да отговорим на обществените очаквания трябва да дадем възможност хората да ни повярват, че ще действаме обективно. За да можем да дадем такова доказателство, такъв сигнал от парламента, съгласете се, че тази парламентарна анкетна комисия трябва да е създадена на паритетен принцип. Защото по логика управляващите не са безпристрастни към управлението, защото то е ваше.
Поради тази причина анкетната комисия трябва да е съставена по такъв начин, че да буди доверие в обществото и да бъде председателствана от представител на опозицията. Защото по принцип управлението е производно на парламентарното мнозинство. И вие сте пристрастни към действията на представителите на правителството. А тук – моля ви да чуете, не е въпрос тук да се заяждаме – проблемът не е на някакви чинове на МВР, проблемът е на министъра. Защото става въпрос за политика. А не някой си позволил там нещо да направи. Главният секретар, който подаде оставка, беше лично избран от вътрешния министър за тази позиция. Кой носи отговорност за неговото поведение? Той бил подал оставка. Защо подаде тази оставка? Кой му я поиска и дали оставката не трябваше да я подаде началникът му?
Сега искам да кажа нещо конкретно на господин Ангел Найденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо само на него?
АТАНАС АТАНАСОВ: Защото той се изказа. Нека го чуят всички, разбира се, господин председател.
Днес аз съм отправил въпрос към министър-председателя, който ще отговаря тук, по нещо съществено, на което и вие се спряхте. И влизате в противоречие, уважаеми управляващи. Прокуратурата се произнесе, че нямало изтичане на класифицирана информация по този случай и отказва образуване на досъдебно производство, като се позова на проверка на новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност. А Вие, господин Найденов, излязохте на трибуната и изразихте голяма тревога, че в публичното пространство, в медиите били изнесени данни за специфичните средства и методи за работа на службите, което е изнасяне на държавна тайна. Кое е вярно?
Аз днес ще ви изнеса от трибуната конкретните факти, когато дойде време да кажа това на вашия министър-председател. Така че този въпрос трябва да бъде изяснен – кой изпусна в медиите контролирано информация за цялата разработка? Кой? Може би ще кажете, че това са го направили редовите чинове от Разград или от някъде си? Информацията беше изпусната и контролирана от най-високо ниво и в МВР, за да може да се обоснове едно действие.
Така че прав сте, господин Найденов, има изтичане на класифицирана информация. И това също трябва да бъде проверено. Да видим кой изпусна информация в публичното пространство. Кой направи това?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Такова нещо не съм твърдял.
АТАНАС АТАНАСОВ: А иначе по отношение на Военната прокуратура, още от времето, когато работеше с министър Петканов и сега с Петков, Военната прокуратура на практика е придатък на изпълнителната власт. Няма случай, в който да е застрашено Вътрешното министерство и Военната прокуратура да не се е притекла на помощ. Да започна ли да ви изреждам тук подред всичките случаи, започвайки с Чората, а можем да се върнем и по-назад във времето. Така че нека да не се занимаваме с това, което е била направила прокуратурата. Нека да се опитаме да издигнем авторитета на Народното събрание. Защото това е основният орган на държавна власт в страната и е натоварен с много очаквания от обществото. А не да имитираме дейност, уважаеми дами и господа. Затова моля ви, подкрепете проекта на опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
За първа реплика – народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Атанасов, вземам думата, единствено за да Ви помоля да ме цитирате коректно. Аз много добре съзнавам стойността на думите и на онова, което казвам. И заявих, че в хода на събитията по един будещ недоумение начин бяха направени публично достояние оперативните способи и комбинации, използвани от МВР. Дали това представлява изтичане на класифицирана информация, дали то е неволно или контролирано е въпрос, който аз в случая не обсъждам. И очевидно е предмет на решение и съответно на преценка на други органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Нямаме никакво противоречие, господин Найденов. Никакво противоречие нямаме. Въпросът е в друго – способите и средствата, които използват специалните служби, съгласно Закона за защита на класифицираната информация, са държавна тайна. С гриф за сигурност “Строго секретно”. Затова съгласно чл. 357 от Наказателния кодекс се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години за издаване на такава тайна. И Вие казахте, че буди недоумение начинът или не знам си какво за оповестяване на тези способи и средства. Вие изразявате тревога за изтичане на тази информация в публичното пространство. Това е големият проблем. И тази комисия трябва, освен всичко друго, да изясни и това обстоятелство - има ли изтичане на класифицирана информация и от кого? Защото постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на послушната Военна окръжна прокуратура подлежи на контрол от горната инстанция на прокуратурата. И това може да бъде поискано да се провери. Ако тя е на същото мнение, може и да се поиска включително главният прокурор да се произнесе по този въпрос. А фактите са очевидни.
И това, че прокуратурата услужливо се произнесе по този начин, какво означава? Ето, Вие не сте юрист по образование, а изразявате тревога за изтичане на тази информация. Кой е прав в случая да попитаме? Но проблемът е в друго – трябва ли да се занимава комисията с този въпрос, след като Вие изразявате тревога? И това е общо разбиране. Разбира се, че трябва. Защо тогава да стесняваме предмета на дейност на тази комисия, а да не се проверят и тези обстоятелства – опазва ли Министерството на вътрешните работи, доскоро Националната служба за сигурност беше там, държавната тайна или нехае? Не трябва ли да се провери това обстоятелство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата проекта за решение?
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доживяхме да видим двата проекта за решение. Голяма мъка беше, даже вчера се наложи заседанието на парламента да се прекъсне почти един час по-рано, защото бяха обещания и накрая се появи това решение на управляващото мнозинство.
Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, които сте подписали това решение, и уважаеми журналисти, сигурно накрая пак ще има “не чух, не видях, не разбрах”. Сигурно вие ще интерпретирате така думите на управляващото мнозинство или на някой друг! В крайна сметка крайната констатация на тази комисия ще бъде определена в посока на вина на една съдийка от Кюстендил, че, независимо от забраната за присъствие на Будимир Куйович в България, заради нея той не е екстрадиран, не е напуснал страната. Това ще е крайното решение, крайната констатация на тази комисия. По издаването на документи за самоличност и то не само един, комисията какво ще установява? Това нещо е установено – да, те са издадени незаконно. И остава да намерим виновника. И виновникът ще бъде сигурно въпросната госпожа, която заради 20-те хиляди лева кредит от баба Еди-коя си не е допуснала Куйович да напусне страната, да бъде екстрадиран. Това ще бъде решението на тази комисия, нищо друго.
И тук вече се появява големият проблем и голямото различие между управляващи и опозиция. Опозицията желае България да не бъде основен герой в докладите на Държавния департамент на САЩ за това, че е един от главните и основни производители на синтетични наркотици. Затова опозицията има предложение в тази посока – да се установи как работи Министерството на вътрешните работи по линия на синтетичните наркотици, как се въздейства и предотвратява разпространението точно на тези синтетични наркотици, само че управляващите не искат. Защо? Защото трябва да си прикрият определени ръководни кадри в собствената си партия и в Министерството на вътрешните работи явно. Няма как по друг начин да го тълкувам. (Шум и реплики в КБ.)
Виждам, че нещо се вълнувате. Вашето вълнуване може да се изрази само с гласуване, а не с реплики.
Така че ако вие наистина сте искрени, ако вие наистина не се притеснявате за това докъде може да стигне комисията, която евентуално ще се създаде, подкрепете предложението на опозицията, а не вашето, по което решението е ясно – загуба на време и на допълнителни средства. Вече и за тези комисии се заплаща, както аз си спомням. Но проблемът не е в заплащането. Проблемът по-скоро е в крайното решение, което предварително е ясно. След като е ясно, има и за какво да се притесняваме.
Колегата Атанасов изрази опасения, че в резултат на проверката може да се стигне до някои констатации, които евентуално ще дадат възможност за разширяване обхвата на комисията. Няма да стане, господин Атанасов! С това мнозинство, предложено по решението на комисията, няма как да стане, защото те никога не биха подкрепили решения. Знаете, че Законът за защита на класифицираната информация е на принципа “необходимост да се знае”. Това става с гласуване в самата комисия и тогава, когато управляващите имат мнозинство, те няма да ви подкрепят, в резултат на което няма да получите и документи, до които евентуално желаете да стигнете като проверка. Резултатът още един път предварително пак е предопределен.
Уважаеми управляващи, затова ако наистина искате поне да направите един знак към българското общество, че вие действително искате да се разграничите, че по-скоро не предпазвате някои хора, които са обвързани с производството, търговията и разпространението на наркотици, подкрепете нашето предложение. Ако искате обаче това да остане във времето и да стане ясно примерно след година и половина, защото е ясно, че след година и половина няма да сте вие… (Реплики.)
Може и по-рано, както ми подсказват някои – подкрепете си вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, аз ще се постарая да бъда кратък.
Ние имаме лоши прецеденти, при които представителите на мнозинството в Народното събрание правят комисии в парламента с цел да прикрият извършени престъпления. Пример е убийството от страна на полицай на гражданин в Благоевград. Тук беше създадена комисия. Комисията се опита да прикрие едно престъпление. Слава на Бога, след това имаше процес, имаше съд. Ще има и други съдебни инстанции, но се разбра едно – още сега е ясно, че парламентът се използва за прикриване на престъпления, извършени от властите.
Сега случаят е аналогичен. Сега случаят е аналогичен – вие можете да направите една комисия с абсолютно стеснена задача. Можете да я кръстите на което си искате име и да я дефинирате така че тя, когато се произнася, пак да послужи в очите на обществото за прикриване на сигнали за обвързаност между Министерството на вътрешните работи и организираната престъпност.
Можете да направите противното – можете да се опитате да се противопоставите на тази практика или по някакъв начин да помогнете да се изчисти лицето на страната ни пред външния свят. Една такава комисия за местна употреба никаква работа няма да свърши. Вече е ясно, че в българския парламент се правят такива комисии, които имат за цел да прикриват.
Затова моето предложение е – вие имате интерес, не сте в първата си година на управление, когато можехте да преследвате и да разрушавате 100-годишни организации в България като Българския Червен кръст, както направи мнозинството, министрите. Атакувахте Българския Червен кръст и неговия председател и си позволявахте какви ли не безобразия, както и шефа на Пожарната генерал Войнов, и кой ли не. Сега не сте в тази позиция. Не можете да правите тези неща, без да губите главоломно доверие от подобни действия.
Вие сте заинтересовани в момента да се разграничите категорично от всякакво подозрение, че можете да бъдете обвързани със следното нещо – да опъвате чадър над връзките между Министерството на вътрешните работи и организираната престъпност – нещо, което цялото българско общество знае, че съществува. Има стари канали, има търговия, има държавна контрабанда на наркотици и това го знаят повечето хора в това Народно събрание. Знае го цялото общество. На това нещо трябва да се сложи край, в определен момент трябва да му се сложи край. Ето, имате волята и желанието на опозицията. Достатъчно е да има от ваша страна една добра воля, за да се разграничите категорично и да изкореним едно зло, което преследва тази страна от десетилетия, от десетилетия насам. Това е зло, което е сътворено още от Държавна сигурност, идва от годините. Това е било нещо, което е разрушавало и имиджа, и морала в тази страна, и какво ли още не.
Затова ви призовавам – максимално широка, обективна комисия! Вие имате интерес тя да бъде на паритетен принцип и да бъде оглавена от представител на опозицията, за да се сложи край на тази язва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Тодоров, Вие заявихте желание.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина провеждаме дебат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кратко, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Съвсем кратък ще бъда, господин председател. Не се съмнявайте в моята точност. Ще кажа неща, които вълнуват лично мен, а смятам и останалите колеги, защото въпросът не е само политически. Този въпрос е: има нещо – трябва да се направи нещо. А нещото е ясно. Щом вторият в държавата в Министерството на вътрешните работи си подава оставката, значи има нещо неслучайно.
Управляващите наистина си защитават своята теза, както и господин Костов каза, за да се покрият нещата, за да не стане пак нещо, което не трябва да става. Важното обаче за мен лично е, че в тази анкетна комисия не трябва да влязат само политици, а хора специалисти, които да разкрият истината и тази истина да бъде дадена на обществото. Защото сега аз ще видя предложени хора, както сте ги подредили, които въобще хабер си нямат, само ще гласуват по партиен принцип и ще изискат това, което на тях им се иска, което им бъде наредено и истината няма да излезе. За да излезе истината, в тази комисия, дали ще бъде 9 или 13, или друго число, трябва да влязат специалисти, хора, които наистина ще изискат документи, за да разкрият истината. Разбира се, такива документи. И да се уточни наистина ние държава ли сме, има ли разкритие на секретна информация, няма ли? В последно време само разкриваме държавата и нищо тайно не остана в нея, а трябва да се разбере тези тайни служби, които са действали, които дават и имат някакъв допир, да бъдат изкоренени и да бъдат заличени, защото реално ние сме се сраснали.
Уважаемият господин Костов беше премиер на Република България и тогава той също ги знаеше тези престъпници, обаче не взе никакви мерки. И сега настоящите пак знаят престъпниците и пак не вземат никакви мерки. И даже престъпниците сами си признават, както в Бургас си казват: „Да, ние сме 12 души група престъпници” и накрая някакви мижави резултати от страна на съда. Ето я престъпността в държавата – съда, управляващите. Как може?! Престъпникът казва: аз съм престъпник, и накрая оправдан. Е това е!
И сега ще стане така, ще се прикрият. Да видим министъра на вътрешните работи. Щом главен секретар си подаде оставката, значи той е вътре в нещата. Този министър трябва да каже как и по какъв начин.
В тази комисия реално не е включен например представител от независимите. Да, но в редиците на независимите има един, който дълги години е бил директор на полиция и знае какво да изиска. Ама вие не искате да го сложите в комисията, нали?! Христо Величков, независимият, полковник, който знае точно какво трябва да изиска, обаче ще го прикриете и ще сложите някой там, който хабер си няма, и партийните централи ще кажат: да, няма да вземете тези документи, няма да вземете тези документи. Затова хората, които бъдат включени в анкетната комисия, трябва да бъдат наравно, за да няма проблеми, управляващи, опозиция еднакво и специалисти. Тогава ще има точни неща, иначе това реално ще бъде поредното прикритие и пак „кучето си лае, керванът си върви”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Берон, разполагате с 4 минути. Имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председателю, както казва поетът: „В опакий край чудесата не като другаде са чудеса. Там те са в реда на нещата.” Всеки ден ни се поднасят нови и нови чудеса. Излизат генерали по телевизията и разказват на господин Бареков кой в чие чекмедже бръкнал, каква папка извадил и т.н., и т.н. Май че специалните средства за разузнаване не са държавна тайна, защото те са описани в закона. Но получената чрез тях информация е наистина тайна и не е за разискване по телевизията и по всякакви медии.
Аз съм свикнал да слушам горе-долу компетентните лица. След като един бивш министър-председател на България казва, че има държавна търговия с наркотици, аз съм убеден, че това е точно така. Знае по-добре от нас. Но защо всичките тези леви, десни, бесни и всякакви други, които се изредиха тези 18 години, не пресякоха тази търговия?! Старият римски въпрос: „Кви продест?”, за кого е изгодно? Изгодно е за всяко от тези управления, които са се изредили.
Аз имам дълбок песимизъм по въпроса не само че тази комисия ще свърши нещо, след като управляващите разследват себе си, а че изобщо държавата има каквото и да е желание да се справи с търговията с наркотици.
Между другото, тук постоянно се говори, че трябва да се представим добре пред Държавния департамент на Съединените щати. Какво означава това?! Нашето Народно събрание да не е подведомствено на Държавния департамент на Съединените щати?! (Шум и реплики в залата.) Ние не сме длъжни да се отчитаме пред тях и те не могат да ни искат сметка за каквото и да било. Още повече, че с техни действия производството на наркотици в Афганистан се повиши 30 пъти. Така че нито американското правителство, нито българското правителство, нито кое да е от тези познати на мен правителства, с изключение на две от тях, имат каквото и да е желание да прекъснат доходните канали за дрогата. Двете страни, които са ми известни, са Малайзия и Сингапур и вие знаете защо. Там наистина няма наркомани, защото след това има за шею-на рею, ако се хване някакъв такъв.
Подкрепям изцяло предложената от опозицията формулировка за целите на тази комисия, в чиито резултати аз не вярвам. Но ако се прави такава комисия, наистина трябва да се види дали е замесена някаква върхушка в тези действия. Предлагам господин Христо Величков за член на тази комисия, като преди това трябва да се вземе решение за увеличаване на предложената бройка с още един. Госпожа Елеонора Николова също е много подходяща. Все пак с един човек поне трябва да бъдат представени независимите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Уважаеми народни представители, сега е точно 10,30 ч. По нашия правилник трябва да дадем почивка и от 11,00 ч. да започне парламентарен контрол. Гласуванията на двете решения ще бъдат извършени в четвъртък сутринта от 9,00 ч.
Във връзка с празника Трифон Зарезан гости на Народното събрание днес са самодейци от Народно читалище „Васил Левски” в гр. Карлово. Те отправят покана към народните представители да заповядат в Клуба на народния представител, да чуем техните изпълнения, посветени на празника, както и по чаша вино – бяло или червено, по желание на народните представители и гостите.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подновявам заседанието на Народното събрание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Добре дошъл на министър-председателя Сергей Станишев, който днес ще участва в парламентарния контрол.
Първо ще направя съобщения.
Новопостъпили питания за периода от 25 до 31 януари 2008 г.
Първо, постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно политиката на Министерството на земеделието и продоволствието за развитие на българското млекопроизводство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Мария Василева Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно въвеждането на пул срещу катастрофични рискове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.
Трето, постъпило е питане от народния представител Мария Василева Капон към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на диагностицирането и лечението на редките генетични заболявания. Следва да се отговори в пленарната зала на 8.02.2008 г.
Четвърто, постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно дългосрочната политика на Министерството на труда и социалната политика за подпомагане на децата с трайни увреждания, отглеждани в специализирани домове и в приемни семейства. Стратегия за оптимизиране на домовете за деца с тежки увреждания и в неравностойно положение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.
Има няколко писмени отговора:
Писмен отговор на народния представител Яне Янев от министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Отговор до Яне Янев от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Отговор на въпрос от народния представител Нено Димов от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Отговор на въпрос на народния представител Елиана Масева от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил.
Отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева също от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров – два отговора на Ваши въпроси.
Преди да пристъпим към питанията и въпросите към членовете на правителството, заявка за изявление от името на парламентарна група имаше от Парламентарната група на “Българска нова демокрация”.
Има думата народният представител Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група “Българска нова демокрация” по повод кризата в Металургичния комбинат “Кремиковци”
В последните дни отново сме свидетели на поредната криза в Металургичния комбинат “Кремиковци”. И отново сме свидетели на абсолютната невъзможност на управляващите да се справят с възникналия проблем. За да е ясна цялата ситуация, нека да се върнем във времето, когато България водеше преговори за присъединяване към Европейския съюз. Един от основните въпроси, който стоеше за разрешаване пред страната ни, беше свързан с гарантиране на жизнеспособността на металургичния комбинат. Във връзка с това Европейският съюз поиска от нас да се приеме план за жизнеспособност на предприятието.
От друга страна, за да се развива стоманодобивът, беше необходимо да се осигури финансова стабилност и определени обеми от производството, така че комбинатът да е конкурентоспособен. Междувременно български експерти и експерти от Европейската комисия направиха оценка за размера на държавната помощ, която предприятието е получило през годините или общо 348 млн. лв. Ангажиментите, които бяха поети от страна на България и комбината и бяха записани в специално споразумение, се изразяваха в това “Кремиковци” да възстанови размера на държавната помощ чрез инвестиции за увеличаване на конкурентоспособността на предприятието и за изпълнението на всички екологични норми и изисквания.
Планът за жизнеспособност и дейностите, залегнали в него, имат срок, в който трябва да бъдат изпълнени. Този срок приключва в края на настоящата 2008 г. А през пролетта на тази година експерти на Европейската комисия ще направят поредната проверка за хода на изпълнението на плана и резултатите ще бъдат констатирани в редовния мониторингов доклад на Европейската комисия. Толкова за хронологията на процеса.
Важното е да се подчертае обаче, че когато се приемат подобни документи като Плана за жизнеспособност на “Кремиковци”, в които държавата е участник, тя няма как да има пасивно поведение. Явно през последните две години и държавата, и собственикът сериозно са се успокоили и на практика няма никаква яснота дали са изпълнени дори част от ангажиментите по Плана за жизнеспособност. Състоянието на “Кремиковци” е далеч от това на жизнеспособно предприятие, което печели добре и е в състояние да плаща заплатите на работниците си и задълженията към доставчиците си. Да не говорим за сагата с издаването на тъй нареченото комплексно разрешително от страна на Министерството на околната среда и водите, което продължава да липсва вече три години. Реално липсва това разрешително, което идва да ни каже едно-единствено нещо: в предприятието не са направени и минимално необходимите инвестиции, които да обезпечат екологичните норми.
Категорично ясно е, че комбинатът има възможност да функционира само при условие, че се намери стратегически инвеститор, който може да достави евтина суровина за производството.
Тук обаче следва да се има предвид, че в рамките на Европейския съюз се следи и за монополните позиции. Това също е елемент при преговорите за продажбата на предприятието.
Едно обаче е сигурно – Европейският съюз ще настоява за изпълнението на всички поети ангажименти!
Какви са алтернативите? Тъй като “Кремиковци” не изпълнява Плана за жизнеспособност, комбинатът ще трябва да възстанови 348 млн. лв. държавна помощ. Как на практика обаче ще стане това, при положение че в момента предприятието не може да осигури 15 млн. лв. за заплатите на работниците си? Комбинатът да се затвори е другата алтернатива, което ще породи огромно социално напрежение, а призивите за нова държавна помощ са абсолютно безпочвени по критериите на Европейския съюз.
Затова ние, депутатите от Българска нова демокрация, настояваме за пълна прозрачност от страна на държавата около състоянието на комбината. Необходима е яснота дали сегашният собственик може да даде гаранции за изпълнение на поетите твърди ангажименти в Плана за жизнеспособност на “Кремиковци”. Ако се пристъпи към преговори за евентуална продажба на комбината, правителството трябва да изисква от бъдещия собственик не само твърдо ангажиране с изпълнението на Плана за жизнеспособност, но и категорични гаранции за изпълнението на посочените в него мерки. Тоест ангажимент за незабавно осигуряване на финансов ресурс за инвестиции.
Освен това наложително е държавата да предоставя абсолютно пълната информация на бъдещия собственик относно всички ангажименти по Плана за жизнеспособност и да получи гаранции за тяхното изпълнение. Гаранции за това, че собствениците ще са в състояние да направят необходимите инвестиции, така че да подобрят показателите на предприятието. Това от своя страна ще разреши проблема с възстановяването на държавната помощ от 348 млн. лв. Ако това не се случи и комбинатът е в ситуация да е задължен да възстанови тези средства, както и ангажимента по облигационния заем в размер на близо 700 млн. лв., “Кремиковци” просто ще фалира.
При сегашната ситуация възникват въпроси, които остават без отговор от страна на управляващите. Държавата като миноритарен собственик на 25% от акциите осъществявала ли е контрол по изпълнението на Плана за жизнеспособност? Следени ли са сроковете, изисквана ли е пълната информация за реализацията на дейностите в плана? Държавата оказвала ли е натиск за изпълнението на тези мерки?
Настояваме поне веднъж правителството да има ясна и категорична позиция по бъдещето на това предприятие, в което работят над 6 хил. работници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към парламентарния контрол.
За процедура – заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата по процедура относно начина на водене на парламентарния контрол и остро протестирам, господин председателю, срещу Вашите действия.
Миналата седмица аз отправих въпрос към министър-председателя във връзка с оповестената информация от Сметната палата на Република България за проверката на имущественото състояние на висши държавни служители. Беше оповестена информация, че 14 заместник-министри от правителството са укрили доходи и имущество. Ще ви посоча и конкретни факти. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Йордан Димов не е декларирал доходи 103 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставете си процедурния въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме прекъсвайте, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, прилагам правилника. Обосновете процедурния си въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ: Заместник-министрите в Република България съгласно Конституцията на републиката се назначават и освобождават от министър-председателя. Моят въпрос беше министър-председателят ще освободи ли от длъжност заместник-министрите, които са нарушили закона, укривайки свои доходи? Защото една заместник-министърка е забравила да декларира, че си е купила апартамент от 101 кв., един заместник-министър е забравил да декларира 84 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият процедурен въпрос, господин Атанасов?
АТАНАС АТАНАСОВ: Това ми е процедурата, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кое по-специално?
АТАНАС АТАНАСОВ: Процедурата ми е, че Вие отклонявате много важни въпроси към министър-председателя, които са от неговата компетентност. Посочих Ви и конкретния въпрос. Българското общество трябва да знае отговора на министър-председателя как се отнася той към тези лица, които са му подчинени и които нарушават грубо закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Атанасов, да не злоупотребявате с процедурата процедурен въпрос. Напомням Ви, че съгласно правилника процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда на провеждане на заседанието. Редът на провеждане на заседанието в момента протича и аз не виждам с какво съм го нарушил.
Вие възразявате по друго – по основанията, които съм изтъкнал в писмото си до Вас за връщане на въпроса, който сте отправили. Това не е ред за провеждане на заседанието, Вие можете да възразите и писмено, и да поставите като предложение за точка в дневния ред.
Впрочем, отново казвам и на Вас, аз се стремя да прилагам точно правилника. В отговора си до Вас съм посочил, че за твърденията, които Вие сочите, има конкретна процедура по закон, която съм Ви посочил, каква отговорност би следвало да се изяснява, съществува ли или не и да се търси. Както виждате, не съм отклонил въпроси, които са с достатъчно остър характер към министър-председателя, на които и той сега ще отговаря, когато съм преценил, че те са в рамките на проблематиката на парламентарния контрол.
Господин Чачев, какво желаете? Процедурен въпрос? Имате думата. Съгласно правилника по процедурни въпроси думата се дава веднага.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Нямах намерение да вземам процедура, обаче аз остро протестирам против двойния аршин, който прилагате. Министър-председателят ще отговаря днес на два въпроса, които Вие отклонихте с мотива, че министър-председателят отговаря за общата политика на правителството и че те трябва да бъдат насочени към съответни министри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трудно ми е да видя процедурата във Вашето изказване. И на Вас бих обърнал внимание да не злоупотребявате с правилника.
И така, преминаваме към питанията и въпросите, отправени към господин Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
Питане от народния представител Яне Янев относно политиката, която ще провежда Държавната агенция по горите и намеренията на правителството за законодателни промени в тази област.
Имате думата, господин Янев, да развиете своето питане.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Нашата страна притежава изключително природно богатство – българската гора. В рамките на Европа България има значителен за територията си горски масив. Това е неоценим и незаменим възобновяем природен икономически ресурс. Опазването му е цел, която не се нуждае от доказване. Важна негова особеност е, че той представлява единна природна лесосистема, чието нарушаване в частност води до негативни последици за целия масив в много по-широки мащаби от конкретните поражения. Преодоляването им изисква десетилетия, а в много случаи е практически необратимо.
За съжаление съхраняването, поддържането и разумното използване на това богатство среща сериозни спънки. Експлоатацията на горите твърде често е в разрез с добрите лесовъдски практики. Главната причина е всеизвестна – конюнктурни комерсиални интереси. От години е в пълен ход хищническо и безогледно изсичане на българските гори с цел използване от така наречената дървена мафия. Многобройни са сигналите за режисирани търгове и за безогледна сеч. Масова е практиката да се сече многократно повече от договореното нерядко с нарушаване условията на търга относно качеството на предназначените за сеч дървесни видове.
Отдаването на дълготрайна концесия на горски масиви е твърде спорно от гледна точка на добросъвестното стопанисване от страна на съответния концесионер? Според данни на природозащитни организации в цялата страна са извършени разпоредителни сделки с над 150 хил. дка държавни и общински гори в явен ущърб на държавата и общините.
Обществото плаща и социална цена, защото там, където държавата и общинската собственост са обвързани предимно с частен икономически интерес, корупционният натиск е най-силен, а корупционните практики най-трудно се избягват. Освен това списъкът от вредни за гората действия може да бъде продължен с часове, но продължава подозрението, че широко разпространените незаконни сечи и действия в българските гори се извършват по линия на партийно-етническата обвързаност. Горското законодателство се нуждае от сериозна промяна. Тя трябва да бъде инициирана от Министерския съвет, тъй като досега всякакви опити да се инициира тук, в 40-ото Народно събрание, претърпяха пълен провал.
Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър-председател, питам следното:
Какви са стратегическите намерения на правителството по отношение на новата горска политика?
Какви законодателни промени в сектора предвижда Министерският съвет и кога възнамерява да ги внесе?
Каква икономическа и екологична политика ще следва Държавната агенция по горите?
В какво на практика ще се изрази спецификата в дейността на Държавната агенция по горите като самостоятелна структура, за разлика от досегашната подведомственост на горския ресор на Министерството на земеделието и продоволствието?
Кога ще бъде ясна новата структура на ДАГ и кога тя ще заработи пълноценно?
За какъв период от време ще се преструктурират държавните лесничейства и какъв статут ще имат служителите в тях?
Ще продължат ли и тази година в този си вид търговете по дърводобивна дейност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, аз мисля, че българската общественост е информирана доста широко за политиката на българското правителство в горския сектор, като самият аз нееднократно съм говорил и то в детайли по тази тема. Само да Ви припомня, че преди две седмици дадох пресконференция, съвместно с председателя на Държавната агенция по горите, която беше и пряко излъчвана по Българската национална телевизия и Националното радио и беше широко отразена от медиите. Но все пак парламентарният контрол и най-вече Вашата похвална активност ми дава възможност още веднъж да откроя някои от по-значимите приоритети и нови моменти в тази политика.
Ще подчертая, че правителството на България има ясна визия за развитието на горския сектор. Тя е в съответствие с приетата още през мандата на предишното правителство Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006-2011 г. и разработения през 2007 г. Стратегически план за развитие на горския сектор. Тези два документа са базирани и съобразени с приетия през 2006 г. от Съвета на Европейския съюз План за действие в европейските гори, известен като “Форест-три екшън плайн” с период на приложение 2007-2011 г. Само ще маркирам основните му цели:
- да подобри конкурентоспособността на сектора в дългосрочен план;
- да съхрани и подобри околната среда;
- да допринесе за подобряване качеството на живот;
- да поощри координацията и комуникацията.
Правителствената политика в горския сектор е пряко свързана с постигането на устойчиво стопанисване на горите чрез баланс на икономическите, екологичните и социалните функции.
Бих могъл да говоря доста подробно по много от въпросите, но ограниченото време ми налага да се концентрирам върху основните нови неща, които предвиждаме. Впрочем още от 2002 г. има като че ли широко съгласие в Народното събрание за това какво би трябвало да се прави в горите за тяхното по-ефективно стопанисване, но досега като че ли не достигаше политическа воля да се реализират много от тези приоритети за реформирането и модернизирането на горския сектор.
Реализацията на новите приоритети ще стане чрез готовия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, в който са предвидени следните ключови промени:
Първо, преобразуване на държавните лесничейства в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон в държавни горски стопанства.
Второ, преобразуване на регионалните управления по горите в регионални дирекции по горите и повишаване на контролните им функции.
Трето, създаване на фонд “Българска гора”.
Разчетите ни са буквално до дни законопроектът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
С преобразуването на сега съществуващите държавни лесничейства в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон предвиждаме те да се превърнат в субекти, които ще организират стопанската дейност в държавните гори. Те ще стопанисват горите и земите от Държавния горски фонд, както и дивеча в определения им териториален обхват. В условията на конкурентна среда тези предприятия ще могат да акумулират средства за инвестиции в горите от своите приходи. Директорите на преструктурираните държавни лесничейства ще изпълняват възложената им работа по договор за управление на съответното държавно предприятие така, както към настоящия момент работят директорите на създадените със Закона за лова и опазване на дивеча държавни дивечовъдни станции. Служителите в преобразуваните държавни лесничейства ще продължават да осъществяват трудовите се функции като страна по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда.
Създаването на Национален фонд “Българска гора” или по-точно неговото възраждане след закриването му – предполагам, знаете кога, господин Янев, ще позволи част от печалбата от дейността на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства да се инвестира за инвестиционно подпомагане и финансова стабилизация на сектора. Предвиждаме средствата на фонда да се разходват след защита на конкретни проекти за дейности в горското и ловно стопанство за опазване на биоразнообразието в природните паркове и за научноизследователска и внедрителска дейност. Превишаването на приходите над разходите на фонда трябва да остава като преходен остатък, който по силата на закона може да се ползва през следващата финансова година.
Структурата на Държавната агенция по горите е посочена в приетия от Министерския съвет през 2007 г. Устройствен правилник на ДАГ. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите държавата ще продължи да упражнява своите функции чрез централно управление на агенцията, регионалните дирекции по горите, местните структури, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и специализираните звена, лесозащитните станции и горските семеконтролни станции.
Същественото е в промяната на функциите на отделните структури. Регионалните дирекции ще изпълняват управленски и контролни функции, докато стопанската дейност ще бъде извършвана от държавните горски и държавните ловни стопанства.
Що се отнася да търговете по дърводобивна дейност, ще отбележа, че начините за отдаване на правото на ползване в горите от държавния горски фонд са регламентирани в Закона за горите и в правилника за неговото прилагане. Използването на всяка една от възможностите за отдаване на правото за ползване се определя в зависимост от конкретните условия за осъществяване на тази дейност и икономическия интерес към предлаганите обекти на дърводобив. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте, господин Янев. Имате право на два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, изглежда хората, които са Ви подготвили отговора, са Ви подвели и би било редно да им потърсите отговорност.
Първо, по отношение на Устройствения правилник, ако сте го чели внимателно, сам сте убеден, че в него изобщо липсват каквито и да било параметри, касаещи бъдещата стопанска дейност на новите горски стопанства. Този правилник е една много странна амалгама от три правилника на държавни агенции – заимстван е от Правилника на Агенцията за туризма, Правилника на Агенцията за младежта и спорта и е направен на коляно в последния момент. Този устройствен правилник се нуждае от радикална промяна. Аз смятам, че председателят на комисията – господин Калинов, знае това.
Нещо повече, от официалната програма, господин министър-председател, Вие, като лидер на БСП, добре знаете, че през 2005 г. в платформата на БСП, цитирам, пише, че: “незаконният добив на дървесина през последните години е над 1 милион кубика” и вие заявявате, че ще проведете радикална реформа в горския сектор. Оттогава мина доста време – повече от 2 години. На практика тази реформа до момента е само като заявки, само като намерения. И Вие сега, господин министър-председател, говорихте: ще реализираме, ще преценим, ще направим.
Затова моите конкретни въпроси са следните:
1. Процедурите по замяна от момента, в който Вие назначихте господин Юруков за шеф на ДАГ, спрели ли са или продължават?
2. Кога според Вас Министерският съвет ще внесе Закона за горите – нов законопроект или поправка на сега действащия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин премиер, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, като че ли изобщо не слушате това, което казах в отговор на Вашето питане.
Първо, знаете добре, че БСП има ясна и последователна политика в областта на горите. Неслучайно Вие цитирахте нашата предизборна платформа.
В България с планираните промени се визира възстановяване на нещо, което беше затрито по времето, когато управляваше политическата сила и група, която Вие представлявате. Тогава, тогава беше закрит Фонд “Българска гора”. Тогава бяха декапитализирани горските стопанства, бяха създадени едни фирми, от които се източиха много ресурси и техника. Хубаво е, проявявайки загриженост, да имате малко по-дълга памет. Господин Янев, аз съм сигурен, че хората, които работят в горския сектор, пазят тази памет не с най-добри чувства.
Що се отнася до промените – аз Ви казах основните направления в промените на Закона за горите, които ще бъдат направени. С оглед по-бързото им внасяне и разглеждане се предвижда да има инициатива от народните представители, да бъдат внесени директно от група народни представители от всички и основните парламентарни групи. Надявам се и за Вашата подкрепа, за да могат да бъдат реализирани по-бързо, защото има воля за осъществяването на тази реформа в горския сектор, за която се говори поне от пет години.
Когато Вие говорите за устройствения правилник, все пак е хубаво да знаете, че един устройствен правилник, било то и на държавна агенция, се съобразява с действащото законодателство. Съвсем нормално е някои въпроси, които се поставят, да не бъдат отразени там. Веднага след като Народното събрание, надявам се, приеме промени в Закона за горите, ще бъде поправен и устройственият правилник.
И последно, смятам, че тези промени би трябвало да бъдат първа ключова стъпка за модернизирането, реформирането на горския сектор, за мотивиране на хората, които работят там, за получаване на по-високо заплащане, за разделяне между контролната дейност и стопанската дейност и чрез създаване на Фонд “Българска гора” за инвестиции в българските гори и за тяхното възпроизводство. Всичко това е предвидено и след като видим всички заедно, и обществото, как функционира този закон, смятам, че на дневен ред ще стои приемането на изцяло нов закон. Трябва да се започне час по-бързо и това е замисълът, зад който заставам и аз.
Искам да благодаря и на политическите партньори на левицата от управляващата коалиция, че проявиха разбиране към този много чувствителен сектор. Фактически за първи път след толкова години в България се възстановява самостоятелна горска политика и горско ведомство, и се дава възможност горският сектор да се развива икономически обосновано, като същевременно отговаря и на очакванията на гражданите за възпроизводство на българските гори, които без съмнение са национално богатство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, имате две минути за Вашето отношение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин премиер, ние от опозицията се бяхме отчаяли, че изобщо ще има реформа в горите. Помислихме, че сте направили стъпка назад и изобщо сте се отказали под натиска на вашия коалиционен партньор, но все пак ме обнадеждавате с това, което казахте.
Надявам се обаче това да стане в изключително кратък период от време, защото системата не търпи никакво отлагане. Аз съм съгласен, че горската система е консервативна и изисква изключителен професионализъм. Надявам се в законовите параметри да се предвиди и нов статут на служителите, които с основание имат още много искания. Набелязани са пак нови изменения, които считам, че би било редно да дадат нов статут, така както за служителите в МВР и в отбраната, да могат да имат пълна деполитизация, а не да бъдат марионетки на една или друга партия и да се съобразяват с еднопартийната политика, както се случваше през последните години.
Господин министър-председател, много е важно дали тази реформа ще се осъществи с ясна държавна политика и концепция или тя ще се провлачи през времето до края на мандата и в крайна сметка, когато трябва да се осъществи новата политика, тя ще трябва да се осъществява от други, които пък могат да имат следващ замисъл. В крайна сметка отново ще бъдат потърпевши, работещите в горския сектор.
Последното, на което много държа да отговорите в близко бъдеще, е свързано с това, че прокуратурата в Република България установи, че Симеон Сакскобургготски неправомерно притежава и е надвзел над 4500 дка гори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Кога Вие, като принципал и като отговорен за българските гори, ще инициирате тези гори да се върнат в патримониума на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Атанас Атанасов относно назначаването на председател на Държавна агенция “Национална сигурност”.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Скоро беше приет нов Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”, на която явно Вие възлагахте големи надежди. За председател на тази агенция по предложение на правителството, с решение на правителството, взето на 27 декември 2007 г., и още същия ден с указ на президента на републиката беше назначен господин Петко Сертов. Данните, които бяха изнесени от биографичната справка за това лице общо взето, са следните.
Той е започнал службата си през 1985 г. в бившето Второ главно управление на “Държавна сигурност”, където е работил до 1990 г. През 1990 г. е преминал в тогавашната, създадена за кратко, Национална служба за защита на Конституцията. Впоследствие е бил на някакъв курс във Франция и след това е работил в Централната служба за борба с организираната престъпност. От там до 1997 г. е бил началник на международното сътрудничество на министерството. Това са му биографичните данни.
В тази връзка искам да Ви попитам: кои са личните и професионални качества на господин Сертов, които са дали основание да бъде предложен на тази длъжност и Вие да вземете това решение?
Второ, във връзка с тези биографични данни, които бяха посочени за него, Вие, господин министър-председател, считате ли, че той е назначен в изпълнение на закона? Защото съгласно закона, който беше приет, между другото на това предложение много се държеше от вашата партия, се изисква председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” да има десет години стаж в службите за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да поканя господин премиерът да отговори на въпроса, ще ви дам една информация.
По покана на народния представител Пламен Славов самодейният състав от Народно читалище “Васил Левски”, гр. Карлово, гостува днес в Народното събрание по повод отбелязването на празника Трифон Зарезан. Нашите гости сега се намират на балкона и следят парламентарния контрол. Още веднъж “Добре дошли!” в Народното събрание.
Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Всъщност във Вашия въпрос Вие посочихте част от мотивите за назначаването на господин Сертов, във връзка с неговата богата служебна биография и богат професионален опит.
Смятам, че със създаването на Държавната агенция “Национална сигурност” се реализира една необходима реформа в сектора на сигурността, за която не достига политическа воля на предишни правителства. Винаги съм отстоявал, че на новия етап от развитието на България, когато вече сме член и на Европейския съюз, и на НАТО, е необходима ясна политическа воля, също така законодателно решение и добре организирана държавна институция, която да засили държавността в много сектори, и в защита на държавността като цяло. Това се цели чрез създаването на Държавна агенция “Национална сигурност”, тъй като много аспекти от тази работа бяха разпилени в различни ведомства – МВР, Министерството на финансите и Министерството на отбраната. За мен националната сигурност е единна във всички нейни аспекти. Бих припомнил, че в немалка степен в Националната служба “Сигурност” Икономическото направление беше максимално свито, за да не пречи вероятно на нечии намерения по отношение на приватизацията в периода 1997-2001 г.
Смятам, че реформата е полезна за страната. Има високи очаквания към тази агенция във връзка и с укрепване на държавността, във връзка и с превантивната дейност, във връзка и с борбата срещу корупцията и организираната престъпност по високите етажи на властта. Знаете, разбира се, че една агенция не се създава за един ден. Юридически тя е факт от 1 януари 2008 г. Бих помолил да оставите поне 100 дни на агенцията, за да може да заработи по-нормално, защото прекрасно знаете колко сложен е процесът на сработване на структури, които са били в различни министерства, и тяхното превръщане в единен, ефективен механизъм на държавата.
На 27 декември 2007 г. Министерският съвет с Решение № 862 предложи на президента на Република България на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията да издаде указ за назначаване на Петко Гаврилов Сертов за председател на Държавна агенция “Национална сигурност” за срок 5 години, считано от 1 януари 2008 г. Аргументите за това решение на Министерския съвет за създаването на агенцията и назначаването на господин Сертов бяха подробно отразени и от българските медии. Темата беше дискутирана в детайли немалко време и смятам, че българската общественост получи достатъчна информация. Няма да сравнявам с други страни, където доскоро не се знаеха дори имената на ръководители на аналогични служби. Ето защо не е нужно да повтарям вече известни неща и ще отговоря кратко на Вашия въпрос.
Господин Сертов е завършил през 1982 г. УНСС в София, специалност “Финанси, счетоводство и контрол на външнотърговската дейност”. През 1991-1992 г. е завършил, не някакъв курс, както се изразихте, струва ми се, а Академията за висши ръководни кадри на правоохранителните органи на Франция в гр. Лион. От 1984 г. до 1997 г. е работил в Министерството на вътрешните работи. Струва ми се, че това достатъчно ясно показва неговия професионален път и професионалните му възможности. Бил е и в частния сектор, като експерт и управител на “Деком – Център за анализи и прогнози”, между другото не по своя воля, защото отбелязахте през коя година е напуснал системата на МВР. Струва ми се, че политическата сила, която Вие представлявате, носи немалка отговорност за изчистване на много професионални кадри от системата на МВР в този период. Член е на Асоциацията на френската Академия за висши ръководни кадри на правоохранителните органи. Бих допълнил, че господин Сертов има много широки контакти и се ползва с доверие, на което аз лично съм бил свидетел, от всички водещи партньори на българските служби и на България. Сигурен съм, че тази комбинация от професионален опит, лични качества, международни контакти и доверие ще позволят на господин Сертов отговорно и ефективно да изпълнява тази висока длъжност, на която беше предложен от Министерския съвет и утвърден от президента на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов, заповядайте за Вашата реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, първо, искам да Ви кажа, че Икономическото направление на Националната служба за сигурност беше ликвидирано от министър Петканов, който е ваш коалиционен партньор, така че се обърнете към него. Имам конкретни факти и мога да ги предоставя.
Задал съм този въпрос, за да Ви кажа от трибуната на Народното събрание, че Министерският съвет на Република България и президентът Гоце Първанов нарушихте много грубо закона веднага след неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да употребявате точните имена на държавните лица.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин председател, Вие само задълбочавате проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, обръщам Ви внимание.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме прекъсвайте, моля Ви.
Искам да ви кажа следните няколко неща, които са изключително важни.
На първо място, по отношение на професионалните качества на Петко Сертов, знаем какво е Вашето отношение към “Държавна сигурност”. За пореден път го демонстрирате. За личните му качества най-вероятно Вие имате лични впечатления от онзи период от време, в който заедно с господин Петко Сертов работихте в Международния отдел на Висшия партиен съвет на БСП.
Но, господин министър-председател, съгласно Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” се изисква председателят на агенцията да има десет години стаж в службите за сигурност. Господин Петко Сертов няма десет години стаж в службите за сигурност. Това е императивно изискване на закона. Той има шест години в “Държавна сигурност”, ако я приемем за служба за сигурност, защото съгласно Закона за защита на класифицираната информация в Преходните и заключителни разпоредби има легално определение на това кои са служби за сигурност. Централната служба за борба с организираната престъпност и Международният отдел на Министерството на вътрешните работи не са служби за сигурност, господин министър-председател. Така че законът е грубо нарушен при назначаването на Петко Сертов. Вас не Ви интересува закона, но искам да Ви кажа: как ние да очакваме обикновените хора да спазват законите в страната, когато институциите ги газят, господин министър-председател? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз, разбира се, нямам Вашето самочувствие на експерт в областта на сигурността, специалните дейности и прочие. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Но категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, че господин Сертов не само не разполага с професионални качества, както Вие очевидно смятате, но и не отговаря на законовите разпоредби.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Категорично не отговаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Определено отговаря и, както знаете, именно лично аз настоявах в закона да залегне професионалното изискване.
Освен това, господин Атанасов, гледайки другите, е хубаво да си припомните Вашата стремителна кариера и това по какъв начин стремглаво, като комета се развихте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Какво общо има с това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не знам с какъв стаж бяхте в този момент, когато започна Вашето издигане в службите за сигурност.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Нямаше такова изискване.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Впрочем, тъй като очевидно Вашият интерес към господин Сертов е траен, бих искал да дам и малко допълнителна информация извън тази справка и професионалните биографични данни за личността на господин Сертов.
Той се състезава активно и успешно в няколко спортни дисциплини, господин Атанасов: баскетбол, спортна стрелба, колоездене и плуване. През свободното си време, доколкото разполага с него господин Сертов, доколкото знам, отделя няколко часа за планинарство, гъбарство и спортен риболов, в който има завидни успехи. Това са все, бих казал, достатъчно миролюбиви хобита, които говорят немалко и за характера. Характерът все пак има значение за човек, който заема такава отговорна длъжност.
Автомобилите са негово дългогодишно и устойчиво хоби, запален е и по авиацията, впрочем не по космонавтиката, слава Богу. Проявява интерес и има задълбочени познания в областта на изобразителното изкуство, театъра, архитектурата, археологията.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): За закона кажете нещо!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Женен е, има едно дете.
И на финала искам да кажа, че господин Сертов има устойчив нордически характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народния представител Константин Димитров относно политиката за модернизиране на сектора за национална сигурност.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Известен е фактът, че изграждането и доброто функциониране на един интегриран сектор за национална сигурност е неотменима предпоставка за успешното противодействие срещу заплахите и рисковете пред националната ни сигурност в ХХІ век. В този дух и във връзка с гореизложената констатация бих искал да Ви задам следния въпрос.
Кои са приоритетите на българското правителство в реализирането на политиката на вертикалното и, разбира се, на хоризонталното интегриране на системите за управление в целия сектор на сигурността? Актуалността на този въпрос се предопределя от редица факти, изтекли в медиите, обсъждани в българските експертни среди, в политическите среди и, разбира се, заедно с нашите международни партньори, сочещи липса на яснота за това, кои са приоритетите в модернизацията на българските въоръжени сили, как политиката на правителството за интегриране на сектора за сигурност се отразява върху способността ни да изпълняваме нашите съюзнически ангажименти в чужбина, в частност в Ирак, в Афганистан и на други места, където националният интерес или интересът на Европейския съюз и НАТО, към които ние принадлежим, налага на българските военнослужещи, представители на другите, невоенни структури в сектора за сигурност, да бъдат добре защитени, добре подготвени, добре оборудвани с комуникационно оборудване и, разбира се, да бъдат вписани в контекста на едно кариерно развитие, което дава предимството на способните служители в сектора за сигурност, на подготвените и намалява шанса зад този хаос да се крият опити за корупция, отклоняване от съюзнически ангажименти и, разбира се, създаване на ситуация, в която престъпността, криминалните и лобистките интереси надделяват над интересите на Република България.
В този смисъл бих искал да бъдете съвсем конкретен в отговора на заключителната част от моя въпрос, а именно: какви са резултатите от финансираните от наши съюзници изследвания, които пряко са насочени към повишаване на оперативната съвместимост на българския сектор за сигурност и особено бих искал да бъдете конкретен в отговора как тези изследвания и техните абсолютно обективни резултати и препоръки се отразяват на практика от вашето правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Политиката на правителството за модернизиране на сектора за национална сигурност се реализира чрез прилагане на комплексен подход, който обхваща всички взаимосвързани сектори. Нейните основни приоритети са залегнали в предложението за нова стратегия за национална сигурност на Република България, която след съответното публично обсъждане ще се разгледа и приеме от Министерския съвет. За Ваша информация, тъй като беше поет този ангажимент от правителството на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, проектът е готов и е представен в президентството за разглеждане и съгласуване. Естествено той ще изисква достатъчно широко обсъждане сред експерти. Мисля, че има необходимост от такъв нов документ, който трайно да очертае приоритетите и да намери своето отражение след това във всички останали документи, които се основават на Стратегията за национална сигурност на България.
Съдържанието на политиката в тази област се определят в приетите от Народното събрание два основополагащи документа: политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната и дългосрочната визия за развитието на въоръжените сили. Политиката за модернизиране на Въоръжените сили на България е съобразена:
На първо място, с необходимостта от преодоляването на техническата и технологичната изостаналост чрез придобиване на съвременни високотехнологични образци въоръжение и техника.
На следващо място стои необходимостта от поддържането на някои от съществуващите оперативни способности на въоръжените сили, които при нужда могат да бъдат развивани в бъдеще.
На трето място, но не по значимост, е съобразяването с условията на ограничените ресурси, което налага степенуване на приоритетите съобразно ангажиментите на страната ни към НАТО и Европейския съюз.
Разбира се, аз бих могъл да Ви задам много контравъпроси.
Защо например модернизацията стартира реално едва през последните години, технологичното обновяване на Българската армия, ако правителството, в което Вие участвахте, имаше такава грижа за този процес? Сега на бюджета и на държавата й се струпват толкова много наложителни и важни приоритети, за които не достига финансов ресурс и се налага действително да приоритезираме, за да можем да отговорим и на нашите нужди, и на ангажиментите, които навремето сме поемали, бих използвал образния израз „на кило” пред нашите партньори и по които те съвсем основателно поставят въпроси.
Съществен момент при модернизацията на въоръжените сили е привличането и участието под различни форми на националния научен и индустриален потенциал. Това се опитваме да правим през последните години доста последователно.
През 2004 г. Министерският съвет е приел План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. В него са включени всички проекти, чиято реализация се определя от общия интерес на трансформацията на Въоръжените сили. Като резултати от изпълнението на включените в плана модернизационни проекти ще посоча: придобиването на нови типове автомобилна техника в интерес на Българската армия, в частност на подразделенията, участващи в мисии извън територията на страната, придобиването на нови вертолети и нови транспортни самолети за нуждите на Военновъздушните сили и доста други.
Освен това съществен елемент на процеса на модернизация на Въоръжените сили е участието на страната в различни международни проекти, свързани с изграждане на способности чрез съвместно проектиране и разработване на нови високотехнологични оръжейни системи. В тази посока дейността е концентрирана в две основни направления.
Първото направление включва участие в международни проекти, реализирани в рамките на НАТО, каквито са „Съюзно земно наблюдение”, противоракетна отбрана на територията на НАТО, активно ешелонирана противоракетна отбрана на театъра на военните действия, придобиване на способности за стратегически въздушен транспорт чрез придобиване на самолети S17, защита на хеликоптери от реактивни противотанкови гранатохвъргачки (РПГ) и защита на пристанища.
Второто направление е по линията на Европейската агенция за отбрана и включва възможности за участие в международни проекти: “Активна защита на бойна бронирана машина”, “Софтуерно дефинирано радио”, “Войник на бъдещето” и други.
Политиката за участие в изброените международни проекти дава възможност за приобщаване на страната към водещите технологии в областта на отбраната и реализиране на процеса за модернизация на Въоръжените сили по модерен, ефективен и резултатен начин. На този етап приоритетни в политиката на правителството проекти: за придобиване на бойни бронирани машини за сухопътни войски - знаете за този проект, свързан непосредствено с мисиите, които изпълняват българските военнослужещи, особено в Афганистан и гарантиране на тяхната максимална защитеност. Друг проект е за развитие на комуникационните и информационни системи на Българската армия, който беше принципно разгледан и одобрен от правителството, утилизацията на излишните бойни припаси и други.
В заключение бих искал още веднъж да подчертая, че правителството разглежда процеса на модернизиране на Въоръжените сили като съществена и неразделна част от общия процес за модернизиране на сектора за сигурност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател! Отговорът на уважавания господин Станишев бе непълноценен по две основни причини, за мое съжаление.
Първо, волно или неволно, Вие, господин министър-председател, се фокусирахте предимно върху състоянието на модернизацията на Въоръжените сили, а не казахте какво правите за модернизацията на сектора, който като цяло се занимава с управлението на кризи, бедствия и аварии и, разбира се, какво правите от гледна точка на приоритети в областта на модернизацията на невоенните сектори за сигурност и в частност дейността на Министерството на вътрешните работи и, разбира се, онези части от дейността на Държавната агенция по национална сигурност, които ще имат подчертан оперативен характер.
Не отговорихте и на въпроса дали концепцията за целия сектор преминава през програмиране, бюджетиране и осъществяване на тези програми и е единно за всички компоненти на сектора за национална сигурност и защо това до този момент не е факт, след като Вие не започвате Вашата министър-председателска дейност днес, а сте на този важен пост от лятото на 2005 г. Но да приемем, че недостатъкът в концептуализирането не е лично Ваша, а на цялата управляваща тук коалиция в сектора за сигурност, да приемем, че Вие се фокусирате конкретно върху модернизацията на Въоръжените сили.
Може ли ясно да кажете какви са приоритетите в областта на модернизацията на Военноморските сили, какво точно ще направите и при какви условия?
И второ, какви са Вашите приоритети в областта на модернизацията на Военновъздушните сили? Какво точно ще направите във Вашия мандат и при какви конкретни условия, за да могат както специалистите, така и българската общественост, така и българските данъкоплатци да са наясно за Вашите стратегически намерения в сектори, които качествено биха могли да променят боеготовността на моята страна и същевременно и реализации на проекти, свързани с определени финансови разходи, които ако бъдат направени, трябва да бъдат изключително добре и прозрачно обосновани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, разполагате с три минути за да отговорите на въпросите на господин Димитров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Не би било сериозно, господин Димитров, след като Вие ми поставяте въпроси, засягащи всички аспекти на сектора “Национална сигурност”, започвайки от Въоръжените сили, минавайки през Държавна агенция “Национална сигурност”, Министерството на вътрешните работи, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (реплика на народния представител Асен Агов). Сигурно има основание за това. Но не е сериозно да искате да Ви отговоря конкретно на всички тези въпроси в рамките на три минути, господин Димитров.
Ако искате сериозен парламентарен дебат, предизвикайте го – правителството е готово да отговори на всички въпроси в цялата им комплексност и всички елементи. Затова, ако искате конкретни отговори, поставяйте конкретни въпроси, ако обичате!
Тъй като поставихте въпроси конкретно за модернизацията на Въоръжените сили, пак ще припомня. Първо, целият процес е ужасно е забавен. Това поставя и правителството, и бюджетът, и Въоръжените сили пред сериозни изпитания. Защото дълги години модернизацията е отлагана. Аз поставих въпроса защо е отлагана толкова дълго време и сега се струпва всички наведнъж и търсим всички възможности за балансирана модернизация, която отговаря на нашите вътрешни нужди и поддържане на нужните отбранителни способности и изпълнението на нашите ангажименти пред партньорите ни от НАТО.
Вече изброих част от проектите, с които Народното събрание е добре запознато – добре е запознато и като подреждане на приоритетите, и като проекти, които са извън този първостепенен списък. Тази тема много пъти е обсъждана в парламента, особено в съответните комисии по сигурността.
Освен това, тъй като поставихте въпроса и за Военноморските сили и за Военновъздушните сили, знаете какво се прави в момента. Има решение на правителството за закупуване – втора ръка, на две фрегати от Белгия на политическа цена, което е поносимо за българския бюджет, за да може да изпълняваме както функциите по териториална отбрана, контрол на морското пространство на Република България, а също така да участваме в международни мисии чрез тях.
Мисля, че това е добро и правилно решение. Това впрочем не отменя автоматически проекта за многоцелева корвета, тъй като неговото разполагане във времето и покриването на нашите нужди е в много по-продължителен период. Но това също опира до възможностите на бюджета и решението ще се взема на основата на тези възможности, с които бюджетът на Република България, а не на САЩ или на Германия, разполага.
По отношение на Военновъздушните сили посочих част от приоритетите и проектите, които се реализират – и за транспортните вертолети, предстои и ремонт на бойните машини на Военновъздушните сили. Имам предвид: “Миг 24”, ремонтират се самолетите “Миг 29”. Разбира се, ще се разглежда и въпросът за закупуване на нов многоцелеви изтребител, но това също опира, първо, до финанси и, второ, до времето, в което може да се отговори на тези нужди. По всички тези въпроси се води, смея да твърдя, диалог с Народното събрание и се търсят оптималните решения в рамките на възможностите на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Действително няма да изразявам отношение, защото съдейки по някои от реакциите на министър-председателя, той е склонен към някои нападки, които не отговарят на иначе добрия тон и високото ниво на днешната дискусия.
Само искам да уточня нещо. Ако става дума за реформаторски дух, специално в сектора на международната политика, международната сигурност и отбраната, правителството, към което аз принадлежах, направи изключително много, особено имайки предвид отчайващо ниската изходна точка, в която през 1997 г. България пое по пътя на интеграцията в европейските и евроатлантическите структури.
Забавянето, за което Вие говорите, беше факт – един драстично появил се факт, в периода след 2001 г. И нека да бъдем точни защо това се случи? Най-вече защото Кабинетът на господин Сакскобургготски позволи на тайната власт на социалистическата партия именно да се намеси в тези сектори, от които зависеше темпът на реформата, господин министър-председател. Вие не сте били там, но Вашата партия активно участваше задкулисно в това управление и дори може би спираше някои от намеренията и действията на реформаторски настроените отделни министри в рамките на Кабинета на господин Сакскобургготски.
Действително аз настоявам да бъдете един от поддръжниците на идеята да се свика Консултативният съвет за национална сигурност в близките седмици, където да се обсъди вашият проект за нова Концепция за национална сигурност.
Второ, актуалният въпрос с позицията на Република България по развитието в Косово и около окончателния статут на Косово.
Още веднъж Ви моля, недейте да се оправдавате с времето, що се отнася до модернизацията и цялостния подход към всички сегменти на сектора за национална сигурност. Защото се натрапва впечатлението, че докато в областта на Въоръжените сили има някакъв напредък, има някаква приемственост, започваща още от 1997 г. с различни темпове на ефективност, няма разбирането за необходимата модернизация, съгласуваема с тази във Въоръжените сили при останалите сектори: бедствия и аварии и управление при кризи, Министерство на вътрешните работи. Това е съвременният подход, към който Вие е крайно време по мое мнение да се преориентирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков, за да зададе своя въпрос към министър-председателя на Република България. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! За мен е удоволствие да Ви задам този въпрос, защото три години се опитвам да го задам – три години господин Пирински ми връщаше този въпрос, сега не знам как стигна до Вас, но се надявам поне да получим качествени отговори.
Безспорно здравеопазването в България се нуждае от широк политически и граждански консенсус. Видно е за всички, че такъв консенсус, както политически, така и граждански липсва. Видно е, че и българското население, и българските граждани не са удовлетворени от състоянието на здравната система.
Безспорно е, че правителството е длъжно да го изведе като национален приоритет, защото всички знаем, че освен всичко друго, здравето е и двигател на икономическа активност.
Укрепването и опазването на здравето в цял свят зависи от политическата воля и адекватните действия на управляващите за сформиране на здравословна жизнена среда във всичките й аспекти. В това отношение единият от показателите, вероятно Вие ще оспорите с други данни, но единият от показателите за ефективността на всяка здравна система и здравна политика е показателят за детската смъртност. През 1980 г. тя е била 20,2 на хиляда за една година, през 2000 г. достига до 13,3. За съжаление след това този показател започва да се движи в различни посоки, драстично се пречупва, отново се покачва, в някои години в зависимост от статистическите данни намалява или се увеличава.
През април 2001 г. действително българското правителство имаше здравна стратегия, която беше минала и през Народното събрание и получи висока оценка от Световната здравна организация. Предното правителство я отрече, но така и не представи друга.
Съгласно Закона за здравето държавната здравна политика се ръководи от Министерския съвет, който по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
Ръководеният от Вас, господин министър-председател, Министерски съвет би трябвало да направи и да е направил стратегически избор на ключовите области в сферата на здравеопазването на базата на системен анализ на здравето на нацията. Между другото, възможността на здравеопазването бе препотвърдена в Договора за реформа, за който се споразумяха държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Лисабон на 19 октомври 2007 г.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е: какви са причините, поради които Министерският съвет в продължение на две години и половина не приема предлаганата и внасяната от министъра на здравеопазването Национална здравна стратегия?
Кога правителството смята да приеме такава здравна стратегия?
Кои ще са приоритетните области и кога всъщност тя ще бъде представена пред Народното събрание? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Ваньо Шарков. Не знам как господин Станишев може да Ви отговори на толкова въпроси за 3 минути, но, господин премиер, опитайте се!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, господин председателю, ще се опитам.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Аз не очаквам да бъдете удовлетворен от моя въпрос, защото работата на опозицията е винаги да бъде неудовлетворена от работата на мнозинството и на правителството.
Но все пак разбирам Вашата загриженост. Смятам, че Вашият въпрос е добронамерен.
Затова още в началото искам да коригирам две неточности, които се съдържат в самия въпрос, а те предопределят много от тезите, които Вие използвате.
Първо, показателят на детската смъртност, който Вие правилно определяте като един от най-чувствителните показатели, по които се преценява ефективността на всяка здравна система, през последните години не само не се покачва, както Вие твърдите, а намалява – от 13,3 на хиляда през 2000 г. до 9,7 на хиляда през 2006 г.
Посочването на погрешни данни по такъв показател е най-мекото некоректно, съответно се стига и до неточни, неверни изводи.
Втората неточност е, че първият проект на Национална здравна стратегия бе разработен в средата на 2006 г., тоест преди година и половина, а не преди две години и половина, както Вие твърдите.
Основните причини, поради които тази стратегия не е обсъждана и не е приета от Министерския съвет, са няколко.
Първата е важността и значимостта на проблемите и начинът на тяхното решаване. Здравеопазването е сектор, който засяга всеки един човек в страната и трябва действително да бъдем прецизни, а не волунтаристични, когато реализираме здравна стратегия и политика, защото вие виждате, че дори по отношение на елементарни, понякога и законосъобразни решения на Здравната каса, се вдига такава вълна от недоволство, която създава социално напрежение и проблеми на пациентите. За съжаление като правило през последните години в центъра на здравната стратегия и политика никога не са стояли пациентите, а само лекарското съсловие при цялото ми уважение към него.
Внедряването на подхода здраве във всички политики, както знаете, е възприет от Европейския съюз. Към момента е разработен проект на Национална здравна карта. Разбира се, важно е осъществяването на законодателни промени, свързани с отпадане на забраната за приватизацията на лечебните заведения, която, както знаете Министерският съвет е взел като решение.
Важни са и редица въпроси, които трябва да се дискутират публично в обществото, например по размера на здравноосигурителната вноска, по усъвършенстване на договорното начало, по въвеждане на регламентирано заплащане на медицинските услуги от населението и др.
Господин Шарков, факт е, че много от законопроектите и идеите, разгледани и предложени от Министерския съвет, трудно срещат подкрепа и не минават през Комисията по здравеопазването, която се ръководи от представител на опозицията.
Има много комплексни причини. Това, което мога да Ви кажа, е, че имаме достатъчната отговорност и волята в актуализираната управленска програма на правителството, която ще бъде разгледана през м. февруари т.г., да намерят решение много от въпросите, свързани стратегически с развитието на здравеопазването. Ще държа всички възможни решения - и законодателни, и изпълнителски, да минат през обществено обсъждане, за да не се навреди. Както знаете, това е едно от основните правила на лекарската и медицинската професия – първо е да не се навреди, а след това да се търсят решения на проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика, 2 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Обнадежден съм, че знаете един от основните принципи на здравеопазването “Primum non nocere”. (Реплики на министър-председателя Сергей Станишев на латински.)
Няколко неща правят впечатление в отговора, който Вие дадохте, господин министър-председател.
Поздравявам Ви първо за смелостта изобщо да дебатирате по темата за здравната стратегия на Република България. Но Вие казахте “някои незаконосъобразни действия на Националната здравноосигурителна каса”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: “Законосъборазни”!
ВАНЬО ШАРКОВ: “Законосъобразни” прозвуча като “незаконособразни”, тъй като аз знам за незаконосъобразни, но няма да влизаме в дебат.
Бях сигурен, когато Ви казах за данните за детската смъртност, че Вие ще представите други данни. Тези данни, за които Вие говорите, също съм ги виждал. Но забележете, че според данните, които на Вас Ви предоставят, и тези, които Вие цитирате, България е световен шампион. Няма нито една друга страна в света, която с такива темпове да понижава детската смъртност. Всяка година ние понижаваме с 1% и вървим значително напред.
Безспорен факт е – дали са година и половина или две години и половина, че от години България няма здравна стратегия. Такава нямаше между другото и в предишния кабинет.
Безспорно е, че в момента нямаме и здравна карта.
Безспорно е, че две години подред няма сключване на Национален рамков договор.
Безспорно е, че години наред България продължава да стои на последно място в Европа по показателя “брутен вътрешен продукт, отделен за здравеопазване”.
Всички тези неща са безспорни, както е безспорно, че едно нещо го има и това са задълженията на болниците.
По повод на тези задължения ще ви цитирам отговора на министъра на здравеопазването на мой писмен въпрос за общия размер на задълженията, говорим за общите задължения: в края на 2005 г. – 216 млн. лв., в края на 2006 г. - 218 млн. лв., към 31 октомври 2007 г. – 207 млн. лв. Просрочените задължения: в края на 2005 г. – 67 млн. лв., в края на 2006 г. – 69 млн. лв., към 31 октомври 2007 г. – 63 млн. лв. Така става, когато няма здравна стратегия!
И последното, което искам да кажа, че типичен пример за начина, по който Вие управлявате здравеопазването или поне вашите представители, е един бивш депутат от вашата партия, който управлява болницата „Св. Георги” в Пловдив. Той получава най-много пари по Националната здравноосигурителна каса по клиничните пътеки и има най-много задължения – 25 млн. лв. задължения има водената от него болница – повече, отколкото „Пирогов”, Медицинската академия и Военномедицинската академия, взети заедно. Това е пример за начина, по който се ръководи здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър-председател. Както Ви е известно, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Всички проблеми на здравеопазването трудно могат да се коментират било то в две, било то в три или в пет минути. Неслучайно и през пролетта имаше дебати в Народното събрание, свързани със здравеопазването, както добре си спомняте.
Аз изобщо не съм на мнението, че всичко е прекрасно и блестящо в сектора. Кажете ми обаче една страна, в която обществото в държавата смята, че здравеопазването в тази държава е перфектно.
И всичко не се свежда само до дела от брутния вътрешен продукт, който се заделя за здравеопазване като панацея, както се вижда това от някои. Много са структурните, системните проблеми, които не са решавани с години в цялата система на преход. Това засяга без съмнение, например, Националната здравна карта, която е подготвена. Тя ще бъде разгледана и от правителството, вярвам и от парламента, за да се види сегашното състояние. Нищо не е мръднало в болничната система като брой болници, нали знаете? Напротив, нарастват болниците. Има много нови частни болници. И наред с това се променя демографската карта на страната, картата на заболяванията. Очевидно е необходимо преструктуриране и препрофилиране на много от сегашните болнични и лечебни заведения. Без това не може да се мине. Съгласен ли сте с това? Но това трябва да се прави внимателно, за да може да се осигури достъп на хората, независимо къде се намират на територията на страната, до качествено медицинско обслужване.
Вие посочихте такива проблеми, като липсата на Национален рамков договор. Да, проблем е. Проблемът е заложен в абсурдната законодателна уредба.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Вашето мнозинство направи този закон!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Моля Ви! Не може да се стига до ситуация – нямам нищо против Българския лекарски съюз, но една съсловна организация не може да блокира държавната политика и да определя държавната политика в областта на здравеопазването! Няма как да стане това!
Има и много други структурни проблеми, които искат своето решение. И през последната година, и сега се прави немалко. Знаете, че Министерският съвет утвърди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, в който се регламентира отпадането на забраната за приватизация на лечебните заведения. Утвърдена е и законодателната... (Шум и реплики в залата.)
Общинските болници са голяма част от лечебните заведения.
Утвърдена е и законодателната програма на правителството за периода до 30 юни т.г. Там са залегнали промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.
Това са само част от мерките, но това, с което мога да се съглася, е, че действително България се нуждае от дългосрочна стратегия, от внимателно обществено обсъждане, и премисляне, и разполагане на мерките във времето, така че да минат максимално без сътресения както за лекарите, медицинските сестри, така и за пациентите, господин Шарков! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, който е зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! С Решение на Министерския съвет от 10 януари 2008 г. за главен секретар на Министерството на вътрешните работи беше предложен господин Валентин Петров, впоследствие назначен на тази длъжност.
Моят въпрос е: кои са личните и професионалните качества на господин Петров, които са Ви дали основание да го предложите да бъде назначен на този пост?
В тази връзка искам и няколко други обстоятелства да въведа около въпроса, за да Ви бъдат полезни при Вашия отговор.
Назначаването на господин Валентин Петров се случи след един скандал, който доведе до оставката на предния главен секретар господин Илия Илиев. В хода на този скандал самият Валентин Петров публично беше уличен от служители на Министерството на вътрешните работи в покровителство над производството и търговията със синтетична дрога.
Вие не се ли притеснихте, че, назначавайки този човек преди да се проверят тези факти и обстоятелства, на практика минирате Министерския съвет? Сега, след като се създаде парламентарната комисия, ако излязат факти и обстоятелства, потвърждаващи тази теза, отговорността става изцяло Ваша, независимо че предложението за назначаването на въпросния Валентин Петров е, разбира се, на Вашия заместник в партията, впрочем той вече не е заместник, а само член на Бюрото – Румен Петков.
Аз не искам да Ви занимавам тук, от трибуната, с тези истории, че Валентин Петров е състудент на Румен Петков и всички други неща, защото предният главен секретар пък му беше съгражданин. Важно е друго – този човек публично беше уличен в покровителство и Вие, независимо от тези обстоятелства, предприехте назначаването му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
На 10 януари 2008 г. Министерският съвет с Решение № 5 предложи на президента на Република България да издаде указ за назначаване на главен комисар Валентин Иванов Петров, директор на Национална служба „Полиция” на МВР и временно назначен на длъжността „главен секретар” на МВР, на длъжността „главен секретар” на Министерството на вътрешните работи.
Бих искал да предложа на Вашето внимание кратка справка за професионалното развитие на главен комисар Валентин Иванов Петров.
Той е роден през 1959 г. в Етрополе, Софийска област. Завършил е висше образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност „физика”. Постъпил е в МВР през м. юли 1985 г. в Районно управление на МВР – Етрополе, където работи до м. март 1992 г. След това работи във Второ районно полицейско управление – Пловдив, на различни възходящи длъжности до 1998 г.
Следващите години преминава през различни постове: началник на РПУ – Асеновград, началник служба „Полиция” при РДВР – Пловдив, временно изпълняващ длъжността „директор” на РДВР – Пловдив, от 1992 до 2004 г., а също така и директор на същата дирекция.
През следващите години с укази на президента на Република България е удостояван със звания „генерал-майор”, „генерал-лейтенант” от МВР и на длъжностите директор на Национална служба „Борба с организираната престъпност” и Национална служба „Полиция”.
С министерска заповед от 3 май 2006 г. му е присъдена категория „А” – главен комисар.
С Указ на президента на Република България от 29 ноември 2007 г. е временно назначен на длъжността „главен секретар на МВР”. Както вече казах, от 10 януари 2008 г. е назначен на длъжността „главен секретар на Министерството на вътрешните работи”.
Преминал е и курсове за ръководни длъжности през 1985, 1995, 1999 и 2002 г. в Академията на Министерство на вътрешните работи и в сродни служби в чужбина. За постигнати високи служебни резултати главен комисар Валентин Петров е награждаван многократно с обявяване на благодарност, Почетен медал на МВР, всички степени на Почетен знак на МВР, огнестрелно оръжие, медал “Правосъдие, свобода, сигурност” 2007 г., златен, и други награди.
Съществен е неговият принос като директор на НСБОП при реализацията на съвместни операции с партньорски служби по трафика на хора и наркотични вещества, за което службата получава висока оценка и благодарност, в това число писмена, от нашите международни партньори.
Като директор професионално организира ръководството на Национална служба “Полиция” и осъществява ефективно координацията и взаимодействието с НСС и други дирекции и служби на МВР, както и с органите на съдебната власт и държавните институции.
Бих могъл да говоря още доста за професионалния път и качества на главен комисар Петров.
Искам да кажа принципно и по още един момент, който Вие поставихте във връзка със случая Куйович. За мен е неразбираемо, честно казано. Какво се оказва? Министерство на вътрешните работи, съвместно с прокуратурата, задържат един наркотрафикант. И то достатъчно известен и очевидно влиятелен. Провеждат се съдебни действия. Това без съмнение е успех за България, за Министерството на вътрешните работи. И се оказва, че това се превръща едва ли не в скандал.
Второ, и на мен някои хора ми споделиха, че може би в тази ситуация, докато не се е произнесла комисията на парламента, която, искам да припомня, се инициира от Българската социалистическа партия и беше подкрепена от министъра на вътрешните работи, да не се назначава господин Петров за главен комисар. Моето мнение като министър-председател е, че МВР, което Вие добре познавате, е такава структура, която не търпи безвластие и неопределеност. Трябва да се знае кой е професионалният ръководител, главен секретар на МВР, кой носи отговорност и трябва да има достатъчно концентрирано ръководство на тази служба. С това решение да, даваме кредит на доверие на главен комисар Валентин Петров. Надявам се комисията на парламента да бъде избрана час по-скоро и да се произнесе в крайна сметка по тази проверка. Правителството, разбира се, винаги ще се съобразява с мнението на парламента. Но не можем да оставим МВР в безтегловно състояние от гледна точка на професионалното ръководство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, меко казано сте направили грешка, но времето ще покаже кой е прав и кой е крив. Искам обаче да Ви кажа, че Валентин Петров, за разлика от Петко Сертов, отговаря на формалните изисквания да бъде назначен на този пост. Докато в другия случай има грубо нарушение на закона. Повтарям Ви това, защото е изключително важно.
Искам да Ви обърна внимание на няколко изключително важни обстоятелства около тази персона и управлението на министерството. По принцип един ръководител трябва да има авторитет пред своите подчинени, господин министър-председател. За МВР е изключително важен и личният пример на началника. Вие поинтересували ли сте се лично за мнението на състава, на хората, които са били ръководени през годините от този човек, как се отнасят те към него и какво отношение имат? Поинтересували ли сте се също така – искам да Ви кажа нещо изключително важно – за имущественото състояние на Валентин Петров и за произхода на средствата, с които то е придобито? Ако се поинтересувате, ще има интересни факти, които ще Ви направят впечатление.
Искам да Ви кажа още две обстоятелства. Вие казахте, че той като ръководител на Националната служба за борба с организираната престъпност имал някакви успехи, бил награждаван. Знаете ли, че в Националната служба за борба с организираната престъпност има наказвани от него служители, които са работили по Куйович? Тези факти ще ги проверяваме в анкетната комисия. Ще се установи каква е била мотивацията той да предприеме такива действия.
И искам да Ви кажа нещо, защото смятам, че е много важно. Основната причина да бъде назначен на този пост главен секретар на Министерството на вътрешните работи Валентин Петров е, че той има добри връзки с няколко основни спонсора на вашата партия, господин министър-председател. Явно започвате да се готвите за избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако имате нещо конкретно, кажете го. Не го хвърляйте само така във въздуха.
Имате право на дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз благодаря на всички народни представители, които днес зададоха и продължават да задават въпроси към мен. Това е висока оценка за моята компетентност във всички области – започвайки от националната сигурност, Министерство на вътрешните работи, отбраната и въоръжените сили, здравеопазването, доходите, темата, свързана с бъдещето на българската атомна енергетика. Но категорично не мога да приема Вашите твърдения, че назначаването на главен комисар Валентин Петров за главен секретар има нещо общо, каквото и да било общо със спонсориране на БСП. Абсурд!
Смея да твърдя, че всяко едно назначаване, което аз съм подкрепил, е било водено от професионалните качества на съответния човек. И вече Ви казах, че и в тази ситуация около случая Куйович, медийната кампания по него, аз действам според мен принципно. Всеки може да допуска грешки, но смятам, че се действа принципно. Не може в аванс да се каже, че някой е виновен. Вие споменахте, че господин Петров бил състудент на министъра на вътрешните работи, предишният главен секретар бил от Плевен. Господи, Боже мой, господин Атанасов, не съм аз, а друг министър-председател беше казал, че в България всички са братовчеди. Малка страна сме. Ако погледнем Вашата биография, кой знае колко различни хора се намират на някакви позиции, които ви познават. Означава ли, че всички са Ваши протежета, господин Атанасов? Всеки ще съди по конкретните факти, имам предвид в това число и главния секретар на МВР, и по това какво е постигнато. Аз Ви казвам – според мен случаят Куйович е успех за Министерството на вътрешните работи. Реализация – задържан е сериозен наркотрафикант. Очевидно. Това се оценява високо и от нашите международни партньори. И изведнъж този случай се превръща, виждате ли, в скандал. Не мога да разбера връзката и логиката. Нека поработи комисията на Народното събрание, нека видим какви са резултатите. Ще се запознаем с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане на народния представител Минчо Христов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател! Това, за което предупреждавах многократно от тази трибуна и Вас, и вашата тройна коалиция, вече е факт. Преди седмица на заседание на парламентарната Комисия по енергетиката бе заявено от електроенергийния системен оператор, че е възможно да има режим на тока в България. Студеният резерв е активиран почти на 100%. Ако аварират мощности само за 600 мегавата, е възможен режим на тока. Това пише в доклада, който предполагам, господин премиер, сте чели.
В средата на януари заявихте публично, че още преди година правителството е разгледало и приело план за действие за удължаване на работата на ІІІ и ІV блок на “Козлодуй”.
Ще Ви питам съвсем ясно: какво е направило правителството за спасяването на “Козлодуй”?
Но Ви моля да отговорите не в колко международни конференции сме участвали и колко декларации сме подписали. Интересува ме дали въпросът за пускането на ІІІ и ІV блок е поставян официално в Европейската комисия и пред правителствата на страните – членки на Европейския съюз. Повтарям, господин премиер – официално.
Защо вече една година не е активиран чл. 36 от договора за присъединяване, който позволява при кризисна ситуация да пуснем реакторите? Едва ли ще отречете, че България е в криза. Цената на тока се увеличи повече от два пъти. Имаме най-високата инфлация в Европейския съюз. Брутният външен дълг вече е почти 40 млрд. долара. Продуктите от първа необходимост се увеличиха повече от 25% само за миналата година. В някои села вече започна и режим на тока. Затова мисля, че имаме пълните основания да активираме чл. 36 и да пуснем реакторите, без да искаме благоволението на треторазредни служители на Европейската комисия.
Тук искам да Ви питам също: поискан ли е лиценз за ІІІ и ІV блок така, както заяви вашият бивш министър Румен Овчаров? Това беше точка № 1 в неговата програма. Знаете, че спирането на малките блокове на “Козлодуй” беше тежко престъпление, извършено от чужди лобисти и техните български съучастници Костов, Кунева, Паси, Кобургготски. Сигурен съм, че рано или късно те ще отговарят за това свое престъпление.
За мен по-важното обаче сега тук, господин министър-председател, е друго – как незабавно да пуснем реакторите. Започвам да се питам всъщност иска ли правителството това? Питам се дали хората, които съсипаха “Козлодуй”, всъщност не правят всичко възможно сега реакторите на “Козлодуй” да бъдат дадени на лизинг или на концесия? Поне Вие говорихте за лизинг. Ако можете, да обясните и какъв е този абсурд, който Вие лансирахте на Ваша пресконференция – да бъдат давани атомни реактори на лизинг. Нима българската държава не може да защити своя интерес, а трябва да ги даваме на чужди лобисти със съмнителна репутация, за да извличат печалби от нашите реактори? Моля да обясните и този факт, господин министър-председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз познавам Вашата позиция по отношение на предсрочното затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тя е последователна и я уважавам.
Между другото, господин Христов, и аз, и цялата парламентарна група на Коалиция за България сме отстоявали ІІІ и ІV блок много преди Вие да повдигате тези въпроси днес в парламента – и в края на 90-те години, и когато стоеше въпросът за закриването на главата. Господин Корнезов е сред народните представители, които апелираха и подадоха жалба във Върховния административен съд по повод неправомерното закриване на Глава “Енергетика” от предишното правителство. Така че недейте да се изкарвате единственият бранител на АЕЦ “Козлодуй”.
Аз не се съмнявам във Вашите добри намерения. Въпросът е, че понякога пътят към ада е постлан с добри намерения и всяко елементаризиране на въпроса е опасно за България, в това число и за българската ядрена енергетика, опасно е и за каузата, зад която и аз публично застанах, да търсим начините за пускането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Наивно, най-малкото, да не кажа, глупаво би било да се смята, че ние можем ей така волунтаристично днес да включим ІІІ и ІV блок, без да питаме когото и да било.
Господин Христов, знаете, има междудържавен договор за участието на България в Европейския съюз, който изрично изисква спирането на ІІІ и ІV блок, и ние сме длъжни да спазваме договора. Това не означава, че българското правителство нищо не е правило. Едно от първите неща, след като влязохме в Европейския съюз, беше тази програма за действие по отношение на бъдещето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, която се реализира в продължение на една година и ще продължи. И недейте да говорите, че, видите ли, участията в международни конференции и политически декларации на страни от региона нямали никакво значение. Дайте сега да включим! Смешно е! Каузата може да бъде отстоявана, само ако имаме достатъчна критична маса на политическа подкрепа и в страните членки, и във всички европейски институции. Използваме всички средства да го постигнем, в това число и сегашната кампания, подета от в. “Стандарт”, от Нова телевизия, която започна с филма на Тома Томов, цели именно това – да спечелим съюзници. Без съюзници сами не можем да постигнем целите си.
Член 36, както Вие прекрасно би трябвало да знаете, дава само временно решение за периода на кризисната ситуация, а не трайно уреждане на въпроса. Затова правителството търси всички пътища – политически, експертни, да мобилизираме цялата подкрепа като държава, за да можем да постигнем тази цел, която, както аз нееднократно съм казвал публично, изобщо не е елементарна и лесна за постигане. Но имаме шанс и аз няма да се откажа да се боря за тази кауза с всички възможни средства – на правителството, на държавата, без да поставяме държавата в изолация в Европейския съюз и в държава, която не си спазва ангажиментите. Нужен е диалог и ще търсим всички възможни форми, в това число и партньорство с бизнес структури от Съединените щати, от другите страни, които биха могли да направят още модернизация на ІІІ и ІV блок, да убедим всички, че те са безопасни и че освен икономическите проблеми, които биха се решили чрез работата на ІІІ и ІV блок не само за България, за целия регион на Югоизточна Европа, това означава и сигурна атомна електроцентрала.
Така че, пак ще повторя, не се съмнявам в добрите Ви намерения, но трябва да бъдете по-прецизен в действията си. Няма лесно решение по този въпрос. Прекалено заплетен е казусът. Поемани са ангажименти навремето, които ги е поела България в крайна сметка, и ние не можем да игнорираме този факт. Но търсим, пак ще повторя, всички начини за решаването на този въпрос и са впрегнати големи усилия – политически, организационни, на правителството при всички възможни срещи, нива, форуми не само в региона, но и в Европейския съюз, този въпрос да бъде поставен и да намерим решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, в рамките на две минути може да зададете до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, ангажиментите не ги е поела България, ангажиментите са поети от шепа чужди лобисти, които работиха против интересите на България. А що се отнася до миналия парламент, Вие добре знаете, че има един-единствен човек, който гласува против затварянето на АЕЦ “Козлодуй” – Стела Банкова. Всички вие тук гласувахте “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За затварянето на ІІІ и ІV блок?!
МИНЧО ХРИСТОВ: Така че ако някой трябва да носи вина, това сте всички вие тук, част от които сте от предишния парламент.
Преди десетина дни, господин премиер, в Националния дворец на културата беше проведена дискусия за спасяването на ІІІ и ІV блок. Световноизвестни ядрени специалисти, включително и председателят на Световната ядрена асоциация Джон Рич, в прав текст ни посъветваха да пуснем реакторите като само уведомим Европейската комисия.
В началото на миналата година Европейският парламент официално прие, че всяка страна членка сама решава за експлоатацията на ядрените си мощности. Това е официален документ на парламента, така че имаме пълното основание да пуснем реакторите. Стига да искаме.
Има и друг начин – провеждането на референдум. За него говори също Джон Рич, говори и шефът на Ядрената централа. Знаете, че вече почти две години събираме подписи за провеждането на такъв референдум. Двама независими депутати: аз и Стела Банкова ги събираме. Знаете ли какъв е резултатът, колеги? Двадесет и девет човека подкрепиха провеждането на референдум за АЕЦ “Козлодуй”. Това е истината.
Това е национална кауза, господин премиер, и мисля, че всички тук трябва да се обединим за пускането на реакторите. И ако Народното събрание няма куража да приеме това решение, вие като правителство имате право, както и президентът, да инициирате референдум. Инициирайте този референдум и попитайте българския народ.
Моят въпрос към Вас, господин министър-председател, е: ще подкрепите ли провеждането на референдум за пускането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ако проведем референдум, ясно е какъв ще е резултатът, какво ще стане?! (Шум и реплики в залата.)
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Христов, пак ще повторя – не се съмнявам във Вашите добри лични намерения, но недейте да злоупотребявате. Тук зад мен е господин Корнезов, който се е борил много повече за АЕЦ „Козлодуй” – и срещу предишното правителство, и срещу Европейския парламент, отколкото Вие. Не е коректно когато пред България е стоял въпросът дали ратифицираме Договора за влизане в Европейския съюз или не, да кажете, че онези народни представители, които са подкрепили този договор, видите ли, са гласували за закриването на АЕЦ „Козлодуй”. За съжаление този ангажимент бе поет от българското правителство в хода на преговорите, но друго българско правителство, не това.
Понеже цитирате Джон Рич, ще кажа, че се срещах с него много повече отколкото Вие. Той е много по-отговорен, желаейки да ни помогне това да се случи, отколкото Вие. Никога не е казал „Не обръщайте никакво внимание на Европейската комисия или на Европейския съюз. Правете каквото сте си намислили”. Той добре знае как работи Европейският съюз, какви институции има. Това, което правим, е мобилизиране на политическа и обществена подкрепа в България, в Европейския съюз. Това е държавна подкрепа, а тя изисква много усилия и време.
Стига сте говорили за елементарните неща: решение на правителството, включваме... Тогава 26 страни, които са ратифицирали този договор, ще кажат, че България не изпълнява договора и ще й спрем парите от европейските фондове. Само за миналата година България е получила 1 млрд. 100 млн. лв. от фондове на Европейския съюз, като е платила своя вноска под 600 милиона. Тоест 500 млн. лв. сме в плюс чисто финансово от членството си в Европейския съюз за първата година. Не може така да се играе с популярни теми! Всеки нормален българин го боли за АЕЦ „Козлодуй” и за сегашното му състояние.
Казах, че аз и правителството ще правим всичко необходимо и възможно, та да спечелим тази кампания с всички възможни разумни политически средства. Тук разчитам на широка обществена подкрепа. Но нека не се занимаваме с миналото и кой е отговорен. Аз знам кой носи отговорност и кой е поемал ангажиментите. Повечето българи го знаят. Въпросът е ще търсим ли ефективните методи и механизми сега – не само да поставим този въпрос, но и да намерим решение, което е много по-трудно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, в рамките на 2 минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, Вие казвате, че чл. 36 е временно решение. За времето на първата година от присъединяването ни към Европейския съюз ние загубихме 300 милиона. За още две години ще загубим около 1 милиард лева. Струва си да помислим за това.
Що се отнася до международните конференции и Европейския парламент, Джефри Ван Орден каза, че нито един български евронаблюдател не си е мръднал пръста за Козлодуй. Това е негово изказване!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Той си прави PR.
МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до референдума, ето, господин министър-председател, проекторешение за иницииране на референдум, който Вие сте подписал под № 54, заедно с по-голямата част от Вашите министри в предишния парламент.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кога?
МИНЧО ХРИСТОВ: В предишния парламент.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Преди ратификацията!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето нашето проекторешение, което е горе-долу същото. Само сме го осъвременили. За съжаление много малко хора от вашата група подкрепят днес предложението за референдум. Аз лично мисля, че имаме пълно основание да пуснем реакторите, базирайки се на чл. 36 и на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз. Това е моето мнение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Той не включва изобщо атомната енергетика.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър-председател, аз не съм тук, за да се караме с Вас. Аз само се опитвам с проекторешението, което внесох тази сряда да помогна на вашето правителство и на България.
И знаете ли какъв беше резултатът преди два дни в тази зала? Подкрепиха ме 40 народни представители. Призовавам българските граждани да видят другите 200 как гласуват за „Козлодуй” и как подкрепят спасяването на централата. Докато в Европейския парламент само 4 гласа не достигнаха, за да спаси централата! За какво говорим?! Тук става дума за ясен лобизъм.
Обръщам се към всички: и към тройната коалиция, и към опозицията, защото много малко хора от опозицията ме подкрепят. Къде е например партия „Атака”? Ето, виждам господин Волен Сидеров, който обикновено обича да говори за „Козлодуй”. Какво е внесъл? Как гласува? Нека журналистите да се поинтересуват. Това е, колеги!
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Демагог нещастен!
МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до моето предложение, повтарям, аз се опитвам да развържа ръцете на вашето правителство и да спасим реакторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
(Г-н Минчо Христов си сяда на мястото. Г-н Волен Сидеров започва спор с него.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Волене, та нали ти го вкара в парламента!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! При предишния отговор Вие поставихте един въпрос – кой е създал скандала „Куйович”. Мисля, че сега с този въпрос и Вашия отговор ще стане ясно кой направи скандала „Куйович” в публичното пространство. Но да започнем с въпроса.
На 25 януари 2008 г. окръжният военен прокурор на София Спас Илиев е дал пресконференция във връзка с извършена проверка на прокуратурата за изтичане на класифицирана информация от МВР по т.нар. случай „Куйович”. Илиев е заявил, че прокуратурата отказва да образува досъдебно производство за изтичане на класифицирана информация, защото е била извършена проверка от Държавна агенция „Национална сигурност”, в хода на която не са били събрани данни за извършено престъпление.
В тази връзка ще Ви кажа още няколко обстоятелства. Съгласно новоприетия Закон за Държавна агенция „Национална сигурност” едно от правомощията на тази агенция е да следи за изтичане на класифицирана информация, по-точно казано – да следи дали държавна тайна не се разпространява нерегламентирано. Именно затова тя има правомощието да извърши тази проверка. Окръжният военен прокурор твърди, че е извършена проверка и нямало изтичане на такава информация.
Не искам за пореден път тук да обсъждам поведението на Прокуратурата, особено на Военната прокуратура, защото те са се превърнали в придатък на вътрешния министър и общо взето се грижат да не би някъде да се случи нещо, което може да му създаде проблеми. Това обаче е друга тема.
Искам да ви попитам: извършена ли е такава проверка от Държавна агенция „Национална сигурност” и ако е извършена, какво е заключението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Днес действително доста си общуваме с Вас в рамките на парламентарния контрол. Ще се опитам да бъда конкретен и по този въпрос.
От информацията, която ми бе представена, е видно, че на 18 януари т.г. от Софийска военноокръжна прокуратура е постъпил документ с регистрационен № 2063520 с адресат директора на Национална служба “Сигурност” – МВР, с искане за изготвяне и изпращане на експертна справка дали е налице изнасяне на класифицирана информация от Тодор Костадинов Димов или други длъжностни лица в средствата за масово осведомяване във връзка със случая Куйович.
В резултат на извършения анализ на наличните данни е изготвена и изпратена експертна справка с регистрационен номер С-508 от 23 януари 2008 г., подписана от заместник-председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” господин Иван Драшков. В нея е отразено становището, че в агенцията не са постъпили данни за разгласяване на класифицирана информация от Тодор Димов и други длъжностни лица, тъй като в различните медийни публикации са визирани откъслечни факти и обстоятелства и от същите не може да бъде направен обоснован и категоричен извод за осъществено разгласяване на конкретна класифицирана информация.
Агенцията счита, че от отразените в пресата данни по случая не може да се направи мотивирано заключение, че са компрометирани конкретни документи, съдържащи класифицирана информация, поради което не са и не биха могли да настъпят вредни последици в областта на националната сигурност и обществения ред по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
Това е отговорът ми, господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
А сега, господин министър-председател, да видите кой даде старт на скандала Куйович. Искам да Ви кажа, че това, което прочетохте като заключение на проверката, изобщо не отговаря на действителността. Но това е друга тема. Вижте по какъв начин започва да работи тази агенция, това е изключително притеснително.
На 28 ноември беше дадена пресконференция от вътрешния министър и бившия главен секретар Илия Илиев, на която беше заявено, че той е подал оставка. Вижте какво излезе в един известен столичен вестник на другия ден (показва), на 29 ноември, без да се сочи автор. За първи път се посочва името на лицето Куйович и ще Ви прочета някои текстове: “Според запознати (това е една известна формулировка) причина за оставката е провал на оперативна комбинация, свързана с известния сръбски наркотрафикант Будимир Куйович.”
Чета надолу: “По неофициална информация Илиев е легализирал повторно престоя на наркобоса в България, като е подписал разрешение за това”. И така нататък, и т.н.
Това са конкретни факти, изнесени от полицейска разработка на Министерството на вътрешните работи, господин министър, това е изнасяне на държавна тайна в публичното пространство! И тази агенция трябваше да се занимае с това кой даде тази информация на медиите. И тук възниква въпросът кой имаше интерес да се “изпусне” тази информация? Този, който искаше да обоснове защо е подадена оставката.
Контролираното изпускане на класифицирана информация с цел обосноваване на определена позиция стана практика на Вътрешното министерство, господин министър-председател. И Военната прокуратура се превърна в защитник на тази практика години наред. Нейният автор се нарича Румен Петков. Но ще дойде време да му се търси отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз ще повторя, че не се смятам за такъв експерт в областта на националната сигурност, както Вие, но това, което аз като гражданин и като политик съм виждал през последните десетина години, откакто по-активно участвам в политическия живот – първо като експерт, след това като политическа фигура – без съмнение е отслабване на държавността. Това беше и е сериозен проблем на българската държава. Размиват се границите и това се усеща от българските граждани. Това е фундаментален, сериозен проблем, който отразява нашето обществено състояние.
За това има много причини, които са фундаментални – преминаването от един модел на икономическа и политическа система към друг, има много причини и в конкретни политики, които са водени от различни правителства и различни ръководства, в това число и на Министерството на вътрешните работи. Да не се връщаме към 1991/1992 и 1997 г., когато толкова много професионалисти просто заради тяхната политическа принадлежност, което беше задължително едно време и по никакъв начин не влияеше върху техния професионализъм, бяха изхвърлени от системите на сигурността. Това без съмнение отслаби българската държава.
Това, което днес се прави със създаването на Държавната агенция “Национална сигурност” по мое дълбоко убеждение трябва да засили държавността в нашата страна, което гражданите искат - да се създаде още един допълнителен инструмент на държавата и за превенция, и за борба срещу много феномени, които не ни харесват.
Вие цитирахте вестниците. Ами как да се вземат управленски решения на базата на вестници и активни мероприятия? Аз не съм специалист в сигурността, служител на МВР, професионалист по проследяване или нещо друго и никога не вземам решения на основата на такива публикации. Защото като правило зад тях стоят активни мероприятия. Аман, докога България ще се води от активни мероприятия, които се вкарват в медиите!
Това е основата на моята позиция по всички въпроси, които са свързани с тъй наречения случай Куйович. Тя е принципна и аз мога да основавам решенията си само на ясно очертани и доказани факти. На кого да вярвам - на държавни институции или на медиини публикации, които още повече не са публикувани?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кой изнесе информацията?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако Вие знаете, кажете ми. Но когато отправяте такива твърдения, дайте факти, дайте доказателства.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Румен Петков!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Румен Петков. Вие проследявате ли, господин Атанасов, министъра на вътрешните работи? Откъде вземате такива твърдения? Дайте ни факти.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Всичко е известно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всичко било известно! В нашата държава всеки може да бъде омаскарен за нула време, без никакви доказателства. Нагледали сме се! Аз не съм привърженик на такова поведение, на такава политика и на такива инструменти за правене на политика и на вземане на решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол, което всъщност продължи повече от 2 часа.
Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпрос към министъра на външните работи е отправил народният представител господин Волен Сидеров относно предприети действия от страна на Министерството на външните работи във връзка с продължаващите инсинуации на историческата истина за Батак.
Имате думата, господин Сидеров. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България! Моят въпрос е породен от един скандал, който се появи през последните месеци. Този скандал беше роден в Берлинския университет на държавата Германия. В този университет започна една разработка, в която се отричат очевидни и доказани истини от българската история и се обезличава един изключително трагичен и много драматичен факт в нашата история, а това е клането в Батак през 1876 г.
Всъщност с една разработка под ръководството на някой си Брунбауер, ако не се лъжа, и госпожата, носеща българско име, Мартина Балева, се прави оклеветяване на България и се изкарва, че на практика не е имало такова клане, че всъщност това не е било така, че не е имало геноцид над българите по време на Османското робство в продължение на пет века.
Има данни, че тази разработка е финансирана от турската държава и че зад нея стоят турски държавни интереси и интереси на спецслужбите.
Моят въпрос обаче е свързан с това каква е реакцията на българското Външно министерство по отношение на действията, извършени от въпросната Мартина Балева, която се оплаква пред германските власти, че била заплашвана от българската Партия “Атака” и от Българската национална телевизия “СКАТ” и под тази форма, забележете, сигурно не знаете това, полицията, която би трябвало да върши други неща и вместо да взима подкупи, да се корумпира и да прикрива наркобарони, в момента извършва проверка в Партия “Атака” дали ние не заплашваме живота и сигурността на българофобката Мартина Балева.
Моят въпрос към Вас, господин външен министър, е: какви действия е предприело Министерството на външните работи на България пред немската страна за прекратяване на тези враждебни спрямо България действия от немски физически и юридически лица, осъществявани на територията на Федерална Република Германия? Ако досега не са били предприемани такива действия, смятате ли да предприемете и какви? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Господин заместник министър-председател, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, без да навлизам в детайли по случая, за който Вие питате, бих искал да отбележа, че става въпрос за един частен проект, чиито очевидни слабости следва да бъдат оценявани от специалистите и учените. Споделям напълно впечатлението, че подобен некоректен и двусмислен подход на интерпретация на исторически събития и факти, по които историята безспорно се е произнесла, засягат болезнено една трагична страница от българското минало, не толкова отдалечено.
В отговор на Вашия конкретен въпрос бих искал да Ви информирам за предприетите вече от Министерството на външните работи адекватни действия в съответствие с неговите компетенции.
На 25 април миналата година от страна на българското посолство в Берлин беше проведена среща с единия от авторите на изследването – д-р Брунбауер, като настоятелно беше препоръчано авторите да излязат пред българските медии с писмено изявление, с което да дадат и разяснение за целите на проекта и да поднесат извинение за наранените чувства на българския народ. В резултат на това на следващия ден – 26 април миналата година, д-р Брунбауер е разпространил изявление за пресата, в което изразява съжаления за появилите се недоразумения.
Посолството ни в Берлин влезе във връзка с един от спонсорите на проекта – Фондация “Робърт Бош” в Щутгард, като беше проведен разговор с един от нейните ръководители, на който е предадено нашето виждане по въпроса и загриженост от нова ескалация на дискусиите в германската преса в некоректен спрямо България тон. От страна на фондацията беше заявено, че в никакъв случай не биха подкрепили изследване, чиято цел е отричане на исторически събития и преразглеждане на историята на която и да било страна. Във връзка с очерталото се развитие, фондацията е започнала преоценка на подкрепата си за проекта.
Пред посолството на Федерална Република Германия в София беше изразено мнението ни по въпроса, че крайният резултат от изследователския проект на двамата автори от Свободния университет в Берлин поставя под въпрос безспорен исторически факт от българската история, с което се засяга болезнено една от най-чувствителните за българския народ струни от недалечната му история. Получихме уверение от посолството на Федерална Република Германия, че, цитирам: “Федералното правителство в никой момент не е било включено в упоменатия вече научноизследователски проект. Ето защо то няма да вземе становище и за най-новите публикации, касаещи научноизследователския проект за Батак” – завършвам цитата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, като ви уверявам, че Министерството на външните работи следи развитието на въпроса именно в рамките на своите компетенции, следва да подчертая, че не става дума за проблем в традиционно добрите ни отношения с Федерална Република Германия. Аз бих искал много дебело да подчертая, че този проблем няма нищо общо с нашите двустранни отношения с Германия. Става въпрос за германски изследователи, които са направили свой проект, който е изключително спорен, неприемлив за нас, но това не е част от двустранните ни отношения и германските държавни институции нямат нито ангажимент, нито отношение към него.
Това, за което Вие споменахте, което обърна ситуацията в изключително неблагоприятна плоскост, бяха реакциите действително по телевизия “СКАТ” и изявления на Партия “Атака”, в които в ефира се изразяваха заплахи към авторите на проекта, даваше се награда за издирване на адреса на българската авторка, отправяха се лични заплахи и към тях, и към родителите им, с което всеки един гражданин на всяка една страна би потърсил защита.
Пак казвам, по подобен начин надали помагаме на дискусията за българското историческо наследство – с лични атаки и даване на награди за издирване на адреса на авторите и отправяне на преки заплахи към тях. Именно с това е свързана тази проверка, която вече германските власти, сезирани от техните граждани, поискаха срещу телевизия “СКАТ” и Партия “Атака”.
Пак ви казвам, има доста по-добри начини ние действително да защитим това, мисля безспорно в България, мнение за тълкуването на българската история. То включително е свързано с изслушването на различно мнение и много сериозния отговор на това различно мнение и в никакъв случай не минава чрез отправянето на лични заплахи, което аз лично не споделям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сидеров, имате право на реплика към министъра, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Калфин, не вярвах, че българският министър на външните работи ще се нареди в редицата на българофобите и хулителите на България. Вие пет пъти повторихте тук, че имало лични заплахи срещу лицето Балева – тази неустановена по род гражданка. Нямало е такива заплахи никога, господин Калфин, нито по телевизия “СКАТ”, нито от Партия “Атака”. Вие ставате пионка на една антибългарска кампания и аз просто се притеснявам от това нещо и се срамувам, защото български външен министър става пионка в ръцете на антибългарска игра. Никой не е заплашвал въпросната Балева, макар че Ваше задължение беше да я издирите, а не телевизия “СКАТ” да пита, защото телевизия “СКАТ” искаше да се сдобие с нейната снимчица, за да види целят български народ лицето на предателката. Вие трябваше да я издирите и да потърсите сметка защо един български гражданин работи върху проект, който засяга интересите на България, така както трябва да направи всяка самоуважаваща се държавна администрация. Явно Вие обаче, в желанието си да коленичите, да сервилничите пред германското правителство, което между другото с тоя йезуитски отговор – че нямало отношение към проекта… Той може да е частен проект, обаче се развива на територията на Германия. Той не е в Космоса. Той е на германска територия и за всяко действие на германска територия е отговорно германското федерално правителство. Така че, ако обичат, да не излизат с тези отговори. Вие трябваше да подадете протестна нота до германското правителство. Само че Вие просто искате да сте в една сервилна поза спрямо нашите партньори. Тази поза не осигурява добра позиция на България. Само това мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Сидеров, моята поза не е сервилна, но в никакъв случай не бих искал да съм и във Вашата поза. Освен всички неверни неща, които казахте преди малко, тези неща, разбира се, се доказват; тези лични нападки, които са отправени по телевизията, също се доказват; тези издирвания на адреса на родителите и заплахи към родителите също се доказват, тъй като са излъчвани по телевизията и Вие току-що излъгахте от тази трибуна за пореден път.
Може би никога не сте чували за понятието “свобода на словото и на изказа”. Такава свобода има всеки български гражданин. Това го доказа и възможността Вие да говорите лъжи тук, от тази трибуна. Уважавайте свободата и на другите граждани също да изразят своето мнение, включително когато не го приемате. Аз също не приемам това, което е написано в това изследване, по никакъв начин.
Пак казвам, това не е въпрос на двустранните ни отношения с Германия, няма ангажимент на германски институции към него. Уважавам правото на всеки да има каквото иска мнение, за разлика от Вас, включително и Вашето между другото, но в никакъв случай не мисля, че начинът да се справиш с чуждо мнение е използване на физическа сила, която Вие имате навика да използвате, или подобни заплахи. Благодаря. (Реплики от народния представител Волен Сидеров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сидеров, имахте възможността от трибуната да изразите своето мнение към министър Калфин, така че моля Ви не от залата и не от място. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Господин Сидеров, злоупотребявате с правото си да говорите от място. Нямате такова право.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Вчера, когато ни обиждаха тук и ни наричаха …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не знам, не съм водила точно аз тогава. Моля Ви, не от място, господин Сидеров! Не можем сега да дискутираме по този начин.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Не подражавайте на Пирински по тоя начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Калфин е отправил народният представител Евгени Чачев относно промяна в политиката на българското правителство за пресичане на корупционната практика през последните години за разпродаване и замяна на хиляди декари гори и земи.
Господин Чачев, имате думата да отправите своето питане към заместник министър-председателя в рамките на три минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! През последните години в средствата за масова информация се появиха десетки публикации за установена корупционна практика за замяна и продажба на хиляди декари земи и гори, включително и такава публична държавна и общинска собственост.
Изнесени бяха фрапиращи факти за замени и продажби от министрите Мехмед Дикме, Нихат Кабил, също и от Бюрхан Абазов, при това без решение на Министерския съвет за преобразуването им от публична държавна собственост в частна държавна, някои от които и в пограничните територии на България с Турция, включително и в двукилометровата гранична зона, господин министър, също така и в защитените територии на Националния парк “Странджа”. Оказа се, че само за три години, от 2003 до 2006 г., земеделските министри са заменили 8 хил. 156 дка гори край морето срещу такива във вътрешността на страната.
Последният “голям шлем”, ако мога да използвам терминологията на президента Първанов, е замяната на масив, компактен масив от 287 дка в непосредствена близост до нос Калиакра в землището на с. Българичево, граничещо с природния резерват “Болата”. Получателят на държавните земи, забележете, избран без търг или конкурс, е фирмата “Кия 2000” ЕООД със собственик Иса Сали Феим. Срещу тези 287 дка на морето той е дал на държавата, забележете, господин Калфин, 35 разпокъсани парчета земя с обща площ 304 дка във вътрешността. Забележете нещо друго. Декар край морето на плажа от компактните 287 дка е оценен по 903 лв. не на квадратен метър, а на декар, господин вицепремиер. А перекендетата в Шуменско на въпросния Иса Сали Феим са оценени на 803 лв. на декар.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е политиката на правителството за пресичане на трайно установената корупционна практика през последните 6-7 години за замяна и продажба на хиляди декари земи и гори на територията на България? Кой ще понесе вината за нанесените непоправими щети и защо правителството не предприема съответните мерки в тази насока? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Министър Калфин, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие разширихте въпроса с питане по конкретни сделки, които са били извършвани. Понеже това не е зададено във въпроса, който аз получих, надали мога да импровизирам и да Ви отговоря в момента.
Ако са извършени след отделянето на Държавна агенция по горите, аз с най-голямо удоволствие ще отговоря на следващ Ваш въпрос, свързан с конкретната сделка. Разбира се, ако мислите, че има съмнение в нарушаване на законността, и Прокуратурата би се заинтересувала. Ако е за преди това, ще Ви помоля да отправите въпроса си към министър Кабил, който отговаряше до средата на миналата година за този вид сделки.
Сега ще се опитам съвсем накратко да Ви дам общата логика, с която се извършват продажби и замени на части от горски масиви.
Само за 2007 г., съгласно § 123 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, са извършени продажби в размер на 198,5 дка частна държавна собственост от държавния горски фонд. Това е единственият ред за продажба на земи по Закона за горите, чрез който съществуването на вече изградени сгради и техническа инфраструктура се привежда в съответствие с действащото законодателство по отношение на собственост и предназначение на ползването.
Условията и редът за извършване на разпоредителни сделки на основание на този § 123 са детайлно регламентирани в разпоредбите на закона по начин, който изключва възможност за извършване на преценка по целесъобразност. Това означава, че при представянето на всички необходими документи съответният орган не преценява по целесъобразност, а е длъжен да разреши тази сделка. Пак казвам, за миналата година са продадени 198,5 дка по силата на този закон.
Извършени са 23 замени, пак казвам за 2007 г., на земи от държавния горски фонд, частна държавна собственост, съсобственост на физически и юридически лица и общини.
От държавния горски фонд вследствие на тези 23 замени са извадени 6461 дка и те са заменени срещу 31 хил. 983 дка, което означава, че като площ държавата е получила 25 хил. 522 дка повече, отколкото е извадила от горския фонд.
Стойностите и начинът на извършване на оценки на тези земи биха могли действително да бъдат спорни, но това е законовият начин. Недържавните имоти са били с по-висока стойност и държавата е придобила имоти, които са с 409 хил. 950 лв. по-скъпи от тези, които е предоставила.
В бюджета са постъпили допълнително режийни разходи в размер на 967 хил. 606 лв. Всички тези замени са били извършени преди обнародването на Постановление № 168 на Министерския съвет от 23 юли 2007 г. за обособяване на Държавна агенция по горите. Към настоящия момент по реда и условията за извършването им са регламентирани в чл. 15б от Закона за горите.
При вземане на решение по принцип за замяна на гори и земи от горския фонд освен законосъобразност се оценяват и няколко други критерия, които са свързани с особеностите на професията, свързана с управлението на горите. В смисъл, влияят фактори като тези, че недървопроизводителни горски площи се заменят със залесени, нископроизводителни гори се заменят за високопроизводителни гори, насаждения от по-лоши бонитети се заменят с насаждения от по-добри бонитети, престарели и увредени гори се заменят с гори с висок растителен потенциал. Увеличава се площта на високостеблените насаждения и се подобряват възможностите за опазване и подобряване на специфичните функции на гората, които са водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, реграционни и така нататък. Това са допълнителни критерии, които се вземат предвид при замяната на горите.
Замените на гори не водят до използването на горите за други цели. По закон замяна на държавна гора срещу частни площи не означава промяна на предназначението на тези площи. Частният собственик поема ангажимент да продължи да се грижи за държавната гора. За да започне някаква инвестиционна дейност в нея, в смисъл строителство, би трябвало да се извършат още три процедури освен замяната. Това е процедура по изключване от горския фонд, оценка за въздействие върху околната среда и е необходимо да има действащ подробен устройствен план по реда за устройство на територията.
Така че, ако някой реши да вземе държавна гора и върху нея да извършва строителство, то трябва да вземе освен съгласието на Държавната агенция по горите, освен това на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите за съответните други процедури.
По принцип това е логиката и това са законовите изисквания при извършване на замяна на земи. Това, което има намерение да извърши Държавната агенция по горите, за да спрат спекулациите именно в цените и в стойностите на площите, които се заменят, е да подготви такива предложения, които да предполагат пазарна оценка на стойностите на заменяните гори. В такъв случай ще може да се извършва замяна на горите, в което само по себе си при спазване на обществен интерес няма нищо лошо, като тази замяна няма да може да води до неправомерно обогатяване на една от страните.
Второто нещо, което Агенцията за горите има намерение да предложи, е инициатива за замяна на гори да може да излиза не само от частни собственици, а и от държавната агенция към други собственици на гори. По този начин биха могли да се защитят действително по-добре интересите от гледна точка на политиката по поддържане на горите в страната.
По отношение на втория Ви въпрос: как ще се възстановят щетите, които вече са нанесени? Пак Ви казвам, данните, които са за 2007 г., показват значително по-голямо количество площи, които са придобити в Държавния горски фонд, на по-висока стойност. Пак казвам, с условностите на определяне на стойността на тези имоти.
Така че от формална гледна точка няма нанесени щети на държавата. Понеже във въпроса си поставихте и конкретен случай, готов съм за всеки един конкретен случай, за който попитате и за какъвто не сте попитали в този въпрос, да потърся отговор и да го представя пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Чачев, заповядайте за два допълнителни въпроса към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, аз си давам сметка, че това питане не е към Вас. Вие не бяхте убеден в отговора си, в това, което Ви бяха написали, тъй като то на практика не отговаря на това, което се случва в България. Това питане беше насочено към министър-председателя, но той отговори преди Вас на подобно питане по повод предстоящото изменение на Закона за горите. За съжаление, обаче, от това, което той отговори в залата, с огорчение трябва да кажа, че замените няма да бъдат ограничени, въпреки големите надежди, че с отделянето на държавната агенция от Министерството на земеделието и продоволствието и от контрола на ДПС ще се сложи край на тези корупционни схеми, довели до това, което виждаме – какво се случи по Черноморското крайбрежие и по най-красивите български планински курорти.
Затова ми е трудно да формулирам двата си допълнителни въпроса към Вас, но все пак ще Ви питам: защо пет месеца след като БСП пое от ведомството на Нихат Кабил горския сектор, се оказа, че е променило отношението си към замените на гори и земи към очевидно корупционни схеми? Защо излъгахте хората и какво наложи поправките в Закона за горите? Не само че започвате отново тази корупционна практика, но я доукрасявате, което в прав текст означава, ако трябва да кажа, сечи на Иракли, а засаждай в Каблешково. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Министър Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Чачев, нямам проблеми с отговора и с числата, които са ми предоставени от Държавната агенция за горите, Вие имате проблем с формулирането на допълнителни въпроси.
Пак ще се опитам да повторя това, което казах и в отговора си. В практиката за замяна на гори и на площи по принцип има логика от гледна точка на доброто управление на горите. Тя не е допустима тогава, когато подобна замяна създава корупционни практики и в която замяна държавни активи, държавна собственост се прелива в частни джобове.
Така че не е проблемът възможността за замяна, а проблемът е начинът, по който тя се прави. През последните пет месеца не само че няма подобни сделки, но има усилия на ръководството на Държавната агенция по горите именно начинът за замяна на горите да бъде достатъчно прозрачен и да не навява мисли или подозрения за използване на корупционни практики. В това отношение са насочени усилията за промяна на Закона за горите.
Пак казвам, ако имате въпрос към конкретни сделки, които при всички случаи са извършвани преди отделянето на агенцията, Вие можете да ги поставите най-добре към министър Кабил, но по отношение на цялостната логика, специално за замените на горския фонд, мнението, което съществува и в Агенцията за горите, което аз напълно споделям, е, че не е проблем замяната, а проблем е начинът, по който тя се осъществява. Промените в Закона за горите се занимават точно с това, а и с процедурите за замяна, които правят така, че да не се създават мнения за подобни порочни практики, които е имало в миналото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калфин.
Господин Чачев, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, не мога да взема отношение към Вашия отговор, тъй като на практика Вие не ми отговорихте. Пак казвам, вината не е Ваша. Най-малкото, което очаквах от Вас, е да кажете няколко думи защо се разреши да се разпродаде границата на България с Турция – кльона в километровата зона? Вие много добре знаете на кого е продадена.
Замените продължават. Вие казвате, че откакто БСП стопанисва агенцията, ако мога така да се изразя, няма такива замени. Ами въпросният Иса Сали Феим на Калиакра? Замяната е благословена на 21 ноември 2007 г., господин вицепремиер.
Колкото до другите данни, които изнесох, извинете, те са непрекъснато на първите страници на вестниците и на екрана на националната телевизия и другите телевизии. Защо трябва да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме какво става? Защото това е национално предателство, ако щете, към нашите предци, към нашата природа, към развитието на България – една България в Европа. Ние сме втора година в Европейския съюз, господин вицепремиер, а продължаваме корупционния път от последните години. Не е случайно това, което стана с фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Казвам го, не че има пряко отношение към днешния ми въпрос, но, ако се замислите, има, също се касае до бившето Министерство на земеделието и горите. Така ли е, господин Калфин? Жалко, но е факт. Жалко за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Към министър Калфин е задал въпрос народният представител Минчо Христов относно действията на Държавната агенция по горите по отношение на незаконно придобитите гори от господин Симеон Сакскобургготски и семейството му.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Преди броени дни прокуратурата обяви резултатите от своя проверка относно неправомерно върнати имоти на господин Кобургготски. Всъщност не знам някои от тези имоти да са върнати правомерно по простата причина, че те са принадлежали на българската държава в лицето на Интендантството, а не на семейството на въпросния господин.
Има и фрапантни случаи – например двореца „Врана”, който е върнат с фалшифициран нотариален акт от 12 септември 1928 г., който не е подписан дори от нотариус.
Няма да говоря за скандалния факт, че назначените от господин Кобургготски областни управители му връщат имоти, като стават негови съучастници. Стига се дотам, че на заседания на Министерския съвет, ръководени от самия господин Кобургготски, се вземат решения за връщане на негови имоти. Сами разбирате за какво става дума.
Преди дни излезе поредният скандален случай за присвояването на 4521 дка вековни гори, които господин Сакскобургготски е надвзел – така се писа по медиите, тоест взел си ги е два пъти. Прокуратурата съобщи, че съществуват много нарушения, но нямало “данни за престъпления”. За мен тази логика е малко странна. Сакскобургготски е присвоил неправомерно имоти за десетки милиони и то чрез назначени от него лица, а в същото време да няма виновни?!
Моят конкретен въпрос, доколкото отговаряте за Държавната агенция по горите, е следният: ще защитите ли държавния интерес и ще заведете ли дело за връщане на присвоените от господин Кобургготски 4521 дка?
И второ, ще бъде ли потърсена отговорност и съответното обезщетение за изсечения и изнесен в чужбина дървен материал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Само едно изречение ми се ще да сложа в скоби, тъй като не исках да губя времето и на народните представители с края на предишния отговор.
Не се предполага тук да обсъждам публикации в медиите или лични разсъждения по някои въпроси, господин Чачев. Аз съм тук за да отговарям на въпроси на народни представители. Тогава, когато зададете въпрос така, както се задава според правилника, ще имам грижата да дойда и да отговоря на него, включително за конкретния случай.
На това, което ми зададохте, Ви отговорих. Това, че не съм прочел вестниците, за да ги коментирам – не съм съгласен, че тук е мястото да го правя.
Уважаеми господин Христов! С писмо от 15 януари 2008 г. от Софийска окръжна прокуратура, постъпило в Държавната агенция по горите, заместник-окръжният прокурор госпожа Ачка Канова уведомява Държавна агенция по горите, че в хода на разследването по образуваното наказателно производство е установено, че наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ с решение на Поземлена комисия – Самоков от 2000-та година и общинската служба “Земеделие и гори” – Самоков от 2003 г. са получили два пъти площ от 4521 дка, малко повече – и половина. Този извод на прокуратурата се основава на протокол “Дворец царска Бистрица” от 11 август 1946 г., раздел “Недвижими имущества, собственост – цивилна листа на Негово величество царя”, както и на заключението на тройната техническа експертиза, изготвена в хода на разследването.
След запознаване с изпратените от прокуратурата материали, Държавната агенция по горите е предприела следните действия.
Решението на Поземлена комисия – Самоков и Общинска служба “Земеделие и гори” – Самоков са индивидуални административни актове. Те не са обжалвани от участниците в административното производство и са влезли в сила. При осъществяването на своите правомощия прокуратурата е открила нови обстоятелства и ново писмено доказателство, което е от съществено значение по административното производство, което не е било известно на компетентния административен орган в поземлената комисия, когато са връщани тези имоти. За да спестя време, няма да навлизам в подробностите. Тук мога да ви кажа кои са тези нови документи, които са намерени.
Действащото законодателство предвижда условие и ред в такива случаи административните актове да бъдат преразгледани. Поради тази причина на 30 януари тази година председателят на Държавната агенция по горите е сезирал министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Общинска служба “Земеделие и гори” – гр. Самоков с молба за възобновяване на административното производство и приемане на действия за отмяна на тези решения.
Второ, тъй като изпратените от прокуратурата материали са само част от документите, относими към казуса, са предприети и действия за събиране на допълнителни доказателства, които да бъдат ползвани при евентуалната подготовка за защита на интересите на държавата по съдебен път. На директора на Държавно лесничейство Боровец е разпоредено в срок до 11 февруари тази година да представи в Държавната агенция по горите всички документи, които се съхраняват в лесничейството, във връзка с възстановяването на собствеността и последващите действия, предприети от наследниците на бившите царе с имотите, обект на решението.
Разпоредено е и извършването на проверка с цел установяване какви количества дървесина са ползвани от собствениците на имотите или от упълномощени от тях лица. Въз основа на събраната информация ще бъде изготвена оценка за стойността на тези количества дървесина, за което своевременно ще ни бъде предоставена информация от Държавната агенция по горите и аз съм готов да я предоставя на който народен представител пожелае.
Дали ще се наложи Държавната агенция по горите да защитава интересите на държавата чрез предприемане на действия по съдебен ред, зависи до голяма степен от начина, по който министърът на земеделието и продоволствието и Общинска служба “Земеделие и гори” – Самоков ще се произнесат по искането за възобновяване на административното производство и отмяна на решенията, за които прокуратурата стига до извода, че са постановени в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд. Надявам се, че съответните органи ще преразгледат и то в кратък срок решенията си. В противен случай въпросът ще бъде отнесен в съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на реплика към министъра. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, аз съм все пак приятно изненадан, че има развитие по случая. Неслучайно питам за горите на господин Кобургготски. Питам това, защото според прокуратурата “имало куп гафове по връщането на тези имоти” и това било “резултат на изключително немарлива работа”. Нямало обаче данни в същото време за онези, които неправомерно връщат хиляди декари горски масив, че са облагодетелствали себе си или пък господин Кобургготски.
Извинявайте, обаче да не би тези хора да са действали под някаква наркоза или хипноза? Колкото до облагодетелстването на самия господин Кобургготски, мисля, че това е очеваден факт, за което говорят незаконно придобити имоти на стойност стотици милиони, за което говорят брутално изсечените гори, масовите протести на местното население, които спират извозването на дървените трупи към Гърция и т.н. Всичко това го знаем.
Господин вицепремиер, не считате ли, че е крайно време, предвид и това безобразие, което се случи с тези имоти, да се сложи край на това безобразие?
Още в първия работен ден на този парламент със Стела Банкова внесохме един Закон за отнемане на незаконно придобитите имоти на въпросния господин Кобургготски.
Аз недоумявам, обръщам се и към колегите, не толкова към Вас, Вие нямате отношение към този случай, че вече две години и половина този закон не се придвижва в нито една комисия при условие, че има тримесечен срок. Затова се обръщам към колегите, които са в тази зала – нека да направим всичко възможно този закон да мине. (Председателят дава знак за изтекло време.)
Време е не да правим комисии – завършвам, госпожо председател, извинявайте, а просто да приемем този закон и да отнемем онова, което е присвоено от българската държава, а то възлиза на няколкостотин милиона лева. Би трябвало да прекратим това безобразие.
А вие как се отнасяте към този законопроект, господин Калфин – ето това е моят уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доста просрочихте времето вече! Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не. Благодаря Ви.
Към министър Калфин са отправили въпрос народните представители Илиян Илиев и Павел Димитров относно Българския културно-информационен център в Одеса.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател и министър на външните работи! На 22 август 2007 г. Управлението по опазване на паметниците на културното наследство при Одеската областна държавна администрация е подала иск в Стопанския съд на Одеска област със скъсване на опазващия договор между Асоциацията на българите в Украйна и съответното управление, при което като трето заинтересовано лице излиза Одеският областен съвет, който е на страната на ищеца.
Тласъкът за събиране на средства за сградата на Българския културно-информационен център дава правителството на Република България, което през 1998 г. отделя близо 30 хил. долара. Тази сума става стартова в мащабната реконструкция за ремонта на сградата на центъра. За целта са вложени близо 500 хил. долара – средства на българи-мецанати в Украйна, българската интелигенция там, студенти, пенсионери и членове на асоциацията.
През своето 10-годишно съществуване Всекраинският център за българска култура се превръща в главното културно просветно огнище за 300-хилядната българска диаспора в Украйна.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали се реши този въпрос?
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Центърът оказва методическа помощ на регионалните български културни центрове.
Въпросът ми към Вас е: какво се прави от Министерството на външните работи за опазване на Българския културно-информационен център в гр. Одеса? Какви действия и постъпки са направени пред компетентните украински власти и какви са изгледите за положително развитие на случая?
Знаем тук за известно решение в тази посока, но ще Ви моля и Вие да отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илиев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Да съберем двата въпроса. Те са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, подали са ги като два въпроса – имали са вероятно някакви съображения.
Господин Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, няма никаква разлика между двата въпроса. Те са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако считате, че са идентични по съдържание, можем да подходим по процедурата на общо отговаряне на двата въпроса. След това отделно ще правите своите реплики.
Господин Славов, заповядайте, за да зададете втори въпрос към господин Калфин.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи, уважаеми колеги! Миналата седмица заедно с господин Петър Кънев като членове на Парламентарната група за приятелство „България – Украйна” в Народното събрание участвахме на среща на председателя на парламента господин Георги Пирински с президента на Асоциацията на българите в Украйна господин Антон Кисе, на която обсъдихме сложилата се проблемна ситуация около сградата на Общоукраинския център на българската култура в Одеса.
Уважаеми господин Калфин, ние сме запознати с писмото на Дирекция „Европа – 3” към Министерството на външните работи, в което е изложена позицията на министерството относно възникналите проблеми по използването на тази сграда, както и с проведените двустранни политически консултации между Министерството на външните работи на Република Украйна и на Република България на 18 декември 2007 г. в Киев.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какви ще бъдат по-нататъшните действия на Министерството на външните работи за изработването на съгласувана държавна позиция по възникналия проблем и намирането на целесъобразни решения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Калфин, заповядайте за отговор на двата въпроса към Вас от народните представители.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да бъда максимално обективен, искам да Ви информирам, че помещенията в сградата на ул. „Вицеадмирал Жуков” 9 в Одеса, където се намира главен Общоукраински център за българска култура са предоставени за ползване от Асоциацията на българите в Украйна, съгласно украинското законодателство и въз основа на разпоредба на президента на Украйна от 22 ноември 2005 г. и на съответните разпоредби на председателя на Украинската областна държавна администрация от 22 октомври 1998 г. и 26 март 2001 г., с които сградата е предоставена за ползване на Асоциацията на българите в Украйна.
Договорът за наем е определен въз основа на редица украински държавни документи и правителството на Република България няма отношение към методиката при определянето размера на наема, както и по сключените договори. Площта на заеманите помещения е 1222 кв. м, разположени на три етажа в масивна сграда в идеалния център на града. Сградата е построена в началото на ХХ век. Необходимо е да се отбележи, че тази сграда е включена във фонда за паметниците на архитектурата и културата от местно значение и е собственост на Одеския областен съвет. Той се избира пряко от народа.
При първоначалния договор размерът на наема е определен приблизително на 100 щ. д., което е една символична сума.
Чрез приемане на постановление на кабинета на министрите от 2005-2006 г. е променена методиката за плащането на наеми за държавен имот и в продължение на последните две години Асоциацията на българите в Украйна води писмена кореспонденция с Одеския областен съвет и с Управлението за опазване на паметниците на културата и културното наследство при Одеската областна държавна администрация. Води се спор за предоговарянето на наема. През този период не е постигнато съгласие и на 22 август м.г. е внесен иск от Управлението за опазването на паметниците на културата и културното наследство в Стопанския съд на Одеска област за прекратяване на договора за наем, като трето заинтересовано лице се явява Одеският областен съвет от страна на ищеца.
Трябва да подчертая, че Асоциацията на българите в Украйна е украинска обществена организация, регистрирана като юридическо лице по украинското законодателство. Независимо от това Министерството на външните работи в рамките на своята компетентност нееднократно е проявявало интерес и загриженост относно съдебния спор за ползването на сградата в гр. Одеса от Асоциацията на българите в Украйна.
В този контекст ще дам няколко примера. По време на политически консултации в Киев на 18 декември м.г. директорът на Дирекция „Европа – 3” в Министерството на външните работи е изразила надежда, че възникналият спор ще бъде решен в интерес на българската общност в Украйна като от украинска страна е обещано съдействие. Посланикът на Република България в Киев господин Владимиров по време на среща със заместник-министъра на външните работи на Украйна господин Константин Елисеев също поставя този въпрос като е изразена съответна заинтересованост и от украинска страна за намирането на справедливо решение на съдебния спор.
Генералното консулство на България в Одеса с нота от 3 декември 2007 г. е информирало Представителството на Министерството на външните работи в Одеса, че предприеманите действия от страна на украинските местни власти по отношение на Общоукраинския център за българска култура предизвикват безпокойство сред българската общност и не са в интерес на принципната политика на Украйна към националните общности и създадените условия за реализация на правото на най-многобройната и с двувековна история българска диаспора в света по съхраняване и обогатяване на националната ни културна идентичност.
От името на генералния ни консул в Одеса на 4 декември м.г. е изпратено писмо до председателя на Одеския областен съвет, с което е проявена конкретна заинтересованост относно намирането на справедливо решение на спора около ползването на Българския център в Одеса. На 24 януари аз също се срещнах с господин Антон Кисе, който е председател на Асоциацията на българите в Украйна. По-късно същия ден господин Кисе имаше среща с министър-председателя господин Станишев.
В резултат на тези срещи господин Станишев проведе телефонен разговор с министър-председателя на Украйна госпожа Юрия Тимошенко, по време на който е бил поставен въпросът за Българския културно-информационен център в Одеса. Министър-председателят Тимошенко е уверила господин Станишев за това, че ще положат максимални усилия за бързо намиране на решение, и то справедливо, в интерес на българската общност за приключване на случая.
Междувременно българската общност е платила съответния оспорван наем в размер на около 32 хил. щ.д., на която основа на 29 януари т.г., тоест преди няколко дни, на поредното заседание на Стопанския съд в Одеса делото за прекратяване на договора за наем с Асоциацията на българите в Украйна е било прекратено поради изчерпване на предмета на спора след подписване на извънсъдебното споразумение.
За съжаление третата страна, която е Одеският областен съвет, не е подписала това споразумение. Това ни дава основание, че може би Одеският областен съвет, пак казвам, това е орган, който се избира пряко, може да обжалва това решение на следваща инстанция.
Уверявам ви, че ще продължим да следим много отблизо случая. Както виждате, и досега не само Министерството на външните работи, но и българските институции, министър-председателят лично се ангажираха с този въпрос. Ангажирани са съответните украински партньори. Надявам се той да намери максимално добро решение.
Тук искам да кажа, че дългосрочното решение предполага собственост, а не наем на общинска сграда в Одеса за изпълняваните функции.
По време на посещението си в София господин Антон Кисе постави този въпрос с искането да се потърсят възможности за купуване на тази или друга подходяща сграда, която трайно да остане или като българска собственост, или собственост на Асоциацията на българите в Украйна. В нея дълготрайно да може да се развива подобна културна дейност.
Проучваме какви са възможностите за подобно действие, но засега това, което може да се направи на първо време, е да се потърсят всички възможности и мисля, че те се намират, за решаване на спора и за запазване на наема за Асоциацията на българите в Украйна, в тази чудесна сграда, пак казвам 1200 кв. м в центъра на Одеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Илиев, желаете ли реплика към министъра?
Заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на външните работи! Искам да Ви попитам има ли възможност и Вие предвиждате ли отпускането на финансова помощ на нашите сънародници в Украйна? Има ли такава възможност в този бюджет?
Също така, ако въпросният наем се увеличи многократно, има ли възможност веднага да подпомогнем нашите сънародници в Украйна чисто финансово, освен мерките, които взема министерството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика, господин Кънев, заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Аз нямам повече въпроси.
По-скоро искам да Ви помоля. Знам, че в средата на м. февруари т.г. Ви предстои посещение в Украйна.
Както виждате, по една и съща тема и опозиция, и управляващи – и групата на “Атака”, и групата на Коалиция за България практически задават един и същи въпрос.
Когато става въпрос за интересите на българската диаспора зад граница, всякакви различия на тема управляващи-опозиция отпадат.
Нашата молба е да уведомите колегите Ви от украинска страна, че тази тема българският парламент и българските депутати няма да я оставят на мира и тя ще бъде на нашето внимание, докато не се реши проблемът, който днес коментираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Калфин? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
На господин Кънев искам да кажа, че препоръките на парламента са наше задължение. Разбира се, че ще поставяме този въпрос и ще продължим да го следим и в бъдеще.
Господин Илиев, ако имате предвид финансово подпомагане за купуване на сграда, то такава сума няма нито в бюджета на Външно министерство, нито на държавата, предвидена за тази година.
Но това не е най-актуалният в момента въпрос. В момента въпросът е да се осигури за средносрочен период използването на тази сграда и да се търсят възможности за купуване на нова сграда.
Наемът в момента е определен на 1500 долара годишно, което е доста под пазарните цени в Украйна за наем. Асоциацията на българите в Украйна се е съгласила. Те имат възможностите да поемат този наем от експлоатацията на сградата. Между другото, тя се използва само за културни събития, за разлика от много други сгради в България, давани на партии и организации, в нея се провеждат единствено и само културни събития и в нея не се прави бизнес, не се правят пари. Така че тя действително се поддържа с усилията на многобройната общност на българите в Украйна.
Надявам се този въпрос сега да бъде решен. Разбира се, предстои да видим дали ще има обжалване от Общинския съвет на Украйна пред висшестояща инстанция, надяваме се това да не стане, въпреки че не го изключваме. Работим и по този въпрос - да ги убедим. Надяваме се след като се реши въпросът със сегашния Дом на българите в Украйна, да разгледаме всички възможности за търсене на трайно решение.
Досега българската страна е помагала, включително и за тази сграда. Не изключвам възможността това да се случи и в бъдеще. Разбира се, трябва да водим конкретен разговор.
Иначе по линия на Държавната агенция за българите в чужбина има средства, които се отделят за работата с българската диаспора в Украйна по отношение на образование, конкурси, различни културни прояви, курсове за народни танци и песни и т.н.
Между другото, в момента се обсъжда нова стратегия и политика към българите в чужбина. Виждам, че имате интерес към тази тема. Тя седи на интернет страницата на Министерството на външните работи и е в процес на събиране на становища. Идеята ни е до края на м. февруари т.г. да обобщим всички становища как да се структурира една цялостна политика в бъдеще към българите в чужбина. Там бихте могли да намерите и доста идеи, които имаме. Разбира се, и всички допълнителни идеи от страна на всички народни представители са добре дошли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин, за участието в днешния парламентарен контрол.
С това въпросите към заместник министър-председателя господин Калфин приключиха, а и парламентарният контрол за днес приключи поради изтичането на пленарното време.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов