Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Позволете ми да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 6 – 8 февруари 2008 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от Парламентарната група на „Българска нова демокрация” и от Парламентарната група на „Български народен съюз” няма постъпили предложения.
- от Парламентарната група на коалиция „Атака” се предлага Проект за решение за създаване на Временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесия на автомагистрала „Тракия”. Предложението е от 5 юли 2007 г.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи на Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори, Движение за права и свободи, Обединени демократични сили и Демократи за силна България.
Точките от програмата са:
1. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”. Вносител е Министерският съвет – 27 декември 2007 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект „Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него. Вносител е Министерският съвет – 15 декември 2007 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са: Минчо Христов и Владимир Кузов – 3 ноември 2005 г.; Евдокия Манева и Иван Иванов – 16 февруари 2006 г.; Министерският съвет – 3 януари 2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител е Министерският съвет – 11 декември 2007 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет – 2 януари 2008 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет на първо четене на 18 януари 2008 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на първо четене на 29 ноември 2007 г.
8. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за изменение на Заемното споразумение (проект „Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет – 6 март 2007 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на първо четене на 18 януари 2008 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносители са: Росен Владимиров и Борислав Великов – 18 август 2005 г.; Георги Божинов и Марко Мечев – 16 март 2007 г.
11. Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
12. Промени в съставите на постоянни парламентарни комисии.
13. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” в Ирак. Вносител е Министерският съвет – 15 декември 2007 г.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет – 17 декември 2007 г.
15. Проект за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
16. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 179 народни представители: за 171, против 2, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Предложения за включване в дневния ред по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложение от народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на Проект за решение върху дейността на ЕАД „Кремиковци”.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път внасям моето предложение, свързано с казуса ЕАД „Кремиковци”, защото сме свидетели, че от страна на правителството не се предприемат необходимите действия. Нещо повече, ние сме парламентарна република и би било редно парламентът, ако не друго, поне да осъществи необходимия парламентарен контрол. В крайна сметка ресорните комисии отказват да гледат нашето предложение, внесено от мен и група народни представители преди повече от 7-8 месеца. Народните представители са само наблюдатели на този фарс около „Кремиковци”, затова за пореден път апелирам колегите от управляващото мнозинство да подкрепят моето предложение и точката да влезе в дневния ред на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 54, против 35, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев за включване в дневния ред на проект за Избирателен кодекс.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За пореден път предлагам Законопроектът за Избирателен кодекс да влезе в дневния ред. Отново ще повторя, че той включва много идеи, обобщава много от идеите за смесена система, за въвеждане на мажоритарен елемент. През последните месеци се вижда, че много от политическите сили заявяват подобна позиция, към която се присъедини и президентът. Ще повторя отново, че е добре парламентът да бъде водещ в тази тема. Този законопроект може да бъде много добра основа за начало на дебата, след който да се приеме наистина един нов, съвременен избирателен кодекс.
Затова отново предлагам той да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 162 народни представители: за 59, против 23, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Филип Димитров за Законопроект срещу укриване на конфликт на интереси.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете предложението си. Между другото, срокът не е изтекъл.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата за конфликт на интереси е добре позната вам. Четири пъти тази камара отхвърля законопроекти на тази тема. Вярно е, че настоящият законопроект в много отношения повтаря съдържанието на тези законопроекти, спазвайки правилника, за да представи съществени различия в него. Вярно е, че не е изтекъл срокът от три месеца за неговото разглеждане от комисиите, но ние изслушахме достатъчно много аргументи и в комисиите, и в парламента по отношение на тази тематика.
Чухме например да се казва в тази зала, че законът е излишен, защото въпросът бил уреден. Това бяха две твърдения на господин Корнезов.
Господин Корнезов, Вие дължите извинение на тази камара за това, че неволно или съзнателно я подведохте да мисли нещо, което не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, не влизайте в полемика, обосновете предложението си.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Бяха развити също така аргументи, че подобни неща не се случват в България.
Господин Кътев, ако това е било въпрос на неведение само, Вие вероятно трябва да си оттеглите съображенията, защото видяхме, че такива неща не само стават в България, но костват десетки милиони на България и на българския данъкоплатец в крайна сметка.
Темата за конфликта на интереси беше поставена четирикратно в комисията, на която Вие, господин председател, неотклонно представяхте тези законопроекти и ние срещнахме едно и също упорство. С изключение на председателя всички останали гласуваха еднакво – въздържали се или против, за да могат да избегнат дискусията по тази тема.
Уважаеми дами и господа! Тази камара е виновна пред българската нация за това, че в продължение на две години и половина четири пъти отказва да се занимае с един въпрос, който очевидно е национално значим и който се мери в загубени пари за България. Да не говорим за моралното въздействие на липсата на подобна регламентация, която ни изправя пред перспективата министри да заявяват публично, че подобни въпроси не ги засягали, защото били морални въпроси …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Димитров!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: … и следователно нямало какво да се занимават с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключите!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ето защо мисля, че има достатъчно основания дори въпреки изтеклия срок да бъде разгледан този законопроект. А ако Вие, господин председател, не получите съгласие от камарата в момента, бих Ви приканил и Вие да се възползвате от Вашето право да внесете законопроекта, включвайки го в дневния ред по изключителните причини, които са налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Както Вие сам казахте, не е изтекъл срокът, който правилникът изисква и съм сигурен, че Вие сте последният, който би ме приканил да нарушавам правилника. Така че няма да подложа на гласуване Вашето предложение.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за проект за решение за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! За пореден път предлагам за дебат в пленарната зала да влязат промените в начина, по който определяме размера на пенсиите на българските граждани. В сегашната си форма системата за пенсионно осигуряване за всички ни е ясно, че е порочна и несправедлива. И защото пенсиите в България са най-ниски в целия Европейски съюз, и защото това влечение, което правителството направи миналата година, предварително беше изядено от инфлацията, която е над 12%, и защото мнозинството от пенсионерите с неодобрение посрещнаха тези подхвърлени 100 лв. в навечерието на Нова година, защото проблемът на българските пенсионери е да оцелеят не само около Нова година, а през цялата година.
Затова отново предлагам да се отмени точковата система, защото тя по същността си е антисоциална, да се преизчислят пенсиите, като се вземе за основа средномесечния осигурителен доход за 2006 г. Отново повтарям, колеги, остава нерешен проблемът за драстичната разлика между размера на пенсиите преди и след 1999 г. Крайно необходимо е да има осъвременяване на пенсиите на всеки три години. Няма никакъв морал в това заплатите на висшите държавни чиновници, на правителството, на парламента, да се осъвременяват с оглед на галопиращата инфлация, а пенсиите на българските граждани да се движат някъде между 100-150 лв. Многократно съм казвала и повтарям още веднъж, че има откъде да се вземат пари. Не забравяйте двата милиарда, които са отишли в Ирак и Афганистан, заедно със сумите за превъоръжаване, не забравяйте големият бюджетен излишък, защото …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Защото българската общественост беше удивена от това, че не се намери кураж в управляващата коалиция …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви!
СТЕЛА БАНКОВА: … от бюджетния излишък да отдели пари за животоспасяващи лекарства и за пенсии.
Моля да влезе за дебат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване предложението Ви.
Моля, гласувайте предложението, направено от госпожа Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 28, против 41, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Минчо Христов за проект за решение по блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз за пореден път предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе проекторешение за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване, който да позволи незабавното пускане на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”. Мотивите ги изложих пред вас, в петък ги изложих и пред министър-председателя. България наистина е в кризисна ситуация заедно с целия Балкански регион. Има възможност да пуснем реакторите. Тя е залегнала в договора. Призна го и самият премиер господин Станишев. Някой ще каже, че това е временно решение, но искам да ви кажа, че за една година – последната година, загубихме над 300 милиона само от затварянето на ІІІ и ІV блок. Нека да ги пуснем, нека да уведомим Европейския съюз, нека да използваме възможностите, които предоставят промените в законодателството на Европейския съюз. Европейският парламент има нова енергийна стратегия, която вменява всяка държава сама да решава за своите ядрени мощности. Така че може да спасим “Козлодуй”, колеги!
Нека да вземем пример от румънския парламент, който, въпреки натиска от Европейската комисия, се събра и прие да няма акциз на тяхната ракия. Някой да е чул да са изключили Румъния от Европейския парламент? Не сте.
И другият мотив, заради който внасям това предложение, е това, че съм силно разтревожен от възможността реакторите на “Козлодуй” да бъдат дадени на концесия, което говори, че някой, вероятно същите хора, които затвориха блоковете, са се договорили с една канадска или английска компания – предстоят разговори днес и утре …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: … за отдаването на концесия. Завършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е изключително тревожно, колеги!
Затова, моля ви, нека да спасим “Козлодуй”. Миналият път бяха 40 народни представители, искрено се надявам да бъдат 200!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 41, против 26, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Четиридесет и един народни представители са за спасяването на „Козлодуй” – все пак има някакъв прогрес.
Искам да ви обърна внимание върху това, което споменах в края на моето изказване, колеги, то е изключително тревожно. Всички вие знаете за ефекта от приватизацията и от концесиите за България. Няма да споменавам тук концесията за „Софийска вода”, която купува водата за 0,02 лв., а я продава за 1,02 лв. на българските граждани. Няма да говоря тук за автомагистрала „Тракия”. Концесионерите там ще изсмучат от българските граждани в продължение на 35 години сумата от 30 млрд. лв. Повтарям, 30 милиарда лева!
Няма да ви говоря за концесията в Челопеч, където една чужда фирма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак Вашето предложение, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: То е свързано, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те са свързани много неща, но в случая говорим за Вашия проект за решение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Концесията в Челопеч я взе една канадска компания, която изсмуква милиарди срещу няколко милиона, които получава българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, обосновете се по ІІІ и ІV блок.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, да не позволяваме шепа комисионери, наши, родни български комисионери да дадат на концесия блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, защото в пресата се появиха съобщения, че става дума не само за ІІІ и ІV блок, а и за V и VІ блок.
Призовавам ви да не позволяваме на шепа бандити да изсмукват печалбите от „Козлодуй”, да не позволяваме токът в България да бъде най-скъп, а както е тръгнало, и в целия Балкански регион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христов.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 31, против 26, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Други предложения по ал. 3 няма.
Ще направя няколко съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 30 януари до 5 февруари т.г.:
Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2008 г. Вносител е Министерският съвет. Програмата е разпределена на всички комисии в Народното събрание.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Четин Казак, разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители са Ремзи Осман и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за разпростиране на правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност. Вносители са Филип Димитров и група народни представители.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Мария Капон. Той е насочен към Комисията по правни въпроси.
Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по европейските въпроси, разпределен е и на комисиите по правни въпроси и по външна политика.
Проект за Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Надя Антонова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Вносител е Павел Шопов.
Годишен доклад за 2006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносител е самата комисия. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола върху туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. По този законопроект ще работят и Комисията по бюджет и финанси, и Комисията по външна политика.
Още едно съобщение: на 5 февруари 2008 г. е постъпил и днес, на 6 февруари т.г. е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приети на първо четене на 25 януари т.г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника. Това съобщение се прави с оглед на срока за писмените предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, предстои да преминем към програмата за седмицата.

Точка първа за днес е предложена от Парламентарната група на Коалиция „Атака”, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ УСЛОВИЯТА, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА И НАЧИНА НА СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКАТА НА АВТОМАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ”, внесен на 5 юли 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, както обяви председателят на Народното събрание, започваме с точката, предложена от Парламентарната група на „Атака”.
Давам думата на един от вносителите да представи мотивите към проекта за решение.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Месец юни миналата година внесохме това искане. Почти цялата опозиция се е подписала под искането за създаване на временна анкетна комисия, а и някои от управляващите – тогавашният народен представител от БСП Костадин Паскалев, който в момента е кмет на Благоевград, което му прави чест.
Въпросът относно автомагистрала „Тракия” и за този фамозен договор не е престанал да бъде актуален,. Предстои му да бъде разглеждан много пъти оттук нататък и никога няма да престане да стои на общественото внимание въпросът за даването на концесия на автомагистрала „Тракия” на португалската фирма. Така придвиженият към финализиране договор към декември и януари – от правителството се използва точно времето около празниците на Рождество Христово и след Нова година, за да бъдат скрити и прикрити условията на този договор. Но това няма да стане причина договорът да не бъде на вниманието на българската общественост оттук нататък все по-натрапчиво и по-натрапчиво.
Ние и ако мога да изкажа мнението и на колегите от опозицията, предлагаме на вашето внимание въпроса за съставяне на временна анкетна комисия, която да обследва условията, при които е подписан договорът. Ще бъде изяснено до каква степен се е стигнало в процедурата, защото сигналите са противоречиви, не е ясно дали се е стигнало до неговото финализиране или не.
Още повече извънпарламентарната опозиция има решително отрицателно отношение към тази сделка. Отвсякъде индикациите за реакциите в българското общество са, че ние всички като народни представители сме притиснати да се занимаваме обстойно с този проблем от това най-високо място – от трибуната на Народното събрание и пленарната зала, за да се опитаме да спасим страната от едно ново страшно ограбване.
В тази връзка бяха аргументите и позицията на самата БСП към 2005 г., когато се подписа първоначалният проект на договора, който всъщност си е същият, въпреки твърденията, че бил коригиран и били внесени нови положения в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, бихте ли представили проекта за решение?
Колеги, моля за внимание, моля за тишина!
ПАВЕЛ ШОПОВ:
“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за изясняване на
условията, обстоятелствата и начина на сключване на
сделката за концесията на автомагистрала “Тракия”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесия на автомагистрала “Тракия”.
2. Комисията се състои от седем члена – по един от всяка парламентарна група, както следва...”
Това е въпрос на попълване на състава, ако Народното събрание реши да има такава комисия.
Мотивите, както сме ги изложили, извън това въведение, което направих, са, че темата, относно сделката за отдаване на концесия на автомагистрала “Тракия” вълнува българската общественост от дълго време. Съществуват основателни доводи, че тя е неизгодна за България и противоречи на националния интерес. До този момент договорът е забулен в тайна и се крият условията му – тук добавям, че 90% от условията на договора не са известни, – поради което се правят различни догадки. Налага се да бъде създадена анкетна комисия, която да се произнесе по договора и да отговори на многократно повдигнатите и неизяснени досега въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по проекта за решение, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги, обсъждането на автомагистрала “Тракия” е изключително актуално днес – един ден, след като Европейската комисия обяви междинния доклад за България, обяви, че корупцията в България не само че не е спряла, а продължава с усилени темпове.
Аз ще ви припомня квалификацията, която направи на автомагистрала “Тракия” и на договора, който беше подписан за нея лидерът на Българската социалистическа партия и сегашен министър-председател Сергей Станишев – грабежа на века. Когато в тази зала беше обсъждан договорът, Петър Мутафчиев – сегашен министър на транспорта, я квалифицира като далаверата на века.
За договора за автомагистрала “Тракия” до ден-днешен не се знае нищо, обаче за него има десет очевидни лъжи.
Лъжа № 1, че сделката с португалските фирми е напълно законна, прозрачна и много изгодна за България и че това е постановил, забележете, Върховният административен съд на страната. И ще ви цитирам какво пише в обосновката на Върховния административен съд:
“Съдът не може да отмени или обезсили административен акт поради това, че е несправедлив, неправилен, неполезен или неизгоден, а само ако установи противоречие с императивна правна норма. Следва да се има предвид, че по това административно дело съдебният състав е лишен от възможността да упражни комплексен контрол по законосъобразност, съобразно всички изисквания на закона. Защото, както беше отбелязано по-горе, той е сезиран с протест единствено за обявяване на нищожност на атакуваното решение, а не за отмяната му като незаконосъобразно.”
Лъжа № 2, че в договора няма и никога е нямало държавна гаранция, след като неразделна част от договора е така нареченото гаранционно писмо на българското правителство. И в първото допълнително споразумение, което беше сключено преди пет месеца към договора, и в изменения чл. 40 за концедента, тоест държавата, възникват задължения за:
“1. плащане на необходимите суми, свързани с покритие на недостига; и
2. плащане на необходимите суми по заместващите плащания”.
Като заместващите плащания – забележете – от 2010 до 2042 г. възлизат на 6 млрд. 264 млн. 826 хил. евро.
Явно уплашени от колосалните размери на тази сума, равняваща се на инвестициите за изграждането на ядрената електроцентрала “Белене”, нефтопровода “Бургас – Александруполис”, газопровода “Южен поток” на българска територия, взети заедно, управляващите са записали във второто допълнително споразумение, което стана в навечерието на Нова година, че плащанията по недостига не може да надвишават 50 на сто от общите приходи на концесионера от обекта на концесията, които, забележете, за 35 години ще надхвърлят 15 млрд. 300 млн. евро до 2042 г.
Лъжа № 3, че концесията “Тракия” не противоречи на поетите ангажименти в договора за присъединяване на България в Глава трета “Транспорт”, където е записано, че автомагистрала “Тракия”, ЛОТ 2, 3 и 4, се изграждат с финансов ресурс на Европейския съюз и собствени държавни средства.
Лъжа № 4, че концесията на автомагистрала “Тракия” въвежда ТОЛ-система за платено преминаване, като най-добрата европейска практика, след като тя противоречи на Лисабонската стратегия и директивата до 2015 г. да бъдат премахнати всички ТОЛ-системи, което вече беше направено в Германия, Австрия, Унгария и други държави на Европейския съюз. Като предстои да бъде въведена така наречената електронна евровинетка.
Лъжа № 5, че концесията ще донесе няколко милиарда евро печалба на държавата, на българската хазна, без да казват колко милиарда евро ще потънат в дълбоките джобове на концесионерите и че и без това за българските данъкоплатци по внесения преди няколко седмици проект за изменение на Закона за пътищата се предвижда по 11 евро на ден винетна такса.
Лъжа № 6, че строителството, цената за километър магистрала е 2 млн. 700 хил. евро, защото към тази цена, уважаеми колеги, манипулативно са пропуснати – забележете – 96 млн. евро за ТОЛ системата, 39 млн. евро за рехабилитация, 14 млн. евро за оптичен кабел, 5 млн. евро за мениджмънт, 125 млн. евро за лихви по основния кредит и 84 млн. евро за така наречения подчинен кредит.
Лъжа № 7, че общественият интерес е напълно защитен, след като държавата прехвърля собствените си ангажименти за изграждане на публичната инфраструктура върху изтънелите джобове на българските данъкоплатци, които ще плащат първата година на концесията по 20 лв. на лек автомобил, по 50 лв. на микробус, по 60 лв. на автобус и по 100 лв. на камион за пътуване от София до Бургас в едната посока. Цифри, които всяка година ще се актуализират в полза на португалците с ръста на брутния вътрешен продукт и ръста на инфлацията. Или, ако това стане за тази година, тези суми ще се увеличат два пъти.
Лъжа № 8, че държавата няма да представи банкова гаранция, след като е записано, че всички приходи на португалците и всички плащания на държавата по недостига за обекта са обект на права на банката кредитор и ще се ползват първо за целите на плащането на всички дължими суми по договора за кредит с банките.
Лъжа № 9, че всички рискове са поделени между двете страни, след като държавата няма право на действия или производства за неплатежоспособност, обявяване в несъстоятелност или прекратяване на концесията преди изплащането на кредита от португалците.
И лъжа № 10, че Брюксел – забележете – бил одобрил сделката със становище на Европейската статистическа служба „Евростат” и е дал зелена светлина. Защото, уважаеми колеги, „Евростат” няма правомощие да прецени дали в определен административен акт или търговски договор има недопустимо държавно подпомагане под формата на държавна субсидия или гаранция. Единственият компетентен орган да се произнесе със задължителен акт е Европейската комисия. Генерална дирекция „Транспорт” на Европейската комисия образува разследване за държавна помощ под № 66 от 2007 г. и съгласно официалния отговор на еврокомисаря Баро, концесионният договор за автомагистрала „Тракия”, „е регистриран като държавна помощ, за което не е отправено уведомление за разрешение от българското правителство”. А това означава, че съгласно чл. 3 на Регламент № 659 от 1999 г. българското правителство не може да предприема никакви практически и фактически действия по договора преди окончателното решение на Европейската комисия.
Уважаеми колеги, аз ще спра дотук, защото това, което казах в началото, корупцията, която се шири в България в сферата на националната пътна инфраструктура, излезе на бял свят през последните две седмици. Първата стъпка на тази корупция за мен беше именно автомагистрала „Тракия”. И ако ние имаме съвест, всички трябва да гласуваме за предложението на колегите от „Атака” да бъде съставена тази комисия и българският народ да научи истината за автомагистрала „Тракия”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Десет лъжи се чуха – това е много. На лъжата краката са къси.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като разглежданият въпрос за създаване на анкетна комисия за магистрала „Тракия” засяга пряко и бих казал до много голяма степен компетентностите на ресорния министър Асен Гагаузов, и нещо повече, в изказванията както на господин Павел Шопов, така и особено на моя колега Евгени Чачев бяха повдигнати въпроси, на които трябва да отговори господин Гагаузов, моля, господин председател, чрез гласуване, това, което е практика в Народното събрание, да се вземе решение за поканване на господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, в залата по време на разискванията по тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли обратно предложение на направеното процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов да бъде поканен и да присъства в пленарната зала, когато се водят дискусии за приемане на решение за временна анкетна комисия по договора.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 46, против 8, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак вие виждате, че залата в тази част, където стои управляващото мнозинство, е достатъчно празна и не съответства на резултатите, показани на таблото. Затова, господин председател, се обръщам към Вас да въведете ред и да се гласува само с една карта, а не да се гласува с по 7-8 карти.
Като предлага колегата Иван Иванов министър Гагаузов да дойде тук, той има предвид, че от този, по-важен казус за Министерството на регионалното развитие и благоустройството на практика няма. И ако той не е тук, когато се решава този съдбоносен въпрос, кога трябва да е тук? Когато излизат да обясняват газено-петролните договорки ли? И когато има някакви триумфални сделки ли?
Затова ние от цялата опозиция настояваме категорично. В противен случай ще поискаме други процедури и заседанието няма да продължи по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът е важен.
Моля квесторите да поканят всички народни представители, които се намират в Клуба на народния представител и в кулоарите, да заповядат в пленарната зала. Затова ще обявя гласуване, което ще трае 45 секунди.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Картите да се извадят от пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване направеното процедурно предложение за поканване на министър Асен Гагаузов.
Моля, гласувайте.
Уважаеми колеги, моля всеки да гласува със своята собствена карта. Разбира се, това е въпрос на личен морал, но аз съм длъжен да ви предупредя.
Гласували 122 народни представители: за 55, против 12, въздържали се 55.
Предложението отново не се приема.
Заповядайте отново за процедура, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин председател, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили искам почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника, нямам право да дам почивка, след като не е минал един час от началото на пленарното заседание.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Тогава след няколко минути пак ще поискам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията.
Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да повдигна пред вас един изключително важен въпрос: нужно ли да отдаваме на концесии магистрали, рудници и атомни централи? Какво показва опитът от концесионирането през последните години? Ще ви дам няколко примера, колеги, след което ще ви кажа няколко цифри за магистрала „Тракия”.
„Софийска вода” – един концесионер, който пое сериозни ангажименти, обеща да намали загубите от 64 на 32%, още преди година трябваше да ги намали на толкова. В момента загубите на вода са 62% и тези 62% се плащат от всички софиянци. Водата се купува на 0,02 лв. за кубик от язовир „Искър”, а се продава на 1,02 лв. на българските граждани. Това са фактите за концесионера „Софийска вода”.
Челопеч. Всички знаете за „аферата Челопеч”, имаше специално гледане на Комисията за борба с корупцията. Един чужд концесионер изсмуква огромни приходи от златото, което се добива там – не само злато, сребро, платина и т.н., изнася в Испания готовия концентрат и печели стотици милиони левове на година. Българската държава печели няколко милиона. Това са фактите около „аферата Челопеч”.
Няма да ви говоря, колеги, за приватизацията на българския Телеком и на енергоразпределителните дружества. Фактите сами по себе си говорят – повишаване на цените в пъти и драстично влошаване на услугата.
Ето защо преди много време съм внесъл проекторешение за налагане на пълен мароториум и правене на пълна ревизия на всички приватизационни и концесионни сделки. Мисля, че това е най-разумното решение, което може да приеме българският парламент.
Сега ще ви кажа няколко цифри за концесията на магистрала „Тракия”. Може би с господин Чачев сме единствените хора, които сме виждали договора. Аз го изисках и беше предоставен.
Колеги, в този договор пише, че българската държава се задължава да дострои три големи отсечки от магистралата, след което да ги предаде на концесионера – той да ги ползва.
Казвал съм от тази трибуна, сега пак ви го казвам – това е все едно някой от вас да си построи жилище със собствени средства и да го даде на друг, непознат човек да му взема наема в продължение на 35 години. Това е истината.
Остава да се построят 112 км от магистрала „Тракия”. Всичко друго е построено от българската държава, от парите на българските данъкоплатци. Ние искаме всичко това, което е построено от българската държава, да се даде на чужд концесионер, който в продължение на 35 години да прибира парите на българските граждани във вид на ТОЛ такси. Колеги, по-голямо безобразие от това е може би единствено абсурдната идея да се даде на концесия АЕЦ „Козлодуй”. Според мен това е криминална сделка и предполагам, че огромната част от вас го знае добре.
Няма да говоря тук за абсурдните условия на така наречените плащания по недостига. Българската държава се задължава да плаща за всичко, което можете да си помислите или дори не можете да си помислите. Например ако концесионерът предизвика умишлен фалит, българската държава ще поеме неговите задължения пред чуждите банки.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Защо лъжеш? Лъже откровено!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето ви фактите. Българската държава се задължава да плаща за хиляди автомобили дневно, които не се движат по магистрала „Тракия”. Фиксирано е ниво на автомобили, което ако не бъде достигнато, а то няма да бъде достигнато – аз не вярвам повече от 8-10 хил. автомобила на ден да се движат, за всичко останало българската държава ще плаща на концесионера. Тоест концесионерът ще смуче и от българските граждани – от ТОЛ таксите, ще смуче и от българския бюджет, който също се пълни с парите на българските данъкоплатци.
По-криминална сделка от това, господин Кътев, понеже Вие се обаждате, аз не знам. Може би връщането на така наречените имоти на вашия патрон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Лъжеш безобразно!
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, обръщам се към вас - помислете, не е нужно. Господин Чачев преди малко цитира вашия премиер, който нарече сделката „грабежа на века”. Вземете това, което е говорил вашият министър господин Гагаузов за тази сделка в миналия парламент. Спомнете си какво вие сте говорили, уважаеми колеги, за тази сделка само преди няколко години. Как така изведнъж променихте своето мнение? А че сделката е криминална, едва ли някой в тази зала може да оспори.
Господин Кътев, ако Вие сте готов, ще Ви изслушам с изключително внимание.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Не се занимавайте с мен.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вземете реплика, ще Ви изслушам и ще Ви отговоря.
Обръщам се към вас, колеги: помислете, България не бива да се разпродава, не бива да се дава на криминални типове от Португалия, свързани с Испания, свързани с Вашето любимо царско семейство, господин Кътев. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.) Това са факти, които всички знаем.
Нека да спрем няколко кърлежа, които смучат от националното богатство на България. Обръщам се към вас, колеги от БСП, защото по този въпрос не мога да се обърна към господин Кътев. Нека с вашите усилия, с вашата помощ да спрем този грабеж и да накажем виновниците! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Христов.
Господин Илчев, имате думата за реплика на народния представител Минчо Христов.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин Христов, ако поискате пак почивка, аз ще Ви подкрепя. Вие се нуждаете от дълга почивка, първо. (Ръкопляскания от НДСВ.) Този път аз не иронизирам.
Второ, по време на тази почивка ще Ви помоля да уеднаквите мотивите си за тази дискусия, за това настояване и за идеята да има комисия с господин Шопов. Във версията на господин Шопов доминира представата за 90% неизвестност на съдържанието на договора и анексите към него, а от дългото Ви съдържателно изказване, както и от номерираните от 1 до 10 лъжи, за които ни разказа господин Чачев, става ясно, че информацията е обилна.
Не бихте могли да се изкажете, а Вие го направихте пред очите ни, както и господин Чачев, да номерирате темите от 1 до 10, ако наистина не разполагате с огромно количество информация. Тези цифри, които се споменаха; грабежът, за който твърдите, че се извършва и трябва да бъде прекратен, а то не се извършва нищо в момента по трасето на магистрала „Тракия”; илюстрацията с факти, които уличават дори Върховния административен съд в несъстоятелност на решенията му, показват най-малкото обилна информираност на вас като поддръжници на идеята за създаване на комисия. Затова е добре да вземете почивка, да уеднаквите критериите си, отново да подновите предложението за комисия, вероятно също така да настоявате за появата на министър Гагаузов, както и за изказване от страна на всички лица, които разбират от тази материя. Рискуваме да подведем цялата зала, в която няма специалисти по инфраструктура като господин Христов и като господин Шопов, и отново да преповторим един мит пред обществото, че то ще бъде ограбено, ако бъде построен един модерен път, който, между другото, вече се измерва само със 116 км.
Това е последният повод за моето учудване, че Вие никога не засягате темата, че магистрала „Тракия” трябва все пак да бъде построена, а само наблягате върху това, че ако бъде построена по тази формула, то ще бъде порочна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика имате думата, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази песен я пеем толкова пъти и на толкова фалшиви гласове се наслушахме при нейното пеене, че просто на хората им омръзна да се повтарят едни и същи глупости от трибуната и двама-трима човека от парламента да се изживяват в ролята на герои, на народни защитници, че само те защитават държавата, а всички останали са разбойници, престъпници, мафиоти и какви ли не още други. Освен себе си те няма кого да излъжат. Освен себе си те няма кой да агитират. Магистрала „Тракия” е нещото, което не се случи благодарение на това непостроено трасе – много катастрофи, много ранени, много загинали.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): И кой е виновен?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По-тихо, моля! Пазете тишина!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Не знам на чия съвест тежат, не знам на чия съвет лежат, но ако нещата бяха продължили по начина, по който бяха тръгнали, тя досега щеше да бъде построена. До Бургас щеше да се отива за два часа и половина, а нямаше да се мъчат хората по тези трасета.
Разбира се, тези специалисти по всичко, които разбират и от мини „Челопеч”, от магистрала „Тракия”, от мисиите в Ирак, и от онкоболните, аз просто им се чудя. Ние трябва да ги обявим за някакви гении и да ги предложим за шефове на Българската академия на науките. Там предстоят избори и по-добре е там да се ориентират, защото разбират абсолютно от всичко. Аз не бих имал такива претенции. Аз разбирам от няколко неща, но ги разбирам много добре, затова мога да кажа, че магистрала „Тракия” е нещото, с което трябва да спре да се занимава българският парламент. Показа се, че тя е нещо реално. Потвърдиха го всички възможни институции в България, включително и европейските такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, имате думата за дуплика. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Кътев, Вие разбирате от едно нещо, от така наречените „царски имоти”. Така ги разбирате, но искрено се надявам и прокуратурата да разбере някои неща, и следствието, и съдът да се позанимаят с Вашите дела в това отношение.
А сега сериозно, колеги: аз тук не чух от двамата изказали се нито една дума по отношение на фактите, които изнесох. Повтарям, аз и Евгени Чачев сме единствените хора, които отидохме в Секретната секция, а също така и Иван Иванов, и прочетохме този договор. Това е фактът. Въз основа на това, което аз видях там, се изказах преди малко.
Питам аз, колеги, германците по-глупави ли са от нас, че там магистралите са безплатни? Защо българската държава?... Българската държава не може ли да намери пари да построи 100 км магистрала, да я дострои и по някакъв начин да се грижи за нея?
Вие искате една магистрала, която е построена, почти изцяло построена, да я дадете на някой, който да прибира парите, само че да прибира парите от всички нас, защото след две години ще карате всички български граждани, които ходят до морето, да плащат, само че няма да плащат това, което Вие твърдите сега, а много повече.
Аз твърдя тук, в тази зала, че те ще плащат минимум по 50 лв. за едно пътуване до морето. Опровергайте ме, ако можете.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Ставаш за председател на БАН! (Оживление.)
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да ви кажа и друго, колеги. Аз говоря от свое име. Аз съм независим народен представител. Не ме бъркайте с други парламентарни групи, с други колеги. Всеки един има правото тук да дойде и да се изкаже от тази трибуна, да изложи своите аргументи.
За съжаление обаче, господин Илчев, към Вас се обръщам, защото Вие сте един сравнително по-разумен човек (оживление), Вие не казахте нищо по същество, нищо, което да опровергае фактите, които казах преди малко. Разбирате ли?
Това е и искрено се надявам Вие да излезете, имате право на изказване, и да аргументирате колко важно е да се строи тази магистрала. Аз не казвам, че не е важно да се строи. Въпросът е, че не бива да се граби така от българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата Яне Янев за процедура. Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, подновявам отпреди малко направената от мен процедура.
Ние, от опозицията считаме, че има явно нагласа в управляващото мнозинство този проблем да бъде претупан. Тук с опити чрез словесни царски еквилибристики някои хора се опитват да отклонят темата от съществото на дебата. Затова ние се надяваме, че през времето, за което искаме почивка, председателят Пирински ще покани министър Гагаузов да бъде тук, в пленарната зала.
РЕПЛИКА: Министър Гагаузов е в чужбина.
ЯНЕ ЯНЕВ:Или ресорният вицепремиер, за да може да бъде тук по време на дебата и да чуе становището на народните представители.
Господин председател, затова Ви моля за 30 минути почивка от името на парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят решава колко да бъде почивката. Аз ви давам 15 минути почивка.
Възобновяваме нашето пленарно заседание в 10,30 ч.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължава дискусията по проекта за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесия на автомагистрала “Тракия”, вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Искам да ви напомня, че в моя списък за изказване са записани Павел Шопов, Мартин Димитров, Иван Николаев Иванов и Любен Дилов.
Господин Янев, заповядайте за процедура.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние смятаме, че този дебат е изключително важен, тъй като темата продължава да бъде с особен обществен интерес повече от 2-3 години и би било редно Българската национална телевизия и Българското национално радио да предават пряко дебатите от пленарната зала. Затова от името на парламентарна група предлагам пряко включване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направено е процедурно предложение за пряко предаване по БНТ и БНР на дискусията по магистрала “Тракия” за създаване на временна комисия.
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Минавате по парламентарните групи и в Клуба на народния представител, ако обичате. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, ще направим по-дълго гласуването – до 45 секунди.
Господин Кътев, заповядайте за обратно предложение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам, ако не противоречи на правилника, да разширим тълкуванието на колегата Янев. Не само по БНР и БНТ, а и от всички останали телевизии, радиа, местни станции, радиоточки, СNN, Евронюз и каквото си помислите друго да го предават пряко, защото тогава лицето Янев ще може да блесне пред целия свят и да разберат какъв велик защитник е на тези каузи. Ако пък правилникът не позволява това, предлагам, както е тръгнал този дебат скучно и вяло, защото се повтаря едно и също нещо в продължение на толкова години, всеки, който иска, би искал и е искал, е могъл да се запознае и с договора, и с неговите клаузи. Всичко е ясно и известно, така че не представлява според мен никакъв обществен интерес. А общественият интерес е колкото може по-скоро да започне строителството на магистралата и колкото може по-скоро тя да бъде построена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте и обратното предложение, направено от народния представител Олимпи Кътев.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Нямаше обратно предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това не е обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент. Това беше обратно предложение на Вашето – да се предава. Той дори го разшири – по CNN, ВВС и т.н. Вие не чухте ли?
Подлагам на гласуване, направеното предложение от народния представител Яне Янев днешната дискусия по проекта за Решение за създаване на Временна комисия по магистрала “Тракия”, не изчитам цялото наименование на заглавието на проекторешението.
Моля, гласувайте предложението на Яне Янев за пряко предаване по БНТ и БНР.
Моля всички народни представители да гласуват със своите собствени карти.
Гласували 120 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Господин Янев, заповядайте. Имате думата вероятно за прегласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, предлагам прегласуване.
Но преди това бих искал да уточня специално за Олимпи Кътев, че медиите, които спомена, са изключително авторитетни институции и са частни. С тях не може да се разпорежда никой, особено пък бивши областни управители, така както са се разпореждали с царските имоти и гори. (Смях. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, прав сте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Така че нека българският парламент да не става за смях и да се правят изявления, които са изключително смешни, и вместо да прозвучат като от народни представители, да се сблъскваме с тези едва ли не на царски кочияши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие не казахте каква е процедурата Ви.
ЯНЕ ЯНЕВ: Още в самото начало казах – за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново предложението на народния представител Яне Янев за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дискусията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 67, въздържали се 25.
Предложението отново е отхвърлено.
Продължаваме с дискусията.
Първо има думата Павел Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не ни учудва резултатът от това, че мнозинството отказва тази дискусия да се предава по Българската национална телевизия. Това е част от цялата мръсна схема. Една фамозна имиджмейкърска фирма, ние знаем коя е, е поработила много по темата. Затова и журналистите отвън много не се интересуват от темата, защото на тях им е платено. Неслучайно и техни представители бяха при подписването на един от междинните договори в Лисабон или нещо подобно, на мероприятие от цялата престъпна верига. На издръжка, разбира се, на португалците, защото част от това, което се прави, от цялото престъпление, е то да се скрие от българския народ и да мине по терлички, колкото може по-леко. Но, когато му дойде времето, всички ще си получат заслуженото и ще бъде наложена отговорност на онези, които са направи престъпление за стигане до тази сделка. (Шум и реплики в КБ.)
И тук ме апострофират, разбира се, от БСП, но те няма да станат да говорят по тази тема. Те ще си мълчат, ще кротуват. Вижда се, че активна от страна на управляващото мнозинство е само остатъчната партия НДСВ. И то с 1-2 души от представителите на нейната тежка артилерия, всъщност те са й останали, ако могат да водят каквато и да е битка.
Но въпросът за тази сделка още от самото начало, от 1995 г., както много точно тогава и сегашният министър-председател и лидер на БСП Сергей Станишев обръщаше внимание по един основен, най-важен въпрос: относно пълната нищожност на тази сделка. Юридически за всички в тази зала е безпределно ясно, ама прозрачно ясно, безспорно ясно, че тази сделка е нищожна според чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Не си я чел!
ПАВЕЛ ШОПОВ: В това няма абсолютно никакво съмнение! Защо? Защото сделката е сключена без да има търг – абсолютно условие за действителност на сделка към онзи, пък и към този момент. Тази сделка не може да произведе каквито и да е правни последици! И тя няма да ги произведе! Всеки оттук нататък би могъл да се позове на нищожността на тази сделка. Никой не може да я санира – нито изпращането й във Върховния административен съд, чийто председател е послушния, поставен от царя член на НДСВ и сегашен член на НДСВ, а и никой не може да промени това условие. Оттук нататък – пак повтарям, всеки може да се позове на тази нищожност и в даден момент да черпи права и аргументи от тази нищожност.
Тук бе направен опит да се каже, че сделката била прозрачна. Не, 90% от условията и клаузите по тази сделка са неясни за българското общество. Те са скрити. “Атака” е правила няколко пъти опити да получи информация, да получи договорите, да получи истинските книжа и документи по тази сделка, както и по други сделки. Вярно е, получавали сме анотации, получавали сме някакви части и условия от сключените сделки, отделни документи от сделките, но никога не ни беше даден достъп до документите, до сделката, до условията, защото това също е част – договорът да остане скрит от българската общественост, защото е наистина ужасяващ.
Господин Чачев говори? за 10 лъжи. Него го няма в момента в залата, но ако ме чува в кулоарите, ще кажа: господин Чачев, лъжите са много повече от десет. Ако бяха само десет лъжи, с мед да я намажем тази сделка. Не става въпрос само за лъжи. Става въпрос за заблуди, за заобикаляне на закона, за завоалиране на някои клаузи. Става въпрос за пълната неизгодност на сделката. Остават и множество други пороци. Не става въпрос само за десет лъжи.
Една от мръсните лъжи на мнозинството обаче, за която господин Чачев не спомена, е, че видите ли, ако не била опозицията, досега магистралата щяла да бъде построена. Много мръсна и долна лъжа! Магистралата досега щеше да бъде построена, колеги, ако бяха давани три години само по 33 млн. евро за останалите за построяване 116 км. Забележете, след като Европейската банка беше готова да дава 50% за финансирането на тази магистрала, за българската държава от 2005 г., когато този въпрос е поставен официално (той е поставен на вниманието на българската общественост много по-рано), беше абсолютно ясно, че тази магистрала трябваше да се строи при управлението на НДСВ, в неговия мандат. Досега магистралата щеше да бъде построена многократно, но такава е играта. Някой трябваше да вземе комисионите. Той всъщност е взел голяма част от комисионите. Въпросът беше не да се построи магистралата, а да я строят португалците. Защото сделката беше с тях! С тях беше направено престъплението. От тях ще се получат комисионите. Знаем как става това – един кръг в Лондон, кръгът на юпитата, чрез който се прави голямата връзка и чрез който на практика се стига до тази мръсна сделка.
Другата лъжа, за която господин Чачев не спомена, е за цената на строителството. Досега тази част от 245 км от магистралата е строена при много по-тежки условия. Ако вземем последните два лота – “Карнобат-Бургас” и “Стара Загора-Оризово”, ще видим, че строителството е излизало по 3,2 млн. лв. Сега се предвижда магистралата, която ще строят португалците, да има разчетна цена 5,4 млн. лв. Виждате каква е разликата – 1,6 млн. лв. повече, но има информация, че португалците с аргумент, че битумът, асфалтът и материалите са повишили своята цена през това време, отиват на 6,6 млн. лв., тоест на 3,3 млн. евро. Виждате как постепенно, пълзящо се увеличава цената на магистралата, за да бъде направена далаверата.
Ето още едно нещо, за което до момента не се повдига въпросът и което също води до нищожността на сделката за концесия. Колеги, тук се подписва договор за концесия, без да са отчуждени земите, през които ще мине магистралата. Някой от вас да е чувал, да му е ясно, да има информация дали е отчуждена земята – хилядите декари от Стара Загора до Карнобат – за тези 116 км? Тук има много юристи. Как държавата ще учредява концесия по отношение на земи и имоти, които все още са частна собственост, които са на граждани, по отношение на които няма образувано производство за отчуждаване? Това е още едно основание да приемем, че сделката е нищожна и всеки може да я бутне, да я атакува само на това основание! И ще се намерят такива хора, които ще я атакуват. Има информация и податки, че това ще стане.
Друг проблем, който не се повдига. Как ще бъдат дадени под концесия двата лота – “Карнобат-Бургас” и “Стара Загора-Оризово”, които са осъществени с 50% финансиране от Европейската банка? Можете да проверите и това е безспорно, че тези два участъка не могат да бъдат давани под концесия. Това изрично е отразено в договора. Как ще бъде преодоляно това положение?
Премълчава се въпросът за ТОЛ-системата. Лъжата е, че държавата ще се облекчи с осъществяването на тази концесия и с финансирането й от португалските фирми, защото държавата ще трябва да осъществи реализирането, санирането и реконструкцията на алтернативните шосета и пътища, които са в ужасно състояние. Ако бъде пусната магистралата, ще бъде задължително те да бъдат в годно състояние и по тях да се осъществява движението на поток от автомобили. Знаете, че е задължително когато по една магистрала се плаща, трябва да има алтернативен път. Когато този път стане платен, българската държава ще трябва да инвестира много повече пари, отколкото ще бъдат необходими за построяването на тези 116 км от магистралата.
По въпроса за рекламата, която португалците ще получат по отношение на цялата магистрала. Този въпрос не е сериозно изследван. Той не е повдиган, не е изследван, по него се мълчи. Тези билбордове, покрай които вие пътувате, въпросът с крайпътните заведения, мотели, бензиностанции – за тях има договори, но те влизат в нов режим, в нова система на правоотношения. Представяте ли си каква бъркотия, каква лудница ще бъде оттук нататък? Лесно му е на царя и на неговите царедворци – да си взимат комисионата и с това историята да приключи. Те излизат от политическата сцена и тях няма да ги има. Тежко и горко на бъдещите управляващи, върху които ще се стовари цялата тази лавина от проблеми! Това са бензиностанции, крайпътни заведения на чуждестранни инвеститори. Какво ще правите с тях? Как ще им обясните, че ги продавате, че ги давате на изполица на някакви португалци?! Това юридически е просто нерешимо! Осъзнайте се! А тази реклама и тези взаимоотношения с крайпътни заведения и други бензиностанции са предвидени за 35 години!
Въпросът с възлите, по които ще се влиза и излиза. Във връзка с предстоящото въвеждане на тол система те ще бъдат силно намалени. Затова гражданите от гр. Чирпан вече плачат – защото при тях не се предвижда изход и те ще трябва да заобикалят десетки километри, за да могат да излязат на магистралата или да излязат от магистралата и да се върнат. Ами неудобствата в това отношение! Помислете! Не е помислено, и тук е недомислица. Ако видите договора в него сигурно няма нищо подобно, там за това също не е помислено.
Да минем към чисто политическите аспекти на тази сделка. Ясно е, че всъщност тази сделка е един от въпросите, на които се крепи тройната коалиция. Има китове, на които тя се основава. Има положения и сделки между трите управляващи политически сили, без които не може да продължи дейността на това правителство. Това е едно от изискванията явно на НДСВ, защото тази сделка интересува преди всичко НДСВ и никого друг. Затова ДПС мълчи. Движението за права и свободи го интересува четвъртокласната или петокласната пътна мрежа, отдавана за тях, това е златна мина. Затова ДПС ще се съгласи, на ДПС тази сделка не пречи – те няма нито да опонират, нито да й се противопоставят, въпреки че и техните привърженици ще плащат на португалците и ще пътуват по тази магистрала. Между другото, като казвам това, ние от “Атака” не се обявяваме против въвеждането на такси по магистралите. Но такси от магистралите, които да постъпват в българската държава за нещо, което българската държава е създала, то е готово.
Още една лъжа – за дължината на магистралата. В нея се включват двете отсечки, така наречената Северна дъга около София и пътят от София до Калотина. Ами те, колеги, не са включени за нищо друго освен за някакво благоприличие. Тези две отсечки са включени, защото с тях се иска по някакъв начин да бъде аргументирана тази идиотска сделка, при която три четвърти от магистралата е изградена досега, с една четвърт допълнена от португалците трябва да им бъде дадена, за да събират парсата. Ще видите, че те няма да направят нито Северна дъга, нито София-Калотина, те просто ще си направят тези 116 км, ще си сложат бариерите, за да събират пари, а останалите части ще почакат. Ще видите, че ще стане така, просто няма друга логика.
Концесионерите щели да поддържат магистралата. Ако се направят едни разчети, и от това, което имам като информация, ще се види, че става въпрос за луди суми за поддържане на магистралата, около 50 хил. лв. на година на линеен километър. Всъщност тези 50 хил. лв. на година са за поддържане на отсечки при много по-тежки условия, планински отсечки, с мостове. И въпреки това поддържането в момента е наполовина на тази сума от 50 хил. км.
Тази тема няма да завърши с тази дискусия, тази тема започва с тази дискусия. Оттук нататък започва истинският бой за автомагистрала “Тракия”. И ако такива кражби като на БТК, която е на съвестта на НДСВ, за която ще плащат и за която ще има вкарани техни дейци в затвора, ние ви го обещаваме това и го заявяваме, ще им бъдат сложени раираните дрехи, като друга кражба, също велика, голяма кражба – на електроразпределителните дружества, и въпросът със сделката с външния дълг – това ще бъде перманентна тема. Отишли там 1 милиард, писала се българската държава богата и исландецът ги отнесе! Както и да е! – ще кажете вие. Но автомагистрала “Тракия” ще бъде нещо, по което българските граждани ще минават десетилетия в бъдеще, и този въпрос периодично ще се поставя. “Атака” никога няма да го забрави.
На базата на този въпрос ние призоваваме цялата сегашна опозиция да изкаже становище, да си обещаем, че всички политически сили, извън парламентарната позиция също да направи необходимото в тази връзка, за да спрем тази сделка, която е кражбата на века, която е далаверата, която е корупционна сделка отвсякъде. Това нещо ние го казваме сега, но в 2005 г. го каза Сергей Станишев, казаха го дейци от БСП, защо не го казват сега?
Така че с този дебат започва истинският дебат и истинската битка за автомагистрала “Тракия”. И както ние от “Атака” казваме, да си върнем България, сега казваме, че ще си върнем автомагистрала “Тракия” като част от тази битка за връщането на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, часът е точно 11. Записаните за изказвания народни представители ще имат възможност да направят това след почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусията по Проекторешението за създаване на Временна комисия.
За изказване преди почивката са заявили желание господин Мартин Димитров, господин Иван Иванов, господин Любен Дилов и Станчо Тодоров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! За съжаление, вместо да видим сега министъра в залата, по-скоро се случи нещо не особено приятно – много слабо присъствие особено от страна на управляващото мнозинство по време на дебатирането на една доста значима тема за българското общество.
Най-добрата оценка за работата на хората и правителството дават историята и времето. Това, което може да се каже за магистрала “Тракия”, е, че не беше направен търг или конкурс от правителството на НДСВ и ДПС с известно участие тогава и на БСП с двама министри. Не беше направен търг с аргумента, че сделката така ще стане по-бързо и някак си като че ли днес, от НДСВ, забравихте този ваш аргумент – че не правите търг, за да стане бързо и веднага. От позицията на 2008 г. резултатът и изводът са, че подведохте хората, няма резултат, няма договор, няма изграден нито един метър от магистрала “Тракия”, което означава, че цялостният подход на онова правителство беше грешен. Беше избегната пазарната процедура, нямаше състезание, нямаше търг и конкурс с аргумента да стане бързо и веднага. Още тогава ви казахме, че няма да стане. И от днешна гледна точка се вижда кой е бил прав – определено вие, БСП, НДСВ и ДПС не бяхте прави.
А БСП, тъй като беше в позицията на полуопозиция, много интересна политическа ситуация, тогава особено много критикуваше тази сделка. Беше използвана вратичка в закона, която позволяваше сключването на подобни сделки без търг и конкурс – нещо, което след влизането на България в Европейския съюз вече го няма като възможност. С идването на власт на новия кабинет, в който БСП вече има официално участие и то най-голямото, имаше възможност тази сделка да бъде прекратена. Това трябваше да направите – сделката за магистрала “Тракия” трябваше да бъде прекратена, защото в една пазарна икономика не се правят подобни сделки. Не може да няма състезание, не може да няма конкурс, не може да няма търг, защото търгът и конкурсът не се правят за друго, а за да бъде защитен интересът на данъкоплатците. Подобни сделки не трябва и не може да има, уважаеми дами и господа, и за това сегашното правителство имаше шанса да прекрати сделката още в началото на своя мандат, да проведе търг и конкурс, да бъде взет друг инвеститор и вече да се строи магистралата. Така че двете последни правителства носят много тежка отговорност за един невероятен батак, който формираха по отношение на магистрала “Тракия”.
Понеже господин Кътев закъсня, специално на него искам да обърна внимание, че, както си спомня, неговото правителство не организира търг и конкурс по магистрала “Тракия”, защото така щяло да стане по-бързо. И както виждаме, господин Кътев, както още тогава ви предупредихме, този подход доведе до пълен провал. Това е резултатът – няма нито един метър построен от концесионера, няма сделка, няма изпълнение на договора. И никой друг освен предишното правителство не носи отговорност за първоначалния вариант на договора. Още тогава ви казахме: така не се прави. Подобни сделки от подобен мащаб се правят с открит търг и конкурс във всички цивилизовани страни. Само в Африка има случаи, в които не се правят търгове и конкурси за подобни сделки, господин Кътев, и Вие се присъединихте към тази практика.
Следващото правителство не използва възможността да прекрати този договор, за което носи много тежка отговорност. Българската социалистическа партия, ако си държахте на думата, ако имахте морал, този договор трябваше да бъде прекратен в началото на мандата, в който вие бяхте основната партия. Но, за съжаление, настоящото правителство беше формирано на принципа на защита на интересите на отделните партии, а интересът на НДСВ и ДПС в случая беше да остане стария вариант на сделка за магистрала “Тракия”.
От тази трибуна днес имахме удоволствието да чуем един добър оратор като господин Станимир Илчев, който зададе въпроса: какво искате от опозицията? Каква е вашата цел?
Знаете ли какво искаме? Целта на тази комисия, крайната цел, господин Илчев, е следната: да определи разходите и ползите от този проект, което не свърши нито предишното правителство, в което бяхте вие – НДСВ, нито сегашното правителство, в което вие отново участвате. Разходите и ползите за българските данъкоплатци – ето това трябва да свърши комисията на българския парламент. И комисията на българския парламент има такива правомощия. И от начина, по който се поднася съставянето на тази комисия, това може да бъде направено и това трябва да бъде направено. Тогава ще се види, че за българските данъкоплатци разходите са по-големи от ползите и че такива договори не трябва да бъдат сключвани и като начин, и като съответните клаузи, които са записани в този договор.
Но има нещо още по-лошо, което направиха предишното и сегашното правителство със сделката за магистрала “Тракия” – нещо, което ще се отразява оттук нататък на поколения наред, а именно, че процедурата концесиониране беше опорочена. И вече в България, ако попитате свободно избрани хора дали подкрепят концесионирането, те ще се сетят за магистрала “Тракия” и ще кажат: не, защото това е лошо, това е корупционен механизъм и не трябва да се прави. Това е резултат от действията на предишното и на сегашното правителство. Иначе концесионирането е един изключително важен пазарен подход за привличане на милиарди в съответната икономика. Но когато се прави по този начин – непрозрачно, хората се отвращават и не искат да видят вече подобни механизми. Така че това е допълнителен ущърб към развитието на България в резултат на действията на последните две правителства. Както виждате, няма магистрала, а и както вървят нещата скоро няма да има.
Опитът за прехвърляне на отговорността, че някой друг е виновен – на господин Кътев примерно съдът му е виновен, опозицията е виновна, медиите са виновни, определени журналисти също са виновни, че били раздухвали някакви слухове, но вина в последните две правителства, примерно господин Кътев не намира. Не намира такава вина, а всъщността отговорността е само и изключително ваша, уважаеми дами и господа. Вие сключихте този непазарен договор.
Знаете ли, смисълът на пазарната икономика е следният – че винаги трябва да има състезание, особено за големите обществени проекти. Че бюрократите или администрацията не могат да имат това знание да сключват подобни сделки без състезание и без конкурс.
Какво направи предишното правителство? Събужда се една сутрин кабинетът, събират се, пият по чаша кафе и казват: тоя инвеститор така, като го гледам от тоя кабинет, ми изглежда единствения. И понеже ми изглежда единственият, ще се съберем, ще подпишем един договор и това е най-добрият договор. И после е виновен съдът, че обсъжда сделката. Това, уважаеми дами и господа, не е пазарна икономика. Това е забранено в правилата и процедурите на Европейския съюз и в момента подобна ситуация не може да се случи. Използвахте времето преди членството на България в Европейския съюз да подпишете този лош за България договор. Неслучайно няма магистрала, и не може да има магистрала с подобни договори.
Искам да завърша със следното нещо – отговорността за тази сделка е изключително и само на предишното и на сегашното правителство. Не я прехвърляйте, имайте малко морал, имайте малко почтеност! Работата е изключително забатачена само и единствено заради вашите действия.
Ние ще подкрепим тази комисия. Искаме да знаем в тази комисия какви са разходите и ползите за българските данъкоплатци от този проект и ще стане ясно, че разходите са много по-големи от ползите, и ще стане ясно, че подобни договори, без състезание, без прозрачност, без търг или конкурс не трябва да бъдат подписвани.
Специално искам да обърна внимание – може би отново ще ме обвините в пристрастие, но пак ще се обърна към господин Кътев, че подобни договори трябва да станат публични. Те трябва да бъдат достъпни в Интернет, всеки да може да ги прочете. Когато на тази трибуна излизат депутати и се хвалят, че са отишли в Секретната секция и са ги прочели, това означава, че прозрачността в дадена страна не е на ниво, че в дадена държава не е ниво. Тези договори трябва да бъдат публични. Това са парите на данъкоплатците, няма какво да се крие, няма причина да се ходи в секретни секции и да бъдат четени тези договори. Това е другото, което принципно трябва да бъде свършено.
Магистрала „Тракия” е пример за това какво не трябва да се прави. За това как заради лоши и неразчетени действия на едно правителство, незачитане на пазарни процедури загубиха всички български данъкоплатци. Единственото решение оттук нататък е този договор да бъде прекратен и да се направи нормалната пазарна процедура, заедно с признанието от страна на сегашното и на предишното правителство, че се провалиха по отношение на магистрала „Тракия”. Друга дума не може да бъде използвана. Благодаря за вашето внимание, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за първа реплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря на господин Мартин Димитров. Дискусията, в която навлизаме, вече започва да става по-конструктивна, защото първо се разтоварва от политическата инспирация, която винаги съпровожда тази тема, и, второ, дава възможност да разменяме мисли и гледни точки по съществени въпроси. Господин Мартин Димитров обозначи като много съществен въпрос това, че в закона имало вратичка, от която правителството се е възползвало. Ние двамата не сме юристи, но дължим някакво усилие да разясним какво означава това.
Според мен, няма закони, в които няма вратички, прозорци, всякакъв вид дограма. Иначе ние не бихме ги модернизирали периодически и понякога отхвърляли, когато се изчерпи тяхното съдържание, и създавали нови закони. В този израз обаче „използва вратичка” се съдържа намек, че е направено нещо нередно. Правителството е използвало възможностите, които тогава законът е давал.
Второ, господин Димитров знае по-добре от мен, че в тези 160 или 180 държави според ранг листата на ООН, те са горе-долу толкова, само 27 са държави – членки на Европейския съюз, и сигурно в останалите 150 се използва концесионната форма, влизат и излизат в тези държави десетки концесионери, строят хидросъоръжения, магистрали, космически площадки, хладилни инсталации и т. н. Следователно трябва малко да се успокоим и да кажем: невинаги, ненавсякъде концесиите са вредни, вредоносни и генератори на щети.
Третият въпрос, по който го репликирам: мисли ли господин Димитров, мислиш ли, Мартине, че тези изчисления, които трябва да докажат – твоя израз беше: „разходите и ползите за българския данъкоплатец”, дали тези разходи и ползи са в положителен баланс или превалират разходите и щетите вместо ползите? Само временна анкетна парламентарна комисия ли към днешна дата може да ги изчисли и установи?
При това изобилие от информация, повтарям се от предишната реплика, с която очевидно всички, и Вие в това число, разполагаме, при тези възможности, които най-малко Институтът за пазарна икономика, в лицето на господин Димитров, разполага с Вашия професионален инструментариум, не е трудно вече да се изчислят разходите, ползите, щетите, придобивките. Но да се създава такава комисия очевидно това е пак инструмент на една политическа игра. Би ли го признал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
За втора реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, много приказки се изприказваха днес, но, всуе, всичко е старо, всичко е мухлясало, всичко е казано, казано, казано, казано, че просто аз не виждам какъв е тоя интерес от Ваша страна и какъв е този мерак нещо все пак да се случи. Едни от изказващите се колеги съзряха дългата ръка на царя до Лондон, до Брюксел, докъде ли не в света, други казват: ама, българският съд не е съд. Добре, дайте някакъв орган, който да измислим с ваше съгласие, който да бъде последният и да признае, и да каже: да, съгласни сме.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това искаме – временна комисия искаме. Ето го отговора.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Намерете такъв орган, който да бъде съдебен орган и който не се е произнесъл, който е компетентен да се произнесе, и тогава кажете. А вие говорите неща, които са отхвърлени и от съд, и от Европейска комисия, и от всичко. Дори и БСП разбраха, че тая сделка не е грешна. Дори и те разбраха, дори и те я поддържат и я правят. Само вие не можете да го разберете.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Посочете някой от БСП да излезе и да каже, че са го разбрали.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това си е техен въпрос. Въпросът е политически, въпросът не е друг. Кой ще излезе и кой няма да излезе е въпрос на разбиране, тактика, говорене и т.н.
Не губете времето на българския парламент с неща, които интересуват само 5-6 човека тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Възприемам Вашата теза, че в договора сигурно има някои неща, които не са на сто процента изчистени, според Вас, според мен, а може би и според много други наши колеги или наблюдаващи процеса. Това сигурно е така, но аз не познавам международен договор, господин Димитров, който да е сто процента изчистен от грешки и проблеми. Ако някой ми намери такъв договор, готов съм да го дискутираме.
Това – първо.
Второ, познавам историята на тази магистрала. Идейният проект за тази магистрала е някъде от началото на 80-те години – някъде 1981-1982 г. Ако смятаме, това са близо 30 години. Значи ние 30 години се каним да построим нещо, което е страшно необходимо. Започването на тази идея е още от омразния на българския народ социализъм, така наречен според вас, може би и според много други хора, но да оставим политиката настрани. Ако сте пътували по тази магистрала, най-вероятно сте пътували, ще видите, че тя е наредена с кръстове. Този път е най-натовареният път в Република България. Аз го твърдя най-отговорно, защото съм специалист в тази област.
Последните родилни мъки, с които започнахме тази магистрала, бяха по времето на министър Церовски, независимо от допуснати грешки. Възможно е да има грешки, това е първият голям договор за концесия в Република България. Не може нещо, което се прави за първи път, да е изчистено сто на сто и да е идеално. Поначало в бизнеса и в политиката идеални неща не се случват. Вие го знаете много добре, господин Димитров, понеже сте учен, доколкото знам.
Този договор за тази магистрала, който мина всички съдебни процедури, както каза и колегата Кътев, независимо от допускани грешки в началото, той е изчистен, няма държавна гаранция, Вие знаете това, няма допълнително доплащане за непретоварване на трафика. Знаете, че и това нещо се изчисти. Пак казвам, възможно е да има проблеми по договора, възможно е да има неща, които не са на сто процента положителни в полза на нашата държава, но искам да кажа, че ако един ден се построи по-рано тази магистрала, не мога да оценя средствата от нервите, избитите хора по магистралата, ранените хора, строшените моторни превозни средства. Това страшно много пречи на икономиката на страната. Това е най-натовареният бизнес път в страната.
Така че, дайте веднъж да направим нещо голямо, значимо в тази държава, без да го политизираме, без да търсим политически дивиденти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Станимир Илчев в своето изказване напомни за треньора, който загубил с десет на един, но коментирал по следния начин: “Вижте какъв хубав гол вкарахме. Какво като сме паднали сега с десет на един? Освен това вижте каква хубава публика имахме през цялото време.”
Така че, вместо да отговори на основния въпрос как е възможно администрацията, бюрократите да се събират в една тъмна стая, да огледат инвеститорите и да казват: този си го харесахме, с него сключваме сделката, това не е пазарна икономика, това е планова икономика. Ако представител на БСП, предвид миналото на тази партия, ни убеждаваше, че това е методът, бих го разбрал. Но когато представители на НДСВ, които говорят за либерализъм и пазарна икономика, правят подобни неща и след това не си признават за големия зулум, който се е случил, аз съм много сериозно обезпокоен.
Нямало закон без вратички. Ролята на парламента е да защити интересите на данъкоплатците. Тук се провалихте. Да!
И тук минавам към господин Проданов, който каза, че “в договора има някои неща”, което като термин мен лично ми донесе голямо удовлетворение. Има някои неща и в Дания, и в договора, господин Проданов. Тези неща са следните.
Ако бяхте направили състезание и да поканите всички инвеститори да участват – нещо, от което се уплаши предишното правителство, защо ли, и тогава, ако няма желаещи, ще останат само португалците. Процедурата е: канят се всички инвеститори да дойдат и ако никой не иска, остават само португалците. Тогава ставате и от тази трибуна казвате: имаше състезание, но никой не иска да дойде. Само тази фирма е и при това положение сключваме договор с тях. Нямаше да има проблем тогава. Защо не го направихте така?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е императив.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е пазарна икономика, господин Илчев. То не е императив, то е желание на обществото да върви в определена посока. Не е императив, то е желание на обществото. Дали да бъде планова или пазарна икономика? Да, това е въпросът. Къде искате да отидете? С такива догми отивате точно в плановата икономика. Това е проблемът.
Господин Кътев, който често цитирам, между другото това е знак на уважение, каза, че имало 5-6 човека в парламента, които проявявали интерес към този договор. Ако господин Проданов е прав, а той безспорно е прав единствено в частта, която касае, че този път е изключително натоварен и касае много български граждани, тези 5-6 човека, господин Кътев, може би са повече. Може би има по 5-6 човека на редица, които се вълнуват от този въпрос.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Имах предвид, че 5-6 човека пречат.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Отговорността за това, че няма магистрала, обръщам се към господин Проданов, е изключително и само на последните две правителства. Ако беше направена истинската процедура, ако имаше състезание, ако имаше конкурс, щеше да има и път, щеше да има по-малко катастрофи, щеше да има ползи за икономиката. Не я прехвърляйте, не бягайте от тази отговорност, тя е изключително и само ваша и на никой друг. Оттам са избитите и ранени хора.
За това, че нямало идеални неща, моля ви се! Най-малко можем да говорим за идеални неща, когато отсъстват пазарните процедури в толкова важни договори, които са за милиони, за милиарди левове.
Искам да завърша със следния въпрос. От БСП така яростно се противопоставяхте на тази сделка. Очевидно е, че единственият проблем за БСП е бил, че БСП не участва в сделката. В момента, в който БСП участва в сделката, вече не е против магистрала “Тракия”. Това за мен е моралният въпрос на този дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Иван Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм сред вносителите на предложението за такава комисия, но изцяло, сто на сто подкрепям нейното създаване. Защото в крайна сметка, когато съгласно Конституцията на страната българското Народно събрание упражнява контрол върху действията на изпълнителната власт, трябва ясно да разбираме, че това не е само в трите часа на парламентарния контрол, а това е и чрез другите механизми, включително и чрез механизма за свикване и функциониране на тази комисия, която трябва да се произнесе по една скандална сделка.
Често пъти се отправят абсолютно неверни обвинения към представителите на българската десница, като се казва: как може вие да сте против концесионирането, затова искам ясно да заявя: аз и Демократи за силна България не сме против конционирането, включително на български магистрали. Това трябва да бъде за магистрали, които предстои да бъдат построени. Нямам нищо против. Това е първото условие. Например за магистрала “Черно море” или за участъка от Калотина до София – нека бъдат отдадени на концесия, нека важи принципът: построй, експлоатирай и след 35 години предай на държавата.
Второто условие, когато се осъществява концесионен договор, е да бъде проведен прозрачен търг или конкурс. Когато това не е проведено, не съответства на европейската практика. Не може да се скриват хората, които защитават тази концесия като зад смокинов лист и да казват: да, обаче до 31 декември 2006 г. България нямаше задълженията да спази този европейски регламент. Не задълженията, тогавашното правителството и сегашното нямаха волята да се съобразят с европейските норми, които в момента са задължителни за нас, и да се крият зад този аргумент.
Преди почивката поисках министърът на регионалното развитие и благоустройството да бъде в залата, за да задам на него конкретни въпроси. Няма до говоря общо за магистрала “Тракия”, говорил съм много, мога да го направя отново. Но тъй като се разисква въпрос за комисия, която да разследва начина, по който договорът е реализиран, условията, ангажиментите на държавата и на българските граждани, имам конкретни въпроси.
Първият ми въпрос е: защо българското правителство се отказа доброволно от възможността тези участъци от магистрала “Тракия” – от Стара Загора до Карнобат, да бъдат построени с пари на Европейската комисия?
Пред мен е Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз. В частта “Транспортна политика” има една таблица на стр. 254. Текстът преди таблицата гласи, че посочените в Таблица 1 инфраструктурни проекти ще бъдат построени със средства от бюджета на Общността, тоест, на Европейския съюз. Под номера 35, 36 и 37 са записани тези три лота, по които Европейският съюз поема ангажимент, и ние, народните представители в Тридесет и деветото Народно събрание с гласуването си по този договор поехме също ангажимент да бъдат реализирани със средства на Европейския съюз. Защо две български правителства се отказват от тази възможност, питам аз?
И когато тук господин Олимпи Кътев задава риторичния въпрос на чия съвест ще тежат жертвите заради това, че строителството на магистрала “Тракия” се е забавило, ще му отговоря, че то се забавя именно поради отдаването на концесия. Ето, Договорът за присъединяване на България фиксира като дата, в която още първият лот 2, който трябва да бъде построен, да влезе в експлоатация през 2010 г., а следващият е през 2012 г.
В същото време, съгласно изявленията на министър Гагаузов, ако се започне строителството в средата на тази година, магистралата ще бъде построена след не по-малко от 3 – 3,6 години, тоест през 2012 г. Е, питам: кога магистралата би била построена по-рано: дали ако бяхме поискали с помощта на Европейския съюз да се построи, да се спазват тези срокове, защото там контролът е абсолютно стриктен, или, както ни се предлага – две години по-късно да бъдат построени, и ако има повече жертви, на чия съвест ще тежат?
Но продължавам с другите въпроси.
Защо се крие точната сума на заместващите плащания, които българската държава трябва да плати на концесионера за преминаване на тежкотоварните автомобили по магистрала “Тракия”? Господин Чачев каза данни, които, въпреки че ми е колега, ще кажа, че не са верни. Той каза, че българската държава ще плати 6 млрд. евро. Това е по текст, който беше валиден до тази година. По този текст България плаща заместващи плащания на концесионера за тежкотоварните автомобили, които са с тегло над 12 тона. Само след половин час ще влезе промяна в Закона за пътищата на Република България в залата, колегите от Комисията по транспорт и съобщения знаят, съгласно която от 3,5 т нагоре всички тежкотоварни камиони се освобождават от плащане на ТОЛ-такса, което означава, че не 6, а не по-малко от 10 млрд. евро ще даде България за заместващи плащания на концесионера, тъй като ще трябва да плаща за всички тежкотоварни превозни средства от 3,5 т нагоре, за да се спазят европейските изисквания.
Третият ми въпрос е: защо се крият и продължават да се крият част от анексите за финансовите условия по магистрала “Тракия”? Защо трета година поред от поредните министри – и Валентин Церовски, и Асен Гагаузов искам да узная какви са неустойките, които България би трябвало да заплати, ако разтрогне договора? Нали ние сме народни представители, нали имаме право на достъп до класифицирана информация? Не, те не ни се дават.
Следващият въпрос: защо Договорът за концесия не е качен в Публичния концесионен регистър, което е задължение съгласно Закона за концесиите? Трета година анексите към този договор отсъстват, качва се само най-общият текст, от който не се разбират задълженията на българската държава, а именно това е целта на Публичния концесионен регистър – да се знае държавата с какво се задължава по отношение на концесионера. Това са все въпроси към министъра, който отсъства.
Шестият въпрос: защо срокът за осигуряване на финансирането съгласно едно последно решение на министъра, беше удължен допълнително? Как става така? Казва ни се: вие бавите започването на магистралата, а всъщност министърът удължава срока за набиране на финансиране, защото явно концесионерите изпитват затруднения да си финансират проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето, съжалявам!
ИВАН ИВАНОВ: Само осем минути са минали? Аз мисля, че имаме 21 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, за съжаление, господин Иванов, имахте само 8 минути от вашата парламентарна група. Грешката е моя, че не Ви предупредих.
ИВАН ИВАНОВ: Съжалявам много. Отсъствието на министъра не ми позволява всъщност поне писмено да му връча 14 въпроса, които дават категоричен отговор, че Народното събрание би трябвало действително да се произнесе с нарочна комисия и доклад на тази комисия пред вас по този договор.
Проблемите по този договор са наистина огромни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Иванов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин Иванов, много неща са казани и много неща не се знаят. Затова и ние от Партия “Атака” искаме да има такава комисия, защото в последно време излязоха и други информации пак около тази магистрала “Тракия”. Тези информации ще се задълбочават.
Така например народното представителство не знае, че на 22 декември 2007 г. – четири дни след като излязохме във ваканция, Комисията в Европейския съюз даде становище, че държавата няма право да финансира проекти и след това да отдава на концесия. Това в медийното пространство не излезе никъде. Нарушават се ред принципи: конституционни, за обществени поръчки, елементарни принципи за конкурентоспособност.
Също никой не обърна внимание, че в медиите излезе информация, че американска лобистка компания е лобирала за магистрала “Тракия”. Няма да правя от трибуната на Народното събрание реклама на тази компания, която е свързана с определени управляващи в нашата държава, които лобират тази магистрала да бъде дадена на определени хора. Затова ние искаме да има такава комисия. Последното, което излезе от остатъка, който се оказа в държавния бюджет от 1,5 милиарда, беше, че се отделят средства за финансиране на магистрала “Тракия”. Как отново държавата ще финансира, а след това ще отдава на друг да използва на концесия? Тези неща трябва да бъдат уточнени и да бъдат представени в истинния им вид. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз споделям изцяло Вашата загриженост и тя наистина влиза в рамката на финансовите ангажименти на държавата и по какъв начин държавата действително регулира своите отношения с концесионера. Това беше впрочем един от въпросите, които щях да задам на министър Гагаузов: защо България ще трябва да заплати 100 млн. евро на Европейската инвестиционна банка за построяването на лотове 1 и 5 – от Оризово до Стара Загора и от Карнобат до Бургас, когато са почти нови и без почти никакво използване ще бъдат отдадени на концесионера и той ще получава концесионната такса от използването на тези части от магистралата, а България ще възстановява тези заеми, включително с лихвите?
От друга страна, самият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Волфганг Крот, когато беше запитан защо банката не проявява по-сериозна инициатива, за да бъде завършена магистрала “Тракия” с пари на банката, той каза: защото българските министри не желаят това. Ние не можем насила да ги накараме. Това е също както българският народ има една поговорка: “Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш”. Така действат българските министри. А защо действат така – трябва именно тази комисия да разбере, защото това е скрито във всичките детайли в тези три години.
Но аз се обръщам и с това ще завърша, към българската левица. Защо вие, колеги, с част от които съм бил в Тридесет и деветото Народно събрание и заедно с мен гласувахте за тогавашната комисия, която беше създадена и която тогавашното мнозинство успя да провали, защо си променихте мнението?
Защо например Сергей Станившев, когато беше опозиция, говореше включително по националните медии толкова остро срещу автомагистрала “Тракия”, а сега я подкрепя.
Да не кажа, че сегашният министър на транспорта, когото ще цитирам, каза, че: “Автомагистрала “Тракия” е обирът на века” – това е заглавие от интервю на министър Петър Мутафчиев във вестник “Дума”.
Когато говоря с активисти на БСП, не с вас, колегите ми от Народното събрание по повод на автомагистрала “Тракия”, те ми казват: “Господин Иванов, уви, това беше цената, която ние – БСП, трябваше да платим, за да се създаде трипартийната коалиция”.
Искам да ви кажа, че те грешат. Истинската цена, която ще платите за тази магистрала, ще научите в деня на парламентарните избори през 2009 г. Тогава ще съжалявате за вашата променена позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Дилов, заповядайте за изказване. Вашата парламентарна група разполага общо със седем минути.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Записвах си внимателно отговорите, които бяха казани предимно от НДСВ. Очевидно НДСВ се чувстват длъжни да запазят едно политическо решение, което са взели по времето на тяхното управление.
Неубедителността на тези отговори само подчертава необходимостта от тази комисия. Съгласете се, че в противен случай замерянето с криминални аргументи около този концесионен договор ще продължи до безкрайност и няма да има арбитър, който да отсъди, защото погрешно е твърдението на господин Олимпи Кътев, че някакъв български съд се е произнасял. Той се е произнесъл по нещо съвсем друго.
Именно една парламентарна комисия е онзи орган, който може да се произнесе по целесъобразност. Избегнем ли разговора за целесъобразност, ще влезем само в разговори само за законосъобразност, а от тях вие не печелите, повярвайте ми, няма как да спечелите.
Помислете си! В момента в този парламент имате мнозинство, тоест, предполага се, че ще има мнозинство и в една парламентарна комисия. Нека да направим тази парламентарна комисия, нека да се изговорят всички тези неща, да бъдат сложени черно на бяло, въпросите, които бяха зададени тук, да получат някакъв отговор. Не разбирайте погрешно моята загриженост. Тя не е за поредното неспазено предизборно обещание на БСП, нито е до авторитета на НДСВ. Има неща, които трудно могат да бъдат спасени, дори от мен.
Моята загриженост е за общото ни представяне като българи.
Точно днес, когато се случиха всички тези неща с Европейския съюз, с наказанието, което ще получим, твърде вероятно и за концесията за вода в София, наказанието, което получихме заради пътищата – спрените суми, този пореден скандал с автомагистрала “Тракия”, защото, повярвайте, че ще има скандал, ако няма да има комисия, ще бъдат от огромна вреда за всички ни, от огромна вреда за всички ни! Има много неща, които чакат своя отговор по целесъобразност.
Аз съм лаик, не разбирам от строеж на пътища. Но това, което мога да видя, пътувайки всеки уикенд до Бургас, е, че очевидно тези 116 км, които са останали за правене, са много по-лесни за правене, отколкото Северната магистрала. Защо нея не отдаваме на концесия, питам аз, като един лаик? Защо отдаваме нещо, почти построено?!
Очевидно е също така, че за да има една магистрала, трябва да има алтернативни пътища. Не можеш да задължиш хората да плащат ТОЛ такси. Навсякъде по света е така. Кои са алтернативните пътища на автомагистрала “Тракия”?
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Подбалканският!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: По кой път човек, който няма път за автомагистралата, стига от Бургас до София и обратно? Подбалканският не стига чак дотам!
И нещо последно бих искал да подчертая за смисъла на тази комисия. Ако не я направим, влизаме в спирала от черни точки, които ще получаваме от Европейския съюз.
Основният отговор, който получихме от НДСВ на всички зададени въпроси, от колегата Иванов и преди това от предишния министър, беше: “За тези неща се говори от 4 години”. Това не е отговор, съгласете се, какво, като се говори от 4 години?! Как отговаряме на въпрос, че отказваме парите на Европейския съюз по ЛОТ да я построим, а даваме на португалците? Това прилича на отговора, който даде премиерът Станишев онзи ден, когато го питаха има ли конфликт на интереси в Агенция “Пътища” за тези 120 млн. лв. Той каза, че 120 милиона не били достатъчно ясен сигнал за конфликт на интереси. Тези 125 милиона по-ясен сигнал ли са?! Ако 5 години говорим, по-ясно ли ще стане, ако от 3 години повтаряме едни и същи неща?!
Дайте да направим тази комисия колкото е възможно по-бързо! Нека тя да заработи, да излезе пред обществото с ясни отговори! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Кътев, заповядайте за реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Дилов! Не знам дали разбрах точно, но аз разбрах, че Вие искате да направите парламентарна комисия, която да установи по целесъобразност дали автомагистрала “Тракия” е правилно процедирана до този момент. Така ли е?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да разследва обстоятелствата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин Дилов, знам, че сте много ерудиран човек, че много сте чели, но имате някои пропуски в устройството на българската държава като цяло. Съветвам Ви да прочетете малко по-внимателно Конституцията, по-внимателно - държавното устройство.
Ако искате да бъдете контрольор по целесъобразност, то стегнете редиците си във вашето ОДС, спечелете изборите, направете си с “Атака” Министерски съвет, какъвто искате и тогава действайте по целесъобразност. (Шум и реплики: “Вие, вие” от опозицията.)
Защото българският парламент не е органът, който действа по целесъобразност да прави преценки. Българският парламент действа по законосъобразност, прави закони и контролира законите, а по целесъобразност отговаря изпълнителната власт, която носи пълната отговорност и парламентът има право да я контролира.
Правите фундаментални грешки и затова скърца цялата ви система.
Седнете с Яне Янев, с Павката Шопов, направете си едно коалиционно правителство, вземете и Минчо и тогава по целесъобразност, ако българският народ ви даде този мандат, действайте, както искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика към господин Дилов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател. Всеки отговор на господин Кътев подлага на изпитание всяка средна интелигентност.
Господин Кътев, българският парламент е органът, който по българската Конституция е записано, че трябва да контролира.
Аз задавам прост въпрос: защо правителството на Симеон Сакскобургготски отказа европейски пари, за да дострои 116 км и дава цялото това построено досега нещо на някаква фирма без конкурс? Има ли нещо по-ясно за питане? (Шум и реплики на народния представител Павел Шопов.)
И този въпрос отекна в цяла Европа, той не отеква само в тази зала. (Реплики на народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, моля Ви! Тишина!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Той отекна и по времето през 2005 г., когато бяха изборите. Дали е целесъобразно или законосъобразно връщането на царските имоти – това е също вълнуващ въпрос и по този въпрос също беше отказана парламентарна комисия. След като сте убедени, че ще спечелите един спор в рамките на този парламент, нека направим тази комисия, да проведем професионално спора – само по 14-те въпроса на колегата Иванов да отговорите – само по тях, да не се занимаваме с друго.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Отдавна е отговорено и пред Европа, и пред съда.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не е вярно, че е отговорено, господин Кътев, няма такова нещо. Съдът не се е произнасял по това. Знаете отлично, че се е произнасял по съвсем друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Станчо Тодоров.
Господин Тодоров, заповядайте. Независимите народни представители разполагат общо със седем минути, а ако има желаещи да говорят след господин Тодоров, ще разполагат с две минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! В момента правим дебат по битката за автомагистрала “Тракия”. Това е една битка, на която всички знаем реално какъв е краят. И затова толкова малко хора има тук в момента, и затова никой не иска да отговори на този въпрос.
Ще ви уверя, че през последните 18 години наистина в този парламент се провеждат битки за раздържавяване на държавата. И в тези битки за раздържавяване участват всички народни представители тук, в парламента, с изключение на Коалиция “Атака”, която влезе в този парламент и не сме участвали в това раздържавяване. И това, по което тук се изказват всички колеги, наистина е причината за последното ни място в Европа. Целта на всички управляващи досега е раздържавяването, което в момента е 80% и с което ние се мъчим да бъдем първите в света, раздържавили собствената си държава. Това е истината и българският народ я знае, зная я и българският парламент, но иска да я покаже.
Не мога да разбера защо толкова се натискаме или не знаем, че този път, наречен автомагистрала “Тракия”, е пътят, за който българската държава е водила войни през цялото си съществуване. Това е пътят между Европа и Азия. Как ще го дадем ние на някакви си португалци, да използват този път даром?! Вие представяте ли си, те ще накичат там бензиностанции, ресторантчета и няма да ни пускат да минаваме там. Това е истина, която всички ние знаем.
В същото време ние сме големи дарители – подаряваме оръжия, боеприпаси, територии, бази. Миналата година подарихме на американците четири бази – даваме им българска територия. Подаряваме земи, пътища, магистрали, електропроводи – всичко, което е създала българската държава, а в българската хазна няма нищо. Всеки си пълни джобовете.
Същото положение – българските политици, отделни личности, си пъхат някакви трохички в джоба. Това е истината и тя трябва да се знае.
Тук не става въпрос за нещо друго. Това е основният път Европа – Азия. И ние го подаряваме. Градили сме нещо и ще подарим друг да го ползва. Това е възмутително и не мога да го разбера.
България ще тръгне напред, само когато си върне всичко, което тези 18 години сме раздържавили и продали на чужди хора, разберете, на чужди хора, не на българи. Защото ако ние дадем концесията на българи за 35 години, добре дошло, а ние го даваме на португалец, на испанец, на германец, на британец, на индиец и на всякакви други, но не на българи. Ние не даваме на българи да участват в това раздържавяване. Това е истината.
И вие много добре знаете, че при това раздържавяване, когато през 1990 г. имаше 10 милиарда дългове, сега са 30 милиарда, дълговете се увеличават много бързо, а раздържавихме, продадохме държавата, а дълговете растат. Чакай, къде отиваме, къде отиват тези неща?!
И за да дам пример, ще ви кажа за там, където съм специалист. Българската армия даваше 1% от световното производство на оръжие (шум и реплики), което беше 5 милиарда приходи на българската държава. Само с две години производство българската държава щеше да си върне дълга от 1990 г. Какво направихме ние, големите патриоти?! Раздържавихме, унищожихме армията, нямаме и нула печалба.
В същото време обаче около 40 милиарда са взети само от Военно министерство – говоря за оръжие, боеприпаси, складове, земи и т.н. Аз ще изнеса пред българския парламент този въпрос. Четиридесет милиарда далавери от една армия, която имаше складова база, оръжие, техника и т.н. Аз минавам и събирам данни, защото искам да бъда точен. Искам да бъда точен къде са самолетите, танковете, боеприпасите, къде е абсолютно всичко. Това са си далавери. И в Народното събрание никой не отчита тези далавери. (Председателят Камелия Касабова дава звуков сигнал.) Завършвам, госпожо председател.
Ще кажа само, че сега чужденци управляват България политически и икономически. Но все още не могат да пречупят духа на народа – този велик народ в Европа, който има в историята си най-големите възходи и най-големите страдания. Искам да ви уверя, че след това страдание, което сега има българският народ, следва възход! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики на господин Тодоров? Няма желаещи.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Бакалов, заповядайте, имате четири минути.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Групата на Обединените демократични сили ще подкрепи създаването на такава комисия. Ние сме били абсолютно винаги последователни в нашите решения и виждания, специално за договора за автомагистрала “Тракия”.
Спомням си тук, защото съм от тези, които бяха и в миналия парламент, проведените дебати, когато сега управляващата, а тогава партия в опозиция, а именно БСП, беше на съвсем други позиции.
Уважаеми колеги, в политиката е много важно нещо да бъдеш последователен. Не можеш да изградиш предизборната си кампания на базата на подписания договор за автомагистрала “Тракия”, да твърдиш пред българския народ, че когато станеш управляващ, ще денонсираш този договор и сега в един момент да си мълчиш.
Специално днес в резултат на тази дискусия стана ясно кои политически сили имат личен интерес, интерес от подписването на този договор. В тази връзка, тъй като трябва да се помни, а не да се разчита на късата памет, наши колеги бяха цитирали и цитираха изказване на лидера на БСП, който казвал, че това е “далаверата на века”.
Много ми е интересно колегите от управляващото мнозинство, които сега отказват на нас – на опозицията, да осъществим по някакъв начин парламентарния контрол, който явно те съзират по един-единствен начин, а именно парламентарен контрол в петък от 11,00 до 14,00 ч. Но парламентарният контрол не се състои само в това. Той се състои точно в създаването на такива комисии.
Днес тук се изрекоха определено много спекулации. И в тази връзка ще цитирам прословутото решение, което вие много угодно използвате – решението на Върховния административен съд. Ако там започна да тълкувам, резултатите ще са ясни предварително и ще знаем защо е такова. Както и да е.
“Съдът не може да обезсили административен акт, ако е несправедлив, неполезен, неправилен или неизгоден, а само ако установи противоречие с императивна правна норма. Това е административно дело. В това административно дело съдебният състав е лишен от възможността да упражни комплексен контрол по законосъобразност.”
Уважаеми колеги, това пише в решението на Върховния административен съд – той се е произнесъл по това, по което уж е сезиран. И това трябва да бъде като решение на административния съд, за да може сега вие да го развявате през целия български народ как съдът се е произнесъл. Между другото, това е обикновено практика на НДСВ. Тя беше много често използвана в миналия мандат, сега също продължава да се използва, особено от Министерството на отбраната. Това сигурно го знаете – това е цяла ваша технология.
Големият проблем обаче е, че българите ще трябва да платят 6 млрд. 264 млн. лв. в продължение на 32 години на португалците под формата на заместващи плащания. Шест милиарда са доста пари, уважаеми колеги – това е дори повече от строителството на АЕЦ “Белене”. И не знам как българският народ ще понесе това, при положение, че няма изграден алтернативен път.
Другата спекулация е, че “Евростат” е дала зелена светлина, но “Евростат” не е компетентният орган, а Европейската комисия, чиято Генерална дирекция “Транспорт” е завела разследване за наличието на държавна помощ. Така че събитията тепърва предстоят. Лошото е, че се надяваме на късата памет на народа. Мисля, че той не е късопаметен, много добре помни и много добре знае кой стои зад тези сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Бакалов? Няма.
За изказване – господин Кътев.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Хайде бе, от БСП, излезте и кажете две думи! Като мишоци се спотайвате.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък, защото пак казвам, че по тази тема никой нищо не казва днес в тази зала – нищо ново, нищо, което да не е известно на цялото общество. Така че човек не бива да прекалява с търпението на колегите си.
Поводът за моето изказване е това, че колегата Бакалов се изказа, че НДСВ търси политически ползи от тази магистрала. Да, уважаеми колеги, НДСВ търси политически ползи и изгоди, но не за себе си, а за българското общество. Това сме го доказали в 7-годишното управление на държавата. И ви припомням на всички вас, че НДСВ, заедно с коалиционните си партньори от предишното правителство – ДПС, и сега с коалиционните партньори от БСП, припознаха нашите идеи, нашите виждания и реални стъпки по редица жизненоважни проекти за България. Да ви припомням ли кой възроди строежа на АЕЦ „Белене”? Явно сте го забравили, но трябва да ви припомня.
Магистрала „Тракия” е една от тези малки части, в които НДСВ последователно търси ползи за българското общество. Това, че някой не знае откъде минават българските пътища и ги е гледал само по картата или в своя избирателен район, докато стигне по магистралата, това не значи, че българският народ не знае откъде се пътува. Разбира се, има и обходни пътища, и алтернативни, има и Подбалканския път, и редица други. И това че се повдига сега наново този изчерпан, спукан балон за опозицията, значи търсене на някакви дребни политически дивиденти, които виждат, че стартът на строежа на магистралата тръгва и тя много скоро ще бъде построена. Просто не можете да го спрете. Не можете да го спрете, каквото и да искате да правите, каквито битки и сражения Шопов да разправя тук, че щял да води, тези времена отминаха, колеги. По-добре се съсредоточете върху нещо градивно, върху нещо, което е от полза на обществото, а не в такива неща.
Така че създаването на комисии, които тепърва да се занимават с някакви проблеми, които са решени отдавна, отдавна, по които са се произнесли, пак казвам, българският съд, Европейската комисия, просто нямат никакъв смисъл. Не губете времето на парламента. Изгубихме един ден за глупости. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Олимпи Кътев равно на Павка Корчагин! Това прави той в този парламент. Винаги го е правил и винаги е защитавал най-, най-, най-незащитимите тези. Верният войник на царя, който се бие докрай.
Просто аз не мога да си представя по-скудоумни доводи и по-неправдоподобни, несъстоятелни и по-глупави позиции. Господин Кътев, не Ви прави чест на годините, на косите, на възрастта и на това, за което претендирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика към господин Кътев?
Заповядайте, господин Христов, ако няма други желаещи за изказване от независимите народни представители.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Кътев, очаквам от Вас конкретен отговор на следния въпрос: има ли държава в света, която да построи със собствени средства една магистрала, след което да я дава на друг - в случая няколко криминални фирми от Португалия, да взимат печалбата? Тази печалба я вземат, разбира се, от българските граждани. Има ли държава в света, която да гарантира на един концесионер да получи в рамките на 35 години сумата от 12 млрд. лв.? Повтарям, 12 млрд. лв. като заместващи плащания от бюджета. Директно да му ги изсипва, без дори да преминават никакви автомобили оттам? Да не говорим за заместващите плащания за големите камиони, които всъщност разбиват магистралата. Кой ще бъде ощетен? Естествено, че българските граждани.
Тоест, вие ще лишите българските граждани от правото да се придвижват свободно в собствената си страна. Защото те няма да имат възможността да заплащат тези огромни суми на тези чужди концесионери. Моля да ми отговорите конкретно, господин Кътев на тези конкретни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Искате ли думата за дуплика, господин Кътев? Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип на малоумни въпроси не отговарям, но ще кажа на колегата Христов, че просто ме е срам, че има такива хора като Вас в българския парламент, с такива ултракомунистически маоистки разсъждения, доводи и изказвания. Ако зависеше от вас, вие всичко ще национализирате, няма да има никакви концесии, няма да има никакво публично-частно партньорство, няма да има частна собственост. Това сигурно ви е семейно възпитание, но какво да правя, попаднали сте някак си в този парламент, ще трябва да Ви търпим. Благодаря.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Конкретно ми отговорете.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Конкретно на Вас не Ви отговарям.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Защото не можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, има едно изречение, в което аз мога да обобщя това, което се случва в последните две години покрай магистрала „Тракия” – политическо паразитиране. Това е точният израз, който, за съжаление, може да бъде приложен към тези колеги, които си избраха тази тема. И въпреки решенията на съда, който е единственият компетентен орган, въпреки положителните становища на европейските ни партньори, които са важният фактор в тази тема, те продължават да говорят неща, които не са верни.
Но не това е най-лошото. Най-лошото и жалкото за тези колеги е, че те нямат други идеи, нямат нищо свежо, което да поднесат на своите избиратели, освен злобата може би и някаква завист за това, че някой друг е направил това, което те не можаха.
Основното обвинение, което се чува тук сега, е, че нямало открит търг, за да могат да се появят и други кандидати и да играят за тази магистрала.
Къде са колегите от СДС да кажат, че точно тяхното правителство промени Закона за обществените поръчки и направи тази процедура по пряко договаряне напълно законна? Или ще го отречете? Нали затова съдът каза, че правителството на НДСВ е спазило всички закони, защото с вашия закон го разрешихте? Дотук с юридическите аргументи, а сега с икономическите.
На всички ни е ясно, че за да се изгради тази магистрала, трябват пари. Изглежда на тези, които говориха, не е ясно, че тези пари и в двата случая ще се вземат от българския данъкоплатец – това е истината. Няма защо да го крием и няма защо да казваме, че в единия случай ще ги даде бюджетът, пък в другия случай – португалците или банките. Не, и в двата случая ще плати българският данъкоплатец, защото той ще ползва тази магистрала. Въпросът е: колко ще плати и как ще бъдат събрани тези пари?
Ето ги двете елементарни алтернативи. Това, което избраха от НДСВ, след като прочетоха договора, за разлика от много колеги, които не са го чели и говорят, и колегите от БСП, след като прочетоха договора, видяха, че е единственият верен вариант за България. Избрахме варианта, който да излезе на България най-евтино и най-честно. Какъв е той?
Тези пари да не бъдат събрани от българския данъкоплатец по досегашния ред, който е корумпиран, подчертавам – корумпиран, с множеството обществени поръчки, които се печелят на занижени цени, и после множеството анекси, които утрояват цената на обектите, обектите се забавят с години и това става от нашите национални фирми, господин Тодоров.
Какво се случва обаче, когато се сключи договор за концесия? Имаме твърда цена, няма възможност за анекси. Нали схващате разликата? Тогава това кранче се затваря. В правото има един принцип „Ки продест” – на латински. Преведено на български – „Кой има полза?”. Това ще го кажете вие – кого защитавате вие? Вие защитавате системата на анексите, вие защитавате системата, по която един път се печели за 100 хил. евро или единици, а се изгражда за 300 хиляди с многото анекси, подписвани от Агенцията по пътищата. Та тази е схемата, по която се корумпират и кметствата, когато им се отпускат пари. Нима не го знаете? Нима не знаете, че защитавате тази система? Когато има договор за концесия, дори тези български фирми изпълнители да бъдат наети като подизпълнители, съжалявам, системата няма да действа. Ще има неустойки, ще има твърди срокове. Вие очевидно не желаете това да се случи. Вие очевидно желаете хиляди хора да загиват по пътищата, по нашите надупчени като в Босна след войната пътища. Е, ние, от НДСВ, не желаем това и затова поддържаме, че трябва да има публично-частно партньорство, затова поддържаме, че България трябва да стане модерна европейска страна.
Господин Христов, Вие не бяхте прав, когато казахте, че не може да бъде посочена такава страна. Мога да ви посоча 26 такива страни в Европейския съюз, където го има това публично-частно партньорство. (Реплика от народния представител Минчо Христов.) За търга Ви обясних, питайте колегите от СДС. Ето ги колегите от СДС.
Когато тази магистрала бъде построена, тя ще се изплаща отново от българските данъкоплатци, както ще се изплаща и ако се строи от държавния бюджет, но ще се плати много по-малко. Ще се спре потокът на нерегламентирани пари към тези, които искат да я строят без концесия. Това е истината – тези хора вие защитавате. Трябва да го признаете и пред себе си.
Тук си позволявам да дискутирам единствено с господин Христов, защото се оказа, че той е единственият, ако не един от малкото, които действително са чели договора. Нито господин Шопов, нито другите опоненти – дори не са го прочели. С какво право излизат тук да говорят за нещо, което не са чели? Обяснете ми. Затова ще приема реплики само и единствено от него. Всичко друго е изказване наизуст и политическо паризитиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли реплика към господин Спасов? Няма.
Други желаещи за изказвания от парламентарните групи, които разполагат със съответното време за това? Също не виждам желаещи.
Господин Христов, изчерпано е времето на независимите за реплика. Знаете, че репликите влизат в общото време.
Не виждам повече желаещи. С това обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена. Утре сутринта ще гласуваме проекта за решение.
Няма други предложения по ал. 7 за днес.

Преминаваме към първа точка от редовната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА – ЕНЕРГИЯ 2”.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, във връзка с обсъждането на т. 1 предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Мария Йотова от Правния отдел на същото министерство и госпожа Екатерина Стефанова от Националната електрическа компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като нямаме кворум за гласуване в момента, ако няма възражения, моля да поканим в залата представителите на министерството и НЕК.
Господин Имамов, моля да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2” № 702-03-54, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 31 януари 2008 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”.
На заседанието присъстваха: Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите и Националната електрическа компания.
Законопроектът беше представен от госпожа Тошева.
През 2002 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка и „НЕК” ЕАД е подписан Финансов договор за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”. Проектът е на стойност 153 млн. евро, като отпуснатият заем е в размер на 60 млн. евро. Правителството на Република България е заемополучател и гарант, а „НЕК” ЕАД е краен бенефициент. Предвижда се електрокомпанията да вложи собствени средства при изпълнението на проекта в размер на 52 млн. евро.
Крайният срок за усвояване на средствата по заема от Европейската инвестиционна банка – Люксембург беше 30 юни 2007 г. Проектът включва изпълнението на два подпроекта: рехабилитация на преносната система и развитие на телекомуникационната мрежа на „НЕК” ЕАД. Към момента за изпълнението на двата подпроекта са подписани търговски договори в размер около 46,7 млн. евро. Усвоените средства по договорите до края на периода за усвояване ще са около 42 млн. евро.
Очертава се необходимост от удължаване на срока за изпълнението на проекта, което от своя страна изисква удължаване на периода за усвояване на средствата по заема и изменение на последната дата за разполагаемост на тези средства до 28 февруари 2009 г. Това изменение води до промени в схемата на погасяване на заема, която в първите години ще бъде облекчена, а по-нататък ще се утежни в зависимост от времето и размера на усвояване на останалите траншове.
В допълнение „НЕК” ЕАД е направило постъпки пред банката кредитор за частично изменение на клаузи 1.04 В (а) и 1.04 С. Всички останали финансови и други условия по финансовия договор остават непроменени. Банката е изпратила отговор, в който е изразила съгласие за извършване на предлаганите изменения.
С решение на Народното събрание от 15 октомври 2007 г. е дадено съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договора за изменение.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, № 702-03-54, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Паси, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
За да не повтарям аргументите на колегата Имамов направо ще премина към становището на комисията:
“Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Национална електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, сключено на 15 ноември 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паси.
Има и доклад на Комисията по енергетика.
Господин Гризанов, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-54 за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23.01.2008 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект № 702-02-54 за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка – Люксембург и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”.
На заседанието присъстваха: Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, Любомир Петков – началник отдел “Проекти” в Министерството на икономиката и енергетиката, Любомир Велков – главен изпълнителен директор на НЕК – ЕАД.
Мотивите на вносителя бяха представени от госпожа Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката.
През 2002 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка и НЕК – ЕАД беше подписан Финансов договор за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2” на стойност 153 млн. евро, от които 60 млн. евро е стойността на отпуснатия заем и 52 млн. евро – вложените собствени средства на електрокомпанията. Крайният срок за усвояване на средствата по въпросния заем от Европейската инвестиционна банка беше 30 юни 2007 г. за двата подпроекта на компанията: рехабилитация на преносната система и развитие на телекомуникационната система.
Усвоените средства по договорите до края на периода ще бъдат около 42 млн. евро. Очертава се необходимост от удължаване на срока за изпълнение на проекта до 28 февруари 2009 г., поради възникнали редица обективни причини, главните от които са наложилите се тежки процедури по отчуждаване на земи и терени и извършване на сложни технологични процеси.
С Решение на Народното събрание от 15 октомври 2007 г. бе дадено съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и НЕК – ЕАД за финансиране на проекта “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”.
В изпълнение на т. 5 от Решение № 554 на Министерския съвет от 2007 г., Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и НЕК-ЕАД беше подписано от министъра на икономиката и енергетиката и от министъра на финансите на 15 ноември 2007 г.
След обсъждане на предложения законопроект бе проведено гласуване като с 10 гласа “за, без “против” и “въздържали се”, парламентарната Комисия по енергетика реши:
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да ратифицира Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проекта “Рехабилитация в енергетиката – Енергия 2”, сключено на 15 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма. В такъв случай ще го гласуваме утре, включително и процедурата за две четения на едно пленарно заседание.


Следващият ратификационен законопроект е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ “РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КУВЕЙТСКИЯ ФОНД ЗА АРАБСКО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
Комисията по бюджет и финанси е водеща комисия.
Господин Имамов, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, по тази точка би трябвало да вземе участие и госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканим заместник-министър Мартинова в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението
за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на
летище София”) между Република България и Кувейтския
фонда за арабско икономическо развитие и на приложенията
към него № 702-02-52, внесен от Министерски съвет
на 15.12.2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 31.01.2008 г. беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
На заседанието присъстваха госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта и експерти от Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Господинова.
Договорът за заем е сключен на 22 юни 1998 г. с цел финансово обезпечаване изпълнението на проект “Реконструкция, развитие и разширение на летище София”. Фондът дава съгласие за отпускане на кредит на кредитополучателя на стойност 12 млн. 300 хил. кувейтски динара, равняващи се на 40 млн. 200 хил. щатски долара, за съдействие при финансирането на проекта.
Заемът е отпуснат при следните условия: за срок от 20 години при 5-годишен гратисен период, при 4% годишна лихва, тегленето на суми от кредита да приключи на 31.12.2003 г. или на която и да е друга дата, за които кредитополучателят и фондът са постигнали споразумение, изплащането на заема е разпределено на 28 равни погасителни вноски от 440 хил. кувейтски динари два пъти годишно като започва от 2004 г. и трябва да завърши през 2017 г.
Към договора са приложени: Таблица № 1 “Вноски за погасяване на проект”, Таблица № 2 “Спецификация на проекта” и писма-приложения № 1-3. В писмо-приложение № 1 се съдържа одобрен от двете страни Списък на стоките, които ще се финансират от кредита.
Предвижда се изпълнението на проекта да приключи в края на 2002 г. Според чл. 3, ал. 9 от договора правото на кредитополучателя да тегли суми от кредита приключва на 31 декември 2003 г. или на която и да е друга дата, за което кредитополучателят и фондът са постигнали споразумение.
На 9 май 2003 г. е подписано Споразумение за изменение на договора за заем, което е ратифицирано от Народното събрание на 28 януари 2004 г. С това изменение се правят промени в Спецификацията на проекта и в Списъка на стоките финансирани от кредита. В изменението се предвижда проектът да бъде завършен до края на 2005 г.
Поради значителното забавяне от началото на реализацията на проекта с неблагоприятен ефект върху първоначалната програма за неговото изпълнение се налага второ изменение на Договора, което е подписано на 19 юли 2004 г. и ратифицирано от Народното събрание на 13 януари 2005 г. С това изменение се променя графикът за погасяване, предвиден в Таблица № 1 на Договора за заем, посредством намаляване на погасителните вноски през първите три години и последващо увеличаване на вноските до края на периода за изплащане на заема. Със средствата от кредита се финансират определени видове строителни работи и 90 на сто от консултантските услуги по супервизия и управление на проект “ЛОТ Б2 – Нова пистова система и съпътстващи работи”. Крайният срок за теглене на суми от заема, посочен в чл. 3, ал. 9 от първоначалното споразумение, се удължава до 31 декември 2006 г.
В хода на изпълнението на проекта е натрупано значително закъснение в графика на изпълнителя на строителните работи и на 13 март 2007 г. е сключено ново Споразумение за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”).
Според ревизираната работна програма на изпълнителя се предвижда краен срок за завършване на строителството – 3 ноември 2006 г.
Съгласно финансовите условия на договора плащането на последния междинен сертификат следва да бъде извършено в началото на 2007 г., както и първата част от задържаните като гаранция средства на изпълнителя. След изтичане на едногодишния период за отстраняване на дефектите (2007 г.) и след издаване на сертификата за отстранени дефекти ще се изплати втората част от задържаните като гаранция средства на изпълнителя (през 2008 г.). Във връзка с това е предложената промяна в текста на чл. 3, т. 9 от договора, а именно крайният срок на правото на заемополучателя да тегли средства да бъде променен от 31 декември 2006 г. на 31 декември 2008 г.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, № 702-02-52, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Имамов.
Комисията по транспорт и съобщения също има доклад.
Господин Гъндев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 24 януари 2008 г., бе разгледан и обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, № 702-02-52, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2007 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, и експерти от Министерството на транспорта.
Договорът за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, сключен на 22 юни 1998 г., е с цел финансово обезпечаване изпълнението на проект “Реконструкция, развитие и разширение на летище София”. Със средствата от кредита се финансират определени видове строителни работи и 90 на сто от консултантските услуги по супервизия и управление на проект “ЛОТ Б2 – Нова пистова система и съпътстващи работи”. Крайният срок за теглене на суми от кредитополучателя, определен в чл. 3, т. 9 от договора, е 31 декември 2006 г.
В хода на изпълнението на проекта се стигна до закъснение в графика на изпълнителя на строителните работи.
Според ревизираната работна програма на изпълнителя се предвижда краен срок за завършване на строителството – 3 ноември 2006 г.
Съгласно финансовите условия на договора плащането на последния междинен сертификат следва да бъде извършено в началото на 2007 г., както и първата част от задържаните като гаранция средства на изпълнителя. След изтичане на едногодишния период за отстраняване на дефектите – 2007 г., и след издаване на сертификата за отстранени дефекти ще се изплати втората част от задържаните като гаранция средства на изпълнителя през 2008 г.
Предвид това е необходима промяна в текста, отнасящ се до крайния срок на правото на заемополучателя да тегли средства – от 31 декември 2006 г. на 31 декември 2008 г.
След кореспонденция от Министерството на транспорта с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие на 19 юли 2006 г. се получи съгласието на фонда за промяна на крайната дата за усвояване на средства по заема.
Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд е подписано на 31 януари 2007 г. от страна на фонда, а от българска страна – на 22 февруари 2007 г. от министъра на транспорта, и на 13 март 2007 г. от министъра на финансите.
След проведената дискусия членовете на комисията единодушно с 8 гласа “за” предлагат на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, № 702-02-52, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гъндев.
Има и становище на Комисията по външна политика, която единодушно предлага да се подкрепи ратификационният законопроект.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.
Законопроектът ще бъде гласуван утре.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА. Вносители са: Минчо Христов и Владимир Кузов; Евдокия Манева и Иван Иванов; Министерският съвет.
Господин Гъндев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако не възразявате, ще помоля към госпожа Мартинова, която вече е в залата, да се присъединят господин Стефан Попов, госпожа Красимира Стоянова, господин Ясен Ишев и господин Валентин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагате да влязат в залата. Те са представители на Министерството на транспорта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Да, и на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, ще помоля да поканим в залата тези лица.
Заповядайте с доклада, господин Гъндев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
пътищата № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на
3 януари 2008 г.
На две редовни заседания, проведени на 24 и 31 януари 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.
На заседанията присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” към Министерството на транспорта, и експерти от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Законопроектът беше представен от вносителите. В него се транспонира Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г., с която се изменя Директива 1999/62/ЕС за таксуване на тежкотоварните превозни средства при използване на определени инфраструктури.
Посочените директиви отчитат, че по-справедливата система за облагане с такси за ползване на пътната инфраструктура, базирана на принципа “ползвателят плаща”, и възможността да се приложи принципът “замърсителят плаща”, отчитащи екологичните параметри на превозните средства, е от решаващо значение за насърчаване на устойчивия транспорт в Общността.
Като се отчита, че потребителите могат да вземат решения, с които да влияят върху тежестта на таксите, избирайки по-малко замърсяващи транспортни средства и периоди за пътуване или маршрути с по-малко натоварване, което е важна съставна част от системата за налагане на такси, се посочва, че държавите членки следва да могат да диференцират таксите в зависимост от категорията на превозното средство според емисиите (“ЕВРО” класификация) и степента на увреждане на пътищата, предизвикана от него, мястото, времето и степента на натоварване.
Директива 2006/38 се отнася до “моторни превозни средства или композиция от съчленени превозни средства, предназначени или изключително използвани за превоз на стоки по пътища с максимална допустима обща маса над 3,5 тона.” Това е една съществена разлика в сравнение с Директива 1999/62, която задължаваше страните членки да таксуват само превозни средства с максимална допустима обща маса 12 или повече тона.
Предлаганият законопроект е изготвен с оглед транспонирането в българското законодателство на новата Директива 2006/38, изменяща Директива 1999/62/ЕС относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Законопроектът осигурява законовата възможност в случаи на подходящи социални, икономически и административни условия да бъде въведена диференциация на пътните такси в зависимост от екологичната категория на пътните превозни средства. Трябва да се има предвид, че страните членки ще бъдат задължени да приложат такава диференциация от 2010 г.
По време на дискусията бяха поставени следните въпроси:
1. Каква е политиката по използването на пътната инфраструктура – ще действа ли едновременно ТОЛ-такса за всички категории пътни превозни средства и винетна такса само за определени категории?
2. Как ще се отрази финансирането на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” при отпадането на винетната такса за пътни превозни средства над 3,5 тона?
3. Защо се допуска неравнопоставеност за преминаването на отделните категории пътни превозни средства по пътищата и не се ли нарушава принципът “замърсителят и разрушителят плаща”?
4. Защо не са посочени сроковете за въвеждане на отделните изисквания в директивата?
По тези и други, поставени по време на обсъждането въпроси, Министерството на транспорта трябва да представи допълнителни анализи и разчети.
След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения по представения законопроект, Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа “за”, 4 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Гъндев.
Моля да уточним – становището е относно законопроекта, внесен от Министерския съвет. По другите два законопроекта няма становище на вашата комисия, нали така?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Да, поне така е отразено тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за пътищата № 802-01-3, внесен от
Министерския съвет на 3 януари 2008 г.
На заседанието, проведено на 24 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Първо. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата транспонира в българското законодателство разпоредбите на Директива 2006/38 на Европейската общност на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 1999/62 на Европейската общност относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за ползване на определени инфраструктури. Той въвежда по-справедлива система за таксуване при използване на пътната инфраструктура, основана на принципа “заплащане от ползвателя” и възможност да се приложи принципът “заплащане от замърсяващия околната среда”, чрез променливи такси, при които се отчита различната степен на замърсяване на околната среда от различните категории превозни средства, както и според степента на увреждане на пътищата.
Второ. Директива 2006/38 на Европейската общност, която цели хармонизиране на условията, приложими към таксите при използване на пътната инфраструктура, се отнася до моторни превозни средства или съчленени композиции от превозни средства, предназначени или използвани изключително за превоз на стоки с максимално допустима обща маса над 3,5 тона, за разлика от Директива 1999/62, която се отнася само до превозни средства с максимално допустима обща маса 12 или повече тона. Директива 2006/38 обаче предоставя на държавите членки задължителна свобода на действие, включително и относно транспонирането на самата директива. Тя им дава възможност да изберат и да въвеждат ТОЛ-такси или потребителски такси само за превозните средства с максимално допустима обща маса 12 или повече тона. В случай, че изберат да прилагат тези такси и към превозни средства под това гранично тегло, държавите членки трябва да прилагат изискванията на директивата. Все пак Директива 2006/38 предвижда, че ТОЛ-такси и/или потребителски такси се прилагат за всички превозни средства от 2012 г.
Освен това Директива 2006/38 на Европейската общност дава възможност на държавите членки да въвеждат ТОЛ-такси или потребителски такси за трансевропейската пътна мрежа, но също така и за пътища, които не са включени в трансевропейската пътна мрежа. Държавите членки могат да налагат посочените такси за други видове моторни превозни средства, които не са включени в дефиницията “превозно средство” по смисъла на директивата. Въвеждането на такси в тези случаи обаче не трябва да бъде дискриминационно по отношение на международния трафик и не трябва да води до накърняване на конкуренцията между операторите.
Предлаганият законопроект коректно транспонира текстовете на директивата, които предоставят на държавите членки тези възможности.
Трето. Законопроектът обаче съдържа и следната неточност, свързана с правилното въвеждане на директивата. Параграф 3 от законопроекта, с който се създава новият чл. 10е, неправилно транспонира предвидената в чл. 7, § 4а от директивата възможност, според която държавите членки могат да предвидят намалени ТОЛ или потребителски такси, както и изключения от задължението да се плащат тези такси за превозни средства, които са изключени от изискването да монтират и използват записващо оборудване в съответствие с Регламент 3821/85 на Европейската икономическа общност относно уредите за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Регламент 3821/85 на Европейската икономическа общност препраща към Регламент 3820/85, отменен от Регламент 561/2006 г. Макар формално да го отменя, последният също препраща към някои текстове на Регламент 3820/85. И така, съгласно Регламент 3821/85 във връзка с чл. 4 от Регламент 3820/85 държавите членки могат да предвидят намалени ТОЛ или потребителски такси, както и изключения от задължението да се плащат ТОЛ и потребителски такси за превозни средства, предназначени за превоз на товари, чието максимално допустимо тегло, включително с ремарке или полуремарке не надвишава 3,5 тона. Точно обратното е записано в новосъздадения чл. 10е, според който от заплащане на винтенти такси са освободени пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две и повече оси или състав от пътни превозни средства с технически допустима максимална маса, по-голяма или равна на 3,5 тона.
Освен че противоречи на директивата, текстът на § 3 се повтаря дословно с § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, което буди недоумение.
С оглед на гореизложеното предлагаме на водещата комисия да вземе предвид тези бележки при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене.
Четвърто. В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата въвежда коректно разпоредбите на Директива 2006/38 относно необходимите мерки, които държавите членки трябва да предвидят във вътрешното си законодателство и следователно Комисията по европейските въпроси може да подкрепи приеманото на първо четене.
След състоялата се дискусия и като отчита направената бележка, Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Има доклад на Комисията по енергетика.
Заповядайте, госпожо Арсенова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за пътищата № 802-01-3, внесен от Министерския
съвет на 3 януари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2008 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
На заседанието присъстваха госпожа Мария Йовчева – главен юрисконсулт в дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, Валентин Божков от Правна дирекция на Министерството на транспорта и Живко Недев – заместник-изпълнителен директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
От името на вносителите Живко Недев представи законопроекта, като изложи следните аргументи за предложените промени.
Текстът в § 22 от Закона за пътищата има пряко отношение към Закона за енергетиката. В чл. 67, ал. 2, е записано, че енергийните предприятия имат право безвъзмездно да ползват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти, публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електроповоди, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефотопроводи и нефотпродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
За да има равнопоставеност с другите доставчици на услуги, например БТК, които възмездяват ползването на публичната собственост за свои цели, в текста на чл. 67, ал. 2, да отпадне думата “безвъзмездно”.
За повишаване на отговорността на енергийните предприятия при ползването на публичната собственост за свои цели следва да се въведе разрешителен режим. Това става с предложението след думата “нефтопроводи” в текста на чл. 67, ал. 2 да се добави “след разрешение на съответната управляваща администрация”.
Становища по законопроекта представиха следните народни представители.
Господин Иван Гризанов изрази мнение за неясноти по конкретни текстове от законопроекта, които ще развие подробно преди второто му четене.
Народният представител Марио Тагарински изказа мнението, че представеният законопроект влиза в противоречие с Конституцията, която гарантира правата на собственика. С предложения законопроект се нарушават основните права на собственост. Подкрепя влизането на законопроекта в залата, за да има дискусия по противоречията.
След проведената дискусия с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г. ” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Уважаеми народни представители, този законопроект с вносител Министерския съвет е разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по околната среда и водите. Тези две комисии не са представили до този момент доклади, но от юридическа гледна точка, каквато е и практиката досега, тъй като тези комисии не са водещи по този законопроект, няма пречка законопроектът да бъде разискван и респективно гласуван.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
От разглежданите в момента три законопроекта само този на Министерския съвет е разпределен на Комисията по околната среда и водите и той е предвиден в дневния ред на днешното заседание на комисията. Следобед ние ще разгледаме законопроекта и ще се постараем да дадем отговор на въпроса, който водещата комисия поставя – дали е нарушен принципът “Замърсителят плаща”. Ще изготвим своето становище, ще го предоставим на водещата комисия, а преди утрешното гласуване, ако процедурата позволява, ще ви информирам само за становището на комисията подкрепя или не законопроекта.
Това е, което можем да направим при създалата се ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Действително за Комисията по околната среда и водите има допълнително разпореждане с дата 17 януари, така че Комисията по околната среда и водите, както и Комисията по местно самоуправление въобще не са нарушили правилника, като не са изготвили докладите, защото сроковете не са изтекли.
Трябва да съобщя още нещо, за да се има предвид. По законопроекта с вносители Минчо Христов и Владимир Кузов разпореждането е от 3 ноември 2005 г. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения, която не е представила доклад, но тъй като са минали повече от три месеца, няма пречка този законопроект също да бъде разгледан и респективно гласуван.
Подобно е положението и със законопроекта с вносители Евдокия Манева и Иван Иванов. Разпореждането по него е с дата 17 февруари 2006 г. Разпределен е също на Комисията по транспорт и съобщения, която не е представила своето становище, но тъй като са минали повече от три месеца, също на това основание няма пречка законопроектът да бъде разискван, респективно гласуван.
Имат думата вносителите на трите законопроекта да ги представят.
Първи поиска думата господин Минчо Христов. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, става дума за две конкретни предложения. Едното е колите на Българския Червен кръст да не плащат винетки, така както не плащат една голяма категория от автомобили. Мотивите, с които правим това предложение, е, че предметът и основната дейност на Българския Червен кръст включва събиране, получаване, разпределяне на хуманитарни помощи и дарения от страната и чужбина. Хуманитарните помощи се предоставят на огромен брой бенефициенти в отговор на техни нужди, в това число на лечебни и социални заведения, сираци, самотни и възрастни лица и т.н.
Исканото в Закона за пътищата допълнение в този случай е да бъде освободен Българският Червен кръст от винетни такси. Мисля, че предложението е разумно, колеги.
Що се отнася до второто предложение, става дума за следното. В досегашния текст на чл. 10в в Закона за пътищата се създава възможност за ощетяване на лицата инвалиди с права да ползват безплатни винетки. Става дума за лицата, които притежават съпружеска имуществена общност автомобил, но в талона на автомобила не фигурира тяхното име, с което се нарушават правата на инвалидите. Ще се опитам да го обясня по-простичко. Когато един автомобил е съпружеска имуществена общност, много пъти в талона на автомобила е записано лицето, което може да кара автомобил и което не е инвалид, било съпруг или съпруга. И когато се получават тези винетки, често пъти хората са връщани с аргумента, че в талона не е записано изрично името на собственика, въпреки че реално става дума за обща съпружеска собственост. Това създава редица проблеми на инвалидите и мисля, че не е трудно да бъде решено. Когато законопроектът се разглеждаше в комисията – имайте предвид, че законопроектът се разглеждаше в комисията преди около две години, не знам защо едва сега идва редът на това предложение – но когато се гледаше в комисията, комисията изцяло прояви разбиране и мисля, че предложението е разумно.
Това е, господин председател, предложението. Надявам се при гласуването залата да го подкрепи, тъй като става дума, пак повтарям, за инвалиди, за лица, които имат сериозни проблеми със здравето и които реално са съсобственици на автомобила, но просто в талона не е записано изрично и това им създава съответните проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята е благородна, обаче трябва да помислим с какви документи ще трябва да доказваш на пътя, че тази кола е съпружеска имуществена общност, че единият съпруг е инвалид, пък той въобще може да не е в колата. Решим е въпросът, но може би трябва точно да се каже - с тези и тези документи се легитимираш, че тази кола е съпружеска имуществена общност.
Народният представител Евдокия Манева има думата като вносител на един от законопроектите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Предложението, което сме направили към Закона за пътищата, касае регламентиране на забраната за палене на стърнища и растителни отпадъци в сервитутните зони на пътищата. Ще напомня, че такава забрана въведохме в средата на 2006 г. за земеделските площи. По това време бяха внесени два закона – Законът за изменение на Закона за ползване на земеделските земи с аналогичен текст и Законът за пътищата. Всички ние приехме Закона за изменение на Закона за ползване на земеделските земи и регламентирахме забраната за палене на стърнищата, която е норма, напълно в унисон с Протокола от Киото, който предвижда забрана на неорганизирани или ограничаване на неорганизирани източници на въглероден двуокис, както и мерки за запазване на биологичното разнообразие. Изцяло в този дух е този текст. По неизвестни за мен причини това не беше направено в Закона за пътищата. Налага се да се направи изменение и допълнение на Закона за пътищата, защото освен самата забрана вменява и съответните отговорности на институциите, които стопанисват пътищата, собствено те поддържат, чистят пътищата, сервитутните зони и при това почистване твърде често палят в сервитутните зони тези растителни отпадъци, което е забранено навсякъде по света. Трябва да има ясна норма и в нашия закон.
Това е предложението и аз смятам, че не би трябвало да има възражения по този текст, защото той е изцяло в унисон както с европейските норми, така и с нашето законодателство, което ние сме приели по отношение на останалите територии извън сервитутните зони на пътищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Представителите на Министерството на транспорта, ако желаят, могат да представят законопроекта, макар че вносител е Министерският съвет.
Госпожо Мартинова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко, няма да ангажирам специално вниманието ви, от името на вносителя ще представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Основната причина за разработването на този законопроект е необходимостта от въвеждане в националното законодателство на Директива 2006/38, с която се изменя друга директива на Европейския съюз. Този ангажимент изрично е записан в тази директива като задължение на държавите членки, а именно: до 10 юни 2008 г. всяка една държава членка трябва да представи пред Европейската комисия приетото законодателство, въвеждащо новата директива, както и съответна таблица за съответствие. Така че съображенията и разчетите във времето са били именно в този контекст на разсъждения – да се даде необходимото технологично време за приемане на законопроекта, също така част от директивата с допълващ и поясняващ характер да се включи в подзаконов акт – наредба, и по този начин цялостното въвеждане на директивата да може да бъде реализирано с оглед към датата, която е предвидена, България да изпълни ангажимента си като държава членка. Това е и направено.
Бих подчертала, че в този законопроект в по-голяма степен, отколкото в други закони, това е така, има характер на рамка, тоест база, която предвижда максималните възможности, както изисква директивата за приемане, а вече конкретиката по отношение управленските решения, свързани с това каква политика да приеме Министерският съвет, какви да са списъците, да уточни конкретно по кои пътища какви видове такси ще се събират, ще бъде вече въпрос на подзаконово нормативно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по трите законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Предлагам следното, ако има желаещи, да направим едно – две изказвания, не повече и да приключим дотук, тъй като Комисията по околната среда и водите, както чухте от господин Божинов, ще заседава и утре ще имаме становището на комисията. Нарушавайки малко реда, хубаво е да чуем тази специализирана комисия какво мисли по въпроса. Ако прекратим дискусията сега, ще остане единствено гласуването утре, без да можем да чуем становището на комисията, която ще заседава днес.
Обръщам се към колегите, които желаят да вземат думата, да направят това, за да прехвърлим дискусията и за утре, за да можем да чуем и комисията.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също считам, че трябва да чуем становището на Комисията по околната среда и водите. Ние чухме обещанието от председателя на комисията Георги Божинов утре да представи това становище. Бих желал да се изкажа, имайки предвид и становището на тази комисия. Защото иначе, ако след моето изказване няма друго изказване, дискусията ще бъде закрита и няма дори да има възможност да чуем становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А има и въпроси, които ще се поставят.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. Това го казвам съвсем сериозно, иначе ще взема думата, но предпочитам тогава, за да бъде изказването ми върху становищата на всички заинтересовани комисии.
Моето процедурно предложение, господин председател, правили сме го и друг път, остават само 20 минути до 14,00 ч., нека, след като чухме вносителите, да закрием заседанието днес и утре да започнем с изказвания и разисквания на народните представители по трите законопроекта при изслушани становища, като в началото ще чуем становището на Комисията по околната среда и водите.
Това е моето процедурно предложение. Имам чувството, че имам Вашето разбиране за това, защото в този дух беше и Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, които сте в залата, разбира се, не можем да гласуваме това процедурно предложение, но неведнъж практиката е налагала това. Действително остават по-малко от 20 минути, да направя съобщенията, а утре сутринта, след гласуванията, които ще съобщя, да продължим с разискванията по трите законопроекта, като чуем и становището на комисията. Нека народните представители да имат предвид и становището на тази специализирана комисия.
Имаме ли съгласие, макар и с погледи?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, приключваме дотук днес с пленарното заседание.
Ще съобщя с какво ще започнем утре сутринта.
Първо, гласуване на проект за Решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, свързана с производството и трафика на наркотици, в т.ч. специално за случая с лицето Будимир Куйович, с вносител Йордан Бакалов и група народни представители.
Второ, гласуване на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случая Куйович, с вносител Михаил Миков.
Трето, гласуване на проект за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесията на магистрала „Тракия” с вносител Волен Сидеров.
Четвърто, гласуване на Законопроекта за ратифициране и Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, и Националната електрическа компания НЕК – АД за финансиране на проекта „Рехабилитация в електроенергията” с вносител Министерския съвет.
Пето, гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем – проект „Развитие на летище София” между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, и на приложенията към него с вносител Министерския съвет.
Съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще заседава утре, 7 февруари, от 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 7 февруари от 14,30 ч. Знаете съответните зали, затова не ги съобщавам.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 ч. в традиционната зала № 256.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по околната среда и водите, за която стана реч, ще заседава днес, сряда, в зала № 356 от 15,00 ч.
И така, уважаеми народни представители, ще има заседания и на други комисии, което е съобщено, те са на таблото. Само това ми беше дадено, за да го оглася от микрофоните.
Утре продължаваме с гласуванията и по програмата за тази седмица от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)



(Закрито в 13,42 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов

Георги Димитров