Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Преди да пристъпим към гласуванията ще направя две свързани съобщения.
Има писмо до председателя на Народното събрание от съпредседателите на Парламентарната група на Български народен съюз от 6 февруари 2008 г., 16,30 ч., със следното съдържание:
„Уважаеми господин председател, молим да бъде вписан в специалния регистър на Народното събрание господин Павел Михайлов Чернев като член на Парламентарната група на БНС, за който групата взе решение на свое заседание”.
Приложен е протокол на парламентарната група от 6 февруари 2008 г.
Второто писмо от тримата съпредседатели е, че на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по решение на парламентарната група в състава й е включен народният представител Павел Михайлов Чернев и групата се представлява от 14 народни представители, както съобщават съпредседателите, за което прилагат необходимите документи.
Това е за ваше сведение, колеги.
Преминаваме към гласуванията, които следва да извършим днес.
Първото гласуване е по два проекта за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия по случая „Куйович”. Ще подложа на гласуване двете проекторешения по реда на тяхното постъпване.
Първо, поставям на гласуване проекта за решение с вносител Йордан Бакалов и група народни представители от 15 януари 2008 г. Проектът за решение е за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност, свързана с производството и трафика на наркотици, в т.ч. и специално на случая с лицето Будимир Куйович. Текстът на проекта за решение е прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте проекта с вносител Йордан Бакалов и група народни представители.
Гласували 193 народни представители: за 72, против 68, въздържали се 53.
Проектът за решение не се приема.
Има думата за прегласуване господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, предлагам да прегласуваме проекта за решение и много ви моля да го подкрепите. Виждам, че има голямо число „въздържали се”.
Миналата седмица дискутирахме тук, в пленарната зала, двата проекта за решение. Искам отново да насоча вниманието ви за това каква е разликата. Проектът за решение, който предлага опозицията, е с много по-широк предмет и обхват на проверката – не само да се занимаваме с това кой е издал два паспорта или един паспорт, а да извършим проверка в дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение на цялостната работа на службите за противодействие на производството и разпространението на синтетична дрога. Защото това е един изключително сериозен проблем.
Вчера в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред получихме и разгледахме два доклада – единият е на Министерството на вътрешните работи, а другият – на новата агенция, и там има много интересни факти. Те ще останат непроверени, защото и вчера във Вътрешната комисия мнозинството отказа да гласува да бъдат изслушани всички лица, които са били на ръководни длъжности към него момент.
За какво става дума? Според доклада на Министерството на вътрешните работи към 2007 г. в България нямало производство на синтетична дрога!? Това е един пълен абсурд, изключителна заблуда и това нещо ще остане непроверено!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ето, това е лошо.
АТАНАС АТАНАСОВ: Затова нека да подкрепим този проект, защото е необходимо да се извърши тази задълбочена проверка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново този проект за решение.
Гласували 187 народни представители: за 71, против 89, въздържали се 27.
Не се приема отново този проект за решение.
Сега подлагам на гласуване проекта за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” с вносители Михаил Миков и група народни представители от 31 януари 2008 г.
Гласували 174 народни представители: за 146, против 28, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на проект за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесия на автомагистрала „Тракия” с вносители Волен Сидеров и група народни представители. Текстът на проекта е прочетен в пленарната зала.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да гласуваме поименния състав на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласували 173 народни представители: за 52, против 62, въздържали се 59.
Този проект не се приема.
Има желание за прегласуване.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, най-настоятелно ви молим да прегласувате това решение. Няма нищо лошо в това да се създаде комисия, която да провери условията, начина и обстоятелствата, при които е сключена една много важна за страната сделка, сделка, която ще тегне над България и ще има отношение към българските граждани 35 години напред. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако от други сделки страната загуби милиард – милиард и половина евро, изчислено е, че от тази сделка страната и българските граждани ще изгубят около 15 млрд. евро за целия концесионен период. Няма причини, поради които да отказвате да бъде съставена анкетна комисия, освен ако причината за това е, че сте много гузни. Знаете, че сделката е и лоша, и незаконосъобразна, и нищожна съобразно действащите в България закони.
Ние обаче ви заявяваме, че каквото и решение да вземем днес, започваме нашата много голяма борба срещу магистрала „Тракия”.
Мисля, че в тази насока са настроени всички опозиционни парламентарни групи. Ние от „Атака” заявяваме, че няма да оставим този въпрос така. Във всички случаи ще продължим да работим за връщането на магистрала „Тракия” в патримониума на българската държава. Защото това е престъпна сделка, както самият председател на БСП Сергей Станишев го каза, заяви това при сключване на сделката през 2005 г., а нищо оттогава не се е променило, за да гласувате сделката по този начин, за да отказвате нашето искане, да приемате сделката и сега да не направите нищо против нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно проекта за решение.
Гласували 183 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 44.
Решението отново не се приема.
Уважаеми колеги, трябва да довършим гласуванията, свързани с анкетната комисия по случая „Куйович”. Трябва да попълним поименния състав на комисията по изясняване на случая „Куйович”.
Предстои да бъдат направени предложения за нейния поименен състав, но преди това има предложение на народния представител Петър Берон за увеличаване броя на комисията с един народен представител, включване на независим народен представител. Той назова и две кандидатури – на господин Христо Величков и госпожа Елеонора Николова.
Коректно би било да се гласува предложението на господин Берон численият състав на комисията да се увеличи с един независим народен представител, в сравнение със състава, предложен в проекта, внесен от господин Миков.
Не мога да локализирам господин Берон сега в залата, макар че сутринта беше тук. Добре би било да го поканите, защото ще трябва да изясни коя от двете кандидатури все пак поддържа.
Първо трябва да гласуваме увеличаване на числения състав на комисията с един народен представител.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Берон за увеличаване с един числения състав на анкетната комисия.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.
Приема се убедително предложението на господин Берон.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, не съм сигурен дали можете да правите предложение, защото сме в режим на гласуване, но ще Ви дам възможност да кажете какво имате предвид, ако желаете. Сега не могат да се правят повече предложения. Гласуваме само предложения, направени по време на обсъждането на точката.
Следва да пристъпим към гласуване за поименния състав на комисията.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Аз искам да направя предложение за председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на Парламентарната група на Коалиция за България е за народните представители Надка Балева, която предлагаме и за председател на Временната парламентарна анкетна комисия, Мая Манолова, Младен Червеняков и Венелин Узунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Припомням, че численият състав на комисията е за 13 души – такова беше предложението, със сега гласуваното предложение на Петър Берон стават 14 души. Досега са направени четири предложения. Има десет незаети места.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Предложението на „Атака” е за господин Тодор Батилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам за член на комисията Елеонора Николова от квотата на независимите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Парламентарната група на НДСВ предлага от своята квота Минчо Спасов и Ясен Янев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Четин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на комисията господин Касим Дал и господин Ахмед Юсеин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили предлага за член на комисията народния представител Ася Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, от Парламентарната група на Демократи за силна България предлагаме господин Атанас Атанасов за член на комисията.
Предлагаме също да бъде избран и за председател на тази временна комисия. (Оживление.) Ако това се случи, това ще бъде ясен знак от парламента, че управляващото мнозинство е готово да стигне до цялата истина, а не да замете следите на корупция по висшите етажи на властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Мурджов, от името на Български народен съюз.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението за член на комисията от страна на Българския народен съюз е за народния представител Борислав Българинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ралчев, за Вашето предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
От името на нашата парламентарна група предлагаме народния представител Илко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
И така, направени са 14 предложения за народните представители: Надка Балева, Мая Манолова, Младен Червеняков, Венелин Узунов, Тодор Батилов, Елеонора Николова, Минчо Спасов, Ясен Янев, Касим Дал, Ахмед Юсеин, Ася Михайлова, Атанас Атанасов, Борислав Българинов и Илко Димитров.
Предлагам да гласуваме ан блок този състав.
Моля, гласувайте.
След това ще изберем председател между двамата кандидати.
Гласували 173 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Постъпили са две кандидатури за председател на временната комисия. Ще ги предложа по реда на постъпването. Ако първата набере достатъчно гласове, очевидно няма да се стигне до гласуване на втората.
Поставям на гласуване кандидатурата на народния представител Надя Балева за председател на анкетната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 128, против 47, въздържали се 10.
Госпожа Балева е избрана за председател.
Очевидно няма да се подлага на гласуване кандидатурата на господин Атанасов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма ли да гласуваме кандидатурата на Христо Величков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на независимите беше направено предложение за госпожа Николова и тя влезе като 14-и член в състава на комисията.
Следващото гласуване е на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на Проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам да подложите на второ четене гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Имамов, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на Проект “Рехабилитация в електроенергетиката - Енергия 2”
Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на Проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2”, сключен на 15 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 2, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Последното гласуване за днес, колеги, е на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 138, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедурно предложение господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам да подложите и този законопроект на второ гласуване в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Имамов, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменението на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, сключено на 13 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 124, против 4, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
С това приключват гласуванията за днешния ден.
Следва да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Обърнали сте внимание, колеги, че тази сутрин в началото на заседанието ви беше раздаден и докладът на Комисията по околната среда и водите по този законопроект. Предлагам да дадем думата на председателя на комисията господин Божинов, който да представи доклада и след това да продължим с обсъждането.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 януари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, експерти от Министерството на транспорта и Министерството на околната среда и водите. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Красимира Мартинова.
Предложеният за разглеждане законопроект е разработен и внесен за приемане от Народното събрание с оглед транспониране в българското законодателство на Директива 2006/38, изменяща Директива 1999/62/ЕС относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Директивата, респективно законопроектът, въвежда принципа „замърсителят плаща” в транспортния сектор, като предлага диференциация на таксите за ползване на пътната инфраструктура в зависимост от излъчените емисии от пътните превозни средства.
С § 14 от законопроекта се въвежда така наречената „ЕВРО” класификация на автомобилите, базирана на обективни критерии, отчитащи количествата на излъчваните вредни газове – въглероден диоксид, въглеводороди, азотни оксиди и прахови частици. Според нея превозните средства се класифицират в следните категории: „ЕВРО 0”, „ЕВРО І”, „ЕВРО ІІ”, „ЕВРО ІІІ”, „ЕВРО ІV”, „ЕВРО V” и „ЕЕV”.
Законопроектът дава възможност на Министерския съвет с тарифа да определи по-ниски такси за категориите „ЕВРО ІІІ”, „ЕВРО ІV”, „ЕВРО V” и „ЕЕV”, докато за пътните превозни средства, отговарящи на категориите „ЕВРО 0”, „ЕВРО І” и „ЕВРО ІІ” и за тези без доказана категория, се заплаща общият размер на таксите. Категорията на превозното средство се доказва със свидетелството за регистрация, в което трябва да е вписана съответната категория или със специален сертификат и валиден сертификат за техническа изправност. В случай, че такова доказателство не съществува, за автомобилите с първоначална регистрация след 30 септември 2001 г. се приема, че отговарят най-малко на категория „ЕВРО ІІІ”. Тази разпоредба на законопроекта предизвика известни съмнения у членовете на комисията дали така определената и автоматично признавана категория не е прекалено висока, поради което Комисията по околната среда и водите препоръчва да се преразгледат мотивите за нейното определяне и ако е необходимо, тя да се прецизира.
По време на дискусията беше обсъден и въпросът, поставен в доклада на водещата комисия защо се допуска неравнопоставеност за преминаване на отделни категории пътни превозни средства по пътищата и не се ли нарушава принципът „замърсителят плаща”. Комисията по околната среда и водите счита, че законопроектът съдържа текстове (чл. 10е), които биха създали текстове за определени категории превозни средства да избягват плащането на винетни такси, което косвено води до нарушаване на принципа „замърсителят плаща”. С оглед премахването на тази възможност, вносителите поеха ангажимент да прецизират съответната разпоредба.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите, като взе предвид очаквания благоприятен ефект върху околната среда от прилагането на разглеждания законопроект и съответните подзаконови нормативни актове, и в резултат на гласуване с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Моля квесторите да проверят дали госпожа Мартинова е в Народното събрание, вчера тя е била допусната със съгласието на Народното събрание, тъй като и в доклада на комисията са повдигнати въпроси, по които би било добре да чуем становището и на представителите на министерството. Виждам, че госпожа Мартинова вече е тук.
Има ли желаещи да вземат отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И в комисията, и тук аз ще заявя отрицателно становище по предложените промени в Закона за пътищата. Причината за това не е в обстоятелството, че ние трябва да хармонизираме Закона за пътищата с европейските директиви, а в сбърканата философия на това хармонизиране. Защото, както пише и вносителят Министерски съвет в мотивите, необходимо е съответно директиви 2006/38 и 1999/62 да бъдат инкорпорирани в българското законодателство. Но сега, забележете това, което прави именно грешна основата на тези промени.
Двете директиви на Европейския съюз, за които говоря, са директиви за таксуване на тежкотоварните превозни средства. Повтарям – на тежкотоварните превозни средства. Без обаче да се прави това уточнение, в Закона за пътищата тези директиви се разпростират върху всички пътни превозни средства, които използват българската пътна инфраструктура.
Какво произтича от това? Първото, аз многократно го бях заявил, е обстоятелството, че определени стойности, които в европейските директиви са записани за тежките товарни средства, в Закона за пътищата се разпростират върху всички, в това число, – чета директно - че дневната такса за ползване на инфраструктура е еднаква за всички категории превозни средства и възлиза на 11 евро.
Ние поначало имаме ангажимент към Европейската комисия освен годишни, месечни и седмични такси, да въведем и дневни такси. Но, питам ви, тези пенсионери, защото от притежателите на лични превозни средства пенсионерите ще се възползват от дневната такса, които ми заявяват, че на тях основното превозно средство, леката кола, им трябва два пъти в годината – напролет да отидат на мястото си някъде из България и наесен да се приберат. Има и такива и не са малко. И те именно изразяваха пред мен неодобрението да има седмични или месечни годишни такси. Те ще трябва да заплатят, забележете, 22 лв. само за да ползват пътя до някое радомирско или врачанско село. Аз питам: действително има ли логика в този текст? Когато се говори за тежкотоварни превозни средства, напълно съм съгласен, че трябва да се събират 11 евро от тежкотоварните превозни средства, които преминават през територията на България за по-малко от 24 часа, те ще си платят тази такса. Но когато се говори за личните превозни средства на българските граждани, това е един скандален текст.
Продължавам нататък. В закона не само не се решава проблем, който виси като дамоклев меч над нашата пътна инфраструктура от 2002 г., но този проблем се задълбочава. Той е: коя ще бъде системата за таксуване по българската пътна инфраструктура? През 2002 г. в нарочно писмо до Европейската комисия тогавашният министър Костадин Паскалев заяви, че в България ще бъде въведена винетната такса като универсална за българската пътна инфраструктура. Впоследствие през 2005 г. министър Валентин Церовски въведе в закона ТОЛ таксата, предвид предстоящото отдаване на концесия на магистрали и оттам – необходимостта от събиране на ТОЛ такса.
Това противоречие с европейската норма – гражданите да плащат един-единствен вид пътна такса, очевидно притесняваше както министъра на транспорта Петър Мутафчиев, който беше против винетната система, така дори и министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който също заяви, че 2008 г. ще бъде последната, в която ще се използва винетната система в страната.
Това, което виждаме в проекта на закона за изменение в Закона за пътищата - ТОЛ таксата, първо, се разширява. Вече не се говори, че тя ще бъде само за участниците от трансевропейската пътна мрежа, но се казва, че ТОЛ такса и винетна такса могат да се въвеждат и за републикански пътища извън трансевропейската пътна мрежа. Чуйте какви са мотивите на вносителя, които са, меко казано, странни.
Това се прави “с оглед управление на пътните потоци” – много странно как ще управляват пътните потоци, когато ТОЛ таксата би трябвало да бъде за цялата републиканска пътна мрежа – “и други”, което дава възможност под тази добавка “и други” изпълнителната власт да въведе ТОЛ такса за много други участъци под измислени причини.
Едновременно с това се допълва нещо, което не се спазва. То е, че “това не следва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи”.
Помислете сами, говорим за Закона за пътищата. Въвежда се ТОЛ такса за всички моторни превозни средства, но понеже се преписват текстове от директиви, касаещи тежкотоварните превозни средства, накрая се завършва с превозвачите. Явно преписаният текст не отговаря на обхвата на Закона за пътищата.
На следващо място, няма аналог в Европейския съюз, където да има такова смесване на двата вида такси. Има страни, в които се събира само ТОЛ такса по магистралите на съответната страна до определен период от време, когато магистралата се изплаща и след това става безплатна. Има страни, където още на границата събират винетна такса и може да се ползва цялата мрежа. И накрая, има страни, където за определени пътни съоръжения, какъвто е тунелът под Ламанша, какъвто е тунелът под Монблан, се събира допълнителна такса поради това, че са били изключително скъпи инфраструктурни проекти. Така ще бъде в България за Дунав мост 2, така ще бъде и ако построим тунел било под Петрохан, било под Шипка. Това е нормално.
Но това, което в момента се прави – един български гражданин, тръгвайки от София и пътувайки, да речем, за Смолян, първо да плати ТОЛ такса от София до Пловдив, след това – винетната си такса от Пловдив до Смолян, е наистина абсурд.
Виждам, че липсва компетентност и воля на ресорните министерства да решат този въпрос. Той трябва да бъде решен. В предложения законопроект намираме всъщност още по-голямо объркване.
Следващото, което е казано в директивата и се въвежда единствено за тежкотоварните превозни средства, а при нас ще се въведе за всички превозни средства, е: кои показатели трябва да бъдат включени при определяне на ТОЛ таксите?
Нормално е да се включат показателите строителни разходи. Строителните разходи трябва да бъдат разходите за проектиране и разходите за изпълнение.
Изведнъж под килима, в законопроекта, който ни се предлага, се записва и още нещо: при определянето на строителните разходи, които отчитат разходите, свързани с проектиране и строителство, могат да се въведат “включително, където е уместно, финансовите разходи”. Под финансови разходи се разбират разходи за лихви по заемите или за възстановяване на финансирането от собствен капитал.
Веднага можете да свържете това с вчерашната ни дискусия около автомагистрала “Тракия”. Реално неща, които трябва да бъдат приложени единствено за тежкотоварните превозни средства, при нас ще бъдат разпространени за личните, собствените превозни средства, на които ще трябва при ползването на отдадена на концесия магистрала или друг участък да им се начисляват лихвите по заемите и възстановяване на финансирането – собствен капитал на концесионера, което Европейската директива въобще не предвижда за личните превозни средства.
Има и още един момент, който е много актуален, предвид конфликта на интереси, който беше отбелязан в ръководството – при изпълнителния директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Вместо това да накара вносителя, Министерския съвет, да засили контрола и да не позволи изпълнителният директор, независимо дали това е Веселин Георгиев, Поцков или не знам си кой, да бъде под строг контрол на тримата министри, които са членове на управителния съвет, повтарям, вместо това в чл. 21б – там, където досега се казваше, че управителният съвет утвърждава разработки и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на републикански пътища, изведнъж намираме на пръв поглед неголяма промяна – че управителният съвет може да делегира правата си по тази точка на изпълнителния директор на фонда. Тоест всичко онова, което атакуваме в момента – че на брата на Веселин Георгиев се дават приоритетно поръчки и т.н., за което нормално трябва да носи отговорност управителният съвет с тримата министри в него. Изведнъж се оказва, че се дават пълните права на изпълнителния директор да се разпорежда изцяло. На изпълнителния директор се дава право малко по-късно, когато се говори за неговите собствени правомощия - в ал. 5 на следващия чл. 26 - при съгласуване на проекти да прехвърля своята собствена отговорност на упълномощено от него длъжностно лице.
Това слизане по етажите на отговорността в управлението на пътната инфраструктура ще има тежък отрицателен ефект, ще засили корупцията и до голяма степен неспазването на закона.
Преди да завърша, ще се спра и на въпроса за глобите, които се променят в предложението на закона. Голяма част от глобите се увеличават трикратно. Помислете – три пъти повече! При инфлация - 12-13% на година, при повишаване на доходите - може би с по-малко от процента, не се знае, за някои – с отрицателна величина. Изведнъж таксите стават 300%, увеличават се трикратно.
Това би било някаква мярка, ако няма два отрицателни ефекта.
Първият – че много високите глоби засилват корупцията по пътищата и превръщат републиканската пътна инфраструктура в тезгях, където служителите по контрола се пазарят с виновните водачи.
На второ място – такива високи глоби могат да бъдат налагани, ако нашата републиканска пътна инфраструктура е в едно отлично състояние, ако държавата чрез оторизираните органи е осъществила действително изграждане на пътища, които да не представляват опасност за водачите. Но когато по пътищата ние срещаме непрекъснато дупки, пропаднали участъци, липса на вертикална и хоризонтална маркировка и ред други, в същото време не от собственика на пътя се изисква да приведе пътя в нормалното му състояние, за да не застрашава живота и здравето на водачите, а водачите ще бъдат глобявани с увеличена трикратно глоба. Този аргумент за това увеличаване аз не го приемам, както не приемам и последното, че при липса на винетен стикер не само се наказва съответния водач, а се спира от движение моторното превозно средство. Това е все едно, ако не сте си платили данъка за жилището не да ви се начислят лихви, както е сега по закона и в крайна сметка да си го платите, а да ви изхвърлят от жилището. Считам, че в това отношение вносителят направо е превишил правата, които поначало може да има.
В заключение именно като изтъквам всички тези недостатъци на предложените промени, независимо че има и текстове, които конкретно на второ четене аз ще подкрепя, смятам че при сбърканата философия на предложените промени не съм в състояние да подкрепя този законопроект. Приканвам ви и вас да не го подкрепяте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов?
Заповядайте за реплика, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да изразя отношение по изказването на господин Иванов в частта му, че се насажда известно негативно отношение, страх, че едва ли не в България едновременно ще се плащат едва ли не три или четири такси за движението по нашите пътища.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ние гласуваме закон за бъдещето!
СТОЙКО ТАНКОВ: Както знаете в момента в България действа винетна система. Не се променя и в закона тази възможност, която се дава след две или три години, когато ще изберем по коя система ще се заплаща за движение по пътищата – дали за изминато разстояние или за време, да уточним точно коя ще е системата. Единствено сега в закона се дават възможностите, които дава европейското законодателство, така че в момента нито заплащаме ТОЛ такса, нито заплащаме за съоръжения, когато преминаваме, а всички тези въпроси, за които се дава възможност, ще бъдат решени, както и досега, с постановление на бъдещ или настоящ Министерски съвет. Така че да оставим възможността в този период от две години да бъде решено кой е най-удобният начин за гражданите, за фирмите, за заплащане на движението по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Имате думата, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, тези въпроси бяха обсъждани в комисията. За наша изненада и лично за моя, Вие тогава напуснахте заседанието. Отидохте тези неща да ги съгласувате някъде, камо ли това, което беше предложено от работна група, да прозвучи, че е нереално и законът дори на първо четене да не влиза в залата.
Нямаме притеснение в комисията законът да влезе, тъй като винетната такса важи за всички. Министерският съвет впоследствие по списък ще даде кои пътища по коя, колко и за какви превозни средства как ще се плаща, по видове моторни превозни средства как ще се плаща, екологични и други изисквания как ще се плащат. Разбира се, на всички ни се иска нашите пътища, ако бяха готови, нямаше да имаме тези проблеми – магистралите да са готови, първокласни, втори и трети клас да са в изрядно състояние, четвърти и пети – селскостопански, горски и др., да са добри, но се намираме в такова положение, в което това го няма.
Изграждането на една ефективна транспортна схема в България е започнато, ще бъде довършено. Аз апелирам колегите – всички народни представители, да приемем предложения закон между първо и второ четене, както и предлагаме, с максимален срок от три седмици да се дадат бележките и законът да бъде приет, тъй като това са изискванията на Европейския съюз, и на Комисията, да не търпим санкции, а напротив, бързо да приведем нашето законодателство и закона в съответствие с европейските изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Иванов, аз мисля, че и в днешния текст, който гледахме предишната седмица, има доколкото си спомням ал. 6 или ал. 4 беше, където изричен текст има, че по един и същи път не може да се плащат два вида такси, за едно и също превозно средство, тоест за един и същи участък. Така или иначе презумпцията е, че не може да има дублиране на таксите. Това са едни алтернативни възможности. Това исках само да посоча, че и сега има такъв текст, който пази, мога така да кажа, интересите на тези, които се движат по пътищата на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов, за Вашата дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря на тримата колеги за репликите.
Ще започна с отговор на колегата Радославов. Аз много ясно казах – когато пътувате от София до Смолян няма за участъка от София до Пловдив да платите две такси. Там ще платите ТОЛ такса, след това ще платите винетна такса, но за целия участък вие ще платите две такси. Вярно е, че за отделните части от пътя ще ви се събира отделна такса. Европейската комисия настоява да има една такса за гражданите, които не изпълняват стопанска и търговска дейност, тоест за нас. Това е настояването на Европейската комисия. И по този въпрос правителството седи в разкрачено положение и не знае какво да предприеме. За това говоря.
Що се касае до репликата на господин Кобаков, искам да му кажа: не е хубаво, господин Кобаков, така да се казват неистини, да се лъже от трибуната. Аз изрично предупредих комисията тогава, че не отивам да се консултирам, опазил ме Бог, а отидох на заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, ръководена тогава от Вашия съпартиец Трифон Митев, за да докладвам моя Закон за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица. Това беше причината и Вие много добре я знаете, така че никакви консултации не съм водил по въпроса, защото нещата са ясни за този, който чете внимателно закона. Попитайте за това и вашите съпартийци.
Накрая, когато говори господин Танков, че виждате ли, тепърва ще се определят тези неща и т.н. – това е едно поведение на хора, господин Танков, които знаят, че правят някаква беля, обаче искат да кажат на хората, че тя е не чак толкоз голяма и няма сега да има някакви поражения. Аз ви цитирам конкретни текстове. Като ще се въвежда не знам си кога, защо сега го гласуваме? Защото, когато ще се въведат, а те ще се въведат до 2010 г., тогава ще се каже, че правителството, че депутатите го решиха и сега това просто се изпълнява, се въвежда. Чакайте, аз съм един от тези депутати! Аз не искам да бъда виновно лице като вас, затова няма да подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди да дам думата на господин Димитров да ви информирам, уважаеми колеги, че по покана на народния представител Яни Янев от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори гости на Народното събрание днес са студенти и преподаватели от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.
В 11,00 ч. в Клуба на народния представител те ще представят съставена от тях „Христоматия по парламентарна реторика”, представляваща избрани образци с речите на най-добрите оратори от европейските парламенти. Гостите са на балкона: „Добре дошли!” (Ръкопляскания.)
Моля да ме уведомите за други заявки за изказвания, ако има такива и да ми дадете знак.
Имате думата, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям нещата, които каза Иван Иванов. Ще повторя, че този закон започва с една философия – за спазване на Директива 2006/38. Тази директива би трябвало да бъде транспонирана в този закон и да представи само тъй наречената винетна такса, или казано по друг начин – ековинетка, която да бъде заплащана от товарните автомобили. В тази директива е описано, че това трябва да става само от товарните автомобили. В един момент в закона влизат редица таблици и графики, където се смесват киловатчас на автомобили с мощности, с брой оси. При тези смесвания не става ясно дали този закон трябва да приведе директивата в действие.
Неслучайно вчера партия “Атака” внесе предложение за съставяне на анкетна комисия относно магистрала “Тракия”, защото 90% от проблемите, които разглежда този закон, са ТОЛ-таксите, които евентуално ще получава концесионерът на магистралата. Обърнете внимание – 90% от закона е свързан с ТОЛ-таксите, които ще получава концесионерът! И всички тези таблици и графики отпадат с един-единствен член. Обръщам се към вносителя - § 18 от Преходните и заключителните разпоредби гласи: “Пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две и повече оси, или състав от пътни превозни средства с технически допустима максимална маса по-голяма или равна на 3,5 тона, заплащат само такса за изминато разстояние”. До § 18 ние говорехме, че трябва да плащат ековинетна такса, в един момент с § 18 всички тези винетки за товарните автомобили изведнъж отпадат. Те ще плащат само ТОЛ-такса или такса на този, който обслужва магистралите.
С тази ековинетна такса или “екотакса” ние приехме добавка към Закона за акцизите на горивата. Мотивът беше същият – който ползва гориво, плаща екоакциз. В следващия момент ние с надставения екоазциз към цената на горивото надставяме и ековинетка, със същия мотив – който замърсява – плаща. С § 18 това плащане отпада за товарните автомобили.
Кажете ми с какви очи ще представите този законопроект пред Европейския съюз за това, че сте изпълнили тяхна директива?! Не е ли това закон, който определя взаимоотношението – водачът на пътното превозно средство да плаща ТОЛ-такса на концесионера на магистрала “Тракия”?! Разгледайте тези две неща, уточнете ги между първо и второ четене, изравнете критериите – ще се плаща по ос или по киловати, съгласно които се отделят въглероден двуокис или разни други окиси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Бих се обърнал към госпожа Мартинова – дали бихте желали да вземете отношение към повдигнатите въпроси и към мненията, които се съдържат в доклада на Комисията по околната среда и водите, който беше представен тази сутрин? Нямате такова желание.
Има желание да вземе думата господин Йорданов. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ОДС няма да подкрепи внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата на първо четене. Ясно и кратко ще кажа защо.
В Комисията по транспорт и съобщения проведохме много екзотично заседание, на което освен многото дебати по законопроекта, бяхме свидетели и на – меко казано – една сърдита обстановка между представители на комисията, министерството и т.н. Беше доста недостойно за всички членове на комисията, включително и за управляващите. Но не това е причината да кажа защо няма да подкрепим този законопроект.
Стана ясно, че внесените промени са буквално преведена директива на Европейския съюз. Буквално, ама сигурно не съвсем и буквално. Не знам в коя европейска страна има едновременно двете системи – винетната система и заплащането на ТОЛ-такси. Четейки законопроекта, не става ясно кой, кога и за какви участъци от пътната мрежа ще заплаща едното или другото. Колкото по-неясни правила и норми създаваме в тази зала, толкова по-добра среда за корупция и за недобър контрол от съответните органи създаваме.
Имам няколко въпроса. Виждам, че от министерството нямат особено желание да вземат думата, но нека да кажат, че въвеждат ТОЛ-таксата за магистрала “Тракия” или пък за еди-коя си друга магистрала. Да се каже, че когато минават оттук, ще плащат такси еди-кои си автомобили. Станете и го кажете! Ние проведохме две заседания на комисията, а никой не говори конкретно за кого правим този закон, за кои пътища, за какви пари става въпрос, защо освобождаваме тежкотоварните превози от винетка, за кои пътища ще плащат ТОЛ-такса или въобще няма да плащат нищо. Станете и го кажете!
Да не задавам въпроса кой притежава най-големия дял от тежкотоварните превози в България! Публична тайна е кой.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой бе?!
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ние категорично няма да подкрепим внесения законопроект на първо четене. Искаме подробни разчети за какви пари става въпрос – колко пари няма да влязат от плащането на винетки от тежкотоварните превози в държавата, колко пари пък ще влязат в концесионера на автомагистрала “Тракия” от ТОЛ такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Йорданов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че най-сериозните възражения срещу законопроекта станаха ясни.
По едното възражение, свързано с освобождаване от винетни такси на тежкотоварните автомобили – най-сериозните замърсители, вчера в Комисията по околната среда и водите Министерството на транспорта пое ангажимент да предложи нов текст и тази концепция цялостно да бъде променена.
Във връзка обаче с екологичните изисквания другата констатация на Комисията по околната среда и водите е, че определената дата 30 септември 2001 г. като косвено доказателство, че автомобилите принадлежат към автомобили, които отговорят на изискванията за екологични характеристики, е едва ли не произволно определена. Беше зададен такъв въпрос и аз мисля, че стана ясно, че това са показатели, това са дати, които са определени в Европейския съюз, след които регистрация на автомобили от по-нисък клас от гледна точка на екологичните изисквания не е възможно, но смятам, че е необходимо от Министерството на транспорта ясно да заявят тук защо е определена тази дата. Тъй като много от колегите не познават спецификата на ограниченията във връзка с транспорта в Европейския съюз, то трябва да стане ясно за какво, защо и как е определена тази дата. Все пак ще подкрепим закона на първо четене, но е много важен проблемът, свързан с екологичните изисквания, затова настоявам от Министерството на транспорта да дадат пояснения във връзка с тази забележка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Манева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз искам да подсетя пленарната зала, че се намираме на първо четене на един закон – закон, който в голямата си част транспонира европейски регламенти, свързани включително и с екологични стандарти и изисквания, които, щем не щем, трябва да прилагаме. Защото движението на тези транспортни средства освен на българска територия ще се извършва и в страните от Европейския съюз. И ако ние не ги приложим тук, то другите страни ще ги приложат спрямо тези превозни средства, които не съответстват на изискванията на тези регламенти, включително с политиките, които са в Бялата книга за транспорта на Европейския съюз с намаляването на емисиите. Тогава тези камиони ще се движат между Каспичан и Луковит. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е наистина един въпрос според мен за второ четене, не за първо четене – това е въпросът за таксите, които се събират, за начина на формулирането им в закона. Но той явно е свързан с един по-голям въпрос – политиката за модернизиране на пътната инфраструктура на страната. Финансирането е основно от три източника: държавния бюджет, европейски средства и публично-частно партньорство. И може би си струва наистина когато законът мине на първо четене, да се проведе тази дискусия и в Комисията по транспорт, и в пленарната зала, а именно искаме ли модернизация на транспортната инфраструктура в страната, колко средства е възможно да бъдат получени по линия на европейските фондове, какъв е капацитетът на бюджета, който също може да бъде прогнозиран в определени рамки в следващите години, и какви средства трябва да заложим като публично-частно партньорство. И тогава ясно да кажем на българските граждани, че за тези скъпи съоръжения, които се строят по линия на публично-частното партньорство, ще се плаща, за да се възстановят тези привлечени средства. Разбира се, остава категоричното задължение на държавата да осигури други маршрути, ако човек не желае да ползва удобното и скъпо струващо съоръжение.
Дискусията, която се проведе и в нашата парламентарна група по темата защо след като си платил винетка, на отделно съоръжение пак ще плащаш. Защото голяма част от българските граждани няма да ползват това съоръжение. Ако, живот и здраве, стане тунелът под “Петрохан” и той е на публично-частно партньорство, гражданинът ще може да избере – или да мине през тунела и да плати, или да мине по обиколния път. Но аз не искам да отварям тази дискусия сега, нейното място е на второ четене.
Смятам, че в Министерството на транспорта и в Комисията по транспорта ще обсъдят тази политика. Но опозицията много ясно трябва да каже, когато си къса ризите срещу определени плащания: ние сме против тази част от модернизацията на пътната инфраструктура! Трябва да сме реалисти. Откъде средства за модернизация? Толкова са възможностите по еврофондовете, толкова са възможностите на бюджета. Публично-частното партньорство много добре знаете, че е следващият основен финансов стълб, от който се разчита за модернизация на инфраструктурата. В това е въпросът. Иначе само да казвате, ние сме против това, ние сме против онова ... Добре, значи вие сте против да има тунел под “Петрохан”, при условие че той ще се заплаща.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Напротив!
МИХАИЛ МИКОВ: Но без пари, без средства, без привличане на публично-частно партньорство ние не можем да модернизираме срочно забатачената ни инфраструктура. И тук всяка политическа фракция трябва да си определи позицията по този въпрос. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – госпожа Манева. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин Миков, точно на първо четене се обсъждат концептуалните въпроси. Странно е, че обикновените граждани, които управляват пътнотранспортни средства, плащат и ТОЛ-такса, и винетна такса, а тежкотоварните автомобили плащат само ТОЛ-такса. Ние срещу това възразяваме, може би не сте прочели закона и не схванахте, че изискването за една такса е регламентирано с европейски документ.
Вторият въпрос, който се опитахте да коментирате за изискванията в областта на околната среда, няма нищо общо с движението на нашите пътни превозни средства по европейските пътища. Вие въвеждате освобождаване от такси превозни средства, които са регистрирани след 30 септември 2001 г., и приемате априори, че тези превозни средства отговарят на екологичните изисквания. Това е чисто вътрешна мярка. Много е важно да се знае защо е прието това и мястото му е на първо четене. Аз го подкрепям и знам защо, но знам, че голяма част от колегите не са осведомени. Още повече, това фигурира като изискване на Комисията по околната среда и не може да бъде премълчано. Това е принципен въпрос и се обсъжда на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Второ реплика – господин Димитър Йорданов. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, с какви пари беше построена автомагистрала “Тракия” досега?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Още не е построена.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Досега! По-голямата част от нея е построена с нисколихвени кредити от Европейската инвестиционна банка. Така ли е? Без публично-частно партньорство. Вие сега за един малък участък я давате на една чужда фирма да събира ТОЛ такси за цялата автомагистрала. И ми говорите тук как опозицията трябвало да каже начина, по който да финансираме магистралите. Ние ви го казваме, само че вие не искате да гласувате даже една анкетна комисия по този въпрос. Защото знаете истината.
Питате тук откъде пари. Аз Ви питам въпросът за освобождаване на товарните моторни превозни средства философски ли е в законопроекта за първо четене или не е философски? Едно към едно е написано, че когато заплащат ТОЛ такса, се освобождават от винетки. Едно към едно! И Вие ми говорите, че ние правим така, че да няма пари. Май не сте чели закона. На второ четене сме щели да го оправим. Какво ще оправим на второ четене?
И винетки, и ТОЛ-такси – това също е в философията на закона. Въвеждането на такава двойна система не е европейска практика. В Унгария преди време имаше ТОЛ-такси и ги премахнаха като напълно неефективна система. Сега ако тръгнете оттук до Холандия, ще видите, че няма такава такса – или си плащаш винетката и караш навсякъде, или плащаш само ТОЛ-такса, ако има магистрала. А има и държави, в които отдавна не се плаща нищо, като Германия например. Е, вярно е, че те са със сериозен стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, във водопада от думи, които Вие изляхте за няколко минути, се крие нещо много ясно – че има поет ангажимент от вашето управление и той е свързан с бъдещото отдаване на концесия на магистрала “Тракия”, а може да решите и на нещо друго. И финансовият товар от това отдаване на концесия го хвърляте върху редовите български граждани. Ще го кажа, то е съвсем просто. След като според този закон се въвежда окончателно за българските граждани да плащат винетка за цялата републиканска пътна мрежа, от която срамежливо са извадени най-добрите участъци от мрежата, отначало магистрала “Тракия”, а след това и нещо друго, те, ползвайки тези участъци, ще плащат и ТОЛ-такса. Тоест те ще заплащат два вида такси, след като България чрез вашия тогавашен министър Костадин Паскалев пое ангажимента да има само една такса и тя да бъде винетна.
Второ, съгласно европейските изисквания тежкотоварните автомобили при движението по платените участъци – преди само тежкотоварните автомобили над 12 тона, а сега с тези промени и тежкотоварните автомобили от 3,5 тона нагоре – не плащат ТОЛ-такса, българската държава ще трябва да заплати на концесионера, когато беше над 12 тона, около 6 млн. евро за 35 години, сега ще заплати 10-12 милиарда евро за 35 години. И всъщност с тези промени в закона ние, законодателите, под вашия натиск трябва да гласуваме, че българите ще плащат и ТОЛ-такса, и винетна такса, за да можем да заплатим дълга на държавата към концесионера. Тоест да се узакони една корупционна практика, за което говорихме и в 39-ото Народно събрание, вие също сте говорили, а сега сякаш всичко сте забравили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз благодаря на госпожа Манева за подкрепата, която те ще дадат на този закон, който несъмнено сближава българското законодателство с европейското и въвежда регламенти.
По отношение на втория въпрос. Господин Йорданов, да, балансирането на таксите – чужди и български – е въпрос, който наистина си струва да се обсъди и аз съм съгласен, че трябва да има справедливост в заплащането. Но недейте да заблуждавате залата, че има държави, в които нищо не се плаща. Има такива държави, но се плаща за изграждането на тези магистрали и тези средства са през бюджета. Изграждането на тези пътища се финансира по друг начин. Вие, които се занимавате с това, много добре знаете, че от винетки се събират около 70-80 милиона годишно, а другите пари са от бюджета, другите пари са от средствата, които постъпват в бюджета от горивата. И те са 5-6 пъти повече с оглед амбициозната програма на правителството за модернизация, за европеизация на пътната инфраструктура.
Много ми е интересно, господин Иванов, Вие познавате случая Дунав мост, защо ще събираме такси на Дунав мост?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Напротив, трябва да се събират такси, защото това е специално съоръжение.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие от самото начало сте коментирали темата публично-частно партньорство в посока, че ще се плащат такси. Сега вихрите популизма. Но точката за магистрала “Тракия” премина преди две-три точки. Имаше дискусия, фракциите си заявиха позициите. Не може цял ден, цяла седмица опозицията да живее с фрустрация по един-единствен въпрос. Нека обсъждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, предложен за първо четене. За магистрала “Тракия” имаше свободна, спокойна дискусия, гласуването приключи. Няма цяла седмица да изкараме, пак казвам, с вашата фрустрация по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Мартинова, имаше директно отправени въпроси към вносителите и аз бих Ви помолил да вземете отношение, но може би ще изчакате да чуете изказването на господин Христов, за да можете да вземете отношение и по него.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че въпросът, който разисквахме вчера за магистрала “Тракия”, има пряко отношение към закона, който се разисква днес. Искам да ви кажа, че за разлика от колегите отляво, за разлика от много колеги отдясно, включително и от партия “Атака”, аз смятам, че подходът тук в България трябва да бъде този, който е в Германия и в Швейцария. Едва ли германците са по-глупави от нас.
Мисля, че можем да въведем именно германския модел, където не се плащат ТОЛ-такси. Плаща се една винетка и с тази винетка гражданите могат да пътуват навсякъде на територията на съответната страна. Това е моето мнение, аз го изразих вчера, казвам ви го и днес.
Смятам, че със сегашните предложения се дава възможност за дублиране на плащанията, с което ще бъдат ощетени най-вече българските граждани. Те ще трябва да плащат два пъти за своето придвижване на територията на страната – веднъж като ТОЛ-такса, която ще отива в джобовете на няколко частни фирми, най-вече португалски, и втори път, чрез плащането на винетка, която ще отива вече към държавния бюджет. Мисля, че това е едно несправедливо двойно облагане на българските граждани. Не искам да влизам тук в подробности, които бяха казани вчера, включително и аз ви ги казах, за шокиращите цифри, бих казал, скандалните цифри около договора с магистрала “Тракия”. Пак ще ви ги кажа. Като заместващи плащания, тоест от бюджета на българската държава ще бъдат източени между 7 и 10 милиарда евро в продължение на 35 години. Както и да го наричате сега, аз не мога да не се съглася с вашия премиер Сергей Станишев, който нарече този договор грабежа на века. Така си е, колеги, едва ли можете да го отречете.
Друг много важен проблем според мен е, че няма дублиращи пътища. Вие ще принудите хората да минават по магистралите, тъй като реално в България не са спазени европейските изисквания, винаги когато има магистрала, която се плаща, да има дублиращ републикански път. Това е другият проблем и аз мисля, че с този проблем българските граждани ще се сблъскат само след две години, когато ще ги принуждавате да плащат за едно отиване до морето минимум 50 лв. А тази такса ще бъде индексирана, така е по договор, съобразно инфлацията и съобразно ред други неща, които са записани там. Както и да го погледнете, колеги, това си е грабеж, няма смисъл да усукваме и да го наричаме с други думи.
Затова ви призовавам да помислите, когато гласувате настоящия закон. Да помислите за интересите на българските граждани, които са ни пратили в тази зала да защитаваме техните интереси, а не да защитаваме интересите на шепа португалски или испански концесионери, свързани с господин Кобургготски и неговото семейство. Вие видяхте само преди броени минути как новите критици на тройната коалиция единодушно се въздържаха от гласуването за създаването на комисия за този скандален случай с договора с магистрала “Тракия”. Тоест виждате, че тук става дума за икономически, финансови, бих ги нарекъл съвсем отговорно, криминални интереси.
Пак ви призовавам, колеги, помислете преди да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика на господин Христов има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Господин Христов, аз мисля, че в залата продължава да се насажда едно убеждение, че едва ли не ще се плащат два вида такси за по един и същи маршрут. Много е ясно, че там, където ще бъде като магистрали или трансевропейската мрежа, които ще обхващат пътища, по които евентуално ще се плаща тая такса за преминаване, по тия пътища няма да се плаща винетна такса. Тоест сегашната винетна такса, ако струва 67 лв. и важи за цялата транспортна мрежа в страната, очевидно ще бъде редуцирана – това нещо се говори и в Транспортната комисия – така че да не се получава, че хем ще си плащаш винетна такса за всички пътища в страната и отделно да плащаш ТОЛ-такса или такса за преминаване на даден участък по магистрала или приравнен към магистрала. Просто няма да има два пъти плащане за един и същи път от българските граждани и от тези, които ще преминават. Така трябва да се прецизират текстовете. Идеята между първо и второ четене е тия текстове да се изчистят, така че да няма и най-малкото съмнение, че ще има такова дублиране, плащане на два вида такси за едно и също превозно средство в страната.
Аз мисля, че ако добросъвестно си свършим работата между първо и второ четене в Транспортната комисия и всички колеги, които имат желание да участват в прецизирането, както се получи в Комисията по околната среда, няма да се създават никакви възможности за дублиране, за това двойно плащане. Искам да обърна внимание, че сега предстои да прецизираме текстовете и това изрично да бъде регламентирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Радославов, Вие си спомняте за пародийния, бих казал, скандален случай само преди година и половина, когато хората, които живееха от другата страна на Околовръстното, само за да го преминат трябваше да плащат винетна такса. Аз тогава внесох едно предложение за промяна. Не си спомням дори дали успя да премине в пленарната зала, но проблемът така или иначе беше решен между Столичната община и правителството.
Проблемът е именно там, че, за да излязат на магистралата, хората трябва да пресекат някакво разстояние, може да е неколкостотин метра, което влиза в зоната на винетните такси. И именно там обикновено застават пътни полицаи с палка и спират тези хора. За това дублиращо плащане ви казвам и пак ви повтарям съвсем добронамерено и, както виждате, опитвам се да го аргументирам. Не мисля, че в България е нужно да въвеждаме този тип система. Нека въведем системата на Германия – да се плаща една винетка. Защо не запазим системата, която действа днес в България, защо не я подобрим, защо не я осъвременим? Съгласен съм, ще направя всичко възможно да го направим. Защо трябва да допускаме едни хора – чужденци, пак ви казвам, свързани с фамилията на господин Кобургготски, всеки знае това, които да източват българския бюджет в продължение на 35 години? Вашият бивш колега господин Костадин Паскалев изнесе тази цифра и тя е вярна, защото аз я проверих. Става дума за 30 млрд. лв. – 15 млрд. евро, които ще бъдат взети както от бюджета на българската държава, така и от българските граждани, които заплащат така наречените ТОЛ-такси, при условие че отсечката, която остава да се дострои на магистрала “Тракия” е само 110-115 км. Това означава, че са нужни не повече от 300 млн. евро за дострояването на цялата магистрала. Срещу тези 300 млн. евро вие давате на едни частници, на едни, не знам как да ги нарека, сещам се с точната дума – бандити, да източат 30 млрд. лв. Справедливо ли е това? Ако може някой да отговори, нека ми отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На първо четене говорим за философия на закона или за промените по-точно. Имам едно усещане, слушайки тази дискусия, че всички знаем за какво става дума, но не смеем да кажем гласно. Тоест цялото общество знае за какво става дума. Дори и колегата Миков, когото аз изключително много уважавам като оратор и като юрист, беше доста неубедителен, защото всички знаем истината. Това, което се каза, е вярно и въпросът не е само за една магистрала “Тракия”, и три часа не са достатъчни да говорим за тая магистрала “Тракия”. Само като погледнем жертвите от последните години при тоя натоварен трафик, което е нормално при ръстовете, с които се развива нашата държава в момента и член на Европейския съюз, и запушените ни артерии е естествено да се лее доста кръв. И някак си ние стоим безучастни и се опитваме да прелеем от пусто в празно.
Аз задавам един такъв въпрос към вносителите: кажете ми в коя европейска държава има ТОЛ-такси? Коя е тази държава? Може би една или две. Мисля, че в Италия има такива ТОЛ-такси. Това е изключително остаряла система и най-важното несправедлива и неефективна. Унгария въведе ТОЛ-такси и ги отмени, защото се оказаха неефективни.
Опитваме се, въртим и сучем да направим нещо, за да помогнем или да уредим една малка група хора или някакви хора там не само в България, а и някъде навън. Всички знаем, че въпросните концесионери много трудно ще намерят финансиране. Този срок непрекъснато им се удължава. Досега тази магистрала, тези 116 км, които са изключително лесен терен, можеха да бъдат построени. Не само тази магистрала, а и всички други, защото развитието на тази инфраструктура е залог за развитието на България. Има изключително справедливи системи – мисля, че беше въведена една такава система, които дават възможност справедливо да се заплаща от всеки български гражданин, който употребява пътната инфраструктура, да заплаща тази част, която наистина консумира, с въвеждането например на една такса върху разходваното гориво. Който кара повече, по-дълго време, по-лоша кола, по-голяма кола, разходва повече гориво, разбива повече пътищата, плаща повече.
Освен това да говорите, че няма пари просто не е вярно. Досега с какви пари бяха изградени тези участъци от магистрала “Тракия”? С нисколихвените кредити от Европейската инвестиционна банка. Има пари в бюджета – мисля, че около 100 милиона. За две години от излишъците по 100 милиона, ето ги 300 милиона и участъкът от магистрала “Тракия” ще бъде готов. Защо не почваме да го правим? Защо не обявихме международен търг? Има хиляди начини. В развитите страни се строи по 1 км на ден. Погледнете, всички пътувате, вижте за какво става дума – вижте какво направи една Албания за кратко време, вижте една Румъния. Какво носите тук вода от девет дерета и се опитвате да ни убедите в нещо, в което самите не сте убедени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Тагарински? Няма реплики.
За процедурен въпрос давам думата на господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Учудвам се как тази дискусия тече, без тук да бъде министър Гагаузов! Законът, който разглеждаме, пряко го касае. С него водим частно разговори, но смятам, че тук се казват много верни и ценни неща, които той трябва да чуе и с него да бъде проведен дебат.
Затова моето процедурно предложение е да бъде поканен и този дебат да стане в негово присъствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, вече сме към края на тази дискусия и едва ли той може да се включи пълноценно в нея. Тук е заместник-министърът на транспорта госпожа Мартинова, която ще помоля да вземе отношение по повдигнатите въпроси. Предлагам между първо и второ четене във водещата комисия да бъдат поканени министър Гагаузов и министър Мутафчиев и с тяхно участие, разбира се, със съответната подготовка по въпросите, които бяха повдигнати, да стане разглеждането между първо и второ четене.
Господин Костов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! По един непочтен и некоректен начин се води дискусията, включително от председателя на Парламентарната група на БСП. Така не се прави между възпитани хора.
Искам да кажа, че ние няма да подкрепим този законопроект. Защото той излезе и каза: благодаря, че ще подкрепите законопроекта. Няма да подкрепим този законопроект.
Искам да е съвсем ясно, излишно е да се хаби време и да се харчи времето на Демократи за силна България, за да се обяснява нещо, което веднъж вече е казано. Това са непочтени прийоми.
Второ, вярно е, че в закона има част от текстовете, които са прилагани на европейско законодателство, стандарти и така нататък. Ние не възразяваме срещу тях. Те са добре мотивирани, на съответните места, има корекции на разни санкции и така нататък – все неща, които са обичайна практика на правене на закон. Но в закона има неща, които са абсолютно неприемливи за нас като опозиция. Ние ви казахме кои са тези неща.
Аргументите, с които се защитава законът, са абсолютно несъстоятелни. Българската държава, която има тези възможности да пести такъв огромен бюджетен излишък, с който може да направи цялата си магистрална мрежа – пръстена, само за една година практически, не може да търси обяснение във въвеждане на различни системи за плащане от страна на гражданите. Не може. Това е нелогично. След като самото правителство заедно със съществуващите начини на финансиране на ремонта и строителството на пътищата е абсолютно в състояние да се справи със задачата, стига, разбира се, да е компетентно, а то очевидно не е компетентно – нито това, нито предходното, не може на това основание да се въвеждат ТОЛ-такси над винетните такси и да се карат народните представители да гласуват това нещо.
Правителството можело да въведе ТОЛ-такси. Не бива да може да въвежда ТОЛ-такси. Не бива да може, защото ви беше казано съвършено ясно, че по този начин вие създавате в закона стъпка за узаконяване на тежка корупционна практика и всички от опозицията ви сочат къде е тази тежка корупционна практика – това е автомагистрала “Тракия”, а след нея вероятно ще се заредят и други. Това няма връзка с пътните съоръжения. Тук беше направена и тази спекулация. Пътно съоръжение – мост, тунел и така нататък, може да бъде платено, то е уредено в закона, няма нужда от ТОЛ-такси, също като мотив да се въвеждат. Става въпрос за масово плащане от страна на пътуващите, от страна на ползващите пътната мрежа. Това е ТОЛ-таксата. Не може с тези аргументи вие да твърдите, че опозицията ще подкрепи такъв закон. Дори само това нещо да беше, ние категорично ще бъдем “против”. И не е въпрос на първо и второ четене.
Още един аргумент. Понеже чакаме някакво обяснение от служителите на Министерския съвет или зам.-министри, не знам кои точно са дошли на този дебат, искам да задам един прост въпрос: защо точно това, срещу което ние най-остро възразяваме – ал. 1 на чл. 10, където се пробутват тези ТОЛ-такси, не са мотивирани отзад в законопроекта? Защо няма нито един мотив? Хайде обяснете ни. Кой вкара този текст без мотив вътре, защото той е съществен въпрос – и философски, и от всяка гледна точка? Как може по този въпрос, за който ние твърдим, че е за първо четене, и е изключително важен и принципен, и финансов, и от всякакво естество, да няма нито един мотив, че е вкаран в закона? Как е възможно такова нещо? Да излязат и да обяснят. Ако те не обяснят, тъй като аз съм сигурен, че те няма да обяснят, ще знаем, че това е вкарано тук, някъде в тристранния съвет на коалицията, които изграждат точно механизмите за корупционни практики. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към господин Костов? Няма.
Думата има госпожа Мартинова – заместник-министър на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Слушах много внимателно и си водих записки по всички бележки и може би ще бъде изненадващо това, което ще кажа пред вас, но аз намирам основание и логика в почти всички изказвания, може би с изключение на едно-две. Затова защото те имат своята логика от различен ъгъл, зрителен ъгъл.
Една част от изказванията бяха изцяло в сферата на конкретиката, бяха изцяло в контекста на това какво българският гражданин или представител на индустрията, или частно лице, пътувайки по българските пътища, ще заплаща. Това е един нормален въпрос за всеки български политик. Аз разбирам основанията за това. Другата част от въпросите третираха политиката на едно по-глобално равнище. Естествено оттам има различия, защото нивата или плоскостите са различни.
Но това, което е по-различното в този законопроект, за което бих искала да кажа, че може би е разковниче за обясняване на различията, е пълният ангажимент на нашата държава да въведе тази директива в цялостната й същност, такава, каквато е тя – с предвиждане на всички възможности, с предвиждане на много опции, които държавите членки трябва да приложат. Онова, което прави този закон по-рамков от другите останали национални закони, е задължението да въведем всички опции и да представим пред Европейската комисия този закон – такъв, какъвто бъде прогласуван от вас, и да докажем, че той съответства. Ако в този контекст всички виждаме, че около 90-92% от текстовете са изцяло и само от въвеждане на европейското законодателство, тогава съвсем лесно бихме могли да си обясним, че всъщност драмата не е толкова голяма. Ние сме задължени да въведем директивата като страна членка. Задължени сме да направим това, веднъж, като ангажимент, който е поет пред Европейския съюз, и втори път, за да се предпазим от системите за санкции за невъвеждане на отделни текстове, които по формулите, по които се изчисляват, са огромни за страните членки, когато стане дума за глоба.
Втората теза, която обаче може би недостатъчно ясно прозира от закона и ще положим усилия да я изразим по-ясно, така че да стане по-четивна за всички граждани в българското общество, е, че фактически конкретните управленски решения по отношение на това за кои пътища ще се събират и какви такси, и коя опция от всички възможни ще бъде избрана за България, ще се реши на ниво Министерски съвет чрез приемането на Наредба за реда и условията за събиране на винетки, която съществува, но трябва да бъде допълнена чрез тарифата, която се приема също от Министерския съвет с постановление и чрез изготвянето на списъци пак от Министерския съвет… (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина! Моля ви, колеги, нека да оставим госпожа заместник-министърът да се изкаже спокойно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: И чрез изготвяне на списъци от Министерския съвет, който ще каже по кои пътища какво се събира. Тоест, това, което сме предложили като вносител, Министерството на транспорта по процедура е вносител, без да е практически автор на законопроекта, е само голямата широка рамка, която предвижда всички възможности, но не е самото конкретно решение и конкретния избор и не е самото проявление на държавната политика. То ще бъде направено тогава, когато се определи по кои пътища какви такси ще се събират.
Бих искала да кажа, че големите европейски държави действително са пример за България… (Реплика от народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека спокойно да се изкаже госпожа Мартинова!
Господин Костов, моля, не я прекъсвайте! Не прекъсвайте оратора от място!
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Да говори по същество!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Точно това исках…
Уважаеми госпожи и господа, всъщност това е тезата ми, която изразявам тук. Дискусията не е по същество, а по принципното въвеждане на директивата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Не е вярно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Дискусията по същество ще се проведе в един друг момент, когато Министерският съвет вземе решение какъв избор прави и за кои пътища. Този избор не се вижда от закона и вероятно това е причината. Затова казвам на различни плоскости – едната плоскост е конкретика и желание за яснота, която може да бъде споделена. Всеки един български гражданин би искал да знае.
Другата плоскост е тази, която въвежда законопроектът – само глобална, обща рамка. Всичко, което допуска директивата, го въвеждаме в този законопроект. Затова смятам, че това са причините.
Що се касае до големите европейски държави, те действително могат да бъдат пример. В Европа в момента се върви към една много по-справедлива според мен тенденция, а тя е за електронно таксуване. Големите европейски държави вече започнаха да го въвеждат. Това е приложимо дори и в Чехия, във Франция и в други държави и може да бъде модел действително и за България. Вече е въпрос на конкретно управленско решение и на държавна политика, включително и възможности за финансов ресурс на държавата, кой подход и кой избор ще се приеме. Благодаря.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Защо не отговори на този прост въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Дискусията не е приключена още. Парламентарните групи имат време с изключение на Демократи за силна България.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Защо не обясниха откъде дойде това чудо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли още някой, който желае да вземе думата?
Господин Берон, имате думата. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Ще направя предложение в края на дискусията, господин Костов, как да продължи разглеждането на въпросите.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председателю, ако въвеждането на европейски директиви едно към едно е единствената ни работа тук, това е една безсмислена работа, тъй като, щом като са задължителни, те автоматично се транспонират тук и няма какво да му мислим.
Аз обаче смятам, че ние наистина трябва да разискваме въпросите, по които можем да вземем алтернативни решения. Това, което се каза за автомагистрала “Тракия”, е точно така. С риск да се досади на всички ще го повторя. За тези 116 км може да се извадят 350-400 млн. евро и да се построят от нашата държава, и да не се дава на никакви концесионери да си пълнят гушите.
Другото, което искам да кажа, е, че трябва да помислим дали да въвеждаме думата “ТОЛ-такса” в нашия език. Това, че го има в англоезичните страни, няма никакво значение. Даже нашите съседи са си турили думата “патарина” – пътен данък, или нещо от този род. Трябва нещо да се измисли и да не се вкарва в езика една излишна чуждица.
Никой не иска от нас на всяка цена да караме хората да плащат по пътя от София до Бургас такси на някакви португалци. Да се направи необходимото да се намери едно приемливо за нашата държава решение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата няма.
Обявявам дискусията на първо четене по този законопроект за приключена.
Уважаеми колеги, бих предложил дискусията да продължи в Комисията по транспорт и съобщения и в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Комисиите биха могли да преценят и да проведат съвместно заседание и да поканят компетентните министри. В хода на изказванията и репликите беше направено предложение за процедурно предложение за максималния срок от три седмици между първо и второ четене. Бих предложил утре, когато гласуваме на първо четене този законопроект, да се повтори това предложение формално като процедура, ако се поддържа и да бъде гласувано, тъй че да се състои наистина една достатъчно отговорна и сериозна дискусия между първо и второ четене, за каквато апелираха на практика всички оратори, независимо от сблъсъка на становища, но поне по този въпрос, че между първо и второ четене предстои сериозна работа, нямаше разминавания.
Напомням ви, че в 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще има представяне на книга по европейски бисери на риториката. Заповядайте на представянето!
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА с вносител Министерският съвет.
Комисията по икономическа политика е водеща.
Моля да представите доклада на комисията, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ако разрешите, да направя едно процедурно предложение за допуск в зала на господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Станислав Новаков – заместник-председател на Държавната агенция по туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, квесторите да поканят в залата представителите на Министерството на икономиката и Агенцията по туризма.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-59, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2007 г.
На свое заседание, проведено на 16 януари 2008 г., Комисията по икономическа политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. На заседанието присъстваха Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Анелия Крушкова – председател на Държавната агенция по туризма.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Анна Янева.
Предлаганите промени със законопроекта целят определяне на председателя на Държавната агенция по туризъм като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и предоставяне на средства за развитие на туризма ежегодно по бюджета на Държавната агенция по туризъм. Мотивите за промените са, че за да осъществява държавната политика в областта на туризма, Държавната агенция по туризъм следва да притежава по-голяма оперативна самостоятелност при разходване на средствата, предвид приоритетността на отрасъла и заложените стратегически действия в Стратегията за развитие на българския туризъм за периода 2006 2009 г., свързани с увеличаване на правомощията на Държавната агенция по туризъм.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, “въздържали се” – 2, “против” – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Имамов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, представям ви допълнение на становището, представено от Комисията по икономическата политика от страна на Комисията по бюджет и финанси.
Целта на предложения законопроект е определянето на председателя на Държавната агенция по туризъм като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и средствата за развитие на туризма да се представят ежегодно по бюджета на Държавната агенция по туризъм. Като специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на туризма и осъществяване на държавната политика Държавната агенция по туризма следва да притежава по-голяма оперативна самостоятелност при разходване на средствата, което би се постигнало чрез определянето й за първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Гласуването в комисията е следното: “за” – 20 гласа, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси реши:
1. Предлага на водещата комисия преди разглеждане на законопроекта на второ четене да прецени систематичното място на предложената нова ал. 2, чл. 5а. Нашето предложение е текстът да стане нова ал. 4, чл. 5.
2. Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-59, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой от вносителите ще представи законопроекта или направо да преминем към дискусия?
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Законопроектът, който е представен на вниманието на – за съжаление, малко народни представители в този момент, предлага Държавната агенция по туризъм да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Това означава по-големи правомощия за тази агенция и на практика намаляване на контрола или по-сложен контрол, или друг вид контрол от страна на парламента и гражданското общество над работата и разходите, които тази агенция ще прави оттук нататък.
Ние с колегите от СДС много внимателно прегледахме мотивите, които Министерският съвет е представил и се е опитал да обоснове едно такова решение. Намираме тези мотиви за доста лековати и несъстоятелни. Едва ли не е казано, че понеже туризмът просперира, затова Държавната агенция по туризъм трябва да има собствен бюджет.
Аргументът за оперативна самостоятелност също така не ни изглежда чак толкова сериозен. Не смятаме, че в туризма има решения, които да налагат изключителна експедитивност при тяхното вземане, а и не смятаме, че когато бюджетът е в рамките на дадено министерство и трябва да има съгласувателна процедура, това е нещо лошо. Напротив, смятаме, че това е средство за взаимен контрол. Още повече, че когато този парламент е отправил питания към подобни агенции, които имат самостоятелни бюджети или са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, се е налагало те да бъдат отнасяни като въпроси към ресорния заместник министър-председател. Твърде често се получава така, че ресорният заместник министър-председател не е подготвен и той самият не може да контролира работата на подобни агенции.
Така че не виждаме смисъла и логиката на едно такова предложение. Не смятаме, че Държавната агенция по туризъм ще започне да работи по-добре. Единственият аргумент, който управляващите успяха да представят пред българското Народно събрание и пред българското общество, е аргументът за оперативна самостоятелност. И знаете ли как той е описан? Според представителите на правителството оперативна самостоятелност означава следното нещо: председателят на Държавната агенция по туризма трябва да има възможност да планира, заявява, защитава и управлява финансов ресурс. Тоест, разбира се, че в сегашната ситуация той не може да извършва тези действия – не може да планира, не може да заявява, не може да защитава и да управлява финансовия ресурс и затова се налага подобна промяна. Всички тези действия може да ги прави и без да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Една от целите, които аз и моите колеги от СДС сме си поставили в този парламент и по принцип за развитието на България, е прозрачност и отчетност. Постоянното създаване на нови структури, които да са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, води към много по-неотчетна и непрозрачна процедура и много по-сложна система за контрол, която ние не смятаме за удачна и няма да подкрепим нито като предложение, нито като стратегия оттук нататък за България.
Така че, уважаеми дами и господа, намираме мотивите, представени от Министерския съвет, като изсмукани от пръстите, като резултат по-скоро от политически пазарлък в рамките на тройната коалиция за това, че определени хора трябва да имат повече правомощия. Не намираме принципни доводи за едно такова намерение и няма да го подкрепим. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, един от принципите на институционалните промени в страната през последните 15 години беше първостепенни разпоредители с бюджетни средства да бъдат само тези институции, които са пряко отговорни и се отчитат и контролират от Народното събрание. Това ще рече министрите и министерствата.
В края на 90-те години реформата, приета от Министерството на финансите, доведе дотам, че от над 100 първостепенни разпоредители с бюджетни средства останаха само тези 14, които бяха с министерства като ръководни институции в съответния сектор. Останалите, близо 100, бяха разпределени със заповед на министър-председателя върху съответни заместник министър-председатели или министри. Тази практика продължава и до днес. Ако вземете заповедите на министър-председателите Сакскобургготски и Станишев за разпределение на отговорности по различните сектори и отрасли, ще видите, че се спазва този принцип.
Конкретният случай, който обсъждаме в момента, има малко по-голямо значение от това дали с един законопроект се прави промяна за първостепенен разпоредител с бюджетни средства или не. Това произтича от следното. Както е по Конституция, министър-председателят внася структурата и състава на Министерския съвет в Народното събрание и Народното събрание го приема. Структурата на Министерския съвет, тоест броят и наименованията на министерствата, отговарят на конкретната политика, която следва въпросното правителство. Ако туризмът е сред приоритетите в стопанската политика на България за това правителство, естественото решение беше не да се направи агенция и днес да се иска тя да бъде първостепенен разпоредител на бюджетни средства, а да се направи министерство, което да управлява политиката на държавата в областта на туризма. Това е най-разумният и най-естественият път на структуриране на изпълнителната власт.
Господин Димитров преди мен каза, че изглежда непоявяването на този естествен път на развитие на институция се дължи на конфликти на една формула на коалиционно управление, която сама по себе си поражда напрежение и поради тази причина, за да спаднат и се потушат напреженията, се извежда една институция, която явно е необходима – по всичко изглежда от стопанската политика на България да има министерство, да бъде сведена до агенция, за да не се разбута политическият баланс в самия Министерски съвет. Това е истината и аз така мисля. Но когато се правят такива прецеденти, се опорочава правилното институционално развитие на страната. В смисъл това е крайният резултат на онова, което ще се свърши, когато се подкрепи този законопроект – ще се наруши един принцип, след броени месеци или година ще се намери друг прецедент, отново ще бъде нарушен този принцип и в един момент едно по едно ще бъдат изведени като първостепенни разпоредители с бюджетни средства институции, които не са министерства. По този начин на финансов език вие ги правите министерства. Защото техният ръководител има това право: сам, със своя подпис да разпорежда разхода на държавни средства – нещо, което трябва да подлежи задължително на парламентарен контрол. Иначе не сме парламентарна република, иначе сме хем парламентарна република, хем съвсем не докрай. Защото е нормално за тези, които следят парламентарния контрол, да виждат тук заместник министър-председатели или министри, които излизат, прочитат един отговор, подготвен от съответната такава институция и в отговора си те не правят нищо друго, освен да защитават тази администрация по принуда. И я защитават с политическото доверие, което те носят благодарение на мнозинството, което им я е дало. Това не е добра политика. Това е едно наследство, това е един стереотип в управлението, който не е добър, с който е имало битка през тези петнадесетина години, имало е добри резултати. В крайна сметка не може да се удържа дълготрайно обаче такава политика.
Първостепенният разпоредител с бюджетни средства трябва да бъде под контрола персонално на парламента и трябва да бъде воден от политическа фигура, която носи в себе си доверието на мнозинството. В противен случай самата изпълнителна власт, независимо чия е тя – днес е лявоцентристка, а утре – дясноцентристка, самата изпълнителна власт вътре в себе си се зарежда с конфликти и тези, които носят политическата отговорност, стават жертва на администрацията. А нашата администрация, като всяка администрация, не можем да кажем, че е най-брилянтната. И тук ще трябва политически дейци да залагат своя авторитет и авторитета на мнозинството за решаване на някои финансови въпроси на администрацията. А секторът, за който говорим, е от огромно значение. Мисля, че няма човек в България, който от години да не знае, че поради природата на страната ни, поради тези национални ценности, които носим като географска даденост, туризмът естествено е водещ отрасъл.
Ето защо, поради нарушаването на този принцип, също смятам, че този законопроект не би следвало да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи за изказвания или реплики към господин Димитров?
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, аз не смятам, че този законопроект може да бъде тема на една сериозна дискусия, за която е необходимо доста парламентарно време. Струва ми се, че аргументите, които чухме от колегите и от опозицията, не са достатъчно убедителни и влизат в противоречие с други техни постановки, които са изразявали от тази трибуна. Не е нормално да подкрепиш фискалния принцип за делегираните бюджети, а в случая да търсиш аргументи, за да обявиш като негативно явление факта, че се съкращават междинни звена – междинни звена, защото всъщност това представлява определението на едно административно звено като първостепенен разпоредител при разпределянето и ползването на публични средства.
Напротив, според мен съществуването на междинни звена създава условия за злоупотреби с публични средства. Когато едно звено, каквото е туризмът като сектор, имащо много висок относителен дял в стопанската активност на страната, е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, това означава, че ние облекчаваме, улесняваме неговата оперативна самостоятелност, да се разпорежда и да използва ефективно средства в името на основните цели, които си е поставило това звено – да развива този перспективен и важен за икономиката ни отрасъл.
В случая става дума за бъркане на три различни понятия, бъркане на понятието “институционален статут” с понятието “функционален статут” и “фискален статут” на отделните звена.
Няма правило, че едно звено ще бъде първостепенен разпоредител, само когато отговаря на определени изисквания по отношение на неговия институционален или функционален статут – няма такова изискване.
След като в момента този отрасъл играе изключително важна роля за развитие на икономиката, ние трябва да търсим начини да го улесняваме в неговия процес да разпределя и използва публични средства. Този законопроект е насочен именно в тази насока. Ние ще го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За първа реплика – господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Имамов, в своето изказване Вие направихте опит да ни убедите, че Вашите мотиви са водени от принципни съображения.
Правя голям опит да Ви повярвам, но имам следните съображения, да не го направя.
Туризмът е водещ отрасъл не от тази година, не от вчера, не от миналата седмица, не от Нова година, господин Имамов, а от самото начало на вашето правителство. И идва логичният въпрос: ако Вашите аргументи са такива, защо тази мярка се приема почти в края на мандата на сегашния кабинет? Тоест, ако сте имали тази мотивация, защо не сте я споделили в тройната коалиция и защо тази мярка не е била взета преди две години и половина, когато започна мандатът на вашето правителство. Това ме кара да мисля, че съображенията не са стратегически, а са конюнктурни и по-скоро са резултат от това, че на част от тройната коалиция се дават по-големи правомощия.
Вторият въпрос или втори индикатор, че мярката отново не е стратегическа, а е конюнктурна и е плод на обикновен политически пазарлък, е, че този подход не се споделя и по отношение на други държавни агенции, те не придобиват подобен статут, а в момента това се взима като решение за Държавната агенция по туризъм. Няма стратегия, пак казвам, има обикновен политически пазарлък.
Това, че се премахвали междинни звена – господин Имамов, макар и с дълбоко уважение към Вас ще кажа, че не го възприемам и не съм съгласен с Вашия подход. Идеята агенциите да имат бюджет в рамките на съответните министерства е все пак да има взаимен контрол. По тази причина всеки разход, който се търси да бъде направен от тези агенции, трябва да бъде одобрен, съгласуван и това е една добра процедура – трябва да има форма на взаимна отговорност.
Най-важното нещо е, че по този начин министърът, в чийто бюджет е и бюджетът на съответната агенция, носи пряка отговорност и подлежи на пряк парламентарен контрол от тази трибуна.
Пак ще повторя, че не е добра практиката, когато на зададени въпроси идват заместник министър-председатели, които нямат необходимата подготовка за съответната област и дори при най-добро желание не биха могли компетентно да отговорят по съответната тема. Това прави цялата бюджетна сфера по-непрозрачна, господин Имамов.
Основен критерий за ефективност на бюджетната система е отчетността и прозрачността. Колкото е по-прозрачна, колкото по-добре Народното събрание контролира тези средства, толкова по-добре се харчат те. Така че ние ще гласуваме “против” това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика, заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колега Имамов! Първостепенните разпоредители с бюджетни средства и делегираните бюджети не можем да ги сложим на едно и също място. Делегиран бюджет върху една мрежа, трихилядна училищна мрежа в България, където се определя конкретна сума за разход в рамките на една година и директорът трябва да бъде добър стопанин на училището, и огромните финансови потоци в областта на туризма или в който си изберете стопански сектор на страната, са несъизмерими величини. Тук дори не става дума за нещо, което може да бъде доближено като принцип. Това, първо.
Второ, няма записан принцип в публичните финанси за такава отчетност – прав сте, на първостепенен разпоредител непременно да има такъв институционален ранг, така е, но в учебниците по парламентаризъм е записано друго. Когато говорим за политика, защото тук става въпрос за политика, ние се опитваме да поставим под контрол, политически контрол този, който прави разхода на публичните финанси.
Няма сблъсък, а по-скоро трябва да има приближаване и поставяне в една политическа рамка на тези изисквания, за които говорих в своето изказване, защото Вие фактически ме репликирахте и затова сега излизам на трибуната. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Трета реплика няма.
Господин Имамов, заповядайте за дуплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, едно нещо, което се направи късно, в никакъв случай не означава, че е погрешно. Това, че сме закъснели, не може да бъде аргумент изобщо да не го правим като действие, да го отхвърлим. Не мога да приема този аргумент.
Има и други агенции – първостепенни разпоредители. Ако отворите документацията, ще видите, че има и такива. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)
Що се отнася до делегираните бюджети и това, което правим с този законопроект, според мен принципът е един и същ и той е много ясен – това е принципът на финансовата децентрализация. Това е принцип, който трябва да се предлага както по отношение на хилядите училища, така и по отношение на общините, така и за различните структури като подзвена на министерства и т.н.
Принципът на финансовата децентрализация, напротив, създава допълнителни условия за финансова отговорност и за по-голям контрол на ползването и разпределението на финансовите средства. Това е основната цел на този принцип. Това е общото между делегирания бюджет и определянето на едно административно звено като първостепенен разпоредител. Защото ръководителят на това звено вече няма допълнително да се отчита на някакво министерство или Министерския съвет, а ще носи пряка отговорност пред тези, които му дават публичните средства. Той ще бъде приравнен по отговорности с министъра на кое да е друго министерство. Не е вярно, че контролът се принизява и се създават условия за безконтролно харчене на публични средства.
Може би като общо заключение бих казал, че когато се мотивира едно предложение на управляващите, не се приема за добър подходът да се търсят непременно пазарлъци между коалиционните партньори в това предложение. Нека да се вниква в същността и последствията от едно такова решение, за да бъдем по-обективни, когато мотивираме тук решенията си за гласуване, да подкрепим или не даден законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Нено Димов, заповядайте за изказване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Днес имаме голям принос от господин Имамов, който заяви, че трябва да децентрализираме централната власт.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Само финансово.
НЕНО ДИМОВ: Защото на практика агенцията, която гледаме, е централна власт. Тя е подчинена на Министерския съвет. И ние ще я децентрализираме. Ами, аз ви предлагам да децентрализираме и министър-председателя, да го централизираме някъде по морето, примерно, да види какво става с туризма. Да го централизираме някъде към друг стопански сектор, да види и там какво става. Абсурд е да децентрализираш централна власт. Това обаче, което може да стане, е да я махнеш от погледа на отговорността. Как ще питам аз по какъв ред председателят на тази агенция за какво харчи парите? Децентрализация, господин Имамов, означава да вземете по-малко пари от тези, които ги правят, да ги оставите там на места да си решават проблемите. Това, което например направихте с общините, е стъпка в правилната посока. Това е децентрализация. Това да скриеш една Агенция по туризъм или по каквото и да било друго от контрол не е децентрализация, това си е предпоставка за корупция, за кражба. Ако това не го разбирате, значи съвсем на различни езици говорим.
Нещо друго, което за мен беше изключително любопитно, е обосновката с различните институции – институционална самостоятелност ли ще има, финансова ли ще има, каква самостоятелност ще има? (Реплики от народния представител Неджми Али.)
Не, КАТ ще бъде централизиран към Вас. КАТ Ви е специалност. Доколкото знам Вашият интерес е там – да си запазите книжката.
За какво ще използва агенцията тези пари? Как ще знаем ние тук за какво ги използва – дали за туризъм или за нещо друго? Как ще разберете Вие? Представете си утре не сте на власт, защото ще загубите изборите? Как ще разберете? Ще седите от тази трибуна и ще говорите същото, което говоря аз – защо го направихте? Затова по-добре мислете докато управлявате, за да си постелете добре за контрола, докато сте в опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Димов? Няма реплики.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам такива.
Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключила. Гласуването – следващата седмица.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Моля, господин Методиев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2.01.2008 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от заместник-министърът на държавната администрация и административната реформа господин Гюнер Рамис, който подчерта, че чрез заложените в него норми се регламентира достъпа на лица, които не са български граждани, до длъжности на държавни служители. Въвежда се принципът, че граждани на държави – членки на Европейския съюз, граждани на държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в държавната администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Достъпът е ограничен за висши държавни служители и за длъжности, свързани с изпълнението на функции в сферата на отбраната, вътрешния ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна.
Законопроектът урежда и отношения, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в тези институции да е от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на служителя има възможност неговата длъжност да бъде временно заета от друг служител от същата администрация. С този законопроект се урежда и правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служител, които по своя инициатива са в срочни правоотношения с европейски институции.
Втората група промени са свързани с подобряване на регламентацията на специализирания контрол за запазване статута на държавния служител. С тях се прецизира производството за даване на задължителни предписания от инспекторите от Инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация. Тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по административен ред пред министъра на държавната администрация, като актът на министъра по повод възражение срещу държавното задължително предписание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагане на Закона за държавния служител, като по-важните от тях са: прецизиране на обхвата на понятието “висши държавни служители” като към тази категория са добавени и главните секретари на общини, както и ръководителите на инспекторатите; въвеждане на право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати; прецизиране на разпоредбите по чл. 38а от закона, които регламентират правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд; намаляване на необходимите години за преминаване в по-висок ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да се намали от три на две години, което ще даде на младшите служители, получили при атестирането оценка две и три, възможност за по-бързо израстване в кариерата.
В хода на обсъждането народните представители подчертаха, че разглежданият законопроект е навременен и уместен поради новите реалности, в които държавната администрация вече работи след приемането ни в Европейския съюз.
Беше повдигнат въпросът относно регламента за заплащане на държавните служители, работещи временно в институциите на Европейския съюз, като беше предложено тези текстове да се прецизират между първо и второ четене, тъй като в сегашния си вид са неточни и позволяват тълкуване, че тези служители получават двойно заплащане – от българската държава и от европейската институция.
Беше поставен и въпрос във връзка с включването на главните секретари на общините в категорията на “висшите държавни служители” – дали това ще се извършва автоматично или в резултат на някакво допълнително атестиране, като беше изразено съмнение, да не би този процес да се използва за отстраняване на политически неудобни служители. Беше поставена под съмнение основателността за включване на всички главни секретари на общини в категорията на висшите държавни служители, тъй като числеността на населението в различните общини е много различна и беше направено предложение да се помисли за някаква диференциация.
Народните представители поставиха въпроси и във връзка с уреждането на текстовете за безопасни и здравословни условия на труд чрез препратка към Кодекса на труда, като беше изказано мнение, че в духа на непрекъснатото законодателно разграничаване на трудовите от служебните правоотношения би било по-логично в Закона за държавния служител да има самостоятелно формулирани текстове във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на държавните служители.
Поставен беше и въпрос във връзка с текстовете, третиращи сумарното работно време. Беше изразено становище, че тези текстове са неясни и трябва да бъдат прецизирани като се направи разграничение между нормирано работно време, работно време по график и ненормирано работно време, както и да се уточни броят на допустимите работни часове за седмица или месец при работно време по график.
Министърът отговори на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 17.01.2008 г. с 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”.”
Уважаема госпожо председател, моля да бъдат допуснати в залата по време на обсъжданията госпожа Леончия Сеизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”, госпожа Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация”, госпожа Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси в държавната администрация” от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев, за представянето на доклада.
Моля, ако няма възражения, да поканим в залата представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Моля квесторите да ги поканят в залата.
Госпожо Илияз, има доклад на Комисията по европейска интеграция. Моля Ви да го представите.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2.01.2008 г.
На заседанието, проведено на 24 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет. Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа. В заседанието взеха участие госпожа Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури”, госпожа Даниела Лазарова – директор на Дирекция “Инспекторат за държавната администрация”, госпожа Мила Йорданова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси” в държавната администрация, от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител съответства на установения в чл. 39 от Договора за съставяне на Европейската общност принцип за свободата на движение като същевременно е съобразен с изключението на ал. 4 на чл. 39, която допуска отклонение от този принцип по отношение на назначаването на работа на държавни длъжности. Той е съобразен и с решение на Европейската комисия № С/2006/2033 от 1 юни 2006 г.
В съответствие с принципа за свободата на движение законопроектът урежда достъп до длъжности на държавни служители на лица, които са граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, при условията и по реда, валидни за българските граждани. Достъпът обаче е ограничен спрямо длъжности за висши държавни служители и за длъжности в сфери, които са свързани с националния суверенитет – отбрана, обществен ред, външна политика, национална сигурност и опазване на държавната тайна. Това ограничение съответства на тълкуването на чл. 39, ал. 4 от Договора за създаване на Европейската общност, дадено от Съда на Европейските общности по дело 149/79, съгласно което държавите могат да поставят изисквания за гражданство за заемане на публичноправни длъжности, свързани с упражняване на властнически функции и охраняване интересите на държавата.
Законопроектът регламентира и основните положения на статуса на български държавни служители, които временно работят в органи на Европейския съюз. Срокът за заемане на длъжност в органи на Европейския съюз е от 6 месеца до 4 години. През този период българският държавен служител продължава да получава основната си месечна заплата в България. След изтичането на срока на изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване, държавният служител заема предишната си длъжност, а ако тя е съкратена, му се предлага равностойна длъжност. Ако през периода на отсъствието поради работа в институция на Европейския съюз на заеманата длъжност е назначен заместник от същата администрация, той има право след изтичане на срока на заместването да заеме предишната си длъжност. Разпоредбите на чл. 81в са съобразени с Решение на Европейската комисия № С/2006/2033 от 1 юни 2006 г. За прилагане на принципните положения на чл. 81в се предвижда приемане на наредба от Министерския съвет.
В съответствие с принципа за свободно движение на хора законопроектът предвижда ползване на едногодишен неплатен отпуск на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз по своя инициатива извън случаите на § 13 и чл. 81в.
Извън измененията, които са свързани с прилагане на принципа за свободно движение на хора в националното законодателство, законопроектът съдържа разпоредби, насочени към подобряване на специализирания контрол за спазване режима на държавния служител и към усъвършенстване на уредбата на държавната служба – прецизиране на понятието “висши държавни служители”, делегиране на правомощия, конкурсна процедура, условия на труд, повишаване в ранг, дисциплинарна отговорност и др. Тези разпоредби не противоречат на правото на Общността.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител съответства на принципа за свободно движение на хора и на Решение на Европейската комисия № С/2006/2033 от 1 юни 2006 г. В останалата си част той не противоречи на общностното право.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси, с 12 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”, предлага на Народното събрание да бъде подкрепен проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси. Доста е обширен, Вие преценете как да го представите – целия или в по-резюмиран вариант. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Аз ще представя нашия доклад само в частта, в която са направени изказвания на народните представители, тъй като в първата част той описва промените, които се предлагат.
“На заседание, проведено на 16 януари т.г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на държавната администрация и административната реформа: Гюнер Рамис – заместник-министър, Радостина Захариева и Даниела Лазарова.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Гюнер Рамис.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Четин Казак, Мая Манолова, Надя Антонова, Иглика Иванова и Янаки Стоилов, които поставиха следните дискусионни въпроси:
- Според Надя Антонова предложението, което се съдържа в § 2 от законопроекта относно включването на секретаря на общината в кръга лица, на които органът по назначаването може да възлага правомощията си по служебното правоотношение, влиза в противоречие с правилата, които са установени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. От името на вносителя предлаганото допълнение се аргументира с необходимостта от създаване на по-голяма оперативност в случаите, когато това се налага, особено в малките общини.
- Янаки Стоилов обърна внимание, че действащата редакция на чл. 10е, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда, че конкурси за младши експерти се провеждат два пъти в годината. Законопроектът предлага те да се провеждат “до два пъти” в годината, без в мотивите да се посочват причините за това. Възприемането на предложението би създало неясен критерий, включително възможност изобщо да не се провежда конкурс в рамките на годината. Поради това е необходимо да се предвиди, че конкурс се провежда поне веднъж в годината. Това би съответствало на намаляването на годините за повишаването на служителите в младши ранг.
- Неясно са формулирани текстовете в § 10 и § 13 относно статута на българските държавни служители, които изпълняват длъжност в международни институции. Според Иглика Иванова е необосновано такива държавни служители да получават възнаграждение за длъжността си в страната наред с възнаграждението, което им се заплаща за длъжността в институция на Европейския съюз. От начина на формулиране на цитираните разпоредби не може да се направи категорично извод, че са уредени две категории български служители, както твърди вносителят, които са на различен правен режим за времето, през което изпълняват длъжност в международна институция. Поради това цитираните текстове следва да се прецизират при разглеждането на законопроекта за второ гласуване от водещата комисия, като се направи ясно разграничение както на видовете служители, така и на техния статут. Гаранция за интересите на служителите се създава със записването на изрична норма в закона, че след изтичане на мандата лицето се възстановява на предишната си длъжност. Такъв подход се използва и на други места в българското законодателство.
- С оглед на предлаганото разширяване на правомощията на инспекторите, които подпомагат министъра на държавната администрация и административната реформа, Мая Манолова постави въпроса относно съотношението между проверките, които те осъществяват, и тези, които са в компетентността на инспекторатите в различните министерства, както и могат ли вътрешните инспекторати да се позовават на процедурата за извършване на проверките, предвидена в Закона за държавния служител. От името на вносителя се изказа категорично уверение, че двата вида инспекторати подчиняват дейността си на различна правна уредба и няма покриване на функциите им.
Четин Казак постави въпроса относно възможността инспектор към Министерството на държавната администрация и административната реформа да издава задължителни указания на орган по назначение, който не съответства на ранга му, тъй като законопроектът не предвижда съответствие на ранговете на проверяващ и проверяван орган. Аргументът на вносителя, че като модел за предложението е възприет принципът на работа на Държавната инспекция по труда, не може да се подкрепи, защото дейността на двете звена е съществено различна с оглед на лицата, които подлежат на проверка.
- Действащата редакция на чл. 133, ал. 1 предвижда като състав на административно нарушение поведение, което се изразява в неизпълнение на дадени задължителни предписания. В § 21, т. 2 се предлага в състава на административното нарушение да се добави кумулативен признак “наруши законодателството за държавния служител”. Възприемането на предложението ще създаде затруднения за прилагането на текста, тъй като обединяването на признаци не съдържа конкретно посочване на поведението, в което се изразява нарушението, нито кое точно законодателство за държавния служител се нарушава.”
Уважаеми народни представители, госпожо председател, тези бележки имат повече значение в хода на по-нататъшната дискусия, но ние сме ги направили, тъй като тя ще се води в Комисията по въпросите на държавната администрация и се надявам да бъдат взети предвид.
“В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен на 2 януари 2008 г. от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Мръцков, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика. Също ще Ви моля да го представите в резюмиран вид, както господин Стоилов представи доклада на Комисията по правни въпроси – да пропуснете описанията в началото.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-02, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г.
Комисията по труда и социална политика на свое заседание разгледа внесения законопроект.”
Аз няма да се спирам подробно на доклада, ще изпълня вашата молба за това да резюмирам доклада на комисията.
Ще се опитам да отразя направените предложения от членовете на Комисията по труда и социална политика, тъй като по този законопроект са се произнесли и много други комисии в Народното събрание.
Народните представители зададоха въпроси свързани с предстоящото активиране на така наречения административен регистър, в който информацията за административните структури ще се поднася в детайли. Беше отговорено, че той ще бъде публичен, с публичен достъп, уеб базиран за служителите, които работят в държавната администрация. Най-атрактивната част на този регистър ще е свързана с режимите и услугите.
На въпросите относно обхвата на държавната служба, вносителите на законопроекта напомниха, че държавната служба се извежда на функционален принцип, затова има и различни тълкувания по отношение на нейната численост. Много често държавната администрация се бърка със служителите, които са на държавен бюджет, тоест с целия публичен сектор, който предоставя Националния осигурителен институт като информация, които са около 500 хил. души.
“След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” 16 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социална политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-02, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г.”
Докладът е подписан от председателя на Комисията по труда и социална политика д-р Хасан Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков, за това представяне.
Министър Василев в качеството си на вносител на законопроекта има думата, за да го представи на народните представители.
Заповядайте, господин Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред бих искал да благодаря на нашата ресорна Комисия по въпросите на държавната администрация и лично на нейния председател Веселин Методиев за всички усилия положени за подготовката на този законопроект и вкарването му съответно в дневния ред на днешното заседание.
Бих искал съвсем накратко да споделя няколко от основните въпроси в тези промени.
Може би най-интересната тема, която предизвика и най-много дискусии на по-преден етап на обсъждане на законопроекта е, че за пръв път може би в историята на българската държавна служба се регламентира български държавни служители да са лица, които не са български граждани, а са граждани на Европейския съюз, обаче с определени ограничения.
Първо, има някои вертикални ресори, в които това не може да стане. Това са всички ресори свързани с националната сигурност, също така има и хоризонтална граница, над която това не може да се случва също. Засега е най-много до началник отдел да бъдат назначавани чуждестранни граждани. Не могат да бъдат директори на дирекции, секретари, главни секретари. Разбира се, не могат да бъдат министри и заместник-министри, което е съвсем отделен въпрос.
Напълно е възможно след години още да се либерализира този въпрос след като съберем известен опит и да видим дали ще има дори един чуждестранен гражданин, който скоро ще стане български държавен служител. Нека да припомня, че той трябва да издържи тежки конкурси и т.н. Възможно е в бъдеще това още повече да се освободи.
Уреждат се също така отношения свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в тези институции да е от 6 месеца до 4 години.
Урежда се правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения в европейските институции.
Втората група промени са свързани с регламентацията на специализирания контрол за спазване на статута на държавния служител. Без да влизам в подробности ще кажа, че става дума за някои прецизирания в дейността на Инспектората за държавната администрация и начина на обжалване на принудителните административни мерки в посока на опростяване.
Третата група изменения включва решаване на някои въпроси, които сме забелязали от практиката по прилагането на този закон, например се прецизира обхвата на понятието “висши държавни служители”, което досега не включваше секретарите на общини. Няма причина за това. Отнася се и до ръководителите на инспекторати, което е ново решение.
Разширява се кръга на лицата, на които органът на власт може да делегира някои свои правомощия по служебното правоотношение като добавяме секретарите на общини, които могат да бъдат упълномощавани евентуално от кметовете по някои въпроси.
Предвижда се също така право на обжалване пред органа по назначаването на класиралите се на второ и трето място от конкурсната комисия. Преди това тези, които не бяха класирани можеха до обжалват, а които са на второ и трето място и всъщност не са избрани, не можеха да обжалват. Затваря се и това несъответствие.
Подобно на Кодекса на труда се регламентира също така правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд и се намаляват изискуемите години за повишаване в ранг при по-младшите рангове като от 3 години този срок се намалява на 2 години. Това дава възможност на по-бързо израстване в кариерата на младите служители получили оценка “2” и “3” при своето атестиране.
И последната тема, която според мен също е важна, е, че всеки орган по назначаването трябва да осигури публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси. Може би най-удобният начин е това да става по Интернет. Предполагам, че всички ще се възползват от тази възможност. С други думи, досега декларациите за конфликт на интереси бяха по някаква причина тайни и непублични, а сега ще бъдат публични и качени в Интернет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за представянето на законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думат за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, бих искала да изразя становището и на Парламентарната група на Коалиция за България в смисъл, че ние ще подкрепим на първо четене внесения законопроект. Ние изхождаме от разбирането, че по този начин се модернизира статутът на държавния служител, че се укрепва този статут, както и че този нов статут е свързан и с повишеното обществено очакване за ефикасност, прозрачност и добър мениджмънт в държавното управление. Въпреки това обаче искам да поставя на вашето внимание някои принципни въпроси в така внесения законопроект за изменение и допълнение, които по мое мнение би следвало да бъдат отразени на второ четене.
Поставям тези принципни въпроси, тъй като и в мотивите на вносителя, изложени тук пред вас, и в Правната комисия, не са според мен докрай прецизирани убедително, извинете ме. За какво става въпрос?
Първо, става въпрос за секретарят на общината – да, добре е той да мине в графата на висшите държавни служители. Да, аз не възразявам секретарят на общината да участва във висшия мениджмънт на общината, но второто предложение във връзка със секретаря на общината според мен трябва да се дообмисли.
Създава се възможност кметовете на общини да делегират на секретарите на общини свои правомощия по закон. Това предложение, тази възможност за делегация на цели правомощия безсрочно и по един безспорен начин на другиго освен на кмета на общината, правната практика не познава. В Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвидено, че кметът може да делегира еднократно, инцидентно само на заместник-кмет правомощия и то при негово отсъствие в общината. Сега се дава възможността да се елиминира кметът от управлението на общината и то по негова воля.
Създава се правна възможност някои кметове да абдикират. Както е внесен текстът, това означава, че кметът може да възложи на секретаря на общината всичко от своите кметски правомощия. Струва ми се, че това не е в интерес на местната общност. Тя е избрала един кмет с неговата програма и начин на управление и разчита точно тази политика и начин на управление да се проявява през целия мандат. Затова законът е предвидил средства на местната общност за контрол върху кмета на общината – чрез контрол, питания, чрез искания на оставка, чрез публични обсъждания. Ако кметът делегира на секретаря на общината правото да ръководи изпълнителната дейност в общината, този секретар няма как да бъде контролиран от местната общност по простата причина, че той е в договорни отношения с кмета на общината. Властта на секретаря не произтича от волята на местната общност и тя няма механизми за контрол. Струва ми се, че всички съображения за малките общини, които не могат да се справят от един кмет и един заместник-кмет, може би са основателни, но нека да постъпваме по върховенство на интереса. Мисля, че интересът на местната общност е върховен спрямо интереса на местната администрация. Затова ми се ще да помислим дали кметът въобще трябва да може да делегира своите правомощия на секретаря на общината, след като това не е предвидено в Закона за местното самоуправление и местната администрация. А това не е случайно, и то толкова години!
За новия режим, който се създава с този законопроект по отношение на предписанията, които правят органите на инспектората. До момента действащият режим е следният. Инспекторатът извършва проверка на органите по назначението, констатира нередности и неточно приложение на законодателството, свързано с държавния служител от органа на назначението. Инспекторатът дава задължителни предписания. Те досега се оспорваха пред министъра на държавната администрация и административната реформа, който издава заповед и окончателно предписва какво трябва да направи органът по назначаването. Този действащ режим аз намирам за твърде ефикасен.
Сега обаче се предлага тази заповед на министъра на държавната администрация и административната реформа да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, разбирайте пред Върховния административен съд. Аз не намирам разумен мотив във всичко това.
Първо, по нашето право самостоятелното обжалване по съдебен ред на задължителните предписания не е известно. Ако бъркам, колеги, моля да ме поправите. Задължителни предписания издават органите на КАТ, Инспекцията по труда и още някои контролни органи. Тези задължителни предписания не подлежат на пряк съдебен контрол. Няма такава правна фигура в нашето действащо законодателство. И изведнъж сега – заповедта на министъра ще се обжалва пред Административния съд. Не виждам защо трябва да се прави такава разлика. Струва ми се, че това предложение не е твърде ефикасно, и то с оглед на добрата работа на държавната администрация. Може би е свързано с удобствата на инспекторите – да пътуват или да не пътуват, за да правят проверки, но нека да постъпваме според върховенството на интереса.
Какво имам предвид? Нека да се запази действащият режим на задължителните предписания. Нека министърът със своята заповед задължително и окончателно да предопределя действията, които трябва да извършва органът по назначаването. Няма нужда от пряк съдебен контрол, тъй като задължителните предписания по никакъв начин не накърняват правото на лицето, на органа по назначаването. Това не са принудителни административни мерки. Това не е административнонаказателна отговорност, свързана с глоба. Това са предписания, които указват какво действие съгласно закона трябва да се направи. Не се накърнява правната сфера, та да има съдебен контрол.
Второ, ако вследствие на това неправомерно действие на органа по назначаването е издаден акт, който накърнява правата на някое лице, това лице може да си обжалва по административен ред, защитава се, няма никой да пострада от тези предписания, та да се налага такъв тежък съдебен контрол.
Говорим за автономия на властите. Не знам как би се чувствал един министър на държавната администрация, както и да се казва той, ако неговата заповед, която указва поведение на подчинените му служители, се подлага на непрекъснат контрол! Да не говорим, че всички дела ще отидат във Върховния административен съд. Да не говорим за броя на тези дела и за сроковете на произнасянето им. Знаете за съжаление, че съдиите не се отличават с бързина и срочност, което означава, че в голяма степен може да се затлачи целият процес на задължителни предписания и осъществяване на правомерни действия от страна на органите по назначаването.
Могат да се добавят още аргументи в тази посока. Казвам само, че задължителните предписания и тяхното неспазване се счита по закон за административно нарушение. Органът, който не ги е спазил, подлежи на наказание, в случая на глоба. Това наказание подлежи на съдебен контрол. Вътре в това специфично административно-съдебно производство могат да се чуят и доводи, че примерно предписанията не почивали на закона. Според мен не се налага специално административно производство.
Уважаеми колеги, бих искал да обърна внимание на възможността български държавни служители, отивайки на държавна служба в администрациите и институциите на Европейския съюз, да имат възможност да получават възнаграждението си в България едновременно с възнаграждението си в странство. Мисля, че елементарният принцип в света е човек да получава възнаграждение, когато полага труд. Не мога да разбера защо при неполагане на труд ще се плаща възнаграждение. Може би има някакви други съображения. Аз не ги схващам. Ако някой намери за необходимо да ни убеждава как така няма да работиш, но ще получаваш възнаграждение, че това е полезно и законосъобразно, моля да го направи.
И накрая, с тези общи принципни бележки аз отново подчертавам своята надежда, че както ни е поднесен законопроектът, подобрявайки и модернизирайки статута на държавния служител, ще ни поднесе един много по-добър и професионален държавен мениджмънт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Антонова.
Има ли реплики към госпожа Антонова? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Министър Василев иска да вземе отношение по повдигнатите въпроси от госпожа Антонова.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Антонова, най-напред Ви благодаря, че доста задълбочено познавате промените и изказахте становището си по някои въпроси.
Ще направя някои малки уточнения, пък ние с Вас ще продължим да ги обсъждаме между първо и второ четене в комисията.
Най-напред ще уточня, че ние не казваме, че кметът може по абсолютно всички въпроси да дава пълномощия на секретаря. Трябва да видим точно текста. Може би той се нуждае от малко прецизиране. Нашата идея е само по някои въпроси да може да упълномощава секретаря. Навремето имахме подобни проблеми какво може и какво не може да упълномощава министърът. Има някои неща, които за министъра са точно фиксирани и е абсурд примерно главен секретар на министерството да го прави. В моята практика става основно дума за подписване на командировки вътре в страната и някои отпуски. Нищо повече. Говорим само за отделни малки правомощия, където става дума за купища документи предимно с механичен характер, а не за стратегически въпроси.
По втория въпрос – също предлагам да обсъдим темата. Ще трябва да видим много детайли. По мое разбиране до момента процедурата беше по-сложна и ние я правим по-проста, а не обратното. До момента инспекторът отива на място, примерно в община Шабла, връща се, министърът подписва за доста дребни нарушения (в повече от 90% от случаите става дума за супер дребни нарушения), заповедта отново се връща. После пак може да се обжалва по съдебен път, макар че досега такъв случай нямаме.
Ние предлагаме както е случаят с органите на КАТ – при дребни нарушения не може всеки шофьор да очаква, че лично от министъра трябва да получи акт или документ. Това може да го направи на място съответният служител на КАТ. Логиката е същата, за да няма нужда хората от Шабла да идват до София само за един механичен подпис, където няма никакви спорни въпроси. Това сме целели, но с Вас ще го прецизираме допълнително.
Вие сте права, че в някои от случаите (не във всички) се предвижда служители, изпратени в Европейската комисия, да получават и нашето възнаграждение тук. Това е за случаите, когато държавата ги праща, а не когато те са отишли на собствено основание. Това прилича на случая с нашите дипломати. Например посланиците в чужбина и служителите в посолствата получават малка заплата в София и много големи командировъчни - нещо като заплати в посолството в чужбина. Логиката е същата, тъй като те са изпратени по линия на държавната политика, официално от държавата, очаква се после те да се върнат в държавната служба. Може би вие ще предложите в България те да не получават паралелно друга заплата, което можем да обсъдим и да видим кой е правилният подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за уточненията, министър Василев.
Не виждам други желаещи за изказване.
Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господин министър, господа народни представители, представям на вашето внимание Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
Заглавието е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.”
„§ 1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България се създава § 2а:
§ 2а. (1) Статусът на членовете на Европейския парламент от Република България се урежда от акта на Съвета на Европейските общности от 20 септември 1976 г. за провеждането на всеобщи и преки избори за Европейски парламент, Правилника за дейността на Европейския парламент и този закон.
(2) За всички неуредени въпроси в актовете по ал. 1 се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за народните представители, избрани в националния парламент.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от комисията и се предлага за приемане в тази редакция, а именно:
„§ 2а (1) В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България се създава § 2а:
„§ 2а. (1) Членовете на Европейския парламент от Република България при изпълнение на правомощията си имат право на достъп до държавните и общинските органи и организации.
(2) Държавните и общинските органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на членовете на Европейския парламент от Република България и да им предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията им.”
Необходимо е и ще предложим такива текстове, които да се отнасят и за българските народни представители, да бъдат приети, тъй като това е традиция, но при различните промени в нормативната уредба това наистина е останало по-скоро като практика доколкото с нея се съобразяват различните държавни органи и ще трябва да бъде направена и част от правилника на Народното събрание.
Има още едно предложение, което е постъпило в комисията – да се създаде нова ал. 3 на § 2а със следното съдържание:
„§ 2а. (3) Членовете на Европейския парламент от Република България декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и извън страната по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по тези два текста в редакция на комисията, които се предлагат въз основа на направените предложения. Няма желаещи.
Приключваме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Докладът на Комисията по правни въпроси е по общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени съответно от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова и от народните представители Михаил Миков и Ангел Найденов.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което на основание чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията не обсъди, тъй като то е извън обхвата на приетите на първо гласуване законопроекти, които са включени в общия законопроект.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 167 се създава ал. 4:
„(4) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 167а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2 или 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 1 на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение от народния представител Нено Димов също не е обсъждано поради посоченото вече основание.
По § 2 от общия законопроект комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 212, ал. 1 след думите „чуждо движимо” се добавя „или недвижимо”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е от народните представители Васил Калинов, Евдокия Манева, Ваня Цветкова и други народни представители. То също е извън обхвата и предмета на приетия общ законопроект, затова комисията не се е произнасяла по него и предлагаме то да не се обсъжда и гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ „РЕФОРМА В АДМИНИСТРАЦИЯТА ПО ПРИХОДИТЕ”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за изменение на Заемното споразумение (Проект „Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-10, внесен от Министерски съвет на 6 март 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 март 2007 г. беше разгледан проектът за решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за изменение на Заемното споразумение (Проект „Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Мария Мургина – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, господин Венелин Петров - началник на отдел „Управление на проекти”, и господин Живодар Василев – експерт в Дирекция „Правна” на НАП.
Законопроектът беше представен от госпожа Мургина.
Заемното споразумение (Проект „Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е ратифицирано със закон на 16 юли 2003 г. Със сключването на това споразумение Република България е поела ангажимент по проекта за изпълнението на възстановителните и довършителните работи за сградата, намираща се на бул. „Цариградско шосе” № 113А в София. С оглед изпълнението на този ангажимент се налага да се промени схемата на съфинансиране в посока на по-голяма ангажираност на държавата, която следва да съфинансира около 80 на сто от необходимите средства за реализацията на проекта, в частта за строителни работи. Размерът на предвидения в споразумението заем няма да се променя.
За да има предимство пред вътрешното законодателство относно реда и начина на провеждане на процедурите на Международната банка за възстановяване и развитие съгласно Раздел 3.02 от Заемното споразумение, отнасящи се до възлагането на поръчки, необходими за проекта и подлежащи на финансиране със средства от заема, договорът за изменение на заемното споразумение следва да се ратифицира по конституционен ред и да се обнародва.
Решението на Народното събрание ще даде възможност да се проведат преговори и да се подпише писмо за изменение на Заемното споразумение.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за изменение на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-10, внесен от Министерския съвет на 6.03.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа, по тази точка от дневния ред. Има ли желаещи?
Господин Кънев, извинявайте, че по-рано не го направих, но моля Ви да представите и проекта за решение, за да можем, ако няма желаещи за изказвания, директно да минем към гласуване на тази точка от дневния ред в четвъртък.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: “Проект
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на Споразумение за изменение на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Народното събрание на основание чл. 84, ал. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Споразумение за изменение на Заемното споразумение (проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, като процентът на съфинансиране за категорията “строителни дейности” може да бъде променян в процеса на преговорите за постигане целите на проекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли изказвания по съдържанието на проекта за решение? Няма желаещи също.
Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена.
Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Моля заместник-председател или член на комисията да докладва текстовете от законопроекта на второ четене.
Госпожо Станкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВА СТАНКОВА: Уважаеми народни представители, ще ви представя доклада на Комисията по здравеопазването относно второто четене на Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Димитров Китов, Ива Петрова Станкова и Донка Иванова Михайлова на 29 ноември 2007 г.
Уважаема госпожо председател, Комисията по здравеопазването на свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2008 г., разгледа посочения законопроект, постъпилото писмено предложение от народен представител и направеното по време на заседанието предложение.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния:
“ЗАКОН
за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 13.04.2007 г.,
в сила от 13.04.2007 г.)
Параграф единствен. В § 16, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “една година” се заменят с “две години”.”
Има предложение на народния представител Тодор Кумчев параграф единствен да се измени така:
“Параграф единствен. В § 16, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “една година от влизането в сила на закона” се заменят с “31 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Нали докладвахте всички текстове, защото не разполагам с доклада?
ДОКЛАДЧИК ИВА СТАНКОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по представените редакции на текстовете. Има ли желаещи? Не виждам.
Текстовете ще бъдат гласувани в четвъртък.
Уважаеми дами и господа, тъй като по следващите точки от дневния ред от приетата за тази седмица програма все още няма доклади на съответните комисии, единствената точка, по която сме готови днес да проведем дискусия, е точка 13:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ УЧАСТИЕТО В ХУМАНИТАРНА МИСИЯ ПО ОХРАНА НА ЦЕНТЪРА ЗА ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНЕ И ЗАКРИЛА В ЛАГЕРА “АШРАФ” В ИРАК.
Вносител на проекта за решение е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по външна политика, която има свой доклад.
Квесторите, бихте ли направили необходимото, за да видите дали господин Паси е все още в кулоарите на парламента, тъй като преди малко беше в залата.
Докладът по проекта за решение е съвместен с Комисията по отбрана.
Господин Али, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК НЕДЖМИ АЛИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак, № 702-03-38, внесен от Министерския съвет на 15.12.2007 г.
На съвместно заседание, проведено на 24 януари 2008 г., Комисията по отбрана и Комисията по външна политика разгледаха Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова, началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков, директорът на служба “Военна информация” към Министерството на отбраната ген.-майор Пламен Студенков, и посланикът на Република България в Ирак Валери Рачев, които в изложения, направени от тях пред двете комисии, представиха мотивите към проекта за решение.
На 18 декември 2007 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция № 1790, с която реши да продължи мандата на многонационалните сили в Ирак до края на 2008 г. Понастоящем над 30 държави участват в различни форми в процесите на възстановяване на сигурността и стабилността в Ирак. Обстановката в Ирак остава сложна. Независимо от това, анализът на процесите в Ирак показва, че през последните месеци се наблюдава съществено подобрение. Броят на жертвите сред цивилните граждани в страната чувствително намалява. Коалиционните сили продължават усилията си за подпомагане и поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, включително чрез хуманитарно подпомагане и реконструкция.
Що се отнася до лагера “Ашраф”, през последните шест месеца лагерът не е бил обстрелван, по време на мисията не е имало инциденти, застрашаващи живота, здравето и сигурността на българските военнослужещи. Засега нивото на рискове и заплахи в лагера “Ашраф” се оценява като ниско за българските военнослужещи. Като се има предвид, че един от най-важните аспекти на участие в мисии е свързан със сигурността на българските военнослужещи, може да се направи извод, че охраната на центъра за временно задържане и закрила отговаря в най-голяма степен на това изискване. Изпълняваните от контингента задачи не предвиждат патрулиране, конвоиране, разполагане на пропускателни пунктове и други дейности с висок риск за живота и здравето на личния състав.
От военнотехническа гледна точка анализът на опита от досегашното участие показва, че участието ни в хуманитарна мисия позволява да се развият способности в Българската армия за осъществяване на военно-полицейски и охранителни дейности, както и за гражданско-военно сътрудничество. Съгласно действащото споразумение със САЩ от бюджета на Министерството на отбраната се разходват средства само за заплати, застраховки и лична екипировка. Останалото логистично осигуряване е ангажимент на американската страна, което значително намалява необходимите финансови средства. По предварителни разчети за подготовка на територията на страната и за издръжка в района на операцията за периода от април до декември 2008 г. ще бъдат необходими около 9,166 млн. лв., които са осигурени от бюджета на Министерството на отбраната за 2008 г. и не се налага допълнително финансиране.
При обсъждането в двете комисии преобладаваше мнението, че ситуацията в Ирак е в решителна фаза, поради което изтеглянето на българския военен контингент в този момент би било необосновано и непоследователно. Според по-голямата част от народните представители в тези условия от политическа гледна точка за България е най-добре да потвърди участието на българските военнослужещи в хуманитарната мисия и по този начин да се прояви като предвидим, лоялен и последователен партньор. Още повече, че правната рамка на участието на българските военнослужещи в мисията се определя от Резолюция № 1790/2007 на Съвета за сигурност на ООН. Изрично бе подчертано, че независимо от съществуващия риск степента на опасност в района на лагера “Ашраф” е сравнително по-ниска.
След проведено обсъждане проектът за решение, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2007 г. бе подложен на гласуване.
Резултатите от проведеното гласуване в Комисията по отбрана са: 11 “за”, 2 “против” и 0 “въздържал се”.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, да приемат следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава изпращането на българския военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи, с личното си оръжие за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” като част от многонационалните коалиционни сили в Ирак в изпълнение на Резолюция № 1511 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН за срок до 31 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Али.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Как се чувствате, уважаеми остатъци от народното представителство, което наброява 240 души? В момента в залата са около 20 човека. Има цели парламентарни групи, които липсват.
С тази шепа хора ще продължим позорното участие на България в една мръсна война, в която България няма никакви интереси. Там България заради политическото безгръбначие на своите управляващи защитава чужди петролни, военни и политически интереси.
Уважаеми колеги, имам пълното основание да говоря, защото имам изключително последователна политическа позиция по отношение на участието на България в Иракската война. В миналия парламент с колегите от БСП бяхме рамо до рамо в отрицанието, в критиката на тази война, в която България няма място. Аз запазих моята позиция, колегите от БСП я промениха. Борихме се и за “Козлодуй” заедно с тях, борихме се срещу царските имоти, срещу далаверата на века – магистрала “Тракия” и т.н.
Да се върнем сега на войната в Ирак. В първите дни на четиридесетия парламент с колегата Минчо Христов веднага внесохме предложение за изтегляне на България от тази мръсна война, която донесе на България, на първо място, човешките жертви – защото те са най-важни, на второ място, пропилени далеч, далеч над 2 милиарда. Повече от петнадесет, може би двадесет пъти упорстваме и внасяме предложение българските политици да намерят политическо мъжество, да последват многото европейски държави, които или се изтеглиха от тази война, или не пожелаха да участват. Защото участието на България в тази война не е европейска традиция, тук с Европа не можете да се оправдаете! Не можете да се оправдаете с това, че сте вкарали България в тази война, за да си вземем дълга от Ирак! Точно защото имаме васална политика, точно защото управляващите ни са болни от политическо безгръбначие, склонихме да си вземем само 10% от иракския дълг, което прави 360 милиона, докато целият дълг е 3 милиарда и 600 милиона капитализиран дълг. Защо една Турция, защо една Румъния успяха да си върнат дълга, защо за България е невъзможно да защитава българските национални интереси?
Уважаеми колеги, това, което се каните да гласувате, е престъпно, престъпен акт на българския парламент. Каните се да продължите да пращате десетки и стотици милиони левове в иракското блато. В същото време, моля, не забравяйте, че България е най-най-най-бедната държава, която участва в тази война! В тази България пенсиите са унизително ниски! Възрастните ни хора са обречени на бавна и мъчителна смърт. В тази България болниците стават недостъпни, здравеопазването става недостъпно. В тази България няма пари за животоспасяващи лекарства. Няколко десетки милиона лева са необходими, за да се осигури едно добро количество за онкоболните, или за апаратура, скъпа медицинска апаратура, която е толкова необходима за много български болници. Няма пари! Няма пари за пенсии, няма пари за лекарства! Няма пари за българското образование! Закриваме си училищата, сега ще приватизираме и болниците!
Обръщам се към вашата съвест, уважаеми колеги! Моля ви да не продължаваме това престъпно участие на България в Иракската война! Не забравяйте, че когато България влезе в тази война, Соломон Паси и Милен Велчев обещаха, че България ще получи изключителни възможности да участва във възстановяването на Ирак. Нищо подобно не се случи и до този момент. Единственото нещо, което получихме от тази война, е над 2 млрд. лв. отишли за Ирак, за Афганистан, за превъоръжаването. (Председателят дава знак за изтекло време.)
Умолявам ви отново, защото съм убедена, че ще дойде време, когато ще потърсят отговор от нас! Защо другите европейски държави не участват, защо България продължава да стои и вероятно ще стои дори след американците в Ирак? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, в момента се предлага удължаване на срока на действие на нашия военен контингент в Ирак. Аз мисля, че добре знаете – имам последователна позиция, в първия работен ден на това Народно събрание съм внесъл проект за решение за изтегляне на контингента. Ден или два след изпращането на този контингент, за който говорим в момента, внесохме със Стела Банкова нов проект за решение за незабавно изтегляне от Ирак. Искрено съжалявам, че освен управляващата коалиция, трябва да го признаем, колеги, голяма вина за участието на този контингент има и опозицията. Аз искам дебело да го подчертая, като се започне от така наречената дясна опозиция и се стигне до Партия “Атака”.
Затова ви казвам, колеги, нека да помислим какво търсим, първо, в Ирак? Чии интереси обслужваме? За никого не е тайна, че обслужваме американските военностратегически и, подчертавам, чисто икономически интереси, тук става дума за петролни интереси. Това го признаха много американски политици, призна го дори Збигнев Бжежински – имаше една специална статия по този въпрос. Това е истината, колеги.
Какво спечелихме от тази война? Аз не искам да повтарям тук Стела Банкова - тя каза за човешките жертви, за заграбените стотици милиони, а по някои данни само за войната в Ирак са над 1 милиард. Аз си мисля, че ние можем да насочим тези огромни средства, които плащаме в Ирак и в Афганистан към други области – имам предвид към Спешната медицинска помощ, към закупуването на животоспасяващи лекарства, към лечението, ако искате, на болни деца. Мисля, че бихме могли да намерим по-полезно място на тези пари.
Обръщам ви внимание на друг факт – една голяма част от страните, които се хванаха в тази тройна коалиция, в Ирак тогава също беше тройна коалицията, както и вашата – на три основни държави, голяма част от тези страни се изтеглиха. Аз не искам да ви споменавам списъка на тези страни, но той е доста дълъг. В момента Българя е една от малкото страни, една от много малкото страни – те се броят на пръстите на едната ръка, която остава безрезервно в Ирак и която удължава действието на своя контингент там. Мисля, че това не говори добре, първо, за българското правителство и, второ, не говори добре за българския парламент, ако той ратифицира това предложение.
Не искам да ви споменавам тук изказванията на водещи американски политици от Демократическата партия, които ясно заявяват желанието си, категоричното си желание да прекратят участието на Америка и да започнат изтегляне. Британското правителство обяви, че тази година то започва изтеглянето от Ирак. В същото време, колеги, ние изпращаме и продължаваме действието на нашия военен контингент. Мисля, че това е неразумно, това е непрактично, това не обслужва интересите на България.
Освен това искам да ви кажа, че в този лагер “Ашраф” – казвал съм го и друг път, ще ви го кажа отново, ние изпълняваме ролята на тъмничари. Това е един концентрационен лагер на остатъците от бойците, така наречени “Муджахидин Халк”. Интересното е, че там са останали (завършвам) стотина души, които чакат да бъдат репатрирани или да бъдат изпратени в различни страни. Питам се аз: защо удължаваме действието на този контингент? Кого ще пази този контингент или каква задача ще му бъде поставяна?
Ето това са, уважаеми колеги, проблемите, които поставям пред вас. Нека да ги разискваме с разум и нека да решим това, което е полезно за страната, а не това, което е полезно за други страни, други правителства и други корпоративни чужди интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика към господин Христов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Първо, към господин Минчо Христов. Той нищо не е разбрал. Да отвори днешния вестник “Атака”, има анализ на тази работа. И ние сме против. Обаче той е една дребна душица, така че ние му прощаваме. Няма проблеми.
Искам да се спра на няколко аспекта на изпращането на тази военна част. Погледнете първо икономическия аспект – 94 милиона за охраната на 111 човека!? Ако трябва да ги вземем и да ги докараме в България, ще излезе два пъти по-евтино.
Ако толкова сме поели ангажимент да ги охраняваме, да ги докараме тук – ще излезе една трета от цената, в хотел да ги настаним с всички екстри. Просто тези пари, които така и така са отредени за Министерството на отбраната, могат да се използват за превъоръжаване, могат да се използват за подобряване на живота на военнослужещите, за повишаване на техните заплати. Нашата отбрана в момента е в критично състояние. Просто финансово това не издържа никак.
Второ, в чисто военен аспект. Колеги, смешно е 111 човека – бежанци, да се охраняват от 155 човека, и то аз не знам дали там има само български контингент.
Другото. Непрекъснато министърът и заместниците му натякват, че нашите въоръжени сили там черпят един много богат боен опит. Никакъв опит не черпят. Те стоят там и пазят. Те са пазачи някакви. Там може да отиде охранителна фирма и да върши същата работа с много по-малко разходи.
По този начин ставаме за смях, освен ако тези хора не изпълняват някакви други функции там. И аз имам съмнения, че тук нещо се заблуждават народните представители умишлено и тези хора се изпращат там да вършат някакви други функции. Иначе просто е смешно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Ноев?
Господин Христов, заповядайте. Тъй като няма други независими народни представители в пленарната зала, Ви давам тази възможност. Иначе изчерпахте времето си, включително го увеличихте с една минута, така че го имайте предвид.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Искам, доколкото се спомена моето име, да кажа на господин Ноев, че тук сме изпратени да пишем закони, а не да пишем вестници – говоря за вестник “Атака”. Точно това е, господин Ноев, странното, че това, което пишете във вестник “Атака”, не го пишете тук. Имам предвид, че две години и половина вие не внесохте нищо за Ирак, ...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Как можеш така да лъжеш, бе?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... не внесохте нищо за неразполагането на американските военни бази! Не внесохте нищо за денонсирането на тези бази, не се включихте в митингите дори срещу идването на президента Буш и разполагането на тези бази, докато обаче охотно се включихте в митингите, организирани срещу посещението на президента Путин!? Факт ли е това или не е факт?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е абсолютен факт.
Не искам да говоря за странното гласуване на вашата партия, когато се предлагат действително важни законопроекти, които нямат нищо политическо – имам предвид за отпадането на ДДС върху лекарствата, което многократно предлагаме, имам предвид за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”, вие, вашата Парламентарната група на „Атака” се измушвате, когато трябва да бъдат гласувани тези важни неща. И това трябва да се знае не само от вас, които присъствате в тази зала, но трябва да се знае от българските граждани.
Нещо повече, вашата парламентарна група дори не подкрепи предложението да премахнем това унизително доплащане в болниците и да премахнем тази унизителна такса лекар, която българските граждани трябва да заплащат при всяко посещение на лекаря – ето това е истината.
Тук сме да си говорим истината в тази зала, а не да се обиждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма втора реплика.
Господин Ноев, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в момента чухте 99,9% лъжа, защото всичко беше лъжа.
Ще изляза само с една дуплика. Всичко е документирано.
Има една стара английска поговорка, че кралят прощава всичко на шута, но шутът никога няма да прости на краля. Ние заявяваме това нещо от кралска позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моя е задачата да изразя политическата позиция на партия „Атака”, такава каквато е била още отпреди изборите за Четиридесето Народно събрание, както беше вписана в двадесетте точки, които вкараха „Атака” в Четиридесетото Народно събрание и продължава да бъде единствената политическа позиция на политическа сила в Четиридесетото Народно събрание, а именно позиция на партия „Атака”, а тя е категорично против участието на България и на български войски в така наречените извънгранични, чужди за нашите интереси мисии в близки или далечни страни.
Още първия ден от работата на Четиридесетото Народно събрание всички вие си спомняте, че беше внесено предложение не от друг, а от „Атака” в Народното събрание – това беше 21 юли 2005 г. Лично аз занесох това предложение горе в канцеларията, внесох го и това предложение беше против участието на българския контингент – тогава той беше между 500-600 души, в Ирак. Този контингент по разбираеми причини, поради протестните действия най-вече на „Атака” и на възмущението, което прояви българската общественост против това предателско дело на българските управляващи, беше върнат в страната, но беше заменен с друг контингент, който уж да охранява лагера в Ашраф, действие, против което „Атака” също е внесла предложение за неговото връщане и отмяна на това решение на Народното събрание. Това е нещо, което до този момент въпреки нашите опити да бъде вкарано в дневния ред по чл. 40, ал. 3, не беше сторено от мнозинството. Поради изтичане на този срок днес тече този дебат. Той е много важен и трябваше да бъде предмет на много сериозни разисквания, прения и спорове. Но той беше, както много често става в това Четиридесето Народно събрание, криминално преместен незнайно защо, явно отново за да мине по терлички, без да се разбере и да се чуе – от една точка много назад в дневния ред той изведнъж влезе днес в пленарната зала. Против това ние протестираме. Но в крайна сметка мнозинството има толкова грехове, че явно се ръководи от принципа „един повече или по-малко, няма значение”.
Въпросът е по същество – за оставането или неоставането на тези български войници в Ирак. Ние изразяваме своята категорична позиция, че те трябва да бъдат върнати в родината. Моят колега Борислав Ноев изложи някои съображения, но те са преди всичко геополитически и геостратегически. Единствената политическа сила в България, която е против участието на България в НАТО, което всъщност е основният двигател на мръсната война в Ирак, тази единствена сила е „Атака”, няма друга. „Атака” организира масови протести, демонстрации, широко отразени в пресата, това тече и по Си Ен Ен, тогава бяха бити и депутати от „Атака”, действия против американските бази, против включването на България в НАТО.
За в бъдеще това ще бъде една борба, която „Атака” ще води и ние никога няма да се откажем от тези наши идеи.
Що се отнася до Ирак, въпросът стои по същия начин за Афганистан и други места, където има наши български военни, ясно е защо се иска България да присъства там. Защото присъствието на така наречените съюзници на САЩ намалява все повече и повече, непрекъснато се появяват съобщения, че си отива тази или онази страна. Отидоха си всички, останахме май само ние с американците. Струва ми се, че както сте я подкарали в мнозинството, за да се докарате и покажете, може би накрая ще останем само ние българите в Ирак. Както вече се говори в един виц - трябва да има отдолу кой да маха на самолета на заминаващите американци и това ще бъдат нашите български войници.
И най-верните съюзници на Америка, най-верноподанически настроените и глобалистки страни като Полша например, едни подир други си отиват, напускат, но както виждате, ние оставаме.
Ние заявяваме твърдо своята позиция, че това е авантюра, която се заплаща. Българският народ плати скъпа цена за нашето участие със свидни жертви при условията на по-големия контингент.
Не можете да ни заблудите или залъжете, че има някаква разлика в статута и в безопасността, в условията, при които живеят българските войници от предишния и сегашния контингент. Това могат да бъдат само залъгалки, че ставало въпрос за охрана на лагер. Има опит да се внушава, че това не били типични войници и не участвали в истински военни действия. Важен е фактът, фактът е влошаване на отношенията на България с трети страни, който сочи, че България се превръща в мишена на терористи и представлява цел на терористи и че по този начин чрез участието си в Ирак в България се повишава рискът от терористична атака и никой не може да изчисли какви усилия трябва да се положат от българските служби и органи за сигурност за неутрализиране на тази заплаха.
Негативните моменти са много, толкова много, че трудно могат да бъдат изложени в едно кратко изказване от трибуната на Народното събрание. В тази връзка не могат да сочат номинално само цифрите, които се изразходват за поддържане на този контингент в Ирак.
Затова нашето мнение е, че не бива да се дава разрешение за продължаване на срока за пребиваване. Който български депутат има съвест и е честен патриот, който действа в национален интерес, ще гласува „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Христов, този път няма да Ви дам реплика. Миналия път Ви я дадох, защото лично бяхте засегнат. Изчерпали сте изцяло времето на независимите народни представители – квотата, която ви се полага. Днес за 30 секунди правя второ изключение за Вас. Не стига че репликата е две минути, Вие говорите три и казвате, че продължавате. Това, което правите, вече изцяло е злоупотреба с право.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател. Тридесет секунди, тъй като беше визирано моето име.
Бих попитал господин Шопов, след като твърди, че той е внесъл Законопроекта за изтегляне от Ирак в първия работен ден: защо неговото име не фигурира в този законопроект, защо не се е подписал? Както и цялото ръководство на неговата партия, включвам господин Волен Сидеров.
Защо две години и половина след началото на изборите те се сещат да внасят Законопроект за изтегляне от Ирак, Законопроект за референдумите, Законопроект за ДДС върху лекарствата? Може би защото им замириса на избори. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Господин Шопов, човек трябва да бъде последователен в своята позиция. Моля да ми обясните: фигурира ли Вашето име в този законопроект, за който твърдите, че сте го внесли лично в Деловодството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам, това са някакви лични обяснения между господин Шопов и господин Христов.
Вие поне имате право на дуплика, господин Шопов, съвсем законосъобразно.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да, аз поне имам право на дуплика, госпожо председател. Мисля, че не биваше да давате думата на въпросния Минчо Христов, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... защото бяхте наясно, че той ще плюе “Атака” – това му е работата, за това му се плаща в момента.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Истината боли!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Абе, Христов, тогава ти беше член на Коалиция “Атака”. Ти една година и половина паразитираше на снагата на “Атака” и продължаваш да го правиш. “Атака” те вкара в този парламент, иначе никога нямаше да го помиришеш. Пропуск нямаше кой да ти издаде. Спомням си, че в миналото Народно събрание се молеше да ти се издаде пропуск, ама това е друг въпрос. (Реплика от народния представител Минчо Христов.)
“Атака” като партия, като коалиция внесе своето предложение, това казах, в първия ден от работата на Народното събрание. Счита се, че всички депутати, тогава 21 души, от Коалиция “Атака” са внесли заедно този законопроект, без значение кой го е подписал. Това влизаше в програмата на 20-те принципа, с които те избраха за народен представител от “Атака”. На базата на тези 20 принципа и на Волен Сидеров ти си депутат от Четиридесетото Народно събрание. Това е истината и всички я знаят.
На българския народ можем да поднесем само едно голямо извинение, каквото всъщност НДСВ пък трябва да поднесе на българския народ за Стела Банкова в предишното Народно събрание.
Стават недоразумения в политиката. Обаче това е силата на демокрацията, че се справя с тези недоразумения. Някои хора идват случайно и си отиват – ще си идете и ще бъдете забравени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Чернев, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще охладя страстите – не с кофа студена вода.
Колеги, все пак да не изместваме центъра на дебата. Центърът на дебата е именно какво правим ние в Ирак, първо? Второ, какво продължаваме да правим?
Аз съм човек родолюбец, човек патриот, интересуващ се от това какъв е българският национален интерес, независимо кой първи или втори го е защитил. Всички бяхме един отбор и се надявам да бъдем, що се отнася до българските национални интереси.
Какво правим ние в Ирак? Защо още губим сили и средства, така нужни в други отрасли на нашето общество, и как българският национален интерес най-добре е защитен чрез нашето престояване в Ирак?
Няма да спра, няма да се уморя да повтарям, че престоят ни в Ирак ни излага на терористична опасност. Ако някой мазохистично се чувства добре да воюва с тероризма, аз не се чувствам добре да бъда поставен под терористична заплаха.
Ако на някого харесва да прилага НАТО-вски, драконовски или каквито си ще мерки за сигурност, които естествено ще рефлектират главно върху свободата на словото в България, аз не съм съгласен. Аз не съм съгласен да създаваме причината за терористична заплаха, а после, извеждайки сентенция от причината, че имаме терористична заплаха над България, да въвеждаме тоталитарни мерки за сигурност, каквито скоро трябваше да минат през Комисията по правата на човека, с които да се търси наказателна отговорност дори на политически партии. Така че от частното към общото, но пак като есенция. Нека най-после да се изтеглим от една безсмислена война. Толкова безсмислена, че нейният инициатор вече е на път да се откаже от нея. Мисля, че това е здравата почва за дебат.
Няма да взема отношение към пререканията кой бил първи, кой бил втори. Важното е, че една политическа формация през 2005 г. тръгна да реализира много мощно обществено настроение срещу войната в Ирак, срещу затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, срещу куп други несправедливости, срещу грамадната далавера, каквато представлява магистрала “Тракия”, впоследствие опитите за узурпиране на идеята от ... (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Много умно, Олимпи. Ако обичате да не се обаждате от място, господин Кътев, или председателският състав да Ви направи забележка, да не Ви правя аз забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Говоря за далаверата “магистрала “Тракия”, за ограбването, говоря за това, че ние трябва да плащаме нещо, което вече сме изградили със свои пари – за пояснение на незнаещите. Ето я здравата тема за дебат. Всичко останало е просто политиканстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Чернев? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за изказване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки част от изказванията, си мисля, че е хубаво все пак да се напомни, че в момента не обсъждаме включване на България във война или военни действия, започващи в Ирак.
Да отворя една скоба по повод на казаното от госпожа Банкова – Парламентарната група на Коалиция за България не е променила позицията си. Ние не подкрепихме решение за включване на България при започване на военните действия в Ирак през 2003 г. Ние подкрепихме и в момента обсъждаме участие на България и на български военни контингенти в операцията по стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България – това в отговор на пренията кой е авторът на изтеглянето на българския батальон – обещахме и изпълнихме обещанието си за трансформиране на българското участие в Ирак. Това предложение беше подкрепено от нашите партньори в коалицията. Това участие беше променено от участие с батальон в участие с рота в охрана на Центъра за задържане и репатриране в лагера “Ашраф”. Центърът е един от обектите, които се намират на територията на този лагер.
Мисля, че са абсолютно неоснователни претенциите, но това е въпрос на други коментари и на други изказвания на политическите сили – по чие предложение и как е станало изтеглянето на българския батальон. (Реплики.)
Не са над 2 милиарда! Аз не знам, но за пореден път се говорят числа, суми, които са отишли за участието на български военни контингенти в Ирак и в Афганистан – 90 милиона са в бюджета за тази година. За миналата година също бяха 90 милиона. Преди това бяха 75 милиона, така че имате възможност да погледнете в стенограмите на Народното събрание. Нееднократно се коментират тези неща.
Господин Христов присъства и на някои от заседанията на Комисията по отбраната, на Комисията по външна политика, знае прекрасно и разходите, знае онова, което се коментира като направление на тези разходи, така че едва ли е необходимо сега да ги обсъждаме отново. Девет милиона са предвидени като разход за участието на българския военен контингент в Ирак. Те са планирани в бюджета на Министерството на отбраната. Миналата година бяха 8,5 милиона, така че едва ли могат да се натрупат 2 милиарда!
И тук няма да си спестя коментара, че вие злоупотребявате – и спекулирате, и злоупотребявате не само заради факта, че говорите за суми, които не са нито истина, нито реалистични, а защото аз съм убеден, че няма в залата народен представител, независимо от коя политическа сила, който да не каже: да, средствата, които се заделят за лечение на деца в чужбина, например, не са достатъчни; че средствата за лекарства не са достатъчни; че е необходимо да има повече средства за здравеопазване, за образование за увеличаване на пенсии, за увеличаване на доходи. Същевременно обаче трябва да си дадем ясна сметка, че не можем просто да махнем с ръка и да се изтеглим от участие в операции по поддържане на мира, където участва България, в случая в Ирак, просто защото ситуацията след изтегляне на коалиционните сили би била далеч по-опасна и рискова, в това число и за България.
Факт е, че ситуацията в Ирак остава достатъчно напрегната и едва ли някой ще се наеме да оспорва опасенията, които съществуват за живота и за здравето на всички военнослужещи, в този случай и за българските военнослужещи. Също така е факт, че има определен напредък по отношение на стабилизиране на ситуацията и подобряване на сигурността. Да, той не е достатъчен, което налага и присъствието на коалиционните сили. Това междупрочем се разбира и от Съвета за сигурност, който има нова резолюция, приета на 18 декември 2007 г., въз основа на която става и продължаването на срока на участие на българския военен контингент. Това е Резолюция 1790.
И като говорим за резолюции ще кажа, че цялото участие на българския военен контингент в операцията по стабилизиране и възстановяване в Ирак става въз основа и на резолюции на международната организация, които приканват държавите участнички да допринесат за стабилизирането, възстановяването и развитието на Ирак и на новата иракска държава.
Има намаляване на броя на атаките от терористи, има намаляване на броя на самоубийствените атентати, има намаляване на броя на жертвите сред цивилното население, на жертвите сред военнослужещите, има увеличаване на броя на завръщащите се в Ирак бежанци. Това са само симптоми, но това е и резултат и нека да не игнорираме приноса, който имат българските военнослужещи от участието и в това число на българските военнослужещи в операцията по стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Иска ми се веднага да кажа, че: да, вашите позиции са ясни и те правят чест на хората, които са заявили, че не са съгласни и които отстояват своето разбиране, както и на другите, които имат своите аргументи, за да подкрепят предложението за участие на български военнослужещи там. Същевременно тогава когато казвате: моята позиция е ясна и тя до голяма степен обезсмисля аргументите или най-малкото омаловажава аргументите, ние сме склонни да се вслушваме, но вие не сте готови на дебат.
От военнотехническа гледна точка няма никакво съмнение, че задачите, които се възлагат на българския военен контингент са изпълними. Те са свързани с военно-полицейски функции. В този смисъл не е вярно, че те не допринасят за изграждане на нови способности на Българската армия – допринасят! И планирането на тези способности е част от целите, които са заложени в целите на Въоръжените сили на Българската армия.
От гледна точка обаче на рисковете, което е фактически един от важните аргументи, които ни карат да подкрепим предложението за решение, искам да подчертая, че те остават най-ниски в сравнение със ситуацията в други райони на Ирак или като общо оценката за ситуацията в Ирак. Не казвам, че мисията е безопасна, но казвам, че степента на риска е ниска за българските военнослужещи. Няма атаки срещу лагера или срещу българския военен контингент и няма основание да се мисли за заплахи към момента за българските военнослужещи. Няма данни за такива заплахи.
От гледна точка на финансовото натоварване подчертах, че става дума за 9 милиона. Разбира се, и това не е малка сума, но са средства разчетени в бюджета на Министерството на отбраната и съответно решението не налага промяна на структурата на разходите.
В заключение ми се иска да подчертая, че няма да бъде коректно да се мисли за средствата, които се заделят за участието на български военни контингенти единствено и само като пилеене на бюджетни средства. Освен изпълнение на международни ангажименти на държавата, освен изпълнение на съюзнически отговорности, междупрочем над 30 са държавите, които продължават своето участие в Ирак, в това число държави – членки на НАТО, държави, участващи в програмата “Партньорство за мир”, държави, които участват в коалиция.
Освен международни ангажименти и съюзнически отговорности, това е изграждане на военни способности. Това е тестване на възможности, на капацитет, на ефективност на българските Въоръжени сили в една реална обстановка.
И не на последно място, участието на българските военни контингенти, в това число и в Ирак, е инвестиция в сигурност, инвестиция в сигурност и на България.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, не бих приел по никакъв начин да се обезценяват усилията и приносът на българските военни контингенти. Давам си сметка за цялата отговорност, която поемаме, когато гласуваме в подкрепа на участието на български военни контингенти. Израз на тази отговорност е вниманието, което отделят Комисията по отбраната и Комисията по външна политика, а сигурен съм, че и всички народни представители, когато проявяваме интерес и внимание към оценките за развитието на ситуацията във всяка държава, в която участват български военни контингенти, когато изслушваме анализите и докладите на Генералния щаб за ситуацията, в която функционират и изпълняват своите отговорности българските военни контингенти, когато проявяваме внимание към оборудването и екипирането, към подготовката на българските военнослужещи, и разбира се, когато искаме информация за степента на риска за българските военнослужещи.
В заключение, надявам се, че мнозинството от народните представители ще подкрепят предложението на Министерския съвет за продължаване на срока за участие на българския военен контингент до края на 2008 г.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Искам да направя реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма да Ви дам реплика, защото и господин Тодоров е вече в залата. Вие изчерпахте и неговото време, изчерпахте възможността както да се изкаже, така и да направи реплика.
В момента в рамките на една минута, господин Тодоров, заповядайте за реплика.
Госпожо Банкова, злоупотребихте с правото на независимите народни представители и изчерпахте времето на господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая под формата на реплика да кажа официално няколко думи, които трябва да чуе българският парламент.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Сложете си картата!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Картата на вашия представител се включи на 99-та минута, така че не ми правете забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тодоров, аз следя времето. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не е приятно да се правят такива забележки! Ще включа картата си, но ще кажа, че заместник-министърът на външните работи господин Чаушев каза на заседанието на комисията, че човек трябва да спазва принципа от всички негови действия да има интереси за българската страна. Какви интереси има българската страна в Ирак? Защо ние не удължаваме срока с една година? Защо с девет месеца? Защо всяка година удължаваме срока с по една година, а сега с девет месеца?! Защото Съединените американски щати казаха, че до края на годината ще се изнесат оттам. Войната, господин Найденов, е започнала много отдавна, не от 2003 г. И ние участваме в тази война.
Не говорете за пари. Ние даваме много повече пари от това, което са декларирали. Казвам, че Министерството на отбраната дава много повече пари от тези, които са отпуснати по това направление. Казаното от Ваша страна не е вярно, защото възстановяването на Ирак за толкова години от американска страна – от 18-те провинции само 9 са във владение на войските, които пребивават там, а другите 9 не са. Кога ще влязат във владение? Никога! За Ваше сведение във владение влезе само производството на петрола. Това е владението, от което реално имат доход само Съединените щати, а българската страна няма никакви печалби от цялата тази трагедия.
Затова ако ще пращаме някой някъде, нека правителството да има реална постановка каква печалба ще има българската държава. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика към господин Найденов?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Найденов, абсолютно не съм съгласен с Вашите доводи. Въпрос на различна философия и различна визия, на коренно противоположна позиция по тези геостратегически въпроси между управляващите и по-голямата част от опозицията, от една страна, а от другата страна е “Атака”. Тук станаха спекулации с бивши представители на “Атака”.
Спомних си и друго. В парламентарните групи все още нямаше установена администрация и секретарки, които да пишат решения. Аз бях човекът, който написа четири решения. Мога да ги изброя всичките.
Вие като че ли обвинихте “Атака” или бившите членове на “Атака”, че нямало дебат. Щеше да има, и то много по-сериозен дебат, ако точката не беше така криминално прехвърлена в дневния ред. Това беше неочаквано за всички нас. Пак ще има дебат, защото ние от “Атака” имаме внесено свое предложение. Ако не го приемете и включите в дневния ред – за изтеглянето на контингента, който е там, ние ще го внесем в определен момент по чл. 40, ал. 7. Това ще стане може би в скоро време. Тогава ще направим още един, по-сериозен дебат, ще бъдем повече подготвени, защото дебатът ще бъде очакван, а не както днес.
Казахте, че преминахме от батальон към рота. Считате го като заслуга, като голям успех. Значи сте разбрали някои неща, но не съвсем. Ако пък съвсем сте ги разбрали, дайте всички да направим така, че да се преборим и да минимализираме, ротата да се върне от Ирак в България, а в Ирак, където нямаме работа, да нямаме нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Тодоров, ако не бяхте член на Комисията по отбраната, бих отдал казаното от Вас на незнание. Но понеже сте член на Комисията по отбраната и присъствате достатъчно редовно на заседанията, приемам, че казаното от Вас в по-голямата си част е просто проява на популизъм. Прекрасно знаете или би трябвало да знаете, че няма как да се променят разходите, които прави Министерството на отбраната, в това число и по отношение на участието си в мисии, ако няма съответното разрешение, в това число и на Народното събрание.
По отношение на казаното от господин Шопов. Аз не Ви упреквам, че няма дискусия. Казвам, че липсата на чуваемост по отношение на аргументите на страните, които вече са заявили своите позиции “за” и “против” в известна степен обезсмисля дискусията. Когато казваме, че не са 2 милиарда или че не е 1 милиард, това продължава да остава нечуто от хората, които отстояват обратната теза. Аз съм казвал нееднократно – имате възможност чрез формите на парламентарния контрол да попитате министри и министър-председателя колко са средствата, които България изразходва.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Четири месеца вече ми отговарят!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Имате възможност да чуете колко са всички средства за участието на всички български военни контингенти в операции зад граница. Вие не го правите. Далеч по-атрактивно е да говорите за милиарди, отколкото за милиони.
По отношение на трансформирането на нашето участие. Пак ще припомня, въпреки че едва ли е толкова интересно. Нашата позиция беше за приключване на участието ни във вида, в който България го реализираше до 2005 г. Това и направихме. Никога не сме заявявали дезангажиране на България като позиция от наша страна от случващото се в Ирак или от процесите в Ирак. Това е израз на разбирането ни като форма на участие на рота в охраната на лагера “Ашраф”. (Реплика на Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други желаещи?
Господин Али, утре ще трябва да продължим дебата. За съжаление часът е 14,00.
С това приемам, че дебатът по тази точка от дневния ред, за съжаление, не е приключил. Утре ще продължим.
Утре, в началото на пленарния ден, ни предстои гласуване по всички законопроекти, които бяха докладвани. Няма да ги изброявам.
В парламентарния контрол ще участват министрите Даниел Вълчев, Емел Етем, Петър Димитров, Асен Гагаузов, Джевдет Чакъров, Нихат Кабил, Радослав Гайдарски, Емилия Масларова, Стефан Данаилов, Пламен Орешарски, Румен Петков, Миглена Тачева, Николай Василев. Естествено, всички тези министри няма да могат да се вместят в рамките на парламентарния контрол утре, но поне първите петима вероятно ще могат да отговарят на въпросите.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Светослав Спасов