Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, преди да преминем към работата ни по дневния ред тази сутрин – гласувания и обсъждания, позволете да привлека вниманието ви към датата 10 февруари – дата, която ни предстои да отбележим след два дни с едно историческо събитие.
На 10 февруари 1879 г., преди 129 години, във Велико Търново се открива първото заседание на Учредителното събрание. То в истинския смисъл на думата се оказва представително за тогавашното българско общество – 231 са депутатите, излъчени за негови представители. Те представляват всички вероизповедания в тогавашна България, от всички райони и области, в които има българско население, включително и извън границите на тогава възобновената държава и представлява всички основни съсловия на обществото.
Макар че някои от членовете му са избрани, а други са назначени ex officio, става ясно, както свидетелства един внимателен изследовател на Учредителното събрание, че това тяло е хомогенно и че всеки негов член разглежда интересите на страната като цяло.
Първият въпрос, който Учредителното събрание решава, е изработването на правилника за своята дейност и забележителното е, че той – правилникът, осигурява неограничена възможност за независимо и системно обсъждане на Органичния устав, който събранието изработва. Осигурена е неприкосновеността на депутатите, свободата на словото и всички други нормативни условия за едно успешно конституционно събрание.
Дневниците на Учредителното събрание свидетелстват, че по искане на Събранието членовете на Комисията по правилника са избрани с явно гласуване в състав: Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Григор Начович, Петко Каравелов и Драган Цанков. Както отбелязват хроникьорите – основните политически фигури от последната четвърт на ХІХ век, и всички те – бъдещи премиери, с изключение на Стамболов, който не участва в комисията. Хора, склонни към крайни партийни пристрастия и сблъсъци, но обединени от общата повеля да докажат, че българите могат да се самоуправляват. Тази воля и тези правила дават Търновската конституция, по общо мнение една от най-напредничавите за времето си.
От 10 февруари 1879 г. всъщност започва изграждането на българските държавни институции – стълбовете на българската държава и едновременно с това носителите и “ретранслаторите” на европейската държавност у нас. Те се оказаха достатъчно способни да понесат изпитанията и превратностите на времето, да гарантират онзи вътрешен ред в държавата и климат в обществото, които съхраниха тъканта на приемственост, на постъпателно развитие на страната през всичките исторически превратности на времето.
Всъщност стабилитетът на българската държава бе един от факторите, които запазиха у българите онова чувство на принадлежност и общност, което наричаме българската идея – свидетелство за дълбоките корени на идеята за българска държавност сред българския народ.
Периодът до 10 февруари и съответно 16 април 2009 г., който ни предстои, предполага ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, да се постараем да осмислим от днешна гледна точка примерът и поуките от историческото дело на Учредителното събрание и да се постараем да дадем достатъчно ясни очертания на онова, което е крайъгълен камък на днешната ни Конституция на България – като Република с парламентарно управление!
Благодаря ви за вниманието, колеги. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Имаме един период от година – година и нещо, в който наред с всичките моментни въпроси е нужно да отделим време и за един нов прочит на онова историческо наследство, на което сме носители.
Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят – проекти, по които обсъжданията са приключили след разискванията в предходни дни.
Първото гласуване, което ни предстои, е по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Има три законопроекта, които последователно ще поставя на гласуване по реда на постъпванията им.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 554-01-74 от 3 ноември 2007 г. с вносители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Гласували 179 народни представители: за 30, против 47, въздържали се 102.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Господин Минчо Христов иска да бъде прегласуван законопроектът, който той и господин Кузов са внесли през 2005 г.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към вас, защото вчера на дискусията бяха изключително малко хора, за да обясня за какво става дума.
Законопроектът е внесен преди повече от две години и касае следното.
Колите на Българския Червен кръст да не плащат винетки. Знаете, че тези коли се занимават изключително с доставката на хуманитарни помощи, при бедствия и т.н. Това е първото предложение.
Що се отнася до второто, то касае българските инвалиди и става дума за следното. По закон инвалидите, които са собственици на леки автомобили, не плащат или по-скоро получават безплатна винетка. Проблемът е там, че много пъти двамата съпрузи са съсобственици на лекия автомобил, касае се главно за най-старите автомобили – лади, москвичи и т.н. Тъй като само единият от съпрузите, обикновено този, който не е инвалид, който кара колата, е регистриран в талона на колата, много пъти от службите за социални грижи тези хора са връщани, искат им самият талон да бъде пререгистриран, тоест създават се излишни усложнения за инвалидите. При условие, че самият закон казва, че имат право на такава винетка, тъй като са съсобственици, просто предлагам да улесним българските инвалиди в този аспект. Такъв е смисълът на нашето предложение.
Мисля, че едва ли ще се намери човек в тази зала, който не би го подкрепил. Колеги, искрено се надявам да го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете прегласуване?
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 178 народни представители: за 33, против 49, въздържали се 96.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 654-01-21 от 16 февруари 2006 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносители Евдокия Манева и Иван Иванов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 177 народни представители: за 65, против 10, въздържали се 102.
Законопроектът не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е текст, с който се забранява паленето на растителни отпадъци в крайпътните зони. Това е текст, който допълва текста, който приехме преди около една година по отношение на земеделските земи. Сервитутните зони се стопанисват от управленията „Пътища”, а този текст забранява в сервитутните зони да се палят стърнищата и растителни отпадъци – разпространяваме една норма, която сме длъжни да запишем по силата на ограниченията и препоръките на Протокола от Киото за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и за опазване на биологичното разнообразие. Не мога да разбера какви мотиви можете да имате против, след като ние приехме този текст за земеделските земи преди около половин година.
Много ви моля, подкрепете текста! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 174 народни представители: за 77, против 9, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.
Моля, гласувайте Законопроект № 802-01-3 от 3 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносител Министерския съвет.
Гласували 163 народни представители: за 105, против 47, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Желаете прегласуване, господин Чачев?
Имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, давате ли си сметка какво гласувахте преди малко?! Българските граждани ще плащат четири такси – данък, винетна такса, ТОЛ такса и такса за преминаване. Това противоречи както на Лисабонската стратегия, знаете много добре, но и на три директиви на Европейския съюз. Къде се намираме – в Европейския съюз ли сме или бананова република, уважаеми колеги?!
От името на Демократи за силна България искам прегласуване. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа законопроекта на прегласуване, господин Чачев, но ми се струва, че обяснението, което беше дадено вчера, е, че става дума за възможност за четири такси, а не за плащане на четири такси, възможност за избор между четири такси.
Моля, гласувайте предложения законопроект. (Шум и реплики.)
Гласували 166 народни представители: за 99, против 55, въздържали се 12.
Законопроектът отново се приема.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед обема на приетия законопроект и дискусионността на някои от текстовете в него предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с две седмици, тоест общият срок за тези предложения да бъде три седмици, 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за триседмичен срок за предложния между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерския съвет от 11 декември 2007 г.
Гласували 145 народни представители: за 117, против 20, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, вносител - Министерският съвет.
Гласували 148 народни представители: за 131, против 10, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кътев желае думата за процедурно предложение.
Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение относно срока между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект. Предвид поставените проблеми в отделните комисии, които не бяха никак малко, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде 21 дни или три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение за триседмичен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 148 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 6.
Процедурното предложение на господин Кътев се приема.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Гласували 147 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
Параграф 1 по вносител – комисията не подкрепя текста на вносителя и съответно предлага текстът да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 1.
Гласували 139 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Комисията е подкрепила предложението на народния представител Надя Антонова в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за избиране на членове на Европейския парламент да се създаде нов § 2а.
Комисията е подкрепила редакцията на госпожа Антонова за ал. 1 и 2 на новия § 2а и е предложила своя редакция на нова ал. 3 на § 2а, като редакцията е отразена в доклада на комисията.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 2а в Преходните и заключителни разпоредби, първите две алинеи в редакция на госпожа Антонова и третата в редакция на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 118, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 7.
Заглавието е прието.
Има предложение на народния представител Нено Димов за нова алинея в чл. 167. На основание чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията не е обсъдила предложението, тъй като то е извън обхвата на приетите на първо гласуване законопроекти, които са включени в общия законопроект.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 и е предложила своя редакция на този параграф, отнасящ се за ал. 4 на чл. 167.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 1 на законопроекта.
Гласували 136 народни представители: за 124, против 6, въздържали се 6.
Предложението на комисията за § 1 е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 по вносител, който става § 2, и предлага своя окончателна редакция на този параграф.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1, който става § 2.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 7, въздържали се няма.
Параграф 2 в окончателната номерация е приет.
Има ново предложение на народния представител Нено Димов. На същото основание, както в предходния случай, комисията не е обсъдила това предложение, тъй като то е извън обхвата на законопроектите, обсъждани на първо четене.
Параграф 2 по вносител – комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 3.
Моля, гласувайте § 2 по вносител, който става § 3.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 6.
Параграф 2 по вносител е приет - § 3 в окончателната номерация.
Параграф 3 по вносител – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 5, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 3 е прието.
Има предложение от народните представители Васил Калинов, Евдокия Манева, Ваня Цветкова, Ася Михайлова, Иван Иванов, Елиана Масева и Антонела Понева за нов § 4. Това предложение също не е било обсъждано в комисията поради излизането му извън обхвата на разглежданите законопроекти.
С това приключваме с гласуванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Предстои да гласуваме проект за Решение за даване на съгласие за сключване на споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, както и на текстове от второто четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Подлагам на гласуване проект за Решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за изменение на Заемното споразумение (Проект „Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 4.
Решението е прието.
Сега подлагам на гласуване следващите текстове по Законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Първо гласувайте предложението на вносителя за наименованието на закона, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
Подлагам на гласуване параграф единствен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция на параграф единствен.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Параграф единствен е приет, а с това е приет и законът.
С това приключваме с гласуванията за днес.

Уважаеми колеги, следва да продължим с обсъждане на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ УЧАСТИЕТО В ХУМАНИТАРНА МИСИЯ ПО ОХРАНА НА ЦЕНТЪРА ЗА ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНЕ И ЗАКРИЛА В ЛАГЕРА „АШРАФ” В ИРАК.
Вчера до края на пленарното заседание дискусията не приключи. Последният заявил се за изказване преди края на вчерашния ден е бил господин Неджми Али, доколкото разбирам. Следва да му дадем първо на него думата, а след това ще чуем и Вас, господин Кирчев.
Заповядайте, имате думата, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в качеството си на член на Европейския съюз и НАТО, България е възприела проактивния подход към гарантирането на сигурността си, предвид характера на рисковете и заплахите в съвременната стратегическа среда. Необходимо е на новите предизвикателства да се противодейства превантивно, когато и където е необходимо, включително и извън евроатлантическата зона с цел да се гарантира в максимална степен сигурността на страната и нейните граждани.
Участието на българските въоръжени сили в мисии и операции зад граница е важен инструмент за реализиране на националните ни интереси. Той е елемент на активната политика на Република България като страна – член на НАТО и на Европейския съюз. Формите и продължителността на участието ни в мисии и операции зад граница се определят от националните ни приоритети, от задълженията и отговорностите ни като съюзник и от наличните ресурси.
България високо оценява усилията на иракското правителство и на международната общност за установяване на траен мир и сигурност и за реконструкция на страната. Водена от разбирането за значението от установяване на сигурност в Ирак и в региона, България е последователна и дава своя сериозен принос, едно от измеренията на който е участието с военни контингенти от 2003 г. насам.
През изминалите години иракските сили за сигурност придобиха опит, увеличиха своята численост и поеха значителни отговорности в областта на сигурността и отбраната. Повишаването на оперативните способности и придобиването на нови такива са в резултат основно на помощта, оказвана от коалиционните сили, както и от организациите като ООН, НАТО и Европейския съюз. Основна част от тях обаче имат ограничена готовност за пълноценно изпълнение на поставените задачи, за гарантиране на сигурността. Затова ролята на коалиционните сили ще продължава да има съществено значение.
Благодарение на подобрената обстановка в Ирак все повече бежанци от съседните страни – Сирия и Йордания, се завръщат в родината си с надеждата, че ще могат да водят по-нормален живот.
В отговор на искането от страна на Ирак за удължаване на мандата на многонационалните сили в страната, Съветът за сигурност на ООН със своя Резолюция № 1790 от 18 декември 2007 г. продължи мандата на силите за последен път до 31 декември 2008 г. Потвърденият мандат на многонационалните коалиционни сили се изразява главно в поддържане на сигурността, борбата с тероризма и подпомагане на иракското правителство за изпълнение на политическата му програма.
Искам да подчертая, че засега нивото на рисковете и заплахите в лагера „Ашраф” се оценява като ниско за българските военнослужещи, което е един от важните аспекти за нашето участие зад граница.
Успешното стабилизиране и възстановяването на Ирак допринасят за укрепването на регионалната стабилност, която на един по-късен етап ще даде възможност страната сама да поеме отговорността за собствената си сигурност, за да могат коалиционните сили да се оттеглят. За целта обаче е необходимо коалиционните сили да останат толкова, колкото е необходимо. Ако сега не бъдат положени достатъчно усилия за довършване на започнатия процес на стабилизиране и възстановяване, вложените вече усилия могат да се окажат напразни.
Мисията на коалицията в Ирак е не само изкореняването на тероризма, но също така и предотвратяване на по-широка регионална дестабилизация, която ще има сериозни последици върху стабилността на евроатлантическата зона.
Освен заплахата от тероризъм, в Ирак съществува и рискът междуобщностното напрежение да ескалира в гражданска война с всичките й последици за регионалната сигурност и стабилността в по-широк контекст. Евентуален неуспех на операцията в Ирак сериозно ще разклати доверието в международната демократична общност и ще насърчи терористичните групи да продължат да застрашават не само сигурността на съюзниците ни, но и нашата собствена. Затова страните - участнички в коалицията, сред които е и България, трябва да продължат с ангажиментите си. Това е израз не само на съюзническа солидарност, но и национална отговорност пред гражданите на собствената ни държава.
Участието на България във възстановяването на Ирак, една от формите на което е военното присъствие, спомага за утвърждаването на България като надежден и предвидим съюзник. Отчита се, че със своята дейност българските военнослужещи допринасят много и за издигане на авторитета на България като надежден коалиционен партньор. Това, от своя страна, повишава относителната тежест на страната ни в международен аспект.
Не на последно място, участието на контингент от Българската армия в операции в Ирак осигурява натрупването на ценен опит, с който се подпомага процесът на трансформация на системата за отбрана, което от своя страна ще осигури на държавата ни високоподготвени въоръжени сили, способни да посрещнат предизвикателствата на утрешния ден. Поради това участието ни в Ирак може да се разглежда като инвестиция в изграждането на въоръжените сили и оттам в сигурността на държавата.
Имайки предвид всичко гореизложено дотук, Парламентарната група на ДПС ще подкрепи решението за изпращането на български военен контингент за участие в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Али.
Няма реплики към господин Али.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ОДС ще подкрепи изпращането на тази рота от 120 волнонаемни войници, а не от Българската армия – това дълбоко трябва да се разбере от нашето общество, и 35-те щабни офицери. Тези 155 човека, тази мисия съвсем няма да струва толкова, колкото тук някои популисти и наши колеги просто раздуват ужасно тази цифра и подвеждат българското общество. Тази операция ще струва около 10 милиона български лева, но има огромно значение за авторитета на България в демократичната общност на света, обратно на твърденията на мои колеги тук. Защото мисията на тази коалиция в тази част на света съвсем не трябва да се представя под формата на опростенческото завоевание на петрол и газ. Естествено това е важно, там е енергиен център на света, но там все още съществуват твърде много радикални режими, доста изостанали по начин на управление на обществото и влияят безкрайно много на състоянието на световния мир.
Вие знаете отлично, че Ирак е дуалистична държава, където основно живеят три религиозни общности, които играят огромна роля в създаването на вътрешнодържавния конфликт в Ирак, и са разделени на сунити, шиити и кюрди. (Реплика на народния представител Петър Берон.)
Господин Берон, ще имате думата да се изкажете. Недейте подвиква!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма да има, защото времето е изчерпано.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Така че това е една от причините, която ние от ОДС намираме, българският контингент да бъде съпричастен към тези усилия на международната общност за стабилизирането на района, тъй като радикализмът общо взето в ислямизма тръгва от този район.
Напълно съм съгласен с твърдението, че България трябва да търси своите икономически изгоди. Да, тук това ние трябва да го направим. Аз мисля, че в тази насока се прави твърде малко. Може би в момента нашите дипломати, Външното ни министерство и нашите военни не могат да намерят точната пътека да направят това. Но факт е, че те закупиха от “Текстрон” новите седем машини за Афганистан на твърде завишената стойност от 2 млн. лв. всяка машина. Това са общо взето бронетранспортьори с висока степен на издръжливост на атака и най-вече на случайно поставени мини, които терористите безкрайно много, виждате, употребяват в Ирак и наистина моралът на самото население се срива. Тоест тези бронетранспортьори са били безкрайно нужни, но аз мисля, че нашите военни, нашите дипломати, трябва да намерят начин да поискат реална помощ от страна на Съединените щати и другите развити армии, които се намират там, тъй като аз съм напълно съгласен, че нашето участие води до едно превъоръжаване и трениране на нашите войски, които се нуждаят от това. Вие знаете отлично, че нашата армия в момента е почти занулена. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.) Така че твърдението на някои колеги от трибуната, че тези мисии, виждате ли, стрували 2 млрд. лв., са пълни измишльотини, тъй като досега сумите, които са изплатени за всички мисии в петте държави, в които България участва, са в рамките до 400 милиона и годишно трудно надхвърлят малко повече от 100 милиона.
Дайте да не заблуждаваме българското общество, че едва ли не разоряваме България. Постоянно се говори за пенсии, за социални дейности, които, разбира се, много добре галят ухото на българина, обаче стабилитетът на международния мир е много по-важен за България, отколкото евтините популистки фрази. Пак повтарям, да, световният мир, защото виждате удар върху една държава какви последствия има след това. Дали ще бъде Англия, Испания, Съединените щати или Франция, виждаме, че международната общност много остро реагира и последствията стигат и до нас. (Реплика на народния представител Павел Шопов.) Така че тези, които подскачат популистки, нека да преосмислят своето поведение, да не слушат своите съветници, а наистина да видят къде са интересите на България. Нашето участие в тази част на света е крайно необходимо за авторитета, казвам, на България като участник в НАТО и в мироопазващите мисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление нямате възможност, господин Берон. Времето на независимите народни представители вчера по време на дискусията беше изчерпано и за това се сърдете на Вашия колега Минчо Христов.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Тук е малко силно казано за авторитета пред международната общност, защото международната общност в Ирак се представлява от Съединените щати и няколко сателита. Като европейска страна авторитетът ни няма да пострада, ако се изтеглим, а даже ще се повиши, тъй като големите европейски държави – Франция, Германия, Италия, Испания, всички са против тази интервенция. Всички разбраха, че е станала грешка, че даже правителството на Съединените щати е подведено от собствените си разузнавателни органи и това е една насилена война. Ние не бива да участваме в колониални войни, защото България като малка държава няма колониални интереси. За какво говорим?! Всички тези витиевати приказки, изречени тук и от господин Али, и от Христо Кирчев, това просто е едно, дето турците му казват, гьон сурат.
Обаче, както се вижда, всички сте единни и ще изпратите пак българите там – не българска войска, а българска жандармерия, защото ние войска нямаме, нашата войска е унищожена, и т.н. Аз прочетох тази сутрин във вестниците, че пак я съкращават войската. Вие я съкращавате дотам, че един ден няма да има кого да изпратите ни в Ирак, ни в Афганистан, а в Ирак затъваме заедно с останалите и се повтаря Виетнамският синдром, виждате го всички.
Ние ще гласуваме против това изпращане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Искам да поправя господин Кирчев и да му напомня клишето, че когато се казва “демократичната общност”, се казва “международната демократична общност”, господин Кирчев. Така е папагалстването. Едно време се казваше “лагерът на мира и социализъма”, защото всички тези изказвания преди това и от говорившия от ДПС изглеждат на същото. И “световният мир” също се използва, така че това клише правилно го използвахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика към господин Кирчев няма.
Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми мои колеги, които ме репликирахте, приемам и уважавам Вашето мнение. Наистина нашето присъствие там е крайно наложително, защото в Ирак в момента има оздравяващи процеси и едно наше изтегляне няма да навреди, разбира се, на присъствието на коалицията, но ще бъде удар върху нашия престиж, защото в момента за първи път се мъчат да създадат демократична държава в Ирак. Да бъде не дуалистична, не с племенни вождове, които я управляват, а с централно правителство, където наистина хората да започнат да живеят не в Средновековието, а в модерния ХХІ век. Защото режимите там винаги са били много ретроградни, и това вие трябва да го разберете. Нека да не се подсмихваме, нека да разберем, че България трябва да излезе от еснафската си черупка само на дребните изгоди, защото държавите, уважаеми колеги, които Вие цитирахте, вземат много дейно участие там – не само с въоръжени сили, не само с материални ресурси, а с политически, доброволчески. Нашият контингент, който е там, не е част от нашата армия. Време е да го разберем. Това е един чисто доброволчески контингент, където... (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
ХРИСТО КИРЧЕВ: ...хората, които искат да отидат, даже съжалявам, че го казвам, са готови да дадат рушвети, за да се запишат в този контингент. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.) Тъй като това е част, отлично знае моят колега господин Тодоров, който се мъчи да ме репликира от място...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тодоров, моля Ви не крещете от място.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Там опасността от реални големи жертви не съществува, отлично го знаете всички, които кряскате от местата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Филип Димитров, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Войната в Ирак очевидно е въпрос, който поляризира не само българското обществено мнение и не само българския парламент. Нещо повече, със съжаление трябва да отбележа, че не винаги доктринерната принадлежност толкова, колкото различни сметкаджилъци или, казано на български, андрешковщини влияят върху решенията не само в България, но и в други държави.
Очевидно след почти пет години усилия, напредък, връщания назад войната в Ирак вероятно ще докаже не само своята справедливост, която е вън от съмнение, но и ще може да отбележи един първи успех в един регион, който толкова много се нуждае от него, че благодарение на такъв резултат биха могли да бъдат променени процесите в този регион.
Ние изслушахме мъдреци и от левицата, и от десницата още преди да започне иракската кампания. Изслушахме всякакви хитрини и обяснения защо България не трябва да участва. Чухме и аргументи, които действително се позовават и на позициите на други европейски страни, които избраха да заемат по-колеблива или дори противопоставяща се на тази акция позиция.
И все пак, когато говорим за така наречената международна общност и други такива клишета, които бяха назовани по този начин тук, ние не трябва да забравяме, че някои клишета все пак имат реална основа и всъщност започват да се повтарят автоматично и папагалски, само защото в някакъв момент те са били казани на място. Да, международна демократична общност съществува както и да го въртите, да, съществува западен свят, който би могъл да бъде разединен по разни въпроси, но който в крайна сметка има общи ценности и общи тенденции. Въпросът е дали България успява да се вмести в тях.
Участието на България в Ирак не е само въпрос на престиж, то е въпрос на общите интереси на нашия свят, които ние имаме да защитаваме, но по отношение на които едни страни са по-уязвими от други. И, Бога ми, България е по-уязвима от една Франция по отношение на нашите общи интереси, защото ние виждаме, че самата България е непрекъснато в едно състояние на безсмислено люшкане и колчем направи една крачка напред, бърза да направи някоя назад. Вярно е, че в България има много хора, на които това им се иска. Вярно е, че в България има много хора, които въобще не могат да видят по-далеч от своя ориенталски маниер и продължават да фантазират някакви неща за малки държави, за неутрални държави и прочие чудесии. Но в крайна сметка България е една страна, която е направила своя избор и която като член на определени общности, имам предвид Европейския съюз и НАТО, има не само да участва в техните общи дела, но и да доказва своята принадлежност, която за съжаление почти всеки божи ден някой успява да постави под съмнение.
Така че не е само въпрос на престиж, въпрос на идентичност за България, но освен това и въпрос на пряк интерес е какво ще става в Ирак, какво ще става в Близкия Изток и дали в крайна сметка тази война ще се увенчае с успех в понятията, в ценностите на онова, което вие с такава болка чувате да се нарича международна демократична общност.
Така че нашето участие в Иракската война би трябвало да бъде безспорно за онези, които виждат мястото на България в Запада. И обратно, то естествено ще събужда мъката на такива, които си фантазират за това как България може да бъде някакво особено, суи генерис животно, каквото на света няма, които си фантазират, че България била Швейцария, само дето никой в света не е признал това, пък тези неща не стават, без да ги признае светът, които си фантазират, че ще бранят българската граница с винтовки или с автомати “Калашников” от някакъв хипотетичен враг, който трябва с изплезен език да прекоси тази граница. А той не се намира там, той извършва много по-страшни неща, срещу които не се излиза от наборна армия с “Калашников”. Същите тези хора, които плачат за това, че премахнахме наборната армия. Тоест става въпрос за една нагласа на мисълта, която е ретроградна, която е третосветна и която в крайна сметка е тъкмо онова, което всеки Божи ден препъва България. Аз се надявам да прекрачим тази нагласа и в този смисъл коментарите ни по въпроса да приключат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Как удивително, господин Димитров, тези приказки са звучали по същия начин в тази зала преди 1989 г.! И тогава се говореше пак за международна общност – тя беше социалистическа, и тогава се говореше за общите ценности – те бяха социалистически, и тогава се говореше за ориентация, само че тя беше източна, както сега в момента се говори за западна, и тогава България се привързваше към една чужда колесница и България участваше в чужди интереси, и тогава партийни активисти от дружество “Георги Кирков” по същия начин обясняваха на българския народ за светлото бъдеще, за общите перспективи на света, за това, че България е малка страна и тази малка страна трябва да се отцепи и да се прилепи към великия Съветски съюз. Нищо ново под слънцето! Дефицитът в българския политически живот, дефицитът в българския политически елит е бил причина българският политически елит да няма самочувствие. Винаги някой е гледал да подражава на някого, някой в България е гледал да се прилепи към някого, защото не е имал самочувствие, защото не е имал сили да се противопостави и не е имал сили да се бори за българския национален интерес.
Затова оправданията са били много. Оправданията са били с тежкото минало, оправданията са били с трудното настояще, с малката страна, с еди какъв си народ, който вие презирате. И всички вие и сега, и вашите предходници, които са ставали чужди подлоги и са имали чужди господари, винаги са принизявали и не са му вярвали. Затова е трябвало да се лепнем някъде, за да вървим. Това е най-лесното. Но това е въпрос на много голям разговор. Аналогиите обаче са пълни. България винаги е вървяла, когато е имала самостоятелна политика и е защитавала своя национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика има ли към господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Единственото нещо, което презирам, господин Шопов, са комплексарските измишльотини, че България, видите ли, е някакъв абсолютен уникат в света, който единствен по рода си има само своя път, различен от всички останали държави наоколо, който не принадлежи никъде. Това ми напомня на онази позната махленска фраза “Ти пари ми дай, акъл не ми давай!” – девизът на всички провалящи се и неуспяващи хора с амбиции, които не съответстват на днешния ден и които всъщност не разбират, че имат да научават неща, за да се справят. За съжаление България е пълна в момента с приказки като вашите – едно от нещата, които според мен я тегли толкова страшно назад и затова доходите в България са най-ниски в Европейския съюз, затова и конкурентоспособността ни е толкова ниска. Защото мнозина се опитват да разсъждават като вас, да се тупат по гърдите, да обясняват как ние ще бъдем някакви свръхединствени, свръхуникални, как сме свръхнадарени, как всичко на нас ни е много особено и едва ли не единственото нещо, което остава, е да дойде някой да ни връща пари, които не сме му давали.
Искам да ви кажа, че по този път най-лесно могат да бъдат увредени българските национални интереси. И всъщност това, което вие правите през цялото време, е да рушите България и да я препъвате по пътя й. Но аз много се надявам, че въпреки вас тя ще си продължи по този път, който, слава Богу, ние зададохме по времето, когато вие твърдяхте, че принадлежите към същите онези сили, които променяха България, и дай Боже, тя да стигне успешно там, накъдето е тръгнала независимо от такива като вас - било от дясната, било от лявата страна на залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания в рамките на останалото време? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Не виждам достатъчно народни представители в пленарната зала, за да мога да подложа на гласуване днес този проект за решение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВИ НА ПОСТОЯННИ ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ.
Госпожо Манолова, моля да докладвате предложенията на вашата парламентарна група за промени в състава на комисиите, които сте направили. Те ще бъдат гласувани следващата седмица.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, докладвам ви предложенията на Парламентарната група на Коалиция за България за промени в състава на постоянни парламентарни комисии, както следва:

“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по жалбите и петициите
на гражданите
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5, чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Избира Никола Гочев Проданов за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Ще гласуваме следващата седмица.
Госпожо Манолова, без да повтаряте по-нататък преамбюла в проектите за решения, моля да докладвате само диспозитива.
МАЯ МАНОЛОВА:
“РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по здравеопазване
Р Е Ш И :
Освобождава Петър Георгиев Мръцков като член на Комисията по здравеопазване.
Избира Симеон Василев Симеонов за член на Комисията по здравеопазване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
МАЯ МАНОЛОВА:
“РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата,
младежта и спорта
Р Е Ш И :
Освобождава Силвия Тодорова Стойчева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Избира Симеон Василев Симеонов за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
МАЯ МАНОЛОВА:
“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по външна политика
Р Е Ш И :
Избира Силвия Тодорова Стойчева за член на Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
МАЯ МАНОЛОВА:
“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по земеделието и горите
Р Е Ш И :
Избира Минка Стоянова Русева за член на Комисията по земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Благодаря ви.
Оказва се, че за тази седмица програмата или поне предложенията, по които има доклади за съответните комисии, са...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имаше едно предложение за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само на Коалиция за България са внесени предложенията за промени.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Защо е така? Това е обща точка за всички парламентарни групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така както виждам от Правния отдел указанието, което е дадено върху вашето предложение, е, че няма свободно място в тази комисия, за да може да се гласува попълване на състава.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): То е за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма свободно място за заместник-председател, така че съответно трябва да се промени разпределението на заместник-председателските места и едва след това да се подложи на гласуване това предложение.
Поради изчерпване на законодателната ни програма за тази седмица, обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо да обявя новопостъпилите питания за периода 1-7 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно въвеждането в употреба на антирискова карта за превенция на риска от отвличане и трафик на деца. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно противоречиви практики при ползване на данъчен кредит от фирми. Следва да се отговори писмено до 19 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Бакалов, Иван Илчев и Илкер Мустафов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно проблеми в българските държавни училища в чужбина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Донка Михайлова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно Националния план по заетост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно несъответствие в отговор на питане за средствата, предоставени на Министерството на финансите. Следва да се отговори писмено до 21 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на правителството на Република България в областта на публично-частното партньорство, касаещо добива на стратегически суровини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Писмени отговори:
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от народния представител Борислав Китов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Мария Капон;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на два въпроса от народния представител Евдокия Манева.
В почивката беше поставен въпросът защо министър Ивайло Калфин в последния момент се включва в парламентарния контрол, затова искам да ви обясня. Това е така, защото е отложено неговото пътуване до Мюнхен. Това позволи заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин днес да присъства в залата и да отговори на първото питане, зададено от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашето питане към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Нерядко ставаме свидетели на пострадали българи на територията на чужди държави в резултат на пътни произшествия, природни бедствия и други аварии. В такива случаи те трудно могат да намерят адекватна помощ от близки и роднини поради разликата в разстоянията. Последният пример беше с катастрофирал автобус в Тунис, пълен с наши съграждани, някои от които бяха пострадали сериозно. Още по-тревожното е, че им се наложи да се справят поотделно. Те не получиха никакво съдействие от посолството ни - нито с някаква навременна информация, нито от това дали могат да отлетят с полета, който имаше явно закъснение.
Не мога да приема това за нормално, още повече, че медиите успяха да реагират, а дипломатите ни не.
Ето защо Ви питам: как нашите дипломатически представителства оказват подкрепа в подобни случаи? Имат ли такъв ангажимент? На каква подкрепа биха могли да разчитат съгражданите ни, изпаднали в беда в чужбина?
И вторият ми въпрос е: кога и какво може да наложи да се предвидят средства в бюджета? Знам, че повечето от тези условия струват някакви пари на държавата, така че Министерството на външните работи да предвиди такъв бюджет, за да могат посолствата да изпълняват своя ангажимент към български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Българските дипломатически представителства в чужбина работят много активно и това отнема голяма част от техните ангажименти и тяхната работа за подпомагане и защита правата и интересите на българските граждани зад граница. Трябва да имаме предвид, че когато българско дипломатическо представителство работи за защитата на интересите на българските граждани, то се съобразява с Виенската конвенция, със сключени двустранни споразумения в областта на консулското обслужване и със законодателството на съответната държава, разбира се. Особено там, където има по-големи групи български граждани, а това се случва в страните, в които имаме доста нова емиграция, има изключително интензивна дейност на консулските служби, свързана с подпомагане на български граждани по различни проблеми, които те срещат в тези страни.
По конкретния случай, по който Вие задавате въпрос – инцидента в Тунис, искам да дам малко повече информация. Той е станал на 4 януари т.г. Това е петъчен ден. В посолството същия ден няма регистрирано обаждане. Никой от българските граждани в автобуса не се е обаждал в посолството да потърси съдействие. Консулското длъжностно лице е информирано за катастрофата от журналистическо обаждане на в. „Труд” същата вечер около 20,30 ч., което означава, че пострадалите от автобуса са се обадили първо в София, информацията е стигнала до медиите и след това са се обадили в българското консулство. Веднага са направени опити да се получи информация от местните власти. Тези опити са били неуспешни – ще напомня, че петък е почивен ден за тази страна. Консулът се е опитал да получи допълнителна информация от българската туристическа фирма „Он травъл”, която е организирала пътуването. В крайна сметка консулът се е свързал с госпожа Сияна Шамли, която е българска гражданска с постоянно пребиваване в Тунис и която е пътувала в автобуса като екскурзовод на фирмата „Он травъл”. Госпожа Шамли е съобщила, че катастрофата е станала по пътя между курортния град Сус и летище „Хабиб Бургиба” в гр. Монастир, като единственият сериозно пострадал български гражданин е била самата госпожа Шамли, на която се е обадил консулът.
Няколко други пътници са получили охлузни рани и натъртвания. Екипи на „Бърза помощ” от регионалната болница – Сус, са пристигнали на мястото на произшествието 15 мин. след катастрофата и са оказали необходимата медицинска помощ на пътуващите. Екипите са имали готовност да откарат пострадалите в близката болница. Сънародниците ни са отказали болнично обслужване и са предпочели да продължат пътя си към летището, както бяхме уведомени от консула ни в Тунис.
През нощта на същия ден, по-скоро рано сутринта на следващия ден – в 3,30 ч. през нощта на 5 януари, български граждани са се обадили в посолството в Тунис. Поводът е бил неосъществен полет до София. Отправено е било искане за съдействие за изясняване на причините, поради които предвиденият полет на 4 януари вечерта от Тунис за София не е бил осъществен. Незабавно същата нощ посолството е поискало информация и съдействие от авиокомпания „Картаго еърлайнс”. Компанията е настанила българските граждани в хотел „Ал Хабиб” до окончателното им отпътуване от Тунис, което е осъществено същия ден. Пак казвам, посолството е било потърсено за повече информация във връзка с пътуването на българските граждани, не с инцидента.
Принципният въпрос, който поставяте за финансовото обезпечаване на дейностите по подпомагане на българските граждани в чужбина, е изключително важен и аз Ви благодаря, че го задавате. В бюджета миналата година, но не в бюджета на Министерството на външните работи, това са суми, които стоят в централния републикански бюджет, имаше 400 хил. за тази цел, тази година са 700 хил. лв. Практиката ни показва, че исканията ни са изключително различни – от хора, които са си изгубили портфейлите или средствата до хора, които ... Няма смисъл да губя времето на народните представители, мога да ви кажа, че има доста куриозни случаи на граждани, които се обръщат към посолствата. Навсякъде се опитваме да окажем съдействие. Даже има много случаи, в които има и дипломати, които със собствени средства и усилия помагат на българските граждани. Има случаи, в които се свързваме с техни роднини тук, в България и те тук внасят суми, които ние веднага предаваме на техните роднини в чужбина. Въобще стараем се по възможно най-добрия начин да подпомагаме българите в чужбина.
В същото време в Министерството на външните работи се заработи по един нов законопроект, който ще внесем в скоро време в Народното събрание, който уеднаквява нашето законодателство с Решение № 553 от 1995 г. на Съвета на Европейския съюз относно защитата на гражданите на Европейския съюз, предоставена от дипломатическите и консулските представителства. Миналата година искахме да го внесем с постановление. Общо взето надделя юридическото мнение, че законът би трябвало да бъде променен.
С приемането на този закон вече българските граждани ще имат много ясна информация какви консулски услуги и каква помощ биха могли да очакват. Разбира се, нито една помощ не е отказана, но ще се определи кръгът от услуги, които се оказват и които са съобразени със същите консулски услуги за всички европейски граждани на всички страни. Пак казвам, с това няма да се изчерпва консулската дейност на българските посолства. Ние се стремим във всеки един случай да бъде обърнато внимание и да бъдат подпомогнати нашите сънародници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон да зададе до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин вицепремиер, за информацията, която явно консулската служба и дипломатите са Ви дали от Тунис. Фактът обаче е различен: когато българските граждани се опитват да се свържат с тях, много преди да се обадят във в. „Труд”, някой първо трябва да им даде телефоните на консулската служба. Нормално е да звъннеш някъде в България и някой да изпрати тези телефони. Нали не смятате, че всеки, който пътува в чужбина, си взема телефоните на посолството, въпреки че това е една добра превенция, с която съм съгласна?
Оттам им бива отказана тази помощ. Разбира се, явно след като скандалът назрява през медиите, тъй като национални медии още вечерта предаваха за инцидента за това, което се е случило, мога да потвърдя от очевидци и от снимки, че катастрофата не е малка... Най-лошото е, че биват не посрещнати от линейки, а извозени с таксита – по начин, по който всеки се е оправял сам. С едно от такситата са се справили за екскурзовода.
Но да оставим това настрана. Моите допълнителни въпроси преди да дам накратко коментара си, са следните. Разбирам, че наистина за 400 хил. лв. за всички посолства в света явно няма да стигнат, особено когато са в централния бюджет, а не са в определени бюджетни сметки на всяко едно посолство, така че да може да има реакция. Реакцията не може да е нито мигновена, нито спешна. А такива случаи са спешни. Потвърждавам това, което и Вие казвате – за това, че има наистина много добри български дипломати, които се опитват да помогнат в такива случаи.
Моят конкретен въпрос е за отношението обаче на тези, които понякога го правят заради високата натовареност.
Кога смятате, господин вицепремиер, че българските посолства ще имат нормални служби, които да извозват виповете, да не се оказва, че това трябва да го правят самите дипломати, защото тъгата – казвам го като народен представител, който никога не си е позволил да го прави, е, че те са използвани вместо таксита от цялата държавна администрация при всички пътувания не в подкрепа на министрите, а в това да ги извозват от един магазин на друг или от едно място на среща до друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МАРИЯ КАПОН: Смятам, че това е недопустимо, ако искаме наистина това да се случи. Кога ще има средства и възможности там да има, ако това се налага за България и според Вас, такъв нормален обслужващ персонал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Капон, ако има разлика в информацията по този конкретен случай в Тунис, аз съм готов заедно с Вас да проверим. Действително информацията ми е изпратена от българското посолство. То е било потърсено официално, проявило е инициатива и се е свързало с госпожа преводачката и от нея е получило тази информация. След това е било потърсено от българските граждани във връзка със забавянето на полета. Препоръчвам и се радвам, че поставихте и този въпрос, на всички български граждани, които пътуват по какъвто и да е повод в чужбина, ако не си носят телефон на консулската служба или на посолството, най-малкото да потърсят възможност да отворят в Интернет. Имаме нов сайт на министерството, оттам има връзка към всяко едно посолство, повечето даже са с карта как се стига до него, с телефони, факсове, имейл адреси – всички данни и координати са в интернет и могат да се намерят от всяка една точка за всяко едно посолство. Но това не е излишно предпазно действие, което биха могли да вземат българските граждани.
По отношение на въпроса, който поставихте за така нареченото „обслужване” на важни персони – действително е много сериозен въпрос и затруднява работата на посолствата, особено в мисии, където има много свързващи линии, трансферни полети, в които минават често министри, депутати, заместник-министри и т.н. Някои от тях имат изключително остро поставени претенции да бъдат посрещнати на летището, закарани в хотела и на среща.
Аз си мисля, че като всеки един български гражданин, включително депутати, включително и министри, могат да се справят сами във всяка една европейска столица, а и не само европейска. Разбира се, посолството е на разположение, но не е нормално посолствата, които имат много ограничен щат и във връзка със съкращенията в държавната администрация непрекъснато го свиваме, да изпълняват действително транспортни функции в градовете.
Аз подготвям едно разпореждане до посолствата, което, разбира се, ще го съгласувам и с различните институции, за кои видове държавни служители, за кои категории служители би трябвало посолствата действително да оказват съдействие. Защото има куриозни случаи, в които експерти от министерства искат някое от посолството да се грижи за тях докато са в командировка в чужбина и естествено дипломатите не могат да си вършат работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин вицепремиер Калфин, защото този въпрос не е само в конкретния случай в Тунис, а и във всичко, което се случва в нашите посолства. Защото те наистина са лицето на България. Това е България на всяка чужда територия.
Европейският съюз вече е нашият дом. Не смятам за нормално, когато трябва да си свършиш какъвто и да е ангажимент, било то като народен представител, било то като министър, да имаш нуждата да разхождаш дипломат, търговско аташе по цял ден между твоите срещи тогава, когато той няма никакъв пряк достъп и върши същата работа като едно такси. Категорично заявявам, че няма нито в Европейския парламент, а и в много европейски парламенти такава таксиметрова услуга, която да се извършва и за народните представители включително.
Достатъчно е да има една разпоредба – там, където е необходимо да има допълнителни разходи, свързани с таксиметров превоз, те със сигурност ще излязат на държавния бюджет много по-малко, отколкото използването на човек, който трябва да работи за България и да не бъде натоварен с друго, освен да обслужва българските граждани, които са неговият реален работодател – както нашият, така и неговият.
Така че аз ще очаквам от Вас Министерството на външните работи да вземе това предвид и наистина с другите институции да подходи, първо, към подбора на хората в посолството - те да не се чувстват богопомазани, а да знаят, че всеки българин е техният работодател, и от друга страна, когато трябва дипломати, пак казвам, дипломати, които са нашето лице в чужбина, да извършват таксиметрови услуги, това да не е допустимо. Защото това е лицето на България и закон направихме за това. Не може дипломатът да кара дори и министъра, дори и вицепремиера който и да било, до която и да било среща. Защото това означава нивото на страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, който вече е в пленарната зала.
Въпрос, зададен от народния представител Фатме Илияз.
Госпожо Илияз, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути към министър Даниел Вълчев.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката! Искам да поставя на вниманието Ви следния казус, който засяга учениците от домовете за деца, лишени от родителски грижи. Съгласно Постановление № 207 от 1994 г. учениците, настанени в домове, лишени от родителски грижи, с успех над 5,50 получават стипендия в размер на 80% от размера, фиксиран за останалите ученици. Това статукво се запазва и в новия Правилник за организацията и дейността на домовете за деца, който е издаден от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката, обнародван в “Държавен вестник” от 13 април 2007 г. С това нормативно положение практически държавата признава, че равният достъп до образование всъщност не е равен и отличният успех, получен в дадено учебно заведение, не е равностоен на същата оценка за знания в друго.
Бих искала да получа компетентен отговор от Вас, господин министър, относно адекватните мерки, които повереното Ви министерство предприема за изравняване на размера на стипендиите, получавани за отличен успех от децата, лишени от родителски грижи, които се обучават в така наречените интернати и децата, обучаващи се в другите училища. Кога предвиждате актуализация на постановлението от 1994 г., което между впрочем урежда джобните пари за деца, лишени от родителски грижи, които са абсолютно неадекватни на настоящия стандарт на живот и последните социално-икономически промени в страната, и са в размер на 3,00 лв. месечно за учениците до VІІІ клас, а джобните пари за учениците от VІІІ до ХІІ клас са 6,00 лв. месечно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Илияз! Благодаря за отправения въпрос. Всъщност Вие поставяте два въпроса, както и самата Вие изтъкнахте, макар и обединени от един нормативен акт. От една страна, въпросът защо децата от домовете получават 80% при отличен успех от това, което получават другите деца, и второ, защо е толкова нисък размерът на джобните пари, които те получават и най-вече, ще се промени ли това и ако да, кога?
Аз ще бъде съвсем конкретен, но само за изчерпателност на отговора ще кажа няколко неща, които са малко по-общи.
Бих искал да припомня, че от 1 януари 2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи се преобразуваха от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия те се намират. От тук може би през последната година се получи донякъде известно недоразумение, тъй като никой от трите страни – общини, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието и науката, не беше достатъчно настойчива, за да могат да решат тези два въпроса, които от моя гледна точка са напълно основателни въпроси и донякъде е срамота, че българската държава не ги е решила през последните години. Аз ще бъда съвсем конкретен и ще отговоря на всеки един от въпросите.
На заседанието на Министерския съвет вчера, в неговата оперативна част госпожа Масларова – министър на труда и социалната политика, постави въпроса за възможността да се увеличат джобните пари на децата в десетократен размер, тоест от 3,00 на 30,00 лв. месечно. Министерският съвет подкрепи това предложение. Разбира се, аз направих уточнението, че в същия нормативен акт ще трябва да се премахне и тази несправедливост, за която Вие говорите, за стипендиите. Отварям една скоба, за да кажа, че някога, през 90-те години е преценено, че понеже тези деца получават и друг вид държавна грижа, да не би случайно да им стане прекалено хубаво. Разбира се, това е изключително неуместно, тъй като всички ние до голяма степен сме длъжници на тези деца и като държава, и просто като граждани.
Така че бих могъл да се ангажирам пред Вас, още веднъж благодаря за въпроса Ви, че до 10 дни този акт ще тръгне на съгласуване и надявам се, че не по-късно от 25 30 дни въпросът ще бъде окончателно решен с акта на Министерски съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз – право на реплика.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката! Аз Ви благодаря за Вашия отговор. Удовлетворена съм, че най-сетне от 1994 г. насам този проблем ще намери решение. Защото срамно е за българската държава децата, настанени в домовете за деца, лишени от родителски грижи, да получават 3,00 лв. месечно джобни пари, а част от тези деца се обучават в нормални училища и с тези 3,00 лв. всички ние разбираме, че нищо не може да се купи. Срамно е наистина, че тези деца, които и без това са наказани от съдбата, учениците с отличен успех получават 80% от стипендията на останалите ученици. Но аз Ви поздравявам, че този проблем вече е намерил решение във вчерашното заседание на Министерски съвет и се надявам наистина оттук-нататък да бъде решен окончателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин вицепремиер, имате право на дуплика. Отказвате.
Следва въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Мурджов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието, уважаеми колеги!
Имам два въпроса, ще започна с първия, свързан със системата на средното образование и касаещ конкретно Закона за народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът Ви е относно необявяване на свободни места в системата на средното образование?
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Да, точно така, господин председател.
През учебната 2007-2008 г. в Основно училище “Христо Ботев”, с. Оризово, община Братя Даскалови е имало свободно учителско място, което не е било обявено от директора на училището в борсата на труда в гр. Чирпан. На това място е назначен учител без необходимия ценз, а е отказано да бъде назначен правоспособен учител и да получи мястото. В конкретния случай става въпрос за госпожа Недялка Петкова учителка с 14-годишен стаж в системата на народната просвета. На това място съответно е назначено лице, което няма необходимото образование към момента на назначаването, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г.
След съответната жалба на госпожа Петкова до Регионалния инспекторат по образованието в Стара Загора това нарушение е установено от господин Любенов – началник на Инспектората.
Въпросът ми към Вас е следният: как коментирате конкретния проблем и как ще гарантирате, че това не са изолирани случаи? Защо специализираните органи в лицето на регионалните инспекторати, които трябва да контролират по принцип законността на подобни действия, изчерпват функциите си само в констатация на съответните нарушения, а не предприемат никакви мерки за отстраняването им?
Специално Вие ще вземете ли някакви конкретни мерки да прекратите тази практика? И кой според Вас трябва да защити правото на професионалистите в системата на образованието? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Разполагате с 3 минути, господин министър, както Ви е известно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! Благодаря за отправения въпрос. В него Вие излагате един конкретен случай и искате един малко по-общ коментар.
Първо ще кажа фактите около случая. Действително, както и Вие твърдите, госпожа Недялка Петкова е подала молба за назначаване на длъжност начален учител в Основно училище “Христо Ботев” в с. Оризово, община Братя Даскалови. Поради това, че не е назначена на тази длъжност, госпожа Петкова е поискала от Регионалния инспекторат по образованието в Стара Загора да извърши проверка. Такава проверка е била извършена и установените факти са такива, каквито и Вие ги изложихте – директорът на училището сключва трудов договор с госпожа Милена Иванова за място на начален учител, договорът е сключен до завръщането на титуляра на длъжността, който е в отпуск по бременност и майчинство. При проверката е установено, че назначеният учител не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, като с това е допуснато нарушение на Инструкция № 2 от 1994 г. относно изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.
Какво е предприето до момента?
Началникът на Регионалния инспекторат по образованието е дал задължителни предписания на директора на училището в две насоки. Първо, по отношение на конкретното нарушение с оглед неговото отстраняване със заповед от 30 януари 2008 г. трудовото правоотношение на госпожа Иванова е прекратено.
На второ място, предписания, свързани с изпълнението за в бъдеще на задължението за обявяване на свободни работни места в Бюрото по труда и да се спазват изискванията за назначаване на учители в системата на народното просвета.
На трето място, трябва да призная, че това стана малко в резултат на Вашия въпрос, директорът на училището е наказан от началника на Регионалния инспекторат по образованието с дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Бих искал да използвам повода, както и Вие подсказвате, за да направя малко обобщение.
Според мен контролната дейност на министерството и на регионалните инспекторати по образованието през последните години се подобри, главно поради факта, че ние създадохме така наречените мобилни групи, които в началото може би предизвикаха малко недоверие, тук-таме сарказъм – как така ще има летящи групи, които ще проверяват училища. Според мен обаче това се оказа доста уместна практика, тъй като тя дава възможност много голям брой училища, макар и по формални показатели, да бъдат проверявани в рамките на един учебен срок.
За информация трябва да кажа, че такива мобилни екипи бяха създадени както в министерството през миналата година, така и през настоящата учебна година в регионалните инспекторати по образованието. Снабдихме ги със съответната транспортна техника. По информация, която наскоро представих публично, почти всички училища бяха проверени за един учебен срок или във всеки случай над 90% от тях.
Последно бих искал да кажа следното. Проблемът в работата на регионалните инспекторати по образованието наистина е, че понякога, както е и в този случай, те се задоволяват с това да констатират нарушението и да дадат препоръки за в бъдеще, а не толкова и да накажат за вече направено нарушение. Това е проблем. Мога да се ангажирам пред вас, че правим всичко необходимо, за да има и санкция при съответното неправомерно поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов – право на реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! По отношение на конкретния проблем е хубаво, че има реакция – това е несъмнено – дали въз основа на моя въпрос, или на по-оперативна работа от страна на министерството, е хубаво, че има ефект.
Що се отнася до глобалния въпрос – за дейността на регионалните инспекторати – несъмнено това е много по-широка тема. Действително въпросът, който поставям, е свързан с тяхната оперативна дейност. Публична тайна е, че в голямата си степен регионалните инспекторати, които трябва да имат контролни функции и могат да констатират конкретно нарушение и да предписват конкретни действия как да бъдат изчистени, да налагат наказания, всъщност се задоволяват единствено с това да правят констатациите.
Смисълът на тези въпроси, които задавам, а и смисълът на Закона за народната просвета е да седнем и сериозно да поговорим, да предизвикаме обществен дебат – каква е тяхната функция, с какво конкретно могат да се занимават. Не е ли по-добре да се насочим към възможността за мобилни екипи, които да проверяват, още повече с предстоящата реформа и с делегираните бюджети, по които на директорите се дават много по-големи правомощия, отколкото да държим персонала, който в крайна сметка първо, не си върши качествено работата, второ, в голямата си степен провежда доста сериозно корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! По принцип съм съгласен с първата част от това, което казахте, и самият аз го потвърдих. Действително една от слабостите в контролната дейност в системата на Министерството на образованието и науката е фактът, че много често след проверка съответните началници на регионални инспекторати се задоволяват с предписания за в бъдеще, а не със санкция за извършено неправомерно поведение.
Не съм съгласен обаче с това, че регионалните инспекторати по образование са някакъв особен източник на корупционни практики, поне няма данни за такова нещо.
По-важното обаче е друго. Поне ние, екипът на Министерството на образованието и науката, виждаме развитието на нашите териториални звена в малко по-различна посока от тази, която те имат досега. Става въпрос за необходимостта тяхната дейност да се освободи от много силния в момента кадрови елемент, а по-скоро да се насочи към това да се дават стандарти както за управлението, така и за обучението, респективно възпитанието, и да се следи за спазването на тези стандарти. Това е според мен важното. В момента има наистина едно доста голямо смесване на функциите, което, разбира се, води тук-таме до проскърцване на системата. Но това е нещо, което Вие като член на Комисията по образованието и науката знаете. Ние сме решили да намерим съответни отговори на тези въпроси в новия Закон за народната просвета или както той съответно би се казвал, или законът, който ще се отнася до училищното образование. Надявам се заедно да успеем да направим това.
А иначе, повярвайте ми, тази година има сериозна промяна в контролната дейност както на министерството, така и на регионалните инспекторати по образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от същия народен представител Мирослав Мурджов, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Мурджов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Благодаря отново, господин председател.
Уважаеми колеги, надявам се, че няма да си омръзнем, но така се случва.
Този въпрос е свързан със системата на образованието, само че в по-висшата му част – Закона за висшето образование. И моят въпрос беше провокиран от гледания наскоро законопроект, предвиждащ увеличаване, или по-скоро възможността и ограничаването на деканските мандати да станат от 2 на 3. Това породи доста съмнения, доста разгорещена дискусия в залата, а от друга страна и доста въпроси от страна на медиите и на българското общество.
Въпросът ми е свързан с проведеното общо събрание за избор на върховни органи на Историко-правния или Правно-историческия факултет в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Съгласно Закона за висшето образование, без да посочвам конкретни текстове, за да не губим и без това от времето, изборът на ръководни контролни органи е обвързан с конкретни срокове и критерии, на които те трябва да отговарят. Моите въпроси, господин министър, са следните.
При свикването на Общото събрание на Правно-историческия факултет в Югозападния университет били ли са спазени съответно тези срокове и критерии, които трябва да отговарят на закона? Второ, легитимни ли са взетите решения от това проведено Общо събрание? И трето – едно тълкувание от Ваша страна, според Министерството на образованието и науката взетите решения на това Общо събрание имат ли връзка с предложените промени, за които споменах в началото в Закона за висшето образование? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но този закон беше отхвърлен, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС, от място): Такава е била волята на залата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просто да информираме залата. Да, вярно е, че имаше такъв законопроект, но миналата или по-миналата седмица залата отхвърли този законопроект.
Имате думата, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! Действително този закон беше отхвърлен. Знаете, че аз самият бях против него не за друго, а защото и академичната общност беше против това.
Вашият въпрос обаче наистина е конкретен. По повод на това, което Вие питате, аз се обърнах с молба до ректора на Югозападния университет проф. Иван Мирчев за предоставяне на документите, свързани с избора на ръководни органи на Правно-историческия факултет, които позволяват да се направи преценка относно законосъобразността на проведените избори. Фактите, които мога да кажа, че са установени във връзка с предоставените ни документи, са следните.
На 10 юни 1999 г. проф. Воденичаров е избран за декан на Юридическия факултет. На 8 октомври същата година, пет месеца по-късно Историческият и Юридическият факултети са обединени и проф. Воденичаров е избран за декан на новия факултет. На 6 октомври 2003 г. със заповед на ректора той е назначен за временно изпълняващ длъжността декан, считано от 10 юни 2003 г. На 23 октомври 2003 г. проф. Воденичаров е избран отново за декан на факултета. Две години по-късно – на 19 юни 2005 г., от него е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. На 23 юни същата година, тоест пет дни по-късно, със заповед на ректора е прекратено трудовото му правоотношение, включително като декан. На 29 юни 2005 г. – шест дни след прекратяването, е проведен нов избор за декан на Правно-историческия факултет, на което Общото събрание на факултета отново го е избрало за декан. На 12 декември 2007 г. – в края на миналата година, са проведени избори за допълване на състава на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, но на това събрание не са провеждани избори за декан, председател на Общото събрание или цялостно за Факултетен съвет. Ето това е фактическата обстановка.
Откъде идва трудността в тълкуването? В Закона за висшето образование има две разпоредби. Едната е на чл. 26, ал. 2: “Органи за управление на факултета са Общото събрание, Факултетният съвет и деканът. Те имат мандат четири години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.” Второ, съществува обаче ал. 4 на чл. 31 от закона, чийто текст е следният: “При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години”. Следователно при по-малко от две години не се смята за изтекъл мандат.
Няма съмнение, че двата текста са в известно противоречие. Последната част от въпроса Ви, разбира се аз не бих могъл и при цялото ми желание и уважение към Вас да я тълкувам, тъй като това би било много спекулативно от моя страна, мога да кажа само, че аз съм назначил проверка относно дейността на Правно-историческия факултет, която в момента тече. И в момента, в който има някаква допълнителна информация, с удоволствие бих Ви информирал.
Добре е също така да знаете, че по правило Министерството на образованието и науката не може да следи избора на всички декански ръководства в страната. Бих искал също така да кажа, че съществуват много юридически възможности, ако едно лице счита, че има извършено нарушение, това да бъде констатирано по съответния съдебен ред.
И последно, бих искал да кажа, че Министерството на образованието и науката не е легалният тълкувател, или още по-малко автентичният тълкувател на Закона за висшето образование. Това според мен трябва да правят съответните правораздавателни органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов – право на реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! От отговора, който ми дадохте, видях, че сте направили една проверка, по-скоро една хронологическа справка откога господин Воденичаров в крайна сметка присъства като административно лице на службата декан в Югозападния университет в Правно-историческия факултет.
Друг е въпросът, че както и Вие казахте, определено има пропуск в Закона за висшето образование. От една страна, в чл. 26 конкретната алинея твърди едно. От друга страна – чл. 31, ал. 4 твърди друго, което създава предпоставки и възможности не само там, а и на много други места, и сигурно това е една широка практика, хора с определени позиции, защото длъжността декан не е никак маловажна в един университет, както е добре известно факултетът е основно звено на университета и без факултетите няма университети, да използват тези така наречени вратички в закона и да се облагодетелстват по чисто административен начин. Тоест дали две години се считат за непълен мандат или съответно по-малко от 2 – непълен и така нататък. Което трябва да постави една много широка дискусия в българското общество. Ние си говорим, че има криза в българското образование, преди малко говорехме за средното, сега се връщаме за висшето, за качеството на преподаване, за кадрите, които излизат и как те се реализират.
Подобни възможности в самия закон и окопаването административно на някои хора създават предпоставки действително за некачествен учебен процес, за лоши кадри, които излизат и за една цялостна визия какво оттук нататък се случва в Закона за висшето образование. Защото в противен случай ние или хората, които ги интересува конкретния казус, може би действително ще си потърсят правата по съдебен ред. Но смисълът на един закон в крайна сметка, а и на самото Министерството на образованието и науката е, защото според чл. 10 на Закона за висшето образование Вие имате и контролни функции, въпреки автономията на висшите училища, е да се провежда качествен контрол и да се следи за законността. Защото в противен случай излиза така, че хората, които произвеждат кадрите за бъдещата правораздавателна система, системно нарушават закона. Пък и не само те, а и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! Искам да Ви уверя, че контролната дейност на министерството ще продължи и ще следим и този случай. Но това, което Вие казахте в първата част на Вашата реплика, е много важно. И въпросът въобще за законодателната уредба на висшето образование.
Бих искал да ви информирам, че ние онзи ден имахме среща с новия председател на Съвета на ректорите проф. Борисов. Изградили сме или доизградили тъй като тя съществуваше и в миналото, една група, която доста бързо върви към нова стратегия за висшето образование и респективно нов Закон за висшето образование. И се надявам, че народните представители ще се включат достатъчно активно на един следващ етап в изработването на закона. Нашата амбиция е преди края на тази сесия вие да получите нов Закон за висшето образование. Дано това да стане.
Нямам нищо против да изчистим всички тези въпроси, тъй като знаете, че подобни въпроси се поставят не само в областта на висшето образование, подобни въпроси се поставят и в областта на някои научни институции напоследък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към заместник министър-председателя и министъра на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател! Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и от години е в центъра на общественото внимание. Двама предишни нейни шефове са следствени за груби нарушения и огромни липси, заедно с други отговорни длъжностни служители от агенцията. За да се преустанови тази корупционна практика преди около година правителството създаде така наречения междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната със съпредседатели министъра на икономиката Петър Димитров и министъра на отбраната Веселин Близнаков.
В края на миналата година правителството реши да изхарчи 1 млрд. 400 млн. лв. от натрупания бюджетен излишък на страната. Близо една шеста от този излишък или 170 млн. лв. отиват за дейности, както е записано в постановлението, по политика „Държавен резерв и военновременни запаси”. В резултат на 12 декември на страницата на Агенция „Държавен резерв” се появяват две обяви за покупка на горива, допълнени на 18 декември с трета обява. Първите две стартират процедура за договаряне, забележете, без обявление за възлагане на обществена поръчка за доставка на 120 хил. т гориво за дизелови двигатели и за 13 хил. 200 т бензин А95. В резултат на 21 декември е определен един-единствен доставчик – “Лукойл”, който печели всичко в надбягването с един кон на цена със 190 лв. повече на тон дизелово гориво, отколкото Бургаската рафинерия продава в деня на сключване на сделката, което води – сметката е много лесна – до над 20 млн. лв. загуба за българския данъкоплатец. С това парите от излишъка са похарчени в срок, държавата е изпълнила задължението си към Европейския съюз за запасите и доставчикът е реализирал 20 млн. в малкото джобче, или някой друг от агенцията.
Във връзка с това е и питането ми към Вас: защо политиката, която води правителството за преустановяване на корупционните практики в Държавната агенция „Резерв и военновременни запаси”, не доведе до нужните резултати? И може би тук трябва да се добави и последната далавера с резерва в Металургичния комбинат „Кремиковци”? Защо създаденият от правителството междуведомствен съвет е престанал да се занимава с въпросите на резерва и кой ще понесе отговорността, госпожо вицепремиер за загубите, нанесени на държавния бюджет и на българските данъкоплатци? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Чачев! Изглежда като бивш министър много бързи сметки правите и съдите от собствената си практика, но аз ще отговоря на така поставените от Вас въпроси, а не на това, което от трибуната изказахте преди малко по следния начин.
Политиката, която води българското правителство в борбата с корупцията, е адресирана към всички етажи на държавната администрация и в нейната основа е приетата от Министерския съвет на Република България в началото на 2006 г. Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията. Стратегията е за период от 2006-2008 г. За реалното намаляване на корупционните практики са впрегнати усилията на всички министерства и ведомства, специализираните контролни органи, както и тези на съда и прокуратурата. Всичко това става и се осъществява пред погледа на европейските ни партньори.
По отношение на работата на сегашното ръководство на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за пореден път ще кажа, че няма констатирани нарушения, които да са довели до накърняване на държавния интерес и ощетяване на държавния бюджет. През м. юли 2007 г. председателят на агенцията представи доклад пред Парламентарната комисия за борба с корупцията за набелязаните мерки и постигнатите резултати по превенция и противодействие на корупцията.
По така представения доклад имаше решение на парламентарната комисия, с което се одобряват приетите действия и набелязаните мерки. Ще отбележа, че това е третото изслушване на господин Боршуков в тази комисия. Той също така имаше възможност да представи новата концепция за управление и реформиране на агенцията и пред Комисията по политика при бедствия и аварии. Знаете, че лично аз многократно съм отговарял на питания и въпроси на народни представители, включително и Ваши, относно работата на резерва. Също така агенцията редовно предоставя информация по всички въпроси, задавани от медиите.
Ще ви посоча, че за близо година работа председателят на резерва чрез мен е внасял няколко пъти доклади пред Министерския съвет за дейността на агенцията и всички стъпки и мерки за реформиране на резерва са съгласувани с министър-председателя и с целия Министерски съвет.
От посоченото дотук можете сам да си направите извода за цялостната политика на прозрачност, която се води, както и за предприетите мерки за ограничаване на нарушенията. Резултатът от всички тези усилия е липсата на сигнали към компетентните органи за ощетяване на държавния бюджет.
На втория въпрос, който сте поставили за междуведомствения съвет, бих отговорила по следния начин. Аз се изненадвам от формулировката на въпроса Ви, защото Вие сте бивш министър. Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната подготовка е създаден през 1993 г., а не преди една година. В началото на миналата година с постановление на Министерския съвет от състава на този съществуващ междуведомствен съвет е създаден Съвет за държавните резерви и военновременните запаси, който е специализиран колективен орган и се представлява от двама съпредседатели, заместник-министри на отбраната и на бедствията. Чрез него се цели контролът по отношение на резерва да бъде постоянен, дейността му е максимално прозрачна, в рамките на предоставените му правомощия, които искам да Ви припомня.
Съветът взема решения за освобождаване и обновяване на държавните резерви и военновременните запаси. Съветът получава информация за всички договори над определен размер. Контролира процедурите по създаването, попълването и обновяването на държавните резерви и военновременните запаси. Прави предложения пред премиера за извършване на проверки по сключени договори от агенцията.
Някой навярно Ви е подвел, господин Чачев, или може би Вие сте се объркали, но от м. февруари 2007 г. досега съветът е провел седем заседания. Това е достатъчно доказателство за активната работа на този орган. Дейността на агенцията е под прекия контрол на големия междуведомствен съвет, в състава на който, отново да Ви напомня, влизат: двама заместник-министри на икономиката и енергетиката, заместник-министър на отбраната, заместник-министър на финансите, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на транспорта, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството – затова Ви казвам, че би трябвало да имате памет за този съвет, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, председателите на Държавния резерв и на Агенцията за информационни технологии и съобщения (сигнал от председателя за изтичане на времето), директорът на Националната разузнавателна служба, заместник-министър на образованието и науката и заместник-министър на държавната политика. Затова казвам, че е добре да си опресните паметта – съветът съществува от 1993 г.
Завършвам със закачката, която сте направили в писменото Ви питане. Не разполагам с информация за причинени загуби от сделка за попълване на запаси на резерва. Но ако Вие разполагате с такава, знаете моята позиция и отношение, много моля веднага да представите документите в съответните контролни органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, известно Ви е, че за тази и следващата година са предвидени да се харчат сериозни държавни пари. За тази – над 1 млрд. 100 млн. лв., за следващата – може би милиард и половина. Ако тяхното харчене продължава по познатата корупционна схема или по-точно двете схеми – тези схеми са точно от парламентарната Комисия за борба с корупцията?! Първата схема се нарича паричен кредит. В нарушение на Закона за военновременните запаси с определени фирми се сключват споразумения за доставка на горива, материали, пшеница в шестмесечен срок. Държавата превежда парите – касае се за десетки милиони лева,...
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Дайте имената на фирмите! Факти, факти дайте!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не ме прекъсвайте. Господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви за тишина.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ... за десетки милиони лева, но поръчката не се изпълнява, а срокът се удължава с анекс с месеци!
Втората схема, госпожо вицепремиер – така нареченият стоков кредит, тя е обратна на първата. Пак споразумение, при което държавният резерв предоставя материали, горива и зърно с уговорката да бъдат платени от фирмите до шест месеца или да бъдат възстановени количествата. Отново следват безконечни анекси, но парите, респективно стоката, ги няма.
Така ли е, уважаеми колеги от Комисията за борба с корупцията? Така е. Това го знаете много добре.
Това ми е въпросът, госпожо вицепремиер: кога ще прекъснете тези две корупционни схеми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, аз ще се опитам да погледна на Вашия въпрос като загриженост, а не като дребнаво заяждане и подхвърляне от трибуните на различни цифри, които може би вадите от вестници или не знам откъде. Още веднъж призовавам всички народни представители, включително и Вас: ако имате някакви информации за нарушения в резерва и в други държавни институции, много моля своевременно да уведомявате компетентните органи, за да се вземат съответно мерки за нарушителите.
Що се касае до корупционни схеми, с такива не съм запозната, не ги владея и не мога да ги коментирам. Мога да коментирам следното, господин Чачев.
Правилата, които се наложиха, за работа на Държавния резерв, са изключително прозрачни и те гарантират държавния интерес. До този момент – от година и няколко месеца, откакто това ръководство управлява резерва, ние нямаме сигнали за нарушения. Дори напротив, всички, които сме констатирали сами при многократните проверки, които направихме по всички бази на резерва, сме дали на компетентните органи. За никого няма чадър, господин Чачев – това заявявам най-категорично. Дори за стари ръководители или останали някакви партийни интереси по различни регионални структури. Уверявам Ви: в качеството ми на наблюдаващ Държавния резерв ще направя всичко възможно да не допусна накърняване на интереса на Република България.
Последният случай, който е още едно ярко доказателство за стъпките на сегашното ръководство, е случаят с „Кремиковци”. Изпратихме втора проверка точно с цел да се констатира още веднъж как се съхраняват във външни съхранители, както би трябвало много добре да знаете, резерви на държавата. Така че при установяване на нарушения съответните органи ще си получат надлежно информацията и папките и ще се търси отговорност на нарушителите.
Тук някакви Ваши интерпретации на тема зърно и т.н. – искам да Ви уверя, че част от зърното, което миналата година трябваше да бъде обновено, беше освободена от този малък съвет, за който Вие нямате информация с какво се занимава и какво прави, и съответно беше възстановено в рамките на договора, който са сключили. Така че в случая дори имаме натурален прираст в размер почти на 2500 тона и този прираст е директна изгода за държавата на стойност над 1 млн. лв.
Това е малък пример, но ако Вие се интересувате по-подробно от дейността на агенцията, аз съм готова да седна с Вас и да обсъдим останалите сделки – те са напълно законни и прозрачни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Какво отношение, като не ми беше отговорено?!
Госпожо вицепремиер, данните ми са от парламентарната Комисия за борба с корупцията. Съжалявам, че господин Великов не е в залата. Неслучайно преди два дни междинният доклад на Европейската комисия огласи сериозни недостатъци в България в борбата с корупцията.
Затова, госпожо вицепремиер, хората, които сме упълномощили да ни управляват, трябва да дадете ясен отговор на всички точки по доклада, но не с нападателен тон. И не в смисъл, че Европейската комисия пак не ни е разбрала или че корупцията, както се изрази вашият премиер Сергей Станишев, е въвел Иван Костов, а да кажете: тук Европейската комисия вижда проблем, ние също - дайте да го решим.
Със сегашния доклад много добре знаете, че вървят и пари. Те ще ни бъдат дадени стига да покажем, че можем да ги изхарчим за резултати, които могат да се виждат и да се пипнат. За съжаление всичко, което правите, го правите за собствени облаги.
Вчера посланика на Кралство Холандия господин Вилем Ван Ее заяви в прав текст: “Корупцията краде от бъдещето”. Време е да кажете: “Стига!”, госпожо вицепремиер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за личното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания зададени от народни представители към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Първи е въпросът, зададен от народния представител Ваню Хърков.
Заповядайте, господин Хърков.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, моят въпрос, зададен преди 4 месеца, на 10 октомври 2007 г. беше следният: в бр. 49 от 19 юни 2007 г. на “Държавен вестник” е обнародван Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива. Все още в правният мир действат наредбите по стария Закон за енергетиката, който позволява електроразпределителните дружества да отказват присъединяването на производителите на възобновяемите енергоизточници към тях.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: има ли създадени работни групи за изработване на нормативните актове към Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива, кога са създадени и от какви специалисти? Определен ли е краен срок за изготвянето на тези нормативни актове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Хърков, уважаеми народни представители, моят отговор може да бъде безкрайно кратък. Той до голяма степен е кратък точно заради тези 4 месеца, за които споменахте и Вие. И аз съм дългогодишен народен представител, така че знаем, че това не се контролира от изпълнителната власт.
По Закона за възстановяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата се предвижда издаването на две нови наредби. Едната е Наредбата за оценка на наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници и втората е Наредбата за съдържанието, условията, реда и начина за предоставяне на информация за изкупени и продадени количества електроенергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници по източници и за биогоривата.
Формирани са работни групи, подготвени са текстовете и наредбите са утвърдени. Те са обнародвани в бр. 11 от 5 февруари 2008 г. на “Държавен вестник”.
Аз ще кажа нещо повече – благодаря Ви за въпроса. Вашата намеса ускори издаването на наредбите, така че това е ефективна форма за сътрудничество между законодателната и изпълнителната властта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да кажете, че ако господин Хърков не Ви беше задал този въпрос, още нямаше да бъдат публикувани наредбите? (Оживление.)
Господин Хърков, заповядайте. Имате право на реплика, ако решите, а пък чухте и оценката на министъра.
Отказвате се, благодаря.
Господин министър, Вие имате право на дуплика, но предполагам, че и Вие ще се откажете. Благодаря.
Има питане зададено от народните представители Асен Агов и Иван Иванов към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин Иванов, заповядайте, за да развиете питането, защото не виждам господин Агов в залата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 18 септември 2007 г. Европейската комисия прие Третия пакет от мерки за либерализация на производството и преноса на енергия в Общността.
Основният замисъл на предложените мерки е премахване на монополизма в тази област чрез разделяне на производството от доставките на енергия, които би трябвало да се отделят според комисията в други компании или да бъдат продадени на независими оператори, които да ги направят достъпни за повече доставчици. По този начин Европейската комисия иска да улесни конкуренцията, да намали цените на енергията и да стимулира инвестициите в енергийната инфраструктура.
Но ето, че в началото на м. декември 2007 г. медиите в Европа, а после цитирани и у нас съобщиха, че 8 държави, една от които – България, са се противопоставили на предложените правила за либерализация на производството и преноса на енергия.
В края на м. януари т.г. бе съобщено, че осемте страни са депозирали алтернативно предложение. Правителството е взело това решение без обсъждане с енергийните фирми, вероятно изключая НЕК, нито пък е проведено обсъждане в Комисията по енергетика на Народното събрание. В основата на действията на правителството очевидно лежи разбирането, че държавния монопол е нещо хубаво, което трябва да се запази. В същото време обаче, господин министър, не бихте могли да отречете, че държавния монопол унищожава конкуренцията на вътрешния енергиен пазар и това е доказано във всички страни от Съюза.
На второ място, че самият държавен монопол винаги ражда тежка корупция и управленско своеволие не само в енергетиката. Това също го знаете.
На трето място – Енергийната стратегия на Република България от 2002 г. предвижда либерализация на пазара. Комисията за защита на конкуренцията, искам това да Ви припомня, отказа преди около 2 години ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Русе” да бъдат продадени на един и същ купувач именно от съображение да няма монополно влияние върху пазара. Сега тази позиция очевидно се ревизира от правителството.
По тези причини, господин министър, ние с колегата ми Асен Агов отправяме към Вас следното питане: какви аргументи са надделели за промяна при определянето на политиката на българското правителство по стратегическия въпрос за развитие на нашата енергетика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, за да отговори на питането на двамата народни представители.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Иванов, преди да Ви прочета подготвения отговор, искам да Ви кажа две думи за конкуренцията и за цените, тъй като от Вашите думи се внушава идеята, че няма конкуренция в България и това е зле за българите.
В момента цената на електроенергията в България е два пъти по-ниска отколкото е на регионалния пазар в съседните държави. Ако ние бързо, оперативно, с либерален ентусиазъм отидем към либерализация на този пазар, към премахване на както Вие казвате, на държавния монопол, цените, които плащат всички българи, трябва най-малкото да се удвоят. Става въпрос за седмици или за месеци. Това трябва да е ясно какви са интересите на хората.
В отговор на отправеното от Вас питане бих искал да Ви уверя, че Република България е приела и прилага действащите правила на Европейския съюз за либерализация на енергийните пазари. Страната ни ще въведе и прилага в срок и всички следващи изменения в енергийното законодателство на Европейския съюз, свързани с либерализацията.
Същевременно като пълноправен член на Европейския съюз България може да участва с предложения в процеса на вземане на решения и разработване на ново европейско законодателство. В този контекст и в рамките на дискусиите по Третия либерализационен енергиен пакет, България се присъедини към група от девет държави – Франция, Германия, Австрия, Словакия, Латвия, Кипър, Гърция и Люксембург, които изразиха становище, че предложените от Европейската комисия модели – отделяне по собственост и независим системен оператор за постигане на независимост на операторите на преносни мрежи, не следва да се разглеждат като изключително и единствено решение, а наред с тях следва да бъде разгледан и друг алтернативен модел. Това са държавите, които отстояват този модел.
Предложението е да бъде обсъден модел, който да не е основан на концепцията за промени в собствеността, която налага операторите на преносни мрежи и собствеността върху мрежите да бъдат напълно отделени от настоящите вертикално-интегрирани компании от холдингов тип. Алтернативният модел се основава на мерки, изискващи допълнителна засилена регулаторна дейност в следните насоки: по отношение на достъпа до мрежите, тарифиране, счетоводство, управление на натоварванията, мрежови капацитет, прозрачност на информацията, изрично правомощие на регулаторния орган да одобрява инвестиционните планове на преносните оператори.
Европейската комисия уважи мнението на 9-те страни и ги прикани да предоставят алтернативен модел за ефективно разделяне. Разбирането за необходимост от алтернативен подход на модела “отделяне по собственост” се подкрепя от аргументи в следната посока: със заключенията на пролетния Европейски съвет от м. март 2007 г. се изисква ефективно разделяне, но не е посочено изрично модел “отделяне по собственост”, тоест заложено е да се търсят и алтернативи.
Има на лице примери за добре функциониращи при алтернативен модел оператори, които отговарят на поставените цели за прозрачно и недискриминационно поведение на операторите на преносните системи, инвестиции в инфраструктурата за подобряване управлението на претоварванията по мрежите и обезпечаване сигурността на доставките, ниски ценови равнища, по-нататъшна пазарна интеграция и устойчивост на енергийните доставки. Възприемането на нови модели за независимост на преносните оператори следва да бъде подчинено на интересите на потребителите и тяхната защита. Не е доказана по убедителен начин пряката причинно-следствена връзка между ценовите нива и инвестициите и пълното отделяне по собственост. От една страна, европейските страни с най-добри нива на инвестиции и трансгранични обмени не са тези, в които е осъществено “отделяне по собственост”. От друга страна, държавите с “отделяне по собственост” не са непременно тези с най-ниските цени. Не е доказано по безспорен начин и че ползите от въвеждането на модела са по-големи от разходите.
Българската страна се присъедини към становището в подкрепа на алтернативен модел и предвид факта, че в България е процесът на юридическо отделяне, самостоятелни дружества на операторите на преноса на електрическа енергия и природен газ са наскоро осъществени и все още не са се проявили резултати от отделянето. Така че искаме да видим резултатите, да ги анализираме и на тази база да вземем решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Асен Агов.
Господин Агов, моля в рамките на две минути да зададете Вашите до два уточняващи въпроса към министър Димитров.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министре, няма никакво съмнение, че въпросът далеч надхвърля чисто икономическите аспекти – става въпрос за политика. И ние от Демократи за силна България сме привърженици на модела, предложен от Европейската комисия, за либерализация, най-важното, за отделяне на преносителите от източника на енергия.
Въпросът е политически и когато става дума за отношенията с Русия. Русия отказва достъп на чужди инвеститори до техните мрежи, до техните преносни системи. Така нещата се обвързват и няма никакво съмнение, че в случая България губи от тази позиция, която вие предлагате да подкрепите. Няма значение, че Германия или други страни също са изразители на подобна концепция. Има достатъчно убедителни доказателства, например във Великобритания или в Испания, че това нещо работи точно както предлага Европейската комисия. Така че в интерес на българския потребител и за силната позиция в преговорите на България с Русия е много важно Европа да има единна позиция. С тази позиция, която предлагате, вие разединявате позицията на Европа и на практика правите позицията на малка България, която се нуждае от силата на Европа в преговорите с Русия, по-слаба и по-уязвима.
И сега към моя въпрос. Господин министре, промените в Конституцията от 2005 г. донесоха две нови алинеи по чл. 105.
Алинея 4 гласи: “Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”.
Нашето проучване с колегата Иванов показа, господин министре, че правителството нито е информирало предварително парламента, нито е дало отчет за своите действия по проекта на директива на Европейския съюз за либерализиране на производството и преноса на енергия. Оттук произтича и уточняващият ми въпрос: защо правителството не е изпълнило своите конституционни задължения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин Димитров, моля да отговорите на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Агов, искам да Ви кажа две думи по отношение на конкуренцията. Може да има конкуренция и чрез юридическо отделяне, което сме направили, без отделяне по собственост. Аз Ви казвам в чисто прагматичен план, ако не се смени формата на собственост, може да се окаже, че примерно “Булгаргаз” трябва да е към Министерството на икономиката и енергетиката, а “Булгартрансгаз”, преносът да отиде към друго министерство. Тоест с един дори формален подход, но трябва да се намери някакво решение. Аз не мисля, че това е главното – че ако те ще се приватизират, ситуацията е една, ако няма да се приватизират, ситуацията е друга. Но в момента това е ситуацията. Ние направихме юридическо отделяне и искаме да видим какви ще са резултатите. В момента, в който Европейският съюз го поиска, ние направихме това отделяне и искаме да видим резултатите. Това е моделът, който функционира в момента в България.
Разбирате, че е глупаво и необяснимо, ако ние ползваме някакъв модел, и на секундата, когато има някакво предложение, ние казваме: нашият модел е лош, но не го сменяме, и веднага се прехвърляме в друга група. Не може да има такъв подход.
А що се отнася до нарушението на Конституцията, аз не съм най-големият специалист по Конституцията, признавам си. (Реплики на народния представител Иван Иванов.) Ако има задължително такова изискване и не сме го спазили, аз съм готов да си призная, че сме виновни. Явно, че това е станало поради незнание. Успокойте се, господин Иванов, аз съм готов да се коригираме пред парламента. Това в никакъв случай не звучи като непослушание, просто се водят преговори, няма решение на Европейската комисия. Аз си мисля, че когато се отиде към вземане на решение, тогава би трябвало да се иска съгласието на парламента. Но, пак признавам, не ми стига юридическата компетентност, за да бъда достоен партньор на заместник-председател на парламента в тази посока. Приемете го, че се дължи на недостатъчна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искайте консултация, господин министър. (Реплика на министър Петър Димитров.)
Господин Агов, Вие ли ще изразите Вашето отношение?
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин министре, аз съм впечатлен от трогателното Ви признание, че не сте запознат. Но Вашето незнание в никакъв случай не Ви освобождава от отговорност за това, което сте направили. И Вие имате един изход: или да изтеглите тази позиция, защото сте нарушили законите на страната и Административнопроцесуалния кодекс изисква да го направите това нещо, или ще трябва да вземем мерки пред Административния съд и със съдебно решение да бъде отменена тази позиция. Просто незнанието не Ви оневинява. Да си министър би трябвало да имаш и достатъчно юридически съветници, които да могат да Ви посъветват по този въпрос. Впрочем тази разпоредба е приета с вашето мнозинство и вероятно Вие сте били тук, в залата, когато сте гласували тази ал. 4 на чл. 105. Аз също не съм правник, но ме заинтересува това.
Това е направено по следната причина. Ако ние имахме дебат в Комисията по европейските въпроси, в Комисията по енергетика, в Комисията по външна политика, защото няма съмнение, че отношенията ни с Русия са външнополитически и това пряко резонира върху тези отношения, ние вероятно щяхме да стигнем до някакво много по-добро решение.
Господин минстре, Вие не ни оставяте никакъв изход от тази ситуация благодарение на Вашето незнание, освен ако не изтеглите своевременно позицията от преговорите в рамките на Европейския съвет, ние да я обжалваме пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин Иванов, моля да развитие Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, все пак искам да Ви кажа, че в отговора на първото ни питане Вие казахте нещо, което дезинформира българските граждани – че ако има либерален и конкурентен пазар на електроенергията, електроенергията ще скочи два пъти. Искам да напомня на Вас и на всички в залата, че има Комисия за енергийно и водно регулиране, която определя регулираните цени и няма нищо подобно, тя и сега ги определя, ще ги определя и при конкурентен пазар, така както става в областта на телекомуникациите, където има пълна либерализация и има Комисия за регулиране на съобщенията.
Господин министър, преди малко повече от година Националната електрическа компания сключи договор с “Атомстройекспорт” за проектиране и строеж на два 1000-мегаватови реактора на площадката на АЕЦ “Белене”. Важно условие при провеждането на конкурса беше заложеното в обявата за търга условие при строителството на електроцентралата да се използва доставеното в началото на 90-те години оборудване за бъдещата атомна централа. Именно това условие – и Вие знаете това – ограничи в самото начало евентуалните кандидати и предопредели победителя “Атомстройекспорт”. Оказа се обаче, че условието е фактически поставено за заблуда, защото още в предварителния договор, който беше подписан с “Атомстройекспорт”, бе записано, че строителството ще бъде изцяло ново, а оборудването ще бъде изкупено от руската фирма. Остана надеждата, че българският интерес ще бъде защитен, единствено като изкупната цена бъде близка до пазарната. Информация обаче по този въпрос естествено липсва. Разбра се само, че в първите дни на тази година четири парогенератора, купени за 160 млн. долара в 1992 г., сме ги продали като добри търговци в кавички за четири пъти по-ниска цена – 38 млн. долара. Сигурно има и друго оборудване, което може да е продадено много по-евтино.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: какви мерки сте предприели за контрол на изпълнението на ангажимента относно доставеното през годините оборудване на АЕЦ “Белене” и какви мерки ще предприемете спрямо длъжностни лица от НЕК, ако с действия или бездействие са нарушили този ангажимент и по този начин са увредили националния интерес? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, аз поне от досегашното си познанство с Вас имах чувството, че сте човек, който, като погледне в огледалото, вижда точно това, което представлявате. Днес за пръв път ме изненадвате. Ще прекрача една тайна, без да я прекрача цялата, тъй като в продължение на предишния ни разговор числата са търговска тайна на съответното дружество. Вие знаете какъв е редът, можете да ми ги поискате и аз ще Ви ги предоставя, но все пак тези 160 милиона, които спрегнахте, ще ги развенчая. Четирите комплекта парогенератори са доставени на площадката на Белене на основание Допълнение № 1 от 2 февруари 1989 г. към договора от 8 август 1988 г. на стойност 40 млн. 142 хил. 693 рубли. Рубли, господин Иванов!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Преводни рубли ли?
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Веднага Ви отговарям: по балансова стойност в момента те се водят 22 млн. 296 хил. 542 лв.
Така че да не създаваме легенди, които нямат нищо общо с действителността.
Позволете ми в началото на моя отговор да припомня, че в процедурата за избор на изпълнител за изграждане на АЕЦ “Белене”, обявена от НЕК през 2005 г., бяха дадени две възможности за офериране. Първата – с използване на съществуващите сгради и оборудване, втората – без използване на съществуващите сгради и оборудване. Тоест използването на доставеното оборудване не е било задължително условие. На бъдещите участници в процедурата е дадена възможност да оферират и за двата варианта. Но сте прав, че степента на използване на доставените съоръжения е част от оценката на офертите и като такава става част от договорния процес между страните.
В предпочетената оферта на “Атомстройекспорт” за изграждане на АЕЦ “Белене” се предвижда да бъдат използвани съществуващи конструкции и оборудване на площадката в Белене. От страна на “Атомсторйекспорт” е заявено, че цялото налично оборудване на площадката Белене, което не подлежи на интеграция в проекта Белене, без да се разкомплектова ще бъде изкупено обратно от руската страна. Това предложение става неразделна част от офертата на компанията.
Предложението на “Атомстройекспорт” се оказва икономически най-изгодно предложение по процедурата, като същият е избран за спечелил участник.
В потвърждение на това на 29 ноември 2006 г. е подписано и Споразумението между НЕК и “Атомстройекспорт” за изграждане на Белене, в което също бе записано задължението от руската страна да изкупи обратно цялото оборудване, което не подлежи на интеграция в проекта Белене.
Съгласно споразумението между Националната електрическа компания и “Атомстройекспорт” съществуващото технологично оборудване, което няма да бъде интегрирано в АЕЦ “Белене”, е обект на продажба по силата на определени преговори и договор между двете страни на база на преценката, която следва да бъде направена от съвместен оценъчен комитет. Отправната точка на преговорите за оценка е текущата пазарна цена на такъв тип оборудване, имайки предвид, че същото се намира на площадката вече около 20 години, второ, липсата на пазар за такова оборудване поради специфичния му характер на приложение – става въпрос за широк пазар, либерален, както бихте казали Вие, сравнителен анализ на предложението на “Атомстройекспорт” и “Шкода алианс” от процедурата, необходимост от допълнителни детайлни изследвания и анализи на оборудването след неговата продажба с оглед възможността за неготово използване в обекти на руската ядрена енергетика, които към момента са собственост на “Атомстройекспорт”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, информацията, която цитирах, не е от вестници, тя е от изявления на проф. Стефан Воденичаров и ръководителите на АЕЦ “Козлодуй”, които знаят много точно кога и при какви условия са били закупени четирите парогенератора. Вие неслучайно съобщихте цената в рубли, защото и аз, и Вие си спомняте, че това беше период, когато цената при такива операции в СИВ се различаваше много съществено от пазарния курс както на рублата, така и на лева. Така че аз нямам основание да не вярвам на тях.
Но аз имам следното питане към Вас. На следващия ден не друг, а именно Вие, господин министър, заявихте, че сте разпоредили изпълнителният директор Иван Генов да направи запитване до руснаците за нови парогенеаратори и отговорът, който трябва да се получи в един месец, ще даде всъщност отговор и на въпроса дали ако се закупят нови парогенератори за V блок, няма да се окаже значително по-скъпо, ако тези бъдат запазени, особено при необходимостта да се правят постъпки за удължаване живота на V и VІ блок на 60 години. Мен ме интересува получихте ли отговор от “Атомстройекспорт” и бихте ли го оповестили тук, от трибуната, ако, разбира се, това е съответният документ?
Следващото, което искам да отбележа, е, че в крайна сметка технологията, която е използвана при V блок, така наречената взривна технология определя тези парогенератори, ако бъдат използвани, само за V блок като резервни парогенератори.
Едновременно с това не мога да скрия, че цената на труда и материалите, от които са направени парогенераторите, поскъпна близо четири пъти. Моля, кажете ми колко струват сега такива парогенератори по офертата на “Атомстройекспорт”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, това е въпрос, имате право на реплика, а не на допълнителни въпроси към министъра.
ИВАН ИВАНОВ: Аз цитирах министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател, че се опитвате да прекъснете култа към личността на министъра с тези цитати.
Господин Иванов, в офертата на “Шкода Алианс”...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): “Атомстройекспорт”...
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казвам Ви “Шкода Алианс”.
Предложението за четирите чисто нови парови генератора е 42 млн. евро.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз говоря за “Атомстройекспорт”.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оказва се, че “Атомстройекспорт” няма атомни електростанции. Прав сте, че се търси в рамките на Русия, на Калининската атомна електростанция да бъдат монтирани, но това едва ли е толкова важно. Цената, по която се купуват обратно, е почти толкова. Ако искате точните числа, Ви казвам: поискайте ги чрез Специалното деловодство. Националният интерес категорично е защитен, по простата причина че те са на 20 години, трябва да се транспортират обратно, трябва да се проконтролира какво е тяхното качество, да се монтират, плащат се мита, плащат се транспортни разходи и от тази гледна точка Ви казвам, че тази сума, която Ви цитирам, е намалена несъществено. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Ако фирмата не възразява, аз съм готов да Ви дам данните и в публичното пространство.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): А ако възрази?
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако възрази, това е търговска... (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Господин Иванов, има специално счетоводство, поискайте информацията и ще Ви я предоставят. Не се безпокойте. Вие сте член и на Енергийната комисия, Вие сте отговорен фактор, сериозен фактор, така че не се безпокойте. Няма тайна в тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от същия народен представител, мисля трети за днес въпрос – Иван Николаев Иванов, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 9 януари т.г. в. “Капитал” публикува обширен материал, озаглавен: “Сто и двадесет милиона лева от “БАТКО”. В публикацията се разкрива огромен конфликт на интереси в управлението на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Братът на изпълнителния директор на фонда Емил Георгиев, управител на фирма “Биндер”, печели обществени поръчки от фонда за 120 млн. лв., което е 17 пъти повече от скромните резултати на фирмата – 6 млн. 300 хил. лв. от предишната година. Третият брат – Бойко Георгиев, управлява фирмата “Инмат”, в която чрез друга фирма – “Балмат”, самият изпълнителен директор на фонда Веселин Георгиев притежава над 70%. Пред мен са справките от АПИС за двете фирми и всичко е отразено съвсем точно. Кръгът на най-тясно свързани лица се затваря напълно между тримата братя. Това е тежък конфликт на интереси, господин министър, защото чрез поста си на изпълнителен директор Веселин Георгиев е длъжен да защитава по закон обществените интереси, а от друга страна стоят финансовите интереси на семейството, на неговите братя, а вероятно и неговите собствени интереси, както Ви казах, че е свързано с фирмата “Балмат”. Но вместо да реагирате достатъчно строго и да се разпоредите за незабавна проверка и отстраняването на Веселин Георгиев от поста до завършване на проверката, Вие в предаването “Неделя 150” директно заявихте – цитирам по стенограмата: “Няма конфликт на интереси”. Ден по-късно еволюирахте като заявихте, че проблемът е морално-етичен, а още ден след това пред в. “Сега” Вие казвате, че може и да има нещо неморално, но със сигурност няма нищо незаконно.
По този повод отправям към Вас следния въпрос:
На каква информация почиват Вашите твърдения, че няма конфликт на интереси? От кого е поискана и проверена ли е достоверността на тази информация? Какви мерки ще предприемете, ако е налице такъв конфликт на интереси в действията на висши служители на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, в това число и на изпълнителния директор?
Отбелязвам, че въпросът ми беше зададен преди около един месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори на въпроса на господин Иван Иванов.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както често се случва, Вие така сериозно перефразирате въпроса си от този, който е зададен, до този, който в момента задавате, но аз ще Ви отговоря.
Изпълнителният директор на Изпълнителна дирекция “Пътища” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството” понастоящем, както знаете, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” - инж. Веселин Георгиев, беше назначен въз основа на сключения помежду ни договор от 22 декември 2005 г. Бяха спазени всички нормативни условия, свързани със заемания от него пост, включително изискванията по чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда. Там изрично са посочени формите на участие и в какво качество и участието в търговски дружества, а именно:
- забрана да бъде едноличен търговец;
- неограничено отговорен съдружник в търговско дружество;
- управител или изпълнителен член на търговско дружество;
- търговски пълномощник;
- търговски представител или прокурист;
- ликвидатор или синдик.
В тази връзка бе подписана декларация от страна на господин Георгиев като длъжностно лице, осъществяващо функции в държавната администрация. Тази декларация се намира на разположение и може да бъде видяна. В нея се удостоверява, че не е налице нито едно от условията за несъвместимост със заеманата длъжност, изброени в чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда. Тоест чл. 107а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда не дава основание конкретният казус да се разглежда като длъжностна несъвместимост. Впоследствие той бе запознат и с изискванията на Етичния кодекс, тъй като Етичният кодекс беше приет след неговото назначаване, на заемащите висши длъжности в изпълнителната власт, приет с Решение № 984 от 22 декември 2005 г. на Министерския съвет на Република България. Като лице по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, господин Георгиев е декларирал всички факти и обстоятелства, свързани с придобиване на имущество и доходи. При встъпване в длъжност е подписал и съответна декларация.
В изпълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата от 2006 г. бе извършено преобразуване на Изпълнителна агенция “Пътища”, която от м. септември 2006 г. вече не е към Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а е Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите. Новото трудово правоотношение бе уредено съгласно чл. 21а, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 107 от Кодекса на труда.
Господин Иванов, Вие развивате въпроса си главно на основата на една моя фраза от интервю, дадено пред Българско национално радио, затова искам да уточня, че тогава съм имал предвид въпроса за евентуална длъжностна несъвместимост. Това понятие е нормативно регламентирано, както вече казах, в Кодекса на труда и аз съм се позовал именно на него.
Що се отнася до текущата дейност на господин Веселин Георгиев, свързана с управлението на “Републиканска пътна инфраструктура” като представляващ фонда, към дата 16 януари 2008 г., на която е постъпил Вашият въпрос, не съм разполагал с данни, че е допуснат конфликт на интереси. С посочените от Вас дружества – “Инмат” и другото дружество, фондът не е сключвал договори.
Както Ви е известно, на 1 февруари 2008 г. инж. Георгиев подаде оставка. Тя бе приета от Управителния съвет на фонда, който междувременно бе приел и следните мерки:
- Със Заповед № 3 министърът на финансите разпореди на Инспектората на министерството да извърши проверка за наличието на конфликт на интереси по отношение на Изпълнителен фонд “Републиканска пътна инфраструктура” със съответно задължението относно законосъобразността на проведените процедури и обществени поръчки във фонда, възложени за изпълнение на фирмата “Биндер”.
- С моя заповед от 25 януари 2008 г. разпоредих на Инспектората да оказва пълно съдействие на Инспектората на Министерството на финансите във връзка с извършваната проверка, като се обхване целият период от управлението на господин Георгиев.
Заповедите от 25 и 30 януари т.г. за възлагане на ОДИТ на проектите по Финансов меморандум “ИСПА” и на проведените процедури за избор на изпълнител на строителство и на консултант по строителството бяха издадени съответно от министъра на финансите и министъра на транспорта. Сроковете за приключване на тези подробни проверки са 20 февруари и 4 март 2008 г. и Вие вече ще можете да се информирате за това какво показват съответно тези проверки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към датата на задаване на въпроса цитирах не само едно Ваше изявление по този случай, които са съвсем категорични. Решенията, които Вие ми цитирате, вече са решения на Управителния съвет на фонда, на който Вие сте само член, а там участват още двама министри и заместник-министри.
Все пак искам да запитам: как е възможно господин Веселин Георгиев две години да бъде изпълнителен директор на фонда и да няма лице в министерството, което да извършва проверка, контрол върху това дали има конфликт на интереси в неговите действия и Вие да научавате това буквално преди седмици? Искам изрично да Ви прочета текст от Етичния кодекс: „Лицата, заемащи висши длъжности, са длъжни да избягват или ако това не е възможно, да декларират и отчитат интересите на своите близки и роднини.”
Аз питам: не трябва ли да отиде на съд тогава господин Веселин Георгиев, който е попълнил декларация, в която не е показал по никакъв начин, че има интереси на неговите близки и роднини?
Второ, ще Ви цитирам изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки Миглена Павлова, която е абсолютен специалист в областта на обществените поръчки, която казва така: „Ако действително Емил Георгиев и Веселин Георгиев са братя, а те са такива, освен нещо друго да се покаже сега, то считам, че е налице нарушение на чл. 47, ал. 5 от Закона за обществените поръчки. При тези обстоятелства фирмата „Биндер” няма право дори да участва в процедури за възлагане на поръчки, а какво остава да бъде изпълнител.” В същото време фирмата „Биндер” не само участва, но и печели поръчки за 120 млн. лв. – 20 пъти повече от периода, когато Веселин Георгиев не е председател на управителния съвет.
Господин министър, има две хипотези: или Вие и контролните органи в министерството не сте си свършили работата поради незнаене и непознаване на законите, или има други причини, поради които Вие толкова твърдо сте застанали зад Веселин Георгиев. Оставам на колегите и на зрителите да гадаят какви могат да бъдат тези причини, но това е налице.
Не може Европейската комисия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, времето, моля Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, това е въпрос, който се разисква от Европейската комисия. В крайна сметка мога 10 секунди повече да говоря, но трябва да се разбере ясно, че България трябва да спре тази практика на крещящи конфликт на интереси и корупция по високите етажи на властта. Докато не се сложи край, винаги ще бъдем критикувани и отвън, и вътре. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вие много добре знаете като законодатели, че така е предвидено в закона – този, който подава декларацията, той носи и отговорността. Точно това се прави в момента – проверка от оторизираните органи. Ако се окаже, че тази декларация е подадена с невярно съдържание, знаете, че е цитиран член в закона, който предвижда отговорността. Така че аз съм съгласен с Вас, ако има такова нещо, ще бъде извършена проверка и ще бъдат предприети всички действия за това.
Защо съм застанал твърдо? Аз съм свикнал да заставам твърдо зад хората си, които вършат огромна работа, каквото беше свършена от фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Но тогава, когато има нарушения, има и проверка. Тя ще установи какви са нарушенията и съответно органите в държавата, които отговарят за това, ще предприемат съответните действия. Не бих толерирал никой, ако е дал невярна информация за своето състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Ще започнем с въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Факт е, че през последните години Старозагорска област е най-обгазяваният район в България. В атмосферата и въздуха на областта са откривани, включително и от вашите местни институции, най-голямо разнообразие от вредни газове и химически съединения. Наред с традиционно замърсяващия въздуха и почвата индустриален обект – тецовете „Марица изток”, през последните няколко години в обгазяването на града и областта се включва и полигонът Змеево. За разлика от „Марица изток” обаче вредните емисии от полигона са далеч по-вредни и опасни за здравето на населението в региона.
Така например на 9, 10 и 11 януари т.г. според информации от институции и граждани от полигона Змеево са чути множество взривове. Силата им е била много по-голяма от обичайните експериментални стрелби в региона. Очевидно отново става въпрос за унищожаване на значителни количества муниции. Най-вероятно това е и причината за поредното сериозно обгазяване на няколко села в региона.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: Министерството на околната среда и водите информирано ли е за последното обгазяване в Старозагорска област и какви мерки ще предприеме за прекратяване веднъж завинаги на тази крайно вредна и опасна за здравето дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Във връзка със зададения от Вас въпрос бих искал да кажа следното. Министерството на околната среда и водите не само е информирано за обгазяванията през м. януари, които Вие посочвате, но ние сме в хипотезата на предприети абсолютни всички мерки и действия от наша страна. Тези обгазявания са факт, за съжаление, в региона на Стара Загора и Гълъбово.
Всички знаем, че в област Стара Загора са разположени три от най-големите тецове на страната. Емисиите на серен диоксид от тези три централи от компекса „Марица изток” са близо 75-80% от емисиите на серен диоксид въобще в страната. Всички знаем, че при неблагоприятни метереологични обстоятелства се получават тези обгазявания. С оглед на това вече година и няколко месеца специално за района на Стара Загора функционира система за ранно оповестяване и на базата на информацията, която се получава, се предприемат превантивни мерки и действия, така че да се предотврати или да се минимизира въздействието, което Вие в момента посочвате.
Не само това обгазяване, което Вие посочвате, а и последното обгазяване в района на Гълъбово е обект не само на внимание и на активна работа от страна на целия екип на министерството, както и от страна на централното ведомство, най-вече от страна на регионалната ни структура в Стара Загора. Веднага сме се разпоредили за намаляване на мощностите на въпросните ТЕЦ-ове на първи, втори и трети оператор в тази област. Следим изключително активно състоянието там и сме наистина загрижени за здравето на хората и за въздействието върху околната среда.
Що се отнася до това дали е от Змеево или от ТЕЦ-овете, позицията е ясна, защото са правени много обследвания в тази насока. Знаете, че имаше анкетна комисия от страна на Народното събрание, която обследва на базата на най-съвременни научни данни точно кое по какъв начин е предприето.
Искам да уверя вас и всички нас, които следим и работим това да не се случва, че решението на проблема дефинитивно е с изграждането на сероочистващи инсталации, които, за съжаление, в момента са с доста сериозно закъснение по отношение на тяхната реализация. Ние налагаме в максимална степен санкции, но знаете, че санкциите не решават проблема. Окончателното решение на този проблем е наистина изграждането на сероочистващи инсталации на двата ТЕЦ-а. Знаете за “Брикел” – срокът за експлоатация е лимитиран, но това не означава, че те не трябва да спазват всички изисквания на нашето екологично законодателство. Напротив, всички трябва да бъдат в съответствие с изискванията на законите в областта на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков за реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Бих искал да поясня, че конкретното обгазяване в региона е далеч от обектите на Марица-изток и на ТЕЦ-овете – някъде на около 50-55 км. Идва от север и е съвсем непосредствено до полигона “Змеево”.
На второ място газовете от полигона са далеч по-опасни по всички химически изследвания, отколкото емисиите, които се излъчват от съответните енергийни източници.
Третото, което бих искал да отбележа: има данни, че техниката, с която разполага РИОС – Стара Загора, не е най-добра. Мисля, че този регион се нуждае от нещо по модерно, по-съвременно.
Благодаря за отговора, който дадохте, но както досега винаги сте били категоричен за Вашата готовност да санкционирате нарушителите и замърсителите на околната среда, надявам се, че ще бъдете безкомпромисен по отношение на този регион. Касае се за 300 000 души и тяхното здраве, което не от месец – два, не от ден – два, те са отдавна обект на това замърсяване. Да вземете най-драстични мерки както по отношение на необходимостта от пречиствателни съоръжения на ТЕЦ-овете, така също и това, което се извършва на полигон “Змеево”. Наистина това ще бъде нещо, което ще бъде оценено и много добре прието от населението на този регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Първо искам ясно и категорично още веднъж да потвърдя моята готовност действително да реагираме на всяка една ситуация в този регион така, както се прави от страна на екипа на Министерството на околната среда и водите и аз, за своевременната реакция, при все че ситуацията никак не е от най-добрите. С оглед на обгазяването виждаме, че малки дечица са потърпевши и така нататък, но не мога да не посоча коректно, че екипът е реагирал адекватно и предприема всички възможни действия.
В момента обсъждаме предложенията от страна на община Гълъбово те да бъдат информирани предварително, а не съобразно разпоредбите на настоящата наредба. Готов съм и ще започнем обсъждане в Министерството на околната среда и водите, така че живеещите в района на Гълъбово своевременно да получават превантивно тази информация. Готов съм, открит съм за диалог. Но много ясно и категорично искам да кажа от името на правителството и на Министерството на околната среда и водите по отношение на необходимата техника, че там наистина сме локирали и разположили най-съвременна техника, и то с най-голяма наситеност.
След срещата, която имахме при Президента на Републиката – при господин Първанов предходната година, сме разположили още две допълнителни лаборатории – такива, каквито няма разположени в другите райони с такава гъстота, с оглед на това наистина да бъдем максимално прецизни и в максимална степен да получаваме превантивна информация, която да бъде обработвана, за да се предприемат действията и мерките, които са необходими с оглед да се предотвратят обгазяванията, преди да бъдат изградени сероочистващи инсталации. Уверявам вас, уважаеми народни представители, обществеността и най-вече живеещите в този район, че Министерството на околната среда и водите, съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката ще полага всички усилия, така че да продължи още по-ускорено изграждането на сероочистващи инсталации, с което този проблем няма да бъде на дневен ред и нашите съграждани, които живеят там, няма да бъдат потърпевши в този аспект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Получих множество тревожни сигнали и с особена загриженост се обръщам към Вас, господин министър, защото през миналото лято на 2007 г. в община Тетевен, село Черни Вит, се наблюдава рязък спад на количествата вода в р. Черни Вит. Според множеството сигнали, което получих от местното население, включително и от кмета Цветан Димитров, става въпрос за вода, задържана в бентове от местните ВЕЦ-ове. Резултатът от тези действия са измиране на много рибни популации от една страна, но и съществуване според местното население на сериозна опасност за заливане на селото, особено на долната му част от вода, тоест, от наводнения.
Към Вас са отправени доста тревожни сигнали от община Тетевен и с. Черни Вит. Известно ми е, че е направена проверка през есента, резултатите от която не са станали достояние на местното население. Надявам се Вие от тази трибуна като човек, който би трябвало да прояви загриженост и отговорност, да ни информирате какво смятате да направите по този въпрос. Населението е изключително обезпокоено и много хора от с. Черни Вит смятат, че ситуацията ще се повтори отново през 2008 г., ако не бъдат предприети мерки от страна на вашето министерство. Опасността е от това долната част на селото да бъде залята с вода – знаете колко наводнения се случиха в последно време, за част от които вината, без всякакво съмнение, е на сегашното правителство поради липсата на превантивни дейности.
Та конкретният ми въпрос е: смятате ли да вземете мерки по отношение на превенцията и да предотвратите възможно бедствено положение в този район? Надявам се на конкретен отговор от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Господин министър, моля в рамките на три минути да отговорите на въпроса на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Във връзка с постъпилото питане бих искал да ви информирам за следното.
Водите в Република България съгласно разпоредбите на Закона за водите се управляват на национално и на басейново ниво. Управлението на национално ниво се осъществява чрез министъра на околната среда и водите. Управлението на басейново ниво е в обхват на една или няколко водосборни области от басейнови органи за управление на водите. Река Черни Вит е в басейна на р. Вит и компетентен орган за управление на водите е директорът на Басейнова дирекция “Дунавски район” с център гр. Плевен.
В съответствие със своите компетенции, съгласно разпоредбата на Закона за водите директорът на басейна на Диреция “Дунавски район” е издал следните разрешителни за водовземания от р. Черни Вит в района на с. Черни Вит, който Вие посочвате като населено място: Разрешително за водоползване № 1677 от 7 ноември 2005 г. на ЕТ “Сироко – Васил Лазаров” с цел производство на електроенергия чрез ВЕЦ “Сироко”. Водохващането на водноелектрическата централа е изградено на р. Черни Вит на кота 575 метра в местността “Торин десеткар”. Изграден е рибен проход и отвор за пропускане на минимално допустимото екологично водно количество, тоест 70 литра в секунда, определено съгласно Заповед № 1383 от 18 ноември 2003 г. на министъра на околната среда и водите. Напорният водопровод до централата е с диаметър 1200 мм и дължина 640 метра. Разрешеното водно количество е до 2 кубически метра в секунда, като водата след изтичането от ВЕЦ-а постъпва обратно в реката.
Разрешително за водоползване № 11-49 от 28 август 2002 г. на „Инструмент” ООД, гр. Габрово, с цел производството на електроенергия чрез ВЕЦ “Черни Вит”. Водохващането за водноелектрическа централа е изградено на р. Черни Вит на кота 523 м в местността “Остриля”. Разрешеното водно количество е до 2,20 кубически метра в секунда. Екологичното водно количество от 300 литра в секунда, определено в разрешителното, се осигурява чрез преливния отвор на бента.
Деривационният канал до централата е с дължина 450 м, след което водните количества се връщат в реката при с. Черни Вит. И двете електроцентрали са под постоянно наблюдение и периодичен контрол на ползваните водни количества и осигуряване на минималния екологичен минимум между водохващанията и централите.
През м. май 2007 г. на базата на извършени проверки и констатирани нарушения двете дружества, които посочих, са санкционирани съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 116, ал. 2, т. 1 от Закона за водите за неспазване на задължението за осигуряване на минимално допустимия отток в речното корито. Съставени са и необходимите актове.
Бих искал да уверя всички вас, които живеят в този регион, всички народни представители и обществеността ни, че регионалните структури на Министерството на околната среда и водите в лицето на Басейнова дирекция с център Плевен и Министерството на околната среда и водите ще продължават да упражняват стриктен и ефективен контрол по отношение дейностите, които Вие визирате като притеснителни.
Що се отнася до превенциите, бих искал да Ви кажа, че правителството и Министерството на околната среда и водите и другите министерства, които имат отношение към тези проблеми, правят възможното. За съжаление през 2005 г. и през миналата година наистина сме свидетели на извънредни количества дъждове, които предизвикаха наводнения в определени части на страната. В тази връзка междуведомствена работна група, естествено водена от екип на Министерството на околната среда и водите, е идентифицирала критичните участъци в реките, за които има отпуснати средства. Предвиждаме да бъдат отпуснати допълнително средства с адресат към общините и да бъдат контролирани и от областните управители, и от нашите регионални структури, да бъдат те своевременно почистени, така че и преди топенето на снеговете, които тази година има, да се извърши максимална превенция по отношение на проводимостта на речните русла в страната и състоянието на дигите на реките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): От Вашите думи стана ясно, че са допуснати нередности и през месец май е имало санкции.
Информацията, господин министър, която получих аз от много хора от този район, е, че нередностите са продължили и след това. Но вече е нямало реакция нито от регионалната, нито от националната структура на вашето министерство. Надявам се днес от тази трибуна да поемете ангажимента, тъй като хората от този район – Община Тетевен и с. Черни Вит съвсем основателно смятат, че проблемите ще продължат и тази година.
Ще поемете ли от тази трибуна ангажимента лично да проверите, както и хора от Вашето министерство лично да проверят отново към лятото на 2008 дали се спазват изискванията за употреба на вода от тези вецове, така че да не се стига до пресъхване на реката, от което измират рибните популации и по-големият потенциален проблем, който е особено голям за с. Черни Вит, или да се стигне до наводнение в региона, което би било още едно бедствено положение – нещо, до което не трябва да се стига и да се допуска по никакъв начин, ако бъдат взети необходимите мерки, което може да се случи от ваша страна.
Така че, господин министър, надявам се от тази трибуна да поемете ясния ангажимент за проверка, тъй като действията и санкциите, предприети от м. май 2007 г., не доведоха до резултати. Това е сигналът, който аз получавам от хората. Това е сигналът, който аз получавам от господин Цветан Димитров – кмет на селото. Надявам се да поемете конкретен ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ако трябва да бъдем коректни, бих искал да кажа, че проверките от страна на Басейновата дирекция са продължили, друг е въпросът, виждате, че има нарушение, за което нашите регионални структури и екипа на министерството са наложили съответните санкции. Ние ще продължим с тези санкции.
Що се отнася до контрола, за който тук призовавате и апелирате да поемам ангажимент, той е естествено наше задължение. Екипът на Министерството на околната среда и водите ще продължава да изпълнява своите задължения, проверките ще продължат. Но ако има сериозни нарушения, аз наистина поемам ангажимента да предприемем максималните стъпки и действия в това отношение, така че да не се допуска минимален отток на водата, защото трябва да бъде опазено биоразнообразието и природата там. Хората в това отношение изцяло имат право да поставят така остро и актуално този въпрос на вниманието на всички нас. Аз като министър няма да допусна да се извършват такива сериозни нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Елиана Масева и Иван Николаев Иванов към министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Госпожо Масева, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос, касаещ пътя Симитли-Банско.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин министре! Моят въпрос е свързан с един от най-живописните пътища, който прокарва разделението между две от най-красивите планини в България - Рила и Пирин. Става дума за прохода “Предела”, който вече близо 4 години се намира в режим на разширение и реконструкция, което беше много очаквано от българските и европейските граждани, пътуващи до курорта Банско, а този проход “Предела” се яви една от основните артерии, които са най-близка възможност и дестинация за посещенията на българските граждани в Драм.
Уважаеми господин министре, тази девствена красота беше нарушена значително при строителството и разширението на този път. От една страна, бяха изсечени многогодишни широколистни и борови дървета, от друга страна, пътят беше затрупан със скална маса, поради неукрепения скат. Най-важното - това, което прави впечатление на многобройните туристи, преминаващи по този път, е, че една от най-живописните кристално чисти реки “Градевска” беше силно притеснена и изтикана в единия край на планината, поради което нейният дебит се загуби и се превърна в една вада. Укрепена с диги, мостове и стени от едната страна на коритото и неукрепена от другата, тя непрекъснато се затрупва и реката изчезва.
Искам с този въпрос да Ви попитам, господин министре, при такива големи, значителни обекти, които навлизат в сърцето на природата, какви мерки взема министерството? Какви оценки и най-вече при какви условия е извършена оценката на околната среда за въздействие при този обект, какви са Вашите констатации и какви са Вашите реакции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров, за да отговори на въпроса на двамата народни представители.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масева, уважаеми господин Иванов! Във връзка със зададения от вас въпрос бих искал да ви информирам следното.
Съгласно нормативната уредба оценката за въздействието върху околната среда се извършва към даден момент на най-ранния етап на инвестиционното предложение. За тази цел през 2004 г. инвеститорът – тогава Изпълнителна агенция „Пътища”, сега Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към Министерството на финансите, е внесла необходимите документи за провеждане на процедура по ОВОС за инвестиционното предложение „Рехабилитация и реконструкция на път ІІ 3-19 Симитли – Градево – Предела – Разлог в участък пътен възел Симитли до пътен възел Разлог с прилежащите му кръстовища за гр. Разлог и местност „Юндола”. Процедурата е приключена при изпълнение на нормативните изисквания, като с Решение по ОВОС № 2-2/28.02.2005 г. на министъра на околната среда и водите мотивирано е одобрено осъществяването на реконструкцията на пътя.
В решението са поставени общо 39 условия за изпълнение във фазите на проектиране, преди започване на строителството, по време на строителството и по време на експлоатацията. Последващият контрол по условията в решението на ОВОС се извършва от Регионалната инспекция по околната среда и водите, Благоевград по документи и чрез проверки на място.
В указаните в решението срокове регионалната ни структура е съгласувала проект за ландшафтно оформяне на обекта и план за собствен мониторинг. В резултат от посещение на място на представители на инспекцията на 17 май 2007 г. е установено, че се спазват условията от решението по ОВОС, цитирания вече от мен номер, за извършване на строителните работи, с изключение на Условие І-2: „Да се изготви акустичен проект за с. Градово и кв. „Ураново” на гр. Симитли. При необходимост да се предвиди изграждането на шумозащитен екран, прозрачен, от акрилни плочи” и Условие ІІІ-26: „Отпадъците от обекта да бъдат предавани въз основа на писмен договор на лица, притежаващи съответното разрешение за дейности с отпадъци, лиценз за търговска дейност с черни и цветни метали или комплексно разрешително. Копие от договорите да бъдат представени в регионалната ни структура в Благоевград в срок до един месец след сключването им”.
За невъзможността да бъде изпълнено първото условие Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е внесъл в регионалната ни структура в Благоевград обяснителна записка с мотиви: „За участък ІІІ – Предела до пътен възел Разлог и участък І – пътен възел Симитли до пътно кръстовище за с. Осеново са съставени констативни актове за установяване годността за приемане на участъка от строежа, акт, Образец 15, съответно на 28 септември 2007 г. и на 4 декември 2007 г. съгласно изискванията на Закона за устройството на територията”.
Уважаема госпожо Масева, уважаеми господин Иванов, видно от горните обяснения Министерството на околната среда и водите в рамките на своите компетенции по отношение на процедурата по ОВОС и отговорностите по отношение на контрола върху изпълнението на своето решение стриктно изпълнява изискванията на действащото законодателство по околната среда и ще продължи да изпълнява своите задължения в тази насока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов – право на реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От отговора Ви се разбира, че реално българските граждани, които използват този път, нямат никакви основания за безпокойство, защото проверката на 17 май от районната инспекция е показала, че там реално нищо не застрашава околната среда и минаващата наблизо р. Градевска.
Всъщност това не е така, защото, пътувайки там, видимо можете да констатирате, че наклонът на склоновете от двете страни на шосето е по-голям от нормално допустимите при такъв вид земна маса, в резултат на което на много места в района на Предела има паднали на шосето камъни.
На второ място, земната маса не се контролира – нито нейното депониране, нито по какъв начин се съхранява околната среда.
Какъв е резултатът? Коритото на р. Градевска на места е буквално затлачено. Това е планинска река, която рискуваме да се превърне в отходен канал, както в момента се извършва реконструкцията на пътя.
При това положение смятам, че е Ваш дълг да бъдете безкомпромисен и да изискате повторна проверка, която да бъде направена от регионалната инспекция, защото досегашните й действия по-скоро ми внушават чувството, че е извършено едно административно отношение към един сериозен проблем, което граничи с небрежност и бездушие.
Господин министър, в заключение искам да Ви кажа следното. Ние с Вас сме в крайна сметка временно на тази земя, но българската природа трябва да остане за следващите поколения. И именно затова госпожа Масева и аз изразяваме пред Вас силното си безпокойство, че контролните органи на министерството не изпълняват съвестно своите функции, за да съхранят околната среда. У нас се създава силното усещане, че само тогава, когато Европейската комисия строго контролира действията на министерството, тогава влизаме в релси, какъвто беше случаят с „Натура 2000”. Във всички останали случаи е необходим много силен натиск, включително и на парламента. Дано и този път той даде резултат и да разпоредите проверка, защото иначе ще останем с впечатлението, че главната ни полза от членството в Европейския съюз е, че имаме контролни органи на европейско ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров – право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо Масева и господин Иванов! Аз също смятам, че имаме една от най-хубавите природи и богато биоразнообразие, което е факт, с оглед на което приехме защитените зони в страната да бъдат близо 34%, с което се нареждаме на едно от челните места в рамките на Европейския съюз.
За Предела изцяло споделям това, което казахте – че природата е прекрасна. Представих ви констатациите от извършените проверки от регионалните структури към Министерството на околната среда и водите. С оглед на това, което посочихте днес, наистина ще разпоредя проверки, които да установят, да се види състоянието и ако има нарушения, ще бъда абсолютно безкомпромисен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ако мога, и аз ще кажа едно изречение. Често пътувам в този регион и това, което казаха госпожа Масева и господин Иванов, е вярно. Благодаря Ви, че ще направите такава проверка. Толкова години все ремонт, ремонт и всичко се хвърля в реката. (Реплики от министър Джевдет Чакъров.)
Следва питане, зададено от народния представител Минчо Христов към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Напоследък бяхме свидетели на няколко престъпни посегателства върху българската природа. Един от най-драстичните случаи беше застрояването на природен парк „Странджа” от фирмата „Краш 2000”.
Случаят е следният. Фирмата „Краш” решава да строи ваканционно селище в парк „Странджа”. Фалшифицирано е писмо на Вашия заместник-министър – поне така излезе в медиите, Йордан Дардов, че оценка за въздействие върху околната среда не е необходима. Загадка остава как собствениците на „Краш” се сдобиват с въпросния документ, след като писмото има всички необходими атрибути на официален документ.
Става скандал и след като се намесват български природозащитни организации, от фирмата, а после и от общината атакуват заповедта за създаване на самия парк „Странджа”.
Намира се един съдия – няма да му спестя името – казва се Андрей Икономов, който решава, че паркът не съществува. Същият съдия малко по-рано заличава друг уникален природен резерват „Камчийски пясъци” отново с цел да бъде застроен.
Сезирал съм Комисията за борба с корупцията, Висшия съдебен съвет и шефа на Върховния административен съд включително тук, в тази зала, за странното, много меко казано, поведение на въпросния съдия. Ако този процес продължи, утре можем да осъмнем и без парк „Рила”, без парк „Пирин”, без парк „Витоша”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма, парламентът го предотврати!
МИНЧО ХРИСТОВ: Слава Богу, парламентът с общи усилия успя да отнеме правото на съда да заличава природни паркове. Благодаря ви за това, колеги.
Като споменах Рила, господин министър, ще Ви питам и за усиленото строителство в района на Паничище, което се извършва в нарушение на пет закона и което засяга три зони от мрежата “Натура 2000”. Строителството на пътя Паничище – хижа “Пионерска”, се прави без оценка на въздействие на околната среда, за което кметът на Сапарева баня е глобен от вашето министерство с 10 хил. лв. Така и не разбрахме кметът платил ли е глобата, собствени средства ли е дал, средства на общината ли?
Като говорим за финансови интереси не можем да отминем и проекта “Супер Боровец”. Този проект обхваща зоната Самоков – Боровец – Бели Искър. Тук бившият премиер господин Кобургготски притежава около 17 хил. дка. Огромната част незаконно върнати. А една друга част – 4521 дка се оказаха и надвзети, тоест взети два пъти. Поголовната сеч в тези гори също засяга вашето министерство, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят въпрос е конкретен: каква политика провежда вашето министерство за опазване на защитените територии от незаконни строителни действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Първо, бих искал да Ви информирам още веднъж, че по отношение на случая във Варвара за “Краш” Министерство на околната среда и водите е предприело абсолютно всички възможни действия и мерки. Ние сме направили необходимото, уведомили сме съответните компетентни органи. Аз и преди няколко дена обявих, че ако искаме да опазим нашата прекрасна природа, а ние трябва да я опазим, то следва всички институции на местно ниво, на регионално ниво, имам предвид областно, и на национално ниво трябва да работим координирано.
Държа да бъда коректен и да отбележа това, което беше направено от страна на всички народни представители, които реагираха моментално. Естествено в това отношение екипът на Министерство на околната среда и водите оказа пълна подкрепа. Тук е председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите господин Георги Божинов. Беше осигурена цялата логистика. И аз от името на екипа на министерството и с оглед на водената политика, за която Вие ме питате от страна на Министерство на околната среда и водите, изразявам още веднъж благодарности за това, че този въпрос беше решен по най-бързия начин и по най-правилния начин, така че да опазим парковете и природата ни.
Във връзка с конкретния въпрос по отношение на строителството, който Вие посочвате, бих искал да Ви информирам за следното. Действително Министерство на околната среда и водите провежда политика на стриктен контрол по опазването на защитените територии в съответствие с въведените режими със Закона за защитените територии, заповедите за обявяване и плановете за управление. По отношение строителството този контрол се упражнява по следния начин.
На първо място се прави проверка за правната допустимост на всяко инвестиционно предложение. В случай, че в дадената защитена територия е въведена забрана за строителство, инвестиционното предложение не се съгласува или процедурата се прекратява. Ако има ОВОС, процедурата за ОВОС също се прекратява.
Във връзка с това Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите не е съгласувало или разрешавало строителство в защитени територии в нарушение на определените със Закона за защитени територии заповеди за обявяване или плановете за управление и режими по строителство. Осъществяването на контрол на място от регионалните ни органи по спазването на режимите на защитените територии и на поставените при съгласуването или в решенията по ОВОС условия за извършване на дадено строителство. При констатиране на незаконно строителство или при отклонение на поставените условия регионалните ни органи в рамките на своите компетенции налагат съответни принудителни административни мерки, например спиране на строителство, налагане на санкции и сезиране на съответните компетентни органи, а именно: общински администрации, Държавен и строителен контрол или прокуратурата.
За Природния парк “Странджа” се провежда същата политика, каквато я посочих. Строителство има само в определените зони за застрояване, съгласно одобрения след ОВОС Общ устройствен план на община Царево. Извън тези зони МОСВ не съгласува постъпили инвестиционни предложения. Наистина има десетки намерения за места, извън определените за застрояване, но МОСВ не ги е съгласувало и продължава да не ги съгласува.
В Националния парк “Рила” има въведени забрани за ново строителство на определени обекти, визирани в Закона за защитените територии и плана за управление на парка. Във връзка с това Ви уведомявам, че МОСВ не е съгласувало изграждането на нови обекти в парка в нарушение на тези режими.
При извършените през м. август и октомври т.г. проверки в Паничище е установено следното. Извършва се реконструкция на пътя от Паничище до хижа “Пионерска” без да е извършена процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС, съгласно Закона за опазване на околната среда. За това нарушение община Сапарева баня, като възложител на обекта, е санкционирана. Установено е също, че при строителството в отделни малки участъци в рамките на общо до 1 дка е допуснато навлизане в границите на Национален парк “Рила”, за което нарушение са съставени съответни актове.
Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното.
Възстановено е строителството на седалкова въжена линия от хижа “Пионерска” до хижа “Рилски езера”. За този обект има издадено положително решение по ОВОС още през 1995 г., като в 2001 г. е направено разширението на просека, поставени са фундаментите и частично е изградена горна лифтова станция. Около една трета от трасето на лифта попада на територията на Национален парк “Рила”. Изградени са нови фундаменти и непосредствено над съществуващите в оста на трасета и просеката на обекта. Без съгласието на МОСВ е прокаран технологичен черен път в просеката в участъка от парка за изграждане на фундаменти. За това нарушение са съставени актове на виновните лица.
Министерство на околната среда и водите през 2007 г. е съгласувало проект за промяна на горната лифтова станция, касаеща конструкцията с намаление на застроената площ. От проверката на цялостния строеж се установи, че предвидените промени по време на строителството са в териториалния обхват на разрешеното с решението по ОВОС през 1995 г.
В заключение бих искал да информирам и Вас, уважаеми господин Христов, всички народни представители и цялата ни общественост, че по отношение на защитените територии, на защитените зони Министерството на околната среда и водите наистина ще следва стриктна и консервативна политика и цялостно прилагане на цялото ни природозащитно законодателство и компромиси няма да се правят. Благодаря ви .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър Джевдет Чакъров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз също благодаря на колегите за бързата реакция в случая, за който говорихме. Говоря за фирмата “Краш 2000” и съдията Икономов. Лошото е, че все още няма никакви санкции за въпросния съдия.
Ще Ви посоча, господин министър, няколко факта, които Ви моля да коментирате. Цитирам Ви документ от неправителствената организация “Да остане природа в България”, обединяваща близо 20 природозащитни организации. Няколко офшорни фирми с неизяснени собственици и произход на парите регистрират дъщерни фирми в България и чрез тях смесени фирми с три общини – Сапарева баня, Самоков, Смолян. Касае се за три мегапроекта, наричани “Супер Боровец”, “Супер Паничище” и “Перелик”. Фирмите са “Рилстоун Трейдинг”, “Ханап Инвестмънт”, “Икуест партнерс” и “Шапиро Инвестмънт”. Съсипването на българската природа става по няколко основни начина. Първо, незаконни строежи – в случая със Сапарева баня, за което беше наложена смешната глоба от 10 хил. лв.
Продажби – преди около две години “Рила спорт” купува стотици хиляди декари общински земи в Паничище за цена 7 евро за метър. В момента фирмата продава на зелено за около 2600 лв. за метър.

През м. декември 2006 г. министърът на отбраната продава огромна площ в землището на община Дупница за 1,8 евро, колеги, за квадратен метър. Това е цената на една пица.
Замени на земи и гори държавна общинска собственост на принципа “кон за кокошка” – вие знаете тези примери. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Моят конкретен въпрос към Вас, господин министър, е следният: какви действия предприема министерството, за да предотврати процеси, като описаните по-горе? Може би чрез строителството на голф игрища, за които тръбят днешните вестници? Това ли е официалната правителствена политика за запазване на природата у нас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров, за да отговори на допълнителния въпрос, те бяха няколко, на господин Минчо Христов.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, искам да Ви кажа, че първият и допълнителният Ви въпрос бяха доста обширни, но като цяло бих отговорил с това, което вече изказах пред Вас – че правителството и Министерството на околната среда и водите стриктно ще прилагат, при това консервативно, цялото ни природозащитно законодателство. Ние ще работим природата ни да бъде опазена и да осигуряваме всички необходими условия за нейното устойчиво развитие. Както преди малко бе посочено и от други народни представители, природата е даденост за нас, но ние трябва да я опазим, да я съхраним, тя да се развива устойчиво, така че да се ползва и от идните поколения. Всичко това е осъзната политика от правителството, от Министерството на околната среда и водите и аз Ви уверявам, че в това отношение ние ще прилагаме стриктно природозащитното законодателство и ще бъдем безкомпромисни към всяко нарушение.
За всичко, което Вие визирахте, Ви уверявам, че ще бъдат приложени всички процедури, изискуеми от закона и ако те са в рамките и критериите на тази нормативна база, евентуално там, където всичко се изпълнява, би могла да се случи реализация на инвестиционни намерения. В противен случай никъде в разрез със законодателството, което е действащо и се прилага, няма да се правят никакви компромиси. Виждате, че сме безкомпромисни.
Що се отнася до размера на санкцията – това е в обхвата на сега действащата разпоредба на закона. Споделям виждането, че санкциите трябва да бъдат актуализирани. По-голямата част от санкциите, специално в екологичното законодателство, сме променили в посока на европейската практика и норми. Например има санкция от 10 до 100 хил. лв. Европейската практика е пропорцията от минималния до максималния размер на санкцията да бъде едно към три с оглед превенция срещу създаване на корупционни практики.
Аз споделям този подход и съм убеден, че с добрия диалог и ефективна работа, който има екипът на Министерството на околната среда и водите с парламентарната Комисия по околната среда и водите и с всички народни представители, ще можем да реализираме тези промени в най-кратко време, така че да бъдат действащи. Там, където вече е необходимо да бъдат актуализирани, те да бъдат актуализирани и да се налагат съобразно обхвата на нарушенията, размера и съдържанието на нарушенията от извършващите тези деяния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Джевдет Чакъров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Категорично подкрепям това предложение и се обръщам към колегите – и те да го подкрепят: драстично да завишим санкциите за хората, които си позволяват да посегнат на българската природа.
Искам да ви прочета част от един документ, господин министър, който ми се струва изключително важен. Той е на Коалицията “Да остане природа в България”. Цитирам:
“Десетки хиляди хектари гори и земи, държавна и общинска собственост, бяха раздадени безвъзмездно на организираната престъпност, използвайки различни методи – замени, продажби, директно подаряване чрез апортни вноски в смесени фирми. Последвалите незаконни строежи, унищожаване на защитени територии, потъпкване на български и европейски закони правителството на Република България нарича бизнес, но според Наказателния кодекс подобни деяния се наричат грабеж и престъпление.
Ново доказателство за връзката между организираната престъпност и правителството е изключването на защитените територии по “Натура 2000”, “Рила-буфер”, “Емине”, “Калиакра” на заседание на Министерския съвет на 29 ноември 2007 г.” Цитирам документа.
“Отново правителството предпочете да защити интереса на престъпността във вреда на обществения интерес.” Край на цитата.
Господин министър, това пише в документа на Коалиция “Да остане природа в България”, която обединява 20 природозащитни организации.
Искам да ви обърна внимание на друго. Буквално седмица, след като на 30 януари РИОСВ – Бургас, издава забрана за строителството на “Суис Пропърти” багерите продължават да копаят в Иракли. Това беше отразено във вчерашните телевизионни емисии и във вестниците. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
От тази трибуна Ви призовавам Вие лично да проверите случая, заедно с прокуратурата, с полицията и просто да се спрат тези бандити, които посягат на българската природа. Искрено се надявам да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, остават 12 минути до 14,00 ч. Тоест имаме време само за въпроса, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, с което ще приключим днешния парламентарен контрол.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос към проф. Гайдарски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, наскоро правителството реши да премахне забраната за приватизацията на болници и поликлиники. Ще бъде ли обаче здравеопазването достъпно за всички? Ще поскъпнат ли прегледите и лекарствата? Колко от болните българи ще могат да се лекуват в частните болници?
Всичко това, за което Ви питам, са въпроси, които хората поставят в моите приемни дни. Отсега е ясно, че ще се лекува този, който може да си плати.
Апетитите за приватизация на болници не са от вчера. Неотдавна беше направен опит да бъдат фалирани софийските поликлиники чрез така наречения Столичен медицински холдинг. Някои поликлиники бяха оценени на 300 хил. лв., а само земята под тях струва десетки милиони. Слава Богу, че чрез Комисията за борба с корупцията спряхме този криминален проект.
Господин министър, на всички е ясно, че тук става дума за апетитни имоти. Сградите на повечето болници се намират в центъра на градовете. Те са солидни, те са масивни сгради, тоест наистина са апетитни.
Първата Ваша теза е, че давате срок 15 години да се запази лечебната дейност на болницата.
В едно Ваше интервю във в. „Стандарт” прочетох, че тези, които изкупуват болниците изцяло няма да бъдат задължавани да спазват лечебната дейност. Купувачите вероятно ще превърнат сградите в хазартни или търговски обекти, от които ще печелят много. Продадените парцели и сгради ще бъдат използвани за каквото приватизаторите си поискат.
Вие заявявате в това интервю, че няма да ги задължавате да строят лечебно заведение там. По-нататък аз прочетох още една Ваша мисъл, че купувачът няма да бъде задължен да сключва договор със Здравната каса, той сам ще определя цените. Това е нещо, което също изключително много притеснява хората, затова хората се притесняват, особено по-бедните български граждани, че след приватизацията на болниците ще скочат цените на медицинските услуги в тях.
Господин министър, какво ще стане с общинските болници? Това е изключително важен проблем. Някои от тях ще бъдат закрити, вероятно други приватизирани, а какво ще стане с тези малки селища, в които болницата е закрита? Нали знаете, че там живеят бедни български граждани, които нямат пари да ходят до големия град, за да се лекуват, да се преглеждат, да си правят изследвания?
Аз накрая бих поискала да Ви попитам как ще гарантирате достъпно лечение в приватизираните болници за все по-обедняващите български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Банкова! Няма да чета това, което съм написал, защото е ясно, че Вие бяхте ми задали друг въпрос.
Аз действително този път съм съвсем объркан заради това интервю, което Вие сте прочели. Аз не съм дал чак толкова много интервюта по телевизията, радиото и вестниците, но никъде и при никакъв случай не е казвано, че ще бъдат продавани болниците, че няма да бъдат защитени интересите на хората, че дейността им няма да бъде запазена и т.н. Ако имате този вестник, дайте да го видя, защото това е сигурно някакво интервю от някой друг, а не от мен, защото не е такъв смисълът на това, което ние предлагаме.
Освен това другото, което бих искал да Ви кажа, е, че това е един проект, това не е закон. Вие знаете, че за да стане закон този проект, който ние предлагаме в Министерския съвет, той трябва да мине през Народното събрание. В него ясно и категорично е казано, че запазваме основните болници, които са гръбнакът на здравеопазването. Те отиват в един така наречен забранителен списък. Това са всички областни болници, това са университетските болници или общо на брой 50 плюс всички национални центрове в България. Остават действително по-малки болници, но Вие, ако сте обърнали внимание, ще видите, че там става въпрос и за такива болници като да речем болниците в Разлог, в Гоце Делчев, в Странджа, Пирин и т.н. Това са така наречените стратегически болници. Това са болници, които по никакъв начин и в никакъв случай няма да бъдат продавани. Напротив, държавата за тях полага усилия да бъдат запазени и ако не знаете, бих искал да ви съобщя, че всяка година заедно с Националното сдружение на общините в Република България ние подпомагаме тези общини с такива болници. Те обикновено се движат между 50 и 56. Тези общини получават от държавата субсидии в зависимост от броя на населението, в зависимост от отдалечеността, от безработицата в този район. Между 50-60 до 100 хил. лв. на всяко тримесечие тези болници получават като суми от държавата чрез Министерството на здравеопазването.
Когато говорим вече за приватизация, това означава, че могат да бъдат приватизирани, но това не е задължително. Обърнете внимание, че става въпрос за общини. Ако кметът, общинските съветници, населението в този район не желае да бъде приватизирана болницата, те спокойно могат да си поддържат тази болница. Тяхната болница ще бъде издържана както досега. Вие знаете, че всички болници в България в момента получават субсидиите си главно от Националната здравноосигурителна каса за извършена дейност. Разбира се, тези 50 или 60 болници, които се променят през годините, държавата издържа в зависимост от техния характер. Останалите вече 50, за които казах, те сега ще бъдат някъде между 60 и 65 на брой, това са болнични заведения, които задължително влизат в така наречения забранителен списък. Това дали ще стане обаче аз не мога да твърдя, защото всичко това трябва да мине през Народното събрание и няма никаква опасност – тук искам да се обърна към хората в България – няма никаква опасност от това да поскъпнат услугите или ще имат те по-голямо затруднение. Напротив, Касата работи с частните здравни заведения, с държавните здравни заведения, както и с общински здравни заведения и то по един и същи начин – плаща се за извършена услуга. И дали заведението ще бъде частно, държавно или общинско, това няма никакво значение, освен ако някоя болница, най-вероятно това може да бъде една, примерно частна болница, която не желае да работи с Касата, тя по някакъв друг начин набира своите пациенти и те ще заплащат по друг начин, но за всички останали важи този принцип. Няма никаква опасност за гражданите на България и няма никаква опасност за това, че ще бъдат закрити 100 или 150 болници, както пишеха някои вестници. Такава опасност няма! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова. Тя има право на реплика до 3 минути!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Аз ще Ви дам интервюто от в. „Стандарт”. От него съм взела тези данни. Съвсем добронамерено Ви питам, защото хората се притесняват.
Що се отнася до приватизацията по принцип, аз специално приватизацията на болниците не мога да приема. В залата ще гласувам против това, защото ми кажете дали Вие сте доволен от приватизацията на БТК и на електроразпределителните дружества. Услугите се влошават, а се прибират все повече пари от българските граждани.
Още няколко думи – Вие говорите за отдаване на концесии на хемодиализните центрове. Хемодиализата е една от най-привлекателните и печеливши дейности в здравеопазването. Печалбата на голям център по хемодиализа при реално заплащане за дейност е твърде голяма, за това също информират медиите. Тя е примамлива и затова неотдавна, преди няколко години самият господин Кобургготски, и италианските му роднини също поискаха да сложат ръка върху хемодиализните центрове.
Прочетохме в медиите и Вашето намерение санаториумите също да се дават на концесия, на някои места и на чужди концесионери. Също изразявам тук тревога какво би последвало и до каква степен българските граждани могат да имат достъп до тези санаториуми. И се питам, и Ви моля в този случай да не поверявате здравето на българите на подобни частни търгаши.
Вие наистина твърдите, че бъдещето е в частните болници. В продължение на 15 години, преди малко казахте, приватизираните болници трябва да запазят статута си на лечебни заведения. Това е добре, защото имаше предложение за по-нисък срок. Аз Ви поздравявам за 15-те години, но след това няма ли голяма част от тях да се превърнат в молове, хотели, казина, в които родните мафиоти да си препират парите? Каква гаранции можем да имаме?
Господин министър, все повече българи признават, че медицинската помощ става много скъпа, защото цените на лекарствата са много високи. Затова предложих да падне данък добавена стойност върху лекарствата, а да сложим данък върху хазарта. Сега виждам, че и други колеги започват да предлагат да отпадне данък върху добавена стойност, но се питам защо в залата досега не ни подкрепяха.
Наскоро Вие също се обявихте срещу данък добавена стойност върху лекарствата. Поздравявам Ви за тази Ваша позиция и Ви призовавам да убедите колегите от тройната коалиция да подкрепят това разумно предложение.
Ще Ви попитам: докога българските граждани ще бъдат принуждавани да си доплащат в болниците? За голяма част от болните граждани потребителната такса „Лекар” от 2,20 лв. е непосилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Завършвайте вече, госпожо Банкова. Времето Ви отдавна изтече.
СТЕЛА БАНКОВА: Последно изречение: господин министър, ще подкрепите ли предложенията ми за отпадане на такса „Лекар” от 2,20 лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това е извън въпроса, който сте задали!
СТЕЛА БАНКОВА: Свързано е!... За отпадане и драстично намаляване на ДДС върху лекарствата. Голяма част от тези предложения господин министърът ги споделя.
Тези предложения са в интерес на хората, те са в интерес и на вашето правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Банкова! Веднага отговарям: санаторно-болничните комплекси са включени в забранителния списък. Няма такова нещо, те не са за приватизиране и не знам пак къде сте прочели това нещо. Точно те са включени в забранителния списък. Това са 12 рехабилитационни болници, които са към така наречените СБР – специализирани болници за рехабилитация, и около 10 болници, които са директно към министерството. Това са 22 болници и те не са в общия списък, те също са в забранителен списък, така че не се безпокойте за лечението на гражданите в тези болнични комплекси.
Що се касае вече за хемодиализните центрове, Вие знаете състоянието на тези болнични заведения, знаете за какво става въпрос. Половината от тях, около 600 машини трябва да бъдат подменени. Не става въпрос само за изкуствените бъбреци, но това са и легла, трябва да бъде подменена цялата инфраструктура в болничните заведения, което би коствало на държавата много, много милиони. Ние в момента не разполагаме с такива средства и затова беше решено една част от тях – разбира се, ние не сме казали, че всичко ще бъде отдадено на концесия или на публично-частно партньорство, да бъдат действително дадени на концесия и в това няма нищо лошо.
Държавата е тази, която регулира финансирането на тези хемодиализни центрове, така че парите, които ще бъдат получавани – дали хемодиализният център ще бъде общински, държавен или публично-частен няма никакво значение – ще бъдат абсолютно едни и същи. Разликата е в това, че при публично-частното партньорство ще има възможност за реновиране на цялото здравно заведение, за закупуване на нови апарати и машини, защото това ще бъдат критериите, по които ние ще правим публично-частно партньорство. Ако някой си въобразява, че ще дадем един център с 20 или 30 поста ей така, защото ни е симпатичен, значи много се лъже. Има критерии, има цяла група, която в момента изработва критериите, по които ще бъдат отдавани тези хемодиализни центрове. И тези критерии са много тежки.
Аз се съмнявам в обратното - не знам дали ще има желаещи да ги вземат, а не че ще се юрнат хората да купуват или да правим публично-частно партньорство с тях. Но това трябва да стане, защото ние нямаме тези средства в момента.
А за доплащането и за ДДС-то, това вече са други въпроси и може би ще Ви отговоря следващия път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, за днешното му участие в парламентарния контрол. Към него имаше още редица въпроси и питания, но в момента е 14,03 ч., даже с 3 минути просрочихме пленарното време.
С това ще закрия днешното пленарно заседание. Желая на всички успех! (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев