Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, позволете да ви представя проекта за Програмата за работа на Народното събрание за периода 13-15 февруари 2008 г.
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. (Вносител: Министерски съвет, 25 януари 2008 г.)
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия. (Вносител: Министерски съвет, 25 януари 2008 г.)
3. Освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. (Вносител: Министерски съвет, 17 декември 2007 г.)
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. (Вносители: Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев, 31 януари 2007 г. и Министерски съвет, 23 януари 2008 г.)
6. Второ четене на Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (Приет на първо четене на 25 януари т.г.)
7. Първо четене на Законопроекта за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. (Вносител: Министерски съвет, 4 февруари 2008 г.)
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. (Приет на първо четене на 1 февруари 2008 г.)
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. (Вносители: Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев, 21 септември 2007 г.; Елеонора Николова и Мария Капон, 21 септември 2007 г. и Ремзи Осман и група народни представители, 31 януари 2008 г.)
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. (Вносители: Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, 27 юни 2007 г.; Министерски съвет, 5 февруари 2008 г.)
11. Проекти за Решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии. (Вносители: Весела Драганова и група народни представители, 18 януари 2008 г.; Иво Атанасов, 8 февруари 2008 г.; Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, 12 февруари 2008 г.)
12. Проект за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна. (Вносител: Министерски съвет, 28 декември 2007 г.)
13. Проекти за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Вносители: Иван Костов и група народни представители, 29 ноември 2007 г.; Минчо Христов и Стела Банкова, 16 януари 2008 г.; Яни Янев, 24 януари 2008 г.; Пламен Моллов и Олимпи Кътев, 24 януари 2008 г.)
14. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание. (Вносител е Михаил Миков.)
В светлината обаче на точка тринадесета би следвало да се разгледат и редица други предложения, при положение, че имаме готовност.
15. Парламентарен контрол.
Колеги, преди да подложа проекта на гласуване, едно уточнение. На Председателския съвет беше съгласувано становище петък целият ден да бъде за парламентарен контрол. Има твърде много зададени въпроси, има готовност от министрите за отговори. Разумно е да изчерпим най-голям брой въпроси в петък, затова от началото на пленарния ден ще пристъпим към парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма за 13-15 февруари.
Гласували 167 народни представители: за 156, против 6, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Следват предложенията по ал. 3 на чл. 40 от ПОДНС.
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване на проект за решение за “Кремиковци”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да спра да внасям това предложение, докато управляващото мнозинство не разбере, че проблемът е изключително сложен. Той касае източване на държавата, касае замърсяване на столицата, което няма аналог в нито една европейска столица.
Вчера вие сами се убедихте, че Българските държавни железници заявиха, че ще спрат окончателно работата си с “Кремиковци”, защото “Кремиковци” им дължи около 20 млн. лв. Същото е положението и с други държавни структури.
Аз считам, че този проблем не би било редно да се отлага във времето, защото така или иначе той ще дойде за решаване в парламента.
Затова още веднъж апелирам към народните представители да влезе като точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 53, против 49, въздържали се 60.
Предложението за включване на точката в дневния ред не се приема.
Има предложение на народния представител Митко Димитров за включване на проект за Решение за мораториум върху приватизацията и концесиите.
Имате думата, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, това предложение е от м. март 2006 г.
Няма да повтарям мотивите за налагане на мораториум върху приватизацията и концесиите.
Всички вие бяхте свидетели какъв е докладът на Европейския съюз от последно време. Това е може би един от основните мотиви, поради което ние отново предлагаме това проекторешение за приватизацията и концесиите. Става така, че всички процедури относно приватизация, концесии, относно преминала приватизация, относно следприватизационен контрол не са законово уточнени и установени.
Вече започнаха да стават ред извънредни ситуации около “Кремиковци”, около други приватизирани обекти, които не бяха приватизирани чрез стратегия, затова молим да приемете това наше предложение за Решение за мораториум върху приватизацията и концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 29, против 51, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господа от управляващите и от опозицията, за това решение гласувахте само 29 човека. Обръщам ви внимание, че това решение е част от мотивите, с които опозицията иска вот на недоверие към правителството. Кажете ми какво опозиционно решение ще вземете вие при положение, че самата опозиция не приема част от това нещо, има само 29 човека за това решение?
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте направеното предложение.
Гласували 160 народни представители: за 32, против 61, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Борислав Ноев за включване Проект за Решение за мораториум върху продажбата на земи и гори за срок от пет години.
Имате думата, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, това предложение е дадено в средата на 2006 г., когато имаше крещяща нужда от забрана за замяна и продажба на земи и гори от горския фонд, поради многото злоупотреби и голямата корупция. Сега все още няма Закон за горите, въпреки че трябваше отдавна да се направи, регламентиращите документи остават същите. Продължават корупционните действия. Това налага бързо вкарване на нов Закон за горите и мораториум за забрана на продажбата и замяната.
В период от пет години е необходимо да се извърши реституирането на земите и горите от горския фонд, да се установят границите и собствениците и да се изясни начинът на уедряване. Освен това в момента върви една много грозна корупционна схема – държавни гори се дават на общините, общините ги изсичат и след това ги продават. И това са обикновено апетитни парчета, парцели в близост до морето и до курортите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение за точка в дневния ред.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 67 народни представители.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Иван Николаев Иванов за включване като точка в дневния ред на второ четене на Законопроекта за реабилитация на репресирани лица.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за включване в седмичната програма на Народното събрание на второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица.
Искам да припомня, че на първо гласуване в пленарната зала бяха разгледани три законопроекта. Единият от моя колега Ахмед Юсеин, вторият от господин Спасов от НДСВ и третият беше предложен от мен. И трите законопроекта бяха приети, беше изготвен общ законопроект и преди две седмици Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа общия законопроект и пред вас е докладът на комисията за второ четене.
Като имам предвид, уважаеми колеги, че всичките процедури са изпълнени, за да бъде разгледан в пленарната зала този законопроект, от една страна, от друга страна, че материята в него засяга съдбата на хора, които са на преклонна възраст, и както се казва почти всеки ден някой от тях си отива, апелирам към вас да изпълним и този наш дълг за справедливост към тези хора и да гласуваме в рамките на тази седмица на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 170 народни представители: за 94, против 30, въздържали се 46.
Предложението се приема.
Точката се включва в седмичната програма.
Това беше последното предложение по реда на ал. 3.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 6 до 12 февруари 2008 г. :
Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението. Вносител – Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по гражданското общество и медии, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вносител – Иво Атанасов. Разпределен е на Комисията по гражданското общество и медии.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект на Декларация за несъгласие с обявяването на независима държава Косово. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народното събрание. Вносители Волен Сидеров и Павел Шопов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
И едно съобщение:
На 8 февруари 2008 г. от Сметната палата е постъпило писмо с предложение Народното събрание на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за Сметната палата да вземе решение, с което да възложи на Сметната палата да извърши през 2008 г. одит на предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда по ДООС.
Със същото писмо на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена програма за одитната дейност на Сметната палата за 2008 г.
С писмо на председателя на Народното събрание и предложението и програмата са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалът по одита е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Става дума за програмата за одитната дейност.
Уважаеми колеги, по приетата от нас програма за работа през тази седмица, засега в Деловодството на Народното събрание са внесени доклади, които да позволяват да се гледат точките в пленарната зала до т. 4 включително. Това създава обстановка, при която днешното пленарно заседание навярно ще приключи преди обичайния час 14,00 ч. Това дава възможност на комисиите да заседават и по-рано от следобедните часове, ако е необходимо и парламентарните групи, за да бъдат подготвени и внесени всички доклади по точките от програмата до края на работния ден днес в Деловодството, за да можем утре да ги обсъждаме.
И по отношение на парламентарния контрол бих искал да се обърна към вас с обръщението в петъчния ден колегите, които са в парламентарните комисии, по които министрите ще отговарят в парламентарния контрол, да имат грижата да проследят в залата отговорите на министрите, да имат ориентацията, да бъдат в пленарната зала за провеждане на парламентарния контрол. Непонятно е министри да дават отговори по актуални въпроси от предмета на дейност на съответните комисии, без членовете на комисията най-малкото да са в залата. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че правим някаква селекция. Всички народни представители би следвало да следят парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми колеги, да пристъпим към програмата, която гласувахме.
Първа точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2004-2009 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИСЛАНДИЯ, КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, имате думата да докладвате становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, за участие в т. 1 от седмичната програма правя предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Димитър Ивановски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане на заместник-министъра на финансите господин Ивановски в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля да поканите заместник-министъра на финансите господин Ивановски в пленарната зала.
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 31 януари 2008 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев –заместник-министър на финансите, и госпожа Даниела Цонева – началник на сектор към Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от господин Кънчев.
Важна част от споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство е Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, в рамките на който са договорени средства в размер 21,5 млн. евро. Основна цел на механизма е да финансира проекти, които спомагат за намаляване на социалното икономическо неравенство и укрепват капацитета на новите страни членки за пълноценно участие във вътрешния пазар на Общността.
Съгласно подписания на 30.10.2007 г. от министъра на финансите текст на Меморандума за разбирателство са определени следните приоритетни области:
- опазване на околната среда, включително градската среда, посредством намаляване на замърсяването и насърчаване използването на възобновяема енергия;
- развитие на човешките ресурси посредством насърчаване на образованието и обучението, укрепване на капацитета за местните власти и техните администрации в сферата на административните и публични услуги, както и на демократичните процеси, които ги подкрепят;
- здравеопазване и грижа за децата;
- опазване на европейското културно наследство.
На основание чл. 25, т. 1 от Виенската конвенция за правото на договорите и в съответствие с т. 3 от Решение № 653 на Министерския съвет от 2007 г., Меморандумът за разбирателство се прилага временно от деня на подписването му и подлежи на ратификация.
В рамките на Финансовия механизъм на Европейската икономическа общност на България ще бъдат предоставени средства за финансиране на проекти в размер на 21,5 млн. евро.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Меморандума страната бенефициент следва да гарантира пълното съфинансиране на проектите, които получават подкрепа по Финансовия механизъм на Европейската икономическа общност.
Средствата от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство ще финансират така наречените специфични форми за безвъзмездна помощ, като ще се създадат следните фондове:
- Фонд за неправителствени организации на стойност 10 на сто от общата сума;
- Фонд за техническа помощ на стойност 2,5 на сто от общата сума;
- Фонд за обучение и стипендии на стойност 2,5 на сто от общата сума.
За финансиране по механизма могат да кандидатстват всички публични или частни организации или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България и действат в обществен интерес, например централни, регионални или местни органи, образователни/научни институции, екологични организации, доброволни обществени организации и публично-частни партньорства.
Подкрепата за проекти не може да надхвърля 60 на сто от стойността на проекта, като са предвидени две изключения:
- до 85 на сто – за проекти на централните, регионалните или местните власти;
- до 90 на сто – за проекти в рамките на Фонда за неправителствени организации и Фонда за обучения/стипендии.
Предвижда се да бъде осигурено национално съфинансиране в размер 15 на сто за проекти на централните, регионалните или местните власти, 10 на сто за Фонда за обучения и стипендии. Останалите потенциални бенефициенти по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (частни организации, неправителствени организации) следва да осигурят със собствени ресурси необходимото съфинансиране за изпълнение на проектите. За всички проекти крайният срок на договаряне е 30 април 2009 г., за изпълнение на договорите – 30 април 2011 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
“На 30 януари 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.
В рамките на този финансов механизъм на България ще бъдат предоставени средства за финансиране на проекти в размер на 21,5 млн. лв.
Съгласно Меморандума за разбирателство са определени следните приоритетни области, по които ще се финансират проекти:
- опазване на околната среда;
- развитие на човешките ресурси;
- здравеопазване и грижи за децата;
- опазване на европейското културно наследство.
За финансирането по механизма могат да кандидатстват всички публични, частни или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България и действат в обществен интерес.
За всички проекти крайният срок на договаряне е 30 април 2009 г. Крайният срок за разплащане за всички проекти е 30 април 2011 г.
Комисията по външна политика прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, подписан на 30 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Давам думата на председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г.
На заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г.
Законопроектът бе представен от Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката. Тя подчерта, че предложеният законопроект за ратифициране е на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България във връзка с подписания от министъра на финансите на 30 октомври 2007 г. меморандум.
Съгласно чл. 1 от Протокол 38а от Споразумението за Европейското икономическо пространство страните от Европейската асоциация за свободна търговия създават Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с цел намаляването на икономическите и социалните неравенства в Европейското икономическо пространство.
Меморандумът за разбирателство и анекси А, Б и В към него регламентират финансовия механизъм на сътрудничеството между Република България и страните от Европейското икономическо пространство, в рамките на който са договорени средства в размер на 21,5 млн. евро за периода 1 януари 2007 г. – 30 април 2009 г. Основната цел е финансирането на проекти за двустранно сътрудничество, които спомагат за пълноценното участие на новите страни – членки на Европейския съюз, във вътрешния пазар на Общността. Очертани са следните приоритетни области: опазване на околната среда, опазване на европейското културно наследство, здравеопазване и грижи за децата и развитие на човешките ресурси посредством насърчаване на образованието и обучението и укрепване на капацитета на местните власти и техните администрации. Ще бъдат финансирани и академични изследвания, насочени към един или повече от приоритетните сектори. Същевременно чл. 8 от Меморандума предвижда със средствата от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство да се осигурява и специфична безвъзмездна помощ чрез създаване на Фонд за неправителствени организации, на Фонд за техническа помощ и Фонд за обучения и стипендии. Във Фонда за обучения и стипендии ще бъде разработена грантова схема за подкрепа на програми за обучение и обмяна на опит за преподаватели и експерти от средните и висшите училища.
За финансиране по механизма могат да кандидатстват всички публични, частни организации и неправителствени организации, които действат в обществен интерес и са регистрирани като юридически лица в Република България. Страната бенефициент следва да гарантира пълното съфинансиране на проектите, като в рамките на Фонда за обучения и стипендии подкрепата чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство може да достигне 90% от общата стойност на проекта.
В документа подробно е уредена структурата на управление на финансовия механизъм, финансовия контрол и одит и процедурата за кандидатстване.
На основание чл. 25, т. 1 от Виенската конвенция за правото на договорите и в съответствие с решение на Министерския съвет от 2007 г. Меморандумът за разбирателство се прилага временно от деня на подписването му.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Давам думата на председателя на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов.
Както е известно, Народното събрание на 25 януари 2008 г. ратифицира с решение Споразумение за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство и Споразумение между Република България и Кралство Норвегия за Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
Съществен елемент от Споразумението за Европейското икономическо пространство е предвиденият в него (в Протокол № 38а) финансов механизъм, чрез който страните от Европейската асоциация за свободна търговия спомагат за намаляване на икономическите и социалните неравенства в Европейското икономическо пространство. С оглед ефективно прилагане на финансовия механизъм за България правителството с Решение № 653 от 2007 г. одобри проект на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 г. между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, а на 30 октомври министърът на финансите, от името на Република България, официално подписа Меморандума.
Както вече споменаха говорилите преди мен председатели на комисии, Меморандумът предвижда четири приоритетни области. Няма да ги изреждам, само ще подчертая, че една от тях е опазване на околната среда и в нея са включени както поддържането на градската среда, и по-специално дейности по поддържане на биологичното разнообразие и природните ресурси, устойчиво управление на горите, опазване на подпочвените води, управление на отпадъчни води и намаляване замърсяването на въздуха, включително системи за мониторинг, устойчиво отвеждане на отпадъчните води и насърчаване развитието на рециклиращи системи, устойчив добив на енергия, включително използването на възобновяеми енергийни източници, геотермални енергийни източници, водна енергия и енергийна ефективност.
Управлението на Финансовия механизъм ще се извършва въз основа на утвърдени процедурни правила за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 г. За целта е разработена схема на управление, подробно описана в Анекс А към Меморандума. Схемата посочва структурите, които ще изпълняват Финансовия механизъм. Това са: Национално координационно звено, Изпълнителна агенция, Централен съкровищен орган, Одитен орган, Комитет за наблюдение, базирани в Министерството на финансите, с разпределение на задачите между тях, както и процедурите за кандидатстване и разплащане, описани в този анекс.
Кръгът на потенциалните кандидати за финансова помощ е изключително широк.” И е добре колегите да го осмислят и да го предадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което казвате, не го пише във вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не го пише, но аз изострям тяхното внимание, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Внимавам аз какво говорите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „Това са централни, регионални или местни органи, образователни/научни институции, екологични организации, доброволни и обществени организации и публично-частни партньорства.
Средствата, които ще бъдат предоставени, са в размер на 21,5 млн. лв. под формата на безвъзмездна помощ, от които ще бъдат финансирани и така наречените специфични форми на безвъзмездна помощ, които вече бяха изложени в различни становища и аз няма да ги повтарям.
Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство ще осигури финансиране на проектните предложения, както следва:
- до 90% - за проекти в рамките на Фонда за неправителствени организации и Фонда за обучения/стипендии;
- до 85% - за централни, регионални или местни власти;
- до 60% - за всички останали бенефициенти.
Националното съфинансиране е 15% и се отнася за проектите на централните, регионалните и местните власти. Останалите потенциални бенефициенти следва да осигурят със собствени средства необходимото съфинансиране.
След проведените разисквания и като има предвид екологичните ползи, които ще бъдат реализирани от изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Комисията по околната среда и водите прие единодушно с 19 гласа „за” следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство, както беше обявен.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по здравеопазването. Няма представен доклад, но тя не е водеща комисия. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ние всъщност чухме становищата на четири комисии по този законопроект, така че няма юридическа пречка да пристъпим към разисквания по него.
И така, откривам разискванията по този законопроект. Имайте предвид, че на балкона има студенти по риторика, които ни гледат и ни слушат.
Имате думата, за да покажем ораторското си изкуство.
Разбира се, всички комисии подкрепят ратифицирането на този законопроект. Той е в интерес на държавата ни, отпуска се помощ.
Давам думата на Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, Вие по интуиция разбрахте, че у мен има потребност да говоря и след изложеното становище, без да съм Ви дал явен знак за това.
Наблюдавах обсъждането на този изключително важен въпрос в комисията. Обсъждахме го и на заседание на парламентарната група с участието на министри и заместник-министри. Прави ми впечатление, че толкова важни, изключително значими въпроси не се разглеждат с нужната сериозност, не стигат до най-широк кръг потенциални бенефициенти, както обикновено се изразяваме, и с това се намалява ефективността и резултатът от усилията на правителството и взаимодействието на България със страните – членки на Европейската общност, в случая на Европейското икономическо пространство. Защото при тези отработени механизми само определен кръг хора остават информирани, само една част от тях могат да извървят пътя и при най-добре и най-демократично изработените механизми най-често едни и същи субекти имат достъп до тези средства. Затова аз и вчера препоръчах на народните представители да се запознаят подробно с разработките, които внася Министерският съвет, да ги направят достояние на кметове, на неправителствени организации, на други икономически субекти, които, ако станат участници в този процес, ще засилят конкуренцията между проектите, ще се одобрят онези, които са най-значими, и съответно ефектът за българската икономика и за българското общество ще бъде по-голям.
Това се отнася не само за тези две ратификации, но и за много други, които обикновено приемаме формално и ги оставяме в едно много тясно русло. Прави ми впечатление, че за разлика от други заеми, в които се приемаше обидно висок за българската култура, опит и стандарти процент на техническата помощ, тук тези средства са много малко. В единия те са 1,5%, а в другия - 2,5% от общата сума за техническа помощ, за пропагандиране на проектите и за работа на органите по управление на проекта.
Това вече показва друго ниво на взаимодействие и че тези помощи не са средства за завъртане на парите на данъкоплатците от дадена страна за администрацията на съответната страна, а показва, че България трябва да се възползва, че трябва да търси такива договори и такова ниво на взаимодействие между останалите страни – членки на Европейската общност и България.
Адмирирам правителството, поздравявам хората, които са водили преговорите, които са разработили системата. Но нека управлението на тези проекти да не остане в ръцете на тясна административна общност, нека стане достояние на младите, на екологичните организации, на научната общност, на учебните заведения, на общините – и те да кандидатстват със самочувствието, че техните програми и проекти ще бъдат видяни, ще бъдат гледани обективно и ще имат шанс да ги реализират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Божинов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията, доколкото се състоя, за приключена.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре, 14 февруари, от 9,00 ч.
Преминаваме към втора точка от обявената ни седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Моля господин Имамов – заместник-председател на комисията, да докладва нейното становище.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, втора точка от седмичната ни програма съдържа законопроект, сходен на първа точка – законопроект от групата на законопроектите, които се приемат единодушно. Предполагам, че консенсусът е причината за липса на дискусия в пленарната зала. Позволявам си това волно отклонение, защото вие поканихте народните представители за дискусия, та да не би присъстващите да останат с впечатление, че народните представители нямат желание да дискутират този въпрос по други причини.
А сега ми позволете да представя доклада по втората ратификация.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 30 януари 2008 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, и госпожа Даниела Цонева – началник на сектор към дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Кънчев.
Важна част от споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство е двустранната Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, в рамките на която са договорени средства в размер на 20 млн. евро. Основна цел на програмата е да финансира проекти, които спомагат за намаляване на социалното и икономическото неравенство и укрепват капацитета на новите страни членки за пълноценно участие във вътрешния пазар на Общността.
Съгласно подписания на 30.Х.2007 г. от министъра на финансите текст на Меморандума за разбирателство са определени следните приоритетни области: намаляване на емисиите от парникови газове, включително проекти за съвместно изпълнение по Протокола от Киото, както и на други емисии във въздуха и водите; енергийна ефективност и възобновяема енергия; подпомагане на устойчивото производство, включително сертифициране и проверка; прилагане достиженията на правото от Шенген, подкрепа за национални шенгенски планове, както и укрепване на съдебната система.
Норвежката програма за сътрудничество предвижда 5 на сто от общата сума на бюджета да бъде отделена за дейности, изпълнявани от неправителствени организации в приоритетните сектори, 1 на сто от бюджета да бъде отделен за фонд за подготовка на проекти в приоритетните сектори и 1,5 на сто от средствата на програмата да бъдат насочени към финансиране на дейности по техническа помощ.
С проекти по Норвежката програма за сътрудничество могат да кандидатстват всички публични, частни или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България, действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия.
Норвежкият принос под формата на безвъзмездна помощ няма да превишава 60 на сто от разходите по проект с изключение на проекти, които се финансират от бюджета на централни, регионални или местни власти, като при тях приносът не може да надвишава 85 на сто от разходите по проект. Приносът на неправителствените организации и социални партньори може да достигне до 90 на сто от разходите по проект.
За всички проекти крайният срок на договаряне е 30 април 2009 г., а за изпълнение на договорите – 30 април 2011 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Имамов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика – Соломон Паси, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
„На 30 януари 2008 г. Комисията по външна политика разгледа въпросния законопроект. Важна част от споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство е Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, в рамките на която са договорени средства в размер на 20 млн. евро за финансиране на проекти, които помагат за намаляване на социално-икономическото неравенство и укрепват пълноценното участие на новите страни членки във вътрешния пазар на Общността.
Съгласно меморандума са определени приоритетни области, включени в Норвежката програма за сътрудничество, а именно: намаляване на емисиите от парникови газове, включително проекти за съвместно изпълнение по Протокола от Киото, както и на други емисии във въздуха и водите; енергийна ефективност и възобновяема енергия; подпомагане на устойчивото производство, прилагане достиженията на правото от Шенген. Въпросната Норвежка програма за сътрудничество предвижда 5% от общата сума на бюджета да бъде отделена за дейности, изпълнявани от неправителствени организации в приоритетните сектори, 1% от бюджета да бъде отделен за фонд за подготовка на проекти в приоритетни сектори и 1,5% от средствата на програмата да бъдат насочени към финансиране на дейности по техническа помощ.
С проекти по Норвежката програма за сътрудничество могат да кандидатстват всички публични, частни или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България, действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия.
За всички проекти крайният срок за договаряне е 30 април 2009 г., а крайният срок за разплащане е 30 април 2011 г.
Предвид казаното дотук Комисията по външна политика прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 30 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Има думата председателят на Комисията по енергетика господин Рамадан Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-1 за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия
На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2008 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект № 802-02-1 за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
На заседанието присъства Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
Мотивите на вносителя бяха представени от господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство е подписано официално на 25 юли 2007 г. от Европейския съюз, от страните членки и трите страни от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство, като се прилага временно от 1 август 2007 г. Важна част от споразумението са двата финансови механизма – Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство и двустранната Норвежка програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, в рамките на които са договорени средства в размер на 41,5 млн. евро за периода от 1 януари 2007 г. до 30 април 2009 г., в това число 21,5 млн. евро по многостранния Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и 20 млн. евро по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
Основна цел на двата финансови механизма е да финансират проекти, които спомагат за намаляване на социалното и икономическото неравенство и укрепват капацитета на новите страни членки за пълноценно участие във вътрешния пазар на Общността.
С Решение № 656 от 2007 г. Министерският съвет одобри проекта на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, като упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише меморандума за разбирателство от името на Република България.
На 30 октомври 2007 г. министърът на финансите официално подписа Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия от името на Република България.
Съгласно подписания текст на меморандума за разбирателство са определени приоритетните области, включени в Норвежката програма за сътрудничество: намаляване на емисиите от парниковите газове, включително проекти за съвместно изпълнение по Протокола от Киото, както и на други емисии във въздуха и водите; енергийна ефективност и възобновяема енергия; подпомагане на устойчивото производство, включително сертифициране и проверка; прилагане достиженията на правото от Шенген, подкрепа за национални шенгенски планове, както и укрепване на съдебната система.
С проекти по Норвежката програма за сътрудничество могат да кандидатстват всички публични, частни или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България, действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия.
След обсъждане на предложения законопроект бе проведено гласуване, като с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, парламентарната Комисия по енергетика реши:
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да ратифицира Законопроект № 802-02-1 за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Давам думата на председателя на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене предложения законопроект. Няма да чета условията, при които беше проведено заседанието, участниците и предисторията на този акт, защото тя е същата, както и предисторията на въпроса, който разглеждахме по първа точка. Затова ще премина към съдържателната част на становището.
Меморандумът определя рамката за управление и областите на интервенция, по които може да се кандидатства с проектни предложения, допустимите бенефициенти и одитиращия орган. Доста широк е кръгът на потенциалните кандидати за финансова подкрепа по програмата. Това са всички публични и частни организации или неправителствени организации, действащи в обществен интерес. Разликата от предишния меморандум е изискването - и то е единствено условие - да бъде установено партньорство с норвежка организация. Различен при този документ е и подборът на проектите, мониторингът за тяхното изпълнение и одитирането. То ще се извършва от норвежки организации. Държавната компания “Иновация Норвегия” ще прави оценката и подбора на проектите, които са предложени. Тя ще наблюдава и изпълнението на проектите и докладването в хода на работата. Върховната одитна служба на Норвегия е натоварена да одитира работата по тези проекти.
Във връзка с изпълнението на програмата българската страна е определила Дирекция “Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите за Национално координационно звено, чиято роля е да информира и консултира потенциалните партньори и бенефициенти в България и има задължението да гарантира прозрачност на процеса и да докладва за всяко съмнение за корупция. Освен това Националното координационно звено сътрудничи на норвежката страна при мониторинга, одита и оценката на програмата.
За изпълнение на Споразумението за създаване на Норвежката програма следи Съвместен комитет, съставен от представители на двете страни, който заседава най-малко веднъж на шест месеца и се подпомага от консултативен комитет, председателстван от “Иновация Норвегия”, с участието на Националното координационно звено и на представители на двете страни. Частният сектор, гражданското общество, академичните среди също биха могли да участват в комитета при покана.
Приоритетните области за финансиране, определени със Споразумението за създаване на Норвежката програма, са доразвити в Анекс ІІІ на Меморандума под формата на фокусни области на интервенция. Те могат да бъдат изменяни или допълвани от Съвместния комитет. Фокусните области на интервенция покриват най-вече дейности в сферата на околната среда: намаляване и предотвратяване на емисиите от парникови газове; анализ на влиянието на климатичните промени и мерки за адаптиране към климатичните промени; намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и водата и насърчаване използването на нови екологични технологии; управление на отпадъците и безопасно транспортиране на опасни вещества.
Косвен резултат върху състоянието на околната среда от изпълнението на Норвежката програма ще бъде реализиран и от изпълнението на проекти от областта на енергийната ефективност, възобновяемата енергия и устойчивото производство, свързани с повишаване на енергийната ефективност в ключови сектори, каквито са производството, строителството, транспортът, жилищното сградостроене и т.н. Другото направление е насърчаване използването на възобновяема енергия, повишаване качеството на енергийните и отоплителните системи, проучване и развитие на технологиите в енергийния сектор, подобряване на ядрената безопасност, подобряване на технологиите и процесите в останалите сектори.
Размерът на средствата, които ще бъдат усвоени по програмата, както стана вече ясно, е 20 млн. евро. От тях 5% ще бъдат насочени към неправителствени организации в приоритетните сектори, 1% ще бъде заделен за подготовка на проекти в приоритетните сектори и 1,5% - за техническа помощ.
Норвежкият принос спрямо българското съфинансиране е в съотношение както при предишния меморандум и аз няма да го повтарям.
След проведените разисквания и като има предвид екологичните ползи, които ще бъдат реализирани от изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество, Комисията по околната среда и водите прие единодушно с 19 гласа “за” следното становище:
„Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума да разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 802 02 1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, този доклад е разпределен и на Комисията по икономическата политика, която не е изготвила становище. Комисията не е водеща, така че, както ви е известно, уважаеми народни представители, няма юридическа пречка от гледна точка на нашия правилник да преминем към разисквания.
И така, откривам разискванията по този закон.
Давам думата на народния представител Соломон Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Бележките, които смятам да направя, са валидни и по 1, и по 2 точка от дневния ред и са адресирани в най-голяма степен към студентите, които са горе на балкона, а впрочем и към всички студенти и млади хора в България.
Настина колегата Имамов преди малко спомена, че по този закон няма големи разисквания, защото това са консенсусни закони, а във всяко едно Народно събрание има широк консенсус, когато трябва да се получават пари, и този консенсус съвсем не е толкова видим и забележим, когато трябва да се дават пари.
В т. 1 и в т. 2 ние ратифицирахме около 41,5 млн. лв., които трябва да влязат в България. Наистина това са пари, от които най-добре могат да се възползват редица неправителствени организации, включително и студентски такива.
Искам обаче да поставя един много специален акцент. Нека си дадем сметка, че тези пари, от една страна, идват благодарение на това, че България стана член на Европейския съюз, но от друга страна – тези пари идват от страни, които не са членки на Европейския съюз. Нито Норвегия, нито Лихтенщайн, нито Исландия са страни – членки на Европейския съюз, но те са в така нареченото Европейско икономическо пространство, защото въпреки че не са членки на Европейския съюз, споделят идеите, споделят и нещо повече от идеите – те споделят и задълженията на страните – членки на Европейския съюз. При това, забележете, че те не споделят правата на членките на Европейския съюз. Съвсем елементарен пример – гражданите на тези три държави нямат право да работят в органите и структурите на Европейския съюз, така както имат право да работят гражданите на всички страни членки. Тоест Европейското икономическо пространство е една организация за пример, тя е филантропична организация, която може да служи за пример на всяка страна членка. Не са малко гражданите, а понякога и правителства на страни – членки на Европейския съюз, които са готови да правят точно обратното – да споделят правата на членството си, като се опитват да избягнат задълженията.
Тук още един път искам да подчертая, че подобен тип поведение като това на страните от Европейското икономическо пространство дава много добър пример за всички нас в моментите, в които изпълняваме политиката за развитие на Европейския съюз. Народните представители добре знаят, че политиката за развитие е един от основните инструменти на външната политика на Европейския съюз и според тази политика ние самите също се превръщаме в страна донор, страна, която дава помощи на развиващия се свят и помага на организацията на Обединените нации, за да преодолее глада, мизерията, болестите, недохранването в целия свят.
Това са няколкото бележки, които исках да направя. Вярвам, че това наистина са бележки, адресирани в най-силна степен към младите поколения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
За реплика – заповядайте господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, в този безпроблемен дебат да внесем и малко политически елемент и несъгласие.
Първо, Вие сте съвършено прав с оценката си за поведението на тези страни и за техния принос. Но искам да напомня, че България в предишни години също е правила такива жестове към много страни и много народи. Както почти всичко, при дълбоките политически промени в България това достойно поведение на нашата страна метафизически беше отречено и омаскарено. То беше отъждествено с военна помощ към определени режими и ние не успяхме да подчертаем и съхраним това достойнство на България, която десетилетия наред помагаше на много по-изостанали страни, на бедстващи и гладуващи народи.
Само това уточнение към Вас, защото Вие бяхте министър на външните работи на Република България и вярвам, че ще се съгласите с мен, когато Ви правя тази реплика и това малко уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Връщаме се назад в историята, но това е необходимо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не е връщане назад, това е важно за нашето достойнство – когато благодарим за помощ, да знаем, че и ние сме помагали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Паси, заповядайте за дуплика.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Аз съм напълно съгласен с господин Божинов и в този смисъл не бих квалифицирал неговата реплика като несъгласие. Нещо повече, имал съм възможност във външнополитическите си усилия и като министър, и сега като председател на комисията да градим капитал от това, което България е направила в минали периоди и мога най-добре да свидетелствам за това, че този капитал може да се използва съвсем успешно, както сме го правили и в Северна Корея, и в Либия, и в Иран, и, ако искате, бих дал в момента за пример държавата Кабо Верде, с която имахме наистина едни много добри отношения в бъдеще и напоследък подехме една инициатива за интегриране на държавата Кабо Верде по-тясно в евроатлантическите структури. Европейската комисия подписа такъв договор, но искрено вярвам, че и НАТО, и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще направят един такъв важен мост към тази малка, но ключова държава в Атлантическия океан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, драги гости! Ще направя само едно малко допълнение към това, което докладваха председателите на постоянните комисии по този законопроект. Приоритетните области, които са включени в Норвежката програма за сътрудничество, не са случайно подбрани – няма да цитирам отново тези четири области. Това са области, в които Кралство Норвегия има достатъчно натрупан опит и успешни практики. Аз съм запознат конкретно с две от тях – това е опитът в енергийната ефективност и възобновяемата енергия и намаляване на емисиите от парникови газове. Една от областите, в които се предлага сътрудничество господин Божинов цитира в становището на Комисията по околната среда и водите, това е ядрената безопасност.
Мисля, че е разумно да използваме норвежкия опит и средствата, които ни предлагат, за да се постигнат целите на тази Програма за икономически растеж и устойчиво развитие.
Предлагам на колегите да подкрепим становищата на постоянните комисии за ратифициране на Меморандума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, едва ли някой би имал нещо против един проект на помощ във връзка с икономическия растеж и устойчивото развитие в България, защото знаем колко нужно е това. Защото, когато говорим за специални мерки и социално законодателство, трябва да знаем много добре, че една държава за да дава, трябва да има, а ние имаме нужда от по-голям и истински икономически растеж.
Всичко това е много хубаво, но това, което ме безпокои, което е включено в тези законопроекти, е разходването на тези средства, прозрачността при тяхното разходване. Наистина във втория законопроект има някакъв шанс за контрол от страна на норвежката организация. Защото ние знаем колко много пари влизат в България, но резултатите от това нещо не са толкова налице. Аз се надявам, че в случая ще има такъв контрол, за да могат тези пари, които не идват от небето – това са пари на хората, на данъците, на средствата на тези държави, които са спестили и дават точно за да помогнат на новите членове, на тези, които имат нужда, за да можем може би и ние утре пак да помагаме на страни като нас, които ще бъдат в същото положение.
Аз много се надявам че това ще стане, защото е необходимо да има прозрачност, да се знае от колкото се може повече хора, както каза и господин Божинов, за тези проекти, а не те да се държат на тъмно, защото все още прозрачността в нашата страна е един термин, за който само се говори и който не се прилага на дело. Видяхме го при скорошните договори, които се сключиха. Няма нищо лошо хората в едно общество да искат да знаят за какво става въпрос и как тези средства могат да се използват не само от управляващите, а да бъдат на разположение на всички хора. Хубаво е, че тук се говори за неправителствени организации, които да имат достъп. Сега, с електронните медии, надявам се всички сведения ще бъдат там, за да могат хората да ги чуят и видят.
Аз искам само да спомена вас – винаги се отнасяме малко критично към пропагандата, каквато и да е тя. Никой не иска да унижава България. Да, за това, което е направила, тя наистина се е притичвала на помощ и т.н., но и това е било за сметка на липсващите магистрали, на липсващата енергийна ефективност и модернизация на нашите средства в енергетиката. Така че можеше много неща да бъдат дори малко по-добре и днес ние да не започваме от нулата в някои отношения. Да не говорим, че понятието енергийна ефективност влезе не толкова отдавна. Още в едно минало управление аз настоявах Закона за енергетиката да бъде за енергетика и енергийна ефективност. Не стана точно така, но сега поне се говори за това и то е абсолютно необходимо, защото не може българският гражданин, който не получава особено много, да плаща най-високи тарифи за електричество и за отопление.
Разбира се, че ще подкрепим и аз ще подкрепя тези законопроекти, защото те са необходими на България и говорят за една солидарност между всички държави, било то в Европейския съюз или извън, от която всички имаме нужда, както имаме нужда и тук, в нашия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусиите за приключили.
Гласуването и по този законопроект ще бъде утре, 14 февруари 2008 г., от 9,00 ч.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в седмичната програма, която беше гласувана тази сутрин, е включена като т. 13 – “Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”. След като се запознахме с доклада, изготвен от Комисията по правни въпроси, се оказа, че този доклад не е пълен и в него отсъстват два от внесените обсъждани и гласувани в Комисията по правни въпроси проекта за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ето защо искам да поставя въпрос – от процедурна гледна точка дали това е допустимо, тъй като общо взето, особено всички парламентаристи с дълъг стаж знаят, че на основание чл. 68 от правилника всички законопроекти и по аналогия проекти за решения, които касаят една и съща материя, се разглеждат едновременно и за тях се изготвя общ доклад, който се представя на вниманието на народните представители за обсъждане.
Считаме, че така изготвен докладът на Комисията по правни въпроси не изпълнява изискванията на чл. 68 от правилника по аналогия и затова ще апелираме утре, в началото на заседанието, тази точка да бъде отложена докато докладът не се коригира и не бъде приведен в съответствие с изискванията на правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
На Председателския съвет се уточнихме т. 6 да стане т. 11, а т. 13 да мине преди точката за избиране на членове на комисии. Независимо дали е т. 13 или друга е подредбата, господин Казак, ще имаме предвид това. Ето и председателят на Комисията по правни въпроси е тук.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ние сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак постави въпроса, че в проекта за Решение за изменение и допълнение на правилника не са включени всички предложения по правилника, които са направени, включително и от господин Казак. Доколкото си спомням, и Вие имахте предложение, господин Казак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това не се отразява върху тази част от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента няма как да вземем отношение, но ще имаме предвид това Ваше становище, когато дойде на дневен ред тази точка.
Уважаеми народни представители, преминаваме към точка трета:
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Постъпила е молба от Нуредин Мусов Кафелов – член на Комисията за финансов надзор, до председателя на Четиридесетото Народно събрание. Ще ви прочета молбата.
„Уважаеми господин Пирински, избран съм от Тридесет и деветото Народно събрание за член на Комисията за финансов надзор с решение за избиране на председател, заместник-председател и други членове на Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 25/18.03.2003 г. ).
Моля на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор да ми бъде предсрочно прекратен мандатът като член на Комисията за финансов надзор.
С уважение: Н. Кафелов.”
Ще ви прочета и решението.
„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Освобождава Нуредин Мусов Кафелов като член на Комисията за финансов надзор.”
Уважаеми народни представители, както ви е известно, чл. 6, ал. 2 казва: „Мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание – в конкретния случай т. 1 – при подаване на оставка.”
Имате думата по този проект за решение.
Има ли желаещи? Няма.
Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч., когато започнем гласуванията и по другите законопроекти, които минаха досега, включително и този проект за решение.
Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Господин Юруков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 702-01-61, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2007 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 февруари 2008 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и продоволствието господин Бюрхан Абазов, представители на Държавната агенция по горите и експерти.
Основните предложения за изменения и допълнения в закона са следните.
Със законопроекта е предвидена процедура за провеждане на конкурс от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, след който лицата, които са професионално заети с риболовни дейности, да могат да получат разрешително за срок десет години за извършване на стопански риболов чрез далян.
Отпада необходимостта от представяне на ветеринарномедицинско свидетелство при продажбата на риба и е въведено изискване за отбелязване на ветеринарен номер на обекта съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В изпълнение на Регламент на Европейската общност за Европейския фонд за рибарство и Оперативната програма „Рибарство и аквакултури 2007-2013 г.” е предвидено министърът на земеделието и продоволствието да издаде наредби за условията за кандидатстване и разплащане по приоритетните мерки на програмата.
В законово определените функции на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури са посочени функциите, свързани с управлението на средствата по Европейския фонд за рибарство.
Отменени са разпоредби, които повтарят текстове от действащи регламенти на Европейската общност в областта на признаването и дейността на организации на производители и браншови организации, които имат пряко приложение на територията на страната.
Регламентирани са отношенията между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Изпълнителна агенция „Морска администрация” във връзка с управлението на риболовния флот.
Предложени са корекции в областта на любителския и стопанския риболов с цел детайлизиране на текстове и липса на двузначно тълкуване.
Народните представители, взели участие в дискусията, изказаха подкрепа за законопроекта.
Бяха направени предложения за изписване на по-прецизни текстове относно:
- осигуряването на проследяването и контрола по безопасност на предлаганите на пазара риба и храни от рибен произход;
- правоприемниците при извършването на стопански риболов чрез далян;
- трансформация на някои от разрешителните режими за извършване на стопански риболов в регистрационни режими.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване посочения законопроект.
Това становище е прието с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси.
Не виждам председателя на комисията в залата.
Има ли заместник-председател или член на комисията?
Господин Величков, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 750-01-61, внесен от Министерския съвет на
17 декември 2007 г.
На заседанието, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по европейски въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2007 г.
На заседанието присъстваха: господин Антон Дончев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и господин Димитров – юрисконсулт на агенцията.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите цели осигуряване на прилагането на Регламент на Европейския съюз № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибните продукти и продукти от аквакултури, Регламент № 104/2000, Регламент № 23-71/2002 от 20 декември 2002 г. на Съвета относно опазване и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството, Регламент № 2371/2002 и Регламент № 11-98/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство.
Съгласно чл. 17, § 1 от Регламент № 1198/2006, държава членка разработва оперативна програма за осъществяване на политиките и приоритетите, които ще бъдат съфинансирани от Европейския фонд за рибарство. В законопроекта като управляващ орган на Оперативната програма “Рибарство и аквакултури” е определена Изпълнителната агенция по рибарство аквакултури.
В § 44 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда министърът на земеделието и продоволствието да издаде наредби за условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните оси на Оперативна програма “Рибарство и аквакултури”.
В законопроекта се отменят разпоредбите и се правят необходимите препратки към Регламент 104/2000, който е приложим по отношение на признаването на организациите на производителите и браншовите организации.
Законопроектът предвижда също така при издаване на разрешително за стопански риболов да се спазват изискванията за референтно ниво на общия капацитет на риболовния флот на Република България съгласно Регламент № 2371. Разрешително за стопански риболов се издава след провеждане на конкурс. Правилата за провеждането се съдържат в чл. 21а-21л на законопроекта.
Освен това в проекта се съдържат разпоредби, които уреждат отношенията между ИАРА и Изпълнителна агенция „Морска администрация” относно достъпа до регистъра на риболовните кораби – разпоредби, които нямат пряко отношение към цитираните регламенти и които привеждат в съответствие изискуемите документи по Закона за рибарството и аквакултурите в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност.
С Преходните и заключителни разпоредби се правят промени в редица нормативни актове относно привеждането им в съответствие с Решение на Народното събрание от 18 юли 2007 г. за изменение на структурата на Министерския съвет.
Относно спазване на основните принципи и разпоредбите на Договора за създаване та ЕО, може да се направи следната препоръка: в § 22 на законопроекта се предлага изменение на чл. 21г, ал. 5 от действащия закон, като се предвижда в конкурса за издаване на разрешително за стопански риболов да не се приемат оферти, „подадени по пощата или по друг нерегламентиран начин”. Въвеждането на подобно изискване може да се приеме за ограничаване на правото на свободно движение на лица, услуги и капитали по смисъла на Дял ІІІ от ДЕО, тъй като би могло необосновано да затрудни участието на лица, които не са установени на територията на страната в конкурса.
Отчитайки важността за страната на усвояването на средства от Европейския фонд за рибарство, може да се направят следните препоръки към предложения проект: в § 44 на законопроекта да се предвиди срок, в който министърът на земеделието и продоволствието да издаде наредби за условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните оси на Оперативната програма “Рибарство и аквакултури”.
С оглед на гореизложената цялостна положителна оценка и като се вземат предвид направените препоръки Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен законопроектът, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2007 г., с 10 гласа “за” и 1 “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект, който е на първо четене.
Имате думата, уважаеми народни представители.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В мотивите на вносителя – Министерският съвет, и доклада на Комисията по земеделието и горите са обосновани причините и необходимостта от предлаганите промени с Проекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Днес, когато обсъждаме необходимите промени в този закон, считам, че с основание можем да кажем, че това бе един от първите закони в областта на земеделието, а и не само в тази област, с които 40-ото Народно събрание още в началото на своя мандат през есента на 2005 г. трябваше и считам, че успешно се справи, да синхронизира националното ни законодателство в областта на рибарството и аквакултурите със законодателството на Европейския съюз. Трябва да отчетем, че това бе заслуга и на Министерския съвет, и на Народното събрание, което почти с консенсус го прие. (
Фактът, че този закон като законодателни норми само с няколко несъществени промени след 2005 г. издържа изпита на времето вече повече от 2 години, е показателен за качеството на законодателната ни дейност. В този смисъл законът изигра своята важна роля за присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Но динамичното развитие на отрасъла, днешните реалности в него, натрупаният опит в прилагането на закона за тези две години и, не на последно място, необходимостта от изпълнението на два регламента на Европейската общност – 1198 и 104 изискват както прецизирането на редица текстове от закона в този смисъл, така и включването на тези два регламента в обхвата на новия закон.
Положителен пример в това отношение са промените, които предлага вносителят с чл. 21 на закона. С новите текстове се премахва една неработеща форма, каквато беше концесионният режим на ползване на обектите за стопански риболов по реда на Закона за концесиите. Фактът, че до настоящия момент не е проведена нито една процедура за концесиониране на такъв обект, поражда необходимостта от премахването на този режим от закона и той е премахнат. С новите текстове стопанският риболов ще се извършва вече по реда, определен от този закон – със спечелването на конкурс за 10 години, за което ще се издава и съответното разрешително.
Има и други промени все в посока на подобряване на управлението, организацията и контрола на дейностите при стопанския риболов.
Ние, от парламентарната група на Коалиция за България, смятаме, че до голяма степен в този закон успешно се решават необходимите законодателни промени в тази област и ще го подкрепим на първо гласуване.
Подкрепяме и изразеното становище в доклада на Комисията по земеделието и горите, че между и първото и второ гласуване на законопроекта е необходимо да бъдат прецизирани отделни текстове на вносителя.
Считам, че е необходимо с конкретни записи да бъдат намерени законодателни решения за по-ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз и преодоляването на допуснатите пропуски в областта на рибарството и аквакултурите, за които бяхме критикувани в докладите на Европейската комисия.
В този смисъл освен предстоящата наредба, която ще бъде издадена от министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните оси на Оперативната програма за рибарство и аквакултури, е необходимо в Закона да бъдат разписани конкретни текстове. Това ще позволи да бъдат изпълнени бележките на Европейския съюз за регламента на Европейския фонд за рибарство и Оперативната програма “Рибарство и аквакултури (2007-2013 г.)”.
Считам също, че в чл. 11 от закона, третиращ сдруженията на любителите-риболовци, трябва да се прецизират текстовете с цел да се елиминират възможностите за регистрация на фиктивни сдружения, които биха могли да бъдат некоректни бенефициенти по различни европейски и национални програми.
Така също по отделни текстове в Раздел ІІІ на закона, отнасящ се за любителския риболов, ще внесем конкретни предложения.
Убеден съм, колеги, че всички трябва да подкрепим този законопроект на първо гласуване, защото промените са правилни и нужни.
Уважаеми господин председателю, поради това, че в доклада на Комисията по земеделието и горите не бе отразено становището на членовете на комисията за удължаване срока за предложенията, правя формалното предложение с оглед подобряване качеството на закона и необходимостта от отчитане становището на някои организации, институции и ведомства, имащи отношение по него, общият срок за предложенията да бъде две седмици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Това процедурно предложение можете да направите, когато законопроектът бъде приет на първо четене. Ще го имаме предвид и това, да не се формализираме, разбира се.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, направените предложения касаят най-вече необходимостта от хармонизация на закона с Регламент 104. В това отношение ние подкрепяме законопроекта, тъй като това са наложителни изменения.
Трябва обаче наредбите, към които се препраща и които всъщност ще формализират регламентите в нашето законодателство, да бъдат максимално достъпни. Тоест трябва да има ясни текстове за публичност на всички документи, които ще бъдат издадени във връзка с пренасянето на регламентите в подзаконовите актове.
В закона обаче има две неща, които непременно трябва да бъдат поправени при подготовката на законопроекта за второ четене. Това е процедурата, с която се въвежда разрешителен режим на мястото на предоставянето на концесии за стопански риболов, който се предвиждаше в досегашния формат на закона. Има основания за промяна на режима. Трябва обаче да бъдат минимизирани разрешителните.
В момента се предвижда в законопроекта да бъдат издавани три разрешителни: едно разрешително за стопански риболов по принцип, едно разрешително за усвояване на рибен ресурс и едно разрешително за стопански риболов със специализирани уреди. Очевидно е, че разрешителното за стопански риболов, което е по принцип, трябва да бъде заменено с регистрационен режим. Тоест всички организации, които могат да извършват стопански риболов и отговарят на определени условия, трябва само да бъдат регистрирани, а правото им да усвоят определен обем ресурс или да се разполагат със специализирани средства за улов, могат да бъдат формализирани с разрешителни при ясни процедури. Това задължително трябва да бъде променено.
Вторият момент, който трябва да бъде променен, е да се въведе цена за усвояване на ресурс, а не цена за придобиване правото на улов. По същество такава цена за придобиване правото на улов, не е цена, а това е такса. Фактически тази такса не се обвързва с количеството ресурс риба, която съответната организация усвоява. Тъй като този принцип трябва непременно да бъде променен, колкото и на пръв поглед да изглежда труден контролът, достоверността на отчитаните данни за улов, това е принципът, който държавата би трябвало да въведе, когато се усвоява държавен ресурс – таксата, или цената, която се плаща за това усвояване, да зависи от количеството усвоен ресурс.
Тези два момента са съществени във втората част на законопроекта и те трябва непременно да бъдат променени между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Както всички знаете, през 2005 г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, който транспонира голяма част от нормите на правото на Европейския съюз в настоящия закон. Все пак трябва да се каже, че една част от тези норми и до момента не е изпълнена. С промените, които внася този законопроект, този пропуск се попълва. Така твърде важният Регламент 104, който е още от 2000 г. и въвежда определени изисквания за общата организация на пазарите, в момента влиза в сила с направените предложения в настоящия законопроект, както и чл. 13 за признаване правото на браншовите организации – какви права трябва да имат, за да изпълняват тези функции, които им възлага законът.
Вторият сегмент от предложенията към настоящите изменения, касае така наречените концесии, които нямаха никакъв ефект през последните 5-6 години. Както е видно през последните 4 или 5 години, не мога точно да прецизирам, няма сключена концесия за отдаване на воден обект. Така че концесиите би трябвало да се сменят с провеждане на процедури като нова процедура, като конкурс, който трябва да се провежда от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Третият сегмент от настоящите промени, касае любителския риболов. Аз ще се спра с няколко думи малко по-подробно на него. Мисля, че това, което е внесено в настоящия законопроект, е абсолютно недостатъчно, за да се избегнат редица пропуски и негативи, които съществуват в сегашния закон. Така че между първо и второ четене ние ще имаме много предложения, които трябва да прецизират начина, по който ще се извършва любителския риболов. С промените, които се предлагат в настоящия законопроект, на едно място се цитира какво трябва да бъде националното сдружение – какво представлява Националното сдружение на риболовците в България, което е абсолютно недостатъчно, неясно, непълно и крие в себе си много опасности от това едни фиктивни структури да влязат в така нареченото Национално сдружение на риболовците.
Показвам ви един билет по настоящия закон – риболовен билет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ваш ли е?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Не, не е мой – който за мен е абсолютно фалшив, който тече и е в ход. Стотици хора имат такива билети. Този билет е на определено сдружение, което се е регистрирало по Закона за лицата и семейството с нестопанска цел – това е една групичка хора, които раздават тези билети безплатно – забележете, само и само тази група хора да се възползва от правата, които законът им дава. Те афишират, че са някакво сдружение на риболовци, раздават безплатни хартийки, фиксирани са в съответния съд и по този начин искат да ползват правата, които им дава закона до момента. В периода, в който трябва да се внесат предложенията за второ четене, това нещо трябва да изчезне. Ето тези билети трябва да изчезнат, което е много важно. Тези организации, тези сдружения на риболовците трябва да имат някакви функции по закон, а не да се създава някаква фиктивна група, която се е регистрирала в съответния съд и ползва съответни права без да има никакво основание за това. Тези хора, забележете, по закона ползват отстъпка от държавната такса и с това ощетяват и държавата.
Мисля, че ние ще гласуваме за този законопроект с тези изменения и допълнения към Закона за рибарството и аквакултурите като между първо и второ четене ще внесем необходимите предложения, както и предложенията на Националното сдружение на ловците и риболовците, които не искам да фиксирам в момента, тъй като не е предмет на това обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, сега е 11,06 ч. Знаете, че почивката трябва да започне от 11,00 ч. Междупрочем програмата е направена така, че това вероятно ще бъде и последната точка от пленарното заседание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Има още една точка, която влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не беше гласувана къде да бъде подредена, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Като се следва редът, ще се види къде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че има още изказвания. Ще дам почивка до 11,37 ч., след което ще продължим с разискванията и ще видим това, което каза господин Иванов.
Господин Иванов, защо не направихте процедурно предложение това да бъде примерно т. 5?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защото не знаех, не очаквах, че ще има такава липса на готовност по толкова много точки от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам почивка до 11,37 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с разискванията по точка четвърта: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Заповядайте, имате думата.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, колегата Паница основателно повдигна въпроса, касаещ издаването на нередовни риболовни билети. Законът е стъпка в правилна посока и трябва да се направи необходимото да бъдат регламентирани тези дейности.
В тази връзка е важен момент да се положат необходимите усилия в посока Оперативна програма “Рибарство и аквакултури” да бъде подходяща за кандидатстване за различните бенефициенти по нея, да бъде установен административният капацитет.
Използвам повода, въпреки че в залата за съжаление има ограничен брой колеги, да поканя за първото изслушване на специалната подкомисия по усвояване на европейските фондове утре в зала 134 от 14,00 ч., където ще бъде установено разполагат ли управляващите в лицето на Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури” с необходимия капацитет да осъществяват тези дейности и да се стартира максимално бързо – предвиденото в Заключителните разпоредби на закона стартиране на този процес, за да усвоим в крайна сметка предвидените за България средства по Европейския фонд за рибарство в размер на близо 108 млн. евро. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма реплики.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания законопроект?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам разискванията за приключени. Гласуванията ще бъдат утре. Както знаете, ще започнем от 9,00 ч. След малко ще обявя и поредността на гласуванията.
Уважаеми народни представители, по следващите точки 5, 6 и т.н. от програмата за работата на Народното събрание за седмицата няма доклади на комисиите. Тези комисии, както днес се уточнихме и на Председателския съвет, ще заседават днес, ще изготвят своите доклади, за да могат утре тези точки от седмичната програма да бъдат разгледани, разисквани и евентуално в петък гласувани.
Макар и неофициално, макар и не от трибуната, господин Иван Иванов направи процедурно предложение.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! В началото на днешното заседание при разискванията по дневния ред на Народното събрание за седмицата предложих Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица да влезе за второ гласуване в залата. Залата подкрепи моето предложение и по такъв начин този законопроект е т. 15 от дневния ред, непосредствено преди парламентарния контрол. След като председателят на заседанието обявява, че по всички точки от дневния ред от пета до четиринадесета няма готовност, поради липса на доклади от водещите комисии, съвсем очевидно е, че преди да завършим заседанието съгласно приетия дневен ред, би трябвало Комисията по правата на човека и вероизповеданията чрез нейния председател или заместник-председател да докладва на второ гласуване законопроекта, който влезе в дневния ред.
Не считам за логично този законопроект, по който има готовност за докладване, да не бъде докладван, защото утре ще се получи следната ситуация: ще има десет точки по дневния ред – от т. 5 до т. 14 включително, които трябва да бъдат завършени в заседанието от 9,00 до 14,00 ч., защото пленарната зала взе решение в петък целия ден да има парламентарен контрол. Ще се окажа така, че законопроектът, по който има готовност, няма да бъде разгледан в рамките на седмичната програма.
Господин председателю, обръщам се към Вас и Ви моля да се спази обстоятелството, че по т. 15 има готовност, а именно този законопроект, и моля да го подложите на разискване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Не съм съгласен с току-що казаното от господин Иванов, че по този дневен ред, който приехме в началото на днешното заседание, няма доклади, които може да бъдат разглеждани.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Докладвайте какво има!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Имаме доклад на Комисията по правни въпроси за проекти за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – това е т. 13.
Господин Иванов, ако спазим логиката, която Вие предложихте, би трябвало, ако господин председателят и колегите приемат, да преминем към разглеждането на т. 13.
Изказвам противно становище, че не е вярно и не е редно да се казва, че няма доклади и готовност да гледаме други точки от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, явно има спор. Има процедурно предложение на господин Иванов – т. 15 - Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, да стане т. 5. Има доклад на комисията. От правна гледна точка няма пречка този законопроект да бъде разгледан.
Господин Славов направи контрапредложение, ако мога така да се изразя – възражение, че по тази логика би трябвало да започнем с т. 13. Но за да могат да се разместят точките от гласуваната програма, това става с процедурно гласуване от пленарната зала.
Моля квесторите да поканят народните представители, които са в парламента. Аз също ще пусна сигнал и ще изчакам една минута. Ако има кворум, ще поставя на гласуване процедурното предложение на господин Иванов, респективно предложението на господин Славов.
Моля народните представители, които са в сградата на Народното събрание или около нея, да заповядат в пленарната зала, предстои гласуване.
След консултациите, които направихме с госпожа Мозер, сме на едно мнение, че можем да подложим на гласуване тези две процедурни предложения при наличието на кворум, за да може събранието да реши. Но, госпожо Мозер, като гледам оттук, е доста спорно имаме ли кворум или не.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Няма ли да минем автоматично към другите точки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има спор дали да минем към т. 13, дали към т. 15. Има направено процедурно предложение от господин Четин Казак, че не можем да гледаме т. 13. Разберете, аз не мога да взема еднолично решение, след като има спор между различните парламентарни групи. Това може да го реши само парламентът. Ако нямаше спор, мога.
Моля обаче да гласуваме честно – само със своите карти. Моля квесторите да подпомогнат честното и обективно гласуване, за да няма после спорове дали е било така, имало ли е кворум или не.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ако са повече от 60 гласа, е нечестно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване, първо, процедурното предложение на господин Иван Иванов точка петнадесета да стане точка пета, тоест сега да започнем с разглеждането на този законопроект на второ четене.
Моля народните представители, които са в залата, да гласуват само със своята карта! Точно 30 секунди ще изчакам.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 67, против 26, въздържали се 20.
Процедурното предложение на господин Иван Иванов се приема. (Реплики от КБ: “Не се приема!”.)
Защо да не се приема? (Реплики от КБ.)
Гласували са над 50% от 113 – от гласувалите народни представители. Аз не съм сигурен дали са 113. Казахме, че всеки гласува обективно, със своята карта – имаме 50+1.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма нужда, няма резултат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да няма резултат? Направено е процедурно предложение за прегласуване. Моля ви, колеги, да не изнервяме нещата. Има си законопроект, с гласуване ще се реши.
Ще направим така – за да бъдем сигурни в това, което гласуваме, квесторите да вземат картите, където няма народни представители, и да проверим имаме ли кворум от 121 човека, за да проведем това гласуване. Има спор имаме ли кворум сега, нямаме ли.
Моля квесторите да извадят картите от пултовете, където няма народни представители!
Първо ще направим нова регистрация, за да се убедим имаме ли кворум или не.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В процедура сме, господин Методиев. Процедурата за прегласуване е направена от господин Илиевски.
Уважаеми народни представители, моля всеки от нас, който е в залата, да се регистрира, за да установим имаме ли кворум от 121 народни представители или не. Режим на регистрация – тридесет секунди. (Реплики от народните представители Иван Иванов и Иван Сотиров.)
Може, може – седнете, господин Иванов.
Тридесет секунди минаха. Регистрирани са 107 народни представители, следователно няма кворум и не можем да проведем гласуване.
Уважаеми народни представители, точно 12,00 ч. е. Ще прекратим днешното пленарно заседание. Всички комисии заседават днес. Както се разбрахме на Председателския съвет, можем да изтеглим часовете за заседания на комисиите, за да може утре докладите да бъдат дадени на народните представители и разисквани.
Господин Юсеин, Вие искахте думата.
Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, че всички в тази зала милеем за авторитета на Народното събрание. Има готов проект на второ четене. Аз не мога да разбера какъв е този инат, за да не бъде разгледан?! Просто не мога да проумея какво правим в момента?! Възмутен съм! Направо съм възмутен!
Тогава утре ще предложим това да бъде първа точка и пак ще мине.
Защо така се държа? Защото в България от 220 хиляди репресирани са останали 8 хиляди и ние продължаваме да ги мачкаме! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юсеин, с госпожа Мозер се консултирахме. Подложихме на гласуване – това е резултатът.
Утре ще започнем с гласуване по следните законопроекти и проекторешения:
1. Проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител – Министерският съвет.
2. Проекти за решения за промени в състава на постоянни парламентарни комисии.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет.
5. Освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Министерският съвет.
Следват съобщения:
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 14,30 ч. в зала 242.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 15,00 ч.
Временната анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович” ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 16,40 ч.
Комисията по здравеопазването ще има извънредно заседание на 13 февруари 2008 г. от 17,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 15,00 ч.
Комисията по енергетиката ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по културата ще проведе заседание на 13 февруари 2008 г. от 15,00 ч.
Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание. Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 12,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов