Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум – 171 народни представители са се регистрирали. Добре е да запомним числото.
Уважаеми колеги, едно съобщение:
“На основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения проект за Решение за увеличение числения състав на Комисията по външна политика от 13.02.2008 г.” Подписали са се четирима народни представители от Коалиция “Атака”. Оттеглят това предложение, внесли са друго.
Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят днес.
Първото е гласуване на проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак. Текстът на проекторешението е прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 17, въздържали се 2.
Решението се приема.
Колеги, обръщам ви внимание на числото 141. Спрямо разликата до 171 то показва колко са се регистрирали, без да са тук. Това са точно 30 души. Вчера бяха 25. Оттук нататък следва да се счита, че тези, които попадат в тази разлика, отсъстват и знаете какво се предвижда в правилника при отсъствие от пленарно заседание. Ще преценя утре дали да ви съобщя списъка на тези 30 души. При всички случаи за онези, които видя, че гласуват с чужди карти, защото протягането е съвършено очевидно, също има текст в правилника, който предвижда съответна мярка. Моля никой да не се сърди при прилагане на правилника.
Преминаваме към гласуване на проекти за решения за промени в съставите на постоянни парламентарни комисии.
Уважаеми колеги, има предложение от народния представител Михаил Миков за попълване състава на Комисията по земеделието и горите:
“На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Минка Стоянова Русева за член на Комисията по земеделието и горите.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 138 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Следва проект за Решение за промяна в Комисията по здравеопазването – също с вносител господин Миков. Сякаш тук основанието е малко по-различно:
“На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Петър Георгиев Мръцков като член на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Симеон Василев Симеонов за член на Комисията по здравеопазването.”
Подлагам на гласуване ан блок този проект за решение.
Гласували 145 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 9.
Решението е прието.
Отново проект за решение от господин Миков за попълване състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Въз основа на текстовете на първото решение се предлага Народното събрание да реши:
“Избира Никола Гочев Проданов за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Следващият проект за решение, внесен от господин Миков, е на същите основания на Конституцията и правилника. Предлага Народното събрание да реши:
“Избира Силвия Тодорова Стойчева за член на Комисията по външна политика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Последният проект за решение, внесен от господин Миков, е за промяна в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта:
“На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Силвия Тодорова Стойчева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Симеон Василев Симеонов за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 8.
И това решение е прието.
Преминаваме към следващото гласуване на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009... (Шум и реплики в залата.)
Ако обичате, не ме прекъсвайте поне докато чета!
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Този законопроект следва да гласуваме на първо четене.
Имаме още 2-3 гласувания, а след това ще дам възможност да се изкажете по процедурни въпроси.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Този законопроект е приет на първо четене.
Ще има ли предложения за преминаване към второ четене?
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ако обичате, представете текста, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2004-2009 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, подписан на 30 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене на този законопроект.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет. (Реплики.)
Имате процедура по хода на гласуването ли, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Господин председател, гласуванията за промени в комисиите приключиха, а нашето предложение не беше гласувано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тези проекторешения, които бяха представени и обсъдени, те бяха подложени на гласуване. Както знаете, в програмата има записано обсъждане на предложения...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да, но то беше раздадено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може да е раздадено, само че не е обсъждано. Раздаването все още не е достатъчно. То трябва да бъде представено, прочетено в пленарната зала. Това ще стане по точката, която предстои да разгледаме по програмата. Сега се подлагат на гласуване само проекти, които са представени, обсъдени и по тях е приключило обсъждането. По тях преминаване само към гласуване.
Нека да обявя, че гласуваният на второ четене закон е приет.
Следващото гласуване е по Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
Подлагам да гласуваме на първо четене този законопроект.
Гласували 145 народни представители: за 144, против 1, въздържали се няма.
На първо четене е приет и този законопроект.
Господин Цонев, имате думата за процедурно предложение за преминаване към второ четене по този законопроект.
По този законопроект водеща е Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз съм член на тази комисия и правя процедурно предложение за преминаване към второ четене на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене по този законопроект.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 30 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата по текста.
Преминаваме към гласуване на второ четене на този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Подлагам на гласуване сега Решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор. Проектът за решение е прочетен в пленарната зала.
Преминаваме към гласуване на този проект за решение.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Гласували 143 народни представители: за 126, против 12, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене. (Шум и реплики в залата.)
Господин Паница, изчакайте за момент. Нека да подложа на гласуване процедурното предложение за удължаване на срока между двете четения по този законопроект на две седмици.
Вие искате думата по този повод ли? Заповядайте, но нека да напомня, че при разглеждането на законопроекта вчера е направено предложение от народния представител Олег Попов за удължаване срока за предложения по този законопроект с една седмица.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
В Комисията по земеделието и горите имахме пълен консенсус относно това срокът за предложения между първо и второ четене по този законопроект да се удължи от една на две седмици. Искам да предложа сега това, което вероятно съм пропуснал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, това имам намерение да предложа да гласуване. Предложението е да се удължи срокът с една седмица и общо да бъде две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 141, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието и срокът става две седмици.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Цонев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми позволите, преди това да направя процедурно предложение. Да поканим в залата във връзка с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Мирела Атанасова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, госпожа Даниела Минкова – началник отдел “Правен” в Агенцията за приватизация, и господин Лъчезар Борисов – началник отдел в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е за допускане до залата на представители на Министерството на здравеопазването, Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката и енергетиката.
Не виждам възражения срещу това предложение, затова моля квесторите да поканят представителите на тези институции и ведомства в залата.
Заповядайте за доклада, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
приватизация и следприватизационен контрол № 754-01-15,
внесен от народните представители Петя Гегова, Марина
Дикова и Олимпи Кътев на 31 януари 2007 г., и № 802-01-5,
внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, господин Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, представители на Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на здравеопазването и др.
Законопроектът на Петя Гегова и група народни представители цели промяна в основното месечно възнаграждение на председателите на Надзорните съвети и изпълнителните директори на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител. Както и промяна в основното месечно възнаграждение на членовете на Надзорните съвети на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателите на Надзорните съвети и изпълнителните директори на агенциите.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Явор Куюмджиев.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Актуализация на списъците по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол:
1.1. По предложение на Министерството на здравеопазването се отменя забраната за приватизация на лечебните заведения, като те са включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол поради специфичния характер на осъществяваната от тях дейност и засилената социална функция, като се запазва за определен период предметът им на дейност.
Предвижда се да бъдат извадени 35 дружества от Списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол с цел да бъде освободен допълнителен ресурс за приватизация, както и да бъде актуализиран списъкът, предвид на това, че част от дружествата са заличени от Търговския регистър, а други са в ликвидация.
С оглед на промяната в приоритетите на отделните министерства в списъка се включват нови осем дружества.
1.2. От списъка на дружествата по Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от ЗПСК отпадат 11 дружества, тъй като те са приватизирани, а ангажиментите на купувачите са посочени в приватизационните им договори.
2. Регламентира се нова схема за разпределение на финансовия ресурс от приватизация – 50 на сто да отиват за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система от 1 януари 2009 г.
3. Предлага се изменение на чл. 35б от Закона за приватизация и следприватизационен контрол с цел методът – публично оповестен конкурс, да може да се провежда на един етап. По този начин ще се осигурят предпоставки за ускоряване на приватизационната процедура при ясни и предварително регламентирани критерии, когато за целите на конкурса не е необходимо изготвяне на индикативни оферти.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно списъците по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и относно размера на паричните постъпления към Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев: “за” - няма, “против” – 4, и “въздържали се” – 15 народни представители. Не се приема.
2. По законопроекта на Министерския съвет: “за” – 16 , “против” – 2, и “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев, и да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има и доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

“ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен
контрол № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на
23 януари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на околната среда и водите и Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Лъчезар Борисов.
С предлаганите изменения и допълнения се актуализират списъците по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от закона, като целта е да бъдат освободени допълнителни ресурси за приватизация, да се отразят промени, свързани със заличаване от Търговския регистър или ликвидация на част от дружествата, както и промяната в приоритетите на отделните министерства.

Предлага се да отпадне забраната за приватизация на лечебните заведения. Поради специфичния характер на дейностите, извършвани в лечебните заведения, се предвижда след приватизацията да се запази предметът на тяхната дейност за период от 15 години. Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от лечебните заведения следва да се превеждат по сметка на лечебното заведение и да се използват само за финансиране на дейности и инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност.
В Приложение № 1, т. VІІ “Министерство на здравеопазването” се създават точки от 5 до 70, включващи лечебни заведения, които не подлежат на приватизация.
Законопроектът регламентира нова схема за разпределение на паричните постъпления от приватизацията чрез насочване на част от средствата към Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Предоставя се законова възможност методът “публично оповестен конкурс” да може да се провежда на един етап, когато за целите на конкурса не е необходимо изготвяне на индикативни форми.
Особен интерес в комисията предизвика предложението за изменение на параграфи 17 и 19, особено на § 19, който гласи, че когато находище на подземни богатства е разработвано от търговско дружество с едноличен собственик държавата или община и обособена част или отделни активи от него, пряко свързани с добива от находището, са продадени в производство по обявяване в несъстоятелност или в процедура по ликвидация, се предоставят пряко на концесия на купувача или на негов правоприемник по реда на Част ІІ, Глава втора, Раздел ІІІ от закона. Този текст от разглеждания закон, както подчертах, предизвика широка дискусия и неговото разглеждане беше отложено за следващото заседание на комисията с участието на всички заинтересовани ведомства. Становището на комисията по този въпрос ще бъде предоставено допълнително като предложение за второ четене на законопроекта.
След тези разисквания комисията още на посоченото заседание прие становище да подкрепи по принцип законопроекта и да предложи на Народното събрание той да бъде гласуван на първо четене.
На вчерашното заседание комисията изслуша по така поставения в становището въпрос представители на всички заинтересовани ведомства, включително и на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. В изясняването на случая изключително много помогна становището, изпратено от министъра на икономиката и енергетиката, в което той изяснява съответен казус. Ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът не е ясен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Точно защото не е ясен, възникна казусът. Той трябва да се изясни. “В становището на министъра се посочва, че § 2 от Закона за подземните богатства предвижда заварените случаи, при които се осъществява дейност, регламентирана със закона, да се уреждат съгласно неговите разпоредби от датата на влизането му в сила. В същото време съгласно действащия тогава закон и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на отменения вече Закон за концесиите, се е предвиждало за еднолични търговски дружества с държавно имущество да не се предоставя концесия за ползваните от тях обекти по ал. 4, където попадат и подземните богатства. В резултат на колизиите между двете разпоредби не е изпълнена разпоредбата на Закона за подземните богатства, тъй като заварените случаи са били и за дружества с държавно имущество, които са се ползвали от разпоредбата на отменения вече Закон за концесиите. При така възникналата колизия на предлагания текст се възлагат надежди, че той ще уреди тези отношения. Въпреки това в комисията надделява становището, че изразът “или отделни активи” трябва да отпадне, тъй като при продаването на много незначителни части от тези дружества може да се създаде преференция за получаването на концесията, която е била свързана непосредствено с предмета на дейност на съответното дружество.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на доц. д-р Борислав Китов – председател на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми колеги, след малко ще получите и самия доклад. Той се размножава.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно първо
гласуване на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
№ 802-01-5, внесен от Министерския съвет
на 23 януари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-5.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, господин Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, госпожа Катя Баракозова – представител на Министерството на финансите, представители на синдикалните, съсловните и неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от вносителите му. Участниците в дебата изразиха единодушно становище, че приватизацията на лечебните заведения е необходимо условие за реализиране на структурната реформа в здравеопазването, подобряване на управлението на лечебните заведения, привличане на частни инвестиции и съответно повишаване качеството на медицинското обслужване.
Представителите на Българския лекарски съюз, Националното сдружение на общините в Република България и КНСБ също изразиха подкрепата си за стартиране на приватизацията в здравеопазването, но при отчитане на специфичния характер на дейността, осъществявана от лечебните заведения и особената социална значимост на отрасъла.
В хода на дебата беше изразено мнение, че обсъжданият законопроект определя общата рамка на приватизация на лечебните заведения, докато специфичните разпоредби, свързани с тази процедура, могат да намерят място в Закона за лечебните заведения, в Глава тринадесета “Преобразуване и приватизация на лечебни заведения”. Подобни предложения се съдържат в законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения: № 854 01-3, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари т.г.; и законопроект № 854 01 5, внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители на 16 януари т.г.
В резултат на проведената дискусия народните представители се обединиха около становището да подкрепят предлаганите в обсъждания законопроект промени със следните забележки:
Първо, следва да се потърсят законови възможности за разрешаване на преференциално участие в процедурата на приватизация на работещите в лечебното заведение медицински специалисти, особено при приватизацията на лечебните заведения за извънболнична помощ. Това ще гарантира запазването на предмета и обема на дейност от приватизираното лечебно заведение.
Второ, при определяне на метода за приватизация на лечебното заведение, което е общинска собственост, водеща трябва да бъде ролята на съответния общински съвет, който взема решение за приватизация, като не следва да се прилага процедурата на съгласуване с министъра на здравеопазването.
Трето, разпоредбата на § 10 на законопроекта предвижда изискване за срок от 15 години приватизираното лечебно заведение да извършва лечебни или социални дейности. Така формулирана, разпоредбата крие риск лечебните заведения да се трансформират в заведения със социални функции.
Четвърто, в законопроекта следва да се даде определение на понятието “обособена част на лечебното заведение”.
Въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доцент Китов.
Уважаеми народни представители, законопроектът с вносител Министерският съвет е разпределен и на Комисията по правни въпроси, и на Комисията по бюджет и финанси. Тези две комисии не са представили своите становища, но те не са водещи и според правилника и установената практика няма пречка да преминем към разисквания и, разбира се, представяне на двата законопроекта.
Първият законопроект е с вносители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Господин Кътев, Вие ли ще представите вашия законопроект? Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Искам да припомня на залата, че предложението на народните представители Гегова, Кътев и Дикова е направено миналата година по това време. За пореден път в тази зала трябва да повторя, да потретя или да го кажа може би за седми път на някои от колегите, които сигурно не са присъствали в този дебат или са го пропуснали, или са го забравили. По това време предвид някои порочни случаи на определяне на заплати и възнаграждения на чиновници в комисиите, назначени от Народното събрание, идеята на НДСВ беше и ние го направихме - да предложим една схема, нещо като правилник или правила за определяне на възнагражденията както на председателите на тези комисии, така и на членовете, които, пак повтарям, са назначени от Народното събрание.
До днешния ден - къде без никакви дебати, къде с доста спорове, в края на краищата стигнахме до едно принципно определяне на всички тези възнаграждения. Тоест да не даваме възможност на председателя на която и да било такава комисия своеволно да определя някакви възнаграждения, които са, меко казано, в разрез с моралните устои на нашето общество.
Във връзка с това съм изключително учуден, бих го отдал повече на неразбиране и неприпомняне на този принцип, отколкото на нещо друго, от решението на Комисията по икономическата политика, която отхвърля нашето предложение, тоест с това се отхвърлят и всички приети досега наши поправки в тези закони, и препоръчва на залата да отхвърли този законопроект. Ако Агенцията за приватизация има някакви по-специални права в тази държава, нека го кажат, нека им дадем възможност да си определят заплати каквито си решат, но ние от НДСВ няма да подкрепим това нещо и ще се разграничим от едно такова решение. Още повече, че аз отдавам много по-голямо внимание на това, че предложенията, които са направени от Министерския съвет, касаят жизненоважни въпроси на здравната политика и те са много по-важните в момента. Но това пък буди учудване у мен защо две предложния за два законопроекта са обединени в една и съща тематика.
Така че, господин председател, моля да не се взема под внимание препоръката на Комисията по икономическата политика и най-малкото, ако се гледат и двата законопроекта заедно, те да бъдат обединени и на второ четене да бъдат представени като единен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев. Разбира се, залата ще реши чрез гласуване кой законопроект да бъде приет. Няма пречка и двата законопроекта да бъдат приети.
Уважаеми народни представители, в залата са министрите Петър Димитров и Радослав Гайдарски. Доколкото разбрах, министърът на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров ще представи законопроекта от името на Министерския съвет.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не мисля, че след представянето на становищата на парламентарните комисии има някаква особена нужда от представяне на закона, още повече че промяната не е голяма като обем, макар че е съществена като качество. Затова искам да кажа само няколко общи съображения.
Знаете, че от активите, които подлежат на приватизация, 91,49% вече са приватизирани. От тази гледна точка голямата цел, която си бяхме поставили за бърза приватизация на държавната собственост в Република България, до голяма степен е изчерпана като съдържание. Затова се предлага тази цел – бърза приватизация, да бъде заменена с една друга крайна цел – приключване на приватизацията. Разбира се, това е символично, тъй като ще останат държавни структури.Тези държавни структури в бъдеще могат да се приватизират, но това може да се прави от изпълнителната власт, без да имаме специален орган.
Във връзка с това ви информирам, че още през този месец съществено се съкращава апаратът на Агенцията за приватизация и аз се надявам до края на мандата с постигането на тази крайна цел да няма нужда от такъв орган и да остане да функционира Агенцията за следприватизационен контрол.
В рамките на това, което ви се предлага в промените в закона, предстои продажбата на 37 мажоритарни пакета, в които държавата има мажоритарна собственост. На първо място, това е „Български морски флот” – знаете, че там приватизацията е напреднала и трябва да приключи през близките месеци, ако не и седмици. ТЕЦ „Бобов дол” е свързан с една съдебна процедура, но и там трябва да приключим приватизацията. Трябва да се приватизират топлофикациите в Перник и в Шумен, ВМЗ подлежи на приватизация, „Кинтекс” и естествено „Булгартабак холдинг” – една от най-горещите теми. Аз вярвам, че през тази година ще приключим приватизацията на този изключително важен за нашата икономика обект.
Има 183 миноритарни пакета, които подлежат на приватизация. Най-важните в тях са електроразпределителните дружества, където държавата има по 30%, „Топлофикация – София” е изключително важен обект, където държавата има 42% и искаме да го приватизираме заедно с мажоритарния собственик. Надявам се приватизацията да стане през тази година. Имаме миноритарен дял почти 25% в „Кремиковци”. Няма да изброявам всички обекти.
Знаете, че има забранителен списък в закона. В този забранителен списък сега има 115 дружества. Сред тях са такива структури, като НЕК, БДЖ, „Булгаргаз”, ТЕЦ „Марица-изток 2”, летищата, пристанищата. Явно е, че голяма част от дружествата в този забранителен списък ще си останат, но изваждаме 39 от тези дружества. Около 20 от тях вече са заличени по различни причини и няма защо да стоят в списъка. Изваждаме безмитните зони, изваждаме предприятие „Автомагистрали”, „Техноекспортстрой” и други. Добавят се 64 лечебни заведения с национално значение – тези, върху които ще се базира националната здравна система и за които предполагам че ще говори министърът на здравеопазването.
Сред добавените е и мини „Марица-изток”, които са част от изграждания български енергиен холдинг и от тази гледна точка не може да бъде приватизиран. Включени са и 9 спортни обекта: преди всичко националният стадион „Васил Левски”, базата в „Белмекен”, комплекс „Диана” в София, „Спорт палас” във Варна, Колодрумът в София и други, така че по този начин да бъдат защитени интересите на националния спорт.
Много важен нов момент е насочването на 50% от средствата от приватизация към Сребърния фонд. Тук аз декларирам, че имаме различия с Министерството на финансите и се надявам между първо и второ четене народните представители да коригират предложението, което е внесено. От чисто бюджетна гледна точка Министерството на финансите предлага тази промяна да влезе в сила от 1 януари 2009 г. Аз се надявам, че голямата част от приватизационните сделки ще бъдат приключени през 2008 г.
Затова предлагам на народните представители тази промяна да влезе в сила заедно с влизане в сила на закона, за да може към Пенсионния фонд да бъдат насочени по-сериозни ресурси. Знаете, че те влизат във фискалния резерв. Не мисля, че ще има някаква фискална драма. Ако това се случи – обратно, то е в интерес на пенсионерите. Затова ви приканвам да го подкрепите.
Знаете, че за дружествата, които се приватизират чрез стратегия досега имаше една процедура от две стъпки. На първата стъпка се подаваше предварителна оферта, на втората стъпка или втория етап имаше окончателна оферта. Предлагаме да се опрости, с цел ускоряване да се прави само на една стъпка, като това не изключва възможността да се подават и предварителни оферти.
Свършвам с това, че знаете, че има един съществен ресурс от компенсаторни инструменти, който при всички случаи е над 500 млн. лв. Различни са оценките – някои дори казват, че надхвърлял милиард. Аз се съмнявам, че е над милиард, но вероятно е някъде около 650-700 млн. лв. В тази връзка всяка година Агенцията за приватизация трябва да внася в Министерския съвет предложение за приватизация чрез компенсаторни инструменти. За тази година предложението е направено и се предлага това да става и на съответната законодателна основа.
Важни са промените. Те са важни действително да приключим нещо, което беше в основата на трансформацията на българската икономика. Всички виждаме, че тази трансформация дава резултати. Тя се измерва в ръста на брутния вътрешен продукт, в привличането на чужди инвестиции. От тази гледна точка аз смятам, че действително беше крайно време приватизацията да навлезе и в сферата на здравеопазването, за да може конкуренцията, която обикновено намалява цената за потребителите, да даде ефект и в тази сфера. А за да защитим интересите на хората тези 64 основни базови здравни заведения остават в забранителния списък, така че няма да има риск за лечението на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря за разяснението, господин министър.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, аз ще взема отношение само по темата “Приватизация в сферата на здравеопазването”, защото това е една от най-съществените промени, които всъщност се правят. Две хиляди и втора година, с волята на управляващите тогава – НДСВ и ДПС, приватизацията в сферата на здравеопазването беше забранена. Шест години нищо не се правеше по този въпрос, въпреки че опозицията внесе два законопроекта. Доцент Паница беше вносител на тези законопроекти, но тогава те бяха отхвърлени с идеята, че ще бъде предложен друг модел на приватизация, че ще има идея от страна на управляващото мнозинство, че ще има идея от страна на Министерството на здравеопазването как да бъде осъществена тази приватизация. Безспорно темата е изключително важна, ако обаче целта е подобряване състоянието на лечебните заведения в България и повишаване на тяхната конкурентоспособност. И всичко това, както вие казвате и обичате да казвате напоследък, за да бъде пациентът в центъра на цялата тази система. Хубаво като замисъл, според мен, лошо като изпълнение.
Ако се осланяме единствено на тази промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, мога да кажа, че подходът е изключително елементарен. С толкова малко промени – всъщност три параграфа, единственото, което се прави, е, че се отпушва процесът на приватизация. Нищо повече. Вчера на заседание на Комисията по здравеопазването – поздравявам всички колеги за това, около което се обединихме като решение, че това е общият закон, а с промяна след това в Закона за лечебните заведения ще влезем в детайлите на това как ще бъде осъществен процесът на приватизация и най-важният детайл – дали ще има преференции така, както е отбелязано в нашия законопроект, за работещите в тези лечебни заведения.
Искам да кажа няколко думи по внесения законопроект като ви обръщам внимание, че господин Божинов при представянето на доклада каза, че паричните постъпления от приватизацията на обособените части на лечебните заведения се превеждат по сметка на лечебното заведение, остават негова собственост и могат да се ползват само за финансиране на дейности и инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност. Всичко хубаво, ако точката беше тук, но тук има запетая и след запетаята се казва: “след одобрение на собственика на капитала”. Тоест паричните постъпления от тази приватизация по решение на Министерството на здравеопазването или на държавата, когато става дума за държавните лечебни заведения, може и да не останат в лечебното заведение, защото може да няма одобрение за това нещо. Това е в § 5.
В § 9 се казва: “Методът за приватизация на лечебното заведение се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването”.
Съгласно Решение № 11 на Конституционния съд от 21 май 2001 г. се казва следното нещо: “Действията по приватизация по своето естество имат разпоредителен характер. Те целят прехвърляне на правото на собственост на физически или юридически лица. Сменя се титулярът на това право. Ето защо неотменим елемент от правото на собственост е правомощието на собственика с автономен акт да се разпореди със своето право. Волята на собственика” – в случая общински съвет, защото става дума най-вече за лечебните заведения – общинска собственост – “да се разпореди с правото си на собственост като го прехвърли на друго физическо или юридическо лице не може да зависи от одобрението или разрешението на трето лице – държавен орган. Въвеждането на това изискване по недопустим начин накърнява правото на собственост на общината, поради което е противоконституционно”.
За това, както вчера казах и на заседанието на Комисията по здравеопазването, вносителите в лицето на Министерския съвет на практика извършват нарушение на Конституцията. Не може да има такъв текст, който да казва, че методът за приватизация, който метод е част от цялата процедура, да се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването.
Аз ще ви дам един съвсем елементарен пример: общинския съвет в град Х решава, че лечебното заведение на територията на тази община ще бъде приватизирано. След като ще бъде приватизирано, общинският съвет решава цялата тази процедура ...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Свищов.
ВАНЬО ШАРКОВ: В Свищов или Пловдив няма никакво значение. Където го реши, там ще го реши.
... Взима това свое решение, след което тръгва съгласно текста, който вие сте предложили и който е противоконституционна съгласувателна процедура. Министърът на здравеопазването казва, че не е съгласен. Обаче общинският съвет казва: е, и какво като не сте съгласен? Вие нямате никаква собственост в нашата община. Всичко това е общинско, общинският съвет решава как да станат нещата.
Ако този текст не отпадне между първо и второ четене, разбирате, че ние отново ще сезираме Конституционния съд. Той вече има взето решение в този смисъл. Затова по-добре го махнете между двете четения, или общо всички заедно да го махнем, за да не стигаме до необходимостта да се сезира Конституционният съд.
Следващото, което е отбелязано в § 10 – “При приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебни“ – забележете – “или социални дейности за срок 15 години”. Какво означава това? След приватизирането на едно лечебно заведение – поликлиника, болница, извънболнична практика, още на другия ден то може да се превърне примерно в старчески дом, защото е казано: “лечебни или социални дейности”. Не може да има такъв текст, въпреки че вчера на заседанието на комисията беше казано, че имало общини, в които има желание болници, които са неефективни, да бъдат превърнати точно в такива домове. Но това не е тема на Закона за приватизация. Това е тема на самия общински съвет, воля на членовете на общинския съвет. Те могат да променят предназначението, да стигнат до закриване на лечебното заведение и откриване на дом със социални функции.
В следващата алинея се казва: “Срокът по ал. 1 – промяната на вида на лечебното заведение…”, тоест в този срок от 15 години промяната на вида на лечебното заведение се извършва след съгласуване с министъра на здравеопазването.
Тук естествено, че може да има съгласуване с министъра на здравеопазването, но забележете – това означава, че в една многопрофилна болница за активно лечение след като е извършена приватизационната процедура, след като е сключен приватизационният договор на втория или на третия месец може да се превърне в специализирана болница. Това вече няма да бъде решение на общинския съвет, това ще бъде съгласувано само между собственика и министъра на здравеопазването.
В заключение искам да кажа, че с изключително много резерви, с доста неща, които трябва да бъдат направени между първо и второ четене, с дебатите върху темите, които бяха повдигнати с нашия законопроект и основно за преференциалното участие на персонала, работещ в тези лечебни заведения, защото всички знаем, че няма никой друг, който да може да гарантира запазването на дейността в тези лечебни заведения, от хората, работещи в нея.
Нито един човек, с колкото и финансови средства да дойде, няма да бъде по-добър гарант за запазване на лечебното заведение, от работещите в него.
С всички тези забележки ние ще подкрепим проекта на първо четене само, за да тръгне процесът на приватизация, който лично аз не съм убеден, че ще има толкова бърз ефект, че ще има толкова положителен ефект, но все пак тази възможност трябва да бъде дадена на общините в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес на вниманието ни е Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол на Министерския съвет. За някои сведения, икономическото ни развитие това е рутинен метод за стабилизиране и подобряване, стопанисването в някои отделни сектори на икономиката. От позицията на системата здравеопазване, за нас това е съществен акт.
След повече от шест години в параграфи 5, 9 и 10 се вменяват основните принципи за приватизация на лечебните заведения в страната. В законопроекта са гарантирани лечебните структури, като се започне от високоспециализираните лечебници, многопрофилните болници за активно лечение – акционерни дружества, и се стигне до специализираните болници за рехабилитация, белодробни болести и пневмофизиатрични заболявания, структури, за които ще има мораториум за приватизация. Това е необходимо за гарантиране стабилността на системата и за гарантиране здравето на населението.
Важно е да отбележим, че в § 5, чл. 10а е записано, че: “Паричните постъпления от приватизацията на обособените части на лечебните заведения се привеждат по сметка на лечебното заведение, остават в негова собственост и могат да се използват само за финансиране на дейност за инвестиции, пряко свързани с дейността на лечебното заведение”.
Уважаеми колеги, само преди дни управляващата коалиция в страната прие актуализирана програма на правителството. В нея с пълен консенсус, забележете, между различните партии в правителството беше записано: “Правителството ще работи за преструктурирането и ефективното управление на болничната помощ като преструктурира”, забележете, а “не закрива лечебните заведения чрез приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство, оптимизация на лечебните заведения”. И още нещо, оптимизира и освободи така наречените неоперативни активи на основата на сравнителен анализ на очакваните ползи и загуби от развитието на здравната система.
Днес този законопроект е доказателство за волята и най-вече за намеренията на управляващата коалиция да направи поредната сериозна стъпка в реформата на здравната система. Вярно е, че има различни модератори, но има и други предложения в този смисъл – има представени проекти за изменение и допълнение в Закона за лечебните заведения.
В Комисията по здравеопазването станаха сериозни дебати при обсъждането на тези законопроекти, обаче бяха поставени и различни въпроси за обсъждане.
Медицинските специалисти ще имат ли преференции в хода на приватизацията на лечебните заведения? При каква технология и начин ще се извърши тази приватизация? След експертните оценки от специалисти на медицинските структури, които трябва да бъдат приватизирани – как ще се провеждат търговете или конкурсите? Уважаеми колеги, след като доболничната помощ в момента в страната е приватизирана, ще имат ли възможност общопрактикуващите лекари, специалистите от медицинските центрове, в диагностично-консултативните центрове, от досегашните наемни отношения, чрез този закон да имат възможност да работят в своя собствена база?
При обсъждането на тези въпроси не може да не се вземат предвид обаче интересите, бих казал, най-вече на населението и на пациентите. Не може да не се предвиди реакцията на общинските съвети, на кметовете по населени места, защото бъдещето, развитието, дейността на една болница във всяка една община не може да не е приоритет. Това са наистина въпроси, които трябва да намерят своето оптимално решение.
Има и друга гледна точка, разбира се. Когато една болница не е в състояние да гарантира качествено обслужване, не е в състояние да предоставя съвременни гаранции в рамките на здравните възможности, какво ще се случи с нея и какви ще бъдат възможностите – преструктуриране в друга социално значима структура или болници за долекуване и рехабилитация? Кои ще бъдат източници за финансиране на тези преструктурирани общински болници? Това са въпроси, които не могат да бъдат решени в един законодателен акт изведнъж и веднага. Има детайли, има нормативни решения, има решения на общинските съвети. Днес има общини, които се грижат за своите здравни структури, които гарантират медицинската дейност в тях без наем. Има обаче общини, които с всяка календарна година увеличават наема на специалистите от доболничната помощ, което затруднява тяхната издръжка и тяхната нормална дейност.
За нас като народни представители от различните райони на страната е важно само едно обстоятелство – гарантиране здравето на населението, пресъздаване условия за сигурна работа в своите кабинети, звена и сектори на медицинските специалисти, съвременни условия за пациентите и сигурност в социалната политика на общините.
Този законопроект е основата. Призовавам ви да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Най-после след продължително шестгодишно стопиране Законът за приватизация и следприватизационен контрол разрешава приватизацията на лечебните заведения. Казвам за момента разрешава в кавички, тъй като има много спорни моменти в предложението, въпреки че привидно е крачка напред.
Държа да отбележа, че преди две години аз и колеги от Демократи за силна България предложихме почти идентичен, само че не в този вид, в който се предлага Закон за приватизация на лечебните заведения. Тогава на едно от заседанията на Комисията по здравеопазването министър Гайдарски каза: “Ами след два-три месеца и ние ще направим почти същото, но ние ще го предложим”.
Преди една година заедно с доц. Китов отново предложихме почти същия закон. Отново се отхвърли. Ясно е, че меракът на управляващите е те да предложат Закон за приватизация и следприватизационен контрол, специално на лечебните заведения.
Пак повтарям – шест години закъснение на структурната реформа от не зная какви опасения. Вероятно някой се опасява, че, когато тръгне този закон всичко живо ще тръгне да приватизира лечебни заведения. Няма да стане това нещо. И то по няколко причини няма да стане:
Първо, сградният фонд на по-голяма част, огромна част от общинските болници е в плачевно състояние. За всеки един инвеститор или човек, който има намерение да работи в тази област е много по-добре да изгради нова болница, отколкото да стяга някаква руина на 30, 40, 50 години, която не е поддържана. Казвам в по-голяма част от частта за общинските болници. Така че през тези шест години този страх беше неоправдан.
Има четири основни момента в този закон, които не са разрешени с това предложение. Едното е за преференцията на медицинския персонал, второто е за предмета на дейност, третото е за съдбата на общинските болници и четвъртото е за така наречените обособени части. Част от тези проблеми естествено ще намерят разрешение в Закона за лечебните заведения.
За предмета на дейност. Ясно е, че има добри намерения предметът на дейност да остане лечебен процес. Когато ние предлагахме нашите законопроекти, също имаше запазване предмета на дейност. Има един особен момент – какво става след като на втората година това лечебно заведение фалира? Какво става? Така че дали условно ще поставим един срок от 15-20 години, зависи от желанието на тези, които са приватизирали, да работят в тази насока.
Относно преференцията на медицинския персонал виждам, че има въздържане и желание медицинският персонал да не участва преференциално в тази приватизация. Давам ви добрия пример на Чехия отпреди десет години. Там на медицинския персонал беше дадено преференциално право да участва в приватизацията на лечебните заведения. В Чехия в момента тези частни лечебни заведения, които представляват 28%, работят перфектно, на равна основа с другите две форми на собственост – държавна и общинска. Там в момента са разделени приблизително по равно държавна, общинска и частна собственост, само че в закона дадоха право на преференция на медицинския персонал. Ясно е, че един персонал, който е сам собственик на лечебното заведение, ще има много по-големи мотиви да работи, да се усъвършенства, да е конкурентоспособен на другите лечебни заведения, отколкото ако е наемен работник на някой друг собственик. Ясно е, вие не желаете това нещо в този закон. Не го желаете.
Относно съдбата на общинските болници. Лично се съмнявам, казах го и вчера в комисията, че кметове и общински съвети ще се юрнат да приватизират общински болници. Вероятно процентът на предложенията за приватизацията, според мен, няма да бъде повече от 2-3-4%. Кой е този кмет и този общински съвет, който ще си направи харакири, за да предложи за приватизация общинска болница? Ами той следващия мандат няма да е кмет.
Така че и това опасение е прекалено голямо. Вероятно ще има предложения, но те ще са много малко, тъй като принципалът си е кметът и общинският съвет.
Що се касае до възможността министърът да има някакво участие в приватизацията на общинските болници, това е абсурд. Този въпрос е решен от Конституционния съд. Ясно е, че министърът не може да има никакво участие в приватизацията на общинските лечебни заведения.
И накрая за обособените части. Този проблем е много сложен, не е решен в предложението, а трябва да намери решение. Спомням си, че в Пловдив преди 6-7 години, когато действаше законът, по тази причина и по някои други се спря приватизацията на доболничните лечебни заведения. Спря се приватизацията, тъй като не се изясни какво е обособена част. Тук в този законопроект също няма решение на въпроса за обособените части.
Като цяло ще подкрепим Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като той е стъпка напред в структурната реформа, която беше задържана шест години. Но между първо и второ четене ще направим съответните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Паница! Разбирам авторската Ви ревност, че, когато внесохте навремето вашия проект, той не беше приет от залата, а сега се появява нов проект, внесен от мнозинството, който ще бъде приет. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Благодаря за Вашата квалификация, господин Костов, тя е в областта може би на други науки. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Костов, не давайте оценки от място.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Вие, разглеждайки тезата, че отпушването на приватизацията няма да доведе до такава каскада от желания, казахте: кой кмет и кой общински съвет ще се юрне да приватизира общинските болници и на този фон споменахте за възможността за уреждане на преференции на работещите медицински специалисти в процеса на приватизация – нещо, което аз споделям, бихте ли ми отговорили на въпроса: по силата на какви обстоятелства при създаване на преференции работещите пък ще се юрнат към праватизация? Защото ние имаме още много проблеми, наистина нерешени в тези проекти, та не мога да разбера как кметовете няма да го направят, а работещите с преференции ще го направят, отпушвайки тази възможност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря за доста разхвърляния и нелогичен въпрос. Не става дума за ревност, а става дума за стопиране на структурната реформа. Не става дума за ревност. Ясно го разбирате. Шест години са прекалено много време.
Що се касае до това какви са мотивите на хората да приватизират, които работят в лечебните заведения. Много е ясно: има различни интереси – общината има едни интереси, а лекарите, работещи в лечебното заведение, имат други интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама само лекари ли ще могат да приватизират?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Целият медицински персонал, не говоря само за лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи и санитарки, и всички.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Как ще стане това? В закона, който вие стопирахте, който между другото НДСВ и ДПС стопираха, беше казано ясно: ако до един месец не се появят кандидати за приватизация на лечебно заведение, които ползват преференции, започва търг по нормалните процедури. Така пише в закона: ако няма до един месец, следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Паница.
Давам думата на д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако приемем тезата, че този закон е рамков, позволете ми да споделя мнението, че винаги съм считал, че Законът за приватизацията на лечебните заведения трябва да не е в този закон. Защото никой досега не направи ясна разлика между доболнична и болнична помощ.
Уважаеми колеги, дейността на цялата доболнична помощ е 100% приватизирана и става въпрос само и единствено за един сграден фонд. Няма как да говорим, че там ще го правим на обща продажба. Няма как да се случи това. Защото във всички останали закони винаги наемателят е този, който първи има възможността да купи, да не говорим, че става въпрос и за социална дейност, която вече 7-8 години тези хора извършват – 100% частна дейност. Ясно е, че трябваше да се отделят двете неща – доболнична и болнична помощ.
Второ, въпросът с доболничната помощ е: кой се намира на територията на така наречените ДКЦ-та, защото там освен само ДКЦ-та, има и общо практикуващи лекари. Така че въпросът за запазване на тяхната възможност да продължат да работят също е свързан с по-детайлно разпределение на така наречените обособени части. Няма как двете неща да ги разглеждаме под общ знаменател.
Оттам насетне мисля, че когато говорим за приватизация на лечебни заведения, трябва ясно да си представим каква цел гоним. Мисля, че всички я казаха – подобряване на управлението, подобряване на дейността – това е основната задача, която гоним.
Разбира се, аз задавам въпроса при останалото днешно законодателство: даваме ли достатъчна гъвкавост на тези лечебни заведения наистина да се пригодят според пазара? Отговорът е не. Може би трябва веднага след този закон да се появи по най-бърз начин една промяна в Закона за лечебните заведения, която да им даде възможност да бъдат по-гъвкави.
Прав е д-р Руденко Йорданов, когато пита каква е сигурността, че хората ще тръгнат. Това е така, но, ако все пак... В никакъв случай не говорим за РМД-та, мисля, че всички сме на еднакво мнение. Когато дадем възможност част от колектива да участва в това приватизационно дружество, което го приватизира, въпреки че капиталът може да е отвън, става въпрос не от хората на болниците, те вече ще проявят един наистина разяснителен натиск, ако имат желание, д р Йорданов, да убедят населението на общината, че смисълът наистина е да подобрят дейността на тази болница. Именно затова е абсолютно невъзможно и нередно решението на общинския съвет да бъде последвано след това от становище на министъра на здравеопазването. Защото в крайна сметка отговорността за развитието на лечебното заведение в общината е редно да се остави на този, който го взима.
Колеги, съгласен съм с преждеговорившите, че това “лечебни или социални дейности” е много опасно. Социалната дейност е едно широко понятие. Една кухня, която снабдява хората, е социална дейност, но не е лечебно заведение. Ако всички се обединяваме около желанието за запазването на лечебната дейност за определен срок време, би трябвало да си остане единствено.
По въпроса за обособените части. За мен този въпрос ще бъде доста трудноизпълним по простата причина, че в така наречените МБАЛ-и или бившите окръжни болници, в които има подобно нещо и със Забранителния списък, са акционерни дружества. Това ще затрудни който и да е...
Би следвало по Търговския закон решението за продаване дори на обособена част, което е разписано в закона, да стане от решение на общото събрание. Така че това също ще породи свои проблеми.
Друг е въпросът да помислим дали на този етап това да се включи или не.
Мисля, че в този закон, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, са изпуснати някои от болниците на бившата Военномедицинска академия, не говорим за София. Говорим за останалите, които също би могло по определен начин, както законът реши, при желание от съответното ведомство да бъдат обявени за приватизация. Това, според мен, е един пропуск. Не знам дали е направен умишлено или не, възможно е просто да не е разсъждавано.
Уважаеми колеги, какво обаче стана последните две години, когато законът даваше възможност, макар и малко по-трудно, за концесиониране на лечебните заведения. И защо тук съм съгласен вече с доц. Паница, че тази възможност, която за мен в някои отношения е по-добра, защото 35 години концесия, без да влагаш първоначалната инвестиция за закупуване, както каза доц. Паница, на някои не съвсем модерни сгради, никой не прояви това желание. Вече задължително става въпрос за работещите вътре.
В заключение бих искал да кажа, че, първо, в закона категорично трябва да се разпише, господин министър, що е то обособена част. Нека да опитаме да направим разлика в обособени части в доболничната и болничната помощ. Защото се получава конфликт на интереси в доболничната помощ между общопрактикуващи лекари и ДКЦ-та, когато са на едно и също място.
Второ, струва ми се, че наистина някои детайли на приватизацията в лечебните заведения може би трябва да намерят място по-детайлно разписани в Закона за лечебните заведения, в който има подобна глава, която наистина да казва детайлите – как ще става в лечебните заведения. Този закон наистина е рамков и едва ли тук му е мястото, но това също е въпрос, който трябва да се види.
Така или иначе, уважаеми колеги, стартирането, отпушването, ако мога да кажа, на приватизацията, е една възможност, която, макар и закъсняла, трябва да я подкрепим и след това с общи усилия да опитаме наистина да правим най-доброто за сектора, защото той е специфичен. След като му поставяме известни задължения за запазване на дейността, мисля, че трябва много по-детайлно да разпишем някои от нещата, които иначе биха могли да доведат до конфликт в системата.
Завършвайки ви давам един пример. Ако няма преференции на лекарите – представете си, че в една община...
РЕПЛИКА ОТ КА: А медицинските сестри?
БОРИСЛАВ КИТОВ: ...На работещите, господин Шопов, не знам дали правите разлика.
Купува се от друг на свободна продажба и колегите, работещи там – казвам всички колеги, а не само... решават и напускат. Какво се получава тогава и за общината? (Реплика от ДПС.)
А така! Вие сами разбирате, че даването на преференции на работещите, включително, както господин Шопов държи, и на медицинските сестри, защото може би има слабост към тях, общо взето гарантира, че няма да се получи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, не само към тях.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Нали затова е ролята на министерството!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Министерството не може да казва на собственика какво да прави, нито на някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Найденов.
Искате ли трета реплика, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Аз не съм се изказвал от място, не знам кой...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Китов, Вие сте третият изказващ се, който насочва вниманието върху един текст на нова ал. 2 по отношение на ролята на Министерството на здравеопазването при избор на метода за приватизация и сигурно с основание, защото той заслужава внимание.
Аз съм бивш кмет и като такъв съм изкушен от разсъжденията, че наистина това е право изцяло на собственика, в случая на общините. Същевременно обаче си мисля, че когато става дума за здравеопазване, тоест за една от най-присъщите на държавата дейности, има логика да се мисли по отношение на механизъм, в който да има роля Министерството на здравеопазването. Мога да се съглася например, че текстът не е най-прецизният и че може да се мисли в посока на това, как да се подобри механизмът, по който ще участва Министерството на здравеопазването. Но съм убеден, че в случая трябва да има текст, който да позволява изразена роля на Министерството на здравеопазването.
И второ, в случая, освен че трябва да има някаква роля, би трябвало Министерството на здравеопазването да има правомощията да се произнася за това дали единствено финансовата изгода или резултат са водещите в случая на приватизацията на общинските заведения. Тогава, когато става дума за карта, за модел, за гръбнака на здравеопазването, е нормално да има и други аргументи, освен чисто финансовите измерения, когато се осъществява приватизация на лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д р Китов! Моята реплика е своеобразно продължение на репликата на господин Найденов, както и да са квалифицирани тези разсъждения, някои ги наричат глупости, кой както иска да ги нарича, но ви припомням, че темата за приватизацията на лечебните заведения е горещ картоф, който не е преставал да пари през последните 7-8 години! Много малко са тези, които са имали куража да посегнат да го извадят от жарта. Едната от причините да не го направят са точно тези рискове, за които ще кажа няколко думи и ще помоля за Вашия коментар, д-р Китов, защото те са съществени. Не бива да игнорираме ролята на министъра на здравеопазването. Защо? Защото, ако приемем, че става дума за една малка болница в крайграничен район, общинска, за която по общия ред няма интерес за приватизация – забутано място, малко пари, приватизация по реда на преференции за работещите – малко пари, нисък финансов интерес. Няма интерес и от работещите. Това ще се случва.
И тогава какво става по тази низходяща градация? Идва ред на един търг, в който тази болница се купува единствено, за да мине през процедурата препрофилиране, преструктуриране, фалит. Като фалира, оттам нататък остава сградният фонд, остава територията и никаква медицина!
РЕПЛИКА ОТ КА: Това е целта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако министърът на здравеопазването няма правото да се намеси точно в тези случаи – припомням, че в тези случаи Министерството на финансите има финансов ресурс, с който допълнително финансира дейността на тази категория болници, тогава какво се случва с тази болница? Ролята на министъра в случая не е на злия демон, а ролята на човек, който носейки отговорности за системата по здравеопазването, в решителния момент да може да се намеси, за да има здравеопазване, а не да има обикновени търгашески интереси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако има медицина, няма да има фалити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Доктор Китов, в първия вариант на Закона за приватизацията след началото на промените, още тогава фигурираше възможност за участие на трудовите колективи преференциално да закупуват акции и дялове в предприятията.
Можем да направим една анкета и сега да тръгнем по предприятията, които са оцелели и да видим тези трудови колективи от работници дали някой притежава нещо от тези предприятия. Знаете какво стана. Образуваха се РМД-та, директорите направиха това нещо и хора около тях са съсобственици на предприятията.
Какво ще стане в общинските болници, ако общинските съвети вземат решение за приватизация? Дано такива случаи да са много малко. Не вярвам санитарките и медицинските сестри с по 200 лв. заплати, които едва свързват двата края, да имат голям интерес към преференциално участие. Това почти е изключено.
Знаете какво ще стане – хора, които са заинтересовани, които имат пари и ще изкупуват, както каза д-р Йорданов, ще бъде сменен по-късно предметът на дейност, а има възможност и за социални дейности - от санаториум може да стане СПА център, ще има два кабинета и пак реално погледнато може да си съществува като здравно заведение, в същност ще има съвсем друго предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Попов.
Давам думата на д-р Китов – право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Господин Попов, като не познавате нещата, защо се изказвате неподготвен?
Първо, приватизация на лечебни заведения не е ставала по Закона за приватизацията, а по друг закон. Има някакви приватизирани лечебни заведения – не са много, проверете какво е състоянието там и ще видите точно това, за което Виe говорите, че не е. Недейте да говорите неща, които не познавате.
По отношение на другите реплики, които са по-сериозни. В забранителния списък, господин Ангелов, друг е въпросът дали трябва да се прави допълнителен списък на самите нас, там влиза гръбнакът. Това е логиката, която общо-взето всички приемат. Това е гръбнакът, без който не може. Така че за останалите общински болници, които изобщо не са гръбнак и за които до момента изобщо няма никаква помощ от страна на държавата, защото когато ти определяш вместо една община, трябва да бъдеш така добър също да финансираш. (Реплики от КА.)
Няма никакво финансиране от държавата на общинските болници, освен за дейности, които държавата е поела на своите плещи. Друг е въпросът, че е крайно време, когато има извършване на такива дейности в частни заведения и там да се плаща. Разбира се, направихме една крачка напред с този бюджет и разрешихме по отношение поне на хемодиализата.
Господин Йорданов, аз съм убеден, че всеки един общински кмет има по-добра информация и е повече заинтересован от това какво ще стане на територията на неговата община от който и да било друг. Не подценявайте кметовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поиска думата министърът на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За първи път съм удовлетворен от всички изказващи се. Мисля, че депутатите и от управляващата коалиция, и от опозицията са загрижени за Законопроекта за приватизацията и всеки един от тях според вижданията си благородно дава своето становище. Мисля, че законопроектът, който ще приемете на второ четене, разбира се сега е още на първо четене, може би ще претърпи някои корекции. Защото никой от нас не е твърдял и аз като министър не твърдя, че това, което ви представяме, е най-доброто и то не може да претърпи някои изменения.
Когато работихме по този първи вариант имахме предвид да отпушим дългогодишната забрана за приватизация на здравните заведения, която беше извършена и си спомняте защо. Защото в онзи първи вариант се случиха някои неща. Спомняте си всички и аз, разбира се, как започнаха в Пловдив приватизациите на лечебните заведения и специално на поликлиниките, където бяха подготвени за продажба няколко поликлиники, едната от които си спомням, че беше оценена на 600 хил. лв., а само рентгенът й струваше 1 милион.
Аз мисля, че решението на Народното събрание за спиране на приватизацията на лечебните заведения тогава беше правилно, но продължи действително доста дълго време.
В този вариант, който ви представяме, ние се постарахме да запазим интересите, първо, на пациента, на хората, които ще бъдат обслужвани и, разбира се, на здравните работници.
Разбрахте, че става въпрос, аз няма да се спирам на много подробности, защото заместник-председателят на Комисията по здравеопазването доц. Тодор Кумчев подробно изясни цялата философия на представения законопроект. Но аз бих искал да се спра само на отделни дискусионни параграфчета и членове, които бяха дискутирани до тук.
По § 5, чл. 10 за паричните постъпления от приватизацията. Аз съм съгласен изцяло с предложения текст и мисля, че това, което предложиха и д-р Шарков и доц. Китов, след одобрение на собственика на капитала му, може спокойно да отпадне. Защото действително целият текст е правилен и мисля, че той може да бъде приет без последната запетая – тази прословута запетая, след одобрение на собственика на капитала му. След като има решение на кметовете, има решение на общинския съвет за продажба и т.н., няма нужда вече това да бъде одобрявано допълнително от министъра на здравеопазването или от някой друг.
Съгласен съм да отпадне в § 9 чл. 31, ал. 2 – методът за приватизация на лечебното заведение – писали сме го, че се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването. Мисля, че този текст е доста спорен и той може да отпадне, защото в т. 2, чл. 34б е казано ясно, че в срока по ал. 1 промяна на вида на лечебното заведение се извършва след съгласуване с министъра на здравеопазването. Запазването на този текст означава, че няма да може да стане това, което безпокои някои народни представители, че, виждате ли, след първата или втората година се разпродава или се оставя заведението да фалира и след като фалира то може да бъде продадено. След като този текст остава, това означава, че пак трябва да се иска съгласието на министъра на здравеопазването. Прави са колегите, които казаха и смятат, че има такава възможност в някои малки болнички в периферията на Родината ни да се стигне до там, че още през първата или втората година някои от тези общински заведения нарочно да бъдат фалирани и след това да бъдат продадени.
Затова аз предлагам, ако се съгласим да отпадне, методът на приватизация на лечебните заведения да се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването, задължително обаче да остане т. 2 – “В срока по ал. 1 – промяна на вида на лечебното заведение се извършва след съгласуване с министъра на здравеопазването”. Това вече дава възможност действително да се контролира възможността за фалиране на тези здравни заведения в периферията.
За прословутите обособени части. Аз непрекъснато настоявам и в Министерския съвет беше внесена такава поправка – трябва да има дефиниция, определение кое е обособената част. Между другото, ние сме дали такова определение, което вие трябва да потвърдите или отхвърлите. Обособената част е онази неделима част, без която здравното заведение не може да извършва лечебна дейност. Тук сме определили кое е обособената част – това са операционните зали, болничните стаи, лабораториите – всичко, свързано с дейността на даденото лечебно заведение.
Остава другата част, която е излишната. Знаете, че в някои от старите болници съществуват все още конюшни, останали са гаражи, може да има излишна земя. Винаги давам няколко примера. Те са в Бургас, във Велико Търново, където са заградени 50 дка, стоят вече дълги години заградени с тел, защото не могат да бъдат използвани – 50 дка.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Те ще ги оправят – това е целта!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не говорим за целта. Това може да бъде продадено и тогава говорим това, което сме казали в следващите параграфи, че тези пари задължително трябва да останат в здравното заведение. Мисля, че това е нещо много разумно.
Не може да стоят излишни сгради, излишни имоти, които носят със себе си огромни средства от порядъка на милиони, а здравното заведение да не може да използва тези имоти и финансови средства, които ще дойдат от тези имоти, за реновиране на здравното заведение, за купуване на нова апаратура. За това става въпрос.
По § 10 – при приватизация на лечебните заведения приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебни или социални дейности за срок от 15 години. Съгласен съм да отпадне понятието “социални”, да остане само понятието “лечебни”. Действително много бързо голяма част от лечебните заведения могат да бъдат превърнати в социални заведения. Знаете, че има голяма разлика между лечебно и социално заведение. Разбира се, ако желаете, можем да дискутираме по този въпрос, но мисля, че е правилно социалните дейности да отпаднат.
И последният въпрос, по който искам да взема отношение, е за преференциите за здравния персонал. Ако разбираме преференции в смисъла на създаването на бившите ремедета мисля, че изобщо не трябва да говорим по този въпрос. Но известни преференции за работещите в здравните заведения смятам, че е редно да бъдат предвидени. Какви ще бъдат те, може би трябва да уточним с вас - народните представители в Народното събрание.
Има смисъл, когато говорим, че ще дадем известни преференции на работещите в здравните заведения, тук не говорим само за лекарите, защото някои си мислят, че понеже тук сме лекари, ще се дава предимство само на лекарите, не - и на работещите.
Но трябва да уточним какви преференции. Ако решим да продадем едно здравно заведение, не ние, а общината при решение на кмета, общинските съветници, може би дори някъде да се проведе допитване до хората – това също е възможно, и ако дойде представител, който предлага 100 лв. за квадратен метър, а примерно работещите предлагат 20 лв. на квадратен метър, естествено е, че това трябва да бъде при равни условия.
Не става въпрос санитари или доктори да участват в продажбата на заведението със заплатите си и така нататък. Естествено е, че става въпрос за друго. Примерът е в Гърция. Ако заведението струва 6 млн., тогава всички, които искат да участват в купуването на това здравно заведение, ще участват в тези 6 млн., разбира се, някои с повече, други с по-малко средства. Но не става въпрос за купуване или даване, както беше с ремедетата, на работещите и директора, а след това директорът с група хора си прехвърлят предприятието и знаете какво стана с голяма част от работещите заведения. Това имаме предвид.
И последно, за военните болници. Прав е доц. Китов. Става въпрос не за Военномедицинска академия, става въпрос за онези болници, които са в периферията. Това е дискусионен въпрос, който може би също трябва да решим, защото има доста болнични военни лечебни заведения в областните и околийските градове - дали трябва да влязат в общия списък на продажба. Струва ми се, че това трябва да го решите вие - народните представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С разглеждания законопроект се дава силен тласък на изпълнението на правителствената програма за управление за 2008 г. и по-точно – на нейните приоритетни направления за продължаване на реформите в здравеопазването и в пенсионната система.
Със законопроекта стартира приватизацията на лечебните заведения, като 50% от паричните постъпления ще се отчисляват за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, така нареченият Сребърен фонд. Натрупването на средства в този фонд ще даде възможност за увеличение на получаваните пенсии.
На вчерашното заседание, проведено в Комисията по икономическата политика, с основание беше поставен въпросът какъв размер постъпления се очаква и ще дадат ли те действително възможност за увеличаване на пенсиите. Предстои продажба на 37 мажоритарни и 183 миноритарни акции и дялове – собственост на държавата в търговските дружества. Едва ли някой може да прогнозира точната сума на постъпления от тяхната продажба, но само краен отрицател ще оспори възможността при този значителен процент на отчисления, колкото и да не са големи съобразно нашите очаквания постъпленията от приватизацията, те да дадат положителен ефект върху размера на пенсиите и това, че те ще са в интерес на пенсионерите.
Законопроектът урежда няколко нови принципа на провеждане на приватизационните процедури. Отпада изискването за бързина при приватизацията. Очевидно е, че е настъпила промяна в обществените отношения и държавното имущество не е подложено на разграбване, което да налага с оглед съхраняването му скоростно да бъде раздържавено. Приватизацията на всяка цена, която обикновено е приватизация на смешна цена, не срещна одобрението на обществото. С този законопроект ще се търси справедлива и обоснована цена на приватизираното държавно имущество.
Отпада изискването за икономически растеж и конкурентоспособност като функция на бързото приватизиране. Процесът на приватизация е към своя край – продадени са 91,49% от подлежащите на продажба активи на държавата. Фактор за икономическото развитие в новите условия са инвестициите и условията за бизнес. С измененията в закона се търси успешното приключване на процеса на приватизация.
Въвежда се принципът на икономичност при провеждане на приватизационните процедури. Във Фонда за покриване разходите от приватизация ще се внасят само паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация и държаните като санкция депозити. Отпада изискването за внасяне в този фонд на 10% от постъпленията, което поевтинява процеса на приватизация.
Дава се възможност за по-нататъшно успешно развитие на реформата в здравеопазването. Паричните постъпления от приватизация на обособени части на лечебни заведения остават в собственост на заведението и могат да се ползват за финансиране на дейности - инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност. Одобрение за това ще дава принципалът. По този начин се дава възможност на лечебното заведение да закупува нова и модерна апаратура.
Засилват се функциите по осъществяване на приватизацията и на следприватизационния контрол на принципала в лицето на министъра на здравеопазването. С него ще се съгласува методът на приватизация на лечебното заведение, а така също и промяната на вида на лечебното заведение в 15-годишния срок. Необходимо е първият от тези текстове да бъде прецизиран.
Ще продължи използването на компенсаторни инструменти по предложение на Агенцията за приватизация. По този начин ще се реши въпросът с реализацията и оползотворяването на над 500 милиона компенсаторни инструменти. С цел да се избегне възможността за заобикаляне на закона и създаването на условия за корупционни практики е предвидено продажбата на недвижими имоти на търговски дружества, включени в забранителния списък, да не се извършва директно от дружествата с разрешение на принципала им, а да се осъществява след решение на Министерския съвет или от Агенцията за приватизация по искане на органа, упражняващ правата на собственик на капитала на търговското дружество. Този текст също е необходимо да бъде прецизиран при второто четене.
Опростява се приватизационната процедура при провеждане на приватизация на търговски дружества от значение за националната сигурност по метода на публично оповестен конкурс, който ще се състои само от един етап при ясни и предварително регламентирани критерии. Една част от предстоящите за приватизация търговски дружества са от значение за националната сигурност. Тяхното раздържавяване се предхожда от преструктуриране и стратегия за приватизация, която следва да бъде приета от Народното събрание. Посочените дружества са включени в специален списък, но в основната си част те са приватизирани. От този списък се предвижда да отпаднат 11 дружества. В забранителния списък са включени дружества, които са в ликвидация или вече са заличени от Търговския регистър. С предлагания законопроект от забранителния списък ще бъдат извадени 39 дружества и ще бъдат включени 64 лечебни заведения, 9 обособени обекта от „Национална спортна база” ЕАД и още 9 дружества.
Съгласно чл. 36 от сега действащия закон търговски дружества, в които държавата притежава акции или дялове, които са с обявена процедура за приватизация и които ползват обекти публична държавна собственост, получават по право концесия за ползваните обекти.
Договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор. Това означава, че концесионерите не заплащат концесионно възнаграждение и се нарушават правилата на конкуренция между частните и държавните дружества. При несключени концесионни договори държавата няма механизъм, по който да контролира търговските дружества по отношение на концесията. В тази насока с предложения законопроект се предвижда сключените преди влизане в сила на закона договори за концесия за добив на подземни богатства да влязат в сила от датата на влизане в сила на законопроекта.
В заключение искам да кажа, че споделям предвижданията на законопроекта и ще ги подкрепя. Считам, че той е навременен, в унисон с провежданата реформа и следва да намери подкрепа от народното представителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Хитова, може ли да ни кажете защо в този списък има две болници от Сливен, а само една от Ямбол? (Весело оживление, реплики.)
Реплики има ли? Няма.
Имаме още седем минути – за едно изказване.
Доктор Ботев, имате думата.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме безспорно изключително важен проблем, който ангажира здравеопазването относно структурното му реформиране - решаване на собствеността върху здравните заведения. Ходът на дискусията отприщи и изкара на повърхността маса проблеми. Без предшестващото им решение не може да се отпочне дейността по приватизацията. Възникват маса конфликти, които все още не са намерили решение. Каква приватизация ще направим? Преди всичко трябва да бъдат решени те и тогава да се отприщи приватизационното дело у нас.
Най-напред не е решен въпросът: кой ще е този, който ще извършва приватизацията и ще определя критериите, по които ще се извършва тя? Всички сме съгласни, че прицелен обект са общинските болници. Общинските болници се водят като собственост на общината. Общинският съвет, кметът и кметското ръководство решават съдбата на болниците. Какви стопани са те? По мое мнение – никакви, защото собственик, който в повечето случаи не е взел и не взема никакво отношение във връзка с материалната и финансова издръжка на заведението на негова територия, отведнъж получава правото да разполага и решава въпроса с продажбата му. Оттук се поражда и конфликтът между решенията на общината, които често пъти може да са самоцелни, и да бъдат взети решения за продажбата им заради това, че се страхуват от следващи времена, в които финансирането на дейността им няма как да бъде избегнато.
Ето защо за мен намесата на министерство и на министър няма как да се отмени, защото приватизацията е редно да бъде съобразена със собствеността и интереса относно преминаването й в частна собственост, но без да се нарушава интересът и потребностите на гражданството, което живее на тази територия. Тук става въпрос за политика, тук става въпрос за стратегия - без действения контрол на министерство и на министър няма как да бъде решено в полза на нуждаещите се от здравеопазване и на тези, които работят в него. За мен отпадането на тази точка не трябва да бъде обсъждано.
Следващото нещо, което е изключително важно – при сегашната система и обем на финансиране аз не виждам кое здравно заведение ще мине в частна собственост на някого и ще просъществува. Ами че досега толкова време говорим за липсата на достатъчно обемно финансиране. Е, каква е гаранцията, че в следващите времена, без предварително да е решен този въпрос, заведението ще просъществува? Следва фалит и във всички случаи отпадане на не просто социална, а жизнено необходима потребност на населението на територията на обслужване от здравното заведение.
Може ли да се говори за отпочване на приватизационна дейност, без да бъде решен проблемът с финансирането? Една ли здравна каса ще има, двадесет ли ще бъдат? По какъв начин преминалото в частни ръце заведение ще осъществява чрез дейността си адекватното финансиране, когато и сега няма точно изяснени правила за набирането на финансов и материален ресурс, когато зависи изцяло от благоволението на Касата?
Във всички случаи с придобиването на автономност и на собственост трябва да има и яснота за начина, по който ще се осигуряват плащанията на база свършена и отчетена дейност. Все още съществуват, а дали ще съществуват и занапред, заложените рестриктивни позиции при обслужването на прословутите пътеки, в които се слага блок на осъществяването на разнородни медицински дейности, поради това че са ограничени. Каква е гаранцията, че в следващите времена източникът на финансиране – Касата или касите, ще благоволят да подписват договори или да плащат на отчетена дейност, когато тези неща не са изяснени?
На този етап предложението за усвояване на общинските болници е само един маниер, който е продиктуван от желанието да редуцираме голяма част от излишните, неефективните заведения на територията на страната ни. Тези неща трябва да бъдат изчистени.
Когато се подходи към приватизация този, който приватизира, трябва да е наясно как ще се работи оттук нататък – дали ще се либерализира подходът на база търсене, когато няма все още установени остойностявания на различните видове медицински дейности или ще има плащане по пътеки в пълен или редуциран обем. Ние тези неща няма как да заобиколим. Ние не можем да се хвърляме натъмно, да купуваме нещо, което в следващите времена ще е залог на нашата ликвидация.
Другият проблем, който много се коментира – следва ли работещите в заведенията да имат преференция в този процес? Трябва да имат, затова защото мога отсега да ви го кажа. Имам мнението на много лидери в общинските и местни ръководства, които кроят съвсем различни планове, че спокойно могат те да бъдат превърнати в заведения, осъществяващи социална дейност. Това по никакъв начин не трябва да се допуска. Единствено този, който работи в заведението досега, има интерес да разгръща дейност, да се квалифицира, да се снабдява с техника и апаратура, да усвоява нови и да усъвършенства досегашните дейности, което времето в новите условия го показва. Сегашните общински болници не са тези, които бяха отпреди 5-6 години. Заявявам ви го определено!
От всичките тези неща, които скандализираха обществеността – и здравна, и гражданска, е едното рационално нещо – в болничните ни заведения в периферията наистина се отбелязва ръст, който бележи и качество, и нови техники, и нови дейности. Всичко това наистина мотивира преминаването и осъществяването на приватизация, но нека да не я извършваме самоцелно, просто защото такова е времето; просто защото политиката и преструктурирането наистина налагат решаването на въпроса със собствеността.
Има маса други неща, които няма как да заобиколим, но тези са основните, което налага едно предшестващо разработване на механизма, по който ще се извърши наистина преминаването от публична в частна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, сега е 11,05 ч. Ще дам почивка до 11,35 ч., но ще ви съобщя досега записалите се за изказване народни представители по реда на записването – д-р Ива Станкова, Евгени Иванов, Павел Шопов, д-р Руденко Йорданов, д-р Първанова, д-р Джафер и Янаки Стоилов.
Давам почивка до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Въпросът за поредната голяма кражба в България се решава при дебат от 38-40 народни представители. Толкова има в залата, такъв е интересът. И министърът на здравеопазването си тръгна сигурно доволен, чул до този момент все едни и същи мнения. Той каза, няма да го цитирам, че бил доволен от това, което чува, защото явно има волята от всички в парламента – и опозиция, и управляващи, да приватизират болничните заведения. Една каца с мед в момента тук и всички бъркат в нея. Всички са щастливи и доволни, пълно единодушие, малки проблеми, леки спорове, за да се покаже, че има спорове, да се покаже, че има дебат. Но този дебат е страничен, маловажен, той е за елементите и за подробностите.
Големият въпрос е, че тук, както казах, се очертава нов заговор от всички в българското 40-о Народно събрание за новата голяма кражба. Тази кражба, разбира се, е перманентна през целия преход. Тя тече от 36-ото Народно събрание във вид на масова приватизация, през 37-ото Народно събрание 3000 български предприятия бяха ликвидирани. Тогава кражбата течеше перманентно по време на цялото 38-мо Народно събрание. Три хиляди български предприятия, на 60% от които стърчат стените, изядени от термити, отнесено е желязото от цигани и продадено на скрап. Четиридесетото Народно събрание продължи с ограбването, с продажбата на основни активи в българската икономика. Тогава бяха правени големите удари, тогава бяха бастисани БТК, електроразпределителните дружества и още, още структуроопределящи за страната предприятия. И сега вече брашненият чувал се доизтупва с тази промяна в закона.
Ама, колеги, въпросът не е само в болниците! Тук никой не говори? за другите важни обекти и предприятия, системи, производствени мощности, които се слагат на тезгяха и също ще потънат в нечии джобове. Днес като че ли въпросът най-много касае докторите. Това са заведенията от здравеопазването и въпросът тук е, че това разграбване, тази така наречена приватизация е стар мерак на много хора. И не можем да говорим, че е мерак на една или друга политическа сила – на опозицията или на управляващите, това е мерак на всички.
Какво свързва тук в едно трогателно единство докторите: д р Кумчев, д-р Шарков, д-р Щерев, д-р Паница, д-р Адемов?! Ами, какво ги свързва, какво?! Старият им мерак да...
РЕПЛИКА ОТ КА: Краденето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Краденето, разбира се, тук ми подсказват от залата. Краденето, колеги, против което никой от вас не възразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, нека да се уважаваме взаимно, а не да обвинявате!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз казах емблематични имена, хора от всяка парламентарна група, които са обединени от една обща цел. Една интерпарламентарна група, да не казвам шайка, която си е разпределила... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, ще Ви отнема думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Как ще отнемете думата, за какво?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще отнема думата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... която си е разпределила какво да открадне, и всички знаят това. Знае се Втора поликлиника в Пловдив на кого ще бъде дадена.
Доктор Паница, знае ли се? Знаете! Знаете кой ще взема Втора поликлиника в Пловдив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, кажете го!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Знае се болницата в Свищов от кого ще бъде взета. (Шум и реплики в залата.) Знае ли се? Знае се!
И този трик със здравните заведения на два-три пъти се направи опит да се прокара, но той не мина. Тогава се противопоставиха и от опозицията, и от управляващите. Този път обаче ще мине – след една грижлива подготовка. Подготовката включва и вкарването на тази материя, и намесването й с други области и други обекти за така наречена приватизация, за така наречена кражба.
Днес никой не говори за автомагистралите, които също се изваждат от забранителния списък, като че ли това са маловажни теми. Това са обекти за стотици милиони и милиарди. Не се говори за други обекти също, които са на огромна стойност, за десетки и стотици милиарди. Днес темата е болниците, та болниците. Защо болниците?! Защото те са на дневен ред. Това лекарско съсловие тук, в парламента, е много ощетено. Защото се разграбваха предприятия в разни области от живота, но те, докторите, нищо не можаха да вземат от тази държавна собственост. Защото до този момент не можеха да се вземат болници и поликлиники. Е, сега най-после ще ги вземат. Това най-после е голям ден за някои доктори в парламента, не казвам за всички доктори. Но днес е един ден, който автоматически ще ги направи богати.
И неслучайно хората ни обвиняват в престъпност – всички тук, в тази зала. И неслучайно парламентът и парламентаристите имат толкова нисък рейтинг на доверие. Ами днешният ден е типичен пример за това, че тези хора, които ни гледат, които ни слушат, са абсолютно прави. Защото днес българският народ и тези хора, които следят какво става тук, виждат, че между тези 40 души, които сме се събрали в залата, се прави нещо абсолютно престъпно. Тук има хора и от БСП, и от НДСВ, и от ДСБ, и от всички парламентарни групи, които виждат колко гнило е това, което става днес, каква корупция ще създаде, каква кражба ще генерира. И хората не могат да простят на тези, които разбират и мълчат. Явно те ще мълчат, защото има такава директива, защото им е наредено да мълчат, и никой няма да стане. Аз знам кой няма да стане да се изкаже днес, от БСП например, въпреки че този въпрос не е докторски. Той не е лекарски въпрос, той не е въпрос на здравеопазването, той е общополитически. Този въпрос е за собствеността на българската държава, за нейния патримониум. Този въпрос е стар голям проблем – проблемът за разграбването.
Ние внесохме преди малко вот на недоверие за корупцията. Ама, каква по-голяма корупция от узаконена корупция?! Това, което ще направите днес, е да узаконите корупцията. Защото всички сме наясно, че тези болници ще се приватизират не да бъдат болници. И всички мълчат, и тук цари една всестранна и взаимна лъжа, че тези болници 15 години нямало да променят дейността си, щели да останат болници.
Абе, колеги доктори, пък и колеги юристи, и колеги депутати от всички други професии и специалности, нали ви е ясно, че досега нито една уговорка в приватизационните договори не е спазена. Ако беше спазена, нямаше да е тази разруха и този разгром. Че кой вярва в това?! Тук беше казано на три пъти мимоходом, ей така като някаква отбранителна реакция, че болниците щели да бъдат фалирани и оттам нататък знаете какво ще стане. Ето ви веднага най-простия механизъм. Както е казал великият комбинатор, съществуват поне 101 честни начина за нещо. Тоест да се превърнат болниците и терените в молове, в жилищни комплекси, защото целта са не болниците, не сградите. Те много често и на много места са толкова износени, че са забутани.
Знаете, че целта са терените, земята. Тези обекти се намират в центровете на градовете. Втора поликлиника е в центъра на Пловдив. Същото е положението и с болницата в Свищов. Неслучайно цитирам болницата в Свищов, защото имам основание за това. Знам и други заведения в Пловдив, които са с прекрасно местонахождение. Това всеки от вас го знае и няма какво да се залъгваме! Тази каца с мед, за която ви говорих, в момента представлява българският парламент. Това трогателно единодушие – как ще приватизираме здравни заведения и ще издигнем нивото на здравеопазването, е голяма лъжа.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): И ще си напълним джобовете!
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази каца с мед само ние от “Атака” хвърляме лъжичка катран. Това правим в момента. Ще видите, че след една, две, три, след пет години ще стане така, както ви казваме днес. Това ще бъде краят на българското здравеопазване. Това ви го казваме ние, от “Атака”! И когато ви казваме какво ще стане с много предприятия, включително и с “Кремиковци”, то виждате какво става сега с “Кремиковци”. Виждаме фамозната фигура на господин Митал. Да му мисли този, който даде “Кремиковци” за 1 лев! Най-вече той трябва да отговаря!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой го даде?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами кажете кой го даде! Всички знаем кой го даде – за 1 лев, за да бъде препродаден след това за 300 млн. евро, и после препродаван. Сега в момента – не знам за колко. И колко стотици милиони евро бяха отмъкнати, отнесени от въпросния любим ваш господин Митал! Как не ви беше срам да му гледате физиономията! Не се ли засрамвахте, че ние, българите, дадохме тази мощност в ръцете (директно или индиректно) на господин Митал, за да дойде и да определя съдбата на това предприятие, на тези мощности, да определя съдбата на 7-8-10 или не знам колко си хиляди български работници, на огромна част от брутния вътрешен продукт, от производството и износа на страната!
РЕПЛИКА ОТ КБ: А ти къде беше?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вместо да се продават болници, може би след продажбата на тези болници министърът на здравеопазването трябва да помисли за строеж на крематориум. Защото оттук нататък заради интересите на този или онзи, лобита, шайки, които чакат да излезе този закон...
Аз ви убеждавам, че в момента в страната стоят пред радиоапаратите и чакат дано днес да се гласува, за да станат богати тези хора. (Смях в блока на КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес няма да се гласува.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, днес няма да се гласува, утре ще се гласува. Дано някои хора да се осъзнаят!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Павка, джобовете нямат съзнание!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът е до активите на българската държава. Въпросът не е само до здравеопазването. Въпросът е за това, че трябва да се намери някой, който да спре разграбването, и то в неговата абсолютно крайна фаза, защото държавата вече абсолютно е изтупана. От брашнения чувал повече не пада! Затова въпросът се внася в края на управлението на тройната коалиция, на този мандат – за да доразграбят някои хора, да получат нещо, което не са могли и което се надяват, че могат да преграбят и награбят. Ясно е, че повече нито ДПС, нито БСП ще бъдат на власт! За НДСВ изобщо не говорим! (Реплика от ДПС.) Това са последните възможности и начини нещо да бъде отнесено. Това са последните начини те да се дооблажат, да приберат държавни активи.
Колкото до опозицията, тя затова е опозиция – да се противопоставя. И не се ли противопоставя опозицията на управляващите за това тяхно намерение, тя няма да бъде никаква опозиция!
Обръщам се към опозицията, като й напомням, че внесеният преди малко вот на недоверие е за корупция и против корупция. А това, което днес опозицията би гласувала по този законопроект, е узаконяване на корупцията. Не можеш да внасяш вот на недоверие против корупцията и в същото време да създаваш законопроект, да създаваш норми, които са узаконена корупция!
Колеги, ние от “Атака” заявяваме, че не само ще гласуваме против този закон, но в бъдещите участия в управлението, в българското Народно събрание партия “Атака” непрекъснато ще се бори за връщането в патримониума на държавата на престъпно отнетите й активи. Как ще го наричате, това е без значение – дали ще го наричате национализация, дали ще го наричате реприватизация или конфискация за престъпна дейност – ваша работа! Въпросът е, че “Атака” ще се бори да върне в патримониума на държавата всичко, което е отнето. Няма да считам нито един приобретател на тези активи за законно придобил ги. Ние ще създадем закони и норми, но такива, които да върнат откраднатото. Защото откраднатото не може да представлява законна и нормална частна собственост! В момента сме пред типичен пример за готвен грабеж и ние ще направим всичко възможно да го спрем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, понеже цитирахте Великия комбинатор и неговите 101 начина за печелене на пари, почти честни, ще Ви припомня още нещо. Когато Великият комбинатор правеше шахматен сеанс на много броя дъски в гр. Васюки, слага един афиш, с който обещава материализиране на духове и раздаване на слонове. Много слонове раздадохте, господин Шопов! Вие упрекнахте 200 човека в тази зала в крайно коруптивни интереси, които видите ли, при този процес на приватизация ще се реализират в апокалиптичен порядък.
Първо, припомням ви, че тук има списък от 70 лечебни заведения, които няма да бъдат приватизирани и те гарантират устойчивостта на системата.
Второ, припомням ви, че този вот, който внасяте за корупция (справедлив или не – няма да коментирам), го внасяте и за корупция в системата на здравеопазването, в която приватизация до момента няма. Тогава дайте ми лечебната формула, когато има корупция при държавно здравеопазване, но ще има жестока корупция и при другия вариант. Дотук рецепта няма. Има само упреци, обвинения и теория на световната конспирация. Да, съгласен съм, че ние при всички случаи трябва да заложим регулативни механизми, свързани с преференциите на работещите, за да не ги купуват фирми с трибуквени абревиатурни наименования, да имат възможност да ги купуват работещите, запазвайки предмета на дейност и същевременно осъществявайки следприватизационен контрол по модел, по-различен от досегашния, защото досегашният явно не е ефективен. Но чак такъв апокалипсис аз не виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Шопов, имате право на дуплика, ако желаете. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Остават обаче 270 здравни заведения. Такава е простата сметка, господин Йорданов. А тези, които са в Забранителния списък, остават просто защото не са си ги разпределили, защото не са интересни или са толкова далеч по краищата на градовете, или са толкова износени, толкова безинтересни, че не са разпределени и те. (Смях в блока на КБ и ДПС.) А тези, които ще се приватизират, са важните. Или остават да не се приватизират тези, които просто не може да се приватизират, за които вече е съвсем резил! Е, нещо да остане там, за да се отбива номерът. Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще ви съобщя времето с удължаването с една трета: Коалиция за България разполага с 20 минути, Национално движение Симеон Втори – с 15 минути, ДПС и БНД не са използвали досега времето си, тоест респективно 20 минути и 16 минути, ОДС – 13 минути, Демократи за силна България – 12 минути, Български народен съюз – 12 минути, “Атака” е изразходвала 19 минути, като й остава 1 минута време за изказване или реплика.
Давам думата на д-р Ива Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да внеса по-спокойни нотки и доза на оптимизъм, по-скоро на реализъм в ситуацията, която коментираме. Защото смятам, че еволюцията на здравеопазването във всяка страна е едно естествено състояние на системата на здравеопазването. То води до логична еволюционна промяна и на мисленето ни. Всички знаем, че изграждането на една идеална здравна система е невъзможно. Затова внимателното и отговорно управление на благосъстоянието на населението е необходимо да бъде пречупено през здравния му статус и това е същността на доброто управление. А доброто управление е сигнал за добра инвестиция – инвестиция, както казваме, в здравето. И това е реализиране на една инвестиционна политика и съблюдаване на определени принципи, с които ние трябва да се съобразяваме.
В Комисията по здравеопазване, както всички снощи уточнихме, за първи път се постигна един консенсус по рамката на основния Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Смятам за важно да отбележа, че трябва да бъде синхронизирана политиката на регионално развитие с политиката на гарантиране и подобряване достъпа на хората до необходимата им медицинска помощ в рамките на всеки един регион. В основата е заложена първична и специализирана доболнична помощ. Следващото ниво се формира от районните общински болници, съставляващи най-голяма част от лечебните заведения в страната. Следващото ниво са 28-те областни многопрофилни болници и високоспециализирани болнични заведения. И на върха са високотехнологичните университетски болници, носещи отговорността и за обучението, забележете, на нашите медицински кадри.
Следват естествените въпроси кои и на какъв принцип лечебни заведения ще влязат в забранителния списък за приватизация, ще избегнем ли субективния фактор? Ако си представим например, че здравната карта, която изискваме да бъде разгледана, носи изискването за достъпност, своевременност, достатъчност и качество с показатели географско разположение, възраст, заболеваемост, инфраструктура и други показатели, какво значи обособена част? Ако запазим гръбнака на системата в списъка от болнични заведения, какво се случва с останалите общински болници? Каква роля ще играят местните общински съвети в запазването и усъвършенстването, преструктурирането в новите политико-икономически отношения и условия? Четвърто, подходът по отношение на доболничната и болнична помощ – вече много от колегите подчертаха – е различен. Да не забравяме, че доболничната помощ като дейност де факто е приватизирана и в същото време да не забравяме, че тя трябва да бъде гарантирана. Пето, при равни условия, гарантирани от закона, не би ли трябвало да говорим за преференциални условия за медицинските кадри и запазване предмета на дейност? Шесто, какъв е механизмът и схемата за продажба на обособени части в съотношение Сребърен фонд, който носи гаранция за устойчивост на пенсионната ни система? Седмо, концесията, публично-частното партньорство и други форми да бъдат естествен израз на методите на приватизация съгласно потребностите обаче на хората.
В крайна сметка какво очакваме ние? - Една ефективна система на болнична помощ, която трябва да предоставя качествени медицински услуги съобразно потребностите на хората в съответните региони. Ефективност на вложените средства, повишаване качеството на болничната помощ без ангажиране на средства от държавния бюджет, осигурени средства за реинвестиране, за подобряване на лечебната дейност и непосредствено свързаната с нея техническа и инфраструктурна база, забележете, ефективен мениджмънт в съответствие със съвременните добри практики в областта на здравеопазването чрез привличане на стратегически и финансово стабилни инвестиции.
Ако в тези зададени въпроси открием правилния отговор за достъпа, грижата за здравето на хората и при всички случаи да помислим за гаранции от страна на държавата, то тогава основната философия на закона е спазена, защото здравето на една нация е от първостепенно значение за националната сигурност на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Станкова.
Има ли реплики? Няма.
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! До приключването на заседанията на комисиите, в които се обсъждаше този законопроект, се беше оформило становището, че няма политическа сила или парламентарна група, която по принцип да бъде против този законопроект. От фундаменталното изказване на господин Павел Шопов разбрахме, че “Атака” е за национализация и против всякакви такива крачки. И това не е нещо ново.
Действително споровете са за формата, за начина, за сроковете, тоест проблемът е в детайлите. И дяволът наистина е скрит в детайлите. Чуха се взаимно изключващи се мнения и становища, някои от тях доста странни. Действително здравната система е една система, която трябва да съчетава пазар, конкуренция – и това е крайно наложително – но трябва да запазва и социална функция и солидарен принцип. Много трудно е това понякога да става и то не трябва да става за сметка на достъпа и качеството.
Обединихме се около това, че общата рамка, която трябва да регламентира приватизацията на лечебните заведения, трябва да бъде Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Но специфичните разпоредби трябва да се уредят със Закона за лечебните заведения, по-специално с Глава тринадесета от този закон.
Кой закон какво да регламентира – това е една спорна точка. Срокът за запазване предмета на действие на съответното заведение е друга спорна точка – от 5, през 15 до 20 години. Преференциите – дали да ги има или да ги няма, дали да ги има в доболничната помощ или само в болничната сфера, са другата спорна тема, това никой не отрича. Забранителният списък и лечебните заведения, които влизат в него, са отново обект на спор. Обособените части и по-точно формулировката на това какво е обособена част и как трябва да се пристъпва към това раздържавяване е другият спорен момент.
Уважаеми колеги, в дискусията - не толкова тук в пленарната зала, колкото в дискусиите в комисиите имаше някои наистина интересни, бих ги нарекла, моменти на съсловни организации, на представители на сдружения, които бихме могли да коментираме и които могат да ни насочат в правилната посока. За мен наистина е интересна позицията на Българския лекарски съюз, чийто представител в комисията не защити дотам аргументирано и въобще не стоеше на дневен ред пред тях въпросът за преференциите например в болничната сфера. Техният представител по-скоро застъпи позицията, че в доболничната сфера би могло да има преференции, но те не настояват за преференции в раздържавяването на болничната помощ, което звучи странно.
Националното сдружение на общините в Република България чрез техния представител – член на Управителния съвет, в Комисията по здравеопазване отхвърли например опасенията, че няма да има общински съвети, които да вземат подобно решение. Истина е, че някои от общинските съвети в последните години инвестираха много в тези болници, истината е, че нещата в самите общински болници не са еднозначни.
Бих коментирала като интересна и позицията на министър Гайдарски, който заяви, че е съгласен да отпадне това с него да се съгласува не само методиката, но и крайното решение. Аз бих помолила министерството наистина да помисли върху това, ако имаме задължителен характер на Здравната карта, по какъв начин министерството ще се намесва в подобни случаи и какви правомощия би имало министерството да предприеме.
Интересна за мен е позицията на доц. Щерев например, който винаги е бил против държавната намеса в сектори като здравеопазване включително, който в своите предложения по отношение на Закона за лечебните заведения предлага, забележете, освен при уреждане на наемните отношения, пререгистрация, в зависимост от това дали има рамков договор, договори между лечебните заведения, предоставени на организационни, счетоводни, правни услуги от РЦЗ-тата, което за мен е пряка намеса на една държавна структура всъщност в едни евентуално частни лечебни заведения. Така че има много интересни моменти в този дебат, който тече. Вярно е, че тече много години – 6, 7 и повече. Това, което трябва да се отбележи обаче е, че с това решение за старта на приватизацията на лечебните заведения ние ще предприемем една важна стъпка, дългоочаквана стъпка, но детайлите ... Да, дяволът се крие в детайлите. Най-вероятно между първо и второ четене ще има много обрати. Нека да изчакаме да видим наистина какви ще бъдат крайните решения, но мисля, че стъпката, която правим, наистина си заслужава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Джафер.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Димитров. Както съобщих, разполагате с една минута.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Госпожо Джафер, в момента ние не обсъждаме или да гласуваме Стратегия за болнична помощ, представена от министъра на здравеопазването. Ние обсъждаме § 8, чл. 28 - продажба на недвижими имоти. Това, за което Вие говорите, е Стратегия за болнична помощ. След приемането на този законопроект, който ще се гласува утре или в другия четвъртък, Вашата Стратегия няма да я има. Тук ще се продават само недвижими имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Доктор Джафер, ако желаете, имате право на дуплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми колега, честно да си кажа, не разбрах точно репликата, която ми направихте. Според мен, просто трябва да се запознаете с текста на това, което е предложено, с принципите. Не става въпрос само за Стратегия за болнична помощ, за недвижими имоти, за движими или каквото и да е там като Ваша формулировка. Действително ние трябва да решим, ако вие сте за национализация – по принцип сте го обявявали във всички сфери, и правилно отстоявате вашата позиция и няма нищо лошо в това, но просто важен е принципът. Казах вече, че е необходимо детайлите да се уточнят. Те наистина са едно минно поле, но не е невъзможно да се стигне до съгласие. Мисля, че това е уникален случай, при който всички парламентарно представени партии и парламентарни групи имат консенсус с изключение, разбира се, разбрахме го обаче от вашите изказвания в пленарната зала, а не в комисиите – на Партия “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушайки много внимателно тая дискусия, започва да ми става неудобно, че в българският парламент се води дебат, който даже не върви на ръба на професионализма по отношение на управление на здравеопазването и на здравната политика, като изключим последните две изказвания – ще ги посоча, за да няма грешка – на госпожа Джафер и на д-р Станкова. Дано не ни гледат директно, защото хората ще си помислят, че я караме на принципа: “В България всеки разбира от футбол и от медицина”.
Ужасена съм буквално от тезите, които се развиват и заради това ще направя и едно изявление, че не работя в лечебно заведение, нямам собствено такова и нямам намерение да си купувам, за да се успокоят духовете. Правя го специално за господин Шопов. Правя декларация. Но също така ми се струва, че от практиката още от предишния парламент да се правят промени в здравеопазването на парче стигнахме до един порочен кръг, от който като че ли не можем да излезем и забиваме дебата в политически дрязги, които обаче нямат нищо общо с практиката на управление в здравеопазването, защото приватизацията е само един от способите, по който би трябвало системата да се дисциплинира и да бъдат привлечени инвестиции. Тя сама за себе си не води до нищо и няма никакви интереси, разбира се, ако ние със своя български манталитет, бидейки достатъчно обременени, за да приравним приватизация към корупция, не подозираме отново, че поредната вълна от приватизация в даден сектор ще доведе до още по-голяма корупция. Така или иначе обаче корупцията в здравеопазването никак не е малка и не трябва да отхвърляме най-големите проблеми, които са проблемите с достъпа, с качеството и с нерегламентираните плащания. Ако ми кажете сама по себе си приватизацията или забраната за приватизация как би решила тези проблеми, бих се съгласила, че водим професионален дебат, а не се опитваме да правим празни политически изказвания, в които включваме аргументи, нямащи нищо общо с управление на здравеопазването. Ако може някой тук да ми отговори колко инвеститора е чул, които искат да купят Александровска болница, и колко биха я направили шопинг център или дискотека, или нещо друго. Аз за такива не съм чула и съм абсолютно сигурна, че няма да чуя. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Могат да бъдат правени всякакви спекулации, но това не означава, че те имат нещо общо с истината.
Освен това ще припомня на колегите два много сериозни факта. В миналия мандат ние спряхме дебата по приватизация поради това, че не намерихме консенсус по въпроса за преференции за работещите в лечебните заведения. Това беше основният препъни камък и заради него всъщност не успяхме да подготвим системата, по която да бъде отворена приватизацията и да могат да влязат инвестиции. Сега изведнъж излиза, че има и други аргументи, с които аз далеч не съм съгласна.
Второто нещо, което искам да припомня, е, че още в миналия мандат ние изравнихме по статут собственост всички лечебни заведения по отношение на договора с Националната здравноосигурителна каса. Тоест няма абсолютно никакво значение дали лечебното заведение е държавна собственост, общинска собственост или частно.
Проблемите с качеството и нерегламентираните плащания, колеги, не се генерират в частните лечебни заведения. Там няма нерегламентирани плащания и там има по-добро качество. Специално частното здравеопазване не значи по-лошо за пациентите. Съвсем друг въпрос е въпросът с организацията. Аз не мога да разбера защо се избягва от професионалната гледна точка, която неминуемо ни води към обсъждане на задължителността на Националната здравна карта и приватизацията. Как тези два подхода ще бъдат обединени и как ще гарантират на всеки български гражданин равнопоставен достъп в разумно време и съобразен с инфраструктурата, в която този български гражданин живее, за да може да получи навреме медицинска помощ.
Помислете си само какво значение има колко болници са записани в този списък? Абсолютно никакво значение няма при съчетаването на приватизацията със задължителна Национална здравна карта. Когато такава карта обезпечи достъпа на гражданите, обяснете ми как точно единственото лечебно заведение, включено в тази Национална здравна карта в Сатовча, ще се превърне в дискотека? Това е абсолютно немислимо.
В същото време обаче има общини, в които поради това, че ние напълно задържахме приватизацията за последните седем години, вече има освен общинската болница и по две частни болници. Пазарът дупка не търпи. Това е основно правило. Като не приватизираме болницата, която е в тежко състояние, хората откриват други болници с много по-добри условия, където сключват договор със Здравната каса и където пациентите получават по-качествено обслужване, а на всичкото отгоре, не ги принуждават да извършват и нерегламентирани плащания. Какъв е проблемът тогава да дадем възможност: първо, на общини и държавни болници да се освободят от дълготрайни материални активи, които нямат отношение към съществената лечебна дейност? Какво значение има, че апетитен буренясал двор щял да бъде продаден? Ами той не произвежда повече здраве, той ще продължи да си бъде буренясал двор. Само че парите от него, ако той би бил продаден, могат да се използват за купуване на скенер, могат да се използват за купуване на апаратура за родилно отделение, за недоносени деца и т.н. Парите остават в лечебното заведение. Това е основен принцип, който сме записали. Колеги, аз разбирам вашите притеснения, защото този закон в момента го гледаме преди да сме гледали Националната здравна стратегия. Тъй като има много неизяснени защитни механизми, включващи приватизацията, както и обезпечаващия от съмнения за корупция, затова аз разбирам Вашите притеснения.
Ако имахте възможност, и тук Ви подкрепям, да се запознаете с въвеждането на задължителна Национална здравна карта и нейните приоритети и принципи, ако имахте възможност да се запознаете с функциите на Медицинския инспекторат, който разработва стандартите за качество, или би трябвало да го прави, и контрола върху тях, с медицинския омбудсман, с някои други съществени точки в тази Национална здравна стратегия, може би щяхте да бъдете по-спокойни, че приватизацията в този случай е единствено механизъм, по който трябва да се освободи пазарът на инвестициите. Инвеститорите не се натискат в момента да си купят фалираща болница в тежко състояние и след това държавата да ги задължи да продължат да използват тази болница в същото състояние, в което е тя.
Не си мислете, че ще дойде някой и ще изсипе купчина пари, за да направи блестяща болница или блестящ психодиспансер от времето на Руско-турската война.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Жълти стотинки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма такъв инвеститор.
Затова аз ще помоля към малко повече разумност. Дебатът в случая е строго експертен, а не политически.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Политически и юридически.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Струва ми се, че ако през 1999 г. имаше практики, които опорочаваха приватизацията, то сега вече в рамките на Европейския съюз като страна – членка 2008 г., ако ние продължаваме да имаме същите съмнения към процесите на приватизация, това означава, че нашето общество далеч не е дозряло за нивото на демокрация, за което твърди в момента, че упражнява в страната.
Много е жалко за всички нас, че злоупотребяваме с политическите си речи и настройваме цялото общество за механизми и за основни процеси, които ще доведат, ако бъдат възпрепятствани, до задържане на здравната реформа. Здравна реформа се прави само с пари, тя не се прави с конфликти.
Така че, колеги, аз ви призовавам към момента да направим своята подкрепа по начин, който гарантира стабилност на системата, а експертния дебат за регулаторните механизми и контрола върху приватизацията можем спокойно да ги заложим в допълнителните закони, които променят Закона за лечебните заведения и биха осигурили по-голяма прозрачност.
Така че, колеги, моля ви, не спекулирайте с намеренията си да покажете, че разбирате от управление на здравеопазването. Ще ми се наложи по същество да оборвам някои от твърденията и да доказвам, че това не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Не мога да Ви дам думата, господин Илиев, изчерпано е времето на коалиция „Атака”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имаме 30 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, сега 30 секунди?! Кога пък го видяхте 30 секунди, господин Шопов? Имахте една минута. Господин Димитров говори точно 49 секунди. Хайде, елате за 10 секунди, ще говорите по стенографски.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Искам да ви кажа, че първо слагаме пак каруцата пред коня. Нито има Здравна стратегия, обсъдена в парламента, нито има Здравна карта. Затова е необходимо парламентът да направи санкция, да минат първо Здравната карта и Здравната стратегия, да се обсъдят в парламента и тогава да разглеждаме този законопроект. Иначе ще стане, както Вие казвате, че спекулираме с популизъм. Ще Ви дам един пример. Казахте, че няма кой да купи Александровска болница. Ще ви кажа какво представлява сега Военната болница в Шумен. Тя е приватизирана и сега тя представлява нов жилищен блок и МОЛ. Мисля, че това е една реалност, която съществува и в момента, и една реалност, която заплашва нашата здравеопазна система за в бъдеще да претърпи много сериозни удари от злоумислени приватизатори и строителни предприемачи.
Мисля, че се вписах във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко го надхвърлихте, но не това е най-важното.
Има ли други реплики? Няма.
Доктор Първанова, право на дуплика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Колеги, защо не разбирате, че не болницата лекува хората, а персоналът в нея го прави? Дали в тази болница или в друга болница, за пациента е едно и също. Въпросът е да му се гарантира качество. Какво значение има в коя болница става това? Даже е по-добре да не е точно в тази. Даже е по-добре! Защото тази не би могла да отговори на никакви стандарти за качество, дори и на албанските стандарти за качество. Аз ви уверявам, че албанските стандарти за качество, тъй като са заимствани от италианските, са далеч над българските, но това е друга тема.
Затова, колеги, дайте да не се заблуждаваме. Примерно дейността в специализираната доболнична помощ е изцяло частна. Какво значение има в коя сграда се провежда тя. Ами, ако още малко се бавим с приватизацията, хората могат да си купят и бившето кино, може да си построят и „на зелено” ДКЦ.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Затова няма кина.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това не е съществено, разберете го най-после! Не е болницата, която извършва услугата. Важното за пациентите е да имат достъп и там да получават качество. Каква е собствеността, за тях е абсолютно без значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съобщавам, че на Парламентарната група на НДСВ й остават 3 минути и има записан народен представител от НДСВ за изказване.
Давам думата на независимия народен представител Лъчезар Иванов.
Господин Иванов, както Ви е известно, по правилник разполагате с 5 минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че се провежда един дебат, който отдавна беше очакван в обществото, а именно дебатът за приватизацията на лечебните заведения. Лично аз съм за приватизация на лечебните заведения и подкрепям идеята, която от доста време битуваше в нашия народ и беше представена в лицето на Законопроекта за приватизация на д-р Паница.
Преди малко преждеговорившата д-р Първанова каза, че една приватизация се прави с пари. Да, абсолютно подкрепям тези нейни думи, но считам, че освен пари е необходимо да има яснота и визия за извършването на приватизацията.
Има две стъпала, преди да се прехвърли и да се премине към приватизация.
Първото стъпало, както преди малко беше казано, това е здравната стратегия. Защо се връщам към здравната стратегия? Защото здравната стратегия показва политика в областта на здравеопазването. Както знаем, политиката в областта на здравеопазването е изключително важна и тя е посочена в така наречената Бяла книга на здравеопазването на Лисабонската стратегия, където всяко правителство, всеки кабинет трябва да определи своята политика в областта на здравеопазването – нещо, което е изключително необходимо. Мисля, че тук тройната коалиция е в дълг.
Бих искал да кажа, че Стратегията 2007-2013 г., макар и неприета, която бяха представили, има своите позитивни моменти, но там не се задълбочават в проблематиката на отделните райони, като заболеваемост, като проблеми на различните райони.
Вторият въпрос, който е изключително важен, и второто стъпало, без което не може да се мине, това е здравната карта. Защо говорим за здравна карта? Здравната карта показва първото стъпало – заболеваемостта, нуждата на хората от лечебни заведения, нуждата от професионални заболявания, а като се задълбочим, да погледнем и демографските фактори, които са също изключително важни.
Тук лично аз имам известни опасения, защото самото правителство прави забранителен списък, тоест то забранява на себе си лечебни заведения, които да се приватизират. Това буди у мен смущение.
Какви са критериите на лечебните заведения, които са оставени в този забранителен списък? Никъде не става ясно какви са тези критерии. Освен това в този забранителен списък е учудващо защо не попадат така наречените навремето санаториуми, които санаториуми се водят към Министерството на здравеопазването и под една дирекция? Те не попадат тук. Тук има много въпросителни защо не са оставени и каква ще бъде тяхната съдба в една бъдеща приватизация. Дали тук не се крие един опит тези лечебни заведения да бъдат продадени по неясни критерии? Това е изключително важен въпрос.
Защо сме за приватизацията? Когато се прави приватизация, се има предвид подобряване, оптимизация на здравната мрежа и даване възможност на гражданите да се ползват от по-добри, по-висококачествени и квалифицирани услуги. Когато говорим за приватизация, говорим за политика в тази област – подобряване на услугите от гледна точка на качествена апаратура, възможност всички граждани да имат достъп до специалисти. Знаете, че съвременната медицина върви със съвременни изследвания.
Друг важен момент, който бих искал да отбележа, това е решаването за приватизация на общинските болници. Считам, че тук се допуска изключително важна грешка, която противоречи на Конституцията, защото една собственост, чиято не е държавна, не може да бъде разпореждана, дори в качеството му на министър да управлява тази форма на собственост. Затова е важна политиката, която това правителство иска да реализира.
Изключително важен момент, който някой от преждеговорившите засегна, това е формулировката на обособен участък. Без даването на тази точна и ясна формулировка няма как да се случи приватизацията в лечебните заведения.
Завършвайки, бих искал да кажа: приватизация – да, но нека преди това да се извървят първите две стъпала, с които да ни се покаже ясно какви намерения има правителството и какви са критериите за извършването на тази приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Иванов.
Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, един от мотивите за вота на недоверие е правителството като генератор на корупционни практики. Днес ние ставаме негови съучастници, защото всички преждеговоривши говореха само за болничните заведения, а кучето е заровено другаде, господин Миков, и Вие знаете много добре.
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 до момента е изменяно 16 пъти.
Каква е целта на занятието, господин Миков? Изважда се от забранителния списък “Водоснабдяване и канализация” Пазарджик. Доколкото ми е известно, в десет закона е записано, че “Водоснабдяване и канализация” е изключително държавна собственост. Така ли е, господин Миков? Така е.
35. “Техноекспортстрой” ЕАД, за която лично министър-председателят Сергей Станишев само преди две седмици обяви, че няма да бъде приватизирана. Така ли е, господин Миков? Така е.
36. “Метални конструкции-холдинг” ЕАД.
37. “Промишлено строителство-холдинг” ЕАД.
38. “Монтажи-холдинг” ЕАД.
Тук има колеги строители, които ще ви кажат, че това са стопанските обединения навремето, които изградиха атомната електроцентрала в Козлодуй. Така ли е, колеги?
По-парадоксалното е друго – т. 39 “Автомагистрали” ЕАД, за която само преди два дни министър Гагаузов обяви, че тя няма да бъде приватизирана. Защо я вадите тогава от забранителния списък?
Ще отида по-нататък, т. 42 “Научни изследвания по геодезия и фотограметрия”.
45. “Национален център по кадастър” ЕООД – София.
Господин Миков, има ли някъде в Европа кадастърът да не е към държавата? Какво искате с този закон? Окончателно да разграбим България.
И ще продължа нататък с обектите на Министерството на транспорта: т. 3 – летище Варна, т. 4 – летище Бургас, т. 14 – “Леспорт” ЕАД – Варна. Нали само преди една година ги дадохте на концесия тези две летища? Как ще ги приватизираме сега? Защо ги вадите от списъка?
И не е само това: “Св. Иван Рилски”, “Агрогеометър”, “Водпроект”, Център за подводна археология, Център за консервация и реставрация на археологични ценности. Кому е нужно това? Кому е нужно?
Аз просто недоумявам как днес – ето, вече остава един час до края на парламентарния ден, се упражняваме от тази трибуна на тема, която на всички е ясна и даже има консенсус по нея, а никой не говори за корупцията, която ще създадем с приемането на това изменение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Помислете много! Помислете много, колеги, защото действително с тази промяна на закона правителството генерира нови корупционни практики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да се спра на един въпрос, свързан със следприватизационния контрол. Защото днес ние разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Защото приватизацията е процес и доколко една приватизационна сделка е успешна ние можем да кажем едва след изтичане на съответния договор и направените съответни констатации. Примери за недобър завършек на приватизацията има много, в това число е и “Кремиковци”.
За да може държавата да бъде достатъчно активна и да защити своите интереси, предлагам да вземете предвид следните съображения. Агенцията за следприватизационен контрол е тази, която осъществява контрола на приватизираните дружества. Меко казано, статутът на тази агенция е малко спорен. Какво по-точно имам предвид? Това е държавна агенция, на първо място. На второ място, ръководството на тази агенция – Надзорният съвет, се избира от Народното събрание.
На следващо място, агенцията се отчита пред Народното събрание. Същевременно въпросната агенция е второстепенен разпоредител на бюджетни средства след Министерството на икономиката и енергетиката. Очевидно това обстоятелство спъва достатъчно ефективната й дейност по осъществяване на приватизационен контрол.
На следващо място, обстоятелството, че Агенцията за следприватизационен контрол в някаква степен дава оценка за качеството на самата приватизация, извършена от другите ведомства и министерства, създава определен конфликт. Според мен би било добре да бъде записано като нормативна уредба за равноправно взаимодействие на Агенцията за следприватизационен контрол с министерствата и другите компетентни държавни органи за осъществяване на единна следприватизационна политика.
На следващо място е въпросът, също изведен от практиката, че част от задълженията на купувача в приватизационните сделки са обезпечени с изискването да се извърши особен залог на акции или на част от акции от дружеството без това изискване по никакъв начин да е обвързано със задължение купувачът да не осъществява през този период никакви действия, които са свързани с увеличение на капитала, примерно в дружеството. Сами разбирате, че при последвало увеличение на капитала на дружеството цялата тази защитна процедура се обезсмисля. По същия начин стои въпросът с продажба на активи на дружеството, което има задължение, повтарям, към Агенцията за приватизация.
В тази връзка считам, че е добре да има изискване към купувача да предоставя финансова информация за състоянието на дружеството и да иска в подобни ситуации най-малкото санкции на Агенцията за следприватизационен контрол.
Следващият пример е изведен от практиката. Съгласно § 8 на действащия закон се дава възможност за вписване на законови ипотеки върху имуществото на приватизираното дружество в случаите, които са предвидени в закона. И това е за срок от шест месеца. Като практика искам да ви кажа, че само през първото тримесечие на 2007 г. приходите в транзитната сметка на агенцията са нараснали с 3,6% спрямо същия период на миналата година. В тази връзка аз считам, че е удачно да се прави предложение в смисъл тази мярка да бъде продължена не само в периода на тези шест месеца.
На следващо място, разбира се не и последно, следва да кажем, че ефективното осъществяване на контрола е свързано с качествени и добри специалисти. За съжаление агенцията не може да се похвали с такива. Какво по-точно имам предвид? Текучеството, колеги, е изключително голямо. Само през последната година 61 човека са напуснали, и то юристи, защото основно е юридическа дейността в агенцията, което представлява между другото близо 70% от състава на агенцията. Това е последната причина: очевидно несъответствие между обема на отговорности и задължения и възнаграждението. Заплатата е 357 лв. на един юрисконсулт в агенцията през първата година, следващата година става 470 лв.
Връщам се отново на първото предложение. Разбира се, че когато стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства, в някаква степен това ще има възможност да се регулира. Тук е моментът да се каже, че съществува подобна практика в Националната агенция по приходите и в Агенция “Митници”, където е законово уредена възможността да се разполага с част от доходите за допълнително стимулиране.
В заключение искам да кажа, че всички тези направени изменения, според мен, ще подобрят в значителна степен приватизацията както на здравните заведения, така и следващите дружества. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Парламентарната група на Коалиция за България разполага вече с 8 минути.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това е един законопроект, който е изключително интересен, не само в частта приватизация на лечебните заведения, а и в останалата си част, защото това е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а не е Закон за приватизация на лечебните заведения. В този смисъл аз искам да поздравя колегите, които започнаха вече по-смело да говорят и за другите части на закона, защото това е един рамков закон. Специалните закони, в случая Законът за лечебните заведения, Законът за енергетиката и всякакви други специални закони са тези, които уреждат детайлите, свързани с приватизацията на лечебните заведения.
Затова трябва да кажем и няколко думи за законопроекта като цяло. Например този законопроект в § 3 предвижда паричните средства от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, се внася по сметки на държавния бюджет, като 50 на сто от средствата, за които прочетох преди малко, се отчисляват за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Това е един изключително важен въпрос и досега нито един от изказалите се колеги не каза нищо по него – да кажат примерно, колегите, които се обявиха против закона като цяло, дали са против този текст най-малкото?
На следващо място, искам да се върна към тази част, която най-дълго време беше дискутирана в залата – въпросът за приватизацията на лечебните заведения. За първи път от много години в преобладаващата част от парламентарните групи има консенсус, има съгласие по въпросите на приватизацията. Друг е въпросът, че има различие в механизмите, в детайлите, по които трябва да се реализира тази приватизация.
В Комисията по здравеопазване снощи нямаше представител на политическата партия, която се обяви против приватизацията и която е против приватизацията изобщо, за да чуем тяхното мнение. Тъкмо си помислихме, че има съгласие по тези въпроси и сега се оказа, че има една политическа сила, която е против тази приватизация. Няма лошо, но нека те ясно да заявят както в комисията, така и в пленарната зала, че са против приватизацията на лечебните заведения.
Впрочем това, което каза д-р Първанова, искам да го декларирам – никога не съм имал лечебно заведение, нямам лечебно заведение, нито ДКЦ, нито каквото и да било, не дай си Боже многопрофилна болница, нямам дори и селски здравен участък и никога не съм имал. Повтарям, нямам и намерение да имам. Дори и в момента да ми подарят едно лечебно заведение, веднага ще го откажа, защото знам, за разлика може би от господин Шопов, че управлението на едно лечебно заведение не е толкова проста и лесна работа. Вижте как се усмихва д-р Станкова, защото тя заедно с много други колеги знае за какво става въпрос.
Не искам да влизам в лексиката на колегата, защото иначе трябва да се наложи да обяснявам какво означава клиничен случай. Затова няма да си позволя да вляза в неговата лексика.
Заявявам обаче нещо друго: неговите притеснения са напразни, тъй като ние даваме възможност, когато става въпрос за общинско здравеопазване, общинските съвети да се произнесат по това кой може да бъде собственик на лечебните заведения, по какъв начин може да бъде извършена приватизацията. Доколкото си спомням, в неговия избирателен район управляващите и мнозинството в общинския съвет ...
В управляващото мнозинство в общинския съвет влизат една извън парламентарна партия, една парламентарно представена партия в лицето на ВМРО и другата е “Атака”. Така че управляващото мнозинство няма абсолютно никакъв интерес в приватизацията и в общинската приватизация примерно в един от големите градове като Пловдив.
На следващо място, понеже нападките срещу управляващата коалиция и срещу част от представителите на управляващата коалиция бяха в посока на това, че ние сме страшно заинтересовани от това, че можем да си купим лечебни заведения, искам да чуя, за две години и половина не можах да разбера какви са предложенията на тази политическа сила!? Нито един внесен законопроект по проблемите на здравеопазването от тази политическа сила, за да може да разберем за какво става въпрос! Нещо повече обаче, понеже минавам вече на следващата тема за предложенията по промяна на внесените законопроекти – само по един законопроект, забележете, по Законопроекта за лекарствата и аптеките в хуманната медицина тази парламентарна група имаше маса предложения. По дефиниция обаче тази сфера, свързана с производството и търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, е заредена с изключително висок корупционен заряд. Тогава ми кажете, колеги, кой интерес защитавате във вашите предложения, в публичните ви упражнения по темата здравеопазване?
Приключвам с тази ситуация, защото ми се щеше много да говоря за съгласие, за начините, по които трябва да тръгне приватизацията в този сектор, но, за съжаление, оказа се, че има и противници, в което няма нищо лошо. Но аз пак повтарям, че преобладаващата част от политическите сили са по принцип съгласни за това да има приватизация.
От друга страна, не бива и няма как да гледаме на приватизацията в този сектор като на инструмент, който може да реши всички проблеми в този сектор. Да, приватизацията е един от инструментите за решаване на преструктурирането, но не е единственият. Ние сме записали в актуализираната програма на управляващата коалиция, че освен приватизация трябва задължително да разчитаме и на други инструменти, каквито са публично частното партньорство, концесиите и т.н., да не изреждам всички мерки.
На следващо място искам да кажа няколко думи за прословутия забранителен списък. Забранителният списък може да се тълкува по няколко начина. От една страна, преди много години тук, в тази зала и не само, беше казано, че лечебните заведения, които влизат в забранителния списък, са тези, които представляват гръбнака на българското здравеопазване. Ако това е така, аз съм убеден, че е така, тогава аргументите за това тези лечебни заведения да не могат да бъдат приватизирани, са състоятелни. Но има и едно но, което означава, че ако има забранителен списък, трудно може да има приватизация, защото това е забранителният списък от 70 болници, в общинските съвети в 90% от случаите, да не кажа по-голям процент, няма да се съгласят. Чувал съм изрази от кметове на общини, които казват: “Приватизация на болницата само през трупа ми, докато аз съм кмет на общината”. На практика се оказва, че приемаме едно разбиране за приватизация и в един момент може да се окаже, че тези текстове са мъртво родени, защото няма ясно разписани механизми.
Повтарям, приватизацията не може да бъде единственото средство, средството на избор, както се казва в медицината, но то може да бъде един от важните инструменти за преструктуриране на сектора.
Защо казвам, че когато има забранителен списък, е трудно да се говори за приватизация на обособени части? Какво означава това, не си ли противоречат тези две тези? От една страна, забранителния списък, а от друга – забранителен, ама обособените части от този забранителен списък може да се продават. Практиката, която съществува в други закони, в други сфери на българската икономика, показва, че това не е най-добрият вариант - въпреки добрите намерения, парите от обособените части да влизат за инвестиране, за инвестиции в сектора.
На следващо място искам да кажа няколко думи за предмета на дейност. От една страна има забранителен списък, който казва: тези лечебни заведения няма да се приватизират, от друга страна сме сложили рамки или каквото щете да кажете, да запазят предмета на дейност 15 години, 10 години, 5 години. Има предложения от Националното сдружение на общините за 20 години и те по закон и по дефиниция ще запазят предмета си на дейност. Тогава защо трябва да ги включваме в забранителен списък? Ако искаме да оптимизираме болничната мрежа, за никого не е тайна, че в България има над 360 болници, всяка година около 50 нови частни болници се конкурират за публичния ресурс. Затова говорим, че трябва да има конкуренция, а не да има забранителни, разрешителни или не знам какви списъци. Това е изключително важно да го проумеем, защото, ако говорим за Национална здравна карта, ако говорим за удължителния й характер, трябва да сме наясно, че трябва да има корелация между публичния ресурс и лечебните заведения, които влизат в Националната здравна каса. В противен случай ще направим така, че ще има Национална здравна карта, обаче няма да има финансов ресурс, с който да бъдат обезпечени тези задължителни дейности.
И последното нещо, което искам да кажа, е: уважаеми колеги, няма никаква опасност след приемането на закона на минутата, на часа, да се юрнат хората, извинявам се за израза, да хукнат и да тръгнат да приватизират лечебни заведения. Повярвайте ми, аз имам претенция да разбирам от управление на тази дейност, това не е толкова лесна работа. Най-важното нещо е да дадем възможност на свежия частен капитал да навлезе в иновирането, в ремонтирането, ако щете, в оборудването в нова апаратура на лечебните заведения, за да може тези лечебни заведения в крайна сметка да отговорят на потребностите на българските граждани. В сегашната ситуация Националната здравноосигурителна каса фалира в края на всяка една година. Министърът на здравеопазването и министърът на финансите вадят от джоба на българския данъкоплатец и казват: ето ги тези пари. Справка - 86 милиона актуализация миналата година.
Ако искаме да прехвърлим част от отговорността, защото тези държавни лечебни заведения в списъка, за които говорим, не гарантират нито безплатна медицинска помощ, нито по-добро обслужване ... Източникът на финансиране и на едните лечебни заведения, и на другите, е един и същ. Така че конкуренцията между тях, вкарването на допълнителен частен капитал от страна на собственика е гаранцията за това българските граждани да получат адекватна медицинска помощ. (Ръкопляскания от народния представител Димитър Камбуров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много неща се казаха от моите колеги – лекари, аз също ще бъда в тази полоса по отношение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Здравеопазването е поставено в нови пазарни механизми и изискванията на добрата медицинска практика поставят необходимостта от конгломерат от закони, които трябва да са хармонизирани със себе си. Мисля, че първа, безапелационна и много важна стъпка е Законът за приватизация на здравните заведения.
Естествено, този закон след това ще върви в синхрон със Закона за лечебните заведения, където ще бъдат дефинирани някои понятия, по които в момента и ние самите не сме наясно със себе си, например обособените части, както спомена преди малко колегата Адемов, ще бъдат дефинирани механизмите на преференции, защото това също е дискотабилен въпрос. От една страна, преференциите за работещите в сектора на здравеопазването биха могли да ограничат свежите ресурси и капитали, а лекарите в света никъде не са инвеститори – те са добре платени специалисти или скъпоплатени наемни служители.
Мениджмънтът на болницата представлява управление на собственост и на дейност. Трябва наистина да помислим в приватизацията трябва ли да има преференции или не, но това е част от общия дебат.
По-скоро исках в корелация с този закон да направя една ремарка или предложение. В момента към тези лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения, са всички болнични заведения на Министерството на отбраната. Три от тях са действащи и имайки предвид числеността на българската армия от 50 000 души, и тези три действащи болници, разположени на териториален принцип, обслужват този болничен контингент, а това са Военномедицинска академия, Военната болница във Варна и в Пловдив.
Всички останали болници от 2000 г. успоредно с другите лечебни заведения са преобразувани в търговски дружества по Закона за лечебните заведения, но в момента те са само наемодатели на трети лица, някои от които упражняват и медицинска дейност, но има изключително пъстри наематели – ползват се гаражи, бензиностанции, в стопанската част се правят работилници, железарии и най-разнообразни уродливи схеми, които нямат нищо общо със същността и упражняването на медицинската дейност в тях. Тези болници вече започват да не бъдат и стопанисвани, да не бъдат управлявани добре, те нямат и субстрат да бъдат такива.
Затова между първо и второ четене ще направя предложение те по същата схема – съгласувано с министъра на отбраната, ако трябва той да представи този забранителен списък от споменатите болници, но всички останали военни болници да бъдат освободени и корелативно по същия ред да бъдат подадени като подходящи в списъка за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ЯСЕН ЯНЕВ: Приключвам, господин председател.
Исках да обърна внимание върху още един момент, по който сигурно ще имаме пречки между първо и второ четене. През 2000 г., когато се преобразуваха болничните заведения в търговски дружества, министърът на здравеопазването със свой акт, със заповед ги приватизира, като 51% държавна собственост и 49% собственост на всички общини от региона. В 2001 г. Конституционният съд се произнесе и обяви този текст за противоконституционен с Решение № 11/21.05.2001 г. Всичко това означава, че наистина Комисията по правни въпроси трябва да поработи много здраво между първо и второ четене, за да изчисти и този момент, защото тази национализирана собственост както от Министерството на здравеопазването – в 51%, така и в останалите 49% - собственост на всички общини от даден регион или област, корелативно на населението ще представляват съобразна пречка при атака от страна на общините било за обособени части или за приватизация на цяло болнично заведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Янев.
Има думата независимият народен представител Станчо Тодоров. Разполагате с 5 минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз наистина ще взема отношение във връзка със спора, който се провежда в момента. Уверявам ви, че този спор ще бъде продължен и следващата седмица и то пред по-голямо количество хора в залата, тъй като това е основният спор при така наречения вот на недоверие към правителството. Той е от тези, които са били във властта през последните 18 години – хора, които съответно знаят за какво става въпрос.
Вие много добре знаете, че приватизацията започна плахо преди 18 години, сега приватизацията се провежда много бурно, с активни действия и целта е една – да може колкото се може по-бързо да се раздържави държавата, да се приватизира това, което трябва, за да може следващите, които дойдат, да няма какво да приватизират и раздържавяват.
Управляващите много добре знаят това. Чудя се защо се поставя този вот за корупция от бившите управляващи. Знайно е защо, защото виждат, че сега управляващите ги изпреварват с тези бързи бойни действия в тази насока. (Шум, оживление.)
Знаете защо започна приватизацията преди 18 години плахо – защото единствената й цел беше да се приватизира това, което е губещо, което съответно ще бъде приватизирано и ще стане печелившо. Може ли да ми посочете това, което за 18 години вече близо 80% е приватизирано, да е станало печелившо?! Няма такова! Всичко от губещо става по-губещо, но някои стават печеливши. Това са отделни хора, които наистина стават печеливши.
Това е, няма какво да се крием и тук, в пленарната зала, да не знаем за какво става въпрос – дали приватизацията ще е в медицината или в друго направление, в което и да е направление, единствената цел пред всички управляващи за последните 18 години е била забогатяването на тези, които са на власт – това е истината. Затова някои сега подскачат и искат нещата да се решат по друг начин.
Но нещата няма как да се решат по друг начин. Виждате, че наистина държавата не може да продължи до пълното си раздържавяване от 100%, защото няма такава друга държава в историята. А ние правим това.
Но всички се обръщат към държавата, когато имат нужда, никой не тръгва към приватизираното от частника, да го пита защо, как и по какъв начин. Обръща се към държавата.
Ще ви дам пример с болниците, за които говорим сега по темата – военните болници. Да, имаше доста военни болници – в Бургас, в Шумен и Сливен, които се приватизираха, премахнаха своето действие. Останаха две болници – в София и във Варна. Те са държавни. Да, там нещата са в ред. Там има изобилие от хора, които постъпват. И с ген. Тонев и с полк. Бозов съм говорил, непрекъснато прииждат хора. Защо там в тези военни болници има ред? Защо не се приватизират? Защото реално действат! Защото има ред! А ние искаме да премахнем реда, да ги дадем на някой да ги приватизира и въпросът тотално да бъде решен. Това се иска.
Това се отнася и за всички други неща – било земя, било сграден фонд и т.н. Защо армията давала на общините, защо дава сградите на общините? За да могат те да ги направят частна общинска собственост и да ги разпродадат, да си получат печалбата и да си гушат гушките. Това е истината и затова сега се бърза и се правят тези неща.
Защо сега представителите на ГЕРБ, които са тук, бързат този закон да мине? Защото в общинските съвети те ще решават въпроса, защото те са в управлението по места. Да, те ще ги приватизират много бързо, ще си получат необходимите печалби преди да са влезли в Народното събрание. Защо са със сега управляващите? Много ясно. Когато управляващите имат интерес, независимо кой, така се постъпва.
Така ли трябва да бъде?! Аз съм против. Ако държавата си е на мястото, ако управлението на държавата си е на мястото, те трябва да държат и намерят решение със сили и средства на държавата, а не да карат хората да скачат срещу държавата, а в същото време те да ги дават на частници да решават тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Първо, и аз искам да заявя, че нямам никакъв конфликт на интереси. Винаги съм бил човек на наемния труд и няма перспектива да променя тази си битност. Има перспектива след две години да стана пенсионер, което ми дава основание да подкрепя предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол точно в тази му част, в която най-после вече се предвижда финансов ресурс от приватизацията за Пенсионния фонд. Всички видни приватизатори дотук, които с огромен апломб прехвърляха проблема от болната глава на здравата, без да си спомнят как приватизираха и къде отиваха парите, не отвориха дума за това. Да, аз отварям дума – важно е да се знае, че Пенсионният фонд ще може да бъде захранван от тези средства.
Тук вече добавям едно “но” – но къде бих подкрепил законопроекта с условие? Това “но” е свързано с един текст в становището на Министерството на здравеопазването, който гласи следното:
За всички дружества с държавно участие в капитала, извън тези, включени в списъка по чл. 3, тоест забранителния, държавното участие в капитала да се счита обявено за приватизация от момента на влизане в сила на закона. Плаши ме този текст.
Веднага покрай слоновете, за които говорих, се сещам и за белите мишки. Сещам се, че в моя избирателен район има държавна психиатрична болница. Какво излиза? Два месеца, след като този закон бъде приет, болните ще могат да си купят болницата и да определят условията за лечение.
Следователно това “но” ме отпраща към възможност, която аз ще предложа между първо и второ четене – да има текст-отпратка от Закона за приватизация и следприватизационен контрол към Закона за лечебните заведения, в който да се обърне внимание на специални условия и ред, а не приватизация по общия ред. Тогава тези мантри или тези общи заклинателни фрази, които произнасяме тук – преференция, създаване на конкуренция, подобряване на качеството, защита на интересите на пациентите, ще останат само голи фрази. Редът и условията трябва да отчитат социалната значимост на онова, което правим, защото има огромен риск д-р Дулитъл да се прероди във Франкенщайн, което мен силно ме плаши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте смел човек, докторе. Има проблеми и Вие ги поставяте точно. Ще трябва да ги огледаме между първо и второ четене. Не само за болниците, но и това, което господин Чачев повдигна тук.
Има ли реплики към д-р Йорданов? Няма.
Коалиция за България разполага с 6 минути. Няма други записани народни представители. Всъщност шест народни представители от Коалиция за България са говорили, без да броя репликите.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Ние, от Коалиция за България, ще подкрепим законопроекта. Няма да подкрепим приватизацията на автомагистрали и “Техноекспортстрой”, доколкото големите инфраструктурни проекти, които се реализираха в последните седмици, определят решаващото участие на държавата чрез тези държавни дружества в реализацията на тези проекти. Стратегическите интереси, развитието на енергетиката и на България като транзитен център определят такава политическа позиция.
Още две думи – защо това дружество в Пазарджик е извадено от списъка? Защото по силата на съдебно решение е признато за собственост на община Пазарджик. Уважаеми дами и господа, де факто по силата на съдебното решение то вече е извън този списък, имало е спор за собственост. Така че едно са фактите, друго са желанията и намеренията.
Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене най-вече поради това, че значителна част от средствата отиват към социалната система. Позиция на Българската социалистическа партия, на Коалиция за България, която е позиция от 1997-1998 г., когато се обсъждаше старият Закон за приватизация, която не можа да бъде реализирана през 2002 г., когато се приемаше този Закон за приватизация, и сега виждаме, че тя се реализира. Това е големият въпрос за реституцията на трудовото участие в изграждането на имуществото, което после се приватизираше.
Нещо повече, смятам, че трябва да дискутираме въпроса: дали от 2009 г. да действа този текст или трябва по-рано – от влизането на закона в сила? Не можем да допуснем, когато се реализира тази идея, през това време да са изтекли редица приватизационни сделки.
Няколко думи за много коментираната, хиперкоментирана тема за приватизация на здравните заведения. Отиде се в детайли, които далеч надхвърлят философията на Закона за приватизация. Тема, която е обсъждана подробно и в Здравната комисия, която сигурно ще се обсъжда между първо и второ четене. Да, това е стъпка, това е възможност. Политиката обаче ще бъде изработена в рамките на това, което много хора коментираха тук – здравна карта, здравна стратегия и пр.
Ние никога не сме приемали приватизацията като панацея. Никога приватизацията за нас не е била цел, приватизацията е само средство за по-ефикасно управление, средство за привличане на пари, на инвестиции за по-добре извършвана дейност.
Предлагам всички парламентарни групи да седнем и да гледаме списъка. Ще поканим широк състав от съответните министерства. Да преценим кои дейности, включени навремето в забранителния списък, е подходящо да бъдат частни дейности и кои дейности са от стратегическо значение за държавата, за да решим да остане държавна собственост имуществото, на базата на което се извършват тези дейности.
Като цяло законът поставя тези по-големи въпроси и ние, от Коалиция за България, ще го подкрепим на първо четене, разбира се, с по-дълъг срок за второ четене, за да може тази голяма дискусия да продължи. От изпълнителната власт ще очакваме много подробни, много точни данни: кое налага всяко едно от предлаганите изменения? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Народният представител Янаки Стоилов. Имате 2 минути и 30 секунди.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че когато е ясно разбирането за проблемите, времето ще стигне.
Искам също да подчертая това, което току-що беше казано от господин Миков – че в парламентарната група ще обсъдим още веднъж списъка, за да се прецени целесъобразността от неговото приемане, така че да бъдат запазени структуроопределящи предприятия както в икономиката, така и в здравния сектор.
Искам още веднъж да подчертая най-важното в областта, която се отнася до лечебните заведения. Тук има много въпроси: какво ще се приватизира, след като по Закона за лечебните заведения тези търговски дружества не формират печалба? За всички е ясно, че те могат да формират доходи и изгоди за тези, които ги управляват.
Трябва да е ясно, че този закон може да придобие някакво социално значение, само ако бъде обвързан със Закона за лечебните заведения. Иначе той остава подчертан либерален икономически подход. Казвам това, защото продажбата на болници сама по себе си може да не е опасна, ако обаче тя бъде съпроводена с изработване на здравна карта, съобразена със здравното и демографското състояние в отделните региони. Ако преди това Министерството на здравеопазването предприеме мерки за създаване на допълнителни спешни центрове в районите, които ще се окажат отдалечени и труднодостъпни за медицинска помощ. Ако Националната здравна каса проявява необходимото разбиране, за да не бъдат притискани общинските болници с постоянното свиване на тяхната лечебна дейност. Ако този процес продължава, тогава самите собственици на болниците ще бъдат поставени пред дилемата дали могат да запазят собствеността в тях.
Ще настояваме и ще предложим този закон да не получава действие, докато тези две действия не бъдат извършени, защото тогава той наистина ще се окаже инструмент за решаване на други интереси и ще подсили критиките, които се отправят към него. Това е поучително от опита на приватизацията. Казвам го като човек, който има горчивия опит от това, което започна преди десет години. Тогава тези неща бяха посочени и те, за съжаление, се случиха. Затова тук не приемам уверенията на някои хора, които казват: дайте да направим тези неща и да видим какво ще стане. Ако не направим това, което ви казвам, много от тези неща ще станат именно по този начин, който кара хората да се опасяват.
И най-накрая – този законопроект за някои се разглежда като увертюрата в действието „частни здравни фондове”. Добре разбирате стремежът как обществените пари трябва да бъдат разпределени между финансиращи структури без оглед на това каква ще е връзката с лечебните заведения – тези, които трябва да осигуряват реалната помощ. Затова аз призовавам повечето от народните представители именно за такъв отговорен подход, който да обвърже дейността на лечебните заведения, което е дори по-важно от декларираното намерение да се запази в определен период тяхната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Стоилов, преди да кажа своята реплика искам да Ви кажа, че съм съгласен с Вашите съждения, даже те могат да бъдат допълнени.
Моята реплика към Вас, за да спазя и процедурата е, че трябва да бъде направена разлика между видовете лечебни заведения. Едно е лечебното заведение за болнична помощ, за него имате своите основания, но в заведенията за доболнична помощ, където е 100% частна дейността и те функционират 9 години, тези неща не е необходимо да се правят, защото става въпрос само и единствено за едни материални активи, на които те са наематели. Дори да стане това, за което Вие говорите, би трябвало да има различен режим за болничната и за доболничната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика няма.
Имате право на дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Китов, надявам се, че Вие в Комисията по здравеопазване ще обърнете внимание на това, защото вече навлизаме във вътрешните структурни проблеми, а не на действието на системата като цяло. Макар че и по отношение на доболничната помощ трябва също да се прецени какъв би бил ефектът от това, защото тези, които днес биха придобили собствеността върху тях, те няма да са вечно изпълнителите на медицинска помощ. И сега имаме случаите, когато един от тези изпълнители на медицинска помощ е сключил при благоприятни условия договор, с който той ползва под наем тези помещения, предоставени от общината, а общината няма никакви инструменти за провеждане на социална здравна политика в този район, след като тя няма какво да предложи на друг срещу осъществяването на една по-добра дейност. Това са сериозни въпроси и аз се надявам, че на тях ще бъде обърнато нужното внимание.
И другото, което казах е, че трябва да се види каква е връзката между изпълнителите на лечебните дейности и финансиращите органи. Аз не знам защо обсебени само от темата за структурата и за приватизацията ние продължаваме да не решаваме такива важни въпроси като премахването или значителното облекчаване на таксите за достъп на пациентите при специалистите от доболничната помощ и общопрактикуващите лекари. Защо не се променя модела на управление на Здравната каса, в който наистина като преговарящи страни да бъдат финансиращите органи и различните видове изпълнители, а се използват действията на организации, които изпълняват ред функции и по този начин се затлачва процесът на реалното изясняване на управленските дейности? Това са въпроси, които за съжаление закъсняха да бъдат решени и сега се проявява известно прибързване в закъснението, което вместо да реши тези натрупани през годините проблеми, може още повече да ги задълбочи.
Затова аз смятам, че това трябва много внимателно да бъде направено – дали чрез този закон да се направят и промени в Закона за лечебните заведения или пък може би ще се инициират успоредно промени, но по всичко това трябва да бъде мислено през следващите седмици и да бъде решавано заедно. Разкъсването на тези дейности независимо от изразените очаквания за подобрения ще увеличи сега съществуващите затруднения в системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата, които са от парламентарните групи, които имат такова време? Коалиция за България изчерпа своето време.
Има ли желаещи да вземат отношение по двата законопроекта? Ние говорим и дискутираме по единия. (Реплики.)
Да, докторите се изказаха вече. И след повече от четири часа дебати по законопроекта се изказаха поне по този списък, който е пред мен и който аз съм направил, над 19 народни представители. Това са само изказали се без да броим репликите и дупликите.
Обявявам разискванията по законопроектите за приключени. Гласуването по тези два законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.
Уважаеми колеги, сега е 13,30 ч. Мисля, че днес действително парламентът свърши добра работа. Такива дискусии в парламента не е имало от доста време по законопроекти.

Предлагам ви да видим едно второ четене на Законопроект за мерките по прилагане на Регламент на Съвета. Нека да го видим и него и да приключим:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ ПО ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО)
№ 1236/2005 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Уважаеми народни представители, този законопроект, както ви е известно, беше приет на първо четене на 25 януари 2008 г.
Комисията по икономическата политика има доклад по този законопроект.
Има думата Петър Кънев, народен представител от 31. Ямболски многомандатен избирателен район.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-62, внесен от Министерския съвет на 27.12.2007 г., приет на заседание на Комисията по икономическата политика, проведено на 13 февруари 2008 г.

„ЗАКОН
за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО)
№ 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона със следната редакция:

„ЗАКОН
за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО)
№ 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона.
Няма желаещи – да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 със следната редакция:
„Чл. 1. Този закон урежда търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, съгласно изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наричан по-нататък „Регламент 1236/2005”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 със следната редакция:
„Чл. 2. (1) Разрешения за износ и внос на стоките, посочени в Приложение ІІ, разрешения за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки и разрешения за износ на стоките, посочени в Приложение ІІІ на Регламент 1236/2005 се издават от министъра на икономиката и енергетиката или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Разрешения за износ и внос на стоките, посочени в Приложение ІІ, и за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, се издават само в случаите по чл. 3, параграф 2 и чл. 4, параграф 2 от Регламент 1236/2005.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава втора със следната редакция: „Разрешения за износ или внос”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел І със следната редакция: „Издаване на разрешение”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 със следната редакция:
„Чл. 3. (1) Лицата, които кандидатстват за разрешение, наричани заявители, подават до министъра на икономиката и енергетиката заявление и следните документи:
1. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение V на Регламент 1236/2005 в три екземпляра;
2. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;
3. разрешение за внос и/или документ от крайния потребител, удостоверяващ крайната употреба на стоките;
4. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката;
5. пълномощно – при упълномощаване;
6. документ за платена държавна такса.
(2) При подаване на заявление за издаване на разрешение заявителите представят и:
1. копие на актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или копие на решението за първоначална регистрация на търговеца и единен идентификационен код на търговеца или код БУЛСТАТ;
2. копие на акта за учредяване на юридическото лице, ако не е търговец.
(3) Всички документи на чужд език се представят, придружени с легализиран превод на български език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 4 и чл. 5 са по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Раздел ІІ – Отказ за издаване на разрешение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 със следната редакция:
„Чл. 6. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение, когато:
1. не е представен документ по чл. 3 или някой от представените не отговаря на изискванията;
2. дейността противоречи на критериите за издаване на разрешение, посочени в Регламент 1236/2005;
3. при разглеждането на документите е установено несъответствие между заявените и действителните обстоятелства.
(2) В срок до 5 дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(3) Документите се съхраняват в Министерството на икономиката и енергетиката.
(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Раздел ІІІ – Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 със следната редакция:
„Чл. 7. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отнема или преустановява действието на издадено разрешение, когато:
1. настъпи промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението, и тя не е заявена в срока по чл. 8, ал. 2;
2. заявителят е представил неверни данни.
(2) В срок до 5 дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(3) Заявителят има право да кандидатства за издаване на разрешение по същата сделка, в случай че отпаднат обстоятелствата, наложили преустановяване действието на издадено разрешение.
(4) При отнемане по ал. 1, т. 2 лицето няма право да кандидатства за издаване на идентично разрешение за срок до една година от датата на отнемането му.
(5) Документите се съхраняват в Министерството на икономиката и енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е ал. 5?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Двете алинеи по вносител отпадат, просто това е техническа грешка и я преномерираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи в стенографския протокол, че ал. 7 всъщност е ал. 5, а ал. 8 е ал. 6.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„(6) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 8 е по вносител и не се чете.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава трета – Задължения на лицата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 със следната редакция:
„Чл. 9. Лицата, които извършват дейности по Регламент 1236/2005, са длъжни:
1. да върнат в Министерството на икономиката и енергетиката оригинала на разрешението в срок до 3 дни от получаване на уведомлението за отнемане на разрешението и в срок до 15 дни след изпълнението на сделката или след изтичането на срока на валидността му;
2. след осъществяване на износ да предоставят в Министерството на икономиката и енергетиката удостоверение за осъществена доставка или еквивалентен документ, издадени от компетентен орган на страната на крайния потребител, в срок до 3 месеца от доставяне на изделията в страната на крайния потребител;
3. когато според националното законодателство на държавата на крайния потребител не се издава документ по т. 2, да представят в Министерството на икономиката и енергетиката писмена декларация от вносителя, придружена с легализиран превод на български език, и транспортен или митнически документ, удостоверяващи доставянето на изделията в държавата на крайния потребител;
4. да съхраняват за срок не по-кратък от 5 години търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на съответната дейност, съдържащи данни за:
а) вида на стоките и съответната им идентификация;
б) количеството на стоките;
в) името и адреса на износителя и на получателя;
г) крайния потребител и крайната употреба на изделията;
5. да оказват съдействие при извършване на проверки от контролните органи по чл. 10, ал. 1, както и да им предоставят в определените срокове информацията и документите, изисквани по този закон;
6. да информират писмено органа по чл. 2 за всяка промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в срок до 7 дни от настъпването й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава четвърта – Контрол по спазването на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 със следната редакция:
„Чл. 10. (1) Контролът по изпълнението на този закон се извършва от министъра на икономиката и енергетиката и от директора на Агенция „Митници” или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(2) Контролът включва проверки преди и след издаване на разрешение по този закон.
(3) При извършване на контрола органите по ал. 1 могат да:
1. изискват от лицата, осъществяващи дейности по този закон, информацията и данните, необходими за провеждането на контрола;
2. изискват при необходимост становище на други държавни органи;
3. посещават зоните за граничен контрол и местата за съхраняване на стоки под митнически надзор на територията на Република България;
4. имат достъп до помещенията на лица, участващи в дейности по този закон;
5. отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрол;
6. предоставят свързана с упражняването на контрола информация в отговор на искания от други държави и международни организации в съответствие с поети от Република България международни задължения.
(4) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки, освен когато това се налага по силата на международни задължения на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: “Глава пета – “Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
По последния чл. 14 комисията също подкрепя единодушно текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Обявявам дискусията, доколкото можем да кажем на доклада дискусия, за приключена.
Гласуването на този закон, който всъщност е от 14 члена, ще бъде утре сутринта от 9,00 ч.
С това ще приключим за днес.
Да благодарим на господин Кънев и на цялата комисия за доклада, която много бързо свърши своята работа.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, утре ще започнем със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. След това ще преминем към гласуване на този законопроект, което по моя разчет означава, че ще гласуваме до към 9,15-9,20 ч. След това преминаваме към парламентарен контрол. Той няма да бъде от 11,00 ч. Това бе уточнено на Председателския съвет.
Ще съобщя кои министри ще отговарят:
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговаря на няколко въпроса.
На въпроси ще отговарят:
министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски,
министърът на културата Стефан Данаилов,
министърът на финансите Пламен Орешарски
министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова,
министърът на вътрешните работи Румен Петков,
министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев,
министърът на отбраната Веселин Близнаков,
министърът на транспорта Петър Мутафчиев,
министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов,
министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил.
Уважаеми народни представители, с това приключва днешното пленарно заседание.
Има редица заседания на комисиите. Те започват от 14,30 ч.
И така, до утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,49 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов
Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров