Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Колеги, следва да приемем проекта за Програма за работата на Народното събрание за тази седмица. По него има редица уточнения, моля да ги проследите, за да гласуваме.
Очевидно е, че тази седмица програмата ще носи отпечатъка на обсъждането на внесения вот за недоверие към правителството и времето за гласуване по предложения вот. Както виждате, точката е включена като седма: разисквания по проекта за решение, и осма: гласуване по проекта за решение.
Предложението, което беше съгласувано и на току-що завършилото заседание на Председателския съвет, е точка седма да бъде точка първа на утрешното пленарно заседание от 9,00 ч. и дискусията да продължи по време на пленарния ден, навярно и с продължение. Предлагам решение за продължение до изчерпване на точката да бъде гласувано заедно с проекта за програма и с ориентацията, че времето за обсъждания ще бъде с продължението по ал. 3 на чл. 45. Тоест 60 минути с продължението за най-голямата парламентарна група и 20 минути за парламентарната група с най-малък брой членове, така че се очаква дискусията да продължи до около 16,00 ч. след обяд.
Това означава, че в четвъртък в началото на пленарния ден няма да има гласувания, които би следвало да направим по правилник, по обсъжданите точки днес. В петък от 9,00 ч. да започнем с гласуванията, които следва да извършим по обсъжданите точки днес, след което до 10,30 ч. да продължим с редовната програма по законодателството. От 11,00 ч. предстои за един час да проведем обсъждане по питането, внесено от народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, по Плана за заетост на правителството – решение, което беше обявено в края на пленарния ден в петък миналата седмица, след като питането беше отправено към министъра на труда и социалната политика, след което да продължим с парламентарен контрол. Има доста зададени въпроси. Предварителната преценка е, че те биха изисквали, ако бъдат изчерпани всички, някъде около пет часа дискусия – в смисъл, въпроси и отговори. Това означава, че можем да предполагаме, че парламентарният контрол ще продължи до около часа, в който би следвало, спазвайки срока 24 часа, да извършим гласуването по проекта за решение за вот на недоверие, което отново означава, че пленарният ден ще продължи и след 14,00 ч. И това предлагам да бъде част от гласуването на програмата днес. Отсега да знаем, че пленарните дни и в четвъртък, и в петък ще бъдат с продължено работно време.
Последното процедурно уточнение, което бих искал да ви направя във връзка с програмата, която ще гласуваме, засяга точка първа, включена днес в програмата. Процедурното предложение е да пристъпим към гласуване по проектите за решения, включени в точка първа, веднага след приключване на тяхното обсъждане днес. Разбирането е, че са предложени проекти за решения, които поначало са съгласувани между парламентарните групи. Те не засягат онази част от въпросите, които все още се дискутират в Комисията по правни въпроси, тоест онази част от въпросите, които могат да бъдат решени при сега действащите норми на правилника.
С тези уточнения подлагам на гласуване проекта за програма.
Моля, гласувайте проекта за Програма за работата на Народното събрание.
Гласували 191 народни представители: за 176, против 9, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Има три предложения по ал. 3, уважаеми колеги. Първото е на народния представител Ваньо Шарков за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Господин Шарков, не е изтекъл тримесечният срок по ал. 2 на чл. 65 за разглеждане на предложения законопроект в комисията, така че не мога да подложа на гласуване това предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Той е минал през комисията на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, обаче комисията не е предложила доклад.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Беше в дневния ред, има предложен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бил е в дневния ред, но няма доклад.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Има, как да няма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще погледна в досието. Тук поне е обозначено, че няма доклад и срокът не е изтекъл, поради което не можем да го подложим на гласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Ето го доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поне при мен го няма. Ако желаете, заповядайте да обясните. Говорим за Законопроект № 854-01-4. Дайте да видя доклада. Той е по друг законопроект. Той е по № 753-10-36, а Вашето предложение е за № 854-01-4. Този е от 1 ноември 2007 г., а Вашето предложение е от 16 януари 2008 г. Това е друг законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно има грешка, моля да го уточните. Ще имаме предвид в следващите дни да видим каква е възможността.
Следващото предложение, господин Шарков, отново е Ваше, но може да бъде включено като предложение за гласуване. То е проект за Решение за създаване на временна Комисия за проучване на политиката по закрила на детето.
Заповядайте да представите решението.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на 15 февруари т.г. петдесет и трима народни представители внесохме проект за Решение за създаване на временна анкетна комисия със задача да се запознае с дейността и възможностите на Агенцията за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика, както взаимодействието между тези институции, така и взаимодействието между тях и общинските органи на управление, състоянието на домовете, в които са настанени деца с увреждания, както и състоянието на домовете, в които има деца, лишени от родителски грижи. Да се запознаем с работата и предложенията на неправителствените организации, както и становищата на Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на българските градове и региони, други сдружения. Да се извърши проверка на състоянието на домовете, проблемите, възможните решения, както и необходимостта от извършване на законодателни промени.
Господин председател, само преди десетина дни при Вас имаше едно инициирано от Вас заседание – по един представител от парламентарна група тогава, и Вие се съгласихте с необходимостта от създаването на такава временна анкетна комисия, в която да има участие на различните парламентарни сили на паритетен принцип, и да няма политизиране на този въпрос, по който някои недобронамерени хора се опитват да злепоставят страната ни.
Взаимодействието е ключовата дума в решаването на проблемите в тези институции и е необходимо то да бъде инициирано според нас от Народното събрание – да има взаимодействие между всички институции, които могат да помогнат за подобряване състоянието в тези домове. Затова нашето предложение е тази точка да бъде включена в дневния ред и ще си позволя дори да предложа да бъде точка първа в дневния ред, при евентуално съгласие от страна на вашите парламентарни групи. Защото според нас промените в състава на комисиите не могат да бъдат по-важни от състоянието на тези домове и грижите за децата в тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шарков.
Уважаеми колеги, преди да подложа на гласуване предложението, позволете да ви дам допълнителна информация. Това, което каза господин Шарков, е така. Преди десетина дни проведохме среща с представители на всички парламентарни групи във връзка с острите реакции по повод прожекцията на филма на Британската телевизия в Белгия и други страни. Обединихме се около разбирането, че следва да дадем обективна информация на наши колеги от други парламенти за реалното състояние на нещата към днешна дата. Това беше направено с обръщения по линия на групите за приятелство. Аз отправих писма преди два дни до председателите на двете камари на Белгийския парламент с предложение за партньорско и добронамерено разглеждане на въпросите и форми на сътрудничество за преодоляването на остри проблеми.
На срещата при мен – вярвам, че и господин Шарков ще се съгласи – ние споделихме разбирането, че една или друга форма на работна група или анкетна комисия следва да се създаде с общо предложение на всички парламентарни групи. Сега виждам, че господин Шарков внася предложение, което съответства на разбирането на една част от народните представители.
Аз ще го подложа на гласуване, но бих предложил ако то не се приеме, да продължат контактите за изработване на общо решение за разглеждане – както казахте, господин Шарков – на състоянието в домовете и проблемите на тези деца, защото те засягат не само двете ведомства, които Вие визирате. Знаете, че много съществена е ролята на местните власти. Проблемът е доста комплексен, с различни участници в неговото решаване. Може би има място за достатъчно прецизно дефиниране на предмета и ангажиране на цялото Народно събрание. (Елеонора Николова иска думата.)
Съжалявам, госпожо Николова, не мога да Ви дам думата. Помолих за извинение за тези няколко разяснения, доколкото господин Шарков спомена срещата при мен, но ние сме в процедура на гласуване и аз сега ще подложа на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте предложението за решение за временна парламентарна анкетна комисия.
Гласували 182 народни представители: за 69, против 16, въздържали се 97.
Предложението не се приема.
Господин Шарков, госпожа Николова желае думата. Може би ще й дадете възможност тя да направи предложението за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би някои от вас са разбрали, а някои не, че миналата седмица заедно с госпожа Антонела Понева и с евродепутатката Петя Ставрева посетихме Дома в Могилино. Искахме да се убедим лично какви усилия са положени за децата, настанени там. Нашите констатации бяха, че домът е в прекрасно състояние. Направихме много снимки и ги дадохме на Петя Ставрева, за да може тя лично да е въоръжена с впечатления и материал за това в какво състояние са в момента децата. Заварихме там екипи на УНИЦЕФ, специализирани работници – социални, рехабилитатори, психолози, но най-вече видяхме, че местната власт има специално отношение – 50 хил. лв. бяха гласувани от общинския бюджет и налети в този дом.
Ето защо смятам, че нашето предложение не е злонамерено. То иска да покаже България такава, каквато е в момента. А виждаме, че когато един въпрос се фокусира, той може да бъде решен. Ето защо на нашето внимание съвършено нормално е да бъдат и останалите домове, за да не бъдем злепоставени и “целени в гърба”.
Моля да подкрепите предложението, което правим. Ще прави чест на българския парламент ако имаме консенсус по това, че децата трябва да бъдат отглеждани в нормални условия, че трябва да бъдат осигурени специализирани грижи, които да ги извадят от тази апатия и забравеност.
Моля да подкрепите нашето предложение за създаване на специална група, на анкетна комисия, която да обедини усилията на левицата, на центъра и на десницата, защото този проблем заслужава национален консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 178 народни представители: за 73, против 18, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Последното предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Иван Николаев Иванов за включване в дневния ред на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още миналата седмица отново по ал. 3 беше включено второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Нещо повече, поради липса на готовност по някои от другите законопроекти, включени в седмичната програма за изтеклата седмица, законът можеше да бъде разгледан и гласуван. Уви, по предложение на депутатите от Българската социалистическа партия беше извършена повторна регистрация в хода между гласуване и прегласуване за включване за разглеждане в четвъртък – деня, в който беше дошъл редът на този закон, но поради липса на необходимия кворум законът не беше разгледан.
Обръщам се към вас с настойчивата молба: първо, да подкрепите предложението ми за включване в седмичната програма на този законопроект, като припомням, че това е обобщен законопроект на три законопроекта, които бяха гласувани с положително становище от пленарната зала – законопроектите на Ахмед Юсеин, на господин Спасов и законопроект, внесен от мен. След това обобщеният законопроект беше разгледан в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Изготвен е доклад и няма никакви пречки законопроектът да бъде гласуван на второ четене в пленарната зала.
Последен аргумент: отново припомням нещо, което беше казано миналата седмица от трибуната – от 220 хил. репресирани хора, които по същество подлежат като обекти по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, са останали само 3800. Те буквално като свещички гаснат всеки ден. Нека да дадем на тези хора макар и закъсняла справедливост.
Второ, господин председател, ако залата се произнесе за включване в дневния ред на този законопроект, моля да подложите да бъде гласувано той да бъде като т. 2, непосредствено след гласуване на промените в комисиите. Мисля, че пленарната зала ще подкрепи предложенията ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля гласувайте направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 92, против 26, въздържали се 59.
Предложението се приема.
Има ли предложение за прегласуване? Не виждам.
Сега следва да подложим на гласуване второто предложение на господин Иванов – точката да бъде включена в програмата като т. 2.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов.
Гласували 180 народни представители: за 109, против 44, въздържали се 27.
Предложението се приема.
Господин Найденов - за процедурно предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
От името на парламентарната група предлагам прегласуване на това предложение. Ние обсъдихме достатъчно аргументирано проекта за дневен ред на Народното събрание. В случая не чухме достатъчно убедителни аргументи от вносителя тази точка да бъде втора. Прие се да бъде включена в програмата и аз предлагам тя да остане на края на проекта за дневен ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението за решение да се включи като т. 2. Ако то не бъде подкрепено, тогава ще подложа на гласуване предложението на господин Найденов за включване като последна точка в програмата.
Гласувайте отново предложението да бъде т. 2.
Гласували 195 народни представители: за 98, против 62, въздържали се 35.
Предложението да бъде точка втора се приема и при прегласуването.
Преминаваме към изпълнението на приетата от нас програма, но преди това трябва да направя няколко съобщения.
На 19 февруари т.г. е постъпил и днес на 20 февруари е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети на първо четене на 15 февруари. Същия ден народните представители гласуваха срокът за писмени предложения за второ четене да бъде удължен на две седмици, общо 14 дни. Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика на основание ал. 2 на чл. 68. Съгласно ал. 1 на чл. 70 от нашия правилник 14-дневният срок за писмени предложения е до 4 март включително.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 февруари т.г.
Ще прочета няколко проекторешения, внесени от господин Миков на 13 февруари.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика; решение за промяна в Комисията по енергетиката; промяна в състава на Комисията по политиката при бедствия и аварии; промени в състава на Комисията по труда и социалната политика и попълване състава на Комисията по гражданското общество и медии.
Предложени от господин Пламен Моллов проекти за решения за промяна в състава и ръководствата на парламентарните комисии.
Проект за решение от народния представител Митко Димитров и група народни представители за увеличаване на числения състав на Комисията по външна политика.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство от Михаил Миков.
Проекти за решения за промяна в ръководствата и състава на парламентарните комисии, внесени от господин Борислав Ралчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България, внесен от Александър Праматарски и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика.
Проект за решение във връзка с разисквания по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно Националния план по заетост. Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
Проект за решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за парламентарно проучване на дейността на Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето по отношение на дейностите, извършвани в домовете за деца, лишени от родителски грижи, и деца с увреждания. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроект за Българската банка за развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносител – Павел Шопов. Водеща комисия - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Но тук ще има изменения, тъй като водеща следва да е Комисията по правни въпроси. Законопроектът ще бъде разпределен също на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по гражданското общество и медии.

Преминаваме към точка първа:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ.
Очевидно, колеги, ще следва да разглеждаме предложенията по реда на тяхното постъпване, така както изисква правилникът.
Предлагам да ги обявявам, ако има изказвания, да ги изслушваме и след като всички предложения бъдат изчетени и представени пред вас и се състоят евентуалните осъждания, да преминем към гласуването им.
Има предложения, направени от народния представител Борислав Ралчев, за няколко комисии: избиране на заместник-председател на Комисията по правни въпроси - избира Валентин Николов Милтенов като заместник-председател на Комисията по правни въпроси; избиране на заместник-председател на Комисията по отбраната - избира Илко Димитров като заместник-председател на Комисията по отбраната; заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика – избира Кръстанка Атанасова Шаклиян като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика; избира Татяна Стоянова Калканова като заместник-председател на Комисията по образованието и науката; Атанас Щерев – заместник-председател на Комисията по здравеопазването; Йордан Костадинов – като заместник-председател на Комисията по енергетика; Петя Гегова – като заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Разбирам, че част от тези предложения са съгласувани, част – не са. В такъв случай бих предложил колегите господин Янев и господин Ралчев да информират пленарната зала кои от предложенията могат да бъдат подложени на гласуване днес, тъй като не предполагат промени в правилника - по отношение на квоти, по отношение на разпределение на заместник-председателски места, и кои следва да останат за разглеждане след евентуални промени в правилника за нашата работа.
На Председателския съвет колегите Янев и Ралчев информираха, че има постигнато известно разбиране за тези промени.
Господин Янев, бихте ли желали да вземете думата? Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, предметът на разискванията и уточненията между двете парламентарни групи беше в рамките на членовете на комисиите, тъй като това разместване, което се получава, не засяга общия брой на членовете на отделните комисии, за което се изисква отделно решение.
Второто, което е, не засяга квотите на която и да било друга парламентарна група. Затова тези промени, които са за членове на комисии и изборът им съответно от НДСВ и от БНД, са съгласуваните промени.
Що се касае за предложенията, които се правят от колегите от БНД, по отношение на председателски и заместник-председателски места на комисии, те не са съгласувани, така че там вече направените предложения за гласуване ще бъдат въпрос на решение на пленарната зала както по отношение на техните, така и на предложенията за председатели и заместник-председатели, които правим ние, от НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, всички тези предложения, които прочетох, на практика са за заместник-председателски места.
ЯНИ ЯНЕВ: За председател и заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, държите ли на този етап да бъдат подложени на гласуване вашите предложения? Заповядайте, за да ориентирате залата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Да, държим, защото позицията, която се заема от колегата, е крайно неудовлетворителна. В крайна сметка трябва да бъдем наясно за това, че представителството на депутатите и на парламентарните групи трябва да бъде съобразно чл. 19 от правилника и една дискриминация, която току-що чухме, че се извършва, е абсолютно недопустима.
В този смисъл ние коректно, съобразно новата разстановка и новите бройки на депутати в парламентарните групи, сме приели една част от предложенията на господин Янев, но в никакъв случай не можем да приемем, че нашата парламентарна група не може да има представителство в ръководните органи на комисиите.
В тоя смисъл поддържаме нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак бихте ли очертали къде според Вас има съвпадения и кои са те? Бихте ли ги назовали? (Реплика от народния представител Борислав Ралчев към председателя.)
Тоест това са комисиите по енергетиката и по бедствията и авариите ли?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да не сбъркам за Гегова, тъй като правихме много промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, заместник-председател на Комисията по бедствията и авариите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съобразно предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костадинов е за заместник-председател на Комисията по енергетиката.
Това са предложенията, които считате, че биха могли да се гласуват?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съвсем резонно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих ли могъл да се обърна към господин Янев: господин Янев, Вашето мнение – могат ли да се гласувате тези две предложения?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, аз изрично казах преди малко, че ние сме уточнявали това, което беше Вашето предложение, за взаимоотношенията по повод на членовете в отделните комисии. Предмет на разискване между двете парламентарни групи не е бил въпросът за председателски и заместник-председателски места. От тази гледна точка предложенията, които сме направили, са навсякъде, където сме имали председателски и заместник-председателски места, те остават в квотата на НДСВ. Въпросът за прилагане на правилото на чл. 19 смятам, че не е противоречиво разбирането – касае единствено квотите на участие на парламентарните групи като членове в отделните комисии и не поставя въпроса за същия квотен принцип за разпределението на председателски и заместник-председателски места.
Въпросът за това в каква степен опозицията участва в управлението на Народното събрание винаги е било решение на управляващите и този въпрос е бил решен в началото на това Народно събрание и към настоящия момент няма преразглеждане на тази теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Двете комисии, за които говорим, в крайна сметка от тези гласувания и предложения, които бяха направени, точно за тези две комисии няма представителство от тяхната парламентарна група. Това е нашето виждане и смятаме, че тези предложения, които внесохме преди две-три седмици, държат сметка точно за това статукво. Там няма предложени такива бройки от парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Янев? Не.
Колеги, не виждам друга процедура освен, когато стигнем до гласувания, да подложим на гласувания всички предложения, направени от господин Ралчев. Мисля, че залата е достатъчно ориентирана за състоянието на работата по тези предложения, така че с гласуване ще изрази своето становище.
Има седем предложения, направени от Парламентарната група на Коалиция за България – ще ви ги обявя.
Първото е:
“Освобождава Румен Овчаров като член на Комисията по икономическата политика.”
Второто е:
“1. Освобождава Мая Манолова като член на Комисията по енергетиката.
2. Избира Румен Овчаров за член на Комисията по енергетиката.”
Третото:
“1. Освобождава Йовко Йовков като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
2. Избира Петър Мръцков за член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
Следващото:
“1. Избира Йовко Йовков за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
2. Избира Мая Манолова за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Следващото предложение:
“Избира Минка Русева за член на Комисията по икономическата политика.”
Следващото:
“1. Освобождава Емил Константинов Георгиев като член на Комисията по труда и социалната политика.
2. Избира Никола Гочев Проданов за член на Комисията по труда и социалната политика.”
Последното предложение за решение от Коалиция за България:
“1. Избира Емил Константинов Георгиев за член на Комисията по гражданското общество и медии.
2. Избира Станка Панайотова Маринчева-Кертикова за член на Комисията по гражданското общество и медии.”
Желаете ли да направите уточнения по тези предложения, колеги от Коалиция за България? Не виждам такова желание.
Следващата група предложения са от колегите от Национално движение Симеон втори. Те са:
“Освобождава Минчо Спасов и Ясен Янев като членове на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
“Избира Мария Ангелиева Колева за член на Комисията по външна политика.”
“Избира Минчо Спасов и Съби Събев за членове на Комисията по отбрана.”
“1. Избира Минчо Спасов като член и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Георги Петканов, Станимир Илчев и Яни Янев за членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
“Освобождава Деница Димитрова като член на Комисията по труда и социалната политика.”
“Освобождава Пламен Моллов като член на Комисията по образованието и науката.”
“Избира Ясен Янев като член на Комисията по здравеопазването.”
“1. Освобождава Мария Ангелиева Колева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Васил Минчев Иванов-Лучано като член и председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
“Избира Андрей Баташов и Христина Христова Велчева като членове на Комисията по околната среда и водите.”
“Избира Деница Димитрова като член и заместник-председател на Комисията по енергетиката.”
“Освобождава Анелия Атанасова като член на Комисията по културата.”
“1. Освобождава Васил Иванов-Лучано като заместник-председател и като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Рупен Оханес Крикорян за заместник-председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
“Освобождава Васил Минчев Иванов-Лучано като член на Комисията по гражданското общество и медии.”
“Освобождава Минчо Викторов Спасов като член на Комисията по въпросите на държавната администрация.”
“Освобождава Христина Христова Велчева като член на Комисията по парламентарна етика.”
“Освобождава Станимир Янков Илчев като член на Комисията за борба с корупцията.”
“Избира Анелия Атанасова като член и заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
Това са предложенията на Парламентарната група на НДСВ.
Предложение от народния представител Митко Димитров и група народни представители. Било е правено такова предложение в средата на миналата година. Народното събрание го е отхвърлило на 7 юни 2007 г. То е:
“1. Увеличава числения състав на Комисията по външна политика от 17 народни представители на 18 народни представители, с един народен представител на Парламентарната група на Коалиция “Атака”.
2. Избира Волен Сидеров за член на Комисията по външна политика.”
Това е предложението на господин Димитров и група народни представители.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имаме още едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата. Като представя предложенията ще има възможност колегите да се изкажат по тях.
Има предложения, които не бях съобщил, които са в друг свитък с дата 13 февруари, докато първите предложения – на Българска нова демокрация, са от 29 януари. Тези от 13 февруари, които по ред идват последни от тези предложения, са за следните решения:
“Избира Николай Свинаров като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
“Избира Светослав Спасов като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
“Освобождава като членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Борислав Ралчев, Валентин Милтенов, Пламен Панайотов и Светослав Спасов.”
“Освобождава Петя Гегова като член на Комисията по външна политика.”
“Освобождава Борислав Великов като член на Комисията по здравеопазването.”
“Освобождава Йордан Костадинов като член на Комисията по околната среда и водите.”
“Освобождава като членове на Комисията по отбраната Николай Свинаров и Владимир Дончев.”
“Освобождава Бойко Боев като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
“Освобождава Татяна Калканова като член на Комисията по енергетиката.”
“Избира Петя Гегова като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
“Избира Пламен Панайотов като член на Комисията по парламентарна етика.”
“Избира Бойко Боев като член на Комисията по държавната администрация.”
“Избира Владимир Дончев като член на Комисията по гражданското общество и медии.”
“Избира Татяна Калканова като член на Комисията по икономическата политика.”
“Избира Йордан Костадинов за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
“Избира Светослав Спасов като член на Комисията по културата.”
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Не е да коментирам предложенията, а да напомня, че има още един проект за Решение за избиране на Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията, което е пропуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да видим кога е заведено – 5 февруари в 17,16 ч. от парламентарната група е внесено предложение:
“Избира Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.”
Доколкото виждам, е надлежно внесено с входящ номер в Деловодството на Народното събрание с дата 5 февруари. Следва да го имаме предвид.
При справка от Деловодството може би ще постъпи пояснение по този въпрос.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Имаме няколко процедурни въпроса, колеги. Има някои предложения за едни и същи позиции, които се дублират. Следва да внимавате когато подлагам на гласуване съответните предложения и да гласувате за онова, което избирате като вариант за избор. Има голям брой предложения поотделно за освобождаване и за избиране, направени от една парламентарна група. Ако приемете за възможно предложенията на отделна парламентарна група за освобождаване от отделните комисии да ги гласуваме едновременно?! В противен случай ще гласуваме може би до 11,00 ч., а и след това.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, оттеглям предложението по т. 1 от Решението за увеличаване числения състав на Комисията по външна политика, тъй като Петя Гегова е освободила място и няма да бъде нужно да бъде увеличаван съставът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, благодаря Ви.
Обръщам внимание на колегите от пленарната зала, че всъщност има възможност за решение по не повече от 4-5 от направените предложения, имайки предвид необходимите промени в правилника по другите. Но ние нямаме основание да селектираме направени предложения за решения и затова ще трябва да подложим на гласуване всички.
Пристъпваме към гласуване, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Ралчев и група народни представители за избиране на Валентин Милтенов за заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Гласували 135 народни представители: за 29, против 40, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Илко Димитров за заместник-председател на Комисията по отбраната.
Гласували 142 народни представители: за 40, против 34, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Кръстанка Шаклиян за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 38, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Татяна Калканова за заместник-председател на Комисията по образованието и науката.
Гласували 132 народни представители: за 26, против 45, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Атанас Щерев за заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
Гласували 137 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за Решение:
“Избира Йордан Димитров Костадинов като заместник-председател на Комисията по енергетиката.”
Гласували 141 народни представители: за 33, против 51, въздържали се 57.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за Решение за избиране на Петя Илиева Гегова като заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Гласували 141 народни представител: за 30, против 58, въздържали се 53.
Предложението не се приема.

Преминаваме към предложенията, внесени от Коалиция за България.
Подлагам на гласуване предложението за решение:
„Освобождава Румен Стоянов Овчаров като член на Комисията по икономическата политика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 125, против 15, въздържал се 1.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване едновременно предложенията:
„Освобождава Мая Божидарова Манолова като член на Комисията по енергетиката и избира Румен Овчаров за член на Комисията по енергетиката.”
Моля, гласувайте това решение с две точки.
Гласували 147 народни представители: за 125, против 19, въздържали се 3.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение с две точки:
„1. Освобождава Йовко Христов Йовков като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
2. Избира Петър Георгиев Мръцков за член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 6, въздържали се 2.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване предложението с две точки:
„1. Избира Йовко Христов Йовков за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
2. Избира Мая Божидарова Манолова за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 128, против 5, въздържали се няма.
Решението е прието.
Ще подложа на гласуване последните две проекторешения ан блок, уважаеми колеги, внесени от Коалиция за България.
Едното е:
„Избира Минка Стоянова Русева за член на Комисията по икономическата политика.”
Следващото е:
„Освобождава Емил Костадинов Георгиев като член на Комисията по труда и социалната политика и избира Никола Гочев Проданов за член на Комисията по труда и социалната политика.”
Последното е:
„Избира Емил Костадинов Георгиев за член на Комисията по гражданското общество и медии и избира Станка Панайотова Маринчева-Кертикова за член на Комисията по гражданското общество и медии.”
Подлагам тези проекти за решения едновременно на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 4, въздържал се 1.
Решенията са приети.
Преминаваме към проектите за решения, внесени от Пламен Моллов като председател на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Освобождава Минчо Викторов Спасов и Ясен Георгиев Янев като членове на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 119, против 12, въздържал се 1.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Избира Мария Иванова Ангелиева-Колева за член на Комисията по външна политика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 120, против 13, въздържал се 1.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Избира Минчо Викторов Спасов и Съби Давидов Събев за членове на Комисията по отбраната.”
Гласували 133 народни представители: за 119, против 8, въздържали се 6.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„1. Избира Минчо Викторов Спасов като член и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Георги Петров Петканов, Станимир Янков Илчев и Яни Димитров Янев за членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 112, против 17, въздържали се 7.
Предложенията се приемат.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, може би като приключим гласуванията или за прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Като че ли допуснахте някаква грешка по времето на постъпване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, да чуем съображението Ви, но това предложение е постъпило на 13 февруари т.г., а Вашите са по-късно. Това е обяснението.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Освобождава Деница Ивайлова Димитрова като член на Комисията по труда и социалната политика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 13, въздържал се 1.
Решението се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Освобождава Пламен Неделчев Моллов като член на Комисията по образованието и науката.”
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 11, въздържали се 4.
Решението се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„Избира Ясен Георгиев Янев като член на Комисията по здравеопазването.”
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 6, въздържал се 1.
Решението се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение:
„1. Освобождава Мария Иванова Ангелиева-Колева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Васил Минчев Иванов-Лучано като член и председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 8, въздържали се 4.
Решението е прието.

Подлагам на гласуване проекта за Решение за избиране на Андрей Владимиров Баташов и Христина Христова Велчева като членове на Комисията по околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 2.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за избиране на Деница Ивайлова Димитрова като член и заместник-председател на Комисията по енергетика.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 3, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за освобождаване на Анелия Христова Атанасова като член на Комисията по култура.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за Решение:
1.Освобождава Васил Минчев Иванов – Лучано като заместник-председател и като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Рупен Оханес Крикорян за заместник-председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, ще подложа едновременно на гласуване четири решения. Те са за освобождаване, както следва:
Освобождава Васил Минчев Иванов – Лучано като член на Комисията по гражданското общество и медии.
Освобождава Минчо Викторов Спасов като член на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Освобождава Христина Христова Велчева като член на Комисията по парламентарна етика.
Освобождава Станимир Янков Илчев като член на Комисията за борба с корупцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Решенията са приети.
Последното решение, внесено от НДСВ, е за избирането на Анелия Христова Атанасова като член и заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към двете решения, внесени от Парламентарната група на коалиция „Атака”. Казвам двете, защото онова, което господин Шопов постави на вашето внимание, не виждам основание да бъде отклонено, независимо че не фигурира в набора, който е пред мен. По него може би ще постъпи допълнително уточнение от следящите хода на гласуванията.
Справката от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол”, колеги, показва, че предложението е за избиране на господин Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Но свободно място за заместник-председател комисията няма. По информацията, с която аз разполагам. Така че не можем да подложим на гласуване това предложение, ако няма място. Трябва да има решение за промяна на състава на комисията, за да може да се гласуване предложението за персонален състав, за персонална кандидатура.
Следващото предложение е за Комисията по външна политика. Господин Димитров отклони или оттегли т. 1 от проекта за решение, но аз не съм сигурен дали, след като госпожа Деница Димитрова беше избрана за член на комисията, с това се нарушават пропорциите, или тя е в квота, с която НДСВ е разполагала. (Реплика от народния представител Яни Янев.)
Тоест, това е по вашата квота. В такъв случай, господин Димитров, все пак се запълват 17-те бройки и би трябвало да се гласува увеличаване на състава с една бройка. Склонен съм да поставя на гласуване онова, което е нужно, но, може би трябва отново да внесете предложение, след като сте го оттеглили сега и на следващия етап, като се доуточняват бройките, по които остават спорове, да се върнем на Вашия въпрос.
Предложенията, които господин Ралчев беше направил и по които обърна внимание, са с дата 13 февруари. Часът е 17,44. Тези предложения засягат избора на ръководители на две комисии, по които ние вече извършихме избор. Ще ви ги съобщя, но не мога да ги подложа на гласуване, защото вече постовете са заети. Става дума за избора на господин Свинаров за председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на господин Светослав Спасов за председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Очевидно е, че тези предложения не могат да бъдат подложени на гласуване.
Следващият проект за Решение е за освобождаване като членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Борислав Ралчев, Валентин Милтенов, Пламен Панайотов и Светослав Спасов. Не виждам причина това да не бъде подложено на гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Има няколко последователни решения за освобождаване от комисии, които ще подложа на гласуване едновременно, както възприехме практиката в предходни гласувания:
Освобождава Петя Илиева Гегова като член на Комисията по външна политика.
Освобождава Борислав Любенов Великов като член на Комисията по здравеопазването.
Освобождава Йордан Димитров Костадинов като член на Комисията по околната среда и водите.
Освобождава като членове на Комисията по отбраната Николай Аврамов Свинаров и Владимир Михайлов Дончев.
Освобождава Бойко Николов Боев като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Освобождава Татяна Стоянова Калканова като член на Комисията по енергетиката.
Моля, гласувайте тези решения едновременно.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5.
Решенията са приети.
Тъй като онова, което предстои, е свързано с това, което гласувахме, моля да чуете това, което остава в предложенията за решение на Българска нова демокрация. Това са предложения за избиране в парламентарните комисии по местно самоуправление, парламентарна етика, държавната администрация, гражданското общество, икономическата политика, жалбите и петициите на гражданите и културата.
Има ли свободни бройки в тези комисии? Колегите от НДСВ потвърждават, че това е в рамките на бройките, които те са освободили в комисиите и предложенията са съгласувани.
Затова ще подложа едновременно на гласуване предложенията за следните решения:
Избира Петя Илиева Гегова като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
Избира Пламен Александров Панайотов като член на Комисията по парламентарна етика;
Избира Бойко Николов Боев като член на Комисията по въпросите на държавната администрация;
Избира Владимир Михайлов Дончев като член на Комисията по гражданското общество и медии;
Избира Татяна Стоянова Калканова като член на Комисията по икономическата политика;
Избира Йордан Димитров Костадинов като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите;
Избира Светослав Иванов Спасов като член на Комисията по културата.
Моля, гласувайте едновременно тези предложения.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Решенията са приети.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това да се счита като процедура и като едно уточнение. След попълването на Комисията по външна политика с колежка от БСП, стана така, че с едно от последните предложения беше освободена Петя Гегова от тази комисия, с което се явява едно свободно място. Тъй като преди малко не се гласува нашето предложение за избиране на наш член в Комисията по външна политика, сега предлагам на освободеното място от Петя Гегова да бъде гласувано нашето предложение за член на Комисията по външна политика, в която нямаме представител.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Ние избрахме Мариана Костадинова на нейно място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, току-що беше извършено гласуване за попълване на съставите на освободените комисии. Аз не съм сигурен дали не избрахме на освободеното място …
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е срамно, как е станало преди да бъде освободена Петя Гегова? По наша информация комисията имаше 17 души.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Но са 18 члена.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, точно така, 18 члена и беше избрана колежката от БСП за 18-и член, след което всички видяхме, че Петя Гегова беше освободена от тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, предлагам да се направи уточнение на бройката. Ако се окаже, че има възможност, да гласуваме един проект за решение в началото на петъчния ден, когато уточнихме, приемайки програмата, че ще извършим гласувания, които остават от днешния ден в петък. При едно изясняване на бройките и възможностите, да подложим на гласуване това предложение в петък, в началото на пленарния ден.
Колеги, преминаваме към изпълнение на втора точка от приетата програма за нашата работа днес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Тази точка беше включена с гласуване в началото на днешното пленарно заседание. Внесена е от господин Иван Николаев Иванов. Това е общ законопроект.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията за второ четене.
Господин Митев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Представям доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. …).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите “12 септември 1944 г.” се заменят с “9 септември 1944 г.”.
2. В т. 4 след думите “административен ред” се добавя “нелегални по политически причини”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, подкрепя го по принцип по т. 2 и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1, т. 4 накрая се добавя “или са били нелегални”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието на законопроекта и § 1?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз първо исках да се изясни един въпрос, защото преди около две седмици беше направено едно запитване от колегата Спасов до Вас. Става въпрос за становището на Консултативния съвет по законодателството към парламента, което меко казано е скандално, във връзка с това лицата, които са убити без съд и присъда между 9 и 12 септември 1944 г. да бъдат приравнени, признати за репресирани, което е смисълът на т. 1 от законопроекта. Становището, което е дадено, е нещо потресаващо. Аз лично съм възмутен и искам да знам кои лица носят отговорност за подписването на такива становища, които са срам за българския парламент!
Аз искам само да прочета някои пасажи от това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за момент, господин Сотиров!
Ние обсъждаме на второ четене доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ИВАН СОТИРОВ: Да, господин Пирински. Това е свързано, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да ме изслушате.
ИВАН СОТИРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът, който поставяте, не е в точката от дневния ред. Въпросът е поставен пред мен, аз съм готов да го разгледам с Вас, но не и в тази точка, която е за обсъждане на самия законопроект. Във Вашето изложение по § 1 във връзка с тематиката на законопроекта Вие може да изразите Вашето мнение и съображения, които рязко се различават с други мнения, но нямаме възможност сега да обсъждаме самата работа на един консултативен орган към Народното събрание.
Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Добре, надявам се, че действително по поставения въпрос ще има своевременен и категоричен отговор. Надявам се с гласуването в Народното събрание да се разграничим от аргументите в това становище, защото тук е много важен въпросът дали мнозинството, а то няма други аргументи да не се признае срокът между 9 и 12 септември на лицата, ликвидирани в този период, освен да се гласува, като се подкрепи предложението, направено от колегата Минчо Спасов и неговия законопроект по тази точка.
Тезата, която се развива, че видите ли, лицата избити без съд и присъда – знаем, че най-масовите престъпления, най-масовите убийства, личното разчистване на сметки с користни цели, не говоря, че някое лице може да е ликвидирало някой, защото имал към него някакво отношение, защото бил преди това репресиран от него – това не могат да бъдат аргументи в една правова държава. Това не може да се съдържа в становище на Съвет по законодателство.
Има съд. Ние сме правова държава. Ако някой е извършил престъпление, би трябвало да бъде съден. Не може парламентът да се присъединява и да подкрепя становище, което казва, че може хора да бъдат убивани, заради това че някой имал да им връща за стари престъпления. Значи, било абстрактно това, че между 9 и 12 септември 1944 г. са извършвани убийства, говори се за френски революции и така нататък, което е несериозно, същевременно се казва, че избиваните лица между 9 и 12 септември, видите ли, били хората, които са извършвали политически репресии преди 9 септември. Това са абсурдни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, отново бих Ви помолил да коментирате позицията...
ИВАН СОТИРОВ: Ами, това е позицията, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не, чуйте ме докрай.
ИВАН СОТИРОВ: Аз мисля, че този Съвет по законодателство... Много Ви моля да не ме прекъсвате!
Мисля, че този Съвет по законодателство казва това, което на всички вас от БСП, от мнозинството, ви е неудобно да кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте на какво бих искал да Ви обърна внимание. Тук е мнението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага своя алтернативна редакция.
ИВАН СОТИРОВ: Да, не подкрепя и представител на вашата партия, господин Пирински, прочете с възторг това становище на Съвета по законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е било в рамките на дебата в комисията.
ИВАН СОТИРОВ: И това беше аргументът на представителите на БСП да се отхвърли предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но изглежда, че комисията е възприела становище, различно от това на вносителя.
Моята молба е сега да коментирате...
ИВАН СОТИРОВ: Аз подкрепям предложението на вносителя и съм срещу решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чудесно. Изразете отново Вашите аргументи в подкрепа предложението на вносителя.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински, съжалявам, но Вие водите крайно некоректно, не можете да се ориентирате в проблема, който тук се излага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е по Ваше мнение.
ИВАН СОТИРОВ: Аз стоя зад предложението на вносителя и не приемам това, което се извърши като решение на комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате пълно право да...
ИВАН СОТИРОВ: ...въз основа на правното становище, дадено от Съвета по законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Никой не оспорва това Ваше право.
ИВАН СОТИРОВ: Не може да се аргументира една позиция, без да се атакуват аргументите, с които тя е взета, а комисията взе това решение въз основа на това становище, което колегата Савов от БСП прочете с възторг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре.
ИВАН СОТИРОВ: Това е една аргументация и едно становище, което все едно е писано в Правния отдел на ЦК на БКП преди 10 ноември 1989 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, Вие засягате работата на един консултативен орган. Атакувайте съображенията!
ИВАН СОТИРОВ: Но това е консултативен орган към парламента, за който Вие отговаряте, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пак Ви призовавам да коментирате съображенията, а не органа.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински, протестирам против начина, по който водите. Вие непрекъснато ме прекъсвате и не ми давате възможност да развия тезата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Довършете спокойно изказването си.
ИВАН СОТИРОВ: Няма как да бъда спокоен, като непрекъснато ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Успокойте се!
ИВАН СОТИРОВ: Вие психотерапевт ли сте, господин Пирински? (Шум, оживление, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ни най-малко нямам такава амбиция.
ИВАН СОТИРОВ: Или психиатър? (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпреки че председателят на парламента според мен би трябвало да има известни такива качества.
ИВАН СОТИРОВ: Не, Вие че сте влезли в ролята на Кашпировски отдавна и се опитвате да хипнотизирате парламента и да се прокарват какви ли не неща, е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Далеч съм от такава амбиция.
Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински, въпросът е доста сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.
ИВАН СОТИРОВ: Пак пледирам всички тук в тази зала да подкрепят предложението на колегата Минчо Спасов и да не подкрепят предложението на комисията. Срамно е, става въпрос за три дни. Хората, които ще бъдат реабилитирани въз основа на това решение, са много малко. Става въпрос за елементарна справедливост. Не става въпрос да се оневиняват хора, извършили престъпления. Ако някой е извършил престъпление, би трябвало да бъде съден, както се постъпва в една правова държава. Не може ан блок. Знаете, че в тези времена маса хора са били ликвидирани, за да им бъдат взети жилищата, за да се разчистят лични сметки и това в нашата история е безспорен факт. (Реплики от КБ.)
Вие заставате зад това, че между кръга на убитите тогава може би е имало хора, които е заслужавало да бъдат санкционирани – това може и да е така, но затова си има съд. До 12 септември са избивани хора без съд и присъда. След това са извършвани присъди, които ние отменихме, извършвани с един измислен, така наречен Народен съд, който все пак е някаква създадена институция.
А най-варварското, най-противозаконното, извършено между 9 и 12 септември, е личното разчистване на сметки. И е срамно, ако българският парламент не се разграничи от този акт.
Не става въпрос за едни символични обезщетения, които нямат такава стойност. Тук въпросът е действително да покажем, че се разграничаваме, и то основно вие от БСП да покажете, че действителни мислите по един нов начин, а че не сте онази същата партия, а само сте си сменили името.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Същата партия сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Две уточнения.
Не приложих правилото за 5 минути изказване при второ четене, защото действително имаше известна размяна на мнения между говорещия и председателя.
ИВАН СОТИРОВ: Вие говорихте повече от пет минути, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих помолил за в бъдеще да се спазват петте минути.
Второто, което искам да ви съобщя, е, че днес от 9 докъм 11 ч. пленарното заседание ще наблюдават студенти от втори курс по право от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В момента те следят достатъчно внимателно онова, което обсъжда Народното събрание. Добре дошли сте!
Кой желае думата?
Господин Славов – за реплика към господин Сотиров.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Сотиров! Известни са нашите принципно различни и противоположни позиции за периоди от българската история, които ние сега продължаваме да обсъждаме и коментираме и на заседанията в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и тук, в пленарната зала.
Аз ще се изкажа по това предложение, а ще използвам и правото си да говоря допълнително.
В репликата си към Вас искам да кажа, че по същество е редно коректно да се коментира и заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Смятам, че по време на заседанието на комисията всеки един от нас има възможност да изрази своята позиция. Това, че Вие не сте съгласен с моята, не означава, че трябва да търсите несъществуващи факти и аргументи, за да я обезсмислите или да я обезсилвате. Няма как да стане това нещо. Няма как да стане!
Смятам, че не е коректно от Ваша страна тук пред останалите колеги в пленарната зала да представяте заседанието на комисията едва ли не като начин за манипулиране на колегите и за това, че те не са разбрали какво и как гласуват. Всеки един от нас имаше възможност много добре да се запознае с мотивите на колегите – вносители на изменения и допълнения. Всеки един от нас има достатъчно богат опит като парламентарист, като народен представител и член на тази комисия, за да поставяте под съмнение цялата сериозност, с която всеки е участвал в гласуването. Това е моята реплика към Вас. Не подценявайте по този начин извършената работа в комисията! Дискусията там беше достатъчно сериозна, коректна и колегите гласуваха по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за дуплика, господин Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Пирински, само ще Ви помоля да не правим пак дует, защото искам да направя дуплика на колегата Славов.
Вижте, колега Славов, аз имам към Вас следния въпрос. Вие прочетохте в комисията, има стенограми, с възторг това становище на Консултативния съвет.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Така ли пише „с възторг”?
ИВАН СОТИРОВ: Вие го прочетохте така. Вижте какво пише в това становище. Аз искам да знам Вие стоите ли зад тези мотиви? „Ако предлаганото изменение на чл. 1 бъде прието, палачите и главорезите от периода между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и граждански реабилитирани.”
Разбирате ли какво означава това? Аз не искам да чета. Целият текст е нещо, което е куриозно, абсурдно е. Това трябва да се преведе и да се раздаде на всички наши партньори от Европа да видят с каква държава си партнират в рамките на Европейския съюз. Този Правен съвет, или консултативен, директно казва, че убийствата, които са извършени в периода между 9 и 12 септември, значи те правят квалификация, те влизат в ролята на съд, че това са убийства, или репресии, които са извършвани срещу хора, които са извършвали престъпление между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. Значи те смятат, че всички хора, които са репресирани в този период, са извършвали политически репресии в периода преди 9 септември 1944 г. И ако беззаконието, посегателствата върху тези хора, терорът, извършен спрямо тях, бъде признат като репресия, това означава да бъдат реабилитирани престъпници. Този терор е извършван дори без формални съдилища. За това става въпрос. Това е толкова абсурдно, че ...
Вие трябва да кажете стоите ли зад такъв тип аргументация, зад такъв тип мотиви, защото аз не чувам от Вас никакви други мотиви. Тук не става въпрос за различен прочит на историята, господин Славов. Престъпленията - дали са извършвани преди 9 септември или след 9 септември - са престъпления. Има съд, има начин, по който се доказват престъпленията. Това е произвол, това е комунистически терор и вие стоите зад него.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): А Вие стоите зад фашисткия терор.
ИВАН СОТИРОВ: Никога не е имало в България фашизъм. (Оживление.) Никога не е имало в България фашизъм, вие си ги измисляте тези неща, за да се пишете антифашисти. Вие надминахте фашистите с това, което извършвахте 45 години и продължавате да сте същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Пирински, когато казвам думата „уважаеми” спрямо Вас, аз наистина влагам значението, което тя носи. Защото Вие сте един от хората в тази зала, които уважавам. И искам моето изказване да се състои в две части – едното е по отношение на самия законопроект, а второто е по отношение на организацията на работата на Народното събрание и органите, които подпомагат работата на Народното събрание, за които плащат всички данъкоплатци. Ще започна с второто.
Консултативният съвет по законодателството, оглавяван от госпожа Красимира Средкова, която е била мой преподавател, е депозирал едно становище, което аз не мога да приема като юрист и като парламентарист по неговото съдържание. То не съдържа юридически аргументи, то съдържа политико-исторически становища, което е напълно недопустимо и излиза извън кръга на задачите на този Консултативен съвет. Той е призован да дава заключение за юридическата съобразност на дадени законопроекти, проекти за решения, а не за тяхната политическа целесъобразност и историческа обусловеност. И ако ние прескочим този факт, и ако прескочим факта, че българският данъкоплатец плаща на тези хора, за да правят те политически изявления от името на този държавен орган, съжалявам, не е това моето разбиране за задачите на този Консултативен съвет. Ако Вие имате по-различно разбиране от моето, моля да го споделите открито.
Ето защо аз съм уверен, че ще получа отговор на писмото, което адресирахме до Вас, господин Пирински, за да видим кои точно от членовете на този Консултативен съвет са работили по време на този материал, защото във всички случаи не всички членове на този Консултативен съвет са работили по него и не всички са проявили такава политическа пристрастност, за да могат да бъдат взети съответните мерки. Уверен съм, че ще получа отговор от Вас.
По съществото на самия законопроект. Аз много уважавам позицията на колегите от БСП. Те бяха еднопосочни в позицията си в комисията и им прави чест, че защитават своята теза. Никой не може да им отнеме правото да имат свое становище. Аз уважавам тяхното становище, както уважавам становището на всеки народен представител. Друг въпрос е, че не съм съгласен с мотивите им, което също е мое право. Същността на предлагания законопроект е да се признае за начална дата на репресията срещу хората периодът между 9 и 13 септември 1944 г. В много случаи, когато на тази трибуна излезе да говори човек, той не декларира някакъв личен интерес, лично пристрастие. Аз в случая смело заявявам, че нямам никакъв личен интерес от включването на този текст, защото нямам нито близки, загинали в този период, нито дори мои познати. Моят мотив да внеса законопроекта, беше адвокатската ми практика. Много хора, клиенти идваха при мен да установяваме с акт за смърт смъртта на техни близки, загинали в този период, които не могат да установят своите имуществени права след това по отношение на онаследяване, кой след кого е починал. Знаете, че това са много важни юридически факти, които се нуждаят от своето доказване.
Именно оттам тръгнаха нещата. Още веднъж заявявам – нямам личен интерес. Интересът, от който съм се водил и продължавам да се водя, като поддържам законопроекта, е само на тези невинно загинали хора и техните наследници, които трябва да получат своето обезщетяване. Всеки от вас има право да защитава тезата си, аз поддържам своята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Спасов? Не виждам.
Преди да дам думата на господин Юсеин, един предварителен отговор на господин Спасов.
Господин Спасов, по въпроса, който засегнахте първо, мотивът ми да призова и господин Сотиров, не го направих към Вас, за да не се изостря излишно и да се смята, че искам да влияя на дискусията, е да се обсъжда § 1 в светлината на становището, което Комисията по права на човека и вероизповеданията е възприела, тъй като становището на този Консултативен съвет, което Вие оспорвате, очевидно е крайно неприемливо за Вас и за други ваши колеги, но е било споделено от по-голямата част на комисията в една или друга степен. И затова, съгласете се, няма основание да се възприеме като еднозначно мнението, което Вие и господин Сотиров отстоявате.
Затова моят призив е да се обсъжда § 1 и аргументите „за” и „против” промяната на датата от 11-и на 9-и. Въпросът, който поставяте, има своите основания от гледна точка, която Вие заявявате за един орган на Народното събрание, който, както цялото Народно събрание, е на издръжката на избирателите, на данъкоплатците. Но не може да се приеме като еднозначно становището, че в случая той е изразил мнение, което еднозначно се отхвърля. Това е моят аргумент.
Заповядайте за изказване, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросната тема вече второ Народно събрание е поставена няколко пъти. Аз искам да ви кажа какво направих като народен представител и член на Комисията по правата на човека. Видях и прочетох стенограмите от първото заседание на Комисията по правата на човека в първото Народно събрание след 1989 г., където повечето членове на тази комисия са били хора, които са лежали по затворите. Имало е големи спорове около тази дата, защото БСП тогава е предлагала да бъде от 20 септември, след това са слезнали на 14 септември. След консенсусно решение между тогавашните политически сили се е стигнало до датата 12 септември. И сега няколко пъти в Комисията по правата на човека и вероизповеданията този проблем пак се постави.
Даже в Комисията по правата на човека и вероизповеданията аз гласувах противоположно: един път – “за”, а другия път – “въздържал се”. Защо? Защото през тези три дни действително са ставали страшни събития в България. Но преди тези три дни е имало и други събития в България. Като членове на тази комисия в момента, от които няма нито един, който да е лежал по затворите, който е бил репресиран, не можем да дадем оценка на това, което са сторили хора в това Народно събрание, когато членове на комисията са били хора, лежали по затворите и са приели тази дата.
Не мога обаче да приема позицията на СДС – да ми се леят тук крокодилски сълзи за този закон и за тези репресирани, защото когато бяхте на власт този закон не беше пипнат. Този закон не беше мръднал. Признайте си това, защото през Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание този закон три пъти е ремонтиран и за компенсациите, и за добавките на пенсиите! В тази връзка няма къде да мърдате.
Освен това, съотношението на силите в Комисията по правата на човека е такова, че ако бяха дошли всички ваши колеги, тази точка нямаше да бъде гласувана така. Вижте там кой как е гласувал, как е минало гласуването. (Реплики от ОДС.)
Не може народен представител от една парламентарна група да предложи нещо, пък неговите колеги да ги няма в комисията. Много съжалявам. Нека да не манипулираме въпроса. Като се гласува, ще видим какъв ще бъде резултатът.
Има и нещо друго. След тази промяна ще има промяна на наредбата. След тази промяна ще има обхват на хора, които не са получили нещо, което е трябвало да получат. Може да са 10 човека – те са хора, те са репресирани. Тази промяна на наредбата, тази влачеща се работа на Централната комисия ще продължи и ще пострадат всички други, които чакат ред! И това нещо трябва да се има предвид. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Юсеин?
Реплика на господин Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Юсеин, аз се учудвам, че точно от Вас има такова изказване. Учудвам се от Вашето поведение в комисията. Това е все едно когато Вие предлагате да бъдат обезщетявани хората, които бяха репресирани по време на възродителния процес, аз да ви казвам: а по време на турско какво е било? Това, което Вие правите, е абсурдно.
Отделен е въпросът, че с тези, които ръководеха възродителния процес, ми говорите за последователност и принципност. Вие сте направили с тях коалиция?! Ен брой пъти съм поставял този въпрос: извиниха ли ви се за това? Вие сте народни представители и предимно ползвате вота на хората, на които бяха сменяни имената! Гробовете на техните родители бяха поругани! И вие с тези хора сте седнали, направили сте бизнес коалиция, правите общи пленуми вече! Вие седите и говорите тук за морал, за принципи?! Как гледате тези хора, които са ви избрали, в очите и отстоявате такива позиции? (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Господин Юсеин, заповядайте за Вашата дуплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Сотиров, аз не знам – като политическа сила, която уж защитава интересите на тези хора, как ги гледате в очите? Във вашите редици не виждам някой, който да е бил някъде, а те плътно 17 години гласуват за вас! Това е едното. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Второ, аз се осланям на гласуването, което са направили двамата братя Неврокопски, Дертлиев – как са гласували, как са приели тази дата! Аз това гледам! Вашето мнение не ме интересува.
Освен това, казах Ви и повтарям – четири години бяхте на власт, Командирът не се сети за този закон.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Питайте него! Защо питате мен? Аз не съм бил тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, тук всяка от политическите сили защитава своята теза. ДПС си има теза, БСП си има теза, “Атака” си има теза, СДС – също. Думата ми е за нещо друго. Като че ли не забелязваме, че Народното събрание има един фамозен орган – и преди това е ставало ясно, който влиза в ролята на Народното събрание, на пленарната зала. Думата ми е за този Консултативен съвет и неговата зловредна роля лъсва по много зловещ начин днес в пленарната зала.
Това, което ни е предоставено, просто е възмутително, то е ужасяващо и представлява най-долна комунистическа фразеология от години, които отдавна са отминали. Фразеология, която е прилична на страшните октомврийски и ноемврийски нощи на 1944 г. Фразеология, която ни заливаше до 1989 г. На страна в Европейския съюз най-малко й прилича такъв документ или становище, който влиза при нас, да бъде част от работата и да съветва нас, депутатите, по този начин, по който ни съветва. Това е просто ужасяващо. Явно е, че залповете на “Аврора” думкат в главите на много хора, те продължават да думкат. Тук да се правят тези квалификации, подписани от председателя на Консултативния съвет проф. д-р Красимира Средкова е абсолютно недопустимо.
Не ми се иска да чета за палачите, за 9-и септември – общо взето в стил “ястребинчетата”, с което сме облъчвани от деца. Цялата тази истина поне ни беше ясна – каква е по същност, какво представлява, нейните исторически корени и характер.
За мен е абсолютно обидно да бъда съветван от така наречения Консултативен съвет по въпроси, по които всеки от нас си има становищата, възгледите от най-ранно детство, всеки от нас има своите идеи и виждания. Да бъдем сугестирани по този особено нагъл начин за хората от БСП е нормално, естествено, логично, защото те са си комунисти. Бивш комунист няма. До края на живота си ще останат комунисти, сигурно и техните деца.
Затова е назначена и въпросната госпожа Средкова, защото тя има техните възгледи и е една от тях.
Колеги, след това, което получихме като становище от този Консултативен съвет, има два начина: или да се промени съставът на този Консултативен съвет, да бъде заменен с други хора, които да дават безпристрастни юридически оценки, защото това е неговата задача, или този орган, като абсолютно ненужен, за мен той е ненужен, да бъде премахнат. Това е едно от перата на Народното събрание – орган, в който са набутани хрантутници – хора, които да получават пари за мнима работа, за да ни дават такива съвети.
Като народен представител от Парламентарната група на “Атака” не се нуждая от услугите, от мненията на Красимира Средкова и компания, на група хрантутници, които, освен че са назначени и работят някъде другаде, получават допълнително възнаграждения от бюджета на българския данъкоплатец.
В тази връзка предлагам на всички колеги, и от опозицията, да започнем действия, и то активни действия. Такива като Красимира Средкова не могат да бъдат част от нашата работа, елемент от нашата дейност, не могат по никакъв начин да участват в технологията на приемането на българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Господин Михайлов, желаете ли сега да вземете думата или това ще стане след почивката? Добре, остава за след почивката.
Колеги, аз не прекъснах господин Шопов. Той се изказа в свойствения му остро провокативен стил, така че изразите, които употреби, влизат в разрез със съответни норми на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Бих искал да ви обърна внимание на чл. 44 от нашия правилник, който гласи: “Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата”.
Моля да имате предвид, че ако и по-нататък в изказванията след почивката отново се коментира дейността на един консултативен съвет, аз ще отправям предупреждение към говорещия. Ако той не се съобрази, ще му отнемам думата и не за друго, а защото сме на второ четене. Обсъждаме § 1. Обсъждаме предложение на вносителя и становище на комисията, което отхвърля предложението на вносителя. Онова, което трябва да се аргументира със “за” и “против”, са аргументите на вносителя и да не се подменя въпросът, който се обсъжда.
Преди да обявя почивка, искам да ви направя едно съобщение, колеги: в 11,00 ч. в южния кулоар ще бъде открита една документална изложба на тема “Русия и възстановяването на българската държавност 1878-1885 г.”. Тя е посветена на 130 годишнината от Освободителната Руско-турска война, възстановяването на българската държава и Годината на Русия в България. Част от документите, гравюрите и книгите от българските и руските архиви, включени в изложбата, се показват за първи път пред широката общественост.
Експозицията е реализирана със съдействието на Държавна агенция “Архиви”. Каня ви да вземете участие в откриването.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме пленарното заседание.
Има заявка за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Дилов. Имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на Обединените демократични сили искам да направя изявление за приключилия в неделя референдум в Бургас относно петролопровода “Бургас-Александруполис”. Няма много хора в залата, но, повярвайте, тази тема тепърва ще бъде актуална в България, така че аз не страдам от това, че няма много да ме чуят днес.
На 17 февруари 2008 г. 51 744 бургазлии излязоха срещу ледения вятър и гласуваха дали одобряват в залива им да се разтоварват милиони тонове нефт, а през земята им да минава тръбопровод, свързващ Бургас-Александруполис. Това бяха 27% от имащите право на глас – 189 061 жители на община Бургас. Близо 50 хиляди бургазлии бяха против. Това са официалните данни.
Защото, уважаеми колеги, трябва да сте наясно, че макар и непроизведен според лошия Закон за допитване до народа, референдумът е напълно политически и морално легитимен. За ваше сравнение ще ви кажа, че през октомври 2007 г. в града си избраха кмет с 47 968 гласа, а Йоан Костадинов е бил избиран за кмет даже и само с 21 хиляди гласа. Подадените на президентските избори за Георги Първанов гласове в Бургас също са малко над 20 хиляди и далеч по-малко от подадените срещу тръбата в неделя.
Ако избирателните списъци бяха актуализирани, ако БСП и ДПС не бяха издали изрична директива техните поддръжници да не гласуват в неделя, за да провалят референдума, избирателната активност щеше далеч да надхвърля необходимите 50% плюс 1 глас и това щеше да вкара управляващите в много неприятна ситуация, но не това е важното. Важното е поведението на управляващите през изминалите два месеца и коментарите им след 17 февруари. То е непростително и ние в ОДС искрено вярваме, че избирателите в Бургас няма да ви простят. Не може да се изправите и да кажете на бургазлии: вие бяхте манипулирани, референдумът няма смисъл, защото не сте информирани за проекта, след като именно ваше задължение беше да проведете разяснителна кампания, да информирате хората преди подписването на договора за “Бургас-Александруполис”. Такива обещания имаше от ваши министри дори.
Бургазлии бяха подведени, злорадстват същите тези министри след референдума, и това тяхно злорадстване, извинявайте и простете за може би малко хулиганското сравнение, е все едно да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо бърза толкова. Не бяха подведени, бургазлии си свършиха отлично работата и свършиха работата на управляващите. Те направиха филми, дебати, разяснителни кампании. Имаше истинско гражданско общество, което се вълнува и добронамерено се опитва да си изясни за какво става дума. В момента всеки бургаски осмокласник е наясно какво е буй, какво е пирс, как подхождат, пристават и как се разтоварват 150-хилядни танкери. И това не е заслуга на управляващите.
От вас се появяваше само заместник-министър Рогачев, напълно безпомощен впрочем да състави цяло изречение с подлог и сказуемо по темата, което да има смисъл. В навечерието на референдума заместник-министър Рогачев заяви, че ако много скачаме срещу тръбата, петролопроводът щял да мине по трасето Констанца-Триест, пак да има разливи, които да стигат до Бургаския залив, но без икономическите изгоди за града. Ето това беше върхът на нивото, с което управляващите участваха в спора за проекта, и бургазлии бяха безмерно по-големи и безмерно по-подготвени от тях.
Не се чу нито дума, уважаеми господа социалисти, от вашия премиер, избиран за депутат от 2. многомандатен район. Не се чу нито дума и от президента, който също е бил избиран за депутат оттам, който само месец по-рано ля сълзи за нефелния Закон за референдумите. Нищо! Имаше едно гузно, мазно като разсипан нефт мълчание преди допитването и злоради коментари след това.
Днешните коментари са, че референдумът бил политически. Аз се чудя – не знам управляващите дали си дават сметка, че ако това е истина, то това е присъда за тях, защото те получиха 50 хиляди гласа “срещу” в неделя. Като извадим гласовете на ромите, които този път не получиха материални стимули да участват, не знам дали си давате сметка за какво става дума. Ние смятаме, че в неделя, с поведението си преди 17 февруари, управляващите се самоубиха политически и морално на територията на Бургас. И аз докато съм депутат от Бургас, ще намирам начини да ви го припомням всеки ден.
Вас просто ви нямаше, а ехидниченето тук, от София, още повече задълбочава отвращението като цяло от поведението ви. Да се агитира срещу формите на пряка демокрация, означава да се реже клонът, на който седи смисълът на политическото. Защото смисълът на политиката, отвъд партийните страсти, е да убеждава хората, че нещо зависи от тях, а не да им казва, че референдумът им е безсмислен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Михайлов. Заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Участвам в този дебат с неудоволствие, нека го кажа веднага. Той е закъснял, безсмислено острастен. Гласуването по точката, която коментираме, е предизвестено и в последна сметка се налага впечатлението, че ние сме склонни винаги, когато ни се удаде такава възможност, да деградираме до първите години на спора по темата за отговорностите, вините и оценката.
Аз вземам думата обаче по неизбежност, защото като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията имах възможност да преживея – казвам “да преживея”, защото това за мен е малко или повече изненадващо и трудно за понасяне обстоятелство, да чуя от страна на представители на мнозинството аргументи, които са наистина абсурдни и трябва да бъдат смълчавани в този дебат. Той не се налага даже и от гледна точка на тези политически представители, които не желаят да приемат датата 9 септември 1944 г., сакрализирана по надлежен ред, като начало на репресии. Аз в това мога да ги разбера, не мога да разбера аргументациите.
Аргументацията е, бих казал, класическа за този дебат. Казва се следното, ще прочета: “Такава промяна като тази, която вносителят предлага, а именно началото на репресиите да бъде отбелязано от 9 септември 1944 г., не отчита предходното поведение - този аргумент е даден в курсив - на лицата, които законопроектът обявява за репресирани.” Не отчита предходното поведение на тези лица, а връзката между това поведение и събитията от 9, 10 и 11 септември 1944 г. най-често ще се окаже безспорна, също в курсив. Това заслужава квалификацията “чудовищно”, по думите на моя колега господин Сотиров. Това е безсмислено, то е в известен смисъл некадърно. Това не може да се говори в една парламентарна Комисия по правата на човека 17 години по-късно в европейски контекст.
Знаете ли какво се случва на практика и прави по тази причина неизбежно моето изказване поне, пък и гнева на опозиционните представители? Тези хора, които този законопроект желае символично да овъзмезди, да им даде някакъв жест на късна реабилитация, символичен от начало до край, се оказват по смисъла на този аргумент на неприемането не само нерепресирани, но и виновни. Чрез отхвърлянето на това предложение тези лица, които са загубили живота си насилствено от 9 до 11 септември, ще трябва да бъдат признати, ще бъдат фактически признати от българския парламент като престъпници, което е съвършено недопустимо. То е скандал.
Нека си дадем сметка за следното. Този законопроект идва като една късна и според мен незаслужаваща такъв тип драматизация – обсъждане, защото ние сме загубили темпо, смисъл и своевременност, както казах. Няма смисъл да се сблъскваме по този въпрос, защото позицията на всяка от спорещите страни е вече очевидна, самоочевидна, очевадна, както искаме. Никой не може да бъде сломен в своя предразсъдък. Казвам предразсъдък, защото позицията е дълбоко емоционална, внедрена в някакво дълбоко първоначално убеждение, най-обикновено родово.
Това, което трябва да осмислим днес, е, че ние не можем да реагираме по каприза на този идеологически предразсъдък днес. ПАСЕ осъди комунизма като престъпен режим. Това не поражда следствие от типа на “Засрамете се, нека бъдете тутакси лустрирани”. Говоря за наследниците по идеологическата и родова линия на този режим, който е обявен за престъпен. Но ние не можем да не се съобразяваме с някакви фундаментални начала на нашата европейска принадлежност. Това не може да се направи. И не можем да си позволим това чудовищно извращение на позицията, като обявим репресираните от 9-и до 12-и включително за престъпници, каквото ще стане, ако тази точка бъде отхвърлена.
Класическият аргумент на левицата за това, че след 1989 г. по силата на някаква историческа конюнктура няма равновесие между изискването за справедливост тогава и сега, че загиналите от репресии преди 1944 г. са дисквалифицирани в реториката на българската десница и прочие, от моя гледна точка е невалиден, защото аз лично и никой от моите колеги не би застанал зад репресия по политически причини до 1944 г., протекла като убийство, протекла като несъразмерна репресия. Никой няма да направи това.
Ще кажа още, че загиналите до 1944 г. са по някакъв начин реабилитирани от системата след 1944 г. Великият ви реванш се състоя между 1944 г. и 1989 г. Ние говорим за друго – за начина, по който ще преживеем, оценим и дефинираме тоталитарния период на България, и то в европейски контекст. Трябва да направим този избор.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Сега са продълженията на реванша! Поздравления!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Михайлов?
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Михайлов, Комисията по правата на човека и вероизповеданията се състои от 14 народни представители. От БСП са 3, от ДПС – 2. Имайки предвид, че предложението е направено от НДСВ, виждате колко народни представители остават на другата страна, които поддържат тезата. Кой е виновен, че вашите народни представители не са били там, когато това се е гласувало?! От два часа коментираме и правим от това трагедия. Ще разберете нашата позиция след гласуването. Моля да не правим оценки за всички парламентарни групи. Първо направете оценката си за колегите, които отсъстваха на това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Господин Михайлов, заповядайте за Вашата дуплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Това, че членове на опозицията не присъстваха, е печално обстоятелство, без всякакво съмнение. Какво да говорим?!
Господин Юсеин, въпросът е, че Вашата позиция е неразбираема. Вие гласувахте “въздържал се”, което означава подкрепа. Ще Ви кажа, че Вие като представител на уязвен етнос и на политическа сила – ДПС, която го представлява, би трябвало да бъдете по-чувствителен към въпроса за репресията и да имате въображение и морален кураж, независимо от политическата конюнктура в този парламент, да подкрепяте позиция по принцип, свързана с репресия. Как ще преживеете Вие мисълта за няколко десетки (вероятно не са повече) наследници на тези, които са били ликвидирани в тези дни на реваншистки разгул, как ще преживеете, ако имате въображение за това, тяхното дълбоко разочарование, че не сте ги подкрепили? В това е Вашият морален проблем. Вие го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм от най-пристрастните говорители обикновено по тази тема, защото съм наясно, че в България изпуснахме момента да изживеем националното помирение по гръцки и испански образец. Ясно е, че тук времето лекува и ние ще изживеем националното помирение по еволюционен път.
Законопроектът, който е предложил моят колега господин Спасов, има дълбоко съдържание не толкова за хората, които са репресирани безспорно и евентуално трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин, предимно морално, което за нас, от опозицията и от НДСВ, е безспорно. Това изисква да кажем няколко думи, които би трябвало да са безспорни, но моето притеснение е, че еволюцията в БСП или не продължава, или е спряла на опасно ниво. (Реплики от КБ.) Не, по-рано.
Няколко неща в тази зала вече трябва да бъдат безспорни. Този парламент е приел най-специализирания закон, в който е казано, че комунистическият режим в България е престъпен. По това спор няма. Не можете да стъпите на морална позиция, различна от този закон.
Второ, актът на вашата смяна на името за нас и за мен лично беше много позитивен, защото със смяната на името вие се отказахте от революционната си същност и минахте в европейска еволюционна същност за социалдемократи, която днес виждам, че не отстоявате качествено. Не забравяйте, че сте членове на Европейския социнтернационал, което изисква антикомунизмът да е част от вашата същност, което е европейското измерение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Не сме на предизборен митинг!
ИВАН КОЛЧАКОВ: На следващо място, българската гражданска война е започнала преди много, много години, не 1923 г., а още 1903 г., когато широките социалисти са се отделили от тесните, защото са казали, че ще направят социализма с кръв, с революция, с диктатура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Това е история.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се, че е история, но с тази история трябва да приключим. Защото това, за което говорим, е точно в средата на гражданската война, хронологично, когато вие, възползвайки се от международната конюнктура и нахлуването на Съветската армия в България, сте направили безсрамни безчинства, заради които днес може да се изявите активно само под формата на покаяние. Както немците ходят в Полша да се покланят на концлагерите по тези теми, по същия начин и вие. Не може днес палачът да има глас, който да бъде по-висок от този на жертвата!
Трябва да продължим по пътя на социалното помирение. Затова днес очаквам от българските социалисти да предложат да приключим темата и да кажат, че хората, които са репресирани през тези три дни, са незаконно репресирани, защото също в тази зала през Тридесет и осмото Народно събрание (аз съм горд) отменихме смъртното наказание. Защото дори убиецът не може да бъде убит по естествените закони на цивилизацията. Днес вие не можете да извлечете дивиденти с тези фалшиви професори, някои от които бяха главни прокурори на комунистическа България, тоест главорези на системата, българските “Вишински”, и те да ми дават морална категория – какво било справедливо и как били справедливо репресирани хората в тези три дни. Абсолютно незаконно и несправедливо са репресирани! Те трябва да бъдат овъзмездени морално и ние трябва да приключим с дебата за националното помирение.
Иначе, заявявам, няма комунисти, които да са спечелили каквато и да е битка по света. Всички сдадоха фронта, включително и Кастро в последните 24 часа. Китай започна да прави социализъм с капиталистически методи. Тоест вие сте обречени!
Ако искате оттук нататък да вървим заедно напред, оставете миналото на историците. Аз разбирам вашата позиция. Не ви съдя персонално, индивидуално, но вие не можете да бъдете част от нашето бъдеще, ако защитавате палачите в тези три дни.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Самите те са били палачи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Божинов – реплика към господин Колчаков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Този тип говорене в наши дни трябва да бъде подминаван с пренебрежение. Понеже д р Колчаков все пак е един човек, който е избиран не един път и не за един пост от българските избиратели, от уважение към тях искам да го репликирам с едно изречение. Нима мислите, че убийците на децата от Ястребино не са съществували? Нима тези, които плащаха на отрязана глава с български народни пари, понеже са ваши политически и генетически предци, са светци, господа? Затова смирете се над противоречивата българска история и драма на българския народ и нека да уважаваме бъдещето, ако не сме достойни да се справим с мястото на предците си в миналото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Вашата дуплика, господин Колчаков. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Аз съм най-неудобният Ви опонент в този спор. И ще Ви кажа защо. Защото аз много добре осъзнавам, че във всяка гражданска война участва активно не повече от 10% от населението от двете страни на барикадите, останалите 90% или са пасивни, или са въвлечени. Затова мнозинството от българите в момента не разбират този дебат.
Вие много грешите. Ще Ви кажа, че аз нямам в рода си точно от тези, за които Вие говорите, че са били в редиците, които преди 9 ти септември са репресирани. Напротив, бащата на моята баба Милан Чорбаджийски е земеделец и е убит в 1923 г., във вихъра на събитията. Нещата са ясни. Аз почистих паметника на земеделците от 1923 г. в Пазарджик, защото беше буренясал от комунистическия кмет преди мен.
Искам да Ви кажа, че аз уважавам историята, уважавам паметта, уважавам Вашите социалистически идеи, но като лекар и човек аз не мога да приема някой да убива, не мога да приема някой да репресира, не мога да приема някой да потъпква права.
И още нещо искам да ви кажа – вие днес изживявате поредното си морално падение, като се опитвате да бъдете морални оневинители на палачите през тези три дни. Или още един тежък момент - мога ли да попитам примерно Вас, господин Пирински, как Вие изживявате политиката на Българската комунистическа партия за обезбългаряване на Пиринска Македония? Има ли друг такъв случай сега в контекста на съвременното развитие – ти да унищожаващ собствената си нация и собствения си народ? Нали разбирате, че цялата тази история, която носите зад гърба си, можете да я носите само ако сме заедно с вас. И ние сме готови да бъдем заедно с вас, ако, разбира се, вие сте пречистени и сте едни съвременни българи, европейци и демократи. Аз уважавам лявото във вас, както уважавам и дясното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди да се изкажа по същество по разглеждания текст искам все пак да припомня, господин председателю, че преди почивката Вие се позовахте на чл. 44, ал. 1, относно това, че всеки един от ораторите народни представители трябва да се придържа на второ четене към текстовете, които се обсъждат, и това е известно ограничение. Уви, в правилника няма ограничения, които да са наложени върху интервенциите на председателя на Събранието по отношение на изказванията на депутатите. Защото с голямо безпокойство, господин председателю, искам да споделя, че Вашите многократни реплики към Иван Сотиров, когато той говореше, снижават Вашата роля и това нещо не би трябвало изобщо да се получава.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Защо не го казваше, когато Соколов беше председател?
ИВАН ИВАНОВ: В същото време бяхме свидетели на многократни изказвания, които наистина бяха далеч извън рамката на текста, който се обсъжда в момента.
По отношение на разглеждания текст, ако беше цитиран Съветът по законодателство, той беше цитиран само в една много строга рамка – неговата позиция, изразена и раздадена на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин председателю, аз няма да коментирам нищо, но ще кажа моята лична позиция: аз се срамувам от тази позиция на орган, който трябва да бъде в служба на цялото Народно събрание! Оттук нататък аз нямам доверие в този орган и не бих желал дори в този му състав той да продължава да се води като общ за целия български парламент.
Защо? Когато се изразяваше позицията на Съвета, нямаше никакви юридически аргументи по разглеждания текст. Аргументите на този съвет бяха чисто политико-исторически. И понеже нямаше такива аргументи, позволете ми аз да дам аргументи защо подкрепям предложението на колегата Спасов по т. 1, отнасяща се до датата, от която трябва да се счита, че са започнали репресиите. Защото, господин председателю и колеги, както по действащата тогава Конституция на страната, така и по Конституцията, която действа в момента у нас, както по действащия Наказателен кодекс тогава, така и по действащия Наказателен кодекс към момента, едно убийство без съд и присъда винаги е третирано единствено като тежко криминално престъпление. Аз считам, че народните представители не могат по никакъв начин да третират убийствата в тези три дни освен именно като тежки криминални престъпления.
Нещо повече - въпреки че аз не го споделям - дори да се приеме хипотезата, която беше изложена от Съвета по законодателство, както се споделя от колегите от ляво, това е един презумиран акт на отмъщение. В нито един Наказателен кодекс на страна не само членка на Европейския съюз, но и на цивилизования свят актът на престъпление не е отменя тежкия криминален характер на престъплението лишаване от свобода. Убийството винаги е тежко криминално престъпление, това трябва ясно да се каже и да се осъзнае!
И накрая, начинът, по който в момента действа законът, когато от 9 до 12 септември нищо не се говори, независимо че това са най-мрачните, бих казал, изпълнени с убийства септемврийски нощи, първите три дни след 9-ти септември, законът налага една темпорална рамка на интерпретиране, което е недопустимо от правен характер. Реално такава темпорална рамка на интерпретиране няма никакво юридическо оправдание. Всичко, което е било извършено през тези три дни като насилие, най-често завършващо с убийство, са тежки криминални престъпления.
Затова считам, че ние би трябвало с гласуването, което ще бъде проведено по този текст, действително да заявим нашата ясна позиция, заставайки на страната на цивилизования свят, така както те третират всички страни в такива деяния. А вие не можете да ми дадете и обратен пример.
И нещо, което искам да го кажа, макар че господин Ахмед Юсеин в момента не е в залата. Той изтъкна два аргумента. Едното е решението, което …
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Петте минути! Господин председател, господин Иванов винаги злоупотребява с времето!
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, позволете ми още 30 секунди, за да завърша изказването си. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека господин Иванов да завърши изказването си.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Решението, което е било взето, в първоначалния текст на закона преди 17 години е в съвсем друга историческа обстановка, нямам време да се спирам на нея, сега ние сме член на Европейския съюз.
И второ, това че в определен период през тези 17 години този закон не е получил развитие и не е дал справедливост на жертвите, би трябвало да удвои нашата политическа воля да дадем тази справедливост. Това е наш морален дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Господин председател, аз ще си позволя, ако, разбира се, Вие позволите, извън времето за реплика да направя едно процедурно предложение относно начина на воденето на заседанието от Ваша страна. Позволявате ли ми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте. Имате право на процедурно предложение поначало.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Господин председател, уважаеми колеги! Аз не смятам за редно господин Иван Николаев Иванов винаги да злоупотребява с времето, което му е отредено по правилник, за да се изказва, независимо дали става дума за първо четене, за второ четене, за негово предложение или за предложение на друг народен представител. Това е негова практика, с която той злоупотребява.
Обръщам се към Вас, господин председател, да му направите забележка, защото не става дума за един път, за два пъти. Това е тенденция, която той винаги реализира много успешно, за съжаление.
Що се отнася до репликата към Вас, господин Иванов, тя ще бъде естествено свързана и с тази процедура, която направих преди малко. Тук, в залата, има колеги, които бяха и в Тридесет и осмото Народно събрание, и искам да припомня по какъв начин тогавашният председател, представител на Обединените демократични сили, господин Йордан Соколов ръководеше заседанията. В момента, в който приключваше времето за изказване на народен представител от опозицията, той не го предупреждаваше, той изключваше микрофоните. Когато народният представител възразяваше, той му налагаше наказание. Тези наказания стигаха и до отстраняване от заседание, понякога не едно, а повече. Така че, когато атакувате господин Пирински, проявете доблест, проявете мъжество, проявете колегиалност и признайте, че той винаги е колегиален към Вас. Това, което направи преди малко, има потвърждение. Даже си позволява да нарушава, в добрия смисъл на думата, правилника, за да Ви позволи да изложите докрай своите тези, но Вие не сте коректен във времето, което имате право да ползвате.
Така че, нека си припомним господин Йордан Соколов, мнозинството на Обединените демократични сили в Тридесет и осмото Народно събрание и тогава с тази памет да критикувате председателя – господин Пирински, и сегашното мнозинство в Четиридесетото Народно събрание. За ваше нещастие, 2006 г., 2007 г. и 2008 г. нямат нищо общо с 1997 г., 1998 г., 1999 г., та чак до 2001 г., когато бяхте свалени от власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, колегата Иван Иванов говори за убитите без съд и присъда, порицава това поведение и призовава за уважение към тяхната памет. Ако човек, господин Иванов, не е лицемер или подлец, той ще присъедини ли към тази кампания и убийците без съд и присъда като Сергей Румянцев – хвърлен жив в локомотивната пещ, като Гео Милев, като Йосиф Хербс – убити не затова, защото са убивали, а защото са писали.
Така че моят въпрос е: когато се възмущавате и търсите правата на наследниците на убитите без съд и присъда, да отговорите еднозначно причислявате ли към тях и тези три имена? Не говоря за Петко Д. Петков, не говоря за законния министър-председател на България Александър Стамболийски – клан от касапи.
Питам Ви: разпростирате ли своето мислене, господин Иванов, върху интелектуалеца Сергей Румянцев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че дебатът малко загрубя. Нека бъдем малко по-толерантни един към друг. Вярно е, че в историята е имало такива случаи, всяка политическа формация или всяко мнозинство се е мъчило по някакъв начин да ги решава. Ние, Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание направихме това. Аз питам господин..., защото вече почнах и да се обиждам: къде ви беше моралът, като бяхте на власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се постарая да отговоря и на тримата колеги. Започвам с репликата на господин Славов.
Господин Славов, аз уважавам председателя на Народното събрание господин Георги Пирински. Нещо повече, многократно съм изразявал подкрепа за негови действия, специално в начина, по който той иска да въведе регистрация на народните представители в пленарната зала и в сградата на Народното събрание. Не знам дали Вие и вашата парламентарна група в същата степен подкрепяте председателя на Народното събрание Георги Пирински. Именно поради уважението ми към него аз казах, че със загриженост проследих репликите, които той отправяше към Иван Сотиров.
Що се касае до това, че той наистина ми е дал и нееднократно 20 или 30 секунди над определеното време, господин Славов, не забравяйте, че председателят и неговите заместници са първи между равни, че ние сме колеги. Поне аз така разглеждам нещата. Друг е въпросът, че акцентът във Вашето изказване беше апелът да бъдем наказани за това, че сме говорили 30 секунди повече. А ако можехте като наказание да ни изхвърлите изобщо от Народното събрание, да остане само БСП в Народното събрание, за Вас това щеше да бъде апотеоз на парламентарно поведение на председателя.
Искам да Ви разочаровам. Убеден съм, господин Пирински няма да стори това.
По отношение репликите на другите двама колеги. Господин Божинов, Вашата патетика е известна не само на пленарната зала, но и на цяла България. Но все пак не преливайте от патетика, защото, първо, рамката на закона е за репресираните лица по време на тоталитарния режим и касае началната дата на репресиите на тоталитарния режим.
На второ място, хората, които Вие цитирате, не само са възмездени в рамките на 50 години, но дори и след това Вие можете, ако искате, заедно ще се разходим да видим паметници на Гео Милев, на Сергей Румянцев. С други думи, Вашата патетика е адресирана към хора, които не познават ситуацията. Защото, отново повтарям, нещо повече – българските ученици изучават тези произведения, за които Вие говорите, които имат възпитателна цел.
Накрая, на репликата на господин Ахмед Юсеин. Господин Юсеин, при цялото ми уважение към Вас, аз все пак на този въпрос отговорих още в своето изказване. Аз чувствам наистина морален дълг – в лично качество, не заемам позата на говорещ от името на всички народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание, че не сме направили необходимото. Това удвоява моята воля и енергия да го направим съвместно. Оттогава насам съм направил четири предложения по закона, които бяха приети. Надявам се и това да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, днес ставаме свидетели на една дискусия, в която дясната половина на парламента демонстрира една историческа ретроамнезия. Тук се говори за един отрязък от българската история от 9 до 12 септември, но не можеш да го извадиш от контекста на цялата българска история, защото се говори за Гражданска война в България, говори се за една пропаст, която е изпълнена с българска кръв, но трябва да видим кога е издълбана тази пропаст и кой я е напълнил с кръв. Това на 9 септември ли стана или започна 1923 г., когато на законния министър-председател на България - Александър Стамболийски, който не е комунист, му е отрязана главата съвсем законно без съд и присъда? Тогава – може. През 1923 г. да се избиват земеделци и комунисти без съд и присъда – тогава може. Капитан Хърлаков, който е убиецът на Стамболийски, е убит между 9 и 12. Вие плачете за този палач. През 1925 г. „белите нощи”, говорите за септемврийски нощи, белите нощи, когато примкаджии убиват невинни хора. Окото на Гео Милев не ви ли предизвиква към размисъл? Убит е, защото е написал поемата „Септември”, а не защото е комунист, нито Йосиф Хербс, нито Сергей Румянцев, те са земеделци. За техните убийци няма възмездие. Те могат да убиват без съд и присъда, защото убиват комунисти, земеделци, леви интелектуалци. Тук, от тази зала, когато през тридесетте години излизат комунисти–депутати, са убивани без съд и присъда на жълтите павета. За тези хора няма възмездие тогава. На тези депутати не им е снеман имунитетът, не са осъдени и не са екзекутирани, защото са комунисти. Просто са убити на улицата като комунисти депутати. Концлагерите, за които толкова много се говори, не са измислени от комунистите. „Гонда вода”, „Еникьой”, това са фашистки концлагери и там са убивани също без съд и присъда, партизанските глави, които са хвърляни на селските мегдани и са подритвани без съд и присъда. Кой осъди на смърт Ястребинчетата? Капитан Йорданов, който също е разстрелян между 9 и 12, за него ли плачете? За този палач?
Вярно е, че е имало откат, действително е имало откат, след 9 септември, когато са слезли партизаните, е имало откат за три дни, но пак след това е имало съд и присъда, както е имало Международен съд над хитлеристка Германия в цяла Европа. И вие тук говорите, че на тези хора, на тези убийци, на тези палачи трябва да им се дават помощи, да им се дават пари за техните убийства. Когато мерите, мерете с един и същи аршин, защото българската история не започва на 9 септември нито свършва на 9 септември. Бъдете истински народни представители, а не лицемери в своите действия. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Паунов?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Паунов, ние с Вас сме съграждани и знаем историята в детайли. Сега ще Ви го кажа много ясно, за да се разберем. Ние искаме национално помирение, чрез което да почитаме всички жертви на репресии и затова Ви казах, че аз почистих паметника от 1923 г., а не Слави Генов преди мен. Искам да Ви кажа, че Вие се опитвате да създавате алиби и да оправдавате палачи. Това е голямата разделителна линия.
Аз Ви казвам – не може в България Гражданската война да продължава. Вие си бъдете български комунист, но се дръжте като европейски комунист. Затова Ви моля не се опитвайте повече да защитавате който и да е насилник, защото това ме кара и мен да излизам на позиция, в която да ми закипи кръвта и от това Вие няма да спечелите.
Покаянието е висше състояние на човешкия дух – да осъзнаеш кога си сгрешил и да се покаеш. Няма по-голяма грешка от библейската „Кайн уби Авел”, а това нещо Вие сте го направили. И не 1923 г., аз Ви казах – 1903 г., когато вие издигате доктрината на Гражданската война като доктрина на българските тесни социалисти, 1917 г. болшевизирани, обърнали Българската армия срещу българската държава на Владая и сте разстрелвали български войници от други български войници. Това е позорът на България. Това е началото на Гражданската война, а не 1923 г., когато моят прадядо е убит от вашите Харлакови.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нашите Харлакови?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Точно така, защото истината в Европа и в тази зала се знае. Другото име на комунизма е фашизъм. Това са две страни на една и съща монета. Аз не съм там и моите приятели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Паунов, Вие или не разбирате какво се говори днес тук и се правите, че не разбирате, че никой не иска да оневинява хора, които са извършвали политически престъпления. Въпросът е, че когато някой извършва престъпление в една правова държава, в една държава, която има конституция и закони, а не в една дивашка държава, би трябвало това да става по съответния ред със съд.
Покрай разчистването на сметки, което аз също не допускам, независимо, че един човек извършва престъпление, трябва да бъде съден, но покрай разчистването на сметки с хора, които може би несправедливо са посегнали върху живота на един или друг човек от семейството или върху тези хора, които са извършили престъпленията, масово са налагани репресии и голяма част от българския елит от по-заможните, от по-образованите хора, са били обект на ликвидиране от користни и лични цели. За това става въпрос. През тези три дни.
Най-големите лумпени в държавата са се възползвали от ситуацията, за да ликвидират хора, на които са завиждали заради имотите, жените и състоянието. За това става въпрос и Вие много добре го знаете, защото голяма част от тези хора след това са влезнали в редиците на вашата партия и 45 години управляваха държавата. Това ви е проблемът.
Има документи, има история и е документирано, че хиляди, десетки хиляди хора абсолютно невинни, хора, които не са се занимавали с политика, са били ликвидирани или са станали жертви на тези репресии. За тези хора основно става въпрос. Единственият грях на тези хора е, че са били по-образовани и по-имотни от тези, които са извършвали престъпленията, защото вие от една няколкохилядна партия заедно с ятаците, защото се пишете много курназ, сте станали десетки и стотици хиляди само за дни, точно благодарение на такива лумпени, които са влезнали в редиците ви, за да могат да ликвидират.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Как ходеше на манифестациите и викаше...
ИВАН СОТИРОВ: Никога не съм ходил на вашите манифестации, но виждам, че вие изобщо нямате чуваемост към това, което ви се говори. Вие сте си останали същите ограничени комунисти и след този дебат най-много да призовете господин Пирински да ви се прожектира задължително „На всеки километър”, като наказание, че поставяме тези въпроси. Това ви е нивото на вас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Заповядайте, господин Паунов, за Вашата дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да попитам моя съгражданин д-р Колчаков: добре ли чух за Владайското въстание? За Владайското въстание добре ли чух?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Кой кого е избивал тогава? Вие трябва да се обърнете към историята. Жалко, че го няма проф. Пантев да ви изясни някои факти. От 2003 г. не е започнала Гражданската война.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): 1903 година.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Гражданската война започва, когато фашизираните банди свалят законно избрания министър-председател Стамболийски и когато го нарязват на парчета. Говорите за съд и присъда – защо не са го осъдили? Защо не са го осъдили за това? (Реплики от народния представител Иван Колчаков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Колчаков!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Вие сте изключително интересен човек. Вашият колега, съжалявам, че го няма господин Филип Димитров, чийто вуйчо – партизанинът Огнян в Пазарджишко, знаете селото Огняново, че е на негово име, той също е застанал от тази страна. Вашето място не е там, господин Колчаков. Вие поне трябва да бъдете при земеделците, след като сте от такъв род. Сгрешили сте позицията. Земеделците са едни достойни хора и винаги сме ги уважавали.
Искам да отговоря защо защитавате палачите. Защо защитавате палачите на братя Кокарешкови, убийците на деца? Вие ги оневинявате и казвате: те имат граждански права. Тези, които са убити от тях, не са ли имали граждански права? Защо не са ги съдили тези малолетни деца? Защо не са ги осъдили? Защо партизаните са ги арестували, защо не ги съдят и тогава да ги разстрелят? А просто, както каза Страшимиров: „Клаха българския народ, както и турчин не го е клал.”. Не можете да спечелите тази битка. При всички случаи ви казвам, че действително датата ще остане 12 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Толкова много страсти, а нещата са прости и елементарни. Не мога да разбера защо се плъзгате по всички тези факти и къде ни върнахте в историята.
Но тъй като се опитвате отляво да ни връщате в историята, трябва да ви се припомнят определени факти: че размириците в България през 1923 г. са провокирани от Москва! Това е написано в историята и това го знаете. (Шум и реплики от КБ.)
Това го знаете! Това е саботажна дейност на Комунистическата партия на Съветския съюз! Защо се занимавате с тези неща? (Шум и реплики от КБ.)
И нещо друго искам да ви кажа. Тези, които са пострадали през 1923 г., защото има и такива, 50 години ги обезщетявахте, уважаеми дами и господа! Петдесет години ги обезщетявахте! И наследниците им до пето коляно! А сега тук става въпрос за три дни, за едни хора, извинявайте, които наистина абсолютно неоснователно са пострадали.
Искам да обърна внимание върху един изключително важен факт. Аз съм чел много внимателно голяма част от протоколите на Народния съд. Вие знаете ли, че Народният съд се е произнасял по факти, случили се преди той да бъде създаден? Знаете ли, че Народният съд е осъждал хора, които не са били между живите? Това нещо знаете ли го? Прибрали ги хората, близките им никога не са разбрали къде са и какво им се е случило и впоследствие някой ги осъдил без да ги вижда! За какъв съд и за какво става въпрос тук?!
И сега става въпрос за три дни, най-кървавите дни след Девети септември! Аз не отричам това, което се е случило през 1923 г., господин Паунов, не го отричам, за разлика от Вас! Но въпросът е в това, че това, което се е случило в този период от време, многократно е обезщетено. А тук вие спорите за някакви три дни?! Как може?! Трябва да имаме срам!
В България има приет действащ закон, който обяви комунизма за престъпен! Спомнете си за това нещо! Отменето го, де! Защо не го отмените тоя закон, ако не ви е срам?
Така че дайте да спрем с тези глупави неща, да гласуваме текстовете за една елементарна справедливост и да престанем да се конфронтираме. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо си членувал в тази престъпна партия?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Никога не съм бил член! Моля Ви се! (Смях в КБ.) Как може такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаше формална реплика. Вие също неформално дупликирахте.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Пламен Славов.
Моля за тишина! Уважаеми колеги, моля ви!
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се постарая да спазя изискванията на правилника за второто четене на законопроекта и отново да насоча вашето внимание към обсъжданията, които направихме в комисията, които също пред вас представи като мнение и като позиция преди почивката господин Ахмед Юсеин.
Не трябва да омаловажаваме факта, че предишни народни събрания и Великото Народно събрание в разискванията, в дискусиите по този въпрос са стигнали до съгласието датата да бъде 12 септември. Това не е станало случайно, не е станало просто ей така, от само себе си. Това е станало след обсъждане на различни позиции и различни мотиви в обстановка, в която са били представени всички демократични сили, спечелили доверието на българския избирател в Народното събрание. Когато по същество обсъждаме до каква степен имаме основание и право да преразгледаме датата 12 септември и да я сменим с датата 9 септември, нека да имаме предвид и този опит, и тази практика, която предишните парламенти, включително Великото Народно събрание – нека да не забравяме казаното, повтарям, от господин Ахмед Юсеин, вече са успели да създадат.
Що се отнася до опита отново да бъдат политизирани и идеологизирани нещата, смятам, че това е породено от тези принципни позиции, които се вземат от колегата Иван Сотиров и от колегата Иван Колчаков, които бяха също обект на обсъждане и на различни мнения, позиции и становища от мен и от моите колеги от левицата, когато обсъждахме предложенията, свързани с промяната в Закона за ветераните от войните.
Поставя се един същностен въпрос, който няма как да отминем с мълчание, и той е свързан с историческите факти, с историческите събития, с факти, по които българската историческа наука се е произнесла и които не се променят, независимо от нашата политическа ориентация или идеологически възгледи. Фактите са, че от 1 март 1944 г. България става съюзник на оста Рим – Берлин – Токио, става съюзник на фашистка Германия, на фашистка Италия. Става част от тази фашистка, хитлеристка коалиция.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Преди това Съветският съюз сключи Пакта “Рибентроп – Молотов” и раздели Европа.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: И тази антифашистка съпротива по същество от 1941-1944 г. не бива да се омаловажава, защото е въпрос отново на принципно разбиране и схващане, че тази съпротива срещу правителство и срещу режим, срещу престъпна клика и управление, както я определя Уинстън Чърчил, е част от антифашистката борба на европейските народи за демокрация, а не за нещо друго.
И когато говорим тук, нека все пак да имаме предвид, че историята е по-голяма от нас и че историческите факти винаги са по-силни от идеологизирането и политизирането. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Прочети Пакта “Рибентроп – Молотов” за разделяне на Европа и ще се сетиш за какво става въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз не мога да разбера за какво спорим.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Не си слушал първата част.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, всичко съм слушал, господин Славов! Не ме прекъсвайте!
Не мога да разбера за какво спорим! Искам да ви задам един въпрос: ако някой е убит на 11 септември, а другият на 12 септември, единият ще го обезщетим, а другия не, така ли? Давате ли си сметка за какво става дума тук?
Защото навсякъде в България висяха по стените надписи “9 септември”, а не пишеше “12 септември”! Вие се гордеехте, че сте взели властта на 9 септември. Защо сега тези три дни ги оставяте някъде в небитието? И да обсъждаме преди години кой какви аргументи имал да си определи датата 12 септември?!
Историята е решила, че комунистите в България са взели властта на 9 септември. Това е положението! И не можете тия три дни да ги забравите!
Моля ви се, не ме връщайте в 1941 г., нека да не си говорим за Хитлер и Сталин, тези неща са установени в историята! Става въпрос за три дни, в които Българската комунистическа партия е имала тотална власт и се е разправяла с неудобните хора. Голяма част от тези хора са били избити без съд и присъда. Това е положението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Отново смятам, че е напълно нормално и логично да приемем мотивите и аргументите на народните представители от предишни народни събрания и Великото Народно събрание, когато при обсъждането на тези въпроси са вземали участие всички тогавашни лидери на Съюза на демократичните сили, немалка част от тях също репресирани.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие си ги прибрахте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не отбягвайте въпроса, който два пъти ви зададе господи Ахмед Юсеин: защо с абсолютното мнозинство на Обединените демократични сили в 38-ото Народно събрание вие не направихте тази промяна? Защо тогава не го направихте, след като сега сте толкова убедени и толкова емоционално настроени?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Защото си пръскахте капите навсякъде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Аз бих помолил господин Корнезов да заеме председателството, за да кажа няколко думи от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, че този законопроект трудно се помества в нормите за четене за второ гласуване на един законопроект пред Народното събрание. Това е така, защото става дума за възможно най-остър политически въпрос, по който, както и самата дискусия показа, възникнаха изказвания, които далече излизат извън строгия предмет на текстовете от законопроекта.
Параграф 1, който обсъждаме в момента, третира текста на чл. 1 от действащия закон, който гласи, че се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани, заради, забележете, техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември нататък.
РЕПЛИКА ОТ КБ: За убийци не става дума.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така че тази хипотеза, която през цялото време присъстваше в залата, че става дума за извършени убийства, не присъства чл. 1. Тя се съдържа в чл. 3, ал. 2, която също е предмет на разглеждания законопроект, която гласи: “Наследниците, деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилищата, при опит за бягство и т.н.”
Фактически спорът, който се води, е именно за тази дата 12 септември по хипотезата на ал. 2 и става дума да се признае, че не на изчезналите след 12 септември, а на изчезналите след 9 септември техни наследници имат право на това обезщетение.
Бих искал да се съглася с всички, които изразиха разбирането, че дискутирайки даже и тази тема, водещо за нас трябва да бъде разбирането, че ние трябва да намерим начина да вървим напред като парламент и като общество, което не е жертва на поляризирани и взаимно унищожаващи се и гледни точки, и нагласи за действия, ако щете. И тук е изключителното предизвикателство всеки да съхрани онова свое разбиране, за което говореше господин Николай Михайлов, което е и рационално, и емоционално, което едва ли някой друг би трябвало да очаква, който не споделя дадената гледна точка, че другият ще я изостави и едновременно с това да намерим начина да съставяме, да приемаме закони, които имат възможно най-широка подкрепа, особено по такива теми.
Аз наистина смятам, че съображенията, изказани от господин Юсеин и от господин Славов си заслужват най-сериозно да бъдат оценени от всеки – и от колегите отдясно, и от всички нас.
Датата 12-и е фиксирана неслучайно. Тя е фиксирана тогава, когато в Народното събрание са били живите участници в тези събития – потърпевшите от събитията през тези дни, хората, които са преживели всичко онова, за което ние говорим. А ние говорим за тези събития преди всичко от онова, което сме чели, онова, което сме чули като разказ.
В тази връзка, задавайки си въпроса защо именно 12, а не 9 септември, това очевидно е един период от три дни, особено драматичен в живота на България, според мен, си заслужава да съзнаваме, че във всяка от европейските страни в дните след оттеглянето на немските войски или след промяната на управлението от фашистко или профашистко към обратното - демократично, далече некомунистическо, е имало един период от 2-3 дни, когато е имало упражняването на възмездие без съд и присъда. Спомнете си само случилото се с Мусолини и с неговата приятелка при залавянето им в Милано и обесването им.
Онова, което се предлага сега, е фактически да бъдат обявени за репресирани именно такива хора, които са били не просто фашисти, а са били извършители на зверски разправи. Това са били хора по градовете, по селата, които са били добре известни на своите съграждани и съселяни, които са съзнавали, че вършат неща, които са далече извън чисто човешкото, но тогава не е имало съд за тях. Напротив, те са действали от позиция на властта – една престъпна власт по същество, след като е позволявала такива действия.
Господин Корнезов – председателят, ми дава знак, че са изтекли петте минути. И действително това е така. (Оживление и смях от опозицията.)
Вие отбелязахте, че като председател, когато съм водил заседания, аз не съм робувал на тези било 5, било 7 минути за изказвания от парламентарна група. Защото все пак, според мен, най-важното в една дискусия е да се чуят достатъчно ясно различните мнения. В това си разбиране съм се ръководил и от желанието по никакъв начин да не приличам на председатели на предишни парламенти, които бяха споменати тук. Защото, пак казвам, за мен смисълът на парламентарната дискусия е тя да доведе до готовността, първо, да се чуе достатъчно спокойно другата гледна точка и по възможност, разбира се, да се приеме текстът с възможно най-широка подкрепа, а когато това е невъзможно, да надделее мнозинството, но след като е било ясно, че позицията, останала в малцинство, се е изказала достатъчно ясно.
Затова си позволих и в началото при първото изказване да привлека вниманието ви, че все пак пред нас е един текст на законопроект за второ четене и не бива да се отклоняваме от темата.
Ако съм прозвучал прекалено рязко или неприемливо по отношение на репликата си към господин Сотиров, съм готов да изразя съжаление в тази връзка, господин Сотиров! Не съм искал по никакъв начин да Ви засегна.
Но от цялата дискусия отново съм убеден, че особено по такива въпроси трябва всички да сме достатъчно внимателно и достатъчно предпазливи, за да можем да дискутираме такива въпроси по начин, който ни позволява да работим заедно и в бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Ахмед Юсеин – първа реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Ако погледнете становището на Консултативния съвет по законодателство и Вие ще се убедите, че то е написано силно пристрастно. Това е орган към Народното събрание, който трябва да даде становище, което да е подплатено с нещо друго, а не това, което е в становището. Затова колегите са силно раздразнени. Моля да имате това предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иван Николаев Иванов – втора реплика. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински! Вие съвсем коректно цитирахте чл. 1 от действащия текст на закона, че законът се отнася до лицата, които са обект на репресия.
Господин Пирински, убийството е най-жестоката форма на репресия! Ако Вие познавате по-жестоко от нея, ще се радвам да я кажете.
На второ място, ако ние акцентирахме върху убийствата, извършени през тези три дни, то е защото именно тази форма на репресия не може да бъде подмината. Във всички други случаи, когато репресираните са били в концлагери или лишени от права и т.н., трите дни са без значение. Но за тези, на които без съд и присъда, повтарям, им е отнето това право, което е дадено от Господа – правото на живот, за тях репресията не може да бъде възстановена по никакъв начин като компенсация!
На следващо място, което каза и господин Атанасов – кажете ми Вие как може за извършено убийство на 12 септември – първия ден, за който законът е валиден като период, и извършено ден преди това – на 11 септември, как вие можете да разграничите, че в единия случай убийството е оправдано, каквото не може да се помести в никой наказателен кодекс и в никоя Конституция на Република България, а в другия случай – на 12-и вече считате че е така?
И следващото, което мисля, че рискувате да ви постави в една плоскост на групово осъждане на хора – Вие говорите за хората, които са били избити в тези три дни с квалификации, които аз считам за грубо недостойни. Ще ви кажа защо. Защото, господин Пирински, аз знам и при мен са идвали молби на хора, които просто не са извършили никакво престъпление. Но в тези три дни са били обект на варварски убийства, без да имат вина. Още по-малко и политическа. Има много примери в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, трета реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Пирински, благодаря за коректния тон, въпреки че аз не се почувствах засегнат от Вашите изказвания, просто имах претенциите да мога спокойно да се изкажа по време на изказването, на репликите и на дупликата.
Понеже тук няколко пъти се постави един въпрос, който фигурираше във Вашето изказване – да се черпят аргументи от това, че някой във Великото или в следващо Народно събрание от опозицията е гласувал по еди-какъв си начин и това да бъде аргумент в подкрепа на това да започне зачитането на репресията от 12, а не от 9 септември.
Тук многократно се каза и всички ние тук знаем и съзнаваме много добре, че няма никаква разделителна линия защото да започнем точно от 12 септември. Няма исторически никакъв аргумент, няма никаква граница, която да каже, че точно на 12 септември са започнали репресии или се преминава в някаква качествено нова категория на репресии. Напротив, голямата масовост, емоционалното първоначално разчистване на сметки е било веднага след 9 септември. Но нека да отчетем, че много от хората, които присъстваха във Великото Народно събрание и така нататък, и от опозицията, са били предимно представители на партията, които са участвали в ОФ и те имат малко по-различна интерпретация, защото, докато не са си изпатили от хората, с които са били в коалиция, имам предвид с Комунистическата партия, са били в известен период съучастници при създаването на Народния съд. След това те са станали жертви на този Народен съд. Така че има логично обяснение защо точно представителите, дори живите, които са оцелели и са допуснати да бъдат в парламента и в политическия живот, са имали такава позиция. Това е един от големите проблеми на всички тези 18 години, които изминахме, които създават впечатлението, че имаше един уговорен преход, че нещата се решаваха на кръгли маси и че голяма част от хората, които представляваха опозицията в различни периоди от време, бяха хора, които бяха част от тази договореност. Това не може да бъде аргумент. Напротив, резултатите, че след тези 18 години в България се строи държавен капитализъм по китайски и че нещата не се случиха така, както очаквахме след 10 ноември, е точно резултат на такива безпринципни договорки и компромиси. (Реплики от КБ.) Вие сами давахте пример в предишен дебат за китайския комунизъм.
Вижте, тази риторика, която вие тук развивате, целта й е да бъде един смокинов лист за това, което вие правите. Вас тези идеи, тези, които са загинали някога за тези идеи изобщо не ви интересуват, защото вашето поведение не е на лява партия, не е на демократична политическа партия. Вашето поведение е на едни ултракапиталисти от латиноамерикански тип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме три реплики.
Господин Пирински, заповядайте, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Юсеин, приемам отново това, че обръщате внимание на формулировките, които са използвани в това становище. Те очевидно предизвикаха доста рязка реакция. Каквито и по същество да са съображенията на една гледна точка, те би трябвало да се изразяват по начин, който ги прави възприемливи и слушаеми за онези, които не са съгласни с тях. Очевидно в случая това не е така. Това повдига въпрос за едно сериозно вглеждане в начина, по който се изготвят такива становища.
Въпросът по същество е онзи, който засегна господин Сотиров. И тук не става въпрос за риторика, господин Сотиров. Задава се въпросът - защо именно три дни? Според мен краткият отговор е, че продължаването на подобни действия, на подобни отнемания, убийства без съд и присъда след 12-и, когато вече се формират държавни органи на новото правителство, които трябва да са отговорни за реда и правосъдието в България, изключва допускането, че да речем или до 20 септември, или до 30 септември може да се сложи знак на опрощение върху такива актове.
Второ, според мен има и такава хипотеза, за която Вие загатнахте – след третия ден, когато има такъв изблик на действия, могат да се породят импулси от онзи род, за който Вие говорихте – за лични отмъщения, за посегателства на базата на една или друга нагласа, огорчение, завист и така нататък. Но зад тези три дни пък аз искам да Ви предложа да прецените, че това са били в огромната си част безспорни актове на възмездие за действия от този род, за който ставаше дума тук и които не са само и толкова от 1923 г., а от 1941-1944 г. и то последните месеци преди септември 1944 г. Защото Вие знаете, че тогава именно властта през юли и август, на предпоследното правителство на България предприема специална акция за потушаване на съпротивата. Вие може да не я наричате антифашистка, но тя при всички случаи е антихитлеристка. И тя е призната за част от действията на антихитлеристката коалиция. Призната е на Парижката мирна конференция.
И затова, когато имате импулса непременно да отречете тази съпротива като действително антифашистка, далеч не само на Комунистическата партия, а на доста по-широка коалиция, трябва да прецените за себе си дали давате наистина вярна историческа преценка или сте жертва на грубо пристрастие и неспособност да мислите обективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Давам думата на народния представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че тук има едно неразбиране и ще се опитам да внеса някаква светлина. Нали никой в лявата част на залата не остава с впечатлението, че ние търсим възмездие за убийците? Ние търсим нещо очевидно, което, какъвто и аргумент да бъде изказан срещу него, аз не мога въобще да го разглеждам сериозно, че някой под изблика на негативна енергия е тръгнал и е започнал да въздава правосъдие, защото срещу нещо също не е било постъпено хубаво. Или пък, че в периода не е имало държавни институции, които да играят ролята на правораздаващи, да раздават право, тези доводи, че в първите дни между 9 и 12 септември са пострадали най-омразните на бъдещата народна власт хора, въобще не издържа. Пострадали са страшно много хора, които нямат нищо общо. Вие знаете, че една щастлива случайност спасява Елин Пелин. Лев Главинчев обикаля София с рязана ловджийска пушка и го търси да го застреля. А Елин Пелин нито някого е убивал, нито дори престъпление със слово може да му бъде вменено. Един от най-известните български журналисти – Данаил Крапчев е убит на 10-и без съд, без присъда. Каквото и престъпление със слово да е направил, Райко Алексиев не дочаква щуреца, той не дочаква мястото, където да я произнесе. Очевидно е, че всяка една страна, засегната в този исторически момент, има своите аргументи, но очевидно е нещо съвсем разбираемо. Да, осъдително е и убийството на Мусолини, каквото и да е направил той. Осъдително е по този начин да се извършва.
България не е в състояние на гражданска война, за да опростим някого между 9 и 12 септември.
Вкарването тук на идеологически сблъсъци само ще очертае, че май тези 18 години са били напразни, ще очертае очевидното – че не е имало катарзис, не е имало опрощение. Затова смятам, че всъщност разширяваме действието на един закон за жертвите. Дори несправедливо някоя жертва да бъде - смешно е да се каже облагодетелствана от този закон, от тези три дни, то обратният казус е много по-драматичният. Всички тези хора, които не са били – аз не бих нарекъл престъпници, защото те не са осъдени, но всички тези хора, които са изтърпели справедливо от ваша гледна точка възмездие. Затова смятам, че най-малкото на паметта на Райко Алексиев и Данаил Крапчев дължим тези три дни. Най-малко на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Георги Пирински – първа реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Дилов, това, което казвате, създава представата, че действително през тези три дни онова, което се е случвало, е било незаконното убийство на интелектуалци, на хора с една или друга обществена позиция. И тук е нашата разлика. Аз не споря, че в тези три дни е имало актове и тенденции за грубо необосновани, с каквато искате квалификация да определите действията.
Забележете, че във всяка от страните, освободили се от фашизъм, вземете Франция, има период на няколко дни, когато така наречените колаборационисти са били масово репресирани, ако определим вашата терминология, и немалко убити. Никой във Франция не е решил да поставя под въпрос тези актове. Не защото те се различават от вас или от нас с принципните си разбирания за необходимостта от върховенство на закона, правосъдие и т.н., а от разбирането, че в историята има епизоди, когато обществото не се подчинява на тези общи норми, когато то е овладяно от сили и от пориви, които довеждат до революция, каквато е Френската, която е незаконна, ако така разглеждаме нещата или до друг такъв именно катарзис. В огромното болшинство от случаите според мен през тези три дни са намерили възмездие наистина брутални убийци, извършили нечовешки актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли следваща реплика? Има ли други реплики? Няма.
Право на дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин Пирински, за възможността още веднъж да подчертая своята теза. Ние не съдим извършилите, ние се опитваме да направим ярка демонстрация, дори я приемете като опростителска, към жертвите. Да, сред тях има всякакви. Социалистическата държава на България, комунистическата беше издигнала в култ други жертви.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Те убиха и Трайчо Костов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се обаждайте. Моля ви се!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Говоря за жертвите в периода 1923-1944 г.
Приемаме, че българската държава в момента е олицетворение на всички български държави, техен наследник, техен правоприемник. Тя има възможността, както е правила в други такива случаи, да каже: да, тези хора са жертва. Вие ще си останете на вашите идеологически позиции, аз – на моята.
Ние говорим за тези три дни, в които наистина без съд и без присъда са били избивани хора. Колкото и страшно зверство да е извършил един човек, много по-добре е той да бъде изправен пред съд, защото тогава неговото наказание е поучително за обществото. Сега е ли поучително за обществото? Тези актове разширяват ли полето на смисъла? Не, по никакъв начин. Те го стесняват. Много по-добре е Мусолини да отиде на съд, отколкото да увисне с главата надолу. Същото беше със Саддам Хюсеин, същото беше със Свободан Милошевич. Това е моето и вашето убеждение, надявам се, като държавници.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Въпросът е, че те не са невинни.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Никой не говори за невинни, говорим за хора, пострадали между...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): През тези три дни е нямало съд. Такава е била историята.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не можем да вменим с вас вина. Има съд, а държавата не е дала възможност да се състои съдът. Не е дала възможност да се състои. Да, ние не съдим, ние казваме просто – имало е жертви и тези жертви трябва да бъдат ... (Реплики от КБ.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Сега ще осъдим, че всички са били невинни.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Един да има невинен, стига. Казах ви – Райко Алексиев. Елин Пелин се е отървал по див късмет. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Андрей Пантев.
Професор Пантев, имате думата за изказване.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Как да ви го кажа по-простичко, за да го разберете?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): На български, не на руски!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Как да го кажа по-простичко, за да го разберете? Можете да ме изпитате на много други езици, но руският ми е слаб – за мой срам и уважение към този велик език. Повечето, които се опитват да говорят руски, сега отвратително спрягат неправилните английски глаголи. Така че не ме закачайте на тема езици.
Тук става дума, че много хора се оказаха на ти с историята. Аз нямам това самочувствие и нямам такава претенция. Естествено е, че всяка драстична промяна – политическа, национална, създава условия за несправедливи насилия. Няма какво да крием, дами и господа, че по време на българското Освобождение мюсюлманското население на Балканите и в България също понесе страдания. Може да не са неизбродими, но са реални. Може да не са мащабни, но са несправедливи.
Значи ли това, че ние трябва да не честваме нашето Освобождение?
В този случай говорим за нещо, станало между 9-и и 12-и. Разбира се, че излязоха и криминални престъпници. Нима след демократическата амнистия не излязоха криминални престъпници, които се представяха за жертви на комунизма? А тези, които са били жертви на комунизма, мълчаливо стояха настрани, отвратени от този битов прагматизъм – да бъде заплатено едно страдание, дори когато основателно в повечето случаи това страдание си беше заслужено.
Тук говорим обаче за нещо друго. Как така днес се прекланяме пред великата Европа, пред великите Съединените щати? Те искаха това. Във всички листовки, пускани от американските и английските бомбардировачи, излитащи от Сицилия или от Англия, първата точка беше „Долу престъпната ви клика!”. Престъпна. Второто не ми е удобно да кажа, защото ще звучи непатриотично – „Освободете окупираните територии!”. Това вече не е вярно, но първото е.
Излиза така, че години преди това страдание от окото на Гео Милев, на Никола Вапцаров всички тези са бандити, разбойници, агенти – платени при това. Извинявайте, тогава на какво основание България пледираше, че не трябва да бъде откъсната нито минимална част от нейната територия, която и да е тя? Към кого е отправен въпросът на Молотов, когото не нося в сърцето си: „Българи, бъдете спокойни. Вашите граници ще останат непокътнати!”? Кой е задал този въпрос? Да не би НЛО, марсианец?
Пак повтарям, няма световна коалиция, колизия и срив, при който да не пострадат невинни хора. Никой не отрича това. Да, пострадали са невинни хора, но кап. Харлаков не е невинен човек! Това, че има и невинни, не означава, че той трябва да бъде експониран като светец, герой, поборник, великан, страдалец.
Ние тук, без да сме съдебен конвент, трябва да направим онзи филтър, при който достойните от всички страни, когато споменаваме техните имена, тези хора от страната, от която се намирам аз, ще станат мирно, с почит, с уважение.
Професор Филов не е убит, защото е археолог. Професор Станишев не е убит, защото е велик хирург. Той е убит, защото е давал пари за главите на партизани, а партизаните са съюзници на вашите съюзници.
Това е цялата ви неудобна драма! Не можете да кажете, че онези са искали наказание, ние ги обичаме, но не ги уважаваме, иначе се прекланяме. Това е цялата драма на едно управление, което е било толкова престъпно, че е допускало при отмъщението също да има престъпни действия.
Аз знам много несправедливо, жестоко, брутално, тайно убити хора. Но срещу тях стоят по същия начин адеквати – личностни и колективни. Така че не ми говорете, че тук има някакъв смокинов лист. Смокинов лист крие деликатен женски орган, а вие искате да скриете своето съмнително мъжко качество зад този съмнителен смокинов лист. Смокинов лист в историята няма! Има общо поведение, при което естествено че падат невинни жертви. Невинни турци са убити при освобождението на България, дами и господа! Значи ли това, че ние не трябва да честваме нашето освобождение? Невинни наши балкански противници, така прекрасно изявени в стихотворението на Димчо Дебелянов „Мъртвият не ни е враг”, също са загивали за нашата кауза, за Македония. Това не означава, че ние не трябва да честваме .... Какво, Христо?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Когато проф. Пантев говори, това е лекция!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не е лекция, братя и сестри, имайте чувство за мярка. Защото даже и тези, които тайно в момента се радват на вашите, как да го кажа деликатно, елементарни словоизлияния, в същото време ехидно ви презират. („Браво!”, ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Професоре, знаете колко Ви уважавам, затова приемете спокойно това, което ще Ви кажа. Историята в този момент беше много благосклонна към Вас, защото си тръгнаха студентите от балкона и не чуха това, което казахте. Аз в нито един момент не мога да разбера ние някого съдим ли тук! Аз не мога да разбера, нима Вие казвате, че е по-добре, че Богдан Филов е убит без присъда и без публичен процес, че е по-добре, че проф. Станишев без публичен процес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те не са убити без присъда, недейте така!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не, друго имах предвид, не точно това. Говорих за убитите между 9 и 12 септември, просто се хванах за репликата Ви за Богдан Филов.
Ние тук искаме просто един закон, който по същество вече е приет и залата се е съгласила с него, да разширим неговото поле на действие. Колко години социалистическата държава тачеше случилото се в 1923 г.? Много! Да, не може да се мери паметта на Гео Милев с Крапчев или с Райко Алексиев, не могат да се слагат на везни, защото е смешно, нелепо е! Жертви са, съгласен съм с Вас, но добре, какъв е проблемът да почетем жертвите? Не, непременно твърдите да има кръволоци, да има добри и лоши, защото така светът е понятен и лесен. Ама Вие сте преподавател по история, не е понятен и лесен! В него, току-що казахте, има добро и лошо. Има едно село пред Бургас, за което българските ученици не знаят, че се е случило същото като в Батак. А не знаят, защото го населяват гърци. Прибрани в църквата и изклани всички! На 15 км от Бургас. Никой не знае за него, знаем за Батак.
Въпросът е, че не може Вие, преподавател по история, да искате това отношение. Какво искаме в момента? Три дена, в които да се каже, че ако някой има претенции в тези дни, трябва да получи това, което са получили убитите на 4-и!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): За отрязана глава са го получавали! Вие искате и след 9 септември да получават!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, заповядайте за втора реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Професор Пантев, радвам се да чуя, че от партията на Азис и Станишев има и големи мъжкари, които дават препоръки в тази посока. (Шум и реплики в КБ.)
Имаше нещо много срамно и възмутително във Вашето изказване. Аз винаги съм мислел, че не можете да ме възмутите с Вашето изказване повече от това, което се е случвало преди, но този път Вие минахте определени граници. Не може народен представител, професор, историк, тук от тази трибуна да оправдава и да казва дори, че това е нещо нормално, нещо хубаво. Убийствата на Филов, на Станишев, този варварски акт, това най-срамно събитие от новата българска история, депутати, регенти, съветници да бъдат хвърлени в яма от бомба, да бъдат избити като кучета, да бъдат заравяни със строителни машини в колективен гроб и това вие да смятате, че е нормално! И го заявявате тук, в този парламент! Това може да се случи действително само в този парламент с това мнозинство!
Не Ви ли е срам, когато вие всеки 1 февруари тук ставате да почитате жертвите, това са били наши предшественици, наши колеги, министри, депутати, когато ги почитаме ...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Вас не Ви ли е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ИВАН СОТИРОВ: Не Ви е срам вас! Този дебат беше полезен да се види, че вие действително за тези 18 години сте си останали същите комунисти, които разсъждават със същите категории. (Реплики в КБ.) Това сте вие. Вие дори не сте комунисти, искам да ви кажа, вие не сте и комунисти! Вие сте партийци, които се интересуват само от чисто икономически интереси, от партийни кариери и говорите срамни неща тук в този парламент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вижте, господин Корнезов, господин Пандев превиши лимита, мисля, че независимо от това че има научна степен, сме равни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както на Вас, така и на господин Пантев дадох сигнал, че времето изтече.
ИВАН СОТИРОВ: На третото позвъняване ще прекъсна като него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие имате реплика към господин Пантев, нали така?
ИВАН СОТИРОВ: Към господин Пантев. И смятам, че действително господин Пантев трябва да се извини за това срамно изказване, защото то е позор за българския парламент!
Смятате ли вие от мнозинството, че това зверско, варварско убийство, което е извършено на 1 февруари 1945 г., е нещо, което трябва да се адмирира от ваши колеги тук от парламента? Смятате ли? Заявете го това!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Вие защитавате палачи!
ИВАН СОТИРОВ: Вие сте палачите. Четиридесет и пет години съсипахте три поколения българи и сега правите продълженията. Само че ги правите икономически. Правите икономическо продължение на това, което правихте 45 години!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Пантев! Великолепно започнахте с признанието, че има невинни хора, които са станали жертва. Нека да припомним някои имена, които трябва да бъдат припомнени. Жертва на комунистическия терор станаха Трайчо Костов, Горуня, а когато се създаваше Съюза на репресираните имаше голям дебат дали могат комунисти да бъдат членове на Съюза на репресираните. Единодушно беше прието, че всички репресирани от комунистическия режим могат да членуват в него. Затова тук искам да ви напомня, че не е нужно един човек да знае медицината като наука, за да се интересува от собственото си здраве, затова на мен не ми е нужно да съм професионален историк, за да мога да се произнасям по историческата съдба на нашия народ.
Днешното предизвикателство е следното – професоре, отправям апел към Вас – не делете жертвите! Това, което ние правихме в този дебат, е да кажем, че всички жертви трябва да бъдат почетени от гледна точка на човешкия морал, ако искате да го кажем и от християнския морал, говоря за всяка една жертва! Не можем ние да оправдаем едните жертви като кажем, че били прави палачите. Тук е Вашата голяма грешка, колкото и голям масив от исторически факти да знаете, пак накрая можете да сгрешите, ако нравствено не сте стъпили на важна основа. Важната основа е тази, за която господин Пирински каза – важната основа е ние да имаме общо бъдеще. Аз съм сигурен, че ще го имаме. Не можем да вървим към него с част от товара, която малка част от левите в България носят. Малка част от левите в България носят срама, позора и отговорността. И тези, които не са участвали в такива безчинства и не ги одобряват трябва не да ги осъждат много остро, а да кажат, че това е било погрешно, да се покаят и да продължим заедно напред. Само за това ви молим, иначе за история ще си говорим много. Ще си говорим и за фашизма, и за комунизма, и за Рибентроп, и за Молотов, и за това как българските комунисти заедно със съветските станаха първите бойни другари на фашизма, и как на 17 септември 1939 г. направиха общ парад на победата в Полша. И това го показа съветската кинохроника през 1985 г. по времето на Горбачов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да се върнем на закона сега! (Шум и реплики в залата.)
Чухте трите реплики.
Професор Пантев, ако желаете, имате право на дуплика.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Това е образец на първично, да не кажа първосигнално, възприемане на това, което казах преди малко. Казах, че има жертви, но ние стояхме прави в памет на тези жертви.
РЕПЛИКА: Кога?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Винаги! И да приемеш една историческа плесница се изисква повече мъжество, отколкото да я нанесеш. Никога не съм делял жертвите както преди малко бях обвинен от един човек, който смята … (Шум и реплики в залата.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Призовах, а не налагам!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ако навалям везните в момента към едната тежест това е, защото се говори само за другата. Не можем да скрием факта, че три пъти България беше обявена за агресор през ХХ век. Когато една държава е обявена за агресор вътре, жална ви майка, кого търсят като виновник за тази агресия. И това е драмата на една идея, при която се замерваме с костите на нашите прапрадеди.
За повече точност и яснота: нямам нищо общо с нито едната, нито с другата практика, но тук става дума, че вие искате да се говори само за едното, а не се говори за другото. Харлаков не може да бъде герой, убийците на децата не могат да бъдат герои по същия начин, по който надзирателите на Белене не могат да бъдат герои. Нима не разбирате толкова просто равновесно съждение? Ние не сме съдебен конвент, ние сме морален коректив.
Защо ние приемаме тази вина, която не се знае дали е по-голяма в исторически контекст, а вие не искате? В това е цялата драма.
А що се отнася тук за едно момченце, което ми каза, че съм от партията на Азис, дано да остане в протокола – предполагам, че около неговата фамилия или неговия кръг има хора, поне като сексуална ориентация, които ще уверят, че не съм Азис. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предложихме като вносители тази точка от дневния ред, защото малко несправедливо се постъпи към този проект през миналата седмица.
Аз моля, за да бъде поне приет тази седмица, нека да спрем дебатите, затова защото така се очертава, че излишно се бавим. Ще мине и тази седмица, а областните комисии не работят, централата не работи, защото срокът е изтекъл. В текстовете има един срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме сега на § 1, нали така? Всъщност сме в началото. Параграфите са общо осем и дано до 14,00 ч. да могат да бъдат докладвани.
Господин Юсеин, виждате какво е състоянието на залата. Това процедурно предложение как да го подложа на гласуване?
Ако няма други изказвания, преминаваме към § 2. Няма други изказвания.
Докладвайте § 2.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 2, ал. 1, т. 6 след думите “административен ред” се добавя “и нелегалните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 2.
Господин Юсеин, имате думата по § 2.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, тъй като в този текст “нелегални” се повтаря няколко пъти, аз искам да направя разяснения.
На първо четене не бях в България по задължения, произтичащи от парламента. Разбрах, че тук са правени пледоарии, че пак турците се оправят с този закон и т.н.
Тук става въпрос за нелегални, които трябва да удостоверят това от архива на МВР. Има писма от граждани, които са от групата на Трайчо Костов, Горуня, ген. Анев и горяните. Много моля! Тези хора не бяха обезвъзмездени, затова защото в продължение на години някои от тях са били нелегални. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Не виждам.
Има ли други изказвания по § 2? Няма.
Преминаваме към § 3.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне:
“§ 3. В чл. 3, ал. 2 думите “12 септември 1944 г.” се заменят с “9 септември 1944 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Всъщност дискусията за 9 12 септември вече се състоя. Това беше по § 1, друга е хипотезата на сега действащия закон, но все пак, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за какво иде реч?
По досега действащите закон, наредби и правилници за приложението на закона, се постъпваше така: репресирано лице прибран 1948 г., лежал 8 години и в чест на Априлския пленум на партията освободен. След това пак прибран – след някоя и друга година, след някоя и друга година – изселен и т.н. Той е получил обезщетение само за едната репресия.
Когато се изработва Правилникът за приложение на закона много често администрацията прави така, че да се получи само едното … (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юсеин, извинявайте, но ние сме на § 3. Вие говорите за § 4.
АХМЕД ЮСЕИН: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо, случва се.
И така, по § 3 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Всъщност, предлага се § 3 да отпадне. В петък ще гласуваме и ще стане ясно.
Преминаваме към § 4.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ахмед Юсеин направи изказване, това се отбелязва и в протокола, с което защити текста.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 3 по новата номерация? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 9 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 22 след думата „ред” се добавя „или са били нелегални”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Преживелият съпруг получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии добавката по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 4 по новата номерация. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата, уважаеми народни представители, по § 6, както е по вносител, ако мога така да се изразя, тъй като тук вносителите са няколко. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията предлага да се създадат Заключителни разпоредби с нови § 6 и § 7 и § 8:

„Заключителни разпоредби
§ 6. Исканията за обезщетение на лицата, които са били нелегални или на техните наследници, се предявяват в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
§ 7. Исканията за обезщетение по § 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила.
§ 8. Параграф 5 влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става дума за § 6, който става § 5. За него става дума, нали?
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за Заключителните разпоредби, които съдържат три параграфа. Няма желаещи.
С това, уважаеми народни представители, докладът за второ четене на този законопроект, който възбуди страстите в парламента, което е естествено и нормално при един такъв закон, приключи. Гласуването по него ще бъде в петък – 9,00 часа.
Остават 30 минути до края на днешното пленарно заседание. За утре е ясно.

Преминаваме към следващата точка от днешната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Господин Мръцков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на заместник-министър Димитров в залата? Между другото той през цялото време беше на балкона, сега предполагам е слязъл.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Димитров в залата.
Господин Мръцков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: „На заседание, проведено на 13.02.2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 802-01-1/02.01.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет, и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект: „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. То не може да бъде и друго наименованието.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания от 1 до 6 параграф. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая думата „заетост” се заменя със „заетостта”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Националният съвет за насърчаване на заетостта се състои от равен брой представители на:
1. държавните институции, определени от Министерския съвет;
2. представителните организации на работодателите на национално равнище;
3. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище.”
3. Създава се ал. 8:
„(8) Представителите на институциите и на организациите по ал. 2 не могат да получават възнаграждение за участието си в заседанията на Националния съвет за насърчаване на заетостта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „за придобиване на професионална квалификация” се заменят с „на възрастни”.
2. В ал. 2 думите „Съвета за регионално развитие към Министерския съвет” се заменят с „регионалните съвети за развитие”, а думата „регионално” се заличава.
3. В ал. 3 и ал. 4 думите „за регионално развитие” се заменят със „за развитие”.
4. В ал. 5:
а) в текста преди т. 1 думите „за регионално развитие” се заменят със „за развитие”;
б) създава се нова т. 7:
„7. регионалните дирекции за социално подпомагане;”
в) досегашната т. 7 става т. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 8. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до § 15? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Параграфи 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до § 22 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Параграфи 23, 24 и 25 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до § 25 включително? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По § 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
“§ 26. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думите “за заетост” се добавя “и обучение”;
б) в т. 3 след думите “областните съвети” се добавя “за развитие”.
2. В ал. 3 думата “регионално” се заличава, а думите “ограмотяване, професионално обучение” се заменят с “обучение на възрастни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво значи “възрастни”? Хората на 59 години възрастни ли са? Ами на 60, на 70? И ще ги обучаваме и ограмотяваме?!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Няма определение за “възраст”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава нищо не казваме. За един 50-годишният може да е млад, а за друг – стар.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Пазарът на труда има нужда и от хора, които са на определена възраст, но трябва да работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те станали на 70 години, пък ние ще започнем да ги ограмотяваме!
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по този важен параграф. Има ли желаещи народни представители? В залата са само млади, затова не искат да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По параграфи 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи, които са по вносител? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По параграфи 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете на параграфи от 34 до 40 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По параграфи 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 49 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По § 50 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
“§ 50. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите “за придобиване на професионална квалификация” се заличават.
2. Създава се т. 5:
“5. физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. По § 50 няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Параграфи 51, 52, 53 и 54 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията предлага § 55 да се раздели на два отделни параграфа - § 55 и § 55а с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове, тъй като се касае до промяната на два отделни члена – чл. 65 и чл. 66.
Следващите параграфи се преномерират съответно.
“§ 55. Член 65 се изменя така:
“Чл. 65. (1) Включването на безработните лица в обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано от Агенцията по заетостта, може да се предхожда от професионално ориентиране.
(2) Професионалното ориентиране се осъществява от Агенцията по заетостта и от лицензирани институции по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на професионалното ориентиране се определят с Правилника за прилагане на закона.”
§ 55а. Член 66 се изменя така:
“Чл. 66. (1) Обучението на лицата по реда на чл. 63, т. 1, 2, 5 и 6, организирано от Агенцията по заетостта, се финансира при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(2) Обучението на работниците и служителите по реда на чл. 63, т. 3 и 4, организирано съвместно от Агенцията по заетостта и работодателите, се финансира при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(3) На безработните по чл. 63, т. 1, участващи в обучение за ограмотяване, обучение за придобиване на професионална квалификация и за придобиване на ключови компетентности, се изплаща стипендия при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(4) На безработните по чл. 63, т. 1, участващи в обучение на възрастни, се изплащат средства за транспорт и квартира при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По параграфи 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64 и 65 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тестовете на членове от 56 до 65 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По параграфи 66, 67, 68, 69, 70 и 71 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мръцков стигна до последния параграф.
Уважаеми народни представители, имате думата.
В т. 9 на § 66 пише: “Възрастен” е лице в трудоспособна възраст…”. В трудоспособна възраст може да бъде лице на 18 години, на 19 години, на 50 години, на 60 години. Всички възрастни ли ще ги изкараме?! Ще ги обучаваме от основно, че чак до висше образование, което нищо не значи.
Господин Димитров, така ли е? Моля за разяснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Текстът е абсолютно точен, тъй като цялата проблематика е насочена към заетостта. Тук целта е да се отделят мерките и средствата, които са насочени към хора в трудоспособна възраст, от възможностите за обучение и квалификация на лица, които са в образователна възраст. В трудоспособна възраст са лицата между 16 и 64 години за мъжете. Затова заедно с Министерството на образованието и науката е търсена подходящата регламентация на този термин, който да отдели тези две сфери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Заместник-министър господин Димитров ни разясни що е възрастен по смисъла на този закон. Да си призная на мен не ми стана ясно. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, докладът по този законопроект приключи. Гласуването ще бъде в петък от 9,00 ч., като започнем с предишния закон, след това ще гласуваме и този закон.
Остават по-малко от 15 минути. Ще направя няколко съобщения за заседанията на комисиите.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,30 ч.
Не съобщавам дневния ред, тъй като той ви е известен.
Комисията по гражданското общество и медии ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе редовното си заседание днес, 20 февруари, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по европейските въпроси ще заседава днес… Тук има някаква грешка. Тук пише: “заседание на 20 февруари 2008 г., четвъртък”. Има някаква грешка – не знам дали е в четвъртък или днес от 16,00 ч. Най-вероятно – сряда.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще заседава на 22 февруари, петък, от 10,30 ч. в зала “Изток”.

Това са съобщенията.
Утре заседанието започва в 9,00 ч. с дебатите по вота на недоверие.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Георги Димитров