Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
В днешния пленарен ден предстои първо да гласуваме проекти, по които обсъжданията са приключени. Това са два доклада за второ четене – политическа и гражданска реабилитация и насърчаване на заетостта. След това ще продължим до 10,30 ч. с приетата от нас програма за седмицата със законопроектите от точка пета нататък, след което продължаваме с парламентарен контрол – първо изслушването и дебатите по внесеното питане от Коалиция за България към министъра на труда и социалната политика и след това въпросите от редовния парламентарен контрол. Разбира се, всички трябва да бъдем в пленарната зала в 17,10 ч. за предстоящото гласуване на проекта за Решение за вот на недоверие на правителството.
Преди да пристъпим към гласуванията едно съобщение: на 21 февруари 2008 г. в изпълнение на чл. 371 от Закона за съдебната власт министърът на правосъдието е внесъл в Народното събрание Доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за предприетите мерки през 2006 г. Докладът е предоставен на Комисията по правни въпроси, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията за борба с корупцията и е на разположение в библиотеката на Народното събрание.
И така, пристъпваме към гласуванията.
Ще гласуваме първо Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Гласувайте заглавието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 190 народни представители: за 164, против 23, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
Моля за вашето внимание! Ще пристъпим към гласуване на § 1 от законопроекта. Този параграф има две точки, ще извършим две отделни гласувания по всяка точка поотделно.
Точка първа предвижда промяна на датата от 12-и на 9-и. По тази точка комисията не подкрепя текста на вносителя, но не е предложила текстът да отпадне и не е предложила своя редакция. Затова ще подложа на гласуване текста на вносителя.
Виждам, че господин Стоилов не е съгласен с тази интерпретация. Заповядайте, господин Стоилов, да предложите как да гласуваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, може би за да бъде ясно гласуването, първо да се гласува предложението за 9-и. Ако то отпадне, ще остане текстът на сегашния текст на закона. Мисля, че така е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз така и предложих – текстът за датата 9-и е текстът на вносителя. Вносителят е предложил в текста думите “12 септември” да се заменят с “9 септември”. Това е текстът на вносителя и аз ще подложа на гласуване текста на вносителя. Както знаете, този текст не е бил подкрепен от комисията.
Гласувайте текста на вносителя за т. 1 от § 1, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 203 народни представители: за 94, против 103, въздържали се 6.
Текстът не се приема.
Господин Спасов, заповядайте за предложение за прегласуване.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, предлагам прегласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да се гласува със собствените карти. Има наблюдение и от колегите тук от председателското място за “многостаново” гласуване.
Гласувайте отново предложението за т. 1.
Гласували 208 народни представители: за 100, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към т. 2 на § 1. По нея положението е следното. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 2 и предлага следната окончателна редакция: “в чл. 1, т. 4, се добавя “или са били нелегални”.”
Подлагам на гласуване предложението на комисията за т. 2 на § 1.
Гласували 144 народни представители: за 110, против 16, въздържали се 18.
Предложението на комисията се приема.
Преминаваме към § 2. Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2, която подкрепя по принцип текста на вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 60.
Параграф 2 се приема в окончателната редакция на комисията.
По § 3 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 156 народни представители: за 116, против 32, въздържали се 8.
Предложението за отпадане се приема.
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция за § 4, който става § 3.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 5, който става § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Гласували 149 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 68.
Предложението на комисията се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Гласувайте § 6 по вносител.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Предложението на вносителя е прието.
Следват три предложения на комисията за нови текстове на параграфи 6, 7 и 8 като заключителни разпоредби. Предлагам да гласуваме ан блок предложенията на комисията, които са приети единодушно.
Подлагам на гласуване заглавието “Заключителни разпоредби” и параграфи 6, 7 и 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети, с което и законът на второ четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за заглавие, подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на параграфи от 1 до 6 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на § 7 и 8 в редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и дава своя окончателна редакция на § 7 и 8.
Гласували 139 народни представители: за 137, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на параграфи от 9 до 25 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на § 26 и 50 – позволете така да ги групирам, в редакция на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Тези два текста в редакция на комисията са приети.
Подлагам на гласуване по вносител текстовете от § 27 до § 49 включително и от § 51 до § 54 включително.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 55 и 55а в редакция на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на параграфи от 55 до 66 включително, по вносител.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последното гласуване, уважаеми колеги, е по заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете от § 67 до § 71 включително – по вносител.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това се изчерпват и гласуванията за днес.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Има думата председателят на комисията Георги Божинов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с разглеждането на законопроекта, който председателят обяви, предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министърът да заповяда в залата.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо гласуване Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев –заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на Българската стопанска камара и неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Чавдар Георгиев.
Законопроектът въвежда в националното ни законодателство Директива 2004/35/ЕС относно екологичната отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети.
В съответствие с изискванията на директивата законопроектът установява рамката за определяне и прилагане на екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети.
Целта на законопроекта е да създаде необходимите условия за предотвратяване на екологични щети върху природните ресурси или за тяхното възстановяване до базисното им състояние при настъпили екологични щети – за защитените видове, природните местообитания и водите, а за почвите – до отстраняване на рисковете за човешкото здраве.
Екологични щети по смисъла на законопроекта са:
1. щетите върху защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние;
2. щетите върху води и водните тела, които причиняват значително отрицателно въздействие върху състоянието на повърхностните и подземните води, с изключение на отрицателното въздействие по смисъла на чл. 156е от Закона за водите;
3. щетите върху почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане във, върху или под почвата, на вещества, препарати, организми или микроорганизми.
Кръгът на дейностите, попадащи в обхвата на законопроекта са определени с Приложение № 1. Законопроектът се прилага и в случаите, когато е налице недобросъвестно действие от страна на оператора или трето лице, в резултат на което са настъпили щети върху защитени видове и природни местообитания, независимо дали дейностите довели до щетите са включени в Приложение № 1.
В съответствие с принципа “Замърсителят плаща” отговорността и финансовата тежест по предотвратяването или отстраняването на екологични щети падат върху операторите, извършващи дейности, които са създали опасност или са довели до екологични щети. За целта са предвидени четири начина за финансово обезпечаване за изпълнението на превантивните и оздравителните мерки: застрахователна полица (от 1 януари 2011 г.), банкова гаранция, ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях и залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.
Със застрахователна полица операторът може да гарантира отговорността си преди възникване на непосредствена заплаха или настъпване на екологична щета, а като нейна алтернатива при непосредствена заплаха или причинена екологична щета операторът учредява в полза на Министерството на околната среда и водите обезпечение (банкова гаранция, ипотека, залог) на размера на разходите за превантивни оздравителни мерки.
В законопроекта са регламентирани и процедурите за избор и осъществяване на превантивни и оздравителни мерки, включително консултациите с обществеността.
Законопроектът дава възможност за предявяване на искане от засегнати физически или юридически лица за предприемане на действия по реда на закона, като за неправителствените екологични организации не е необходимо да доказват заинтересованост.
Учредени са също така изискванията и реда за сътрудничество и обмен на информация по отношение на екологични щети с други държави и с Европейската комисия.
По законопроекта беше представено становище от Българската стопанска камара, съдържащо конкретни предложения за изменения и допълнения по определени текстове. Членовете на комисията също изразиха някои бележки и отправиха препоръки. Всички направени предложения ще бъдат разгледани и взети предвид по време на второ четене на законопроекта.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта единодушно с 16 гласа “за” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по околната среда и водите е водеща комисия.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.
На извънредно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите. В обсъждането взеха участие и госпожа Светла Крапчева – директор на Дирекция “Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите”, госпожа Екатерина Гечева-Захариева – директор на Дирекция “Правно-нормативно и административно обслужване”, експерти от Министерството на околната среда и водите.
І. Законопроектът е насочен към транспониране в нашето право на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО), изменена с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.
ІІ. Законопроектът урежда режима на отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа, че тези щети ще се плащат от замърсителя. В него се съдържа цялостна регламентация на материално-правните и процесуално-правните аспекти на административната и гражданската отговорност. Предвиден е механизъм за предварително обезпечаване на отговорността на операторите при причиняване на екологични щети.
Целта на законопроекта е при настъпили екологични щети природните ресурси да бъдат възстановени до базисно състояние, а при екологични щети върху почви оздравителните мерки да се прилагат до отстраняването на рисковете за човешкото здраве.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от законопроекта в съответствие с чл. 4, § 1 от Директива 2004/35/ЕО, екологични щети са щетите върху защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние; щетите върху водите и водните тела, които причиняват значително отрицателно въздействие върху състоянието на повърхностните и подземните води, с изключение на отрицателното въздействие по смисъла на чл. 156е от Закона за водите; щетите върху почви, които създават значителен риск за човешкото здраве, в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане във, върху или под почвата, на вещества, препарати, организми или микроорганизми.
В съответствие с чл. 3 от Директива 2004/35/ЕО (Приложение № ІІІ), правилата на законопроекта се прилагат в случаите на екологични щети или непосредствена заплаха от такива щети от дейности, посочени в Приложение № 1, както и за такива извън Приложение № 1, когато операторът или трето лице е действало виновно. Законопроектът се прилага и за щети или непосредствена опасност от щети, причинени от замърсяване с дифузен характер, когато е възможно да се установи причинна връзка между тях и дейността на отделен оператор.
В законопроекта в съответствие с чл. 14 от Директива 2004/35/ЕО са уредени различни начини за обезпечаване изпълнението на превантивните и оздравителните мерки –застрахователен договор, банкова гаранция, ипотека и залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.
В законопроекта се съдържа уредба и на правомощията на органите на изпълнителната власт във връзка с ангажиране на отговорността за екологични щети (както изисква чл. 11 от Директива 2004/35/ЕО), видовете превантивни и оздравителни мерки (съгласно чл. 5 и 6 от Директива 2004/35/ЕО), процедурите за определяне на превантивни и оздравителни мерки (съгласно чл. 7 от Директива 2004/35/ЕО), възможността за предявяване на искане за предприемане на действия по реда на закона (чл. 12 от Директива 2004/35/ЕО), правила за сътрудничество и обмен на информация за екологични щети с други държави и с Европейската комисия (чл. 13 от Директива 2004/35/ЕО), контрола и принудителните административни мерки.
ІІІ. С цел усъвършенстване на уредбата би могло да се препоръча прецизиране на определението на “консервационно състояние на природно местообитание” – т. 14 от Допълнителната разпоредба. Законопроектът определя като консервационно състояние само въздействията, които имат дългосрочен характер. Директива 2004/35/ЕО осигурява по-висока степен на защита, тъй като съгласно чл. 2, § 4 изискването за “дългосрочност” се отнася само оцеляването на типичните видове за природното местообитание, но не и за естественото разпределение, структура и функции на местообитанието.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети съответства на Директива 2004/35/ЕО, като с цел прецизиране на уредбата би следвало да се съобразят направените бележки.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 16 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г., като направените препоръки ще бъдат съобразени от водещата комисия между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заместник-министърът, ако желае, може да представи законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети ще бъде изпълнен един ангажимент на нашата страна към Европейския съюз за транспонирането на Директива 2004/35 на Европейския съюз. Срокът за транспониране беше до 30 април 2007 г. и приемането на законопроекта се забави, тъй като в процеса на диалог с бизнеса и с другите заинтересовани субекти ние променихме философията на поемането на екологичната отговорност и от предварително обременяване на бизнеса с финансови тежести, разделяне на предприятията на различни категории и събиране на фонд на централно равнище, който да се използва за предотвратяване на настъпили щети, се премина и към посочените преди малко начини на финансово гарантиране на предотвратяването на настъпили щети.
В законопроекта са предвидени четири начина за финансово обезпечаване на изпълнението на превантивните и оздравителни мерки – застрахователна полица, банкова гаранция, ипотека върху недвижими имоти или вещни права върху тях и залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа.
Считаме, че този широк набор от финансови инструменти, които ще обезпечат изпълнението на превантивните и оздравителни мерки, гарантира при едно бъдещо настъпване на такива предотвратяването и отстраняването им.
Следва да се отбележа пред народното представителство, че в момента ние сме в процедура на официално уведомление от Европейската комисия относно стартиране на процедура за нарушения срещу страната ни във връзка с неизпълнение на задълженията за транспониране на Директива 2004/35 на Европейския съюз за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети. Затова е особено важно този закон да бъде приет, за да може тази процедура да се прекрати и страната ни да не понесе съответните санкции.
Искам да отбележа също така, въпреки че срокът за транспониране на директивата беше до 30 април за всички страни членки, че все още има и други държави, които не са определили как ще се поемат разходите за предотвратяване на превантивни и оздравителни мерки, тъй като това е една много сложна и комплексна материя, която в различните държави задълбочено се анализира и се търси най-правилният механизъм за регулиране на тези отношения.
В съответствие с изискванията на директивата законопроектът установява една обща рамка за екологичната отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа замърсителят плаща и принципа на устойчиво развитие. Всички вие знаете, че принципът замърсителят плаща намира все по-голямо развитие и доработване на концепцията за този принцип. Приемането на тази директива, респективно на този законопроект, ще е ново доразвитие на принципа замърсителят плаща.
В законопроекта е регламентиран цялостно режимът на отговорността за предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, включително с изясняването на административноправни, гражданскоправни и процесуалноправни аспекти като вид отговорност, както и финансов механизъм за осигуряването на отговорността на операторите при причиняване на екологични щети. От тази гледна точка бъдещият закон, ако бъде приет, може да се охарактеризира като комплексен закон, тъй като събира в себе си различни групи правоотношения и съответната им регламентация.
Екологичните щети по смисъла на законопроекта са: щети върху защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние; на второ място, това са щетите върху води и водни тела, които причиняват значително отрицателно въздействие върху състоянието на повърхностните и подземните води, с изключение на отрицателното въздействие по смисъла на чл. 156 от Закона за водите, и щети върху почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане върху или под почвата на вещества, препарати, организми или микроорганизми.
В закона се прилагат и случаите на възникнала непосредствена заплаха или причинени екологични щети по горе цитираните случаи в резултат на извършване на дейности, посочени в приложение към закона, когато операторът или трето лице е действал виновно и с това е причинил щети върху защитени видове или природни местообитания.
Целта на закона е при настъпили екологични щети природните ресурси, защитени видове, природни местообитания, води и водни тела да бъдат възстановени до базисно състояние, а при екологични щети върху почви, оздравителни мерки да се прилагат за отстраняване на рисковете за човешкото здраве.
Като алтернатива за начините във финансовото обезпечаване на превантивните и оздравителните мерки ние въведохме и един инструмент, който бе споменат и от преждеговорившия, а именно застрахователна полица, като си даваме сметка, че към този момент този инструмент няма да бъде пряко прилаган, тъй като в момента в Европейския съюз се разработват общи условия за поемането на застрахователния риск при тези случаи. Очаква се, че в период до 2010 г. тези условия ще бъдат уточнени и съответно очакваме този инструмент да сработи и да бъде прилаган, след като и общите условия за Европейския съюз бъдат уточнени.
Накрая бих искал да посоча, че в проектозакона са регламентирани и процедурите за избор и осъществяване на превантивни и оздравителни мерки, процедурите за консултация с обществеността, възможността за предявяване на искане от физическо или юридическо лице за предприемане на действия по реда на закона, изискванията за сътрудничество и обмен на информация по отношение на екологичните щети с други държави и с Европейската комисия.
Моля народното представителство да подкрепи този законопроект, който е изключително важен за регламентиране на отношенията, свързани с екологичните отговорности в нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусиите по този законопроект.
Давам думата на Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Изкушавам се да започна с удивлението си, че този толкова важен закон среща невероятната апатия на народните представители. След това се чудим защо сме гласували 1000 разрешителни режими – просто защото очевидно много важни неща не ни интересуват. Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети засяга всеки от нас като възможен участник в една авария с екологични щети, засяга и бизнеса, условията, в които работи и провежда своята дейност. Тук са възможни редица решения, които да създадат излишно натоварване на бизнеса. Затова е много важно да намерим баланса, да направим закон, който има своята ефективна дейност и постига целите, за които е направен: да се намерят най-ясните механизми за екологична отговорност и за предотвратяване в случая на екологични щети, и, още по-важното, за мерки за предотвратяване на тези екологични щети.
Ще отбележа, вече беше казано, и мисля, че е много важно, че вече е стартирала процедура за предупреждение за наказание за неизпълнение на задължения за хармонизацията на този закон. Още миналата година трябваше да приемем този закон.
Законът е базиран на изключително подробна директива, която създава много облекчени предпоставки да бъде транспонирана в българското законодателство с много меки мерки за финансовата отговорност при провеждане на оздравителни и превантивни мерки. Това, което беше казано – законът е готов като проект от 2005 г. Две години се водят спорове с бизнеса, защото бяха направени опити той абсолютно неоснователно да бъде натоварен финансово в неприемливи размери, след като директивата дава възможност... Това, което в момента е направено, е базирано на възможностите на директивата тези механизми да бъдат изключително меки, защото наистина това е сфера, в която и в Европейския съюз няма опит. Отбелязвам, че две години се обсъжда този закон, за да подчертая, че не е направено усилие навреме в парламента да бъде внесен законът, за да можем да работим спокойно по текстовете.
И второ, въпреки тези две години, в закона има редица пропуски, които ще наложат в много бърз темп да решим принципни въпроси. На първо място е въпросът за компетенциите на различните органи, които участват в реализацията на тази процедура. Ще видите, който се заинтересува, разбира се, от този закон, че формулировките са неточни и неясни. Най-често препращат към общи фрази „в случаите, определени с този закон”, случаите няма да ги намерите, а най-накрая се излиза от положението с това, че споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда. Разбирате, че когато има неяснота в закона и ви препращат към министъра, съществуват най-различни възможности за изкривяване и злоупотреба с власт.
На второ място, един от най-важните въпроси – за регистрите, на базата на които се определя размерът на щетата, са препратени към изпълнителния директор на Агенцията по околна среда, който е структура на Министерството на околната среда, но тази най-важна информационна база по някакви причини не се явява задължение на министъра на околната среда, а виси към тази агенция съвсем невписана даже в списъка на компетентните органи.
Има сериозни проблеми и в обхвата на приложение на закона, тъй като има редица други закони, с които по различни поводи, свързани с възможностите върху околната среда, предприятията поемат финансови отговорности. Така че категорично е задължително този закон да изключва дублиране на финансови ангажименти на предприятията за едни и същи неща.
Ще забележите и че публичността е едно от най-неприятните изисквания за Министерството на околната среда. Изключително важното нещо – заповедта за оздравителните мерки, които трябва да знае всеки човек в населеното място, в което се случва инцидентът, не е публична. Няма публичност на нито един от документите, които се изискват по този закон. Този страх от публичност съществува и в други закони, които се предлагат от министъра на околната среда.
На четвърто място, кметовете на населените места, в които се случва инцидентът, не участват в нито един етап от определянето на оздравителните мерки, от определянето на тези, които ще определят мерките. Кметовете само се уведомяват от областния управител и получават съобщение за заповедта. Те даже нямат задължение на своя сайт или по някакъв начин да направят публична заповедта за оздравителните мерки – нещо, което трябва да интересува населението, да може да знае какво трябва да очаква след настъпването на инцидента и каква отговорност да търси от тези, които участват в целия процес.
Има и неравнопоставеност в процедурите, които се провеждат в различните случаи, в зависимост от това кой поема организацията на осъществяването на оздравителните мерки за анулиране на щетата. В случаите, когато това е виновното лице, цялата отговорност за организацията е върху него и няма никакви специални изисквания нито към експертите, които определят мерките, нито към тези, които ще ги изпълняват. Когато обаче това се провежда от областния управител – така е предложението в закона, има някакви странни изисквания към експертите, при това ограничаващи, с една представа, че само в три области могат да се произнасят експертите по отношение на щетите. А оценката на една щета е изключително комплексно явление или действие, което изисква не само три вида специалисти да участват. Достатъчно е изискването да се прилага Законът за обществените поръчки, за да нямаме тук излишни текстове, при това противоречиви с други закони, които са регламентирали тази процедура.
Отбелязвам само част от несъвършените текстове и проблемите, които поражда този законопроект, за да подчертая, че предстои много сериозна работа между първо и второ четене. В същото време всички ние ще бъдем принудени да бързаме много, защото, още веднъж подчертавам, че има предупреждение за наказателна процедура по този закон.
В заключение обаче ще кажа, че, съзнавайки нашата отговорност за това България да не изпада в такива ситуации, ние ще дадем като опозиция нашия принос, както винаги сме правили при подготовката на закона, и ще го подкрепим на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли реплики? Няма.
Господин Танков, заповядайте за изказване.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети е изцяло нов законопроект, който продължава политиката на Европейския съюз и на правителството на Република България за системни и безкомпромисни действия за защита на околната среда и отстраняване на щетите върху природата, причинени от стопански дейности.
Отговорностите за предотвратяването и отстраняването на екологичните щети в законопроекта са определени, както беше споменато, на принципа „замърсителят плаща” и на принципа за устойчиво развитие. Това е една важна промяна, която създава и предпоставки за изменение. В § 9 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, който предстои да бъде разгледан в Народното събрание, се предвижда при приватизация отговорността за нанесени щети върху околната среда от минали действия и бездействия да носят съответните дружества или собствениците на обособени части, а не както досега държавата.
В законопроекта е определен обхватът на приложение за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Те бяха споменати и в изложението на заместник-министъра на околната среда, и в докладите на двете комисии. Разбира се, този обхват между първо и второ четене трябва да бъде детайлизиран, разширен или конкретизиран.
Изключително важно е, че в законопроекта е заложен и друг принцип, а именно пряко обръщане на природните ресурси и услуги към базисното им състояние в ускорени срокове или чрез естественото им възстановяване.
В чл. 37 е определено, че разходите по прилагането на превантивни оздравителни мерки, включително разходите за възлагане на допълнителни анализи, са за сметка на операторите, в резултат на чиято дейност е възникнала непосредствената заплаха от екологична щета или са причинени щети. С цел финансовото обезпечаване на превантивните дейности за предотвратяване и отстраняване на екологични щети в законопроекта са предвидени финансовите гаранции, за които стана дума в изказванията на преждеговорившите. Тези изисквания гарантират ресурсно предотвратяването или преодоляването на евентуалните екологични щети.
В законопроекта е предвидена и възможността всяко физическо или юридическо лице, както и природозащитни организации, да изискват от компетентните органи, които са определени в закона, да се започне процедура за определяне и прилагане на оздравителни мерки.
В чл. 5 на законопроекта са разписани случаите, в които не се прилагат изискванията на този законопроект, а това са щети в резултат на въоръжени конфликти, природни явления от изключителен и неизбежен характер, дейности, свързани с националната отбрана и други инциденти, по които отговорността или обезщетението за щетите попадат в обхвата на международни конвенции, които са определени в Приложение № 3 на този законопроект, по които, разбира се, Република България е страна.
Обобщено казано, това е един изключително важен законопроект, който продължава политиката на правителството за опазване и възстановяване на околната среда, съобразно европейските изисквания и гаранция, че при реализация на значими инфраструктурни проекти съществуват реални механизми, включително и ресурсно осигурени, да не се допусне замърсяване на околната среда. Казвам това и като народен представител от Бургас, където темата „Околна среда” е изключително чувствителна, поради 45-годишното съжителство с един от най-големите потенциални замърсители, какъвто е „Лукойл Нефтохим” – тема, която беше използвана от отделни партии за политически цели, провеждайки референдума за „Бургас – Александруполис”.
Този законопроект, както и ратификацията от това Народно събрание на международните конвенции за гражданска отговорност за щети, нанесени от замърсявания с нефт, както и Международната конвенция за създаването на Международен фонд за компенсация на щети, нанесени от замърсявания с нефт, са създадени необходимите законови предпоставки максимално да бъде защитена околната среда в Бургаския залив при изграждането на терминала на петролопровода „Бургас – Александруполис”.
Всички тези въпроси дават основание да предложа да бъде подкрепен законопроектът на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Танков.
Първа реплика – Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Танков, разбира се, че Законопроектът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети има някакво отношение към петролопровода „Бургас – Александруполис”, но много косвено. Проблемът там и проблемът с недоволството на населението е, че беше нарушен Законът за опазване на околната среда и изискването да се извършва ОВОС на най-ранен етап. Ако населението знаеше за какво става дума, ако знаеше за рисковете, които съществуват и те по какъв начин ще бъдат предупредени, нямаше да има това напрежение.
Ако познавате Закона за опазване на околната среда - на най-ранен етап, всички документи: програми, планове и всякакви намерения, които пораждат инвестиционни намерения, се подлагат на ОВОС. Правителството отказа да направи този ОВОС на най-ранен етап и това е причината да се стигне до недоволството. Така че не залепвайте и не спекулирайте със Закона за екологичните щети и не правете една такава толкова абсурдна връзка с референдума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо Манева, Вие сте били министър на околната среда. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Доколкото ми е известно, политическите намерения, международните споразумения, които се сключват за реализация на даден проект, не подлежат на такава оценка.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не е вярно!
СТОЙКО ТАНКОВ: Тепърва предстои да бъде изготвен проектът на петролопровода и, разбира се, по нашето законодателство подлежи на такава оценка. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Вижте, досега единствено са извършвани предпроектни проучвания и никакви други дейности. Не е ясно дали тези предпроектни проучвания ще бъдат утвърдени от проекта, който предстои да стартира със създаването на Международната проектна компания. Всъщност това е едно политическо споразумение. Тази спекулация беше използвана много при провеждането на референдума в Бургас. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Няма гласност – за какво да има гласност? За какво да има гласност? (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина, госпожо Манева!
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Явно няма.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключила. Гласуването на първо четене ще бъде в четвъртък от 9,00 ч.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2008 г., и № 754-01-88, внесен от народните представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева на 27 юни 2007 г.
В дневния ред това е точка четвърта.
Председателят на Комисията по околната среда и водите Георги Божинов ще представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2008 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-88, внесен от народните представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева на 27 юни 2007 г.
На заседанието присъстваха: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на Българската стопанска камара и неправителствени оранизации.
От името на вносителите законопроектът на Министерския съвет беше представен от господин Чавдар Георгиев.
Основната част от измененията и допълненията, които се правят с този законопроект, е свързана със създаването на необходимата законова база за прилагането на четири регламента на Европейския съюз в областта на околната среда:
- Регламент № 761/2001 относно Схемата за управление на околната среда и одитиране;
- Регламент № 1980/2000 относно Схемата за екомаркировка;
- Регламент № 166/2006 относно Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители;
- Регламент № 614/2007 относно финансовия инструмент за околна среда “LIFE+” за периода до 2013 г.
С оглед пълното прилагане на регламентите, националното законодателство следва да определи съответните компетентни органи, отговорни за тяхното прилагане и за докладването пред Европейската комисия.
Два от посочените регламенти, а именно Регламент № 761/2001 и Регламент № 1980/2000 бяха транспонирани в българското законодателство с приемането на Закона за опазване на околната среда през 2002 г., поради това, че България не беше пълноправен член на Европейския съюз и регламентите все още нямаха пряко действие. С приетите тогава разпоредби бяха създадени “Национална система за управление по околна среда и одитиране” и “Национална система за екомаркировка”. С настоящия законопроект се предлага те да бъдат заменени с нови разпоредби, които определят компетентните органи и техните функции по прилагането на регламентите, както следва: министърът на околната среда и водите, който организира цялостната дейност по изграждането и функционирането на двете схеми, и Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, която акредитира проверяващите лица по Схемата за управление по околна среда и одитиране и осъществява надзор върху съответствието на тяхната дейност с изискванията за акредитация.
За изпълнението на Регламент № 166/2006 законопроектът определя кръга на операторите, които следва да докладват съгласно регламента. Компетенциите по регламента са разпределени на регионалните инспекции по околната среда и водите като орган, който проверява данните, предоставени в докладите на операторите, Изпълнителната агенция по околната среда и водите, която води публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво, и министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган по докладването пред Европейската комисия.
За прилагането на Регламент № 614/2007 законопроектът посочва министъра на околната среда и водите като компетентен орган по набирането, предварителната преценка и препращането на проектни предложения до Европейската комисия по финансовия инструмент за околна среда “LIFE+”.
Друга група изменения и допълнения цели облекчаване на административните режими и финансовата отговорност на държавата по опазването и възстановяването на околната среда.
В тази насока законопроектът предвижда премахване на регистрационния режим за експертите по оценка на въздействието върху околната среда и по екологична оценка и замяната му с пазарния принцип на подбор на експерти. Така държавата се освобождава от административните разходи за поддръжка на регистъра, а същевременно запазва изискванията към експертите по отношение на квалификацията, опита и липсата на лична заинтересованост от реализацията на инвестиционното предложение. Необходимите документи се прилагат към извършената от експертите оценка – въпрос, който остава дискусионен и по който вероятно комисията ще вземе решение на второ четене.
С изменението на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби държавата се освобождава от финансовата тежест по отстраняването на старите екологични щети. Новата разпоредба прехвърля отговорността за старите екологични щети от държавата на собственика на съответния обект. Причината за това е, че сегашната разпоредба е изпълнила предназначението си с приключването на процеса на приватизация на големите промишлени предприятия (от сектори: химическа промишленост, металургия, миннодобивна промишленост, производство на нерудни минерални суровини (производство на цимент), преработка на суров нефт и т.н.), които в резултат от минали действия или бездействия биха могли да причинят щети върху околната среда, водещи до риск за човешкото здраве. Междувременно, успоредно с това, за посочените дейности бяха издадени комплексни разрешителни, с които операторите (собствениците) се задължават да поддържат състоянието на околната среда в обхвата на въздействие на промишления обект, както и да предприемат коригиращи мерки при установено замърсяване на някои от компонентите на околната среда над допустимите норми, независимо от датата на предизвиканото замърсяване. Разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда изисква условията от разрешителното да се изпълняват от новия собственик при промяна на собствеността, включително при приватизация.
Във връзка с прилагането на Наредбата за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой, в Преходните и заключителните разпоредби се предлага допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно това допълнение на Българската браншова камара “Машиностроене” се дава правото да издава документи за квалификация на лицата, извършващи сервиз и поддръжка на хладилни и климатични инсталации и топлинни помпи, както и проверки за херметичност.
Законопроектът, внесен от народните представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, цели осигуряване на по-голяма публичност на решенията, свързани с оценката на въздействието върху околната среда и екологичната оценка, издаването на комплексни разрешителни и изразходването на средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Законопроектът предвижда също оценката за въздействие върху околната среда и екологичната оценка да приключват задължително с произнасяне на компетентния орган и изключване на възможността за “мълчалив отказ” по различни процедури, предвидени в закона.
Становището на Министерството на околната среда и водите по този законопроект е, че по-голямата част от предложените текстове са необосновани, тъй като вече са уредени по един или друг начин в действащото законодателство, а други биха могли да намерят отражение в законопроекта на Министерския съвет като предложения за второ четене.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно с 12 гласа “за” законопроекта с вносител Министерския съвет и отхвърли с 3 гласа “за”, без “против” и 9 “въздържали се” законопроекта с вносители народните представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева. Въз основа на това Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2008 г., и да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-88, внесен на 27 юни 2007 г. от посочените народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, госпожо Стойчева, да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание Становището на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2008 г.
Към законопроекта като цяло би могла да бъде направена общата забележка, че в много случаи конкретните разпоредби са изменяни чрез механична замяна на думи, в резултат на което текстовете се нуждаят от прередактиране, а някои от тях дори следва да отпаднат. Така например в резултат на предвиденото от § 16 от законопроекта изменение на чл. 137, ал. 1 този текст вече посочва каква е целта на Регламент 1980/2000 относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка. Такъв текст в закона, освен че е ненужен, е и абсолютно недопустим. Целта на Регламента е ясно посочена в чл. 1 от самия Регламент.
Освен това с предвиденото от § 13 от законопроекта изменение на чл. 134, ал. 2, т. 2 компетентният орган извършва оценка за съответствие с изискванията за регистрация на организация, подала заявление за участие в Регламент 761/2001 ЕО. Очевидно е, че никоя организация не би могла да подаде заявление за участие в Регламент и думите “В Регламент 761/2001 ЕО” следва да се заменят с “Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране”.
Би следвало да се прередактира и текстът на § 11 от законопроекта, с който се изменя чл. 132, ал. 2. В настоящата си редакция този текст е излишен, тъй като той просто посочва, че “за насърчване на организациите да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда се прилага...” и са изписани пълните наименования на два регламента, които ще се приложат, независимо дали са посочени в закона.
С оглед на гореизложеното предлагаме на водещата комисия да вземе предвид тези бележки при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда въвежда необходимите национални мерки, необходими с оглед прилагането на Регламент 761/2001 ЕО на Европейския парламент и Съвета за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране. Регламента 1980/2000 ЕО на Европейския парламент и Съвета относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка, Регламент 166/2006 ЕО на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и изменение на Директива 91/689 ЕИО и 96/61 ЕО на Съвета и Регламент 614/2007 ЕО на Европейския парламент и Съвета относно финансовия инструмент за околна среда. Комисията по европейските въпроси може да подкрепи приемането му на първо четене.
„С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 16 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Госпожо Манева, желаете ли да представите законопроекта?
Заповядайте да представите накратко своя законопроект.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ще се опитам, разбира се, но темата наистина е много чувствителна.
Уважаеми колеги, в предложението, което съм направила, заедно с колеги, за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда има три принципни предложения.
Първото предложение е публичност на работата на Управителния съвет на предприятието за управление на средства за опазване на околната среда. Това е структура към Министерството на околната среда и водите, която ежегодно разпределя от порядъка на 100 млн. лв. Това са пари от екологични такси, които всички ние плащаме. Искането е решението на Управителния съвет, тоест на кого за какво и колко пари дава, да бъде на страницата на Министерството на околната среда и водите. Мисля, че това е толкова ясно и толкова принципно изискване, че никакъв коментар не може да има по този въпрос. Оказа се, че има жестока съпротива и лъжи в аргументите за отхвърлянето, включително записани в становището на Комисията по околната среда и водите, че някъде този въпрос е уреден. Този въпрос не е уреден. Информация за работата на фонда не можете да получите. Аз сама повече от половин година с правомощията си на депутат се борих с министерството и получих информация едва за 2006 г. Така че такава информация няма.
Заместник-министър Георгиев нагло се опита да обясни нещата, че имало ред в консолидирания бюджет за сумата, с която разполага фонда или предприятието. И освен това виждате ли в Управителния съвет участвали още трима заместник-министри от други ведомства, което гарантирало публичност на информацията за дейността на този фонд. Това са абсурдни твърдения и доказателство, че няма никакво желание да има борба с корупцията. Ако се заинтересувате за какво става дума, ще видите много изненадващи неща. Но тъй като председателят ме помоли да бъда кратка, няма да се впускам в подробности. Тази тема наистина заслужава специално да бъде обсъдена.
Второто предложение - министърът на околната среда и водите, когато издава разрешение по най-различни въпроси, да няма право на мълчалив отказ. По закон той трябва да се произнесе или със съгласие, или с мотивиран отказ. Мълчаливият отказ, аз вчера споменах тази тема, е любимата хватка на екипа на министъра на околната среда. Да, по принцип мълчаливият отказ може да се обжалва две седмици след като изтече срокът за произнасяне по съответното искане за разрешение. Но това не се случва, защото номерът е следният – вие подавате документите, чиновникът след многобройни искания на допълнителна информация най-накрая започва да ви движи документите, цялата папка с документите отива при министъра и вие получавате информация от чиновника, че е подготвено положително становище, но се чака подпис на министъра. Минават три месеца, минава половин година и такъв отговор няма. Тоест то е мълчалив отказ, но вече отдавна са изтекли всички срокове и вие не можете даже да получите справедливо решение по съдебен път. Това е едно нагло рекетиране на бизнеса. По този начин бяха отхвърлени всички фирми, които искаха да работят с отпадъци от електронно оборудване. По този начин бяха отхвърлени фирмите, които искаха да работят с отпадъци за автомобили – една фирма в сферата за електронно оборудване, две фирми с отпадъци за автомобили. Вчера в защитата си министърът каза, че имало още една фирма за електронно оборудване. Може би има, но я няма на регистъра на министерството и това сигурно също има своята причина.
Третото предложение – министърът да носи отговорност, когато не изпълнява законови разпоредби и решения на съда. Същият министър на околната среда – две неизпълнени решения на Административния съд. Независимо че по закон има една скромна глоба от 80 лв., която може да бъде наложена на министъра, но не е ясно от кого, нищо не се случва. Половин година, почти цяла година след решението на Върховния административен съд – веднъж на тричленен, веднъж на петчленен състав, няма реакция от министъра. Министърът – най-висшият орган в изпълнителната власт, не изпълнява решения на съдебната власт и няма земна сила, която да го накара. Трябва ли да вземем отношение по този въпрос? Трябва, разбира се.
Вчера в защитата си министърът започна да ни разказва разни истории за концесията и колко се грижел за националните интереси. А не каза защо, след като се грижи за националните интереси, не каже “не”, защо не издаде отрицателно решение по оценка на въздействието върху околната среда? Това е проблемът. Има документация за оценка на въздействието върху околната среда, той трябва да се произнесе по нея. Трябва да каже: “не”, защото аз се грижа за всички жители в този район и няма да допусна по тази и тази причина, или “да”, при тези и тези условия. Той не казва нито едното, нито другото. Мълчи, съдът го задължава, той нищо не прави и ние нищо не можем да направим. Чувството за безнаказаност се затвърждава в българското общество и ние мълчим.
Това са трите предложения. И трите – отхвърлени. И трите – в духа на това, което заявихте след Хисаря, уважаеми колеги от БСП. И трите – отхвърлени без никакво основание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя становището на Министерството на околната среда и водите по внесения законопроект от уважаемите народни представители Евдокия Манева и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На този етап нямате право на това. Мога да Ви дам думата в разискванията, но сега можете да представите законопроекта на Министерския съвет. След това в дебатите ще Ви дам думата да вземете отношение и по него. Сега се представят законопроектите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Този законопроект се налага във връзка с пълноправното ни членство в Европейския съюз и произтичащите от него ангажименти на страната. Законопроектът въвежда следните регламенти на Европейската общност:
- Регламент 761/2001 на Европейската общност относно схемата за управление на околната среда и одитиране;
- Регламент 1980/2000 на Европейската общност относно схемата за екомаркировка;
- Регламент 166/2006 г. на Европейската общност относно Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители;
- Регламент 614/2007 на Европейската общност относно финансовия инструмент за околна среда “LIFE+” за периода до 2013 г.
С оглед прилагането на горните регламенти в страната и докладването за това прилагане в Европейската комисия е необходимо определяне на компетентен орган на национално ниво, като определянето следва да се извърши в закон. По тази причина в законодателната програма на Министерския съвет беше включен именно този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, тъй като се налага транспонирането и прилагането на посочените регламенти.
Във връзка с Регламент 761/2001 бих искал да посоча, че на мястото на съществуващата до този момент Национална схема за управление по околна среда и одитиране, уредена в действащата Глава седма, Раздел ІІІ от Закона за опазване на околната среда, се включват изискванията на Регламента за определяне на компетентните органи по прилагане на схемата на Европейския съюз. Те са именно министърът на околната среда и водите и Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” и се разписват и определят техните основни функции.
Във връзка с Регламент 1980/2000 на Европейската общност искам да посоча само, че Националната схема за екомаркировка, която е уредена в Глава седма, Раздел ІІІ от действащия закон, се заменя с изискванията на Регламента за определяне на компетентния орган по прилагане на схемата на Европейския съюз.
Господин председател, поради краткостта на времето ще кажа, че този законопроект е изключително необходим и следва да бъде приет от Народното събрание. Моля за подкрепата на народните представители за този законопроект, тъй като с него въвеждаме регламенти, които са от изключително значение за дейностите по опазване на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, 10,30 ч. минава. Трябва да дадем почивка до 11,00 ч. След това е парламентарният контрол, който ще продължи някъде до 17,00 ч., тоест преди гласуването на вота на недоверие.
Тъй като явно има въпроси около този законопроект, ще има и дебати, ще продължим с дебатите по него следващата седмица. Той ще бъде включен в дневния ред вероятно още в сряда.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(Ñëåä ïî÷èâêàòà.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 15-21 февруари 2008 г.:
- от народния представител Лидия Шулева към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на българското правителство по отношение продължаване на изграждането на автомагистралната мрежа в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 февруари 2008 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за стимулиране на голфа и решението за създаване на Еднолично държавно дружество “Голф развитие”. Следва да се отговори писмено на 5 март 2008 г.;
- от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно забавяне издаването на разрешително за ползване на минерална вода, съгласно Закона за водите, за обект “Минерална баня” - с. Песнопой, местност “Орешака”, община Калояново, област Пловдивска. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2008 г.;
- от народния представител Антонела Понева към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за превенция и борба с редки заболявания с генетичен произход. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2008 г.
Преди да преминем към разискванията по питането на народния представител Донка Михайлова, позволете ми, уважаеми народни представители, да ви връча и писмените отговори.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народните представители Димитър Камбуров и Елиана Масева;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Васил Паница;
- министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Мария Капон;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане, също зададено от народния представител Мария Капон.
Господин Атанасов, Вие искахте процедура. Имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, за да протестирам остро срещу действията на председателя на Народното събрание Георги Пирински. Съжалявам, че го няма в залата. Превърна се в последователна негова практика да намира всякакви основания да връща неудобните въпроси към правителството.
Миналата седмица аз отправих две питания към министър-председателя. И двете са в ресора на министър-председателя и на правителството, разбира се. Едното питане е във връзка с укритите доходи от висши длъжностни лица, някои от които са заместник-министри, и съгласно Конституцията се назначават и освобождават от министър-председателя. Исках да го попитам какво отношение ще вземе. Не можах да разбера мотивите на председателя на Събранието - защо ми ги връща?
А второто питане беше с оглед на твърденията, които се появиха в публичното пространство, за внасяне на радикални промени в Наказателнопроцесуалния кодекс – дали има промяна в правителството по отношение на политиката за борба с престъпността? Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията вътрешната сигурност е отговорност на правителството. И в двата случая това е задължение на правителството, тоест на министър-председателя, и питанията се връщат.
Само че, когато по този начин се отказват отговори, които обществото задава, се намират други начини да се дават тези отговори. Та това е поводът, по който Ви поисках думата, господин председателю. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, убеден съм, че председателят на Народното събрание е мотивирал писмено защо е отклонил Вашите питания или въпроси.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не можах да разбера мотивите му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, започваме разисквания по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова относно Националния план по заетостта.
Позволете ми да ви припомня, уважаеми народни представители, питането на народната представителка Донка Михайлова към министър Емилия Масларова е било на 15 февруари 2008 г. – миналия петък. След отговора на министър Масларова, 51 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България са внесли предложение за разисквания по питането, заедно с проект за решение.
Насрочени са разисквания от тогава председателстващия заседанието госпожа Касабова - тук е и протоколът, аз го прегледах, за да се развие тази дискусия. Госпожа Касабова е насрочила разискванията за днес – 22 февруари, петък, от 11,00 ч. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са раздадени на народните представители на 20 февруари т.г., сряда, така че всеки народен представител разполага с проекта за решение.
Да уточним още нещо. Съгласно чл. 72, ал. 2 от нашия правилник разискванията продължават точно един час, без удължаване. И така, ПГ на Коалиция за България разполага с 16 мин.; ПГ на НДСВ – със 7 мин.; ПГ на ДПС – със 7 мин.; ПГ на БНД – с 5 мин.; ПГ на ОДС – с 5 мин.; ПГ на ДСБ – с 5 мин.; ПГ на БНС – с 5 мин.; ПГ на „Атака” – с 5 мин.; независимите депутати разполагат общо с 5 минути.
Разбира се, в това разпределение влизат и репликите, без дупликите, както ви е известно, и без времето за представяне на проекта за решение.
Господин Мерджанов, Вие сте един от вносителите на проекта и на искането за разисквания, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Сотир Ушев – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е против допускането на заместник-министъра и ръководителя на Агенцията по заетост? Няма.
Моля двамата представители на изпълнителната власт да заповядат в залата.
Имате думата, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разисквания по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно Националния план по заетост
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Одобрява мерките и програмите в Националния план за действие по заетостта за 2008 г.
2. Задължава Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта да работят за подобряване на качествените параметри по заетостта, ефективната използваемост на мерките по програми за заетост и последователното прилагане на принципите на Лисабонската стратегия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по тази точка от програмата. Както ви е известно, министър Масларова има възможност да вземе думата когато пожелае. Думата може да бъде вземана и от другите представители на изпълнителната власт, които са в залата.
Давам думата на министър Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред аз искам искрено да благодаря за поставения за дебат въпрос, тъй като определено считам, че когато се поставят на дневен ред сериозни социални въпроси, много преди тях трябва да се поставят проблемите, свързани с политиката на заетост, политиката, която дава възможност за по-голяма част от българските граждани да се реализират на пазара на труда, да увеличават доходите си не чрез социални плащания, а чрез доходи от труд. На тази база и на базата на по-високото качество и интелект на кадрите в България ние да гоним по-високи стандарти.
Искам да припомня само с няколко думи, че в нашата страна през последните години в областта на пазара на труда и политиката по заетостта се случиха неща, които от гледна точка на Европейския съюз са безпрецедентни като темпове. Вие виждате, че за по-малко от няколко години коефициентът на икономическа активност на населението се е увеличил значително и в 2007 г. достига 65%, а коефициентът на заетост надхвърля 61% от 50%, които са били в 2000 г. Тоест това е един доста висок темп.
Бих казала, че най-бързи са темповете, с които се намалява безработицата в страната и това е в резултат на икономическия растеж, на гъвкавите форми на пазара на труда, на създадените благоприятни условия за развитие на българския бизнес. Виждате, че от безработица над 18% в 2000 г. ние отиваме към безработица 7,75% средно за страната през 2007 г. Може би вчера ви направи впечатление една друга диаграма, в която през декември месец, забележете, на 2007 г. тя беше 6,91%. Това са доста динамични темпове.
За нас обаче беше много важно през този период да акцентираме върху намаляване на безработицата в регионите с висока безработица. И тук вие ще можете образно да видите, че в няколко области, в които има сравнително висока безработица, от 2005 г. до 2007 г. включително, без да цитирам новия Национален план, какъв бърз темп на намаляване на безработицата има. Между другото, искам да кажа, че от 2005 г. до 2007 г. включително с над 32% е намалена общата безработица. И, разбира се, да видите в пет града, които имат ниска безработица, как също вървят темповете на намаляване на безработицата.
Може би най-показателен ще бъде следващият слайд, в който ще видите, че с червено са оцветени общините с много висока безработица, безработица, която е над 50%. Стигаме до безработицата в зелено, тоест до равнището на безработицата, която стига до 5%. Това е в декември 2005 г., като средно за страната тогава безработицата е била 10,73. През м. декември 2007 г. вие ще видите как картата чувствително е „позеленяла”, като средната безработица е 6,91 и всъщност такива рискови общини са останали значително по-малко, да не кажа символично малко на фона на 264 общини в страната.
В Националния план за действие по заетостта има няколко основни акцента. Разбира се, визията е за повече гъвкавост и сигурност на пазара на труда, което е изцяло в съответствие с новите насоки в Лисабонската стратегия. Имаме един подход, който е интегриран, чрез който се предлагат освен договорите за договорните отношения и активните политики на пазара на труда, и учението през целия живот, и най-важното - социалната сигурност на работещите в Република България.
Четири са целевите групи, на които се акцентира през 2008 г. в Националния план. Това са младежите до 29 г., хората над 50 г., които са безработни, безработните без образование и квалификация и обезкуражените неработещи лица в страната.
Сред основните приоритети е осигуряване на квалификация. Квалификация, квалификация, квалификация! Това просто трябва да го запомним като най-важната част в Националния план за действие по заетостта през 2008 г., защото чрез квалификацията и следващото повишаване на знанията и уменията на заетите с цел те да се адаптират към по-високите технологии ние активираме безработните. В същото време създаваме условия и на бизнеса.
Един много сериозен проблем за нас е активиране на хората в неравнопоставени групи, които имат ниско образование. Аз още веднъж искам да припомня на тази зала, защото тук се коват законите на страната и бъдещето ни, че за годините на прехода сме допуснали едно много сериозно покачване на броя на хората с ниско образование – основно, първоначално, даже дори с образование І или ІІ клас, което даже не се обхваща в образователната система на нашата страна. Разбира се и онези обезкуражени лица, част от които са пенсионерите в трудоспособна възраст, са наш приоритет.
Националният план за действие по заетостта има няколко тенденции. Вие ще видите, че в 2006 г. включените в заетостта са били над 138 000 души – това са по Националния план за действие по заетостта, а в 2008 г. те ще бъдат 76 000 души. За сметка на това обаче включените в обучение от 47 376 нарастват на 73 961 – тенденцията, за която преди малко говорих. Цялата логика на Националния план за действие по заетостта е насочена към повече знания, повече инвестиции в интелектуалния потенциал на българските граждани.
Една програма, по която много се дебатира, това е Програмата „От социални помощи към заетост”. Вие виждате, че в 2006 г. по тази програма са работили средногодишно 82 550 човека, а за 2008 г. те са 22 070. Тук при всички случаи трябва да се каже и това, че в голяма степен намаляването на времето за получаване на социални помощи от безвремие на 18 месеца доведе до такава логика на Националния план за действие по заетостта.
Разпределението на средствата за активните политики е чрез бюрата по труда в общините с ниско равнище на безработица. Вие ще видите как в София-град, примерно Варна или в Стара Загора намаляват чувствително средствата, които са предоставени по програмите за заетост – това е по активните политики. Това е оранжевата таблица. (Показва на слайд.) В същото време искам да видите и как разпределяме средствата по Националния план в общините с изключително висока безработица.
Виждате, че с над 26% повече са насочени средства от 2007 г. примерно към една община Белоградчик, към Кула, към Златоград. Тоест в общини, в които равнището на безработицата има стойности, които ние считаме вече, че са недопустими за ХХІ век в нашата страна.
Какви са нашите цели за 2008 г.? Много моля в тази област да се консолидираме около това, че ние трябва час по-скоро да стигнем европейските стандарти. Една от целите е коефициентът на заетост да не бъде по-малко от 62%, като нашето убеждение е, че той ще надмине 62% и ще имаме около 63%, при цел на Европейския съюз за 2010 г. 70%. Коефициентът на заетост на жените в България да достигне 58% при цел на Европейския съюз за 2010 г. 60%. Вие виждате, че коефициентът на заетост на възрастните хора в България е 43%, а Европейският съюз си е поставил цел за 2010 г. да бъдат 50%. Именно затова през тази година са насочени доста ресурси към програмите, с които стимулираме работодателите да наемат хора във възрастта над 50 години.
Равнището на безработица през тази година – 2008, да бъде под средногодишното, говорим, тъй като ние постигнахме няколко последователни месеца под 7%, но средногодишното равнище на безработица през 2008 г. да бъде под 7%, при средно равнище на безработица в Европейския съюз 7,1%.
Виждате, че с политиката на пазара на труда, с Националния план за действие по заетостта на правителството гоним с много ускорени темпове европейските стандарти в тази насока.
Очакваните резултати:
- Ще осигурим заетост на 76 203 човека, което е с 40% по-малко, отколкото през 2007 г., защото на пазара на труда има изключителен дефицит на кадри. Работодателите трябва да използват в максимална степен ресурса, който се предоставя на българския пазар на труда.
- Включените в обучение обаче през 2008 г. ще бъдат с 51% повече. Тоест те ще бъдат почти толкова, колкото са тези, на които ще бъде осигурена заетост – 73 961.
- Ще бъде осигурено обучение и заетост най-малко на 35 000 младежи, които са до 29-годишна възраст – тази критична маса от млади хора. Хора, които имат нужда от подкрепа от страна на правителството, от страна на работодателите, така че бързо да ги адаптираме, тъй като при тях има, бих казала, един голям недостиг, че има доста хора с ниско образование и много трудно можем да ги включим в дейности, които изисква в момента българският бизнес.
- Осигуряване на нов старт до 6 месеца на 30% от регистрираните младежи до 29-годишна възраст и, разбира се, нов старт до 12 месеца на 30% от продължително регистрираните.
По-големите програми, които все пак искам да знаете, това са:
- Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, която тази година е с 33% по-малко като ресурс и като бройки в сравнение с 2007 г.
- Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” ще предостави близо 39 млн. лв. за 11 000 лица. Разбира се, ще стимулираме работодателите да наемат това, за което казах - да наемат възрастни работници над 50 г., което е по програмата „Помощ за пенсиониране”.
Ще насърчим работодателите и с 27 млн. лв. за около 15 000 младежи, които да бъдат наети на работа.
- Една атрактивна програма, която също заслужава внимание, тъй като тя е изцяло в синхрон с Лисабонската стратегия за съвместяване на професионалния със семейния живот, това е осигуряване на заетост на 1257 детегледачки в програмата в подкрепа на майчинството.
Възможности за работодателя – нещо изключително важно. За 2008 г. от общия размер 190 млн. лв., които са по Националния план, осигуряваме за работодателите 46 млн. лв., които ще бъдат, за да си квалифицират персонала; за да наемат работници, които са преминали безплатно професионално обучение; за наемане на нискоквалифицирани и безработни; за чиракуване – една нова форма, която вие преди по-малко от час и половина-два вече законодателно утвърдихте; за да се ползват различни бизнес и финансови услуги в 43-те изградени Jobs-центрове на нашето министерство и за наемане на работа на хора в неравностойно положение.
Нещо много важно, което е също за Националния план за действие по заетостта. Мисля си, че миналата седмица, когато отговарях на въпрос, казах, че 2005 г. той беше в размер на 210 млн. лв., а две последователни години и трета той е по 190 млн. лв., но в същото това време минималната работна заплата, която е основа на плащане на парите по програмите, се увеличи от 150 на 220 лв. Така че искам да кажа, че освен участниците в активната политика от 180 лв. ще получават 220 лв. За младежите с висше образование, които ние наемаме в публичната администрация, за да стажуват, заплатите от 280 лв. ще се увеличат на 330 лв. От 250 лв. на 300 лв. увеличаваме средствата, които са по програмата за учители, които наемаме за отглеждане и обучение на деца с увреждания, а от 200 лв. на 250 лв. – за артисти с висше образование по програмата „Мелпомена”, която е в Министерството на културата. От 180 лв. на 250 лв. са детегледачките. Тоест досега детегледачките бяха на минимална работна заплата по тази, за която казах „Атрактивна програма”, и те не остават на 220 лв., а на 250 лв. А за близнаци, както многократно беше поставяно от различни организации на неправителствени организации, на детегледачките ще се дават по 300 лв. Увеличени са и с 500 лв. средствата, които се предоставят за самостоятелна стопанска и земеделска дейност на безработни.
Нещо ново. Тези, които ще бъдат наставници при чиракуването, ще получават 120 лв. допълнително трудово възнаграждение. За обучение на обучаващ ще се дават до 500 лв., за обучение по ключови компетенции на безработни се отпускат също до 500 лв., а за заети лица – тези, които работят, по 250 лв.
Новите програми и проекти, които предстоят, това са:
- Възобновяване и опазване на българската гора. Аз смятам, че това е доста атрактивна програма, тъй като тук е предвидено да бъдат заети 2300 човека, които ще помогнат. Смятам, че те ще бъдат най-вече от сферата на хората, които получават социални помощи, за да могат да отпаднат от тях и да могат постепенно да навлязат в една по-различна дейност, каквато е примерно работата в горското стопанство.
Национална програма за идентифициране и индивидуална работа с неактивни и обезкуражени. Това са тези 45 ромски медиатора, които всъщност ще провеждат обучение, ще провеждат семинари, ще провеждат лекции заедно с хората от ромския етнос, така че да повишим не само тяхната култура, но и визията за необходимостта от активно включване по програмите по образование, ограмотяване, разбира се, програмите за профилактика, които са свързани и с възпроизводството на този етнос, където има определени проблеми.
Имаме нови 19 регионални програми и нови програми за повишаване на качеството на образованието.
Следващият слайд е доста интересен. Тук мога да кажа, че по Националния план за действие по заетостта не се насочват пари само към българския работодател.
Вчера много се говори за усвояване на средствата от оперативните програми и аз искам да споделя, че от близо 170 програми в областта на заетостта – програмата “Оперативна програма за развитие на човешките ресурси от европейските фондове” беше сред първите 14, която беше утвърдена. Тя стартира още юли месец. Имаме над 1800 проекта и всъщност по тези проекти вече започват да се отварят всички схеми. Първите шест схеми са отворени. Предстои между февруари и април да отворим още девет схеми. Вие виждате, че тук има предвидени близо 95 млн. лв., които са насочени точно като бенефициенти за работодателите, обучаващите институции, социално-икономическите партньори. По различни насоки, които дават една сериозна възможност, разбира се, българският бизнес да използва в максимална степен потенциала, свободния потенциал или потенциала, който е зает на пазара на труда, но който има нужда от допълнително обучение от специфика и квалификация, така че да имаме по-висока производителност на труда и по-висока конкурентоспособност.
Новите възможности за обучение аз всъщност ви ги казах в промените за насърчаване на заетостта. Мисля си, че може би не е необходимо да ги коментирам, тъй като вие преди малко сте приели тези законови разпоредби.
Имаме много важен раздел в Националния план по заетостта. Това е Националната стратегия по миграция и интеграция, това е сключване на спогодби за договори с трети страни, партньорства за мобилност, разбира се, трайно привличане и заселване в страната ни на лица от български произход с чуждо гражданство, зелените карти и реализация на младежи от български произход, които са завършили в България. Това са новите форми, които се обсъждат и в Европейския съюз, и в европейската миграционна стратегия, така че България с нищо няма да бъде далеч от стандартите на Европейския съюз.
Развитие на услугите по заетостта – вие ще ги видите, и обслужването на едно гише, и обслужване в ателиета по заетост, и активиране на дейността на петдесетте центъра, които са за работа, и осемнадесет трудови борси, четири, от които са за безработни от ромски произход. Тук искам да добавя, че в резултат на искания на розопроизводители в страната и на други селскостопански дейности, които имат сезонен характер, за кратък период от време, ние имаме готовност да направим още няколко специализирани борси. Може да са борси за бране на рози, може да са борси за бране на череши, но в максимална степен Агенцията по заетостта, както и министерството, както и нашите структури по места са готови да откликнат на желанието на българския бизнес.
Това е накратко включено в нещата, които са в новия Национален план на действие по заетостта. Мисля, че това е един широк спектър от дейности, които при всички случаи сериозно влияят върху повишаване на производителността, конкурентоспособността и оттам, разбира се, на икономическия потенциал и възможностите на българските граждани.
Много бих се радвала, ако по-често дискутираме темата за заетостта, за пазара на труда, тъй като социални фондове и социални проекти без сериозна политика на пазара на труда трудно биха могли да бъдат реализирани. Ако има въпроси ще отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Михайлова, заповядайте. Вие бяхте инициаторът на това разискване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Националният план за действие по заетостта за 2008 г., който Министерският съвет разгледа на 31 януари т.г. бе приет в качествено нова ситуация на пазара на труда, поне поради три причини.
На първо място, очертани трайни тенденции към намаляване на безработицата, които бяха илюстрирани със слайдовете, показани от министър Масларова, може би само две числа. По времето на управлението на тройната коалиция намаляването на безработицата от 11,46% беше сведено до 7,75%.
Втората причина, поради която считаме, че е важно да обсъдим този въпрос, са новите общоевропейски цели в политиките по заетостта, очертани от обновената лисабонска стратегия, които България като страна членка трябва да следва.
Третата особено важна причина са задълбочаващите потребности от квалифицирана работна сила на пазара на труда. Поради тези причини, особено поради третата, Коалиция за България реши, че е важно да направим разисквания в Народното събрание по Националния план за действие по заетостта. Един документ, който ще очертае реалните стъпки в един краткосрочен план 2008 г., както ще предпостави политиките в един значително по-дългосрочен план по отношение на заетостта.
Ще се спра на два проблема, които Националният план за действие по заетостта през 2008 г. ще преследва в този контекст – политиката за ново качество на работната сила и политиката за развитие на услугите, предоставени от държавата.
Първият приоритет в Националния план за действие по заетостта е осигуряване на необходимата квалифицирана работна сила за нуждите на пазара на труда в съответствие с търсенето. През настоящата година в изпълнение на заложените мерки и програми в Националния план за действие по заетостта ще се осигури обучение на близо 94 хил. безработни – с 51% повече от обучените през 2007 г. Средствата, които се осигуряват от държавния бюджет демонстрират една политика на ангажираност на бюджета с проблемите на заетостта – 500 лв. за безработно лице, 250 лв. за заети, 360 лв. за ограмотяване, 120 лв. при чиракуване, които се получават от наставника.
Преместването на акцента в политиката по заетостта от субсидирана заетост към повишаване качеството на работната сила е правилната и необходима в настоящия момент. Считам, че поставянето на тази цел предпоставя поставянето на нови по-високи цели, които трябва да бъдат развити в обновената стратегия по заетостта 2008-2015 г.
От квалификацията на работната сила следва да преминем към повишаване на производителността на труда. Разумно е да се обмислят всички дейности, които осигуряват преференции при ползване на средства за квалификация на работодатели, които инвестират в нови високопроизводителни технологии и техники и по този начин да се стимулира еднопосочност в усилията на държавата и в усилията на работодателите за повишаване на производителността на труда.
Националният план определя като приоритетни за 2008 г. четири групи, които традиционно са неравнопоставени на пазара – безработните младежи до 29 години, безработни лица над 50 години, безработни без образование и квалификация и неактивните лица. Това са групи, за които се създават специални стимули, които би следвало да мотивират работодателите, да ги ангажират в много голяма степен на трудовия пазар.
Тежък проблем, който стои пред обществото в тази посока, е етнизирането на безработицата. Много сериозно стои въпросът за мотивацията на ромите за обучение за заетост – един проблем, който стои за решаване в значително по-дългосрочен план и зависи от усилието на цялото общество – гражданско общество, държавни институции.
И няколко думи за развитието на услугите по заетостта. Намирам за полезно развитието на утвърдени практики в работата на Бюрото по труда, като прилагането на модела на едно гише, работа на принципа фронт и бекофиси, ателиета за заетост, центрове за работа и т.н. Но основното достойнство на плана е, че за първи път за подобряване на връзката на обучението с потребностите на пазара на труда през 2008 г. ще започне работа по развиването и поетапното въвеждане на системата за ранно наблюдение на пазара на труда на база на проучване на потребностите на реалния бизнес. Според мен тази система също поставя възможностите за реализиране на една по-висока цел в дългосрочен план – разработване на дългосрочни прогнози за потребностите от професии на териториален план и по степени на образование, които със стабилизирането на икономиката стават все по-възможни. Превръщането на тези прогнози в база за планиране средното и висше образование, извън училищното професионално обучение, ще допринесе за рязко повишаване на ефективността на образованието и професионалната квалификация. Това, разбира се, предполага ангажирането с проблема на широк кръг институции – най-вече на работодателите, на браншовите организации, особено важно – на Министерството на образованието и науката, на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията по заетостта.
Уважаеми госпожи и господа, ще завърша с едно сравнение за мястото на качеството на работната сила в развитието на икономиката. Тя е като маята в хляба: при едно и също брашно може да бъде направен вкусен и продаваем хляб, или клисав и непродаваем. От Плана за заетост, който дава нови акценти и значителни възможности за развитие на работната сила, зависи в значителна степен какъв продукт ще произведе българската икономика както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
Считам, че Националният план за заетост, който Министерският съвет прие, е предпоставка за успешно развитие на пазара на труда и може да получи одобрението на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Госпожо Христова, заповядайте за изказване.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Имаме пред себе си осмия план за действие по заетостта на Република България. Веднага бързам да кажа, че това е един изключителен документ, многостранен документ, който ни е поднесен с достатъчно аналитична част, с много добро очертаване на целите, които трябва да постигне. В този смисъл искам да кажа, че екипът на Министерството на труда и социалната политика заслужава поздравления.
Госпожа Масларова ни запозна много добре с целите, които Националният план за заетост трябва да постигне, но тя не запозна залата с големите предизвикателства, въпреки постигнатото в последните няколко години големите предизвикателства, които продължава да поема държавната система на заетостта в България.
Само няколко данни ще дам. Ние в момента имаме население в трудоспособна възраст около 60%, което никак не е голям процент. Имаме икономическа активност на младежите само 28%, което е по-ниско от това в Европейския съюз. Имаме коефициент на заетост през 2007 г. около 60%, което е по-високо от 2006 г., по-високо от 2005 г. и всички предшестващи години. И това е постижение, но все още сме далече от целите на Лисабонската стратегия за 2010 г., където трябва да гоним коефициент на заетост 70%.
Също така безработицата в България е стигнала европейски нива – около 8% за деветте месеца на 2007 г., говоря за данните, с които разполагам. Все пак в България имаме 300 хил. безработни от 4 млн. 820 хил. души население. Следователно този Национален план по заетост има да преодолява сериозни трудности и сериозни предизвикателства, включително да се бори и с редица неблагоприятни тенденции, които са сред рисковите групи на пазара на труда. Това е безработицата сред жените, която има лека тенденция на увеличение; това е безработицата сред лицата на над 50-годишна възраст, където също има лека тенденция на увеличение.
Добри тенденции има и планът за заетост ще формулира тези тенденции за безработицата сред младежите, както и сред тези безработни с ниско образование и ниска квалификация.
Много добре са анализирани и застъпени, както виждам, десетки регионални програми, да се вземат предвид регионалните различия в България относно коефициента на заетост и относно безработицата.
Имаме противоположни тенденции в търсенето на работна сила. От една страна, силно се търси нискоквалифицирана работна ръка, от друга страна, се търси висококвалифицирана работна ръка, появява се дефицит на професии, каквито са в сферата на услугите – продавачи, сервитьори, бармани, готвачи, появява се дефицит на учители, на общи работници, на шофьори и т.н.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И на заварчици.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да, и на заварчици, както казва председателят на комисията д-р Адемов.
Това, което искам да кажа, е, че планът стриктно следва аналитичната част. Това е много важно за един такъв държавен документ. В плана за заетост, освен че са взети предвид току-що направените от Народното събрание промени в Закона за насърчаване на заетостта, е взета предвид и Стратегията за насърчаване на заетостта 2008-2013 г. Искам да кажа, че и тази стратегия е един изключителен документ, където са очертани много ясно предизвикателствата, които трябва да поеме системата на заетостта на Министерството на труда и социалната политика. Искам да кажа, че програмите строго следват основния принцип, който трябва да се следва в системата на заетостта – от една страна, заетост на хората, но от друга страна, не каква да е заетост, а заетост, насочена към социално включване.
В заключение искам да изброя няколко мои любими програми, които виждам, че са застъпени много добре, много добре са финансирани. Знаем, че финансирането е със 190 млн. Слага се важен акцент върху качеството на работната сила, а не върху субсидираната заетост, тоест върху качеството на човешкия ресурс, обучението и квалификацията. Това са асистенти за хора с увреждания, това е Програмата за подкрепа на майчинството, Програмата за квалификация на младежите от 29-годишна възраст, за хората с увреждания, старт на кариерата, малки фамилни центрове, помощ за пенсиониране. Мисля, че документът, който е направен, и начинът, по който ни беше обяснен от министъра, ще допринесе за една изключителна работа в областта на системата на заетостта на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа! Искам да започна с важна забележка и към министър Масларова, и към госпожа Донка Михайлова, които започнаха с това: че благодарение работата на правителството безработицата в България значително е намаляла. Коректният подход по този въпрос е следният: работните места в България се отварят от частния сектор, изключително от частния сектор през последните години. Това е правилната отправна точка.
И Вашата работа, госпожо министър, е как да помогнете, че частният сектор да работи по-добре, да наема повече хора, да плаща по-високи заплати и да има по-малко безработица в България. Това е правилната отправна точка. Ако нямате правилна отправна точка, нещата не се получават.
Няколко въпроса към Вас, госпожо министър.
Като човек, който обича да мери резултатите конкретно, имам сериозен проблем с програмата “От помощи към заетост”. Хора като мен, хора като представителите на десницата, които се интересуват от постигнатите резултати, питаме защо отново има 76 000 души в програмата “От помощи към заетост”, при положение, че казвате, че има недостиг от хора, от работници на пазара на труда? (Реплики от КБ.)
При това положение би трябвало акцентът да пада на квалификацията, да има повече квалификация, но по-малко хора, които са в програмата “От помощи към заетост”, ако наистина, а то е така наистина, има недостиг от работна сила, защо ги пращат тези хора в подобна програма?
И втората част от въпроса ми е: какви резултати е постигнала през годините тази програма? Колко от хората, които са попаднали в нея, след това са си намерили работа? Тези данни ме интересуват и трябва да бъдат представени пред парламента – как се харчат милионите на данъкоплатците.
Понеже госпожа Михайлова каза, че основен акцент оттук нататък ще бъде какви са потребностите на реалния бизнес от кадри, бих си позволил един съвет: госпожо министър, Вашата работа изисква координация с други министри. Вместо да се правят прогнози за бъдещо потребление, за бъдещи нужди на бизнеса, държавната поръчка във висшите учебни заведения не трябва да бъде правена на този принцип, в който се прави в момента – събира се Министерският съвет, поръчват си кафе, някои от тях чай, гледат в тавана и решават по кои специалности колко хора как да се обучават. (Реплики от КБ и ДПС.)
Трябва да се направи база от данни... (Реплики от ДПС.)
Слушайте, господин Адемов, това е важно! Трябва да се направи база от данни, ... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Слушайте сега, господин Миков! Човек понякога трябва и да слуша. Трябва да се направи база от данни с хората, които в момента учат в университетите, как намират реализация, какви заплати получават, обща база от данни и да се види какво е търсенето.
Тук, госпожо Масларова, виждам Ваша роля съвместно с министъра на образованието – нещо, по което можете да работите. Не може да се прави планирането, което се прави досега. Не се взима предвид пазарната реализация на тези хора по никакъв начин. И тук може да бъде свършена реална работа. Още повече, че на мое питане министърът на образованието обеща да вземе мерки.
Трябвало да се повиши производителността на работната сила – вярно е. Обаче отново, какво може да бъде реално направено? Хубавото пожелание си остава хубаво пожелание. В момента един от големите проблеми на бизнеса – вижте публикации на браншови камари, това са лицензионните и разрешителни режими. След три години от мандата определени министри се сетиха за тази тема.
Но, госпожо Масларова, на много фирми в България се пречи да работят, слагат се изкуствени ограничения и пречки. Тези режими са по-скоро забранителни. Тук може да дойде и Вашата роля – съвместно с други министри да участвате в намаляването на тези режими с предложения за тяхното ограничаване, така че да има повече свобода.
Неслучайно започнах своето изказване с думите – важен е частният сектор. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Господин Адемов, частният сектор създава работните места в България. Благодарение на него спада безработицата. Така че трябва да се взимат мерки той да може да работи по-добре.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз никога не съм казвал друго нещо. Кажи кой е забранителният режим?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ето конкретно предложение: има внесен законопроект в парламента, който определям като доста важен, а именно за намаляване на минималния изискуем капитал за създаване на фирми в България – на ООД и на АД. Моето предложение е този капитал да бъде намален десет пъти – от 5000 на 500 лв. за ООД и за АД от 50 000 на 5000 лв. Вижте тенденциите в целия Европейски съюз.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): После ще ти обясня.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Миков, знам, че сте адвокат, внимавайте сега!
Това е много важен законопроект. Ако видите тенденциите в Европейския съюз, ще видите, че много страни прибегнаха към подобни стъпки и решения.
Така че, госпожо министър, темата е много важна. Моят призив към Вас е към конкретни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това времето на ОДС се изчерпа. Господин Димитров говори 5 минути и 9 секунди
Има ли желаещи да направят реплики? Реплики се правят от народни представители.
Господин Димитров не може да направи реплика, но може да вземе думата. Но никой не желае да репликира. Все пак да се ограничаваме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само няколко думи съвсем накратко. Предполагам, че всички тук в залата разбират, че абсолютното увеличение на заетите, не просто падането на безработицата, в България от началото на мандата – 2005 г. до момента – 2007 г. е с 360 000 души и това са данни от статистиката. Това не става без насочени мерки към малкия, средния, частния и всякакъв бизнес. Това са последователни мерки. Ако внимателно следяхте, предполагам, че болшинството от народните представители са следили презентацията, това са последователни мерки, насочени точно към бизнеса, с цел насърчаване на трайната заетост.
Второ, програмата “От социални помощи към заетост” само преди няколко месеца приключи одита на Сметната палата. Ако внимателно се чете цялостният одит и всички изводи в тази проверка, ще се видят изключително позитивните моменти от тази програма през целия период, през който тя е реализирана. Една голяма част от тази програма са точно полагане на труд със средствата на данъкоплатците. Хората, които бяха в тази програма, са на социални помощи, но те полагаха труд със средства на данъкоплатците. Този труд е реализиран в ремонта, поддържането, реализацията на редица детски градини, училища, социална и инженерна инфраструктура, работа в аварийни мероприятия, предимно към малки общини, които през този период изпитваха изключително големи трудности. Ефектът от тази програма е огромен.
Изключително голям ефект е адаптирането на тези хора и възможностите им за трайна реализация. Неслучайно тази програма беше променена – в последните години да нямат право хора, участвали веднъж в тази програма, да участват втори път точно в насока на търсене на ефекта от нея за трайна заетост.
Трето, прогнозирането на специалистите не е на базата на гледане на тавани, а на базата на социологически проучвания, на работа с работодателски организации, на търсене на тяхната визия, която е последователна в последните две години. Само миналата година направихме две социологически проучвания сред работодателите от гледна точка на прогнозирането на техните нужди. Не месец, два, или три напред, а години напред, доколкото те са в състояние да направят, разбира се, такива прогнози.
И трето, вероятно не знаете, че към министъра на икономиката има специализиран Съвет по анализ на лицензионните режими, в който министърът на труда и социалната политика участва и вероятно не знаете, че само преди седмица или десет дни този съвет излезе с конкретни предложения за ограничаване и намаляване на редица лицензионни режими. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, Вие пожелахте да вземете думата.
Както Ви съобщих, госпожо Манева, вашата парламентарна група разполага с 5 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Имам един въпрос към Вас. Видях, че в програмите, които Вие препоръчахте, фигурира Програмата за възстановяване на българската гора. Това не е нова програма. Прилага се много години. За съжаление, мисля, че и Вие знаете, че тя не е много резултатна поради различни причини – една от причините е ниското възнаграждение, тежкият труд в крайна сметка и/или не се намират хора, които да участват в тази програма, или работата им се изпълнява толкова формално, че всъщност не можем да се похвалим с кой знае какви резултати, свързани с възстановяване на българската гора по този начин.
Затова искам да Ви попитам: какво всъщност ново предвиждате в тази програма, за да могат да бъдат отразени поуките от прилагането й досега?
Вторият ми въпрос е свързан с разпределението на тези 46 милиона, които вие ще предоставите на бизнеса, за да квалифицира работната си ръка. От прилагането на подобни програми – и миналата, и по-миналата година имаше подобни програми, има едно недоволство. Към мен са се обръщали представители на различни фирми, че изискванията за кандидатстване не са достатъчно популярни и критериите не са достатъчно прецизни и ясни.
Моят въпрос е: как вие ще гарантирате, че ще има обективност при разпределението на тези средства и няма да се допусне съмнение, че се толерират отново приближени фирми?
А по отношение на групата за разрешителните към министъра на икономиката, каквото и да прави тази група, ако в Народното събрание няма реакция по тези въпроси, аз мисля, че резултати няма да има никакви.
Колеги, прегледайте законите, които бяха внесени през последните две седмици. В тях се предлагат над 20 нови разрешителни режими. Направете си труда, за да видите за какво става дума. Така че това, че някаква комисия там работи, а ние не подлагаме на критичен поглед законопроектите, които ни се предлагат съвсем независимо от действията на тази комисия, в крайна сметка резултатите са нулеви. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, разбира се, когато желаете, може да отговорите, но вероятно ще има и други въпроси.
Съобщавам, че Парламентарната група на Коалиция за България разполага с 8,32 минути.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Искам да се спра само на един въпрос, считайки, че това, което е заложено в Националния план по заетостта, в много голяма степен кореспондира с местните администрации и една много голяма отговорност се пада на тях, за да могат да подготвят съответно проектите и програмите, по които да кандидатстват и за да могат в крайна сметка да получат онова, което се изисква като квалификация и като увеличаване на заетостта на територията на тези общности.
Моят проблем и моят въпрос, който искам да развия пред вас. Българската социалистическа партия винаги се е опитвала да направи така, че независимо кое населеното място къде се намира, дали е в центъра на България или в покрайнините, да получи относително еднакво икономическо развитие.
В тази връзка аз мисля, че в този план се дава достатъчно основание на общинските администрации да потърсят начини сега, когато се отпочна направата на общинските планове за развитие, когато предстои приемането на областните и регионалните планове за развитие, да се опитаме да направим така, че да можем да търсим действително повишаване на заетостта в тези региони. В тази връзка аз мисля, че тясното сътрудничество на общинските администрации с дирекциите на Бюрото по труда, с Министерството на труда и социалната политика, с екипите, които подготвят проектите за участието в различните програми, би довело до търсене на възможности за постигане на това развитие.
В този смисъл обаче аз искам да кажа, че към настоящия момент, за да можем да решим този проблем, тук трябва да има много голяма и тясна връзка между потребностите на бизнеса и това, което предоставят нашите средни училища от кадри, които да вземат участие после в изпълнението на тези програми.
В този смисъл аз мисля, че това, което каза господин Димитров по отношение на това, че работните места се разкриват от бизнеса и това е самата истина, аз искам да попитам: кое друго правителство създаде по-добри условия за чуждестранни инвестиции и въобще за инвестиции? Мисля, че на този въпрос той може да си отговори и виждам, че той добре се отнася към това, което аз казвам. Защото няма друга страна, в която да има такъв нисък корпоративен данък и няма друга страна, в която до голяма степен, бих казал, до 100% да са защитени инвестициите, които идват в нашата страна.
В тази връзка, аз мисля, че отношението на общинските администрации, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на образованието и науката е ние да намерим максималният вариант, в който кадрите, които подготвяме днес, да могат да отговарят на новите технологии и на новото оборудване, което ще навлезе в нашата икономика, тъй като, за да можем да бъдем конкурентоспособни на международния пазар, трябва да произвеждаме конкурентоспособна продукция. А тази конкурентоспособна продукция се произвежда, когато имаме високотехнологични процеси. А тези високотехнологични процеси могат да се управляват от високоинтелигентни и добре образовани специалисти.
По всички програми, които са набелязани в Националния план за заетост, аз искам да призова тук всички кметове от нашата страна по-активно да изучат онова, което предлага този план за 2008 г., а това ще продължи и в бъдеще, и всичко онова, което ни се предлага като възможности да участваме в неговото развитие, ние да направим така, че то да съответства в голяма степен на онези изисквания, които си поставяме с общинските планове за развитие, с областните планове за развитие и с регионалните планове за развитие.
Досегашните усилия, които сме полагали и аз като кмет, а и моите колеги като кметове на други общини, показва, че тясното сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и с дирекциите на Бюрото по труда дава своите резултати. Аз съм убеден че само така бихме могли да имаме висококвалифицирани кадри, които да отговорят на изискванията на промишлеността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Деница Димитрова.
Госпожо Димитрова, разполагате с минута и половина.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз също приветствам приемането на този Национален план за заетост като съм особено доволна от това, че една от приоритетните групи са младите хора под 29 години, тъй като на тази възраст, излизайки от университета, младежите много трудно си намират квалифицирана работа, поради липса на опит и е нормално работодателят да не желае да наеме човек без опит.
Другото, за което се радвам, е, че се предвижда бюрата по труда да предоставят свободни работни места за специалисти, за квалифицирани кадри, тъй като в момента се предлагат предимно свободни работни места за камериерки, готвачи, шофьори, строителни работници и така нататък.
Естествено акцентът на моето изказване ще бъде върху заетостта на хората с увреждания, тъй като тя е изключително ниска, дори в региони, като например моя регион – Варненския, в който дори в период на активния туристически сезон, има недостиг на работна ръка, но въпреки това безработицата на хората с увреждания е огромна. Причина за това, от една страна, е липсата на квалификация на хората в неравностойно положение, тъй като все още училищата и университетите са недостатъчно достъпни, а и не се предоставят достатъчно курсове за квалификация.
По този повод искам да ви питам: как предвиждате да се повиши квалификацията на хората с увреждания?
И накрая една лека препоръка. Нека като начало да направим бюрата по труда архитектурно достъпни за хората с увреждания, тъй като моят опит при пътуванията ми в цялата страна показва, че те все още в повечето случаи не са такива. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Вие бяхте абсолютно точна – говорихте 1 минута и 30 секунди.
С това времето на НДСВ се изчерпа.
Все пак ще попитам: има ли реплики към госпожа Димитрова? Няма.
Господин Димов, заповядайте.
Господин Димов, Демократи за силна България разполагат с 2 минути и 33 секунди.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър! Аз бях провокиран от изказването на заместник-министър Димитров, който очевидно не разбра това, което искаше да го попита колегата ми Мартин Димитров.
Притеснен бях от това, че Вие очаквате бизнесът да ви даде виждане и стратегия за развитието на държавата. Държавата е тази, която трябва да каже какво ще бъде развитието след 20 години, след 30 години. Ако отворите една Интернет-страница на американското правителство, ще видите какво е очакването за търсени професии в такъв период от време. Това е така, защото те могат да съберат информацията, да я обобщят и да направят стратегическия анализ.
Една фирма – малка или средна, не може да даде това, а големите обикновено са от глобалния свят и си намират глобална работна ръка. Тоест, вие трябва да подхраните основно малкия и средния бизнес, където е дефицитът.
Госпожо министър, тук вече се обръщам към Вас, защото ми се струва, че доколкото това е силно политически и изцяло надпартиен проблем, може да започне такъв тип дебат, за да видим как можем да направим така, че държавата ни да има много ясно развитие в перспектива в определен вид икономики, защото е ясно, че няма да развиваме всичко. България няма този капацитет. Кое е стратегически важно и в него да насочим и средното, и висшето образование – това е ценното. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Националната програма за реформа. Има я на Интернет страницата на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към народния представител Нено Димов? Няма.
Давам думата на народния представител Евгений Иванов. Разполагате с 4 минути.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Пазарът на труда като елемент от социално-икономическите отношения има пряко влияние върху икономическата активност и оттам върху конкурентоспособността на българската икономика, а оттам, разбира се, и върху бизнеса като цяло. Добре е да отбележим, че условията и средата за развитието на бизнеса и то особено в последните няколко години са изключително благоприятни. Не искам да се спирам на всички онези фактори, които влияят за това, в това число и намаления корпоративен данък, и няколко пъти намалението на осигурителната тежест, плоския данък и редица други облекчения, но е факт, че пред бизнеса има една добре изразена стратегия и е факт, че в България има сериозни инвестиции и сериозна инвестиционна програма.
Дори нещо повече – развитието на бизнеса, което е толкова динамично, поставя определени проблеми във връзка с това, че администрацията и ние като законодател не можем да отговорим с нужната адекватност на потребностите на бизнеса.
В тази връзка бих желал да маркирам няколко проблема, които според мен имат отношение към въпроса.
Трябва да кажем, че пазарът на труда е поставен в следната ситуация.
На първо място, изтичане на работна ръка – това е факт, предвид на редица обстоятелства, на първо място условията, които ни даде Европейският съюз за свободно движение на хора, предполагат свободно движение и на работна ръка. За съжаление в повечето случаи това е и квалифицирана работна ръка. Тук трябва да отбележим, че този процес се задълбочава и във връзка с глобализацията.
На следващо място, това е демографският срив. Очевидно намалява естественият прираст на България.
Не на последно място по значение трябва да кажем, че системата на средното и висшето образование не отговаря с нужната адекватност на потребностите на бизнеса, тоест произвеждат се кадри, които в значителна степен не отговарят на интересите на икономиката.Ето защо бизнесът поставя своите изисквания. Неслучайно има желание за внос на работна ръка, работна сила.
Смятам, че с първите стъпки, които са направени и в този план, и в системата за следене на заетостта на труда, ние поставяме стабилна основа, която трябва да се доразвие, да се направи стратегия с хоризонт 15-20 г. във връзка с развитието на икономиката и потребностите на бизнеса, с участието на много широк кръг специалисти, в това число и от образованието, за да се каже ясно и точно какви специалисти можем да очакваме през следващите години и на тази база да очертаем нашата стратегия.
В заключение искам да кажа, че мерките за развитие на пазара на труда имат пряко отношение към бизнес средата. Развитието на едната и на другата система, успешното им развитие може да допринесе до съществен комулативен ефект. Мисля, че ние сме тръгнали в тази посока и именно това е начинът, по който трябва да се свърши – да продължи ефективният и успешен диалог с бизнеса, с работодателите, с всички заинтересовани организации, за да можем действително да отговорим на потребностите на икономиката. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това изказване Парламентарната група на Коалиция за България изчерпа своето време.
Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо министър, дами и господа народни представители! Днес разглеждаме един документ, озаглавен Национален план за действие по заетостта, а на мен ми се иска да кажа няколко думи за един надграждащ документ, който се казва Стратегия по заетостта 2004-2010 г., нищо че тя предстои да бъде актуализирана и вероятно до края на м. март вече ще има актуализирана Стратегия по заетостта 2008-2015 г., както беше казано преди малко.
Защо казвам това? Преди малко чух изказвания защо има Национален план за действие по заетостта или по-скоро защо този Национален план за действие по заетостта, който на практика представлява екшън план на тази Национална стратегия, е обезпечен с финансов ресурс.
Ако в някоя от секторните политики има стратегия за развитие – има такива достатъчно на брой – тук имаме Национална стратегия по заетостта заедно с това имаме Национален план за действие по заетостта, който всяка година е финансиран със средства от държавния бюджет. Тоест Националната програма за действие по заетостта вече осем години е обезпечена с национален ресурс.
Кое налага стратегически промени в този Национален план за действие по заетостта? Естествено, динамиката в пазара на труда. Тази динамика на българския пазар на труда показва, че нашият пазар на труда е жив организъм и съответно изисква динамични промени както по отношение структурата на безработицата, така и по отношение структурата по заетостта.
Трябва да отбележа, че ако дискусията преди години беше в посока на това да разглеждаме структурата на безработицата, сега вече динамиката в развитието на българския трудов пазар предполага да водим дискусии за структурата на заетостта.
Защо казвам това? Защото Лисабонската стратегия в резултат на предприетите в нея мерки е довела през последните няколко години в рамките на Европейския съюз шест милиона европейски граждани да намерят място на първичния трудов пазар.
Проблемът обаче е следният: в структурата на тази заетост, дори в рамките на тези шест милиона, една голяма част покрива компонента гъвкавост. И тук искам да кажа няколко думи за новата визия, предвидена в Националния план за действие по заетостта, тоест търсене на баланса между гъвкавост и сигурност.
Ако сега през годините – и тук отговарям на господин Мартин Димитров, който проявяваше интерес защо сме тръгнали от над 100 000 в програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост” и сме стигнали не до 50 000, а до 22 600, предвидени за тази година, това е една стратегия на управляващата коалиция и на управляващото мнозинство, на българското правителство, насочена тъкмо към работодателите, както Вие се изразихте. Защото преференциите в рамките на тези приоритетни целеви групи са насочени именно към работодателите. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.) Никъде не е казано, че тези преференции са към държавни институции. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.) Това е отговорът на въпроса, който Вие зададохте, господин Димитров.
Аз не обичам такъв тип комуникации, затова искам да кажа, че най-важното нещо, застъпено в тази Национална програма за действие по заетостта, е търсенето на баланс между гъвкавост и сигурност. Ако през годините, когато процентът на безработица беше висок – над 17-18%, тогава имахме нужда от това да включим тази категория български граждани на пазара на труда, включително с мерки за субсидирана заетост. Известно е, че мерките, свързани с поддържане на гъвкавостта като компонент от гъвкавост и сигурност - „Флекс секюрити”, това, което Вие добре знаете, господин Димитров, искам да Ви кажа, че ние добре осъзнавахме, че тези мерки са насочени към мобилна, временна, субсидирана заетост, насочени към социалноинтеграционна заетост, защото има потребност и от такава заетост.
Ние имаме реална ситуация на българския пазар на труда. Имаме 177 или 180 хиляди с основно и с начално образование или с липсващо образование. Към тях трябва да има определени мерки, трябва да има определени политики и те са свързани с това те да бъдат или ограмотени, или включени в курсове за квалификация. Във връзка с това са и последните промени в Закона за насърчаване на заетостта, които приехме тази сутрин в пленарна зала.
И не на последно място, искам да заявя, че изключително важен е и другият компонент – сигурност. Сигурността е този компонент, който изисква образование, и то високо образование, изисква иновации, изисква високи технологии, изисква, както е казала и Лисабонската стратегия, обучение през целия живот. Защото традиционно в България се смята, че ако си учител, взимам за пример тази професия, трябва да се пенсионираш като такъв. А в Европейския съюз е доказано и отдавна практиката е такава, че средно през един активен трудов живот човек преминава през 17 вида квалификации. Може да си смениш 17 пъти професията, което предполага една по-голяма мобилност, предполага една по-голяма гъвкавост, предполага и по-голяма сигурност в крайна сметка на пазара на труда.
Когато говорим за сигурност на пазара на труда ние сме наясно, че в тази сигурност трябва да бъде инкорпорирана висока степен на образование, на иновации, на високи технологии. Защото тя е в основата на увеличаването на брутния вътрешен продукт, тя е в основата на подобряването на конкурентоспособността на бизнеса. А за нас е изключително важно да търсим конкурентоспособност не само и единствено на българския трудов пазар, а в новите условия на членство на България в Европейския съюз, да търсим конкурентоспособност на българския бизнес в рамките на 400 милионния европейски пазар. И това е изключително важно. Затова ние трябва да търсим възможности за стимулиране на иновациите, на високите технологии, ако щете на елитарното образование, което в крайна сметка води до сигурна заетост.
И на последно място искам да кажа няколко думи за прословутата адекватност между образованието и пазара на труда. Във връзка с това е изключително важно да спомена, че това, което се прави в момента в системата на образованието и правителството подкрепя тези мерки на реформа в системата на образованието, е свързано с реформа на професионалното образование, на професионалното обучение. Защото от една такава адекватност между продукцията, която дава системата на образованието и това, което изисква българският бизнес, зависи каква ще бъде заетостта – дали тя ще бъде сигурна, дали тя ще бъде гъвкава, зависи какви ще бъдат в крайна сметка доходите на българските граждани, зависи какви ще бъдат постъпленията в осигурителната система. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това Парламентарната група на ДПС изчерпа своето време.
Има ли реплики към д-р Адемов? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разискванията? Заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратка. Добре е, че има такъв Национален план за действие по заетостта за 2008 г., но аз смятам, че в тази посока нещата се развиват изключително бавно. И ще визирам една социална група – това са хората с увреждания. В приоритетните целеви групи няма конкретика по отношение на една такава целева група. В обяснителната част се визират само хора с трайни увреждания, които са ниско грамотни. Но има и хора с трайни увреждания, които са квалифицирани и с образование. И аз трябва да ви кажа, че те много трудно си намират работа било поради това че имат физически недъг или някакъв друг белег, поради който те не са предпочитани за заемането на определена длъжност. И аз смятам, че в тази посока държавата би могла да даде пример при осигуряваната заетост на такива хора.
Разбрах че вече от две седмици има такава инициатива на министър-председателя за разработването на схеми в държавните структури. Би трябвало това да го направят и общините за наемането на такива хора. Защото има млади хора с физически увреждания, които са изключително грамотни, които работят с компютър и биха могли даже и дистанционно да работят към едно или друго учреждение. Така че моето питане в миналия петък беше точно в тази посока. Съжалявам, че бях в чужбина и не можах да чуя Вашия отговор. Но трябва сериозно да се обърне внимание на тази група, защото хората с увреждания са изключително много, хората с увреждания много мизерстват. Даже и поради това, че начините, поради които те доказват своята група инвалидност, са вече толкова сложни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Цветкова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разискванията? Няма.
Обявявам разискванията за приключили.
Давам думата на министър Масларова.
Госпожо министър, моля да отговорите на поставените от народните представители въпроси към Вас.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Струва ми се, че част от въпросите бяха поставени може би не е имало достатъчно внимание в началото. Аз ще се опитам много накратко да отговоря, въпреки че моите колеги в голяма степен отговориха на някои от въпросите.
Госпожа Манева зададе въпроса, че в момента и досега имало програми в помощ на българската гора, както и ще се използват, не отиват хора там, защото са ниско заплатени. Госпожо Манева, тази година в националния план тази програма има много сериозен регионален принцип на базата на опожарените миналата година гори. Тази програма сега е разработена, заедно с Държавната агенция по горите. На работещите там се доплаща допълнително за заработка и реално могат да се изработят около 400-450 лв. Още повече, че към тази програма ние насочваме хора, на които идва краят на 80-те месеца социални помощи и ние много бихме искали все пак Вие да знаете, че в тази програма няма да отидат хора, които имат висока квалификация и образование, а ще отидат хора, които могат да помогнат за почистване и след това за залесяване на горите.
Вие поставихте и един друг въпрос, че тези 46 млн. лв., които ние даваме на работодателите по програми били неизвестни и не се знаели от работодателите. Аз не бих могла да се съглася с такова твърдение, тъй като по всички програми още преди да разработим Националния план по заетостта от м. септември до края на м. октомври, до преди внасянето на бюджета, Агенцията по заетостта, заедно със структурите по места провеждат срещи и разяснителни кампании. Такива кампании правим с национално представените работодателски организации, в които те поне твърдят, че членуват 75-80 на сто от работодателите – било то малки, частни, средни или големи.
Освен това на сайта на Агенцията по заетостта и Министерство на труда и социалната политика всичко е качено. Ако някой някъде нещо не знае да бъде добре дошъл – ще го посрещнем, ще му разясним, ще му дадем брошури, няма никакъв проблем.
Господин Димитров постави много въпроси все в критичен дух. Двадесет и две хиляди и триста са хората, които работят по Програмата “От социални помощи към заетост” тази година. От 88 хил. 600.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това е ясно.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не, не е ясно. Нека да го повторим, защото Вие го казахте по друг начин.
Другото, което искам да Ви кажа и Ви интересува, 50 на сто от досега работещите са намерили трайна реализация на пазара на труда. Една нова форма, която ще приложим тази година заедно с кметовете и с общините - да определяме и обема на работа на тези хора, така че да бъде по-ефективна дейността, която извършват.
Още нещо, което колегите пропуснаха да кажат, тъй като държавата не правела нищо за работодателите. Нека да не забравяме и това, че разпределението на осигурителните вноски между работодател и работник беше намалено в полза на работодателите и през тази година е 60 на 40, което даде допълнителни възможности на българските работодатели плюс всичко онова, което изброиха до момента моите колеги. Аз няма да го повтарям.
Заетостта на хората с увреждане. И Деница Димитрова, и госпожа Цветкова поставиха въпросите.
Да отговоря на госпожица Димитрова. Тази година са предвидени около 1800 души – хора с увреждане, сравнително млади хора, да бъдат допълнително квалифицирани, така че да могат да бъдат включени веднага в пазара на труда.
Госпожо Цветкова, Вие казвате, че много трудно интелигентните хора с увреждане си намират работа. Аз не знам как си ги представяте. Не всички хора с увреждане са в инвалидна количка. Само преди няколко дни при мен беше шефът на сопотските заводи – над 14% от работещите там са хора с увреждания.
Що се касае до достъпната среда, тук е и господин Станишев – с него имахме среща с Националния съвет за хората с увреждания и поехме ангажимента до края на 2008 г. всички държавни и стопански институции да направят необходимото, така че средата да бъде достъпна за хората с увреждания. Аз не се спирам на всички останали програми, които са за подпомагане на хората с увреждания, като социалните асистенти, личните асистенти, домашните помощници. Това са всички онези детайли, които са много важни.
Господин Нено Димов постави много интересен въпрос: каква е визията на българската държава, на правителството? Как за 15-20 години напред ще развиваме икономиката и от тази гледна точка координация на дейността по образование, бюра по труда, квалификация и, разбира се, ресурсно обезпечаване на всички тези дейности?
Беше подсказано тук в началото, че има Национална програма за реформи, която всъщност жалонира развитието на българската икономика. Успоредно с това имаме и Националната стратегическа референтна рамка, която дава инвестициите от Европейския съюз в тази насока. Разбира се, Закона за насърчаване на инвестиции и други стратегии, няма да влизам в детайли.
Приоритетите на България за следващите 15 години напред ще бъдат към модернизация на инфраструктурата, към развитие на енергетиката и енергийната инфраструктура, към стимулиране развитието на преработващата промишленост, динамично, ускорено развитие на туризма и в никакъв случай не на последно място - високите технологии и иновационните производства. Заедно с националнопредставителните работодателски организации, с Министерството на икономиката и енергетиката.
В тази насока ми се струва, че правителството работи синхронизирано и в скоро време очакваме по-добри резултати. Благодаря още веднъж на всички ви за този дебат, за ценните препоръки и за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както вече съобщих, проектът за решение ви е раздаден. Тук господин Мерджанов докладва решението. Гласуването на проекта за решение във връзка с разискванията, които проведохме днес, ще бъде следващия четвъртък, на 28 февруари от 9,00 ч.
Да благодарим на министър Масларова за участието й в тези разисквания, които са всъщност елемент на парламентарния контрол.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Ще започнем с въпроси, те са три, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър-председателя на Република България.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател, госпожо министър! Моят въпрос е свързан с външната политика на правителството или по-точно с външнополитическата дейност, но в един по-особен аспект.
Тъй като външнополитическата дейност на правителството е един от основните му приоритети и това е съвсем нормално за всяко правителство, искам да попитам: през 2007 г. всеки един от министрите във вашето правителство, господин министър-председател, колко командировки има в чужбина и какви са изразходваните държавни средства за тази дейност – за всеки един поотделно?
Не задавам случайно този въпрос, той е продължение на един преден въпрос, който бях Ви задал, като очаквам да получа подробности в тази посока, свързан с пътуването на група министри в края на м. ноември до Монако.
Искам да Ви попитам: в тази връзка Вие считате ли, че спестяването на разходи от длъжностни лица, включително министри, е корупция и, ако е така, Вие проверили ли сте в детайли за тази командировка в Монако кой от министрите как е пътувал, какви джобни средства е изразходвал, дали това е било за сметка на държавата или за сметка на частни лица? Ако това е така, да ми кажете според Вас това корупция ли е? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ще се постарая да отговоря лаконично и фактологично на въпроса Ви по начина, по който той е формулиран във Вашия писмен въпрос. Данните, които са Ви така необходими, бяха публикувани в медиите и, доколкото съм запознат с медийния отклик, не предизвикаха особен интерес. Но съм задължен от правилника на Народното събрание да Ви отговоря изчерпателно, за което Ви предоставям следната справка за изразходваните средства за командировки в чужбина на членовете на правителството за периода 1 януари – 31 декември 2007 г.:
За 20 командировки на министър-председателя са изразходвани 17 хил. 284 лв. 45 ст.
За 48 командировки на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин – 70 хил. 2 лв. 82 ст.
За 11 командировки на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев – 27 хил. 263 лв. 40 ст.
За една командировка на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем – 1145 лв. 73 ст.
За 21 командировки на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков - 38 хил. 849 лв. 26 ст.
За 5 командировки на министъра на правосъдието господин Георги Петканов – 8 хил. 942 лв. 65 ст.
За 7 командировки на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева – 14 хил. 917 лв. 14 ст.
За 8 командировки на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров – 19 хил. 688 лв. 55 ст.
За 16 командировки на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова – 35 хил. 893 лв. 91 ст.
За 17 командировки на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова – 24 хил. 950 лв. 90 ст.
За 11 командировки на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов – 26 хил. 112 лв. 14 ст.
За 18 командировки на министъра на финансите господин Пламен Орешарски – 44 хил. 832 лв. 97 ст.
За 7 командировки на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски – 20 хил. 497 лв. 74 ст.
За 18 командировки на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков – 28 хил. 278 лв. 73 ст.
За 6 командировки на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев – 10 хил. 537 лв. 53 ст.
За 13 командировки на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров – 45 хил. 479 лв. 33 ст.
За 9 командировки на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров – 15 хил. 263 лв. 73 ст.
За 19 командировки на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил – 40 хил. 903 лв. 47 ст.
За 7 командировки на министъра на културата господин Стефан Данаилов – 6 хил. 388 лв. 56 ст.
За 14 командировки на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев – 25 хил. 326 лв. 85 ст.
Общо изразходваните средства за командировки в чужбина на членовете на Министерския съвет са 522 хил. 530 лв. 86 ст.
Господин Атанасов, това е информацията, която отговаря на въпроса Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате право на реплика – две минути. И моля да бъде в рамките на зададения писмено въпрос към министър-председателя.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Разбира се, господин председателю. Независимо от всичко, в рамките на зададения въпрос са всички командировки на министрите в чужбина, включително и тази в Монако в края на м. ноември м.г., за която министър-председателят не иска да говори.
Аз обаче, господин министър-председател, искам да Ви кажа, че конкретният случай е изключително груб. Това показва безпардонност на вашите министри и българското общество трябва да знае какво се случва. И ще Ви дам няколко жокера. (Шум в залата.) Към момента, в който беше командировката в Монако, са пътували три частни български самолета: двата са на “Лукойл”, а единият е на Васил Божков. Ще Ви дам точните дати, да видите докъде са пътували: до Ница, Брюксел и Париж – просто трябва да знаете това нещо, и кой е платил за тази командировка. И отделно от това ще Ви дам тук една разпечатка на няколко фирми, за да проверите тези хора, които може да се предполага, че са плащали командировките, казвам: може да се предполага, защото Вие ще проверите, аз нямам тези възможности да проверявам в РВД всички конкретни командировки, с кого имат общи фирми.
Не знам дали например нещо Ви говори т.нар. прозвище Таке, не знам дали нещо Ви говорят братята Галеви, но ако нямате информация за това, може да попитате ДЕА. Това е специалната агенция на Съединените щати за наркотрафика и те ще Ви отговорят, господин министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин премиер. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Димов, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър-председателя.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Вчера имаше дебат за корупцията, който за мое голямо съжаление беше на нивото “Вие крадяхте! Вие продължавате да крадете!”, и остана привкусът, че май ще продължават всички да крадат. Моето виждане, господин премиер, а надявам се и Вашето, е в обратна посока.
Точно затова ще Ви върна към един конкретен въпрос, за който Ви питах преди повече от една година. Става дума за един тежък конфликт на интереси, който е предпоставка, разбира се, за много сериозна корупция, с много висок корупционен потенциал. Става дума за Патентното ведомство и неговия председател господин Манев. Съвсем накратко ще Ви припомня.
Първият конфликт на интереси е това, че самият Манев е собственик на фирми със същия предмет на дейност, каквато е и предпоставката на Патентното ведомство – сделки и закрила на интелектуалната собственост. И нещо, което открих междувременно, и предполагам Вие сте го открили, че в съдилища на България, в които има дела на фирмата “Ем Си партнерс” – фирмата на господин Манев, на датата и часа на делото в града е присъствал командирован самият господин Манев в качеството си на председател на Патентното ведомство. На 21 ноември м.г. във Велико Търново фирмата “Ем Си партнерс” е имала дело – Манев е там; после 14 март следващата година; 4 април и т.н. Председателят ще ме прекъсне, ако продължа до края.
Второто е с шуробаджанашката линия. Главният секретар на Патентното ведомство е кум на господин Манев. Става дума за жената на този главен секретар, която е кумица. Новата хубава длъжност експерт-тъща, експерт-братовчедка и т.н., и т.н.
Резултатът обаче от тази семейственост е трагичен, защото най-бързо даденият отговор за последната година е четири пъти по-бавен от най-дългия възможен срок, който по закон е даден на Патентното ведомство.
В тази връзка, понеже борбата с корупцията има два основни елемента: единият е правила, които трябва да се създават, и вторият, строги санкции към тези, които не спазват правилата, моите въпроси са следните:
Първо, какви са резултатите от проверката, която обещахте да направите и сте направили в Патентното ведомство?
Второ, какви мерки ще предприемете, за да бъде спазен законът с назначения от Вас господин Манев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Няма да отговарям на въпроса Ви по начина, по който би отговорил един друг бивш премиер, който заяви на времето, че в България всички са братовчеди.
Но без съмнение през последните месеци и седмици особено темата “Конфликт на интереси”, границата между допустимото, недопустимото, между закона и моралните категории е във фокуса на обществения интерес. Затова ще Ви информирам за проверките, които Инспекторатът на Министерството на икономиката и енергетиката и Дирекция “Главен инспекторат” на Министерския съвет са направили, и ще Ви представя основните изводи.
Съгласно Етичния кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, одобрен с Решение № 984 на Министерския съвет от 3 декември 2005 г. – и мисля, че това е важна антикорупционна мярка на този състав на Министерския съвет, който инициира подобно решение – председателят на Патентното ведомство като длъжностно лице по смисъла на Допълнителните разпоредби на акта следва да спазва определени норми на поведение. Към датата на назначаването на председателя – 10 ноември 2005 г., за него не е съществувало задължение да изпълнява специфичните изисквания на кодекса, тъй като не е било прието и решението. Към 10 ноември 2005 г. господин Манев не е бил управител на някои от посочените търговски дружества. Участвал е единствено като председател на Управителния съвет на сдружението “Ай Пи Гард”. Участието в управителните органи на такъв вид организации не попада в ограничителните норми на Етичния кодекс.
На 11 ноември 2005 г. – един ден след назначаването му за председател на Патентното ведомство, е депозирана молба до “Ай Пи Гард”, в която е заявена воля за освобождаване като член и председател на Управителния съвет, и на 5 април 2006 г. е постановено Решение № 2 на Софийския градски съд, с което промяната е извършена. Господин Манев е бил съдружник в търговски дружества. От тях единствено “Манев енд партнерс” ООД има предмет на дейност, свързан с областта, в която осъществява функциите си Патентното ведомство. В дружеството е участвала и съпругата на господин Манев.
С Решение № 2 от 17 ноември 2005 г. на Софийския градски съд – седем дни след назначаването му за председател на Патентното ведомство, е вписана промяна в обстоятелствата, свързани с дружеството, като дяловете и на двамата са прехвърлени на трети лица. Към момента на проверката броят на търговските марки, по които господин Манев е бил представител по индустриалната собственост, са над 450. Реалният брой на частните лица, чийто представител е бил, е много по-малък, тъй като повечето заявители са регистрирали повече от една търговска марка.
След назначаването му на поста председател на Патентното ведомство господин Манев добросъвестно е изпратил уведомителни писма до основните си клиенти, че не може да бъде повече техен представител по индустриалната собственост, поради което прекратява отношенията с тях. По това време кодексът още не е бил приет от Министерския съвет, но господин Манев е извършил тези действия.
Председателят на Патентното ведомство юридически не взема решенията за регистрация или отказ на регистрация на съответния обект по индустриална собственост. Тези решения се вземат от служител на Патентното ведомство, заемащ длъжност държавен експерт, която е специална длъжност по смисъла на Закона за патентите. Шест дни след назначаването на господин Манев за председател на Патентното ведомство той е подал заявление до Хасковската адвокатска колегия за заличаването му от списъка на действащите адвокати. В бр. 11 от 2005 г. на официалния Бюлетин на Патентното ведомство е публикувано съобщение за служебно заличаване от списъка.
По отношение на съпругата на господин Манев – Лилия Тончева Манева. Същата е била съдружник в “Манев енд партнерс” ООД, но е прекратила участието си заедно с него на 17 ноември 2005 г. Не участва в други фирми. Регистрирана е като едноличен търговец от 1993 г. Не осъществява консултантска дейност в областта на интелектуалната, в частност и индустриалната собственост.
Главният секретар на Патентното ведомство господин Людмил Димитров е назначен на длъжността административен секретар на 20 януари 2003 г. от бившия председател на ведомството. В Патентното ведомство той работи от юни 1996 г. През 2001 г. сключва брак с Иванка Диамандиева, служител във ведомството, назначена на техническа длъжност по трудово правоотношение през юли 1994 г. Тази длъжност заема и към момента. Тоест трудно може да се говори за някаква кариера или развитие поради назначаването на господин Манев на тази длъжност.
За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, би следвало да се приема, че тези лица са в йерархическа връзка в ръководство и контрол. В Патентното ведомство не работи и никога не е работила братовчедка на главния секретар. Доколкото съм информиран.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че в конкретната ситуация не съществува конфликт на интереси и не са нарушени действащите нормативни разпоредби. Обстоятелството, че господин Манев е кум на семейството на главния секретар не е пречка за заемане на длъжността председател, нито пък за него да бъде главен секретар. Не се нарушават нормативни изисквания, не е налице конфликт на интереси дори с оглед изключително широкия обхват на понятието съгласно Етичния кодекс.
В заключение ще посоча как се прилага изградената вътрешна организационна система за избягване на конфликт на интереси. Но за да не злоупотребявам с търпението на народните представители, само ще кажа, че председателят подписва издаденото свидетелство на база на взето от държавен експерт решение за регистрацията на марката. Той се произнася с решение по споровете относно обекти на индустриалната собственост съгласно разписаните в специалните законови процедурни правила и в Административнопроцесуалния кодекс.
Колкото до твърденията, че не се дава отговор по постъпили заявления в Патентното ведомство, там могат, ако пожелаете, да ви предоставят и справка, че подобни твърдения не кореспондират с изнесените от вас данни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, Вие сте така остроумен както и вчера с проекта на десния кабинет, само че това не сваля от Вас отговорността за конфликта на интереси и за борбата с корупцията. Говорите за Етичния кодекс, който е приет по-късно, само че Законът за държавния служител е приет по-рано. Мисля, че Вие заварихте този закон вече приет от предишното правителство. Може да сте го променили, но той е действащ.
Самото наличие на повече от пет души, които имат роднинска връзка в едно ведомство, е притеснително. Това, че кумът е назначен три години по-рано не означава, че когато дойде председателят, кумът трябва да остане там. Това не означава, че съпругата на кума трябва да остане при съпруга си. Тази семейственост е проблемна, точно заради нея между другото вие приехте и Етичния кодекс, за който твърдите, че е отговорил. Едно е да бъдеш управител, друго е да бъдеш собственик.
Аз очаквах Вашата проверка да се задълбочи малко повече. Дадох Ви конкретни примери и дати в случаи, в които “Ем Си партнерс”, по който Манев вече не е съдружник, има дело в град, в който Манев няма работа като председател на Патентното ведомство, но е командирован там. Трябваше да разгледате пътните листи и подписите. Защо той е бил командирован във Велико Търново в деня, в който съдът гледа дело на фирмата “Ем Си партнерс” и какво общо има господин Манев там? Да даде обяснение защо е бил тогава във Велико Търново и защо това се повтаря втори път и трети път, и после и в други градове? Неговата бивша фирма има дело и точно същия ден и същия час той е там! Това не Ви ли притеснява? И дотам стигнах аз, без да имам ресурса, който имате Вие като министър-председател.
Що се отнася до сроковете, аз тези срокове съм ги взел съвсем официално от книгите, които издава Патентното ведомство, и се вижда кога човек е направил заявлението и кога е получил резултат. И ако преди четири години това се е случвало в рамките на месец – месец и половина, в момента се случва в рамките на над година. Няма случай, който да е по-малък. Аз не мога да го проверя освен през официалните документи. Така че най-вероятно тези, които са Ви правили тази проверка, са Ви подвели.
Завършвам, защото ми изтече времето, но аз ще направя ксерокопие и ще Ви изпратя тази обемиста информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин министър-председател? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Отговорът на този въпрос е може би продължение на отговора на господин Атанасов, който предлага аз да следя пътните листи и всички движения на министрите из страната. Вие сега предлагате да проверявам пътните листи на 90 хиляди държавни служители. Не това е основната работа на министър-председателя според мен.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Това е работа на Инспектората.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Освен това информацията, която Вие предоставяте, я предоставяте устно днес, тя не е в предмета на Вашето питане. Опитах се максимално добросъвестно да отговоря на Вашия въпрос по една много сложна правно-морална материя.
По повод допълнителните въпроси и скоростта на издаване на решения от Патентното ведомство ще Ви предоставя и писмена справка от Дирекция “Експертиза на марки и географски означения” за дейността през 2006-2007 г. Най-общо, без да се правят разбивки, за 2006 г. са постъпили общо по национален ред 9170 искания, по международен ред по Мадридската спогодба – 6690. По отношение на 2007 г. за деветмесечието са постъпили 5801 искания, по международния ред по Мадридската спогодба – 3946. За решенията, които са взети. По националния ред за 2006 г. – 4427, за 2007 г. – 4753. По международна регистрация – 7606 за 2006 г., за деветмесечието на 2007 г. – 4201. Или общо решенията за 2006 г. са 12 034, за деветмесечието на 2007 г. са 8954, което е съпоставимо, екстраполирайки към едната година. Но ще помоля Инспектората отново да провери скоростта на работата на Патентното ведомство, защото това е същността на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева да развие въпроса си към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми колеги, на 22 октомври 2007 г. Върховният административен съд постанови свое решение, с което отмени текстове от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, приета с Постановление на Министерския съвет № 364 от 27 декември 2006 г. С това решение всъщност бяха отменени именно текстовете в частта, която се отнася до 30 дневния срок за изплащане на сумите. Както казах, решението беше постановено на 22 октомври, а връчено и прието от главен юрисконсулт Василев в Министерския съвет на 24 октомври 2007 г. Решението можеше като всяко такова да бъде обжалвано в 14 дневен срок, но Министерският съвет не направи това. Този голям пропуск доведе до високо обществено напрежение и неоснователно, казвам, неоснователно очакване от гражданите за изплащане на тези обезщетения в 3 дневен срок. И без това има проблем с изплащането на болничните, и без това тази верига от лекар, издаващ болничен, работодател и НОИ се оказа прекалено дълга и някъде скъсана, така че хиляди хора очакват своите обезщетения в доста дълъг, над определения срок. Но пропускът на Министерския съвет да обжалва решението на ВАС наистина доведе до голямо объркване.
Аз прочетох почти всичко публикувано по тази тема, и категорично впечатлението, което остава, е, че НОИ трябва да изплаща болнични в 3-дневен срок. Всичко това се дължи на мълчанието на Министерския съвет и погрешното тълкуване на Конвенцията от 1929 г., ратифицирана и от България, а именно Конвенцията, която се отнася до осигуровката “Болест на работещи от индустрията, търговията и домашната прислуга”, която е в период само, в който осигуреният няма право на болничен. Там се споменава само за 3-дневен период, в който осигуреният няма право на болничен, и това се нарича изчаквателен период, който в различните държави е различен, в някои държави стига дори до 14 дни. Това потвърдиха и водещи юристи в областта на трудовото право като проф. Средкова и проф. Мръчков.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е причината да бъде пропуснат периода за обжалване на решението на ВАС и има ли санкционирани длъжностни лица за този голям пропуск? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на госпожа Понева.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Понева, с Решение № 9943 от 22 октомври 2007 г. тричленен състав на ВАС, Шесто отделение отмени чл. 23 и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване в частта им относно 30-дневния срок за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство от представянето на съответните документи. Тази наредба е приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2006 г. С отмяната на текста отпадна предвидения в нея краен срок за изплащането на обезщетения за временна нетрудоспособност и като последица то вече не е ограничено във времето, тъй като няма друг законов или подзаконов нормативен акт, определящ такъв срок. Това обаче не означава, че е определен друг срок, тъй като съдът не може да направи това. В този смисъл решението няма за последица затрудняване на работата на НОИ и въвеждането на по-кратък и невъзможен за спазване срок. Така нареченото от Вас високо обществено напрежение и неоснователно очакване за изплащане на паричните помощи и обезщетения при болест и майчинство в срок от 3 дни възниква в резултат на неправилни коментарии, погрешен прочит и тълкуване на съдебното решение, а не поради действието на правителството. При това всички, които имат представа и познават цялостната уредба на процедурите по изчисляване и изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност, са наясно, че приключването им в 3-дневен срок е просто невъзможно.
Съдебното решение поставя още веднъж необходимостта от преразглеждане и актуализиране на сега съществуващата уредба за изчисляването и изплащането на обезщетенията. Очевидно е, че се налага да се предприемат нормативни промени, които задължават осигурителите да представят своевременно съответните документи и да се намалят сроковете за изчисляване и изплащане на обезщетенията. Такива мерки вече са в ход и в Надзорния съвет на НОИ е обсъден проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване.
Проектът предвижда изплащането на обезщетенията да се извършва в срок от 15 работни дни от представянето на необходимите документи в териториалното поделение на НОИ. Министърът на труда и социалната политика – госпожа Масларова, вече е изпратила на всички министри проекта за предварително съгласуване и предстои обсъждането му в Министерския съвет в съответния срок, който няма да е далеч.
Ще отговоря и на конкретният Ви въпрос. Срокът за обжалване е пропуснат по вина на служител в администрацията на Министерския съвет на длъжност “главен юрисконсулт”. За този пропуск, както и за това, че не са били уведомени своевременно съответните ръководни длъжностни лица, на служителят, с моя заповед, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” по чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Служителят работи като главен юрисконсулт в администрацията на Министерския съвет от 1994 г. и досега, в интерес на истината и обективността, няма наложени дисциплинарни наказания и констатирани подобни пропуски в работата. В този случай и общественият интерес към него наложи да се вземат такива действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Антонела Понева за реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, във Вашият отговор Вие всъщност повторихте нещата, които аз казах, развихте ги в малко по-широк план. Разбира се, отговорихте и на конкретният ми въпрос, за което Ви благодаря. Това, че наистина сте взел мерки по отношение на санкции на човека, който направи този сериозен пропуск да обжалва решението на ВАС. Наистина ситуацията беше много тревожна и имаше напрежение в обществото. То продължава, тъй като много хора очакват обезщетенията за болест да бъдат изплатени в 3-дневен срок. Много точно казахте, че такъв срок не е постановен и това е абсолютно неоснователно очакване. Но имаше един дълъг период, в който пък изобщо нямаше никакъв срок. Вие казахте, че ще направите нещо, което несъмнено трябва да направите – тоест изменения и допълнения в наредбата.
Аз се радвам наистина, че днес с Вашият отговор Вие демонстрирахте отношение към проявена некомпетентност и безотговорност, различно от това, което вчера демонстрирахте като отношение към корупцията. Тъй като поведението Ви някак отиде отвъд границата на сериозността, отиде в рамките на анекдота, ще си позволя и аз така, лековато, да завърша моя въпрос с един много симпатичен виц, който върви в общественото пространство, а именно, че Вие водите борба с корупцията по високите етажи на властта като сте разпоредил всички кабинети на министрите в съответните министерства да бъдат на първия етаж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Понева, мисля, че в отговора на Вашият въпрос, първо, ясно Ви информирах за действията, които са предприети от правителството и лично от мен във връзка с една административна грешка, която предизвика напрежение в общественото мнение. Информирах Ви за взетите мерки и промяната на наредбата е в съгласувателна процедура, която знаете, че по правилник отнема две седмици и ще бъде приета, защото е разгледана вече в Управителния съвет на НОИ.
Що се отнася до вчерашния дебат, госпожо Понева, извинявайте, какъвто дебатът от опозицията, такъв и отговора от министър-председателя. (Ръкопляскания от КБ.) Аз, честно казано, бях разочарован от нивото на дискусията на толкова сериозна тема каквато е корупцията и бях обезпокоен и от подхода и политизирането на въпроса във връзка с митинга, който се проведе, защото беше ясно, че това е част от сценарий – общ политически сценарий на опозицията, или част от нея влезе по неволя и обслужи други интереси.
Впрочем, на виц с виц, както се казва, но не и виц, а истински факт, тъй като вчера си седяхме тук, в тази кошарка, и господин Даниел Вълчев ми сподели, каза: Аз не да се самоизтъквам, но гледам напоследък в повечето партии трудно изваждат хора на улицата. Дори и БСП, като най-стара партия, трудно прави големи митинги. Днес, сиреч вече вчера, жалка история с митинга на обединената опозиция. Като че ли аз съм единственият човек, каза господин Вълчев, който може да мобилизира много хора на улицата, както знаем от учителската стачка. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков към министър Ивайло Калфин.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи, българската и международна общественост повече от 15 години е свидетел не само на една постоянна антибългарска кампания, от страна на определени влиятелни среди в Република Македония, но и на пропаганда, която по мащаби, острота и злъчност е безпрецедентна в съвременните международни отношения. Тази пропаганда е продължение на онази десетилетна кампания в Югославия, когато над 500 до 1000 публикации имаше само в тогавашния югославски печат. Тази масирана антибългарска кампания активизирана до истеричност през последните дни е резултат на възникнали вътрешни трудности в Македонската република, както и на някои външнополитически ходове и действия на Република България. Тази пропагандна политика постоянно се аргументира и с нови груби фалшификации на българската история най-новата от които е претенцията за 1 милион и половина македонско малцинство в България.
Уважаеми господин вицепремиер, тази нова антибългарска кампания и вълна от клевети, ругатни и фалшификации в Скопие логично налага да поставя на Вашето внимание следния въпрос: какви мерки ще предприеме правителството срещу тази пропагандна политика и фалшификациите на историята, извършени от националистическите среди в Скопие, които напоследък стават все по-агресивни и активни и няма ли България да последва примера на Гърция, вземайки съответни мерки срещу европейската интеграция на македонската държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър, както Ви е известно разполагате с три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! За това македонско “малцинство” в България, за което стана дума, за не знам колко го определихте милион и колко души, мисля, че то е доста по-голямо, то е близо 8 милиона и се казва българско мнозинство.
Знаете, че България винаги се е стремяла и се стреми да развива и поддържа добросъседски отношения с Република Македония. Те са в основата на сътрудничеството между двете страни и трайната дългосрочна политика на България е да подпомага нашите съседи в тяхното икономическо развитие и в желанията им да се интегрират в европейските и евроатлантически структури. България винаги е засвидетелствала подобно отношение.
В различните периоди на управление на Република Македония е имало различни периоди на официално отношение към Република България. За съжаление не всеки път отношението от страна на официалните македонски власти е било в интерес на тези двустранни отношения. Това, което обаче е в основата на нашите отношения, това е декларацията подписана през 1999 г., в която двете страни са се ангажирали да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерената пропаганда от страна на институции и агенции, както и да не допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между Република България и Република Македония. Това е влязло като текст на двустранна спогодба.
Нещо повече, наскоро ние подписахме План за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическа интеграция с Република Македония, където също в това споразумение се прави референция именно към тази декларация на двете правителства. Така че, общо-взето на официално равнище, понеже в македонската преса съществуват съмнения доколко е актуално и е валидно това споразумение, тази декларация от 1999 г. тя беше препотвърдена само преди няма и един месец в подписването на тази програма за сътрудничество. И за България това е основата на двустранните отношения. Ние се опитваме по всякакъв начин и мисля, че доста ясно го правим, да обясним не само на македонските си колеги, но и на македонското общество, че не е в интерес и техен, и на двустранните отношения изостряне на антибългарска кампания.
България няма агресия по отношение на Македония и очакваме такава да няма от страна на Македония. В интерес на истината трябва да кажа, че с настоящото правителство на Република Македония имаме един добър диалог. Той може да се види от официалните оценки в редица изявления на българския министър-председател, на външния министър Антонио Милошевски, на интензивния диалог, който имаме, на исканията от страна на Македония и усилията от страна на България да подпомогнем европейската евроатлантическа интеграция. В момента стои въпросът с членството на Македония в НАТО и България изключително силно подкрепя този процес. Разбира се, изваждам извън скоби един двустранен въпрос с Гърция, който Македония би трябвало да реши, за да може да получи тази покана.
Всички тези, които си мисля аз, извън правителствените кръгове, че могат по някакъв начин да влошат отношенията със страната ни са все по-малко. Това са прояви действително на рецидиви и комплекси от минали години. Надявам се, че все повече общественото мнение в Македония осъзнава колко е вредна една такава позиция по отношение на България. Между другото тези прояви в последно време стават остри, но все по-редки, включително и на различни медии, различни кръгове в Република Македония. Надявам се, това да бъде тенденция. Мисля, че Македония още дълго време ще търси съдействието на България в своя път към икономически просперитет и евроатлантическа интеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков, право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Откровено казано наистина очаквах една малко по-голяма яснота и категоричност по отношение на този доста груб постоянен антибългарски процес, който тлее не само от вчера, днес, а от години. Не смятам лично, че претенциите на Гърция към Република Македония са по-големи отколкото нашите и основанията са по-големи. Там се касае само за едно име, докато тук се засяга националното единство и се загатва за посягане върху териториалната цялост на България. Според мен не бива да омаловажаваме тези кръгове в Скопие, защото те са много влиятелни, те са с много силни позиции в пропагандните институции и в някои други органи, това нещо е много добре известно. Не бива управляващите в Скопие да се скриват зад това, че някой си се опитва да трови отношението между България и Македония. Тези някои са среди, които наистина са едни сериозни фактори и влияят в така да се каже общото управление на тази държава. Аз мисля, че нашето отношение трябва да бъде по-категорично, по-ясно, така както Вие сте имали такава позиция в миналото, за което аз лично съм Ви приветствал. Бих искал да кажа, че не само аз и партията, която представлявам в защита с нейните депутати тук в парламента, но и тези милион и половина, така наречени македонци, биха приветствали една по-категорична позиция, защото се посяга върху най-святото нещо, което има човекът, това е националното чувство. Тези безобразия от Скопие наистина, дето се казва, трябва да им се даде един по-голям отпор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика, ако желаете, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Величков, не искам да оставя съмнение в някаква мека или променена българска позиция. Подкрепата от страна на България за Македония зависи изцяло от добросъседските отношения, включително от отношението на различни среди в Македония по отношение на България. Това е основен въпрос, който ние поставяме много ясно на македонската страна. Това, което казвам, е, че има ефект през последните години на политическо равнище. От страна на правителството ние имаме изключително конструктивно и положително отношение към двустранното сътрудничество. На това се дължат и всички тези усилия, които полагаме и за развитие, и за подпомагане на Република Македония.
Проявите в медиите, различните кръгове, които развиват антибългарска кампания, съществуват. Пак казвам, те намаляват като брой, но съвсем не намаляват като интензивност и като безумни претенции, които се отразяват на България. Отношението на македонските власти към тях също е част от двустранните ни отношения. Действително пресата е независима, всеки гражданин има свобода на словото, свобода на мисленето, но за нас е много важно македонските власти да имат изключително ясна и недвусмислена позиция относно отношенията им с България.
Така че това е нашата позиция и от това се водим във всяко едно действие на контакти и взаимодействие с Република Македония. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов да развие своя въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер и министър на външните работи, въпросът, който зададох миналата седмица, беше свързан с намерението на косовските албанци да провъзгласят независимостта на Косово на 17 февруари 2008 г. Днес сме 22 февруари 2008 г. и този едностранен акт вече е факт. Налице е и огласеното от Вас до момента официално становище на правителството, а именно, че ще изчакаме няколко седмици, за да видим дали процесът на установяване на новата държава ще протече мирно и дали властите ще изпълняват ангажиментите си за приемане на законодателство, гарантиращо необратимост на процесите за изграждане на мултиетническо и демократично Косово. Сред българските условия е и приемането на Конституция и включване на представители на сръбското малцинство във всички органи на властта. Президентът Георги Първанов от своя страна призова България да не действа първосигнално за признаване независимостта на Косово.
Очевидно част от тези условия не се изпълняват и няма да бъдат изпълнени.
Първо, установяването на новата държава не протича мирно и сръбското население в Косово не само че няма намерение да участва във властта, но категорично отхвърля провъзгласената независимост на областта.
Шест от 15-те страни – членки на Съвета за сигурност на ООН, Русия и Китай, които са постоянни страни членки, Южна Африка, Либия, Индонезия и Виетнам са против независимостта на Косово. Четири страни – членки на Европейския съюз, Испания, Кипър, Гърция и Румъния – също. От друга страна, САЩ, Турция, Великобритания, Франция и други страни, да не ги изброявам, признаха вече Косово.
Моят въпрос към Вас е следният: има ли българското правителство ясна позиция по отношение на признаване от страна на България независимостта на Косово? Какви ще бъдат последиците от един такъв акт от наша страна върху българо-сръбските отношения? Оказван ли е натиск върху България за признаване на независимостта на Косово от САЩ и други страни на Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Виждам, че сте се запознали с позицията на българското правителство, която беше огласена след произнасяне и приемане на декларацията за независимост на Косово и след заседанието на Съвета на външните министри на Европейския съюз, който се състоя на следващия ден. Имаше такава уговорка, това е част от подготовката на обща позиция в рамките на Европейския съюз – националните позиции да бъдат съобщени в едно и също време, което и ние направихме, заедно с нашите партньори от Европейския съюз.
Искам да ви припомня, че през последните две години България положи огромни усилия да се постигне договорено решение между Белград и Прищина. Изключително активна дейност имахме по осъществяване на възможности за диалог по срещи, подпомагане на процеса на тройката, в който Европейският съюз зае изключително активна роля; в подпомагане на ангажиментите именно по отношение на заложените в плана „Актисаари” принципи, свързани не само със сръбското, но и неоалбанските малцинства в Косово, с техните права, активно участие и гарантирано в органите на управление на различно равнище; опазване на културни и религиозни паметници и т.н. За съжаление всички тези опити не доведоха до успех и до договорено решение. Продължавам да мисля, че това решение беше възможно при достатъчно амбицирано участие на двете страни в тези преговори.
Националните интереси на България в тази ситуация – при липса на договорено решение, се водят от два основни принципа.
Първият принцип е свързан със средносрочната и дългосрочна стабилност на Балканите. За нас замразяването на косовския конфликт с всички напрежения, които съществуват около един замразен конфликт, не е приемливо, тъй като това обрича Балканите дълго време на извор на насилие и нестабилност, което ще се отрази на всички съседни страни на този замразен конфликт.
На второ място, за нас е изключително важно във всички процеси, които оттук нататък се развиват, да има много силен и много ясен ангажимент на Европейския съюз, на международната общност по-общо, но особено на Европейския съюз, доколкото солунският дневен ред на Европейския съюз всички страни от Западните Балкани, без изключение, имат перспектива за европейска интеграция. Убеден съм, че регионът ни ще бъде толкова по-стабилен, колкото повече заедно са всички страни от Балканите и в НАТО, и в Европейския съюз.
Като отчитаме тези два основни принципа, които водят нашата позиция, в позицията на българското правителство, която Вие цитирахте, аз казах, че ще предложа, това може да се реши с акт на правителството. Разбира се, ако парламентът поиска дебат, и тук може да се направи, но решението за установяване на отношения е на правителството. Аз бих предложил такова, ако декларираните намерения за спазване на тези основни принципи на „Актисаари”, които гарантират мултиетническо функциониране на обществото в Косово, бъдат приети в Конституцията и основния пакет закони в Косово, разбира се, и предвид събитията, които се развиват там.
Тази позиция е изключително ясна според мен. Надали тя има нужда от прекалено много обяснения.
Това, което мога да ви кажа, е, че дотук Европейският съюз, включително от миналия понеделник, има обща позиция. В медиите се прокрадват някои съмнения заради това, че Европейският съюз препоръчва на страните членки да следват националните си процедури при решение за признаване на Косово. Обща позиция би трябвало да се чете в целия текст на декларацията и след него, след като се установяват тези общи позиции и ангажименти на Европейския съюз, тогава процесът за признаване на една държава е национален процес.
До момента има 8 страни – членки на Европейския съюз, признали Косово като независима държава; още 8 са започнали процедурите си; още 4 са декларирали, че ще започнат в близко време такива процедури. Има 4 страни, които Вие споменахте, които заявяват, че на този етап нямат намерение да признаят независимостта на Косово.
Ние ще продължим и през следващите седмици много активно да следим какво се случва там. Единственият начин да се канализират политическите процеси е да има достатъчно добър диалог с всички, включително и с косовските власти и институции.
Попитахте ме има ли оказван натиск върху България – няма оказван натиск. Това е решение, което взимаме ние, съобразено с нашите национални интереси. Всяка една страна има различни поводи да вземе своето решение. Ние, разбира се, сме в контакт, координираме позицията си и в района тук, Югоизточна Европа на Балканите, и с Европейския съюз, и с нашите останали партньори. Но всяка една страна взима независимо своето решение, включително и България. Пак казвам, това се основава на националния интерес и на това, което смятаме, че е важно за региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов за реплика.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, общо взето това, което чух от Вас като отговор, съвпада с информацията, с която аз разполагам до момента и тя коренно се различава от позицията на партия „Атака” по този въпрос. Според нас признаването от страна на България на независимостта на Косово се разминава рязко и противоречи на българските национални интереси. В тази връзка миналата седмица сме внесли проект за Решение за Декларация на Народното събрание по този въпрос. Декларацията, която сме внесли, е ясна – точно в този смисъл, че България не трябва да признава независимостта на Косово. Както знаем, до момента няма нито една балканска страна, която да е признала независимостта на Косово.
Така че, надяваме се следващата седмица този наш проект да влезе в пленарната зала. Ще имат възможност и останалите парламентарни групи и политически сили да изкажат мнение по този въпрос, тъй като в момента тече парламентарен контрол и никой не може да вземе отношение по въпроса, и парламентът да вземе решение с декларация. Ще сме много доволни, ако всички политически сили се обединим и подкрепят нашия проект за Декларация за непризнаване на Косово от страна на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Попов, ако, разбира се, парламентът реши да има дебат, да приема декларации, ще има възможност за доста по-подробни обяснения и на мотивите, и на различните алтернативи, които България би могла да предприеме в сегашната ситуация с всички техни рискове, плюсове и минуси.
Искам да Ви кажа, че много съжалявам, предложих на абсолютно всички парламентарни групи да ги запозная предварително – това беше преди няколко седмици, с очакваните развития, анализа на ситуацията, плюсове, минуси, рискове, въобще какво мотивира нашата национална позиция. За съжаление „Атака” заедно с ДСБ и ОДС бяха тези партии, които отказаха да получат подобна информация, която беше изключително пълна и действително анализира процесите.
Пет пъти за последните няколко месеца в Комисията по външна политика и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред има съвместни заседания, на които три пъти аз, двата пъти заместник-министър Кючуков също изнасят информация и запознават с мотивите на българската позиция. Така ще Ви помоля при обсъждането на този въпрос в парламента действително да се анализира какви са причините и как стигаме до такава позиция, към което Вие, за съжаление, до този момент не проявявате интерес, а не да се търсят някакви политически дивиденти. Това е последният проблем, по който би трябвало да има партийни позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Искам да обявя, за да е ясно на народните представители: следва едно питане към министър Даниел Вълчев, след това три въпроса към министър Петков, и след като изчерпим тези въпроси към министър Петков, ще дам 30 минути почивка.
Има думата народният представител Мария Капон за питане към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! Въвеждането на употреба на антирискови карти за превенция от риска от отвличания и трафик на деца – това е моят въпрос. През миналата година в Пловдив на абсолютно доброволни начала заедно с фондация „Съвестин” направихме една кампания, която да уведоми родителите и съответно по възможностите, които имат, всеки сам да попълни вкъщи една такава антирискова карта, която да съхранява в дома си по-нататък. Няма българин в България, който да не е чувал за малкия Съвестин, изчезнал преди повече от десет години, докато си е играл с приятел. Съдбата на Съвестин и до днес остава неясна, а неговият баща – и това е най-нормалното, не спира да води битката с всички институции, за да обърне внимание върху опасността и други деца безследно да изчезнат и да провокира всички заинтересовани страни да направят малкото, за да сведат този риск до минимум.
Уважаеми господин министър, правенето на тези карти, самото им отпечатване, не е голям разход. За целия гр. Пловдив е излязло около 800 лв., като бяха покрити 50 000 ученика.
Въпросът е има ли възможност това да стане национална политика, при която съответно без национална санкция такива усилия остават изолирани и в крайна сметка не водят до никакъв видим резултат. А според мен е възможно все пак да има някаква превенция.
Какво е становището на вашето министерство, има ли изобщо такъв план за въвеждане на тези карти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Капон! Благодаря за отправеното питане. Трябва съвсем откровено да Ви призная, че преди Вашето питане антирисковите карти не ми бяха известни като проблем. Впрочем в Министерството на образованието и науката не са постъпвали писма или искания нито от страна на фондацията, развила тази инициатива, нито от страна на Община Пловдив.
В Националната комисия за борба с трафика на хора, на която аз съм председател по силата на вицепремиерските ми функции, също нямаше информация за това.
По повод отправеното от Вас питане ние се обърнахме към Регионалния инспекторат по образование в гр. Пловдив, откъдето получихме информация, която може би няма да бъде изчерпателна и към момента не е, получихме копие от самата антирискова карта, разработена от фондацията. Ето това е антирисковата карта (показва), която, разбира се, Вие добре познавате.
Оказа се, че антирисковите карти са били раздадени преди около година, както и самата Вие споменавате, в общински училища и в детски градини в Община Пловдив. От самата община потвърдиха, че организацията и контролът са били поети от Дирекция „Наука и образование” в общината, а не от Регионалния инспекторат по образование, което обяснява и липсата на информация в министерството.
В началото е имало известно смущение от страна на родителите, като основното притеснение е било свързано с неяснотата относно съхранението на антирисковите карти, които съдържат строгоиндивидуални лични данни. Впоследствие, след като е било изяснено, че става въпрос за съхраняване на тези карти от страна на семействата на самите родители, а не някакъв обществено базиран регистър, оттам нататък една част от родителите са се съгласили, но от самата Община Пловдив обясниха, че нямат специални наблюдения върху по-нататъшната съдба на картите и тяхното раздаване, тоест трудно може да се направи в момента статистика каква част от родителите са ги попълнили с необходимата информация и продължават да ги съхраняват.
Това, което бих могъл да кажа към момента по тази инициатива, първо, че тя несъмнено заслужава внимание и аз наистина благодаря, че поставяте този въпрос. Доколкото ми е известно и сега господин Петков спомена, в Европейския съюз се обсъждат подобни инициативи, най-малкото поради проблема с трафика на хора, от друга страна, засилените мерки за сигурност, граничен контрол и т.н., като цяло проблемът за смяната на личността, открадването на самоличност – нещо, което в Интернет-епохата никак не е изключено и отдавна не е въпрос на филми. Така че този въпрос вероятно ще се развива.
Към момента бих могъл да кажа, че е хубаво да се опитаме да направим заедно един анализ на ефекта от инициативата в община Пловдив – нещо, което ще се опитаме заедно с регионалния инспекторат по образованието в една неголяма перспектива да направим.
На второ място, обаче, трябва да си даваме сметка, че подобни карти крият известни рискове, тоест самата антирискова карта в някаква степен създава рискове, свързани с евентуалното й попадане в недобросъвестни хора. Такъв риск, според мен, не бива да бъде напълно подценяван, тъй като в случая ще става дума за събиране на лични данни, които са не просто пръстови отпечатъци, които доколкото ми е известно не могат да бъдат използвани кой знае колко злонамерено по някакъв начин, но във всеки случай данни, като заболявания на детето, различни видове белези и най-важното – ДНК-проби.
Другото, което си мисля към момента, е, че тази инициатива към момента, поне от гледна точка на българското законодателство, не би могла да бъде друга освен доброволна. Така си мисля. По-скоро тук ще трябва да се върви към убеждаване на родителите, че това е нещо положително.
Ще кажа съвсем накратко още три изречения, господин председателю. В Националната комисия за борба с трафика на хора ще се опитаме да направим една дискусия по този въпрос, разбира се с представителите, които са членове на комисията от Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, може би от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката и ще видим докъде върви европейският дебат и по какъв начин ние бихме могли да се включим в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога ли да видя тази карта?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И като в детето носи тази карта, ще го открият?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тя стои в семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че мога да обясня частично.
Господин вицепремиер, аз съм изненадана, че до Вас не е достигнала информацията, тъй като аз в интерес на истината я получих от Брюксел, от Европейската комисия. Там бях запозната с тази антирискова карта от водещия тогава преговорите на България госпожа Чарнота. Малко преди доклада, господин министър Петков си спомня, че имаше и една лека заплаха от това да имаме човек, който преди доклада през м. септември да се опожари, както се казва.
Но оставено настрана, казвам го като родител, за това, че тази рискова карта е напълно доброволна, абсолютно сте прав. Доброволно е решението на родителите да си я направят и да си я сложат някъде вкъщи, където те решат. Тя наистина съдържа информация, която утре съм абсолютно убедена, че е истинска превенция, тоест в нея има информация, която може да служи.
Що се отнася обаче до самата превенция, до обяснението и възможностите, които тя предоставя, те могат да бъдат правени през училищата и там мисля, че е мястото – няма къде другаде, за да се стигне до всеки български дом и родителите още от съвсем малка възраст на децата си да започнат тази информация да я съхраняват. Между другото, дори в християнството, знаете, че кичурът коса, който се пази, е имал същата функция донякъде в годините след това.
Говорейки за тези карти, нямам допълнителен въпрос, тъй като сега разбирам, че сте наясно и съм готова да Ви съдействам, заедно с всичко, което съм проучила в Европейския съюз, за всички възможности, които в момента се разработват. Това със сигурност не е най-добрата антирискова карта, тя може би ще бъде много по-добра. Тя е направена обаче с консултанти и от Института по криминологистика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише, че трябва кичури от коса, ДНК, даже захапката, даже трябва да се съхраняват млечните зъби, даже и отпечатък на десетте пръста.
Уважаеми народни представители, да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Първи трябваше да зададе своя въпрос господин Димитър Абаджиев. Той е поискал писмен отговор от министъра на вътрешните работи.
Следващият въпрос е зададен от народния представител Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с едно охранително мероприятие. Неколкократно в медиите беше публикувана информация, че служители на сегашната Главна дирекция “Жандармерия” към Министерството на вътрешните работи охраняват Ахмед Доган. Затова искам да Ви попитам на какво законово основание се осъществява тази дейност и какъв е месечният разход за нея?
По сега действащото законодателство “Жандармерията” е специализирана полицейска структура с точно определени функции и основно се занимава с охранителна дейност и участие в мероприятия за предотвратяване на терористични действия, защита и охрана на стратегически обекти и особено важни такива. В тази връзка за мен би било важно, а и не само за мен, но и за българското общество, какво е основанието “Жандармерията”, а ако не “Жандармерията” коя друга полицейска структура, ако има някаква грешка, да осъществява тази дейност? Колко струва тя на данъкоплатците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! На 2 февруари 2006 г. в Главна дирекция “Жандармерия” е постъпило писмо от Националната служба за охрана, в което се съобщава, че съществува информация за заплахи, застрашаващи сигурността и безопасността на народния представител от Движението за права и свободи господин Ахмед Доган. Охраната на жилището и персоналната защита на господин Доган са поети и се осъществяват от служители на Националната служба за охрана, каквато е практиката и нормативната уредба в нашата страна. Съгласно правомощията си по чл. 107, ла. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи Главна дирекция “Жандармерия” изпълнява задача по охрана на обекти, които Вие изредихте. В тази връзка служители от Главна дирекция “Жандармерия” осъществяват задача по охрана на обществения ред в района на вилна зона “Беловодски път”, кв. Бояна, съвместно с екипи от Столична дирекция на полицията. За координиране на дейността е изготвен план за съвместни действия между Националната служба за охрана, Главна дирекция “Жандармерия” и Столична дирекция на Полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин министър! Колко струва това? Това беше част от въпроса ми. Поели сте охраната, друг е въпросът какви са сигналите и заплахата, колко струва това на данъкоплатеца? Защото аз ще Ви кажа, че в един и същи момент народният представител и председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи Ахмед Доган използва автомобил на Народното събрание като председател на парламентарната група, в същия момент използва два автомобила на Националната служба за охрана, единият от които е брониран и, забележете, закупен с негови лични средства и предоставен на Националната служба за охрана. Някой трябва да провери откъде има толкова пари, за да си купува толкова автомобили? Как се случват тези неща? Освен всичко друго, и “Жандармерията” в цялата тази история!? Не се допуска в този район на 100 м от въпросната вила жив човек да мине оттам, нито журналист да снима, никой! (Реплика от ДПС.) Това какво представлява? Нали частната собственост е вътре от оградата, а вън пътят е обществена собственост? (Реплики от ДПС.)
Между другото има данни и хората това го знаят, че автомобилът на Народното събрание се използва от роднина на Ахмед Доган. Това е шуробаджанащина! На какво прилича това нещо? Един човек, който между другото нищо полезно не върши за българската държава, защото не сме го видели да стъпи тук, а бедният народ с данъците си му плаща разноските! И Вие не искате да кажете колко струва всичко това!
На следващо място, законното основание за това е решението на една комисия, която се председателства от вашия главен секретар. Вие питате ли го периодично, защото казахте, че от м. февруари 2006 г. – две години са минали – какви са тези заплахи? Разкрити ли са техните извършители, за какво става дума?
Между другото, същата история е и със Сакскобургготски, който пък няма никакво основание да ползва автомобил на НСО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Атанасов! Аз в тази гаражна форма на разговор – кой какви автомобили ползва, особено когато става дума за други ведомства – на Народното събрание, на Националната служба за охрана, няма как да участвам.
Изрично казах, че съгласно правомощията си жандармерийската служба охранява вилната зона в Беловодски път, кв. „Бояна”, съвместно с екипи на Столичната дирекция и с Националната служба за охрана. Затова има съвместен план. Ако трябва да бъде изваден съвместният план и той да бъде остойностен, мисля, че най-малкото не е редно.
Нещо друго, Вие очевидно прекалявате с гостуването в този район, след като Ви е направило впечатление, че има такъв стриктен режим за недопускане. Не допускам той да е конкретно насочен спрямо Вас поради някакви симпатии, антипатии или поради естествения стремеж на обитателите там да привлекат Вашето внимание. Не знам дали режимът е такъв, не мога да коментирам. Но е изключено служителите на Министерството на вътрешните работи да участват в ограничаване на свободното движение на хора, а по същия начин не го допускам и за Националната служба за охрана. Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не се допускат журналисти, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Николай Камов към министър Румен Петков.
Господин Камов, имате на разположение 2 минути.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Както, разбира се, Ви е известно, на 7 януари 2008 г. е приета Наредба № 40 на МВР, която след влизането си в сила ще изисква от всеки доставчик на Интернет да съхранява следните данни: кога всеки ден сте започвали да използвате достъп до Интернет и кога сте спирали използването; с кого сте си писали и кой ви е писал на вас, кога и колко пъти; дали сте използвали средства за мигновена комуникация и какви контакти разполагате в тях; кога сте използвали телефония през световната мрежа, с кого и колко време; кой сте вие и къде се намирате в момента. Разбира се, няма никаква гаранция, че събраните вече данни ще бъдат съхранени от доставчика с волята на добър стопанин и тези масиви, които вече всъщност ще бъдат собственост на службите, няма да бъдат използвани недобросъвестно.
Аргументацията на наредбата е, че транспонира европейското законодателство в България, което, разбира се, е добре, но проблемът е, че наредбата значително разширява обхвата на приложение. В европейската Директива 24/2006 се говори за сериозни престъпления, което би следвало да се преведе на езика на НПК у нас „тежки престъпления”, а такова нещо в наредбата няма, както има и текстове, които изобщо не фигурират в Директива 24/2006.
Моят въпрос към Вас е: кое наложи разширяването на приложното поле на Директива 24/2006 в българското законодателство за всички престъпления и в този смисъл намесата в личния живот на българските граждани?
Какви действия ще предприемете в качеството си на министър на вътрешните работи, за да се отстрани това противоречие между Наредба № 40 на МВР и Директива 24/2006?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков – до 3 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Камов! Наредба № 40 от 7 януари т.г. за категориите данни и редът, по който се съхраняват и предоставят от предприятия предстоящи електронни съобщения, мрежи и услуги за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления, е изцяло транспонирана Директива 24/2006 на Европейския парламент и Съвета за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставяне на обществено достъпни електронни съобщения, съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на директивата от 2002 г.
Наредбата е издадена в пълно съответствие с текста на чл. 251, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, където се посочва, че данните се съхраняват от предприятията за нуждите на националната сигурност, както и за разкриване на престъпления.
В обхвата на наредбата са включени трафични данни, съдържащи информация за осъществен контакт или неуспешен опит за повикване между потребители на електронни услуги. Съгласно чл. 1, ал. 2 на наредбата обаче не могат да бъдат съхранявани данни, разкриващи съдържанието на съобщенията – държа изрично да го подчертая, защото с този въпрос се спекулира нееднократно.
Данните се съхраняват 12 месеца и се унищожават след изтичането на този срок. Вече предоставени по искане на компетентните органи данни също се унищожават след приключване на наказателния процес. Съхраняваните данни се предоставят единствено по писмено искане на разследващите органи, прокуратура или съд за нуждите на наказателния процес и при необходимост за опазване на националната сигурност.
По отношение на данните, които се отнасят до Интернет достъпа, електронната поща и Интернет телефонията, разпоредбите на наредбата влизат в сила от 15 март 2009 г. Отлагането е предвидено в чл. 15, ал. 3 от Директива 24/2006 на Европейската общност. Предвиденият в наредбата достъп на компетентните органи само до трафичните данни на потребителите отговаря на специфичните цели, свързани с опазването на обществения ред и защитата на националната сигурност на държавата, за предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, като гарантира запазването на демократичните принципи.
Директивата обвързват по принцип всяка от държавите – членки на Европейския съюз, до която е адресирана, с оглед постигане на посочения в нея резултат. Директивата обаче не се прилага директно, а е насочена към общо за всички държави членки минимално ниво на хармонизация и по никакъв начин не ограничава всяка държава членка за създаване на допълнителна регламентация на въпрос, застъпен от дадената директива. Държавите могат да решават по своя преценка с какви средства и под каква форма ще въведат съдържанието на директивата във вътрешното си право.
В конкретната област именно такива мерки са необходими, предвид нарастването на броя на престъпните посегателства в или посредством Интернет, или чрез средства за комуникация, обусловили формирането на специфичен криминогенен сектор на престъпността в България, разработващ нелегален пазар за порнографски материали в България, лица, извършващи банкови измами чрез Интернет и прочее. Например компютърните престъпления по Глава 9а от Наказателния кодекс не са квалифицирани като тежки по смисъла на чл. 93, ал. 7. Ограничаването на приложното поле на наредбата само до тежки престъпления на практика би довело до невъзможност за ефективно разследване и разкриване на този вид престъпни посегателства и това не е целта на Директива 24/2006.
От друга страна, в т. 9 на мотивите към директивата се признава, че е необходимо да съществува баланс между личните права на гражданите и възможността на държавата чрез нейните органи да се намесва, когато е необходимо, за да бъде защитена националната сигурност и правата на гражданите. Мисля, че в нашата наредба този баланс е спазен. Още веднъж подчертавам, че не става дума за достъп до съобщенията, които се обменят, и че информацията се предоставя при писмено поискване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов – право на реплика от 2 минути.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, ние сме на съвсем различно мнение с Вас по отношение на ефектите на този нормативен акт.
Аз твърдя, че тази наредба е грубо погазване на човешките права и правото на личен живот. Член 32, ал. 1 от Конституцията разпорежда случаите на нарушаване на конституционно гарантирано право на лична неприкосновеност да бъдат регламентирани със закон, а не в нормативен акт от по-ниска степен. Именно това тълкуване е логичното.
Позоваването на чл. 251 от Закона за електронните съобщения, както Вие споменахте в отговора, е недопустимо, защото самото Народно събрание е било длъжно да уреди подробно материята, а не да я прехвърля за уреждане в подзаконов нормативен акт.
Освен личната свобода на гражданите как си представяте кореспонденцията между фирмите, когато бъде изпратена оферта, а споменахте и дори подчертахте, че не може да се влиза в съдържанието, но, господин министър, Вие добре знаете, ако не знаете, консултирайте се със специалисти, съвсем елементарно е, когато имате този достъп, да проникнете и в съдържанието. Самата електронна форма на кореспонденция позволява това. Дето се казва, това го знае всяко хлапе. Така че няма никакъв проблем да се проникне вътре, в съдържанието и тогава идва ефектът върху цялото общество.
Съжалявам, но мисля, че ние сме извоювали, макар и като млада демокрация, правото на презумпцията за невиновност. Тази наредба въвежда друг принцип – виновен до доказване на противното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Камов! Всяко хлапе не би се изненадало от това, че с Вас сме на различно мнение.
В смисъла, който коментираме сега, е и практиката на Съда на европейските общности. Така например в решение по Дело 275 от 2006 г. “Про мюзик” срещу “ESP телефоника” съдът приема, че е допустимо държавите членки да въведат задължение за предоставяне на данни, когато това е необходимо да бъдат защитени правата и свободите на други лица. Не съм аз човекът, който ще преосмисля практиката на Съда на Европейските общности. И още веднъж бих искал да подчертая, че се предоставя информация при поискване. До нея няма този свободен достъп, за който Вие коментирате.
Относно това, което Народното събрание е приело, в случая с Вас коментираме чл. 251, няма как Министерството на вътрешните работи да го пренапише. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров – въпрос към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно изплащане глобите към КАТ, регистрирани чрез видеонаблюдение.
Уважаеми господин министър, за първия етап от изграждането на системата за видеонаблюдение са били отделени 3 млн. лв. Стартира вторият етап от изграждането на тази система в София, като ще бъде основно по маршрута КАТ към квартал “Дървеница”, стадион “Васил Левски”, бул. “Васил Левски”, Спортна палата, Петте кьошета, оттам ще се разклонява към пл. “Славейков” и ул. “Гарибалди”. В централата на КАТ ще бъдат инсталирани сървърни машини, които автоматично ще отбелязват нарушенията на закона и ще записват номерата на колите, които нарушават този закон.
По думи на Вашия подчинен Румен Стоянов, той казва, че човешките ресурси ще бъдат съкратени. Моят въпрос към вас е какъв ред е въведен по изплащане на глобите от нарушителите, гости на столицата? Съществува ли ефективна система по тяхното събиране, без да бъде пречка за гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков да отговори на въпроса на народния представител Митко Димитров.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Наистина въпросът Ви е изключително съдържателен и от гледна точка на перспективите, които очертахте за София. Тези перспективи, имам предвид модернизацията в работата на министерството и специално в Пътна полиция, надхвърлят параметрите на столицата. Във Варна вече има изградена практически на първи етап система за видеонаблюдение, планираме изграждането, съвместно с кмета на Пловдив господин Славчо Атанасов, изграждането на цялостна система за видеонаблюдение в Пловдив и така нататък. Така че въпросът Ви действително е съдържателен и има стратегически характер от гледна точка на цялостната организация на работата на правоохранителните органи.
И в този смисъл осъществяването на наказателната политика, която по мое дълбоко убеждение е елемент от превенцията в тази толкова чувствителна, бих казал и критична за обществото ни сфера – движението по пътищата, заплащането на наложените наказания и глоби по издадени наказателни постановления се осъществява, съобразно Закона за движение по пътищата, съгласно чл. 157, ал. 7 от закона. При връчване на наказателно постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 след влизане в сила на наказателното постановление, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Съгласно чл. 190, ал. 3 от закона глобата се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебно решение, или определение на съда при обжалване.
В наказателното постановление се посочват банковите сметки, по които следва да се внесе глобата. Съгласно Закона за държавния бюджет глобите се събират в полза на държавния бюджет. Редът за изплащане на глоби към КАТ, регистрирани чрез видеонаблюдение, не се различава от общия ред и затова си позволих така детайлно да се спра и на общия ред. Това вероятно ще бъде полезно и за хората, които проявяват интерес към парламентарния контрол.
Издадени наказателни постановления от Столична дирекция “Полиция” на водачи, които се водят на отчет в други областни дирекции на Полицията, се изпращат по местоживеене. Конкретно през второто полугодие на 2007 г. внесените в държавния бюджет приходи от събрани глоби, наложени с наказателни постановления по Закона за движение по пътищата са в размер на 4 млн. 658 хил. 279 лв. За месец януари на тази година сумата възлиза на 754 хил. 735 лв.
Благодаря още веднъж за въпроса, защото той наистина има съдържателен и перспективен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Митко Димитров - право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря.
Има един чисто законов проблем, че би трябвало да внесем в Закона за движение по пътищата рамката, която трябва да изпълнява това видеонаблюдение и на каква стойност са глобите при видеонаблюдение.
Вторият проблем, с който се срещахме през тези дни в началото на годината е, че регистрирани нарушения от провинцията, ако тези нарушители са от Варна, Русе или Бургас, те трябва лично да стигнат до КАТ - София, за да си платят своята глоба. Те нямат против да платят тази глоба. За преминаване на червено глобата е 50 лв., но той лично трябва да дойде до КАТ – София, за да плати тази глоба. Ако нарушителят, който е регистрирал нарушението е с чужд автомобил, трябва да дойде и собственикът на автомобила и лично този, който е извършил съответното нарушение – преминаване на червено. Защото основно на тези кръстовища, където са поставени камерите, се регистрират преминаващите на червено. И става така, че двама човека от далечната провинция с пътни разходи – дневни плюс загубено време, за едни 50 лв., които трябва да платят. Спокойно те могат да бъдат приведени по банков или друг електронен път, за да бъдат отчетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз не случайно казах, че санкционирането не се различава от общия режим. В този смисъл във всяко едно от постановленията е отбелязана банковата сметка. В този смисъл е ангажимент на пътна полиция да разпраща съответните постановления, на територията на която е регистрирано моторното превозно средство или гражданина. И за да осигурим още едно облекчение на гражданите, ние подписахме специален договор с “Български пощи”, чрез който даваме възможност всичко това да става и чрез пощенските клонове, в това число и на най-малките и отдалечени населени места. Но, ако Вие считате, че има пропуски в нормативната уредба и поднормативната уредба в този смисъл, аз съм на Ваше разположение да продължим този разговор и да намерим решение, което е в интерес на гражданите. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Почивка до 14,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме парламентарния контрол с участието на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Първият въпрос към него е задал народният представител Станчо Тодоров относно изпълнение на решението на Министерския съвет за разпродажбата на военни имоти, бази, боеприпаси и военни съоръжения.
Господин Тодоров, моля да отправите своя въпрос към министър Близнаков.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми колеги! Моят въпрос по една случайност съвпада с вота на недоверие – за корупционни сделки от страна на правителството. Аз съм независим народен представител. Нямах възможност да се изкажа, тъй като съгласно правилника за 15 души се полагат само 15 мин., а за парламентарна група от 11 души – 20 мин., което по същество е чиста дискриминация към независимите народни представители. Обаче днес имам възможността в рамките на около 15 мин. да Ви задам един въпрос и едно питане, свързани именно с темата на вота.
Вчера не чух нито един въпрос, отправен към Министерството на отбраната, и българските граждани останаха с впечатление, че всичко там върви по мед и масло. В действителност такава ли е истината?
Считам, че през така наречения преход в системата на Министерството на отбраната станаха най-крупните корупционни сделки за суми не за хиляди, не за милиони, а за милиарди левове. Вчера от 8 часа дебати чух само приказки, без почти никакви цифри. Това, което ще разкрия пред вас и пред целия български народ, представлява частица от всички далавери, които са извършени и които предстои да бъдат извършени.
Господин министър, моят въпрос е относно решението на Министерския съвет от есента на миналата година, с което се обявяват за разпродажба, забележете, военни имоти, бази, боеприпаси и военни съоръжения, с което се определят 50% от приходите за Министерския съвет и 50% за Министерството на отбраната.
Моят въпрос към Вас е: каква е прогнозната сума, господин министър, при продажбата на тези имоти, бази, военни съоръжения, които по мое сведение са доста на брой – Вие сам ще кажете колко са, и дали тези средства са включени в бюджета на Министерството на отбраната за 2008 г.? Кой и как ще контролира тези средства? Очаквам обективен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Тодоров.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Утвърждаваните ежегодно средства в бюджета на Министерството на отбраната, в това число и реализираните собствени приходи, са основен елемент от разходите по функция и отбрана.
По Вашия първи въпрос: каква е прогнозната сума на средствата от продажбата на военни имоти и съоръжения през 2008 г.? Изпълнителната агенция „Държавна собственост на Министерството на отбраната” е структура, оторизирана да подпомага министъра при управлението и разпореждането с недвижими имоти и материални средства. Ежегодно агенцията изготвя и предлага списък с недвижими имоти с отпаднала необходимост за разпоредителни процедури. В резултат на осъществените продажби или замени се реализират приходи за военното ведомство. Тази информация е публична и се обявява на Интернет сайта на Министерството на отбраната. Приходите от продажба на имоти с отпаднала необходимост през изминалата 2007 г. са в размер на 37 млн. лв.
Анализирайки резултатите от дейността по разпореждане с недвижими имоти за 2008 г., би могла да се направи следната прогноза. В случай, че се запази тенденцията на нарастване на цените на недвижимите имоти и пазарът на имоти е все така атрактивен, при условие че държавните институции, в лицето на областни и общински управи, съдействат своевременно за издаване на необходимите документи, приходите през 2008 г. могат да достигнат прогнозни стойности между 60 и 80 млн. лв.
На втория Ви въпрос: колко от средствата от продажбата на военни имоти и съоръжения са включени в бюджета на министерството за 2008 г.? Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния бюджет за 2008 г. са определени приходи в размер на 48 млн. 700 хил. лв.
През 2008 г. с решение на Народното събрание е създадена правна възможност Министерският съвет да разреши допълнително бюджетни кредити от преизпълнението.
На третия Ви въпрос: кой и как ще контролира средствата от продажбата на военни имоти и съоръжения? Уважаеми господин Тодоров, разходването на бюджетните средства в Министерството на отбраната се осъществява при стриктно спазване на принципите на законосъобразност, икономичност, ефективност и публичност, което означава, че и Народното събрание, дори бих казал – на първо място Народното събрание, може да упражнява контрол в съответствие с действащото законодателство. Това се отнася и до системата за финансов контрол, контрол на Министерския съвет, на Сметната палата и т.н.
Бих искал да напомня, че Комисията по отбраната, на която Вие сте член, вече разгледа дейността на Изпълнителната агенция „Държавна собственост на Министерството на отбраната” по продажба и замяна на имоти. Считам, че така народните представители имат още по-добра възможност да осъществяват граждански контрол върху дейността на Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, имате право на реплика. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не очаквах, че Вие, господин министър, можете да отговорите по друг начин, тоест да ми кажете нещо по-съществено, тъй като Вие не сте специалист в тази област, а Вашите подчинени не искат да Ви кажат истината.
Откакто сте министър на отбраната, станаха редица корупционни сделки, от които ще съобщя най-крупните.
Господин министър, летище Божурище – първото в страната на площ от 1050 дка, писта с масивна сграда, продажна цена – 18 млн. лв. Само земята, господин министър, в момента там се продава за 100 евро, което прави над 100 млн. евро или 200 млн. лв., плюс писта, постройки – още около 100 млн., което прави около 300 млн. лв. Тоест за 30 пъти по-малко вие сте продали този имот. Това далавера ли е или не?
Договорът за ремонт на вертолети, който сключихте с нелицензирана израелска фирма, за който аз лично Ви предупредих да не сключвате. Вие прекратихте тази сделка, но 13 млн., които бяха платени от страна на Министерството на отбраната, не се върнаха. За това Вие не дадохте никакъв отговор. Това далавера ли е или не е?
Трето, през 2007 г. продадохте около 50 хил. т боеприпаси от цветни метали на фирми за скрап на стойност близо около 500 млн., които бяха предназначени за утилизация. Тези средства трябваше да влязат в държавния бюджет, а не в ръцете на някакви там скрападжии.
За 2007 г. преди малко отчетохте приход около 40 млн. за всичко, което сте продали и което по моя сметка надхвърля няколко милиарда лева. Ще спра дотук, за да Ви кажа и да чуе целият български народ, че това, което сте планирали за продажба през 2008 г., хич не е 60-80 млн., а е в размер на няколко милиарда лева, които пари според мен ще отидат на тъмно.
Накрая, за Ваше сведение аз събирам достатъчно данни от колеги за всички, които са били в системата на Министерството на отбраната, корупционните сделки, направени през всичките 18 години на прехода, ще бъдат показвани всяка седмица на българския народ.
По данни на вашата дирекция са продадени 342 имота, от които само през 2007 г., забележете, са 134. За 2008-2009 г., може би ще бъда краен, вие бързате да не оставите имоти за другите след вас. Така поне мисля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Близнаков.
Господин Тодоров, питането Ви към министър Близнаков е относно изпълнение на решение на Народното събрание за числения състав на Въоръжените сили на Република България по стратегически план 2015 г.
Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Знаех, че няма да има дуплика, защото няма как и да има такава. Когато данните говорят, боговете мълчат!
Уважаеми господа, на всички е ясно, че някои “приятели” искат и правят всичко възможно Българската армия да бъде унищожена и да не е в състояние сама да извърши конституционното си задължение – да осигури националната сигурност и териториалната цялост на страната. Това се прави с единствената цел, че ако се наложи да могат “приятелите” да ни помогнат и да направят това, което ние сами не можем. Пита се кои имат възможност да извършват всичко това? Разбира се, на всички е ясно, че това са Турция и Гърция, които са членки на НАТО, наши братя и които поддържат, не знам защо, господин министър, кажете Вие, най-модерните армии в Европа. Разбира се и най-многобройните.
Нашите приятели от САЩ, на които ние подарихме територия, на която да се предислоцират от Германия няколко въздушни ескадрили, които да я използват по тяхно усмотрение. Тези сделки, господин министър, сключени през 2006 г. не знам по какви причини останаха забравени. Този подарък без САЩ да плати нито лев – забележете – се счита не за корупционна сделка, чисто и просто правим подарък, както направихме и подарък на Македония от 100 танка плюс артилерия, които нарязаха и дадоха на скрап. Миналата година подарихме за 20 милиона боеприпаси, въоръжение и т.н., което не разбрахме по какъв начин стана. Разбира се, всичко това се прави, защото ние сме най-щедрата и най-богатата държава в света?!
Уважаеми господин министър, известно Ви е, че с решение на Народното събрание по План 2015 в Република България въоръжените сили следва да бъдат 45 хиляди. По Ваши данни сега са 35 хил. души. Вие изразихте мнение официално по българските медии, че възнамерявате личния състав на Въоръжените сили да бъде намален с още от 1000 до 9 хил. души.
Питам Ви: защо Вие не изпълнявате решение на Народното събрание за числения състав на Въоръжените сили, който да е 45 хил. души и какви са мотивите Ви да намалите личния състав? Това води и до питането: въоръжените сили на Република България самостоятелно, както е по Конституция, с този личен състав, въоръжение и бойна техника, в състояние ли са да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, както и нейната териториална цялост? Предвид на събитията, които в момента се случват на Балканите може да се наложи да се докаже това и да не стане така че да се даде грешна информация, след това да стане така, че да не можете да изпълните обещанието си. Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Имате думата за отговор, министър Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Вие поставяте един чувствителен за българското общество въпрос – за числеността на армията, за гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната ни. Ето защо считам за изключително важно по тези въпроси да се говори честно и обективно.
Цитираната от Вас численост на въоръжените ни сили от 45 хил. души е определена във Военната доктрина на страната, приета с Решение на Народното събрание от 8 април 1999 г., господин Тодоров!
И от това, че викате силно от микрофоните не значи, че говорите истината. Това, което казахте преди малко не е вярно. След това има други решения на Народното събрание, за които ще спомена след малко.
Въз основа на тази численост определена през 1999 г. беше разработен План за организационно изграждане на въоръжените сили до 2004 г. Междувременно в хода на реализацията на този план настъпиха промени с дългосрочни последици за нашата страна – България стана член на Евроатлантическата система за сигурност. Споделянето на отговорностите свързани с колективната система за сигурност и отбрана и усилията на българското общество, насочени към изпълнение на критериите за членство в Европейския съюз изискваше от страната ни да направи преоценка на своята отбранителна политика и да обвърже процесите на организационно изграждане с модернизация и превъоръжаване на армията.
В тази връзка Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 9 януари 2003 г. подкрепи инициативата на тогавашното ръководство на Министерство на отбраната да се проведе Стратегически преглед на отбраната и с Решение на Министерския съвет от 22 април 2003 г. беше създадена организация на неговото осъществяване.
С решението си от 21 юли 2004 г. обаче Народното събрание прие нова количествена макрорамка за организационно изграждане и модернизация на въоръжените ни сили. Един от показателите на тази макрорамка е личният състав на Българската армия да не превишава 39 хил. души, тоест при реализацията на План 2015 не е допуснато неизпълнение на решенията на Народното събрание, господин Тодоров!
Вие поставяте и въпроса какви са мотивите за допълнителното намаляване на личния състав на Въоръжените сили. Да припомня, че страната ни продължава да бъде на едно от първите места в НАТО по численост на въоръжените сили спрямо броя на населението. Това нали е известно?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: На едно от челните места сме по заделяне на финансов ресурс като процент от брутния вътрешен продукт. Това нали е известно? И в същото време продължаваме да сме на едно от последните места по финансова издръжка на един военнослужещ, именно поради относително по многобройните ни въоръжени сили.
Освен това страната трябва да реши една важна задача, свързана със създадените още от началото на 80-те години на миналия век диспропорции в структурата на личния състав на армията.
Що се отнася до въпроса дали въоръжените сили са в състояние да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост, както и да защитават Република България искам да Ви уверя, че въоръжените сили на Република България са способни да изпълнят своите конституционни задължения и да отговорят на настоящите и бъдещите предизвикателства и рискове пред сигурността на страната, включително и на предизвикателства от невоенен характер.
Тук бих искал да благодаря на всички военнослужещи, които се включиха изключително ефективно и самоотвержено в помощ на гражданите в бедстващи райони.
Уважаеми господин Тодоров, с Решение на Министерския съвет от 5 ноември 2007 г. се постави задача да се извърши преглед и актуализация на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили – План 2015. Той е документ на Министерския съвет и следователно е прерогатив на Министерския съвет да прави промени в него. В рамките на тази актуализация ние трябва да преодолеем старите си представи за армията и да предложим на обществото една качествено нова армия, отговаряща на предизвикателствата пред сигурността в регионален мащаб и на икономическите възможности на страната. Само по този начин ще бъдат гарантирани и в бъдеще способностите на войската ни да изпълнява своите конституционни задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всичко това, което дадохте като отговор, разбира се, не ме задоволява. Разбира се, не задоволява и никой отговорен командир от Българската армия, който е запознат със състоянието на въоръжените сили. Сега те ме гледат и знаят това. С какво ще изпълните това конституционно задължение, господин министър?
На Вас ясно ли Ви е, господин министър, че откакто преминахме към професионална армия няма ден, през който да няма рапорти за напускане на офицери и сержанти, които са от армията. По данни на Генералния щаб, господин министър, 50 до 100 човека на месец напускат армията, но това не е вярно. Очаквам Вие да ми отговорите какъв е техния брой.
Защо по мои разчети, ако продължава същото темпо, най-накрая ще останем след две-три години без армия? Искам отговор на въпроса каква е причината, когато Вашето намерение е за съкращаване на Българската армия, а в същото време да държите, господин министър, на щат в Министерството на отбраната 800 високо платени чиновници с по над 1000 лв. заплата, които да дублират всички структури на Генералния щаб? Ясно ли Ви е, че по времето на Добри Джуров Министерството на отбраната и Генералния щаб бяха в една сграда и имаха 200 човека – 30 генерала за 120-хилядна армия, а сега имаме 30-хилядна армия и имаме 60 генерала? Защо не се съберете на едно място и да намалите щата? Защо не премахнете всички дирекции, които се занимават само с разпродажби и пълнят джобовете на отделни хора, а не на държавната хазна?
На Вас, господин министър, Ви се отпускат средства от държавата в размер на 1 милиард и близо 200 милиона, за да плащате заплати, както Вие казахте, на 39 хиляди, нека толкова да са, а къде отиват парите на останалите, които вече по Ваши данни са вече под 30 хиляди? Отговорете ми на тези два допълнителни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на господин Тодоров.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Уточнихме се, аз така разбрах от Вашето изказване, че няма пренебрегване на Народното събрание в дейностите, свързани с промяна на План 2015. За числеността на Българската армия в момента също се уточнихме, нали така?
По отношение на бюджета, господин Тодоров, това е органът - Народното събрание, който определя бюджета и на армията, на системата за отбрана, и на всички останали институции. Това е органът. Ако смятате, че трябва да бъде повече или по-малко, имате възможност, когато се обсъжда Законът за държавния бюджет, да го кажете, не сега.
По отношение на структурите на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, за първи път сега, при предложенията ни до Министерския съвет за промяна на План 2015, ние пристъпваме към частично интегриране на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Досега не е направено, господин Тодоров. Никой не го е направил. Никой не го е направил и когато Вие сте служили в Българската армия, също не е било направено. Това е тенденцията и ние ще сложим началото, както и по отношение на съкращаването на личен състав. Ние трябва да ликвидираме съществуващия дисбаланс между задачи, разходи за отбрана и численост на Въоръжените сили. Трябва да се ликвидира този дисбаланс и именно заради това пристъпваме към актуализиране на План 2015.
И понеже вече сме член на НАТО ние проведохме и съответните разговори с Международния секретариат на Алианса и сме уточнили въпроси, свързани и с интегрирането, и със съществени промени в План 2015. Предложенията на Генералния щаб, на Министерството на отбраната са разгледани на Съвет по отбрана, изготвено е предложение от името на министерството и е внесено в Министерския съвет за обсъждане.
По отношение на това дали трябва да се намали броят на агенциите, както Вие споменахте, които се занимават например с имоти, с различно въоръжение. Разчетите са, че при промяната на План 2015 например през 2008 г. ще трябва да се прехвърлят освободени войскови райони с отпаднала необходимост и въоръжение и техника на Министерството на отбраната. От Българската армия на Министерството на отбраната. И това се прави във всички съюзнически армии. Това е един нормален начин да се подпомага дейността на Въоръжените сили, когато средствата от бюджета не са достатъчни. Но ние трябва да спазваме тенденцията, изискването, да намаляваме в бъдеще текущите разходи за сметка на капиталовите разходи. Именно затова се стремим да оптимизираме, да редуцираме броя на Въоръжените сили, за да останат повече средства за капиталови разходи, за модернизация на Въоръжените сили – област, в която сме изостанали много.
По отношение на напусканията. Да, има напускания от Българската армия. Има напускане на кадрови военнослужещи, на професионални войници. И това е така, защото възнаграждението от 390 лв. на месец не е привлекателно за голяма част от българските младежи, българските мъже. Не е привлекателно. И ние ще се опитаме чрез подобряване на социалния пакет за военнослужещите, чрез икономисването на финансови средства от съкращенията да подобрим заплащането на тези, които ще останат да служат в редовете на армията. Трябва да стане по-привлекателна. И Вие знаете, че едно време българският офицер и българският сержант получаваха сравнително добро възнаграждение от гледна точка на средното в страната. Това трябва да се стремим да направим и сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър Близнаков.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Разбира се, господин министър, Вие не ми отговорихте въобще на въпроса. Аз очаквах, че няма да ми отговорите.
На Вас известно ли Ви е, господин министър, че по сведение на Генералния щаб, личен състав за сержанти и войници, нуждите в края на 2007 г. за попълване на щатовете са в порядъка на 10 хил. човека. За тези места, господин министър, са кандидатствали 7 хил. души, одобрени са 6 хил. души, от които са приети на служба 4 хил. човека. Значи още от края на миналата година Вие сте на щат с 6 хил. сержанти и войници.
Аз Ви предупредих, че като минавате към професионална армия, първо трябва да мислите и тогава да преминавате. Но Вие настоявахте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Това е Ваше решение.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Вие го предложихте.
За Ваше сведение преди две седмици, господин министър, посетих едно от поделенията в Нова Загора, което може би ще бъде последното поделение по противовъздушна отбрана за подготовка на кадри за противовъздушната отбрана, което след няколко месеца ще отсъства. Аз Ви нося доклада на командира на поделението, който ще Ви връча, след като приключа, за да видите какви неща се случват в Българската армия, господин министър. Това е единственото поделение за подготовка на кадри за противовъздушната отбрана и по разчета на Генералния щаб то ще бъде ликвидирано. На практика противовъздушната отбрана, която имаше хиляда цеви, и нямаше възможност никакво летателно средство да наруши въздушното пространство на България, сега ще бъде сведена до нищо. Ние няма да имаме дори официално противовъздушна отбрана в Българската армия, което е основният род войска. Това Вие ще го прочетете.
И накрая, господин министър, не мислите ли, че между народните представители все пак има специалисти. Вчера в Комисията по отбраната се внесе и разгледахме този закон. Вие искате да се направите на добър министър като дадете на целия личен състав на Министерството на отбраната по около 250-300 лв. допълнително към заплатите – порционни и храна. Забележете, храна от порядъка на около 200-250 лв. и порционни допълнително към заплатата. Това, господин министър, няма да мине през залата, сто процента Ви уверявам. Това не е начинът, по който можете да приобщите хора в родната казарма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Близнаков е отправил народният представител Йордан Бакалов относно Модел за кадрово развитие на военнослужещите в Българската армия, разработен от Генералния щаб, и предстоящите съкращения на офицери и сержанти.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Генералният щаб на Българската армия е разработил Модел за кадрово развитие на военнослужещите. В него сравнително добре е отчетен опитът на армиите от НАТО и са разработени правилата и критериите за кадрово развитие на офицерите, сержантите и войниците. Много положително е, че са въведени пределни срокове за престой в едно звание, след което следва и уволнение, когато са изчерпани професионалните възможности за развитие на военнослужещия. Така се създават обективни условия за професионалния подбор и развитие на кадрите, и особено на офицерите – гръбнакът на армията.
Прави обаче неприятно впечатление, че същият подход не е приложен към най-висшият команден състав, а именно към генералите и адмиралите като за тях не е предвиден максимален срок за престой в звание. План 2015, отразяващ професионалния капацитет на висшия команден състав, се оказа неадекватен на финансовите възможности на държавата и неосигуряващ модернизацията на армията и безпроблемността на мисиите ни зад граница.
В тази връзка и по повод обявените съкращения в Българската армия през 2008 г. моето питане към Вас е:
Уважаеми господин министър, какво е принципното становище на ръководството на Министерството на отбраната по разработения модел за кадрово развитие на висшия команден състав на армията, както и какви ще бъдат критериите за съкращение на офицери в резултат на преразглеждането на План 2015?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Министър Близнаков, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, в отговор на първата част от Вашето питане – какво е принципното становище на ръководството на Министерството на отбраната по разработения модел за кадрово развитие на висшия команден състав на армията – генерали и адмирали, бих искал да Ви информирам следното. Моделът за кариерното развитие беше разработен в Генералния щаб от работна група, включваща представители и на Министерството на отбраната, на видовете въоръжени сили. През м. август 2007 г., по препоръка на членовете на Военния съвет към началника на Генералния щаб, моделът продължи да се оптимизира и се конкретизираха стъпките за неговото реализиране. Той беше обсъден в Съвета по отбраната към министъра на отбраната на 27 декември 2007 г. Съветът взе решение моделът да се доусъвършенства от специално създадена работна група. Тя включва специалисти от Министерството на отбраната и от Генералния щаб. Срокът е до края на м. март на настоящата година да се обобщят направените предложения. Моделът отразява предимно бъдещето на военнослужещите в армията и ще им даде увереност, че кариера може да се прави и в Българската армия, че пътят на генерала е продължение на пътя на войника.
С реализирането на този модел се създават единни критерии за кариерно развитие от войника до генерала. Това ще мотивира войници, сержанти и младши офицери да полагат постоянни усилия да повишават образователната си и професионална квалификация. В модела за кариерно развитие са заложени основни принципи, които се отнасят за всички кадрови военнослужещи, включително и за висшия команден състав. Сред тях са минимален срок и пределна възраст за престояване в дадено военно звание и централизирано и последователно повишаване в следващото военно звание. Разписани са минимални и максимални срокове за престояване във военно звание на офицери от висшия команден състав. Минималният срок за престояване на офицери във висше военно звание е една година. Максималният срок е равен на пределната възраст – за бригаден генерал – 57 години; за генерал-майор – 58 години; генерал-лейтенант – 59 години, и за генерал – 60 години. Предвидените срокове създават условия за пълноценна реализация на офицерите, включително и на тези с висши военни звания чрез преназначаването им от национални на международни длъжности и обратно, както и заемане на длъжности в международни щабове и организации.
Няколко думи по втората част на Вашето питане – какви ще бъдат критериите за съкращаване на офицери в резултат на преразглеждането на План 2015? С моя заповед беше формиран работен екип със задача да извърши преглед и актуализация на План 2015. Трансформацията следва да се извърши при спазване на принципа за максимална ефективност при минимум разход на ресурси, което да доведе до преструктуриране на бюджета за отбрана в посока увеличаване на разходите за операции и мисии, както и увеличаване на капиталовите инвестиции. Процесът на актуализация се извършва на базата на анализи на мисиите и задачите на въоръжените сили, определяне и остойностяване на необходимите оперативни способности, анализ на структурите на силите, балансиране на целите, цената и риска. Крайният резултат е проектът на актуализиран План 2015. Уточнени са и разчетите на предстоящи съкращения на офицери, включително и на тези с висши военни звания. Това ще засегне и генералите.
Ще посоча, че критериите са такива, каквито са разписани в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Например придобилите право на пенсия се освобождават преди всички останали, а тези с по-висока квалификация и с по-висока атестационна оценка ще продължат да служат.
Уважаеми господин Бакалов, позволете ми да изразя удовлетворение от Вашата оценка относно извършената работа по модела за кариерно развитие на кадровите военнослужещи от Въоръжените сили. Аз се надявам и в бъдеще да разчитаме на Вашата подкрепа за по-нататъшно развитие и модернизиране на Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Близнаков.
Господин Бакалов, имате думата за два уточняващи въпроса към министъра.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, тогава когато става въпрос за нашата сигурност и за развитието на Българската армия, аз мога да Ви кажа, че мога да Ви гарантирам подкрепа от нашата парламентарна група. Но тогава обаче, когато става въпрос за ясна визия и за развитие на Българската армия, което е в контекста и на нашата национална сигурност и от гледна точка вече на новите реалности, защото България вече е член на НАТО. Но Вие добре знаете, а пък и аз самият споменах, че такъв план има всяка една армия в НАТО и този план дава перспективата за развитието и най-важно – прогнозируемостта на всеки един военен, който работи в тази сфера и знае каква ще бъде естествено перспективата и е добре, че го знае предварително. Но тъй като все пак Българската армия е в преход, нещо, което и аз искам да попитам като допълнителен въпрос, за което и на мен не ми стана много ясно и затова това е доуточняващият ми въпрос:
Във връзка с приетата стратегия има ли прието за Българската армия за офицерите, сержантите и за висшия команден състав минимален и максимален срок за престой в определена длъжност? Това, първо.
Другият ми уточняващ въпрос е свързан, знаете, с много офицери, които имат прослужените години, но нямат годините за пенсия. Какво се прави с тези хора? Няма ли това да се отрази на План 2015, както казахте Вие, в този контекст, и като състав колко са като численост, ако може да ми съобщите?
Това са моите два доуточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, аз предварително искам да благодаря за изказаното от Вас становище, че политическата сила, която представлявате, и като представител на ръководството на парламентарната група ще подкрепяте политиката в областта на отбраната и сигурността от гледна точка на членството на България в Алианса. Между другото, аз съм получавал такава подкрепа и в Комисията по отбраната, за което благодаря.
В моето изложение преди малко споменах, че моделът за кадрово развитие ще бъде завършен като проект в края на м. март и тогава ще бъде разгледан отново в Съвета по отбраната. Тъй като на предварителното обсъждане имаше много въпроси, които засягаха определените видове въоръжени сили, офицерите, сержантите, войниците, в новия модел са заложени нови критерии за атестиране – важен въпрос за военнослужещите – как те ще бъдат оценявани. Ние залагаме нов модел за 360-градусово атестиране, за да могат те да бъдат оценявани не само от своите ръководители, както досега, което по някой път внася много голяма доза субективизъм, а също така и те да имат възможност да оценяват своите ръководители.
Освен това се обсъжда активно възможността за самооценка на самите военнослужещи. Предлагат се нови механизми за повишаване във военни звания, нови процедури. Въвежда се понятието „зона за повишаване” и във всяко ниво ще се търси армейският лидер – командирът или ръководителят.
През 2008 г. предстои да извършим огромна работа относно нормативната база и поднормативната база в тази насока. Защото моделът за кариерно развитие има една основна цел – да стимулира и да мотивира младите хора в България за отдаване на военната професия. Той е разработен именно за да отговори на съвременните условия, които промениха изискванията към военната служба. Въвеждаме допълнително изискването за курсове за квалификация. Въвеждат се такива нови понятия като „кариерна област”, „кариерни полета” и „кариерни пътища”.
В досегашния модел има редица слабости, защото той беше свързан предимно с администриране на процесите при строго съблюдаване на административно-командния ред. И Вие във Вашето изказване посочихте част от тези съображения.
Бих искал да спомена, че ние много стриктно се придържаме към изискването на НАТО за съотношението офицери, сержанти и войници. В предложението, което сме направили сега за промяна на План 2015 за трансформация на Въоръжените сили, ние се доближаваме максимално до това изискване – 20:30:50% офицери, сержанти и войници. Не че досега сме били много далеч, но сега оптимизираме състава и се доближаваме още повече до това оптимално съотношение.
По отношение на минималните и максималните срокове. Има такива срокове. Когато ние сами за себе си, Министерството на отбраната, Генералният щаб заедно с видовете въоръжени сили изясним спорните моменти в модела, ще ви го представим да се запознаете. Но самият факт, че има дискусия по този въпрос означава, че нашата отговорност се увеличава при окончателното му разработване.
Може би защото Вашият въпрос беше зададен по-отдавна, така се случи, че нямах възможност да отговоря досега, ние всъщност в този период работим именно по оптимизиране на модела и затова ако се бяхме забавили още малко, след един месец Вие щяхте да получите окончателен отговор. Но това, което е доброто в модела, е, че се опитваме да не създаваме привилегии за част от въоръжените ни сили, за част от личния състав. И това е всъщност в контекста на Вашето питане – тревога да не би да се създаде за определена част от кадровия състав на въоръжените сили, например полковници и генерали, привилегия за сметка на младшите офицери, нещо, което ние не трябва да допуснем, защото иначе ще демотивираме младшия състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Бакалов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Близнаков. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми е зададен преди два месеца и ако аз знаех, че стартът на тази промяна ще бъде в края на м. март, нямаше да се противопоставя да ми отговорите тогава. Защото сега се получава така, че питането ми предхожда финализацията на оптимизацията на състава като доктрина и виждане на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Но, така или иначе, след като става въпрос за армия, аз имам и едно друго притеснение, което също ще изразя и за което може би ще се наложи пак да разговаряме от тази трибуна или в комисията. Прави ми впечатление, че от 2002 г., реално погледнато, в България и Българската армия, респективно в министерството, няма разработени абсолютно никакви доктринални документи от гледна точка на военната ни доктрина, но вече с оглед на новите реалности, с новото ни членство в НАТО.
Другото, което имам като притеснение, е, че нашите Сухопътни войски, доколкото аз знам, като процентно съотношение някъде 8-10% имат възможности и са подготвени да участват в мисии в чужбина с оглед на това, че все пак имаме международни договорености.
От тази гледна точка, ако ние като група и като парламент имаме възможност да Ви помогнем, да, няма да има абсолютно никакъв проблем. Но вижданията и доктриналните документи трябва също да вървят. Ясно е, че за концепцията за кадровото развитие сигурно след м. март пак ще си говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Следващото питане към министър Близнаков е отправено от народния представител Константин Димитров относно политиката на българското правителство за интегриране на системите за управление с целия сектор за сигурност.
Господин Димитров, имате думата, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Въпросът за интегрирането на системите за управление в целия сектор за сигурност е може би ключов от гледна точка на критерия за това дали България е една съвременна европейска и натовска държава, съобразила своята цялостна политика в този сектор с предизвикателствата през ХХІ век. Твърде малко до този момент както по вина на нас политиците, така и по вина може би отчасти на неспециализираните медии се поставя на преден план въпросът за това какви са всъщност приоритетите на българското правителство в реализиране на така необходимата политика както за вертикално интегриране на системите за управление в сектора за сигурност, така и за тяхното хоризонтално интегриране.
Не е тайна за посветените в темата, че наши съюзници финансират от години изследвания, които пряко биха ни облагодетелствали за това да повишим оперативната съвместимост не само в сектора на въоръжените сили, но и в целия сектор за сигурност и, разбира се, биха били една изключително важна предпоставка за въвеждане на съвременни технологии в този сектор, тъй като, както разбират уважаемите народни представители, без тези технологии, въведени системно, ние не бихме могли да се превърнем в една способна държава както във военно отношение, така и що се отнася до управлението на кризи и от невоенен характер.
Ето защо аз бих апелирал към Вас да бъдете много конкретен в приоритетите, които очертава българското правителство що се отнася до тази интеграция на цялостната комуникативна архитектура за сигурност и, разбира се, конкретно да очертаете какви изследвания са проведени с помощта на наши съюзници. Второ, какви изследвания сте заимствали от целия наш неправителствен български сектор, който е доста компетентен в тази сфера? Бихте ли очертали някои основни препоръки, направени от Европейската комисия и, разбира се, най-важното – каква е степента на приложимост като воля и като материално-интелектуален капацитет на основните изводи от тази изследователска работа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие поставяте един доста комплексен въпрос, бих казал, огромен въпрос – огромен като обем, като значимост, който касае приоритетите на правителството в системата на управление не само на отбраната, но и на целия сектор за сигурност. Въпросът има както концептуална, така и практическа страна. Времето е ограничено, затова ще акцентирам на най-важните моменти в тези два аспекта.
В първия аспект по отношение на концептуалната страна бих искал да подчертая, че върху системата за управление на този толкова важен за страната сектор определено влияние оказва регионалната и глобалната среда за сигурност, която се характеризира с противоречиви динамични и често пъти трудно предсказуеми изменения.
Прогнозите са, че предизвикателствата пред националната и съюзническата сигурност и отбрана в бъдеще ще нарастват. Кои са приоритетите на българското правителство в реализирането на политиката на вертикално, хоризонтално интегриране на системите за управление? Бих искал да кажа следното: безспорен приоритет на правителството е гарантирането на висока ефективност на системата за национална сигурност и отбрана в рамките, разбира се, на ресурса, с който разполага нашата страна.
Чрез създаването на Държавната агенция за национална сигурност бяха обединени способностите в областта на вътрешната сигурност с цел постигане на висок синергичен ефект. В нея беше включена и структура от Министерството на отбраната. Също така правителството поставя акцент върху повишаване на взаимодействието между министерствата и ведомствата от сектора за сигурност чрез Съвета по сигурността при Министерския съвет. Важният елемент от системата за управление e своевременното идентифициране на заплахите и рисковете за националната сигурност, независимо в кой район на света възникват. За Министерството на отбраната мога да кажа, че участието в мисии на нашите контингенти зад граница, същественото при нас е за неутрализиране на рискове и заплахи за националната ни сигурност далеч от територията на страната.
Естествено приоритет е постигането на съвместимост със системите за управление с нашите съюзници от НАТО и Европейския съюз. Това е свързано с Вашия втори въпрос – в каква степен резултатите от финансирани от нашите съюзници изследвания, насочени към повишаване на оперативната съвместимост на българския сектор за сигурност, са приложени на практика? В това отношение мисля, че правителството и страната ни като цяло постигна определени резултати, особено по въпросите за управлението при кризи. За това допринася и ежегодното провеждане на учение на НАТО за управление на кризи, в което вече трета година участват български екипи от различните министерства и ведомства. Освен това търсим възможности за подобряване на взаимодействието на двустранна основа със страните от Алианса. Например, правителството на Съединените щати ни оказва конкретна помощ за постигане на съвместимост на Българската армия с армиите в НАТО по програмата ФМФ. Понастоящем се осъществява втората фаза на съвместно българо-американско изследване в областта на системите за командване, контрол, комуникации, компютри и разузнаване и наблюдение.
Ще ви посоча конкретни факти – Българската армия вече разполага с напълно съвместим със съюзниците оперативен център за въздушен суверенитет в състава на поделение 44510 в Бояна, като част от интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. Към съвместното оперативно командване е изграден и модерно оборудван Национален военен команден център, който може да управлява средства за контрол на въздушното и морското пространство и дежурните сили и средства за защита на въздушния и морския суверенитет на страната, да оповестява държавните органи, войските и силите, и в реално време да участва в управлението на кризи.
Освен това практическо приложение и изражение на получаваната от САЩ помощ е модернизирането на летищата Граф Игнатиено и Безмер. Друг конкретен резултат е изградената полева комуникационно-информационна система на силите за специални операции. Започна работата по проекта „Тактическа или полева Комуникационно-информационна система на Българската армия”. Понастоящем се разработват и автоматизираните информационни системи за управление на човешките ресурси, логистиката и за морския суверенитет, съгласно стандартизацията на НАТО.
Уважаеми господин Димитров, в реализирането на политиката на правителството за управление на сектора за сигурност ние се водим от стремежа за постигане на баланс между политическите и военнотехническите измерения на ангажираните национални ресурси. Естествено това сериозно предизвикателство може да се каже, че изисква непрекъснато подобряване на управлението на процесите на политическо, административно, военно оперативно ниво и в бъдеще. При това отчитаме както националните приоритети, така и ангажиментите ни, свързани с НАТО и Европейския съюз.
Аз се надявам, че по този начин отговарям на поставените от Вас важни въпроси, разбира се, дефицитът на време трябва да го имаме предвид, тъй като въпросът, както и в началото споменах, е огромен като значимост.
Искам да благодаря за питането Ви, за Вашия интерес по този въпрос и мисля, че с бъдещи дискусии ние ще можем да осветлим още страни от тази важна за българската национална сигурност дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате ли уточняващи въпроси към министъра? Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм частично удовлетворен от Вашия въпрос, разбира се, по обективни и в частност може би по причини на изложените от Вас аргументи. Неудовлетвореността ми надвишава частичното задоволство, което остава в мен, тъй като сам посочвате мащабността и същевременно, бих казал, трудността, която прозира между редовете на кабинета да осъзнае необходимостта от такъв комплексен подход, който рязко да повиши темпа на подготвеност на България да се справи с предизвикателствата и, разбира се, да оползотвори онова, което нашите съюзници финансират години наред, бих казал с противоречив резултат.
Особено важно е как Вие бихте отговорили на следния въпрос за притеснението, изразено както от наши съюзници в НАТО и Европейския съюз, така и от български експерти. Притеснение, изразено в следната теза: предприема се закупуване на комуникационна и друга чувствителна и скъпоструваща техника, без изцяло да са ясни концептуалните и практическите аспекти на вертикалната и хоризонтално-вертикална интеграция. Не е тайна, че тук има съмнения за това, че корупционни помисли, може би, доминират над това България да започне частична, не съвсем планомерна модернизация. Ето това е, което много притеснява както българските данъкоплатци, които разбират финансовите аспекти на този проблем, специалистите в тази област и, разбира се, народните представители, компетентни в обсъжданата от нас сфера. Това е много важно и бих искал да бъдете по-конкретен във Вашия отговор. Какво правите, за да парирате лобистко-финансови интереси да злоупотребят с мащаба на темата и респективно с мащаба на ресурса, който се заделя, за тази модернизационна сфера от българското управление на сектора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Министър Близнаков, имате думата за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Действително въпросите, които са свързани с комуникационната система и осигуряването на националната сигурност, са важни. Самият факт, че един от модернизационните проекти и приоритетните модернизационни проекти – създаването на Комуникационно-информационна система (КИС), както я наричаме кратко, засягат 24 цели на Въоръжените сили, означава, че това са важни въпроси и ние не трябва да допуснем работа на парче.
Знаем, така да се каже, злополучният опит от миналото, когато няколко пъти се налагаше да се преработва ПИКИС - Полевата информационна комуникационна система, и продължаваме да даваме финансови средства, за да я доработваме, да я адаптираме, да я осъвременяваме, така че тя да върши работа.
Многократно бяха надхвърлени първоначално заложените финансови средства за нея. Това, разбира се, е преди аз да поема ръководството на министерството, но няма никакво значение. Трябва да има някаква приемственост и някаква отговорност в работата.
Бих искал да кажа, че с решението на правителството да стартира проекта за комуникационно-информационна система, която да засяга всичките видове Въоръжени сили – трите вида Въоръжени сили в Българската армия, и да изпълним 24 цели на Въоръжените сили, ще обхваща един период до около 2018-2020 г.
Ние ще стартираме с по-малко финансови средства, затова защото нямаме финансов ресурс в момента да започнем по-мащабно. Така или иначе, работата по този проект започна и аз се надявам през пролетта на тази година да бъдат привлечени за участие в един прозрачен конкурс най-големите фирми в света, които имат най-голям опит в съюзническите армии в изграждането на такива комуникационни системи.
Съгласен съм с Вас, че не трябва да се работи на парче и трябва своевременно да се парират опити на лобистки групи или организации в тази област. Това, което мога да гарантирам, е не изобщо в страната изграждането на такива хоризонтални и вертикални връзки субординации, за които Вие говорите. Аз мога да говоря за системата на отбраната, че ние ще се опитаме по този начин да отговорим на изискването на съюзниците за постигане на една много по-висока оперативна съвместимост на нашите войски.
Само ще спомена, че България в момента участва в проекта на НАТО “Съюзно земно наблюдение”, където е постигнат баланс между военни оперативни изисквания и финансови икономически условия, ангажирани на промишлеността на страните-участнички в проекта. Участваме и в програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP). Страните членки формират бюджет от 670 млн. евро, осигуряване на оперативни съоръжения за военновъздушните сили на седемте нови нации, предоставяне и поддържане на способности на седемте новоприети страни членки за интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО и някои други.
Аз лично съм удовлетворен като министър на отбраната, че след забавянето, огромното изоставане, което имаме в областта на комуникационно-информационните системи, най-после започваме старта на тази дейност. Това е свързано и с другите модернизационни проекти, защото доставката например на автомобили за сухопътните войски за изпълнение на мисии зад граница също се нуждае от съвременна комуникационна система за тези средства – за сухопътните войски. Същото важи и за доставянето на средства за военноморските ни сили. Ние в следващите две години ще получим две фрегати и един минен ловец на политическа цена от Белгия. В момента подготвяме договора. Там също ще се нуждаем от съвременна комуникационна система. Същото важи и за летателните средства, които ние трябва да осигурим на военновъздушните сили. Става въпрос за въздушния транспорт, за стратегическия въздушен транспорт, за бойни хеликоптери и изтребители. За съжаление все още нямаме възможност да стартираме мегапроекта за изтребителите – нещо, което е изключително важно от гледна точка на изпълняване на съюзни ангажименти и за еър полисинг на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър Близнаков.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Вашите отговори бяха красноречиви и според мен един от основните изводи, който трябва да се направи, е, че вероятно българското правителство се нуждае от подкрепа било то критична, било то като насърчение и препотвърждение на тези насоки на парламента и на експертната общност.
Ето защо в заключителния си коментар аз бих Ви предложил, надявам се, че ще бъда подкрепен от моите колеги, независимо от тяхната партийна принадлежност, да направим едно изслушване по темпа, насоките и предизвикателствата към модернизацията в областта на комуникациите както на армията, така и на целия сектор за сигурност. Това да бъде с участието на Комисията по отбраната, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външните работи, като водещи, да бъдем представени и ние, представителите на парламента, Вие, господин министър, с Вашия политически екип, високопоставени офицери от ВВС, ВМС и, разбира се, съответни представители на политическото и експертното ръководство на министерството на госпожа Емел Етем и, разбира се, Министерството на вътрешните работи. Ако трябва, да бъде закрито заседание, но ако търсим по-широк отзвук, нека да го направим открито, за да видим съвсем честно как ние можем да помогнем, за да се тушират впечатленията както от регистъра на корупционния потенциал, така и от регистъра на непрофесионалния подход в тази ключова и много чувствителна сфера, за да може България най-сетне да излезе от сянката на държава, която относително изостава.
Що се отнася до средното равнище на новоприсъединилите се държави към НАТО и в Европейския съюз, от модернизацията и оперативната съвместимост в този сектор на българската, европейската и атлантическа сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, следващото питане към министъра на отбраната също е от Вас, така че заповядайте отново на трибуната. То е за политиката на българското правителство за оползотворяване на въоръжения, които са извън употреба.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Всъщност това мое питане е едно логическо продължение на темата, която досега обсъждахме, а именно въпроса за модернизацията на комуникационните ни системи, тъй като тази модернизация беше пряко свързана с по-големия въпрос за новите въоръжения и оръжейни системи, които трябва да заимстваме, или да закупим респективно.
Вторият аспект на качествения скок напред това е какво от наличното трябва да запазим, да го оползотворим за нови мисии или за традиционно запазващи се стари мисии и какво от наследеното, съществуващото трябва да бракуваме, при какви процедури, с каква материална изгода и на базата на каква национално отговорна целесъобразност.
Ето защо във втория си въпрос аз искам да поставя акцент върху следните елементи: кои са принципите и приоритетите, които ръководят българското правителство при реализиране на политиката на това оползотворяване? Нека да обърнем поглед към потенциалната Ви роля на премиер, тъй като Вие трябва да отговорите за целия кабинет. Кои органи на изпълнителната власт носят конкретна отговорност за нейното провеждане, тъй като не е тайна, има сериозно безпокойство, че липсата на координация води до самоволни решения на отделни министерства, респективно изпълнителни органи на подминистерско ниво, които било то търгуват, било то бракуват техника, която би могла да намери полезно предназначение дори в началото на ХХІ век?
С други думи, в заключителната част на Вашия отговор бихте ли се концентрирали върху механизма за координация и най-вече върху контрола на дейността по оползотворяването или утилизацията, както се нарича в специализираните среди, на въоръжението, техниката, боеприпасите както в рамките на Министерството на отбраната, така и извън него, в целия Сектор за сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Начинът, по който е формулирано Вашето питане, засяга действително част от дейността на ведомства, организации и органи в това число, но не и изключително дейността на Министерството на отбраната.
В питането Ви се съдържат четири въпроса.
Принципите и приоритетите, които ръководят Министерството на отбраната при определянето и оползотворяването на излишните за Българската армия или морално технологично остарели въоръжения, техника и боеприпаси, се обуславят от политиката за реорганизация, модернизация и превъоръжаване на Българската армия.
През 1999 г. беше изготвен и приет от Министерския съвет План за организационно изграждане на Българската армия до 2004 г. В този период стартираха първите модернизационни проекти по стандартите на НАТО. Те обусловиха освобождаване на значителни количества излишни за армията и морално технологично остарели въоръжения, техника и боеприпаси.
Приоритетите и принципите за реализация и оползотворяване са изразени в следните подходи: продажба; безвъзмездно предоставяне за нуждите на Гражданска защита, МВР, Национална служба „Жандармерия”, Охрана на съдебната власт и други, в това число и за трети страни в изпълнение на решение на Министерския съвет или на Народното събрание на базата на международно поети ангажименти; безвъзмездно предоставяне за нуждите на общини и кметства и, на последно място, утилизация, както и унищожаване и продажба като скрап.
Подходите и реализацията са били предмет на обсъждане както в Съвета по отбранителна аквизиция и Съвета по отбрана на Министерството на отбраната, така и в Междуведомствения съвет по военнопромишления комплекс и Междуведомствената комисия за експортен контрол.
Последните се обуславяха от необходимостта за оценка на възможностите за осъществяване на експорт, в това число и излишно въоръжение и техника и боеприпаси, с оглед на поети от България ангажименти по линия на Съвета за сигурност на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни режими за експортен контрол.
Международно поетите ангажименти на България не позволяват безогледно и масово разпродаване на голямо количество излишни въоръжения, техника и боеприпаси. За периода 2006-2007 г. от наличните 80-100 000 тона излишни боеприпаси са продадени повече от 31 000 тона, тоест, една трета. Само през м. януари 2008 г. от обявените 40 000 тона излишни боеприпаси са продадени 4,5 хил. тона. За възможно по-скорошно започване на утилизацията на боеприпаси, включително и чрез намиране на алтернативни подходи и финансиране и отстраняване на административни пречки, сме създали ръководна група под ръководството на заместник-министъра на отбраната. Прието е еднозначно становището, че с оглед на финансовите и технологични възможности е невъзможна утилизация само със средства на Министерството на отбраната. Основен проблем е финансирането на тази дейност и оценката, разбира се, на рисковете при нея.
С наличните възможности се утилизират боеприпаси в бази на Българската армия и се унищожава военна техника от Изпълнителна агенция „Държавна собственост” на министерството.
Бих искал да Ви уверя, че в тази насока, по отношение на въпроса, който Вие поставяте, разчитам в много голяма степен на подкрепа на Народното събрание и трябва да разчитам. Затова имам готовност в контекста на прозрачност и граждански контрол при установяване на необходимост от изготвяне на нови подзаконови нормативни актове или промяна на настоящите, да запозная Комисията по отбраната.
Бих искал да Ви кажа, че във връзка с част от Вашето питане за това може ли да се използват част от системите, които са отпаднали от въоръжение, от други ведомства и в каква степен могат да се използват в системата за сигурност - голяма част от системите, с които разполага Българската армия, са аналогови системи. Те изискват по-голям обслужващ персонал. Това е единият от нашите проблеми, за да не можем достатъчно радикално да преминем към трансформиране на Въоръжените сили. Трябва да подменим аналоговите с дигитални системи – такива, каквито са в съюзническите армии. Това изисква време и финансови ресурси. Затова ние в бъдеще при нашите финансови разчети предвиждаме да отделяме не по-малко от 20% от бюджета за отбрана именно за тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, ако имате уточняващи въпроси, моля, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Бих апелирал най-енергично да се концентрирате в последващия отговор върху начина как конкретно контролирате възможностите за произволно бракуване на въоръжение и за нерегламентирано от гледна точка на националната сигурност и на принципите на прозрачността разпродажби на съществуващото въоръжение?
Има опасения в много среди както чуждестранни, така и наши, че в стремежа да се компенсира обективно не особено високия като аритметично измерение военен бюджет – нямам предвид като процент от брутния вътрешен продукт, и на фона на това, че България наглед не е изправена пред огромни предизвикателства от използване на масирани въоръжени сили за бойни действия се преминава към разпродажба, бракуване, въобще към освобождаване, казано най-общо, от въоръжение и техника, която би могла, особено, ако щете, в контекста на обезпечаване и на резерва, който трябва да поддържаме, от този тип техника и въоръжения, която не е непременно напълно безполезна, и, разбира се, която изкушава за определени икономически изгоди на ръба или отвъд рамките на допустимото от българските закони.
Бъдете по-конкретен върху контрола, бъдете по-открит, ако трябва да споделите с нас случаи, където сте констатирали нередности, закононарушения – дали сте известявали българската прокуратура за това, защото действително притесненията в тази област не са малки, подведени от желанието си да оптимизираме, каквото и да значи това, наличното материално имущество в рамките на този огромен, наследен от тоталитарната система сектор за сигурност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за отговор на уточняващия въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Структурите, упражняващи контрол по законосъобразността в тази област в контекста на Вашия уточняващ въпрос, са службата „Сигурност”, Военна полиция и Военно контраразузнаване, а в бъдеще Държавната агенция по национална сигурност, Дирекция „Финансово-контролна дейност на Министерството на отбраната”, Инспекторатът на Министерството на отбраната, Инспекцията „Контрол на въоръженията” към Генералния щаб, Сметната палата, Агенцията за държавен и вътрешнофинансов контрол, Националната агенция по приходите, службите за сигурност извън Министерството на отбраната, сектор КОС при МВР, Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване и други. В рамките на Министерството на отбраната координацията между структурите се осъществява на ниво заместник-началник на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната, а координацията между Министерството на отбраната и други министерства и ведомства се осъществява в съответствие с действащите нормативни актове.
Искам да споделя с Вас, че при консултациите с Международния секретариат на НАТО в Брюксел сега, при трансформацията на Въоръжените сили и свързаното с това освобождаване на войскови райони от излишна техника и боеприпаси, въоръжения, беше изказано становище, че все още Българската армия, българските Въоръжени сили, разполагат с много излишно, остаряло въоръжение. То трябва да бъде редуцирано с много по-големи темпове, за да се даде възможност за усвояване на нова техника, за влизане на нови системи на въоръжение. Впечатлението е обратно – че темповете за освобождаване на въоръжение и техника не са достатъчно големи.
Бих искал да информирам Вас и останалите народни представители, че досега, допреди тази година, всъщност ние имахме, знаете, таван на собствените приходи, който е в размер на 48 млн. лв. Той е заложен като собствени приходи в държавния бюджет и всичко над тази сума, което ние сме успявали да реализираме, отиваше във фискалния резерв. Ние не сме го ползвали, нито са го ползвали други ведомства. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Казвам - до тази година.
Затова, колкото и да се предоставя излишно въоръжение и техника, сумите в повече, а те досега са били в около 30% повече, ние сме ги предавали на резерва. Така че нито Министерството на отбраната, нито някое друго ведомство е можело да се ползва от тези придобити в повече финансови средства. Тази година положението е друго. Има решение на парламента, където ще се даде възможност след решение на Министерския съвет да се ползват допълнителните средства над тези 48 млн. лв.
По отношение на освобождаването на излишна техника – много е голям интересът от някои общини за справяне с предизвикателства, свързани с природни бедствия. За съжаление, голяма част от техниката, с която ние разполагаме, която сме предоставили и продължаваме да предоставяме на общините и на други ведомства, е в много тежко, лошо техническо състояние и не може да бъде ползвана – тежкотоварна техника, някои багери, кранове и т.н. Но, независимо от това ние се опитваме да създаваме прозрачност при тази дейност, когато обявяваме тръжни процедури за скрап например, за да не би да се злоупотребява с годна техника, когато се предлага техника за скрап. Изискванията за нарязване на такава техника са много строги – Вие знаете, за да не се стига до възможности за неправомерно предоставяне за други цели.
Същото важи за възможностите за изкупуване на отпадъци, отломки от черни и цветни метали и сплави, където има много строг контрол над фирмите – момента са допуснати 24 фирми за тази дейност, много строг контрол от гледна точка на органите на сигурността. Във всяка такава процедура без изключение участват представители на Държавна агенция “Национална сигурност”, досега на ВКР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата, за да изразите своето отношение към отговора на министър Близнаков. Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Вашите отговори по мое мнение логично налагат ново предложение, аналогично с това, което направих по повод отговорите на предходния ми въпрос: компетентните комисии в българския парламент трябва действително да се запознаят с приоритетите на оползотворяването на това излишно и технически морално остаряло въоръжение за периода 2008-2009 г., нека да го наречем до края на предполагаемия мандат на това правителство.
Изключително важно е да кажете за какви цели бихте могли да използвате тези допустими от закона вече допълнителни средства, а това трябва да бъде в основата на отговорите, които Вие и други компетентни министри, респективно ръководители на специализирани служби, трябва да дадат на това, предлагано от мен, обсъждане.
Защото действително се отваря възможност за повишаване на финансовия капацитет на Министерството на отбраната, но отново ще се появи ключово въпросът: за какво точно ще бъдат използвани тези пари и дали това не трябва да бъде предварително съгласувано като намерение, като програмиране, с компетентните комисии на Народното събрание, пак казвам, с препоръчителното участие на експерти от неправителствения сектор, което да даде една по-голяма пълноценност и действително по-голяма обективност на дебата за тази важна политика, която Вие, като министър, преди всичко ще реализирате, подпомаган надявам се, от другите компетентни министри от кабинета на господин Станишев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Последният въпрос, който е отправен днес към министъра на отбраната, е от народния представител Павел Шопов относно кражбите на танкове “Майбах” от укрепената линия “Крали Марко”.
Господин Шопов, заповядайте – разполагате с две минути, за да зададете своя въпрос към министър Близнаков.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Дотук въпросите бяха за настоящето на Българската армия, каквото настояще Българската армия има – едно мизерно вече нещастно настояще, и без бъдеще. Ние от “Атака” винаги сме казвали, че господин министър Близнаков е назначен за ликвидатор на Българската армия.
Но моят въпрос конкретно тук е да се върнем малко към миналото – славното минало на Българската армия, и да видим какво се прави по отношение на едни машини, на едни реликви, които имат голяма историческа, антикварна и колекционерска стойност, каквито са останалите, после разбрахме, около 40 бр. от всичките 98, закупени по времето на Цар Борис ІІІ.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Шестдесет и пет.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Отначало са били 98 танка, разположени по линията “Крали Марко” на южната ни граница.
Когато зададох този въпрос, се говореше само за кражбите на танковете. Това беше шумът в пресата и информацията, която получавахме. Надявам се, че предвид на моя въпрос от известно време се появиха съобщения, които ни зарадваха, за изтеглянето от позициите на въпросните машини, което сте разпоредили – прави Ви чест, че сте го сторили, за съхраняването на останалите танкове.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Те ще ги продадат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът ми вече от това: дали Министерството на отбраната има намерение да изтегли машините, се претрансформира във втората му част, която е за това: кои са и идентифицирали ли сте отговорните лица от Министерството на отбраната за опазването на това имущество? Имало ли е отговорни лица това имущество да бъде пазено и да се осъществява някакъв надзор над него, защото това е имущество на Министерството на отбраната разбира се? Кой е виновният и кой е подписал документа, удостоверяващ пред германските власти, че се касае за скрап по отношение на един от изнесените от Германия танкове, както и какви наказания са наложени на въпросните длъжностни лица? Предприемани ли са, предприемат ли се и ще бъдат ли предприемани действия за връщане в страната на изнесените в Германия танкове и части, като всъщност те са най-запазените. Неслучайно е било осъществено посегателство по отношение на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин министър!
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представител, уважаеми господин Шопов! Въпросът е актуален, особено когато беше зададен. Разбира се, не по Ваша и не по моя вина се отложи възможността за отговор.
Танкоогневите точки и легендировъчната техника от укрепената линия “Крали Марко” са снети от щатовете на Българската армия със заповед на началника на Генералния щаб от 6 юни 2007 г. Същите са обявени за излишни за Българската армия и е определен график за предаването им на Изпълнителната агенция “Държавна собственост”. Макар и излишни, като актуално въоръжение за Българската армия, част от тези съоръжения не са излишни за българската военна история, както и Вие посочихте. Поради това, въпреки трудностите през зимния сезон, аз разпоредих в периода от 5 до 15 февруари да се създаде организация за демонтиране и транспортиране на немска бронетанкова техника, която включва: средни танкове “Майбах-Т4”, щурмови оръдия “Майбах” и самоходни артилерийски установки “Майбах-Т3”, от района на селата Факия, Желязково, Горска поляна, Ружица по опис, изготвен с участието на музейни специалисти от Националния военноисторически музей. За изпълнението на дейността са определени четиридесет и двама военнослужещи и единадесет единици спомагателна техника и оборудване. Сред извадената техника е и щурмово оръдие “Т-4 Майбах Л-48”, от което има само пет запазени екземпляра в света, нашето е шестото. То, заедно с другите съоръжения, които притежават историческа и културна стойност, предстои да бъде предадено на Националния военноисторически музей. При наличие на повтарящи се експонати, те могат да бъдат разменени с въоръжение и бойни машини, свързани с българската военна история, които понастоящем се намират в чуждестранни музеи.
Налице е възможност, след проучване на подходящ терен, Министерството на отбраната да направи постъпки пред Министерството на културата за обявяване на част от отбранителната линия за исторически паметник на културата, като военноисторически парк – музей. Такива са окопите край Сливница от 1885 г. и Мемориалният комплекс “Шипка”. Впоследствие тази обособена част от отбранителна линия може да бъде разработена и като туристически обекти и включена в темата “Военни фортификационни структури на европейските културни коридори”. Да уточним обаче, че танкоогневите точки включват не само немска техника с колекционерска стойност, а и съветска, която не представлява интерес за музейните работници. Така че останалите съоръжения ще бъдат реализирани от Изпълнителната агенция “Държавна собственост” на министерството, съобразно утвърдените процедури.
Що се отнася до установяване на виновните, идентификацията на местонахождението на откраднатото съоръжение и стъпките за връщането в страната, Ви информирам, че в момента в Сливенската военноокръжна прокуратура се води досъдебно производство. Министерството на отбраната оказва пълно съдействие на разследващите органи и категорично заявявам, че при установяване на противоправно поведение от страна на служители на Министерството на отбраната или на военнослужещи от Българската армия, същите ще понесат всички, предвидени в закона, последствия от своите действия или бездействия.
Същевременно искам да уточня, господин Шопов, че до момента не е установено наличие на документ, за какъвто споменавате, който да е подписван от длъжностни лица на Министерството на отбраната, който да удостоверява пред германските власти, че се касае за скрап по отношение на изнесения в Германия танк. Ние нямаме такива сведения – нито аз, нито някой от моите сътрудници е подписвал такъв документ.
В заключение бих искал още веднъж да изразя категоричната воля на ръководството на Министерството на отбраната за предприемане на всички необходими действия за съхраняване на свидетелствата на българската военна история и бойната слава за бъдещите поколения. Уверен съм, че тази политика ще срещне подкрепата както на отделни институции, ангажирани с темата, така и на всички родолюбиви българи и патриотични организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Шопов, имате право на реплика – заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, благодаря за обстойния отговор. Аз съм удовлетворен от него.
Остана само отговорът на въпроса локализирано ли е мястото, където се намира изнесеният танк в Германия? Установено ли е местонахождението му, защото се касае до най-ценната машина. Счита се, че това е танк, специално изпратен и подарен на царица Йоана с цялото си въоръжение и с всичките си части. Той е в движение и е машина, която всъщност е най-ценната от всички. Неслучайно по отношение на тази машина е осъществено посегателство.
Имате ли намерение да направите постъпки пред германската страна след като бъде открито мястото, за нейното връщане в България, тъй като се касае до незаконно посегателство, до криминален случай, до изнасяне на вещ, представляваща държавна собственост, чрез извършено престъпление, което по всички правила и норми би означавало, че съответната вещ трябва да бъде върната в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Ние нямаме възможност с нашия ресурс да установим мястото, където е изнесен танкът. Споменах, че сме готови и съдействаме танкът, така наречен “Царицата”, готови сме да съдействаме и съдействаме изцяло на разследващите органи.
Бих искал да спомена, че до момента са извадени 6 танка, 4 щурмови оръдия, 1 самоходна артилерийска установка, 1 катерно оръдие – общо 12. От понеделник започват да се вадят още 10, които са преценени от специалистите като по-ценни. Цялата бройка е 229. Между тях има танкове Т-34, оръдия и така нататък.
В знак на уважение към актуалността на въпроса, който зададохте, ще Ви подаря цветна снимка на изнесения танк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол, което приключи с отговора на този въпрос.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Първият въпрос към нея са задали народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева относно действието на Търговския регистър.
Госпожо Михайлова, заповядайте да зададете вашия въпрос на министър Тачева.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Въпросът, който задаваме с госпожа Масева, е отпреди един месец. Имахме опасения, забавяйки се във времето, че той няма да е актуален. Оказа се обаче, че един месец, след като го зададохме, той продължава да е все толкова актуален и все толкова тревожен, защото нещата относно действието на новия Закон за Търговския регистър продължават да са в пълен хаос.
Това, което беше изнесено и в медиите, и пред отговорни институции, е, че бяха изнесени лични данни, тоест трупани са лични данни, до които всеки може да достигне през електронния сайт, в който се съдържа информация за фирмите, в това число и личните карти с ЕГН-тата на хората, които подават документи.
Оказа се, че административният капацитет не е налице.
Хаосът буквално и в днешния, и в предишния, и в по-предишния ден продължава и сигналите са постоянни. Няма да посочвам конкретен случай, защото ми се струва, че вече не можем да говорим за конкретни случаи, а за система, в която нещата започват да изглеждат като излизащи извън контрол.
В тази връзка въпросът, който задаваме, е следният: какви действия предприехте дотук и какво ще предприемете оттук нататък, за да заработи нормално този електронен Търговски регистър?
На нас с госпожа Масева, които Ви задаваме въпроса, е добре известно и станахме свидетели на неколкократни опити да не стартира Търговският регистър в този му вид – в електронен вид и по начин, по който практически да доведе до пресичане на корупционни практики.
В това число законът беше отлаган, защото хората, на които беше възложено да подготвят системата, не бяха направили необходимото. Затова се създава убеждението, че може би някой умишлено е заинтересован с оглед именно възстановяване на корупционни практики да не стартира нормално този Търговски регистър.
Много Ви моля да дадете яснота какво направихте и има ли шанс той да проработи нормално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Тачева, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова и госпожо Масева! Факт е, че месец след задаване на въпроса сме ежедневни свидетели на публикации в медиите, които тревожат с констатациите по работата на Търговския регистър.
Бих могла обаче да кажа, че с проблеми или без проблеми, в крайна сметка 2 януари 2008 г. се случи за Търговския регистър.
Има много неща, които трябва да бъдат направени, има много неща, които от 2 януари т.г. досега ежедневно прави Министерството на правосъдието и отговорната за това Агенция по вписванията. Ще се опитам да ги кажа само в рамките на няколко думи, защото всичко друго ще прозвучи като някакво извинение. Очевидно е, че нещата все още не са на онова ниво, на което поне на мен ми се иска. Това, което трябва да бъде направено, ви уверявам, че се прави ежедневно от министъра на правосъдието.
Факт е, че имаше моменти, в които можеше да се видят на страницата на Търговския регистър лични данни. Струва ми се, че това вече е невъзможно или така поне ми докладва ръководството на Агенцията по вписванията, след като проведохме среща и с Комисията по защита на личните данни, след като издадох нарочна заповед, след като уточнявахме няколко дни на експертно ниво как това да се случи.
Трябва да кажа, че това е не само пропуск в закона, но че и досега в определени окръжни съдилища се е случвало. Това доведе после до пресканиране на документите, които служителите на агенцията трябваше да правят, и правейки го, трябваше да изваждат данни и неща, свързани със защитата на личните данни.
Струва ми се, че това вече е преустановено – публикуването в Търговския регистър на документи, съдържащи лични данни, и са въведени правила за снемането на електронен образ от такива, когато са приложени към фирменото дело. На мястото на личната карта се сканира бял лист с документ, на който пише “документ за самоличност”.
Новият проблем, който предизвиква редицата публикации и сигнали е, че данните, които преди можеха да се видят само в папките на фирмите в съда, сега станаха много лесно достъпни през Интернет. Освен документите за самоличност, които преди са били публикувани при задължителното предписание, незабавно са предприети необходими действия от Агенцията по вписванията и личните данни, събирани от съдилищата в предишния период, вече са заличени от Търговския регистър.
Искам да напомня, че замисълът при въвеждането на Търговския регистър е регистрациите да стават по електронен път и информацията да бъде достъпна от деня на вписването – нещо, за което трябват много усилия, за да го постигнем. Сега сроковете, в които се извършва вписването, са около 12 дни.
В този смисъл от стартирането на Електронния търговски регистър до 21 февруари са направени 13 211 вписвания, от които 4049 са новорегистрирани търговци и кооперации, 8162 са пререгистрациите, а общото количество на подадените заявления надминават 33 000.
Понеже въпросът Ви се състои от две части – за защита на личните данни смятам, че там сме постигнали това, което беше досега като проблем. Но толкова, колкото до подобряване качеството на услугите, което е въпрос и на колегата Мартин Димитров, трябва да кажа, че от началото на февруари са отворени още 10 броя гишета в служебната част на Агенцията по вписванията и че в момента работят 26 служители деловодители по вписванията. Говоря само за София. Иначе те не са 263, както е написано някъде, не зная откъде господин Димитров има тази справка, а са 205. От тези 205 души от 90 длъжностни лица по вписванията, заетите са не повече от 56. Шест конкурса правихме досега и дали само заради ниското възнаграждение, или пресечената възможност за корупционни практики, или необходимия минимум от три години юридически стаж, но досега няма голямо количество кандидати. Непрекъснато като изтече конкурсът обявяваме следващия, тоест Агенцията по вписванията върши тази работа. Непрекъснато продължава и обучението, но сами разбирате, че ще мине още време докато в крайна сметка в голямата си част търговците предпочетат електронния път. А от друга гледна точка този тригодишен срок, който наглед изглежда по Закона за търговския регистър, е сведен до шест месеца, след като има текст в Закона за счетоводството, който изисква до 30 юни да имаш пререгистрация, пък след това да си подадеш и годишните счетоводни документи. Не зная дали е станало недоглеждане, или умишлено е допуснато.
Ще се опитам в рамките на още няколко минути да кажа, че вече е създадена експертна група, която събра всички необходими предписания или проблеми, които дойдоха от регионалните ръководства по мое разпореждане. Ежедневно получавам информация от колеги адвокати, които правят регистрации. Поемам ангажимент много бързо да направим най-необходимите и неотложни промени в Закона за Търговския регистър, за да можем да облекчим работата на адвокатите, които по принцип по Закона за адвокатурата и Правилника за организация работата на районните, окръжните и военните съдилища имат някакво предимство при обслужване, за да не допускаме по девет часа да стоят и да чакат адвокати за вписване на фирми.
По данни за агенцията днес вписването на една фирма е сведено до три минути. Но когато идват адвокати с по 20 фирмени дела, очевидно е, че то не може да стане по този начин. Има нова организация на работата и в Агенцията по вписванията в София, като е направено така, че определени деловодители да приемат заявления и да дават номера. Сега вече чувам за създадени практики някой да отива и да запазва номера срещу някакви левове. Очевидно е, че това не е пътят. Може би трябва да потърсим друго решение на това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Масева, Вие ще отправите реплика към министъра?
Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Това, което хората определиха за Търговския регистър, е “поредното безумство”. Аз знам, че усилията за по-бързото откриване на дейността на този Търговски регистър беше с една добра цел. И тази добра цел беше да се запълни създадената корупционна ниша в съдебната система. Шест пъти обаче беше отлаган този закон. Шест пъти поради липса на готовност на ръководството на Търговския регистър да упражни целия си капацитет, за да може да създаде един регистър, в който хората да имат доверие. Вместо това те казаха: “Това е едно безумство”. И тръгнаха хората, уважаема госпожо Тачева, от град на град, за да могат да търсят гише, на което могат да си свършат работата за по-малко от един ден. Това е практиката, това е липсата на всякакъв административен капацитет в Търговския регистър, на липсата на елементарни умения. Това обаче е много, много лош пример.
Това, което казвате за специална експертна група, това са добри неща, обаче за нас по-важно е да видим част и ден по-скоро резултатите. Защото в противен случай доверието в Търговския регистър и целта, която ние законодателно вложихме тук, на този етап може да се окаже, че е провалена.
Освен това искам да ви обърна внимание на нещо друго – слаба информационна система, дефектен софтуер, слаб капацитет, хора, които не могат да пишат. Освен това вие предприехте и известни действия, които на нас ни направиха добро впечатление, за проверки по отношение финансовата и организационна дисциплина на регистъра. Вие констатирахте, че там се надписват заплати. И все пак от тази трибуна днес ние искахме освен тази експертна група и предприетите действия, вярваме в положителна посока, ще ни дадете отговор и на това какво прави в края на краищата това ръководство все още там. В закона има и административно-наказателни разпоредби, които предвиждат даже административни глоби на тези, които тормозят и малтретират българските граждани. Ту спират, ту изключва софтуерът, заключват ги в Търговски регистър. И той наистина се е превърнал в синоним на злото за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо министър? Не.
Госпожо Масева, имате думата за следващия въпрос към министър Тачева относно практиката в съдебната власт при неизпълнение на съдебен акт. Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо министър, една от причините за недоверието към съдебната власт е липсата на последици след издаването на съдебните решения. Това е една голяма мъка за българските граждани. Човекът, който е тръгнал в съда да търси правосъдие какво среща там? Три инстанции – първа, втора, трета. Търпи морални болки и страдания, изпитва имуществени лишения, снабдява се със съдебно решение. Искам да ви дам три примера.
Съдебно решение за право на собственост на фамилия Иванови в Банско. Отива човекът с този съдебен титул, който е провъзгласен от Конституцията за най-стабилния, че никой не може да му противоречи, че всеки трябва да го изпълнява, отива в общината да си търси правата, да иска въвод във владение. Минават няколко месеца – на мястото му е построен хотел.
В Благоевград господин Трифонов, който се снабдява освен през трите инстанции със съдебно решение, и изпълнителен лист и претендира пред Министерство на земеделието и продоволствието да му бъде платена сумата от 13 980 лв. Вместо това Министерство на земеделието осма година, госпожо Тачева, не зачита нито съдебното решение, нито издадения изпълнителен лист.
Фамилия от Благоевград, която има право на собственост и вместо това, тръгвайки по мъките, пак със съдебен титул, който се явява един празен, непотребен лист, получава впоследствие и отговор от областния управител на Кюстендил и казва, че правилно общината не ги е въвела във владение, правилно не е издала скица, защото това решение на съда не трябвало да се зачете.
И така, госпожо Тачева, българската правова държава дава много лош пример. И наистина една от последиците от тоталния нихилизъм, от тоталното недоверие на българските граждани е и това, че институциите не изпълняват съдебните решения. Затова аз ви зададох въпроса каква е практиката съгласно българското законодателство? Има ли наложени административно-наказателни санкции, има ли извършени престъпления и осъдени по този повод?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масева! По повод поставения въпрос относно практиката в съдебната власт при изпълнение на съдебен акт Вие питате конкретно за броя образувани производства при осуетяване или неизпълнение на съдебни решения, колко производства са приключили с осъдителна присъда и какви законодателни мерки ще предприеме Министерството на правосъдието при решаването на този проблем. Във въпроса Вие не посочвате период, за който искате да се даде тази информация, но в Министерството на правосъдието не се събира тази статистика. За да мога да Ви отговоря на въпроса, аз възложих да се направи проверка, която установи, че в Наказателния кодекс са обявени за наказуеми поради неизпълнение на съдебни решения 15 вида престъпления, по които практиката е разнообразна. Обобщените данни от петте апелативни района в страната показват, че общо в страната през 2007 г. са осъдени 675 лица за престъпления, в чийто престъпен състав основен елемент е осуетяването или неизпълнението на влезли в сила решения.
Петнадесетте вида престъпления, предвидени в наказателното законодателство, и посочените данни ме карат да Ви отговаря, че министърът на правосъдието не намира за нужно да инициира някакви други предложения за законодателни мерки. Не знам дали тези два или три казуса, които Вие поставихте тук, са били обект на тези данни през 2007 г. Ще Ви предоставя информация за видовете престъпления, така както са в Наказателния кодекс, и по кои от видовете престъпления по колко лица има осъдени в различните апелативни райони. Ако информирате мен или Инспектората към Висшия съдебен съвет за това, което Вие казахте, ще направим конкретна проверка на тези три казуса, които засегнахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Тачева.
Госпожо Масева, заповядайте за реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо министър, аз съм сигурна, че Вашата справка е изчерпателна и че е точна. Въпросът е заявлението, по отношение на което Вие, като представител на изпълнителната власт, особено като министър на правосъдието, и ние, като законодателен орган, трябва да отправим една реплика към действителността и тя да бъде толкова критична и толкова точна, че да може да регулира този процес и да възвърне доверието на българските граждани по някакъв начин.
Всички тези примери, които дадох, са за хора, които са писали жалби и до прокуратурата. Независимо че има петнадесет състава, отговорът е, че това не е престъпление съгласно българското законодателство.
Искам да Ви дам още един пример пред тази аудитория – с министъра на околната среда Джевдет Чакъров. По силата на съдебно решение на Върховния административен съд той е задължен да издаде решение за ОВОС на определена фирма. „Дънди” се казва, предполагам това е вече национален проблем и всички знаят за него. Минава толкова много време, а министърът на околната среда и водите не предприема каквито и да е действия да изпълни решенията на Върховния административен съд. За какво говорим? Високите етажи на властта. Искахте примери за корупция, искахте примери за престъпност.
Ако един министър си позволява да не изпълнява съдебни решения, за какво говорим? Повтарям го, което означава, че не можем да се дистанцираме от това да не правим предложения за законодателна инициатива. Няма текст в закона, който да глоби министъра, макар и по Административнопроцесуалния кодекс, където има възможност вече да се завеждат дела при осуетяване и неизпълнение на съдебни актове на административните съдилища. Няма кой да го глоби, а там глобата е от 100 до 500 лв. Не е въпросът за размера, а въпросът е за дисциплината, въпросът е на молитвата за правосъдие ние да отговорим с текстове, които да удовлетворят добросъвестните граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо Тачева? Не.
Последният въпрос към министър Тачева е от господин Мартин Димитров относно множество проблеми с търговската регистрация в София.
Заповядайте, господин Димитров, въпреки че този въпрос частично беше обсъждан.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Реформата с търговската регистрация е принципно важна. Не е нормално създаването или закриването на фирма да се случва в съда. Това е административна практика в развитите демокрации. За съжаление обаче тази реформа се прави по най-лошия начин в България.
Съвсем конкретно към Вас, госпожо министър. Първо, на хората и фирмите беше казано, че разполагат с три години за пререгистрация. Сама признахте от тази трибуна, че те имат шест месеца. Те имат шест месеца в резултат на законови промени, които идват от Министерския съвет. Променен е Законът за счетоводството, в който ясно се казва, че до 30 юни фирмите трябва да подадат отчет. Как да подадат отчет, ако не са се пререгистрирали? Тоест въпросът е точно от Министерския съвет и с подкрепата на това мнозинство да се реализира тази промяна. Това мнозинство, което е избрало и Вас за министър.
Въпросът е: хората знаят, че имат три години за пререгистрация, а всъщност имат шест месеца.
Забележете, ако не спазят тези срокове, глобите започват от 1500 лв. Какво ще направите по този въпрос? Ще направите ли информационна кампания, ще кажете ли на хората какви срокове имат и какво ги чака? Ще предложите ли законови промени, за да се спазят тези три години, които им обещахте? В крайна сметка е важно министрите да държат на думата си.
Вторият много важен въпрос. Да, отворили сте десет допълнителни гишета. Защо не отворите още двадесет е въпросът. Госпожо Тачева, наемате сграда до 30 юни - първите шест месеца, когато е големият проблем, когато е напливът в София и Пловдив. Става въпрос само за София и Пловдив. Наемате една сграда за шест месеца, отваряте двадесет гишета, поема се този трафик, не се налага хората да чакат по девет часа - тогава няма да има и такова обществено настроение срещу тази реформа. Това пречи на всички нас. Не трябва да настройвате обществото срещу тази реформа. Тоест наемате допълнителна сграда и отваряте двадесет гишета.
Другият ми конкретен въпрос е: защо хората, които работят на тези гишета, трябва да обработват информацията? Клиентите чакат по 45 минути, защото хората на тези гишета ръчно пренаписват данните и след това ги сканират. Ние сме в ХХІ век, госпожо Тачева! Няма нужда тези хора да имат подобни занимания! И да чакаш 45 минути тези хора да оформят документите!
Аз се надявам на много конкретни отговори от Ваша страна, защото ако една реформа, която е принципно добра, се проваля от самото начало и настройва цялото общество, госпожо Тачева, това е лошо въобще за реформите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще премина конкретно на тези три въпроса, които маркирахте.
Ще приема Вашето предложение и ще възложа на агенцията още от утре да търси друга сграда, но тя няма да бъде намерена толкова лесно, след като много време търсихме сграда за Административния съд в София. Ако Вие не сте в течение на този въпрос, аз съм и министър Петканов също е в течение на този въпрос.
Вече има нова организация, която дава възможност само определени служители да приемат заявленията, а други служители ги обработват. Това, което Вие казахте.
За справка – Законът за счетоводството е променен с „Държавен вестник”, бр. 105 от 2006 г. Моята информация е, че е по искане на депутат, а не на Министерския съвет. Освен това не намирам за необходимо Министерският съвет да внася всеки ден промени в Закона за Търговския регистър. Ако Вие прецените, че има необходимост от някакви належащи промени, имате законодателна инициатива – направете го.
Аз ще внеса промени в Закона за Търговския регистър тогава, когато отсеем всички онези проблеми, които са създадени от този закон, който е гласуван от това Народно събрание, и тогава, когато съумеем да направим така системата, за да не можем да променяме един и същи закон по няколко пъти в рамките на един ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Тачева.
За реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо министър, просто наемете етаж от офисна сграда в София за шест месеца, което е абсолютно възможно да бъде изпълнено. Сложете там 20 гишета. След като минат тези първи шест месеца, когато фирмите се пререгистрират вече няма нужда да наемете подобна сграда, но така ще избегнете всички тези проблеми, всички тези опашки. Това е конкретно решение и може в понеделник да го изпълните.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да, но ще трябва обществена поръчка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, направете обществена поръчка, но вече наемите в София падат, има много свободни сгради. Ако трябва, поемам ангажимента от името на СДС да ви намерим етаж от сграда. Ще потърсим в София, за да го наемете.
Госпожо министър, хората не знаят, че срокът за пререгистрация е 30 юни т.г. Уверявам Ви! И тук Вашата задача – на Вас и на Министерския съвет, е да ги информирате. На моята лична Интернет-страница в Интернет проведох дебат и разбрах, че хората не знаят, че имат шест месеца за пререгистрация. Не знаят глобите, които ги очакват. Направете информационна кампания, пуснете клипове. Хората са заблудени от вашето правителство, че имат три години. Те не знаят, че имат шест месеца, така че Ви моля най-добросъвестно да проведете информационна кампания, защото пак Ви казвам – от значение за всички реформатори в този парламент е тази реформа в крайна сметка да стане успешна. Всички фирми, които се сблъскаха с администрацията и проблемите до момента вече са настроени против и питат: защо ни трябваше тази работа, добре си бяхме с предишната система.
Реформата е положителна, но трябва да бъде изпипана. Ако не е изпипана цялото общество се настройва срещу реформите. Така че пак Ви моля за две конкретни неща: наемате сграда, 20 гишета, няма да има опашки, няма да има недоволство.
Правилно сте обърнали внимание информацията да не се обработва на гишетата, а да се поема от бек-офиса, така че някой друг да върши тази работа по-бързо.
Друга идея, която мога да Ви дам е, фирмите да могат да запазват предварително час, за да не се налага да чакат. Това ще улесни също процедурите.
И още веднъж, моля Ви се, направете информационна кампания, кажете на хората какви са техните задължения и техните права, че срокът за пререгистрация е 30 юни 2008 г. и нямат време, след това ще бъдат глобени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви господин Димитров.
Госпожо Тачева, желаете ли дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, госпожо министър.
Министър Николай Василев ще отговори на питане на народния представител Иван Иванов относно мерките за създаване условия за услугите във връзка с електронното правителство от максимален брой потребители.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През 2005 г., когато Димитър Калчев се раздели с поста си на министър на държавната администрация бях уверен, че с това се слага край на скандалната сделка с “Майкрософт”. Казвам “скандална”, защото за наемането в продължение на шест години над 30 хил., а впоследствие увеличени на 48 хил. програмни продукти “Майкрософт уиндоус екс пи” и “Майкрософт офис екс пи” беше сключен договор, който беше – първо, непрозрачен; второ - на висока цена; и трето – с неясни мотиви.
Казвам “непрозрачен”, защото никой в рамките на две години не можа да види текста на този договор, който Калчев криеше като собственото си имане, а може би е било и точно така.
Казвам “на висока цена”, защото знаете, че за договора беше заплатена цената от 13 млн. и 600 хил. долара, което е много по-високо от цената, която можеше да бъде договорена. Не искам да влизам в дълбочина.
И накрая, “с неясни мотиви”, защото така и не се разбра, въпреки едно писмо на Димитър Калчев, защо той не изпълни поръчката съгласно Закона за обществените поръчки.
Оказа се обаче, господин министър, че историята има и по-скандално продължение и то е свързано с Вас като министър на държавната администрация и административната реформа, свързано е директно с Николай Василев. Защо?
На 31 октомври м.г. министерството пуска обява за обществена поръчка за доставка на 60 хил. софтуерни продукти – забележете, отново продукти, чийто производител може да бъде само и единствено “Майкрософт”.
При изпълнението на подобна поръчка веднага се набива на очи следното: първо – както в настоящия момент, така и в следващите поне четири години, тоест докато Вие сте министър, може би и още само след година и нещо Вие вече няма да бъдете, българската държавна администрация – на Република България, ще бъде зависима единствено от софтуерните продукти на една чужда компания, в случая “Майкрософт”, която дори беше осъдена за монополизъм от съда на Европейската комисия.
На второ място – изричното изискване електронното правителство да обслужва клиенти, които разполагат със софтуер на “Майкрософт” или съвместим с него, води до следното, че на българските граждани е натрапено задължителното изискване да купуват такива софтуерни продукти, за да ползват електронното правителство, а средната пазарна цена на такъв продукт в момента е приблизително две средни работни заплати за страната.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следното питане: какви са конкретните стъпки и действия на Министерството на държавната администрация и административната реформа за внедряване на алтернативните продукти и системи за създаване възможност за ползване на услугите на електронното правителство от максимален брой потребители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Василев, имате думата за отговор на питането на господин Иванов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов? Най-напред, господин Иванов, благодаря Ви за този въпрос. Вие знаете, че сте ми задавали много въпроси от трибуната на Народното събрание. Вие обаче във въпроса по начина, по който го задавате, всъщност бяхте пропуснали основната тема, по която смятате днес да обсъждаме може би с оглед на това, че след по-малко от половин час тук ще се гласува и вотът на недоверие и някак си за Вас това е интересна възможност. (Шум и реплики в залата.)
Разбирам, но ще разделим въпроса Ви на две части, както и Вие го обяснихте.
Най-напред, ако се върнем към периода на моя предшественик – нищо персонално по този въпрос, просто въпросът е съвсем принципен, приемам една от Вашите три констатации за стария договор с “Майкрософт”. Приемам констатацията, че договорът е непрозрачен в смисъл, че е обявен без обществена поръчка, което аз лично не бих направил и не съм правил. Не съм обаче съгласен, по-скоро по въпроса на целесъобразност – можем с Вас да поспорим, няма да ни стигне времето тук – по отношение на това, че цената е била висока.
Аз бих искал днес на същата цена, ако може да имаме продуктите на “Майкрософт”, както бихме се радвали заедно с Вас и всички останали тук, ако можеше на цената на бензина и на нефта от преди пет или десет години всички да можехме сега да си зареждаме автомобилите, но не можем да направим това, за съжаление. Тоест, по отношение на цената, особено в клаузата, че договорът на министър Калчев беше в долари, той се оказа изгоден впоследствие за България, тъй като курсът на долара спадна, знаете с много значителен процент.
По отношение на мотивите не съм много съгласен, тъй като мотивите според мен са много ясни, а те са, че държавната администрация в миналото беше най-големият пиратски ползвател на софтуер, на нелицензиран софтуер, което е незаконно по всички международни правила. Това не може да продължава вечно, така че на това трябваше да се сложи край и държавата трябва да работи с лицензиран, а не с пиратски софтуер.
Тук наистина времето е много кратко – на парламентарната трибуна. Можем с Вас много неща да обсъдим по отношение на новия договор с “Майкрософт”, но вижте няколко качествени разлики, уважаеми господин Иванов.
Първо, договорът и процедурата не е непрозрачна, а е суперпрозрачна, много широко обсъждана в обществото. Имаше една шестчасова дискусия – потвърждавам това, шестчасова дискусия с бранша и със структурите на гражданското общество само по този въпрос. Ще има още една такава дискусия след няколко седмици и аз Ви каня лично, ако желаете, заповядайте. Според мен ще е много интересно. Обществената поръчка беше много широко дискутирана, обявена в България и – подчертавам, в целия Европейски съюз, тоест целият свят, който трябваше да знае, знаеше за тази поръчка. Със сигурност избрахме най-ниската предложена цена и всичко останало, да Ви призная, съм го описал в една авторска статия от две страници, което съм публикувал в един от най-големите седмични вестници в България.
Втората половина на Вашия въпрос също е много интересна. Аз разбирам Вашата загриженост и я споделям. Обаче мога да Ви уверя, че държавата прави последователно усилия в обратна посока. Най-напред в нито едно законодателство, например Законът за електронното управление, който знаете с отлагателния срок влиза в сила след около приблизително четири месеца и ще бъде много сериозен закон за българската държавна администрация. Нито в многото наредби - днес между другото подписах цяла купчина наредби, свързани с този закон - нито в никакви други актове или в политиката на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения се казва, че българските граждани или българският бизнес трябва да използват един определен вид софтуер – бил той на “Майкрософт” или някакъв друг, за да комуникира в държавата. И всъщност цялата политика, всички проекти, които сме изпълнявали в областта на електронното правителство, водят точно в посоката, за която Вие говорите. Там се изисква отворен формат, софтуер с отворен код. Интеграционната среда за електронното правителство, така нареченият ИСЕП, който е най-големият проект досега, реализиран успешно в българското електронно правителство, по никакъв начин не връзва никого със софтуера на една определена компания. Тоест ние на практика правим това, което Вие предлагате.
В заключение бих искал да припомня нещо, на което се обърна малко внимание напоследък. Знаете и вчера беше показано на кои места е България в различни световни класации. Примерно в някои класации е на 62 място, в други е на 50 и някое място. В малко класации България е на 40 и някое място.
По отношение на готовност на българското общество за използване на електронното правителство. За 2008 г., преди няколко седмици България излезе на 43 място, с което за първи път изпревари нашите съседи от Гърция и Румъния. Това не е достатъчно амбициозна цел и ние сме си поставили много по-високи цели, но, уверявам Ви, продължаваме да работим в тази посока и смятам, че ще постигнем значими резултати само за един мандат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз директно ще отговарям на това, което Вие казахте, и ще Ви задавам веднага и въпроси, а Вие ще изберете два, на които да отговорите.
Първо, Вие казвате, че договорът бил сключен в долари и затова в крайна сметка се оказва изгоден. Означава ли това, че преструктурирането на външния дълг, извършено от Вашия колега Милен Велчев, който прехвърли от долари в евро външен дълг на България, е крайно неизгодно и ощети страната? Бъдете последователен, ако искате да има тежест Вашият отговор.
На второ място, Вие казахте, че бихте се радвали, ако сега можете на такива цени да договорите. Питам Ви: защо не се възползвате от правото да закупите текущи лицензи, които шест месеца България използва в наемни отношения, а вместо това купувате нови? Защото това, което сме дали за тези шест години – над 40 млн. долара, както се казва, отиват вече на боклука и се дават нови 90 млн. лв., което е около 70 млн. долара.
Но аз продължавам с въпросите. Защо, господин министър, Вие не влязохте в директни преговори с “Майкрософт”? Защо не закупихте от “Майкрософт” директно като представител на българското правителство тези продукти, а ги купувате чрез, да не кажа, ясно определен посредник? Защото практиката показва, че при директни преговори с “Майкрософт” цената може да бъде намалена с близо 40%.
Продължавам нататък. Говорите, че цената не е толкова голяма, защото ще бъдат лицензирани и 60 хиляди домашни компютри на служителите на държавната администрация. Не го казвайте това, защото българските данъкоплатци не могат да плащат за това. Ако то е безплатно, тогава то няма отношение към сключения договор. Да не говоря, че с лаптоп те могат да си ги ползват и без това.
На следващо място, Вие казахте, че ще отворите, може би, търга за сървърите, които са 2 хиляди на брой, за да дадете възможност за въвеждане на отворен код. Направихте ли го? Мисля, че не сте го направили.
И накрая, бихте ли казали откъде измислихте този праг от 5 млн. лв. за кандидатите за спечелване на търга? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! С ръка на сърцето трябва да призная, че въпросите Ви са интелигентни и логични. Бих искал да отговоря много бързо на шестте въпроса.
На първия въпрос, не смятам, че е справедливо да смесваме договора за външния дълг или сделката с външния дълг с този договор. Според мен цената, постигната от министър Калчев, щеше да бъде сравнително изгодна и без промени във валутния курс, но това е съвсем отделен въпрос. Мога дълго време да говоря за сделката с външния дълг и не споделям Вашите притеснения.
На второ място, ако, господин Иванов, бяхме използвали опцията, която беше законна, да закупим старите лицензи, щяхте да ме атакувате много остро, с много повече основание, със сто пъти по-голямо основание по две причини. Едното е, че тогава щеше да бъде непрозрачно, без конкурс – това, което е катастрофа за министър като мен, и второто, че щеше да излезе по-скъпо и по-неизгодно, отколкото да направим обществена поръчка за нов период от време. Ще Ви кажа защо. Защото сега ще изплащаме за три години тези лицензи. За този период ние получаваме софтуерна застраховка, която е много скъпа. Това е все едно да получавате след три години най-новия модел на автомобил, без да си подменяте стария с новия модел автомобил, без да плащате повече за това. Тоест прогнозата ми е, че тези лицензи ще ги използваме поне шест години – може по-малко, може и повече, по преценка на следващи правителства.
На третия въпрос, защо не влязохме в директни преговори с “Майкрософт”? Ами нали точно Вие в това обвинявате моя предшественик, че директно е сключил договор с “Майкрософт” без обществена поръчка.
Вижте, българската държава не казва кой да се яви. Ние не сме казали, че “Майкрософт” не може да се яви на тази обществена поръчка.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Казали сте. Сега ще Ви прочета.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ние казваме, че всеки който продава лицензи на “Майкрософт”, може да участва. Ако “Майкрософт” сама иска да участва.
Например имам към Вас въпрос. Ако Народното събрание закупува автомобили, то какво казва? Че фирмата “Даймлер Крайслер” с централа в Щутгарт ли трябва да дойде тук да подаде оферти, или всеки световен дистрибутор от Австралия или от България, който може да продава автомобили, може да участва в обществената поръчка?
Следващият въпрос. Ще пропусна темата за безплатните лицензи, тъй като съм съгласен с Вас.
По петия въпрос със сървърите, разбирам, прав сте. Това, което ние направихме - от над 5 хиляди сървъра, които използват в държавната администрация, около 3 хиляди грубо са продукти, различни от тези на “Майкрософт”. Ние сме оставили пазара широко отворен за такива продукти. И всъщност ние казваме, че само 2 хиляди ще бъдат сървърите на “Майкрософт”.
Прагът от 5 млн. лв. не разбрах дали смятате, че е прекалено нисък, или прекалено висок. Причината да има изобщо праг е, че ние не бихме искали някой “Плод и зеленчук” с оборот 10 хил. лв. годишно да сключва договор с държавата, но не за 90 млн. лв., както Вие казахте, а за малко по-малка сума. Сумата е малко над 70 млн. лв. без ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Иванов, имате думата да изразите своето отношение към отговорите на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Знам, че някои въпроси, които ще Ви задам сега, ще имат риторичен характер, защото Вие не можете да ми отговорите. Но Вие знаете, че определен вид поръчка, която се дава, може да бъде или по Закона за обществените поръчки, или не по закона, но не може едновременно един път да бъде по единия начин, друг път – по другия начин. Това означава, че след като Вие сте видели, че трябва да бъде спазен Законът за обществените поръчки, Ви питам: ще подадете ли до главния прокурор сигнал, че Вашият предшественик Димитър Калчев не е спазвал закона, защото неговият характер на поръчката е абсолютно идентичен?
На второ място, все пак искам да подчертая, че Вие казахте, че е могло да се стигне до директни преговори с “Майкрософт”, защото нямало такова ограничение. Това просто не е вярно. Пред мен е поисканата обществена поръчка и там е казано: “Кандидатът да бъде партньор на производителя на софтуер и да разпространява неговите продукти на територията на България”.
Що се касае до 5-те милиона, те са явно заложени, за да бъде определен същият посредник, който е бил и при Димитър Калчев. Това, което ще последва от всичко това, господин министър, е, че отново ще започне да влиза пиратски софтуер, защото българските граждани не могат да дадат по две средномесечни заплати, за да ползват услугите на електронното правителство.
На второ място, блокира се развитието на българската, бих казал, софтуерна индустрия, която почива на основите на отворения код. Българските софтуерни специалисти ще продължат да напускат страната. Те и сега масово напускат и България съвсем ще се оголи от такива специалисти. Това между другото беше казано директно и от министър Масларова само преди два часа в пленарната зала.
И последното, с което завършвам, господин министър. По начина, по който е проведена тази обществена поръчка – с подобен посредник, това за мен е пар екселанс, именно корупционна практика, защото посредникът взема лъвския пай от парите на българските данъкоплатци. Вместо при директно договаряне да бяхте постигнали най-изгодните за българския държавен бюджет условия.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това не е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Последният въпрос днес към министър Василев е от господин Яне Янев. Ще Ви помоля да бъдете кратки, за да се вместим в десетте минути, които ни остават. Моля ви за тишина в залата, за да чуете господин Янев! Моля ви за тишина в залата и за динамика в изказванията.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, неотдавна бях в с. Червен – кметство в Община Асеновград. Не зная каква е историята на името на селото, но изглежда местната администрация в лицето на кмета с някаква особена гордост влага в това име откровено политическо съдържание и то в най-ретроградния смисъл на този политически цвят. Защото за местната власт в с. Червен държавата Република България очевидно не съществува. На фасадата на кметството има огромна табела, на която държавата ни е обозначена като “Народна република България” и над това име (показва снимка) се мъдри онзи герб със зъбчатото колело и червената петолъчка. (“Браво”, ръкопляскания и весело оживление в КБ.) И за да е ясно, че няма грешка, на този фон е поставена и друга табела. На тази табела са изброени: Общински комитет на БКП, секретар, Общински комитет на ОФ, председател, АПК – бригадири, АПК – районни отчетници. И така нататък, и така нататък. (“Браво”, ръкопляскания и весело оживление в КБ.)
Същият този кмет на населено място в Република България демонстративно не зачита българската Конституция и публично отхвърля установеното в нея официално име на държавата и нейните символи. В качеството си на длъжностно лице той фактически не признава държавата.
Няма съмнение, че посоченото е абсолютно несъвместимо с каквито и да било правила на държавността. Затова, уважаеми господин министър, аз не питам ще бъде ли премахната тази табела, защото съм убеден, че през тези 2-3 седмици, когато трябваше да ми дадете отговора, табелата вече отдавна е махната. (Реплики от КБ: “Не е махната!”.) Премахната е преди по-малко от 7-8 дни.
Затова моят въпрос към Вас е на колко места още в Република България органите на местно самоуправление и на държавната администрация работят под знаците на старата тоталитарна държава?
И второ, ще бъде ли потърсена отговорност от кмета на с. Червен за липсата на знаци и официална табела на герб на Република България, още повече, че новата табела му е дадена преди два мандата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Василев, заповядайте за отговор. Моля да се съобразите с времето за отговор, което имате по правилник.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Ще ви призная, че това е най-интересният въпрос, на който съм отговарял от трибуната на Народното събрание, и с поглед към часовника ще ви отговоря съвсем кратко.
Най-напред, няма да споря, че вероятно има такива изолирани случаи и това не се променя от факта, че в това село например, доколкото разбирам, е имало два мандата кмет от десницата преди това. Тоест като че ли явлението няма партиен характер, а е по-скоро случайно явлението, че в много части на страната все още липсват новите символи на българската държавност.
Затова ще ви кажа какво ние сме направили и какви мерки сме предприели през последните години в тази посока. Нашите проверки през годините – и тук говоря в качеството си не само на министър на държавната администрация, а и на председател на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол – през годините забелязахме, че и на българската граница има сериозни проблеми. Преди три години все още имаше надписи, където прозираше “НР България”, останали отпреди 20 години, които отдавна вече са премахнати. През последните две години сме предоставили на ГКПП-тата 1000 нови знамена - 500 български и 500 на Европейския съюз, сменили сме десетки табели, включително и пред камерите на всички медии лично се наложи да премахна една табела на един ГКПП, където името на Република България беше сбъркано, беше написано “Българска република”, което е категорично грешно. Организирали сме множество проверки от нашия Инспекторат, които показват, че това са изолирани явления, които много лесно могат да бъдат коригирани.
В заключение, един от най-интересните проекти, финансирани по оперативна програма “Административен капацитет”, е свързан с изработването на нова обща идентичност и визия на цялата държавна администрация, което ще коригира не само този проблем, а и много други подобни проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за Вашия въпрос, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз не зная кой Ви е дал тази информация, но би било редно, за да запазите авторитета си на министър, като се върнете в министерството, да го уволните. Защото Ви е излъгал! Кмет на с. Червен от 10 ноември насам е само от БКП и от БСП. (“Браво”и ръкопляскания в КБ, весело оживление в залата.) Тук е и господин Бакалов и знае, че там демокрацията не е дошла, така както и при някои представители на Министерския съвет, разбира се, те си живеят още във времето преди 10-и.
Но аз бих искал съгласно правилника да Ви задам два конкретни въпроса. В какво конкретно се изразява политиката на Министерството на държавната администрация и административната реформа за съхраняване на достойнството на държавните и националните символи?
И второ, попитах Ви категорично в колко кметства в Република България има същите символи с червената петолъчка и с “Народна република България”? Колко точно? (Шум и весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри и уважаеми господин Янев! Ако преди малко съм казал за кмета на селото, това е било неволна грешка, прощавайте, имах предвид общината. Тоест според мен и кметът на общината е можел да провери за осем години този факт, но явно и той не се е справил с него.
Никой не може да ви каже на колко места в страната има такъв проблем, но ви гарантирам две неща. Едното е, че по граничните контролно-пропускателни пунктове вече няма такъв проблем, имаше го до 2004 година. И второ, че Инспекторатът на държавната администрация за две и половина – три години ще направи общо около 1500 проверки в цялата страна. Възможно е някое кметство да не бъде проверено, но наистина това ще бъде само изолиран случай.
На другия Ви въпрос, каква е политиката на министерството, ще Ви повторя още веднъж: ние предоставихме над 1000 знамена досега - национални и европейски и 70 герба. В момента един от най-интересните проекти, финансирани от нашата оперативна програма с европейски средства, е свързан с изграждането и въвеждането на нова обща идентичност и визия на цялата администрация, което включва табели, уеб сайтове, интернет адреси, визитни картички, писма, включително и символите на държавността в цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето отношение, господин Янев? Заповядайте. (Шум и реплики в залата: “Е, стига вече!”) Такава е процедурата, колеги, такъв е нашият правилник. Моля ви за тишина!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, моля Ви да въведете тишина, защото... (Шум и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въвеждам тишина, господин Янев. Зависи от вашите и нашите колеги.
Моля за внимание!
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми господин министър, от това, което казахте, става ясно, че Вие работите в други измерения – говорите за след три години и повече, а не се знае дали след три минути или след тридесет дни ще бъдете министър. (Смях и весело оживление.) Но това е друг въпрос.
Сега искам да Ви кажа, че по наши данни в повече от сто кметства в Република България все още има табели “Народна република България” с червени петолъчки. (Смях в залата, шум и реплики.) Има до кметствата паметници на вашия вожд и учител Димитров и за по-голяма сигурност и на Ленин до тях. Ще Ви дам конкретни примери: едната е община Ценово, Русенско, там има две такива кметства.
Аз изобщо не съм доволен от отговора, защото Вие го усукахте, не поехте никакъв ангажимент, не казахте каква е политиката на министерството по отношение на спазването на държавните символи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остават Ви тридесет секунди, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Сигурно за това, защото, господин министър, и Вие сте от такова комунистическо котило, каквото е това в Чирвен. Благодаря Ви. (Весело оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предстои ни да преминем към точка девета от приетата от нас програма за седмицата, а именно:
ГЛАСУВАНЕ ПО ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вносители Александър Праматарски и група народни представители.
Както вчера се уточнихме, това гласуване трябва да проведем сега, от 17,10 ч.
Искате да направите процедурно предложение?
Има думата независимият народен представител Лъчезар Иванов. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Поради важността на това гласуване, предлагам гласуването да бъде поименно, за да може всеки един от нас да заяви с лицето си и с очите си пред българския народ как ще гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Иванов, предложенията за начин на гласуване могат да се правят или от десет народни представители, или от името на парламентарна група. (Народният представител Лъчезар Иванов прави уточнение с председателя.)
И за начина на гласуване трябва да бъдат десет.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” има предложение.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, не казвам господин председателю, по изложени вчера съображения. От името на Парламентарната група на “Атака” правя предложение за поименно гласуване, за да стане всеки един от народните представители в залата и да заяви своя вот пред очите на българския народ, пред зрителите ни и пред всички, които са го избрали. Така се поема отговорност – ясно, с високо вдигната ръка и поименно.
Правя това предложение – да поставите въпроса за вота на недоверие на правителството поименно за гласуване, за да види целият български народ кой как гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за поименно гласуване. Ще поставя на гласуване това предложение.
Гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 235 народни представители: за 82, против 135, въздържали се 18.
Процедурното предложение не се приема.
И така, уважаеми колеги народни представители, ще пристъпим към гласуване на предложения проект за решение. Проектът има следната редакция:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на
Република България
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради неговата корумпираност.”
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте този проект за решение.
Гласували 235 народни представители: за 86, против 149, въздържали се няма.
Проектът за решение не се приема. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
Възможности за отрицателен вот. (Депутати от опозицията и независими напускат пленарната зала.)
Имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Гласувах против, защото като всички български граждани съм отговорен за стабилността на държавата ни, на нейната евроинтеграция. Видно е, че има проблеми. От векове във всички страни къде повече, къде по-малко, тя съществува.
Гласувах против, защото вносителите на вота не можаха да докажат твърденията си.
Гласувах против, защото премиерът с екипа си и при най-малките съмнения освобождаваше заместник-министри, директори на дирекции, служители, полицаи и пр.
През 2005 и 2006 г. за корупция са осъдени 653 лица, а през 2007 г. 120 лица са с влезли присъди. Има обвинителни актове срещу освободени прокурори, следователи, водят се дела срещу политици.
Гласувах против, но аз благодаря на така наречената опозиция, защото българският гражданин вчера видя действащите лица на внесения вот и техните идеологически и психологически състояния.
Гласувах против, защото управляващото мнозинство има твърдата воля, както досега, за промяна на законодателството ни в борбата срещу корупцията.
Искам обаче от тази трибуна да се извиня на нашите съотечественици за загубеното време; на всички кметове и организации, които вчера очакваха да им помогнем, да бъдат решени техните проблеми; за загубеното време на целия Министерски съвет, поради прищевките на няколко опозиционни лидери, които търсят трибуна за изява.
Опозицията не можа да преглътне факта, че страната ни според индекса за възприятие на корупцията от 110-о място през 1998 г. сега е на 64-о място. Никой в страната ни и вчера, и по време на дебата не каза: кажи си, Иване. Пардон, кажи си, Сергей. А всеки български гражданин, позовавайки се на законите, излиза пред телевизионния екран, пред медиите и вече без страх показва корумпираните. Това е положителното.
Уважаеми господин премиер, ние, народните представители от мнозинството, с особена тревога следим поведението на някои евродепутати, които с основание или без основание критикуват страната ни пред европейските институции. Аз моля стенограмите на този вот да бъдат изпратени в европейските структури, за да се разбере истината относно някои техни клевети по адрес на екипа ни и на управляващото мнозинство.
Желая ви здраве и успехи! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За обяснение на втори отрицателен вот има думата народният представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Евангелието от Лука, Десета глава, започва с: “Бунтовни безумецо, когато отиваш да покажеш съчицата в окото на ближния си, първо извади гредата от своето.”.
Какво очаквахме не само ние, но и българския народ да чуем по време на дебатите за този вот. Очаквахме да чуем анализ на ситуацията, на причините, доклад за стореното по отношение на корупцията и план за бъдещата борба срещу нея. За съжаление от страна на опозицията подготовката беше твърде слаба за самата опозиция. Няма аз да правя анализа дали причината за това беше, че позволиха народният трибун Яне Янев да започне и да завърши този дебат. Уважаеми колеги, това е проблем, който е ваш.
По-важно е това, което чухме от страна на правителството, от страна на депутатите на управляващото мнозинство. Това беше необходимата доза самокритичност. Никой не каза – корупция няма. Напротив, всички казахме, че корупцията е бич за нашето общество, всички признахме, че трябва да се борим единно срещу нея. Не само казахме, аз гласувах “против” след като чух постиженията, за които говори господин Николай Василев с въвеждането на единния фиш в Лесово, след като чух обещанието на господин Орешарски да затвори генериращите корупция безмитни магазини, след като видях как министър Петков освобождава незабавно заподозрените дори в корупция полицаи.
Завършвайки, искам да се обърна към колегите от опозицията вътре и вън в парламента – уважаеми колеги, за да тръгне локомотивът парата не бива да отива само в свирката, трябва да отива и към цилиндрите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За третия отрицателен вот, господин Радослав Иванов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри и колеги! Аз като млад политик, необременен от политическа реторика се опитах да намеря рационалното в проведения вчера дебат. Всички бяхме свидетели на упражняване на тема еврофондове, и то упражнения – меко казано несериозни. В България всеки разбира от политика, футбол, структурни фондове. Вчера в пленарната зала много колеги от опозицията показаха, че са специалисти по всичко. С излизането си от залата показаха, че…
Гласувах “против” защото мои колеги заиграха с темата корупция и еврофондове, използвайки страховете на хората и не оставиха съответните органи в правова България и правителството, да си свършат работата.
Не плачете, колеги. Брюксел на сълзи не вярва. Защо говорихте за нулева усвояемост без да прочетете цялостната логика на процеса? Средствата, договорени по отделните програми за 2007 г. ще се усвояват до 2010 г. и отчитането им на годишна база и то няколко месеца след одобрението им е неадекватно.
Ето защо България не е загубила нито едно евро, нито един евроцент и е с близо 500 млн. лв. на плюс през първата година от европейското ни членство.
За 2008 г. балансът ще е още по-красноречив. Срещу вноска от 660 млн. определените средства за усвояване са 1 млрд. 200 млн. Това ли са щетите, за които ставаше въпрос в тази зала? Незнанието на някои колеги не е извинение. Проблемът пред тях, пред легитимирането им като жизнена опозиция, обаче ще остане. През м. юни 2007 г. пак размахваха плашила и искаха санкции. Предричаха намаляване на субсидиите за директните плащания с 25%, което не се случи. Крайно време е за малко политически прагматизъм. Влизането в Европа няма как да ни промени всички в тази зала и управляващи и опозиция. Хубаво е опозицията да го разбере и като истински парламентаристи да отстояват интереса на избирателната работа на парламента и ресорните комисии.
В заключение само ще напомня, че от миналата година в Народното събрание работи Подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз. В писмо до всеки един от вас, колеги, ви помолих като неин председател да подавате сигнали за нередности, за добри практики. Равносметката към момента е показателна. Няма нито един случай да съм сезиран. Нека след този вот единни в нашето различие покажем, че имаме постоянен ангажимент да пазим както нашите пари и парите на българските данъкоплатци чрез прозрачно и ефективно усвояване на средствата от европейските фондове за нашата икономика. За доброто на всеки един българин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Думата има министър-председателя господин Сергей Станишев. Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Преди всичко от името на Министерския съвет искам да благодаря на народните представители, които за пореден път подкрепиха правителството – не самоцелно, а заради това България да се развива още по-динамично и да можем да свършим работата, с която вие и българските граждани сте ни натоварили.
Струва ми се, че с днешното гласуване приключва, надявам се, един доста мъчителен за страната почти 6-месечен деструктивен период на непрекъснати опити за дестабилизация и предизвикване на предсрочни избори. Като че ли нищо не може да възпре българската опозиция от такива опити, дори когато пред страната ни стоят сериозни предизвикателства. Защото и днес ситуацията в Косово, особено в Косовска Митровица, е достатъчно напрегната и е необходимо държавата ни да действа ефективно и адекватно на ситуацията на Западните Балкани.
Кое беше характерно за този период? Истината е, че заради липса на реална управленска алтернатива, заради доста голяма идейна немощ опозицията - и парламентарната, и извънпарламентарната осъзнаваше, че не могат да увлекат след себе си голяма част от гражданите и се опитваха последователно да използват редица обективни, реални съществуващи в България социални недоволства и да ги оглавят политически, да ги използват за свои собствени конюнктурни цели.
Още през есента бяхме свидетели на безпрецедентна учителска стачка. За съжаление достойни искания на достойни хора, каквито са българските учители, се опитаха да ги използват политически. Неслучайно стачката приключи от само себе си в деня, в който приключи втория тур на местните избори. Каквото и да се говори трудно може да не се направи връзката между политическия процес и разрешаването на един толкова сериозен социален конфликт.
Без разумен дебат, без аргументи кметът на столицата поиска изведнъж закриването на едно от структурообразуващите предприятия в България – “Кремиковци”, спекулирайки от недоволството на софиянци за нерешени екологични проблеми и проблеми, свързани с чистотата и много други неща.
Екологията беше използвана и през последните месеци пак за правене на тясна конюнктурна политика. За това станахме свидетели при подготовката и начина на провеждане на референдума в Бургас за бъдещето на нефтопровода Бургас – Александруполис, без никаква реално обективна необходимост, защото всички реални действия – формиране на проекти, минаване през ОВОС, обществени обсъждания, тепърва предстоят. Беше ясно отново на политическа вълна и беше опорочен референдумът – първи опит за широко обществено допитване по важен въпрос. Гражданите на Бургас със своето безразличие в огромното си мнозинство показаха отношението си към подобни опити.
Същото важи и в голяма степен и за вота. От моя гледна точка той в голяма степен се вписва в едно последователно политическо поведение, за което говорих преди малко. Неслучайно вчера попитаха народни представители, мисля, че беше господин Миков, всъщност дали вотът е заради протеста или протестът е заради вота или обратното.
Преди няколко седмици, когато опозицията протестираше отново, във връзка с посещението на президента на Руската федерация беше ясно заявено от формалния лидер на политическа партия ГЕРБ, че референдумът Бургас – Александруполис ще бъде начало на похода към властта. Вотът и вчерашният протест трябваше да бъдат логично развитие на тази политическа линия. Станахме свидетели за това как и този опит се провали, защото вчера видяхме след огромните организационни усилия колко хора бяха докарани от цялата страна.
Интересно е, че в този процес, неочаквано на пръв поглед, се съюзиха партии, чиято идейна платформа и управленски виждания би трябвало да бъдат несъвместими. Партии като ГЕРБ, „Атака”, ДСБ и техните лидери застанаха един до друг заедно в много отношения.
Аз трудно мога да си представя например в Европа председателят на Европейския парламент – една от ключовите фигури в Европейската народна партия, да застане до Льо Пен, на което и да е политическо събитие, на което бяхме свидетели вчера. (Ръкопляскания от мнозинството.) Не го казвам като упрек към когото и да било, но това е разликата между европейските политически нрави и принципи и българските – когато в името на тясна и конюнктурна цел са готови на безпринципни коалиции. Затова бях принуден вчера да предложа едно виждане за евентуален състав на Министерски съвет от такъв вид обединена опозиция като алтернатива. Истината е, че алтернатива не се видя, в това число и в дебатите по вчерашния вот на недоверие. Както беше опорочен референдумът в Бургас с подхода, така всъщност беше опорочено едно конституционно и политическо право на опозицията.
Кои са изводите, които могат да бъдат направени от това?
Първо, че гражданското общество в България е много по-зряло в редица отношения от политиците от опозицията, защото ясно разчита мотивите и намеренията, които стоят зад подобни политически действия. Хората много ясно правят разлика между желание да се реши реален съществуващ обществен проблем, каквито са и екологичните проблеми, и проблемите за социалното ни развитие, и проблемите, свързани с корупцията в България, от една политическа игра, за съжаление.
Какво ни предстои оттук нататък?
Преди всичко искам да се обърна и към членовете на Министерския съвет, и към депутатите от управляващото мнозинство: по никакъв начин неуспехът на опозицията в този вот, а и неуспехът на инсценирания вчера митинг не бива да ни приспива. Защото гражданите на страната очакват много повече от управляващата коалиция, от свършеното досега.
Съвсем откровено мога да кажа, че имаме амбицията да отговорим на тези очаквания. Очаква ни огромна работа, трябва да вървим много последователно, в добър темп на действия през оставащото време до края на мандата. Струва ми се, че добър тон и ритъм беше зададен с разглеждането на проекта на управленска програма на правителството до края на мандата, която дава и по-далечни хоризонти за България. Упрекват ни защо била до 2013 г. Защото страната ни се нуждае от едно поне по-средносрочно виждане за решаване на проблемите. Защото много от действията – и законодателни, и изпълнителни, и организационни, които започнат сега, трябва да дават ефект не само до следващите парламентарни избори, а и в една по-средносрочна перспектива. Необходимо е нашето общество да вижда по-ясно хоризонта, да действаме амбициозно.
Имам намерението след разглеждане на окончателния вариант от Министерския съвет да имаме и ясен график за разглеждането на всички основни политики както в парламента, така и в действията на изпълнителната власт. Това, разбира се, преди внасянето в парламента трябва да мине през обсъждане със синдикатите, с работодателските организации, за да имаме обществена енергия за свършване на работа, която е нужна на страната.
България постигна немалко и досега, но си залагаме по-високи и по-амбициозни цели. Динамиката на развитието да ни изведе, както и през последните две години, в челни места и да поддържаме тази динамика. Това изисква постоянни усилия, защото средата е конкурент. Този, който се самоуспокои в момента и каже: ние сме свършили много сериозна работа, вчера това ясно беше показано в изказванията на министрите, и на господин Петър Димитров, и на господин Василев, и на останалите министри, започва да изостава, ако не продължим ускорено да вършим повече, отколкото е свършено досега.
Един от основните акценти освен икономическия растеж и създаването на благоприятна икономическа среда трябва да бъде още по-адекватна и сериозна социална политика. Защото България остава една от най-бедните страни в Европейския съюз. Това е наследство от българския преход. Ако искаме да се изравним поне със средното ниво, ни трябва догонващо развитие, а то не може да се постигне без обществена мобилизация и, разбира се, без мобилизация на управляващата коалиция. Необходима ни е цялостна модернизация на страната във всички аспекти, започвайки от икономиката, конкурентоспособността, социалната сфера, инфраструктурата, околната среда и, разбира се, обществените отношения.
Искам да кажа няколко думи по самия вот – неговите мотиви и дебата. Не бих могъл да не изразя моето разочарование от нивото на дискусията. Причината за това ниво не е интелектуалната слабост на опозицията, а именно мотивите, с които беше внесен. Никой в България и най-малко правителството биха отрекли, че корупция съществува и тя е сериозен обществен проблем, който разяжда отношенията. Но нека помислим малко за генезиса на корупцията в България. Няма да говоря за минали правителства, всичко беше казано, бяха направени сравнения и по индексите на „Трансперънс интернешънъл”, и по много други показатели, и по показателя на икономическа свобода. Стана ясно, че правителството има ясна политика и последователност в ограничаване на средата за корупция. Трябва да правим още повече в тази насока.
Но все пак мисля, че една от основните причини за мащабите на корупция в България беше целенасоченото разграждане на държавността през 90-те години. Тогава доминираха подходът и виждането, че всичко що е пазар – е благородно, всичко що е пазар – е положително, и колкото по-малко държава има, толкова по-добре.
Вчера бяха изнесени ясни данни за това колко десетки хиляди служители бяха изчистени от Министерството на вътрешните работи. Би могло да се говори и за съдебната система особено в периода 1991-1992 г. – хиляди магистрати. Всяка една система се прави от реалните хора. Необходимо е време, за да се подготвят нови кадри.
България през последните години извървя сериозен път в преодоляването на тези дефекти на корупцията, на безогледното раздържавяване на всяка цена, с много тежка корупционна среда и без прозрачност. Мисля, че един от факторите в това отношение беше самият процес на интеграция в Европейския съюз, защото приемахме законодателство и действия на изпълнителната власт, които хармонизират българската среда с европейската, а това ограничава самата среда за корупция. Вчера бяха назовани десетки, множество закони, които ограничават средата и въвеждат прозрачност в действията на изпълнителната власт. Много е направено.
За съжаление малко конкретни и конструктивни предложения прозвучаха от опозицията, но в тези малко ние сме готови да се вслушаме. Защото явно е, че проблем в страната ни има. Ако се сравняваме сами със себе си – България през 1998 г. и България през 2008 г. - да, извървяли сме сериозен път, имаме основание за самочувствие, но този път все още ни дели от най-прозрачните и най-развити страни в Европейския съюз. Трябва да си го кажем откровено. Затова е необходимо и правителството, и Народното събрание, и специално управляващата коалиция да поработят още повече по системен пакет, който допълнително да ограничи условията за корупция, за да знаят гражданите, че ние възприемаме този проблем сериозно и искрено, а не просто се опитваме да се задържим на власт.
Би могло да се говори още много по отношение на вчерашните дебати, но мисля, че основният извод беше направен и по време на дискусията – дебатите и вотът бяха политизирани, проблемът с корупцията беше конюнктурно поставен, затова беше и неуспешен както вътре, така и извън парламента. Това обаче не бива да успокоява мнозинството, защото до следващите избори ни остава сравнително ограничено време, в което ние сме длъжни да свършим максималното, за да излезем с чест от този управленски мандат. Не само с чест за нас, а най-важното е с добри резултати за България, за да имаме самочувствието след това да се обърнем към гражданите на страната да поискаме доверието към партиите, които участват в тази коалиция и да свършим още работа.
Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете и от ваше име да изразя задоволството от споделеното пред нас от министър-председателя господин Сергей Станишев.
Също смятам, че имам достатъчно основание да уверя членовете на Министерския съвет, че Народното събрание е готово да бъде един активен партньор на правителството в изработването на необходимото законодателство като основа за намеренията и вижданията на правителството за развитието на страната.
Уважаеми колеги, с това днешната ни работа приключи. Преди да обявя края на днешното заседание, да обявя следващото. То ще бъде на 27 февруари, сряда, от 9,00 ч. тук, в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 17,43 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов