Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, но очевидно е, че тази регистрация е далеч над достоверното и вероятното даже, така че ще я отменя.
Отменете регистрацията! Квесторите да минат по редовете, да подсетят народните представители, които са забравили да махнат картите на своите колеги, да го направят.
Има ли парламентарни секретари в залата? Господин Тодоров, Вие сте тук, виждам. Огледайте се наоколо. Как Ви се вижда обстановката?
Втори опит, дано да е подобрен. Режим на регистрация. Регистрирайте се отново. Не е нужно да се проявява чак такава колегиалност.
Имаме кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, както сами разбирате, този начин на боравене с пулта повишава с пъти необходимостта при въвеждането на нова система да бъдат предвидени технически условия, които да изключват подобно поведение. След като няма достатъчно съзнание в народното представителство, то трябва да се вкара по технически път. И, както добре знаете, съвременната техническа революция позволява да се въведат такива методи, които просто да изключат това, което се прави в момента. Така че това е като храна за размисъл.
Сега ще ви представя проекта за Програма за работата на нашето Народно събрание в периода 27, 28 и 29 февруари 2008 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет; 14 февруари 2008 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители са: Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева – 27 юни 2007 г.; Министерският съвет – 5 февруари 2008 г.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Вносител е Министерският съвет; 12 февруари 2008 г.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносители са: Минчо Христов и Стела Банкова – 20 юли 2007 г.; Филип Димитров – 24 януари 2008 г.; Министерският съвет – 12 февруари 2008 г.
17. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители са: Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев – 21 септември 2007 г.; Елеонора Николова и Мария Капон – 21 септември 2007 г.; Ремзи Осман и група народни представители – 31 януари 2008 г.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Вносител е Министерският съвет; 28 декември 2007 г.
19. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Министерският съвет; 25 януари 2008 г.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, приет на първо четене на 8 февруари 2008 г.
21. Първо четене на Законопроекта за управление на етажната собственост. Вносител е Министерският съвет; 12 ноември 2007 г.
22. Първо четене на Законопроекта за регионалното развитие. Вносител е Министерският съвет; 17 януари 2008 г.
23. Проекти за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии. Вносители са: Весела Драганова и група народни представители – 18 януари 2008 г.; Иво Атанасов – 8 февруари 2008 г.; Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – 12 февруари 2008 г.
24. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма, съгласуван на Председателския съвет.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 180 народни представители: за 166, против 6, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Господин Методиев, за процедурен въпрос?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): За обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обяснение на отрицателен вот навярно е допустимо при приемане на програмата, доколкото програмата не е чисто процедурен въпрос. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, гласувах против поради следната причина – днешният дневен ред съдържа в себе си 14 точки, тоест от 3-а до 16-а включително, които са поправки на закони, внесени от Министерския съвет заради това, че в тези закони се споменава новата институция Държавна агенция за национална сигурност. Искам да обърна внимание, че в тази зала се водеше дебат, имаше спор, че когато внасянето на законопроекти, които уреждат административните институции на изпълнителната власт, се извършва от народни представители, а не от правителството, се получава бъркотия и сега сме свидетели как тази бъркотия трябва да се оправи. Всички тези текстове трябва да отидат на едно-единствено място и това са Преходните и заключителните разпоредби на основния закон, в случая на Закона за Държавната агенция за национална сигурност. Не е нужно тук да разглеждаме днес 14 точки с едно и също съдържание. На практика да се правят промени в съответните закони поради възникналата нова институция. Това е работа на Преходни и заключителни разпоредби. Този дневен ред е фактически фалшив, защото в него има 7 или 8 точки, които са реалните от работата ни тази седмица. Всички тези са една-единствена точка, и то е плод именно на неразумното законодателстване, когато изпълнителната власт се структурира от народни представители. Изпълнителната власт е дело на излъченото от мнозинството правителство и най-вече на самия лидер на това правителство – министър-председателя. Той е човекът, който внася предложенията за структурата и състава на изпълнителната власт. Ето ви резултат, когато не се спазват правилата на парламентарния ред. Това е резултатът – кух фактически по съдържанието си дневен ред, воден единствено и само да се навакса допусната грешка.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Предложенията по ал. 3:
Предложение от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров за включване като точка в дневния ред второ четене на Законопроекта за здравното осигуряване. Става дума за законопроект от 1 ноември 2007 г .
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 18 декември миналата година от Комисията по здравеопазването сме внесли Доклад за второ гласуване по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Най-същественото, което става с това изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, касае българските граждани, които живеят в чужбина и имат задължения за здрвноосигурителни вноски. Има пълно единодушие и единомислие в Комисията по здравеопазването независимо от партийна принадлежност, независимо от партийни пристрастия и в крайна сметка този законопроект за второ гласуване влезе още на 12 януари – в началото на сегашната сесия на Народното събрание. Дори стигнахме до обсъждане на този законопроект, но поради изтичане на парламентарното време той не влезе за обсъждане. Оттогава досега изминаха повече от 4, вече 5-а седмица, а законопроектът не влиза за второ четене в пленарната зала. Не знам поради какви причини. Няма разногласия, няма никакви съществени проблеми.
Затова предлагаме този законопроект да влезе за второ гласуване в пленарната зала в дневния ред за тази седмица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Наистина не бяха чути аргументи за отпадане от дневния ред на този законопроект. Предлагам залата да прецени включването му тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 63, против 39, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, настоявам за прегласуване, защото става въпрос за много важни промени в Закона за здравното осигуряване. Промени, подкрепени с пълно мнозинство от Здравната комисия. Няма разумна причина да се тупка топката и да се бави решението на този въпрос. Касае 1 милион български граждани в чужбина, които в момента са принудени да плащат здравни осигуровки на две места – там, където живеят, и в България. Това не е честно и не трябва да има подобни разпоредби.
Призовавам всички отговорни народни представители в тази зала да подкрепят този законопроект. Няма никаква разумна причина да се тупка топката по този начин. Още повече този законопроект беше в програмата на Народното събрание, не се стигна до него и после мистериозно отпадна. Това е много лоша практика, уважаеми колеги.
Обръщам се към вашата съвест и ви призовавам да гласувате „за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново ще подложа на гласуване законопроекта. Ако се прецени, че е нужно допълнително уточняване, той би могъл да е в по-крайните точки и в Комисията по здравеопазването или пък между парламентарните групи да се направят допълнителни консултации, ако има въпроси.
Отново подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред.
Гласували 163 народни представители: за 57, против 26, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение отново на народния представител Ваньо Шарков и група народни представители за включване на проект за Решение за временна анкетна комисия.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
С пълната убеденост, че огромното мнозинство на въздържалите се хора, без мнение в тази пленарна зала, отново ще надделее над всякакви разумни предложения, правим предложение от Обединените демократични сили, всъщност от цялата опозиция, за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да проучи дейността, състоянието, възможностите за подобряване състоянието в детските домове в България, в домовете за деца с увреждания, в домовете за деца, лишени от родителски грижи, както и взаимодействието между държавните, общинските институции, между всички тях и представителите на гражданското общество в лицето на различните фондации и граждански организации, които полагат грижи за тези деца.
През последната седмица видяхте новите инциденти с дете, нахапано от плъх; с деца в домове, спящи върху леговища на плъхове. Не разбирам нежеланието ви да бъде създадена такава анкетна комисия. Разбирам, че единственото, което ви плаши, е това, че е написано: „Проучване и дейността на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за закрила на детето”. Не разбирам какво ви плаши. Не разбирам! Искаме да направим нещо добро за тези деца, а в същото време вие се опъвате и отново ще се въздържите.
Затова ви призовавам – от мнозинството: дръжте се като хора, не като партийци! Много ви моля, не продължавайте да се въздържате, защото от толкова въздържане взехте да се опускате и вече се усеща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 32, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи да обяснят отрицателен вот?
Заповядайте, госпожо Живкова, имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта многократно прави изслушвания на различните ведомства, които се занимават с проблематиката, свързана с децата, и специално Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. От м. септември до м. януари са проведени пет подобни заседания с изслушване на тези институции във връзка именно с проблемите на децата, които са в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Последното ни заседание беше свързано с проблема „баклава” и отново бяха изслушани и държавната агенция, и министерството, и представители на Министерството на културата. Така че смятам, че тази анкетна комисия само ще дублира работата на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Още повече, че имаме решение да изискаме предложения във връзка със законодателни промени от Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. Имаме информация, че тези промени са вече подготвени и ще бъдат предложени на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следващото предложение е от народния представител Яне Янев за включване на проект за Решение за мораториум върху дейности на „Кремиковци”.
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, повече от петнадесет пъти внасям това предложение, защото считам, че казусът с „Кремиковци” става все по-сложен и държавата не може да стои настрана от него, още повече че на практика няма ефективен начин дори и народното представителство чрез парламентарен контрол да получи достатъчно информация за състоянието на комбината и за предприетите мерки от страна на държавата.
Затова предлагам тази точка да влезе отново в дневния ред. Нещо повече, считам, че Комисията по околната среда и водите може още тази седмица да се произнесе по нея, така че не виждам пречки да бъде в програмата на тази пленарна седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложения проект за включване на точка в дневния ред.
Гласували 148 народни представители: за 35, против 69, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Стела Банкова за включване на проект за Решение относно изменение в Правилника на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, през м. януари чрез еднолично решение, без да бъде взето мнението на народните представители, достъпът до пленарната зала на журналисти беше ограничен драстично и беше ограничена възможността им те да информират българските граждани за работата на Народното събрание. Затова в следващия ден с колегата Христов внесохме предложение за изменение и допълнение на правилника, което гласи следното: „Достъпът на журналисти в сградите на Народното събрание при изпълнение на служебните им задължения е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване.”
Уважаеми колеги, в пресата вие многократно заявихте своята позиция, че не би трябвало да се ограничава възможността на журналистите да информират българските граждани за това, което става в българското Народно събрание. Затова сега ви моля да бъдете последователни, особено се обръщам към мнозинството, да бъдете последователни в своите позиции, и тук, в пленарната зала да допуснете това предложение за обсъждане, защото по този начин наистина ще дадем възможност на журналистите обективно да отразяват нашата работа. Ние сме длъжници на българските граждани и те трябва да знаят във всеки един момент какви позиции заемаме и какви закони гласуваме.
Затова моля колегите и ги призовавам да подкрепят това разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Банкова и господин Христов предлагат § 4а.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението за дебат, което правя, е ВиК дружествата да не могат да начисляват загуби повече от 25% от доставените количества вода. Само преди няколко години президентът Първанов наложи вето на закона, който предлагам да се поправи, именно с този мотив, че трябва да бъдат наложени тези 25%. Защо предлагам това?
На 28 февруари на сесия на общинския съвет ще бъде гласувано предложението на господин Бойко Борисов за допълнително споразумение към концесионния договор със „Софийска вода”. Това ще стане въпреки неговите изявления, че договорът е колониален и че той ще работи за неговото анулиране. Това бяха неговите обещания преди изборите.
На практика ще се получи узаконяване на неизпълнението на поетите ангажименти на „Софийска вода”, които бяха загубите на вода в края на 2006 г. да бъдат 32%. В момента тези загуби, уважаеми колеги, са 62% и те се плащат от софиянци.
Искам да ви кажа само две цифри: 1 кубик вода струва 0,02 лв., а се продава на софиянци за 1,05 лв. – повече от петдесет пъти повече. Над 90% от водата в София идва по гравитачен път, тоест тя би трябвало да е най-евтина в страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин председател.
Моля ви, колеги, да гласувате това предложение, защото на практика след ден ще бъде узаконен един изключително криминален договор,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... въпреки обещанията на кмета Бойко Борисов. Надявам се да вземете правилното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за Закон за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдяването и канализационните услуги.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, наистина недоумявам защо едно такова разумно предложение не среща вашата подкрепа, още повече, че голяма част от представителите на мнозинството в предишния парламент защитаваха именно тази позиция.
Обръщам се към вас, колеги от БСП. На практика, уважаеми колеги, ако бъде гласувано това допълнително споразумение, което се предлага на Общинския съвет – София, ще бъде узаконено неизпълнението на договора от страна на „Софийска вода”. На практика ще дадем възможност на шепа мафиоти да изсмучат от българските граждани – гражданите на София, в продължение на 25 години една сума от порядъка на 3,5 млрд. лв., повтарям, 3,5 млрд. лв. Ето за това става дума.
Аз няма да коментирам тук скандалното поведение на господин Бойко Борисов. Една от основните му позиции преди изборите беше именно анулирането на тази концесия. В момента той предлага да се узакони този грабеж. Ако неговото мнозинство в общината наистина го приеме, вие, колеги, ставате съучастници на този грабеж. Затова ви моля да помислите и наистина да приемете това, което предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на двамата народни представители.

Гласували 120 народни представители: за 27, против 31, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от народния представител Елеонора Николова за включване в седмичната ни програма на проект за декларация, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Този проект за декларация касае проблема Косово и е внесен в Народното събрание на 22 февруари 2008 г.
С разпореждане на председателя на Народното събрание от 25 февруари 2008 г. този проект за декларация е разпределен на Комисията по външна политика, на Комисията по отбраната, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по европейските въпроси и на Комисията по икономическата политика. Никоя от тези комисии не е представила своето становище. Още нещо, не е изтекъл срокът по чл. 75, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След като не е изтекъл 15-дневният срок, а няма и становища на нито една от комисиите, на които е разпределен, няма да поставя на гласуване проекта за декларация за включването му в седмичната програма.
Програмата е приета.

Точка първа е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА КАТАР ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, преди това едно процедурно предложение – да поканим в залата заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски във връзка с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Ивановски в залата.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект № 802-02-5 от 14.02.2008 г., за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски.
Договорът ще допринесе за активизиране и развитие на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество с Държавата Катар. С влизането му в сила ще се създадат условия за справедливо и безпристрастно третиране на инвеститорите и опазване на техните интереси, както и за равнопоставеност между партньорите от двете страни.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 23 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 8 ноември 2007 г. в Доха.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Ранчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-5 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2008 г.

На 21 февруари 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 8 ноември 2007 г. в Доха.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Откривам дискусията по този законопроект за ратификация.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожа Мозер казва, че всички сме съгласни. Но все пак можем да изразим съгласие и от трибуната, ако желаете. Няма желаещи.
Явно народните представители понамаляха от регистрацията досега, затова ще приложа точно правилника. Гласуването на този законопроект ще бъде утре от 9,00 ч.
Преди да преминем към втора точка от седмичната ни програма, позволете ми да направя няколко съобщения.
Има заявление от господин Михаил Миков – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, до председателя на Народното събрание. Чета дословно:
„Уважаеми господин председател, на 26 февруари 2008 г. Общото събрание на Парламентарната група на Коалиция за България взе решение за изключване от Парламентарната група на Коалиция за България на народния представител Николай Георгиев Камов. Моля промяната да бъде отразена в регистъра на Народното събрание.”
На 25 февруари 2008 г. от Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика – януари 2008 г.” и „Брутен външен дълг на България – декември 2007 г.”. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 20 до 26 февруари:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите с вносител Яни Георгиев Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносител Мария Василева Капон и Елеонора Николова. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Проект за декларация, внесен на 22 февруари, от Надежда Михайлова и група народни представители. Преди малко стана дума за този проект за декларация. Разпределен е на няколко комисии, срокът не е изтекъл.
Законопроект за изменение на Закона за безмитната търговия с вносител Иван Костов, Иван Иванов и Веселин Методиев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми народни представители, на балкона са студенти от Юридическия факултет на Софийския университет, за които е записано, че ще присъстват от 9,30 до 13,00 ч. Ще видим докога ще присъстват, но имайте предвид, че юристите ни наблюдават.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, с вносители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, и Министерския съвет.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, разглеждането на двата законопроекта започна на предишно заседание на Народното събрание. Беше гласувано в работата да участва заместник-министър Чавдар Георгиев. Предлагам да бъде поканен отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, всъщност продължава първото четене. Не е необходимо гласуване, тъй като вече сме приели заместник-министърът да присъства в пленарната зала. Моля квесторите да го поканят.
Припомням, че по тези законопроекти вносители са Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, и Министерският съвет. И двата законопроекта, припомням на народните представители, бяха представени в пленарната зала от народния представител Евдокия Манева и от заместник-министъра на околната среда и водите. От председателя господин Георги Божинов беше прочетено становище на водената от него комисия, както и на Комисията по европейските въпроси. Открихме дебатите.
Имате думата, уважаеми народни представители, за изказвания по двата законопроекта.
Има думата госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да взема отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
Безусловно предложенията, които са направени, по принцип са необходими и принципно не можем да имаме възражения срещу необходимостта тези текстове от регламенти на Европейския съюз да бъдат транспонирани в нашето законодателство. Какво обаче имаме налице и какви сериозни пропуски има в тези текстове? Няма подробно да се спирам на многобройните езикови и технически грешки, които неминуемо, ако останат в този вид, ще предизвикат проблеми при прилагането на закона. Коментар в това отношение се съдържаше и в становището на Комисията по европейските въпроси.
Искам да отбележа само няколко по-съществени неща. Верни на своята позиция, в работата на министерството не може да има публичност и в този закон ще видите, че има два изключително важни регистъра, които не са публични.
Първият регистър е регистърът на фирмите, които поемат ангажименти да спазват Регламента за спазване на параметрите на околната среда, доброволните ангажименти. Поддържа се база данни, има регистър на тези фирми, но той не е публичен.
Вторият регистър, който също не е публичен, са продуктите, които получават екомаркировка. Това наистина е абсурдно. Защо не е публично? Мисля, че е изключително важно всеки от нас да знае какъв продукт е получил екомаркировка. Данните се поддържат в Министерството на околната среда и водите, но те не са публични. Никакви оправдания от рода на това, че то се подразбира или нещо подобно, не могат да бъдат приети в тази зала, защото има пример за работата на Министерството на околната среда и водите. Даже когато се изисква регистрите да бъдат публични, те или са непълни, или изобщо не се поддържат. Така че задължение е да коригираме този стремеж на министерството, да запишем категорично, че тези регистри са публични.
Още един недостатък, който се съдържа в този закон, който също се забелязва в практиката на Министерството на околната среда и водите и се продължава с този закон: неясни срокове за произнасяне на Министерството на околната среда и водите с решение. Ако вие сте фирма и си подадете документите, за да получат те екомаркировка, не се знае в какъв срок се произнася ведомството. Такъв срок в закона не е предвиден. Обаче е записано, че в срок 45 дни след извършване на положителна преценка за съответствие на продукта с критериите... Какъв е този срок, в какъв срок се произнася ведомството...
В момента, в който то прецени да ви даде становище и то е положително, след 45 дни можете да сключите с компетентния орган договор за екомаркировка, без което, разбира се, не можете да бъдете на пазара. Петнадесет дни след като сте сключили договора компетентният орган ви присъжда знак екомаркировка.
Сроковете са абсурдни. Не знам дали стига до съзнанието ви какво говоря, но всъщност 60 дни след като се произнесе министерството, а не се знае в какъв срок то се произнася, вие получавате най-накрая знака за екомаркировка. През това време може да има непозволени удари под кръста между фирми, в това отношение да съдейства министерството. Тук са дадени всички възможности.
И отново: никакви оправдания, че това е случайна, редакционна грешка. Този закон е минал за съгласуване между министерствата, минал е и в Министерския съвет.
И накрая, още един абсурд: 30 дни преди пускане на пазара на продукта, който е получил екомаркировка, ако вие сте фирма, можете да измените качествата на този продукт и само да уведомите Министерството на околната среда и водите, че такива изменения са настъпили. Няма абсолютно никаква процедура, която да казва дали тези изменения съответстват на параметрите за изисквания за спазване на екологичните параметри или нещо подобно. Само уведомявате. Точка. Тоест тази фраза абсолютно обезсмисля цялата процедура, дълга и предълга, за присъждане на екомаркировка. Това прави всъщност този закон, независимо че има някакви стремежи наистина да се транспонират европейските изисквания, напълно абсурден.
Затова смятам, че наистина, ако се подкрепи този закон, трябва резервите да са огромни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли желаещи за реплика?
Само за изказване имате право, нямате право на реплика, господин заместник-министър. Репликите могат да бъдат правени само от народни представители.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Методиев.
Господин заместник-министър, нека да чуем народните представители и ще Ви дам думата, може да има и въпроси, за да можете наведнъж да отговорите на тях.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, вземам думата по отношение на законопроекта, внесен от колегите Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева. Този законопроект е кратък, състои се от девет параграфа и има една-единствена цел. Целта е да има прозрачност и отговорност в действията на ръководството на министерството, в частност на самия министър.
Знаем проблемите на българската администрация, знаем съмненията за корупционните практики. Всичко това го говорихме и миналата седмица. Това, което се предлага, е да бъде осветена цялата система на разрешителни режими, тъй като Министерството на околната среда и водите е едно от министерствата, които издават голям брой разрешителни режими, за да може хората - фирмите и гражданите, които имат нуждите от тези документи, да не страдат и да не се очаква от тях, че трябва да има даване на пари.
За какво става дума? Едно от най-често срещаните разрешителни е това за опазване на околната среда и водите както за строежи на малки къщи в туристическите курорти на страната, така и на големи хотели по същите тези места. Наред с тях обаче, подобен тип разрешителни се издават и за големи фирми, които са тук или искат да стъпят на българския пазар, за да извършват определени производства и в своята дейност са в пряка зависимост от това дали ще получат въпросното разрешително от Министерството на околната среда и водите. Съществуващата практика е тревожна. Тя е следната. В много продължително време – месеци и години, уважаеми колеги и господин председателю, гражданите и фирмите чакат да получат своя ОВОС, както се нарича, или своето разрешително за спазване на изискванията за опазване на околната среда.
Чуйте ме, колеги! Не седмица, не месец, а години чакат! Това чакане е нещо като мълчалив отказ или като мълчаливо съгласие за корупция. Това, което се предвижда, е да се прекрати тази практика. Защото изнудването на гражданите и фирмите може да продължава на различните равнища в администрацията и най-вече на самия й връх, особено когато става дума за някоя голяма фирма или за някой крупен строеж в страната. Колкото са по-малки тези обекти, сигурно по-ниска ще е корупцията. Но колкото са по-големи, опасността тя да е на самия връх на властта е налице. Всички декларираме съгласието си, че трябва да се борим да не създаваме такива практики - ето такъв тип законодателна проява!
Аз не казвам, че самите текстове не подлежат на някакво усъвършенстване, но казвам, че те трябва да бъдат приети по принцип, защото говорим на първо четене. Аз самият бих говорил с колегите си доколко министърът на държавната администрация и административната реформа може да е компетентен да налага наказания на своя колега, въпреки че това е допустима мярка. Това е европейска мярка и я има в някои страни – членки на Европейския съюз. Има министър, който стои фактически над своите колеги по определен сектор и може да извърши такъв тип контролна функция, която е свързана и с наказания. В случая става дума за глоби между 5000 и 15 000 лв. Давам го като пример, само за да покажа, че текстовете подлежат на своя анализ и своята корекция. Но ще бъда силно смутен, ако не бъде приет по принцип един законопроект, който се занимава с едни от крещящите проблеми на корупционни практики. Опазването на околната среда, екологията – това са теми, с които се прави съвременната политика, от една страна. От друга страна, това са разрешителни системи, които могат да мачкат гражданите и фирмите, да ги лишават на практика от права. Всеки един човек, когато влезе в една администрация – било общинска, за своя имот и трябва да си свърши някаква работа, да си вземе някакъв документ и прочие, може да си представи пред какво е изправен един инвеститор, който прави сериозна, голяма инвестиция.
Не може да има практика България да бъде съдена извън страната заради това, че такова разрешително за ОВОС се бави в продължение на години в българските институции. Става дума за огромна фирма, ако не ме лъже паметта, казваше се „Дънди” и искаше да работи някъде по Родопите. И тези хора седят и чакат с месеци и години, за да извършат своята инвестиция, защото нямат въпросния документ. Мълчи се от страна на администрацията – нито се отказва, нито се разрешава. Това трябва да бъде прекратено, колеги! Затова ви моля да подкрепите на първо четене предложения законопроект. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по двата законопроекта?
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Призовавам ви да подкрепите предложението, в което се настоява за публичност и се гарантира публичност на плана и отчета на решенията, които се вземат за управление на средствата за околната среда. Миналата седмица мнозинството отхвърли вот на недоверие на правителството за корупцията и със сигурност, ако желае да предприеме мерки, за да ограничава тези корупционни практики, ще се замисли и ще подкрепи простата идея да бъдат публикувани в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите най-късно 10 дни след утвърждаването им от министъра на околната среда и водите взетите решения. Така всички ще знаят какви точно са разпорежданията на Министерството на околната среда и водите по отношение на средствата за околна среда. В противен случай всичко се крие зад неизвестността, а и всички вие знаете, че непрозрачните решения раждат и са среда за раждане на корупция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?
От Парламентарната група на Демократи за силна България трима народни представители се изказаха, общо 14 минути.
Още веднъж се обръщам към присъстващите народни представители в залата!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Ще се изкажа по нашия законопроект, но след господин Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие не можете да се изказвате вече.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): По нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, Вие го представихте миналия път.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не съм се изказала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как да не се изказахте, нали Ви дадох думата?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): По законопроекта на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Миналия път Вие представихте вашия законопрект, мога даже да Ви кажа колко минути сте говорили.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не влиза във времето.
Днес вдигнахте ръка като народен представител по тази точка и направихте изказване точно 6 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): По законопроекта на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Намерете начин, ще Ви дам думата. Но няма да Ви дам думата за изказване.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като бяха направени някои изказвания по законопроекта, внесен от Министерски съвет, искам да представя пред народното представителство допълнителни уточнения.
Във връзка със срока за произнасяне, в законопроекта има ясен срок – 30-дневен срок, за разглеждане на внесената документация. Ако в този срок има установени нередности и непълноти в документацията, тя се връща на вносителя за отстраняване на установените непълноти и тук не е даден срок. Може би в това отношение госпожа Манева има известно основание, но все пак право на вносителя е, госпожо Манева, да отстрани своите нередности в срок, в който той намери за добре, и тъй като е заинтересована страна, се презюмира, че отстраняването ще бъде в най-кратък срок.
Общият срок за произнасяне е 45 дни, като се включват тези 30 дни, в които трябва компетентният орган да разгледа внесената документация, в 15-дневен срок допълнително трябва да се сключи договор. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, нали знаете, че от място не се изказва. Моля Ви!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Сроковете са достатъчно ясно уточнени. Искам да напомня, че става въпрос за транспониране на регламент. В регламента също достатъчно ясно са установени правилата за присъждане на екомаркировката.
Що се отнася до публичност на регистрите, знаете, госпожо Манева, че именно по времето, когато Вие бяхте министър, предоставянето на информация за състояние на околната среда беше реорганизирано и от служебното начало се премина към общия ред за достъп до обществена информация. (Реплика на народния представител Веселин Методиев).
Във всички досегашни законопроекти, когато става въпрос за предоставяне на информация за околната среда, се спазва този общ ред. (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, знаете, че нямате право да говорите от място! Господин Методиев също!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Извинете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Вие предлагате отново да се премине към служебното начало. Вероятно това е целесъобразно в някои случаи и съответното обсъждане в комисията, а след това и в пленарната зала, ще реши дали това е целесъобразно и в този законопроект.
По отношение на законопроекта, внесен от уважаемите народни представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева, ние не подкрепяме този законопроект, тъй като, според нас, няма необходимост и няма основание такъв законопроект да бъде приеман.
За каква информация става въпрос, първо? Става въпрос за информация, която се приема на управителните съвети на Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, която всъщност по своето съдържание не представлява някакъв широк публичен интерес. Това, че на n-брой общини ще бъдат одобрени проекти за канализации по съответни улици, със съответната стойност всъщност е излишно да бъде публикувано служебно, тъй като след заседанието на управителния съвет и това мисля, че стана ясно на предварителните обсъждания в комисията, служебно директорът на предприятието изпраща до всяка община, чийто проект е минал, писмено уведомление, че съответният проект е решен и го кани да сключи договор с предприятието.
Що се отнася до плана и отчета на Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, те задължително се публикуват. Искам да посоча, че те също са част от бюджета на министерството и съответно влизат като отделен ред в държавния бюджет. С други думи ние не считаме за целесъобразно една обемиста информация, която не съдържа важни и конкретни данни, свързани с опазване на околната среда, а става въпрос само за изброяване на улици, видът на проекта, съответната община, населено място и т.н – това представлява решението на управителния съвет, ние не считаме за целесъобразно и необходимо такава информация служебно да се публикува.
Искам да подчертая, че разбира се, тази информация е предмет на обществен достъп и всеки заинтересован може да поиска и да я получи от Предприятието за управление на дейности по опазването на околната среда.
Аз, като участник и като член на управителния съвет, а също и като юрист се чудя необходимо ли е ние да превръщаме Закона за опазване на околната среда в нещо като вътрешни правила на управителния съвет на предприятието. Считам, че това не е целесъобразно. В сега действащия закон има достатъчно ясно разписана процедура за предоставяне на информация и всеки, който се интересува, има достъп до нея.
Що се отнася до правото на мълчалив отказ. Първо, такова право няма – никъде не е уредено и аз не знам законопроект или закон, с който да се дава право на мълчалив отказ. Вярно е, че Административно-процесуалният кодекс урежда и хипотезата на мълчалив отказ, когато дадения орган не се е произнесъл в конкретен срок. Това обаче са изключителни хипотези, те не са правилото в работата на даден орган и се осъществяват при ред субективни и обективни причини, главно свързани с обем информация, със застъпване на нови процедури, които влияят на текущи процедури и т.н., да не навлизам в подробности.
След като в Административно-процесуалния кодекс е уредена и тази хипотеза, не виждам основание защо ние излишно да уреждаме някакво отнемане на право на мълчалив отказ, при това такова право, пак подчертавам, няма нито в един закон – поне на мен ми не ми е известно. В някаква степен подобен текст би бил противоречащ на конституционното правило, тъй като изрично в чл. 120 от Конституцията е уточнено, че на законосъобразност подлежат всички актове, включително действия и бездействия, на административните органи, освен изрично посочените със закон. Така че струва ми се, че това искане от страна на уважаемите народни представители да се уреди изрично хипотезата на отнемане на правото на мълчалив отказ не е основателно и не би следвало да се подкрепи.
Още веднъж аз моля народните представители да подкрепят законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като, както подчертах, с него ние транспонираме важни регламенти във вътрешното право и не считам, че следва да бъде подкрепен законопроектът, внесен от уважаемите народни представители Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Обръщам се към народните представители в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Господин Атанасов, заповядайте. Парламентарната група на Демократи за силна България разполага със 7 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, излизам на тази трибуна, за да подкрепя законопроекта, внесен от колегите Манева, Понева и Масева, по няколко причини. Моля ви да го подкрепите от всички парламентарни групи, на първо място, заради предлаганата прозрачност. Защото миналата седмица дебатите тук, в пленарната зала, бяха много бурни, когато се обсъждаше внесеният вот за недоверие към правителството за корупцията. Тогава се сипеха обещания, че изразходването на обществените средства в страната ще бъде напълно прозрачно.
С този текст за изменение на закона ние предлагаме да се създаде прозрачност по отношение на изразходваните средства за това предприятие, създадено от Министерството на околната среда и водите – да могат да се публикуват в Интернет страницата всички решения на управителния съвет на това предприятие за изразходваните средства, за да знаят гражданите, които се интересуват, които искат да разберат по какъв начин са изразходени тези средства, кой ги е усвоил, за каква свършена работа става въпрос.
Тук съм изумен от позицията на заместник-министъра. Тази позиция не показва нищо друго, освен желанието на администрацията в това министерство да крие тази информация. По никакъв друг начин не мога да разбера това изказване и тази позиция. Дори в Министерството на Емел Етем всички изразходвани средства, които са за бедствия и аварии, са качени на Интернет страницата. А вие не искате. Защо – се поставя въпросът?! И отговорът е много прост.
Между другото, недоумявам от позицията, която са заели народните представители в парламентарната комисия. Колеги, защо не искате да подкрепите този текст? Това не е нищо друго, освен антикорупционна мярка. Нека да има отчетност и тя да е публична, за да може обществото да е наясно как се харчат държавните пари.
Второ, тук предлагаме ангажиране на административната отговорност на длъжностните лица, включително и на министъра, които не си изпълняват задълженията по закона. Какво се получава към този момент? Примерно, администрацията, включително и министърът, има определени задължения по закона, но не ги изпълнява, няма и отговорност. След като няма санкция, разбира се, че няма да се изпълняват задълженията.
Затова ние предлагаме да се въведе административна санкция – тези длъжностни лица, които не си изпълняват задълженията по закона, да бъдат глобявани.
Считам предложените мерки за абсолютно навременни и антикорупционни и много моля да ги подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А по въпроса може ли един министър да глобява друг министър? Доколкото това е така, малко е нетрадиционно за България.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин председател, първо, заместник-министърът не е министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗВ: Да, разбира се.
АТАНАС АТАНАСОВ: Второ, по отношение на административнонаказващия орган, това е друга тема – кой би могъл да състави акта и да издаде наказателното постановление. Не може този, който ще издава наказателното постановление, да бъде подчинен на наказвания. Това е абсурдно.
Няма пречка обаче друг равен на него по ранг да издаде наказателното постановление и този, който не е доволен, може да обжалва в Административния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това трябва да е във Върховния административен съд – защото е акт на министъра.
АТАНАС АТАНАСОВ: Кой друг, след като е акт на министъра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
След като няма народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта, обявявам дискусията за приключена.
Гласуването на първо четене по двата законопроекта ще бъде утре – четвъртък, в началото на пленарното заседание.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма, а именно точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Минчо Спасов има думата.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов, предлагам да допуснем за присъствие в залата господин Николай Николов – заместник-директор на Държавната агенция „Национална сигурност” и господин Емил Кожухаров – юрисконсулт на ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които са против допускането на тези двама представители на агенцията в залата? Няма.
Моля квесторите да поканят господин Николов и господин Кожухаров в залата.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Господин председател, смятам, че консенсусът, който постигнахме, би трябвало да приложим и за останалите законопроекти, свързани с дейността на ДАНС. Ще моля колегите да разпрострат своето съгласие за присъствие на тези господа и по следващите законопроекти, които касаят същата материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всеки закон – за себе си, макар да са свързани.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., разгледа внесения Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Присъстваха господин Николов – зам.-председател на ДАНС, господин Кожухаров – от дирекция „Правна” на ДАНС.
Господин Кожухаров представи внесения законопроект и обоснова промяната, по силата на която при констатиране на несъответствия между исканата регистрация на вида и основанието на издадената виза, регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват освен службите за административен контрол на чужденците, и Държавната агенция „Национална сигурност”.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на две гласувания Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 12 февруари т.г., със следното съдържание:
„Параграф единствен. В чл. 27а, накрая се добавя „и Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Становището е прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Кой ще представи законопроекта?
Има думата господин Кожухаров – дирекция „Правна” на ДАНС.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Идеята на предлаганата поправка в Закона за чужденците на Република България е, че когато държавните органи констатират несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието за издаването на виза, не извършват тази регистрация и незабавно уведомяват службите за административен контрол на чужденците и Държавна агенция „Национална сигурност”. Това е във връзка с функциите и задачите на държавната агенция, които бяха заложени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Поправката е от рода на редакционните и е в съответствие с § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога ли да направя колегиална забележка?
Първо, това не е нито техническа, нито редакционна поправка.
Второ, Вие два пъти казахте „поправка”, това не е поправка, а допълнение, защото в сегашния чл. 27а ние правим допълнение, защото освен органите и службите на административния контрол за чужденците, които трябва да бъдат уведомени, трябва да бъде уведомена и новата агенция. Нали така?
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще взема думата веднъж, а не 18 пъти, защото има внесени 18 законопроекта в тази връзка.
Аз ще подкрепя този законопроект, защото той е необходим за работата на новосъздадената структура. Но, разбира се, няма да пропусна, след като съм взел думата, да посоча, както и мои колеги го направиха преди мен, че това е голям дефект в законодателната ни дейност. Защото беше внесен цял проект за закон, беше разгледан с много големи дискусии в пленарната зала, беше създадена нова структура в държавната администрация и сега – един месец след като влезе в сила, между другото в този месец трябваше да се приеме Правилник за работата на агенцията, не зная дали това е сторено в срок, май че не е, се внасят 18 проекта за изменение и допълнение на закони. Нещо, което съгласно Закона за нормативните актове би следвало да се извърши в основния акт, който се внася – в неговите Преходни и заключителни разпоредби. Но този дефект се появи, защото не Министерският съвет, който трябваше да внесе този законопроект, го внесе, а го внесоха колеги народни представители. И поради липса на добра координация явно не си свършиха работата. И сега това е излишна допълнителна законодателна дейност, макар и необходима. Но не може да не се посочи, че това е дефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ. А между първо и второ четене този законопроект претърпя чувствителна разлика. От гледна точка на законодателната техника е така.
Но при създалата се ситуация, господин Атанасов, както и Вие казахте, нямаме друг изход, освен да поправяме законите, да допълваме законите, които имат отношение към новосъздадената агенция.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект, който изглежда безспорен. Няма желаещи за изказвания.
Уважаеми народни представители, гласуването на този законопроект ще стане в четвъртък, утре, в началото на пленарното заседание. И тогава, ако се направи процедурно предложение, което всъщност беше направено от председателя на комисията, евентуално можем да го гласуваме и на първо, и на второ четене. Това ще можем да решим утре с гласуване. Виждате, че в момента нямаме кворум и не можем да го поставим на гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Давам думата на председателя на комисията господин Минчо Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение на
Закона за Министерството на вътрешните работи
№ 802-01-25 от 12 февруари 2008 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на заседание, проведено на 20 февруари, разгледа внесения Законопроект за изменение на Закона за МВР. Присъстваха господин Николов от Държавна агенция „Национална сигурност” и господин Кожухаров от същата агенция. Господин Кожухаров представи внесения законопроект като изясни, че промените, които внася законът, са във връзка с преминаване на дейността по контрола по радиочестотния обмен от Министерството на вътрешните работи в агенцията. В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на две гласувания Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. И законопроектът става със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 140, ал. 1 т. 18 се отменя.
§ 2. Член 276 се отменя.
§ 3. Член 277 се отменя.
§ 4. Член 278 се отменя.”
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 20 февруари с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кожухаров, имате думата да представите законопроекта.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Промените, свързани със Закона за Министерството на вътрешните работи, както бе казано, се отнасят, общо казано, до контрола на радиочестотния спектър. И във връзка с това са предложени четири изменения по отмяната на тази функция в оперативно-издирвателната дейност в МВР – контрола на радиочестотния спектър, тъй като същото е възложено като функции и задачи, съгласно чл. 42 от Закона за ДАНС на органите на агенцията. И свързаните с този контрол три разпоредби на чл. 276, 277 и 278, които са административнонаказателни и е предвидено налагането на наказания.
Това са предлаганите изменения – отмяната на тези четири текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А чл. 140, ал. 1, т. 18? Този контрол на радиочестотния спектър за подслушването ли е?
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Радиоефира.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Подслушването може да е и по други начини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов уточнява, че става дума за един от начините на подслушването.
Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Започнах да не си изпълнявам обещанията, защото казах, че няма да вземам повече думата. Но нека да се чуе за какво става въпрос.
Тези текстове, които днес се предлага да бъдат отменени, в настоящия момент съществуват в два закона. Ето това е проблемът. Те са пренесени механично. И четирите текста са пренесени механично в новия закон, но този, който ги е преписвал, е забравил че трябва да посочи, че трябва да бъдат отменени от стария закон. Това е проблемът.
И отново опираме до лошото законодателство. А иначе, между другото, така и така съм взел думата, между първо и второ четене на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се случи нещо, което само в МВР разбраха – още една цяла структура беше пренесена в ДАНС. И това е така наречената Дирекция за защита на свръзките. Цяла една структура беше иззета от МВР и пренесена в новата агенция. И в тази бъркотия явно се е допуснала тази грешка.
Между другото, много важна структура, защото контролът на радиочестотния спектър на първо място е прихващането на информация, която ще се предава с радиовълни, по принцип чужди станции и така нататък. Навремето е била доста модерна служба. Сега вече при тези комуникации, които съществуват, това не е най-важното й задължение. Но в тази служба трябваше да последват определени реформи. Сега разбирам, че целият състав се преназначава, включително и ръководителите, които – всички до един, са завършили една много специална школа в Съветския съюз на ФАПСИ. Но това са едни подробности, с които сега няма да ви занимавам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които имат желание да вземат отношение по този законопроект?
Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние, Парламентарната група на ДПС, ще подкрепим всички промени, които засягат законодателството след приемането на Закона за Държавната агенция. Мисля, че някои от тях може да бъдат гласувани още утре на второ четене. Обаче мен ме притесняват някои факти относно прилагането на закона, по- специално, както Вие казахте, господин председател, използването на тези средства или подслушването. Затова, защото скоро четох, че са издадени постановления за подслушване на 10 000 човека, 10 000 случая, от които са предявени обвинения за 167, от които само 60 са минали като доказателство в съда. Това е един тревожен факт. И може би Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябва да се занимава с тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, тревожен факт.
Имате думата за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Не говорете такива неща от трибуната, защото министърът на вътрешните работи е от вашата политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам, каза го господин Юсеин.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Юсеин, проблемът с използването на специалните разузнавателни средства е предмет на друг закон, не е на закона, който разглеждаме сега, а на един от следващите. Има предложение за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, затова вземам думата.
Искам да посоча нещо, без да защитавам никого. Съгласно Закона за специалните разузнавателни средства има няколко основания, на които може да се иска експлоатация на такива. Специално за Държавна агенция „Национална сигурност”, бившата Национална служба „Сигурност”, едно от основанията за искане за експлоатация на специални разузнавателни средства е, когато съществуват данни за рискове и заплахи за националната сигурност, които невинаги са престъпление. Самото посещение в страната на един чужденец, да речем, за който предварително имаме данни, че е свързан с чужди разузнавания, самото му посещение в страната е основание да се иска той да бъде контролиран, без да имаме данни дали е извършил престъпление или не. Иначе съм съгласен с Вас, че в много от случаите събраната информация никой не знае за какво се използва, а би следвало да се използва наистина в съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Юсеин, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право, благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи? (Реплики.)
Господин Бакалов, знаете, че няма как да Ви дам думата. (Реплики.) Веднъж не сме си свършили работата, пък давайте сега, понеже не сме я извършили в основния закон, сега...
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Не сме си я свършили заради управляващите, не заради опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, и Вие се изказахте по законопроекта. Помня! Защо тогава не ни направихте забележка?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Забележки имаше много, но нямаше кой да ги чуе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко е в стенографския протокол, господин Бакалов! В историята остава!
Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дисуксиите за приключени.
Гласуването по този законопроект, както вече съобщих, и по предните ще стане утре, четвъртък, в началото на пленарното заседание. Сега не можем да определим, а и никой не може да определи точно часът на гласуването. От 9,00 ч. ще започнем с гласуванията по приетите на първо, респективно на второ четене, законопроекти.

И преди да дам почивка, преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Вносител е Министерският съвет.
Господин председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател, за дадената възможност да представя на колегите доклада на комисията по този законопроект.
Заседанието, на което той беше разгледан, се състоя на 20.02.2008 г. Присъстваха господин Николов – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, и господин Кожухаров от Дирекция „Правна” в същата агенция.
„Господин Емил Кожухаров представи внесения законопроект, който предвижда промени, които произтичат от необходимостта за привеждане на закона в съответствие с разпоредбите на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше прието с 16 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Едно допълнение към доклада – в него, както виждате, не беше предвидено да ви предложим този законопроект да мине на две четения, тъй като за днес следобед сме насрочили среща с госпожа Цвета Маркова, за да видим от нейна гледна точка и от гледна точка на Държавната комисия по сигурността на информацията дали има някакви възражения, предложения или допълнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Кожухаров, ако Вие като представител на Дирекция „Правна” в Държавна агенция „Национална сигурност” желаете да представите законопроекта, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлаганите изменения и допълнения в Закона за специалните разузнавателни средства са свързани със следното – на първо място се прецизира текстът в чл. 13, свързан с длъжностните лица, които могат да искат прилагането на специални разузнавателни средства. Това стават главните директори на главните дирекции в Държавна агенция „Национална сигурност”. Това е така, защото не е възможно едно и също длъжностно лице – председателят на агенцията, да прави искането и да дава разпореждането за прилагане на специални разузнавателни средства.
Следващата промяна, която се предвижда, е в чл. 29 от закона. Тя е свързана с оформянето на протокола за веществени доказателствени средства, където се отразява дали разпореждането за прилагането им е от министъра на вътрешните работи, респективно от упълномощен от него заместник-министър и съответно председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или упълномощен от него заместник-председател.
Следващият текст е свързан с промените в чл. 30. В чл. 30 също се добавя във връзка със ситуации и случаи, когато се получат данни по прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства извън направеното искане. Текстът е, че незабавно се уведомява министъра на вътрешните работи или съответния заместник-министър. В случая се добавя председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено упълномощен от него заместник-председател.
Предлаганите промени в следващия текст – чл. 31, са свързани с добавянето отново в ал. 1, че веществените доказателствени средства се съхраняват от Министерството на вътрешните работи и респективно от Държавна агенция „Национална сигурност”. Ние предлагаме една нова ал. 4, която е свързана с протокола за унищожаване по предходната алинея. Заедно с искането, разрешението и т.н. да се изпращат до дирекцията, която прилага специалните разузнавателни средства, на органа, който ги е поискал, в 10-дневен срок от унищожаването на материалния носител, като се прилага и писменото съгласие на лицето, когато СРС-то се експлоатира с негово съгласие.
Идеята на този текст има предимно практически характер – дисциплиниращ, свързан е с определянето на точен срок и възможност за приключване делата на оперативен отчет, които се водят с прилагането на съответните документи в тях, когато те се приключат.
И последното предложение за допълнение е в Заключителните разпоредби. Разпоредбата на § 2, която е свързана с указанията по прилагането на закона – че се дават от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС в съответствие с техните компетенции. Тези промени и предишните, които бяха направени в Закона за СРС, са свързани с разпоредбите от Закона за СРС – чл. 20, чл. 123 и други, които дават възможност на агенцията да прилага и експлоатира специални разузнавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Някои от текстовете сме приели в края на миналата година и сега започваме да ги променяме. Примерно чл. 13, т. 1: писали сме Държавна агенция “Национална сигурност”. Сега надробяваме дирекциите вътре. Позволявам си този малък коментар.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз гласувах в комисията “въздържал се”. Искам да обясня сега мотивите си. Тази промяна в Закона за специалните разузнавателни средства не е козметична. Тя е изключително съществена промяна.
За първи път, когато в България през 1994 г. законово се регламентира тази дейност на МВР с първия Закон за специалните разузнавателни средства, се предвиди, че експлоатацията на специалните разузнавателни средства ще става със санкция на съдебната власт. Тогава прокуратурата даваше разрешенията. Впоследствие през 1997 г., когато се прие новият закон, се прие това да става от съда, какъвто е режимът и днес, но след санкция на съдебната власт разпореждането за самата експлоатация – и до ден-днешен е така – се извършва с разрешението само на едно длъжностно лице в държавата и това е вътрешният министър. Всички служби: и Националната разузнавателна служба, и Военното разузнаване може да искат експлоатация на СРС, но длъжностното лице, което дава разпореждането за експлоатацията, е министърът на вътрешните работи.
Защо така е прието от законодателя? Защото се е считало, че трябва да има едно лице, което носи политическа отговорност за експлоатацията на СРС, и това трябва да е министър, който е избран от Народното събрание, за да може да се упражнява парламентарен контрол върху тази дейност чрез министъра.
Сега за първи път се дава такова правомощие на друго длъжностно лице. Това е председателят на ДАНС, който не е политическо лице, забележете. Става въпрос по закон – той фактически е такъв, но по закон не е политическо лице. И на практика вътре в структурата на Държавната агенция за национална сигурност помежду си ще си дават разрешение – подчинените му ще искат и той ще им разрешава. Ето за това съм се въздържал и това ми е било притеснението - че тук съществува опасност от злоупотреба. Не че Държавната агенция за национална сигурност не трябва да експлоатира специални разузнавателни средства. Трябва и това е един от основните инструменти, с които може да работи тази структура, но начинът, по който това ще се случва като разрешение, създава опасности.
Особено ще ви обърна внимание върху една друга възможност, която също днес с това изменение ще бъде дадена като правомощие – че в определени неотложни случаи, досега това беше като правомощие само на вътрешния министър, министърът на вътрешните работи може да даде разпореждане да се експлоатират СРС в срок от 24 часа, през който срок би следвало да се получи разрешението от съдебната власт, и ако не се получи такова, се прекратява експлоатацията и се унищожават материалите. Това е една много опасна ситуация и сега ние даваме това правомощие и на ДАНС. Тоест с разпореждане на председателя на ДАНС ще може за срок от 24 часа да се експлоатират СРС без разрешение на съдебната власт.
Така че аз не мога да подкрепя тези текстове и смятам, че подхождаме елементарно към тази ситуация. Би следвало тези обстоятелства и създалата се нова ситуация да бъдат обсъдени отново задълбочено в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние с колегата Елиана Масева обещахме и ще внесем отделен законопроект, който ще предложим на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика?
Господин Бакалов, заповядайте – първа реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Това, което казахте като мотив, е точно така и касае преди всичко Министерството на вътрешните работи. Да, наистина разпореждането се дава от министъра на вътрешните работи, сега се добавя и шефът на агенцията.
Един от големите проблеми на България действително е парламентарният контрол. Така, както е вменено и в Конституцията, трябва да се упражнява такъв контрол. Само че аз искам да Ви припомня, че парламентът трябва да формира специална комисия, която да упражни точно този парламентарен контрол. Така че според мен тези мотиви, които изтъкнахте, господин Атанасов - може би ще се наложи да ми отговаряте после в дуплика - за парламентарния контрол мисля, че не са чак толкова основателни, след като ще се създаде такава специална комисия, която е уредена със закон. И комисията ще се занимава точно с това.
Според мен по-големият проблем на Закона за специалните разузнавателни средства, който не е уреден, и нашата комисия мисля, че е длъжник в тази посока и трябва да се концентрираме там, е даването на възможност на министъра на вътрешните работи. Една от възможностите, която казахте Вие, тук съм съгласен, така е. Но другата, по-опасната е даването възможност на министъра и на други длъжностни лица, специално вече и на шефа на ДАНС, за вадене на разпечатки на определен телефон, в които може да се види кой с кого си комуникира най-много. И знаете - оттам нататък вече процедурата е ясна: как се откриват определени разработки, определени проверки. Това, което и колегата от ДПС преди малко сподели, но той не каза това. Това е големият проблем.
А от гледна точка на контрола, на начина на разпореждане, надявам се, че управляващите ще изпълнят закона, ще създадат тази специална комисия, която ще контролира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика, господин Атанасов, ако желаете.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Това с парламентарната комисия може да стане следващия мандат. В този общо взето не виждам такава воля и такова желание. А отделно от това, ако искаме да имаме ефективен парламентарен контрол, би следвало точно в тази сфера комисиите да не са на пропорционален принцип, защото виждаме как се случват сега нещата.
Ето например господин Спасов – нов председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съобщи, че днес на нашето заседание ще присъства госпожа Цвета Маркова. Това е общо взето някакво запълване на дупка, защото трета седмица вътрешният министър отказва да се яви. Три седмици намира начин да не се яви пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да бъде изслушан какви действия извършват подчинените му служби по отношение на производството и търговията със синтетична дрога, защото там има драстични разминавания. Но да не се отклонявам от темата.
По отношение на това, което каза господин Бакалов, аз също искам да обърна внимание. Изключително важно е и ние в нашия законопроект с госпожа Масева ще го предложим, защото към настоящия момент няма законова регламентация и това създава опасност за правата на гражданите. Съгласно чл. 32 от Конституцията кореспонденцията е тайна и може само с разрешение на съдебната власт да се осъществява контрол. А към днешен ден в Министерството на вътрешните работи, където се експлоатират специалните разузнавателни средства, е възможно да се правят без разрешение на съдебната власт, това се прави, така наречените разпечатки за всеки мобилен телефон - какви разговори са провеждани във времето, каква е тяхната продължителност и с кой абонат. Не е допустимо да се осъществява такъв контрол без разрешение на съдебната власт, защото това също е част от информацията каква кореспонденция се осъществява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по Законопроекта за специалните разузнавателни средства?
Господин Спасов, Вие искате изказване.
Сега е 11,01 ч. След като има желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект, давам почивка до 11,31 ч., след което ще продължим разискванията по този законопроект и респективно ще преминем към следващите. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с нашето пленарно заседание.
Давам думата за изказване на народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Взимам повод от звучалите преди почивката изказвания, свързани със Закона за специалните разузнавателни средства. Това е много важна тема, която не бива да смесваме с темата на този закон. Приемам възраженията, изказани в началото на днешното заседание за перфектността на законодателната техника, която може би изискваше тези промени да залегнат в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за създаването на ДАНС. Ако държим да подобрим работата си от гледна точка на законодателната техника, би следвало коментарите си по въпроса за специалните разузнавателни средства да ги запазим, когато започнем да разглеждаме този законопроект, а не при разглеждане на настоящите промени, още повече на първото им четене.
Искам да уведомя колегите народни представители, че ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е решено да направи специално заседание, посветено на прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства, на изясняването на статистическите данни за броя използвани СРС, броя издадени разрешения, условията, при които са издадени и как са използвани. Анализът, който ще направим въз основа на този разговор, ще ни послужи като основа за промените, които предстои да бъдат направени в Закона за специалните разузнавателни средства. Тези промени са предизвикани от новите реалности на технологиите. Всички знаете за обществения дебат, който се повдигна при издаването на Наредба № 40 на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Общественият резонанс, който тази наредба предизвика, означава, че има нещо недообяснено в нашето общество по този въпрос. Ще заостря вниманието ви, че парламентът има пропуски, има недобре свършена работа от наша страна, което трябва да анализираме, да си признаем и да поправим.
В тази връзка предлагам на всички колеги да подкрепят разглежданите днес законопроекти, касаещи дейността на Държавната агенция "Национална сигурност", да се активират и подпомагат работата на специализираната администрация в МВР, а и на комисията, ако проявяват интерес към въпросите за използването на СРС. Ние чакаме техните предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Спасов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно казаното от колегата Спасов има своето голямо значение. Само не мога да си го представя как ще стане във времето, до приемането на всички тези промени и изслушването във връзка с приложението на СРС. Така схванах Вашата мисъл, ако се не лъжа - ще чуем информация колко СРС, какво що и най-накрая в присъдите - кое вляво, кое вдясно, така разбрах Вашата мисъл, но всичко това трябва да бъде направено така, че да послужи при приемането на законодателните промени ...
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Тези касаят само смяна на името.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (слизайки от трибуната): Разгледайте го и ще видите, че не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Закона за специалните разузнавателни средства. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Гласуването на първо четене ще стане утре, в началото на пленарното заседание. (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
Господин Христов, вече обявих, че приключваме. Ще имате възможност да вземете отношение по този законопроект между първо и второ четене, включително и да направите своите писмени предложения.
Преминаваме към точка шеста от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Има думата председателят на комисията Минчо Спасов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
На заседанието присъстваха господин Николай Николов -заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", и господин Емил Кожухаров - от Дирекция "Правна" на същата агенция.
Господин Емил Кожухаров представи внесения законопроект, който предвижда промени, продиктувани от необходимостта разпоредбите на закона да се приведат в съответствие със Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Становището на комисията бе прието с единодушие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Кожухаров, заповядайте да представите законопроекта.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Промените в Закона за защита на класифицираната информация, които се предлагат, са четири.
Първото изменение е свързано с чл. 18 ал. 5 - задължението на всички кадрови военнослужещи и граждански лица от Въоръжените сили да информират досега органите на Военното контраразузнаване, а за бъдеще време в текста беше записано: "Председателят на ДАНС за всяко задгранично пътуване". Ние предлагаме да не бъде председателят на ДАНС, а органите на Държавната агенция "Национална сигурност", което ще доведе до възможност за по-добър контрол и по-малък обмен на писма и уведомления.
Втората промяна за чл. 90 е свързана с това, което коментирахме преди малко - промените във функциите и задачите, където се прехвърлят контролът на радиочестотния спектър, контролът на комуникационно-информационните системи, автоматизираните информационни системи и криптозащитата на Държавната агенция "Национална сигурност", към която премина ДЗСВ. В тази връзка в чл. 90, предвижданата наредба се възлага на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
Промяната, която се предлага в чл. 134 от Закона за защита на класифицираната информация, е свързана с възможността председателят на ДАНС да има реалното право да упълномощава длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗЗКИ.
И последната промяна, свързана с Допълнителните разпоредби, § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, е подобна – това е възможността председателят на ДАНС да има право да оправомощава длъжностни лица, които да издават, отнемат и прекратяват разрешения за достъп до класифицирана информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кожухаров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Кожухаров, в чл. 18, ал. 5, е записано, че военнослужещ, когато отива зад граница, трябва да уведоми председателя на ДАНС. То се отнася до председателя, но той, разбира се, може да го разпредели на съответните служби. Това е въпрос на вътрешна организация. ДАНС се представлява от председателя, но той се подпомага от различни дирекции, служби и т.н.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): За да не стане както стана със “запетайката”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно пак трябва да има вътрешен акт. Кой ще съхранява тази информация за военнослужащите, които отиват в чужбина? И това оправомощаване на други длъжностни лица също е нож с две остриета.
Имате думата, уважаеми народни представители.
След като няма желаещи, обявявам дискусията, която всъщност не се състоя, за приключена. Гласуването ще бъде утре преди обяд.

Точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
Имате думата, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.


“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за Консултативния съвет за национална сигурност
№ 802-01-18, внесен от Министерския съвет на
12 февруари 2008 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., разгледа внесения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност.
На заседанието присъстваха господин Николай Николов – заместник-председател на Държавната агенция “Национална сигурност”, и господин Емил Кожухаров от дирекция “Правна” в Държавната агенция “Национална сигурност”.
Господин Емил Кожухаров представи внесения законопроект, който предвижда като член на Консултативния съвет за национална сигурност да бъде включен и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на две гласувания Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кожухаров, заповядайте.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, Консултативният съвет за национална сигурност се оглавява от президента на републиката. Членове са председателят на Народното събрание и редица министри, а сега се предлага и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” да стане член на този Консултативен съвет, възглавяван от президента на Република България.
Имате думата, господин Кожухаров.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка със Закона за Държавната агенция “Национална сигурност”, който беше приет през м. декември м.г., и възложените задачи на агенцията по отношение на националната сигурност и изключително по отношение на националната сигурност, тъй като тя се създаде като специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение политиката по защита на националната сигурност, предлагаме в Консултативния съвет за национална сигурност да се добави още един член с допълването с нова т. 7, в която да бъде добавен председателят на Държавната агенция “Национална сигурност” преди следващия член – началника на Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кожухаров, защо трябва да бъде т. 7, а не примерно т. 9? Може би сте имали нещо предвид? Не подценявам ни най-малко председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, както неговите функции, така и личните му качества, но го поставяте преди началника на Генералния щаб на Българската армия.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Ще се опитам да отговоря на този въпрос, господин председател. Ние искахме да ги групираме двамата като професионалисти с началника на Генералния щаб на Българската армия, защото другите са политически лица. Но не възразяваме да бъде т. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Явно е необходимо председателят на Държавната агенция “Национална сигурност” да бъде и член по право на Консултативния съвет за национална сигурност, възглавяван от президента на Република България, а въпросът на кое място ще бъде посочен е технически.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуването на първо четене ще бъде утре преди обяд.

Точка осма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 802-01-22.
Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Не виждам в залата председателя на комисията господин Осман. Има ли заместник-председател или член на комисията, който да представи становището?
Господин Мечев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията № 802-01-22,
внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на задължението на Министерския съвет, произтичащо от разпоредбите на § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавната агенция “Национална сигурност”, съгласно който правителството трябва да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с функциите на ДАНС.
В предложения законопроект са разписани функции на Държавната агенция в областта на устройственото планиране и проектиране на обекти, свързани със сигурността на страната.
В резултат на гласуването Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 802-01-22, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Кожухаров, желаете ли думата? Заповядайте.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! В Закона за устройство на територията са предложени 17 изменения.
С какво са свързани предложените изменения?
На първо място, предложението по чл. 3, ал. 3, за допълнение, свързано със специализираните експертни съвети по устройство на територията, които се създават, и тези, които са свързани с националната сигурност, под егидата на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната. Сега се включва и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”. В същата разпоредба са включени и така наречените специални обекти, които досега също бяха в състава на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, а сега са и в Държавната агенция „Национална сигурност”.
Предлаганите промени по-нататък в законопроекта отново са свързани със специалните обекти и с редица процедури, свързани с тях, които ще бъдат управлявани от Държавна агенция „Национална сигурност”. Така например разпоредбата в чл. 5, ал. 7, е свързана с информацията, която се подава за специалните обекти до общинските органи.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 3 е свързана с функциите и задачите на специализирания експертен съвет, който ще бъде създаден към ДАНС.
Следващата разпоредба е чл. 13, ал. 4. Разпоредбата е свързана със специализираните правила и нормативи за застрояване на тези обекти, които досега бяха управлявани от министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, а сега и от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Следващите разпоредби, с които се предлагат изменения и допълнения в този закон, са членове 140, 141, 145. Те са свързани с издаването на виза за проектиране на тези обекти, със съставянето на идейни и инвестиционни проекти, с технически и работни инвестиционни проекти.
Член 148, ал. 3, е свързан с издаването на разрешенията за строеж, които се предвиждат да бъдат издавани от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Член 157, ал. 2, е свързан с откриването на строителната площадка и даване на строителна линия и ниво пак от специализираните органи, които са свързани със специалните обекти на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Следващите разпоредби – чл. 158, ал. 2, чл. 159, ал. 5, и т.н., са свързани с технологичния процес на строителството – със заверка на заповедната книга на обекта, с определянето на консултант на обекта – чл. 166, ал. 6.
Следващата разпоредба в чл. 177, ал. 6, е свързана с издаването на разрешение за ползване на обекта пак от комисия, назначена от председателя на ДАНС. Самият той ще издава и разрешението.
В чл. 178, ал. 6, е забраната за ползване на обекта.
Разпоредбата на чл. 216, ал. 2, е свързана с обжалването на актовете на органите, свързани със специалните обекти. Тук също се въвеждат актовете на председателя на ДАНС.
В § 1а от Допълнителните разпоредби също се въвежда председателят на ДАНС във връзка с обобщаването на функциите и задачите на МВР, МО и Държавната агенция „Национална сигурност” по отношение на инвестиционния процес и изпълнението на строителството на специалните обекти.
И на последно място, в § 20а от Заключителните разпоредби, също се въвежда като съавтор, да го наречем, на Наредбата за условията и реда за проектиране, изпълнение и извършване на специалните строежи заедно с министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кожухаров.
Откривам дискусията по този законопроект. В залата е вече и председателят на комисията господин Ремзи Осман, така че ако има някакви въпроси към него, той ще отговори.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуването на първо четене на този законопроект ще бъде утре.

Точка девета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА № 802-01-13, внесен от Министерския съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Кой ще представи доклада на комисията? Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на
12 февруари 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Законопроектът беше представен от господин Веселин Марков – главен директор в Държавна агенция „Национална сигурност”.
Предлаганото изменение и допълнение в този законопроект е свързано със Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, който влезе в сила от 1 януари 2008 г. То е продиктувано от необходимостта нормите на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба да бъдат приведени в съответствие с тези на новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност” с оглед осигуряване ефективното изпълнение на законовите й задачи.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против”, „въздържал се” – 1.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кожухаров, ще си позволя да задам един въпрос. Защо в тази междуведомствена комисия отпада Министерството на вътрешните работи?
Имате думата, господин Кожухаров.
ЕМИЛ КОЖУХАРОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, промяната в този закон е една-единствена – за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Идеята на предлаганата промяна в чл. 7, ал. 2 е свързана с изменение в състава на междуведомствения съвет. До влизането в сила на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” представителството на МВР в този съвет беше осъществявано от Национална служба „Сигурност”, чийто правоприемник понастоящем е държавната агенция. Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама не е точен.
Тук пише „Министерство на вътрешните работи”, а агенцията не е правоприемник на Министерството на вътрешните работи. Е, разбира се, Министерството на вътрешните работи, в него е участвала Национална служба „Сигурност”, тя инспектира това звено, но като субект е Министерството на вътрешните работи. Добре, така сте преценили. Отпада участието в този междуведомствен съвет на Министерството на вътрешните работи, тъй като практически функциите по този контрол, осъществяван от НСС, сега са на агенцията. Нали така?
Благодаря Ви, господин Кожухаров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Въпросът е Министерството на вътрешните работи все пак няма ли някакви правомощия, ако щете, някакви ангажименти около този износ на оръжия, двойна употреба, тройна употреба, има Гранична полиция и т.н. Дали въобще трябва да отпадне или към „Министерството на вътрешните работи” трябва да прибавим и новата агенция. Това е цялата работа. Но комисията ще ни предложи между първо и второ четене.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
И този законопроект ще бъде гласуван утре преди обяд.
Заместник-председателят на парламента Юнал Лютфи ще продължи да ръководи заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към точка десета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА. Вносител е Министерският съвет.
Давам думата на господин Янаки Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
„Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, внесен на 12 февруари 2008 г. от Министерския съвет, беше обсъден на заседание на комисията, проведено на 20 февруари т.г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – Галя Маринска, директор на Дирекция „Правна”, и Димитрина Манчева, от Държавна агенция „Национална сигурност” – Вера Цинцарска, главен юрисконсулт.
Законопроектът беше представен от Галя Маринска.
Основанието за предлаганото изменение е влизането в сила на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и спазването на едномесечния срок, установен в § 42 от Преходните и заключителните му разпоредби, в който Министерският съвет следва да внесе законопроекти за изменение и допълнение на други закони, за които се налага привеждането им в съответствие със Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Законопроектът предлага заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност” да бъде включен в състава на Националната комисия за борба с трафика на хора.
В хода на обсъждането участие взеха народните представители Янаки Стоилов и Четин Казак.
Първият обърна внимание, че Националната комисия за борба с трафика на хора има правомощия по прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора, както и по създаването на организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика. С оглед на правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност” за наблюдение и противодействие на трансграничната организирана престъпност, какъвто е в по-големия брой случаи трафикът на хора, и евентуалното създаване на опасност за националната сигурност, целесъобразно е в националната комисия да участва и представител на Държавната агенция „Национална сигурност”. Постави се въпросът дали е необходимо, следвайки начина на конституиране на местните комисии за борба с трафика на хора, в състава им да се включи и представител на регионалните структури на Държавна агенция „Национална сигурност”. Поради това в процеса на обсъждане на законопроекта за второ гласуване в Комисията по правни въпроси от името на Държавна агенция „Национална сигурност” трябва да се даде отговор на въпроса за евентуалното й представяне в местните комисии, както и да се уточнят териториалните структурни звена на агенцията, които ще я представляват в тях.
Четин Казак постави въпроса относно използвания правно-технически подход за представянето в Народното събрание на пакета от законопроекти във връзка със закона. Според него Министерският съвет е следвало да внесе един законопроект с всички необходими промени в различните закони, за да може да бъде разгледан и обсъден от една и съща комисия на Народното събрание.
От името на Министерския съвет Галя Маринска изтъкна, че използваната правна техника при подготовката на законопроектите е съобразена с изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за прилагането му.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Господин председател, и по следващия ни законопроект не знам дали се налага вносителите да изтъкват някакви мотиви, тъй като те са представени в нашето становище. Ако има въпроси, те да отговорят на тях или пък на тези, които се повдигат в становището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, имате думата за изказвания по предложения за дискусия законопроект. Не виждам желаещи.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора. Гласуването ще бъде утре.

Преминаваме към точка единадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Преди това искам да направя процедурно предложение, което да бъде гласувано утре, след евентуалното приемане на законопроекта на първо четене: срокът за предложенията между първо и второ четене по законопроекта, който преди малко представих, да бъде три дни.
Сега преминавам към представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Той е внесен на същата дата от Министерския съвет и на споменатото заседание на комисията обсъден и гласуван от нея.
На заседанието присъстваха същите представители на Правната дирекция на Министерския съвет и от Държавната агенция „Национална сигурност”.
Основанието за внасянето на този законопроект е същото.
Законопроектът предлага в състава на Съвета по защита на застрашени лица да се включи и заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност”.
„В хода на обсъждането участие взеха народните представители Янаки Стоилов и Борислав Ралчев. Те обърнаха внимание, че Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, предвижда Съветът по защита да разглежда предложения за включване на лица в програмата за защита. В неговия състав са включени представители на различните държавни органи, които имат пряко отношение към наказателното производство – съд, прокуратура, следствие и Министерството на вътрешните работи.
Представителството на Министерството на правосъдието в съвета е обусловено от възложената му координираща функция за прилагането на този закон. В мотивите на законопроекта не се посочват конкретни основания за необходимостта от включването на заместник-председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” в състава на съвета.
Дейността на държавната агенция се осъществява преди образуването на наказателното производство.
По реда на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство – чл. 3, т. 1 и 2, защита се осигурява само на лица, които имат определено процесуално качество – участници в наказателното производство (обвиняем, свидетел, подсъдим и други) или – по чл. 3, т. 3 – лица, които са пряко свързани с участник в производството. Въпреки това може да се предполага, че в редица случаи ще се налага Държавната агенция „Национална сигурност” да осигури защита на лица, които са придобили впоследствие качеството на свидетели, а преди това са оказали съдействие за разкриване на престъпления.
От името на вносителя Галя Маринска обоснова идеята за включване в Съвета по защита на заместник-председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” с аргумента, че е възможно лица, които са оказали съдействие на органите на агенцията при изпълнение на техните функции и задачи, да се нуждаят от закрила по този закон. За такива случаи би било целесъобразно да се изрази становище и от държавната агенция.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, откривам дискусията по този законопроект на първо четене. Имате думата за изказвания. Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Гласуването ще бъде утре.

Преминаваме към следващата точка дванадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Комисията по бюджет и финанси е водеща комисия.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам в залата да бъде допуснат и заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против, тъй като гласувания няма да има днес? Няма.
Моля заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев да заеме своето място, отредено за гости. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
данъците върху доходите на физическите лица
№ 802-01-23, внесен от Министерския съвет на
12 февруари 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 20 февруари 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите.
Със законопроекта се предлагат промени в разпоредби, които трябва да бъдат приведени в съответствие с § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател на комисията.
Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет.
Чухте доклада на Комисията по бюджет и финанси. Откривам дискусията по този законопроект. Няма желаещи за изказвания.
Закривам дискусията. Гласуването по законопроекта ще бъде утре.

Продължаваме с точка тринадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 20 февруари 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите.
Със законопроекта се предлагат промени в разпоредби, които трябва да бъдат приведени в съответствие с § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Желае ли някой думата? От вносителите някой желае ли думата? Няма желаещи.
Закривам дискусията. Законопроектът ще бъде гласуван утре.

Преминаваме към точка четиринадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ. Вносител е Министерският съвет.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
мерките срещу изпирането на пари
№ 802-01-12, внесен от Министерския съвет на
12 февруари 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 20 февруари 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
На заседанието присъстваха господин Иван Искров - управител на Българската народна банка, и господата Кирил Желев и Любомир Дацов – заместник-министри на финансите.
Със законопроекта се предлагат промени в разпоредби, които трябва да бъдат приведени в съответствие с § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Отново не виждам желаещи за изказвания. Гласуването по този законопроект също ще бъде утре.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма,№ 802-01-11, внесен от Министерския
съвет на 12 февруари 2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 20.02.2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
На заседанието присъстваха господин Иван Искров – управител на Българската народна банка, господин Кирил Желев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите.
Със законопроекта се предлагат промени в разпоредби, които трябва да бъдат приведени в съответствие с § 42 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавната агенция “Национална сигурност”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Гласуването и по този законопроект ще бъде утре.

Преминаваме към точка шестнадесета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Единият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова; вторият е внесен от народния представител Филип Димитров, третият е внесен от Министерския съвет.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, нашият доклад е по Законопроекта за изменение на закона, внесен от Министерския съвет.
“На заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта. Законопроектът предлага заличаването на ръководителите на регионалните управления “Сигурност” от кръга на лицата, които според чл. 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, са длъжни да декларират имуществото, доходите и разходите си в страната и чужбина. Причината за това е, че Законът за Държавна агенция “Национална сигурност” предвижда друга структура, която е различна от съществувалата такава на Националната служба “Сигурност” в рамките на Министерството на вътрешните работи.
В хода на обсъждането народните представители от Комисията по правни въпроси обърнаха внимание, че подкрепата на предложението няма да създаде празнота в закона, тъй като в чл. 2, ал. 1, т. 24 изрично е посочено кои служители на Държавната агенция “Национална сигурност” имат задължение за публично деклариране на имуществото, доходите и разходите си. Допълнението в цитирания текст е направено още с приемането на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Това беше становището на Комисията по правни въпроси по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Има още два законопроекта.
Госпожа Банкова е един от съвносителите на единия законопроект. Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с колегата Минчо Христов предлагаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Същината на това, което предлагаме, е следната. В този закон, който задължава лицата, заемащи висши държавни длъжности, да декларират своето имущество, да бъде включена и категорията на българските представители в Европейския парламент.
Мисля, че това е съвсем резонно предложение, тъй като българските евродепутати са представители, първо, на българската държава и, второ, те са висши държавни служители, тоест напълно равноправни и са задължени да декларират своето имущество, така както висшите държавни служители в България го декларират. Призовавам ви да бъде прието това предложение, тъй като дължим на българските граждани изключителна прозрачност в имущественото състояние на българските депутати.
Затова ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин Христов, като съвносител ще се изкажете ли? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с настоящото предложение ние се опитваме да запълним един пропуск в българското законодателство – в списъка на лицата, които имат публични държавни длъжности, липсват българските евродепутати. Това създава огромни условия за корупция, за корупционни схеми и т.н., няма смисъл да обяснявам повече.
Знаете, че преди време по Закона за избиране на български евродепутати в тази зала имаше едно предложение, с което да дадем всякакъв вид привилегии на въпросните евродепутати. Аз се изказах в тази зала, обясних ви за какво става дума, а именно, че става дума единствено и само за привилегии и облаги. Благодаря на залата, че ме чу и между първо и второ четене беше внесена поправка. Комисията по правни въпроси отхвърли първоначалния вариант на законопроекта.
Господин Стоилов, въпросът е, че на първо четене беше приет онзи вариант, който беше предложен.
Колеги, сега няма да ви обяснявам парадоксалната ситуация, в която депутати на “Атака” и депутати на ДПС подписваха писма, които изпращаха до българското Народно събрание, с молба за своите привилегии. От тази трибуна аз съм ви показал писмото, където са се подписали тези въпросни евродепутати. Мисля, че господин Червеняков, който беше вносител на този законопроект, беше несправедливо обвинен, че лобира за тези депутати, а всъщност той се беше съобразил с тяхната воля. Мисля, че е време да поставим наистина българските представители в Европейския парламент на едно място, откъдето те да дават отчет за своите доходи, да не бъдат изключвани от списъка на лицата, които заемат такива длъжности.
Ето защо ви призовавам да подкрепите това предложение. То се състои само в една дума, а именно прибавят се и българските евродепутати, наред с българските народни представители, наред с висшите държавни длъжности, като министри, заместник-министри и т.н.
Няма да ви обяснявам срамните ситуации, които наблюдавахме само преди седмица-две, когато български заместник-министри не бяха декларирали доходи от участието си в бордове на стойност над 100 хил. лв. годишно. Имайте предвид, че евродепутатите получават не по-малко от 70-80 хил. лв. месечно от Европейския парламент. Това е нашето становище със Стела Банкова. Надявам се, че парламентът ще прояви разум и ще подкрепи това разумно предложение. Тук няма нищо политическо. Тук има само логика и разум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител и заместник-председател на парламента Филип Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е по представянето ли?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Това е представяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да. Той представя третия законопроект.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като изключим безсмислената злоба и настървение в дискурса на преждеговорившия, оттам нататък предложението е изключително разумно. Нещо повече, аз дори си мисля, че в известен смисъл то вече е в действие, защото със самия факт на този закон, който, не знам по какви причини – или от невежество, или отново от злоба, беше представен като закон за създаване на привилегии на евродепутатите, всъщност те бяха приравнени към позицията на депутати с всичкия мед и с всичкото жило, които вървят заедно с това. При все това обаче, тъй като законът, който коментираме, съдържа едно изчерпателно изброяване в чл. 2, ал. 1, в която са посочени депутатите, следователно там трябва да попаднат и лицата, които са приравнени към тях, вместо да се позоваваме на едно такова логично тълкуване, което, пак казвам, ако искаме да се отнасяме стриктно юридически към въпроса, действително решава и напълно урежда материята... Мисля, че би било разумно да бъдат добавени тези думи и по този начин да няма мегдан за повече коментари, за повече разправии, за повече изяви на злоба и за насъскване на българските граждани едни срещу други по някакви такива популистко... Не се сещам за академичната дума, но несмислени, може би, мотиви. В този смисъл подкрепям по съдържание предложението, направено от преждеговорившите депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме представянето на трите законопроекта, впрочем на двата законопроекта.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Сега може да ми дадете думата да представя третия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Третият? Третият е на Министерския съвет. Има един законопроект Ваш, един на...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз не съм го представял, аз направих изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава е станало нарушение на правилника. Аз Ви дадох думата да представите Вашия законопроект! Вие сте вносител!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз имам право да взема становище...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато открия дискусията, разбира се, ще дам думата на цялата пленарна зала.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Нека да използвам оставащите ми минути, за да представя моя законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
Аз мисля, че когато Янаки Стоилов попита, включително и мен... Стана недоразумение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Ще се постарая да бъда кратък, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз Ви дадох думата да представите Вашия законопроект!
Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа! Моят законопроект е изключително прост. Предлагам декларациите, които ние така или иначе подаваме за имотно състояние, да бъдат направени публични и представени като такива в Сметната палата. Защо? Натъкнахме се на една по-скоро обидна, отколкото комична, но в крайна сметка от всяка гледна точка вредна ситуация преди няколко месеца. Оказа се, че по някакви причини, било различно тълкувания на текста, било известна немарливост или нещо от този род, са възникнали различия между онова, което е било декларирано пред данъчните власти и за което е бил платен вече данък, тоест по-голямото е направено, и онова, което е представено пред Сметната палата. Мисля, че да създаваме един орган – Сметната палата, с функции да следи и да чете два къса хартия и да съпоставя дали между тях няма разлика, е просто безсмислено. Ако искаме Сметната палата наистина да прави проверки, нека да й дадем време, възможност да използва всичкото си време, за да се концентрира там, където би могло да има действително укрити факти, да речем в общини, в Службата по вписвания и така нататък.
Ето защо би било хубаво да свалим от нея бремето да проверява два къса хартия, които трябва да подава съответното лице по чл. 2, ал. 1 от закона, а да направим така, че подавайки единия къс хартия, това лице автоматично и задължително да представя същия този къс хартия и пред Сметната палата. Единственото възражение, което може да бъде направено в случая, е, че в тази данъчна декларация той вписва и ЕСГРАОН-а си, което е лична данна, тя щяла да стане публична...
Ами, уважаеми дами и господа, няма нищо по-просто от това, да се зачертае ЕСГРАОН-ът и цялата информация да върви в Сметната палата и да може да бъде обект на проверка. По този начин, първо, ще бъде освободена от излишни занимания Сметната палата и ще може да се концентрира наистина върху търсенето на нарушения.
Второ, ще бъдат преодолени такива глупави ситуации, в които човек, който си е платил данъците за някакъв доход, бива обвиняван, че го е укрил, което е смешно.
И трето, това би било възпитателно, ако евентуално някой би направил такова нещо умишлено, тоест да си подаде декларация и да си плати данъците веднъж, а след това в другата декларация да не го написва. Това да има възпитателен характер върху всички и да се знае, че каквото е направено, е напълно видимо. Хората, които заемат висши длъжности в България, би трябвало да бъдат напълно прозрачни и онова, което те подават пред данъчните органи, трябва да може да бъде прочетено от цялата нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С това приключи представянето на трите законопроекта. Чухме и становището на Комисията по правни въпроси.
Откривам дискусията по трите законопроекта на първо четене.
Има думата Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, влизаме в едно голямо недоразумение или нещо неясно по законопроекта, който представи колегата Филип Димитров.
Колега Димитров, Вие много добре си спомняте, че на заседанието на Комисията по въпросите на държавната администрация по този законопроект, който Вие представихте преди малко, се взе решение да се искат становищата...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ами поискайте ги!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Те са поискани. Аз не знам кой е вкарал този законопроект в залата!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Този, който е искал да вкара другия!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ама аз не знам кой е този другият. Има председател на тази комисия.
Моля, господин председателю, изяснете кой от двата законопроекта, внесени от народния представител Филип Димитров, гледаме в момента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще Ви кажа...
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Той представя един законопроект, там е записано друг. По този, който той представи, Комисията по въпросите на държавната администрация отложи гледането, за да получи становища от Агенцията по защита на личните данни, от Сметната палата, от Националната агенция за приходите и така нататък. Моля Ви се, има нещо нередно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кътев, ще Ви кажа: законопроектите тематично са едни и същи, тоест са по една и съща проблематика. Проектът за дневен ред се прави от председателя на Народното събрание след дискусия на Председателския съвет. Народното събрание определя с гласуване дневния ред. Така че дотук всичко е точно. Не виждам някаква драма в това да се обсъжда в този контекст по тази тема и законопроектът на Филип Димитров.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председателю, донякъде съм съгласен с Вас, но при положение, че водещата комисия не го е разгледала и не е взела становище по него и то с единодушие, защото е счела, че няма... И е задължила председателя на комисията господин Методиев да вземе становищата, в дневния ред се вкарва закон, който ние нямаме готовност да обсъждаме. Аз лично като народен представител в момента не мога да кажа така ли е или не. Филип Димитров съвсем правилно каза: личните данни трябва ли да се... (Реплики.)
Това го обсъждахме в комисията, обаче нямахме решение.
Затова моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кътев, не е прецедент, когато един законопроект, по който няма становище на специализираната, водещата комисия, влиза в пленарната зала.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не е изтекъл срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е изтекъл срокът, но той фигурира тук, господин Стоилов.
Всичко е ясно. Колеги, дискусията продължава.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз не съм инициатор на гледането на този закон. В днешното предложение за дневен ред беше представен законопроектът на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Член 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който аз уважавам, гласи: „Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание.” Тоест изречение второ на ал. 1 на чл. 68 ни задължава, ако ще гледаме законопроекта на Министерския съвет, да гледаме законопроекта на госпожа Банкова и господин Христов и да гледаме моя законопроект. Ако вие не искате да го гледате сега, аз съм последният човек, който ще настоява за това. Но това, което би ми се видяло прекомерно, би било зорлем да нарушим правилника си и да кажем: „Ние ще гледаме единия законопроект на Министерския съвет, а няма да гледаме другия!”. Правилникът ни задължава да правим това. Ваша воля, ако вие кажете: „Отлагаме и трите законопроекта!”, обещавам ви, че ще бъда първият, който ще се съгласи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма такова предложение.
Заповядайте за дуплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, не бива да навлизаме в процедурните дебри. Вие сте председател и Вие ще решите как ще действаме.
Колега Димитров, Вие пропускате още един шанс едно добро предложение, което бяхте направили, да мине. Вие ни поставяте в положение...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз не ви поставям в никакво положение. Председателят ви поставя.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: ...без да сме наясно с някои неща, да гласуваме по друг начин. Просто не забравяйте, че само Вашият законопроект е гледан в Комисията по въпросите на държавната администрация. Другите два законопроекта са гледани в други комисии. Аз не знам дали по правилник това е така или трябва да се изчакат трите месеца, както и да е – председателят решава.
Според мен просто си струва да оттеглите сегашното гледане на законопроекта,...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Нямам предложение сега.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: ...за да може да се приеме доброто, което предлагате.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз нямам предложение, което разглеждаме, господин Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Кътев.
Имате думата за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз ще взема отношение по същество, но да изясним този попътен спор, който възникна между вносителя на единия от законопроектите и господин Кътев. По този законопроект водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Това е законопроект, по който по-добре господин Филип Димитров трябва да каже, че има по-различен предмет и заглавие и в него се включва и това, което той тук изрази като водещи мотиви. Доколкото си спомням неговият законопроект цели да разпространи действието на Закона за публичния регистър.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това е друг законопроект.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И затова вероятно всички тези въпроси...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това е друг законопроект.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, но и по този законопроект мисля, че е водеща другата комисия. Сега Народното събрание трябва да прецени дали да го обсъжда по същество, въпреки че не е изтекъл тримесечният срок, който е предоставен на комисиите да се произнесат. Ако този срок е изтекъл, тогава той в пълна степен може да се позовава на цитираната разпоредба на чл. 68 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тази разпоредба не е обвързваща със срок.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разпоредбата започва с това, че водещата комисия обсъжда едновременно всички законопроекти, но в случая ние не сме на хипотезата, че това са законопроекти, които са адресирани към една и съща водеща комисия. Но да оставим настрана този малко по-заплетен процесуален казус.
Искам да обърна внимание на вносителите на другия законопроект – госпожа Банкова и господин Христов, като изразявам разбиране към тяхната социална загриженост, която те последователно демонстрират и отстояват в парламента, но също така да обърна внимание, че освен нея ние трябва да проявяваме и определена юридическа прецизност в това, което се предлага и отстоява, или най-малкото да се проследява съдържанието на приетите от Народното събрание актове, които се публикуват в „Държавен вестник”, за който са абонирани всички народни представители.
Казвам това по две причини. Едната е, че още в становището на Комисията по правни въпроси по отношение на правата и задълженията на членовете на Република България, избрани в Европейския парламент, ние предложихме подхода, който да бъде изразен, отстояван и в крайна сметка приет от Народното събрание. Това, че господин Христов е забелязал заедно или след нас същото не намалява еднопосочността на тези становища, но нека да не ни прехвърля своите авторски заложби като основен мотив, за да се стигне до съдържанието на един или друг законопроект.
Второто, което е по-важно, е, че това, което вие предлагате с вашия законопроект, вече е прието. По памет, сега не мога да кажа, но то се съдържа в § 2а, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, който добавихме именно към този закон по инициатива на комисията. Хубавото е, че вие също имате такава идея. Следователно в момента става дума за приет и влязъл в сила текст, към който вие апелирате отново да го приемем. За разлика от белота мисля, че тук няма такива форми като контра, реконтра или нещо друго, което затвърждава резултата. Има вече приет закон и вие трябва да кажете, че това, което се съдържа във вашето предложение, е взето предвид от Народното събрание, то го е гласувало и проблемът е приключен. Така че, какво имаме тук да приемаме в Закона за публичност на имуществото на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): По отношение на последната част от изказването на господин Стоилов, ако все пак тази камара се нуждае от опресняване на паметта, нека някой да извади закона, да покаже параграфа във Заключителните разпоредби, с който е направено това разширение. Тогава ние няма какво повече да обсъждаме текста, той ще отпадне от само себе си и няма да има смисъл даже да си даваме думата, за да го коментираме. Но просто, направете го, за Бога!
Що се отнася до съображението за процедурата по гледането на моя законопроект в случая, пак повтарям: аз нямам абсолютно никакви претенции по отношение гледането на този законопроект в днешното или в някое друго заседание. Не е вярно, че ал. 1 на чл. 68 прави каквато и да било препратка по отношение на трите месеца. Тя създава две хипотези. Едната е, че след постъпването на законопроекта в Народното събрание, той трябва да бъде разгледан в комисиите, докато стигне до основната комисия – всеки един законопроект във всяка една комисия, която е предвидена от председателя. С други думи, въпрос на технически действия вътре, в рамките на българския парламент зад тази зала в програмата на комисиите и пр., е това кога и как той ще бъде гледан.
Втората хипотеза обаче е ясна. Кога е гледан – няма значение. Важното е, че след като има три постъпили законопроекта с едно и също съдържание, а съдържанието е законът, който се третира, то тогава те трябва да бъдат гледани заедно. Аз не виждам никаква възможност вие да разделите тези законопроекти, освен ако не приемете някакъв друг вид тълкувание на това що е съдържание на закона.
Ако обаче вие приемете, че щом има постъпили три законопроекта по един и същи закон, те трябва да се гледат заедно – това е логиката и систематиката на всеки един нормативен акт, поне от тези, които ние приемаме – ако приемете, че това е вярно, то тогава се натъкваме на факта, че те трябва да бъдат гледани заедно. Дали вие ще форсирате гледането на този, който не е гледан, дали ще забавите внасянето в зала на този, който вече е гледан в комисиите, това е въпрос на техника, която се решава от мнозинството. Ако мнозинството може да форсира утре, нека да отложи точката, да го гледа някоя комисия днес или утре, да се разреши въпросът в петък. Ако искате да е този дневен ред, това е решението. Ако не, този, който е минал в комисиите по-чевръсто, просто ще трябва да чака другия. Това е логиката на правилника. Аз не съм я измислил. Тя е гласувана от тази почтена камара и тя трябва да бъде спазвана от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Можем да си намислим всякакви оправдания, за да нарушаваме закона, но от това нарушението няма да стане по-малко нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Стоилов? Не, благодаря.
Минаваме към разисквания.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса известна яснота относно това, което се чу преди малко в тази зала.
Предложението, което сега разискваме, е внесено, господин Стоилов, на 27 юли 2007 г. Когато се гласуваше законът, тогава тук, от тази трибуна го нарекох закон за увеличаване на привилегиите и битовите придобивки на българските евродепутати, се обърнах към Вас – стенограмите могат да бъдат извадени – и заявих: “защо се бави този наш законопроект?”. Така ли беше, господин Стоилов, така беше, защото бяхте в тази зала. Не бива да манипулирате залата по този начин.
За мен е безпредметно кой е пръв, втори и т.н. Важно е тези хора да не бъдат над закона – говоря за българските евродепутати, да бъдат така добри да декларират своето имущество, нищо повече.
Защо този законопроект, който сега влиза в пленарната зала, беше бавен близо 7-8 месеца? Аз не съм виновен. Може би Вие, господин Стоилов, може би председателството на този парламент трябва да отговори. Но нека бъдем искрени и точни, когато говорим от тази трибуна.
Ще Ви кажа и още нещо. Фактът, че всички политически сили, участващи в европарламента, говоря конкретно – БСП, ГЕРБ, “Атака” и ДПС са подписали въпросното писмо до господин Пирински и до всички парламентарни групи с молба за увеличаване на своите битови придобивки и привилегии, този факт не може да се отрече. Защото Вие, господин Стоилов, прекрасно знаете за съдържанието на това писмо.
Уважаеми колеги, по-скандално писмо от това аз не съм чел в този парламент. Група евродепутати, които получават около 80 хил. лв. месечно, искат допълнителни бонуси като парламентарни мерцедеси, лечение в Правителствена болница, въпреки че им се полагат около 250 хил. лв. годишно за лечение от Европарламента, за използване на квартири на парламента, почивни станции, и т.н., и т.н. По-скандално писмо от това аз не съм чел.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Такъв буквален текст в писмото няма.
МИНЧО ХРИСТОВ: Има такъв текст! Може да не е буквално, но такъв е смисълът на написаното и Вие добре го знаете, господин Стоилов. Прав ли съм? (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
Ако не съм прав, излезте тук, на тази трибуна, вземете реплика и ме опровергайте.
Колеги, такова писмо има. Аз поемам ангажимента да го предоставя на българската преса – нека видят моралния облик на своите евродепутати. Това е положението.
Аз бях единственият тук, който взе думата за прегласуване и обясни за какво става дума. И ако не го бях обяснил тук, от тази трибуна, господин Стоилов, този текст щеше да мине. И Вие прекрасно го знаете. (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
Нека бъдем отговорни и честни първо към себе си и после към българските избиратели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Христов, надявам се, че имате възможност да се явявате и пред друга аудитория, освен тази в Народното събрание, но изглежда, когато тук има малко по-широк външен интерес, решавате, че допълнително трябва да изложите вижданията си по всички въпроси, които понякога имат съвсем далечна връзка с обсъждания законопроект.
Това писмо можете да го предоставите, то не е тайна. Наистина, неговото съдържание е доста по-различно. Вероятно зад него могат да се търсят и подобни мотиви.
Но аз Ви правя репликата за друго: разбрахте ли това, което обясних в моето изказване? Имате такъв законопроект и действително тази инициатива е била ваша – да се декларират имуществата на представителите на България в Европейския парламент. Аз Ви цитирах, че именно по този законопроект, който се обсъждаше между първо и второ четене и то отново във водещата Комисията по правни въпроси, а знаете, че законопроектите се обсъждат в комисиите, преди да дойдат в пленарната зала и Вие да се изкажете, тоест когато Вие тук развивахте Вашите съображения какъв трябва да бъде обхватът на този законопроект, това вече беше сторено в Правната комисия, където не си спомням идеите да са дошли от Вас. Но не това е важното.
Най-важното е, моля да разберете това, когато излезете да отговаряте, че Вашето предложение по смисъл вече е прието – то е част от закона, но като правна техника се съдържа в цитирания от мен параграф от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Аз не виждам възможност да се създаде прецедент, само заради това, че Вие сте внесли тази идея, тя да бъде гласуване повторно като съдържание в друг закон. Защото Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България препраща към режима в Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, което означава, че оттук нататък българските евродепутати са длъжни да обявяват своите доходи и имущество така, както това се отнася за всички други категории лица, които са описани в законопроекта, който сега обсъждаме.
Това разбрахте ли го вече? Следователно този законопроект към момента става безпредметен, неговата идея вече е реализирана и Вие просто трябва да кажете: “Благодарим за това, че той е приет. В момента не ни остава нищо друго, освен да оттеглим своя законопроект”.
В противен случай утре ще трябва да го отхвърлим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, въпросът е ясен.
За дуплика, заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Стоилов, ние сме колеги с Вас. И двамата имаме достатъчно добра аудитория, която да ни слуша в университета. (Реплики на народните представители Янаки Стоилов и Олимпи Кътев.)
Господин Кътев, моля Ви, не се обаждайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля господин Христов и господин Кътев да не водят диалог помежду си!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако имате да кажете нещо, господин Кътев, елате тук, на трибуната, и го кажете!
Вие казвате, че това, което казах преди малко – за наглостта на българските евродепутати от всички партии, имало далечна връзка с това, което предлагаме в момента. Мисля, че има пряка връзка.
Освен това, предполагам, Вие се срещате със своите евродепутати, контактувате по някакъв начин и знаете какви писма са пращали и какво са подписвали, още повече, че едно от копията на това писмо е насочено именно към Вас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Към председателя на парламентарната група.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не само, Вие знаете колко копия има.
Идеите не са дошли от нас. Аз не претендирам за никакво авторство, уважаеми господин Стоилов. За мен не това е важното. Макар че Ви казах кога е внесен този законопроект, преди колко време – на 27 юли 2007 г. В продължение на 8 месеца българският парламент не желае да осветли доходите на българските евродепутати.
Питам се защо – това е логичен въпрос, на който, ако Вие можете, господин Стоилов, моля да ми отговорите тук, в тази зала, ясно и точно.

Питам се и друго – защо един закон трябва да препраща към друг закон, след като ние сме намерили точното, систематичното място на това предложение, а то е именно в Закона за публичност на висшите държавни длъжности? Там сме го предложили.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Но това не са български държавни длъжности!
МИНЧО ХРИСТОВ: Оставете тази работа! (Реплики.)
Вие, господин Стоилов, твърдите, че не са български длъжности, да не са пакистански или индийски? Или пък да са от Бантустан? Това са си български граждани и то висши държавни длъжности. Недейте така, недейте да използвате такива... Не усуквайте по килифарски, извинявайте за израза. Не Ви прилича. Вие сте добър юрист.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Предлагате ли да отпадне сега приетият закон?
МИНЧО ХРИСТОВ: Не предлагам да отмените нищо. Намирам точното, систематично място на този закон, защото вие чрез един Закон за избор на европейски депутати препращате към друг закон. Това е абсурдно. Ето за това нашата законодателна власт твори такива закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето! Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм Ви намерил точното място и Ви предлагам да го вкараме точно там, където му е мястото. Толкоз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение заповядайте, господин Димитров, но имам опасенията, че дори и да го направите, няма да мога да го подложа на гласуване, гледайки народните представители.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Без сянка укор към Вас искам да Ви кажа, че това, което става в тази зала, е възмутително! Вие сега заехте мястото, но просто не може ние да слушаме 15 минути, хайде те биха могли да бъдат и умни, макар че в случая бяха невероятни чудесии, върху един законопроект, който се твърди, че е бил приет. Ами, или е приет, или не е приет. Ако е приет, тогава председателстващият тази камара е длъжен да не допусне разглеждането на нещо, което вече е прието.
Какви са тези хора, които работят за Народното събрание и са вкарали в дневния ред нещо, което се твърди, че е било вече прието? Ако е прието, ние не можем да го обсъждаме, поради липса на предмет. И ние седим и харчим държавни пари в момента ето така, защото на някой му се приказва!
Ако това не е така, ами, за Бога, поне председателстващият това Събрание трябва да го знае!
Ето защо и предвид на съображенията, които бяха повдигнати във връзка с другия законопроект, който се разглежда, за който някои от комисиите твърдят, че не са си свършили достатъчно работата, други искат да го разглеждат и пр. – аз предлагам да отложите разглеждането на т. 16 от дневния ред поради дълбоко некомпетентния начин, по който тя е формулирана, и нелепия начин, по който тя е вкарана в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Трудно мога да си представя, че в дневния ред намира място законопроект, който вече е приет от пленарната зала.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ами, просто нека да проверим това, защото тук български народен представител се позовава на текст! Нека да се провери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Формално е точно така – този текст трябва да бъде приет и в този закон.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз не знам така наречената администрация на Народното събрание изобщо защо съществува?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Принципът е приет в друг закон, както разбирам от господин Стоилов и както си спомням от обсъждане на Правната комисия, но трябва да намери своето място и в този закон, който обсъждаме в момента.
За съжаление, не мога да подложа на гласуване процедурното Ви предложение за отлагане на дискусията, защото на практика в залата има не повече от 20 човека. Подобен вот няма да бъде легитимен. Съжалявам, господин Димитров.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Просто след малко да цитирам текста. Ще го прочета буквално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От Правния отдел ще ни свалят текст, който господин Стоилов ще представи.
Междувременно, ако има други желаещи за изказвания, моля да заповядат. Нека да не губим време и да чакаме технически пренасянето на този текст от Правния отдел до пленарната зала.
Няма други желаещи, така че ще изчакаме текста и ще преминем към следващата точка от дневния ред.
Господин Стоилов, за протокола ли е необходимо да направим това – да представим този неприет текст?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Можете да продължите нататък по дневния ред, а след това аз само ще прочета текста.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Госпожо председател, Вие сте тази, която можете да махнете тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, нямам това правомощие, за съжаление, вместо залата аз да отменя дискусията, да пренасроча такава. Това се решава от залата. Аз следвам вашата воля и тъй като подобна воля не може да бъде изразена в момента поради броя на народните представители в залата, господин Стоилов допълнително ще аргументира своята теза, която е изразил в дискусията, прочитайки този текст, който ще ни бъде представен всеки момент и ще преминем към следващата точка. С гласуването утре сутринта всеки народен представител ще изрази отношението си по тези законопроекти, които са внесени. Нищо друго повече в момента не мога да направя.
Господин Стоилов, моля да представите текста.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, спорът беше по съдържанието на приет и вече влязъл в сила текст, аз искам да го прочета. Това е Законът за допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. В неговия параграф единствен в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 2а и ал. 3 – това, което беше предмет на дискусията, който гласи: “Членовете на Европейския парламент от Република България декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и извън страната по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности”.
Законът е приет от 40-ото Народно събрание на 8 февруари 2008 г. Всичко, което е необходимо за неговото приемане, е приключило. Аз затова казах, че няма нужда същото нещо отново да се приема в друг законопроект, което би било абсурдно от гледна точка на законодателната техника. Просто законопроектът на двамата народни представители – Банкова и Христов, по същество като съдържание и идея е отразен. Те вече ще преценят дали да си поддържат или не законопроекта. Затова беше спорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както и залата – също, но утре сутринта ще установим това.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносители са: Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев, вторият законопроект е с вносители Елеонора Николова и Мария Капон. Има и законопроект с вносители Ремзи Осман и група народни представители.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство има доклад по трите законопроекта.
Господин Кирчев, заповядайте, за да докладвате становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ: Ще ви представя:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 754-01-129, внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев; № 754-01-130, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон; № 854-01-11, внесен от Ремзи Осман и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесени от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев; Елеонора Николова и Мария Капон; Ремзи Осман и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Столичната община.
Отделните законопроекти бяха представени последователно от вносителите по реда на внасянето им.
Основните изменения и допълнения, предложени в законопроекта, внесен от народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, са насочени към ограничаване на някои разпоредителни сделки, извършени от общините. Предлага се общините да могат да правят непаричните вноски в капитала само на общински търговски дружества, а замените на имоти, общинска собственост, да могат да се извършват само по инициатива на общината, когато това е необходимо за реализацията на нейни инфраструктурни или други инвестиционни проекти. Предложените промени са продиктувани от някои негативни тенденции в практиката, при които се наблюдават сделки от подобен характер, които са неизгодни за общините. Наред с това се предлага и разширяване на дейностите, осъществявани от общинските предприятия, които са доказали своята ефективност в практиката на общините при осъществяване на дейности и услуги, финансирани от общинските бюджети.
С аналогични мотиви е и законопроектът, внесен от народните представители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев. Според вносителите измененията са продиктувани от необходимостта да се преустановят някои порочни практики за разпореждане с недвижими имоти, общинска собственост, чрез замени и други механизми, които не са в интерес на общините. Предлага се разпоредителните сделки да се извършват само чрез публичен търг, освен в случаите на ликвидиране на съсобственост, а решенията за промяна на характера на собствеността – от публична в частна общинска собственост и обратно, да се приемат с мнозинство от две трети от общинските съветници.
Предложените изменения и допълнения в законопроекта, внесен от Ремзи Осман и група народни представители, имат за цел прецизиране на отделни негови разпоредби в няколко основни направления.
Предлага се синхронизиране на разпоредбите за определяне на обезщетенията при принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди, с аналогични разпоредби от Закона за държавната собственост. Предлага се отпадане на изискването общинският съвет да дава формално съгласие за откриване на процедурата за принудително отчуждаване. На практика това съгласие се явява излишно, тъй като общинският съвет се е произнесъл предварително по въпроса - с одобряването на Общия устройствен план и на Подробния устройствен план, който е основание за отчуждаване, и с приемането на бюджета на общината, като е одобрил необходимите за това средства.
Направени са и други предложения за изменение и допълнение в тази част на закона, насочени към синхронизиране на разпоредбите с тези в Административнопроцесуалния кодекс. По този начин се създават необходимите предпоставки за ускоряване на процедурите и възможност за своевременно приключване на споровете и реализация на обектите, предвидени в плана. При сега съществуващите разпоредби в практиката се създават предпоставки за невъзможност за реализация в съответните срокове на важни инфраструктурни обекти, особено на такива, които се финансират със средства от европейските фондове.
На следващо място се предлагат разпоредби, с които се въвеждат определени критерии, условия и ограничения за извършване на замени на общински имоти с имоти на трети лица. С предложените изменения и допълнения се цели да се елиминират някои негативни тенденции в практиката по прилагане на закона, при които се извършват неизгодни за общините сделки по замяна, констатирани в одитните доклади на Сметната палата.
Прецизират се и разпоредбите за различните форми и възможности за осъществяване на стопанска дейност от общините при ясни критерии, които следва да бъдат доразвити в наредби на общинските съвети. Създават се условия и предпоставки за разширяване на дейността на общинските предприятия като особена форма на организация за осъществяване на самостоятелна стопанска дейност и осъществяване на дейности, финансирани от общинските бюджети.
Предложените изменения и допълнения в частта за надзор и актуване на общинските имоти са направени с цел образците на актовете и регистрите и наредбата за воденето и съхраняването им да се синхронизират с разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и да осигурят необходимата връзка с кадастъра и имотния регистър.
Останалите предложения за изменение и допълнение в закона са насочени към прецизиране на отделни разпоредби в правно-технически и редакционен аспект, като част от текстовете, предложени за отмяна, са преместени на систематическото им място в закона. В този смисъл и с оглед на синхронизиране на част от разпоредбите на други закони са направени и съответните предложения в Преходните и заключителни разпоредби на закона.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от промени в нормативната уредба с оглед създаване на необходимите условия за ефективно управление на общинската собственост. Независимо от известни различия, които съществуват в отделните законопроекти по отношение на някои от предложенията, народните представители от комисията считат, че и трите законопроекта могат да бъдат подкрепени и са добра основа за изготвянето на общ законопроект, а между двете гласувания да бъдат направени и допълнителни предложения, които да доразвият и прецизират нормативната уредба в областта на общинската собственост.
В резултат на гласуването Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание Законопроект № 754-01-129, внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев, Законопроект № 754-01-130, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон, и Законопроект № 854-01-11, внесен от Ремзи Осман и група народни представители, да бъдат приети на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Желае ли някой от вносителите на законопроектите да вземе думата?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Промените, които сме внесли заедно с колегата Капон, са в четири посоки.
Първо, най-важното, което смятаме, че трябва да бъде пререгулирано, това са разпоредителните сделки, така нашумелите известни заменки. Те са проблем както на държавата, така и на общините. Достатъчно е да направим един бегъл прочит на вестниците през последните месеци, за да видим, че и заменките, осъществени от Нихат Кабил, и заменките, осъществени от министъра на благоустройството Гагаузов, и замените - 63 на брой, които направи в последното си заседание Пловдивският общински съвет, а, разбира се, и замените, които и през 2003 г. се правеха в последните дни, когато изтичаше мандатът на общинските съветници, показват, че това е начин да се прави една замяна “кон за кокошка”.
Не съм видяла, но може би, ако направим специално проучване на това кой е инициирал замените, ще видим, че 100% те се инциират от заинтересованите инвеститори. Те предлагат срещу атрактивни терени, които иначе, ако си ги купят в открит търг, би трябвало да платят милиони, по няколко гарсониери или боксониери – някакви такива жилища тип панелки в крайните квартали, в крайно лошо състояние. И действително замяната е “кон за кокошка”. Нито общините получават годен сграден фонд, с който да устройват крайно нуждаещото се население, което е картотекирано, нито пък получават необходимите средства, които биха взели, ако се направи открита процедура на търг или конкурс на съответния парцел.
Ето защо ние предлагаме определено ограничение в разпоредителните функции на общинския съвет, независимо от обстоятелството, че собствеността е равнопоставена и че в Конституцията в чл. 17 се казва, че всички видове собственост подлежат на еднаква регулация. Това е тънкият момент. Разбираме го, съзнаваме го, но ние като държава сме го докарали дотам, че трябва в специалните закони да въведем определени ограничения, за да можем да запазим това, което е останало.
На второ място, вниманието ни е спряно и на апортите. Това е също вид разпореждане, но в никакъв случай не е в полза на общината. Тук също инициативата е на частния инвеститор. Инвеститорът е решил да прави МОЛ или нещо друго, атрактивният терен е пред очите му, общински. В този случай се създават смесени предприятия и с вдигане няколко пъти на капитала общината окончателно губи възможността да привлича приходи въз основа на този имот, който е внесла в дружеството като апорт, като непарична вноска. Отново тънкият момент е, че това е редовна сделка, описана в Търговския закон. Тя е на разположение на всички търговци, на всички субекти, които влизат в състава на дружеството, но пак говорим за по-специално имущество – обществено, на общините, респективно държавата.
Като противовес на тези разпоредителни сделки – апорт и замяна, за първи път поставяме въпроса, че в Закона за общинската собственост трябва да бъде дефинирано т.нар. и толкова силно прокламирано, а всъщност непознато публично-частно партньорство. Това са т.нар. три „П-та”, които ние даваме едва ли не като панацея, като рецепта как ще привличаме инвестиции, как ще привличаме европейски средства, как ще увеличаваме работни места. Фактически няма нито ред, нито изречение, дори нито дума в специализираните закони, уреждащи това. Имам предвид Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. Затова ние сме посочили с едно изречение, че редът за създаване на публично-частни партньорства е редът по ЗЗД на гражданското дружество или както е известно в Търговския закон – консорциум.
Радвам се, че в Министерството на транспорта работната група, която работи при министър Мутафчиев, всъщност работейки по проблема за публично-частното партньорство, предлага като рецепта именно консорциума, за да може в един ясен договор двата партньора да влязат с ясно легитимирани права и задължения. Най-важното при публично-частното партньорство – много пъти съм го казвала – е това, че създаденият нов актив след изтичане на договора фактически остава в публична полза. Само това е достатъчно, за да кажем колко е редно да се спрем на публично-частното партньорство като атрактивна и добра форма на сътрудничество.
И на последно място, но не на последно по значение, в чл. 56 от Закона за общинската собственост са изброени общинските предприятия, чрез които общините могат да дават вменените им в чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация услуги. Тъй като Върховният административен съд смята, че това изброяване трябва да бъде изчерпателно, ние сме си позволили да впишем като възможност за създаване на общински предприятия и другите дейности, вменени на общината. Не казвам, че общинските предприятия са панацея. Всеки общински съвет ще реши сам за себе си съобразно ситуацията каква търговска и правно-организационна форма е най-добра. На едни места ще се предпочетат ООД-та, на други места – акционерните дружества. Нека търговското предприятие за всички видове дейности, които общината е задължена да извършва, да съществуват като възможност.
Ще дам пример. Какво значи да организираш правно във вид на търговско дружество общински пазар? Общинският пазар фактически е дружество, което събира такси за услуга, която предоставя – това са тарабите, масите, които отдава под наем на производители, които искат да продават своята продукция. Какво търговско дружество е това, което събира такси?! Както знаете, таксата е цена на услуга. Това е само една възможност парите да не влизат директно в общината, а да има друг шанс да заобиколят общината и да влязат в партийни каси. Нека да погледнем назад, най-вече Столичната община и другите големи общини – фактически търговските дружества още в началото на всеки мандат се разпределят между политическите сили, представени в общинския съвет като сфери на влияние и служат за попълване на партийни каси в по-малка част, а в по-голяма част – на определени частни джобове на партийни функционери. Ето защо възможността общините да организират своята дейност чрез предприятия смятам за много уместно и удачно. Заради това трябва да бъдат изброени всички дейности, които общините са длъжни във вид на услуги да осъществяват.
Надявам се, че този законопроект, както беше подкрепен в Комисията по местно самоуправление и регионална политика, ще бъде подкрепен и от уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли желаещи да представят втория законопроект?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, предложенията, които сме внесли с група колеги – с господин Кирчев и господин Попвасилев, основно са ориентирани в две посоки.
Първото предложение, което сме направили, засяга проблема с вземането на решение от общинските съвети за промяна на статута на публичната общинска собственост в частна общинска собственост. Когато беше създаден Законът за общинска собственост, решението за промяна на статута на една собственост от публична общинска в частно-общинска, се вземаше с квалифицирано мнозинство от две трети на съветниците. Впоследствие от 1999 г. насам беше извършена промяна, по силата на която промяната от публична в частна може да става с обикновено мнозинство. Нашето мнение е, че увеличаването на този кворум за вземане на такова решение създава по-голяма възможност за защита на публичния интерес. Знаете, че в другите разпоредби на Закона за общинската собственост има много възможности за произволно тълкуване дали е отпаднала необходимостта и дали са изпълнени условията една собственост да бъде трансформирана от публична в частна. Именно в защита на публичния интерес, за да може повече хора да участват във вземането на това решение, да има по-голяма прозрачност и защита на интереса на данъкоплатците в общината, би трябвало да се върнем към квалифицираното мнозинство, защото практиката показа, че в много случаи има злоупотреби и договаряния сред по-малък кръг от хора зад такива решения.
Другото предложение, което сме направили, засяга въпроса, който се коментира и в другите два законопроекта – от госпожа Елеонора Николова и група народни представители, в по-малка степен и от господин Ремзи Осман. Това е въпросът с възможността да се извършват разпоредителни сделки от общините чрез замяна и апорт. Имаше обвинения от всякакво естество. Предложението, което бяхме внесли, беше още преди местните избори. Имаше подхвърляния, че това е едва ли не предизборен ход. Затова не възразихме въпросът да се разглежда след изборите, въпреки че беше редно този въпрос да решим преди изборите, за да могат новоизбраните кметове и общински съвети да знаят по какъв регламент ще работят. Лично по този въпрос аз съм настоявал още в Тридесет и седмото Народно събрание да бъде ограничена възможността общините да се разпореждат с частна общинска собственост по друг начин, освен чрез публичен търг. Изключения могат да се направят в случаите, когато се ликвидира съсобственост и когато се обезщетяват собственици при отчуждаване. Дванадесетгодишната практика оттогава досега показа, че действително огромната част от разпоредителни сделки се извършва чрез замени и апорти. Това е най-сериозната корупционна среда, която се създава точно с такива разпоредби в законите. Ако преди няколко дни имахме вот за корупция, понеже много усилено се поставяше въпросът защо няма сигнали, то няма как да има сигнали, защото в България ние със законите, които правим тук като парламент, създаваме възможности да се извършват несправедливи сделки в ущърб на държавата и общините, но те не са незаконни. Докато правим закони, които легализират корупцията, няма как в България да бъде осъден човек за корупция. Това, което се извършва от държавните институции, от министерството и общините, в много случаи не е справедливо, създава предпоставки за корупция, но не е незаконно, защото ние със законите създаваме тези възможности. За мен са неточни аргументите, че видите ли, когато се въвеждат ограничения (защото ние сме внесли аналогично предложението по Закона за държавната собственост) за възможността държавата и общините да се разпореждат със собственост освен чрез прозрачни процедури – чрез публичен търг, ние сме нарушавали конституционния принцип за равнопоставеност на собственостите. Пред мен е Конституцията. В чл. 17 никъде няма такъв текст в Конституцията. Конституцията съвсем справедливо казва, че частната собственост е неприкосновена. Държавната и общинската собственост по Конституция са определени като публична собственост. Когато е писана Конституцията, под частна собственост се има предвид частната собственост на гражданите и юридическите лица, а под публична собственост – собствеността на държавата и общините.
Идеята е, че Конституцията трябва да даде гаранция на гражданите, че държавната и общинската собственост не могат да бъдат привилегировани спрямо частната собственост на гражданите. Но и в досега действащото законодателство има куп ограничителни режими, които имат охранителен и превантивен характер - да защитават държавната и общинската собственост от недобросъвестно разпореждане на съответните длъжностни лица.
Ако доведем докрай тезата, че трябва напълно да равнопоставим държавната и общинската собственост, аз питам тогава: дайте да отменим Закона за държавната и общинската собственост и всички собствености да бъдат третирани само по един закон – Закона за собствеността, който да ги равнопостави.
Тезата как и плачът „Дайте да равнопоставим частната, държавната и общинската собственост, защото Конституцията го повелява”, а тя не повелява такова нещо, поне по този начин са просто прикритие на желанието да се запази досегашното статукво с леки корекции. Истината е, че всички говорим срещу замените и апортите, тъй като практиката и обществените нагласи са същите като корупционните практики. Никой не може да застане зад замените и апортите. Бих бил щастлив, ако могат много хора да станат и да кажат как и да дадат примери с изгодни замени и апорти за държавата и общините. Такива примери много рядко биха могли да бъдат дадени и затова много от противниците на въвеждането на този регламент излизат с принципа за равнопоставеност на собственостите по един начин, който нито е отразен в Конституцията, нито го има в европейските и световните практики.
Истината е, че ние трябва да покажем дали я има политическата воля на всички нас тук – да защитим публичния интерес, да създадем ясен регламент, а не да защитаваме абстрактна равнопоставеност на собственостите или другия аргумент – да защитим инвеститорите. Да дадем възможност на инвеститорите това също е една много разпространена теза.
Спомняте си, преди 10 ноември се казваше „всичко в името на човека” и знаехме кой е човекът. Сега проблемът е, че всичко се прави в името на инвеститора, но проблемът е, че се знае кой е инвеститорът. Въпросът „дайте да защитим инвеститорите” като дадем равни условия за конкуренция на всички хора, които искат да инвестират, а не да се създават процедури, пред които предварително се знаят конкурси, замени и т.н., апорти, чрез които изтичат ежегодно милиарди от бюджетите на общините и на държавата. За това става въпрос. Ако ние сме искрени в намерението си да сложим едно ограничение и да покажем, че действително има воля в парламента да се борим срещу корупцията, би трябвало всички да се обединим зад един ясен и категоричен текст. Има достатъчно възможности и чрез публично-частно партньорство, и по друг начин да се привличат инвеститори, без да се използват тези техники, когато е невъзможно.
Знаете, че в 90% от случаите става въпрос за приватизация на отделни терени и имоти. За какво трябва да се правят конкурси, за какво трябва да се апортират? Правят се мегаструктури, общински фирми, държавни фирми, вкарват се имоти и се препират по този начин. Няма друг защитен механизъм, освен да се приеме ясен и точен регламент.
Знаете, че с всякакви опити да се оставят вратички в името на добри намерения, да се правят изключения, , в България съответните власти са достатъчно талантливи и с творческото прилагане на законите да намират начин да се измъкнат.
Затова пледирам към всички вас да се абстрахираме от политически пристрастия, да се абстрахираме от конюнктурата кой е управляващ и кой е в опозиция, защото практиката показа, че тези конюнктурни решения винаги се обръщат срещу тези, които са ги прокарали.
Искам да припомня и с това да приключа, че в Тридесет и седмото Народно събрание, когато в комисията предлагах този вариант, бях подкрепен симетрично и от колеги от БСП. И в БСП имаше разделение по въпроса, и в опозицията. Просто разделението беше на хора, които искаха принципно да се реши този въпрос и хора, които и тогава имаха определени интереси и лобираха за това да не се приеме такъв текст. Аргументите бяха същите – „дайте да създадем възможности”. Видяхме какви възможности създадохме. Дванадесет години практиката показа как се злоупотребява с тези възможности. Така че още веднъж искам да ви призова да подкрепим по-радикалния вариант за пълно ограничаване, с изключение на случаите, които са обективни - при публични мероприятия, при обезщетяване и при ликвидиране на съсобственост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има още един законопроект. Кой ще го представи?
Госпожо Дикова, Вие сте вносител. Заповядайте.
След това преминаваме към дискусия – господин Кирчев заяви първи желание за участие в нея.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди да започна представянето на нашия законопроект, внесен от господин Осман и група народни представители, бих искала принципно да се обърна към господин Сотиров.
Господин Сотиров, Вие много добре знаете, че в тази комисия и предишния мандат, и този мандат никога не са вземани конюнктурни решения.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не съм казал такова нещо.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Всичко, което се е приемало като законодателство – качествено ново или изменение и допълнение на действащите закони, винаги се е правило с една цел – яснота и прозрачност в принципите на управление по-силно и независимо местно самоуправление.
Сега, колеги, по нашия законопроект.
Предлагането на този законопроект, колеги, се наложи по две причини:
Първо, за да се извърши синхронизация между сега действащия режим на отчуждаване по Закона за държавната собственост, който беше променен в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание, чиито норми вече на практика доказаха своята ефективност по отношение на бързо и ефективно отчуждаване в името на това да бъдат реализирани големи инфраструктурни проекти.
Втората причина, поради която предлагаме тези промени, са проблеми, които са показани в практиката и трябва чрез промени в законодателството, свързано със Закона за общинската собственост, те да бъдат отстранени.
Трето, не по-малко важно от тези две причини, които изтъкнах, е действително повече ясни правила и повече прозрачност при извършване на разпоредителни сделки с общинско имущество.
Първият акцент, който искам да направя, това е промяната, която предлагаме във връзка с отчуждителното производство.
На първо място, ние предлагаме вече да не се взема формално решение на общинския съвет за отпочване на отчуждителната процедура, тъй като предназначението на имота вече е ясно с влезлия в сила Подробен устройствен план съгласно процедурата по приемане на общите устройствени планове. Конкретният имот е с ясно предназначение и той не може да бъде използван за други нужди.
По този начин смятаме, че скъсяваме процедурата с няколко месеца, тъй като и досега едно такова решение на общинския съвет беше само формалност.
Вторият важен момент, който предлагаме в отчуждителното производство - в случаите, когато собственикът на отчуждаемия имот обжалва заповедта на кмета само в частта й, с която му е определена цена на имота, тоест относно изискуемото от него възнаграждение, то тогава отчуждителната процедура не се спира, съдът се произнася по цената на имота и собственикът получава тази цена, както е определена от съда, без на практика това да забавя реализацията на съответния проект.
Както останалите колеги, ние също предлагаме промени в частта стопанска дейност на общината по отношение на търговските дружества с общинско имущество, където също се опитваме да детайлизираме разпоредбите и да създадем по-ясни правила, както и в частта, която касае общинските предприятия, като една особена фигура за извършване на стопанска дейност от общината. Знаете, че това не са самостоятелни юридически лица. Това са звена към общински администрации, на които с правилник на общинския съвет им е определена дейността и те действат от името и за сметка на общината.
Досега по сега действащото законодателство случаите, в които можеха да бъдат учредени, с решение на общинския съвет и с приемането на правилника от него, такива предприятия бяха изчерпателно изброени в закона.
Съгласно новите условия, които се налагат в последните години, ние смятаме, че трябва да дадем по-голяма свобода на общинските съвети, когато трябва да преценят необходимо ли е да се учреди подобно предприятие или примерно дейността е достатъчно атрактивна, за да може тя да се извършва от търговско дружество с общинско участие.
Предлагаме две хипотези – едната е, че общински предприятия могат да се образуват тогава, когато става въпрос за разходване на средства от общинския бюджет, и втората, когато се касае до инфраструктурата на общината. Естествено в рамките на дебата ще ни бъде интересно да чуем вашите позиции, защото една такава форма на стопанска дейност не е разпространена и не е предвидена в други специални закони в българското законодателство.
Друг важен момент са промените, които предлагаме в частта разпореждане с общинско имущество, касаещо по-точно замените.
Колеги, ние предлагаме да се ограничи възможността за извършване на замени на общински имоти с имоти на частни лица освен в два случая: първият случай е този, който касае прекратяване на съсобственост, и втория случай, когато имаме процедура по отчуждаване. Тоест общината да може да предлага на собственика, чийто имот подлежи на отчуждаване, друг равностоен имот съобразно оценката на лицензиран оценител, съобразно правилата, които също предлагаме за промяна с този законопроект.
Ясно е каква е целта на това наше предложение. Искаме да ограничим безпринципните сделки със замени на общински имоти, които се извършваха години наред и продължават да се извършват. Смятаме, че когато законът ясно повелява в какви случаи какъв тип разпореждане може да бъде извършено, то тогава ще спрем апетитите на някои други хора, които са влезли в общинските съвети с точно определени интереси.
Според мен това са най-важните акценти на предлагания от нас проект. Разбира се, има и други разпоредби, които са свързани, както казах, със значително повишените изисквания към лицензираните оценители, изработването на актовете за общинска собственост и подобрение на подзаконовата нормативна уредба в тази област.
В рамките на дебата си запазвам правото да взема отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дикова, благодаря за представянето.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! С уважение се отнасям към представените законопроекти от моите колеги. Виждам, че всеки от погледа на своята политическа сила се е постарал да защити интересите чрез тези промени.
Не искам да се изказвам така просторно като господин Сотиров за нашия законопроект, само искам да добавя, че от 2000-та година, както каза и госпожа Николова, замените, тоест разпореждането с общинска собственост стана единствената притегателна сила за тази развихрила се политическа дейност в общинските съвети. Заради това се явиха и тези сдружения, формации с всевъзможни нови заглавия, непознати на никого, основно в бизнессредите. Защото целта той да влезе в общинския съвет и каквото може да вземе чрез своето участие в съответния общински съвет, ако представлява най-вече бизнесинтереси, беше да осребри своето участие. Заради това станаха и толкова скъпи съветническите места, особено в големите градове. Затова тук говорихме за развихрилата се корупция за закупуване на гласове. Трябва да сме откровени, искрени към избирателя, ако желаем да преустановим тази порочна практика, която се развихря, забележете, след 2000-та година.
Аз участвах в Общинския съвет на гр. Варна – един много апетитен град. Трябва да ви кажа, че се случваха замени, но бяха едно от по-редките явления. Ако погледнете дневния ред на изминалите два мандата на Общинския съвет във Варна, тук е господин Яни Янев, той беше областен управител, ще видите, че от точка първа до последна бяха само замени и тук-таме, ако имаше нещо за бюджета на Варна да се разглежда, тогава имаше други дебати, или награждаване и преименуване. Виждате, че дейността на общинските съвети беше не да се защити общинската собственост, а да се вземе максимално от нея каквото може.
Знаете, че пред София стоят много, бих казал, бурни инвестиционни процеси. Мисля, че в другите градове поутихнаха, но сега пък се явиха апетитни намерения към малки градове, но интересни в туристическо и географско разположение.
Така че, ако искаме да запазим собствеността на общините, апелирам да се приеме нашето предложение. Също така апелирам и за това предложение, което е на госпожа Николова.
По нашия законопроект не искам повече да бъда многословен.
При цялото ми уважение към моите колеги от тройната коалиция и техния закон, който се представи от господин Осман, като основен вносител, искам да кажа следното. В чл. 21, ал. 1 се добавя „и както изграждането на други обекти, определени със закон”. Безкрайно много се разширява сферата на тези отчуждения, законопроектът основно акцентира отчуждаването.
Тъй като в чл. 17 на Конституцията е казано, че частната собственост е неприкосновена, моята политическа сила, която представлявам, защитава основно частната собственост, без да се губи, разбира се, равнопоставеност с другите собствености, но с вкарването на това допълнение аз виждам опасност за частната собственост. Защото под претекста за други обекти отчуждаването ще стане в бъдеще развихрила се инвестиционна дейност в България, а и с влизането на европарите тежко и горко на обикновения гражданин, който не може да се защити.
Когато дискутирахме в комисията, се каза, че един път приет общият устройствен план, в който се вижда кое ще бъде отчуждено, няма смисъл да се разглежда на съвет съответното отчуждаване на отделни имоти, а изведнъж тук в ал. 6 се казва: ПУП ще се разглежда от общинския съвет за ал. 1, чл. 21, където се казва, че има възможност да се разкрият някакви стопански дейности. Струва ми се, че тук се изпада в противоречие.
В чл. 27, ал. 1 се прави допълнение. Когато заповедта за отчуждение е обжалвана само в размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението. Моля колегите, които се интересуват и защитават частната собственост, да разберат това нещо. Дава се една оценка, тук в закона се казва лицензирани оценители, но животът ме е сблъскал с така наречените лицензирани оценители, защото каквато е поръчката, това оценяват. Колкото и да е пазарна, знаем как става. Мисля, че по този начин ще има голямо ощетяване на гражданите, въпреки че законопроектът на колегите от тройната коалиция е с цел да се ускори отчуждаването за съответните проекти. Едно такова бързо отчуждаване би създало голямо напрежение.
В чл. 49, т. „а” – право на строеж се дава на лица с установени нужди. Един път в ЗУТ приехме това понятие, за да задоволим най-вече исканията на гражданите с ниски доходи, тоест на определени малцинства, да може общинският съвет да гласува и да им дава терени, собственост. Но не се ли сещате, че ще се яви един доста добър инвеститор, защото и в малцинствата има много заможни хора, въпреки че постоянно пледират, че са бедни, ще изкупи мястото, ще го застрои и един ден то ще се окаже частна собственост под претекста, че сме дали терени за задоволяване на нуждите на малцинствата. Извинявам се, че казвам малцинства, но заради това беше вкаран този член в ЗУТ. Сега виждам, че тук отново в Закона за общинската собственост се преповтаря това искане.
Казано е: право на строеж с установени нужди. Кой установява тези нужди? Как става това установяване? Това е моят въпрос.
Също така в Допълнителните разпоредби се създава един нов § 1, чл. 4 за обезщетения на райони. Ако обърнете закона, може да видите на стр. 10 – имоти, намиращи се в близост до учреждения, са имотите, които са разположени в един и същи район в Столичната община и градовете с районно деление. Във Варна – тук е господин Яни Янев, район Приморски започва от Траката нагоре, който знае, Траката продължава много надалеч по брега – до Евксиноград. Смятате ли, че имотите, които са в този район край брега, с еднаква цена в същия район, но отдалечени на няколко метра от брега в този огромен квартал, който е със 120 хил. човека – Приморски район?
Така че трябва да помислим за големите градове – да се направи друга форма на райониране, където горе-долу да съвпадат интересите в пазарните цени. Мисля, че тук трябва да бъдат направени промени.
Искам да споделя няколко думи по закона на госпожа Капон и госпожа Николова. Тъй като вече в чл. 52 е указано какво е общинско предприятие, и в чл. 53 с какво се занимава, на мен ми се вижда странно, че те изброяват нови шест точки – шест от дванадесет, по чл. 53, в които се изреждат нов вид общински предприятия. Уважавам тяхното мнение, но след като един път е указано в съществуващия закон, лично аз не мога да го приема като мотивация за предложения като промяна в закона.
Иначе много добре са си представили мотивите за съответните общински дружества, за замени, които аплодирам. Но ми се струва, че това е един излишен текст. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Кирчев, аз съм съгласна с Вас, че институтът на общинското предприятие е добре очертан, както и неговата същност. Проблемът е в съдебната практика. Върховният административен съд приема, че така изброените дейности са императивно изброени и за да може да се открие общинско предприятие за дейност, която не фигурира в чл. 56 – такава, каквато е сега редакцията му, трябва да се изброят изчерпателно всички дейности, които биха могли да се организират чрез общинско предприятие. Това е единственото ни основание да разширим дейностите, които биха могли да бъдат организирани по този начин. А по същество това са всички дейности, които са вменени като задължение на общините в чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, аз го казах в моето изложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Желаете ли дуплика, господин Кирчев? Не желаете.
С това за днес работата ни е изчерпана. Утре ще продължим с желаещите за изказвания по този законопроект. Преди това ни предстоят гласувания на всички приети днес законопроекти на първо четене, не е необходимо да ги изброявам отново.
Комисията по околната среда и водите прави съобщение, че заседанието, насрочено за 28.02.2008 г. от 15,00 ч., се отменя.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров