Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, днес в страната е обявен официален траур, с който да почетем паметта на загиналите в ужасната катастрофа, случила се преди няколко дни, и, разбира се, всеки от нас, всяка от институциите да прецени най-точните действия оттук нататък, за да отговорим с реални стъпки на очакванията на обществото за много сериозни изводи и много конкретни действия.
Искам да ви информирам, че на току-що приключилото заседание на Председателския съвет всички парламентарни групи се обединиха около следните общи позиции:
Първата е, че Народното събрание има своята отговорност като висш законодателен орган да създаде специална анкетна комисия, която да се занимае с нормативните аспекти, евентуално свързани, дотолкова, доколкото се установи това, с едни или други предпоставки, довели до възможността за такава катастрофа, да разгледа системните аспекти на функционирането на железопътния транспорт, евентуалните нормативни промени, които се налагат, както и да разгледа онази нормативна база под законовото равнище, която на практика регулира функционирането на железопътния транспорт.
Второто, което беше споделено, е, че такъв трагичен случай не може и не бива да бъде предмет на политизация, на спекулации, на действия, които не биха отговаряли на авторитета и равнището на Народното събрание и не биха спомогнали за набелязването на най-правилните действия оттук нататък.
Трето, че една такава комисия по никой начин не може и не бива да дублира действията на компетентните държавни органи, които се занимават с установяването на конкретни отговорности, вини, които да се занимават с аспектите, които са предмет на работа на други държавни органи.
Това становище – за създаването на такава комисия, разбира се, трябва да бъде облечено в съответния проект за решение на Народното събрание. Такъв проект трябва да бъде изработен съвместно от всички парламентарни групи в течение на днешния ден, по възможност да се гласува до края на днешния пленарен ден, в най-лошия случай утре в началото на заседанието.
Има очакване и двете парламентарни комисии – Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по политиката при бедствия и аварии, да проведат съвместно заседание, на което достатъчно точно да формулират предмета на дейност на парламентарната комисия, организацията на нейната работа, така че тя да протече по възможно най-експедитивния и отговорен начин.
Не ви предлагам сега да гласуваме решение, огласявам ви становища, които бяха споделени с консенсус на Председателския съвет.
Призовавам ръководствата на парламентарните групи да проявите максимална експедитивност и отговорност за реализирането им в актове на Народното събрание.
Сега ви приканвам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви. (Народният представител Светослав Спасов иска думата.)
Господин Спасов, за процедурен въпрос ли? Може би все пак след като приемем програмата.
Нека да бъде след програмата, господин Спасов. Моля за Вашето разбиране. Ще гледаме програмата и тогава.
Колеги, да ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 3-7 март 2008 г.
Има три постъпили предложения по реда на ал. 7 от чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” - първо четене на Законопроект за национализация с вносители Волен Сидеров и група народни представители от 2 март 2006 г.
От Парламентарната група на Коалиция за България - Проект за решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, с вносител Министерският съвет от 28 декември 2007 г.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи - първо четене на Законопроекта за регионалното развитие с вносител Министерският съвет от 17 януари 2008 г.
От останалите парламентарни групи няма постъпили предложения.
Представям ви точките от проекта за програма за седмицата:
Точка първа съвпада с предложението за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България с вносител Министерският съвет от 14 февруари 2008 г.
3. Първо четене на Законопроекта за регионалното развитие, включен по реда на ал. 7 по предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
4. Първо четене на Законопроекта за управление на етажната собственост с вносител Министерският съвет от 12 ноември 2007 г.
5. Първо четене на Законопроекта за Българската банка за развитие с вносител Министерският съвет от 18 февруари 2008 г.
6. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за изясняване на случая Куйович с вносител Надка Балева от 4 март 2008 г.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта от 1964 г. с вносител Министерският съвет от 27 февруари 2008 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерският съвет от 12 февруари 2008 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет на първо четене на 19 октомври 2007 г.
11. Проект за решение за приемане на Доклад за състоянието на околната среда за 2005 г. с вносител Министерският съвет на 17 юли 2007 г.
12. Първо четене на Законопроекта за агенциите за временна заетост с вносители Йордан Бакалов и група народни представители от 14 декември 2007 г.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
15. Второ четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
16. Проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии с вносители: Весела Драганова и група народни представители от 18 януари 2008 г.; Иво Атанасов от 8 февруари 2008 г.; Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов от 12 февруари 2008 г.; Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева Колева и Даринка Станчева от 27 февруари 2008 г.
17. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 188 народни представители: за 181, против 2, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Предложения по реда на чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Първото предложение е от народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, още, когато разглеждахме Закона за данъка върху добавената стойност, с колегата Минчо Христов внесохме предложение за отпадане на ДДС върху лекарствата. Това разумно предложение не намери подкрепа не само в значителна част от управляващите, а не беше подкрепено и от така наречената дясна опозиция, включително и от партия „Атака”.
Миналата седмица въпросът беше разискван и в Комисията по бюджет и финанси. Там обяснихме, че:
Първо, огромната част от страните – членки на Европейския съюз, нямат или имат силно занижен ДДС върху лекарствата – между нула и 5%.
Второ, след като сме член на Европейския съюз, би трябвало да се стремим и към европейските стандарти.
Трето, за по-голямата част от българските граждани цените на лекарствата са непосилни.
Неморално е хазартът и партийното финансиране да са освободени от ДДС, а да завишаваме цените за болните и инвалидите.
Обръщам се съвсем добронамерено към колегите от БСП. На мое питане вашият министър господин Гайдарски заяви, че категорично би подкрепил премахването или драстичното намаляване на ДДС върху лекарствата. Това предлагаме и ние – 1% ДДС върху лекарствата.
Господа, аз се срамувам, че ние в този парламент принуждаваме много болни български граждани да пътуват до Гърция и Турция, за да си купуват евтини лекарства. Забелязвам, че пред медиите повечето колеги заявяват, че са за драстично намаляване на ДДС върху лекарствата. През последните дни дори бяха внесени няколко законопроекта.
Призовавам ви, колеги, тук, в пленарната зала, да покажете, че държите на думите си и да подкрепите това разумно предложение.
Преди време внесох предложение за отпадането на така наречената такса за посещение при лекар. Виждам, че днес управляващата коалиция узря за това разумно предложение.
Уважаеми колеги, още веднъж ви призовавам, да подкрепите предложението за драстично намаляване на ДДС върху лекарствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 43, против 41, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за решение относно пълна ревизия на приватизационните сделки.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе проект за решение за пълна ревизия на приватизационните сделки. Мотивите за това предложение са следните – голяма част от приватизационните сделки грубо ощетява интересите на българската държава. Към момента приватизирани предприятия имат неизпълнени ангажименти към държавата в размер на стотици милиони левове. Значителна част от приватизираните предприятия не изпълняват поетите в приватизационните договори ангажименти. Това е достатъчен мотив за анулиране на тези сделки и връщането на предприятията в патримониума на държавата.
Колеги, миналата седмица се разискваше проблемът за „Кремиковци”. Такъв е случаят и с БТК, и с електроразпределителните дружества, и с много други предприятия. Мисля, че вече е време ние, като парламент, да действаме както трябва и да върнем тези предприятия в държавни ръце, за да могат те да генерират печалба, която да бъде използвана за нуждите на българското общество.
Искам да ви кажа и друго. За разлика от предложението за национализация на колегите от партия „Атака”, което предвижда национализация срещу обезщетение, тоест срещу обезщетяване на тези бандити, които източиха и ограбиха българските предприятия, нашето предложение е предприятията да бъдат върнати в патримониума на държавата, а хората, които са ги приватизирали, да понесат своята наказателна отговорност. Това е разликата между двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 15, против 61, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Третото предложение по реда на чл. 40, ал. 3 е от народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на пътуването на представители на правителството.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, с подписите на 48 народни представители от опозицията внесохме този проект за решение, което моля да подкрепите. Предлагаме да се създаде Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуването на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако.
Необходимо е да се изяснят следните въпроси. На първо място, какъв е бил държавният интерес от посещението на министрите Румен Петков, Асен Гагаузов, Веселин Близнаков и заместник-министърът Кирил Ананиев, както и председателят на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева в Монако през последната седмица на м. ноември на 2007 г.?
На второ място, основният въпрос е държавата заплатила ли е пътни, дневни и квартирни средства на посочените лица при това пътуване? И ако разноските по пътуването не са поети от държавата, кой и по какъв начин е осъществил това плащане? Възниква въпросът, ако това пътуване на висши държавни служители е финансирано от частни лица, какъв интерес са имали тези лица и дали не съществува конфликт на интереси в конкретния случай?
Наложително е да се направи това проучване от парламента, защото българските институции постоянно декларират пред обществото, че са готови да се борят с корупцията, а евентуално, ако се установи, че това пътуване е било финансирано от частни интереси, на практика сме изправени пред хипотезата за корупция. Така че призовавам ви да подкрепите това решение, за да може парламентът да проучи има ли наличие на конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 51, против 79, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте, за процедурно предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Предлагам прегласуване на проекта за решение.
Колеги, на практика с такива актове, както беше предното гласуване, ние показваме на обществото, че декларациите за борба с корупцията са една имитация. И нищо друго! Защото е очевиден конфликтът на интереси в конкретния случай: бяха изнесени данни в публичното пространство, включително министър-председателят от тази трибуна на актуален въпрос отговори, че това финансиране не е извършено от държавата. Е, когато министри от правителството пътуват в чужбина за сметка на частни лица, какъв е въпросът, който се поставя тогава? Много е просто – какъв е интересът на тези, които финансират? Един отговор вече беше даден в публичното пространство – от 8 млн. лв., които бяха заделени за спорта от излишъка, 4 млн. лв. бяха дадени за Федерацията по мотокрос, която била финансирала това пътуване.
Защо тези министри са в тази делегация? Защото върху един военен имот в Плевен се построи писта и това е станало с участието на министерството на Гагаузов. Разбирате ли? Обслужват се частни интереси, а вие отказвате да проучим този случай!? Разбира се, че обществото после няма да ни вярва, когато заявяваме най-отговорно, че искаме да се борим с корупцията. Моля, преосмислете поведението си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 166 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
С това завърши приемането на програмата за работата ни през тази седмица.
Има думата за процедурен въпрос господин Светослав Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес, 5 март 2008 г., правителството обяви Ден на траур за загиналите във влака София-Кардам. Вече шести ден българското общество си задава въпросите: каква е причината за пожара във влака и кой е виновен за смъртта на девет души?
Председателският съвет е взел важно решение с консенсус за създаване на временна анкетна комисия. Мисля, че народните представители и българското общество имат право да получат точно в деня на траур актуална информация от министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев относно хода на разследването за причините за пожара в бързия влак София-Кардам на 28 февруари т.г., в резултат на който има 9 загинали и много ранени и дали липсата на ефективна система за безопасност в БДЖ е довела до смъртта на 9 души? Какви мерки са взети за пътуването и за пътниците след този инцидент в БДЖ?
Надявам се, че управляващото мнозинство ще има политическата воля да подкрепи това процедурно предложение, внесено на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България, защото анкетната комисия може да заседава няколко месеца, а българското общество иска днес да знае подробности по този инцидент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, аз ще се свържа веднага с министъра на транспорта, ще го информирам за становището, споделено от всички парламентарни групи, ще го приканя възможно най-рано да предостави очакваната от Народното събрание и от обществото информация. Уверен съм, че той ще бъде готов за активно взаимодействие с Народното събрание по този случай.
Преминаваме към точките от приетата от нас програма за днешното пленарно заседание по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от м. март 2006 г.
Има предложение от Парламентарната група на „Атака” за първо четене на Законопроекта за национализацията.
Законопроектът е бил разпределен на водеща Комисия по правни въпроси, на Комисията по икономическата политика и Комисията по правата на човека. Както казах, датата е от м. март 2006 г. Комисиите не са представили свои доклади.
Давам думата за мотивите на вносителите на законопроекта.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, това е един много важен закон за българската икономика и за развитието на българската нация. Формалното раздържавяване, наречено приватизация, проведено след 1992 г., не постигна положителен ефект – нито икономически, нито социален. Самото раздържавяване бе оправдано с постулата, че държавата е лош стопанин, но раздържавените предприятия не получиха по-добро управление, а напротив, почти всички намалиха обемът на производствената си дейност, снижиха качеството на продукцията, съкратиха трудовата заетост до непоносима безработица или направо се превърнаха в база за съмнителни производства с чуждестранни собственици, рекрутиращи квалифицирана, но слабо платена местна работна ръка.
Всичко това, вместо нови хоризонти на жизнения стандарт, доведе до рязко и болезнено снижаване на условията на живот на масовия българин – лишен от протекцията на тайните общества, силовите служби и задграничните ръководители на поредния преход, които разпределиха остатъците от българската икономика върху своите протежета, като благодарност за техните еничарски заслуги.
Не бяха малко и несправедливите реституционни претенции, удовлетворени в противоречие с приетите закони, въпреки спорния в морален план характер на последните. Красноречив пример за такива претенции е противозаконно върнатите имоти на бившия министър-председател, а преди това бивш цар Симеон Сакскобургготски.
За да просъществува България, тя трябва да има жива, реално съществуваща и активно действаща икономика, което изисква държавата да си възвърне контрола върху най-важните звена на тази икономика. Става въпрос особено за енергетиката, транспортът, металургията и съобщителните компании.
На кресливите защитници на частната собственост ще напомня, че тя е свещена и трябва да бъде неприкосновена, само ако е придобита със законни средства и честен труд, докато приватизацията в България след 1992 г. е безскрупулно грабителство, разбира се, на гърба и за сметка на българския народ и представлява огромен риск за бъдещето на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на предложения законопроект.
Имате думата, уважаеми колеги. Кой би желал да вземе отношение по законопроекта?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Комисиите няма ли да прочетат доклади?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисиите не са правили доклади.
Има ли готовност от представители на водещата и на другите две комисии да изразят становище, да съобщят разглеждан ли е законопроектът, или не?
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Не случайно от място зададох въпроса дали комисиите няма да прочетат своите доклади и Вие отговорихте, че комисиите нямат доклади. На практика това беше отговорът Ви. Всичко това е две години след като сме внесли своя законопроект, защото този законопроект е внесен в началото на м. март 2006 г. от Парламентарната група на „Атака” в онзи вид, в който беше внесен тогава, включително и с народни представители, които напуснаха или бяха изключени от парламентарната група.
Две години парламентарните комисии не намериха време и воля и не проявиха политически интерес да се произнесат по този законопроект. И това не е случайно. Това е така, защото просто Четиридесетото Народно събрание, както и предишните народни събрания нямат воля да се произнесат и да вземат отношение по може би най-важния въпрос на прехода – въпросът за справедливостта на прехвърлянето, на трансформацията на държавната собственост в частна собственост. Това е основен, фундаментален въпрос, който е морален въпрос, чисто икономически въпрос, чиито измерения са определящи за прехода.
Но защо ние от „Атака” внесохме този законопроект преди две години? За да започне дебат в обществото, който е фундаментален дебат, както е фундаментален и въпросът – за морала в прехода, както казах преди малко.
Внасянето на нашия законопроект предизвика дебат в обществото, много разнопосочен, диаметрално противоположен по своя характер и ефект. От една страна, нашето предложение се прие като изключително положително, беше адмирирано от определени слоеве и кръгове на българското общество, които кръгове са ощетените, които са хора с морал и съвест. Те казаха и заявиха недвусмислено, че това е важна тема и трябва да бъде разисквана. От друга страна, папагалски, в изпълнение на своите чисто колониални функции като администрация, ни се присмяха и заявиха своето коренно отрицателно отношение към нашия законопроект.
Когато внасяхме своя законопроект преди две години, ние от „Атака” бяхме наясно, че той няма да мине в Четиридесетото Народно събрание, имайки предвид неговия характер и неговата същност на Народно събрание, което не се различава от предишните, а е Народно събрание, което има за цел да обслужи криминалния преход. Но внесохме този законопроект, за да започне този дебат и да бъде разискван въпросът относно моралността на прехода – това от една страна – моралността на прехода, което е основен, фундаментален въпрос, пак повтарям това.
От друга страна, се постави чисто икономическият въпрос относно някои много важни по своя характер и същност въпроси, като необсъдения до този момент въпрос, основен въпрос на прехода и на приватизацията, относно съотношението на това каква част от икономиката трябва да бъде държавна и каква част да бъде частна. Този въпрос остава също необсъден. С този закон ние се опитахме и се опитваме за първи път като организирана политическа сила от всички народни събрания до този момент да поставим проблема относно това трябва ли да се приватизира без никакви ограничения, безкрайно, до достигане до абсолютното дъно и нищото?!
Третият въпрос, който поставяме с този закон, е относно следното: при доказани, ясни, безспорни престъпни приватизационни сделки, при които е ясно, че държавният интерес е нарушен, държавните активи са отишли в частни ръце на десетки пъти по-ниска цена, уж цена, а те всъщност са подарени или раздадени – в такива случаи тези активи да се върнат в патримониума на държавата. Много пъти ние от тази трибуна и вън от Народното събрание в свои изявления, изказвания, позиции, сме давали примери относно сделките с някои големи държавни предприятия, например „Кремиковци”, което беше продадено за 1 $; „Нефтохим”, Бургас, което беше продадено на стойност по-ниска от намиращите се в складовете на предприятието суровини и готова продукция; БГА „Балкан”, който беше продаден на стойност на два софийски апартамента. И ако продължим в тази връзка – електроразпределителните дружества, които бяха продадени на цената на кабелите - това не беше приватизация. Една от фирмите – „Е.on” е фирма, в която преобладаващото участие – 50+1%, има Виенската община; ЧЕС е фирма на чешката държава - това не е приватизация.
Ако продължим, този списък е безкраен, защото се касае не за десетки, стотици, а за хиляди предприятия, които в момента представляват руини, представляват корпуси, изгризани като че ли от термити. Шестдесет процента от продадените или „приватизирани” предприятия през време на управлението на ОДС, общо на брой 2680 предприятия, пак повтарям, 60% от тях са закрити – те не работят. Останалите работят в някаква тяхна част или осъществяват функции като складове и автоработилници – идете за справка в Южната индустриална зона около Пловдив.
Всичко това не може да бъде оправдавано с циничната, мръсна или удобна може би за някои легенда за „неработещата социалистическа икономика”. Тя може би не работеше добре, което в голяма степен е обяснение за това, че тази икономика трябваше да се приватизира, разбира се, но част от нея и не по този начин, както беше направено.
Затова ние се опитваме да предизвикаме съвестта, да предизвикаме дебата, да се започне най-после истинският дебат по въпросите какво може да бъде върнато в патримониума на държавата, за да работи по-добре и да бъде по-ефективно.
В тази връзка има още толкова аспекти, че в едно изказване от тази трибуна всички те не могат да бъдат изразени, обсъдени или изречени. Затова „Атака”, както в много други случаи до този момент, хвърля камъка, първа хвърля камъка и се опитва да предизвика съвестта на честните българи. Въпросът обаче не е, както казах, само за справедливост и за морал, въпросът е за поправяне на грешки, за спиране на процеси, които все още текат – по разграбването, и при които приватизационните сделки няма да са по-различни от направените до този момент. Защото, ако не проведем този дебат, ще изтекат като вода в пясъка, както изтекоха активи за над 30 млрд. долара или евро, а ефектът в държавната хазна от тях е едва 2-2,5 милиарда. И същата съдба ще постигне и тези предприятия, които съвсем скоро правителството извади от Забранителния списък. Същата съдба ще постигне и Българския морски флот, който има активи за милиарди, а в откъслечните, фрагментарни съобщения, които се появяват в медиите, излиза, че това българско предприятие ще оттече в небитието и ще бъде разсипано за някакви 400 млн. евро, с което впрочем правителството се хвали, че това било грандиозен резултат. Смешно, колеги, това не бива да се предизвиква.
Ще завърша с това, че както и да гласувате по този законопроект, каквото и да приемете относно него в пленарната зала със своя вот утре, „Атака” ще продължи своята борба да бъдат върнати при възможност в активите на държавата онези все още мощности и държавна собственост, които незаконно, несправедливо, неморално бяха отнети през всичките тези години. Ние ще останем верни на това свое обещание, защото всяка опозиция до този момент критикува предишните, критикува нейните сделки, а когато дойде на власт, прави същото, каквото и предишните. Същото беше правено по отношение на управлението на ОДС, когато така нареченият цар и НДСВ дойдоха на власт, но не направиха нищо за връщане в активите на държавата на незаконно и несправедливо отнесеното и окраденото. Когато БСП беше опозиция, критикуваше НДСВ, но когато дойде на власт, не направи абсолютно нищо за отнесеното и окраденото по време на управлението на НДСВ.
Когато обаче „Атака” и отговорни българи придобият и получат властта, няма да оставят нещата така, а ще се борят за възвръщане на справедливостта.
Разбира се, нашият закон е твърде условен. Той е открит за предложения за своето усъвършенстване. Това може да стане между двете четения.
Ние не държим непременно на думата „национализация”, която беше дума толкова оплюта и „Атака” беше толкова демонизирана, след като я въведе, бяха направени аналогии с далечните времена от 1946-1947-1948 г. – може би най-страшното време в най-новата българска история – времето на следдеветосептемврийска България. Това, което искаме ние, няма нищо общо с онова време. Това не е национализация от социалистически тип. Това е връщане в активите и патримониума на държавата – пак повтарям – на незаконно, на престъпно отнетото й.
В тази връзка заявявам, че ние сме съгласни, който от вас както желае да нарече този процес – връщане в патримониума на държавата, деприватизация или реприватизация, терминът е без значение. Въпросът е по същество – пак повтарям, връщане в активите на държавата на незаконно и престъпно отнетото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ние разбираме, че атакуваме фундаментална теза, по която се развива България през последните близо 20 години. Обаче искам само да напомня, че тезата, с която ние атакуваме, се нарича дясноконсервативна теза. Обръщам се към дясната опозиция, опозицията, която нарича себе си дясна. Напомням, че след Втората световна война са одържавени две огромни френски предприятия, заводите „Рено” и заводите „Ситроен”. Впрочем, заводите „Ситроен” са собственост на френската държава в периода между двете световни войни и са работили прекрасно. Въпросът е как се управляват тези предприятия, а не кой ги притежава. Така че нашата теза съвсем не си играе нито на комунизъм, нито на социализъм, а е дясноконсервативна теза. Приватизират се онази предприятия, които не работят добре. Ако не работят добре дори и в частни ръце, връщат се обратно в патримониума на държавата, която решава какво да прави с тях.
Искам всички популисти – леви, десни и прочие, които сега вървят в монетарно-либералистичната теза, довела България до почти пълна катастрофа, да дойдат в ясното съзнание, че не става дума за никаква национализация от онзи тип, който е от 1946 г., а за нещо съвсем друго – за справедливост, която се обуславя с библейската теза „Всекиму своето”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Станилов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, многократно от тази трибуна съм заявявал категоричната си позиция, че съм за незабавна национализация на предприятията, които бяха продадени или по-скоро подарени, и които продължават да се източват по най-безобразен начин от една група хора. Само че аз съм за една истинска национализация – връщането в патримониума на държавата на ограбените предприятия и за наказателна отговорност на онези, които продадоха предприятията, и онези, които ги купиха. Това е моята принципна позиция.
Обаче законопроектът, който ни се представя тук, всъщност цели да облагодетелства именно онези, които ограбиха и продължават да грабят българските предприятия. Ще ви прочета какво пише в чл. 3, ал. 1 от този така наречен Законопроект за национализацията:
„Чл. 3. (1) На лицата, които са придобили национализираните по този закон предприятия, след изземването на имотите се заплаща обезщетение от държавата.”
Това е, колеги, това е грандиозна измама, тук не става дума за никаква национализация! Тук става дума за облагодетелстване на онези бандити, които ограбиха и продължават да грабят тези предприятия.
Тук бих попитал колегите от Партия „Атака”: какво обезщетение ще платят на Гад Зееви, който купи и съсипа БГА „Балкан”, купи цялата компания на стойността на един апартамент в София – това знаят всички? Какво обезщетение ще дадат на собственика на „Кремиковци”, който продължава да източва това предприятие пред очите ни?
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Един лев!
МИНЧО ХРИСТОВ: Каква компенсация и какво обезщетение ще дадете на собственика на БТК, който вдигна цените, уважаеми колеги, няколко пъти досега, който източва предприятието и изпраща парите в чужбина? Какво обезщетение му се полага?! Вместо тези хора да се хванат, да се разследват от Прокуратурата, онези, които са им продали предприятията, също, да се вкарат в затвора – там, където им е мястото, вие искате да им плащаме обезщетения! Уважаеми колеги, не мога да подкрепя подобен абсурд.
Искам да ви кажа и още нещо: всички знаем за огромното престъпление, което беше извършено чрез така наречената приватизация. От тази трибуна съм ви казвал многократно: енергоразпределителните дружества бяха приватизирани на стойността само на кабелите, бяха приватизирани на балансова стойност от предишното управление на гражданина Кобургготски – това всички го знаем.
Тези енергоразпределителни дружества сега виждаме какъв е резултатът, колеги, виждаме, че на много места няма ток или има режим на тока. В много места качеството на тока е невероятно за днешна Европа – той се движи между 110 и 380 волта. Масово гърмят електроуреди. Това е резултатът от приватизацията на електроразпределителните дружества, които в момента имат 16% норма на печалба, при условие че в собствените им страни тази норма е около 7% максимум.
За БТК вече казах. Това предприятие беше препродадено три години след неговата продажба на стойност пет или шест пъти повече. Само че през тези три години собствениците на БТК изнесоха над 1 млрд. лв. в чужбина. Това също се знае.
Така че, колеги, аз категорично няма да подкрепя подобен абсурд – да обезщетяваме бандитите, които ограбиха българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Най-големият абсурд, господин Христов, са всички тези глупости, които дотук наговорихте. Вие четете законопроекта както дяволът чете Евангелието. Тук се говори за компенсация само на тези, които са направили подобрение, след като са приватизирали въпросния обект – по-кратичко да Ви го обясня, тоест вложили са нещо след приватизацията. Но обектите, за които ние казваме, че ще има реприватизация, са такива, че точно тези лица са обещали да направят подобрения, но не са ги направили, тоест на тях няма как да им бъде изплатено нещо.
Можете да четете, така че вземете това нещо и го прочетете точно така, както е написано: кратко и ясно. И няма нужда да плагиатствате този закон – да правите нещо почти същото, преписано едно към едно под индиго, и да идвате тук, от тази трибуна, и да го говорите. Просто не Ви прави чест, ако въобще имате такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика на господин Христов?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, това изказване на господин Христов беше в стил „Сандеро луминосо”. То е просто една провокация. Както е правил много пъти провокация по отношение на този закон – да се хване за един от детайлите от закона и да го критикува като човек, който уж поддържа тезата, за да изглежда по-убедителен.
Господин Христов, ти не си юрист, но ако беше, щеше да разбереш, че в цивилизованото нормално право е задължително да има такъв елемент, защото наистина някой може да е направил някакви подобрения. (Реплика на народния представител Минчо Христов.)
Няма да получат, разбира се, нищо. Бъдете спокоен. И тези всичките, които ги изброи, няма да бъдат обезщетени по общите правила на правото, защото България е правова цивилизована държава и всичко това се отчита.
Сега няма да изнасям тук лекции за неща, които са очевадни, които са толкова ясни за всеки юрист, че повече от това не може. Но поръчката си е поръчка. Получил си нареждането, получил си заповедта, получил си поръчката да критикуваш закона на „Атака” – нищо друго не ти остава. А когато този закон се внасяше, ти беше част от парламентарната група – тогава не си направил никакво възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Христов, заповядайте за дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Ще започна подред. Не съм бил имал никакви възражения против този закон. Винаги съм имал възражения и винаги съм си казвал мнението в групата. (Реплики в Коалиция „Атака”.)
Ние влязохме с едни обещания в този парламент. Всички може да видите какво са изпълнили колегите от Партия „Атака”. Между другото Партия „Атака” беше регистрирана след изборите и няма нищо общо с Коалиция „Атака”, но това е друг въпрос.
Що се отнася до това, че България е правова държава и законите трябва да се изпълняват - точно там е проблемът, уважаеми господин Шопов. Вие правите закон, в който пише – аз Ви цитирах една част, но ще Ви цитирам и чл. 4, ал. 1: „Държавата отговаря за задълженията на предприятията”.
Какви са задълженията на „Кремиковци”? Вие искате държавата да отговаря за тези задължения, които един хитрец и един бандит е източил. Това ли искате? Отговорете ясно!
Понеже бяха споменати имотите на господин Кобургготски, искам да ви кажа, че в този парламент има един-единствен закон, внесен в първия работен ден на това Народно събрание от мен и Стела Банкова (реплика от Коалиция „Атака”) за конфискуване на тези имоти – на тези неправомерно придобити имоти. Подписът на членовете на Партия „Атака” не фигурира там. Както не фигурира и за изтеглянето от Ирак – говоря за ръководството на тази партия, както не фигурира в ред други закони: за неразполагането на американските бази, за денонсирането на този договор и т.н., и т.н.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Аз съм го писал всичко това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Престанете да лъжете, колега Шопов. Ако сте го писали, Вашият подпис щеше да бъде там, но не сте го писали. Нещо повече, Вие умишлено сте саботирали тези закони, и затова се разделихме с вас.
Ще завърша, колеги. Обръщам се към тройната коалиция: предвид равносметката, която имаме от приватизацията досега, прекратете незабавно тази приватизация! Внесъл съм Законопроект за незабавен мораториум върху приватизационните и концесионните сделки. Не посягайте на болниците! Не посягайте на онова, което е останало в държавата, а национализирайте, но истински, без обезщетение на бандитите, които ограбиха България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект?
Давам думата на господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Останах много разочарован, че комисиите въобще не са разисквали този законопроект, и останах с ясното впечатление, че колегите изобщо не знаят за какво става дума. Колегата Минчо Христов трябва да си смени барабана на латерната, защото приказва неща, които са лъжи и не са истина. За друго нещо са неговите работи, които говори.
Искам да подчертая следното – че този закон касае стълбовете на българската икономика най-вече, които трябва да бъдат държавна собственост, или по-голям процент от тях да бъде държавна собственост, както е във всички развити държави. На първо място, това са енергетика, транспорт, съобщения, металургия, тежко машиностроене – огромни заводи и предприятия, които са приватизирани, продадени за един лев или един долар. Това са стратегически отрасли на националната икономика, производства, свързани с националната сигурност.
Законът предвижда справедливост – чуйте ме точно – за тези, които съвестно са експлоатирали приватизираните обекти, инвестирали са в тях, увеличили са производството – количеството и качеството на продукцията. За тях ще има реално, равностойно обезщетение или сделката ще бъде потвърдена.
За тези, които са се възползвали да забогатеят бързо и незаконно, които са грабили и умишлено са ликвидирали приватизираните обекти с цел обогатяване, облагодетелстване или изпълнение на чужди интереси, ще се търси възмездие чрез конфискация на имущество и наказателно преследване. Но това е предвидено и в други закони, предвидено е и в Наказателния кодекс.
Всеки да си получи заслуженото! Който добре е работил, ще му се отплатим, който е грабил – трябва да се накаже и да си получи заслуженото.
Собствениците на малките приватизирани обекти – магазинчета, работилници, самостоятелни цехове, които продължават да работят и наемат работна ръка, могат да бъдат спокойни. За тях всичко ще бъде по стария начин. Никой няма да ги закача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ноев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този дебат ще остане само в рамките на Коалиция “Атака”, а другите ще бъдат в траур, както обявихме сутринта. Не знам каква е причината днес да бъде разгледан този въпрос. Недоумявам защо колегите от Коалиция “Атака” влизат в лични спорове по един много важен въпрос за страната – тъй наречената приватизация. Тук трябва да се намери точният начин – какво означава този закон, какво искаме да поставим в пленарната зала. Уверен съм, че само Коалиция “Атака”, която не е участвала в приватизационни сделки – единствена в българския парламент, само тя ще дебатира тези въпроси. Останалите парламентарни групи и народни представители, които са участвали в тази приватизация, ще останат на тъмно. Те няма да коментират.
Трябва да видим каква е причината за приватизацията, а не да се питаме кой какво е направил в групата, дали се е подписал или не се е подписал. Считам, че ние сме народни представители, политици, които трябва да дебатират точно каква е причината.
Моето мнение по този въпрос е следното. Откакто започна приватизацията, раздържавяването на българската държава е хаотично и без каквито и да е правила на играта, тя е убийствена за българската държава. В настоящия момент ние, в Народното събрание не знаем докъде и как ще раздържавим тази държава, как ще я приватизираме, кой ще участва. Това е лошото, което се случва в момента.
Отговорен дори за последната трагедия, която се случи в държавата, е пак българският парламент. Не други, ние сме виновните! И ние трябва да сложим ръка на сърцето си и да кажем кои, как и по какъв начин са причинили това. Преди два месеца поставих въпрос на министъра на транспорта, че ще се издушат във влака – точно в същия влак, който пътува от София до Варна. Той се мъчеше да ме убеди, че четири вагона от София до Варна са достатъчни и т.н., че държавата не може да вземе решение по този въпрос. Някакви фирми, които участват в движенията на влаковете, били отговорни и т.н., което не е вярно. Ние се убедихме, че преди два месеца хората щяха да се издушат, а сега изгоряха.
И точно тук е важно в днешния ден да си сложим ръка на сърцето и да кажем, че ние, народните представители сме виновни за тези трагедии, които се случват в държавата, и че точно причината е приватизацията! Точната причина! Защото ние разпродадохме вагоните – 5000 вагона! Унищожили сме ги, дадохме ги на скрап. Българският парламент не постави правила в това раздържавяване, в тази приватизация. Сделките, които от факт са по-ясни, че са грабителски за определени кръгове - това трябва да се разглежда в българския парламент! А не да стоите и да мълчите! Това е истината!
С дълбоко чувство на отговорност мога да заявя, че тази приватизация трябва да се спре! Не може въздушният транспорт, морският транспорт, речният транспорт, сухопътният транспорт да се приватизират! Не може! Не може и въздуха да приватизираме в държавата! Не става! Трябва да има точни правила. Държавата трябва да държи тези ресори в свои ръце и българският народ да знае, че железопътният транспорт е нещото, което може да си позволи и да ползва, а не да пусне четири вагона от София, да ги натъпкаш и още на първата гара – София-север, да няма място човек да се качи! Те заключват вратите, за да не падне някой. Това е причината! И ние сме виновни за тази работа! Нямало как и по какъв начин. Има! Вагоните са от 100 години. И какво, частникът ще вкара други вагони?! Няма да вкара! Държавата трябва да вземе мерки и да си вкара модерен транспорт – сухоземен, морски и т.н. И не да сключваме сделка – да ремонтираме вертолетите, а в същото време даваме 13 милиона на фирма, която няма нищо общо с ремонта на вертолети, пък след това тези 13 милиона умират някъде и никой не дава отговор къде отидоха тези пари. В същото време преди няколко дни научавам, че тези вертолети са продадени за мижави пари. Не можем да си върнем даже това, което дадохме. Това се случва в държавата.
Завършвайки, госпожо председател, искам да призова всички колеги, които вземат отношение по този въпрос, да сложим правила – какво трябва да приватизираме и как да го приватизираме. Това, което е приватизирано грабителски, да го върнем на изходно положение и да накажем тези, които са го извършили – всички онези, които са управлявали до настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Госпожо Банкова, последно изказване на независим народен представител – 5 минути. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът е принципен. Не може да бъде подкрепен законопроект, който предвижда тези, които приватизираха за жълти стотинки предприятията, източиха ги, декапитализираха ги, продадоха машините, същите тези хора да бъдат обезщетени, вместо да бъдат изправени пред българския съд и да понесат наказателна отговорност. Би било добре да получим отговор какво обезщетение – да не повтарям предишните колеги – ще даде вносителят на приватизаторите, да кажем на БТК, на “Кремиковци” – изключително скандални и криминални приватизации. Бих искала да има по-активен дебат в залата, защото е добре да вземат отношение повече колеги, тъй като в пленарната зала ни се предлага да подкрепим един опасен според мен закон, който вместо да изпрати нарушителите на закона, грабителите, бандитите пред съда и да ги прати в затвора, този закон отрежда обезщетение за тези лица.
Ще ви припомня, че когато този законопроект беше внесен, имаше изявление на група икономисти, които казаха, че ако този закон влезе в сила и ако трябва да бъдат изплатени обезщетенията на всички, на които ще се национализират предприятията, българската хазна трябва да заплати 100 млрд. долара. Би било добре вносителите да отговорят на този въпрос – откъде българската хазна ще ги вземе.
Още веднъж заострям вашето внимание – недопустимо е да приемаме закон, който отрежда обезщетения на грабителите на българското национално богатство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Също няма.
Обявявам дискусията по Законопроекта за национализация на първо четене с вносители Волен Сидеров и група народни представители за приключена. Законопроектът ще бъде гласуван утре сутринта.
По ал. 7 на чл. 40 предложение за дневния ред днес е направила Коалиция за България, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата за процедурно предложение господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам по време на разглеждането на внесения законопроект в залата да присъства заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагам без да гласуваме, ако няма възражения, да поканим заместник-министъра на образованието и науката госпожа Добрева в пленарната зала.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Моля господин Местан да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за
Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, № 702-03-39,
внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г.
На две заседания Комисията по образованието и науката разгледа проекта на Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна. В заседанието участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, и доц. Овад Фархи – ректор на Техническия университет – Варна.
Проектът за решение бе представен от Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката. Тя подчерта, че при условията на Закона за академична автономия на висшите учебни заведения през 1991 г. в структурата на Техническия университет – Варна, се създава Хуманитарен факултет с две катедри – „Правни науки” и „Педагогика”. С решение на Общото събрание на университета през 1993 г. този факултет се преименува в „Юридически факултет”. В съответствие със Закона за висшето образование от 1995 г. се приемат държавни образователни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, включително и по специалностите от регулираните професии по смисъла на § 4в от допълнителните му разпоредби. Според тези изисквания висше образование по специалността „Право” като регулирана професия се придобива на образователно-квалификационна степен „магистър” във факултет на висше училище. Профилът на Техническия университет – Варна, е свързан с обучението от областта на висшето образование „Технически науки” и съответстващите на нея технически професионални направления. Тази характеристика на висшето училище обуславят трудността за изпълнението на чл. 26, ал. 1 на Закона за висшето образование за осигуряване на 40-членен състав на основен трудов договор в Юридическия факултет, както и на Единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността право и професионална квалификация „юрист”.
През 2001 г. Националната агенция за оценяване и акредитация прави препоръка за закриване на Юридическия факултет от структурата на Техническия университет – Варна, което се последва от изключването му и в институционалната акредитация от 2003 г. От учебната 2002/2003 г. Министерският съвет не утвърждава прием на студенти за обучение по специалността „Право”. С решение от 26 февруари 2007 г. Академичният съвет на Висшето училище прави предложение до министъра на образованието и науката за закриване на факултета.
Предоставената на Комисията по образованието и науката от ректора на Техническия университет – Варна, доц. Фархи, справка, удоставерява, че към настоящия момент 53 студенти не са завършили обучението си по специалността „Право”. От тях 34 студенти са завършили семестриално, а 19 са положили успешно част от държавните изпити. На основание чл. 42, ал. 9, т. 7 от Закона за висшето образование на 8 ноември 2007 г. между Техническия университет – Варна, и Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий” е сключено споразумение, според което студентите могат да довършат обучението си по същата специалност в Историко-юридическия факултет на Великотърновския университет. Въз основа на подадени молби 28 студенти са получили академични справки за довършване на обучението си във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, а един студент – за довършване на обучението в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград. Към настоящия момент не е известно къде биха продължили обучението си останалите студенти, тъй като не са подавали молби за академична справка.
В проведената дискусия народните представители подкрепиха закриването на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, като изразиха убедеността, че вземането на това решение трябва да отчита интереса на студентите. Народните представители изказаха несъгласие с ограничителната разпоредба на т. 2 от проекта за решение, според която на студентите от закрития факултет се дава възможност да довършат обучението си за придобиване на висше образование по специалност „Право” само във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”. В изказванията си народните представители припомниха, че преместването на студентите от едно в друго висше училище се урежда в правилниците им и е законово право на студента да избере висше училище, в което да завърши обучението си.
Във връзка с това Комисията по образованието и науката единодушно, съгласувано с министъра на образованието и науката, предлага т. 2 от проекта за решение да се измени така…”
Позволете ми да отворя една скоба и да ви помоля да предложите тази редакция на комисията като проект на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Местан, ще Ви предложа процедура – като приключите с доклада, да предложите как да процедираме с проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, тогава ще ми позволите с изказване да обоснова предложението на комисията.
„Комисията предлага т. 2 от проекта за решение да се измени така: „Студентите от закрития факултет, които не са се дипломирали, могат да довършат обучението си по същата специалност в друго висше училище, при условия и по ред, предвидени в правилниците на съответното висше училище или на основата на сключено споразумение между Техническия университет – Варна, и друго висше училище.”
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, № 792-03-39, внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г., с направеното предложение за изменение на т. 2.”
Госпожо председател, става ясно, че това решение се подкрепя от комисията с консенсус, затова не съм представил в доклада в какво съотношение на гласовете е подкрепено решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Местан, ще Ви помоля да представите проекта за решение и въз основа на него да дадете новата редакция, която трябва да бъде гласувана отделно утре.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:
„РЕШЕНИЕ
за закриване на Юридическия факултет в структурата на
Техническия университет – Варна
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Закрива Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
2. Студентите от закрития факултет, които не са се дипломирали, довършват обучението си по същата специалност в Историко-юридическия факултет на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”.”
Това е проектът за решение, така както е внесен от Министерския съвет.
Позволете ми да обоснова предложението, което се прави от името на Комисията по образованието и науката т. 2 да се измени така:
“2. Студентите от закрития факултет, които не са се дипломирали, могат да довършат обучението си по същата специалност в друго висше училище при условия и по ред, предвидени в правилниците на съответното висше училище, или на основата на сключено споразумение между Техническия университет – Варна, и друго висше училище.”
Струва ми се, че предложението е повече от ясно. Ние съзнаваме като членове на Комисията по образованието и науката, че редакцията на Министерския съвет цели да гарантира правото на тези 53 студенти да завършат обучението си поне в едно висше училище и това да им е абсолютно гарантирано. Но, водени от желанието да се гарантира правото на тези 53 студенти да завършат обучението си, мисля, че се отива в другата крайност. Защото се създават условия тази т. 2 да се възприема като ограничителна разпоредба – да се лишат студентите от правото им да изберат друго висше училище, в което да биха могли да продължат обучението си. А това право им е гарантирано от Закона за висшето образование и нито едно решение на Министерския съвет не може да налага ограничения, които не произтичат от самия закон.
Освен това, уважаема госпожо председател, едва ли Народното събрание може да бъде орган, който да ратифицира споразумение между две автономни висши училища. Още повече, че в споразумението, което е сключено между Техническия университет – Варна, и Великотърновския университет, са предвидени едни финансови тежести на студентите и ние не бихме могли, пак повтарям, да бъдем орган, който да превърне в закон тези положения от споразумението между двете висши училища.
Смятам, че Министерският съвет си е свършил работата, като е осигурил поне едно сигурно висше училище, в което 53-мата студенти ще могат да завършат обучението си. С тази редакция на Комисията по образованието и науката ние, струва ми се, привеждаме проекта за решение на Министерския съвет в съответствие със Закона за висшето образование, без да влизаме в противоречие със законовите права на студентите.
Благодаря ви и ако няма възражения по така направеното предложение, моля да подложите проекта за решение в тази редакция на комисията, съгласувана с министъра на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще бъде гласувана първо т. 2 като заместващо предложение и след това целият проект за решение. Гласуването ще бъде утре.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители!
“Комисията по правни въпроси на редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., обсъди проект за решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на образованието и науката господин Даниел Вълчев – министър, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър, и госпожа Ангелина Ламбрева – експерт.
От името на вносителя министърът на образованието господин Даниел Вълчев изложи мотивите на решението. Той посочи, че Юридическият факултет на Техническия университет – Варна, е създаден през 1991 г. при действието на Закона за академичната автономия. Във връзка с правомощията по чл. 3, т. 1 от този закон Общото събрание на Техническия университет – Варна, през ноември 1991 г. взема решение за откриване на хуманитарен факултет, който през 1993 г. с решение на Общото събрание се преименува в Юридически факултет. През м. септември 2001 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказва институционална акредитация на Техническия университет – Варна, с мотив “неспазване названието на висшето училище с провежданото от него обучение по специалност “Право” в Юридическия факултет, неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование относно числеността на хабилитираните преподаватели в този факултет”.
След учебната 2001/2002 г. Министерският съвет не е утвърждавал бройки за прием по специалността “Право” в Техническия университет – Варна, и през м. февруари 2007 г. Академичният съвет на висшето училище взема решение за закриване на факултета, което е потвърдено с решение през м. юни 2007 г.
Съществува договореност между Техническия университет – Варна, и Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” обучаващите се в Юридическия факултет на Техническия университет – Варна, да приключат обучението си в Историко-юридическия факултет във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Иглика Иванова, Надка Балева, Яни Янев и Павел Чернев, които изцяло подкрепиха внесения проект на решение.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на Народното събрание да приеме проекта за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по проекта за решение.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя този проект за решение съвършено убедено. Нещо повече, аз искам да доразвия темата за юридическите факултети, които се откриха в различни технически вузове в страната. Ако говорим за лошото състояние на съдебната система, мисля, че ние трябва да започнем от качеството на образованието, което получават настоящите юристи. Търсейки начини да привлекат повече студенти и разширявайки се до неузнаваемост, висшите учебни заведения разкриха хуманитарни факултети, за които нямат подготвени преподаватели. През последните години ние наблюдаваме едно много грозно явление – явлението на преподавател търговски пътник. Преподавател, който пътува от факултет на факултет, без да може да даде това знание и тази необходима част от науката, която студентът трябва да получи още по време на следването си.
Нещо повече, съвършено ясно и откровено се търгуват дипломите в тези учебни заведения. И един млад юрист, започвайки да работи в съдебната система, знае, че всичко е за продан. Мисля, че ако искаме нашата съдебна система да има друго качество, друго измерение, трябва да започнем с един преглед на юридическите факултети и на качеството на образование, което получават там студентите, поради което бих апелирала и към председателя на Комисията по образованието и науката, а и към министър Тачева – това е един проблем, който касае две ведомства – да се започне един мониторинг за качеството на образование на юридическите факултети, най-вече на това разполагат ли те с достатъчно хабилитирани кадри, които да подготвят качествени юристи. Без качествени юристи ние няма как да проведем тази реформа в съдебната система, която да отговори на потребностите на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За изказване – господин Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Закриването на Факултета по право към Варненския технически университет е един реален факт. То беше продиктувано от факта, че при националната акредитация през 2001 г. Варненският технически университет и по-специално Факултетът по право нарушиха чл. 25 и 26 от Закона за висшето образование, с които се изискваше за съществуването на един факултет най-малко 40 преподаватели на постоянен трудов договор, а Факултетният съвет – в състав най-малко от 25 души, от които 3/4 трябва да бъдат хабилитирани лица, тоест 18 души да са на постоянен трудов договор.
В резултат на това беше прекратен приемът на студенти по право в Техническия университет и с това фактически неговата дейност беше оставена на доизживяване. В момента, както ви съобщи и председателят на комисията, 53 студенти са с неустановено положение, тоест предстои им държавен изпит. А много от тях са и на различни нива – втори, трети, четвърти курс и т.н.
В случая кое е това, за което трябва да помислим? Безспорно, както каза и госпожа Елеонора Николова, това е състоянието на правните факултети в страната. Те са на ниско ниво, те са двуцифрен брой, около 12, при което въпреки редицата забележки по отношение на преподаването в тях, продължават да съществуват в страната и да дават много, много кадри, които са недостатъчно подготвени.
Затова често пъти в обявите в „Държавен вестник” и в седмичниците ще забележите, че се търси юрист, завършил Софийския университет. Това е много важно и съществено и говори за качеството на преподаването. На това трябва да обърнем внимание по-нататък, когато все пак Агенцията по акредитация вземе по-ясни и по-радикални мерки във връзка с институционалната и програмната акредитация на висшите училища в България. От тези 53 души има и студенти, които са се записали и учат във Факултета – Варна, от 1993 г. Така че в този смисъл ангажиментът, който се поема и към тях, във втората точка от предложението е твърде, бих казал, лежерен и либерален.
Аз подкрепям това, което е предложение на комисията, че тези студенти трябва по ред и условия, отговарящи на правилника на училищата, в които те ще отидат да завършат, да приключат своето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ. Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Дикова, моля да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Госпожо председател, моля да бъде допусната да влезе в пленарната зала госпожа Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да допуснем заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството в пленарната зала. Няма.
Заповядайте, госпожо Дикова.

ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за регионално развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 20 февруари 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет под № 802-01-4.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на финансите, на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът на нов Закон за регионалното развитие се основава на необходимостта от съществена промяна на националната законодателна рамка в областта на регионалната политика и регионалното развитие, съобразена с условията на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Основната цел на промяната е постигане целите на устойчивото интегрирано регионално и местно развитие на страната в съответствие с европейската регионална политика, специфичните нужди и потенциал на българските региони и общини и възможностите за финансиране на развитието им.
Оценката на въздействието от прилагането на действащия Закон за регионалното развитие за периода 2004-2006 г. показва, че към настоящия момент ролята и задачите му за въвеждане на основни принципи, институционално изграждане и създаване на солидна основа на стратегическото планиране и програмирането на регионалното и местното развитие в България са изпълнени. Необходимите промени в законодателната рамка за регионалното развитие се отнасят до актуализацията и прецизирането на целите, повишаване ефективността на стратегическото планиране и програмирането, подобряване функционалните характеристики на организацията за управление и координация в областта на регионалното развитие. В проекта за нов Закон за регионалното развитие тези промени са извършени от гледна точка както на натрупания опит в прилагането на действащия закон, така и на реформата в кохезионната политика на Европейския съюз и новото европейско законодателство за периода 2007-2013 г.
Законопроектът се съобразява с прякото действие на разпоредбите на европейското право след приемането на България за държава – членка на Европейския съюз, като цели създаването на подходящи взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и тази на Европейския съюз. Отчитат се и важни насоки на политиката за регионално развитие в европейски план, свързани с изпълнението на целите на Лисабонската стратегия на Европейския съюз, политиката за устойчиво развитие и за европейско териториално сътрудничество.
Новият териториален обхват на районите е определен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в Европейския съюз.
Отчетено е, че изискванията относно разработването и изпълнението на оперативни програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз в областта на регионалното развитие, попадат в обхвата на общите разпоредби на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999. В този контекст законопроектът регулира връзката между стратегическото планиране и програмирането на регионалното развитие, която е специфична за страната и не се съдържа в европейската законодателна рамка. Отчетена е необходимостта от създаване на ефективен механизъм за регионална координация чрез по-ясно разграничаване на функциите и осигуряване на взаимодействие на органите на регионално и централно ниво по отношение на планирането, програмирането и координацията на финансовата помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Въвежда се единна информационна система за управление на регионалното развитие, която ще подобри цялостно процеса на планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и на регионалната политика. Законопроектът предвижда разработване на правилник за прилагането му, тъй като действащата подзаконова нормативна уредба е твърде фрагментирана и включва значителен брой различни нормативни актове – наредби, правилници, постановления. Обединяването на подзаконовите нормативни документи в Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие ще оптимизира координацията между органите за управление и ще създаде по-добра нормативна среда за приложимост на разпоредбите на закона.
С приемането на предложения проект на нов Закон за регионалното развитие се очаква да бъдат постигнати следните резултати:
- подобряване стратегическата ориентация на системата от документи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие в България в съответствие с целите и приоритетите на регионалната политика на Европейския съюз;
- укрепване на институционалната рамка от органи и структури, свързани с дефинирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиката за регионално развитие;
- изграждане на механизъм за регионална координация и повишаване ефективността на инструментите за подпомагане на регионалното развитие, оптимизиране на управлението, наблюдението и оценката на прилагането на регионалната политика;
- взаимодействие на националната и европейската законодателна рамка в областта на регионалното развитие и създаване на необходимите условия за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие в страната.
В хода на дискусията преобладаващата част от членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на нов закон и подкрепиха законопроекта. Същевременно бе отчетено, че някои от разпоредбите, предложени в законопроекта, се нуждаят от прецизиране, включително като се направят и някои необходими допълнения. Целесъобразно е в законопроекта по-подробно да бъде обхваната цялата система от стратегически, планови и програмни документи, включително и тези, които са разработени и действащи в съответствие с изискванията на регламентите на Европейския съюз, като се разпишат условията и сроковете за привеждането на част от тях в съответствие с разпоредбите на закона и промените в териториалния обхват на районите. Необходимо е да се оптимизират функциите и съставът на регионалните и областните съвети за развитие, като се създадат по-опростени и ясни условия за съгласуване на проектите, с които могат да кандидатстват за финансиране отделните общини. Целесъобразно е в законопроекта да бъдат доразвити и механизмите за развитие на териториалното сътрудничество, както и мерките и източниците за финансиране на районите за целенасочено въздействие. Допълнително внимание следва да се отдели и за осигуряване на необходимия административен капацитет в отделните нива на планиране и програмиране на регионалното развитие, управлението и реализацията на проектите.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, с 9 гласа „за”, 3 гласа „против”, и без „въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дикова.
Госпожо Русева, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК МИНКА РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги, представям ви Становището на Комисията по икономическата политика по Законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2008 г.
„На заседание, проведено на 27 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Искра Михайлова.
С проекта за нов Закон за регионалното развитие се осъществява промяна на националната законодателна рамка в областта на регионалната политика и регионалното развитие, съобразно условията на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Законопроектът цели създаването на подходящи взаимовръзки между националната нормативна база за регионално развитие и тази на Европейския съюз. Създава се нормативна среда, улесняваща процеса на вземане на решения в сферата на регионалната политика и регионалното развитие и по-ефикасното прилагане на инструментите за подпомагане на регионалното развитие.
Основните моменти в законопроекта са:
- актуализират се и се прецизират целите на закона в съответствие с новата стратегическа ориентация на европейската кохезионна политика за периода 2007-2013 г.;
- определя се новият териториален обхват на районите в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в Европейския съюз;
- урежда се съгласуването между процеса на стратегическо планиране за постигане на устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на различните териториални нива в България и процеса на програмиране на интервенциите за регионално развитие, включително съфинансирани със средства от фондовете на Европейския съюз;
- предлага се по-добра координация на административните структури на централно ниво, като се оптимизират функциите и взаимодействието им по отношение на управлението на регионалното развитие;
- въвежда се единна информационна система за управление на регионалното развитие, която ще подобри процеса на планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и на регионалната политика;
- засилва се прилагането на принципа на партньорството на регионално и местно ниво, което ще повиши ефективността и прозрачността на регионалната политика на съответните териториални нива;
- урежда се по нов начин материята, свързана с наблюдението и оценката на регионалното развитие за постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие;
- в Допълнителните разпоредби се дефинират нови понятия, използвани в основния текст на законопроекта.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” – 3 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Русева.
Има кратък доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2008 г
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 28 февруари 2008 г., беше разгледан Законопроектът за регионалното развитие.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Михайлова – заместник-министър на регионалната политика и благоустройството.
Проектът на нов Закон за регионалното развитие се основава на необходимостта от съществена промяна на националното законодателство в областта на регионалната политика и регионалното развитие, съобразена с условията за пълноправното членство на Република България в Европейския съюз. Основната цел на промяната е постигане на целите на устойчивото интегрирано регионално и местно развитие на страната в съответствие с европейската регионална политика, специфичните нужди и потенциал на българските региони и общини и възможностите за финансиране на развитието им.
Законопроектът се съобразява с прякото действие на разпоредбите на европейското право като цели създаването на подходящи взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и тази на Европейския съюз. В Глава пета – „Ресурсно осигуряване на регионалното развитие”, са включени и средствата от фондовете на Европейския съюз. Ясно са разписани дейностите, за които ще се разходват ресурсите за регионално развитие.
След приключване на обсъждането са проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 – „въздържал се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2008 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има и доклад на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Госпожо Алексиева, заповядайте да представите доклада на Комисията по политиката при бедствия и аварии и след почивката ще преминем към дискусия.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предоставям пред вас Доклада на парламентарната Комисия по политиката при бедствия и аварии:
„На свое редовно заседание, проведено на 22 февруари 2008 г., Комисията по политиката при бедствия и аварии разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за регионалното развитие № 802-01-4 от 17.01.2008 г.
На заседанието присъстваха: Валери Найденов – директор на Дирекция „Регионална политика и системи за управление” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Иринка Захариева-Шопова – началник отдел „Регионално развитие и интегрирана система за планиране” в същото министерство, господин Ангел Немов – директор на Дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и Димитър Донков – Дирекция „Национална служба „Гражданска защита”.
От името на вносителя мотивите към законопроекта бяха представени от Валери Найденов.
Основният мотив на внесения проект на нов Закон за регионалното развитие е създаване на подходяща нормативна рамка за регулиране на обществените отношения в областта на устойчивото интегрирано регионално и местно развитие в България. По-важните промени, които се предлагат с проекта на новия Закон за регионалното развитие, се отнасят до актуализация и прецизиране на целите на закона в съответствие с новата стратегическа ориентация на кохезионната политика в Европейския съюз, съгласуване на процеса на стратегическо планиране и процеса на програмиране на интервенциите за регионално развитие, включително на тези, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Основавайки се на досегашния опит и отчитайки новите условия на членството ни в Европейския съюз, вносителят цели разширяване на приложното поле на новия нормативен акт в сравнение с действащия, създаване на по-ясни правила и опростяване на взаимовръзките между документите за стратегическо планиране на регионалното развитие, създаване на възможност за ефективно планиране на ресурсите за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие, а също така промените, засягащи оптимизацията на структурата и функциите на органи и организации, и административни звена, за подобряване на управлението на регионалното развитие.
Като едно от предимствата на новия закон бе посочено, че той е синхронизиран с разпоредбите на Европейския съюз, които уреждат реда и условията за получаване на средствата от структурните фондове, а един от важните резултати е очакването за създаване на единна работеща система от стратегически и планови документи, изграждането на система за планиране, управление, консултиране, контрол и оценка на водената регионална политика и приемането на правна уредба, хармонизирана със законодателството на Европейския съюз.
В хода на обсъжданията бяха повдигнати редица въпроси, изказани мнения и направени бележки относно:
- обосновката на причините, които налагат изцяло нов закон;
- запазване принципно поетата политика на децентрализация, която би трябвало да продължи да бъде водещата във всеки един нов закон, още повече в закон за регионално развитие;
- кои причини налагат при изготвянето на регионалните планове за развитие да се следва философията на централизацията – министерство – регион – област – община, а не обратното – община – област – регион – министерство;
- как ще се обоснове връзката между Закона за местното самоуправление, където се поощрява общините да се обединяват, за решаване на определен регионален въпрос и предлагания Закон за регионалното развитие, където регионът решава и дава ход на важни инфраструктурни проекти с междуобщинско значение;
- пълноценното използване на вече създадения капацитет по региони;
- даване на повече управленска и финансова власт на областните управи, респективно планово-икономическите райони;
- пред кого ще носят отговорност регионалните съвети;
- при покриване на функциите на регионалния съвет, който се ръководи на ротационен принцип, с тези на съвета за координация;
- възможностите чрез този закон и чрез регионалните планове за развитие общините да могат да решат най-важните си проблеми, свързани със защита на критичната инфраструктура.
На част от поставените въпроси и изразените становища отговориха представителите на съответните ведомства.
След проведените разисквания Комисията по политиката при бедствия и аварии единодушно, с 13 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект на Закон за регионалното развитие.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
След почивката ще продължим с разискванията по законопроекта.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме пленарното заседание с разглеждания законопроект.
От името на парламентарна група думата има господин Мурджов. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви за малко внимание.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Български народен съюз
По инициатива на народните представители от ВМРО–Българско национално движение изразяваме своето безпокойство от последователната антибългарска политика, водена в съседната нам държава Република Македония. През последните месеци отношението към гражданите на Република Македония, които се декларират като българи, придобива крайно уродливи и антидемократични форми – полицейско преследване и тормоз, създаване на административни пречки, монтиране на съдебни процеси срещу изявени българи, заплахи и индивидуален тормоз, фалшифициране на българската история, дирижирана антибългарска кампания във всички медии.
Официалните власти в лицето на полицейските органи подтикват към физическа саморазправа с всички изявяващи се като българи в Република Македония. Последният фрапиращ случай е от вчера, когато полицията в гр. Велес внесе искане за повдигане на обвинение срещу българския гражданин Драги Каров, жител на гр. Велес, защото в частния си двор е поставил бюст на известния български революционер от Македония Тодор Александров.
Призоваваме всички официални власти в България в лицето на българския президент, на българското правителство, на българското Народно събрание категорично да защитят правата на хората с българско самосъзнание в Република Македония и ясно да отстояват позицията, че държава, в която не се спазват елементарни европейски стандарти за защита правата на човека и която преследва своето население с българско самосъзнание, няма място нито в НАТО, нито в Европейския съюз.
Накрая, уважаеми колеги, искам да ви споделя една историческа истина, която всички ние, като народни представители, и всеки един български гражданин трябва да знаем - че и преди, и сега Македония е българска. Да живее България!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи от името на парламентарна група да направят декларации.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, преди почивката беше прочетено становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, която е водеща комисия; становището на Комисията по бюджет и финанси; на Комисията по икономическата политика и на Комисията по политика при бедствия и аварии.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси. Тази комисия не е докладвала своето становище пред парламента. Моля председател, заместник-председател, респективно член на комисията да представи становището.
Госпожо Илияз, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становището на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2008 г.
“На заседанието, проведено на 31 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за регионалното развитие.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. В обсъждането взе участие и господин Валери Найденов – директор на Дирекция “Регионална политика и системи за управление” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предлаганият Законопроект за регионалното развитие е съобразен с необходимостта от нормативни промени, свързани с приемането на България за държава – членка на Европейския съюз. Като отчита прякото действие на европейските регламенти в областта на регионалната политика, законопроектът създава необходимата национална уредба, свързана с прилагането на регламентите.
В съответствие с целите и приоритетите на регионалната политика на Европейския съюз са актуализирани и прецизирани целите на законопроекта. Дадена е правната рамка на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие, както и правомощията на органите и структурите, свързани с дефинирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиката за регионално развитие.
В съответствие с разпоредбите на Регламент № 1059/2003 ЕО на Европейския парламент и Съвета относно установяване на обща класификация на териториалните единици за стратегически цели (NUTS) е определен новият териториален обхват на районите, като е въведена класификацията по NUTS. Съгласно регламента цялата статистика на държавите членки, предавана на комисията, разпределена по териториални единици, трябва да използва класификацията по NUTS (номенклатура на териториалните единици за статистически цели), където това е приложимо. Регламентът изисква от държавите членки въвеждането на тази класификация с оглед необходимостта от статистически стандарти, които да доведат до получаването на сравними статистически данни на национално и общностно ниво. Класификацията NUTS подразделя икономическата територия на държавите членки на териториални единици, като дава на всяка териториална единица конкретен код и наименование.
Законопроектът урежда правомощията на националните органи и структури, свързани с координирането на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, като отчита факта, че изискванията относно разработването и изпълнението на оперативни програми са уредени от Регламент № 1083/2006 ЕО на Съвета относно определянето на общи разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент № 1260/1999 ЕО.
Във връзка с определянето на новия териториален обхват на районите и въвеждането на класификацията по NUTS, би могла да се направи следната забележка: в чл. 5, ал. 2, т. 1 и 2 от законопроекта, при дефиниране на териториалния обхват на районите, които образуват ниво 1 (NUTS 1), се използва няколко пъти понятието район, като очевидно му е придадено различно значение. Така в т. 1 район „Северна и Югоизточна България” е определен като включващ в себе си четири други района, а в т. 2 „Югозападна и Южна Централна България” включва два други района. Това повторение на понятието район би могло да доведе до объркване, с оглед разпоредбата на ал. 5 от същия член, съгласно която „районите от съответните нива са териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие”.
С оглед на гореизложеното предлагаме на водещата комисия да вземе предвид тази бележка при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене.
В заключение може да се каже, че проектът на Закон за регионалното развитие въвежда необходимите национални мерки, необходими с оглед прилагането на Регламент 1059/2003 г. на Европейския парламент и Съвета относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) и Регламент 1083/2006 г. на Съвета относно определянето на общи разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, и за отмяна на Регламент 1260/1999, и следователно Комисията по европейските въпроси може да подкрепи приемането му на първо четене.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейски въпроси предлага с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме проекта на Закон за регионалното развитие,
№ 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Елиаз.
Уважаеми народни представители, чухме становището на водещата комисия и на още четири комисии по този законопроект.
Искам да информирам народните представители, че на балкона са курсисти от Дипломатическия институт при Министерството на външните работи – бъдещи дипломати. (Ръкопляскания.) Нека сега да слушат как работи нашият парламент.
Давам думата на министър Асен Гагаузов, ако желае, да представи законопроекта.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представеният проект на нов Закон за регионалното развитие е мотивиран от необходимостта за актуализиране и адаптиране на националното законодателство в областта на регионалното развитие към новите условия на пълноправно членство на България в Европейския съюз. Знаете, че от 1999 г. имаме Закон за регионалното развитие, който имаше за задача да подпомогне нашата подготовка за членство в Европейския съюз и да бъде закон, който да регламентира нашата регионална политика.
Предложените промени в законодателната рамка за регионалното развитие са извършени на основата на анализ и изводите от натрупания досега опит, както и в съответствие със законодателството и реформата на кохезионната политика на Европейския съюз след 2007 г.
Законопроектът за регионалното развитие е нов поради налагащите се многобройни и съществени по характера си промени на действия закон, като същевременно се осигурява приемственост и усъвършенстване на регулаторните обществени отношения.
По-важни промени, които се предлагат в проекта за нов Закон за регионалното развитие, са следните:
- актуализация и прецизиране на целите на закона в съответствие с новите стратегически насоки на регионалната политика в Европейския съюз;
- съгласуване на процеса на стратегическо планиране и процеса на програмиране на интервенциите за регионално развитие, включително съфинансиране със средства от фондовете на Европейския съюз;
- създаване на по-ясни правила и опростяване на взаимовръзките между документите за стратегическо планиране и регионалното развитие;
- ефективно развитие на ресурсите за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие;
- оптимизиране на структурата и функциите на органите и административните звена за подобряване на управлението на регионалното развитие;
- създаване на механизъм за регионална координация и партньорство при изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, съгласувано с Министерството на финансите;
- въвеждане на единна информационна система за управление на регионалното развитие, която ще създаде възможности за ефективно планиране, наблюдение и оценка на въздействията от прилагането на регионалната политика;
- разработване и приемане на единен правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, с който се създава по-опростена и ясна нормативна среда за работата на органите, структурите и партньорите в областта на регионалното развитие.
С приемане на предложения Законопроект за регионалното развитие се очаква да бъдат създадени по-добри условия за ускорено социално-икономическо развитие на регионите и общините в България и сближаването им с регионите от Европейския съюз, ефективна координация и управление на регионалното развитие на различните териториални нива; разширяване и утвърждаване на партньорството за регионално и местно развитие; повишаване на усвоимостта на средствата от фондовете за плановия период 2007-2013 г.; развитие на административния капацитет за стратегическо планиране и програмата на регионалното развитие; създаване на предпоставки за балансирано и устойчиво развитие на българските общини и региони.
И тъй като ще има изказвания, надявам се те да бъдат и повече, и по-позитивни, искам само да обърна внимание на следния факт.
Една голяма част от изказванията, които са правени в комисиите, според мен не правят разлика между доброто регионално развитие и развитието на регионите в страната – нито един регион не може да направи регионалното развитие на България. Регионалното развитие на България се прави от всички региони – заедно от приложението на всички основни инструменти за финансиране в тези региони, каквито са оперативните програми, и най-доброто съчетаване между тези политики на регионите и на отделните програми може да създаде една добра регионална политика.
Тази регионална политика, безспорно, трябва да бъде координирано от едно място, така сте го предвидили и в закона от 1999 г., това да е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което, забележете, не изземва функции на регионите, не командва регионите, а само координира политиките, които те са приели вече и прилагат на своите региони, за да постигнат и най-добрия ефект от прилагането на тези политики.
Така че е нормално да има и критики, ще приемем всичко, което вие прецените, че е добро за регионалната политика на България, но нека не чуваме изказвания от рода на това, че трябва да има три региона и те да са Мизия, Тракия и Македония – нещо, което няма нищо общо с действителността.
Благодаря и желая успешна работа на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията по законопроекта.
Давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В мотивите към новия проект за Закон за регионално развитие се посочва необходимостта от съществуваща промяна на законодателната рамка след настъпилите промени в България след приемането й за пълноправен член на Европейския съюз м. януари 2007 г.
Като основни слабости на действащата нормативна уредба за регионално развитие са отчетени натрупването на голям брой подзаконови нормативни документи, несъответствието на определените райони за планиране по NUTS с процесите на стратегическото планиране и програмирането на регионалното развитие.
Съжалявам, влизам в противоречие с господин министъра, защото веднага прави впечатление, че чл. 4 на действащия Закон за регионалното развитие се изменя, като „регионална политика” се заменя с „държавна политика за регионално развитие”. Много ясно и точно е записано – държавна политика за регионално развитие. Тя присъства в смисъла на целия закон, което се разбира само и единствено като централизация и извеждане на проблемите на регионалното развитие от регионалния контекст на фона на съществуващата и изпълняващата се вече втора година стратегия за децентрализация.
Много добре се схваща идеята на законопроекта, разработките и дискусиите. Вместо да тръгват от община, област, регион, министерство, в целия законопроект е изписано точно обратното, че министерството поема изцяло ръководната и контролираща роля.
В Глава четвърта „Управление на регионалното развитие” в Законопроекта за регионално развитие, който разглеждаме, принципът на централизацията е решен с това, че съгласно чл. 19, т. 5, министърът на регионалното развитие и благоустройството организира разработването на Регионалния план за развитие. Министърът разработва регионалния план за развитие!?
Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 2, Регионалният план за развитие определя средносрочните цели и приоритети на устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район. Министерството извършва това. Опитът показва, че въпреки популяризирането на проектите на регионалните планове за развитие и възможностите за публично обсъждане, местни и регионални приоритети могат да не бъдат оценени и съответно включени в Регионалния план за развитие. Най-често се пропуска или не се обръща внимание на това.
Член 20, ал.2 регламентира, че регионалните съвети, създадени на ниво-2, ще провеждат само и единствено държавната политика за регионално развитие, тоест държавната политика, която министърът и Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще провеждат. Това без съмнение води до централизация на функциите на регионалните съвети за развитие и изваждането им от регионалния контекст.
Считаме предвидената промяна в чл. 20, ал. 3 от Законопроекта за регионално развитие относно срока на ротация на председателите на регионални съвети за развитие от една година на шест месеца като крайно нецелесъобразна, предвид необходимостта за адаптация към новите им задължения, както и продължителността на сроковете за изпълнение на взетите от регионалния съвет решения. Ще се затвърдят проблемите, свързани с финансирането и обезпечаването на работата на регионалните съвети за развитие, планирането на средства, което е предвидено в чл. 20, ал. 8, като знаем, че това се прави в рамките на годината – всяка от изброените институции приема годишен финансов план, а не на полугодие и това би довело до финансово затормозяване на работата на регионалните съвети за развитие, което съществуваше и досега, даже в старата форма. На практика областната администрация на територията, на която се намират в момента тези дирекции за техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове, тя поема финансовата подготовка на заседания на регионалните съвети за развитие.
От дефинираните в чл. 21, ал. 1 от Законопроекта за регионално развитие функции на регионалните съвети за развитие не става ясно каква е тяхната роля в процеса на изпълнение на Регионалния план за развитие, освен че го приема, тъй като той се спуска отгоре. С институционалното създаване на дирекциите за техническо съдействие, и координация – старите, с действащия Закон за регионално развитие, в значителна степен беше институционално подкрепено провеждането на държавната политика за регионално развитие на ниво райони, съществуващо на ниво NUTS-2, съгласно Регламента на Европейския съюз 1059/2003 г.
Не считаме, че предложеният в чл. 21, ал. 2 нов Регионален координационен комитет към Регионалния съвет за развитие, чийто председател ще се сменя на всеки шест месеца, ще успее да изпълни една толкова съществена и отговорна цел, каквато е регионалната координация между оперативните програми, предложени в ал. 4 на същия член, съгласно която председателят на комитета до този момент ще се сменя непрекъснато на шест месеца в рамките на 7-годишния период, в който ще действат оперативните програми. Само по себе си е несериозно през шест месеца за седем години да се сменят и това крие опасност от неизпълнение на толкова важната цел, каквато е регионалната координация между оперативните програми.
Липсва изцяло механизъм за хоризонтална координация на ниво-2, което не може да бъде гарантирано само с участието на председателите на управляващите органи на оперативните програми и членовете на направляващите комитети в Регионалния координационен комитет. И досега в състава на Регионалния съвет за развитие участват представители на водещи министерства, които много често изпращат различни свои заместници и по този начин, освен регистриране на присъствие, нищо друго съществено не се случва. Същите тези членове на регионалните съвети за развитие вече бяха номинирани за представители в Комитета за наблюдение на оперативните програми, което означава, че почти един и същи състав ще участва и в Регионалния съвет за развитие, и в регионалния координационен комитет. Някои от посочените в чл. 21, ал. 4 функции на регионалните координационни комитети не аргументират достатъчно добре необходимостта от създаване на такъв комитет, дори записаните функции в чл. 21, ал. 4, т. 2 - изготвя обобщени справки, като задължение на Регионалния координационен комитет. Това е некоректно и трябва да бъдат прехвърлени в следващия чл. 22 като задължение на Секретариата на Регионалния съвет за развитие, който е определен да подпомага и неговата дейност.
Член 21, ал. 5 и възможността към Регионалния съвет за развитие да се създава специализирана комисия в различни сфери, ако бъдат избирани само от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще поставят другите министерства – компетентни в своите сфери, в неравнопоставено положение и несъгласие с препоръките на комисиите, неодобрени и несъгласувани с тях. Тоест водещата роля на Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да не съгласува своите действия с другите министерства в процеса на действие.
С чл. 22, ал. 1 се създават нови териториални звена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо планиране и координация на регионалното развитие, въпреки че не е посочено местоположението им, за разлика от действащите в момента по съществуващия Закон за регионално развитие все още дирекции за техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове. Тоест подменят се тези дирекции с новите териториални звена, които са на пряко подчинение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Явно, за съставителите на представения Законопроект за регионално развитие не е важен фактът, че почти три години държавата инвестира в обучението и развитието на тези хора в дирекциите, а сега, когато има възможност да се възползва от техните умения и опит, законопроектът предвижда те да бъдат съкратени и на тяхно място да бъдат създадени нови структури с абсолютно същите функции.
На представянето на законопроекта госпожа заместник-министърът съобщи, че тези обучени лица трябвало да си търсят места в новите структури – нещо готово да се разрушава, за да се търсят места!? Това предложение не кореспондира и с препоръките от становището на Главна дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, изказано на Седмото извънредно заседание на регионалните съвети за развитие на Югозападния район за планиране, а именно: „за целите на успешното управление и приложение на средствата от структурните инструменти на Европейския съюз в Република България на регионално ниво – един от ключовите елементи е използване и укрепване на съществуващия капацитет на регионите”. Прави се пълна трансформация и подмяна на структурите, а не неговото административно преструктуриране в посока на централизация и ликвидация, каквато се прави в момента.
С цел постигане на идеята „Европа – на регионите”, страната ни се нуждае от реално функциониращи документално и институционално осигурени райони на ниво NUTS-2, а не само формално създадени такива за статистически цели без никакво съдържание, както се прави в момента.
Трябва да бъдат споменати и поетите ангажименти на Република България по Преговорна глава 21, изведените и описани там на ниво NUTS 2 дирекции, които сега с лека ръка се настоява да бъдат ликвидирани, като на тяхно място се създават териториалните звена, за които вече казах.
От 2005 г. до 2008 г. тези дирекции са участвали активно в процеса на разработване и приемане на регионалните планове за развитие, на областните стратегии за развитие, в работните групи за разработването на оперативни програми, познават всички общински планове за развитие, оказват съдействие и активно сътрудничат на общините, междинните звена по оперативни програми „Регионално развитие”, „Развитие на човешките ресурси” и т.н., да не ги изброявам – тоест те са осъществили много добри контакти с регионалните и местни структури, а сега се подменят с нови териториални звена.
Трябва да се отбележи и фактът, че от една страна новият Законопроект за регионално развитие се опитва да отреди по-сериозна роля на регионалните съвети, създава нови регионални координационни комитети с цел да осигурява ефективна и ефикасна координация и в същия момент секретариатът, който ще подпомага и двата органа, от дирекция трябва де се сведе до статут на териториално звено. Същевременно към функциите на секретариата – чл. 22, ал. 2, т. 3 се добавя и „Изграждане, поддържане и опериране на единна операционна система за регионална политика”, за което спомена господин министърът.
В заключение, с всички тези нови слабости, които се явяват в предложения ни нов Законопроект за регионално развитие, Парламентарната група на ОДС няма да го подкрепи, защото за съжаление той не е по-добър от стария в регламента за действие на институциите в него. Оставаме с дълбокото чувство, че всички тези така направени промени имат единствената цел да се контролират европейските фондове от едно-единствено място, а не да се даде ефективно участие на съответните региони, области и общини. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно обсъжданият законопроект е един от важните за Република България вече като страна – член на Европейския съюз.
Коалиция за България ще подкрепи внесения законопроект, защото в годините, когато действаше сегашният закон, регионите, областите и общините натрупаха достатъчно опит в планирането, изпълнението и усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Имаме достатъчно натрупан административен капацитет. Има опит в работата на регионалните съвети. Считам, че този опит е отчетен в новия законопроект, предлаган ни от Министерския съвет, защото целите на закона са актуализирани и прецизирани в съответствие с кохезионната политика на Европейския съюз, отчетен е и натрупаният опит.
Безспорно една от най-важните промени в предлагания законопроект са промените в териториалния обхват на ниво 2. На пръв поглед може би ще се запитаме това не е ли механичен сбор от показатели, за да отговорим на Европейския съюз и на Регламент 1059/2003 на Европейския съюз? Но това е само на пръв поглед, защото с предлаганите промени се дава по-добра възможност на новите региони да имат равен достъп до всички финансови инструменти на Европейския съюз.
Прави се някакъв опит да се избегнат някои неравнопоставености между сега действащите региони. Добре знаете, че Стара Загора беше към Южен централен регион, а сега отива в Югоизточен. Южен централен регион беше един от най-силните региони в страната по ниво на брутния вътрешен продукт и брой на населението. В този смисъл се уеднаквяват и показателите за нивото на брутния вътрешен продукт.
Друг е въпросът, че ниво 3 – сегашните административни единици област, някои от тях ми се струва, че няма да отговорят на условието за минимално изисквано население от 150 хил. души. Мисля обаче, че това не е предмет на този законопроект, а на друг разговор, който засяга няколко други закона, включително Закона за административно-териториалното деление на България в посока и на децентрализацията, за която говори господин Кирчев.
В новия законопроект детайлно са описани функциите на управляващите органи, на регионалните съвети и се предлага изграждането на нов орган – координационен съвет. Тук би следвало между двете четения да се запитаме внимателно нужен ли е такъв орган и ако го има, защото има разлика в неговите правомощия, може би да разпишем по-подробно и ясно неговите правомощия. От досега предложените текстове става ясно, че координиращият орган ще има повече оперативни функции от регионалния съвет.
Според мен по-добре са разписани процедурите за наблюдение и оценка на етапите на изпълнение на регионалните планове.
Не намерихме в предложения законопроект какво ще правим с вече изработените планове за регионално развитие, с общинските планове. Логично е може би в Правилника за приложение на закона, който ще бъде изработен, да стане ясно в какви срокове и ще трябва ли да се преработват и в какъв обем ще се прави това. Най-малкото, вероятно ще настъпи промяна в регионалните стратегии, заради промяната в териториалния обхват на новите региони.
В Допълнителната разпоредба правилно са дадени дефинициите на понятията, които се въвеждат с предлагания законопроект.
В заключение искам да кажа, че независимо от някои слабости, които спомена и господин Кирчев, според мен предлаганият законопроект, отново подчертавам, доусъвършенства и доразвива практиката на България в регионалното развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гороломов. Но все пак: не пипайте областите!
Давам думата на народния представител от НДСВ Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително Законът за регионалното развитие се нуждае от промени и те са навременни. Те показват процеса, започнат от 1999 г., минал през 2003-2004 г. и сега през 2008 г. в България вече като член на Европейския съюз се натрупаха доста нови неща, които трябва да бъдат законодателно отразени. В този смисъл законопроектът е полезен, навременен и необходим.
В една такава последователност – от 1999 г. до 2008 г., за да работи добре един Закон за регионално развитие, той трябва да бъде последователен в своето усъвършенстване. Спазвайки принципите на европейското развитие и това, че един от основните девизи на Европейския съюз е „Европа на регионите”, ние нямаме друг път, освен да вървим по него – тоест, как да направим закона по-добър, така че да помага областите, регионите – планово-икономическите райони, и накрая, но не по важност, общините в своето развитие.
За да има ефект от тези промени обаче, ние трябва да бъдем строго последователни в тази приемственост, която е започнала, която ще се осъществи и която трябва да продължава в бъдеще. Първите сериозни стъпки в развитието на Закона за регионалното развитие, в неговите промени бяха направени по време на предишното правителство, на НДСВ и ДПС, когато за първи път в България се прокараха принципите на финансовата децентрализация на общините. Неслучайно припомням това, защото ние имахме политическата воля, кураж, опит и знания, за да не делим България на общини – сини, червени, гета и т.н. Това се случи точно поради присъствието на НДСВ в това правителство и неговата безпристрастност към общините – разбира се, и ДПС. Това е голямо постижение в развитието на децентрализацията на българската държава. Съвсем нормално и редно беше то да продължи и в измененията на Закона за регионалното развитие по отношение на децентрализацията и деконцентрацията на държавна власт.
Ние предприехме някои стъпки в тази област. Разбира се, това нещо е свързано с голяма съпротива от страна на действащите държавни структури.
Всички ние си даваме сметка, че няма министър в тази държава, независимо от коя политическа сила е – дали е десен, ляв, либерал, като стане министър, може и много добър депутат да е бил, министерството му става нещо като феод. Той си мисли само за него – колко повече власт да съсредоточи в него, колко повече служители да назначи, колко по-големи придобивки да има за тях като държавна администрация. Много трудно надделяват политическите мотиви в тази реформа, отколкото индивидуалните мотиви на министрите – всички се обединяват в своята дейност и трудно дават възможност да се прави реформа в това управление.
Искам да се спра само на част от законопроекта, а именно на връщането назад според НДСВ на това, че, видите ли, планово-икономическите дирекции, които бяха създадени, обучени, имат достатъчно авторитет, опит и административен капацитет и трябва да се съсредоточат обратно в Министерството на регионалното развитие.
Тук виждам голямо противоречие в думите на министър Гагаузов, който каза преди малко, че, от една страна, министерството няма амбиции да съсредоточава при него тези управленски функции, а целта на министерството е да координира – точната дума я каза: координира, и така трябва да бъде. Но координация се прави с координиране на действията, а не чрез управленски действия. Именно това е противоречието – връщането на управленски функции в министерството, вместо те да останат и да се развиват в планово-икономическите райони. Вместо да вървим по-нататък в следващите стъпки, да се дадат повече правомощия на областите, на областните управители – да имат включително финансова независимост, в смисъл с повече финансови ресурси да осъществяват регионалната политика, ние се връщаме на точно обратното.
Пак ще дам примерите, които многократно съм повтарял: в една областна администрация, в една област има над 50 държавни служби, подчинени на различни министерства. Всички тези държавни служби на областно ниво имат директори, заместници, служители, обслужващ персонал, счетоводители, касиери, шофьори, секретарки. Всичко това е струпано в една областна администрация, която събира и прави някакви дейности, но тя е подчинена по вертикала на съответния ресорен министър. Ей, Богу, сигурен съм, че служителите в тези регионални служби никога през живота си няма да видят своя министър – лично да ги посети или да им даде някакви преки указания.
Вървейки по европейския път, ние не трябва да се плашим. Трябва да имаме тази политическа воля постепенно, плавно, леко, без сътресения една част от тези деконцентрирани служби да преминават на подчинение на областните управители, които са непосредствено там. Те знаят проблемите на региона, знаят какво се случва и в земеделската служба, и в пътното, и в ДНСК, и в РИОСВ, и къде ли не. Разбира се, има области, в които вертикалната подчиненост трябва да се запази и които трябва да останат много централизирани. Това е отбраната, това е армията, това са финансите. Но има други, които просто не е необходимо да са подчинени пряко на министъра.
Явно все още не сме готови за тази стъпка, но тя ни чака – не можем да избягаме от нея. Европа казва, че трябва да направим тази деконцентрация. Тя не ни дава модела как да го направим, защото моделите в Европа са различни. Едно е в Чехия, друго е във Франция, трето е в Германия, четвърто – в Италия, но навсякъде второто ниво на самоуправление е факт. Включително и в държави – нечленки на Европейския съюз, включително в нашите балкански комшии – Румъния, Гърция, Турция.
Нека да отчетем правилно предимствата, добрите неща, които се предлагат в законопроекта, и да го подкрепим на първо четене, но да се обединим около това да не връщаме нещата назад, а да вървят напред. Да бъдат направени съответните промени между първо и второ четене, особено за планово-икономическите дирекции в районите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Фактът, че пет от постоянните комисии на Народното събрание почти единодушно са одобрили Законопроекта за регионалното развитие, говори, че той притежава сериозни достойнства, че много добре е подготвен на експертно ниво и добре е представен в тези комисии. Едно от най-важните достойнства на този законопроект е, че всъщност наистина отговоря на необходимостта от съществена промяна на законодателната рамка след приемането на България в Европейския съюз и европейските изисквания.
Уважаеми колеги, тази промяна на законодателната рамка в условията на усвояването на европейските фондове е изключително важно как ще се реализира. Затова аз лично смятам, че философията, която беше изразена от министъра на регионалното развитие, за плавен преход, за плавна промяна на този етап е най-рационалната и може би най-успешната, защото тя ще даде възможност да се интегрира успешно натрупаният досегашен опит и достигнатият досега административен капацитет на регионално ниво с новите европейски изисквания и особено с основната цел, която сме си поставили – успешно и балансирано развитие на регионите и повишаване качеството на живота на българските граждани, включително в най-отдалечените населени места на Република България.
Уважаеми колеги, в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство този законопроект беше дискутиран изключително подробно. Там ние изслушахме мнението и на представители на българските общини в лицето на кметове, които присъстваха, и на изпълнителния директор на Националното сдружение на общините – госпожа Гинка Чавдарова. Общо взето стана ясно, че законопроектът като цяло – и от общините, и от областите, получава принципна подкрепа. Бяха направени редица бележки, които аз лично смятам, че ние с моите колеги ще намерим начин да отразим между първо и второ четене на законопроекта, и той да бъде наистина усъвършенстван в посоките, които по принцип бяха критикувани.
Уважаеми колеги, основният проблем, който всъщност беше засегнат, е дали с този законопроект не се нарушава балансът и успехите, които сме постигнали досега по отношение на децентрализацията. Този проблем беше засегнат подробно от моя колега Христо Кирчев и от други колеги народни представители. Всъщност искам да внеса малко яснота по този въпрос. Тук, в предложения законопроект, не се предвижда по никакъв начин контролираща функция на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това, което беше казано, до известна степен има манипулативен характер. Става въпрос за методическа помощ, става въпрос за организиране чрез подпомагане работата на регионалните структури с цел разширяване на техните капацитетни възможности и информация, разбира се, за интегриране на регионалните проекти с европейските програми и възможности.
Смятам, че всеки ще се съгласи, че ако оставим напълно децентрализиран този процес на оформяне на Националния план за развитие на страната, в крайна сметка може да се окаже, че ще се получи изключителен дисбаланс в развитието на българските региони, което никой от нас не иска. Тоест тези, които са добре развити, да се развиват с още по-ускорени темпове, а тези, които са по-слаборазвити, да изостанат в своето развитие. От много сериозно значение е правилната субординация и националната политика по отношение на, пак подчертавам, подпомагане на регионите в тяхното развитие. Всъщност този проблем наистина като такъв, мисля, че добре е балансиран и добре е разписан и като правна техника, включително в предложения законопроект.
Уважаеми колеги, искам да насоча вашето внимание само на някои по-съществени проблеми, които бяха дискутирани в комисията и които наистина заслужават вниманието на всички народни представители. Може би в процедурите между първо и второ четене ще постъпят съответните предложения, които да усъвършенстват материята в тази посока.
На първо място, новият териториален обхват на районите, предложен в законопроекта, е определен в съответствие с изискванията на Регламент 1059 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 26 май 2003 г. относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилаган от ЕВРОСТАТ за регионите на Европейския съюз.
В тази връзка възникват два основни въпроса, които са взаимно свързани и които следва да бъдат много внимателно обсъдени между двете четения.
На първо място, съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България, областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Шестте района за планиране не са административно-териториални единици, а са териториални единици за статистически цели от второ ниво. В тази връзка трябва да преценим необходимостта от регионалните планове за развитие в предложеното им в законопроекта съдържание, както и функциите и съставът на регионалните съвети за развитие, или те да останат само като райони за статистически цели, така както това е предвидено за районите от първо ниво.
На следващо място, областите като административно-териториални единици са посочени и като териториални единици за статистически цели от трето ниво. Трябва да си дадем сметка, че някои от областите не отговарят, както вече беше посочено от моя колега Гороломов, на изискванията на ЕВРОСТАТ и ако ги заложим в законопроекта като единици за статистически цели от трето ниво, може да се наложи да променяме техния териториален обхват, което едва ли е целесъобразно на този етап. Още повече, че посочването на трето ниво териториални единици за статистически цели не е задължително.
Трето, законопроектът отчита, че изискванията относно разработването и изпълнението на оперативни програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз в областта на регионалното развитие, попадат в обхвата на общите разпоредби на Регламент 1083 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент 1260 от 1999 г. Законопроектът се съобразява с прякото действие на разпоредбите на европейското право след приемането на България за държава – член на Европейския съюз, като цели създаването на подходящи взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и тази на Европейския съюз.
В тази връзка обаче би било целесъобразно по-подробно да се обхванат всички документи, които само са загатнати в законопроекта: Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка и оперативните програми, като се посочат и отговорностите на съответните институции по отношение на тяхното изпълнение. Особено важно е да се посочат и мерките, и източниците за тяхното финансиране по отношение на отделните видове райони за целенасочено въздействие. Без подобни механизми те биха останали лишени от съдържание и трябва да преценим целесъобразността от съществуването им в този вид.
Четвърто, необходимо е да се оптимизират функциите и съставът на съветите за развитие като се създадат по-опростени и ясни условия за съгласуване на проектите, с които могат да кандидатстват за финансиране отделните общини. Целесъобразно е в законопроекта да бъдат доразвити и механизмите за развитие на териториалното сътрудничество, тъй като то е посочено сред основните цели, но не е развито неговото съдържание.
Допълнително внимание следва да се отдели и за осигуряване на необходимия административен капацитет в отделните нива на планиране и програмиране на регионалното развитие и особено на управлението и реализацията на проектите. В тази връзка преди мен говори господин Олимпи Кътев.
Пето, внимателно трябва да се обсъдят и някои от предложените дефиниции в Допълнителните разпоредби, особено по отношение на определението за проекти с регионално и местно значение, тъй като в част от общините, които са областни центрове, живее по-голямата част от населението на областта и така всеки общински проект би се превърнал в проект от регионално значение.
Друга част от определенията, визиращи някои основни планове и програмни документи, както споменах по-горе, трябва да намерят своето доразвитие на съответното систематическо място в закона или може би в Правилника за неговото приложение, което също е изключително важен момент, който ще има съществено значение за прилагането на закона.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи внесения законопроект на първо четене, като, разбира се, си запазваме правото да внесем съответните предложения за неговото усъвършенстване като философия и правна техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Заставам с ясното съзнание пред вас, че днес обсъждаме закон, който в своята цялост е от изключителна важност за развитието на България. Затова аз лично считам, че трябва много задълбочено да отделим внимание, за да направим работещ закон, закон, който ще даде по-голяма ефективност и по-голямо развитие в следващите години.
Аз приемам необходимостта от изцяло нов закон и го подкрепям, защото това е втора стъпка в развитието на регионалната политика в Република България. Извървяхме своите първи стъпки – къде по-успешно, къде по-неуспешно, но ние вече започнахме да мислим, да оценяваме и разбираме колко важен е регионализмът за развитието на териториите в България. Специално смятам, че този законопроект дава онези необходими и важни насоки, които актуализират целите в регионалното развитие и регионалната политика на Република България.
На второ място, приемам структурата на законопроекта с някои допълнения, които малко по-късно ще си позволя да направя.
Приемам и териториалната основа на регионалното развитие, както е заложена в законопроекта.
Оценявам, че има много силен акцент в стратегическото планиране – нещо, което е важно за нас, нещо, което подценявахме преди няколко години. Смятам, че е крайно време да дадем акцент и тук, в този законопроект, на стратегическото планиране.
Приемам и оценявам положително заложеното в законопроекта за засилването на принципите на териториално сътрудничество – нещо, на което тепърва ще се учим и ще усвояваме, за да бъде резултатът по-ефективен, по-резултативен и по-успешен.
Какво ми се иска да направим между първо и второ четене? Споделих го в двете парламентарни комисии, на които съм член. Някои от въпросите вече бяха засегнати, затова ще се огранича на следващите няколко въпроса, които искам да поставя на вашето внимание.
На първо място, иска ми се в законопроекта по-голям и по-силен акцент да има самото териториално развитие, самата териториална политика. Казах и ще повторя: да, ние се научихме в местното самоуправление да имаме сериозни стъпки напред, засилихме централизацията. Сега в този законопроект може би трябва да дадем онези правомощия на областните администрации и областните управители с по-силна децентрализация в тази посока, тоест на прехвърляне на отговорности. Мисля, че това е важно и ще бъде по-работещо. И безспорно – на регионалната политика, където целите и правомощията трябва да бъдат много по-ясно регламентирани и възложени със закона съгласно плана – и Националния план за развитие, и регионалните планове за развитие.
Смятам, че трябва да заложим по-сериозен баланс в закона от гледна точка на баланс на политиката за преодоляване на съществуващия дисбаланс в развитието на териториите в Република България.
Тук ще отворя скоба, за да кажа, че не съм съгласен с частта в изказването на колегата Кирчев, където говори, че държавата не трябва да води държавна политика от гледна точка на регионалното развитие. Напротив, силно регионално развитие и силна регионална политика има само тогава, когато регионалното развитие е приоритет на държавната политика. Затова подкрепям онези механизми и координиращи функции, които се възлагат на министерството в тази посока. Мисля, че ние като Народно събрание ще трябва в своята пряка работа като контрол и взаимодействие да отделяме повече време в тази посока, за да подкрепяме регионалното развитие и регионалната политика.
На следващо място ми се иска да регламентираме в законопроекта още по-ясни механизми за териториално сътрудничество. Това е нашата нова стъпка, която трябва да усвоим в следващите години. Трябва да прецизираме това сътрудничество от гледна точка на по-голяма ефективност, на по-голяма оперативност и по-голяма резултативност.
В тази връзка смятам, че наистина има необходимост от по-ясни взаимодействия във вертикала и хоризонтала както във всички регламентирани нива, така особено в хоризонтала на ниво региони. Това ще е новото, което ще трябва да усвоим.
Иска ми се в законопроекта да дадем онази свобода на взаимодействие и комуникации между общините, между областите, в това число даже и между регионите, когато има вече приети, утвърдени, регламентирани всички тези заложени дейности в стратегическите ни планове на различните нива. Тогава може по-оперативно и по-бързо да дадем онези действия, за да може и резултатите да бъдат по-големи.
И не на последно място искам да споделя, че намирам този законопроект не само като тази важна втора стъпка, защото ние трябва с неговото работещо в следващите години прилагане като закон да осъществим и подготвим онази следваща тъпка, която всички искаме – за следващо второ ниво на самоуправление, а това можем да направим, ако положим усилия този закон да бъде силен, работещ, а ние да дадем своя личен принос в тази посока.
Като ви приканвам да го подкрепим на първо четене, аз изказвам своята увереност, че ще доработим и ще доусъвършенстваме онези моменти, за които говорих в своето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да говоря с възторга на преждеговорившия по отношение на този законопроект. Няма да споделя и нейната критика към колегата Кирчев, че този законопроект няма да бъде подкрепен от него и от ОДС, защото видите ли, сме били против държавната политика по отношение на регионалното развитие. Напротив, ние сме за ясна държавна политика по отношение на регионалното развитие, но за да говорим за регионално развитие в европейския смисъл на тази дума, трябва да е засилена ролята на основните участници в регионалната политика. Вярно е, за съжаление, че в България няма второ ниво на самоуправление. Още миналата година внесохме законопроект, включително за промяна на Конституцията, за създаване на второ ниво на самоуправление, за по-голяма децентрализация. За съжаление такова ниво няма и в този закон не можем да решим този проблем.
Но ако трябва коректно да напишем името на закона, той не е Законопроект за регионалното развитие, а Законопроект за централизираното държавно планиране в регионалното развитие. Именно срещу това сме ние, а не срещу държавната политика и държавната рамка, която трябва да даде правителството. Политиката трябва да има макрорамка, но не да има такова вмешателство по всички нива.
Господин министърът каза, че неговата роля и ролята на правителството била координираща. Напротив в закона пише съвсем други неща – и при изготвянето на националната програма, и при изготвянето на регионалните програми и стратегии, министърът е този, който внася предложението. И в двата случая, забележете, то се одобрява от правителството, от Министерския съвет. Освен че с този законопроект правим едно отбиване на номера, като въвеждане на NUTS 1 и NUTS 2. Тук искам да кажа, че по чл. 5 ал. 2 е несериозно само за NUTS 1 да се казва, че райони, които се образуват по ниво 1, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват (описва се какъв е териториалният им обхват).
Не може да се въвежда цяло ниво, без да е казано нещо повече от това какво представлява и какъв е неговият териториален обхват.
Пак казвам, голямата централизация, елементите на държавно централизирано планиране са в разрез с европейските норми, с европейските принципи и нарушават принципа на естествена конкуренция. Да, трябва да има една обща рамка, трябва да има една национална стратегия, а оттам нататък със закона ние трябва да предвидим съвсем друга философия. Когато се правят националните и регионалните стратегии, те трябва да бъдат изведени отдолу нагоре на базата на нормалната конкуренция между отделните субекти, които се конкурират за оползотворяване на европейските средства. Защото ние действително започнахме да говорим за усвояване и политиката, която се провежда във всички области, включително и в тази, е за усвояване на тези средства. Което преведено, би трябвало да означава как да централизираме системата, за да може тези пари действително да попадат у свои на тези, които имат голямата власт и единствено правото на основна инициатива. Ние действително трябва да се борим за това парите, които ще идват в България по линия на европейските програми и проекти, да идват при тези, които са подготвени, които предлагат конкурентно най-добрите проекти. И те да отиват при тях, а не при тази суперцентрализация, която се предлага с този закон, господин Гагаузов да казва кои са неговите, при които трябва да попадат тези пари, и ние да говорим за усвояване, присвояване и т.н. и да клонираме министъра и Веселин-Георгиевци по всички нива в държавната, административна и т.н. йерархия.
Ако погледнете коректно закона, ще видите, че някакви елементи на участие на общините в изготвянето на стратегии започва чак от областното ниво. На регионално и национално ниво процесът е изключително централизиран. Не става въпрос за никаква координация, става въпрос за директно централно планиране. Дори при описването на регионалните съвети ще видите, че просто се възпроизвежда едно към едно представителството на министерствата – девет министерства ще бъдат представени в регионалните съвети – областните управители и една норма за представителство на общините, която не само не дава превес, ами дава едно доста символично участие на местните власти в тези регионални съвети при изготвянето на регионалната политика. И никъде не се казва каква ще бъде ролята, какъв ще бъде императивът на тези решения по отношение на стратегическото планиране в регионите, защото накрая министърът предлага еднолично този план за регионално развитие в правителството, без да има никакъв ангажимент да се съобразява.
Разбира се, тук за регионалния координационен комитет споделям това, което беше казано от преждеговорившите, че така както е даден, той само дублира съществуващи органи и повече ще пречи, няма да помогне.
Накрая, пак поставям въпроса, на който не ми беше отговорено и в Комисията по местно самоуправление и регионална политика: защо в Националния план за развитие, който ще бъде базата и на Националната стратегическа референтна рамка, са включени само Европейският регионален фонд, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд? Къде са другите фондове и защо не са заложени в тази национална рамка при определянето? Конкуренцията, земеделието нямат ли отношение към Националната референтна рамка и Националния план за развитие, независимо от тяхната специфика, и към плановете за регионално развитие? Това техническа грешка ли е, случаен пропуск ли е или пак става въпрос за някакъв баланс на влияние в управляващата коалиция – ще дадем на министъра на регионалното развитие и благоустройството правата да управлява няколко фонда, другите ще ги оставим примерно на ДПС, за да има мир в коалицията и да няма катаклизми. На този въпрос също трябва да се получи сериозен отговор или ако има технически пропуск, той да бъде изчистен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Видимо в досегашните изказвания не се оспорва необходимостта от създаването на нов Закон за регионалното развитие, заменящ съществуващия досега. В дебатите в комисията имаше такива нюанси, но явно е, че внимателният прочит на законопроекта посочва, че новите приоритети в прилагането на Лисабонската стратегия за регионалното развитие в Европейския съюз изисква приемането на този нов закон за България.
Видимо е, че законът е интересен от гледна точка на развитието на страната ни в регионален план и затова предизвиква толкова много дебати. Разбира се, в дебатите се ражда истината.
За мен интересен момент в този законопроект е възможността за обособяването – има го и в досега съществуващия закон – на зоните, районите за целенасочено въздействие. Дали се споделя от вносителите, не зная, но моето мнение е, че критериите, по които ще се определят тези последващи планове и така наречени целенасочени в действия, е добре да бъдат заложени в самия законопроект. Оставянето на този въпрос само за правилника или за годишни решения било на Народното събрание, на Министерския съвет или на други ведомства, не дава предварителен поглед и гаранции за общините, сдружаващи се по тези няколко категории принципи, за могат предварително да имат тази яснота в по-дългосрочен план.
По-нататък, бих искал да кажа няколко думи и по отношение на самите органи, да ги наречем, на подпомагане на управлението на ниво 2. От някои от колегите беше казано че едва ли не има риск наличният до този момент опит в структурирането на дирекции за техническо подпомагане към някои от областните администрации, този потенциал, който досега е набран и подготвен, по някакъв начин да пропадне. Моето мнение е, че такъв риск няма, защото надали Министерството на регионалното развитие и благоустройството има за цел да съсипва човешки ресурс. По-скоро бих казал, че този потенциал би следвало да се използва максимално в пълния му обхват. Ще дам за пример, че една такава дирекция в Пловдивска област наброява от порядъка на 8-9 души, които работят на територията практически на целия Южен централен район. В едно бъдещо звено към структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството това ще бъде без съмнение един съизмерим екип, който по някакъв начин трябва плавно, без сътресения да продължи тази работа.
Защо обаче мисля, че е по-добре да бъде звено към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а не към областната администрация, респективно към Министерството на държавната администрация и административната реформа? След като се извършва тази дейност, няма логика в щата на една от петте, шестте или четирите области да има такова звено и административно-методически да се ръководи било от областните администрации, било от Министерството на държавната администрация и административната реформа, след като те вършат функционално дейности, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че административно нито ще се утежни, нито ще се загуби този потенциал, просто структурно е по-добре според мен да остане така, както е предложено в законопроекта.
Без съмнение в нашия дебат се прокрадва дуализмът на този закон и на това, което мислим за децентрализацията съгласно заложените намерения в нашата Конституция.
Този закон, разбира се, няма нищо общо с децентрализацията. Този закон обаче е предпоставка да се промени начинът на мислене на тези територии, които впоследствие биха могли да станат нови единици на друго ниво на местно управление.
Този закон би създал едни добри практики за усвояване на начините за стратегическо планиране, на планиране въобще, на оценка на това, което се прави във връзка с планирането на междинни индикативи. Случва ли се нещото, което сме заложили в плана или просто минава времето, минават четири години, отчита се нещо и нищо не се случва? Според мен, това би било една добра практика – взаимодействието между тези институции, някои от които административни, други общински в посока на търсене на общите полезности за съответната територия.
В тази връзка моето лично желание, както е изразено и от колегите преди това, че полезно за държавата би било много по-бързо и енергично да отидем към дебата и формулирането на идеите ни за това второ ниво на местно управление. И тук веднага искам да кажа, че съм напълно съгласен с колегите, които изразиха мнението, че областите в този си обхват не са нито в пълно съответствие с изискването за трето ниво, нито пък са най-доброто решение за нашата държава, за наличието на толкова много области като деконцентрирани структури на централната изпълнителна власт.
В тази връзка е по-добре да търсим второто ниво на управление някъде между тях и близко до това на така наречените райони за планиране от второ ниво.
Завършвам, като искам да обърна внимание на факта, че този закон е за регионалното развитие. Той е за регионалното развитие, защото такъв е терминът в европейските нормативни документи, но практически в него става реч не за региони, а за райони навсякъде. Може би в Допълнителните разпоредби трябва да уточним тези термини, за да не създаваме излишни въпросителни от тези, които го ползват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Вече съобщих, че ОДС изчерпа своето време.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, госпожо Фудулова.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Във философията на закона е постигната основната цел, а това е наистина устойчивото интегрирано регионално и местно развитие. В закона, естествено и в неговия дух, се отчитат и нашите родни, специфични нужди и възможности.
Затова аз естествено приемам с положително становище законопроекта относно някои неща, които сега ще изброя.
На първо място, промените в териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие се извършват чрез промени в областните стратегии за развитие.
От техническа гледна точка това е по-лесно, тъй като в териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие, след настъпване на обстоятелствата за това, и в сравнение с извършване на промени в регионалните планове за развитие, това е по-възможно. Това би предоставило възможност на общините своевременно да станат допустими за кандидатстване по различни схеми за кооперативните програми, които са съфинансирани от Европейския съюз.
На следващо място, в положителен аспект в закона е въвеждането на междинни доклади за изпълнение на областните стратегии за развитие. Това ще допринесе за подобряване на наблюдението на напредъка по постигане на целите и показателите на областните стратегии за развитие.
По отношение на разработване на областната стратегия за развитие в съответствие с регионалния план за развитие мисля, че ще е по-добре регионалният план да бъде изходна позиция при разработване на областните стратегии за развитие, в сравнение с Националната стратегия за регионално развитие. Освен това тази разпоредба ще повиши партньорството и взаимодействието между отделните области в рамките на района за планиране, за разработване на областни стратегии за развитие, след разработване на регионалния план. Това може да окаже принос при планиране на общи проекти, които са от значение за повече от една област. Координационен комитет, който ще се създава към Регионалния съвет за развитие и комисиите към него може да окажат значителен принос в това отношение.
Във функциите на областния управител е вменено да организира изграждането, поддържането и оперирането на единна информационна система за управление на регионалното развитие на територията на съответната област. Това би могло да окаже принос за подобряване на процеса на планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и на регионалната политика.
Предлагам тази единна информационна система да бъде във вид – географска. Географската информационна система ще даде мощен и модерен инструмент за планиране на регионалното развитие.
Информационната система може да осигури наблюдението на напредъка по постигане на целите и показателите на областните стратегии за развитие, също така и закъснението в тяхното реализиране.
Естествено е в хода на днешния дебат да се препоръчат определени допълнения и предложения. Според мен е необходимо да се постави някакво ограничение за разстояние към дефиницията за изостанал граничен район. В текущия текст могат множество съседни общини и изостанали селски планински райони да бъдат включени в понятието „изостанал граничен район”, без да имат географско отношение към трансграничното сътрудничество.
По отношение на функциите на областните съвети за развитие в момента те са по-скоро формални. За да се преодолее това е необходимо да се осигурят ресурси на областно ниво за работа за развитието на региона и да се направят промени в Закона за регионалното развитие, с които да се дадат по-големи контролни, координационни, изпълнителни правомощия и функции на областните управители на регионално ниво.
Предлагам въвеждане на задължителен характер на решенията на областния съвет за развитие - изискване на програмите и отчетите на всички териториални звена, на изпълнителната власт да минават за одобрение от областния съвет и изискване за хоризонтална координация с областния съвет.
По отношение на определените функции на областния управител в областта на регионалното развитие, то те са крайно недостатъчни и несъответстващи на определените му правомощия.
Пречките са от нормативен характер и от липса на инструменти, чрез които областният управител да реализира правомощията си.
Областният управител не е в състояние да осигури ефективното провеждане на държавната политика в областта и да участва активно при осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Възлагането на нови правомощия и задачи на областните управители следва да е свързано със задължение за съответно кадрово и финансово осигуряване.
Липсата на правила, регламентиращи функции, структурата и обхвата на териториалните звена на централната изпълнителна власт, значително затруднява тяхното взаимодействие и процеса на координация на областния управител с тях.
Убедена съм, че след днешния дебат нашите мнения и становища ще бъдат обединени в едно, а то е именно изработването на наистина един добър и работещ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Реплики не виждам.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Това се отнася и до заместник-министър Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма да злоупотребявам с вашето търпение, но бяха поставени няколко въпроса, на които считам, че съм длъжна да отговоря преди гласуването на първо четене на Законопроекта за регионалното развитие.
Преди всичко искам да благодаря за подробния, изключително конструктивен дебат, който протече днес в залата, който подкрепи идеята на вносителя на законопроекта, че България има нужда от нов Закон за регионалното развитие, който да отразява промените, които настъпиха в страната и в процесите на регионалното развитие след влизането ни в Европейския съюз.
Първият въпрос, който беше поставен на няколко пъти по време на дебатите, засяга дефиницията за държавната политика за регионално развитие. Искам да подчертая още веднъж, влагайки тази дефиниция в законопроекта, който днес се дебатира тук, че вносителят – Министерският съвет, отговаря на едно от основните изисквания, поставени пред всяка една страна – член на Европейския съюз – държавата, правителството, нивото на държавното управление да бъде посредникът, който провежда общоевропейската регионална политика в съответствие със спецификата, традициите, опита на регионите и местните власти във всяка съответна страна. Естествено е Законът за регионалното развитие да отговаря на това изискване и да изпълва със съдържание функцията на българската държава като отговорности, правомощия, административни структури, които в синхрон със структурите, действащи на регионално и местно ниво, реализират националния контекст на общоевропейската регионална политика.
Това е логиката на предложения законопроект, когато става дума за функциите на координация, които се вменяват на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е логиката, която е довела до въвеждането на тези изнесени териториални структури на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в много намален числен състав, които биха били в състояние да въведат един общ национален, подчинен в пълно съответствие на европейския, стандарт за функциониране на регионалните съвети, стандарт за вземане на решения на регионално ниво в страна, която до този момент няма второ ниво на самоуправление.
Благодаря много на народните представители, които посочиха предимството на законопроекта, че той последователно следва дългосрочна политика, без да прави резки движения, стъпка по стъпка насочва страната ни към опита на страни, които имат развито второ ниво на самоуправление и които могат да използват административните структури на това ниво. В България обаче голямото завоевание на българската демокрация през последните години е активната роля, самостоятелност и сила на българските общини. Посредничеството между общините, държавната политика за регионално развитие и общоевропейската политика за регионално развитие е проблемът, който ние се опитваме да разрешим, предлагайки този законопроект.
Другият въпрос, който беше поставен, е въпрос, който засяга териториалния обхват на районите за планиране, районите на ниво 1 и районите на ниво 2. Демографските процеси в България доведоха до това, че ние трябваше да направим промяна в границите на районите за планиране на ниво 2, които бяха дефинирани последно в Закона за регионално развитие, приет от Народното събрание през 2004 г. Много дълъг обществен дебат имаше по отношение на тези граници.
Използвам случая още веднъж да подчертая, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството с подкрепата на Министерския съвет на Република България избра този вариант за запазване на броя – 6 района за развитие на ниво 2, по няколко причини, една от които е изключително важна.
Разликите в икономическото развитие на някои от районите в България водят до това, че ако ние направим по-големи, окрупнени райони в България, можем да достигнем до състояние, в което някои от районите само след няколко години да покрие общоевропейските изисквания за подкрепа чрез структурните фондове, да надхвърли средните 75% от брутния вътрешен продукт за 15-те страни членки и по такъв начин ние сами да изведем една част от територията на България извън възможностите за подкрепа от СЕЛ 1 на европейската кохезионна политика за периода до 2013 г. Това беше основното ни съображение да предложим тези териториални единици на ниво 2 – районите за планиране.
Защо в предложения законопроект се коментират само трите фонда – Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд и Кохезионен фонд на Европейския съюз, а не се коментира Фондът за развитие на земеделието и селските райони? Отварям една скоба, за да напомня само на уважаемото Народно събрание, че от 2007 г. Фонд за конкурентоспособност не функционира. Това е част от промените на европейската структурна политика за периода 2007-2013 г.
Фондът за развитие на земеделието и селските райони не присъства, тъй като той се управлява от специално дефинирани регламенти и осъществява, прилага във всяка една страна член общата земеделска политика на Европейския съюз, която се различава и като документи, и като регулация, и като регламенти от кохезионната или регионална политика на Европейския съюз. По тази причина в предложения законопроект ние не дискутираме нито интервенциите, нито управлението на Фонда за развитието на земеделието и селските райони, който функционира в България от началото на 2007 г.
И последният въпрос, който на няколко пъти беше изтъкван днес по време на дебатите, това е взаимоотношението между този Закон за регионално развитие, който е Национален закон за регионално развитие, и използването на структурните инструменти на Европейския съюз, регулирани чрез Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, които вече функционират в България.
Напомням само, че структурирането на Националната стратегическа референтна рамка, логиката на нейната подготовка, договаряне, управление, наблюдение, мониторинг за изпълнението й, същото се отнася и за оперативните програми, е предмет на общоевропейско законодателство, което се фиксира в регламент на Европейския съюз.
Това, което ние предлагаме със законопроекта, който се разглежда днес, е осъществяване на координация между Националната ни регионална политика – това, което ние държим като отделна, суверена държава да развиваме, за някои от нашите изостанали райони да провеждаме цели на регионалната политика, които не са в момента за плановия период приоритет на общоевропейската регионална политика, но ние държим да проведем такава политика в България. Тоест ние имаме европейско законодателство, което регламентира и регулира както договарянето на оперативните програми, така и финансирането на конкретни проекти по тези програми и същевременно предлагаме на вашето внимание законопроект, който регулира националните ни приоритети по отношение на регионалното развитие и предлага вариант за координация между съществуващия европейски регламент и регулация и националното законодателство.
Като се надявам, че съм дала отговор на някои от въпросите, които бяха поставени по време на дебата днес, бих искала да поема ангажимент от името на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че някои от изключително ценните и много прецизни предложения за корекции на текстове в законопроекта, ще бъдат взети предвид и ние като вносител разчитаме на ефективната работа в комисии между двете четения на закона. Надявам се, че когато предложим на второ четене Законопроекта за регионалното развитие, той ще намери още по-широка подкрепа в залата, тъй като ще носи в себе си и всички направени допълнения, съобразени с националната политика в контекста на общоевропейската политика за регионално развитие.
На въпроса за Стара Загора. Толкова се радвах, че по време на този дебат не говорехме конкретно за това коя област в кой район за планиране попада, но ще използвам случая. Благодаря ви за напомнянето.
Разпределението, разположението на областите в районите за планиране на ниво NUTS 2, наистина първоначално отговаряха на изискването за брой на население в районите на ниво 2, но сегашното разположение на областите гарантира естествени икономически връзки между областите и възможности за развитие, като в случая област Стара Загора влиза в Югоизточния район за планиране, където влизат другите три области – Бургас, Ямбол и Сливен, и със своя икономически ръст допринася за общоикономическия баланс на района, като същевременно не поставя на риск този район да излезе извън целите на въздействие на Цел 1 на кохезионната политика на Европейския съюз.
Ние разчитаме, че компетентността на Стара Загора като област и всички общини, които се намират на територията на област Стара Загора, ще допринесе за по-голям ръст и концентрация на инвестиции от структурните фондове на територията на Югоизточния район за планиране, който е един от рисковите към момента в България.
И още една забележка, ако позволите.
Няколко пъти се спомена, за съжаление виждам и в публикации в пресата, за риска от закриване на области. Искам да напомня, че регламентът на ЕВРОСТАТ поставя изисквания за минимален брой население само на ниво NUTS 2, тоест на нашите райони за планиране.
Когато става дума за брой на население в административните единици на ниво 3, изисква се средният брой на населението, средният брой на всички тези единици от страната да бъде над 150 хил. Тоест, опасенията, че с приемането, прилагането на законодателства в съответствие с европейския регламент по отношение на регионалното развитие ще трябва да пристъпим към закриване на административно-териториални единици, които са фиксирани с друго законодателство в България, нямат място към момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи няма да закриваме области?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Няма, обещавам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това да се запише в стенографския протокол! (Оживление.)
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Обявявам дискусиите по този законопроект за приключени. Гласуването на Закона за регионалното развитие ще бъде извършено утре, в 9,00 ч.
Уважаеми народни представители, днес, в 13,20 ч. приключихме с предложенията по чл. 40, ал. 7 и преминаваме към програмата, която гласувахме за тази седмица по чл. 40, ал. 3.
Първа точка е Проект за решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет в град Варна.
Коалиция за България беше направила предложение по чл. 40, ал. 7, така че т. 1 е разисквана и ще бъде гласувана утре.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по отбраната.
Има думата председателят на комисията Ангел Найденов.
Министърът на отбраната също е тук.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбраната относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2008 г.
На провелото се на 20 февруари 2008 г. редовно заседание, Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя изложи госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната.
1. Със законопроекта се предвижда създаване на принципно нова правна уредба, гарантираща изпълнението на задачите на Въоръжените сили за участие в международни мисии и операции извън страната. Отмяната на принципа на доброволност при участие на кадровите военнослужещи в мисии и операции извън територията на Република България ще допринесе за: разширяване на базата за избор на подразделения и отделни специалисти, удовлетворяващи потребностите на всяка една мисия; равни права и задължения на всички военнослужещи; подобряване на възможностите за дългосрочно планиране на участие в мисии на подразделения и отделни военнослужещи; повишаване на възможностите за съхраняване на натрупания по време на мисии и операции опит в организационната единица, участваща в операцията; гарантиране на своевременното попълване на отделните длъжности за Българската армия с личен състав, придобил необходимата подготовка от и за участие в мисии; стимул за постъпване във всички подразделения на Българската армия.
По смисъла на предлаганите изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, отказът от изпълнение на кадрова военна служба извън територията на страната би бил неизпълнение на задължение по военната служба, което, като нарушение на военната дисциплина, е несъвместимо с оставането на кадрова военна служба. В такъв случай на съответните военнослужещи следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.
2. С проекта се предлага уставите на Въоръжените сили да се обнародват в “Държавен вестник”. Предложението се прави с оглед на факта, че уставите на Въоръжените сили представляват нормативни административни актове на министъра на отбраната по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Те съдържат административни правни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие.
3. Предвижда се отмяната на разпоредбата от Закона за отбраната и Въоръжените сили, която регламентира специален режим за предварителното задържане на кадровите военнослужещи. Това се налага, тъй като в новия Наказателнопроцесуален кодекс предварително задържане не съществува като фаза от наказателното производство.
4. В законопроекта се предвижда задължението на Министерството на отбраната да изплаща порционни пари на кадровите военнослужещи и на гражданските лица да бъде заменено със задължението на ведомството да им осигурява тези средства целево за хранене, тъй като е наложилата се практика в страните – членки на НАТО. Предлага се там, където има възможност, на кадровите военнослужещи да се осигурява храна в натура, а в останалите случаи да се изплаща левовата й равностойност. Видът, нормите и условията, при които ще се осигуряват двата вида доволствия, ще бъдат определени в акт на министъра на отбраната.
Синхронизира се аналогичната разпоредба по отношение на гражданските лица, работещи в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната. В съответствие със Закона за здравословните и безопасни условия на труд законопроектът уточнява случаите, в които на гражданските лица следва да се осигурява безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево и имущество, а именно при извършване на дейности със специфичен характер.
Чрез измененията в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се освобождават от данъчно облагане сумите за осигуряването на кадровите военнослужещи и на гражданските лица на храна в натура, респективно левовата й равностойност.
5. Предвижда се създаването на особен ред, различен от този по Закона за държавната собственост, за учредяване на правото на строеж върху незастроени имоти – частна държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната и изпълнителните агенции към министъра на отбраната, за изграждане на жилищни, общественообслужващи и спортни обекти.
Запазват се действащите разпоредби, съгласно които министърът на отбраната със своя заповед учредява правото на строеж след провеждане на търг по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет и сключва договор. С предлаганото изменение обаче не се посочва срок, за който се учредява това право, както е в досегашната уредба.
Предвижда се заплащането на правото на строеж да се извършва и чрез равностойно имотно обезщетение, тоест придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител, което е и един от вариантите за възмездяване на учреденото право на строеж.
Новопридобитите като обезщетение жилищни имоти ще бъдат ведомствен жилищен фонд. Настаняването под наем и разпореждането с тях ще се осъществява по реда и условията за имотите от ведомствения жилищен фонд.
6. Със законопроекта се създава изрична забрана помещенията, предоставени безвъзмездно от Министерството на отбраната на военно-патриотичните съюзи и организации, да се използват за извършване на стопанска дейност.
В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените мотиви, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2008 г.
Становището е прието на 20 февруари 2008 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Първа подкомисия е Комисията по правни въпроси.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Една процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Само че не ми е ясно каква ще е тази процедура, тъй като не можем да я гласуваме.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие нямате доверие на министъра?!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Вие го казахте, господин председател.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нямаме възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли възражения? Няма.
Госпожо Янкулова, заповядайте. Единодушно парламентът реши да Ви допусне в залата.
Моля, господин Стоилов, да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, господа народни представители! Представям ви
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2008 г.
На заседание, проведено на 28 февруари т.г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха от Министерството на отбраната: Тоня Тодорова – юридически съветник на министъра на отбраната, Георгица Стоянова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Милена Петрова – главен експерт.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Стоянова.
Мотивите на законопроекта обосновават подробно предложените промени. Предложенията за изменения и допълнения на закона са в следните насоки:
- С предлаганата отмяна на чл. 85, чл. 119, ал. 2-4 и § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се регулира по нов начин участието на кадровите военнослужещи в мисии и операции зад граница. Предвижда се отказът от изпълнение на кадрова военна служба извън страната да е нарушение на военната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба по смисъла на чл. 283 във връзка с чл. 281 от закона, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Със създаването на преходна разпоредба в § 13 от законопроекта се регламентира механизмът за довършване на започналите процедури по освобождаване от кадрова военна служба на военнослужещите, които са отказали участие в подобни мисии и операции.
- Параграф 2 от законопроекта предлага уставите на въоръжените сили да се обнародват в „Държавен вестник”, тъй като представляват нормативни административни актове на министъра на отбраната по смисъла на чл. 75, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
- В § 5 се предлага отмяната на чл. 191, в който е уреден режимът на предварително задържане на кадровите военнослужещи. Основание за предлаганата отмяна е премахването на института на предварителното задържане от Наказателнопроцесуалния кодекс.
Законопроектът предлага и създаването на особен ред за учредяване на право на строеж върху незастроени имоти, частна държавна собственост, които са предоставени на Министерството на отбраната или на изпълнителните агенции към министъра на отбраната. С новата редакция на чл. 240а, ал. 1 се разширява кръгът на имотите, за които може да се прилага този особен ред, както и се предлага правото на строеж да може да се учредява срочно или безсрочно за изграждане на сгради, които да задоволяват жилищни, общественообслужващи и спортни нужди на Българската армия, Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната. Във връзка с предлагания особен ред за правото на строеж и в съответствие с вариантите за неговото възмездяване, посочени в чл. 58, ал. 2 от Закона за държавната собственост, законопроектът предвижда заплащането на право на строеж да се извършва и чрез равностойно имотно обезщетение, а за новопридобитите като обезщетение жилищни имоти да се включват във ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Валентин Милтенов, Борислав Ралчев, Филип Димитров и Павел Шопов. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
- Действащата уредба в чл. 85 във връзка с чл. 119, ал. 2 предвижда принцип на доброволност за участие на военнослужещите в мисии и операции зад граница. Предложението за отпадане на тези текстове на практика ще доведе до създаване на задължение за участие, включително по отношение на заварените случаи, което ще се извежда по тълкувателен път, а не въз основа на изрично формулиране. Янаки Стоилов обърна внимание, че с предвиждането на основание за дисциплинарно уволнение в случаите на отказ за участие в мисии и операции зад граница възникват неблагоприятни правни последици за поведение, което не е предвидено изрично като задължение. В подкрепа на тази теза Борислав Ралчев и Филип Димитров изразиха мнение, че е необходимо да се запише изрично в закона задължението за такова участие и неговото неизпълнение да се посочи като основание за освобождаване от служба. Във връзка с това би следвало законът да предвижда като условие за постъпване на кадрова военна служба и даването на предварително съгласие за участие в мисии зад граница.
- С оглед предложената нова редакция на чл. 240а относно режима на имотите – частна държавна собственост, които са предоставени на Министерството на отбраната или на изпълнителните агенции към министъра на отбраната, законопроектът предлага разширяване на възможностите за строеж на обекти, които по действащата уредба са само за задоволяване на жилищни нужди. Използването на формулировката „общественообслужващи и спортни обекти” налага извода, че може да се учредява право на строеж за търговски обекти с аргумента, че обслужват нуждите на военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната и Българската армия. Систематичното тълкуване на предложената ал. 1 в тази й част и ал. 5 води до заключението, че по отношение на тези обекти, общественообслужващи и спортни, след построяването им министерството и армията няма да имат никакви права върху тях и произтичащите от това ограничения за разпореждане с тях. Борислав Ралчев и Янаки Стоилов изразиха мнение, че трябва да се даде определение на понятието „общественообслужващи обекти” в смисъл на обекти със социално предназначение.
- По § 9 от законопроекта господин Стоилов посочи, че няма аргументи всички договори с граждански лица в рамките на Министерството на отбраната да се сключват единство от министъра на отбраната в качеството му на работодател.
От името на вносителя госпожа Георгица Стоянова изрази принципно съгласие с направените бележки и увери народните представители, че те ще бъдат съобразени при обсъждането на законопроекта за второ гласуване във водещата комисия.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Не виждам председателя на комисията. Има ли заместник-председател или членове на комисията в залата?
Господин Величков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще ви представя Доклада на Комисията по външна политика относно Законопроект, № 802-01-27, за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2008 г.
„На редовно заседание, проведено на 27 февруари 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на отбраната Соня Янкулова.
С настоящия проект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили са предложени промени в седем области от закона.
Една от най-важните промени е предложението за изменение на реда, който е създаден в закона за изпращането на български военнослужещи за участие в мисии и операции зад граница. До момента в мисии и операции зад граница участват специално определени подразделения по силата на § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Тази уредба отговаряше на досегашния смесен принцип на Българската армия – професионална и наборна, и изискването в мисии и операции зад граница да се участва на доброволен принцип и то специално подготвени формирования. Преминаването на Българската армия на изцяло професионален принцип, налага да се промени редът, по който ще става изпращането на български военнослужещи на мисии и операции зад граница. С приемането на промените това ще стане задължение на всеки един български военнослужещ и то още към датата на постъпване в редовете на Българската армия.
Считаме, че това е верният начин. Ние се нуждаем от хора, които предварително са наясно с това къде отиват, какво имат да правят и какви задачи трябва да изпълняват. Така че това е основният ни мотив за изменението.
Друго изменение, което се предлага, ще даде възможност уставите на Въоръжените сили да бъдат публикувани в „Държавен вестник”, което ще доведе до по-голяма откритост и прозрачност. Това са административни актове на министъра на отбраната, нормативи, които ще добият съответната публичност.
Третото предложение е свързано с разпоредбата на чл. 191 от Закона за отбраната и Въоръжените сили с оглед привеждането му в съответствие с новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Следващата промяна е регулиране на възможността за изплащане на порционни пари за кадровите военнослужещи и гражданските лица, като по този начин ще се подобри социалният статус на военнослужещите.
Другата промяна се отнася до изменение в реда, по който се учредява право на строеж върху незастроени имоти в урбанизираните територии, предоставени на Министерството на отбраната. Това в голяма степен ще даде възможност да стартира процесът на създаване на ведомствен жилищен фонд, който също е изключително важен с оглед социалния статус на кадровите военнослужещи.
Последното предложение се отнася до редакционно изчистване на текста на разпоредбата на чл. 271, ал. 2 във връзка с Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2008 г.
Становището е прието с 14 гласа „за”, 2 гласа „въздържали се”, „против” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, благодаря Ви.
Господин Илчев, заповядайте за процедура.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Като мъдър и тактичен човек Вие премълчахте факта, че няма представители на Комисията по външна политика – освен двама души. Но господин Ангел Найденов се въздържа от представяне на становището на тази комисия, тъй като е председател на друга също толкова важна по този законопроект комисия. Освен това единственият колега, както се оказва, от Комисията по външна политика е колега, който, доколкото знам, не е от най-горещите фенове на експедиционните функции на нашите въоръжени сили и на мисиите като тяхна форма.
Тоест в момента ние прикрихме един малък фарс. Процедурното основание да се намеся е, че можехте, въпреки своята тактичност, да отправите някакви умерени думи на порицание към тези колеги, които формират над 20-членната Комисия по външна политика, които са участвали в изработването на това становище и които, ако бяха тук, вероятно щяха да го защитават. Но те не са тук. И накрая ще се получи нещо, което често се получава – особено в неговите медийни параметри: да се твърди, че дежурните двама или трима апологети на еди-какво си пак са взели отношение и някак си да бъдат пощадени от разнопосочните мнения по този въпрос в нашето общество хора, които всъщност са и автори на идеята за тази промяна в закона и нейни защитници, но когато са на разположение. Аз не знам защо не са на разположение?!
Не е излишно обаче да се провери кои от тях са в командировка, което е единственият повод да бъдат извинени. Защото ние не обсъждаме тук нещо друго, а това – всеки, който постъпи с договор на работа в Българската армия, да подпише автоматично, че е съгласен да бъде изпращан на мисии в чужбина. Това маловажно ли е ?! Да не би да обсъждаме корекции в нещо за горите, за земите, за водите. И тези теми са важни естествено, но там правим регулации, в които не визираме съдбата на много хора. А тук правим промяна в регулация, която визира кариерното и професионалното развитие, а в някои случаи и съдбата на хората, които по силата на тази поправка ще се окаже, че изпълняват колкото функции по отбраната на страната върху нейната територия, толкова често и функции по ангажиментите на страната ни като член на НАТО.
Това е изключително важна поправка в закона. От утре ще тръгне едно пълноводно коментиране какво точно сме направили днес, а най-ангажираните лица отсъстват. Това е поводът за моето процедурно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напълно споделям, господин Илчев, това, което казахте. Действително е недопустимо от Комисията по външна политика практически само двама члена да бъдат тук.
Гласувахме програмата днес сутринта. Това за съжаление не за първи път се случва с тази комисия.
Господин министър, Вие ли ще представите законопроекта или заместник-министърът? Ако желаете, разбира се, Вие не сте длъжен. Вносителите обикновено представят законопроекта преди да пристъпим към разисквания – така е по нашия правилник.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! С настоящия проект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет предлага на вашето внимание следните изменения и допълнения. Ще ги спомена много накратко, тъй като голяма част от тях бяха изразени в становищата на съответните комисии.
Предвижда се създаването на правна уредба, гарантираща изпълнението на задачите на Въоръжените сили за участие в международни мисии и операции извън страната.
Бих искал да кажа, че участието в мисии е една от най-важните форми за реализиране на националната политика за сигурност. Всички ние знаем, че досега Българската армия притежаваше, така да кажа, смесен характер от наборни и от кадрови военнослужещи. Сега когато Българските въоръжени сили са изцяло професионални, ние се сблъскваме с необходимостта да оптимизираме участието на Българските въоръжени сили и на техни подразделения в операции и мисии зад граница. А това става чрез даване на законова възможност да разширим възможността за избор на поделения, които да участват в мисии; да дадем равни права и задължения на всички военнослужещи за участие в мисии зад граница; да подобрим дългосрочното планиране за участие в мисии; да дадем по-добри възможности за съхраняване на натрупания опит от предишни участия; своевременно да имаме възможност да попълваме отделни длъжности в различните поделени, а също така да създадем стимул за постъпване във всички, а не само в определени поделения на Българската армия.
Досегашното разделение на подразделенията на Българската армия и на правата и задълженията на кадровите военнослужещи налагаше двойни стандарти при техния прием, подготовка и професионална реализация. Това от своя страна създаваше различна мотивация сред военнослужещите и като резултат – демотивация сред военнослужещите от подразделенията, които не са включени в списъка на силите, определени за участие в операции и мисии извън страната. Именно от тези подразделения се формира и най-големият процент военнослужещи, доброволно напускащи армията. По този начин Българската армия се лишава от добре подготвени и обучени специалисти.
Освен това с проекта се предлага изрично да се предвиди, че уставите на Въоръжените сили се обнародват в “Държавен вестник”. Това се прави с оглед на факта, че уставите на Въоръжените сили представляват нормативни административни актове на министъра на отбраната по смисъла на чл. 75, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като съдържат административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие.
На следващо място, предвижда се отмяната на чл. 191 от Закона за отбраната и въоръжените сили с оглед привеждането му в съответствие с новия Наказателнопроцесуален кодекс. В новия НПК предварително задържане не съществува като фаза от наказателното производство. Липсата на посочения правен институт в НПК води до несъответствие на чл. 191 от Закона за отбраната и въоръжените сили с разпоредбите на кодекса, поради което разпоредбата на чл. 191 от Закона за отбраната и въоръжените сили следва да бъде отменена.
На следващо място, в законопроекта предвиждаме задължението на Министерството на отбраната да изплаща порционни пари на кадровите военнослужещи и на гражданските лица да бъде заменено със задължението на ведомството да им осигурява тези средства целево за хранене. С настоящата редакция на чл. 234, ал. 1 от закона Министерството на отбраната следва да осигурява на кадровите военнослужещи храна или левовата й равностойност, съгласно ал. 2 да им изплаща порционни пари. По отношение и на двете суми законът предвижда да не се облагат с данъци. Практиката обаче показа, че спецификата на осъществяваните от Въоръжените сили функции и дейности, в това число и овладяване на последици от природни бедствия и аварии, промишлени катастрофи, опасни замърсявания и участие в международни операции и мисии, правят невъзможно кадровите военнослужещи сами да осигуряват изхранването си с изплатените им порционни пари.
Освен това предвиденото изменение в чл. 274, ал. 6, се налага, за да се синхронизира разпоредбата с предложените изменения в чл. 234 от Закона за отбраната и въоръжените сили по отношение на гражданските лица, работещи в Министерството на отбраната, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
На следващо място, с предлаганото изменение на чл. 240а от Закона за отбраната и въоръжените сили се конкретизира кръгът на имоти частна държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната и изпълнителните агенции към министъра на отбраната, върху които може да бъде учредено правото на строеж за изграждане на жилищни, обществено-обслужващи и спортни обекти. В настоящата редакция такава възможност съществува само по отношение на имоти, които са били отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г., без да се конкретизира в чие управление впоследствие са предоставени и в каква устройствена зона попадат.
В новата редакция на ал. 3 се предвижда заплащането на правото на строеж да се извършва и чрез равностойно имотно обезщетение, тоест придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител, което е един от вариантите за възмездяване на учреденото право на строеж, посочени в чл. 58, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Предвижда се изрично, че новопридобитите като обезщетение жилищни имоти ще бъдат ведомствен жилищен фонд и настаняването под наем и разпореждане с тях ще става по реда и условията, определени в акта на Министерския съвет по чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, тоест по реда за имотите от ведомствения жилищен фонд.
С допълнението на чл. 252, ал. 2 от закона се създава изрична забрана помещенията, които се предоставят безвъзмездно от Министерството на отбраната на военно-патриотичните съюзи и организации, да се ползват за извършване на стопанска дейност.
Предлага се освен това отмяната на изречение второ на чл. 271, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили поради следните мотиви. По силата на чл. 271, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда всяка организационно и икономически обособена структура на Българската армия може да се легитимира като работодател. Според разпоредбата на чл. 271, ал. 2, изречение второ от закона обаче длъжностните лица, които са ръководители на структури от Българската армия, действат като пълномощници на министъра на отбраната, а работодател на всички граждански лица в Министерството на отбраната и Българската армия е Министерството на отбраната, чийто законен представител е министърът на отбраната. С цел преодоляване на вътрешното противоречие между изречение първо и изречение второ на чл. 271, ал. 2 от закона предлагаме изречение второ на чл. 271, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде отменено. Заличаването на този текст няма да доведе до неблагоприятни последици за лицата, които работят по трудови правоотношения в Министерството на отбраната и Българската армия. Те няма да бъдат лишени от възможността да получат обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, то ще се следва на основание чл. 1, ал. 3 от Постановление на Министерския съвет № 31 от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Уважаеми дами и господа народни представители! Когато се направи преглед на Закона за отбраната и въоръжените сили, който в момента действа, ще се види, че в него има страшно много поправки през годините, във времето. При обсъжданията в Комисията по отбраната се изказа и съображение дали не е време да се помисли за създаване на нов закон, но на този етап ние считаме, че тези промени, които предлагаме на вашето внимание и които бяха одобрени на заседание на Министерския съвет, са изключително важни, изключително спешни, защото ще отговорят на новия статут на Българските въоръжени сили – сто процента професионална българска армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, сега е 13,55 ч. Чухме становището на комисията, министърът на отбраната представи законопроекта. Предлагам да спрем дотук.
Недопустимо е – обръщам се не към вас, които сте в залата, уважаеми народни представители, а към тези, които са извън залата – когато се гледа законът за българската войска, за българските въоръжени сили, от пет парламентарни групи да няма нито един народен представител. Затова утре сутринта след гласуването ще продължим с разискванията по този законопроект. Призовавам за активно участие на всички народни представители и поне един народен представител от всяка парламентарна група да изрази становище по този законопроект.
Обявявам гласуванията утре от 9,00 ч.:
1. Гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
3. Гласуване на първо четене на Законопроекта за национализация.
4. Гласуване на проекта за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
5. Гласуване на първо четене на Законопроекта за регионалното развитие.
Няколко съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще проведе заседание утре, 6 март, от 15,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 14,30 ч. и утре – също от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 15,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще заседава утре от 15,00 ч.
И така, уважаеми народни представители, приключваме днешното пленарно заседание. Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Спасов