Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения:
„На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците”.
Народните представители, подали това заявление, са Евдокия Манева и Антонела Понева.
На 29 февруари 2008 г. в Народното събрание за сведение е внесен Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, има още едно съобщение, което е от Пресцентъра на Народното събрание:
„Както ви е известно, по време на официалната си визита в България председателят на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Сергей Миронов подари на Народното събрание копие от Обръщение на българския народ до Александър Втори, в което се изразява признателност и благодарност за Освобождението на България. Обръщението е било подкрепено с подписите на 150 000 българи.
Имаме удоволствието да ви информираме, че факсимилетата, подарени от Сергей Миронов, вече са сред експонатите в Документалната изложба „Русия и възстановяването на българската държавност 1878-1885 г.”, представена в Народното събрание. Всеки от вас, който има интерес, може да види уникалния документ, чийто оригинал се съхранява в Архива на Историко-документалния департамент на Министерството на външните работи на Русия.”
Уважаеми народни представители, това бяха съобщенията.
На основание чл. 82, ал. 1 от Конституцията на Република България давам думата за изявление на министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера беше Ден на траур във връзка с тежкия инцидент във влака София-Кардам, при който загинаха осем наши сънародници.
Още в петък помолих ръководството на Комисията по транспорта да информирам народните представители от комисията за това, което се случи в тази трагична вечер.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Колко са жертвите?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ви кажа всичко, уважаеми господа. (Реплики от ДСБ.)
Днес моето желание е да информирам и вас за хронологията на събитията и това, което ние, като Министерство на транспорта и звеното за разследване с моя заповед, е извършило до този момент.
Разбира се, искам да ви информирам и за някои предварителни мерки, които ще предприеме Министерство на транспорта.
Уважаеми дами и господа, най-напред искам да споделя с вас, че това не е обикновена железопътна катастрофа. Това е катастрофа, породена от определена технологична грешка в железопътния транспорт по отношение движението на влаковете, по отношение на железопътната инфраструктура, един трагичен пожар, възникнал за много кратко време и взел много жертви. Такъв инцидент, толкова тежък инцидент в железопътния ни транспорт не е имало!
Най-напред искам да споделя с вас, че веднага след като издадох заповед за комисия, която да извърши разследването от наша страна, същевременно в събота, веднага на следващия ден, обсъдихме събитията и резултатите, които бяхме получили от следствието до този момент. Бяха предприети включително действия за търсене на пътници в междугарието, които вероятно може да са слезли от влака по време на движение преди неговото спиране, когато е подаден сигнала за пожар. Предприети са съответно мерки, в момента дори два пъти се взеха сведения от персонала на влака. Предстои ни да извършим оглед на вагоните, но това ние можем да го направим едва след като приключат от следствието и другите власти по този въпрос, за да уточним някои от въпросите, на които все още нямаме отговори. Тогава аз ще запозная и ще предоставя както на следствието и на съдебните власти, така и на вас доклада на Министерство на транспорта по този трагичен случай.
Каква е хронологията? Влак № 2673 потегля от София в 21 ч. Влакът пристига в Мездра в 22,50 ч., заминава от гара Мездра в 22,52 ч. за гара Червен Бряг. Пътувайки за гара Червен Бряг, влакът преминава през гарите Роман в 23,07 ч. и Кунино в 23,13 ч., при което гаровите служители не са забелязали видими повреди и неизправности по влака, включително и каквито и да е симптоми за пожар. Около 23,20 ч. шафнерът на кушет-вагона Георги Пейчев Георгиев е уведомен от пътничка за възникнало запалване в купе в средата на кушет-вагона. Това е купе № 6. Същият предприема действия с пожарогасител за погасяването му. След неуспешните опити, поради разрасналия се пожар, предприема действия за екстреното спиране на влака. В 23,23 ч. в близост до входния сигнал на гара Червен Бряг, влакът спира екстрено посредством задействаната от шафнера на кушет-вагона внезапна спирачка. Превозната и локомотивна бригада на влака и шафнерите на кушет-вагона и спалния вагон предприемат действия за евакуиране на пътниците, погасяване на пожара и отцепване на горящите вагони от останалата част на влака.
Тук е моментът да благодаря на екипа на влака, че са успели наистина своевременно да отделят останалите вагони, тъй като последствията щяха да бъдат много по-тежки, ако това не беше направено за краткото време, в което те са успели.
В 23,44 ч. горящите вагони са отделени от останалия състав на влака на безопасно разстояние. Минути преди това, в 23,28 ч., началникът на влака Иванка Костадинова уведомява за пожара органите на Противопожарната охрана.
В 23,30 ч. чрез диспечерите на централното диспечерско ръководство са уведомени всички заинтересовани служби съгласно плана за уведомяване за извършване на аварийно-възстановителни работи.
В 23,47 ч. е изключено напрежението в контактната мрежа между гарите Кунино – Червен бряг, за да могат да започнат да гасят пожарникарите. Първият противопожарен автомобил в района на пожара пристига приблизително в 23,35 ч. и започва гасенето на горящите вагони. Вагоните са угасени в 3,00 ч. на следващия ден. Движението по път 2 Червен бряг-Мездра-София е възстановено на 29 февруари 2008 г. в 8,50 ч. след разрешение от следствените органи.
На 29-и, както споменах, е назначена оперативната група от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, а с моя заповед е назначена и комисия за разследване на събитието.
От 16,00 ч. на 5 март 2008 г. до този момент оперативната група и разследващата комисия по съображения на следствените органи не са допуснати да извършат оглед на двата вагона и да можем съответно да обобщим всички данни, с които разполагаме, и да излезем с нашите заключения. Разбира се, заключения, които пряко касаят функциите на железопътния транспорт, останалото трябва да каже следствието.
Уважаеми дами и господа, искам да споделя и някои неща, като човек, който успя вечерта да бъде на гара Червен бряг. Моето първо желание беше първо веднага да се срещна с хората, които са били в кушет-вагона. Срещнах се с момичето – студентката, която вчера представи версията за купе № 6, за счупената лампа. В този момент наистина на всички хора, благодарение на солидарността на пътниците, им бяха предоставени дрехи и обувки, имаше такава възможност, всички пътници вече бяха в гарата.
Пожелах да се срещна с пътниците и от кушет-вагона. Видях се с тях, това бяха повечето млади хора, студенти, които наистина бяха изплашени от трагичния случай.
Поисках данни колко човека от кушет-вагона в момента Транспортна полиция е отделила. Първоначалните данни, които получих, бяха, че в момента на гара Червен бряг има 29 човека. Тук има няколко въпроса, на които трябва да си отговорим. Не искам да влизам във версии, но трябва да се провери дали данните, които ми бяха представени, са верни, и съответно да се прецени реално колко човека е имало и в кушет-вагона. По списъците и данните, уточнени от железопътната администрация, това са 35 човека.
След това посетих и болницата, където се срещнах с двете обгазени жени от кушет-вагона. Те бяха вече в сравнително добро състояние. Срещнах се и с полицаи и пострадали пътници със сърдечен проблем от други вагони, които не са горели.
Искам да изразя личната си благодарност към сержант Христо Христов от управлението в Червен бряг за геройството, което е проявил. Той е човекът, спасил хора от спалния вагон, така че да няма жертви там. Предложил съм на министъра на вътрешните работи съответно да бъдат наградени господин Христов и колегите му, пряко участвали в спасяването.
Бързо се действаше и от страна на прокуратурата и полицията по отношение и на разследването. Бях на мястото на произшествието, при вагоните. Сутринта при предварителния оглед, който беше направен, жертвите, както считаше прокуратурата, бяха между три и четири, като това не можеше да бъде уточнено преди да се извърши повторният оглед.
Днес трябва да излезе експертизата и ясно и категорично да каже дали този пожар е по техническа причина. Неведнъж пред всички вас споделях, че нашата цел и аз няма да престана да работя за това, е да излезе истината за тази трагедия. Не само, че това се случи в една от компаниите от 140 години – символ на държавността на България, в железопътния транспорт, който винаги е бил транспортът, славил се с най-голяма сигурност, с най-малко жертви на хора, пътници до този момент, но заради това, защото е време в България да се знаят отговорностите и кой е виновен за станалата трагедия.
Взели сме материали от други катастрофи, където са станали подобни пожари в Европа, на нашия континент. В момента също така разучаваме причините за катастрофата в Нанси, където през 2002 г. в международния влак Париж-Мюнхен са загинали 12 граждани. Убеден съм, че това също ще ни помогне за правилното преценяване на обстоятелствата.
В момента съм наредил проверка в Български държавни железници, която да се извърши по всички правилници и действия, свързани със спасяването при подобни ситуации и изпълнението на задълженията на служителите от БДЖ.
От друга страна, съответно да се направи и проверка за спазването на правилниците при приемането на техническата изправност на вагоните, след което, ако има нарушения, ще предприема и съответните мерки.
Вчера с моя заповед предприехме и предварителни мерки, които искам да съобщя пред вас. Най-напред, възложил съм цялостен преглед на нормативната уредба по сигурността и безопасността на превозите и съответно да се направят предложения за нейното подобряване.
Да се разработи и внедри система за регистриране и контрол на пътуващите със спални и кушет-вагони и последващ мониторинг на системата. Практиката във всички страни в Европейския съюз е да не се записва при купуване на билета името на пътуващия. Това вече в Български държавни железници ще се прави, изхождайки от това, че след изгарянето на списъка дълго време не можаха да се уточнят пътуващите във влака.
Категорична и тотална забрана на тютюнопушенето във всички категории пътнически вагони. (Шум и ръкопляскания, реплики: „Браво!”.)
Завишаване на контрола по спазване на изискванията за носения от пътниците ръчен багаж по вид, количество и внасяне във влаковете на леснозапалими течности. Тук искам да споделя с вас, че от данните, които сме получили от персонала във влака, по времето на гасенето, когато и началник-влакът и кондуктурът са били в шесто купе, гасенето с пожарогасителя е спряло тогава, когато се е чул лек гръм в купето и силен пламък със сини оттенъци. Това съответно предполага, че във влака е имало леснозапалими материали, не мога да кажа какви, това ще кажат специалистите. Затова ние ще наложим тотален контрол, ако се допускат пропуски, повече подобни материали да не се носят при пътуването – има такава забрана.
Информиране на пътниците в спалните и кушет-вагоните и пътническите вагони за съществуващите ограничения, начин на действия при възникване на пожар и други инциденти, пътища за евакуация, местоположение на пожарогасителите и, разбира се, информацията да се разпространява от шафнерите при самото качване на пътниците.
Разработване на подходяща система за обезопасяване срещу отваряне на вратите на спалните, кушет- и пътническите вагони по време на движение на влаковете, която в случай на необходимост гарантира безпрепятствено напускане на вагоните след тяхното спиране.
Уважаеми дами и господа, много спорове се водиха правилна ли е системата да се заключват вратите и съответно да бъдат оставяни само три врати за подобни ситуации – това са челните между вагоните и най-близката врата до купето на шафнера. Такава е практиката, която съществува и е свързана с безопасността както на движението, така и с безопасността и условията на труд. Тя не е от днес, а от много години. Такава е практиката и в другите страни, такъв е и случаят, който споменах преди малко за Нанси.
Независимо от ангажиментите, които имат шафнерите за 30 секунди да освободят вратите, при подобно заключване се доказва, че явно това е трудно, най-вече, когато зависи от един-единствен човек.
Възложил съм да се вземат практики, независимо че до момента такива не са известни, но заключването да става така, че тази заключалка да може да бъде отваряна от всеки един при подобни бедствия. Това трябва да е съобразено и с изискванията на международните стандарти на железопътния транспорт.
Разпоредил съм да се създаде мобилна група за контрол за спазване на изискванията по сигурността и безопасността на превозите на пътниците по железопътния транспорт, която да извършва ненадейни проверки.
Подобряване на системата за комуникации и връзки между длъжностните лица, обслужващи влаковете. В момента всички са осигурени с мобилни телефони. Трябва да се види до каква степен системата е сигурна и дали да се търси друг вариант, при който да се комуникира при подобни ситуации между отделните членове на персонала.
Повишаване качеството и нивото на обучение на персонала за действия при извънредни ситуации и разбира се, възможност ежемесечно да се докладва на заместник-министър Георги Петърнейчев – контролът на заповедта е възложен на него, какви действия се предприемат текущо по този въпрос.
Уважаеми дами и господа, разрешете ми да благодаря на всички тези политически сили, които не спекулираха с този тежък инцидент.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има време, ще го направят. (Шум, оживление.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Всички знаем, че транспортната система е сложна система, където сигурността и безопасността зависи от много хора, от опериращите компании, от пътищата, от всеки един служител. И поставяйки железопътния транспорт под натиск и стрес, това може отново да доведе до тежки последствия.
Разбира се, има хора в железниците, които не си вършат работата както трябва, но под този знаменател в никакъв случай не могат да се поставят 34-те хиляди човека, които работят там.
Като министър ще потърся отговорност от лицата, които не са свършили работата си, но нека не продължаваме с атаката, която създава много напрежение в работата на железниците и наистина може да създаде предпоставки за още неприятни инциденти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Спасов, заповядайте за процедура.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да попитам, защото вчера поисках изслушване на министъра на транспорта, дали важи чл. 94, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на изслушване? Аз бях вносителят. Искам да попитам дали всяка парламентарна група има право на две изказвания в рамките на две минути? Това е въпросът ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е процедура, а Вие задавате въпрос. Не е по реда на правилника – чл. 94, аз го казах, но не бяхте тук, а на основание чл. 82, ал. 1 от българската Конституция – винаги министър, член на правителството може да дойде в парламента и да направи своето изявление. Той се изслушва с предимство – така пише в българската Конституция и това се спазва.
Ако искате изслушване, въпроси и така нататък, процедурата е друга, направете си искането, ще видим дали то ще бъде удовлетворено.
Преминаваме към гласуванията.
Уважаеми народни представители, както вчера съобщих, моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Гласували 169 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 26.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата госпожа Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да подкрепим предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене от 7 на 14 дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение срокът между първо и второ четене на този законопроект да бъде 14 дни.
Гласували 151 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, приет на първо четене на 8 февруари т.г.
Текстовете са ви докладвани.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 156 народни представители: за 151, против 2, въздържали се 3.
Наименованието на законопроекта е прието.
Уважаеми народни представители, § 1 е по вносител, подкрепен от комисията.
Параграф 2 е по вносител, подкрепен от комисията.
Параграф 3 е по вносител, подкрепен от комисията.
Параграф 4 е по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези четири параграфа, както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 121, против 14, въздържали се 6.
Тези параграфи са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за национализацията с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 10, против 132, въздържали се 18.
Законопроектът за национализацията не се приема.
Преминаваме към следващото гласуване – проект за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна. Вносител – Министерският съвет. Не виждам господин Местан. Други представители на комисията? Госпожа Богданова?
Има един детайл при гласуването, затова искам да обърна внимание на народните представители, а и на комисията, ако не съм точен. Проектът за решение, който е внесен от Министерския съвет, има две точки. Той е прочетен.
Комисията по образованието и науката подкрепя т. 1, както е по вносител, и ни предлага друг текст за т. 2. Той също е прочетен – да не го чета тук.
Следователно гласуваме проекта за Решение за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна, с т. 1, както е по вносител – на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, и т. 2, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 8.
Решението е прието.
Последно гласуване, уважаеми народни представители – първо четене на Законопроекта за регионалното развитие. Вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 98, против 30, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Божинов, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам съгласно чл. 70, ал. 1 да удължим със 7 дни срока за предложения за второ четене на два закона, приети миналата седмица, а именно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за околната среда и Законопроекта за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да бъдем прецизни, не можем да гласуваме удължаване на сроковете и по двата законопроекта. Един народен представител може да е съгласен с единия и да не е съгласен с другия.
Първо поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на срока с още 7 дни по първия законопроект – за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.
Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на срока с още 7 дни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за околната среда.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
И това процедурно предложение се приема.
Уважаеми народни представители, за тези, които бяха тук и респективно са следили вчерашното пленарно заседание, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Комисиите, на които е разпределен този законопроект, вчера докладваха в пленарната зала своите становища. Министърът на отбраната представи внесения законопроект.
Сега откривам дебатите по законопроекта.
Господин Найденов, заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Процедурното ми предложение, господин председателю, дами и господа народни представители, е да допуснем в залата госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя беше допусната вчера по този законопроект, така че не е необходимо да се гласува.
Госпожо Янкулова, заповядайте.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! От ОДС ще подкрепим предложения законопроект, тъй като грижата за Българската армия е първостепенна грижа на държавата с оглед новите приоритети, които има Република България, с оглед своите задължения към НАТО, ООН, Европейския съюз и други международни организации. Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се явява като необходимост поради това, че до този момент в България съществуваха два вида войски – наборни и професионални. С него се урежда състоянието на професионалната армия. По този начин се въвежда нов правен механизъм за изпълнение на кадровата военна служба, разширяване на базата за избор на подразделения и отделни специалисти, удовлетворяващи потребностите за всяка мисия, равни права и задължения на всички военнослужещи, подобряване на възможностите за дългосрочно планиране, участие в мисии на подразделения, отделни военнослужещи, повишаване на възможността за съхранение на натрупания по време на мисии и операции опит в организацията и на хората, които участват в операциите.
За съжаление, имаше голямо текучество в поделенията, които нямаха възможност да участват в тези операции. Същевременно по този начин се дава стимул за постъпване на всички поделения на Българската армия, както и да спре текучеството. Урежда се и въпросът за отказа за кадрова военна служба извън територията на страната, като тези лица, които нарушават военната дисциплина, естествено могат да бъдат наказани с дисциплинарно наказание „уволнение”. Това ще доведе до по-добър правов ред в армията и воинските задължения.
Същевременно подкрепяме и на пръв поглед пораждащите се съмнения за правните отношения при уреждане на жилищните потребности на Българската армия, тъй като средствата, които се заделят за битово устройване на армията, вече са прекалено малко. Общините също нямат възможност. Навремето и аз съм отделял апартаменти за Военноморския флот, но и тези възможности сега са занижени. Така че това е необходима мярка.
В нас остава известно съмнение за възможността технически да се уредят тези наши контингенти, които се изпращат в чужбина. Многократно сме разговаряли в комисията и с господин министъра – упрекът е дотолкова към правителството, за отделяне на средства. Ние сме остро критикувани за това, че България отделя 2,1% от брутния си вътрешен продукт, а не 2,6%, както сме поели като отговор на нашите обязаности към НАТО. Естествено това ни подлага на голяма критика с оглед преоборудването на нашата армия предвид новите цели и задачи, които тя има. Надявам се за в бъдеще, че правителството ще разбере тези потребности на Българската армия. В момента, пак повтарям, три четвърти от военния бюджет отива за заплати. Предполагам, че господин министърът ще потвърди това. Една армия, която няма в момента възможност за провеждане на свои маневри, стрелби, упражнения и т.н., тя губи своята боеспособност и остава само армия на щат, остава да носи само униформи и да получава заплати.
Знаем окаяното състояние на Българската армия, говоря като техническо оборудване. Да не говорим, че нямаме никакви възможности в момента за реални бойни действия. Добре, че в момента се задоволяваме поне с охранителна дейност. Нашите подразделения не са готови за бойни действия. Това много добре го знаем. Оборудването, което е необходимо, вярно, че е скъпо, но e от съвсем друг характер, изискващо вече съвсем нови конструктивни решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги, наблюдава се трогателно единодушие между част от опозицията и управляващите по въпроса за това кой по-вярно да служи на чуждестранните господари на страната ни.
Ние в Комисията по външна политика гласувахме „въздържал се” по този закон. И сега смятам така да гласувам, затова защото по мое мнение Българската армия няма никакви нови цели, никакви нови задачи, а има тези, които са отразени в Конституцията на страната – запазване на териториалната цялост и суверенитета на Република България, и няма никаква работа по джендемите да годи и да изпълнява чужди заповеди.
С това изменение, което се прави сега, фактически досегашното положение, при което казахме, че уж само някои поделения ще участват в мисии и ще се взимат в тях доброволци, и пр., и пр. – няма вече доброволци! Целите останки от славната някога Българската армия се превръщат в един експедиционен корпус под чуждо командване. Този експедиционен корпус ще бъде фактически изпращан не по желание на българското правителство, не по желание и решение на българския парламент, а ще бъде по хрумването на някои от далечни страни за чужди цели. Аз съм против този тип военна реформа, която смалява нашата армия под ньойски размери и я превръща в един цял експедиционен корпус за защита на чужди интереси. Този, който направи това, ще носи историческа отговорност.
Фактически погледнете какво направиха цялата поредица цивилни министри на отбраната, започвайки от господин Луджев и завършвайки със сегашния министър – смаляваха, смаляваха, съсипваха армията и сега ще й нанесат последните удари, като я превърнат в пушечно месо за чужди интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
За втора реплика има думата господин Георги Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тук се спомена, че сме били упреквани, че не си увеличаваме процента за оборудване на нашата армия. Аз питам: ние армия ли имаме или наказателни отряди?
България никога не е била държава, която е завоювала чужди територии с наказателни цели, първо.
И, второ, България не защитава своите интереси там, където отива Българската армия, а защитава чужди интереси. Ние не можем да отделяме още пари за тази работа. Да, разбирам, ако се говори в закона, че нашата армия трябва да се увеличи, нашата армия тогава ще трябва да се въоръжи – да, тогава да търсим пътища и начини как да увеличим съответното финансиране на тези процеси, но ние да финансираме нашата армия, а всъщност тази дума „армия” не представя в момента състоянието на Въоръжените ни сили, не можем ние да отделяме пари за такова нещо. Ето защо аз ще гласувам против този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е втора реплика.
Трета реплика няма.
Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги репликиращи! Уважавам вашето мнение.
Искам само да ви кажа, че ОДС не е политическата сила, която се е прилепила към управляващите. Лично аз съм участвал в разговори за приемането ни в НАТО по времето, когато управляващите и хабер си нямаха от тази работа.
Аз съм един от най-твърдите привърженици за присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. ОДС също бяха такива и по-късно е хубаво, че БСП осъзна своята грешка и избра цивилизования избор – да тръгне към развитите държави, а не да се върне в Азия.
Ако мои колеги не разбират съвременните концепции за водене на война и новите международни отношения, не разбират, че Варшавският договор отдавна, отдавна е приключил и говорят с терминологията на Варшавския договор, това е техен избор. Аз уважавам тяхното мнение, но не мога да се съглася с тяхната дълбока некомпетентност по отношение на воденето на модерната война, колективната сигурност и отбраната. Не приемам обвиненията, че ОДС се било прилепило към управляващите. Най-малкото това се е случило.
СДС беше политическата сила – онова велико, голямо СДС, което тръгна и направи своя цивилизован, може би Моисейски избор да тръгне към Запада, а не към Азия. Пак повтарям – който иска да стои в Азия, това си е негов избор. Към никой не отправям укор и упрек, но аз съм заявявал своите позиции твърдо. Не се намирам на никой за слуга, аз съм си направил своя избор – аз лично за себе си смятам, че той е правилен, както и уважавам мнението на колегите от „Атака”. Те смятат пък, че техният избор е правилен, но не отправям епитети, не отправям обиди. Пак казвам, че за мен цивилизованият избор е да се отива към развитите държави и към колективна сигурност.
Искам да ви запитам, уважаеми колеги - как виждате вие България – една слаба все още икономически и неукрепнала, да осигури своята национална сигурност от типа на сигурността на Швейцария? Естествено, че бих дал за пример Швейцария – с отлична армия, с изключително добре организирани отбранителни възможности на населението, с прекрасна военна индустрия, с невероятно икономически възможности и естествено, с редица международни договори. Да, бих искал да станем като Швейцария, но за съжаление нашият ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Швейцария не е член на военни съюзи, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, точно така, но Швейцария има невероятни икономически, военни и технически възможности. Да не ви изброявам тук какво значи „ЗИК”, „Зауер”, какво значи „Ерликон” и т.н. Това са фирми, които не са само първокласни, а са ролс-ролсите на въоръжението, което произвеждат. Ако вие смятате, че можем да бъдем като Швейцария, бих прегърнал тази идея. За съжаление, ние сме си още България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, като независим народен представител, разполагате с пет минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, в Конституцията на Република България пише, че Българската армия е призвана да защитава суверенитета и териториалната цялост на Република България. Това пише в Конституцията. Аз не знам в тази Конституцията да пише, че Българската армия е призвана да защитава чужди петролни, икономически, военностратегически интереси или интересите на НАТО, господин Кирчев. В Конституцията не пише нищо такова!
Това, което се предлага в този законопроект, който предстои да гласуваме, е превръщането на Българската армия в наемен експедиционен корпус, който да обслужва именно тези чужди интереси. Не си спомням, господин Кирчев, Франция, Германия, а сега Италия, Испания и Гърция да участват в тази тъй наречена тройна коалиция. От европейските страни България е една от малкото, които в момента участват там. Дори Вашите американски приятели, господин Кирчев, заявяват (имам предвид демократите), че желаят да предприемат незабавно изтегляне от Ирак. Имаше такива изявления. В Англия официално правителството обяви, че те предприемат тази година изтегляне от Ирак. В същото време ние, уважаеми колеги, съвсем наскоро приехме решение за удължаване на българската мисия там. Както върви, ние изглежда ще останем в Ирак и след американците.
В този закон има нещо друго. В него се дава възможност на Министерството на отбраната да прави заменки, да разполага с имоти, да учредява право на строеж. Разбира се, там е написано „след търг и оценка от независим оценител”, но аз питам, уважаеми колеги, всички тези далавери със заменките на земи по българското Черноморие, включително с участието на Министерството на отбраната, нима не бяха направени след оценка от независим оценител?! Тези заменки бяха на принципа не кон за кокошка, а бълха за слон. И тези заменки продължават, след – пак повтарям – оценки на независим оценител. Това са нашите български родни независими оценители, уважаеми колеги. Тоест този закон в момента дава възможност за огромни корупционни схеми, които ще бъдат извършени от Министерството на отбраната, от неговото ръководство.
Затова, колеги, аз категорично няма да подкрепя този закон. Ще гласувам против, защото той не работи за интересите на българското общество.
Мога да кажа и друго. С този закон вие ще отнемете възможността на българските граждани, които наистина искат да защитават суверенитета на България, да не могат да го правят. Защото всички, които не желаят да участват в тъй наречените мисии в чужбина, не желаят да бъдат превръщани в наемнически експедиционен корпус, вие ще ги уволните от Българската армия. Питам ви аз: това конституционно ли е, справедливо ли е, морално ли е? Аз мисля, че не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към народния представител Минчо Христов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, заявявам, че Парламентарната група на Българска нова демокрация ще подкрепи на първо четене този законопроект. Считаме, че той е действие в правилна насока, още повече – изискуемо действие след приетата философия за пълна професионализация на Българската армия.
Има нещо, колеги, което трябва да знаем, и което до голяма степен ще обуслови и ще подкрепи нашето решение за подкрепа на този законопроект.
След измененията на ЗОВС от 2004 г. е прието решение на Министерския съвет от 17 юли 2005 г., с които са определени подразделенията, войсковите единици от Българската армия за участие в международни операции и мисии.
Съвсем бегло ще изброя някои от тези единици, защото е особено важно да се разбере и моля да бъде запомнено: в момента по тези изменения на закона от 2004 г. и решението на Министерския съвет от 2005 г., възможност за участие в мисии зад граница имат над 90% от Въоръжените сили на Република България. От състава на Сухопътните войски това са 61 Механизирана бригада, Втора лекопехотна бригада, 38 полк ЯХБЗ, 68 бригада Специални сили, рота „Симик”, още около пет бригади от Сухопътните войски, Трета вертолетна авиационна база, Трета изтребителна авиационна база, 22 изтребителна авиационна база, 16 транспортна авиационна база, войсковите единици от Военноморските сили, Военноморска база – Варна, Военноморска база – Бургас, и цялата логистика.
Ще кажа един проблем, който е много важно да бъде разбран. Извън тези подразделения, извън обсега на този законопроект и на това решение са единствено щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб на Българската армия. (Реплика на народния представител Павел Шопов.) На практика изменението, което сега се прави и което ние ще подкрепим с пълно съзнание и твърда воля, е, че към тези войскови единици ние добавяме щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб, които бяха изключени от приложението на изменението на закона и решението на Министерския съвет, тъй като по определението, което беше визирано в нормативните актове, щабовете на въоръжените сили и Генералният щаб не се водеха подразделения, войскови единици от Българската армия. Това е особено важно да се разбере, защото в момента не става тотална промяна на философията на участието на Българските въоръжени сили в мисии зад граница. Това е станало през 2004 г., когато 90% от Въоръжените сили са били определени чрез техните войскови единици да създадат възможност за изпращане на военнослужещите зад граница за участие в такива мисии. Това, което се прави в момента, е грубо казано – добавяне към войската на щабовете и Генералния щаб. Мисля, че едва ли в тази зала ще се намери някой, който да защитава тезата, че ние имаме основание и логика да пращаме зад граница войници и сержанти, но нямаме основание да изпращаме зад граница за мисии щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб. Мисля, че едва ли ще има човек, който да защитава подобна теза.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Защо да не ги пращаме?! Вижте се какво приказвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, извинявайте, значи нашия Генерален щаб ще го пратим в чужбина, така ли?! (Смях и оживление в залата.)
ИЛКО ДИМИТРОВ: Ако това е реплика, ще отговоря веднага. Представител на нашия Генерален щаб би могъл да не бъде в състояние да откаже да бъде пратен на мисия зад граница, позовавайки се на това, че не е включен във войскова единица. Генералният щаб в момента и щабовете въоръжени сили не се водят войскови единици по легалното определение на закона. Това е елементарният проблем. И нека не виждаме някакви призраци в това, което се прави в момента, нито някаква драматична промяна, ние просто, грубо казано, добавяме към войската и нейното ръководство. И според мен е повече от логично това да се случи.
По отношение на друг дискусионен проблем – доброволния принцип. Доброволният принцип не е дерогиран, напротив, включена е възможността при предприемане на стъпки за встъпване в редовете на Българската армия ти да бъдеш запознат с това, че ще бъдеш изпратен експромто, екс леге в мисия. Ти имаш това условие пред себе си и имаш две възможности: или да подпишеш да се включиш в редовете на Българската армия и да отидеш на мисия, ако бъдеш призован, или да откажеш да бъдеш военнослужещ. Така че доброволното начало си е налице, то не е променено, не е стеснен неговият обект, не е стеснено неговото приложение, просто е добавен този елемент, който сега съществуваше в една по-късна в правно-технически план фаза, тоест подписване на допълнително споразумение за участие в мисия, след като военнослужещият е бил приет във Въоръжените сили.
Нека да не спекулираме с това, че правим Българската армия експедиционна или не. Просто българският данъкоплатец не може да си позволи да поддържа отбор „А” и отбор „Б”. Отбор „А” е този, който е годен да участва наравно с другите партньори в мисия зад граница, отбор „Б” е този, който ще дрънка кухненски прибори и ще стои тук, за да поддържа някаква битност на остарели виждания за кашевари, които просто да попълват състава, бидейки негодни, поради това че не са участвали в реални условия, да докажат качествата си на военнослужещи.
Искам да кажа, че приветствам в известна степен тези стъпки, които се предприемат в този законопроект, за съпътстване на тази промяна с действия, които ще подпомагат развитието на социалния статус на българския военнослужещ. Но аз заявявам най-категорично от тази трибуна: българското правителство, българските официални лица се държат неадекватно по отношение на социалния статус на българския военнослужещ. Аз твърдя, че Министерството на отбраната е затънало до гуша с имоти и с възможности и за пореден път прави плахи стъпки за решаване на социалния проблем на българските военнослужещи. Докато преди 1 януари 2008 г. беше обяснено, че можем да се държим двусмислено по отношение на това, че 12 хиляди крайно нуждаещи се военнослужещи трябва да имат жилища, сега, след като сме изправени пред една пълна професионализация на Въоръжените сили, ние просто не трябва да обясняваме, че няма пари, че няма финансови възможности, че има други приоритети и т.н. Просто аз казвам, че липсва политическа воля за подкрепа на тази идея за пълна професионализация. Защото ако ние не предприемем мощни и незабавни действия, а не предпазливи стъпки за задоволяване на доказаните потребности на българските военнослужещи, ние връщаме процеса назад и сред тези български военнослужещи или ще попаднат такива, които не могат да изпълняват своите задължения, или ще създадем пушечно месо, което да изпращаме зад граница с пълното съзнание, че трябва да носим отговорност за проблемите, които ще настъпят с него.
Затова казвам, че ние се нуждаем от една ясна политическа воля, която да застане зад разбирането, че когато ти създаваш професионална армия, трябва да платиш адекватно за този професионализъм. Твърдя, че в Министерството на отбраната има тези финансови възможности, Министерският съвет обаче трябва да си изясни политическата визия и да създаде тези административно-правни и технически възможности, които да позволят намиращите се активи - стопански обекти, и наистина безкрайно многото възможности да бъдат насочени първо за задоволяване на нуждите на българските военнослужещи като професионални такива и после да потъват някъде в небулозата на безкрайните нужди от социални и други ангажименти, неясно по какви механизми и неясно защо.
С това приключвам своето изказване. Имам определени резерви и по отношение на едно разрешение, което касае порционни пари и храна, но мисля, че между първо и второ четене сме в състояние да предложим определени корекции, които да внесат яснота в тази философия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председателю, въпреки че репликата е несъгласие, аз искам да изкажа съгласие с предложението да се изпратят Генералният щаб и останалите щабове в джендемите. И не само те, ами да се изпратят и цялото ръководство на министерството и всички сегашни и бивши министри, които затриха Българската армия.
Плюс това, разбра се, че една американска фирма иска да поеме военните комуникации на страната. Ами защо направо не ни зачислят всички като едно поделение към американската армия, поне малко по-добре облечени и нахранени ще бъдат войниците.
Всичко, което се каза тук, е просто удивително възмутително и абсолютно неприемливо! Ние не трябва да се съсредоточаваме върху въпросите по начина, по който го правим. Ако се процедира по този начин в нашите съседни натовски страни, не знам дали Гърция можеше да си позволи 170-хилядна армия, а Турция – 800-хилядна. На всички тези хора осигурени ли са апартаменти и всички удобства? Аз силно се съмнявам. Ако могат да ни посочат примера на нашите по-стари натовски съседи, да го направят. Но аз смятам, че стопяването на Българската армия до един файтон хора е обидно и неприемливо за нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз съм възмутен от класификацията, която колегата Димитров направи – че едва ли не тези кадрови военнослужещи, които искат да ходят в мисии зад граница, са най-истинските и най-добрите в Българската армия, а тези, които не искат, били кашевари. Ами тогава цялата ни армия е била кашевари преди да излизаме зад граница! Колко са хората зад граница? В Афганистан 400 и нещо, 100-150 в Ирак и една мисия в Косово. Какво излиза? Че фактически 1000 - с ротацията 2000 души - са били истински военнослужещи, всички други според неговата терминология са кашевари и не са истински военнослужещи. Категорично се противопоставям на такъв начин на разделяне на българските военнослужещи. Това е една обида за Българската армия и моля той да се извини тук от тази трибуна за това, че си позволява такива сравнения. Това – едно.
Второ, аз искам да попитам и друго. Не си ли задава самият Димитров въпроса защо досега Генералният щаб и Министерството на отбраната не са включени в тези войскови подразделения? Много просто! Това, което беше в досега действащия закон, е много ниско ниво на представяне на нашето участие в тези мисии, тоест кадрови военнослужещи, но на ниво по-нисши офицери, сержанти и войници. Защото едно участие вече и на членове на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната вдига много по-високо нивото и ангажимента на България като държава в тези мисии. И това, което действа досега, е много добре, защото е имало точно тази умисъл според мен – да не се ангажираме чак в такава степен.
Мисля си, че тревогата, която се изразява тук от колеги народни представители, трябва да бъде уважена, уважаеми колеги – обръщам се първо към моите колеги от Коалиция за България - защото и след следващото съкращение, което се готви в България, вече не знам кой ще пази и границата ни с Югославия и дали въобще ще има военно поделение. Май няма да има никакво военно поделение. А сега ще се махне и Танковата бригада в София .
Така че въпросите са много сериозни и това, което сега се вкарва като допълнение и изменение само за мисиите, е една малка част от айсберга. Много по-сериозен е цялостният проблем. И аз още един път искам да кажа, че очаквам Министерството на отбраната да ни внесе най-после някакъв проектозакон за тази резервистка армия. Ние продължаваме да съкращаваме армията, а не приемаме никакъв документ, който все пак да подготви младата българска генерация с военни умения. Това го има всяка държава – член на НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте, за дуплика, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Поднасям чрез господин Радославов извиненията на тези хора, които се смятат за кашевари.
Искам да кажа следното. Повече от очевидно е и много хора го знаят по-добре от мен, че когато един професионализъм не се развива в професионални условия, тогава от професионалиста просто нищо не става, той става нула. Ако ние не предоставим възможности Българската армия да провери своите способности в реални условия, то тогава просто си въобразяваме, че правим нещо. Ние не правим нищо! Това трябва да е ясно. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме хора, които не знаят какво е реално военно действие и че те ще бъдат адекватни в такова бойно действие, когато бъдат изпратени там. В този смисъл опасността да създадете Вие проблеми, господин Радославов, е голяма, защото оставяте хората да стоят тук, като си мислите, че проблемите могат да се решат виртуално. Не могат, просто не могат! И ние всички трябва да бъдем на нивото на тези военнослужещи, които имат смелостта и доблестта и не се противопоставят да участват в тези мисии, защото за тях това е едно реално участие, една реална проверка. Без тази проверка ние не можем да знаем какво е нивото на подготвеност на нашите Въоръжени сили. Как може да изправяме полицията в реални условия на улицата? Как може да изпращаме хирурзи да правят реални операции в “Пирогов”? Защо се плашим да изпратим нашите войници в реални бойни условия, след като ги подготвяме за това нещо, след като плащаме за това нещо!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Защото те не искат.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Може би Вие не искате, но това е друг проблем, нека да не тръгваме по тази плоскост.
Искам да отговоря с едно изречение и друго. Напълно необяснимо и нелогично е да пазиш ръководството на един вид Въоръжени сили, на една войска под чадър, препятствайки той да има възможност да участва в такива мисии зад граница, за да го пазиш живо и здраво. Аз се надявам, че сред тях има достатъчно хора, които могат да защитават себе си, създадени са им такива условия и ви призовавам да не ги пазите, тъй като те самите не желаят това, подкрепяйки тези промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Възможностите за отбрана на страната, състоянието на Въоръжените сили на Република България са отговорност, ангажимент и функция на дейността на няколко български народни събрания и на няколко български правителства. В резултат на тази дейност България стана член на НАТО, ние поехме конкретни ангажименти и смятам, че едно от нашите основни задължения е да изпълняваме качествено тези ангажименти. Всъщност темата за отбраната на страната може би трябва да бъде една от малкото теми, по които и управляващи, и опозиция да имаме ако не пълен консенсус, поне някаква степен на консенсус.
Уважаеми колеги, дебатът се измества от закона, който разглеждаме, и отива в една по-обща посока – за състоянието на Въоръжените сили и възможностите им те да изпълняват конституционните си задължения. Аз лично няма да се спирам на тази тема, но едва ли има народен представител, на който да не е ясно, че цялостното състояние на Въоръжените сили на Република България, както всички останали дейности, е функция на нейните икономически възможности, на икономическия потенциал на страната. Ние не можем да пренебрегнем това по никакъв начин. Защо тези възможности са толкова малки и генерират такъв бюджет – това е вече въпрос на друг анализ, на друга тема и може би не е предмет на днешния ни дебат по закона.
Уважаеми колеги, предложеният законопроект решава някои нормативни пречки и може би това са последните пречки, свързана с професионализацията на Българската армия, и дава възможност за уеднаквяване на статута на всички военнослужещи в армията. За разлика от предходния период, когато те бяха две категории – срочнослужещи и професионални, сега всички са професионални и трябва да имат еднакви взаимоотношения с министъра на отбраната. По никакъв начин, уважаеми колеги, това не е свързано само с излизането на нашите Въоръжени сили на мисии извън граница и по никакъв начин приемането на този законопроект няма да доведе до увеличаване или до намаляване на участието на българските Въоръжени сили в мисии извън територията на страната.
Може би е добре всички народни представители да знаят, че участието ни в мисии се извършва по друг закон, който ние, това Народно събрание, приехме – това е Законът за използване на българските Въоръжени сили извън територията на страната, в който е предвиден ясен и точен ред, по който нашите Въоръжени сили могат да напускат територията. По този ред за някои видове участия е предвидено разрешение от Министерския съвет, за някои видове – разрешение на Народното събрание. А конкретната степен на участие на българските Въоръжени сили извън граница е предвидена в нашите споразумения с партньорите ни от НАТО и по всяко едно такова участие има санкция.
Уважаеми колеги, за всички нас и за цялата българска общественост е ясно, че професията военнослужещ е една от най-опасните професии в Република България. И тези професионални военнослужещи ще бъдат там и ще вземат участие там, където има опасности, може би свързани с националната сигурност на страната. Наше задължение е, уважаеми колеги, да осигурим на тази част от населението адекватен социален статус, да минимизираме доколкото е възможно рисковете и заплахите за техния живот.
Аз лично искам да ви уверя, че ние в Комисията по отбраната много внимателно следим тези процеси. Постоянно се внасят анализи от Генералния щаб, от Министерството на отбраната, следим непрекъснато обстановката, в която участват нашите военнослужещи в мисиите и в Ирак, и в Афганистан. Всъщност част от законопроекта е посветена и на проблема, свързан с осигуряването на жилища, и възможностите за управление на имотите на Министерството на отбраната в урбанизираните зони. Уважаеми колеги, тук става въпрос наистина за един огромен потенциал от собственост, който се намира в много градове на страната и който - вече не е трудно да се забележи - започва сериозно да се амортизира по отношение на сградния фонд. Една от възможностите беше този потенциал да се предаде на общините. Практиката обаче показва, че това в никакъв случай не довежда до ефективно и качествено използване на тези територии. Затова една от възможностите, които се предоставят в този законопроект, е министърът на отбраната по съответен ред да има право да учреди право на строеж, за да се осигурят жилища за българските военнослужещи и, разбира се, за обекти от обществено значение.
Ние си запазваме правото, тъй като тук трябва да бъде гарантиран наистина един прозрачен и обективен механизъм, специално по тази тема да се внесат допълнително предложения, за да може това наистина да бъде гарантирано в закона като правна техника в максимална степен. Разбира се, добре е, че се изяснява и въпросът с гражданските лица, тяхното участие и в мисии, възможностите те да получават социални придобивки.
Ние смятаме, уважаеми господин министър, че всъщност може би това трябва да бъде една от последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и след определен период да бъде внесен нов Закон за отбраната, който наистина в максимална степен да обхваща материята и в максимална степен да отговаря на всички въпроси, свързани с националната сигурност на страната.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Янков, от групата на ДПС. Мисля, че тук се полага една доста основателна реплика. Вие казахте „Когато приехме закона за участие, за взимане на решение от правителството за участие в задгранични мисии на Българската армия”. Да, изразихте се много правилно – „приехме”, защото вие си го приехте. Не само това мнозинство, което е управляващо, но и реалното мнозинство, което гласува за този закон, защото малцина тук се противопоставихме на този закон. Аз още си спомням тежкия дебат, който имахме, и все още стоя на позицията, както и другите колеги, виждам, че ме гледат...
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как се казваш? Каква карта имаш?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не се обаждайте от място, после ще Ви обясня в кулоара. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.)
Господин председателстващ, ако обичате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, погрешно сте взел картата на народния представител Румен Ангелов. Затова е тази реакция. Сега ще Ви дадат Вашата карта.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съжалявам! Ха, ха, ха – на това се смеем в седми клас, господин Овчаров. Много смешно!
Продължавам – този закон си го направихте вие. С този закон ние все още не сме съгласни. По-нататък в свое изказване ще обясня точно всички параметри.
На второ място, много благодаря, изплюхте камъчето, една думичка тук лъсна – „собственост”. Собственост на Българската армия, която се съсипа, собственост на Българската армия, която се превърна в група гурбетчии с автомати. Група гурбетчии с автомати – в това превръщате Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Репликата ми е по темата за военните имоти. Те представляват една много апетитна хапка. Какво става в последните години? Съкращава се армията със 70-80%, 70-80% от тия имоти се разпродават. Навремето Българската армия беше на особено висока почит и тези имоти бяха в централните части на най-големите градове. В момента представляват една много апетитна хапка – това, което е останало.
Тъй като съм от Варненски избирателен район, какво става там с Военната болница? Военната болница, която е точно на центъра, се разруши, а в момента турска фирма строи хотел ли, МОЛ ли, не мога да кажа. Военната фурна – също на пъпа на града, както се казва, също се взе от някаква съмнителна фирма. Тук, в София, сградата на Военноисторическия музей, която беше в централната част на града, е изместена накрая. Има много други апетити. Оставаме с едно впечатление – дайте да съкращаваме армията, защото тези имоти остават неизползваеми, в тежест, така че те трябва да се продават. Само че те даже и не се продават, те се харизват на наши хора и поръчките се изпълняват от наши фирми – разбираме хора из кръга на управляващите, а не на опозицията. Следвайки тази логика, на управляващите ще им бъде по-изгодно, ако може цялата армия да бъде зад граница, както каза и колегата Чернев. Тя няма да има никакъв имот тук, в страната, всичко трябва да се продаде – имоти, имущества и на българския войник да му остане един калашник в ръката и това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте, господин Величков.
Междупрочем да съобщя, че независимите народни представители разполагат с 4,5 минути.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Прави впечатление един такъв факт – имаме отделен Закон за мисиите зад граница, където нещата са разписани. Защо сега в Закона за отбраната ние ще вкарваме задължението, че всеки военнослужещ е длъжен или не може да откаже мисия зад граница? В същото време преди това колегата Димитров пък какво каза – истинската войска са онези, които са зад граница, а тия, които са тук, не са войска. Не става ли дума тук, че ние искаме да подменим Българската армия като бранител на интересите на държавата в едно нещо съвършено различно? Сигурно няма да е сега, но ако ние направим това нещо, си е живо предателство към България. Живо предателство! Ако не сега, някога, някой ще носи отговорност, но жалкото е, че няма да са тези, които ще вземат сега решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чернев, уважаеми господин Ноев, уважаеми господин Величков! Определено и откровено трябва да се каже, че в дебатите, които се водят по различни поводи, свързани с отбраната на страната, тук, в Народното събрание, аргументите, които вие изказвате, имат своите основания и трябва да бъдат анализирани сериозно. Това обаче, както казах в своето изказване, е въпрос на друг разговор, по други теми. Може би предстоят такива теми, свързани с актуализиране на отбранителната стратегия на страната, и т.н.
Вижте, да, мнозинството прие тоя закон. Това е факт, но такъв е редът за вземане на решения в българското Народно събрание. Всъщност, може би това е едно от предимствата на демокрацията, че по тия въпроси има различни мнения. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето е засечено.
ЯНКО ЯНКОВ: Картата ми е в пулта, не знам защо не се е включила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате три минути, говорете спокойно.
ЯНКО ЯНКОВ: Наистина, уважаеми колеги, въпросът с имотите на Българската армия... Господин Чернев, Вие се изразихте неточно според мен. Това не са имоти на Българската армия, това са имоти на българската държава, това са имоти на целия български народ, които са предоставени за ползване от Българската армия за определено време. Това, че тези имоти са атрактивни и са на хубави места в градовете, по никакъв начин не означава, че трябва да стоят и да не се реализират възможностите, които те могат да предоставят. Наше задължение е ние да намерим оня механизъм, който да минимизира опасностите от корупционни практики и всъщност по възможно най-добрия начин тия имоти да изпълнят предназначението си и към сегашните нужди на Министерството на отбраната, и към гражданите на съответните общини, които в момента имат нужда от тях.
Как ще намерим тоя подход и тоя механизъм, зависи от нас. Става въпрос за определени текстове, записани в закона. Казах, че си запазваме правото да предложим и допълнителни текстове. Става въпрос и за правилник, който трябва да бъде приет от Министерския съвет. Това също е една допълнителна възможност.
Що се отнася до състава на Българската армия – господин Величков излезе, за нейното намаляване, аз казах, че това е въпрос, който е извън отговорностите на сегашното Народно събрание. Това е въпрос, който е предвиден, записан, регламентиран и се реализира по съвсем други стратегии и процедури, които предходни български народни събрания вече са приели и предходни правителства са реализирали. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, законопроектът, който обсъждаме, е силно политически, силно идеологически и това е така, защото се касае до различни философии за нашето общество, различни визии за нашето общество. Едната е глобалистката, а другата е национално отговорната, патриотична визия за българското общество. „Атака” е представител на втората позиция, на втората визия – за българското общество, за българската национално отговорна позиция и твърдо защитава тази своя позиция. Това, което „Атака” прави в Четиридесетото Народно събрание от самото начало досега и ще го прави, е да разваля тази идилия и този комфорт на всички останали – и така наречени управляващи, и така наречена опозиция, които имат за цел да внушават в обществото и пред своите господари един консенсус в българското общество по всички тези въпроси, включително и по въпроса за настоящето и бъдещето на Българската армия. Тоест ние ще пречим на този консенсус с всички възможни средства и ние сме горди, че не само „Атака”, но и други представители, макар и произтичащи от „Атака” също заемат тази позиция и те са верни на програмата, която партия „Атака” в тази връзка прогласяваше и с която излезе за влизане в Четиридесетото Народно събрание. Те също защитават тази позиция поне в това отношение.
Ние много пъти сме казвали, че по отношение на Българската армия се осъществява една последователна ликвидация, която е започнала отпреди десетина години насам – от управлението на ОДС, мина през управлението на НДСВ и сега вече е в своя крайна фаза. Тази ликвидация на Българската армия, такава, каквато трябва да бъде според българската Конституция като защитник на националния суверенитет и териториалната цялост на страната, беше осъществена с няколко последователни закона и с ред мерки, с които от Министерството на отбраната бяха осъществявани действия като едни концентрични удари, които непрекъснато удряха по българската войска и я докараха до това трагично положение. Сегашният законопроект не е нищо друго освен една поредица от тези концентрични законови удари против Българската армия и бележи една вече доста завършена фаза на нейната ликвидация.
От „Атака” винаги сме казвали, че Българската армия ще бъде намалявана последователно, все повече и повече докато се сведе до една жандармерийска част, до това да се превърне в една въоръжена група от хора, които да бъдат пращани на мисии зад граница. Това ще бъде нейната цел и задача и тя няма да има никакво друго значение за обществото, тя няма да има никаква друга функция освен тази.
Неслучайно в изказванията на управляващите ключовата дума е „мисии” или „участия в чужбина”. Тоест да се докара българската войска, условно разделена, на две или три групи, без значение как ще ги наречем – или контингенти, или части, от които една или две да стоят в страната, за да реанимират – на почивка, а третата част може би да бъде изпращана в горещи точки на света, където да се защитават чужди интереси – дали енергийни или политически, без значение, но чужди интереси, и където българските момчета да умират като им се подхвърлят, предвид социалната икономическа криза в страната, някакви жълти трохи, от които те да бъдат доволни, да се лумпенизира тази група от млади българи, да им се отнеме съзнанието какво правят в тези далечни точки на земята, с каква цел ще пребивават там, за чии интереси ще умират. Това е бъдещето.
Неслучайно в този законопроект са 2-3 ключови думи – едната „мисии”, а другата „имоти”, забележете.
Тук всъщност се завършва тази отдавна течаща операция за превръщането на Българската армия в пушечно месо като се създава задължително за всички военнослужещи, всички, които са в редовете на Българската армия, да бъдат изпращани, да заминават в чужбина и да изпълняват там дадените им задачи.
Тук има много юристи и аз се учудвам какво недомислие е това – сега минавам от чисто политически в чисто юридически аспект на нещата. Господин министър и управляващите, не сте ли помислили, че до момента Българската армия се състои поне от 90% хора, които са подписали договор, в който договор професионално, изрично съществува положението, че могат да бъдат изпращани в чужбина само ако са съгласни? Как сега със закон ние ще дерогираме този договор, как ще прекратим неговото действие и как ще им вменим в задължение – аз не мога да разбера това юридически как ще стане, по силата на този закон изведнъж тези хора, които са подписали договора за доброволност, така да го наречем условно казано, с такава клауза, ще ги принудим, ще ги накараме да бъдат длъжни да пътуват в чужбина зад граница? Това просто е невъзможно и Конституционният съд би отменил едно такова задължение, което този закон би въвел, би разписал. Така че това е една абсолютна несъстоятелност.
Цинично е това, което се чува в Правната комисия, когато беше изтъкнат тоя аргумент – който не желаел, да напусне. Да, много хора ще напуснат, но това всъщност малко интересува управляващите и ръководството на Министерството на отбраната, защото целта е още повече и все повече и повече да се намалява броят на военнослужещите и това ще бъде оправдание. Всъщност оправдание – няма желаещи. Девет хиляди и шестотин души се търсели в момента да попълнят свободните места. В един момент ние знаем, че всъщност броят на армията ще бъде още намален и то не по друга причина, а със страшния аргумент, видите ли, няма желаещи. Как ще има желаещи? Ние, от „Атака”, предупреждавахме, още когато се възприемаше принципът на професионалността, че няма да има желаещи. Тогава казвахте: не, ще има желаещи, защото ще бъдат добре заплатени. Няма да има желаещи! Ето, все повече и повече броят на Българската армия ще бъде намаляван. Всъщност вашата недобросъвестност и от вашата лъжа, която изведохте към момента, когато се въвеждаше принципът на професионалността.
Другият въпрос е с имотите. Той е страшно важен. Както от “Атака” много пъти сме казвали: в момента тече „доотупването на брашнения чувал” – наречен държавна собственост. Така както това доотупване става с предприятието от забранителния списък, с болниците и поликлиниките, с които се ликвидира и здравеопазването, така това „доотупване на брашнения чувал” става и с особено ценната и малко останалата държавна собственост във вид на военни имоти.
Тук неслучайно представител на ДПС говори по този въпрос, защото ДПС е вперило алчен взор, хищен поглед точно към тези имоти. Тук ще видите като последица от това, което правите днес, че тези имоти ще бъдат отнесени, усвоени, най-вече от ДПС. Движението за права и свободи е най-доволно от този закон. Движението за права и свободи изобщо не го интересува Българската армия, за ДПС, разбира се, най-хубаво е да няма Българска армия. Движението за права и свободи има отношение към този закон дотолкова, доколкото този закон развързва ръцете и дава възможност тези изключително ценни имоти на държавата, във вид на държавни имоти, да бъдат приватизирани, тоест да бъдат отнесени, да бъдат окрадени по начин, до болка познат на целия български народ. И тук приказките за това, че с продажбата от тези имоти щели да бъдат закупени апартаменти за военнослужещите са просто смешни, те са нелепи. Както винаги съм казвал тази приватизация, която се прави в България, е не „кон за кокошка, а кон за бълха”. Така ще стане и в този случай. Много скоро няма да има нужда и от апартаменти за българските военнослужещи, тъй като такива просто няма да има. Няма да има Българска армия, както е тръгнало.
Сега отново ще се върна на чисто политическия аспект на тази материя, която разискваме на този закон, по който разсъждаваме в момента.
Поначало ударът срещу Българската армия не е само удар срещу нея, защото армията е неотделима и много важна част от държавността. Ударът поначало, което осъществяват така наречените управляващи и така наречената опозиция – всички безродници, е да се бие по българската държавност. Като се бие по Българската армия и се ликвидира българската войска, се ликвидира и българската държавност. Това е голямата, генерална и зловеща, добре премерена цел и в нея участва, както винаги съм казвал, цялата интерпарламентарна шайка в този парламент, просто защото няма разлика в целите на хора от БСП – аз съм ги назовавал по имена, няма да го правя повторно, които се съобщават с хората от НДСВ – те много добре се знаят, с хората от ДПС, с хората от СДС, с хората от ДСБ, с хората от БНС. Тази интерпарламентарна шайка върши своето дело. Тя непрекъснато, постъпателно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, правя Ви забележка – не обиждайте народните представители, като ги наричайте „шайка”.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не правя персонална квалификация в момента. Аз съм я правил много пъти и никой не може да ме спре да я правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога да Ви спра, но се съобразявайте. Два пъти употребихте „шайка”. Първият път не Ви направих забележка, но...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е истината за мене и аз като народен представител мога да дам тази квалификация. Така че за това става дума и за това става въпрос, но ние от „Атака”, разбира се, в момента не си въобразяваме, че ще спрем това, което се прави генерално, но ние ще продължим да вгорчаваме живота на тези хора, които вършат своето предателство и ще опитваме, и ще спираме този процес по един всевъзможен начин и пречим на така наречения консенсус, с който да тържествуват всички тези хора.
В крайна сметка те идват на историческата сцена и ще си отидат и това ще бъде много скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Шопов, не бих взел думата, ако Вие не казахте наред с обичайните лозунги, зад които не стои нищо друго освен един агресивен популизъм и един неверен факт. Ако бяхте слушали това, което Ви казах в самото начало – от три години над 90% от Българската армия, българските Въоръжени сили са в подразделения, които генерират военнослужещи за мисии зад граница. Деветдесет процента от Българската армия в момента участва и е готова да участва в такива мисии. В момента и по принцип не престояват едни и същи хора 300, 500, 1000 души, а има така наречената ротация, която позволява в реални условия, да се проверяват възможностите на българските военнослужещи през годините, така че всички военнослужещи да докажат своите възможности, а не както Вие предлагате да престоят тук в сухи тренировки и те, и ние да не знаем какво могат. Защото, както един хирург не може да докаже своите възможности, освен ако не оперира, ако не прави операции. Не може да докаже своите възможности, ако го затворите във Вашия кабинет да чете само книги, а трябва да присъства в операционната зала, така и българският военнослужещ, ротирайки се, както е заложен този принцип и както в момента се извършва, повече от 90% от Въоръжените сили да докажат своите възможности в реални бойни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Парламентарната група на „Атака” разполага с четири минути и половина.
Господин Шопов, имате право на дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Димитров едно си знае, едно си бае. На него в главата му няма друга гънка, когато се говори за армия, освен думата мисии и пращане в чужбина. Неговият критерий, то се вижда, всичко преминава през това действие, защото на него това му е наредено, това му е възложено отнякъде.
Димитров, работете заедно с другите Ви подобни от другите парламентарни групи и навсякъде – да се превърне Българската армия в армия за мисии.
Така че цялото негово мислене е свързано с този факт. За него Българската армия няма други измерения. Господин Димитров, от цялото Ви изказване преди малко и сега от тази реплика, по отношение на мен се вижда това. Просто няма нищо друго освен мисии. Само че за това говорих през цялото това време, че има и друга философия за армията, друга представа, друго виждане за армията, че армията за нас от „Атака” има функции по Конституцията на Република България, а не е въпрос за това да бъде пращана в мисии, както й е възложено, за което Вие пледирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам аргумент от една мисъл на един от апологетите на българското националноосвободително движение полк. Кирил Б. Дрангов, той е казал така: „Празна раница не храни граница.”
С приемането на този закон ние сме в ситуация, в която не раница да няма или тя да е празна, а да няма и кьорав войник до българските национални граници, който да ги пази. Тази военна стратегия, този военен позор, който се предлага, превръща българския войник, както го казах по-рано и ще стоя на тази дума, в гурбетчия с автомат. Това стават българските войници. Не мога да разбера какъв висок и страховит военен опит ще почерпат нашите войници от функциите си на окупационни полицейски сили, охраняващи военнопленнически лагери и изпълнявайки всякакви други кулинарни, защото тук някои се обиждат да ги наричаме кашаварски, добре, кулинарни дейности в така наречените задгранични мисии.
Никога българският войник не е бил окупатор. Българската армия е била силна, когато е отбранявала българската национална територия. Никой не може да ме убеди, не почива на никакъв здрав разум аргументът, че , видите ли, български национални интереси са някъде ей там в белоджистанските планини на 3000 километра оттук. Може да са били по времето на предците на Хан Аспарух и Хан Кубрат, може би по времето на Хан Горда, може би, но не и днес.
Така че тези песнички не стават дори за децата в предучилищна възраст, камо ли за хора, които са прегърнали каузата на родолюбието и патриотизма, като нас. Тази кауза не е от вчера, не е от възникването на дадена партия. Ние се радваме, че партия „Атака”, която произлезе от коалиция „Атака”, продължава гръмко, бойко да защитава тази теза, но това е теза на всеки мислещ и чувстващ се патриот откакто има демокрация в България. Каузата е да се пази Българската армия, каузата е да не позволим Българската армия да се превърне в батальон за окупаторски действия.
Искам да отправя съвсем колегиално, не предупреждение, известие към колегите от фактическото мнозинство: ние националистите, патриотитети няма само да ви досаждаме, ние ще продължим да стоим на нашата позиция, независимо от всичко. Това, което се окачествява и се отъждествява, за мен е с национално предателство, с предаване интересите на българската държавност – лишаване на българската държава от един от естествените, един от априорните атрибути на държавността – армията. Защото армията е изразител на държавната сила, армията е носител на тази форма на държавна принуда, която осъществява автономността на държавата. Така ни учеха още в първи курс в Юридическия факултет. Ние сега избиваме този стожер изпод българската държава и казваме: не, след като махаме един от стожерите, сградата на българската държавност става по-силна. Това е абсурд. Като здравомислещ човек, като юрист, като българин аз отказвам да приема този аргумент.
В този ред на мисли няма да подкрепя този лош закон.
Отново ще ви дам пример с едно събитие отпреди повече от десет века, когато българите дойдоха при Хан Богорис и му казаха: „Ти ни даде лош закон.” Ние сега даваме лош закон за българската държава. Да очакваме разгневените българи скоро да ни го кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Господин Ноев, заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, искам да изкажа особеното си притеснение от факта, че в залата в момента присъстват под 20% от народните представители. Това са 32-33, което е 15-16%, и не знам дали си давате сметка, че този закон е от изключителна важност и неговото приемане ще има изключително тежки последствия?
Искам да кажа, на първо място, изпращането на наши войски в чужбина ще става задължително с решение на Пентагона, а не на Народното събрание, министерството или Генералния щаб. Съвсем отвън ще се командва това изпращане. Българската армия се превръща в окупационен корпус на Вашингтон. Числеността и въоръжението на Българската армия ще се определят от нуждите на Пентагона, в зависимост от това какви локални войни води, а не от нуждите на България. Пентагона изобщо няма да го интересува, че в съседна Сърбия, Косово или Македония има някакви конфликти и има нужда наши военни части да бъдат там на границата. За тях това няма значение – дали ще ги има, или няма да ги има. Българските военнослужещи няма да могат да избират дали да участват или не в окупационни войни, а те ще бъдат задължени да отидат под заплахата от наказателно преследване. Предупреждавам ви, че в най-скоро време ще има много силна ответна реакция.
От момента на гласуването на този закон за българския военнослужещ ще бъде вече свещен дълг не защитата на Отечеството, а свещен дълг на българския военнослужещ ще бъде защитата на петролните гиганти и на наркотрафика. Ние в момента държим части в Афганистан, където се произвежда една голяма част от дрогата, която тръгва по света, и в Ирак, където защитаваме петролните гиганти.
Особено обидно е, че нашите военнослужещи изпълняват ролята на пазванти, на телохранители, но не и на рейнджъри. Те ходят и пазят нещо и дали ще бъдат въоръжени с автомати или със сопа е все едно и също. Така че няма какво да приказваме, че трупат някакъв боен опит и т.н.
Искам да ви припомня, че на последните учения на българските военнослужещи беше оказана високата чест да метат пистите, където кацат американските самолети. Това стана нашата армия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, сега е 10,58 ч., има записали се още двама, а вероятно ще има и други. Досега се изказаха 6 народни представители, без да броим репликите и дупликите.
Ще дам половин час почивка, след което ще продължим с дискусията по този законопроект.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Часът е 11,31.
Продължаваме заседанието с дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили с вносител Министерският съвет.
В списъка, който е пред мен, сега е ред за изказване на народния представител Станчо Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател, но вчера заради 30 човека плюс министъра заседанието беше прекратено. Днес са 20 и министърът го няма, а Вие откривате заседанието. Аз ще се възползвам от думата, която ми е дадена, но мисля, че това не са хората, които трябва да присъстват в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Би трябвало да има нещо сериозно, защото хората очакват да чуят нещо в края на краищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, господин Тодоров. Така е.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Струва ми се, че това не е правилно, но така е по правилник, Вие използвате своите права, както решите, така ще бъде.
Господин председател, господа! Поправките в този закон са за ликвидацията на Българската армия, тоест, тя да не може самостоятелно да реши конституционните си задължения.
Уважаеми господа, това е позор! Такава армия България не е имала през цялото си съществуване, дори когато е била в критично положение. Този закон ще бъде унизителен за българския военнослужещ! Ние ще готвим войски само за зад граница и за мисии. Докладвам: от три български армии в момента има три бригади, които не са в състояние да изпълнят конституционното си задължение. Това трябва да бъде разбрано от всички нас и да не допускаме каквито и да е поправки, а трябва да изготвим нов закон.
Само някои данни: противовъздушната отбрана на България от 1000 целеви канала има 27.
Авиация: от 245 бойни самолета имаме 20.
Танкове: от 3050 имаме 160.
Дори при капитулация трябва да бъдем по-силни, господа! С тези средства ли ще воюваме и ще защитим българската държава? С тези средства можем да защитим една община, но не и държава.
Ще бъда конкретен, по същество – точен: чл. 85 гласи: „Военната служба се изпълнява на територията на България”. Този член искате да бъде премахнат.
Ние ще бъдем служители на целия свят – това е невъзможно с такава армия, каквато сме отредили да има българската държава. Не може ние да бъдем жандарм в света, да си изпращаме войски по всеки край на света! Тази точка трябва да си остане.
Отменя се точката да се служи по договор. Ама разбира се – сега военнослужещият служи по договор, той реално е на територията на страната, както е записано. Ако бъде изпратен на друго място да служи, то тогава по негово желание подписва договор да отиде там самостоятелно. Ние сега ще задължим българския военнослужещ ще-не ще за 323 лв. да отиде където го пратим! В момента напускат по 50 човека от армията, за една година ще останем без армия, няма да имаме никакви...
Това ли е целта на този законопроект? Не бива да се допуска. Трябва някой, ако желае, доброволно да отиде някъде и там заплащането е съвсем различно, не това, което се дава в българската държава.
В момента дори имаме 10 000 души по щата. От 39 имаме 30. Какво ще имаме до края на годината? Нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, имахте три минути, моля да си завършите мисълта! Давам Ви още 15-20 секунди.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, господа! Вижте каква позорна точка! Досега военнослужещият при изпълнение на своите задължения, ако бъде задържан, трябваше министърът на отбраната да даде съгласието си. Сега вдигат едно поделение по бойна тревога, скачам, обличам се и правя някакви нарушения, спира ме някой на улицата и ме арестува?! Какво ще стане с този, който ме арестува, ако ме спре мен и аз изпълнявам бойна задача, питам ви, ако приемем тази поправка?
Ние приемаме поправки, които въобще не са нужни.
Аз съм ограничен във времето, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Наистина благодаря. Мисля, че трябва да помислим по този закон. Той трябва да бъде върнат, да бъде направен нов закон, а също трябва да направим Закон за българския резерв, тъй като в момента нямаме резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте за реплика, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко. Господин Тодоров изтъкна факта, че Българската армия ще бъде жандарм, който ще ходи навсякъде по света. Една армия, която е много малка, с мизерно заплащане и с почти никакво въоръжение, не може да бъде жандарм. Това ще бъде една тайфа с полицейски палки, със сопи, която ще ходи да пази затворници и лагерници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Тодоров?
Моля Ви да се вместите в трите минути на дупликата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина е прав господин Ноев, когато каза тези думи. Наистина ако направим това, ще бъдем изправени...
Ще ви кажа честно и откровено: провеждам непрекъснато срещи с българското воинство. Ходя по поделения, не знам дали друг от българските народни представители ходи, но аз ходя и последно дори министърът, когато му зададох въпроси, свързани с войсковия ред в поделенията и въобще всичко, което се случва в българската държава, той дори не можа да ми отговори. И в момента той не идва да слуша тези неща, защото самият той знае, че не може да отговори.
Мисля, че поне министърът трябва да бъде тук, господа! Това е непристойно!
Господин председател, ако обичате, поканете министъра! Не може министърът да отсъства, когато се гледа един закон, който засяга цялата държава! Тези неща, които се правят като поправки в закона, защитават нечии интереси. Искам министърът да дойде и да каже тук чии интереси защитава този закон! На българската държава или на някои други, които желаят България да няма армия?
Аз не искам да предричам нещо, но представете си една маневра на някои от българските граници, какво ще правим? Откъде ще намерим армия тогава, кого ще извикаме, как ще изпълним задълженията си? Ще извикаме нечии войски... Знаем кои – наши съседи, които ще влязат в нашите оголени поделения и няма да излязат. От там, където влезе войската, трудно излиза!
Е, какво, искате да храним чужда армия на наша територия?! Това ли искате? Ако това искате да се случи, гласувайте тези поправки!
Вие правите поправки тук да се дават и земите, които са отредени за Българската армия, да се търгува. Досега се продаваха, сега се прави търговия. Искате тези земи да се търгуват. Станахме много големи търговци, бе, господа! Стига де!
Не може да се търгува всичко, което е предоставено на Българската армия. За всички тези обекти, които са предоставени на Българската армия, българските парламенти са мислили как да ги предоставят, а ние сега ги раздаваме на разни джебчии там по най-долен начин. Даже онзи ден аз го казах. Дадохме да ремонтират българските вертолети, дадохме 13 милиона, а никой не каза защо не си ги върнахме. Сега продадохме тези вертолети, защото не ги отремонтирваме, а те са боеготови – 7 броя за 10 милиона! Даже не можахме да си вземем това, което дадохме по договор, за да ги поправят. Ето това са престъпления! Даваме също райони и обекти, в които ще се строят магазинчета от разни там бизнесменчета, които ще търгуват за сметка на Българската армия. Това не трябва да го допускаме, господа! Не трябва да правим такива уникални поправки на този закон.
Предлагам още веднъж да спре разглеждането и да се върне, за да се изработи нов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Разбира се, аз не съм адвокат на министъра на отбраната, но в интерес на обективността трябва да подчертая, че и вчера, и днес министърът на отбраната и заместник-министърът бяха тук. Тъй като в момента има заседание на Министерския съвет по точка, по която докладчик е министърът на отбраната, наложи се той да напусне пленарната зала и да бъде в залата на Министерския съвет. Сигурен съм, че в момента, в който той има възможност и приключи, ще бъде тук.
Дами и господа народни представители, с извинение към тези, които знаят какво разискваме в момента, ще се наложи да повторя още веднъж какво точно обсъждаме. Ще си призная, че за пореден път се учудвам на тази способност на част от колегите в една тема да вместят всичко, което искат да кажат или което не са казали при други случаи.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: И вие бяхте така!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В случая имаме предложение за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, който регламентира определен ред за сключване на договори и допълнителни споразумения от страна на кадровите военнослужещи, свързани с изпълнение на военна служба освен на територията на страната, но и във военни контингенти, участващи в операции в мисии зад граница и регламентиращи техните отговорности. Нека да подчертая, че това участие в мисии в операции зад граница се регламентира и в концепцията, приета през 2005 г., съгласно Закона за изпращане и използване на българските Въоръжени сили, приета от настоящото Народно събрание и в Закона за отбраната и Въоръжените сили – чл. 70 и чл. 119. И сега съществува ангажимент на българските военнослужещи за участие в мирно време в операции в мисии зад граница.
Съгласно измененията от 2004 г. (реплика на народния представител Станчо Тодоров) към кадровите договори се сключва допълнително споразумение, с което кадровите военнослужещи дават съгласие за изпълнение на кадровата военна служба във военни подразделения, определени с разрешение на Министерския съвет, за участие в операции в мисии зад граница. До този момент отказът от изпълнение на това задължение беше свързан с предоставяне на друга подходяща длъжност, ако такава съществува, съобразно званието и квалификацията на кадровите военнослужещи, или, ако няма такава длъжност, се освобождават по определен ред.
Сега, със сключването на Договора за кадрова военна служба, се сключва допълнително споразумение, с което се дава съгласие за участие в операции в мисии. Ако предишният ред съответстваше на смесения характер на Българската армия, предвид факта, че имахме професионални военнослужещи и наборни военнослужещи, за да се спази принципът за доброволност за тези, за които военната служба не беше доброволна, а беше реализация на задължение, съгласно Конституцията и Закона за отбраната и Въоръжените сили, беше предвиден този ред с решение на Министерски съвет за подразделенията и съответно за допълнителното споразумение. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Сега отпада възможността, при която при отказ на военнослужещия, му се предоставя друга длъжност и той се уволнява от кадрова военна служба. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Нали никой не си мисли или се надявам, че са много малко тези, които си представят, че с приемането на тази промяна, българските военнослужещи в пълно бойно снаряжение под звуците на музика маршируват към самолета, за да излетят от България, за да участват в операции в мисии зад граница, или че приемайки това задължение по Закона за отбраната и Въоръжените сили, българските военнослужещи с дуло, опряно в главата, отиват на огневата линия?
Тук, в случая, в който си дал такова съгласие, но си преценил, че не желаеш да участваш в операции в мисии зад граница, имаш възможността да откажеш и съответно да се уволниш от Българската армия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Няма да има Българска армия!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И това съответства на професионалния характер на Българската армия.
Между другото очевидно е, че службата в Българската армия, участието в мисии в операции отговаря на определени ангажименти на държавата. Ако заяви участие в операции, например на НАТО, е неприемливо по идеологически или политически причини, за други – в операции на Европейския съюз, незнайно по какви причини (сигурно имат своето основание), за трети – в операции на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, сигурно и те имат своите аргументи, но аз не намирам аргументите, например, по отношение на операции на ООН или поне не чух такива възражения. Защото и там, в Глава седма, се регламентира начинът, по който ООН може да използва военна сила или предоставяне на разположение на въоръжени сили, в случаите, предвидени в Устава на Организацията на обединените нации. Значи ли това, че следва да се откажем от всичките си отговорности, ангажименти и задължения, в това число и като страна – член на Организацията на обединените нации? Не бих нарекъл подобни разсъждения наивни, но те са непродуктивни и несъстоятелни.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо напускат армията?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: С решението, което се предлага в Закона за отбраната и Въоръжените сили, на първо място, премахваме този двоен статут, който имат подразделенията в Българската армия, премахваме различните отговорности или права на българските военнослужещи, премахваме различните критерии за подбор на българските военнослужещи. И най-после, премахваме различията в мотивите на българските военнослужещи да изберат кадровата военна служба – едните в подразделения, за които се знае, че ще участват в операции в мисии зад граница, отказът за които е свързан с определени последици, и други, които участват в тези военни подразделения, непредназначени за участие в мисии в операции зад граница, но за които отказът не е свързан с никакви последици. Тъй като тези, които са подразделенията, които не са предназначени, никой не може да ги задължи с нищо да участват в операции в мисии зад граница.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Сега ще ги задължим за 300 лв.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Така че, уважаеми дами и господа народни представители, струва ми се, че това е една необходима стъпка като промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили, която съответства и на промяна на характера на Българската армия – от смесена, при която имаме комбинация на професионална и на задължителна военна служба, към изцяло професионална армия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо няма желаещи?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Струва ми се, че не е необходимо да се занимаваме с доста обидните квалификации, които прозвучаха тук по отношение на кадровите военнослужещи, с които аз, разбира се, няма да се съглася: „Гурбетчии с автомати”, „наемници”, „пушечно месо”. (Реплика на народния представител Петър Берон.)
Аз ще възразя обаче, господин Берон, за славната Българска армия. Тя и сега е славна. И това се признава и от нас, и от нашите партньори. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Има още едно предложение за промени, което също ми се струва и аргументирано, и необходимо. Става дума за промените по режима за строителство на жилища, на обществено необходими и спортни обекти, забележете, за нуждите на българските военнослужещи и гражданските лица в системата на Министерството на отбраната. Няма да се спирам на досегашния ред. Той при всички случаи създаваше определени ограничения, най-малкото заради факта, че жилища можеха да бъдат изграждани само върху обекти, отчуждени за тази нужда до 1996 г. Сега това ограничение отпада. Създава се възможност обектите да се изграждат само чрез търг, по ред и условия, определени от Министерския съвет, и съответно да има възможност за създаване на ведомствен жилищен фонд.
Затова ще ви призова да подкрепите тези предложения, като мисля, че по отношение на режима за строителство това са ефективни промени, които дават повече прозрачност и макар и частично, носят решение на огромния проблем за Българската армия, свързан с недостига на ведомствени жилища. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Над 15 000 са апартаментите, необходими на Българската армия, за които се изплащат близо 18 млн. лв. компенсации. Следователно, макар и все още частично, това е решение, част от големия пакет, необходим като социални мерки за повишаване привлекателността на кадровата военна служба. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
И последно, по отношение промените в чл. 191, който досега предвиждаше разрешение от министъра на отбраната за предварително задържане на кадрови военнослужещи. Дами и господа народни представители, с промяната в НПК тази фаза на наказателното производство – предварителното задържане, отпадна, с оглед на което се налага и промяната, която правим в Закона за отбраната и въоръжените сили. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи предложенията за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили и призовавам народните представители също да подкрепят тези предложения.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Как ще арестуваш български офицер? Може ли тази работа?! Той ще изпълнява бойна задача и ти ще го арестуваш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Методиев, заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Найденов! Аргументът, че промяната на закона произтича от факта за липса на наборна служба и трябва да се уреди състоянието, при което Българската армия е професионална, е сериозен аргумент и е явно мотив за тази промяна в закона.
Но Вие не казвате как се решава конфликтът и че законът предизвиква този нов конфликт – българските военнослужещи на територията или извън територията на страната в изпълнение на своя воински дълг имат различен статут и то на материално равнище. Защото това, което се чува в залата и на което Вие не давате отговор, иначе репликирате прилагателни и нарицателни думи, няма много голям смисъл. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.) Няма голям смисъл кой какво бил казал и как го бил нарекъл. Въпросът е по същина. Става дума за хора, първо. Второ, за хора под пагон, тоест хора, които са в някаква специална, организирана, дисциплинирана част на българското общество.
Тези хора имат ли такъв вътрешен конфликт на материално-битово равнище? Защото опасността, която може да се проследи в дебата, който се води тук, е, че част от българските военни, които стават професионални военни, при материални несгоди напускат тази професия. Ако това е друга професия, нещата са си вътрешни, български, но това е професия, с която се пази авторитетът на България като партньор и Вие изброихте в кои организации – НАТО, Европейския съюз, Организацията на обединените нации. Ако ние през законодателството създаваме такава предпоставка, че разрушаваме авторитета на страната именно в тези организации поради материални конфликти вътре в българските военнослужещи, правим лош закон – това е сто процента сигурно.
И това е репликата ми. Аз не чух от Вас решава ли се този въпрос, който е сблъсък на материален интерес вътре в тази среда, или се усложнява? Защото част от колегите казаха, че напротив – с тези промени въпросът не се решава, а се усложнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Методиев! Краткият ми отговор е: да. Според мен, а виждам, че и според вносителите на законопроекта, тези промени решават този проблем. Оказа се, че голямата част от хората, напускащи Българската армия след изтичане на първия им договор или търсещи прекратяване на договора за кадрова военна служба, са от подразделенията, които не са предвидени за участие в операции и мисии зад граница.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Къде са вносителите?
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Затова ние изравняваме статута, изравняваме правата и задълженията, изравняваме критериите за подготовка и подбор на българските военнослужещи, изравняваме и възможностите за тяхната реализация като кадрови офицери на територията на страната или подготвяйки подразделенията за участие в операции и в мисии зад граница.
Затова подчертах, че премахваме различните мотиви за избор на кадрова военна служба на българските военнослужещи, от една страна, само в подразделения за участие в операции зад граница, и такива, които служат само на територията на Република България.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Без вносителите не можем да разглеждаме закона. Няма ги вносителите. Как да разглеждаме законопроекта?! Повикайте вносителите! Кажете вносителите да дойдат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Има начини за изказване на тези, има начини за реплики и дуплики, господин Тодоров, Вие се възползвахте от това.
Има думата за изказване народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Очевидно законът върви след събитията. Този законопроект е направен, за да може да посрещне нуждите, които възникват от пълната професионализация на българската войска.
Но закони, които вървят след събитията и не предугаждат събитията, винаги носят своите недостатъци. Несъмнено е, че трябва да се урегулира въпросът за договорите на военнослужещите. Няма как да не подкрепим тази теза. Тези договори трябва така да бъдат направени, че да няма откази или предпочитания, примерно да не отида да служа в Афганистан, а предпочитам да служа в Босна – от военнослужещи, сключили своите договори.
Проблемът обаче е изобщо в цялата законодателна инициатива. Наистина се присъединявам към онези в залата, които протестират срещу отсъствието на министъра от залата. Не че той не знае тези неща, но е добре да ги чуе в пленарната зала.
Има нужда от изцяло ново законодателство за уреждане на българската отбрана, изцяло ново законодателство! То може да инкорпорира елементи, които в момента приемаме или досега сме приемали, но във всички случаи трябва да бъде направен цялостен оглед, за да се спре текучеството в българската войска, да се създадат постоянни стимули. Най-важното, новото законодателство да създаде трайна законова основа за това войската да има перспектива пред себе си за следващите 10-15 години.
Знаем, че сега предстои преразглеждане на „План 2015”, цялостен оглед на стратегическите приоритети на България, за да се нагодят към всичко онова, което правят нашите съюзници, трансформацията на Северноатлантическия договор, защото несъмнено трансформацията на НАТО ще се отрази върху задачите и мисиите на българската войска, как тя ще се развива в бъдеще, как ще се осъществява снабдяването на българската войска както с техника и въоръжение, така и с нарочни съоръжения, които да я правят напълно съвместима с мисиите й заедно с нашите съюзници. Това са все неуредени въпроси и те минават през законодателната инициатива.
Смятам, че веднага след като се направи прегледът и се преоцени План 2015 г., Министерството на отбраната трябва да внесе максимално бързо цялостен нов Закон за отбраната на страната. Няма как отново с кръпки и парчета. Аз вече забравих числото на всичките поправки, допълнения и изменения - някой сигурно ще ми припомни в залата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Четиридесет.
АСЕН АГОВ: Четиридесет – ми подсказва председателят на комисията. Представете си каква неразбория представлява цялото това законодателство. Това е основна слабост в работата в отбраната.
Другото нещо, което ми се струва, че трябва да бъде много сериозно огледано, и то в рамките на това законодателство, е онази тема, по която сега се прави плаха стъпка с промените – темата за имотите на Българската войска. Това е огромен капитал – имотите на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Това е огромен капитал! При днешните пазарни цени става въпрос вероятно за милиарди.
В същото време ние спорим, да не кажа – караме се, всяка година, когато се гледа републиканският бюджет, държавният бюджет за процентите за войската. Не може да има капитал, който е мъртъв, абсолютно мъртъв капитал, който да седи дори не на разпореждане на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, защото това е публична държавна собственост, и този капитал да стои абсолютно умъртвен. Няма никакви законодателни инструменти както в Закона за отбраната и Въоръжените сили, така и в редица други закони – за обществените поръчки, да не изброявам всичко онова, което засяга тази цялата тематика, които да могат да облекчат Министерството на отбраната и Генералния щаб от управлението на този мъртъв капитал. То дори не е управление, а пазене – пазене на този капитал. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Това, което ми подсказва колегата Бакалов, е, че се извършват именно заради липсата на ясна, прозрачна законодателна уредба, уреждаща наистина всички онези възможности за сделки. Това води и до онова, което на обикновения език наричаме далавера. Именно защото не е уредено, не е извадено всичко на светло чрез едно ясно законодателство.
Вероятно много често ще има упреци – тук някакъв имот, там някакъв имот, даден под наем или казват, че това се давало на бизнесменчета. Това ще продължава да тегне над българското общество и ще генерира нови съмнения за корупция, докато този въпрос не бъде уреден.
Затова аз пледирам да помислим много сериозно при второто четене на законопроекта. Да огледаме тези два проблема за имотите. Не съм убеден, че сега можем да извършим замяна на един имот някъде си в населено място, което не представлява някакъв интерес, за жилища на военни, които са концентрирани, да речем, в Казанлък или в Хасково, или където и да било. Кой ще отиде да направи подобна замяна? Никой няма да направи подобна замяна.
Цялото имущество на Министерството на отбраната и на Генералния щаб трябва да се капитализира, да се оцени и най-накрая да влезе в цялостна законодателна рамка не само чрез Закона за отбраната, но и чрез редица други поправки, които могат да бъдат нанесени чрез заключителните и преходни разпоредби на един нов закон за отбраната.
Най-накрая искам да кажа, че ние подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение с всички тези уговорки. Подкрепяме го, защото работата с войската някак си трябва да върви.
Във всички случаи обаче този законопроект няма да стимулира решително попълването на българската войска с качествени професионални военнослужещи. Необходими са нови стимули и аз съм сигурен, че тези стимули могат да бъдат генерирани само чрез цялостния оглед, за който говорих в началото на това изказване. Благодаря, господин председателю.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура нямате време.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате време!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, вчера господин Корнезов в 13,55 ч. прекрати заседанието поради това, че в залата имаше 30 човека. Днес ситуацията е същата – 30 човека. Плюс това вчера министърът на отбраната беше тук. В момента го няма, няма и никакъв представител на тези, които внасят законопроекта.
Процедурният ми въпрос е да прекратите заседанието поради това, че вносителите отсъстват от залата и няма кой да даде отговор в такъв важен момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Например искам министърът да даде отговор: защо от българската войска всеки ден напускат по 50 100 човека и защо той не изпълнява конституционните си задължения? Да даде отговор на този въпрос. Него го няма!
В момента приемаме Закон за отбраната, а в същото време министърът го няма, за да даде елементарен отговор. С приемането на този закон българската войска ще бъде ликвидирана. В момента няма постъпления в българската войска, няма желаещи да служат в българската войска! От 10 хиляди човека, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Четири хиляди човека са подали документи. С приемането на този закон и тези, които ги задължихме да служат, ще напуснат армията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, това не е процедурен въпрос.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Това е процедурен въпрос за прекратяване на заседанието. Искам да бъде подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право. Няма да го подложа на гласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Няма начин да не го подложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Категорично няма да го подложа на гласуване, защото нямате време.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Времето го оставете, аз имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, аз няма да позволя – съгласно измененията на правилника председателстващият заседанието решава има ли кворум или няма. Никой няма право съгласно правилника да иска проверка на кворума. Това го знаете всички. Това решавам аз.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Няма представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз разпоредих на секретарката на председателя, проверено е – министърът участва в заседанието на Министерския съвет, както каза господин Найденов. Той докладва.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Трябва да има някой от Министерството на отбраната. Няма никой от вносителя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Моля Ви да заемете мястото си.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Все пак трябва да го гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма да го гласуваме.
Много Ви моля, заместник-министърът на отбраната, ако е на разположение, да дойде тук.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително законодателството в тази сфера е доста закъсняло. Има нужда от приемане и на изцяло ново законодателство. Според мен за да се приеме такова ново законодателство, би трябвало и съвсем нормално беше да се разработят първо доктриналните документи с оглед новите реалности. И като членове на НАТО, а и от 1 декември 2007 г. - преминаване вече на кадрова военна служба и професионализацията на Българската армия.
От тази гледна точка според мен министерството, пък и парламентът донякъде сме длъжници на Българската армия.
За да стане това и да се изработи изцяло нов закон, трябваше да се разработят концепцията и доктрината за национална сигурност – с абсолютно новите реалности и новите заплахи. Новите реалности, за тези, които все още явно не са ги осъзнали, са, че сме членове на НАТО и не можем само да консумираме сигурност, без да даваме. След като сме членове на НАТО, съвсем нормално е да не бъдем консуматори, а да бъдем и донори.
Тук вече се опира до другия въпрос: дали нашата Българска армия е подготвена да участва ефективно и пълноценно в такива мисии? Според мен на този етап нашата Българска армия не е достатъчно подготвена от тази гледна точка. Нямам предвид човешкото обезпечаване. Знае се българският дух, знае се, че проблемът не е толкова човешки.
Проблемът е по-скоро в липсата на визия на Министерството на отбраната, което трябва да осигури вече и материално-техническото осигуряване на самата армия. Явно това на този етап не се реализира ефективно. И ако се върнем години назад ще видите, пък и си спомняме – колегите народни представители, които се занимават с тази материя, че точно от лошото материално осигуряване се случиха доста нещастни случаи, за съжаление.
Напускането на армията – една от големите причини може да бъде точно и пак финансовото осигуряване и обезпечаване на българския войник, не само на българския войник, но и на българския офицер. Професионалните армии в света не само под формата на заплата получават заплащане. Там са им осигурени застраховки – за него, за семействата им. Би трябвало да се мисли точно в тази посока. Тогава когато те карат ти самият да се осигуряваш, материални предмети, които са свързани с твоята служба, без да ти осигуряват заплащане срещу това, естествено, че няма и ти няма да бъдеш мотивиран.
Да, действително трябва да има договаряне, само че аз определено да ви кажа, уважаеми колеги, имам едно притеснение. Реалностите и плоскостта, в която се поставят и едните, и другите тези, които фактически ще участват в международни мисии, и тези, които ще останат в България, ще бъдат мотивирани по различен начин. Тук мои колеги преди това говориха по този въпрос. Дали ще се стигне до еднаквата мотивация, това е вече другият въпрос. Според мен погледът на България, независимо че ние имате такива ангажименти и задължения по международните договори, ще бъде за пореден път насочен по-скоро към чужбина, към чужди мисии, а не към добрата боеспособност на самата Българска армия, която се намира на територията на страната при изпълнение на задачите.
Това са едни от моите притеснения, защото за мен, независимо че армията ни е малка като състав, около тридесет хиляди, нормално е тези тридесет хиляди да бъдат боеспособни всичките до един, а не примерно да е боеспособен един корпус и този корпус да го показваме като на изложба за чужбина и при международни операции. Това никой не може да го отрече.
Според мен тук отново се появява българската черта за гостоприемството, но след това – каквото стане. Ако трябва да мислим в тази посока аз съм готов да мисля в тази посока и действително Българската армия да бъде боеспособна, но в целия си състав.
Иначе във втората част като предложение, а именно емоциите – да, действително има един голям проблем. Аз и като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите съм получавал немалко такива жалби от страна на военни, които желаят да закупят или да им бъде осигурено жилище – или под наем, или срещу закупуване. Тук отново трябва така да се изработят правилата, че те да бъдат ясни и прозрачни. В момента, в който има шикалкавене с правилата, отново някои ще се облагодетелстват. Както каза колегата Агов, действително има един голям проблем, че в момента има някои мъртви обекти, които са по-скоро терени и са собственост на Българската армия. Там, на тези терени няма вече дислоцирани поделения. Независимо от всичко те се държат. Естествено, след като се държат те могат само да правят разходи, но не и да допринасят ползи за министерството, тоест трябва да се направи ясна политика, да има ясно виждане специално за тези имоти, както и ясни правила за отдаване срещу строителство и обезщетение за българските офицери като е отбелязано задължително те да бъдат ведомствени, за да не се случи така, че постоянно да се строи и все да не стигат жилищата.
Иначе за това, че имотите на Българската армия се управляват неефективно, смея да твърдя, че това е точно така. Като сума още преди много време те бяха на стойност от милиарди левове, независимо че говоря, примерно, тогава имах информацията, за преди 6-7 години. Сега тази сума, независимо че доста обекти се продадоха и разпродадоха на безценица от бившето и от настоящото ръководство на Министерството на отбраната, сумата като реална сума в резултат на повишаване цената на тези обекти на Министерството на отбраната е пораснала в пъти. И оттук съм сигурен, че са и опасенията на моите колеги, които се изказаха в посока специално за терените на Министерството на отбраната. Не толкова ясното заявяване на ясните правила при отдаване на тези терени, както и неясните правила при обществените поръчки даже в Министерството на отбраната. В резултат на това сумите, които ние сме задължени да отпускаме по държавния бюджет почти винаги не достигат. И то не достигат, независимо че Българската армия изразходва тези средства само и единствено за заплати, в голямата си част по-точно, така че всичко е въпрос на организация, всичко е въпрос на виждания, но преди всичко е въпрос на почтеност, въпрос на правилно управление и на коректно отношение към военнослужещите от Българската армия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект на първо четене?
Имате думата, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Всички сме наясно, че въпросите, които се дискутират, са много сериозни.
Аз си мисля върху следното – като ще правим тези промени в закона защо тази задължителна клауза не бъде за тези хора, които тепърва ще кандидатстват като кадрови военни. Там вече ще му е наясно, че той по новия статут автоматично ще бъде задължен да ходи и на мисия, а трябва сега с обратна дата всички, които досега са сключили договори, където е имало такава опция, но не е било задължение, едва ли не като приемем тези промени, зорлем тези хора, които не искат да ходят, трябва да напуснат армията. И без това толкова трудно се набират кадри, толкова пари струва на българските данъкоплатци обучението на тези кадрови военни, та с един такъв чисто парламентарен ход ние да поставяме нови проблеми, които ще възникнат. Аз съм абсолютно сигурен, че една част от тези, които сега са кадрови военни, просто ще напуснат. Това няма ли да е финансова загуба за държавата, всички тук се тревожим, че не достигат пари за тази Българска армия?
И днес искам да припомня, че много от нас тук се тревожиха, че малко предсрочно ликвидираме наборната служба. Много от нас бяха наясно, че ще възникнат и финансови проблеми. Бяхме наясно, че има недокомплект около пет хиляди тогава. Това го казваше самият министър тогава тук. Ами, има и проблем, който сподели и господин Агов.
Ние имахме един план до 2015 г. Ние постоянно ревизираме тези планове. Имаше една численост, имаше едни постановки, които бяха приети, и хоп-троп форсирахме нещата, съкратихме наборната служба. Сега евентуално ще правим още трансформации с намаление евентуално на числения състав и еди-какво си – ами, какъв закон цялостен да се приеме, който трябва да го има, та всички да бъдат спокойни – и ние, и българският народ, и тези, които ще бъдат кадрови военни и те да имат ясна перспектива за своето развитие. Ако ние постоянно правим някакви промени в този План 2015 или до 2020 г., или до която година ще бъде, кой млад човек ще тръгне да става офицер като не знае дали няма след някое време тук някое Народно събрание да промени нещо и той ще бъде съкратен, примерно, защото както вървят нещата ще трябва да се съкращават и капитани, и старши лейтенанти, както и млади офицери? Ние създаваме една несигурност с това постоянно променяне на тази далечна перспектива и стратегия, постоянно се въртим. Все се нагаждаме и все я донагаждаме, донагаждаме и аз питам ние по този начин с това, което правим, дали пак не създаваме проблем? Аз лично смятам и се тревожа, че създаваме проблем. Това трябва да важи само за тези, които тепърва ще сключват договор и ще знаят при какви нови условия ще го направят.
И се питам аз, който не съм професионален военен, защо французите са създали Чуждестранния легион? Да не би френската държава да не е била винаги по-мощна от нас и т.н.? Значи, винаги е имало проблеми за такъв тип военни ангажименти. Хората са си измислили един статут на този легион, в който могат да участват и българи в този Чуждестранен легион – отиваш там и си знаеш, че отиваш и двадесет и пет години, примерно, правиш еди-какво си.
Не може ние ад хок, постоянно променяйки законодателството, което безспорно се нуждае от цялостно решение, да смятаме, че създаваме повече сигурност. Според мен не създаваме повече сигурност в поведението и мотивацията на тези хора, които са се посветили на кадрова военна служба.
Затова пледирам да се помисли това да важи за тези, които тепърва ще сключват договори. Това е почтеното, а не сега на човека сключил договор при едни условия, ние със задна дата да му казваме, че трябва да поеме даден ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Вземам думата, за да кажа още веднъж на народния представител от моята парламентарна група господин Радославов – предполагам, че чухте думите на народния представител Илко Димитров. Иска ми се да кажа и информацията, която поисках от Министерството на отбраната – над 90% от българските военнослужещи в момента имат допълнителни споразумения към договорите за кадрова военна служба, с които са дали съгласие за участие в мисии в операции зад граница. Вие сте прав, че заслужава много внимателно обмисляне, когато вземаме решението, тъй като трябва да бъдат преценени всички последици.
Същевременно ми се иска да напомня, че на Българската армия са възложени три основни отговорности: първо, националната отбрана; второ, принос към международния мир и сигурност, включващ участието в операции в мисии зад граница; трето, принос към националната сигурност в мирно време. Това са отговорностите, които се отнасят за българските военнослужещи, независимо от войсковите единици, в които те реализират своята кадрова военна служба. Не може да има логика, при която едните военнослужещи изпълняват всички отговорности, възложени на армията, а другите изпълняват само част, но всички имат едни и същи права съгласно Договора за кадрова военна служба.
Уважаеми колеги, това е, което правим – премахваме двойния стандарт, премахваме двойния статут на различните подразделения, премахваме различните отговорности, които се възлагат на българските кадрови военнослужещи, премахваме различните критерии, при които те се подбират, подготвят и реализират своята кадрова военна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радославов, ще направите ли дуплика? Не.
Уважаеми колеги, още веднъж ви подканям за изказвания на първо четене по законопроекта.
Ако няма желаещи, ще обявя закриването на дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Гласуването ще бъде утре.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на председателя на комисията господин Янаки Стоилов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук е и господин Рогачев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Мисля, че народните представители са съгласни той да влезе в залата и при необходимост да участва в обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли против това предложение? Няма.
Моля заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството да заеме определеното за него място.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, на вашето внимание е:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свои заседания, проведени на 31 януари и 7 февруари 2008 г., комисията обсъди Законопроект за управление на етажната собственост, внесен на 12 ноември 2007 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев – заместник-министър, и Теодор Илиев.
От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министъра Калин Рогачев.
Законопроектът предлага уредба на правата и задълженията на етажните собственици, органите на управление на етажната собственост, техните правомощия, реда за приемане на решения и съдебния контрол върху тях, взаимоотношенията на етажната собственост с органите на местната власт, правила във връзка с ремонта, преустройството и обновяването на сградите в режим на етажна собственост, както и административнонаказателни разпоредби.
В мотивите на законопроекта се посочва необходимостта от усъвършенстване и прецизиране на действащата нормативна уредба в тази област, от уреждане по траен начин със закон на обществените отношения, свързани с управлението и поддържането на етажната собственост, от създаване на нова алтернативна форма на управление на етажната собственост наред със съществуващата, каквато е Сдружението на етажните собственици, както и опитът на други държави в Европа, в които са възприети подобни решения.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Надка Балева, Надя Антонова, Иглика Иванова, Борислав Ралчев, Яни Янев, Елиана Масева и Янаки Стоилов. Те се обединиха около въпросите, които следва да намерят решение при приемането му:
Въвеждане на разграничения в режима на управление на различните типове сгради: сгради, които се обитават най-много от трима етажни собственици, да бъдат управлявани по режима на обикновената съсобственост и да не бъдат предмет на уредба от този законопроект; сгради, каквито са класическите жилищни блокове, които са изградени и които ще продължават да се изграждат, като се усъвършенства режимът на управлението им; за третия вид сгради, намиращи се в комплекси от затворен или полузатворен тип, които имат собствени прилежащи територии, може да се определи специфичен режим на управление.
Облекчаване на възможностите за сдружаване на етажните собственици, като се предвиди, че сдружение може да бъде създадено от достатъчно голям брой от тях, без да е необходимо съгласието на всички. Тези сдружения са определени в законопроектите като юридически лица с нестопанска цел, макар че тяхното предназначение е да осъществяват стопански функции по поддържането на сградата и затова следва да се прецени съответно как да бъдат стимулирани собствениците да участват в тях, както и да се обсъди въпросът за предоставяне на възможност сдружението да преценява необходимостта от професионално управление на етажната собственост. Следва да се прецизират и правомощията на органите на етажната собственост, за да не се стига до случаи, в които ще съществуват паралелно общо събрание на етажните собственици и общо събрание на сдружението, и те да се конкурират помежду си.
Друг въпрос е определяне на различните бази за формиране на необходимите мнозинства при вземането на решение за управлението на етажната собственост, като се създаде възможност за отчитане на гласовете и на наематели и други обитатели на сградите. В едни случаи решенията да се приемат с мнозинство от броя на собствениците и обитателите, когато става дума за текущо управление, докато в други случаи да се заложи на притежавания дял в идеалните части на сградата и това да предопределя различните видове решения, които се приемат в етажната собственост. Да се преценят и съответните мнозинства при вземане на решения за даване на съгласие апартаменти в сградата да се използват за нежилищни нужди от хора, които не живеят там, или за разрешаване отглеждането на животни, които подлежат на извеждане от дома.
Друг проблем е създаването на гаранции за управлението и поддържането на общите части в етажната собственост, най-вече във връзка с предприемането на необходими ремонти, като се задължат ефективно всички собственици да участват с финансови средства. Да се осигури по-активна роля на общините, особено когато следва да се предприемат неотложни действия за укрепване и поддържане на сградите. Да се облекчи изпълнението на приетите от етажната собственост решения и да се обърне подчертано внимание на съдебния контрол върху тези решения.
Уреждане на въпроса за собствеността и ползването на подблоковите и междублоковите пространства, като се създадат правила за определяне в устройствените планове каква част от тези пространства принадлежат на съответната етажна собственост и каква на общината, която е за всеобщо ползване.
Решаване на проблемите с укрепването и енергийната ефективност на сградите и създаване на облекчения за етажните собственици при извършването на такива дейности.
Чрез законопроекта да се създадат необходимите предпоставки за организиране и провеждане на масово обновяване и добро поддържане на сградите етажна собственост, за използване на възможността сдруженията да бъдат потенциални ползватели по проекта за усвояване на средствата от оперативните програми на Европейския съюз.
На следващо място, създаване на регистри в общините въз основа на книгата на етажните собственици и останалите обитатели с оглед поддържането на точна и актуална информация за живеещите лица в съответните сгради, която би могла да бъде основа за съставяне на регистри за реално живеещите в определено населено място, да повиши сигурността и да улесни органите на МВР, а също така да бъде използвана и при съставяне на избирателните списъци.
Обсъждане и прецизиране на разпоредбите за органите, които установяват нарушенията и налагат съответните наказания, както и за актовете, с които се налагат юридическите санкции.
Тези и други по-конкретни въпроси бяха поставени и дискутирани на проведеното от Комисията по правни въпроси обществено обсъждане на Законопроекта за управление на етажната собственост, в което взеха участие представители на компетентните държавни и местни органи, на граждански организации, осъществяващи дейност в тази област, председатели на управителни съвети и управители на сгради в режим на етажна собственост, както и народни представители.
Изрази се принципно съгласие за формиране на работна група, която да подготви предложения в съответствие с поставените по-горе проблеми и с насоките за тяхното решаване. Много важно е също при приемането на законопроекта да се обсъдят и съответните промени в други свързани с него закони.
Поради широкия обществен отзвук, който предизвика внасянето на законопроекта, и поставените съществени проблеми, народните представители заявиха готовност за провеждане на допълнителни дискусии в избирателните им райони.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 15 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други становища на комисии няма. Откривам дискусията на първо четене по законопроекта.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Тъй като отсъстват моите колеги от Демократи за силна България, членове на Правната комисия, аз ще се изкажа от името на нашата парламентарна група.
Първо, искам да кажа, че ще подкрепим този закон. Той е навременен, може би закъснял, но силно необходим. Написан е сравнително добре, решава част от проблемите, бих казал, една значителна част от проблемите. Разбира се, може да бъде подобрен. Голяма част от нашите бележки аз чух споделени от Правната комисия. Вероятно моите колеги от Демократи за силна България са ги изказали и те са станали част от становището на комисията, така че това ме облекчава много предвид бъдещата работа по закона.
Искам обаче да доаргументирам някои от нашите тези.
Първата теза е, че трябва да има възможност създаваното юридическо сдружение на съсобствениците да не бъде разваляно толкова лесно. При сегашното предложение създаването на сдружение на съсобствениците се разваля след напускането на един-единствен собственик или при едно още по-меко условие, което е записано в чл. 15. Не бива едно юридическо сдружение, което ще бъде и регистрирано, да бъде заличавано по толкова лек начин. Според нашето виждане ние искаме да създадем устойчива структура на гражданското общество, която да се занимава със стопанисването на етажната собственост. Не ни е необходима фиктивна организация, а действена, способна да дисциплинира и съответно да решава значителен кръг от проблемите. Това – на първо място.
На второ място, трябва да се помисли за стимулите за гражданите за участие и споделяне на отговорностите за съдбата и за стопанисването на общото имущество. Предполагам, че ние ще направим конкретни бележки и предложения между първо и второ четене, но още сега се вижда, че става въпрос за поддържане на етажна собственост, разходите за която на практика са инвестиции на собствениците. Защото се поддържа дълго време действащ актив, който остава и след тях, остава и за поколенията, актив, от който общините ползват съответни приходи, за който се плащат общински данъци, плащат се такси. На практика това е един актив, от който има различни ползи. Притеснението, нека да го кажем тук, че намиращите се в трудно положение български граждани, населяващи жилищни кооперации и превръщайки се по силата на този закон утре в етажни съсобственици, няма да посрещат разходите, ако нямат сериозни стимули да го правят. Възможно е тези разходи, които те трябва да направят като етажни собственици за създаването и попълването на фондовете на сдружението и на общото им събрание, да бъдат признати за разходи при попълването на данъчната декларация за облагането на общия доход.
От друга страна, трябва да има много по-сериозни санкции за тези, които не желаят да споделят отговорностите по стопанисването на собствеността, защото няма как иначе да се постигне тази дисциплинираща роля на закона предвид все пак трудното положение, при което ще стартира действието му. Много хора наистина ще бъдат затруднени да участват пълноценно, ако не получат сериозен стимул. А от друга страна, ако не бъдат санкционирани, ще търсят начини да саботират създаващите се институции – общо събрание и сдружението, просто за да се отклонят от задълженията си. Като пример бих дал най-тежката санкция – ваденето на съсобственик от сградата. Тук е казано, че за да бъде принудително изведен от собствеността съсобственикът, са нужни 100% от гласовете на всички, без неговия собствен. Това е твърде драстично изискване и според нас няма да заработи, тъй като е много лесно в един вход или в една етажна съсобственост предвид различните по характер отношения между хората да се намери близко семейство, което да бъде убедено да не гласува за изгонването. По този начин ще се блокира най-радикалният дисциплиниращ фактор. Това няма да изпълни своята цел.
Нарочно говоря за най-тежката санкция, защото всички мислят за най-тежката санкция, когато се съобразяват и когато изграждат в себе си вътрешната култура да спазват закона. Без тази строга санкция няма как да стане.
От друга страна е редно да се предвиди и външно средство за дисциплиниране на самата институция на етажната собственост, примерно на сдружението или на общото събрание. Тука, в чл. 56, е казано, че кметът на общината може да глоби от 100 до 1000 лв., които обаче се приспадат от ремонт и възстановяване на председателя на Управителния съвет. Не, кметът на общината трябва да може да глоби самото сдружение, ако то примерно не изпълнява съответни предписани му неща.
Вие знаете, че много кметове на общини се принудиха да ремонтират за сметка на общините отделни части на сгради, които са станали опасни за движението, примерно по улиците, защото една запусната етажна собственост освен всичко останало представлява и опасност за хората. Тя заплашва сигурността им. Ето, някои кметове са започнали с общински средства да отстраняват тези опасности. Защо да не предвидим механизъм, при който кметът да задължава самото сдружение да отстрани тези опасности, да му предпише определени действия и то да бъде длъжно да ги изпълни? Защото, ако погледнем по ред на важност тия неща, на първо място е безопасността. Виси някакъв корниз, ще падне, ще убие хората долу, никой не си мърда пръста, няма кой да го отстрани, няма как да бъдат принудени едни етажни съсобственици да си ремонтират сградата.
Връщам ви пак на идеята за изграждането – говорейки и за санкциите, които трябва да бъдат разширени, да станат по-ефикасни, по-лесно приложими, а от друга страна, да се засили и стимулът към гражданите да участват активно в това сдружение. Да имаш собственост е голям ангажимент, голямо задължение, голяма отговорност, засягащо другите хора, засягащо обществото, засягащо общината и т.н. и тези неща трябва да бъдат взети предвид в закона. Това, което се плаща за етажната собственост, трябва да се приспада от общия доход, защото това е разход за издръжка на недвижими активи. Трябва да преценим това нещо и според мен трябва да помислим и за други предложения за стимулиране за участие в етажната собственост по най-пълноценния възможен начин, за да има, от една страна, дисциплина, от друга страна, да има грижа за всички, които обитават сградата, спазване на правилата и т.н.
Може да се помисли и още нещо – тук е отворен въпросът за вътрешния ред. Може би законът трябва да маркира и повече елементи, защото има маркирани елементи, които да присъстват във вътрешния ред, който съсобствениците приемат за реда в сградата. Може би трябва да бъдат разписани, да не бъде въобще оставено, така да кажем, на тяхното творчество. Нека да има вътре ясни елементи, които примерно не могат да бъдат заобикаляни и да влизат задължително в правилата. Ако ме попитате кои, веднага бих казал – да речем, да не може без разрешението на останалите да вдигаш шум, примерно в определени часове на деня, или да пристройва, или да разваля външния естетически вид на сградата и ред други такива неща, които могат да бъдат преценени и обмислени.
Иначе още един път искам да кажа, че е добре този закон да мине и през обществено обсъждане, за да не изненадаме българската общественост изведнъж, появявайки се със закон, който е твърде силно дисциплиниращ, а едновременно с това е непознат на хората, несподелен с тях, не е взето тяхното отношение към него и в последна сметка Народното събрание в стремежа си да направи добро изведнъж да се окаже по някакъв начин укоримо за това, че изведнъж въвежда някакви – някой ще ги нарече европейски, а те са точно европейски правила за етажната собственост, без да се грижи за това как ще бъде възприето това нещо от обществото и без да взима предвид конкретните обстоятелства на бедност, на мизерия, на невъзможност една значителна част от хората да посрещнат новите задължения, които неминуемо ще бъдат записани в този закон. Така че нека да има и широко обсъждане с хората, за да са наясно какво ще се промени в живота им. А в последна сметка че това, което ще се промени след приемането на закона, че ще бъде положително, ще бъде. Въпросът е, че ефектът на това положително нещо ще се прояви едва след 10-ина години, може би дори след 15. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване са се записали народните представители Надка Балева, Георги Анастасов, Мая Манолова и Захари Георгиев. Има ли други?
Заповядайте за изказване, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно Проектозаконът за управление на етажната собственост отговаря на необходимостта от уреждане по един траен начин и то със закон, не с правилник, на обществените отношения, които са свързани с управлението и поддържането на етажната собственост. При приемането му на второ четене обаче трябва да намерят решение няколко въпроса, които, по моето скромно мнение, в първоначалния проект не са намерили най-доброто разрешение.
На първо място става въпрос за въвеждане на разграничение в режима на управление на малките и големите сгради. Ако става дума за една сграда с две-три жилища между двама братя или двама близки родственици, струва ми се, че просто не бива да усложняваме управлението на тази сграда по Закона за управление на етажната собственост. Това може да остане в една обикновена съсобственост и без усложнената процедура, която е.
На второ място следва да се обмисли много добре базата за определяне на мнозинствата за взимане на решения. Следва да се даде възможност и на обитателите, а не само на собствениците да участват в управлението на етажната собственост, защото в Проектозакона само е посочено пожелателно, че и обитателите участват в управлението. Но по-нататък, където са регламентирани решенията, там се казва, че само собствениците и то в зависимост от дяловете, които имат в общата етажна собственост.
По някои въпроси, които са свързани с едно обикновено управление, а не с разпореждане, ми се струва, че не е необходимо мнозинството да се определя на база на дяловете, които притежават. В проекта е записано, че със сто на сто от дяловете се решават и въпроси по възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице. На практика това означава, че ако нямаме 100% съгласие на собствениците, няма да може да се вземе решение за възлагане поддръжката на асансьора в една сграда в режим на етажна собственост, защото ако близък на един познат или някакви други на един от съсобствениците има интерес да поеме обслужването, то означава, че той блокира решение по този въпрос.
Необходимо е да се синхронизира и срокът на мандата на Управителния съвет и Контролния съвет, защото необяснимо в проекта е посочено, че мандатът на Управителния съвет е 2 години, а мандатът на Контролния съвет е двойно по-голям – 4 години. Лично аз не намирам за себе си логика, още повече че в някои отношения те имат и солидарна отговорност.
Следва да бъде прецизно регламентирана и съдебната процедура по обжалване на актовете на органите на етажната собственост. В проекта се предвижда, че решенията на общото събрание се обжалват пред районен съд и тези решения могат да бъдат обжалвани на втора инстанция по реда на Гражданския процесуален кодекс, докато по отношение решенията на Управителния съвет е предвидено, че там има само едноинстанционно производство – решението на районния съд е необжалваемо. Просто такава логика е необяснима по отношение на тези два органа на етажната собственост.
Със закона следва да се гарантира и изпълнението на решенията за поддържане на общите части на сградата и да се осигури по-активна роля на общините. Тук напълно споделям изразеното и от господин Иван Костов мнение, особено когато става дума за укрепване на застрашени сгради. Една по-улеснена, по-олекотена процедура, с едно по-голямо участие на общината ще бъде и един вид превантивна мярка, за да се не случват тези трагедии, които настъпиха в резултат на срутване на неукрепени и застрашени от самосрутване, и в крайна сметка срутили се сгради или елементи от тези сгради.
Безспорно необходимо е да се облекчи режимът за създаване на сдруженията. Не само по отношение на съществуването им, но по отношение и на мнозинството за създаване на тези сдружения.
В проекта е предвидено това да става само със съгласието на абсолютно всички собственици.
При една промяна на собствеността – прехвърля се един апартамент, след като участието в сдружението е доброволно, новият собственик не желае да продължи участието си в сдружението. Това на практика означава, че сдружението се прекратява. Въпросът ми е: ако запазим този режим, който е предложен, кой ще установи контакти с такъв нестабилен субект, който всеки момент може да бъде прекратен с отказа на един от участниците в него? В тази връзка мисля, че е необходимо да се предвиди, че е достатъчен голям брой собственици, а не непременно и безусловно 100% участие на абсолютно всички собственици.
Изцяло възприемам идеята на проекта за създаване на регистри на общините въз основа на книгите на етажните собственици и останалите обитатели. Това ще доведе до няколко положителни ефекта:
Първо, ще имаме поддържане на една точна и актуална информация за живущите лица в съответните сгради. Тази информация би могла да бъде основа за съставяне на регистри за реално живеещите в определеното населено място. Тази регистрация безспорно ще улесни органите на МВР и не само, но най-вече при разследване на непрекъснато растящите квартирни кражби. А защо не тази регистрация да бъде използвана и при съставянето на избирателните списъци, за да няма този спор – постоянно живеещ, непостоянно живеещ, пребивавал, непребивавал.
В заключение, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта и ще участва активно в подготовката му за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Георги Анастасов.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, очевидно е, че обществото има необходимост от такъв закон, във връзка с редицата неуредени взаимоотношения между съседите и собствениците, и живущите в дадена кооперация или блок. Ето защо ние ще подкрепим този закон, тъй като досега действащият правилник няма статут на нормативен документ, който да има такова задължително качество, каквото е законът. Разбира се, мотивите, които са необходими са изброени и в мотивите на Министерския съвет, а и голяма част от колегите, тоест двамата колеги, които се изказаха преди мен, също казаха доста сполучливи мотиви за приемането на този закон.
Ето защо, подчертавам още веднъж, че ние ще приемем този закон, но независимо от това, все пак трябва да се спрем и на някои елементи, които са смущаващи, които противоречат на определени принципи, а някои от тях включително и на Конституцията.
На първо място, това е изваждането на собственика от сградата. Искам да кажа, че мнението на мен и на Иглика Иванова, която за съжаление отсъства, защото по линия на ПАСЕ е в Париж, че такава мярка е необходима. Не може някой, който смущава спокойствието и реда на живущите в една сграда или ги тероризира с непристойно поведение, с шум, с пиянски оргии, защо да не го кажем с точната дума, и хората да не могат да почиват – този човек да седи и да живее в тази сграда. Да, тази дисциплинираща норма е правилна. Разбира се, тя не би трябвало да бъде постоянна, защото по този начин нарушаваш правото на собственост на когото и да било. Дисциплинираща форма е тази, която ще има определен срок за време – да кажем за три години при първо нарушение, събранието да вземе решение да бъде изваден за три години. Например при повторно нарушение от същия собственик, да бъде изваден за шест години и за всяко следващо за още по шест години. Това е въпрос, който може да бъде дискутиран, но не можеш винаги да го извадиш от жилището, в което живее. Това е изключително крайно решение и там има много голяма опасност в едно такова приемане за пожизнено изваждане ти да го лишиш от собственост и да има съответно група хора, които биха постъпили недобросъвестно спрямо някого. Има социално слаби хора – сега да не давам достатъчно много примери, с които може да бъде злоупотребено. Също така може да бъде злоупотребено и с хора, които са отстъпили правото си на строеж и ползват само 20-30% от сградата, а другите собственици да са решили, че тези са им неприятни и да ги извадят. Тоест има различни форми, които може да породят недобросъвестното прилагане на този абзац.
Затова ние ще предложим такава санкция , която може да бъде продължена и да бъде факт, да бъде факт като постоянна под формата на повторно и последващо изваждане, да има определен срок, при условие, че той наистина по същия начин продължава да не спазва изискванията на съответния закон и уредбата за отношенията между съседите.
На следващо място, в този закон е предложено и има текст, който казва, че при Закона за управление на етажната собственост несеквестираността не важи, че това е гарантирано право от Гражданския процесуален кодекс, където е казано в кои части и в какви размери не може да бъде секвестирано жилището на хората. Санкциите могат да бъдат увеличени, за определен по-дълъг период могат да бъдат налагани други санкции, но да забраниш на някого да има минималната квадратура за живот, това го няма в нито един закон и това също противоречи на Конституцията.
Разбира се, тази закрила, която я дава законодателят във всички други закони не може да бъде променена, именно в този закон – става въпрос за чл. 24, ал. 4.
Друг елемент, това е да не се допуска съдът да се произнася по целесъобразност на решението на общото събрание, както е предвидено в чл. 29, ал. 3. Принцип е в правото съдът да се произнася само по законосъобразност на актовете, независимо от техния вид и ранг. Това изключение от правото също не е реално мотивирано.
Освен това има един елемент, който също така прави странно впечатление, това е именно, че гласуването става на базата на идеалните части, притежаваните идеални части.
Във времето много често се продават отделни жилища, особено за по-старите, в които е нарушен дисбалансът на идеалните части, и ако ги съберете в някои кооперации, ще видите, че количеството идеални части е между 130 и 150%, което не е равно на 100%. Там трудно ще може да се установява, трудно може да се установява реално кой с каква идеална част е. След като е ясно по паспортизация, а и апартаментите принципно са типови, би трябвало да бъде на базата на квадратура.
Друг елемент – това са сдруженията, изискванията за сдруженията. Разбира се, че в тези сдружения и чрез тези сдружения ще могат да бъдат урегулирани отношенията между собствениците, като една част от тях е за енергийната ефективност, отпускане на средства по програмата за енергийна ефективност.
Но от друга страна, прави впечатление, че докато за изваждането на собственици, когато няма сдружение, са необходими 100%, то тук, когато има сдружение, се оказва, че може с 50% плюс 1 да извадиш собственика от етажната собственост. Въпросът е: кое налага да се изважда с 50% плюс 1 при сдруженията? Това е необяснимо. Затова ще трябва да има уеднаквяване на тази мярка – и когато има сдружение, и когато няма сдружение.
Казва се също така, че ще се направят сдружения с нестопанска цел. Нали те ще извършват дейност именно със стопанска цел – ремонтната дейност, отдаването под наем на общи площи, надграждането на тези кооперации. Всичко това е стопанска дейност и тогава няма ли да се влезе в противоречие, че създаваш юридическо лице с нестопанска цел, а то ще извършва стопанска цел? Това няма ли да влезе в противоречие със закона?
Именно това са въпроси, които би трябвало да се разгледат и да намерят отражение според нас. Ние ще направим съответните предложения за второ четене.
Нека все пак да се замислим. Защото ние предлагахме за начина на призоваване да не се разрешава това лепене на призовките, а не след дъжд качулка, след като влезе в закона. Сега масово във всички медии имаше, включително и две пространни статии във в. „Труд” на проф. Корнезов, че този начин на призоваване е опасен за всеки един, защото може да бъде осъден без да знае. Същата опасност се получава и при възможността за изваждане на когото и да било. Нека всички знаем, че може би и ние, живот и здраве, да даде Господ да доживеем до 80 години, ако всички други се настроят срещу нас, много лесно можем да бъдем извадени. Могат да бъдат извадени такива слаби хора и да бъде постъпено некоректно спрямо тях. Това е нашето притеснение за тази част от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорна е необходимостта от приемането на този законопроект. За мен лично не е изненада и подкрепата за него от страна на опозицията, защото в крайна сметка това са проблеми, които касаят повече от половината български граждани, които живеят в условията на етажна собственост. Време беше тези отношения, тези важни обществени отношения да бъдат уредени по един по-модерен начин, като се съобрази цялата динамика и развитие и, разбира се, се синхронизират с европейското законодателство, като се отчетат възможностите, които ни дава европейското членство във вид на получаване на финансиране по различните мерки и по различните оперативни програми.
Бих искала да отбележа, че този обществен интерес беше до голяма степен стимулиран и от Комисията по правни въпроси, тъй като беше организирано обществено обсъждане на този законопроект. В дебата по неговите основни положения се включиха редица неправителствени организации, редица органи и институции, които имат отношение по тази проблематика. Бяха дадени доста ценни идеи и предложения, които ще бъдат отчетени при доработването на законопроекта между първо и второ четене.
Бих искала да обърна внимание на три проблема, които според мен са важни и чието въвеждане в това законодателство ще има важно значение както за подобряване на външния вид и на състоянието на сградите, които представляват етажна собственост, така и за повишаване на тяхната безопасност.
На първо място, това е възможността за създаване на една нова организационноправна форма, която да се занимава с управлението на етажната собственост, а именно създаването на нов тип юридически лица с нестопанска цел, които да бъдат формирани от етажните съсобственици и които да изпълняват функциите по управление на етажната собственост. Това според мен е изключително важна възможност за получаване на допълнително финансиране за поддържане, укрепване и обновяване на сградите предвид възможностите за кандидатстване по различни проекти, по мерките на оперативните програми. Знаете, че изискването е бенефициенти по тези програми да бъдат юридически лица, което е нормално. Хубаво е, че такава възможност ще бъде създадена и за етажните съсобственици.
Според мен обаче има проблем, който е свързан с регистрацията на тези юридически лица с нестопанска цел. Няма нищо лошо в това, че се предлага режим, който е различен от този, който е уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но един прост регистрационен режим, който в същото време да бъде правопораждащ факт за създаването на тези организации в общинските администрации, на мен лично не ми се вижда най-удачното решение. По-нормално би било, аз ще внеса такова предложение между първо и второ четене, тези юридически лица с нестопанска цел да възникват по силата на закона, по силата на Закона за етажната собственост, като бъдат строго разписани изискванията, на които трябва да отговарят. В общините, в общинските администрации да се водят публични регистри, в които да бъдат отразявани тези сдружения с нестопанска цел. По този начин ще се осигури по-голяма прецизност и по-голям контрол върху създаването на тези сдружения, а от друга страна, ще има и публичен достъп до информацията за тях на гражданите, които се интересуват.
Според мен би следвало да се прецизират също така и някои от процедурите по създаването, по съществуването и по прекратяването на тези юридически лица с нестопанска цел. Според мен е непостижимо да се иска съгласието за тяхното създаване на всички етажни съсобственици. Така че би следвало да се търси баланс, от една страна, между възможностите за тяхното създаване и функциониране, от друга страна, за възможностите за отчитане на интересите на всички съсобственици, които притежават собственост в съответната сграда – етажна собственост.
Също така има известно разминаване според мен между правомощията, които има общото събрание като друг орган за управление на етажната собственост, и правомощията на юридическите лица с нестопанска цел, които имат същото предназначение. Тук трябва да се търси баланс, синхрон, тоест да не се поражда конкуренция между функциите и възможностите, които имат двете правно-организационни форми за осъществяване на управление на етажната собственост.
Вторият положителен момент, на който бих искала да обърна внимание, е амбициозната цел на този законопроект да създаде повече възможности и гаранции за управление, за поддържане и за обновяване на сградите. Всъщност всички, които по един или друг начин като адвокати или като етажни съсобственици са ангажирани с проблематиката за вземане на решение в една сграда – етажна собственост, за извършване на необходими ремонти, след това за събиране на финансовите средства, когато такива ремонти са извършени, знаят, че това е един от най-сериозните проблеми, който съществува в момента между етажните съсобственици. Така че тук аз лично приветствам опита на законопроекта и тази тенденция трябва да бъде засилена с предложения между първо и второ четене – да се опрости режимът, чрез който би следвало да се вземат подобни решения, и да се опрости режимът, чрез който да се събират финансовите средства, които са използвани за необходими ремонти, изобщо за укрепване на сградите.
Според мен едно от големите предизвикателства е за създаване на възможности освен за обновяване на тези сгради, за провеждане на мероприятия за повишаване на енергийната ефективност, за тяхното модернизиране. Тук трябва да се търсят наистина работещи решения, които даже и на пръв поглед да изглеждат нестандартни или в голяма степен да вървят към едно опростяване на самите процедури.
Всъщност аз лично разглеждам и създаването на юридическите лица с нестопанска цел в сградите етажна собственост като една възможност за провеждане на повече средства в тази посока, а именно укрепване на сградите, осигуряване на тяхната безопасност, тяхното обновяване и тяхната енергийна ефективност.
И третият момент, на който искам да обърна внимание, е един проблем, с който се срещаме в цялото законодателство, последно в изборното законодателство, а именно проблемът с избирателните списъци, който, според мен, е по-общ. Той представлява проблем изобщо с гражданската регистрация. Аз лично мислех, че би трябвало да се направят едни по-сериозни законодателни промени, които принципно да касаят гражданската регистрация, но този законопроект и на мен ми дава идеята, че по един естествен начин, а именно чрез въвеждане наистина на задълженията в сградите етажна собственост да се води един списък за реално обитаващите съответните сгради, може по един естествен начин да се стигне до актуализиране на самите регистри, до подобряване по един естествен начин на самата система за гражданска регистрация, така че да се получат положителни ефекти в други сфери на законодателството.
Макар и не под формата на реплика, бих искала да кажа няколко думи по повод на преждеговорившия колега Анастасов и изобщо всички колеги, които изразяват едни по-сериозни опасения за това дали някои от мерките, които са предвидени в този законопроект, няма да касаят накърняване на конституционно провъзгласеното право на собственост на българските граждани.
Тук бих искала да кажа, че, първо, това са едни текстове, които са регламентирани в други закони – в Закона за собствеността. Тяхната ефективност е проверена в продължение на дълги години.
Бих искала да кажа също така, че правото на собственост, макар и да се явява едно свещено право, не води до възможност да се упражнява по начин, по който да противоречи на правата на останалите съсобственици в една сграда – етажна собственост и по-скоро хипотезите, които са визирани в закона, касаят злоупотребата с права тогава, когато правото на собственост се ползва по начин, по който уврежда правата на останалите съсобственици и е нормално да бъдат потърсени механизми, за да бъде въведен един нормален, цивилизован ред в тези сгради.
Лично мен не ме притеснява това, че по отношение на някои от живущите в една сграда могат да бъдат приложени и по-сериозни санкции, като например предвидената за изваждане на съсобственик от сградата и това е нормално да се случи.
Бих помолила колегите, които имат подобни опасения, да ги изразяват по-прецизно, защото опасенията, които бяха споделени по време на приемането на Гражданския процесуален кодекс, съвсем скоро ще можем всички ние да се убедим, че нещата не са толкова драматични, че са прецизирани, че е търсен баланс за защита на правото на всеки български гражданин и че е нормално всички нови неща да бъдат приемани с повече съмнения и с едно по-голямо притеснение. Но ако пък нещата не се променят, няма да има смисъл и от промяна в законодателството, а когато става дума за промяна в законодателството за етажната собственост или трябва да се предприемат по-радикални мерки, каквито се предлагат в този законопроект, или просто нашето законодателство ще остане остаряло и не в синхрон с бързите темпове на развитието на живота и на европейското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Давам думата на народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се присъединя към тези, които казаха, че този законопроект е необходим и е важен за регулиране на обществените отношения в страната ни. На пръв поглед част или голяма част от тези норми, които предвижда законът, са урегулирани и в досега действащи нормативни актове, като Закона за собствеността, Правилника за управление, реда и надзора на етажната собственост, но с този законопроект се въвеждат и някои други възможности, които досега действащите нормативни документи не регулираха и всъщност прави урегулирането на тези отношения много по-стабилно чрез един цялостен законодателен акт.
Двата вида ползи са следните.
От една страна се дава възможност да се уредят по-нормално отношенията между обитателите на сградите, а, от друга страна, се дава възможност да се подобри отношението на собствениците към активите, когато те са в съсобственост.
Въвеждането на един облекчен режим за създаване на сдружения с нестопанска цел по друг ред, различен от специфичния закон, само облекчава хората, които са в една обща етажна собственост.
Бих искал да припомня, че в етажната собственост не са само граждани, които обитават общи жилища, в нея са и граждани, които имат общи собственици в друг тип сгради, в това число все повече увеличаващите се като брой на съсобственост в административни и бизнес сгради, почивни сгради. С приемането на Закона за преобразуване и приватизация и възможността да се приватизират и медицински активи, тоест, активи на болнични заведения, този въпрос за регулирани отношения ще възникне и там.
Необходимо е, според мен, както някои от говорилите преди това частично засегнаха, да разширим взаимодействието на този закон с други закони, за да стане той един удобен за ползване и прилагане документ за хората, които се интересуват от него.
Така например, без съмнение трябва да се транслират, да намерят приложение текстове, свързани със Закона за енергетиката, където също има уреждане на такива общи взаимоотношения между обитателите в съсобственост, текстове от Закона за енергийната ефективност, особено за водоснабдяване, канализация и така нататък.
Особено важно е да се откроят по-ясно ангажиментите на общините по прилагането и контрола по прилагането на този закон.
В много голяма част те са субекти, които са от една страна нормотворци, свързани с прилагането на този закон, от друга страна имат ангажимента за контрола по изпълнението на тези нормативни актове. Ще припомня, че това са въпросите, свързани с прилагането на Наредба № 1, а именно шумът и наличието на домашни любимци в жилищата, въпросите, свързани с почистването на прилежащи територии на етажната собственост, и въпросите, свързани с изваждането на обитателите, защото точно така може би е формулирано в закона, от заеманите от тях жилища, някои от които са и собственици на тези жилища.
Този въпрос според мен основателно беше поставен от господин Анастасов в трудността на възприемането от общественото мнение на подобен акт, от една страна.
От друга страна, за мен е интересно и ако вносителите разполагат с такава информация, ще е интересно да я чуем. По досега действащия Закон за общинската собственост и ПУРНЕС тази възможност я имаше налице.
Имаме ли данни колко такива процедури в държавата България са се случили до този момент по реда на действащия досега закон, за да преценим как се прилага той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такива случаи, да Ви кажа.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: За да избегнем този остър сблъсък, както и опасенията за някой по-немощен, както се изрази господин Анастасов, собственик, може да се стигне до компромисен вариант за изваждане за определен период. Защото законопроектът и в този си вид не предвижда отнемане на собствеността, а предвижда изваждане завинаги. Може да се отиде на по-леки варианти, за да се види как ще действат подобни закони. Аз лично не мисля, че нито обитателите, нито пък съдебните инстанции биха си позволили да злоупотребяват, ако няма налице такива случаи на влизане в разрез с Наредба № 1, най-вече за това говорим тук.
Другият важен момент, който според мен е добре да намери място в този законопроект, е акцентът към връзката със Закона за устройство на територията, а именно потребността от паспортизация в рамките, мисля, че беше до 2012 г. на всички сгради. Ако не се подскаже и пътят, и изисквания към този процес, в един момент през 2012 г. ще се озовем в невъзможност да изпълним този закон, който сме приели и той вече е в сила.
Без съмнение, конфликтен момент и по сега действащи закони е поддържането на общи части и невъзможността на някои от обитателите да правят своите вноски съгласно взетите решения от общото събрание на етажната собственост. Трудно ще се намерят компромисни пътища. Важно е, според мен, да се съблюдава необходимостта от поддържането на общите части, както и от ремонтите, така че да се опазва общата собственост. Който не е в състояние да прави това, ще бъде длъжник на останалите, които дават своите вноски.
Мисля, че по отношение на принципа на гласуването, различни принципи се прилагат в зависимост от това какви решения се вземат. Когато се взема решение, касаещо увеличаване на стойността на сградата чрез вноски на собствениците, логично е това да се прави на базата на собствеността, която имат. Тоест на базата на идеалните части, които притежават. Така че тук няма нищо ненормално, че ако някой притежава 50% от етажната собственост, той ще плати 50% от вноските. Когато се вземат решения за поддръжката, за обикновената текуща поддръжка на етажната собственост, нормално е това да става на базата на обитателите, независимо от начина, по който руши, по който замърсява етажната собственост.
Не на последно място бих искал да изтъкна необходимостта да се намерят онези разумни механизми, които сега съществуват в някои от законите, за съвместяването предназначението на една сграда междужилищна такава и друг тип офисна или за занаятчийски дейности, за да не се навлиза в ущърб на обитателите, от една страна, и да не се отнемат възможности, където това е допустимо да стане, да се практикуват някои дейности, които не пречат на жилищното обитаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за етажната собственост е очевидно един напълно необходим нормативен акт. В проекта, който се предлага, сполучливо е направен опит за регулиране на отношенията между живущите в общите сградни фондове. Добре е регламентиран начинът на управление на тази етажна собственост – ясно са регламентирани както управлението на етажната собственост, така и правомощията на органите, които ще ги осъществяват. Сравнително точно са фиксирани правата и задълженията на собствениците. Особено важно е нормативното уреждане на възможността за реконструкция, ремонт и основно обновление или, както се казва, саниране на сградите.
Липсата на такава правна уредба досега доведе до рискови технически ремонти на сгради и до злополуки и жертви при нарушение именно на тези технически изисквания. Строителният бум, който в момента е налице, също налага едно ясно и точно законодателно регулиране на отношенията между многобройните притежатели на етажна собственост.
Наред с положителните страни в законопроекта, според мен, недостатъчно са засегнати някои въпроси, между които, на първо място, поведението на живущите. Член 4, ал. 5 твърде плахо засяга този въпрос в пожелателната форма да не се нарушават добрите нрави. За какви добри нрави става дума, когато грубо се нарушава общественият ред в сградата и се съсипват почивката и сънят на десетки и стотици живущи?
Добре известно е, че в редица страни, специално по този въпрос, има текстове, които задължават спазването на необходимия ред, дисциплина, включително и изискване да се застилат апартаментите от 80 до 90%. Освен това при нарушение, е необходимо да се използват и органите на реда, тоест полицията. На второ място, липсва по-категорична разпоредба относно поддържането на общите части и фасади, както и теренът около сградите, а състоянието на огромна част от жилищния фонд е в окаяно състояние. Наистина огромна част от българския народ живее трудно. Проблемът със заделяне на средства за големи ремонти при тези крайно ниски доходи е труден, но е недопустимо част от входовете и най-близките терени около сградата да бъдат в такова окаяно състояние. Изхвърлянето на боклука, търпимостта към безпорядъка, бурените, купищата строителен материал до жилищните сгради е, меко казано, укоримо и недопустимо! За тези неща се изискват не толкова средства, колкото желание и трудолюбие. Ако такива липсват, то собствениците трябва да бъдат задължени законодателно да преодолеят този хаос и безпорядък, в който живеят.
Накрая бих искал да направя две конкретни бележки в законопроекта, който се предлага. Член 42, ал. 1 препраща към чл. 41, ал. 4, т. 13. Очевидно се касае не за т. 13, а т. 14 от чл. 41, ал. 4.
На второ място, чл. 52 регламентира санирането, тоест обновлението да се извършва при съгласие на 51% от притежаващите идеални части от сградата. Тази идея е добра, но дали на този етап тя е приложима, още повече социалният статус трудно би позволил на половината от живущи, които очевидно са по-бедната част, да се включат в това саниране. Може би в тази връзка от вносителите би могло да се помисли още веднъж дали този процент да бъде не 50, а две трети от броя на живущите и притежаващи етажната собственост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ненко Темелков.
Парламентарната група на Коалиция за България има две минути и половина.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, поради това, че ми остава съвсем кратко време, ще си спестя позитивите, които бих изказал за този законопроект. Ще подчертая само някои неща, които според мен трябва да бъдат обмислени и регламентирани между първо и второ четене.
Част от сградите са със смесена собственост. Тоест освен частна собственост, има общинска и държавна. В такъв случай задължително трябва да запишем в закона, че се образува сдружение на собствениците. По този начин представителството на общините и представителството на държавата да бъдат регламентирани в това сдружение, както и техните задължения към сдружението с оглед на решенията, които се вземат по поддържане и другите разходи. В това число и казаното от господин Захари Георгиев, част от сградите вече са собственост на юридически лица, тоест задължително сдружаване.
Не е записано задължение на собствениците – поддържане на фасадите. Знаем какви са фасадите в момента и пространствата около блоковете. Както и санкциите, които налага кметът, общинската власт на собствениците, на управителните съвети.
Дали трябва да се гласуват с идеални части или квадратура? Аз бих предложил да фигурират и двете и общото събрание да избира начина на представителство.
Не са записани при искане към кмета за свикване на събрание реквизитите, които трябва да съдържа искането – дневен ред, час, място, дата на събранието. Не е регламентирано кметът по какъв начин свиква събранието. Не бива да даваме задачи на кмета да обикаля собствениците, по-скоро обява в местен вестник или в сайта на общината.
При нововъзникнала етажна собственост е записано 10% от собствениците да свикват първото общо събрание, след което се препраща към хипотезата кмета – там вече се изискват 20%. Тоест тук също има несъответствие. Според мен дори един собственик е достатъчен да изиска от кмета заповед за свикване на общото събрание. Това също трябва да се регламентира – актът, с който кметът свиква, според мен трябва да бъде заповед.
Народният представител Иван Костов сподели за стимулите. Аз съм съгласен с това предложение и бих предложил то да бъде записано „като дава възможност на общинските съвети по преценка да вземат такива решения”, тъй като това е местен данък.
За изваждане на собственик от сградата – категорично съм против, особено ако това е единственото жилище, когато става дума за жилище на собственика. Там се издава изпълнителен лист и може да бъде принуден да си плати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доста надхвърлихме времето.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Споделям това, че с отказ на един от съдружниците или собствениците не бива да се разваля сдружението. Надявам се, че бях пределно ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Процедура – Атанас Мерджанов, народен представител от Коалиция за България от 31.многомандатен Ямболски избирателен район.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за временно прекратяване на изказванията по законопроекта. Тъй като бяха проведени няколко заседания на Временната работна група по изработване на решение за създаване на временна анкетна комисия и тъй като опозицията отказа да се присъедини към предложението на управляващите, правя предложение с оглед нарасналите обществени очаквания да разгледаме внесения проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност са направени две процедурни предложения.
Обратно процедурно предложение.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз не правя обратно процедурно предложение. Имам въпрос към вносителя господин Атанас Мерджанов от 31.многомандатен Ямболски избирателен район, както Вие заявихте: по коя точка от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прави това предложение?
По коя точка, господин председателю, Вие ще включите в дневния ред това предложение?
Това, което правилникът разрешава – в чл. 40, ал. 5 се казва „в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание”, господин председател. В 13,35 ч., когато наистина никой от залата, изключая тези, които организират в момента това внасяне на предложение, не е известен, че трябва да бъде при разискванията по тази точка, изведнъж се прави предложение. След като са изпратени SMS-и на депутатите от Коалиция за България, те действително са тук, а опозицията е в непълен състав. (Шум и реплики от КБ.)
Питам в крайна сметка, господин председателю: необходимо ли е да продължаваме да държим този правилник в ръцете си, когато той систематично се нарушава? Това, че господин Мерджанов не познава правилника и не може да отговори на моето питане, е разбираемо. (Реплики от КБ.)
Господин председателю, Вие сте човек, който поне афишира, че спазва правилника. Кажете ми в крайна сметка: на базата на кой член от правилника ще разрешите разглеждането на тази точка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам Вашата процедура като обратно процедурно предложение. (Шум и реплики от опозицията.) Как да го приема? Да ми задават въпроси и аз да отговарям? (Реплики от опозицията.) Моля ви.
Както казах, направени са две процедурни предложения. Първото процедурно предложение е за отлагане на разискванията. Това процедурно предложение е на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по Законопроекта за управление на етажната собственост. Отлагане на разискванията – вижте т. 4.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 112, против 33, въздържали се 3.
Процедурното предложение за отлагане на разискванията по Законопроекта за управление на етажната собственост е прието.
От господин Мерджанов е направено второ процедурно предложение – за включване в дневния ред на ...
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Против правилника! Как ще го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, слушайте сега! Направено е процедурно предложение за включване на проекта за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Този проект за решение, заедно с мотивите, беше раздаден на народните представители днес.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Не днес, а преди две минути!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): В колко часа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Раздаден е на народните представители.
На Председателския съвет в сряда по предложение на господин Бакалов единодушно беше постигнато съгласие да се създаде такава Временна анкетна комисия.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Защо не го вкарахте в дневния ред тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера сутринта в 9,05 ч. под председателството на председателя на Народното събрание Георги Пирински народните представители бяха известени за това постигнато съгласие за създаване на Временната анкетна комисия. Протоколът е тук. Освен това, председателят на Народното събрание доведе до знанието, че гласуването на тази комисия даже трябваше да стане вчера. Цитирам: „да се гласува до края на днешния пленарен ден, а в най-лошия случай – на следващото заседание”, което е днес. Така че народните представители бяха информирани и от председателя на Народното събрание, а на Председателския съвет участваха представители на всички парламентарни групи.
И във връзка с чл. 40, ал. 5 поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на този проект за решение.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Процедура! (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право.
Има направено процедурно предложение, чухме обратно процедурно предложение. Повече процедурни предложения не може. (Реплики от народния представител Иван Сотиров.)
Народното събрание решава дали да бъде включен или не. (Шум и реплики от ОДС.)
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 111, против 17, въздържали се 3.
В днешната програма е включен:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-КАРДАМ НА 28.02.2008 Г., КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, внесен от група народни представители.
Господин Сотиров, заповядайте за процедура.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин председател, първо Вие сам казахте, това може да бъде видно от стенограмите, че това са две отделни процедурни предложения. Беше недопустимо да не ми дадете възможност да изкажа контрапроцедурно предложение по второто предложение. Ние гласувахме едната процедура за спиране на дискусията по първото четене на Законопроекта за управление на етажната собственост и след това имаше второ процедурно предложение, по което не ми дадохте възможността в нарушение на правилника, да изразя контрапроцедурно предложение.
Пледирам към вносителите на второто предложение да изтеглят това предложение, защото е срамно да се прави от една трагедия такъв евтин политически фарс. Не може пет минути преди края на заседанието да разнасяте тук едно предложение за решение и да искате сега да се гледа. Срамен е този начин, по който вие се опитвате да разигравате евтини политически циркове от една човешка трагедия. (Силен шум и реплики в залата.) Това на нищо не прилича, затова самозабравянето трябва да го прекратите и да престанете да правите тези циркове! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво е процедурното Ви предложение, не разбрах?
Моля ви за тишина!
ИВАН СОТИРОВ: Аз не съм си разрешил никога да спекулирам на такива теми, но това, което вие правите по този начин компрометира всичко, за което ние сме настоявали. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога да коментирам само това, че на базата на направеното процедурно предложение от господин Мерджанов аз дадох възможност на господин Иван Николаев Иванов да направи обратно процедурно предложение. Той се мотивира и по първото, и по второто, така че не може да се дава два пъти думата за обратно процедурно предложение. (Реплики.)
Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение за удължаване на работното време на настоящото заседание до приключване на току-що гласуваната точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно на това процедурно предложение? (Реплики.) Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – за удължаване на пленарното заседание, както Вие го формулирахте, до приемането или до гласуването, по-точно, на този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 116, против 11, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Имате думата за процедура.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в залата няма кворум. Това е изключително важен въпрос за цялата нация.
От името на Парламентарната група на Българския народен съюз искам поименна проверка. Благодаря. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте! Направено е процедурно предложение – 127 народни представители поне са гласували. Струва ми се, че толкова има, но господин Ангелов оспорва дали има кворум или не. За да няма спор аз ще направя поименна проверка на кворума. За да няма спор – дайте списъка! (Шум и реплики в залата.)
Сега сме в процедура и ако няма кворум – ще закрия заседанието!
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанаска Михайлова Тенева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Петров Петканов - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Деница Стоилова Гаджева - тук
Диана Атанасова Хитова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минка Стоянова Русева - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Гочев Проданов - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Димитров Попов - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Теодоров Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Съби Давидов Събев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Кирилов Попов - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Уважаеми народни представители, след поименната проверка се оказва, че в пленарната зала има 136 народни представители. Следователно имаме необходимия кворум и можем да продължим нашата работа по проекта на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28.02.2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
Моля господин Радослав Илиевски от името на вносителите да представи проекта за решение заедно с мотивите.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми народни представители, на основание чл. 79 от Конституцията на Република България и чл. 31 и 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следния проект:
“РЕШЕНИЕ
І. Създава Временна анкетна комисия, която да проучи:
1. Обстоятелствата, свързани с пожара и човешките жертви в бързия влак София-Кардам на 28 февруари 2008 г.
2. Необходимите промени в нормативната уредба за подобряване системата на безопасност в БДЖ.
3. Мерки за подобряване състоянието на железопътната инфраструктура и организацията на работа и безопасност в Българските държавни железници.
ІІ. Комисията се състои от 14 народни представители, от които: 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, по 2 от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и Парламентарната група на Движението за права и свободи, по 1 от Парламентарната група “Българска народна демокрация”, Парламентарната група на Обединените демократични сили, Парламентарната група на Демократи за силна България, Парламентарната група на Български народен съюз, Парламентарната група на Коалиция “Атака” и 1 независим народен представител.
ІІІ. Избира комисия в състав: председател ... и членове: ...
ІV. Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Мотиви:
“Трагичният инцидент с влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г. породи в обществото сериозен дебат. Народното събрание на Република България трябва да даде ясен отговор и реакция в неговите компетенции, водещи към изследване на причините, законодателни решения за предотвратяване на подобни инциденти и осъществяването на ефективен парламентарен контрол. Бе постигнато съгласие от всички парламентарни сили, че трагедията не може да бъде предмет на политизация и използване за теснопартийни интереси. В рамките на съгласието влиза, че парламентарната анкетна комисия не може да извършва действия, които са предмет на съдебната власт.”
На основание на това предлагаме проекта за решение, с който току-що ви запознах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, откривам дебатите по този проект за решение. Обръщам внимание, че народните представители могат да правят добавки за отпадане, замяна на текст с друг по проекта за решение.
Дебатите ще открие господин Спасов. Заповядайте.
Предложенията, които ще бъдат направени, съобразно правилника ще бъдат подложени на гласуване.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нямаше да бъдем свидетели на този цирк, ако по време на консултативните срещи беше прието едно предложение, което направихме от опозицията. Ние в началото също имахме идея, която също предложихме на тази консултативна група – както за създаването на комисията при катастрофата при р. Лим – принципът да бъде паритетен. Тогава в началото на първата среща предложихме по двама представители от парламентарна група да участват в създаването на тази комисия. След това направихме съответната отстъпка и компромис, като предложихме на управляващото мнозинство комисията да се състои от 16 народни представители, като управляващото мнозинство запази броя на народните представители, което беше предложило, а именно: четирима от Парламентарната група на Коалиция за България, двама от Парламентарната група на НДСВ, Движението за права и свободи да има също двама, а опозицията да има възможност да предложи другите 50% от народните представители, за да не се политизира този въпрос и в крайна сметка никой да няма основание да обвинява или опозицията или управляващото мнозинство в политизация.
Затова правя предложение, подписано от 30 народни представители, в т. ІІ текстът да бъде следният:
“Комисията се състои от 16 народни представители, от които четирима от Парламентарната група на Коалиция за България, по двама от парламентарните групи на НДСВ и на Движението за права и свободи, по двама от парламентарните групи на Българска нова демокрация и Обединените демократични сили, по един от Парламентарната група на Демократи за силна България, Парламентарната група на Български народен съюз, от Парламентарната група на Коалиция “Атака “ и един независим народен представител.
Както при комисията за катастрофата в р. Лим е имало заместник-председател, предлагам и тук в т. ІІІ след израза “избира комисия в състав: председател” да се добави и “заместник-председател”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов, ако текстът е пред Вас, да го дадете на квесторите да го преснимат, тъй като ще трябва да го гласуваме.
Давам думата на господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги, българският народ е казал, че когато не искаме да свършим една работа, правим комисия. Станахме пословични с това, че за всяко нещо правим комисия. Случаят обаче е изключително сериозен и мисля, че ползвайки мотивите, които вносителите направиха, за да не се политизира въпросът, а в същото време да не остава и съмнение в обществото, че нещо се прикрива с една комисия, в която на практика мнозинството ще може да си решава и да гласува решението, ние от Парламентарната група на Български народен съюз предлагаме комисията да бъде на паритетен принцип. Такава практика има в българския парламент, за съжаление по подобен трагичен случай – трагедията в р. Лим, когато комисията беше точно на принципа на паритета. Мисля, че колегите от управляващото мнозинство трябва да се съгласят с това, за да не останат съмнения в обществото, каквито остават при всеки подобен крупен инцидент или трагедия – че нещо се прикрива, че нещо евентуално може да бъде прикрито.
Затова предлагаме комисията, която трябва да бъде направена, да бъде на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, моля да ми дадете текста, който трябва да подложа на гласуване. Господин Спасов предложи също нещо такова, може би не точно в този му вид, в който Вие го поискахте.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, подкрепям предложението на господин Спасов, тъй като то е съгласувано с участниците в консултациите от няколко парламентарни групи. Може би редакционно текстът трябва да бъде: “Комисията се състои от 16 народни представители, от които четирима от Парламентарната група на Коалиция за България, по двама от Парламентарната група на НДСВ, Парламентарната група на Движението за права и свободи, Парламентарната група на Българска народна демокрация, Парламентарната група на ОДС и по един от Парламентарната група на Демократи за силна България, Парламентарната група на Български народен съюз, Парламентарната група на Коалиция “Атака” и един независим народен представител”.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо един независим народен представител?! Та те са повече от някои парламентарни групи!
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Сега ще обясня защо, господин Миков, пък Вие ще кажете защо искате да имате мнозинство в тази комисия. Защото трябва да отговорите на въпроса какво искате да постигнете с тази комисия. Тази комисия освен крайния доклад и изводите в него ще взема решение кого да изслушва, какви материали да изисква, откъде да ги изисква, дали да извикаме на закрито заседание следователят да даде информация, каквато практика имахме в миналия мандат с комисията за децата в Лим. Тези решения ще ги вземате вие. А ние предлагаме вашата управляваща коалиция да има точно половината от състава на комисията, за да не може нито вие без нас, нито ние без вас да вземаме такива решения. Това е конструктивното, това е деполитизирането на комисията, а не това, което вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, извинявайте, Вие казахте, че поддържате това, което господин Спасов е предложил. Правите ли някакви редакционни предложения или точно текста, който е тук? Ако има разлика, ето Ви текста да го погледнете.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Решително се противопоставям на изказаното преди малко становище. То е неприемливо не толкова от политическа, а от морална и от човешка гледна точка, защото в него е скрита, в неявна форма, и се съдържа презумпцията, че някой е виновен, че някой ще крие виновния. Аз мисля, че тук няма такива хора, бидейки от всяка една от партиите си, и вярвайки на идеологиите си, който ще се включи в тази комисия, за да прикрива нечии действия. Само поради тази причина се противопоставям на това, че тук в тази зала може да стои някой от тези 240 народни представители, на който може да му мине през главата тази мисъл, че ще отиде за член на комисията, за да прикрива истината за тази трагедия.
Господин председател, затова предлагам с повече съгласие, с повече човещина да се конструира по-бързо този орган, защото хората ни гледат и заради това ни поведение и други наши действия ни презират.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Браво! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Йорданов, имате право на дуплика.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин Божинов, няма такъв принцип „Дайте ни мнозинство, за да гарантираме обективност!”. Защо ви е това мнозинство – питам аз? Трябва да отговорите навън, защо ви е мнозинството тогава. (Реплики от Коалиция за България.)
Ние ви предлагаме нито вие, нито ние да имаме мнозинство. Вие сте против. Ние останалите, които не сме в управляващото мнозинство, и аз ви го казах. Не сме морални, казвам ви – това е принцип, който гарантира търсенето на консенсус в комисията. Другото е вашето мнозинство да носи отговорност за всички решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В дните на такава трагедия, за която ние имахме и национален траур, искам да кажа, че в момента правим едно срамно заседание на парламента, затова защото в тази трагедия е съвсем ясно, че са нарушени законови изисквания, нарушени са правилници на съответното ведомство. Едва ли поведението на всички граждани е било съответно в тази трагедия.(Реплики от КБ)
Как искате – ясно ми е, уважаеми господин депутат, ясно ми е, че първо законите се нарушават от парламента, защото парламентът има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и не може да го нарушавате. В нарушение на този правилник е да се започва разглеждането на една точка от дневния ред. Не може Министерският съвет с корупционни практики да нарушава собствените си разпоредби. Не може Националната здравноосигурителна каса да нарушава собствените си разпоредби с корупционни практики... (Реплики от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
АТАНАС ЩЕРЕВ: ... и накрая да искаме гражданите на Република България да спазват законите и наредбите. Оттук се вмирисва всичко – от парламента, затова защото опозицията иска нещо елементарно в памет на тези хора, които са невинно загинали в този инцидент. Дайте при една равнопоставеност на управляващи и коалиция да има отговорност на целия парламент за решенията и за причините за катастрофата, които ще се вземат. Не поемайте повече отговорности, отколкото можете да понесете, уважаеми господа социалисти!
Затова ви моля: първо, да се преустанови това незаконно разглеждане на този въпрос в пленарната зала, да се внесе в дневния ред и да се разгледа комисия на паритетен принцип за трагедията, която достигна българските граждани.
Смятам, че всеки от нас разбира, че това е разумното решение, за да излезе парламентът като институция пред своя народ и да представи това, което се е случило и какво би могло да се направи. Всички тук носим отговорност за тази трагедия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте за реплика, господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Щерев, понеже репликата ми е към Вас ще Ви помоля да ме чуете!
Да, поехме изключително тежка отговорност в Българската социалистическа партия, като направихме тройната коалиция. Поехме отговорността и за магистрала “Тракия”, и за горите. Ние продължаваме да носим отговорността, а вие напуснахте кораба като мишки. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Темелков, бяхте с картата на господин Близнашки, но не Ви прекъснах.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Това за компромисите цяла България го знае, че направихте компромиси с царските имоти и с магистрала “Тракия”, и с външния дълг, и с всички. Само че беше безсмислено, защото хората очакваха от парламента не да прави компромиси, а да прави закони и виновните да си отидат там, където им е мястото.
Искам още веднъж да повторя – действително се получава, не искам да използвам тежки и грозни думи, но една порнография. За тази трагедия е унизително пред цялото българско общество да спорим за нещо елементарно. Дайте да се обединим около паритетния принцип, току-що колегата ми внася предложението – по един човек от парламентарна група и един независим и да приключим с този грозен дебат, защото подобни унизителни дебати, които се водят в парламента и поради такива дебати рейтингът на парламента е под нулата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Доктор Щерев, заповядайте, имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За паметта на тези хора, които загинаха в този нелеп инцидент, не посрамяйте Народното събрание. Обърнете се към разума, спрете това заседание, вкарайте в дневния ред съответния въпрос, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и на паритетен принцип с опозицията дайте достоен отговор за това, което се е случило. Всичко друго е срамно. Срамни са обвиненията един срещу друг, срамни са партийните противопоставяния, когато има национална трагедия. Затова дайте да бъдем разумни, иначе хората с право ще кажат, че най-черните овце на българския народ са в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина стана спор в края на работния ден, въпреки че по време на дебатите по Закона за Въоръжените сили никой нямаше в залата и аз поисках такава процедура, обаче не бях уважен, защото съм независим народен представител, но сега управляващите искат и правят този дебат в нарушение на всички норми в нашите правилници.
Ще допуснем груба грешка, ако приемем това, което се предлага като решение. Защо? Ние ще правим комисия, ако изобщо правим, ако Комисията по транспорт и съобщения не е достатъчна, за да стигнем до това, до което ние искаме да стигнем. За това време, през което Четиридесетото Народно събрание заседава, ние сме направили 17 такива временни комисии и нито една не е стигнала до решение. Абсолютно! Защо не е стигнала до никакво решение? Защото българският парламент не е от експерти и следователи. Ние сме народни представители, политици, не сме следователи. Сега и тази комисия няма да стигне, защото ние не сме следователи.
Уважаеми колеги, ако ще бъдем народни представители, ако искаме да направим нещо, ще ви предложа вариант. Вариантът е следният: парламентът има осем парламентарни групи и една група независими народни представители от шестнадесет човека, които са повече от някои парламентарни групи. Предлагам да се направи комисия от осемнадесет човека, тоест от деветте по двама избрани, което прави осемнадесет души. Защото това не е комисия на управляващите да прикриват своите действия.
Аз само преди два месеца предупредих министъра, че влакът, който се движи от София за Варна, е с четири вагона, които не се отварят, не се отопляват и че ще се задушат в него. Има подписка от 29 човека от един вагон, че се задушават. Предложих на министъра да вземе мерки, той ми каза, че имало фирми и че това не било работа на министерството и т.н., шикалкавения, колкото искате. Този път не се задушиха, а се опожариха, запалиха се, което не значи, че няма да се задушат следващия път. Защото количеството вагони, които се движат, са недостатъчни, не са в ред, те са отпреди петдесет години, редица причини и т.н., за което отговорност носи българският парламент. Аз вчера заявих това. Не министерството, ние сме отговорни за тази трагедия. Аз вчера го заявих, господа.
Така че недейте бяга по тъч линията, управляващи. Предлагам по двама човека от група, избираме осемнадесет човека, експерт, който ще води тази комисия, и срокът да бъде максимум един месец. Не можем да го направим до края на Четиридесетото Народно събрание. Какво има? Седем дни минаха и ние не можем да направим една комисия. И на тази комисия ще й дадем два месеца! Трябва да запишем максимален срок: максимум до един месец. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Уважаеми колеги народни представители, считам за доста неуместен този дебат с оглед трагичната ситуация, наистина трагична ситуация. Чисто като юрист се колебая – защо трябва да правим парламентарна комисия? Тя ще работи вместо органа по предварително производство ли? Защото вече тече следствено дело или дознание, както ви харесва повече.
Ако искаме максимална обективност, трябваше да отидем към други действия. И тези действия не ние, не Народното събрание, а прокуратурата трябваше да предприеме. Трябваше с постановление да отстрани от постовете им всички длъжностни лица, които са в кръга на вероятните виновници. Те да бъдат отстранени от длъжността си, а не да заседават денонощно техните щабове и по съвети на техните адвокати да оказват натиск върху други длъжностни лица надолу по командната верига, за да възпрепятстват работата на предварителното производство. Оттук трябва да започнем.
Ако тази комисия бъде сформирана, аз ще се интересувам живо от нейната работа именно в тази насока. Когато дойде годишният отчет на прокуратурата, господин Миков, аз ще имам въпрос към Главна прокуратура: защо в момента не наблюдава действията на наблюдаващите прокурори? Защо не са отстранени от длъжност тези длъжностни лица, които биха могли да бъдат обвиняеми впоследствие или вече би следвало да бъдат привлечени? Ето едни основателни въпроси.
Що се отнася до състава на комисията, считам за по-демократично тя да бъде паритетна, за да имаме прозрачност и да има сигурност. Защото от трагедията не трябва да правим политика, но за трагедията трябва да издирим този, който е виновен, защото виновни има. Виновни трябва да има, по дяволите, защото хората изгоряха невинни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Радославов, заповядайте за реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Аз искам да обърна внимание на уважаемия колега Чернев, че в презумпцията и в обема на работа се предвиждат не само обстоятелствата, свързани с пожара, а и необходимите промени в нормативната уредба за подобряване системата на безопасност в БДЖ, както е записано в т. 2, и мерки за подобряване състоянието на железопътната инфраструктура и организацията на работа и безопасност в БДЖ – т. 3. Тоест предвижда се тази комисия да се произнесе и да предложи превантивни мерки, за да не се случват инциденти и в бъдеще.
Освен това в мотивите изрично е записано, че в рамките на съгласието влиза, че парламентарната анкетна комисия не може да извършва действия, които са предмет на съдебната власт.
На това исках да обърна внимание и че тези опасения, които има колегата Черев, не трябва да ги има, защото по принцип така е заложено, че няма как да се дублира работата на комисията със следствените органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Чернев, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря.
Колеги, ще взема отношение, макар и не в някаква форма на спор, защото естеството на темата не изисква чак такава политическа полемика, не е морално.
Продължавам да настоявам, съгласявам се с вашите аргументи, но не виждам смисъл в работата на тази комисия. Тя е дублетна. Има Комисия по транспорт и съобщения, тя да извършва тези действия.
Но така и така вече е в дневния ред и дебатираме.
Наистина, ако трябва да има нерешаване на проблема, винаги сформираме комисия, винаги правим от парламента конвент. Не ни е за първи път. Аз си знам един мой пример...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И не само в този парламент.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, не трябва да правим от парламента конвент, нито оплаквалня, но най-малко от мъката, от смъртта на хората, от тази гибел трябва да прави политически байраци, който и да е от нас.
Но продължавам да настоявам: виновните този път трябва да ги изчоплим и те трябва да бъдат вкарани в затвора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Павел Шопов – народен представител от Парламентарната група на „Атака”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги от опозицията, обръщам се неслучайно към вас – това, което става в момента в пленарната зала, е една много голяма поука към вас, към нас всички от обединената опозиция, включително и към нас, колегите от „Атака”, които участваме в тази опозиция. Много голяма болка е затова, защото се опитахме да бъдем в този случай една добра, конструктивна опозиция. Ще ви припомня откъде тръгна тази идея – идеята на господин Бакалов завчера в Председателския съвет, в сряда, да бъде създадена една анкетна комисия, която да ни обедини в големия проблем, в общото нещастие, за да покажем пред българския народ всички ние – и управляващи, и опозиция, една общност в нещастието. Това беше идеята.
Обаче виждате тази хубава идея докъде се изкриви и докъде дойде, докъде се стигна - до едно заседание, което пак, както съм казвал и друг път, е криминално, защото само преди един час това заседание, в края на работното време, беше подготвено така, че просто да се открадне едно решение, което не се желаеше от опозицията. Така ли беше, колеги?
И само искането за поименно преброяване на кворума все пак създаде възможността за този дебат. Това е поука за опозицията, която трябва да престане да си играе на конструктивна опозиция, а да се захване много здраво с всички възможни начини да свали това управление. В същото време това, което става, разкрива още веднъж престъпната същност на управляващата коалиция, която и в това, което стана, при това нещастие, се опитва да печели, да събира дивиденти.
В крайна сметка, колеги, има нещо, което се крие от управляващите, те знаят. Непрекъснато се натрупват факти, един след друг, които сочат, че има нещо, от което управляващите се плашат и което се опитват да скрият от една истинска, създадена на паритетен принцип комисия, която единствено може да даде обективна оценка и решение в тази връзка.
Колеги, нека да си спомним как градираше случаят, как се развиваха обстоятелствата. Това е една цяла седмица след ужасния акт. Отначало съобщенията бяха „може би има жертви”, след това две, след това три, след това станаха осем и последния ден станаха девет. Представете си каква държава сме! В този случай цяла една седмица да гадаем и да се чудим и непрекъснато да ескалира броят на жертвите, за да се стигне до кошмарната цифра девет! Не е това истинската процедура, не е истинската логика, по която в нормална, демократична, парламентарна държава трябва да се развиват събитията! Имаше друг ред и този ред е: в нормална, цивилизована, бяла държава, държава от Европейския съюз – първо действие – още в първия момент, на сутринта, министърът на транспорта и съобщенията незабавно да си подаде оставката! Защото така би станало абсолютно навсякъде! Христоматиен е примерът, че заради закъснение на влаковете в Япония с две минути министърът на транспорта си подава оставката. Всичкото другото, както друг път съм казвал, е от лукавия.
Сега се играе една игра, за да се отмества моментът, да се отлага, да се завърта. Времето лекува, времето да отложи вземането на генерални решения – това се цели и с тази комисия.
Не да стане както тази сутрин – дойде министърът на транспорта за първи път от една седмица тук, да ни търкаля, да се пише герой, че той е бил там, на мястото! Ами там ще бъде – то това геройство ли е? Там му е било мястото, естествено! Той е трябвало да бъде и в горящите вагони, и да спасява, когато е отишъл там.
И той в момента, след това бих го нарекъл нелепо появяване тази сутрин, е човек, който е отбил номера, който отмества отговорността си във времето, който продължава да мрънка, който продължава да заеква, който продължава да отлага действието, което е морално, което е политическо, което е елементарно – нещо, което трябваше да направи още преди една седмица – да подаде оставка. Най-малкото, което управляващите можеха да направят.
Тази комисия в момента след това, което става тук, започва да става излишна. Става излишна, защото в крайна сметка управляващите чрез нея ще се опитат да завоалират своята отговорност, да я отложат, да я размият. Така че и тази комисия, както те я подготвят, в този състав, в този вариант, има точно тази цел. Затова не се съгласяват управляващите комисията да има друг състав, да има друга задача, защото имаше и такава идея. В тази връзка опозицията трябва да преосмисли по принцип своето действие, което до този момент като цяло, една седмица е вече твърде вяло, неадекватно, неорганизирано!
Затова призовавам опозицията да се събере и да започне истински опозиционни действия и по този повод, и по този въпрос! Друг начин няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обективността иска да кажем, че министър Мутафчиев беше в петък тук, аз го съобщих. Той направи среща в Огледалната зала с парламентарната комисия и я информира за трагичния инцидент. Днес не за първи път...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Той не е заставал тук, не си е подавал оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не коментирам това.
Думата има господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Сто тридесет и пет човека, господин председател, преброихте на поименната проверка одеве, от които 52 от опозицията. Опозицията направи кворума! (Реплики от КБ.)
Нямахте кворум. Хайде бе, не-хайде бе, нямахте кворум и това показва отношението ви към този въпрос и към тази комисия. А опозицията се показа като държавнически отговорна в този случай, защото можеше да напусне. Тогава щяхме да приключим заседанието.
В момента, между другото, сте точно 41 човека от управляващото мнозинство в залата, а въпросът е изключително важен. Не може този въпрос да го решаваме от позицията на една груба жива сила, без да се съобразяваме с мнението на другите. Този въпрос иска дебат!
Уважаеми колеги, комисията, която искаме да направим и тези, които преди мен говорят за нея, говорят само за човешката трагедия, всички се изказваме, всички сме засегнати от това, от хорската трагедия. Но тази комисия не се създава, за да изясни фактите за инцидента – защо се стигна до този инцидент, дали той е първият, дали няма да последват, не дай си Боже, много по-тежки, каквито анализи на риска са направени от няколко европейски застрахователни компании. Очакванията в Българските държавни железници са за тежки катастрофи със стотици загинали и това вие всички го знаете. Всички сте го чели в анализи. Анализът на икономическия риск на компанията също е трагичен.
Комисията по транспорт и съобщения не може да свърши, както някой колега предложи, работата на комисията, която искаме да създадем сега. Тази комисия трябва да даде отговор на въпроса първо, защо се стигна дотук – аз съм сигурен, че отговорността там на някой кондуктор или друг ще бъде намерена, но защо се стигна дотук? Защо са в такова състояние Българските държавни железници? И не само за последните две или три години, а в дълбочина!
Това е важен държавнически въпрос и тази комисия трябва да отговори и на него. Българските държавни железници се намират в тежко, изключително трагично състояние и това трябва да бъде основен дебат, който трябва да предизвика и изясни тази комисия – основен експертен и политически дебат! И политически – от тази дума не трябва да бягаме.
Поради тази причина е важно в предложението да бъде записана и думичката „отговорност”. Два дена, колеги, се разправяме за една думичка „отговорност”. Защо да няма отговорност, какво ни плаши от отговорност? Има отговорност и за трагедията, има отговорност и за състоянието на БДЖ, включително и на подвижния състав, на БДЖ, който е най-важният състав, а не е записан в нито едно предложение. Ще гледаме релсовия път и други работи, а подвижният състав не е записан! Тази отговорност е важна, най-важна от всичко! Ние сме длъжни да запишем думичката „отговорност” и да търсим тази отговорност от когото и да е или от когото намерят за виновен следствените органи. А ние ще търсим и политическа отговорност, такава каквато шест дни никой не поема, все едно на какво.
Не може да се води разследване и ръководителят на това звено на БДЖ да си е на работа! Не може! Най-малкото, човешки, неподавайки оставка, което е морал. И нагло държание на този човек по телевизията. Вие трябваше поне да го отстраните от работа за една седмица, за две седмици – да го разболеете, каквото и да е. Това е държавническият подход. (Реплики от КБ.) Това е отговорността. Така мисля аз! (Реплики от КБ.)
Трябва да има отговорност и да се търси от тази комисия, и тя е в приоритетите на народните представители, поради което и поради вашите изказвания, че няма какво да криете - и аз мисля, че няма какво да криете, и аз си мисля, че всички са загрижени за най-голямата държавна компания в България, и аз си мисля, че трябва да свършим работата, затова ви призовавам: приемете паритетния принцип! Няма нищо страшно! Няма нещо, което да увреди интересите на когото и да е и на която и да е политическа сила. В крайна сметка в пленарната зала гласуват всички. Там сте силни и като сте силни, бъдете благородни и справедливи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Борислав Ралчев поиска думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Като че ли изтървахме един много хубав момент, свързан с работата на Народното събрание, ако щете да погледнем и от грижа за имиджа на тази най-висша институция на държавата. Бях изключително приятно изненадан вчера, когато господин Бакалов на Председателски съвет предложи под патронажа, ако ми е позволен този израз, на председателя на Народното събрание, съвсем знаково, да бъде излъчена тази комисия. В общи линии нещата бяха приети съвсем радушно и единодушно, бих казал. След като имахме това съгласие, в следващия момент беше почти недопустимо да се мисли, че ще се появят едни различия и от общата идея, макар и отразена, но вече опорочена в мотивите, да се избяга от политизирането на случая. Защото в крайна сметка българинът има една такава, ако ми е позволено, особена психика, че нещо трябва да стане, за да можем да си отворим очите, ушите и всички сетивни органи и да помислим малко пò от друга гледна точка.
За съжаление не само, че идеята, лансирана и приета от целия Председателски съвет, не е приета и не намира отражение в този документ, но тя ще доведе и до един категорично обратен знак! По-хубаво беше опозицията или мнозинството да си тръгнат със свое предложение за решение и да се върви по каналния ред.
Сега какво ще стане? Сега ще стане най-лошото нещо: „Може да копаме, може и да не копаме!” И ви питам: къде е толкова оцветеното синьо, зелено, пембено в тази трагедия и в един жп проблем, когато се касае за един основен отрасъл в стопанството на България? И тогава трябва да ви попитам защо и колко хора от вас ползват жп транспорт и защо не го ползват? Имахме големия шанс, защото смисълът във формулиране на предмета на обследване е приличен и дава пълен обем от възможности да се направят наистина градивни изводи, които да бъдат предоставени на добрата воля на правителството и оттам нататък с неговия ресурс да бъдат осъществени някои, не всички, мероприятия.
И сега започваме да залитаме – ще обследваме ли 35 наредби по жп транспорта отпреди 90 години или няма? Там ли ще се бутнем да се заровим? Ще отидем ли само в стопанската характеристика? Не, уважаеми колеги! Трябваше да бъдат направени изводи за това не дали кондукторът е спал и по тази причина не е отворил вратите, а ако не е спал, защо вратите не са отворени? Какви са другите връзки? Ние изпадаме в едно дребнотемие, с което в никакъв случай не може да бъде ангажирано вниманието на Народното събрание.
В т. 1 има достатъчно обем и възможности да се направят глобални изводи.
Какво става с т. 2? Ако смятаме, че ще излъжем българския гражданин, че с т. 2 не политизираме проблема, жестоко се лъжем. Отдавна сме заедно, имаме достатъчно опит, а пък вече и някакво чувство за срам трябва все повече да ни обхваща.
И какво ще стане? Чух един глас отляво, каза: „При 8:8 или 6:6 няма да могат да се вземат решения”. Ако това е така, въобще да не правим комисията. Тя е просто обезсмислена. Ако изхождате от тази логика, аз съм първият, който ще гласува „против” въобще да има комисия. Защото това означава, че хората, които участват отговорно в тази комисия и всички тук, които са в тази зала в заключителния акт, или ще покажат едно ново виждане предвид процедурата, която насочваше към това внимание, или ще останем същите в старите гащи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Със свито сърце, тъжно ми е да участвам в тази дискусия. Бих употребил и друга дума.
Как се стигна до днешното заседание? Ние от Коалиция за България още във вторник на парламентарна група очаквахме такъв тип усилия за политизация на темата от опозицията. В такъв тип процеси тя се е доказвала през годините. Примери за това има, още когато е била опозиция преди десетина години.
На Председателски съвет от една от големите опозиционни партии беше направено едно уж конструктивно предложение. Аз и там възразих, смятайки, че не бива такъв тип трагедия да се боядисва от политическите страсти в пленарната зала – нещо, което днес се видя там, и стои! Тези, които са присъствали, нека да си сложат ръка на сърцето, и преждеговорившият беше в тази зала, там се каза: „Не може такава парламентарна комисия да измести функциите на следствието, прокуратурата и съда, най-малкото, защото всички тези факти, които ще се коментират, не са безспорни до окончателното произнасяне на тези органи. А това може да продължи години.”
Ние като мнозинство с колегите от ДПС и НДСВ видяхме добронамереност в опозицията и започнахме, опитахме се да влезем в работната група с максимална отвореност и добронамереност. И вчера на първото заседание на работната група беше предложен текст, който говори за отговорност и вина. Ето, господин Ралчев, Вие бяхте на Председателски съвет, юрист сте, до Вас седящият внесе текст в работната група за отговорност и вина.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не вина!
МИХАИЛ МИКОВ: Имаме го текста.
Господин Ангелов, Вие сте съратник в тази работа! Питам, може ли Народното събрание да се произнася по въпросите на отговорността и вината, когато с това се занимават органите на съдебната власт? Аз знам, че някои от вас искат - и често се случва, да превръщаме парламента в конвент, но в следващото заседание проблемът, който постави опозицията, е предметът на дейност на комисията, който днес от преждеговорившите разбрах, че вече се одобрява.
Кое е тъжното, дами и господа? Че почти никой от тези, които вчера настояваха, а днес отричат смисъла от създаването на тази комисия, не се впуска по текста, не обсъжда предмета на решението. Единственият въпрос, който днес се дискутира, е на паритетен или пропорционален принцип да бъде тази комисия. Помислете си как изглеждаме отвън, когато роднините на жертвите ни слушат и гледат!
Въпросът за паритетния принцип – всъщност стара плоча, поне за пети или десети път българската опозиция поставя въпроса за паритетния принцип като политически пробив и сега използва тази трагедия за същото.
И аз задавам въпроса: нека представителите на всяка парламентарна група да кажат най-сетне искат ли да има комисия или не – ясно и откровено тук, от трибуната. Ако вие, уважаеми дами и господа, не искате да има комисия, ние сме склонни да ревизираме това, което сме ви предложили като вариант.
Ако ще водим дискусия паритетно ли да участва опозицията в комисиите на Народното събрание, в Четиридесетото Народно събрание няма да участва паритетно. В Четиридесет и първото сигурно опозицията ще стане мнозинство. В цял свят това е така. Гнусно е, че използваме тази тема за поредна дискусия по темата паритетно представителство. Всъщност, може би това е част от вашата идея да напуснете комисията „Куйович”, защото и там искахте паритетно участие и напуснахте. Но не употребявайте всичко за политиката! Жертвите, трагедията не бива да ги употребявате за политиката.
Моля ви само за едно: кажете откровено и ясно искате ли комисия, която да не засяга въпроси, които са от компетентността на съдебната власт. Такова беше нашето човешко предложение, съгласие и разбиране вчера. И аз моля тези, които участват в Председателския съвет, една част са тук, една част ги няма, честно и откровено да кажат спомена ли някой вчера думата „паритетност”?
Уважаеми дами и господа, вчера се получи и нещо друго. Към края на деня представители на опозицията заявиха, че мнозинството бави създаването на комисията. Затова ние употребихме всичката си енергия и днес към 11,00 ч. беше постигнато съгласие по предмета, за да решим уж това, по което сме се били разбрали в Председателския съвет.
Оказва се, че смисълът на парламентарното участие на опозицията по този въпрос е бил политизацията, но индиректно. (Шум и реплики.) Това и днес кара дебатите да вървят само по темата паритетно участие на опозицията.
Защото когато господин Ралчев и господин Спасов бяха от мнозинството, не споделяха паритетното участие на опозицията. Сега, когато са в опозицията, са най-големите радетели за паритетното участие на опозицията. За господин Щерев не искам да говоря. (Шум и реплики.)
Уважаеми дами и господа, моля ви само за едно: нека тези, които се изказват от парламентарните групи, да кажат искрено искат ли комисия с този предмет, подкрепят ли предмета й?
Априорното ви убеждение е, че мнозинството създава комисии, за да прикрива, за да замита. Никой не ви е лишил от парламентарен контрол, никой не ви е лишил от всички възможности, които има в една правова държава да се търси информация, да се коментира, включително да се правят дискусии в пленарната зала. Никой не ви е лишил от правото да внесете и ваше предложение за решение. Но явно вашата грижа по този въпрос стига дотам: паритетно да участвате в парламентарните комисии. Обещавам ви, че това няма да стане в Четиридесетото Народно събрание.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Говорим за временна комисия, има голяма разлика.
МИХАИЛ МИКОВ: Временна, анкетна и прочее – има ясно разпределяне на отговорностите, направено от избирателите. Тази отговорност се получава на избори. Тогава, когато опозицията я получи, тя също ще носи своята отговорност.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Ние видяхме, че вие не можете ...
МИХАИЛ МИКОВ: Ние можем да носим отговорност.
Но стига с това лицемерие, стига с тази демагогия! Нека всеки изказващ се от различните опозиционни групи ясно да каже какво да правим – искрено ли искате комисия, или искате дебати за паритетния принцип и участие в представителството и груба политизация? Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков! Това, което Вие казвате, трябва сам да заявите отговора. Ако вие не искахте да има комисия, не трябваше да внасяте това решение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Искат го парламентарните групи.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Щом го искат, тогава не можете да кажете, че докато е Четиридесетото Народно събрание, ще има норми за комисиите. Вие сам си дадохте отговора.
Ще Ви кажа друго. Тази комисия, господин Миков, трябва да вземе решение. (Шум и реплики от КБ.)
Щом трябва да вземе решение, това е решение на Народното събрание. Щом е решение на Народното събрание, значи участниците в тази комисия трябва да бъдат първо хора-специалисти, а не по желание, който иска, да отиде в нея, и второ, това решение да отговаря на правилата. Защото вие сега ще си сложите 10 човека в комисията и какво ще кажат другите, не ви интересува. Решението е ясно.
Само едно мога да Ви кажа, господин Миков. Тук става въпрос, съгласно вашите точки, за необходимите промени за подобряване системата на ... Тази комисия трябва да каже какви промени. Досега вие, като управлявате, не сте дали никакви промени. Тази комисия трябва да каже какви промени ще има. Значи, трябва да има повече хора от опозицията.
Второ, мерки за подобряване на железопътната инфраструктура, организацията и работата по безопасността. Точно опозицията трябва да ви каже какви мерки, защото досега не сте взели никакви мерки.
И предишния път ви казах, и сега ви казвам, че следващия път ще има задушаване, не обгаряне, защото вие не вземате мерки да купите вагони, не вземате мерки да си направите железопътните релси, да не излизат влаковете от тях. Вие не вземате мерки тези влакове да се движат скоростно, а само едва лъкатушат. Вие не вземате мерки тези вагони да имат нормален ритъм и хората, които се возят в тях ... Това са мерките, които досега трябваше да наложите. (Силен шум и реплики от КБ.) Вие не сте наложили никакви мерки, господин Миков. (Шум, смях от КБ.)
Затова комисията трябва да бъде така, както аз я предложих. (Шум и смях от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
Още веднъж повтарям: както е по правилник, всички предложения, които се направиха, ще бъдат поставени на гласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! С едно завидно умение някои от нас се помъчиха да преместят проблемите не там, където са – с няколко елементарни от логическа и професионална гледна точка хватки.
Първо, направиха се няколко цитата, които не са верни, но са много убедителни.
Първият отговор е комисията по случая Лим по времето, когато сме били управляващи ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но не в това Народно събрание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Има ли значение дали в това Събрание или не? За мен няма значение, за мен категорията е по-важна.
В Комисията Лим, в т. 3 от това решение пише: „Комисията се състои от 14 народни представители – по двама от парламентарна група или съюз”. Има принцип.
Следователно, има случаи, в които народното представителство, независимо в какво число е то, е преценило, че в отделния случай има място за отделна преценка вън от политическата система.
Господин Миков, знам, че болшинството е затова болшинство, за да налага волята си. Изтърваваме единствения отдал ни се случай, в който политическото, политиканстването да бъде оставено на заден план, защото е необходимо, защото казусът е такъв. А ние като юристи с Вас двамата най-малко трябва да спорим за това дали ще подменяме съд, прокуратура, следствие и прочие. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Не ме интересува, господин Миков, дали Иван, Драган, шафнерът ще бъде изправен на подсъдимата скамейка. (Реплики на народния представител Михаил Миков.) Това е много тясно нещо.
Мен ме интересува, както дори се пише в обвинителните актове, в решенията, присъдите на съда накрая – причини и условия, но това не е основната характеристика на съдебния акт. Това е най-малката характеристика на акта на Народното събрание, който има друго предназначение и друго значение. Това са важните въпроси.
А ние сега какво направихме? От един въпрос, по който Вие сте прав, преди това аз го заявих – заглавието на комисията, предмета на обследване – това е важно.
И какво става сега? Вие губите от тази комисия, защото на вас веднага ще ви кажат, че си гарантирате изводи, които няма да можете да приемете. Това е грешката на тази комисия, която имаше всичкия шанс да излезе от тясното политизиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ралчев.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Миков, не мога да не призная, че сте един от най-добрите манипулатори в тази зала.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защото казва истината.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Първо, думата „вина” в нито един текст на консултациите не е обсъждана. „Отговорност” – да. Понеже тук всички се опитват да кажат, че тази комисия ще замени следствието, следствието има за задача да установи вина и да вкара в прокуратурата документите. Вие знаете много добре, че думата „отговорност” има много други значения. Например управленската отговорност на вашите министри, оттам и на назначените от вашите министри борд на директорите, изпълнителен директор на БДЖ. За тази отговорност става въпрос – не става въпрос за отговорността на шафнера. Или най-вероятно следствието може би ще докаже, че някой пътник е виновен? Къде е тази отговорност – питам аз.
Понеже питате: ако приемете нашата комисия в този състав, приемете – ако не, значи не искате комисия. Сега правя процедурно предложение при гласуването първо римско да се гласува отделно и второ римско на решението да се гласува отделно, за да дадете възможност на мен и на други колеги да си гласуваме „за” първо римско. Ние искаме тази комисия, и я поискахме, и ще я направим, независимо как ще наложите вашата силова воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Три реплики.
Право на дуплика, господин Миков, ако желаете.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ето нещо конструктивно. Аз подкрепям да се гласува разделно. Няма нищо лошо – казвайте какво искате, да го правим. Но не може вчера да се иска едно, вчера на обяд да се говори за друго.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Ти как гласува за Лим миналия мандат?
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм се въздържал по Лим. Защото продължавам да смятам, че когато Народното събрание се занимава, включително и вчера, можете да попитате господин Бакалов – беше на Председателския съвет, заявих резервите си с притесненията, че това, което се случи, ще се случи. И това го казах на всички представители – беше и господин Ралчев. Само че нека тези, които участваха в Председателския съвет, да си погледнат вчера какво са говорили и днес какво говорят в пленарната зала. Вчера очаквах, че това, което стана днес, ще стане и го казах ясно на Председателския съвет.
Уважаеми дами и господа, нека да вървим в този дух: разделно гласуване – разделно гласуване.
Пак ви казвам: ако господин Ралчев и групата им са се сетили за паритетния принцип след Нова година, след като толкова години са гласували против паритетния принцип, ние като мнозинство имаме и отговорността за пропорционално представителство в органите на Народното събрание. Сам го каза някой тук – решенията на комисията.
Че нали цялата информация е в комисията? Нали гласуването е в пленарната зала? Тя е същинският орган Народно събрание! Нали всеки народен представител може да участва в работата на тази комисия? Или става въпрос за квоти и за бройки? Нека кажем и това на хората: всеки, който има интерес от вас – от съответните райони, от съответните браншове, може да участва в работата на комисията, може да прави парламентарен контрол оттук, за да доизясни въпроси, които се съмнява, че комисията би запушила.
Уважаеми дами и господа, пак ви казвам, омърсихме дискусията, изменихме темата и това не е добре за целия парламент. Добре тръгна приказката вчера – днес се оказа, че вчера някои не са били достатъчно коректни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Така, както всички казват – да не се политизира, чух най-големите политически изказвания, най-тежките упреци – злоупотреби и т.н. Обвинихме се един друг в какво ли не.
Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Да изчистим нещата, които се говорят досега, наистина аз правя опит да изчистя нещата от политически такива забежки. Ролята на парламента е да упражнява парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт.
Как парламентът упражнява контрол върху изпълнителната власт? Проследявайки нейните действия, анализирайки нейните действия и казвайки кое действие е правилно, кое действие е неправилно, кой носи отговорност за неправилните действия.Това е начинът, по който парламентът упражнява парламентарен контрол. Тази анкетна комисия, така както вие я предлагате, не упражнява парламентарен контрол. Тя контролира съвсем друг вид материя. Като изключим обстоятелствата, вие казвате „необходимите промени в нормативната уредба”. Тоест ще си контролираме законите, които ние самите сме създали, или нормативите, които е създал Министерският съвет.
Мерки за подобряване на състоянието в бъдеще време – какво ще се вземе. А какво е направено в момента?
Тук не става въпрос за вина. Неправилна е спекулата да се говори за вина. Казват ви колегите: става въпрос за отговорност - свършили ли са си работата? Ама не шафнерът, а свършили ли са си работата министърът, заместник-министърът и надолу неговите подчинени? Защо е особена отговорността тук?
Първоначално реших, че някои колеги залитат, казвайки, че народните представители носят отговорността, обаче сега си мисля, че не са залитнали много. Ами ние всяка година гласуваме бюджетна субсидия за Българските държавни железници! Гласуваме ли я? Гласуваме я. Коя е най-важната цел на Българските държавни железници? Сигурността на пътниците. Като даваме тези пари, отишли ли са за сигурност на пътниците или не са отишли? Ето един прост въпрос.
Как така няма да потърсим отговорност? Ние даваме пари – всяка година гласувате тук бюджетна субсидия. Тази година е над 100 милиона за Българските държавни железници, които на първо място трябва да се похарчат за сигурността на пътуващите! Похарчени ли са за сигурността? Някой знае ли отговора?
Девет души са изгорели! Министърът не знае колко души са изгорели! Казва – 8. Тук застана сутринта и ни вкара в недоумение. Сега не знаем официалната информация за какво се отнася. Дотам сме я докарали, дотам е объркването.
Не е правилно да се тръгва с този мотив. Трагичният инцидент с влака София-Кардам породи в обществото сериозен дебат, породи гняв, породи неудовлетворение. Гледайте реакциите на медиите, вижте какво пишат, вижте чат румовете, вижте интернет, вижте реакциите на хората, вижте как се обаждат и вижте какво говорят. Това не е дебат!
Пита се тук: кой е необходимият грешник? Най-простото нещо ви се казва от страна на опозицията – кой ще е грешникът за трагедията? Кой ще понесе отговорността? Но не на това ниско ниво, дето се търси вина – заключил ли е, отключил ли е вагона и пр., а наистина за сериозните неща – за тежкото положение на Българските държавни железници, за което, ако кажете, че не е тежко от вчера, ще сте прави. То е тежко от много време, но то не се оправя. Ето, годините минават, трупат се бюджетни излишъци, а Българските държавни железници са с нарастващ риск за пътуващите.
Кой го е направил това нещо? Трябва ли да се проучи и да се реагира, за да не дойдат други нещастни случаи? Вчера има нов инцидент – замалко да се разлее опасна сярна киселина. Добре, че не се е разляла, но ако се беше разляла?! Пак ли така щяхме да си говорим?! Ясно е, че нещата там са много зле. Кой ще каже колко са зле?! Тези, които се самоопределиха да се самопроконтролират ли? Те ли ще кажат? БДЖ си е направил комисия да се самопровери и ще кажат, че са си свършили работата. Министерството, заместник-министърът, и той се самопроверява, и той ще каже, че си е свършил работата. Министърът си я е свършил. А ние?!
Вие какво правите в момента? Правите комисия, за да свалите температурата на обществения гняв и общественото недоволство. За какво е това нещо? Кому е необходимо? Това не е вземане на отношение по същество към проблема. Това, за което опозицията настоява – за паритетния принцип, е тест за желанието ви, за волята ви да няма политизация на въпроса. Това е тестът! Както е било в Лим. Правилно ви казаха тук, от трибуната. Имаше комисия и това е една от най-добре работещите комисии – комисията, която разследва трагедията в Лим. Тя излезе с най-добрите изводи, направи най-дълбокото проучване. Тя беше на паритетен принцип. Това е тестът за отказ от политизацията – когато даваш възможност нещата да не се решават от мнозинството. Най-голямата политизация е мнозинството да наложи волята си на малцинството. Това е политизацията на въпроса! Казвате “да не се политизира” и ние си мълчим. Мълчим, та не дай си Боже да се политизира трагедията. Става тук министърът и казва, че трагедията става на 28 февруари, че в 10,13 ч. се запалва. На следващия ден няма никакви реакции. Броят се трупове и се мами обществото колко са труповете. На по-следващия ден пак няма нищо. Ние пак мълчим, не дай си Боже някой да каже, че политизираме случая. Някои правят “хайка за вълци”, ходят стрелят, ние пак си мълчим. След това тържества, след това руски другари, след това танци, песни, приеми, национални празници. И ето, сега дойде времето да наложим национален траур. Вчера – национален траур! А днес – опит всичко това да се замаже. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече имахме възможността в продължение на почти една седмица за първи път нещата да не се политизират. Желанието и волята на моята парламентарна група беше точно такава – независимо, че това е най-тежката катастрофа, която някога се е случвала в България, с най-много жертви.
Точно затова и аз като представител на моята парламентарна група в Председателския съвет ще кажа, че беше това предложение. Най-интересното е, че за първи път, въпреки че и там имаше проблеми, го няма големият спор, който винаги е бил – по предмета на дейност. Това може би управляващите го пропускат умишлено. Защото такъв спор няма, независимо, че вчера между двете събирания е внесен коренно различен текст от първоначалния. Достигнало се е до определено ниво – мотивите, предмета на дейност на комисията, уеднаквяването на тези дейности, какво ще се прави за отговорността.
В един момент по т. 2 идва паритетният принцип. Някой казва: “това е волята на народа”. Уважаеми колеги, когато искаш един случай да не бъде политизиран, съвсем нормално е да бъде в центъра на координатната система, между плюса и минуса, тоест нула. Съвсем нормално е опозицията и управляващите да бъдат наравно и тогава да се тръгне на равни начала. Понеже се цитира, че тук, в парламента не е имало такава практика, господин Ралчев ви прочете решението за комисията Лим. Той обаче пропусна да каже една важна подробност, че тогава БСП беше в опозиция, а не беше управляваща партия. Тогава те бяха за паритетния принцип, но сега като управляващи не са. Това са големите разлики. Тук става въпрос за последователност в политиката. След като е имало такъв голям проблем, какъвто има и сега, съвсем нормално е да има паритетен принцип и да няма политизация.
Уважаеми колеги, сега изобщо нямаше да си говорим, а щяхме да сме закрили парламентарния ден, ако не беше вашето упорство!
Тук вече опираме до липсата на доверие. Да, явно няма доверие между вас и нас. И като няма доверие между вас и нас, естествено е да се случи точно това, което се случва в момента.
Не мога да разбера, но според мен е направено съвсем умишлено – да предизвикате и този дебат. Дори и кворумът в тази парламентарна зала се прави от опозицията, а не от вас!
Искаме или не искаме да участваме? Естествено, че искаме, но искаме да участваме така, че Народното събрание да бъде на висотата, на която е. Защото по Конституция ние сме най-върховният орган. Не изпълнителната власт! И няма защо аз да пазя независимо кой министър, ако той е прегрешил. Още по-малко – някакъв директор на държавна железница, който на всичкото отгоре се оказа и доста нагъл.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е така!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми колеги, не дали опозицията иска съставянето на такава комисия или не, въпросът е дали вие, управляващите, искате. Имаше изказване. Ваш лидер каза, че е скептичен, че не желае, че не подкрепя тази комисия. Да сте чули от опозицията някой да е казал, че не иска?! Така че този въпрос го задавам аз към вас, а не вие към нас. Ние вече сме заявили нашата позиция. Тя е ясна – ако искаме да свършим тази работа, трябва да я свършим на паритетен принцип, с този предмет на дейност. Защото ако сега сме спорили, сме спорили най-вече за предмета и обхвата на дейност. За първи път в този парламент се развихря дискусия за мандатите в самата комисия.
Ако вие действително имате желание да се покажете на висота, и още по-важно – въпреки че според мен в този дебат нещата в тази посока са изтървани, нормално беше парламентът да се покаже на висота и да направи послание към българите, към хората, които са потърпевши, към тези, които останаха живи! За това става въпрос, но явно вие не го осъзнавате. За живите хора става въпрос, за хората, които трябва да бъдат успокоени, тези хора, които ще живеят до края на живота си с тази мъка. А не да ходят на лов или да броят звезди някъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Божинов, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, искам да направя само едно съобщение. За този час беше обявено заседанието на Комисията по околната среда и водите. Там присъстват заместник-министри и експерти. Заседанието се отлага поради хода на днешната дискусия – да се уведомят в другата зала да не чакат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има заседание не само на вашата комисия, но и на Комисията по правни въпроси, на редица други комисии. Председателите на комисиите да преценят дали след приключване на тази точка от дневния ред ще имат заседания или те ще бъдат отложени.
Доктор Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бъдете сигурни, че утре в пресата пак ще пише: „Депутатите се караха, използвайки трагедията”. Разбира се, в тази връзка бих искал да кажа, че не е никак нормално от тази трибуна да се спекулира с трагедията, без значение от коя страна.
Уважаеми колеги, струва ми се, разсъждавайки именно по точките, така както са дадени, трябваше да стане този трагичен инцидент, за да се създаде временна анкетна комисия, която да проучи, забележете, необходимите промени в нормативната уредба за подобряване на системата за безопасност в БДЖ. Има цяло министерство, има Комисия по транспорта, в която имате квалифицирано мнозинство, имате пропорционално мнозинство. И трябваше да стане този инцидент, за да се проучват сега тези причини ли?! Извинявам се, това казвате в т. 2.
Точка 3. Трябваше да стане този инцидент, за да се създаде временна комисия, в която да се проучат мерките за подобряване състоянието на железопътната инфраструктура и организацията на работата и безопасността в БДЖ. Извинявайте, колеги, особено по т. 3 това е ясно чия работа е. И единствената точка, която остава като роля на една временна комисия, е наистина да проучи обстоятелствата, свързани с тази трагедия. Безспорно е, че тя ще направи някои изводи, но т. 2 и т. 3 е точно това, което казвам. В крайна сметка ясно се казва, че отговорните институции, които би трябвало това вече да са го направили, не са го свършили, и правим анкетна комисия.
Извинявайте, уважаеми колеги, но аз все се опитвам да намеря разликата между трагедията на р. Лим и тук. Или може би разликата е, че тогава беше превозвач частна фирма, без значение, че се говореше на кого била, но сега е държавна. Това ли е разликата? И тогава всички бяхме обединени, че трябва да има комисия на този паритетен принцип. Извинявайте, колеги, не е само този прецедентът. Аз твърдя, че комисията, която си свърши най-добре работата и спести много пари от така наречената Царска болница, беше пак на паритетен принцип. Ние, ако искаме да правим конструктивизъм...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нямаше мнозинство тогава. Имаше проблем.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да коментирам, уважаеми господин Адемов, причините, поради които се е стигнало до това. Може би, защото ДПС подкрепи тогава да има такава комисия, ако трябва да бъдем точни. Но паритетният принцип създава възможност наистина да се свърши една работа. И когато има особено по една и съща материя прецедент, може ли сега, две години по-късно, да го променяме, за да кажем, че има разлика между двете трагедии? Няма как мисълта да навее на друго.
Друг е въпросът, че може би трябваше да има споразумение, уважаеми колеги, тази комисия да бъде сформирана малко по-късно, за да може следствието и останалите органи да си свършат работата, за да може да се предоставят вече материалите на тази анкетна комисия. Но така или иначе считам, че така, както са дадени точки 1, 2 и 3, не е в интерес на мнозинството.
И, второ, считам, че правим голямо отстъпление при прецеденти, на които можем да „легнем” и би трябвало те да са мотивът за изграждане на традициите в българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, първо искам да направя едно формално предложение по текста на решението и след това ще взема отношение.
Предлагам, господин председателю, т. 2 да придобие следния вид: Да се изясни управленската отговорност за трагедията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, господин Атанасов. Първо римско, т. 2 ли?
АТАНАС АТАНАСОВ: Да.
Точка 2 да придобие следния вид: Да се изясни управленската отговорност за трагедията. А т. 2 да стане съответно т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да кажете нова т. 3?
АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да знаем какво да гласуваме. (Реплика от Коалиция за България.)
АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, понеже от управляващите обичат да апострофират, искам да ви кажа и да ви напомня, ако не сте наясно, къде работите – в най-политическия орган на държавата. В тази зала се прави политика, дами и господа, и недейте да спекулирате с това: защо да политизираме? Какво значи да политизираме?! Днес ние се занимаваме с това, че вие нямате политика в една много сериозна област на обществените отношения в страната. Затова сме тук, защото нямате политика!
Първо искам да кажа на колегите от опозицията. Колеги, вчера – случайни са нещата, разбира се – всички представители на българската опозицията и един независим народен представител напуснахме така наречената Комисия „Куйович”. Давате ли си сметка защо? Защото вие, управляващите, когато видите зор, използвате парламента за параван, което е обидно. И в конкретния случай по същия начин: да създадем комисия, за да заметем нещата, белким народът да забрави! Ама, много са тежки последствията в конкретния случай. Много са тежки последствията – има девет почернени семейства. Не може по този начин да се държите!
Когато се създава парламентарна комисия да разследва каквито и да са обстоятелства, на първо място, по линията на парламентарния контрол тази комисия трябва да се занимае с адекватността, законосъобразността на действията на органите на изпълнителната власт в дадения случай, както и тук. Искам да ви кажа, че не само в тази зала, а и в българското общество съществуват много сериозни съмнения относно адекватността на действията на институциите, и на първо място, на разследващите органи. Знаем ли ние, дали органите на Министерството на вътрешните работи са си свършили работата адекватно?! (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.)
На петия, на шестия ден от трагедията, от инцидента, от произшествието отиват на място органи, които би следвало да са там първи. Защо не са там? В същия момент министърът на вътрешните работи от най-различни точки на страната казва: на мен ми докладваха, няма данни за умишлен палеж. Още не са загасили, а той знае, че нямало данни за умишлен палеж!
Така че, стоите много смешно с това, което говорите тук. И ви се чудя за тази история с паритета. Защо не искате да има паритет в една такава ситуация, когато държавата е изправена пред трагедия? Защото ви е страх за отговорността, дами и господа! А искам да ви кажа, че нещата са прости – независимо какво ще се гласува в тази зала, българското общество е определило кой е отговорен: вие, управляващите, и институциите, които вие управлявате!
Скандално е това, което четем днес. Тогава когато трябва да се търси отговорност, да се поеме отговорност, държавният глава си е взел пушката и отишъл да стреля по лисици. На другата вечер отишъл на концерт. И така нататък, и така нататък. Това ли е адекватното поведение? Засрамете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала, след минута ще пристъпим към гласуване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Няма ли утре да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние гласувахме процедурното предложение до приключване на новата точка, което означава и гласуване. Затова направихме и поименната проверка. Ако няма гласуване, не е необходимо да има кворум.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Няма да научите този правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът, господин Бакалов, се спазва точно.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: А състава кога ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако се приеме решението, независимо в какъв вариант, тогава съгласно традицията ще бъде гласуван и поименният състав. Това сме го правили многократно.
И така, уважаеми народни представители, беше направено предложение от господин Йорданов т. І да се гласува отделно. Нали така?
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): И господин Миков ме подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков не възрази. Но и да е възразил, т. І ще гласуваме отделно.
Господин Атанасов предложи към т. І нова т. 2, която също ще гласуваме отделно. Текстът беше: “Да се изясни управленската отговорност за трагедията”.
По т. ІІ има няколко предложения. На господин Спасов, подкрепено и редактирано от господин Йорданов; на господин Каракачанов; и на господин Станчо Тодоров.
По т. ІІІ господин Спасов направи предложение освен председател да има и заместник-председател, като се аргументира с комисията “Лим”, но ми докладваха, че комисията не е имала заместник-председател. Така или иначе, господин Спасов, Вие сте направили предложението и ние ще го гласуваме.
По т. ІV има две предложения – срокът да бъде два месеца, а господин Станчо Тодоров прави предложение срокът да бъде един месец.
Ще пристъпим към гласуване по реда на чл. 56 от нашия правилник – когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Поставям първо на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за нова т. 2 в т. І на основния проект за решение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 173 народни представители: за 59, против 93, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на решението, увода и т. І с т. 1, 2 и 3. По тези точки нямаше спор.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 156, против 21, въздържали се 3.
Наименованието на решението, увода и т. І с т. 1, 2 и 3 са приети.
Преминаваме към гласуване на т. ІІ.
Първото предложение беше направено от господин Спасов, подкрепено от господин Йорданов по принцип с малки редакционни бележки. Ще ви прочета текста:
“ІІ. Комисията се състои от 16 народни представители, от които: четирима от Парламентарната група на Коалиция за България, по двама от Парламентарната група на НДСВ, от Парламентарната група на Движението за права и свободи, от Парламентарната група на Българска нова демокрация и от Парламентарната група на Обединени демократични сили; по един от Парламентарната група на Демократи за силна България, от Парламентарната група на Български народен съюз, от Парламентарната група на Коалиция “Атака” и един независим народен представител.”
Така ли е, господин Спасов?
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Спасов и на господин Йорданов, така както го прочетох.
Гласували 178 народни представители: за 53, против 97, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Господин Спасов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване.
Наистина се опитвам отново да ви убедя, че това е начинът с предложената от нас схема да няма политизиране и обвинения срещу управляващото мнозинство за това, че се опитвате да прикриете истината за тази трагедия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване т. ІІ по предложението на Светослав Спасов и господин Димитър Йорданов.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 56, против 105, въздържали се 23.
Предложението на двамата народни представители и този път не се приема.
Нека да направя и едно съобщение – председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов ме помоли да обявя, че комисията няма да заседава, тоест заседанието се отлага поради обясними причини.
Следващото гласуване: направено беше предложение от господин Красимир Каракачанов, който не го виждам в момента в залата. Господин Ангелов ми даде неговия проект за решение.
Чета предложението за решение: “ІІ. Комисията се състои от 9 народни представители – по един от всяка парламентарна група и един от независимите народни представители”.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 186 народни представители: за 65, против 85, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Красимир Каракачанов не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Станчо Тодоров. Господин Тодоров, внимавайте сега! (Реплики.)
Ще прочета предложението, за да няма спор: “Комисията се състои от 18 народни представители, от които двама от Парламентарната група на Коалиция за България, по двама от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и Парламентарната група на Движението за права и свободи, по двама от Парламентарната група на “Българска нова демокрация”, от Парламентарната група на Обединените демократични сили, Парламентарната група на Демократи за силна България, Парламентарната група на Български народен съюз, от Парламентарна група на Коалиция за България и двама независими народни представители.”
Така ли е, господин Тодоров? Така е, отбележете го в протокола!
Моля да гласуваме предложението за т. ІІ на господин Станчо Тодоров.
Гласували 172 народни представители: за 58, против 97, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Имате думата, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не знам защо управляващите се страхуват. Ние няма да разследваме какво, как, по какъв начин. Чисто и просто искаме да видим какви са причините точно, ясно и категорично. Ние сме народни представители. Ние не искаме да влезем в управлението. Ние не искаме да влезем в управлението, а искаме участието да бъде равнопоставено, да видим какви са причините. Все пак това е инцидент, господа.
Аз преди малко казах, че там трябва да се види как едно звено има началник на влак, има си дежурен, има си полицай, има си ако щете и дневален по ешелон, било то какъвто и да е, но трябва да се види кой, как, по какъв начин.
Вие сега искате да прикриете всичките тези длъжностни лица, които сте ги назначили. Ама, недейте ги прикрива! Дайте право ние да ги видим кои са те и каква е причината, за да можем да обясним на целия български народ това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров за т. ІІ на решението.
Гласували 168 народни представители: за 54, против 99, въздържали се 15.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване т. ІІ, така както е внесена от група народни представители и тук беше прочетена от господин Илиевски.
Моля, гласувайте. (Реплики.) Всеки трябва да гласува със своята карта!
Гласували 185 народни представители: за 124, против 60, въздържал се 1.
От решението т. ІІ, така както се предлага от групата народни представители, внесли това решение, се приема.
Преминаваме към т. ІІІ “Избира състав на комисията”.
По него господин Спасов направи предложение да има и заместник-председател.
Гласуваме предложението на господин Спасов да има заместник-председател. Направено е предложение, длъжни сме да го гласуваме.
Гласували 168 народни представители: за 40, против 103, въздържали се 25.
Това предложение не се приема.
Гласуваме т. ІІІ, така както е внесена от група народни представители и е представена пред вас: “Избира състав на комисията, председател, членове”... Това е т. ІІІ.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 131, против 23, въздържали се 7.
Точка ІІІ е приета.
По т. ІV има направено предложение от народния представител Станчо Тодоров срокът да бъде до един месец. Така ли е, господин Тодоров? Добре.
Гласуваме предложението на господин Тодоров “до един месец”.
Гласували 152 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля парламентарните групи да подготвят имената на своите кандидати за членове на комисията.
Поставям на гласуване т. ІV от проекта за Решение, а тя гласи:
„Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Гласували 145 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 6.
Точка ІV на проекта за Решение е приета.
Заповядайте, господин Методиев, по състава на комисията.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, целта беше да няма партизиране. Не беше постигната. Целта, която си поставиха днес част от колегите, за да помогнат да се преодолее партизацията, беше да се направят няколко промени в предварително раздадения текст от мнозинството. Не беше постигната. Направи се отказ от това да се потърси управленска отговорност на различните равнища в институцията, която носи върху себе си политиката – железопътния транспорт. Не беше постигнат. Направи се опит представителството в комисията да бъде равнопоставено между управляващи и опозиция. Не беше постигнат.
Ето защо няма смисъл да се участва в комисия, която ще цели да прикрие истината. На практика всички усилия за нас в тези 24 часа са останали безплодни. Съжаляваме много, че това, което направи мнозинството днес, беше в разрез с амбициите от вчерашния ден. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Юруков, за да представите предложенията на Парламентарната група на Коалиция за България, която има право на четирима народни представители, както вече сме гласували.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Парламентарната група на Коалиция за България предлага за членове на комисията: Диана Хитова, Пламен Ранчев, Сияна Фудулова и Иглика Иванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, заповядайте, за да представите представителите от Парламентарната група на НДСВ. Както Ви е известно решението, имате право на двама човека.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ нашите представители в тази комисия ще бъдат Ясен Янев и Олимпи Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заместник-председателят на Народното събрание Юнал Лютфи ще предложи двама народни представители от ДПС.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам много, че не се получи необходимият консенсус, но аз искам да изразя увереността на парламентарната група, че така гласуваната комисия, макар и не на паритетен принцип, ще бъде обективна. Поне нашите представители в тази комисия ще работят за разкриване на всички обстоятелства, както е записано в точка № 1 за причините, довели до тази трагедия.
Ето защо от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам следните наши колеги: Камен Костадинов – за председател на комисията, и Христо Бисеров – за член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Господин Ралчев, заповядайте за да представите вашият представител от Парламентарната група на Българска нова демокрация.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Светослав Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Светослав Спасов.
Парламентарната група на Обединени демократични сили.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Димитър Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарна група на Демократи за силна България.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ние казахме вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, господин Иванов, ако искате, може да кажете обратното. Няма да участват, поне така заявиха. (Народни представители от ДСБ напускат пленарната зала.)
Доктор Китов, заповядайте, за да направите предложението от вашата парламентарна група.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, ние също изразяваме нашето съжаление, че не се постигна консенсус, което щеше да бъде много по-добре. Ние ще участваме в тази група и дано наистина след това да ни опровергаете.
Представителят, който ние предлагаме, е господин Румен Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарна група на Коалиция „Атака”.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): От името на парламентарната група също съжаляваме за това, че не се получи комисия на паритетен принцип. Нашият представител в комисията ще бъде Тодор Батилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
След консултация на независимите депутати предлагаме господин Христо Величков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има още едно място, тъй като ДСБ отказват да участват. Можете да предложите още един представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е възможно да се допълни. Ние сме гласували. Вярно, 14 членове, но с един представител от Парламентарната група на Демократи за силна България. Не може на мястото на Демократи за силна България да влиза някой друг. Това е невъзможно. Поне аз няма да допусна това.
Уважаеми народни представители, всички чухте предложенията. Няма да ги чета още веднъж. Предлагам да гласуваме ан блок, тъй като има само едно предложение за председател – Камен Костадинов, и останаха 12 членове плюс председателя.
Подлагам на гласуване състава на Временната анкетна комисия – председател плюс членовете на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 142, против 1, въздържали се няма.
Съставът на комисията е приет, а с това е прието и Решението, което, разбира се, ще бъде и публикувано.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения:
Комисията по гражданското общество и медии отменя насроченото за днес заседание.
Утре ще има парламентарен контрол ...
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Господин председател, моля да бъде отразено в списъка от поименната проверка, че съм присъствала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отразете, че госпожа Елеонора Николова, госпожа Камелия Касабова, господин Станимир Илчев и госпожа Станка Маринчева са тук и ми дайте протокола от поименната проверка, за да ги отбележа.
Утре, по време на парламентарния контрол, ще отговарят:
Министър-председателят Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов; министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски; министърът на финансите Пламен Орешарски; министърът на транспорта Петър Мутафчиев; министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Утре пленарното заседание започва от 9,00 ч. с дебатите по Закона за етажната собственост.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 16,10 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев