Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предстои ни да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Вносител е Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 150, против 10, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Продължаваме с дискусията по:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Дискусията е започнала тази седмица.
Има ли желаещи за изказвания по него? Не виждам желаещи.
С това обявявам дискусията по законопроекта за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия по законопроекта е Комисията по бюджет и финанси.
За процедурно предложение преди да преминем към тази точка от дневния ред има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурното предложение е преди да пристъпим към тази точка да разгледаме предложението за удължаване на срока за действие на Временната парламентарна анкетна комисия по случая „Куйович”. Срокът изтича днес, но има достатъчно много ангажименти на комисията по отношение на разглеждани документи и изслушване на определени длъжностни лица, поради което комисията е внесла проект за решение за удължаване на срока с още три седмици. Моля да пристъпим към разглеждане на тази точка, след което да се върнем към обичайния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Направено е процедурно предложение следващата точка, която предстоеше за гледане след Законопроекта за Българската банка за развитие, а именно този проект за решение, процедурното предложение е да разменим местата им и първо да разгледаме предложението за решение за удължаване срока за действие на комисията. Така в рамките на днешния пленарен ред ще можем да гласуваме по тази точка от дневния ред.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Найденов за размяна на точките от дневния ред.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 23, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ „КУЙОВИЧ”.
Проектът за решение е внесен от председателя на временната комисия госпожа Балева.
Госпожо Балева, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Поради необходимостта от получаване и разглеждане на допълнителна писмена информация, предлагаме Народното събрание да вземе следното решение:
„Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” с три седмици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от госпожа Балева.
Гласували 143 народни представители: за 109, против 32, въздържали се 2.
Решението е прието.
Господин Имамов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за Българската банка за развитие.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, моля за участие в обсъждането по тази точка в залата да бъдат допуснат заместник-министърът на финансите господин Атанас Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да поканим в пленарната зала заместник-министъра на финансите.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект аз Българската банка за развитие, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 28 февруари 2008 г., беше разгледан Законопроектът за Българската банка за развитие.
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Нели Кордовска – главен директор на управление „Банков надзор”, госпожа Калинка Димитрова – ръководител на екип „Специален надзор” в Българската народна банка, господин Атанас Кацарчев – съветник, и госпожа Таня Милева – младши юрисконсулт в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Радева.
Законопроектът е изработен в съответствие с Решение № 309 от 3 май 2007 г. на Министерския съвет, с което е приета Стратегия за създаване на Банка за развитие чрез преобразуване на „Насърчителна банка” АД, създаване на Национален гаранционен фонд и Фонд капиталови инвестиции.
Със законопроекта се цели да се уреди правният статут на новата Българска банка за развитие, чието предназначение е да осигурява финансова подкрепа на малките и средни предприятия в България и да създава условия за тяхното устойчиво развитие и конкурентоспособност. В предложения законопроект е предвидено целите на Българската банка за развитие да бъдат насочени към:
- развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средни предприятия, които са регистрирани на територията на Република България;
- привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси и/или субсидии;
- прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие от значение за националната икономика;
- привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции.
В законопроекта се посочва, че дейността на Българската банка за развитие е насочено основно към:
- предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия;
- предлагане на други продукти, свързани със стимулиране на експорта – гаранция за участие в търг; гаранция за добро изпълнение; гаранция за авансово плащане, гаранция за изплащане на кредит на износител и други гаранции;
- финансиране чрез участие в капитала чрез създадено за целта дъщерно акционерно дружество – Фонд за капиталови инвестиции, в което делът на банката не може да бъде под 51 на сто;
- кредитиране чрез местни банки посредници или пряко дейността на малки и средни предприятия;
- издаване на гаранции за допълване на обезпечението, предлагано от малки и средни предприятия за получаване на кредит от други местни или чуждестранни банки, пряко или чрез създадено за целта дъщерно акционерно дружество – Национален гаранционен фонд, в което делът на банката не може да бъде под 51 на сто;
- рефинансиране на български банки, кредитиращи местни малки и средни предприятия;
- рефинансиране на чуждестранни банки, кредитиращи купувача на стоки или услуги, предоставяни от български малки и средни предприятия;
- финансиране на инвестиции в чужбина на български малки и средни предприятия.
Органите на управление на банката са Общо събрание на акционерите, Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет контролира изпълнението на целите и задачите, възложени на банката, дава общи указания и препоръки на Управителния съвет и упражнява надзор върху дейността му.
Уставният капитал на банката може да бъде увеличаван неограничено с решение на Общото събрание на акционерите, като акциите на държавата, в размер не по-малко от 51 на сто от регистрирания към съответния момент капитал, са непрехвърлими. Допуска се собственици на акциите от капитала на банката да могат да бъдат Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, както и банки за развитие от страни – членки на Европейския съюз.
В предложения проект се предвижда, че дейността на Българска банка за развитие се финансира:
- от собствени средства;
- чрез имитиране на облигации;
- от привличане на кредити от чуждестранни и международни институции;
- чрез средства на Европейския съюз;
- от средства със специално предназначение за развитие на икономически сектори и географски райони;
- чрез привличане на влогове и други средства.
Държавни гаранции могат да се поемат само за финансиране по чл. 9, т. 2 и 2 от законопроекта, когато то е с договорен срок над една година, като дългът на банката е гарантиран от държавата и представлява задължение на правителството в случаите, предвидени в действащото законодателство.
Законопроектът цели повишаване на експортния потенциал на страната, засилване конкурентоспособността на предприятията, даване възможност на предприятията за достигане на европейски стандарти и насърчаване усвояването на европейските средства, като очакваният реален ефект е повишаване на икономическия ръст.
От бюджетна гледна точка плюсовете са повишаване на заетостта и приходите в бюджета.
След приключване на обсъждането са проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за Българската банка за развитие, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има и становище на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Алексиев, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Законопроекта за Българската банка за развитие, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2008 г.
На заседание, проведено на 27 февруари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за Българската банка за развитие. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски, който изтъкна, че създаването на Българската банка за развитие е в съответствие със стратегията на правителството за насърчаване на експорта и стимулиране на малките и средни предприятия по отношение усвояването на средствата от структурните фондове и кохезионния фонд. В тази връзка с Решение № 309 от 2007 г. Министерският съвет е приел Стратегия за създаване на банка за развитие чрез преобразуване на „Насърчителна банка” АД, създаване на Национален гаранционен фонд и Фонд за капиталови инвестиции. В съответствие с това решение е изготвен проекта на Закон за Българската банка за развитие.
Целите на банката ще са: подобряване, стимулиране и развиване на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средни предприятия; привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси и/или субсидии; прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие, които са от значение за националната икономика; привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции.
Дейността на банката ще е съобразена с политиката на държавата по отношение на малките и средните предприятия, а именно:
- предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия;
- предлагане на други продукти, свързани със стимулиране на експорта – гаранция за участие в търг, гаранция за добро изпълнение, гаранция за авансово плащане и други;
- финансиране чрез участие в капитала, чрез създадено за целта дъщерно акционерно дружество – Фонд за капиталови инвестиции, в което делът на банката не може да бъде под 51 на сто;
- кредитиране чрез местни банки посредници или пряко дейността на малки и средни предприятия;
- издаване на гаранции за допълване на обезпечението, предлагано от малки и средни предприятия за получаване на кредит от други местни или чуждестранни банки, пряко или чрез създадено за целта дъщерно акционерно дружество – Национален гаранционен фонд, в което делът на банката не може да бъде под 51 на сто;
- финансиране на инвестиции в чужбина на български малки и средни предприятия и други.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 20 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Българската банка за развитие, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси, която с единодушие подкрепя законопроекта, но прави препоръки, които да бъдат отразени в него между първо и второ четене.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подкрепям създаването на Българската банка за развитие, Национален гаранционен фонд и Фонд за капиталови инвестиции, защото това е една добре разработена европейска практика. Само една европейска държава няма подобна институция и това е България. Тя е особено нужна като инструмент за държавна политика в областта на малките и средни предприятия, както и в областта на експорта. Една от първите задачи на банката е да търси приоритетно финансиране на експортни и предекспортни проекти, именно заради проблема с дефицита по текущата сметка. Със създаването на Българската банка за развитие правителството ще може да формира отраслови приоритети, банката ще ги финансира, а Националният гаранционен фонд ще раздели риска с останалите търговски банки. И така достъпът до средства за малките и средни предприятия, за добри проекти ще бъде разширен.
В проекта за закона е записано, че държавата ще запази най-малко 51%. Останалите 49 могат да бъдат само на институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, както и банки за развитие от останалите страни – членки на Европейския съюз. От тези институции ние можем само да получим само полза като идеи ноу-хау за развитие на нашата новосъздадена банка.
Уважаеми колеги, подкрепете Законопроекта за създаване на Българската банка за развитие, защото той ще повиши експортния потенциал на страната, ще засили конкурентоспособността на българските предприятия и ще им позволи да достигнат европейските стандарти. Насърчаването на усвояването на европейски средства ще доведе до реален ръст на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Чухме доста хвалебствени слова от господин Добрев, но вероятно поне някои от вас усещат много сериозно противоречие в създаването на тази Банка за развитие. От една страна, правителството и БНБ заявяват, че кредитирането в България много бързо нараствало и предприемат мерки за ограничаване на кредитите. Бяха увеличени минималните задължителни резерви миналата година поради това. Тоест, от една страна, БНБ и правителството ограничават кредитирането в България, а, от друга страна, създават Банка за развитие и казват това колко е важно. Това са две абсолютно противоречащи си действия, уважаеми колеги. Или едното е вярно, или другото. Когато се правят две напълно противоречащи си действия, това означава, че правителството не знае какво прави.
Въпросната Насърчителна банка, която се трансформира в Банка за развитие, не беше особено успешна, с изключително малък пазарен дял. За пет години тази банка е отпуснала точно 341 кредита или по 70 кредита средно на година. Как със 70 кредита е повлияла значително на средата в България? Как е станала тази работа, уважаеми колеги, със 70 кредита на година?
Най-важният въпрос: защо се прави Банката за развитие? По една основна причина – да бъдат давани кредити на близки фирми до управляващата коалиция. Това може да бъде единствената причина за създаване на Банка за развитие – нещо, което да бъде удобно на БСП, НДСВ и ДПС. В една пазарна икономика няма място за подобни действия. Още повече, когато България в момента е пример за рекорден ръст в световен мащаб на кредитирането. Има рекорден ръст на кредитирането, ние ще правим сега държавна банка. Аз разбирам хора от БСП, които, ако няма държавна банка, не се чувстват комфортно. Вижте, уважаеми колеги, нито му е времето, нито му е мястото – няма нужда от такова нещо в България.
В законопроекта, ако сте го чели внимателно, има нещо, което заслужава особеното внимание на този парламент. Ще бъде създаден, забележете, рисков фонд или това, което в развитите общества наричат фондове за рисков капитал. Тоест какво ще прави държавата? С парите на данъкоплатците ще раздава рисково финансиране на определени фирми. Само че този, който е писал законопроекта, някак си е пропуснал да разбере, че рисковото финансиране може да бъде извършвано единствено от частния сектор. Държавата с парите на данъкоплатците няма място да се занимава с подобни неща или поне в пазарната икономика.
Как точно група бюрократи, група чиновници, които ще управляват тази банка, ще преценява кога да рискуват парите на данъкоплатците и в полза на кои фирми? Как точно ще става тази работа? Отсега е ясно, че ще има изключително тежки конфликти на интереси.
Слушах внимателно господин Добрев. Да, има подобни банки за развитие в Европейския съюз, но това правителство се прослави с обстоятелството, че възприема най-лошите практики от Европейския съюз. Бързо, систематично и винаги, незнайно защо или по-скоро знайно защо, пропуска най-добрите практики в Европейския съюз.
Искаше ми се със същия ентусиазъм да бъдат предприети мерките, които сега Европейската комисия възприема за ограничаване на бюрократичните пречки пред бизнеса и гражданите. По тази тема се мълчи, но по отношение на Банката за развитие с невероятна скорост и още по-голям ентусиазъм правителството реши да приложи подобна мярка в България. На България категорично подобна банка не е необходима. Пак повтарям, много добре развит банков сектор, стабилен, кредити – колкото искате, кредитирането върви и по линия на лизинговите компании. Въобще няма пазарен сегмент, уважаеми колеги. Няма какво да прави тази Държавна банка за развитие.
Очевидно е за всички хора, които следят темата, че единственият интерес на БСП, НДСВ и ДПС може да бъде тази банка да проявява особено кредитно отношение към фирми, които са близки до властта. Каквото и да кажете, нямате нито един разумен аргумент против това опасение. Не може кредитите да растат с 60%. Вие и БНБ да предприемате мерки за тяхното ограничаване и изведнъж да казвате: я тази сутрин да се съберем и да си направим една държавна банка, която щяла да кредитира малки и средни предприятия. Тези предприятия много ефективно се кредитират от частния сектор.
Другото нещо, което е също така много съмнително, е Гаранционният фонд, който щял да бъде създаден заедно с банката. Гаранции могат да бъдат издавани от многото частни банки, които работят добре. Няма разумна причина отново държавна банка да се занимава с тази работа.
За да бъдете поне малко честни, искаше ми се, уважаеми колеги, от тази трибуна да направите анализ на ефективността на Насърчителна банка. Какво е свършила досега Насърчителна банка? Честният отговор е: много малко, почти нищо. Неслучайно ви казах – 70 кредита на година, почти никакъв пазарен дял от кредитния пазар. Въпросната Банка за развитие ще бъде нещо подобно. Защо ни е тази банка? Разходите за управление и разходите на държавата за създаване на подобна банка ще бъдат по-големи, отколкото ползите, които могат да дойдат.
Парламентарната група на ОДС ще гласува против този законопроект. Ние призоваваме максимално народни представители да ни последват.
Уважаеми дами и господа, крайно време е да станем искрени, когато казваме, че ще изграждаме пазарна икономика в България. Може би този момент е дошъл. Ако ще изграждате някакъв друг вид икономика, елате и от тази трибуна си кажете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплики на господин Димитров?
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, нормално е да се очаква от опозицията сериозна мотивация на предложение на управляващите. Това, което направихте тук, е лоша парламентарна практика. Ако беше някой лаик с тези аргументи, да му бъде простено. Вие пропуснахте много важна думичка, съзнателно не я споменахте – стимулиране на експорта. Ето тази думичка. Знаете какви са тежките икономически проблеми на България в момента, свързани точно с търговския баланс и експортната политика. Кажете две думи за това как ще стимулира експорта тази банка? Не мога да приема такова определение, че банките за развитие са лоша европейска практика. Всички страни в Европа прилагат тази „лоша практика”. Обяснете защо трябва да са лоша практика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Знаете ли, господин Имамов, между нас двамата има голяма и важна, дълбока, висока стена, която е разделителна линия. Вие, заедно с БСП, а лошото е, че и с НДСВ, смятате, че група бюрократи, сложени начело на тази банка, с парите на данъкоплатците ще стимулират повече износа, отколкото целият частен банков сектор. Това е цялата работа, господин Имамов. Вие вярвате във всесилието и възможностите на чиновниците, които стават най-големите банкери. За съжаление, практиката по света показва, че това не се случва обикновено. Това е голямата разделителна линия. Стимулирането на експорта по този начин, господин Имамов, няма да стане.
Тогава бих Ви задал следния въпрос. Ако бяхте прав, Насърчителна банка функционира 6-7 години, да оценим ефектите - какво е стимулирала досега. Това е честният начин. Има я тази практика седем години. Отговорът е, че нищо не е стимулирала, господин Имамов. Това е честният отговор. Със 70 кредита на година тази банка нищо не е кредитирала, нищо не е стимулирала, защото добрите, големите банки дават толкова кредити на ден, господин Имамов. На ден ги дават! А вашата Насърчителна банка, дето си я направихте, със 70 кредита на година нищо не прави! И новата Банка за развитие ще бъде същата работа. Ще има хубави думи, големи речи, като тази на господин Добрев, как това ще стимулира експорта. Знаете ли какъв е вашият проблем? Вие никога не оценявате резултатите, никога не мерите ефектите. Сега беше честно от тази трибуна да кажете: я да видим сега Насърчителна банка какво е свършила, за да видим дали има смисъл да правим друга Банка за развитие. Ако това беше направено, щеше да се види, че от Насърчителна банка никаква полза не е имало, което означава, че предполагаемият ефект върху експорта, който вие очаквате, няма да дойде и от Банката за развитие, няма да се случи, няма да стане тази работа.
Вие какво искате – да смените името на банката? Знаете ли какво Ви препоръчвам – ако толкова смятате, че държавните банки ще решават проблемите на експорта, направете повече такива. Разбира се, това Ви го казвам в рамките на шегата. Но аз съм убеден, господин Имамов, че Вие вярвате, че без държавна политика, че без държавни банки, нищо не може да бъде направено. Няма нищо лошо, само че как тези неща се вписват в пазарната икономика е въпросът, който задавам към Вас, към вашите колеги от ДПС и към цялата Парламентарна група на БСП? Дайте ми пример в България с държавна банка дето нещо да е постигнала, нещо да е направила. Аз по-скоро се сещам за 1997 г. и големите подвизи, които тогава бяха направени за съсипването на българската икономика. (Шум и реплики.)
Следващият пример е Насърчителна банка. Целият банков пазар се развива нагоре, много мощно се развива, а Насърчителна банка не върши никаква работа. Това е истината, господин Имамов. Разбира се, Вие ще продължите с Вашите високопарни фрази, ще хвалите насърчаването на износа, ще обяснявате каква голяма полза има, но за всеки човек, който може да смята и който може да събира е ясно, че няма смисъл от такова нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Мустафов.
ИЛКЕР МУСТАФОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приемането на Проектозакона за Българска банка за развитие е поредната крачка напред в процеса на създаването на финансова институция по модела на държавните банки за развитие, които съществуват в страните – членки на Европейския съюз. (Шум и реплики в залата.)
Банката за развитие е един от най-разпространените и стандартни инструменти на държавите в Европейския съюз, използван в подкрепа на инвестициите и разширяване на експортните възможности на малките и средни предприятия. Европейската практика показва, че всяка държава ползва своя банка за развитие като инструмент за прилагане на приоритетите в икономическата и социалната си политика. Българска банка за развитие ще подпомага малкия и среден бизнес за повишаване на експортния му потенциал, конкурентоспособността, усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз и покриване на европейските стандарти. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, моля Ви за тишина в залата.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Банката ще спомогне за привличане и управление на средносрочни и дългосрочни, местни и чуждестранни ресурси или субсидии, необходими за реализиране на икономическите цели, прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие, които са от значение за националната икономика, привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции.
Към банката ще се структурира и гаранционен фонд, който ще предоставя гаранции на малки и средни предприятия по кредити към търговски банки в страната и така ще допълва недостига на обезпечение, което е доста често срещан проблем за българските малки и средни предприятия.
Предвидена е и възможност за създаване на фонд за капиталови инвестиции, чрез който алтернативно ще се финансират бизнес проекти с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива за развитие в области, приоритетни за националната икономика.
В дългосрочна перспектива се очаква, че с дейността си Българската банка за развитие ще допринесе за увеличаване на броя на малки и средни предприятия, за по-успешното им развитие и повишаване на тяхната конкурентоспособност, увеличаване на работните места и подобряване на бизнес климата в страната.
В рамките на Европейския съюз банките за развитие са стандартен инструмент за подкрепа на икономическата политика на страните членки, които съществуват повече от половин век. Те са ефективно средство за хармонизиране и подобряване на политиката на отделните страни и общата политика на Европейската комисия в областта на предприемачеството, малките и средни предприятия и заетостта. Банки за развитие съществуват в почти всички държави – членки на Европейския съюз, като общата стойност на управляваните от тях активи надхвърлят 500 млрд. евро.
Азбучна истина е, че малките и средни предприятия са основният стълб на икономиката на всяка една страна.
Движението за права и свободи като основен либерален субект споделя философията, че малкия и среден бизнес, бидейки гръбнак на икономиката, се явява и най-важната предпоставка за укрепване на демократичното гражданско общество, защото няма стабилно гражданско общество без икономическо развитие и висок социален статус, функция на свободната икономическа инициатива на свободните граждани. Благодаря ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Мустафов, от Вашето изказване разбрах, че сте основния либерален субект и като към основен либерален субект имам следния либерален въпрос: представете си, че пред Банката за развитие кандидатстват седем фирми за един кредит от 1 млн. лв. Там ще има група чиновници, назначени от правителството, които трябва да решат на коя фирма да дадат парите. Това ще бъдат фирми, на които им е отказала останалата част от банковата система да получат кредити. Големият въпрос е на кого ще го дадат чиновниците.
Ще се повтори практиката, която сега наблюдаваме във Фонд „Пътна инфраструктура” – за батковци, за братовчеди, за други тежки случаи на шуробаджаначески отношения. Това ще бъде проблемът, защото вие не можете да ме убедите, особено като основен либерален субект, че въпросните чиновници ще постъпят по някакъв пазарен начин при разпределянето на тези пари. По никакъв начин не може да ме убедите в това! А и практиката показва, че всички тези чиновници са зависими от този, който ги е назначил. Кой ги е назначил – вашето правителство.
Още повече – понеже слушах тук и господин Олимпи Кътев – ако в 2000 г. е имало логика да бъде създавана такава банка, защото не е бил силен банковият пазар още, не е бил изграден, сега при този ръст на кредитирането и при стабилността на банковата система не ни трябват държавни банки, които да дават кредити на точно определени фирми. Това не ни трябва. Това не е добро за България, не е добро за българските данъкоплатци.
Сега Ви говоря, господин Мустафов, като данъкоплатец – аз не искам моите данъци да отиват за подобни банки. Не желая да плащам данъци, с които вие да правите банки и държавни чиновници да ги разпределят на познати фирми. Това като данъкоплатец аз не го искам. Парламентарната група на ОДС не го иска. Вярвам, цялата десница няма да го подкрепи. Подобни банки в тази развита система в момента не са необходими. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Мустафов.
ИЛКЕР МУСТАФОВ (ДПС): Господин Димитров, ако прочетете внимателно закона ще намерите отговор на всички Ваши въпроси вътре в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Насърчителна банка – припомням, беше създадена в края на 90-те години по настояване на тогавашното правителство на ОДС. И аз считам, че когато се отправят критики или се критикува неистово нещо, което се предлага от управляващото мнозинство, трябва да бъде направено професионално и от хора, които разбират от тази материя, донякъде са се сблъсквали с проблемите в нея и тогава биха дали компетентно мнение.
Не може априори да се отрича всичко. Примерно, колегата Яни Янев, когото го попитах онзи ден в Комисията по земеделието и горите: „Ти като си специалист по горите освен в Борисовата градина баба като внуче да те е вкарвала там, в друга гора влизал ли си, знаеш ли за какво става дума?”. Така и господин Димитров, и Вас Ви питам: „Вие били ли сте клиент някога на тази Насърчителна банка, знаете ли как е работила тя, какво е правила или сте прочели само, че 70 кредита за една година е дала?”. Да, сигурно е така.
Аз ще ви кажа от моя скромен опит като един от първите клиенти на Насърчителна банка, че през 1999 г. имам два кредита – един за оборотни средства, един за капиталови. Тогава в тази банка, която вашето правителство я създаде, вие – с назначени ваши чиновници и директори, съм ходил цифром и словом в продължение на 6 месеца 66 пъти. Това съм го документирал в своя скромен бизнес опит – 66 пъти, за да взема един кредит от нея! Слава Богу, взех го, доволен съм. Аз имах средна фабрика, среден бизнес, не мога да кажа нищо повече, но нямах достъп до онези големи банки, за които Вие говорите. Тогава нямаше чуждестранни банки, тогава започна приватизацията.
Насърчителна банка беше създадена точно с тази цел и това трябваше да подпомага малкия и средния бизнес.
За съжаление, по това време също бях и председател на Браншовата камара по мебелна и дървообработваща промишленост, на вашето правителство, на вашия премиер лично сме му дали няколко предложения за създаване на този гаранционен фонд, който тогава ни мореше страхотно много, защото малкият и дребен бизнес не можеше да осигури такива обезпечения каквито искаха всички останали, тогава вече и частни банки. Двеста процента, триста процента обезпечение – ние изобщо не можехме да се доберем до кредити. Това е истината по отношение на това защо се раздават толкова малко кредити. Защото финансовият ресурс на тази банка още от самото й създаване беше такъв, че да обслужва малки и средни предприятия с малки кредити.
Ако си дадете труда да се запознаете малко с историята, ще видите как бе финансирана тази банка. Знаете ли? Не знаете сигурно. Аз ще Ви кажа: от немски източници. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.) Не го казвате, или го премълчавате.
А що се отнася до това на кого е давала кредити – дали е давала партийни кредити, или ще дава – да Ви припомня ли за един от говорителите на Обединените демократични сили по това време, известен наш журналист, който взе доста сериозен кредит от тази банка и после май не го върна. Хайде да не навлизаме в клюкарските теми, а да говорим професионално за това дали е необходима такава банка. Действително е необходима. Тя ще насърчава износа, ще насърчава малките и средни предприятия. Този гаранционен фонд задължително трябва да го има.
Преди десет години сме предложили, обаче вие тогава бяхте надменни, над вас нямаше никой – Господ беше. Вие си контактувахте само с Господ! Най-големите финансисти, най-големите икономисти – акъл от никого не искахте да вземате.
Слава Богу, мина това време. Ние се вслушваме в съветите дори на опозицията, ако щете, но тя трябва да бъде малко по-компетентна, когато се изказва по тези теми. Трябва да има гаранционен фонд, трябва да има рисков фонд и трябва да има банка – дори да е държавна, която да подпомага малкия и средния бизнес.
Знаете ли опита на Италия в това отношение, господин Димитров? Лично Вас питам, защото Вие сте силата на Обединените демократични сили по икономическите теми. Знаете ли колко държавни и кооперативни банки има точно с тази цел? Малки, да насърчават бизнеса, и го насърчават. Страхотно го насърчават. Така че не спекулирайте с темата, не отричайте всичко априори щом е от управляващите. Кажете: да, добре. Ние продължаваме вашия път, вие това не може да го разберете. Вие се сваляте до нивото на „Атака”, които след малко ще излязат и ще кажат: всичко трябва да е национализирано. Това ви е грешката и това е проблемът при вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Кътев, благодаря за признанието, което направихте към мен като икономически познания. Аз искам да направя признания към Вас, че общо взето в последно време Вие сте единственият говорител на Национално движение Симеон Втори, което вероятно е много важно както за Вас, така и за вашата партия.
Господин Кътев, знаете ли, вече НДСВ за съжаление няма връзка с реалността. Откъсна се и от избирателите, от реалността, от истинския живот, от земята. И сега ще ви кажа защо.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Дай за банката.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е коректно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защото всяка мярка има значение в съответния контекст. Когато се създава Насърчителна банка – слушайте малко сега, ако обичате – в края на 90-те години имаме съсипана банкова система. Тогава има логика за известен период от време да съществува подобна банка. Макар че, ако ме питате мен, дори в онези обстоятелства аз не бих я създал. Но тогава може да бъде намерена някаква логика – няма банкова система. Тогава в края на 90-те години Жан Виденов я е съсипал тотално. Тотално е съсипана банковата система, защото Жан Виденов раздаваше кредити, както знаете, на държавни предприятия, които не ги връщаха след това.
Сега обаче, господин Кътев, при този невероятен ръст на кредитите, извинявайте, имайте известния морал, известната почтеност да признаете коренната разлика в ситуациите. Вие вече от Национално движение Симеон Втори не поглеждате навън през прозореца да видите какво е времето, каква е ситуацията. Имаме коренно нова ситуация. Признайте го, имайте малко почтеност! В последните години в България имаме рекорден ръст в световен мащаб на кредитите. Това дали е добро или е лошо, е отделна тема. Има рекорден ръст в световен мащаб в България на кредитирането. И вие в този момент – юначната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ, създавате държавна банка в момент на рекордно нарастване на кредитирането.
Извинявайте, може ли да се сравни ситуацията в края на 90-те години, когато, Вие правилно казахте, нямаше кредитиране, имаше много тежки проблеми, със ситуацията сега? Имайте известен морал поне, не може така да се говори ангро и да претендирате за компетентност. Това е абсолютно некоректно. Може ли да сравните ситуация, когато почти няма кредитиране в края на 90-те години, със сегашната ситуация, когато България е световен лидер по ръст на кредити? Извинявайте, господин Кътев, това е абсолютно несериозна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Попов, заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Кътев, Партия „Атака” ще подкрепи законопроекта, подкрепихме го в комисията. Причината не е свързана с това дали е държавна или частна банката, а подкрепяме целите, които си поставя: създаването на двата гаранционни фонда – единият за рисково кредитиране. И причината е, че има наистина висок ръст на кредитиране в България, но той е свързан основно с ипотечните и потребителските кредити, докато кредитите за малкия и средния бизнес са проблемни и се иска обезпечение, иска се история, иска се да се докажат печалби. Ако не могат да се докажат, не се дават кредити. Може да имате прекрасни идеи, но не може да ги реализирате по тази причина, така че е полезно да има гаранционен фонд, който да поеме част от риска или от обезпечението.
Ние ще подкрепим този законопроект и няма защо да подхождаме популистки или да говорим неща, които не са верни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кътев, заповядайте за дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Оттеглям думите си към Партия „Атака”. Извинявам се, не съм чел стенограмата и не съм присъствал на това заседание. Не знаех, че го подкрепят.
Колега Димитров, пак Ви казвам, че Ви липсват основни неща в логиката на развитието на нещата. Вие казвате, че един ден България се събужда – дали е 2006 г., дали е 2007 г., дали е 2008 г., рано сутринта и вижда, че има бум на кредитния рейтинг, на кредитите, раздадени в тази държава. А бе, господин Димитров, нали, за да има такова нещо, българският народ трябва да има преди това работа, трябва да има условия за развитието на малкия и частния бизнес, трябва да има политическа стабилност, трябва да има икономическа макростабилност и тогава този български народ – дали е потребителски кредит, дали е кредит за развитието на неговия бизнес, отива и го прави. Но това се създава с политика и с практически действия, господин Димитров.
Аз това исках да Ви кажа – че Национално движение Симеон Втори много добре е запознато с това какво става в обществото. Тя беше партията, заедно с либералната коалиция, които създадоха условията за развитието на тези кредити, господин Димитров. Те не са дошли от Господ, а са дошли от работата на НДСВ и на нашите политици, които създадохме условия за това. Това го направихме. Разбирате ли? Сигурно не го разбирате, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йовков, заповядайте за изказване.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният от Министерския съвет Законопроект за Българската банка за развитие е продължение на политиката на правителството, както и тези преди него, за създаване на възможности за малкия български частен и среден бизнес в посока за подобряване на неговата конкурентоспособност и експортен потенциал. Основната дейност на Българската банка за развитие ще бъде насочена именно към предоставяне на дългосрочно инвестиционно кредитиране и финансово осигуряване на програмите за стимулиране на износа, усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз и догонване на европейските стандарти. Създаването на банката се предвижда чрез трансформиране на „Насърчителна банка” АД в Българска банка за развитие. Между другото за сведение на всички Насърчителна банка е създадена през 1999 г.
В Законопроекта за Българската банка за развитие е предвидено създаването на два фонда: фонд за капиталови инвестиции и национален гаранционен фонд.
В проекта подробно са описани взаимоотношенията с БНБ, държавните финансови институции, международните и чужди банки за развитие на страните – членки на Европейския съюз, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка.
Осъзнавайки, че стимулирането на износа и насърчаването на конкурентоспособността е от особена важност за развитие на бизнеса, в частност малкия и средния, държавите – членки на Европейския съюз, създадоха и развиха този вид финансови институции, като общата стойност на управляваните от тях активи надхвърля 500 млрд. евро. Това е основна причина в почти всички държави – членки на Европейския съюз, да съществуват и да работят успешно банки за развитие. В перспектива се очаква чрез дейността на българската Банка за развитие да се съдейства за увеличаване броя и конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за разкриване на нови работни места, за подобряване на бизнес климата в страната и отделни региони, за политиката ни с Европейския съюз и най-вече за по-голяма отговорност и целенасоченост на държавната политика в тази посока.
В законопроекта подробно са откроени целите на банката, при които тя ще функционира, финансовите инструменти и източниците за набиране на капитала й. Ясно в това отношение е посочена ролята на държавата за малките и средните предприятия и взаимоотношенията на банката със сродни местни и чужди банки.
Създаването на българската Банка за развитие и нейното бързо и добро функциониране е особено важно в настоящия момент, защото увеличаването на износа, повишаването на конкурентоспособността на българските фирми и усвояването на средства от структурните фондове на Европейския съюз е проблем, в който има повече въпроси, отколкото отговори.
Законопроектът наистина е важен. Разбираеми са интересът и многото въпроси, които възникнаха тук. Надявам се те да намерят съответно решение в конкретни предложения между първо и второ четене.
Искам да поставя на вашето внимание съвсем накратко и няколко въпроса.
Първо, за необходимостта от предпазване на банката от раздут административно-управленски апарат; от ясни и публично открити критерии за финансиране на проектите; ефективност на проектите и целесъобразност на отпусканите средства; взаимоотношенията с другите банки както и за развитие на клоновата й мрежа и най-вече за недопускане на външна намеса в дейността й. Наглед дребни неща, които могат да провалят или компрометират едно добро начинание, успешно развивано в страните от Европейския съюз.
В заключение, уважаеми колеги, искам да кажа, че народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепят това предложение, осъзнавайки ясната необходимост от помощ за малкия и средния бизнес в България за повишаване на конкурентоспособността на българското производство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че може би в Европа има такива банки. Сигурно там има смисъл, има и други практики. Проблемът е, че ние много добре познаваме практиките в България практиките на тройната коалиция. Надали някой тук, който познава ситуацията в страната и знае за какво става въпрос, се съмнява, че това ще бъде банка 3:5:8, а няма да бъде банка за кредитиране и насърчаване на експорта.
Видях, че някои колеги много старателно са си готвили домашни, не се бяха подготвили в четенето на домашните. Не само че няма никаква необходимост от създаването на такава банка, а това, което вие развивате тук като теза, е абсурдно. Защото няма как с една банка да се промени експортът на страната. Ако вие имате анализ, че търговските банки, частните банки, които работят в България, не кредитират нормално, че те не действат по пазарен механизъм, то тогава вие няма как да промените това със създаването на такава банка. Не може една банка да промени кредитния терен в страната. Това, което говорите, е абсурдно!
Партията, която е основна в тройната коалиция, имаше опит в 1997 г. с опита да се национализират частните банки и видяхме какви бяха резултатите. Това беше по времето на Жан Виденов точно една война между правителството и частните банки с опит да бъдат национализирани банките. Тогава съсипахте финансовата стабилност. Ситуацията, която вие създадохте тогава, породи необходимостта действително държавата да се намесва и да създава банки.
Вие трябва да кажете приемате ли, че банковата система в България не функционира нормално, че няма нормален пазар на кредитите и че това налага създаването на такава банка. Иначе това мислене, което вие развивате, е крайно непазарно, то е порочно. Не може държавата да се намесва по такъв начин и да нормализира пазара. Тази интервенция ще доведе единствено до това да се наливат държавни пари. Аз се чудя, че колегите от „Атака” подкрепят създаването на такава банка. Да се подкрепя създаването на такава банка от тройната коалиция означава, че колегите от „Атака” имат доверие в партиите от тройната коалиция, вярват, че те няма да използват тази банка за кредитиране на приближени фирми, които явно не могат да се реализират на пазара, че тази банка няма да бъде поредната институция за изтичане на държавни пари в партийни обръчи. От практиката, която имате, аз мога да гарантирам, че тази банка след някоя и друга година, след като я източите, ще я приватизирате. Нали със същите аргументи правихте авиопревозвач! Колко пари се наляха за създаването на един авиопревозвач, който след това вие продадохте с огромни загуби?
Вие имате крайно непоследователна политика в това отношение. Вие не създавате трайни институции, създавате институции, чрез които да завъртите държавни пари, веднъж да ги източите, след това да ги преперете, след това пак да ги приватизирате крайно неизгодно. Това е основното занимание на тройната коалиция и аз затова призовавам и колегите от „Атака” да не подкрепят това тяхно предложение. Бих разбрал, ако колегите от „Атака”, чувайки аргументите на БСП, подкрепят БСП да тръгне да национализира банките. Това бих го разбрал. Но да гласувате такъв кредит на доверие на партиите от тройната коалиция да си създават банка за партийно финансиране на обръчите и да подкрепяте схемата 3:5:8 в банковата сфера, просто е абсурдно! Затова призовавам колегите от „Атака” да преосмислят позицията си и да не подкрепят този абсурд.
Вие нямате нищо общо с европейските практики, вие развивате само корупционни практики по всякакъв начин. Това целите и с тази банка. Вие го доказахте многократно дори в рамките на този мандат – създавате фалшиви държавни институции, с които си източвате пари от държавата и след това, като ги фалирате, ги приватизирате. Това е историята на цялата икономика и на всички държавни предприятия, които създадохте още от комунизма. Всички гиганти на социалистическата икономика, а сега искате да направите и енергийни мегахолдинги, всички са подчинени на една философия – акумулират се огромни държавни средства, това са средствата на всички български данъкоплатци, централизирате ги, източвате ги и след това ги фалирате и ги приватизирате. Това е схемата, която вие десетилетия наред прилагате в името на народа, в името на развитието. Помня какви неща говорехте за „Кремиковци”, Радомир и т.н., а сега виждаме в какво състояние е цялата българската икономика. Вие си прилагате систематично един и същи механизъм на източване на държавата. И всичко това е в името точно на това как ще вдигнем икономиката - плановата икономика, а сега пазарната икономика ще оправяте с този централизиран планов подход. Това е абсурдно, откажете се от тези престъпни методи на интервениране на пазара и абсурдни икономически и криминални схеми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера този неистов опит на родителите на тази банка, тези, които я създадоха, сега да се отричат така от нея и да казват, че на това, което са направили преди 8-9 години, му е отминало времето, трябва да я закрием, трябва да я убием. Не говорим за практики, познати вам в банковата сфера доста добре, не говорим за приватизацията на „Булбанк”, не говорим за нея, тя е друга тема. Много добре знаете там как го направихте, какво стана, то е обществена тайна.
Задавам ви въпроса знаете ли има ли в Европа такива практики, такива създадени банки, те на какви принципи действат? Има ли в новоприетите членки в Европейския съюз такива банки, с такива гаранционни фондове, точно на принципа за насърчаване на износа? В скоби казано, целта на нашето правителство и на нашата държава в момента е да се намали този грамаден външен дефицит. И вместо вие като хора с дясно мислене да кажете, да, необходимо е това, ние ще го подкрепим, а ако имате някакво притеснение по отношение механизмите за защита от източване, от корупция, от толериране на така наречени близки партийни фирми, да ги предложите, вие тотално отричате и казвате, не, това не е необходимо, защото преди 15 години се е случило еди-какво си. Петнадесет години са много време. Дори и БСП не е това, което беше преди 15 години, недейте да сравнявате времето винаги с Жан Виденов. Сега е 2008 г., България е членка на Европейския съюз! И пак ви задавам въпроса, има ли европейски практики, вие знаете ли – може и да не знаете, допустимо е – те правят ли това и какво става? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Сотиров, от Вашето изказване, малко над пет минути, разбрах със сигурност само едно – че Вие сте твърде вещ и експерт по проблемите, свързани с източване на държавни пари.
Що се отнася до основната концепция, която се опитвате да защитавате, мога да Ви кажа следното – Вие абсолютизирате частната собственост и пазарните отношения в банковата система. Това го прави и Вашият колега Димитров. Няма в света банкова система, в която държавата да няма силна регулация. Посочете ми поне една такава държава.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Има БНБ.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кажете ми какво прави федералният резерв? Посочете ми всички развити държави в Европа, при които в банковата система да действат чисти пазарни отношения!
Вторият ми въпрос е много елементарен и простичък: посочете ми една частна банка в България, която да дава гаранции за експортни кредити? Два въпроса имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Сотиров, аз съвсем добронамерено изтъкнах своите виждания, разбирания и мотиви по отношение създаването на тази банка. Тъй като във Вашето изказване имаше повече Ваши лични съмнения и заклинания по отношение на грешността в тази политика, бих искал да Ви задам само няколко въпроса.
Кой в 60-те години е знаел, че в края на 90-те ще приватизира тези промишлени гиганти, та да ги е създал? Кой тогава е мислел, че това ще се случи? Защо смятате, че ние точно ще приватизираме тази банка? Добре би било да я приватизираме, но не можем. Други хора са майстори в приватизацията на банки, в продажбата по за един долар и т.н.
Така че според мен възможностите за създаване на нещо по-добро не трябва да бъдат отнемани със създаването на тази банка, по-скоро трябва да бъдат създадени механизмите за контрола върху нейната дейност и недопускане на притесненията, които и Вие тук изразихте. Но не мисля, че едно добро начинание трябва по такъв начин, да не казвам по-груба дума, да бъда тълкувано тук, от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кътев, мен ме притеснява познанието на практиките, които са в България. Европейските практики, за съжаление, са нещо много различно от практиките, които важат тук, и са характерни за вашето управление. Това е основното опасение.
По отношение на банките. Господин Кътев, аз нито съм участвал в създаването на банки, всеки в политиката носи лична отговорност, нито съм взимал кредити от банки. Най-сигурният атестат, че такива банки не трябва да съществуват това е, че на хора като Вас някой е дал кредит. Аз на Вас и 5 лв. не бих Ви дал.
Друго нещо, което искам да Ви кажа и което за мен е изключително съществено. От БСП недейте да се правите на разсеяни и да прехвърляте топката в чуждо поле. Нека да се направи в България една справка всички представители от управителни, контролни, надзорни органи на големите банки, на големите фирми с какъв произход са, в коя партия са членували, в службите на коя партия са работили и тогава ще лъсне цялата схема. Нека да видим във всички основни банки – големи, и големи корпорации точно как са протекли механизмите и кои са били възловите играчи.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Кажи за „Булбанк” нещо!
ИВАН СОТИРОВ: Вие, и вашият президент, и вашите лидери фактически се явявате точно от кои хора получават спонсорствата и с кой ядат и пият и за кой лобират. Вие стоите точно зад този грабеж и тази гигантска далавера, която стана в страната.
Вие просто трябва да престанете да обирате държавата по този начин. Трябва малко да се засрамите, достатъчно изнесохте и откраднахте, за да създавате нови и нови структури при това положение, в което се намира държавата. Господин Кътев казва колко бил зле външнотърговският баланс на България. Кой е отговорен за това? Нима вашето управление, което е довело до тези макроикономически показатели в страната, има компетентността и волята да създаде банка, която да подобри нещата? Вие, които демонстрирате абсолютна некомпетентност и некадърност, ни предлагате как ще се намесите на пазара. Вие не можете да управлявате институциите, които са ви поверени, искате да оправяте и частната икономика. Първо се оправете с управлението на държавата. Не можете да решите елементарни казуси, тръгнали сте да оправяте икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, просто считам, че този спор има много дълбоко значение. Този спор е въпрос на философия и то на философия за основни начала в обществото и в икономиката. Тук въпросът не е до значението на тази банка, за това каква роля ще изпълнява, нужна ли е или не е нужна тя. Сигурно има много разумни аргументи в тази насока и аз съм съгласен с тях така, както бяха изложени от страна на управляващите.
Защо е обаче това диво противодействие и тази ярост, която просто граничи с истерия от страна на някои хора тук, в залата? Защото става въпрос за принципи. Защото някои хора, които изпълняват поръчка, и тази поръчка е така наречената либерална, дори не либерална, ами супер хиперлиберална поръчка, се страхуват от създаването на банка, която да бъде българска, която да бъде още по-лошо – държавна банка.
Каква е ситуацията в момента? Всички знаем, има една Насърчителна банка от 26, 27 или 28, точно не мога да кажа, отдавна се опитвам да уточня цифрата, български търговски банки, от които се казва – по твърдение лично, и този въпрос не е особено ясен, на шефа на БНБ, че имало три или четири с преобладаващо българско участие. Колеги, всички други търговски банки са просто чужди банки, чужди частни банки и нито една българска банка. Мен като българин ме е срам от едно такова положение в страната ни да няма една българска банка. Да, Насърчителна, била българска банка. Тук тези банки са гръцки, италиански, унгарски, американски и още кой знае какви и явно всъщност всички с какъв капитал, разбира се, всички знаем кой държи банките и какъв е капиталът, но няма нито една българска банка. И сега се прави опит да се създаде наистина една българска банка, действително българска банка с българско участие, с функции, които да обслужват българския бизнес, българската икономика – нещо, което до този момент имат като приоритет, разбира се, всички тези чуждестранни банки. И този неистов рев, веднага реакцията, виждате, просто е истерична.
За да няма прецедент, за да не се постави може би основата и началото да започне да се променя това съотношение, да не надигнат глава български банкови капитали, които могат да излязат на сцената, които могат да оперират, които могат да създадат нещо българско – българска банка, с което да застрашат, те да застрашат не могат, но все пак по някакъв начин да ограничат безконтролното опериране на тази, бих казал, обичам думата шайка, и пак ще я употребя – международна шайка от банки, които влачат и смучат печалбите от целия този печеливш, този мощен, този примамлив сектор. Банки, които бяха просто харизани на тия, които дойдоха в България да ни правят банкова система и банков сектор.
Разбира се, всичко си има предистория. Беше времето, когато българските банки бяха нарочно и умишлено фалирани. Това не беше тогава толкова криза истинска, реална банкова криза, криза в икономиката на България – онова, което стана в 1976 г. То беше предизвикано, това е моето скромно мнение, то беше докарано на България, за да може бързо, нагло, безогледно, нахално да бъдат прехвърлени българските банки, целия банков сектор да бъде така структуриран, преразпределен, че да бъде държан в ръцете на чужди господари.
Това е причината и тук философиите са три: едната философия е на някой – повече държава. Ние от „Атака” сме за това – повече държава.
Другата философия е – по-малко държава. Управляващите явно са на това мнение – по-малко държава, и сега все пак малко държава, опитват се да вкарват в това понятие и да го изпълнят със съдържание с тази банка, а някои – в никакъв случай държава, ама абсурд – никаква държава. В никакъв случай държава – това е позицията на тези, които истерично противодействат на тази идея и нашата позиция е да подкрепим създаването на тази банка - не защото тя е достатъчна, не защото тя изпълнява нашата концепция, но все пак е нещо в това нищо на държавата България, в ситуацията, в която се намираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, явно не сте схванали тезата и притеснението на моите колеги. Аз съм работила по материали за източване на българските банки и ще Ви кажа, че това беше една задача, поставена от Българската социалистическа партия тогава.
Искам да Ви кажа, че, ако не бяха раздадени парите на българските банки, на хора с партийно влияние и власт – казвам го съвършено сериозно, работила съм много системно по тези проблеми, банките нямаше да фалират. Това беше най-големият удар по създаването на средна класа в България. Тогава, вземайки и крадейки парите на хората управляващите казаха ясно и категорично: няма да има равен преход, забравете мечтата за пазарно стопанство, забравете мечтата, че можете с вашия труд и с вашето семейство да направите нещо.
Господин Шопов, аз ще Ви кажа какви бяха обезпеченията на банките. Примерно захар в оборот или факс хартия, заложена за пет банки, или по проформа фактура на скрап в Букурещ. Така че към 1995-1996 г. банките бяха източени, парите бяха раздадени на определени лица, без всякакво обезпечение, а останалите спестители - хората, които бяха теглили кредити, за да развиват малко ресторантче, малко магазинче, автомивка и така нататък, фалираха. Бяха обрали парите им.
Затова съм много притеснена, не защото се прави опит да се възстанови държавността, не от това. Аз съм много притеснена, че може да има отново римейк на това, което гледахме и не желая да го гледам, защото най-малкото Българската социалистическа партия още не се е реабилитирала по отношение на това грабителство.
Черното петно, което стои върху нея, пазят в сърцата си всички хора, които фалираха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Шопов, не сквернете политиката с Вашето присъствие. Четири-пет човека от ЕООД „Атака” скверните името на останалите 5-6 човека, и когато Вие говорите за това нещо първо се научете да отстоявате твърдо едни и същи принципи – не днес сме на едно, утре сме на друго, тоест зависи как Ви свири музиката.
Колеги, сега към въпроса. Хубаво нещо е - да, да има насърчителна банка, но тук колегите от опозицията много ясно и точно изказаха опасенията си. Не е лошо! Преди да говорим и да я направим, дайте най-напред да помислим за защитните механизми, за да не се получи това източване отново, за да не се получи наистина шуро-баджанашкта история - на чичо, на вуйчо, на внуче, на дядо и така нататък да се дават кредити. Нека да има държавна гаранция за това, че когато постъпват няколко проекта – план-проекти за кандидатстване за тези пари за насърчаване, нека да не става покриване на някои проекти или буквално открадването им и даване на определени хора. Това е по-важното.
Ограбването на българската държава започна още преди 1989 г. Изнесоха се много пари и както тук се каза още една лъжа, че в България всички банки били чуждестранни. Не, колеги, всички банки са си български, само че изнесеният капитал се върна обратно в България под чуждо име.
Нека тези неща да се имат предвид. Ако измислите добри механизми за защита на кандидатстващите в тази насърчителна банка, тогава е хубаво да се създаде, но ако отново създаваме нещо, за да обслужи определен кръг интереси, не е необходимо да го създаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма друга реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Николова, абсолютно съм съгласен с това, което казахте. Вие просто тропате на отворена врата. Аз бих продължил това, което Вие казахте още по-драстично. Само че, аз тогава казах, че това беше направено, за да бъде ликвидирана българската банкова система съвършено и тези вече ограбени банки да бъдат ограбени, не ограбени, а направо взети, да бъдат харизани на тези, за които споменах, за тези чужди юридически лица, за да няма нито една банка.
Така че това беше моята теза. Аз не отричам онова, което стана с българските банки преди 12, 13, 15 години. Това е въпросът, че всъщност българските банки бяха ограбени от определени лица и всъщност те после бяха отнесени, бяха изцяло окрадени от тези, които сега са собственици на българските банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване, заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, може би най-грешното е след олимпийските височини, които придоби този разговор, да минем рязко в областта на патриотизма.
Става дума за доверието. Където има пари, има доверие. За да си вложиш парите в една банка ти трябва да й се довериш. Вие в момента ни предлагате да създадете с парите от моите данъци банка, която да насърчава експорта, понеже, видите ли, търговските банки не насърчавали експорта. Тоест, ние заобикаляме въпроса ще имам ли аз доверие в тази институция, за да й дам парите си и тя да оперира с тях или няма да имам. Не, този въпрос не се поставя. Всъщност, господин Шопов, не правят държавна банка, правят правителствена банка, направете разликата. Голяма е разликата! Голяма е разликата!
Аз ще задам следния въпрос: кои пари, досега управлявахте, добре, за да се доверим и да дадем още пари от нашите данъци, да ги управлявате добре? Особено към НДСВ е този въпрос, жалко, че ги няма. Кои пари управляваха добре? Микрокредитирането ли, провъзгласено от царя, толкова широко като голяма програма, от която ще живне икономиката? Кои? Кажете ми кои! Знаете ли какво се случва в момента, сега в този час? Ето сега в този час, правителството на Република България установява, че изпира 144 млн. по САПАРД. Ето това се случва в момента, докато ние говорим за тази банка. Тоест управлението на един ограничен ресурс, каквото е всяко едно търговско начинание изисква да има наистина висока степен на доверие и аз непрекъснато чувам тук повтаряне на едно такова шаманско заклинание - „ще насърчаваме износа”. Никой не ми обяснява как тази банка ще насърчава износа.
Значи за насърчаване на износа има много небанкови механизми, които са по-ефективни – гъвкава данъчна политика и ред други специални програми.
Какво искате да ми кажете вие – че ако съм близък на вашите партии, които си създават тази банка, и произвеждам тази химикалка в България, вие ще ми дадете кредит да я продавам навън? Аз ще се проваля, разбира се, защото не съм минал през стъгдата на убеждението на един независим търговски субект, че той ми се доверява, че аз ще продам успешно тази химикалка. Тоест ние предлагаме непазарен механизъм в тази банка, според мен, като философия. Освен гъвкава данъчна политика има форма на различни публично-частни партньорства в тази посока.
Ако направите насърчителна банка, в която да участва голяма част държавен капитал, голяма международна кредитна институция, може би ще погледнем с по-голямо доверие на вас. Тоест да направите програма за насърчаване на износа към някоя от съществуващите банки. Но просто така да ви се доверим да вземете данъците ни, за да насърчавате износа... Така или иначе вие ни вземате данъците всяка година, като управлявате цялата държава. Насърчавайте износа по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги! Не знам има ли някой от защитниците на този закон тук? Дълго време се чудех защо сте си написали закон и днес колегите ми обърнаха внимание какво всъщност искате да направите.
Защо не е необходим закон, ако се прави една нормална банка? Необходими са пари. Буров го е казал: “Банка се прави со паре и со...”. Знаете ли я мисълта? Щом имате второто, което не искам да кажа от трибуната, значи имате пари, правете банка.
Защо ви е закон? Защо ви е закон, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство? Отговорът се крие в т. 4 на чл. 9 и в Преходните и заключителни разпоредби - § 5.
Вижте какво е написано там: “управление на финансов ресурс на Европейския съюз, в това число на средства от фондовете на Европейския съюз.”
А вижте как звучи § 5, аз не знам някой от вас да знае какво е съдържанието му, но вижте какво е: “Съгласно този закон банковата група на банката – има се предвид и гаранционният фонд – има статут на финансова институция по смисъла на чл. 44, ал. б, т. ii от Регламент на Европейската общност № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент на Европейската общност № 1260/1999 г. във връзка с чл. 18 от Директива...” и т.н.
Знаете ли какво е това? Чучурчето от Европейския съюз. Тази банка се слага под чучурчето, за да минават оттам парите. Защо? Ето спират ви и програма САПАРД. Днес новината е: спряха ви транспортната, спряха ФАР, сега спряха САПАРД. Вие си мислите, че ще направите банка, ще сложите тази банка, през нея ще затворите кранчето и те ще пускат пари. Няма да пуснат пари. Няма да ви пуснат пари! Вие трябва да сте наясно с тази работа. Не можете да излъжете никого.
Този акт, този закон трябва да влезе в нашия регистър на безобразията. Вие създавате чрез Закона механизми за корупция. Чиста проба е това. Абсолютно чиста проба е това нещо. Защото нямате нужда нито от закон, нито от нищо друго. Вие искате да съсредоточите, да отнемете правата на другите банки да управляват тези средства по Кохезионния фонд, по Регионалния и пр. Това ви е цялата идея.
Аз се чудя как Сдружението на българските банки не е видяло какво сте намислили да правите! Защото всяка банка трябва да има свободен достъп, трябва на конкурентни начала да се прави това нещо. Как не ви е срам да правите тези глупости? Не мога да разбера докога само с това ще се занимавате – да отваряте възможности за корупция? Спряха ви трети европейски фонд. Вие си гласувайте тук срещу вота за корупцията. Всичко ще ви спрат едно по едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, имам въпрос: коя частна банка предлагате да оперира с тези средства? Кажете, за да знаем. Какво лошо има държавна банка, българска банка за развитие и там да се привеждат средства? Кажете коя частна банка да оперира с тези средства?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: “Булбанк”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Търг, господине, конкурс. Който даде най-добрите условия, който отговори на условията на европейците, който изпълни многобройните ангажименти. (Смях в залата.) Не се смейте, защото така се правят тези неща – който даде най-благоприятните условия, той печели. Който даде най-благоприятните условия! Опитите да се прави по друг начин това нещо доведоха до ликвидация на 14 банки, до обиране и разгром на българската банкова система. Затова не се питайте защо българските банки са 4, а не са 14 или повече. Не се питайте! Защото те бяха 18, ама 14 се ликвидираха, защото бяха обрани отвътре. Заради това и бяха ликвидирани. Така се ликвидира всяко нещо, което се създава и се опитва да функционира извън конкуренцията. В конкуренцията сред останалите, на абсолютно свободен достъп се правят тези неща. Тогава спадат лихвените проценти, подобряват се условията за кредитиране и т.н.
Пак ще повторя, освен разпределението на излишъка, за който още министрите ви не са казали на кого дадоха парите, още не са казали у кои фирми отидоха излишъците. Още не са дали списъците.
Разпределение на излишък, разпределение на бюджетни средства и не ви стига, а сега искате и банка и през банката Европейският кохезионен фонд, Европейският регионален фонд и Европейският социален фонд. Това искате в момента. Наистина е пълно безобразие това, което го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Има. Значи ще продължим дискусията в следващо заседание.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме пленарното заседание.
Новопостъпили питания в периода от 29 февруари 2008 г. до 6 март 2008 г.:
- От народните представители Антонела Понева и Нено Димов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно участието на държавата в национални благотворителни кампании. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно разпределението на националния фонд съгласно постановление на Министерския съвет № 298 от 2008 г. – средства в размер на 191 млн. 600 хил. лв. по оперативни програми. Трябва да се отговори писмено до 14 март 2008 г.
- От народния представител Яни Янев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите относно политиката на Министерството на околната среда и води по отношение издаването на комплексни разрешителни за индустриални обекти, които са източник на големи атмосферни замърсявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно опазване и ефективно използване на държавния поземлен фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Стела Банкова към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно държавната политика на Министерството на здравеопазването по изпълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с цел лечение на човешка слепота чрез трансплантация на роговица, и нови моменти в стратегията на министерството за усъвършенстване на организацията за трансплантация на роговица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Мартин Димитров към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно увеличаване на здравноосигурителните вноски. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Елеонора Николова към Миглена Тачева – министър на правосъдието, относно неприложими и противоречиви текстове от Закона за търговския регистър и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г., за водене, съхраняване и достъп в Търговския регистър. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
- От народния представител Лидия Шулева към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно провеждане на политиката на правителството за стимулиране на инвестиции. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
Писмени отговори:
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Илко Димитров.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народните представители Ваньо Шарков, Димитър Димитров и Димитър Йорданов.
Господин Шарков, Вие имате също писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Господин Костов, заповядайте, Вие искахте изявление от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители!
„ИЗЯВЛЕНИЕ
на Парламентарната група на ДСБ относно пренебрежението на президента към мъката на нацията
Вечерта на 28 февруари стана трагична за България. В огнения ад на железопътните вагони намериха гибелта си 9 българи. Обществото до днес не може да се отърси от този шок.
В същото време държавният глава, който според Конституцията олицетворява единството на нацията, пренебрегна мъката на хората. На втория ден след трагедията – 1 март, докато компетентните органи брояха жертвите, а семействата на пътниците бяха в неведение и отчаяние, българският президент вместо на мястото на инцидента, отиде на хайка за вълци.
На третия ден – 2 март, Първанов-Гоце се весели с руските си другари на празничен концерт в НДК.
На четвъртия ден – 3 март, президентът даде тържествен прием в Бояна, въпреки нарастващото обществено негодувание от вече недопустимото забавяне на националния траур.
Ден след траура – на 6 март, наглостта на президента достигна нов връх. Той си позволи да излъже българското общество, отричайки да е ловувал.
Заради арогантното му отношение към мъката на нацията и заради поредната му лъжа, ДСБ призовават Първанов-Гоце да напусне поста си.” Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията и викове „Е-е-е!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие процедура ли искате? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да поставя един принципен и изключително важен въпрос, свързан с воденето на парламентарния контрол.
Всички знаете, че на 29 февруари изнесох факти около дейността на концесионера на златното находище в Челопеч. Подчертах, че приходите за българската държава ще бъдат около 139 милиона, докато приходите за канадския концесионер ще бъдат около 5,5 млрд. лв.
Съобщих също, че от всеки 100 кг добито злато, 99 и нещо остават за концесионера, а за българската държава остават около 750 грама.
Министърът – господин Димитров, потвърди тези факти.
След изнесените от мен факти, председателстващият господин Любен Корнезов ми отне думата, изключвайки микрофона. Така той наруши грубо Конституцията на Република България (възгласи от КБ: „Е-е-е, Минчо!”) и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не става така!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... и по-конкретно чл. 42, ал. 1. По същество действията на господин Корнезов представляват грубо налагане на цензура на онова, което се говори в тази зала. (Реплики в КБ.)
Призовавам господин Корнезов, който стои зад мен, да излезе и от тази трибуна да заяви, че не защитава интересите на канадските концесионери. (Викове, смях и реплики в КБ.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отминем тази реплика с усмивка.
И така, парламентарен контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, с Ваша заповед от 25 януари т.г. освободихте от длъжност доц. Стоян Цветков като председател на Националния статистически институт – само девет месеца, след като започна да тече неговият седемгодишен мандат по закон. На пресконференция предния ден, след заседанието на Министерския съвет, направихте изявление, че е недопустимо: „Българското правителство да научава редица статистически данни от медиите – и допълвате - редно е да има обратна последователност”.
Това изявление е абсурдно, господин министър-председател, защото Националният статистически институт е национална институция, която функционира съгласно Закона за статистиката. Както Законът за статистиката, който вече функционира осем години, така и европейската статистическа практика никъде не предвиждат, и цитирам това, да има специални права. Всички имат еднакви права на статистическа информация, която се публикува по ясно разписан ред - и Вие като министър-председател, и журналистите, и редовите граждани.
Създаде се убеденост, господин министър-председател, че доц. Цветков е отстранен, защото не е съгласувал с Вас данните за инфлацията за м. август. Ако си спомняте, тя беше 12,5%. Тя достига най-високата стойност от времето на Жан Виденов досега. Може би освен това сте искали някои от тези данни да бъдат променени!? Това може би Вие ще ни кажете?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Недей да правиш внушения, няма да правиш внушения!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В същото време истината за инфлацията е още по-печална. Защото знаете, че за малката кошница на инфлационните индекси стойността на инфлацията е 19,8-20%. Това е, което засяга най-силно пенсионерите и социално слабите.
По този повод, господин министър-председател, отправям следния въпрос: какви са мотивите – имам предвид истинските мотиви, за предсрочното освобождаване от длъжност на председателя на Националния статистически институт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на господин Иванов.
Както Ви е известно, господин министър-председател, по правилник разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, действително, както отбелязвате и във Вашия въпрос, с Решение № 29 от 24 януари 2008 г. на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин и на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, на основание чл. 8, ал. 2 и 3, т. 2 от Закона за статистиката, е освободен като председател на Националния статистически институт господин Стоян Цветков. Тази крайна мярка е мотивирана от неизпълнението на основни негови задължения и нарушения на разпоредбите на Закона за статистиката. В дейността си, както и с бездействието си, с вида и начина на предоставяне на статистическата информация и сроковете, в които това се осъществяваше, се създадоха сериозни проблеми в дейността на Министерския съвет, министерствата, ведомства и други потребители.
Мотивите за освобождаване са: нарушение, неизпълнение или неизпълнение в срок на разпоредби на Закона за статистиката – чл. 9 и чл. 24, основните от които са изложени в мотивите на Решение № 29 от 24 януари 2008 г. на Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Ще се възползвам, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, това, което казвате и цитирате в решението, което е пред мен, не отговаря на истината. В решението е заявено, че председателят не е внасял в Министерския съвет оперативна статистическа информация.
Господин министър-председател, в текстовете на Закона за статистиката терминът „оперативна статистическа информация” не съществува! Това е термин отпреди 1989 г. Кажете на вашите служители, които са подготвили заповедта и решението, поне да прочетат Закона за статистиката.
Ако се говори обаче за средносрочна или краткосрочна статистическа информация, тя е внасяна винаги в срок и може да се намери включително и в библиотеката на Народното събрание.
Второ, когато се говори за Стратегията за развитие на Националната статистическа система, господин министър-председател, Вие сте длъжен да знаете, че тази стратегия трябва да бъде съгласувана с два документа. Единият е Европейската стратегия за развитие на Европейската статистическа система, която е със срок от 2008 до 2012 г. И, второ, да бъде съгласувана и с Регламента за Европейската статистическа система, който в момента се намира за обсъждане в Европейския парламент. След като и този документ стане валиден, след броени дни буквално, тогава, първо, трябва да се промени Законът за статистиката и въз основа на променения Закон за статистиката да се изготви Националната статистическа стратегия. Такъв е редът и в законодателството, и в нормотворчеството в една демократична цивилизована страна.
За беда Вашето действие наистина е мотивирано от съвсем други причини.
РЕПЛИКА ОТ КБ: От къде знаеш?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нежеланието да се приеме действителността с високата инфлация, която настъпи през м. август. А последицата от Вашето действие е директен натиск върху дейността на новия председател на Националния статистически институт да знае, това е предупреждение към него, какво ще следва, ако той не се съобрази с Вашата воля. Това е печална истина и се нарича политически натиск. Такъв имаше в миналото и резултата го знаем. Три пъти Вашият предшественик Симеон Сакскобургготски отстраняваше шефа на Комисията за регулиране на съобщенията и три пъти съдът го връщаше. Такъв е случаят и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да коментирам, че тези политически констатации и внушения, които прави господин Иванов, абсолютно не отговарят на истината.
Когато става дума за политически натиск или за политически уволнения, господин Иванов, бих Ви помолил като представител на определена политическа сила и на дясното, Вие да не се обаждате, защото именно по време, когато ОДС беше на власт, а преди това СДС беше на власт, в два периода...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е увредено мислене!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ... увредено мислене на вашите политически сили, които създадоха и направиха такива чистки в българската държавна администрация и разклатиха държавата в много отношения, че сега с огромни усилия и труд трябва да се възстановява държавността в нови, вече европейски условия. И това е факт, добре познат на българското общество.
Искам много ясно да заявя: нито е имало какъвто и да било политически натиск върху ръководството на Националния статистически институт, нито може да има, защото това е национален институт, който трябва да представя на цялото общество обективна информация за състоянието на икономиката, социалната среда, изобщо за развитието на България. И това, което твърдите, просто не отговаря на фактите, защото не е така. (Силни ръкопляскания от КБ. Реплики на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първо, питане от народния представител Нигяр Джафер към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Госпожо Джафер, заповядайте да развиете Вашето питане.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Гайдарски, дами и господа народни представители! Моето питане беше продиктувано от една идея за преобразуване на домове за медико-социални грижи в общински ясли.
Уважаеми господин министър, във връзка с решение на междуведомствена комисия за децентрализация, преобразуване на домове за медико-социални грижи за отглеждане на деца от 0 до 3 г. на подчинение на Министерството на здравеопазването от 1 януари 2008 г. бяха предприети действия за пилотното му приложение за 6 такива дома в страната – Разград, Смолян, Тетевен, Кюстендил, Септември и Златица.
Вече трети месец обаче от календарната и финансова година както общинските власти, така и самите домове нямат достатъчно яснота по бъдещото си преструктуриране и функциониране. Някои от тях съдят за своята съдба по материал, публикуван в интернет, без той да носи атрибутите на официален документ. Липсва наредба, правилник за дейност, методика за управление. Нещо повече, някои от тези домове бяха с блокирани банкови сметки, без заплати за персонала, без средства за издръжка на домовете.
Във връзка с гореизложеното моето питане е свързано с визията за развитие на домовете за медико-социални грижи, имайки предвид това, че там се отглеждат и деца с тежки физически и ментални увреждания.
Какви са предприетите действия и административни мерки за безпроблемното преструктуриране на досегашните домове за медико-социални грижи и тяхното прехвърляне на общините? Уточнени ли са финансовите и организационно-методологичните ангажименти и правомощията на съответните отговорни институции, за да не остане всичко това за сметка на децата в тези домове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги депутати, уважаема д-р Джафер! Към настоящия момент в домовете за медико-социални грижи, това са лечебни заведения със статут по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в съответствие с провежданата държавна политика и за намаляване броя на децата в специализираните институции за деца и за изпълнение на плана за намаляване броя на децата в тези специализирани институции в България, и националната Програма за закрила на детето, и съгласно европейските изисквания за поетапна децентрализация на домовете за медико-социални грижи бяха предприети стъпки за поетапно децентрализиране на домовете, съгласувано с Националното сдружение на общините в България. В избраните 6 дома за децентрализация, за които и Вие съобщихте – Златица, Тетевен, Кюстендил, Широка лъка, Разград, Ветрен и т.н., се отглеждат предимно здрави деца до 3 г., като, разбира се, сред тях има и такива, както и Вие казахте, с ментални увреждания.
Мотивът за избор на такъв вид заведения са съображенията на сдружението с оглед отговорностите, които определят отглеждането и възпитанието на такива деца на възраст до 3 г. в бъдещите общински заведения, а те са следните: по-голяма и по-качествена грижа за децата, за да се гарантират тези грижи от медицински специалисти – медицински сестри, акушерки, с помощта на педагози, социални работници и психолози. Детските ясли са юридически лица на бюджетна издръжка към общините. Финансирането на дейността на тези заведения ще се извършва чрез общинските бюджети, като делегирани от държавата дейности като част от функция „Здравеопазване”. С оглед на това бе определен и стандарт за издръжка на едно дете в предложените за децентрализация домове, като по този начин трябваше да се осигури по-висок размер на издръжката на едно дете.
За разкриване на такива заведения бе декларирана и волята на съответните общински съвети чрез решение за създаване на детски ясли за деца, лишени от родителска грижа, като правоприемник на съответните ДМСГ-та.
Основното възражение обаче дойде от Министерството на труда и социалната политика, че детските ясли не са социални заведения за предоставяне на социални услуги и в тях не могат да се настаняват деца по съдебен ред. С този статут на предложените за преобразуване ДМСГ-та се допуска възможността за заобикаляне на Закона за закрила на детето и реда за настаняване на деца в риск извън семействата.
Предложихме на Министерството на труда и социалната политика с проект на постановление да бъде допълнен Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане, като в социалните заведения бъдат включени по чл. 36, ал. 3, т. 1, буква „г” детски ясли за деца, лишени от родителски грижи. Стремежът ни беше да бъде преодоляна пречката за съгласуване и приемане на постановлението от Министерския съвет, с което ще се уреди нормативното прехвърляне на тези домове към общините.
Въпреки че постановлението не е факт, знаете, че такова няма, и въпреки че от Министерството на финансите не сме получили пари за тези домове за 2008 г., защото, между другото, парите бяха спрени – в момента те не са прехвърлени към Министерство на здравеопазването, за да не се наруши работата на Министерството на здравеопазването, то финансира със собствени средства – забележете, от бюджета на министерството 5 дома – Ветрен, Златица, Разград, Тетевен и Широка Лъка и изплати на работещите в тези домове заплатите за месец януари, както и за покриване на текущите нужди и задължения. Само за ДМСГ-Кюстендил не бяха дадени такива средства, тъй като финансирането беше осигурено от самата община в Кюстендил, така че те не бяха оставени без заплати и осигуряване на бюджетната им издръжка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нигяр Джафер. Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Гайдарски! Аз съм силно притеснена, защото дори моите очаквания бяха надминати от това, което изложихте Вие като проблематика във връзка с превръщането на тези досегашни домове „Майка и дете” в общински ясли.
Едни заведения, които са били лечебни заведения по своя смисъл, в момента има цел да бъдат наречени просто общински ясли. Общинските ясли действително са подчинени на общините и са общинска дейност. Това разминаване между действията на институциите отново доказва, че имаме огромен проблем.
Моите въпроси, имайки предвид, че в домовете за медико-социални грижи, са настанени най-уязвимата част от настанените въобще в този тип домове деца от 0 до 3 години, са следните:
Какво практически реално ще се промени с прехвърлянето на тези домове от Министерството на здравеопазването към общините? Промяната на името ще промени ли съществено ситуациите в тези институции? Защото общинските ясли като общински дейности ще изискват капацитет от общините, за да решат проблемите. И в момента в домовете, в които са настанени тези деца, липсва достатъчно квалифицирана работна ръка, липсват логопеди, кинезитерапевти, липсват квалифицирани специалисти, които да отговарят на специфичните потребности на тези деца.
И вторият ми въпрос е кога ще се регламентират отговорностите и правомощията на така наречените общински ясли? Вие сам заявихте, че няма постановление, има финансови проблеми. Защото това по същество наистина не са социални заведения, въпреки формалната промяна на нормативната уредба. Кога във времето все как очакваме да има постановление и да има яснота по въпроса с това преобразуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема д-р Джафер! Аз мисля, че Вие сте напълно наясно, че Министерството на здравеопазването няма никаква вина за случилото се. Аз с голямо закъснение научих, че тези шест дома се изваждат от състава на нашите домове. Ние в министерството имаме 32 такива социални дома, от които 6 трябваше да бъдат прехвърлени към общините. Когато попитах защо трябва да бъдат прехвърлени към общините отговорът беше: „Съгласно решението на Междуведомствената комисия те трябва да бъдат деинституционализирани”. Това е тенденцията – да има една децентрализация и да отидат към общините, общините да се грижат за израстването на тези деца.
Хубаво! И какво се получи накрая? Удържаха парите за 2008 г., средствата за тези домове ги няма в Министерството на здравеопазването, до момента те продължават да се водят към нас. И ето ситуацията, в която се намираме сега – действително една абсурдна ситуация. Ние обаче продължаваме да плащаме на тези домове и аз самият в момента, понеже ми задавате въпрос какво ще стане, не мога да Ви отговоря, тъй като, първо, не съм участвал и никой от моите хора не е вземал такова решение. Това е едно решение, което е взето на друго равнище, с друга цел. И изведнъж ние попадаме в една абсурдна ситуация. Но ние продължаваме да си финансираме домовете и най-вероятно в близките дни, защото имахме такъв разговор с министър Орешарски, трябва да решим какво ще направим с тези шест дома. Това е положението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Джафер за Вашето отношение към отговорите на министъра.
Господин министър, изгответе едно решение на Министерския съвет, щом е абсурдно.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, с отговора, който получих току-що, ние просто разбираме в каква абсурдна ситуация сме всички като общество, още повече тези деца в тези домове, както и персоналът, който работи там. Темата за децата в тези домове е особено чувствителна. Примери колкото искаш, особено в последно време. Много институции – министерства, агенции, общини – си поделят отговорността за тези деца. Имат отношение Министерството на здравеопазването, чрез своите досега 32 дома за медико-социални грижи, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето и един куп общини. Дали точната дума тук при този проблем обаче не е, че много институции си прехвърлят отговорността. При това дори формално не регламентира своите взаимоотношения.
Деца в такива институции в България мисля, че ще има още дълго време, независимо че извеждането на тези деца от тези институции трябва да бъде задача номер едно. Въпреки всичко ние като манталитет, като традиции в нашето общество няма да решим проблема с изоставянето на тези деца в домовете. Защото връщането в биологичните им семейства явно не може да стане, както и създаването на дневни центрове. Настаняването в приемни такива върви с необнадеждаващи темпове пак поради манталитета и традициите ни. В защитените жилища има напредък, но отново не можем да очакваме, че тези институции ще бъдат опразнени и няма да има голям брой деца, които да бъдат с тях.
Ето защо проблемът е много сериозен и ние като общество, надявам се и институциите, ще се опитаме да решим този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от група народни представители – Ваньо Шарков, Петър Попов, Димитър Йорданов, които са задали въпрос към министър Гайдарски.
Заповядайте, господин Попов, да развиете въпроса.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Нашият въпрос към министъра на здравеопазването е относно процедури за възлагане на обществени поръчки и сключени договори в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – град Пловдив.
Уважаеми господин министър, с Решение № 622 от 18.10.2007 г. изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Георги” – град Пловдив, доц. д-р Илия Баташки открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет присъединяване, доставка и подмяна на горивни системи. На 9.11.2007 г. вече е сключен договор на стойност 504 хил. лв. с единствената фирма, поканена за участие в процедурата.
С второ Решение № 628 от 23.10.2007 г. изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Георги” доц. Баташки открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „реконструкция на климатични системи”. На 22.11. същата година е сключен договор за изпълнение на стойност 335 хил. 314 лв.
Запознавайки се с материалите, публикувани в сайта на Агенцията за обществени поръчки, а именно решенията, взети от директора на УМБАЛ „Св. Георги” и информацията за сключените договори, безусловно се налага да направим следната констатация. Нарушен е Законът за обществените поръчки и в частност основните принципи, регламентирани в чл. 2 на ЗОП, а именно публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
Какво ще рече това, господин министър? Първо, не е дадена прозрачност и публичност. Второ, сключени са договори на значително по-висока цена. Трето, не са допуснати фирми – ясно специализирани, доказали възможността си да работят в този бранш.
И във връзка с това нашият въпрос е: има ли осъществен контрол от Министерството на здравеопазването в разходване на посочените средства и спазен ли е Законът за обществените поръчки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Гайдарски – министър на здравеопазването, за да отговори на въпроса, който господин Попов зададе и от името на другите двама народни представители.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, господин Попов, господин Йорданов! През 2007 г. УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив е получила от Министерството на здравеопазването няколко целеви такива средства за капиталови разходи, единият от които е за ремонт на централна климатизация в хирургическия блок в размер на 300 хил. лв. Има още една такава целева субсидия за закупуване на централна стерилизационна уредба. Но за такива средства, за които Вие говорите, ние пари не сме давали изобщо.
Град Пловдив е самостоятелно юридическо лице и Вие знаете, че това са търговски дружества. Като такова то е самостоятелен възложител на обществените си поръчки и по смисъла на чл. 7, т. 3 от Закона за обществените поръчки. Самостоятелно обявява, провежда, възлага обществени поръчки и самостоятелно носи отговорност за спазване на изискванията по Закона за обществените поръчки.
Съгласно чл. 122 от Закона за обществените поръчки обжалването на всяко решение, действие или бездействие на възложителите в процедурата за възлагане на обществена поръчка се извършва пред Комисията за защита на конкуренцията, а контролът по изпълнение на закона се осъществява от Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Министерството на здравеопазването няма законоустановени правомощия, което е гласувано от това Народно събрание, нито по контрола по възлагането, нито по изпълнението на обществените поръчки, нито по тяхното обжалване. Ние контролираме само онези пари, които Министерството на здравеопазването дава. Аз казах кои. За тези, за които вие говорите, нямаме никакво отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител д-р Ваньо Шарков – право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, ако съм на Ваше място, в момента, в който се върна в Министерството на здравеопазването, веднага уволнявам човека, който Ви е подготвил този отговор. На секундата – поради няколко прости факта.
Първо, тези 300 хил. лв., за които Вие говорите, които са отпуснати за ремонт на централна климатизационна система в Университетската болница в Пловдив, са отпуснати целево от Министерството на здравеопазването. Те са ваши пари, не са пари, получени по клинични пътеки. Как няма да осъществите контрол върху пари, които вие целево сте предоставили?
Освен това, има доклад за извършена проверка в Университетската болница от комисия, назначена от Вас, господин министър, с Ваша заповед, на 4 декември 2007 г. Тази комисия е извършила проверка на това как се изразходват средствата в болницата. В доклада на тази комисия се казва, че вие сте предоставили тези средства през 2007 г.: 300 хил. лв. за централна климатизация и още милион и 600 хиляди за скенер. Стерилизационната, за която Вие говорите, е за 2006, а не за 2007 г.
Освен това, в този доклад, господин министър, се казва – моля Ви, запознайте се с него, че в болницата има запас от медикаменти на стойност 5 млн. лв.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Седем.
ВАНЬО ШАРКОВ: Седем милиона са заедно с консумативите.
В този доклад има препоръки. Казва се, че поддържането на големи като стойност наличности от лекарства води до блокиране за продължителен период от време на финансови средства, които биха могли да бъдат използвани за разплащане на задълженията на болниците. Така че няма как да не осъществявате контрол, господин министър, на пари, които вие сте дали!
Последното, вие сте дали 300 хил. лв. целево, те похарчват повече – 335 хил. лв. Няма да обръщаме внимание на този факт.
Господин министър, ще Ви дам тези документи. От трите фирми, които са поканени за участие, забележете, едната е за детективска и охранителна дейност. Фирма от детективи и охранители се кани да извърши ремонт на климатична инсталация! Просто не знам защо защитавате този Баташки! Всъщност знам. Знам защо го защитавате, ама това на нищо не прилича. Три покани до три фирми – две от тях имат един и същи адрес, един и същи апартамент, на едно и също място! И въобще не се явяват естествено. Това си е чиста кражба, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да прочета какъв въпрос ми задавате. Трябва най-напред да се разберем по въпроса. Вие ми задавате въпрос за присъединяване, доставка на подмяна на горивни системи. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
На 9.11. е сключен договор – ето го вашия въпрос, на стойност 504 хил. лв. с единствената фирма, поканена за участие в процедурата. За това става въпрос. Вие ми задавате такъв въпрос. Аз отговарям на този въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Пише – климатични системи! (Показва.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Шарков!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ето го – това е вашият въпрос. Тук пише – Ваньо Шарков, Петър Попов и Димитър Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, моля, седнете си.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние контролираме парите, които дава Министерството на здравеопазването. Отговаряме за тези пари. Това са други пари, които те като търговско дружество са натрупали в процеса на работата си. Тези 504 хил. лв. за горивните системи те си харчат и те провеждат конкурса. Ние нямаме право. Аз казах – нямаме право да ги проверяваме.
Ако вие смятате, че има нарушения, ако има такива нарушения, можете спокойно като народни представители да се обърнете към прокуратурата. Нека прокуратурата ги провери. Ние сме извършили проверка. Вие цитирате тук. Има цяла проверка, има взети мерки, но вие ми задавате конкретен въпрос за горивни смеси и аз ви отговарям – не проверяваме и няма да проверяваме такива сметки. Те са техни – на търговското дружество. Пари на търговското дружество. Проверили сме парите, които ние сме дали.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това е въпросът ни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Антонела Понева към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Госпожо Понева, заповядайте да развиете Вашето питане.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, редките заболявания с генетичен произход са сериозен обществен проблем. Липсата на ангажимент на държавата, направо да употребя точната дума – безхаберието, по отношение на тези болни е направо възмутително. Превенцията на тези заболявания може да доведе до спестяването на много, много трагедии.
Нека да започнем с превенцията. Ако в България Здравната каса включи изследването амниоцентеза или изготвянето на хромозомна карта, наистина ще бъдат предотвратени много трагедии. Това, за съжаление, не се прави, а има страни по света, където се поема от съответната държава и броят на тези болни намалява.
За да бъда по-конкретна, едно от редките заболявания с генетичен произход, което е най-разпространеното сред бялата раса, е муковисцидозата. Продължителността на живота на болните от муковисцидоза в Европа е средно 35 години. В САЩ, Канада и Финландия е 40 години. В България децата, за съжаление, трудно достигат 18-годишна възраст. В момента са регистрирани около 180 болни от муковисцидоза, като 150 от тях са деца. Това какво Ви говори? Че просто тези деца не могат да пораснат.
Какви са основните проблеми, свързани със заболяването муковисцидоза? Липсва център по заболяването, републикански консултант и единен регистър. Единствените места, където в момента са регистрирани разпръснати в страната тези деца, са София, Пловдив, Варна и Плевен – университетските детски клиники и то е, само за да получават оттам ензимите, които са им необходими, наречени Креон и Пулмозим.
Липсва нормативна база, която да регламентира къде да се лекуват всички тези болни, и особено тези, които са достигнали все пак възраст над 18 години. Няма диспансеризация. Следователно липсва проследяване на болестта, липсва периодично изследване и съответно адекватно лечение.
И докато в други държави по света за тези болни се говори за социална адаптация, дори за професионална реализация, за качеството им на живот, в България битката е все още за това те да живеят, те да преживяват. За съжаление, много често е фаталният край, а пък най-често той настъпва от дихателна недостатъчност.
В тази връзка моето питане към Вас е: каква е политиката на държавата в лицето на Министерство на здравеопазването за превенция, лечение и борба с тези така сериозни, тежки и редки заболявания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Понева, в определението на работната група на Европейския съюз за рядко се приема заболяване, което засяга не повече от един на 2 хиляди човека. Около 80% от тези заболявания обикновено са от генетичен произход. Приблизително при 6% от населението на държавите от Европейския съюз, това важи и за България, тези заболявания се развиват.
Анализът на редките заболявания в България показва преобладаване на следните нозологични единици, като едната е от тези, за които Вие говорихте – муковисцидоза – с регистрирани 167 пациенти, бета таласемия – около 200, хемофилии – над 600 пациенти, мускулни дистрофии и артрофии – около 400, фенилкетонурия – 55 деца и вроден хипотиреоидизъм - около 150 деца.
Министерството на здравеопазването работи по Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. Вие знаете за нея, ние я издадохме минала година. Тя е за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени – забележете, неосигурени – и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Тя урежда провеждането на диагностиката и профилактиката на редките заболявания с генетичен произход.
Второ, предоставяне на генетичните лаборатории на необходимите китове, реактиви и консумативи за извършване на изследванията по Наредба № 26. Предвидените финансови средства за тези дейности, за тази цел възлизат на 678 хил. лв. и са от бюджета на Министерство на здравеопазването.
Подготвя се нова Национална програма за диагностика и профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии за периода 2008-2012 г. Това е програмата, която в момента е почти готова.
Знаете, че има една Национална генетична лаборатория и подготвяме още шест генетични лаборатории към университетските болници в София, Стара Загора, Варна и Пловдив.
Леченията на болните с муковисцидоза се осъществява в университетските клиники в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.
Министерство на здравеопазването осигурява най-необходимите лекарствени продукти за лечение на муковисцидозата. Това са „Пулмозим” – инхалаторен ензимен препарат и „Креон” – панкреатичен ензимен препарат.
През 2007 г. са лекувани 167 болни деца с „Пулмозим” и с „Креон”. За лечението с „Пулмозим” бяха изразходвани 1 млн. 867 хил. лв., а с „Креон” – около 200 хил. лв.
За 2008 г. предвиждаме доставка на „Пулмозим” на стойност около 2 млн. 112 хил. лв., което е с 35% повече от 2007 г., както и доставка на „Креон” на стойност около 213 хил. лв.
Всички доказани редки заболявания с генетичен произход, за които в света са създадени лекарства, се лекуват в България с финансови средства изключително от Министерство на здравеопазването и по-малко по клинични пътеки – от Националната здравноосигурителна каса. За лечение на редките заболявания по Наредба № 34 от 25.11.2005 г. са предвидени финансови средства в размер на 16 млн. лв.
В заключение искам да отбележа някои аспекти на проблема, върху които се концентрират усилията на Министерството на здравеопазването:
Първо, редовно осигуряване в пълен обем на лекарствени продукти по Наредба № 34 за лечение на болните с муковисцидоза.
Второ, преценка на финансовите възможности за реимбурсиране в различна степен на най-необходимите медикаменти за провеждане на ежедневно лечение в домашна обстановка, включително и инхалаторни антибиотици със средства на Националната здравноосигурителна каса и на Министерство на здравеопазването.
Трето, нормативно осигуряване и диспансеризация на болните от муковисцидоза с пакет от изследвания, съгласно общоприетите критерии и изисквания.
Предвиждаме този месец, до края на месеца, даже имаме определена дата – 29 март 2008 г., откриване на първия Център по муковисцидоза в България в Александровска болница.
Аз казах вече, че се изработва Национална програма за редките заболявания за периода 2009-2013 г. в съответствие с документите на Европейския съюз в тази област.
Тук искам да обърна внимание, че това са възможностите на страната. Аз знам, че би трябвало и би могло да се доставят много по-ценни и още по-скъпи препарати, но вие виждате, че това са средствата, които са предоставени на Министерство на здравеопазването. Ние правим всичко възможно за лечението на тези деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева, за да зададе до два уточняващи въпроса.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, в това, което казахте, единственият светъл лъч е, че наистина ще се организира Център по заболяване от муковисцидоза.
Останалото – за „Креон” и „Пулмозим”, че се получава, това е ясно и не е тук проблема. Много по-сериозен е проблемът, че липсва самостоятелна клинична пътека. Това е първият ми допълнителен въпрос, който е изключително конкретен. По този начин лекарите отказват, често отказват, с такива случаи съм запозната, приемът на деца с дихателни проблеми, тъй като липсва такава пътека. Те трябва да бъдат приети по друга пътека – за бронхопневмония или за някакви други дихателни или респираторни заболявания. Това, което казват лекарите е, че едно дете с муковисцидоза ще отнеме средства за десет други с друго заболяване и затова много често, за съжаление, има отказ от приемане. Предвижда ли се такава самостоятелна клинична пътека?
И вторият ми въпрос, е изключително важен – животоспасяващ, животоподдържащ, както казах в началото, най-често фаталният край настъпва поради дихателна недостатъчност, е инхалаторния антибиотик „Тоби 300”. Този антибиотик е включен в Позитивния списък, но не е в Наредба № 34. Защо е така?
Този антибиотик – много скъп и непосилен за родителите, не представлява проблем за Здравната каса, тъй като не всички се нуждаят от този антибиотик. Сега в момента някъде 60-70 деца трябва да го получат спешно и незабавно. Защото, както казах, този антибиотик е без аналог. Той спасява живот. Този антибиотик е много трудно да се намери от самите родители. Дори тези, които могат по някакъв начин да отделят средства срещат невероятни пречки, за да се сдобият с него. Всъщност важното е защо Здравната каса не включи в Наредба № 34 този антибиотик „Тоби 300” при положение, че той е в Позитивния списък? С него могат да бъдат спасени детски животи. С него може да се промени, подобри, повиши качеството на живот на тези деца, които в момента са в тежко състояние именно поради липсата на този единствен антибиотик „Тоби 300”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Понева! Вие сте изключително права и аз тук с нищо не мога да Ви възразя. Действително липсва такава самостоятелна пътека за лечение на муковисцидозата.
Вие знаете, че в България вече трета година ние нямаме Национален рамков договор. Разкриването на една такава пътека е обект на преговорни отношения между Управителния съвет на Български лекарски съюз и Националната здравна каса. Министерство на здравеопазването не може да разкрива пътеки. И ако трябва да се сърдим на някой, то това е именно тази липса на взаимност и на договореност между Националната здравна каса и Българският лекарски съюз. Това е положението, за съжаление.
Включването на този изключително скъп препарат – вие знаете, че около 7 хил. лв. на месец струва един такъв препарат, доколкото знам, говоря за препарата „Тоби”, той трябва да бъде също по пътека. Когато няма пътеката не мога да си представя как може да бъде изписан такъв антибиотик. Вие знаете, че Министерство на здравеопазването със собствени средства за лечението на децата отделя такива суми и предполагам, че ще се намери начин антибиотикът да бъде включен в наредбата или в съответната пътека. Този антибиотик действително е уникален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева, за да изрази своето отношение към отговора на министъра.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие изрекохте много важни думи – те ще останат тук, в стенограмата – и ги чуват всички родители на деца, които очакват с нетърпение това да се случи. Вие казахте, че ще се търси начин да бъде включен този антибиотик в Наредба № 34.
Аз знам как се образуват клиничните пътеки, но все пак Вашият заместник-министър е и председател на Управителния съвет на Касата. И Вие като министър на здравеопазването, не може ...
Много Ви моля, господин Лютфи. Нещо изключително важно говорим тук, в тази зала. Става дума за деца, които очакват техният живот да бъде спасен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължете, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Тези деца нямат време да чакат. Знаете ли какъв е ужасът, когато видях при среща с родители от Асоциация „Муковисцидоза”, че те сами правят списък на децата, които в момента са крайно нуждаещи се от този антибиотик. И този списък с всеки изминал месец намалява – децата просто си отиват, така че, пак повтарям, те нямат време да чакат. И въпреки, че Вие наистина не сте представител на институцията, която сключва тези рамкови договори, която образува клинична пътека, пак ще повторя, Вашият заместник-министър е човек, свързан със Здравната каса. Той е председател на Управителния съвет. Настоявайте, направете всичко възможно, за да могат тези деца да бъдат спасени!
Това, което срещат в момента родителите, е пълно неразбиране. Възмутена съм, че служител на министерството се обръща към тях с думите: „Абе, страшна врява вдигнахте вие с вашия проблем!” Как няма да вдигнат врява, те спасяват децата си и вместо да им се говори така, поемете ангажимента, направете така, че наистина животът на тези деца да бъде спасен.
Вие наистина казахте тук неща, които аз ще приема за ангажимент, и ще се надявам, и Ви умолявам от името на родителите на тези деца да го изпълните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева към министър Гайдарски.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, този мой въпрос е много добро продължение на въпроса на колегата Джафер. Става дума именно за децата, които са настанени в медико-социалните домове за деца с увреждания и конкретно Специализирана болница за рехабилитация - Национален Комплекс ЕАД – Филиал, Момин проход. Това е едно много добре лечебно заведение, където деца с нужда от физикална рехабилитация получават необходимите професионални грижи на много високо ниво. Базата е много добра. Там включително има възможност и за обучение на тези деца.
Там се лекуваха и рехабилитираха предимно деца, болни от церебрална пареза, но след повишаването на цените, намаляването на пътеките и намаляването на дните, в които тези деца могат да бъдат лекувани във Филиала Момин проход, сградите обезлюдяха. Стоят празни в момента може би около 70 легла. Тревогата на персонала е, че се говори вече и за съкращение на персонал, което означава отиване към лечебно заведение със затихващи функции. Сградите се рушат, както казах, изключително добра материална база и професионален потенциал остава неизползван. В същото време децата в домовете за деца с увреждания и без родителска грижа страдат от липсата на професионална квалифицирана медицинска помощ.
Аз видях с очите си в Могилино какво означава намесата на кинезитерапевти и рехабилитатори – деца на 6 години за първи път стъпваха на краката си и се учат да ходят.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: бихте ли съдействали, какво бихте направили, за да може децата от домовете за медико-социални грижи, висок процент от тях биха получили чудесна медицинска помощ и се нуждаят от такава, да бъдат настанявани и лекувани именно в тази база в Момин проход? Това ще доведе за изпълване на капацитета, ползване на ресурса – и човешкият, и материалната база, и съответно помощ към тези деца. Има нещо твърде нелепо да стои празна такава база и същевременно да има деца, които крайно се нуждаят от такава помощ.
Отново ще повторя: бихте ли съдействали, какво бихте направили Вие, за да може да се съчетаят интересите както на болницата в Момин проход, така и на всички тези дечица, които имат нужда от физикална рехабилитация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на въпроса на народния представител Антонела Понева.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Понева, филиалът в Момин проход, който е към Министерството на здравеопазването, се състои от 50 легла – това е стационарният блок за деца. Там се осъществява физикална терапия и рехабилитация на деца с хронични и нервно-мускулни заболявания, където влиза и детската церебрална парализа, както Вие споменахте преди малко.
Приходите на филиала Момин проход бележат ръст от 14,75% - близо 15% за 2007 г. спрямо 2006 г. Преминалите болни са в повече с 8,10%, пак в сравнение с 2006 г. С 39%, забележете, е нараснал броят на преминалите болни по клинични пътеки през 2007 г. И тук ще Ви цитирам точно, някой Ви е заблудил. Не знам кой Ви е дал тези данни. Съответно 937 деца са минали за 2006 г., 1473 за 2007 г. – това са точни данни, оттам взехме данните.
Ръстът на преминалите по клинични пътеки е за сметка на преминалите именно през този детски блок, където са 63,6 от всички клинични пътеки. И, забележете, понеже Вие казвате, че няма използваемост – аз не знам кой Ви е дал данните: санитар или някой друг, но използваемостта на детските легла за 2007 г. е 88,32%. Това е една от най-високите използваемости на легловия фонд в България, защото имаме предел 80%, а тук имаме почти 90% използваемост, което не само че не потвърждава, а отхвърля твърдението за намаляване на ползващите лечебното заведение. Това е нещо невероятно.
Предвид обстоятелството, че тези деца са здравноосигурени от държавния бюджет, заплащането в тези заведения е гарантирано и по клинични пътеки с договори по РЗОК. Клиничните пътеки са: физиотерапията, рехабилитация на пациентите, включително деца с неврологични и нервно-мускулни заболявания. За децата с церебрална парализа, според изискванията на клиничната пътека, минималният престой е 10 дни. Обаче, забележете, допускат се 12 повторни хоспитализации в рамките на една година при деца, но не повече от един месец, когато се събере наведнъж.
Активността на директорите на социалните заведения, популяризирането на услугите, които предлагат болниците за рехабилитация на деца, улеснява значително ползването на този вид заведения в интерес на децата от социалните домове. В стационарния блок за деца в СБР - Национален Комплекс - Филиал Момин проход за периода 2006-2007 г. са рехабилитирани 18 пъти и други деца от други домове.
По въпроса за поддръжката на сградния фонд – Министерството на здравеопазването предоставя на лечебните заведения за болнична помощ, в т.ч. и на СБР - Национален Комплекс целеви субсидии за капиталови разходи. И, забележете, за 2007 г. предоставихме на филиалите 1 млн. 300 хил. лв., включително 180 или 200 хил. лв. за ремонт на сградния фонд на Момин проход. Никога досега те не бяха получавали такива средства. Някой Ви е заблудил, съжалявам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Понева, имате думата за реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, това, което Вие казвате, наистина е много хубаво, но аз бях там и ако имате възможност, посетете Момин проход. Разговарях и с персонала и това се оказва един сериозен проблем, тъй като наистина са намалели хората и има свободен капацитет. Тук става дума просто да се помогне да се изпълни свободният капацитет на дома.
Аз пак ще отида, разбира се, защото това, което Вие ми казвате, е съвсем различно. Аз съм в контакт, включително и днес сутринта, с хора от Момин проход. Разбира се, сега в този момент няма да се наема да оспорвам Вашия отговор, тъй като е абсолютно противоположно на това, което аз имам като информация.
Ще отида още веднъж, отново ще разговарям с хората. Въпросът ми тук беше наистина при възможност да се направи нещо тези деца от домовете да бъдат лекувани в тази добра база, съответно да се съхрани персоналът от много добри професионалисти, с добра подготовка, които работят там. Тревогата и на хората, работещи в този комплекс, е, че е доста занемарен, с малко средства – съвсем различно от това, което Вие казвате. В такива случаи човек започва да се притеснява дали пък това не е нарочно в посока да се стигне до една приватизация на ниска цена и превръщането и на тази добра база в един скъпоструващ СПА център под формата на някой профилакториум. Надявам се, че това няма да се случи. От Вашите думи прозрях, че такова нещо за момента е невъзможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Понева! Аз мисля, че нещата станаха ясни. Не знам за какви други легла става въпрос, но това са данните, които бяха дадени от тях – 50 легла при използваемост 88-89%. Пак повтарям, че това е най-високата използваемост, която може да има в едно детско здравно заведение. Ние нямаме друго заведение в България с такава голяма използваемост.
Освен това вие знаете, че тези бивши санаторно-курортни комплекси, сега специализирани болници за рехабилитация, и това е едно от тези 12 болнични заведения, са включени в забранителния списък заедно с университетските болници и заедно с областните болници да не се продават. И никой няма такива намерения. Даже и през ум не ни е минавало, че точно тези здравни детски заведения ще бъдат вкарани в списък за продажба. Така че, моля Ви това не го и мислете! Досега поне на нас такава мисъл не ни е минавала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Да благодарим на министър Гайдарски за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите.
Първият въпрос е на народните представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно изграждането на информационната система на Националната агенция за приходите. Господин Попвасилев, заповядайте да развитие вашия въпрос.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос към министър Орешарски е вследствие на нашето убеждение с колегата Димитров, че информационната система на Националната агенция по приходите, макар че са направени много разходи и то неефективно, в крайна сметка не е завършена.
Затова въпросът ни към министър Орешарски е изградена ли е информационната система на НАП и кога тя ще започне да функционира нормално и ефективно? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на поставения въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Попвасилев! Договорът за доставка, адаптиране и внедряване на информационната система на НАП, наричан Софтуер за управление на приходите, влиза в сила от 9 ноември 2004 г. Софтуерът обхваща необходимата на Националната агенция за приходите функционалност за интегрирано администриране на данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски. Разработването и внедряването на функционалностите на системата е разделено на две фази. Първата фаза включва основни модули, поддържащи масовия работен поток на агенцията. Фаза 2 все още не е влязла в сила, тя следва да добави функционалностите, подпомагащи предимно контролните дейности на агенцията.
Поради сложността и големия обхват на новата информационна система е възприет поетапен подход за внедряване на отделни модули и функционалности на системата, като най-напред усилията се съсредоточиха върху основната част или сърцевината на системата от Фаза 1 – централизирана регистрация, счетоводно отчитане и изграждане на единна данъчна осигурителна сметка. Това на практика е и основата на интегритета на информационната система.
Следвайки приетия подход за поетапно внедряване, основната част на софтеура - сърцевина на системата от Фаза 1, бе внедрена за пилотно тестване в три териториални дирекции на Националната агенция по приходите още през ноември 2006 г., а от началото на 2008 г. приключиха всякакви преходни периоди, през които двете системи работеха успоредно – новата и старите системи – и понастоящем готовата част от системата функционира напълно самостоятелно, без да се прибягва до контроли със старите системи. Тоест старите системи изцяло са преустановили своята работа.
Всички внедрени модули на софтуера от началото на тази година се използват като основна система за работа. През 2008 г. поетапно ще продължат да се внедряват допълнителни функционалности по информационната система след провеждане на тестове в пилотни обекти на НАП. В момента функционира около 80 на сто от Фаза 1, а всички останали модули са разработени, като от началото на февруари 2008 г. някои от тях са в пилотно тестване. Работи се и по разработка на модулите от Фаза 2.
Прав сте, че много се забави. Много от трудностите, да не кажа изцяло, произтичат от факта, че доставчикът в първоначалните си цели е имал идеята да адаптира готово вече решение. Впоследствие като резултат, от една страна, на промяна на функционалностите, изисквани от наша страна, както и приемането на ДОПК във вид, различен от разработения в началото през 2001-2002 г., се оказа, че не е технически подходящо да се адаптира стар софтуер, а трябва да се разработва изцяло нов. Фактическото изработване започва през 2006 г., нищо че договорът е от 2004 г.
Правихме многобройни срещи, в това число и на равнище управляващ фирмата, която е изпълнител на проекта.
В заключение искам да кажа, че въпреки закъсненията и мащабността на проекта много трудности бяха преодолени и в резултат към днешна дата имаме модерна работеща информационна система в Националната агенция по приходите, администрирането на данъци и осигуровки, чрез която е постигнато в преобладаваща степен.
Според мнението на всички външни наблюдатели това е една от най-модерните системи не само сред европейските страни. Неслучайно целият проект на НАП е обявен от Световната банка за най-успешния проект в страните в преход от началото на 90-те години до настоящия момент.
Благодаря. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Попвасилев, имате думата за реплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От това, което чухме от господин министъра, разбрахме, че в крайна сметка работят отделни модули, но цялата информационна система не е изградена. И аз ще дам само няколко примера защо смятаме, че тази информационна система не е изградена. Няма автоматична селекция и разпределение на ревизиите, няма достъп до данъчната сметка, няма електронно досие, няма централизирана база данни за анализ както на приходите, така и на ефективността на контролната система и откриване на области на ниско спазване на данъчното законодателство. След като го няма това, какво има?
В същото време искам да напомня на министъра, че за тази информационна система са похарчени 7 млн. 300 хил. долара, още 5 милиона са похарчени за лицензи на “Оракъл”, още 6 млн. евро по програма ФАР и отделно от бюджета на НАП са похарчени за хардуер и софтуер над 32 милиона.
Накрая искам да кажа защо задаваме този въпрос и защо е толкова важен за нас. Една система, когато е ефективна, дава резултати. Какъв би бил резултатът в случая? За какво говорим в крайна сметка? Говорим за намаляване на загубите на бюджета от данъчни измами и неплатени данъци. Ако през последните 5-6 години тези загуби за бюджета са били средно по 500 млн. лв. годишно, ако имахме една добре работеща и ефективна информационна система, тези загуби най-вероятно щяха да са наполовина.
Затова Ви призовавам, господин министър, да направите възможното от Вас, така че да се ускори изграждането на информационната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
За да избегна сложната терминология, ще ви дам следния пример. Готова е системата в базисния й вид, така както с един базисен автомобил, базисен модел вие може да се движите. Да, няма МР3 касетофон, но може да се движите и да вършите работа и без МР3-ка например или друга екстра, която е хубаво да я има, но към настоящия момент я няма.
Що се касае за цифрите, точният размер на договора е 5 млн. 880 хил. евро с ДДС. До този момент са платени 2 млн. 358 хил. и няма нищо общо с Вашите големи числа, които споменахте. За пример, покупката на хардуер и софтуер на НАП нямат нищо общо с информационната система. Колата работи с бензин и това не се включва в покупната стойност на автомобила, ако си продължа примера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от Мартин Димитров относно поема ли държавата една трета от осигурителната тежест.
Господин Димитров, имате три минути да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Задавам този въпрос с особена загриженост и Ви призовавам, господин министър, да отговорите по подобен начин и това да не се превърне в подобния опит на представител на Министерския съвет да развива красива риторика, но да не отговаря на зададения въпрос. Така че се надявам от тази трибуна, осъзнавайки отговорността, която носите, да бъдете конкретен.
След срещата на тройната коалиция в Хисаря ясно беше казано, че има идеята, която е възприета вече от тройната коалиция, една трета от осигурителната тежест да бъде поета от държавата. Това е един от начините за намаляване на осигуровките в България, които в момента са 33,5% от разходите за труд и са един от големите проблеми за хората и бизнеса в България. След като това обещание беше направено, за съжаление, по обичай, възприет от БСП, НДСВ и ДПС, има пълно мълчание по този въпрос.
Господин министър, давам Ви възможност от тази трибуна да ни кажете какво стана. Надявам се, че не сте се отказали от тази идея.
Искам да Ви напомня, че аз и колегите от СДС още 2005 г. в този парламент внесохме подобно предложение. Ние възприемаме всеки един от възможните начини за намаляване на осигурителната тежест. Тя се крие изключително в България, в момента е една от най-големите спънки за развитие на икономиката и за нарастване доходите на хората.
Знаем, господин министър, че Вие принципно сте скептик както по отношение намаляването на данъците, същото е и за осигурителната тежест. Подобни Ваши изказвания не липсват и в българската преса през последните години. Наясно сме с този въпрос. Но вижте резултатите – за м. януари т.г. има 400 млн. лв. излишък. Така че, вместо да има големи излишъци, които да се харчат по съмнителен начин, господин министър, а че начинът е съмнителен Ви препоръчвам да видите утрешната преса и списъка от фирмите, които са изхарчили излишъка. Доколкото разбрах, ще се появят подобни информации. Имаше такъв медиен анонс от няколко вестника. По-добре е парите на данъкоплатците да бъдат използвани така, че да се подобри тяхното състояние.
Един от най-важните въпроси, най-важният въпрос в момента е намаляването на осигурителната тежест. Надявам се на конкретен ангажимент от Ваша страна, който да не бъде от рода: направихме работна група, тя ще заседава, ще се съберем, ще мислим и вероятно нищо няма да направим. Сега е моментът, господин министър, за ясен ангажимент, тъй като тази година имате две основни задачи извън европейските фондове, които ги спират – всичките, и вече не остана такъв, който да не е спрян. Днес разбрахме и за САПАРД. Извън тази задача, която очевидно е проблематична, тъй като няма контролна система в България, другите задачи са намаляването на осигурителната тежест и реформата в здравното осигуряване.
Господин министър, пак Ви казвам: задавам въпроса с особена загриженост и се надявам по подобен начин ясно и конкретно да ми кажете какво смятате да правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, въпросът е ясен.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, ще Ви поправя, че на срещата в Хисаря беше взето решение не държавата да поеме една трета, а да се изработи нов модел на осигурителна система, устойчив във времето. Ще си позволя кратка историческа ретроспекция.
В края на 90-те години моделът, който беше създаден, имаше сравнително ясна перспектива – след 2010 г. НОИ да бъде балансиран и да престанат държавните субсидии. Този модел се базираше на осигурителна тежест 43%. Вие считате, че 33% е много, но аз Ви напомням, че той беше 43% до 2005 г. Освен това този модел беше базиран на автоматично минимално индексиране на пенсиите. Вероятно, ако го бяхме запазили, сега ниските пенсии щяха да бъдат 70-80 лв., а средната пенсия - далеч под равнището, до което е стигнала сега. В резултат, от една страна, на ускореното намаляване с 9 на сто на осигурителната тежест от 2005 г. и в същото време на неколкократното извънпланово индексиране на пенсиите дефицитите в НОИ се разширяват и тях ги поема бюджетът и към настоящия момент. Вие знаете цифрите, няма смисъл да отегчаваме публиката с над двата милиарда лева, с които държавата субсидира НОИ.
Тъй като не е възможно в рамките на съществуващата система да се постигне устойчивост в средносрочен и особено в дългосрочен план, имаме задачата да направим нов модел, като един от вариантите – да, прав сте, беше обсъждан – един от вариантите е държавата да поеме определен дял. Дали една трета или друг процент е въпрос на сметки и последващи решения в рамките на бюджетната процедура.
Затова с риск пак да излезете и да кажете: нищо не ни казахте – да, няма да Ви кажа работни варианти в момента, но ще ви бъдат представени и на вас, а и на обществеността решенията, когато бъдат изработени и представени, първо, за политическо одобрение, а след това за одобрение и от самото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата да зададете два допълнителни въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Знаете ли, господин министър, най-малкото, което можете да направите, ако смятате, че въобще гражданското общество и парламентът имат право да бъдат информирани и да участват в този процес, е да ни кажете кога, тъй като и вашето министерство стана пословично със създаването и обмислянето на модели, което продължава с години. Само искам да Ви припомня, че по отношение на задължителната застраховка „Природни бедствия” комисия, която е във вашето министерство, вече към две години разсъждава. Тази практика вероятно ще бъде пренесена и в осигурителната система. Тоест размислите по модела вероятно ще приключат с идването на следващото правителство.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: кога точно, даже не конкретна дата, а кой месец ще можете да кажете, да внесете конкретно предложение?
Аз също бих си позволил да Ви поправя. След срещата в Хисаря отделни министри, като, да речем, министър Масларова, много подробно обясниха, че решението на тройната коалиция, всъщност с което се е ангажирала, е една трета от осигурителната тежест да бъде поета от държавата като метод за намаляване на осигуровките в България. Беше казано именно по този начин. Ако мога да помогна, мога да Ви донеса конкретни изявления в медиите. Разбира се, ако е имало някакво друго решение, което е взето на тъмно, а официалните изявления на тройната коалиция са други, това не е мой проблем, господин министър, и някак си не ми се вижда рационално и разумно хората да се заблуждават по този начин.
Но пак Ви казвам: ясно е, че има дефицит на НОИ и въпросът е как може да бъде решаван този проблем? Този проблем може да бъде решаван, господин министър, както се стимулират фирмите и гражданите, които крият осигуровки, да си ги плащат. Въпреки Вашия скептицизъм, видяхте с корпоративното облагане, че 10-процентният данък даде добри резултати. Ще видите, че и 10-процентният личен данък, плосък данък ще даде добри резултати, въпреки че не беше възприет в най-добрия вариант. Най-добрият вариант беше той да бъде съпроводен с намаляване на осигурителната тежест.
Така че тук има огромен резерв, въпреки Вашия скептицизъм. Нормално е един министър на финансите да бъде до определена степен скептик, но Вие сте далеч отвъд тази граница.
Така че, господин министър, надявам се от тази трибуна - това е и конкретният ми въпрос към Вас – да ни кажете, хубаво, обмисляте някакви модели, кажете кога ще излезете, кой месец и ще кажете какво смятате да правите, тъй като, пак Ви казвам, осигуровките в момента са много тежък проблем за обикновения човек в България, за малките и средни фирми. Кажете ни кога ще излезете с предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, има конкретно питане към Вас. Имате две минути, за да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димитров, ако ми позволите да се пошегувам – в 10 ч. на 30 октомври, в края на тази година, когато е крайният срок за внасяне на бюджета.
Извън шегата, след като разработим различни сценарии, те ще бъдат обсъдени. Такъв е ангажиментът и това беше коментирано и на сбирката в Хисаря. Ще бъдат коментирани с нашите социално-икономически партньори, за да вземем и тяхното мнение при окончателното конструиране на, ще го нарека наистина нов модел на осигурителната система, макар че той няма да бъде съвършено нов от гледна точка на структурата и на стълбове, на осигурителни вноски и така нататък. По-скоро този модел ще има по-дълъг хоризонт за разлика от сегашното ежегодно балансиране с бюджетни субсидии на недостига на средства в НОИ.
Оставям на Вас да правите хипотези и политически пледоарии за скептицизъм и други фискални термини, подчертавам „фискални термини” и всички те на фона на най-ниското данъчно облагане сред 27-те, което беше реализирано в рамките на този мандат. Ако финансовият министър не беше скептик, вероятно би отменил данъците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мартин Димитров има думата да изкаже своето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, знаете ли, за съжаление последните дни загубих чувството си за хумор и подобни шеги от Ваша страна някак си са неподходящи, предвид новините, които идват от Брюксел и несправянето на българската контролна система с европейските фондове.
Господин министър, датата 30 октомври – това означава, че... Моят извод е следният: правителството и тройната коалиция знаете, че осигуровките са един от тежките проблеми за българското общество. Използвахте срещата в Хисаря, да обявите, че нещо се прави. От вашите думи досега аз стигам до извода, че вие нямате намерения да промените каквото и да било, освен вероятно да увеличите здравноосигурителната вноска, но няма да продължа по тази тема, тъй като имам отделен въпрос към вас и ще имам удоволствието след няколко седмици отново да го дебатираме в тази зала.
Изводът явно е, че вие нищо няма да направите, а искахте само да подлъжете обществото, да дадете смели обещания в Хисаря, че нещо се променя в тройната коалиция, че нещо се случва и в крайна сметка обещанията остават за светлото бъдеще и нищо конкретно няма да бъде свършено. Аз така разбирам нещата. По друг начин не може да бъдат тълкувани думите, че на 30 октомври, когато се внася бюджетът, ще разберем за промяната в социалноосигурителния модел или какво ще се прави оттук нататък.
Господин министър, това, което бих ви препоръчал е следното: направете едно независимо проучване, което да покаже проблемите със сивата икономика и укриването на осигуровки. Като се укриват осигуровки, човек като вас би трябвало да знае и със сигурност знае, че се укриват и данъци. Нещата са свързани. Големите резерви, които могат да бъдат постигнати, с намаляването на осигурителната тежест, това което вие премълчавате и не казвате пред българското общество е – да, има намаление на осигурителната тежест, но не споменавате, и разбира се, това е целенасочено, че осигурителният максимум изведнъж стана 2000 лв. Беше увеличен доста сериозно. Такова увеличение на осигурителния максимум май никое друго правителство не си е позволявало. Така че вие имате своеобразен рекорд. Общата осигурителна тежест на човек, който взима 2000 лв., независимо че се разпределя между работодател и работник, става към 700 лв., господин министър. Това показва сметката.
Икономическата логика показва, че когато 700 лв. е плащането за подобни хора, стимулите тези хора да не платят, да използват легални или нелегални системи за това са много сериозни и много големи.
Така че, господин министър, аз се надявам да не останем само с обещанието от Хисаря, да не останем само със спомена от Хисаря! Тази година следващите няколко месеца вашето правителство, БСП, ДПС и липсващата в момента – извинявайте, тук е само господин Олимпи Кътев от НДСВ, да вземете конкретни мерки и да предложите как ще се решава проблемът с осигуровките, тъй като сега това е един от основните проблеми на средния нормален човек в България – осигурителната тежест. Трябва да се предложи конкретно решение.
Знаете ли, ако вие не достигнете до такова решение ние ще направим предложение за намаляване на осигурителната тежест, защото няма смисъл да има тези огромни излишъци. Над 1,2 млрд. лв., миналата година беше излишъкът даже над 1,4 млрд. лв., които бяха изхарчени за 18 работни дни, което в европейски план е своеобразен рекорд, господин министър, за което обаче няма да Ви поздравя, а по-скоро ще Ви порицая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, уважаеми дами и господа, надявам се да има обществен натиск върху Министерството на финансите, върху цялото правителство за намаляване на осигурителната тежест и това да се случи през следващите месеци. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последния въпрос към министъра на финансите, а той е зададен от народния представител Иван Сотиров относно одиторски доклад на Столична дирекция на ДФК, на „Военно строителство инженеринг” ЕООД.
Заповядайте, господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин министър, през 2001 г. Столичната дирекция „Държавен финансов контрол” прави одит на „Военно строителство инженеринг” ЕООД. Периодът на проверката е 1 юни 1999 – 31 март 2001 г. В графата „Дарения” са описани три броя дарения. Първото е на стойност 600 хил. лв. по договор от 11 май 2000 г. за ДПС – гр. Каолиново.
Второто дарение е на стойност 2 млн. 274 хил. лв. от 9 юни 2000 г. за ДПС – община Банско.
Третото дарение е на стойност 3000 лв. от 11 май 2000 г. за Кооперацията на военноинвалидите.
В отговорът си относно даренията ръководителят на финансовия одит във „Военно строителство инженеринг” ЕООД, бившият началник на фирмата инж. Михаил Стайков казва дословно следното: „Средствата са дарени на община Банско и ДПС – Каолиново, на основание чл. 23, ал. 3 от ЗКПО и договора за възлагане управлението на дружеството. Считам, че не съм извършил никакво финансово нарушение, тъй като чл. 5 и чл. 6 на договора ми забраняват извършването на тези дарения. С извършването им съм успял да спечеля доброто отношение и подкрепата както на местните административни органи, общината в гр. Банско, така и на местното население на гр. Банско, което е предимно от турски произход и съответно симпатизиращо към ДПС.
По този начин беше осигурена безпрепятствената работа на строителните обекти. Бързото и качествено строителство, което се отрази и на финансовия резултат на дружеството.
Както е известно при... (Реплики от ДПС.)
Вижте, колеги от ДПС, това го е писал директорът на фирмата. Аз цитирам него. Това не са мои интерпретации...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Какво е това турско население в Банско? Вие знаете ли къде е Банско?
ИВАН СОТИРОВ: Ами и аз се чудя защо се пишат такива неща, какво е това турско население в Банско? Това е документ, аз ви цитирам само документа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Сотиров, не се отклонявайте от въпроса.
ИВАН СОТИРОВ: По този начин беше осигурена безпрепятствената работа на строителните обекти, бързото и качествено строителство, което се отрази и на финансовия резултат на дружеството, което е известно при предаване на управлението. Аз оставих дружеството на печалба от почти 1 млн. 200 хил. лв.”
Интересно е да се знае, това вече е извън цитата, след като трябва да се дарява ДПС със суми три пъти по-големи от печалбата, за да може безпрепятствено да се работи от държавна фирма, когато Движението е в опозиция и колко трябва да му се дава сега, когато е на власт като мандатоносител?
Господин министър, моят въпрос към Вас е следният: какви действия са предприети от компетентните органи, след констатациите в цитирания одиторски доклад? Ако няма такива дали това е свързано с позицията, която тогава е заемал Нихат Зия – доскоро заместник-министър от ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! През 2001 г. контролни органи на бившата Агенция за вътрешен финансов контрол са извършили вътрешен одит на въпросната фирма “Военно строителство инженеринг” ЕООД. Резултатите от същия одит са отразени в окончателен одитен Доклад № ПВ 095/10.12.2001 г. Умишлено цитирам цифрите. В пункт 8 на същия доклад се съдържа информация относно резултатите от проверката, свързана с предоставените от дружеството дарения и спонсорства. Лично съм гледал констатацията. Видно от съставената констатация и приложенията към нея, през 2000 г. от страна на дружеството са сключени два броя договори за дарения и един договор за спонсорство, както следва:
На 9.06.2000 г. е сключен договор, съгласно който “Военно строително инженеринг” дарява на община Банско 3274 лв. Вашата сума е малко по-различна, но това не е най-същественото според мен.
На 11.05.2000 г. е сключен договор, съгласно който “Военно строителство инженеринг” ЕООД дарява на потребителска кооперация “Военноинвалид” в гр. Перник 2 бр. фургони. Видно от сключения договор, същите са без стойност, а Вие твърдите, че са на стойност 3000 лв. Не можах да установя защо има такива различия.
На 11.05.2000 г. е сключен договор за спонсорство, съгласно който “Военно строителство инженеринг” ЕООД приема да спонсорира Общинския съвет на ДПС в гр. Каолиново, област Шуменска, във връзка с чествания по случай 11-годишнината от майските събития на 1989 г. Видно от договора, приложен като доказателство към констатацията, стойността на спонсорството е в размер на 600 лв. Шестстотин лева, а не 600 хил. лв. В т. 3 от договора е посочено, че спонсорираният е длъжен да оползотвори сумата, предмет на спонсорството, само по предназначение, така както е поискано от спонсора.
Относно крайните заключения одитният екип не е намерил нарушения при този вид действия. За сметка на това са констатирани доста други нарушения – вреди на стойност 131 хил. 692 лв., в това число от преразходи на горива, реализирани загуби от изпълнение на строителни обекти и т.н.
Във връзка с резултатите от извършения одит са предприети следните действия: копие от доклада е изпратено на Министерството на отбраната в качеството му на принципал, така да се каже, на въпросното предприятие; копие от доклада е изпратено на Военна окръжна прокуратура по компетентност; направено е предложение до управителя на дружеството за търсене на имуществена и дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда от отговорни длъжностни лица; дадени са указания за отстраняване на констатирани при вътрешния одит нарушения; копия от констатации на доклада са изпратени по компетентност на териториално-данъчна дирекция за установяване на нарушения в областта на данъчното законодателство.
Това е фактологията по случая, изнесен от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, имате думата за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, мисля, че беше коректно, тъй като още преди няколко месеца, спомняте си, многократно съм Ви давал тези документи, които са ми предоставени, като исках предварително да проучите информацията във вашето ведомство. Такива документи бях дал и на министъра на отбраната, тъй като това министерство е било принципал на въпросното дружество. Дадено ми е ксерокопие, но лицата, които са ми го дали, твърдят, че имат и оригинала. Сумите са фрапиращи, затова исках предварително да се направи проверка, тъй като договорите, които са цитирани, са от периода след деноминацията. Сумата, която тук е написана, не вярвам да има фалшификация, е 600 хил. лв. и 3 млн. 274 хил. лв. Това са документите, които са ми дадени. Затова Ви ги предоставих, за да видите дали разполагате с тези документи и дали те съответстват на това, което е в преписката. Явно допълнително ще трябва с Вас да уточним и да видим къде се получават тези разминавания.
Аз не коментирам обясненията и съображенията на директора за тези дарения. Отчитал съм Вашата ангажираност и затова няколко месеца изчаках, но бях длъжен да поставя вече този въпрос, защото не исках хората, които държаха да го поставя, да останат с впечатление, че имам користни цели да не поставям този въпрос в пленарната зала. Но за пореден път Ви казвам, че според мен доста некоректно е двама министри няколко месеца да не ми дават отговор. Пускал съм Ви го по факса и с ваши сътрудници съм говорил, така че бих се радвал да видя преписката и да се види точно какви действия са предприети и къде се получават разминаванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата. Голяма разлика между 600 лв. и 600 хил. лв.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз използвам повода да се извиня, господин Сотиров. Вярно е, че сме говорили неформално по този въпрос и бях възложил също неформално на моите сътрудници да Ви уведомят, но очевидно е станало разминаване някъде. От всичко, което проличава, вероятно се говори за деноминирани и неденоминирани суми, тъй като съвпадат точно с три цифри, а и в повечето случаи има разлика между три цифри.
В интерес на коректността искам да уведомя и останалите народни представители, че господин Сотиров е направил такива запитвания неформално и някъде отговорът се е разминал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министъра на финансите за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на транспорта.
Първото питане е от народния представител Евгени Чачев относно политиката на Министерството на транспорта за преодоляване забавянето в реализацията на големите транспортни инфраструктурни проекти и необходимостта от обявената прозрачност за осъществяването на обществен контрол върху изпълнението им.
Господин Чачев, моля да развиете Вашето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На третата година от мандата си премиерът Сергей Станишев призна, че големите инфраструктурни проекти изостават, изостават с години, както изостава и усвояването на милиарди евро от европейските фондове. Забележете, това признание от страна на министър-председателя дойде на Съвета по контрола на инфраструктурата, точното му име е дълго и няма да го изчитам, три дни след вота на недоверие на правителството, по време на който всички министри, включително и Вие, господин министър, се пънехте от тази трибуна колко добре се изгражда транспортната инфраструктура на България и колко добре се усвояват европейските пари.
За съжаление, сред най-изоставащите, както беше отчетено на Съвета по инфраструктурата към правителството, са автомагистрала “Люлин”; отсечката Любимец-Харманли на магистрала “Марица”; железопътната линия Пловдив-Свиленград; втори Дунав мост Видин-Калафат, да не говорим за автомагистрала “Тракия”.
Докладът на Съвета посочва като причини тромавите отчуждителни процедури, лошото качество на предпроектните проучвания и тръжните книжа, както и слабия контрол върху проектите. И както каза министър-председателят на Съвета, виновни са, забележете, лошите закони. Затова ще променяме Закона за държавната собственост, който само миналата година беше променян шест пъти; ще променяме Закона за Черноморското крайбрежие, който вече пет години не може да влезе в сила; ще променяме, забележете, Закона за концесиите – виждате ли на министър-председателя му се вижда малък срокът от 35 години, затова да го направим на 50 години.
Наред с това, независимо от широко прокламираната от правителството, лично от премиера и от Вас, господин министре, прозрачност в работата по изграждането на голямата инфраструктура на България и по усвояването на фондовете, системно се отказва на неправителствени и граждански организации достъп до договорите за тяхното проектиране, строителство и експлоатация.
В тази връзка е и питането ми: каква е политиката на Министерството на транспорта за преодоляване на огромното забавяне и как ще осъществявате обществения контрол върху тяхното изграждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, имате пет минути да отговорите на питането на народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чачев, Вие поставяте един много важен въпрос, който е важен не само в последните години, но и в целия период, в който ние изграждаме големите инфраструктурни проекти.
Това, което мога да кажа в самото начало, е, че Министерството на транспорта винаги е полагало огромни усилия, за да може да се наваксат закъсненията по големите инфраструктурни проекти и такива резултати бяха постигнати, включително знаете примера с летище София, което вече е в експлоатация по управлението на нашето правителство.
Да, има закъснение на проектите и този анализ беше направен от нас, за да видим какви са причините. И това е нормално в едно управление – самите управляващи да преразгледат дейността си до момента, да се види по какъв начин сме я планирали, да се види кои са причините в целия етап на проектирането, планирането, търговете и така нататък в процедурата на целия този проект, да видим какви административни мерки могат да се вземат и ако трябва някакви допълнителни промени в законодателството, които трябва да ускорят проектите, също да бъдат представени и то от управляващото мнозинство. И това е отговорност, господин Чачев, която ние поемаме на гърба си и работим по нея. Това е пътят на развитието на една страна. По-лошото е, когато казваш, че няма закъснение и съответно проектите продължават да се бавят.
И нека да се върнем на два от проектите, за които Вие ме попитахте.
Ще започна от Свиленград – Пловдив – железниците за 160 км. Проектът беше започнат от предишното правителство, включително беше сключен договор. Вие знаете обаче, че година и половина продължаваха да се водят дела за това правилно ли е бил сключен договорът и правилно ли е проведен търгът. Ние нищо не можехме да направим по първия лот до момента, в който съдът трябваше да се произнесе и да каже: да, продължавайте с вашата работа. Вие знаете, че даже бяха преведени авансово пари на фирмата „Терна” – около 8 милиона, за да заработи.
Възникна и втори проблем, който е свързан пак с договора, и това беше проблемът, че в предишния договор не е включено изместването на телекомуникациите и сигнализацията, което няма кой друг да го направи, тоест окабеляването в участъците, където ще премине железопътната линия. В целия този период ние направихме това – най-напред коригирахме по най-бързия начин тези недостатъци, които бяха в договора, в момента се подготвя анекс, и съм убеден, че до края на тази и началото на следващата година ще можем да имаме железопътната линия от Пловдив до Първомай.
Нашето правителство подготви и проекта за втория лот. Там не беше готова тръжната документация, говоря за изграждане на линията и на електрификацията. Търгът е игран. В момента сме в срокове в този втори лот. Фирмата, която е спечелила, е „Асталди”. Знаете, че там нямаше оспорване именно заради откритостта, по която проведохме процедурите. Подготвихме документите и сключихме договор и в момента се работи по този договор за телекомуникацията и сигнализацията.
Разбира се, наша отговорност и съответно на супервизията е да направим така, че да координираме тези три проекта, за да вървят едновременно и това ще стане, за да можем съответно да наваксаме цялостното изоставане, което е започнало в началото на този проект, когато съответно не бяхме управляващи.
Но все пак искам да кажа: никой не е застрахован от закъснения. Знаете, че в този процес след сключване на договора има три страни – държава, изпълнител и съответно супервизии. Държавата ще прави всичко възможно по нейни причини да няма закъснения. И когато има закъснения по нейни причини, ще ви моля веднага да реагирате като опозиция, за да знаем ние и да си коригираме действията.
По Дунав мост 2. През 1996 или 1997 г. при вашето правителство се подписа споразумение, че може да има мост между Румъния и България със съдействието на Пакта за стабилност. Така ли беше? Оттогава до 2005 г. какво беше направено по Дунав мост 2? Беше определена някаква финансова рамка, в която имаше две големи грешки. И вие си спомняте, че в началото на 2006 г. се наложи да променяме финансовите меморандуми и да удължаваме сроковете, тъй като беше забавена. Тоест ние започнахме от самото начало да преработваме финансовата рамка. Успяхме да подготвим и да сключим двете задължителни споразумения с румънската страна за работната сила и за преминаването на границата при самото строителство.
Подготвихме изцяло меморандума и тръжната документация. Направихме търговете както за супервизията, така и за строителството. Тези търгове бяха успешни също поради откритостта. Там нямаше оспорване и вие това го знаете. На базата на това бяха сключени договорите. Да, имахме проблеми с общината по отношение на отчуждаването. Днес слушам, че отново се говори за сериозни проблеми, за това, че не било отчуждено за моста. Не е вярно, всички земи за моста са отчуждени и няма никакъв проблем с отчуждаването. Има шест малки парцела, които са за прилежаща инфраструктура – там, където ще бъде гарата, железопътната линия в далечина. Но това не пречи на проекта, правим всичко възможно да могат да се отчуждят и тези парцели. Знаете защо е – пак една неразбория, че не беше предварително предложено на Министерството на транспорта и на държавата да бъде закупена тази земя.
Възникна едно закъснение от около четири месеца, което касаеше разминаването на законодателствата на двете страни. Румънската страна не можеше да предостави на FCC съответно разрешение за района, тоест, да се направят проучванията в района за строителство, докато не бъде готов проектът. А това съвпадаше, както знаете – от шест месеца се подготвя проектът. За тези шест месеца трябва да се подготвят и площадките. Водиха се преговори с Министерството на финансите по безмитната зона тази площадка да се ползва. Направиха се археологическите и геоложките проучвания на българска територия и на българската територия на р. Дунав. Единствено остана румънската територия.
След моя среща с министъра беше дадено временно разрешение. FCC се съгласи на този вариант, включително и временно решение. Сега сме готови с проекта. Надявам се, че цялостно ще бъде одобрен в най-скоро време от супервизията, проектите са представени, и, както казахме, някъде през м. април трябва да започне реалното фондиране, което повечето от българските граждани считат за реално строителство.
Още две думи и ще приключа. Май прекалих с времето, господин председател.
По стратегията наистина трябва внимателно да я преглеждаме и тя да се коригира в зависимост от сроковете, които са се забавили и по обективни, и по субективни причини, тъй като това е също един контакт с Европейската комисия. Някой път там също се забавят предложенията и проектите, които са дадени, повече от срока. Някой път при нас се бавят при нас между отделните институции. Вие сте строител, не искам да Ви обяснявам за какво става дума.
По-важно е обаче да се прави анализ, да се знае къде сме стигнали, да си оправяме грешките и, ако трябва малка корекция, да бъде направена и в стратегията.
Що се касае до достъпа до договорите, никой не е скрил договор. Вие знаете, че достъпът на неправителствените и гражданските организации до такава информация не се дава само в случаите, когато тези искания са засягали правата на трети лица, които изрично и мотивирано са отказали да дадат съгласие. Знаете, че в някои от тези случаи се явява по принцип и строителят, който е казал: да, за мен това е фирмена информация, не искам моята конкуренция да знае за това.
Спомням си един случай, когато бях народен представител, през 1998 г. за приватизацията на Консервния комбинат в Първомай. Тогава, по ваше управление, отидох в Агенцията за следприватизационен контрол и попитах какви са условията, включително за приватизация на предприятия. Тогава ми беше отказан достъп да погледна документи, независимо че съм народен представител. Беше ми казано така: в договора за приватизация е подписано, че не можем да даваме информация, тъй като тази информация засяга пряко интересите на предприятието. Наложи се шефката на агенцията да ми чете какви са условията при въпрос, който аз й задавам като народен представител.
Така че такива случаи при нас няма, но всички параметри, които са по сделките – цени, всички анекси, които сключваме, всичко това се обявява веднага на медиите. В този смисъл мога категорично да заявя, че ние работим открито. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, имате думата, за да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Министерството на транспорта е отказало на Гражданската организация „Дунавски еврорегионален граждански форум” достъп до договора за строителството на „Дунав мост-2” с мотива, че договорът е търговска тайна, въпреки че проектът се финансира със средства от Европейския съюз и от държавния бюджет. Същият отказ е получила и Коалицията за граждански мониторинг от български и румънски неправителствени организации, като там сте се позовали на Закона за достъп до обществена информация, въпреки че Европейската комисия насърчава търсенето на такава информация, за да има действително обществен контрол.
По време на вота за недоверие вашият колега Петър Димитров от тази трибуна каза нещо, ще го цитирам: „Има феномен, който се нарича интернет. Обадете се на някого – на внук, на син, няма значение. Да кликнат на www.mei. и ще откриете абсолютно всички международни договори за строителство в Република България. В информационния век, недейте да мъчите парламента с кошмари, каквито просто не съществуват”. Това е цитатът, господин министър.
За съжаление господин Петър Димитров е абсолютно прав – кошмарите съществуват, господин министре. Не искам да се спирам на това, което се случи миналата седмица, обаче за мен е обидно това, което сте ми предоставили като народен представител.
Аз се обърнах към министър-председателя Станишев, той ме препрати към своите министри. И за 79 млн. лв. Вие сте ми дали две листчета, в които пише – ще Ви ги прочета: „За Български държавни железници” ЕАД – 39 млн. лв., за Национална компания „Железопътна инфраструктура” – 40 млн. лв.”
Господин министре, това отношение към парламент ли е? Това ли е прозрачността, за която говорим? След като Вие се подигравате с един народен представител, след като Вие не изпълнявате разпореждането на собствения си министър-председател (председателят дава сигнал за изтичане на времето), който не ми отговори на този въпрос, а ме препрати към Вас, това ли е прозрачността, за която говорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, ако обичате!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: За каква прозрачност говорим, след като десетки майки и бащи бяха в неведение седмици наред? Да не говорим за безобразията, които се вършат в БДЖ, където тази година от бюджетния излишък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ... потънаха 80 млн. лв. без да се знае за какво. Миналата година – също 80 милиона, по-миналата година – също 80 милиона, а сега е виновен Иван Костов! Нали така, господин Мутафчиев? (Реплика на министър Петър Мутафчиев.)
Не е ли безобразие това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, чувствително надхвърлихте времето.
Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Господин Чачев, много е трудно, когато човек е раздвоен в личността си – тогава когато трябва да говори като специалист, тогава когато трябва да говори като политик с особени виждания за развитие на политиката, а има и хора, които са разтроени, когато трябва да защитават неправилните позиции на своя ръководител за бившето управление. Не искам да се спирам на това, защото аз благодарих на тези, които не злоупотребиха с един тежък инцидент и с трагедията на хората. Благодарих на тези, които се опитват да спомагат за това да се намери истината и за първи път в България наистина да се каже кой е отговорен и кой е виновният за случая. Аз съм го казвал неведнъж и пред медиите.
Днес, включително по ваша идея, по този случай беше предложено да бъде отстранен в момента изпълнителният директор, за да не пречел на следствието. Аз ще се допитам до председателя на комисията, която е в парламента, ще се допитам до следствие и прокуратура има ли такива пречки и ако има такива пречки, то тогава ще го направя. Но в противен случай, няма да се подам на популизма, който се опитвате да налагате в този момент. Всеки ще си понесе отговорността, тогава когато се докаже съответно неговата вина. И го казвам тук, защото пред медиите това не го казах. Но казвам това, защото отново от вас чух популизма - злоупотребата за тежката ситуация, в която се намират и семействата на загиналите, и Български държавни железници, и цялата ни държава.
А това, което искам да ви кажа по договора, затова започнах да говоря за разтроението на личността, господин Чачев, Вие сте търговец и много добре знаете – Вие сте били директор, Вие сте били министър и много добре знаете, че когато има трета страна не зависи само от държавата да обявява информация. Тази информация може да се обяви само със съгласие на изпълнителя. Това го знаете, че включително и в европейските договори е така. Защо в момента отново се опитвате да заблудите хората? Защо, кажете ми? Кой ваш министър по вашето управление дава повече информация, отколкото министрите в това правителство – та и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, та и Министерството на финансите, и Министерството на транспорта, и т.н. Това могат да го кажат и журналистите.
От друга страна, по отношение въпроса, който зададохте. Вижте как сте задали въпроса. Първо, Вие питате колко пари е получило Министерството на транспорта от излишъка. Министерството на транспорта не е получило нито един лев, получили са ги търговски дружества и държавни предприятия, господин Чачев. Вие не питате за какво са изразходвани тези средства. Ами, питайте – ще дойдем и ще Ви дадем цялата информация. Но тук става дума пак за инфраструктура, за ремонти, които трябва да бъдат направени. Става дума за покриване на пътническите превози и т.н. Но вие така задавате въпроса, господин Чачев: колко средства и за какво са били отпуснати в Министерството на транспорта? Вие, дори когато сте вземали решението като народен представител, не сте следили този въпрос. Затова искам да Ви кажа: това не е от неуважение към народното представителство. Това е отговорност, която ние представяме пред Вас. И когато наистина поискате цялата информация, Вие винаги ще я имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля в рамките на 2 минути да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Петър Мутафчиев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, в продължение на две години не съм Ви питал. Преди малко повече от две години, от тази трибуна Вие заявихте сроковете, в които правителството ще изпълни обектите. Така ли беше?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Срокове, които отдавна са изтекли. Минаха две години и аз Ви питам, Вие просто трябваше да бъдете коректен. Защото Вие не бяхте коректен по време на вота на недоверие. Вие от тази трибуна, включително и министър Гагаузов, да ме извинява, че го споменавам и него, и министър Орешарски, просто излъгахте българския народ, който следеше дебата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Никога не сме лъгали.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Излъгахте, и само три дни след това министър-председателят Сергей Станишев сам призна, че не се изпълняват милиарди евро от европейските фондове! Милиарди евро! Призна го на вашия Съвет по контрол на инфраструктурата! Така ли беше, господин Мутафчиев?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма такова нещо!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Гагаузов, господин Мутафчиев преди малко си призна, че е така и, че правителството си е видяло грешките и прави корекция в сроковете, и в работата, господин Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Грешките си ги виждаме и...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Само силният може да се коригира, слабият се подава.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И да ме обвинявате, че политизирам, съжалявам много. В никакъв случай не можете да отправите такова обвинение към мен, тъй като винаги съм бил коректен към Вас в сферите, в които считам, че съм бил винаги експерт. И най-малко съм внасял политика. Ето, господин Божинов е тук, и може да потвърди това. Така ли е, господин Божинов? (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Така е.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): И тук трябва да говорим истината, трябва да я говорим отговорно като държавници и да се уважаваме взаимно, господин Мутафчиев. За мен отговорът, който сте ми дали, е абсолютно неуважение – не към мен лично, а към всички тези 240 колеги в залата и към всички тези милиони избиратели, независимо за кого са гласували, защото те са гласували за този парламент, който трябва да упражнява контрол върху правителството. Така ли е, господин Мутафчиев? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Борислав Великов към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Република България и Република Румъния влязоха заедно в Европейския съюз и сега вече сме като две големи области, между които практически няма граница, но има една голяма река – р. Дунав. Между двете ни страни сега има само един мост и няколко ферибота.
Затова аз задавам като основен въпрос: каква е политиката на Министерството на транспорта за изграждане на мостови и фериботни връзки между Република България и Република Румъния? Вярно е, че строителството на Дунав мост 2 може би малко закъснява, но тогава още по-важно става изграждането на икономически изгодни фериботни връзки, което да бъде поощрявано.
Когато бях съвсем наскоро в Лом, кметицата Пенкова и други колеги от Общинския съвет ме запознаха, че румънското правителство заедно с Европейския съюз по програма ФАР, префектурата в Доож – това фактически е областта точно срещу Монтана, Враца и Видин, са разработили стратегическа програма за трансгранично сътрудничество и са включили изграждането на малък ферибот Лом–Раст, това е селището срещу Лом.
Подвъпросът ми е: ще има ли подкрепа от страна на българската държава и правителството за един такъв малък, но важен за развитие на обмена на пътници, туристи, бизнес, ще има ли подкрепа от държавата този малък проект между Лом и Раст да има скоро фериботна връзка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Петър Мутафчиев – министър на транспорта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Както знаете, с последните промени в Закона за пътищата на Министерството на транспорта са възложени функции, свързани с формирането и провеждането и на държавната политика при планиране и изграждане на пътната инфраструктура.
Става въпрос също така за утвърждаването на концепции, средносрочни и дългосрочни програми за развитие, изграждане и модернизация на националната пътна инфраструктура като част от общоевропейската транспортна мрежа.
В Министерството на транспорта вече е разработена и приета програма, която се нарича „Дунавски мостове” като необходима предпоставка за интеграцията на транспортната инфраструктура с тази на съседните нам страни и страните от Европейския съюз, както и за развитието на икономическите, културните и социалните връзки с тези страни. Още повече, р. Дунав е не само наша граница с Република Румъния, но и основен Европейски транспортен коридор 7 – част от вътрешния воден път по Рейн, Майн, Дунав, свързващ страните от Централна Европа, разположени по нейното течение.
Изграждането на инфраструктурните съоръжения, като мостовете на р. Дунав и фериботните връзки, ще спомогне за решаването на редица икономически и социални проблеми в прилежащите на р. Дунав региони и ще приобщи страната ни не декларативно, а по същество към Европейския съюз.
Ние имаме желание и готовност за съгласуване с румънската страна на подходящи за изграждане нови мостови връзки, свързващи българския и румънския бряг, както и възлагането на подобни проучвания за възможностите за строеж на нови съоръжения. Това е и една от основните цели на програмата, която разработихме – „Дунавски мостове”, в която е събрана информация за необходимостта и възможните места за изграждане на мостове на р. Дунав на територията на Република България.
Тази програма служи като отправен и базов материал за търсене на партньори за изграждане на мостове по линията на публично-частното партньорство, допълва Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на Република България и представлява основа при възлагане на нови прединвестиционни проектни проучвания.
В програмата като средносрочна перспектива, господин Великов, е заложено да бъдат построени три моста – Оряхово–Бекет, Силистра–Калараш и Никопол–Турну Мъгуреле, който по принцип трябва да бъде комбиниран - както пътен, така и железопътен, тоест третият комбиниран мост на р. Дунав.
Уважаеми господин Великов, при ограничените финансови ресурси, с които разполагаме, е много важно правилно да определим приоритетите си. В настоящия момент държавата е насочила усилията и средствата си при строителството на втория мост на р. Дунав – Видин–Калафат, който остава за нас приоритетен мост в тези години. Създават се обаче условия и за развитието чрез публично-частно партньорство и на фериботни връзки. Знаете, че под наше управление се построи и първият ферибот, който е на зелено – Силистра-Калараш, който дава добра възможност в този район. По ферибота Никопол – Турну Мъгуреле има въпроси, които трябва да решим с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и съответно този ферибот също ще бъде пуснат в действие.
С удоволствие ще видя и предложението на румънската страна за ферибота, който Вие споменахте между Лом и Раст, и това ще бъде обсъдено в смесената комисия.
Ние сме подготвили смесена комисия, която да изработи обща програма за дунавските мостове. Предстои ни сега да подпишем и политическа декларация за това, че започваме подготовката на споразумения по строителството на два от трите моста, които споделих – Оряхово-Бекет и Силистра-Калараш. Имаме едномесечни срещи с министъра на транспорта на Румъния и всички въпроси, които поставяте пред мен, ще мога да ги поставя и обсъдя с моя колега и да вземем съответно общи решения, които да предложим съответно на парламентите на двете страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов – право на реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност много добре стана, че двамата много важни министри – Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов, са тук. Това може да е случайно, но може и да е знаменателно, тъй като в случая ми се струва, че дори ще е полезно за делото на ферибота Лом-Раст и изобщо за инфраструктура, която очевидно е важна за нашата страна.
Лично аз и от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация настоявам действително малко да се ускорят съответните предпроектни и проектни проучвания и да се премине към дела, тъй като специално за ферибота Лом-Раст трябва да кажа, че Европейският съюз вече е инвестирал около 4 млн. 200 хил. евро. Хората отсреща вече са построили и рампата, и пътя – рехабилитирали са 32 км път навътре към страната, построили са кей за товарите, граничния контролно-пропускателен пункт и т.н.
Какво излиза? Ние малко изоставаме. Както някои колеги и друг път са се шегували, включително в тази зала, когато преди се питахме: „Как ще ги стигнем американците?”, сега да се питаме: „Как ще ги стигнем румънците?” не би трябвало! Смятам, че ние имаме достатъчно потенциал, който да развиваме и да не се оставяме на румънците.
В този смисъл апелирам действително да се погледне сериозно и на този проект – ферибота Лом–Раст, и да се включи в съответните ни програми, тъй като очевидно румънците са го направили и са доста по-напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли право на дуплика, господин министър? Отказвате се от дуплика.
Следва въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господа министри, уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, моят въпрос към Вас е продиктуван от желанието и протестите на живеещите в общините Драгоман, Сливница и Костинброд. Те са писали множество жалби, подписки, но за съжаление до момента нито една институция не е обърнала внимание на техните протести. Затова аз искам Вие да отговорите как бихте подобрили сегашното състояние конкретно на ж.п. маршрута по ж.п. линията София-Драгоман. Много от хората, живеещи в тези общини, работят в София. Ползват този транспорт, за да стигнат до работното си място. За съжаление, ежедневното пътуване по тази линия за тях се превръща в един кошмар. Състоянието на самите влакове е под всякаква критика. В това се убедих и сама. Да не говорим за гаровите чакални, които са и мръсни, и студени, и опушени.
Разбира се, има добросъвестни и недобросъвестни пътници. Но Ваше задължение, или по-точно на железниците, е да се справят с недобросъвестните. Така че състоянието на влаковете наистина е единствено ангажимент на тези, които работят в железниците.
Най-важното обаче е това, че тези хора, както казах, използвайки ж.п. линията София-Драгоман, пътуват, за да работят в София. Огромни закъснения, ежедневни такива ситуации, в които хората, притеснени буквално тичат, за да намерят начин да се придвижат до София тогава, когато влакът не е дошъл или има огромно закъснение, не се обезпечава с никакъв друг транспорт линията тогава, когато влак няма да дойде, а такива случаи има. Системните закъснения поради неспазване на разписанието на тези влакове, водят до административни наказания. Много често има и случаи на уволнения поради невъзможност хората да се доберат до работното си място в нужния час. Транспортна полиция също стои доста безучастна към груби н нарушения по гарите и във влаковете.
Затова моят въпрос към Вас е във връзка с това е: какви мерки ще предприемете, за да се подобри комплексно състоянието на маршрута София-Драгоман? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Понева! Вие поставяте един много важен и тежък проблем, който наистина съществува по линията София-Драгоман. Както знаете, Драгоман-София представлява част от крайградската зона на София и там пътуват доста хора, които работят в столицата. Превозите в участъка се определят от ежедневното преминаване и на голям брой международни товарни и четири пътнически влакове. В определения случай се движат седем влака по всяко едно от направленията. Към настоящия момент интервалите за обслужване на пътниците София-Драгоман са от 4,35 ч. до 21,20 ч., а посоката от Драгоман към София е от 5,50 ч. до 20,15 ч. Съставите на влаковете обикновено са електрически мотриси, с които средно се превозват 3820 пътникоместа.
Закъсненията на регионалните влакове в участъка се дължат най-вече на приоритетното преминаване на международните влакове, което до голяма степен обърква и движението на крайградските влакове в тази зона. Знаете, че международните влакове закъсняват на граничните райони. След това те са с приоритет на всички правила на железниците и в България, и в Европейския съюз и трябва да бъдат допуснати, което до голяма степен води именно до закъснение на крайградските железопътни превози.
Това, което искам да кажа, е, че аз около година и половина получавам ежедневно информация за закъсненията. На база на това възложих и на ръководството на Български държавни железници все пак да се опитат по някакъв начин да коригираме разписанието. Последният опит за това е направен на 25 януари т.г. Да се надяваме, че ще подобрим до определени условия превозването на пътниците. Преди години имахме проблеми с остарелия мотрисен парк. Имаше закъснение и поради аварии – това сочат и анализите. Сега обаче след като получим и 25-те електрически мотриси „Сименс” по това направление ще бъдат пуснати точно новите мотрисни влакове. Но ще имаме проблеми с международните влакове и това не зависи само от организацията, която трябва да създаде „Български държавни железници”. Имам уверението на ръководството, че ще направи всичко възможно, за да се намалят закъсненията и влиянието върху закъсненията на крайградските влакове в това направление София-Драгоман. Да се надяваме, че ще се почувства от хората една такава промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева – право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за Вашата готовност да се направи наистина всичко възможно, за да се подобри състоянието. Надявам се, че това няма да останат само думи, изречени тук, а ще се реализира в действителност, тъй като, както казахте, първият опит за подобрение на 25 януари не е дал никакви резултати. Съвсем прясна информация – на 28 февруари влакът, влакът, с който се връщат най-много хора от работа, около 18 часа, спира на гара Алдомировци поради повреда някъде по трасето. Оттам хората биват свалени насред полето изоставени да се прибират кой както знае. Пак казвам, не е обезпечен някакъв транспорт с автобуси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На коя дата?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: На 28 февруари.
Вчера сутринта въобще не е дошъл влакът, който е трябвало да пътува в 7,30 ч. сутринта. Също най-подходящият час за придвижване до София, това 40-километрово трасе. Вие казахте, че има влакове от 5,00 ч., но аз предполагам, че не препоръчвате на хората да тръгнат в 5,00 ч., за да се доберат в 9,00 ч. в София.
Все пак Вие поехте ангажимент, който се надявам да спазите и наистина това да се случи. Аз зададох моя въпрос преди да се случи трагедията във влака София-Кардам, така че въпросът не е продиктуван от това. Но в контекста на тази трагедия, разбира се, е много актуален. Надявам се да се взимат мерки по всички такива проблемни маршрути преди да се случат някакви трагедии, защото след това вече е късно за каквото и да било. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика? Отказвате се.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос, зададен към министър Асен Гагаузов, е от народния представител Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! През 1990 г. стартира изграждането на водоснабдяването на селищата Ставерци и Брегаре, община Долна Митрополия, област Плевен. Търгът беше проведен от тогавашното Министерство на регионалното развитие. Министър беше един от вицепремиерите в кабинета тогава Евгени Бакърджиев. Фирмата, която спечели обекта, извърши около една трета от обема работа. След смяната на този министър и идването на господин Чачев обектът беше замразен.
Следващото правителство си избра друга фирма, която беше още по-трагична, защото беше от трима служители с два кочана фактури и търсеше подизпълнители.
Едва под Вашето ръководство, господин министър, се проведе обективен търг, предпазен от корупционен натиск. Избраната от вас фирма изпълни образцово, качествено и в срок строително-монтажните работи по ВиК частта. За съжаление, и до ден-днешен този обект не е въведен в експлоатация. Една от причините, доколкото разбирам, е електрозахранването на обекта. Тежкото наследство, което е останало от това електрозахранване, трябва да приключи, тъй като срокът на изпълнението на договорните задължения отдавна е изтекъл. Обектът стои и отново е обект на разграбване и разбиване.
Ще Ви помоля да дадете отговор: кога в крайна сметка този обект ще бъде въведен в експлоатация, за да спрат всякакви бездействия и спекулации около неговата история? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори на въпроса на народния представител Радослав Илиевски.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Обектът, предмет на Вашия въпрос, е с цел задоволяване на потребностите на селата Ставерци и Брегаре, които до момента се водоснабдяват от група Долни Луковит и представлява част от водоснабдителна система Долна Митрополия. След изграждане на допълнителното водоснабдяване от Ченгене сарай тези села ще бъдат обезпечени изцяло със собствено водоснабдяване с водно количество около 33 литра в секунда питейна вода. С това ще се облекчи и водоснабдителната група Долни Луковит.
Обектът се състои от следните съоръжения: водохващане, черпателен резервоар 100 кубика и тласкател, централна помпена станция, бункер на помпена станция, напорен резервоар от 500 куб. м и електрозахранване от електропровод 20 киловолта. Строителството на обекта започва през 1999 г. До 2003 г. е била изградена линейната част на водопровода и съоръженията по него, включително стоманена конструкция за преминаване през р. Искър. В този период е изграден и грубият строеж на черпателния водоем.
В периода 2003-2005 г. обектът не е бил включван за финансиране в програмата на Министерството на регионалното развитие. През 2005 г . поради невъзможност на изпълнителя да завърши обекта е проведена процедура по Закона за обществените поръчки и е избран нов изпълнител. За съжаление, той не е изпълнил сключения с него договор, поради което договорът е прекратен.
В началото на 2007 г. е избран трети изпълнител на обекта. До края на 2007 г. са завършени строително-монтажните работи по всички съоръжения, с изключение на електрозахранването на обекта.
Поради промяна в нормативната уредба от Община Долна Митрополия е предприета процедура за издаване на ново разрешение за присъединяване на обекта към енергийната система. Всички документи са внесени в електроразпределително предприятие и предстои подписване на договора за присъединяване.
За завършване на ел.захранването на обекта е необходимо да се изградят около 2 хил. 100 м ел.провод. Част от стълбовете са в обработваеми площи и поради силно овлажнения терен не е било възможно да се монтират през зимния период. Данните на изпълнителя на ел.захранването са, че вече е възможно завършването на строително-монтажните работи и те ще приключат до края на този месец. След това предстои провеждане на изпитание и въвеждане на обекта в експлоатация, което е възможно да се осъществи до края на м. април т.г.
Уважаеми господин Илиевски, освен субективните причини, свързани с неизпълнение на ангажиментите на строителите на обекта и неритмичното осигуряване на финансирането, наложило спирането на строителството за почти три години, бих искал да отбележа, че част от обекта се намира в заливаемата тераса на р. Искър. Поради наводнения през 2005-2006 г. мокрият терен не е позволявал за определени продължителни периоди извършването на строително-монтажни работи.
Бих искал да Ви уверя, че с осигурените през 2007 г. средства и включени в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през настоящата година още 160 хил. лв. обектът ще бъде завършен окончателно и до края на м. април ще бъде въведен в експлоатация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Радослав Илиевски – право на реплика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Исках това да се чуе високо от най-високата трибуна в България – трибуната на българското Народно събрание, тъй като този обект стана исторически за нашия район. Виждате колко дълго време се точи неговото строителство и как бюрокрацията и безхаберието от центъра по места оказват съществено влияние.
Още веднъж искам да изкажа своята благодарност към Вас, че взехте присърце финализирането на обекта и отстранихте всички тези субективни причини. Обективните са реалност, но те не са съществени в случая. Надявам се, че и за други обекти в България, които са във вашето министерство и се ръководят от Вас, ще се подходи по същия начин. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър – право на дуплика, ако желаете? Отказвате се от това Ваше право.
Въпрос, зададен от народния представител Деница Гаджева към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Госпожо Гаджева, моля да развиете Вашия въпрос.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 20 февруари по БНТ и Нова телевизия бяха излъчени репортажи, свързани със строеж на пететажна сграда на територията на къмпинг „Веселие”, залив „Каваците”. Сградата, която явно е предвидена за хотелски комплекс, се строи върху самата плажна ивица на мястото на бившия къмпинг „Веселие”. Самият строеж е стартирал преди половин година и в момента е пред завършване. Земята е придобита на принципа на заменките от българина от турски произход Йосиф Спиридонов преди около три години. Бъдещият хотелски комплекс все още е в суров вид и е в установена защитена зона от „Натура 2000” по Директивата за птиците. Пясъчните дюни спадат към Зона А от Зоната за особена териториално-устройствена защита. Според експерти това е грубо нарушение на новия Закон за Черноморското крайбрежие.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на незаконното строителство в защитени зони от Черноморското крайбрежие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Гаджева! Строителството се извършва в урегулиран поземлен имот 1438 в местността „Ачмалъци” в землището на гр. Созопол. Теренът представлява бивш поземлен имот № 000438 в землището на гр. Созопол, собственост на Министерството на земеделието и продоволствието, с регистрационен № Г-09900.
На 30 септември 2004 г. от главния архитект на Община Созопол е издадена виза за изготвяне на подробен устройствен план на имот с горния номер с цел провеждане на процедура за промяна статута на земята за изграждане на обекти за отдих и туризъм при плътност на застрояването 20% и максимална височина 7 м.
С писмо № 3603 на Министерството на земеделието и горите - Национално управление по горите, от 2004 г. е съгласувано искане от юридическо лице за изключване от горския фонд, изработване на ПУП за имот 00438 в землището на гр. Созопол. Проектът за ПУП е разгледан и приет на заседание на Общинския експертен съвет с показатели за застрояване, съответстващи на издадената виза.
Със съобщение от 29.11.2004 г. проектът е обявен на заинтересованите лица. В законоустановения срок в Община Созопол е постъпило възражение единствено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, касаещо част от имота с площ 660 кв. м, която попада в терен изключителна държавна собственост или морски плаж съгласно Акт за държавна собственост № 370 от 1998 г. Възражението е разгледано на заседание на Общинския експертен съвет, уважено е и въпросните 660 кв. м. са изключени от площта на новообразуваното УПИ 1438. С Решение № БС-04 от 2005 г. на Министерството на околната среда и водите, Регионална инспекция – Бургас, и придружително писмо от 6 януари 2005 г. е определено да не се изисква извършването на оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение изграждане на хотелски комплекс в поземлен имот № 00438 в местността „Ачмалъци” – землището на гр. Созопол, Община Созопол.
Със заповед от 24 януари 2005 г. на кмета на Община Созопол е одобрен подробен устройствен план на поземлен имот с горния номер, намиращ се в местността „Ачмалъци”, землището на гр. Созопол. Същият е урегулиран с цел изграждане на зона за отдих.
В графитната част на проекта площта на УПИ е коригирана, като са извадени въпросните 660 кв. м.
С Решение от 21 февруари 2005 г. на Министерството на земеделието и горите имотът в землището на гр. Созопол е изключен от горския фонд.
Със съответно писмо от 19 септември 2005 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството то одобрява приетото решение с намаления имот от Община Созопол.
Въз основа на комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите на „Консултантска инженерна група” ООД – София, представеният инвестиционен проект за строеж „Представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване” е одобрен от главния архитект на Община Созопол. Издадено е разрешение за строеж от 23 март 2007 г. от главния архитект на Община Созопол за сграда на възложителя към момента „КАЕ импекс” ООД, представлявано от Огнян Георгиев Равнинов. Разрешение за строеж е издадено в съответствие с предвижданията на влезлия в сила подробен устройствен план.
Със заповед на главния архитект на Община Созопол е заличен титулярът „КАЕ импекс” ООД и е изписан като възложител „Приборстрой” ЕООД, представлявано от Радослав Георгиев Делчев.
Въз основа на сключения договор надзорът на строителството се упражнява от „ВАЗ-строй консулт” ООД, Бургас. Обектът е на етап „груб строеж”, като на секция „Б” се изпълнява бетониране на плоча на трети надземен етаж, а на секция „А” се изпълняват вертикални елементи на втори надземен етаж.
При направената проверка от органите на ДНСК са представени необходимите актове и протоколи, съставени по време на строителството, както и сертификатите за годност на вложените строителни материали и не са установени нарушения.
Знам, че няма да ви устрои отговора ми, но виждате, че сагата на този проект е доста дълга. Изминали са всички необходими процедури и РДНСК не е установила пропуски в самия строителен процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Деница Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, със страшно много информация заляхте трибуната. Бих искала, ако мога да я получа в някаква форма, да я разгледам, защото това наистина са много данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви предоставим стенографския протокол, ако Ви е необходимо. Ще Ви съдействам в понеделник стенографският протокол да Ви бъде предоставен.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Не стана ясно на тези 660 кв. м, които са били изключени и които са всъщност плажната ивица, сега в момента там има ли постройка или няма?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма постройка.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Няма, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Дотолкова, доколкото въпросът беше и затова дали се спазва Законът за Черноморското крайбрежие, трябва да ви кажа, че законът действа от 1 януари т.г. и той не може да се върне и да действа от дата от 2004 г. Затова той не се отнася, за съжаление, към обекти, които вече са започнати, какъвто е този случай.
Аз ще Ви дам подробна информация, като, разбира се, спешността на отговора не позволяваше още по-подробно да проучим този въпрос. Ще го проуча и цялата информация, която Ви е необходима, ще Ви бъде предоставена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Господин Чернев, виждам, че сте готов да отправите питането си към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Господин Чернев, моля да развиете Вашето питане, с което ще приключим днешното пленарно заседание.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Уважаеми малцина колеги, господин председател, госпожо министър! На 23 февруари т.г. в средствата за масова информация бе тиражирано интервю на Николай Колев и обяснено – ръководител на Българското дипломатическо бюро в Прищина, в което свое изявление той нееднозначно заяви за свои срещи с „министри” на Косово, на които срещи било договорено в България да бъдат внесени като работна ръка косовари. В интервюто си този служител на Министерството на външните работи уточнява, че разговори са водене с някой си министър на финансите и икономиката, цитирам: „с оглед подпомагане намаляването на безработицата в Косово” да се подпишело трудово споразумение в близките дни, в което да бъде обсъдено между България и Косово и да бъде изпратена работна ръка на територията на България. „Тъй като ние – казва този дипломатически представител – изпитваме недостиг на такава”.
Същевременно, уважаема госпожо министър, от дълго време, от месеци в средствата за масова информация отново се тиражират сведения, теми за обсъждане, експертни мнения и всякакво прочее споделяне на информации на тема, че вноса на граждани на Египет, на Виетнам и особено на Индия вече е договорено на правителствено ниво да бъде направено и да бъдат приети в България такива граждани с цел използването им като евтина работна ръка.
Предвид именно гореизложеното моето любезно питане към Вас е: първо, запознато ли е Министерството на труда и социалната политика с този проблем? Доколко е възможно да има такова едно споразумение между България и Прищина и то да е сключено или да бъде сключено? И най-важното, което е за мен – доколко и как вече има нормативна база за приемането на работна ръка от изредените страни, именно Египет, Виетнам и Индия, върху която слагам специален акцент, както и върху която и да било друга държава от третия свят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, за да отговори на любезното питане на народния представител Павел Чернев.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Най-напред искам да кажа, че през последните години България от страна донор на работна ръка, тоест изнасяйки работна ръка, се превръща в страна, която има нужда от работна ръка.
На Вашето любезно питане ще отговоря съвсем накратко с няколко думи.
Първо искам да кажа, че Министерството на труда и социалната политика не е обсъждало под никаква форма внасянето на работна ръка от областта Косово. Това, едно.
Второ, че сключени споразумения или спогодби с Индия, Египет и Виетнам на този етап няма.
Трето, че всъщност по отношение на цялата политика относно задоволяване на пазара на труда искам да кажа, че в момента вие знаете, че съществуват нормативни документи, които вие като народни представители знаете. Аз няма нужда да изброявам всички нормативни документи, но мога да ви кажа, че със заповед на министър-председателя е създадена специална междуведомствена работна група. Тази междуведомствена работна група се ръководи от вицепремиера Ивайло Калфин. Тази междуведомствена работна група разработи и представи Национална стратегия по миграцията и интеграцията.
Искам няколко думи да кажа по тази стратегия, тъй като смятам, че тя ще бъде интересна както за народното представителство, така и за българските представители на бизнеса, тъй като те са заинтересовани най-много от внос не на евтина, а на работна ръка, която да отговаря – подчертавам – изцяло на трудовото законодателство в Република България.
Ние вече сме страна – членка на Европейския съюз, и цялото ни трудово законодателство е синхронизирано с европейското. Искам да кажа, че тази Национална стратегия за миграция има две основни визии – едната визия е свързана със създаването на възможности за хора, които са в чужбина, в трети страни, не говорим за страните – членки на Европейския съюз, тъй като движението на работната ръка е абсолютно свободно, без ограничения, но с трети страни, тоест създаване на възможности чрез така наречената „Зелена карта” за трайно настаняване и заселване в България на граждани, които са от трети страни, но са с български произход.
Тук идеята е да се създаде не само възможност за работа – не поставяме въпроса за работа, а за един изпитателен срок примерно в рамките на 4-5 години, в които те да се заселят в България, да спазват законодателството на България, да бъдат оземлени евентуално и след това да работят в България. Тази зелена карта не дава възможност тези наши сънародници или хора с български корен, или произход, да отидат да работят в страни – членки на Европейския съюз. Да се прекрати една практика, която напоследък се забелязва за част от страните, които са около България – хората идват, вземат българско гражданство и след това заминават в Европейския съюз, тоест тази зелена карта създава тези предпоставки.
Другата визия, която и Вас Ви интересува, е във връзка с даване възможност на представители на страни членки на трети страни да дойдат да работят в България. Това става по няколко начина. Единият начин и сега съществува и той се използва от част от българските работодатели. По българското законодателство до 10% от състава на фирмата, която вие ръководите, могат да бъдат наети чужденци от трети страни, при положение че на българския пазар на труда няма кадри, които да запълнят тези работни места. Примерно вие имате 200 души работници, не можете да намерите 20 души специалисти, които ви трябват, на българския пазар на труда, след това може да наемете от трета страна тези 20 души. С разрешение на министъра на труда, при доказана необходимост, могат да бъдат и надвишени тези 10%. Това е единият начин, който съществува в законодателството, и считаме, че постепенно, постепенно това ограничение ще отпадне, тъй като по-добрият вариант е за сключване на двустранни спогодби между съответните страни, които да бъдат на квотен принцип. Какво значи това?
Ние и сега имаме такава спогодба примерно с Испания, имаме включително спогодба с Швейцария, която не е страна – членка на Европейския съюз, но е на Европейското икономическо пространство, имаме такава спогодба и с Германия. И трябва да ви кажа, че примерно квотата с Германия е 4000 души, но тя не се изпълнява, тъй като няма желаещи да попълнят тази квота. Така че тук става въпрос за едни двустранни спогодби, на базата на които да дадем възможност примерно, ако има нужда от дадени специалисти да дойдат при определени условия. Това е спогодба само за работа, спазва се българското законодателство и след като се свърши тази работа, тези работници напускат страната. Те не идват със семействата си, те не идват, за да останат да живеят в България, те идват само за определен вид работа. Затова това е по-добрият вариант за междуправителствени спогодби, тъй като там ангажиментът не е на работодателите, а е на съответните правителства. Това е нещото, което се работи в момента в страната. Министерството на труда има ангажимент такава типова спогодба да представи в Министерския съвет до 15 март 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев.
Господин Чернев, разполагате с 2 минути за два уточняващи въпроса.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаема госпожо министър! Аз бих искал да споделя с Вас по-скоро едно свое любопитство, отколкото да формулирам това като въпрос. Казвате спогодби и някаква нормативна база или подготовка за нормативна база не съществува. Но странно как на първо място в Проекта за дейността на Народното събрание през тази пленарна седмица като т. 7, впоследствие като т. 8 беше сложена Конвенция № 122 от 1964 г. Конвенция, която е по въпросите именно за свободното движение на работна сила в световен мащаб.
Тази конвенция бе представена на народното представителство само в преамбюлната, официалната част, а към нея има една неотделима част от препоръки, която, аз като поразрових, намерих дълбоко в архива на Народното събрание, и тя е на руски език. В тези препоръки са застъпени доста интересни позиции. Първо, доста несъобразени със съвременната европейска практика на пазара на работната сила, и това в работата на Народното събрание ще го застъпя. Но няколко термина като „географска мобилност на работната сила”, както и „несъобразяване със стачни законодателства”, както и въпроси с друг социален характер възбуди моето подозрение. Но аз продължавам своето любопитство, то не е въпрос.
В дневния ред на Комисията по правни въпроси на Народното събрание като т. 4 за вчерашното заседание, което се отложи, имаме обсъждане:
1. Законопроект за ратифициране Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия; Договор за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия; и много важно: Договор за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия.
Отварям една скоба: граждански и търговски дела, разбира се, имаме някакъв търговски обмен, но другите две ратификации касаят наказателноправна материя, която единствено и само визира трансфер на лица, които са наказателно-отговорни или по някакъв начин свързани с наказателно производство. А ние с Индия нямаме не само гранични, но и близки географски положения. И презумпцията, че след като доста е натоварена програмата на Народното събрание именно с такива доста любопитни материи – и особено наказателноправна материя, която предвижда физически лица, и то не едно и две, които са изключение, това е първият мой интересен въпрос. И за втория не остана време, може би в третината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повече от една минута надхвърлихте времето по правилник.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова. Надали госпожа Масларова трябва да отговаря за дневния ред на парламента, но все пак да чуем нейното мнение.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Най-напред искам да кажа, че всички конвенции, които се предлагат на вашето внимание и касаят трудовото законодателство, са конвенции, които са на Международната организация на труда. България стриктно спазва тези конвенции и трябва да кажа, че и страните – членки на Европейския съюз, като по-малка конфигурация, се съобразяват с международното право и правото на Международната организация на труда, както, разбира се, и на Организацията на обединените нации. В тази конвенция няма нещо, което да влиза в противоречие с европейското право, и това, което ние сме синхронизирали. Уверявам Ви, че мониторингът, който сами си налагаме в трудовото законодателство, е изключително сериозен, тъй като ние сме и външна граница на Европейския съюз и сме задължени в това отношение да бъдем безкрайно предпазливи.
Що се касае до дневния ред и това, че има предвидени точки, в които вие гледате взаимоотношенията, свързани с правото – наказателното, гражданското и т.н., тук не става въпрос за трудовоправни нарушения. Предполагам, че това са хора, които се занимават с друг вид обществено неполезни дейности. Аз за съжаление не съм подготвена да отговоря по този въпрос. Може би министърът на правосъдието би могъл да говори по него.
Ако Вас нещо Ви интересува по-конкретно, тъй като нямаме време, във връзка с трудовото законодателство, във връзка с визиите за бъдещи спогодби, които биха могли да се сключат, трябва да кажа, че и страните - членки на Европейския съюз сключват такива двустранни спогодби. Примерно Италия има двустранна спогодба за заетост с Египет и няма никакво нарушение на европейското право. И няма нищо страшно, което да ни заплашва и нас самите. Германия също има сключени, Франция също има сключени такива спогодби. Това ще зависи от потребностите на нашия пазар, от желанието на българския бизнес, и не забравяйте, от самото желание на страните членки, към които има такава визия. Примерно Молдова изразява желание да бъде сключена двустранна спогодба с България. На базата на споразумение, в рамките на правомощията и законовите разпоредби и съобразено с европейското законодателство, което е и нашето законодателство, може да се пристъпи към такива дейности, но до този етап ние нямаме сключени двустранни спогодби с трети страни, с изключение на Швейцария, за което Ви казах преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Масларова.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Господин председател, колеги, уважаема госпожо министър! Може би въпросите ми не бяха зададени достатъчно ясно и категорично. Затова нека поясня. Аз се интересувах защо тези точки в дневния ред, касаещи наказателноправни споразумения, влизат сега, както и Конвенция 122. Защо сега, от 1964 г. досега? Защо точно сега?
На второ място, защо точно договор за правна помощ по наказателноправни дела? Това презюмира за мен голямо количество индийци скоро тук, в България. Това беше моят подвъпрос. Вие казвате, че засега няма такава спогодба, няма такава опасност. Също така казвате, че дори и да дойдат такива, това зависи от бизнеса и от свободата на държавите да договарят. Съгласявам се, но това в никакъв случай не кореспондира със социалния ефект, който ще настъпи, тъй като Вие оглавявате ведомство, което е на социалните политики. Моето мнение е, че социалният ефект не е изследван специално за България при вноса на такава работна ръка – била тя евтина или не, квалифицирана или не. Аз знам, по-скоро подозирам, че социалният ефект ще се отрази в нарушаване на конституционно гарантираната свобода и право да получиш адекватно заплащане, защото базарът ще бъде дъмпиран от притока на нова работна ръка в България. Ще останат нерешени социалните проблеми на социално слабите части от обществото – пенсионери, инвалиди и т.н.
И най-важното, ще решим проблемите на няколко, на някои предприемачи. Пример. Дойдоха при мен хора от Гоце Делчев, които протестираха през 2006 г., и ме предупредиха, че работодателите в шивашката фабрика са им казали: „Ако продължите да протестирате, ще ви заменим съвсем скоро с пакистанци.”
В този ред на мисли моите въпроси бяха насочени в тази посока: тъй като отвсякъде ни говорят и ни заливат с информация, че ще бъдем гостоприемници на такива общности от трети държави, готови ли сме социално, да не говорим етнополитически, за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Сега е 14,02 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 9,00 часа.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов