Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Иван Илчев и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието!
Първо да ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 12-14 март 2008 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
2. Проект за решение за приемане на Доклад за състоянието на околната среда през 2005 г.
3. Първо четене на Законопроекта за Българската банка за развитие – продължение.
4. Проекти за решения за промени в постоянни комисии.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
12. Законопроект за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия, Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
15. Проекти за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
16. Първо четене на Законопроекта за агенциите за временна заетост.
17. Парламентарен контрол.
Това е проектът, който се предлага за тази седмица.
Моля, гласувайте предложената проектопрограма.
Гласували 171 народни представители: за 163, против 2, въздържали се 6.
Проектът за дневен ред е приет.
Заслужава да отбележим масовото напускане на над 20 народни представители между регистрацията и първото гласуване – нещо, което на пръв поглед не личи, но очевидно е станало много тихо и незабелязано. (Оживление.)
Продължаваме да мислим по техническата част на въпроса, колеги, не се учудвайте.
Преминаваме към предложенията по ал. 3 на чл. 40.
Първото предложение е на народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на проект за Решение по дейността на Фонд “Земеделие”.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 18 май 2006 г. 50 народни представители от цялата опозиция внесохме проект за Решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие” и на контрола, условията и реда при подпомагане по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Предвид новата актуална ситуация около програма САПАРД и във връзка с чл. 94 от правилника, аз подновявам това предложение на цялата опозиция, тъй като и последното писмо от Европейската комисия, по-точно на Жан-Люк де Марти, има категорични текстове, в които се казва, че са възстановени разследванията по случаи на измама по Мярка 2.
Освен това той казва, че е изпратил писмо и вчера на заседание в Министерството на земеделието и продоволствието стана ясно, че разследванията не са само по старите сделки, свързани с източването на 7 млн. и половина, а са свързани с разследване на други мерки по САПАРД. Така че тезата на определени управляващи, че става въпрос само за минали разследвания, не е точна. И затова смятам, че сега е моментът да се поднови това наше предложение и да влезе в дневния ред за тази пленарна седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 55, против 65, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Имате думата за прегласуване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, преди всичко искам да се обърна към Вас: поне Вас лично никога не бих заподозрял да сте свързан със схеми по източването на САПАРД, но Ви подозирам в това: защо в продължение на близо година и шест-седем месеца не намерихте време да разпределите това предложение в ресорните комисии? Защо до момента нито една от комисиите не е гледала това предложение и до момента няма Ваше разпореждане? Много странен е този въпрос и аз държа да получа отговор на него.
Ако сега не се създаде временна парламентарна анкетна комисия, която да установи какви са били злоупотребите, какво е наследството от Асен Друмев и какво е направено през последните няколко месеца в Държавен фонд „Земеделие”, само след 3-4 месеца от Брюксел окончателно ще научим, че всички плащания са спрени. Така че помислете, преди да натиснете пултовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Янев.
Както знаете, практиката в случаи за създаване на анкетни комисии по правило е тези предложения да се гласуват в пленарната зала. Разбира се, тези предложения могат да се разгледат и в съответната комисия.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 59, против 72, въздържали 32.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов – за включване на Законопроект за гарантиране влоговете в банките.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! В сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките има голям пропуск, който позволява при срив на борда валутните депозити на българските граждани да бъдат изплащани в левове.
Написано е така: „При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”. Това означава, колеги, че ако, не дай, Боже, стане нещо с валутния борд, за което предупреждават много икономисти напоследък, българските граждани, които имат валутни влогове, които са горе-долу половината от общата сума на влоговете, ще получат обезценени левове. Тоест създадени са предпоставки за нов банков грабеж.
Тук съм казвал някои цифри: брутният външен дълг на България е над 40 млрд. долара, уважаеми дами и господа. Междуфирмената задлъжнялост надхвърли 100 млрд. лв. Някои агенции започнаха да свалят кредитния рейтинг на България. Това са неща, които наистина са изключително тревожни. Нека направим необходимото да гарантираме като парламент спестяванията на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 33, против 68, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте – предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Не мога да повярвам на очите си, че 33-ма народни представители в тази зала подкрепят това разумно предложение! Пак ви казвам, става дума за това да гарантираме влоговете на българските граждани, които са около 20 млрд. лв. общо. Става дума за това да не допуснем онова, което се случи през 1996-1997 г. Не мога да повярвам – на чия страна сте вие всъщност?! Не мога да повярвам на това, което се случва. Кого обслужвате, уважаеми колеги? Интересите на вашите избиратели или интересите на кредитните милионери?
Искам да ви кажа и друго. Получаваме все повече предупреждения от редица международни финансови институции, като Европейската банка за развитие, като Международния валутен фонд, които недвусмислено предупреждават за опасността това, което се случи на Аржентина, да се случи и тук заради огромната кредитна експанзия, заради това, че раздаването на необезпечени кредити все още не е получило съответната санкция в Наказателния кодекс – нещо, което ви предлагам повече от две години.
Колеги, моля да преосмислите това решение и да защитите интересите на българските граждани, а не на кредитните милионери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте направеното предложение.
Гласували 141 народни представители: за 34, против 68, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, след като приключим гласуванията, ще Ви дам думата. Преди това обаче господин Костов пожела да направи изявление от името на парламентарна група.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова.
Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в седмичната програма на парламента да влезе проект за решение за промени в Кодекса за социално осигуряване. Конкретно предлагам следното: да се отмени точковата система, да се преизчислят всички пенсии, да се премахне разликата в размера на пенсиите преди и след 2000-ната година, пенсиите да се осъвременяват на всеки три години.
Колеги, в сегашната си форма пенсионната система е порочна и несправедлива. Досегашните символични повишения на пенсиите всъщност са изяждани от инфлацията. За какво чувствително повишение на пенсиите можем да говорим, тоест може да говори тройната коалиция, когато за 2007 г. инфлацията беше над 12%, а инфлацията при продуктите от първа необходимост надмина 25%? И всичко това – само за една година! Пари за българските пенсионери има, това сме го повтаряли многократно, вземете ги от стотиците милиони, които отиват за военните мисии в Ирак и в Афганистан и за бойни кораби и самолети.
Колеги, в последните дни част от БСП за моя радост заговори за тези проблеми, направи предложения, които в голямата си част са изцяло в духа на това, което предлагам за радикална реформа в пенсионната система. Призовавам всички колеги в тази зала да имаме чувствителност към пенсионерите не само в навечерието на избори, а далеч по-рано, защото инфлацията е галопираща, пенсиите, за кой ли път сме го казвали в България – са най-ниски в цяла Европа и възрастните хора в България едва преживяват.
Много моля и ви призовавам това предложение да влезе за дебат в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Включете режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за включване проект за решение за парламентарно проучване.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, с подписа на 48 народни представители от опозицията ви предлагаме в дневния ред да се включи проекторешение за създаване на анкетна комисия от парламента, която да проучи има ли конфликт на интереси при едно много фамозно пътуване на няколко министри от правителството през последната седмица на миналия ноември до Монако.
Защо е необходим парламентарен контрол в конкретния случай? Защото от пръв поглед е очевидно, че има конфликт на интереси в тази ситуация, защото това пътуване на трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция не е финансирано от държавата, а в същия момент се твърди, че тези хора са защитавали държавния интерес.
Имаше питане към министър-председателя, на няколко пъти той призна тук от парламентарната трибуна, че държавата не е финансирала това пътуване. Става въпрос за пътуване на министрите Румен Петков, Асен Гагаузов и Близнаков. Държавата не е финансирала това пътуване, то е било за сметка на Федерацията по мотокрос, която към този момент не е разполагала с финансови средства. Това също е интересен момент – откъде са дошли финансовите средства, с които е платено това пътуване. И не само пътуването, а и дневните пари, и нощувките са за сметка на организатора на това пътуване.
Искам да ви припомня един факт, който е важен. След започналото усвояване на излишъка в края на миналата година стана ясно, че от 8 милиона, които бяха отпуснати за спорта, 4 милиона са отишли в тази Федерация по мотокрос. Така че, моля ви, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Включете режим на гласуване. Гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 50, против 76, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моля ви да обърнете внимание, става въпрос за съмнения за корупция на най-високо ниво в Министерския съвет. Защото напоследък в България е модерно да се говори за конфликт на интереси, а конфликтът на интереси си е просто определена форма на корупция, не е нищо друго. И всички ние, институциите в държавата, твърдим, че с всички средства се борим с корупцията, а отказвате да подкрепите едно разумно предложение да се създаде анкетна комисия, която да провери няколко прости факта – кой плати това пътуване до Монако.
Искам да ви посоча и един друг факт. Знам, че на колегите от центъра няма да им стане приятно, но имаше една друга история с Монако, спомняте ли си? Едни други министри от предния кабинет играеха на карти на една яхта. Тази история е подобна, колеги. Въпросът е, че може би не е имало фотограф, който да снима кой къде е играл карти в цялата тази ситуация. Но тези неща трябва да се проверят. Ваша воля – ако искате, подкрепете това предложение! Аз ви обещавам, че оттук нататък до края на вашия мандат всяка сряда ще предлагам това нещо, за да чуе българският народ какво е вашето отношение и на управляващите към предложението на опозицията да се разследва един корупционен скандал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението на господин Атанасов.
Гласували 158 народни представители: за 52, против 85, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
И последното предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Йордан Бакалов за изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група на Обединените демократични сили предлага да се проведе изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България господин Ивайло Калфин относно позицията на Република България на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Букурещ през април по въпросите на разширяването на Северноатлантическия пакт, спора между Македония и Гърция, параметрите на участие на България в мисиите в Афганистан и сътрудничеството с Украйна и Грузия.
Уважаеми господин председател, като се има предвид общественият интерес и значимостта на обсъжданите теми и на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам изслушването на заместник министър-председателя да се включи като точка в програмата на Народното събрание за периода 12-14 март 2008 г.
Мисля, че не е нужно да привеждам допълнителни мотиви, поради които ние желаем да има такова изслушване, защото решенията, които ще се вземат в Букурещ, ще определят бъдещото развитие на Балканите и не само на Балканите, но и на Европа. Ето защо ние като Народно събрание според мен и според нашата група е важно да бъдем запознати и да дебатираме това какво оттук нататък България ще защитава и как преди всичко ще се защитят нашите национални интереси от гледна точка на събитията, които предстоят с оглед бъдещото разширяване на НАТО, спора между две съседни държави, както и участието на България в чуждестранни мисии и как ние уплътняваме желанието и възможностите за участието ни в тези мисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 31, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Желаете ли прегласуване, господин Бакалов? Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Не знам как си мислите оттук нататък да се изпълнява Конституцията на Република България. По Конституция парламентът е върховният орган. Но явно не е! И то благодарение на гласовете на управляващото мнозинство. Не знам дали осъзнавате изобщо какво се предлага от опозицията от гледна точка на бъдещето на Балканския полуостров. Не знам дали вие желаете изобщо да участвате в дебата и в дискусията за това бъдеще. Не виждам какво толкова ще се случи на вашия вицепремиер – тоест на нашия вицепремиер, на страната – ако дойде тук и докладва по въпросите и позициите, които ще заеме и ще представлява страната България. Толкова много го пазите, като че ли кой-знае какво ще се случи, ако дойде тук! А в същото време има теми в България, които трябва да бъдат не само обществено значими, така както са, но трябва да има и обществен консенсус. И това са външнополитическите ни теми. А за да има такъв външнополитически консенсус, трябва да има и някакъв дебат, а не да научаваме по телевизията каква е позицията на България. И ако вие желаете да седите в такъв парламент, аз специално нямам такова желание.
Така че моето предложение е за прегласуване. И дано да осъзнаете изобщо какво се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 59, против 28, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Съобщение:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Йордан Мирчев с писмо от 7 март т.г. съобщава, че оттегля внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 654-01-100 от 19 юли 2006 г.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 5 до 11 март т.г.:
Проекти за решения за промяна в състава на парламентарни комисии. Вносител – Пламен Моллов.
Проекти за решения за промяна в състава на парламентарни комисии. Вносител – Лютви Местан.
Проект за решение относно изменение на чл. 17, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и за създаването на нова ал. 4 в същия член. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за допитване до народа. Вносители – Любен Дилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по гражданско общество и медии, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройство.
С това съобщенията приключват.
По процедурен въпрос има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата по процедура по начина на водене на заседанието. Преди малко станахме свидетели за пореден път на това, че определени народни представители демонстрират явно неуважение към институцията Народно събрание.
Уважаеми господин председател, Вие винаги сте отстоявали принципа, че в институцията Народно събрание трябва да се съблюдават определени правила, поведението на народните представители трябва да бъде на висотата на отговорността, която носят като народни представители. Мисля, че в този случай Вие също трябва да проявите тази Ваша последователна позиция. Няма да стигна до крайности да предложа народни представители, които не са облечени по начин, който подхожда на статута им на народни представители и на лица, олицетворяващи най-върховната институция - Народното събрание, въобще да не бъдат допускани от квесторите в залата на Народното събрание, но поне, господин председател, не допускайте подобни лица с подобно облекло да излизат и да говорят от тази свещена трибуна, каквато е трибуната на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Казак.
Уважаеми колеги, мисля, че е ясно какво имаше предвид господин Казак. Откровено казано, по време на изказването на народния представител, който той индиректно визира, аз също имах мнението, че би трябвало да прецени начина на облекло в пленарната зала. Въздържах се от забележки от трибуната, защото не искам да поставям никого в неудобно положение. Но моля да се вслушаме всички в онова, което господин Казак каза, и да се стараем в залата на Народното събрание и от трибуната на Народното събрание наистина да показваме уважението си към институцията си и с начина на обличане, когато влизаме тук.
Още един процедурен въпрос – на госпожа Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение пред вас, касаещо Закона за етажната собственост. Бих искала срокът за второ четене да бъде продължен с три седмици. Това продължаване на срока в общ размер на четири седмици се налага, тъй като сами разбирате сериозността на закона, големия брой адресати на този закон и необходимостта от неговото общество обсъждане.
Затова аз Ви моля, господин председател, да подложите на гласуване моето процедурно предложение за продължаване на срока с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа процедурното предложение за удължаване на срока с три седмици за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за етажната собственост утре, след гласуването на законопроекта на първо четене.
Преминаваме към изказвания от името на парламентарни групи.
Заповядайте, господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, това не е от името на парламентарна група, а по начина на водене. По силата на нашия правилник – чл. 97л, ал. 1, Народното събрание трябва да изслушва министър-председателя в началото на всеки шестмесечен период на председателството на Европейския съюз. Този текст действа вече в продължение на повече от една година. На всеки шестмесечен период министър-председателят трябва да дава отчет пред Народното събрание какво е свършило правителството. Това е мека форма на контрол от страна на парламента към изпълнителната власт във връзка с европейското ни членство.
Досега правителството не е докладвало нито веднъж. Министър-председателят не е изслушван нито един път и това е лош прецедент, защото народното представителство не е информирано за това какво прави правителството и как решава своите задачи. Сега е особено необходимо Вие да се обърнете към министър-председателя и да му кажете, че той трябва да изпълни това задължение към Народното събрание, тъй като Европейския съюз спря парите по три европейски фонда за България.
И тук е казано буквално, че министър-председателят трябва да докладва пред Народното събрание за задачите на Република България по време на текущото председателство. Едва ли някой ще отрече тук и от опозицията, и от мнозинството, че има по-важна задача от тази да се възстанови достъпът до европейските пари. Тоест, ако Вие се обърнете към министър-председателя и му кажете, че трябва да изпълни едно задължение, което е записано в Правилника на Народното събрание, който има силата на закон, който той е пренебрегвал една година, ние с вас ще чуем какви са причините да се стигне до спирането на европейските пари и какви мерки ще предприеме правителството. И ако министър-председателят е демократично настроен човек, той ще предложи да чуе и мнението на народните представители за мерките, които правителството ще вземе, за да възстанови финансирането на България от Европейския съюз.
Така че моля Ви, по начина на водене, да се обърнете към министър-председателя и да му кажете, че не изпълнява вече една година задълженията си към Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Костов.
Да приемем, че текстът по начина на водене Ви дава възможността да поставите процедурно така въпроса.
По същество господин Иван Костов има основание. Такъв е текстът на нашия правилник, това изисква той. Онова, което аз ще предприема – както знаете, на 13 и 14 март, тоест утре и вдругиден, предстои провеждането на Европейския съвет в Брюксел. Това е редовният пролетен съвет, който обикновено се занимава с въпросите на Лисабонската стратегия и, разбира се, дава възможност за дискусия по другите актуални въпроси. Ще се обърна с предложение към министър-председателя в разстояние на следващата седмица да се насрочи изпълнението на този текст от нашия правилник. Има достатъчно актуални въпроси, за които е редно правителството да информира, да даде своята позиция пред Народното събрание.
Имат думата представителите на Парламентарната група на „Атака”.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, правя тази декларация от името на Парламентарната група на „Атака”, във връзка с недопустимото поведение на един дипломатически представител – генералният консул на Република Турция Исмаил Сафа Юджеер, по повод решение на Общинския съвет – гр. Бургас. Както е известно, за тия, които не знаете, на 28 февруари 2008 г. Общинският съвет на гр. Бургас гласува почти единодушно, с много малки изключения, решение, по-точно декларация, с която осъжда арменския геноцид, избиването на милион и половина арменци по време на Първата световна война. Това решение на Общинския съвет на Бургас по някакъв начин коригира липсата на мъжество и кураж тук, в българския парламент, и на достатъчно българи, които да приемат една такава декларация. Ние сме предлагали няколко пъти и тя е била отхвърляна от мнозинството. В Бургас обаче се намериха достатъчно на брой достойни българи, които от различни политически партии гласуваха тази декларация. Това е една чисто морална декларация, един морален акт, с който се дава почит на загиналите, на убитите от турската държава арменци през 1915 г. Също така в тази декларация на Общинския съвет на Бургас се приема датата 24 април като Ден на поклонение пред избитите арменци. Това решение, забележете, беше атакувано по един абсолютно недопустим за международните отношения начин от генералния консул на Република Турция Исмаил Сафа Юджеер, по един начин, по който всяка една суверенна държава би отхвърлила такова изявление. Господин Юджеер се изказа публично, като критикуваше това решение на Общинския съвет на Бургас, и каза, че трябва да бъде отменено. Той даде квалификации на това решение и по този начин престъпи рамките на добрия дипломатически тон, който трябва да спазва един генерален консул.
След неговото изявление, което, за съжаление, не срещна никаква реакция от страна на българската държава в лицето на Външното министерство, в лицето на Президентството, след неговото изявление от страна на одринския валия, последва също една декларация, в която се казва, че това решение на Общинския съвет на Бургас трябвало да се отмени и че докато не се отмени ще последва прекъсване на връзките. За какви връзки става дума? Икономически и културни между Одрин и Бургас.
В резултат на това смехотворно изявление от страна на одринския валия гражданите на Бургас въздъхнаха с облекчение, защото поне за известно време ще бъдат освободени от нещастието да бъдат заливани с турски боклуци, ерзац продукти и некачествени стоки, които заливат българския пазар от години.
Колкото до културното сътрудничество, мисля, че гражданите на Бургас също могат да въздъхнат с облекчение, че поне за известно време ще бъде прекратено нахлуването на маанета и други субкултурни продукти от Турция.
Тук става дума обаче за поведението на българската държава. Ние, като парламентарна група, внесохме въпрос към външния министър Калфин за това какво предприема българската държава в отговор на недопустимото и недипломатично отношение и поведение на консула на Турция господин Исмаил Сафа Юджеер.
Нещо повече, ние настояваме категорично този консул да бъде отзован, да бъде обявен за персона нон грата и турското правителство да получи категорична протестна нота от страна на българската държава за недопустимото поведение на своя дипломат. Не направи ли това, българската държава ще покаже, че тя не е суверенна държава и е някакъв вилает на турската република.
Аз смятам, че в България има достатъчно държавници с чувство на достойнство, за да реагират на това поведение на турския генерален консул, което е груба намеса във вътрешните работи на суверенната държава – членка на Европейския съюз, Република България.
Ние от „Атака” ще направим също така и необходимото нашите партньори в Европейския съюз да бъдат уведомени за недопустимото и нарушаващо международния тон поведение на турския генерален консул в Бургас Исмаил Сафа Юджеер.
Това е, което имах да ви съобщя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други изказвания от името на парламентарни групи няма.

Преминаваме към нашата седмична програма.
Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 122 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ПОЛИТИКАТА ПО ЗАЕТОСТТА.
За процедурно предложение има думата народният представител Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам по т. 1 от дневния ред да бъде допуснат в залата заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Няма възражения срещу това предложение.
Моля да поканите господин Димитров в залата.
Госпожо Христова, имате думата да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА:

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за ратифициране на
Конвенция № 122 на Международната организация на труда
за политиката по заетостта, 1964 г., № 802-02-6,
внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2008 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 5 март 2008 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Република България е ратифицирала осемте конвенции, обявени от Международната организация на труда за фундаментални. Страната ни е ратифицирала и две от четирите обявени за приоритетни конвенции. Вносителите на законопроекта отбелязаха, че Конвенция № 122, която е предмет на обсъждане, е изградена върху принципи и цели, идентични с тези на Европейската стратегия за заетост. Независимо че Конвенция № 122 ще бъде ратифицирана сега, след приемането на страната ни за пълноправен член на Европейския съюз, България винаги е приемала тези европейски принципи за водещи при провеждането на българската политика по заетостта.
В състоялата се дискусия стана ясно, че Конвенция № 122 на Международната организация на труда задължава всяка страна да прави политика, осигуряваща възможност за всеки работещ да избира свободно работа и тя да бъде максимално изгодна. Всеки работник трябва да има възможност да се квалифицира, да е обучен и да използва по най-ефективен начин уменията и квалификациите, които е придобил. Изрично се споменава, че прилагането на такъв тип политика трябва да бъде съобразено с националните особености, условия и практики и съобразно възможностите на националните ресурси.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” 13 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта от 1964 г., внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Кой от комисията ще представи доклада, колеги? Има ли представител на комисията?
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Законопроект за ратифициране на
Конвенция № 122 на Международната организация
на труда за политика по заетостта, 1964 г., № 802-02-6,
внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2008 г.

На 5 март 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политика по заетостта, 1964 г.
Конвенция № 122 е една от приоритетните конвенции за Република България. Нейните принципи и цели са почти идентични с тези на Европейската стратегия за заетост. Всички останали страни – членки на Европейския съюз, са я ратифицирали и изпълняват нейните разпоредби.
По същество Конвенция № 122 задължава всеки член да провежда политика, осигуряваща ползотворна и свободно избирана работа за всички. Прилагането на такава политика трябва да бъде съобразено с националните условия и практики в зависимост от националните ресурси.
Ратифицирането на Конвенция № 122 няма да доведе до изменения в съответното национално законодателство, тъй като то отговаря напълно на изискванията й.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Господин заместник-министър, желаете ли да представите накратко мотивите на законопроекта? Както личи, Конвенцията е една от приоритетните по възможно най-важен кръг от въпроси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представена ратификация – Конвенция № 122 на Международната организация на труда, която по същество задължава всеки член да провежда политика, осигуряваща ползотворна и свободно избирана работа за всички.
Целите на тази политика трябва да бъдат – осигуряване на възможно най-изгодна работа за всички, като при избора на всеки работник трябва да има възможност да се квалифицира, използва уменията и таланта си, за които е обучен, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи или произход.
Основните аспекти са насочени към реализацията на национални политики в сферата на заетостта.
При прилагането на тази конвенция представители на лицата, засегнати от мерките, които трябва да бъдат взети, в частност представители на работодатели, работници, служители, трябва да бъдат консултирани относно прилаганите политики по заетостта.
Ратифицирането на тази конвенция няма да доведе до изменения в съответното национално законодателство, тъй като то отговаря напълно на изискванията. Фактически с последните изменения в цялата сфера на законодателството, засягащо политиките по заетостта в предприсъединителния период, ние изцяло сме се придържали към Конвенция № 122. Отделно предложението за ратифициране на тази конвенция беше обсъдено и получи единодушната подкрепа на всички организации на работодателите и на работниците и служителите, представени на национално ниво.
От тази гледна точка ви предлагам да подкрепите ратифицирането на Конвенция № 122 на Международната организация на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата по предложения законопроект за ратификация? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам дискусията по законопроекта за приключена. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 2005 Г.
Има становище на Комисията по околната среда и водите.
За процедурно предложение думата има председателят на комисията господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Във връзка с разглежданата точка предлагам в залата за участие да бъдат поканени господин Чавдар Георгиев – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, и господин Димитър Георгиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на заместник-министъра и на председателя на агенцията. Няма възражения. Моля поканете двамата представители на изпълнителната власт.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Доклад за
състоянието на околната среда за 2005 г. № 702-03-21,
внесен от Министерския съвет на 10.07.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Доклада за състоянието на околната среда за 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Димитър Вергиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда, и експерти от агенцията и от Министерството на околната среда и водите. От името на вносителя господин Вергиев представи доклада за 2005 г.
Докладът е разработен и внесен от Министерския съвет въз основа на чл. 22 от Закона за опазване на околната среда. След приемането му от Народното събрание той ще бъде публикуван като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. Това е аналитичен документ, който след предварителна статистическа обработка на данните предоставя надеждна и обективна информация за оценка на ефективността на екологичната политика и за вземане на управленски решения.
Годишният доклад за състоянието на околната среда няма за задача да информира за актуалното състояние на околната среда. Такава информация се съдържа в ежедневните бюлетини за състоянието на въздуха, за състоянието на морската вода и за радиационната обстановка, както и в тримесечните бюлетини за състоянието на околната среда, които се публикуват на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда в Интернет.
Докладът за състоянието на околната среда за 2005 г. анализира развитието на отделните сектори на икономиката за 2005 г. в сравнение с 2000-та година и тяхното въздействие върху околната среда с оглед интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните политики; предоставя данни за качеството на околната среда и състоянието на природните ресурси, както и за екологичната политика и държавното регулиране на ползването и опазването на околната среда.
І. Развитие на икономиката и въздействието й върху околната среда.
В енергийния сектор се наблюдава ръст на производството на електроенергия от 8,41%, а на потреблението – 10,2%, главно в транспорта и селското стопанство.
В електропроизводството през 2005 г. най-голям е делът на ТЕЦ - 47,26%, следвани от АЕЦ – 42,04%, и възобновяеми енергийни източници – 10,7%.
Енергетиката е един от секторите, който оказва най-тежко въздействие върху околната среда. Стационарните горивни процеси в енергетиката, използващи като гориво въглища, са най-големият източник на парникови газове в България – 37% от сумарните емисии на парникови газове през 2005 г., или 25 млн. 83 хил. тона въглероден диоксид еквивалент. Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид – 86% от общото емитирано количество за страната през 2005 г. Висок е и делът на отделените от енергетиката диоксиди – 40%, и азотни окиси – 26%.
С цел ограничаване негативното влияние на енергетиката върху околната среда през 2005 г. са приети Национална дългосрочна и краткосрочна програма за енергийна ефективност и са издадени 26 комплексни разрешителни на оператори на енергийни обекти.
С оглед изпълнение на задълженията по опазване на околната среда и намаляване емисиите на въглероден диоксид, серен диоксид, азотни окиси и летящи пепели, страната ни продължава да разчита на ядрената енергетика.
Промишлеността през 2005 г. бележи висок ръст на развитие в сравнение с 2000-та година. Промишленото производство е нараснало с 52%, като най-голям дял – 95%, се пада на преработващата промишленост.
Натоварването на околната среда от промишлеността се дължи главно на емисиите на тежки метали от горивните процеси: кадмий – 91,4% от националните емисии; олово – 88%; живак – 32,7%, и други.
Голяма степен на въздействие върху околната среда оказват и генерираните от промишлеността отпадъци – 143,3 млн. тона, предимно от добивната и преработващата промишленост, както и нарушаването на терени от добива на подземни богатства и локалните почвени замърсявания от промишлени площадки, минни обекти и депа за отпадъци.
През 2005 г. са издадени 38 комплексни разрешителни на оператори от промишлени обекти като един от основните инструменти за ограничаване въздействието на промишлеността върху околната среда.
В транспортния сектор се наблюдава значително увеличение на транспортните услуги за превоз на товари – от 75 млн. тона на 102 млн. тона. Запазва се тенденцията за нарастване на автомобилния парк с възраст над 20 години.
Нарастването на транспортната активност и възрастта на автомобилния парк води до увеличение на неблагоприятното въздействие върху околната среда чрез увеличаване на:
- емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух – азотни окиси (55% от емисиите на страната), полиароматни въглеводороди (50%), въглероден оксид (30%);
- замърсяването на водите с киселини и нефтопродукти;
- отпадъците от стари автомобили;
- унищожаването на земни площи;
- нарушаването на естествени местообитания.
С оглед намаляване вредното въздействие на автомобилния транспорт върху околната среда през 2005 г. в съответствие с изискванията на европейското законодателство е променена нормативната база относно изискванията към моторните превозни средства. Разработен е проект на Наредба за одобряването на типа нови леки и лекотоварни автомобили, която въвежда екологичните норми „ЕВРО 4” за емисии на вредни вещества от двигателите.
Развитието на селскостопанския сектор показва по-бавен и неравномерен растеж в сравнение с останалите сектори на икономиката. Спрямо 2000-та година използваемата земеделска площ е намаляла с 317 хил. хектара, а обработваемата земя – с 272 хил. хектара.
Въздействието върху околната среда от използването и съхранението на торове и препарати за растителна защита е намаляло поради по-ниското им потребление. В резултат на това се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяването на водите с нитрати, респективно увеличаване на водите с качество І и ІІ категория. Наблюдава се обаче увеличение на емисиите на амоняк (66% от националните емисии) и метан (17% от националните емисии) от животновъдството, дължащо се предимно на увеличаване броя на отглеждания едър рогат добитък в страната.
Неправилната обработка на почвата, обеззалесяването и горските пожари водят до деградация на почвата и намаляване на почвеното плодородие и замърсяване на водите.
През годината са разработени и одобрени основополагащи стратегически документи, които поставят акцент върху провеждане на дейности, щадящи околната среда. Необходимо е приемането на спешни програми с конкретни противоерозионни мерки и финансови ангажименти.
В туризма наблюдаваната за периода 2000-2005 г. положителна тенденция на развитие бележи своя пик през 2005 г. Туризмът в България се характеризира със значителни сезонни и териториални диспропорции, което води до свръхнатоварване на околната среда на определени места в туристическите сезони.
Основна заплаха за околната среда от развитието на туризма е увеличаването на отпадъците и отпадъчните води. Негативно е влиянието на туризма и върху биологичното разнообразиe и по-специално върху крайбрежните екосистеми поради засиленото строителство и урбанизацията на курортите.
Стратегически приоритет е подобряването на инфраструктурата, свързана с туризма, и развитието на нетрадиционен туризъм и селски туризъм при спазване на екологичните изисквания. Министерството на околната среда и водите е финансирало реализирането на 40 екотуристически проекти.”
Уважаеми господин председател, това е може би най-важната и най-съществената част от доклада, въз основа на която ще предложа в края самият доклад да стане неразделна част от становището и от приетите документи, тоест, да приемем и доклада, и самото становище на комисията като официални документи. Става дума за следното:
„ІІ. Качество на околната среда и състояние на природните ресурси.
Изменение на климата
Първият национален план за действие по изменение на климата 2000-2004 г. отчита нарастване на емисиите на парниковите газове, дължащо на икономическото развитие на страната. Въпреки това спрямо базовата 1988 г. е налице намаление на емисиите на парникови газове с 56%, така че Република България продължава да изпълнява изискванията на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и поетите ангажименти от Протокола от Киото за намаляване на емисиите на парникови газове с 8%.
През 2005 г. България участва активно в механизма „Съвместно изпълнение на проекти” на Протокола от Киото, в рамките на който са одобрени 17 проекта. Приет е и Втори национален план за действие по изменение на климата за периода 2005-2008 г., който предвижда изграждане на малки и микровецове, намаляване на загубите в електропреносните и електроразпределителните мрежи, производство на електро- и топлоенергия от биомаса, газоснабдяване в жилищните сгради и производство на биогорива.
Транспонирано е европейското законодателство за участие в европейската схема за търговия с емисии, въз основа на което бяха изготвени и представени в Европейската комисия национални планове за разпределение на квотите на емисии на парникови газове за 2007 г. и за периода 2008-2012 г.
При одобрението на годишните квоти на парникови газове в разпределителните планове Европейската комисия приема 2005 г. за базова и утвърждава годишна квота за България от 42,3 млн. т въглероден диоксид, еквивалент за периода 2008-2012 г., тоест, с 37,4% по-ниска от предложената от Република България.
Позовавайки се на данните от настоящия доклад, както и на допълнително предоставени данни и изчисления от Изпълнителната агенция по околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията по околната среда и водите счита, че приемането на 2005 г. за базова е некоректно, ако не бъдат отчетени следните обстоятелства:
1. През 2005 г. в структурата на електропроизводството в България ядрената енергетика и производството на електроенергия от ВЕЦ заемат значително по-голям дял в сравнение със следващите години:
- През тази година 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” са все още в експлоатация и произвеждат 6754 гигават/часа електроенергия. Пренасочено към термични централи, използващи въглища от енергийния комплекс „Марица-Изток”, производството на това количество електроенергия води до увеличение на емисиите на въглероден диоксид с 8,43 млн. т годишно (без в тях да е включено количеството въглероден диоксид, отделено в процеса на сероочистка). Ако се вземе предвид работата на двата блока на атомната електроцентрала при пълен капацитет, количеството на допълнително емитирания въглероден диоксид възлиза на 9 млн. 290 хил. т годишно.
- Поради факта, че 2005 г. се характеризира със значително по-голямо количество на валежите от обикновено, се наблюдава и по-високо потребление на водна енергия, по-точно електроенергия, произведена от водни източници, със 76% повече в сравнение с 2000 г., респективно увеличаване на производството на електроенергия от ВЕЦ до ниво от 4756 гигават/часа. Същото количество, произведено от топлоелектрически централи би довело до емитиране в околната среда на 5 млн. 940 хил. т въглероден диоксид Допълнителното увеличение на отделения в атмосферата въглероден диоксид при падане нивото на валежите до нормалните за България стойности би било от порядъка на 1,2 млн. т годишно.
2. При определянето на 2005 г. за базова не е взето предвид очакваното нарастване на емисиите на въглероден диоксид от въвеждането на сероочистващите инсталации в топлоелектрическите електроцентрали във връзка с прилагането на Директива 2001/80 на Европейския съюз за големите горивни инсталации. Сероочистката е предвидена като една от мерките в план-графика за изпълнение на ангажиментите по прилагане на споменатата директива. Поетият от България ангажимент е намаляване емисиите на серен диоксид до ниво от 103 000 т към 2012 г. За постигането на това ниво е предвидено изграждането на сероочистващи инсталации в ТЕЦ „Марица-Изток 2”, ТЕЦ „Марица-Изток 3”, ТЕЦ „Варна” и модернизация на производството в „Девин” АД. По прогнозни данни това ще доведе до увеличаване на емисиите на въглероден диоксид 335 200 т.
При обсъждането на доклада за състоянието на околната среда за 2005 г. в Министерския съвет тази страна на разглеждания проблем не е била актуална. Но след решението на Европейската комисия по националните доклади е за разпределението на квотите на емисиите на парникови газове, Комисията по околната среда и водите счита, че данните от доклада позволяват аргументирано да се защити позицията на Република България пред Европейската комисия и пред Европейския съд и подкрепя изцяло правителството в неговите действия.
Въздух
Една част от емисиите на вредни вещества във въздуха – серен диоксид, въглероден окис, тежки метали, полиароматни въглеводороди, диоксини – като цяло за територията на страната показват намаление спрямо 2004 г., а друга част – азотни окиси, амоняк, метан и летливи органични съединения бележат увеличение.
Нарастването на емисиите се дължи главно на увеличената употреба на дизеловото гориво – за азотните окиси, на отпадъците от животновъдство – за амоняка, на преноса на природен газ и на селското стопанство – за метана и летливите органични съединения.
Като цяло за страната не се наблюдава превишение на средногодишните норми на вредни вещества във въздуха, с изключение на съдържанието на фини прахови частици (в 20 района за оценка и управление качеството на атмосферния въздух), както и съдържанието на кадмий в районите за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух в Бургас и Кърджали. В отделни общини се наблюдава превишаване на средночасовите норми на серен диоксид (Димитровград, Бургас, Гълъбово, Пловдив и Враца) и на азотен диоксид (София и Варна).
Предприети са следните мерки с оглед повишаване качеството на атмосферния въздух:
- издадени са 89 комплексни разрешителни на предприятията, основни източници на емисии на вредни вещества във въздуха;
- приети са национални краткосрочни и дългосрочни програми по енергийна ефективност;
- приети са Национални краткосрочна и дългосрочна програма по енергийна ефективност;
- прието е решение на Министерския съвет за изграждане на ядрената централа на площадка „Белене”;
- усвоени са 11 хил. 981 евро от проекти на ИСПА за подобряване качеството на течните горива и други;
- разработват се общински програми за намаляване нивата на атмосферните замърсители.
Води.
Налице е трайна тенденция към подобряване качеството на повърхностните води. Качеството на подземните води е стабилно и удовлетворява изискванията за прагови концентрации на голяма част от наблюдаваните пунктове. По-голямата част от повърхностните води в България са І категория. Единствено по отношение на амониевия азот има повече реки във ІІ и ІІІ категория, като тенденцията е увеличаване на процента на тези от ІІ категория.
За опазване качеството на водите през 2005 г. е в изпълнение Националната програма за приоритетно изграждане на градските пречиствателни станции. Усвоени са 9 млн. 144 хил. 217 евро за проекти, свързани с подобряване състоянието на водните ресурси. Чрез Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда са финансирани проекти за изграждане на канализационни мрежи, пречиствателни станции, малки водостопански обекти, корекции на реки на стойност над 35 млн. лв. под формата на безвъзмездни помощи.
Земи и почви.
Заплахите, които пряко засягат почвите в страната и които се наблюдават са: ерозията, засоляването, вкисляването, свлачищата и замърсяването. Около 62% от площта на страната и около 30% от горския фонд са засегнати от водоплощна ерозия и около 30 до 60 млн. тона плодородна почва се губят годишно от ветровата ерозия. Областите, подложени на ерозиен риск са се увеличили с 1 млн. 553 хил. 063 хектара в сравнение с 2004 г. Увеличен е и броят на свлачищата – регистрирани са 145 нови свлачища. Сериозен е проблемът с локалното почвено замърсяване, дължащо се на промишлени дейности, минни обекти, депа за битови отпадъци, складове за стари препарати за растителна защита. Идентифицирани са 1818 замърсени места – 200 от тях са на етап „последващ контрол и поддържане”, а за 12 се прилагат ремедиационни мерки, и 414 изоставени склада за забранени и с изминал срок на годност препарати за растителна защита.
Мерките за опазване на почвите през 2005 г., са свързани със създаването на регистър на местата със забранени и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита, контрол върху тези обекти и финансиране на проекти за изграждане на нови складове.
Биологично разнообразие.
Данни от мониторинга на биологичните обекти на територията на трите национални парка през 2005 г. като цяло показват добро състояние на наблюдаваните видове. Наблюдава се също добро екологично състояние на реките и езерата в националните паркове. През 2005 г. е приет Национален план за опазване на биологичното разнообразие. Приети са също и два нови плана за управление на защитени територии и са инвентаризирани 244 потенциални „НАТУРА 2000” места. Многократно е засилена контролната дейност през годината.”
Господин председател, утре ще имаме възможност да открием една забележителна изложба в парламента, с която ще можете да видите нагледно достиженията и гордостта на България в тази област.
„Гори.
Може да се каже, че като цяло е налице общо подобряване в състоянието на горския фонд – площта му е увеличена с около 13 хил. хектара, в резултат на новоустроени гори, а състоянието на някои от основните дървесни видове показва подобрение.
Сериозен проблем по отношение на горите са пожарите – 178 пожара, довели до унищожаването на 11 хил. 600 дка гори. необходимо е предприемането на мерки в тази насока.
Отпадъци.
Наблюдава се увеличение на общото количество на отпадъците с 990 кт спрямо 2004 г., което се дължи предимно на нарасналото количество производствени и опасни отпадъци. Най-голям е делът на отпадъците от преработващата промишленост. Основен метод за обезвреждане на битовите отпадъци си остава депонирането. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране – от 78,6% през 2000 г. на 87,8% от населението през 2005 г.
През тази година са представени първите отчети във връзка с изпълнението на ангажиментите по оползотворяване на отпадъците от опаковки и отпадъците от излезли от употреба моторни превозни средства. За опаковките са отчетени 30,8% рециклиране и 30,81% оползотворяване, а за излезлите от употреба моторни превозни средства – 80,14% оползотворяване и 76,31% рециклиране.
Общо от държавния бюджет през 2005 г. са изразходвани 156,9 млн. лв. за управление на отпадъците. Финансирането по линия на ИСПА е в размер на 12,5 млн. евро за изграждането на регионални депа за битови отпадъци. От предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда са усвоени 10,8 млн. лв. безвъзмездна помощ за общините или безлихвени кредити за фирмите за изграждане на депа за твърди битови отпадъци, за въвеждане на системи за разделно събиране и компостиране, за поетапно изграждане на системата от съоръжения за обезвреждане на опасни отпадъци от лечебни заведения и за финансиране на проекти за безопасно съхранение на негодни за употреба и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита.
ІІІ. Екологична политика и държавно регулиране на ползването и опазването на околната среда.
Основните лостове за провеждането на ефективна екологична политика, които се прилагат у нас, са:
- финансово обезпечаване на дейностите по опазване на околната среда;
- прилагането на инструментите за интегриране на целите по опазване на околната среда в секторните политики;
- осигуряването на достъп до информация и участието на обществеността в процеса на взимане на решения;
- хармонизиране с европейската и международната политика по опазване на околната среда.
Финансирането на екологичните дейности през 2005 г. на консолидирана основа възлиза на 629,9 млн. лв. или 1,5% от брутния вътрешен продукт на страната, разпределени и усвоени чрез прилагането на така нареченото програмно бюджетиране. В приложението към доклада е представена информация за финансирането и изпълнението на проекти по линия на:
- ПУДООС – общо 73 млн. лв., от които 62 млн. лв. са безвъзмездни помощи за общините и 10 млн. лв. безлихвени заеми за фирмите;

- ИСПА – 21 млн. 658 хил. 601 евро, включително държавно съфинансиране, разпределени в три приоритетни направления: води – 9 млн. 134 хил. 217 евро; отпадъци – 12 млн. 502 хил. 403 евро и качество на течните горива, както вече ви споменах – 11 хил. 981 евро;
- ФАР – посочени са проектите, по които Министерството на околната среда и водите е изпълнявало ролята на изпълнителна агенция по ФАР, на бенефициент или на координатор по изпълнението.
За интегриране на целите за опазване на околната среда в инвестиционните проекти, действащи инсталации, планове и програми и през 2005 г. Министерството на околната среда и водите продължава да работи по следните четири основни програми: ОВОС и екологична оценка, комплексни разрешителни, отстраняване на минали екологични щети, настъпили до момента на приватизацията, и доброволни ангажименти за подобряване резултатите от опазването на околната среда.
По отношение на европейската интеграция и международното сътрудничество през 2005 г. Република България продължава работата по изграждането на адекватна на изискванията на Европейския съюз законодателна система и по укрепването на административния капацитет по нейното прилагане. Работи се и върху изграждането на административен капацитет, който да позволи ефективно участие и защита на националните интереси в рамките на институциите на Европейския съюз, включително за усвояването на средства по предприсъединителните инструменти и структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие единодушно с 16 гласа „за” следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме с решение Доклада за състоянието на околната среда за 2005 г. № 702-03-21, внесен от Министерския съвет, който да се публикува като национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на Република България за 2005 г.”
Уважаеми господин председател, ако позволите, още две думи. Има практика през 2006 г., когато са приети докладите за състоянието на околната среда за 2003 и 2004 г., като е преценено, че в докладите, които тогава са замествали въпросното становище, което ви представям днес, са направени много ценни препоръки за изготвянето на следващите доклади, комисията е предложила и парламентът е приел в това решение, което прочетох преди малко, да се запише следната добавка. Заедно с доклада на комисията смятам, че поради съдържанието на този доклад, който не само интерпретира и кратко представя съдържанието на основния материал, но поради аналитичната му част по проблем от изключително важно значение за България и изразяващ позицията на България в диалога ни с Европейската комисия и където са изложени аргументи по делото, което водим в Европейския съд за правата на България, и поради обстоятелството, че това ще бъде единственият официален документ при отстояване на българската позиция, предлагам към предложения проект за решение да добавим и следните думи: „заедно със становището на комисията”. Нека и то да бъде публикувано и там да се намират онези аргументи и основания, с които, повтарям, ще бъде защитавана българската позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Други доклади на комисии по този доклад не са постъпили. Становището на вашата комисия е достатъчно изчерпателно.
Обръщам се към заместник-министъра Чавдар Георгиев: желаете ли да представите накратко мотивите на вносителя и да дадете допълнителна информация?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След така направеното изключително обстойно и изчерпателно изложение, представено от председателя на Комисията по околната среда и водите, аз ще обърна внимание само върху важността на предложението, което бе направено - към решението за приемането на този доклад да се приложи и становището на съответната комисия.
Както знаете, ние водим дело пред Европейския съд във връзка с определените квоти за парникови газове, тъй като страната ще бъде силно затруднена в своето икономическо развитие, ако тази определена ни цифра не бъде коригирана, ние приветстваме предложението на комисията и подкрепяме към доклада да бъде приложено и становището на Комисията по околната среда и водите.
Самият доклад има характер на един национален документ. В него са отразени максимално обстойно и широко различните аспекти на опазване на околната среда. Но за нашето развитие в тези години след 2005 г. и за в бъдеще особена важност представлява въпросът за квотите, определени за парникови газове. Ето защо, ако имаме такъв национален документ, приет от Народното събрание и съответно публикуван, ние ще имаме основание да защитим интересите на нашата страна пред съда в Люксембург, съответно пред Европейската комисия. Надявам се, че ще имаме ясно основание, изразено в решение на върховния орган на нашата държава, с което да можем да искаме увеличение на квотите.
Ще посоча само, че според доклада реално емитираните квоти за 2004 г. са около 67 млн. т, а това, което ни е определено като квота от Европейската комисия, е 42,3 млн. т, тоест имаме недостиг на квота за парникови газове около 25 млн. т. Затова е особено важно да имаме подкрепата на Народното събрание за отстояване на позиция за коригиране на тази цифра. Икономиката ни е в подем и в развитие и ако нямаме достатъчно резерв и достатъчно възможности за квоти за парникови газове, това икономическо развитие, което се забелязва от 2004-2005 г. и досега, ще бъде силно затруднено и тези определени квоти ще се явят като силно възпрепятстващ фактор за развитието на икономиката
Господин председател, не бих искал да отнемам повече от времето Ви, обърнах внимание само върху този аспект на доклада. Моля уважаемите народни представители да подкрепят предложението на председателя на Комисията по околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли желаещи да вземат думата по представения доклад? Не виждам такива.
Господин Божинов, молбата ми ще бъде да формулирате точно предложението за допълнение на проекта за решение – не сега, това може да стане писмено. Утре в началото на пленарния ден ще извършим гласуване и по този проект за решение. Както е обичайно, първо ще гласуваме допълнението към представения проект. Коректно е да го имаме написано, за да бъде огласено преди гласуването, да гласуваме тази добавка, а след това и самият текст на проекта за решение. Разбирането е, че освен всичко това е един съществен елемент в подкрепа на усилията на правителството по този много важен за страната въпрос.
Господин Божинов, благодаря Ви за внимателното изготвяне на становището. Ако желаете, заповядайте за допълнение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искам да направя едно допълнение, за да не останат с впечатление народните представители и широката общественост, че България се бори за по-голям дял, за по-голяма квота в световното замърсяване.
Искам да повторя само една цифра. Ние имаме ангажименти по Протокола от Киото. През 2005 г. България емитира само 56% от онова количество емисии, което има право и задължение да емитира. Така че, когато ние спорим за корекция на тази цифра, която ни спуска Европейският съюз, имаме съзнанието, че сме страна, която 2005 г. е емитирала близо половината от онова, което е имала право да емитира – това е много важна забележка, защото много от най-развитите страни в Европа, които са на близо 100% от емисиите, които са поели като ангажимент с Протокола от Киото и са емитирали през 2005 г., почти не са засегнати, когато тази година се приема като база. Така че нашата кауза, освен национална кауза, е и изключително справедлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предстои да преминем към следващата точка трета от седмичната ни програма, която включва законопроект със съществено значение.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Парламентарните групи да осигурят своите представители, които да вземат отношение по този законопроект. Той предизвиква сериозни дискусии в обществото и очевидно е от съществено значение за икономиката. Става дума за:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
Дискусията е започната на предходно пленарно заседание. Предстои продължаване на разискванията. Има съгласие заместник-министърът на финансите да присъства в пленарната зала.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Има ли още желаещи да вземат думата по законопроекта? (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
Господин Христов, мисля, че в началото на днешното пленарно заседание стана дума... Сега няма да Ви дам думата. Уважението към пленарната зала изисква да се съобразите с мнението, изказано по отношение на облеклото. Не бих искал да Ви визирам лично и затова не го направих, но имахте достатъчно време да се съобразите поне частично с онова, което беше казано в началото. Щом промените малко външния си вид, ще Ви дам думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура за начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, няма да Ви дам думата. Можете да протестирате, както намерите за добре.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Моля за процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата?
Господин Христов, редно е, когато вземате думата, Вие да се обръщате с обръщението “уважаеми народни представители”. Би трябвало да демонстрирате това уважение, като се вслушате в препоръката, отправена лично към Вас в началото на пленарното заседание. Съжалявам, но не мога да Ви дам думата дори и по начина на водене на заседанието.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Аз не нося вратовръзки от 300 евро като Вас, господин председател! (Шум и реплики.)
Настоявам за процедура по водене на заседанието, каквато сте длъжен да ми дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да Ви дам думата, господин Христов. Моля, заемете мястото си!
Господин Чачев, заповядайте.
Демократи за силна България разполагат със 17 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Свидетели сме за пореден път на законопроект, внесен от правителството на тройната коалиция, който неминуемо ще доведе до генериране на нови корупционни практики.
Кому е нужно, госпожи и господа управляващи, да се преобразува “Насърчителна банка” в Банка за развитие и забележете, Банка за развитие с 30 млн. лв. уставен капитал и 50 млн. лв. собствен капитал! И не само Банка за развитие, уважаеми колеги, става дума за създаване на финансова група или по-точно на нов държавен банков холдинг, в който банката ще бъде мажоритарен собственик на дъщерни дружества – така нареченият Национален гаранционен фонд и на Фонд за капиталови инвестиции.
И какъв Национален гаранционен фонд, след като Министерството на финансите е предвидило за него само 10 млн. лв. за създаването му, което буди сериозни съмнения относно неговите цели?! Забележете: „повишаване на експортния потенциал на страната; засилване на конкурентоспособността на българската икономика; даване на възможност на предприятията за достигане на европейските стандарти и насърчаване на усвояването на европейските средства, като очакваният реален ръст е повишаване на икономическия растеж на страната, повишаване на заетостта и приходите в държавния бюджет”.
Могат да се изброят поредица от такива смехотворни твърдения в законопроекта. Единствената истина е, че насърчителни или банки за развитие съществуват в много страни от Европейския съюз, но тук въпросът е не дали има такива банки в Европейския съюз, а дали да бъде одобрена предлаганата ни от правителството нова корупционна практика чрез създаване на този нов държавен банков холдинг, който да се превърне в поредната златна кокошка за бизнеса, свързан с тройната коалиция.
Достатъчно е да прочетете § 5 на Преходните и заключителните разпоредби, за да се убедите в това. Ще го цитирам: “Съгласно този закон банковата група на банката има статут на банкова институция по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. i-i на Регламент 1083 на Съвета на Европа от 11 þëè 2006 ã. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Европейския кохезионен фонд и за отмяна на Регламент 1260/1999 във връзка с чл. 18 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и Съвета на Европа от 31 март 2004 г. относно координирането на процесите за възлагането на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки”.
Уважаеми колеги, ще спра дотук и ви призовавам да гласувате “против” този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Чачев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам други желаещи.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена. Гласуването на първо четене ще бъде утре в началото на пленарното заседание.


Преминаваме към следващата точка четвърта:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Има два проекта за решения, които са внесени. Единият е от народния представител Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан, да направите Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Внесените проекти за решения за промяна в състава на парламентарни комисии са именно:
Първо, проект за решение за избиране на член на Комисията по околната среда и водите:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание избира Рейхан Ибадула Аблеким като член на Комисията по околната среда и водите.”
Вторият проект за решение е за освобождаване на член на Комисията по културата.
На същото правно основание Народното събрание реши:
„Освобождава Рейхан Ибадула Аблеким като член на Комисията по културата.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следва предложение от народния представител Пламен Моллов. Навярно господин Янев ще го представи. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Касае се за предложение за две решения на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от нашия правилник.
Първият проект за решение:
„Освобождава Андрей Владимиров Баташов като член на Комисията по околната среда и водите.”
Второто предложение за решение:
„Избира Андрей Владимиров Баташов за член на Комисията по културата.”
Разбирате, че предходните проекти, които представи колегата Местан, и този по същество са взаимнообвързани логически. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата по предложените проекти за решения. Те ще бъдат гласувани утре в началото на пленарния ден.

Уважаеми колеги, имаме няколко минути преди почивката. Можем да преминем към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Госпожа Христова има готовност да ни представи обединения доклад.
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОКАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател! На заседание, проведено на 05.03.2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 853-08-4/05.02.2008 г., постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„§ 1. В чл. 101, ал. 4 след думата „инвалидност” се добавя „или пенсия за трудова злополука или професионално заболяване”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията по вносител, и § 1, който комисията не подкрепя по вносител и предлага обратното - § 1 да отпадне. При това въпросът е достатъчно съществен.
Има ли желаещи да вземат думата по тези два текста? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА:
„§ 2. В § 4 на Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „До 31 декември 2009 г. включително” се заличават.
2. В ал. 2 думите „До 31 декември 2009 г. включително” се заличават.
3. В ал. 3 думите „До 31 декември 2006 г. включително” се заличават.”
Това е предложението на вносителя.
Има предложение на народния представител Ненко Темелков – в § 2 се правят следните изменения:
„§ 2. В § 4 на Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „До 31 декември 2009 г. включително” се заменят с „До 31 декември 2014 г. включително”.
2. В ал. 2 думите „До 31 декември 2009 г. включително” се заменят с „До 31 декември 2014 г. включително”.
3. В ал. 3 думите „До 31 декември 2006 г. включително” се заменят с „До 31 декември 2011 г. включително”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Маргарита Панева и Мая Манолова – в § 2 се правят следните изменения:
„§ 2. В § 4 на Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
1. В ал. 1 изразът „2009 година” се заменя с израза „до 31 декември 2014 година”.
2. В ал. 2 изразът „2009 година” се заменя с израза „2014 година”.
3. В ал. 3 изразът „2006 година” се заменя с израза „2014 година”.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2 и подкрепя предложението за т. 3.
Следващото предложение е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В § 4 на Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „2009 г.” се заменят с „2010 г.”.
2. В ал. 2 думите „2009 г.” се заменят с „2010 г.”.
3. В ал. 3 думите „2006 г.” се заменят с „2014 г.”.”
Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Преходна разпоредба” и § 2:
„Преходна разпоредба
§ 2. Лицата, които са придобили право на пенсия по § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби в периода от 1 януари 2007 г. до влизането в сила на този закон, могат да се пенсионират от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по представените текстове на § 1 в редакция на комисията и новия § 2 – изцяло нов, предложен от комисията? Не виждам такива. (Реплики.) Даже има огласени констатации, че няма такива.
В такъв случай да считаме, че обсъждането на доклада за второ четене на промените в кодекса, предложени от комисията, е приключено. Предстои гласуването на тези текстове утре в началото на пленарното заседание.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка – до 11,30 ч.




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим пленарното заседание.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Този законопроект беше приет на първо четене на 28 февруари 2008 г. Имаме доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Госпожо Дикова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта, което не може да бъде и друго? Няма.
Да преминем към текстовете.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1, както е по вносител и се подкрепя от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма желаещи в полупразната зала.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 3? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по § 4.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 5? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да вземат отношение по § 6.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да вземат отношение по § 7.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Също няма желаещи да вземат отношение по параграфа.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, § 10 и § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, § 13 и § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой желаещ да вземе отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 14а, който да стане § 15:
„§ 15. В чл. 215, ал. 1 накрая се добавя „по местонахождението на недвижимия имот” и се създава изречение второ: „Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи се обжалват пред Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е едно предложение, което беше направено в комисията по предложение на ДНСК, и касае промяна на подсъдността на административните дела, които касаят обжалване на заповеди на началника на ДНСК, най-често свързани с незаконно строителство, заповеди за спиране на незаконни строежи или за тяхното премахване.
Предлагам ви да подкрепим това предложение, тъй като по този начин се връща съществуващата преди последните изменения подсъдност, а именно тези заповеди да се обжалват по местонахождението на недвижимия имот. В момента - поради съществуването на това изискване за подсъдност, пред Софийския административен съд се гледат прекалено много дела, които касаят обжалване на заповеди на началника на ДНСК. Има ред случаи, при които хора, които обжалват заповеди, които касаят техни недвижими имоти, находящи се например в Созопол, в Несебър или във Видин, трябва да пътуват до София, за да получат евентуално отговор на депозираните от тях жалби. По този начин, като връщаме подсъдността по местонахождението на недвижимите имоти, тогава когато заповедите касаят незаконно строителство или други действия, свързани с недвижими имоти, ние последователно продължаваме и тенденцията, която започнахме изобщо при прокарването на съдебната реформа и най-вече със създаването на административните съдилища, а именно за приближаване на правосъдието до хората – максимално да бъдат улеснени гражданите да получат правораздаване там, където се намира недвижимият имот, който е засегнат от съответната заповед, и там, където те живеят и където са засегнати техните права.
Аз ви предлагам да подкрепим това предложение, защото то, от една страна, ще разтовари Софийския административен съд от прекалено многото административни дела, с които е затрупан поради тази причина, а, от друга страна, ще улесни българските граждани, които търсят защита на своите права в случаите, в които считат, че те са накърнени със заповеди на началника на ДНСК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този всъщност нов текст?
Госпожа Манолова се спря на едната хипотеза, а второто изречение, което е ново, е, че актовете и отказите на еди кои си министри подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Господин председател, тук става въпрос за следното: за да няма двусмислие, затова го подчертаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е ясно, че дали го пишем, актовете на министрите се обжалват пред Върховния административен съд.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: За да има максимална яснота в текста, с оглед промяната на подсъдността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, аз не казвам не, просто да е ясно, че и без този текст, пак Върховният административен съд...
Но аз имам едно питане за прецизност, госпожо Дикова, ако може да ми обясните: актовете и отказите на министър еди кой си... То и отказът е акт. Актът може да бъде положителен, може да бъде и отрицателен, нали е така? Защо трябва да пишем: „и отказите”?
Ако откаже министърът, то пак отказът е акт: отказва еди какво си.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Ако смятаме, че редакцията е по-точна, да остане само „актовете”. Може да отпадне „и отказите на министъра”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако смятаме, че само отказите подлежат на обжалване.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Не, не може да приемем, че само отказите, господин председател, защото, знаете, има заинтересовани страни, които също имат право да обжалват.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Може би се имат предвид и мълчаливите откази, за да е по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би трябва да го оставим така. По-добре претрупано, но по-ясно.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 15, 16 и 17, които стават съответно 16, 17 и 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 19:

„Преходна разпоредба
§ 19. Образуваните преди влизане в сила на този закон дела в административните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред.”
Колеги, явно е, че комисията предлага § 19 във връзка с предложения преди това нов § 15, за да има яснота, че производствата, които вече са образувани, се довършват пред Софийския административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
С това изчерпахме текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Гласуването, уважаеми народни представители, ще бъде утре в началото на пленарното заседание.
Господин Дилов, имате думата от името на парламентарна група.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя изявление от името на Парламентарната група на ОДС.
„На 28 февруари 2008 г. още една българска община призна геноцида на арменския народ в периода 1912-1915 г. Решението на Бургаския общински съвет датата 24 април да влезе в официалния календар на града като ден за почит към паметта на жертвите на арменския геноцид, предизвика безпрецедентен натиск върху града от страна на Република Турция. В поредицата от остри реакции от страна на южната ни съседка се включиха генералният консул Исмаил Юджеер и областният управител на Одрин Нусрет Мироглу. В медиите бе публикувано писмо от Мироглу до кмета на Бургас Димитър Николов, с което заплашва Одрин да прекъсне социалните, културните и икономическите контакти с общината, докато решението за обявяване на 24 април за Ден на геноцида на арменците не бъде отменено.
На специална среща по този въпрос с кмета Николов консул Исмаил Юджеер също е настоял общинският съвет да отмени решението си.
Парламентарната група на ОДС остро възразява срещу безразличието, с което официалните власти гледат на този натиск върху един автономен орган на местната власт. Ние припомняме, че до този безпрецедентен натиск върху община Бургас се стигна след серия противоречиви сигнали, излъчени именно от тази зала, именно от българския парламент.
От ОДС намираме за изключително важно в поредното навечерие на 24 април българският парламент да посвети поне още един парламентарен ден за дебат и най-после ясно и категорично да се произнесе по темата за арменския геноцид. Ако официалната власт заради комфорта на своята управляваща коалиция смята, че трябва да се произнесе категорично, че случилото се с един милион и половина арменци в началото на миналия век не е геноцид, то нека има смелостта да го направи и да носи последствията от това.
В същото време настояваме Народното събрание ясно да определи като неприемлива всяка форма на натиск от страна на чужди държави върху решенията на органите на местната власт в България, избрани в духа на националната ни Конституция и съобразно националните ни закони.”
В тази връзка смятаме да подготвим декларация на парламента и сме готови да я подпишем заедно с всеки един депутат от Четиридесетото Народно събрание, който реши да се присъедини към нея. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, преминаваме към:

Точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет, законопроектът е разпределен на Комисята по труда и социалната политика.
За процедура? Заповядайте, госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам да бъде допуснат в пленарната зала Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, който евентуално да вземе отношение по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който не е съгласен заместник-министър Димитров да влезе в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете господин Димитров да заповяда в пленарната зала.
Госпожа Михайлова ще представи становището на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание доклад за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
„Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 5 март 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Лазар Лазаров.
Вносителите на законопроекта припомниха, че Законът за Държавна агенция „Национална сигурност” е в сила от 1 януари 2008 г. Държавната агенция „Национална сигурност” е специализиран орган към Министерския съвет. Основна нейна функция е изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Тази нова агенция се явява правоприемник на функциите и правомощията на Национална служба „Сигурност” и на Дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи, на военното контраразузнаване от служба „Сигурност” – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, и на Агенцията за финансово разузнаване.
С § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона е уредено, че Държавната агенция „Национална сигурност” е правоприемник на активите, пасивите, архива, личния състав, съответно персонала, правата и задълженията на изброените структури. В съответствие с това предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване са продиктувани от необходимостта служителите от новата агенция да бъдат осигурени за всички социални рискове. По същество промяната се отнася до т. 4 от ал. 1 на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Ако тя бъде възприета, ще има изравняване на осигурителния статус на служителите от Държавната агенция „Национална сигурност” с този на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанието.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те заявиха, че законопроектът се явява логично следствие от приемането на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, още повече, че подобни промени в тази връзка предстоят в още 17 други действащи закона.
Във връзка със законовото уреждане на осигурителния статус на служителите от Агенция „Национална сигурност” беше обсъдена още една възможност за тях – тази, свързана с осигуряването за допълнителна пенсия в универсалния пенсионен стълб. Ако бъде преценено, че характерът на работата на служителите не допуска такъв тип допълнително осигуряване, то това ще наложи промяна и в други текстове в Кодекса за социално осигуряване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” 3 гласа Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Ако заместник-министърът желае, може да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, пред вас е Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Той е с параграф единствен и едва ли е необходимо пространно и многословно представяне. Изменението, което е предоставено на вашето внимание, е в пряка връзка с приетия вече от Народното събрание Закон за Държавната агенция за национална сигурност.
Вероятно си спомняте, че съгласно § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон, който прие Народното събрание, трябваше да бъдат направени всички необходими изменения в цялата законова нормативна база, съответстваща вече на съществуването на Държавната агенция за национална сигурност. С промяната на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване фактически се адаптират изискванията на Кодекса с наличието вече и съществуването на Държавната агенция за национална сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Откривам дискусията по този законопроект – Кодекс за социално осигуряване.
Спомням си, че когато дискутирахме закона за агенцията имаше спорове около социалния статус на служителите на тази агенция не само в областта на социалното осигуряване. Твърде много привилегии им се дават, а сега почваме да изравняваме и другите с тях.
След като няма желаещи, обявявам дискусията за приключена, макар че не се е състояла.
Гласуването ще бъде утре преди обяд.

Преминаваме към точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, приет на първо четене на 19 октомври 2007 г.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да ви запозная с Доклада за второ гласуване относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 753-10-36, внесен на 1 ноември 2007 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на законопроекта има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
“§ 1. В чл. 7, ал. 7 накрая се добавя “и са признати по реда на чл. 7б”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 1 се предлага от комисията. Така ли е д-р Кумчев?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Всъщност ал. 7 гласи така:
“(7) Представителните организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1 и са признати по реда на чл. 7б.”
Нали това е новото?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Да.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. Създава се чл. 7б:
“Чл. 7б. (1) Организациите за защита на правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 7а, ал. 1, по тяхно искане от министъра на здравеопазването.
(2) Признаването на организациите за защита на правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцеусалния кодекс.
(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита на правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 7а, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита на правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, текстът, който комисията предлага, дава възможност наистина да се признае онази национално представена организация на пациентите, която да участва в работата след това на съответни институции, където е предвидено това да стане. По този начин се запълва една празнота в българското законодателство, която не позволяваше съответните пациентски организации да имат свой представител в институциите, където това е предвидено.
Това е заимствано от начина, по който се признава националното представителство на синдикатите, това е проиграно. Съвсем уместно е да се иска на три години това да се препотвърждава, а там, където повече от една от тези пациентски организации докажат своето национално представителство, е предвиден ред как да излъчват свои представители, което мисля, че е запълване на една празнина.
Апелирам уважаемите колеги да подкрепят текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е ли извън предмета на приетия на първо четене законопроект?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, това е моето предложение на първо четене, което след това е доразвито от комисията, така че не е продължение на обхвата. Това е един от законопроектите, приет на първо четене. Може да направите справка, Вие сте човек-компютър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 1 и 2, тъй като са свързани – единият препраща към другия. Не виждам желаещи.
Доктор Кумчев, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги!
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
§ 3. В чл. 22 ал. 3 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
§ 4. В чл. 37, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Думите „от заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица” се заменят с „сумите по ал. 1 се заплащат от републиканския бюджет за лица”.
2. След думата „семейство” се добавя „лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 2, който става § 3 по вносител и § 3, който става § 4 по вносител. По тези два параграфа, които вероятно са и безспорни, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Виждате § 4, който е по вносител. Комисията предлага да не се приема, а да отпадне.
Доктор Кумчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да се спра малко по-подробно на § 4.
Истина е, че този законопроект се забави, за да бъде разгледан на второ четене и в залата, поради различните мнения на народни представители относно размера на потребителската такса в страната за плащане от населението при посещение на своя личен лекар, специалист или болница, на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, визирани в § 4 от настоящия законопроект.
Какви са фактите обаче? Уважаеми колеги, средствата събрани от потребителската такса за 2007 г., са в общ размер 36 млн. 448 хил. лв. За първична извънболнична помощ, тоест за общопрактикуващите лекари, средствата са в размер на 10 млн. 756 хил. лв. За специализирана извънболнична медицинска помощ те са 6 милиона, за дентална помощ – 3 млн. лв., и за болнична помощ – 15 млн. лв.
Истина е, че част от тези средства отиват към специалистите от доболничната помощ и тези от денталната помощ за издръжка на своите кабинети, за издръжка на допълнителен персонал и т.н.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Истина е, че не е точно по правилника на Народното събрание, но ще ми позволите да направим едно предложение тук в залата пред вас, взимайки коренно различните гледни точки по отношение на размера на потребителската такса в страната. От една страна, това са интересите на населението и пациентите, от друга страна, това са интересите на общопрактикуващите лекари, на специалистите, на болничните лекари.
В този смисъл ние с госпожа Донка Михайлова искаме да предложим в залата пред вас да се приеме по изключение следното решение, а именно: „Считано от 1 юли 2008 г. за жените над 60 години и мъжете над 63 години потребителската такса в страната да стане в точен размер от 1 лв.” . Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В пари какво означава това?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Един лев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега колко е потребителската такса – 2,20 лв?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Сега е 1% от минималната работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте общо за 2007 г. – 36 милиона. Това автоматично не води ли примерно до събиране на 20 милиона, вместо 36? Къде отидоха 16-те милиона?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просто поставям въпроса, защото Вие сами разбирате, че сме на ръба на правилника, ако малко не сме и извън него.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Е, това зависи от залата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Извън правилника сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам желанието на доц. Кумчев и колегата Михайлова да нарушим правилника на Народното събрание. Няма как да го направим! Ако искате отложете този текст, направете по-друго предложение, но в крайна сметка да казвате, че с решение на Народното събрание може да бъде нарушен правилникът на Народното събрание – извинявайте ние тук пледираме непрекъснато да бъдат спазвани законите на страната, а нарушаваме нашия основен закон.
Моля Ви, направете друго предложение, отложете текста и да работим по другите текстове, но това нещо не може да бъде, господин председател, обръщам се и към Вас, не допускайте нарушаване на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма втора реплика.
Доктор Кумчев, имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Ние направихме своето предложение, поради факта, че все пак времето тече, но има и една друга възможност, д р Шарков, и тя е следната: § 4 да го отложим за гледане и за гласуване утре, и да се върне за гледане в комисията, където да се намери консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, става въпрос за едно принципно становище по въпроса. Аз приемам подхода, че всяка една държава може да прецени и в своята социална политика да освободи определени свои граждани от определена тежест. Уважаеми колеги, това в никакъв случай, не бива да става за сметка на други нейни граждани. Този подход е неправилен. Ако българската държава реши да провежда своя социална политика, тя трябва да я направи за сметка еднакво на всички български граждани и към всички български граждани, тоест от своя бюджет, което пак е въпрос на лични данъци и такси на всички български граждани, но това е вече солидарен подход. Не може да се освобождава една група граждани, не казвам, че нямат нужда, уважаеми колеги, но за сметка пък на друга група български граждани.
Принципният подход към въпроса е, ако решим да освобождаваме определена категория български граждани от дадена такса, то да бъде само за сметка на нейния бюджет.
От друга гледна точка аз не знам как би следвало да се тълкува предложението, което направи уважаемият доц. Кумчев, защото в тази категория български граждани за жени над 60 години и за мъже над 63 години, две трети са освободени, пак неправилно, според мен, за сметка на други български граждани. Затова, може да има и такъв подход, казано е всички, включително и тези, с определени заболявания, които сега са освободени и които влизат в категорията на жените над 60 години и 63 за мъжете, да бъдат с намалена ставка. Има няколко неща, които трябва да изчистим и ако доц. Кумчев не възразявате, мисля, че предложението на уважаемия д-р Шарков има своята логика. Нека да отложим този член, за да се внесе по надлежния ред, да се обсъдят нещата и да се прецизират, защото пак ви казвам: така, както давате предложението, би следвало да е за всички български граждани над 60 години за жени и 63 за мъже.
Второто е пак да помислим дали след като ние решаваме да го правим това и това ще освободи една категория български граждани, трябва ли това да става за сметка на друга категория български граждани?
Уважаеми господин председател, за да не нарушаваме правилника, на който Вие сте бил винаги сторонник, ето защо апелирам и също подкрепям предложението, направено от колегата Шарков, да отложим този текст, за да може да се направи дебат в комисията, за да няма защо да правим нарушения или не, и да го изчистим, като се опитаме да намерим едно по-правилно решение по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, § 4 е пред вас, засяга много хора, чувствителен текст е, предлага се от комисията въобще да отпадне.
Доктор Кумчев направи предложение тук, различно от това, което прочете. Но вижте чл. 71, ал. 2: „При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70 между първо и второ четене, както и предложение на водещата комисия.” Тоест предложение на комисията, включено в доклада, а такова не е включено. Допустими са само редакционни поправки. Това, което се предлага от д-р Кумчев, не е редакционна поправка.
Затова мисля, че това, което чухме, е най-разумно, виждам, че и д-р Кумчев е съгласен, да отложим разглеждането на § 4. Ако може в комисията да се стигне до приемливо и разумно решение и това да влезе като предложение на водещата комисия, което ще ни позволи да гласува пленарната зала по него.
Няма как да гласуваме това предложение за отлагане поради липса на кворум, но мисля, че по общо съгласие и на председателя на комисията бихме могли да прескочим § 4 и да преминем по-нататък.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Вярно е, че това предложение до известна степен надхвърля редакционните промени, тъй като то засяга съществото на въпроса за потребителската такса и за нейния размер. Аз приемам въпросът да бъде отново обсъден в Комисията по здравеопазване, за да може комисията да формулира това предложение. Аз даже ви предлагам неговия вариант, поне работно.
В чл. 37, ал. 1 се казва: „Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на здравното заведение суми, както следва:
1. за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (това е досегашният текст), а за мъжете над 63 години и жените над 60 години по 1 лев.”
Другият текст си остава, включително и ал. 3, която казва кои са изцяло освободените лица.
Мисля, че това е начин да се намери компромисно решение, защото знаете, че нашето предложение е изцяло за отпадане на тази такса. Но ако това може да обедини повече народни представители и да бъде стъпка, която реално да се направи в момента, смятам, че трябва да се обърне внимание.
Господин председател, завършвайки с процедурата, ще си позволя само няколко думи по същество.
Имайте предвид, че въпросът има смисъл отново да се връща в Комисията по здравеопазване, ако в нея надделява волята това предложение да бъде прието. Иначе ние ще бъдем изправени пред дилемата – или изцяло отпада потребителската такса за тази категория лица, или тя се запазва. Тогава ще се види кой реално какво поддържа, за какво се бори и интересите на кои хора защитава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Мисля, че не е съвсем коректно да говорим кой чии интереси защитава.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо да не е? Напълно естествено е.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е точно така. Аз много ясно казах, че приемам решение определена категория български граждани да бъдат освободени, след като се преценява, че имат нужда. Но това не може да става за сметка на друга категория.
Определено искам да ви кажа, това е моята реплика, че аз разбирам интересите на българските граждани, но твърдо защитавам интересите и на колегите, които всъщност ощетяваме. Аз ви казах, че когато приемем за определена възраст това намаление, то би следвало да няма други, които са 100% освободени. Защото навремето е било преценено, че плащат повече, а сега, след като намаляваме таксата поносимо, би следвало всички пак да бъдат еднакви.
Така че категорично заявявам, че съм в защита интереса на българските граждани, но защитавам и интереса на българските лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Не знам, господин Китов, дали да разбирам Вашето предложение като разширяване на моето – всички граждани да плащат по 1 лев, а не само пенсионерите?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Над 60 години нататък всички.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние за какво говорим? Нали за това говорихме досега? Алинея 3 изцяло освобождава определени категории лица и, разбира се, те трябва да останат освободени. Отделен е въпросът, че по някой път и на тях им се събира такса, независимо че те са освободени и не са длъжни да я плащат.
В парламента няма нищо по-нормално от това да се защитават интереси. Ние трябва да се противопоставяме, когато се защитават неявно интереси, когато тези интереси са с корпоративни мотиви, но в случая действително има известна конкуренция между интересите на около 5000 души, които получават тази такса, без да оспорвам тяхното основание, и над 2 400 000. От тях трябва да извадим тези, които са освободени, но пак казвам, това е твърде условно по отношение на освобождаването. Затова ние не можем да стоварим тежестите от здравната реформа върху тази част от населението, която има и най-малко средства и най-влошено здраве.
Когато преди десет години водихме тази дискусия с вас, аргументите за въвеждането на потребителската такса бяха, че тя трябва да се превърне в регулатор на достъпа до лекаря. Тя в момента в много малка степен изпълнява тази функция, а тази такса се превръща в скрита форма на доплащане на общопрактикуващите лекари и лекарите от доболничната помощ. Защото вижте какви реални приходи има от нея в Касата и тогава този спор ще бъде приключен.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Тя се плаща и за болниците.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За болниците сега не говорим, защото в болниците е друго. Тогава за болниците ви казах, че съвсем няма основание да се плаща, защото ако при лекаря човек отива по собствена преценка, която може да бъде и субективна, в болницата той постъпва по лекарско предписание, а не толкова по собствено желание. Така че какво е предназначението на тази такса в болниците? Какво ще регулира тя? Сега водим дискусията по тази най-чувствителна тема, която хората ежедневно ни поставят.
Аз пак апелирам, съгласен съм този въпрос отново да бъде обсъден в Комисията по здравеопазване, но не толкова от позициите на лекарите, колкото от позициите на хората, които заплащат тази такса ежедневно, а понякога и по няколко пъти от посещения от кабинет в кабинет.
Нека да направим това, което хората наистина очакват. Ако трябва след това да се мисли за някакви допълнителни мерки, които да компенсират отчасти това, което няма да получат лекарите, засега по един донякъде нерегламентиран начин, но да покажем, че ние разбираме проблемите на тези хора. Мисля, че вие като лекари в най-голяма степен трябва да го направите, не толкова като представители на професионална група, за това си има Лекарски съюз, здравни синдикати и прочие, вие тук сте представители на всички граждани.
За това аз апелирам: или се приема тази такса 1 лев като някаква междинна стъпка от комисията, или утре ние ще трябва да гласуваме за нейното цялостно отпадане по отношение на възрастните хора. Това ще бъде стъпката, която единствено може да оправдае българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Силно съжалявам за това, че един експертен въпрос се превръща в политически спор. Проблемът с потребителската такса не е толкова грижата за хората, нито става въпрос за определени предизборни обещания и тяхното изпълнение в рамките на мандата, а става въпрос за механизми, които съответно биват включвани в моделите на социално здравно осигуряване, какъвто е и нашият, които съответно имат задача да дисциплинират системата и да изиграят определена функция.
По отношение на потребителската такса първият дефект в още отсега съществуващия модел е, че определени граждани са освободени със закон, но плащанията на техните потребителски такси не е уредено изобщо от кого стават. Те са освободени, но никъде не е казано кой ги поема.
Редно би било, след като държавата освобождава някого със закон, съответно чрез бюджета да поеме тези такси. Вследствие на това се получава така, че в лекарските кабинети едни пациенти плащат, а други не плащат; едни знаят, някои не знаят и в крайна сметка се създават условия и за злоупотреба. Това не трябва да го изключваме, тъй като в комисията има достатъчно голям брой писма, в които са посочени случаи на тежки злоупотреби с потребителска такса не само по отношение на хора, които са освободени от такса и на които такава е събирана, но и случаи, в които има такса в пъти по-големи размери, включително 15,00 лв.
По същество потребителската такса, въведена в трите вида помощ – първична при общопрактикуващия лекар, специализирана и болнична помощ, е форма на доплащане. Всяка една държава решава при въвеждането на социалния здравноосигурителен модел дали да въведе изобщо формата доплащане и в кои дейности да го направи, чрез какви механизми. Доплащането, което ние наричаме в случая потребителска такса, се използва не само за контрол на свръхпотреблението, то се използва и за контрол от страна на гражданина по отношение на неговото присъствие в отчетения преглед.
Тъй като обаче тези доплащания в нашата система са изключително ниски, от разчетите, които многократно сме направили с експерти, се оказва, че има лекари, които не събират тази такса по свое желание, защото си имат морално основание да вземат това решение.
Също така, когато тази такса се заплаща, тя не се отчита никъде. Тя формира доход при общопрактикуващия лекар, също така в болницата при специалиста, но върху нея не се издава какъвто и да било документ, като върху общо събраните такси за месеца съответно не се заплащат данъци и те не се отчитат като приходи.
Следващото изкривяване е, че от всички направени анализи се вижда, че всъщност свръхпотреблението в нито една от надстройките на системата не е довело до регулиране или до превенция от страна на гражданите. Именно поради това разумното е един контролен механизъм, в недостатъчни размери, недостатъчно разписан и недобре практикуван, още повече, че е механизъм, който създава и корупционна практика, да бъде изцяло отменен след направена ревизия на неговите дефекти, каквато вече е направена и ви съобщих за част от резултатите, и да бъде заменен с друга форма на контролен механизъм.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Колко мандата водим този разговор?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: За никого не е тайна от дебатите, които се водят в момента в публичното пространство, че работна група на управляващите…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): На кои управляващи?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: …подготвя сериозна промяна в здравноосигурителния модел, която да санира най-тежките практики на нарушения на основните принципи, каквито са нерегламентираните плащания, качеството, достъпът, равнопоставеността и солидарността.
Така че Парламентарната група на Коалиция за България е информирана за това, че този модел всъщност не изисква потребителска такса и съответно е компенсиран с други механизми.
Ако намалим потребителската такса на една група от гражданите, ще имаме няколко режима на потребителски такси: граждани, които плащат 2,20 лв. – 1% от минималния годишен доход; граждани, които са напълно освободени; и граждани, които плащат 1,00 лв. Всичките тези видове плащания са неконтролируеми, неотчитащи се.
Следователно още повече създаваме механизми на недисциплинираност в цялата система. Затова това предложение трябва да бъде обезпечено с други мерки, не просто така ад хок предлагано по политически причини, а не по експертни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ето затова предложих тази част от проектозакона да бъде отложена, защото е явно, че по този дебат няма общо съгласие, а за да стане качествена промяна, трябва да има общо съгласие.
Искам да кажа, че изобщо не мога да се съглася с това, което каза д-р Първанова – че тези пари никъде не се отчитали. Сигурно има някои, които не ги отчитат. Има вероятно колеги, които не издават никакви касови бележки, но това не е поголовна практика. Ако не е ясно колко са тези средства и ако те никъде не се отчитат и ако върху тях не се плащат данъци, откъде извадихте числото 31 милиона?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): По презумпция…
ВАНЬО ШАРКОВ: Няма по презумпция. Тук се казва, че парите са толкова – 31 милиона. На всеки общопрактикуващ лекар се падали – чух пак от управляващата коалиция, мисля, че някой от БСП го каза, сто седемдесет и няколко лева на месец доход от потребителската такса. След като ги има тези данни, те не са някак си така измислени! Явно, че се отчитат. Може би е непълен, но при всички положения нещата са ясни. Не може заради това, че някой не изпълнява закона и не издава касова бележка, за което общопрактикуващите лекари и специалистите им скъсаха, да не казвам какво, от проверки от Националната здравноосигурителна каса, от финансовите институции и т.н. … И сега, заради някой, който нарушава закона, да го отменим?! Няма логика в това, което предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Благодаря на д-р Шарков за направената реплика, защото това ми дава възможност да засегна втората компонента на потребителската такса от проблема дали тя да отпадне или не. Това е позицията на общопрактикуващите лекари. Освен всичко друго, което говорихме като компоненти на здравноосигурителния модел и ролята по отношение на цялостната система, има един такъв много съществен момент и той е равен по важност на първоизложения от мен. Това е състоянието на процеса на събиране на таксата и формирането на доход при общопрактикуващите лекари. Има лекари, при които тази потребителска такса представлява приблизително около 400 лв. от месечния им доход. Ако тази такса отпадне, това означава, че без въвеждане на друг механизъм, който да повиши капитационната вноска или цената на прегледа, това съсловие ще остане доста онеправдано по отношение на дейността си. Когато този механизъм отпада, трябва да се замести с друго, което да компенсира.
Второ, считам, че е изключително недостойно и това го казвам като лекар, лекар да има взаимоотношение със своя пациент на базата на изброяването на 2,20 лв. кеш по стотинки! Недостойно е български лекар да гледа пациент в ръцете, който му казва: ама, не ми достигат еди колко си стотинки от потребителската такса!
И не трябва системата до такава степен да унижава съсловието, че да го принуждава на ръка да взема такава малка сума като два лева! Има други механизми, които могат да доведат до формиране на доход и контрол, но, извинете ме, не е работата на лекар! Виждали ли сте адвокат или нотариус да взема на ръка два лева от свой клиент, да не говорим за лекар и пациент?!
И следващото нещо, което ми се струва за изключително болезнен въпрос - не е морално в момента да слагаме политически привкус и навън да има всякакви изказвания от общопрактикуващите лекари как ние се опитваме да ги ощетим, защото неправилно сме остойностили техния труд. Имайте предвид, че както потребителската такса е 2,20 лв., такава е и цената на първичния преглед при общопрактикуващ лекар. Кажете, възможно ли е цената на преглед при лекар да бъде 2,20 лв.?!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): А възможно ли е да бъде 1,00 лв. – ти предлагаш 1,00 лв.!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Затова казвам, че не е допустимо без реално остойностяване на лекарския труд и повишаване цената на прегледа да се маха таксата. Разбирам, че таксата трябва да се махне, но пак казвам: не е достойно за българския лекар да гледа пациента в ръцете за стотинки, но трябва да получи заплащане за прегледа си, което е достойно за образованието и труда му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам основание да се включа в тази дискусия, защото преди повече от една година с колегата Минчо Христов сме предложили да отпадне таксата при посещение на лекар.
Видно е, че заради наближаващите избори – ще ми простите – се събужда социалната чувствителност у политическите сили – същите сили, които през тази една година отхвърлиха предложението ни този текст да влезе поне за дебат в залата.
Искам да кажа, че определението, което чух, когато гледахме предложението в Здравната комисия и което сега също беше повторено от тази трибуна – че таксата има дисциплиниращ ефект – е цинизъм, груб, вулгарен цинизъм. Това са реплики на граждани, които са посетили моята приемна в Плевен, и от писмата, които получавам.
Какъв дисциплиниращ ефект трябва да има тази такса, за която в един от пенсионерските вестници Нено Пенев от Шумен казва следното – хубаво е да чуем гласа на тези, в чийто джоб искате да бръкнете: „Каква е тази потребителска такса, която беше 50 ст., а сега е 2,20, а утре може да стане 5,00 лв.?! Кой я въведе и защо? Защо трябва да я плащат и тези български граждани, които мизерстват и се борят за оцеляване?!”
Стара практика е в българския парламент, особено в Четиридесетия парламент, на първо място да се гледат интересите на олигархията, да се гледат интересите на хазартната мафия, а в случая, понеже има много колеги лекари, да се защитават интересите на лекарите, в това няма нищо лошо.
Но аз искам да попитам: защо трябва да товарим българските граждани със заплащане на тази такса, още повече, знаете ли какво казват хората в писмата и в приемните дни: отидат веднъж за рецепта, без да ги е прегледал лекар, платят, той иска сумата. Отиват на преглед, отиват на изследване – отново такса.
А хората по селата, уважаеми колеги, някой сеща ли се за тях? Те, милите, са си направили сметка – пак ще ви прочета от публикациите и писмата, които получавам, много искам да чуете това, защото искам коментар: „За да отидем до Пазарджик – пишат хората от едно пазарджишко село, по-конкретно Симеон Игнатов от с. Овчеполци – билетите ни струват 8,80 лв. Връщайки се в селото отиваме при семейния лекар, който ни издава рецепти за предписаните от специалистите лекарства и отново двамата плащаме таксата. След това единият от нас отново заминава за града, за да купи лекарствата от аптеката”.
Вие имате ли това наум?
Щом трябва, необходимо и наложително е да освободим българските граждани от тази потребителска такса, защо казвате, че няма пари?! Знаете къде отиват стотиците милиони лева. Какъв морал трябва да ви води, за да продължаваме това? И хората, които предлагат отпадането на таксата, а в същото време гласуват изтичането на тези милиони в чужбина за военни мисии, и в същото време тук, може би заради изборите – но мисля, че няма морал в това ...
Защо се събра тази работна група към Министерския съвет точно сега, година преди изборите? Защо част от БСП, точно сега, преди изборите, прегърна идеята да се освободят гражданите от потребителската такса, да се намали данък добавена стойност върху лекарствата – драстично да се намали?
Ако ние имаме социално чувство и отговорност, трябваше в първия работен ден на този Четиридесети парламент да поставим тези проблеми. Продължавам да се учудвам защо тези хора, които сега прегръщат идеите за отпадане на ДДС върху лекарствата, за отпадане на потребителската такса, година и половина - две години упорито гласуваха против тези разумни предложения.
Не бих искала да имаме политически привкус в обсъждането на този проблем. Призовавам ви да имаме тази социална чувствителност от първия работен ден в този парламент, а не сега, когато ни остават броени месеци до изборите, всички да започваме да се вслушваме в недоволството на българските граждани.
Пенсионерските вестници са пълни с възражения на хората срещу тази потребителска такса. (Шум и реплики.) Хората негодуват срещу определението, което са прочели.
Извадила съм стенограмата от заседанието на Здравната комисия и я предоставям на българските граждани, които идват в моите приемни, за да видят как разсъждават българските депутати, как защитават тезата, че тази такса има дисциплиниращ ефект и трябва да спре болните български граждани да ходят на лекар.
Вие давате ли си сметка, че никой няма заради свое удоволствие да отиде на лекар?! Вече прочетох колко са високи пътните и транспортните им разходи. Ако за вас една сума от 2-3 лв. не е нищо, за тях е.
Повтарям, настоявам моето предложение да бъде включено за разглеждане – да отпадне потребителската такса за преглед, защото мнозинството от българските граждани настояват за това.
И нека да не разграничаваме, само за да се включим в хора на социално чувствителните хора, хората по години, жените над 60, мъжете над 63 г. да не плащат. Всички хора, искайки да запазят здравето си, трябва да са равни пред българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Ако твърдението, че потребителската такса била цинизъм, то Вашето изказване е популизъм.
Защо не коментирате предишната точка на алинеята – че когато държавата реши да освободи някой, тя плаща за това. Така се освобождава, а не да казвате само да се премахва потребителската такса. (Реплика на народния представител Стела Банкова.)
Прочетете предишната точка и коментирайте нея! Казано е, че ако държавата реши да освободи някой, то това се плаща от републиканския бюджет, а не да говорите, че трябва да се освобождава. За чия сметка?! За чия сметка ще се освобождава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докторе, по-спокойно!
Ако се плаща от бюджета, отново гражданите плащат данъците.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, госпожо Банкова, справедливостта изисква да Ви припомня, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване в частта отпадане на потребителската такса за определена възрастова група беше внесен от моите колеги Гъндев и Мръцков, но той беше отхвърлен, не защото ние сме партия, която няма социална чувствителност, а защото все още на този етап не можахме да намерим баланса на интересите.
Не може в една система, отнемайки средства от една категория, да не намерим компенсаторен механизъм, защото в края на краищата лекарският труд, квалификацията на лекаря не може да бъде оставена да виси в пространството и да се върнем във времето, в което имаше разпределение, имаше държавна заплата и имаше здравеопазване, което вършеше работа, но полека-лека превърна лекарите в чиновници. Сега, поставени при тези доста по-либерални и свободни условия да практикуват, да проявяват своите качества, заплащането на техния труд трябва да бъде достатъчно, за да ги стимулира да работят, да се квалифицират и в крайна сметка системата да бъде балансирана. Идеите сега са именно да потърсим възможности с по-големите производителни сили, с по-големите икономически възможности, чрез здравноосигурителната вноска да се опитаме да компенсираме онова, което лекарите биха загубили от отпадането на потребителската такса. И намирайки този баланс, да постигнем равновесие в системата. Но пак повтарям, справедливостта изисква да си припомните, че това упражнение го играем за четвърти път, а причината да го играем първите три пъти бяха моите колеги от Коалиция за България, които внесоха едно политически целесъобразно, но икономически недобре обосновано предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Стана модно напоследък, колчем да говорим за интересите на българските граждани и техния живот, здравеопазване, оцеляване, храна, животоспасяващи лекарства, да определяме това като популизъм. Аз нямам никакви основания да се срамувам от тази дума. Абсолютно никакви основания.
Аз категорично заявих и прочетох някои откъси от публикации в пенсионерските вестници и писма до мен. Ако вие това определяте като див популизъм, аз мисля, че ние тогава нямаме място тук. Защото ние сме изпратени тук да защитаваме интересите на българските граждани.
Второ, категорично и ясно казах, че трябва да се намерят механизми тази сума, от която ще бъдат освободени българските граждани да заплащат като такса лекар при посещение, да се поеме от републиканския бюджет. Аз не разбирам защо това породи вашия гняв.
Нима е толкова трудно да откъснете – аз не чух госпожа Първанова каква сума каза като предполагаема сума, която всички лекари събират като такса, 30 млн. ли беше? Кажете ми, уважаеми колеги, какво са 30 млн. лв., които биха освободили тези български граждани, особено хората от селата, които трябва по няколко пъти да ходят до града и да плащат пътни? Какво са тези 30 млн. на фона на стотиците милиони, които потъват в Ирак и Афганистан за военни бази, за военни мисии, за превъоръжаване? Защо не сложим на масата проблема за приоритетите, които ние имаме? И ако за нас са непреодолими тези 30 млн., нека да кажем, че слагаме на заден план проблема с живота и лечението на българските граждани, защото, видите ли, ние трябва да отделяме тези стотици милиони, които да вървят като една безкрайна река към Ирак и към Афганистан? Защо не кажем това открито? Нека някой да се изправи на тази трибуна и да каже защо тези 30 млн. са така непреодолими да ги намерим? Нека по това да дебатираме. Разбира се, че ще дойдат от републиканския бюджет.
Пак казвам с най-добри намерения, че аз ще изпълня моите задължения в приемните ми дни в разговори с хората, в срещите ми с хората в цялата страна да им предоставям стенограмите от нашите заседания. Страшно важно е хората да ни видят тук какво говорим, а не там какво им говорим. Тук е важно да ни чуят. И когато отидем в приемните си, те ще ни питат: защо държите ДДС върху лекарствата 20%, а в Европа е между 0 и 5%? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз няма да прекратя дискусията. Нали тук стигнахме до някакъв извод, че този проблем, този текст ще разглеждате в Комисията по здравеопазването и тогава вече, ако се стигне до някакъв вариант, отново ще имаме дискусия по него. Но нека да видим различните мнения.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за изказване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, вземам думата, за да изразя своята тревога, че и този път играем един сценарий, който е с твърде познат резултат. Искам да напомня на всички, които по някакъв начин направиха опит да отложат тази дискусия за неопределено време в рамките на нов Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, или в рамките на някакво по-нататъшно обсъждане, че това вече се е случвало. В Тридесет и деветото Народно събрание Българската социалистическа партия предложи отпадане на потребителската такса и като алтернатива потребителска такса 1 лв. Това не се прие и се отложи назад във времето. В рамките на Четиридесетото Народно събрание колегите Мръцков, Гъндев и група народни представители предложиха отпадане на потребителската такса, което също не се прие. Днес колегата Мръцков отново предлага една такава позиция, която отново отправяме назад във времето.
И всичко това на практика означава едно – и то, уважаеми колеги, означава липса на достъп до здравеопазване. Мисля, че би ми опонирал само колега, който не се среща със своите избиратели, защото аз при всички мои срещи с избиратели се срещам с един основен въпрос – потребителската такса. И хората основателно казват – 2,20 лв. при общопрактикуващ лекар, после 2,20 лв. при специалист, после 2,20 лв. в лабораторията. И това на практика води до ограничение на достъпа. Мисля, че това не бива да го скриваме.
В момента на практика ние сме пред алтернативата да избираме между защитата на интересите на 2 млн. и 300 хил. пенсионери и 5 хил. лекари в извънболничната помощ. Мисля, че и едните, и другите имат своите аргументи и ние трябва тук обективно да отчетем аргументите на едната и на другата страна. Пенсионерите са прави за това, че нямат достъп, прави са за това, че плащат потребителска такса, въпреки изричните текстове на закона, които ги освобождават от такава, говоря за хората с увреждания, прави са за това, че те не получават никакъв отчетен документ за плащането на потребителската такса. И тази такса на практика е част от сивия сектор.
Прави в своето основание са и лекарите, които искат, настояват да има регулация на процеса. Такъв регулатор, госпожо Банкова, има в почти цяла Европа, само че там тя се нарича по друг начин, примерно доплащане. Това доплащане някъде е евро, някъде две, но на практика става дума за една минимална сума, която в някаква минимална степен регулира достъпа. Прави са общопрактикуващите лекари и за това, че на практика отпадането на таксата остава за тяхна сметка. Това е точно така и ние имаме вина за това, че не сме решили, не сме намерили по-справедливо решение по отношение на общопрактикуващите лекари. Затова с д-р Кумчев предлагаме един компромисен вариант – един вариант, който според нас в някаква степен удовлетворява интереса и на възрастните хора, които в най-голяма степен имат ограничения по отношение на достъпа, и на общопрактикуващите лекари.
Аз съм склонна още веднъж да върнем текста в Комисията по здравеопазването, но ако в Комисията по здравеопазването ние не потърсим разумен компромис между интереса на пациента и интереса на лекарите, мисля, че всеки трябва да понесе своята политическа отговорност.
Съгласна съм с това предложение, господин председателю, отчитайки че нашето предложение с д-р Кумчев, ако бъде прието по начина, по който го предлагаме, би било и някакъв компромис в правилника. Но много ви моля, колеги, нека този път резултатът от познатия сценарий да не бъде познатият. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Не е въпросът да се търси компромис между интересите на пациента и интересите на лекаря. Те би трябвало и се надявам, че голяма част от колегите имат един и същ интерес – здравето на пациента. Тук въпросът е да се намери компромисният вариант за това при освобождаването от тази такса как да бъде компенсиран този паричен поток, който съществува в системата на здравеопазването. Когато се предлага освобождаването от тази такса, трябва да се предлага с компенсаторния механизъм. В момента Вие какво точно предлагате? Господин Мръцков предложи в комисията да отпадне тази потребителска такса изобщо за мъжете над 63 години и жените над 60 години. Спомням си, че дори ваши представители в тази Комисия по здравеопазването в края на дебата – сигурен съм, че го има в стенограмите – му казаха: оттегли го, Мръцков, оттегли го, защото все още не е решен въпросът. В същото време Вие сега предлагате да стане 1 лв. Кажете ми кой точно проблем на здравеопазването в България решавате с този 1 лв.? Кой проблем? И най-страшното е да говорите за неща, които не познавате. В лабораторията няма потребителска такса. Не говорете неща, които не са верни. В лабораторията няма потребителска такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – д р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова! Ако приемем тезата, че около 30 млн. лв. е потребителската такса, то знаете, че горе-долу са фифти-фифти пенсионерите и работещите, малко повече са работещите, но нека да са наполовина, значи става въпрос за 18 милиона. Ако приемем, че около две трети са освободените поради хронични заболявания, нека да ги сложим наполовина, става въпрос за 9 милиона. Аз се извинявам, но ако държавата наистина няма 9 милиона, което веднага решава и проблема с това, че няма начин да не издадеш бележка, когато държавата ще го осребри, и тук вече категорично бягаме от възможността за черната каса, която съществува. Спомняте си, че преди време аз даже бях предложил да се плаща половината от болния, половината евентуално от Касата или от държавата. Това е именно, за да се подобри контролът. За 9 милиона, които евентуално републиканският бюджет може да поеме, виждате, че се решават голяма част от нещата и се получава и социалният ефект. И тогава вече не страдат и колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – народният представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, хайде като заговорим за Европа, за Европейски съюз и европейски практики, да имаме еднакъв аршин. Защо вие нарушавате европейската традиция с данък добавена стойност върху лекарствата и държите 20%, въпреки практиката в повечето европейски страни?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Какви традиции? Това са глупости!
СТЕЛА БАНКОВА: Не са глупости. Какъв е ДДС в много по-голямата част от европейските страни? Вие го защитавате, защото по време на вашето управление беше въведен този зловещ данък.
Защо сега част от колегите от БСП също заговориха за необходимостта този данък драстично да бъде смъкнат? Питам представителите на тройната коалиция – част от вашите коалиционни партньори в БСП вече заговориха за необходимостта този данък да бъде смъкнат. Драстично свален. Или ви е неудобно да кажете защо освободихте от данък партийното финансиране – парите, които държавата дава за политическо печалбарство на партиите? Ето това е освободено от ДДС. Но има ДДС на лекарствата, има ДДС върху пособията за инвалиди.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Ти от кои беше при гласуването? От НДСВ?
СТЕЛА БАНКОВА: Не, не, уважаеми колеги! Не!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Беше от нас – от НДСВ.
СТЕЛА БАНКОВА: Точно заради това криминално управление, точно заради това криминално управление, чиито плодове сега берем. Тук много ясно става дума, че се защитава фармацевтичната мафия.
Кажете ми, колеги, при 25% инфлация при продуктите от първа необходимост за миналата година, при 12% инфлация общо пак за миналата година, при това, което ви прочетох от хората, които пишат на нас, уж народните представители, че само за път ще платят 8,80 да отидат от селото до града, плюс потребителската такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го чухме, но и времето изтече.
СТЕЛА БАНКОВА: Чухте го, но при пенсия от 80 100 лв. как да се натоварят тези хора с тези разходи? Нека това да почнем да дебатираме.
Завършвам с тезата, че освобождавайки българските граждани от такса лекар, тези пари трябва да бъдат взети от бюджета. Просто сме длъжни да направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Шарков! Попитахте ме кои проблеми решава потребителската такса от 1 лв. Най-важният проблем, д-р Шарков, е проблемът с достъпа. Това беше темата, която аз визирах в моето изказване.
По отношение на предложението на репликата на д-р Китов, д р Китов, аз съм съгласна с Вас и когато говорех за интересите на лекарите в извънболничната помощ, споменах аргументите, които Вие също споменахте. Връщайки закона за обсъждане в Здравната комисия, ние бихме могли да мислим за такава компенсация. И ако става дума за 9 милиона, вероятно бихме могли да търсим такова решение. Така че имаме разумен начин за постигане на компромис.
А по отношение на репликата на госпожа Банкова – госпожо Банкова, законодателството, струва ми се, въпреки значително по-малкия опит, който имам от Вас в парламентарната дейност, освен емоция е и познание. Престанете с тези ДДС върху помощните средства за инвалиди. Това ДДС, госпожо Банкова, се плаща от държавния бюджет. И мисля, че е време да го разберете като член на Социалната комисия.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Ще Ви дам писма.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Дайте ми писма. Вие сте участвали в обсъждането на бюджета, Вие сте участвали в обсъждането на законите и би следвало да сте наясно с тези неща.
По отношение на ДДС, освен практиката, която Вие споменахте, в Европа има и друга практика. Тя се нарича единна ставка. И въпреки всички аргументи „за” и „против”, ние приехме тази ставка. Така че мисля, че отговорът на Вашия въпрос може да бъде този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към вас, уважаеми народни представители – ако ние имаме разбирането този текст, този проблем още веднъж да се разисква в комисията и след това да дойде в пленарната зала, надали е най-целесъобразно сега да изостряме обстановката, което пък ще навреди на атмосферата в Здравната комисия. Аз не мога да прекратя разискванията, не мога да го поставя и на гласуване. Има 4-5 човека, които са заявили желание за изказване.
Това, което направи д-р Шарков като предложение, беше подкрепено от редица народни представители. Ако искате, да прекратим разискванията, но с ясното съзнание – и това ще го отразим в стенографския протокол, че този проблем по § 4 се връща за разглеждане в Комисията по здравеопазването, където ще има разисквания. След това в залата отново ще има разисквания. Приема ли се това? Приема се. Този текст ще се разисква в Здравната комисия и евентуално тя ще внесе свой текст с допълнителен доклад.
Предлагам да продължим с останалите текстове и оставим § 4.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да продължа с доклада.
„§ 5. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: ...
2. Алинея 4 се изменя така: ...
б) „(4) За всяко от лицата по ал. 3, т. 1 осигурителната вноска е в размер 6 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За всяко от лицата по ал. 3, т. 2-10 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1 и по т. 2, буква „а”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2, буква „б” и предлага § 5, т. 2, буква „б” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям решението на комисията. Мотивът е следният: има една категория български граждани – самоосигуряващи се земеделски производители, които се осигуряват на половината от минималния осигурителен доход. Няма как да искаме от държавата да плаща повече, отколкото работещи и самоосигуряващи се граждани.
Затова мисля, че или 3%, или 6%, половината от минималния осигурителен доход – нещо, което се прие в бюджета за тази година, е нормалното. Това вече действа. Затова апелирам към вас да се приеме предложението на Комисията по здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст - § 5? Няма.
Уважаеми народни представители, за да се ориентирате и вие, с този законопроект – доклада и разискванията по него, днешното пленарно заседание ще приключи, тъй като има заседания на редица комисии. За да могат и да се подготвят, ще приключим с доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Предложението по § 7 е оттеглено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Макар да е оттеглено, то е оттеглено в малко по-късен период и затова ще трябва да го гласуваме. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По § 8 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2:
2. Създава се ал. 4:
„(4) Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2007 г. за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат възстановени по ред, определен с инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По § 8 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Тодор Кумчев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 7:
„§ 7. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 19з:
„§ 19з. (1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от Националната здравноосигурителна каса.
(2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Има още едно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение се прочете, д-р Иванов. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Как да не се прочете! Вижте стенографския протокол. Точка 2, която не се приема, се прочете изрично.
Попитах има ли изказвания. Вие не вдигнахте ръка – говорехте с д-р Шарков. Параграфът приключи. Вижте стенографския протокол. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Как да не е прочетено? Недейте така. Вижте стенографския протокол. Ето, д-р Кумчев го прочете. Не прочете предложението по т. 1, защото се приема. Предложението по т. 2 не се приема и затова се прочете. Става въпрос за тези, които са в чужбина. Пълният текст!
Уважаеми народни представители, докладът, включително и това, което д-р Иванов предлага – в неприетата му част, ще бъде гласуван.
Уважаеми народни представители, приключваме пленарното заседание. Знаете, всички комисии заседават днес – трябва да се подготвят, включително и по законопроектите, които са включени в седмичната ни програма.
Утре ще започнем с гласуване на следните законопроекти: Законопроект за управление на етажната собственост, Законопроект за ратифициране на Конвенция № 122, Доклад за състоянието на околната среда, Законопроект за Българската банка за развитие, проекти за решения за промени в комисиите, Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване на второ четене, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Може би трябва да приемем § 4 от Кодекса за социално осигуряване, така както ще ни се предложи евентуално от комисията, и тогава ще преминем към гласуване на целия текст.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,07 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Иван Илчев
Станчо Тодоров