Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум - откривам заседанието.
Опитът очевидно продължава – въпросът е, че този начин на регистрация не е съвсем невинен. Създаваме лош стандарт на поведение. Това – като храна за размисъл.
Уважаеми колеги, предстои ни гласуване.
Първият законопроект, който следва да гласуваме на първо четене, е за управление на етажната собственост.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2007 г.
Гласували 178 народни представители: за 143, против 23, въздържали се 12.
Напуснали са ни 21 души – в разстояние на някакви си минути масово са напуснали залата.
Този законопроект се приема на първо четене с гласовете на колегите, които са в пленарната зала.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Надя Антонова за удължаване срока за писмени предложения за второ четене по приетия на първо четене Законопроект за управление на етажната собственост с три седмици – общо четири.
Гласували 169 народни представители: за 159, против 4, въздържали се 6.
Има внушително мнозинство в полза на това процедурно предложение.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли предложение за преминаване към второ четене на законопроекта? Водещата комисия? Госпожа Христова? Господин Адемов не е тук.
Господин Мръцков, бихте ли предложили на пленарната зала да премине към второ четене на законопроекта за ратифициране на конвенцията? Имате тази нагласа.
Заповядайте за процедурното предложение и след това – самия текст на законопроекта.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 122 на Международната организация на труда за политиката по заетостта, 1964 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата по текста на законопроекта.
Моля, гласувайте предложения законопроект на второ четене.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на проект за Решение за приемане на Доклад за състоянието на околната среда през 2005 г.
Може би, господин Божинов, да прочетете текста на проекта, тъй като ми се струва, че самият текст не беше прочетен вчера.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам на Народното събрание да приеме с решение Доклада за състоянието на околната среда през 2005 г., № 702-03-21, внесен от Министерския съвет, който да се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Редакцията на проекта за решение е следната:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за състоянието на околната среда през 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на околната среда през 2005 г., който да се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2005 г.”
Вчера в хода на пленарното заседание господин Божинов предложи към този текст, след „2005 г.” да се добави следният израз: „заедно със становището на Комисията по околната среда и водите”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Божинов за добавяне на току-що представения ви текст към проекта за решение.
Гласували 162 народни представители: за 134, против 16, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на проекта за решение за приемане на доклада, заедно с току-що гласуваната добавка.
Гласували 144 народни представители: за 116, против 16, въздържали се 12.
Текстът на решението по доклада за околната среда е приет.
Следва да гласуваме на първо четене Законопроекта за Българската банка за развитие, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2008 г.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за Българската банка за развитие, № 802-01-28.
Гласували 157 народни представители: за 124, против 25, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на проекти за решения за промени в постоянни комисии. Вчера бяха представени текстовете на тези проекторешения от вносителите, сега ще ги гласуваме.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за промяна в Комисията по околната среда и водите с вносител Лютви Местан. Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 6.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване предложението на господин Местан за освобождаване на член на Комисията по културата.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Приема се и това решение.
Сега ще подложа на гласуване едновременно, уважаеми колеги, две решения, предложени от господин Пламен Моллов. Едното е за освобождаване на член на Комисията по околната среда и водите, другото – за избор на член на Комисията по културата. Става дума за един и същи колега народен представител.
Моля, гласувайте тези две решения едновременно.
Гласували 131 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 8.
Приети са и тези две решения.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Предложенията са на Комисията по труда и социалната политика в обобщаващия доклад по внесените законопроекти.
Подлагам на гласуване предложението за заглавие на закона, а именно: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.” Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 144 народни представители: за 142, против 1, въздържал се 1.
Предложението на вносителя за заглавие е прието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага § 1 по вносител да отпадне.
Гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 1.
Гласували 134 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 10.
Предложението за отпадане се приема.
По § 2 има предложение на народния представител Ненко Темелков, което комисията не подкрепя.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Оттеглям го, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Темелков оттегля своето предложение.
Предложение на народните представители Маргарита Панева и Мая Манолова. Комисията не е подкрепила т. 1 и 2 от предложението и подкрепя предложението в т. 3.
Желаете ли да подложим на гласуване т. 1 и 2, госпожо Манолова, госпожо Панева?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Мая Манолова и Маргарита Панева в точките 1 и 2, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 19, против 29, въздържали се 92.
Няма предложение за прегласуване.
Преминаваме към гласуване на редакцията на комисията за § 2, който става § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 13.
Приема се редакцията на комисията за параграфа, който става § 1.
И последното гласуване по този законопроект – комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Преходна разпоредба” като § 2.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което се приема и законът на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Тук ще гласуваме едновременно поредица от текстове.
Предлагам първо да гласуваме ан блок наименованието на законопроекта и текстовете в параграфи от 1 до 14 включително по вносител. Всички те са подкрепени от комисията. Няма предложения на народни представители по тези текстове.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Приемат се текстовете на заглавието и посочените параграфи.
Уважаеми колеги, ще гласуваме отделно нов § 14а, който става § 15 в редакция на комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване едновременно три параграфа – 15 до 17 включително, които стават съответно 16 до 18 включително по вносител.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Последното гласуване по законопроекта е по предложение на комисията – „Преходна разпоредба” и § 19.
Гласувайте заглавието „Преходна разпоредба” и текста на § 19 в редакция на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Приет е и този текст, с което се приема и законът като цяло на второ четене.
Последното гласуване за днес е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-9, от 12 февруари 2008 г. с вносител Министерският съвет
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
С това приключват гласуванията за днешния пленарен ден.
Има желание за процедурен въпрос.
Заповядайте, имате думата, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Господин председател, моля срокът между първо и второ четене по Законопроекта за регионално развитие да бъде удължен с още две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за удължаване с две седмици на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за регионалното развитие.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение, направено от госпожа Дикова за удължаване с две седмици на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за регионалното развитие, се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Онова, което остава, е да бъде обсъден отложеният § 4.
Господин Китов, дали бихте желали да ориентирате пленарната зала за състоянието на дискусията по § 4?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, вчера се получи едно общо съгласие този текст да бъде отложен, за да бъдат направени коректни предложения и да излезем с една редакция на комисията, която да бъде представена в пленарната зала, да бъде обсъдена и да се вземе едно категорично решение. Мисля, че имаше съгласие от всички парламентарни групи по така взетото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие засега нямате такъв текст и не можем да продължим обсъждането на законопроекта. Ще се върнем към него, когато предложите.
Дискусията на второ четене по законопроекта не е приключила. Очакваме предложението на Комисията по здравеопазването. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Трябва да приключи дискусията, господин Шарков, за да можем да преминем към гласуване. Разбирам, че по другите параграфи няма коментари, но все още не е приключила дискусията като цяло.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА.
Законопроектът е приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Емил Кожухаров – директор на Правна дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”, който да участва в обсъждането и на трите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане на господин Кожухаров по тази и следващите две точки от дневния ред. Не виждам възражения.
Моля, поканете господин Кожухаров в пленарната зала.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за борба с трафика на хора.”
Параграф единствен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Параграф единствен, който става § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 4, ал. 2, изречение второ след думите „заместник-министър на образованието и науката” се добавя „заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Комисията предлага да се създаде § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 5, ал. 2, изречение трето след думите „на полицията” се добавя „на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по предложените текстове на второ четене?
Господин Стоилов, като че ли не е имало особени дискусии и в комисията?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаше малко. Там въпросите бяха решени и не очаквам дискусии в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
В такъв случай обявявам за приключена дискусията по второ четене на предложения законопроект. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Параграф единствен и предлага следната редакция:
„Параграф единствен. В чл. 13, ал. 2, след думите „заместник-министър на вътрешните работи” се добавя „заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам дискусията по законопроекта за приключена. Гласуването ще бъде също утре сутринта.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
„Параграф единствен. В чл. 2, ал. 1, т. 27 думите „и ръководителите на регионалните управления „Сигурност” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По този законопроект комисията не прави свои предложения, подкрепя текстовете на вносителя така, както са предложени от него.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Да считаме за приключена дискусията по второ четене на този законопроект. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ИНДИЯ, ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ИНДИЯ И ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ИНДИЯ.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам по тази точка в пленарната зала да бъде допуснат господин Бойко Рашков – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане на заместник-министъра на правосъдието господин Бойко Рашков. Няма възражения.
Моля поканете господин Рашков.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия, Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2008 г.
На заседание, проведено на 12 март 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Миглена Тачева – министър, Красимир Войнов – главен експерт, и Екатерина Стоянова – старши експерт.
От името на вносителя законопроектът бе представен от Красимир Войнов.
Договорите са подписани на 12 септември 2007 г. в Делхи и имат за цел уреждане на сътрудничеството между Република България и Република Индия в областта на взаимопомощта по гражданскоправни и наказателноправни въпроси.
Разпоредбите на Договора за правна помощ по граждански и търговски дела са изцяло съобразени с ангажиментите на България като държава – членка на Европейския съюз, в областта на сътрудничеството по гражданскоправни въпроси. Договорът урежда правната защита, която гражданите на едната договаряща страна могат да ползват на територията на другата договаряща страна, предоставянето на взаимна правна помощ от компетентните органи на двете държави, начините на осъществяване на връзки между страните, редът за отправяне на молби за правна помощ и изпълнението им, връчването на документи и призовки, признаването и изпълнението на решения на съдебни органи по граждански и търговски дела.
Договорът за правна помощ по наказателни дела регламентира приложното поле за осъществяване на взаимодействие между договарящите страни в тази област. В него са уредени изискванията за изпълнение на молбите за правна помощ, за връчването и предаването на документи, за подпомагане на разследването в договарящите страни чрез осигуряване присъствието на лица за даване на свидетелски показания за предоставянето на необходимата правна информация и други.
Договорът за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия създава нова модерна база за ефективното сътрудничество между правораздаващите органи на двете държави в съответствие с националното ни законодателство и международните стандарти в тази област. В обхвата на договора са включени условията и процедурите при осъществяване на трансфер, документите за трансфера и редът за изпращането им, задълженията на страните при обмена на информация. Предвидено е изпълнението на присъди да се извършва в съответствие със законодателството на изпълняващата държава при условията, посочени в договора. Определени са и компетентните органи на договарящите страни, отговорни за изпълнението на молбите за трансфер.
С прилагането на договорите след влизането им в сила ще бъде подобрено и засилено сътрудничеството между двете държави в сферата на гражданското и наказателното право.
От името на вносителите бе направено предложение договорите да бъдат ратифицирани с отделни закони. На заседание на работна група към Европейската комисия е обсъждан въпроса за изработване на механизъм относно двустранните споразумения между държавите – членки на Европейския съюз, и трети страни за сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които са от изключителна компетентност на Европейската общност. Там е изразена препоръка на Генералната дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност” на Европейската комисия държавите членки да не преговарят и да не сключват двустранни международни договори с трети страни за сътрудничество по гражданскоправни въпроси. С оглед на това вносителите направиха предложение договорът за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия, сключен на 12 септември 2007 г. в Делхи, да не бъде ратифициран от Народното събрание.
Като изрази принципната си подкрепа за предложения законопроект за ратифициране и във връзка с допълнителните мотиви, комисията предлага законопроектът да бъде разделен на два отделни законопроекта, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия.
Комисията предлага на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет, когато се подписват международни договори с различен предмет, те да се предлагат за ратифициране с отделни закони.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия, подписан на 12 септември 2007 г. в Делхи, и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия, подписан на същата дата в Делхи, и да не ратифицира със закон Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия, подписан на 12 септември 2007 г. в Делхи.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин заместник-министър, желаете ли да вземете отношение във връзка с направения доклад от Правната комисия? Чухте препоръката за оформяне в разделни законопроекти ратифицирането на отделни договори.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай, господин Стоилов, утре ще предложите ли за гласуване текстове на законопроекти или желаете комисията допълнително да оформи актове, които да бъдат предложени на пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мислехме да ги предложим и по този повод правя предложение за максимално кратък – 3-дневен срок, между двете четения. В началото на следващата седмица ще ги предложим за приемане на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно ние сега не можем да пристъпим към първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз го правя във връзка с утрешното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Утре сутрин ще гласуваме по принцип и вие ще оформите текстовете в един 3 дневен срок.
Считаме обсъжданията по тези три договора в един законопроект за приключени.
Утре ще гласуваме два от тях. Разбира се, ще гласуваме и трите, в съответствие с предложенията на комисията.
Виждам заявка за процедурно предложение.
Заповядайте, имате думата.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проектозаконът за промяна на Закона за отбраната и Въоръжените сили засяга една изключително сериозна материя и както показва дискусията в залата, има особен интерес към него.
Затова, уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е да удължим срока за предложения между първо и второ четене по проекта на Закон за промяна на Закона за отбраната и Въоръжените сили с една седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за удължаване с една седмица срока за предложения по Законопроекта за промени в Закона за отбраната.
Режим на гласуване по това предложение.
Сега не виждам възможност да включим режим на гласуване, но може би утре, в самото начало на пленарния ден, ще подложим на гласуване това процедурно предложение.
Следващата точка в нашата програма, уважаеми колеги, е точка тринадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Имаме ли готовност да пристъпим към дискусията по тези законопроекти? Поне на пръв поглед не личи докрай нужната нагласа за преминаване към тази точка. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Тя е подготвила доклад за първо гласуване.
Не виждам председателя на Комисията по земеделието и горите – народния представител Васил Калинов.
Заповядайте за процедура, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това са два много важни законопроекта, които имат за предмет сериозно преструктуриране в един от основните сектори на българската икономика, а именно горския. Това са законопроекти, които предвиждат доста сериозни реформи, които касаят организация на част от държавната администрация в този отрасъл. С оглед на факта, че председателят на Комисията по земеделието и горите в момента отсъства, а мисля, че неговото присъствие е наложително като основен и вносител на един от двата законопроекта, мисля, че би било целесъобразно да отложим разискванията по тази точка докато председателят на комисията не бъде сред нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, изправени сме пред ситуация, в която следва да разгледаме тази точка, тъй като тя е поредна, но не разполагаме с нужния брой народни представители в залата, за да гласуваме процедурното предложение за нейното отлагане. Очевидно е нужно председателят на комисията да бъде в пленарната зала, а и не само той, а достатъчно отговорно да бъдат подготвени парламентарните групи за дискусия по този законопроект. Виждам, че някои групи изцяло отсъстват от пленарната зала. Такава е групата на „Атака”, другите също са в намален състав.
Бих предложил следното: да насрочим преминаване към тази точка в 11,30 ч., веднага след почивката. Проверих и ме увериха вчера, че господин Калинов ще се завърне в страната и тази сутрин ще бъде в пленарната зала. Ето го и самия господин Калинов в потвърждение на моите думи.
Колеги, има възможност да преминем към първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за горите.
Господин Калинов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, моля да бъде допуснат в пленарната зала председателят на Държавната агенция по горите доц. Стефан Юруков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу предложението господин Юруков да бъде поканен в залата.
Поканете председателя на агенцията в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по земеделието и горите относно първото четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Единият е внесен от госпожа Ваня Цветкова и група народни представители, а другият е внесен от господин Васил Калинов и група народни представители.
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 март 2008 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. В работата на комисията взеха участие председателят на Държавната агенция по горите господин Стефан Юруков, представители на фирмите дърводобивници и дървопреработватели, представители на Българския ловно-рибарски съюз, както и експерти.
По законопроекта, внесен от госпожа Ваня Цветкова и група народни представители.
Основните предложения по този законопроект са следните.
Установява се забрана за износ на необработен дървен материал за държави извън страните – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Проектът отговаря на обществената потребност и отчита икономическите анализи за състоянието и тенденциите за развитие на дърводобивната и дървообработващата промишленост.
С приемането на законопроекта се цели както защита на националното производство, така и изразяване на ясната воля за закрила на българската гора като национално богатство.
По законопроекта, внесен от господин Васил Калинов и група народни представители.
Законопроектът беше представен от вносителя Васил Калинов. Отношение по него взеха председателят на Държавната агенция по горите и народни представители. Те подкрепиха предлаганата реформа в горския сектор, като подчертаха, че предлаганите основно три принципни промени доразвиват започналите структурни промени в горския сектор през 2002 г., които се свеждат основно до следното.
Първо. Предлага се съществуващите държавни лесничейства да се регистрират като държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Това преобразуване е по подобие на държавните дивечовъдни станции, които също са държавни предприятия и са създадени със Закона за лова и опазване на дивеча през 2002 г. Това преобразуване ще доведе до излизане от публичния сектор на близо 5 200 служители от горскостопанския отрасъл.
Второ. Със законопроекта се цели създаването на законодателни условия за разделянето на стопанските от контролните функции.
Стопанската дейност се осъществява от стопански субекти, а именно от държавните предприятия, регистрирани по Търговския закон, като държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Те ще отговарят за изпълнението на лесоустройствените и ловоустройствените проекти на територията на дейност на съответното стопанство. Изпълнението на мероприятията по тези проекти ще се извършва и от частни фирми, като възлагането на дейностите ще става по ясно разписани, прозрачни и публични процедури.
Контролните функции ще се осъществяват от държавната администрация чрез Държавната агенция по горите и регионалните дирекции по горите. Горските стражари към регионалните дирекции по горите ще имат правата, освен осъществяване на охрана, да осъществяват и контрол в съответствие с правилник за дейността на регионалните дирекции по горите. Дейността на горските надзиратели към държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства ще бъде насочена главно в охраната на съответния им участък от държавно горско или държавно ловно стопанство, както и други отговорности, произтичащи от правилник за дейността на стопанствата.
Трето. Със законопроекта се предлага създаването на Национален фонд „Българска гора” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. По този начин ще бъде ограничен делът на бюджетното финансиране на структурите в горския отрасъл, от една страна, а средствата на фонда ще се изразходват след защита на проекти за инвестиции, за извършване на мероприятия в горското и ловното стопанство, за опазване на биологичното разнообразие, за научно-изследователска и внедрителска дейност, за сертификация на горите и други.
Изразена беше увереност, че предлаганата законодателна промяна ще има положителен икономически резултат и ще се отрази благотворно на състоянието на горското богатство поради следните много ясни и проверени във времето обстоятелства.
През 2002 г. бяха създадени държавни дивечовъдни станции като стопански субекти – държавни предприятия. Те доказаха във времето за повече от 5 години своята икономическа жизненост и ефективност. Създаваните със законопроекта държавни горски стопанства ще работят по същия ефективен модел на управление и контрол.
Държавен фонд „Българска гора” също не е новост за сектора. Той също е структура, която е доказала своята ефективност в областта на горското и ловното стопанство.
Мнозинството от народните представители, взели участие в дискусията, изразиха принципната си подкрепа на законопроекта и за предлаганата структурна промяна с него. Те се обединиха около идеята, че законопроектът е от изключителна важност и че отговаря на отдавнашни обществени очаквания както от страна на хората, работещи в сектора, така и от цялото общество.
Направена беше констатация, че приемането на законопроекта трябва да се ускори, че е крайно необходимо провеждането на реформа в горския сектор и че тя е жизнено необходима.
Независимо от горното, бяха изразени съображения за подобряване и обогатяване на текстове от законопроекта, които ще намерят отражение в предложенията на народните представители между двете четения. Те могат да се обединят най-общо в следното.
Със законопроекта се предвижда издаването на четири подзаконови акта. Беше изказана препоръка основните изисквания, които следва да съдържат наредбите, да намерят място в закона със съображение да не се допусне доразвиване на закона с подзаконови актове, а и възможно изкривяване на принципни позиции, залегнали в него.
Предложена беше идеята със законопроекта да бъде създаден рестриктивен режим относно промяната на предназначението на горите и земите от горския фонд. Предложи се да се заложи забрана за промяна на предназначението, освен за публични цели, на земите и горите от горския фонд.
Направено беше и предложение в разходната част на Фонд „Българска гора” да се запише изрично, че част от средствата ще бъдат изразходвани за залесяване.
По-ясно да бъдат разграничени контролните от стопанските функции при запазването на тризвенната структура на управление на Агенцията.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители на 18 януари 2008 г., и
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 28 февруари 2008 г.
Гласуването по двата законопроекта протече, както следва: по т. 1 – 20 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма; по т. 2 – 16 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов.
Преминаваме към обсъждания законопроект.
Думата има господин Лютви Местан по процедурен въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Споделям оценката, която чухме в становището на Комисията по земеделието и горите, че пристъпваме към обсъждането на един изключително важен законопроект, с който определено са свързани сериозни обществени очаквания.
Именно затова и понеже безспорно това е един устройствен закон, уважаеми господин председател, редно е тук да имаме присъствието на изпълнителната власт по толкова важен законопроект.
Още по-редно е устройствени законопроекти да са внасяни от Министерския съвет, без това да звучи като ограничаване на законодателната инициатива на народните представители, защото устройствените законопроекти предполагат един много сериозен режим на съгласуваност между всички институции, които биха имали отношение към реализирането на законопроекта.
Така че минималното, което е необходимо, е да се чуе ясната позиция на изпълнителната власт! Тя не може да се скрие зад законодателната инициатива на група народни представители!
Затова ще моля тук да видим присъствието на оторизирани от министър-председателя, ако не самият той, министри от кабинета, министърът на земеделието и продоволствието, най-малкото защото това министерство доскоро се зовеше Министерство на земеделието и горите, Министерството на финансите, за да видим доколко целите, които законопроектът си поставя от гледна точка на финансирането на горския сектор, са удачни като механизми.
Това не е изказване по същество на законопроекта. Но аз не си представям съдържателна дискусия по устройствен законопроект в отсъствие на становище на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, все още не виждам в залата господин Юруков. Не знам дали е бил поканен достатъчно насочващо, така да се каже, по отношение на часа, в който ще се разглеждат законопроектите.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Той не е член на Министерския съвет! Моето предложение засяга Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Справедлива е позицията на народните представители, които застъпват становището, че по такава проблематика трябва да има ангажирано участие на представители на правителството. Ние сме изправени пред ситуацията, когато ни е представен докладът на комисията, навлезли сме в обсъждане.
Моето предложение би било да пристъпим към изслушване на изказвания на народни представители, едновременно с това да отправим отново покана поне към министъра на земеделието и продоволствието, да изясним дали председателят на Държавната агенция по горите е поканен в Народното събрание, да се уточним, че няма да приключим дискусията, тя би могла да продължи и след почивката, и на утрешно заседание, и междувременно да осигурим участието и на представители на правителството, господин Калинов.
Виждам, че имате съображения по това, което предлагам. Моля, ако нямате нищо против, да вземете отношение по начина на процедиране. Бих искал да имаме съгласие как да процедираме по двата законопроекта.
Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, съм съгласен по принцип с господин Местан. Не мисля, че проблемът, който той постави, е процедурен. Очевидно е, че става дума за принципен въпрос, като при такива важни законопроекти, когато се решават проблеми, свързани със сериозни структурни проблеми, които ние дефинираме и като реформа в горския сектор, е необходимо да има съответното присъствие, участие на изпълнителната власт.
Искам да информирам народното представителство, че във всички етапи на подготовката на този законопроект има много сериозно участие на изпълнителната власт в лицето лично на министър-председателя и на ресорния председател на Държавната агенция по горите.
По всичките тези въпроси нееднократно сме информирали и сме запознавали за хода на дискусията и за необходимите ни съдържателни промени, които ние считаме, че трябва да намерят място в този законопроект.
Тъй като ресорният министър, който отговаря за горския сектор, за агенцията, е вицепремиерът Ивайло Калфин, предполагам, че всеки момент и господин Юруков ще дойде, мисля, че можем да продължим с присъствието и на господин Калфин, и на господин Юруков с обсъждането на законопроекта.
Но, пак казвам, тук става дума за въпрос, който по принцип при гласуване на първо четене на законопроект едва ли е толкова фатален. И да започнем дискусията, те могат да се включат в нея във всеки един момент, тъй като, пак казвам, това е законопроект, който е приет със сериозно мнозинство в комисията, сериозно е обсъждан във всички парламентарни групи, според мен. Аз лично съм разговарял с колеги от всички парламентарни групи, които имат представители в Комисията по земеделието и горите и зная позитивното им отношение към реформата и към това съдържание, което предлагаме, включително и на народни представители от Движението за права и свободи, които никога не са били встрани от това да бъде осъществена именно в това съдържание, в този обем реформата в горския сектор.
Така че моето становище е да се поканят господин Калфин и господин Юруков, те всеки момент може да дойдат, а ние да продължим с дискусия – обсъждане на законопроекта на първо четене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз не съм предложил от групата, предложих участие от Министерския съвет. Така че няма противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, за да не усложняваме допълнително процедурата в разговори, които се водят от парламентарната трибуна, предлагам половин час почивка от името на парламентарна група, през което време да се свържем със съответните представители на изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам 15 минути почивка – до 10,20 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, в пленарната зала вече е председателят на комисията, както и господин Юруков. Можем да подновим заседанието, да пристъпим към обсъждане на двата законопроекта.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина причината, поради която се отложи с 15 минути разглеждането на този законопроект, е важността на проблема. Този проблем е от изключителна важност както за българската гора, за нейното съхраняване, така и за българския бизнес, който е в дървопреработвателната промишленост, така и за пазара на труда, обхващащ хората, които имат такава професионална ориентация. Може би от изключителна важност е тази тема и за хората, които изнасят сурова дървесина. Но аз смятам, че ние преди всичко трябва да защитим българския интерес – интереса на нашите производители, интереса на нашите потребители на тази услуга, а освен това да защитим българската гора, която е и въздухът, и водата за България.
В защита на моята теза, аз мога да ви цитирам известни данни, защото този законопроект аз внасям за втори път. Първия път, това беше в началото на 2007 г., когато бях още в Парламентарната група на НДСВ. Тогава този законопроект трябваше временно да бъде изтеглен, тъй като имаше промяна в конфигурацията на Министерството на земеделието и създаването на Държавната агенция по горите. Изчаках доста време впоследствие, за да стане възможно внасянето на законопроекта, и сега съм изключително доволна, че той мина на първо четене в Комисията по земеделието и горите.
Разбира се, аз не говоря голословно. Ще подкрепя с факти моята теза, тъй като още през миналата година на писмо до Министерството на финансите – Агенция „Митници”, имам отговор, в който недвусмислено се цитира следното: „За периода 2004-2006 г. най-голям експортен дял като количество от общия обем на износа по горепосочените позиции, заема необработеният дървен материал, като за 2004 г. е 51%, за 2005 г. - расте на 53,2%, за 2006 г. – 58,1%, следван от обработения дървен материал, който за 2004 г. е 32%, за 2005 г. – 27% и за 2006 г. вече е 22,9%”.
Това недвусмислено доказва тезата, че българските производители на материали, които ползват дървесина за своите продукти, страдат за суровината дървесина, те са принудени да внасят дървесина отвън и тяхното производство става неконкурентоспособно.
Аз ще ви цитирам още едни цифри за дела на себестойността на изнесените суров и обработен дървен материал. Те са в полза на обработения дървен материал, независимо че неговото количество е несъпоставимо с това, което се изнася като сурова дървесина. Себестойността на готовия продукт за 2004 г. е 63%, за 2005 г. - 56%, и 35% за 2006 г. Така че аз смятам, че това е един изключително важен проблем и ако всички ние се чувстваме български граждани, цялото Народно събрание, трябва да гласуваме по достойнство.
Ще ви цитирам още един текст от Агенция „Митници”: „В последните три години се забелязва обща тенденция за увеличаване на общото количество на износа на необработен дървен материал и намаляване на износа на обработения дървен материал. Това увеличение се дължи предимно на нарастване на износа за Турция и за Македония, които в рамките на 44,03% бележат ръст за сметка на износа за Европейския съюз.”
Така че, аз смятам, че може да се получи много добър коментар върху тези данни от всички в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Цветкова, Вие всъщност направихте изказване. Не се възползвахте от възможността като вносител да направите мотивировка. Но ако има нужда, може допълнително да вземете отношение.
Господин Калинов, желаете ли като вносител да направите представяне на мотивите на законопроекта? Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм улеснен в представянето на мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, тъй като значителна част от тях в общи линии залегнаха в становището на Комисията по земеделието и горите и бяха в една или друга степен развити и доразвити в изказванията, позициите и мненията на народните представители, взели участие в дискусията на Комисията по земеделието и горите. По този начин мотивите на законопроекта влязоха и в самото становище.
Но си позволявам от тази трибуна да заявя като още едно улесняване и мотивиране на необходимостта и полезността на законопроекта следното.
Първото е това, че законопроектът по същество продължава стартираните, бих казал, много сериозни промени в Закона за горите през 2002-2003 г., когато беше подменен, ще си позволя този израз, повече от две трети от законопроекта, действащ дотогава. Стартираха и се даде възможност да започнат да функционират впоследствие чрез Закона за лова, и дивечовъдните станции, които по същество са предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Или стартирането на тези 37 дивечовъдни станции през тези вече 5-6 години бяха онзи аргумент, който ни накара да прибегнем до тази ефективна и работеща структура на възстановяване, ако щете, на потенциала на низовите структури в горското стопанство на държавата ни или превръщането, както се предлага в законопроекта, преобразуването на държавните лесничейства в държавни горски стопанства.
Веднага искам да разсея едно внушение, че, виждате ли, чрез този законопроект едва ли не държавата монополизира дейностите, произтичащи от лесоустройствените проекти и дейностите, които се провеждат в горското ни стопанство. Не! И да искат, и много голямо желание да имат държавните лесничейства, сиреч държавните горски стопанства, ако стане промяната, те не могат да го осъществят, поради простата причина че те не разполагат и с елементарен производствен потенциал и капацитет за такава дейност. Тези, които ще осъществяват тази дейност, ще бъдат фирмите, които и сега имат предмет и основна дейност, свързана с горското стопанство, които и в момента извършват дейностите по лесоустройствените проекти.
Вторият принципен въпрос, върху който искам да обърна вниманието на народното представителство, е свързан с разделянето на управленческата дейност в частта й стопанска дейност и контролна дейност. Тя се разделя именно не по цялата, така да се каже, вертикална конструкция и структурата на Държавната агенция по горите. Ние предлагаме това да стане чрез функционално разпределение на отговорностите на ниво централно управление, на ниво регионална дирекция по горите. Особено за регионалните дирекции по горите в законопроекта сме вменили отговорностите, свързани с осъществяването на един действен, бих казал, последователен контрол върху дейността на горските стопанства и ловните стопанства. Те няма да се бъркат, извинявам се за израза, в дейността на държавните горски стопанства, но ще осъществяват контрол по изпълнение на лесоустройствените проекти, по осъществяване на отделните стопански мероприятия – отговарят ли на изискванията на горската, стопанската и лесовъдската практика и дейности.
Същевременно държавните горски стопанства ще носят отговорност по охраната по горите, но и регионалните дирекции, чрез горската стража, ще осъществяват този повсеместен контрол по цялата територия и охрана, така че те ще имат функции да контролират и държавните лесничейства.
Не на последно място искам да акцентирам върху въпроса, свързан с Фонд „Българска гора”. Идеята за създаването на Фонд „Българска гора” е да се създаде онзи управленчески финансово-икономически механизъм, който да даде възможност държавните лесничейства да бъдат бенефициенти и да имат достъп до ресурса, който ще бъде акумулиран за създаването и функционирането на ефективна горска стопанска дейност. За да можем да изпълним лесоустройствените проекти, заложени по плановете за развитие на съответните държавни лесничейства и държавни дивечовъдни станции, ние по същество трябва да имаме един набор от механизми, който да ни даде възможността да приложим проектното начало, да се изготвят проекти по отделните мерки и да се кандидатства пред Фонд „Българска гора”. По този начин бенефициентите ще имат достъп до усвояването на средства по съответните планове и проекти, които те са си направили.
Искам да обърна внимание в заключение на още един принципен въпрос.
Уважаеми колеги, с Плана за развитие на селските райони по същество ще стартират четири много сериозни мерки, които ще бъдат финансирани от Европейския съюз, за изготвянето и реализирането на проекти в горското стопанство. Тези мерки, като стойност, за четирите години възлизат почти на бюджета на Агенцията за горите за всяка една година. Става дума за близо 600 млн. лв.
Ако ние създадем и стартираме реформата, ние създаваме предпоставки нашите горски стопанства, дивечовъдни станции, ловни стопанства, общините, също като собственици на гори, частните горовладелци да имат достъп до тези пари, да имат шанса да изготвят проекти и да усвояват средства, които да инвестират в българската гора. Или това означава, че всяка година по 120-130 млн. лв. могат да бъдат инвестирани в горите, ако ние създадем необходимите механизми и възможности да усвояваме ефективно тези средства при строгите изисквания на Европейския съюз при гарантиране на публичността, ясността за изразходването на всеки български лев.
Ето защо, господин председател и уважаеми колеги, аз считам, че законопроектът е изключително актуален и той би следвало да срещне подкрепата на цялото народно представителство, защото той отприщва възможността за ефективна дейност и инвестиции в горскостопанския сектор – нещо, което, за съжаление, потенциалът и възможностите на сегашното законодателно устройство, финансите на българската държава до този момент не могат да позволят да се осъществи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов.
Ще съобщя списъка със заявките за изказвания, направени досега към мен: господин Ангел Тюркеджиев, господин Борислав Ноев, господин Яне Янев, госпожа Елеонора Николова, господин Васил Паница, господин Олимпи Кътев, госпожа Евдокия Манева, госпожа Мария Вълканова и господин Юнал Тасим.
Ще давам думата по реда на заявките, няма да следваме поредността на парламентарни групи.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Национално движение Симеон Втори подкрепя направения и предложен ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от господин Калинов и група народни представители.
Този законопроект беше предшестван от сериозни дискусии сред синдикатите, сред академичната общност на лесовъдите, както и сред големите ползватели на дървесината. Навсякъде акцентът беше, че на гората не се гледа само като на дървесина, а като на национално и планетарно богатство.
Във всички дискусии този законопроект срещна силна подкрепа. Явно Законът за горите се нуждае от промени, особено и след създаването на Държавната агенция по горите.
Силна подкрепа срещнаха предложенията в този законопроект за разделянето на стопанските от контролните функции, както и създаването на Фонд „Българска гора”. Именно по този начин, със сега направените предложения се гарантира в крайна сметка приходите от горите да стигат не само за администриране, а в същото време и за възпроизводство на българската гора, за възстановяване на горската инфраструктура и за възстановяване на горския фонд.
Разбира се, между първо и второ четене ще направим нашите предложения, касаещи унифициране на законопроекта със Закона за устройство на територията по отношение земите и горите от горския фонд, както и предложения по заложените в законопроекта мерки за земите и горите от частния фонд, както и земите и горите от общинската собственост – всичко това ще направим след дискусия между първо и второ четене.
Още веднъж повтарям, Национално движение Симеон Втори подкрепя така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Тюркеджиев.
Има ли реплики към господин Тюркеджиев? Няма.
Колеги, времето по чл. 45 с удължението, което може да се ползва, е следното: 40 минути за Коалиция за България; 26 минути –НДСВ; 26 – ДПС; 21 минути – БНД; 21 минути – ОДС; 21 минути – ДСБ; 21 минути – БНС; 20 минути – „Атака” и 15 минути – независими народни представители.
Думата има господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, първо искам да кажа, че ние очаквахме качествено нов закон, той като нещата са качествено променени – горите излязоха от юрисдикцията на Министерство на земеделието и влязоха на пряко подчинение на Министерския съвет. Ние очаквахме нов закон, който да постави изискванията на качествено ново ниво.
Искам да напомня, че нашата платформа наистина е много добра платформа за горите – да бъдат 100% държавни, в смисъл да няма общински, да няма частни гори. Такава е тенденцията в целия съвременен свят. Погледнете държавите от Европейския съюз! През 1945 г., след приключването на Втората световна война, горите са били на 100% частни, а сега, в края на 2005 г. – за тогава имам данни – повечето от държавите имат над 50% държавни гори. Държавата чрез някакви мерки – чрез изкупуване, а не чрез крайна национализация, е придобила повече от 50% от горите. Горите са основното национално богатство, както са реките, езерата и морето. Не можем да имаме частни реки или частни езера, по същия начин не можем да имаме и частни гори – трябва да се съгласите с нас все пак, рано или късно ще се съгласите!
Законопроектът, както е предложен, има много недостатъци.
На първо място, въпросът с частните и общинските гори – по какъв начин ще се планира ползването им; ще ги засегне ли лесоустройственият план; почти не се повдига въпросът за охраната, каква ще бъде – или ще бъде много лоша, или изобщо няма да я има.
Не може един собственик да решава какво ще прави с гората си! Особено тези, които взимат гора чрез реституция, приватизация или концесия, има голяма опасност вековни гори да бъдат изсечени и дървесината да бъде продадена на безценица. В момента има много действащи корупционни схеми – държавата преотстъпва гори на общините, като общинска собственост общините набързо ги продават на търгове или ги подаряват, горите се изсичат. Става дума за гори с вековна, много качествена дървесина, която отива по някакви направления за производство на целулоза или паркет, вместо да се получи най-високата цена.
Преобразуваните в горски стопанства лесничейства според тези текстове ще бъдат обречени на мизерно съществуване, особено тези стопанства, където има големи площи от млади гори.
Редно е целият дърводобив, както и първата продажба на дървесина да се възлага само на държавни фирми. По този начин може би на 90% ще бъде преодоляна корупцията. Всички знаем, че в този сектор корупцията е изключително висока. Продажбата трябва да става единствено от държавни складове, от държавни фирми, по единни цени за цялата страна.
Необходима е забрана на продажбата или промяната на статута на горите и земите от горския фонд.
Нищо съществено не се казва за залесяването. Според нас то трябва да бъде приоритет номер едно. Трябва залесяването да се повиши поне десетократно, за да възстановим онова, което имахме преди двадесет години. Според статистиката на ден изчезват поне 3 дка гори. И това продължава да действа.
Необходимо е да се привлича повече частната инициатива за възстановяването на горите.
На последно място ще кажа, че принципно ние подкрепяме законопроекта, не защото е добър, но защото в момента горите са един разграден двор. Трябва поне някаква оградка да сложим.
Надявам се, че колегите ще имат доста предложения и че срокът между първо и второ четене ще бъде удължен до възможно максималния, за да могат парламентарните групи да обсъдят много добре какви предложения трябва да се дадат, какво точно да се направи. На практика трябва да се сложи край на беззаконието, което съществува вече осем месеца, откакто управлението на горите се отдели от Министерство на земеделието и продоволствието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ноев? Няма.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч., когато обсъждането ще продължи с изказване на господин Янев.
Уважаеми колеги, едно съобщение: днес, 13 март, от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Натура 2000 – непознатата красота на България”. На 19 постера са представени редки кътове от природата, обиталища на птици и редки растения. Изложбата е подготвена от Министерството на околната среда и водите със съдействието на Парламентарната комисия по околната среда и водите. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването й.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Дебатите по списъка продължават.
Има думата народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко бих искал да възразя срещу доклада, подписан от председателя на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов. В доклада се прави едва ли не внушение, че в комисията не е имало дебат и че всички текстове са приети с консенсус, като изобщо не е отбелязано становището на народните представители от опозицията, в това число и на депутати от управляващото мнозинство, които изразиха остри критични бележки. Дадени са само цитати от мотивите към законопроекта и тези, които подвеждат колегите народни представители в залата.
Що се касае до законопроекта като цяло, той е със сбъркана философия, тъй като беше поет ангажимент на няколко пъти, че ще бъде представен нов Закон за горите, който да урежда принципно новата горска политика. В крайна сметка, след осем месеца Васил Калинов и група народни представители представят законопроект, който няма нищо общо с лансираната от министър-председателя цялостна концепция за промяна в сектора. Нещо повече, ако трябва да направим кратък разбор на това какво се е случило през годините, ще видите, че има решение още на Тридесет и деветото Народно събрание от 19 април 2002 г., внесено и мотивирано от ДПС чрез техния тогавашен министър Мехмед Дикме. Това предложение стигна до катастрофа. По-късно има нови мотиви към законопроекта, известен като Законопроекта „Моллов” от края на 2004 г. по поръчка лично на Симеон Сакскобургготски, който също претърпя фиаско. После има управленски проект „Земеделие и гори” – неразделна част от предизборната програма на БСП, цитирам, „Един за всички – всички за един”, с автори Васил Калинов, Стефан Юруков и Сергей Станишев, който също претърпя фиаско. По-късно има управленски приоритети на БСП от Четиридесет и шестия конгрес и позиция на Висшия съвет на БСП от 18 март 2006 г. за политиката на БСП, но на практика бурно афишираните нови промени изобщо ги няма заложени в законопроекта. Нещо повече, в него са изписани четири нови правилника, които на практика целят да пренапишат сегашните поправки, предложени от Васил Калинов и група народни представители, и да продължи порочната практика с правилници да се дописват закони. Нещо повече, правилниците да са по-силни от самия закон.
Иначе в законопроекта няма отчетена нито една критична бележка след многократното предварително разглеждане в определени периоди. Нещо повече, доразработена е частта за финансиране на горското стопанство в посока на изземване на приходи от ползванията на горите за държавния бюджет. В чл. 34, ал. 1 се създава нова т. 15 в смисъл, че: „горските стражари упражняват контрол върху изпълнение на служебните задължения на горските надзиратели и служителите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства в съответствие с правилника”. Тук е мястото да отворя една скоба и да кажа, че е парадоксално и невъзможно различни търговски субекти, в каквито е заложено да се преобразуват държавните лесничейства, да се контролират. Не може общинско предприятие да контролира държавно предприятие или обратно – това изобщо го няма в законопроекта.
По-нататък, в чл. 41, ал. 1 от закона се казва, че: „териториалните звена, както и държавните горски стопанства”. Не мога да разбера защо упорито се твърди, че контролните и стопанските функции са разделени, а на практика дори няма демаркационна линия. Горските и ловните стопанства, които се занимават със стопанските функции в Държавния горски фонд, нямат право да упражняват контрол върху недържавни горски стопански субекти нито по създаване на нови гори, нито по друга стопанска дейност. Впрочем, това е и в противоречие с Конституцията.
В ал. 3 на същия член е казано, че: „възпроизводство на земите и горите от Държавния и общинския горски фонд може да се извършва от държавните горски ловни стопанства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 57а”. Нима е възможно да поверим маркирането на възобновените сечи на търговци, когато тази дейност, както е записано на друго място по-надолу – в чл. 24а, е основна за горското и ловното стопанство? Остава след това да им продадем маркираната дървесина на корен, а и възобновяването на горите на практика ще изчезне, ограбването ще стане още по-голямо.
В чл. 53, ал. 3, т. 4 се добавя, че „наддаването трябва да бъде ясно”, но защо се заличават преговорите с потенциалните купувачи? В законопроекта тук също няма отговор.
По-надолу е посочено, че: „Горските стопанства ще заплащат процент от продажната цена на дървесината на две места”, което на практика не е необходимо, но тук законопроектът също е неясен и най-вероятно също препраща към поправки в правилниците. Тарифата ще се определя от Министерския съвет, но каква ще бъде тя, никой не знае.
По-надолу се твърди, че: „Собствениците на гори могат да осигуряват за своя сметка охрана, съгласувано с държавното горско стопанство”. Това също е неясно и дава възможности за корупционни вратички.
„Държавните горски стопанства ще заплащат и такса за използване на държавната пътна горска мрежа по чл. 53, ал. 7, за случаите по ал. 2, т. 2 и 6.” Би било редно тогава авторите да кажат как ще се самоиздържат държавните горски и ловни стопанства, след като им налагате нови, неплащани досега такси. Във връзка с това и в самия законопроект е заложена невъзможност да фалират новите горски стопанства. Авторите знаят, че повече от 40% от бъдещите горски стопанства на практика няма да могат да се самоиздържат и при така заложените капани в законопроекта те ще фалират още след първата година.
В законопроекта не е ясно, след като Държавната агенция по горите ще бъде първостепенен разпоредител на средства, предоставяни от бюджета, в края на годината преходните остатъци ще остават ли в агенцията, или ще се връщат в държавния бюджет? По принцип е редно преходните остатъци да остават в агенцията, защото най-голямата работа по възпроизводството на горите се върши в първото тримесечие, както знаете, господин Калинов, а дотогава държавният бюджет все още няма да бъде приет. Ако целта е възпроизводството на горите да става със средства, акумулирани в агенцията, и изграждането и поддържането на инфраструктурата, купуването на скъпоструваща механизация и придобиването на нови гори от Държавния горски фонд да се извършва със средства от Държавния фонд „Българска гора”, то това разделение на постъпленията в два потока е оправдано. Но, ако фондът ще се финансира от средства на агенцията – чл. 96, буква „г”, т. 4, тъй като средствата в агенцията и във фонда на практика ще се управляват от един и същи екип, тогава при желание може на практика да се пренасочат неправилно от едната в другата сфера средства, без да се оказва необходимият контрол.
Какво се цели с намерението Държавен фонд „Българска гора”? Преди това бих искал да отбележа и факта във връзка с предимствата на вариантите, при които сегашните лесничейства се преобразуват в държавни предприятия, пред другите два модела. В законопроекта твърдите, че се извършва разделяне на контролните от стопанските функции по хоризонтала, а не по вертикала, както е при другите два модела.
Бих искал вносителите да посочат кои са контролните структури на местно ниво, защото на практика от този законопроект това не личи ясно. Има само множество малки стопански субекти, които се поставят в неравностойна конкурентна среда с други пазарни субекти.
Какво се цели с намерението Държавен фонд „Българска гора” да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства, да няма преходен остатък за следващата година, а той да се връща в държавния бюджет? Ако това е целта, е добре да се каже. Досега се заявяваше, в това число и от министър-председателя, че приходите от горите ще се връщат отново изцяло в тях. Излиза, че това е допълнително официално пренасочване на средства в друга посока. Ако статутът на фонда не бъде извънбюджетен, ще бъдат излъгани всички надежди на лесовъдите за нормална работа в горите.
Тук възниква и въпросът кой ще покрива загубата на онези горскостопански предприятия, които няма да приключат годината с положителен резултат – това, което казах и преди малко, тъй като се дава възможност чрез правилниците да се отварят нови вратички, за които законодателите няма да вземат отношение. В чл. 20, ал. 3 се казва: „Създава се Национален съвет по горите към председателя на Държавната агенция по горите като консултативен орган за обсъждане на основни въпроси по управлението на горите.” Какво означава това? Три съвета ли ще има – един консултативен, създаден сега с Устройствения правилник, и още два – Национален съвет по горите като консултативен орган, свързан с основните въпроси в управлението, или и трети, който е с неясни функции? Това също трябва да бъде конкретизирано и изчистено. Иначе от текстовете на закона нищо не се разбира.
Що се касае до въпроса за оценка на горите и земите от Държавния горски фонд, поставен правилно от Министерството на финансите, трябва да кажа, че това именно е една от многото грешки на закона. В чл. 28 ал. 1 и ал. 8 си противоречат. Не може оценката да се прави хем пазарно, хем по базисни цени. Това противоречие не е случайно, а е политически ход, който се използваше досега. Но въпреки това законът не дава изход от тази ситуация. Не може един декар горска земя да се оценява, без да се отчита, да речем нейното местоположение. Тази грешка на закона, наред с много други, е причина да казваме, че законът досега е водил до ограбване на държавата и по-точно на Държавния горски фонд.
По принцип ние смятаме, че за българските гори е необходим изцяло нов закон. Тези кърпежи обслужват определени политически интереси и няма да решат принципно въпросите, които от години наред трябваше да намерят решение. Парламентарната група на Обединените демократични сили няма да подкрепи на първо четене законопроекта и апелира отново министър-председателят да си спази ангажимента и Министерският съвет да предложи нов Закон за горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Има думата за реплика народния представител Олимпи Кътев.
Народният представител Яне Янев говори 15 минути. Следователно на Парламентарната група на ОДС остават 6 минути.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не 15 минути, и 115 минути да говори Яне Янев, ще се покаже, че тези, които са му написали там нещо, и те разбират колкото той разбира от гори. (Оживление.) Това, че баба му го е водила някога на разходка в гората не значи, че той разбира проблемите на българската гора. (Смях.)
Обидно е за българската гора, за хората, които работят над 100 години научно в тази гора, такива хора да дават съвети какво да се прави. Съответно и уважението лично към него е такова. Тежко и горко на ОДС, че той изразява мнението на ОДС по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, нека да направите реплика с какво не сте съгласен.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Репликата ми е в това, господин Янев, че Вие и тези, които са Ви написали това, което четете, не знаят или са забравили, или не искат да знаят, че в най-новата история на българската демокрация в последните десет години реформата в българската гора не започва от 2002 г. Реформата в българската гора започва от 1999 г., когато ОДС беше на власт. То започна реформата на българската гора. Но я започна по много грешен път. И завърши катастрофално. И най-големите поражения в българската гора бяха предизвикани точно от тази грешна реформа – реформата на РМД. Ако не го знаете, ви го припомням – РМД-тата, създадени от вашето правителство тогава. И не от Тридесет и деветото Народно събрание, а още от Тридесет и осмото Народно събрание. Аз като заинтересован човек в тази област съм следил питанията и въпросите, които се задаваха от трибуната, от Янаки Стоилов за безобразията в Тетевенско и къде ли не. Така че това е положението с реформата в българската гора. Вие я започнахте, а сега не щете да подкрепите нещо, което е полезно. Благодаря ви. По-нататък в изказването си ще говоря по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, колега Янев! Аз не можах да разбера Вие най-добрият популист или председател на популистите в българския парламент ще бъдете, или просто искате да държите хора, които нямат отношение към гората, или нещо друго?
Твърдите, че след като се създават публични дружества, общини или дружества, които ще бъдат районирани по общини или няколко общини, те ще бъдат извън контрол, тоест паричните потоци вече стават безотчетни. Колега Янев, в България има закони. Когато говорим за контрол, Вие май не правите разлика между контрола на горските стражари и финансовия контрол, който се упражнява от държавата. Република България има Сметна палата. Всички публични средства по закон се контролират от Сметна палата. Дай Боже бъдещите държавни горски и ловни стопанства да успеят да привлекат средства, имат тази възможност, от европейски фондове. Тогава режимът на контрола ще бъде и от Европейската сметна палата.
Другото, което ме изуми съвсем, беше Вашето предложение Държавен фонд „Българска гора” да бъде на извънбюджетна сметка. С това директно казвате на всички, че от влизането на закона в сила България трябва да излезе от валутния борд. Това означава на икономически език. Или не разбирате от икономика, или просто провокирате всички тук с такива абсурдни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Правилно преди по-малко от седмица един дългогодишен лесовъд от Смолянски регион ми каза: целта на поредната поправка в горите е да се изкарат ДПС-арските орди, за да се вкарат БСП-арските партизански горски отряди с резачките. (Смях.) Но, тъй като е много важно тук да подчертая, че при ДПС в момента има гузна съвест, те са разкрачени – нито могат да подкрепят, нито могат да гласуват против законопроекта. И става колегата и ми прави абсолютно безсмислена реплика. Ако той е следил внимателно какво казвам, а тъй като виждам, че не е чел законопроекта, пак се изказва неподготвен.
Що се касае за царския кочияш, който и обслужваше изсичането на горите от червения цар...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, правя Ви забележка!
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, ще правите забележки на този, който се изказа преди мен и след това на мен.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Той направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз направих и сега Ви правя забележка. Не може така!
ЯНЕ ЯНЕВ: Не, аз не съм Ви чул да правите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие нанасяте лична обида на народен представител. (Оживление.)
ЯНЕ ЯНЕВ: Искам да подчертая, че така известният граф Рилски, който по-късно дойде тук и стана секач Рилски, неговите представители, които са едни от главните виновници за ликвидирането на българската гора, нямат право изобщо да взимат думата, камо ли да се правят на вещи „специалисти”. Затова нашето предложение е много ясно и аргументирано – ние казахме, че българската гора се нуждае от изцяло нов законопроект и всякакви опити за поправки на практика обслужват партийни интереси. Всичко, което се прави в българската гора, трябва да бъде съобразено с горската европейска политика. А тя е насочена предимно към опазване на околната среда, а не към хишническо и безогледно изсичане на гората, на каквото сме свидетели, че става през последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изцяло подкрепяме предложението, направено от госпожа Ваня Цветкова и група народни представители, и, разбира се, имаме противоречиви чувства към законопроекта, внесен от господин Калинов и група народни представители.
Започвам с позитивните страни, които безспорно трябва да бъдат отчетени, а това е, че се запазва относително единна административно-управленска структура. Налице е децентрализация при взимане на управленски и частично на финансови решения. Има голяма вероятност най-после да заработи някакъв, макар и несъвършен механизъм за финансова самостоятелност на управлението и стопанисването на горския фонд. И, разбира се, позитивно е виждането за изграждане на Държавен фонд „Българска гора”. Позитивно е и участието на държавата в опазването и охраната на горското богатство.
Оттук нататък отново трябва да подчертаем, че липсва чуваемост и пренебрегване от страна на вносителите на мнението на основните групи заинтересовани страни от горския сектор, каквито са предприемачите, лесовъдите на частна практика, преработватели, недържавни собственици на гори, експерти, които са работили досега по законопроектите.
Основната слабост е, че с лека ръка са изоставени грижливо подготвени преди това текстове, които все пак преодоляваха някакви бюрократични, нагнетяващи корупция практики, които затрудняват ежедневието на недържавните структури, собствениците на гори и техни представители. Мит е постигането на разделянето на контролните от стопанските функции. Бъдещите горски и ловни стопанства, които ще се регистрират по Търговския закон, се явяват конкурент на предприемачите. Как обективно държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства като заинтересовани лица ще упражняват безпристрастен контрол върху своите конкуренти предприемачите. Също така не се отчита обстоятелството, че бъдещите ловни и горски стопанства, като регистрирани по Търговския закон за упражняване на стопанска дейност, заедно със своите служители, не могат да упражняват публично-държавни функции на контрол върху дейността по управление и стопанисване на гори недържавна собственост поради конфликт на интереси. Това е един проблем, който трябва да бъде решен.
Също така не се отчита обстоятелството, че ползването на горската инфраструктура, заплащането на такса ще рефлектира върху цената на дървения материал, която и сега се явява една от най-високите цени за Европейския съюз. Излиза, че сега предприемачите ще плащат два пъти – веднъж за ползване на дървесина, в стойността на която се включва и цената за изграждане на временни пътища, и втори път - такса за поддържане на чужда собственост, което е грижа на собственика. Не че горските пътища нямат нужда от ремонт, не че те са в някакво добро състояние, но повишаването на таксите практически повишава цената на дървесината, което е много сериозен сигнал за нашата дърводобивна и дървопреработваща промишленост.
Какво всъщност въобще не е решено в този законопроект? Това е необходимото стимулиране на собствениците на маломерни горски имоти. Сега действащият праг от 500 хектара е твърде висока бариера точно за тези собственици, най-често физически лица. Би трябвало между първо и второ четене да намери място виждането, че 500 дка е една разумна мяра, която ще даде възможност за обединяване на собствениците. Наемането по трудов договор или на граждански договор на регистриран лесовъд на по-големи обединения на горски стопани, също ще осветли редица икономически взаимоотношения, които досега са в сивия сектор, и практически ще подпомогне работата на държавните лесовъди.
Въвеждането на нормални лесовъдски икономически отношения за собствениците на гори, които са общини, кооперации и други по-големи собственици, също би било позитив за общото стопанисване на горския фонд.
Би трябвало много сериозно да се помисли за намаляване на корупционните практики сред горските. Практика е горските до ниво директор в разрез със закона да маркират сами дърветата за сеч на подалите заявление собственици на гори. Назначаването на лесовъди в обединението на частните стопани ще даде възможност лесовъдният персонал да получи по-голяма свобода да се занимава с лесовъдство, да контролира лесовъдски как се стопанисва гората там, където е нужно - на сечището, а не както е сега – на пожар да обикаля целия поверен му участък.
Ето защо ние ще се въздържим да подкрепим на първо четене този законопроект, за да изчакаме предложенията между първо и второ четене. Но позитивите, с които започнах, дават основание да смятаме, че могат да се направят и тези разумни решения, които все още липсват, за да се получи един работещ законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Васил Паница. Да се готви народният представител Олимпи Кътев.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представеният законопроект едва ли ще реши всички проблеми, които съществуват пред горския сектор. Няма да реши вероятно тежкото несъответствие, което съществува в момента между изсичане и залесяване, като последното е по-скоро теоретично понятие. Това го знаят всички, които работят в горския сектор. Вероятно създаването на Фонд „Българска гора” ще регулира донякъде този процес и затова е създадена и тази точка от законопроекта. Няма да се решат много проблеми на местно дерибейско ниво в държавните лесничейства. Няма да се спрат и опитите на много директори на държавни лесничейства да се намесват във вътрешните дела на юридически лица с нестопанска цел. Мога да цитирам най-малко десет до дванадесет случая под благосклонното покровителство на предишното ръководство на Националното управление на горите, а и засега, както виждаме, на Държавната агенция по горите. Има хора, които се държат като дерибеи, които се отнасят подигравателно и към искания на примерно 21 народни представители, между които и двама заместник-председатели на Комисията по земеделието. Но това е нещо, което едва ли ще се реши в закон. Това е въпрос на манталитет, който новото ръководство трябва да разреши.
Въпреки това негативно начало, с което започвам, ние ще подкрепим представения законопроект най-малкото по три причини. Подкрепяме съществуващите държавни лесничейства да се регистрират като търговски предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което ще им даде някакъв вид стопанска самостоятелност. Веднага правя паралел с много жестоко критикуваните болници, които бяха регистрирани като търговски дружества по абсолютно същия закон, които работеха, на които се даде възможност за икономическа инициатива, бидейки държавни предприятия. Това е точно повторение на онова, което от около 10 години се критикува за болниците, само че в друга сфера.
Същевременно едва ли Стопанският съвет, който се създава и който ще има статут на консултативен орган, ще реши нещо. Така или иначе щом е предложено, може би трябва да му се дадат по-разширени функции - не само на консултативен съвет, а на консултативен орган, за да има някакъв ефект този орган. Иначе ще е само като фигуративно съществуващо понятие в даден закон.
Подкрепяме разделянето на контролните и стопански функции, съответно контролните – осъществявани от държавната администрация, а държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства да осъществяват само стопанска дейност.
Когато става дума за контрол, имам сериозна забележка, която вероятно ще влезе между първо и второ четене в предлагания нов чл. 24а, ал. 1, т. 5, където се казва, че охраната ще бъде на горите и земите от държавния горски фонд. Кой да охранява частните гори? Тези, които ги притежават? Това е абсурд. Това е все едно да кажеш на МВР – вие ще охранявате само държавни предприятия, а това, което се краде по частни фирми и апартаменти, не е ваша работа. Като запалят пожар в частна гора, кой да отговаря? Частниците ли? Няма да стане. Тоест в съседство с държавна гора, ще бъде подпалена и тя.
Цитирано е точно. В комисията ми бе опонирано, че няма такова нещо. Цитирам пак чл. 24, ал. 1, т. 5 – „охрана на горите и земите от държавния горски фонд” и край. Частните и общинските ги няма. Някой друг да ги охранява. Един държавен орган трябва да охранява всичко, но това вероятно ще намери място между първо и второ четене със съответната корекция.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Кой ще плаща?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Подкрепяме и създаването на фонд „Българска гора”. Госпожа Манева даде наше предложение в разискванията в комисията: не под тази форма, която е сега, както е предложено – фонд „Българска гора”, при което преходният остатък ще остава накрая на годината, а трябва да се връща като държавно предприятие, за да може този ресурс, с който разполага и който в края на годината евентуално е останал, да остане пак в него. Иначе знаем какво става. В последния месец от годината „грабвайте телата” – каквито пари са останали, се изразходват невинаги в най-целесъобразната посока.
Има и един мажорен елемент, който е даден в мотивите. Дават се за пример държавните дивечовъдни станции, и е вярно това нещо, които са развили активна дейност. Пише - „доказаха своята икономическа ефективност и жизненост”.
Само че има един момент, който върви от няколко години. Държавните дивечовъдни станции, които са 37 на брой в момента и които са лицето на нашето ловно стопанство както пред Европа, така и пред света, да се отдават на така наречената съвместна дейност. Това означава, че държавата вдига ръце от държавните дивечовъдни станции постепенно. Държавните дивечовъдни станции, пак повтарям, са нашето лице пред Европа. Те направиха наистина много и този йезуитски начин да се ликвидират бавно, постепенно и планомерно трябва да се пресече. В момента тече такъв процес – на така наречената съвместна дейност. Държавните дивечовъдни станции имат осем държавни функции по закон.
Когато един частник – нямам нищо против тях, може би в 99% от обществено-икономическия живот на страната, грабне такова стопанство, то става негово, каквото и да ми говорите от тази трибуна. Аз знам на практика какво става. То е негово частно феодално владение с държавната инфраструктура. На държавна пита помен правят.
Ако не се опитате да пресечете това нещо, в скоро време няма да има лов в България, въпреки че някои от тези частници имат прекрасната възможност от следващия закон, който се задава и който подкрепяме, да вземат така наречените дивечовъдни участъци. Покрай участъците дай да грабнем сега и станциите. Този проблем трябва да намери решение както в този закон, така и в следващия – Закона за лова. Макар и с малко позитиви, този законопроект е стъпка напред и ние ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за горите са наложителни и по мое мнение – закъснели. Трябва час по-скоро след задълбочени дебати да бъде приета тази промяна.
Проблемите в горите са толкова много и толкова отдавна, че има нужда от много силна намеса от страна на Народното събрание и изпълнителната власт за тяхното преодоляване. Те не могат да бъдат кампанийни, не могат да бъдат временни. Трябва да се правят бавно, спокойно, методично, за да не загубим това, което сме създали за повече от 100 години като наука по управление на горите, да не загубим българската гора като дървесина, да не загубим това, което е в българската гора. С подобаващи усилия и отговорност. Те не могат да се направят с едно изказване оттук, да излезеш от залата и да заминеш на следващото мероприятие. Пак казвам, трябва бавно, методично и спокойно, а не с хвърляне на димки и бомби.
От НДСВ ще подкрепим законопроекта, защото е силно необходим за българската гора и за хората, които работят в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Да уточним – законопроектите са два.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Говоря за този, който е внесен от Васил Калинов и група народни представители. Ще се изкажа и по другия законопроект, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители.
Защо са наложителни тези промени? Защото състоянието в българската гора е такова, че дава възможност да се вършат безобразия в нея както от страна на тези, които би следвало да я охраняват и стопанисват устойчиво, така и от тези, които я експлоатират под законовите форми, които дава самият закон. Това трябва да се промени и точно по начина, който е предложен от Васил Калинов и група народни представители, за да няма объркване. Това е начинът държавата да се намеси по-сериозно в тези процеси.
Фирмите, които участват в дърводобива, ще си останат. Под формата на конкурси те ще си получават поръчките – ще има конкурси, ще ги печелят и ще извършват лесодобивната дейност. Но принципно новото е това, че собствеността на дървесината, която се добива, остава на държавата и тя чрез горските стопанства ще осъществява нейната продажба по пазарен принцип. Това е новото и това е нещото, което ще донесе повече приходи и ще гарантира самоиздръжката на сектора, защото досега лъвският пай от всичко отиваше във фирмите. Най-голямата печалба идва, както сами се досещате, от продажбата на дървесината, а не от дърводобива и съответно затова не стигаха пари нито за лесоустройствени мероприятия, нито за горски пътища, нито за залесяване, нито за заплати, нито за закупуване на нова техника. Затова не можем да си затваряме очите и да казваме, че няма и корупция в системата. Но след като ние като народни представители сме дали тази възможност със законите, които сме приели, естествено е да намерим вината и в себе си. Това е основно правило и основен мотив в този законопроект.
Разбира се, не са маловажни и другите промени, които се правят, но вторият най-важен момент е създаването на фонд “Българска гора”. За тези, които не знаят, такъв фонд “Българска гора” съществуваше много години. Доколкото си спомням, някъде 1999 г. беше закрит, като мотивът беше, че Световната банка настоявала да няма такива извънбюджетни фондове, които пречели на финансовата дисциплина. Това, което се направи, беше голяма поразия и е много хубаво сега, че го възстановяваме. Ще има средства и то още от 1 януари, защото – за тези, които не знаят, досега бюджетът превеждаше средства в Националното управление по горите и докато стигнат до лесничействата, на тези мероприятия вече им минава времето за самото осъществяване. Така че фонд “Българска гора” трябва да има, той ще акумулира средства, ще ги изразходва, надявам се, целесъобразно и под съответния контрол.
Ние имаме и някои бележки, които между първо и второ четене ще предложим за промени. Например никъде в законопроекта не се говори за сертифицирането на горите. Сертифицирането на горите е нова, модерна, европейска практика, която се практикува в голяма част от европейските държави. Последните години тя навлиза и в България, има създаден капацитет най-вече в Лесотехническия университет от групи специалисти, които направиха базово сертифициране както на държавни, така на общински и на частни гори. Това е бъдещето. Трябва да залегне по някакъв начин в закона и този проблем с регламентирането на сертифицирането на горите.
Има и още един проблем, който ме тревожи. Член 94 мисля - по памет, текстът не е пред мен - касае въпроса за задължаването на фирми или частни лица, които са получили преотреждане на горски фонд за други нужди. Те един път са платили такава такса на държавата, щом са получили преотреждане, но сега в проекта се предлага и още един път да финансират компенсационно залесяването на други терени. Това би следвало да бъде изяснено, за да няма дублиране и натоварване на бизнеса с нови такси, които са извън тези, които ги има. Те са достатъчно големи, за да се случи това.
По отношение на закона на госпожа Цветкова трябва да направим няколко уточнения. Става дума за износ на обла дървесина, която по данни на Държавната агенция е около 8% от годишния добив в България. Аз бих предложил Комисията по европейските въпроси да даде становище по този законопроект, защото България, бидейки член на Европейския съюз, на първо място, не може да прави рестрикции по отношение на свободния пазар с членовете на Европейския съюз. Остават едни други 3% от тези 8%, които са действително за износ на обла дървесина в страни нечленки на Европейския съюз – примерно Сърбия, Македония, Турция и на други места. Трябва да се прецени дали е целесъобразно това да се извърши или не освен по икономически и по екологични причини, като се има предвид, че там се изнася главно дървесина, която е за преработка за хартия и за целулоза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): С моята реплика искам да внеса едно уточнение. Моят законопроект се отнася само за страни -нечленки на Европейския съюз, тъй като ние по правилата на член на Европейския съюз такива рестрикции не можем да налагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Кътев, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Започвам с думите, че ние ще подкрепим и двата законопроекта.
Законопроектът на госпожа Цветкова не изисква някакъв особен коментар. Той е съвършено ясен и ние ще го подкрепим.
Искам категорично да кажа, че законопроектът на господин Калинов е сериозна стъпка във вярната посока. Българската гора, управлението на българската гора се нуждае от незабавни мерки, от сериозна промяна, ако искаме да опазим гората и да се случат нещата, които отдавна цялото общество очаква – едно разумно стопанисване в полза на цялото общество, опазване на българската гора. Заедно с това ще кажа, че в управлението на горите, в ползването на горите има установени интереси и огромна тревога, че те ще бъдат нарушени с промяната на закона. Това си личи днес в залата от съпротивата, която среща изменението на Закона за горите. Наистина очаква се цялостна промяна, една по-драстична промяна в управлението на горите, но ние всички се надяваме, че това ще стане с новия Закон за горите.
В същото време абсолютно необходимо е незабавно да се предприемат изменения в съществуващия закон, за да може новосъздадената Агенция по горите да си върши работата и да започне тези промени, които ние очакваме. Мисля, че ако народните представители сме загрижени за това, което става в горите, няма никакви основания да не подкрепим този проект, въпреки че има възможност между първо и второ четене да бъдат направени допълнения, за да може тази воля за промяна да бъде още по-категорична.
Аз искам да маркирам няколко такива крачки, които могат да бъдат формулирани със съответните законови текстове между първо и второ четене, които да решат съществуващи проблеми, за които в момента нямаме в това предложение някакво желание за промяна. Предполагам, че това е поради страха, че ще има още по-голяма съпротива, ако и тези текстове бъдат включени, но аз мисля категорично, че трябва да обсъдим текстове, свързани със забраняване на замени на държавни гори с частни земи. Това е практика, която трябва да бъде преустановена.
Трябва да се опитаме търгуването на дървесина да става чрез Стоковата борса по най-прозрачния начин, който да изключи каквито и да е съмнения за злоупотреби.
Трябва да има по-категорични текстове за това, че основното предназначение на Фонд „Българска гора” ще бъде това, че средствата ще отиват за залесяване. Много добро решение в управлението на Фонд „Българска гора” е записът за публичност на решенията на Управителния съвет на фонда. Тук виждам едно много двойнствено поведение на БСП, тъй като съвсем основателно и много правилно, в съответствие с изявленията им през последния месец за публичност на управление на обществени средства, те записват това решение за Фонд „Българска гора”. Така трябва да бъде. През миналата седмица гласуваха против да бъдат публични решенията на държавното предприятие за управление на средства по околната среда – нещо, което като структура, е абсолютно аналогично.
Мисля, че трябва да има и текстове, ограничаващи или правещи изключително редки изключванията на гори от горския фонд, или по-популярното – промяната на предназначението на горите.
Разумно е също да помислим дали този фонд наистина трябва да бъде регистриран под форма, която да запазва възможността средствата в края на годината, останали неусвоени, да преминават в разпореждане през следващата година, а не остатъкът да бъде заличаван, както това става с извънбюджетните сметки, какъвто е в момента той.
Такива предложения могат да се направят. Тук в изказванията на колегите се чуха и други направления, но аз мисля, че трябва да направим всичко възможно максимално бързо да бъде приет този закон, да бъдат направени необходимите подобрения и той да влезе в сила, за да започнат реални действия за спасяване на българската гора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Мария Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители, е резултат от една продължителна работа в Държавната агенция по горите и в постоянната Комисия по земеделието и горите в Четиридесетото Народно събрание.
В периода на подготовката на законопроекта бяха проведени множество срещи и обсъждания с представители на горския бизнес, синдикати, браншови организации, с висши ръководители на горския сектор. Във всички тези разговори единодушно беше споделяно мнението, че е наложителна промяна в модела на управление на държавните гори. Подчертавам този текст, защото те са основния обект на законопроекта.
В този смисъл законопроектът отговаря на обществените очаквания за радикална промяна, насочена към създаване на финансово стабилен и икономически устойчив горски сектор и осигуряващ баланс на интересите на обществото и на всички заинтересовани страни.
Освен това считаме, че предложеният законопроект отговаря на поетите ангажименти от управляващата коалиция за устойчиво стопанисване на горските ресурси, за борбата с обезлесяването и с масовите заболявания на горите, за запазване на биологичното разнообразие и, разбира се, не на последно място – за развитието на планинските райони в страната.
Отправна позиция в предлагания на вашето внимание законопроект бяха констатации, че горският сектор е в критичен момент от своето развитие, че съществуващият огромен потенциал от ресурси не се използва ефективно, че има остра нужда от стратегия за финансиране на сектора и, разбира се, от високата степен на обществено очакване и нагласа за намиране на необходимите законодателни, управленски и организационни решения като крайно наложителни за горския сектор.
Основните принципни промени, които предлагаме и могат да бъдат систематизирани, са:
1. създаване на Фонд „Българска гора” с цел финансово стабилизиране и инвестиционно подпомагане на горския сектор;
2. разделянето на контролните от стопанските функции в държавния горски сектор чрез преобразуване на регионалните управления по горите в регионални дирекции по горите и увеличаване на контролните им функции;
3. регистриране на държавните лесничейства в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Без да навлизам в подробности, бих искала да приведа следните аргументи в полза на предлаганите изменения и допълнения. Предоставянето на възможности за стопанска дейност на държавните лесничейства е изключително важно. Убедена съм, че това ще повиши тяхната икономическа жизнеспособност, ще подобри организацията на работа и мотивацията на работещите в горите, ще направи възможно реализирането в максимална степен на лесовъдските мероприятия, предвидени в лесоустройствените проекти.
Самата идея за разделяне на контролните от стопанските функции е обсъждана многократно. Считаме, че предлаганото със законопроекта решение е реалистично и наложително. Нарастване на възможностите за контрол от страна на регионалните дирекции по горите кореспондира с общото ни желание и необходимост от ефикасна превенция и борба с горските пожари и срещу закононарушенията в горите.
През последните години всички анализи, посветени на проблемите на горския сектор, подчертават недостатъчното финансиране и неефективният финансов механизъм, пречещи за нормалното извършване на залесяването, за навремения ремонт и строителството на горските пътища и развитие на инфраструктурата, за съхраняване и увеличаване на биологичното богатство в природните паркове.
Затова смятаме, че решение във вярна посока е създаването на Национален фонд „Българска гора”. Предлаганият финансов механизъм ще позволи акумулирането на средства за извършване на така необходимите лесовъдски мероприятия в полза на гората и, разбира се, на всички нас. Разбира се, всичко това трябва да става при наличие на добри проекти и при пълна прозрачност и контрол на всеки етап от подготовката, възлагането и изпълнението им.
В заключение искам да кажа, че предлаганият законопроект прави опит да обхване най-актуалните проблеми в горския сектор и да предложи работещи законодателни решения като отчита интересите на обществото и на заинтересованите страни.
Разрешете ми едно мнение по повод изказването на госпожа Елеонора Николова. Подкрепям нейната теза за утежнения начин на контрол и обслужване на недържавните гори. Лично аз ще внеса необходимите промени в чл. 80, ал. 3 между първо и второ четене.
Уважаеми колеги, предлагам ви да подкрепим законопроектите за изменение и допълнение на Закона за горите, за да създадем условия за изграждане на проспериращ горски сектор при запазване на баланса между икономическите, екологическите и социални функции на горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Вълканова.
Не виждам желаещи за реплики към госпожа Вълканова.
Има думата народният представител Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за изменение и допълнение на Законопроекта за горите в тази зала се очертава като един от най-емоционалните. До този законопроект се стигна, след като бяха представени няколко такива от Министерството на земеделието и горите и от група народни представители. Различните варианти бяха силно подкрепени от колеги и еднакво силно отхвърлени от други. Успоредно с това нарасна напрежението в гората. Недоволството беше не толкова от това, че няма закони за гората, а от това, че нямаше правоприлагане на закона, тоест липсата на закон в гората. В България по норматив се добива около 4,5 млн. кубика дървесина, а се знае, че общият добив е малко над 6 млн. кубика. Тоест над 1 млрд. лв. се въртят в сивия сектор в гората. Това беше много възмутително и, разбира се, това доведе до тия силни емоции, които преживяваме в последните няколко години с опита да има нови закони.
Неслучайно, като говорим за милион и половина, може би два милиона кубика незаконна сеч, фирмите в България, които извозват дървесина, пътуват обикновено през нощта. Това, разбира се, не става без намесата на държавни служители, по-скоро на самата държава чрез тях.
Разбира се, най-коментирани в историята останаха набезите на по-мургавите братя от нас, които по най-вулгарния начин сякоха обикновено покрай пътищата. Дори и като секат, не сякоха от корен, а прави, защото полагаха по-малко усилия. Това е много, много малка част от големия проблем с незаконния добив от гората. Неслучайно общественото мнение и очакване беше за нов закон, но това не е лесна работа.
Все пак държавата почти успя да се наложи над така наречените „мургави братя”, но няма никакъв успех над сивия сектор в гората. Липсата на инвестиции в горската инфраструктура доведе до това, че не може да се добива качествена дървесина, защото няма инфраструктура за достъп до тази дървесина. Голяма част от дървесината в България, хубавата дървесина, вече е в своя пик като качество, а някои дори го преминаха, но същевременно гората се използва като добив само от райони, където има достъп до нея.
От много коментари и идеи за развитието на гората и горския отрасъл досега има само един резултат. Той е, че гората като система се отдели от Министерството на земеделието и горите. Убеден съм, че от това няма да спечели нито българската гора, нито пък българското земеделие. Това вече е излишен коментар.
Има едно отношение в обществото, което никога не съм споделял. Там, където има бягство от прилагането на закона, да се говори за неговата липса и да се нагнетява излишно очакване за нов, справедлив закон.
Уважаеми колеги, вносителите на Закона за изменение и допълнение на Закона за гората, трябва да бъдат поздравени за усилията и куража. Неслучайно става въпрос за закон за изменение и допълнение, а не за нов закон. Тук се говори и ще се говори за нов закон, без да е представена концепция. Това не е лесна задача и не съм сигурен, че това е нужно.
Има различни мнения за закона, предложен от колегата Васил Калинов и група народни представители. Едното крайно мнение е, че този закон ни връща десет години назад в сектора, а другото крайно мнение е, че едва ли не с този закон за изменение и допълнение решаваме всички натрупани проблеми в сектора. Според мен истината е някъде по средата.
Колегите, разбира се, водени от желанието да въведат ред в гората, правилно предлагат отделянето на контролните функции на държавата от стопанската й дейност. Предложенията в тази връзка са много предпазливи и неслучайно тезата ще се развива с устройствен правилник. С устройствен правилник, забележете, колеги, ще се урежда и дейността на новия елемент в закона – Фонд „Българска гора”, което е безспорно подкрепено от всички, ще го подкрепим и ние.
Очевидно е, че резки движения в отрасъла не бива да се извършват. Могат да бъдат нанесени и непоправими щети. Колегите предлагат да се работи на принципа: „проба – грешка” и затова са предпочели правилника за прилагане на закона пред Закона за горите, и там да бъдат описани подробно дейностите - предпазлива постъпка, но пък дава по-голяма гъвкавост на ръководството на ДАГ за реакция при недостатъчно сработване на системата.
Спорна е и тезата за нови 170 държавни предприятия, които ще бъдат наречени съответно държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Безспорно правило е дървесината да се продава само от тях.
За съжаление законопроектът няма отношение и към един много спорен въпрос – въпросът за така наречените големи ползватели на дървесина. Всезнайно е, че те са привилегировани играчи и работят на непазарен принцип. Надявам се това да се случи на второ четене на закона.
Спорна е и тезата за управление на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства с договори за управление, а не с класически трудови договори. Най-неразбираемо, за мен лично, е изискването директор на държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство да бъде само с лесовъдско образование.
Уважаеми колеги, тук говорим за стопанска дейност, когато говорим за стопанска дейност, да изключиш хора, които имат икономическо образование или икономическо отношение към дейността от управление, това е много несериозно, няма такъв случай. Все едно да кажем, че примерно самолетът ще се управлява само от лекари или само лекар ще бъде директор на болница. Не може да се случи това, защото, когато говорим за стопанство, когато говорим за икономика, не можем да пренебрегнем ролята и важността на знанията на икономистите.
Разбира се, няма съвършени законопроекти, но затова пък има две четения и Парламентарната група на ДПС ще положи сериозен труд, за да помогне на усилията на колегите от Парламентарната група на БСП да въведат ред в гората. Надявам се да бъдем конструктивни.
Що се отнася до законопроекта на колежката Ваня Цветкова, аз мисля, че това е един непазарен принцип, още повече, че става въпрос за много малък процент от дейността в горския отрасъл, още повече основният износ на обла дървесина е за Гърция. Знаем, че до 1994 г. в Северна Гърция имаше само две предприятия за преработка на дървесина, а сега са 80. Вярно е това, но е вярно и това, че България вече е в Европейския съюз, редом с Гърция, така че имаме свободно движение на капитали и стоки по договора за присъединяване към Европейския съюз. Законът има хубаво звучене, но няма никакво съдържание и предлагам да не се занимаваме с такива предложения, като на колежката. Съжалявам, но това не може да стане факт в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да започна с това, че личната ми позиция беше против отделянето на горския сектор от Министерството на земеделието и горите, но след като вече беше взето политическото решение, да бъде създадена Държавна агенция по горите, смятам, че е крайно време, дори много закъсняхме, с регламентирането и то със закон на взаимоотношенията в държавната агенция. Просто трябва да дадем една възможност хората там да могат да си вършат работата, да могат да изпълняват отговорностите, които вече им вменяваме със законопроекта и да няма оправдание за това кой е крив, кой е прав, а всеки да носи своята отговорност от управленската позиция, която е в момента.
Също така бих желал да кажа, че самият законопроект, който е внесен от колегата Калинов и група народни представители, не е съвършен. Тук бяха казани много неща по отношение на слабостите на законопроекта и по отношение на неговите силни страни. Все пак е по-добре ние да приемем този законопроект, като много се надявам, че между първо и второ четене тези слабости, които бяха посочени от други колеги, ще бъдат отстранени. Бих желал да акцентирам само върху някои от тях.
На първо място, моето виждане по тази проблематика е, че ние трябва да засилим регламентацията в самия законопроект и да сведем до минимум уточняването на взамоотношенията в подзаконови нормативни актове. Смятам, че това можем да го направим между първо и второ четене.
Също така смятам, че можем да прецизираме текстовете, които регламентират контрола и да засилим контролните функции, да засилим разликата между контролните функции и стопанската дейност. Идеята е добра, заложена е в законопроекта, просто трябва да подсилим това разграничаване с по-ясни текстове в самия законопроект.
Смятам, че практиката, която беше въведена и която в момента съществува за една неравнопоставеност на пазара, а именно разделянето на големи ползватели и други, трябва просто да бъде прекратена. Тези преференции, които получават големите ползватели, трябва да бъдат премахнати и всички стопански субекти, независимо от това какви са, да бъдат сложени при равни условия.
Колеги, едно от най-положителните качества на законопроекта е възстановяването на Фонд „Българска гора”. Аз бях министър по времето, когато под натиска на Световната банка и Международния валутен фонд ние закрихме Фонд „Българска гора” и винаги, когато съм имал възможност, съм казвал, че това беше грешен ход, но тогава ние бяхме принудени да го направим.
Доволен съм от това, че се дава една публичност при управлението на Фонд „Българска гора” и се надявам, че начинът, по който се сформира Управителният съвет, ще доведе до отпадане на всякакви съмнения за използването на средствата във фонда, тъй като там има представители и на други ведомства.
Много се надявам между първо и второ четене да подберем такива текстове, които да дадат една възможност преходният остатък в края на годината да остава във фонда, иначе просто ще се обезсмисли създаването му.
Знам какво е мнението на Министерството на финансите, но смятам, че все пак, ако има воля в парламента, това нещо можем да го направим и би трябвало да го направим така, за да може да е гарантирана финансовата стабилност в агенцията, за да могат колегите, които работят в Държавната агенция по горите, да могат да правят своите планове занапред и да разчитат на тези средства, и да могат да ги ползват в периода, в който те са им необходими. В момента има един дисбаланс между добри намерения и реалните финансови възможности или поне така беше досега.
Вече казах, че много ясно трябва да разграничим контролните функции и стопанската дейност. Още нещо, което смятам, че е много важно – не можем да ограничим контролните функции в този законопроект само за Държавния горски фонд. Напротив, според мен държавата трябва да изпълнява контролните функции върху целия горски фонд, независимо от това дали той е държавен, общински или частен.
Смятам, че това ще даде една възможност, разбира се, ако между първо и второ четене го променим, мисля, че вносителите няма да имат нищо против - това ограничение, което е наложено да бъде променено, и ще даде една голяма възможност държавната институция да получи своя авторитет и всъщност да се знае, че държавната политика се изпълнява именно от тази държавна агенция в целия горски сектор, независимо от собствеността и плурализма в системата.
Нашата парламентарна група подкрепя на първо четене законопроекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивите на внесения законопроект от господин Калинов и група народни представители за съжаление не кореспондират с конкретните текстове в закона. В мотивите се говори, че българската гора е национална ценност и че трябва да бъде осигурено нейното устойчиво и многофункционално стопанисване. Същевременно в самия закон няма нито един текст, който да дава такива гаранции. Напротив, за разлика от всичко, което е предлагано досега, тук искам да попитам: защо така по неведоми пътища още от миналата година законопроектът, който беше внесен от правителството някак си изчезна от парламента? Имаше проект, който се раздаваше тук, той дори не влезе на първо четене, явно нещо не се разбрахте в тройната коалиция. (Реплики от народния представител Васил Калинов.)
Вместо в закона действително да заложим разпоредби, с които да бъде защитена българската гора, да бъде гарантирано нейното устойчиво и многофункционално стопанисване, тук просто се предлага въвеждането на една силна централизация, лишена от всякаква прозрачност при стопанисването и управлението на българските гори. Залагат се абсурдни текстове, с които едно търговско дружество ще контролира друго търговско дружество, което не кореспондира със Закона за конкуренцията. Явно тук по-скоро са налице чисто конюнктурни цели, които трябва да бъдат решени с този закон, както една от партиите в тройната коалиция да изтегли „баницата с горите” към себе си, а не действително да бъдат вкарани разпоредби, които да защитят българската гора.
Има стратегия за развитие и стратегически план за развитие, от които няма нито един текст, който да е залегнал в така предложените разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите.
В стратегията и стратегическия план са заложени или по-точно са записани доста европейски принципи за устойчиво управление и многофункционално и природосъобразно стопанисване на горите. Аз не знам дали вносителите могат да ми посочат и един текст от тези стратегии, който да е залегнал в този проект.
Има разработени 15 броя планове за многофункционално развитие, които са приети от общинските съвети и част от заложените дейности се финансират от общинските бюджети. Голямата част от служителите по горите в тези общини стоят настрана, защото това не било законово уредено. Защо например сега с тези промени не се включва текст, с който да се гарантира, че заинтересованите и засегнатите страни от действията в горите ще бъдат участници в процеса на взимане на решения. Всичко остава препоръчително, пожелателно няма никакъв императив.
Явно, че управляващите и вносителите не искат нито прозрачност, нито децентрализация на нивата на вземане на решение при управлението и стопанисването на горите. Лично аз и в комисията, в която се обсъждаше този текст, и тук заявявам, че между първо и второ четене ще предложа нещо, което да бъде гаранция, независимо от това дали гората е частна, общинска или държавна, че тя не може да бъде променяна. На гори от горския фонд, както и на територии, предвидени за залесяване или такива, които са погинали при пожари, че не може да им бъде променено предназначението, освен за публични мероприятия или с общите устройствени планове. Защото, ако имаше воля да защитим българската гора, трябваше да пресечем най-сериозната предпоставка за унищожаване на горите – това, че се допуска и досега с частични изменения гори, които са придобити от частници чрез замяна да бъдат променяни за друго предназначение. Ако действително имаме воля да съхраним българската гора аз се надявам, че такива предложения между първо и второ четене ще бъдат приети и действително трябва да се заложат такъв тип принципи, които да съхранят гората.
Аз лично не бих участвал в подкрепа на текстове, които решават вътрешно преразпределение на влияния в тройната коалиция, без да целят реално реализиране на политика за съхранение на българската гора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Обединените демократични сили разполага с една минута.
Реплики има ли? Няма.
Господин Моллов, заповядайте, имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал преди да взема отношение по внесените законопроекти да подчертая, че Национално движение Симеон Втори с убеденост като парламентарна група ще подкрепи и двата законопроекта, които са внесени. Ще се опитам да обясня защо смятаме, че трябва тези законопроекти да бъдат подкрепени безрезервно.
Първият законопроект, внесен от народните представители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров, е насочен към това да се забрани износът на непреработена дървесина, да се сложи мораториум върху една практика, нещо, за което Национално движение Симеон Втори е настоявало през всичките години, през които е участвало в управлението на страната. Така или иначе тази практика не успяхме да я прокараме.
Днес обаче това не е чак толкова необходимо затова, защото обемите дървесина, които се изнасят в страни извън Европейския съюз, са сравнително много малки по отношение на обемите дървесина, които въобще се преработват в страната.
От друга страна, вече има достатъчно информация за сериозни количества дървесина, които се внасят в страната и в този смисъл този законопроект е силно закъснял като практика и едва ли ще се работи реално, едва ли ще постигне някакъв ефект по отношение на опазването на горите. Той обаче има един обществен резонанс, има едно обществено очакване, което изисква да се предприеме такава стъпка, която няма да е драматична по отношение на принципите на пазарната икономика, но от друга страна донякъде ще се тушира напрежението в определени райони, които са дърводобивни, където населението очаква някаква подобна мярка.
Този обществен резонанс обаче е предизвикан преди всичко от постоянни систематични лъжливи поднасяния на информация, които донякъде чухме и днес в тази зала. За съжаление става наша практика някои представители на опозицията, опиянени в собственото си красноречие, да поднасят невярна информация и да се опитват да я превръщат във вярна, защото тя звучи твърде популистично.
Бих искал да направя кратка ретроспекция на промените в законодателството в горския сектор и сегашното състояние, за да обясня моите думи и защо ние всъщност убедено ще подкрепим втория законопроект, който за нас е стратегическият законопроект.
Още 1999 г., по времето на министър Върбанов, беше осъществена реформа в горите. Убеден съм, че тя е предприета с абсолютно добронамерени намерения, но така или иначе тя не отчете конфликта между необходимостта от пазарно управление в един сектор на икономиката и конфликта с преобладаващата собственост върху средствата, в случая върху горите, която е 85% и повече държавна собственост. Този конфликт не беше отчетен и донесе някои поражения върху сектора. Аз благодаря на господин Върбанов, че той и днес повтори нещо, което винаги е заявявал, че грешките са отчетени и че той също подкрепя това, което днес се прави, като полезен ход в правилна посока.
Не бих искал да кажа, че законопроектът, който се внася от колегите Калинов и други народни представители от КБ, е перфектният законопроект. Почти всички колеги, които взеха отношение от тази трибуна, посочиха някои моменти в него, които са дискусионни, и които, без да променят по същество необходимостта от тази стратегическа реформа в горите, която трябва да се направи, посочват някои възможности за по-добро решение на определени казуси и ситуации.
Аз смятам, че това е напълно възможно между първо и второ четене да бъде изгладено с дискусия в комисията, където почти всички колеги са достатъчно компетентни в тази област.
Също така бих искал да кажа, че каквото и да говорим за онова, което се случва в горите, трябва да са ясни две неща.
Първо, трябва да разграничаваме законната от незаконната сеч – нещо, което често пъти се изпуска от внимание. Една голяма част от дървесината, която се добива, се добива на основание на лесоустройствени проекти, които са напълно законни, които са достатъчно публични, които може би трябва да се направят още по-голямо достояние на обществеността, за да може обществеността да няма притеснения за това, когато види кола с трупи, дървесина, да има усещането, че непременно това е незаконна сеч. Може би трябва да се подобрят, въпреки че знам, че са извършени немалко стъпки в това отношение, пътищата, по които минава дървесината, пропускателните пунктове, камерите, с които се заснема, контролът, който се извършва, и т.н. Може би още стъпки трябва да бъдат направени, но всичко това изисква средства, които държавата в момента може би не може да задели в такъв мащаб. Много по-мащабни действия могат да се случат тогава, когато в горите има възможност средствата, които не са малко, финансовите средства, които се получават в резултат от добита дървесина, да се реинвестират в създаване на възможности за по-прозрачно използване на тази дървесина.
Мисля, че възстановяването на фонд “Българска гора”, макар и във варианта, който е предложен в законопроекта, без да създава конфликт пред международни финансови институции, за което имаме уверение и от министъра на финансите, е ясно доказателство, че е намерен компромис, който е добър за горите, който се очаква от всички специалисти в горите и който, убеден съм, ще допринесе за това финансовите средства да бъдат наистина насочвани там, където трябва.
Определено не е известно на обществото или е малко известно, или някак си остава на заден план един много важен момент, а именно, че добивът на дървесина като обем е по-малък от приръста на дървесина. Проблемът обаче не е в това, че се изсича поголовно някъде дървесина, а проблемът е в това, че не се ползват онези труднодостъпни горски басейни, за да се получи равновесие и по-систематично ползване на дървесината. В този смисъл фонд “Българска гора” ще даде немалки възможности особено там, където такава практика е крайно наложителна още от тази година.
Всичко това, което казвам, знам, че е израз на онова, което и специалистите в горите считат за тяхна философия. Знам, че дискусията през всички тези години беше относително сложна, относително трудна, защото горите са чувствителна тема за всички. Те не са само дървесина, горите са бит, горите са околна среда, горите са, ако щете, сантименталност на много хора. В този смисъл обществото е достатъчно чувствително и следователно решенията, които да намираме в тази зала по отношение на реформата в горите, трябва да бъдат такива, че да отчитат обществените настроения, от една страна, и да дават възможност за устойчиво управление на горите, от друга.
В различните години бяха предлагани различни модели, които бяха дискутирани многократно на различни нива, с участие на всички неправителствени структури в горския сектор и бяха изразявани разнопосочни мнения. Разбира се, различните модели носят техните позитиви и негативи, но не може да се говори за някакво фияско на един или друг законопроект, защото е бил отхвърлен на някакъв етап, или защото не се е случила цялостната реформа далеч по-рано. Може би не сме били узрели. Но сега подкрепата, която този законопроект получи и на заседанието на комисията, показва, че вече има съзряване поне в парламентарната зала, а, надявам се, и в обществото, че тази реформа е необходима и час по-скоро в правилната посока да се случи.
Това, което е предложено, всъщност е сърцевината на онова, което е заложено в този законопроект, а именно разделянето на контрола от стопанската дейност. Защо е толкова важно това да се случи час по-скоро? Затова защото ние, каквото и да говорим за модела, каквото и да говорим за неговите негативи или позитиви, имаме ясен репер и този репер е нашата практика, наша национална българска практика в условията на български гори, в условията на ясна българска собственост, държавна преди всичко, върху горите. Това са дивечовъдните станции, които ние като модел проиграхме на мини ниво преди няколко години, въвеждайки в законодателството текстове, които дадоха възможност да се случи това, което ние всички искаме да се случи в горите на национален мащаб.
Дедесетата са типичен положителен пример на законодателно действие, което е придобило не само широк отзвук в горската гилдия, то е придобило широк отзвук и в обществеността и те се подкрепят от всички като практика, включително като финансов резултат и като модел за устойчиво управление на горските масиви.
Затова пренасянето на този модел от дивечовъдни станции към национален модел - да се въведат всички дивечовъдни станции и горски стопанства, да се уеднаквят като статут, като държавни предприятия по чл. 62, за да се ползва този положителен опит на национално ниво, е много добър подход, който очевидно вече е назрял като време и който час по-скоро трябва да се случи, за да може да имаме гаранция за устойчиво управление на горския сектор.
Безспорно създаването на голям брой подобни предприятия ще създаде определени проблеми за контрола върху тях, но това е единствената възможност да се осъществи онова, което и международните финансови институции през всичките тези години са ни налагали като теза, а именно разделянето на стопанската дейност от контрола. Това е единственото място, където може да бъде осъществено реално разделяне на стопанска дейност от контрол. Това разделяне не може да стане нито на национално ниво, нито на ниво регионални управления на горите. Защото, както е казано и в мотивите на законопроекта, вертикалното разделяне в сектора означава наистина вертикално разделяне на гилдията и няма да донесе нищо добро. В случая става дума за хоризонтално разделяне, на ниско ниво, което вероятно ще доведе след време до необходимост от окрупняване на някои от тези предприятия, окрупняване на чисто стопански принцип, но ще даде определено възможности да се съживи дейността в горите, онази дейност, която не е само добив на дървесина.
Ние много често правим една сериозна грешка, считайки, че горите са просто един дървесен ресурс, който носи приходи само от дървесина. Това действително в много случаи е така, но в много случаи в горите може да се печели от залесяване и други странични дейности, а не от добив на дървесина.
В това отношение европейските фондове дават изключителни възможности, но за да могат да се реализират те, няма по-добър подход от час по-скоро осъществяване на тази реформа на разделяне на контрола от стопанската дейност, която е заложена в законопроекта.
Затова ние от Парламентарната група на НДСВ като една либерална политическа сила с убеденост ще подкрепим този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
С изказването на господин Моллов Парламентарната група на НДСВ изчерпа своето време по правилник.
Досега, уважаеми народни представители, са се изказали 13 депутати.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми колеги, господин председател! През днешния ден няколко пъти ми се налага да коментирам и да вземам отношение по законопроекта и това е съвсем нормално, не само в качеството си на вносител, не само в качеството си на председател на парламентарната Комисия по земеделието и горите, но и като народен представител, който през последните седем-осем години неотклонно участва във всички дискусии и във всички обсъждания, ако щете, по намирането на законодателни решения и по оформяне на позицията за развитие на горския отрасъл в Република България.
Тъй като аз от тази трибуна не чух нито едно изказване, което е против осъществяване на реформата, затова коментирам начина.
Да, имаше по-добри възможности и варианти за провеждане на горската реформа. Имаше, но ние нямахме може би достатъчно смелост, воля, а и общественото състояние, което беше в сектора, не позволи да се стартира още 2002-2003 г. Но тогава ние направихме една много сериозна крачка, за която преди малко говори и господин Моллов, а беше засегната и в изказванията на други колеги, когато създадохме така наречените дивечовъдни станции, когато по същество се заложи вече на внасянето на достатъчно стопанска отговорност на низовите, основните, базовите нива на управление на горския сектор, или това са държавните лесничейства, или в случая дивечовъдни станции за ловните стопанства.
Опитът очевидно е позитивен. Днес, когато отчитаме, че се забавяме изключително много, когато забавяме провеждането на реформата, за мен е непонятен отказът да бъде подкрепена реформата, дори и в нея да се виждат само един или два позитивни политически знака. Отказът от влизане в реформа на горския сектор за мен означава да се налива вода във воденицата на сегашния изчерпан модел, за който всички ние коментираме, че трябва час по-скоро да заработи на други обороти, в друга среда, в друга система.
Второ, в днешния дебат чух изказвания на колеги и от опозицията, и от партиите от управляващата коалиция, които безусловно ще подкрепя между двете четения. Дори и малкия, ако щете, жест и надежда за подкрепа от други политически сили, ние ще го оползотворим. Защо? Защото не е необходимо да се осъществява такава тежка реформа, без да бъде постигнато максимално съгласие. Ей, Богу, аз не желая в следващия парламент, какъвто и да бъде той, с каквато и среда да бъде, да се започва отново с добрите намерения, които да доведат нещата до онзи омагьосан кръг, който да ни връща отново до началото на нещо, с което изморихме, ако щете, и България, и очакванията на хората.
Отново заявявам, че ще направя всичко, което е по възможностите ми, да подкрепя всяко зрънце за ефективно и по-добро разрешаване и уреждане на съответни отношения и решения.
Същевременно в тази зала бяха казани изключително много, да не използвам малко по-груб израз, нещо, което не ми е типично, некомпетентни, абсолютно популистки съждения, които намериха в известна степен отговор още в заседанията на комисията. Тяхното повтаряне – на абсолютни неистини, ме кара да мисля, че се изпълнява точно определена политическа и икономическа поръчка всячески да се забави, да се минира законопроектът с цел да се подпомогне и да се стимулира запазване на статуквото. Така мога да определя популисткия начин на коментиране, фриволно, какво било разделяне на стопанските от контролните функции, как фондът нямало да може да работи, къде му бил преходният остатък, по какъв начин нямало да може да осъществи намеренията си, как се преплитали дейностите на държавната агенция и на местните структури, как не била осъществена и гарантирана охраната и пр., и пр. Това е нещо, което, пак казвам, според мен е изключително вредно и показва въпиюща некомпетентност. Не намирам в себе си и потребност да се спирам подробно на всички тези неща, които бяха повдигнати и коментирани абсолютно популистки.
В Комисията по земеделието и горите и въобще в целия сектор земеделие, горско и селско стопанство, в последно време се използва за арена на разиграване на политически интриги, водене на цялостна клеветническа кампания, която за мен е пределно ясно като народен представител вече няколко парламента, кой, как и защо ги режисира.
Едно обаче трябва да е ясно и аз го казвам достатъчно отчетливо: че по принцип всеядността, особено политическата, много скоро води до едно политическо преяждане. При това политическо преяждане, за съжаление, много често трябва да се пристъпва към процедури на облекчение – нещо, което, за съжаление, става на гърба на българския народ и някои депутати си го превърнаха в битие и начин на съществуване, и водене на политически начин на живот.
Това го правя като едно отклонение, за да заявя пред всички вас колегиално и съвсем отговорно, че това пречи и не подпомага качественото провеждане на законодателната дейност, а води до едно отблъскване на хората с и без това вече недостатъчно високия авторитет на парламентаризма и, в крайна сметка, забавя и намалява коефициента на полезност в цялата политическа система.
Завършвам със следното, което отново е свързано пряко със законопроекта. Категорично считам, че в пленарната зала има достатъчно добра основа и възможности да приемем един добър законопроект, който да е работещ и да е обърнат към хората, които са в горския сектор, към обществото. Справедливо беше отбелязано от преждеговорившите, че гората е национално богатство не само на думи, а то трябва да бъде съхранено и предадено на поколенията – потенциални възможности, които да не ни водят до срам, безхаберие или пропилени възможности.
Заявявам, че всяко от предложенията, които бяха направени, ще бъде внимателно обсъдено. Между първо и второ четене разчитам на внасянето на предложения, които да доведат до подобряване на законопроекта. В крайна сметка да подкрепим гилдията и реформата с цел българската гора да бъде национално богатство и да постигнем критериите на устойчивото развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?
Господин Юруков, заповядайте, за да изразите пред народните представители какво е становището на изпълнителната власт по двата законопроекта.
СТЕФАН ЮРУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да изкажа становището – моето и на ръководения от мен екип, който управлява Държавната агенция по горите.
По първия законопроект, внесен от Васил Калинов и група народни представители. Искам да потвърдя думите на народния представител Мария Вълканова, която в своето изказване отбеляза много ясно генезиса на неговото създаване, в който активно участваха и беше взето под внимание мнението на голяма част от работещите в системата на горското стопанство, синдикатите, научните институти, Лесотехническия университет и неправителствени организации, които имат отношение по този въпрос.
В много голяма степен това, което народните представители предлагат, отговаря на това, което нашата работна група – на Държавната агенция по горите, беше внесла като материал в Комисията по земеделието и горите. Нещо повече, в самото обсъждане на законопроекта, който в момента се дискутира, бяха поканени да вземат участие бивши ръководители на горското ведомство, практически деятели, началници на регионални управления, директори на горски стопанства и т.н.
Ние подкрепяме. Разбира се, ще направим предложения между двете четения с оглед подобряване и изглаждане на някои от текстовете, но в общи линии стратегическите неща, които в настоящия момент са необходими на сектора за по-ефективно управление на българските гори, са налице. Ние сме много доволни от това, което се случва днес в залата.
По отношение на втория законопроект, внесен от госпожа Ваня Цветкова и група народни представители. Действително процентно количеството дървесина, което се изнася, е почти незначително. Осем процента, от които около 5% са за страни извън Европейския съюз.
Мисля, че има логика в предложението и си заслужава да се замислим, при положение че най-големият притежател, собственик на гори в света и най-големият износител на дървесина в лицето на Руската федерация, има законова норма, която забранява износа на непреработена дървесина. Има за какво да се помисли и в това отношение ние също ще дадем нашето компетентно становище.
Позволете ми в заключение да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение, и на всички, които подкрепиха законопроекта, който се обсъждаше днес. Надявам се, че предложенията, които ще бъдат направени между двете четения, ще спомогнат за действително качествен закон, който е абсолютно необходим за по-доброто управление на горите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? Няма. Обявявам дискусиите за приключили.
Уважаеми народни представители, гласуването по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за горите ще бъде утре сутринта. Ще започнем с гласуванията на законопроектите, включително и на тези два законопроекта.
Уважаеми народни представители, часът е почти 13,30. С председателя на комисията Васил Калинов направихме консултация. Следващият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите – второ четене. Той е обемист законопроект и е нормално и правилно да бъде разгледан като цяло, а не да разкъсваме отделните текстове, които имат връзка помежду си. Следователно с този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите ще продължим утре след гласуването на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за горите.
Ще приключим дотук за днес. Комисиите имат заседания.
Позволете ми да направя няколко съобщения.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, от 11,00 ч. ще има парламентарен контрол.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговаря първи на народните представители Антонела Понева, Нено Димов, Атанас Щерев, Стоян Витанов, Стела Банкова, още веднъж Стела Банкова и Мартин Димитров.
Министър Веселин Близнаков ще отговаря на народния представител Минчо Спасов.
Министър Нихат Кабил ще отговаря на народните представители Станислав Станилов и Евдокия Манева.
Министър Румен Петков ще отговаря на народния представител Анастасия Мозер.
Министър Асен Гагаузов ще отговаря на питане на народния представител Лидия Шулева.
Гласуването ви е известно, но и него ще припомня: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности; първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия и първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
Още едно съобщение, уважаеми народни представители, във връзка с искането на ръководството на Българската национална телевизия за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 14 март 2008 г.
Генералният директор на Българската национална телевизия с писмо до председателя на Народното събрание иска разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 14 март, тоест утре, във времето от 11,00 до 12,00 ч., след това ще има пряко излъчване, и от 13,30 до 14,00 ч. Впрочем утре парламентарният контрол ще приключи около 13,30 ч.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Каква е причината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това се налага поради прякото предаване от Бормио – Италия, на финала на Световната купа по ски, гигантски слалом – мъже, съгласно договора, сключен предварително между Българската федерация по ски и Българската национална телевизия.
Българската национална телевизия ще излъчва парламентарния контрол по сателитния канал БНТ – Ти Ви България. Разбирате, че около един час няма как да се предава, като се предава по Ти Ви България. Впрочем многократно сме се отзовавали на исканията на Българската национална телевизия.
Приключваме днешното пленарно заседание. Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,30 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов