Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да извършим няколко гласувания. Преди това ще направя едно съобщение:
На 13 март т.г. е постъпил и днес – 14 март, е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, приети на първо четене на 29 февруари т.г. Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Преминаваме към гласуванията.
Първият законопроект, който следва да гласуваме на второ четене, е за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора.
Господин Софиянски има желание за процедурен въпрос. Да чуем процедурата, преди да преминем към гласуванията.
Господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря, господин председател.
Съвсем кратко, означава ли, че срокът по Закона за общинската собственост тече от днес и е едноседмичен, както е по правилник? Моля да уточните това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поне моето разбиране е, че тече от днес, но се обръщам и към колегите от Комисията по правни въпроси.
Срокът тече от днес – седем календарни дни.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона, като по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага своята окончателна версия: „Закон за допълнение на Закона за борба с трафика на хора.”
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 183 народни представители: за 179, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията е прието.
Това е първото гласуване след регистрацията, уважаеми колеги. Независимо от разходката на някои колеги по редиците и множественото гласуване от един човек, както виждате, имаме една разлика от 16 души. Не е просто установяването на аритметичната разлика, защото и по мое наблюдение някои колеги действително бяха тук вчера в началото при регистрацията, след това по една или друга причина им се наложи да излязат. Така че не всички, които не са гласували първи път, не означава, че не са били тук при регистрацията, но има и рецидиви. Сравнението показва, че регулярно една част от народните представители присъстват духом, но не и тялом при регистрирането, така че от другата седмица аз ще се постарая да ви посочвам и конкретни случаи, с разбирането, че ще анулираме регистрацията, когато очевидно човекът не е в залата.
Преминаваме към гласуването на § 1 от законопроекта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграф единствен, който става § 1, и предлага своя окончателна редакция.
Гласувайте предложението на комисията за § 1.
Гласували 161 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 4.
Приближаваме се към реалностите.
Комисията предлага да се създаде § 2 с редакция, предложена от комисията.
Гласувайте предложението на комисията за § 2.
Гласували 160 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 4.
Приема се параграфът, а с това и законът.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласувайте предложението на комисията, която подкрепя по принцип вносителя и предлага своя окончателна редакция: „Закон за допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.”
Гласували 149 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Параграф единствен и предлага своя окончателна редакция.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 5.
Приет е параграфът, а с него и законът на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Едновременно с това подлагам на гласуване и текста на вносителя за Параграф единствен, който също е подкрепен от комисията, така че гласувайте двата текста едновременно.
Гласували 136 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 5.
Законът е приет.
Сега, уважаеми колеги, на първо четене ще гласуваме законопроекти за ратификация, които бяха обсъждани вчера.
Ще подложа на гласуване поотделно два законопроекта, които още не са оформени с различни номера, но на първо четене ще гласуваме един законопроект, с разбирането, че те ще бъдат предложени на второ четене като два отделни. Става дума за трите законопроекта за ратификация с Индия, два от които се предлага да бъдат приети.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия; Договора за правна помощ по граждански и търговски дела между Република България и Република Индия; и Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия.
Гласувайте този законопроект на първо четене, подкрепен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Сега ще подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Янаки Стоилов за намаляване срока за писмени предложения за второ четене по приетия законопроект на три дни.
Гласувайте предложението за тридневен срок между първо и второ четене по приетия току-що законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Има още едно процедурно предложение – на господин Янко Янков, за удължаване срока за писмени предложения за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили с една седмица.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Янков.
Гласували 160 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Остава да гласуваме два законопроекта на първо четене за изменение и допълнение на Закона за горите. Ще ги подложа на гласуване последователно.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 854-01-8, от 18 януари 2008 г., внесен от Ваня Цветкова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 126, против 11, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 854-01-18, от 28 февруари 2008 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 152, против 18, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, с това гласуванията за днес приключват.
По програмата ни предстои работа по точки осма, четиринадесета, петнадесета и шестнадесета преди парламентарния контрол.
Както разбирам, по точка осма Комисията по здравеопазване все още няма готовност за допълнителен доклад.

Преминаваме към точка четиринадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите Васил Калинов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Моля в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на господин Димитров в пленарната зала. Възражения? Няма.
Моля, поканете господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Представям ви „Доклад за второ гласуване на „Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя предложението – досегашният § 1 да стане § 1а.
Има идентично предложение на госпожа Евдокия Манева и господин Паница – за създаване на нов § 1. Досегашният § 1 става § 1а.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Дъбов и предложението на госпожа Манева и господин Паница са идентични, така ли?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 2 се създава ал. 3:
„(3) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано за производство на аквакултури по реда на чл. 25.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имам въпрос към господин Дъбов и госпожа Манева: виждате ли известна разлика между това, което предлага комисията, и вашите предложения? Приемате ли предложението на комисията за окончателна редакция на § 1?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или това са два отделни текста – единият е нов § 1, а вторият - § 1а, във вашата редакция?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това са два отделни параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Значи систематично първо ще дойде текстът на новия § 1, който предлага комисията, а след това ще бъде § 1а – текстът, който предлагат колегите Дъбов, Манева и Паница.
Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Текстът, който предлагат колегите, става § 1а, а текстът за създаване на нов § 1 го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той ще бъде първи в окончателната редакция, а след него ще дойте текстът на колегите Дъбов, Манева и Паница. Правилно ли разбирам? Или обратното?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние сме записали, че досегашният § 1 става § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но досегашният § 1 е § 1 по вносител, доколкото разбирам.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграфът по вносител фактически става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Значи имаме § 1, който сега предлага комисията, § 1а, който предлагат господин Дъбов, госпожа Манева и господин Паница, а след това § 2 – нов, който е досегашният § 1 на вносител.
Молбата ми е да уточните този въпрос, господин Калинов, защото по същество текстът е почти един и същ – това, което предлага госпожа Манева, и онова, което предлага комисията, но има известни промени. Комисията е предложила да се включи изразът „в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане” и „по реда на чл. 25”, а в текстовете на господин Дъбов и на госпожа Манева и господин Паница е „по реда на чл. 15г”. Моето разбиране е, че това е един и същи текст, а не два отделни параграфа.
Затова моят въпрос към господин Дъбов и към госпожа Манева беше дали приемат текста на комисията.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Приемаме го.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук нещата са ясни.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Същото се отнася и за § 2. Комисията подкрепя § 2 по вносител, който става § 3.
По § 3 по вносител комисията подкрепя текста на вносителя и той става съответно § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
По § 6 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева и народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Член 10г се изменя така:
„Чл. 10г. (1) Министърът на земеделието и продоволствието издава наредба по прилагането на Регламент (ЕО) № 104/2000 относно признаването на организациите на производителите на риба и други водни организми и браншовите организации.
(2) Списъкът на признатите организации по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Два въпроса по ал. 2. Смисълът на подчертаването какъв е и не е ли редно да се изпише наименованието на агенцията?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Смисълът на подчертаването е текстът да се открои, защото той е различен от този на вносителя. А наименованието на агенцията е в този вид в цялото законодателно тяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По § 6, който става § 7, има ли желаещи да вземат думата по редакцията на комисията? Няма.
Продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 7 има направено предложение от Димитър Дъбов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има направено предложение от госпожа Манева и господин Паница, което също се подкрепя. Двете предложения са идентични.
Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Национално риболовно сдружение е това, което обединява повече от половината риболовни сдружения, регистрирани в страната.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Сдруженията по ал. 1 и 3 чрез своите членове и ръководни органи осъществяват програмите на сдружението за опазване на рибните ресурси, тяхното обогатяване и ползване.”
3. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на комисията? Няма.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Има направено предложение от Димитър Дъбов и група народни представители за създаването на § 7а и § 7б.
Комисията подкрепя по принцип предложението по § 7а и § 7б, като предложението за § 7а е отразено на систематичното му място в чл. 53.
Има направено предложение от народния представител Евдокия Манева и народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е идентично с първото.
Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 9:
„§ 9. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на земеделието и продоволствието възлага на сдруженията по чл. 11, регистрирани в общественополезна дейност, управлението на рибните ресурси в реките, старите речни корита и водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, държавна собственост, определени само за любителски риболов.”
2. Накрая на ал. 2 се добавя „или членска карта на сдружение, с което има подписано споразумение с цел взаимното им признаване”.”
Благодаря Ви, господин Калинов.
Желаещи да вземат думата? Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в чл. 15 има едно ограничение, което обсъждахме в Комисията по земеделието и горите, но не взехме окончателно решение и остана да помислим и в пленарната зала дали не е по-добре текстът да се коригира. Става дума за текста: „Министърът на земеделието и продоволствието възлага на сдруженията по чл. 11, регистрирани в общественополезна дейност, управлението на рибните ресурси в реките, старите речни корита и водните обекти...”. Има редица сдружения, които имат за цел опазване на рибните ресурси и провеждане на политика в районите, в които тези сдружения са регистрирани. Това са нестопански организации, които са регистрирани в частна полза на формалното основание на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, че сдруженията, които са регистрирани в частна полза, не извършват одит от външни организации, който е платен, защото тези организации обикновено нямат средства да извършат това. Иначе сдруженията за опазване на рибните ресурси както регистрирани с общополезна дейност, така и в частна полза имат едно и също предназначение, една и съща цел. Затова ние предлагаме в този текст под формата на редакционна бележка изискването „в общественополезна дейност” да отпадне. Още повече, дали министърът ще възложи на една организация тези задачи е изцяло негово правомощие. Ако той има някакво съмнение, че нестопанска организация, регистрирана в частна полза, повтарям още веднъж, че това е доста условно название, ако той има резерви, той просто няма да възложи тази дейност.
Така че моето предложение под формата на редакционна бележка е текстът „в общественополезна дейност” да отпадне. Мога да ви прочета изискванията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел кои са лицата, които се регистрират за общополезна дейност, и какви са насоките и изискванията за разходване на тези средства. Ще видите, че акцентът е върху усъвършенстване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, наука, култура, физическа култура, подпомагане на социално слабите, подпомагане на социалната интеграция, защита на човешките права и околната среда. И накрая има най-общо „други цели”, което означава, че организациите, които се занимават с опазване на рибните ресурси, дали са регистрирани с общополезна дейност или в частна полза, по своето предназначение и същност на дейност имат абсолютно еднакви цели и задачи. Затова би било неправилно да има ограничаване на възможностите на министъра да ангажира и такива организации в дейността по опазване на рибните ресурси.
Надявам се, че съм ви убедила, още повече, че в този смисъл бяха изказани съображения и в комисията. Мисля, че ще бъде правилно да направим тази малка редакционна поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Манева предлага да отпадне изразът „регистрирани в общественополезна дейност”. Тя характеризира тази поправка като малка.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на госпожа Манева под формата на реплика или на изказване? Очевидно е, че това предложение ще се гласува в началото на следващата седмица, когато гласуваме законопроекта на второ четене.
Виждам, че господин Калинов е движен от желанието да вземе думата. Имате я, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, този въпрос се дебатира в комисията и се изказаха становища и в едната, и в другата посока относно направеното сега редакционно предложение от госпожа Манева и позицията на изпълнителната агенция, която е развита писмено и достатъчно ясно.
Става дума за следното – че ако се отиде на решение, което се предлага от госпожа Манева, мерките, които са свързани със създаване на условия и мерки за насърчаване на дейностите и на сдруженията в частна полза, то би могло да се предвиди, че същите могат да получават годишно определени средства, примерно за извършване на зарибителни мероприятия, но без възможността да поемат управлението, в смисъл охраната и контрола върху рибните ресурси – държавна собственост. Така че това е разликата между едното и другото.
Лично аз мисля, че предложението на госпожа Манева може да бъде прието, тъй като в крайна сметка в закона има достатъчно текстове, които дават възможност този подход да бъде регламентиран от министъра на земеделието и продоволствието, така че няма такова голямо опасение, каквото се залага със задължителното включване на този израз, който госпожа Манева предлага да отпадне.
Аз съм склонен да бъде подкрепено това редакционно предложение, което направи госпожа Манева, защото, пак подчертавам, то не е никак само редакционно, то е много съществено. Мисля, че неговото отпадане ще даде възможност и в политиката на Министерството на земеделието и продоволствието, специално по отношение на рибните ресурси и рибовъдството да се прилага един малко по-гъвкав и по-отворен подход, който да приобщава, а не да разделя едни или други сдружения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Това може би е полуреплика, защото аз приемам това, което каза господин Калинов. Искам само да кажа, че няма никакви основания за притеснения, че сдруженията, регистрирани в частна полза, подлежат на по-малък контрол, отколкото сдруженията, регистрирани в общественополезна дейност. И едните, и другите всяка година представят финансов отчет за получените и изразходвани средства. Подлежат на външен контрол, длъжни са да предоставят всякакви справки за своята дейност. Единствената разлика е, че регистрираните в общественополезна дейност задължително правят външен одит. Само това е разликата. Иначе има пълен контрол, така че няма никакви опасения, че Министерството на земеделието и продоволствието ще бъде измамено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли полудуплика на тази полуреплика, господин Калинов? Не желаете.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Колеги, аз мисля, че в предложението на госпожа Манева и д-р Паница за отпадането на тези две думи – „общественополезна дейност”, няма нищо притеснително. Истина е, че една част от рибарските сдружения са регистрирани по един закон, други – по друг закон. Това създава известно притеснение. Например най-голямото рибарско дружество в България – Пловдивското, не е по чл. 11. Не виждам никакви притеснения. Може да отпадне, още повече в друг специален закон е казано кои са тези, които се занимават с общественополезна дейност, така че няма никакви рискове и мисля, че това не трябва да бъде пречка. Нека да отпадне тоя текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат отношение по този въпрос? Не виждам.
Заповядайте, за да продължите с доклада, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция за § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осигурява на Изпълнителната агенция „Морска администрация” (ИАМА) достъп до електронна база данни „Регистър на риболовните кораби”. При регистриране на промяна в техническите характеристики и собствеността на риболовен кораб, в тридневен срок от установяването Изпълнителната агенция „Морска администрация” уведомява и предоставя на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури заверени копия на документите, удостоверяващи настъпилите промени.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по предложението на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
По § 13 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. документ по чл. 14;”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „и 3” се заличават;
б) т. 2 се изменя така:
„2. документ по чл. 14;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата няма.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
По § 19 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 19, който става § 21:
„§ 21. Член 21а се изменя така:
„Чл. 21а. (1) Конкурсът за получаване на разрешително за стопански риболов със специализиран уред се открива със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, която се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) Заповедта по ал. 1 съдържа:
1. вида и наименованието на уреда, техническите параметри, местоположението, координатите на характерните гранични точки на зоната на действие;
2. минималните изисквания към участниците, както и необходимите документи, с които те се доказват;
3. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;
4. минималната цена за усвояване на ресурс от риба и други водни организми чрез използването на специализирания уред за 10 годишен период, която е равна на трикратния размер на таксата за стопански риболов с кораб над 40 бруто тона, определена с тарифата по чл. 17а, ал. 4;
5. подробна методика за оценка на офертите съгласно предвидените от закона критерии;
6. място и срок за получаване на документацията за участие в конкурса;
7. място и срок за подаване на офертите;
8. място, дата и час на отваряне на офертите;
9. лице за връзка – име, длъжност, адрес, факс и електронен адрес;
10. ред и срок за обжалване на заповедта.
(3) Срокът по ал. 2, т. 7 не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца от деня на обнародването на заповедта по ал. 1.
(4) След обнародването по ал. 1 изпълнителният директор на ИАРА публикува заповедта за откриване на процедурата и в един местен или национален ежедневник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.
Има направено предложение от господин Димитър Дъбов и група народни представители за създаване на нов § 27а, което се подкрепя от комисията.
Същото предложение е направено и от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница за създаване на § 27а, което комисията подкрепя.
Комисията прави малка редакционна намеса и предлага да се създаде § 27а, който става § 30:
„§ 30. В чл. 23 ал. 2 се изменя така:
„(2) Децата до 14-годишна възраст и хората с увреждания могат да извършват любителски риболов с безплатен риболовен билет в обектите за любителски риболов, като:
1. на децата до 14 години се издава билет за любителски риболов с валидност до навършването им;
2. на хората с увреждания до навършване на 65-годишна възраст се издава билет за любителски риболов за срока на валидност на документа, удостоверяващ увреждането;
3. на хората с увреждания, на които увреждането е определено пожизнено, се издава безсрочен билет за любителски риболов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 28 има направено предложение от господин Димитър Дъбов и група народни представители, което комисията не подкрепя, а именно:
„В чл. 24, ал. 1, т. 4 след думите „риболовен излет” се добавя „членски карти и”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е оттеглено.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дъбов сега го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
Има направено предложение от господин Димитър Дъбов и група народни представители да се създадат нови параграфи 28а, 28б и 28в, което се подкрепя от комисията.
Същото предложение е направено от госпожа Манева и господин Паница, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създадат § 28а-§ 28г, които стават съответно § 32-§ 35:
„§ 32. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на околната среда и водите определят с наредба условията и реда за определяне на лимити за обема производство в обектите за аквакултури.”
§ 33. В чл. 25а, ал. 2 се създават точки 7 и 8:
„7. разрешение по чл. 67, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, когато това е необходимо;
8. документ за определяне на лимит за производство.”
§ 34. В чл. 25г, ал. 1 се създават точки 6 и 7:
„6. при изтичане на срока на документа, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;
7. при изтичане на срока на съответното разрешително по Закона за водите.”
§ 35. В чл. 27 се създава т. 7:
„7. да не превишават определения лимит за производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези редакции на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.
Има предложение от господин Димитър Дъбов и група народни представители да се създаде нов § 36а, което комисията подкрепя по принцип.
Същото предложение е направено и от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията също подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 36а, който става § 44:
„§ 44. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. събраните глоби, имуществени санкции и обезщетения в полза на държавата за нанесени вреди на рибата и другите водни организми в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и в язовирите – държавна собственост;”.
2. Създават се нови ал. 3 и ал. 4:
„(3) Изпълнителният директор на ИАРА разпределя ежегодно, в срок до 15 май, 30 на сто от средствата по ал. 1, т. 2 на риболовните сдружения, на които е възложено управлението на рибните ресурси по реда на чл. 15а, ал. 1. Средствата се използват за изпълнение на задължения за охрана на рибните ресурси, разселване на генетичен материал и мероприятия, които подпомагат устойчивото развитие на рибните популации и техните местообитания.
(4) Редът и условията за получаване на средства по ал. 3 от риболовните сдружения се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на финансите.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата няма.
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 37, който става § 45:
„§ 45. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „инспектори по риболовен надзор” се заменят с „оправомощени за това служители”.
2. В ал. 2:
а) думите „инспекторите по риболовен надзор” се заменят с „оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА:”;
б) т. 5 се изменя така:
„5. контролират издадените генетични сертификати;”
в) създава се нова т. 10:
„10. проверяват документи за самоличност при образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон;”
г) досегашните т. 10-12 стават съответно т. 11-13.
3. В ал. 3 думите „инспекторите по риболовен надзор” се заменят с „оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА:”.
4. В ал. 5 думите „инспекторите по риболовен надзор” се заменят с „оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА:”.
5. Създава се ал. 7:
„(7) Служителите от ИАРА, които заемат длъжности на контролните патрулни кораби, отговарят на изискванията за компетентност на морските лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народния представител Димитър Дъбов за създаването на § 37а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 37а, който става § 46:
„§ 46. В чл. 54а, ал. 3 думите „инспектори по риболовен надзор” се заменят с „оправомощените лица по чл. 54, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дъбов не дава знак, че не приема редакцията на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народния представител Димитър Дъбов за създаване на ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че не е подкрепено, дали господин Дъбов го поддържа?
Господин Дъбов го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 47.
Има направено предложение за създаването на § 38а от народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Същото предложение е направено от госпожа Манева и господин Паница, което също се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 38а, който става съответно § 48:
„§ 48. В чл. 69 думите „или 6” се заменят с „6 или 7”.”
Комисията предлага да бъде подкрепен § 39, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 51.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на § 42, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на § 43, който става § 53.
По § 44 има направено предложение от народния представител Димитър Дъбов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 44, който става § 54:
„§ 54. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и продоволствието издава наредби за условията и реда за кандидатстване и разплащане по приоритетните оси на Оперативна програма ”Рибарство и аквакултури 2007-2013”.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и продоволствието и министърът на околната среда и водите издават наредбата по чл. 15, ал. 1.
(3) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и продоволствието и министърът на финансите издават наредбата по чл. 53, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по предложените редакции? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, като предлага малка редакционна промяна.
Комисията предлага § 45 да стане § 55:
„§ 55. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 2б ал. 2 се изменя така:
„(2) Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство.”
2. В чл. 11а т. 1 се изменя така:
„1. приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на общата селскостопанска политика и общата политика по рибарство;”
3. В § 1 т. 13 от Допълнителните разпоредби думите „и Европейския фонд за рибарството” се заличават.
4. Навсякъде в закона думите „и общата рибарска политика” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по тези редакции? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 60.
Комисията предлага следната редакция на § 51, който става § 61:
„§ 61. В Закона за генетично модифицирани организми (обн. ДВ...) навсякъде думите „министърът на земеделието и горите”, „министъра на земеделието и горите” и „Министерството на земеделието и горите” се заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието”, „министъра на земеделието и продоволствието” и „Министерството на земеделието и продоволствието”, а думите „Националното управление по горите” се заменят с „Държавната агенция по горите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение по текста.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 62.
Комисията предлага следната редакция на § 53, който става § 63:
„§ 63. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн. ДВ…) навсякъде думите „министъра на земеделието и горите” се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 64.
Комисията предлага § 55 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложението за отпадане на § 55? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 68.
Комисията предлага § 60 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя за § 61 и той да стане § 69.
Комисията предлага § 62 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 83.
Комисията предлага § 77 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 84.
Комисията предлага следната редакция на § 79, който става § 85:
„§ 85. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „министърът на земеделието и хранителната промишленост”, „министъра на земеделието и хранителната промишленост” и „Министерството на земеделието и хранителната промишленост” се заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието”, „министъра на земеделието и продоволствието” и „Министерството на земеделието и продоволствието”, а думите „Комитета по горите” се заменят с „Държавната агенция по горите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 88.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 89.
Комисията предлага § 84 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражения няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 93.
Комисията предлага следната редакция за § 89, който става § 94:
„§ 94. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и горите” се заменят с „Министерството на земеделието и продоволствието”, а думите „Националното управление по горите” се заменят с „Държавната агенция по горите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 95.
Има направено предложение от Димитър Дъбов и група народни представители за създаване на § 91.
Предложението на госпожа Евдокия Манева и господин Васил Паница е идентично.
Комисията ги подкрепя и предлага да се създаде § 96 със следното съдържание:
„§ 96. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 194:
а) В ал. 1, т. 2, буква „б” се отменя;
б) В ал. 7 се създава т. 4:
„4. по чл. 46, ал. 1, т. 2.”;
в) Създава се ал. 8:
„(8) Таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите.”
2. Навсякъде думите „министърът на земеделието и горите”, „министъра на земеделието и горите” и „Министерството на земеделието и горите” се заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието”, „министъра на земеделието и продоволствието” и „Министерството на земеделието и продоволствието”.
3. В Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 се създава т. 52:
„52. „Мандра – Бургас”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създадат § 97-103:
„§ 97. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „министърът на земеделието и горите” се заменят с „министърът на земеделието и продоволствието”.
§ 98. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) в чл. 64, ал. 9 думите „министъра на земеделието и горите” се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието”.
§ 99. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и горите” и „министъра на земеделието и горите” се заменят съответно с „Министерството на земеделието и продоволствието” и „министъра на земеделието и продоволствието”.
§ 100. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и горите”, „министъра/ът на земеделието и горите” и Националното управление по горите” се заменят съответно с „Министерството на земеделието и продоволствието” и „министъра/ът на земеделието и продоволствието” и „Държавната агенция по горите”.
§ 101. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и горите” и „министъра/ът на земеделието и горите” се заменят съответно с „Министерството на земеделието и продоволствието” и „министъра/ът на земеделието и продоволствието”.
§ 102. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) в чл. 292 думите „министъра на земеделието и горите” се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието”.
§ 103. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „министъра на земеделието и горите” се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това приключва доклада на второ четене на законопроекта.
Благодаря, господин Калинов, на Вас и на комисията за работата по един не прост закон. Разкрива се широко една врата, в която трябва да се влиза с познаване на въпросите.
Уважаеми колеги, с това приключва обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Той ще бъде гласуван в началото на пленарното заседание следващия четвъртък, когато ни предстоят редовните гласувания.
Следващата точка петнадесета е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Има представени няколко проекторешения. Те са четири на брой: едното е от 18 януари т.г., внесен от народния представител Весела Драганова и група народни представители; следващото е от 11 февруари т.г., внесено от народния представител Иво Атанасов; следващото е от 13 февруари, внесено от народните представители Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов; следващото е от 27 февруари с вносители Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева Колева и Даринка Христова Станчева.
Не виждам нито един от тези вносители в пленарната зала. Да отправим апел за влизане в пленарната зала на някой, който би желал да защити свое предложение за решение, да помолим квесторите да потърсят из парламента някой от колегите – с фенерче може да се помогне, ако има някои по-затъмнени части на сградата, (оживление), звукови, светлинни сигнали. (Смях.)
Заслужава също да се отбележи, че не разполагаме със становища на Комисията по гражданското общество и медии, на която са били разпределени тези проекторешения. Това очевидно не позволява те да бъдат гласувани, но не съм сигурен дали това ни възпрепятства да ги обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възпрепятства ни, госпожо Манолова, в такъв случай направете своето процедурно предложение.
Самият председател на комисията е вече сред нас.
Господин Атанасов, може би бихте желали да ни кажете как върви работата в комисията по тези проекторешения, каква е нагласата те да бъдат обсъдени там?
Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Може би тази точка трябва да бъде разгледана следващата седмица, тъй като нямаме още становище на Комисията по гражданското общество и медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно това ще се наложи по процедурно-технически причини, господин Атанасов, но ще се изправим ли в същото състояние и следващата седмица по Ваша преценка?
ИВО АТАНАСОВ: Много труден въпрос ми задавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма лесни въпроси в Народното събрание.
ИВО АТАНАСОВ: Предпочитам да не отговоря, тъй като нямам достатъчно права за този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз нямам права да Ви разпитвам, господин Атанасов, но отправям апел към Вас да организирате работата на комисията по начин, който да позволи на пленарната зала да пристъпи към разглеждане на въпросите.
ИВО АТАНАСОВ: Нали знаем, че проблемът изобщо не е в комисията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисията има своите отговорности по Конституция и по правилник. Няма текст, който да й позволи да снеме тези отговорности от себе си, господин Атанасов. Политическите реалности са нещо, което никой не може да не отчита, но те не могат да са бариера за изпълнение на задълженията.
Уважаеми колеги, поради невъзможност да пристъпим към разглеждане на тази точка тя очевидно остава за следващата седмица.
Аз отново обръщам внимание и ще помоля господин Атанасов, а и ръководствата на парламентарните групи, защото очевидно без подкрепата на групите комисията не може да си свърши работата, да се постараят да изпълним своите задължения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В противен случай пленарната зала го решава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има и такава закана, която звучи от залата, че пленарната зала ще вземе властта в свои ръце, така да се каже. С цялата сериозност на въпроса, колеги, не само този избор се отлага – отлага се цяла серия от избори, започвайки от състава на Конституционния съд и завършвайки с Инспектората, който създадохме. По никой начин не можем да приемем за нормално протакането и нарушаването на срокове за избор, които са регламентирани по закон.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Нарочно го правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чувствам, че има реплики от залата. Очевидно въпрос има, и то сериозен.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ.
Има представен доклад от Комисията по труда и социалната политика.
Има ли в залата представител на Комисията по труда и социалната политика? Докладът е разгърнат, но смятам, че в разстояние на оставащото време до 10,30 ч. би могъл да бъде представен. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Би могло, по предложение на господин Бакалов, направо да предвидим точка с възможността той да бъде представен и обсъден едновременно, за да не се разкъсва дискусията. В такъв случай със съгласието и на вносителя ще отложим тази точка.
Почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да продължим с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 7-13 март 2008 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно разпределение на средствата за Министерство на транспорта от бюджетния излишък за 2007 г. Следва да се отговори писмено до 24 март т.г.
2. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно политиката на правителството и Министерството на земеделието и продоволствието за решаване на сериозните проблеми с усвояване на средствата по Програма САПАРД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2008 г.
3. Постъпило е питане от същия народен представител Евгени Чачев към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно извършените дейности и разходваните за целта средства, предоставени на Министерството на образованието и науката от излишъка в републиканския бюджет за 2007 г. Следва да се отговори писмено до 21 март 2008 г.
4. Постъпило е питане от същия народен представител - Евгени Чачев, към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика по бедствия и аварии, относно извършените работи и изразходваните средства за целта, предоставени на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии от излишъка в републиканския бюджет за 2007 г. Следва да се отговори писмено до 21 март т.г.
5. Постъпило е питане от същия народен представител – Евгени Чачев, към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно извършените дейности по опазване на околната среда, изразходваните средства, предоставени на Министерството на околната среда и водите от излишъка в републиканския бюджет за 2007 г. Следва да се отговори писмено до 25 март 2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Нигяр Джафер към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно контрола и осигуряването на защитата при медицинското облъчване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2008 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно извършените дейности и изразходваните средства, предоставени на Министерство на земеделието и продоволствието, от излишъка в републиканския бюджет за 2007 г. Следва да се отговори писмено до 25 март 2008 г.
8. Постъпило е питане от народния представител Румен Ангелов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно високото ниво на инфлация в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2008 г.
9. Постъпило е питане от народните представители Елиана Масева и Иван Николаев Иванов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно предприетите мерки за строителството на автомагистрала „Струма”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 март 2008 г.
Постъпили са писмени отговори:
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народните представители Ваньо Шарков, Димитър Димитров и Димитър Йорданов;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народната представителка Антонела Понева;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народните представители Петър Попов и Ваньо Шарков;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на друг въпрос, зададен от същия народен представител Стела Банкова.
За процедура има думата госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател! Остро възразявам срещу начина, по който администрирате парламентарния контрол и по-специално срещу това, че ми върнахте въпрос, отправен към министър-председателя, по повод спиране на финансирането по трите предприсъединителни фонда – ФАР, ИСПА и САПАРД с указание да се обърна към министър Орешарски. Аз съм съобразила Вашите указания и съм се обърнала към министър Орешарски, но той няма възможност да координира дейността на няколко министри, отговорни за тези фондове.
По този повод искам да Ви напомня, че Вие не съобразявате един нов текст от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 97л, че: „Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство”.
От този текст следва, че аз не само имам право да задам на министър-председателя такъв въпрос, но той е длъжен да се яви пред Народното събрание и да отговори какво прави сега по време на словенското председателство. В този смисъл исках да го попитам дали до следващото председателство ще си възстановим субсидирането по тези фондове.
Поради това, както казах, се изправям тук, за да възразя срещу начина, по който сте си позволили да ми върнете въпроса. Смятам, че не сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, сме на различни мнения.
Изслушването на министър-председателя е друга процедура, госпожо Николова. Министър-председателят е Сергей Станишев, доколкото ми е известно, направи публично изявление, че следващата седмица ще дойде тук и ще направи отчет въз основа на новото председателство и политиката на правителството, което се води в тази насока.
Друго е, когато Вие питате или задавате въпрос и въпросът трябва да бъде в ресора на съответния министър.
Уважаеми народни представители, да ви съобщя, че на балкона в пленарната зала има студенти от специалност „Българска филология” от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Добре дошли, млади колеги! (Ръкопляскания.)
Следва въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Нено Димов към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Много ме стъписахте, господин председател. Сега аз трябва да внимавам с българския.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Директорът на Здравната каса е издал указания за избор на обслужваща банка. Ще Ви кажа защо Вие носите отговорност, защото понякога казвате, че не носите отговорност. Защото вашият заместник-министър Емил Райнов е председател на Управителния съвет на Касата, тоест контролира управлението на Касата.
Какво се чете в критериите? Общият брой на точките е 46. Една трета от тези точки са със следните три условия:
Първо, удовлетвореност на Касата – разбирайте на служителите на Касата, защото Касата няма как да е удовлетворена, от банката.
Второ, предоставяне на овърдрафт кредити и други услуги - пак на служителите на банката.
Трето, предоставяне на леки служебни автомобили – отново на служителите на банката.
Между другото, тук точките са или пет, или една, няма както при останалите критерии нормална последователност.
Ако банката има развита клонова мрежа в страната над 20 клона, точките са едва три. Забележете, три точки се дават и ако банката дава възвръщаемост повече от 10%. Какво означава 10% възвръщаемост на 1 млрд. 680 млн. лв., закръглявам ги, знам, че цифрата не е точна? Това означава близо 168 млн. лв., тоест горе-долу колкото е дефицитът на здравеопазването. Ако банката със своята дейност покрие дефицита, получава три точки. Ако банката даде коли, кредити на служителите - те безспорно ще са доволни, получава 13 точки.
Чудя се, ние като данъкоплатци ли работим за Касата, или тя трябва да работи за нас?! Много ми е любопитно. Вие имате писмения ни въпрос. Аз няма да Ви го задам, защото Вие ще си го прочетете, но много съм удивен: как сте допуснали подобно нещо? Как са Ви изиграли така - да мине подобно нещо в Касата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожо Понева и господин Димов! На основание § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет и за осигуряване изпълнението по чл. 27, ал. 3 от Закона за общественото осигуряване на проведената процедура за избор на банки, обслужващи бюджетните сметки на районните здравноосигурителни каси в левове, Националната здравна каса е поканила 19 банки, обърнете внимание, одобрени от Министерството на финансите за работа с бюджетни организации.
Квалификационните изисквания към кандидатите са основно девет. Вие изброихте много, но аз няма да се спирам на тях, защото Вие казахте някои от тях. В рамките на установения срок за предоставяне на документите са постъпили предложения от осем банки, повтарям, осем банки. Оценките на постъпилите предложения са осъществени съгласно утвърдената за целта методика.
Критериите за оценка на предложенията са както следва:
- първо, референции – Вие го казахте, това е много важен според тях метод – и удовлетвореност от РЗОК, с които банката работи или има намерение да работи;
- второ, извършване на бързи плащания към изпълнители на медицинската помощ, сключили договор с РЗОК;
- трето, предоставяне на обобщена информация за обслужването от РЗОК;
- четвърто, опит в банковото обслужване, обърнете внимание, на бюджетните организации;
- пето, финансови коефициенти като възвръщаемост на собствения капитал и обща капиталова адекватност;
- шесто, срокове за предоставяне на информация за състоянието по сметки;
- седмо, предоставяне на овърдрафт кредити – потребителски, ипотечни и други преимущества за служители в РЗОК – това, което и Вие го подчертахте;
- осмо, развита клонова мрежа, отдалечено електронно банково обслужване на продукта;
- девето, предоставяне на леки автомобили за безвъзмездно ползване - това което казвате, е вярно. (Реплика на народния представител Нено Димов.)
От утвърдените критерии с най-голяма тежест са първите три и опитът в банковото обслужване. Това са: получените референции от районните здравноосигурителни каси. Следващият по степен е възможността банката да извършва бързи плащания към изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, чрез системата за разплащане и платежни бюджетни документи в СЕБРА. Разплащането в СЕБРА означава, че търговските банки, сключили договор за обслужване с РЗОК, изплащат платежните нареждания към СЕБРА, след което реалните разплащания се извършват от една бюджетна сметка към БНБ. И третият много важен критерий е предоставянето на обобщена информация в НЗОК за обслужваните от РЗОК банки. Останалите критерии имат относително слабо влияние върху крайната оценка, но същевременно показват възможността на кандидатите да гарантират своевременно стабилно обслужване при работата с РЗОК.
Накрая мога да ви кажа, че от осемте банки, които са участвали в конкурса, са одобрени и осемте, така че всички осем банки са покрили критериите за оценка от методиката. Няма възражения от страна на банките. Това е, което мога да ви кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева – право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие отговаряте като говорител на Здравната каса, а не като министър. И що за министър сте Вие, след като не можете да се намесите в безобразията, които извършва Здравната каса?! Това, което е отправено като изисквания към банките, е чист държавен рекет. Абсолютен държавен рекет.
Ние Ви попитахме как е възможно критерият за предоставяне на леки автомобили да има най-висока относителна тежест. И това е така, ако погледнете по-внимателно документите, тъй като намаляването на точките за неизпълнение на съответния критерий е много рязко: пет-едно-нула. Така че това е критерият, който носи най-много бонуси на банката, която ще управлява бюджетните средства, тоест средствата на българските данъкоплатци. В такъв случай всеки български гражданин може да отиде пред банката и да поиска за себе си автомобил, абсолютно по същата логика, по която искат служителите на Здравната каса.
Плюс това, през 2005 г. от банките, определени да обслужват бюджетните средства на Касата, са поискани и са получени 30 автомобила. Съвсем скоро през м. декември са закупени 5 автомобила от Касата за 180 хил. лв. В момента тече обществена поръчка за още 15 автомобила на стойност 450 хил. лв. с ДДС. Обявен е и конкурс за гориво за тези автомобили, разбира се. Миналата година Касата е отделила 300 хил. лв. за гориво за автомобилите, тази година ще са нужни много повече средства, тъй като е увеличен и броят на автомобилите. Като прибавим към това ежедневния разход на Касата за канцеларски материали от 493 лв., акцентирам, ежедневния разход на Касата и 500 хил. лв. - половин милион, изхарчени за разяснителна кампания за правата на клиентите на Касата, от която убедена съм нито един български гражданин нищо не е разбрал и надали е видял къде тече тази разяснителна кампания - виждате, това са милиони левове, прахосани от Касата за луксове и за безсмислени акции.
В момента умират хора, защото няма животоспасяващи лекарства. Умират деца, защото няма лекарства. Миналата седмица Ви попитах как е възможно Касата да не включи в Наредба № 34 антибиотика “Тоби 300”, с който ще бъдат спасени много детски животи на деца болни от муковисцидоза? Няма пари за това, а пари за автомобили и за разни глупави харчове за кламери има.
Как спите спокойно, господин министър? Как го правите? Каквото и да кажете сега, никой няма да Ви повярва. Всяко нещо, изречено от Вас, на фона на това, което казах, ще звучи като неистина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Понева! Трябва да Ви кажа, че аз спя спокойно, защото вие, депутатите, сте дали такива права на министъра. Мисля, че точно на Вас не трябва да обяснявам какви права има министърът на здравеопазването спрямо Националната здравноосигурителна каса. Това е обществен орган, към който министърът няма никакво отношение. Аз имам само отговорности и когато вие гласувате и дадете права на министъра да отговаря действително за Националната здравна каса, както в някои страни го има това нещо, тогава вече може да ми търсите отговорност. Аз нямам никакви права, не мога да се намесвам в делата на Националната здравна каса. Това е първо.
Второ, няма нищо общо това, че те са искали коли от банките със закупуването на лекарствени средства, така че тук вече бъркате политиката. Няма нищо общо – това са коли, които им предоставят банките. Това са техни търговски дела, но това няма нищо общо дали ще има повече лекарствени средства за децата или не. Не бъркайте политиката с лекарствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Мартин Димитров, към проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.
Господин Димитров, моля Ви в рамките на три минути да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Господин министър, вече беше проявен интерес към Вашия спокоен сън. Моят въпрос е в същата насока, като Ви уверявам, че е изключително и само във Вашите правомощия.
След срещата на тройната коалиция в Хисаря беше обявена здравна реформа. Здравна реформа в България е необходима при всички положения, господин министър. Беше създадена работна група към Министерския съвет. Понеже минаха доста месеци от тогава, моят въпрос към Вас е: имате ли конкретни резултати? Единственото, което беше казано от правителството и излезе в медиите, беше увеличаване на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%. Това ли е реформата, господин министър? Надявам се от тази трибуна Вие да кажете пред българският парламент как си я представяте? Искам да вземете ясно отношение и да кажете пред хората, които гласуват законите, каква реформа виждате. В тази връзка имам и конкретни въпроси.
Първият въпрос е: увеличаването на здравноосигурителната вноска ще увеличи ли и общата осигурителна тежест? Ако не успеете да отговорите, защото има такава възможност, то аз съм задал същия въпрос и на министъра на финансите.
Вторият още по-важен въпрос е: ще има ли разбиване на монопола на Здравната каса – частни фондове и конкуренция? Това е ключовият въпрос, господин министър, защото никога от Вас не съм чувал, нито в една Ваша медийна изява ясен ангажимент за подобно развитие. Ще го поемете ли или отново днес от тази трибуна ще кажете, че има работна група, че тя мисли по тези въпроси и вероятно някога в светлото бъдеще, вероятно след мандата на това правителство ще се вземе решение? Кажете Вашата позиция. Ако трябва, нека да е лична, като министър на здравеопазването. Искате ли конкуренция, частни фондове и разбиване на монопола, възможност за избор, за да може всеки български гражданин да избира между различни фондове? Някои могат да искат да останат в държавния, други като мен могат да искат да изберат частен фонд, който да се грижи за тяхното здраве и там да отива съответната вноска.
Господин министър, има нещо много ключово. Увеличаването на здравната вноска трябва да е последният елемент, да е ясна цялата реформа и чак тогава да се пресмята финансирането. Какви са мерките – едно, две, три до десет, и след това чак се вижда как трябва да се промени здравната вноска, за да се изпълнят тези мерки. При Вас няма мерки. Единственото, което казахте, е, че ще увеличаваме плавно здравноосигурителната вноска. Но какво се случва, какво стои зад тази мярка?
Господин министър, много се надявам, понеже няма как да кажете, че не е във Вашите правомощия, поне да изразите ясна и лична позиция как виждате реформата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, за да отговори на питането на господин Мартин Димитров.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие вече казахте, че е създадена такава работна група, в която са включени представители на трите управляващи партии и независими експерти, която работи по въпроса за промяна на формата на здравното законодателство.
На основата на разработения анализ и отчети се обсъжда и предвижда увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска от 2 до 3%, но още няма решение, без да се увеличава общата данъчна осигурителна тежест – така отговарям на Вашия въпрос, който задавате непрекъснато.
Дейността на групата се наблюдава и контролира лично от министър-председателя. Искам да Ви обърна специално внимание на това.
В унисон с актуализираната програма на правителството за европейска интеграция, икономически растеж, социална политика и Плана за действие 2008-2010 г., основните цели, които са поставени, са: защита на интересите на здравноосигурените лица, които са потребители на медицинска помощ; усъвършенстване на административната структура на институциите в здравната система; осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазването; въвеждане на стимули за развитие на конкурентен пазар (обърнете внимание – конкурентен пазар на здравни услуги, както и възможност на пациентите за свободен избор на дружество – това, което питахте Вие). Здравната реформа не е само промяна на здравната осигуровка. Тя има девет основни цели. Всички тези цели са поставени на видни места, публикувани са, има ги в интернет. Можете да ги прочетете. Това, което говорим за здравните осигуровки, е съвсем друго нещо. То е един от проблемите, поставени в Националната здравна стратегия.
Какво включват и какво трябва да обсъждаме? Това са увеличени средства за здравеопазване, без да се увеличава осигурителната тежест; създаване на механизми за заинтересованост, за ефективно използване на финансовите ресурси в областта на здравеопазването; демонополизация (ето въпроса, който Вие задавате) и алтернативно финансиране на здравната система при спазване принципите, на европейските принципи, приети в цяла Европа, без които не можем да вървим напред – солидарност, равнопоставеност и осигуряване на достъп на всички осигурени лица, независимо от техните социални групи, включително и групите в риск, надзор върху здравноосигурителните фондове, увеличаване на финансовите рискове за тяхната дейност, максимално използване на възможностите на структурните фондове на Европейския съюз за осигуряване на допълнителни финансови приходи за изпълнение на приоритетните програми в здравеопазването. Знаете, че имаме над 32 програми.
Разработват се и необходимите регламенти като: Етичен кодекс на тези здравноосигурителни фондове; периодично актуализиране и подобряване формулата за разпределение на здравноосигурителните вноски и създаване на гаранционен и солидарен фонд; контрол върху рисковата селекция и ограничаване дългосрочната печалба на здравноосигурителните дружества; публикуване резултатите от оценките на удовлетвореност на потребителите от услугите на здравноосигурителните фондове. Изборът и въвеждането на съвременни пазарни и непазарни похвати и стимули за повишаване едновременно на ефективността и справедливостта при финансирането и предоставянето на здравни услуги е централният въпрос за правителството при осигуряване на стабилност на системата в дългосрочен период.
В заключение искам да подчертая, че приоритетите, свързани с осигуряването на финансовата стабилност на здравноосигурителната ни система изисква и широк обществен и политически консенсус. Знаете, че това засяга всеки гражданин от неговото раждане до неговата смърт. В момента ние провеждаме широко обсъждане на проект на Национална здравна стратегия и Национална здравна карта в цялата страна, заедно с омбудсмана на Република България, и отделно по областните градове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, в рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Гайдарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, отговорът Ви беше по-подходящ за литературно есе на тема, че има здравеопазване в България и че то се развива по някакъв начин. Вашата позиция е друга и проблемът е от друго естество. Представете си стотици, хиляди хора, които имат здравни проблеми и които не получават необходимото обслужване в България. Затова въпросът ми е много конкретен. Има два основни варианта - добър и лош. Добрият вариант е разбиване на монопола на Здравната каса, включване на частни фондове. Вие използвате термина „други услуги”, което въведе сериозно безпокойство в мен, защото не знам какво означава „други услуги”. Има основен пакет услуги. Въпросът ми е за него – ще има ли конкуренция между фондове?
Господин министър, понеже Вие досега никъде, в нито една медия не сте поемали конкретен ангажимент, аз пак Ви питам: смятате ли, че в България за основния пакет здравни услуги трябва да има конкурентни механизми и демонополизация, та хората да могат да избират – тези, които като мен искат частен фонд, да отидат в частен фонд, а тези, които имат други искания, да имат възможност да правят избор? Това е въпросът!
Защото другият вариант, който има голяма опасност според мен да бъде възприет от вас и от вашите колеги, е само за допълнителен пакет извън основния пакет услуги, както е в момента, да има частни здравноосигурителни фондове, което е не само решение на парче, но то няма да промени живота на хората в България, няма да доведе до качествено здравеопазване.
Така че въпросът ми към Вас е каква е Вашата лична позиция, смятате ли, че в България трябва да има демонополизация и конкурентни фондове за основния пакет здравни услуги? И ако смятате, че това е така, откога, от коя дата трябва да бъде въведено това? Кога смятате, че въпросната работна група, която се събира, говорят си хората, пишат дълги документи с по тридесет и две и повече програми, ще каже кога това може да бъде въведено? Това са два много конкретни въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, Вие действително сте много конкретен и аз би следвало да Ви отговарям конкретно. Обаче Вие разбирате, че това, което Вие искате от мен, е невъзможно, аз не бих могъл да Ви кажа откога ще заработи.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Как Вие го виждате?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как аз го виждам е друг проблем. Но Вие ми задавате конкретен въпрос: „Откога?”. Преди малко в отговор на Вашия въпрос казах, че работната група все още не се е договорила и все още няма конкретни резултати от нейната работа, за да мога аз да Ви отговоря какво ще стане. Аз знам какво питате – дали ще има пълна демонополизация на Касата или ще има примерно втори стълб с осигуряване с онези 2%, които отиват в здравноосигурителните фондове. Ще имате отговор на този въпрос, бъдете търпелив.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кога?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Може би следващата седмица ще има такъв отговор. Така че имайте малко търпение! Знаете, че работната група е от трите коалиционни партньори плюс независими експерти, работи се по проблема и не искайте от мен да Ви кажа нещо предварително, тъй като няма да бъде коректно. Аз мога да Ви кажа какво е моето становище, но няма да бъде коректно, ако бъде в противоречие със становището, с което ще излязат те. Защото самите те още нямат изработен окончателен вариант. След като има окончателен вариант, ще го разберете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговора на министър Гайдарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, в много неща вероятно можете да ме обвините, но аз съм очевидно търпелив. Три години чакам това правителство да излезе с позиция по този въпрос. От самото начало аз и колегите от СДС бяхме наясно, че трябва да чакаме края на мандата, за да се случи нещо. Но се надявам и призовавам участниците в работната група, видните депутати, които участват в нея, да се премине към пълна демонополизация. Знам, че това решение ще бъде трудно преглътнато от определени хора от управляващата коалиция, но това е единственият вариант. Давам си сметка, че каквото и да прилагате от началото на 2009 г., от мандата на това правителство ще остава много малко, ако, разбира се, няма предсрочни избори, което предвид кризата аз не го изключвам.
Така че, призив към всички вас: ако правите нещо в здравеопазването, защото за три години нищо не направихте, наистина направете една сериозна крачка, свършете нещо полезно. И за да свършите нещо полезно, това, което очевидно е необходимо на България, което се вижда във всички сериозни анализи, е пълната демонополизация. Защото Здравната каса няма никакви стимули за финансова ефективност. Чухте колегите Димов и Понева – Здравната каса се вълнува колко безплатни автомобили ще ползва. Това ги вълнува тях. Докато нас като парламент и българското общество ни вълнуват други проблеми – нас ни вълнува как да се харчат ефективно парите на хората. В този държавен монопол няма никакъв стимул за ефективно харчене на парите, няма никакъв стимул за ефективен контрол. Затова очевидно е, че така системата няма да работи.
Та, ако ще правите нещо смислено, има необходимост от пълна демонополизация. Ако не ви достига смелост, съберете я следващата седмица, както казаха някои уважавани от мен колеги депутати, съберете тази смелост и другата седмица свършете тази работа. С голямо нетърпение ще очаквам следващите дни. Това е единственото решение. Ако пак се тръгне с подобни обяснения за солидарност, за тридесет и две програми, за обещания за светлото бъдеще, няма да има никакви конкретни резултати. Събирайте смелост и вървете към пълна демонополизация! Иначе няма да има подобрение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, в програмата за парламентарен контрол има питане и въпрос, зададени от народния представител Стела Банкова. Както ми беше докладвано вчера, госпожа Банкова е поискала отлагането и на въпроса, и на питането към министър Гайдарски.
Затова преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Щерев към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Доктор Щерев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми дами и господа студенти!
Повод да Ви питам, господин министър, е писмо на семейство Старирадеви. Техният син е опериран през юли миналата година и оттогава той се нуждае от непрекъснато лечение. Семейство Старирадеви поставят два въпроса: лоша организация на доставяне на лекарствата в лечебното заведение, където се лекува синът им, и от друга страна – твърде усложнената и тромава процедура за получаване на лекарствата от болните, която се повтаря всеки месец.
Аз имах подобен случай, уважаеми господин министър, преди по-малко от две години в 27.Старозагорски избирателен район, където по същия начин болна трябваше да получава определен медикамент и почти всеки месец получаването на медикамента се забавяше. Тогава аз уредих болната да има в резерв 30 таблетки, тоест за един месец, и оттогава този проблем изчезна. Междупрочем, искам да Ви напомня, че в дискусията по вота на недоверие аз поставих отново този проблем, който се отнася до хиляди болни у нас, а именно, че забавянето на доставката на медикаменти затруднява много хронично болни, които са принудени да купуват медикамента на свободния пазар. А тези медикаменти на свободния пазар са предназначени единствено и само за тях.
В този смисъл моят въпрос е, първо, за по-добрата организация в лечебното заведение, където се лекува синът на семейство Старирадеви и, разбира се, всички други болни и, на второ място, какво бихте казали за опростяване на тази процедура, от която години наред страдат редица хронично болни, включително онкологично болни, за получаване на медикаментите си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Щерев! Приемам изцяло Вашите критични бележки във връзка с доставянето на препарата „Темодал” специално за господин Борис Старирадев, който е опериран от 26 юли 2007 г. с една много неприятна диагноза, но не приемам критиката Ви изобщо за това, че има тромава практика в министерството. Напротив, по Ваше време комисията заседаваше веднъж месечно и тогава се допускаха много грешки. От 2006 г. комисията заседава всяка седмица, преразпределят се препаратите и лекарствените средства от министерството към съответните второстепенни разпоредители или обратното – между отделните второстепенни разпоредители.
В конкретния случай при господин Старирадев има две заявки за преразпределяне на налични количества „Темодал” в аптеката на НОЦ СБАЛ. И в двата случая Министерството на здравеопазването е отговорило своевременно без никакво забавяне. Преразпределението е разрешило на пациента да бъдат отпуснати необходимите за неговото лечение капсули „Темодал”. Последният протокол за пациента е постъпил в Министерството на здравеопазването на 25 февруари 2008 г. Одобрен е за продължаване на лечението с „Темодал” на заседанието на 27 февруари – два дена след постъпване на молбата. Връчен е на фирмата за изпълнение. Доставката на количествата „Темодал” са постъпили в аптеката на СБАЛ на 29 февруари. Значи на 25-и постъпва молбата, на 27-ми е разрешението, лекарствата постъпват на 29-и.
От описаното по-горе е видно, че министерството прави необходимото за своевременна доставка на лекарствените продукти на пациентите.
В политиката на Министерството на здравеопазването са приоритет постоянни тематични проверки и вие знаете, че ние през миналата година извършихме многократни проверки, при които бяха констатирани редица неудачи в работата на второстепенните разпоредители. В момента за конкретния случай, който Вие повдигате, също има допуснати личностни грешки. И днес в разговора с директорката на Националния център по онкозаболявания доц. Троянова ние се уговорихме – повече това не може да продължи в този център. Защото в България има няколко диспансера и най-честите нарушения са именно в този – в СБАЛ. Спомняте си, че миналата година уволнихме главната аптекарка на болницата. Тази година най-вероятно ще се постъпи по същия начин и с хората, които отговарят за преразпределението на лекарствените средства. Не може в едни областни болници да няма никакви оплаквания в продължение на години и в други непрекъснато, всеки месец да възникват такива отклонения. Затова с директорката се договорихме и Вие ще чуете резултата в близките дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Нека да разширя моя въпрос от конкретния случай към случаите на хиляди болни у нас с хронични заболявания, които ежемесечно – повтарям Ви, ежемесечно – имат проблеми със закъснение на медикаменти, които са по държавна поръчка. И аз не мога да приема Вашите твърдения, че процедурата не е усложнена и не е тромава. И бъдете сигурен, че аз и моята парламентарна група поемаме задължението да проследяваме този процес и ще Ви уведомяваме за всеки случай, когато това е станало. А това е ежемесечна практика.
На всичкото отгоре семейство Старирадеви поставят няколко въпроса и аз съм длъжен да Ви ги поставя отново.
Не е ли възможно в болницата да бъде постоянно налично минимално оборотно количество от лекарството, необходимо за един следващ период, и така да се предотврати да се чака по една или друга причина правенето на съответната процедура?
И на второ място, те поставят едно нормативно задължение в края на лечението всеки пациент да попълва документ, в който да се оценява отношението на лекуващия лекар към него. Това би могло да го иска всяко лечебно заведение. И естествено след това да го оповестява. Отношенията лекар – пациент, и лечебно заведение – пациент, предполагат такава дейност и в това няма нищо лошо. И ние бихме могли да предложим на пациентски организации да изискват такъв документ.
Затова Ви моля, като поставям този въпрос по-общо, а не само за конкретния случай, да вземете отношение по това смятате ли, че е възможно по някакъв начин да обединим нашите усилия като законодателен орган и Вие, като представител на изпълнителната власт, за да може процедурата да бъде улеснена, да не бъде тромава и да не се получава така, че да има луфтове в получаването на лекарства от хронично болните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Щерев! Оценявам високо Вашата загриженост за това, че трябва да се улесняват пациентите при получаване на лекарствените средства, защото аз имам представа. Знаете, че аз съм не само министър, но в момента съм и действащ лекар, продължавам да лекувам. И знам много добре какви трудности срещат хората, особено с ракови заболявания, при получаването на тези лекарствени средства. Но Вие разбирате, че тук става въпрос за много милиони и тази система просто не може да бъде премахната. Тази система може да бъде реформирана, тя може да бъде коригирана и аз приемам всяка добронамереност за подпомагане на една такава реформирана система, която да улеснява гражданите, не да ги затруднява. Но Вие разбирате, че това са 120 млн. Знаете, че по Ваше време бяха около 60 млн. В началото бяха 30, после 60, сега вече даваме 120 млн. Само тази година увеличихме с 30 млн. парите за лекарствени средства за лечение на редки заболявания и на раковите заболявания.
Тези пари са на гражданите, те са за нашите болни, за хората на България. И ние трябва да пазим тези пари. Ние не можем да си позволим лукса да дадем предварително големи средства на болничните заведения, защото твърдя и категорично заявявам, че по отношение на преразпределението, което става в Министерството на здравеопазването, няма забавяне. Нашите комисии работят ежеседмично. Отпусканите средства, които се дават, лекарствените средства, които се отпускат и преразпределят, са достатъчни засега.
Разбира се, Вие знаете, че има лекарствени средства, които не могат да бъдат използвани от всеки един. Много граждани желаят да бъдат лекувани с определено лекарствено средство, което обаче ние много добре преценяваме. Знаете, че има критерии за отпускане на дадено лекарствено средство. И тези критерии се прилагат към всеки един болен. Защото има болни, които, когато лекарственото средство бъде отпуснато, те могат по-бързо да загинат. На Вас ли да обяснявам тези неща? Затова трябва да има такива критерии, трябва да има комисия, която да се занимава с този проблем.
Друг е въпросът, че действително по места става забавяне. И ние знаем точно къде са тези места. Вече сме определили кои от здравните заведения в страната непрекъснато създават затруднения при получаването на тези лекарствени средства. И Ви уверявам, че ще вземем най-строги мерки спрямо лицата, защото някои от проблемите са личностни. Разберете, не са организационни, а личностни. Аз имам чувството, че някои от хората издевателстват над страданието на нашите болни. И съм казал, че с тях ще се разправим по най-строгия начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Стоян Витанов към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно финансирането на Трудово-експертната лекарска комисия към Пневмо-физиатричен диспансер „Д-р Трейман” ЕООД – град Велико Търново. Всички ТЕЛК-ове в страната се финансират, като получават по 20 лв. на преминал пациент. Единствено белодробната ТЕЛК, разкрита към ОДПФЗС „Д-р Трейман” – град Велико Търново, както е наименованието на диспансера, не получава такова финансиране. От години тази специализирана комисия работи и отчита дейността си според изискванията, но не получава и стотинка за това. И докато общите ТЕЛК обслужват пациентите на една област, то тази комисия работи с болните на пет области – Велико Търново, Русе, Габрово, Плевен и Ловеч. Ежегодно през белодробната ТЕЛК преминават около 2500 пациенти, тоест става въпрос за сума от около 50 хил. лв., която не е обезпечена от приходи както по клинични пътеки, така и по стандартите. Доказателство е фактът, че съгласно Решение № 20 от 21 януари 2008 г. на Министерския съвет, за 2008 г. са наложени еднакви стандарти за диспансерите във Велико Търново и Русе – 835 лв. на преминал болен. Еднакви са били стандартите за тях и през 2007 г. – тогава по 816 лв. на преминал пациент, но при една съществена разлика – Русенският диспансер не издържа ТЕЛК.
Уважаеми господин министър, видно от гореизложеното е, че ОДПФЗС „Д-р Трейман” ЕООД – Велико Търново, е ощетен от държавата, която го е натоварила с важна социална функция, а в същото време не осигурява неговото финансиране.
В тази връзка е въпросът ми към Вас: какви мерки и в какъв срок ще предприемете в рамките на Вашите компетенции необходимите средства за 2008 г. да бъдат предоставени на община Велико Търново за финансиране на белодробната ТЕЛК към диспансера по начина, по който става и в другите ТЕЛК-ове в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Господин министър, както Ви е известно, по правилник разполагате с три минути за отговор на въпроса на господин Витанов.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Витанов, областните диспансери, в това число и Областният диспансер „Д-р Трейман” – Велико Търново, се финансират по специфичния ред от Министерството на финансите като делегирана от държавната дейност. Това е едно Постановление на Министерския съвет № 20 от 2008 г. Предвидените средства за извършената от тях дейност са разчетени и се осигуряват, обърнете внимание, чрез общинските бюджети от Министерството на финансите. Тоест, парите се превеждат от Министерството на финансите в общините.
В тази връзка и в съответствие с действащото в страната законодателство Министерството на здравеопазването не предоставя субсидия на областните диспансери в страната, в това число включително и на „Д-р Трейман” – Велико Търново. В този смисъл поставените от Вас конкретни въпроси, свързани с финансирането на диспансера във Велико Търново, не са от компетентността на Министерството на здравеопазването, не са и от компетентността на министъра на здравеопазването. Но трябва да Ви кажа, че още вчера, включително и тази сутрин говорих с представители на Министерството на финансите и се разбрахме с тях. Те твърдят категорично, че превеждат достатъчно пари на тези диспансери. Въпросът е, че както ние превеждаме парите в съответните болнични заведения – например за миналата година на областната болница във Велико Търново за 3443 човека, които са минали, сме превели 68 хил. 860 лв. за работата с издадени решения на ТЕЛК. По същия начин би следвало да бъде заплащано и на диспансера „Д-р Трейман”. Защо не се изплаща, вече Вие трябва да направите една справка с органите на общината във Велико Търново и да се обърнете към Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стоян Витанов за реплика.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Така или иначе, доколкото аз съм разбрал, Вие споменахте цифра от над 3 хил. души, която се отнася до ТЕЛК-а, който е към областната болница. Аз споделих с Вас проблема, който се отнася до диспансера „Д-р Трейман”, за който наистина е факт, че не е преведена нито стотинка във всички тия години. Те са се обръщали както към Министерството на здравеопазването, така и към Министерството на финансите за финансиране на тази дейност.
Аз мисля, че бих могъл да отговоря някак си иносказателно, що се отнася до общината – за последните три години, включително 2008 г., община Велико Търново е инвестирала близо 2 млн. лв. в този диспансер, които включват реконструкция и модернизация на пулмологично отделение, тази година започва изграждане на ново афтизиатрично отделение, заедно с апаратурата. Така че общината дава своя принос. Аз мисля, че и държавата трябва да го направи.
Още нещо, все пак мисля, че коректно посочих една разлика в два диспансера, които извършват абсолютно едни и същи дейности и при които стандартите са еднакви, но диспансерът във Велико Търново издържа и тази Трудово-експертна лекарска комисия.
Ще се възползвам от Вашия съвет и ще продължа своето проучване. Ще се обърна и към министъра на финансите в края на краищата за решаване на този въпрос и някак си за възтържествуване на справедливостта във финансиране на дейности, които са от особено важно значение за хората, още повече при тоя бум на заболяванията от този белодробен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Витанов, Вие сте абсолютно прав и действително, ако това се е случило, този ТЕЛК да не получава никакви средства, това е голяма несправедливост. Мисля, че тези неща трябва да се уредят и могат да бъдат решени обаче чрез общината и чрез Министерството на финансите. Ние нямаме никаква възможност – Министерството на здравеопазването, да предоставяме такива средства, тъй като няма по кой член и по кой параграф да се дадат тези пари.
Много съжалявам за случилото се, но този въпрос действително трябва да бъде уреден. Хората са ощетени несправедливо.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ, от място): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Спасов към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин Спасов, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, във връзка с излезлите в медийното пространство публикации за редуциране броя на българските военнослужещи в Авиобаза Безмер получих множество запитвания от военнослужещи от Българската армия. В тях се изразява безпокойство, от една страна, от запазване опасността за намаляване боеспособността на Българската армия, а от друга – запазването на работните места на военнослужещите и техните семейства.
В тази връзка, господин министър, моля за отговор на следните въпроси:
1. Какво печели Министерството на отбраната и в частност Военновъздушните сили от фактическото закриване на Авиобаза Безмер? Какви са причините, довели до това решение, и няма ли то да повлияе на изпълнението на поетите ангажименти с подписването на Споразумение между Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната?
2. Не Ви ли притеснява факта, че ВВС предпочита експлоатацията на летище Долна Митрополия, което ще бъде затворено за летателна дейност през следващите осем месеца, а в същото време се прекратява летателната дейност на авиобаза Безмер? Не е ли това безспорен пример за двойни стандарти при взимане на решения?
3. Поради невъзможност на личната инфраструктура в авиобаза Граф Игнатиево да осигури реални възможности за експлоатация на самолети СУ-25, не считате ли, че само по себе си решението за пребазирането им предрича съдбата на самолет СУ-25, който е единственият останал на въоръжение самолет във ВВС на Република България, на който се води подготовка за действия по земни и морски цели денем и нощем и се явява важен фактор за решаване на задачи по подготовката на войските от ПВО и ВМС за осигуряване на въздушния и морски суверенитет на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Както се казва, с Вашия въпрос Вие чукате на отворена врата, защото авиобаза Безмер не се закрива, тя само се трансформира в единна структура с авиобаза Граф Игнатиево. Летище Безмер остава функциониращо за нуждите на военновъздушните сили и за нуждите на нашите съюзници, разбира се, при върховенството на българските закони.
Няма никакви предпоставки да се нарушават нашите договорености със съюзнически държави поради факта, че функционалната годност на обекта се запазва като инфраструктура и с необходимия за целта количествен и качествен личен състав – това, което интересува хората.
Организационното преструктуриране на двете авиобази в една е продиктувано от стремежа на Министерството на отбраната да оптимизира разходите за издръжка на Българската армия и да реализира трансформация с цел повишаване на оперативните способности на войските. Летището Безмер остава и е планирано да остане функциониращо и за вбъдеще, като на негова основа ще се формира авиобаза за предно разполагане в състава на авиобаза Граф Игнатиево, която ще бъде използвана за изпълнение на задачите по осигуряване на въздушния суверенитет на страната. То ще се използва от нашите партньори и съюзници, които съгласно нашите договорености ще инвестират значителни финансови средства за развитие на инфраструктурата и на летището, и на региона. По програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP) стартираха редица проекти за изграждане на способности и модернизиране на това летище. За развитие на инфраструктурата е предвидено да се вложат общо повече от 30 млн. евро. Досега в Безмер са вложени 10 млн. долара за комуникационни и навигационни оборудвания.
Що се касае до летището Долна Митрополия, искам да кажа защо се използва напълно целесъобразно за нуждите на ВВС като летище за учебно-тренировъчна дейност с курсантите на Факултет “Авиационен”, както и като запасно летище, осигуряващо регулярна летателна дейност в Българската армия. Нещо повече, то се явява единственото действащо за нуждите на Българската армия в цяла Северна България и като такова не е предвидено и няма да бъде закривано.
Сега само няколко думи за самолетите “СУ 25”. Когато е обсъждан въпросът по трансформацията на личния състав и техника от летище Безмер в авиобаза Граф Игнатиево, са отчетени всички изисквания и възможности на нормалната експлоатация на самолет “СУ 25”. По плана за организационно изграждане и модернизация на Българската армия беше предвидено през 2010 г. този самолет да бъде снет от въоръжение и задачите му да се поемат от нов, многоцелеви изтребител. Тъй като към настоящия момент още не е стартирала процедура за придобиване на многоцелеви изтребители, налага се “СУ 25” да продължат да бъдат на въоръжение и след 2010 г.
Ще отбележа, че по отношение на въздушния суверенитет на Република България самолет “СУ 25”, който е предназначен за изпълнение на задачи въздух-земя, не притежава способности за изпълнение на задачи по еърполисинг контрол на въздушното пространство и поради това не се предвижда този тип самолети да се модернизират или да се ремонтират за удължаване на ресурса.
Уважаеми господин Спасов, позволете ми да изразя удовлетворението си от продуктивната работа, която се свърши в Комисията по отбраната, да благодаря и на председателя на комисията господин Ангел Найденов за работата, която се свърши в тази комисия през последните три дни. Мисля, че споделяте становището, че промените, отразени в “План 2015”, отговарят както на необходимостта да бъде гарантирана националната и колективна сигурност, така и на формирането на ясна перспектива пред кадровия състав на Българската армия.
Уверен съм, че с подкрепата на Народното събрание и след предстоящото обсъждане при президента на Републиката, Министерският съвет ще получи необходимата институционална подкрепа да приеме предложенията за актуализация на “План 2015”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Спасов за реплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изявената готовност и предприетите действия за съхраняването на авиобаза Безмер като функционираща структура от нашите Въоръжени сили.
Вземам повод от думите Ви, касаещи конкретните тактико-технически качества на самолет “СУ 25”, без да навлизаме в експертни подробности. Бих искал да изтъкна, че като народен представител от 31. избирателен район ми направи впечатление бележката в Доклад 2015 г., който изслушахме вчера в Комисията по отбраната под ръководството на господин Найденов, че след 2011 г. Трета изтребителна авиационна база няма да има самолети за изпълнение на водене на подготовка за действия по земни цели, оказване авиационна поддръжка на Сухопътни войски, оказване авиационна поддръжка на Военноморски сили. Посочено е още, че възможностите за еърполисинг на “МИГ 21” са ограничени. В същото време искам да изтъкна, че качествата на самолет “СУ 25” са безспорни при преследването, прихващането и унищожаването на нискодвижещи се цели – до 1500 м, което е извън обхвата на миговете. Една от основните цели на еърполисинга е именно за прихващането на нискодвижещи се цели, които биха могли да заплашат нашата национална сигурност и суверенитет.
В тази връзка искам да кажа, че в доклада, а и в становището, подготвено от вашите експерти, едва ли е отчетен фактът, че възможностите на “СУ 25” за подновяване и продължаване на ресурса са много по-финансово изгодни и вероятно изпълними, отколкото закупуването на нов многоцелеви самолет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Питане от народния представител Евдокия Манева към министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил относно замени на земи.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Една от най-осъжданите корупционни практики е замяната на земи от държавния фонд - на държавни земи и гори, с частни, неравностойни земи. Темата не е преставала да бъде на вниманието на обществото. За съжаление, въпреки многобройните опити тази практика да бъде преустановена, срещаме пълно безразличие и несъгласие от Ваша страна. Многобройни са примерите, част от тях могат да бъдат прочетени на сайта на вашето ведомство. За съжаление, информация за 2007 г. и 2008 г. няма, но въпреки всичко мога да напомня данните, които изнесох по време на вота на недоверие. Само за две години от вашето управление 76 277 декара земеделски земи в районите на Добрич, Бургас, Смолян и 18 722 декара гори бяха заменени.
Изкушавам се все пак да спомена най-фрапиращите случаи, които също бяха повод за коментари и бяха на вниманието на обществеността.
С Ваше участие защитената местност “Камчийски пясъци” - това е изключително държавна собственост, защитена територия, беше оценена като пясъци за 14 стотинки квадратен метър и впоследствие предоставена на фирма и заменена със земи във Видинския регион.
В Смолянско 1965 декара земи и гори бяха заменени от фирмата на спортно-туристическия център “Перелик” с 20 разпокъсани парчета из цялата страна.
Две хиляди и осма година стартира с нова спорна замяна от 287 декара на нос “Калиакра” срещу земи и гори в Шуменско на фирмата “Киа Сали Феим”, която също беше коментирана.
По ваше време замените са на едро – по 700, по 800, по 1000, 2000 дка. Всичко това в една утвърдена пазарна икономика, тази натурална търговия с неясни критерии, с много спорни методи на оценка, разбира се, предизвиква основателната реакция както на политическите сили, така и на обществеността и не е преставала, както казах, да бъде на вниманието на медиите.
Затова искам да Ви попитам: осъзнавате ли този обществен проблем и каква е политиката на Министерството на земеделието и продоволствието за преустановяване на практиката за замени на държавни земи с частни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Министерството на земеделието и продоволствието изпълнява законите на Република България и по този начин не може да преустанови да извършва процедури, които са законово регламентирани и Вие много добре го знаете като бивш министър и като настоящ депутат. Законодателят е регламентирал в разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи: министърът на земеделието и продоволствието упражнява правата на собственик от земите на държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно приета от Министерския съвет наредба. Тук пада един от въпросите във Вашата теза за неясните механизми и т.н. Механизъм има и Вие много добре го знаете.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 13 февруари 2007 г. процедурата по извършване на замени е законово регламентирана, този път в променения и създаден нов чл. 24г. Целта на министерството е замените да бъдат регламентирани така, че процедурата да е максимално прозрачна и детайлно уточнена.
Следва да отбележа, че по инициатива на министерството през 2005 г. бяха променени правилата и коефициентите за оценяване на земите от държавния поземлен фонд относно тяхното местоположение в близост до Черноморското крайбрежие, около големите градове и курорти, вследствие на което оценките им се завишиха значително.
Постановление на Министерския съвет № 154 от 2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи има за цел да съобрази действителните пазарни цени на земеделските имоти, така че да се постигне справедлива парична стойност при извършване на замяна между държавата и физически или юридически лица.
Промените в новия чл. 7б от наредбата се изразяват в повишаване стойността на съществуващи коефициенти, които се прилагат към началната цена на земеделските земи, изразяват влиянието на различни фактори върху нея, а именно: нетна бонификация, например за Ориенталските тютюни или за картофите, бонификация за площ, за отстоянието до 10 км от морския бряг, за отстояние до 100 м от пътища, определеният коефициент от 0,2 за имоти, попадащи в курортни землища и други.
По мое предложение в проекта за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона се регламентира детайлно процедурата за извършване на замени на земи от държавния поземлен фонд със земеделски земи, собственост на физически и юридически лица. Предложено е преписките да се разглеждат, да се одобряват от изрично съставена за тази цел комисия.
Принципно със замяната се създават условия за комасиране на земите чрез използване на възможностите на държавния поземлен фонд. Разпоредбите на чл. 24г, ал. 10 от закона съдържа забрана за раздробяване на уедрените имоти, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд чрез тези разпоредителни сделки за срок от десет години.
С изменението на закона се дава възможност за уедряване на земеделски имоти по доброволно споразумение между собствениците, което представлява доброволна комасация. Замените със земи от държавния поземлен фонд представляват основен инструмент при уедряването. „Способът за замени” е фактор за повишаване на цената на земеделската земя, тъй като окрупнената земя има по-висока цена. Средната пазарна цена на земята в периода 1997-1998 г. до 2001 г. е 141 лв./дка, докато през 2007 г. бележи ръст и стига средната цена в страната 235 лв.
В резултат на повишаването на цената на земята тя вече служи за обезпечаване на кредити от банките, които вземат нашите земеделски производители. Значението на земите от държавния поземлен фонд при осъществяване на комасацията е утвърдено в практиката на държави – членки на Европейския съюз, и неслучайно в предходните години имахме два пилотни проекта – единият холандски, другият френски, за комасацията. В холандския проект за буфер в комасацията се използваше държавен поземлен фонд – в силистренското село Голеш. Във френския пилотен проект нямаше такъв буфер. Изводът беше, че това уедряване става най-лесно, най-бързо чрез замяна на държавна земеделска земя с частна собственост.
В заключение ще кажа, че темата за замените многократно е поставяна и е дискутирана, дебатирана в Народното събрание в различните негови комисии. Отговарял съм седем пъти, откакто съм министър, на подобни въпроси. Във връзка с това наистина съм разпоредил, както Вие казахте, за силния обществен интерес, всички тези разпоредителни сделки да се качат на интернет страницата на нашето министерство.
Благодаря, господин председател, за това, че ми позволихте една минута повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вие казахте, че изпълнявате закона. Досега си спомням четири предложения за изменение на закона за преустановяване на тази практика. И по четирите предложения Министерството на земеделието и продоволствието категорично се противопостави без много ясни аргументи. Единственият аргумент, който също може да бъде оспорен, е въпросът за комасацията. Още веднъж ще се върна към твърдението, че в България има пазарна икономика. Вие като министър имате задължение да съдействате, да създавате условия за пазар на земята – нещо, което години наред в България не се случва, и един от противодействащите механизми е продължаващата практика за замяна на земи от държавния фонд с частни, при това, твърдя, при неясни критерии, при непрозрачна процедура.
Вие на никакъв етап нямате конкурсна процедура.
Аз например, без да познавам отделните фирми в списъка, който е публикуван на вашата страница, се питам защо сте предпочели „Екофрут” и сте заменили 3085 дка земи срещу 47 парцела в цялата страна? Защо не сте обявили конкурс за тези земи, които искате по някакъв начин да бъдат представени за обработване, за да приемете най-добрите условия? Това е само съображение.
Моите два допълнителни въпроса: защо, все пак, отговорете с ясни аргументи, отхвърлихте четири предложения за преустановяване на тази практика?
На второ място, защо не гарантирате максимална прозрачност на процедурите за замяна на тези земи, ако наистина това е чак толкова необходимо? Това е процедура, която може да бъде само конкурсна, с ясни правила, при това анонимни конкурси, а не предпочитани фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз се учудвам на Вашето упорство да изкарате замените, които са законно регламентирани за корупционна практика! Както казах, корупционната практика е вредна. Ще дам една справка, само за размисъл.
През периода на Вашето управление 1998-2001 г. знаете ли колко замени са направени от държавния поземлен фонд като брой и декари? Ще ви кажа: 2782 бр., при което държавата е дала 87 хил. 343 дка. Откакто аз съм министър, съм подписал 314! Така че практиката на безразборно подписване на тези замени просто е преустановена. Аз Ви казах, че с промяната в правилника ще има отделна комисия. Ако Вие имате предложения във връзка с Вашия въпрос за конкурсното начало и т.н., предложете как го виждате.
Защото проблемът за уреждане на поземлените отношения в нашата страна е много важен. Вчера на заседанието на Комисията по земеделието и горите, на което не забелязах да присъствате – може би имате основателна причина, поради тези неуредени все още взаимоотношения, 37 млн. лв. от европейските средства тази година ние не ги получихме.
Между другото, понеже изваждате отделни позиции от този списък, който аз съм представил, аз ще Ви дам и други, ако искате:
„СИС Индъстрис” придобива собственост 1677 дка, в с. Деветак, община Карнобат, лозови насаждения. Вървете да ги видите, там са. Може би сте опитали прекрасното „Каберне Совиньон Горчивка” – „Горчивка” ЕООД придоби собственост от 1388 дка в землището на Свищов, също лозови насаждения. Светозар Дичевски, господинът, който вчера беше обявен, че е взел най-голямата субсидия от европейските средства - над милион и половина, придоби собственост 5935 дка в землището на с. Ресен, отглежда едногодишни полски култури при висока технология, научнообосновано и т.н. „Панда Инвест” – с. Неделско, община Ямбол, 675 дка, пак лозя.
Госпожо Манева, говорите, че аз трябва да правя всичко възможно, за да се развива пазара. Наистина бяха създадени така наречените акционерни дружества със специална инвестиционна цел – комасационни фондове:
Център по комасация на земеделските земи – например е придобил собственост върху земи с обща площ 11 хил. 369 дка в четири землища в област Видин;
„ФеърПлей Интернешънъл” преди няколко месеца по същия ред придоби над 5000 дка държавни земи, защото има земеделска инвестиционна програма плюс модерна кравеферма с 400 крави.
По отношение на „Екофрукт”, както казахте, или за въпросния господин, защото това е любимата Ви тема, както когато казахте и за корупционни практики и т.н., тези замени са подписани единствено цел окрупнено ползване на земята, инвестиции в земеделски стопанства. Те се правят! Специално съм инициирал разговор с въпросния господин, който Вие цитирате, на този терен край Калиакра, започват пролетните подготвителни работи. Ще има овощни насаждения. И знаете ли мотива на земеделския стопанин какъв е? Той казва така: „Аз съм най-големият собственик и ползвател в България на нови овощни градини – над 3000 дка! Аз не съм строител, не съм хотелиер! На това място ще направя овощна градина от праскови и смокини. Защото там са направени изследвания, че само там и само в Петричко растат тези смокини. И тази градина ще я има”.
В отговор на първия въпрос, защо четири пъти ние отхвърляме това, че ни давате като изпълнителна власт правомощия, равни на законодателната, най-малкото ме изумява, госпожо Манева. Защото ние можем да даваме становища по Ваши предложения и да изразяваме от името на нашето министерство експертни становища.
Защо този процес не трябва да се спира? Защото, ако се върви по Вашата логика, значи досега общините Асеновград, Търговище, Видин, Девин, Родопи нямаше да получат по реда на замяната държавен поземлен фонд, за да направят пътища, гробищни паркове, места за отдих, разширяване на регулацията, а в община Видин традиционно за един държавен поземлен фонд ние отстъпихме на общината, защото от незапомнени времена хората от Средните Родопи там провеждат едни от най-големите си събори. Общината поиска и ние й го предоставихме.
Вашите внушения в тази посока аз ги разбирам - тази практика да се преустанови, тези неща да не се правят, държавният поземлен фонд да не се използва рационално, да буренясва, да не се обработва и в следващия момент да дойдете на едно друго питане да искате от мен отговорност защо земеделските земи, особено държавният поземлен фонд в нашата страна е така наречена пустееща земя.
Искам най-отговорно да заявя: всички законови възможности, които има по отношение на разпореждане с държавен поземлен фонд, ограничени вещни права с цел развитие на комасацията, с цел ефективно усвояване на европейските средства, с цел увеличаване на възможността за инвестиции на нашите стопанства ще бъдат правени, независимо от това какво мислите Вие по въпроса и какви мисловни инвенции имате в общественото пространство, включително от тази трибуна, и то не за първи път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, що се касае до смокините, не само в Петричко има, но и в Царево, и в Ахтопол условията също са много благоприятни.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Абсолютно бях сигурна във Вашата реакция, господин министър. Съвършено ясно е, че не искате да се откажете от тази процедура. Вие отново се опитахте да защитите порочността на процедурата, цитирайки неща, случили се преди две правителства, и споменавайки за 2000 замени. Нито една от тези замени не е за повече от 50 дка! И нито една от тези замени не е след това с промяна на предназначението на земята. Има само три замени край Черноморското крайбрежие.
Аз не съм адвокат на Венцислав Върбанов, но абсолютно некоректно и непочтено е да защитавате разразилата се и в такива огромни мащаби практика по времето на вашето управление и сравнявате с практика, която изобщо не е била прилагана по този начин. Изброяването на многобройните примери със случаи на 500, 400, 800, 1000, 3000 дка изобщо не доказват, че сте направили замяната по най-добрия начин. Изобщо не доказва това нещо! Няма никакво доказателство.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Идете и вижте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, какво като ги има? Това не означава, че не е най-доброто решение. Всички материали, които излязоха в пресата за тези замени, показват десетократно по-ниски цени от пазарните. (Реплика на министър Нихат Кабил.)
Защо това да не стане чрез механизма на пазара? Пазарът е този, който ще стимулира и ще насочва по-нататъшното окрупняването. Има пазар, това е! (Реплика на министър Нихат Кабил.) Аз Ви казах промяната в закона, Вие категорично я оспорвате. Защото е много лесно и е много хубаво Вие да вземате решения кой ще вземе апетитната земя, включително и край курортите. Това е абсолютно неприемлива и непочтена практика. (Реплика на министър Нихат Кабил.)
Не спекулирайте със случаите, когато сте предоставили земя на общините. Това никой не би оспорил. Това е общественополезна работа и може да има изключения само в конкретни случаи, когато става дума за нещо, което е в полза на обществото. Всичко останало трябва да бъде на пазарен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ питане от народния представител Евдокия Манева към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Госпожо Манева, моля да развиете Вашето второ питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Продължаваме темата, защото това, което досега обсъждахме, е пряко свързано с опазването на държавния земеделски фонд и неговото ефективно използване. Това е основно задължение на министъра и аз мисля, че той би трябвало да го знае. Непрекъснатите замени, непрекъснато разширяващата се практика на замени и последващата промяна на предназначението на земите, които се придобиват от частни собственици, отделни фондове и фирми, безусловно накърняват интересите на обществото във връзка с управлението на този поземлен фонд, който е на всички българи и Ваше задължение е да пазите техните интереси.
От отговора, който Вие сте ми дали на писмен въпрос, проличава, че през последните години само около 300 дка Държавен поземлен фонд са променили предназначението на земеделската земя. В същото време около една трета от обема на държавния земеделски фонд, който е преминал в ръцете на частни собственици, както вече споменахме по едни доста непрозрачни критерии, е променено предназначението на земята и общо поземленият фонд в България сериозно се ощетява чрез тази процедура. Сред пустеещите земи в България са и тези многобройни парцели, които вие придобивате в замяна на компактните земеделски терени, които предоставяте.
Сред опожаряваните стърнища и растителни отпадъци по земите попадат и земите на държавния земеделски фонд, да не говорим, че там не се прилагат никакви мерки за намаляване на ерозията и изобщо деструкцията на земята.
Маркирайки само част от проблемите, свързани с ефективното използване на държавния и поземлен фонд, аз Ви питам: каква е политиката на Министерството на земеделието и продоволствието за опазване и ефективно използване на държавния поземлен фонд? Това не е земя, която Ви е дадена само в правомощия да разменяте, а земя, която трябва да използвате и експлоатирате в интерес на всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Наистина, това е продължение на предишното Ви питане. Но аз Ви давам факти, а Вие продължавате с голите Ви твърдения. Говорите за увеличаваща се практика на замените. Давам Ви цифра, моля Ви, запомнете я! Вече става наистина банално. Хиляда деветстотин деветдесет и осма - 2001 г. 2 782 броя замени, държавата е отдала близо 175 хил. дка, срещу 314 замени, които аз съм подписал, при което са отдадени 87 хил. дка. Моля Ви, недейте да тиражирате пълни измислици! Преустановил съм практиката на масови замени, колко пъти да го повтарям, с факти Ви го казвам?!
По отношение на въпроса Ви. Държавният поземлен фонд на България наистина е национален ресурс, чийто общ размер към 31 декември миналата година възлиза на 2 млн. 351 хил. 630 дка частна държавна собственост. Преди малко Ви обясних по какъв ред от закона става управлението и разпореждането на тези земи. Контролът върху дейността на всички процедури, в които участват директорите на областните дирекции „Земеделие и гори”, и общинските служби „Земеделие и гори” в съответните 28 области, контролът се осъществява от министерството и от мен.
В правомощията ми е да предоставям за безвъзмездно ползване земи от ДПФ на научни институти, селскостопански техникуми, училища, затвори, разсадници и други, необходими за осъществяване на основната им дейност. Предоставени са 159 хил. 900 дка земя. Ежегодно към 31 март с моя заповед се открива процедура за провеждане на търг за отдаване под наем, аренда на свободните земеделски земи. Казах преди малко: ще продължавам с тази практика. Търговете се провеждат от областните дирекции по местонахождение на тези земи. Отдаването под наем и аренда е динамичен процес, особено в Североизточна България, където интересът за тези компактни земи е най-голям и аз няма защо да го обяснявам. По този ред са 699 хил. 320 дка.
Във връзка с приетите през 2007 г. изменения и допълнения в закона с моя заповед са определени 315 хил. 420 дка държавни мери и пасища в страната, включени във физическите блокове в системата за идентификация на земеделските парцели. Вчера допълнително още 260 хил. дка съм заделил и за това – за да могат да се получават европейските субсидии за нашите животновъди.
Списъците за тези мери и пасища от ДПФ са изпратени, документите на съответните общини са публикувани на интернет страницата на министерството.
В съответствие с произтичащите от закона задължения на държавата за обезщетяване на собствениците министерството организира провеждане на търгове за продажба на земеделски земи на притежатели на поименни компенсационни бонове. Общият размер на обявените земи за продажба на търг на притежатели на поименни бонове възлиза на близо 250 хил. дка. Предоставена е възможност на лицата, обезщетени с поименни бонове, да купят земи от ДПФ на територията на цялата страна съобразно техния стопански интерес. По този ред от притежатели на поименни бонове са купени 99 хил. 520 дка земи от ДПФ.
В изпълнение на законните разпоредби министерството провежда също така политика на оземляване на безимотни и малоимотни граждани, определя ресурс от земи за оземляване на такива граждани в размер на 194 хил. дка ДПФ и 121 хил. 600 дка от общинския поземлен фонд във всички области на страната. Особено внимание се обръща на районите с компактно безимотно население, където е съсредоточен около 60% от общия размер на предвидените за оземляване близо 29 хиляди безимотни и малоимотни български граждани и домакинства, чието право за оземляване е признато за близо 210 хил. дка земеделски земи.
В последните години е налице тенденция за намаляване на общия размер на използваните земеделски земи от ДПФ. В повечето случаи тези имоти са малки по размер, не са компактно разположени, отдалечени са от пътища с трайна настилка, поради което липсва стопански интерес към ползването им. Голям процент от свободните земи от ДПФ представляват пасища и мери.
В заключение ще посоча, че политиката ни в момента и по-нататък ще съдържа следните мерки:
Първо, проверки по предназначението на земите от ДПФ, предоставени на училища, институти, научно-производствени организации, затвори и други за осъществяване на основната им дейност. При отпадане на необходимостта или установени нарушения се пристъпва към ревизиране на размера на предоставените земи или тези земи се предлагат за друг вид разпореждане.
Второ, пълна прозрачност при обявяване на земите от ДПФ и контрол при провеждането на тръжните процедури при отдаване под наем и аренда на земите.
Трето, продължаване на процедурите по отдаване при облекчен режим и условия на свободни земи от ДПФ, неизползвани две и повече години, както и на маломерни имоти при спазване на законовите разпоредби.
Поради това, че времето изтече, има и някои други мерки, които си запазвам правото след малко да ги кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Искам да Ви помоля да престанете да се връщате толкова много назад, за да се опитвате да оправдавате собствените си действия! Още веднъж искам да Ви кажа, че това е безсмислен спор. Нещата неслучайно са на интернет страницата на министерството и може да се види за какви замени става дума и какво се е случило.
На въпроса, който Ви задавам - за ефективното използване на земите, всъщност Вие въпреки многобройните примери за най-различни дейности, не казахте: „Има толкова и толкова държавен поземлен фонд еди каква си земя, толкова и толкова съм дал на тези, толкова за това и това и се е случило еди-какво си”.
Но Вие казахте нещо, което потвърждава моята теза. Вие казахте, че има страшно много маломерни, труднодостъпни, разпокъсани парчета, към които няма интерес. Голяма част от тези маломерни парчета, които не се използват, са в резултат на замените, които Вие правите.
Затова Ви задавам само един допълнителен въпрос: какъв е положителният ефект от замените, които направихте по време на вашето управление, замени с огромни масиви, а получихте раздробени късчета държавен фонд из цялата страна, за който не ми казвайте ползата на тези, които са взели земите. Кажете ми какво се е случило с държавния поземлен фонд! И каква е ползата за обществото от този ресурс, който е притежание на обществото!
Многобройни са примерите за огромните замени. Аз също имам списъка им, няма да го повтарям. За част от него Вие споменахте.
Кажете каква е ефективността, за какво го правите и какво всъщност ние всички спечелихме от тези замени, за да разберем, че се прави нещо в обществена полза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Вие не можете да излезете от Вашата тенденция, макар че Ви цитирам поредица от цифри за какво е предоставен държавният поземлен фонд, за да можете да си направите извода за ефекта. Нима няма социален ефект, че предоставяме земи за оземляване на малоимотни и безимотни български граждани по реда на наредба на Министерския съвет? Или може би ще отречете този ефект?!
Или може би ще отречете също ефекта, който се получава с това, че с тези замени се създават собственици – фермери, които са гръбнакът на българското земеделие?! Или може би отново искате да национализираме всички земи и да правим АПК-та ли?! Как да Ви разбирам?!
Питате за икономическа ефективност. Аз Ви казах. Вземете произволно която и да е голяма замяна от този списък. Аз ще Ви съдействам, ако искате заедно ще отидем при съответния фермер, за да видите след това, имайки своята земя, залагайки я пред банки, участвайки в най-различни схеми на подпомагане от Европейския съюз, от националния финансов ресурс, какво развитие правят тези хора.
Освен това в момента ние имаме концепция, по която се работи усилено, за да можем да предложим на вътрешна комасация чрез промяна в закона всички малки парчета, които са придобити, както и Вие казвате, по реда на замяната.
Холандският проект казва така: има ли в едно селище буфер държавна земя, с този буфер може да се завъртят земите и да се направи комасация. Обратното – насила комасация, българската история познава такива случаи във Врачанско, Монтанско и т.н., няма да ги изреждам.
Ще Ви помоля малко да излезете от Вашата тенденция на мислене и постоянно да търсите най-различни неща – няма да казвам какви, в стил „гредата в своето око не вижда, а търси сламката в чуждото око”. И ако Вие наистина искате да имате ясна представа за ефективността от управлението на държавния поземлен фонд, имате възможност като народен представител да инициирате отделна дискусия в Комисията по земеделието и горите. Ще ви предоставя цялата информация, цялото движение, защото малко хора в нашата страна знаят, че в България по моя инициатива, по времето, когато бях министър, защото дотогава това не беше направено, се прави ежегоден баланс на земеделските земи по начина на трайно ползване, по начина на собственост. Всичко това е направено в статика и в динамика, в развитие.
И съм убеден, че вие ще видите много интересни неща. Защото тези цифри, които преди по-малко казах, аз не го правя умишлено, за да критикувам вашето управление. Вие се гордеете с вашето управление, гордеете се, имате право на това. Аз го давам като сравнение, защото вие през цялото време говорите за непрестанно увеличаваща са практика на замени. Няма увеличаваща се практика. И ви го доказвам с цифри и с факти. Това не са голи твърдения.
Дадох ви информация с използването на държавния поземлен фонд. Едно от нещата, които предстоят, също така е подписване на генерални споразумения с всички акционерни дружества със специална инвестиционна цел в нашата страна, специално в земеделските фондове. Тук не искам да говоря за „Елана”, „Явлена”, няма да изреждам всичките, за да може те активно да участват. Целта е България да има стабилна собственост и стабилно ползване на земеделските земи. Защото 2012 г. влизане в Системата на кръстосаното съответствие, а кръстосаното съответствие иска инвестиции в земята. Този, който няма гаранция като собственост на земята, който я е наел за една-две години, какви инвестиции ще прави най-вече в екологията, госпожо Манева? – Като на бивш министър Ви задавам въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Нихат Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Аз мисля, че много е ясно какво може да бъде моето отношение, защото, за съжаление, господин Кабил не иска да отговори на най-важните въпроси. Той си говори за това, което по някакъв начин може да представи положително неговата работа. Но нито инвестициите в земеделието, нито стабилността на собствеността можете да оправдавате с процедурата на замени на земи и неефективно използване на държавния поземлен фонд.
Буферът в едно населено място, за да комасирате земите в населеното място, няма нищо общо със замените – от земите, например край Черно море със земи във Видинска област. Така че този пример за използване на буферни земеделски земи от държавния земеделски фонд за комасиране на земята в определена община е в пълен разрез с практиката, която аз в момента оспорвам.
Вие ще ме заведете да видя проспериращите земеделски стопанства, които са създадени в резултат на замените на земи. Аз пък ще Ви заведа в случаите край Черно море и на други места, край курортните зони, в които е разрушена природата в резултат на замените на земи с Ваше съдействие. Включително съвсем скоро ние имахме един пример – по телевизията беше даден един созополски хотел, който се строи на брега на морето също с Ваше съдействие и с Ваше непосредствено участие е станало възможно на брега на морето, на изключителна държавна собственост тя да бъде актувана като частна държавна собственост, да бъде заменена, да бъде променено предназначението на земята и човекът да си получи всички документи.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Аз не съм нито кмет, нито строителен министър.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, всичко изглежда много законно. В дъното на това е тази процедура и Вие. И това не е единственият случай. Неслучайно, ако влезете в Интернет, ще видите, че Вие сте един от министрите в черния списък на хората, виновни за разрушаване на българската природа. И един от механизмите е използването на държавния поземлен фонд за тези цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител проф. Станислав Станилов към министър Нихат Кабил.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, Вие в качеството си на министър на земеделието и продоволствието сте поискал разрешение за приватизация на държавното предприятие „Кабиюк”. Проблемът е, че по своето значение „Кабиюк” надхвърля ролята на средностатистически стопански обект. Конното стопанство „Кабиюк” край Шумен съществува от деветнадесети век като държавно стопанство с развита инфраструктура и сграден фонд, който в продължение на повече от сто години служи за развъждане отначало само на коне, а след това на едър и дребен рогат добитък от високопродуктивни породи. В комплекса на стопанството се намират резиденцията на княз Александър І фон Батенберг, Етнографския музей на коня и конното стопанство в България, църква, в която е разположена изложба на икони на конни светци. На територията на конното стопанство се намира археологически комплекс, който е вторият по големина и значение след Плиска, аул на езическите владетели на Първото царство. По този начин комплексът представлява изключителен по своето значение културен факт, който се намира в сакралното пространство на българската нация. Неговата приватизация поставя пред заплаха съществуването на всички посочени по-горе паметници на средновековната и модерна българска история и култура.
През последната година българската държава вложи немалко средства и във функционирането на комплекса. Чрез субсидии бе усилена селекционната дейност по развъждане на коне от елитни породи. Всичко това превръща комплекса в символ на българската национална идентичност.
Във връзка с това Ви задавам следния въпрос: защо са пренебрегнати посочените факти при предложението за приватизация на държавното предприятие „Кабиюк”? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Аз направо ще кажа, че има някакво объркване и може би неправилно разбиране от Ваша страна, защото нито министерството, което ръководя, нито пък аз сме предлагали държавно предприятие „Кабиюк” да бъде приватизирано. Напротив, ще Ви изредя нормативната база и законите.
Още през 2004 г. министерството оцени важността от поддържането, запазването, съхранението на ценните породи животни от националния генофонд, в резултат на което с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството през 2004 г., съгласно § 54, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, „Кабиюк” ЕАД – Шумен, се преобразува в юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон с основен предмет на дейност: „поддържане на автохтонните и други ценни породи от Националния генофонд по животновъдство и съхраняването им като национално богатство”. Държавното предприятие по реда на този закон не може да бъде приватизирано и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.
Държавно предприятие „Кабиюк” – Шумен, е правоприемник и поема всички активи и пасиви на „Кабиюк” ЕАД - гр. Шумен, като дейността му се подпомага от държавата чрез бюджета на Министерството на земеделието и продоволствието.
И тук искам да отворя една скоба и да Ви кажа, че в 2001 г., в предходния мандат като заместник-министър, отговарящ по тези въпроси, аз заварих едно еднолично акционерно дружество с близо 2 млн. лв., деноминирани – 2 млн. лв. задължения загинало, потънало, подготвено за приватизация от предходно правителство. Това беше.
Преоформянето на статута на предприятието в държавно с цел това развитие, беше именно първата крачка, за да можем да запазим това предприятие, то да не бъде приватизирано и предвид на всичко това, което Вие пишете във Вашия въпрос и за княз Александър, и за музея, който се намира там, да можем да го запазим и да го развием. Още повече, че столицата на Първото българско царство Плиска е на няколко километра, а неотдавна в територията на предприятието бяха открити и останки на крепост от прабългарско време и от раннохристиянската епоха в нашата страна.
Както посочвате и в писмото, в последните години ние вложихме немалко средства. Искам да кажа, че от 2004 г. до момента е осигурен държавен бюджет 6 млн. 641 хил. лв. Тоест това са реално предприети необходими действия за превръщането на предприятието в символ на българската национална идентичност в областта на животновъдството.
С извършената промяна през 2007 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството е допълнен текстът в § 54, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, в резултат на което имуществото на държавно предприятие „Кабиюк” не може да бъде обект на принудително изпълнение. Тоест законодателната промяна, свързана със защита на държавното предприятие, е запазване на държавните интереси.
Откъде идва объркването, господин Станилов? Като ЕАД той беше в забранителния списък за приватизация, но понеже междувременно се получи преоформянето в държавно предприятие, поради тази причина и влизайки в защитата на Закона за животновъдството, по мое предложение от другия списък просто извадихме едно предприятие, дружество, което буквално не съществува.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Какво прави там? Моята тревога произлиза от това.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Понеже това е приложение към закон и нямаше промяна в този закон дотогава. Ние го сложихме в този закон преди доста време, за да може да се избегне този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи няма да продаваме.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз нямам никакво объркване. Прекрасно знам всички факти, които ми казахте. Винаги съм приветствал влагането на средства в „Кабиюк”.
Въпросът е, че просто можеше с изменение на името да се извади от списъка – ЕООД, и без да се включва в списъка на подлежащите по Закона за приватизация. Това беше моята тревога. Сега разбирам, че Вие давате гаранции, че няма да бъде в списъка на приватизационните обекти и няма да бъде приватизирано. Тревогата идва от това, че в България не се изпълняват приватизационните договори. От всички към 5 хиляди приватизационни договора са изпълнени някъде 12-13%. Всичко друго е пропаднало, но това е въпрос на бъдеща законодателна дейност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Господин Станилов, може би така е трябвало да бъде направено с преобразуването в закона – в Преходните и заключителни разпоредби да се каже: с еди-каква си норма и в другия закон да се заличи тази позиция. Просто е направен пропуск в този.
Искам да Ви кажа нещо повече от това - за усилията, които полагаме и ще положим за укрепване на това предприятие.
По моя инициатива от края на миналата година се разработва инвестиционен проект - със средства на Министерството на земеделието и продоволствието на територията на Държавно предприятие „Кабиюк” ще бъде направен първият Национален център за съвременно фермерско обучение. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Това няма да бъде професионална гимназия, както навремето имахме ПУЦ-ове, а именно модерно обзаведен център с фермата, с животните, с растениевъдството. С финансовите усилия на държавата и с кредити от Фонд „Земеделие” там беше закупена съвременна техника. Предприятието има много добър мениджър – млад човек, който е енергичен. Вдигна предприятието на крака, в момента то обслужва своите задължения.
Във връзка с това ще направим там този център, още повече предстои подписване на споразумение между Министерството на земеделието и продоволствието на България и Министерството на земеделието на провинция Северен Рейн – Вестфалия, където има такъв център, който е фантастичен, за да може немските колеги методически да помагат на този национален център. Нашите фермери имат нужда преди да влезем в така наречените кръстосани съответствия, на базата на чиито критерии те ще получават субсидиите си след 2012 г., да бъдат обучени и да покриват тези критерии по отношение отглеждане на животните и по отношение опазване на околната среда при прилагане на земеделски практики.
Бъдещето на „Кабиюк” е държавно предприятие, Национален център за фермерско обучение и мястото, където ще съхраняваме ценните автохтонни породи от националния генофонд и където ще се развива генетичната база в коневъдството и конния спорт в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Лидия Шулева към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! При обсъждане и приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. беше отхвърлено направеното от мен конкретно предложение при добро изпълнение на фискалната програма за 2008 г. резервът за фискална устойчивост да бъде пренасочен към финансиране на дейности за изграждане на автомагистрала „Хемус”. Аргументът беше, че средствата за изграждане на магистрала „Хемус” са предвидени. Поради голямото национално значение за развитието на икономиката и туризма и за привличане на инвеститорския интерес, особено за Северна България, строителството на автомагистрала „Хемус” е включено в секторна оперативна програма „Транспорт”. Подготвен е инвестиционен проект за изграждане връзката на автомагистрала „Хемус” със Софийския околовръстен път.
Както стана ясно, Европейската комисия замрази плащания за 250 млн. евро и постави под въпрос старта на проекти за още около 1 млрд. евро заради корупционния скандал във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, сред които е и строителството на връзката магистрала „Хемус” – околовръстен път – София, субсидирано от кохезионния фонд.
Моето питане към Вас е: какви мерки ще бъдат предприети във връзка с доизграждането на автомагистрала „Хемус” в създалата се ситуация? Започнали ли са отчуждителни процедури? Колко километра ще бъдат подготвени през 2008 г. до фаза сключване на договори за строителство и изпълнение и за кои участъци? Колко средства от бюджета са предвидени за тези дейности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Автомагистрала „Хемус” представлява северния клон от предвидената за изграждане в България автомагистрална мрежа. Тя ще бъде основната транспортна артерия, преминаваща през Северна България в направление запад-изток, София, Ботевград, Ябланица, Велико Търново, Антоново, Белокопитово, Шумен, Варна, с международно и национално значение. Общата дължина на магистралата е 423 км.
Степента на проектна готовност по участъци е следната. Участък София - пътен възел Яна от километър нула до километър 8 плюс 500 е включен в секторна оперативна програма „Транспорт”, обявен е търг и е избран изпълнител на строително-монтажните работи. Строителството ще започне през 2008 г. и ще приключи в периода 2010-2011 г.
Участък пътен възел Яна - Ябланица, временна връзка Пролог от километър 8 и 500 до километър 70294 вече е в експлоатация.
Участък Ябланица - Боаза, Път 2 - има проучвания в различна степен на готовност. За една част от трасето е приключила и отчуждителната процедура.
Участък от Белокопитово до пресичането с Първокласен път 7 от километър 337 плюс 302 до километър 349 плюс 500 - има сключен договор за строителство.
Участък Път 7 Силистра - Ямбол в района на Каспичан от километър 349 плюс 820 до 373 е в процес на строителство.
Участък Каспичан - Варна от километър 373 плюс 800 до километър 423 е в експлоатация. Разбира се, този участък се нуждае от основна рехабилитация.
За доизграждане на автомагистрала „Хемус”, общо около 240 км, предстои да се извърши оценка за възможността за реализация чрез публично-частно партньорство. Предвид това, че остава твърде дълъг участък от автомагистрала „Хемус” и предвид тежестта на процедурите за публично-частно партньорство, беше взето решение през настоящата година – извършва се проектиране и в порядъка до края на м. май ще бъдат готови работните проекти за два участъка от двете посоки: посока София-Варна и посока Шумен-София – по около 16-18 км, за които ще бъде проведена процедура и ще стартира тяхното изграждане, предполагам, около края на лятото на тази година.
По решение на Министерския съвет ще бъде предложено да се вземе от средствата, които ще получим по линия на иракския дълг. Така че изграждането на тези два участъка ще започне през настоящата година. За следващи периоди, предполагам, до края на мандата ще вземем решение по довършването на магистралата – дали от публично-частно партньорство или финансиране с кредит от републиканския бюджет. Това е, което мога да кажа на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
Госпожо Шулева, както Ви е известно, в рамките на две минути може да зададете до два уточняващи въпроса.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин министър, от Вашето изложение разбирам, че всъщност няма да бъде стартирано строителството на недостроената част на автомагистрала „Хемус”, с изключение на около 18 км, доколкото разбрах, с проектиране.
Моите проучвания показват, че за километър магистрала – това са, разбира се, данни на ваши служители – са нужни средно около 3 млн. лв. Тези пари, които бях предложила да бъдат дадени за строителството на автомагистрала „Хемус” в размер на 300 млн. лв., покриват точно 100 км грубо, но то е доста точно. Тук говорим откъде ще намерим пари, иракски дълг, не знам какво. Парите са в разходната част на бюджета – 300 млн. лв., които така стоят като фискална устойчивост. Тези 300 млн. лв. можеха да бъдат насочени не за 10, не за 20, а за 100 км магистрали – нещо, което виждам, че няма да се случи и през тази година.
В крайна сметка Хърватска построи за две години над 1000 км магистрали. Ние виждаме, че се очаква до 2011 г., следващите три години, да направим осем километра от магистрала „Хемус”. Всичко това показва такова строителство, че в следващите 50 години, може би и малко повече, евентуално София ще бъде свързана с Варна и Русе с магистрала – нещо, което, пак ще кажа, обрича Централна Северна България за следващите 50 години да бъде район със затихващи функции.
Моите уточняващи въпроси са свързани със следното: колко дълго ще продължи спирането на европейските пари за пътни проекти и как това ще се отрази на планираните за 2008 г. дейности при изпълнение на инфраструктурните проекти? Точно какви средства вие ще предвидите от държавния бюджет за строителство на автомагистрала „Хемус” през тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин министър, моля да отговорите на двата уточняващи въпроса, зададени от народния представител Лидия Шулева.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Госпожо Шулева, не сте ме разбрали правилно. Мисля, че бях ясен – тази година ще започне строителството между 35 и 40 км от магистрала „Хемус”. И това, ако са Ви го казали мои експерти, значи нещо са сгрешили. Един километър магистрала в България не струва 3 млн. лв., а вече струва около 3 млн. евро. Не съм бил аз човекът, който ще откаже средства, предоставени за пътищата. Ако тук, в парламента, е имало Ваше предложение и то не е било прието, не е моя вината за това. Аз с удоволствие бих приел тези средства и бих възложил не 30, а цялото трасе на магистрала „Хемус”, така че не бих могъл да отговоря за това кой какво е предложил и кой не го е приел.
Колко дълго ще се спират парите, за които говорите? Отлично знаете, че става дума за един-единствен пътен обект – това е автомагистрала „Люлин”, финансирана със средства по програма ИСПА. По нея е спирано сертифицирането на разходите, което не означава, че е спряло строителството на обекта. Може да се отиде – съвсем наблизо е, и да видите, че от шестте основни съоръжения по четири се работи усилено. Пътният възел в района на „Люлин” също е почти завършен и най-вероятно до края на есента на тази година ще направим частичен пуск на около 6 км от магистралата. Нашето желание е тя да бъде завършена до средата на следващата година, форсирайки сроковете за нейното изпълнение. Така че средства за магистралите по принцип няма спрени, защото процедурата за отпускането на тези средства най-вероятно ще продължи повече от година, докато получим всички разрешения. Това са основно магистрала „Струма”, за която от общо около 1 милиард са предвидени над 600 млн. евро. Това е удвояване на пътя от Видин до Ботевград и основно на средства, предвидени за удвояване на пътя от Русе до Велико Търново.
Магистрала „Хемус” не е предвидена за финансиране по оперативна програма „Транспорт”. Само частта на гара Яна – връзката между „Хемус” и „Тракия”, за което Ви казах, че вече има проведена процедура, има избран изпълнител, но трябва да се получи и съответното потвърждение от управляващия орган на оперативна програма „Транспорт”, или тези осем километра ще се финансират само с европейски средства. Така че за мен проблемът със спирането на средствата относно изпълнението на тези проекти не стои, но въпреки това всички необходими мерки за подобряване на организацията и предварителният и последващ контрол са взети. Министърът на финансите е представил своето виждане в Брюксел. Ние очакваме, че в съвсем скоро време ще падне и забраната за довършване на договарянията, които е започнал фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Какви средства ще бъдат заделени за тази година за магистрала „Хемус”? В рамките на тази година ще бъдат осигурени толкова средства, колкото са в състояние да изпълнят строителните организации. Аз предполагам, че това ще е една сума от порядъка между 40 и 50 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
Заповядайте, госпожо Шулева. Ако желаете, можете да изразите Вашето отношение в рамките на две минути относно отговорите на министър Гагаузов.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, уважаеми господин министър.
От Вашия отговор разбирам, че, така или иначе, темповете, с които ще продължи изграждането на автомагистрала „Хемус”, са абсолютно незадоволителни и пак ще повторя – с тези темпове в следващите петдесет години сигурно няма да има такава магистрала.
За съжаление едни средства от 40 милиона, за които Вие казахте, са изключително недостатъчни за каквото и да било развитие на това строителство. Аз мисля, че Вие трябва да направите предложения – имате такава възможност, за средствата в държавния бюджет, които в момента все още не е ясно за какво ще бъдат похарчени, а именно тези 300 милиона, за които аз говоря, за фискална устойчивост. Изразходваните в края на 2007 г. 1 млрд. 200 млн. лв. сигурно щяха да стигнат да бъде построена една магистрала, като говорим, че няма пари. Поне отсега да направите постъпки, щото тези средства, които така или иначе са предвидени в държавния бюджет, да бъдат планирани в края на годината за изразходване за строителство на автомагистрала „Хемус”, което означава, че могат да започнат процедури по проектиране, процедури по обществени поръчки и когато те бъдат направени за времето до м. септември, може тези пари да бъдат насочени към такива дейности. А не цяла година да се говори, че няма средства и когато в края на годината вече такива средства се появят, те да отидат за някакви съвършено неясни цели и да помпат във всички случаи инфлацията - нещо, на което сме свидетели.
Лично аз смятам, че не се прави необходимото, за да се планира достатъчно добре проектиране, отчуждаване и обществени поръчки за намиране на изпълнители, които да могат много по-бързо да реализират този проект. Тъй като, пак казвам, с темповете, с които се работи, следващите години ние няма да имаме магистрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от заместник-председателя на Народното събрание Анастасия Димитрова Мозер към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Госпожо Мозер, моля, развийте Вашия въпрос към министъра на вътрешните работи.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Първо ще кажа, че слушайки онова, което става преди това, виждам, че нито мост, нито магистрала ще има в България в близкото светло бъдеще. Това е много жалко, защото оставаме назад от всички други наоколо.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е по повод на това, че години наред гражданите и средствата за масова информация в нашата страна изразяват неудовлетворение от съществуващите случаи на кражби на метал, в повечето случаи на желязо, от обществени сгради, съоръжения, паметници и т.н., които се приписват повече на хора от тъй наречените малцинства. Обществото е информирано многократно, че този метал най-често отива в пунктовете за предаване на вторични суровини и се предполага, че печалбите там са чувствителни, защото се знае, че металите са от кражби, но няма информация за намаляване на предаваните количества. В същото време щетите в обществото и държавата трудно могат да се изчисляват.
В тази връзка моят въпрос е: В момента парапетите на всички подлези пред НДК – центъра на столицата, на културния живот и място за отдих на столичани, липсват. Това е станало пред очите на много хора. Грозната гледка от тази варварска кражба действа подтискащо и води до нов негативизъм по отношение на държавата. Имат ли отношение служителите на Министерството на вътрешните работи към такива действия? Има ли заловени крадци конкретно в този случай? Какво е взаимодействието на повереното Ви ведомство с представителите на НДК или местната власт, за да се ликвидират окончателно такива случаи? Какви мерки са предприети от МВР, за да бъдат заловени крадците на метала от моста при с. Говежда – област Монтана, които са лишили жителите на селото от възможност да посещават своите ниви и градини след дръзката кражба? Достатъчно ли са като брой вашите служители, които работят по селата и изпълняват професионално своите задължения? Считате ли, че има основание за законови промени, които да ликвидират съществуващите и познати на МВР пунктове за предаване на вторични суровини, защото извършват нерегламентирана дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на въпроса, зададен от заместник-председателя на Народното събрание Анастасия Димитрова-Мозер.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Мозер, въпросът, който поставяте, действително е с изключителна важност. Той е обект на коментари и тревоги в цялата общественост. Кражбите на черни и цветни метали са имуществени престъпления с висока степен на обществена опасност, засягащи в някои отношения нормалната производствена среда в някои отрасли на стопанската сфера. Обект на престъпно посегателство са съоръжения, проводници и кабели, собственост на производствените фирми от частния сектор, от Националната електрическа компания, градския транспорт, съобщенията, БДЖ, промишлени предприятия, както и частни домове, паметници на културата и пр.
Трагичният случай от онзи ден в Долни Дъбник с убийството на служител на общината, бе разкрит след това в резултат на бързите действия на полицейските служби. Той е само едно потвърждение на тревогата, която и Вие изразявате.
През 2007 г. на територията на страната са регистрирани общо 4954 такива престъпления. За 2006 г. те са били 5841, или има спад с 15%. От тези през 2007 г. са разкрити 2971 престъпления или 59,97 на сто, като за 2006 г. разкриваемостта е 57,70%. Общият брой на регистрираните извършители за 2007 г. е 3961 човека. От тях 3672 са мъже и 289 – жени. Ресурсът на полицейските служби е впрегнат по борбата и за предотвратяване и за разкриваемост на този тип престъпления, но цифрите говорят сами за себе си.
При проверка на цитираните случаи на кражби се установи, че в Четвърто РПУ, на територията на която се намира НДК, през 2007 г. при шест случая са задържани 10 лица (от тях три малолетни и две жени) за извършени кражби, увреждане на имущество около НДК. Материалите по образуваните преписки са изпратени на Софийската районна прокуратура.
На 20 февруари 2008 г. в землището на с. Говежда – област Монтана, е извършена кражба на метални релси от конструкция, пригодена за пешеходен мост над р. Слатинска, свързващо селата Говежда и Дива Слатина. Кражбата е извършена с лекотоварен автомобил марка “УАЗ”. В резултат на бързите оперативно-издирвателни мероприятия са задържани извършителите на кражбата – една жена и двама мъже. Металните релси са с общо тегло 720 кг. Предадени са с протокол за доброволно предаване от извършителите и са върнати с разписка на кметството на с. Говежда. Оценката им е за около 200 лв. По случая е образувано дознание по описа на Районното полицейско управление – Монтана. Спрямо единия извършител е взета мярка за неотклонение – подписка. Полицейският участък в с. Георги Дамяново при РПУ – Монтана, се обслужва от петима служители. Те са се справили отлично със своите задължения в конкретния случай. Затова са получили благодарност от жителите на селото и на общината в с. Георги Дамяново.
За противодействие на кражбите на черни и цветни метали са предприети мерки, разработена е план-програма за противодействие на закононарушенията при извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Целта е подобряване взаимодействието между компетентните органи съгласно Закона за управление на отпадъците и ефективно противодействие на закононарушенията, извършвани от физически и юридически лица при търговските сделки с отпадъци от черни и цветни метали и сплавите им. Регулярно се провеждат специализирани полицейски операции за проверка на фирмите, занимаващи се с търговия с черни и цветни метали и сплавите им. Съгласно чл. 56 от Закона за управление на отпадъците е създадена междуведомствена комисия от представители на МВР, на Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на околната среда и водите и представители на браншовите камери и сдруженията на търговците с метали. На регулярни заседания се обсъжда дейността по издаването на лицензи за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и се набелязват съвместни мероприятия за отстраняване на причините и условията за извършването на този вид престъпления. По предложение на междуведомствената комисия в момента тече процедура за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, като са направени предложения за оптимизация на работата и контрола върху фирмите, извършващи такава дейност.
Мисля, че въпросът, който поставяте, е с изключителна актуалност и важност. Надявам се по най-бързия начин да бъдат направени съответните законови промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Анастасия Димитрова-Мозер – право на реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, всичките въпроси, които съм задавала досега, са значими и много важни за обикновения български гражданин, защото той най-много страда от подобни неща. Същото важи и за кражбите от подлезите. Там липсват всичките скари. Има опасност за хората, които минават през тях.
Ще спомена, че като народен представител от 25. избирателен район в София при срещата си с избиратели бях помолена да поставя въпрос за взаимността на пункта за вторични суровини, който се намира на ул. 4-та в кв. Обеля. Според гражданите от района почти ежедневно в този пункт се горят кабели с цел отстраняване на обвивките и ползването само на метала от тези кабели. Разнасящите се миризми и дим вследствие на тези процедури не само притесняват живеещите в близост, но са вредни и за здравето им. Бихте ли се ангажирали със съответни проверки заедно с представителите на местната власт, за да се установи законосъобразно ли е съществуването на такива пунктове и дали е регламентирана дейността им по начин, който да не допуска получаването на крадени материали и извършването на посочените процедури?
По информация от медиите от склад на ВиК в Шумен – кв. Дивдядово, е откраднат цял водопровод. Граждани са сигнализирали за натоварена посред нощ каруца и част от крадците са били арестувани. Те са признали, че са карали тръбите към местен пункт за вторични суровини. Сред крадците е имало и едно дете.
Колко още примери трябва да има, за да се реши поставеният въпрос и съответните ведомства да изпълняват контролните си функции, като осигуряват спокойствието не само на гражданското общество, но и да му върнат вярата в ролята на държавата?
Ще спомена, а и Вие много добре знаете, че буквите от паметника на Васил Левски в началото на Борисовата градина бяха изкъртени и сега са написани с боя. А ние всяка година се изправяме пред паметника на Васил Левски, за да окажем своята почит и признание. Това наистина е недопустимо в самото начало на Борисовата градина, където уж има охрана. Явно това не е достатъчно. Затова пак се обръщам към Вас – да се направи нещо конкретно по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Румен Петков – министър на вътрешните работи. Право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Мозер, благодаря Ви за конкретния сигнал за ул. 4-та в кв. „Обеля” и намиращият се там пункт за вторични суровини и определени действия, които се правят. Разбира се, ще разпоредя проверка.
Още веднъж искам да подчертая, че се надявам междуведомствената група да приключи по най-бързия начин своята работа и да предложи съответните промени в нормативната уредба.
И пак да подчертая, че в работата си полицейските служители действително постигат значими резултати. Самият факт, че се разкриват 59% от извършените кражби е достатъчно показателен. Но фактът, че става дума за 5000 такива посегателства също е въпрос, който не бива да бъде подценяван. Тоест идеята на тази междуведомствена група е да се създаде нормативна уредба, която би играла превантивна и възпираща роля. В този смисъл ние ще продължим да изпълняваме нашите задължения както и досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това парламентарният контрол се изчерпи.
Едно съобщение: Комисията по земеделие и гори ще проведе своето заседание на 18 март, вторник, от 13,30 ч. в зала 356. Ще се обсъждат Законопроектът за горите и Законопроектът за Националния център за аграрни науки.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 19 март, сряда, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,22 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров