Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 19-21 март 2008 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител: Министерски съвет, 28.02.2008 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител: Министерски съвет, 12.02.2008 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия. Вносители: Иван Костов, Иван Николаев Иванов и Веселин Методиев, 22.02.2008 г.; Министерски съвет, 4.03.2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за агенциите за временна заетост. Вносители: Йордан Бакалов и група народни представители, 14.12.2007 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (Приет на първо четене на 28.02.2008 г.).
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (Приет на първо четене на 28.02.2008 г.).
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет (Приет на първо четене на 11.10.2006 г.).
8. Проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.). Вносител е Комисията по европейските въпроси, 17.03.2008 г.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител - Министерският съвет, 5.02.2008 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми. (Вносители: Стойко Танков и Трифон Митев, 6.12.2007 г.
11. Проект за решение за избиране на делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея.
12. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия (Приет на първо четене на 14.03.2008 г.).
13. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия (Приет на първо четене на 14.03.2008 г.).
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (Приети на първо четене на 19.10.2007 г.).
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (Приет на първо четене на 28.02.2008 г.).
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (Приет на първо четене на 28.02.2008 г.).
17. Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Вносител е Министерският съвет, 4.02.2008 г.
18. Проекти за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии. Вносители: Весела Драганова и група народни представители; Иво Атанасов; Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов; Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева-Колева и Даринка Станчева.
19. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, в тази връзка ще направя две уточнения.
Докладите по т. от 6 до 10 трябва да бъдат внесени. Двата договора за ратификация на договорите с Индия са по линия на Комисията по правни въпроси. Господин Стоилов, молбата ми е ако може днес в почивката да се проведе кратко заседание на комисията, за да могат да се оформят докладите и да бъдат поставени на обсъждане утре.
Ако Комисията по здравеопазването е в състояние, нека да се събере днес, за да може за утре да има готов доклад за обсъждане в пленарната зала.
Обемът на тези законопроекти може да запълни пълноценно програмата приблизително за един пленарен ден.
На Председателския съвет обсъдихме евентуално включването на допълнителни точки утре сутринта, ако това се окаже необходимо.
Второто важно уточнение е, че се предлага т. 17 да бъде предмет на обсъждане в петък от 10,00 ч., като бъдат поканени членовете на Министерския съвет и други официални лица, присъстващи обикновено в парламента при обсъждането на подобни въпроси. Обсъждането ще се проведе до изчерпването на точката, без почивката в 10,30 ч., която се дава обикновено в петък. Навярно предаването на обсъждането на тази точка ще бъде пряко.
С тези две уточнения предлагам да гласуваме програмата.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 167, против 7, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Преминаваме към предложенията по ал. 3.
Предложение на народния представител Яне Янев за включване на проект за решение за създаване на комисия по дейността на фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев. Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, първо искам да Ви благодаря, че все пак след година и осем месеца написахте писмо до ресорните председатели на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейските въпроси – да разгледат внесеното преди една година и осем месеца предложение от 50 народни представители от опозицията за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да направи цялостно проучване на дейността на Държавен фонд „Земеделие”, респективно на програмата САПАРД. Смятам, че е безсмислено този въпрос да се отлага предвид новите обстоятелства, в които са замесени много спонсори на висши държавници. В тези проекти ще се види, че има бенефициенти, които чрез различни юридически лица са усвоили повече от 10-15 проекта. Ако има такава парламентарна анкетна комисия, ще стане ясно, че тези спонсори не са се сдобили никак случайно с евромилионите.
Затова смятам, че е особено актуално и важно, а и чл. 94 на правилника визира точно това – при особено важни въпроси от обществена значимост да се създават анкетни комисии. Затова настоявам тази точка да се включи в дневния ред за тази пленарна седмица, защото обществото има необходимост да получи конкретни факти и обстоятелства, свързани с източването на европейските пари. Неслучайно министър-председателят каза, че е съгласен да бъдат оповестени имената на министрите, депутатите и други длъжностни лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 172 народни представители: за 67, против 61, въздържали се 44.
Проектът за решение не се приема.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги! Това предложение е достатъчно коректно, точно, дава възможност парламентът да изтрие това петно, което беше лепнато, и да спре съмнението, че народните представители са замесени. Защо някои колеги от управляващото мнозинство изпитват страх и гласуват „против”? Защото знаят, че и те са част от тези корупционни практики и схеми.
Затова още веднъж ви призовавам: нека проектът за решение да влезе в програмата за тази пленарна седмица. Няма смисъл да минава през парламентарните комисии, защото е изключително ясен и точен. Да не стане така, че другата седмица от Брюксел да получаваме нова информация, свързана както със САПАРД, така и с Разплащателната агенция. Днес за пръв път ще кажа, че това, което е правено като разплащане по директните плащания, е свързано с деклариране на особено големи размери земеделски земи, за които няма никакви документи за собственост и за това, че те изобщо са сключили арендни договори. Това го знаят представителите от Европейската комисия.
Нещо повече, в този мегаскандал е намесен и скандалът с МВР. Висши държавни чиновници от ръководството на Министерството на вътрешните работи са замесени с определени крупни бенефициенти, като, да речем, „Пещерска гроздова”. Всичко това няма как да не излезе на бял свят. Това ще стане ясно в близките дни.
Затова отново настоявам да подкрепите предложението на 50 народни представители от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте направеното предложение.
Гласували 165 народни представители: за 62, против 65, въздържали се 38.
Предложението не се приема. (Реплики.)
Чу се, че има проблем с един пулт. Моля ви да проверите.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Пултът не работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново ви моля да сложите картите и да ги раздвижите, за да може да се получи сигнал.
Следващото предложение по ал. 3 е на народния представител Минчо Христов – за включване на проект за Решение за непризнаване независимостта на Косово.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе проекторешение за непризнаване на независимостта на Косово. То се състои от едно изречение:
„Парламентът задължава българското правителство да не признава независимостта на Косово.”
Искам да се обърна към вас, колеги, и да ви кажа следното. За разлика от други проекти, които имат пропагандно-декларативен характер, ние предлагаме действащо решение, което да предотврати узаконяването на едно етническо прочистване, да предотврати узаконяването на прекрояването на граници и да предотврати разбиването на една държавна територия. С това ние, двама независими народни представители, помагаме на българското правителство да устои на невероятния външен натиск за признаване на Косово, да запази добрите си отношения с един наш съсед и да не създава опасен прецедент на Балканите. Знаете процесите, които текат в момента в Македония.
Питам, колеги: ако, не дай, Боже, утре това се случи и на нас, как бихте реагирали като български парламент?
Моля ви да помислите върху това, което казах. Апелирам към вас да подкрепите това проекторешение, с което помагаме на вашето правителство, уважаеми колеги. Нека да помислим като държавници и нека да гласуваме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване. (Народният представител Павел Шопов се отправя към трибуната.)
Господин Шопов, господин Христов желае да направи предложението, коректно е той да го направи. Нека да му дадем думата.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Все пак съм вносител, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Освен това, за разлика от предложението на Партия „Атака”, която предлага нищо незначеща декларация, която няма никакъв задължителен характер за българското правителство, моето предложение е ясно проекторешение.
Искам да се обърна към вас, колеги, особено към вас, колеги от БСП: да погледнете каква е политиката на една Испания, да погледнете каква е политиката на премиера Сапатеро, който наскоро отново спечели изборите. Обеща, че ще се изтегли от Ирак и го направи. Испания заяви ясно, че е против признаването на държави, които се базират на етнически и религиозен принцип. Това е принципна позиция, уважаеми колеги.
Мисля, че е срамота ние, като парламент, да четем някакви загребски вестници, които твърдят, че утре правителството на свое заседание ще признае независимостта на Косово, а тук, в този български наш парламент, да нямаме информация за това.
Мисля, че е срамота, уважаеми колеги, да четем по вестниците изказвания на американския посланик тук, в България, който заявява, че до седмици България ще признае Косово.
Нека имаме малко политическо достойнство! Нека да подкрепим това предложение. Пак ви казвам, то цели единствено да подпомогне българското правителство да устои на този натиск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 148 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва предложение за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Госпожо Банкова, можете да аргументирате вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще ангажирам вниманието ви с предложение, което е направено на 18 април 2007 г.
Колеги, с изменението на Закона за политическите партии предлагаме партиите да не получават държавна субсидия. Неразумно и неморално е държавата да налива десетки милиони левове в партийните каси.
В същото време няма пари за животоспасяващи лекарства, за по-високи пенсии и заплати, няма пари за болниците и Спешната медицинска помощ.
В същото време България, като член на Европейския съюз, не може и не желае да лекува своите болни дечица, защото за тях няма пари, защото първа грижа на управляващите е да се осигурят десетките милиони за партийните каси.
В подобен кризисен момент парламентът не бива да става съучастник, давайки възможност за партийно печалбарство! Партиите трябва да основават своята дейност на общи идеи и ценности, а не на парични постъпления от държавата.
С чувство на неудобство трябва да припомня, че преди време тук, в пленарната зала, станахме свидетели на срамна сцена, при която депутати от Партия „Атака” едва ли не стигнаха до физическа саморазправа, защото не могат да поделят партийната субсидия.
Длъжна съм да съобщя на колегите, че съм изпратила писмо до финансовия министър господин Орешарски, с което декларирам, че не желая нито стотинка от тази партийна субсидия.
Уважаеми колеги, призовавам към вашата социална чувствителност, моля и ви призовавам в този тежък момент да надмогнем партийните си интереси! Нека да допуснем това предложение за дебат в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, следва да ви съобщя, че по този законопроект – за политическите партии, има предложения от народните представители Йордан Величков, Станчо Тодоров и Йордан Бакалов. Така че ако се включи в дневния ред предложението на госпожа Стела Банкова, по силата на нашия правилник и тези законопроекти ще бъдат включени като точки в дневния ред.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стела Банкова за включване в седмичната програма на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Гласували 132 народни представители: за 12, против 84, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Стела Банкова не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Атанас Атанасов – за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуване на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако.
Господин Атанасов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Представям на вашето внимание проект за решение, който е подкрепен с подписите на 48 народни представители от опозицията. Ние предлагаме да се създаде парламентарна анкетна комисия, която да провери кой плати пътуването на трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция в края на миналата година, по-точно в последната седмица на м. ноември до Монако. Става въпрос за пътуване на министрите Румен Петков, Асен Гагаузов и Веселин Близнаков, заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева.
От тази трибуна министър-председателят в отговор на мой въпрос заяви, че това пътуване не е станало за сметка на държавата. Тоест не държавата е финансирала това пътуване, не са платени командировъчни от държавата на тези лица, а те са пътували за сметка на частни интереси.
При тази ситуация някои наричат това конфликт на интереси, а на практика става въпрос за корупция. Един флагрантен случай за корупция. Тъй като се касае за пътуване на министри, а не на случайни лица или на чиновници от администрацията, единственият орган, който би следвало да провери дали това е вярно, за да се търси отговорност, е парламентът, защото министрите се избират в тази зала от народното представителство.
Аз ви моля да подкрепите този проект за решение, за да се направи проверка дали и кой плати това пътуване, защото трябва да дадем сигнал като институция към българското общество, че сме непримирими към всяка форма на корупция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има проблем със системата за гласуване. Явно от няколко реда вдясно и от първия вляво гласовете не се отчитат. Нали е така? Работи се за отстраняването на тази повреда.
Затова предлагам да гласуваме предложението на господин Атанасов, а след това и на господин Йордан Бакалов, който също е направил предложение за включване в дневния ред, с вдигане на ръка. Нямаме друг изход.
Моля всички народни представители: тези, които са извън залата, да заповядат в залата, а тези, които са в залата, да седнат по местата си. Моля всеки от квесторите да брои.
Уважаеми народни представители, на балкона в пленарната зала са студенти от Софийския университет, които изучават дисциплината „Риторика”. Сега те виждат как се гласува в българския парламент – както в началото на Великото Народно събрание.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуване на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
За – 38 народни представители, против – 57, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Процедура? (Реплики.) Няма друг изход.
Знам каква ще бъде процедурата. Впрочем всички знаем, но не можем да откажем на господин Атанасов това право, което има по правилника ни.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Не може заради технически проблем да престанем да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно това правим, господин Атанасов – продължаваме да работим.
АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, това гласуване е поредно доказателство, че цялата риторика на мнозинството за борба с корупцията е една имитация. Защото това е флагрантен, очеваден случай на използване на частни интереси, на конфликт на интереси между държавата и определени икономически субекти. Защото имам чувството, че само вие в тази зала не знаете кой плати това пътуване на министрите до Монако, за това, че няколко министри начело с фаворита на това правителството Румен Петков направиха коледна разходка в Монако една седмица, разходиха се из Париж, напазаруваха си доста богато и това стана за сметка на тези, които им платиха командировката. (Шум и реплики в КБ.) Не се възмущавайте, дайте да създадем анкетна комисия да проверим дали това е вярно. И ако не е вярно, ще им се извиним. Дайте да проверим! Защо не искате да проверим този факт? Защото, пак ви казвам, само вие в тази зала се правите, че не знаете кой плати това пътуване. Това пътуване се плати от тези, които сега вътрешният министър се опитва да прикрие в МВР. От същите! Защото са свързани лица! Защото на практика големите икономически субекти, които инвестират във вас, след това очакват да ги прикривате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурното Ви предложение вероятно е прегласуване.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не е направил предложение, направи изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Току-що ми докладваха, че повредата е отстранена. Следователно ще гласуваме чрез системата.
И така, поставям на гласуване предложението на господин Атанасов за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 51, против 71, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов и този път не се приема.
Има предложение, уважаеми народни представители, и от народния представител Йордан Бакалов за включване в дневния ред изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България господин Ивайло Калфин относно позицията на Република България на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Букурещ.
Господин Бакалов, моля да мотивирате Вашето предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група на Обединените демократични сили предлага да се проведе изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България господин Ивайло Калфин относно позицията на Република България на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Букурещ през м. април по въпросите на разширяването на Северноатлантическия пакт, спора между Македония и Гърция, параметрите на участие на България в мисиите ни в Афганистан и сътрудничеството ни с Украйна и Грузия.
Уважаеми господин председател, като се имат предвид общественият интерес и значимостта на обсъжданите теми и на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме изслушването на заместник министър-председателя да се включи като точка от програмата на Народното събрание за периода 19-21 март 2008 г.
Във връзка с нашето предложение искам само да ви кажа, че през миналата година беше проведено едно проучване дали хората се интересуват точно по тези въпроси. И тук се получи едно разминаване между интереса на българския народ и интереса на управляващото мнозинство. Защото това е предложение от миналата седмица, правим го сега за втори път и се оказа, че 60% от българите желаят да бъдат запознати с тези въпроси и то от парламентарната трибуна, а не от медиите. Но в същото време се оказа, че управляващите не желаят да дадат възможност на българските граждани да бъдат запознати с тези въпроси, които предлагаме като точка в дневния ред.
Така че, уважаеми колеги, желанието на Парламентарната група на Обединените демократични сили, а и желанието на цялата опозиция е действително да има такава точка дневния ред, в която ние наистина да бъдем запознати, както се казва, от първа ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов.
Гласували 122 народни представители: за 50, против 30, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Уважаеми народни представители, седмичната програма вече е приета.

Точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща, а и единствена комисия е Комисията по правни въпроси.
Моля председателят на Правната комисия господин Янаки Стоилов да запознае народните представители със становището на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен на 28 февруари 2008 г. от Министерския съвет.
„На редовно заседание, проведено на 12 март 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
На заседанието присъстваха: госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, господин Симеон Чаначев - заместник-председател на Върховния касационен съд, и Иван Кондов от Министерството на финансите.
От името на вносителя госпожа Даниела Белчина от Министерството на правосъдието изложи основните цели и мотиви на законопроекта. По-съществените промени се свеждат до следното.
Със законопроекта се предлага освобождаване на държавата и нейните учреждения от заплащането на държавни такси независимо от вида и характера на спорното вземане, като по този начин ще бъдат спестени значителни разходи по консолидираната фискална програма.
Съдържанието на чл. 97, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс се привежда в съответствие със Закона за правната помощ. Националното бюро за правна помощ е органът, който определя възнаграждението на назначения служебен адвокат в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ.
На следващо място, с изменението на чл. 441, изречение второ, се уточнява редът, по който се търси отговорността за вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител – по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
С въвеждането на пропорционално данъчно облагане на доходите на физическите лица се изменят икономическите критерии и фактори за определяне размера на несеквестируемия доход по чл. 446, което налага да се актуализира сега действащата скала, каквото е направеното предложение за изменение на този текст.
Законопроектът съдържа разпоредба, предвиждаща отмяна на ал. 4 на чл. 448, тъй като в противоречие с принципа на кодификацията на престъпленията, въведен с Наказателния кодекс, е установен състав на престъпления извън Наказателния кодекс. В Наказателния кодекс не е предвиден състав на престъпления за непредставяне на декларация по чл. 448 от Гражданския процесуален кодекс, отнасяща се до цялото имущество и всички доходи на длъжника. Предлага се промяна в чл. 570, която е аналогична на чл. 466 от действащия ГПК, да уреди кой е носител на функцията по разпореждане на вписванията.
Съгласно чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 82 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт вписванията, отбелязванията и заличаванията за имоти се извършват от съдията по вписванията.
При подготовката на предложения за уведомление (нотификация) до Европейската комисия по Регламент 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела, както и родителска отговорност и Регламент 44/201 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се установи, че липсва процесуална възможност за оспорване на съдебните решения по реда на касационното обжалване, така както е предвидено в чл. 34, съответно в чл. 44 от посочените регламенти. В този смисъл е предложеното изменение на чл. 623, ал. 5, с която се урежда обжалването на съдебното разпореждане.
За защита на правата на гражданите поради ограниченията, въведени от новия ГПК, които действат в първоинстанционното производство, се предлага промяна в § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, която предвижда, че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК, ще се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. С новата ал. 5 се запълва празнота в ГПК относно регламентацията на висящите към момента на влизането му в сила съдебни производства, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби, и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на Върховния касационен съд.
Неясната редакция на § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК по отношение на регистрите по чл. 235, ал. 5 и чл. 489, ал. 4 от ГПК налага да бъде направено уточнение относно органа и акта, в който ще бъдат уредени тези регистри.
В новия ГПК не е уредено представителството по дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори. Липсата на изрична правна норма, отнасяща се за представителство на държавата в тези случаи, поражда риска действията, които държавата следва да предприеме в своя защита, да са с недостатъчен ефект. Във връзка с това и с оглед на уредбата в чл. 31, ал. 1 възможност в закона да се предвиди нещо различно от въведеното със същата правна норма общо представителство на държавата се предлага в Закона за концесиите да се създаде Глава ХІа, която да се наименува „Представителство на държавата”.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Надя Антонова, Елеонора Николова, Огнян Герджиков, Мая Манолова, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иглика Иванова, Христо Бисеров, Янаки Стоилов, а също госпожа Миглена Тачева, министър на правосъдието, госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, господин Иван Кондов от Министерството на финансите, господин Симеон Чаначев, заместник-председател на Върховния касационен съд, и господин Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд.
В дискусията се засегнаха две основни групи въпроси. Първата група се отнася до разясняване на предложените разпоредби на законопроекта. Втората група са предложения де леге ференда в рамките на целите и обхвата на предложената законова промяна.
По отношение на първата група въпроси народните представители получиха допълнителни разяснения за целите и мотивите на законопроекта. Като цяло се констатира, че това са промени с уточняващ и редакционен характер, без с тях да се засяга концепцията на приетия и влязъл в сила Граждански процесуален кодекс. Това са промени, които се преценяват като най-належащи и в повечето от случаите се отнасят до изясняване на значението на определени правни категории или до отстраняване на несъответствия в правната уредба. Такъв е случаят с нововъзникналите обстоятелства по § 5, с добавянето на въззивните производства в хипотезите, в които делата продължават по стария ред, и други.
Другата част от предложените промени в Гражданския процесуален кодекс са продиктувани от необходимостта негови разпоредби да са синхронизирани с извършени промени в други закони – с прилагането на европейското право в гражданското съдопроизводство, с въвеждането на пропорционалния данък и определяне на тази база на несеквестируемото имущество на длъжника и други.
Народните представители и участващите в дискусията експерти направиха и други предложения, които могат да бъдат предмет на обсъждане на второ четене.
Първият кръг предложения се отнасят до действащия чл. 104 от ГПК, свързан с родовата подсъдност. Тя се базира на принципа, че основен първоинстанционен съд е районният съд, а окръжният съд е първа инстанция само по изключение. В действителност обаче с действащата разпоредба на чл. 104, точки 2, 3 и 4 окръжният съд се трансформира в основен първоинстанционен съд. Специално бе подчертано, че само окръжен съд ще разглежда като първа инстанция търговските дела. Мотивите за това са в особения характер на тези производства. Констатира се обаче, че за случаи с малък материален интерес трябва да се приложи цялата съдебна процедура, което няма да позволи използването на заповедното производство, водено пред районния съд. Поради това се направи предложение както гражданските, така и търговските дела до определена цена на иска да се разглеждат от районния съд.
По отношение на заварените от новия ГПК производства се изтъкна, че те следва да се довършат по стария процесуален ред. По същия ред следва да се довършат и всички производства, които са образувани не с искова молба и не по исков път. В този смисъл бе изказано становище, че не бива механично да се смесват двата режима – на първоинстанционното производство и на въззивната инстанция, от една страна, и на касационната инстанция – от друга. Касационната инстанция е различна при новата уредба от принципите, които действат в първа и въззивна инстанция. В този смисъл тя слага повече препятствия пред нейното започване с наличието на специални условия за допустимост. Ето защо би трябвало да се даде възможност при постановените въззивни решения преди да са влезли в сила да може да се приложи новият режим на касация. Това трябва да стане не само по отношение на исковите производства, а при всички производства, които ще завършат по отменения ред във въззивната си фаза.
Поставен бе въпросът, че решенията на Върховния касационен съд не се оповестяват по електронен път, което би попречило на страните да се позовават на противоречива съдебна практика, а тя е едно от основанията за касационно обжалване.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, предлагам, ако, разбира се, има общо съгласие, да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието госпожа Сапунджиева.
Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, поканете госпожа Сапунджиева в залата.
Госпожо Сапунджиева, ако желаете, можете да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов достатъчно ясно постави предложенията, които сме внесли в парламента.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс.
През 2007 г. беше приет изцяло нов Граждански процесуален кодекс, с който бяха уредени по нов начин значителна част от задълженията на страните и отношенията между участниците в гражданското съдопроизводство.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Няма нужда да четете мотивите. Ние ги имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мотивите ги имаме.
Разбира се, Вие преценете как да представите законопроекта. Ние не можем да Ви даваме съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Искам да представя съвсем накратко законопроекта.
Съгласно § 61 от Преходните и заключителните разпоредби Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г. с изключение с посочените в същия параграф части от него, които влизат в сила три дни след неговото обнародване. Преди влизането в сила на основната му част се поставиха редица конкретни въпроси, които биха създали проблеми или неясноти по прилагането на новата правна уредба.
Предложените изменения и допълнения са най-неотложните, както подчерта и председателят на Правната комисия, които е необходимо да бъдат направени.
Със законопроекта се предлага освобождаването на държавата и нейните учреждения от заплащането на държавни такси, независимо от вида и характера на спорното вземане, като по този начин ще бъдат спестени значителни разходи по консолидираната фискална програма.
В проекта се уточнява отговорността за вреди, причинени от държавен съдебен изпълнител, която може да се търси по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, като в този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд.
С въвеждането на пропорционално данъчно облагане на доходите на физическите лица, така наречения плосък данък, се изменят икономическите критерии и фактори за определяне размера на несеквестируемият доход по чл. 446 от ГПК, което налага да се актуализира сега действащата скала, каквото е направеното предложение за изменение на този текст от проекта.
Предлага се промяна в чл. 570 от ГПК, която да уреди кой е носител на функцията по разпореждане на вписванията. Съгласно чл. 466 от ГПК, чл. 82 от Закона за кадастъра и имотния регистър, също така и във връзка с чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт вписванията, отбелязванията и заличаванията за имоти се извършват от съдията по вписванията.
При подготовката на предложения за уведомление (нотификация) до Европейската комисия по Регламент 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела, както и родителската отговорност и Регламент 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се установи липса на процесуална възможност за оспорване на съдебните решения по реда на касационното обжалване, така както е предвидено в чл. 34, съответно в чл. 44, от посочените регламенти. В този смисъл е предложеното изменение на чл. 623, ал. 5 от ГПК във връзка с обжалването на съдебното разпореждане.
За защита на правата на гражданите при силните ограничения, въведени от новия закон, така наречените преклузии, които действат в първоинстанционното производство, се предлага промяна в § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК, която предвижда първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК, да се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. С новата ал. 5 се запълва съществуващата празнота в новия ГПК относно регламентацията на висящите към момента на влизането му в сила съдебни производства, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на Върховния касационен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А кога ще влезе този Закон за изменение и допълнение в сила?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Когато го приеме парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С обратно действие предлагате.
Ще обсъдим и този въпрос. Разбира се, имате възможност, когато пожелаете, да вземете отношение по въпросите, които народните представители вероятно ще поставят тук.
Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Изкушавам се да се обърна и към госпожа заместник-министърът, която е в залата.
Сигурно имат поне две от предлаганите изменения, които на второ четене биха могли да бъдат дискутирани с благосклонност и добронамереност от тази камара - имам предвид въпроса за касациите и въпроса за регистрите. Но тъй като ние се намираме във фазата на първото четене на законопроекта на мен много би ми се искало да обърнем внимание на това, което на практика се случва в българският законодателен орган.
Един закон, който е гласуван само преди няколко месеца и който по същество влиза в сила преди по-малко от месец, трябва да бъде изменен. Може би защото в практиката сме се натъкнали на проблеми във връзка с неговото приложение? Очевидно, че за 20 дни това е смешно да се твърди. Следователно единствената причина може да бъде нескопосаното и некомпетентно подготвяне на закона и гласуването на един така некомпетентно подготвен закон от тази камара.
Уважаеми дами и господа, имах възможността три пъти и сега се възползвам от тази възможност за четвърти път, за да изтъкна, че гласуването на новия Гражданско-процесуален кодекс само по себе си беше най-меко казано грешка. Създаването на нов Гражданско-процесуален кодекс при настоящите условия беше не само излишно, но, както става ясно и от това първо изменение, а такива, със съжаление трябва да отбележа, ще трябва да има още и в крайна сметка е вредно, защото докато траят тези процеси на изменяне на закона тече реалният живот на хората и в този реален живот те се натъкват на проблеми, които ние не само че не им решаваме, но и по някакъв начин агравираме с един закон, който очевидно трудно може да се прилага.
Тъй като ние ще имаме да гласуваме закони и в бъдеще, аз искам да повторя отново, че има нещо изключително нахално от политическа гледна точка и неразумно от професионална гледна точка да се търси непрекъснато решение в смисъла на създаване на чисто нови законодателни актове.
Вярно е, че имахме прецедент, който може би по някакъв начин подведе народното представителство и го накара да си мисли, че може да се процедира така. Ние имахме един Наказателно-процесуален кодекс, гласуван през 1975 г., плод на така един развилнял се и вече съвършено обезумял комунизъм, в който има-няма половината от текстовете, малко по-малко, ако трябва да бъдем честни, бяха принципи и остатъка бяха институти. Разбира се, подобен закон е аберация от всякаква гледна точка. Разбира се, един подобен закон трудно би могъл да бъде коригиран и поправен, защото, пак повтарям, той беше резултат от разцъфтялото обезумяване на така наречения разцъфтял или зрял, или прочие комунизъм, който роди подобно недоносче и, да, ние трябваше да преглътнем необходимостта да правим нов Наказателно-процесуален кодекс. Но това би могло да бъде прието само по изключение.
Създаването на нов ГКП, като изключим, по мое дълбоко убеждение чисто меркантилните мотиви, които са движили една голяма част от чиновничеството, което участва в неговото създаване, защото в крайна сметка за това става дума – винаги, особено, ако плащат повече, затова е по-лесно да се представиш за абориген и да твърдиш, че няма на какво да стъпиш в подготовката на един законодателен акт, който да те приравни към европейското право. Дори като изключим тази меркантилна страна на нещата, която е достатъчно дразнеща, самата идея да бъде правен нов Граждански процесуален кодекс, понеже трябвало да се изменят много институти в него – е идея, лъхаща на едно такова особено желание да се започва отначало.
Колкото и странно да е това, характерно е точно за тези, които би трябвало да бъдат поддръжници на някакво по-плавно проявяване на приемственост в сферата на законодателните актове. Странно е, че точно левицата изпонаизмисли тази чудесия, в резултат на която ние сега сме изправени пред първите, но за съжаление, далеч не последните изменения в Гражданско процесуалния кодекс.
Именно обстоятелството, че започна да се прави нов ГПК, да се измисля нов ГПК, очевидно попречи въвеждането на новите институти да бъде направено с онази последователност и, бих казал, концентрираност върху детайлите, която би могла да избегне тази необходимост от множество и нови поправки и допълнения, която вече възниква и която неизбежно ще наблюдаваме и в следващата година.
Струва ми се, че ако не друго, можем да извлечем поне една поука. Измислянето на чисто нови законодателни актове, желанието да се махне това, което е имало като закон преди и да се създава нещо ново на негово място – видите ли, че ще откриваме тепърва колелото, е вредно желание. Колкото и да е парадоксално, сега, когато България се оттърсва от утайките на комунистическото бреме, точно тези хора, които пазят подобни нагласи, излизат в защита на такава законодателна техника. Такава законодателна техника вреди. Такава законодателна техника в крайна сметка обърква професионалистите при нейното приложение. Ние още не сме видели какви очи ще ококорят адвокати и съдии в приложението на закона, защото все пак са минали само 20 дни от неговото начало, но в крайна сметка тя се отразява зле и на гражданите, чиито интереси ние сме призвани да защитаваме тук.
Така че моят извод е: на това първо четене имаме възможността да си дадем сметка каква сме я свършили, гласувайки за създаването на един нов ГПК. Ако не можем да върнем това назад, поне, дай Боже, това да ни остане като обеца на ухото, за следващите законодателни експерименти, които ще се опитват да правят различни хора в тази зала.
Работа на мнозинството е да си оправя бакиите, които е натворило, така че на първото четене аз бих призовал опозицията, най-малкото да се въздържи, защото трябва да бъде ясно, че не могат да бъдат поощрявани експериментите, които вие направихте в тази зала с гласуването на ГПК. Когато стигнем до второто четене, за да оправим тази или онази бакия, ще можем вече да разсъждаваме конкретно по въпросите и, разбира се, ще трябва да бъдем водени от принципи, а не от фантазията за това кое може да бъде по-лесно за фиска, с което бихме могли, както е в конкретния случай, да дадем един много категоричен сигнал за неравнопоставеност между публичните и личните интереси на собствеността и оборота, да поставим, в крайна сметка, една собственост в привилегировано положение по отношение на другите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, оставям настрана изцяло партизираната антикомунистическа риторика, която в случая звучи съвсем неуместно, когато обсъждаме един ЗИД на Гражданския процесуален кодекс.
На мен лично ми се струва, че сте се объркали във времето на този дебат и в законопроекта, който обсъждаме, защото новият Гражданскопроцесуален кодекс беше приет в средата на м. юли миналата година. В момента ние обсъждаме Закон за изменение и допълнение на този кодекс и ако бъдете откровени, защото аз съм сигурна, че вие сте прочели този ЗИД, няма как да не сте забелязали, че в него са отразени само редакционни, доуточняващи и други предложения за промени, които са свързани с изменение в европейски регламенти и с други закони, които, междувременно бяха приети, визирам Закона за въвеждането на пропорционалния данък. Там няма нищо ново, което да променя философията на този кодекс, както и нищо, което по същество да променя решения, които бяха въведени с него. Освен това аз лично не мога да допусна, че вие нямате представа как тези институти, които ние въвеждаме в кодекса, са се развивали в историята на българското процесуално право и не мога да видя тяхната връзка с цъфтящия или друг комунистически, капиталистически или друг режим, но например заповедното производство, което е едно от нововъведенията в този кодекс, е познато на българското процесуално право от началото на миналия век. Например служебното се е редувало с диспозитивното начало, независимо от това какви обществено-политически строеве са били господстващи в нашата страна. Връзката между риториката, която развихте пред нас, и това, което реално се предлага в този законопроект, е най-малкото трудна за улавяне, дори от хора, които претендирам, че сме чели внимателно това, което предлага Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма друга реплика.
Господин Димитров, ако желаете, имате право на дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Манолова, при изключително високото мнение, което имам за Вашата компетентност като юрист и народен представител, аз отдавам Вашата реплика само на това, че Вие влязохте със закъснение в залата и не сте успели да проследите логиката на това, за което говоря.
Първо, по отношение на зрелия и развилнял се комунизъм – това беше обяснение за абсурдния характер на Наказателнопроцесуалния кодекс, който ние имахме, и необходимостта от това да бъде създаден нов Наказателнопроцесуален кодекс. Това е нещо, което като че ли психологически наляво дава в мелницата на ония, които искат да пишат чисто нови законодателни актове. Това, което се мъча да ви кажа – вярно е, че съм го казал преди шест месеца, но очевидно ние трябва да се учим от грешките си. Аз използвам тази трибуна точно, за да ви обърна внимание как да се поучите от своите грешки. Моето послание е – поучете се, за Бога, и не правете втора такава чудесия като нов ГПК.
Що се отнася до възможността, до това дали тези неща са въпрос на чисто редакционна промяна – в самото начало, когато Вие не бяхте в залата аз изтъкнах, че има няколко текста, по които сигурно би могло да се говори благосклонно при второто четене. Споменах регистрите, споменах касациите, действително несеквестируемите имущества са третият въпрос, по който би могло да се говори така.
Трудно бихте могли да ме убедите, че това да лишиш от право на защита една категория граждани, поради недоглеждане и некомпетентност, в крайна сметка, затова защото техните дела попадат в една дупка, която ти си създал в закона и която им пречи да продължат своята процесуална активност от някакъв момент нататък, тоест отнема им се една фаза от правото на защита, затова защото този, който е писал закона, не е внимавал, а този, който го е гласувал – въобще, да ми кажете, че това е редакционна корекция, много трудно ще ми бъде да се съглася.
Вярно е, битува някакво мнение, че, видите ли, съдиите прилагали закона арбитрарно, но такова нещо всъщност няма! Съдиите прилагат закона така, както той е записан. Обстоятелството, че в него нещата са формулирани неясно и некоректно, е проблем на законодателната техника. В противен случай бихме могли да потърсим съдействието на новосъздадения Инспекторат към Висшия съдебен съвет, а не да вкарваме закона тук, в залата, за да възстановим правото на защита на онези дела, които в крайна сметка попадат в тази дупка на процедурата, която казва, че от този момент нататък за тях няма да се прилага възможността за касационно производство.
Така че това не може да бъде със сигурност въпрос на редакция.
И, на последно място: казвате, че няма място за политическа и антикомунистическа риторика – какво да правя, като е такава, в обсъждането на такава тематика? Уви, въпросът е манталитетен. Въпросът, ако щете, е културален; въпросът е за това дали мислим с понятията на едно отминало вече време или не. И аз се мъча се да ви предпазя точно от това. Пък, отървете се, дявол да го вземе, от тези наслоения, които ви карат да мислите накриво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Неслучайно дебатът придобива един характер за и против ГПК, трябваше ли или не трябваше да се приема ГПК, за фундаменталните проблеми около новия ГПК. Този дебат ще продължи, защото не можем да си затворим очите и оттук нататък да кажем: приехме един добър закон, ще го прилагаме и толкова. Имаме си нов ГПК и макар и лош, този ГПК е закон, който трябва да бъде спазван. Просто този дебат ще продължи и не за друго, а затова да се предпазим от други подобни закони, от други подобни внушения, защото това беше внушение, за да се стигне до този закон, който е едно недоносче.
За това, че е недоносче, сочи и днешният дебат, днешното приемане на измененията, защото можем да наречем закона и феномен, можем да го наречем и парадокс. Сигурно в българското и световното законодателство няма друг закон, за който предложения за изменението да са внесени преди неговото влизане и прилагане в сила. Ако този закон се прилага от 1 март, то настоящите законодателни промени са внесени преди датата 1 март. Ако не отчетем този факт, ясно е, че ще си затворим очите и ще приемем поза, че сме направили едва ли не нещо героично, приели сме нов законопроект.
Когато законопроектът беше на дневен ред за стартиране като процедура в Четиридесетото Народно събрание, „Атака” изказа своето мнение, изказа го и сега. То е постоянно мнение. И тогава, и сега ние бяхме против този законопроект. Предричахме, предвиждахме много от проблемите, които ще възникнат с неговото приемане и прилагане и вече ги виждаме, те са налице. Тогава казахме, че законопроектът беше внушение отвън, той не беше дело на български народен представител или на парламентарна група от българското Народно събрание, или на българското правителство. Той ни беше спуснат! Бяха определени едни пари – неколкостотин хиляди евро по европейска линия. Тези пари бяха разпределени на определени хора – експерти по подготовката на закона, всички го знаем това. Тогава ставаше дума за това. Той е в резултат и на амбицията на няколко души преподаватели по право, всички ги знаем, които искаха нов закон, за да пишат нови дисертации, за да издадат нови учебници, което вече, разбира се, е в ход, ако щете, и заради амбицията да зачеркнат други фигури и труда, и работата, и годините усилия на други преподаватели, също юристи, на които те по някаква си тяхна линия не можеха да простят. Но за всичко това ще следва да плаща българското общество и българският юрист, който ще трябва отново да влиза в дебрите на този закон, защото това е тежка, сложна материя, всички знаем за какво става дума, една пълна промяна в правосъзнанието, в изучаването, научаването на новите текстове. Това ще бъде въпрос на години, смяна на практика на Върховния съд, изграждане на нови технологични линии на обучение. Оттук нататък, понеже се касае до фундаментален закон, всички юристи са наясно за различните насоки на действие.
Тук няма място за политизиране, разбира се, това е последното, което някой от нас може да направи. Тук въпросът е до едно разделение на две: на управляващи, които приеха този лош закон, и опозиция, която, както виждам, и днес, издига глас на разума и казва нещата, които е казвала преди това.
Въпросът е на отговорност – едните приеха този законопроект, другите му опонираха и ще продължат да му опонират.
Остава поуката да не се подаваме на чужди внушения, на привнесени идеи, на идеи, които са неадекватни, ненужни за българското общество, идеи, които да се приемат на принципа на телефонното право, известно през годините на социализма и комунизма, но продължаващо да действа и да работи и в момента. По телефона явно наредиха, кой знае откъде, хайде всички вкупом да направим това, което ни наредиха! Това стана с ГПК.
Оттук нататък, с днешната първа поправка, започва един маратон по поправки. Кръпка върху кръпка – така, както ни е известно това в бита - с кръпка върху кръпка върху шосетата и върху улиците... Тук обаче се касае за кръпка върху кръпка по отношение на закон. А закона си го имахме, беше добър, издържа десетилетия. Можеше да работи още десетилетия. Просто да ни е една обеца на ухото.
Пак повтарям, не е въпросът за тези предложения за изменения, те могат да бъдат добри или лоши, или малко по-добри, или малко по-лоши, да бъдат възприети или невъзприети. Оттук нататък перманентно ще се занимаваме с такива изменения на ГПК. Да ни е жив и здрав ГПК, дано да работи дълги години, но оттук нататък ще се налага постоянно и това Народно събрание, и други народни събрания, постепенно, непрекъснато да го коригират, да го усъвършенстват - едно абсолютно ненужно действие.
Много често се казва за нас, българите, че сме царе на това да си създаваме проблеми, които да преодоляваме. Ето, създадохме си проблем, направихме си нов ГПК, оттук нататък ще преодоляваме този проблем, ще се борим с него. Дано да го правим успешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, действително се налага да се извършат поправки в един законопроект – Гражданският процесуален кодекс, който всъщност се прилага от 1 март. Аз искам обаче, в тази зала винаги да се назовават имената на лицата, които са ни довели до тази ситуация. Когато Гражданският процесуален кодекс постъпи за първи път за обсъждане в Комисията по правни въпроси, нямаше юрист, който да бъде “за” приемането на нов Граждански процесуален кодекс, но стана ясно, че приемането на този кодекс е договорено като условие по присъединяването на България. Тези условия са договорени от министъра по евроинтеграцията към онзи момент госпожа Меглена Кунева и, разбира се, от екипа на Антон Станков от Министерството на правосъдието. Така че когато те са го залагали като условие за присъединяването на България, е трябвало да обмислят в този момент дали това е необходимо на правоприлагащите юристи, дали е необходимо на държавата ни и да имат политическа мисъл и воля, а иначе държавата, поставена пред свършен факт, просто трябваше да се заеме с законопроекта, който беше наличен.
Мисля, че когато от опозицията критикуваме, все пак трябва да бъдем и справедливи по отношение на някои от новите моменти, които аз смятам, че са определено достойнство на новия Граждански процесуален кодекс, а това е дисциплинирането на страните и осмислянето на ролята на съда в един граждански процес.
Тоталното отричане на съдебното начало, според мен, не беше в полза на страните, в полза на процеса. Така че сега въвеждането отново на служебното начало е достойнство, защото предполага активната и необходима намеса на съда в полза на изясняването на истината и на казуса.
Много пъти досега се е казвало на съдиите, че те трябва да влизат с подготвени дела. В момента това им е вменено по начин, че те не могат просто да влязат в залата по друг начин, защото трябва с определение да разпределят доказателствената тежест, да отсеят спорното от безспорното и всъщност да въведат и те на свой ред дисциплина в процеса. Дисциплина в процеса имат и участващите страни с размяната на книжата, особено с двойната размяна на книжа в търговските дела. Нека да припомним само, че първоначалният проект на ГПК предвиждаше двойна размяна за книжа по всички видове дела и беше пощадена донякъде магистратурата и правоприлагащите юристи с това, че се запази само единична размяна на книжа. Мисля, че преклузиите, концентрационното начало – това са достойнства, които не трябва с лека ръка да отричаме, а да оставим практиката да ги овладее, да ги осмисли, за да видим има ли позитиви от тях.
Аз съм категорично против пилеенето на време и на юридически ресурс в това цяла една инстанция, каквато е първата, да се проспива, за да се представят доказателства едва във втора инстанция. Мисля, че с новия ГПК дисциплината, която се налага, тя всъщност ще наложи своята преса и върху по-краткосрочното решаване на делата и върху това, че гражданите и най-вече техните процесуални представители няма вече да си позволяват разход на средства и време. Когато можеш да изясниш един казус и да решиш едно дело справедливо в първа инстанция, не е необходимо да ходиш до трета инстанция.
В този смисъл тези текстове, погледнати в тяхната философия, в края на краищата трябва да бъдат приветствани. Независимо от това аз имам да поставя няколко въпроса, които мисля, че между първо и второ четене, най-вече със съгласието на всички юристи в Комисията по правни въпроси, бихме могли да погледнем. Това е, че са неуредени някои производства, които поради рязката промяна на начина на работа, просто гражданите остават без право на защита. Досега в Комисията по правни въпроси не сме дебатирали, но мисля, че трябва да бъде казано по какъв ред ще се разглеждат оттук нататък производствата по чл. 242 във връзка с чл. 237, защото не е предвиден друг ред, освен заповедното производство. Но то, макар и сходно, е съвършено различно и аз виждам, че заместник-министърът госпожа Сапунджиева се съгласява – просто между първо и второ четене трябва да предвидим ред, по който тези производства да имат шанса да продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това няма ли да бъде извън предмета на приетия на първо четене законопроект?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Така е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, така е!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Обаче ние в Комисията по правни въпроси още при първо четене се уточнихме, че има много въпроси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточнихте даже за подсъдността, пък то въобще няма поставен такъв проблем.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, така е. Защото тази система не може да бъде разтегателна. Защото досега магистратурата само се увеличава, независимо от това, че се отнемат цели категории дела от първите инстанции.
Нека да видим какво става с наказателните съдии в първа инстанция, които преглеждайки само споразумения, почти наполовина са намалили своята работа, а ако и по Закона за административните нарушения и наказания ние извадим и АХ-тата от тях и ги дадем на административните съдилища, просто цели наказателни колегии ще бездействат. А това пък да се назначават непрекъснато съдии в тези инстанции, които натоварваме, това е един много сериозен спор. Пак казвам, действително администрацията, а вече и съдебната такава, имат свойството само да се разширяват.
Аз искам да поставя един въпрос, който днес е дебатиран много широко във вестниците. Това е за налагането на запор на сметки на общините. Този въпрос беше много сериозно дискутиран в Комисията по правни въпроси, още когато се въведе подходът, че не се допуска изпълнение само върху средства, които са строго бюджетни, които представляват субсидии от страна на държавата за издръжката на държавните дейности по стандарт и, че има втори запис в ал. 2, че изпълнение на парични вземания върху друго имущество – частна собственост, на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял. Както знаете, община Хасково осъмна със запорирана сметка.
Аз продължавам да твърдя, макар и като бивш кмет, че уредбата е справедлива. След като ние не сме казали какво е това нещо - община, след като, от една страна, разглеждаме общината като публичен субект, задължен да дава услуги, а от друга страна, го разглеждаме като търговец и общините се държат като търговци, значи ние, след като сме им дали възможността да развиват стопанска дейност, да ги равнопоставим с всички други стопански субекти. В този смисъл записът на чл. 520 е справедлив.
Но, от друга страна, нека да кажем, че така или иначе общините работят с бюджети и с бюджетни кредити, които се приемат и много сериозно се обсъждат в общинските съвети, че за това се готви цялото население и общината и не може към 15 или 20 март примерно, след като бюджетните кредити са уточнени, изведнъж цялата дейност на общината за една година да бъде спирана с това, че има наложен запор върху сметките и няма да се обслужват дейности, които вече са гласувани, които са обсъждани от обществото по задълженията по Закона за общинските бюджети, които са дебатирани в общинските съвети и изведнъж общинските съвети не могат да работят. В този смисъл може би трябва да дадем един срок на общините – в такъв случай да се внесе въпросът в общинския съвет и да се създаде възможност да се даде съответният бюджетен кредит по вече висящия изпълнителен лист, за да няма такова сътресение в работата на българските общини.
Мисля обаче, че принципът за това те да бъдат равнопоставени с останалите юридически субекти, трябва да се запази. Може би трябва да се намери добрата мяра и мисля, че това би могло да стане, независимо от това, което каза председателят, че е извън контекста на внесените промени.
Между другото, още при докладването на тези поправки в Комисията по правни въпроси, и госпожа Тачева направи уговорката, че очаква от народните представители между първо и второ четене да внесат въпроси, които не са елемент на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Господин председател, Вие също като прекрасен специалист, вероятно ще се възползвате от тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, няма да се възползвам. Защото трябва да наруша принципи на законодателния процес.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Така е, но Вие видяхте какво се случи с Търговския закон. По-добре е да нарушим принципа да не се променят току-що приети закони и да въведем тези поправки, за да не бъде смутена въобще процедурата и да не бъде поставена под голяма въпросителна една революционна промяна, какъвто беше Търговският регистър. Ако в Търговския регистър ние бяхме внесли тези промени, които бяха наложителни и се виждаше към 1 януари, че трябва ги направим, сега нямаше да има, как да кажа, това смущаване от това дали е било необходимо въобще да има Търговски регистър. Така че това е въпрос на преценка на вредности.
За мен е по-добре да се направят поправки в току-що приет закон, вместо самата идея, самият принцип след това да бъдат оставени на изпитание.
В този смисъл аз ще подкрепя предложенията, направени от Министерството на правосъдието. Те са смислови и коректни. Същевременно ще призова моите колеги от Народното събрание да се обединим и направим тези поправки, които да позволят Гражданският процесуален кодекс все пак, независимо от огромната съпротива срещу него, да тръгне с новата философия, която е зададена в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Ние от Парламентарната група на Демократи за силна България няма да подкрепим този законопроект и искам да дам аргументите защо.
На първия аргумент се спряха много от колегите преди мен, а именно, че преди по-малко от година приехме новия ГПК, той влезе в сила на 1 март – преди около 20-ина дни. Ето, че днес сме изправени отново пред промяна на този законопроект. Самата тази законодателна практика е лош пример, лоша практика за българския парламент – говоря за недобро качество на законодателството, за неосмисляне на нещата, когато се приема такъв закон, какъвто е ГПК.
Вторият аргумент, който искам съвсем конкретно да посоча и който ни кара да кажем, че не можем да приемем този законопроект, е свързан с обстоятелството, че на първо четене законите се приемат по принцип. Питам се: в предложения ни законопроект кой е принципът? Той е законопроект да поправим нещо оттук-оттам, някъде нещо сме сбъркали, някъде нещо сме пропуснали, някъде нещо друго се е променило и тук трябва да го променим, а някъде ще сменим и принципа.
Единственият принцип, ако наистина говорим за принцип в този законопроект, който се променя, е третото обстоятелство, заради което не можем да подкрепим този законопроект, а именно – промяната, която виждаме още в първия текст, който ни се предлага, изменението на чл. 84, т. 1 в § 1. Според него се освобождават от внасянето на държавни такси случаите освен по исковете за частни държавни вземания, и права върху вещи – частна държавна собственост. Тоест в случаите, в които се защитават интереси на частни държавни вземания и частна държавна собственост, няма да се плащат държавни такси.
По време на разискването в Комисията по правни въпроси зададохме въпроси както на министъра на правосъдието, така и на представителя на Министерството на финансите кое наложи промяната на принципа тук в закона, а именно, един от субектите и то държавата да бъде освобождавана от държавна такса.
Не получихме отговор от страна на министъра на правосъдието. По-скоро отговорът беше: „Това не е искане от Министерството на правосъдието. Поискаха го от Министерството на финансите, да си обосноват защо”.
И чуйте какво ни казаха от Министерството на финансите, държа да го заявя тук, в пленарната зала. От Министерството на финансите ни отговориха следното: „Трудно можели да пресметнат предварително колко точно дела щели да заведат и затова, че трудно щели да си направят сметката за годината, то може ли държавата да бъде освободена от такса?”.
Извинявайте много, но когато един граждани си прави бюджета за годината, той също не знае дали ще стигне до съд. Той не знае дали ще му бъдат нарушени права, заради които ще трябва да потърси намесата на съда. И не включва в бюджета си средства, с които да предвижда, че може да му се наложи да стигне до съд.
Тоест, ако слагаме такъв критерий, това е аргументацията „да освобождаваме някой от такси”, дайте тогава да освободим всички! Или, ако ще има такси, както има в момента, то нека да бъдат за всички.
Защото, държавната такса, едно, че подпомага финансирането на правосъдието, но и играе още една много важна роля, свързана с всеки един от участниците в процеса – дисциплинира процеса. Всеки един, който тръгне да предявява искания пред съда, с оглед на това, че трябва да внесе такса, преценява и наистина взема аргументирано решение дали да предприеме действия, защото трябва да плати. Ако не трябва да плати, може да завежда дела за щяло и нещяло.
Когато това е предоставено на държавен чиновник, искам да обърна внимание, че се създава възможност и за корупционни практики, защото липсата на финансова дисциплина дава възможност някой да злоупотребява с права и да тероризира определени лица, които по една или друга причина са попаднали в неговия фокус и по някакъв начин не му харесват.
Заради това ние не можем да подкрепим предложения на първо четене Гражданскопроцесуален кодекс, като, разбира се, между първо и второ четене ще направим предложения не само за изменения, но и за отпадането на този текст, върху който се спрях по-подробно, тъй като смятаме, че той е в драстично нарушение на принципи и именно заради това, защото гласуваме на първо четене по принцип, ще гласуваме против този законопроект, най-вече заради § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми народни представители, на балкона е делегация от Федералната провинция Баден-Вюртенберг, водена от председателя си господин Гюнтер Йотингер, който е на официално посещение в България. Да поздравим нашите гости. Добре дошли в българския парламент! (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
Има ли реплики към народния представител Екатерина Михайлова?
Господин Янев, заповядайте – право на реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Вземам тази реплика, защото още на заседанието в Комисията по правни въпроси казах, че това е напълно нормално – предвиждането за освобождаването на държавата от такива такси.
Първо, това е принцип, работещ дълги години преди приемането на този ГПК - беше точно така!
И на второ място, защото ще кажа, че това не е единственият случай, в който държавата плаща сама на себе си за различни видове дейности, но няма да се разширявам в тази насока.
Какъв е резултатът дали е равнопоставена или не е равнопоставена държавата на гражданите. Ако е нарушен един граждански интерес, всеки български гражданин има възможност в рамките на давностните срокове за защита на своите права да реализира това свое право. И това не е въпрос на бюджета за една година. Това, първо, от тази гледна точка наистина на всеки може да се случи да бъде засегнат неговият интерес, но той преценява дали да реагира веднага срещу тази нередност за защита на своя интерес или не.
Докато, ако срещу държавата бъде заведено нещо и тя не реагира за защита на държавния интерес, нали, колеги, ние всички тук ще скочим срещу тези наши служители и ще кажем: „Какво чакате, защо не реагирате?! Защо не защитавате държавния интерес?” (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
Колега Масева, добре, ще имате възможност да се изкажете. Ще продължим този спор.
Следващото нещо. Какво правим ние по този начин? Когато кажем, че държавата трябва да плаща на съдебната система, за да защитава интересите на държавата, ние даваме допълнителни средства в рамките на съдебната система. Нали само преди няколко месеца приехме бюджета на съдебната система и е ясно, че дори да има преизпълнение на приходите и ако то се дължи най-малко на заведените от държавата дела, то съдебната система не получава нищо от тези пари. Тези пари отново се връщат в държавния бюджет и съдебната система не може да ги използва. Тоест, става едно безсмислено упражнение на работа на финансисти, на работа на счетоводители, които въртят едни и същи пари в държавата и ефект от това няма да се получи. От тази гледна точка смятам, че направеното предложение трябва да бъде подкрепено и ще се включа с допълнителни аргументи в дебата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател. Разбира се, че ако някой не си изпълнява задълженията, ако трябва да претендира вземания или да защитава интереси и чиновникът или администраторът не предприеме действия, ще скочим, специално ние от опозицията ще скочим и ще покажем, че се нарушава законът и ще поискаме той да се изпълнява.
Но задължението на администрацията не е свързано с това да бъде освободена от такси, за да си изпълнява този дълг. Тоест, таксата предпазва от злоупотреба администрацията за неоснователни искове, които могат да бъдат превърнати дори и в корупционна практика, ще го кажа още веднъж. Защото дисциплиниращият ефект на таксата показва, че когато трябва да се предприеме едно действие, то трябва да се предприеме и съответната такса да се плати. Ако няма такса, тогава може да се предприеме за щяло и не щяло, защото няма дисциплиниращ ефект – това е смисълът на тази такса.
Второто нещо – дали е безсмислено прехвърляне от сметка в сметка и защо чиновниците да се разправят и да занимаваме счетоводителите? Ако нямаме различни пера, ако нямаме различни бюджетни сметки, тогава защо въобще гледаме Закона за държавния бюджет по разбивки? Дайте да изсипем всички пари на едно място и да не се интересуваме на кой колко отпускаме, за да не затрудняваме счетоводителите. Не може това да бъде аргументът ни за това дали трябва държавата да плаща такса или не трябва да плаща такса. И това, което е залегнало в закона, говоря в закона, който току-що приехме, който от 1 март започна да действа, е правилното – да има държавна такса и когато държавата предприема контролни действия или искове, които стартира. Не бива този принцип да бъде променян, защото той ще доведе до злоупотреба на права. И неслучайно представителите на правосъдието, в това число и министърът, не защити този текст в Комисията по правни въпроси.
И аз се обръщам към всички колеги, най-вече към юристите, наистина да не допускаме това. Имаме възможност между двете четения този текст да отпадне и да оставим един наистина дисциплиниращ принцип в ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Поне за мен проблемът на ГПК не е в таксите. Това е най-последният въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Не е това, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, като слушам този дебат и като слушам изказванията на представителите на опозицията, освен че се питам дали това е дебат по повод законопроекта, който е сложен за разглеждане, а именно за изменение и допълнение на ГПК. Освен това се питам и дали правната система, за която става дума тук, е тази, която всички ние познаваме и срещу които недостатъци в крайна сметка бяхме принудени да сменим цялото процесуално законодателство.
Аз не мога да повярвам, че представители на опозицията, които критикуваха начина, по който функционира гражданското правораздаване и най-вече в посока на неговата бавност, в посока на това, че делата се точат повече от две-три и стигат до десет години през различни съдебни инстанции, за това, че делата даже и от един и същи съдебен състав по един и същи казус се решават различно, затова, че първата съдебна инстанция нямаше никакъв смисъл и доказателствата в зависимост от интересите на страните да протакат делата можеха да се представят направо на втората или след връщането изобщо на делото, отново на втора съдебна инстанция – дали всичко това е било факт в досега действащия Граждански процесуален кодекс и заедно с него във функционирането на правораздавателната система в частта й „Гражданско правораздаване”, или е било едно друго идеално положение, с което опозицията е била напълно съгласна и промените, които ние въведохме в момента с новия Граждански процесуален кодекс, са просто хей така, ние от мнозинството да наложим някакви нови правила, които нямат никакъв смисъл.
Не мога да повярвам, че представители на опозицията, които до вчера са били действащи магистрати или сегашни адвокати, които би следвало да познават правосъдната система, да познават перфектно нейните недостатъци, в момента говорят неща, които са несериозни за един професионалист. Защото същите тези хора, като господин Павел Шопов, и господин Филип Димитров, и госпожа Михайлова, критикуваха с абсолютни основания функционирането на съдебната система такава, каквато беше тя при приемането на различни закони – при приемането на Закона за съдебната власт, при приемането на поправките в Конституцията, при приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс, Административнопроцесуалния кодекс и част от тях и при приемането на новия ГПК. Сега изведнъж се оказва, като връщаме с половин година назад този дебат за и против ГПК, че правораздавателната система всъщност е била много перфектна и сега ние от мнозинството хей така, от инат, или защото не сме си променили мисленето, въвеждаме едни нови правила, които никому не са нужни.
Слава Богу, че и сред опозицията, и то сред тези, които се включиха активно в подобряването на Гражданския процесуален кодекс, има и гласове на хора, които са отговорни не само към юридическата гилдия, но и към българските граждани и които нямаше как в лицето на госпожа Николова да не признаят, че тези промени, които ние въведохме с ГПК, всъщност са изключително важни, изключително полезни в посока ускоряване на правораздаването, дисциплиниране на страните, създаване на невъзможност делата да се точат до безкрайност в съдебните инстанции, създаване на невъзможност един и същи казус да се решава по начин, който е угоден на една от страните или на някой от съдебния състав, но не е в съответствие с истинския смисъл на закона. Именно това е новото, което трябва да се приветства в Гражданския процесуален кодекс.
Всъщност аз по време на заседанието на Комисията по правни въпроси споделих своето задоволство, от две неща, ще го направя и сега. Първо, въпреки натиска, който съществуваше от професионални среди, най-вече от магистратите, чиято задача в този процес многократно се усложнява, това е въпрос на правораздаването, въпреки съпротивата в крайна сметка и Гражданският процесуален кодекс влезе в сила от датата, която беше записана в неговите Преходни и заключителни разпоредби. Този път Народното събрание, Комисията по правни въпроси проявихме воля и характер с това, че не оставихме някои частни интереси да блокират влизането в сила на този изключително важен за функционирането на съдебната система закон, както например се случи с Търговския регистър, който многократно беше отлаган във времето и в крайна сметка неговото функциониране след много отлагания показа тези недостатъци, които щеше да покаже и ако беше влязъл в сила една година и половина по-назад във времето.
Второто, с което искам да изкажа своето задоволство и тук изразявам своето съмнение дали представителите на опозицията, които се изказаха, изобщо са чели този предложен законопроект, е свързано с това, че наистина в него не се предлагат никакви нови решения, никакви промени на новите институти, които бяха въведени, че промените са главно редакционни, уточняващи, козметични и се налагат не толкова с оглед на това, че са допуснати грешки или недоглеждания, или предложените текстове не са коректни, а с опита на някои съдилища в страната да ги прилагат превратно, без да влагат и да търсят точния смисъл на този кодекс.
Освен това, разбира се, част от промените са свързани и с това, че беше отдалечен във времето моментът на неговото приемане от момента на неговото влизане в сила. Междувременно влязоха в сила някои нови европейски регламенти, които регламентират по нов начин делата с международен елемент, влезе в сила Законът за професионалния данък и с въвеждането именно на тези нови законопроекти би следвало да се направят съответни промени в Гражданския процесуален кодекс.
Тук, без да се спирам по същество на това, което третира кодексът, бих искала да обърна внимание на два въпроса, които според мен са изключително важни и които имат необходимост от преосмисляне и уреждане по един нов начин, без това да променя идеята и замисъла на новите принципи на гражданското правораздаване.
На първо място това е промяната на подсъдността на търговските дела до определен материален интерес, както се предложи и по време на заседанието на Правната комисия – за тези, които имат материален интерес до 25 хил. лв., с промяна на тяхната подсъдност от окръжен съд на първата съдебна инстанция пред районен съд.
Освен аргументите, които тук бяха изтъкнати от госпожа Николова, че по този начин ще бъдат неравномерно натоварени сега действащите съдии, според мен това променя философията на съществуването на районните съдилища като основни съдилища и на идеята изобщо с реформа в правосъдната система и един от нейните основни принципи – за приближаването на правораздаването до хората. Нормално е за делата с нисък материален интерес те да бъдат решавани именно от районните съдилища близо до страните в самия процес. Освен това този запис прави невъзможно прилагането на заповедното производство, тъй като в една голяма част от делата, в които ще се използва то, едната страна е търговец, което прави търговски тези дела. Става дума както например за делата на БТК, на мобилните оператори, на различните топлофикации, така и за ред други дела, които имат материален интерес понякога по 20, 30 до 100 лв.
Няма логика те да бъдат решавани по сложната процедура на търговските дела с двойна размяна на книжа пред окръжен съд, би следвало да се даде възможност на българските граждани, които се явяват длъжници по тези производства, сами да преценяват дали да ползват като ответници облекчената процедура на заповедното производство или подавайки възражения в рамките на този процес сами да предизвикат един исков процес, в който да могат да докажат, че не дължат съответното вземане, така че това е една промяна, която се налага.
Останалите промени са по-скоро свързани с нежеланието на някои съдилища – и тук няма как да не посоча и Софийски районен съд, да потърсят и да приложат закона такъв, какъвто е в съответствие с неговия точен смисъл. По какъв друг начин може да се обясни тяхното абсурдно мнение, че всички охранителни производства и че делата, които са започнали не с искова молба, а с молба за издаване на изпълнителен лист или на някакво друго извън съдебно основание или пък самите охранителни производства трябва да се прекратят, техните обжалвания да се прекратят или пък изобщо издадените актове в тези процеси, които не са влезли в сила, да бъдат обезсилени? Това е едно нежелание да се прилага законът в съответствие с точния му смисъл и след като се налага, за да не вървим по сложната процедура на сезиране на съдебния инспекторат, както това беше предложено от представители на опозицията, или търсене на тълкуване, да защитим българските граждани, които са потърпевши от едни подобни решения и да поясни по по-категоричен начин какъв е точният смисъл на този закон.
По същия начин стои и въпросът с добавката, че въззивните производства ще се разглеждат по стария ред, когато делата са започнали по стария ред, защото това е логично, в това е смисълът на самия закон, но с оглед възможността да бъде прилаган по друг начин.
И тук искам да изкажа своето доста голямо изумление от поведението на някои колеги магистрати, които, ако например, за опозицията е нормално да критикуват всичко, което влиза в тази зала независимо дали е добро или не, независимо дали е разумно или не, независимо дали е в полза на българските граждани или не, то за мен лично е необяснимо поведението на някои магистрати, които участваха в приемането на Гражданския процесуален кодекс, които изразиха своите становища и на ръководените от тях съдилища за едни или други решения, които се предлагат в този кодекс. Тяхната критика в медийното и изобщо в публичното пространство сега, тяхната съпротива и тяхното откровено представяне на неистини, мен лично ме изумява като част от тази гилдия, като човек, който се чувства част от съдебната система. Тук да се приказва, че това е кодекс, който е приет на тъмно, че не е обсъждан, че не е предоставен за коментари и за даване на становища, мнения и препоръки на всички действащи магистрати, е просто една пълна заблуда и едно изключително некоректно отношение.
Няма друг законопроект, който в рамките на предишен или по-предишен парламент да е бил представян за толкова публични обсъждания, за толкова професионални обсъждания. Правната комисия го обсъжда в района на Пловдивския апелативен съд, в районите на съдилищата в Югозападна България. Представители на Върховния касационен съд, председателят и неговите заместници, на Административния съд, на Софийския районен съд, на Софийския градски съд имаха възможност да представят своите мнения и забележки. Те бяха отчетени. Тези хора бяха поканени да участват в работната група и на заседанията на Правната комисия по намирането на най-прецизните решения по всеки един текст. И сега се говори, че това е кодекс, който е приет на тъмно или без едно широко обсъждане от страна на магистратите, е най-малкото абсолютно некоректно.
Аз използвам случая освен това да поздравя Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет, които заедно направиха необходимото освен с изработването на подзаконовата, на нормативната база във вид на правилници, наредби, въвеждане на различни регистри, бланки и формуляри, които бяха необходими, освен това да разгърнат една изключително широка акция по обучаване на всички магистрати, на всички адвокати по прилагането на този кодекс.
И ако колегите от опозицията си бяха направили труда поне да чуят мнението на магистратите от техните съдебни райони щяха да знаят, че от болшинството от магистратите след проведеното обучение в рамките на цялата страна, този кодекс се приема вече повече от положително. Сигурно няма магистрат, който да не е участвал в тези обучения. Всички, които добросъвестно са се запознали с новите решения, които предлага Гражданския процесуален кодекс или по-голямата част от тях приветстват тези решения. Това негативно отношение, което имаше като към всеки нов закон, още повече като към всеки нов кодекс, който променя толкова съществено правилата, вече е абсолютно минимизирано. Поне тези от тях, които желаят наистина системата на гражданското правораздаване да изглежда по един друг начин, делата да се движат бързо и делата да се решават еднакво, могат да бъдат удовлетворени от крайния вариант на кодекса, който беше предложен.
Вече е създадена освен това една система за мониторинг по прилагането на този кодекс, каквато беше създадена и за Наказателнопроцесуалния кодекс. Аз се надявам, че в крайна сметка с общи усилия той ще бъде приложен по начин, който наистина да реформира българския съд.
В крайна сметка в интерес на гражданите е, които наистина имат необходимост, имат нужда и желаят едно бързо, справедливо и еднакво правораздаване независимо от това кои са страните в процеса.
Аз се надявам, че в крайна сметка и тези колеги от опозицията, които са добронамерени, които са се запознали с предложенията, които прави Министерският съвет, ще участват в доработването на този закон и в крайна сметка ще го подкрепят както на първо, така и при търсенето на конкретни решения при второто му гласуване в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
От място ще направя реплика – трябва сигурно и Правната комисия да помисли или да помислим. Спираме се на родовата подсъдност за търговските дела и да я променяме. Добре, ама туй го няма в законопроекта. Ние обосноваваме нещо, което го няма.
Има ли реплики?
За първа реплика имате думата, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Мислех, че тонът ще бъде малко по-умерен и не толкова оптимистичен. Очевидно е, че ние правим поредна грешка – не може на трето четене, 20 дни след влизане в сила, да се променя закон.
Когато се променя един закон това означава, че практиката е дала дефекти, те са били анализирани. Сега вярно, твърди се, че били редакционни, но не са и толкова редакционни тези поправки. Те дават един нов смисъл и мен това ме тревожи. Не можем да променяме отношението си към касацията, не може де леге ференда да предлагаме нещо, което до вчера защитавахме. И това е повод да ви направя реплика – именно родовата подсъдност за търговските дела като само един фрагмент, за да намаля малко градуса на Вашия оптимизъм и на щастието Ви от това, че приемаме за трети път нов Гражданскопроцесуален кодекс в рамките на няколко месеца.
Когато коментирахме родовата подсъдност ние решихме, че търговските дела трябва да се изземат от едноличния районен съдия и да бъдат предадени на съставите на окръжен съд, тъй като корупционната ниша се крие в това, че еднолично се разглеждат тези дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Ние като опозиция се съгласихме и казахме: да, възможно е, вярно е, хубаво. Изведнъж, коментирайки поправки в ГПК става дума за това, че трябва да ги върнем с определена цена на иска до 25 хил. лв. Ами, и аз се потрудих малко, за да проуча нещата – до 25 хил. лв. са 80-90% от търговските дела. Това означава, че ние зачеркваме и този принцип. Пак се връщаме на “грешка-проба”; само че дори не сме направили пробата как ще задейства тази система. Затова мисля, че с по-голяма тревожност и отговорност трябва да се отнасяме към тези проблеми. Стабилитетът на закона е най-важното нещо. То възпитава и може би трябваше да минат поне 6 месеца, за да видим дефектите и тогава да се изправим в тази зала с аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Господин Ралчев, реплика ли имате?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Сега ще взема думата, а ще се откажа от изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм Ви записал и ще Ви дам думата за изказване. Вие имате право и на реплика, както решите.
Имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Вие знаете, че с голямо усилие се появявам на тази трибуна да говоря точно по ГПК, защото човек, когато говори по ГПК, трябва да има достатъчно знания, достатъчно опит в тази връзка. За съжаление в последните 20 години не мога да се похваля с такава практика. И оттук нататък има няколко принципа. Има една глава в ГПК, която казва: равенство на страните. И тя фигурира в онази част, която казва основни начала. И когато говорим за държава, нека да говорим повече за държавност, а не за държавата. Съдът не е представител на държавата по много съображения. (Реплика от КБ.) Съдът не е представител на държавата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оставаше и да е представител.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Държавна власт е – няма да влизаме в спорове, но не е процесуален представител на държавата. Хайде да говорим малко по-точно. (Реплика на народния представител Надя Антонова.)
Ако му идват парите на съда от държавния бюджет, тогава да не говорим въобще за разделението на властите. Нека да бъдем наясно в това, че в никакъв случай едно съдебно решение, каквото и да повелява то, в чиято и полза в крайна сметка да са присъдени едни или други требвания, те не са от единия и другия джоб на държавата. По този въпрос трябва да бъдем абсолютно наясно.
Второ, аз не мога да разбера, при положение че имаме основен принцип равенство на страните, защо гражданите трябва да съобразяват своите щения с държавна такса, която трябва да бъде израз на една справедливост, до известна степен и на задръжки, а държавата в частните си вземания не трябва да бъде съдена със същата мяра. Няма логика в тези неща.
Отделен е въпросът, че когато става въпрос за Гражданския процесуален кодекс, аз, уважаема колежке, в никакъв случай не съм съгласен да говорим за червено, синьо, пембено или каквото и да е ГПК. ГПК-то си е ГПК и то означава, че всички в него трябва да бъдат поставени на равни начала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – заповядайте, ако желаете, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): В тези кратки реплики бяха поставени фундаментални въпроси, на които ще се опитам да отговоря.
Първо, безспорно е, че съдът е функция на държавната власт. Той осъществява една от трите функции, които представлява изобщо властта, а именно съдебната власт. И тук идеята, един от принципите, които залагаме в новия ГПК, е да накараме съдът да решава точно и еднакво делата съобразно смисъла на закона, в крайна сметка в интерес на народа, на гражданите, на страните – на тези, които предоставят тази власт, а не на някакви конкретни частни, лобистки или корпоративни интереси. И всъщност част от съпротивата, включително срещу касационното производство, е именно от среди – не коментирам адвокатски, магистратски или други, на които идеята делата да се решават по един и същи начин очевидно не им харесва – да си оставят стъпка или опция, в която да може едно дело, което специално ги интересува, да бъде решено по един малко по-различен начин. Но ако допуснем това, ние нищо не правим. Една от основните задачи, които си поставяме с новия ГПК, е именно задачата за еднакво, точно решаване на закона в съответствие с отделните правни спорове, в съответствие със смисъла на закона, а не съобразно това кои са конкретните страни по делото.
Втората задача, която си поставяме, е свързана с репликата, която направи госпожа Масева, а именно за бързината в процеса. Всъщност големият проблем с търговските дела с интерес до 25 хил. лв. да се разглеждат на първа съдебна инстанция пред районния съд е свързан с това, че окръжният съд е изключен от възможностите, които дава заповедното производство. Ние изключихме извънсъдебните изпълнителни основания и дадохме възможност по един еднакво изгоден и за гражданите, и за тези дружества, които предлагат монополни услуги, делата да бъдат решавани по реда на заповедното производство. Тоест, гражданинът преценява дали един иск примерно за 20 или за 200 лв. да се движи в рамките на дългото исково производство, или да се движи в рамките на заповедното производство, и ние връщаме тази възможност на гражданите. Това са хилядите дела на БТК, на мобилните оператори, на топлофикациите, на енергоразпределителните дружества, на ВиК-тата и прочее. Това са, разбира се, 80% от делата и няма никаква логика те да се развиват пред окръжните съдилища, където са далече от хората и където са подложени на една дълга и сложна съдебна процедура. Да са там, където им е мястото – в районните съдилища, в рамките на заповедното производство, пък ако аз не съм съгласна, предявявам възражение и делото за 30 лв. върви по дългия ред на исковото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, раздаден ви е обобщеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Председателят на комисията Васил Калинов ме помоли да ви припомня, че можете да правите своите предложения по обобщения законопроект в срок от седем дни.
В момента е 11,15 ч. След почивката ще продължим с разискванията по закона с изказване на народния представител Надя Антонова.
Обявявам почивка до 11,45 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да продължим разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Ще направя едно съобщение. На 28 февруари 2008 г. в Народното събрание се проведе среща с госпожа Орсалия Каланцопулос – регионален директор на Световната банка. На срещата придружаващият я господин Флориан Фихтъл – постоянен представител на Световната банка у нас, обеща да предостави материали за дейността на банката в нашата страна. Господин Фихтъл спази обещанието си и материалите са в библиотеката на Народното събрание на разположение на всички народни представители. За ваше сведение това е Стратегия за партньорство с Република България 2006-2009 г. и Ускоряване конвергенцията на България – предизвикателства пред повишаване на производителността. Всеки народен представител, който желае, може да се запознае с тези документи.
Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на ОДС, желае да направи изявление от името на парламентарната група.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път българската икономика е поставена пред предизвикателството да се справя с повишени цени на природния газ. “Булгаргаз” ЕАД направи предложение пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да утвърди цена на природния газ за второто тримесечие на 2008 г. в размер на 482,18 лв. за кубичен хектометър. Очевидно е, че исканата от “Булгаргаз” цена е завишена. Въпреки обясненията на компанията, че така се компенсира недостатъчното увеличение през първото тримесечие на тази година, за исканото сега увеличение явно има причини, които не се изчерпват с повишение на цените на енергоносителите на световния пазар.
Неведнъж ние, от Обединените демократични сили, сме алармирали, че стопанските субекти в България трудно могат да предвидят какво икономическо поведение да предприемат. Българският бизнес е поставен в ситуация, при която твърде често плановете му излизат погрешни заради погрешното увеличение. Когато Румен Овчаров отказваше да съобщи какво подписва в Москва, позовавайки се търговската тайна, настрани остана фактът, че цените на газа засягат цялата икономика на България. Не е пресилено да се каже, че засягат и цяло едно поколение. Увеличението на тези цени пряко се отразява върху цената на топлоенергията, на изкуствените торове и т.н. и в крайна сметка натоварват българските потребители.
Поредното поскъпване на цените на природния газ отново поставя въпроса защо ценообразуването се извършва при пълна липса на информация за доставните цени. Обяснението за търговска тайна е крайно неуместно, когато става дума за извършване на обществена услуга, при това монополна. Свидетели сме на пълна липса на дисциплина на пазара, неясноти при изпълнението на задълженията по договори, баланси и заявки. Непазарно поведение е да се обявяват огромни задължения от страна на отделни потребители, а да не се предприемат действия за решаването на проблема. Как след като се обявяват задължения на потребители за над 200 млн. лв., “Булгаргаз” има печалби?! Кой плаща вместо некоректните потребители?!
Липсата на държавна стратегия за развитието на икономиката поставя държавата в положение на наблюдател, който не е в състояние да предложи идеи за действия в условията на високи цени на енергоносителите. Не се използват възможностите на пазара за създаване на по-добри условия за участниците в него. Действията на държавата са хаотични и се ограничават само до административен натиск за задържане ръста на цените.
Припомняме, че управляващите демонстрираха далеч по-голяма организираност, когато трябваше бързо да изхарчат излишъка в бюджета, формиран главно от повишените цени на същите тези енергоносители.
Обединените демократични сили се обявяват остро против липсата на адекватна държавна политика, което води до високи цени на енергоносителите и икономическа стагнация в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народната представителка Надя Антонова за изказване по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да се спра на някои въпроси, които намирам за важни и които не разбрах да са засегнати в проведената досега дискусия по въпросния законопроект.
Аз лично ще подкрепя законопроекта не само защото мнозинството предложения са технически и редакционни, а защото съдържателните предложения, предложенията за промяна по същество на някои правни норми се налагат от междувременно възникнали проблеми в правната действителност, впрочем и в нашето общество.
На първо място бих искала да се спра на един принципен въпрос, който стана обект на дискусията – по отношение на държавните такси. По новия ГПК и държавата, и общините бяха освободени от всякакви държавни такси при предявяване на искове пред българските съдилища. Действащият режим отново въвежда еднаквост между общината и държавата, като и двата субекта ще плащат държавни такси за завеждане на дела за предявяване на искове за техни частни държавни и общински вземания и за права върху частни имоти. Предложението, което прави вносителят, е държавата да бъде освободена от плащането на тази държавна такса, а общината да продължава да бъде задължена за държавна такса. Мисля, че е редно държавата да бъде освободена от плащането на държавна такса, но не само защото това ще спести доста публични разходи, каквито са мотивите на вносителя, а защото чрез освобождаване от държавна такса тъй наречените държавни чиновници, които бяха обект на доста критики преди почивката в тази зала, от които зависело предявяването на исковете, няма да имат сериозно основание за бездействие. Много е възможно да чуем оправданието за бездействие – няма пари, не сме предявили иск. Това оправдание е възможно да го чуем и от кметовете на общини, които също няма да имат приходи, които да разходват за плащането на държавни такси. По този начин държавата ще пропусне да защити свои важни интереси, въпреки че ние ги наричаме частни, но не забравяйте, че частни са вземанията и от приватизационните договори, от приватизационните сделки. Приватизацията беше един твърде сериозен общодържавен, национален проблем. Защитата на държавата от нейното участие в приватизацията трябва да бъде максимално улеснено, включително и чрез неплащане на държавни такси.
Не споделям аргумента, който прозвуча тук – че ако държавата или общината плащат държавна такса, това щяло да действа възпиращо и нямало да се предявяват неоснователни искове. Колеги, няма как това да действа възспиращо. Знаете, че когато едно лице (макар държава или община), предяви неоснователен иск и този иск бъде отхвърлен, независимо че не плаща първоначална държавна такса, впоследствие е осъдено да плати държавна такса.
Така че, който води неоснователни дела, винаги плаща държавната такса. Това го знаят и държавата, и общините и не можем да разчитаме, че като ги натоварим с тази такса, това ще им действа възпиращо. Още повече, ако някой е злоупотребил с правата си и е причинил вреда другиму, си има принципи за отговорност за държавата и общините към лицата, които са ги увредили.
Ето защо аз мисля, че трябва да подкрепим този текст за държавата, но си мисля защо не разширим това изменение – оправдано ли е въобще да се заплаща държавна такса за частни вземания и права върху техни вещи? В мотивите на вносителя не се съдържа нито едно изречение защо общините ги оставят при стария режим. В Правната комисия прозвуча аргументът, да, общините имат собствени приходи и по тази причина можели да плащат държавни такси. Дайте да бъдем наясно, макар и собствени, тези приходи са включени в общинския бюджет и те се подчиняват на всички правила за разходване на бюджетни средства. Тоест общинските съвети трябва да предвидят специални пера за разходи за заплащане на държавна такса. Или ако се наложи плащане на такава такса, както е действащият режим, общинските съвети да изменят бюджета в разходната му част и, разбира се, да намерят отнякъде пари. Е, при положение, че нашите общински съвети са толкова пъстри и рядко партиите имат мнозинства и ние с основание се притесняваме как тези пъстри общински съвети ще водят общинска политика, мислите ли, че ще могат да се разберат да се внася държавна такса срещу определено частно лице? Съмнявам се, че това съгласие би могло да бъде постигнато лесно и ако се постигне, на каква цена – няма ли да попаднем в хипотезата на пазарлъка, който всички ни притеснява? Та, ще ми се да помислим дали общините да не бъдат освободени от държавни такси.
И тъй като заговорихме за общините, позволявам си да коментирам и този случай с принудителното изпълнение върху сметките на общините. Тъй като съм запозната съм само от пресата, не мога да разбера казуса, но искам да обясним и да си кажем положението по закон, как по закон стои въпросът със запора на сметките на общините. Виждам, че в пресата доста кметове се включват в тази дискусия, включително и видинският кмет, и всички в един глас се оплакват от закона Граждански процесуален кодекс. Мисля си, че в случая имаме неточно приложение на закона. И си мисля, че трябва да се отървем от това чувство, когато възникне проблем, първият и главен виновник да бъде законът и оттук-нататък никой да не се интересува как се прилага законът. Защото казусът според мен е точно такъв. По ГПК са забранени запорите по сметки на общините, по които сметки пристигат субсидиите от централния бюджет. Забранени са запорите и върху всички онези парични средства на общините, които са публични средства. Тоест парите, събирани от местни данъци и местни такси, са публични средства и този запор е забранен. По действащото законодателство е възможно да се направи запор по сметка на община само за нейни частни средства. Тоест, когато общината има приходи от продажба на имущество, когато събира приходи от наеми, и, да речем, приходи от дарения в полза на общината, само тези видове парични средства могат да бъдат запорирани. Такова е положението по Гражданския процесуален кодекс.
На практика обаче общините имат една-единствена разплащателна сметка, в която се събират всички средства, включително и тези от републиканската субсидия. Питам аз тогава, след като парите не са индивидуализирани вещи, а са родово определени вещи, и след като са събрани накуп по една разплащателна сметка, не се знае кой лев е от местен данък или от субсидия и не подлежи на запор, не се знае кой лев по тази сметка е от частно вземане на общината и подлежи на запор, питам аз как частният съдия-изпълнител в Хасково е наложил запор върху сметката на Община Хасково. Струва ми се, че тук става дума за неточно, да не кажа, превратно приложение на закона. В този смисъл аз ще задам актуален въпрос към министъра на правосъдието, която със своя апарат и в рамките на възможността по закон да направи проверка, да ни докладва за случая и съответно ще сезираме и Камарата на частните съдебни изпълнители за поведението на техен колега, ако то, разбира се, се окаже противоправно.
И тъй като заговорихме за частния съдебен изпълнител, моля ви да имате предвид, че в сегашния законопроект вносителят предлага да се върне един стар текст от Закона за частното съдебно изпълнение, по силата на който всички в тази държава – и община, и държавни органи, и самата държава, са длъжни да съдействат на частния съдия-изпълнител, а полицията е длъжна да им оказва незабавно съдействие. Иска се връщане на този текст. Мисля си, че това не е подходящо, тъй като в действащия ГПК има нарочен текст, в който ние сме разписали най-подробно какво съдействие ще оказват държавата, нейните органи, общините и полицията на всички съдебни изпълнители – и държавни, и частни. И не би следвало частните съдебни изпълнители да получават някаква различна, не искам да кажа, привилегирована позиция. Защото замисълът на изпълнителното производство по ГПК, както го направихме, правомощията и действията на съдиите-изпълнители - било държавни, било частни, е да бъдат регламентирани в един закон, да има пълен синхрон и пълна еднаквост в техните права и задължения и начина за упражняване на дейността им. Затова не ми се ще да връщаме този текст, който на всичкото отгоре няма и да им свърши работа, тъй като закрилата в ГПК по отношение на съдебните изпълнители е много по-добра в сравнение с този текст, който те искат да върнат.
Колеги, още два също много важни, принципни въпроса. В законопроекта се предлага наредбите, предвидени в ГПК, да бъдат издавани от Висшия съдебен съвет. Става дума за една наредба, която ще регламентира регистър, в който ще се обявяват вече взетите съдебни решения, и втори регистър, в който ще се описват наддавателните предложения на граждани и други лица за участие в публична продан. За да се иска такова изменение на закона, вносителят се мотивира със Закона за съдебната власт, в който според чл. 342 Висшият съдебен съвет можел да издава правилници.
Обръщам внимание на почитаемата аудитория, че текстът, на който се позовава вносителят в Закона за съдебната власт, се намира в главата „Администрация на органите на съдебната власт” и там се създава възможност Висшият съдебен съвет да издава правилници, касаещи администрацията на съдебната власт. И този правилник обхваща длъжностна характеристика, длъжностно разписание, организация на работа и прочие. Виждате, че този правилник не засяга и няма как да засегне правата и задълженията на съдиите, които всъщност обявяват взетите от тях решения, нито пък този правилник може да се прилага по отношение на третите лица, които желаят да участват в публична продан.
Ето защо аз смятам, че тази част от законопроекта не следва да бъде приета, тъй като не намира опора в действащото законодателство. Знайно е, че по Конституция Висшият съдебен съвет не е правотворчески орган. Функциите на Висшия съдебен съвет, разписани в закона за съдебната власт, също не му дават правотворчески функции. Колеги, вие много добре си спомняте, че ние се стараехме да ограничим възможността някой в тази държава да дописва закона, па макар бил и Висш съдебен съвет.
Ето защо аз считам, че това предложение не е приемливо от законова и конституционна гледна точка и ако трябва някой да пише тези наредби, то това да е министърът на правосъдието, а не Висшият съдебен съвет, който на всичкото отгоре се оказа, че вече е написал тези наредби - биде ни съобщено в Правната комисия. Мисля си, че политиката на свършения факт не винаги е най-полезната за този, който се опитва да я прави.
И накрая, един много важен въпрос според мен – за касационното производство. Този въпрос искам да разгледам в контекста на предложеното изменение висящите искови спорове да бъдат разгледани от първата инстанция по стария ред. Предлага се да бъдат разгледани от въззивната инстанция по стария ред, което предложение аз намирам за обосновано. Мисля обаче, колеги, че по стария ред трябва да се разглежда и да се движи и касационното производство за заварените искови производства.
Какво имам предвид? Имам предвид пълната защита и пълната възможност за участие в производството на всички страни по делото, не само граждани, фирми, включително държава и общини. Мисля си, че след като производството се е движило по един ред, трябва да бъде приключено по същия ред. Още повече, че тези производства, заварените случаи, са образувани тогава, когато нямаше никакви основания за допустимост на касационното производство, които ние сега твърде спорно ги въведохме в новия ГПК. И след като по Конституция съдебното производство е триинстанционно, значи това е основният принцип – три инстанции за всяка искова претенция. А ако има двуинстанционно производство, то трябва да бъде само по изключение. И с това ново основание за касационна допустимост, за допустимост на касационното обжалване ние ограничаваме и този принцип, но хайде да не подхващаме тази дискусия. Аз си мисля, че е наложително да се гледа и касационното производство по досегашния ред за заварените производства и защото на практика няма предпоставки да се прилагат основанията за допустимост на касационното производство. Имам предвид първите две основания, а именно противоречията с практика на Върховния касационен съд и второто основание е противоречие с практика на съдилищата, което може да послужи на всеки жалбоподател да потърси касационно разглеждане на спора му. Оказва се, уважаеми колеги, че тези основания не могат да бъдат приложени, тъй като нито Върховният касационен съд, нито съдилищата в системата на Касационния съд не обявяват по интернет страницата си своите решения. Това тяхно задължение, което ние сме въвели със Закона за съдебната власт, съдилищата не са си го изпълнили. Още повече, на сайта на Висшия съдебен съвет има едно тяхно решение от 12 септември, с което Висшият съдебен съвет задължава съдилищата в страната, включително и Касационния съд да открият своя интернет страница. Това също не е направено. Е, питам тогава, след като съдилищата не спазват за пореден път закона, трябва ли страните по делата да бъдат поставени в крайно неблагоприятно положение – да се изправят пред проблема, че тяхното касационно производство ще се окаже недопустимо само защото страните нямат достъп до практиката на Върховния съд или ако имат достъп до тази практика, то тя е много ограничителна, извинете ме, избирателна, и не навреме публикувана в техните бюлетини.
Колеги, това е, което бих искал да кажа по спорните според мен въпроси, с което приключвам. Благодаря.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ръкопляскания за професионализма Ви! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Първа реплика – госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Антонова, аз се съгласявам с Вашия начин на разсъждение по отношение на общините, но искам да Ви припомня, че редакцията, която ние така или иначе сме въвели, не ни позволява да я разглеждаме разширително, защото се казва, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетни субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Тоест абсолютно нищо не се казва за другите публични средства, каквито са такса „Битови отпадъци” и които са данък „Моторни средства”, данък „Собственост” и така нататък, чийто характер е публичен.
Ето защо може би вината е не само на съдебните изпълнители, а може би и на нас като законодатели, защото не сме направили ясното разграничение върху това, че общините действително действат, от една страна, като публична институция, от друга страна, като търговски субект. Трябва да продължим да разсъждаваме по тези текстове, защото колегите кметове не са много прави.
Нека да припомним какво се случи през м. септември преди местните избори. Тогава се обявяваха обществени поръчки и се възлагаха асфалтиране и други инфраструктурни работи, без да има обезпечени бюджетни кредити. Когато един такъв търговец, един такъв почтен инвеститор, който е вложил включително и собствени средства, си извади изпълнителен лист и отиде при общината и тя какво да му каже? „Ку-ку”. Тоест „Гледай си работата! Имал си бол пари, дал си!”, както казва Бай Ганьо. Тоест, когато общината действа като търговски субект, като юридическо лице и влиза в договорни отношения с други юридически лица, тя трябва да си понесе отговорността. Аз мисля, че това е правилно като принципно решение, но мисля, че има какво да мислим заедно по този текст – цялостният – чл. 520, ал. 1 и ал. 2.
Що се касае до Вашето виждане касационната инстанция да продължи да работи по целия ред, значи ние тук всъщност се съгласяваме, че даваме една година ваканция по новия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И какво предлагате, госпожо Николова, две сметки да имат? Нали така пишете във в. „Стандарт”?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, две сметки, иначе няма как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога и три сметки, мога и пет сметки.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Държавата трябва да превежда субсидиите само на едно място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но просто трябва да помислим, тъй като има проблем.
Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, аз се радвам, че споделяте разбирането за касационното производство, приложимо към заварените искови производства и се надявам, че ще намерим едно сполучливо решение в защита на процесуалните права и интереси на гражданите на републиката и, разбира се, на всички правни субекти.
Що се касае до общините. Вие прочетохте чл. 520, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс, но не прочетохте ал. 2 на същия текст. Така е, съгласно ал. 1 на чл. 520 се забранява запора върху онези сметки на общините, в които се превеждат държавните субсидии, както и запорите върху общинските бюджетни учреждения. По ал. 2 обаче законът разрешава – там вече се регламентира разрешителният режим. Тоест би могло да се запорират сметките на общините, по които се съдържат частните им вземания или техни вещи – частна собственост.
Госпожо Николова, публични общински вземания е ясно кое е, а комуто не е ясно, примерно на някой съдия-изпълнител, да бъде любезен да отвори Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да прочете, че публично общинско вземане са всички вземания от местни данъци и такси.
Не възразяваме на подхода, който предлагате. Ако трябва, ще изпишем казуистично – тези пари могат да се запорират, другите пари не могат да се запорират. Да го напишем в ГПК. Но, съгласете се, що за правна техника е в ХХІ век да пишем: „Това – да, това – не”.
В края на краищата този ГПК е процесуален закон, той е призван за юристите и, ако не ме лъже паметта, съдебните изпълнители са юристи и главното предимство и главната отлика между юриста и неюриста, когато чете закон, е, че единият може да го тълкува, а другият не може, понеже това не му е работа. Да бъдат любезни всички съдебни изпълнители да тълкуват закона. Никой не може да ме убеди, че в една разплащателна сметка, една-единствена, когато са събрани пари от всякакъв произход – и публичен държавен, и публичен общински, и частен общински, при положение, че парите, пак казвам, са заместими вещи, те не са индивидуализирани. С какъв ум, извинете ме, някой ще налага запор по сметките на общината? Но в интерес на доброто правосъдие в крайна сметка, в интерес на злоупотребата – да се предотврати злоупотребата с право, аз съм съгласна да напишем тоя текст и някои други на принципа: това може – онова не може. Но това не отменя и ролята на министъра на правосъдието и на контролните органи, за да видим този случай докрай, за да не се стига до ексцесии и да се обвинява Народното събрание. Не че не ми харесва ролята на необходим грешник, но когато сме виновни – сме, за което нямаме заслуга, в кавички. Просто нямаме. Въпрос на изпълнение на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс? Няма.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре в 9,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Господин Юнал Лютви ще продължи да води заседанието.
Господин Мирчев, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Емил Кожухаров от Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение, направено от председателя на комисията? Няма.
Моля квесторът да покани господин Кожухаров в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
електронните съобщения, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 13 март 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроекта.
Предлаганите промени в Закона за електронните съобщения са свързани с влизането в сила на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” от 1 януари 2008 г. Съгласно § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” Министерският съвет трябваше да внесе в Народното събрание за разглеждане и приемане на проекти на поредица от закони за изменение и допълнение, които трябва да бъдат приведени в съответствие със Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Няма да се спирам на обстоятелствата и как беше създадена държавната агенция. Ще премина направо към заключението на комисията.
„Промените в Закона за електронните съобщения са продиктувани от необходимостта съответни норми от него да бъдат приведени в съответствие с тези на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” с оглед осигуряване ефективното изпълнение на законовите задачи на агенцията.”
Ще допълня само, че по същество промяната в закона е, че изразът „специализираните органи на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”. Това са няколко поправки от един и същи характер в четири от членовете на действащия Закон за електронните съобщения.
„След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения по представения законопроект, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения с вносител Министерски съвет.
Имате думата. Няма желаещи. Закривам дискусията, гласуването ще бъде утре.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ.
Вносители на законопроекта са: Иван Костов, Иван Николаев Иванов и Веселин Методиев. Вносител на другия законопроект е Министерския съвет.
Пред мен са двете становища: едното е на Комисията по бюджет и финанси, а другото е на Комисията по европейските въпроси.
Господин Имамов, заповядайте да представите доклада и становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Във връзка с обсъждането на тази точка, господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите – господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля заместник-министърът Кирил Желев да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за безмитната търговия:

1. № 854-01-16, внесен от Ив. Костов, Ив. Иванов и В. Методиев на 22 февруари 2008 г.,
2. № 802-01-30, внесен от Министерски съвет на 04 март 2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13.03.2008 г., бяха разгледани два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник–министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите и господин Борислав Борисов – директор на дирекция „Митнически режими и процедури” в Агенция Митници.
С първия законопроект представен от господин Веселин Методиев се предлага закриване на безмитните магазини и бензиностанции по сухопътните граници на България, както и премахване на възможността за извършване на безмитна търговия по тези граници.
Предложеният законопроект от Министерски съвет е отговор на константната отрицателна реакция на Европейския съюз (ЕС) и европейските ни партньори към „безмитните магазини и безмитните бензиностанции на българска територия по външните граници”, определени в Междинния доклад на комисията (относно напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество) като „средищна точка на местна организирана престъпност и корупция”.
Предложените промени ще допринесат за по-доброто функциониране и организация на граничните контролно-пропускателни пунктове на сухопътните граници на Република България, както и за оптимизиране работата на органите, осъществяващи граничен контрол, включително за по-бързото преминаване на превозни средства и пътници през граничните преходи.
Основната промяна, предвидена със законопроекта, е свързана с преустановяване дейността на лицата, които към влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия извършват дейност като оператори в търговските обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на ЕС, открити за международни превози със страни, които не са членки на ЕС.
Предоставена е възможност на лицата да продължат да извършват безмитна търговия в тези обекти, като крайният срок за приключване на дейността е 3 месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия. Изключение е предвидено за лицата, извършващи дейност в търговски обекти за безмитна търговия за зареждане с моторни горива, които преустановяват тази дейност считано от датата на влизане в сила на този закон.
Действието на лицензите за извършване на безмитна търговия в посочените обекти се прекратява по силата на закона считано от датата на изтичане на тримесечния срок. Във връзка с това се отменят § 3 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за безмитната търговия. С влизането в сила на законопроекта се прекратява действието на заповедите на лицата, на които беше предоставена възможност с отменените § 3 и 4 да преместят обектите си от входящи на изходящи трасета със страни, които не са членки на ЕС, съответно да изградят нови обекти на изходящи трасета със страни, които не са членки на ЕС.
Изрично е предвидено, че търговските обекти за безмитна търговия, включително обектите за зареждане с моторни горива, както и изграждащите се такива обекти към момента на влизане в сила на този закон в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове са държавна собственост и могат да се използват само за целите на граничния контрол или за дейности, съпътстващи граничния контрол.
Предлага се Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон да направи или да предложи промени в съответните нормативни актове, с които да определи условията и реда за извършваните дейности на територията на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове.
Предвижда се промяна в Закона за държавната собственост, съгласно която урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях, са публична държавна собственост.
Запазен е досегашният режим за извършване на безмитна търговия в търговските обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на гражданските летища за международни превози, на пристанищата за обществен транспорт, ограничено до продажба за пътници, пътуващи за страни, които не са членки на ЕС, в гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, както и в търговските кораби, извършващи международен рейс, ограничено до продажби по маршрути за страни, които не са членки на ЕС. В този смисъл по отношение на тези обекти остават непроменени условията и редът за издаване и отнемане на лицензи за извършване на безмитна търговия, изискванията към търговските обекти, обезпеченията на митните сборове, данъкът върху добавената стойност и акцизът, регистрирането и отчитането на продажбите на стоки в търговските обекти, удостоверяването на тези продажби, възстановяването на платения акциз и всички изисквания към бандеролите „Duty Free” и надписите „Duty Free”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Иван Костов, Иван Иванов и Веселин Методиев – 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”;
2. По законопроекта, внесен от Министерски съвет – 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия № 854-01-16, внесен от Иван Костов, Иван Иванов и Веселин Методиев на 22 февруари 2008 г.;
2. Да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия № 802-01-30, внесен от Министерски съвет на 04 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има становище на Комисията по европейските въпроси. Има ли представител на комисията?
Заповядайте, господин Атанасов, да представите становището по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: „На заседание, проведено на 13 март 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите. В заседанието взеха участие госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Борислав Борисов – директор на дирекция „Митнически режими и процедури в Агенция „Митници”.
1. Законопроектът има за цел да отговори на бележките, посочени в „Междинния доклад на комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество” (Брюксел, 4 февруари 2008 г., 63 окончателен).
В т. 2.2.5 от Междинния доклад е записано, че „Безмитните магазини на българска територия по външните граници със Сърбия и Турция, както и безмитните бензиностанции на българска територия продължават да бъдат толерирани и са увеличили значително оборота си през 2007 г. Те са средищни точки на местна организирана престъпност и корупция”.
Следва да се отбележи, че в Европейския съюз съществува ясно разграничение между пътниците, които излизат или влизат в Общността, и пътниците, които се движат в рамките на Общността и преминават от една държава членка в друга държава членка. В първия случай при напускане на Общността пътниците могат да бъдат обслужвани в търговски обекти за безмитна търговия (дюти фри), във втория случай такава търговия е невъзможна след 1 юли 1999 г. На тази дата изтича преходният период за изпълнението на съответните разпоредби на Директива на Съвета № 92/12 на Европейския съюз. Директивата допуска изключение единствено за продажбите, извършвани на борда на самолетите и корабите, осъществяващи вътреобщностни рейсове, за консумация по времена пътуването, като разрешените за продажба количества са лимитирани.
Независимо от съществуващата в директивата възможност, в държавите – членки на Европейския съюз, не се практикува разполагане на обекти за безмитна търговия на сухопътните граници с държави, които не са членки на Европейския съюз.
Основните съображения на държавите членки за това тяхно решение се основават на виждането, че обектите за безмитна търговия затрудняват преминаването и намаляват пропускателната способност на пунктовете, както и на обстоятелството, че дейността им оказва влияние и върху конкурентната среда на вътрешния пазар и създава предпоставки за извършването на контрабанда.
С цел да се отговори на отправените критики към България от страна на Европейската комисия, основната промяна, предвидена в законопроекта, е свързана с преустановяване дейността на лицата, които към влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, извършват дейност като оператори в търговски обекти, разположени на изходящи трасета в зоната на сухопътните гранични и контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз.
В тази връзка от гледна точка на европейското право, практиката на държавите членки и отправените критики към България от страна на Европейската комисия, следва да бъдат подкрепени предлаганите промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, внесен от Министерския съвет.
2. Въз основа на изложеното може да се направи заключението, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 4 март 2008 г., не противоречи на правото на Европейския съюз и на практиката, въведена от държавите членки по отношение на регламентацията на безмитната търговия.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 18 гласа „за” на Народното събрание да бъде подкрепен проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 4 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми колеги, преминаваме към дискусията на първо четене.
Заповядайте, господин Методиев, да представите законопроекта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чухте двата основни аргумента в доклада на Комисията по бюджет и финанси, свързани с нашия законопроект. Ще ги повторя и съвсем накратко ще ги аргументирам допълнително.
Първият е свързан с доклада на комисията от м. януари т.г., в който доклад безмитните магазини бяха посочени като инструмент за корупционни практики и възможност за действие на организирана престъпност. През годините тези магазини постепенно са били заразявани с корупционни практики и наистина е крайно време да бъдат закрити по тази причина.
Този мотив и тази аргументация се намират и в другия законопроект, който гледаме – този, внесен от правителството.
Вторият аргумент на нашия законопроект е свързан с годишния приход на държавния бюджет. Това, което сме успели да проследим, да изследваме на експертно равнище, е, че държавата годишно губи в размер на стотици милиони левове приход от тези магазини. Тоест, тяхната дейност нанася своебразна щета върху бюджета на страната, защото намалява възможностите й за разходна част, след като приходната част е ощетявана в стотици милиони левове.
Тъй като се намираме на първо четене, бих искал да отбележа накрая, че в Комисията по бюджет и финанси имахме съвсем кратък дебат по същината на текстовете. Ние по принцип, както видяхте от становището на комисията, и по двата законопроекта всички сме „за”. Предстои да уточним някои от процедурните въпроси в конкретни текстове на двата законопроекта, които явно ще се слеят в един общ законопроект за второ четене.
Това е, господин председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Господин заместник-министър, Вие сега ли ще представите вашия законопроект или след дискусията, или по време на дискусията? Вие ще ми дадете знак с вдигане на ръка. Благодаря ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, единият с вносители Иван Костов и група народни представители, а другият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Това е едно позакъсняло решение на Комисията по бюджет и финанси за закриване на тези безмитни магазини, които са на сухопътните външни граници и изходни трасета от Европейския съюз, но безспорно правилно решение.
Помощта или създаването на добра среда за бизнеса включва задължително еднакви условия и еднакво третиране. Наличието на безмитни магазини фаворизира част от играчите за сметка на останалите играчи. Тези колеги, които казват, че по този начин България стратегически губи конкурентни предимства, не са прави.
Задачата на един парламент, който създава пазарна среда, е да помогне да има добри условия и еднакви правила за всички.
В този смисъл затварянето на безмитните магазини, без всякакво съмнение, е правилен ход. Надявам се между първо и второ четене и второто четене да минат така гладко, както досега се развиват нещата.
Съжалявам, че трябваше да има толкова силен натиск от страна на Европейския съюз, за да стигнем дотук. Можеше и по-лесно и с решение на българския парламент този път да бъде извървян, защото това е без всякакво съмнение правилният път.
Още веднъж искам да отбележа, че твърденията на всички тези хора, които казват, че тези мерки пречат на бизнеса, не отговарят на истината.
Пак ви казвам, 10-процентният корпоративен данък е правилно решение. Напомням ви, изкушавам се да ви напомня, че първо е предложен от СДС.
Плосък данък...
Другото, което трябва да направим, е намаляване на осигурителната тежест. Да, ето така трябва да помогнем на бизнеса и на хората в България – намаляване на осигурителната тежест, но, забележете, при еднакви условия. Когато условията са еднакви за всички, добре се развиват тези, които са конкурентни. Тъй като държавата, тъй като правителството, тъй като чиновниците не могат да знаят предварително кой е конкурентен и кой как ще се развива, и това е невъзможно да се знае от администрацията, тъй като поради ограничено поле на знание на всеки човек, включително и на представители на правителството, затова се създава добра среда и се дава свободата, равният старт и възможността фирмите да се развиват и да успяват.
Ние, от СДС, категорично ще подкрепим този законопроект. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Категорично смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен. Защото той, първо, наистина ще създаде реален пазар в България. Не е възможно безмитната търговия и днес да съществува по този начин. Кой за последно беше на КПП – Капитан Андреево? Знаете какъв невероятен е трафикът, заради бензиностанциите, невъзможността от това да има нормално развитие на пазара. Какви са имената на бензиностанциите в целия регион на Свиленград? Ще намерите много рядко една от големите имена на бензиностанции, които са в България. „Пенчо”, „Драган”, „Иван”, „Генчо” – точно така изглеждат имената на бензиностанциите. Защото това е гориво, влязло през трафик – трафик, осигурен по начина, по който е, благодарение на тези безмитни бензиностанции и безмитни магазини, разбира се, във връзка с цигарите.
И днес цигарите без бандерол могат да се намерят в цялата страна. Някой ще каже – да, аз си спомням как тук Милен Велчев, още от кампанията през 2001 г., вадеше във всяко едно телевизионно студио една кутия „Давидофф” срещу управлението на ОДС за това, че е без бандерол. До днес такива кутии се намират навсякъде.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): В парламента включително.
МАРИЯ КАПОН: И в парламента включително!
Поради тази причина смятам за категорично, поне частично, да бъде намалена възможността да ги няма тези цигари без бандерол, заедно с безмитната търговия.
Втората част на безмитната търговия, която се намира, особено в зоната на външните ни граници към Турция, за съжаление спира и нормалното движение на хора. Редица граждани - вярно е, че може би част от тях изхранват своите семейства, но не смятам, че нашето място е да създадем условия, при които, чрез нелегална възможност за внос, трябва да се изхранват семействата. Трябва да осигурим нормален поминък и това е работата на всеки един политик. Според мен, категорично този законопроект е закъснял. Ние многократно сме се опитвали и с колегите от Обединените демократични сили, и с колегата ми Мартин Димитров да прекратим възможността те да съществуват в предварително гледане на законопроектите.
Така че аз ще подкрепя законопроекта, предложен от Иван Костов и група народни представители. От името на „Единна народна партия” заявявам, че това е законопроект, който трябва да бъде утвърден. Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Само този ли?
РЕПЛИКА ОТ КБ: А вторият?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, този законопроект има един много голям недостатък и този недостатък е, че се приема толкова късно – едва днес!
Този законопроект е жив пример как необходими действия, необходими законодателни мерки мъчително, бавно, с триста зора си пробиват път, за да стигнат до пленарната зала. С много уговорки, с много пазарлъци и много отлагане те се приемат, но това става години, години след момента, когато е трябвало да стане.
Този законопроект и тази материя са жив пример за отнесени от България не десетки, не стотици, а сигурно милиарди от съмнителни групировки и структури. Ако се вземе предвид това, което „Атака” е казала по въпроса, ще видите, че то е страшно много по обем и съдържание. И от тази трибуна, и в парламентарните комисии, и във вестник „Атака”, и по телевизия „Скат” една от темите, за които най-усилено сме пледирали, е именно тази. Даже в първите предавания на рубриката „Атака” си спомням, когато за първи път гледахме това предаване, едно от предаванията на Волен Сидеров беше посветено на фона на едно гранично КПП – на КПП-Кулата, именно по този въпрос.
Нищо друго не можем да кажем, освен, че законопроектът трябва да бъде незабавно подкрепен, приет и по възможно най-бързия начин да премине на второ гласуване. Казвам неслучайно по възможно най-бързия начин, защото всеки ден ще бъде загубен, всеки ден ще струва още пари на хазната и обогатяване на съмнителни лица и групировки.
Оттук нататък единственото, което може да бъде направено - аз не мисля, че ще има някой, който да гласува „против”, точно това е чудното как този законопроект толкова дълго време не влезе в пленарната зала и не е гласуван – е всички да го подкрепим и по-бързо да мине на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин заместник-министър, за да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да се спра само на някои от различията и допълненията, които има, тъй като съвсем подробно и коректно в докладите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси е отразено мнението на вносителя, в случая Министерския съвет.
Действително предложеният законопроект е поредна мярка в дългосрочните усилия на правителството за укрепване и повишаване авторитета на Република България и за пореден път се потвърждава категоричната воля за отстраняване на преференциални режими и механизми, които създават различия в институционалната и правна рамка и пазарната среда.
Може би, за пояснение на народните представители, е добре да се чуят някои цифри, които са в резултат на справки, извършени от Министерството на финансите. Става дума за обема търговия, извършен от безмитните оператори. Общият обем на търговия за 2007 г. е 347 млн. 120 хил. лв., като 206 млн. 300 хил. лв. са горива, 121 млн. 197 хил. лв. са тютюневи изделия и значително по-малко говорим за обороти. Високоалкохолните напитки – 15 млн. лв., и другите стоки. Разбира се, че от 1 януари 2007 г. безмитните оператори прекратиха дейността си на входящи трасета и през цялата 2007 г. досега работят само на изходящи трасета под непрекъснат митнически и видео- контрол. Ежедневните продажби на всеки 24 часа се заверяват.
Въпреки всичко от проведените изследвания през 2007 г. – може би пак само за уточнение – не става дума само за продажба на безбандеролни цигари. Безмитните оператори продават цигарите с надпис върху опаковката „Duty Free”. (Реплики на народния представител Мария Капон.)
Госпожо Капон, тези без бандерол са контрабандни цигари и най-вероятно не преминават през безмитните магазини.
Изследването, проведено от Българската академия на науките за 2007 г., показва, че 10% са безбандеролните контрабандни цигари, като на следващо място след тях веднага се нареждат с 9,5% продаваните цигари с надпис „Duty Free”. Става дума за проценти от общото количество потребявани цигари на годишна база.
В законопроекта, предложен от народния представител Иван Костов и група народни представители, представен от господин Методиев, има две различия. Народните представители предлагат определянето на обектите, в които ще продължи да се извършва безмитна търговия, да се извършва след конкурс. Лицензите за безмитна търговия обикновено се получават от операторите – в случая става дума за летищни оператори, които притежават тези права. Досегашната практика не е била свързана с конкурс. Той съвсем естествено запазва своите права и намира решенията в зависимост от своите преценки.
Другите безмитни оператори всъщност оперират на борда на самолетите. Мисля, че за тях е почти неприложимо реализирането на конкурс. За тази цел е запазен текстът по чл. 4 от законопроекта, който действа сега.
На второ място, законопроектът, предложен от Демократи за силна България, предвижда преходен режим, при който лицата да продължат да продават стоки в обектите с включени мита, данък добавена стойност и акциз, което е в противоречие с внесената от Министерския съвет промяна, тъй като последната предвижда търговските обекти за безмитна търговия да бъдат закрити. Всъщност самите сгради и съоръжения могат да се използват само за целите на граничния контрол или за дейности, съпътстващи граничния контрол, но не и за друга търговска дейност.
Още малко пояснения. От проведените анализи и проверки, които са направени, ще си позволя да споделя някои от данните. От общо констатирани през 2007 г. 3683 нарушения, свързани с цигари, 3080 нарушения са констатирани в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове, на които има обекти за безмитна търговия. За 2007 г. според статистическите данни най-голям е броят на разкритите нарушения, свързани с цигари, на митническия пункт „Капитан Андреево”, 2428 броя нарушения, което представлява 79% от нарушенията в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове. За месеците януари и февруари има 236 случая в „Капитан Андреево”,, а в другия контролно-пропускателен пункт Калотина – над 25 случая, като са задържани общо 1 млн. 123 хил. къса цигари.
Може би това ще даде възможност на народните представители да преценят и да подкрепят законопроекта с вносител Министерският съвет, доколкото той решава голяма част от проблемите, поставени в изказванията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Желев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене по двата законопроекта? Не виждам.
Закривам дискусията по тези два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия. Първият е с вносител Иван Костов и група народни представители, а другият – с вносител Министерският съвет.

Преминаваме към следващата точка от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица, която е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ.
Вносител е Йордан Бакалов и група народни представители.
Има становище на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за агенциите за временна заетост № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 14.12.2007 г.

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 23.01.2008., разгледа и обсъди законопроект за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 14.12.2007г.
В заседанието участваха: господин Лазар Лазаров – зам. министър на труда и социалната политика, госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция ”Политика на пазара на труда”, господин Чавдар Христов – конфедерален секретар на КНСБ, господин Олег Чулев – конфедерален секретар на КТ “Подкрепа”, и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител господин Иван Колчаков – един от вносителите на законопроекта.
В изложението си той подчерта, че ще акцентира на мотивите, които са водили вносителите, когато са подготвяли законопроекта. Вносителите знаят, че статутът на агенциите за временна заетост се дискутира на различни нива в последните години. Господин Колчаков припомни, че в приетия миналата седмица законопроект за промяна на Закона за насърчаване на заетостта, Министерският съвет е предложил една глава, с която да се регламентира тази материя. Вносителите на настоящия законопроект също споделят виждането, че систематичното място на регламентиране на тази дейност е най-добре да бъде в Закона за насърчаване на заетостта. Те познават и европейската практика, в която дейността на агенциите за временна заетост може да бъде регламентирана и със специален закон. В подкрепа на законодателната си инициатива д-р Иван Колчаков обърна внимание на мотивите на компетентни и отговорни партньори в социалния диалог, каквито са работодателските организации. Той цитира становището на Стопанската камара, която изразява позициите на една част от сериозния български бизнес и подкрепя виждането, че тази специфична материя трябва да бъде регламентирана по европейски начин. В същото време вносителите са наясно, че директивата, която е предложила Европейската комисия и предизвика спорен европейски дебат, не доведе до приемането на тази директива.
Вторият факт, който е водил вносителите на законопроекта е, че предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правните норми на Европейския съюз. Той като правило следва логиката на неприетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави – членки на Европейския съюз с цел по-добро управление и контрол на агенциите за временна заетост във всички държави – членки на Европейския съюз, освен Финландия, Швеция и Великобритания, тоест само в три е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
Вносителите са наясно с още един факт, който би бил възпиращ по отношение на приемането на подобен закон в България – този факт е свързан със системата на човешката мотивация и поведение. Страната ни излиза от условията на планова икономика, в която хората са склонни да завършат определено образование, склонни са на ригидно обществено поведение, на непромяна на работното място, на пенсиониране на една работно място. Факт е, че в Европейския съюз един европеец средно през живота си 19 пъти сменя работното си място, а българинът мечтае за стабилна работа, близо до дома му и затова търси връзки и контакти така да се пенсионира. Този факт показва, че българите като обществено поведение, мотивация и мобилност са много далече по манталитет от гражданите на европейските държави. От друга страна, пазарната икономика, обществените потребности, новите технологии и изисквания налагат и у нас хората непрекъснато да променят своята квалификация и да търсят нова работа, нови възнаграждения, нови условия на труд и при тази пазарна ситуация естествено се появява възможността, която агенциите за временна заетост да предоставят. Статистиката показва, че пет процента от работещите в Европейския съюз се наемат на работа от агенции за временна заетост. Отсъствието на регламент за тяхната работа в България показва, че търсенето на точно това златно сечение между гъвкавост и сигурност на пазара на труда в България не се е появило.
Вносителите си дават сметка, че материята, която третира законопроекта е сложна и нова за България – затова и позициите на синдикатите и работодателите не са еднозначни. Това означава, че в обществото трябва да се води дебат, но да се изхожда от обстоятелството, че ако ХІХ-ХХ в. е било времето на индустриалните отношения, в които хората са работели при чистите условия на работодатели-работници и това е било основното взаимоотношение, днес в модерна Европа и Съединените щати средно 70% от хората, заети в сферата на услугите, не са в чистите отношения на работник-работодател. Все повече работещите са в условия, при които свободните професии и гъвкавото ангажиране са новите възможности, които трябва да бъдат използвани.
Практиката на гъвкавото ангажиране е най-широко разпространена в сферата на услугите, в строителството, в занаятите и при хората на 25-годишна възраст. Вносителите на законопроекта са убедени, че ако днес се загърби този проблем и законопроектът не бъде подкрепен, с това проблемът няма да изчезне. Той ще остане и в бъдеще под натиска на новите реалности, ще бъде решен.
В обсъждането на законопроекта се включиха и представителите на Министерството на труда и социалната политика, както и представители на синдикалните организации.
В изказването си заместник-министър Лазаров подчерта, че дейността за наемане на работници за временна заетост чрез агенции е позната в страните – членки на Европейския съюз, от много години и е добре регулирана както по отношение на техния статут, така и по отношение на условията на труд и заплащане на временните работници. Обща характеристика на всички агенции за временна заетост е така нареченото „тристранно взаимоотношение между работника, Агенцията за временна заетост и предприятието- ползвател, както и уреждането на работното място, условията на труд и заплащане чрез договор между Агенцията за временна заетост и предприятието-ползвател.
В държавите – членки на Европейския съюз, е в сила специално законодателство за регулиране работата чрез агенциите за временна заетост, като в някои от тях е налице отделен закон, а в други – работата на агенциите за временна заетост се регулира чрез Кодекса на труда или чрез колективни трудови договори. В някои страни са приети и подзаконови нормативни актове като допълнение към основните закони. В почти всички държави на Европейския съюз е регламентирано равнище на заплащане на работниците на Агенцията за временна заетост, еднакво с това на наетите работници от самото предприятие за извършване на същата или подобна работа.
В предложения законопроект формулираните субекти, както и уредбата на възникналите между тях взаимоотношения, се разминават с действащата правна уредба по отношение статута на работодателя, неговите права и задължения, както и по отношение на възникването и видовете трудови правоотношения. Подходът за „предоставяне” на работник или служител от Агенцията за временна заетост – работодател – на предприятие-ползвател за временна заетост, както и за договаряне на елементи от индивидуалния трудов договор без участие на наетия работник или служител е в противоречие с Кодекса на труда. В предложения проект, според експертите на Министерството на труда и социалната политика, не са изчерпателно регламентирани въпросите по отношение отговорността на различните страни в рамките на „тристранното взаимоотношение”, както и осигуряването на адекватна трудова и социална защита на работниците. Поради тези и други спорни хипотези, Министерството на труда и социалната политика смята, че в този вариант законопроектът е в несъответствие със сега действащото българско законодателство като цяло и не бива да бъде подкрепян.
Заместник-министър Лазаров припомни, че през 2002 г. е започнала работа по директива, с която се установяват правата и условията за работа на агенциите за временна заетост и на наетите в тези агенции лица. Не е постигнат консенсус по тази проектодиректива и тя не е приета. Един от приоритетите на Португалското председателство, а също така и на Словенското, сегашното председателство, е работата по ускоряване на тази директива и постигането на консенсус по нея и относно статута на работещите, относно правата, които имат те и ред други въпроси.
В обсъждането на внесения законопроект се включиха и представители на синдикатите. Господин Чавдар Христов подчерта следното: този законопроект е съставна част от голямата тема за гъвкавата сигурност и част от дебата, зададен с 14 въпроса в Зелената книга на Европейската комисия, за модернизация на трудовото законодателство и предизвикателствата на ХХІ век. В България също е проведен дебат, разбира се, в много по-малък обем и не така изчерпателен, под егидата на Министерството на труда и социалната политика.
Фактически това, което народните представители внасят, е само част от една много по-голяма тема, която има комплексен характер, в която фигурират въпроси, свързани със социалното осигуряване, с ученето през целия живот, с мандатността на социалните партньори, с тристранното сътрудничество, с колективните трудови спорове, със Закона за стачките и други.
От КНСБ считат, че дебатът трябва да се води комплексно, а не на парче. По тази причина от синдиката са против да бъде обсъждан такъв законопроект. Във връзка с това експертите на организацията два пъти са се противопоставяли в работните групи, свиквани от Министерството на труда и социалната политика.
Относно конкретния законопроект, внесен от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, от КНСБ са на мнение, че той не дава отговор на въпроса какво представлява „временната заетост” всъщност. Законопроектът съсредоточава вниманието върху срочните трудови договори – по-конкретно върху възможността да се сключват срочни трудови договори. Това е първата съставка на разбирането на концепцията за временна заетост, според заявената философия на законопроекта. Те и сега съществуват, и сега се регулират в Кодекса на труда.
От справка на Националния осигурителен институт и на Националната агенция за приходите се вижда, че от всички сключени договори около 25% са срочните трудови договори. Втората съставка е появата на посредника. В действащото законодателство съществува фигурата на посредника. В Закона за насърчаване на заетостта например тя е уредена. Новото, което се въвежда, като концепция на законопроекта, е фигурата на втория посредник, който вече ще бъде и работодател. С това се изкривяват съществуващите трудови правоотношения и се влиза в колизия с Кодекса на труда. Последното неуспешно заседание на Съвета на министрите по тази директива е през м. декември м.г. От синдикалната организация ще настояват за провеждането на широк публичен дебат по въпросите на временната заетост, защото това е дебатът за модерния сблъсък между интересите на капитала и на труда - дебат, който трябва да намери своето вярно, принципно и перспективно ориентирано решение.
В дебата участваха и експерти от КТ „Подкрепа”, които недвусмислено подчертаха, че законопроектът буди тревоги, свързани с отсъствие на гаранции за това как ще се спазват и съблюдават норми за условия на труд. Няма гаранции за това, че няма да бъдат нарушавани устойчиви трудови осигурителни права на временно заетите лица. В подобен законопроект трябва да се регламентира забранителен списък на професии, в които временното наемане на работници и служители е недопустимо например, в ядрената енергетика.
Изследванията на Европейската конфедерация на профсъюзите показва, че средната продължителност на договор на едно лице чрез агенциите за временна заетост е 14 дни. Освен това в законопроекта липсват каквито и да са гаранции за реализиране на основни стълбове на индустриалните отношения като правото на работници на сдружения и като правото на стачка. Няма и регламентиране на правото на временно наетите лица да участват в изработването и прилагането на колективни трудови договори. Отделен остава въпросът за заплащането и размерите на възнагражденията на временно наетите лица. Този законопроект не дава достатъчно защита на сигурността. В него превалира гъвкавостта като елемент на заетостта.
По време на заседанието беше изнесено, че в Комисията по труда и социалната политика е постъпило обстойно становище на Консултативния съвет по законодателството към председателя на Народното събрание по внесения законопроект. В него относно мотивите към законопроекта се посочва, че Конвенция № 181 на Международната организация на труда, на която се позовават вносителите, не се отнася и не изисква създаване на специално законодателство за частни бюра за временна заетост. Тя е обща конвенция относно частните бюра по труда, тоест урежда изобщо възможната роля на частните бюра при добре функциониращ пазар на труда.
Според Консултативния съвет, вероятно поради недобро познаване на механизма за въвеждане на международните трудови стандарти, създавани от Международната организация на труда, във вътрешните правни системи, вносителите не са отчели, че за целта съвсем не е необходим нарочен закон. Сериозна слабост на законопроекта е неговата несъгласуваност с действащата правна система на България като цяло и със системата на отрасъла трудово право в частност. Има съдържателни недостатъци и правно-технически несъвършенства.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха схващането си, че внесеният законопроект като че ли не се опитва да въвежда Европейската директива за временна заетост с нейните основни текстове, а по-скоро въвежда аспекти на старата Конвенция № 181 на Международната организация на труда, ратифицирана от България, и то само някои минимални аспекти на тази конвенция.
Бяха обсъдени пунктовете, в които внесеният законопроект, преповтаря разпоредби от Кодекса на труда – Законът за насърчаване на заетостта, Законът за здравословни и безопасни условия на труд и други нормативни актове. Дебат се състоя и по гаранциите, които законопроектът трябва да дава на работниците и служителите по отношение на трудовите и осигурителните им права, мобилността и преносимостта на тези права и взаимоотношенията на работниците и служителите с работодателя, който ги наема и работодателя, който ги ползва.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” 6 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 8, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако ми позволите да направя едно процедурно предложение – във връзка с обсъждането на внесения законопроект в залата да бъде поканен и заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител в пленарната зала, който не е съгласен с допускането на заместник-министър Димитър Димитров в залата? Няма.
Моля, поканете заместник-министър Димитров в пленарната зала.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, господин Казак, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя становището на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
„На заседанието, проведено на 31 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Агенциите за временна заетост са една сравнително нова форма за посредническа дейност при осигуряването на работна сила. Тяхното основно предимство е, че те позволяват по-голяма гъвкавост при наемането и използването на работниците в предприятията и по този начин водят до повишаване на икономическата рентабилност. От страна на европейските синдикати се изразяват обаче опасения, че чрез тази нова форма на посредничество може да се злоупотребява, като се заобикалят извоювани вече социални права.
Независимо от противоречивите настроения агенциите за временна заетост осигуряват вече между 1 и 5% от заетостта в отделните държави – членки на Европейския съюз. Най-силно те са застъпени в Люксембург, Холандия, Франция, Великобритания, като напоследък расте тяхното значение и в новите държави членки.
В правото на Европейския съюз липсва нормативен акт, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. През 2002 г. Европейската комисия е подготвила проект на директива по този въпрос, но тя не намира достатъчна подкрепа в Съвета на Европейския съюз. Оттогава насам в повечето държави членки са приети съответните национални нормативни актове, регулиращи тези въпроси. Те като правило следват логиката на невлязлата в сила европейска директива, а именно спазването на принципа на равното третиране на наетите чрез агенциите за временна заетост и останалите работници. Това се отнася най-вече за основните елементи на трудовите отношения: заплащането на труда, платеният отпуск, условията на труд, специалното отношение към определени категории трудещи се в неравнопоставено положение и други.
С цел по-доброто управление и контрол на дейността на агенциите за временна заетост във всички държави – членки на Европейския съюз, освен Финландия, Швеция и Великобритания, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
В предлагания законопроект е обърнато значително внимание на спазването на указания по-горе принцип на равното третиране на работниците, наети по трудов договор от Агенция за временна заетост, и останалите работници в съответното предприятие, ползващо услугите на агенцията. Конкретно равното третиране по отношение на заплащането, отпуските, социалното и здравното осигуряване, здравословните и безопасни условия на труд се постигат чрез чл. 21, ал. 3, 4 и 5 и т.н. Предвидена е също възможността, когато временната заетост излага на опасност живота и здравето на работника, той да може да откаже предлаганата му работа без от това да следват за него санкции.
По отношение на лицензирането на дейността на агенциите за временна заетост в проекта е възприет регистрационен режим, като регистрацията ще става в Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. Като цяло предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правни норми на Европейския съюз. Законопроектът следва логиката на неприетата директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави – членки на Европейския съюз.
Биха могли да се отбележат следните препоръки към законопроекта:
1. Изхождайки от принципа на равното третиране на работниците, наети чрез Агенция за временна заетост, и останалите работници в предприятието – ползвател би било целесъобразно в предлагания текст на чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите „могат да” и той да стане „когато работниците и служащите, наети по трудов договор за временна заетост се предоставят на предприятие – ползвател за период над 6 месеца, те се присъединяват към действащия в предприятието – ползвател колективен трудов договор при условията и по реда на чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда”.
2. Предвид на повишената обществена значимост на дейността на агенциите за временна заетост и на реалната опасност от нарушаване на принципа на равното третиране е желателно да се усилят предлаганите мерки за контрол и административнонаказателна отговорност и преди всичко тези в чл.43 и чл. 44 на проекта. По-специално в чл. 44 при определянето на размера на глобите по ал. 2 и 3 е целесъобразно да се определят не само горни, но и долни граници на глобите.
На базата на гореизложеното и като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроектът за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Йордан Бакалов, който е вносител на този законопроект, разбира се, с група народни представители, за да го представи пред парламента.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При разработването на Закона за агенциите за временна заетост са взети предвид както добрите практики на страните – членки на Европейския съюз, приети и действащи международни норми и стандарти, така и специфичните особености на българското законодателство.
През 2005 г. България ратифицира Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда. В конвенцията се регламентира възможността така наречените частни бюра (агенции) по труда да предоставят услуги, състоящи се в наемане на работници с оглед те да бъдат на разположение на трета страна, която може да бъде физическо или юридически лице, възлагащо им задачи или осъществяващо надзор при изпълнението им. По силата на ратификацията България следва да предприеме необходимите мерки за гарантиране защитата на работниците, наети от частните бюра, по отношение на минимално заплащане, работно време и други условия на труд: здравно и социално осигуряване, достъп до обучение, безопасност на труд, здравословни условия на труд, колективно договаряне, обезщетения и др.
Към настоящия момент в националното законодателство не е създадена достатъчна правна основа, която да регулира специфичната дейност и условия на труд в агенциите за временна заетост. Тези въпроси са уредени частично в Закона за здравни и безопасни условия на труд и нормативните актове по неговото прилагане. С промените в Закона за здравословни и безопасни условия на труд от 2005 г. в т. 10 от Допълнителните разпоредби е въведено определението на предприятие, което осигурява временна заетост. Това е юридическо или физическо лице, което наема работници или служители с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложената от тях работа.
С предлагания проект на нов Закон за агенциите за временна заетост ще се развие и обогати законодателството в областта на заетостта. Същевременно се създават нормативни условия за разширяване на предоставените условия - услуги чрез въвеждане на възможност за наемане на работници от агенции за временна заетост в различни сфери на икономиката. Законопроектът ще допринесе за постигане на ефективна и качествена заетост при повишаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на пазара на труда.
И ако мога да добавя нещо към мотивите.
Уважаеми колеги, знаете, че в последно време най-често спряганата дума в България, която се върти в публичното пространство, е корупция. За нас, за моите колеги от Обединените демократични сили това е един антикорупционен закон, защото юристите много добре знаят, че по-добре е лош закон, отколкото липсата на закон. Да, действително това е първият закон, който се предлага в тази сфера. Нашето желание е един път завинаги това да се уреди и урегулира чрез закон, защото само за миналата година всички вие сте свидетели на маса случаи, при които има изпратени хора за работа в чужбина, хора с ангажименти от гледна точка на тези, които ги изпращат и като заплащане, и като здравни осигуровки, и най-важно като месторабота, но в крайна сметка това не се случва.
Имаше много случаи – съжалявам, че студентите си тръгнаха – когато най-потърпевши бяха тези млади хора. Затова според мен в тази сфера се върти доста сериозен финансов оборот. Не казвам, че законът е перфектен. Сигурно той си има своите недостатъци, но е хубаво с нашето гласуване да направим заявка от гледна точка, че имаме желание да решим законодателно този проблем. Това е основното послание, което може да стане с гласуването на първо четене.
Коментарът ми от гледна точка на гласуването на двете комисии:
Предполага се, че във водещата комисия са компетентните хора, които могат да преценят необходимостта от този закон.
Другата комисия е Комисията по европейските въпроси, която взема решения от гледна точка на нашето реално членство в Европейския съюз.
Да, двете комисии имат противоположни гласувания. Едната е “против”, а другата – “за”. Едната гласува за това, за което говорих преди малко – че България е нужно да урегулира тези обществени взаимоотношения с приемането на такъв закон, а другата комисия решава, че не е нужен такъв закон. За някои може да прозвучи много силно, но ще кажа: ние от нашата група желаем да има такъв закон. Аз съм готов, независимо че съм се подписал на първо място, да нямам авторство на закона, но да има такъв закон. Сигурен съм, че и моите колеги от нашата група няма да имат желание за такова авторство. Важното е да има закон. Не може някои хора да продължават да си играят със съдбините на българските граждани, изпращани в чужбина. Това е нашето желание. Всичко останало няма никакво значение. Ще има значение, ако някои от вас или ваши роднини отидат в чужбина, ако го няма този закон и тези обществени взаимоотношения не са урегулирани, тогава те могат да попаднат в такава ситуация. Миналата година попаднаха стотици млади хора.
Затова нашето предложение и нашият апел към вас е да подкрепите законопроекта. Естествено, ако има предложения от ваша страна между първо и второ четене, ние сме готови да ги обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Бакалов.
Откривам дискусията по законопроекта.
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект изглежда не много важен на фона на други законопроекти, които разглеждаме. От гледна точка на обществените отношения, които касае, той от известен период насам, след като българската икономика се отвори не само вътре в страната, но и към европейските възможности, е важен за съдбата на стотици хиляди български граждани.
Аз бях докладчик пред Комисията по европейските въпроси. Искам да изкажа благодарността си към тази комисия, която задава визията при разглеждане на този проблем от европейска гледна точка. Дванадесет членове на комисията гласуваха “за” и само един – “въздържал се”. Изказвам изключителното си съжаление за позицията на моята комисия, която е водеща – Комисията по труда и социалната политика, където имаше 6 гласа “за” и 8 гласа “въздържали се”, които определиха решението да не се подкрепи този законопроект. Становището на Комисията по труда и социалната политика е изключително изчерпателно като дебат. Не бих искал да повтарям дебата в комисията. Не е необходимо да повтаряме дебата и в Комисията по европейските въпроси. Ще дам само нови доказателства и становища от последните дни.
Ще се спра на Обобщения доклад до Европейския съвет – висшият орган на Европейския съюз, който заседава на 13 и 14 март – миналата седмица, в чието заседание участва министър-председателят на България, защото съветът се състои от държавни глави и министър-председатели. Там е дадена ролята на организираното гражданско общество, позицията на Европейския икономически и социален комитет. Това е висшият форум, на който се формира европейската политика, от която трябва да произтекат и националните политики. В т. 4.1 е казано: “заетост на приоритетни категории (тъй като основата на Лисабонската стратегия е заетост), “икономика, основана на знанието”. Тя цели да превърне европейската икономика в най-развитата икономика в света. Вие имате информацията от последните два дни, че вече европейската икономика е по-голяма от американската и е по-конкурентоспособна, защото е развила изключително гъвкави системи на сигурност. Беше отбелязано, че единствените изключения от държавите, които не са регламентирали, а лицензирали (най-висшата степен на регулиране), са Швеция, Финландия и Великобритания. Изключението е факт, защото има много висока степен на гарантирана сигурност на пазара на труда в тези три държави.
Каква обаче е ситуацията в България? Тя премина от планова в пазарна икономика и даде възможност на българските граждани да участват в гъвкав пазар.
В комисиите посочихме средноевропейска статистика, че средноевропейският гражданин през живота си 15 пъти сменя работното си място. Ето я необходимостта от гъвкавост и от сигурност. В становището, дадено от Съвета по законодателство и от не много уважаваната от мен госпожа Средкова, е казано, че в нашия законопроект гарантираме гъвкавостта, но не сигурността. Точно обратното! В България в момента гъвкавостта е не просто гарантирана. В момента имаме дерибействане със съдбата на гражданите. Ще се обърна към вашата съвест, особено към съвестта на социалистите, защото десетки и стотици български граждани бяха измамени от псевдопосредници на пазара, които им взеха парите и не можаха да ги намерят. Изпратиха ги в чужбина.
Ще ви обърна внимание, че в последния критичен доклад на Европейската комисия за България беше обърнато особено внимание на търговията с човешка плът, защото такива псевдоагенции изнасят под формата на барманки, сервитьорки и танцьорки българска плът за проституция в Европа. Агенциите са такива. Затова освен европейското предизвикателство ние имаме българско, тъй като българските работодатели са “за”, синдикатът “Подкрепа” е “за” под условие, остава да видим позицията на КНСБ - дали те заедно със социалистите ще поемат ангажимента за отговорността, че български граждани са мамени, когато трябва да отидат на работа в чужбина?! Освен основния доклад в работата на Европейския съвет, Европейският икономически и социален комитет, който е основният орган на Европейския съюз, който следи за изпълнението на Лисабонската стратегия, е написал 58 конкретни мерки за успеха на Лисабонската стратегия. Ще ви прочета Шестата мярка. В нея пише: “В държавите членки да се насърчи по-активно мобилността на хората, както и да се засили подкрепата от страна на съюза за програмите на Общността в тази област, тъй като мобилността е средство за придобиване и предаване на умения; да се поощри и подобри свободното движение на работната ръка, на изследователите и студентите в цяла Европа; да се следи тази мобилност да бъде придружена от приемливо възнаграждение, в условия на труд и семейни политики. По отношение на обществените организации в цяла Европа да се подобри достъпът до информация в тази област.” Това е задачата на този законопроект.
Завършвайки, ще кажа защо направихме тази стъпка, като имаме яснотата, че българската опозиция не е в цветущо състояние. Защото миналата година, когато се подготвяха поредните промени на Закона за заетостта – общият закон в тази материя, Министерският съвет на Република България изпълни европейския си и граждански дълг, дългът на гражданското общество и внесе цяла глава, с която регламентира агенциите по време на заетост. Ние бяхме много изненадани, когато лобизмът на сегашните посредници (голяма част от тях мошеници) надделя и Министерският съвет изтегли в законодателния процес тази материя, изтегли цялата глава. Единствената крачка, която можеше да направим, е да внесем Законопроект за временна заетост.
Разбира се, ние сме наясно, че може би систематично по-добрият начин е тази материя да бъде в Закона за заетостта. Обръщам внимание, че България върви бавно и не се възползва от европейските перспективи, защото ние сме в уникален парадокс – там, където има европейски изисквания, ние козируваме както някога на Москва. Срамно е да се позоваваме, че трябвало да излезе европейска директива, за да може Република България да я изпълни. Колеги, ще ви обърна внимание, че в римските договори от 57 година две политики са изкарани от общите политики – социалната и здравната политика. В Рим са смятали, че не може да има национално правителство, чиито първи приоритет да не бъде здравето, животът и социалната сигурност на нейните граждани. В момента ние сме най-грозното изключение. Ние чакаме да влезе европейска директива, която по московски да ни задължи да приемем и регламентираме тази материя, а същевременно не обръщаме внимание, че само три страни в Европа не са регламентирали, а лицензирали тази дейност.
Заключавайки, казвам: ние сме против лицензионните режими. Затова в нашият законопроект, колеги, е предвидена най-меката форма на регулация, която се нарича регистрация. Тези юнаци, които развиват тази дейност, трябва да отидат да се регистрират в Агенцията по заетостта на Република България, за да може когато правят нарушения, а те непрекъснато правят нарушения, да им бъде отнета тази регистрация и да не могат да извършват тази дейност. Обръщаме внимание, че в тази дейност работи мафията и част от българската престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна своето изказване с едно несъгласие с господин Колчаков, който започна с това, че това е един вероятно не толкова важен закон. Ще Ви оспорвам, господин Колчаков, и ще кажа, че проблемът, който законът касае, е изключително важен.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Така казах и аз.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Защото гъвкавостта и сигурността на работната сила са не само обществена потребност, но освен това това са общоевропейски цели, заложени и в обновената Лисабонска стратегия. Точно поради тази причина преди повече от една година една работна група към Министерството на труда и социалната политика започна да работи по закон, който има същата философия и е удивително близка до вашата редакция. Този законопроект не видя бял свят – аз след малко ще се обоснова защо.
Въпреки усилията от 2002 г. насам за приемане на директива от Европейската комисия – една цел, която беше поставена както в португалското, така и в словенското председателство и която, за съжаление, не беше доведена до резултат, защото страните членки не можаха да постигнат общо съгласие по съдържанието на тази директива. Но не това е проблемът, определящ нашето отношение към настоящия законопроект.
Основният проблем, който нас ни тревожи, отчитайки, пак казвам, обществената потребност на един такъв законопроект, е факта, че този законопроект влиза в противоречие с основното законодателство, уреждащо трудовите правоотношения в страната.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Според проф. Средков.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: И според мен и ще кажа защо.
Този законопроект въвежда трета страна в трудовоправните отношения – освен страната на работещия и страната на предприятието-ползвател и страната на агенцията. Агенцията, която в случая се явява работодател. Или ние имаме поне три линии на трудови взаимоотношения – взаимоотношенията между наетото лице и предприятието-ползвател; между наетото лице и агенцията и между агенцията и предприятието-ползвател. Този проблем в европейското законодателство е решен по различни начини. В отделни страни, които Вие цитирахте, че вече имат решение на въпроса, въпросът е уреден или с общ законопроект, или със специален закон, или с поднормативен акт, или в рамките на колективни трудови спорове. При нас обаче проблемът с този триъгълник реално не е решен. И тук стоят големите проблеми, на които вашият законопроект, за съжаление, не дава отговор.
Аз не съм съгласна с Вас, че синдикатите имат колебливо отношение по отношение на законопроекта. Още при обсъждането на законопроекта на Министерския съвет те бяха категорични в своята позиция и зададоха много адекватни въпроси, на които ние днес трябва да дадем отговор, обсъждайки законопроекта, който предлагате.
Кой на практика защитава правото на здравословни и безопасни условия на труд? Вие вероятно си спомняте въпросът, който „Подкрепа” постави на заседанието на Социалната комисия, на който не получихме отговор. Какво се случва примерно в строителството при трудова злополука? Кой поема отговорността? Сега отговорността се поема от работодателя и взаимоотношенията според Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на който вашият законопроект противоречи, са ясни – работодателят има свои ангажименти спрямо наетото лице.
Един друг въпрос – какво се случва с колективните трудови спорове? Вашият законопроект, уважаеми колеги, на практика отнема правото на колективен трудов договор. В условията на трудов спор, какво прави работникът, когато иска да изрази своето законно право на протест, спрямо кого протестира той? Той би следвало да протестира спрямо своя реален работодател – агенцията-посредник.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е част от колективния договор.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Това не влиза ли в противоречие със Закона за колективните трудови спорове?
Освен това ние имаме едно сериозно притеснение, че вашият законопроект ще стимулира създаването, формирането на срочни трудови договори, които в момента са 25%, но с вашият законопроект ние считаме, че този процент ще нарасне.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Защо?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Тъй като за Коалиция за България, като лява партия, проблемите на защитата на правата на работещите са изключително важни, ние, за съжаление, ще се въздържим по отношение на вашият законопроект, отчитайки значимостта на проблема, който той поставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Социалистите са чудесни хора, които аз обичам, кусурът им е, че бавно втасват.
Колежката искаше под формата на отрицание да посочи как аз съм казал, че този закон не е толкова важен. Аз обърнах внимание, че на пръв поглед изглежда, че не е важен, но е много важен. Не защото ние го внасяме, а защото касае съдбата на хиляди хора.
На второ място, празнотата, която има в България, е точно по това, че ние имаме едно постсоциалистическо законодателство, което много мирише на социализъм, на пазарна икономика, в което Кодексът на труда бил гарантирал правата на работниците и той е една свещена крава. Затова ви посочих изискванията на Европейския икономически и социален съвет, който е гражданска организация, създадена на трилатералния принцип, в който участват европейския бизнес, европейските синдикати и европейските граждани. При тази ситуация ние ви посочваме, че България е извън действащата европейска практика, при която пазара на труда, който вече е отворен и гъвкав не само в България, а в цяла Европа, никакъв български Кодекс на труда не може да ви защити, когато отидете в Гърция, Испания и Португалия, където отиват хиляди български граждани, а някои не могат да тръгнат, защото са им взели парите и няма отговорност.
Не е вярно, когато казвате, че в нашият законопроект имало препятствие да бъдеш част от колективния трудов договор. Точно обратното, записано е, че работещите по такива договори над шест месеца се присъединяват към действащият колективен трудов договор, а в по-кратките периоди могат да се присъединят, тоест всичко е регламентирано.
На последно място истината е много ясна и боде в очите, когато казвате, че този законопроект е взет от вас. Разбира се, аз го подчертах. Вие бяхте регламентирали тази материя по един обществено приемлив начин. Лобизмът на големите пари обаче ви накара да го изтеглите. Точно вие социалистите го изтеглихте. Ваша е отговорността. Ние се възползвахме от демокрацията и свободата да го внесем като наш законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Михайлова, ще помоля господин Адемов да не отнема от Вашето внимание. Знаете ли, госпожо Михайлова, Вие признахте наличието на проблем и въпреки, че казахте, че този проблем е много голям, казахте още, че няма решение и че повече от година вашата група мисли и няма конкретно предложение? Не смятате ли, че работата на Народното събрание е да приема решения на подобни казуси? Ако нямате решение, не смятате ли, че дойде моментът да бъде направена конкретна стъпка? Доколкото разбрах е минала повече от една година на размишления, от Ваша страна и от страна на Вашите колеги. Големият въпрос е дали между първо и второ четене могат да бъдат намерени решения на тези въпроси, които Вас и Вашите колеги Ви притесняват.
Знаете ли, моето убеждение е, че може да бъде намерено такова решение? Тук имам една забележка към господин Адемов, а и към Вас. Забележката е следната: този закон не предполага лицензиране. Лицензирането е разрешителен режим и означава издаване на лиценз – разрешение. Това е регистрационен режим, при който след подаването на определен... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Има стенограма, господин Адемов. След подаването на определен брой документи, които се изискват, се получава задължителната регистрация. Тоест фирмите подават определен набор от документи, които сме ги записали като едно, две, три, четири, пет, шест и след това следва, забележете, автоматичната регистрация, тоест няма елементи на разрешение. Тоест не се създават допълнителни пречки на пазара на труда.
Госпожо Михайлова големият въпрос, е следният: какво казвате от тази трибуна на хората, които са били измамени, на хората, които са платили, да речем, за да отидат да работят в Европейския съюз? Тези хора стават все повече. Вие казвате следното нещо: виждам, че има проблем, обаче ние нищо няма да направим за неговото решаване. Това казвате Вие, госпожо Михайлова. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие вече три години сте в този парламент – човек, който е активен по принцип, но по този проблем очевидно не предлагате нищо. (Председателят отново дава сигнал, че времето е изтекло.) Много ще ви е трудно да се събудите утре сутринта с мисълта, че не сте подкрепили този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние мислим и за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли?
Заповядайте, госпожо Михайлова, имате право на дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председателю! Уважаеми д-р Колчаков, много се радвам, че приемате леви идеи, може би в условията на дефицит на десни идеи. Това е едно разумно решение от Ваша страна. Дали законодателството, касаещо уреждането на трудовите правоотношения е социалистическо или не аз няма да коментирам тук, няма да коментирам кога е приеман Кодексът на труда, но искам да коментирам това, че този законопроект е в противоречие поне с три закона, уреждащи трудово-правните взаимоотношения - Кодексът на труда, Законът за уреждане на колективните трудови спорове, Законът за здравословни и безопасни условия на труд.
Вашата логика ние да приемем вашия закон, а след това да тръгнем да променяме Кодекса на труда ми се струва малко странна, д-р Колчаков, извинете ме!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Така се прави.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Димитров, не това е решението. Не можем да приемем този законопроект на първо четене и да тръгнем да го поправяме, защото според нас този законопроект има сериозни проблеми във философията си и то философия, към която ние сме особено чувствителни, касаеща защита на правата на работещите. Поради тази причина за нас законопроектът е неприемлив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, остават около 14 минути до края на днешното заседание. Виждам, че това е важен и спорен законопроект. Доктор Адемов желае да се изкаже, виждам и други желаещи. При всички случаи трябва да чуем и мнението на министерството.
Доктор Адемов, ако искате вземете думата или, ако искате да продължим утре с Вашето изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз мислех, че ще приключим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можем да приключим днес, но явно не можем да приключим и до 14,00 ч. В 14,00 ч. има международна конференция, на която депутатите трябва да присъстват, това означава, че до 13,55 ч. трябва да приключим. Ако можете да се изкажете за десетина минути, заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Прав сте, че този законопроект е не само интересен, а и достатъчно спорен. За да се опитам да успокоя и двете страни ще започна с едно предсказание какво би могло да се случи след няколко месеца или след една година. При всички положения такъв един законопроект или такава уредба ще намери място в българското законодателство. Оттам нататък искам да кажа няколко думи за решенията на двете комисии – на Комисията по труда и социалната политика, която е водеща комисия, и на Комисията по европейските въпроси, която е спомагателна комисия. Няма нищо странно в решенията на двете комисии. Защо? Защото Комисията по европейските въпроси казва, че внесеният от колегите законопроект не противоречи на европейското законодателство. Не противоречи на европейската директива, по простата причина, че такава директива няма приета. Как да противоречи на нещо, което няма.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): От европейската практика. От практиката.
ХАСАН АДЕМОВ: И те казват: „О’кей, този законопроект не противоречи”. Затова ще ви помоля, когато се изказвате да бъдете достатъчно прецизни, а не толкова деликатни и да заявите точно за какво става въпрос. Става въпрос за това, че вашият законопроект не противоречи на европейска директива, тъй като такава няма.
От друга страна, Комисията по труда и социалната политика – вие знаете ... Ето пред мен е стенографският запис от заседанието, който иска да се запознае, има го и в сайта на Комисията по труда и социалната политика. Там беше проведена една изключително сериозна дискусия. Дискусия, за съжаление, в рамките, на която не присъстваха работодателски организации. Аз казвам: „за съжаление”, независимо, че те бяха представили техните становища. Не е вярно това, че представителите на КТ „Подкрепа”, д-р Колчаков, са зад този законопроект. Аз ще Ви прочета какво точно са казали.
Ето го стенографският запис: „В нашето становище се съдържа едно предложение да се потърси обществено съгласие, обществен консенсус и преди всичко съгласие на социалните партньори при внасянето, разглеждането и приемането на агенциите за временна заетост на този законопроект”. Защо?
РЕПЛИКА: Кой го е казал?
ХАСАН АДЕМОВ: Казал го е Олег Чулев като представител на Конфедерацията на КТ „Подкрепа”. Защо казвам всичко това? Защото смятам, че това е една тема, която е олицетворение на класическия сблъсък между труда и капитала.
Трудовоправните отношения са територия на социалното партньорство, на социалния диалог. Неслучайно в Пакта за икономическо и социално сътрудничество, което е подписано от работодатели, синдикати и правителството фигурира такъв ангажимент този законопроект да бъде приет, тази материя да бъде уредена. Аз затова казвам, че тази материя някога ще бъде уредена. Въпросът е това да стане в условия на съгласие.
Вие сами разбирате и сами казвате, че има проблемни въпроси, че има проблемни казуси. Кои са проблемните казуси? Аз сега ще ви цитирам точно, колегите вече ги казах.
Става въпрос за следното нещо: „Появява се за първи път в българското законодателство, изобщо фигурата на т.нар. тристранно трудово правоотношение. Такова правоотношение не е регламентирано.”. Регламентирано е какво? Вие казвате, че няма регламент. Не е вярно. В Закона за насърчаване на заетостта има регламентиране на посредническа дейност, която е много по-различна от това, което предлагате вие в момента.
Вие предлагате тристранно трудово правоотношение - от една страна работодател и служител с Агенцията за временна заетост.
Няма да коментирам тук, че още в законопроекта има проблем – агенция... Агенцията, господин Петканов, е насреща, е субект на публичното право! В Закона за държавната администрация е казано кои са агенциите! Каква е тази Агенция за временна заетост?!
Това обаче е най-малкият проблем, който може да бъде решен.
Казвам ви: тази Агенция за временна заетост .... (Реплика от ОДС.)
Слушайте какво казвам и си записвайте, ако искате.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Има стенографски запис.
ХАСАН АДЕМОВ: Тази Агенция за временна заетост се превръща в работодател, но, забележете, не с всички класически ангажименти на работодател по Кодекса на труда, по всички български закони. Затова притеснението на синдикатите е не кога и как ще се случи реализирането на този законопроект...
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Три милиона.
ХАСАН АДЕМОВ: Изчакайте малко, господин Бакалов, чуйте за какво става въпрос!
Притесненията са, че тези 25% срочни трудови договори, особено в строителството, особено в леката промишленост, в хотелиерството, в туризма ще се превърнат в 75%. Опасността е да не пострадат осигурителните системи, да не пострадат приходите в държавното обществено осигуряване. Това е големият проблем! Ако има разписани сериозни гаранции в законопроекта, няма да има никакъв проблем.
В този смисъл са забележките на нашите колеги.
Още един въпрос: агенциите за временна заетост се превръщат в работодатели. Вашият предложен законопроект регламентира така наречените срочни трудови договори. За какво е необходимо да има срочни трудови договори в отделен закон, след като това е уредено в чл. 68, чл. 111, чл. 114 на Кодекса на труда?! Кому са необходими паралелни стандарти за уреждане на срочни трудови правоотношения? Веднъж те вече са уредени в българското трудово законодателство. Трудовата конституция на България, наречена Кодекс на труда, урежда по един легитимен, достатъчно прозрачен и ясен начин срочните трудови договори. Хайде сега да ги разпишем в друг закон, защото господин Бакалов и колегите са пожелали това?! Нямам нищо против. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
Знам, че това е важната материя.
Господин Бакалов, проблемът не е в това частните агенции за заетост да се превърнат в работодатели и да превърнат трудовите договори в срочни трудови договори...
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Те са посредници, какво се правиш!
ХАСАН АДЕМОВ: Не се правя, знаеш много добре какво говоря!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Много добре знам!
ХАСАН АДЕМОВ: Проблемът е да има сериозни гаранции за това. Когато има гаранции за това, аз ще бъда първият, който ще подкрепи този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! Благодаря Ви, че напомнихте едно становище, което ние бяхме заявили, че рано или късно българската държава ще бъде принудена да регламентира тази материя, без значение дали като глава в Закона по заетостта или като отделен законов акт.
Но ще ви обърна внимание, специално сме го записали в нашите мотиви: през 2005 г. България ратифицира Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра – агенции, използва се „ейджънси”, от 1997 г. В конвенцията е регламентирана възможността така наречените „частни бюра – агенции по труда” да предоставят услуги, състоящи се в наемане на работници с оглед те да бъдат на разположение на трета страна. Тази трилатералност вече е нормативно задължителна за България по отношение на тази конвенция. Разбира се, че Вие ще кажете така и влизате в дълбоко противоречие. Казваме ви: европейска практика!
Разбира се, не бива да се чете становището на Комисията по европейските въпроси като Дявола Евангелието, затова ще кажа какво точно казва Раздел ІІІ: „Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост” – факт е, липсва, в Европа го има. „Като цяло предлаганият
законопроект не влиза в противоречие с правни норми. Законопроектът следва логиката на неприетата директива по този въпрос” – казах ви, че директивите в областта на социалната политика не трябва да бъдат прима, защото социалната политика е едно от двете изключения по Римските договори. „Както и практиката на повечето страни – членки на Европейския съюз” – казах ви, че България в момента е изключението. Тъй като там нещата са регламентирани като гаранции, в България не са регламентирани...
България, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов, е във фаза на див капитализъм, който ние не можем да озаптим. Тази материя е точно опитът държавата да регулира като регламентира, а вие оставяте нещата да бъдат във фаза на безчинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, аз ще бъда максимално кратък, за да дам възможност....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До три минути имате право.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма да се възползвам от трите минути.
Ще Ви прочета, господин Колчаков, в отговор на Вашата реплика, едно становище, което рядко съм виждал, в 34 страници на Консултативния съвет по законодателство, което направо е разгромява вашия законопроект. (Шум и реплики от ОДС.)
Но аз не искам да кажа точно това. Казвам само едно, което е написано там в отговор на Вашата реплика: „Конвенция 181 не се отнася до и не изисква създаване на специално законодателство за частни бюра. То урежда изобщо възможната роля на частните бюра при добре функциониращ пазар на труда.”
Каква по-добра аргументация за това? (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 3 минути. Има желаещи народни представители да се изкажат. При всички случаи заместник-министърът господин Димитров също трябва да вземе отношение по този законопроект. Явно това не можем да го направим за три минути. Затова е целесъобразно и правилно дискусията по законопроекта да продължи утре, след гласуванията, което ще стане около 9,30 ч.
Господин Димитров, трябва да бъдете тук.
Няколко съобщения.
Уважаеми народни представители, днес в зала „Изток” от 14,00 ч. ще има дискусия на тема: „Договорът от Лисабон – гражданите, парламентът и съюзът”.
Утре гласуванията ще започнат в следната поредност: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите; първо четене на Гражданско-процесуалния кодекс; първо четене на Закона за електронните съобщения; първо четене на Закона за безмитната търговия.
Комисията по европейски въпроси ще има заседание утре, от 14,30 ч.
Временната анкетна комисия „Куйович” ще проведе заседание днес от 16,30 ч.
Комисията по гражданско общество и медии ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре – 20 март, четвъртък, в 14,30 ч.
Комисията по здравеопазване ще заседава в четвъртък в зала 142 от 15,00 ч.
Утре пленарното заседание, уважаеми народни представители, както ви е известно, започва в 9,00 ч. с гласуванията, които ви казах преди малко.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Спасов