Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирани са 153 народни представители – има кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, Председателският съвет разгледа проекта за програма за 5-7 октомври, внесена вчера до 18,00 ч. от най-голямата парламентарна група. Бяха направени някои уточнения в направените предложения, които в момента се отразяват печатно и проектът за програмата ще ви бъде раздаден до минути. Затова ще използвам тези няколко минути да ви информирам за очертаващия се график за работата на Народното събрание за тази и може би началото на следващата седмица, за да имате предвид и да прецените как окончателно да решим разпределението на времето си.
През миналия месец и досега тясно място, както се оказа, бяха постоянните комисии, които не успяваха да дадат достатъчно готови доклади за първо и особено за второ четене. Сега вече, както виждате може би и от папката, която е пред мен, започва да става обратното – комисиите работят доста интензивно, дават предложения за второ четене, които изискват доста пленарно време и ние с вас трябва да преценим как ще обработваме този обем от доклади.
Общо взето има две възможности: или продължаване на пленарното време след 14,00 ч. с два до четири часа, или извънредно заседание, или извънредни заседания. Проблемът с продължаването на пленарните заседания е, че се нарушава работата на постоянните комисии, които сега са особено натоварени.
Бих предложил да разсъждаваме по следния начин: евентуално утрешният ден – четвъртък, да имаме удължено заседание с два часа до 16,00 ч. и постоянните комисии да преценят дали биха могли да работят от 16,30 ч. нататък с малко изместено време, и да имаме готовност за извънредно заседание във вторник следобед от 14,00 ч. другата седмица.
Това е една идея в резултат на дискусиите в Председателския съвет.
Раздава ви се уточнения проект за програмата за работата на Народното събрание. Моля да го видите, да се запознаете с него, аз ще го прочета и ще го подложа на гласуване. След това ще подложа на гласуване постъпило предложение по ал. 3 на чл. 40 от парламентарна група за включване в дневния ред на проект за решение.
Проект за програма за работата на Народното събрание на 5-7 октомври 2005 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за взривни военни остатъци (Протокол 5) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
4. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
6. Проекти за решения за промени в постоянни комисии.
7. Второ четене на проекта за Наказателно-процесуален кодекс.
8. Проект за решение за създаване на временна комисия по искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски - народен представител от Четиридесетото Народно събрание.
9. Първо четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
12. Второ четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
13. Първо четене на законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
14. Първо четене на законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
15. Парламентарен контрол.
Имате ли съображения по този проект за програма?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът по т. 9 за Министерството на вътрешните работи е изключително сериозен законопроект, който обещава да създаде драми в залата. Неговото минаване през Правната комисия би могло значително да облекчи работата в залата и същевременно няма да забави цялата програма за дневния ред предвид на факта, че всички законопроекти по нея са практически готови и предвид на факта, че следователно дори и да се наложи тази т. 9 поради разглеждане в Правната комисия да мине малко по-назад в рамките на същия този проект, това няма да означава забавяне на работата на парламента.
Апелирам към Вас да разпределите Закона за МВР и на Правната комисия по причини, които са, струва ми се, очевидни, но все пак ще ги изтъкна отново.
Дейността на Министерството на вътрешните работи е специфична. Тя е тясно свързана с приложението на законодателството, което и в момента се гледа в Правната комисия, толкова повече, че измененията на НПК прехвърлят върху плещите на Министерството на вътрешните работи дейности, които са свързани по много сериозен начин с този закон. Идеята, че една комисия ще гледа едното, другата комисия ще гледа другото, и ние в крайна сметка ще застанем в тази зала, за да започнем на най-първо равнище синхронизирането между тези неща, според мен е опасна, поради което считам, че ще бъде в интерес и на събранието, в интерес и на самия закон и най-вече на откликването на изискванията на Европейския съюз той да бъде разгледан и от Правната комисия преди да бъде внесен в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми колеги, на Председателския съвет въпросът, който господин Димитров постави, беше дискутиран и се установи, че коректната процедура за такова предложение за преразпределение на разпределен законопроект се прави в определен срок след обявяването на постъпването на законопроекта в Народното събрание. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Това е чл. 64, ал. 4 от правилника. Тя третира казуса, който беше поставен от господин Димитров. Стана ясно, че в срока, предвиден в тази алинея, не е направено такова възражение, следователно няма основание за съображения, че е постъпено извън параметрите на правилника.
Сега господин Димитров прави предложение за разпределение на този закон на Правната комисия.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): По същата тема, господин председателю.
Последните съждения, които направихте относно разглеждането на този въпрос като преразпределение и връщане в Правната комисия, считам, че са спорни относно тълкуване на Вашия правилник. При това положение въпросът стои повече по същество.
От “Атака” считаме за особено важно този закон да мине през Правната комисия. Касае се до много важни въпроси и проблеми, още повече свързани с НПК. Въпросите относно Закона за МВР тясно ще кореспондират и имат връзка с приемането на новия НПК. Много важни са въпросите след ликвидиране на следствието и ролята на МВР по тази важна материя.
Ето защо при така спорното тълкуване относно правилника може ли законът да се преразпредели и върне при това положение, в което се намира в Правната комисия, мисля, че за по-доброто създаване и изготвяне на закона ще бъде по-добре за всички ни да решим и да приемем този закон да премине през Правната комисия. Това с нищо няма да пречи или да утежни процедурата, няма да забави разглеждането на законопроекта. При всички случаи просто е гарантирано по-доброто качество на Закона за МВР, който е изключително важен и за гражданското общество, както споменах преди малко – във връзка с новия НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шопов.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Председателят има правно основание, когато цитира правилника, за реда, по който се преразпределят законите, така че от формална гледна точка въпросът може да се смята за приключен.
Но аз предлагам без законопроектът да бъде пренасочван от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия, той да бъде разгледан от нас като втора комисия през другата седмица, доколкото има връзка между промените в Наказателно процесуалния кодекс и Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, само в тази част. Миля, че мнението, което ще изрази след обсъждането Комисията по правни въпроси, може да бъде полезно и да се вземе предвид при окончателното приемане на този закон. Ако това се приеме за сполучливо решение, мисля, че може да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има желание за изказване от господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, тази сутрин проблемът с дневния ред наистина е усложнен процедурно и то по една-единствена точка, а това е първо четене на Законопроекта за МВР.
Искам думата, за да уведомя колегите си в залата, че в качеството си на председател на Комисията по държавната администрация изпратих писмо до председателя на Народното събрание, считайки, че по устройствен закон за Министерство на вътрешните работи, което е пар екселанс администрация, би трябвало да бъда счетена като втора комисия Комисията по държавна администрация.
Господин Димитров постави този въпрос на Председателския съвет – за Правната комисия.
Искам да направя същото предложение, както колегата Стоилов – Комисията по държавната администрация следващата седмица също да даде едно становище към водещата комисия във връзка с второто четене и по този начин да бъдем полезни на колегите си.
Само още един аргумент, през всичките тези години Министерството на вътрешните работи като че ли не е било министерство. Мисля, че това е много лоша практика и трябва да бъде прекратена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Аз предлагам да постъпим по следния начин. Този проект за програма, уважаеми колеги, да си поставим като задача да бъде изчерпан в краен случай, ако се наложи извънредно заседание във вторник, в извънредното заседание. Аз няма да преразпределя законопроекта на други комисии, така както предложи господин Стоилов. Ако Комисията по правни въпроси или Комисията по държавна администрация желаят да разгледат законопроекта и да изразят мнение в пленарната зала, те биха могли да го направят по свой почин, но няма да се изисква за първото четене на законопроекта непременно представянето на тяхно становище.
Имайки предвид, че вторник в края на деня тази наша програма трябва да приключи, биха ли могли комисиите да намерят време в своя дневен ред или до края на седмицата, или, ако желаят, в понеделник след обяд, да се занимаят с този законопроект, така че във вторник до края на деня при всички случаи да е минало първото четене на Законопроекта за МВР?
Предлагам с тази уговорка да гласуваме така предложения ви проект за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 165, против 1, въздържали се 12.
Проектът за програма е приет.
Постъпило е предложение за включване в дневния ред на проект за решение от парламентарната група от Коалиция "Атака". Предложението е да бъде включена тази точка като точка първа от дневния ред.
Може би бихте желали да обосновете предложението си?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател. "Атака" не само този месец, "Атака" ще продължава да внася предложения за незабавно изтегляне на България от престъпната война в Ирак, защото виждаме, че няма воля не само в тройната коалиция за изтегляне на България от Ирак, но целият български парламент показва една престъпна пасивност спрямо ситуацията, че България участва наистина в една незаконна от международна правна гледна точка война и най-вече това, което е особено важно за нас, тук в България, е, че тази война досега ни струва над 1 млрд. и 200 млн. лева.
В същото време българите са сполетени от много бедствия. Предстои ни една изключително тежка зима. Управляващата коалиция си позволява в навечерието на тази толкова тежка зима да повишава цените тотално, което означава, че българинът ще бъде изправен пред една много тежка зима и вероятно тя ще се превърне в зимата на българското недоволство.
Налице е, бих казала, шикалкавеща позиция на БСП, като имам предвид, че преди изборите БСП обяви, че ако спечели изборите, ще изтегли нашия военен контингент от Ирак, а сега всички вкупом се отричат от думите си – и премиерът, и президентът, и генерал Колев.
Аз настоявам тази точка да влезне в дневния ред и за тази седмица и обявявам оттук, че ние ще настояваме всеки път, всяка седмица тази точка да се постави на вниманието на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Има ли противно мнение?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От формална гледна точка, разбира се, няма пречка предложението за включване на проекта за решение да влезе в дневния ред.
Проекторешението беше разгледано от Комисията по отбрана и комисията отхвърли направеното предложение за решение на Народното събрание. Всъщност, бих искал веднага да посоча, че става дума не за незабавно изтегляне, госпожо Банкова. Вашето предложение за решение е за незабавно започване на процедури по изтеглянето. И казвам това не просто заради необходимостта от терминологична яснота, а защото двете понятия носят коренно различно съдържание и имат своите измерения и в процеса на военното планиране, и в решението, което би следвало да вземе Народното събрание по едната или другата хипотеза. Рамката на нашето участие се определя от решенията на Народното събрание от 29 май 2003 г. и от 12 май на 2005 г.
Във второто решение, въпреки че не е изрично посочено, е посочен срок 31 декември за изпълнение на функциите на българския военен контингент, съгласно мандата, даден с Резолюция на Съвета за сигурност. По отношение на тази дата вече са започнати процедури за планиране на изтеглянето на българския военен контингент. Така че може да се смята, че Вашето предложение за решение е не просто закъсняло, то е и несъстоятелно. Ако приемем, че сега Народното събрание приеме Вашето предложение за решение, то бихме се оказали в ситуация, в която сроковете излизат далеч извън рамките, които сега включва процесът на планиране от страна на Генералния щаб и на Министерството на отбраната. Тези срокове са между два и половина и четири месеца. Сами разбирате ситуацията, в която би изпаднало Народното събрание, ако приеме Вашия вариант за решение. Затова призовавам народните представители да не приемат Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Моля, гласувайте за включване в дневния ред на проекторешението, предложено от госпожа Банкова.
Гласували 156 народни представители: за 26, против 112, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 септември до 4 октомври 2005 г. Това е процедурата за огласяване, която предвижда чл. 64 във връзка с евентуални възражения по разпределението на законопроекти по комисии. От тази гледна точка тази процедура на изчитане на новопостъпилите законопроекти на Народното събрание не е съвсем без значение.
Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Проект на Кодекса за застраховането. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Приет е вече внесеният проект за решение за изпълнение решението на Народното събрание за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО. Вносител – Николай Георгиев Камов.
Отчет за дейността на Сметната палата за 2004 г. Вносител - Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – господин Васил Паница и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, заедно с Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по гражданското общество и медиите, заедно с Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Костадин Паскалев, Марко Мечев и Йовко Йовков. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Обръщам се към администрацията и към парламентарните секретари на съответните министерства да осигурят присъствие в пленарната зала на представители на министерствата на равнище министри или техни заместници при гледането на първо и второ четене и гласуването на внесените законопроекти. Една от слабостите на работата ни досега е, че не осигуряваме достатъчно стриктно спазване на изискването за присъствие на тези представители. Молбата ми е така утвърдената програма веднага да бъде доведена до знанието на парламентарните секретари и те да уведомят своите ръководства за необходимостта да бъдат в пленарната зала, разбира се, като гласуваме съответните решения за допускане в залата.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ.
По законопроекта е представен доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Има думата господин Адемов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4 от 16 септември 2005 г., внесен от Министерския съвет
На проведено заседание на 28 септември 2005 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия. В работата на комисията взеха участие господин Васил Войнов - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Дикран Табеян - заместник-председател на Българската стопанска камара и други. Законопроектът бе представен от госпожа Добринка Бонева от Министерството на труда и социалната политика и госпожа Мария Касарова от Националния осигурителен институт.
Спогодбата е подписана на 17 юни 2005 г. в София и е изградена върху принципите и нормите на международното и европейското право и съобразена с Регламент № 1408/71. В материалния обхват от българска страна се предвижда включване на законодателството, което се отнася до задължителното здравно осигуряване и спешна медицинска помощ, паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, пенсиите за осигурителен стаж и възраст и пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствените пенсии, паричните обезщетения за безработица, семейните помощи за деца и паричните помощи при смърт. Във връзка с приложимото право по отношение на задължението за осигуряване като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата държава, на чиято територия се осъществява трудовата дейност и други. Предвижда се двете договарящи се държави взаимно да се договарят за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането в сила на спогодбата. Спогодбата съдържа финансови задължения за държавата поради това, че нейните текстове са основание за пораждане на права на осигурителни плащания – чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
След обсъждане и проведено гласуване с резултати “за” – 11 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4 от 16 септември 2005 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Адемов.
Имате думата, господин Паси, да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2005 г.
На редовно заседание, проведено на 28 септември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия. Спогодбата е изградена върху общоприетите принципи и норми на международното и европейското осигурително право. Със сключването на спогодбата се гарантират правата на гражданите на всяка от държавите, пребиваващи в другата страна, като им се осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност. В спогодбата изрично са залегнали принципите за равенство в третирането на гражданите и износ на обезщетения. Спогодбата съдържа финансови задължения на държавата, тъй като нейни текстове са основания за пораждане на права на човека, каквито са правото на обществено и на здравно осигуряване.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, подписана на 17 юни 2005 г. в София.”
В добавка към това становище бих искал да кажа, че като министър в правителството на Симеон Сакскобургготски имах възможност да участвам в подготовката на този законопроект – на това споразумение между Белгия и България, и смятам, че това е едно от най-добрите постижения в областта, които можеха да бъдат направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Паси.
В становището е отбелязано, че то е било прието с консенсус от комисията. Струва ми се, че председателят на комисията пропусна да прочете това последно изречение.
Едно процедурно уточнение, господин Паси – последната част от Вашето изказване по-скоро принадлежи към изказвания след прочитането на становищата на съответните комисии. В случая, разбира се, Вашето беше съвсем кратко, но поначало като процедура в тази част от разглеждането на първо четене звучат само текстовете на съответните становища.
Дами и господа народни представители, пред вас е проектът на Закон за ратифициране на Спогодбата и чухте двете становища на комисиите, на които той беше разпределен.
Има ли желание за изказвания? Не виждам желаещи да вземат думата.
В такъв случай поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет и подкрепен единодушно от двете комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение този законопроект за ратификация на Спогодбата да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Направено е процедурно предложение за гласуване на второ четене, противно предложение не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Адемов, за представяне.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия
Член единствен. Ратифицира Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия, подписана на 17 юни 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли предложения и изказвания по текста на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и единствения член на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законът е приет и следва да бъде публикуван.
Преминаваме към точка втора от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ВЗРИВНИ ВОЕННИ ОСТАТЪЦИ (ПРОТОКОЛ V) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНИ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪРХУ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ ОРЪЖИЯ, КОИТО МОЖЕ ДА СЕ СМЯТАТ ЗА ПРЕКОМЕРНО НАРАНЯВАЩИ ИЛИ ЗА ИМАЩИ НЕИЗБИРАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ.
Има доклад на Комисията по отбраната.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия, № 502-02-3, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2005 г.
На 29 септември 2005 г. Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Република България е страна по Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия и протоколите към нея.
Новият Протокол V към Конвенцията беше приет на срещата на държавите – страни по Конвенцията, на 28 ноември 2003 г. Негов обект са неексплоадирали или изоставени конвенционални боеприпаси с изключение на мините, мините-капани и други устройства, както са определени в Протокол І към Конвенцията, с измененията от 3 май 1996 г.
Целта на Протокол V е да се приемат определени международни стандарти с оглед намаляване на страданията на цивилното население от останалите след въоръжени конфликти взривни военни остатъци.
Разпоредбите на Протокола нямат обратно действие и се прилагат само за взривни военни остатъци от въоръжени конфликти, състояли се след влизането в сила на Протокола за страната по него, на чиято територия се намират остатъците.
Предвижда се възможност за консултации и сътрудничество на страните по Протокола чрез конференция на високодоговарящите страни.
Ратифицирането на Протокола от българска страна ще съдейства за по-ранното му влизане в сила и за по-ефективно сътрудничество за намаляване страданията на цивилното население вследствие въоръжени конфликти.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбраната прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия.
Становището е прието на 29 септември 2005 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Паси, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители!
“На редовното си заседание от 28 септември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия.
Целта на Протокол V е да се приемат определени международни стандарти при водене на бойни действия с оглед намаляване страданията на цивилното население от останалите след въоръжени конфликти взривни военни остатъци.
Разпоредбите на Протокола нямат обратно действие и се прилагат само за взривни военни остатъци от въоръжени конфликти, състояли се след влизането в сила на Протокола за страната по него, на чиято територия се намират въпросните остатъци.
Ратифицирането на Протокола от българска страна ще съдейства за по-ранното му влизане в сила и за по-ефективно сътрудничество за намаляване страданията на цивилното население от въоръжени конфликти.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия, приет на 28 ноември 2003 г. на срещата на държавите страни по конвенцията.
Становището беше прието с консенсус.”
Тук бих искал да направя ремарката, че имах възможност, като участник в правителството на Симеон Сакскобургготски, да работя по този проект и изразявам изключителното си удовлетворение от това, че той дойде до пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вече Ви обръщам внимание, господин Паси, че нарушавате правилника.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта, представен на вашето внимание.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има ли процедурно предложение?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение, уважаеми госпожи и господа народни представители, е да гласуваме законопроекта за ратифициране на Протокола за взривни военни остатъци на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Господин Найденов, заповядайте да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия
Член единствен. Ратифицира Протокола за взривни военни остатъци (Протокол V) към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия, приет на 28 ноември 2003 г. на Срещата на държавите страни по Конвенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по заглавието и текста на законопроекта? Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текста на предложения законопроект.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНАТА СОЛИДАРНОСТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на законопроекта по трета точка предлагам в залата да бъде допуснат господин Валери Цеков - заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на господин Валери Цеков - заместник-министър на здравеопазването, в пленарната зала.
Не виждам противно мнение.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Цеков в залата.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за
дарение между Министерството на здравеопазването на
Република България и Министерството на здравеопазването и
социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2,
внесен от Министерския съвет на 09.09.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 21.09.2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията участва господин Валери Цеков, заместник-министър на здравеопазването на Република България.
В мотивите към законопроекта и в изложението на господин Цеков се изтъкна, че Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция е сключено в изпълнение на Компонент Едно “Подготовка на реализиране на информационна система за психично-здравно обслужване в общността” на Информационния проект в Югоизточна Европа “Създаване на регионални мрежи и системи за събиране и обмен на социална и здравна информация”, включен в структурната рамка на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност.
Компонент Едно се реализира в съответствие с решението, подписано от упълномощените представители на министерствата на здравеопазването на осем страни от Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора и Македония), от Гърция, от Съвета на Европа и от Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация, по време на деветата регионална среща на Здравната мрежа на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност, проведена през м. ноември 2004 г. в Кишинев, Република Молдова.
Проектът предвижда във всяка от страните, участващи в здравната мрежа, да се създаде пилотен модел на информационна система в подкрепа на предоставянето на психично-здравни услуги в общността.
Министерството на здравеопазването на Република България ще бъде отговорно за успешното осъществяване на проекта както на регионално, така и на национално ниво.
Осъществяването на първия компонент на проекта ще бъде под ръководството на Регионалния офис на проекта, който ще бъде разрит в София. Той ще бъде отговорен за мениджмънта, мониторинга, техническото и финансовото отчитане на проекта на регионално ниво.
Общият бюджет на Регионалния офис е 81 хил. евро, от тях 74 хил. евро дарява Република Гърция чрез подписаното Споразумение за дарение. Останалите суми ще се получат от Световната здравна организация и от Институт “Отворено общество”.
Проектът се управлява от Изпълнителен комитет, в който влизат представители на донора, на Световната здравна организация и на България, като изпълняваща страна.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и влизането в сила след ратификация.
След представянето на законопроекта народните представители изразиха своята подкрепа за неговото приемане.
С оглед гореизложеното Комисията по бюджет и финанси с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2, внесен от Министерския съвет на 09.09.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Имамов.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
“На редовното си заседание на 28 септември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция е сключено в изпълнение на Компонент 1 – “Подготовка на реализиране на информационна система за психично здравно обслужване в общността” от проекта “Създаване на регионални мрежи и системи за събиране и обмен на социална и здравна информация”, осъществяван в страните от Югоизточна Европа в рамките на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност. Проектът предвижда във всяка от страните, участващи в здравната мрежа, да се създаде пилотен модел на информационна система в подкрепа на предоставянето на психичноздравни услуги в общността.
Република България ще бъде отговорна за регионалното координиране на дейностите. За тази цел в София ще бъде изграден регионален офис на проекта, чието финансиране ще се осъществи чрез дарение от правителството на Република Гърция в размер на 74 хил. евро.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на споровете чрез арбитраж и влизането в сила след ратификация.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външната политика прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, сключено на 25 май 2005 г.
Становището беше прието с консенсус.”
Господин председател, ако кажа, че съм участвал в това споразумение, ще ми направите ли забележка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих предложил да вземете думата, господин Паси, след като обявим закриването на представянето на становищата на комисиите, за да преминем към обсъждания.
Доколкото разбирам, искате да се изкажете като народен представител. Давам Ви думата.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря. Изказването Ви беше красноречиво.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта, представен на вашето внимание.
Други изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, предлагам обсъжданият законопроект по т. 3 от нашата програма да бъде подложен на обсъждане и гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаваме към гласуване на второ четене.
Противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Имамов, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерство на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция
Член единствен. Ратифицира Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, сключено на 25 май 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли изказвания по текста на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Благодаря на господин Цеков за присъствието му в пленарната зала.
Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ТРЕТИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на законопроекта по четвърта точка, предлагам в залата да бъдат допуснати Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Десислава Лазова – държавен експерт по външни финанси в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на следните заместник-министри: Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и на госпожа Десислава Лазова от Министерството на финансите.
Няма направено противно предложение.
Моля, гласувайте предложението за допускане в пленарната зала.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Моля да поканите представителите на съответните министерства.
Заповядайте, господин Имамов, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2005 г.
На свое заседание, проведено на 21 септември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
От името на Министерския съвет в заседанието на комисията участва Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите.
Заемът е част от Кредитната програма на Международната банка за възстановяване и развитие, залегнала в нейната Стратегия за подпомагане на България през периода 2003-2005 г., чрез отпускане на серия от три заема на обща стойност 450 млн. щ. долара.
Съгласно програма на правителството за “Действия, цели и политика, целящи провеждането на устойчиви структурни реформи в икономиката на Република България в периода 2002-2005 г.” досега са отпуснати два заема (PAL-1 и PAL-2).
Първите два заема са били договорени след получаване на съгласие от Народното събрание за тяхното сключване, съответно през м. декември 2002 и през м. април 2004 г. Получените по заемите средства в подкрепа на платежния баланс на страната възлизат на 254,3 млн. евро.
Стратегическата насоченост на първия заем (PAL-1) е била да бъдат стимулирани структурните, регулаторните и институционалните реформи в реалния сектор с цел подобряване на бизнес средата.
С втория заем (РАL-2) е бил поставен акцент върху реформите в публичната администрация, съдебната система и борбата с корупцията, тоест върху подобряването на държавното управление, като същевременно е включвал мерки за продължаване на дейностите в областите, очертани като приоритетни за първия заем, и тези, които ще станат основен фокус на третия етап от изпълнение на програмата.
Преди пристъпване към договарянето на третата операция съвместно с кредитора е бил направен преглед на напредъка към постигане на първоначално заложените очаквани резултати в рамките на първия хоризонт на програмата. Статутът на изпълнение във всяко от очертаните направления е отчетен в графа “Текущо състояние на очакваните резултати на предоставения проект на Матрица за изпълнение на показателите”.
Основните цели на програмата са били постигането на среден икономически растеж за периода 2002-2005 г. от 4,5 - 5%; да се намали степента на бедност наполовина до 2005 г. в сравнение с 2001 г.; да се намали равнището на безработицата от 18,1% до 12-14% през 2005 г., и осъществен напредък по отношение на присъединяването на България към Европейския съюз. Към настоящия момент са изпълнени или постигнати в голяма степен договорените показатели.
С Решение от 27 април 2005 г., обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 38 от 3 май 2005 г., 39-ото Народно събрание е дало съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи от името на Република България заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за Трети програмен заем за преструктуриране.
В изпълнение на горното решение с писмо от м. май 2005 г. Правителството на Република България е поискало от Световната банка да отпусне Трети програмен заем за преструктуриране (РАL-3) в размер на равностойността на 150 млн. щатски долара, с което ще се приключи поредицата от три едногодишни програмни заема за преструктуриране.
В съответствие с писмото от м. май 2005 г. е бил подготвен проект за заемно споразумение, който на 2 юни 2005 г. е одобрен от Борда на директорите на Световната банка във Вашингтон. На 6 юни 2005 г. в София е подписано заемното споразумение от министъра на финансите Милен Велчев и от директора за България в Световната банка – Ананд Сет. На 2 септември 2005 г. заемното споразумение е одобрено и от Министерския съвет на Република България.
В изложението на господин Ивановски се изтъкна още, че с внесения в Народното събрание законопроект се предлага да се получи и третият заем в подкрепа на платежния баланс на страната и на усилията на правителството за изпълнението на средносрочната му стратегия за реформи, относно по-нататъшното намаляване на бедността, поддържане на икономическия растеж и напредъка на страната по пътя на присъединяването ни към Европейския съюз.
За по-нататъшното осъществяване на стратегията за растеж и за намаляване на бедността Република България продължава да базира средносрочната си програма за реформи в следните направления:
- насочване усилията към приключване на приватизацията и преструктуриране на енергетиката, железопътния транспорт, далекосъобщенията и водния сектор;
- преодоляване на пречките за навлизане в бизнеса и създаване на по-благоприятна пазарна среда за развитие;
- усъвършенстване законодателната основа на кредитирането, завършване на реформата в банковата система и развитие на финансовите пазари;
- укрепване на капацитета на държавната администрация и повишаване на ефикасността и ефективността на съдебната система;
- подобряване качеството, достъпа и ефективността на образованието и здравеопазването, продължаване на пенсионната реформа, повишаване ефективността на системата за социално подпомагане и осигуряване на по-добра интеграция в обществото на хората с увреждания.
Предложеният заем е в размер на сто и шестнадесет милиона и сто хиляди евро (116 млн. 100 хил. евро).
Заемното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие предвижда следните финансови условия:
- 17-годишен общ срок за погасяване с включен в него 5-годишен гратисен период;
- да се заплаща на банка първоначална такса, възлизаща на един процент (1,00%) от размера на заема, като част от тази такса може да бъде опростена по решение на банката;
- банката периодично да получава такса-ангажимент върху неизтеглената сума от главницата по заема по годишна ставка, възлизаща на три четвърти от един процент (3/4 от 1,00%);
- заемополучателят да заплаща периодично лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, по лихвен процент за всеки отделен лихвен период, равен на основния LIBOR плюс общия спред към LIBOR.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която от страна на народните представители се зададоха въпроси и направиха изказвания с цел изясняване и уточняване на условията и поеманите задължения с предложеното споразумение за заема. Изказаха се и съмнения в отчетените резултати от изпълнението на средносрочната стратегия на българското правителство за реформи.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 7, “против” – 2, “въздържали се” – 2.
Във връзка с гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране), между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за 116,1 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Имамов.
Доклад на Комисията по външна политика. Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! “На 15 септември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране), между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Заемът се отпуска от Международна банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната.
Заемът е част от общия размер средства, отпускани на Република България от международните финансови институции за подпомагане на реформите в страната. Третият програмен заем за преструктуриране е в размер на 116 млн. 100 хил. евро, договорен при стандартните условия на Международната банка за възстановяване и развитие за страната по заемите в единствена валута, с лихвен процент на база 6-месечен LIBOR, срок за погасяване 17 години, в т.ч. 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се погасява след неговото изтичане на равни 6-месечни вноски.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране), между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 6 юни 2005 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Паси.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. В комисията ние от
Демократи за силна България гласувахме против този заем и тук ще се опитам да ви убедя защо според нас на този етап не е необходимо да се ратифицира споразумението за заема.
В заглавието на заема е казано, че това е Трети програмен заем за преструктуриране, а в мотивите е казано, че той ще е в подкрепа на платежния баланс. Тоест това са двете основания, заради които ние трябва да получим заема.
Само че в този момент българският платежен баланс не се нуждае от тези 116,1 млн. евро. Това е, мисля, ясно на всеки.
Значително по-важно е другото, а именно продължаването на преструктурирането в българската държава. Само че когато човек погледне всичко, което е описано и което е договорено от предишните министри, вижда как то тотално се сблъсква с ангажиментите на сегашните министри и според нас е необходимо много ясно да се каже от министрите, които са в днешното правителство на Сергей Станишев, дали поемат тези ангажименти или не.
Един от ангажиментите например за преструктурирането на БДЖ е да се закрият 250 км път и да се извършат съкращения, които да намалят състава на БДЖ с 13% спрямо 2001 г. – нещо, което сегашното правителство декларира, че ще прави точно в обратната посока. Аналогична е ситуацията с реформата в образованието, аналогична е ситуацията в реформата за регистъра на фирмите, които трябва да бъдат извадени извън съдебната система, обслужването на едно гише и пр. Аз няма да се спирам на всички онези части, които са изброени в Приложението към Заемното споразумение и които очевидно не са изпълнени.
В комисията беше казано, че в края на краищата това не се гледало толкова, изпълнили-неизпълнили, ние заема ще го получим. Само че този заем точно към това е насочен – към дисциплинирането на българското правителство да изпълнява реформите. Затова моето предложение е да не бъде подкрепена на първо четене ратификацията на заема и да се изиска от министрите, които ще трябва да изпълняват тези ангажименти, да декларират, че поетите ангажименти ще бъдат изпълнени.
Демократи за силна България ще гласуват "против". Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димов.
Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
В Комисията по бюджети и финанси "Атака" гласува за този заем. Като се запознахме с параметрите, при които се отпуска, той е от заемите, които се получават при добри условия. Това е нашата позиция и нашата гледна точка. Заемите, които идват от Международната банка по този начин, в противовес на заемите, които идват от Международния валутен фонд, са с много по-добри условия. Ако се касае за заем и средства от Международния валутен фонд, ние не бихме подкрепили такъв заем. Но в този случай считаме, че следва да се гласува за заема, като аргументите, които бяха изложени от преждеговорещия от Демократи за силна България що се касае за изразходването на средствата, това са други въпроси - това са въпроси относно харченето и изразходването на средствата. Но по същество получаването на тези суми в този размер при тези условия е нещо добро за България и ние ще подкрепим получаването на този заем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шопов.
Други желаещи? Заповядайте господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, ще бъда съвсем кратък. Не мога да разбера какво има предвид господин Димов с това, че платежният баланс няма нужда от тези 116 млн. евро при известния на всички тежък проблем с текущата сметка на платежния баланс. Не коментирам този въпрос, защото мисля, че е лишено от логика да го коментираме и да го поставяме на обсъждане. Платежният баланс на България се нуждае много повече от тези 116 млн. евро.
Второ, господин Шопов е прав, този заем е изгоден, по-изгоден заем за държавата няма от този и България в момента наистина има нужда от тези средства. Ние ще гласуваме "за". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Имамов.
За реплика – заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Имамов, Вие безспорно сте прав, че заемът е изгоден. Само че има нещо, което е по-изгодно от заем и това е да не се взима заем. Защото когато се взима заем, се плащат лихви, плащат се определени средства от българските данъкоплатци. И за да бъде въобще един заем ефективен, той трябва да свърши определена работа. Този заем в случая няма да свърши нито една от двете работи, за които е предвиден. Тогава защо да плащаме лихвите, колкото да е изгоден? Защото в края на краищата и при най-изгодния заем има лихви, които се плащат от българските данъкоплатци. Ако този заем няма да изпълни условията, за които е предвиден, защото да плащаме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Друга реплика към господин Имамов? Не виждам.
Дуплика, господин Имамов? Отказвате се.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Опасявам се, че трябва да кажа нещо, което за самия мен е неприятно. Ние наблюдаваме тук разликата между опозиционно поведение и популизъм. Аз съм леко учуден от това, че в крайна сметка позицията на "Атака" е по-малко шокираща за мен, отколкото позицията на ДСБ. Вярно е, че всички ние бихме подкрепили желанието на ДСБ да видим настоящето правителство да дава гаранции, че смята да следва пътя, който беше поет от България в последните осем години. Това е похвално желание, ние го споделяме напълно. Но понеже ние работим за България, нашето мнение е, че такива важни задачи като споменатото преструктуриране следва да бъдат изпълнявани, а не препятствани, независимо от това от коя страна на позицията на управление стоим. Ние ще настояваме да реализираме и чрез силите на парламентарната си група и чрез силите на гражданското общество, и чрез силите на натиска от Брюксел онова, което е добро за България. Но ние няма да се опитаме да възпираме очевидно изгодни за България действия само затова, защото се казваме опозиция.
В този смисъл заявявам, че ние ще подкрепим ратификацията на Договора за заем. И при всички опасения, които бихме могли да имаме за това дали настоящето правителство ще действа последователно или не, предпочитаме да оказваме натиск върху него за да си свърши работата, отколкото да реализираме самоосъществяващи се предсказания, че то няма да я свърши, понеже така или иначе не е имало възможността за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Моята реплика към господин Димитров ще бъде съвсем кратка. Ако заемът с далеч по-лоши параметри беше от Международния валутен фонд, мисля, че господин Димитров нямаше да има тези задръжки и тези резерви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Дацов, бихте ли желали да дадете някакво пояснение във връзка с възникналия въпрос за характера на заема – дали е за платежния баланс или е за структурните реформи? Може би си заслужава пленарната зала да получи яснота в този аспект, повдигнат от господин Димов.
Заповядайте господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Без всякакъв спор това е заем, който е за подкрепа на платежния баланс, той така е дефиниран от Световната банка. Това е един типичен заем, който не за първи път България взима, така че не може да има дискусия по този въпрос. Това не е заем в подкрепа на някаква конкретна реформа, а е преди всички за платежния баланс. Именно поради тази причина от гледна точка на ресурсите, които след това се отделят за реформите, има една специфика, т.е. тези ресурси се предвиждат в бюджета всяка година и това е задължение на самото правителство. Средствата се получават за стабилизация на платежния баланс и второ, те отиват и постъпват в сметките на правителството, а не в някакви отделни целеви сметки.
Що се касае за изпълнението на отделните задължения, позицията на Световната банка е, че извършването на реформите гарантира стабилността на икономиката и постигането на определени резултати.
Не мога да се съглася с изразеното становище, че сегашното правителство не е припознало например реформите, заложени в таблицата, тъй като с решението на правителството от 1 септември, то потвърждава ангажираността си за извършване на реформите, които са предвидени в Третия програмен заем.
Аз повече няма какво да добавя. С удоволствие бих отговорил, както и колегата от Министерството на икономиката, която също е тук, на някои конкретни въпроси, касаещи мерките, които трябва да бъдат изпълнени по този заем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Дацов.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин заместник-министърът много точно дефинира нещата - България получава заем срещу конкретни задължения. Това е третият случай в рамките на процедурата на тези заеми, наречени PAL. И в този трети случай, вътре в договора, са описани тези конкретни задължения.
В Комисията по бюджет и финанси имаше дискусия именно за степента на ангажираност на България в последните години по изпълнението на задължения, които са свързани с реформи в определени сектори. За последните четири години тези реформи се движат или изключително бавно, или изобщо са спрели. Въпреки това България е получила подкрепата за платежния баланс в предишните два случая. Сега ще я получи отново. Но и експертите от Министерството на финансите бяха съгласни, че когато България получава един заем от Световната банка и впоследствие се вижда, че е поела задължения и не ги е изпълнила, това уронва престижа и достойнството на страната пред международните институции. Случаят за който говорим е такъв.
Господин Димов даде един пример, който беше свързан с БДЖ.
Аз ще си позволя да дам друг пример. В задълженията е предвидено да се извърши съкращение в съотношенията учител-ученик в различните етапи на средното образование в порядъка от 25 до 30%. В областта на висшето образование е поето задължение за съкращение от порядъка на около 40% на преподавателски състав в българското висше училище. Само преди броени дни министърът на образованието на сегашното правителство заяви недвусмислено и публично, че оптимизацията на училищната мрежа е приключен проблем за България и повече няма нужда да се говори по тази тема. Това звучеше много добре, а аз ще прибавя - и много популистки. Защото тези съотношения между учител и ученик са проблем, с който България се е сблъсквала през последните десет години няколко пъти, защото това е свързано именно с финансирането на българското образование. Вижда се, че тези реформи са спрели. Затова в този заем отново са посочени като задължения тези елементи на реформите.
Нашият призив е, че сега, когато се подкрепя този заем, българският парламент прави две неща. Първо, съгласява се, че платежният баланс има нужда от този заем и второ, поема върху себе си задължението да следи дали изпълнителната власт се движи по пътя на тези реформи, при условие че части от изпълнителната власт – конкретни министри, вече са заявили, че няма да ги извършват.
Тук не става дума за нещо в бъдеще време, а за нещо, което вече е факт. Би трябвало всички наистина да се грижим за това, а не господин Филип Димитров да занимава опозицията със себе си. Тук е въпрос да се ангажираме с това, какво прави управлението в страната, а не да се нападат опозиционните групи една друга, което според мен е недопустимо. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Имамов, заповядайте за реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Методиев, Вие дадохте един конкретен пример, но това не хвърля яснота върху мотивите Ви да не приемете този очевидно изгоден за България заем.
Искам само да Ви кажа, че трудно бихме могли да излъжем Световната банка или Международната банка за възстановяване и развитие като международни кредитори. Това е изключено! Те стриктно следят за начина на изразходване на средствата, които дават. Стриктно следят! Няма как да ги излъжем, независимо кой е на власт, кой управлява и кой е министър на финансите.
Второ, тук се говори за бедност, безработица, растеж. Тези средства няма да решат тези тежки за България проблеми, но те са необходими за тяхното решаване, за правене на една малка или голяма крачка в посока за тяхното решаване.
Трето, и най-богатите страни ползват заеми, когато те са изгодни за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други реплики към господин Методиев? Не виждам.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Имамов, и аз с огромно желание искам да се надявам, че няма да се случат тези неща, че не могат да бъдат лъгани международните финансови институции, но в рамките на дупликата ще Ви кажа, че Вашето управление в предишния мандат изгони Световната банка от Министерството на образованието, поради неспазването на поети задължения. Те бяха свързани с реформата вътре в тази система, с преструктурирането, с много елементи на трудности, с които не можа да се справи тогавашното ръководство на Министерството на образованието. Изгонването на Световната банка не повлия добре на образа на България точно пред тези финансови институции.
Сега обръщаме внимание, че може да се случи подобно нещо. Ние всички в тази зала знаем, че през последните 15 години тези институции всячески се мъчат да помогнат на Източна Европа да преодолее този тежък преход от комунизъм към демокрация и го правят по силите, по които те са в състояние да го направят. Но по пътя на тези взаимоотношения едно от най-важните неща, за които обърнах внимание, е именно това, когато една държава поеме задължения – да ги спазва.
Аз лично съм сигурен, че част от тези задължения, които се поемат днес, когато се прави равносметка след една, две или три години, ще видим, че пак не са спазени, както се случи през периода 2001-2005 г. в този сектор, за който аз дадох пример.
Не е въпрос някой някого да лъже! Въпросът е да се пази достойнството на собствената ти страна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване - поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Имамов, заповядайте за процедурно предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, предлагам да подложите на второ гласуване обсъждания законопроект по четвърта точка от нашата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 10, въздържали се няма.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 6 юни 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги народни представители, взимам думата, за да призова да гласувате против на второ четене този законопроект. Много от нещата, които се правят в последните години в България, се правят по инерция. Едно от тези неща е поддържането на вземането на заеми, които вече не са необходими на страната. България има предостатъчно фискален резерв, за да си позволи да не взема нови заеми. И като истинска дясна формация ние ще бъдем винаги против това да се вземат средства от чужбина тогава, когато няма необходимост да се прави това. Няма нужда от този заем. Никаква обективна необходимост и каквато и да е било необходимост няма да се вземат тези пари. Това е излишно задължаване на страната.
В това изказване искам да кажа, че оттук нататък Демократи за силна България ще се противопоставят срещу всяко сключване на заеми, които не са нужни на Република България. А голямата част от това, което вие ще предлагате оттук нататък, ще бъдат ненужни заеми на България. Нека това да послужи като сигнал на управляващите да преоценят политиката по поддържане на този вид взаимоотношения с международните финансови институции. Освен това няма необходимост да се поддържа тази машина, която непрекъснато съгласува, договаря и пр. мероприятия на спрените реформи, при положение, че тези реформи няма да се правят. При положение, че министрите заявяват, че няма да ги правят, както казаха моите колеги, това е преливане от пусто в празно. Няма нужда, ако вие нямате воля, ако нямате убеденост да правите реформи, да поддържате тази система, която очевидно вече не въздейства на българската администрация, и администрацията и политиците са намерили начин да не правят реформите, които са необходими. Нито едното, нито другото са необходими на България. Не правете излишни неща. Твърде много излишни неща прави това Народно събрание. Ето това, което правите в момента, е абсолютно ненужно на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костов.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Костов, след последното Ви изказване става пределно ясно, че е нужно генерално и цялостно преосмисляне на политиката относно получаването, взимането на заеми и свързването на страната с международните финансови институции. Защото, ако това е така, във връзка с Международната банка за възстановяване и развитие, как стоят нещата във връзка с Международния валутен фонд? Заемите, които се получават от Международната банка за възстановяване и развитие имат значение за поддържане на общия платежен баланс на страната, а онези от Международния валутен фонд нали са същите? Те изиграват същата подкрепа за платежния баланс на страната. Ето защо оттук нататък явно, след този дебат и становищата на различните политически сили, се поставя все по-остро въпросът, който ние отдавна поставяме, относно взаимоотношенията с Международния валутен фонд и получаването на средства от Международния валутен фонд за платежния баланс на страната.
Както се поставя въпросът тук във връзка със заема, за който дискутираме относно оползотворяването и харченето на средствата, по същия начин може да се постави генерално въпросът за задълженията, които България поема във връзка с взаимоотношенията си с Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тези въпроси трябва да бъдат разделени – взаимоотношенията с Международния фонд и взаимоотношенията със Световната банка, трябва да бъдат поставени в две различни плоскости, тъй като взаимоотношенията с Международния валутен фонд са свързани с осъществяваната в страната политика на парична и финансова стабилност. Ние, опозицията, сме заинтересовани това слабо управление да има взаимоотношения с Международния валутен фонд, защото по този начин ще разберем момента, в който те ще нарушат правилата за водене на стабилна парична и финансова политика. Няма друг начин една опозиция да бъде предупредена и няма друг начин международната общественост и наблюдателите да разберат, че едно правителство се е отклонило от тези правила, особено тогава, когато управляващото мнозинство няма волята да ги спазва. От тази гледна точка Договорът с Международния валутен фонд е необходим на това правителство, на това управляващо мнозинство, за да го дисциплинира, защото там дисциплината преминава през бюджетните параметри и няма как да се намери начин да бъдат заобиколени поставените условия. По друг начин обаче стои въпросът със заемите от Световната банка. Както виждате, тук те са намерили начин да заобикалят тези условия. Администрацията прави това години наред. Ето защо този заем специално не е необходим.
Във връзка с другата част на въпроса, отбележете само едно, че всеки заем влошава без друго недобрия платежен баланс на страната. Затова има още един мотив да не се взима този заем, защото влошава платежния баланс на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по второто четене на този законопроект? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към гласуване на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 12, въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Заповядайте, господин Адемов, за представяне на доклада на комисията.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди старта на обсъждането на законопроекта, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На заседание, проведено на 28 септември 2005 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване законопроект за изпълнение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Христина Христова и група народни представители, постъпилите писмени предложения и направените предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния "Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда".
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По наименованието на закона не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте наименованието на закона "Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда".
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение на народния представител Георги Димитров в текста на ал. 1, т. 1 след думата "специфични" да се добави "и опасни".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Антонела Понева в текста на ал. 1, т. 1 след думата "условия" да се добави "при които".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
"§ 1. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет."
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 1 има ли?
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по § 1 направих предложение, защото както във всички езици по света, така и в българския думите имат своето значение. Хубаво е те да се използват в този смисъл и в това си значение.
Забелязвам, че в законопроектите, които се предлагат и се приемат в това Народно събрание, се използват думи, без тяхното съдържание да е съобразено със смисъла на текста. Има думи, в които се влага някаква магическа сила, сякаш те обясняват и съдържат абсолютно всичко. Една много харесвана думичка от вносителите на повечето закони е "специфични". Ето и тук се появява тази дума, увиснала сама във въздуха и означаваща нещо съвсем различно от това, което е смисълът на текста. Така написан и приет, текстът означава, че абсолютно всички служители и работници в България могат да претендират за намаляване на работното време и допълнителен отпуск. Защото "работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени" – специфични условия са всички условия, при които се извършва някаква работа. Специфични са условията на работа на юристите, на икономистите, на актьорите, на режисьорите и съответно работата, която извършваме ние тук, носи своята специфика. По никакъв начин не е дефинирано понятието "специфични" в този текст.
Затова предложих редакционна поправка, така че наистина текстът да се изпълни със смисъла, за който е предназначен, тоест след "специфични" да има "при които рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени". Така вече наистина ще се получи това, за което са мислили, убедена съм, вносителите.
Предлагам да се гласува тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има ли други желаещи за изказване? Няма други желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 10, против 84, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Понева, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 25, против 65, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложение на комисията за създаване на нов параграф, който става § 2. Следващите параграфи се преномерират.
"§ 2. В чл. 147 ал. 2 се изменя така:
"(2) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т.1."
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2, който става § 3, по който няма предложения:
"§ 3. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така:
"1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от пет работни дни;"
2. Създава се ал. 2:
"(2) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет"."
Има предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на § 2а, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2а, който става § 4:
"§ 4. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3, който става § 5:
"§ 5. В чл. 284 се създава ал. 4:
"(4) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези три текста? Няма.
Моля да гласуваме § 2, § 2а и § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение на народните представители Петър Мръцков, Маргарита Панева и Ива Станкова, което комисията подкрепя по принцип и го инкорпорира в § 5а.
Предложение на народния представител Антонела Понева:
1. В чл. 285, ал. 1 думата “безплатна” се заменя с “предпазна”.
2. В чл. 285, ал. 2 думата “безплатна” се заменя с “предпазна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4, който става § 6:
“§ 6. Чл. 285 се изменя така:
“Безплатна храна
Чл. 285. (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.
(2) Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките по нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване по § 4, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето предложение в чл. 285 е продиктувано от това, че промените в този закон се налагат от нуждата за хармонизация на нашето законодателство с европейското. Много ясно е казано в европейските директиви, че там, където условията на труд създават рискове за живота и здравето на хората, не могат да бъдат компенсирани по никакъв друг начин, освен чрез намалено работно време и допълнителен годишен отпуск. Думата безплатно не фигурира в нито едно европейско законодателство. Безплатен обяд няма, както знаем всички, някой някъде плаща за него. Работодателят плаща за тази т.нар. безплатна храна. Такова нещо е недопустимо да има в едно европейско законодателство.
При обсъжданията в комисията ми беше отговорено, че фигурира някъде в европейското законодателство нещо като безплатно. Да, но това са само профилактични прегледи, които имат отношение към превенцията на здравето. В директивите е казано именно това, че всичко, което има профилактичен характер и осъществява превенция на здравето, е възможно, но компенсации по начин, различен от този, който споменах в началото, са недопустими.
Така че такава дума като безплатно не бива да съществува в нашите закони. Затова предлагам да бъде заменено с “предпазна храна”.
Разбира се, това означава малко повече работа. И нормативните актове трябва да бъдат променени, и класификаторът за храните, но, разбира се, трябва да се поработи, промяната е комплексна, така че нашите закони да придобият европейски вид.
Мотивите, с които вносителите отхвърлят моето предложение, също са доста интересни. Там се казва, че с чл. 285 се променя принципът за предоставяне на предпазна храна на работещите с цел осигуряване на физиологично хранене. Задавам въпроса: какво е храненето, не е ли физиологичен процес и има ли друго хранене освен физиологичното? Така че самите мотиви за отхвърлянето на моето предложение звучат наистина най-меко казано, интересно.
Думата “предпазна” наистина носи в смисъла си профилактика. Това е нещо, което се препоръчва и в европейските директиви.
Затова предлагам “безплатна храна” да бъде заменено с “предпазна”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като един от вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда искам да кажа, че въпросът за терминологичния спор дали храната е безплатна или е предпазна най-подробно сме го разнищвали много дълго с експерти от Комисията по труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването.
По всички нови нормативни документи, по нашия Закон за храненето, по европейските текстове, които сме виждали към различни директиви, свързани с храненето и хранителните добавки, няма такова понятие “предпазна храна”. Храната е физиологична храна по нашия закон, физиологично хранене – съответстващо на потребностите на организма. Не можем да предпазим човека, ако му дадем кисело мляко или прясно мляко или това трябва да бъде в такива количества, че просто не подлежи на коментар.
Ето защо с промените, с които хармонизираме нашия Кодекс на труда все пак в променения сега законопроект, който предлагаме, както виждаме, текстовете се подкрепят от Комисията по труда и социалната политика, наистина е неоснователно да се остави “предпазна храна”.
Нещо повече – безплатната храна, която е като физиологично хранене, като хранене, поддържащо жизнените сили и работоспособността на работниците, е всъщност и една възможност да си остане едно право от предишното законодателство за българските работници в нашия Кодекс на труда без да влизаме в противоречие с европейските изисквания.
Моля ви да подкрепим комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Моите аргументи за несъгласие с предложението на госпожа Понева са поне два.
На първо място, в Закона за храните не съществува терминът “предпазна храна” и въвеждането му в Кодекса на труда би създало редица затруднения в практиката по прилагане на кодекса.
На второ място, струва ми се твърде нелогично мерки, свързани с опазване на здравето на хората, работещи при специфични условия, да ги въвеждат в условия за правене на допълнителни разходи по храненето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Предлагам да не се занимаваме с казуистика. Ясно е, че понятието “безплатно” се отнася за контекста. В контекста ясно е изразено, че “безплатно” означава безплатно за този, който употребява храната.
Освен това искам да кажа на народните представители, че традицията да се дава безплатна храна при тежък физически и пр. увреждащ здравето труд е от 30-те години на миналия век. Веднага след освобождението, веднага след правителството на Стамболийски са създадени, има и работнически кухни, и пр. институции, казано общо, които взимат мерки в това отношение.
Така че няма защо да се колебаем и да слагаме “предпазна храна”. “Предпазна храна” размива понятието. Като кажете “предпазна храна”, ще накарат работникът да си я плаща по задължение. Работодателите ги знаем какви са – всеки тегли чергата към себе си, и работникът я тегли към себе си. Затова “предпазна храна” е едно излишно понятие, размиващо същността на нещата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Съвсем ясно е, че едно социалистическо управление си служи със социалистическа терминология. Това очевидно няма да може да бъде променено, но по отношение на въвеждането на термина “предпазно” аз ясно казах, че, разбира се, трябва да се променят и нормативните уредби и актове.
Госпожо Христова, позволете ми да не се съглася с Вас, че с безплатната храна може да има превенция на здравето. Безплатната храна означава едни ваучери, с които се пазарува в магазините всичко, каквото хрумне на съответните служители, притежаващи тези ваучери. В това се включват салам, кренвирши, а понякога цигари и алкохол. Не смятам, че ще успеете да убедите нито мен, нито когото и да било друг, че с това се провежда някаква профилактика на здравето.
Така че очевидно нашите закони ще запазят социалистическия си дух и не знам как вървим по пътя към Европа с такова законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма други желаещи за изказвания.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 79, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за § 4.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 9, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Моля Ви, господин Адемов, да представите Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, за разбирането и търпението.
“Преходна разпоредба” – комисията по принцип приема това наименование и предлага следното: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 7 и предлага следния окончателен текст:
“§ 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, т. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права до издаването на подзаконовите нормативните актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.”
Предложение на комисията за създаване на нов § 5а, който става § 8:
“§ 8. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 1, т. 1 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредба по чл. 285, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието – “Преходни и заключителни разпоредби”, и параграфи 7 и 8 от тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети, а с това и законът.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има поне 140 народни представители в залата. Имаме необходимия кворум.
Продължаваме заседанието с точка шеста от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Тук в папката виждам предложение от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Михаил Миков.
Господин Миков не е в пленарната зала, аз ще прочета проекта:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по транспорт и съобщения
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Радослав Георгиев Илиевски за заместник-председател на Комисията по транспорт и съобщения.”
Това е първият проект за решение.
Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по него? Няма.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Има предложение също от народния представител Михаил Миков с проект за решение, което гласи:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по жалбите и петициите на гражданите
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Желев Илчев за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Това решение е прието.
Направено е предложение от народния представител Радослав Илиевски със следния проект за решение:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по транспорт и съобщения
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Костадин Александров Кобаков за член на Комисията по транспорт и съобщения.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
И това решение е прието.
Има предложение, направено от народния представител Михаил Миков, за избиране на член на Комисията по парламентарна етика:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по парламентарна етика
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Костадин Александров Кобаков за член на Комисията по парламентарна етика.”
Редно е тези, които са направили предложенията, да дойдат на парламентарната трибуна, за да ги представят. (Шум и реплики от КБ.)
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Това решение е прието.
Направено е предложение от народния представител Радослав Илиевски:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по транспорт и съобщения
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Стойко Илиев Танков за член на Комисията по транспорт и съобщения.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Това решение е прието.
Направено е предложение от народния представител Михаил Миков:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по правни въпроси
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Надка Балева Янкова за член на Комисията по правни въпроси.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Направено е предложение от народния представител Радослав Илиевски:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Надка Балева Янкова за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
В папката няма повече проекти за решения за промени в постоянните комисии.
Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС - продължение.
Както ви е известно, приели сме заглавието на закона и от чл. 1 до чл. 52 включително.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя предложение при условията на чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат за участие господин Маргарит Ганев, който е заместник-министър на правосъдието, тъй като започваме с второто четене на Наказателнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има думата председателят на Правната комисия господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, продължаваме обсъждането и гласуването на доклада на Комисията по правни въпроси по второ четене на проекта за Наказателнопроцесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
“Глава шеста – Разследващи органи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава шеста.
Има предложение на господин Четин Казак – чл. 53 придобива следния вид:
“Разследващи органи
Чл. 53. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.
(2) Следователите са съдии по разследването към Националната следствена служба и окръжните следствени служби, които осъществяват:
1. разследване на наказателни производства в случаите, посочени в този кодекс;
2. процесуални правомощия и контрол в досъдебното производство по отношение на разследване, извършено от дознатели.
(3) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи и митническите служители, назначени на такава длъжност съответно от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на наблюдаващ прокурор.”
Комисията не подкрепя предложението както заради аргументи, които отчасти са по същество, така и заради това, че предметът на делата, по които се води следствие и дознание по-нататък се обсъждат систематично в законопроекта. Мисля, че е по-уместно тази дискусия да се проведе по повод на чл. 194 от проекта.
Предложение на Валентин Милтенов – в чл. 53 да се създаде нова ал. 2:
“(2) Следователите са магистрати от съдебната система и техният статут и правомощия са определени в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс”.
Алинея 2 да стане ал. 3, а ал. 3 да стане ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Българинов, което е оттеглено.
Предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на господин Димитров, госпожа Николова и госпожа Михайлова, което е оттеглено.
Има предложение на госпожа Дончева и Бисеров, което е взето предвид от комисията.
Тук искам да направя разяснение по отношение на доклада, че наблюдаващият прокурор като институт остава. Той се съдържа в редица от текстовете, но в някои от тях не е необходимо неговото определяне по този начин с оглед на конкретните процесуални функции, така че това предложение е взето предвид.
И така текстът придобива следната редакция:
“Разследващи органи
Чл. 52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.
(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност “дознател”.
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.”
Искам да кажа, че функциите на прокурора в наказателното производство са определени в чл. 46, а във вече приетия чл. 46, ал. 1, т. 1 е посочено, че прокурорът ръководи разследването, осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. Тук текстът има предвид тази вече приета разпоредба и ви предлагаме прочетената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители!
Господин председател на Правната комисия, може би все пак и за протокола да кажете защо отпада възможността митническите служители да бъдат дознатели по определени престъпления?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това вече е въпрос по същество, по който може да има дискусия и всеки, който желае, включително и Вие, да вземе отношение. Нека аз да не излагам всички аргументи “за” и “против”, защото по този въпрос има аргументи и в едната, и в другата посока. В комисията надделя становището дознанието да се съсредоточи в Министерство на вътрешните работи. Мисля, че няма да бъде коректно аз да обяснявам всяко едно от двете становища. Това може да бъде направено от страна на ръководството на заинтересованото ведомство – Министерство на финансите, или от народните представители, които споделят едното или другото мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители!
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата, за да коментирам направеното предложение от тримата депутати от Парламентарната група на ОДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждам, то е оттеглено, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това предложение е направено с оглед на обстоятелството, че споделяме идеята за възможността да бъдат извършвани действия по разследването и от органи, в частност митническите служители, извън кръга на дознанието.
В комисията бяха докладвани изявления от страна на Министерство на финансите, респективно на митниците, които твърдят, че в настоящия момент апаратът на това ведомство не е в състояние да поеме тези функции. Това беше докладвано от госпожа Дончева по време на заседание на комисията. В този смисъл след коментарите надделя становището и тъй като по принцип други наши предложения в същия контекст бяха възприети, ние приехме да оттеглим това предложение. Оказва се, че в момента постъпват други данни за това, че споменатото ведомство не твърди, че не е в състояние да извършва тези дейности, поради което ние бихме желали предложението да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид предложението “митнически служители, определени със заповед”? В тази му част да бъде подложено изрично на гласуване?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Поради разнобоя между твърденията на госпожа Дончева информацията, впоследствие постъпва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как аз оттук да давам обяснение в тази насока.
Има официално писмо от министъра на финансите.
Има думата народният представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Действително въпросът дали да се дадат дознателски правомощия на митническите служители е предизвикал разнобой в комисията. Искам да ви запозная с моето становище, което кореспондира и със становището на част от нашата парламентарна група. Разбира се, има и други мнения по въпроса.
То е основано на това какво е било сторено като история по развитието на този институт – дознателския институт в рамките на митниците, какъв е европейският фон и европейските изисквания по този въпрос, и как ще бъде тълкувано едно евентуално отнемане на дознателските правомощия на митническите органи? Ако ние ги отнемем, как ще бъде тълкувано в Европейския съюз?
Историческото развитие на този институт започва с въвеждането му на 1 януари 2000 г. с измененията в НПК. По-късно частично е ограничено с измененията в бр. 42 от 2001 г., като престъпленията по чл. 242 от НК са отнети от правомощията на дознателите митничари и е запазена единствено възможността митническите служители да разследват престъпления по чл. 251, тоест валутните престъпления. По-късно с промяна в “Държавен вестник”, бр. 50 от 2003 г. тези правомощия са възстановени в пълен обем с измененията в НПК от 39-ото Народно събрание. Към настоящия момент със заповед на министъра на финансите 17 митнически служители, по един за всяко териториално митническо управление, са определени да осъществяват функциите на митнически дознатели и те са достатъчно натоварени с дела, с преписки. Точните цифри ще вземем от митническата администрация.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не ги ли знаете? Аз ще Ви ги кажа.
МИНЧО СПАСОВ: Не е моя работа да ги знам, господин Миков.
Аналогични правомощия имат митническите администрации в страните-членки на Европейския съюз. Същността на тази практика, установена в европейския модел, е осигуряването и запазването на връзката между органа, констатирал митническото престъпление, и органа, който го разследва, което е изключително важно за крайния успешен резултат от разследването и евентуално стигането до осъдително решение, до осъдителен акт.
Изхождайки от ангажиментите към Европейския съюз, които сме поели в Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи” и Глава двадесет и пета “Митнически съюз”, досега в редовните доклади България е получавала препотвърждаване на препоръките и ангажиментите по отношение на митническото дознание, като в последния доклад е отчетен напредъкът в тази област, в редовния доклад от 2001 г., Глава двадесет и пета, цитирам: “Служителите се нуждаят от засилени правомощия в областта на разследването.”
В общата позиция BG 10, 2002 г., цитирам: “Правомощията на митническите служители е трябвало да бъдат разширени до края на 2001 г. и кани България да информира конференцията дали този краен срок е бил спазен, както и да предостави подробна информация за съдържанието на тези правомощия за разследване.”
В общата позиция на конференцията BG 4302 по Глава двадесет и пета Европейският съюз изисква от България да продължи да го информира регулярно относно разширяването правомощията на митническите служители в областта на разузнаването и разследването.
Същото е в редовния доклад от 2004 г. по Глава двадесет и четвърта, отбелязан е по-нататъшният законодателен и административен напредък в областта на митническото сътрудничество. България се справя добре с подготовката си за пълно привеждане в съответствие с acquis от третия стълб за митническо сътрудничество. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Няма да продължавам, същото е с Глава двадесет и пета. Ние сме изправени пред една от положителните стъпки, които са отчетени и от Европейската комисия, и предлаганата промяна, която аз считам за самоцелна – просто да си имаме в своите възгледи, че сме изградили едно стройно дознание (сигнал от председателя за изтичане на времето), ще бъде нарушение, стъпка назад от поетите и постигнати вече ангажименти пред Европейската комисия.
Затова аз поддържам предложението, така както е по вносител, тоест да останат правомощията на дознатели за митническите служители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Михаил Миков за първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Спасов, уважаеми дами и господа! Преди няколко години, когато се прие това изменение, твърде компромисно, в закона, ние предупреждавахме какво ще се случи в митниците. Статистиката, която Вие премълчавате пред залата, която аз изнасях преди няколко месеца, беше, че за 2003 г. има пет преписки, а за 2004 г. – три. Спад с 30%, отчетен обаче.
Принципният въпрос е: редно ли е административно-наказващите органи, каквито са митниците, да се занимават и с процедурата по реализация на наказателната отговорност, по доказване на извършени престъпления? Защото това е основен корупционен елемент.
Уважаеми господин Спасов, дано мониторинговият доклад да казва добри неща за митниците в България във връзка с по-широката тема корупция. Дано, казвам, много се надявам. Ще изчакаме малко, ще видим.
Има един принципен въпрос, че е добре в тази среда не тези, които много често – за съжаление, така са формулирани и съставите в Наказателния кодекс, могат да имат участие в извършването на престъплението контрабанда – там в същата система да се извършва разследването и доказването на престъпленията и те да са административно-наказващият орган, който да може да прецени дали е престъпление или митническо административно нарушение. Ето това е мотивът.
Както по-нататък работната група прие, че примерно тези, които вършат дознанието в МВР, те пък за извършени от тях длъжностни престъпления ще бъдат разследвани от следователи. Мисля, че повече аргументи от тези не може да има и всякакви евроаргументи по Глава двадесет и четвърта – вие знаете, че там няма общностно право и е дадено право на всяка държава да намери най-ефективния начин за реализация на целите, които си поставя – ефективност и бързина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, аз мисля, че тук има един елемент на неразбиране по отношение правомощията на дознателите. Дознателите извършват дознание в рамките на едно наказателно производство. Целта на въвеждането на това митническо дознание е тези сведения, данни, които са събрали дознателите, да имат своята тежест в наказателния процес, да бъдат процесуално легитимни.
Това че митническите органи са, от друга страна, административно-наказващи органи, там се касае за едно друго административно-наказателно производство, което няма връзка с наказателното производство по НК. Ние говорим за правомощия на дознатели, защото в административно-наказателното производство дознатели няма.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нали работят по НПК и едните, и другите?
МИНЧО СПАСОВ: Ние говорим за престъпления по НК, които са влезли в съда като престъпления по НК, за които е имало събрани доказателства, данни от самите дознатели. Целта е да улесним съда и доказването вината на тези виновни лица, като признаем правомощия за дознателите да събират доказателства пред наказателния съд, а не като административно-наказващи органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, имате думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Спасов, уважаеми дами и господа! Дознателите не събират за съда нищо. Те събират за прокурора и прокурорът е този, който ръководи разследването в тази фаза, включително може да извършва процесуални действия. Поставянето на въпроса за митническото дознание отваря един по-голям въпрос – трябва ли утре да имаме екологично дознание, защото има редица състави от Наказателния кодекс за замърсяване на околната среда, където санкциите и обществената тежест на тези състави, на тези престъпления е даже по-тежка от някои от митническите.
Трябва ли утре да приемем, че в Министерството на екологията трябва да има “екологично дознание“? Трябва ли да помислим за паметниците на културата, за които в Наказателния кодекс има също състави? Â Министерството на културата също има администрация, която отговаря за контрола, за санкционирането и прочее и там да създадем “културни дознатели” или дознатели за работа по престъпления, свързани с паметниците на културата?! Фундаментален въпрос на организацията на нашия наказателен процес и на реформата в рамките на това, което вършим, като промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Или трябва да приемем, че Министерството на вътрешните работи с възможностите да прави експертизи, с възможностите да използва специални технически средства, с всичкото това, което съществува там и което тепърва ще се изгражда като база, като подготовка, от една страна, и като материална база, е основното разследващо звено плюс следствието, по разбираеми причини, оставащо за определени престъпления от друг порядък.
Така че тук въпросът не е за ведомствения интерес на Министерството на финансите, в частност на Агенция “Митници”. Въпросът е много по-същностен – за това как си представяме предварителното производство - като органи, като структура, като възможности то да събира годни доказателства, които прокурорът да ползва в съда за доказване на обвинителната теза, защото съдебното следствие е друга работа, мисля че по този въпрос спор няма. И един такъв пробив в тази част утре ще отвори вратите от различни ведомства – има престъпления, свързани с кражба на електроенергия, може би трябва да направим дознатели, които да разследват тези престъпления от енергийното министерство. Сами разбирате, че една такава дисперсия на наказателното производство на предварителното разследване в цялата администрация не е полезна за едно добре функциониращо разследване, за квалификацията на тези хора, за тяхната материална база, за експертите, които ги осигуряват. А иначе тези евроаргументи - и ние се срещаме с хора от Европейската комисия. Доста са изсмукани от пръстите. Хората казват: Глава двадесет и четвърта – вие определяте най-добре функциониращия модел. За съжаление, това “митническо дознание” три години не се доказа. Точно обратното, то доказа, че дава малко продукт. Сега да си говорим, че е спаднала контрабандата, пак ви казваме, ще чакаме 10-15-20 дни и ще чуем какво е мнението на Брюксел. Така че нека да не превръщаме този, бих казал, междуведомствен интерес в един препъни камък за изграждане на структура, на състав и на правила в предварителното производство, които да бъдат относително универсални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! В общи линии чухте аргументите, за които стана дума. Не беше редно аз като докладчик на законопроекта да вземам страна или да ги разяснявам, мисля, че сте ориентирани в дискусията. Но по повод на тази дискусия искам да кажа нещо, което засяга работата ни по целия законопроект. Това е законопроектът, който се отнася, разбира се, до Народното събрание, до Министерството на правосъдието, но това е законопроект, който в отделни важни свои части засяга Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и определени агенции, а вероятно и други органи, разбира се, и магистратурата, която активно участва при неговото обсъждане.
Затова моят апел оттук нататък е, ако тези въпроси се смятат наистина достатъчно важни от държавна гледна точка, и институциите, които трябва да прилагат съответните разпоредби, нека също да се ангажират с тяхното публично отстояване. Мисля, че това трябва ясно да се знае, защото, когато ние приемаме решения, тези решения в крайна сметка ще ангажират всички ни при прилагането на законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Дано обаче да ме чуят оттук.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те имат парламентарни секретари и те ще им кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, имат и парламентарни секретари, даже ние се опитваме в момента да се свържем с Министерството на финансите, за да кажат и своето становище.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 53?
Господин Ганев, Вие като представител на Министерството на правосъдието и като вносител, бихте ли казали има ли някакво становище Министерството на правосъдието или Министерският съвет по този въпрос?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съображенията ни като вносител са ясно изразени в текста, който е внесен, така че не бих се ангажирал да добавя повече от това. Ние като вносители сме поддържали тази теза, при разискванията в Комисията по правни въпроси се е стигнало до друго становище, така че оставаме на усмотрение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
С други думи, вносителят поддържа текста си.
Господин Спасов, заповядайте за процедура.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Във връзка с повдигнатия спор и от изказването на господин Янаки Стоилов предлагам да отложим разглеждането на този текст, за да дадем възможност и на представителите на Министерството на финансите, и на митническата администрация, които пряко са засегнати от въпроса, да се изкажат тук пред нас и да дадат точните данни и точните факти.
Моето предложение е да отложим разглеждането на въпроса и да ги поканим в следващото заседание, когато гледаме точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като информация: има съобщение на Министерството на финансите, в момента обаче нямам отговор дали ще дойде техен представител или не.
Направено е процедурно предложение за отлагане на чл. 53.
Госпожо Манолова, заповядайте за обратно процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): В контекста на Вашата информация, господин председател, в комисията бяха поканени представители на Министерството на финансите, включително на Агенция “Митници” и при желание да отстояват някаква позиция можеха да направят това, тъй като този текст е разглеждан преди десетина дни и тогавашното им становище беше, че нямат против отпадането на функцията “митнически дознатели” от Изпълнителна агенция “Митници” и преминаването й към структурата на Министерството на вътрешните работи. Ние нямаме официална информация за промяна в тяхното становище. Можеха да направят това на заседание на комисията или в днешното пленарно заседание. Аз лично смятам, че ако целим бързина да приемем кодекса до средата на м. октомври, не трябва да отлагаме текстове.
Така че правя обратно процедурно предложение - текстът да се гласува в пленарната зала.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има становище на министър Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм длъжен да подложа на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов, но имам информация, че заместник-директорът на Агенция “Митници” пътува към парламента, тъй като директорът отсъства от София.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Процедурата ще се гласува както решат народните представители, но моят апел е и чрез Вас той да стигне до министрите, че в тази зала ние се нуждаем от становища, които са изразени от министрите или заместник-министрите. В определени случаи това могат да бъдат и ръководители на агенции.
Пак казвам, по този въпрос можеше да се вземе ясно становище, което да ангажира изцяло ръководените ведомства. Да не прибягваме до това заместници на агенции тук да формират позицията на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за отлагане гласуването на чл. 53.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Спасов за отлагане на разискванията, респективно на гласуването на чл. 53.
Гласували 120 народни представители: за 49, против 53, въздържали се 18.
Това процедурно предложение не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като аргументът, че имаме още много членове от НПК, които ни предстои да приемем, е несъстоятелен. Така или иначе сега ще продължим работата си по следващите членове от НПК, а е уместно да изчакаме представителите на Агенция “Митници”, още повече, че имаме и писмо от министъра на финансите, което поддържа тезата на вносителите, тоест имаме нещо, което опровергава становището, изложено в комисията като становище на Министерството на финансите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Откъде се появи това писмо?
МИНЧО СПАСОВ: Господин Корнезов спомена за него.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Дайте да го видим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване отново предложението на народния представител Минчо Спасов за отлагане на разискванията и гласуването по чл. 53.
Гласували 127 народни представители: за 56, против 56, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Минчо Спасов не се приема.
Има думата за процедурно предложение госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моето предложение е да прекъснем разглеждането на тази точка от дневния ред до идването на министъра на правосъдието и министъра на финансите в пленарната зала.
Първо, Демократи за силна България не приемаме при гледането на толкова важен закон като Наказателнопроцесуалния кодекс в залата да не присъства министърът на правосъдието. Вярно е, че тук е заместник-министърът на правосъдието, но този законопроект, както всички знаем, е изключително важен. Той е приет с акт на Министерския съвет и заместник-министрите не биха могли, дори и да искат, да кажат каква е волята на правителството като вносител на този законопроект.
Ние не приемаме да продължи разглеждането на НПК в отсъствието на министъра. Народното събрание е длъжно да извика, да покани, а дори и да не го покани, министърът е длъжен да присъства при разглеждането на толкова важен закон.
В случай, в който се поставя спор за това кой да извършва разследването – може ли и служители на други министерства да правят това – задължително трябва да присъства и министърът на финансите. Нека чуем позициите от тях, а не от заместник-министри, с цялото уважение към тях. Мисля, че им поставяме задача, която не е в кръга на техните правомощия. Те не носят политическа отговорност по силата на Конституцията. Политическата отговорност я носи правителството, в това число и министрите.
Затова предложението ми е да преминем към разглеждане на следващата точка от дневния ред и да спрем гледането на Наказателно-процесуалния кодекс до идването на министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам защо се запънахме така жестоко на този член.
Моето процедурно предложение е: да се приеме предложението на господин Михо Миков, като се гласува. Досега има малко лостове в ръцете на митничарите, та да им дадем още един лост! Знаем какво става по митниците, знаем за корупциите. Нека това разследване да си остане в институцията, където й е мястото. Утре някой ще създаде частна фондация и той ще иска да разследва! Това е смешно! Както господин Миков каза – всяко учреждение ще поиска утре-вдруги ден да си прави собствени разследвания! Да си ги прави, но на частни начала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от госпожа Михайлова за отлагане разглеждането на Наказателнопроцесуалния кодекс до идването на министъра на правосъдието и на министъра на финансите, като се премине към следващата точка от дневния ред, докато двамата министри не дойдат.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
Гласували 119 народни представители: за 52, против 55, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение е процедурно. Обръщам се към колегите в залата, за да гласуваме повторно. Става дума за един основен принцип – при обсъждането на законопроектите тук да присъстват министрите. Доколкото имам спомен, в Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание колегите от БСП редовно имаха тази претенция към министрите, а не към правителствените чиновници – да се присъства в залата. Казвам това от личен опит. Затова Ви моля да бъдете последователни и да гласувате да се прекрати тази точка до идването на министрите, като ще прибавя, че в случая е редно да присъства и министърът на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване за втори път процедурното предложение на народната представителка госпожа Михайлова за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред до идването на двамата министри, като се премине към следващата точка от дневния ред – точка осма.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 64, против 55, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? В противен случай ще го поставя на гласуване.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, предлагам да гласуваме допускането на господин Александър Раков в пленарната зала, за да чуем становището на Агенция “Митници” по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте допускането на господин Раков в пленарната зала.
Гласували 107 народни представители: за 74, против 26, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите господин Раков в пленарната зала.
Господин Раков, заповядайте на трибуната. Предполагам, разбрахте каква е дискусията по чл. 53? Какво е становището на Министерството на финансите, респективно на Агенция “Митници”?
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
За съжаление, не съм разбрал, защото току-що влизам в пленарната зала.
По принцип знам каква е дискусията. Не зная какви са обсъжданията до този момент и какво е становището, въз основа на което е направено предложението за отпадане на правомощията на митническите органи да извършват разследване на престъпления против митническия режим.
Становището на Агенция “Митници”, респективно на Министерството на финансите, е да се запази това правомощие на митническите органи, което е въведено в Наказателнопроцесуалния кодекс още през 1999 г., което е в сила от 2000 г., за разследване на престъпления по чл. 242, чл. 242а от Наказателния кодекс и престъпления по чл. 251 – валутни престъпления, в случаите на нарушения при внасянето и изнасянето на валутни ценности.
Разполагам със справка за прилагането на този институт от 2003 г., когато реално практически започват да се изпълняват правомощията на митническите органи по разследване на този вид престъпления. Тя показва, че през този период - от 2003 г. до м. август 2005 г., общо са образувани 279 дознания, от които с мнение за съд са предадени 60. Обръщам внимание, че от тях са приключили с осъдителна присъда 26 дела; прекратени са 45; 23 броя са преобразувани в следствия, каквото е правомощието на прокуратурата в момента, и 91 броя са висящо производство.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): За колко време?
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: От 2003 г.
Защо от 2003 г.? Защото наблюдаваме една нормативна непоследователност при решаването на този проблем, тъй като както отбелязах през 2003 г. се въведе това правомощие. То успя да просъществува само няколко месеца, тъй като през последните дни от работата на Тридесет и осмото Народно събрание с една промяна в чл. 171, който задължително определя по кои престъпни състави трябва да се провежда следствие, престъплението по чл. 242 – митническата контрабанда, беше включено при задължително провеждане на следствие, което на практика обезсмисли и неговото прилагане. Получи се на практика, че законът хем дава, хем не дава митническите органи да извършват такова дознание. През 2003 г. беше направена корекцията в чл. 171 и така се възстанови правомощието на митническите органи за разследване на престъпления против митническия режим.
Обръщам внимание пак, че тук става въпрос само и единствено за тези три вида престъпления – квалифицирана митническа контрабанда, отклонение от режим “Транзит на стоки” и валутните престъпления.
Мотивите да не се променя предложението на вносителя в новия Наказателнопроцесуален кодекс са същите, каквито са били и през 1999-2000 г., каквито са били и през 2003 г. А те са – сигурно говорившите преди мен са обърнали внимание, хармонизация и отговаряне на критериите и изискванията на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изискване на Европейския съюз ли е?
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Абсолютно изискване. Мога да бъда по-конкретен – във всички редовни доклади на Европейската комисия от 2002, 2003 и 2004 г., както и в общата позиция на Европейския съюз, се съдържат препоръките и ангажиментите на България по отношение на митническото дознание като в последния редовен доклад от 2004 г. изрично е подчертано, че следва да се засилят правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления.
За справка разполагам с информация за страните-членки преди присъединяването на последните 10 от тях. От тези 15 – в 11 от тях, митническите органи извършват разследване за митнически престъпления.
Основното, което трябва да се подчертае тук, в процеса на хармонизация е, че към нашия Договор за присъединяване към Европейския съюз е и конвенцията, съставена по реда на чл. К-3 от Договора за Европейския съюз относно взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации. Това е Конвенция НЕАПОЛ-2, както и конвенцията, съставена по реда на чл. К-3 от Договора с Европейския съюз относно използване на информационни технологии за митнически цели. Тези две конвенции и особено първата НЕАПОЛ-2, съдържат изрични изисквания за правомощията на митническите органи във връзка с установяване и разследване на митнически нарушения, правомощия, свързани с контрола – там е последващият контрол, там са правомощията за извършване на контролирани доставки, правомощието за носене на оръжие, за извършване на личен обиск на нарушители. Един голям набор от правомощия, които нашата страна отдавна е възприела, основно в митническото законодателство, но препоръката е тези правомощия да се развият в пълен обем. Досега винаги сме отчитали изпълнение по тези ангажименти. Ако се приеме това предложение за отпадане на правомощията от новия Наказателнопроцесуален кодекс, на практика ние ще отстъпим от ангажиментите, които сме поели към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми колеги, това, което прочете представителят на Агенция “Митници” най-малко е смешно, защото за две години от 260 дела те са приключили само 26, което е най-малко смехотворно, а 100 от тях стоят и са все още висящи.
Аз, както и цялата Парламентарна група на Българския народен съюз считаме, че това ще бъде голяма грешка – митниците да останат разследващи органи. Мотивите ми за това и изобщо на всички ни мотивите ни за това са, че, както знаете, досега дознателите от митниците имат над себе си много началници, които влияят при сформиране на тяхното заключение дали едно лице е виновно или не. Затова считам, че дознанието трябва да е единствено и само в системата на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак за текста на чл. 53, което комисията не е подкрепила.
Гласували 126 народни представители: за 10, против 98, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Милтенов за чл. 53, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Валентин Милтенов не се приема.
Има думата председателя на комисията за уточнение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Във връзка с предстоящото гласуване искам да обърна внимание на народните представители, че единствената разлика в предложението на вносителя и на господин Филип Димитров и останалите народни представители е “чл. 278, ал. 3”.
Аз не знам дали те наистина толкова държат на него, но мисля, че дискусията е достатъчно принципна, за да се съсредоточим върху избора между предложението на вносителя и на комисията, за да няма отделно гласуване по тези текстове, ако те не държат. Но и в двете предложения – аз тук не влияя повече върху избора по същество на народните представители, но искам да обърна внимание на една малка подробност в предложението на вносителя, когато след изброяването на членовете от Наказателния кодекс е казано “и митнически служители”. Според мен този съюз е излишен. Просто трябва да бъде “митнически служители”, за да не се създаде впечатление, че по тези текстове разследването ще се извършва едновременно от дознател от МВР плюс митнически служител, назначен от министъра на финансите. Това е необходимо да се знае, когато се гласуват двата варианта, за да бъдат в правно-технически и достатъчно безспорен вариант. Разбира се, остава предложението на комисията.
Може би господин Филип Димитров да каже, защото по-скоро практическият смисъл е кое предложение ще се гласува първо, така че господин Филип Димитров, ако иска да вземе отношение, за да каже дали го поддържа в широкия или в тесния смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние оттеглихме предложението в комисията, защото госпожа Дончева докладва отрицателно становище на министъра на финансите и практически бяхме подведени. При докладването на този текст се каза, че министърът на финансите не поддържа становището дознатели да бъдат митнически служители. След това обаче ние видяхме, че има писмо от министъра на финансите в противен смисъл, поради което коригирахме отношението си. Бяхме подведени.
Разликата между текста на вносителя, както коректно каза председателят на комисията, и нашето предложение е, че ние вкарваме и текста за контрабанда на паметници на културата – това е чл. 278. Всъщност това е текстът на вносителя плюс “паметници на културата”, което е коректно да бъде изписано също като правомощие на митническите служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако поддържате това предложение, ще го гласуваме отделно.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Поддържаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо ще трябва да гласуваме предложението на вносителя. Чета: “..., а за престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от Наказателния кодекс митнически служители, определени със заповед на министъра на финансите”.
Ако се приеме, тогава ще подложим на гласуване и допълнителния текст, който групата народни представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова са направили.
Чухте текста, който е по вносител. Включително и господин Минчо Спасов предложи да се гласува текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 43, против 51, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Това означава, че отпада и възможността да се гласува предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова за чл. 278, ал. 3, тъй като митническото дознание всъщност не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста, който ни е предложен от комисията за чл. 53, който става чл. 52.
Гласували 108 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 14.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 53 със следната редакция:
“Основания и ред за отвеждане на разследващите органи
Чл. 53. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.
(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 54, който става чл. 53, заедно с Глава шеста “Разследващи органи”.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет заедно с наименованието на главата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава седма – Обвиняем”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава седма.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55 със заглавие “Лице, което има качество на обвиняем”.
Няма предложения, освен за преномерация, като този текст става чл. 54.
По чл. 56 има предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров, което по принцип се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 55 със следната редакция:
“Права на обвиняемия
Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
(2) Подсъдимият има право и на последна дума.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава седма “Обвиняем” и двата текста.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІ – Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 57 с наименование “Мярка за неотклонение” има предложение на господата Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 57, ал. 1 и чл. 62, ал. 4 неоснователно се вкарва изразът “може”, което означава, че вземането на мярка за неотклонение спрямо обвиняем не е задължителна, тъй като след като е обвиняем, значи, че преценката “обосновано предположение, че е извършил престъпление” вече е направена.
Предлагат в чл. 57, ал. 1 да се заличат думите “може да се вземе” и се заменят с думата “взема”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 56 със следното съдържание:
“Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.
(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.
(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 29.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, което съвпада и с вносителя, Раздел ІІ с наименованието и чл. 57.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“Цел на мерките за неотклонение
Чл. 58. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.”
Има предложение от народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 58 и чл. 64, ал. 1, с оглед на криминалната практика през последните години, предлагат след израза “да извърши престъпление” да се добави “да укрие или унищожи доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, да се възпрепятства манипулирането му от съучастници и поръчители, включително и физическото му елиминиране”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 57.
Всъщност в част от тяхното предложение по-нататък се уреждат основанията за налагане на мерките за неотклонение. Тъй като тези текстове са по-общи, мотивът на комисията е бил тук да не се разширява неговото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина колегата Янаки Стоилов каза, че нашите предложения са взети предвид в някои от по-следващите текстове. Да, това е така, но смятаме, че и тук е мястото да се обърне по-голямо внимание на този въпрос – мярката за неотклонение, тъй като тя е в основата на правораздаването. Лошото българско правораздаване през последните години – всички сме свидетели, е преди всичко и плод на лошата, недостатъчно добре ползвана институция в наказателното правораздаване – мярката за неотклонение.
Защо искаме да отпадне “може”, а “задължително” да остане, като се добави именно, че задължително се взимат мерки за неотклонение?
Има три основателни причини.
Когато на унищожаване подлежат доказателства, а сме свидетели, че често пъти по важни дела съществени писмени, веществени и други доказателства осуетяват именно разкриването на истината – тогава, когато мярката за неотклонение на обвиняемия е взета неправилно.
На второ място, манипулирането на съучастници и попечители е една постоянна практика, която във всички случаи налага по дела с висока степен на обществена опасност задължително да се взема мярка за неотклонение, гарантираща именно запазването от натиск, от съответно манипулиране на важни съучастници, свидетели и съответно поръчители.
На трето място, в съдебната практика има случаи на физическо ликвидиране на важни свидетели и даже съучастници по делата. Във всички случаи една по-ясна и прецизна задължителна мярка, която съдът трябва да вземе, пресича и още нещо, освен възможността на обвиняемите да пречат на намирането на истината – пресичат се едни от пътищата за корупция на съда, който въпрос вълнува всички ни. Тази корупция е всъщност едно от основните обвинения към България от страна на Европейския съюз. Именно това налага да акцентираме малко повече върху този въпрос, касаещ мярката за неотклонение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин председател, уважаеми господин Величков! Вземам думата за реплика, за да поясня, че всъщност новият текст с тази редакция е крачка напред, защото мярката за неотклонение не е репресия, не е наказание, тя е дисциплинираща мярка, която позволява страните да се съобразят с процеса. В този смисъл много пъти, когато се пише подписка, тя се пише буквално така, за да има нещо написано. Така че ние се приближаваме към правилната трактовка на мярката за неотклонение като средство за процесуална принуда, а не наказание.
Изказването Ви беше в смисъл тогава, когато задължително ще се вземе мярка и тя ще бъде съответна на фактологията, която Вие излагате. Но записът “може” е легален запис, “взема” означава задължително вземане на мярка тогава, когато тя не се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за реплика и ще бъда съвсем кратък.
Обсъждаме текста за цел на мерките за неотклонение. Текстът гласи: “Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие и, на второ място, да извърши престъпление”.
Всичко, което предлагате Вие, на практика представлява извършване на престъпление. То се абсорбира и няма нужда да утежняваме текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Обвиняемият няма задължение да съдейства за издирване на обективната истина, има право на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Величков, ако желаете. Отказвате се.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат. Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 58, който става чл. 57 по вносител и е подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 59 е със заглавие: “Видове мерки за неотклонение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 58.
Член 60 е със заглавие: “Акт за определяне на мярката за неотклонение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 59.
Комисията предлага чл. 61 със заглавие “Подписка” да стане чл. 60.
Тези текстове на вносителя са подкрепени от комисията и по тях няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 62 със заглавие “Гаранция” има предложение от Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов в чл. 62, ал. 4 да се заличат думите “може да вземе” и да се заменят с думата “взема”.
Този въпрос го обсъждахме и мисля, че може да се смята за решен.
Има предложение на господин Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 62, което става чл. 61 със следната редакция:
“Гаранция
Чл. 61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или редовия защитник пред съответния първоинстанционен съд.”
Господин председател, предлагам едно допълнение, което според мен е за пропуск, който е и на комисията: “в срока за представянето й”. Така става “…пред съответния инстанционен съд в срока за представянето й”. Трябва да има някакъв предел за обжалването на гаранцията.
Продължавам с ал. 3:
"Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни.
(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 63, ал. 2 или чл. 64, ал. 1.
(6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.
(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.
(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Предлагам съвсем дребна поправка в ал. 5 на чл. 61 на страница 7. Вместо израза "съдът може да вземе" да кажем "съдът може да наложи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е редакционна поправка, допустима е.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има само един проблем. Аз разбирам смислово това, което предлага господин Берон, но на много места е използван традиционно терминът "взема". При тази преценка трябва или навсякъде да се казва, че съдът налага мярка за неотклонение, или взема мярка за неотклонение.
Наистина дискусията е повече редакционна, но моля да се има предвид, че тя не може да стане само в ал. 5. Или трябва да я правим навсякъде, или да я отхвърлим навсякъде. Неговото предложение трябва да се разглежда по-общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за допълване на ал. 3, изречение първо: "в срока за представянето й".
Господин Димитров, има ли някакъв проблем?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Приемете, че това е редакционна корекция, а не техническа грешка, защото иначе излизаме извън правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не е извън правилника.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не я гласуваме отделно, ако няма възражения, а в общата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ако няма възражения, да не я гласуваме отделно, но ако има пък възражения, трябва да я гласуваме отделно!
Щом ще гласуваме предложението на господин Берон, ще гласуваме и предложението на господин Стоилов. Смисълът не се изменя.
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението на господин Янаки Стоилов е прието.
Моля, гласувайте предложението на господин Петър Берон – в ал. 5 думата "да вземе" да се замени с "да наложи".
Гласували 92 народни представители: за 43, против 23, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията с добавката, която предложи тук господин Стоилов за чл. 61, и наименованието на текста.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва чл. 63 "Домашен арест".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 63, който става чл. 62. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 64 "Задържане под стража" има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията не подкрепя предложението. То е следното:
В чл. 58 и чл. 64, ал. 1, с оглед на криминалната практика през последните години предлагаме след изразите "да извърши престъпление" да се добавят думите "да укрие или унищожи доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, да се възпрепятства манипулирането му от съучастници и поръчители, включително и физическото му елиминиране".
Този въпрос вече може да се смята за решен, господин председател.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Четин Казак – в чл. 64 отпада ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Трифон Митев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 63 със следната редакция:
"Задържане под стража
Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.
(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.
(7) За задържането под стража незабавно се уведомяват:
1. семейството на обвиняемия;
2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това;
3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин.
(8) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Господин Величков оттегля предложението си, тъй като повтаря един гласуван преди това текст.
Подлагам на гласуване предложението на господин Четин Казак, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 1, против 64, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 63.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 65 с наименование “Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство” има предложение на госпожа Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на госпожа Татяна Дончева и господин Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 64 със следната редакция:
“Вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража в досъдебното производство
Чл. 64. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
(2) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.
(3) Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
(4) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека.
(5) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до 7 дни в случай на частна жалба или частен протест.
(6) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в 3-дневен срок.
(7) Въззивният съд разглежда делото в състав от 3 съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.
(8) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
(9) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Предложенията на народните представители по принцип се подкрепят.
Моля, гласувайте чл. 64, както се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва чл. 66 с наименование “Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство”.
Има предложение на госпожа Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на господин Валентин Милтенов, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на госпожа Татяна Дончева и господин Христо Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 65 със следната редакция:
“Съдебен контрол върху задържането под страна
в досъдебното производство
Чл. 65. (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.
(3) Делото се насрочва в 3-дневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяването на определението съдът насрочва делото в случай на частна жалба или частен протест пред въззивния съд в срок до седем дни.
(5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.
(6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
(7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
(8) Въззивният съд разглежда делото в състав от 3 съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем е освобождава след внасянето й.
(11) Алинеи 1-10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 67 е с наименование “Последици по неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение”.
Има предложение на господин Филип Димитров, госпожа Елеонора Николова и госпожа Ася Михайлова – в чл. 67 се променя наименованието, както следва:
“Промяна на първоначално взета мярка” и се създава нова ал. 2:
“(2) Мярката за неотклонение може да се замени от разследващия орган в по-тежка по реда, предвиден в този кодекс и в случаите на повдигане на ново, по-тежко обвинение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 66 със следната редакция:
“Последици от неизпълнение на задълженията,
свързани с мерките за неотклонение
Чл. 66. (1) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложили сме този по-разширен състав на ал. 2 на чл. 67, водени от следните съвсем принципни съображения:
Много често обвиняемият е предаден на съд примерно за средна телесна повреда, но причинно-следствената връзка, независимо от намесата на лекарите, води до настъпването на смърт. В този случай е безсмислено отново да се сезират всичките органи по веригата, за да се вземе съответната мярка за неотклонение, защото това са много чести случаи в практиката.
Ето защо мисля, че няма да разширим необосновано правомощията на разследващия орган в тези случаи, в тази хипотеза той да може да промени мярката. Всички колеги, които са работили в практиката, знаят, че много често предпазливо престъплението се образува по по-лекия текст, защото не се знае какво ще се случи с пострадалия. Много често има едно динамично развитие в процеса и се стига до смърт, много често там квалификацията може да бъде не само за убийство, а за убийство, причинено с всичките квалифициращи състави по чл. 116. Това сме имали предвид, като сме добавили, че в този случай е уместно разследващият орган да може да промени мярката в по-тежка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Само едно разяснение. Аз разбирам - предложението на народните представители е с цел опростяване и ускоряване на процеса и това наистина е така, но има два проблема. Единият е, че мярката невинаги се взема от разследващите органи. В някои случаи тя се взема от съда, а другото е, че винаги има конкретни основания и в някои от случаите наистина би се получило това, за което пледира госпожа Николова, но то няма как да отмени във всеки един от тях преценката. Заради това сме успели да включим тази идея като текст, който може да отговори реално на многообразието на тези случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи народни представители да вземат отношение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 45, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 66.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият текст е чл. 68 – “Забрана за доближаване до пострадалия”.
Има предложение на господин Борислав Българинов чл. 68 да отпадне.
Същото е и предложението на господин Стоян Иванов.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Предложение на господин Валентин Милтенов:
1. Чл. 68, ал. 2 “Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. На досъдебното производство присъствието на обвиняемия и пострадалия се осигурява от прокурора. Определението на съда е окончателно.”
2. Чл. 68, ал. 3 “В случай, че обвиняемият, респективно подсъдимият, наруши забраната по ал. 1, по предложение на прокурора или по искане на пострадалия, съдът налага на обвиняемия глоба в размер от 500 до 5000 лв., взема по отношение на същия мярка за неотклонение или заменя мярката му за неотклонение с по-тежка. Предложението се разглежда по реда на ал. 2.”
В този случай алинеи 3 и 4 стават съответно 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Яни Янев:
В чл. 68 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) В случаите, когато обвиняемият или подсъдимият наруши забраната по ал. 1, пострадалият може да поиска от съда изменение на определената мярка за неотклонение в по-тежка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 67 със следната редакция:
“Забрана за доближаване до пострадалия
Чл. 67. (1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия.
(2) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.
(3) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.
(4) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 2.”
Мисля, че в този текст е останал само един проблем – че той наистина не предвижда никаква санкция за неизпълнението на лицето, на което е наложено това изискване – неговото изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Българинов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Мотивите за това да отпадне този текст от закона: вече има такъв текст в един друг закон – Закона за домашното насилие и практически той е неприложим. В този случай просто няма кой да контролира тази забрана, която ще бъде наложена от съда.
Затова предложението ми е да отпадне този текст от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Нежелателно е да утежняваме законите с излишни текстове, защото, първо, този текст е една абсолютна безсмислица. Кой ще мери на колко метра е застанал подсъдимият от пострадалия, по какъв начин ще се контролира това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът за 20-те метра отпадна.
АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, дори да е така. “Приближаване” – какво значи приближаване? На колко метра ще се приближава и по какъв начин това ще се установява? Това е нещо, което най-много да дава възможност да се злоупотребява с това право, да се затормозява процесът. Наистина аз съм на мнение, че този текст трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Има много неща, колеги, които ние не приемаме априори, поради това че не можем да си представим, че те биха били изпълнени. Това е един нов текст за нашия Наказателнопроцесуален кодекс. Много други неща са нови и на мен ми прави впечатление, че ето, виждате ли, когато говорим за наблюдаващия прокурор, изменяме формулата, защото на този етап не сме готови да осигурим материалните условия и достатъчно брой хора, които могат да работят при тази ситуация.
По-нататък ние ще дойдем до момента, в който ще коментираме нещата за призоваването и насрочването на делата – ние пак ще бъдем притеснени от това, че не можем да го направим, защото, видите ли, нашите съдебни сгради нямат достатъчно зали за насрочване на делата, за да можем да ги насрочваме по-кратко.
Казвам всичко това, защото поради това че в един закон не е сработил текстът, не означава, че и тук не може да сработи. Това е един текст, който го има в другите законодателства и той работи добре, защото е ясно, че когато имаме извършител на престъпление, който по някакъв начин желае да оказва въздействие, той може да го прави непосредствено чрез оказване на психически и различен вид тормоз по отношение на самия пострадал.
Естествено е, че доближаването до пострадалия подлежи на доказване в рамките на самия процес и това може да бъде доказано, ние не трябва да го изключваме като възможност. Разбира се, аз съм против това да определяме някакъв фиксиран параметър – 20 метра, но във всички случаи трябва да предоставим възможността съдът да може да определи това до какво разстояние не трябва да се доближава извършителят до пострадалия. Освен това пледирам пред вас и за обстоятелството, че така както е одобрен текстът от комисията – той е предложен от вносителя, модифициран е от Комисията по правни въпроси в неговото одобрение, но той остава без зъб, всъщност няма никаква санкция. Във всички случаи, когато може пострадалият да установи факта, че извършителят на престъплението осъществява такъв тормоз и нарушава тази забрана, да има възможност или да бъде възприета формулата, която предлага колегата Милтенов чрез налагане на глоба, или да му бъде дадена възможността за изменението, когато е взета мярка за неотклонение тя да бъде променена в по-тежка.
Така че принципно аз защитавам наличието на този текст в закона, като моля също така, колеги, да прецените, че е наложително приемането на този текст да бъде съпътствано и с определена мярка, която да утежнява положението на обвиняемия или подсъдимия, в случаите когато наруши тази мярка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Господин Милтенов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В тази връзка е и моето направено предложение по ал. 3. Наистина, за да бъде ефективен този текст трябва да бъде предвидена и съответната санкция, за да може да има реално изпълнение на въпросната забрана, която се предвижда. Така че аз ви моля в случай, че приемете моето предложение, да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Съгласна съм с казаното от колегата Янев, че този текст трябва да го има, че подобни текстове има в повечето европейски правни системи. Наистина поставя се въпросът с неговото съблюдаване и със санкциите за неговото нарушаване, но тук считам, че евентуалното прилагане на санкции за нарушаване на този текст ще доведе до създаването на един процес в процеса, а именно да се доказва, че обвиняемият е нарушил тази мярка, че е нарушил това правило. Ако пък се ограничат възможностите за доказване на обвиняемия, че не е извършил това, тогава ще се ограничат неговите средства за защита, тоест ако пострадалият чисто спекулативно реши да се жалва за това, че обвиняемият нарушава това изискване в крайна сметка може да се достигне до една прекомерна санкция срещу обвиняемия с налагането на по-тежка мярка за неотклонение. Все пак редът за промяна на мярката за неотклонение е детайлно изяснен в други текстове на Наказателнопроцесуалния кодекс, така че аз смятам, че тук обвързването му с нарушаване на това правило, на това изискване, би ограничило прекомерно правата на обвиняемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янаки Стоилов, заповядайте. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Стана ясно, че това е един нов институт, той наистина вероятно би предизвикал проблеми в процеса на неговото прилагане. Мисля, че комисията направи текста по-реалистичен и приложим. От аргументите, които се казаха – и подкрепяйки, и оспорвайки този текст, мисля че можем да достигнем до общо решение, вземайки предвид предложението на господин Яни Янев, за да предвидим все пак някакъв възспиращ ефект на тази мярка при възможността лицето, което не се съобразява с нея, да претърпи някакви по-неблагоприятни последици. Мисля, че това наистина трябва да го превърнем в един непосредствен съдебен процес, когато засегнатият се обръща към съда, защото това е една особена мярка, която не се покрива напълно с мерките за неотклонение. Затова, според мен, е по-добре той да се обърне към органа на досъдебното производство и ако органът прецени действително, че разполага с доказателства за нарушаването на тази мярка той да се обърне към съда и да поиска съдът да замени наложената мярка за неотклонение с по-тежка.
Текстът на неговото предложение, което би трябвало да бъде ал. 3, а ал. 3 и 4 да станат съответно ал. 4 и 5, тъй като те вече уреждат въпроса как лицето, на което е наложена мярката, може да поиска тя да бъде отменена, трябва да има следната редакция:
“Когато обвиняемият наруши забраната по ал. 1, пострадалият може да поиска от органа на досъдебното производство изменението на определената мярка за процесуална принуда в по-тежка.”
И по този начин мисля, че не натоварваме съда, а действа дисциплиниращо по отношение на лицето, на което е наложена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това дали е редакционно?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, редакционно е.
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Когато се правят редакции тук в пленарната зала, така се получава.
Основанията за вземане на мярка за неотклонение са уредени отделно, основанията за изменение на мярка за неотклонение са уредени отделно и тук това е като кръпка. (Реплика на г-н Янаки Стоилов.) Много добре разбирам за какво става въпрос! Може ли това да бъде основание за изменение на мярката за неотклонение? Считам, че това не може да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно смисълът на текста е точно в това – да бъде изменена мярката за неотклонение и това е разбираемо, това е единственият санкциониращ елемент, който може да препятства обвиняемия от извършване на някакви действия, които сериозно увреждат, застрашават психически пострадалия. Проблемът е друг, че, първо, ако ние прехвърлим изцяло в една опосредена форма това, и това е аргументът по същество, в ръцете на органа по досъдебното производство ние чувствително намаляваме възможността на пострадалия сериозно да се защити при наличието на такава мярка.
Второ, и това е процедурният въпрос... (Реплика на Янаки Стоилов.). Напротив, той може да направи това по собствена инициатива, както е предложението, и в този смисъл и предложението на комисията. Процедурният въпрос е, че това изобщо не представлява редакция, а очевидно днес сме вдъхновени да нарушаваме малко правилника. Мисля, че би било добре да останем дотам, докъдето го направихме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мярката за неотклонение вече я прогласувахме в текстовете на чл. 57 и чл. 58 – “Цел на мерките за неотклонение”:
“… да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда”.
Това е характеристиката на мярката и в никакъв случай едно доближаване, затуй се отказахме от 20-те метра – дали да са 19 или 21, от една страна, и в крайна сметка в никакъв случай едно такова действие не може да бъде санкционирано от правната категория “мярка за неотклонение”. Недопустимо е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, имате право на дуплика, ако желаете, възползвайте се от това свое право.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Ние знаем, че това не е мярка за неотклонение, но нямаме друго средство за санкция, освен ако не използваме утежняването на мярката на неотклонение, за да накараме лицето, на което е наложена тази мярка на процесуална принуда, да се съобразява с нея.
По отношение на възражението на господин Димитров – ако ние не приемем този текст, а се съобразим с предложението на комисията, означава, че няма никаква санкция, тоест приемаме един практически неприложим текст. Аз не мога като председател на комисията да поддържам да приемаме текстове, които имат чисто пожелателен характер. Иначе мисля, че този институт, колкото и да е непривичен за нашето право, твърде спорен и по-трудно доказуем, все пак би трябвало да бъде опитано да се използва, защото върху лицето може да се упражнява не само психическа, но понякога и физическа принуда. Разбира се, тя ще влезе като някакво деяние, което отделно може да се санкционира, но тази мярка има превантивна роля, за да не допуснем усложняването на отношенията между тези две лица.
Затова мислех да не се вторачваме толкова върху границите на редакцията, защото трябва да се произнесем по същество – дали да има някаква санкция в предложената редакция, за което аз настоявам, без да утежняваме процеса пред съда, а да го предоставим на органа на досъдебното производство, или да го оставим както го е направил вносителят – само с подобрената от нас редакция, което смятам за недостатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Може да бъде всичко друго, но не може да бъде мярка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Българинов и Стоян Иванов за отпадане на чл. 68.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 19.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Милтенов.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Валентин Милтенов не се приема.
Не мога да поставя на гласуване предложението на Янаки Стоилов, тъй като по силата на чл. 71, ал. 2 са допустими само редакционни поправки. Това, което господин Стоилов предложи като редакция на предложението на господин Янев, явно не е редакционно, тъй като се касае до обема на текста.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев, както го е направил между първо и второ четене. Текстът е пред вас. Ако се приеме, той ще стане ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 65, против 30, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Яни Янев се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много Ви моля, съсредоточете се какво правите! За това, че някой се е доближил в съдебната зала, да се промени мярката за неотклонение – основание за арест! Може ли такова нещо! В крайна сметка основанията за промяна на мярката за неотклонение ги гласувахме преди това. Гласувайте против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Още веднъж поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 53, против 48, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 67 – Забрана за доближаване до пострадалия.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 90, против 22, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Часът е 14,02. Трябва да приключим дотук.
Ще направя съобщения за комисиите:
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 6 октомври, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 14,15 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание утре, 6 октомври, от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание утре, 6 октомври от 16,00 ч.
Комисията по външната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 238.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Комисията по правни въпроси ще се събере днес, почти незабавно след завършване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Закривам днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров