Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, има желание за изявление от парламентарни групи, респективно процедурно предложение, но ще ви помоля първо да приемем програмата за седмицата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА, от място): Процедура преди програмата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес Бургас е в траур за смъртта на бургаските моряци и за украинския моряк. Предлагам да се присъединим към скръбта на близките, на България и да уважим паметта на загиналите моряци с едноминутно мълчание, ако приемете, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не само Бургас, а България е в траур.
Да почетем паметта на загиналите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря ви.
Сега да преминем към програмата.
Уважаеми народни представители, ще ви прочета програмата за работата на Народното събрание за периода 26-28 март 2008 година:
„1. Проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея (вносители: Михаил Миков, Пламен Моллов и Лютви Местан).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет на първо четене на 19 октомври 2007 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Минчо Христов и Стела Банкова, и друг законопроект, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди с вносител Министерския съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
6. Годишен отчет на дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, приет на първо четене на 21 март 2008 г.
8. Второ четене на Законопроекта за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
10. Проект за Решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета и на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. с вносител Министерския съвет.

11. Проект за Решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
12. Проект за Решение по годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. с вносител Министерския съвет.
13. Проекти за Решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
14. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, ако сте забелязали, на програмата, която ви е раздадена, а и днес на Председателския съвет, преди половин час, ви предлагаме, ако, разбира се, пленарната зала реши – парламентарният контрол в петък да бъде от 9,00 до 14,00 ч. Това означава в петък да има цял ден парламентарен контрол. На Председателския съвет становището беше прието единодушно.
Първо, имаме доста натрупани въпроси. И вторият аргумент е, че миналия петък, поради обективни причини, нямаше парламентарен контрол.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имам предложение относно дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Тази тема по т. 1 започна от петък – за Евросредиземноморската парламентарна асамблея. Предложението ни е т. 1 да стане т. 4, т. 2 да стане т. 1, а след това другите точки да се пренаредят по тази логика.
Какво имаме предвид? Видя се днес и на Председателския съвет, че няма съгласие да се възприеме направеното от нас предложение в петък – едно от трите места да бъде дадено на опозицията. Ние, от опозицията, макар и разнолика, да си решим кой да бъде нашият представител. Тъй като, както и преди малко казах, на Председателския съвет се видя, че няма такова виждане до този момент, нека да дадем още един-два часа на управляващите да могат да си направят своите консултации, да се вслушат в нашите справедливи думи и аргументи, каквито се изложиха и на Председателския съвет и последно на заседанието завчера – в петък, и да има една симетрия, една логика в състава на парламентарната делегация, каквато няма в този състав, който е предложен като такъв в тази група.
Моето процедурно предложение е т. 1 да стане т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Уважаеми народни представители, действително, на Председателския съвет се дискутира отново този въпрос. Той беше поставен първо от господин Филип Димитров и от редица други членове на Председателския съвет. Около т. 1 не можа да се стигне до общо съгласие. Пленарната зала ще реши.
Това, което Вие, господин Шопов, предложихте, аз ще го подложа на гласуване – т. 1 да стане т. 4.
Ако се приеме програмата така, както се предлага, след това ще подложа на гласуване предложението на господин Шопов – т. 1 да стане т. 4.
Гласуваме предложената програма като цяло.
Гласували 173 народни представители: за 167, против 4, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов – 1. Проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея, да не бъде т. 1, а да бъде т. 4.
Гласували 160 народни представители: за 56, против 66, въздържали се 38.
Това процедурно предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, има още три предложения от народни представители за включване на решения, респективно законопроекти, в седмичната програма.
Първо, има предложение от народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуване на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако.
Заповядайте, господин Атанасов, разполагате с 2 минути да мотивирате Вашето предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, за поредна седмица поставям на вашето внимание предложение, което е подкрепено с 48 подписа от депутати от опозицията, и ви моля да подкрепите този Проект за решение да стане точка от дневния ред. Става въпрос за следното.
През последната седмица на месец ноември миналата година трима министри от правителството – Румен Петков, Асен Гагаузов, Веселин Близнаков, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев и председателят на ДАМС Весела Лечева пътуваха до Монако, където присъстваха на някаква международна спортна проява. Това беше широко отразено в българските медии, стана известно на българското общество. Тук от парламентарната трибуна на два мои въпроса министър-председателят отговори, че това пътуване не е било за сметка на държавния бюджет, а е било платено с частни средства. При тази ситуация се поставя въпросът: кой финансира пътуването на министрите до Монако и с какъв интерес?
Защото ако се гледа формално на нещата, някои казват, че ставало въпрос за конфликт на интереси. В България конфликт на интереси означава да се раздават някакви пари под масата, а иначе това е проста форма на корупция.
Ние като парламентарна република трябва да следим за поведението особено на хората от правителството. Затова ви моля, за честта на парламента подкрепете това предложение да създадем комисия, която да провери кой плати пътуването на министрите до Монако. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред за тази седмица на Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 56, против 74, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте за процедура, вероятно за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател,
Моля да поставите на прегласуване моето предложение.
Уважаеми колеги, твърдим, че предприемаме всички мерки за борба с корупцията, а когато трябва да се предприемат конкретни действия в тази насока, гласуваме „против”. Аз обаче съм оптимист, защото виждам, че има 40 „въздържали се”. Ако тези въздържали се гласуват „за”, предложението ще се приеме.
Искам да ви обърна внимание на още един изключително важен факт, който е свързан с актуалната обстановка от тези дни.
Според мен е наложително да направим проверка от парламента за това пътуване, защото е възможно, казвам е възможно, министърът на вътрешните работи Румен Петков под прикритието на това пътуване в Монако да е осъществил оперативен контакт с оперативно интересни лица. (Смях и реплики от мнозинството.) Това не е за смях. Трябва да се провери, защото се оказва, че когато в България той осъществява такива контакти, попада в полезрението на своите служби, те докладват впоследствие по каналния ред и днес на парламента също е известен този факт. Наложи се и той призна това обстоятелство. Възможно е да е осъществявал такива контакти и в чужбина. Възможно е да се окаже, че и самото пътуване е финансирано от оперативно интересни лица. (Смях от КБ.), което би било голям срам за правителството.
Затова ви моля да преосмислите поведението си, защото всички сме станали за срам и хората навън казват: няма държава. Моля ви за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурното Ви предложение е за прегласуване. Ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, но явно днес не ни върви със системата за гласуване, тъй като отново има повреда.
Уважаеми народни представители, налага се принудителна пауза. Надявам се до 10,00 ч. системата да бъде оправена.
Ще продължим нашето заседание точно в 10,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да продължим нашата работа по дневния ред. Казват ми, че системата за гласуване поне в момента работи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за прегласуване за включване в седмичната ни програма на проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно финансирането на пътуване на представители на правителството през м. ноември 2007 г. до Монако.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 69, против 68, въздържали се 22.
И този път предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за Решение за налагане на мораториум върху застрояване на съществуващите зелени площи, паркове, междублокови пространства, жилищни комплекси, върху детски спортни площадки, намиращи се в областните градове и градове с население над 50 хиляди жители.
Господин Христов, заповядайте. В рамките на 2 минути можете да мотивирате Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Знаете, че от близо две години многократно правя това предложение пред вас. Става дума за налагане на 10 годишен мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, междублокови пространства, детски и спортни площадки в големите български градове.
Правя за пореден път това предложение, защото миналата седмица имаше протести на жителите на няколко столични квартала. Такива протести имаше и във Варна, Бургас и Пловдив. Това криминално застрояване, колеги, продължава. Мисля, че всеки един от вас се движи в София и по родните си градове, и вижда какво става.
Като допълнителен аргумент ви давам примера с Лондон, където има наложен стогодишен мораториум и в момента Лондон е един уютен и приятен европейски град, за разлика от София, Пловдив, Варна и други български градове.
Предлагам ви да подкрепите това разумно предложение, защото го дължим на своите избиратели, на хората, които са ни пратили тук, в парламента. Излишно е да ви припомням, че голяма част от кандидатите за местните избори на основните политически партии обещаваха именно такова решение на своите избиратели. Нека да докажем, че в този парламент правим това, което обещаваме, и че изпълняваме своите обещания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 35, против 39, въздържали се 73.
Предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Има предложение на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на проект за Решение за използване на част от бюджетния излишък за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани.
Заповядайте, госпожо Банкова, в рамките на 2 минути да мотивирате Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път поставям на вашето внимание един изключително болезнен проблем – фактът, че около 1 милион български граждани все още са без здравни осигуровки.
Поради слабости на Закона за здравното осигуряване около 1 милион български граждани все още са извън здравноосигурителната система по същество. Липсващата сума е в размер на около няколко десетки милиона лева, като голяма част от нея се дължи от работодатели и държавни институции.
Според Конституцията държавата е длъжна да се ангажира с опазването на живота и здравето на българските граждани. Моля да не го забравяме, защото твърде често, когато стане дума за живота, за лечението, за медицинската помощ на българските граждани, по същество нарушаваме Конституцията. А здравето на българските граждани е част от националната сигурност.
Според Конституцията държавата е длъжна да се ангажира с опазването на живота и здравето на българските граждани. В момента стотици хиляди българи реално са лишени от медицинска помощ в разрез с изискванията на Конституцията.
За кой ли път, нека да напомня, формираният бюджетен излишък е огромен и една малка част е достатъчна, за да бъдат заплатени здравните осигуровки – подчертавам, само на социално слабите и трайно безработните български граждани. Уверявам ви, колеги, вие вероятно го знаете, десетки хиляди български граждани вече са извън системата по различни причини, особено в малките градчета, особено в селата, които нямат здравни осигуровки и които практически нямат достъп до медицинска помощ. В моята приемна са идвали десетки такива хора, получавала съм огромен брой писма. Спомняте си, че когато за първи път поставих този въпрос, ви споменах за едно сливенско село – Жельо Войвода, в което 95% от населението беше без здравни осигуровки и от трибуната на парламента показах подписката на тези хора. До този момент те също са без здравни осигуровки.
Моля този проблем да влезе за дебат в пленарната зала, още повече, че само за м. януари бюджетният излишък е 440 млн. лв.! Въпрос на избор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 25, против 41, въздържали се 83.
Предложението на народния представител Стела Банкова не се приема.
С това гласуване, уважаеми народни представители, приключи приемането на седмичната ни програма за периода от 26 до 28 март.
От името на парламентарна група има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
“Декларация
на Парламентарната група на Българска нова демокрация
Няколко месеца преди да навлезем в последната година от мандата на тройната коалиция, управляващите разполагат с мнозинство от 150 народни представители. Нито едно българско правителство след 1989 г. не е разчитало на подкрепата на толкова голям брой депутати. Това вероятно предопределяше спокойствието на управляващите по време на гласувания преди месец вот на недоверие. Тогава те бяха сигурни, че кабинетът ще устои на атаката на опозицията, защото разполагаха със своето непоклатимо мнозинство.
Понастоящем в ситуацията на тресящо се от скандали МВР, зачестяващи трагични инциденти, явно несправяне в борбата с корупцията по високите етажи, провал в системата на здравеопазването, очевидно самоувереността на управляващите продължава да се крепи на гарантираните им от това мнозинство комфорт и стабилност.
Въпросът е: кой ще гарантира комфорта, сигурността и подобряване условията на живот на българските граждани? Защото, макар правителството да разполага с подкрепата на стабилно мнозинство, то не произвежда стабилна политика, полезна за България.
Свидетели сме как управлението, което се крепи на тройната коалиция, е като разклатен стол на три крака. Липсващият, носещ крак са ефективните прагматични предложения, добрите политически решения, ползотворният управленски капацитет и волята за продължаване на реформите, от които страната ни се нуждае. Всеки български гражданин е принуден да стои и балансира живота си на този нестабилен стол, понасяйки всекидневно афектите на лошото управление.
Поради тази причина устойчивостта на правителството се крепи на постоянните вътрешни компромиси и на простата процедурна математика, а не на удовлетворението на гражданите и на обществото в съгласието за водене на политика. Това е сигурен начин да се докара до края мандата, но не и да се води България напред.
Факт е, че за тези три години на власт управляващите партии показаха, че имат механизми за разделение на благата от управлението, но не и за решение на основните проблеми и въпроси от дневния ред на обществото. Вследствие на този вид водене на страната се създадоха безброй предпоставки за развитие на корупционни практики и нерегламентирани отношения между представителите на държавните институции и организираната престъпност.
Очевидно е, че определени кръгове имат интерес от поддържането на мътната вода на икономическите и политически процеси у нас с цел облагодетелстване.
Възниква въпросът: дали е случайно, че винаги, когато Българската социалистическа партия е на власт, се наблюдава активизиране на тези кръгове и потъмняване на политиката за сметка на демократичното развитие и стабилността в страната?
Последните скандали в МВР са доказателство за това, че в последните месеци наблюдаваме изключително тежка поредица от гафове в системата с изключително тежки обвинения към самото ръководство на министерството без от това да произтичат политически последствия.
От интерес на цялото българско общество и развитието на България като нормална правова европейска държава е да бъдат взети мерки, и то не само на ниво министерство, а на ниво правителство. Продължаващите проблеми в МВР не могат да останат без отговор от премиер-министъра. Време е господин Станишев да се изправи пред българския парламент и пред цялото общество и да демонстрира политическа отговорност като представи мерките, които ще бъдат предприети за излизане от създалата се ситуация. Протакането на вземането на политическо решение по кризата в МВР е лош знак както за българските граждани, които все повече губят доверие в системата, така и за европейските ни партньори, които виждат, че няма реална воля за справяне с проблемите на сигурността, организираната престъпност и корупцията. Последиците от това могат да бъдат пагубни.
Ние от Българска нова демокрация заявяваме недвусмислено, че са необходими реални действия, насочени срещу корупцията в българската политика като цяло. Смятаме, че те изискват да се атакува нейният първоизточник. Това според нас може да стане чрез законодателна промяна в три ключови сфери: изборният процес, финансирането на политическите партии, лобизмът и конфликтът на интереси.
Ако не бъдат законодателно уредени необходимите промени, винаги ще прилагаме палеативни мерки, насочени основно към резултатите от корупционните практики в политиката, а не толкова към техните първопричини, въвеждането на ясни, нови правила в посочените сфери и условия, без които не може да се справим с корупцията по високите етажи на властта. Ясно е, че корупцията с цел партийно финансиране не е изолиран феномен за последното правителство. Тя съпътства всички управляващи от целия преход.
Именно поради тези причини с посочените закони трябва да бъдат променени базисните нормативни принципи, за да могат и партиите да променят и начина на своето функциониране. Ако сегашните управляващи политически сили, не много склонни за тази промяна, то какво по-голямо доказателство за нуждата от тяхната в следващите избори? Българското общество има нужда от ново управляващо мнозинство, което има воля да предприеме решителна промяна, целяща пресичането на корупцията в българската политика. Тя се очаква и от българските граждани, и от европейските ни партньори.
Уважаеми господин председател, в тази връзка правя процедурно предложение за изслушване на министър-председателя Сергей Станишев относно политическата позиция на правителството по повод направените разкрития за корупция и връзки на висшите служители на МВР с организираната престъпност, което да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашите съпартийци са сложили на Вашата банка едно трикрако столче. Внимавайте, когато сядате на него! (Шум и реплики в БНД.)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А ще гласуваме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, това, което чухме като изявление от името на парламентарна група, завърши с някакво си процедурно предложение, ако мога да го нарека.
Моля, дайте го в писмена форма, позовете се на някакъв текст от Конституцията, от правилника и тогава ще го подложа на гласуване. „Изслушване на министър-председателя” – какво изслушване? Парламентарен контрол ли искате? Задайте въпрос или питане и той ще Ви отговори.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Очевидно, че не е парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Очевидно! Дайте, мотивирайте го и ако е допустимо, ще го подложа на гласуване. (Реплики на народния представител Филип Димитров.)
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с точка първа - Проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея.
Вносители са Михаил Миков, Пламен Моллов и Лютви Местан. (Шум и реплики в опозицията.)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Председателят е длъжен да знае правилника.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д р Щерев. Вие измъкнахте това столче от ...
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, господин председател!
Уважаеми колеги, но в продължение на шест минути господин Ралчев от името на парламентарна група ви мотивира защо господин премиерът трябва да дойде и да обясни какво става в нашата държава и Вие казвате, че нямало мотиви и нямало начин това нещо да се случи! Това нещо ме изумява! Той ви представя доказателства за това, че тези скандали, които тресат държавата, означават липса на управление, независимо от това, че коалицията разполага със 150 души народни представители в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Процедурата е да се гласува от Народното събрание. Ето, господин Ралчев може да формулира ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, вие си предоставяте един спрямо други времето!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как? Вие предоставяте думата, но въпросът е, че искането е формулирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете какво е искането?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искането е министър-председателят да бъде изслушан във връзка с всички скандали, които се случват в държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Посочете въз основа на кой текст?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не можете да отхвърляте току-така такова искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм отхвърлял, казвам само: „Посочете процедурата!”.
Вие започнахте да си вземате думата един спрямо друг. (Шум и реплики в залата.) Няма да стане така.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Отправихте питане към мен, господин председател. Аз съм длъжен да дам отговор.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Член 94, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От кой?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: От правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще видим.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Член 94, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ми подсказвайте, господин Димитров, този правилник аз съм го писал. Но този, който иска, е длъжен да се позове.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Напротив, председателят е длъжен да знае закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят знае закона, господин Димитров, знае го!
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Искането е влезнало, независимо дали е посочен текст или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде, да не ви изнасям лекции за това що е то искане. (Шум, смях и реплики в ДСБ.)
Процедурното предложение е направено от господин Ралчев на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изслушване на министър-председателя по проблемите, които той постави. Това може да реши само Народното събрание с гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 181 народни представители: за 67, против 85, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Ралчев, имате думата – искане за прегласуване най-вероятно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, става въпрос за българската държавност! Не става въпрос за отделни политически окраски на случилото се. Става въпрос за драстични измерения на погазване на законността от държавността, от отделните институции. Това касае цялата държава. Ако забелязахте, ние не поискахме да бъдат изслушани отделни органи на други нива, точно защото считаме, че въпросът е свързан с цялата държава, въпросът е свързан с управлението на тази държава, въпросът е свързан с необходимостта от укрепване на българската държавност. Смятаме, че това е една от основните функции на министър-председателя и затова използвахме този подход.
Моля ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване още веднъж предложението на господин Ралчев за изслушване на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Гласували 176 народни представители: за 68, против 85, въздържали се 23.
И този път предложението не се приема.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да прочета пред вас новопостъпилите законопроекти и проекти за решения преди да преминем към т. 1.
1. Проект за Решение за провеждане на Национален референдум по въпросите за целесъобразността от строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис”.
2. Проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея.
3. Проект за Решение за увеличаване на числения състав на Комисията по земеделието и горите.
4. Проект за Решение относно решаване на основни проблеми в транспорта на столицата.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест.
Точка първа от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ЕВРОСРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, да чуем Вашата процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че и предния път по същия повод взех отношение в залата, отново за Евросредиземноморската парламентарна асамблея. Направих едно предложение към всички вас, че в една такава международна асамблея е редно да бъде представена по-голяма част от парламента. Имам предвид, че предния път направих и конкретно предложение да не бъдат представени единствено и само в ръководството, както и постоянните членове от тройната коалиция. Считам, че след мен говорившите също дадоха добри аргументи, че не може в една такава комисия да има представители единствено и само на представителната власт, а именно на ДПС, БСП и НДСВ. Не може да няма в ръководството представители на опозицията, с което ние поставихме тема за дебат, за да може да се предизвика именно промяна в комисията.
Без тук да бъде направена такава промяна, отново се поставя на дневен ред гласуването по първа точка. Предлагам след дебати, които бяха приети от всички тук, след консултации, да бъдат включени и да бъдат представени представители на опозицията както в ръководството, така и в постоянните групи. Не може само представителите на тройната коалиция да бъдат конкретно в ръководството и съответно в постоянните групи. Тогава, господин председател, аз направих конкретно предложение от ръководството и от постоянните комисии да бъдат махнати ДПС. Имаше конкретно предложение, което не намери съответно изглед на гласуване или някаква форма на волеизявление на народните представители. Затова, поради липса на контакти и дебати по темата, предлагам първа точка да не бъде разглеждана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как да не бъде разглеждана?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първа точка, тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя не може да не бъде разглеждана. Можем да отложим разискванията, но да не се разглежда точката, такова процедурно предложение няма.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отворете правилника.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, конкретното предложение, което аз направих, беше от трите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е друго.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е друго.
Направено е процедурното предложение за отлагане на разискванията, респективно гласуването по т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 73, въздържали се 13.
Процедурното предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, този проект за решение беше разгледан на 20 март. Проектът за решение, което е с вносители Михаил Миков, Пламен Моллов и Лютви Местан, беше прочетен тук, в пленарната зала, от председателя на Народното събрание Георги Пирински. Започнаха разисквания по него, част от аргументите, даже по това процедурно предложение, чухте. Днес на Председателския съвет също се дискутира този въпрос, но след като не се постигна общо съгласие, няма друг изход, освен пленарната зала чрез гласуване да реши какво решение да приеме, включително и за поименния състав на делегацията. Но това трябва да стане днес. Защото делегацията, която ще представлява България на този висок форум, трябва да пътува утре.
Ще помоля госпожа Касабова да продължи да ръководи заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред, за предложения по проекта за решение, представен на предишно пленарно заседание.
Ако няма изказвания, да преминем към гласуване на проекта за решение. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте проекта за решение, така както е представен в предходно пленарно заседание.
Гласували 103 народни представители: за 88, против 12, въздържали се 3.
Решението е прието.
Тъй като основните представители са от парламентарните групи на Коалиция за България, НДСВ и ДПС, заместващите представители са от Парламентарната група на Коалиция за България и на ОДС, моля да се направят предложения от съответните парламентарни групи за попълване състава на делегацията.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на Коалиция за България правя предложение за постоянен член на делегацията в Евросредиземноморската асамблея господин Младен Червеняков, а за заместващ член госпожа Ива Станкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А за ръководител на делегацията?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Младен Червеняков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Христова, Парламентарната група на НДСВ кого предлага за основен представител в делегацията?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги, Парламентарната група на НДСВ предлага за свой представител в Евросредиземноморската асамблея господин Олимпи Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Осман, да представите предложението си за представител на ДПС.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): От името на Парламентарната група на ДПС в Евросредиземноморската парламентарна асамблея като титуляр предлагаме господин Рамадан Аталай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да представите представителя на ОДС.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагаме госпожа Ася Михайлова за заместващ член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме състава на делегацията.
Основни представители: Младен Червеняков, Олимпи Кътев и Рамадан Аталай.
Заместващи представители: Ива Станкова и Ася Михайлова.
Ръководител на постоянната делегация: Младен Червеняков.
Моля да гласуваме състава.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 7, въздържали се 4.
Съставът на делегацията е приет.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
В предходно пленарно заседание е отложен § 4 от законопроекта. Представен е допълнителен доклад на Комисията по здравеопазването, който е раздаден на народните представители и предстои дискусия по § 4.
Заповядайте, господин Китов.
Има ли желаещи за изказвания по § 4, който текст е бил отложен за разглеждане?
Имате думата за изказвания по § 4.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поради сложността на парламентарната процедура, която ние приехме при обсъждането на § 4, считам, че влязохме в колизия с правилника на Народното събрание поради следната причина.
На второ четене в пленарната зала беше направено устно предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване, която не беше разглеждана на заседание на Комисията по здравеопазването на второ четене, след което господин Пирински предложи комисията да проведе извънредно заседание, да отложим този текст за гласуването, въпреки проведения дебат в залата и да преразгледаме това устно направено предложение. За съжаление обаче, при неговото разглеждане в Комисията по здравеопазването се стигна до окомплектоване на това предложение с текст, който предизвиква актуализация на бюджета за 2008 г. и противоречи на § 8 от Закона за държавния бюджет. Това предложение, или поне тази част на предложението не беше известна на председателя на Народното събрание Пирински към момента, към който той върна текста на § 4, или поне устното предложение в залата за доразглеждане в комисията. Вследствие на което ми се струва, че би било удачно да бъде поставен въпросът за това: е ли възможно Комисията по здравеопазването да бъде единствена и водеща комисия по текст, който предизвиква актуализация на бюджета? И, второ, ако приемем презумпцията, че този текст трябва да бъде гледан в Комисията по бюджет и финанси, смятам, че това не би било противоречие на правилника, защото този текст не е бил гледан на първо четене в тази комисия.
Следователно, моето предложение е текстът изобщо да не бъде подлаган на разглеждане и гласуване в пленарната зала, доколкото ще нарушим правилника. Или ще минем по актуализация на бюджета, без да е гледано в Комисията по бюджет и финанси, или трябва да го гледаме в тази комисия, без да сме го гледали там на първо четене или изобщо когато и да е било да е обсъждана актуализация на държавния бюджет. Никога не е ставало въпрос нито на второ четене в зала, нито на каквито и да било други обсъждания, включително и в пленарната зала за подобен текст.
Затова, госпожо председател, аз Ви моля този текст да не бъде разглеждан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Първанова, за съжаление аз не мога да реша дали този текст може да бъде разглеждан или не може да бъде разглеждан. Това, което можете да направите като предложение, в единия вариант е евентуално да бъде оттеглен, да бъде отложен. И другият вариант е пленарната зала да го отхвърли с гласуването си, когато утре бъде гласуван.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Да бъде отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но тъй като веднъж вече е гласувано отлагането и връщането на същия този параграф в Комисията по здравеопазването, подобна процедура за отлагане ... Ще видим. Просто искам да конкретизирате процедурното си предложение, защото това беше като форма на изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това вече е спор по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително това е по съществото на дискусията.
Заповядайте за обратното си предложение, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, моето обратно процедурно предложение се базира на следното. Там се визира една дата от средата на годината. В комисията също беше обсъдено, че това може да създаде проблеми на бюджета. Затова още в комисията вносителите заявиха, че нямат нищо против датата евентуално да бъде 1 януари следващата година, което е една нормална процедура. Така че мисля, че съвсем излишно е да отлагаме нещо. Въпросът е в дебата да се спори може ли да стане от 1 юли или от 1 януари. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И отделно самата зала ще реши кой от текстовете да бъде подкрепен, дали да бъде подкрепен, от кога ще влезе в сила или няма да влезе в сила. Не мога да не го подложа на разглеждане.
Това наистина е дискусия по същество и залата ще реши с гласуването.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Комисията по бюджет и финанси да си го гледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други процедурни предложения?
Заповядайте, господин Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да ми разрешите да внеса допълнителна яснота по възникналия казус във връзка с решението, взето на редовното заседание на Комисията по здравеопазването на 20 март 2008 г.
При обсъждане на отложените текстове на § 4 от общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 753-10-36, внесен на 1.11.2007 г. е допусната неточност, довела до промяна в окончателното становище на Комисията по здравеопазването по отложените текстове и намерила отражение във внесения на 21 март 2008 г. допълнителен Доклад на Комисията по здравеопазването към доклад № 753-10-53 за второ гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
По предложението на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова в § 9 ...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Каква процедура е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво четете Вие –Допълнителния доклад, който е представен?
БОТЬО БОТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е необходимо да го четете. Зная какъв е вашият казус – че не сте гласували и не сте подкрепили предложението.
БОТЬО БОТЕВ: Точно така. Наложи ми се да изляза и на излизане казах, че ще гласувам „против”. Обаче неправилно е отчетено „за”, което е довело до приемане на предложението на цитираните народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А Вие не сте ги подкрепили.
БОТЬО БОТЕВ: Заявявам определено, че моят глас е „против”, което променя съществено разпределението на гласовете при проведеното гласуване. Което означава, че предложението би трябвало да не се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Да, видях тази забележка в допълнителния доклад. Господин Ботьо Ботев твърди, че е гласувал „против” предложението на народните представители. Така или иначе залата ще реши дали приема този текст или не го приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тогава да не се брои неговият глас.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Не може да влезе в залата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Гласовете са осем на осем. Няма решение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, аз не съм съгласна. Ако едно предложение не е прието от комисията, защото има равни гласове, то влиза в зала и залата го решава.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, нека да има някаква яснота. В интерес на истината господин Ботев не е заявил на ръководството на комисията как ще гласува. Беше казано от колегите, че той е „за”. Това е факт. Но, след като той на други ден каза, че това не е било, аз просто го вадя от гласуването. Не може всеки, който си тръгва, на другия ден да казва, че си е променил мнението. Доколкото разбирам и госпожа Маринчева е готова да си смени мнението. Затова, след като има проблеми, след като не е заявено ясно „за” или „против”, съвсем естествено беше да бъде изваден гласът му от гласуването и аз направих това. Мисля, че това е етичната позиция.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Абсолютно не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Ботев.
Има много желаещи за изказване. Винаги тези закони през годините предизвикват голямо напрежение в залата. И особено за водещия.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Безкрайно съжалявам, че съм повод и причина за създадените недоразумения. При излизането, което ми беше наложено, не ща да го коментирам, излязох и казах на околните около мен народни представители: „Аз съм против”. Не само не съм си изявил желанието „за”, а „против”. На никого не съм казал „за”. Моля да ми зачетете допълнителното информиране, защото наистина е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал, за да се отстранят всякакви спорове, има ясна стенограма, където е отразено председателят как е съобщил за колегата, който е отсъствал – д р Ботев. Мисля, че не може така, както тук бе предложено, механично да бъде отстранен гласът, тъй като има стенограма, а тя е документ.
Вторият конкретен аргумент, тъй като беше призовано, това е, че в § 4 точно е написано от кога да влезе промяната, и там пише от 1 юли. Така че някакви волни интерпретации, които ни се предлагат – от 1 януари, просто няма начин...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Смехотворно е!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Смехотворно е, да. Благодаря.
Второто нещо, което е изключително важно и бих искал да посоча като конкретен аргумент, е, че когато на добрата воля господин Пирински беше дал възможност на комисията да се произнесе, не беше направено писмено предложение, за да можем сега ние да го обсъждаме между първо и второ четене.
Друг важен аргумент, който искам да упомена, е, че промяната на бюджета може да се извърши единствено и само с решение на Комисията по бюджет. Но, забележете, на второ, а комисията не го е гледала на първо четене. Това е още един съществен аргумент, по който никой не би могъл да се изкаже по друг начин.
В заключение бих искал да кажа: защо се налагат тези промени? Това е изключително важно. Кое наложи точно тези промени и точно сега, при положение, че ние в момента коментираме здравна стратегия, здравна карта и приватизация на лечебни заведения, кое го наложи, за да правим едва ли не актуализация на бюджета. На това искам да заостря вашето внимание – да правим актуализация на бюджета заради таксата. Ами, аз предлагам тази такса въобще да се премахне.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Ами гласувайте така тогава.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И тогава ще се създаде още по-голям икономически проблем и то е разглеждане отново на бюджета.
Аз ви благодаря за вниманието и призовавам тази точка да не бъде гледана, защото няма как, влязохме в колизия със закона, като тя всъщност не може да бъде отсрочена и да не бъде гледана.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Влязохте в колизия с вашите интереси.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Няма интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов, но, както стана ясно, процедура да не бъде гледана определена точка – не съществува такова понятие. Залата ще реши утре сутринта.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не е така. Не е внесено писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Първанова, имам претенции да познавам правилника в рамките на изминалите седем години. Ще Ви дам думата пак, но аз не мога да реша една точка да се гледа или да не се гледа. Това го решават членовете на комисията, това го решава пленарната зала с гласуването си – дали един текст да бъде приет, дали един текст да отпадне или да бъде отложен. Това е.
Господин Ботьо Ботев оттегля гласа си, как е отчетен нямам представа. Но ако приемем, че той е оттеглил официално гласа си от това предложение, което е направено от народните представители от Коалиция за България, излиза, че това предложение не е подкрепено от комисията, защото гласуването е равно.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки може на следващия ден да промени гласа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но дори и да приемем хипотезата, че имаме предложение по § 4, което не е подкрепено от комисията, това в никакъв случай не е някакво основание то да не влезе в зала и да не бъде гласувано и евентуално отхвърлено в залата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не е така, госпожо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Първанова, тъй като вече се изказахте, давам Ви думата за уточнение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това вече е изказване по същество.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Вие сте абсолютно права, госпожо председател. Точно такава е процедурата при гледане на текстове, които са внесени писмено между първо и второ четене.
Обаче в този случай не става въпрос за писмено направено предложение между първо и второ четене. Става въпрос за устно предложение по време на заседание на пленарната зала, след което единствената възможност такива предложения, които са направени от народен представител или от група народни представители устно – било то по време на заседание на второ четене в комисията или на отложени текстове по време на заседание в пленарната зала, да бъдат предложени на пленарната зала е ако комисията вземе решение тези текстове да се превърнат в предложение на комисията за включване за второ четене. Тъй като при възражението на господин Ботьо Ботев става ясно, че комисията няма решение „за” и не може да излезе тези текстове да са предложени с общо решение на комисията, следователно вие нямате възможност да ги предложите. Те въобще не могат да бъдат включени в доклада и не могат да бъдат гледани в залата, тъй като нямат вносител. Те нямат вносител между първо и второ четене и комисията не е взела решение, че ги предлага от свое име. Ето това е моето уточнение и мисля, че то е съществено. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Напълно права е д-р Първанова – точно това е логиката на нещата. Комисията с 1 глас прие един текст, но после се оказва, че всъщност това не е така. Сега не разбирам упорството на доц. Китов, защото този текст се прие и с неговия глас.
Доцент Китов, може би имате предварителна уговорка с БСП и с ДПС за приемането на този текст, но и при дебата стана ясно, че на пръв поглед става въпрос за 20 млн. лв., но на пръв поглед само е така, а всъщност става въпрос за промяна на бюджета в средата на годината. Става въпрос за недофинансиране и противопоставяне на пациенти и лекари. Защото, виждате ли, тук искат да ни дадат един лев по-малко, пък едни други лоши депутати искат да ни натоварят с тези два лева. Тук не става въпрос въобще, че при милиард и 300 млн. от излишъка не бяха отделени средства за същите тези хора и че здравеопазването се заплаща 50%. Лекарите излизат лошите, защото, виждате ли, те не искат един лев поне да отстъпят на бедните хора. Това е дебат, който водихме в комисията, разбира се, би се водил и в залата, но нека да следваме процедурата, госпожо председател.
Нямаме текст на комисията. Върнете това разискване в комисията, в комисията ще го разискваме, с гласовете на мнозинството, ако се разберат, ще приемем друг текст и тогава залата би могла да приеме това предложение. Всичко друго е манипулиране на правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Какво процедурно предложение конкретно правите? Можете да го формулирате.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Формулирам предложението въз основа на аргументите, които представи д-р Първанова – да не ги повтарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всички ги разбрахме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нямаме текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И какво предлагате?
АТАНАС ЩЕРЕВ: В този смисъл предлагам този параграф да се върне за разглеждане в комисията, комисията да излезе с текст, без излизане и влизане на депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж да бъде отложен и да влезе в комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно така. Тогава да влезе в пленарната зала и пленарната зала да реши съдбата на този текст. Това е решението на въпроса според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Стана 11,00 ч., искам да направя известни уточнения. Тъй като казусът е изключително сериозен, ще моля след почивката, в 11,30 ч., всички народни представители да влязат в залата, за да гласуваме процедурното предложение на господин Щерев този текст да се върне в комисията.
Тридесетминутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, моля, заповядайте в пленарната зала. (Звъни.)
Продължаваме заседанието.
Не виждам необходимото мнозинство, за да поставям каквито и да било процедурни предложения на гласуване. Единственото, което можем да направим, е да продължим дискусията по § 4 – нещо, което е много спорно, особено при наличието на процедурно предложение и поради това, че прекалено спорно и нееднозначно е преминало гласуването в Комисията по здравеопазване. Обстоятелството, че това предложение не е гледано и от Комисията по бюджет и финанси, поставя изключително много и спорни въпроси.
Предлагам, тъй като има направено процедурно предложение от господин Щерев, то да бъде гласувано утре сутринта – тогава, когато са часовете за гласуване, а сега да продължим по следващите текстове.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Сега да продължим дискусията по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дискусията по същество е малко обоснована при положение, че така или иначе, има процедурно предложение да бъде върнато в комисия. Дали ще бъде прието от комисията и отново предложено в зала, това ще обезпредмети тази дискусия на практика в момента. (Реплики.)
Предлагам ви да преминем към следващите текстове.
Господин Китов ще има готовността утре след обяд да свика едно съвместно заседание на комисията с Бюджетната. (Шум и реплики в залата.)
Аз знам какво може да направи председателят, съгласно чл. 24, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Още сега мога това да го изпратя в комисия, ако реша, но не го правя, защото искам да видя какво ще бъде процедурното предложение. Ако реша, мога още в мига да заставя господин Китов днес след обяд да го гледа съвместно с Бюджетната комисия. Ако реша, но не го решавам!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да вървим по същество! Утре ще гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи по същество да се изкажат, макар че действително дискусия в момента по същество би била доста безпредметна и загуба на пленарно време, но тъй като програмата за седмицата ни е доста рехава, няма никакъв проблем да си поговорим... (Реплики.)
Доколкото виждам, има желаещи за изказване. Нека и тази дискусия по същество да изтече, утре ще гласуваме и казусът ще стане ясен.
Вашето процедурно предложение за гласуване не отпада, господин Щерев. Утре сутринта то ще бъде гласувано.
Господин Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги от БСП, разбирате ли каква каша забъркахте? Разбирате ли каква огромна поразия направихте и колко много излагате цялото Народното събрание? Разбирате ли колко е лошо, когато работите в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нарушавайки го?
Нямаше направено такова предложение между първо и второ четене. Вашият популизъм доведе до нарушаване на правилника и сега да гледаме някакви предложения, които въобще не са направени по реда на правилника. Разбирате ли между другото и колко сте неподготвени за този дебат? Единственото, което си знаете, е, че това нещо улеснява достъпа на тези пациенти до системата на здравеопазване.
И понеже това ви е единственият аргумент, който, признавам си, може да срещне някакво разбиране в обществото, по-нататък в този дебат сте абсолютно неподготвени.
Доктор Руденко Йорданов предлага тези 1,20 лв., остатъкът, да се плаща от Националната здравноосигурителна каса. Изтегли предложението си.
Вие, госпожо Михайлова, предлагате това да се плаща от Министерството на здравеопазването – тези 1,20 лв.
В същото време обаче заместник-министърът на здравеопазването господин Райнов на заседание на комисията каза: в бюджета на Касата средства за такова нещо няма, бюджетът е определен, разпределен и т. н. Руденко Йорданов заради това си изтегли и неговият проект. Тези думи на д-р Райнов бяха в качеството му на председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Като заместник-министър на здравеопазването той каза: нито имаме кадровия ресурс, не говорим за потенциал, а за ресурс, защото предстоят 12% съкращение на персонала, който да обработва постъпващите данни от общопрактикуващите лекари за миналите при тях жени над 60-годишна възраст и мъже над 63-годишна възраст, нито има средства, предвидени в Министерството на здравеопазването те да поемат плащането на тези 1,20 лв.
Уважаема госпожо председател, много Ви моля в пленарната зала да бъдат поканени от Министерството на здравеопазването и от Министерството на финансите, тъй като те трябва да кажат това нещо ще го правят или няма да го правят.
На заседание на Комисията по здравеопазване във връзка с така направените предложения, д-р Китов мисля, че беше поканил от Министерството на финансите, но никой не дойде.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е! (Реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Значи не са имали проблем!
ВАНЬО ШАРКОВ: Значи не са им проблем – как ги тълкувате тези неща? Питайте министър Орешарски и вашите заместник-министри дали не са им проблем неща, които не са гласувани и не са разписани, и как така не са им проблем?! Всъщност, как се променя бюджетът в средата на годината без да има решение на Народното събрание, без да преминавате към актуализация? Между другото, д-р Йорданов точно такава актуализация беше предложил.
В крайна сметка, уважаеми колеги, наистина този въпрос трябва да бъде решен. Най-лесният начин, по който може да бъде решен, това е да си оттеглите направеното предложение. Аз съм убеден обаче, че няма да го направите само и само да затруднявате, да блокирате, колкото си може повече работата на Народното събрание. Какво искате да постигнете – да увеличите достъпа на пациентите в пенсионна възраст, техния достъп до системата на здравеопазването? С това левче няма да го улесните.
Казах ви по време на заседанието на комисията – има две групи пациенти в България по отношение на потребителската такса – такива, които я плащат в размер на 2,20 лв., тоест 1% от минималната работна заплата, и група пациенти, които не плащат здравноосигурителни вноски. Вие създавате трета група, за които държавата ще плаща повече от половината, а те ще плащат едно левче. Прав е онзи колега, който каза, че превръщате кабинета на общопрактикуващите лекари в „магазин за един лев”.
И ще ви кажа какво друго правите – сега общопрактикуващите лекари всеки месец се отчитат в Националната здравноосигурителна каса, срещу който отчет те получават своето възнаграждение за работата, извършена през изтеклия един месец. Освен това обаче, както таксиметровите шофьори си събират касовите бележки в жабката, така сега джипитата ще си събират касовите бележки и всеки месец ще ги носят в Министерството на здравеопазването, за да си получат сумата. Нали, така ще стане?!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали преди 10 години това го измислихте вие!
ВАНЬО ШАРКОВ: Не сме го измислили така! Не сме го измислили това, господин Стоилов! Излезте тук и недейте да подвиквате от място. Излезте и кажете какво мислите по темата – как с едно левче си купувате гласове за изборите. Това излезте и кажете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика давам думата на господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Шарков! Аз съм съгласен с голяма част от казаното от Вас, но моята реплика е: нека да не забравяме, че Ваше беше предложението да се оттегли и да се разглежда в комисията. Наистина това беше едно предложение малко против нашия правилник, но Вие го направихме. И нямаше група в българския парламент, която да не беше съгласна, така че дори и тази грешка да сме я направили, да сме си нарушили правилника, го направихме с консенсус. Нека сега това да си го признаем – Ваше беше предложението да се оттегли и да се гледа в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Шарков, имате право на дуплика. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Така е, господин председател на Комисията по здравеопазване. Мое беше предложението, защото колегите от БСП бяха готови да го гледат без да е гледано въобще в Комисията по здравеопазване. А сега, когато Комисията по здравеопазване явно няма предложение, ние го разглеждаме. (Реплики.) Какво има? Има, ама не е прието – това има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако трябва да обсъждаме това предложение по същество, трябва да си отговорим на няколко въпроса.
Първият въпрос е: потребителската такса във вида, в който се събира, изпълнява ли предназначението, за което е въведена всъщност? Вярно е, че няма система на здравно осигуряване, в която да няма потребителска такса. Но във вида, при който има група на освободените: деца, военнослужещи, да не ги изброявам, има, забележете, по Приложение № 10 от действащия Национален рамков договор над 100 клинични диагнози, които са освободени, и общопрактикуващият лекар е задължен този списък да го има в своята чакалня.
При положение че има хора, за които държавният бюджет плаща тази потребителска такса и сега, какво правим с това предложение? Разделяме още на подгрупи всички тези, които имат право да бъдат освободени от тази потребителска такса, като включваме групата на пенсионерите, забележете, с визирани години тук: жени 60-годишни и мъже над 63 години. Ами, ако тези лица са навършили 60, 63 или 65 години и нямат право на пенсия, тогава какво правим? Това е другият въпрос. Ако работят, какво правим и така нататък?
Аз отговарям на първия въпрос, че потребителската такса във вида, в който функционира днес, не изпълнява предназначението си. Ако изпълняваше, нямаше да има свободно движение на талони от общопрактикуващите към специализираната практика. Ако изпълняваше предназначението си, при топлиста на приети болни в болничните заведения около 1 млн. – 1 млн. и 100 хил., нямаше за миналата година Касата да отчита приети в болници 1 млн. и 600 хил., така че потребителската такса в този вид не изпълнява предназначението си.
На следващо място, по отношение на това, което правим в момента с тази потребителска такса, заплащана от държавния бюджет, сега се предлага да бъде доплащана от държавния бюджет и това, което плащат хората, които не са освободени от тази такса. Ние на практика субсидираме извънболничната помощ и ако това искаме да го направим, има един много по-елегантен начин и аз съм го предлагал няколко пъти, за съжаление не се възприема тази теза. Това доплащане да минава през свободния избор на пациентите, да минава през солидарността, тоест всяка една от тези три групи: до 18 години; от 18 до 65 години; и над 65 години, да бъде индексирана тази сума, която ще се плаща сега, съответно 1,72 лева и 1,09 лева. Това съгласно последните промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е възможно да се направи и с последните промени в Закона за здравното осигуряване това може да стане с решение на Управителния съвет.
Аз искам в аванс да ви кажа, че тази прословута работна група, която работи по проблемите на преструктурирането на сектора, предлага от 1 януари, защото следващият въпрос, на който искам да се спра, е и датата 1 юли, 1 януари. Не може от 1 юли да се въведе. Колегите настояват и с формалните основания на правилника - чл. 23, изречение второ, ал. 1, чл. 63, ал. 2 – това са формалните основания, по които Комисията по бюджет и финанси трябва да има становище. Не може по средата на годината, след като Националната здравноосигурителна каса няма този финансов ресурс, да се предлагат допълнителни разходи, след като те не са предвидени в бюджета. Затова предлагам още един аргумент за отчетите. Общопрактикуващият лекар няма възможност – независимо, че има законово основание, не отчита разходните талони, за да може да има насрещна проверка, за да се ликвидира това свободно движение. Такова нещо в момента няма и затова, пак повтарям, че потребителската такса сега не изпълнява предназначението си.
И последното нещо, което искам да кажа, е, че по предложение на тази работна група, връщам се пак на тази теза, идеята, която се обсъжда сега и вероятно ще бъде подкрепена, е от 1 януари частните здравни фондове да извършват ролята на коригиращия и дисциплиниращия фактор, като се включат чрез доплащане в системата на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Китов, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов! Има доста противоречия във Вашите думи. Вие казвате, че всяка една европейска държава има потребителска такса, но видите ли, тя в България не действа в този вид, цитирам.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Действа ли?!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Противоречието идва не от потребителската такса или от нейната големина, а от това, че от близо седем години, в които вие сте на власт, не съдействате да се изгради една информационна система.
Второ, Вие казвате: никакъв проблем няма да се увеличат капитационните суми с решение на Управителния съвет на Касата. То пак е актуализиране на бюджета.
И трето, датата 1 юли е дата дали това може да стане от излишъка, защото ако се премине на това, което говорите за така наречената работна група... Не я споменавайте в Народното събрание. Работната група е за тройната коалиция. Решете си какво правите, вкарайте тук закони и тогава вече да говорим по същество, иначе работната група си е за ваша вътрешна употреба. Един опитен човек като Вас не бива да допуска подобно противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Не съм съгласен с няколко от тезите, които развихте.
Първо, потребителската такса дали я има или няма, тя не влияе на талоните за специалист. Тя влияе на посещенията при семейния лекар. По-нататък дали ще отиде в болница или не този човек, потребителската такса не влияе върху този процес. Потребителската такса е влияние на това ще отиде ли пациентът при семейния лекар или не.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е вярно!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Напълно е вярно това нещо и съм готов с Вас да споря, за да изложа и други аргументи.
Второ, това, че семейните лекари не отчитали разходните талони, в никакъв случай не е аргумент. Дайте да махнем потребителската такса, защото те не отчитали! Тогава понеже не всички си плащат данъците, дайте да махнем данъците. Не може така да се разсъждава. Който не си отчита разходните талони, има си съответна мярка за това нещо.
Освен това, тук не става въпрос за субсидиране на извънболничната помощ, а става въпрос за една регулация за извънболничната помощ, като се възпира потреблението тогава, когато е невъзможно. Законодателят е предвидил за хората, които са най-уязвени, да не плащат потребителска такса, както и Вие справедливо споменахте, а за тези, които не могат да плащат, а трябва да плащат, също има механизми, за да може да се освободят от потребителска такса по съответния ред. Но иначе всеки да ползва системата, когато му хрумне, това разбирате, че е невъзможно. Тази система ще бъде претоварена. Тогава лекарят, който стои в кабинета, като му се изсипят не 10, а 50 души болни, ще кръстоса краката и ще каже: за днес 10 души, другите ги записвам за утре. И това нещо е само липса на достъп.
Затова искам да Ви питам: по тези предложения, след като се изказахте, ще гласувате ли или не? Защото частните фондове какво ще доплащат, какво ще стане от 2009 г. това е отделна тема. Става въпрос за тези предложения: вашата парламентарна група ще ги гласува или не? Това живо ме интересува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря за репликите, колеги.
По отношение на работната група, разбира се, че сте прави. Тази работна група е стигнала до някакви изводи, след като те влязат в пленарната зала, а преди това бъдат публично обсъдени, тогава ще ги коментираме.
Доцент Китов, по отношение на информационната система, вие знаете, че последният човек, когото можете да обвините за това, че няма информационна система, съм аз. Едва ли аз мога да отговоря на въпроса защо няма информационна система. Вие знаете, че винаги съм държал такава информационна система да има.
В моето изказване аз се помъчих да изложа аргументи в подкрепа на тезата, че възпиращ ефект на потреблението в момента няма.
Що се отнася до опашките пред кабинетите, доц. Щерев, това е проблем на организация на работното време от общопрактикуващия лекар. Имаше изисквания в Рамковия договор, които се отнасят до организацията на това работно време, има си изисквания по какъв начин да бъде регулирана дейността на общопрактикуващия лекар. Така че проблем на общопрактикуващия лекар е как организира своята практика.
А по отношение на това дали отчитането на талоните и засичането на талоните ще възпре потреблението, доц. Щерев, Вие знаете за регулативните стандарти много добре – без преглед при общопрактикуващ лекар, ако няма засечен талон в регионалната и в Националната здравноосигурителна каса от посещение при общопрактикуващ лекар, а за същия болен има преглед от специализиран кабинет, за какво става въпрос? Не става ли въпрос за свободно движение на талоните и за заобикаляне на общопрактикуващия лекар? Затова аргументът ми беше в подкрепа.
Що се отнася до това дали трябва да бъдем поставени в ситуация да избираме между носталгията по безплатно здравеопазване, от една страна, и партизирането и разделянето по възраст и противопоставянето на различни категории във вида, в който се предлага, разбира се, че това на практика не може да стане. А когато Народното събрание представи текст, с който тези предложения могат да бъдат реализирани, тогава ние ще подкрепим такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, ще разделя моето изказване на три части. В първата част искам да заявя още сега конфликт на интереси и да декларирам, че няма да участвам в гласуването на текста, свързан с така наречената потребителска такса.
Второ, направих справка с колегата Батилов в качеството му на председател на Комисията по парламентарна етика дали декларирането на конфликт на интереси ми забранява по своеобразен начин да участвам в дебата, отговорът беше “не, няма такава забрана”. Затова аз искам да изразя своята позиция и по същество, макар да не участвам в гласуването. А тя е, че потребителската такса би следвало да отпадне от Нова година във вида, в който е сега, но няма да я наричам вече потребителска такса, а ще я наричам така както е в закона – доплащане по чл. 37 от Закона за здравното осигуряване. От Нова година обаче трябва да има минимална сума, свързана с този ограничителен механизъм за посещения при общопрактикуващите лекари, като разликата за неполучените финансови средства от общопрактикуващия лекар, от специалистите, от лабораториите, свързани с медико-диагностични дейности, се поеме, първо, чрез повишаване на капитационните пари за общопрактикуващите лекари и справедлива оценка на извършената дейност от специалистите и от лекарите, свързани с медико-диагностичната дейност.
Трето, тъй като в чл. 37 на сега действащия текст на закона има много сериозни несъответствия с вече приети закони и правилници, моля, госпожо председател, ако се стигне до гласуване на тези текстове, да имате предвид следните редакционни промени.
В чл. 37 фигурира понятието “здравно заведение”. Понятието “здравно заведение”, така както е уредено в Закона за здравето, има предвид национални центрове за обществено здраве, има предвид аптеки, има предвид оптики, има предвид училищни кабинети, има предвид Националната експертна лекарска комисия. Този текст, фигуриращ по този начин в Закона за здравното осигуряване, граничи с абсурд, защото, питам се, дали аптекарите не са се сетили досега на основата на този текст да си искат по 2,20 лв. Звучи нелепо, но текстът го предполага, ако е в този вид.
И другата редакция - в чл. 37, ал. 3, изразът “лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и домове за социални грижи” да се замени с израза “лица, настанени в домовете по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник”, тъй като такива домове, каквито са споменати в Закона за здравното осигуряване, не съществуват. Има нова категоризация на тези домове, тя е отразена в чл. 36, ал. 3, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане и би било коректно да приведем текстовете в Закона за здравното осигуряване към вече съществуващото законодателство, за да бъде този параграф адекватно действащ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Руденко Йорданов, Вие развихте тезата, че това не е потребителска такса, а е доплащане. Искам да Ви кажа, че Вие сте дълбоко неправ. И понеже повтаряте тази теза в пленарната зала, искам да я оборя. Касата плаща 400 лв., д-р Руденко Йорданов, и това е стойността на консумативите, на лекарствата, на амортизациите и на квалификацията на персонала. Нищо от труда не е заплатено от тези 400 лв. Касата на практика казва на лекарите: Вие си вземете вашите пари, които ви се полагат! И те го правят. Във всички болници. И затова болните доплащат със стотици левове при едно раждане. Говоря ви само за раждането например в държавните и общински болници. Става въпрос за това доплащане, което изравнява касовата цена с пазарната цена. А не за потребителската такса от 1 левче, която Вие искате да наречете доплащане и да кажете на пациента, ето, той доплаща на лекаря, какво искат повече от 1 лев докторите? И Касата им дава на всичкото отгоре. И с това нещо въпросът се приключва.
Разберете, че дълбоко не сте прав с тази теза. Потребителската такса е ограничение на ползването на определена институция, каквато е семейният лекар, първият етап от контакта между здравната система и пациента, а доплащането е изравняване с пазарната цена – касовата цена плюс доплащане дава пазарната цена. Разбира се, ние трябва да регулираме това и за хората, които не могат да платят, да има система държавата солидарно да доплати. Но трябва да следваме реалната цена, а не някаква измислена цена, която е измислената цена на Касата плюс 1 лев. Извинявайте, но според мен това просто е нелепо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Щерев, смятате, че е нелеп текстът на Закона за здравното осигуряване в чл. 37, ал. 2, където е казано, че сумите по ал. 1 са за оказана медицинска помощ и никъде не е казано, че това е потребителска такса. Това е понятие, което сме вкарали в понятийната система, но то липсва в закона. И никъде аз не съм казал, че това доплащане покрива действителния разход. Но то си е доплащане, защото, ако си спомним, че за престой в болница се плаща вече 4,40 лв. на ден, десет дни в годината правят 44 лв. Ами това е половин пенсия! Ако това не е доплащане за един човек с такава пенсия, как да го нарека другояче?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че беше необходимо да си припомним какъв беше параграфът, който беше върнат за разглеждане. На първо четене беше прието едно мое предложение не само в комисията, а и в залата, че когато държавата, респективно Народното събрание освобождава една категория граждани, то разликата да бъде поета от държавния бюджет. Това беше прието на първо четене, включително, господин Щерев, и с вашите гласове.
Второто предложение беше на колегата Мръцков, който предлагаше да отпадне потребителската такса. И поради невъзможността да бъдат обединени двата проекта в един общ, с общо съгласие на всички то беше върнато в комисията за търсене на някакво общо решение на комисията, ако е възможно. Разбира се, прав е и господин Шарков, който каза, че колегите от Коалиция за България направиха едно предложение в залата, което по принцип е нарушение на правилника, но истината е, че всички се съгласихме това да се върне в комисията. И тук отговарям на моя уважаван колега и приятел д-р Адемов, че то не можеше да бъде гледано, защото беше дадено в деня на заседанието на комисията.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз отсъствах.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, реално колегите правят едно обединение от двете предложения. Нещо, което нормално би следвало да се направи по правилник, когато има противоречащи си, но приети на първо четене предложения. Аз твърдя, че се опитвам винаги да бъда последователен и не мога да не подкрепя нещо, което по същество съм го внесъл аз на първо гласуване. Защото аз продължавам да мисля, че който орган освободи една категория граждани, той трябва да поеме и разликата, а не да бъде за сметка на други категории граждани.
В комисията беше заявено много ясно не само от мен, а и от други колеги, че това предложение само по себе си е много добро като за първо четене и че наистина за второ четене не е много добре изчистено, защото няма ясни механизми как ще се случи. На всичкото отгоре, ако се приема от средата на годината, може би би следвало да доведе до актуализация на бюджета. Това беше заявено.
Възникна обаче другият голям въпрос, уважаеми колеги – дали вече има такъв прецедент. Аз ви казвам, че има такъв прецедент именно със заплащането на акушерската помощ за неосигурени, д-р Адемов, за която през бюджета се гарантират средства, които отиват в Касата и тя изплаща. Беше заявено, че това също би следвало да бъде от 1 януари. Беше заявено в комисията и е протоколирано. Даже аз неслучайно казах, че самите вносители заявиха, че те биха били склонни това да стане наистина от януари. Затова в началото, репликирайки уважаемата д-р Първанова, аз казах, че това не е нещо, което е дефинитивно, защото и друг път има практика датата да бъде променяна.
Всъщност това е едно решение, което, ако се приеме от 1 януари, уважаеми д-р Адемов, и впоследствие постъпят други променящи системата предложения, облечени в закон, който влезе тук, разбира се, с този закон – Вие познавате технологията – може да бъде променено и това решение сега да отпадне. Истината обаче е, че на първо четене има два приети текста, които си противоречат до известна степен. Едните казват: освободи ли някого, го поема държавата; другите казват: изобщо освобождава. Дали съм съгласен или не, вие знаете моето мнение, но така или иначе, предложението на колегите обединява това предложение. Това в крайна сметка е решение за този момент, защото, пак ви казвам, може наистина да се стигне до една по-генерална промяна, но на този етап това наистина е един реверанс към определена група хора. Друг е въпросът, д-р Адемов, защо тези 44 лв., за които говори д-р Руденко Йорданов, са половината пенсия. За това вече аз като опозиция не нося отговорност. Но няма да разглеждам този проблем.
Единственото нещо, с което съм съгласен и беше казано, е, че не е ясна процедурата, по която ще бъде заплащано. Защото на този етап Министерството на здравеопазването не може да го направи – няма и структури, а мисля, че не му е и работа. Единственият възможен начин е по примера на акушерските плащания да бъдат преведени от бюджета средства, с които след това Касата да се разплаща.
Уважаеми колеги, всички винаги са твърдели, че за най-голямо съжаление не винаги потребителската такса се таксува. Съгласен съм с д-р Щерев, тя е потребителска такса.
Завършвайки, аз мисля, че на този етапа би следвало само да се помисли може ли по принцип да стане или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми доц. Китов, на кого говорите? От тези, които са вносители на законопроекта, има десет човека в залата, а самият вносител доц. Кумчев го няма.
Това, което искам да Ви питам, е следното. Да, аз съм съгласен с Вашата теза, че щом някой освобождава някого от някакви плащания, той трябва да поеме тези плащания. Мъжете над 63 г. и жените над 60 г. ще заплащат част от потребителската такса, другата част ще заплаща държавата, защото тя ги е освободила. Ами другите, които са освободени? Кой плаща тяхната потребителска такса? Там има ли го този компенсаторен механизъм? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми доц. Китов, Вие казвате за тези хора, които дават 40 лв. и това е половината им пенсия, нека да говорим за тези хора. Защото не става въпрос да ги освободим от плащането на тези 40 лв., а да дадем на тези хора 440 лв., за да се лекуват. Вие разбирате много добре, че точно тези хора, които плащат половината си пенсия за потребителска такса, влизат в болница, защото няма кой друг да ги лекува, и там се лекуват, без да доплащат. Защо? Защото няма как да доплащат, тези хора нямат пари. Въпреки това те се лекуват. Кой плаща за тяхното лечение? Кой плаща труда на лекаря, който лекува тези хора? Никой! Разбирате ли къде е проблемът? Проблемът не е да се освободят тези хора от 2,00 лв. или от 40,00 лв. като влязат в болница, а да им се дадат още 400 лв. на калпак при възраст над 60 и 63 години, когато се лекуват в болница, за да имат те лицето, когато отидат пред лекар, да знаят, че дейността на лекаря е платена.
Аз тук ще заявя конфликт на интереси. Аз съм съсобственик на частна болница, искам предварително да го заявя, но не може държавата да плаща на общинската и държавната болница за неосигурени, а на частната болница да не плаща. Защото в Конституцията е записано, че всички форми на собственост трябва да бъдат еднакви пред закона. На практика в нашата страна това не е така, има едно криво разбиране. Казва се, че общинската болница прави социална дейност, а държавната не прави. Кой я плаща тази социална дейност? Плаща я бюджетът, плащат я данъкоплатците. Дайте на частните болници за социална дейност и те ще правят социална дейност.
Да говорим по същество къде е проблемът. Проблемът не е да освободим с 1,00 лв. хората и да смятаме, че сме решили въпросите, а да увеличим с близо 50% парите за здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика – госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин Китов, само искам да отбележа, че не съм съгласна с Вашето твърдение, че на първо четене са били приети два противоречащи си по смисъл законопроекта, тъй като не е едно и също да освободиш изцяло да няма потребителска такса и да възложиш освободените съответно да бъдат покривани от републиканския бюджет. Това не си противоречи, защото в единия случай, ако предизвикаш актуализация на бюджета, в другия нямаш никакъв ангажимент, тъй като изобщо няма такава такса.
Според мен проблемът не е в това, че двата законопроекта си противоречат. Те са просто два различни начина на уреждане. Проблемът е, че единият законопроект е трябвало да бъде разпределен на Комисията по здравеопазване – този, който казва, че таксата...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той не е законопроект, то е предложение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, то е предложение, че трябва да отпадне таксата.
Вторият законопроект, където се казва, че тя трябва да бъде поета от републиканския бюджет, е трябвало да бъде разпределен от председателството като водеща комисия на Комисията по бюджет и финанси. Оттам произтичат и поредица от недоразумения и проблеми в по-нататъшното гледане на тези текстове.
Освен това искам да Ви кажа, че с всякакви въвеждания на различни форми и различни групи при заплащане на потребителска такса, в случая стават три – едни, които са изцяло освободени, и едни, които са наполовина освободени, и едни, които са напълно заплащащи. Както и с примера, който дадохте по отношение на акушерските услуги и заплащането им на здравно неосигурените лица през Касата, се нарушават два от трите основни принципа на социалното здравно осигуряване – това са равнопоставеността и солидарността.
При въвеждане на законови нарушения на тези основни принципи, то ние имаме проблем с разбирането за това какво представлява моделът на социалното здравно осигуряване, по какъвто работим ние в България. Ако законодателят продължава да въвежда такива текстове и да се отклонява от тези основни принципи, тогава говорим за фундаментално разминаване от теорията и практиката на здравното осигуряване.
Затова ми се струва, че всеки път, когато ние преминаваме към някакви форми на социално компенсиране, би трябвало да се замисляме как това влияе върху самия модел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, първо, искам да Ви кажа, че законопроектът, който аз съм внесъл, в който е казано, че освободените лица се поемат от държавния бюджет, мисля, че беше разпределен на Бюджетната комисия, но аз нормално не разпределям внесени законопроекти.
Второ, именно вие, с вашите гласове в миналия парламент, увеличихте неимоверно много групата на тотално освободените. Нека не забравяме тези неща и да не ми говорите сега за солидарност и други неща.
Уважаеми господин Щерев, що се отнася до акушерската помощ, Касата плаща на всички – и на частни, които са сключили договор с нея. Вие знаете това, така че тук не става въпрос, че държавата няма да плаща на частни. Аз много ясно казах, че единственият механизъм, който може да реши нещата, е пари от бюджета да отиват в Касата и тя да заплаща на всички.
Уважаеми господин Щерев, Вие не сте ме разбрали за пенсионерите. Аз казах, че не е мой проблемът, че те взимат 80 лв. пенсия. Проблемът е по-скоро Ваш, защото Вие шест години бяхте управляващ. Това казах. Да ме разберете ясно, а не как се заплаща на лекарите. Проблемът не е мой, че пенсиите им са малки.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Преди колко беше?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Недейте връща преди десет години колко са били. Така че не се дръжте сега като опозиция.
Господин Шарков, Вие сте абсолютно прав, но когато се разбира „над 60 и 63”, повярвайте ми, аз разбирам всички лица над 60 и 63. Там вече няма друга разлика. Става общо за всички. Аз поне така го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, по странен начин, струва ми се, протича този дебат. Говорим си за административни процедури, за комисии, за проблеми, за затруднения, които текстовете биха създали за чиновниците в Здравната каса, в Министерството на здравеопазването, но не си говорим за главното. За това че една група български граждани – тези, които най-често боледуват, тези, които са жертва на прехода поради това, че са с най-ниски доходи, имат ограничения в достъпа до здравеопазването. Ограничение, поради това, че те не могат да си позволят много често така наречената, не знам от кого, не от закона, потребителска такса. А смисълът на този дебат е точно това – да видим как да гарантираме на тези български граждани достъп до здравеопазване.
Защо точно на тях? Този въпрос се поставя основателно. Защото от всички освободени групи те на практика останаха встрани, а това са хората, които в момента имат коефициент на заместване на дохода от труд на 43%. Четиридесет и три процента от тези, които работят и които могат да си позволят тази потребителска такса.
Поради тази причина Коалиция за България и в рамките на 39 то Народно събрание, и не за първи път в рамките на 40-то Народно събрание поставя въпроса за отпадане на потребителската такса. Това предложение не беше прието в Здравната комисия. Очевидно то нямаше да бъде прието в пленарната зала. В дискусията се чуха и разумни аргументи като тези, че отпадането на таксата не следва да бъде за сметка на лекарите, че режимът за регулация може би е необходим. Ние предлагаме един компромисен, признавам си, твърде компромисен и за нас, вносителите, вариант на предложение – намаляване на таксата наполовина и доплащане на остатъка от държавния бюджет.
Новото предложение в някаква степен прави компромиси между интересите на двете страни – по отношение на пациента известно разширяване на достъпа, известно на 50%; стимул за легализиране на приходите от потребителски такси. Ясно е, че това е един твърде сив сектор и голямата част от тези такси на практика постъпват без документ. Определено очакваме, че по този начин ще се създадат и механизми, които ще регулират твърде анархичния процес на плащане на такси от пенсионери, голямата част от които вече са освободени.
По отношение на лекарите. Лекарите не са ощетени финансово. Може би някои са притеснени от това, че лекарите ще трябва да си плащат данъците върху потребителската такса. Ами както всички български граждани, да, ще трябва. Освен това се запазва твърде оспорвания регулативен характер на потребителската такса.
Поради тази причина ние намираме това предложение за приемливо и за лекарите, и за хората от третата възраст.
Коалиция за България ще гласува за това предложение с яснотата, че прави компромис по отношение на своята последователна позиция за отпадане на таксата. Защото считаме, че по този начин в някаква степен ще бъдат защитени правата на най-ощетената група от населението в годините на българския преход – тази на пенсионерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, много противоречащи си тези – как се запазва регулаторният механизъм, а пък в същото време подобрявате достъпа?! Това нещо не го разбрах. Казвате, че искате да подобрите достъпа, пък се запазва регулаторният механизъм. Нещо май и вие не разбирате от това, което говорите.
Другото, което искам да ви кажа – най-ощетената част от българското население. Като слушам Емилия Масларова, чувам как пенсиите са се увеличили няколко пъти. Като Ви слушам Вас, се оказва, че са най-ощетената част. Моите родители също са пенсионери, аз знам, че те са най-ощетената част и знам, че някой лъже, когато казва колко много са увеличени техните пенсии.
Това, което искам да ви кажа – защо искате да го направите от 1 юли? Защо не дебатирате това, което говори тук доц. Китов, макар че няма такова предложение, за 1 януари? Смятате ли, че с това левче ще компенсирате увеличението на цените благодарение на скока на газта от лятото? Смятате ли, че това нещо ще помогне? Нищо няма да помогне!
Последното, което искам да ви кажа: казвате основателно си задаваме въпрос защо точно на тази група български граждани? Ами то за всички е ясно. Пак ви казвам: искате да купите гласове за едно левче. По-добре направете така, че доходите на нашите родители, на нашите дядовци, на всички хора в България да бъдат достойни, да могат да си плащат нормално потребителската такса, а не само да се занимаваме с този да освободим, онзи да освободим. Дайте да ги освободим от всичко друго, защото вие не искате да им направите нормални доходите. Просто не е честно.
Къде ви е председателят на парламентарната група, когато се обсъжда този въпрос? Защото тогава, когато се говореше за едни други възнаграждения, той каза: не можем да ги увеличим, но можем да намерим някакъв начин да ги компенсираме. Стига с тези компенсации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Михайлова, нямах намерение да взимам думата, но просто Вие ме предизвикахте отново с популистки и, как да кажа, не дотам професионално изчистени позиции.
Бих искал да кажа, че когато вие решавате да правите промяна в заплащането или така наречената потребителска такса, би трябвало да имате цялостен поглед върху политиката, която вашето правителство и в частност Коалиция за България изпълнява. До момента вие не сте декларирали ясни позиции в областта на здравеопазването и виждате, че това е един от най-големите ви проблеми в политиката, която водите. Когато един човек тръгва да прави промени, той трябва да е наясно какви промени прави и защо ги прави.
Няма никаква логика и обяснение за това, че в средата на годината вие решавате да правите промяна на таксата. Вече трета година сте управляващи и в тези три години вие не показахте ясна позиция за това, че искате да премахнете потребителската такса и, забележете, да покажете ясна политика. Три години управлявате без обществото да има абсолютна представа какво искате да направите в здравеопазването.
В момента сте се заели с приватизации, в момента сте се заели с написване на прословутата ви Стратегия и прословутата Здравна карта, по която абсолютно нищо не сте направили. Пълен провал! Без идейност, без абсолютно никаква яснота.
Ще повторя д-р Шарков. Вие и госпожа Масларова се биете в гърдите колко мислите за пенсионерите. Ами като мислите какво е необходимо да се направи за пенсионерите, всички ви го казват и може би ще се сетите в следващата година м. март да правите пенсионната реформа, за да можете да покажете отново сигнал какво искате да направи вашето правителство, но, уви, времето пак няма да ви достигне.
Така че с тези популистки истории на хората просто им писна, защото нямате яснота как ще се извърши самото финансиране и заплащане. Вкопчили сте се в тази такса и това е единственото нещо, което искате да направите. Трябва да си изясните какво първо като реформа трябва да се направи – първо, второ, трето, и тогава да се обърнете към популистки методи като намаляване. Защо не помислите за лекарите, защо не помислите за хората, които финансират системата?
Мисля, че има доста въпроси, на които вие трябва да дадете ясен отговор пред хората и обществото какво ще правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Михайлова, по принцип Вие говорите за това, че потребителската такса е пречка за достъпа на българските граждани независимо от това в кои региони живеят, до болнична помощ. За съжаление, статистиката показва точно обратното – броят на хоспитализираните болни в България е 1 млн. 600 хил. – за първи път го казвам; броят на първичните прегледи, на специализираните прегледи и така нататък. Всички тези неща, които ги има и в отчета на Националната здравноосигурителна каса, които отчети ще гледаме, включени са в седмичната програма, показват точно обратната теза.
По отношение на достъпа още един аргумент, който Ви моля да имате предвид. Когато говорим за намаляване на потребителската такса и за поемане на плащането от държавния бюджет от 2,20 лв. на 1,00 лв. за определена група български граждани, трябва да си дадем сметка, че при наличието на освободени български граждани по-малките практики, които са типични за малките региони, по принцип няма да могат да издържат финансово. По този начин още повече ще усложним достъпа. Защото една практика – влезте в един кабинет на общопрактикуващ лекар – една практика с хиляда записани пациенти, при тези потребителски такси, трудно може да издържи.
Много Ви моля накрая! Ние, от Движението за права и свободи, нашата парламентарна група сме за решаването на този проблем. Заявявали сме го многократно, но начинът и механизмът, които се предлагат сега, не решават този проблем. Тъкмо обратното – усложняват го.
Последното, което искам да Ви кажа: нека с такъв тип законопроекти, които вероятно до края на мандата ще зачестят, доц. Щерев, да не разделяме Народното събрание и обществото на такива, които са загрижени за пенсионерите, за децата, за родилките и така нататък и други, които не са. Народното събрание като цяло трябва да бъде загрижено и за едната категория, и за другите, и за третите. Така че аз винаги съм бил привърженик на балансирания подход. Неслучайно съм в либерална парламентарна група, госпожо Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Шарков и д-р Иванов, вие потвърдихте моята теза, че, за съжаление, членове на Здравната комисия продължават да вадят всякакви възможни аргументи, когато става дума за здравето на българския пациент, освен аргумента за защита интереса на пациента.
Доктор Шарков, по отношение на достъпа шансът за по-добър достъп е това, че таксата намалява наполовина. А по отношение на регулаторния режим, той остава, макар и наполовина по-малък. За много хора това левче също е бариера за това посещение на кабинети без причина, от което вие се страхувате.
Защо от 1 юли? Защото все от някога трябва да се случи. Предното предложение, което колегите Мръцков и Гъндев направиха, беше от 1 януари. Тогава отново не го приехте, така че нека не си говорим за дати.
Уважаеми д-р Иванов, пенсионната реформа в България е направена и само ГЕРБ прави някакви много революционни идеи за нова пенсионна реформа, които обществото не приема. Така че не ми говорете за това, че догодина ще се прави пенсионна реформа. Пенсионната реформа е такава, каквато е създадена през 2000 г. Една консервативна система, която дава своите резултати, за съжаление, след десетилетия.
Всички сме убедени, че средствата в пенсионния фонд не достигат и ние затова настоявахме пред всички вас да не вървим към това рязко намаляване на осигурителните вноски, които всяка година правят дефицита в бюджета на НОИ все по-голям и все по-голям.
Уважаеми д-р Адемов, с цялото ми уважение към Вас, да се говори, че потребителската такса не е бариера мисля, че не би следвало да се случва в тази зала. Това могат да го правят само депутати, които не се срещат със своите избиратели, а аз знам, че Вие не сте такъв. Защото в моите срещи с моите избиратели потребителската такса е един от най-често поставяните проблеми, който поставят възрастните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не мислех да се изказвам, но след като видях тази серия от процедурни хватки и това объркване, което настана, искам да ви кажа, че предложението, което направих на първо четене – за пълно отпадане на тази такса „лекар”, така наречена от вас, и за премахване на доплащането в болниците –цялата дискусия потвърди, че съм бил на прав път.
В Конституцията на Република България ясно е записано – казвам ви го, може би за пети път, тук от тази трибуна, че държавата трябва да осигури достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи. Вие, с тази дискусия и с това, което сте написали в закона, нарушавате Конституцията на Република България. Това е факт.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Прочетете текста до края!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Адемов, чета текста и съм ви го чел тук от тази трибуна. Ако искате излезте и вземете реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): На Вас ли?
МИНЧО ХРИСТОВ: Кой е ощетен от съществуването на тази така наречена потребителска такса? Колеги, ощетени са най-болните български граждани ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те са освободени!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... онези, които имат най-много необходимост да посетят лекар. Аз мисля, че можем да вземем примера на Унгария, където беше направен един референдум за тази потребителска такса и тя отпадна.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Ами да направим и ние.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е вярно, че всички държави имат такава такса. Не е вярно. Тук беше казана една неистина.
Що се отнася до това, че тук се чуха и такива тези – нямало пари в бюджета, държавата не може да си позволи да поеме тази такса, аз бих ви отговорил съвсем простичко и ясно – пари в бюджета има. В бюджета и в момента има огромни средства. Аз ще ви дам няколко конкретни места, откъдето може да ги вземете.
Вземете ги от този огромен бюджетен излишък, който беше натрупан само за първия месец. Тук беше казано. Вземете ги оттам! Вземете ги от тези прословути френски корвети за 2 милиарда, които все още мислите да купувате. Вземете ги от тези белгийски фрегати трета ръка, които също са десетки милиони. Защо? Купувате ги, за да кръстосват океанските ширини в изпълнение на мисии на НАТО и на не знам кой си още. Това са фактите.
Тезата, че няма средства, просто не е вярна, колеги. Вие, както сте тръгнали, утре може да се появят хора, които искат да купят и космическа совалка, заради комисионите, които ще получат, разбира се, при съответната сделка. Не бива така!
Отново апелирам към вас и правя това конкретно предложение от тази трибуна, когато този текст се върне за преразглеждане в Комисията по здравеопазване – помислете за пълното отпадане на тази, така наречена от вас потребителска такса и пълното отпадане на доплащането в болниците.
Не е истина, че в европейските държави съществува такова доплащане. Отидете в Испания и вижте дали един испанец плаща нещо, когато отиде в болница. Нещо повече, там Здравната каса поема голяма част, в някои случаи и цялата част, на лекарствата, които се изписват. Защо мълчите за това?
Апелирам към вас още веднъж, колеги, помислете, защото тази потребителска такса трябва да отпадне! Доплащането в болниците трябва да отпадне, защото така казва върховният закон на нашата държава – Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, четете какво пише в Конституцията – „безплатен достъп до здравеопазване”. Мисля, че може да го видите.
Ползвам правото си на реплика, за да направя и предложение за промяна в текста. Предлагам сумата от „1 лев” да се замени с „50 ст.”, а за членовете на БСП да бъде „0 ст”. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това предложение ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, предложение, под формата на реплика. Това е предложение, което ще бъде гласувано утре сутринта.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Колега Христов, най-малкото като народен представител, не е лошо да вземете да я научите най-после тази Конституция или поне си я носете, ако не можете да запомните текста.
В чл. 52, ал. 1 пише: „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.”. Това означава, че в рамките на задължителното здравно осигуряване, уредено със закон, те не трябва да извършват кешови плащания.
В ал. 2 пише: „Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и други източници, и т.н., определени по ред, определен със закон.”
Това означава – ето тука са записали „лични”, означава плащат за тези здравни осигуровки и Конституцията взема предвид, че в България не работим по модел на плащане за здраве през такси от държавния бюджет, а работим със здравноосигурителен модел. Хората тук изрично са го записали, ние сме го гласували, би трябвало най-малкото да си четете Конституцията, по която работите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, току-що госпожа Първанова потвърди моята теза. Къде е тук достъпното здравеопазване, къде са тук безплатните медицински грижи, госпожо Първанова? Аз не ги виждам в закона, който вие разисквате.
Що се отнася до финансирането с лични средства – да, има хора в България, като Вас например, Ваши колеги от НДСВ, и други хора, които имат огромни средства, те могат да си купят и болници.
Аз говоря за обикновените български граждани. Тъй като пътувам из България, срещам се със страшно много хора, получавам страшно много писма, проблемите, които гражданите поставят, са следните: за всяко посещение при лекар, за взимане на анализ, за допълнително разчитане на този анализ и т.н. трябва да плащат тези средства. Тези средства за нормалния български гражданин са много средства, господа.
Има и нещо друго, за което взимам повода, понеже има предложение за намаляване на таксата на пенсионерите. Това е другият абсурд, който е залегнал в този закон. Защо за пенсионерите не се използва примерно средната пенсия за България, която е два или три пъти по-ниска, отколкото средната заплата, а може би и повече? Защо вие взимате 1% от средната заплата...
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Минималният осигурителен доход.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От минималната работна заплата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно така, за минималната работна заплата става дума. Искам да ви кажа следното: не мерете проблемите на българските граждани с вашия аршин. Той не се отнася до тях. Затова използвам възможността да предложа, не само за членовете на БСП, за всички членове и нечленове на политически партии, таксата да бъде 0 лв. и 0 ст., тоест да няма никаква такса. Нека това да бъде записано и при четенето да бъде отчетено като официално предложение. Това всъщност е моето първоначално предложение, което аз направих при първо четене на закона. Да съобразим този закон с Конституцията и да няма нито такса за посещение при лекар, нито доплащане в болничните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване, заповядайте, господин Хаджиев.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По традиция, когато става въпрос за здравеопазване, дискусиите стават много оспорвани.
През последните 15 години, преди да съм депутат, работя като общопрактикуващ лекар и последните пет години съм вземал потребителска такса. Тук искам да кажа, че при мен има конфликт на интереси.
В тази насока искам да продължа мисълта на д-р Адемов. Не искам да съм в ситуация, когато съм човек, който не мисли за хората, от една страна, а другите мислят - ситуация, в която съм – това разкрачено състояние, когато всички знаем положението на българските пенсионери, да не говорим дали работят, дали са въобще пенсионери, да им се вземат 2,20 лв., а от друга страна, като лекар защитавам интересите на общопрактикуващите лекари, за които това е доход, който издържа тяхната практика. И трето, като политик, който трябва да мисли едновременно за всички – и за пациенти, и за лекари, и трябва да казва нещата такива, каквито трябва да бъдат в страната.
Аз не съм съгласен нещата да се решават на парче. По средата на годината да свалим таксата един лев за пенсионери, а всички останали да си плащат, които са длъжни да плащат, защото има хора, които са освободени. Те са няколко групи – от нула до 18, хронично болни, които са с ТЕЛК, и т.н.
В момента има работна група, която предвижда в началото на следващата година да няма потребителска такса. След като потребителската такса падне, тя предвижда едновременно да компенсира и загубата на личните лекари. Според мен въпросът трябва да се реши комплексно. По този начин да не се противопоставя едно съсловие на всички нас, които мислим за определена прослойка от населението, а не мислим за личните лекари.
Според мен въпросът трябва да се реши комплексно и по този начин да бъдат удовлетворени всички. Тази работна група според мен трябва да излезе, не знам след колко време, и да каже своите предложения. Иначе сме в много лоша ситуация според мен. Ако продължаваме този дебат, който според мен е безсмислен и се повтаря, излиза, че част от нас мислим за населението, а друга – мислим за определена група от лекари – около 5000, да не загубят част от своите доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доктор Щерев, имате думата за реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми д-р Хаджиев, искам да Ви направя реплика, защото почувствах объркване във Вашето изказване. От стотиците думи, които се изляха тук преди малко, излиза, че едни защитават пациентите, а други не ги защитават. Здравеопазването във всяка една цивилизована страна се крепи на три стълба: интересите на пациентите, които трябва да бъдат лекувани безусловно; интересите на изпълнителите на медицинска помощ и обществото – третият стълб, което трябва да направи солидарно финансиране, за да може за тези, които не могат да плащат, да бъде заплатено.
Няма безплатна система или някаква друга, включително и в Унгария.
В Унгария господа социалистите, когато бяха на власт, забъркаха такава каша, че до ден-днешен не може да се оправи здравеопазването. Такава корупция, такъв проблем! Преди четири години бях в Унгария, за да видя какво е тяхното здравеопазване и видях – много добро. При четири пъти повече средства от бюджета същата корупция, както у нас. Това е проблемът. Добре е, че унгарците имат много повече пари в бюджета, защото произвеждат.
Никъде няма здравеопазване без пари. Въпросът е, че изпълнителят на медицинска помощ трябва да получи своето възнаграждение, иначе той ще отиде в друга страна, където му плащат достатъчно добре. Хората, които нямат пари, трябва да бъдат защитени от обществото чрез различни механизми – плащане по грантова система, допълнително осигуряване, плащано от социални фондове, и т.н.
Въпросът е, че никъде не може да се постави по този начин проблемът – дайте да махнем потребителската такса и всичко ще се оправи. Това е апел към хора, които са бедни, хора, които могат да имат трудности във влизането в болници за свои заболявания: уважаеми граждани, гласувайте за нас, ние ви премахваме потребителската такса. Тези хора обаче няма да могат да разберат каква каша забърквате, но всички ние в тази зала знаем много добре за какво става въпрос. Ако искате да говорим за бедните хора, дайте да разискваме Стратегията по здравеопазване и Здравната карта, а не с такива фойерверки за премахване на потребителска такса да се правят мили очи на хора, които наистина са потърпевши в края на краищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли? Няма.
Господин Хаджиев, искате ли дуплика? Не.
За изказване думата има господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда кратък. Вземам повод от думите на доц. Щерев.
Доцент Щерев, освобождаването на българските граждани от потребителска такса е създадено със Закона за здравното осигуряване, приет на 1 юли 1999 г. Определена група български граждани са освободени от потребителска такса. Така ли е?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е, с Рамковия договор, а не със закон.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Член 37 казва кои български граждани са освободени от потребителска такса. Това са децата, които попадат в определени списъци.
Правя процедурно предложение в § 4 т. 1 и т. 2 да бъдат гласувани поотделно, тъй като те са противоречиви по своята същност.
Предложението по т. 1 е бюджетът да поеме цялата потребителска такса, а по т. 2 – да бъдат освободени хората, навършили 60 и 63-годишна възраст. Тъй като аз съм вносител на това предложение, мога да ви кажа защо сме го направили като предложение и беше прието на първо четене.
Много добре знаете, че голяма част от хората, които са навършили 60 и 63 г., са освободени по друг ред. Но на срещите, които имаме, става ясно, че на една част от тези хора, независимо че са освободени, но не е разписано ясно, им се взема потребителска такса. Именно затова направихме това предложение, ясно да е разписано в закона - хората, които са навършили 60 и 63 г., да бъдат освободени от потребителска такса. Всички вие казвате, че над 80% от тези хора са освободени по друг ред.
Затова моето предложение е да гласуваме поотделно т. 1 и т. 2 от § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като се стигне дотам, господин Мръцков. Ако се стигне въобще, това предложение ще бъде подложено на гласуване допълнително.
За изказване думата има господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Днес повече от два часа с особено внимание слушах различни изказвания на основно лекари от българския парламент.
Имам един въпрос към хората от БСП, които са основни вносители – госпожа Михайлова, господин Мръцков и останалите, също така и към ДПС – господин Адемов, а и към НДСВ. Имате едно огромно мнозинство в този парламент вече три години. Казвате, че най-големият проблем са ви пенсионерите и техният достъп до здравеопазването. Аз ви се чудя, ако това е вярно, ако наистина ги мислите тези неща, защо не създадохте работещ Сребърен фонд? Има огромни излишъци в бюджета и когато вашите министри ви кажат „Дайте да ги изхарчим по съмнителни проекти”, трябваше да станете и да кажете: „Не, не, искаме с тези пари от излишъка, които са милиарди, да направим един голям Сребърен фонд и ще ги даваме за пенсии”.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е казано това?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това трябваше да го свършите и вече да работи, а не до момента да няма направено нищо, не да има закон, който тепърва ще започне да работи. Това трябваше да го свършите, а не го свършихте! Истината е, че това не го свършихте! Да, господин Адемов, не го свършихте! Трябваше да свършите тази работа!
Иначе с това, че ще намалите потребителската такса за определени хора - О'кей, но...
Не се взимат истинските, големите мерки. Това е все едно една кола да е затънала в калта и вие да кажете: отиваме на тези хора да им изпеем една песен, за да се почувстват по-добре. Те нямат нужда от тази работа. Решението е как пенсиите да станат по-високи. Това е цялата работа, госпожо Михайлова! И там трябва да се търси ключът от бараката.
И когато тази година пак вашите министри от БСП дойдат пред парламентарната група и кажат: дайте сега да харчим милиарди от излишъка, вие вземете думата и кажете: не, искаме тези пари да отидат в Сребърния фонд, да се капитализират и от тях да могат да бъдат плащани пенсиите. Тази позиция, господин Адемов, е либерална и вие можете да я подкрепите също. И на вас ще ви пасне! Добра позиция е – защото казахте за вашата либерална насоченост. Тогава и ние щяхме да ви повярваме и да кажем: тези хора вярно са се загрижили!
Обаче когато вместо да правите тези неща, без всякакви проблеми оставяте милиарди излишък да бъдат похарчени, не стана ясно как точно се случи тази работа, и не взимате отношение, но в средата на годината идвате в един момент и казвате: абе нас много ни притеснява това, че пенсионерите са в тежко състояние! Не очаквайте разумните хора да ви повярваме! Не ви вярваме. Големите, истинските стъпки не ги правите. В един момент се сещате – дайте тук да направим нещо... Няма да има голям ефект от тази работа. Даже бих казал, че е много противоречива стъпка, по-скоро ще навреди, отколкото да помогне.
Това само исках да ви кажа. Иначе цял ден с внимание ви слушах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, това, което казахте, ако бях го чул от някой друг, щях да премълча и нямаше да Ви репликирам. Но Вие прекрасно знаете, че има закон, който структурира Сребърния фонд. И прекрасно знаете, че няма закон, който да гарантира по какъв начин ще бъдат инвестирани тези средства, така че да носят приходи, кога и как ще се управлява този Сребърен фонд и т.н.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо няма?
ХАСАН АДЕМОВ: Тук вече сте прав – защо няма. Но, господин Димитров, не може да не Ви направя реплика в съдържателната част на Вашето изказване.
Съдържателната част е, че Вие смятате, че ако има такъв Сребърен фонд, той трябва да се изхарчи днес.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не, не!
ХАСАН АДЕМОВ: В случая предлагате да се изхарчи за потребителска такса. В това е голямото недоразумение и голямото ми учудване, че мислите по този начин. Не може да смятате, че парите от Сребърния фонд ще се харчат за днешните пенсионери! За днешните пенсионери парите щяха да се харчат, ако вие бяхте направили Сребърен фонд, когато беше приватизацията по вашето време!
Парите от Сребърния фонд са по принцип за решаване на демографски проблеми, а не за решаване проблемите на днешните пенсионери и това Вие го знаете прекрасно. Затова се учудвам защо се изказвате по този начин, господин Димитров?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, аз много се радвам, че намирам в дясната част от залата съмишленици за това, че част от излишъка трябва да отива за социални разходи и за подобряване на социалния статус на населението. Ще ви припомня този ваш ангажимент когато му дойде времето.
Точно Вие да поставяте въпроса за Сребърния фонд е малко неетично, господин Димитров, защото големите пари в Сребърния фонд можеха да дойдат във време, в което десницата управляваше България, и тогава днес можеха да решат проблемите на пенсионната система.
Мисля, че изказването Ви е твърде популистко, тъй като икономист като Вас знае много добре, че създаването на Сребърен фонд днес и сега не решава днес и сега проблемите на пенсионерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря за съдържателните реплики на господин Адемов и госпожа Донка Михайлова и да ви кажа няколко неща.
Господин Адемов, опитахте се да спекулирате, ама някак си не се получи в пълна степен. Ако бяхте почнали със Сребърния фонд още първата година, доходността от фонда, която при добро международно управление можеше да е 10%, вече можеше да се използва за плащане на пенсии! Да, доходността от фонда! Така.
Сега госпожа Донка Михайлова използва думата „големите пари”, което на мен много ми харесва. Сега ще ви кажа нещо за големите пари.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Много добро управление – много големи пари!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Големите пари, госпожо Михайлова, излишъкът последните три години, са много големи пари, както и да ги гледаме нещата. Ама много големи, госпожо Михайлова! Става дума наистина за много големи пари!
Пак ви казвам: ако тези много големи пари бяха в Сребърния фонд и даваха 10% доходност, можеше с тях да се увеличават пенсиите абсолютно устойчиво!
А защо няма закон, господин Адемов, как да се инвестират парите от този фонд – това не е проблем на опозицията! Съберете се утре БСП, НДСВ и ДПС и си го напишете, и го представете в залата! Фактът, че от три години не сте я свършили тази работа, означава, че не ви е приоритет, че всъщност търсите популистко решение да излъжете група пенсионери, че правите нещо за тях, но устойчивото, дългосрочното сериозно решение го няма. Когато се харчи излишъкът, госпожа Донка Михайлова не я чувам да взема думата, и господин Мръцков не го чувам! Тогава те не вземат думата! Тогава тук идват едни министри, казват, че 900 млн. лв. ще ги изхарчим за 18 работни дни и тогава тези хора, които днес много се вълнуват, правят хубави и национални изказвания, не се чуват, не чувам техния глас, няма ги! Тогава са замлъкнали и не вземат отношение. А тогава трябваше да вземете вие думата и да кажете на вашите министри: не, не, няма да ги харчите тези големи пари, както Вие използвахте думата, за тази работа! Напротив, ще направим един Сребърен фонд, той ще носи минимум 10% на година и ще има устойчиво нарастване на пенсиите!
А това е и много либерална позиция, господин Адемов, така че на вас добре щеше да ви пасне и вие можеше да я подкрепите.
Факт е, че не виждаме тези неща и затова не ви вярваме, уважаеми дами и господа от тройната коалиция! Не ви вярваме, че искате да помогнете на българските пенсионери наистина! И един разумен човек, който може да смята, не ви вярва, защото: ако за три години в този фонд имаше 3 милиарда, при 10% доходност, това са 300 милиона на година! Ето ви пари, с които може да се помогне наистина на пенсионната система, да не говорим, ако доходността е по-висока, какво би могло да се направи! Тогава вече щяхме да кажем, че се прави нещо, че има сериозно отношение.
Но факт е, че три години вие закона не сте приели! Не сте приели закона как да се инвестират тези пари! Това показва, че всъщност търсите бърз популизъм, но не ги мислите тези неща!
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Първанова, Ваш ред е за изказване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Уважаеми колеги от Коалиция за България! С вашите недообмислени и несъгласувани предложения, направени устно в залата, вие предизвикахте поредица от колизии, с които сериозно злепоставяте както Министерския съвет, както Министерството на здравеопазването, както Министерството на финансите, така и Националната здравноосигурителна каса, и, най-лошото, Народното събрание.
Вие предизвикахте колизия в този закон по текстове, предложени от Министерството на здравеопазването през Министерския съвет - и това е вашият министър на здравеопазването, това е вашият министър-председател, от вашата квота, от вашата политическа сила, без да го съгласувате с тях и без да получите подкрепа от тях, защото те са вносители по този закон, а вашите предложения не се ползват с „да” от вносителя.
Освен това предизвикахте колизия с правилника на тази институция, за чийто престиж се борим да не бъде уронван. В момента заради един реверанс към вас в тази зала влязохме в странна процедура на обществена дискусия, вместо по същество и по правилник. Не съществува такова предложение – нито писмено, нито устно, което в момента може да се дискутира.
Доколкото Комисията по здравеопазването не подкрепи вашето предложение и то не може да бъде гледано като предложение на комисията, сега тук какво правим? Умуваме на тема: що е то потребителска такса, има ли почва у нас и как да я прилагаме. В резултат на това имаме три предложения в момента: първо, за 1 лев; второ, за 50 стотинки – на колегата Шарков; и, трето, за нула стотинки - на колегата Христов. Кажете ми сега - това кога се е случвало в българския парламент? Предизвиквате трето четене на второ гледане в Комисията по здравеопазването благодарение на това недомислие.
Вие предизвикахте колизия със Закона за държавния бюджет за 2008 г. и с Министерството на финансите. Аз си дадох труда да направя справка и консултация с министъра на финансите. Оказа се, че той изобщо не е запознат с това ваше предложение, нито Комисията по бюджет и финанси.
Също така си дадох труда да говоря с господин Пирински и с господин Корнезов. Тяхното мнение беше, че поради поредица от процедурни грешки в момента сме изправени в несъществуваща в българската парламентарна практика ситуация. Само че и двамата избягаха и се скриха. Оставиха госпожа Касабова да се чуди как да намери баланс. В замяна на това обаче тя се справя изключително добре. Сигурно трябва да дойде една жена, за да тури ред в тази държава.
Освен това, вие предизвикахте колизия и в тройната коалиция, защото работната група на 29 февруари си е предала материала. Дала го е на председателите на парламентарни групи, дала го е на министър-председателя, дала го е на съответните представители на всяка една от политическите партии. Във вашия случай господин Ивайло Калфин беше член на работната група. Така че вие би трябвало да обсъждате тези неща.
На всичкото отгоре министърът на здравеопазването е подготвил стратегия. Вие и с нея не сте се консултирали. И с нея влизате в колизия, защото предложението е от 1 януари 2009 г. да падне потребителската такса, обаче в комплект с други мерки, с цялостна реформа на здравноосигурителния модел. Тази такса трябва да бъде някак си компенсирана – и като контролен механизъм, и като финансов механизъм по отношение на формиране на дохода - там, където тя се събира. Но вас какво ви интересува.
Влязохте и в колизия с теорията и практиката на здравноосигурителния модел, който в момента съществува в България, без да помислите, че всяко пипане на парче в тази система създава поредица от нарушени връзки по-нататък.
Освен това, към момента не е ясно от вашето предложение как точно тази потребителска такса ще се изплаща от републиканския бюджет. В Комисията по здравеопазването ви обяснявахме, че няма такава информационна система, по която да е ясно поименно дали прегледаният при общопрактикуващ лекар човек Х, Иван Драганов на 68 години, е подлежащ или правоимащ на освобождаване от такса, защото е болен от заболяване, което е изброено в чл. 37, ал. 1, или защото той в момента ще бъде освободен, понеже е пенсионер. Няма начин това да се отчете. И тогава администрирането на вашето предложение ще струва повече, отколкото това, което се опитвате да спестите. Ще струва много повече на бюджета, отколкото вие доказвахте тук, че 4 или 9 милиона няма да са проблем за републиканския бюджет.
Вие също така не си давате сметка, че общопрактикуващият лекар по закон трябва да дава касова бележка, а той не го прави. Няма начин да се отчита финансирането и да се осчетоводява. Няма начин да се проследява кои са хората, които са освободени.
Накрая ще завърша с призива на ваш любим лидер. През юли – цели проводници, през януари – полупроводници, и най-накрая – без проводници. Затова правя предложение в Закона за здравното осигуряване да се запише, че на всеки пенсионер се дава по 1 лев, като отиде на лекар, ама от бюджета на „Позитано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Гъндев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Първанова! Аз не съм изненадан, че Вие познавате българската история и историята на Българската социалистическа партия – това говори добре за Вас. Но аз съм изненадан от това, че Вие през цялото време говорехте по повод едно предложение, което се яви по време на дискусията, а нито за секунда не обърнахте внимание на това, че поводът да се обсъжда точно този параграф в закона е нашето предложение с господин Мръцков и група от БСП, което правим за втори път в тази зала и което повече от две години буни лекарското съсловие тук, в парламента, и не допуска то да бъде гласувано точно така, както на мен ми се струва, че преди около десетина-петнадесет дни прочетох Ваша позиция в пресата – че Вие косвено подкрепяте това предложение. Вие казвате, че това предложение предизвиква колизия в системата.
Съвсем коректно ще Ви запитам, а бих запитал и всички лекари в тази зала: нима не знаете, че потребителската такса е част от онази сива икономика в медицинското съсловие? Ако не го знаете, ще ви го обясня. Сигурно не сте ходили на джипи, защото така се изказвате.
Нима не знаете, че за да стигнеш реално до диагноза и до лечение, не плащаш само при джипито потребителска такса и че, общо взето, се плащат 4-5 такива такси, господин Шарков? Ако Вие не го знаете, мисля, че Вашите роднини го знаят прекрасно.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Къде, къде? Вие не знаете.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Във Враца Вашите роднини знаят, че става така.
Къде се плащат ли? Явно не сте ходили на джипи, не сте ходили да се лекувате. Аз ли не знам? Ще Ви го обясня подробно след малко, защото ще ми изтече времето за реплика. Искам още някои неща да ви кажа.
Кой не знае, че в тази система – здравеопазването, реално парите се въртят в един порочен кръг? Ако не го знаете. Непрекъснато се говори, че няма талони. Не е вярно, че няма талони. Вие прекрасно знаете как се въртят талоните в системата, но не го казвате и не искате да защитите да дадем на хората реален достъп до здравеопазването. Мисля, че това го знаете също прекрасно.
Сигурно знаете, че лекарското съсловие е едно от най-добре платените в България, и то именно в резултат на това, че хората не получават реално здравеопазване. Не го ли знаете? Не ви изнася да го знаете. Аз мисля, че е морално в този случай лекарите в парламента, които по този начин защитават системата, да не гласуват.
Както казахте преди малко, госпожо Първанова, това се прехвърля върху морала на целия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика на госпожа Първанова няма.
Дуплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Да, господин Гъндев, запозната съм с историята на БКП, както и с гафовете на БКП, какъвто беше всъщност примерът, който предложих. Не мисля, че можете да се гордеете точно с него.
Искам да Ви напомня, че ако Вие бяхте в залата предния път, щяхте да знаете, че вече тече четвърти час от дискусията по този въпрос. В предните два часа щяхте да сте чули всички мои аргументи за съществуващите към момента практики и какво трябва да се направи, за да могат те да бъдат неутрализирани и дисциплинирани. Сега какво да направим? Вие тръгвате оттук нататък. Щяхте да чуете и други работи.
Освен това, ако сте толкова заинтересован и ако бяхте дошли на заседание на Комисията по здравеопазването, много повече детайли от проблемите в системата щяхте да научите, защото ние понякога провеждаме заседания не със законодателен, а с образователен характер.
Освен това всички знаем за потребителската такса и за сивата икономика. И това не е само в този конкретен случай, но пак казвам, има страшно много проблеми, които би трябвало да бъдат решени и поради това ние предлагаме интегриран подход и то модерен, съответстващ на съществуващите към момента реформи в страните – членки на Европейския съюз.
А по отношение на лекарите в парламента, първо искам да кажа, че аз не съм лекар, който се занимава с клинична медицина, а се занимавам от минимум 15 години със здравна политика и управление на здравноосигурителни модели. Та, ако в Народното събрание има и един лекар само, то пак ще има две мнения. Така че направете си сметка доколко компетентни са тези изказвания и доколко по същество се предлагат неща, които биха могли да бъдат включени в сега съществуващия модел.
Затова аз ви казвах – обсъждайте ги нещата на политическо ниво, обсъждайте ги в парламентарната си група. Когато ги обсъждате на „Позитано”, имайте някаква връзка между групата и „Позитано”, за да не изпадаме в такива ситуации, в които всички ние трябва да ставаме смешни заради това, че вие сте смешни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедурно предложение има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първо искам да кажа само едно изречение на господин Гъндев. Тъй като в моето семейство има четирима лекари и един студент по медицина във втори курс, затова аз няма да гласувам по този параграф на закона. (Шум и реплики в залата.)
След това искам да ви кажа, че след всичко онова, което казва и д-р Първанова, след всичко онова, което казахме от опозицията и след всичките глупости, които чухме, процедурното ми предложение е за прекратяване на дискусията.
И тъй като в БСП има три различни предложения, след като бъде прекратена дискусията – багажът, Хисаря, и докато не го решите този въпрос, не се връщайте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, не мога да подложа на гласуване това предложение, господин Шарков, защото виждате залата. (Шум и реплики в залата.)
Дискусията, така или иначе, ще се изчерпи в рамките на днешния ден. Може да се окаже абсолютно безпредметна, защото утре предложението ще бъде гласувано и не се знае каква ще бъде съдбата му, да не гадая, че ще бъде отхвърлено.
Господин Стоилов има думата, а след него госпожа Банкова и господин Имамов. Не виждам други желаещи да вземат думата, така че, господин Шарков, ще слушаме още 15 мин. изказвания по темата.
Имате думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, не се притеснявайте, че дискусията трябва да завърши по същество. Мисля, че това е много добре - нейната развръзка, поне по този въпрос, е добре да настъпи още утре. Няма нужда да се търсят някакви претексти за отлагане, за усукване, за връщане на процеса в някаква по-ранна фаза. Ясни са проблемите, ясни са позициите.
Лично аз съм смутен, когато виждам мнозина лекари, които повече се правят на процедурчици, отколкото да поставят в яснота по същество това, което трябва да се каже. Междупрочем, почти всички аргументи в защита на различните тези, се казаха. Те не трябва да бъдат пренебрегвани и аз няма да ги повтарям, но ще се опитам именно да посоча кое е главното в тази дискусия, по която трябва да определим своята позиция.
Няма да повтарям отминали рефрени, защото това за информационната система го слушам, откакто започна политическата кариера на госпожа Първанова. Дано тя да е по-продължителна от решаването на въпроса с информационната система, каквато още няма.
Няма да се уповавам на светли обещания за бъдещето, защото вие сега ни казвате, че през 2009 г. ще бъдат решени едни много хубави неща, които не са решени през изминалите десет години в областта на здравеопазването, само че за тези възторжени идеи няма много слушатели вече в обществото. Общественото доверие и търпението по отношение на здравеопазването достигат критични граници. Следователно това, което сега можем да направим, аз съзнавам, че ние правим някакви компромисни, палиативни решения и никой няма илюзията, че това са основните проблеми на българското здравеопазване, но ние трябва да правим конкретни и реални стъпки сега, които да ни доведат до по-големи промени през следващата и по-следващите години. За да не се окаже, че това, което се каза сега, че ще е много хубаво през 2009 г., ще се окаже просто подчинено на новите финансови интереси, за които трябва да се погрижат институциите, така че хората да плащат задължителни осигуровки в частни фондове. Мисля, че проблемите трябва да бъдат гледани и това е един от въпросите, които много силно засягат и пациентите, и лекарите, цялата основа на здравната система.
Тук се каза, че ние трябва да избираме между различни интереси. Няма различни интереси – ние се опитваме да решим всички, които поставят този въпрос и които биха го подкрепили, макар и един от отделните проблеми – за достъпа на пенсионерите до здравеопазване. Едни от тях са освободени. За съжаление, знаем, че много от тях си плащат независимо от това, но се предвижда за тези, които не са освободени и са навършили определена възраст лица, да плащат по един лев. В текста също се предлага разликата до 2,20 лв. да бъде покрита от републиканския бюджет. Следователно, няма ощетени.
Този аргумент трябва да отпадне, защото част от противниците на това предложение продължават да го навиват и да настройват лекарите. Нали затова се каза, че няма да се намалят средствата на лекарите и тази разлика от 1,00 до 2,20 лв. ще бъде покрита от бюджета, от републиканския бюджет?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как – задачата на парламента е да каже, че това става. Дали някаква наредба допълнително е необходима, това ще го направи изпълнителната власт. Ние сме хората, които казваме, че това ще стане, а начинът по който ще стане, организацията на ставането, е вече на изпълнителя на закона.
Недейте ние тук да се впускаме в това. Аз съм забелязал, че когато по един съществен въпрос се търсят поводи той да не бъде решен, се намират някакви крайно дребни и технически проблеми. Тук технически проблем няма.
Сериозно ли е да се говори за една държава, че не може да намери допълнително не повече от 9-10 млн. лв., които трябва да покрият тази разлика за доболничната помощ, както за общопрактикуващите лекари, така и за лекарите специалисти? Не е сериозно! Тези пари могат да се намерят и те няма да ощетят и бюджета на здравеопазването. И този аргумент отпада.
Тогава остава вече всеки да направи своя избор – дали подкрепя от 1 юли т. г. компромисното предложение, защото нашето предложение, нашата позиция, а моята специално, от десет години, от самото начало, е такива такси да не се плащат нито в болница, нито в доболничната помощ. Сега ние правим компромис, за да удовлетворим някак всички искания, за да няма съпротива в коалицията и я правим на 1,00 лв. в този момент.
Тези, които не подкрепят това предложение, ще трябва да гласуват другото, което, ако то не се подкрепи, разбира се, и аз ще го подкрепя, е изцяло отпадане на тази такса за всички пенсионери, докато стигнем времето тя да се отмени за всички български граждани. Така че, ако не подкрепите едното, ще трябва да подкрепите другото и тук никакви по-нататък обяснения няма да има.
Госпожо председател, завършвам, тъй като и времето завършва – предлага се това да стане от 1 юли т. г. Ако не се приеме датата 1 юли, нека тогава да се приеме от 1 януари отпадането на таксата за всички пенсионери в този закон, а не в обещанията и в бъдещите намерения на хора, които някъде се събират и сглобяват, координират своите идеи. Това трябва да стане сега, тоест утре. И времето изтича утре! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имаше желаещи за реплика. Първа е госпожа Първанова, следва господин Щерев.
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин Стоилов, Вие като изтъквате проблемите с информационната система и с интегрирания модел на реформа, не ме гледайте мен, защото моето работно място е в парламента и аз съм депутат. Не съм министър на здравеопазването, който е от вашата квота, нито министър-председател, който носи отговорност за всеки един от ресорите.
В този ред на мисли - тази работна група беше създадена след като три години вашият директор на Касата и вашият министър на здравеопазването, с политическите си кабинети, успяха да произведат това състояние, което сега налага да вкарваме в парламента процедура на обществена дискусия.
Именно затова на Хисар тройната коалиция създаде тази работна група, за да може да се постигне някаква реформа изобщо. Всички от работната група сме предупредили министър-председателя, че се дублира Министерство на здравеопазването под шапката на Министерския съвет, когато се опитваме да създадем такава работна група, която трябва да актуализира здравната стратегия, защото тя вече трета година и въпреки вот на недоверие не минава през Министерския съвет и не може да влезе в парламента; защото Здравната карта е негодна и се наложи работната група да я пренапише, за да може изобщо за нещо да става; защото здравноосигурителния модел никой не го беше пипал, въпреки всичките съществуващи проблеми и се наложи работната група да го пренапише; защото комплекта от закони няма кой да го допълни, както и всички останали механизми – и работната група и това трябваше да напише! Е, да не би да искате тази работна група да се превърне и в дублиращ орган на Народното събрание, може би?! За това се носи политическа отговорност. И като не можете да се оправите с този ресор, и като не може вътре в рамките на Парламентарната група на Коалиция за България и политическото ръководство на БСП да постигнете съгласие, сдавате го ресора! И казвате, че не можете да се оправите. Вие три години не можете да се оправите с него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Според мен проблемът в здравната система за тройната коалиция е този, че винаги се налагат мненията, които се разискват, и решенията, които се вземат във Висшия съвет на Българската социалистическа партия. Вие не слушате коалиционните партньори, вие не слушате експертите, вие не слушате министъра на здравеопазването и колегията му, вие не слушате Касата, не слушате никого.
Аз ясно заявявам, че защитавам интересите на лекарите. Ясно и категорично го казвам: интересите на лекарите минават през интересите на пациентите. Не може да защитиш само интереса на лекаря и пациента да го изхвърлиш. Изключено е това! Но това става в една стройна система, където участват обществото и държавата. Докато вие, във висшето ръководство на вашата партия, взехте решение да се плаща на лекарите 50% от това, което работят, чрез Здравната каса, и искате да се сключи договор. Разбира се, че не два сезона, но както и да промените закона, докторите няма да сключат договор с Касата при тези унизителни условия.
Сега искате простата схема: да махнете 1 лв. от потребителската такса, за да може бабите и дядовците да гласуват за вас на следващите избори, за това става въпрос. Архаични идеи колкото е стара и самата партия, архаични идеи. Затова послушайте нещо, което е по-модерно и което идва от вашите редове, не идва от някакви други врагове. Послушайте ги, малко послушайте! Защото, прав сте, не става въпрос за дефицит на пари – за 10 млн. лв., вие имате дефицит на идеи. Това ви е проблемът. Вслушайте се малко, за да може да станат нещата по-добри за българските граждани, защото, уверявам ви, че в тази зала няма народен представител, който да каже, че не го интересуват пациентите и техните интереси.
Но всичко е свързано, господин Стоилов. Няма как да стане така, както вие го предлагате. Това е чиста политическа акция и всеки, който има мозък в главата си, ще я разберe - че искате да излъжете тези хора. Чрез едно палиативно действие да им покажете, че уж поправяте нещо в системата на здравеопазването, а ще внесете още по-голям хаос, още по-големи опашки, още по-големи проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоилов! В интерес на истината, независимо от това, че хората в България и ние, политиците, сме от различни политически партии, трябва да се научим да се уважаваме, когато става дума за защитаване на принципни позиции.
В предното Народно събрание във вашата парламентарна група си спомням, че нямаше нито един лекар. Аз смятах, че това е отношение на вашата партия към българските лекари. В това Народно събрание има доста лекари и то, смея да кажа, качествени лекари, хора с опит и в областта на медицината, и в областта на управлението на здравеопазването. Но наистина не разбирам защо мразите лекарите?! Кажете ми какви са тези реплики: сивата икономика в здравеопазването, те вземат потребителски такси без да имат право, те крадат, те не допускат пенсионерите да влязат в лекарските кабинети благодарение на тази такса. Какво е това отношение?! Честно, не ви разбирам. Лишихте ги от това трета година да няма Национален рамков договор, не участват в договарянето. Каква е тази ваша политика? Ето това не го разбирам. (Реплика от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Шарков, имахте нужда отново да се включите в дискусията, тъй като в моето изказване нямаше никакъв повод за това Ваше заключение и за никаква омраза към лекарите не става дума. Аз се опасявам обаче с част от политиците лекари да не започнете да настройвате българските пациенти срещу част от тях. Така че това не искам да го допуснем и за нищо друго не става дума.
По отношение на д-р Първанова. Вижте, аз мисля, че нашето търпение към коалицията е достатъчно голямо и разбираме отчасти необходимостта от компромиси, но Вие не ни призовавайте да заставяме мнозинството, защото това ще е по-полезно за нас, отколкото за вас. Политически бъдете сигурна в това и затова сдържайте менторския си тон в политически план. Иначе аз Ви гледам в сините очи и Ви говоря откровено и мисля, че така откровено трябва да водим дискусията. Тя се отнася, разбира се, и към...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Недейте да говорите така за цялата коалиция, защото няма да сте прав.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не ме карайте да разширявам темата, защото дупликата е кратка и е тематична.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вашият мандат не можа да направи правителство.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам защо се засягате по чужд адрес, д р Адемов. (Реплика на народния представител Антония Първанова .)
Това е друга дискусия. Пак Ви казвам, може да я проведем и в парламента, но мисля, че мястото на тази дискусия не е парламентарната трибуна и трябва да проявявате повече тактичност в това отношение.
Така че това се отнася и за д-р Райнов, тъй като правилно се адресират въпросите към ръководството на министерството, на Касата. Може би, ако ние трябва да им отправим някакъв упрек, това е, че те затънаха в стария коловоз, наложен от предишния модел, за който дясната страна носи отговорност, но вече отговорност носим ние, защото този модел в основни линии се запази и неговите дефекти стават още по-големи. Но това не става и с нови неопределени обещания, а с конкретни действия за неговото коригиране.
И накрая, от това, което каза д-р Щерев, за мен имаше едно приемливо нещо в репликата му - че това е палиативно решение. Да, ние напълно съзнаваме, че това е палиативно, но полезно решение.
А за другите неща не сте прав, че тук се възпроизвеждат решенията на Висшия съвет. Ако тук се възпроизвеждаха решенията на Висшия съвет и на конгреса на БСП, нещата щяха да бъдат по-добри, защото ние още преди изборите казахме, че трябва изцяло да се отмени таксата за посещение при лекар и в болница. Миналата година казахме, че трябва да има осъвременяване на старите пенсии, и двете неща не станаха. Ако се изпълняваха тези решения, и за обществото, смятам и за коалицията, резултатите щяха да бъдат по-добри. (Реплика на народния представител Антония Първанова.)
И за пенсионерите. Не, не искаме да купим. Те не са толкова наивни. Даже, ако вие подкрепите това решение, тъй като аз съм политически последователен и коректен, ще призова хората за всички, които са го подкрепили, ако трябва и персонално, да им откажат подкрепа, независимо от другите политически различия.
А по въпроса за модерността, това е също отделна дискусия, кои идеи са модерни. Днешните модерни идеи са да се инвестира повече в човека, в човешкия фактор и в неговото развитие, така че това от моята позиция е модерно. А пък някои по-рядко трябва да си сменят идеите, преди да оценяват чуждите идеи. Благодаря.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това е в основата на либералната политика, господин Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Напоследък има много поводи за удовлетворение, защото чувам от управляващите, че вече започват да споделят идеите, които имаме с колегата Христов - и за референдумите, и за отмяна на такса лекар, и за отмяна или драстично намаляване на ДДС върху лекарствата. Това е добре. Бедата е, че става твърде късно. Може би пък за вас е полезно, защото става в навечерието на предстоящите избори.
Искам малко да приземя нещата, не толкова теоретично, колкото простичко да ви кажа за впечатленията ми от приемните ми дни. Не е възможно, както госпожа Михайлова сподели, посетителите на приемния й ден да споделят за такса лекар, а да не споделят, че лекарствата са невероятно скъпи. Когато говорим за освобождаването на българските граждани от такса лекар и от доплащане, каквато идея съм предложила, ще ви напомня, че тези български граждани са обременени, натоварени от нас допълнително с най-скъпите лекарства. Вие знаете добре това. А четохте ли днес информацията, че независимо от скандалите за корупция и за разкриване на корупционни и грандкорупционни практики и в търговете за лекарства, че едно лекарство за рак също се продава безбожно скъпо само в България! Така че ние натоварваме болните български граждани с много скъпи лекарства, без да даваме никакъв мотив защо в България този данък е 20%, а в другите европейски страни – значително по-нисък. Натоварваме българските граждани, особено пенсионерите, с продължаващата най-ниска пенсия в целия Европейски съюз, натоварваме българските граждани с галопираща инфлация, която изяжда всичко и прави на пух и прах оптимистичните отчети на госпожа Масларова.
Имайки предвид тези обстоятелства, аз мисля, че е въпрос на морал и съвест да решим да се отмени такса лекар.
Докато говорехте, колеги, чух, че от 1 януари 2009 г. ще решите да отпадне такса лекар. Ами как така? Нали казахте, че едно от най-големите достойнства и функции на тази такса е тя да има регулираща роля, за да спре голямото стълпотворение от болни български граждани пред лекарските кабинети. Ами като отмените тази такса от 1 януари 2009 г., какво ще изпълнява ролята на регулиращ механизъм?!
Уважаеми колеги, веднъж пациентите плащат такса лекар, за да отидат на преглед. Аз съм си направила труда в Плевен инкогнито да стоя с някои граждани пред лекарските кабинети и съм свидетел на нещата, които ще кажа. След това се налага те да бъдат изпратени за изследване. Там пак плащат такса. Връщат се, за да им се разчете изследването – пак плащат потребителска такса. В резултат на тези изследвания се налага да се напише рецепта – пак плащат потребителска такса. Като отворим дума за десетките хиляди пациенти, които живеят в селата, за които е непосилно да се натоварят и с транспортни разходи, а ако им се наложи цял ден да прекарат в болницата с посещението на толкова много кабинети и плащания навсякъде потребителска такса, изчислете колко може да плати един български гражданин. Така че ако изпитвате чувство на аристократично пренебрежение, усещате, че си губите времето, когато говорим за тази толкова нищожна такса от 2,20 лв. или 1 лв. и си мислите, че правите голямо благоволение към българските граждани – видите ли облекчаваме ги с цял 1 лв., уверявам ви, че дори този лев, който им опрощавате, няма да го усетят, натоварени от всички тези фактори, които изброих.
Бих искала да ви помоля да нямаме двойни стандарти към европейските практики и европейското законодателство. Защо в един случай ще приемем дадена европейска практика, когато ни изнася?! Нека да отговорят колегите от управляващото мнозинство – защо в България въпреки всичко се държи този 20-процентен данък върху лекарствата? Защо в Унгария се е провел референдум върху потребителската такса? Унгарските граждани там са казали “не”. Защо в България това не е възможно да се случи?
Българското общество видя по колко непрозрачен начин, воден от тесни партийни интереси, беше похарчен бюджетният излишък, а сега се чудим къде да си заврем очите от срам, че не отделихме пари за детските домове, когато гледахме бюджета, че не отделихме за здравните осигуровки, за пенсиите и т.н., при положение, че само за м. януари имаме 440 млн. лв. бюджетен излишък?!
Още веднъж призовавам колегите да се замислят и да стигнем до извода, че в името на оцеляването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Шест минути говорите повече!
СТЕЛА БАНКОВА: ... на българските граждани, значи не само за лечението на българските граждани, а буквално в името на оживяването и оцеляването им най-малкото нещо, което им дължим, е да премахнем тази такса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Госпожо председател, искам да използвам правото си на реплика, за да поздравя госпожа Стела Банкова за достойното изказване, защото тя много пъти от тази трибуна е поставяла въпроса за потребителската такса, за плащанията в системата, включително и въпроса с Конституцията. Както виждате, в нейното изказване има един огромен напредък. Тя правилно ви обръща внимание и за контролните механизми. Тя правилно ви обръща внимание и за комплексността на всяко движение във всеки един от параметрите, които контролират системата.
Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Уважаеми колеги, послушайте веднъж и госпожа Банкова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма процедура на благодарности, а на реплики и дуплики.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако трябва обаче да репликирам за нещо все пак, ще кажа, че в последната част на своето изказване госпожа Банкова се отклони от темата, която в момента коментираме. (Стела Банкова иска думата за дуплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква дуплика искате?! Може би не сте съгласна с благодарностите на госпожа Първанова и искате да я оборите?!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Аз искрено благодарих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, за да я оборите, но както каза самата тя – искрено благодари.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Оставам индеферентна към похвалите. Те не са ни необходими.
Бих искала да кажа, че не можем да говорим за отклоняване от темата и не можем, дебатирайки за такса лекар, да не споменем всички фактори, които изложих. Защото те тежат върху българския пациент! Не става дума само за тази такса от 2,20 лв.
Уважаеми колеги, отворете вестниците, които се списват за българските пенсионери. Няма начин да не получавате във вашите пощенски кутии писма от български пенсионери. Хората категорично не желаят да има такава потребителска такса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но те не желаят и платено здравеопазване, искат безплатно здравеопазване!
СТЕЛА БАНКОВА: Само че когато хората искат това, го искат с пълно основание. Те например казват така: “Щом имате пари да пилеете милиони за такъв бюджетен излишък, който е изумил цялото българско общество, след като българите разбраха, че само за един месец се акумулира 440 млн. лв. бюджетен излишък, то ум не ни побира какво ще съберат до края на годината и колко хора ще останат живи до края на тази година, след като с такава скорост се акумулира бюджетен излишък”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Давам думата за изказване на господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Времето ни притиска и ще бъда съвсем кратък. Вероятно моето становище по обсъждания проблем ще съвпадне отчасти с мнението на някои колеги, които по принцип имат екзотични идеи, но ще се опитам да погледна малко от финансовата страна на проблема.
Понятието „потребителска такса”, колеги, според мен е едно недоразумение. Таксата всъщност е цена на услуга. Тук изобщо не става дума за цена на услугата. Очевидно е, че това, което потребителят плаща, е финансов филтър за достъп, тоест право да влезете в кабинета на доктора. Ето оттам, според мен, произтича недоразумението на тази сума, която всеки потребител трябва да плаща, даже това не е част от цената на здравната услуга. Лекарският кабинет не е дискотека, в която, за да влезеш трябва да платиш куверт. Затова според мен, потребителската такса е едно недоразумение.
Вярно е, че трябва да има филтър в системата, но той не трябва да е финансов филтър. Прав е д-р Адемов като казва, че тази такса не изпълнява своята функция, защото на една част от потребителите на здравната услуга това е една минимална сума. Те изобщо не се интересуват от тази такса. За друга, за съжаление, също голяма част потребители на здравната услуга това е проблем, това е сериозен проблем.
Теоретически за един пенсионер, за да влезе в докторския кабинет той трябва да има в джоба си 2,20 лв. Той може би няма да успее да влезе в кабинета заради липсата на тези 2,20 лв. Ето затова е парадоксална тази такса. Тя трябва просто да се премахне, няма финансова логика на тази такса. Това е моето становище.
Здравната система трябва да бъде либерална, а не възпираща. По-добре е един доктор да провери погрешка здрав човек и да му каже: „Ти си здрав, защо идваш при мен?”, отколкото да няма възможност да провери човек, който има остра нужда от такъв преглед. Тази система трябва да бъде либерална. Този либерализъм отговаря на хуманността на професията на доктора. Защо ние слагаме финансови пречки на този, който има нужда да отиде на доктор, за да може да не отиде на доктор? Това е просто една сбъркана система. Няма значение коя страна я прилага и коя не я прилага.
Друг е въпросът, че ние трябва да намерим ясни механизми за определяне на пазарната цена на услугата и ролята на държавата в тази цена. Това е много по-сериозен проблем.
Има и друг въпрос – защо трябва да компенсираме доктора за тази такса, ако евентуално падне, а не го компенсираме за други такси, тоест за други пациенти, които изобщо не плащат, отивайки при него? Защо? Има ли някаква логика? Няма.
Госпожо председател, искам да прочета последното изречение от чл. 23, от нашия правилник, поради което подкрепям предложенията най-напред да се прецени дали са нарушени процедурите, а след това да преминем към гласуване по същество.
Член 23 от нашия правилник гласи: „Постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решението.”.
Ние нямаме такова становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така е.
Заповядайте за реплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Нямах никакво намерение да се изказвам, но това, което каза господин Имамов, ме предизвиква и по-специално това, че потребителската такса била едно недоразумение.
Колеги, практиката във всички европейски страни не е недоразумение и в по-голямата част от страните от Латинска и от Северна Америка. Не говоря, че потребителската такса в Съединените американски щати е 50 долара, те са настрани. Знаем каква е цената тук.
Искам да ви кажа, че тази потребителска такса е предизвикана от поредица конгреси, провокирани от Световната здравна организация, върху потреблението на медицински услуги, и това преди много години.
Отделни панели от тези конгреси са посветени на свръхпотреблението. Това е апел на Световната здравна организация към правителствата и към парламентите на страните да решат този проблем. Да решат проблема, който съществува, когато даден пациент, който се нуждае от помощ, не може да е получил свръхпотребление, от опашката преди него.
И най-важният проблем – лекарят да отделя повече време на пациентите, които имат реална нужда от това, а не да се наредят 20 души, които само си мерят кръвното налягане и не може да се отдели достатъчно време на тези, които имат реална нужда. Това не е измислена практика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Затова преди имаше разделени кабинети.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Това не е измислена практика! Така че не се отделяйте от цяла Европа изведнъж. Не измисляйте нови неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, аз съм много изненадан от тезите, които Вие развихте. Аз винаги без изключение, когато Вие се изказвате, слушам Вашите изказвания и съм дълбоко удовлетворен. В случая става въпрос за икономика в здравеопазването. Явно Вие не сте подготвен за тази тема ...
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Подготвен съм.
АТАНАС ЩЕРЕВ: ... затова, защото ако Вие искате да живеете, примерно 150 години, казвам примерно – това е напълно възможно, но трябва да имате финансовия ресурс за това. Ако искаме населението на България, популацията, да живее средно колкото хората в Западна Европа, трябва финансов ресурс за това и разпределение на този финансов ресурс. Нали не се съмнявате, че българите живеят средно осем години по-малко, отколкото във Франция, Великобритания и Германия, защото липсва финансов ресурс у нас? Иначе достиженията на медицината ги има.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Преди 15 години как беше?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие какво предлагате? Предлагате всеки, който си поиска да отиде на лекар, да отиде в болница и да се лекува. Модерната медицина, модерното здравеопазване предполага три типа отговорности.
Отговорността на медицинските специалисти и лечебните заведения, отговорността на самия пациент или гражданин, и обърнете внимание, че, ако той води нездравословен начин на живот, не спазва правила за безопасен труд и така нататък, той е длъжен да плаща за това. И да плаща повече, отколкото всеки друг гражданин. Отговорността на обществото да може да изравни възможностите на хората да получат достъп до медицинска помощ.
Днес всеки един гражданин на България може да отиде в лечебно заведение, затова защото това масово се прави, когато не можеш да отидеш при личния лекар, по различни причини, защото го няма в областта, защото нямаш пари или нещо друго, отиваш и по пътя на спешната и неотложна помощ, ти съответно получаваш медицинска помощ – отделен въпрос е с какво качество.
Така или иначе ние трябва един ресурс, който имаме – 2 млрд. и 400 млн. – трябва първо да го увеличим този ресурс, той е явно недостатъчен, и второ – да се опитаме по някакъв начин да извадим най-много ползи от този ресурс за хората, за популацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето!
АТАНАС ЩЕРЕВ: И това нещо го няма въобще като начин на мислене във Вашето изказване, за което дълбоко съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Щерев, Вашите разсъждения, за разлика от моите, са разсъждения на човек, който произвежда здравни услуги. Не мога да се съглася с Вас, че здравето на една нация зависи от финансите и от много други неща. Определено финансите имат някакво отношение, може би решаващо, в определени етапи, но не са единственият фактор за поддържане на здравето и увеличаване на дълголетието на хората в дадена държава.
Вие сте производител на здравни услуги и всичките Ви изказвания по тази тема бяха подчинени на тази основна идея. Моите идеи са идеи на потребител, на пациента, а ние сме стотици хиляди. Ние искаме нашите интереси да бъдат защитени. Това е разликата, господин Щерев! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам дискусията по § 4 за приключена, тъй като всъщност той произведе поредица от нарушения и неправомерно внасяне на текстове и цялата дискусия днес беше по текст, който не се знае въобще дали ще бъде допуснат и гласуван. Тъй като така е внесен текстът, така продължи и дискусията до края.
Утре първо ще бъде гласувано процедурното предложение за поредно отлагане, евентуално връщане и съвместно разглеждане в Комисията по здравеопазването и Комисията по бюджет и финанси. Евентуално текстът ще бъде подложен на гласуване.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров