Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова.

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Позволете ми да направя едно съобщение.
На 26 март 2008 г. от Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика – февруари 2008 г.” и „Брутен външен дълг на България – януари 2008 г.”. Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, днес трябва да започнем с гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на второ четене.
При вчерашните разисквания, както е отразено в протокола, народният представител Атанас Щерев направи предложение § 4 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване да бъде върнат за разглеждане в Комисията по здравеопазването.
Госпожа Касабова, която водеше заседанието, съобщи на народните представители, че това процедурно предложение на д-р Щерев ще бъде гласувано днес. Ако то не бъде прието, тогава ще преминем към гласувания на съответните параграфи от законопроекта.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев § 4 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване да бъде върнат за разглеждане в Комисията по здравеопазването.
Гласували 186 народни представители: за 98, против 75, въздържали се 13.
Това процедурно предложение се приема.
Господин Мерджанов, имате думата за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев § 4 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване да бъде върнат за разглеждане в Комисията по здравеопазването.
Гласували 195 народни представители: за 96, против 82, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Атанас Щерев за връщане на § 4 от законопроекта в Комисията по здравеопазването не се приема.
За процедура думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Моята процедура е към Вас. Тъй като Вие, господин Корнезов, сте известен с това, че познавате добре парламентарната практика на Народното събрание на Република България през последните петнадесетина години, искам да Ви кажа, че това, което се случи в момента, е следното. В комисия между първо и второ четене, по принцип говоря, може да се направят някой път редакционни промени, някой път по същество, но това се постига със съгласие в комисията. Между първо и второ четене не се внася текст и въпреки това комисията взема такова решение. Парламентарните комисии не на Четиридесетото, а от Тридесет и шестото Народно събрание насам имат такава практика и пленарната зала е решавала в полза на това решение, което е взето от комисията.
Сега за първи път, ако някой от колегите, който е по-стар депутат, ме поправи, разбира се, че ще приема поправката, но аз за първи път съм свидетел, когато няма предложение между първо и второ четене, когато в комисията се взема решение, което решение впоследствие се оказа, че не е взето, защото вчера имахме допълнителен доклад, че един от колегите се отказа от гласа си, защото не го е дал, и пленарната зала току-що взема решение в полза на този текст. Такъв прецедент в тези осемнадесет години аз лично не познавам. В момента доста чувствителна материя се разисква, защото става дума за здравното осигуряване.
Защо трябваше да се допусне, господин председател, този прецедент? За мен лично не е ясно. Това е прескачане на волята на депутатите, прескачане на волята на парламентарните комисии, които са основни институции на парламента, и в зала с три гласа вземане на решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, разберете ме, че няма как от тази трибуна да коментирам, но мога да кажа, че правилникът е нарушен. (Реплики от ДСБ.)
Поемам отговорността, господин Костов.

Преминаваме към гласуване на текстовете на законопроекта.
Ще докладвам параграф по параграф и ще видите колко са спорни, защото има един доклад, има допълнителен доклад и трети допълнителен доклад.
Да не сбъркаме при гласуването, затова ще моля да ни помогнете, господин Китов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, госпожа Касабова очакваше днес да се гласува това предложение, затова вчера не е четено второто решение на комисията. Искам да ви уведомя, че преди да се гласува, би следвало най-малкото да бъде прочетено. То не е четено в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато стигнем до § 4.
Първо, поставям на гласуване наименованието на закона „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Моля да обърнете внимание на основния доклад. Ще ви прочета § 1:
„§ 1. В чл. 7, ал. 7 накрая се добавя „и са признати по реда на чл.7б”.
Така ли е, д-р Китов?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 1 от основния доклад на комисията.
Гласували 170 народни представители: за 157, против 11, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
Преминаваме към § 2 по основния доклад, който също е докладван тук. Той е по-дълъг, ако искате, да ви го прочета или да ви го припомня.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 163, против 10, въздържал се 1.
Параграф 2 по основния доклад е приет.
Всъщност това е § 1, който става § 2 по основния доклад.
Отиваме на § 2 по вносител, който става § 3, пак по основния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 159, против 7, въздържали се 5.
Параграф 2, който става § 3, е приет.
Доктор Китов и колегите сега да гледат... Преминаваме не на основния доклад, а на допълнителния. (Реплики от ОДС.)
Допълнителният доклад е раздаден на 21 март 2008 г. в 8,18 ч.
Стигаме до спорния текст, уважаеми колеги.
Заповядайте, за процедура.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, призовавам Ви да спазвате Правилника на Народното събрание и да приемете този доклад за нищожен по следните причини.
Първо, по време на заседание на парламента на второ четене бяха направени устни предложения и бяха върнати за доразглеждане в Комисията по здравеопазване. По време на обсъждането и гласуването съгласно нашия правилник и Конституцията би трябвало докладът на комисията по тези предложения да излезе с общо решение на комисията при условие, че има мнозинство „за”. Само че, ако погледнете доклада, тези предложения не са на комисията, а са изписани на Тодор Кумчев и Донка Михайлова, а след това е отбелязано, че комисията ги подкрепя. Това не могат да бъдат предложения на Тодор Кумчев и Донка Михайлова, защото не са внесени писмено между първо и второ четене по съответния ред, а са направени устно.
Второ, по време на гласуването са обявени устно гласовете на трима души от членовете на комисията. При справка с Правния отдел се оказа, че това е нарушение на Конституцията, както и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като тези гласове трябва да бъдат лично заявени на микрофона от депутатите или писмено предадени на председателя на комисията. Тъй като това не е направено, съответно считам, че тези гласове не могат да бъдат отчетени.
И трето, при отчитането на такъв ред на обявяване на гласовете е допусната грешка в обявяването на гласа на колегата Ботьо Ботев „за” вместо „против”.
Поради тези три нарушения считам, че този доклад трябва да бъде считан за нищожен и да не бъде подлаган на гласуване в пленарната зала.
Моля да спазвате правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да квалифицирам един доклад на една цяла комисия, подписан от председателя на комисията доц. д-р Борислав Китов за нищожен. Това е абсурд от правна гледна точка! Дали ще се приеме един текст или няма да се приеме, решава залата, а не комисията! Комисията в своя доклад може само да направи предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не беше процедура, това беше една аргументация.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Няма такъв доклад! Комисията не е взела решение!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това го гласувахме вече и го обсъждахме вчера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувахме го, д-р Първанова – даже ви прочетох: входящ номер 753-10-53 от 21 март 2008 г., депозиран в 8,18 ч. Длъжен съм да го подложа на гласуване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Той е с невярно съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако предложенията бъдат отхвърлени, няма да бъдат приети. Ако са приети, ще бъдат приети и толкова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това е фалшифициран доклад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Внимавайте какво поставям на гласуване, уважаеми народни представители!
Още веднъж се обръщам към д-р Китов, председателя на комисията!
Поставям на гласуване § 3 по допълнителния доклад. В този допълнителен доклад, уважаеми народни представители, комисията предлага § 3 да отпадне със следните мотиви, които бяха докладвани тук: след внасянето на доклада материята е уредена по същия начин в § 15, т.1 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса от 2008 г., обнародван в „Държавен вестник” 113 от 28.12.2007 г. Затова комисията предлага, тъй като тази материя е уредена от друг закон, § 3 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на § 3 по допълнителния доклад. Това не е спорният текст.
Гласували 164 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 6.
Параграф 3 отпада.
И сега внимание, стигнахме до спорния § 4 (по Допълнителния доклад от 21 март 2008 г.).
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова. Това, което пише в Допълнителния доклад, е:
Комисията разгледа повторно предложението, предлага повторно текста на § 4 и предложението на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова, направени по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Как е направено? То не е четено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, това предложение четено ли е? Защото тук се правят възражения, че не е четено.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е четено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А вчера какво правихте?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, встрани от микрофоните): Това казах преди малко, че тези неща не сме ги чели. Аз това дойдох да ви кажа в процедурата преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, прочетете предложението, за да го поставя на гласуване, тъй като в Допълнителния доклад то фигурира.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Както ви казах, уважаеми господин председател, заради това, че трябваше да се съгласува дали да се отложи или не, госпожа Касабова не даде възможност да се прочетат.
Предложения, направени от народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова:
„§ 4. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 се добавя изречение второ:
„Лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лв.”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо, и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ, се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване това, което току-що чухте, и предложение на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова.
Това е § 4, който става § 3, тъй като § 3 отпадна.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в НДСВ.)
Има проблеми с гласуването ли?
Доктор Първанова, ако Вашият глас не е отчетен, ще го направим допълнително.
Гласували 180 народни представители: за 107, против 48, въздържали се 25.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Не работят пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на двамата народни представители се приема.
Доктор Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, искам прегласуване, тъй като една част от пултовете не работеха. И второ, продължавам да считам, че Вие не можете да предложите този текст за гласуване, тъй като той не е предложение на Тодор Кумчев и Донка Михайлова, направено писмено между първо и второ четене по съответния ред. Това може да го предложите единствено, ако е текст на Комисията по здравеопазването, взет с мнозинство по време на отложеното заседание. Поради фактите, които изнесохме тук – този текст не е гласуван „за” в комисията и може да се провери в стенограмата, следователно комисията не може да го предложи тук като свой, а камо ли да бъде предложен като текст на Тодор Кумчев и Донка Михайлова. Именно заради това считам, че Конституционният съд дори би оспорил гласуването в залата.
Искам прегласуване, но преди всичко Ви съветвам отново да спазвате правилника и да не подлагате на гласуване текстове, които не са внесени по надлежния ред. Това не е текст на комисията и в доклада дори пише, че не е текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване. (Шум и реплики в опозицията.)
Има предложение в Допълнителен доклад и съм длъжен да го подложа на гласуване.
Направено е процедурно предложение за прегласуване, чухте текста от председателя на комисията. Друга процедура не е възможна. (Шум и реплики.)
Поставям на гласуване предложението на Тодор Кумчев и Донка Михайлова, което тук прочете председателят на комисията.
Гласували 192 народни представители: за 106, против 72, въздържали се 14.
Текстът е приет.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председателю, по повод гласуването на този законопроект, в началото Вие казахте, че сте нарушили правилника и че ще поемете отговорност. Това означава две неща: или Вие да върнете като председател на Народното събрание законопроекта в комисията, или да подадете оставка. Очаквам да поемете отговорност и да кажете кое от двете ще направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нито едно от двете, уважаеми колега.
НЕНО ДИМОВ: Значи не поемате отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поемам, разбира се. Как да не я поемам? Поемам цялата отговорност относно...
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, значи Вие давате сигнал на всички български граждани да не спазват закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив!
НЕНО ДИМОВ: Те ще следват Вашия челен пример. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има още едно предложение на Руденко Йорданов.
Господин Йорданов, подкрепяте ли го или го оттегляте? (Реплики от опозицията.)
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Стига вече! (Реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, народният представител Руденко Йорданов е направил предложение. Какво да направя аз? (Шум и реплики.) Кажете ми? (Шум и реплики.)
Ако не оттегли предложението, ще го поставя на гласуване. И толкоз!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да гласуваме.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Редакционни промени са, не са по смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не го ли оттегляте?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложението на господин Руденко Йорданов, знаете тук, прието е, когато е разглеждано, че е редакционно, което е възможно да бъде направено и в пленарната зала.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Какво му е редакционното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Руденко Йорданов, което е редакционно. Ако трябва, да го прочета:
„1. В ал. 1 и 2 изразът „здравно заведение” да се замени с израза „лечебно заведение”.
2. В чл. 37, ал. 3 изразът „лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши и в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи” да се замени с израза „лица, настанени в домовете по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник.”
Гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 155 народни представители: за 101, против 45, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е прието.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, изумена съм от начина на водене на заседанието! Втори мандат съм народен представител и за първи път ставам свидетел на подобно гласуване в пленарната зала. Искам да Ви обърна внимание, че въпреки направената правна консултация вчера с Правен отдел на това Народно събрание и тяхното становище, че не е възможно текст, който не е внесен писмено между първо и второ четене, текст, който не е получил мнозинство при гласуване в комисия, да бъде вкаран и гласуван в залата, Вие го направихте веднъж. Сега втори път подлагате на гласуване под презумпцията, че са редакционни промени, тези текстове, предложени от Руденко Йорданов.
Искам да Ви обърна внимание, че „здравно заведение” и „лечебно заведение” са две различни неща. Ако обърнете внимание, в Преходните и заключителните разпоредби има специално разписано какво е здравно заведение и какво е лечебно заведение. Това не са две различни думи за едно и също нещо. Това са групи от заведения. Например аптеката е здравно заведение, но не е лечебно заведение. Затова трябва много внимателно, когато се правят такива предложения за поправки, Вие да се консултирате. Затова те се гледат на комисия. Може би Вие не правите разлика, тъй като не сте специалист в тази материя, но ние правим разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но народният представител Руденко Йорданов също е лекар. Защо не се разбрахте в комисията? (Реплики от опозицията.)
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е прието! Точка!
Многократно не само в това Народно събрание, а и в предишни народни събрания са поставяни на гласуване редакционни и технически предложения. Така че това не е за първи път.
Преминаваме към следващия § 5.
Има предложение на комисията за отпадане на т. 1 с посочените мотиви в Допълнителния доклад на стр. 2:
Комисията предлага в § 1 т. 1 да отпадне:
„След внасянето на доклада материята е уредена по същия начин в § 95, т. 1, б.”а” от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г., обнародван в „Държавен вестник”, бр. 113 от 28.12.2007 г.”
Затова от комисията се предлага т. 1 на § 5 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на т. 1 на § 5.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на т. 1 от § 5 се приема.
Уважаеми народни представители, преминаваме към основния доклад, стр. 3.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2, б. „б” и предлага § 5, т. 2, б. „б” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
По този параграф, пак в основния доклад, има предложение на вносителя, което е подкрепено от комисията – т. 2, б. „а”.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията се приема.
Уважаеми народни представители, преминаваме към § 6 по Допълнителния доклад.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Трябва ли да се обезчестите като председател и като професор, заради една глупост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Първанова, освен да се изчервя, в момента друго не мога. Не аз съм забъркал това!
Има предложение на комисията за отпадане на § 6. Ще ви прочета мотивите:
„След внасянето на доклада материята е уредена в § 95, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г., обнародван в „Държавен вестник”, бр. 113 от 28.12.2007 г.”.
Затова комисията предлага § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на § 6.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
Параграф 7. Сега се прехвърляме, връщаме се на основния доклад. Параграф 7, както е отбелязано в основния доклад, е оттеглен от вносителите – така е отразено. След като е оттеглен от вносителите, няма да го подлагам на гласуване, всъщност той вече не съществува в правния мир.
Така ли е, д-р Китов?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 8 по основния доклад. Този § 8 евентуално ще стане § 6.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов по т. 2 по основния доклад. Става въпрос за българските граждани, които пребивават в чужбина – въпросът е важен.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лъчезар Иванов по т. 2 по основния доклад.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Предложението на народния представител д-р Лъчезар Иванов е прието. Глас народен – глас Божи.
Предложението на д-р Иванов е прието, а какво ще стане, в момента и аз не мога да кажа.
Трябва да гласуваме и редакцията на комисията по основния доклад.
Моля, гласувайте § 8, който става § 6, в редакцията на комисията по основния доклад. Той е на стр. 4. (Шум и реплики.)
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Преминаваме към последното гласуване – по § 9, който става § 7. Това е в допълнителния доклад, уважаеми народни представители. Редакцията е на комисията.
Доктор Китов, този текст не е четен.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): То да е само този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, моля Вие като председател на комисията елате и кажете, преминаваме към гласуване на текстове, четени-недочетени. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, това, че вчера водещата заседанието предпочете да не се дава думата или да не се прочетат тези текстове, аз нямам вина за това.
Повечето неща са направени от Правния отдел. Защо от него? Защото, когато законопроектът е гледан първия път, тези неща не са били вписани, не са били приети в други закони. Сега те ги изчистват и мисля, че в това няма нищо лошо.
Проблемът сега е откога да влезе законът в сила.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Има проблем по предишен текст.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: За кой текст става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изчакайте, ще Ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Лъчезар Иванов не е разглеждано на второто заседание на комисията. То е направено по основния надлежен ред. (Шум и реплики.)
В залата нищо не е гласувано. (Шум и реплики.) Да, сега се гласува.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Сега се гласува и е в противоречие.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не виждам противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, моля да видим последния текст по допълнителния § 6 така ли е?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента Вие гледахте по основния доклад § 8, който не е разглеждан изобщо от комисията. По § 8 има направено коректно предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което първоначално комисията не подкрепи по ал. 4. Вие гласувахте това и залата го прие. Оттам-нататък това е свършен въпрос и трябва да се инкорпорира в § 7 по основния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега кой текст трябва да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че в момента се гласува основният текст на § 7, който беше прочетен по-рано. Там трябва да се инкорпорира предложението на Лъчезар Иванов и това да го направи Правният отдел.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Трябва да има нов текст. Предложението на Лъчезар Иванов се разминава с предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо трябва да има нов текст? Не се разминава изобщо.
Това свърши. Сега сме на § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, прочетете текста, който трябва да гласуваме, д-р Китов!
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Трябва да гласуваме § 9, прочети го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Законът влиза в сила от 1 януари.”, но тук пише друго: „Разпоредбата на § 3 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”. Кое гласуваме сега?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Направено е предложение, гласувано допълнително в комисията: „Разпоредбата на § 4 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но тук не пише „§ 4”, а пише „§ 3”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има грешка. Текстът трябва да е: „Параграф 4 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме последната разпоредба, която гласи:
„Разпоредбата на § 4 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
Заповядайте за процедура.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, искам прегласуване на § 8. (Шум и реплики от ОДС.)
Какво гласувахме в залата? Това беше предложението на народния представител Лъчезар Иванов – да се възстановяват сумите на лицата, които са били в чужбина. Текстът на комисията е различен.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Чудесно го знаем.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Как ще гласуваме текста на комисията, който се различава от предложението на Лъчезар Иванов? За това става въпрос. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Това е парламент, не е партийно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител Лъчезар Иванов. (Шум и реплики.) Няма да допусна това прегласуване. (Шум и реплики.) То е недопустимо.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Не може да се направи такова прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да се иска прегласуване веднага след гласуването на съответния текст. Този текст беше гласуван от общо 132 народни представители, от които „за” 129 народни представители, само един „против” и двама „въздържали се”. Не беше направено предложение за прегласуване. (Шум, реплики и ръкопляскания от опозицията.)
Сега сме на последния параграф.
Моля да гласуваме последния параграф, докладван от д р Китов – „Разпоредбата на § 4 влиза в сила от 1 юли 2008 г.” (Шум и реплики от ОДС.)
Моля, отменете гласуването.
За процедура има думата госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, отново Ви приканвам да не се поддавате на влиянието на председателя на Комисията по здравеопазване и да не извършвате нарушения на Конституцията и на Правилника на Народното събрание. Вие сте професор, Вие сте човек, който е изключително уважаван и с много голяма тежест в обществото. Струва ми се, че ще изпаднете в много деликатна ситуация, особено в момента по отношение на § 9, тъй като той предизвиква актуализация на бюджета, ако забелязвате, от 1 юли 2008 г.
Първо, противоречи на § 7 от Закона за държавния бюджет за 2008 г.
Второ, въпросният доклад на комисията не е подкрепен от мнозинството от членовете на комисията. Това може да се провери от стенограмата.
Трето, така предложеният доклад, дори да приемете, че гласуването на комисията е валидно, не е окомплектован, мисля, че беше по чл. 23, с финансова обосновка по отношение промяната в бюджета. Нямате становище на министъра на финансите, нямате становище на Комисията по бюджет и финанси, дори няма заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Следователно, това което можете да направите, е или да спасите честта си нацяло, като не извършвате, подведен от тези инсинуации, организирани глупости; второто, което можете да направите, е датата “1 юли 2008 г.” да бъде заменена от “1 януари 2009 г.”.
Първото ми процедурно предложение е изобщо да не подлагате този текст на гласуване.
Второто ми предложение е датата да бъде 1 януари 2009 г., за да спазите Закона за държавния бюджет, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В противен случай можете да извикате тук министър Орешарски, за да видите какво ще ви каже той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване предложението на народния представител Антония Първанова – датата “1 юли 2008 г.” да стане “1 януари 2009 г.”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това не е редакционно предложение, не може да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е направено коректно, многократно е правено в тази зала – относно влизането на закона в сила. Ако бъде прието, ще бъде прието, ако бъде отхвърлено, ще поставя на гласуване предложението на комисията. Оспорва се доколко то е перфектно. То е подписано и е пред мен.
Господин Стоилов, заповядайте за обратно процедурно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, промяната в датата не е редакционно предложение, което може да се направи в залата, и това е много ясно на всички. Ние сме правили промени на датите в залата, когато е имало общо съгласие и това се е смятало за целесъобразно.
Тези въпроси вчера бяха обсъждани цял ден. Има различни позиции по същество, това е разбираемо. Затова трябва да се премине към гласуването на текста така, както е предложен. Ако той не се приеме, тогава ще се влезе по общите правила – заедно с целия закон.
Не разбирам как може тук да се проявява такава висша форма на лицемерие, когато се говори от трибуната на парламента?! Защо не станахте, когато се приемаше § 8, за да се връщат внесени вноски и да плачете за бюджета, където става дума за много повече пари?! Сега сте се загрижили за този 1 лев!
Господин председател, би трябвало да подложите на гласуване текста, който е представила комисията. Благодаря.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Как ще се актуализира бюджетът?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от народен представител. Многократно в тази зала се е допускало такова нещо – относно влизането на един или друг член или на цял закон в сила. Тук въпросът е кога ще влезе в сила § 4. Залата ще реши това, но моля – само със собствените си карти!
Има предложение от народния представител Първанова – за датата 1 януари 2009 г. (Шум и реплики.) Ако то не се приеме, тогава остава датата 1 юли 2008 г.
Гласували 122 народни представители: за 39, против 64, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията – “Разпоредбата на § 4 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”.
Гласували 121 народни представители: за 85, против 30, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Доктор Китов, това е последният текст, нали?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, след като е гласуван последният текст, с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
За процедура има думата д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има един филм в момента, в кино „Арена”, казва се „Десет хиляди години преди новата ера”. Като мамутите в този филм минахте през всякакви правилници за работата на Народното събрание, само и само да приемете това едно левче. В същото време проспахте важни гласувания и два пъти нарушихте Закона за бюджета. По-уникално нещо от това не съм виждал. Поздравления за глупостите, които свършихте! (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, още веднъж искам да възразя за начина, по който се води това заседание, тъй като с § 8 и § 9 бяха гласувани съществени промени в бюджета за 2008 г.
Господин Янаки Стоилов, аз си затраях за бюджета за 2008 г. – по § 8, за да мога сега отново да ви обърна внимание на организираните глупости, които се извършват в тази зала: пълната липса на координация и несъгласуваността на тези текстове с Комисията по бюджет и финанси и с министъра на финансите. Това се случва за пръв път в държавата!
Възразявам по такъв начин на водене (реплики от КБ) и ми се струва, че демократичните принципи в тази държава изискват, независимо че сте най-голямата група в коалицията, да спазвате поне Конституцията и правилника на Народното събрание, защото това правителство е и ваше, този министър на финансите е ваш, а председателят на Комисията по бюджет и финанси е от вашата квота. Най-малкото да бяхте ги попитали, най-малкото да бяхте се консултирали, най-малкото да бяхте направили финансови разчети за сумата, с която сега с тези текстове се актуализира държавният бюджет.
Възмутена съм от начина, по който се нарушават законите в държавата именно от хората, които трябва да ги правят! (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ. Вносители: Минчо Христов и Стела Банкова, д-р Ваньо Шарков и група народни представители.
Следват докладите на Комисията по бюджет и финанси. Председателят на комисията Румен Овчаров или заместник-председател?
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам при обсъждането на двата доклада в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен Кирил Желев да бъде допуснат? Няма. Поканете господин Желев.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
№ 854-01-2, внесен от Ваньо Шарков и
група народни представители на 15.01.2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 20.02.2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Ясен Попвасилев.
Със законопроекта се предлага въвеждането на 5-процентна диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия.
Идентичен законопроект, който не беше подкрепен от комисията и от пленарната зала, беше внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 21.11.2007 г., като единствената разлика със сегашния е датата на влизане в сила на законопроекта.
Представителите на Министерството на финансите както на заседанието на комисията, проведено на 29.11.2007 г., така и на сега проведеното заседание изтъкнаха, че не подкрепят направените предложния за въвеждане на намалена ставка на данъка върху добавената стойност за лекарствата и медицинските изделия. Политиката на Министерството на финансите в областта на ДДС- законодателството винаги е била насочена към единна ставка с оглед спазване на принципа на отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчната политика. По тяхно мнение въвеждането на диференцирана ставка само за един отрасъл в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза, тъй като всеки друг бранш може да претендира за собствената си значимост в икономическия живот.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 3 гласа „за”, 3 - „против”, и 3 - „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, резултатите от проведеното гласуване и на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 854-01-2, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15.01.2008 г.”
По втория законопроект:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
№ 754-01-164, внесен от Минчо Христов и
Стела Банкова на 29.11.2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 28.02.2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъства господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Минчо Христов.
Със законопроекта се предлага въвеждането на 1% диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия.
Представителите на Министерството на финансите изтъкнаха, че не подкрепят направените предложения за въвеждане на намалена ставка на данъка върху добавената стойност за лекарствата и медицинските изделия. Политиката на правителството и Министерството на финансите в областта на ДДС-законодателството винаги е била насочена към единна ставка с оглед спазване на принципа на отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчната политика. По тяхно мнение въвеждането на диференцирана ставка само за един отрасъл в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза, тъй като всеки друг бранш може да претендира за собствената си значимост в икономическия живот.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 3 гласа „за”, 4 - „против”, и 6 - „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 754-01-164, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 29.11.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси.
Председателят на комисията Младен Червеняков? Няма го в пленарната зала. Заместник-председател, член на Комисията по европейските въпроси? Има ли член на комисията?
Сами разбирате, уважаеми народни представители, че това е недопустимо. Обръщам се към народните представители, които сте тук, в залата.
Господин Имамов, моля Ви, помогнете ми.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
№ 854-01-2, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г.

На заседанието, проведено на 7 февруари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от народния представител Ваньо Шарков. В обсъждането взе участие и господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
І. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се предлага въвеждането на 5-процентна диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия.
Идентичен законопроект, който не беше подкрепен от пленарната зала, бе внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 21.11.2007 г., като единствената разлика с настоящия законопроект е датата, от която трябва да влезе в сила настоящият законопроект.
ІІ. В текст чл. 98, § 1 от Директива 2006/112 на Европейската общност на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС е посочено, че държавите членки могат да прилагат на територията на страната една или две намалени ставки. Тъй като разпоредбата има диспозитивен характер, правото да се прецени колко и в какъв размер ще бъдат намалените ставки е предоставено на националното законодателство на всяка държава членка. Текстът на директивата не задължава държавите членки да въвеждат намалени ставки, а само предоставя правото на всяка държава членка сама да прецени каква ще бъде политиката й по отношение намалените ставки.
В тази връзка следва да се посочи, че още от момента на въвеждане на системата на облагане с ДДС в България от 1 април 1994 г., държавната политика в областта на ДДС законодателството винаги е била насочена към единна ставка с оглед спазване на принципа на отраслова неутралност и равнопоставеност на облагаемите доставки.
ІІІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност не противоречи на диспозитивната разпоредба на чл. 98, § 1 от Директива 2006/112. Окончателното решение по предложения законопроект следва да вземе от водещата комисия предвид общата данъчна политика провеждана от България.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за добавената стойност, № 854-01-2, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, законопроектът с вносител д-р Шарков и група народни представители е разпределен на Комисията по здравеопазване. Комисията по здравеопазване не е представила свое становище, но тя не е водеща комисия, следователно няма пречка от гледна точка на нашия правилник да преминем към разисквания по двата законопроекта.
По реда на постъпването им първи е законопроекта на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Господин Христов и госпожо Банкова, имате възможност да представите своя законопроект, а след това ще дам думата и на другия вносител.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че още когато се гледаше Законът за ДДС, със Стела Банкова внесохме предложение да отпадне ДДС за лекарствата и средствата за инвалиди. За съжаление тогава не срещнахме подкрепа. Виждам, че сега различни парламентарни групи и техни представители внасят подобни предложения, за което ги приветствам.
Искам да ви кажа няколко факта, които съм казвал от тази трибуна, но аз ще ги повтаря пак за хората, които може би не са присъствали тогава.
В България, това включително беше потвърдено през последната седмица от средствата за масова информация, лекарствата са най-скъпи от цяла Европа. Българските граждани в момента пътуват за съседни нам страни като Гърция, Турция, Македония, Румъния. Някои си изписват лекарства от Австрия, Германия, Франция. Разбира се, причините не са само в ДДС на лекарствата, но ако то бъде премахнато автоматично и ако има необходимият контрол от страна на Министерството на финансите и Министерство на здравеопазването, лекарствата ще намалеят с 20%.
Вторият аргумент – огромната част, подчертавам – огромната част от страните – членки на Европейския съюз, имат диференцирана ставка за лекарствата. Тук едва ли някой ще може да ме опровергае. Една Англия има около 1%. В други страни няма, тоест има нулева ставка. Политиката на Европейския съюз в това отношение е ясна и категорична. Ако ние се стремим да прилагаме тези европейски практики би трябвало да приемете нашето предложение за намаляване на ставката на 1%. След като не се съгласихте да я премахнете изцяло, ние ви предлагаме друга опция – да я намалим от 20 на 1%.
Тук беше казано, в доклада беше посочено, че политиката на министерството била за провеждане на единна ставка ДДС. Уважаеми колеги, това е една лъжа, защото има отделни области, където ставката е диференцирана. Ще ви посоча туризма, например.
Така ли е, господин Желев, или не е така? Ако не е така – излезте и ме опровергайте. Значи, за туризма може да има намалена ставка, а за лекарствата не може. Аз тази логика не я разбирам.
Тук няма да ви говоря за това, че тук, този парламент освободи хазарта от ДДС. Това е друга тема. Вие добре си спомняте, че когато предложихме да отпадне ДДС върху лекарствата, когато разглеждахме закона ви предложих, понеже имаше колеги, които казаха, че ще се образува дупка в бюджета, ви предложих да обложим с ДДС хазарта и да вземем тези пари от хазарта за сметка на лекарствата. Ясно и логично.
Ще завърша със следното – тук беше казано ясно, че страните от Европейския съюз сами решават дали да има и каква ставка да налагат върху своите продукти. Няма никаква пречка, въпреки че някои колеги, когато се гледаше Закона за ДДС излъгаха от тази трибуна, аз имам стенограмите, няма никаква пречка от Европейския съюз и няма смисъл, колеги, да се оправдавате с Европейския съюз, че той, видите ли, забранявал да има по-ниска ставка върху лекарствата. Няма такова нещо.
И като последен аргумент ще ви кажа, че мнението на вашия министър на здравеопазването беше, че ставката трябва да бъде премахната или да бъде силно намалена. Ето, ако не се вслушвате в думите на собствения си министър, не знам кого слушате, уважаеми колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков, за да представи внесения от него и групата народни представители законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да повтарям аргументите, които вече бяха чути от тази трибуна. Просто искам да ви кажа, че няма как да бъде 1%. Най-ниската възможна, според Европейската директива, ставка е 5%.
В крайна сметка това е и нашето предложение с ясното съзнание, че го направихме в края на миналата година. И тогава един от аргументите против това предложение беше, че то няма как да бъде прието, тъй като Закона за бюджета е готов, предстои неговото разглеждане в пленарната зала и това би нарушило бюджетната рамка за 2008 г., затова нашето предложение го направихме в началото на тази година, за да има достатъчно време, нещата да бъдат съгласувани и да влезе в сила от 1 януари 2009 г.
Аз благодаря на онзи, който подреди тези два законопроекта един след друг – този, който преди малко гласувахме, и този, който сега разглеждаме, защото те са много пряко свързани и много ясно биха показали доколко вие сте наистина социално ориентирани партии или отделни партийни членове. Ще ви кажа защо. Защото до преди малко тук кипеше и вреше борба за едно левче, а тук става въпрос за десетки левове. Десетки левове които излизат от джоба на всеки български гражданин, не само на тези, които са над 60 и 63 години, на всеки.
Искам да ви кажа няколко ефекта, които би имало намалението на данъчната ставка на 5%. Две хиляди и пета година Министерството на здравеопазването плаща ДДС на лекарствата 18 млн. 469 хил. лв., а съответно Националната здравноосигурителна каса – 38 млн. лв., или общо 56 млн. 709 хил. лв. Две хиляди и шеста година двете институции плащат ДДС 59 млн. 896 хил. лв. До 31 октомври 2007 г. сумата е 65 млн. 943 хил. лв. Тези пари отиват в Министерството на финансите. Размерът на платения ДДС за 2005 г. и за 2006 г., забележете, се отнася само за закупените лекарствени средства от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Това е по централни доставки. В тази сума не влиза ДДС, което плащат лечебните заведения понеже те са търговски дружества, които организират самостоятелно търговете за необходимите им лекарствени консумативи. Видно е от изнесените данни, че разходите за заплащане на данък добавена стойност са значителни. Намаляването на размера на данък добавена стойност – естествено е това, което и вие казвате, аз също съм го казвал, би довело съответно до по-ниски цени на лекарствените средства. Това е цитат на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на наш парламентарен въпрос.
В същото време искам да ви кажа, тъй като прекалено много се говори, стана ясно, че Министерството на финансите никога не е имало такава политика на единна ставка. Ясно е, разбрахте го вече, беше казано. В туризма от дълго време е 7%. Искам да ви кажа обаче, че за 2006 г., по данни на министъра на финансите господин Орешарски, приходите в централния бюджет от данък върху добавената стойност са в размер на 5 млрд. лв., като от тях приходите от ДДС върху лекарствените средства са 140 млн. лв. Забележете, 140 млн. лв., от които Министерството на здравеопазването и Касата плащат 67 млн. лв.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): И си ги възстановяват.
ВАНЬО ШАРКОВ: Възстановяват си ги друг път. Въобще не сте в час – нищо не си възстановяват. Изобщо не си го възстановяват и нито една болница в България не може да си възстановява ДДС-то, което плаща. Питайте да ви кажат. Питайте, защото заради това стават такива гласувания в тази зала, защото ей-такива реплики ми правите, които изобщо не са верни и показват колко сте в час, и след малко ще вземете думата и ще почнете да се изказвате.
Уважаеми колеги, намалението на ДДС върху лекарствата ще се отрази върху бюджета на Министерството на здравеопазването, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на бюджетите на всяко лечебно заведение и на бюджета на всяко семейство. Ефектът е на всички страни, европейското законодателство и европейските директиви дават възможност това да бъде направено. Направено е във всички европейски държави, не разбирам вашето упорство да се борим за едно левче, а да не направим промяна в Закона за ДДС върху лекарствените средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изкушен съм да направя един паралел какво значи лоша политика, когато е основана на популизъм. Ние не отричаме правото на българската левица да бъде защитник на социалните интереси на гражданите. Не сме и много подразнени, когато предизборно се поемат такива ангажименти. Но, уважаеми колеги от левицата, когато вие поемате ангажименти, които са несъстоятелни, ние сме в правото си да ги критикуваме.
В предизборния период 2005 г. вие поехте две категорични позиции, които искаха да ревизират сегашното състояние, които са в социалната сфера. Едното беше да премахнете така наречената точкова система за пенсионерите. Разбира се, трябва да уточним, че такава система няма – има механизъм. Не само не може да го премахнете, това в момента е гордостта на България в социалната политика.
Второто мегапопулистко нещо беше да се премахне входната такса при лекаря.
На първо място, вие разбрахте, че тази такса е абсолютно оправдана и състоятелна и затова не я премахнахте, но тъй като в третата година от управлението все пак нещо трябва да се направи, защото две големи социални обещания, а нищо не направено ви води до този срамен процес, който наблюдаваме в последно време, когато българското здравеопазване е в изключително тежка криза, а ние се занимаваме с дреболии. Това в медицината се нарича палеатив - когато имате тежко заболяване, а вие се занимавате със средства, които, да речем, за пет минути обезболяват. Няма как, и колегата Шарков го каза, ние да сме готови за такава философия, която е измерима със стотици милиони. Да не позволяваме вече на държавата да облага с косвен данък, който винаги облага крайния потребител, което значи пациента, лекувайки се и купувайки лекарства и консумативи, които в България вече са в обем около 1 млрд. лв., ние да ги облагаме с косвен данък, който е изключение в Европа. Само три страни имат 20% и нагоре ДДС върху лекарствата. Само три страни, колеги! А най-бедната страна – България, има най-високата ставка на поголовно облагане на българския гражданин, когато отива да си купува лекарства.
Тук ще посоча обаче още един нетърпим според мен подход. В този мандат вие обложихте с ДДС и средствата за инвалидите. Патериците и инвалидните колички вашето управление наложи с 20% ДДС, който го нямаше досега, който не го наложи либералното управление преди вас, което е срамна работа. И при цялата тази ситуация ние да твърдим, че едното левче било проблемът, който вие ще решите днес. Нищо не решаваме, колеги. Това е върховна степен на демагогия, това не решава нито един проблем.
Това, с което искам да завърша, е следното: по изчисления на български и чужди експерти българският гражданин плаща годишно над 1 млрд. лв. нерегламентирани плащания в здравеопазването и така бедните българи, като имат 20% върху лекарствата, като имат над 1 млрд. лв. нерегламентирани плащания, имат недостъпно здравеопазване. И това е отговорът защо българската нация е с най-лошите здравно демографски показатели, защо най-много боледуваме и заемаме челните класации по най-опасните сърдечно-съдови заболявания, защо българската нация е с най-лошите и демографски показатели. Защото огромни маси от българското население, които гласуват и за вас, и за либералите, и за социалистите, а най-голямата част не гласуват вече, нямат достъп до здравеопазване, защото имат финансов проблем.
Ако искате да направите една важна, значима крачка, но не за едното левче – мен не ме дразни подходът, който имате – днес да направим тази крачка и да освободим българските граждани от този огромен 20-процентен данък върху тяхното здраве. При днешното състояние на държавата, която отново има колосален бюджетен излишък, измерващ се с над 400 млн. лв., то какво правим ние?! Облагаме българина с данък, за да не може да се лекува, а същевременно пълним касите. Този път не води доникъде. България пари ще има, но няма да има хора. Мисля, че това не е в интерес на нито един от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
В началото се чудех дали да се изказвам по законопроекта, тъй като аз ще подкрепя законопроекта на Съюза на демократичните сили. Смятам, че ние, народните представители, трябва да държим баланс между фиска и между всичките си желания, които имаме за промени в него, както и за подобрение на статута на гражданите и начина, по който те живеят. Ако трябваше да взема решение – понеже виждам, че и господин Мартин Димитров е тук – щях да предложа или цялостно намаление на ставката, или ставка 7%, каквато ще се администрира веднага доста по-лесно, тъй като в България има диференцирана ставка за туризъм.
Здравеопазването в момента е в много тежка криза. В последните месеци сме свидетели на няколко големи скандала в здравеопазването. Единият от тях е днешният дебат в залата и какво трябва да се прави с единия лев – как ще бъдат компенсирани тези средства от бюджета, по какъв начин. Видно е, че БСП иска да направи тази политика, за да спази своите обещания, както каза и господин Колчаков. Видно е обаче, че предстои приватизация на болниците, както е внесен законопроектът от Министерския съвет. Няма как да си крием главата като щрауси – тази приватизация е по предложение на много от колегите и ще бъде направена като РМД-та. Тоест част от промените, които се внасят, е да ги има поредните РМД-та, без да има цялостна стратегия.
На сайта на Министерството на здравеопазването е записано как ще се намалява легловата база в България. Със съжаление трябва да кажем, че трябва да увеличаваме гробищните паркове, защото намалението на легловата база с близо 30% на база визията за национална здравна карта ще докара до това, да нямат българските граждани и това здравеопазване, което имат сега в този лош вид.
Най-вече решението ми да подкрепя текста за 5% е заради скандалите, които стават в МВР, заради акцизите, господа! Всички колеги в Комисията по бюджет и финанси могат веднага да направят сметка колко се краде от акциз. Задаваме си въпроса: под политическа протекция дали всъщност някои фабрики произвеждат алкохол или произвеждат бандероли и печелят от акциз? Защото при 3 лв. акциз на една бутилка и 30 стотинки изнесени данни, че струва на черно бандеролът, то 2,70 лв. едва ли може да бъде цената на печалба на което и да е предприятие. При това положение, при тези близо 1 млрд. лв. източени през акциз, си задавам въпроса за какви 80 млн. лв. става въпрос относно ДДС на лекарствата! Ние знаем в Комисията по бюджет и финанси как за всеки милион се спори с Министерството на финансите. Но при липсата на контрол, при липсата на каквито и да е средства и най-вече на желание, на политическа воля от страна на Министерството на финансите, на българската държава, на политическите чадъри, които са направени от Министерството на вътрешните работи, за кражбата на акциз, за кражбата от страна на държавата, смятам, че най-малкото, което можем да направим, е да има диференцирана ставка за лекарствата и тя да бъде 5%. Защото тази диференцирана ставка няма нужда да чака реформата в здравеопазването, за която всички говорят. Можем да вземем решението и сега за тази диференцирана ставка.
Ще използвам случая да дам отговор на господин Колчаков и на господин Шарков – защо точно сега влиза законопроектът. За да не влезе в края на годината, когато се гледат всички данъци. Защото когато бъде отхвърлен сега, ще се счита, че по-нататък отново няма как да влезе в бюджета. Аз не очаквам влизането на тези текстове за 5%, но това, което смятам, е, че българските граждани трябва да знаят колко струва за тях намалението на ДДС за лекарствата, намалението в реалния вид на ДДС, и как бива източена българската държава през кражба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Госпожо Капон, силно съм притеснен, че Вие – десномислещият, продължава да върти в общественото пространство понятие от отминали времена, наричайки лекарите работници. Никога не съм искал да бъда здравен работник. Учил съм и съм искал да бъда лекар и съм лекар.
Освен всичко друго голяма част от лекарите за добро или лошо освен лекари са и регистрирани по Търговския закон. Така че да говорите за работническо-мениджърски дружества в предстоящата приватизация не е коректно. Бих бил радостен да ги наричате лекарско-мениджърски, ако тази теза има право на живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, когато вземате вътрешното си решение как да гласувате по законопроектите, бих искала да имате предвид и това, което ще Ви кажа в рамките на тези 2 минути. Уважавам намерението на всеки в тази държава, който се стреми да намалява цените на стоките и да увеличава заплатите, включително и цените на лекарството.
Уважаеми колеги, струва ми се, че в законопроектите, които разглеждаме, няма механизъм, който да гарантира, че като се намали ставката по ДДС, ще се намалят цените на лекарствата. Имам усещането – дано да не е прекалена мнителност, че тези 140 млн. лв. от ДДС върху лекарствата, които сега отиват в бюджета, някой вносител, свързан с търговията на лекарства, се изкушава да ги преразпредели по веригата “търговци-вносители-производители и пр.”.
Пак казвам, няма механизъм, по който да ни бъде гарантирано, че цените ще намалеят. Веднага давам пример. Когато отпадна акцизът върху кафето, намаля ли цената на кафето? Не намаля! Ще видим как този акциз върху кафето от порядък на 15-20-30 млн. лв., който вече не се внася...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Пет милиона лева.
НАДЯ АНТОНОВА: Добре, 5 млн. лв. Ще видим как се преразпределят тези 5 млн. лв. върху производителите на кафе. По същата схема тези 140 млн. лв. ще се разпределят между тези, които са свързани с фармацевтичния бизнес. Под тази упоритост аз съзирам корпоративни интереси. Извинете ме, но ако толкова държим за намалените цени, то защо точно лекарствата?! Защо не намалим ставката върху хляба, върху млякото, върху книгите или печатните произведения?! Мислете, госпожо Капон.
Второ, тази диференцирана ставка е източник на корупция, защото във всички дрогерии и аптеки, където се продават шампоани и пр., всичко това ще върви като лекарства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Много Ви благодаря за репликата, госпожа Антонова, защото смятам, че тя беше изключително важна, за да изясним тази ситуация. Да, аз съм била многократно вносител за 7% ДДС и диференцирана ставка както за книги, така за инвалидните съоръжения, за всички възможности. Нямам нищо против, ако Вие кажете, че това е възможно, да бъде и за хляба или за хранителни продукти, може да бъде и за детски стоки. Това е въпрос на цялостна политика.
В случая имаме конкретен законопроект, внесен от СДС и СДС смята, че е възможно да бъде 5%. Аз не бих направила сравнението между акциза на кафето и ДДС върху лекарствата. Ще се съглася с вас, защото обичам да бъдем от страната на истината, че няма механизъм, който да може да гарантира спадането на цените веднага. Но със сигурност едно е ясно – че спадането на цените ще се отрази първо от страна на потреблението на болниците и начина, по който биват контролирани средствата. Това ще е ясно, защото вие знаете, че вашият министър създаде една наредба, която аз приветствам и която регулира по някакъв начин най-вече вноса на лекарства, за да се използва най-ниската цена в търговете. Това с години не беше направено, трябва да си признаваме истината. Но аз съм категорична в едно – че 15-те процента няма как да не ги забележите.
А що се отнася до аптеките и дрогериите, това също е въпрос на законодателство и на контрол и е напълно възможно да има от едната страна дрогерия, от другата страна да има лекарства. Знам, че за администриране е трудно, но в крайна сметка администрацията на много страни е показала, че може да се справи, сигурна съм, че и българската може.
Що се отнася до РМД-то. Така го кръщавам, господин Йорданов, така ще го кръщавам, защото за мен не е нормално и аз не кръщавам лекарите като здравни работници. Въпреки че смятам, че няма нищо лошо да си работник, и аз съм работник както вкъщи, така и тук, и тук съм на работа и няма нищо лошо да бъда кръстена като работник. Не се определя от ляво или дясно кой работи и как ще бъде кръстен, но когато се дава предимство при неясни условия - за съжаление терминът РМД излезе от едно друго правителство - това е начинът, по който непрозрачно ще бъдат продавани болниците. Мисля, че по този повод ще има много дълъг дебат, много дълго тук в залата ще можем да говорим за него и аз категорично ще ви докажа, че отново няма цвят в поправките, които са за предимство на РМД-тата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има заявки за изказвания от народните представители Атанас Щерев, Мартин Димитров, Стела Банкова, Антония Първанова. Следователно дебатите по тази точка от дневния ред ще продължат след почивката.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме с дискусията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, този спор или тази тема се разисква от 2001 г. Ако някои от вас си спомнят, през есента на 2001 г., когато се гледаше бюджета на държавата, имаше спор дали да има диференцирана ставка за лекарства или ставката да бъде еднаква. Тогава управляващото мнозинство защитаваше единната ставка, но това беше 2001 г. Оттогава изтече много вода. Мотивът беше, че трудно ще се администрира данъкът при промяна на ставката, че няма механизми за контролирането на този данък. Но оттогава имаме Национална агенция по приходите, имаме стабилност по митниците, имаме договори с международни консултанти, имаме повишаваща се събираемост на данъците, имаме информационна система в Министерството на финансите, тоест нещата са се променили и то са се променили значително.
Затова, според мен, ние не можем да бъдем евтини на брашното и скъпи на триците, а точно това е, госпожо Антонова, което направихме с вчерашния и днешния дебат. Вчера за 1 лв. говорихме, и тук се запенихме от говорене за интересите на бедните хора – пенсионери, а днес, когато става въпрос за много по-големи суми, за диференциране на данъка върху лекарствата и по този начин спестяване на пари от крайния потребител, тук изведнъж се представят съвсем други доводи.
Искам да кажа, че когато се правят преките и непреки данъци, това е въпрос на политика и на приоритети. Искам да кажа, че според мен социалистическото правителство или участието в тройната коалиция на социалистическо правителство се стреми правилно да поддържа финансовата стабилност на страната. Тази финансова стабилност на страната се поддържа с единствено възможните десни мерки, неприсъщи за социалистическа партия. Точно за това винаги тези десни мерки в годините, ако проследите, се гарнират с популизъм. Популизъм, който, като сложиш повече сол в манджата, пресолиш я и тя на нищо не прилича, въпреки че съставките общо взето са много добри. Ето за това става въпрос. Популизмът, който пречи на Българската социалистическа партия да осъществи приоритетите си, защото тези приоритети според мен, казвам го най-добронамерено, се изместват от изпълнение на приоритетите към завършване на мандата на всяка цена, независимо кой страда – дали са болни, дали са социално слаби, дали са инвалиди и т.н. Да се завърши мандатът пък каквото ще да стане. Да излъжем хората, че ще им спестим плащанията с 1 лв., да им кажем, че лекарите са виновни, но когато става въпрос за някакви наистина мерки, които показват приоритет и показват начин на мислене, тогава ние трябва да бъдем против.
Защото, ако образованието, науката и образованието са приоритет за едно правителство, а няма как правителство, което е загрижено за бъдещето на страната, да няма приоритет в тези три области, то тогава е ясно, че ДДС върху лекарствата, детските храни, детските дрехи, помощни средства за инвалиди, учебници и книги трябва да бъде диференцирано. Защото косвените данъци и преките данъци са израз на политика и на приоритети, израз на приоритета, който имате, и политиката, която искате да следвате.
Госпожо Антонова, недейте да противоречите на такива, извинявайте, че пак се обръщам към Вас, известни в икономиката факти, че с данъците и с тяхната промяна се прави политика в определена посока. И ако едно правителство има приоритет науката, трябва учебниците и книгите. Трябва да намали тази ставка и по този начин стават по-евтини за крайния потребител, става бум на книгоиздаване и т.н. Говорено е прекалено много по този въпрос.
Но, ето, да направим първата стъпка, една малка стъпка да направим, стъпка по стъпка. Нека приемем законопроекта, предложен от господин Шарков, и по този начин да направим първата стъпка към изпълнението на едни приоритети, които са достойни за всяко правителство. Ако обаче искате да вървите по другата линия – по линията на популизма, по линията на политика за 1 лв., то ваше право е. И вчера стана въпрос, имате мнозинство от 150 души, правите го. В края на краищата присъдата за всичко това ще дойде на изборите. Но по-добрата политика е тази да се спазват приоритети, които водят до повече добро за повече хора в страната.
Затова ви призовавам да бъдете разумни и да подкрепите това предложение, което се дава за диференцирана ставка върху лекарствата, като първа стъпка към това, което трябва да се осъществява като политика, от което всички ние сме заинтересовани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Щерев?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Щерев, най-добронамерено искам да Ви направя една кратичка реплика, защото искам да продължим дебата, центърът на който според мен е цената на лекарствата. Нали така?
Доктор Щерев, аз не съм убедена, че цената на лекарствата ще спадне, ако ставката върху ДДС се намали. И пак ще дам пример, който дадох преди почивката – като премахнахме акциза върху кафето, питам аз, намали ли се цената на кафето? В никакъв случай! Всички знаем, като добри потребители на кафе.
В тези законопроекти няма механизъм, по който да се гарантира, че парите, които се събират от ДДС върху лекарствата, ще се отразят върху крайния потребител. Напротив, тези 140 милиона ли, колкото са, както се изнесе тук от д-р Ваньо Шарков, от ДДС върху лекарствата, по мои опасения, напълно основателни като виждам какво става с цената на кафето, ще се разпределят по веригата, които имат фармацевтичен бизнес, докторе. Дайте механизъм, който ще гарантира намаляването на лекарствата и аз съм за. Няма такъв! Ще се преразпредели и крайният потребител пак ще плаща.
Второ, хубаво, ще намалим ставката върху детските храни. Не съм против книгите, печатните произведения. Ами какво ще правим с бюджета с тоя нисък, почти безпрецедентен корпоративен данък? Страда хазната. Значи ние се обявяваме против държавните, общинските дейности, против заплатите на лекарите, против заплатите на медицинските сестри и другите, заети в медицината, против армията, против полицията и техните възнаграждения, понеже това е държавен бюджет и като не се пълни – няма. Нещата според мен не са така прости.
Друго, Вие говорите, докторе, за контрол. Когато възложим на приходната администрация да контролира тая диференцирана ставка, това означава повече правомощия на администрацията. Това е източник на корупция, д-р Щерев. Нали сам разбирате и знаете добре, че в една аптека има и храни, и козметика, и какво ли не. Това означава, че през касовия апарат много често като лекарства ще минава всичко. Мисля си, че това предложение, което се прави за законите, представлява източник на корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи за втора реплика към господин Щерев.
Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Антонова! Ако искаме цените на лекарствата да паднат, на всяка цена трябва да намалим този косвен данък. Има още един механизъм и той е пак във ваши ръце. Този механизъм е да освободим лекарствата, които са на свободния пазар и които не се плащат от публични средства, да го освободим на конкуренцията и по този начин абсолютно сигурно ще паднат цените на тези лекарства. Там е работата, че ще се получи една неловка ситуация, когато цените на лекарствата, които се плащат с публични средства и които са регулирани от държавата, ще останат по-високи, отколкото тези на свободния пазар. Тогава какво ще излезе? Държавата вместо да регулира цените, така че да паднат за крайния потребител, тя поддържа едни високи цени и точно това е корупционната практика.
Когато разглеждахме Закона за лекарствата и аптеките там при този дебат всичко това стана много ясно. Ако цените на крайния потребител няма да паднат то тогава защо хората, които издават учебници и книги искат диференцирана ставка? Защото са мошеници и защото са лоши ли? Ами напротив – ще се удвои, ще се увеличи продажбата, ще се увеличи производството, ще се увеличи и потреблението. Затова го искат.
По същия начин ще стане и за лекарствата. Като сте загрижени за бюджета, правилно, не казвам всички тези за лекарства, за детски храни, помощни средства, учебници и книги, стъпка по стъпка, дайте да освободим най-напред за лекарствата, а после, по-нататък заради стабилността на бюджета ще се направят разчети и за останалите диференцирани ставки. Това е истинската политика, с която искаме да спазим определени приоритети. Всичко друго, пак казвам, е популизъм.
Политика за едното левче – такава политика може да води всеки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, искам да започна своето изказване с едно сериозно безпокойство. Госпожа Антонова – уважаван юрист, каза от тази трибуна, че диференцираните ставки били източник на корупция. Веднага възниква логичният и много тежък въпрос: това, ако е така, защо сте ги сложили в програмата на БСП, където черно на бяло с хубаво мастило и едричко e написано, че, ако БСП вземе властта, ако спечели изборите 2005 г., ще въвежда диференцирани ставки?
От тази трибуна днес госпожа Антонова ни уведомява, че това били корупционни практики. Тоест Вие, госпожо Антонова, казвате, че програмата на БСП от 2005 г. черно, та на бяло, са записани корупционни практики. Това ли ни казвате?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не, разбира се!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ами тогава защо сте ги написали тези работи като били корупционни практики? Хубаво е на този въпрос да ни дадете отговор. Аз между другото си обяснявам защо вашите колеги ги няма тук, като например господин Овчаров, защото чувстват известно неудобство, според мен. Нормално е! В такива ситуации човек трябва да чувства известно неудобство. Нормално е!
Намалението на данъчните ставки нямало да доведе до спадане на цената. Това е несериозно.
Вижте, уважаеми колеги, ако трябва да бъдем много конкретни и да говорим истината в момента можем да избираме от две важни хипотези. Данъчната тежест в България, въпреки намалението, някои данъци нарастват, това се вижда, че общо разпределение през бюджета е около 43%, което е едно от високите в рамките на Европейския съюз.
Искаме България да догонва, да се развива по-бързо. Това означава, че данъчното намаление не се е случило. Знам, че много хора твърдят, че то вече е факт, но има някои правилни мерки като плоския данък, 10-процентния корпоративен данък, това не е достатъчно, защото общата данъчна тежест продължава да бъде много висока и тя се изразява във високи цени на редица стоки.
Имаме два възможни избора. Единият избор, който аз си признавам, аз съм привърженик на този избор, е намаление на общата ставка по ДДС от 20 на 18 процента за всички стоки.
Другият възможен избор, а може да има и комбинация между двата избора, е намаление на ставката за редица стоки. Това са го написали в Програмата на БСП, между другото, пак ви казвам, което също е приложимо и е възможно да бъде направено.
Сега Вие, госпожо Антонова, казвате, че диференцираната ставка ще доведе до това – много стоки, които не отговарят на класификацията, да бъдат представени като стоки, които подлежат на по-ниско облагане. Само че възниква логичния въпрос –в момента има ли диференцирана ставка в българското законодателство? Отговорът е – да, има и тя е в туризма. Там има ли големи злоупотреби – не са ни известни. Уважаемите представители на Министерството на финансите не са уведомили българския парламент и цялата общественост, че тази система не работи по някаква причини. Такава информация не е достигала до нас. Ако Вие бяхте права, госпожо Антонова, диференцираната ставка в туризма щеше да важи за една много тежка корупция. Такова нещо няма.
Така че очевидно тази Ваша теза не е вярна. Следва логичният въпрос: една диференцирана ставка за лекарствата, в това правителство е ясно, че вие общата ставка по ДДС няма да я намалите. Поне за хора като мене е ясно, че там няма да направите нищо, защото нито една от партиите няма идея да върви в тази посока. При това положение е възможно да се помисли за намаляване на ставки в определени групи стоки като лекарствата например, защото вие другото няма да го направите. По тази причина аз подкрепям и тази мярка. Обяснявам ви цялата логика на нещата.
Нямало да спаднат цените. Моля Ви се, госпожо Антонова, тук е най-големият въпрос. Когато един пазар е конкурентен има много доставчици – ще падне цената, защото ако единия не я свали, другия ще я свали.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Кажете за кафето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Когато един пазар е конкурентен и има страшно много доставчици, ще стане работата. Знаете ли, искам да обърна внимание на уважаемия парламент и на малкото хора, които участват в тази дискусия, на следния момент – когато попитах уважаемия господин Овчаров защо са написали в Програмата на БСП диференцирани ставки, а после не ги гласуват, той ми каза: „Мартине, ние много ги искаме тия работи, ама нали нямаме самостоятелно мнозинство, нашите коалиционни партньори спират нашия устрем.”.
Гледайки днешния парламентарен ден възниква следния въпрос: защо устремът на БСП не беше спрян по отношение на потребителската такса от коалиционните партньори? Видяхте конфликта НДСВ-БСП, а по отношение на диференцираната ставка устремът на БСП, без да го има всъщност е спрян още от самото начало. Много интересен въпрос, който би трябвало да бъде зададен от медиите, но ако случайно те пропуснат, се надявам аз да им подскажа задаването на подобен въпрос. Как пък така за едни неща се проявява вътрешно желание и устрем, пък за други го няма? Откъде се дължи тая работа?
По отношение на акцизите, понеже за акцизите на кафето тук няколко пъти взехте думата. Знаете ли, за да ви предложа едно нещо, за да се убедите как цената на акциза влияе върху крайната цена на стоките, може още утре да приемете един законопроект, който два пъти аз и колегите от СДС внасяме в парламента за намаляване на акциза на пропан-бутана, който е над европейските нива. Хайде, намалете го с 30%, както ние предлагаме, да видим какво ще стане с цената на крайния продукт. Веднага ще имате доказателства. Много хубав пример, конкретен – веднага ще излязат нещата на бяло и ще разберете за какво става въпрос, ама не го приемате. Не приемате това предложение. Ако го бяхте приели щяхте да видите как се отразява на крайните цени.
Това, с което категорично не съм съгласен с БСП е, че вие казвате следното нещо: „Данъците нямат отношение към крайните цени на стоките.”. Както и да гледаме, както и да мислим нещата, каквато и гледна точка да си представим, не е вярна, защото причината е проста – вижте колко много конкурентни станаха много пазари, как цените на редица стоки постоянно спадат. Вижте, да речем дограмите за апартаменти – PVC и алуминиеви дограми. Те с пъти спаднаха, защото пазарът е много конкурентен, има страшно много доставчици и ако не избереш един доставчик, веднага купуваш от друг и цената веднага спада.
Пазарът на лекарствата е подобен пазар, още повече, че той е доста регулиран. Там има контрол от държавата, има пределни цени, има намеса, така че спадането на ставката под ДДС ще повлияе на цените на лекарствата. Това не е правилният въпрос, който вие задавате. Правилният въпрос е: дали по-голям ефект няма да се получи, ако ставката по ДДС бъде намалена от 20 на 18%, вместо да се прави това нещо? Това е правилният въпрос! Тъй като вие дори не си ги мислите тези неща и никога няма да ги предложите, то не е на дневен ред и с това правителство не може да бъде на дневен ред. Така че при това положение тази мярка има логика, има смисъл и ние ще я подкрепим. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Димитров? Няма реплики.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Не знам кой е съставил програмата на Народното събрание, но явно е имал симпатии към опозицията, за да представи тези два законопроекта – предишния за потребителската такса, който разглеждахме, и този, който разглеждаме в момента, един след друг. Говори се за притчата за триците и брашното, аз няма да говоря повече на тази тема.
Искам да кажа, че когато в края на 2001 г. се въведе ДДС върху българските лекарства, от тази трибуна министър Велчев казваше, че цените на лекарствата няма да се увеличат повече от 5-6%. Това го има записано в стенограмите. Можете да проверите. Какво се получи обаче? Цените на лекарствата се качиха с 50-60%, а някои с над 120%. Не говоря за другия ефект върху производството на българските лекарства, който също беше негативен. Изравниха се в известен смисъл цените между нашите лекарства и вносните и естествено вносителите повишиха цените на лекарствата, които са внос. Резултатът от всичко това беше удар върху потребителя – този, който уж вие защитавате.
Когато предлагаме сега понижение на ДДС върху лекарствата, вие сте против. Защо? Когато говорите от тази трибуна, че се придържате към европейските практики, понякога вероятно имате основания, а сега защо не цитирате какви са европейските практики? Няма нито един цитат от вас. Аз ще ви ги припомня, ако сте ги забравили.
Две страни в Европа имат 20% ДДС – Австрия и Норвегия. Всички останали страни имат ДДС между 5 и 12%. Защо една Германия ще има 8% ДДС върху лекарствата? Ние да не сме по-богати от тях или нашият потребител да е по-богат от тях, та го товарим с това непосилно бреме - с ДДС от 20%?
Аз не мога да разбера каква е тази ригидност да не приемате едно снижение на ДДС върху лекарствата, което при всички положения ще омекоти тези цени на лекарствата, още повече, че пазарът на лекарствата у нас е в известен смисъл регулиран – има пределни цени и т.н., каза се това нещо.
Аз мисля, че това упорство, съпоставимо с тази кавалкада от изказвания за този прословут един лев, не може да бъде оценено по никакъв начин освен като едно, бих казал, цинично отношение към потребителя.
Преди известно време, не много отдавна, защитавайки така наречените социално слаби слоеве според вас, вие натоварихте инвалидните колички и инвалидните пособия с ДДС. Те нямаха ДДС. Това ли е защитата ви върху социално слабите? Сега имате друг случай да проявите великодушие като тройна коалиция и да снижите ДДС върху българските лекарства. Не го правите отново. Така че не говорете за социална политика изобщо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Господин Минчо Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам за втори път думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ама изказвали ли сте се?
МИНЧО ХРИСТОВ: Първия път взех думата като вносител на предложението на намалим ДДС върху лекарствата от 20 на 1%. Сега ще се изкажа в качеството си на народен представител и въз основа на това, което чух като дебат и като аргументи в тази зала.
Чух например от госпожа Антонова, че едва ли не това предложение е обслужвало интересите на търговци, посредници, вносители и т.н.
Госпожо Антонова, Вие добре разбирате, че това е лъжа. Защото икономическата практика ясно е доказала досега, че намаляването на ДДС води до намаляване на цените. Примерът с кафето, който Вие дадохте, съвсем не е удачен. По темата, разбира се, трябва да се обърнете към СДС, към ръководителя на СДС господин Пламен Юруков, но знаете, че кафето е борсова стока, неговата цена се движи от международните цени и т.н., и т.н.
Искам да Ви кажа друго, госпожо Антонова, относно вашите предизборни обещания. Обещахте, аз си го спомням, да отмените тази такса за посещение при лекар, да премахнете точковата система при пенсиониране, да осъвремените пенсиите, да изтеглите войските от Ирак, да конфискувате имотите на господин Кобургготски – вашия днешен коалиционен партньор. Всичко това, което споменах преди малко, двама независими народни представители – аз и Стела Банкова, сме го внесли като конкретни законопроекти. Учудвам се защо вие ги отхвърляте? След като Вие, госпожо Антонова, обещахте това на своите избиратели. Ние също го обещавахме и го изпълняваме. Това е съществен въпрос.
Спомена се тук, че ако бъде намалено ДДС върху лекарствата, нямало да има контрол и цените нямало да паднат.
Уважаеми господа от тройната коалиция, вие имате Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, „Митници”, всякакви други служби и ако вие не може да установите контрол върху това безобразие, което става с цените на лекарствата днес, то вашето правителство трябва да подаде оставка. Ако греша, поправете ме. Това безобразие, на което сме свидетели – българските граждани, болните български граждани, тежко болните български граждани да ги карате да плащат най-скъпите цени на лекарствата в Европа, това не е безобразие, това е престъпление, повярвайте ми.
Ако ние тук като парламент не вземем това ясно решение да направим първата стъпка, втората стъпка, аз ви го казвам директно – трябва да се хванат за гушите тези спекуланти от Министерството на здравеопазването, от Здравната каса, които предлагат цени на лекарствата по-високи, говоря за цени на потребител, отколкото са в пазарната мрежа. Кажете ми какво е това, ако не е престъпление? Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите трябва незабавно да се задействат и да хванат тези спекуланти за гушата и да ги вкарат там, където им е мястото – в затвора. Но не ми говорете, че вие нямате механизми за контрол. Как да нямате? Какво правят тези министерства, какво правят митниците, какво прави ДАНС, какво правят всички тези структури, които сте създали?
Така че аз ви говоря чисто логически и съвсем добронамерено, колеги! Нека да приемем това предложение, нека да направим едно добро, поне едно добро днес за тези български граждани, които най-много се нуждаят от това – болните, инвалидите!
Когато преди близо две години се разискваше Законът за ДДС, същите тези неща, които ви говоря сега от тази трибуна, ви ги казах и тогава. Вие добре виждате, че съм бил прав, както и сега го виждате. Затова настоявам и ви призовавам – подкрепете това разумно предложение, направете нещо добро за вашите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам желаещи за реплика към господин Христов.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги отляво и госпожо Антонова, тъй като Вие говорихте най-скоро по темата! Предполагам знаете статистиката, че ние, българите, сме една от най-болните нации – на първо място по инфаркти, инсулти, предполагам, че и други заболявания. Една от причините да е така високата смъртност при болните хора, е именно това, че лечението е неадекватно. А то е такова, тъй като хората не могат да си позволят качествени лекарства. Лекуват се както падне или изобщо не се лекуват. Затова стигаме до фаталния край много често.
Примерите, които давате тук, са неудачни, защото кафето ... (Реплики от КБ.)
Да, може би е висока цена, тъй като всичко е скъпо в България, но давате ли си сметка каква би била цената с акциз? Многократно по-висока.
По отношение на това дали намаляването на ставката върху ДДС на лекарствата ще доведе до резултат в крайния продукт – несъмнено да, след като облагането с ДДС на помощните средства за хората с увреждания доведе до покачване на цените. Значи обратният ход също ще е налице. Така че това наистина са несъстоятелни аргументи. Вие трябва много по-смислено да обясните, иначе остава просто един ваш инат, заради който не искате да подкрепите един такъв законопроект.
Не е възможно, но за съжаление в България е възможно, но това не бива да се случва, онкоболни да ходят до Гърция, за да си купуват лекарство за 12 евро, което тук намират за стотици левове. Каква е причината за това? Как ще го обясните на тези хора, които ежедневно се борят за живота си? Причината да не могат да получават качествено лечение и добри лекарства е именно високата им цена. Несъмнено, както вече казах, падането на данъчната ставка ще доведе и до падане на цената. След като в Гърция едно и също лекарство може да е 12-20 евро, а тук струва 500-600 лв., означава, че някъде има проблем и този проблем, ако не изцяло, то поне в много висока степен е именно в това, че има толкова висока ставка на ДДС върху лекарствата.
Това, което се извършва днес като политика спрямо болните хора на България, не смятам, че употребявам силна дума, защото съм убедена в това, граничи с престъпление. Хората умират! Това е най-страшното.
Ако приемаме калпави закони, които се отнасят до нещо друго, различно от живота и здравето, не че могат да бъдат затворени очите, и това не е редно, но тогава, когато се отнася за здравето и живота на хората, трябва да бъдем максимално отговорни и да направим така, че хората да могат да живеят и да живеят здрави.
Така че наистина апелирам към вас: подкрепете този законопроект и ще бъдете с освободената съвест, че сте направили нещо наистина добро за така многото болни хора в България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплика на госпожа Понева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно този въпрос е важен, има и деликатни моменти, дотолкова, доколкото е вярно, че в 21 страни от Европейския съюз имаме диференцирани ставки, особено ако говорим за лекарствата, но съществуват, разбира се, и аргументи, които са в полза на това да няма диференцирани ставки.
Като слушах разискванията реших да взема отношение, за да изясня на колежката Антонова, която уважавам, за колегите, които не са много на ти с материята, защо действително примерът с кафето не е уместен.
Не е тайна, че съществува Постановление № 295 от 3 декември 2007 г. на Министерския съвет, с което се утвърждава Наредба за условията и правилата на ценообразуването на лекарствата в България. Там в зависимост от ЦИП цените, тези цени, с които се внасят лекарствата, ако говорим за тези видове лекарства в момента, имаме три категории: от 1 до 10 лв., от 10 до 30 лв. и над 30 лв., където надценките съответно са с различни ставки, съответно за категорията с надценка от 1 до 10 лв. надценката за търговец на едро е 9%, за търговец на дребно 22% и най-накрая се прибавя и ДДС-то. При лекарствата с начална цена 10-30 лв. съответно надценките са 8 и 20%, а над 30 лв. са по-малки – 6 и 18% са задължителните надценки.
Тоест, действително тази материя е много добре регулирана. Няма как някой да си позволи, примерно, ако лекарството при неговия внос от производител струва 9,00 лв., да бъде продадено за повече от 14, 15 лв. в аптеката с ДДС. Ако обаче се премахне ДДС-то изобщо, тогава то би струвало 11,79 лв. Ако лекарството при вноса струва 20,00 лв. – такава е цената на производителя, то би струвало 30,72 лв. с ДДС, но без ДДС би струвало 25,60 лв. И това е така, това е съвсем елементарна сметка.
Ако се продължи сметката за едно още по-скъпо струващо лекарство от 50,00 лв. със съответните надценки и ДДС, то би струвало 74,40 лв. максимум и това се регулира, следи се от държавата. Ако няма ДДС обаче вместо 74,40 лв. ще струва само 62,00 лв.
Безспорно е, че ще има намаление. Въпросът можем да си го позволим в момента във връзка и с приетия вече бюджет на страната или трябва това да стане от 1 януари 2009 г. Аз мисля, че спокойно бихме могли да приемем предложенията на колегите и между първо и второ четене да се уточни каква да бъде ставката, да е намалена и да важи примерно от 1 януари 2009 г., за което все още има възможност при подготовка на държавния бюджет за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Има две причини, поради които се срамувам, че участвам в този дебат. Първата е, че в пленарната зала присъстват двадесетина души. Втората причина е, че, ще ми простите, но като че ли сме се разделили на две групи – на групата, която може да посочи: „Ти ще живееш, ти няма да живееш!”, и на другата, малка група от хора народни представители, които се опитват да кажат, че всеки в тази държава има право да живее.
Аз искам да ви припомня, уважаеми колеги. Когато преди две години гледахме Закона за ДДС, спомняте ли си – вие, социално чувствителните от управляващата тройна коалиция, че в кулоарите на парламента бяха дошли хора с увреждания, с патериците, с инвалидните колички и се опитваха да догонват в кулоарите господин Орешарски, другите министри и другите представители от тройната коалиция, и им се молеха, призоваваха ги да не приемаме този Закон за ДДС върху лекарствата и пособията за инвалиди? Тези снимки на хората с инвалидни колички, които догонваха министъра и депутатите от тройната коалиция, на другия ден бяха на първите страници на българската преса.
И аз, както и останалите колеги, и досега не получихме обяснения защо, поради какви причини българският парламент постановява, че трябва да има 20% ДДС върху лекарствата?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали Вие го приехте?
СТЕЛА БАНКОВА: Не, не!
Преди две години съм внесла с колегата Христов предложение да няма ДДС върху лекарствата. В същото време тези народни представители освободиха хазарта от ДДС.
Уважаеми колеги, какво отговаряте на хората във вашите приемни дни? Аз изпитвам страшно чувство на вина, когато идват и възрастни хора, и по-млади хора, и които простичко казват, че е невъзможно да си купуват лекарства. С каква съвест вие държите лекарствата в България с най-висока цена, като в същото време тази държава – България, е най-бедната в целия Европейски съюз, с най-ниски заплати, с най-ниски пенсии, с изключителен темп на нарастваща инфлация?
Нека да видим колко неща се стоварват върху главите на това население, което ние задължаваме да купува скъпите лекарства. Споменах ви за инфлацията, споменах за ниските пенсии и заплати. Кажете как тези хора да се справят с високите цени на лекарствата?
Ето ви една страница от вестник „Труд” от вчера: „Купуваме по-скъпи лекарства от европейските”. Даден е за кой ли път пример за едно лекарство, което е с неколкостотин лева по-скъпо от цената на това лекарства в другите страни. Става дума за гливек. Аз утре ще питам здравния министър за това.
Докога ще допускаме? Няма ли в България мъдри и човечни социално чувствителни политици? Няма ли национално достойнство? Как може да се примиряваме в Македония, Гърция и Турция лекарствата да са по-евтини? С какво тамошните политици са по-кадърни? Защо повечето европейски държави имат по-ниска ставка на този данък? Защо ние държим 20%?
И най-накрая, нека някой да стане и да ми обясни каква е вашата ценностна система, която освободи хазарта от ДДС, а държи 20% ДДС на лекарствата?
И още нещо, уважаеми колеги. Съществува едно явление „Българската Коледа”, което ни измива съвестите един път в годината, с което политиците се опитват да предизвикат чувствителност у хората, да се събере известна сума и да спасим няколко живота на много болните български деца. Крайно недостатъчно! Вие нямате ли усещане, че българската държава все повече си измива ръцете чрез такива, по принцип, благородни прояви, но не може ти да сложиш грижата за човешкото здраве единствено на позицията на благотворителни изяви. Все повече българската държава измива ръцете си и се обръща към бизнесмени, обръща се към благотворителни прояви, когато трябва да спасяваме човешки животи, а в същото време ето това тук трябва да направим: нека да съществуват благотворителните прояви, но е недопустим халът, на който е България сега, за кой ли път повтарям – най-бедната държава в Европа, с най-висока смъртност и с най-високи цени върху лекарства! Хайде, обяснете ми тези три фактора! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз бих искала да направя едно кратко изказване, което надявам се, ще даде отговор на някои от повдигнатите въпроси. Не за първи път в тази зала се дискутира ставката на ДДС върху лекарствата и не за първи път звучат аргументи „против” намаляването наставката, но с особено упорство тези законопроекти се внасят. Извинете ме, на мен ми се струва, че под претекста „ниски цени на лекарства”, тук има битка за осъществяване на определени корпоративни интереси. (Оживление в ОДС.)
Тази бурна реакция ми показва, че съм на прав път, защото тежко е, когато някому накърнят корпоративните интереси. Какво искам да кажа? Нито един в този дебат днес не даде смислен отговор, да не говорим, че не предложи ефективен механизъм, при който, ако се намали ставката по ДДС, това ще се отрази върху цената на лекарствата. Няма такъв механизъм и вие не го предлагате! (Реплики в ОДС.) Няма! Тази сума от ДДС върху лекарствата ще се преразпредели във фармацевтичния бизнес, уважаеми!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Глупости!
НАДЯ АНТОНОВА: Колкото и да отричате, примерът с кафето е очевадещ. Аз виждам в залата заместник-министъра на финансите, който бих помолила да ни даде сведения, ако има, как се движи цената на кафето преди и след акциза. И вярно ли е, че от акциз на кафе се събираха 20 милиона в бюджета? И къде отиват сега тези 20 милиона? Къде са колегите отдясно, и по-специално СДС? (Шум и реплики в опозицията.) Хайде, ще се поинтересуваме какво става с акциза и как се преразпределя акциза върху кафето, уважаеми! И да престанем да теоретизираме по този въпрос. Практиката и пазарът, който съществува, са най-ясният критерий за това как влияе цената. Няма да се смъкне цената от ДДС, ще се формират печалби, което очевидно се стремите да постигнете. В тази връзка е темата за единия лев, но затова по-късно.
Аз бих искала да кажа на колегите, които цитираха предизборните обещания на БСП, да продължават да ги четат с молба обаче да ги разберат.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Вие не може да ги разберете, че ние ли!
НАДЯ АНТОНОВА: Четете и нашата програма с молба да я разберете. Аз обаче и моите колеги отляво не сме склонни да се вслушаме във вашите призиви за обещанията на БСП, защото те изхождат от хора, които непрекъснато сменят своите политически позиции, влизайки в една партия през 2001 г., минавайки през друга партия, през трета, четвърта и пета.
Аз бих предложила тези хора, вместо да се вторачват по неподобаващ на тях начин в програмата на БСП, да си коригират собственото парламентарно и политическо поведение. И ако може, да престанат с това политическо номадство! И ако може, разбира се, да си спомнят какво са правили през 2001 г. и от кое мнозинство бяха те, когато се въведе ставката на ДДС върху лекарствата!
Защо, уважаеми, вие гласувахте през 2001 г. като депутати от НДСВ – да се въведе ставката върху ДДС, след като я нямаше? Хайде, отговорете на този въпрос! И какво налага да промените отношението си?
По отношение на другото внушение, което се прави относно помощните средства за инвалиди, че ДДС-то върху тези помощни средства ги оскъпявало. Защо не кажете истината докрай, ако обичате? Министерството на финансите превежда 6 млн. лв., за да се възстановява ДДС-то на потребителите на такива помощни средства за инвалиди. Е, как се оскъпяват, след като държавата им възстановява ДДС и са заделени 6 млн. лв., както добре знаете? Ако, разбира се, искате да узнаете.
По отношение на корупционните методи. Уважаеми колеги, за да бъде ефективна борбата с корупцията трябва да бъде възложена не само на изпълнителната власт или на специализираната държавна власт, каквато е съдебната. Борбата с корупцията започва от законодателството. Ако има добро законодателство, което запушва възможните пробойни, това е първата стъпка в борбата срещу корупцията. Ето защо, когато говорите, че трябва да има контрол при намалените ставки върху ДДС – да, но той трябва да започне от закона. Ние не можем да създаваме лежерен закон, труден за спазване и приложение, а същевременно да възлагаме контрола върху спазването на този закон върху държавните органи, след като сме им вързали ръцете с един, бих казала, лежерен закон.
Съвсем накратко ще се спра на другата тема, доколкото мога да говоря кратко, за което се извинявам, неизчерпаемата тема за нулевата ставка на ДДС. Моля ви, престанете да повдигате въпроса за нулевата ставка за ДДС! Сами знаете, че не можем да имаме нулева ставка, съгласно европейските регламенти, които са част от вътрешното право. Ставката може да бъде само намалена. А и нулевата ставка по ДДС, ако искате да знаете, не е изгодна за никой от участващите в този фармацевтичен бизнес. Моля този въпрос да се повдига с малко повече разбиране! Е, все пак, кой колкото разбира, естествено. Но нека, когато говорим, да се изслушваме! И да проверяваме това, което се казва.
Вечната тема за ДДС върху лекарствата и върху хазарта днес отново се артикулира. Уважаеми колеги, никъде в света и в Европа няма ДДС върху хазарта, никъде, откакто съществува данък оборот отпреди 30 или 40 години, първообразът на данъка върху добавената стойност. Неслучайно няма данък добавена стойност върху хазарта, защото няма как да се формира данъчна основа.
Кажете как ще формираме данъчна основа и как ще облагаме с ДДС, кажете кое ще облагаме!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Кое е добавената стойност?!
НАДЯ АНТОНОВА: Кое ни е данъчната основа? И кое е добавената стойност, което ще ни служи за данъчна основа на облагането? Няма. Неслучайно в цивилизования свят – както сме свикнали да го наричаме, няма ДДС върху хазарта.
Искам да ви кажа същевременно, че хазартът не е облекчен от гледна точка на данъчното облагане. Трета година ние приемаме Закон за корпоративното облагане. Знаете, че хазартът се облага с окончателен данък, но не печалбата, а всички приходи на хазарта, тоест данъчната основа за облагане при хазарта е много по-широка и много повече средства от тях се облагат. Така че хазартът не е привилегирован. Дванадесет процента е ставката за облагане с окончателен данък на хазарта за съпътстващите дейности. Хазартът не е облекчен от гледна точка на данъците – това искам да кажа. Поредната теза – ДДС, хазарт и лекарства, освен лъжовна, извинете, не е нищо друго.
По отношение на диференцираните ставки. От 1994 г. политиката в държавата е една – да бъде единна ставката върху ДДС по отношение на косвените данъци, а по отношение на преките данъци те да бъдат намалени.
Да, давате пример, че някъде на Запад имало намалена ставка върху ДДС. Да, има, но кажете истината докрай! Колко са преките данъци там, колеги?! Данъкът върху доходите от труд и корпоративните данъци са значително по-високи от нашите 10%.
Пак казвам, цените на лекарствата са високи. Да, високи са. Цените на лекарствата трябва да намалеят – да, хората трябва да живеят – да, но в никакъв случай това не е механизмът. Друг механизъм трябва да се наложи!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Кой?!
НАДЯ АНТОНОВА: Друг механизъм трябва да се наложи, защото механизмът, който предлагате вие за намаляване на ДДС, пак казвам, ползва корпоративни интереси. Това показва практиката.
Госпожо председател, накрая правя процедурно предложение. Ако е в състояние заместник-министърът на финансите господин Желев, да бъде любезен и да ни каже как се движи цената на кафето, след като премахнахме акциза. Колко събирахме в държавния бюджет за предходните години от акциза върху кафето? Сигурно по-натам ще възложим на него и на цялото Министерство на финансите тези 10 или 20 милиона от акциз как се разпределят по фирмите, които търгуват с кафе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
На всички, заявили реплика, ще дам думата по реда на заявяването.
Ще помоля господин Желев след като приключи процедурата по реплики и дуплики да отговори на поставените от госпожа Антонова въпроси. Не е необходимо процедурно предложение за неговото изказване.
За първа реплика – господин Шарков. (Реплики на народния представител Стела Банкова.)
Не ми викайте, госпожо Банкова! Проверете времето на независимите народни представители! Не само е изчерпано, а е надвишено с една минута. Нямате възможност да вземете нито реплика, нито да направите каквото и да било изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не е надвишено времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мария Капон да не е минала към някоя парламентарна група?!
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Антонова! От деветте минути, които говорихте, шест минути говорихте за хазарта, две говорихте за кафето и една минута – за ДДС върху лекарствата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не сте прав!
ВАНЬО ШАРКОВ: Прав съм. Абсолютно съм прав.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не е сериозно.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това, което искам да ви кажа, е следното.
Вие казахте: „Ние сме предлагали и сме упорити в предлагането на намалението на ДДС от особени интереси”. Нито имам аптека, нито имам общо с фармацевтичния бизнес.
Искам обаче да Ви кажа, че изобщо не е вярна Вашата теза за това, че няма да бъде намалена цената.
Господин Великов Ви обясни – има наредба на министъра на здравеопазването. Министерството на здравеопазването дори намали възможните надценки. След като бъдат сложени тези надценки, отгоре идва и ДДС-то. Ако то бъде намалено по наредбата на Министерството на здравеопазването, цената на медикаментите ще бъде намалена.
Казвате „имало го някъде в Европа”. Не някъде, а навсякъде!
Ако това не се отразяваше в цената на медикаментите, кажете защо в тези държави има диференцирана ставка на ДДС? По някаква друга причина ли, имагинерна?!
Говорите общи неща, когато става въпрос за законопроекта. Нашият законопроект е за 5%, той не е за нулева ставка. Той е за толкова ставка, колкото е разрешена от директивата на Европейския съюз. Нямаме предложения в рамките на тази година, тъй като знаем, че бюджетът е приет, затова предлагаме да бъде от 1 януари 2009 г. Никога не съм членувал в други партии и не съм бил номад, за да поставяте всички нас в един кюп.
И последно, казвате: „Да, цените са високи”. По-високи са от другите държави, където има диференцирана ставка на ДДС. В същото време казвате, че трябва да се намери друг механизъм. Кой? Ние сме намерили този и предлагаме този. Категорични сме, че той ще намали цените на медикаментите. Вие кой механизъм предлагате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Антонова! Добре е човек да се изказва с патос, но наистина трябва да разбира проблемите! Не могат да се сравняват лекарствата с кафето. Госпожо Кочева, лекарството е един регулиран, абсолютно свръхрегулиран пазар. И това не е добре. Там се доказва цената. Има фиксирани надценки.
Искам да Ви кажа, че се вземат най-ниските референтни цени в Европа и въпреки всичко ние не сме на най-ниските цени. Знаете ли защо? Защото страните, където има по-ниски цени от нас, имат по-ниско ДДС.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Абсолютно регулативен механизъм.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може по принцип неподготвен човек да се изказва по този въпрос.
Абсолютно така е и мога да Ви го докажа, господин Адемов, с факти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Цената на производителя трябва да се каже!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Цената на производителя я регистрира министерството, господин Адемов. Но след това има фиксирани надценки. Те не могат да бъдат по-други. И цената на производителя включва ДДС. И Вие го знаете много добре. И то е фиксирано. Оттам идва цената. Няма какво да кажете, точно така е. След като са фиксирани надценките, пазарът не може да си усвои парите.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): А базисната цена?!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Базисната цена е на производител. Каква базисна цена?! Най-ниската референтна цена в Европа.
Извинявайте, господин Адемов, Вие би трябвало по-добре да познавате проблема!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А ниската цена за потребителя с 20% ДДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): При фиксираната надценка какво ще стане?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо Антонова! Не забравяйте все пак, че кафето е борсова стока и има борса, която определя цената. Нали пропускате този момент? Борсова стока е кафето – не пропускайте това като елемент.
Госпожо Антонова, не се притеснявайте за обезпечаването на намалението на ДДС, тъй като вече е натрупан огромен излишък в бюджета. В края на годината ще се случи това, което се случи миналата година – ще се натрупат милиарди левове и ще бъдат изхарчени на тъмно. До този момент нито един министър от вашето правителство не е дал отговор на наши въпроси: как са похарчени тези пари?
Как реагирахте като опозиция през 2001 г., когато през миналия мандат лекарствата се обложиха с ДДС? Така че не говорете, че някой си променял мнението, защото по-голямо извъртане от вашето няма в случая.
Най-важното. Много ви моля, запомнете нещо много добре: не говорете за тези 6 милиона, с които министерството плаща ДДС на помощните средства, защото това е ДДС върху реимбурсната цена, тоест 400 лв. за инвалидна количка. Една инвалидна количка струва около 2000 евро, за да бъде не уред за мъчение, а да бъде в помощ на човека с увреждания. Така че тук въобще не става дума за възстановяване на ДДС – това е смешно и обидно. За това отиват тези 6 милиона лева. Човек, който иска да се чувства комфортно и наистина да може да се адаптира към нормалния живот, трябва да даде минимум 2000 евро за една нормална инвалидна количка. Същото се отнася за всички останали средства, които са помощни средства за хората с увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря и на колегите, които направиха реплика на моето изказване, тъй като за пореден път потвърждават тезите, които преди малко споделих с вас.
Неимоверното упорство, с което се внася този законопроект от дясно за намаляване ставката по ДДС, и неимоверното упорство, с което се защитава намаляването на ДДС-ставката, не говори за нищо друго, освен за желание за реализиране на корпоративни интереси. (Реплики от народния представител Стела Банкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, не ме принуждавайте да Ви отстранявам от залата!
НАДЯ АНТОНОВА: Законопроектът на д-р Шарков беше внесен и се разглежда понастоящем в нарушение на чл. 69 от правилника, тъй като през м. ноември вие внасяте един законопроект, сега внасяте същия, а е забранено да се разглежда. Ето го упорството, с което се бранят корпоративните интереси. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Госпожо председател, аз се чудя защо някои от колегите, които вземат становище по този законопроект, не са любезни да спазват правилника за работа и да декларират конфликт на интереси. Дайте да бъдем прецизни докрай. Тези, които поддържат намалената ставка на ДДС, имат ли конфликт на интереси? Аз моля всеки от тях, включително вносителите на законопроектите да станат и да декларират съгласно правилника имат ли конфликт на интереси.
Що се отнася до твърдението, че ще спадне цената, тъй като ДДС щяло да бъде намалено. Примерът, който прозвуча от доц. Великов, математически е верен, обаче пазарно не е верен. Става дума за цената на производител – дали ще бъде запазена или няма, и онези цени, върху които се наслагват въпросните надценки. Оттам идва проблемът.
Работата за кого се лобира в тази зала става все по-ясна, но моля ви, декларирайте конфликта на интереси.
Що се касае до инвалидите и социалната политика, аз много моля да бъдем така любезни към себе си, защото някои отдясно не могат да бъдат любезни към обществото, но поне към себе си да бъдат любезни. Когато бранят корпоративните интереси на своите клиенти, много моля да не включват в техните аргументи човещината, човешкото здраве и човешкия живот. Това е висше благо, това не е стока, колеги отдясно. Недейте, борейки се за лични печалби и партийни изгоди, в разговора и в дебата да вмъквате най-ценното, което имат хората. Аз не съм такъв човек, но ако имах по-фриволен, по-свободен речник, щях да кажа, че много колеги отдясно постъпват цинично.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е цинизъм – мафията в България е червена! Кой управлява тази държава? (Реплики на народния представител Стела Банкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, ще Ви моля с госпожа Антонова, ако желае да Ви придружи в коридора, да изясните темите, които Ви вълнуват. Ако не желае, просто сама ще си отговаряте навън в коридора.
Заместник-министър Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мнението на Министерството на финансите е коректно отразено в двата доклада на Комисията по европейските въпроси и на Комисията по бюджет и финанси. Ние подкрепяме становището на Комисията по бюджет и финанси законопроектите да не се приемат на първо четене. Съображенията ни в тази връзка също са ясно изложени. Става дума за данъчно поведение и действия, които се отстояват на принципите на равнопоставеност и сравнителна неутралност на данъчното облагане.
Спецификата на данъка върху добавената стойност е, че той е един от косвените данъци. Затова, както беше споделено от народните представители, неговото плащане става от крайния потребител, а всъщност инкасаторът и вносителят в голяма част от случаите се явяват обикновено търговецът и производителят. В този смисъл поведението, което подкрепя Министерството на финансите, е сравнително високи и единни данъчни ставки на косвените данъци, специално за данъка върху добавената стойност.
По отношение на другия косвен данък – акциза, поведението и действията ни са свързани преди всичко с догонване на минималните акцизни ставки по определена програма до 2010 г. В част от случаите това вече е направено. Относително ниски, бих казал исторически най-ниски нива на преките данъци.
Няма да си позволя да коментирам някои от въпросите, които бяха споделени, но бих искал да уверя народните представители, че Министерството на финансите не се старае да събира приходите в бюджета, за да ги реализира за собствени цели, а основната цел е равновесно поведение на бюджета. Реално погледнато, политиката, която се реализира, се реализира чрез разходната част на бюджета. Включително трябва да се има предвид, че тези средства, за които става дума, че няма да бъдат заплатени от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса като крайни потребители, се централизират в приходната част на бюджета и отиват за същите тези разходи, които е гласувало Четиридесетото Народно събрание. Само искам да припомня, че общият относителен дял на приходите, с който нарастват като ангажимент в бюджета за 2008 г., е 27,2. Приходите от ДДС, планирани в държавния бюджет за 2008 г., са в размер на 8 млрд. и 190 млн.
Тук бих искал да припомня, че именно тези разпоредители с бюджетни кредити, за които беше говорено, в крайна сметка са реално на нетна основа, получаващи приходи от бюджета. Разходите, които извършват, са субсидия от републиканския, от централния бюджет. Например тези 6 млн. за помощните средства за инвалиди, за които стана дума, са били планирани в централния републикански бюджет за 2006 г., а от 2007 г. те вече са 10 млн. и са планирани в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Става дума за разходите, които трябва да се поемат, за да се разплати данъкът върху добавената стойност.
Само бих искал да припомня, че Министерството на здравеопазването, за което се говори че плаща данък добавена стойност, реално погледнато получава субсидия от бюджета в размер на 568 млн. 861 хил. лв.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): И връща 60 млн.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, връща 60 млн., но получава 568 млн.
Националната здравноосигурителна каса, която също плаща данък добавена стойност, получава от бюджета 470 млн. 975 хил. лв. Тоест на нетна основа тези разпоредители с бюджетни кредити реално получават помощта, разбира се, в резултат на обмисленото поведение, действие и политика, която се води от страна на Народното събрание и на правителството.
Понеже стана дума за кафето – приходите от кафе за 2006 г. са около 20 млн. лв., от акциза от кафе и другите варианти. Има се предвид, че е косвен данък вероятно. Ние не сме изследвали поведението на търговците, производителите, на данъчно задължените лица в тази връзка, но бих искал да кажа, че като цяло общото поведение, когато има увеличение на косвени данъци, разбира се и на преки, поведението на търговците и производителите и тяхната мотивация е присъщо да повишат цените.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Компенсаторно...
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Даже и изпреварващо.
Когато обаче има промени в данъчното законодателство в посока намаление не се забеляза по същия начин трайно намаление. Може би, както и народният представител Мартин Димитров сподели на заседанието на комисията, аз споделям изцяло това мнение, е възможно в някаква степен забавяне на трайната тенденция на повишение на цените.
А за кафето статистиката за последните три месеца е... Първо, за 2004 г. – с 30% се намалява акцизната ставка. Това намаление на акцизната ставка с 30% не влияе. Продължава трайното повишение на цената. От тази година знаете, че отпадна изцяло акцизната ставка – 2008 г. Тенденцията на повишаване продължава. Тя не е свързана само с борсовото поведение на суровината.
И тук ще си позволя да дам данните за Народното събрание – на м. септември кафе „Лаваца” се купува на 29,82 лв., на м. декември – 29,82 лв. и на м. март – 29,82 лв. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е несъстоятелно! Това е свободен пазар. Ние не сме ненормални! Не можете да сравнявате свободен и регулиран пазар или всички сме изкрейзили?!... Това предварително ли сте си го подготвили?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, сега през почивката помолих за справка. (Шум и реплики в залата.)
Не бих искал да прогнозирам, не бих искал да коментирам! Аз не смятам, че в България е възможно да се коментира поведението на търговци, на производители и начина, по който се извършва ценообразуването от тяхна страна, дотолкова доколкото става дума за свободен начин и принципи на ценообразуване. Разбира се, има известни регулации в лекарствата. (Силен шум в залата.) Реално погледнато Министерството на финансите не разполага с механизми, няма такъв стремеж и цел, с които да влияе на ценообразуването в страната. Благодаря ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Искам процедура по воденето на заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, аз сега седнах. Как така „по начина на водене на заседанието”?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Понякога, господин председател, човек става неволна жертва на обстоятелствата! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, аз съм си жертва още от сутринта... (Оживление.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Исках да изкажа голяма благодарност към заместник-министър Желев, който ни информира за цената на кафе „Лаваца”, а тази тема будеше изключително безпокойство и въпроси в групата на СДС, и вярвам, в цялата дясна опозиция. Фактът, че задоволихте този наш интерес, ни направи изключително благодарни.
В тази връзка бихме си позволили към Вас още един въпрос: точният анализ, който направихте по отношение на кафе „Лаваца”, ни кара да мислим, че и по отношение на загубите от безмитните магазини бихте били много точен, така че, ако можете да представите и този анализ, за да го видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, каква беше процедурата?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурата е, уважаеми господин председател, че предишният водещ на Събранието, който, уви, не се справяше толкова успешно, колкото Вие без всякакво съмнение ще се справите, не даде възможност на господин Желев, който освен цената на кафе „Лаваца” и тази ценна информация, не ни сподели за безмитните магазини и възможните милиони загуби, които идват като информация от Европейския съюз.
Ние си позволяваме като група на ОДС да потърсим и Вашето съдействие, господин председател, господин Желев да ни даде и тази информация.
Освен това си позволяваме и още нещо, и то е, че понеже господин Желев е един от малкото икономисти, които съм виждал, а може би и единственият, който казва, че данъците не влияят на крайната цена на стоките, да препоръчаме Министерството на финансите да подготви учебник по този въпрос, за да можем и ние да се подготвим на това ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще ви съдействам, за да се издаде този учебник и ще ви го подарим.
Нека да продължим дебатите по двата законопроекта.
Доктор Шарков, разбрах, че Вие сте направили искане за изказване, макар че представихте Вашия законопроект. Имате право и на изказване.
Заповядайте, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Явно доста неща в днешния ден трябва да се повтарят непрекъснато, за да могат да бъдат чути, за да може в крайна сметка да се стигне до някакво разумно решение.
Тук имаше призиви за деклариране на конфликт на интереси, аз декларирам, че имам интерес. Моят интерес е българският пациент да си купува лекарства на по-нормални цени от тези, които са сега. Имам интерес, но нямам конфликт на интереси. Нямам поради простата причина, че нито аз, нито някой от моето семейство работи и се занимава изобщо в сферата на фармацевтиката. Дори, Бог да го прости, и преподавателят ми по фармакология, който почина, той беше изключително свестен човек.
Това, което искам да ви кажа, пак ще го кажа – вие говорите тук, както и господин Желев говори, за средствата, които Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса получават. Министерството на здравеопазването получавало от бюджета 560 млн. лв. и тези 60 милиона, които трябва да плати за ДДС и да ги върне обратно в Министерството на финансите, за тях не били кой знае колко много, само че това не са единствените плащатели на ДДС върху лекарствата. Общинските болници не получават от републиканския бюджет, те получават по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса каквото си изработят, а плащат. Плащат и то доста плащат. Затова дълговете на тези лечебни заведения са доста големи. Ако не плащаха това ДДС върху лекарствата, а плащаха по-малки суми за медикаменти, щеше да има повече средства, примерно за закупуване на медицинска апаратура и техника.
И ако казвате, че опозицията е упорита в непрекъснатото внасяне на това предложение за намаление на ставката на ДДС върху лекарствата, питайте господин министъра проф. Радослав Гайдарски защо той е упорит в повтарянето на тази теза. И ще ви кажа, че когато му зададохме въпроса за отношението на министерството, както и неговото, към намаление ставката на ДДС, ще ви прочета какво отговори той. Това е стенографски запис. Министърът каза: „Мисля, че добре разбирате, че ме поставяте в страшно неудобно положение, но аз ще се опитам да отговоря на въпроса”. Защото министър Гайдарски като министър на здравеопазването е загрижен за средствата, които се харчат от бюджета на министерството, от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за плащането с публични средства на медикаменти. Загрижен е за задълженията на общинските болници, за задълженията на държавните болници. Той добре разбира, че с намалението на ДДС върху лекарствата могат да бъдат отделени средства за плащане на други дейности както от държавните, така и на общинските болници. Той добре разбира.
Доктор Йорданов, който аз изключително много уважавам като компетентен лекар и специалист в тази област, също когато обсъждахме навремето този закон в Комисията по здравеопазване, защото този не мина в Комисията по здравеопазване, също каза: трябва да се говори, може би не от началото на 2008 г., затова предложихме от 2009 г., да се говори – може и на 10% да се намали, но действително има нужда от намаление на ставката на ДДС върху лекарствата. И това е едно честно казано мнение.
И недейте да говорите от тази трибуна като някакви партийци, които, хей така, са си сложили капаците и вървят напред. Кажете един солиден аргумент против намаление на ставката на ДДС. Това, че обвинявате опозицията и лично мен, че имам корпоративни интереси, не е аргумент. Това, че заявявате, че цената на медикаментите според вас няма да намалее, не е аргумент. Това, че във всички европейски държави има диференцирана ставка, е аргумент. Това, че в България цената на медикаментите е по-висока отколкото тази в съседните държави, е аргумент. Това, че има наредба на министъра на здравеопазването, с която е казано как се формира цената на лекарствата в България и когато накрая имаш ДДС от 20% върху тази цена, като я намалиш на 5% цената ще намалее, това е аргумент. Всичко останало, за което вие говорите, не е аргумент. И понеже нямате аргументи казвате: опозицията имала корпоративни интереси. Бога ми, ясно ли ви е въобще на каква тема говорите?
Добре, че дойде господин Овчаров, за да ви кажа, че той лично е написал във вашата предизборна програма диференцирана ставка на ДДС. И вярвам, че и той няма корпоративни интереси. Вярвам, че той няма корпоративни интереси, за да предложи такова нещо във вашата програма! (Оживление.)
Аз знам, че вие ще гласувате против. Ще гласувате против не поради някаква загриженост за пациентите, а поради някаква неясна за мен загриженост към Министерство на финансите. Там е вашият корпоративен интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
С това Обединените демократични сили изчерпаха своето време.
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, чувствам се длъжна да взема думата като човек, който още през 2001 г., в качеството си на депутат и член на Комисията по здравеопазването, се противопостави при въвеждането на данък добавена стойност върху лекарствата. Към тогавашния момент, както знаете и тук вече беше споменато, данъкът беше нула. Единственият мотив, който тогава беше използван за въвеждане на ДДС върху лекарствата по недиференцирана ставка, беше по повод становището на Министерството на финансите, че не е възможно административно да се справят с диференцираното отчитане. Също така бяха използвани аргументи, че 20% въвеждане на ДДС няма да доведе до увеличение цената на лекарствата на повече от 7%.
Тук всички много добре знаете, че всъщност увеличението не беше 7%. Практиката показа, че то е някъде в порядъка на 22-23% именно поради заложения механизъм за образуване на цена при условия на регулиран пазар в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Понеже чух различни изказвания, които в една или друга степен не са съвсем точни, би трябвало да се уточни, че цената на лекарствата се определя от сип цената на производителя. Тя не включва ДДС и се доказва от производителя в Министерството на здравеопазването по съответен регламент, който е международен. Има съответно и такъв европейски регламент. След това се слага надценка на търговец на едро, на дребно, които също са разписани в закона, и чак тогава ДДС. Така че при такива обстоятелства е трудно да се говори, че ДДС в случая влиза още при цената на производител.
Освен това, за съжаление може би недоинформирано, беше използван и примерът, че в останалите страни – членки на Европейския съюз ставките за ДДС са същите, както и на останалите стоки и услуги. Сега вече мисля, че има по-голямо ниво на информираност, по-лесен достъп и е ясно, че почти за всички страни членки ставката за ДДС е много по-ниска, отколкото за останалите стоки и услуги.
Може би сега ще отворя една скоба да кажа, че аз нямам корпоративни интереси, нямам конфликт на интереси, но тук бих искала да отправя един въпрос към заместник-министъра на финансите и той вече почива на фактически данни, а именно, че след въвеждането на ДДС на лекарствата, в България се развихри много сериозна незаконна практика на източване на ДДС поради фиктивен износ. И по данни, които сме засекли с Агенция „Митници” и с производителите, се оказва, че от страната са изнесени лекарства за над 500 млн. лв. без те да са били произведени, но за тях е възстановено ДДС. Така че въвеждането на ДДС върху лекарствата, без съответен контрол на митниците, всъщност доведе до източване на огромни суми от държавния бюджет и стимулиране намеренията – именно там, госпожо Антонова, е конфликтът на интереси - на търговци на едро да извършват тези закононарушения с фиктивния износ. Тази практика за съжаление продължава.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е мафията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, това е мафията.
В началото имаше тирове, които не бяха с лекарства, а нещо друго и така се отчитаха, а накрая се стигна дори до размяна на куфарчета, в които само документите се подпечатваха за износ. Така че би трябвало сериозно да се замислим какво отпушихме с въвеждането на ДДС върху лекарствата.
Също така би трябвало и да отчитаме, че има лекарства, които не се заплащат само от Министерството на здравеопазването, има и свободна продажба, която сериозно затруднява хората, и т.н.
В този ред на мисли не е лошо да получим малко по-детайлна справка, господин Желев, именно за тези практики, а не за това колко кафе се потребява в барчето на Народното събрание. Някак обидно ми прозвуча да ме информирате колко кафе се потребява в нашето кафене. Не можах да намеря връзката между това и пазара на лекарства.
Ще използвам това, че съм взела думата – без, господин председател, лично да го приемате, искам да направя тази уговорка - също така да спомена, че много точно би трябвало да се извършва всяка консултация по промени в законодателството и особено такива, които касаят държавния бюджет. Аз току-що се върнах от Министерството на финансите и обсъдих предишните наши действия с министър Орешарски. Оказа се, че сме приели текст, който е в нарушение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията и чл. 36, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет, а именно, че не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават баланса на бюджета, освен в случаите когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет. Член 38 казва, че такива текстове в други закони съответно влизат в сила от следващата година.
В този ред на мисли, вносителите на промяната в Закона за ДДС визират много точно, че това трябва да влезе в сила от догодина, за разлика от предното гласуване, където направихме две актуализации на бюджета – едното с устно гласуване, по време на гласуване в пленарната зала. Така че ви обръщам внимание, че има все пак и висшестоящи закони, както в случая Законът за устройството на държавния бюджет. Може би някои от колегите ще трябва да се извинят, че вкараха пленарната зала в петчасова дискусия.
Включително, господин Янаки Стоилов, към Вас се обръщам. Вие сте юрист, би трябвало по-добре от мен, която съм лекар, да сте запознат, че този текст всъщност наруши чл. 36 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Разчитам на добронамереността на всеки един народен представител да се изказва в рамките на своята компетентност, без да подвежда колегите. И ако се налага, господин председател, може би Председателският съвет трябва да се замисли за ограничаване на волното излияние на експертност и компетентност в рамките на това, с което разполага определен депутат или поне в неговата комисия, за да не се стигне до прецедента, в който примерно членове на Комисията по транспорт и съобщения експертно откриваха топлата вода по теми, които касаят здравеопазването.
Вярно е, че всеки разбира от футбол, здравеопазване и управление на държавата в България, но понякога се случват такива неприятни за нас инциденти.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това лично обяснение ли е? Някой ще прочете стенограмата и ще ви се смее след време.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не, това е обяснението на министър Орешарски, може би.
За да не попаднем в ситуация, в която попаднахме преди това, е добре да се ползват експертните оценки. Затова искам тази от Министерството на финансите, която показва какво се случва, когато се въведе ДДС на лекарствата на 20% и дали няма необходимост да се осмислят контролните механизми, които биха предотвратили. Не би ли било добре да се осмисли диференцирането на ставката, още повече че администрирането не е проблем, като въведохме такава диференцирана ставка и за туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване госпожа Манева.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Цензура не може да се въведе.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Съгласни сме, но не и на мафията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Хайде да не влизаме в дискусия.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
В началото ще заявя две неща. Първо, ще подкрепя законопроекта на колегите за намаляване на ДДС върху лекарствата, и второ – нямам никакъв личен или корпоративен интерес по този проблем. Не мога да разбера защо едно толкова логично, необходимо и подкрепено с международната практика предложение се отхвърля с толкова ярост. Аз не съм лекар, но смятам, че мога да мисля логично. Не чух нито едно логично твърдение и възражение срещу това предложение. Имаше само упрек с много патос върху корпоративни интереси.
Госпожо Антонова, ще кажа две неща. Хората, които могат да имат корпоративни интереси от това, в преобладаващата си част са в управляващото мнозинство.
Второ, за да изясним за какво става дума и що е това корпоративни интереси, ще ви припомня един случай от миналия парламент. Той е свързан със събитията през последно време – прокарване на корпоративни интереси. Това беше въвеждането, разрешаването на бутилирането на спиртни напитки в пластмасови бутилки, въпреки забраната в Европа, с толерирането на фирми, за които сега отново се чува, на хора, на които сега отново чуваме имената. Министър на финансите тогава беше Милен Велчев, господин Янакиев много активно защитаваше тази мярка. Госпожа Нина Радева – също. Продължава да действа този абсурден текст, който беше откровена защита на корпоративни интереси. Свържете го със събитията през последните дни и си направете извода за какво става дума.
А когато става дума за лекарствата, за интересите на многобройните болни, това не са корпоративни интереси, а благородна мисия, която сме длъжни да изпълним. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нещо сбъркахте с част от примерите, нали?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (встрани от микрофоните): Нищо не сбърках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямах никакво намерение да вземам участие в този дебат, защото е абсолютно излишен и абсурден. Само вижте начина, по който се води – икономисти се занимават със здравеопазване, лекари се занимават с икономика, СДС се е загрижило за изборната програма на БСП, има и още ред други абсурди.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Защо да не се загрижим? Иначе ще вземете да изчезнете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпросът е един и той е много простичък. В момента няма никакво основание да се занимаваме с тази тема. Както каза госпожа Антония Първанова, каквото и да правим, ние го правим за 2009 г. Бюджета за 2009 г. ще го правим след шест месеца. Целият дебат в момента е най-елементарен популизъм. Тъй като вече ни продънихте ушите, че БСП е записала в програмата си диференцираната ставка – да, така е. Казвал съм многократно, че Българската социалистическа партия работеше за тази идея. Въпросът ми е към вас: кои от вас са записали в програмата си диференцираната ставка, та сега с такава злоба и устрем се борите за нея? Кой от вас има записана диференцирана ставка в изборната си програма?! ДСБ ли го има?! СДС ли го има?! Може би НДСВ го има?! Или може би ДПС?!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Имахме дебат с Муравей Радев и не го вкара.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо БСП не го реализира сега? Много е просто – БСП участва в коалиционно правителство, в което участват либерални формации, които са против това действие. Изначално това е написано в програмата за управление на правителството.
Затова нека да спрем с тази абсолютно излишна демагогия, излишен популизъм. Знам, че популизмът е много популярен. Защо губим времето на Народното събрание с тема, която всички знаем, че нито ще бъде приета, нито ще има някакъв смисъл?!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Защо да не бъде приета?!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо се занимаваме с това празно говорене и движене на въздуха в пленарната зала?! Ако толкова държите на този въпрос, подгответе се, дайте да го гледаме, когато ще гледаме Закона за държавния бюджет за 2009 г. Всичко, което се говори тук, е просто само да си приказваме.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Думата „парламент” идва от „парларе” – говоря.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да коментирам по никакъв друг начин изказванията. Просто ще ви помоля да спестите част от патоса и ентусиазма за времето, когато ще дискутираме Закона за държавния бюджет, да се подготвите аргументирано, а не само да приказвате, че в Европейския съюз имало еди-какво си. Знам какво има в Европейския съюз. Аз съм правил тези справки, когато съм го въвеждал. Само че вие тогава не го подкрепяхте, не го подкрепяхте и когато бяхте управляващи. Така е, господин Колчаков. Така че популизмът със задна дата понякога е в доста голяма степен смешен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, всички ние в тази зала декларираме, независимо дали слушате или не моята реплика, че сме загрижени за пациентите и гражданите в Република България. Ако лекарствата се плащат от един български гражданин като съвкупност, те правят за 2006 г. обща съвкупност от 1 млрд. 600 млн. лв. Знаете ли колко отдава държавата като процент от тези 1 млрд. 600 млн. лв.? Дава не повече от 36%. Всичко друго идва от джоба на пациента, а това са 64% от тези 1 млрд. 600 млн. лв.! Когато ще падне ДДС върху лекарствата, знаете ли, че 6% от тези пари, които плащат хората от джоба си, ще намалеят, ще паднат? Това е истината.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Няма да намалеят толкова. Това е популизъм.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не ми говорете за популизъм, когато вчера правихте политика за 1 лв. и общо за около 10 млн. лв., а тук става въпрос за 1 млрд. лв., които хората плащат от джоба си. Разберете го това нещо! Това е извънредно важна тема. Не казвам, че е лесна за решаване. И тук говорим, господин Овчаров, не за здравеопазване и за икономика, а за икономика на здравеопазването. Има такава дисциплина. Да го знаете това!

При икономика на здравеопазването се говори точно за това – с определен финансов ресурс да може да има повече полза за хората, които ползват здравеопазването в една държава.
Затова ви казвам, това е един изключително важен дебат и не е въпрос на популизъм, въпрос е на разчети за това хората в България да получат повече от обществения ресурс и по-малко да плащат от джоба си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Щерев, Вие кога научихте тази цифра, че над милиард са сумите, които се плащат за лекарства от българските граждани? Вчера ли, миналата година ли или преди три години? Когато бяхте председател на Комисията по здравеопазване, колко се плащаше за лекарства в България?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Един милиард.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо не Ви дойде тогава наум да въведете диференцираната ставка? Когато поумняхте? И сега ще ми говорите за държавата. Колко процента трябва да плаща държавата? Сто процента от лекарствата? Че това не го плащаше по времето, когато бяхте партиен секретар. Стига сте ни занимавали с този, отново повтарям, елементарен популизъм, не ни губете времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да участвам в тази дискусия, но понеже стана много интересна, реших да кажа няколко изречения само по този въпрос, защото почти всички аргументи вече са изказани.
Знаете ли какво ми прави впечатление през тези години, през които съм в Народното събрание? Всички искат диференцирана ставка, когато са в опозиция, и същите тези хора, като дойдат на власт, казват, че искат единна ставка.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): С изключение на СДС.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно, господин Колчаков, защото по ваше време ставката за лекарствените продукти беше нула, тя пак е единна ставка, не е диференцирана.
Нека да открием картите и да кажем за какво става въпрос. Става въпрос за това, че веднъж това Народно събрание направи изключение и това изключение е за туризма. А в здравеопазването, в социалната политика отвориш ли една врата, през нея вече влизат всякакви, да ги наречем, интереси.
Какво имам предвид? Когато говорим за ДДС върху лекарствата, ние всички сме загрижени за здравето и за лечението на българските пациенти и казваме, че ставката трябва да бъде диференцирана. В същия момент имаме априори зададена преди години от международните финансови институции една финансова задача – да намаляваме преките данъци, дори ги намалихме значително през последните години, за сметка на косвените данъци. И сега големият проблем е дали да диференцираме ДДС или да не го диференцираме. Имаме ли административния капацитет, или го нямаме административния капацитет? Това е истинската дискусия, която е публична.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И европейската практика.
ХАСАН АДЕМОВ: Но по същество дискусията е друга – дискусията е, че веднъж сме отворили вратата за диференциране на ДДС и сега много трудно всички, които са в управлението, удържат на натиска за диференциране на други сектори от българската икономика. Защото от първата редица на тази част от парламента е имало предложение за диференциране да не казвам на кои хранителни продукти. И големият въпрос е точно тук. Ако направим второ изключение с ДДС върху лекарствата – тук излизам от дискусията дали е правилно или не, аргументите в подкрепа на това, че е абсолютно правилно да се диференцира ДДС са налице – дискусията според мен е друга. Ако продължим с изключенията, ние ще стигнем до хляба, ще стигнем до млякото, ще стигнем до книгите. И тогава какво правим? Тогава трябва да се обърнем към прословутата думичка, наречена “баланс”, защото тези 8 милиарда, които са предвидени в приходната част на бюджета от ДДС, трябва отнякъде да ги намерим. Не казвам, че трябва да е от ДДС на лекарствата, но това е изключително сериозна дискусия. Проблемът не е в тези 100-120 милиона, които влизат от ДДС върху лекарствата, проблемът е в това, че влизайки през отворената вече врата, ние създаваме една диря, през която бог знае какви нови искания ще имаме за намаляване на ДДС и за диференциране на ставката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването по двата законопроекта е утре в 9,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, внесен от Министерския съвет на 10 март 2008 г.
“На заседание, проведено на 20 март 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Стефан Фиков – заместник-министър, и Ина Лулчева – адвокат.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Стефан Фиков.
Основната промяна, която законопроектът предлага, е свързана с изменение във вида на дължимата такса за производствата по този закон и реда за внасянето й. Действащата уредба предвижда пропорционална такса, която не се внася предварително. Законопроектът предлага въвеждане на проста такса, определена с акт на Министерския съвет, която да се внася при подаване на иска. Основният аргумент за това е решението на Европейския съд по правата на човека от 12 юли 2007 г. по делото “Станков срещу България”, според което 4-процентната пропорционална такса върху цената на иска е равносилна на ограничение на правото на жалбоподателя за достъп до правосъдие и противоречи на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Различният режим за производствата по ал. 1 и 2 налага предложените допълнения по отношение на правилата за разноските по тези дела - § 8 от законопроекта, които са съобразени с реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс, който е в сила от 1 март 2008 г.
Последната група изменения и допълнения са свързани с прецизиране на текстовете на закона, които не са в съответствие с промененото му заглавие. Предвижда се отговорност по реда на този закон да носят и общините за действията на техните администрации.
В хода на обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Диана Хитова, Елиана Масева, Надка Балева и Янаки Стоилов. Като изразиха принципната си подкрепа за предложения законопроект, те поставиха въпроса кое налага новите правила относно таксите да се прилагат и по отношение на висящите производства, както е предложено в § 9 от законопроекта. Възприемането на това разрешение би влязло в противоречие с мотивите за промяната, тъй като ще постави ищците по тези дела в по-неблагоприятно положение, защото ще ги задължи да внесат таксата в хода на производството, за което досега таксата не се дължи предварително. Според Диана Хитова би следвало законопроектът да предвиди, че в тези случаи таксата ще се дължи само ако нейният размер е по-малък от този, който би следвало да се определи, ако таксата е пропорционална. Според Надка Балева няма причина за тези искове да се предвижда различен ред от вече възприетия с Гражданския процесуален кодекс таксата да е съразмерна на уважената част от иска.
От името на вносителя Ина Лулчева увери народните представители, че предложеното обратно действие на Закона за заварените производства няма да създаде трудности на ищците, тъй като размерът на простата такса по действащата тарифа е малък.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Господин председател, използвам случая, за да направя предложение, ако законопроекта бъде подкрепен на първо четене, тъй като е сравнително кратък и дискусионните въпроси в него са малко, срокът за предложения между двете четения да бъде три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Мечев, заповядайте, за да представите становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди № 802-01-31, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроекта бе представен от госпожа Виктория Нешева – директор на Дирекция „Съвет по законодателството” на Министерството на правосъдието.
Основните изменения в закона са свързани с въвеждане на правилата, съгласно които по всички дела, водени по закона, се дължи проста такса, като разноски не се внасят предварително. Това правило е въведено и за разноските по изпълнението. В случаите, когато искът бъде отхвърлен изцяло, както и когато ищецът се откаже от иска или го оттегли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите разноски. Уреждат се и въпросите за заплащане на разноските, на внесената държавна такса и адвокатското възнаграждение при изцяло или частично уважаване на иска.
Предложените изменения и допълнения в закона са продиктувани от решение на Европейския съд по правата на човека. С промените се отговаря на изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за право на справедлив съдебен процес и за по-голяма социална справедливост. Наред с това са предложени и други изменения и допълнения, свързани с прецизиране на отделни разпоредби, включително и във връзка с разширения обхват на закона по отношение отговорността на общините, направено с изменението на закона от 2006 г.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на направените предложения и подкрепиха законопроекта.
В резултат на гласуването с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мечев.
Господин Атанасов, моля да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение
на Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди № 802-01-31, внесен от Министерския съвет
на 10 март 2008 г.
На заседанието, проведено на 20 март 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Стефан Фиков – заместник-министър на правосъдието.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и по-точно новосъздадения чл. 9а цели да изпълни изискването на чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, към която България се е присъединила през 1992 г. Конвенцията регламентира създаването и функционирането на Европейския съд по правата на човека като механизъм за контрол върху изпълнението на разпоредбите на Конвенцията. Съгласно чл. 46 от посочената Конвенция, договарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което те са страна.
С Решение от 12 юли 2007 г. по делото Станков срещу България, Европейският съд по правата на човека е приел, че 4 процентната пропорционална такса върху цената на иска, която се заплаща съгласно отменената вече част от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (същата такса се заплаща съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско-процесуалния кодекс, в сила от 1 март 2008 г.) е твърде висока, поради което ограничава правото на жалбоподателя на достъп до правосъдие и следователно представлява нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В изпълнение на това решение, новият чл. 9а предвижда по делата, водени по този закон, да се събира проста държавна такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Според чл. 73, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди отразява изискването на чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и е в съответствие с чл. 6, § 1 от същата Конвенция.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 15 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 10 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, измененията, предложени в обсъждания законопроект, са насочени към осигуряване законова защита на правата на човека. Това се случва дни след ратификацията на Договора от Лисабон в българския парламент. С този акт България става проводник на новия ред в Европейския съюз. Правата на човека са главен елемент в общите цели на Съюза. Чрез своите ценности Европейският съюз е гарант за спазването правата на човека. Те са в центъра на всички негови политики.
Идеите за правата на човека непрекъснато се развиват, общностите се организират, за да получат законова защита на нови права. Пример за това е настоящият законопроект. С него правителството реагира на решение на Европейския съд по правата на човека и дава законова закрила на правото на отделния индивид свободно да претендира парично обезщетение за причинени му от държавата и от общините вреди.
Според разпоредбата на чл. 1 от закона отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразни нормативни актове, незаконни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно т. 2б от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието при осъществяване на тази съдебна процедура, се събира проста такса в размер от 10 лв. или от 50 лв.
Отговорността на държавата за вреди, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда според чл. 2 от закона се решава по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. В този случай съгласно т. 1 от цитираната тарифа се събира пропорционална такса в размер на 4% върху цената на иска. Получава се дуализъм при определянето на дължимата държавна такса, който в случая е неоправдан, тъй като и при двата вида искове се търси обезщетяване на вреди, причинени от държавата или общините. Освен това във втория случай събираната такса е много по-висока. Предявяваните искове обикновено са на значителна стойност, което означава, че засегнатите са ограничени във величината на претенцията си от размера на таксата, която трябва да заплатят.
С предлаганото изменение се въвежда еднаква такса за всички искове, водени по този закон – проста държавна такса. По своя размер тя не може да бъде висока и така ще се даде възможност на гражданите свободно и неограничено да защитят своите накърнени права.
С това се отговаря и на изискванията на чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така чрез механизмите за упражняване на държавна власт успешно се удовлетворяват потребностите на гражданите и обществото като цяло. С този законопроект, правителството за пореден път доказва, че се стреми към социална справедливост и гарантиране на справедлив съдебен процес за всеки.
Законопроектът заслужава да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Не е точно така, както го казват. Пак има различен режим за таксите. Непозволено увреждане – чл. 45. Ако аз се ръководя по чл. 45 ще платя 4%, ако се водя по този закон, ще платя друго. Съдът бил Страсбург, казват. Казал някой, който не е влизал в зала!
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч.
Приключихме с дневния ред.
Има заседания на комисиите, които започват от 14.30 часа. Знаете, че почти всички комисии заседават. Заседанията са много важни.
Уважаеми народни представители, както обявихме, утре цял ден ще има парламентарен контрол.
След като минат гласуванията на двата законопроекта, а именно първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и първо четене на Законопроекта за отговорността на държавата и общините за вреди, след това преминаваме към парламентарен контрол.
Ще посоча само министрите, които ще отговарят на въпроси и питания.
Първо, министър-председателят на Република България – Сергей Станишев, ще отговаря на три въпроса и едно питане.
Второ, заместник министър-председателят и министър на образованието и науката – Даниел Вълчев, ще отговаря на три въпроса на народни представители.
Трето, министърът на правосъдието – Миглена Тачева, ще отговаря на пет въпроса и едно питане.
Четвърто, министърът на здравеопазването – Радослав Гайдарски, ще отговаря на три въпроса и четири питания.
Пето, министърът на труда и социалната политика – Емилия Масларова, ще отговаря на три въпроса и едно питане.
Шесто, министърът на финансите – Пламен Орешарски, ще отговаря на два въпроса и четири питания.
Седмо, министърът на земеделието и продоволствието – Нихат Кабил, ще отговаря на един въпрос и едно питане.
Осмо, министърът на транспорта – Петър Мутафчиев, ще отговаря на въпрос и питане.
Девето, министърът на вътрешните работи – Румен Петков, ще отговаря на въпроси и питания.
Десето, министърът на отбраната – Веселин Близнаков, ще отговори на един въпрос.
По разпределението, което сме направили, най-вероятно е да приключим с министър Пламен Орешарски, защото е до 14,00 ч. Общо, ако съберем питанията и въпросите, те са над седем часа.


Утре заседанието ще започне в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,40 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов