Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, ще ви предложа проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г.
Предложения по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Коалиция „Атака” – проект за Решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Предложението е направено на 5 декември 2007 г.
От Парламентарната група на Коалиция за България – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 7 март 2008 г.
От другите парламентарни групи няма постъпили предложения.
Точките от проекта за дневния ред са:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на първо четене на 13 март 2008 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, приет на първо четене на 21 март 2008 г.
5. Второ четене на Законопроекта за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.
6. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни, внесен на 25 януари 2008 г.
7. Доклад на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” и проект за решение по доклада. Вносител е Надка Балева, председател на Временната анкетна комисия, 27 март 2008 г.
8. Проект за Решение за приемане на Отчета за изпълнение на бюджета и на Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Вносител е Министерският съвет, 20 юли 2005 г.
9. Проект за Решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Вносител е Министерският съвет, 3.07.2006 г.
10. Проект за Решение по Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. Вносител е Министерският съвет, 10 юли 2007 г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители: Владимир Кузов, 24 ноември 2007 г.; 6 февруари 2007 г., 7 февруари 2007 г.; Министерският съвет – 14 март 2008 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приети на 28 февруари 2008 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вносител е Министерският съвет, 24 март 2008 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, приет на първо четене на 25 януари 2008 г.
15. Проекти за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии. Вносители: Весела Драганова и група народни представители – 18 януари 2008 г.; Иво Атанасов – 8 февруари 2008 г.; Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – 12 февруари 2008 г.; Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева-Колева и Даринка Станчева – 27 февруари 2008 г.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, преди да продължа с гласуване на този проект за програма, едно процедурно уточнение. Предлага се, това беше споделено и на заседанието на Председателския съвет, т. 7 от седмичната ни програма – Докладът по Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”, да бъде т. 1 на утрешното пленарно заседание, за да може да се развие една достатъчно спокойна дискусия.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 190 народни представители: за 184, против 6, въздържали се няма.
Програмата е приета.
Предложенията по реда на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: предложение от народния представител Йордан Бакалов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на Парламентарната група на Обединените демократични сили е да се включи като точка в дневния ред изменението, което предлагаме по Закона за политическите партии.
Какво се има предвид? Има се предвид точно финансирането на политическите партии от гледна точка на тези партии, които са в парламента и получават държавни субсидии. Според нас всяка една политическа партия по същество не се различава от субсидията на всяка една друга публична дейност. След като не се различава, съвсем нормално е да има бюджет, който да бъде публикуван и да бъде публично известен, за да могат българските граждани да се запознаят с бюджета на всяка една партия до 31 януари, така както сме написали, всяка следваща година, а не отчетът на политическите партии да се прави само и единствено по време на независимо какви избори.
Това по същество е предложението. То може да се състои само от един член, но според нас е много съществено, защото това дава възможност за публичност на финансирането, а и от гледна точка на това, което се разиграва в последно време, особено в политическото пространство, а именно начинът на финансирането на отделните партии и слуховете за нерегламентирани срещи и разговорите, които се провеждат.
Точно от тази гледна точка е и нашето предложение политическите партии, които са в парламента и получават държавна субсидия, да публикуват си бюджет, който да бъде публично известен както на хората, които са дарители на политически партии, така и разходите, които се извършват от самата партия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 72, против 52, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на проект за Решение за цялостна проверка на фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът е особено важен, особено на фона на последните писма, които идват от Брюксел във връзка с дейността на Разплащателната агенция. Ако досега България загуби от порядъка на десетки милиони евро, които бяха спрени по САПАРД, ФАР и ИСПА, ако бъдат спрени парите от Разплащателната агенция, те ще бъдат в порядъка на стотици милиони евро!
Аз съм благодарен на Вас, че разпоредихте на ресорните комисии да се проведе изслушване, но след него в Комисията по земеделието и горите и в Комисията по европейските въпроси на практика резултатът е нулев. От заседанията на тези две комисии още веднъж стана ясно, че е необходимо да се създаде тази анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие”, за да видят и властите в Брюксел, че от страна на българския парламент се оказва необходимия контрол, още повече че е заострено вниманието в последното писмо точно върху липсата на вътрешен одит и на необходимия контрол вътре в системата на Държавен фонд „Земеделие”, респективно в Разплащателната агенция.
Затова още веднъж поставям от името на 50 народни представители от опозицията това предложение да влезе в дневния ред на Народното събрание за тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 179 народни представители: за 59, против 85, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Третото предложение е от народния представител Минчо Христов за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влоговете.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да поставя това предложение пред вас искам да кажа няколко факти. Според Българската стопанска камара междуфирмените задължения са над 100 млрд. лв. Международни кредитни агенции започнаха да намаляват кредитния рейтинг на страната. Брутният външен дълг на България към м. януари т.г. е в размер над 40 млрд. долара, като само за една година той се е увеличил с над 7 млрд. евро.
Колеги, това са стряскащи цифри. Ето защо, аз ви предлагам изменение в Закона за гарантиране на влоговете. В чл. 23, ал. 6 е записано следното: „При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща – забележете - левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”.
Елементарната справедливост, уважаеми колеги, изисква българските граждани, които имат валутни влогове, да получават гарантираната им стойност в съответната валута. Ето това е смисълът на нашето предложение.
Законопроектът цели да избегне възможността българските вложители да бъдат сериозно ощетени, ако трябва да бъда точен, да бъдат ограбени при една кризисна за банковата система ситуация. Става дума за огромната част от българските спестители, уважаеми колеги, и искрено се надявам да подходите разумно, отговорно и да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 42, против 59, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, към настоящия момент Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги позволява в цената на водата да се калкулират всички загуби. Това става изцяло за сметка на потребителите. По същество законът не води до опазване и пестеливо използване на водните ресурси, а стимулира тяхното разхищение от страна на водоснабдителните дружества. Механизмът на ценообразуване позволява отчетените загуби да се калкулират като приход за водоснабдителните дружества. Затова тези дружества са заинтересовани да отчитат загуби, а не да предприемат реални действия за намаляването им. Красноречив пример е случаят със „Софийска вода”, където загубите от около 60% изцяло се изплащат от потребителите.
Уважаеми колеги, за да заостря вашето внимание, искам да ви кажа, че в европейските страни тези загуби са около и под 10%, а в България са 60%! Казвам всичко това, за да предизвикам вашето внимание и да ви призова да подкрепите моето предложение.
Предложената поправка осигурява реалната защита на потребителите и ще прекрати присвояването на огромни средства от страна на водоснабдителните и канализационните дружества. Причината да предложа този законопроект е фактът, че „Софийска вода” трябваше да намали загубите на вода на 32%, както беше записано в договора. На 32%!? В момента, както ви казах, тези загуби са около 60%.
За съжаление мнозинството и кметът на София узакониха неизпълнението на този договор. Вместо да изгонят концесионера, те всъщност му позволяват да продължава да ограбва гражданите.
Това е причината да поставя на вашето внимание това предложение.
Моля, то да бъде допуснато до дебат, защото по този начин ще защитим интересите на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за създаване на временна комисия за проучване на финансирането на пътуване.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! За пореден път внасям предложение за включване на точка от дневния ред, подкрепено с подписите на 48 народни представители от опозицията. Става въпрос за прословутото пътуване на трима министри, един заместник-министър и един председател на Държавна агенция до Монако през последната седмица на м. ноември.
Настоятелно внасям това предложение, защото това е един фрапиращ случай за конфликт на интереси, меко казано, а иначе става въпрос, директно казвам, за корупция и тъй като това е една злободневна тема на българското общество и институциите – всички подред, твърдят, че са готови с всички средства да се борят с това уродливо явление, смятам, че Народното събрание би следвало да подкрепи включването в дневния ред на тази точка, за да се изясни наистина за чия сметка тези високопоставени държавни чиновници пътуваха до Монако – дали за сметка на държавата, което би било нормално, или за сметка на частни интереси, което не е нормално и за което би следвало Народното събрание да държи сметка. Затова моля ви да подкрепите това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 68, против 92, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин председател, моля да подложите на прегласуване направеното предложение по следните съображения.
За пореден път апелирам: ако ние като народно представителство отклоняваме такъв тип предложения, това означава само едно, че така наречената борба с корупцията не е нищо друго, освен имитация.
Искам да ви посоча един нов акт, който има отношение към това предложение. Последните дни покрай скандалите в МВР се събраха различни групи граждани по интереси и се обявиха в защита на вътрешния министър – основно от Плевен – интелектуалци от Плевен, спортисти от Плевен и т.н. Това е нормално. Но направи впечатление, че пет изтъкнати спортисти от Плевен застанаха в защита на вътрешния министър, организирани от едно лице, което се казва Богдан Николов – шеф на Федерацията по мотокрос.
Уважаеми дами и господа, това е човекът, който организира пътуването до Монако и след това получи 4 млн. лв. от излишъка за спорта. (Шум и реплики от КБ.) Ето я връзката и вие искате да скриете очевидни неща под чергата. Само че българските граждани виждат тези неща, независимо как се държите вие, а виждат и как гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно направеното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 72, против 92, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Йордан Бакалов за включване в дневния ред изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще оттегля предложението, което сме направили за включване на точка в дневния ред и ще кажа защо. Защото за пореден път българският парламент показа и доказа, че е най-неинформираният и се информира обикновено от медиите. Това беше предложение, направено два пъти последователно в продължение на две седмици. То беше отхвърлено от управляващото мнозинство и ние като български народни представители не сме информирани. Е, сигурно управляващите са информирани по партийна линия за позицията на България за срещата на НАТО в Букурещ.
Това беше моето и предложението на парламентарната ни група, но след като вие решихте и отхвърлихте тези предложения, явно няма как днес да се направи това изслушване, защото вицепремиерът Калфин отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов оттегля предложението. Няма да го подлагам на гласуване.
С това предложенията по ал. 3 се изчерпват.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 26 март до 1 април 2008 г.:
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Евдокия Манева. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г. Вносител е омбудсманът. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г. Вносител е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията.
Проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-та сесия на Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Мирослав Мурджов и Бойко Ватев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект на Семеен кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител е народният представител Волен Сидеров. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Преди да преминем към първата точка по реда на ал. 7, има заявки за изявления от името на парламентарни групи.
От името на Парламентарната група на Българска нова демокрация има думата господин Николай Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на
Българска нова демокрация
В последните две седмици медийното и общественото внимание у нас са фокусирани върху скандалите в МВР. Фактът, че тази тема се задържа толкова дълго в светлината на прожекторите и въпреки това по нея все още не само че няма разрешение, а напротив, има задълбочаване на проблемите, показва, че вече не става дума просто за обикновен скандал, а за сериозна криза в цялата система на управление на страната – криза, която засяга не само вътрешни аспекти в работата на МВР, а е прераснала в опасен процес, заплашващ устоите на държавността и доверието на всеки български гражданин в институцията, призвана на бди над сигурността му.
Ние – представителите на Българска нова демокрация, отдавна призовахме за предприемането на политически действия по темата, смятаме, че времето за вземане на решение и поемане на отговорност изтече. Липсата на адекватна и навременна политическа реакция от страна на управляващите позволи скандалът да придобие сегашните си размери. Забавянето на министър-председателя създаде впечатлението, че господи Станишев няма контрол над правителството, а други лица и фактори над него вземат решения. Кои са те и дали са скрити в партийни лобита или държавни институции, ще остане въпрос, който засега не може да получи публичен отговор.
Без значение кой взема решенията вместо министър-председателя на България обаче действията му по кризата в МВР недвусмислено показаха неговата зависимост. И за жалост това не е нормалната за всяка демократична европейска държава зависимост от интересите на гражданите и общественото мнение, които в случая са оставени на заден план.
След като стана ясно, че досегашната стратегия на снишаване и изчакване бурята да отмине не е продуктивен начин за действия в създалата се ситуация, пред премиера най-общо казано съществуват три възможни варианта за избор.
Първият е заставяне на министър Петков да си подаде оставка, а ако това не се случи, самият премиер да пристъпи към неговото отстраняване от поста. Да напомним, че нашите европейски партньори вече ни посочиха, че нормалната практика в развитите демократични държави при наличието на подобни скандали е ресорният министър сам да поеме политическа отговорност и да се оттегли.
Вторият вариант е предприемането на частичен ремонт на кабинета, който да включва знакова смяна на по един министър от квотата на всяка от силите, изграждащи коалицията. Подобен половинчат ремонт обаче вероятно ще бъде в изгода на трите партии, но не и на обществото като цяло.
Тези две възможности обслужват основно преки партийни интереси или задоволяването на вътрешнокоалиционни желания, водещи до нови компромиси, които ще бъдат продиктувани от стремежа на БСП на всяка цена да изкара мандата си докрай. Чрез тях ще се търси най-вече временно снемане на публичното напрежение и смекчаване на надигащото се обществено недоволство срещу управляващите, а не решаване на тежките проблеми в МВР или пристъпване към необходимите реални последствия в цялостната политика на сегашното управление.
Кризата от последните седмици доби такива измерения, че оставката на министър Петков вече не заменя нуждата от поемане на политическа отговорност от цялото правителство. Това дава основание на Парламентарната група на Българска нова демокрация да предложи трети вариант за развитие и да поиска оставката на кабинета чрез вот на недоверие. Само подаването на оставка на цялото правителство може да се приеме като отговорно държавническо поведение, насочено към интересите на българското общество и развитието на България. Време е Сергей Станишев като министър-председател и лидер на левицата да се запита дали удържането на властта на всяка цена е по-важно от просперитета на страната и сигурността на нейните граждани. Време е коалиционните партньори да си зададат въпроса дали желаят да се превърнат в заложници на теснопартийните интереси на БСП и силите, които стоят зад тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Заповядайте, господин Бакалов, от името на групата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В България има закони, има и правила. Всеки един от народните представители би трябвало да ги знае и аз съм сигурен, че ги знае, както би трябвало и министърът на вътрешните работи да ги знае най-добре. Защото той е – така да се каже – стожерът на спазване на законността. Но след като министър на вътрешните работи в продължение на една година отричаше за нерегламентираните си срещи с хора от сенчестия бизнес и след това естествено услужливо си призна, без никой да го пита, тогава се отприщи вече неговото говорене, а именно в посока на говорене да двамата братя и офицера под прикритие. Като обясняваше доста охотно как тази среща била филмирана, как всичко било направено по закон, но в същото време, когато се поиска да се видят тези филми и тези срещи, се оказа, че те са унищожени. Защото тях просто ги няма. Това е елемент от спазване на законността.
И когато министър-председателят вижда оздравителния процес в срещите на политическите лица с хора от сенчестия бизнес – да, действително, сигурно е оздравителен процес. Когато се гушнете с хора от сенчестия бизнес, тогава наистина се оздравявате, особено тройната коалиция.
Затова, аз, като председател на групата на Обединените демократични сили имам няколко въпроса, но тези въпроси са към министър-председателя и към президента на Република България. Имам това право и като народен представител, имаме това право и като парламентарна група, независимо че сигурно не очакваме кой знае колко да ни отговорят въпросните двама – министър-председателят и президентът.
А именно. Първият въпрос – кой все пак назначава ръководния състав в сектора на сигурност и кой носи политическата отговорност? И как министърът на вътрешните работи си пое отговорността за тези предложения. Защото единственият начин за приемане на отговорността за тези предложения е оставката.
Застават ли премиерът и президентът зад тези назначения? И как те ще поемат своята отговорност?
Трето, каква е ролята на президента като върховен главнокомандуващ за това, което се случва в службите и оттам за националната сигурност и за качествата на кадрите, които назначава начело на службите, защото той издава указите?
Четвърто, каква е връзката и ролята на шефовете на предизборните щабове на БСП и респективно на президента Румен Петков и Никола Колев и като съветници на двамата, и като източници на информация? И като защитават Румен Петков, не поставят ли партийната сигурност над нашата национална сигурност? И как смятат да убедят гражданите на Република България, че са загрижени повече за партийния мир, отколкото за реда и сигурността на България?
Пето, каква е политическата отговорност на Сергей Станишев като премиер и държавник, като пряк ръководител на сектора за сигурност и лидер на Българската социалистическа партия? И на президента като върховен главнокомандващ и бивш лидер на БСП? Не надделява ли партийността над тревогата, че сигурността на държавата е заплашена?
Шесто, как така президентът изведнъж се оказа най-неинформираният човек в държавата, след като седмици се разиграва един от най-големите скандали в новата ни история? Как така не е информиран, като по закон получава еднаква по обем информация с премиера и председателя на Народното събрание? Седмици след избухването на скандала в МВР президентът Първанов се сети, че има такъв скандал и то само, за да каже, че е изолиран от процесите. Заяви даже, че до него не е била стигала никаква информация и че се надява, че в близките ден-два все пак ще научи малко повече. Това не е вярно и не може да бъде вярно. А и казано от президента както и звучи в ушите на обикновените хора, че най-високостоящият човек в държавата се оплаква, че не е информиран, и след като всички медии гърмят, той – видите ли – нищо не знае. Ако намекът е в това, че Държавната агенция „Национална сигурност” е пряко подчинена на премиера, това очевидно не е разговор между Първанов и Станишев, който трябва да става в медиите.
Президентът не само може, но и е длъжен в такива моменти да свика Консултативният съвет по националната сигурност. И не само да го използва като панделка за президента и за значка на президента-обединител. Вместо това Първанов коментира като страничен наблюдател.
Тази разправия между генералите, свързана със системата на МВР, вече падна много ниско, а обществото трябва да се замисли за дейностите си. За да има резултат, и то полезен за страната, трябва да има дебати. И то не в медиите, а в институциите, отговорни за националната ни сигурност. И затова отново питам защо президентът отказва да свика Консултативен съвет по национална сигурност? Дали с това иска да каже, че нито един от скандалите, в които правителството забърква страната ни през последните години, не заслужава вниманието му и да не предизвика у него тревога.
Нека да си припомним Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Да, той настина е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, но и обсъжда въпроси, свързани с, първо, външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната ни сигурност. Второ, гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани. Трето, действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната ни сигурност. Да припомня и това, че по закон заседанията са редовни и извънредни. Редовните трябва да се свикват на три месеца, а извънредните при екстремни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам само да кажа, че последният Консултативен съвет за национална сигурност при президента беше свикан миналата година – м. януари 2007 г. Основният въпрос, въпреки всичко, който стои пред управляващия, който заплашва да взриви държавността е категорично ясното срастване на сенчестия бизнес с лица, натоварени с политическата отговорност. Отговорността не е на Сульо и Пульо, както би казал министърът на вътрешните работи. Тя си има имена на реални политически и държавни лидери и те дължат тези отговори не на мен, не на опозицията, а дължат отговорите на цялото българско общество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Методиев от името на Демократи за силна България.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вчера станахме свидетели на много сериозно политическо събитие – министър-председателят на страната господин Сергей Станишев, който е председател на Българската социалистическа партия, застана в тази криза на страната на братя Галеви и Румен Петков. Застана на барикада, на която от другата страна стоят българските граждани и европейските институции. Такова поведение на министър-председател при всички случаи предизвиква сериозно безпокойство и опасения за стабилността на страната.
Във вчерашния ден много се говореше за необходимите реформи в Министерството на вътрешните работи. За какви реформи говорите, уважаеми колеги от БСП, след като в продължение на две години и половина всичко, което се случва в тази система, е плод на външен натиск – натиск на Европейската комисия, натиск на българската опозиция, натиск на медиите. Фактически цялата криза не беше предизвикана от това, че някой се опитва да прави реформи, а някой друг го саботира, а беше предизвикана от това, че публично беше разпространена информация за недопустими действия на министъра на вътрешните работи и висшите офицери в МВР. На всичкото отгоре позволихте европейски чиновници от най-високо равнище, европейски депутати, видни политици на Европейския съюз да размахват пръст срещу България заради вашето абсолютно нагло поведение и в частност на вашия вътрешен министър. Вие дадохте основания на хора отвън да се държат с България по начин, който унизява нашето общо достойнство, само за да пазите вътрешния си министър.
Това, на което сме свидетели особено в последните 48 часа, аз лично нямам спомен на подобно размахване на пръст отвън и на подобна позиция на български министър-председател.
Реформата в МВР – научихме вчера – ще бъде обсъждана по доклад на министъра на заседание на Висшия съвет на БСП. Колеги от ДПС и от НДСВ – това е ЦК на БКП. Там ли се върнахме? Че ще отидат да си обсъждат на пленум какво става с една от най-важните държавни институции? Това ли ще се случи сега? Както навремето преди 20 години от същите тези хора, които създадоха организираната престъпност, те обсъждаха на пленум на ЦК на БКП как да се борят с престъпността, с криминалния фактор в България. Нали същите тези хора – Генералитет и Държавна сигурност, правеха тия обсъждания в ЦК на БКП? И сега Румен Петков ще ходи във Висшия съвет на БСП на доклад по въпросите за реформата в МВР! Какво е това? (Реплики.) Хайде, те са си БСП, ами вие – ДПС, НДСВ? Нали сте коалиционен партньор в това управление, не можете ли да упражните натиск най-малкото да не се подиграват с всички нас. Какво е това нещо? Това са някакви много стари манталитети, много стари маниери, които в 2008 г. звучат ужасяващо. И това ви го казва човек, който обича историята. Но просто аз се занимавам с политика. Какво е това ЦК на БКП, което изведнъж се излющи вчера в следобедния дъжд? Което дойде, за да ни каже: “Ние сме тези, които ще решим реформата в МВР”. Какво е това нещо? (Реплики.)
Цялата медия снощи, ако някои от вас си е направил труд да види какво показва, цялата медия показа абсолютното си неразбиране какво се случва. Господин министър-председателят по една от водещите национални телевизии беше представен с две интервюта – едното, в което казва, че Румен Петков ще прави доклад пред Висшия съвет на БСП за реформата в МВР; и другото, в което казва за достойната постъпка на Румен Овчаров, че си подал оставката преди осем месеца поради много тежко настроение в обществото. Кога е бил прав господин Станишев – питаха вчера по телевизията? И наистина въпросът им е логичен.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И в двата случая е прав.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато отишъл на Висш съвет на БСП да прави реформа в МВР, или когато е поканил своя министър да си подаде оставката? Това в някаква степен звучи малко и шизофренично. Хората, които създадоха организираната престъпност, криминогенният фактор на България в годините на края на тоталитарната държава, хората, които пренесоха този криминогенен фактор в българска мафия, са хора, които произлизат от вашите среди, за съжаление. Не всички, естествено, уважаеми колеги. Голямата част от вас са убедени демократи. Аз в това не се съмнявам. Но защо оставихте всичко в ръцете на тази група, на тази шайка, на тези разбойници? Защото вие в момента оставяте цялото управление на страната вътре в тази групировка.
Демократи за силна България предложиха консултации и, разбира се, ще се отзовем и на изявленията на своите колеги днес. Ние вчера наистина първи стигнахме до тази идея. Веднага чухме от своите колеги същото. Сега ще го обсъдим заедно, за да видим мотивите, за да видим ходовете. Защото в крайна сметка един вот на недоверие като че ли в момента не ни стига, най-малкото за да защитим образа и достойнството на Република България тук, в страната, и пред външния свят. Благодаря, господин председателю. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Волен Сидеров за изказване от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, ако управляващите се бяхте вслушали в предложенията на “Атака” преди две години и бяхте сменили вътрешния министър, за който още тогава казахме, че е несъстоятелен, сега щяхте да избегнете тези проблеми и тези гафове, в които влязохте. Вместо това вие предпочетохте да хвърляте черни краски по една патриотична нова, неучаствала в грабежа на България парламентарна партия и по този начин демонстрирахте, че не се съобразявате с голяма част от мнението на българските избиратели. Последиците са ясни.
Аз няма да се спирам на това какъв точно е вътрешният министър, защото стана ясно на всеки. Няма да се спирам и на подробности от скандала, защото той вече се чува и вижда от всеки. Няма да се спирам на ужасяващите факти и това, което стана ясно от скандала, че в България, за да се занимаваш с наркотрафик, с контрабанда, с трафик на оръжие, на проституция и други такива черни дейности, трябва да притежаваш карта от някоя служба на МВР – дали от ГДБОП, дали от НСС или някоя друга, но това стана вече кристално ясно на всички – че е задължително да имаш някаква карта, за да започнеш наркобизнес. Това се оказа просто необходим и задължителен фактор. С такива карти в джоба по 2, по 3, работеха известни имена от близкото минало, вече покойници, като Косьо Самоковеца, Димата Руснака и други, и други гангстери и босове на подземния свят, за които, като ги застреляха, се оказваше, че в джоба си носят карта на ГДБОП. Кой знае защо? Сега стана ясно защо. Защото просто ГДБОП ръководи наркобизнеса у нас. Сега стана ясно, че този, който не си плати в МВР на съответния шеф на най-високо равнище и на по-ниско, го арестуват. Само тогава го арестуват.
Сега вече съм убеден, че лицето, наричано Митьо Очите, е арестувано и дори се стигна до присъда при него, само защото не си е платил лептата, където трябва и на който трябва шеф от МВР.
Аз съм убеден, че въпросният Куйович, с когото се занимаваме от седмици и месеци, също е в ареста, защото не си е платил на когото трябва. Чувам и друг слух, но това е в сферата на слуховете – не мога да го потвърдя с доказателства. Както се казва, компетентните органи трябва да го направят – че голяма сума била платена от Куйович, но не стигнала до най-върховния шеф, дето има по четири запалки в джоба. Това е причината за тези катаклизми във висшите кръгове на МВР.
Във всеки случай ако ние вървим след скандала, има опасност да затъваме все повече в него. Има опасност не само образът на страната пред света да става все по-черен и неприятен, има опасност самите политически отношения в България да стигнат до една мъртва точка, когато хората вече няма да искат да гласуват изобщо за каквато и да е политическа партия, ако ще тя да слезе с бели костюми от небесата, да се спусне отнякъде. Дотам могат да се докарат нещата, ако продължаваме по този начин да замазваме скандалите, да не извличаме поука от тях и да не пристъпваме към радикални действия, които да променят държавното, общественото устройство на България.
Затова излизам с една градивна идея. Критиката към властта естествено е приоритет на опозицията, но в момента от името на „Атака” излизам с една градивна идея. Уважаеми дами и господа, колеги от всички парламентарни групи, опозиционери и управляващи, включително от БСП, защото на БСП сега се отправят най-големите упреци, включително към министър-председателя, аз искам да ви напомня, че България се управлява от тристранен коалиционен съвет - така наречения политически, ако не се лъжа, съвет на тройната коалиция. Едно нерегламентирано и неконституционно управленско тяло – формат, неприлаган досега, но той на практика се събира да решава.
Аз питам: къде са господата Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, които са в това управляващо България тяло? Защо не чуваме тяхното мнение? Защо не излизат да дават изявления и позиции по медиите и въобще къде е тяхното виждане? Това са управляващите България хора - Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган, с мандата на чиято партия се управлява България, и Сергей Станишев.
Виждаме, че Сергей Станишев, вместо да се раздели с министъра си, се опитва да го задържи колкото може повече, както се задържа котва, която те тегли надолу. Ние, от „Атака”, искаме да му помогнем и му казваме: господин Станишев, нека да седнем – опозиция и управляващи, и по абсолютно европейски начин да се разберем за предсрочни избори. Само това ще придвижи нещата напред. Само това може да разреши кризата по начин, по който да не стигаме до невиждани степени на политическа апатия и може би на граждански междуособици, ако продължаваме така. Да седнем и да уговорим прехода към предсрочни избори.
Това беше направено през 1993 г. между опонентите в политиката БСП и СДС. Тогава се споразумяха, кабинетът на Беров беше, че този кабинет по-скоро вреди, отколкото помага на обществеността. Споразумяха се за предсрочни избори, президентът назначи служебен кабинет, както е по Конституция. Всички политически сили се отказаха от мандата при конституционната въртележка и по този начин се отиде със споразумение на предсрочни избори. Нека тогава хората с вота си да кажат кой да управлява България.
Смятам, че това е единственият начин, по който можем да излезем от тази правителствена криза. Тя е правителствена, заплашва да прерасне в парламентарна и всеобща политическа криза. Начинът е този, пак повтарям, цивилизован, европейски. Той ще заобиколи и по този начин ще избегнем катаклизми, до които можем да стигнем, ако сега управляващите се опитват да замажат нещата.
След като седнем и решим кога и как да се проведат предсрочни избори във възможно най-кратък срок, спазвайки Конституцията, президентът да назначи служебно правителство, да се направи необходимото за подготовка на честни и контролирани избори с Избирателен закон, какъвто трябва да приемем, за да бъдат изборите отражение на вота на хората. Смятам, че можем да направим това, дължим го на избирателите и е най-точното нещо, което в момента можем да направим.
Моят призив е към всички политически лидери на опозиционните и на управляващите партии. Това е помощ за вас, господа от управляващите, за да излезете с достойнство и чест от кризата, в която влязохте. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Стефан Софиянски от името на парламентарна група.
Имате седем минути, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям си сега какво е в съзнанието на мнозинството – че това е поредният конфликт, който ще отмине, ние тук ще си гласуваме, ще послушаме тези от опозицията как ще мърморят и така ще си остане.
Уважаеми колеги, за съжаление, проблемите не са толкова в тази зала, колкото вън от нея. За съжаление ние продължаваме, най-вече мнозинството продължава да мисли с измеренията на конфликтите тук, а не с измеренията навън от тази зала. Какви са резултатите? Ако трябва да кажа какво мисля аз, даже ми е смешно да ви гледам как си удряте главите и как говорите глупости ден след ден. Даже ми е смешно, дори си викам: нека се изяждат отвътре.
Добре, обаче какво става в това време, какво става извън тази зала? Поради ниския авторитет на МВР битовата престъпност расте ежедневно, уважаеми колеги! Ежедневно! Не само в страната, и в София.
С неусвояването на средствата, уважаеми колеги, инфлацията расте ежедневно, стига до рекордни граници всеки ден! В сферата на здравеопазването, в социалната сфера проблемите продължават. Какво ще правим ние още една година? Ще седим тук, ще се караме, ще си искаме вотове на недоверие, а в това време страната ще потъва.
Затова аз се обръщам към вашата собствена съвест. Ако не мине един вот на недоверие, ако утре не мине втори вот на недоверие, вие, управляващите, получихте вота на недоверие на Европейския съюз достатъчно ясно! Разбира се, ако изчакате още една година, ще получите шамара, вота на недоверие на хората, които няма да гласуват или ще гласуват против вас.
Какво ще стане през тази една година, каква ще бъде инфлацията, каква ще бъде престъпността? Какво правите? За това се замислете – какво става извън тази зала.
Колеги, виждам, че нямате настроение, ще вдигнете ръцете, ще идете в една кръчма да се почерпите и ще кажете – и това мина. Като не искате избори, като ви е страх от избори, поне помислете за един внятен, работещ министър-председател. Ние можем да гласуваме „за”, можем да гласуваме „против”, но не дръжте повече на този пост един човек без един работен ден, за да не ставаме за смях и в България, и по света! Нека той си събере нормален екип от работещи хора. Още не сте тръгнали. През м. февруари обясни как всичко ще се усвоява. Един лев не сте усвоили. Всичко седи. Комисии не се събират, не се работи. Разберете, държавата е на автопилот, не се работи.
Затова отново се обръщам към вас. Оставете репликите, които ние ще кажем от тази трибуна. Помислете вие какво можете да направите с това мнозинство. Сменяйте половината министри, като не щете избори. Сменете си министър-председателя, работете една година, за да имате лице пред избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли още желаещи от името на парламентарни групи?
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние, народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България, сме склонни да видим зад лозунгите, риториката, голите декларации, емоционалните излияния, които в известна част преобладаваха в изказванията на представителите на опозиционните парламентарни групи, загриженост и безпокойство. Нещо повече, смея да добавя, че ние споделяме загрижеността и безпокойствата, които личат във вашите изказвания.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Това е гола декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Загриженост заради случващото се в МВР, което без съмнение показва, че в системата на Министерството на вътрешните работи има много, и то сериозни проблеми.
И няма как другояче, съгласен съм с това, да бъде определено случващото се освен като, най-меко казано, скандално. Между другото, случващото се дава основание на някои от наблюдателите да говорят за симптоми на криза на държавността, доколкото МВР е един от индикаторите за състоянието на държавата. Но очевидно тези анализи са по-подходящи за друга ситуация и за една по-спокойна обстановка.
Симптоматично е, че двама от изказалите се са бивши председатели. Единият на Комисията по национална сигурност, който със сигурност би могъл да даде доста повече информация, и със сигурност и важна, и любопитна от контактите си например с бивши директори на служби в системата на МВР, които стоят в тази зала, или на министър-председател, или на министри в същото това правителство, по времето на което господин Бакалов беше председател на тази комисия, и още един от колегите – доскоро председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които очевидно имат и своята отговорност за ситуацията в МВР, която не е резултат на последните три години. (Шум и реплики в залата.)
Споделяме и безпокойството от растящото недоверие на българските граждани в институциите, в частност в Министерството на вътрешните работи. Ние за разлика от вас обаче изпитваме безпокойство и от растящата демотивация на хиляди честни служители в системата на МВР, които са свързали своя живот и своята професионална касиера със службата в интерес на държавата и на обществото. Ние за разлика от вас не искаме да поставяме всички под един знаменател. Разбира се, изпитваме и безпокойство от негативния образ, който без съмнение се създава в очите на нашите европейски партньори, и безпокойство от факта, че се поставят под въпрос и степента на усвояване, и съответно усвояването на средствата от европейските фондове в резултат на всички тези скандали.
Ние обаче от Парламентарната група на Коалиция за България и от Българската социалистическа партия – надявам се, че и в това ще бъдем подкрепени от нашите коалиционни партньори, не се задоволяваме само с констатациите за негативната ситуация в системата на Министерството на вътрешните работи. Няма да се спирам обстойно на всичко онова, което беше осъществено в рамките на трите години в сферата на правосъдието и на вътрешните работи, на промените в Конституцията, на промените в законите, свързани със съдебната власт. Няма да се спирам на вече предприетите мерки по отношение на забележките на Европейската комисия. Няма да се спирам по отношение на действията на изпълнителната власт, които, смея да кажа, са категорични, еднозначни и безкомпромисни по отношение на всеки уличен в корупция. Само ще се спра на това, което е нашата оценка за случващото се в МВР.
Ние сме готови да предприемем действия, свързани с политическата отговорност, в това число и на министъра на вътрешните работи, но когато имаме ясни доказателства, ясни факти и достатъчно солидна основа, на която да вземем своите решения. (Реплики от ДСБ.) Няма да се поддадем на натиск, на внушение или на сценарий за злепоставяне, които за съжаление са част от политическата практика.
Второ, ние казваме, че за никой няма да има чадър, че независимо от политическата позиция или поста, който заема дадено лице, при достатъчно доказателства ще предприемем категорични действия.
И трето, ние сме готови да предложим най-напред в Политическия съвет на коалицията предложения, свързани, първо, с възстановяване на доверието в системата на МВР, и второ, с осъществяване на структурни, функционални и кадрови промени.
Очакваме докладите от проверките на прокуратурата, на Държавната агенция за национална сигурност, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и, разбира се, доклада, който ние препоръчахме да бъде изготвен от министъра на вътрешните работи. Това е основата, на която ще градим своите политически заключения. Имаме своите виждания, имаме политическата воля, имаме своята решимост и капацитет и се надяваме, че в посоката на тези усилия ще бъдем подкрепени от мнозинството от Народното събрание или поне от нашите коалиционни партньори в рамките на Тристранната коалиция. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други изявления от парламентарни групи няма.
Преминаваме към изпълнение на седмичната програма на Народното събрание.
Следва да разгледаме първата точка по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВОЕННИЯ КОНТИНГЕНТ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ИРАК И АФГАНИСТАН, вносител Волен Сидеров и група народни представители от 5 декември 2007 г.
Има становище на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Уважаеми колеги, кой ще представи становището?
Господин Мерджанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„На съвместно заседание, проведено на 24 януари 2008 г., Комисията по отбраната и Комисията по външна политика разгледаха проекта за решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Предложението беше представено от проф. Станислав Станилов.
В заседанието взеха участие, от страна на Министерството на отбраната – госпожа Соня Янкулова – заместник-министър, ген. Златан Стойков – началник на Генералния щаб на Българската армия, и ген.-майор Пламен Студенков – директор на служба „Военна информация”. Министерството на външните работи беше представено от господин Феим Чаушев – заместник-министър, и господин Валери Рачев – посланик на Република България в Ирак.
В мотивите си вносителите окачествяват операциите в Ирак и Афганистан като колониална война, целяща експлоатацията и ограбването на природните им ресурси. Наблягат на аргументите, че интервенцията противоречи на българския морал и излага честта на България пред лицето на света. Изтъква се, че политическата и военната традиция на хилядагодишната българска държава диктува военни действия единствено за обединение на нацията, както и за защита на нейната независимост и суверенитет. Посочени са и опасности за българските граждани на територията на страната. Изразходените ресурси за операциите са обявени за необоснована и твърде голяма финансова загуба.
След проведеното обсъждане проектът за решение беше подложен на гласуване.
Резултатите от гласуването в двете комисии са както следва:
Комисията по отбраната: 2 гласа „за”, 11 „против”, без „въздържали се”;
Комисията по външна политика: 2 гласа „за”, 9 „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбраната и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Не приемат за основателни мотивите на вносителите и предлагат на Народното събрание да не приема проекта за решение за възлагане на Министерския съвет процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан № 754-02-105, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, заповядайте да представите мотивите от името на вносителите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Според реда първо трябваше ние да представим мотивите към проекторешението, а след това да бъдат прочетени докладите на комисиите, на които е разпределено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, прав сте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: С тази поправка, мотивите са, че военната интервенция на коалицията на Запада в Ирак и Афганистан била на тъй наречените желаещи, или институционализирана чрез НАТО и ООН, представлява колониална война – същата, каквито са водените през ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Нищо ново под слънцето! Това са войни за налагане на властта над други народи и нации, на определен културен модел с цел тяхната експлоатация и ограбване на природните им ресурси. Тази интервенция няма нищо общо с българските национални интереси. Тя противоречи на българския морал и излага честта на България в лицето на света. Политическата и военна традиция на хилядолетната българска държава диктува военни действия единствено за обединение на нацията, както и за защита на нейната независимост и суверенитет.
От друга страна, изпращането на българи като един вид наемници – да воюват за чужди интереси, нанася непоправима вреда на българското общество, възпитава го в изповядването на фалшиви ценности, означени цинично като демокрация и човешки права, без да имат каквото и да е истинско съдържание и стойност. Участието на България в новите колониални войни нанася невъзвратими щети на бъдещите приятелски отношения с народите, с които воюваме. Присъствието на български военен контингент в Ирак и Афганистан поставя в изключителна опасност както участниците в него, така и мирните граждани на България. Гибелта на български войници под българските знамена, далеч от границата на страната – което е факт, не може да бъде оправдано с никакви мотиви и аргументи, не може да бъде реално аргументиран и рискът, на който се подлага територията на страната– да бъде обект на терористични актове, вече извършени на територията на страните – участнички в двете интервенции.
Най-сетне напълно неоправдани остават финансовите загуби от българското участие, а те засега съобразно сегашното икономическо състояние на страната са твърде големи. Докато нацията и нейната държава имат да решават необозрими социални проблеми в областта на пенсионното и здравното осигуряване, в образованието, науката и културата, където България беднадеждно е изостанала, ние продължаваме да изразходваме ресурси за чужда, безнравствена и най-сетне – безнадеждна кауза.
Тези са основанията да предложим на българското Народно събрание да приемете горното решение. Считаме, че времето за такъв акт отдавна е изтекло и няма никакво основание повече да отлагаме. Националните интереси диктуват незабавно прекратяване на участието във всякакви военни интервенции, които не са свързани със защитата на териториалната цялост и суверенитета на страната, както със запазването на имота, живота и честта на българските граждани.
В тази връзка ние предлагаме нашето проекторешение. Като имаме предвид сложността на процедурата за изтеглянето на българските военни контингенти от двете страни – от Ирак и Афганистан, считаме, че решението трябва да бъде формулирано в смисъл: да се възложи на Министерския съвет на Република България да започне незабавна процедура за изтегляне на българския военен контингент от двете страни – Ирак и Афганистан, в каквато връзка сме го формулирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Шопов.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по проекта за решение. Чухте общото становище на двете комисии – Комисията по външната политика и Комисията по отбраната, както и мотивите на вносителите.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да повтарям аргументите на мотивацията. Само ще ви кажа, че в последно време в световните информационни системи се губят данни за загиналите войници на НАТО и Съединените щати в Афганистан. Информационният блок е все по-свит и по-свит, затова пък във всички анализи на геополитиците излиза, че афганистанската авантюра е пред провал. Според мен е крайно време ние също да осъзнаем този безспорен факт – престоят на войските на НАТО на територията на Афганистан не подобрява състоянието, а напротив. Мерилото за всичко е износът на дрога. Вие знаете, че това е световната работилница за един от видовете опиати за износ в модерния свят. Този приток не намалява, а даже се увеличава. Тоест заедно с всичко останало престоят на войските там изобщо не решава въпроса. Ние сме националисти и за разлика от вас имаме различна от вас ценностна система. Вие не можете да разберете нашите аргументи. Проумейте поне провала, пред който стои България с участието си в Афганистан. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, неведнъж от тази трибуна съм обръщал внимание на финансовата страна на този въпрос – поддържането на наши войски зад граница за изпълнение на мисии, които обслужват чужди интереси и нямат нищо общо с нашите български интереси. Там те са дадени или от заместник-министри, или от министъра на отбраната, или от експерти. Издръжката на един военнослужещ зад граница на ден струва между 250 и 480 лева в зависимост от това в каква мисия е изпратен. Това означава, че един военнослужещ за един ден изяжда буквално от две до четири пенсии.
Господа управляващи, защо не обясните това на пенсионерите? Те сигурно ще ви разберат. Щом те ви подкрепят и вие изразявате техните желания, обяснете им, че сега изпращаме 500 човека и всеки човек на ден изяжда примерно по три пенсии. Затова им е такова състоянието. Те ще ви разберат във всички случаи.
Второ, обучението на военнослужещите – това също е по данни от отговорни лица – обучението за изпращане на мисия струва на военнослужещ около 10 хил. лв. Един военнослужещ се обучава около шест месеца. Виждате колко скъпо платено е това обучение! Интересно в крайна сметка кой прибира тези пари?! Защо това не се разгласи по-широко в обществото, за да видят учителите за какви пари става въпрос?! Защо не обясните, че сега няма пари за училищата и затова ще ги сливаме, ще ги закриваме, ще намаляваме броя им. Нямало да увеличаваме учителските заплати, а същевременно за един човек за изпращане на мисия в чужбина и за обслужване на чужди интереси се плаща такава колосална сума. Сигурно всеки студент за пет години обучение изразходва по-малко пари.
Въпросът за състоянието на армията в момента. Състоянието на армията е, меко казано, трагично. Оправданията са, че няма средства за издръжка, армията едва се издържа, средствата, които се дават, стигат едва за изхранването й, така да се каже. Средства за учения няма, за провеждане на стрелби да не говорим, за превъоръжаване – също. В някои поделения техниката е от 50 години и едва ли ще може да се подобри. Същевременно се продават военни имоти. Има много изказвания от колеги депутати, че тези имоти в момента са в тежест на армията, тя не може да ги стопанисва, тя не може да ги охранява. Освен това са били в централната част на много градове – в София, в Пловдив, във Варна и другите големи градове. Такива имоти има точно в центъра и те трябва веднага да се продадат, защото те са в една много голяма тежест. Предполагам, че една част от средствата от продажбата отиват за поддръжката на нашите военнослужещи в чужбина, а другата се консумира от някои хора от управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Минчо Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, вие знаете моето принципно отношение към тези така наречени мисии в чужбина. Буквално два дни след изпращането на контингента в Ирак със Стела Банкова внесохме проекторешение за неговото изтегляне. Приветствам, че и други колеги внасят подобни предложения.
Ще ви кажа няколко цифри. Аз съм ги споменавал тук от тази трибуна, но е хубаво да ги чуете пак.
За Афганистан. Преди окупацията на Афганистан производството на суров опиум беше 185 тона. Към настоящия момент производството на суров опиум, уважаеми колеги, а над 6500 тона! Тези цифри са официални цифри на Организацията на обединените нации. Анализа и изводите оставям на вас.
Няма да се спирам на това колко необосновани са тези разходи за тези мисии в чужбина на фона на тази тежка социална ситуация, в която живеем в момента, в която огромната част от българските граждани живеят, да пилеем стотици милиони левове за тези мисии, при условие, че огромната част например от Европейския съюз не участва във войната в Ирак, при условие, че вие виждате караниците в НАТО сега между страните членки, които не желаят да изпращат повече военни в размирните провинции, например Кандахар. Аз считам, че трябва да подходим като отговорни български политици и да прекратим тези мисии. Вижте какво направи една Испания, винаги ви я давам за пример, тъй като там управлява премиер, който е социалист, който обеща, че ще изтегли войските от Ирак и го направи...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): А за Афганистан?
МИНЧО ХРИСТОВ: ...който заяви ясно, че няма да признае една държава на етнически или религиозен признак като Косово и го направи – не я призна. Както не я признаха и нашите съседи Румъния и Гърция, страни – членки на НАТО, и страни – членки на Европейския съюз. Но няма да се отклонявам.
Ще ви кажа за Ирак, уважаеми колеги. Огромната част от страните, които участваха в тази авантюра, се изтеглиха. Огромната част! Самият Збигнев Бжежински заяви, че това е една огромна грешка на американската администрация. Същото заяви Хенри Кисинджър. Същото заявяват в момента демократите, уважаеми колеги, Хилари Клинтън например. В лагера на демократите ясно се изразява мнението, че при успех американските войски ще започнат незабавно изтегляне. Вижте онова, което става в американския Сенат, уважаеми колеги, вижте дебатите, които се водят в американското общество. Аз съм ви го казвал тук от тази трибуна, ще ви го кажа пак: както вървим, ние ще се изтеглим и след американците. Защото една Англия заяви, че започва поетапно изтегляне от Ирак и го започна - започна да намалява този контингент.
Обръщам се към вас, колеги, още веднъж да си помислите, да разсъждавате като политици, като държавници, говоря като български политици, а не като политици, обслужващи чужди интереси, и да вземете отговорното решение в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин Христов, по-голямата част от това, което казахте, наистина е така. С едно мъничко уточнение. Не съм съгласен, че и други колеги споделяли това, което ние сме внесли като законопроект, не съм съгласен ние да влизаме в тези „и други”.
Искам да ви напомня, че от първия ден, в който влязохме в този парламент, „Атака” говореше за изтегляне на контингентите от Ирак. И ако не ме лъже паметта, а тя действително не ме лъже, докато Вие бяхте все още в „Атака”, няколко пъти внасяхте този въпрос. Така че ние сме Ви благодарни, че и Вие като независим подкрепяте този наш законопроект. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Друга реплика има ли към господин Минчо Христов? Няма.
Господин Христов, заповядайте за дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, всеки има право на развитие. В първия работен ден на това Народно събрание, казвам го за уточнение, тъй като беше визирано моето име, със Стела Банкова изготвихме и внесохме проекторешение за изтегляне от Ирак. В първия работен ден! За съжаление тогава ръководството на партия „Атака” отказа да подпише този проект за решение. Ако вие погледнете подписите, които успяхме да съберем, те са главно на независими народни представители, мисля, че има един или двама членове на партия „Атака”. Това е истината и тази истина може да се види в Деловодството на Народното събрание.
Пак Ви казвам, аз признавам правото на развитие от страна на колегите в тази партия. В случая аз изразих ясно становище, което съм изразявал от първия работен ден на това Народно събрание - че съм категорично за незабавното изтегляне от Ирак.
Искам да се обърна към колегата Димитров и да му кажа, че не е важно какво говориш, а какво внасяш в това Народно събрание, уважаеми колега. Надявам се, че вече започвате да разбирате това. Искрено се надявам, че предложението, което днес внасяте, макар и със закъснение, макар и две години и половина след началото на този парламент, аз го приветствам и считам, че то е положително предложение.
Считам, че дори и господин Волен Сидеров има право на развитие. Вие знаете, че по време на първата война в Ирак той написа във в. „Демокрация”, че се срамува, че нито един български войник тогава не е изпратен в Залива. Но, пак ви казвам, всеки има право да се развива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз принципно ще взема отношение по този въпрос, който се разисква. Неведнъж в залата съм изказвал своето мнение по въпроса да участват ли българските въоръжени сили в такива операции извън граница. Знаете моето мнение е било винаги категорично не. Като военнослужещ аз все още взимам мнението на основната част от офицери, сержанти и войници, които са действащи в момента. У тях няма такова желание да участват в такива мисии извън граница, тъй като предназначението на тези мисии и операции извън граница, както е записано, е да изпълняват полицейски функции. На нито едно място няма изпратен български войник, който да изпълнява задачите, за които той се обучава в нашата държава – по защита на отечеството. Там изпълнява полицейски функции. Всички държави, които изпращат – вземете статистиката, такива въоръжени сили изпращат подразделения точно с такива функции. Така е заложно в техните закони. С промяната на нашия закон ние сега ще задължим нашата армия да изпълнява функции в страната по отбраната на страната, а извън страната – полицейски функции. Това е неприемливо за българския офицер, сержант и войник.
Господа народни представители, досега по действащия закон тези хора бяха доброволци. С промяната, която предстои да бъде внесена в Народното събрание и с приемането от 1 януари на кадрова военна служба, всички ще подпишат договори – офицери, сержанти и войници, че ще отидат доброзорно да изпълняват тези мероприятия извън територията на Република България. С отмяната на чл. 85 вече няма граници за Република България. Нашите Въоръжени сили ще бъдат по всички кътчета на света. Това не е нормално за една държава като Република България.
Знаете, че с приемането на този закон от 1 януари 2008 г. всеки ден, абсолютно, статистиката е – до 50 души на ден напускат редовете на Българската армия. Имайте предвид това нещо! Кой сега, когато вече не е доброволно, а доброзорно, за 383 лв., което е заплатата на един кадрови военнослужещ, ще отиде в чужбина да изпълнява такава функция?
Приемайки този закон, по който сега вие мислите и след малко ще бъде разглеждан тук, в Народното събрание, фактически ще задължите за 383 лв. този войник да отиде на мисия. В момента 20% от Въоръжените сили нямат подписани договори за такива. Като се приеме изменението в закона, те трябва да преподпишат и те ще напуснат Въоръжените сили.
Така че, господа управляващи, забавете малко този План 2015, с който вие бързате да намалите Въоръжените сили на 32 000. Те ще останат под 32 000. Не се безпокойте. Няма да има желаещи. Не е необходимо ние да ги изтегляме. Имайте предвид, че те сами ще се изтеглят, тъй като няма да има желаещи. И тези 8% от Сухопътните войски, за които е заложено по някакъв си договор, не знам кой го е подписал, ще се наложи 100% от Сухопътните войски да отидат там да изпълняват тия мисии, защото няма да има Сухопътни войски. Това е реалната статистика. Недейте мислете, че това са някакви измислени фрази.
Струва ми се, че трябва добре да помислим необходимо ли е Българската войска – аз и снощи проведох един разговор с хора, които са участвали в такива мисии. Това е нещо... (реплики).
Аз имах желание да отида, но все не ми дават право да отида да видя. Това там е трагедия.
Дайте да направим една комисия да отидем да видим и тогава да взимаме решение. Недейте да хвърляме някой в бездната, без да знаем къде отива и да му го наложим. Няма да има желаещи, господа. Имайте предвид, че това, което ние се мъчим в момента – наистина отдавна трябваше да вземем решение да си приберем момчетата тук. Няма какво да правят там. Там те изпълняват чужди мисии – и в Афганистан, и в Ирак, където и да е. Това е ясно. Не изпълняват български интереси – беше заявено и от Министерството на външните работи. Нека не натискаме докрай педала, да си ги приберем, да си изпълняват функционалните задължения на територията на Република България, да не пращаме хора там. Ще има жертви, ще има допълнително жертви и тогава пак ще се събираме тук и ще викаме: „Къде сгрешихме?”. Ние нямаме възможности да изпълняваме такива функции. Те не са оборудвани както другите държави. Ние нямаме възможности.
Ще ви кажа, че вчера бях в Шумен във Военното училище. Там не са си платили парното, дължат 300 000 лв. и от 1 март нямат парно и стоят на студено с шубите. С шубите стоят на студено! Началникът на училището ме гледа. Обадих се на ген. Стойков, а той ми казва: „Ами няма пари”. Абе, как да няма пари, господин генерал? Как да няма пари? Пари има, ама пари за мисии. Нашите момчета тук, които се учат за офицери, зъзнат на нула градуса температура, а по устав трябва да бъде 18 градуса. Ние не изпълняваме елементарни неща в армията. Пращаме ги там, в горещата точка на 50 градуса и никой не го е еня какво ще стане. Да ги изтеглим! Това е решението. Вразумете се, хората трябва да се приберат тук час по-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе думата? Няма.
Закривам дискусията по проекта за Решение, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, относно изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Гласуването ще бъде утре.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред по ал. 7, внесена от Парламентарната група на Коалиция за България:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е народният представител Михаил Миков.
Господин Найденов, моля да представите Доклада на комисията по законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Доклада на Комисията по отбрана за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, както и текстовете на вносителя за § 1 и § 2.
По § 3 има предложение от народния представител Станчо Тодоров – чл. 85 да остане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, заповядайте, за да обосновете предложението си по § 3, което не е подкрепено от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мислех, че най-напред ще се вземе становището на комисията като цяло и след това ще се започне разглеждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние ще караме параграф по параграф.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Ако уважите това мое предложение, тъй като комисията, която заседава на 27 март в четвъртък, заседава неправомерно по правилника на Народното събрание, който гласи, че комисията заседава, когато присъстват най-малко 50% от членовете. Тоест комисията е от 19 човека, трябва да има минимум 10 човека, а след 15 минути, ако има една трета може да започне заседанието. И това не беше спазено. Комисията заседава с 6 човека, които са под една трета и би трябвало, господин председател, тази комисия наново да заседава и трябва да бъде отложено разглеждането на този закон, тъй като комисията заседава в непълен състав и не би трябвало да излезе с такова предложение за второ четене.
Това е моето предложение. Ако го уважите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие взехте думата да направите процедурно предложение, така ли да разбирам?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Процедурно предложение, тъй като мислех, че председателят най-напред ще направи предложение и тогава ще започнем разглеждането.
Аз правя процедурно предложение този закон да бъде разглеждан друг ден, след като комисията заседава в пълният си състав, както е по правилник, и тогава да бъде разгледан този закон, защото решенията на комисията нямат стойност, тъй като хората, които са взели решението, са под една трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, Вие трябваше да направите тези възражения на 27 март, когато се е събрала комисията и когато е започнала.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Точно тогава ги направих, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение.
Заповядайте за обратно предложение, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ще си позволя да направя обратно процедурно предложение, господин председателю, защото в случая народният представител Станчо Тодоров гради заключенията си и в случая предложението единствено въз основа на последното гласуване в Комисията по отбрана. Има протокол за присъствието на членовете на Комисията по отбрана. Всеки един от народните представители е в правото си да прецени дали да участва в гласуване, по какъв начин да участва в това гласуване или да не участва в гласуването, което не прави невалидно заседанието на Комисията по отбрана.
Припомням, че става дума за разглеждане на законопроект на второ четене, че има достатъчно много предложения, които са били разглеждани, и че не може да се гради заключение само въз основа на едно от гласуванията в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухте и обратното предложение.
Уважаеми колеги, днес аз не мога да поставя въпроса на гласуване, защото днес няма гласувания, така че работата по законопроекта продължава. Няма как да подложа на гласуване това процедурно предложение. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Не мога да поставя на гласуване предложението, тъй като днес няма гласувания в пленарната зала. Гласуванията ще бъдат утре.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Но аз имам предложение по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При всички случаи утре Вие ще имате право отново да направите своето предложение по § 3 за оставане на чл. 85. Вие имате това право да го направите утре.
Продължете по-нататък, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и § 4 и предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
„§ 5. В чл. 121 се създава ал. 3:
„(3) Кадровите военнослужещи могат да бъдат назначавани на срочен договор за кадрова военна служба до завръщане на титуляра по чл. 260, ал. 1 или ал. 2.”
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
„§ 6. В чл. 128 се създава т. 9:
„9. със завръщане на титуляра на длъжността от отпуск по чл. 260, ал. 1 или ал. 2.”
Има предложение от народния представител Станчо Тодоров за създаване на нов чл. 150к, което комисията не е подкрепила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искам да дам думата на господин Станчо Тодоров, за да аргументира и мотивира и първото свое предложение – за оставането на чл. 85.
Заповядайте, господин Тодоров, за да обосновете Вашите две предложения. За всяко едно от тях Ви давам по пет минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не зная как ще премине този закон с този състав. Гледането на този закон, както в комисията, така и в Народното събрание, въпреки че в комисията аз ще направя специален доклад по този въпрос – тя беше нелегитимна. Сега същият състав е и в Народното събрание. Струва ми се, че ще излезе в медиите, че този особено важен закон – за отбраната и Въоръжените сили, Народното събрание се мъчи всячески да приеме по бързата процедура.
Господа народни представители, предлагам чл. 85 да остане по една-единствена причина – не може да задължим военнослужещите на кадрова военна служба офицери, сержанти и войници, подписвайки един договор, да бъдат изпратени в която и да е точка на света да изпълняват несвойствени задължения.
Досега този член беше много точен и ясен – военната служба се изпълнява на територията на Република България.
Питам ви: като премахнем този член, значи Въоръжените сили на Република България, кадровите военнослужещи изпълняват своята служба, на всички точки на земното кълбо – това нормално ли е за една държава? Ние каква държава сме? И с един договор ние ще задължим кадровите военнослужещи искат – не искат да изпълняват някакви задачи, които им бъдат поставени, където и да е.
Тези, които желаят, както беше досега в закона, да отидат - вие много добре знаете, преди всичко заради пари, не заради друго, не че имат желания да отидат на доброволен принцип, да си подадат документите, да бъдат обучени за това, за което ще бъдат изпратени. Разбира се, те имат съвсем различни функции от тези, които се изпълняват на територията на Република България по отбраната на страната, в различните родове войски. Да си изпълняват службата на територията на Република България. Ако желаят да отидат и бъде поставен въпросът българският парламент, българското правителство да вземе решение да изпрати някаква войскова единица за изпълнение на някакви други цели извън територията на Република България, то е на доброволен принцип, както беше досега в действащия закон. Какво лошо има, аз не виждам?! Не виждам!
Защо ние ще вземаме такова решение, в българският парламент, да ги задължим за 383 лв., да отидат на другия край на света. Няма да отидат и няма да имаме българска войска. Ако това искате, господа народни представители, приемете този закон. Аз ви гарантирам, че до края на нашия мандат, ако удържим до една година още, българска войска няма да има. Няма да има желаещи. Вие си приемайте тук такива решения да изпращате войски където си искате, но няма да има желаещи. Чисто и просто няма да желаят, като се хванат и ще напуснат, както и досега без да ги задължаваме напускат армията, тогава ще напускат пак. Тогава вече ще напускат доброволно.
Не мога да приема такъв вариант и затова предлагам този член съответно да си остане както си е и всеки кадрови военнослужещ да изпълнява службата си на територията на Република България.
Господин председател, приключих по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До почивката има още две минути, ако искате да продължите след нея.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Да, разбира се, трябват ми поне пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Найденов, ще Ви помоля предложенията, които комисията не е подкрепила, да бъдат четени за стенограмата. Това е моята молба оттук нататък.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с второто четене на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Господин Найденов, предложението на господин Тодоров не е докладвано в пленарната зала. Моля Ви да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Станчо Тодоров има предложение за създаване на нов чл. 150к:
„Чл. 150к. (1) Военнослужещите от запаса и резерва се назначават на работа на длъжности:
1. в държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация;
2. в специализираните органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната, и с отбранително-мобилизационната подготовка на държавните органи, местната администрация, дружествата, организациите и учрежденията;
3. в Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.
(2) Военнослужещите от запаса и резерва, ползващи се от правото на предходната алинея, трябва да отговарят на следните условия:
1. офицерите да имат над 10 години офицерски стаж и да притежават звание „капитан” и нагоре;
2. сержантите да имат над 10 години сержантски стаж.
(3) Пенсионираните военнослужещи не се ограничават да заемат свободни работни места, съответстващи на тяхната квалификация и образователен ценз, до достигане на пределната възраст за трета категория труд.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите ми за създаването на този чл. 150к са следните.
В подкрепа на чл. 150а до чл. 150и се предлага и този чл. 150к, чието приложение зависи от органите на изпълнителната и местна администрация.
Второ, приложението на чл. 150к доближава нашето законодателство до западноевропейското. В конкретния случай съм приел френското, защото то е най-близо по текст до нашите подточки, които се изброяват в този член. Офицерите имат активна фаза на службата: първи период – като кадрови военнослужещи, и втори период на службата - в органите на държавна и местна администрация и в органите, свързани пряко с отбраната и мобилизационната подготовка на страната. Тези офицери и сержанти имат необходимата професионална военна подготовка, административен, управленски опит и образователен ценз.
Трето, преминаването от активна фаза на службата първи период към втори период на службата в органите на държавната администрация ще спомогнат да се избегнат разходите за преквалификация и ще се съкрати до минимум периодът на адаптация, тъй като няма да има съществено изменение на условията на труд при новите функционални задължения. Това ще повиши престижа на офицерската професия за активен първи период на службата, държавата полага необходимите грижи и внимание за тяхната реализация през втория период на неговата служба.
Четвърто, за практическото прилагане на тези членове 150а-150к е необходимо да се изготви класификатор за основните длъжности в държавната и местната администрация, свързани с отбраната на страната в мирно и във военно време.
В заключение, като принцип военновременната длъжност да се заема от офицери и сержанти в мирно време с необходимата квалификация и ценз и при мобилизация да останат на същата длъжност, а не да се викат други, неподготвени хора, за тази длъжност, което в момента е масова практика. Или имам предвид като подточки за офицери и сержанти, които имат стаж над 10 години и не са по-възрастни от 63 години, когато минават на пенсионна възраст. Това са активни граждани на Република България. Както знаете, Въоръжените сили се напускат в периода от 44-45-годишна възраст, или те имат още активна възраст около 20 години, за което могат да бъдат използвани, а не както сега се изпращат в небитието и те остават с мизерна пенсия и това е благодарност, която ние им даваме.
Затова ви моля да подкрепите този много важен текст – на всички офицери и сержанти, които напускат Въоръжените сили в добра работеща възраст, да им дадем възможност да продължат да изпълняват своите задължения като граждани на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Тук се поставя въпросът – Вашето предложение не е ли извън обсега на приетия на първо четене законопроект? Но сега само задавам въпроса.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Взимам думата за изказване, а не за реплика на господин Тодоров, за да подкрепя Вашето мнение или въпрос.
Според Комисията по отбрана това е предложение, което излиза извън обхвата на приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение. Както се вижда, става дума за изцяло нов текст, който е предложен от господин Тодоров, във времето между първо и второ четене и той не беше подкрепен в съответствие с правилника нито от предложение на работна група, нито пък имаме единодушно становище на Комисията по отбраната. Нещо повече, той беше отхвърлен от Комисията по отбраната. Но това е процедурното основание.
Съдържателното основание да не подкрепяме предложението на господин Тодоров, въпреки че звучи примамливо, е, че в случая той борави с две понятия – запас и резерв, докато Законът за отбраната и въоръжените сили борави с понятията мобилизационен резерв и постоянен резерв. Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили, съответно и на Министерството на вътрешните работи, а постоянният резерв е за комплектуване на мирновременния състав на Въоръжените ни сили.
Второ, господин Тодоров въвежда едно разграничаване на българските граждани и съответно въвежда задължение военнослужещите или всъщност лицата, зачислени в резерва, да имат предимство при назначаване освен в държавните, и в структурите на местното самоуправление – нещо, което влиза в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
И, според мен, в съдържателно отношение третият и най-важен аргумент – това са въпроси, които комисията счита, че следва да бъдат уреждани със специален закон, какъвто в случая вече е подготвен, очаква се неговото внасяне. Става дума за Закон за резерва на силите от системата за национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Ангелов, Вие казвате, че няма запас и резерв, има само резерв. Това не е вярно! Недейте казва това пред военнослужещите, защото не е вярно!
Аз съм посочил даже и точно т. 2: военнослужещите от запаса и резерва, ползващи се от правото на предходната алинея, трябва да отговарят на следните условия: да имат 10 години...
Както сега този офицер има 10 години и напуска, отива в резерва. Той не е в запаса, отива в резерва. Има звания по закон до колко години кадрови военнослужещи – офицери и сержанти в резерва... Има и по звания: капитан до 50 г., майор до 55 г., полковник до 60 г. и т.н. До тази годишнина военнослужещите са в резерва. Те са в задължителен резерв! След тази възраст преминават в запаса, тъй като реално не могат да бъдат призовани по Закона за резерва във Въоръжените сили.
Та за тези хора говоря точно – от резерва, които са на 30, 40, 50 години, зачислени са в резерва, служили са във Въоръжените сили, имат подготовка, завършили са военни училища, имат всичкия необходим ценз, образование и т.н., да бъдат използвани в гражданските структури по места, където трябва да продължат да изпълняват своите задължения, за които цял живот са учили. А не да хванем един гражданин, който въобще не е служил във Въоръжените сили и съответно да го сложим на тази длъжност, а той нищо не знае, разбира се. За това става въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Тодоров, хубаво е внимателно да прочетете раздела, в който правите своето предложение. Вие правите предложение за нов чл. 150к. Целият текст на чл. 150 от буква „а” до буква „и” е в Раздел „Постоянен резерв”. Предишният раздел на Закона за отбраната и въоръжените сили е мобилизационният резерв. Никъде в тези два раздела не става дума за запас. И никъде във Вашето предложение не става дума за кой резерв правите своето предложение – за мобилизационния или за постоянния.
И освен че тук не е систематичното място, още веднъж подчертавам, че доминиращото мнение в Комисията по отбраната е, че това са въпроси, които следва да бъдат регламентирани в Специализирания закон за резерва на силите от системата за национална сигурност. Казвам това и призовавам народните представители, въпреки примамливото звучене на Вашето предложение, да не го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания въпрос? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 5 има предложение от народния представител Станчо Тодоров:
В чл. 191 ал. 1 се изменя така:
„(1) Кадровите военнослужещи от въоръжените сили не могат да бъдат задържани от органите на МВР, а само от органите на Военната полиция и съдебната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той гласи, че чл. 191 се отменя.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред ще зачета сега действащия член, той е много кратък и ясен:
„(1) Офицерите и сержантите от Въоръжените сили не могат да бъдат задържани без разрешение на министъра на отбраната.
(2) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министърът на отбраната.”
Аз предлагам нов текст, в който да се запише, че кадровите военнослужещи от Въоръжените сили не могат да бъдат задържани от органите на Министерството на вътрешните работи, а само от органите на Военна полиция и съдебната власт. Какви са мотивите ми?
Уважаеми колеги, ако премахнем този текст и дадем възможност на органите на Министерството на вътрешните работи да задържат всеки кадрови военнослужещ – офицер, сержант и войник, ще стане хаос в страната! Много добре знаете, че тези кадрови военнослужещи са въоръжени и изпълняват задачи с оръжие! Питам ви аз, как един пътен полицай ще спре и ще задържи един офицер от Въоръжените сили, който е въоръжен? Знаете какъв е законът: първо трябва да му се изземе оръжието. Как ще стане така? Ние ще допуснем груба грешка, ако изменим този текст в закона и дадем възможност на всеки пътен полицай да своеволничи, както се е случвало много пъти лично с мен и с мои подчинени офицери и сержанти, войници, при които са правени опити да бъдат задържани. Тогава ще създадем конфликтни ситуации, уверявам ви!
Нека да не допускаме това! Във всяка една държава това е решено както в сега действащия закон. Има си Военна полиция плюс това, уважаеми колеги. Затова Военната полиция се казва точно така – Военна полиция, не МВР, а Военна полиция! Тя има тези функционални задължения да задържа кадровите военнослужещи! Тя, или съответно съдебната власт, ако има предпоставка за извършено тежко престъпление.
Но да дадем право и на гражданската полиция, пътни полицаи и каквито и да са, да се гаврят с българския офицер, генерал, сержант, войник – недейте допуска това! Дайте да дадем право на военните да си вършат работата сами, а други да не им вършат работата! Ще направим 100-процентово стълкновение!
Вчера съм ходил, както преди малко казах, във Военното училище в Шумен, срещнах се с офицерите, също и в други поделения – това не се възприема нормално! Недейте създава условия...
Молбата ми е категорична, точна и ясна, с 33-годишен стаж съм. Недейте да давате възможност да дадем статут в този закон всеки да се гаври с българския военнослужещ! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Събев.
СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Бих подкрепил по принцип такъв текст, обаче Вие представихте само единия вариант на ситуацията. Аз и в комисията Ви попитах и тогава не можахте да ми отговорите, сега ще Ви задам следния въпрос: ако военни причиняват безредици, по какъв начин Министерството на вътрешните работи или съответните органи биха могли да реагират – да съобщят и да чакат Военна полиция да дойде на мястото и да вземе мерки, или какво – да гледат и да продължават да бездействат? Само това ми беше въпросът. Ако може сега да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Военните как създават тази безредица – с пушки и автомати, или...
СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Той каза, че са въоръжени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези безредици отиват на преврат, едва ли не.
Разумен е въпросът. Проблемът, който господин Тодоров поставя, също има място да се обмисли.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Господин председателю, военните създадат ли безредици, това е равно на преврат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз горе-долу това споменах – отиваме на преврати.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за втора реплика, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Позволете ми, господин председателю, все пак да обърна вниманието на народните представители към първоначалното предложение и то е на Министерството на отбраната – да отпадне чл. 191. Аргументите за подобно предложение от страна на Министерството на отбраната са с оглед привеждането на Закона за отбраната с новия Наказателнопроцесуален кодекс...
Всъщност разпоредбата на чл. 191 съществува в закона от неговото приемане. С този член се регламентира специален режим за предварителното задържане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така, предварителното задържане.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В новия НПК предварителното задържане не съществува като фаза в наказателното производство. Това е първият аргумент.
Междувременно, господин председателю, по искане на главния прокурор беше образувано дело в Конституционния съд. Конституционният съд със свое решение отмени чл. 191.
В случая господин Тодоров предлага изменение на ал. 1 на чл. 191, който вече съгласно решението на Конституционния съд е отменен. Очевидно е, че тук има едно противоречие. Господин Тодоров не е предложил нов текст, който да бъде обсъждан, и ми се струва, че е несъстоятелно предложението, което той прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна първо с господин Ангелов, след това ще отговоря накратко на краткия въпрос...
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хубаво е да запомните, че е Найденов!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Извинявайте, колега.
Наистина има решение по този текст и затова предлагам нов текст. В този текст, който е сега действащ, е записано предварително задържане. Точно по това предварително задържане, поради това, че вече го няма в Наказателния кодекс, съдът се е произнесъл да отпадне този текст. Аз предлагам нов текст с ново съдържание. Не виждам причина този текст да не бъде приет от Народното събрание. Тук не става въпрос за предварително задържане. Тук става въпрос въобще дали ще се задържа или не. Ако ние премахнем изцяло този текст, казах Ви, че при тази ситуация всеки има право да задържа кадрови военнослужещ. Войската си има полиция, наречана Военна полиция.
Оттам преминавам към отговора на въпроса на колегата. Разбира се, в този текст изрично подчертавам, че само органите на Военната полиция и на съдебната власт при тежки престъпления ще задържат военнослужещите.
Наистина може да се получи конфликтно състояние и не само като се седи на улицата, а като е изпълнявал бойна задача. Аз като командир поставям задача на моя подчинен да отиде еди-къде си по служба и да изпълни поставената от мен заповед. Съгласно устава никой няма право да отмени моята заповед! Никой няма право да отмени заповедта на прекия началник. Среща го един полицай и го задържа. Той ще вземе всички мерки да изпълни заповедта! Ето ви конфликта! Иначе ще отиде под съд, ако не изпълни заповедта на прекия си началник. Ето, създаваме конфликтна ситуация.
Колега, това не трябва да се допуска!
А ако извърши тежко престъпление, то е записано – органите на съдебната власт, или ако е някакво нарушение на реда – има си Военна полиция. Между гражданската и Военната полиция има непрекъснато връзка. Ще се обадят, ще съобщят и ще отиде органът, който трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя тезата на господин Станчо Тодоров. Започвам с това, че Военното министерство и Министерството на вътрешните работи са две силови министерства. Това са две министерства с различни функции.
Нека да се върнем малко назад. Как тогава се решаваше въпросът, да кажем, в така нареченото отминало комунистическо общество? Имаше си дежурни роти, които дежуреха по гарнизон и при евентуални провинения ротата отиваше и си изпълняваше задължението. От Министерството на вътрешните работи нямаха право да задържат офицер от армията.
Пак повтарям, това са две силови министерства. Както каза господин Тодоров, да, този военнослужещ може да е тръгнал наистина да изпълнява задача. Защото не е тайна – даже аз като съвсем млад депутат карам, вдигнах телефона и така нататък, спира ме и му казвам: „Виновен съм, накажи ме!”, оня ми казва: „Ти ще ми кажеш, дай ми 20 лв.”, и започва да се заяжда. Защото точно това представлява нашата полиция в момента.
Искам да се обърна към господин Събев. Когато военните създадат ситуация, тази ситуация ще е неблагоприятна за управляващите. Не се смейте, така е! Военните не създават просто ето така за кеф да излизат по улиците в гражданския живот и да се бият. Те имат чест. Основното задължение на войника, на армията и то е конституционно обявено и гарантирано, е да защитава своята Родина! Не да я предава.
По този начин питам юристи: задържа го Гражданска полиция, на кого ще го предаде? На Военна прокуратура или на Гражданска прокуратура? Ето ви още един казус, който трябва да решите. Значи ще трябва да тръгнем и да правим промени в ГПК, както казахте. Как всичко това ще го съвместим? Къде ще намерим решението?
Това са две отделни институции, както се каза, с Военна полиция и Гражданска полиция. Има наистина стиковка между Гражданска и Военна полиция. Който не е бил военен, той не го знае. Да, аз в младите си години бях офицер, затова си позволих да взема думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом сте били офицер и сега сте офицер, д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Това са подробности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте за реплика, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми колеги, смятам, че преждеговорившите – и двамата, господин Тодоров и господин Георгиев, не разбраха това, което им каза господин Найденов. Първо, идеята на закона е съвсем друга. Не давайте примери от 30 и повече години.
Второ, това показват вашите две изказвания – говорят за колизия в нашето законодателство. Това, което искате, противоречи на НПК, така че няма как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Господин Българинов, отново казахте нещо, което няма връзка с действителността - никаква колизия няма тук и никакво противоречие с Наказателния кодекс. Казах Ви, това са две отделни институции, подчинени на две отделни командвания с различен устройствен план и ред за командване. Тогава, според Вас, защото тук ми го подсказаха, дайте да закрием Военна полиция. Ще остане Гражданска полиция и толкоз!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): За какво говорим?!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: „Отпреди 30 години!” - защото такива като Вас – и отляво, и отдясно, които си въобразихте, че уж идва демокрацията и й ... (нецензурен израз) на България, съсипахте всичко, защото щом е комунистическо или щом е отпреди 30 години, трябва да се скапе, трябва да се хвърли на боклука! Нещо, което е работило години наред и е добро, няма причина то да не може да се използва отново!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И все пак да употребяваме...
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Аз много се извинявам, защото говорят от миналото, от сегашното. А миналото си е наше. И сегашното, и бъдещото, пак си е наше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, някои викаха, че бъдещето е тяхно и времето е тяхно, но се оказа, че не е точно така.
И така, да вървим напред.
Няма желаещи за изказвания по този текст.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Има предложение от народния представител Станчо Тодоров – да бъде отменен чл. 199.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, предлагате чл. 199 от сега действащия закон да бъде отменен. Става дума за кадровите военнослужещи, че могат да се кандидатират и бъдат избирани за президент, вицепрезидент, депутат и така нататък.
Нали за този текст става дума, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Абсолютно точно, господин председател.
Уважаеми колеги, този текст наистина трябва да бъде отменен. Мотивите ми са точни и ясни. Беше казано тук за какво става въпрос. По съдържание чл. 199 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи са идентични.
Ето тук въпросът пак стои между двете силови министерства. По искане на 48 народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание в Република България за противоконституционността на чл. 214, ал. 2, точно този текст, за който става въпрос и за отбраната по Закона за МВР, беше образувано дело от 1998 г. и с Решение № 3 на Конституционния съд от 7 март 1998 г. чл. 214, ал. 2 бе отменен като противоконституционен. Изхождайки от излишността на съдържанието на чл. 199 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и чл. 214, ал. 2 от Закона за МВР, то следва този член от закона да бъде отменен, тъй като е противоконституционен.
Аз ще си позволя да цитирам чл. 6, ал. 2 на Конституцията: „Всички граждани са равни пред закона.” Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност – подчертавам, лично, обществено положение или имуществено състояние, тъй като и двете структури са еднакво силови, тоест имат оръжие.
Знаете как господин Бойко Борисов от генерал в Полицията стана народен представител, и се върна пак генерал в Полицията. Знаете го. Факт. Всички знаете този случай. Защо генерал от армията не може да влезе в Народното събрание и да се върне в армията? Какво пречи? Не виждам причина. Не виждам. Тъй като и двете структури са силови, то трябва да бъдат равнопоставени по изборни права, тоест офицерите и сержантите от Министерството на отбраната да имат изборните права на офицерите и сержантите от МВР, сега – държавните служители от МВР. Следователно, този член трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания по предложението на народния представител Станчо Тодоров?
Струва ми се, че все пак трябва да се даде някакъв отговор на това предложение, което не се приема от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То нямаше комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, нямало комисия - моля, не преувеличавайте!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Ако може трима души да се съберем, от които двама да са “за” и един “против”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Найденов. Нормално е да отговорите. Поставя се един проблем. Утре ще трябва да го гласуваме, макар сега тук да сме една шепа хора.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека да се вгледаме в текста на чл. 199. Неговата ал. 1 дава възможност на кадровите военнослужещи да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и за кметове при условия, определени със закон – тоест тук няма забрана за кадровите военнослужещи да се кандидатират за изборните длъжности в Република България по ред, определен със закон.
Втората алинея казва, че: “Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба”.
Алинея 3 регламентира, че: “Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност”.
Тук ограничителното условие е единствено по отношение участието в партийни листи и партийни коалиции. Аргументът за този текст и съответно при дискусията е, че по този начин се гарантира департизирането и деполитизирането на българските Въоръжени сили, които са натоварени с особената отговорност за гарантиране и защитата на националната сигурност, в частност военната сигурност на Република България. Не бива да се допускат политически пристрастия при реализирането на кадровата военна служба. С оглед на това ние не подкрепихме предложението, което прави господин Станчо Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Напълно съм съгласен с Вас, господин Найденов.
Но по ал. 1 е малко неясен краят – “по ред, определен”. Може, но по някакъв ред. Това се говори с недомлъвка. Ако отпаднат последните думи – “по ред, определен”, нека алинеята да си остане, добра е.
В ал. 2 и 3 вие давате абсолютна свобода, а в ал. 1 казвате “по ред, определен”. Това не е ясно и може би тук алинеите влизат в противоречие една с друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, правото да избираш и да бъдеш избран е едно от основните конституционни права на гражданите – чл. 42, ал.1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията, освен предвидените в тези текстове изисквания за възраст, гражданство, непоставяне под запрещение или изтърпяване на лишаване от свобода. Конституцията не обвързва избирателя или избираемия с никакви други условия, нито пък предвижда последици за участие в избора.
Единствено чл. 65, ал. 2 е предвидил, че кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Въпреки че се намира в главата за Народното събрание и говори за народни представители, предвиденото в тази разпоредба съдържа едно принципно положение, което се отнася до всички кандидати за изборни органи, а именно, че регистрираните кандидати само прекъсват – забележете – изпълнението на държавната служба, която заемат, а не я освобождават. В този смисъл с Решение № 16 от 1997 г. на Конституционния съд това положение е възприето и в Закона за избор на народни представители, общински съветници и кметове – в чл. 49.
Няма основание въпросът да получи друго разрешение за държавни служители от ведомствата на МВР и МО, както това е направено в тези членове за Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната. С оглед на това тази разпоредба се явява в противоречие с чл. 65, ал. 2 от Конституцията.
Доводът, че офицерите и сержантите от МВР и Министерството на отбраната са деполитизирани и че участието им като кандидати за изборни органи е несъвместимо със задължението да спазват политически неутралитет, е неоснователен, ако се възприеме конституционното положение, че кандидатите за изборни органи, когато са държавни служители, прекъсват изпълнението на службата си и в периода между регистрацията и избора такава несъвместимост няма да има. През това време те няма да са на служба и не се налага да бъдат обвързани със специфичните за работата им задължения. Изобщо е неоправдано офицерите и сержантите от МВР и МО да бъдат третирани различно от останалите държавни служители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Веднъж вече го казахте.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Найденов, заповядайте – право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Откровено казано, господин Тодоров, бих бил много по-внимателен, когато се опитвам да правя тълкувания на Конституцията или на решения на Конституционния съд, особено ако това става под погледа на един толкова известен конституционалист и същевременно участник в създаването на тази Конституция, какъвто е председателят на днешното заседание господин Любен Корнезов.
По отношение на текстовете, Вие предлагате отпадането на целия чл. 199, Вие не предлагате отпадането само на алинеята, която обвързва неучастие на кадровите военнослужещи в партийни листи и в коалиции. Според Вас трябва да отпадне целият регламент, дори в частта му, която позволява кандидатирането на кадровите военнослужещи.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Точно така, те са свързани.
Щом няма забрана, значи се разрешава.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Що се отнася до аналогията, мисля, че в случая е хубаво да изтъкнете аргументи, които пряко засягат кадровите военнослужещи и да не търсите аналогии по отношение на Закона на МВР. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.) В частта му за прилагане става дума за една девоенизирана система, каквато е МВР.
По отношение репликата на господин Георгиев. Господин Георгиев, тълкувам я, че става дума именно по отношение на законите, които регламентират избора на президент, вицепрезидент и съответно за местните избори. Същевременно за това беше и първата част на моето изказване. Точно чл. 199 дава определените условия, при които се кандидатират. (Реплика на народния представител Георги Георгиев.)
Вероятно сте прав, но в случая няма формално предложение за прередактиране и внасяне на по-голяма яснота по отношение на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към следващото предложение на народния представител Станчо Тодоров.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Има предложение на народния представител Станчо Тодоров – в чл. 211 да се създадат ал. 3 и 4:
“(3) Пълният срок на обучение на учащите се във военните училища за нуждите на Въоръжените сили се зачита за кадрова военна служба.
(4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага за заварените и за завършените военни училища.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да ориентираме народните представители, този чл. 211 сега има две алинеи, които ще ви прочета:
“Чл. 211. (1) При пенсиониране прослуженото време на кадровата военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.
(2) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.”
Сега господин Тодоров предлага две нови алинеи 3 и 4.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато се правят основни промени в закона трябва съответно да се дават и допълнителни неща. Точно затова предлагам тези две поправки в закона. Председателят прочете първите две, аз предлагам следващите две. Мотивите ми за следващите две алинеи са следните.
От 1 януари 2008 г., уважаеми колеги, се отмени наборната военна служба, а остана само кадрова военна служба. На всички ни това е ясно.
Второ, за приемственост на преминаването от наборна военна служба на кадрова военна служба и от изискването на конституционната справедливост и равнопоставеност на военнослужещите при прилагането на новите разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили в новите условия.
Трето, при среща на началника на Генералния щаб с военнослужещите от Националния военен университет - Велико Търново, относно изясняване статута на учащите се във военните училища, той е заявил, че е заложено те да имат статут на кадрови военнослужещи. На кадровия военнослужещ му се признава службата, а на курсанта във военното училище няма да я признаваме – има ли логика? Аз не виждам никаква логика. А това нещо е възможно да стане, аз го казах и на ген. Стойков, само със закон. Ако ние ги заложим в закона, което аз предлагам, ще се приеме, че пълният срок на обучение на учащите се във военните училища за нуждите на въоръжените сили се зачита за кадрова военна служба. Какво лошо има в тази работа? А щом е кадрова военна служба, значи му се счита и за стаж.
Аз не виждам нищо лошо в това мое предложение. И комисията го отхвърли. Не го отхвърли комисията, няколко човека не са съгласни. Не са съгласни, обаче – карай пет години и няма да имаш трудов стаж. Е, кой ще отиде да учи във военното училище? Няма никой да отиде да учи. То и затова сега няма никакви кандидати, няма да има и военни училища. Наистина дотам ще я докараме с нашите законови разпоредби. Вместо да привлечем хората да кандидатстват, да се обучават, да им зачитаме това, което те отстояват в държавата, да получат квалификация и ценз и да го упражняват в продължение на 25 години, както е по закон и да му се зачита да трудов стаж, ние ще кажем – пет нулеви години и след това започваш. Не би трябвало така. Щом е кадрова военна служба, ще ти се зачита. Ако ние приемем, че не кадрова военна служба, досега наборният военнослужещ беше на кадрова военна служба, беше уредено със закон и му се признаваше, но няма наборна военна служба има кадрова – кадровата се приема. Какво лошо има в тази работа аз не виждам.
Затова моля да приемете тези мои предложения. Ще бъде благоприятно за българската войска, уверявам ви. От всички срещи, които съм правил, чакат с нетърпение да приеме тези. Ще има такива, които ще служат на Родината така, както се полага. В противен случай ще направим нещо, което не трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо си мисля, че господин Тодоров бърка, когато си мисли, чуе той е единственият, който се грижи за кадровите военнослужещи или съответно за потребностите на Българската армия и Българските въоръжени сили.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То е видимо.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Страхувам се, че и господин Тодоров погрешно разбира правото си да прави предложения по второ четене по законопроект за изменение и допълнение като задължение да направи всякакви предложения, в това число и излизащи извън обхвата на приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение. И добронамереността на комисията в този случай да допусне за разглеждане и да прави коментар по предложенията на господин Тодоров се интерпретира твърде некоректно от негова страна.
И все пак, освен че излиза извън обхвата на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, предложението, което прави господин Тодоров, не е придружено със становище на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите какъв е кръгът от лица, които би засегнало подобно изменение и какви са финансовите разчети, на които трябва да отговори бюджетът, за да поеме допълнителните разходи, които биха настъпили в резултат на приемането на това предложение. Поради което, освен формалната причина, че не отговаря на приетия на първо четене законопроект, има и несъответствие с изискването на правилника подобни предложения да бъдат придружавани със съответните финансови разчети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не мога да разбера вие какви финансови съгласувания искате при приемането на този текст? Ние го залагаме сега. Ние говорим отсега нататък това нещо реално да влезе в действие, защото не може един курсант да отива да учи за офицер, или един кандидат сержант в сержантско училище три или пет години, той е под пагон, под униформа във военно училище, изпълнява военна служба, дава дежурства, прави всичко и накрая да не му го зачитаме за кадрова военна служба. Ние говорим елементарно. От днес приехме Закона за кадровата военна служба, от 1 януари 2008 г. тези хора, които кандидатстват в тези училища трябва да им се признава кадрова военна служба. Аз не мога да разбера как го виждате – трябвало да чуем тук финансисти, трябвало да чуем от други министерства. Какво общо имат Социални грижи, какво общо има Министерство на финансите? Връзката тук аз не я виждам.
Кой ще плаща осигуровките? Ами, Министерство на отбраната. Като ги наема, Министерството на отбраната ще ги плаща. Кой ще ги плаща? Те за чия нужда отиват да учат, колеги? На чии интереси ще служат? На турските или на американските? На българските интереси ще служат. Щом служат на българските интереси, България ще им осигурява осигуровките. Няма да ги осигурява някоя друга държава.
Затова приемете това нещо и недейте да намесвате други министерства. Тези хора трябва да получат необходимото, което им се полага. Иначе, господин Дъбов, няма да има кандидати за военните училище. Ето оттук ще чуете есента, че такива няма да има. Ще има нула кандидати. Гарантирам ви по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Доктор Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Този член наистина е спорен и при него не може да се вземе еднозначно решение – да отпадне или да се приемат двете допълнителни алинеи. Тук веднага ще дойде противоречието между военното училище и гражданското, цивилното училище. Много хора, завършвайки гражданското училище, слагат пагони – било като сержанти, било като офицери. (Реплика от народния представител Димитър Дъбов.)
Не, военни институции. Тук може в частност да се приеме, но аз го виждам в онзи род войска - като ВВС, където са по-тежки, подводничари или нещо подобно, където наистина службата и самото обучение са свързани със здравето и с живота на курсанта. Да, там нещо да се зачете. Както каза господин Найденов, трябва много внимателно и зорко да се огледа, за да не се нарушат нечии интереси. Иначе и неговото предложение е правилно.
Просто ми е тъжно и мъчно – какво ли не направихме на тази Българска армия? Та я ликвидирахме, та я унищожавахме, та я докарахме вече до смешен брой. Благодарение на тази армия откак свят светува България се българува, защото е българският дух, който армията е носила с копията, със сабите или с щиковете.
Молбата ми е да се отнасяме с уважение към Българската армия. Стига сме превивали гръб на чужди командаджии, които ни казват: на вас не ви трябва армия, унищожете това.
Дайте да погледнем всички нови държави, които влязоха – никой не пипна армията си. Турция, Гърция – увеличават своята армия. Една Македония има повече армия от нас! Една Македония, която е два милиона и половина!
Вижте, тук не става въпрос да се караме или да си подхвърляме язвителни приказки. Относно армията, колеги, трябва да се отнасяме с отговорност, и то отговорност пред паметта на нашите предци. Да вземаме такива решения, които да са в интерес на Българската армия и на българската държава.
В тази държава не живеят само българи. В тази държава живеят и турци, и българи, и арменци, и евреи, и всякакви – те формират българския народ. Аз вярвам, че всички тези хора искат да има България, че искат техните деца да живеят тук. В това няма нищо лошо.
Самият Левски в своя завет ни го е завещал, като казва: ние не се борим срещу турци, срещу евреи и прочие, ние се борим срещу техните правителства, които на едно тормозят и българи, и турци, и евреи.
Затова ви моля: нека без скептицизъм, без насмешка или сарказъм – това е важен въпрос, важен закон за едно формирование, един клон от съществуването на държавата ни, който е най-важният – армията. Нека да се отнасяме с особено уважение и внимание. Тези, на които не им е интересно, могат да напуснат, може да останат пет човека, но тези, които милеят за България. Наистина да се направи един закон, който да служи на армията, но основно на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Без капка колебание ще заявя, че като председател на Комисията по отбраната, а смея да кажа – и огромната част от Комисията по отбраната се отнасяме с огромна отговорност и ангажираност към всички предложения, които правим и които засягат състоянието на Българската армия и на Въоръжените сили. Смея да добавя, че такова е отношението и на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната, и на правителството, защото основата, на която търсим решенията, са именно интересите на Българските въоръжени сили, на военната сигурност и, разбира се, трайните национални интереси, въз основа на които търсим решенията, свързани с развитието и организационното изграждане на Българската армия.
И сега, предложение на народния представител Димитър Дъбов – да се създаде § 5а със следния текст:
„§ 5а. В чл. 215, ал. 4, в началото на изречението се добавят думите „Началниците и”.”
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 215, ал. 4 преди думите „Заместник-началниците” се добавя „Началниците и”.”
Става дума за текст, който регламентираше досега необходимостта заместник-началниците по учебната част на висшите военни учебни заведения да бъдат и хабилитирани лица. Сега се прави предложение това да се отнася и за началниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да прочета ал. 4 на чл. 215:
„(4) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.”
Тоест доценти и професори. Сега господин Дъбов казва – и началниците.
Давам думата на народния представител Димитър Дъбов, който всъщност е направил това предложение.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Първо, относно това, което господин Тодоров говори. Аз мисля, че студентите в България не трябва да се делят, независимо дали са във военен университет или в цивилен, и да се дават по-големи привилегии на едните или на другите. Още повече, че тези, които са във военните училища, следват безплатно. На тях държавата им поема издръжката, за да получат висшето си образование. Оттук нататък да се товари държавата, правят се осигуровки, за да се брои за стаж, мисля, че е повече от сегашните възможности. Не че имаме някакво лошо отношение или нещо друго. Достатъчно е, че тези момчета и момичета следват безплатно в Националния военен университет или в националните военни училища. Толкова по първата част. Исках да внеса пояснение, за да не правя реплика.
Що се отнася до предложението, което съм направил, предлагам редакционна поправка, господин председател. „Началниците или заместниците” да бъдат хабилитирани лица. Иначе довеждаме нещата до пълен абсолютизъм. Може да се получи така, че в определен момент да няма подходящ човек. Затова вместо „и” редакционната поправка да бъде „или”. Друго предложение нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов, споделям Вашето мнение, но надали е редакционно.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Редакционно е. Трябва да приемем, че е редакционно, иначе докарваме нещата до абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го имаме предвид, ще го отбележим. Значи редакцията да бъде „Началниците или заместник-началниците по учебната част”.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): А старши научните сътрудници и докторите остават някъде встрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, старши научните сътрудници ІІ и І степен са приравнени на доцент и професор. Точно ме допълнихте.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Тъкмо щях да похваля управляващите, че внесоха много добър текст и те се отказаха в последния момент, не знам по какви причини. Нещо хубаво предложиха в тези промени и се отказаха.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Не се отказваме, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Уважаеми колеги, господин Дъбов! Още от глъбините на времето българският народ и неговата войска не са допускали да бъдат унижавани и обиждани. Този народ и войската му не могат да бъдат унижавани, защото имат велика история – история още от библейски времена и до днес. Такъв народ не може да изчезне, защото той е закодиран от вековете генетически, защото този народ почита свободата, човешката духовност, а не материалност.
Господин Дъбов, не знам кой Ви накара да внесете тази поправка. Не може или-или, това не е възможно. Аз знам защо, но няма да го съобщя пред Народното събрание, защото не Ви прави чест.
Наистина досега Законът за отбраната, че не включи началниците, а бяха включени само заместник-началниците на военните училища да са хабилитирани лица, беше груба грешка. Аз бях много удовлетворен в комисията и казах: ето това е наистина нещо, което се внася. Сега: или началник, или заместниците. Защото началникът на военното училище в Търново не е хабилитирано лице, а неговите заместници са хабилитирани лица. Ама туй не може да стане! Не може да стане и аз ще Ви кажа защо, господин Дъбов. Чета: „нарушено е изискването на чл. 31, ал. 1 от Закона за висшето образование”.
В чл. 31, ал. 1, господин Дъбов, е записано: „За ректор на висшите училища се назначава/избира хабилитирано лице”. Началникът на военното училище, както Вие казахте, е ректор на училището. Така е, господин Дъбов. Съгласно чл. 32 от Закона за висшето образование ректорът представлява висшето училище, началникът представлява военното училище. По право е член и на Академичния съвет, и е председател на съвета.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за висшето образование Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научна дейност на военното училище. Как ще ръководи той тази дейност, като не е хабилитирано лице? Вие си противоречите.
От Закона за Министерството на вътрешните работи ще Ви прочета чл. 35, ал. 4: „Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи”. Хубаво, но аз пак споря с Министерството на вътрешните работи. От Министерството на вътрешните работи ще го назначава министърът на вътрешните работи и ще е хабилитирано лице, а от Министерството на отбраната ще го назначава министърът на отбраната и няма да е хабилитирано лице. Стига толкова вече поправки. Не може началникът да не е хабилитирано лице, а неговите заместници да са. Това не е практически съдържанието на тази алинея. Съдържанието на тази алинея по чл. 215 от ЗОВС дава възможност ректорът на висшето учебно заведение да не е хабилитирано лице, което е грубо нарушение на изброените преди това членове.
Спазвайки Единните държавни изисквания, военните академии и военните училища, уважаеми колеги, ще могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши учебни заведения. Тоест дипломите, господин Дъбов, на завършилите висши военни училища ще са валидни и офицерите след уволнението им от армията ще се адаптират в цивилния живот с тази специалност, която са придобили във военното училище. Беше много точно и аз ще гласувам за това Ваше предложение, не за второто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Ние нямаме особени различия. Само фактът, че все пак, за да бъдеш началник на академия или на Националния военен университет, трябва да имаш определено звание, да го достигнеш. Съчетаването на военното звание с научна степен невинаги вървят в синхрон и невинаги може да се получи идеалният момент. Затова внасяме думата „или”.
Аз първоначално бях написал тази формулировка, която гледаме, но анализът показа, че не е така. Направихме и някои справки междувременно, след като внесохме това предложение. Около 70% от началниците на военни училища и академии в страните – членки на НАТО, нямат научни звания. Хубаво е да даваме такава възможност със закона да се стимулира, там където може, началникът на военния университет да бъде хабилитирано лице. Много е добре и затова сме го предложили, но довеждането им до степен на абсолютизъм – непременно трябва да бъде така, за мен не е добре.
Второ, в закона, който Народното събрание е приел за Националния военен университет, пише, че имаме началник, докато Академията на МВР има ректор. Има много голяма разлика между началник и ректор. В гражданските ВУЗ-ове е още по-различно. Там са си ректори, те са хабилитирани лица и нещата са вън от коментар, това са доценти или професори.
Иска ми се да бъде, както съм го внесъл, но разбирам, че има неща, които противоречат на логиката, на хода, в който се развиват събитията, затова трябва все пак леко да е отворена вратата, за да може да се прилага и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, ако желаете, заповядайте.
Вижте, това изискване за заместник-началниците да бъдат хабилитирани лица е сравнително ново. Досега даже и това го е нямало.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Не знам каква е причината и ще отговоря на господин Дъбов. Предложението беше много ефикасно. Аз за кой ли път казвам, че вчера лично по този въпрос обикалях военните училища и наистина се възприема от тях. Но не може да правим сега как било в натовските армии, как било в други армии и оттам да черпим идеи или ако някой натовски генерал е наредил тази работа, да я приемем и ние. Това нещо не трябва да се случва.
Ако вземем времето на Хитлер, той тогава нямаше въобще никакви кадри с висше образование, всички бяха с основно образование и ги назначаваше генерали.
Господин Дъбов, ще Ви кажа следното: в армията има две направления за развитие на българския офицер - командна и научна дейност. Този генерал, който стане началник на училището, е тръгнал по научната дейност. Като не иска да бъде в научната дейност и да стане хабилитирано лице, ще отиде в армията по кадровите въпроси, ще отиде действащ български генерал – строеви офицер, не научен, така че не ми поставяйте въпроса. Това си е училище. Щом е училище, ще ползваме правата на Закона за висшето образование. Там се дава висше образование. Какъв е този генерал да го направим началник на военното училище, някой си който няма никаква научна степен и го поставяш да обучава и да дава научно звание на курсантите и да обучава своите началници, да им дава акъл?! Те хабилитирани лица – професори, доценти и какви ли не, а той с никакво образование ще почне да ги командва наляво и надясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но той, за да стане генерал, има образование, недейте така.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Той образование има, но няма научно образование, господин председател. Говорим за хабилитирано лице, не говорим, че той е инженер или има някакво друго образование. Става въпрос за научно образование, което той вече ще упражнява в своята дейност.
Господин Дъбов, ще приема първия Ваш текст, който е много точен, но втория – „или” дава възможност заместникът да бъде по-умно лице от началника си. Туй нещо не е допустимо и не трябва да става във военното училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То никъде не трябва да става, но има изключения.
Заповядайте, д-р Георгиев, за изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, да, тук господин Тодоров аз смятам, че има право. Началникът е равностойна фигура на ректора, нищо че е в недевоенизирана структура и би следвало наистина той да има научна степен. Но тук Соломоновото решение може да се намери по друг начин. Всяка военна единица, било то дори и учебна, си има тъй наречения комендант или, както той каза, този офицер, който не иска да се занимава с научна работа, а иска да се занимава с хуманна, защото курсантите освен че са студенти, са и военнослужещи. Те се обучават едновременно на строева подготовка, на огнева подготовка и по съответната специална насоченост на училището. Но основните войскови елементи те ги изучават и тогава лицето, което не трябва, да кажем, да е хабилитирано, може да бъде точно този комендант или каквото искате име можем да му сложим.
Наистина, нека да има равнопоставеност. Пак повтарям – началник е равно на ректор. Слага се началник поради спецификата, че това е военна институция. Там все пак има йерархия, която е по-строга, регламентирана с устав, който трябва да се изпълнява. Затова нехабилитираното лице може да изпълнява длъжност „комендант” или някаква друга длъжност в съответното учебно заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Георгиев, аз все пак Ви призовавам да се вгледате още веднъж внимателно в предложението, което направи като корекция господин Дъбов. Той не изключва възможността началникът да бъде и хабилитирано лице. Той предлага допълване на сега съществуващия текст, който регламентира изискване само по отношение на заместник-началника по учебната част. С отварянето на възможността началникът (или началникът) да бъде хабилитирано лице, се отговаря на академичната същност, на академичния дух, който имат висшите военни учебни заведения, в случая Военната академия, Националният военен университет и Висшето военноморско училище.
Моят призив към вас е да си дадем сметка, че става дума и за военни подразделения, които имат определеното ниво, съответстващо на подразделенията в Българската армия. Следователно не бива да се изключва възможността при кадровото развитие на офицерите и заемането на съответните командни длъжности, като част от ротацията с оглед на придобиване на допълнителни умения и качества на командния състав на българските Въоръжени сили, да се мине и през нивото на началник на едно от военните учебни заведения в състава на българските Въоръжени сили. Струва ми се, че това в по-пълна степен ще отговори на нашите настоявания да има хабилитирани лица в ръководството на висшите военни учебни заведения, а същевременно да не го превръщаме в императивно изискване, като отворим възможността и началниците, и заместник-началниците по учебната част да бъдат хабилитирани лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Понеже съм автор на предложението, се опитвам да ви убедя да използваме по-леката, по-елегантната форма, която дава възможност началникът на Националния военен университет да бъде и хабилитирано лице. Моля да я приемете. Иначе ще бъда принуден да си оттегля предложението и въобще тази възможност да се загуби. Това е между първо и второ четене. Предлагам да се приеме поправката, която правя с думата „или”. В противен случай ще бъда принуден да го оттегля и ще остане старият запис, според който началникът на Националния военен университет не е хабилитирано лице и няма никаква възможност да бъде. Не ме принуждавайте да правя това.
Второ, ще припомня, че в България в 90% от случаите досега началниците на Военната академия и на военните училища са били строеви офицери и генерали. Когато Станчо беше курсант в Шумен във Военното училище, началникът му не беше хабилитирано лице. Сега се опитваме да създадем възможност да бъдат и такива. Ако се отиде в тази крайност, утре преди гласуването аз ще си оттегля предложението и въобще няма да има такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Найденов, Законът за висшето образование е категоричен – всички висши училища в България, независимо дали са граждански или военни, се оглавяват от хабилитирани лица, които влизат в състава на Ректорския съвет или в Съвета на ректорите. Те участват равностойно с всички останали граждански висши училища като членове на Ректорския съвет или Съвета на ректорите.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Аз го казах. Доколкото си спомням, това е чл. 35 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за дуплика господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Най-напред искам да се обърна към господин Найденов. Господин Найденов, по това, което Вие предлагате, ще посоча един казус, който се появи веднага. Ако във военното училище, което ще се оглави от строевака, нехабилитирано лице, и военното училище, което ще се оглави от хабилитирано лице, им направим едно състезание или огледално съпоставяне, ще видим, че в онова, което е оглавено от строевака, войниците ще маршируват, та ушите ще им пукат, но теория няма да има, а в онези, които са оглавени от хабилитираното лице, войниците няма да могат да маршируват, но ще имат много знания.
Оттук преминавам към отговора на господин Дъбов. Мисля, че тук сме хора с житейски опит, хора с достойнство. Това, което правим, ми прилича на детинщина – “На си ти кукличките, дай си ми парцалките”. Казвате: “Ако ме принудите, аз ще си изтегля предложението”. Значи Вие не мислите позитивно. Тук се решава въпросът за Българската армия. Тук не се решава въпросът дали долу в стола Вие ще изядете моето ядене или аз ще Ви изпреваря и ще си го изям. Нека да мислим по-мъжки, по-политически, по-отговорно! Моля ви приятелски. Тук не сме седнали да се караме. Решили сме да намерим най-доброто, най-подходящото, най-функциониращото. Аз разбирам политическата борба, но докато всички политически сили в България не се научим да сме единни по стратегически важните въпроси за България, България няма да я има и ние няма да бъдем никакви политици. С право хората вън ще ни викат: “Махни ги, 240 маскари, по цял ден мислят каква далавера да врътнат”. Мисля, че всеки един от вас е чул такива или подобни изказвания.
Законът е категоричен. Това го спомена и господин Тодоров, и професорът. Законът казва: “учебно заведение”! Няма значение какво е учебното заведение. Аз казах, че началник е равен на ректор. Това е хабилитирано лице. Затова ви споменах за междинната фигура – не при хабилитиран началник войниците да знаят, но да не могат да маршируват, а онези, които ще бъдат с началник строевак, ще маршируват, но няма да знаят. Нека да помислим и да намерим изход от това положение.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Посочили сме го. Правим крачка напред.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз казах какъв е казусът. Не знам как е било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да се научат да маршируват.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Така е, но трябва да има междинна фигура, която да им каже как се държи пушката. А щом войникът е във военното училище, там той вече ще учи – дали да бъде ракетчик, дали да бъде летец, дали да бъде строевак, танкист, артилерист и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов, който се намесва в спора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Намесвам се в дискусията само в този сегмент на закона, който касае висшите военни училища. Между другото от няколко години насам при мен идват хора, които настояват чрез ръководството на висшите военни училища, да се даде един пълноценен статут на висше училище, което се подчинява изцяло на Закона за висшето образование.
Професор Камбуров ви даде този пример. Става така, че в Съветът на ректорите само началниците на висшите военни училища идват без да имат хабилитираната степен, с която всички останали ректори участват в съвета на ректорите. Това, което искате да не се запише императивно, че началниците трябва да бъдат хабилитирани лица, по същество вие нанасяте вреда на висшите военни училища, вие намалявате техния ранг по отношение на останалите.
Според мен тук се води един доста безсмислен спор за това кой трябва да може да марширува и трябва да се научи. Няма никакво съмнение, че едно висше военно училище има и младши преподавателски състав, който ще научи курсантите на всичките военни умения. Когато говорим за началникът на висшето военно училище да бъде хабилитирано лице, ние нямаме предвид какво да е хабилитирано лице. Ако искате това може да бъде записано –хабилитирано лице в областта на военните науки. В регистъра на специалностите, в регистъра на Висшата атестационна комисия военните науки изрично са записани като отделен раздел на този регистър. Какво по-добро от това началникът да бъде хабилитирано лице в областта на военните науки? Човек, който е минал през всичките стъпки нагоре на развитие, през всички нива, но е достигнал до положение да бъде признат, че има широк хоризонт, да бъде визионер за развитието на военното училище и по същество именно да придаде един силен академичен дух. Това е стремежът – академичният дух да намери по същество своето отражение и в началника, и в заместник-началниците. Добре, нека сред заместник-началниците да бъде само този по учебната част.
Господин Дъбов, наистина се почувствах засегнат от начина, по който Вие буквално като на пазар казахте: „Не ме принуждавайте да си изтегля предложението, ако продължавате да настоявате по този начин.”. Ако предложението е направено с цел подобряване на закона не може една дискусия да Ви кара да приемате такива решения, още повече да държите спрямо нас такъв тон, който не е нищо друго освен един парламентарен рекет – „или ще приемете това, което предлагам, или хайде и това няма да се случи”. Напротив, чуйте нашите аргументи.
Това, за което съжалявам, господин председател, е, че в залата има по-малко от 20 души. Утре, когато гласува пленарната зала, ще се гласува механично така, както най-често се гласува, без хората да чуят аргументите – защо началникът на едно висше военно училище трябва да бъде хабилитирано лице. Дайте тази възможност на висшите военни училища, те я заслужават и те самите ще я приемат много по-добре, отколкото хора извън тях. Не създавайте нещо, което след това влиза във вестниците.
Спомняте ли си, когато за един министър на спорта беше направена специална поправка, че може да не бъде с висше образование? Същото е сега при вас – да, да, като ректорите, обаче началникът няма нужда да бъде хабилитирано лице. Напротив, трябва да бъде и това ще му даде допълнителна тежест не само във военното училище, но и в академичните среди, към които той реално ще принадлежи. Ще принадлежи, защитен от научните си трудове.
По тази причина, колеги, апелирам това да бъде прието така, както преди мен и други колеги пледираха за тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, аз чух вашата аргументация, но Вие казахте и още нещо – не само хабилитирано лице да бъде началник, заместник-началник... Да го предложим ли за гласуване?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да. Господин председател, благодаря Ви, че ми напомнихте, защото аз направих предложението в хода на изказването си, но не го формулирах – началниците да бъдат хабилитирани лица в областта на военните науки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Военни и юридически науки, така ли да го разбирам?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз казах военните наука, господин председателю. Говорим за висше военно училище и затова бих казал ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и военно право дори.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има отделни структури, които се развиват по време на...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, по същество предложението, което правя, отчита по определен начин пледоариите и на господин Ангел Найденов и Димитър Дъбов, които твърдят, че това трябва да бъде човек, който да е преди всичко военен. Един човек, военен, с широк хоризонт, достигнал до пост началник на висше военно училище, трябва да защити своя авторитет като военен чрез и едновременно с това като принадлежащ към академичната общност чрез хабилитирана степен в областта именно на военните науки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще поставя на гласуване Вашето предложение. Има юристи генерали, има лекари генерали. Разбирате, че като казваме военните науки, докъде отиваме? (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Нека да се върнем на предложението, господа народни представители. Всеки, който е бил във военното училище, знае, че във военното училище се изучават дисциплини – и военни, и граждански. Курсантът, ставайки офицер, в дипломата си има две образования. Да, на моята диплома пише: офицер от зенитната артилерия и инженер по радиоелектроника – гражданска специалност. Така е записано и ще ви я дам да я прочетете. Така е записано! Така че не може да приемем само по военните науки. В едно висше учебно заведение има специалности „Военна артилерия”, „Зенитна артилерия”, „Радиолокация” и т.н., да не ги изброявам, и този началник трябва да бъде само специалист в дадено военно дело. Той трябва да е хабилитирано лице, по каквато и да е специалност, независимо от научното си звание. Той тогава може да стане началник на това висше учебно заведение, без значение дали е гражданско, дали е, да речем, доцент по електроника или по технически науки, или по икономически науки, или каквито и да са други, защото във военните училища се изучават най-различни науки. Той трябва да е хабилитирано лице, както и ректорите в гражданските висши учебни заведения, и там трябва да ги задължим, че например като е училище, да речем педагогика, трябва да бъде само педагогическо или какво друго. Така не може! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е моето предложение – да си остане, както беше предложено от господин Дъбов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Висшите военни училища съгласно Закона за висшето образование са специализирани висши училища. Те не са университети. Ако говорим за университет, какъвто например е Софийският университет, има пълен спектър от хабилитирани лица, които могат да го оглавят. Но както Техническият университет се оглавява от хабилитирано лице в областта на техническите науки, Националната спортна академия от хабилитирано лице в областта на спортните науки, това е причината, поради която считам, че за да се отговори изцяло на духа и характера на висшето военно училище, началникът, трябва да бъде хабилитирано лице в областта на военните науки. Това все пак е сериозно стъпало, по-високо от това висшето военно училище да бъде оглавено от военен само на базата на това, че той е кадрови военен.
Господин председател, продължавам да държа да се запише „хабилитирано лице в областта на военните науки”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, ровейки се в историята, искам да кажа, че е имало големи военачалници, маршали, генералисимуси, генерали, но не са били хабилитирани лица, а са останали в историята. Званието не дава знание, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Така е. Позволявам си да Ви кажа, че Томас Алфа Едисон – един от гениалните изобретатели, не е бил инженер, нямал е дори диплома за инженер, но е направил едно от великите открития на ХХ век.
Но ако говорим поначало за структуриране на една институция, в случая на едно висше военно училище, считам, че това можем да го положим като изискване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Димитър Дъбов, което се оказа доста спорно? Няма.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с обсъждането на закона и с надеждата днес да го приключим, едно съобщение.
Преди около 15 минути беше раздаден докладът на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”. Между другото, този доклад беше раздаден в петък на народните представители, които бяха в залата по време на парламентарния контрол, и във всяка една парламентарна група бяха предоставени необходимите екземпляри от този доклад. Така че докладът сега се раздава за втори път.
Казвам това, за да няма утре обструкции, тъй като на Председателския съвет се реши единодушно утре, четвъртък, да започнем с разглеждането на проекта за решение по доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, след консултации, които проведох с председателя на комисията господин Ангел Найденов и с представители на Комисията по образованието и науката, приемам да не се запише императивно в коя област трябва да е хабилитирано лицето, но държа да се запише императивно, че трябва да бъде хабилитирано лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Господин Найденов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И аз благодаря на господин Иванов.
Има предложение от народния представител Станчо Тодоров в чл. 218 да се създаде нова ал. 4:
„(4) Освободените по слаб успех курсанти могат да завършат специален курс до шест месеца за придобиване на военна специална подготовка за съответната длъжност, като:
1. завършилите успешно курса се назначават на длъжност, съответстваща на тяхната квалификация и запазват званието, което са придобили;
2. завършилите успешно всички семестри, но неиздържали държавните изпити и незащитили дипломна работа, и притежаващи звание „старшина” (мичман за ВМС), се произвеждат в звание „офицерски кандидат”;
3. военнослужещите по т. 1 и 2 подписват нов договор за кадрова военна служба и не плащат обезщетение за разходите за издръжка, обучение и квалификация.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, и това предложение ми се струва извън обхвата. Понеже не играем по правилата, ето докъде я докарваме.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Господин председател, в Народното събрание няма „извън правилата”. Това, което предлагам, е по закона и е точно по правилата. Правилникът ми дава право и аз го правя. Кой определя правилата? Народното събрание е приело правилник и при тази ситуация ми дава право да внеса тези поправки.
Мотивите ми за тези поправки са следните.
С моите поправки се дава възможност, господа народни представители, на освободените по слаб успех курсанти да могат, без да се задължават, разбира се, да останат на кадрова военна служба като кадрови войници и сержанти. Подал си е документите за офицер, но му се дава право да остане като кадрови редник или сержант, ако се наложи.
Второ, това са хора, които са издържали, забележете, конкурси, приемни изпити – практически, теоретически, медицински прегледи и т.н., минали са през това ухо.
Трето, те са изявили желание за кадрова военна служба, обаче нямат възможност да завършат висше образование и да станат офицери. Нямат възможност, но могат да станат като курсанти добри войници или сержанти. Не могат офицери, но могат сержанти или войници и аз съм посочил точно как.
Четвърто, ще се избегнат плащанията на таксите за тяхното обучение и ще се използват придобитите от тях знания като курсанти.
Пето, ще се избегнат воденето на дела за възстановяване на освободените по слаб успех курсанти, средства за тяхното обучение и издръжка от Министерството на отбраната.
Уважаеми колеги, считам, че е по-обосновано от курсанти да се обучават за сержанти, отколкото от редови кадрови войници да се обучават като сержанти. Защото той например е завършил курс на обучение пет години, но не се е дипломирал. Не може да направи дипломна работа, да защити дипломна работа, да вземе държавния изпит съгласно изискванията на Закона за образованието, но курсът на обучение го е минал. Ще го изгубим този човек. Учил е пет години военно училище и ще му кажем: отивай си, заминавай си, плащай си и се махай оттук. Не трябва.
Тогава аз предлагам следното. Той има званието старшина, придобил го е, стигнал е дотам. Щом има звание, нека да го запази и да си сключи нов договор не за офицер, а за сержант, щом силите му стигат за сержант, а не за офицер. Ако пък е учил една година и не е стигнал да може да стане сержант, тогава да си подаде документите за кадрови войник и да стане войник с образованието, което има в главата си. Но да го изгоним от училището и той вече да е никакъв?! Това аз целя със своите предложения – кой каквато възможност има, това да бъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте аргументите, текстът е пред вас. Имате думата.
Да го направим за всички висши училища?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да го направим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, или си юрист, или не си юрист – не можеш да бъде полуюрист.
Имате думата, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Иска ми се да кажа, че в комисията до известна степен споделихме част от аргументите, които изложи тук господин Тодоров. Те са преди всичко аргументи в посока на потребността хората, които са избрали военната професия и като част от нея – военното обучение, да имат възможност да се реализират тогава, когато са допуснали по-слаб успех отпадане от съответното военно училище.
Впрочем, тази възможност съществува и сега, без да е регламентирана в специални текстове на закона, а на базата на заповеди и съответни наредби или други актове на министъра на отбраната, съответно на началника на Генералния щаб.
Преди въвеждането на професионалната армия курсантите, които отпадаха поради слаб успех, отиваха в съответния вид Въоръжени сили, част от които беше съответното висше военно учебно заведение, независимо дали Сухопътни войски, дали са Военновъздушните сили или Морският флот, служеха една година и съответно биваха възстановявани като курсанти в същия курс, от който са били изключени поради слаб успех.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Войници!
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Сега се появява определено затруднение, поради факта, че имаме изцяло професионална армия, което предполага сключване на договори. Ние в комисията предложихме на господин Тодоров да се обмислят допълнително с Министерството на отбраната и с Генералния щаб текстове или възможности, в това число и по отношение на сроковете, в които следва да се подпише този договор за кадрова военна служба, който предлага господин Тодоров, и съответно да бъдат направени нови предложения.
Господин Тодоров държеше на текста по начина, по който е внесен. Предвид на факта, че в него има твърде много противоречия, освен факта, че излиза извън обхвата на Законопроекта за изменение и допълнение, комисията не го подкрепи.
Например има противоречие, че курсантът в ІV курс, който примерно отпада поради слаб успех, ще бъде принуден да изкара шестмесечен курс, да сключи кадрови военен договор и да бъде назначен като сержант в Българската армия. В това няма нищо лошо, но същото се отнася и за курсанта, който отпада в І курс и който придобива правото пак след шест месеца да сключи кадрови договор за военна служба и да бъде назначен на съответната длъжност. Докато например за обучаващите се в колежите това задължение – да бъде назначен на сержантска длъжност, е в рамките на пълния срок на обучение, което придобива.
Виждате, че в предложението, което прави господин Тодоров, има заложено противоречие, тъй като има две хипотези. Първата е за отпадналия поради слаб успех, независимо от годината, в която той отпада; а втората хипотеза е за завършилите семестриално, но неиздържали държавните изпити или защитили дипломна работа. Така или иначе след шест месеца те се назначават приблизително на една и съща длъжност според едни и същи изисквания. Това е част от противоречието. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи други народни представители да вземат отношение?
Има думата за реплика господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми колеги, мъчим се да се самоизлъжем.
Бях много точен и ясен. Говорих кратко и ясно. Учи една година. Той си е редник. Званието на пагона му е редник, но получава слаб успех. Кандидатства за редник. Минават шест месеца и става редник.
Кадрови войник. Учи три години. На пагона има сержантско звание. Кара шест месеца това, което е за сержант, и става сержант.
Завършва петгодишно обучение, но не може да се дипломира, става офицерски кандидат. Офицерският кандидат също е сержантско звание, не е офицерско звание. Той не може да стане офицер поради слаб успех. Но той има званието и знанието за съответната степен, той го е придобил по време на своето обучение. Това е конкретното ми предложение. Защо, как и по какъв начин се възприема не знам. Защо да го губим?! Ние ще вземем един, който въобще не е служил.
Не е вярно, господин Найденов. Досега поради слаб успех той отива, служи една година във войската и не се връща във военното училище. Той дослужва във войската. Имал съм много такива. Примерно, изгонен от военното училище, идва и служи като редник, стои една година и тогава се уволнява. Така беше.
Сега ние пак правим същото, но званието, което той придобива във военното училище, му даваме право да го вземе като кадрови военен. Иначе няма да има хора, които да служат. Имайте предвид тази работа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики?
Имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Съвсем кратка дуплика. Нито Комисията по отбрана, още по-малко пленарната зала са редакционна колегия, за да поправят текстовете, които предлага господин Тодоров, с оглед на което още веднъж призовавам народните представители да не подкрепят предложението, което прави господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Петнадесет човека сме в пленарната зала, по-малко, отколкото членовете на Комисията по отбраната. Срамна работа, господин председател! Прекратете заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Тодоров, аз не мога да коментирам оттук това.
Но оттук говорите едно нещо, а текстът звучи по друг начин. Затова трябва да има първо и второ четене, затова не могат да се правят предложения като Вашите, след като мине първо четене, и то по цялата материя на закона. Това означава, че никой народен представител не може да направи друго предложение по Вашите текстове. Ние сега ги виждаме.
Конституцията говори за две четения; Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва, че не можете да правите предложения извън обхвата на закона на първо четене – това се има предвид. Какво да направим сега? Дали сте предложение в комисията, ще го поставя на гласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Той друго каза, господин председател – петнадесет човека сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но не мога да прекратя заседанието.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Кой ще гласува тогава утре?! Само тези, които сме тук, в залата, а другите да гледат и да са наблизо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както знаете, с последната промяна на Конституцията кворум е необходим само при гласуването. При разискванията кворум не се изисква.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Но какво ще гласува онзи, който не е бил днес тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам Ви, доктор Георгиев.
Разбира се, че има проблем и трябва да го решим законосъобразно и целесъобразно.
Моля да продължим с § 6 по вносителя, който става § 9, за да приключим днес със законопроекта. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, по § 6, който става § 9, и § 7, който става § 10, няма предложение и комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров е ново предложение – в чл. 243, ал. 5 и ал. 6 се отменят.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, този дебат според мен не е нужен. Никой няма да чуе, както в комисията, господин председател, никой не чу, защото нямаше хора. Така и в пленарната зала. Сега ще изляза отвън и ще направя съобщение, че в пленарната зала има 12 човека. Комисията е от 19 човека, в Народното събрание заседаваме 12 човека и ако утре бъде подложено на гласуване, ще бъде срам и позор за българската войска! Срам и позор – заявявам го открито от трибуната на парламента. Дванадесет човека обсъждат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България! Това нещо трябва да бъде записано и да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То се записва.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Предлагам в чл. 243 ал. 5 и 6 да бъдат отменени, защото с промяната на закона от 1 януари 2008 г. не е нужно да бъдат заложени такива текстове. Това се отнасяше, когато за операции и мисии се изпращаха хора по желание, доброволно. Тези, които бяха изпратени на операции и мисии зад граница, се ползваха с привилегии съобразно тези точки от закона. Като се завърне от мисия, да вземе семейството си и да отиде на почивка за една седмица в базите на Министерството на отбраната, докато все още има такива в някаква степен.
С приемането на задължителната кадрова военна служба тези текстове не са нужни. Вече цялата българска войска може да бъде изпращана на мисии зад граница, така че не е нужно да има такъв текст в закона. Да бъде както си е – за всички еднакво, не за тези, които ходят и които не ходят. Значи сега ще се натискаме да отидем. Ще търсим някакви привилегии и ходатайства да отидем да ползваме някакви привилегии или не. Тези точки трябва да отпаднат. Те бяха валидни, когато хората отиваха на мисии доброволно и това беше награда. Сега е задължително, не е необходима такава награда. Така е. Това е мнението на всички. Иначе ще започне да ходатайства да отиде, за да може да ползва това или онова. Той вече е задължен, подписал е договор и е длъжен да го изпълни. Както е било досега във всички времена, да се ползват тези санаториуми или почивни станции. Има заповед на министъра по този въпрос, ние няма да отменяме заповедите на министъра с този закон. По заповедта на министъра, по правилника на Министерството на отбраната всеки ще си ползва тези заведения и санаториуми. Затова предлагам да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, става дума всъщност за едноседмична почивка в станция на Министерството на отбраната. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.) Надали някой ще тръгне на мисия само заради тази една седмица. Няма цялата Българска армия пък да бъде на мисии, я.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Исках под формата на реплика, господин председателю, да изясня на народните представители текста на ал. 5 и 6:
„(5) Кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, и членовете на техните семейства имат право на едноседмична безплатна почивка в базите на Министерството на отбраната. Необходимите средства се предвиждат по бюджета на операциите или мисията.
(6) Работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи по ал. 5 са длъжни да разрешат ползването на отпуск за този период.”
Ние считаме, господин председателю, че предложението, което прави господин Тодоров, е несъстоятелно. То ощетява българските военнослужещи, независимо от принципа, по който те участват в операции, в мисии зад граница. Тези предложения, които са от 2004 г., са част от целия пакет социални придобивки, които бяха регламентирани в Закона за отбраната и Въоръжените сили и предвиждащи именно подобни ангажименти на държавата към военнослужещите и техните семейства с оглед на разбирането, което носим по отношение на участието на български военни контингенти в операции и в мисии извън територията на Република България.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, имате право на реплика, но ми се струва, че така ... (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Какво неточно? Вие ги ощетявате!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Не ги ощетявам, господин Найденов. Аз ще Ви кажа – не можем да задължим с този текст гражданския бизнесмен да пусне членовете на семейството на военнослужещия да отиде на почивка с него. Не можем да го задължим!
Аз ще ви кажа защо досега го задължавахме – защото досега беше доброволният принцип и бизнесменът даваше съгласието си лицето Хикс да отиде на такава мисия.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Каква е разликата? Какво общо има принципът със съпрузите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За съпрузите става дума.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Така е, господин председател.
Вижте договорите, които подписваха военнослужещите, които отиваха, колега, в тези мисии. Тогава – да, когато си е дал съгласието. Сега вече не е нужно такова съгласие. Сега кадровият военнослужещ подписва договор, с който се задължава да ходи. При тази ситуация няма такива предварителни договори, които се подписваха – да ходи или не. Тук текстовете са коренно различни, затова предлагам този текст да отпадне – не е нужен!
Министърът на отбраната може, уважаеми колеги, ако толкова държите и аз също държа, когато изпраща определено подразделение зад граница със своя заповед, да пише изрично, че той поема разходите на тези хора за едноседмична или едномесечна почивка, след като се завърнат. Министърът със своя заповед за сметка на Министерството на отбраната. Така може и би трябвало да бъде така, аз съм съгласен, но не в закона. Това е моето предложение. Не вземайте правата на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за жените на военнослужещите. Прочетете го: работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи, които са длъжни да разрешат платен отпуск, за да могат мъжът и жената заедно да отидат за една седмица, когато се върне от Афганистан, Ирак или отнякъде. Това е цялата работа.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): В своя акт министърът може да го направи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме, за да можем да свършим до 14,00 ч. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Ако не се изказвате, господин Тодоров, ще можем да приключим. Колко часа разискваме? На осми параграф сме сега. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 8 има две предложения.
Първото предложение е на господин Станчо Тодоров:
„Чл. 252 се изменя така:
1. В ал. 1 думите „може да” се заличават.
2. а) В ал. 2 думите „може да” се заличават.
б) В ал. 2 изречение второ се изменя така:
„Предоставените помещения и сгради по ал. 1 се ползват от съюзите за собствена стопанска дейност за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В чл. 252 се създава ал. 3:
„(3) Условията и редът за финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите по ал. 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, заповядайте, ако желаете.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, явно управляващите правят това, което намерят за добре, но не е за тяхно добро. Все пак може да остане една чертичка за утре, но ще остане една чертичка. Да чуе залата колко човека сме разисквали днес.
Не може, както в комисията казах, че всички се юрнаха да гледат Румен Петков, никой не остана в комисията и предлагат господин Найденов и господин Станчо Тодоров. Неговото надделя над моето и готово, внася от името на комисията. Това не е нормално явление, господа! Защо не се случва в другите комисии така, питам аз? Господин Божинов много добре знае. Там не може да се случи това, там има ли въобще някакъв спор, защото всичко е точно както трябва. А тук се случва.
Не е чест за вас, господа. Вижте, цели групи ги няма. Това е нещо, което утре ще излезе навсякъде. По няколко човека тук от управляващите стоите. Ние приемаме важен Закон за отбраната и Въоръжените сили. Засрамете се малко!
Ще си използвам времето и ще говоря както трябва. В чл. 252 искате пак да прикриете министъра на отбраната. Достатъчно права му дадохте на министъра, уважаеми колеги, стига сте му давали тези права. Дайте му малко задължения. Не може той иска или не иска на военнопатриотичните съюзи да дава. Ти ми харесваш – ще ти дам помещение. Ти не ми харесваш – няма да ти дам помещение. На когото си иска, в който град си иска на него ще даде. Така е в закона.
Аз предлагам това „може да” да изчезне. Той се задължава да предоставя такива помещения на военнопатриотичните съюзи, а не да продават помещенията, които са в центровете на големите градове. Големите градове като Варна вече нямат такива помещения. В една стая четири на четири са се скатали шестнадесет човека от трите военнопатриотични съюза. Имаме три военнопатриотични съюза, нямаме кой знае колко, но и трите нямат едно помещение. Ако трябва ще ги докарам тук, в Народното събрание, да докладват, че нямат. Аз също съм от тази варненска организация и нямат такова.
Аз искам да предложа на Народното събрание да задължи министъра, има достатъчно количества помещения, които се освобождават сега от българската войска, да предостави помещение.
Като допълнение в ал. 2 съм предложил, господа народни представители, предоставяйки помещения и сгради по тази алинея, да се ползват за собствена стопанска дейност за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други лица. Значи вие не давате нищо на тези военнопатриотични съюзи. Вие не им давате дори собствена стопанска дейност да правят. Това не е нормално явление. Дайте им собствена стопанска дейност да вършат, дайте им да се самоиздържат. Като не им давате абсолютно нищо, нито средства, нито нещо друго, дайте им поне възможност те нещо да правят.
Аз не разбирам упоритостта на някои от управляващите, но това, което се случва в Народното събрание, е прецедент за Народното събрание и не бива повече да се случва, защото в края на краищата утре ще изляза пред пресата и ще кажа, че на военнопатриотичните съюзи, на негодните за военна служба Народното събрание не иска да им предоставя нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека все пак да се концентрираме върху това, което се предлага. Всъщност предложенията, които прави господин Станчо Тодоров, са едната крайност на сегашния текст, който въвежда императивното задължение на министъра на отбраната да предоставя финансова или материална помощ на военнопатриотичните съюзи, които, господин Тодоров, национално представените не са три.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Точно три са.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И същевременно да им предоставя за безвъзмездно ползване помещение във военните клубове, в сгради, управлявани от Министерството на отбраната. Кое е неприемливото в случая и защо едно подобно предложение, ако бъде прието, би било мъртвородено? Защото може да се окаже задължение на министъра на отбраната в общински или областни центрове, или в населени места, където няма сгради, собственост на Министерството на отбраната. Как тогава да бъде реализирано задължението на министъра на отбраната, което ще му бъде вменено, ако бъде прието предложението, което прави господин Тодоров?!
Предложението на Министерството на отбраната за съжаление отива в другата крайност, като забранява каквато и да е стопанска дейност в помещенията, които са предоставени от страна на Министерството на отбраната. Това на практика означава на военнопатриотичните съюзи и на техните организации да се предоставят единствено офиси, които, разбира се, са само част от потребностите на съответните организации на военнопатриотичните съюзи.
Това, което предлага комисията с едно значително мнозинство, без да се вменява като императивно задължение на министъра на отбраната, е да остане сегашната възможност да се предоставят и финансова, и материална помощ, съответно и помещение от страна на Министерството на отбраната. И нашата добавка е да не се приема предложението на Министерството на отбраната да се забрани всякаква стопанска дейност в тези помещения, а министърът на отбраната в изричен свой акт да определя реда и условията, при които могат да се ползват и съответно стопанисват помещенията, които се предоставят на организациите на военнопатриотичните съюзи. По този начин ние считаме, че по-пълно отговаряме на потребностите на военнопатриотичните съюзи, даваме възможност да се регламентират дейностите в акт на министъра на отбраната, за да не се превръщат помещенията, които се предоставят на военнопатриотичните съюзи, в източник за обогатяването на трети лица, да не се спекулира с помещения, които се предоставят за патриотичната дейност на военнопатриотичните организации, и същевременно да не се отнема възможността за самоиздръжка на съответните организации.
Ето защо призовавам народните представители да подкрепят това предложение.
Впрочем то е и в съответствие с много писма, които бяха изпратени в резултат на това предложение от военнопатриотичните съюзи, от техните организации до Комисията по отбраната, сигурен съм – и в деловодството на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с това, което съм предложил, завърши господин Ангел Найденов. Чудно ми е защо не се приема моето предложение. Записал съм, че предоставените помещения и сгради се ползват за собствена стопанска дейност, за самоиздръжка, без право на преотстъпване на други. Господин Найденов завърши с това, но тъй като аз го предлагам, не го приема. Той иска да приемем неговото. Той е съгласен с този вариант, но принципно не е съгласен и предлага нещо, което не е нормално.
Мисля, че тук има и други колеги, които членуват в такива военнопатриотични съюзи. Тяхната дейност е такава, че не е да им дадеш стаичка 4х4 м, да ги затвориш там и да им дадеш един телефон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Къде са тези твои колеги?!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Аз мисля съвсем друго, господин Найденов. Тези помещения и сгради се дават на военнопатриотичните съюзи да развиват някаква дейност, защото нямат по какъв друг начин да получат приходи, освен ако не им предоставим нещо. Това започна още от 1990 г., когато им предоставихме складове и бази, а след това им ги взехме. Хората, които членуват там, отиват и си намират работа в този съюз. Там те работят, а ние не им даваме никакви възможности да работят и да се самозадоволяват. Това е, господин Найденов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю.
Разбирам, че господин Тодоров има пред себе си само собствените си предложения и не чете доклада, който е раздаден.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Това си ми дал!
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Нека прочета още веднъж това, което предлага Комисията по отбраната.
В чл. 252 се създава ал. 3:
„(3) Условията и редът за финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите по алинеи 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Всеки министър прави каквото си иска!
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Хубаво е, господин Тодоров, да се запознавате с всички текстове, които са предмет на обсъждане, и да разполагате с всички документи, които раздава Народното събрание.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Като станеш министър, и ти ще го промениш на другия ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще стане това? (Оживление в залата.)
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Ще спрем дотук. Остават пет минути. Има обаче още пет-шест текста, има и предложения. Ясно е, че днес не можем да приключим с този закон. Ще продължим утре.
Обявявам, че утре сутринта от 9,00 ч. ще започнем с гласуване на проект за Решение за възлагане на Министерския съвет на процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. След това ще преминем към разглеждане на точката от седмичната ни програма – доклад на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” и проект на Решение по доклада.
След разглеждането и евентуално приключването на тази точка, ще продължим с разглеждания сега Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и следващите точки от седмичната ни програма.
Няколко съобщения:
Комисията по гражданското общество и медии ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите, която вчера е имала заседание от 14,00 ч., ще има заседание днес от 14,30 ч. и утре от 14,30 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.

Утре продължаваме по дневния ред, както го съобщих, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Татяна Калканова