ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 9 април 2008 г.
Открито в 9,02 ч.
09/04/2008
Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Проектът за Програма за седмицата от 9 до 11 април 2008 г. ви е раздаден. Той беше обсъден на Председателския съвет.
Позволете ми, както изисква правилникът, да ви го прочета:
„1. Второ четене на Законопроекта за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети – продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
5. Разисквания по проект за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност.
6. Гласуване по проект за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност.
7. Проект за Решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета и на Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, обърнете внимание, за 2004 г.
8. Проект за Решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
9. Проект за Решение по Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
11. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
14. Парламентарен контрол.”
Както ви казах, уважаеми народни представители, този проект за програма беше обсъден на Председателския съвет днес сутринта и е необходимо да направя известни разяснения.
Разискванията по проекта за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет, тоест т. 5, ще започнат, както ви е известно, утре от 9,00 ч. Обикновено разискванията по вот на недоверие продължават до около 17,00 ч. Следователно утре ще има удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред. Това практически означава, уважаеми народни представители, че гласуването на проекта за решение ще бъде в петък около 17,00 ч., тоест 24 часа след като са завършили разискванията в четвъртък.
На Председателския съвет единодушно беше възприето становището, което, разбира се, ще ви предложим: тъй като утре ще има удължаване на работното време с няколко часа, в петък пленарното заседание да започне от 11,00 ч., а не от 9,00 ч. От 11,00 ч. най-напред ще имаме няколко гласувания, които са по законопроекти, останали от миналата седмица и които вероятно днес ще приемем на второ четене. Те ще продължат около 30 до 40 минути. След това започваме с парламентарния контрол. Почти всички министри, включително министър-председателят, до този момент са заявили желание да отговарят. Парламентарният контрол ще продължи около пет часа.
Следователно в петък: от 11,00 ч. – гласуване, около 11,30 ч. – парламентарен контрол до гласуването на проекта за решение за вот на недоверие.
С тези разяснения моля, гласувайте проекта за Програма за работата на Народното събрание от 9 до 11 април 2008 г.
Гласували 193 народни представители: за 181, против 6, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Има още три предложения от народни представители за включване в седмичната ни програма на други точки, които, разбира се, ще поставя на гласуване.
За да ориентирам народните представители и парламентарните групи, отново този въпрос беше разискван на Председателския съвет, парламентарните групи ще разполагат със следното време при разискванията по вота на недоверие:
Парламентарната група на Коалиция за България ще разполага общо с удължаването с 60 минути, Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – общо 33 минути, Парламентарната група на Движението за права и свободи – 32 минути, Парламентарната група на Българска нова демокрация – 24 минути, Парламентарната група на Обединените демократични сили – 23 минути, Парламентарната група на Демократи за силна България – 23 минути, Парламентарната група на Българския народен съюз – 21 минути, Парламентарната група на „Атака” – 20 минути, и независимите народни представители – общо 15 минути. Това е традиционно, включително такова беше времето на парламентарните групи и при последния вот на недоверие.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашето предложение за включване на проекта за решение за временна анкетна комисия .
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! За пореден път поставям на вашето внимание предложението за включване в дневния ред на точка, което е подкрепено с 48 подписа на народни представители от опозицията, а именно да се създаде парламентарна анкетна комисия, която да се занимае основно с въпроса: кой плати пътуването на четирима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция в края на м. ноември до Монако?
Постоянно декларираме като институция, че искаме да се борим с корупцията. Ние сме длъжни в този случай, когато става въпрос за пътуване в чужбина и за други разноски, които са поети към министри от частни лица да се изясни какъв е характера на пътуването, кой точно е заплатил това пътуване и дали в конкретния случай не става въпрос за конфликт на интереси. Ако става въпрос за конфликт на интереси това не е нищо друго освен корупция.
Аз ви моля с гласуването си да подкрепите включването в дневния ред на тази точка. Нека да обсъдим подробно тук, в пленарната зала, нуждата от създаването на такава анкетна комисия. Аз смятам, че трябва да бъде уважен вота на 48 народни представители от опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за включване на тази точка в дневния ред.
Моля да гласуваме.
Гласували 178 народни представители: за 83, против 72, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Имате думата за предложения за прегласуване.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз моля да подложите на прегласуване направеното предложение. Вземам думата, защото резултатите на електронното табло са обнадеждаващи. Миналият път за това предложение гласуваха 61 народни представители. Днес на първо гласуване имаме 83 гласа.
Аз много моля колегите, които са се въздържали при това гласуване да преосмислят гласа си. Нужно е Народното събрание като основна институция на държавна власт в страната да даде знак към българските граждани, че ние не подминаваме с лека ръка всеки един случай, в който висши държавни чиновници се уличават в корупция. В крайна сметка публично уличаване има в този случай.
Аз искам да ви припомня, че на въпроси зададени в пленарната зала на министър-председателя: „Кой плати това пътуване до Монако?”, той отговори, че държавата не е платила това пътуване, тоест нямаме командировъчни пари, платени от държавата, което означава, че плащането е за сметка на частни интереси, което е недопустимо.
Затова аз отново ви призовавам, особено колегите, които се въздържаха при първото гласуване – моля ви, нека да включим тази точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 80, против 101, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от господин Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте, за да обосновете своето предложение. То е за Проект за решение относно решаване на неотложни проблеми на транспорта в столицата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, в петък имах въпрос към транспортния министър относно тежките транспортни проблеми в столицата и големите български градове.
Всички вие идвате на работа сутрин. Знаете, че София вече не само в пиковите часове, но и през целия ден е изцяло задръстена. Губим по час-два за придвижване от една точка до друга, както всички български граждани. Затова, колеги, ви предлагам Проекторешение за решаване на неотложните проблеми на транспорта в столицата. То гласи следното:
„1. Министерският съвет и Столичният общински съвет в едномесечен срок от приемането на настоящото решение да изготвят концепция, включваща конкретни мерки за решаването на неотложните проблеми на транспорта в столицата.
2. След изготвянето на концепцията да бъдат предприети незабавни действия за подобряване на градския транспорт, изграждането на пътни съоръжения – автомобилни и пешеходни надлези и подлези, пробиви, велосипедни и пешеходни алеи, паркинги.
3. Финансирането на мерките, свързани с подобряването на транспорта в София да се извърши на паритетен принцип между правителството и Столичния общински съвет.”
Колеги, мисля, че това решение е разумно. Искам да ви кажа, че по данни на председателя на Държавната агенция за енергийна ефективност всеки ден в столицата се губят от около 600 хил. литра гориво само вследствие на тези задръствания. Те се плащат от всички нас, от софиянци.
Колеги, ето защо ви предлагам да подкрепите това разумно предложение и до няколко месеца транспортния проблем в София да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Минчо Христов за включване на този проект за решение в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 34, против 44, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване от господин Христов.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господа народни представители! Току-що направеното от мен предложение беше подкрепено от 34 народни представители – горе-долу същото количество, което подкрепи и спасяването на „Козлодуй”.
Обръщам се към онези, които гласуваха против и които гласуваха въздържали се, което е равнозначно на това да гласуваш против: помислете, колеги! Тук няма нищо политическо! Тук има един сериозен проблем, пред който е изправена София и аз ви предлагам конкретно решение.
Искам да ви кажа следното: един надлез или подлез, който бъде построен на ключово кръстовище, струва смешни суми, струва от порядъка от няколкостотин хиляди до един или два милиона лева. На година в София българските граждани, живеещи в столицата, плащат около половин милиард лева само за гориво, което те изразходват в задръстванията. Това го казвам не аз, това го казва председателя на Агенцията за енергийна ефективност. Това е една държавна агенция. Обърнете внимание върху това.
Правя това предложение, защото общината досега, до този момент, конкретно господин Бойко Борисов не е направил нищо по въпроса. Затова искам да ангажирам чрез една законодателна инициатива, която има задължителен характера и общината, и правителството.
Колеги, това е, което ви предлагам и се учудвам, че само 34 човека от 240 в българския парламент подкрепят нещо толкова градивно и толкова разумно. Моля да преосмислите вашето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 32, против 58, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 40, ал. 3 е направено от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, моля да обосновете предложението си за проект за решение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, отново поставям на вашето внимание предложението ми в седмичната програма на парламента да влезе Проект за решение за промени в Кодекса за социално осигуряване. Става дума за абсолютната необходимост от повишаване на пенсиите на българските граждани.
Конкретно предлагам: първо, да се отмени точковата система, да се преизчислят всички пенсии, да се премахне разликата в размера на пенсиите преди и след 2000 г. – един особено болезнен проблем за огромна група от българските пенсионери, нямаме право да ги разделяме в драстичната разлика на пенсиите преди и след 2000 г., и пенсиите да се осъвременяват на всеки три години.
Уважаеми колеги, вие виждате, че заради галопиращата инфлация най-голямата жертва на тази инфлация и на антисоциалния модел на управление в момента са българските пенсионери. Тези увеличения, които досега им се дадоха, са абсолютно символични, защото инфлацията за 2007 г. беше 12%, а продуктите от първа необходимост скочиха над 25%.
Многократно съм казвала, че пари има. Те могат да се вземат от бюджетния излишък, могат да се вземат от мисиите. Вие всички се сблъсквате с проблемите на българските пенсионери. Знаете, че те са жертвата всъщност на последните години от галопиращата инфлация, здравеопазването е недостъпно, изхранването на българските пенсионери е затруднено. Аз се радвам, че напоследък много колеги вече се обърнаха към тази тема. Виждам дори, че една малка група от Българската социалистическа партия заговори за необходимостта от реформа в пенсионното осигуряване, така както някои колеги започват да подкрепят моето и на колегата Христов предложение за отмяна на ДДС върху лекарствата. Затова се надявам сега здравият разум да победи и да подкрепите това разумно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Банкова.
Гласували 134 народни представители: за 23, против 36, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 2-8 април са следните:
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, вносител Министерският съвет;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, вносител Нено Димов и група народни представители;
Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност, вносител Атанас Щерев и група народни представители;
Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати;
Законопроект за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, вносител Министерският съвет;
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа – Кавказ – Азия, вносител Министерският съвет;
Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и KFW „Франкфурт на Майн” за 4 млн. евро – „Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България”, вносител Министерският съвет;
Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г., вносител Висшият съдебен съвет.
Информират ни също така, че въз основа на текстове от Закона за съдебната палата в Народното събрание е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през първото тримесечие на 2008 г. Информацията е на разположение в библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към първата точка от гласуваната ни днес програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ.
Предстои продължаване на неговото разглеждане, като трябва да бъде представен чл. 20.
Госпожо Арсенова, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля, във връзка с работата ни по съответната точка от дневния ред, да бъде допуснат до пленарната зала заместник-министърът на околната среда и водите господин Чавдар Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поначало ги каним без да гласуваме това предложение, така че моля поканете заместник-министър Георгиев в залата.
Госпожо Арсенова, моля представете Глава втора, Раздел І.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава втора – Превантивни и оздравителни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Превантивни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
По чл. 20 има предложение на госпожа Манева, което е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Има още едно предложение на госпожа Манева:
„2. В чл. 20, ал. 4 и ал. 5, и навсякъде в текста, където фигурира чл. 6, се заличава „т. 2-4”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната редакция:
„Чл. 20. (1) Операторите, в резултат на чиято дейност е възникнала непосредствена заплаха за екологични щети, са длъжни незабавно да предприемат превантивни мерки.
(2) Когато непосредствената заплаха за екологични щети продължава да съществува въпреки предприетите мерки по ал. 1, операторът е длъжен незабавно писмено да информира за заплахата съответния компетентен орган по чл. 6, т. 2-4.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 съдържа:
1. данни за оператора;
2. мястото, териториалния обхват и вида на екологичните щети, за които съществува непосредствена заплаха да настъпят;
3. данни от протоколи от извършени анализи и измервания, доказващи нарушаване на приложимите емисионни норми и ограничения;
4. причините за непосредствената заплаха за екологични щети;
5. предприетите до момента от оператора превантивни мерки по ал. 1;
6. предложения за други превантивни мерки;
7. финансов разчет на разходите за изпълнението им.
(4) В срок три дни от получаване на информацията по ал. 3 съответният компетентен орган по чл. 6, т. 2-4 включително или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на място на фактите и обстоятелствата, свързани с непосредствената заплаха за екологични щети, при необходимост изисква от оператора допълнителна информация и съставя констативен протокол.
(5) Компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително или оправомощено от него длъжностно лице може да издаде предписание и/или заповед за прилагане на превантивни мерки, различни от тези по ал. 3, т. 4 и 5.
(6) Заповедта по ал. 5 съдържа:
1. наименование на органа, който я издава;
2. данни за оператора;
3. правни и фактически основания за издаването й;
4. превантивните мерки, които следва да бъдат предприети;
5. мотиви за прилагане на превантивните мерки;
6. срок за изпълнението на мерките по т. 4;
7. финансов разчет на разходите за изпълнението им;
8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
9. дата на издаване и подпис на длъжностното лице, издало заповедта.
(7) Компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително съобщава заповедта на оператора в срок три дни от издаването й.
(8) Заповедта по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има неприето предложение на госпожа Манева, но не я виждам в залата.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 20? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По чл. 21 отново има предложение на госпожа Евдокия Манева – в чл. 21, ал. 1 и ал. 3, и навсякъде в текста, където фигурира чл. 6, се заличава „т. 2-4” включително.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 21? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По чл. 22 комисията подкрепя текста на вносителя за този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По чл. 23 има предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 23, ал. 1 в края на текста се добавя „и на съответната община”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По чл. 24 комисията подкрепя текста на вносителя за този член.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да представите Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Раздел ІІ – Оздравителни мерки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ от Глава втора.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 27 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителя за този член.
По чл. 29 комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 29. (1) Компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително или оправомощено от него длъжностно лице в срок 30 дни от получаване на предложението по чл. 26, ал. 3 с проект на заповед определя оздравителните мерки, които операторът е длъжен да осъществи.
(2) Компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително уведомява писмено за проекта на заповед по ал. 1 областния управител на областта, на чиято територия са причинени екологичните щети, и го обявява на Интернет-страницата си в срок три дни от съставянето му. Обявата съдържа и покана към обществеността да представи своите препоръки и становища. Компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително поставя на видно място в административната си сграда проекта на заповедта по ал. 1.
(3) Областният управител уведомява писмено за проекта на заповед по ал. 1 кмета на община, на чиято територия са причинени екологични щети, който я публикува на интернет страницата на общината.
(4) Препоръки и становища могат да се представят писмено в срок 14 дни от публикуването на проекта на заповед.
(5) При подготовката на заповедта за прилагане на оздравителни мерки компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително насрочва и провежда консултации с оператора за обсъждане и избор на оздравителните мерки и разходите за прилагането им, като взема под внимание и законосъобразните предложения по ал. 4.
(6) В срок седем дни от изтичане на срока по ал. 4 компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за прилагане на оздравителни мерки.
(7) Заповедта съдържа:
1. наименование на органа, който я издава;
2. данни за оператора;
3. правните и фактическите основания за постановяване на заповедта;
4. конкретни оздравителни мерки и срокове за прилагането им;
5. мотиви за определяне на оздравителните мерки;
6. последователност при предприемане на оздравителните мерки – в случаите по чл. 36;
7. финансов разчет на разходите за изпълнението им;
8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
9. дата на издаване и подпис на длъжностното лице.
(8) В срок три дни от издаването компетентният орган по чл. 6, т. 2-4 включително връчва заповедта на оператора и едновременно с това я публикува на Интернет-страницата си.
(9) Заповедта по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по така представените текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По чл. 34 комисията подкрепя по принцип предложението относно т. 2, 3 и 5.
Като подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 34, предлага следната редакция:
„Чл. 34. (1) Когато операторът е неизвестен и при фактическа сложност за определяне на оздравителни мерки и/или необходимост от допълнителни анализи, министърът на околната среда и водите в срок 14 дни от получаване на предложението по чл. 33, ал. 5 открива процедура по възлагането на изготвяне на доклад за оздравителни мерки по реда на Закона за обществените поръчки.
(2) Изготвянето на доклада по ал. 1 се възлага на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и защитените видове, съответно на водите и водните тела, на почвите и други, които отговарят на следните изисквания:
1. извършват или имат опит в научна и/или експертна дейност, включително изработване на експертизи, писмени консултации или екологични анализи и други в областта на опазване на местообитанията и защитените видове, водите и водните тела, почвите и други;
2. не са свързани лица по смисъла на Търговския закон;
3. не са изключвани от регистъра съгласно чл. 83, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда.
(3) Докладът съдържа информацията по чл. 30, ал. 2 и се представя на министъра на околната среда и водите не по-късно от шест месеца от възлагането.
(4) Органите на изпълнителната власт, както и лицата по чл. 21 от Закона за опазване на околната среда, които разполагат с необходимата информация за изготвянето на доклада, са длъжни да я предоставят на министъра на околната среда и водите по служебен път.
(5) В срок 14 дни от получаването на доклада министърът на околната среда и водите прави оценка на пълнотата на предоставената в него информация и определя с проект на заповед оздравителните мерки, които да бъдат приложени.
(6) При констатирани пропуски органът по ал. 5 връща на експертите доклада за допълване в срок 30 дни.
(7) В срок 3 дни от изтичането на сроковете по ал. 5 или ал. 6 министърът на околната среда и водите уведомява писмено за проекта на заповед по ал. 5 областния управител на областта, на чиято територия са причинени екологични щети, и го обявява на Интернет-страницата си. Обявата съдържа и покана към обществеността да представи своите препоръки и становища в срок 14 дни. Министърът на околната среда и водите поставя на видно място в административната сграда проекта на заповед по ал. 5.
(8) Областният управител уведомява писмено за проекта на заповед по ал. 5 кмета на общината, на чиято територия са причинени екологични щети.
(9) При подготовката на заповедта за прилагане на оздравителни мерки министърът на околната среда и водите взема под внимание законосъобразните предложения по ал. 7 и 8.
(10) В срок 30 дни от изтичането на срока по ал. 7 министърът на околната среда и водите издава заповед за прилагане на оздравителни мерки, която съдържа реквизитите по чл. 33, ал. 11, и едновременно с това я публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.
(11) Заповедта по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст на чл. 34? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава трета – Имуществена отговорност. Финансово-икономическа организация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове от Глава трета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава четвърта – Искане за предприемане на действия.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове на Глава четвърта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава пета – Сътрудничество с други държави. Докладване до Европейската комисия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
„Раздел І – Сътрудничество с други държави”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове от Раздел І на Глава пета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Раздел ІІ – Докладване до Европейската комисия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 55 Глава пета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава шеста – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 56 има предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 56, ал. 2, думите „директорите на басейнови дирекции, директорите на националните паркове и по чл. 8, 9, 10 и 12” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове и неприетото предложение на госпожа Манева? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Глава седма – Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по текстовете от Глава шеста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 1 има предложение на народния представител Евдокия Манева, която предлага текстът по т. 17 от § 1 на Допълнителната разпоредба да се замени със следния текст:
„17. „Непосредствена заплаха от екологични щети” означава оценена спрямо критериите за оценка на риска достатъчна вероятност за възникване на екологични щети в бъдеще, която е в пряка причинно-следствена връзка с човешко поведение, дейност или въздействие върху околната среда от извършване на дейност по Приложение 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Базисно състояние” е състоянието на природните ресурси и на услугите от тях към момента на възникване на екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация.
2. „Благоприятно консервационно състояние на природно местообитание” е благоприятното състояние на природно местообитание по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.
3. „Благоприятно консервационно състояние на вид” е благоприятното консервационно състояние на вида по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.
4. „Води” са всички води по смисъла на Закона за водите.
5. „Възстановяване”, включително “естествено възстановяване”, е:
а) връщането на увредените природни ресурси и/или засегнати услуги от тях до базисното състояние на води, водни тела, местообитания и защитени видове, или
б) отстраняване на рисковете за човешкото здраве от щети върху почвата.
6. „Дейност” означава дейност, извършвана като част от икономическа дейност, бизнес или начинание, независимо дали е от частен или обществен характер, със стопанска или с нестопанска цел.
7. „Допълнително отстраняване” са всички оздравителни мерки, които са взети във връзка с природни ресурси и/или услуги, за да компенсират факта, че първичното отстраняване не води до пълно възстановяване на увредените природни ресурси и/или услуги.
8. „Екологично състояние на води” и „екологичен потенциал” е състоянието на водите, определено в Закона за водите.
9. „Емисия” е освобождаването в околната среда в резултат на човешка дейност на вещества, препарати, организми или микроорганизми.
10. „Замърсяване с дифузен характер” е изпускането на вещество в атмосферата от дифузен източник по смисъла на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, публикуван в „Държавен вестник”, бр. 45 от 2003 г.
11. „Защитени видове” са видовете, определени в Приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие.
12. „Компенсаторно отстраняване” е всяко действие, което се предприема, за да се компенсират междинните загуби на природни ресурси и/или услуги, които възникват от датата на причиняване на щетите, докато първичното отстраняване достигне пълния си ефект.
13. „Консервационно състояние на природно местообитание” е съвкупността от въздействията върху едно естествено местообитание и типичните за него видове, които могат да повлияят за дълъг период от време върху неговото естествено разпространение, структура и функции, както и върху оцеляването на типичните за него видове, в зависимост от случая, на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът за ЕО, или на територията на държава членка, или на естествения ареал на този вид.
14. „Консервационно състояние на вид” е съвкупността от въздействията върху този вид, които могат да повлияят върху дългосрочното разпространение и разнообразие на неговите популации, в зависимост от случая на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът за Европейската общност или на територията на държава членка, или на естествения ареал на този вид.
15. „Междинни загуби” са загубите, които са резултат от факта, че увредените природни ресурси и/или услуги не са в състояние да изпълняват своите екологични функции или да предоставят услуги на други природни ресурси или на обществото, докато не бъдат проведени първичните или допълнителните мерки. Тук не се включват финансови компенсации за граждани.
16. „Минни отпадъци” са технологичните отпадъци, произведени от миннодобивните предприятия при проучването, добива и първичната преработка (обогатяване) на подземни богатства.
17. „Непосредствена заплаха за екологични щети” е достатъчната вероятност за възникването на екологични щети в близко бъдеще.
18. „Оздравителни мерки” са действие или комбинация от действия, целящи възстановяване на увредени природни ресурси и/или нарушени ползи и услуги от тях, в резултат на причинени екологични щети или целящи да осигурят равностойна алтернатива на тези ресурси, или на ползите и услугите от тях.
19. „Оператор” е:
а) физическо лице, търговец по смисъла на Търговския закон, кооперация по Закона за кооперациите, лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, дружество по Закона за задълженията и договорите, бюджетно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, държавно предприятие, което не е образувано по Търговския закон;
б) физическо лице, търговец или юридическо лице с нестопанска цел, или бюджетно предприятие по смисъла на националното законодателство на друга държава, което извършва дейност на територията на Република България, включително в случаите, когато са му делегирани права за извършване на такава дейност или притежава разрешително, разрешение или лиценз за дейност.
20. „Почви” се дефинират по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
21. „Превантивни мерки” са мерките, предприети в отговор на събития, действия или бездействия, създали непосредствена заплаха за екологични щети, с оглед предотвратяването или свеждането до минимум на тези щети.
22. „Природен ресурс” са защитени видове и природни местообитания, води, водни тела и почви.
23. „Природни местообитания” са местообитания съгласно Приложение № 1 и местообитания на видове, съгласно Приложение № 2 към Закона за биологичното разнообразие, включени в границите на защитените зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие.
24. „Първично отстраняване” са всички оздравителни мерки, които връщат увредените природни ресурси и/или нарушени услуги до или към базисното им състояние.
25. „Разходи” са разходите за прилагане на закона, включително разходи за осъществяване на превантивни и оздравителни мерки, административни разходи на компетентните органи по прилагането на закона, в т.ч. за възлагане на анализи и експертизи, за изготвяне на доклади за оздравителни мерки, разходи за информационни системи и бази данни, и разходи за наблюдение и контрол.
26. „Услуги” и „услуги от природни ресурси” са функциите, изпълнявани от един природен ресурс в полза на друг природен ресурс или на обществото.
27. „Щета” е измерима отрицателна промяна в състоянието на природен ресурс или измеримо засягане на услуга от природен ресурс, настъпила в резултат на пряко или непряко въздействие или бездействие.
28. „Най-добра налична информация” е най-добрата налична първична информация и наличната първично обработена информация по смисъла на т. 7 и 9 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 1 от Допълнителните разпоредби? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага след § 5 да се създаде нов § 6. Останалите параграфи се преномерират съответно:
§ 6. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. екологични щети, причинени преди влизането в сила на закона.
2. екологични щети, причинени след влизането в сила на закона, когато те са в резултат на конкретна дейност, приключила преди тази дата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
§ 7. Комисията предлага § 7 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по параграфите от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Няма желаещи.
Продължаваме с Приложение № 1.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 и предлага следната редакция:
1. Експлоатация на инсталации и съоръжения, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, с изключение на инсталациите и съоръженията или частите от тях, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси.
2. За дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. опасни отпадъци, за които се изисква разрешение или регистрационен документ, съгласно Закона за управление на отпадъците.
3. Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла на Закона за водите.
4. Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, изпълнение и изпускане в околната среда на химични вещества по смисъла на чл. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
5. Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на продукти за растителна защита по смисъла на Закона за защита на растенията.
6. Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на биоциди по смисъла на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
7. Извършване на дейности по превоз на опасни товари по смисъла на Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България и Закона за гражданското въздухоплаване.
8. Извършване на дейности по работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, пускане на пазара на генетично модифицирани организми или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти, пренасяне на генетично модифицирани организми, внос, износ и транзит на генетично модифицирани организми по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми, за които дейности се изисква разрешение, в съответствие със Закона за генетично модифицираните организми.
9. Извършване на дейности по внасяне, изнасяне и транзит на отпадъци по смисъла на Глава пета, Раздел V от Закона за управление на отпадъците, за които се изисква разрешение или регистрация.
10. Извършване на дейности по управление на минните отпадъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по приложението към чл. 3, т. 1 от законопроекта. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по това приложение няма.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 5, т. 1, букви „д” и „е”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Изказвания по това приложение няма.
ДОКЛАДЧИК ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4 към чл. 26, ал. 1, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по това приложение има ли? Няма желаещи.
Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
С това Законопроектът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети на второ четене е представен. В петък сутринта ще бъде гласуван.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада на комисията на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Във внесения законопроект на Министерския съвет беше изпусната една добавка в ал. 3 на § 1, така че комисията предлага § 1 да придобие следното съдържание:
„§ 1. В чл. 274 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Главна дирекция „Технически операции” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В ал. 3 думите „Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 1? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 2 до 8. Това са идентични текстове, в които параграфи думите „специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Главна дирекция „Технически операции” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Това се повтаря във всички параграфи, така че няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Изказвания по тези параграфи на вносителя, подкрепени от комисията, има ли? Няма желаещи.
Текстовете на законопроекта ще бъдат гласувани в петък.
Следващата точка от дневния е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ.
Кой ще представи доклада на Комисията по земеделието и горите?
Господин Тюркеджиев, заповядайте, докато дойде господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки (обн. ДВ., ...)”
По § 1 има предложение на народния представител Яне Янев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има предложение на народния представител Яне Янев:
„В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 приемат следния вид:
„(1) Националната аграрна академия е автономна научна организация, която координира и ръководи научното обслужване на земеделието и хранителната промишленост в Република България.
(2) Националната аграрна академия осъществява дейността си в рамките на държавната политика в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Република България и в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз.”
2. Създава се нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Националната аграрна академия:
1. изготвя национална стратегия за развитие на науката в областта на земеделието и хранителната промишленост;
2. разработва предложения за финансиране на научноизследователски, приложни и обслужващи земеделието и хранителната промишленост проекти;
3. ежегодно изготвя и публикува обобщен доклад за научните и приложни изследвания в областта на аграрния сектор и хранително-вкусовата промишленост, извършени в научни организации, институти, опитни станции, университети, колежи, самостоятелни научни звена в системите на Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките, както и в други ведомствени научни и научно-приложни структури.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Пенко Атанасов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
„§ 2. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Националният център за аграрни науки” се заменят с „Селскостопанската академия”, а думата „хранително-вкусовата” се заменя с „хранителната”.
2. В ал. 2 думите „Националният център за аграрни науки” се заменят с „Селскостопанската академия”, а накрая се добавя: „в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Селскостопанската академия е юридическо лице със седалище София. Академията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и самостоятелен бюджет към Министерството на земеделието и продоволствието.”
4. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Приходите по бюджета на Селскостопанската академия, включително и за капитални вложения, се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет, определени със закон;
2. приходи от сключени договори за изследователски проекти;
3. приходи от реализация на интелектуални продукти и други;
4. дарения.
(5) Селскостопанската академия може да сключва договори с висши училища в страната и в Европейския съюз за съвместна, целево финансирана, образователна, квалификационна и научна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф от законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 2 думата „горите” се заменя с „продоволствието”, а абревиатурата „НЦАН” се заменя с „Селскостопанската академия”.”
По § 2 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4:
„§ 4. Член 2а се изменя така:
„Чл. 2а. Селскостопанската академия разработва стратегия за развитие на научните изследвания в областта на аграрния сектор.”
Има предложение на народния представител Яне Янев:
„В Глава втора се създава нов чл. 2б със следния текст:
„Чл. 2б. (1) Висш ръководен орган на Националната аграрна академия е Общото събрание.
(2) Общото събрание се състои от 51 хабилитирани лица, които се избират в съотношение 51% от научни организации в системата на Министерството на земеделието и продоволствието и 49% от висшите училища, БАН, браншовите и неправителствените организации.
(3) Общото събрание:
1. избира с тайно гласуване председателя на Националната аграрна академия и членовете на Управителния съвет;
2. приема ежегодно предложение от председателя на Националната аграрна академия за насоките на развитие на изследванията в аграрния сектор и предложените проекти в тази област;
3. изслушва и утвърждава ежегоден доклад от председателя на Националната аграрна академия за резултатите от научноизследователската, научно-приложната и обслужващата дейност в аграрния сектор;
4. утвърждава Изпълнителното бюро на Националната аграрна академия.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези предложения? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По § 3 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията приема по принцип.
Има предложение от Яне Янев, което комисията приема по принцип.
Има предложение от Минчо Христов и Стела Банкова, което е подкрепено по принцип.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3 , който става § 5 :
„§ 5. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Селскостопанската академия се ръководи от управителен съвет, който се състои от председател и 16 членове.
(2) Членовете на управителния съвет са:
1. девет представители на Селскостопанската академия;
2. по един представител на Аграрния университет – Пловдив, Университета по хранителни технологии гр. Пловдив, Тракийския университет гр. Стара Загора, Русенският университет Ангел Кънчев и Лесотехническия университет в гр. София.
3. Двама представители на Българската академия на науките.”
2. В ал. 3. изречение второ се изменя така:
„Той е и председател на Селскостопанската академия, ръководи нейната дейност и я представлява..”
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Председателят на управителния съвет се назначава от министър-председателя, а членовете на управителния съвет – от министъра на земеделието и продоволствието по предложение на ръководителите на институциите по ал. 2.
4. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така:
„(5) Председателят на управителния съвет се освобождава от министър-председателя, а членовете на управителния съвет от министъра на земеделието и продоволствието, след съгласуване със съответните ръководители на институциите по ал. 2, преди изтичането на мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по текста на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Има предложение на народния представител Яне Янев за създаване на чл. 3а, което е оттеглено.
По § 4 има предложение на народния представител Яне Янев, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф на вносителя? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Има предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за създаване на § 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
То е отразено в § 2 относно чл. 1.
Има предложение на народния представител Пенко Атанасов и група народни представители по § 5, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 7.
„§ 7. Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. (1) Изпълнителен орган на Управителния съвет на Селскостопанската академия е Изпълнително бюро, което се състои от председател, заместник-председател и главен научен секретар, които са хабилитирани лица.
(2) Председателят на Селскостопанската академия е председател на Изпълнителното бюро.
(3) По предложение на Управителния съвет председателят назначава заместник-председателя и главния научен секретар. Мандатът им изтича с прекратяването на мандата на председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 5? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По § 6 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията подкрепя по принцип. Има предложение на народния представител Донка Михайлова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. Член 6 се изменя така:
Чл. 6. (1) Научната, научно-приложната дейност и обучението на докторанти се извършва от научни институти към Селскостопанската академия, които са юридически лица.
(2) Експериментално-производствената, приложната и обслужващата дейност на Селскостопанската академия се осъществява от опитни станции и от експериментални бази към институти, които са държавни предприятия по чл. 62 ал. 3 от Търговския закон, съгласно Приложение № 1.
(3) Спомагателната дейност в Селскостопанската академия се осъществява от Националния земеделски музей, който е юридическо лица на бюджетна издръжка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9.
Има предложение на народния представител Яне Янев:
Създава се нов чл. 7а.
Комисията подкрепя по принцип предложението. То е отразено на систематичното си място в § 14, чл. 11.
По § 8 има предложение на народния представител Яне Янев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По § 9 има предложение от народния представител Пенко Атанасов и група народни представители:
По § 9:
Член 10 се изменя така:
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 50 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове предлага всеки текст да се обособи в самостоятелен параграф.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. Наименованието на Глава трета се изменя така: „Глава трета – дейност, имущество, начин на управление и контрол.”
Комисията предлага да се създадат параграфи от 12 до 16:
„§ 12. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. Основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 6, ал. 2 е:
1. експериментална работа в областта на растениевъдството, животновъдството, опазване на почвените ресурси, на растителния и животинския генофонд;
2. изпитване и внедряване на нови сортове растения и нови породи и хибриди селскостопански животни;
3. организиране на моделни полета и ферми за отглеждане на културните растения и животни;
4. производство на семена, посадъчен материал, животни за разплод, зарибителен материал, буби и пчели;
5. други дейности, свързани с дейностите по точки от 1 до 4.
Параграф 13. Член 10 се изменя така:
Чл. 10. (1) Органите на управление на държавните предприятия по чл. 6 ал. 2 са:
1. министърът на земеделието и продоволствието;
2. председателят на Селскостопанската академия;
3. управителният съвет на съответното държавно предприятие;
4. директорът.
(2) Директорът на организацията и дейността на държавните предприятия, както и условията и реда за избор на управителния съвет се определят с правилник на Министерския съвет. Директорът на Научен институт по Приложение № 1 е председател на управителния съвет на държавното предприятие – експериментална база.
§ 14. Член 11 се изменя така:
Чл. 11. (1) Имуществото на Селскостопанската академия и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, взимания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие, стопански организации и сдружения и други права и задължения.
(2) Министерският съвет предоставя за управление на Селскостопанската академия стопанисваните от нея държавни земи, терени, сгради – публична държавна собственост, както и машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи.
(3) Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Министерския съвет.
(4) Министърът на земеделието и продоволствието:
1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия по чл. 6, ал. 2;
2. провежда политиката на държавата в областта на експерименталната и производствената дейност;
3. одобрява годишни доклади за дейността на държавните предприятия по чл. 6, ал. 2 и годишни финансови отчети след заверка от експерт-счетоводители;
4. предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;
5. назначава проверки на дейността на държавните предприятия;
6. одобрява решенията за бракуване на дълготрайни материални активи, стопанисвани от държавните предприятия.
§15. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Председателят на Селскостопанската академия по предложение на управителния съвет назначава директорите на държавните предприятия по чл. 6, ал. 2 за срок от 4 години и сключва с тях договор за управление при условия и ред, определени с правилника по чл. 10, ал. 2.
(2) Председателят на Селскостопанската академия освобождава преди изтичането на срока по ал. 1 директор на държавно предприятие по чл. 6, ал. 2 при:
1. нарушение на условията, предвидени в договора за управление;
2. наличие на основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по Кодекса на труда.
(3) Председателят на Селскостопанската академия:
1. освобождава от отговорност по договорите за управление директорите на държавните предприятия;
2. утвърждава годишния производствен и финансов план на държавните предприятия;
3. утвърждава структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата на държавните предприятия в съответствие с годишния финансов план;
4. утвърждава годишния финансов отчет на държавните предприятия и го представя на министъра на земеделието и продоволствието;
5. утвърждава решения на управителния съвет за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните предприятия;
6. упражнява контрол по опазване имуществото на държавните предприятия;
7. назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители или одиторско предприятие за заверка на годишния финансов отчет;
8. предлага на министъра на земеделието и продоволствието предприемане на действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;
9. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в опитните станции.
(4) Управителният съвет на държавните предприятия:
1. разработва стратегии за развитие на експерименталната, демонстративна и производствена дейност;
2. разработва годишния производствен и финансов план на държавните предприятия;
3. прави предложение пред председателя на Селскостопанската академия за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните предприятия;
4. прави предложение пред председателя на Селскостопанската академия за предсрочно освобождаване на директор на държавно предприятие при условията на ал. 2.
(5) Директорът на държавното предприятие:
1. представлява предприятието пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. осъществява оперативното ръководство;
3. сключва договори за дейностите, извършвани от него;
4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите;
5. изготвя и представя за съгласуване от председателя на Селскостопанската академия годишния финансов отчет;
6. изготвя и представя годишен доклад за дейността на предприятието;
7. прави предложение за бракуване на дълготрайни материални активи;
8. изпълнява други функции, свързани с управлението на предприятието.
§ 16. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Министерският съвет предоставя за управление на държавните предприятия имущество – публична държавна собственост по вид, обем и стойност. Имуществото на държавните предприятия включва и имуществото, придобито от тях в резултат на дейността им.
(2) Държавните предприятия не могат да участват в граждански и търговски дружества, в юридически лица с нестопанска цел, както и да създават такива.
(3) Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност и не подлежат на приватизация.
(4) Дейността на държавните предприятия се финансира от:
1. приходи от собствена дейност;
2. дарения;
3. проекти и програми за експериментално-производствена дейност;
4. други източници.
(5) Държавните предприятия разходват средствата по ал. 4 за:
1. трудови възнаграждения;
2. издръжка на дейността;
3. инвестиционни разходи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези предложения на комисията за нови параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По § 10 има предложение на народния представител Пенко Атанасов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Донка Михайлова, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 17:
„§ 17. Създава се Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2:
„Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2
СПИСЪК на опитните станции – държавни предприятия в състава на
Селскостопанската академия
І. Самостоятелни опитни станции – държавни предприятия:
1. Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца;
2. Опитна станция по земеделие – Видин;
3. Опитна станция по земеделие – Лом;
4. Опитна станция по соята – Павликени;
5. Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра;
6. Опитна станция по земеделие – Търговище;
7. Опитна станция по земеделие – Лозница;
8. Опитна станция по земеделие – Хан Крум;
9. Опитна станция по лозарство и винарство – Варна;
10. Опитна станция по земеделие – Поморие;
11. Опитна станция по земеделие – Средец;
12. Опитна станция по земеделие – Сливен;
13. Опитна станция по тютюна – Хасково;
14. Опитна станция по земеделие – Кърджали;
15. Опитна станция по животновъдство и земеделие – Смолян;
16. Опитна станция по лозарство – Септември;
17. Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик;
18. Опитна станция по картофите – Самоков.
ІІ. Държавни предприятия към институти:
1. Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен;
2. Експериментална база – държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за „Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 11 има предложение на народния представител Яне Янев, което е оттеглено.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по предложението за отпадане на § 11? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 18, и предлага следната редакция:
„§ 18. В срок един месец от влизането в сила на този закон министър-председателят назначава председателя на Селскостопанската академия, а министърът на земеделието и продоволствието назначава управителния съвет по реда на чл. 3, ал. 4. До назначаването на председател и управителен съвет Селскостопанската академия се ръководи от председателя и от управителния съвет на Националния център по аграрни науки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 20:
„§ 20. (1) Министерският съвет приема правилника по чл. 10, ал. 2 в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Държавни предприятия по Приложение № 1 встъпват в правата и задълженията си в едномесечен срок от приемането на правилника по чл. 10, ал. 2.
(3) Държавни предприятия по чл. 6, ал. 2 са правоприемници на съответните опитни станции и експериментални бази.”
По § 15 има предложение на народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя предложението. То е отразено на систематичното място в § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези няколко параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22:
„§ 22. До приемането на правилника по чл. 8, Центърът за научно-техническа информация и Регионалният център за научно-приложно обслужване – София, продължават да функционират като структури на Селскостопанската академия, без юридическа самостоятелност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 24.
Комисията предлага § 19 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по тези текстове.
Благодаря Ви, господин Тюркеджиев, за представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки на второ четене. И господин Калинов също Ви благодари.
Гласуването ще бъде в петък.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Доклад на Комисията по транспорт и съобщения за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата”.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
В същия дух са предложенията на народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 3, ал. 2 се създава изречение второ:
„Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.”
Параграф 1 - това е фактически същността на законопроекта.
По чл. 10 има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов, което е подкрепено по принцип от комисията. Тези предложения по същество са еднакви.
Има предложение на народния представител Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията – по § 1:
В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В изречение първо думите “за изминато разстояние – ТОЛ такса и/или такса” се заличават.
2. В изречение второ думите “ТОЛ такса и” се заличават.
Комисията предлага § 1, който става § 2, да придобие следното съдържание, което е и най-съществената част от философията на поправките:
“§ 2. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси:
1. Такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в Приложение № 1.
2. Такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В тези случаи администрацията, управляваща пътя, задължително осигурява и сигнализира дублиращ път.
(2) Въвеждането на една от таксите по ал. 1 за преминаване по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на траневропейската пътна мрежа, не следва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи.
(3) Списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, или такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) За ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища по ал. 1 – мостове, тунели и/или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение и/или проход. Тази такса не се въвежда за пътищата, за които се събира такса по ал. 1, т. 2.
(5) За специално ползване на републиканските пътища или на части от тях се събират отделни такси.
(6) Размерът на таксите по ал. 1, 4 и 5 се определя от Министерския съвет с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по това предложение на комисията за § 1. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което оттеглих.
Има предложение на народния представител Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията. Той предлага следните промени в § 2 - в чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 11 да отпадне.
2. В ал. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в изречение първо след думата “категория” се добавя “ЕВРО І” и “ЕВРО ІІ”;
б) в изречение второ думите “30 септември” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3 по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Деница Димитрова и Христина Христова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 4.
Искам да отбележа, че този текст беше много внимателно анализиран от комисията на три заседания с участието на хора, които все пак са засегнати и за които той има значение. Мисля, че комисията направи много сериозна крачка напред с предложението, което ще представя на вашето внимание - създава се нов § 4 със следното съдържание:
„§ 4. Член 10в се изменя така:
Чл. 10в. (1) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил, негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 конски сили) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта и министъра на труда и социалната политика.
(2) Условията и редът за компенсирането на стойността на безплатните винетки по ал. 1 се определя с наредба на министъра на транспорта, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф?
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мирчев е прав, Комисията по транспорта наистина направи миналата седмица голяма крачка.
Искам да мотивирам това свое предложение.
Първо, тези ограничения важаха, заради това че доскоро, преди една година, ние – хората с увреждания, имахме преференции при внос на кола. Внасяхме коли без мито и без ДДС. Тези преференции вече ги нямаме и остана единствено безплатната винетка.
Защо направих това предложение? За нас, хората с увреждания, е изключително важно собственото превозно средство, да имаме такова. Освен това един човек с увреждане, особено когато има двигателни нарушения, е много трудно да се придвижва с малка кола. В колите, които използваме в момента, в багажника не се побира дори малка инвалидна количка, или е изключително трудно.
Освен това човек с протеза е изключително трудно да влезе в по-малка по обем кола, да не говорим за колички с моторче, по-тежки и по-големи. За такава количка трябва по-голямо превозно средство – миниван или микробус.
В останалите страни купуването и оборудването на такива коли се поема от държавата. За съжаление при нас такова нещо не съществува и най-вероятно скоро няма да съществува.
По тази причина аз предлагам да се увеличат мощността и големината на колите, за които се полагат тези безплатни винетки.
Тук ще направя малко вмъкване. Отскоро излезе един друг проблем, който се надявам да реши Министерството на труда и социалната политика – за да може едно дете да ползва безплатна винетка, става така, че родителите трябва да прехвърлят собствеността на детето, за да използва такава привилегия, което е абсурд. Мисля, че министерството в най-скоро време трябва да поправи тази грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател, една малка реплика.
Какъв е проблемът да отпаднат думите „2000 куб. см и 160 к.с.”. Давам ви един малък пример. Един малък бус от 2200 куб. см, оборудван изцяло с асансьор и платформа за инвалидна количка, по този закон няма да може да пътува без винетка. Има малки бусове, които вече са добре оборудвани за превоз на инвалиди с намалена работоспособност.
Моето предложение в този смисъл е да отпаднат думите „обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност 160 к.с.” и да остане „по ред, определен с наредба на министъра на транспорта и министъра на труда и социалната политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Това е както реплика към госпожа Димитрова, така и предложение за отпадане на текст, което трябва да бъде самостоятелно гласувано в петък.
За дуплика – госпожа Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря. Аз съм напълно съгласна с Вас, но знаете колко трудно мина дори това предложение за 2000 кубика.
Направих това предложение като първа стъпка, но Вие сте прав по принцип, че такова ограничение не би трябвало да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Илиевски, заповядайте за изказване.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Вземам повод от репликата на господин Димитров. Ако се разпише в закона така, както той го предлага, ние отваряме огромната възможност бусове, които вече са с друг тип винетка, друг клас винетка и всевъзможни други превозни средства да минат по режима на инвалидите.
Не знам инвалид да има бус. Да, бус обслужва инвалид, но инвалид няма бус. Това, което беше направено като крачка в закона, е достатъчно, за да обслужи идеята, която госпожица Деница Димитрова предлага. Мисля, че текстът е много коректен. Затова дебатът стана на три поредни заседания, затова искахме и становище на Министерството на труда и социалната политика, за да обсъдим всички страни, така че да бъдат защитени правата на хората с увреждания и те да бъдат поставени в равностойно положение.
Не бива да отваряме нова полемика и даваме възможност с подзаконови актове да се урежда кой бус може да ползва безплатната винетка и кой не може.
Нещо повече, в конкурсите за превозвачи на общинско, областно и на републиканско ниво се дават допълнително бонуси за онези превозвачи, които имат допълнително монтирани устройства за обслужване на инвалидите, платформи и т.н. Означава ли това, че след като има монтирана такава платформа, ние трябва веднага да го освободим от винетна такса?! Това са средства за обществен транспорт.
Тук говорим за личните превозни средства, за личните автомобили. Затова повдигаме класа и като обем, и като мощност, за да могат да обслужват именно потребностите на хората в неравностойно положение. Благодаря.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА, от място): Оттеглям предложението си за отпадане на 2000 кубика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин Димитров оттегля предложението си. Благодаря.
Има ли реплика? Няма.
Заповядайте по-нататък, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията. Ще го прочета:
В чл. 10ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „валиден винетен стикер” се добавя „ако не попада в хипотезата на ал. 3 на настоящия член”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Алинея 4 не се прилага за пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две или повече оси или състав от пътни превозни средства с технически допустима маса, по-голяма или равна на 3,5 т, разполагащи с активирано устройство за заплащане винетни такси и регистрирани като автомобили, разполагащи с такова устройство при фирмата-концесионер или друг компетентен орган.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „заплащане на винетна такса” се добавя „или ТОЛ-такса”.
Комисията не подкрепя предложението, защото ние изцяло променихме философията на закона, свързана с чл. 10, който ви прочетох.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението.
Подкрепя се предложението и на народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов.
Подкрепя се предложението и на народния представител Митко Димитров.
Комисията предлага § 3, който става § 5, да придобие следното съдържание:
„§ 5. Създава се чл. 10е:
„Чл. 10е. (1) Контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
(2) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, без да притежава валиден винетен стикер, може да напусне страната само след заплащане на винетна такса за най-краткия срок за съответната категория съгласно чл. 10а, ал. 7 в специализираното звено на управление „Пътни такси и разрешителни” на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и залепяне на валиден винетен стикер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По текста, който комисията предлага на вниманието на пленарната зала, искам да направя предложение за отпадане на една част от текста в предложения чл. 10е, ал. 2. Искам да прочета текста, за да мотивирам и искането си за отпадане. Текстът е следният: „Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, без да притежава валиден винетен стикер, може да напусне страната само след заплащане на винетна такса за най-краткия срок за съответната категория съгласно чл. 10а, ал. 7....” и нататък текстът продължава.
Моето предложение е: думите „за най-краткия срок” да отпаднат и текстът да бъде в тази му част, че „може да напусне страната само след заплащане на винетна такса за съответната категория, съгласно чл. 10а” и искам да мотивирам предложението си.
Ако това пътно превозно средство е пребивавало в България в продължение на един месец и това е доказуемо по документи за влизане в страната и излизане от страната, откъде накъде ние, съгласно текст в закона, реално ще дадем една привилегия той да заплати такса само за един ден? Защото най-малкият срок, включително и с тези промени, които сега ще гласуваме, ще се окаже един ден за преминаване през страната. С други думи, той трябва да заплати и тази стойност на винетната такса, която е съобразно чл. 10а, ал. 7 в зависимост от срока на пребиваване в страната.
Това е моето предложение и моля утре при гласуването, госпожо председател, да се подложи на гласуване предложението за отпадане на думите „за най-краткия срок”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
След като правите това предложение, разбира се, то ще бъде подложено на гласуване.
Имате думата за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Прав е господин Иванов, но ние ще дадем възможност на органите на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” на границата, първо, да кажат, че ще му вземат годишна, месечна, седмична или дневна. Тоест, по твоето предложение това означава, че ние му слагаме, примерно, годишна, тоест 67 лв., ако е категория „К-3”, което е почти равносилно на глобата, която ние му налагаме по Закона за движение по пътищата по чл. 171. Въпросът тук е пък да не позволим на тези органи, които са на граничните контролно-пропускателни пунктове, сами да избират. Категорията е безспорна. Въпросът е дали ще му вземат годишна, месечна, седмична или дневна. Дали няма да създадем възможност за други нерегламентирани действия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми проф. Мирчев, Вие не искате да кажете истината докрай, тоест дали няма да създадете корупция на граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България. Корупция, която, по всичко личи, в момента си съществува. Тоест, ние няма да създадем, а по-скоро ще продължим.
Все пак искам съвсем ясно да кажа, че няма опасност да се злоупотреби специално в тази част на закона по този текст. Защото, представете си, в България е влязло семейство чуждестранни туристи. Не са платили своята винетна такса на границата, но при излизане по документи се знае, че те са пребивавали в страната в продължение на две седмици. Очевидно е, че трябва да заплатят месечна такса и няма никакво законово основание да им се поиска годишна.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да запишем тогава „месечна”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, обаче пък някои, които само са преминали през страната, влезли са буквално предния ден и са били по-малко от 24 часа, те ще платят дневна. Други ще платят седмична, ако са за три дни. Не мога да разбера защо е записано „за най-краткия срок за съответната категория”. Трябва да си платят такса за съответната категория, защото иначе с текста за най-краткия срок реално означава, че дори и да са пребивавали три седмици, а може и месец и половина, ще платят само еднодневната такса. Смятам, че бюджетът би бил ощетен и освен това текстът не е справедлив. Благодаря ви. Все пак аз поддържам предложението си за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Заповядайте по следващия параграф, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 4 аз си оттеглих предложението.
Господин Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов също си оттеглиха предложението.
Има предложение от народния представител Митко Димитров – „В чл. 11, ал. 2 думите „може да събира концесионна ТОЛ такса и/или да” и думата „включително” се заличават”, което не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф?
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Смисълът на моето предложение е, че ТОЛ таксата ще обслужва единствено и само концесионера. По такъв начин няма да има събираемост на винетни такси, които да влизат в държавния бюджет и чрез тях да бъдат ремонтирани мостове, пътища и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Вашето предложение би било добро, ако ние не бяхме приели един принцип – че ще имаме само един вид такса. И ние това сме разписали ясно в предишните текстове.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В чл. 10.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да, благодаря Ви, професоре.
Това, което предлагате, противоречи на другото. Затова аз Ви предлагам да оттеглите предложението си, тъй като не кореспондира с текстовете в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядате за дуплика, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Да, смисълът е такъв. В отговор на Вашата дуплика ще Ви дам един пример: маршрутът Пловдив – София. Всеки транспортьор трябва да плати винетна такса до качване на магистрала. След като се качи на магистралата той плаща ТОЛ такса. И когато слезе от магистралата, да речем, пътува до границата, продължава да плаща винетна такса. Той за какъв срок ще плати винетна такса? За един час, за един ден, за седмица или годишна винетна такса? И когато той плати по-голям размер винетна такса, да речем за една година, не влиза ли сумата на тази винетна такса в двойно таксуване в рамките на магистрала „Тракия” в случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Явно ще има дискусия по този текст. Дискусията по параграфа ще продължи след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата – с § 5.
Професор Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Йордан Мирчев и от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 5 на вносителя да отпадне.
По § 6 има предложение от народния представител Митко Димитров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Параграф 7 – по текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев и от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 7 на вносителя да отпадне.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев, от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов, и от народния представител Митко Димитров § 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 8 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
По § 14 има предложение от народния представител Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов за изменение на § 14.
Предложението на народния представител Митко Димитров § 14 да отпадне е оттеглено.
Комисията предлага § 14, който става § 13, да придобие следното съдържание:
„§ 13. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 18, 19 и 20:
„18. „Концесионна ТОЛ такса” е такса, събирана от концесионера в съответствие с концесионния договор.
19. „Превозно средство с екологична категория „ЕВРО 0”, „ЕВРО І” „ЕВРО ІІ”, „ЕВРО ІІІ”, „ЕВРО ІV”, „ЕВРО V”, „ЕEV” е превозно средство, което отговаря на ограниченията за емисии съгласно Приложение № 2.
20. „Трансевропейска пътна мрежа” е дефинирана в Част втора от Приложение І към Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, допълнено с Регламент 1791/2006 г. на Съвета от 20 ноември 2006 г.”
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев § 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Направено е предложение от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов - след като отпадне именно този § 15, на негово място се създава нов § 14, който го има в текста на вносителя - просто го преместваме, със следното съдържание:
„§ 14. Създава се Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1, т. 1:
„Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1, т. 1
Максимални размери на таксите за ползване на инфраструктура в евро, включително административните разходи
1. Годишни.
Максимум
три оси Минимум
четири оси
ЕВРО 0 1332 2233
ЕВРО І 1158 1933
ЕВРО ІІ 1008 1681
ЕВРО ІІІ 876 1461
ЕВРО ІV и по-малко
замърсяващи
797
1329
2. Максималните месечни и седмични ставки са пропорционални на продължителността на използване на пътната инфраструктура.
3. Максималната дневна такса за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2 е 11 евро.”
По § 16 народният представител Митко Димитров оттегли предложението си.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението. Текстът се съдържа в редакцията на комисията за § 14, която се покрива и с предложението на колегите Илиевски, Гъндев и Николов.
Има предложение от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев и Борис Николов. Те предлагат редакция на § 16.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 16, който става § 15, да придобие следното съдържание:
„§ 15. Създава се Приложение № 2 към § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби:
„Приложение № 2 към § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби.
Екологични категории на моторните превозни средства”.
Това е текст, който е внесен от вносителя, господин председател, нека да не го чета, защото има доста специфични показатели и много химия. Това е приложение, което просто е преместено на друго място и изцяло се покрива текстът на вносителя.
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
По „Преходни и заключителни разпоредби” и § 18 има предложение от народния представител Митко Димитров.
Предложението на народния представител Митко Димитров е § 18 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
И, за да използваме освободеното място от отпадналия § 18, ние предлагаме да се създаде един нов параграф, който става § 17 и е със следното съдържание:
„§ 17. Параграф 4, относно чл. 10в, влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Преди почивката ние приехме един текст за инвалидите – да не плащат винетна такса. Това е една новост, която не може да влезе в сила още сега, затова отбелязваме в тези Преходни и заключителни разпоредби, че влиза в сила от 1 януари 2009 г.
По § 19 аз съм оттеглил предложенията си и по двата текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
Параграф 20 касае промени в Закона за движението по пътищата. Моето предложение беше § 20 да отпадне. Със Закона за пътищата ние правим промени в Закона за движението по пътищата.
Комисията подкрепя предложението ми за отпадане на т. 2, а по т. 1 предложението е оттеглено. Точка 2 на моето предложение касае промени в чл. 179, ал. 3, тоест да се увеличат глобите до три пъти. Комисията подкрепи моето предложение това да отпадне, защото ние само преди шест месеца с поправките в Закона за движение по пътищата вдигнахме тези глоби. Никак не е коректно, нямаме достатъчно мотиви, да искаме след шест месеца отново да се вдигат глобите, още повече че прилагането на Закона за движението по пътищата през второто полугодие на миналата година даде възможност над десет пъти да се увеличи събираемостта. Имаме един много добър резултат и затова считаме, че не трябва толкова често да вдигаме глобите.
Точка 2, касаеща промени в чл. 179, ал. 3, отпада.
Предложението на народните представители Илиевски, Гъндев и Николов по § 20 е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Митко Димитров в § 20 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19. Тя прие т. 1, само че този текст го приведохме в пълно съответствие със структурата на Закона за движението по пътищата. Там има раздел „Временно спиране на моторно превозно средство”, ние сме добавили една буква „ж”:
„ж) когато не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер.”
Това е коректното, което по принцип практически покрива и текста на вносителя.
Параграфи 21, 22 и 23 са изцяло по текста на вносителя.
Комисията подкрепя текстовете на параграфи 21, 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, свидетели сме за пореден път на това как правителството се явява генератор на корупционни практики. Аз съм изумен от председателя на комисията и от самата комисия, че приемат тези корупционни практики. За какво се касае, уважаеми колеги?
Член 4 в предложението на правителството, ал. 2, който текст в доклада на комисията става § 6 – чл. 11, ал. 2 гласи: „с решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесията се определят условията и реда, при които концесионерът може да събира концесионна ТОЛ-такса и/или да получава други плащания, включително от страна на концедента”. За какво става дума, уважаеми колеги?
Става дума за широко отваряне на вратата за сключването на корупционни договори, за сключването на договори, подобни на този за автомагистрала „Тракия”. И ще ви кажа в прав текст – касае се за заместващите плащания, касае се отново за узаконяване на договора за автомагистрала „Тракия”. Това най-малкото звучи за мен нагло и цинично, господин Мирчев.
Аз съм изумен, че Транспортната комисия, на която четири години бях член, може да приеме такова решение.
Нашето предложение е след „ТОЛ-такса” да се постави точка и текстът „и/или да получават други плащания, включително от страна на концедента”, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
За реплика имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще направя реплика на господин Чачев - § 4 и чл. 11, го дискутирахме преди почивката. Сега чисто процедурно мисля, че не е много коректно да се връщаме към нещо, което беше прочетено от комисията. Това е процедурно нарушение според мен – да се върнем в началото на текста към текстове, които обсъждахме преди почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако господин Чачев е взимал думата преди почивката по този текст може, но ако не е вземал думата – няма процесуално нарушение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Второ, този текст, колеги, е едно към едно пренесен от приетия преди година и половина Закон за концесиите. Преди година и половина е приет този Закон за концесиите и ако обърнете сега на сайта на Министерския съвет ще видите, че са публикувани измененията и допълненията в Закона за концесиите. Те са за публично обсъждане. Към определените принципи за концесионирането се добавя именно чрез даване на възможност за публично частно партньорство гарантиране на по-голям интерес от частни инвеститори за изграждане на нашата пътна инфраструктура и не само автомагистрали. Там тези принципи са заложени, така че да не се връщаме към м. март 2005 г. и договора за автомагистрала „Тракия”.
Да, всички знаят, че когато няма достатъчно трафик се уреждат плащанията между концесионера и концедента, но след това тези средства се връщат. Да не се връщаме към договора. Заради тази тема мина толкова време, че досега можеше да бъде пусната в експлоатация автомагистралата. Нека да спрем да коментираме тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, благодаря.
Господин Чачев, наистина навлязохме в Закона за концесиите. Ако сте обърнали внимание преди три седмици Партия „Атака” внесе промени в Закона за концесиите. В този закон все още няма определение за публично частно партньорство или ако има, то не е спазено спрямо текста на директивата. Сега това е дадено за обсъждане. Има и предложение от страна на Партия „Атака”, как тези допълнителни плащания да бъдат уредени спрямо строителя- концесионер и финансиращия орган, и че трябва да бъдат уредени в Закона за концесиите.
Наистина в този закон ние пряко ползваме Закона за концесиите, който е действащ в момента. Ако стане промяна в Закона за концесиите, ние веднага трябва да променим и това „и/или допълнителни плащания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Чачев, имате думата за дуплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мирчев, изумен съм от Вашата реплика. Това, че в Закона за концесиите има корупционни практики, не значи, че ние трябва да ги мултиплицираме и във всички останали закони.
Господин Димитров, това се отнася и за Вашата реплика. Това, че Вие сте внесли поправки в Закона за концесиите, в никакъв случай не ни дава право да приемаме този текст днес. На практика всичките корупционни практики от автомагистрала “Тракия” ние ще ги прилагаме и за в бъдеще. Министър-председателят Сергей Станишев още след встъпването си във власт каза, че до два месеца ще бъде внесен Закон за публично-частното партньорство. Три години, вече правителството ще падне, такъв закон няма. В никакъв случай това не трябва да допускаме днес, колеги.
Аз ви призовавам утре да гласувате за нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуването по този законопроект на второ четене ще бъде утре.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И НА ОТЧЕТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2004 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Има ли представител на Комисията по бюджет и финанси?
Заповядайте, господин Йовков.
ДОКЛАДЧИК ЙОВКО ЙОВКОВ:
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет на 20.07.2005 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 март 2008 г., беше разгледан Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и Сметната палата.
Отчетът беше представен от господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
І. По приходите.
Общият размер на събраните приходи на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. възлиза на 882 967 хил. лв., или с 44 321 хил. лв. повече от разчетените в Закона за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
От общата сума на приходите най-голям относителен дял имат здравноосигурителните вноски, които са 847 660 хил. лв. или с 37 895 хил. лв. повече от разчетените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Общо от приходи и доходи от собственост са постъпили 12 427 хил. лв. или с 1 573 хил. лв. по-малко от разчетените със Закона за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – 14 000 хил. лв.
От глоби санкции и наказателни лихви са постъпили 22 880 хил. лв. или с 8 000 хил. лв. повече от разчетените.
ІІ. По разходите.
По отчета общият размер на разходите на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. е 881 634 хил. лв. (99,9 на сто), като неизпълнението на разходите е 16 460 хил. лв. от разчетените в закона.
През отчетния период средствата са усвоени в следните основни направления:
Административните разходи по отчета са 2,9 на сто, а по разчета на Националната здравноосигурителна каса са 3,2 на сто от всички разходи. В сума отчетът на разходите е 25 394 хил. лв., а по закона – 28 749 хил. лв. Реализирани са икономии от текущата издръжка в размер на 3 355 хил. лв.
Общият размер на разходите за здравноосигурителни плащания е 784 369 хил. лв., а по отчета е 853 271 хил. лв. или с 68 902 хил. лв. повече, което е за сметка на предвидения резерв.
Разходите за здравноосигурителни плащания се извършват в следните направления на здравноосигурителните плащания:
За здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ са усвоени 97 155 хил. лв. вместо разчетените 103 500 хил. лв. или неусвояването е 6 345 хил. лв.
За здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ са разчетени 94 000 хил. лв., а са усвоени 94 004 хил. лв. или с 4 хил. лв. повече.
За здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ са отчетени 46 002 хил. лв., а са предвидени 49 000 хил. лв., неусвояването на разхода е в размер на 2 998 хил. лв.
За здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност са предвидени 41 000 хил. лв., а са отчетени 42 589 хил. лв.
За здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са усвоени повече с 9 233 хил. лв. или общо отчетът е 245 723 хил. лв.
От общата сума на здравноосигурителните плащания най-голям относителен дял има болничната помощ, за която е предвидено да се разходват 259 769 хил. лв. По отчета са усвоени средства в размер на 327 797 хил. лв. или в повече с 68 028 хил. лв.
За други здравноосигурителни плащания са предвидени 600 хил. лв. Средствата не са усвоени и са използвани за покриване на здравни услуги в болничната сфера.
Предвидено е за капиталови разходи да се разходват 4 000 хил. лв. От разчетената сума са усвоени 2 969 хил. лв. Не са усвоени 1 031 хил. лв., които са пренасочени за финансиране на здравноосигурителните плащания.
В разходната част на бюджета за 2004 г. има резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 80 977 хил. лв., който основно е разпределен за плащания за лекарствени средства за домашно лечение – 10 млн. лв., и за болнична медицинска помощ – 70 млн. лв.
ІІІ. Предоставените трансфери към бюджета на Държавното обществено осигуряване по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване са в размер на 1 300 хил. лв. Отчетените предоставени трансфери са 1 423 хил. лв. Това увеличение е във връзка с преизпълнението на приходите.
ІV. Приет е дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. в размер 60 748 хил. лв. Отчетеният дефицит е в размер на 89 хил. лв. или намалението на дефицита е с 60 659 хил. лв. Намалението на дефицита се дължи на преизпълнението на приходите с 44 млн. лв. и икономията на разходите в размер на 16 млн. лв.
Госпожа Димитринка Дамянова изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия и коригиран Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за същата година. Допуснатите грешки не са съществени и не оказват влияние върху достоверността на информацията в отчета.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от Четиридесетото Народно събрание Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание. Госпожа Дамянова предложи на Комисията по бюджет и финанси да приеме отчета.
По представения отчет се проведе дискусия, по време на която участие взеха господин Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, и народни представители.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 8 гласа “за”, 3 – “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, резултатите от гласуването и направената обща оценка от председателя на Сметната палата Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. както следва:
1. Приема Отчета за изпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 882 967 хил. лв. както следва:
І. Приходи - 882 967 хил. лв.
1. Здравноосигурителни вноски - 847 660 хил. лв.
2. Приходи и доходи от собственост - 12 427 хил. лв.
3. Глоби, санкции и наказателни лихви - 22 880 хил. лв.
2. Приема Отчета за изпълнението на разходите и трансфера по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 883 056 хил. лв. както следва:
ІІ. Разходи - 881 634 хил. лв.
1. Текущи разходи - 878 665 хил. лв.
2. Капиталови разходи - 2 969 хил. лв.
3. Резерв за непредвидени и неотложни нужди - 0.
ІІІ. Трансфер към бюджета на ДОО по чл. 110, ал. 11 от КСО - 1 423 хил. лв.
3. Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. на обща сума 89 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Йовков.
Уважаеми колеги, в програмата днес като отделни точки са заложени отчетите за изпълнение на бюджета и отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2004, 2005 и 2006 г. Това е сериозна дейност. Добре беше да бъде поканено ръководството на Касата тук. Моля да звъннете на изпълнителния директор д-р Тодорова и на председателя на Управителния съвет д р Райнов.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Пътуват насам. Няма смисъл да им се звъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В такъв случай откривам дискусията по отчета за дейността на Здравноосигурителната каса за 2004 г. Чухте становището на Комисията по бюджет и финанси. Няма становище на Комисията по здравеопазване.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Гласуването относно изпълнението на бюджета и на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. ще се гласува утре.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Господин Йовков, моля да представите становището на Комисията по бюджет и финанси по отчета на Касата за 2005 г.
ДОКЛАДЧИК ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, представям ви:
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
на Комисията по бюджет и финанси по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 март 2008 г., беше разгледан Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и Сметната палата.
Отчетът беше представен от господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
І. По приходите.
Приетите със Закона за бюджета на НЗОК и със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2005 г. приходи са в размер на 961 080 хил. лв. Общият размер на събраните приходи от НЗОК за 2005 г. възлиза на 971 663 хил. лв. Преизпълнението на приходите е с 10 583 хил. лв.
От общата сума на приходите най-голям относителен дял имат здравноосигурителните вноски, които са 930 хил. лв., а по отчет – 941 226 хил. лв. От здравноосигурителни вноски са постъпили 11 226 хил. лв. повече.
От приходи и доходи от собственост са постъпили 12 699 хил. лв. или с 381 хил. лв. по-малко от разчетените 13 080 хил. лв.
От глоби, санкции и наказателни лихви са постъпили 17 738 хил. лв. или с 262 хил. лв. по-малко от разчетените 18 млн. лв.
ІІ. По разходите.
Приетите със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. разходи са в размер на 1 070 890 хил. лв. Общият размер на отчетените разходи възлиза на 1 069 408 хил. лв. или с 1 482 хил. лв. по-малко.
През отчетния период средствата са усвоени в следните основни направления:
Административните разходи на НЗОК са в размер на 29 290 хил. лв., а по отчет са усвоени 27 037 хил. лв. или с 2 253 хил. лв. по-малко. Тези средства са насочени за реализиране на здравноосигурителни плащания.
Разходите за здравноосигурителни плащания са 97,2 на сто от всички извършени разходи за 2005 г. и са в размер на 1 039 944 хил. лв. по отчет. Средствата, предвидени в Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са в размер на 943 600 хил. лв. или са усвоени 96 344 хил. лв. повече за сметка на резерва за непредвидени и неотложни нужди и икономии от други направления.
Здравноосигурителните плащания са разпределени, както следва:
За първична извънболнична медицинска помощ са предвидени средства в размер на 107 200 хил. лв., а са усвоени 96 927 хил. лв. или с 10 273 хил. лв. по-малко поради неразплатени средства с общопрактикуващите лекари за капитация на лицата, които не са правили здравноосигурителни вноски за 2005 г.
Разходите за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ са 107 400 хил. лв., а са усвоени 107 840 хил. лв. или с 440 хил. лв. повече.
Разходите за здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ са 57 800 хил.лв., а са изплатени 51 959 хил. лв. или с 5841 хил. лв. по-малко.
Разходите за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност са 50 500 хил. лв., а са изплатени на медико-диагностичните лаборатории и центрове средства в размер на 47 557 хил. лв. или с 2 943 хил. лв. по-малко.
Разходите за здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са 245 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са 375 100 хил. лв., а действително са разходвани 490 723 хил. лв. или със 115 623 хил. лв. повече от одобрените със закона, които са осигурени за сметка на резерва на икономията от другите здравноосигурителни плащания и на средствата от административните разходи.
За извършване на дейности за придобиване на дълготрайни материални активи са предвидени 5 млн. лв. Отчетените средства са 2428 хил. лв. или с 2572 хил. лв. по-малко.
В Закона за 2005 г. е приет резерв за непредвидени и неотложни нужди в размер на 93 млн. лв. Средствата са прехвърлени за увеличение на годишния лимит за здравноосигурителни плащания.
ІІІ. В закона за 2005 г. размерът на предоставените трансфери към бюджета на ДОО по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване е 1400 хил. лв., а отчетените – 1259 хил. лв.
Приет е дефицит по бюджета на НЗОК за 2005 г. в размер на 111 210 хил. лв. Отчетеният дефицит е 99 004 хил. лв. или намалението е с 12 206 хил. лв., основно от преизпълнение на приходите с 10 583 хил. лв. и намаление на разходите с 1482 хил. лв.
Госпожа Димитринка Дамянова изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и в съответствие със структурата и съдържанието на приетия закон за същата година. Госпожа Дамянова предложи на Комисията по бюджет и финанси да приеме отчета.
По представения отчет се проведе дискусия, по време на която участие взеха господин Ананиев - заместник-министър на финансите, госпожа Румяна Тодорова – директор на НЗОК, и народни представители.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 8 гласа „за”, 3 „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, резултатите от гласуването и направената обща оценка от председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема годишния Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., както следва:
1. Приема отчета за изпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 971 663 хил. лв., както следва:
І. Приходи – 971 663 хил. лв., в т.ч. здравноосигурителни вноски – 941 226 хил. лв.; приходи и доходи от собственост – 12 699 хил. лв.; глоби, санкции и наказателни лихви – 17 738 хил. лв.
2. Приема отчета за изпълнението на разходите и трансфера по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 1 070 667 хил. лв., както следва:
ІІ. Разходи – 1 069 408 хил. лв.
1. Текущи разходи – 1 066 980 хил. лв., в т.ч. заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 12 376 хил. лв.; други възнаграждения и плащания за персонала – 873 хил. лв.; осигурителни вноски – 3 793 хил. лв.; издръжка – 9 994 хил. лв.
Здравноосигурителни плащания – 1 039 944 хил. лв., в т.ч. здравноосигурителни плащания за първичната и извънболнична медицинска помощ – 96 927 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за специализирана и извънболнична медицинска помощ – 107 840 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ – 51 959 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 47 557 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия – 244 938 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 490 723 хил. лв.; други здравноосигурителни плащания – няма.
2. Капиталови разходи – 2 428 хил. лв.
3. Резерв за непредвидени и неотложни нужди – няма.
ІІІ. Предоставени трансфери към бюджета на ДОО по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване – 1 259 млн. лв.
3. Приема дефицита по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. на обща сума 99 004 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по приемане на проекторешение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет. Чухте становището на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата за изказвания по проекта за решение и, разбира се, по доклада.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Закривам дискусията.
Гласуването на този проект за решение ще бъде в петък от 11,00 ч. заедно със законопроектите, които обсъждахме днес.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 Г .
Заповядайте, господин Йовков.
ДОКЛАДЧИК ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 март, беше разгледан Отчетът на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и Сметна палата.
Отчетът беше представен от господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
І. По приходите.
Общият размер на събраните приходи за 2006 г. е 1 065 921 хил. лв., което в процент е 100,4 на сто, а в сума – с 4 116 хил. лв. Повече от разчетените в Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. 1 061 805 хил. лв.
От общата сума на приходите най-голям относителен дял имат здравноосигурителните вноски, които са 1 032 412 хил. лв. или със 7 588 хил. лв. по-малко от разчетените 1 040 000 хил. лв. Преизпълнение на здравноосигурителни вноски има от работодатели за работници и служители, лични вноски от работници и служители, а неизпълнение се отчита при самонаетите и самоосигуряващи се лица.
От приходите и доходите от собственост са постъпили 12 764 хил. лв. или с 6 736 хил. лв. повече от разчетените 6 028 хил. лв. Преизпълнението е основно от лихвите по срочните депозити в БНБ.
От глоби, санкции и наказателни лихви от нередовни платци на здравноосигурителни вноски са постъпили 20 745 хил. лв. или с 4 968 хил. лв. повече от разчетените 15 777 хил. лв.
ІІ. По разходите.
По отчета общият размер на разходите на НЗОК за 2006 г. е 1 317 526 хил. лв. или 97 на сто, като неизпълнението е 40 087 хил. лв.
През отчетния период средствата са усвоени в следните основни направления.
Административните разходи по отчета са 2 на сто, а по разчет – 2, 17 на сто от всички разходи. По отчета разходите са 26 386 хил. лв. или 89,7 на сто от разчетените 29 419 хил. лв.
Реализирани са икономии от текущата издръжка в размер на 3 030 хил. лв.
По закона общият размер на разходите на здравноосигурителните плащания е 1 219 194 хил. лв., а по отчета те са увеличени на 1 289 432 хил. лв., или със 70 238 хил. лв. повече. Това увеличение основно е за сметка на предвидения резерв. Тези разходи са предвидени за разплащане с изпълнителите на медицинска помощ – търговски дружества.
Разходите за здравноосигурителни плащания се извършват в следните направления на здравноосигурителните плащания.
Разходи за първична извънболнична медицинска помощ са усвоени 100 472 хил. лв. вместо разчетените 110 952 хил. лв. или неусвояването е 10 480 хил. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ са разчетени на 111 159 хил. лв., а са усвоени 111 214 хил. лв., или с 55 хил. лв. повече.
Разходите за здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ по отчета са 60 953 хил. лв., а по закона са предвидени 59 823 хил. лв., увеличението на разхода е в размер на 1 130 хил. лв.
За медико-диагностична дейност по закона са предвидени 52 268 хил. лв., а са отчетени 46 170 хил. лв. Неусвоените средства от 6 098 хил. лв. са пренасочени за други здравноосигурителни плащания.
Значително е подобрен достъпът на здравноосигурените лица до системата на първичната и специализираната извънболнична помощ, като са налице достатъчно лекари, сключили договор с НЗОК и предлагащи тези видове медицинска помощ. Намалява броят на обслужваните лица от един общопрактикуващ лекар. Осигурени са и са разпределени повече направления за специалист и средства за медико-диагностични изследвания. Отделени са средства за стимулиране работата на общопрактикуващи лекари и дентални лекари в населени места с неблагоприятни условия. Усвоени са повече средства за работа на лекарите с хронично болни, подлежащи на диспансеризация за остри заболявания. Специално внимание е отделено на работата на лекарите с приоритетни контингенти по програмите „Детско здравеопазване” и „Майчино здравеопазване”, както и за ежегодните профилактични прегледи на деца и възрастни. Дадена е възможност на децата и бременните да бъдат наблюдавани и да извършват профилактичните си прегледи при специалист. Разходите за здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са 269 979 хил. лв., които са усвоени напълно. Усъвършенствана е системата за отчитане на изписаните и отпуснати лекарствени продукти чрез подобрен контрол върху цените, както и чрез засилване на контрола върху разпределението и отпускането на лекарства.
От общата сума за здравноосигурителни плащания най-голям относителен дял има болничната помощ, за която в закона е предвидено да се разходват 614 392 хил. лв. По отчета са усвоени средства в размер на 700 644 хил. лв. или с 86 252 хил. лв. повече.
Основните причини за нарастването на този разход е, че НЗОК поема за първи път единното финансиране на всички болници, съответно включването на нови диагнози и клинични пътеки в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Подобрен е достъпът до болнична помощ, заплащана от НЗОК, и са договорени 299 клинични пътеки, включващи 7700 диагнози. Заплатено е болничното лечение на повече от 1 200 000 души.
За други здравноосигурителни плащания по закона са предвидени 600 хил. лв. за реализиране на възникнали плащания по силата на европейска и двустранни спогодби с други държави във връзка с лечението на български граждани в чужбина и чужди граждани в България. Средствата не са усвоени и са използвани за покриване на здравни услуги в болничната сфера.
За капиталови разходи са предвидени 5 000 хил. лв. От тях са усвоени 1 706 хил. лв., с 3 294 хил. лв. по-малко.
В разходната част на Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. е предвиден резерв за непредвидени и неотложни нужди в размер на 104 000 хил. лв., който изцяло е усвоен за финансиране на допълнителни здравноосигурителни плащания на извършените медицински услуги в болниците – търговски дружества, и бюджетни организации към министерствата.
ІІІ. Освен здравноосигурителните плащания на търговските дружества в разходната част на бюджета, в Раздел ІІІ е приет размер на предоставените трансфери към бюджета на Държавното обществено осигуряване по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 1 985 хил. лв. Общият размер на отчетените предоставени трансфери е 35 311 хил. лв. От тях 865 хил. лв. са трансферите към бюджета на Държавното обществено осигуряване за дейността във връзка със събиране на здравноосигурителните вноски. Останалите 34 446 хил. лв. са отчетени като трансфери съгласно указанието на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет за 2006 г.
С разходваните в повече средства от резерва се заплаща медицинска помощ, оказана от болниците бюджетни организации към министерствата. За болнична помощ, като трансфер и разходи са отчетени средства в размер на 735 090 хил. лв., а по закона са предвидени 614 392 хил. лв. или са усвоени 120 698 хил. лв. повече.
ІV. В Закона за бюджета е приет дефицит по бюджета на НЗОК за 2006 г. в размер на 297 793 хил. лв. Отчетеният дефицит е в размер на 286 916 хил. лв. или с 10 877 хил. лв. по-малко.
Госпожа Димитринка Дамянова изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2006 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на НЗОК за същата година. Госпожа Дамянова предложи на Комисията по бюджет и финанси да приеме отчета.
По представения отчет се проведе дискусия, по време на която участие взеха господин Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Румяна Тодорова – директор на НЗОК и народни представители.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 8 “за”, 3 “против” и без “въздържали се”.
В тази връзка и направеното гласуване, както и предвид общата оценка на председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание прие следното решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване реши:
Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., както следва:
1. Приема отчета за изпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 1 065 921 хил. лв., както следва:
- приходи 1 065 921 хил. лв., в това число здравноосигурителни вноски в размер на 1 032 412 хил. лв., приходи и доходи от собственост – 12 764 хил. лв., глоби, санкции и наказателни лихви – 20 745 хил. лв.
2. Приема отчета за изпълнението на разходите и трансфера по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 1 352 837 хил. лв., както следва:
1. Показатели – текущи разходи 1 315 820 хил. лв. В това число заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 13 308 хил. лв.; други възнаграждения и плащания за персонала – 1 114 хил. лв.; осигурителни вноски –3 286 хил. лв.; издръжка – 8 681 хил. лв.; здравноосигурителни плащания – 1 289 432 хил. лв.; за първична извънболнична медицинска помощ – 100 472 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ –111 214 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ – 60 953 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 46 170 хил. лв.; медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 269 979 хил. лв.; здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ –700 644 хил. лв. Други здравноосигурителни плащания няма.
2. Капиталови разходи – 1 706 хил. лв.
3. Резерв за непредвидени и неотложни нужди няма.
Предоставените трансфери към бюджета на ДОО по чл. 111, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване дефицитът е в размер на 35 311 хил. лв.
3. Приема отчета за дефицита по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 286 916 хил. лв.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йовков.
Уважаеми колеги, в залата вече е и председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса – доктор Райнов.
Уважаеми колеги, имате думата по проекта за решение за отчета и дейността по изпълнението на бюджета на Касата за 2006 г. Интересно, отново няма желаещи за изказвания, а това е толкова важна тема със социален отзвук, която касае всеки един български гражданин.
Закривам дискусията по тази точка. Повтарям, че гласуването ще бъде в петък от 11,00 ч. Утре ще има дебати по вота на недоверие.
Преминаваме към десета точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията по правни въпроси е водеща комисия.
Господин Стоилов, моля докладвайте становището на водената от Вас комисия по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е докладът на Комисията по правни въпроси относно второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
„Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се правят следните изменения:
а) в текста преди т. 1 думите “съда и особените юрисдикции” се заменят с “и съда”;
б) в т. 4 думите “принудително лечение” се заменят със “задължително настаняване и лечение”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Искам да Ви попитам има ли разлика между думите „принудително лечение”, които се заменят със „задължително настаняване и лечение”?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е във връзка със синхронизирането на текста с другите нормативни актове, от където се урежда този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но по съдържание в общи линии е едно и също.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата “държавата” се добавя “и общините”.
2. Думите “Държавата дължи” се заменят с “Държавата и общините дължат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по тези два параграфа - § 2, който е по вносител и § 3 така, както ни се предлага от Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е уточняване на редакцията с предмета на закона така, както е посочен в заглавието. По него, по същество може би няма да има дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но все пак някои народни представители може да искат да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Същото се отнася и за § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата “държавата” се добавя “и общините”.
2. В ал. 1 след думата “държавата” се добавя “ и общините”, а думите “по чл. 1” се заменят с “по чл. 1, ал. 1”.
3. В ал. 2 думите “по чл. 2” се заменят с “по чл. 2, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 9а:
„Такси и разноски
Чл. 9а. (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.”
Това е съществената промяна, тъй като се преминава от изчисляване на пропорционална такса, каквато по принцип се дължи, към проста такса, която да улесни възможността за завеждане на искове по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този въпрос може да се разглежда и от другата страна, защото обезщетенията са различни – едно е 1000 лв., друго е 10 хил. лв.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, досега беше така. При първото четене аз цитирах решение на Съда в Страсбург, което е провокирало промяната, тъй като се смята, че в някои случаи пропорционалната такса може да се смята като препятствие за получаване на правосъдие по такива дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но таксите, които се заплащат в гражданското съдопроизводство, по принцип са процент от цената на иска.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така е. Това е едно отклонение от този принцип тук, когато делата са срещу държавата и общините.
Днес предстои да обсъждаме пък таксите по делата, които дължи държавата в гражданския процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, също спорен въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но ако приемем тук простата такса, това може да е аргумент, че там пък държавата ще ползва някакво облекчение за таксите по другите дела, след като в този закон, когато става дума за нейната отговорност, се облекчават исковете срещу държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така проведохме кратка дискусия с председателя на Комисията по правни въпроси.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че при оттегляне на иска и при отказ от иск разноски се дължат, но само ако са поискани. Поне в Гражданскопроцесуалния кодекс, който се предлага, действа диспозитивното начало и само при поискване такива разноски се присъждат.
Въпросът тук е, че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло – служебно става това, така ли?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимо дали са поискани или не.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото винаги ответникът, в случая държавата или общината са направили някакви разходи и би трябвало в този случай те да се възстановят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за създаването на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат по отношение на неприключилите производства до влизането в сила на този закон, като таксата се присъжда в края на производството за всяка съдебна инстанция.”
Това беше една от по-широко обсъжданите теми за прехода от досегашната към новата уредба по отношение на неприключилите производства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за висящите дела.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест приема се режимът на новата уредба – заплащането на таксите да става в края на производството, като това се отнася за всяка от съдебните инстанции, защото зависи в какви фази преминава процесът.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Преценихме, че това е необходимият срок, за да може, ако се преценява за необходимо, да се направят някакви уточнения в тарифата, която се приема с наредбата, и за да може да се организира движението по тези дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по последния § 10, който касае влизането на закона в сила. Предлага се той да влезе в сила един месец след обнародването му. Чухте аргументите на председателя на комисията, тъй като вносителят е предложил влизането на закона в сила да стане в деня на обнародването му.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази припряност, както практиката показва, в редица случаи не е оправдана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, докладът по този законопроект приключи. Това е т. 10 от нашата програма. Гласуването най-вероятно ще бъде в петък от 11,00 ч., както вече обявихме. Станаха доста закони, които трябва да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако мога, да докладвам и становището по другия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво имате предвид?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам предвид т. 12, а именно първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, а после да бъде обсъден отчетът за дейността на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Нямате нищо против, уважаеми народни представители. Нямате против.
Преминаваме към точка дванадесет:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Моля, господин председателю на комисията, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, № 802-01-33, внесен на 24 март 2008 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 27 март 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Любомира Димитрова – началник на отдел „Международна правна помощ”, госпожа Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”, и Катя Попова – старши експерт в отдел „Международна правна помощ”.
Законопроектът беше представен от госпожа Любомира Димитрова.
Необходимостта от промените произтича от възникналите трудности в дейността на прокуратурата и съда в хода на едногодишното прилагане на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Като основна причина за тях се изтъкват съществуващи празноти и несъответствия със спецификата на проблема - разпоредби в закона, към преодоляването на които е насочен предлаганият законопроект. Той е подготвен от работна група на основата на обобщени предложения, които са направени при провеждането на множество специализирани дискусии по темата.
Параграф 1 от законопроекта предлага разширяване на уредбата относно начините за получаване на европейските заповеди за арест и документите към тях. Целта е да се допусне законова възможност това да става и чрез електронна поща или факс, което значително ще улесни преките контакти между правосъдните органи на Република България и тези на издаващата държава – членка на Европейския съюз. Така ще се постигне съответствие с действащата уредба, която допуска тези начини при изпращане на европейска заповед за арест, която е издадена от български съд.
Втората група промени са свързани с основанията за отказ от изпълнение на Европейската заповед за арест в случаите, когато законът позволява българският съд да прецени дали да допусне или да откаже изпълнение. В тази насока законопроектът предлага отказът да се допуска само, ако по отношение на същото лице има образувано наказателно производство в Република България преди да е получена заповедта. В случаите, когато лицето е български гражданин или живее или пребивава постоянно в Република България, се предлага българският съд да може да направи отказ от изпълнение на заповедта, когато наложеното наказание или мярка, изискващо задържане, да може да се изпълни в нашата страна (с това се занимава § 2 от законопроекта).
Във връзка с втората хипотеза са предвидени и измененията в процедурата за изменение на наказанието, която се предлага да се осъществява по реда на чл. 457 от Наказателно-процесуалния кодекс, но с компетентен съд окръжния съд по местонахождението на исканото лице.
Третата група промени се отнася до сроковете относно задържането на лице, за което има издадена европейска заповед за арест. Нека да се обърне внимание на тази част, тъй като тя изисква допълнително внимание.
Предлага се увеличаване на този срок от 24 ч. на 72 ч. Като гаранция срещу евентуални злоупотреби с продължаването на срока се изтъква фактът, че това удължаване може да стане само по разпореждане на съд или прокурор. С измененията на чл. 43 се прецизират хипотезите, в които задържането под стража се извършва от съда служебно или по искане на прокурор
Последната група предложения засягат събирането на информация от Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието за целите на статистиката относно броя на получените и издадени Европейски заповеди за арест, тяхното изпълнение или отказ от такова. Тази уредба е необходима с оглед на предстоящия мониторинг през есента на 2008 г. относно прилагането на Рамковото решение за Европейската заповед за арест.
В хода на обсъждането се поставиха следните дискусионни въпроси:
Предлаганото увеличаване на срока на задържането от 24 часа на 72 часа, включително и на 96 часа по редакцията за промяна на чл. 42, ал. 2, не е достатъчно обосновано в мотивите на законопроекта. Проблемът, на който се търси законово разрешение, е продиктуван от досегашната практика на съдилищата веднага щом се получи заповед за арест да постановяват задържане, тоест преди да е извършена проверка дали заповедта отговаря на изискванията по чл. 36. и чл. 37 от закона. Така се създава невъзможност в рамките на 24 часа - срокът за задържане, да се отстранят констатираните нередовности. По предложението на вносителя за нова редакция на чл. 42, ал. 3 за срока на задържане от 96 часа, проблемът е, че в случаите, когато заповедта се получава от полицията по Шенгенската информационна система или чрез органите на Интерпол, законът не предвижда полицията да прави проверка дали заповедта отговаря на законовите изисквания. Тази проверка се извършва от прокуратурата.
Безспорен е фактът, че съвременните средства за връзка - електронна поща, телекомуникационни системи и др. подобни, които позволяват по-голяма бързина, следва, да се използват и за целите на прилагането на закона във връзка с получаването и изпращането на Европейски заповеди за арест. От предложената от вносителя редакция за чл. 38а не става ясно при кои от изброените в него начини се спазва принципът за пряка връзка между българския съд и компетентните органи на издаващата държава и при кои тази връзка се опосредява от други държавни органи в страната. Това уточнение е от съществено значение с оглед на последващото развитие на производството. От него ще се определи дали съдът ще е органът, който ще преценява съответствието на издадената заповед и придружаващите я документи, ще разпорежда задържането на исканото лице и ще взема служебно мярката за задържане под стража или тези дейности ще се извършват от прокурора. В съответствие с тези документи би следвало да се прецизира редакцията на чл. 42, ал. 2, предложена от вносителя, за да се уточни при използването на кои начини за получаване на заповедта – чрез Шенгенската информационна система или телекомуникационната система на Интерпол – правомощието по задържане на исканото лице ще се осъществява от полицията и прокурора, който от своя страна ще внесе впоследствие искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Направените бележки бяха принципно подкрепени от представителите на вносителя на законопроекта.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, внесен на 24 март 2008 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Комисията не е представила своето становище, но тъй като тя не е водеща комисия, по силата на нашия правилник, а и с прецедентите, които имаме досега, няма пречка да преминем към разискванията по законопроекта.
Откривам дебатите по този законопроект.
Явно днес е ден на мълчанието, а утре ще бъде на говоренето.
След като няма желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, обявявам, че гласуването най-вероятно ще бъде в петък след 11 часа.
Ако вървим по програмата, следва:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРЕЗ 2007 Г.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам в заседателната зала да бъде допусната госпожа Венета Шопова – председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма. Моля, поканете госпожа Шопова.
Докладът е внесен на 25 януари 2008 г.
Заповядайте, господин Юсеин, да докладвате становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г., № 820-00-3, внесен от Комисията за защита на личните данни на 25 януари 2008 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 21 март 2008 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г.
На заседанието присъстваха госпожа Венета Шопова – председател на комисията, членовете господин Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, както и госпожа Надежда Борисова – началник сектор „Информационен бюлетин и интернет страница”.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Минчо Спасов. Той даде думата на госпожа Шопова да представи доклада, който беше раздаден на депутатите предварително.
Госпожа Шопова благодари за предоставената възможност и заяви, че настоящият състав на комисията е избран с решение на Народното събрание на 19 декември 2007 г. Годишният отчет отразява реални факти и обстоятелства от дейността на комисията като единствена национален надзорен орган в областта на защита на личните данни. Той е съставен по раздели, които съответстват на специфичните дейности на комисията, като регистрацията на администратори на лични данни от публичния и частен сектор, контролна дейност и проверки на тези администратори. Разглеждането на жалби съответно от пострадали физически лица и сигнали на трети лица, които са установили някакво нарушение, е също основна дейност на комисията.
В годишния отчет е намерила място и една друга специфична дейност, каквато е разрешението за трансфер на лични данни към трети държави. Също така е отразена международната дейност на комисията чрез участие в различни работни групи, по различни теми, които са основни при разглеждането им в Европейската комисия.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Минчо Спасов попита искано ли е становище по темата за трансфер на данни, свързано с пътуващите по въздушния транспорт, и становище във връзка с издаването от Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения на Наредба № 40. Госпожа Шопова отговори, че от началото на тази година в комисията не е постъпвало искане за становище по тази наредба. Въпросът за трансфера на данни на физически лица от Европейския съюз към органите за борба с тероризма на САЩ е заемал главно място тази година във всички международни форуми, включително и в специализираната работна група по чл. 29 от Директива 9546 на Европейския парламент.
Относно организацията на взаимодействието с други държавни органи, работещи с лични данни – Министерството на вътрешните работи, към настоящия момент е много добра както по съгласувателната процедура, така и по искания за становища по проекти и нормативни актове.
Народният представител Елиана Масева спомена, че годишният доклад на Комисията за защита на личните данни за 2006 г. беше подложен на много остри критики, тъй като отчиташе едно пренебрижително отношение към процесите, които се развиват, предмета и обхвата на дейност на тази комисия. На второ място, заетите във финансово-стопанската дейност са много повече, отколкото служителите, извършващи същинската работа в комисията. Има цели сектори, в които се забелязват проблеми като събиране на сведения по Закона за чужденците, пътуващите с въздушни полети, чувствителни данни по линия на здравеопазването, както и събиране на лични данни в МВР. Госпожа Шопова отговори, че е съгласна с направените констатации и искреното й желание е тази комисия да изпреварва събитията, както сега се прави проверка в банковия сектор. Госпожа Масева конкретно зададе въпроса със скандала с Търговския регистър по повод публикуването на лични данни на физически лица. Госпожа Шопова, господин Енев и господин Целков отговориха, че са реагирали много бързо и са провели среща със заместник-министъра на правосъдието и заместник-председателя на Агенцията по вписванията, като само след няколко дни са излезли със задължителни предписания.
Народният представител Борислав Българинов попита защо не е попълнен с 30% личният състав на комисията и защо от 75 жалби за миналата година са приключили само 21. Госпожа Шопова се аргументира с бюджета на комисията, който и през тази година няма да позволи да се попълни капацитетът й. Проблем е също така и сградата на комисията, за което са информирали председателят на Народното събрание и министърът на финансите Пламен Орешарски. Друг основен проблем е несъгласувателната процедура при приемането на много от законите на Народното събрание. На практика законът вече е приет и в някои части той противоречи на Закона за защита на личните данни, който се явява специален, и се налага преработването им.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г. с единодушие и препоръчва на Министерския съвет на Република България:
1. Да се предприемат необходимите мерки за осигуряване сграда на Комисията за защита на личните данни.
2. Да се разработи от Комисията за защита за личните данни инструкция за реда по взаимодействието с Министерството на вътрешните работи и други държавни органи, използващи лични данни в дейността си.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г. с решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, заповядайте, ако желаете да вземете отношение по доклада за дейността на Комисията за защита на личните данни.
Има думата госпожа Венета Шопова – председател на Комисията за защита на личните данни.
ВЕНЕТА ШОПОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни комисията всяка година до 31 януари представя годишен отчет за своята дейност пред Народното събрание. На 25 януари т.г. комисията представи годишния си отчет за предходната година, който беше обсъден на заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чийто доклад току-що изслушахте.
Следва да се отбележи фактът, че настоящият състав на комисията е избран с решение на Народното събрание от 19 декември м.г., обнародвано в „Държавен вестник” в последния му брой за съответната година – на 28 декември. Настоящият годишен доклад отразява дейността на комисията до избирането на новия състав, но като цяло съдържа всички основни правомощия на комисията и осъществената по тях административна дейност.
В доклада е отразена дейността по администрацията на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, като е акцентирано на актуализацията на режима на регистрацията. Представена е и новата информационна система, която дава възможност за попълване на заявления в специална секция на интернет страницата на комисията, с което се намалява изключително много времето за обработване на документацията и се преодолява проблемът с натрупването на заявленията на хартиен носител.
На следващо място в доклада, както беше отразено, е направен анализ на дейността по разглеждане на жалбите от физически лица, чиито права по закона са били нарушени. Извършен е анализ на характера на жалбите, при който се отчете, че най-чести са оплакванията от незаконосъобразно обработване на лични данни без знанието и съгласието на физическите лица. Това са например зачестилите напоследък случаи на втори трудов договор, за който лицето твърди, че никога не е сключвало, както и случаите на съхранение на данните за по-голям период от този, който е необходим на съответния администратор. Например съхраняването на данни на кредитоискатели, които не са одобрени за отпускане на кредит. Също така обработване, което надхвърля целите, за които са събрани личните данни в случаите, например, на издадени дебитни карти, по които даден служител получава трудовото си възнаграждение, а съответната кредитна институция, най-често банка, му издава и друг вид банкова карта, за която той не е подавал искане и за чието съществуване той не знае.
В доклада е отбелязано, че при други характерни оплаквания в предишни години сега жалбите са намалели. Намалели са например случаите на оплаквания от директен маркетинг и видеонаблюдение.
На следващо място в доклада, включително са представени много графики и таблици, акцентирано е на контролната дейност на комисията, която бележи значителен ръст в сравнение с предходни години. При констатирани нарушения е отбелязано, че са издадени задължителни предписания, съответно актове за установяване на административни нарушения и последващи наказателни постановления.
Следва да се отбележи, че през миналата година комисията издаде Наредба № 1 за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни. С помощта на колегите от Испанската агенция стартира и първата планова проверка на комисията в банковия сектор.
В доклада е отразена и друга съществена дейност на комисията – тази по даване на становища по приложението на закона и съгласувателни такива по проекти на нормативни актове.
Друга основна дейност, която беше отразена и в доклада на Вътрешната комисия, това е даването на разрешения за трансфер на лични данни към трети държави. От 2007 г. такива разрешения се издават само към трети държави, извън тези, които са в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, тъй като трансферът към тези държави е свободен.
В доклада е отделено място и на информационната дейност, осъществявана от комисията, чрез нейния сайт, издаваните ежемесечно информационни бюлетини, осъществяването на работни срещи с други държавни ведомства, също така и с дружества в частния сектор, които се явяват големи администратори на лични данни.
На последно място в отчета, но не и по значение, е отразена международната дейност на комисията. Следва да се отбележи, че в рамките на работните групи към Европейската комисия в областта на защита на личните данни, комисията е взела и взима участие в изготвяне на европейската уредба и в прилагането й в тази област.
В заключение следва да се отбележи, че въпреки ограничения финансов и административен ресурс на комисията и отправените през миналата година забележки от Сметната палата, настоящият състав на комисията има амбицията да работи така, че дейността на комисията да отговаря изцяло на статута и на единствен национален надзорен орган в областта на защитата на личните данни в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова. Защо имате толкова незаети бройки? Доколкото си спомням, имате около 50 заети и 25 незаети бройки.
ВЕНЕТА ШОПОВА: Да, незаетите бройки произтичат от факта, че комисията от своето създаване не е имала предоставена сграда – публична държавна собственост и не е имала физически място, където да назначи такива хора. При анализа, който направихме при встъпване в длъжност тази година, се установи също така, че бюджетът, който е разчетен за тази година, например не позволява да бъдат назначени повече от, грубо казано, още 10 служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А защо девет ви напуснаха?
ВЕНЕТА ШОПОВА: Девет са напуснали, преминали са на държавна служба в други администрации и съответно с по-високо заплащане и в дружества в частния сектор. Основно като мотив е възнаграждението, което се получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Имате възможност да зададете своите въпроси към госпожа Шопова, която сега се грижи за нашите лични данни.
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, не бях предвидил да се изказвам по този отчет, но Вие ме провокирахте с въпросите, които зададохте на председателката на комисията. Разбира се, те са резонни, но имайте предвид, че има заръка на Министерския съвет за съкращения. Единият от начините е да не се назначават нови хора. Има и напуснали. Причината, която каза госпожа Шопова, е ниското или не до там достатъчно заплащане. И по този повод аз искам да кажа, че действително е пропуск на народното представителство, че в тази поредица от закони, които приехме за възнагражденията на комисии и агенции, определени и създадени с акт на Народното събрание, пропуснахме Комисията за защита на личните данни. Така че сигурно ще трябва бързо да внесем такъв законопроект, който да включи и нея в тази му част, тоест да бъде принципно уеднаквено заплащането на ръководните и други изпълнителски кадри в Агенцията за лични данни.
Аз разчитам, че госпожа Шопова, като нов ръководител на тази комисия, ще успее да направи така, че тя да се утвърди като водеща комисия и ще успее да заличи малко негативите, които бяха насочени и от парламента, и от обществото към ръководството на старата комисия. Не защото, господин председателю, тя е работила и в администрацията на Софийска област под мое ръководство, а защото е млад кадър и аз се гордея с това, че тя успява да издигне на ново ниво комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев. Междупрочем Вие многократно сте обръщали внимание от тази трибуна, че трябва да въведем на всички комисии, агенции и т.н., които са създадени от Народното събрание, един режим на заплащане, който да е близък, а не всеки случай за себе си.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не всеки да си определя. Имахме такъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за съжаление, имахме такъв, печален случай. И това е необходимо да се направи не само за Комисията по защита на личните данни.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: За другите успяхме да го направим. Тази комисия сме я пропуснали, но ще го внесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Тази дейност поне досега явно се подценяваше.
Още веднъж се обръщам към народните представители, колкото и малко да са останали в тази пленарна зала: има ли желаещи да вземат отношение по доклада на Комисията за защита на личните данни? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам разискванията за приключени. Решението ще бъде гласувано най-вероятно в петък след 11,00 ч.
Благодаря Ви, госпожо Шопова.
Уважаеми народни представители, точка 13 от седмичната ни програма, която днес гласувахме, е Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. По предложение на Парламентарната група на Коалиция за България тази точка беше точка 1. На Председателския съвет след разисквания се уточнихме да мине по-назад, тъй като министър Николай Василев, в чийто ресор е този законопроект, е извън страната, а той изрично е проявил желание да участва в разискванията при приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител на второ четене.
Мисля, че трябва да уважим искането както на Парламентарната група на НДСВ, което беше изразено от господин Моллов, така и на министър Николай Василев. Затова днес ще спрем дотук.
Има комисии. Знаете, че заседанията започват от 14,00 ч. или от 14,30 ч. Да не чета – всички комисии имат заседания.
Утре ще започнем, както ви е известно – и сутринта подчертах, в 9,00 ч. с разискванията по проекта за Решение за вот на недоверие към Министерския съвет, евентуално с удължаване на работното време до приключване на разискванията. Гласуването, още веднъж подчертавам, ще бъде 24 часа след прекратяване на разискванията.
Закривам днешното пленарно заседание.
Утре продължаваме с вота на недоверие от 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 13,12 ч.)
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров