Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни):  Таблото показва, че има 161 народни представители, имаме кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Има думата народният представител Михаил Миков за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин  председател.
Уважаеми дами и господа! Предлагам да започнем днес работата си с точки 9 и 10 от дневния ред – първо четене от законопроекта за Министерство на вътрешните работи и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, а след това съответно да продължим с Наказателнопроцесуалния кодекс и евентуално проекта за решение за създаване на временна комисия, ако смогнем днес. Ако не – утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение.
Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още веднъж държа и напомням този изключително важен Закон за Министерство на вътрешните работи да мине и да бъде разгледан от Комисията по правни въпроси, защото сигурността на гражданите и статутът на МВР вълнува абсолютни всички. Това е не политически закон, а закон за обществото.
Нека да продължим по дневния ред и този така важен закон да влезе в Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение, чухте и аргументите за, да го наречем, обратното процедурно предложение. (Реплика от Коалиция "Атака")
Когато има процедурно предложение, има възможност само за едно обратно мнение и се гласува. Ще ви дам думата след това.
Моля да гласувате предложението на Михаил Миков да преминем към точка 9, а след това, ако приключим, и към точка 10.
Това е процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 133, против 30, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Шопов, Вие ли искахте процедурно предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): То беше обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само веднъж може да бъде изказано обратно предложение, както знаете по правилника.
 
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред или негов заместник.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на две свои заседания, проведени на 20 и 28 септември 2005 г. В заседанията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът бе представен от министъра на вътрешните работи господин Румен Петков. Подчертано бе, че проектът е изработен в изпълнение на поетите ангажименти в процеса на присъединяване към Европейския съюз и преодолява основните критики, отправени към България в последния редовен доклад по напредъка на страната по Глава двадесет и четири "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи".
В така предложения проект министърът на вътрешните работи открои три основни групи промени – организационно-функционални, такива, свързани с девоенизацията на служителите и с въвеждането на съвременна система за управление на човешките ресурси в Министерство на вътрешните работи.
Законопроектът предвижда създаването на единна структура на полицията, включваща сегашните национални служби с полицейски функции. Според вносителите по този начин ще се премахне дублирането в дейността на структурите на МВР, което от своя страна ще доведе до подобряване на управлението и повишаване ефективността на противодействието срещу престъпността. В състава на Национална служба "Полиция" ще бъдат включени досегашните национални служби "Полиция", "Борба с организираната престъпност", "Жандармерия" и "Гранична полиция",  както и Дирекция "Миграция", Специализираният отряд за борба с тероризма и Националното бюро "Интерпол".
Според мотивите към законопроекта се предвижда създаването на Главна дирекция "Криминална полиция" в Национална служба "Полиция", която ще обедини усилията на разследващите полицаи и на полицейските служители – оперативни работници, които извършват оперативно-издирвателните дейности по предотвратяване и разкриване на престъпления. Тази промяна заедно с приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс си поставя за цел преодоляване на съществуващите пропуски в досъдебното производство.
В структурата на новата Генерална дирекция "Полиция" се предвижда да бъде създадена и Централна служба за борба с организираната престъпност, чиито основни задачи ще бъдат свързани с противодействието на тежката организирана престъпност на национално ниво и борбата с различните форми на трансгранична организирана престъпност.
Национална служба "Сигурност" и Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" съгласно предложения законопроект се обособяват в самостоятелни централизирани структури в рамките на МВР с увеличени оперативни възможности. Национална служба "Сигурност" се изгражда като Национална система за сигурност, включваща Генерална дирекция "Сигурност" и регионални управления "Сигурност".
На следващо място бе посочено, че със законопроекта се създава единна система за подбор, назначаване и обучение на служителите, както и за развитието на кариерата им, което се основава на тяхната квалификация, професионализъм и постигнати резултати в работата.
Целта е да бъде оптимизирано управлението на човешките ресурси в МВР, като се създаде ясна и стабилна нормативна основа. Прилагането на модела на развитие на професионалната кариера и въвеждането на съвременни концепции и практики за управление на човешките ресурси според вносителите ще доведат до подобряване на условията на държавната служба в МВР, до отваряне на системата към гражданското общество и до създаване на организационна среда за подбор на най-добрите кадри с висока професионална подготовка и мотивация.
Със законопроекта се въвежда и нов модел за назначаване в МВР – задължителен конкурс при назначаване на държавна служба, който ще се управлява на централно ниво. Държавните служители вече ще бъдат разпределени в шест категории, които ще отразяват професионалните им знания и умения. Заемането на работните места в рамките на притежаваната категория е предвидено също да се извършва чрез конкурси. Предоставят се и равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата.
Нов момент в законопроекта е и задължаването на администрацията да осигури професионално обучение за израстващите в категория служители. Предлага се нова система за формиране на основното възнаграждение и ново допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност.
В проекта е усъвършенстван режимът за търсене и реализиране на дисциплинарната отговорност – въведени са нови състави на нарушения и нови наказания, удължени са сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност.
В заключение, министър Петков още веднъж подчерта, че с приемането на закона ще се постигне, от една страна, привеждане на  структурите на МВР в съответствие с най-добрите практики на Европейския съюз и ефективно управление на системата на МВР, а от друга, повишаване на способността на отделните структури на министерството за адекватна реакция при противодействието на престъпността.
В хода на дебатите бе поставен въпросът за мястото на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” в контекста на изграждането на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Министър Петков изрази становище, че решението за изваждането или оставането на службата в МВР трябва да се обвърже с разработването на цялостна визия за държавната политика по управление при кризи, която да отговаря на реалните потребности и възможности.
В рамките на дискусията по предложения законопроект народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване се налага да бъдат прецизирани следните групи въпроси, отнасящи се до:
- степента на конкретизация на структурата на националните служби в МВР, както и обособяването на относително самостоятелно звено, което ще извършва разследването по наказателни дела;
- статута на извънщатните служители на МВР и отграничаването на техните правомощия от тези на държавните служители в министерството;
- бюджета на отделните национални служби в МВР. С цел осъществяване на ефективен парламентарен контрол и постигане на прозрачност и отчетност на работата на министерството е необходимо да се предвиди, че отделните национални служби ще имат свой бюджет по пера, част от консолидирания бюджет на МВР.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Министерството на вътрешните работи, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 07.09.2005 г.
Становището на комисията е прието на 28 септември 2005 г. с 15 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържал се”.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект за МВР, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 07.09.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2005 г.
На заседанието на комисията присъстваха господин Румен Петков – министър на вътрешните работи, и господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи. От името на вносителя законопроектът бе представен от министър Румен Петков.
І. Предложеният законопроект за Министерство на вътрешните работи съгласно мотивите към него цели усъвършенстване на организационно-функционалната структура на Министерство на вътрешните работи в съответствие с добрите практики в държави-членки на Европейския съюз относно устройство, управление и функциониране на вътрешните министерства и полицията. За тази цел законопроектът предвижда промени в нормативната уредба на министерството в следните основни насоки: организационно-функционални промени, девоенизация на служителите в националните служби на министерството и промени, свързани с управлението на човешките ресурси и кариерата в МВР.
ІІ. Материята, уреждана с настоящия законопроект, не е от компетентността на Европейския съюз и не се регулира в европейското законодателство, а е предмет на регулиране от националното право на държавите-членки. Независимо от това, доколкото устройството и дейността на МВР са свързани с осигуряване капацитета на България за противодействие на престъпността и с полицейското сътрудничество, отношение към предложения законопроект имат препоръките в областта на правосъдието и вътрешните работи, направени в последния редовен Доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването.
В редовния доклад във връзка с полицейското сътрудничество и организираната престъпност е посочена необходимостта от полагане на значителни усилия от страна на България за осигуряване към датата на присъединяването на “предвидима, надеждна и напълно координирана полицейска организация”. В тази връзка с настоящия законопроект се предлага нова структура на МВР. Предвижда се създаването на национални служби “Сигурност”, “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението”, състоящи се от генерална дирекция и регионални, съответно областни дирекции. Предлага се създаване на единна структура на полицията – Национална служба “Полиция”, която обединява съществуващите съгласно действащата уредба национални служби с полицейски функции, изпълняващи задачи по противодействие на престъпността, а именно националните служби “Полиция”, “Борба с организираната престъпност”, “Гранична полиция”, “Жандармерия”, Дирекция “Миграция”, Национално бюро “Интерпол” и Специализирания отряд за борба с тероризма.
Втората група промени, предложени с настоящия законопроект, са насочени към укрепване на кадровия потенциал на МВР чрез създаване на единна система за подбор, назначаване и обучение на служителите, както и за кариерното им развитие. Чрез тези изменения се цели подобряване на нормативната уредба във връзка с препоръки от редовния доклад, където е отбелязано, че “настоящите разпоредби за справянето с назначаването, повишението и понижението на полицейските служители не са прозрачни и че спешно е необходим нов подход за управление на човешките ресурси”. В тази връзка законопроектът предвижда създаване на цялостна уредба на професионалната кариера на служителите в МВР и отпадане на субсидиарното приложение на Закона за държавния служител по отношение на служителите, работещи в министерството по служебно правоотношение. Предлага се въвеждането на прозрачни процедури, осигуряващи равни възможности при първоначално постъпване в МВР и последващо развитие на професионалната кариера. Въвежда се конкурс както за първоначално постъпване на работа в МВР, така и за израстване в по-висока категория. Законопроектът предвижда при първоначално постъпване на работа в МВР спечелилите конкурса кандидати да придобият статут на стажанти и да преминават през първоначално професионално обучение. Предвидено е създаването на шест категории за израстване на държавните служители, съобразени със спецификата на дейността в министерството. Предлага се също така усъвършенстване на уредбата на дисциплинарната отговорност в МВР, като за особено тежки дисциплинарни нарушения се въвеждат специални правила за производство по реализиране на дисциплинарната отговорност.
По отношение на системата на обучение на полицейски служители в редовния доклад е констатирано, че тя се нуждае от по-нататъшно модернизиране и рационализиране в съответствие с практиките в Европейския съюз. За тази цел законопроектът предвижда подобрения, засягащи професионалното образование и обучение за нуждите на МВР. Академията на МВР се установява като основно учебно заведение за професионалната подготовка на специалисти. Допълнително се предвижда възможност към нея да се създават центрове за специализация и професионална квалификация.
Настоящият законопроект е съобразен и с проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс във връзка с реформите на досъдебното производство, предвиждащи дейността по разследване на престъпленията да се осъществява основно от органи на МВР-дознатели. За тази цел на Националната служба “Полиция”, част от която ще бъде Главна дирекция “Криминална полиция”, е възложена и функция по разследване на престъпленията.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният законопроект за МВР допринася за реформите на МВР в насоките, посочени в Препоръките на Европейската комисия в последния редовен доклад, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за МВР, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Господин министър, ако желаете, може да представите законопроекта.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Голяма част от мотивите бяха изразени от председателите на двете постоянни комисии на Народното събрание, в които законопроектът беше гледан. Аз ще се спра по-скоро на обхвата на реформите в министерството освен, разбира се, хармонизирането на законодателството в областта на вътрешните работи с Европейския съюз.
Създаване на единна структура на полицията, включваща сегашните национални служби с полицейски функции, изпълняващи задачи по противодействие на престъпността. По този начин ще бъде премахнато дублирането в дейността на структурите на министерството, ще бъде подобрено управлението и като краен резултат ще бъде повишена ефективността от противодействието срещу престъпността.
Предвиденото създаване на Главна дирекция “Криминална полиция” ще обедини усилията на разследващите полицаи и на полицейските служители - оперативни работници.
С изнесени звена и създаване на Централна служба за борба с организираната престъпност в структурата на Национална полиция основните задачи на тази структура ще бъдат свързани с противодействие на тежката организирана престъпност на национално ниво и борба с различните форми на трансгранична организирана престъпност.
Обхващане структурите на жандармерията в Генерална дирекция “Полиция”, което ще подобри нейните възможности да реагира бързо и адекватно при тежки нарушения на обществения ред, охрана на големи обществени мероприятия и интервенция на полицията, изискващи голяма мобилност. Промените ще дадат възможност за по-ефективно използване на специализирания отряд за борба с тероризма за нуждите на борбата с престъпността.
Укрепване на кадровия потенциал на министерството, създаване на единна система за подбор, назначаване и обучение на служителите, както и развитие на кариерата им, което ще се основава на тяхната квалификация, професионализъм и постигнати резултати в работата.
Повишаване на социалния статус, материалната осигуреност и мотивация на българския полицай, засилване на гражданския контрол над действията на МВР, приближаване на способите и средствата за граждански контрол и публичност върху дейността на структурите до практиките на Европейския съюз.
Разширяване на полицейското сътрудничество със страните от Европейския съюз, както и разработване и прилагане на необходимите стандарти и критерии за пълноправно интегриране на българската полиция в международните полицейски структури.
Новият структурно-функционален модел дава възможност да се изпълнят задълженията на полицейските органи в двете съществено важни на вътрешната сигурност сфери. От една страна, министерството трябва да реагира на ежедневните проблеми, които засягат отделни граждани, а от друга страна, на сериозните проблеми, които засягат основите на сигурността и обществения ред при организирана престъпност, трафик на наркотици, тероризъм, различни видове трансгранична престъпност, компютърна престъпност, трафик на хора, сексуална експлоатация, както и всеки друг вид криминална дейност, изискваща противодействие с високоспециализирани полицейски мерки.
Проектът на Закона за Министерството на вътрешните работи също така е насочен към оптимизиране управлението на човешките ресурси и цели да създаде ясна и стабилна нормативна основа, която да гарантира провеждането на реформата на професионалната кариера. Премахването на званието на служителите в дирекциите от общата и специализираната администрация на министерството през 2000 г. доведе до различния статут на държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица. Субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител по отношение на категорията граждански лица в МВР, създава известни затруднения предвид различните критерии и институти за преминаване на държавна служба в министерството.
Законопроектът предвижда създаване на единна и цялостна уредба за професионалната им кариера, съобразена със спецификата на основните действия на министерството.
Основен недостатък на действащата уредба сега е липсата на ясни и прозрачни процедури, които да гарантират ясни възможности и конкурентоспособна среда за първоначално назначаване в министерството и по-нататъшно развитие на професионалната кариера. Прилагането на модела на развитие на професионалната кариера и въвеждането на съвременни концепции и практики за управление на човешките ресурси ще доведе до подобряване на условията за държавна служба в министерството, отваряне на системата към гражданското общество и създаване на организационна среда за подбор на най-добрите кадри с висока професионална подготовка и мотивация. Прогласяването на тези принципи ще повиши доверието на обществото към министерството като цивилна институция с йерархичен характер и централизъм в управлението, призвана да защитава правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.
Със законопроекта се предвижда нов модел за назначаване в министерството – задължителен конкурс при назначаване на държавна служба. Спечелилите конкурса кандидати ще имат статут на стажанти, съобразен с целите на обучението. На държавните служители не се присвояват звания и не се присъждат рангове, а същите се разпределят в шест категории, които отразяват професионалните знания и умения на служителите в министерството. Заемането на работни места в рамките на притежаваната категория е предвидено да става чрез конкурси за държавни длъжности. Назначаването и управлението на конкретните работни места ще се осъществява от ръководителите на основните структурни звена в рамките на законовата им компетентност.
Нов момент в законопроекта е задължаването на администрацията да осигури професионално обучение за израстващите в категория служители. Това кореспондира със задължението на служителите след като успешно приключат обучението, да преминат на изпълнение на нова длъжност.
Предвидено е усъвършенстване на дисциплинарния режим в министерството, като се дефинират нови състави на нарушения, нови наказания, удължават се сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, въвеждат се нови фигури на служител, провеждащ дисциплинарното разследване, и на защитник в процеса, което цели да дисциплинира като цяло дейността на служителите на министерството.
Приемайки този закон със съответните промени, които ще извърши Народното събрание между първо и второ четене, ние ще отговорим преди всичко на нуждите и очакванията на българското общество и, разбира се, на очакванията на нашите европейски партньори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този законопроект.
Ще съобщя времето, с което разполагат парламентарните групи: Парламентарната група на Коалиция за България – 30 минути; Парламентарната група на НДСВ – 24 минути; Парламентарната група на ДПС – 20 минути; Парламентарната група на ОДС – 17 минути; Парламентарната група на Коалиция “Атака” – 16 минути; Парламентарната група на Демократи за силна България – 16 минути; Парламентарната група на Български народен съюз – 15 минути; и независимите народни представители – до 15 минути. Знаете, че това времетраене, което е определено в чл. 45 от правилника, може да се удължи по искане на парламентарна група с 10 минути. Това удължаване не е задължително.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект.
Давам думата на народния представител Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание е цялостен нов законопроект за Министерството на вътрешните работи, който урежда принципите, дейностите, устройството, органите за управление, използваните средства, правата и задълженията, отговорностите на служителите и осигуряване на Министерството на вътрешните работи.
Похвално е, че още в първите дни на дейността на настоящото правителство се предлага такъв важен законопроект, който дава решение на два основни въпроса. Първият е свързан с подобряване организацията и функционирането на Министерството на вътрешните работи с цел постигането на по-добра управляемост на системата, координация между отделните звена и по-добра организация на неговото функциониране. И вторият е свързан със статута на служителите на Министерството на вътрешните работи и развитието на тяхната кариера.
 Струва ми се, че с този закон се отговаря на две основни изисквания. Първото е свързано с нашите ангажименти по линия на присъединяването ни към Европейския съюз и второто е свързано с отдавна назрялата потребност за структурни промени в Министерство на вътрешните работи, които бяха отлагани с години при извършването на каквито и да било промени в системата.
Искам да кажа, че по отношение на първия въпрос действително няма регламенти и директиви по Глава двадесет и четвърта или по така наречения трети стълб “Правосъдие и вътрешни работи”. Така нареченото пространство на свобода, сигурност и правосъдие предвижда друга техника на отделните страни-членки. Приемат се общи становища, общи позиции, които обикновено в хода на преговорите намират отражение в преговорните глави. Такива са и препоръките на редовните доклади, които по отношение на Министерство на вътрешните работи дадоха категорични указания за подобряване на неговата организация с оглед премахването на дублирането между отделните структури на министерството и с оглед създаването на условия за едно по-добро развитие на кадрите и на служителите в самата структура на министерството.
Разбира се, един от първите въпроси, който се поставя, е защо цялостен нов законопроект? Не може ли с изменение и допълнение в действащия закон да се решат всичките тези въпроси? Тук бих обърнал вашето внимание на изричните разпоредби на Закона за нормативните актове, който предвижда при многобройни съществени промени това да се извършва с нов закон, а не с изменение и допълнение в действащите. Елементарната математика на сравняване колко от текстовете на сегашния закон са променени и колко от тях остават да действат няма да ни даде верния отговор на въпроса.
Предлаганите изменения са толкова съществени и засягат функционирането на системата, че това не може да стане с изменение и допълнение в действащия закон. Струва ми се, че вносителите по този начин са изпълнили едно от основните изисквания, които повелява Законът за нормативните актове.
Що се отнася до двете основни сфери на решения, които предлага законопроектът, със създаването на трите основни национални служби и особено на Генералната дирекция “Полиция” значително се подобрява управляемостта и взаимодействието между отделните служби в министерството. Отдавнашна критика в редовните доклади е, че отделните служби като Национална служба “Полиция” или Национална служба за борба с организираната престъпност дублират дейността си в отделни случаи и често пъти при извършването на дадено престъпление минава доста дълъг период от време преди да се вземе становище кой от служителите на коя от службите ще извършва конкретното разследване. С включването им в една-единна Дирекция “Полиция”, заедно с жандармерията, граничната полиция, се създават безспорни условия за една по-добра управляемост на системата.
Разбира се, част от тези решения могат да бъдат дискутирани. Може да бъде дискутирано доколко някои от службите биха могли да запазят своята относителна самостоятелност, особено в регионалните структури, защото и жандармерията, и граничната полиция имат своите специфики, които трудно биха могли да намерят своята реализация в една обща област на Дирекция на полицията.
Наред с това се поставя въпросът при тези функции, които има да изпълнява тази полиция – главно функцията по разследване, дали дознателите или органите, които извършват полицейско разследване, не бива да бъдат обособени в някакво самостоятелно звено, за да се запази тяхната независимост и да се премахне прякото им подчинение на съответните регионални ръководители на полицията. Струва ми се, че този въпрос трябва да бъде уреден изрично в закона с този запис, който е даден, че те са независими и се подчиняват единствено и само на закона, но наред с това да се предвиди и някаква самостоятелна обособеност в регионалните дирекции, защото в противен случай опасността за административно влияние върху тяхната работа е доста висока.
Втората насока за развитието на кариерата и статута на служителите е изцяло съобразена с най-добрите практики на Европейския съюз. Тя беше обсъждана достатъчно и при предишното ръководство на Министерство на вътрешните работи, бяха ползвани експерти главно от Испания в тази насока, бяха правени редица конференции, на които беше обсъждан този модел, и ми се струва, че се постигна консенсус вътре в системата за така наречената девоенизация на служителите. Въвеждането на шест единни категории със съответните изисквания за развитието на кариерата в Министерство на вътрешните работи безспорно е един плюс за един по-добър статут и развитието на отделните служители в министерството.
Независимо че между първо и второ четене предстои доста сериозна работа и във водещата комисия, и в Комисията по европейска интеграция, мисля, че този законопроект изпълнява двете основни цели, за които е създаден, следва да бъде подкрепен от Народното събрание на първо четене и Парламентарната група на Коалиция за България ще го подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика към изказването на Младен Червеняков? Няма.
Давам думата на господин Шопов за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Нашата забележка е една основна и тя е фундаментална във връзка с гледането на първо четене на този законопроект. Тя е, че законопроектът не мина през Комисията по правни въпроси, което за този законопроект, за законопроект, свързан с МВР, важен, основен законопроект, свързан с гражданското общество – за мястото на МВР в гражданското общество, е фундаментален въпрос. Вчера в залата стана дума за това и други политически сили изказаха в това отношение своите забележки, но не мога да разбера защо не се прие това оплакване, защо е това бързане – става въпрос за един или два дни, не повече. Още повече законът е свързан много пряко с НПК. Въпросът е свързан с ролята на МВР в наказателния процес. Считаме, че този закон пряко кореспондира с новия НПК и в тази връзка единствено Комисията по правни въпроси има цялостен поглед за релациите и взаимоотношенията между положенията в двата законопроекта.
Затова аз пледирам от името на Парламентарната група на Партия “Атака”, приканвам и моля, за да не направим един закон недоносче, за да не пишат, че работим по стахановски, както вече се пише, да не прибързваме – законопроектът е много важен, да спрем това разискване.
Правя процедурно предложение в това отношение не за друго, а законопроектът да бъде разгледан от Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от господин Шопов да се прекрати разглеждането и законопроектът да се изпрати в Комисията по правни въпроси за становище.
Не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение. Материята е уредена в чл. 64 от нашия правилник. Възражения по разпределение на законопроекти могат да се правят от вносителя на законопроекта, тоест от Министерския съвет – няма такова възражение, и от заинтересована постоянна комисия. До този момент няма решение на постоянна комисия, която да е поискала разпределение и този законопроект да бъде разгледан от нея.
Така че не мога да поставя на гласуване това процедурно предложение. Освен това изрично в правомощията на председателя на Народното събрание е при тези условия той да реши дали да разпредели и на коя комисия да разпредели съответния законопроект. В конкретния случай председателят е разпределил законопроекта на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция. Чухте становищата по тях.
Продължаваме с разискванията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър! С предложения законопроект за Министерството на вътрешните работи наистина се правят три сериозни опита за промяна – промяна, която е желана, мечтана, работено е за нея, но за първи път я виждаме написана черно на бяло.
На първо място, това е промяната в девоенизацията на структурите на МВР. Една препоръка – формална и неформална, направена и от Европейския съюз и особено от европейските колеги, работещи в подобни структури. За първи път в проектозакон за МВР се прави едно сериозно предложение за такава девоенизация.
На второ място, това е въвеждането на конкурсното начало за израстване в кариерата. Това беше работено няколко години по един съвместен проект с испанската полиция - проект на програма ФАР и на Европейския съюз, както и в рамките на гранична полиция от съветника по предприсъединяването. Този модел, доразработен и от Академията на Министерството на вътрешните работи, е залегнал в една законосъобразна форма и всички ние се надяваме, че най-накрая той ще заработи.
И на трето място, това е предложението за промяна, което се състои в обединяването на четири от националните служби в една генерална дирекция. Един опит, който също забелязваме в Европа. Франция е конкретен пример за това.
Бих казала, че дотук свършват промените, които носят демократичния и наистина европейския дух в една толкова деликатна структура, каквато е Министерството на вътрешните работи, защото, ако наложим промените върху цялостния Закон за МВР, ще видим, че те стоят като едни прекрасни кръпки от нов плат върху една стара, овехтяла дреха, тъй като на фона на цялостния дух на закона тези промени не са достатъчни. Какво имам предвид? Например механичното обединяване на тези четири национални служби според нас е по-грубият подход, отколкото ако се беше работило за един по-добър информационен поток между тези служби. От друга страна, това обединяване е така неясно разписано в закона, че доведе и до социално напрежение между служителите на МВР, което ще бъде изразено от нас при обсъжданията между първо и второ четене.
Освен това в закона забелязваме, че отново е запазен дуализмът в подчинението между вече наречените областни дирекции и министъра, които, от една страна, досега бяха методически подчинени на директора на Национална служба “Полиция”, а пък пряко на министъра, това в новия закон отново е запазено.
Това, което също много ни притеснява, е, че в закона прекалено е централизирана властта на министъра, нещо, което считаме, че е непосилно за един човек, колкото и да бъде подпомаган той от каквито и да било допълнителни структури. Смятаме, че все пак останалите промени носят духа на децентрализация и е неоправдано запазването на тази централизация в ръцете на един министър на вътрешните работи.
Ние също поддържаме становището, че законът трябваше да има становище от Комисията по правни въпроси, тъй като той пряко кореспондира не само с Наказателнопроцесуалния кодекс, но и със Закона за държавния служител, и смятаме, че между първо и второ четене ще се появят много въпроси, които много трудно биха могли да бъдат изчистени в този кратък срок. Но все пак като цяло оценката ни е, че това е един сериозен опит за промяна, който със сериозно въздържание и със сериозна работа между първо и второ четене, трябва да се опитаме да въведем на практика, за да можем да кажем, че нещо все пак е постигнато и че тези усилия, които са положени, са оправдани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Разглежданият законопроект за Министерството на вътрешните работи е част от законите, които е необходимо да бъдат приети от това Народно събрание, с цел поетите ангажименти по хармонизиране на нашето законодателство и с цел преодоляване на основните критики, отразени в Доклада за напредъка от миналата година по Глава “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”. Вносителите на закона са се постарали да използват най-добрите европейски практики за устройство и управление на МВР, отчитайки все пак и съответните специфики – икономически и социални, характерни за нашата страна. Приветствие заслужава и решението на вносителите да предложат на Народното събрание цялостен, устройствен, нов Закон за Министерството на вътрешните работи, а не закон за изменение и допълнение на сега съществуващия, тъй като в допълнение на това, което отбеляза колегата Младен Червеняков, сега съществуващият закон е приет през 1997 г. и е поправян досега 24 пъти.
С предложения закон се цели да бъде завършена най-сетне реформата в най-нереформираното звено на изпълнителната власт - това на Министерството на вътрешните работи. Вносителите са си поставили задача да премахнат колизиите, които са се получили след приемането на сега действащия Закон за МВР, и приетите след него закони, като например Закона за държавния служител, Закона за достъп до класифицираната информация, Закона за управление при кризи и т.н. Разбира се, в тази посока има какво да бъде направено и да бъде прецизирано, но аз се надявам, че това ще бъде направено между първо и второ четене с усилията на цялото народно представителство.
Кои са основните цели, които според нас ще се постигнат с приемането на този закон?
На първо място, това е завършване на така нареченото “девоенизиране на ведомството”; привеждане на структурата на националните служби в Министерството на вътрешните работи в съответствие с техните аналози в повечето европейски държави; засилване на гражданския контрол в МВР; въвеждане на съвременна система за управление на кадрите и ясни правила за подбор и професионално израстване на служителите чрез въвеждане на принципите за прозрачност, публичност, конкурсно начало при заемане на длъжности, равни възможности за развитие в кариерата на всеки служител и въвеждане на съответните мотивационни механизми и стимули.
Чрез създаване на единна структура на полицията, включваща сегашните служби с полицейски функции, противодействащи на престъпността, се цели премахване на дублиране в дейностите на различни служби чрез по-добра координация и взаимодействие в управленската и изпълнителската дейност. Обособяване на Национална служба “Сигурност” – самостоятелна централизирана структура с увеличени оперативни възможности и изваждане на регионалните управления “Сигурност” от досегашните регионални дирекции на вътрешните работи, ще доведе до по-добра координация и повишаване на ефективността от работата на службата.
Разбира се, в закона има и редица въпроси, които трябва да бъдат доизяснени и дискутирани между първо и второ гласуване. Голяма част от тези въпроси бяха коментирани в заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но аз ще си позволя да ги повторя и да ги поставя на вниманието на колегите, макар че те са отразени и в доклада.
На първо място, обособяване на относително самостоятелно звено, което да се занимава с разследване на наказателните дела. Това още повече се налага след приемане от Комисията по правни въпроси на текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс, касаещи досъдебната фаза в наказателния процес; статута на извънщатните служители - прецизиране и отграничаване на техните правомощия от статута и правомощията на останалите служители; решаване на въпроса за мястото и структурата на Национална служба за пожарна и аварийна безопасност с оглед на практиките в останалите или в повечето европейски страни и с оглед на създаването у нас на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии; възможността отделните служби да имат отделно бюджетиране по пера, като част от консолидирания бюджет на Министерството на вътрешните работи, с цел по-добър контрол от страна на парламента.
Сигурно има и други въпроси, които ще бъдат поставени между двете гласувания. Сигурно е, че има текстове, които трябва да бъдат прецизирани, но Парламентарната група на Движението за права и свободи отчита закона като европейски, съвременен, отговарящ на целите, за които се предлага, и оценявайки го по този начин с направените забележки обявява своята подкрепа за него и призовава останалите народни представители да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Българинов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Настоящият закон за МВР беше приет през 1997 г., но явно е с много дефекти, тъй като до настоящия момент същият е изменян сигурно повече от тридесет пъти. Това е един несигурен закон, който не може да създава спокойствие на служителите на МВР и те работеха под страх, че ще бъде извършена нова промяна в него и ще доведе до някои неблагоприятни за тях последици, както е примерно отмяната на обезщетението при пенсиониране и други такива.
На следващо място, бяха извършени множество промени в други закони, които пряко кореспондираха и със Закона за МВР. Такива бяха Законът за държавния служител, Кодексът на труда и други. В този смисъл системата на МВР се нуждаеше от един коренно различен нов закон, който ще защитава правата и интересите на служителите на МВР, но същият трябва да бъде съобразен и с изискванията на Европейския съюз.
Парламентарната група на Българския народен съюз бяхме удовлетворени от внесения законопроект за МВР, но при запознаването ни с него смятаме, че трябва да бъдат извършени много промени, а именно: да се отчете статутът на държавния служител в системата на МВР, но да не бъде пренасян механично от Закона за държавния служител, а да бъдат отчетени специфичните условия на работа на служителите на МВР; трябва сериозно да се огледа каква точно ще бъде структурата на Национална служба "Полиция", на другите служби, как ще бъде уредено заместването на главния секретар, как ще бъдат уредени щатните и извънщатните служители в системата на МВР, как ще се извършва търговска дейност и други такива въпроси, които са от съществено значение.
Не е маловажно и значението на структурата на дознанието в системата на МВР. Вие знаете, че в Правната комисия почти е приет на второ четене законопроектът за НПК, като около шестдесет члена са приети и в пленарната зала. Това трябва да бъде съобразено с новия законопроект на МВР.
Всичко това, както и други промени, които следва да бъдат извършени в настоящия законопроект, като не искам да ви отегчавам с тях, вие сте видели всички тези забележки, говори за една сериозна работа между първо и второ четене на законопроекта.
Смятаме също, че настоящият законопроект следва да бъде консултиран с Правната комисия.
От името на Парламентарната група на Българския народен съюз заявявам с известни резерви, че ще подкрепим на първо четене законопроекта за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Внесеният законопроект страда от много дефекти. Аз ще спра вашето внимание само на една част от тях, няма да ми остане време за всичко.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): А нещо положително има ли?
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, ще започна с положителното. Има две нови глави в този закон, две идеи, които бяха разработени още в периода преди 2001 година. Става въпрос за девоенизацията на Министерството на вътрешните работи, на първо място, и на второ място, създаването на обща полицейска структура в МВР. Ще си позволя да кажа, че единствената предизборна програма на политическа партия, в която това беше посочено като приоритет, беше предизборната програма на Демократи за силна България. Управляващите нямат обща стратегия за реформа в така наречения сектор за сигурност. По време на демократичните промени това е третият законопроект за дейността на МВР, който се внася. До настоящия момент Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана работят без закони и никой не знае по какъв начин може да бъде упражняван върху тях парламентарен контрол.
Управляващото мнозинство в предния парламент беше записало като приоритет създаване на нормативна и законова база за дейността на структурите в сектора за сигурност. Нищо от това не беше изпълнено, нито един закон! Сега се внася цял законопроект за МВР. Той е ненужен в този му вид. Тези промени можеха да бъдат направени с изменение в действащия закон и това нещо по този начин е работено като продукт. Сега, като се чете законопроектът, просто се вижда как едни текстове са писани на един шрифт, други са писани с друг и е съшит с бели конци.
Но – за професионалните проблеми.
Първо, структурата на министерството. Както беше казано тук от господин Червеняков, отдавна е назряла нуждата от сериозна структурна  промяна в МВР. Случва ли се такава с този закон? Колко години ще трябва да обясняваме, че мястото на Служба "Противопожарна и аварийна безопасност" не е в Министерството на вътрешните работи? Преди  се обясняваше, че е добре да е в МВР, защото е военизирано ведомство и дисциплината има своето значение. Девоенизираме МВР, защо пожарната ще остане в МВР? Видяхме по време на кризисните ситуации през лятото по време на наводненията, че "Гражданска защита" от една страна, и Служба "Противопожарна и аварийна безопасност" – от друга страна, нямат координация помежду си, защото са в различни ведомства. Крайно време е да бъдат обединени и пожарната да бъде извадена от МВР и да отиде на подчинение на новото министерство. Категорично!
Сега се казва, между първо и второ четене ще го направим. Как? Това е изключително сериозна структурна промяна, как ще се направи между първо и второ четене?
Един друг въпрос – Националната служба "Сигурност". Не се съмнявайте в това което ще ви кажа, защото съм проверявал много пъти, имайте предвид, че в целия свят, включително и в Русия, контраразузнавателната служба е извън министерствата за обществен ред и сигурност. Няма да ви назовавам наименованията. Защо тази информационна служба у нас трябва да бъде в Министерството на вътрешните работи? Защото някой е посъветвал сегашния вътрешен министър Румен Петков, че не бива да си отрязва дясната ръка. Тази информационна служба по закон и по призвание няма задължение да се бори с престъпността. Нейната задача е да наблюдава рисковете и заплахите за националната сигурност, да анализира тази информация и да я подава на органите за управление на държавата, за да вземат решение.
Един изключително сериозен проблем в тази връзка. Когато се гласува бюджетът, Министерството на вътрешните работи получава общ бюджет. Впоследствие разпределението на бюджета на структурите в министерството се извършва по волята на министъра. И информационната служба на държавата – контраразузнаването, защото то не е само контраразузнаване, а е и служба за сигурност, на практика получава трохи. Знаете ли колко са парите за оперативната дейност на НСС за една година? Те са равни на цената на една кола на старо, защото иначе е държавна тайна и не мога да ви кажа. Това е просто смешно! За да може да има ефективност в работата на тази структура, тя да бъде самостоятелна, независима и да поеме и функциите за борба с корупцията във висшите етажи на власттаq включително и в Министерството на вътрешните работи. Питам аз кой днес наблюдава поведението на висшия ешелон в МВР? Няма такава институция.
Няколко конкретни проблема, които касаят евроинтеграцията. От години наред във всички доклади на Европейската комисия се посочва, че е крайно време да бъде закрита Академията на МВР. Може да има такова звено в Министерството на вътрешните работи, което да се занимава само с професионалната подготовка на служителите на МВР, но не и да дава образователна квалификация. Години наред се посочва това. И отново този проблем увисва. Сега се приема нов закон и затвърждаваме това.
Другият много сериозен проблем, заради който може би бързаме с тези законопроекти – става въпрос за разследването.
Разследването в по-големия си обем от делата се поема от полицията. Една-единствена алинея има в този огромен законопроект, която касае разследването – чл. 56, ал. 2. Това е - една-единствена алинея!
Този законопроект не дава отговор на въпроса за организацията на разследването, която трябва да се провежда от службите на МВР. Кой ще го провежда, как ще го провежда, какви качества трябва да имат хората, които ще го провеждат? Знаете ли, че в МВР за дознатели се назначават хора с най-разнообразно образование? Миналата година беше назначена за дознател една дама, която е завършила Консерваторията по една-единствена причина, че баща й беше приятел на бившия министър на вътрешните работи! Може ли да се провежда досъдебно производство от хора, които нямат юридическа квалификация – питам аз? Те ще извършват разследване върху толкова сложните дела за присвояване, за подкупи!? Това просто е смешно! Тук е мястото да се уреди тази дейност с една алинея.
Искам да обърна внимание по отношение на гражданския контрол. В мотивите за внасяне на законопроекта се посочва как се разширявали възможностите за гражданския контрол. Има един текст в този закон, който не го е имало и в старите – “фактите, сведенията и предметите, свързани са функциите на МВР са квалифицирана информация по силата на закона”. Значи всеки един факт, свързан с функциите на МВР е класифицирана информация! Това излиза от този текст. Някой обърнал ли му е внимание? Тоест, засекретяваме всичко в МВР. Само една табела “МВР” и нищо повече не трябва да знаем какво се случва вътре! За какъв граждански контрол говорим? По какъв начин ще се осъществява той? Даже и списъкът на фактите, сведенията и предметите представляващи служебна тайна се определят с акт на министъра на вътрешните работи. Това е противоречие със Закона за защита на класифицираната информация. Прочетете – Министерският съвет ги определя.
Извънщатните служители. За всички служби е посочено, че функциите се осъществяват от служителите и извънщатните служители. “Извънщатните служители на МВР” – това между другото съществуваше и в стария закон, “имат същите правомощия като щатните”. Ако бъде изваден един списък на извънщатните служители на Министерството на вътрешните работи, ще се уплашите! Да видите какви хора има там?! Които имат карти, за да ги използват пред органите на КАТ, и не само това обаче!
Сега един изключително съществен проблем, който има отношение към НПК и към извършването на досъдебното производство. Може ли някой от вносителите да ми обясни каква е разликата между обиск по НПК и проверка на помещение по Закона за МВР? Член 68 – “Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, когато...” и са изредени основанията - без санкция на съдебната власт.
Давате ли си сметка за какво става въпрос? Значи по реда на НПК, когато се осъществява обиск от органите на досъдебното производство, това става само със санкцията на съдебната власт, и то на съда, или ако се е наложило да бъде извършено незабавно, след това се санкционира от съда. Тук даваме възможност на полицията да претърсва помещения, защото каква е разликата между обиск и проверка – питам аз, след като могат да проникнат вътре?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Съществена.
АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, щом е съществена разликата. Само че аз, ако вляза у Вас, госпожо Дончева, без разрешение на съдебната власт, не знам как ще Ви спрем после пред медиите!
Дублиране на функциите. Твърди се, че с този законопроект се премахвало дублирането на функции. Твърди се в мотивите на законопроекта, че се регламентирала нова служба “ЦСБОП”. Аз такова нещо не прочетох.
Знаете ли каква е разликата днес между НСБОП и едно районно управление на полицията? Разликата е в това, че районното полицейско управление има район, а НСБОП няма район. Това е разликата. И това, което се случва в района на едно полицейско управление, е задължение да бъде разкрито от състава на районното полицейско управление, а НСБОП си подбира случаите, по които иска да работи. И този проблем не се решава в новия закон. Даже не се разписва в законопроекта какво ще представлява това ЦСБОП! То само информационна структура ли ще бъде или оперативно-издирвателна служба, която ще подбира по какво ще работи? Така че никак не се премахва дублирането на функции.
Отделно от това – четири полицейски служби се обединяват в една. Това е било моя идея много отдавна, за да може да имат по-добра координация между полицейските служби. Но в този законопроект те са представени в насипно състояние. Просто са описани само функции. Няма структурата. Не се знае кои са тези структурни звена, които ще осъществяват едното или другото.
Общо взето има и други много съществени проблеми по този законопроект. Аз съжалявам, че мнозинството не прие идеята той да мине през Комисията по правни въпроси, където да бъде огледан от колегите много по-внимателно.
Смятам, че в този му вид този законопроект не изпълнява целите, които са посочени в мотивите. Аз лично ще гласувам против. Надявам се, че ще бъда подкрепен от моите колеги от Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи за реплика, следователно дискусията продължава.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Хубаво е, че има нов Закон за МВР, обаче се оказаха много проблемите. Това, което се предлага да се реши между първо и второ четене ми се струва непосилна задача, при положение че става въпрос за такива основни неща като мястото на Служба “Сигурност”, мястото на “Пожарна и аварийна безопасност” и пр. важни неща.
Исках друго нещо да кажа. Нещо, което вижда всеки гражданин на нашата страна е, че редица грабежи в страната -  грабежът на дървен материал, грабежът на черни и цветни метали, грабежът на културни ценности и пр., се осъществяват без никакво съмнение с висока протекция, която се простира и по границите, простира се и в много сфери. Тази висока протекция трябва да бъде пресечена със силите на цялото ни общество. Имаше една Служба за контрол над трафика на културни ценности и предмети на изкуството. Тази служба беше закрита и ми се струва, че това не беше направено случайно. Това беше направено, за да се улесни организираният грабеж на такива ценности у нас, който доби чудовищни размери.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кои години беше това?
ПЕТЪР БЕРОН: През предишните години.
Който и да я е закрил, трябва да се постави извечният юридически римски въпрос “Qui prodest”? – “Кой се ползва от това нещо?” Аз съм убеден, че в новата структура на министерството ще се намери начин тази служба да бъде установена в една или друга форма, ако не като нова служба, то поне като звено специалисти, които у нас са добре подготвени. Те знаят много добре кой поръчва всички тези иманярски разкопки, кой ги поръчва от чужбина, кой събира предметите на изкуството, кой ги изнася, по какви канали. Всичко това е прекрасно известно на хората, които се занимават. Те бяха разпердушинени, бяха разгонени – неслучайно, а с известна на мнозина цел.
Затова аз апелирам тази служба да бъде организирана и възстановена и да се намерят честни и  смели хора, които да пресекат пътя на различните мафии в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мотивите, с които е представен този законопроект, е видно, че се цели постигане на по-добра управляемост на структурите на МВР.
Аз искам да се изкажа за една част от служителите на МВР, които са една шеста част или  това е гражданската администрация в МВР. Защото, след като проведох срещи с ръководството на техния синдикат, се убедих, че има неща, за които законово би трябвало да бъдат уредени техните права.
На второ четене ще предложа някои изменения в отделните членове и алинеи на настоящия законопроект, който ни е предложен. Бих искал предварително да кажа моето мнение относно някои проблеми.
На първо място, в чл. 177, ал. 1 – става въпрос за картите, които ползват служителите на МВР. Гражданската администрация ползва входна карта, а другите ползват служебни карти. Може би това ще се уреди в правилника, но когато е при екстрена ситуация, когато се изпълнява служебно задължение, има разлика между входна карта и служебна карта. Служебните карти нека да имат различни цветове, но би било хубаво тези хора да имат служебни карти, както всички служители.
Относно чл. 201 и чл. 206 - при оформянето на бюджета на МВР за база би било хубаво да се вземе не един месец от предходната година, а цяло тримесечие. Защото сега с бюджета за 2005 г. тези служители са ощетени. Доказаха ми, че 10% са ощетени от това. Да се има предвид, когато се обсъжда бюджетът на страната.
Освен това, държавните служители се третират в една категория, а другите служители – в друга. И когато се изплащат допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, тази категория също се ощетява. Би било хубаво в чл. 204 да отпадне думата “държавни” и тогава всички служители, които работят в системата на МВР, да получат допълнителни възнаграждения, но в такъв порядък, какъвто счита за необходим ръководството на Министерството на вътрешните работи,  когато оформя правилника за приложение на закона.
Освен това, има една категория, които са много силно ощетени, които работят в системата на здравеопазването към Министерството на вътрешните работи. Уреден е въпросът с тези лекари, които са в системата на МНО, които са в  системата на транспортното министерство, или болниците, които са към тези ведомства. Тези лекари, които работят в тези системи, се ползват с клиничните пътеки на НЗОК, а лекарите, които са в системата на МВР, не могат да се възползват от това.
Би било хубаво да има една алинея  към чл. 204, за да могат и тези лекари да се възползват от това.
Освен това, има реакции и относно облеклото. Когато се дава облекло на служителите на Министерството на вътрешните работи, гражданската администрация в МВР  също смята, че са леко ощетени в тази насока.
Бях малко учуден от още един такъв текст – чл. 208, където при смърт на служители на МВР на едни се поемат разходите, а на други не се поемат разходите. Би било хубаво тук също да се помисли, за да не се делят хората, които работят в Министерството на вътрешните работи.
Надявам се, че за второ четене, след като направим тези предложения, ръководството на МВР ще обмисли тези неща. Може би трябва да попаднат в правилника за приложение на закона, но би било хубаво в закона да бъдат уредени, за да не бъде ощетена тази една шеста част от тези, които работят в МВР.
Като парламентарна група си казахме мнението относно законопроекта, поддържаме законопроекта и ще го гласуваме на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нов Закон за МВР е предизвикателство за всеки парламент, особено когато вносителят – Министерският съвет, си поставя амбициозни задачи. Задачите с девоенизацията на МВР, със създаване на нова система за израстване в кариерата и със създаване на единна полицейска структура са много амбициозни задачи.
Може ли да се поставят още задачи към закона? Може. Може да се поставят задачи да се промени всяка една от системите, защото такава необходимост наистина има. Но при големи административни, организационни промени трябва все пак да се намери дозата, за да може да бъдат те добре премислени, да се правят на разумни стъпки и да може наистина дейността, която се залага, да се извършва ефективно, а не само да се нахвърлят десетки промени и накрая от многото неща да не стане нищо.
При откриването на този парламент Демократи за силна България предложиха поправки в така наречената нова декларация за национално съгласие и там дословно се предлагаше парламентът да приеме като приоритет създаването на единната полицейска структура. Не помня да сте написали цял поменик във връзка с МВР, защото смятам, че здравомислещият човек отчита какво може да бъде глътнато на един път, като съществена промяна в една консервативна и голяма система. Може би беше хубаво точно тези, които твърдят, че са единствените идеолози на идеята и са я записали в предизборната си програма, и направиха опит да присъединят тази идея към декларацията за национално съгласие, да подкрепят закона. Уви, не. Но аз мисля, че от това няма да пострада законът. Може би ще пострада позицията на някого като категорична опозиция, която може да казва “не” дори на собствените си идеи, приети и реализирани от другите хора.
Що се отнася до това какви проблеми решава законът. Девоенизацията и растежът в кариерата е нещо, по което Министерството на вътрешните работи и експертите му работят наистина от няколко години. Работата по това е започнала при предишното правителство със сериозни международни консултанти. Мисля, че всяка уважаваща себе си държава показва приемственост и разум и може да усвои един сериозен опит, особено когато основно по него са работили хора от ведомството. Това е в съответствие с европейските стандарти. Мисля, че испанските консултанти наистина могат да бъдат доволни.
Девоенизацията на МВР е нещо много трудно психологически. Може би за странични хора, за които животът в униформа и с пагони не е бил съпътстващ целия им живот, нито стремеж, това не е така, но тези хора са свикнали по този начин и за тях той е ценност. Няма как девоенизацията на МВР да не създаде определени психологически проблеми за състава.
Аз смятам, че разумното администриране на ведомството, което не включва прочистване, позволява на всеки квалифициран служител да запази работното си място и да се развива в кариерата, е достатъчен стимул.
А като страничен страничен смятам, че дали отличителните знаци ще стоят на раменете или, да речем, на джоба, не е нещо съществено. В крайна сметка и сегашният закон описва някаква йерархия и някакви звания, които отговарят на по-висок чин.
Дали може да отидем на реформи в така наречените специализирани дирекции? Може и е задължително, но е добре това да стане след 6-8 месеца, когато системата смели тази първа много голяма промяна и премине на нови релси.
Единната полицейска структура ще създаде проблеми и няма как да не създаде, защото наистина е трудно. Две големи служби – досегашната полиция и досегашният НСБОП, които имаха общо-взето статут и самочувствие на по-първи, също както жандармерията и граничната полиция, които досега бяха самостоятелни, ще искат по някакъв начин да запазят статут и възможности. За съжаление проблемът с единната полицейска структура не е информационен и не е дали може да се осигури по-добър информационен поток. Проблемът е, че понякога две, понякога три или четири национални служби можеха да правят едно и също нещо и го правеха без разумна причина за това. Законът решава тези неща.
Създава ли други възможности за министъра извън досегашните? Бих казала, че ги намалява по линия на това, че директорите на национални служби ще носят пълна отговорност за това, което става във ведомството. И министрите, и членовете на политическите кабинети ще имат възможност да се съсредоточат повече върху политически неща и по-малко да проявяват оперативно любопитство, стига да са, разбира се, здравомислещи, добри администратори и не толкова любители на криминални книги и филми.
Какво става с академията на МВР? Много ключов въпрос, но не може всички затрупани от много години проблеми на наистина най-нереформираната система да бъдат решавани изведнъж. Просто не е възможно не да измислите, господин Атанасов, законодателните текстове, проблемът е как ще ги проведете и как ще ги докарате докрай. Не се заяждам на темата какво направихте вие, защото смятам, че не е израз на голяма класа, когато един политик в израз на безсилие казва: ама вие помните ли като бяхте на власт какво стана? Но все пак може би е добре да се припомни, че именно когато на власт беше Съюзът на демократичните сили – 1997-2001 г., беше направено така, че националните служби и техните директори можеха само да разпореждат, но нямаха право на самостоятелен бюджет и ходеха да искат от Митков – финансиста на ведомството, по 7 лв. за някоя и друга вечеря с партньори евроатлантици. Това, което беше създадено тогава, беше създадено уж за добро с искане на Международния валутен фонд и Световната банка за намаляване на второстепенните разпоредители, само че някой от тогавашното правителство прокара тази идея за премахване на второстепенните разпоредители доста широко и доста в ущърб на работата, от което пострадаха националните служби. Много бих била щастлива, ако някой от тогавашните им директори беше се опънал на министър-председателя и беше казал: уважаеми господин премиер, това не е особено разумна стъпка! Тогава вие бяхте много дисциплинирани хора. Днес лансирате този създаден тогава недостатък като изключително перспективна идея.
Ние – които ще подкрепим този закон, имаме идеята между първо и второ четене в текстовете и за трите национални служби, където пише, че са юридически лица, да добавим “със самостоятелен бюджет в рамките на консолидирания бюджет на ведомството”, което правно технически не е никакъв проблем и освен това ще създаде едно дисциплиниращо условие за Министерството на финансите най-накрая да дават нещо, което позволява да се прави политика през бюджет в тази сфера.
Академията на МВР има два проблема. Единият е защо дава диплом за висше образование и вторият е какво преподават, и човекът, който я е завършил каква квалификация има, а не каква правоспособност му е призната.
По отношение на втория проблем, който е по-същественият,  Законът за МВР няма отношение, но се иска по-дългосрочна работа и не му е мястото в този закон и не му е времето сега. Но трябва наистина да се поработи върху това, също както трябва да се поработи върху факта, че има няколкостотин преподаватели, за които това е работно място като във висше учебно заведение, а не като в полицейска школа, която взема хора с висше образование, квалифицира ги две години и им дава и някаква друга квалификация за тази система. Това означава на практика подмяна на персонала на едно висше учебно заведение, това не е толкова проста работа, тя също ще си намери хора, които да се съпротивляват, защото става дума за живота им, за доходите им, за всичко останало. Но няма нужда и това да го сложим в този закон. Реформата в МВР, която е достатъчно затлачена дотук, трябва да върви стъпка по стъпка много последователно, а не да струпваме всичко накуп и да ни затрупа отгоре.
По отношение на системата за разследване това е нещо, което ще се добави между първо и второ четене, там то не се съдържа в закона, защото продължава един дълъг спор дали има нужда от такава система или не предвид на това, че за МВР-вносителите беше надделяла идеята, че всеки криминален оперативен ще съжителства с друг човек, който прави папката като за прокурора. Само че те бяха се консултирали, че прокурорът ще бъде фактически ръководител на екипите по разследване и че те ще изпълняват само негови заповеди, тоест че те няма да имат оперативна и разследваща самостоятелност, че няма да търсят обективната истина в процеса и няма да произвеждат собствен продукт. След като това очевидно не може да стане при броя на нашите прокурори и при това, което те могат физически и интелектуално да извършват, ние ще трябва да помислим върху системата за разследване и нейната организация, която да позволява относителна независимост на дознателите или както ще се казват в бъдеще разследващи хора, от оперативните началници от оперативните служби. Винаги има конфликт по този въпрос и той е неизбежен. Общо взето има опасност, ако няма такава структура, да превърнем млади хора с висше юридическо образование в машинописки на оперативните началници, които винаги ще искат да изкарат по-висока разкриваемост, повече дела и така нататък, но аз смятам, че за това има достатъчна воля в самото ръководство на министерството.
По отношение на това може ли да се назначават за дознатели лица, които не са юристи – връщам се на 1997 г., когато водехме дълги спорове има ли смисъл 15 хил. души от състава на МВР да получат статут на разследващи, след като ще дознават между другото. Както показаха дългите години опит, те наистина са си дознавали между другото с никакъв ефект. Само че сега трябва ли да затворим системата само за юристи? Могат да разследват и лица, които не са юристи, правили са това и са го правили успешно, особено леки престъпления. Но това е един организационен въпрос, който няма нужда да бъде изписван в закон. Друг е въпросът за политиката на министерството да се назначават преимуществено хора с юридическо образование, за да може да се комплектоват едни сериозни следствени отдели за тежките дела, а за по-леките дела могат да се привличат и други лица.
За разликата между НСБОП и РПУ. Сигурно вече сме довели системата до този абсурд – НСБОП да бъде районното полицейско управление на територията на цялата страна, само че да си избира делата. Но кога стана това? Това стана в продължение на много години. Първоначалната идея след 1990 г., когато се създаде ЦСБОП, беше да бъде една малка, много спретната структура на министерството, която да работи наистина по много сериозни случаи, а не да дублира полицията. С течение на времето тя се разрастваше, разрастваше и се стигна до един абсурд. Добре, хайде тогава да се върнем към първоначалната идея и да направим от НСБОП нещо, което е разумно да бъде направено, а не втора полиция. Така че не виждам защо критикуващите в този пункт закона са против.
Законът създава по-скоро възможности това да бъде върнато обратно, отколкото да продължи това безумно разрастване на НСБОП.
Какво трябва да се изпише като главни дирекции – това е един съществен въпрос, както правнотехнически, така и за самата организация на МВР. Ако се изпишат главните дирекции на една от националните служби, ще трябва да се изпишат главните дирекции на всички национални служби – очевидно и на тези за НСС.  За пожарната не е толкова голям проблемът от гледна точка на класифицираната информация, но за НСС е проблем,  макар че има решение и на този въпрос. Говоря от правнотехническа гледна точка как да бъде загатнато с определени записи в закона, в Допълнителните разпоредби, наличието на структури, които да осъществяват определена дейност, без да заковаваме структурата със закона, защото това само ще ни усложни работата.
Трябва ли да се вадят между първо и второ четене НСС и Службата по пожарна и аварийна безопасност? Не, не, защото никой няма такава идея, макар че това наистина се отправя като критика. Мисля, че с този закон се подготвя бъдещото изваждане и на двете служби, като те се обособяват административно и финансово и става възможно във всеки един момент  да бъдат преструктурирани на друго място, ако има необходимост за това.
Затова смятам, че този законопроект е много сериозна крачка напред. Той не може да не съдържа недостатъци. Всеки един такъв закон съдържа недостатъци. Но най-голямото предимство е, че някой се е нагърбил с много тежката задача, преодолявайки съпротивата основно на самото ведомство, да започне много сериозни реформи. И мисля, че тези, които някога са работили вътре в системата, а впоследствие са преминали на политическата сцена, би трябвало да са най-големите радетели за подкрепа на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи думата?
Има думата господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм склонен да се съглася с много от нещата, които каза госпожа Дончева. Безспорно, един законопроект не може да реши всички проблеми. Също така съм склонен съвсем откровено да призная, че не мога да вляза в изключителните тайни на този законопроект. Но аз се ръководя от един принцип и той е, че проблемите на зъболекарите не са просто проблеми на зъболекарите, а са проблеми на хората със зъби. Така че, ако този законопроект, по мое мнение, непрофесионално, отново повтарям, не реши един прост и важен въпрос или не започне да се занимава с неговото решаване, според мен голяма част от неговия смисъл ще остане нещо като игра на стъклени перли или някакво вътрешно занимание, което преразпределя влияния в структурата на едно голямо министерство.
Изхождам от позицията си на общинар и искам да ви кажа, че например в София миналата година беше направен един опит съвместно с общината и софийската полиция да се направи една разяснителна кампания за това с какво се занимава районният инспектор, къде може да бъде намерен, какви са неговите функции и с какво той може да бъде полезен за гражданите.
Ако новият Закон за МВР не въведе два елемента в тази посока, за мен той рискува да изпусне една огромна възможност – да направи изключително силен ход към гражданското общество, който не може да бъде компенсиран с никакви програми от типа “Полицията близо до обществото”, “Допуск на гражданското общество до структурата на МВР”, “Граждански контрол” и т.н.
Става дума този закон отново внимателно да премисли и да предложи решения за районните, за така наречените квартални инспектори. Това са хора, които в момента имат нерадостната съдба да са нещо като хопове, като пиколи в асансьор. Използва ги кой ли не за какво ли не, най-вече за куриерски услуги, а това са единствените хора, които след отменянето на задължителните домови книги са хората, които при добро желание, при добра воля от тях знаят какво се случва в квартала. Те могат да са от огромна полза и за разследване, и за превенция, и въобще за осигуряване на спокойствието в една малка общност. Те са изключително ощетени от гледна точка на материална база. За заплащането им не мога да кажа компетентно, но знам, че голяма част от битието им преминава в постоянна просия пред някакви местни бизнесмени или пред общината, за да им бъдат осигурени елементарни условия – съобщителни средства, бензин, да им бъде направен ремонт на помещенията, където се намират, да не говорим за друга тяхна сериозна дейност и функция.
Не знам дали няма да е прекалено смело това, което ще предложа, но съм убеден, че ефект от районния, от кварталния инспектор ще има от две положения. Първото е, когато бъде въведена форма на избираемост за него, тоест полицията да намери начин, по който да представи две или три кандидатури на гражданите от един квартал, от една малка община и  те да могат да избират своя районен полицейски инспектор.
Тази процедура може да изглежда тромава и скъпа, но нейният граждански ефект ще бъде огромен. Можем да го наречем за удобство шерифски принцип. Защото, ако един такъв човек бъде избираем, ако той бъде подходящо овластен и подходящо заплатен, то той ще има и съответното естествено задължение да се отчита колкото се може по-редовно пред своите съграждани и наистина да бъде в тяхна полза. Ако успеем да направим такъв тип крачка всеки един човек, който е изкушен от проблемите на общината, ще ви каже, че тази крачка е почти революционна, почти революционна по отношение на мнението, което има гражданството към дейността на полицията. Полицията традиционно има голям авторитет, но всички знаем, че това е един медиен авторитет. Там, където е битовата престъпност, където са ежедневните дребни неща, които тровят живота ни, и не толкова дребни неща, там изключително остро в момента липсва именно този квартален полицейски инспектор.
Ще бъда истински щастлив, ако в закона има такъв момент. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има думата народният представител Бакалов. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Днес наистина на нашето внимание е представен един законопроект, който, първо, е част от системата на сигурността, и второ, действително е много важен с оглед на това, което трябва да се случи на 1 януари 2007 г. Само че големият проблем е следният: че Законът за МВР не е единственият, който трябва да решава проблемите на сигурността в България, той е един от тях. И тъй като е хубаво тогава, когато отделните партии се явяват на избори и представят своите виждания, респективно в случая в системата на сигурността, аз си направих труда отново да прочета Програмата за сигурност на Българската социалистическа партия, и какво се получава, и какво виждаме отново? Виждам, че има много сериозно разминаване между това, което се обещаваше по време на кампанията, и това, което се предлага в момента по законопроекта за МВР. И тъй като в последно време е много актуално да казваме, че за пореден път няма да можем да изпълним някои обещания, които сме поели, говоря за управляващите, се оказва, че това ще бъде поредният закон, който няма да бъде изпълнен, но с който се явявахме на дискусии и дебати, представяхме ги пред българската общественост и всички гарантирахме бъдеща сигурност на държавата.
И първият въпрос, който още сега мога да задам на министъра, е следният: според него този законопроект ще гарантира ли сигурността на българските граждани? И ще продължават ли убийствата по улиците на София, а и не само на София?
Защото от проекта, който е представен от Българската социалистическа партия, респективно вече НДСВ и ДПС, защото те са управляващи,  схемата, която е в тяхната програма, няма нищо общо с този законопроект.
Така че Законът за МВР, който в момента шумно се рекламира пред европейските ни наблюдатели, според мен лично е една поредна заблуда. Защото той няма да свърши работата, за която всички ние тук говорим в продължение на толкова години. Той няма да свърши работата по простата причина, че да, действително, прави се единна Дирекция на полицията, правят се тези три главни дирекции, което е едно от положителните неща, другото е девоенизацията и начинът за израстване в йерархията. Това са трите положителни неща в този законопроект.
Но за да има ефективност на цялата система на МВР, отколешно правило е системата на полицията да се децентрализира, а системата на контраразузнаването и разузнаването да се централизира. Големият проблем обаче е, че този закон не решава точно тези проблеми. Ефектът, който естествено може да се постигне при този законопроект, е един-единствен. Това е и право на управляващите - така го виждат, така го разбират, естествено, че така ще го и реализират: концентрация и централизация на власт в МВР, в ръцете на министъра. Това е ефектът, който аз поне виждам, че ще се постигне. И елиминиране донякъде на елементарните наченки на парламентарен контрол съгласно стария закон, в резултат на което и преждеговорившите казаха за класифицираната информация, за несъобразяване със списъка на данните и фактите, които представляват държавна тайна.
В законопроекта също напълно отсъства и ангажиране на системата на сигурност съвместно с останалите институции. Няма такова! Няма взаимовръзката президент - министър-председател - Съвет по сигурност, там, където би трябвало да се изработва политиката по сигурността. Няма го това! И аз затова казвам, че за пореден път този закон няма да свърши работа.
Има едни въпроси, които в продължение на 15 години бяха дискутирани и в последно време се постигна определено съгласие по тях. Това са въпросите за НСС и за пожарната – че те трябва да бъдат извън системата на МВР. А пък и по програмата на БСП, която се заявяваше на изборите, това беше отразено точно така - бяха извън системата на МВР.
Само че в този законопроект отново за пореден път те си остават в системата на МВР. Да, действително, по принцип реформите, които трябва да се направят в МВР, са изостанали, и действително те са много резки. Аз лично това го разбирам, но едно нещо трябва да се знае: реформи в системата на сигурност се правят през първата до втората година. През третата година се дооправят някои неща, които не дават добър резултат, и четвъртата вече реформата е извършена. По този начин – стъпка по стъпка, отново няма да постигнем абсолютно никакъв напредък в борбата с престъпността.
Тук се говори за изискванията на Европейския съюз. И аз самият ви казах, че според мен внасянето на законопроекта беше екстремално, свързано точно с посещението на евронаблюдателите. Но там по техни изисквания става въпрос за Академията на МВР. Ами, това е, колеги, старата руска система! Академията на МВР не може да продължава да съществува в този й вид. Защото не само с отварянето на България към Европа, но аз предварително мога да ви кажа, че всяка една чужда служба много лесно може да  осветли българските бъдещи служители по сигурността. Това е единият от проблемите, който се явява в нашата сигурност. И затова постоянно изтича информация.
Не говоря за това, че Законът за МВР в частта му за Академията на МВР не е приведен към Закона за образованието. Това е друг, много съществен въпрос. Тук преди известно време, пък и сега, в момента, вече на второ четене се гледа НПК. В промените на НПК 95% от досъдебното производство преминава към дознателите и към МВР. Е, питам аз при това положение, след като ще развиваме точно този апарат и би трябвало да го развиваме, защото това също е едно от изискванията, защо поне дознателският апарат не е в самостоятелна дирекция? А в този закон има един-единствен член. Значи според мен това отново няма да даде добър резултат. Защото този апарат действително трябва да се подготви и аз съм за това той да бъде подготвен, за да може да събира доказателства, за да може съвместно с прокуратурата, тогава когато обвинението влезе в съда, то да издържа. Не както в случая, пък и преди известно време, някои хора казваха, а и сегашните продължават да казват: ние ги хващаме, те ги пускат. Ами, колеги, като няма достатъчно доказателствен материал, естествено, че ще ги пускат.
Законът за МВР също елиминира, бих казал, и един друг много важен сектор, който изобщо не е взет предвид и който определено вече има много по-голям кадрови състав и възможности. Говоря за взаимовръзката МВР и частната охранителна дейност. Това също не е регламентирано достатъчно добре в Закона за МВР.
Много неща могат да се кажат специално за Закона за МВР, но според мен най-съществените слабости на този законопроект са в неговата обща част. В смисъл, че тогава, когато започнеш да правиш един законопроект, винаги трябва да си поставиш целта, която преследваш с него. Тук специално, в този законопроект, не личи целта, която той си поставя, и начинът, по който трябва да се постигне тази цел.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти чел ли си го?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Естествено, че съм го чел. (Смее се.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не личи обаче.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Съществен проблем в Закона за МВР са органите за управление на вътрешната ни сигурност, липсата на тези взаимовръзки, както вече казах, събиране на общите усилия на институциите за борба с престъпността в България.
И бих казал накрая, моят апел все пак е: въпреки изискванията, въпреки бързането, макар че нашата комисия отново ще се натовари с много повече работа, отколкото трябва да извършва, добре е да се даде по-голяма възможност за промени точно в този Закон за МВР, за да не се получи така щото след 2-3 месеца отново да го променяме. За което мисля, че имаме пълно право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз си позволявам да репликирам господин Бакалов поради личните ни, приятелски, да не кажа другарски отношения, по три въпроса.
Скъпи господин Бакалов, Вие навремето да не обещахте да разпантите Авиокомпания “Балкан”, бе? По тоя въпрос ще говорим утре. Ние не сме обещавали тези неща, но ги правим, защото те се правят две години и защото се правят със съзнанието, че обслужват първо интересите на българското общество и българските граждани и второ – те са елемент от очакванията на нашите европейски партньори.
Второ, потвърждението Ви, че има общо съгласие за това, че НСС трябва да излезе от МВР. Ако има съгласие между Вас и господин Атанасов, това не е общо съгласие. Няма да бъркате така жанровете и представите. (Реплики от народния представител Йордан Бакалов.) Аз даже имам претенциите, че съм участвал в писането.
И трето – по дознателския апарат, да бъде в една система. Понеже, господин Атанасов, ние с Вас се познаваме, ако беше в една система, Вие днес щяхте да кажете, че комунистите възстановяват Главно следствено управление. Сега, понеже няма запис да бъде в една система, Вие искате да бъде в една система. Ще бъде, успокойте се, само да не стане тук на подскоци и отърчавания да почнете да зяпате, че се възстановява Главно следствено управление. Ще се вслушаме във Вашите ценни напътствия и те ще бъдат реализирани. Това е и моето виждане. Но аз ще го направя под ваш натиск, за да не злепоставяме това, което ще стане утре в системата на Министерството на вътрешните работи.
Държа за всички да е ясно, че в рамките на дискусията в постоянната комисия господин Атанасов и господин Бакалов всъщност не отправиха никакви бележки към закона. И от това, което те и сега казват, освен ценното напътствие за оформянето на единна структура на следователите, което, пак казвам, под натиск аз ще възприема и ще подкрепя, аз друго съдържателно не чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Виждам, че има още няколко. Това ще стане след почивката. Трябва да приключим малко по-рано от 11,00 ч. Ще продължим в 11,30 ч.
Съобщение: Точно в 11,00 ч. в “Огледална” зала парламентарните групи да излъчат по един представител за консултации и последни уточнения по групите за приятелство и по формирането на българската секция в Парламентарната асамблея на франкофонията. Моля, за да приключим с този въпрос, който не решаваме повече от месец.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В залата има регистрирани 131 народни представители, има кворум, продължаваме заседанието.
Оставащото време по парламентарни групи: Коалиция за България – 17 минути, НДСВ не са изразходвали предвиденото в чл. 45 време, следователно разполага с 32 минути; ДПС – 14 минути; ОДС – 1 минута; Коалиция “Атака” – 17 минути; Демократи за силна България – 9 минути; Български народен съюз – 17 минути.
Продължаваме дискусията по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Банкова, от името на парламентарна група.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представители на оредяващите редици в залата на четиридесетия парламент, ясно е нежеланието на управляващото мнозинство от БСП, НДСВ и ДПС да поставят в дневния ред на парламента въпроса със снемане на имунитета на народния представител господин Стефан Софиянски. Предложението на главния прокурор Никола Филчев е внесено в парламента преди повече от десетина дни. Предстои пътуване на господин Софиянски в чужбина. Видно е, че докато той отсъства от страната, точката за снемане на имунитета му няма да влезе в дневния ред на парламента. Налице са задкулисни игри, безпринципни договорки и най-вероятно общи сметки и зависимости между управляващата коалиция БСП, НДСВ, ДПС и господин Софиянски. Повтарям общи зависимости – дотам доживяхме – между управляващото мнозинство и господин Софиянски.
В името на авторитета и честта на Народното събрание призоваваме ръководството на парламента и мнозинството в лицето на БСП, НДСВ и ДПС да уважи искането на главния прокурор за сваляне на имунитета на народния представител господин Стефан Софиянски. Ще напомня, че “Атака” още в първите дни от дейността на Четиридесетото Народно събрание се обяви против депутатския имунитет. Отново настояваме българският парламент още днес да се произнесе по предложението на главния прокурор за сваляне на имунитета на народния представител господин Стефан Софиянски. Благодаря.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място):  И как да стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група давам думата на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В последните дни политическата сила “Атака” се опитва да използва иначе една рутинна процедура, известна не само на този парламент, но и на предишни народни събрания, по отношение разглеждане на внесено искане за сваляне на имунитет на народен представител, като се опитва върху тази процедура да изгражда политически авторитет. Използва я бързо, динамично и в крайна сметка в теснопартиен популистки интерес.
Трябва да ви съобщя, че в момента има събрани повече от 50 подписа от различни парламентарни групи и или днес, или утре, в зависимост от работата и възможностите на дневния ред на Народното събрание, предложението за такова решение ще бъде внесено в пленарната зала. Какво обаче прави впечатление в политическите изяви на партия “Атака” и най-вече на нейния лидер господин Волен Сидеров? Вчера при посещение на главния прокурор той си позволи да поставя въпроси и искания и за други имунитети. Българското Народно събрание през последните години си спомня и други случаи, когато под политически натиск процедурата за сваляне на имунитет се е превръщала в политически фарс. Има случаи в началото на 90-те години и аз трябва да припомня тези случаи, които трябва да ни останат като урок – урок за това как една, пак казвам, рутинна юридическа процедура, може да се превърне в политическо оръжие. И то политическо оръжие, което в никакъв случай не издига авторитета на българския парламент.
Цялата хистерия около внесеното искане очертава само едно – политическа безпътица на “Атака”, извън опитите за натиск и разбиване на демократични процедури, които са утвърдени в българския парламент и не в четиридесетата му легислатура.
В крайна сметка от името на Коалиция за България дължа да заявя, че никой, мисля, в тази зала, няма интерес за някакво бавене на разглеждането на въпроса. Но и не бива никой народен представител да допуска, че един юридически въпрос може да бъде предрешаван и решаван единствено в рамките на политическите интереси на една или друга политическа сила. Защото въпросът за имунитета е въпрос и за авторитета на цялото Народно събрание. Въпросът за имунитета на всеки народен представител трябва да защити нормалното функциониране в демократични рамки на Народното събрание и в никакъв случай то не е конкретен въпрос на един или друг народен представител, а още по-малко той трябва да се използва за политически дивиденти, както сме свидетели през последните дни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ралчев, от името на парламентарна група.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че институцията Народно събрание трябва да бъде уважавана. Тя трябва да бъде уважавана във всяко едно конкретно действие и във всяко едно становище. Струва ми се, че по въпроси, по които някои от нашите колеги не са готови, още по-малко не са наясно какво е тяхното съдържание и значение, би трябвало много по-предпазливо да се изказваме. Защото проблемът за имунитета във всичките му аспекти – в аспект Народно събрание, в аспект магистратура, седи и той си има много ясно не само политическо, но и държавническо значение. Но това е въпрос на едни дискусии, които отдавна са проведени, и ако някой има доброто желание, би могъл да се справи с наличните и останали от тях съответни изводи.
На второ място, трябва да уважаваме институциите в България, трябва да уважаваме съдебната система. И все пак трябва да направим една разлика между съдебна система и законодателно събрание, каквото е Народното събрание.
Тук да чуем само преди няколко минути, че ей сега, веднага и отмах, както казва народът, да свалим имунитета, е светотатство. Съжалявам много, по-благоприятната дума, която бих могъл да използвам, е неграмотно, но ще я спестя. Все пак, нека да бъдем отговорни и на висотата на народното представителство. Има си правила, които са създадени по надлежния ред, начин и закон и те трябва да бъдат уважавани, защото този въпрос, който Вие, госпожо Банкова, поставяте, на първо място, е конституционен въпрос, защото има текст в Конституцията. На второ място е въпрос на правилника на Народното събрание. И няма защо аз да ви обяснявам значението на тези два акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Каракачанов от името на парламентарна група.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Коалиция “Български народен съюз” искам да заявя, че ние сме подписали искането за съставяне на парламентарна комисия. Искам да се обърна към госпожа Банкова, която в миналото Народно събрание не познавам като парламентарист, но я наблюдавам пред последните няколко месеца. Госпожо Банкова, популизмът е нещо, което е характерно да се използва преди избори. А в парламента хората са ни избрали не за да слушат популистки речи, а да гледат нашата работа. Практиката на парламента – не ми се усмихвайте, няма нищо смешно – има установена практика когато се поиска имунитет на даден народен представител, да се прави временна парламентарна комисия, която разглежда основанията за това и преценява дали да го направи. Аз не знам кой изпълнява политически поръчки – прокуратурата или вие изпълнявате прокурорски поръчки, но мисля, че това, което правите, е един грозен популизъм. А знаете, че популизмът винаги се връща обратно като бумеранг и обикновено отнася главата на този, който го е хвърлил. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНС.) 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи да правят изявление от името на парламентарна група.
Продължаваме с дискусията по законопроекта за МВР.
Заповядайте, господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Водим повече от два часа важна дискусия по един важен законопроект, който е предмет на разглеждане в пленарната зала на Народното събрание. Като председател на комисията изчетох нейното становище. Ще си позволя да добавя като депутат от Национално движение Симеон Втори и от името на Национално движение Симеон Втори нашата политическа позиция по законопроекта, който ви се предлага да гласувате на първо четене в пленарната зала.
Стана ясно, а всъщност то беше отразено и от всички противници на приемането на законопроекта, че това е един закон, по който се работи конкретно повече от две години, а се обобщава опитът от всички 15 години на прехода. В този смисъл съвършенството на закона не може да бъде така лесно предложено на вашето внимание. По този закон ще се работи сериозно между първо и второ четене.
Аз ще си позволя тук, господин председател, да направя искане за възможното удължаване на срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поне до три седмици за работата между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Свинаров, малко избързвате. Първо трябва да го приемем.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ще взема пак думата по този въпрос.
Какво е най-важното, което трябва да обобщим при направените вече становища по предложения нов Закон за Министерство на вътрешните работи?
На първо място, законът постига една много важна цел – облекчава се административната среда за работа в Министерство на вътрешните работи за сметка увеличаване на ефективността на пряката оперативна работа на органите в системата на Министерство на вътрешните работи. Това е от изключително значение, за да има подобряване на борбата срещу някои от основните видове престъпност - на първо място организираната престъпност, тежките криминални престъпления, трафика на оръжия, дрога и трафика на хора. Това са все сектори, в които България има много сериозни постижения през последните години, които трябва да намерят адекватна оценка и защита и в бъдещите действия на органите на Министерство на вътрешните работи.
Законът решава и един друг важен въпрос. Изгражда се една важна институционална база, изгражда се една важна правна уредба в областта на вътрешните работи във връзка със защита на един от основните приоритети на българската държава – пълноправно приемане в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Тук не бива да спекулираме с темата “Европейски съюз”, не бива да казваме, че това е една от основните цели, които постигаме с приемането на този законопроект, но по отношение на европейската ни интеграция е важно да отбележим, че този закон дава много ясни параметри в отстояване на българската позиция по Глава 24 от предприсъединителния процес.
Обобщаването от закона на положителния опит през последните 15 години всъщност беше споменато в много от изказванията. Господин Атанасов, например, който се противопоставя на законопроекта, отрази, че и негови идеи са приети в този законопроект. Това прави чест и на господин Атанасов, и на законопроекта.
За мен е изключително важно, че този законопроект решава нормативно една много важна система в цялата сфера на сигурност, но няма идея да обхваща цялата система за сигурност. Действително този законопроект няма никакво отношение към двете национални служби – Национална разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Действително в сферата на сигурността, господин Атанасов, имаме още много работа, но едва ли в рамките на този закон можем да постигнем посочения от Вас резултат! Така че, съвместно с Вас в комисията ще поработим и по Закона за Националната разузнавателна служба, и по Закона за Националната служба за охрана. В този законопроект обаче, след като Вие искате да има парламентарен контрол върху всички служби, което всички демократично мислещи хора искаме, трябва да направим възможното да реализираме този парламентарен контрол по отношение на Националната служба за сигурност в рамките на Министерството на вътрешните работи. Друга форма засега няма измислена и ако при евентуални нормативни промени се достигне до такава форма, ние ще я коментираме заедно с Вас.
Що се отнася до някои от много важните въпроси, които бяха споменати в пленарната зала – ролята, мястото и функциите на Академията на МВР; необходимо ли е в системата на МВР да се подготвят кадрите за МВР или трябва да бъдат подготвени в цивилни, граждански университети и институти, след което да намерят необходимата квалификация в рамките на МВР, това е изключително важен въпрос, който трябва да дебатираме сериозно между първо и второ четене на законопроекта.
Приемането на първо четене на законопроекта категорично не решава нито един от въпросите в системата на МВР.
Бяха споменати и някои от изискванията за това дали някои от службите трябва да излизат от системата на МВР, дали трябва да се обединяват с други, дали трябва да преминават към новосъздадени централни ведомства в рамките на изпълнителната власт. Това са все въпроси, които ще намерят своето адекватно решаване точно между първо и второ четене на законопроекта.
Искам да се върна към началото на своите думи, за да не бъда многословен.  Този закон наистина дава една добра възможност за един нов европейски регламент в системата на Министерство на вътрешните работи. Пак казвам от името на Национално движение Симеон Втори - ние ще подкрепим този законопроект, давайки си ясна сметка, че ни предстои сериозна работа между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Господин Филип Димитров, заповядайте.
Господин Димитров, Вашата парламентарна група е изразходвала 21 мин., като остава само една минута. Това е положението.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда  кратък. Неудовлетворението ни от закона беше ясно изразено и дотук! Едно нещо, което силно ни смущава, е обстоятелството, че разглеждането на закона фактически избегна възможността той да бъде обсъждан в Комисията по правни въпроси. Бяха направени възражения и по отношение на тежката структура, която се запазва; и по отношение на тези странни явления като съхраняването на академията; и по отношение на въпроса за прозрачността, но един огромен въпрос остава – предварителното разследване, цялата досъдебна фаза на производството, която в много голяма степен попада в рамките на дейността на вътрешното министерство.
Не можем да не бъдем подозрителни и естествено ние ще хвърлим сили преди второто четене на законопроекта, за да постигнем, дай Боже, някакъв смекчаващ резултат, но особено след действията, които наблюдаваме напоследък – не искам да се връщам към темата за съвета, който беше едно доста голямо орезиляване на България, но така или иначе фактът, че днес вие внасяте в  съдебна зала този закон (оживление в залата)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пленарната зала, а не съдебната зала.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Извинете, грешка на езика.
Фактът, че го внасят днес в пленарната зала, когато той би трябвало да се обсъжда преди първо четене в Комисията по правни въпроси само показва, че нещо се крие и се прави опит нещо да се направи на тъмно, а това ние не можем да приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители от други парламентарни групи?
Господин Бисеров, заповядайте.
Движението за права и свободи разполага с 14 минути.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Аз ще взема отношение по един въпрос, който е свързан със сериозната реформа, която се извършва чрез приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс в сферата на борбата с престъпността и по-специално в сферата на досъдебното разследване.
Всички ние, независимо дали сме юристи или не, съзнаваме колко сериозна е тази реформа; колко сериозни отговорности и тежести поема Министерството на вътрешните работи чрез прехвърляне на цялото досъдебно разследване, почти цялото, а ако кажем и цялото – няма да сбъркаме, в ръцете на дознателския апарат.
В момента Министерството на вътрешните работи не разполага с такъв капацитет и точно затова и в двата закона е предвиден срок на тяхното влизане в действие шест месеца, което означава, че министерството наистина трябва да се подготви да поеме тази тежка функция. Всички знаем, че ако досъдебната фаза на разследването не работи, не работи и следващата фаза, независимо от това че в НПК изрично заявяваме, че досъдебната фаза има подготвителен характер. При това положение и с оглед на обстоятелството, че в НПК правим една промяна, правим един нов запис и казваме, че дознателите са лица, назначени като дознатели. Това е нов момент, защото досега дознателите са лица, служители на МВР, които са определени за дознатели. Тази малка промяна на пръв поглед е много сериозна, защото едно е да си служител на МВР, да си определен за дознател и да дознателстваш между другото, ако мога така да се изразя, тоест да си имаш друга полицейска работа и да дознателстваш, друго е да си назначен за дознател. Това означава, че си само и единствено дознател.
Тази идея я налагаме в НПК и тя трябва да намери отражение в Закона за МВР. Ние извършваме това и с оглед на нещо много важно, за да гарантираме и осигурим независимост на дознателите от полицейските началници, така да се каже. Когато един служител е назначен за дознател, той наистина има съвсем друг статут и можем да считаме, че той е независим от полицейските началници в МВР. Нещо, което е изключително важно и фундаментално като принцип в цялата система за разкриване на престъпления.
Поради тези причини в Закона за МВР трябва да има разработена глава или раздел по-скоро, който няма да се занимава с функцията на дознателите, защото правомощията на дознателите, техните задължения са в НПК, но структурата на това звено трябва да е ясна. Това не е онази Дирекция “Криминална полиция”. Криминалната полиция е онази структура, която се занимава с оперативно-издирвателната дейност. Структурата на дознателския апарат трябва да бъде обособена. Даже в това отношение аз си мисля, че ръководството на Министерство на вътрешните работи не е зле да има своя разработка на текстовете, които трябва да влязат като работен вариант, защото знаем, че понякога народните представители се увличаме, правим едни текстове и поради това че не сме се поинтересували достатъчно добре, после се оказва, че сме направили някои малки грешки, а понякога правим и големи грешки  – това не бива да го отричаме.
Поради това наистина би било добре министерството да има работни текстове, които да могат да бъдат използвани в комисията за довършване на работата в тази насока. Притесненията, че този въпрос ще го пропуснем и няма да го догледаме, както бяха изказани от някои колеги в залата, не бива да бъдат според мен основателни. Това е темата, която исках да засегна и смятам, че е много важна, защото натоварваме с много големи отговорности Министерство на вътрешните работи. Истината е, че то може да ги поеме, но, за да ги поеме, трябва да получи законовата база, върху която да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Методиев, Вашата парламентарна група разполага с 9 минути.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да кажа нещо съвсем процедурно. Радвам се, че обсъждаме законопроект в присъствието на министър, защото досега като че ли тази практика беше забравена.
Аз вземам отношение и искам думата по въпрос, който съм абсолютно сигурен, че ще изненада залата, защото ще излезе от дебата, който се водеше до момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак по закона ще бъде, нали?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще бъде текст от закона, господин председателю.
Министърът на вътрешните работи и Министерството на вътрешните работи са орган, институция, които са призвани да се занимават с обществения ред и сигурността на гражданите. Обаче в законопроекта има текст, според който министърът на вътрешните работи става орган за управление на Държавния архивен фонд. Какво означава това понятие “Държавен архивен фонд”? Има такъв закон, действащ в страната, и той определя реда на използването, да го кажа на по-обикновен език, на историческите архиви на България. Така се е случила съдбата на българските архиви, че част от тях са престоявали дълго време в определени министерства. Това е правено съзнателно в условията на една тоталитарна държава, за да се укрива информация за историческото минало на хората, на обществото, в крайна сметка на българската нация.
Към днешна дата има едно-единствено министерство и това е Министерство на вътрешните работи, което съхранява в себе си исторически документи в периода от началото на 20-те години на миналия век. Ще кажете: защо се е случило така? Защото времето между 1919 и 1944 г. на миналия век е едно бурно време на граждански конфликти в страната, на терористична дейност – време, което е дало много силен отпечатък на последвали събития след 1944 г., и е трябвало да бъдат укривани тези документи, за да не излизат определени исторически факти за дейността на една политическа партия, една-единствена по Конституцията от 1971 г., тоест за Комунистическата партия. Вътрешните битки са били част от историята на тези 20 години. Добре, били са секретни, в онова време историците не са имали достъп до тях.
Впоследствие, след 1990 г., се появява друг проблем – той е много популярен под името досиета, но не става дума само за досиета, а за дейността на едно министерство на България в един цял период от 50 години. Тези документи също са на специален статут, различен от всички останали.
Тук в чл. 116 е изработена една цяла процедура, която, разбира се, е в компетентността на министъра, защото това е устройствен закон на министерство, при която господин министърът на вътрешните работи ще трябва да се занимава и с функция, съвсем нехарактерна за него, пазител на исторически документи.
За мен това е абсурдно, нелепо, да не говорим за неразумно. Вчера коментирахме един законопроект за ратификация за едни задължения, които България пое чрез решението на парламента – там едно от задълженията беше прозрачност на информацията, достъп до информация. Да бъде ангажиран министърът на вътрешните работи с достъп до документи отпреди 100 години – сами разбирате колко е неразумно.
Една кратка реплика по устройството на администрацията. Ние ще направим такова заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация другата седмица, ще внесем мнение до водещата комисия, както вчера стана дума. Разбира се, тя ще се съобрази с това мнение колкото желае мнозинството в комисията.
Това, което бих искал да отбележа тук, защото е важно, е по един дискутиран в обществото въпрос – за уеднаквяването структурата на Министерство на вътрешните работи с останалите български министерства. Тук има крачка напред. Заместник-министрите, които се появиха в 2000 г., ролята на политическия кабинет – това са разписани неща. Това добре.
Остава неясно точното място на главния секретар на министерството. Знам, че това е свързано с персона, с някакъв друг разговор, но аз говоря от гледна точка на институцията. Главният секретар на Министерство на вътрешните работи ще бъде ли главният секретар по смисъла на Закона за администрацията? Да, не? Ако е не, както е тук, трябва да има някакви по-ясни мотиви, защото специализираната администрация, която е описана, по която тук има дискусия, има различни мнения, в крайна сметка тя носи върху себе си отговорността за тези основни дейности и функции на министерството. Така е във всички министерства на Република България. Главният секретар координира общата администрация – както на специализираните, така и на функционалните звена.
Ако остане тази фигура на главен секретар в Министерство на вътрешните работи по смисъла на Закона за администрацията, това трябва да бъде обхванато. С ясното съзнание, че това е един специален закон, тук е описана много подробно функцията на държавния служител, защото става дума за девоенизация на министерството. Министерството се девоенизира – това е изискване на европейската интеграция, а ролята на главния секретар така или иначе не остава докрай ясна.
Това са моите конкретни бележки, но тъй като първата и втората все пак са принципни, затова си позволявам да ги кажа на първо четене. Разбира се, че в интервала за внасяне на промени на текстовете за второ четене ще проявя тази инициатива и ще предложа някакви конкретни текстове, с част от колегите си вероятно.
Обръщам ви внимание, колеги – да се укрива повече истината, че Антон Иванов е страдал от човешки слабости и е предавал своите другари през 1942 г., няма никакъв смисъл повече. Това имаше смисъл преди 30 години. Да не се каже истината за това какво се е случвало във Военния отдел на ЦК на БКП 1941-1942 г. – това е отишло съвсем в историята. Това не е свързано с днешната българска политическа действителност, това не е част от българския политически дебат, това е част от българската историография. Защо да седи затворено повече? Каква е била ролята на един или друг партиен деятел в 30-те години на миналия век в рамките на вътрешните битки на Компартията – това трябва да продължаваме да го държим под флага на секретността, да бъде при министъра на вътрешните работи.
Това в някаква степен е отказ от желанието си за четене на собственото минало. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Методиев! Аз разбирам изкушението на Демократи за силна България поради ясна, актуална, политическа платформа да търси аргументи от миналото за защитаване на някакви политически позиции. Но все пак, когато прехвърляте отговорността, днес, върху днешното мнозинството, върху днешното правителство, може би е редно да отговорите пред пленарната зала защо онези четири години правителството, в което Вие бяхте вицепремиер, не осветли, толкова време бяха четири години, че можеше, вие тогава вадехте доста неща от архивите и ги публикувахте. Но какво попречи тогава да надзърнем и ние – неизкушените, в тази засекретена информация зад всички тези огромни тайни, които смятате, че интересуват българското общество днес?
Иначе по другия въпрос – за отношението Ви към закона. Аз Ви благодаря за конструктивното отношение – това, че Вие ще направите предложения. Наистина този текст за архивите може би си струва да се подискутира за второ четене, той наистина е проблем между първо и второ четене. Като цяло разбирам, че Вие подкрепяте закона – неговата философия и неговите идеи. Но въпросът за тези комисии веднъж завинаги да го изчистим, защото имаше предложения за Комисията по правни въпроси, за Комисията по въпросите на държавната администрация. Това се получава не поради друга причина, а поради това, че опозицията в днешния парламент има ръководства на комисии. И, забележете, че Вие искате в административната, защото Вие ръководите тази комисия, както примерно “Атака” иска имунитета в етиката, защото ръководи Комисията по парламентарна етика. Тоест да спрем с един такъв тяснокомисиен подход. Иначе, разбира се, че всеки народен представител може да участва в заседанието и на вътрешната комисия, там да внесе съответните предложения, да участва в дискусията и в пленарната зала. Другото е просто подмяна на правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин Методиев! Мисля, че направеното от Вас предложение не би трябвало да се приема по една причина, тъй като касае само един период, който Вие посочихте, познавайки добре историята, това е периодът от развитието на Българската работническа партия (к). Има обаче и други периоди, в които е интересно да се надникне в архива на Министерството на вътрешните работи, тоест след 1990 г. Освен тези предателства, ако е имало такива, за които Вие говорите, имаше и след 1990 г. в Съюза на демократичните сили – и роене, и цепене, и предаване, и доноси, и фондации, и средства. Би било добре да се види какво има в архива на МВР например, свързано с финансирането на вашата партия. Заедно с това искам да Ви кажа, че отварянето на тези архиви, за които Вие говорите, вероятно ще доведе до доста неприятности на деца и внуци на хора, които са били участници в тези събития и от които по-голямата част сега са в редиците на вашата партия. Така че или отваряне и показване на всичко досега, включително и в периода след 1990 г., и никакъв избирателен подход, свързан с периода от 1920 до 1944 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще има ли трета реплика? Няма.
Господин Методиев, имате право на дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин Дъбов, съгласен съм всички документи по смисъла на срока, който е даден от Закона за класифицираната информация от 15 години назад, да бъдат достъпни. Нямам претенции към никакъв период. Дадох пример защо за определено време тези документи са били недостъпни. Аз, а и колегите ми от Демократи за силна България, сме на мнение, че всичко това трябва да бъде достъпно.
На господин Миков ще кажа, че нямам комисионен подход, ако бяхте продължили още малко, щеше да излезе така. Не е гледна точка на комисията, а е принципна гледна точка – че това е устройствен закон за администрация. Вярно, специализирана. Вярно, със спецификите, които й създава този специален закон, но е част от българската администрация и това е част от девоенизацията, от интеграционния процес, ако щете. (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Само поради тези причини си позволих да подпиша писмото до председателя на парламента, а не поради причини от гледна точка на парламентарна група или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Госпожо Масева, разполагате с една минута.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър на вътрешните работи! Имах много забележки към този законопроект, времето не стига. Искам накратко да ви кажа, че този законопроект не може да изпълни целите и той не става за мисията, която вие му отреждате тук с хвалебствени изказвания.
Има само един аргумент, който времето ми позволява да изясня тук, в залата. Сърцевината на този проект е създаването на криминалната полиция. Това са изводите и от докладите на европейските експерти. Не само единна полицейска структура, но открояването на единна криминална полиция, за да се знае кой извършва разследването в Република България.
И в рамките на тази минута искам да ви кажа големите ни страхове по повод приемането и на Наказателнопроцесуалния кодекс - че тази къща, която градим, може да се окаже много по-фалшива и след няколко месеца след приемането на НПК да рухне цялата система и цялото усилие за борба с престъпността. Няма ги дознателите, няма го разследването, няма го контрола, няма я отчетността, няма я публичността и няма участие на гражданското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по законопроекта?
Господин Величков, заповядайте.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След толкова много и компетентни изказвания все пак считам, че е полезно народното представителство да чуе мнението, макар и скромно мнение, на един професионалист полицай, който 28 години е бил в Криминалната полиция предимно – в далечната 1964 г. като младши разузнавач и след 28 години като директор на Националната милиция.
Изминаха 15 години, откакто управляващите от различни политически сили експериментираха върху системата на Министерството на вътрешните работи и ние виждаме докъде стигнахме – едно състояние, при което основната структура от правозащитните органи на държавата не може ефективно да изпълнява своите задължения. Поради това въпросът трябва или не трябва нов закон мисля, че е ясен на всички, закон наистина е необходим. Това ли е законът, който ни се предлага? На този етап аз считам, че това е законът, който е нужен. Естествено той не решава всички проблеми, но той решава едни от основните проблеми на борбата с престъпността като цяло и охраната на обществения ред.
Една от главните причини досега за това незавидно състояние на противодействието на престъпността и обезпечаването на обществения ред беше това, че полицията беше поставена на най-ниското стъпало в йерархията в тази система. Финансовите средства – това, което останеше от финансите, това отиваше за полицията и милицията преди. Разпокъсаността, която се създаде, създаването на паралелни структури с дублиращи се функции още повече намали ефективността от дейността на състава. Затова сега със създаването на тази генерална дирекция, макар и да не се решават всички проблеми, се решава един основен проблем, при който структурите на полицията, обединени в една единна организационна структура, ще могат да използват всички сили и средства за решаването на задачите, които са най-важни за конкретния момент, ще могат да планират и за по-дълъг период от време своята работа. Така че този въпрос се решава.
Разбира се, аз също съм привърженик на идеята, че на Националната служба за пожарна безопасност едва ли е най-доброто й място в Министерството на вътрешните работи и че със създаването на Министерство за управление на кризите, каквото ние създадохме сега, там трябва да бъде не само пожарната, там трябва да бъде и Гражданската защита, там трябва да бъдат и част от онези структури на Министерството на отбраната, на Инженерната бригада, които съгласно плановете на министерството ще бъдат значително съкратени до 2015 г. А това са подготвени хора, там има и огромна техника, която в такива моменти, каквито бяха наводненията в България това лято, би действала изключително ефективно. Но затова е нужно време, нужно е преустройство, нужни са средства, нужна е съответна подготовка, а не както някои тук се изказаха, че можем механично да разместваме структурите насам-натам.
По същия начин смятам, че и Службата за сигурност би се чувствала по-комфортно, ако е извън системата на Министерството на вътрешните работи, но засега и полицията, и службите за сигурност ползват едни и същи подпомагащи и обезпечаващи служби и трябва да се види как в бъдеще тези служби ще действат. Тоест това е въпрос на време, а нещата са такива, че такова време едва ли ни е отпуснато и ние трябва да решаваме онова, което в момента е най-важно.
Поради това аз лично и като представител на една многочислена организация, каквато е Полицейската асоциация “Антикрими”, на която имам честта да бъда председател, подкрепяме този закон. Считаме, че между първо и второ четене би могло да бъдат направени значителни, важни поправки, които ние ще представим на комисията. Този закон ще реши може би основните проблеми, които досега съществуваха и пречеха.
Разбира се, в него не могат да бъдат решени въпросите как ще бъде изпълняван този закон – както този, така и другите закони. Това не може да бъде разписано в закон. Тоест конкретната оперативна работа, която е най-важната – стана дума тук и за районните инспекции, действително това е една институция, която е изключително важна, особено в сферата на превенцията и която е занемарена достатъчно - но това не в закона трябва да се запише, това ще бъде записано в инструкцията за работа на районните инспектори. А предстоят да бъдат подготвени и инструкции, и наредби, и правилник за приложението на закона. Именно там ще залегнат онези важни неща за реализацията на основните задачи и функции, които трябва да изпълняват органите на полицията и органите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Други народни представители, жалещи да вземат отношение по законопроекта?
Давам думата на министър Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз си позволявам да взема думата поради съществения въпрос, който постави господин Методиев, свързан с главния секретар на Министерството на вътрешните работи и неговите правомощия. Аз съм дълбоко убеден, че с оглед необходимостта да се утвърждава професионалното начало в работата на министерството, да се гарантира в много голяма степен професионалната самостоятелност на работата на министерството и на различните негови служби, да се гарантира и приемственост в работата, но и да бъде гарантиран професионалният състав, че оперативно ще бъде ръководен от професионалист човек, който не е зависим от политически подбор и тежнения, главният секретар на Министерството на вътрешните работи трябва да бъде много изразена професионална фигура със съответните правомощия, властови ресурси върху професионалния състав и отговорности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, дискусията е изчерпана.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 148, против 34, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Гласувах против Закона за Министерството на вътрешните работи, защото не съм съгласен със странната логика, по която този закон беше разгледан – не влезе в Правната комисия, Правната комисия беше прескочена. Затова призовавам председателството на Народното събрание за второто четене да предприеме нужните стъпки, за да може този закон да бъде разгледан и в Правната комисия и също така задължително да се направи едно съвместно заседание на Комисията по вътрешен ред и Правната комисия за разглеждане на закона за второ четене.
И ако ми позволите, сега ще направя едно процедурно предложение срокът за внасяне на поправки между първо и второ четене да бъде максималният срок според правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За обяснение на отрицателен вот – госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз гласувах “против”, не защото този Закон за МВР няма своите достойнства. Напротив, ние сме категорични, че в закона съществуват редица добри разпоредби, най-вече свързани с девоенизирането на МВР и, разбира се, с възможността служителите да имат стимул и да растат в йерархията като държавни служители.
Основното ни безпокойство е с оглед на обстоятелството, че ние в НПК правим една, да кажа, революционна промяна, като изнасяме цялото досъдебно разследване в дознанието. Не може при това положение в Закона за МВР да има само един-единствен текст. За мен този текст, тази работа трябва да бъде разработена детайлно, защото отговорността, която се прехвърля на МВР във връзка с цялата ни съдебна реформа, е много голяма.
Аз искам да кажа, че нашата парламентарна група ще гласува за този закон, ако между първо и второ четене настъпят тези изменения, които ще гарантират правилното функциониране на дознателския апарат като гаранция, че ние като държава ще направим съдебната реформа, която в момента е най-наблюдавана и която представлява препъни-камък за цялата ни държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трети отрицателен вот? Не виждам.
Беше направено процедурно предложение за максималния срок, а максималният срок е три седмици.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Четири.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Беше направено предложение за три седмици. Аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Три седмици – 21 дни.
Моля, гласувайте процедурното предложение между първо и второ четене да има възможност да се правят предложения.
Гласували 153 народни представители: за 148, против 2, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието, следователно всеки един народен представител може да прави предложение за допълнение, изменение на текстовете, за нови текстове, но в рамките на 21 дни.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с второто гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование правя процедурно предложение предвид отсъствието на министъра на образованието и науката от страната в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване да се допусне в пленарната зала заместник-министър Ваня Добрева.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Ваня Добрева в пленарната зала.
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа!
Комисията по образованието и науката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение на комисията, за създаването на § 1а, който става § 1:
“§ 1. В чл. 26, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Факултетът е основно звено на висшето образование, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме промени в Закона за висшето образование, който за съжаление през последните няколко години претърпя доста сериозни изменения,  които почти стигат до смисъла и до необходимостта да се помисли за нов закон с нова философия, отговарящ на изискванията за качествено и ефективно българско висше образование, съобразено с традициите и съвременните постановки в образователните системи въобще, както и с изискванията и препоръките на Европейския съвет.
За всички ни е ясно, че  това изисква сериозен ресурс, включително и времеви ресурс. Частичните промени, които се предлагат днес, са свързани с европейската интеграция и с необходимостта да се регулират условията, при които в момента се осъществява обучението в много университети на страната.
Действително през последните години се създадоха многобройни университети, филиали, факултети, някои от които поставят под съмнение  качеството на българското висше образование, но  това не бива да бъде единственото основание с един член на Закона за висшето образование да се решава тяхната съдба, тоест дали да съществуват или не.
Член 26 на Закона за висшето образование предизвика изключително много дискусии в комисията – становища, разнообразие от текстове, от пълното отпадане на ограниченията за научна област до стриктен контрол на тези области и включване на текстове, свързани с определен брой години: от създаване на университетите, сродни групи професионални направления и т.н. Позволихме си да проведем много дискусии, да направим проучване сред състава на Съвета на ректорите, синдикални и творчески организации в средите на науката и висшето образование.
В действителност опасенията от либерализацията са много, но това, което трябва да отчетем и да знаем е, че работим в условията на една утвърдена автономия на висшите училища, доказала работещи механизми на взаимоотношение и взаимодействие; динамична промяна и интердисциплинарни подходи и механизми както на обучение, така и на изследователска практика в университетите, каквато те извършват, на действаща Агенция по акредитация, която е оторизирана да осъществява контрола върху дейността на университетите именно в това направление по смисъла на институционалната акредитация.
При две други стриктни ограничения в същия чл. 26 – изискване за брой преподаватели на постоянен трудов договор и 70% от лекционните курсове да се четат от хабилитирани преподаватели. В  този смисъл силното ограничение за една област от науката поставя под въпрос съществуващи от години и утвърдени факултети и в най-големите университети на страната, включително Софийският университет, Пловдивският университет и др.
Въпреки всички резерви, които споделяме, считаме, че предложеният текст е възможното необходимо решение за момента, като сме наясно че предстоят много други промени, включително и прецизиране на научните области, професионалните направления, класификацията на специалностите, по които се обучава в нашите висши учебни заведения. Най-важното от всичко обаче е Агенцията по акредитация много стриктно да изпълнява пълен контрол върху законосъобразността в дейността на всички висши учебни заведения в страната.
Затова моят апел е да подкрепим текста на този член от Закона за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предложението за изменение и допълнение на Закона за висшето образование касае няколко момента. Най-напред по отношение на чл. 26. В медицината се казва: “сентисима ленте”, което значи: “бавно бързай”. Университетските конструкции и структури са консервативни структури. Ние за няколко седмици, след доклада на госпожа Черота, се хванахме да променяме много неща, за които аз по-нататък ще кажа своите становища. Въпросният чл. 26, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители, беше променен преди 11 месеца и публикуван в бр. 48 на “Държавен вестник”.
Как стана така, че ние за 11 месеца, при една комисия, която в 60% е запазила своя състав, променяме своето мнение? Това беше обект на доста разговори и първото четене на чл. 26 не мина на заседанието на комисията. Въпросът е да уточним една съществена особеност, а именно обучението на студентите в едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование или, както се предлага, в една и няколко области, забележете, в областта на науката.
Областта на науката и висшето образование не са съществено еднакви в своята дефиниция и не са възможни да се дефинират по тоя начин в тоя смисъл, защото областите на науката са: хуманитарни, обществени, технически и природни. Това са четирите особености на науката. При това широко разтваряне на тая врата има голяма опасност да имаме проблеми, да създадем факултети-хибриди, в които да има най-различни специалности и при това да създадем много голяма трудност за структурирането на академичните и научните съвети. В тоя смисъл ние предложихме един по-мек вариант, за да не стигаме до крайност. Това беше: “една или повече сродни области на висшето образование”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика към господин Камбуров е свързана с казаното от него за промените, направени в Тридесет и деветото Народно събрание в Закона за висшето образование и за това, че трябва да бързаме бавно. Трябва да бързаме бавно, но трябва да помним и добре.
Аз искам да обърна внимание на всички вас към първата страница на доклада за второто четене. Обърнете внимание, че 2/3 от поправките в Закона за висшето образование бяха направени по време на управлението на правителството на Иван Костов и това не бива да се забравя. Тези, които са от Тридесет и осмото Народно събрание, членове на Комисията по образованието и науката, много добре си спомнят по какъв начин се обсъждаха и приемаха промените в Закона за висшето образование; колко многобройни бяха те; от какво естество и каква реакция и съпротива срещнаха още тогава в академичната общност. Така че нека добре да помним тези поправки от кого са правени, с каква цел са правени и как са били възприемани и посрещани от цялата академична общност – от Съвета на ректорите, от Българската академия на науките, от синдикатите във висшето образование.
Това е моята реплика към господин Камбуров и аз смятам, че не трябва да се гледа едностранно на нещата. И когато се отчита, че са допуснати грешки и те могат да бъдат изправени, няма нищо лошо в това Четиридесетото Народно събрание да се вслуша в предложението на Съвета на ректорите и на академичната общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин Славов, когато аз говоря за наука, след дългогодишен опит в тази област и бивш ректор, трябва да Ви кажа, че аз изхождам само от професионалните си ангажименти и задълженията си към българското висше образование и наука.
Господин Славов, Законът за висшето образование беше гласуван през декември 1995 г. Повтарям, през декември 1995 г. Аз Ви направих забележка и миналия път на заседание на комисията, когато Вие ме апострофирахте и говорихте за решенията на Съвета на ректорите. Съветът на ректорите, господин Славов, миналата година гласува за това, което ние направихме и беше публикувано в бр. 48 на “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз нямам намерение да възпроизвеждам пред вас дискусията, която се проведе в продължение на няколко седмици в Комисията по образованието и науката, но все пак искам да ви обърна внимание на няколко неща, които според мен са важни.
Първо, проф. Камбуров, това, което предлагате за сродни области на висшето образование, всъщност беше съществуващият до 2004 г. текст в закона. Една от причините тогава да бъде променен беше точно тази – че липсваше определение на това понятие. Между другото, тази теза я обсъждахме много и сега в промените, които разглеждаме. Аз се радвам, че в комисията надделя становището, че в закона не могат да се записват такива недефинирани понятия. Няма как да се разгърне практика по тях.
Що се отнася до това какво се е променило в комисията за тези 11 месеца. Оказа се, че не е работещ и текстът, който съществуваше до този момент – обучението да бъде във факултетите по една и съща област от висшето образование. Защото получихме, както вече беше подчертано, мнение на Агенцията по оценка и акредитация, на Съвета на ректорите, че тази норма е неработеща и освен всичко останало въпреки нейното съществуване, за съжаление, имаме печалните примери със създаване на нови висши учебни заведения с произволни комбинации. Както много добре знаете, всички те са частни и, за съжаление, не попадат под тези ограничения.
Оттук нататък бих искала да се присъединя също към апела към вас, колеги, да подкрепите, текста, който се предлага, защото действително той е най-доброто за момента. Все пак той дава възможност да продължат да съществуват факултети, които имат десетилетна, да не кажа столетна практика, като доказали се факултети с качества на обучение. Такива има в Софийския университет и в други висши учебни заведения. Този текст дава възможност да се разгърне интердисциплинарният подход при обучението и най-вече този текст има своите ограничителни норми.
Аз категорично не подкрепям становището, че широко отваряме вратите за създаване на всевъзможни смесени комбинации в обучението, защото все пак става въпрос за комбинации в рамките на областите на науката, за които е акредитирано обучението на висшите учебни заведения. Ако погледнете член 17, където е обяснено всичко това, ще видите, че университетите получават акредитация за обучение в три области от науката – университетите с наименование, отразяващо спецификата върху една или две области, специализираните висши училища върху една област от науката.
Така че отново подчертавам,  в никакъв случай не можем да кажем, че широко отваряме вратите за  произволни комбинации. Това беше и една от целите, която ни обединяваше в Комисията по образованието и науката.
Разбира се, че има проблеми и това становище надделя в комисията: трябва да потърсим другия подход – да търсим цялостно решаване на тези проблеми в един нов закон за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Текстът на комисията е ясен и ние сме изправени единствено пред възможността да го подкрепим или отхвърлим, тъй като дори и малки промени в него биха имали смислов, а не редакционен характер.
По повод на този текст аз поставям по-големия проблем, не само за това как се съчетават специалностите в отделните факултети, но и какво представляват голяма част от днешните български университети. Защото се поставя въпросът: може ли в едно висше учебно заведение, което е профилирано в един от основните четири клона на науката и образованието, да има специалности, които са от някои от останалите?
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: След този текст не може.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Виждаме, че същият проблем се появява и във факултетите. Примерно: редно ли е в един технически ВУЗ да има обучение по някакви хуманитарни специалности? Това е една широко разпространена практика. Казва се, че това може, ако той е акредитиран. Самата акредитация предполага, че висшите учебни заведения, ако не са в универсума, ако не са от класическите университети, които покриват повечето или всички области на науката, би трябвало да се развиват само в съответното научно направление. Няма пречка и аз подкрепям това да се съчетават едно или няколко професионални направления, въпреки че, ако в тази област няма ограничение, също можем да дадем абсурдни примери, да речем, да се съчетава обучение по математика с обучение по филологии, защото те формално отговарят на броя.
Това изменение е спорадично, то е предизвикано повече от изпълнение на изискванията за членството ни в Европейския съюз, но вероятно не след дълго ще се наложат съществени изменения в Закона за висшето образование. Те също може би  няма да бъдат след продължителен период, който ни създава необходимата стабилност, но според мен ние трябва наистина да изясним въпроса по какво се извършва обучението. Това не трябва да препятства съчетаването на познания от различни области, но има все пак някакви предели в методиката и някакви варианти на възможностите, които не са съвсем безкрайни.
Мисля, че тази практика трябва да бъде обмислена, за да е ясно, че имаме солидни учебни заведения, които дават необходимите познания и възможности за развитие на научните изследвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз ще се съобразя с призива на госпожа Калканова да не възпроизвеждаме нашата дискусия от комисията, но искам да кажа нещо, което почти никой не каза, а господин Янаки Стоилов само го засегна накрая в своето изказване.
Въпросът не е в това какъв текст ще направим. Този текст е перфектен и дава широки възможности на кого? На Комисията по оценка и акредитация. Председателят на Комисията по оценка и акредитация беше на едно от заседанията и му беше зададен въпросът: кои са вузовете, на които комисията не е дала акредитация. Той избегна ловко отговора по простата причина, че комисията дава акредитация на абсолютно всички вузове. С други думи, комисията не работи. Тази комисия по някакъв начин трябва да бъде накарана да работи, както значителна част от подобни институции в България. Защото висшето ни образование е с понижено равнище, силно понижено равнище, което всички знаят. Има разлика от един студент, завършил хуманитарна специалност в Софийския университет, и един студент, завършил хуманитарна специалност във Варненския свободен университет. Разликата е от небето до земята. Между това лежи пропаст.
С това изказване искам да призова народните представители, когато дойде денят този закон да претърпи съществени изменения, да се намери някакъв механизъм и тази комисия да има някакви критерии. Има много университети, аз знам такива, които получиха ад хок акредитация, но те не заслужават или поне част от катедрите не заслужават тази акредитация.
Това беше моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 125, против 12, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложение на комисията за създаване на § 1б, който остава § 2:
"§ 2. В чл. 30, ал. 1 т. 13 се отменя."
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в едно изречение искам да поясня, понеже от тази номерация едва ли става ясно за какво иде реч.
С предишно изменение на Закона за висшето образование ние отменихме статута на извънредните доценти и професори, но сме запазили като функция на академичния съвет да избира такива и има едно противоречие. Фактически това е една техническа поправка, която се налага от само себе си.
Надявам се, че текстът  е безспорен и няма да има разисквания по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 2.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители за създаването на нов § 1 със следното съдържание:
“§ 1. В чл. 31, ал. 3, изречение първо думите “и при навършване на 65-годишна възраст” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението за § 1, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма народни представители, желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 118, против 10, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 1 на вносителя има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители:
“§ 1 става § 1а.”
Това са все технически предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, подкрепя по принцип предложението на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители и текстът на вносителя за § 1 става § 4 със следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) Приемането на студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин  Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
По текста: “Приемането на студенти – дотук стигам, а не докторанти и специализанти – граждани на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.” Българските граждани в момента се приемат чрез кандидат-студентски изпити. Единствените държави в Европа, които провеждат кандидат-студентски изпити при прием във висшите училища, са България и Македония.
Аз питам: след като приемем това, по какъв начин ще приемаме чужденците, членове на Европейската общност и на Европейското икономическо пространство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Местан, въпросът е към Вас.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Отговорът се налага от съдържанието на нормата, която се предлага. Става въпрос за реда, определен за български граждани и това е предложението и на вносителя, и на комисията. Разбира се, че много скоро ние също трябва да проведем реформа и, разбира се, че когато намерим воля и бъдем готови да организираме държавния зрелостен изпит така, както това се прави в Европа и когато този държавен зрелостен изпит се приеме от всички вузове за вход за висшето училище, тогава този ред, който е определен за български граждани, автоматично по силата на действащата норма ще се прилага и за гражданите - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
Нищо повече не бих могъл да кажа като отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Професор Камбуров, имате ли да добавите нещо? Нямате.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Последното обяснение отново ме убеди, че под формата на евроинтеграционни норми се влагат неща, които рязко нарушават правата на българските граждани. Когато този закон минаваше в Комисията по евроинтеграцията, бях убеден, че освен свалянето на таксите за чуждестранни студенти, от които само Софийският университет ще загуби 7 млн. лв., чуждестранните студенти ще бъдат подлагани на същите критерии за прием като българските студенти. Това очевидно няма да стане и аз няма да подкрепя този текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви.
Има ли други, които желаят да се изкажат по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 11, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 5 със следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
“(7) Студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.”
2. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли бележки по този текст? Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.
Понеже няма предложения по текста на вносителя, господин председател, затова няма нужда да чета текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители:
Създава се нов § 4 със следното съдържание:
“§ 4. § 11 на Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 11. По предложение на Катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на Академичния съвет, трудовите договори с лицата, притежаващи научното звание “професор” при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок не повече от пет години.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 4, който става § 7 със следната окончателна редакция:
“§ 7. § 11 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 11. По предложение на Катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на Академичния съвет, трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността “професор” при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок от една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността “доцент” – за срок от една година, но за не повече от две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, моето предложение е по-скоро редакционно. Ако обърнете внимание, в предложението на народния представител Огнян Герджиков се говори за научни звания, а не за длъжности. Предлагам изразът “които заемат длъжността” да се замести с “притежаващи научното звание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И по-долу, за доцент, се отнася същото.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Местан, заповядайте да поясните.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, позволете ми да не се съглася с предложението на народния представител Алиосман Имамов, защото става въпрос за заемане на длъжност доцент и професор. Обръщам внимание върху Глава шеста от закона – “Академичен състав на висшите училища”, чл. 48, ал. 1: “Длъжностите на научнопреподавателския състав във висшите училища са:
1. за хабилитирани преподаватели – доцент и професор;”
Доцент и професор в Закона за висшето образование според чл. 48, ал. 1, т. 1 се определят като длъжности, защото иде реч за трудовоправни отношения, т.е.   че аналогът на професор и доцент от Българската академия на науките може да заеме същата длъжност, ако премине на работа по трудов договор от БАН на друго място.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам да дам обяснение във връзка с обсъжданото предложение на проф. Герджиков. В европейските университети възрастта за пенсиониране на професорите е 65 и 70 години, в различните държави е решено по различен начин. Там няма такава поправка в закона, няма такава пролука, при която тези, които са навършили пенсионна възраст, да останат на работа в катедрите или в научните институти.
Там обаче има друга практика: професорът с пенсионирането по целесъобразност по решение на академичен, факултетски и пр. съвет, или на ръководството на института, може да остане на извънреден трудов договор. И тогава той вече е извънреден професор. В това отношение там няма ограничения. Могат да го оставят и десет години, стига да може да работи. Стига да им бъде полезен, го оставят на допълнителен трудов договор. Той си получава пенсията, получава си и заплатата по договора и т.н. При нас обаче това не може да стане, тъй като никой университет, нито пък в научните институти има тази финансова възможност. От това следва, че ние трябва да приемем този текст и той може би ще стане една временна мярка, защото  ще настъпи един ден, когато нашите научни институти и университети ще имат възможности.
Въпросът беше друг – дали това да бъде три или пет години. В заседанието на комисията аз не се изказах в полза на трите или петте години. Струва ми се сега обаче, че по-целесъобразно е пет години, защото разликата в това отношение между доцент и професор е само една година, което не е оптимално, а разликата в придобиването на тези научни звания и назначаването на хора на такива длъжности е доста голяма. За да станеш от доцент  професор по нашето законодателство се изисква голям докторат, който е значителна бариера и издига доста нагоре равнището.
Аз предлагам, независимо от това, че съм се съгласил в  комисията, нека тази възможност да бъде дадена след пет години.
Мога да дам и примери, макар да не считам, че те са много интересни. Например в Софийския университет едни професори се пенсионират на 65 години, а други ги държат до 67, 68 години. С решение на катедрата или на факултета понякога ги държат и с  година повече.
Моля, нека оставим една друга възможност, докато това не се промени у нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Станилов.
Тук имаме две хипотези, два варианта, които фактически трябва да гласуваме.
Заповядайте, проф.  Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Станилов, Вие сте прав, че това е временна мярка. Тя е временна, защото на всички ви е известно, че по чл. 11 от Кодекса на труда особено в провинцията имаха практиката да удължават с по една до две години договорите на доценти и професори. Това в края на краищата решава този проблем.
Колкото до възрастта, аз оставам на мнението така, както съм гласувал в заседанието на комисията, и поддържам това си решение. В предишното Народно събрание по този въпрос имаше много дискусии, това е известно на всички, но това е един компромисен вариант във връзка с копирането на чл. 11 от Кодекса на труда, който се прилага в провинцията, а не в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
При това положение, след като текстът на проф. Герджиков е възприет от комисията по принцип, тук става въпрос дали срокът да бъде 3 или 5 години.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Позволете ми едно пояснение.
Уважаеми господин председател, процедурното предложение на проф. Станилов не беше за подкрепа на предложението на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители в редакцията, в която ни се предлага, защото тази редакция би ни създала сериозни проблеми. Там настъпиха сериозни изменения – добавихме и филиалите като малко по-особена структура в рамките на висшите училища.
Предложението е в подкрепа на текста на комисията с едно изменение -  числото “3” да се измени на “5”. Това е предложението на проф. Станилов. И трябва да гласуваме само тази алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Именно това смятах на предложа на гласуване - не цялото предложение на проф. Герджиков, а именно това, по което то се отличава от приетия от комисията текст.
Заповядайте за процедура, има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурният ми въпрос е следният. На второ четене ние можем да направим редакционна поправка. Но в случая замяната на едното число с другото не е редакционен въпрос, а същностният дебат, който водим през цялото време. Така че или трябва да се подложи на гласуване предложението на господин Огнян Герджиков и група народни представители и то да се приеме, или да се отхвърли, и след това да се гласува предложението на комисията, защото не може да се гласува предложението на комисията с редакционна поправка числото “3” да стане числото “5”, след като това е същностният въпрос от предишния дебат.
Обръщам Ви внимание,  да гласуваме, ако прецените и ако настояват колегите – господин  Станилов, господин Герджиков и колегите, които са подписали - тяхното предложение, да го отхвърлим или приемем, и след това предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е, но има други разлики между предложението на проф. Герджиков и текста на комисията, които могат да съчетаят двете неща.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако позволите, уважаеми господин председател, за съжаление, ако пристъпим към гласуване на предложението на Огнян Герджиков и група народни представители в редакцията, в която то е направено, това вече засяга интереса на доцентите, защото тази норма се отнася единствено за лицата, които заемат длъжност “професор”.
Затова Ваша е преценката във връзка със съображенията по процедурата на господин Методиев. Аз съм длъжен само да кажа, че комисията подкрепи неслучайно само по принцип предложението на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители, защото това предложение беше редактирано неизбежно в тази посока, в която комисията предлага своята окончателна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е, но ако се отхвърли поправката - предложението на господин Герджиков, и се приеме предложението на комисията, тази поправка за петте години автоматично отпада. (Реплики: “Точно така.”)
Беше хубаво да се комбинират хубавите неща от двата текста, но формално трябва да се гласува по този начин.
Моля, гласувайте първо предложението на господин Огнян Герджиков и група народни представители за създаване на нов § 4.
Гласували 148 народни представители: за 23, против 62, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията, прочетен от господин Местан.
Гласували 143 народни представители: за 120, против 4, въздържали се  19.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте това наименование.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията не подкрепя текста на вносителя за  § 4.
Уважаеми госпожи и господа, тук отново се налага едно пояснение. Параграф 4 беше във връзка с чл. 26 от действащия закон. След изменението на чл. 26 се налага да не се подкрепя текстът на вносителя по § 4, тъй като чрез този параграф се въвеждаше една преходна разпоредба, която задължаваше висшите училища в срок до 1 януари 2007 г. да приведат структурата на своите висши училища в съответствие с изискванията на чл. 126, ал. 1. Сега тези изисквания са доста по-различни. Затова комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов § 8:
“§ 8. Откритите процедури за акредитация и оценяване на проектите по чл. 81, ал. 1,точки 1, 4 и 5 продължават в съответствие с изискванията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 9, против 104, въздържали се  10.
Текстът на вносителя не се приема.
Моля, гласувайте формулировката на комисията за § 8.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се  6.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители - § 5 от законопроекта става § 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предложението на Огнян Герджиков и група народни представители за § 5, който става § 9 със следната окончателна редакция:
“§ 9. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на параграфи 4, 5 и 6, които влизат в сила от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Местан.
Има ли коментари по прочетения текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста така, както е формулиран от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и  въздържали се  няма.
Приема се.
Още един закон е приет. Благодаря ви.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министър Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 5, въздържали се  няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете господин заместник-министъра в пленарната зала.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чл. 69 – “Забрана за напускане на пределите на Република България”.
По него има предложение от господин Четин Казак:
Текстът на чл. 69, ал. 1 да се измени така:
“Забрана за напускане на пределите на Република България
Чл. 69. (1) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова:
В чл. 69 се създава нова ал. 2:
“(2) Същата забрана прокурорът може да наложи и когато обвиняемият е привлечен за престъпление, извършено по непредпазливост, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено на съответното систематично място.
Предложение на господин Христо Бисеров:
1. Член 69 се изменя така:
“Забрана за напускане на пределите на Република България
Чл. 69. (1) Когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, в досъдебното производство, по искане на прокурора, съответният първоинстанционен съд може да му наложи забрана за напускане на пределите на Република България, освен с негово разрешение.
(2) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия и/или неговия защитник без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни в случай на жалба или протест. Когато с определението е наложена забрана, незабавно се уведомяват граничните власти.
(4) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(5) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия и/или неговия защитник без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(6) Когато е наложена забрана за напускане на пределите на Република България, обвиняемият и/или неговият защитник могат да поискат разрешение за напускане пределите на страната за определен срок и от съответния първоинстанционен съд.
(7) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
(8) Когато е наложена забрана за напускане пределите на страната, обвиняемият или неговият защитник могат да поискат отмяната й не по-рано от два месеца от влизане в сила на определението.
(9) В съдебното производство правомощията по ал. 2, 3, 6 и 7 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров също по този текст, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 68 със следната редакция:
“Забрана за напускане на пределите на
Република България
Чл. 68. (1) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове.
(2) Прокурорът се произнася в 3-дневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1.
(3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.
(4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно.
(5) По реда на ал. 4 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.
(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин председател, колеги! Ние сме предложили забраната за напускане пределите на страната да се разпространи и върху извършителите на престъпление по непредпазливост, когато наказанието е лишаване от свобода над 5 години със следните аргументи:
Аз съм в регион, в който стават много тежки пътнотранспортни произшествия, понякога с 29 и над 29 убити. Напускането на страната от страна на извършителя на престъплението по непредпазливост практически препятства дори ползването възможността да се уреди по застрахователен път обезщетение за близките на пострадалите. Практически целият процес по отношение на чужди граждани се обезсмисля, защото те напускат страната и не може да се предприеме абсолютно нищо. Това е несправедливо по отношение на близките, потърпевшите от такива тежки транспортни произшествия. Това сме имали предвид, като сме поискали тази забрана като едно изключение да се разпространи, да има възможност прокуратурата да наложи забрана за напускане пределите на страната, разбира се, с разрешение на съда, в случаи на много тежки произшествия, които предполагат уреждане поне на застрахователните взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплики между народните представители Борислав Ралчев и Елеонора Николова.)
Дискусията продължава. Не можем да го пишем само по чл. 343 от Наказателния кодекс, няма как. Сега започваме да правим текстове в залата – знаете колко е опасно всичко това.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз го знам много добре, но струва ми се, че по-прецизно би било да имаме съответна конкретизация на предложения текст, защото, както е посочено в ал. 1, става въпрос за тежко умишлено престъпление – ние знаем по нормата на чл. 93 какво представлява това. Конкретизацията в случая на това, което се предлага, не е ясна за кои текстове ще се отнася или в каква категория. Тежко умишлено ли ще бъде, само тежко ли, което е над пет години? Когато става въпрос за умишлените престъпления, е тежко над пет. Тук какво трябва да бъде като критерий? Над три?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В предложението е казано над пет.
Текстът, както са го предложили, означава за всички видове престъпления по непредпазливост. (Реплика от господин Янаки Стоилов.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Конкретизацията, която направихте, уважаеми колега, беше свързана със случаи на транспортни произшествия. Но когато говорим за една обща норма по непредпазливост, това би трябвало да хване и чл. 123, и всички останали текстове. Като че ли малко не сме готови, освен ако предложите да се отложи гласуването на този текст – Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедура ли ще искате, госпожо Николова? Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин председател, аз най-малко бих желала да препятствам работата на Народното събрание с оглед бързината, която е необходима, но това е един текст, който днес бихме могли да обсъдим. Останаха няколко текста за дообмисляне и смятам, че би могло още един път Комисията по правни въпроси да го обсъди, за да направим по-точната редакция, така че да ограничим възможността за един произвол. За най-тежките случаи, които касаят престъпления по непредпазливост, да се даде такава възможност, за да бъдат защитени по някакъв начин близките на пострадалите. Иначе оставяме една непокрита и несправедливо уредена материя.
Правя предложение за отлагане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложение за отлагане на разискванията и гласуването на чл. 69.
Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Така или иначе процедурното предложение се гласува. Чухте народния представител Елеонора Николова.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 73, против 23, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 70 е със заглавие “Отстраняване на обвиняемия от длъжност в досъдебното производство”.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 69 със следната редакция:
“Отстраняване на обвиняемия от длъжност
Чл. 69. (1) Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.
(2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася по искане на прокурора еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
(3) Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на алинеи 1 и 2.
(6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 70, който става чл. 69.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се  няма.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 71 е със заглавие “Настаняване за изследване в психиатрично заведение”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Филип Димитров,  Елеонора Николова и Ася Михайлова:
“В чл. 71 се създава нова ал. 2:
(2) В случаите, когато настаненото лице не е за мярка за неотклонение “задържане под стража”, по преценка на прокурора се назначава охрана, с цел предотвратяване на бягство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 70 със следната редакция:
“Настаняване за изследване в психиатрично заведение
Чл. 70. (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство – съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни.
(2) Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице – психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително.
(3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
(4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.
(5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1-4.
(6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 64, въздържали се  5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 71, който става чл. 70.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
По чл. 72 няма предложения и не е необходимо да се чете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ. “Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата.” Това е заглавието на чл. 73.
По него има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 72 със следната редакция:
“Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата
Чл. 72. (1) По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 73 със следната редакция:
“Мерки за обезпечаване на гражданския иск
Чл. 73. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението.
(2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) В случаите по чл. 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.
(4) В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава осма – Пострадал”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Глава осма.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Раздел І.
Член 75 е със заглавие “Лица, които имат качество на пострадал”.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 74:
“Лице, което има качеството на пострадал
Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.
(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава осма “Пострадал”, Раздел І “Общи положения” и чл. 74.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 76 – “Множество пострадали” - има предложение на госпожа Мая Манолова този текст да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото е предложението на господин Трифон Митев, подкрепено от комисията.
Предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров – чл. 76 да отпадне. Предложението също е подкрепено.
Комисията предлага чл. 76 да отпадне.
По чл. 77 – “Права на пострадалия”, има предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 75, със следната редакция:
“Права на пострадалия
Чл. 75. (1) Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият има и следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник.
(2) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигурят възможност да ги реализира при условията, предвидени в този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо отпадането на чл. 76, така както предлага комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Член 76 отпада.
Гласувайте, уважаеми дами и господа народни представители, чл. 75, така както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІ – Частен обвинител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
По чл. 78 – “Лице, което може да участва като частен обвинител”, има предложение от госпожа Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията: в чл. 78 думата “пострадалият” се заменя с думата “лицето”, “претърпял” се заменя с думата “претърпяло”.
Предложение на госпожа Дончева и на господин Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 76, със следната редакция:
“Лице, което може да участва като
частен обвинител
Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.”
По чл. 79 – “Молба за участие като частен обвинител”, комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 77.
Член 80 е “Функция на частния обвинител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 78.
Член 81 е “Права на частния обвинител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Оттеглям направеното предложение по чл. 78. Въпрос на техническа грешка е, че не е оттеглено по време на самото обсъждане в Правната комисия, доколкото редакцията, която предлагам, е съобразена с текста на вносителя на чл. 75, където липсваше дефиниция на пострадал и правата на пострадал според първоначалния текст на вносителя можеха да упражняват само физически лица. С този текст тук съм искала да коригирам това първоначално предложение на вносителя, но доколкото и чл. 75 претърпя друга редакция, от моето предложение по чл. 78 няма смисъл, така че го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
След като народният представител Мая Манолова оттегли предложението си, подлагам на гласуване целия Раздел ІІ с текстовете, които се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Предлагам да приключим за днес дотук. Това беше един ползотворен парламентарен ден.
Съобщение за парламентарния контрол утре:
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговори на въпрос на народния представител Минчо Христов.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговаря на народните представители Филип Димитров, Минчо Христов, Димитър Дъбов, Стела Банкова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговаря на въпросите на Мартин Димитров, Димитър Абаджиев, Веселин Методиев, Нено Димов.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговори на народния представител Захари Георгиев.
Министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на народния представител Атанас Атанасов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на народните представители Христо Кирчев, Станислав Станилов и Тодор Батилов.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговори на народните представители Тодор Кумчев, Мария Капон, Евгени Чачев и Яни Янев.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на народните представители Антонела Понева, Петър Мръцков, Маргарита Панева.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на народните представители Васил Паница и Димитър Камбуров.
Съобщение: Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание днес от 15,00 ч.
Пожелавам на всички ползотворен ден!
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 13,55 ч.)
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов