Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното заседание.
Предстоят ни гласувания по законопроекти, които бяха приети миналата седмица, някои от тях – вчера.

Започваме с гласуванията на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
По чл. 14 от законопроекта има направено предложение от господин Яне Янев, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янев.
Гласували 157 народни представители: за 56, против 68, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
По чл. 14 има и три предложения на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, които не са подкрепени от комисията. Предложенията са в логическа връзка, затова ще ги гласуваме наведнъж.
Моля да гласуваме тези предложения на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Гласували 166 народни представители: за 42, против 70, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 158, против 5, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
По § 1 има предложение на господин Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Господин Попов, поддържате ли предложението си?
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 37, против 45, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, направена от комисията, и предложението на комисията за създаване на нов § 1а.
Моля да гласуваме тези предложения на комисията.
Гласували 166 народни представители: за 141, против 11, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Олег Попов за създаване на § 1а, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 11, против 31, въздържали се 115.
Това предложение не се приема.
Госпожа Капон желае да направи декларация по целия закон за начина си на гласуване.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Искам да декларирам по чл. 103, че няма да участвам в гласуването по законопроекта. В текстовете, по които съм правила предложения, нямам финансов интерес, но в голяма част от останалите текстове в закона имам такъв интерес, който декларирам в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Има предложение на госпожа Манева и господин Паница за промяна на чл. 156 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 28, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте да направите предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, приемаме този закон, загрижени за състоянието на българската гора. Текстът, който ви предлагаме, е за всички замени, които са се извършили досега и на които не е започнало строителство, да забраним изключването на тези гори от горския фонд. Тоест замените са се извършили, частните гори са били заменени с държавни, но нека да спрем изключването на тези гори от горския фонд, докато не се реши каква ще бъде процедурата в бъдеще, както се уговорихме, през месец юни. Това означава този текст. Иначе продължаваме да застрояваме и да сечем горите, особено тези, които са разменени.
Затова ви моля да преосмислите вашето гласуване и да подкрепите текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на повторно гласуване предложението на госпожа Манева и господин Паница по чл. 156, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 42, против 33, въздържали се 76.
Предложението отново не се приема.
Подлагам на гласуване § 2, § 3, § 3а в редакция на комисията; § 4 по вносител, подкрепен от комисията, и § 5 в редакция на комисията.
Гласували 155 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 20.
Текстовете са приети.
По § 6 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 35, против 48, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 6 в редакция на комисията; § 6а, създаден по предложение на комисията; текста на вносителя за § 7, подкрепен от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 18.
Текстовете са приети.
По § 8 има предложение от народния представител Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Поддържате ли това предложение, господин Попов?
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Попов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 12, против 27, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8.
Гласували 136 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
По § 9 има предложение от народния представител Олег Попов, което не е подкрепено от комисията по т. 1.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 9 и § 10 в редакция на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 17.
Текстовете са приети.
По § 11 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията по т. 2.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 29, против 42, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
По този параграф има неприето предложение и от народните представители Юнал Тасим и Юксел Хатиб.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 30, против 41, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борис Николов, което не е подкрепено от комисията.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Той го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Попов, Вие също имате неподкрепено предложение от комисията. Оттегляте ли го?
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 12, против 38, въздържали се 94.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Олимпи Кътев по § 11, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 27, против 25, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
По този параграф има предложение от народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Предложението на госпожа Капон и на господин Мечев са идентични с предложението на господин Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението на госпожа Капон и на господин Мечев са идентични с това на господин Кътев, така че на практика и тях сме гласували.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай сме гласували предложението на господин Олимпи Кътев и на господин Марко Мечев, които са идентични. Госпожа Капон, която има същото предложение, го оттегля.
Подлагам на гласуване текста на § 11 в редакция комисията и § 11а, който е създаден по предложение на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
По § 12 има три идентични предложения: на господин Кътев, госпожа Капон и господин Мечев, които не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме тези предложения.
Гласували 146 народни представители: за 35, против 30, въздържали се 81.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 18.
Текстът е приет.
По следващия § 13 има предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря.
Подлагам на гласуване § 13 на вносителя, подкрепен от комисията; § 14 в редакция на комисията; § 15 и 16 на вносителя, подкрепени от комисията, и предложението на комисията за създаване на нов § 16а.
Гласували 146 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
По § 17 има предложения, които са с почти сходно съдържание: на господин Кътев, господин Мечев и госпожа Мария Капон.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): С неприемането на предишните текстове, тези увисват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тези текстове се основават на текстове, които не сме приели, така че тези предложения не подлежат на гласуване.
Подлагам на гласуване § 17 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Има предложение на госпожа Капон за създаване на § 17а.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В доклада пише, че предложението не се приема.
Госпожо Капон, оттегляте ли предложението?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря.
Господин Олег Попов има предложение по чл. 39, което не е подкрепено от комисията. Поддържате ли го господин Попов? Оттегляте го. Благодаря.
Подлагам на гласуване § 18 в редакция на комисията; § 18а, създаден по предложение на комисията; § 19 на вносителя, подкрепен от комисията; § 19а в редакция на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 20 има предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията. Оттегляте го – благодаря.
Господин Попов, Вие също имате неподкрепено предложение. Оттегляте го – благодаря.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не го оттегляте. Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на господин Олег Попов по § 20, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на § 20 в редакция на комисията, който става § 27.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Госпожа Капон има предложение за създаване на нов § 20а. Поддържате ли го госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го. Оттеглям всички предложения, които не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Капон декларира, че оттегля всички предложения по законопроекта, които не са подкрепени от комисията. Няма да ги гласуваме.
Господин Попов, и Вие имате предложение, което не е подкрепено. Оттегляте ли го или не?
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
Моля да гласуваме предложението на господин Попов за отпадане на чл. 53, 54 и 55, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 24, против 35, въздържали се 69.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте § 21 в редакция на комисията, който става § 28.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Господин Марко Мечев е оттеглил своето предложение в залата за създаване на § 21а.
Има предложение на господин Олег Попов по чл. 59, което не е подкрепено от комисията. Той оттегля това предложение.
Подлагам на гласуване § 21а в редакция на комисията; § 22 и § 23 на вносителя, подкрепени от комисията; параграфи 24 и 25 на вносителя, подкрепени от комисията; създадените нови параграфи 25а и 25б по предложение на комисията; § 26, § 27 и § 28 в редакция на комисията, по предложение на комисията § 28а; § 29 на вносителя, подкрепен от комисията; § 30 в редакция на комисията; § 30а и § 30б, създадени по предложение на комисията; параграфи 31 и 32 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 142 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
Господин Олег Попов има предложение по § 33.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Попов оттегля това предложение.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за параграфи 33, 34 и 35, подкрепени от комисията; предложението на комисията за създаване на § 35а.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на госпожа Капон по § 36, неподкрепено от комисията, но тя оттегли всички свои предложения.
Има предложение на господин Олег Попов, което не е подкрепено в една част – по чл. 96г.
Господин Попов, да гласуваме ли това предложение в неподкрепената му част?
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на господин Олег Попов по чл. 96г, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 15, против 44, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 36 в редакция на комисията; създадения по предложение на комисията § 36а; предложението на комисията за създаване на параграфи от 36б до 36н, които стават параграфи 52-64.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 37 има предложение на господин Олег Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, благодаря.
Моля, гласувайте § 37 по вносител, подкрепен от комисията; наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”; § 38 в редакция на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на комисията за отпадане на § 39, тъй като е отразен на друго място в законопроекта.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 39.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Параграф 39 отпада.
Моля, гласувайте § 40 по вносител, подкрепен от комисията; предложението на комисията за създаване на параграфи от 68 до 71.
Гласували 130 народни представители: за 128, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Олег Попов за създаване на нови параграфи от 40а до 40г, което той оттегля в залата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 41 и 42, подкрепени от комисията; редакцията на комисията за § 43; предложенията на комисията за създаване на параграфи 75 и 76; текста на вносителя за § 44; предложението на комисията за създаване на § 44а, както и за създаване на параграфи от 79 до 90 включително; текста на вносителя за § 45, подкрепен от комисията; редакцията на комисията за § 46; отпадането на § 47 по предложение на комисията, както и предложението на комисията за създаване на § 47а.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за горите на второ четене.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз Ви благодаря, господин Калинов. (Ръкопляскания.)

Предстои ни да гласуваме на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. И трите законопроекта са подкрепени от Комисията по правни въпроси. Ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър с вносители Елеонора Николова и Мария Капон.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър с вносители Мартин Димитров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване третия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър с вносител Министерският съвет.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Не виждам предложения за сроковете за писмени предложения за обединения. Явно няма.

Следващата точка за гласуване е Проект за решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 7.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на първо гласуване проектът за решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 102, против 18, въздържал се 1.
Проектът е приет.
Третият проект за решение за приемане на отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е за 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 11, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
Предстои да гласуваме текстове на второ четене от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По този законопроект няма направени предложения от народни представители, затова ви предлагам да гласуваме ан блок наименованието на законопроекта, § 1 в редакция на комисията, § 2 на вносителя, § 3 в редакция на комисията, § 4 и 5 на вносителя, подкрепени от комисията, § 6, 7 и 8 в редакция на комисията, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 9 и 10 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове на второ четене.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.
Последното нещо, което предстои да гласуваме днес, е годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2007 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 97, против 11, въздържали се 3.
Отчетът е приет.
С това гласуванията за днес приключиха.
Преминаваме към програмата за тази седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ КОНВЕНЦИЯ № 188 ЗА РАБОТАТА В РИБОЛОВНИЯ СЕКТОР, 2007 Г., И ОТ ПРЕПОРЪКА № 199 ЗА РАБОТА В РИБОЛОВНИЯ СЕКТОР, 2007 Г., ПРИЕТИ НА 96-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Мръцков, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да поканим в пленарната зала заместник-министъра на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика относно приемане на проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-ата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 9 април 2008 г., разгледа и обсъди проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-ата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Проектът за решение беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
В мотивите към проекта за решение вносителите са представили основните аргументи за приемането на решението. В него се предлагат за обсъждане два документа. В първия от тях –Конвенция № 188, приложното поле се разпростира върху задълженията на всяка страна да подобрява условията на труд в риболовния сектор, да въведе механизми за координация между съответните органи в риболовния сектор на национално и местно ниво, да определи функциите и задълженията им, вземайки предвид тяхното взаимно допълване и националните условия и практики. Конвенцията съдържа разпоредби, отнасящи се до безопасността и здравето при работа, почивките, медицинските грижи, социалната сигурност и други социални права, отнасящи се към работещите в риболовния сектор.
Голямото предимство, което се съдържа в разглежданата конвенция, е в нейния Раздел ІІІ, където се предвиждат минимални изисквания за работа за борда на риболовните съдове, като минимална възраст на съответните лица, които могат да работят, за съответните медицински грижи, прегледи, реда и условията за издаване на медицински удостоверения за лицата, които ще работят на тези съдове. Също така има специфична регламентация на изискванията и дейностите за службите за набиране и настаняване на рибари по отношение на тези дейности.
Конвенция № 188 се допълва и доразвива от втория документ, предложен за ратифициране, а именно Препоръка № 199. Конвенция № 188 за работа в риболовния сектор и Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор са приети през 2007 г. на заседание на Международната организация на труда. Вземането на акт от препоръка и от конвенция е стандартна процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда. Смисълът на тази процедура е националните компетентни законодателни органи да бъдат запознати с решенията на Международната организация на труда и изработените от сесиите на МОТ документи. Те са конвенции и препоръки. Първите са с обвързващ характер, препоръките са с препоръчителен характер.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-ата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 март 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Комисията единодушно е подкрепила проекта за решение, така че в дните за гласуване той ще бъде гласуван.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклади на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата.
Господин Мръцков, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 9 април 2008 г., обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
На заседанието присъстваха госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата, господин Лазар Лазаров –заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков - управител, и госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Йосиф Милошев от Дирекция „Правна” в НОИ, госпожа Милка Годжабашиева от Дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката. Те от името на своите институции подкрепиха вносителите на проекта за решение.
Проектът за решение беше представен от госпожа Милка Годжабашиева, тъй като вносител на предложението пред Министерския съвет е министърът на образованието и науката господин Даниел Вълчев. С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Димитър Илиев Димитров – дългогодишен учител по музика от град Монтана.
В мотивите към проекта за решение е представена професионалната биография на господин Димитър Илиев. Той е работил в системата на образованието като учител по музика, 34 години от професионалната си кариера е бил в Природо-математическата гимназия в град Монтана. Започва педагогическата си дейност като учител по музика и пеене на 1 септември 1963 г. и се пенсионира като такъв на 30 юни 1997 г. През периода 1986-1988 г. Димитър Илиев е бил учител–методик по музика към отдел „Просвета” в окръг Монтана.
Освен с преподаване на музика и пеене господин Илиев е известен със създаването и ръководството на духов оркестър и два хора към гимназията – смесен и народен. Тези хорове получават много отличия и специални награди у нас и в чужбина. През 1973 г., ръководените от него два хора получават орден „Кирил и Методий” – първа степен. На няколко републикански фестивала на художествената самодейност неговите хорове получават златни медали и печелят званието „Представителен”. През 1982 г. гимназиалните смесен и народен хор получават Голямата награда на Министерството на образованието и науката, Съюза на българските композитори и Областната регионална училищна инспекция. До 2004 г. продължава успешното представяне на хоровете на българска и международна сцена под ръководството на господин Димитър Илиев. Многобройни и престижни са купите, медалите и отличията, получени от монтанските хористи, които са и най-доброто доказателство за големия хоров и педагогически талант на господин Илиев. Като хоров диригент и ръководител Димитър Илиев има издадени албуми, книги и сборници с авторски песни. Високи оценки за творчеството си той е получавал от признати български и международни композитори и диригенти. Димитър Илиев е и дългогодишен член на съюза на българските музикални и танцови дейци. През 1997 г. е отличен със званието „Почетен гражданин” на град Монтана, носител е на орден „Червено знаме на труда”, на орден „Кирил и Методий” – втора степен и на медал „1300 години България”. Носител е на най-високото отличие на Българския хоров съюз „Златна плакета” и Диплом по повод 70-годишнината му и за неговия принос към българското хорово изкуство.
Заместник-министър Надежда Захариева при краткото представяне на кандидатурата заяви, че Министерството на културата подкрепя предложението на Министерството на образованието и науката и смята, че господин Димитър Илиев, като педагог и като творец заслужава България да му окаже тази чест по този начин – чрез една достойна пенсия, за да признае неговия принос и за образованието, и за културата на България.
В допълнение към представената и от заместник-министър Надежда Захариева номинация на господин Димитър Илиев за пенсия за особени заслуги, подуправителят на НОИ госпожа Весела Караиванова допълни, че Националният осигурителен институт подкрепя предложението за отпускане на такава пенсия. Била е извършена проверка по пенсионното дело на господин Илиев, според което в момента лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 209,74 лв.
По време на разискванията народните представители припомниха част от състоялата се вече дискусия по повод на преминалите през 2007 г. осем решения за отпускане на персонални пенсии. Те отново изказаха уважението си към всички дейци на изкуството, културата, спорта, медицината, науката и на всички сфери на обществения живот. Не подлежи на съмнение фактът, че хора, които биват предлагани от Министерския съвет за получаване на персонални пенсии, са заслужили, допринесли са със своя професионализъм, творчество и всеотдайност за успеха на България във всички области. Но проблемът с липсата на критерии за отпускането на този вид финансова помощ продължава да стои нерешен. Законовите изисквания са прекалено общи и явно допускат субективизъм при правенето на предложения и при определянето на получателите на този вид пенсия.
Въпросът, който отново беше поставен от народните представители, е дали за заслуги към държавата и нацията трябва да се дава пенсия. Това също е проблем, който Кодексът за социално осигуряване не решава. Защото за особени заслуги е по-приемливо да се връчват ордени и медали. С такива решения се създава възможност за „конфекционно” отпускане на пенсии с формални, а не с обективни аргументи. Никой от народните представители не се съмнява в качествата на предлаганите личности. Въпросът е в това, че се създават условия за противопоставяне в самото съсловие, от което е номинираният за получаване на специалната пенсия.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика за пореден път изразиха опасенията си относно липсата на ясни критерии при отпускане на персонални пенсии за особени заслуги към нацията и държавата. Отсъствието на такива унифицирани и прецизни критерии би могло да доведе до естественото усещане в много хора, че са несправедливо подценени или ощетени, както с признателност, така и с финансова помощ. Обсъжданото предложение за решение на Министерския съвет за отпускане на персонална пенсия за заслуги води до извода, че трябва да бъдат направени промени в тази специфична нормативна и процедурна уредба. Би трябвало да се въведат някакви, макар и несъвършени, критерии при отпускането на този вид пенсии. Досегашната практика на отпускане на персонални пенсии за особени заслуги е довела дотам, че техни получатели са български граждани с различен финансов статус, с различни социални възможности и с много различни житейски реализации. Отсъствието на критерии и условия за достъп до тези социални плащания вече деформират социалната същност на правителствените актове.
Членовете на комисията отново припомниха собствения си извод, направен при последния дебат по повод на персоналните пенсии за особени заслуги, че трябва да се помисли за създаване на работна група, която да преформулира философията на пенсионните плащания в обхвата на особените заслуги към държавата и нацията. В такава дискусия трябва да участват много различни групи и институции извън Социалната комисия към Народното събрание. Народните представители биха искали по тези специфични социални решения да се произнася и Министерството на финансите, изхождайки от законовия акт, че това са пенсии, несвързани с трудова дейност и финансовото им обезпечаване се поема от републиканския бюджет.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 892-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г., като в т. 1 от него предлага след думата „нацията” да се добави „в размер на 490 лв. месечно” и Народното събрание гласува следния проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, в размер на 490 лв., месечно, на Димитър Илиев Димитров от Монтана, бул. „Трети март” № 93В, ап. 29, считано от 1 януари 2008 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има доклад на Комисията по културата.
Моля, госпожо Чилова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за отпускане на пенсия
за особени заслуги, № 802-03-2, внесен от
Министерския съвет на 2 април 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2008 г. Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата госпожа Надежда Захариева, управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, директорът на Дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката господин Любомир Йосифов и госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
На основание чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване Министерският съвет с Решение № 189 от 02.04.2008 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров от гр. Монтана, считано от 1 януари 2008 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на Димитър Илиев, който като музикален творец – композитор, преподавател и изпълнител на народна музика, с дарбата си е допринесъл за оцеляването, развитието и популяризирането на българската народна музика.
Димитър Илиев е бил 34 години учител по музика и пеене в Природо-математическата гимназия в гр. Монтана, където изгражда и ръководи духов оркестър и смесен и народен хор. Тези хорове участват с успех в конкурси, фестивали и турнета в страната и в чужбина и са лауреати и носители на отличия и награди.
Музикалният творец издава и сборник с авторски песни, албуми, компакт-дискове, книги с педагогическия си опит.
Димитър Илиев е член на Съюза на българските музикални и танцови дейци и член на международното жури на хоровия конкурс в гр. Шабац, Сърбия.
За приноса си в областта на българското хорово пеене творецът, педагогът и хоровият диригент Димитър Илиев е удостояван с различни отличия и награди – звание „Почетен гражданин” на гр. Монтана, златен плакет и диплом на Българския хоров съюз, и е носител на медал „1300 години България”, на орден „Червено знаме на труда”, на орден „Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен.
В хода на обсъждането народните представители изразиха позиция председателят на комисията да проведе разговори и да предложи на изпълнителната власт да бъдат разработени общи критерии за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, валидни за всяко ресорно министерство
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 11 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основана гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров от гр. Монтана , считано от 1 януари 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този проект за решение.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря за предоставената ми възможност.
Аз познавам Димитър Илиев от около седем години. Действително отразеното в докладите на двете комисии съответства на действителността. Той и в момента е ръководител и диригент на женския народен хор в гр. Монтана.
Сборниците, за които се отбелязва в доклада на Комисията по труда и социалната политика, наричани с хубавото българско наименование „вричане”, действително оформят образа на Димитър Илиев и като народен будител.
Не всичко от неговата богата биография през годините е можело да бъде отразено от комисията, включително личното му познанство с Дико Илиев и творческото взаимодействие между тях.
В този смисъл смятам, че решението и на двете комисии да се одобри проектът за отпускане на пенсия за особени заслуги е правилно. Дори бих казал, че колегите от Комисията по културата са постъпили още по-правилно, в смисъл че там няма „против” и „въздържали се”.
Вероятно въздържалите се в Комисията по труда и социалната политика са направили това от съображение, че няма цялостна система от морални и материални стимули в България. Може и да няма, но те са имали конкретен проект – Димитър Илиев, Монтана, и е трябвало по този конкретен проект да няма никакви „против” и „въздържали се”, защото този наш съгражданин заслужава, има подкрепата не само на монтанската, но и на цялата ни общественост.
В този смисъл апелирам и към залата: утре, когато се гласува този проект за решение, вероятно така е предвидено, да гласуваме единодушно, тъй като действително Димитър Илиев заслужава.
А това, че в някои случаи трябва да се доуточняват критерии, вероятно е така. Но случаят не е такъв. И аз отново апелирам към всички да подкрепим единодушно проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Димитър Илиев е учител по музика, диригент, композитор, публицист, изпълнител на народна музика.
Започва творческата си кариера на 1 септември 1958 г. в гимназията в с. Медковец, област Монтана като учител и диригент. Днес, както вече беше посочено, е пенсионер, но дейностите му продължават и са посочени в раздадените ни материали, биографичната и творческата справка, която ни е предоставена. Няма да повтарям тези данни.
Петдесет години от живота си той произвежда само духовност, която съзнателно разпространява в сферата на националното образование и култура. Като учител в гимназиите в Медковец, Вършец, Оряхово и най-дълго в Монтана, заедно с длъжността на методик по музика в Регионалния инспекторат по образование, успява да издигне на особена висота музикалната култура на своите възпитаници, както и професионалното майсторство на учителите по музика от областта.
Петдесет години наши и чужди музикални величия оприличават дейността му с характеристики като „безкористно всеотдаен, трудолюбив, неуморим музикален общественик” и т.н., което ще рече, че освен държавната заплата, която той е получавал, винаги е работил без допълнителни хонорари в своята дейност.
Музикалната критика по страниците на печата и предаванията по Българско национално радио и Българска национална телевизия отдавна наложи своите щедри рецензии.
Понастоящем е под печат неговата книга „Вричане”, пронизана от темата за общуването и как то влияе за развитието на личността. Богата с документалност, тя е и музикален учебник, и краеведски очерк, и пример за по-младите му колеги. Като диригент на смесения младежки и девически народен хор за високо интерпретаторско майсторство и двата хора са носители на златни медали от наши и европейски конкурси, както и на ордена „Св. Св. Кирил и Методий” І степен. Димитър Илиев е почетен гражданин на гр. Монтана. Димитър Илиев е член на Балканския хоров съюз, на Съюза на българските музикални и танцови дейци, на Българския хоров съюз, където и сега е в ръководствата им. Композиторското му творчество е популярно чрез песните за деца, както и от авторските му народни хора, записани за фонотеките на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Често той и съставите му вземат участия в национални теоретично-практични конференции за предаване на своя опит.
Димитър Илиев е на 72 г. Аз ще гласувам за отпускането на тази пенсия и приканвам това да сторят всички мои колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да кажа, че ще подкрепя предложението, така както го подкрепих и в Комисията по труда и социалната политика.
Обаче дебатите ни при първата група предложения за персонални пенсии, при втората група, при третата група констатираха, особено дебатът в Комисията по труда и социалната политика в присъствието на проф. Стефан Данаилов, че е абсолютно необходимо да се създадат критерии, да има система за материални и морални ценности.
Получава се така, че нищо от тези изключително полезни дебати, в които впрочем взеха участие представители на всички парламентарни групи в Комисията по труда и социалната политика, всички стигнаха до извода, че са необходими такива критерии, но нищо от тези препоръки не беше взето под внимание.
Нещо повече, сега в мнението на Комисията по труда и социалната политика отново се приповтаря това, което ние изказахме и споделихме на предишното заседание, когато отново ни се предложи група хора, които трябва да удостоим с персонална пенсия.
Уважаеми колеги, по този начин ние си заравяме главите в пясъка. По този начин показваме, че нашият избор по една или друга причина е избор без ясни за хората критерии. При положение, че особено хората на духа, творци, художници, музиканти, писатели, поети, особено от по-старата генерация са в изключително тежко социално и материално положение, много от тези хора са на социална кухня, ходят в църквите, за да получат безплатна храна. От уважение и поклон пред техните големи имена не можем да споменем персонално за кои става дума. Вместо да се опитваме да предприемем някакви мерки да решим или поне да се опитаме да започнем да решаваме този проблем, да въздадем някаква справедливост и почит на тези хора, които са десетки и в София, и в страната, защото при тях става дума за невъзможност да се лекуват, за много от тези поети, писатели и художници се събират пари в много тесен кръг, изключително инкогнито, за да не се урони достойнството и честта им, да се помогне да се съберат пари за операция или лечение. Вместо да отворим дебат за това, ние по незнайни критерии продължаваме да благоволим да посочим това или това име. Безспорно всяко едно от тези имена е достойно. В никакъв случай аз не оспорвам това. Неслучайно заявих, че досега винаги съм подкрепяла такива решения.
Но има нещо, с което не можем да се примирим, не можем да се съгласим. Кажете, уважаеми колеги, защо почитта пред духовните ни водачи, пред последните духовни мохикани от онова време, когато българската култура беше водеща в Европа и в света, защо трябва да изразяваме тази почит във формата на пенсия за особени заслуги към нацията? Да, добре. Но кажете, когато един млад човек – учен, творец или архитект, направи нещо – откритие или сътвори, създаде нещо, което е от изключителна стойност за нацията, пак ли ще го удостоим с пенсия, или ще чакаме да стане на пенсионни години, за да го удостоим с пенсия, защото имал заслуги към нацията?!
Има нещо сбъркано в този наш подход. Особено съм притеснена, че до този момент, може би това е четвъртият път, когато дебатираме персонални пенсии, няма дебат по същество за изработване на критерии, на система, да има дебат не само в парламента, но и в обществото. Приемаме това, което ни е най-лесно, просто си измиваме ръцете, купуваме си индулгенция, като споменаваме или избираме няколко безспорно достойни имена.
Затова, уважаеми колеги, отново заострям вашето внимание: просто не е честен подходът ни. Избираме по-лесното, а е крайно необходимо, наложително, вие всички знаете колко имена на значими духовни водачи, творци, архитекти, художници, колко хора имат нужда от подкрепа, от помощ, за да могат наистина да оцелеят в последните години от своя живот.
Нека да се обърнем към тези проблеми! Наградата – морална, държавна, правителствена, духовният поклон пред тези велики хора нека да бъде направен по един морален начин! Да не смесваме пенсията, социалната помощ едва ли не, с онова уважение, с онзи поклон, който дължим на големите българи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Министър Василев влиза в залата, за да участва в дискусията по законопроекта на второ четене.
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Във връзка с т. 5 първо искам да направя едно процедурно предложение. Моля в залата да бъдат поканени госпожа Леончия Сеизова – началник на отдел „Нормативна уредба на държавната администрация” към Министерството на държавната администрация и административната реформа, госпожа Марияна Николова – експерт в Дирекция „Управление на човешките ресурси” и Радостина Захариева – директор на Дирекция „Организационно развитие на административните структури” в министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ако няма възражения, моля да поканим представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа в залата.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2008 г.”
Наименованието на законопроекта по вносител е „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Явно няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народните представители Антонов, Луканова, Узунов, Такоров – в чл. 2 да се направят промени. Предложенията по т. 1 и 3 са оттеглени.
Комисията не подкрепя предложенията по т. 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 2, ал. 4 се правят следните изменения:
1. В изречение първо след думата „секретар” се добавя „съответно от секретаря на общината”.
2. В изречение второ след думата „секретар” се добавя „съответно на секретаря на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този § 1, създаден по предложение на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Антонов, Вълканова, Узунов и Такоров.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя в частта съюзът „и” се заличава и се поставя запетая, а след думите „на дирекция” се добавя „и ръководител на Инспектората”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо се заличава.
2. В изречение второ след думата „секретар” се добавя „секретар на община”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, госпожо Панева. Вие имате неподкрепено предложение по § 1.

МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме с колеги, които са работили в общини като кметове и заместник-кметове, и с колеги от нашата парламентарна група направените предложения за промени в Закона за държавния служител, стана много сериозен дебат около статута на секретарите на общините. Знаете, че в Закона за местното самоуправление и местната администрация категорично е разписано как се назначава секретарят на общината от кмета – с безсрочен договор, какви са точно неговите функции, какви са неговите задължения. Досега той нямаше статут на държавен служител. Смути ни направеното предложение и записът той да придобие качеството на висш държавен служител.
Изходихме от няколко практически резултата от досегашния ни опит и работа, а и от това, че в България все още има общини, които се състоят от 700, 800, 1000 и малко над 1000 жители. Считаме, че в противоречие с длъжността държавен служител, при това висш държавен служител, се делегират такива права в тази структура. Наред със секретарите на министерства и други институции, които имат национални функции, се нарежда и секретарят на общината, като оттук нататък произхождат и съвсем различни права по отношение на неговото атестиране, назначаване, освобождаване и т.н.
Аз направих предложение, изхождайки от разговорите, които проведохме с колегите, допълнението „секретар на общината” да отпадне, считайки, че това противоречи на изконните записи, свързани с държавните служители в законодателството. Мисля, че секретарите на общините би следвало да запазят сегашните си функции, които са разписани добре в Закона за местното самоуправление и местната администрация и да не може те да ползват правата на висши държавни служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към госпожа Панева?
Министър Василев, заповядайте да вземете отношение по предложението на госпожа Панева.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, уважаема госпожо Панева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само с две изречения бих искал да допълня това, което каза госпожа Панева.
Госпожо Панева, Вие започнахте с изречението, че досега секретарите на общини не са били държавни служители. (Реплики от КБ.) Те винаги са били държавни служители - не са били висши. Според нас това е по-скоро допуснат пропуск в миналото, а не съзнателно политическо решение. Права сте, че има много големи общини - като София, Пловдив и т.н., има и много малки общини. Както има много големи министерства или други държавни органи, има и много по-малки.
Въпросът е принципен – че секретарят на община изпълнява на практика същите дейности, както главният секретар на едно министерство. Той е най-висшият държавен служител в своята организация. Според нас е напълно редно секретарят на община, независимо от нейния размер, да бъде висш държавен служител, като ви уверявам, че някаква практическа разлика, някакви много сериозни други права, различен начин на назначаване или уволняване няма. Това е по-скоро почти само морален акт – нищо повече от това. Според мен не е практично да подкрепим това, което казвате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: След предложението на госпожа Панева има предложение от народните представители Антонов, Вълканова, Узунов и Такоров, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 6, ал. 2 след думата „секретар” се добавя „съответно на секретаря на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявам се, не разбрах, че не представихте целия параграф с предложенията, така че продължава дискусията по този параграф. Има изказвания.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето становище по § 2 по вносител или както се номерира в доклада на комисията - § 3, е следното.
Предложението на вносителя, което се възприема и от постоянната комисия, е в текста на чл. 6, ал. 2 на закона да се добави изразът „съответно на секретаря на общината”. Това означава, че органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар – край с действащия текст, и се добавя изразът „съответно на секретаря на общината”.
Уважаеми колеги, аз имах възможност при разглеждането на законопроекта на първо четене да изразя известното си притеснение, че текстът на чл. 6, ал. 2 съдържа двусмислици, които могат да доведат до неточно приложение на същия законопроект и в крайна сметка той да не изиграе своята общественополезна роля, която му се възлага, тъй като двусмисленото тълкуване на чл. 6, ал. 2 с добавката, касаеща секретаря на общината, би означавало, че органът по назначаването, тоест кметът може да делегира свои правомощия по служебното правоотношение и на секретаря на общината. Двусмислицата се изразява в това, че думите „служебно правоотношение” се отнасят и към самото служебно правоотношение, в което е органът по назначаването. Тоест кметовете на общините да могат да делегират своите правомощия, които са регламентирани в Закона за местното самоуправление и местната администрация на секретаря на общината – нещо, което аз намирам твърде неприемливо. Доколкото дебатът се разви, смятам, че и колегите не го възприемат. По този начин при такова двусмислено тълкуване се дава възможност кметът да абдикира, извинете ме, като делегира много важни свои правомощия – да речем, изпълнението на бюджета на общината.
Ако смисълът на предложението на вносителя, възприето от комисията, е секретарят на общината да получава по делегация правомощия за служебното правоотношение на другиго, а не на органа по назначаването, то аз моля да бъде отразено по един категоричен начин в текста на чл. 6, ал. 2.
Затова си позволявам да направя редакционно предложение – след израза „по служебното правоотношение” да се добави „с лицата от администрацията”. Тоест да стане ясно, че ако секретарят ще получава по делегация правомощия от органа по назначаването, тези правомощия ще касаят служебните правоотношения на други лица от администрацията, с изключение на назначаването, преместването и други такива решаващи правомощия по служебното правоотношение. Това е моето редакционно предложение, което се надявах да бъде подложено на гласуване, за да изчистим въпросните двусмислици.
Аз се извинявам за секунда, госпожо председател. Тук се разви дискусия по § 1 относно добавката „секретаря на общината”. Когато гласуваме тази добавка, е добре да имаме предвид, че съгласно Закона за администрацията държавна администрация е и общинската администрация, едновременно с администрацията на министерствата, агенциите и другите комитети и изпълнителни агенции. И това впрочем е един добър стил – администрацията да бъде с унифицирани правила. Когато преценяваме дали секретарят на общината трябва да го направим висш държавен служител, е добре да помислим добре ли е това, тъй като и директорът на дирекция в една община е висш държавен служител, съгласно Закона за администрацията. Ако секретаря го изключим от тази категория, удобно ли е с оглед статута на самия секретар, който по местното самоуправление е ресорен началник на този директор на дирекция, да бъде с по-нисък статут?
За да кажа по-категорично, за да не бъдем упреквани юристите, че не говорим категорично, аз съм по-скоро „за” предложението, което се прави от вносителя и е възприето от комисията по § 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли реплика към госпожа Антонова? Няма.
Представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа, ако имат желание за изказвания, просто да ми дават сигнал.
Други изказвания по този параграф няма.
Господин Методиев, моля да представите следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 3 по вносител има предложение на народните представители Анастасов и Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна могат да се назначават само български граждани.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по така представения параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има междинно предложение на народните представители Антонов, Вълканова, Узунов и Такоров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 4 на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 5 има предложение на народните представители Кътев и Димитрова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 10е, ал. 1 думите „два пъти” се заменят с „поне веднъж”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 6? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Не виждам желаещи за изказвания по този параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: След това има междинно предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 29а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) В срок до 5 април всяка година органът по назначаването е длъжен да оповестява публично по подходящ начин декларацията по ал. 1.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има междинно предложение на колегите Антонов, Вълканова, Узунов и Такоров, което не е подкрепено от комисията.
Следва още едно тяхно междинно предложение, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Те са за създаване на нов параграф.
Има ли желаещи за изказвания по това предложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 8 има предложение на народните представители Кътев и Димитрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 38а се създава ал. 3:
„(3) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, ползват правата по чл. 137 и чл. 285 от Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 9 има предложение на народните представители Кътев и Димитрова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за държавните служители с ненормиран работен ден.
(4) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време – до 1 час над определеното им работно време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 9 на вносителя, редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 10? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има междинни предложения на народни представители, които са оттеглени.
По § 13 има предложение на народните представители Анастасов и Иванова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Маргарита Панева, което също не е подкрепено.
Има предложение на народните представители Кътев и Димитрова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Създава се чл. 81в:
Изпълняване на длъжност в институция на
Европейския съюз
Чл. 81в. (1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.
(2) За срока на изпълняването на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването брутната си месечна заплата.
(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.
(4) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена – друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
(5) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване, държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
(6) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, има неприети предложения.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Предложението, което сме направили, касае текста, че когато държавният служител бъде командирован в институции на Европейската комисия, ще получава заплатата си в България, независимо от това, че там ще получава определени суми като дневни (или командировъчни). Това променя смисъла на нашето предложение, защото имахме впечатлението, че там ще получават заплата, тоест втори вид заплата. Продължава да стои открит въпросът, и то с пълна сила – защо трябва да получават пълния размер на заплатата си тук, след като получаваните дневни за покриване на разходите там са доста сериозни и много по-големи от стойността на заплатата, която ще получават в България. Можем да помислим (редакционно) дали да получават пълния размер или част от заплатата си, защото към настоящия момент около 300 души (съгласно справките от Министерството на труда и социалната политика, които сме направили) получават средна сума около половин милион лева заедно със социалните осигуровки месечно, които им се изплащат. Говоря за Министерството на отбраната и други министерства, хората от които са командировани в съответните институции. Тоест бюджетът изплаща допълнително половин милион лева, защото техните места се заемат тук от други хора, които получават същия размер заплата. Така ощетяваме бюджета, а ние не сме богата държава.
От тази презумпция бих предложил на вниманието на народните представители да помислят по въпроса – дали да не запазват правоотношението си, но да получават някакъв размер – може да не е минималната работна заплата, може да е някакъв размер от заплатата, но да има диференциация. Не можем да разходваме толкова много пари на страната. Това е основната презумпция, на базата на която правим тези наши предложения. Погледнете текста. Директивата на комисията в това отношение е ясна – те запазват трудовите си правоотношения и запазват заплатата си, но в какъв размер – това не е указано.
Друг въпрос. Нека разсъждаваме внимателно и логически, въпреки че в залата няма кой знае колко народни представители. За мен е удоволствие, че ще говоря пред тази част, която е може би най-умната и най-интелигентната. В ал. 3 е казано: „При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, от която е изпратен, и не е извършвал действия за органа по назначаването”. Тоест за този, който го е назначил – примерно в полза на Министерството на отбраната, той не извършва никакви действия, защото има единствено задължения към другата институция, в случая НАТО или някоя друга структура.
И не на последно място – за съкращенията. Една длъжност се съкращава, но се запазва мястото на този служител. В този аспект ние подкрепяме постановката, за да не се използва това, че той е командирован. А той е командирован, защото е голям специалист и отговаря на високите изисквания на Европейския съюз.
Надявам се, че ще намеря разбиране в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики на господин Анастасов?
Заповядайте, господин Събев.
СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, искам да Ви задам въпрос във връзка с първата част на Вашето изказване. Ако приемем, че командировката е в страната – до Варна, има ли някаква разлика дали е командирован до Брюксел или до друг град в страната? Няма ли да нарушим някакви принципи относно командировките на служителите? Ние вече сме в Европейската общност и би трябвало да няма никаква разлика къде е командирован служителят. Как виждате този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Събев.
Друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Събев, репликата е уместна. Тя ми дава сериозен повод да Ви отговоря. В Закона за командировките е казано, че има точно определен период от време в рамките на един месец – 15 дни, а по изключение командировката може да бъде за няколко месеца. Не искам да се формализирам за цифрата, защото не я помня наизуст. Говорим за четири години.
Само преди час се запознах с тази наредба, тъй като служителите от Министерството на държавната администрация и административната реформа ме запознаха с нея. Затова не съм категорично убеден в правотата на предложението, но изхождам единствено и само от презумпцията, че четири години, за които ще бъдат изпратени в командировка, сумите, които ще получават, са много по-големи от командировъчните, които получаваме в страната. Сумата тук е само 20 лв. Другите суми са много по-високи. Пак казвам – правя го в интерес на бюджета на страната, на българския данъкоплатец. Само заради това правим предложението с Иглика Иванова. Понеже я няма, аз не мога да оттегля предложението, без да съгласувам това с нея, но половин милион всеки месец отиват за това и данъкоплатецът се лишава от тази сума, защото е изпратил 300 души. Мисля, че тази сума е сериозна, която би могла да отиде за други разходи. Казвам го като икономист, и то не лош икономист. (Оживление в залата.) Забелязвате колко съм скромен. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, нямах намерение да вземам думата, но понеже господин Атанасов говори със загриженост за половин милион лева, които ще бъдат загубени, аз искам да го попитам: господин Анастасов, не проявявате ли същата загриженост към ситуацията, при която правителството харчи половин милион лева за дефиниране на критерии за измерване на конфликт на интереси? Ако имате това опасение, то не е ли подобно и в подобна ситуация? Когато трима разумни човека, които получават заплата в Министерския съвет, могат за два часа в Интернет да намерят много добра класификация на конфликт на интереси и начина му на измерване в целия свят, трябва ли да има обществена поръчка за половин милион лева?!
Разбирам Вашите опасения, но нека да ги пренесем към един още по-ужасен случай и да попитам: там как ще гласувате и дали го подкрепяте? Ако искате да спасите парите на данъкоплатеца, нека да започнем с най-тежкия случай. Този е много по-тежък. Защо по него се мълчи от българския парламент? Даже уважаемият председател Пирински отклонява въпрос на СДС по тази тема. Иначе се проявява много голямо безпокойство към българските държавни служители, които ще бъдат командировани в Европейския съюз. Струва ми се, че Вашият подход е непълен, както и този на Вашите колеги от управляващата коалиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Първо, този въпрос е извън темата и започваме нещо като Мирча Кришан – ние, хората, които сме на тези години, знаем много добре приказката за краставицата. Но искам да подчертая нещо друго. Дали по дадена тема ще се обявява обществена поръчка или няма да се обявява обществена поръчка, отговорността я носи съответното ведомство. А понеже е обявена обществена поръчка, аз мисля, че има определена прозрачност по дадената тема, не е непрозрачност.
Що се касае до сумата, аз не съм запознат с разходите и необходимостта от тези разходи за направата на този кодекс, за който говорите Вие. Не зная, Вие може би сте по-компетентен и аз бих се радвал в дупликата да ми отговорите защо смятате, че сумата е голяма. Когато човек казва, че нещо е голямо, трябва да се обоснове. Аз се обосновах – над 300 души, 1,5 млн. лв., половин милион всеки месец. Но за разходите за тази обществена поръчка, тук е и господин министърът, мисля, че той ще Ви даде най-компетентния отговор. Надали това е насочено към народните представители. Доколкото ми е известно, ние се занимаваме със законодателна дейност и контрол на правителството. Този въпрос трябва да го отнасяте в парламентарния контрол и да го формулирате правилно. Най-малкото аз съм адвокат на Георги Пирински, не мога и да бъда адвокат, защото аз не съм завършил право, но искам да Ви кажа, че господин Пирински е принципен човек и никога не е отклонявал въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Анастасов, аз много добронамерено се опитах, като видях във Ваше лице стожер на бюджетната прозрачност и на спестяване разходи от бюджета. И понеже усетих тази Ваша склонност, реших да привлека вниманието Ви към още по-сериозен случай, който Вие, предвид желанието, което показвате пред парламента, да поемете като допълнителен ангажимент за спестяване на разходи към бюджета.
Освен това се възползвам от повода да предложа на Министерския съвет, ако по тази тема имат проблеми с класификацията и критериите, както се казва, ние безплатно ще помогнем. Ще изясним какво е конфликт на интереси, може да се ползва законопроектът, предложен от Филип Димитров и СДС – предлагаме го на правителството за безплатно ползване. Така ще се избегне харченето на пари за такива неща и ще се реши проблемът. А ако има проблем с разработването на критериите, и там сме готови да помогнем, господин Анастасов.
Така че, виждайки във Ваше лице стожер на доброто харчене на парите от бюджета, надявам се да поемете присърце и този въпрос. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Василев, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, темата действително е много интересна и аз, като слушах аргументите на господин Анастасов и на госпожа Иванова, си признавам, че и на мен тези аргументи ми станаха симпатични. Защо не сме подкрепяли досега вашето предложение? Защото бях убеден от нашите експерти, че така изисква Европейската комисия. Сега, като вникнахме заедно с вас малко по-дълбоко в материята, действително Европейската комисия никога не се произнася по детайли например колко точно трябва да бъде заплатата на тези служители.
Според мен, ако има правно-техническа възможност – не знам дали не е малко късно – да не се уточнява примерно точно словосъчетанието „предишната определена заплата”, а някаква заплата, както и да го формулирате, тогава с някакъв акт дори и Министерският съвет би могъл да вземе решение как точно да стане това. Това може да стане например или „минимална работна заплата”, или „старата заплата” и истината да е някъде по средата.
Смятам, че чисто морално Вие сте прав да правите това предложение.
Може би нямаше да взема думата, обаче господин Мартин Димитров смеси много теми. Не знам, господин Димитров, какъв е проблемът с това, че имаме проект Оперативна програма „Административен капацитет”, финансиран, подчертавам, от европейските фондове, не от българския бюджет, на стойност, която е 0,1-0,2% от стойността на цялата Оперативна програма „Административен капацитет” за 7 години. Темата е чудесна и всъщност тя е в подкрепа на много положителните и конструктивни идеи, които Вие заедно с уважаемия господин Филип Димитров правите през последните години и това е в подкрепа на тази положителна тенденция.
Вие казвате нещо, което може би изглежда също така симпатично, например защо един служител не влезе в Интернет, за три часа ще види всичко това, на другия ден натискаме едно копче и изведнъж става в държавата. Това е все едно да ви кажа: всички държави в света произвеждат автомобили, включително много държави, които са по-малки и по-бедни от България, защо в България някой не види по Интернет как се строят автомобили и на другия ден натискаме копче и България има страхотен автомобилен завод. Само че министърът на икономиката вероятно знае, че това не може да стане.
Така че ние правим каквото можем, поканили сме авторитетни консултанти да ни помогнат в област, която е толкова авангардна и трудна за заварената ситуация в българския публичен сектор, колкото и автомобилостроенето за заварената българска индустрия. Просто не можем да погледнем в Интернет за пет минути, да дадем команда по веригата и от утре всички да са перфектни на тема конфликт на интереси. Просто това не може да стане. Може би в бъдеще ще имате честта да бъдете министър на администрацията, ако искате, пробвайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Анастасов желае да направи редакционно предложение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Ползвам думите на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев и предлагам в § 14, чл. 81в, ал. 2 да придобие следната редакция:
„(2) За срока на изпълняването на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначението до една втора от брутната си месечна заплата, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Обявявам почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Филип Димитров иска думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! За пореден път председателят на парламента господин Георги Пирински се възползва от положението си, за да препятства въпрос до премиера господин Станишев и за да го предпази от съответния публичен резил за действията на правителството. Това не е за първи път, но случаят в този момент е особено скандален.
Появиха се данни за това, че българското правителство, имитирайки обществена поръчка, е възложило на единствен валиден кандидат да изследва чуждестранния опит и да разработи критерии за оценка за степента на конфликта на интереси. С други думи, да може да оценява кой разбойник колко разбойника има, макар че според мен това е работа на съда, срещу скромната сума от половин милион лева. Както се разбра, щяло да има и други неща – щели да обучават държавни служители, за да могат да разгадават дали когато министърът на транспорта търпи шефа на Агенция „Пътища” да възлага на братчето си поръчки, това е конфликт на интереси или не. Вярно е, голямо обучение ще падне.
Може да наречете това наглост, може да го наречете шуробаджанащина, може да го наречете даване на подаръци от държавата. Все едно, то си остава грабеж на парите на данъкоплатеца. Самата поръчка е била извършена от Министерството на държавната администрация и административната реформа очевидно по поръчка и за нуждите на този дълго обещаван премиерски Законопроект за конфликта на интереси, който така и не сме видели, но който пък се използва в тази зала, за да блокира разглеждането на други законопроекти, може би не така прекрасни както неговия, но вече готови и вече внесени вместо хипотетичните и може би фантазни решения, които предлага българският премиер.
Що се отнася до тази поръчка, стана дума и в предишното заседание, ако бяха влезли в Интернет, щяха да намерят достатъчно данни за международния опит, за критериите и за основанията на това що е конфликт на интереси, вероятно за половин ден, и щяха да си спестят с половин ден работа половин милион държавни пари. Е, ако много задълбочено го правят, може би и цял ден щяло да им отнеме. Каза ни министърът преди малко, че това нещо не можело да стане чрез Интернет, защото, видите ли, служителите вероятно били неграмотни, не били годни да разпознаят онези очевидни неща, които другите могат да разпознаят, справяйки се с Интернет-а. Какво трябва да означава това, отгатнете сами.
Така или иначе картината е достатъчно ясна и затова именно премиерът и никой друг е този, който трябва да каже на кого неговото правителство раздава по половин милион, дали го прави от глупост или от вулгарна корупция. Българският премиер не може да се крие зад своите министри или зад дефекти в работата на това или онова министерство, когато правителството раздава, очевидно на свои хора, даром парите на данъкоплатците.
Отказвайки да изпрати този въпрос на премиера, господин Пирински извършва откровен произвол. Няма друга дума за това председателят на парламента да решава кой депутат от опозицията как има право да пита правителството и към кого точно да се обръща. Естествено, че това има елемент на наглост и аз съжалявам, че господин Пирински го няма тук, за да чуе думите, с които квалифицирам неговото поведение. Да, това е наглост, но то е наглост от морална гледна точка, а от държавна гледна точка, от институционална гледна точка това е обикновен произвол. И това прави господин Пирински, както и премиерът господин Станишев, съучастници в схемата за раздаване и укриване на държавни дарове от половин милион лева. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Василев иска думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, съжалявам, че губя ценното време на Народното събрание, но не мога, след такова изказване на уважавания от мен бивш министър-председател, да пропусна да поискам думата.
Учуден съм, господин Димитров, и предлагам, тъй като съм много убеден в това, което правя като министър на администрацията, да зададете такъв парламентарен въпрос към мен. Ще съм благодарен да ми го зададете, ако не, ще помоля някой друг народен представител да го направи, защото Вие за няколко минути изрекохте толкова несправедливи думи към българския министър-председател, че това просто не може да остане така.
Вие използвахте думи, като: вулгарна корупция, произвол, раздава на свои хора даром, служителите нарекохте неграмотни. Изобщо не става дума за такова нещо. Всъщност може би останалите народни представители са смаяни в момента, защото си мислят, че има някакъв много голям проблем.
Всъщност, за какво става дума, господин Димитров? България има седем оперативни програми. По тях само по една са усвоени средства до момента, това е Оперативна програма „Административен капацитет”. Всъщност, ако има проблеми България с европейските пари, то те до момента не са в нашата оперативна програма. Може би България заслужава критики, може би получава много сериозни критики от чужбина, но защо Програма „Административен капацитет”?
Всъщност Вие какво желаете сега, като представител на опозицията – и тази програма да я съсипем и по някакъв начин да я провалим, ако можем, и тогава всичко ще бъде наред в държавата ни?! А всъщност Вие сте абсолютно несправедлив и няма логика във Вашите думи, защото Вие от години, аз затова толкова много съм Ви уважавал през годините, Вие казвате: България е закъсняла да се модернизира и да приеме развити практики примерно от Европейския съюз по темата „Конфликт на интереси”. И аз казвам: прав сте. Всъщност България много неща не е направила. Тя няма космическа програма, няма автомобилни заводи и няма модерно законодателство или практика по отношение на конфликта на интереси.
Ето например тази обществена поръчка, която изобщо не казвайте, че е някаква фантастична сума, все едно 500 млн. лв. Петстотин хиляди лева са само 500 000 лв. Това е малко повече от 0,1% от парите по цялата оперативна програма. Тоест парите ни стигат за около хиляда такива проекта. Хиляда! Тоест, ако този не Ви харесва, дайте ми идеи за други 999 и може би те ще бъдат по-добри от този проект. Това е само 0,1% от цялата програма. Но темата е модерна.
Вие смятате, че в България има много добри специалисти по темата „конфликт на интереси”? Запознайте ме, ако обичате. Кажете ми от частния сектор кой е големият специалист? Просто това е много нова материя.
Вие казвате: имитирайки обществена поръчка. Какво имате предвид? Може би Вие не познавате материята и не познавате работата на нашето министерство? Заповядайте, защото ние публично, а публично означава пред всички медии, пред всички участници, все едно, че е на центъра на площада, заповядайте и Вие да видите как се отварят при нас офертите, как се отварят ценовите предложения, как се класират кандидатите по точки на компютър пред самите участници и как от всичките обществени поръчки, които са девет до момента, в министерството няма нито едно обжалване. Всъщност защо Вие използвате думи, като „имитирайки обществени поръчки”, „единствен валиден кандидат”, „свои хора”, „вулгарна корупция”, „произвол”? Просто, уважаеми господин Димитров, Вие сте бил министър-председател на тази администрация, през всичките последни петнадесет години нищо не е направено в нея за конфликта на интереси и ето сега новосъздаденият Инспекторат за държавната администрация, който работи по-малко от две години, има железен авторитет в цялата държавна служба.
Направени са може би хиляда проверки досега, може би са минали вече хиляда. До края на мандата ще бъдат проверени всички администрации между два и примерно пет пъти. Отстранени са хиляди дребни и стотици малко по-едри нарушения. Имаме стопроцентова успеваемост на този инспекторат при изпълнение на задължителните предписания. Аз не съм се поколебал на няколко министерства, доколкото си спомням на Министерския съвет, на много кметове и на всякакви други държавни органи да наложа задължителни предписания, които се изпълняват на сто процента. И Вие казвате, че от този проект няма смисъл. Според мен, Вие просто не познавате материята и в момента играете ролята на опозиционен народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Да се върнем към закона.
Господин Димитров, сега не мога да Ви дам думата, това го знаете много добре. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)
От името на парламентарна група се изказа господин Филип Димитров. Не може втори път да се изкажете. Има парламентарен контрол, в който министър Василев Ви помоли, а не отказа да отговаря на подобен тип въпроси.
В момента имаме дневен ред – Закон за държавния служител. Ако в ОДС имате проблеми с тази тема, използвайте парламентарния контрол в петък.
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията по въпросите на държавната администрация е гледала четири законопроекта на господин Филип Димитров в тази област. Господин министър, когато упреквате един народен представител в това дали е компетентен или не, е хубаво да спазвате поне фактологията на комисията, към която и вие принадлежите по някакъв начин. Казвам го най-отговорно – може би един от най-компетентните депутати в парламента по темата „конфликт на интереси” е точно господин Филип Димитров.
Толкова, да не злоупотребявам с правото си на това, че съм председател на комисията и съм на трибуната. (Реплики от КБ.)
Вижте, колеги, не ми подхвърляйте реплики, защото аз съм на микрофоните и ще ви отговоря. Тук, точно на тази трибуна, са се разигравали сцени против въвеждането на текстове за конфликт на интереси с участието на депутати от Българската социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искам да Ви помоля, все пак да се върнем към разглежданата тема в момента.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че не ме репликирайте.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 91, ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Също няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има две предложения на колеги, които са оттеглени.
По § 15 има предложение на народния представител госпожа Маргарита Панева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 17:
„§ 17. В чл. 100, ал. 4 след думата „държавата” се добавя „и общините”, а думите „причинени на граждани” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 17? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 16 също няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народните представители Анастасов и Иванова.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези предложения? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 18 има предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 19 има предложение на народните представители Анастасов и Иванова за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Кътев и Димитрова, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19:
„§ 19. Член 131 се изменя така:
„Чл. 131. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, инспекторите дават задължителни предписания на органите по назначаването.
(2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение.
(3) Задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по така представения текст на комисията. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
По § 21 има предложение на народните представители Анастасов и Иванова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложения на народните представители Кътев и Димитрова, които също по принцип са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21.
„§ 21. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
„Административнонаказателна отговорност”
2. В ал. 1 след думата „предписания” се добавя „по чл. 131”, а думите „250 до 2000” се заменят с „500 до 1500”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И последният параграф, преди Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези три параграфа?
Имате думата, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вземам думата, защото в направеното предложение на народния представител Георги Атанасов и Иглика Иванова е написано „текстът наруши Закона за държавния служител и”, да отпадне.
Искам да обърна вашето внимание върху обстоятелството, че отпадането на подобен текст би могло да създаде опасни прецеденти. Веднага ще илюстрирам мисълта си с примери. Преди малко вие присъствахте на една размяна на реплики или по-скоро на отправяне на реплики от страна на министъра на държавната администрация във връзка с прочетената от представителите на ОДС декларация.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Говорете по законопроекта.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин Кътев, Вие не сте човекът, който ще ми каже как да говоря.
Вие присъствахте на този дебат и видяхте колко хлъзгава и деликатна е темата, свързана със законовите ограничения във връзка с дейността на държавния служител. На нас ни се обясни, че е правилно да се смята за уместно, че държавният служител да не бъде компетентен по въпроси, които има да решава държавата, и затова да се правят конкурси, с които той да бъде ограмотяван от частни фирми.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Говорете по текста.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Обясни ни се, че когато за един конкурс с предмет, който сам по себе си едва ли изисква особено активна дейност, се явява само една фирма... Цялото това обличане, даване на дарове от страна на държавата на подобни единствени кандидати не представлява отклонение от принципите на този европейски маниер за даване на обществени поръчки. Вие виждате колко значимо и важно е, когато се разглеждат нарушенията на един държавен служител да бъде записано какви точно са изискванията на закона по отношение на него.
Ние ще имаме възможност да говорим и оттук нататък, и след това изменение, защото аз предполагам, че след това изменение на Закона за държавния служител ние ще се връщаме към неговата връзка с препратките по повод на Закона за конфликта на интереси и разпростирането на досегашните разпоредби на чл. 29а върху лица, които са извън обсега на Закона за държавния служител. Вие вероятно тогава може би ще чуете как тези, които са получили половин милион, за да се ограмотят за това ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кой текст говорите, господин Димитров?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... що е конфликт на интереси, ще могат да ни разкажат какво са научили. Първо, във всеки случай изискването в законовия текст е да бъдат ясно определени задълженията на държавния служител.
И второ, нарушаването на подобно законодателство да бъде въведено в основание за наказанията по чл. 133 не буди никакво съмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правите ли някакво предложение? Не можах да разбера от Вашето изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Изказвам се, уважаема госпожо председател, във връзка с направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кой текст?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: По чл. 21 – предложението на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защитавате тяхното предложение?!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Те предлагат да отпадне фразата „наруши законодателството за държавния служител и”.
Излагам аргументи, уважаема госпожо председател, защо то не трябва да отпадне. В този смисъл се противопоставям на предложението, а поддържам текста на вносителя – нещо, което попада изключително в обсега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не с този назидателен тон, ще Ви моля, да се държите към нас, народните представители.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Всеки народен представител има право да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този тон не е подходящ.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз Ви обяснявам онова, което Вие ме питате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно Ви разбрах, но не с тон ми го обяснявайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз се постарах да Ви дам отговор на това. Обстоятелството, че моят отговор Ви притеснява, е Ваш проблем, а не мой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не ме притеснява.
Има ли реплики на господин Димитров? Няма.
Следващият параграф, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Има предложение на група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В Закона за митниците ((обн., ДВ, бр. …) в чл. 10, ал. 1 думите „дееспособен български гражданин, който не е осъждан” се заменят с „дееспособно лице, което не е осъждано”, а думата „лишен” се заменя с „лишено”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народни представители, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 120а:
„Изпълняване на длъжност в институция на
Европейския съюз
Чл. 120а. (1) Работник или служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до четири години.
(2) За срока на изпълняването на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя брутното си трудово възнаграждение.”
Уважаема госпожо председател, тук е предложена редакционна поправка, тя е огледална и ако се приеме, ще трябва да се отрази в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ако се приеме, ще трябва да се отрази и в този текст.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
„(3) При изпълнение на задълженията си работникът или служителят се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен и не извършва действия за работодателя.
(4) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване, работникът или служителят заема предишната си длъжност в срок до 15 дни, а когато тя е съкратена – друга равностойна длъжност.
(5) Условията и редът за изпращане на работници и служители да изпълняват длъжности в институции на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.”
2. В чл. 160:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове от Заключителните разпоредби на законопроекта има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията предлага да се създаде § 25:
„§ 25. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 5а, ал. 1 накрая се добавя „съответно от секретаря на общината”.
2. В чл. 8, ал. 1 накрая се добавя „съответно от секретар на общината”.”
Комисията предлага да се създаде § 26:
„§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Докладван е на второ четене, предстои гласуване на текстовете.
Благодаря Ви, господин Методиев.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Велчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, преди това ми позволете да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите Атанас Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, има ли някой народен представител, който да е против това процедурно предложение? Няма.
Господин Кънчев, заповядайте в залата.
Имате думата, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: „Закон за Българската банка за развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 1 има предложение на народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя:
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя, както следва:
„(1) Този закон урежда устройството и дейността на „Насърчителна банка” АД със седалище гр. София, която променя наименованието си на Българска банка за развитие, наричана по-нататък „Банката”.”
2. Ал. 2 се изменя както следва:
„(2) Банката е кредитна институция - акционерно дружество със седалище в гр. София, в което държавата притежава не по-малко от 51 на сто от капитала.”
3. Ал. 3 се заличава, като останалите алинеи се преномерират.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Глава първа „Общи положения” и чл. 1. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава втора – Цели и принципи на банката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 2 е постъпило предложение от народния представител Мария Капон, което гласи:
Член 2 се изменя както следва:
„Чл. 2. Дейността на банката има за цел подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия, регистрирани на територията на Република България, както и намаляване на териториалните дисбаланси в страната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага следната редакция на т. 1:
„1. подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да разбираме, че точки 2, 3, 4 и 5 са по вносител?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: В чл. 3 има предложение от народния представител Мария Капон:
Член 3 се отменя, като останалите членове се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Госпожа Капон я няма в залата, за да обоснове своите предложения.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава трета – Дейност на банката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 4 има предложение от народния представител Мария Капон.
Член 4 се изменя, както следва:
Основният текст на ал. 1 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Целите в дейността на банката се постигат чрез:”
2. Точки 6, 7, 8 и 10 се отменят;
3. В т. 9 думата „управление” се заменя с думата „обслужване”.
4. В т. 12 след думите „мониторинг операции” се поставя точка и запетайка, а останалата част от изречението се заличава.
5. Към ал. 2 се добавя следното изречение: „Банката може да привлича парични влогове само на свои служители и на лица, ползващи услугите на банката.”
6. Ал. 3 се изменя както следва:
„(3) По предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката Министерският съвет одобрява тригодишна стратегия за дейността на банката в съответствие с националната икономическа политика.”
7. Ал. 4 се изменя както следва:
„(4) В срок до 31 май на текущата година банката представя на министъра на финансите годишен отчет за дейността си за предходната година. Отчетът се предоставя за сведение на Министерския съвет.”
8. Ал. 5 се отменя, като ал. 6 става ал. 5.
9. Ал. 7 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, като предлага следните изменения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. 3 думата „местни” да отпадне;
б) т. 6 да се измени така:
„6. рефинансиране на банки, кредитиращи малки и средни предприятия;”
в) в т. 7 думата „български” да отпадне;
г) т. 8 да се измени така:
„8. финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия;”
2. Ал. 5 да се измени така:
„(5) Банката привлича приоритетно парични влогове на свои служители и на лица, ползващи услуги на Банката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се върна към точките, които са представени от Министерския съвет и от работната група – решението за това каква дейност ще има банката.
Съжалявам, че в залата, така като гледам, няма повече от трима души, които сме в Комисията по бюджет и финанси и които се занимаваме с въпроса, които сме наясно какво е. Това е поредният инструмент извън ДАНС, който Сергей Станишев си прави, за да създава собствен партиен елит. Това е философията на тази банка. И това е доказано през текстовете, които са дадени в „дейност на Банката”.
Извинявайте, не мога да разбера едно: след като също имаме банка, която да подкрепя експорта и търговската дейност на фирмите, за да може да има по-добра производителност в България, в чужбина, каква е причината да финансира инвестиции в чужбина на български малки средни предприятия?! Какво ще финансираме? В Китай ще финансираме производство на играчки на български компании ли?
Това е един от текстовете, които съм предложила в „Цели и дейността на Банката” да бъде отменен.
Когато говорим за това, че ресурсът на банката трябва да бъде използван от правителството и че това ще е правителствена политика, си задаваме въпроса: ще има ли стратегия, която реално да бъде съгласувана с Министерския съвет, и, разбира се, подкрепена от него или просто банката може, както е записано в текста, да осъществява такава съгласувателна процедура? Тоест, текстът ясно и категорично казва, че Министерският съвет одобрява тригодишна стратегия за банката.
Искам да отбележа още няколко точки, които са много важни в този текст, а именно, че банката ще управлява европейските фондове. Това е банката, в която ще бъдат средствата на европейските фондове и чрез тази банка ще се създава на база на другите точки от дейността й партийният елит на сегашното правителство. Не само това, че ще управлява фондовете, а иска да управлява и проектите по фондовете. А това е именно през т. 9, където се казва „Управление на финансовия ресурс на Европейския съюз, в това число на средства от фондовете на Европейския съюз”, а в т. 10 се оказва, че извън нормалната консултантска дейност, която е дадена на всяка една банка и която е нейно задължение, за да подкрепя клиентите си, вносителят и работната група, в това число мнозинството, иска банката да има собствена консултантска дейност: „Консултантска дейност, свързана основно с подготовката на проекти и кандидатстването за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз”.
Разглеждайки по-надолу части от точките, които са свързани с дейността на банката, е видно, че банката може да участва и да придобива дялове в такива консултантски дейности, като това е в ал. 7 на чл. 4, където е казано, че банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги. Ако това правителство имаше за цел да стимулира експорта на България, то аз си задавам въпроса: къде е Агенцията за малки и средни предприятия, обвързана с една такава Банка и къде е спортното застраховане? Те не съществуват.
Целта на Банката през дейността – трябва да можем да си го кажем точно толкова открито, е да се използва европейският ресурс, средствата на Европейския съюз, използването на собствената местна власт на БСП, с която да бъдат съфинансирани нейни проекти, тези проекти да бъдат подготвени от личната консултантска агенция или агенции на банката и съответно тези средства да бъдат разпределяни през банката.
Само да ви кажа в каква степен са се побъркали в логиката да искат бързо и спешно мине законопроекта – когато са преписвали оттук-оттам, е видно, че не са успели да препишат всичко. Понеже пред мен стои бивш министър на финансите, може би е добре той да разясни какво означава „Хармонизирано усвояване на средствата по проектите”? Какво значи хармонизирано усвояване? Това е въпрос, който зададох както в комисията, така го задавам и сега тук, в пленарната зала.
Колеги! Неадекватни са тези текстове и не считам, че отговарят на нивото, което би трябвало да има Народното събрание, за да приеме тези текстове. Благодаря ви.





ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 4?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Не бих искал да вземам отношение по тази тема, защото така както е направен, законът е един добър, но ме провокираха няколко изказвания. Бих казал мисълта на един голям италиански учен, който казваше: “Обущарю, не критикувай по-високо от върха на обувката”.
Когато имаш дадени познания по дадена тема не е необходимо да си член на дадена комисия – дали Бюджетна или Икономическа, аз съм бил и в двете. Когато се правят упреци в тази зала, че някой е некомпетентен, а виждаш ли единствено само 2-3 души, човек трябва да се замисли.
Що се отнася до предложенията за банката. Естествено нашата страна има нужда да стимулира инвестициите за българите. Знаете колко българи вече живеят в чужбина, какви големи анклави има. (Шум и реплики в опозицията.) Нормалното е нашата страна да има своите позиции на международния пазар. Ако мислите за страната, за което говорите, естествено страната ни трябва да има позиции в чужбина, да има инвестиции, а не да загубим пазарите, както ги загубихме след 10 ноември - за кратко време, много бързо. Трудно е да го обясняваш на някой, който си е втълпил по един или друг начин правотата на своите мисли, но по-лесно е и това ще остане във времето, че създаването на тази банка стимулира българските инвестиции, ще стимулира българския бизнес, българското икономическо развитие и ще запази и българската култура, и българското място в света.
Що се отнася до това, че тя щяла да кандидатства и да прави проекти, какво по-хубаво от това, че ще кандидатства за проекти пред Европейския съюз? Та, това са нашите пари! Какво лошо има, че това се вменява във функциите на една такава банка, в нейния предмет на дейност?
Аз не мога да разбера всичките тези забележки. Те са нещо обратното – те са плюс, а не са минус. И в момента вие точно това направихте. Ако ви слушаха българските избиратели, щяха да кажат ашколсун на този законопроект.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това реплика ли беше или изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изказване.
Господин Чачев, заповядайте за реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, явно за лудо сте стояли и в двете комисии - и в Бюджетната, и в Икономическата. Създаването на тази банка има една-единствена цел и госпожа Капон много ясно я каза. Вие сега бързате да излезе законът преди ремонта на кабинета, защото един от вашите министри, който ще падне сега от власт, ще трябва да оглави тази банка. Така ли е, господин Анастасов? (Реплика на народния представител Георги Анастасов.)
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вътрешният министър.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Целта е една-единствена: да сложите ръка върху европейските пари. Защото банката съществува и в момента под друго име. Така ли е, господин Велчев? И Вие я създадохте преди години.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това не е вярно.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Е, как да не е вярно? Сега просто сменяме името.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това не е вярно.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ако се бяхте заинтересували от мнението на Асоциацията на търговските банки, щяхте да знаете, че те са против този закон. Но Вие не се заинтересувахте. Вие си гледате само баницата 8:5:3 или 4:4:4, както казва Станишев.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не бъди популист.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: С приемането на този закон, господин Анастасов, с нищо няма да подпомогнеме анклава от българи, както казахте, в чужбина, нито ще спомогнем с нещо за развитието на българската икономика освен да създаваме нови корупционни схеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Анастасов, аз се извинявам от името на колегите, ако някой е засегнал Вашата компетентност. Не това е била целта на изказванията.
И за да покажа изключително уважение към Вас, ще Ви помоля да ни изясните, като човек, който подкрепя банката, какво означава “мониторинг-операции”, като част от дейността на банката? Какво означава “хармонизирано усвояването на средства, субсидии по проектите”? Ако може, да ни го обясните. И да ни обясните „извършването на спомагателни услуги”. Подчертахте Вашата подкрепа и компетентност. Ние ще Ви бъдем благодарни, ако ни обясните естеството на тази материя и действията на банката.
В по-широк план, уважаеми колеги. Насърчителна банка беше създадена от правителството на ОДС – една малка корекция към господин Чачев, това е вярно...
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Голяма корекция.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... но в ситуация, в която банковата система беше разсипана от Жан Виденов. Нямаше функционираща банкова система.
Сега се намираме в съвсем различна ситуация – ситуация, в която има стабилна банкова система и рекорден ръст на кредитите. Защо в този момент се създава по-голяма държавна банка – аз искам да попитам тук и господин Велчев, който претендира за пазарно ориентиран човек. Той с какви мотиви подкрепя тази идея? Ако може ясно да ни каже с каква мотивация подкрепя тази идея?
Проблемът всъщност не е само, че тази банка ще работи само с европейските фондове. Проблемът е по-дълбок и по-сериозен. Как ще ги разпределя и на кого ще ги дава. И тук е заложена следващата бомба, която е въпрос на време да избухне. Защото тази банка ще бъде управлявана от хора, администратори, назначени по схемата 3:5:8 или близка до нея, явно тя е в момент на предоговаряне. И тези администратори, господин Анастасов, на кого ще дават, според Вас, фондовете? Ще ги дават на фирми, които по различни причини са близки до управляващата тройна коалиция. Затова е лошо да има държавна банка, която да управлява европейските фондове. Въпрос на време да стане конфликт. Въпрос на време и от Европейската комисия да ни направят забележка по такъв въпрос, тъй като това в себе си съдържа понятието „конфликт на интереси”.
Понеже вече има проект за половин милион лева, който се стартира в тази област за дефиниране на конфликт на интереси, аз бих помолил министърът на държавната администрация и административната реформа да постави този въпрос – дето се вика, като се дават толкова пари, поне да се отговори на всички въпроси и дали тук няма заложен отсега конфликт на интереси и дали такива неща трябва да се правят.
Но пак към Вас, господин Анастасов, с уважение към Вашата компетентност, ако може ми обясните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... “мониторинг-операции” какво значи и “хармонизирано усвояването на средства, субсидии по проектите”, защото Вие казахте, че подкрепяте идеята. Ще Ви бъдем благодарни – аз, а вярвам и всички колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Капон – трета реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, аз ще си присъединя към въпросите, които зададе моят колега. Аз също искам да ми разясните, поради добрата Ви компетентност, защо смятате, че в държавни ръце трябва да бъде оставен рисковият капитал, тоест “риск инвенчер кепитълс”, но това е част от дейността на банката, където държавата чрез нейното участие с парите от европейските фондове, които са сложени, да участват в рискови капиталови вложения. Това е другата част, която смятам, че е много интересно да ни изясните на нас тук.
Само да ви кажа още нещо. Видно е едно, за да финансирате българите в чужбина – знаем във Виена кои от тях останаха и какви бяха. Разбирам, че двете червени каси леко се дистанцираха явно от БСП и БСП иска да си направи поредната друга точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Очевидно е, че когато четете един закон, вие си мислите, че вечно ще е статуквото в този парламент. Не е вярно. Парламентът е динамична структура, както и едно управление. Но благодаря за Вашата увереност, че левицата, а и тази коалиция ще продължават да управляват дълги, дълги години, защото управлението на една банка се определя от правителството. Следователно Вие предполагате, че ние ще управляваме още 20-30 години, в което ние не се съмняваме.
А сега да продължа по същество на Вашата теза.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И повече от 30.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Може и повече – 40 години. Време е вече българските социалдемократи да влязат по-здраво във властта. Досега не са управлявали страната като хората.
Що се касае обаче до Вашите въпроси, голяма част от тях бих Ви дал като консултация, защото е пазарна икономика. (Шум и реплики от ОДС.) В свободното си време ще Ви ги дам по определена стойност, разбира се. А на социално слабите, ако Вие се признавате за социално слаби, с най-голямо удоволствие ще Ви приема безплатно. Само на социално слаби даваме безплатни консултации.
Пределно ясно е формулирана тематиката. Пак подчертавам: България има нужда от такава държавна банка. (Шум и реплики от ОДС. Реплики на н.п. Мария Капон.)
Вие сте един голям диктатор, доколкото разбирам. Много се радвам, че казвате кой да седне и кой да застане на мястото. С този замах можете да станете учителка до четвърти клас, разбира се.
Много е важно друго: България има нужда от тази банка и това е едно от положителните неща, които направи правителството на ОДС. Това, че сега тя се доразвива и ще върви в положителен аспект, който да стимулира развитието на българската икономика, е нещо, което очевидно Вие не можете да го разберете. Държавна банка, която да стимулира инвестициите, това е от години – в Германия съществува такава държавна банка, която стимулира инвестициите в цял свят и застава зад големите проекти на бизнеса, на германския бизнес, за да запазим и българските интереси. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всъщност няма нищо ненормално в това господин Анастасов и неговите колеги да искат държавни банки. Бих казал, че във философията на социализма има такива понятия. Дето се вика, нормално е да си ги искат, нормално е да си ги предлагат.
Чудната работа или странността на цялата ситуация е, че партии като НДСВ и ДПС, които претендират за либерална насоченост, подкрепят тези идеи – това е странността. Иначе в това, че господин Анастасов и неговите колеги искат държавни банки, в това няма нищо за учудване.
Между другото, през 1997 г. имаше много държавни банки в България, много такива банки, но всички те фалираха. И това е проблемът в икономиката, че грешките имат скъпа цена.
Наскоро излязоха данни, които показаха колко години след това се е възстановявала икономиката – над 10 години се е възстановявала българската икономика от провалите на Жан Виденов. Това е проблемът – че грешките се плащат скъпо.
И сега вие сте на път да направите още една особено глупава грешка. Но за тази грешка не можем да се сърдим много на БСП. Нормално е, социалистическата идеология предполага много държавни неща, да се вярва в тях, няма смисъл да ги убеждаваме.
Но въпросът е следният и се обръщам към Вас, господин Велчев, тъй като сте и най-близко до мен и сте бивш министър на финансите, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси: с какви мотиви НДСВ подкрепя този законопроект? Ние се намираме в нова хипотеза, в нова ситуация – стабилна, развита банкова система, ръст на кредитирането. Няма никаква разумна причина да се приема държавна банка, която да започне да работи особено с европейските фондове. Няма никаква разумна причина.
Очевидно е за хората, които са по-навътре в работата на тройната коалиция, че това се прави като някаква договорка между трите партии. Договорено е нещо да бъде дадено на БСП, затова е трябвало НДСВ да приеме подобна банка, която е абсолютно безсмислена.
Но когато се правят подобни сделчици, накрая цената е много висока и цената е в лошата работа с европейските фондове, вътрешни и международни скандали.
Допълвайки въпросите на колегите. Идеята за рисков капитал е той да бъде управляван от частни субекти. Понеже давате европейски примери, аз попитах и на заседанието на Комисията по бюджет и финанси за същото. Господин Анастасов повтаря за своята компетентност, заместник-министърът на финансите, който има удоволствието да присъства на това заседание, господин Велчев, дайте европейски примери, когато Венчер Кепитъл Фънс – фондове за частен рисков капитал, се управляват от държавата? Откъде взимате тази практика? Откъде я взехте? Нека да стане някой от тази трибуна и да ми каже откъде я взимате, защото ние не познаваме такава европейска практика!
Идеята рисковото финансиране е да се прави от частни банки. И когато държавата се заема с несвойствени функции, започват да стават големите бели. Ние в СДС не искаме да ставаме част от една нова беля, която се заформя в българския парламент. Ще гласуваме категорично „против” целия законопроект и всички текстове.
Не мога да разбера обаче тези партии, които твърдят, че са либерални, защо ги подкрепят.
Призовавам още веднъж: станете и си кажете ще го подкрепяте ли? И ако го подкрепяте, защо стоите зад подобен абсолютно вреден за България законопроект за държавните банки на БСП. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към изказването на народния представител Мартин Димитров? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение, но моля ви по чл. 4, а не по материята на целия законопроект. Не сме на първо четене.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място), МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място) : Това е в чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, добре, знам че е чл. 4, където са разписани правомощията.
Няма желаещи.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Атанас Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя коментар по конкретните членове и най-вече във връзка с усвояване на средствата от европейските кохезионни и структурни фондове. Искам да дам пояснение, за да стане ясно, че банката може да бъде разпределител и именно на тази база да обясня какво означава хармонизиране и мониторинг.
Принципно всяка държава ползва своя банка за развитие като инструмент за прилагане на своята икономическа и социална политика. Смятам, че необходимостта от такъв вид институция, обединяваща фондове, които всяка държава от общността има, тези банки са най-вече инструмент за финансиране на определен обхват от структурни мерки.
Трябва да припомня, че Министерският съвет е приел Националната стратегическа референтна рамка, която всъщност дава рамката на седемте оперативни програми. В рамките на своя ресор аз изпълнявам и качеството на одитор по оценка на съответствието на оперативните програми, където много ясно е казано, че управляващите органи са изпълнителят, който организира процедури, процедурите в повечето случаи са тръжни, и финансират съответните бенефициенти.
В качеството си на национален координатор Министерството на финансите може да бъде разпределител на тези финансови средства, но не и да определя политика, с която да конкретизира къде трябва да бъдат отпускани финансовите средства.
В този момент в ролята си на разпределител, в качеството си на изпълнител Министерството на финансите определяше в единна сметка в Българската народна банка. Банката за развитие може да изпълнява единствено функцията на разпределяне на средствата, когато те бъдат одобрени с приключени процедури и утвърдени бенефициенти.
Най-просто казано, одитът означава да оценим съответствието на ниво управляващи органи, комитети за наблюдение и в никакъв случай банката за развитие не може да бъде функция, която да определя приоритетно на кого да бъдат отпускани средства по усвояването на европейските фондове.
От гледна точка на коментара кой може да определя политиката на банката, не бива да забравяме, че уставният капитал не може да бъде увеличаван неограничено. Също така се допуска собствениците на банката и на акции на капитал от банката да бъдат единствено Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд, банки за развитие от страни – членки на Европейския съюз. Така че тук не намирам инструменти за политическо участие.
От гледна точка на политиката за малките и средните предприятия смятам, че това е продължение на политиката на Агенцията за малки и средни предприятия, тъй като това предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия може именно да предлага стимулиране на експорта.
Да не забравяме, че създаването на този фонд за капиталови инвестиции, както и националният гаранционен фонд могат единствено да обезпечат и да гарантират дейностите на малките и средните предприятия за получаване на кредити. Банката единствено може да определя общата политика, но не и да разпределя по собствено усмотрение средства от структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин заместник-министърът съвсем точно обоснова защо няма нужда от такава банка – защото политиката се определя, както самият той спомена съвсем правилно, от правителството. Каква е политическата воля в страната, как се договаря с Европейския съюз – това е дейност на българското правителство. След като се извърши тази процедура по съгласуване, договаряне и пр., всички останали следващи финансови действия имат строго определен ред именно от Европейския съюз и няма нужда от никакви междинни депа за пари. Наистина един проект е договорен, той започва да се реализира, има си процедура, накрая има изпълнители. Спрямо тази процедура те започват да усвояват финансови средства.
Защитавайки текстовете на въпросния чл. 4 на вносителя, самият вносител съвсем правилно обоснова, че политическата воля е в ръцете на правителството, а не в една финансова институция, било то държавна банка. Рамката се определя от Министерския съвет, договореността се постига със съответни институции на правителството - на изпълнителната власт, парламентът ги контролира – това е политическата процедура и воля. Нямате нужда от никакъв друг инструмент впоследствие, защото тези, които са създадени по Конституция, вършат своята работа под контрола на парламента. Това е.
Всичко следващо надолу е въпрос на технология, която вие усложнявате и в много случаи не давате ясни отговори защо я усложнявате, създавайки тази банка, която пък колега преди мен каза, че била дело на нашето управление от 1997 до 2001 г. Никога не сме правили банка с цел тя да се грижи за европейските средства. Ние имахме идея, тази идея функционира и до ден-днешен - за насърчителна, протекционистична политика чрез финансова институция, наречена Насърчителна банка. Това е.
Какви са нейните успехи, как тя се вписва в една обща политика на държавата по отношение на насърчаване на родна индустрия и търговия, това е друга тема и съвсем не е свързана с тези текстове.
Тези текстове ни отвеждат в друга посока. Посоката е да направим финансов инструмент, където да съберем европейските пари. Кой го прави? Правителството, тоест управляващите. Каква е гаранцията, че те няма да злоупотребяват? Никаква. Напротив, създава се много широка възможност за злоупотреби. Тези злоупотреби имат име – името е корупция. Това е, срещу което възразяваме абсолютно всички от самото първо четене на този законопроект, в частност – и в комисията. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 4 от законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: “Глава четвърта – Управление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има предложение от народния представител Мария Капон в чл. 5 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като съм гледала закона от първа до последна част, защото знам, че няма как да го спра, при положение че правителството е решило да прави тази банка, съм се опитала в рамките на закона да направя някаква превенция за това дадени дейности да не се случат.
По-нататък в друга точка от закона предлагам отчетът не само да се дава за сведение, а да бъде одобряван от Министерския съвет. В комисията моят колега Мартин Димитров предлагаше този отчет да бъде одобряван от Народното събрание. Това е причината, поради която текстът е тук.
Ще използвам случая, говорейки по Глава четвърта, за да кажа, че намирам за изключително некомпетентно отношението на Министерството на финансите, защото никой от нас не чу от тази трибуна какво значи да хармонизираме усвояването на средства. Аз очаквах самият термин “хармонизиране усвояването на средства” да бъде обоснован от Министерството на финансите или поне преведен във вида, в който е. До момента ние не получаваме този отговор.
Да не говорим за това - освен че средствата от Европейския съюз ще бъдат в банката, банката ще си има собствени консултантски фирми, ще си има собствен национален гаранционен фонд, който да съфинансира примерно общински проекти под формата, че стимулира малки и средни предприятия в определени общини. Ако Националният гаранционен фонд трябваше да е държавна политика и той да съществува като такъв, трябваше да е извън рамките на този закон и той наистина да е държавна политика. Това е тема за дискусията по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, дами и господа! Направих предложение, което не беше одобрено от Комисията по бюджет и финанси и беше в устен вид. Аз предлагам и държа българският парламент да го гласува.
То представлява следното допълнение към ал. 3: “Отчетът за дейността се предоставя за сведение на Министерския съвет и на Народното събрание”.
С голямо удивление установих, че Комисията по бюджет и финанси не подкрепи този текст с обяснението, че той бил публичен. Ако е така, защо се предоставя за сведение на Министерския съвет и защо да е проблем да се предостави за сведение на Народното събрание?
Колегите от СДС, а вярвам, че и цялата дясна опозиция, очакваме сериозни проблеми с тази банка. Елементарен механизъм на контрол е този годишен отчет да бъде предоставен поне за сведение на Народното събрание. Тук правя уговорката, че годишният отчет е по-широко понятие от финансовите отчети, които обикновено се публикуват на страницата на финансовите институции.
Колеги, не виждам разумна причина - ако вие виждате, вземете думата и ме репликирайте - годишният отчет на банката да бъде предоставен за сведение на Народното събрание. Да не говорим, че има основание за по-сериозна процедура, като например неговото одобряване. Но поне за сведение няма разумна причина да не бъде предоставен. Така поне ще има някаква информация какво прави държавната банка с европейските фондове, макар, както вече стана ясно, да няма никаква разумна причина в една пазарна икономика да се правят подобни странни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 5? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: “Глава пета – Капитал и резерви.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 6 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев – в ал. 4 думите “от банки за развитие от страни – членки на Европейския съюз” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
“(1) Капиталът на банката е вписаният в Търговския регистър капитал на “Насърчителна банка” АД към датата на влизане на този закон в сила.”
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
“(2) Държавата не може да извършва действия на разпореждане с акциите си, които ще доведат до намаляване на участието й в капитала на банката под 51 на сто.”
3. В края на ал. 4 се добавя следното изречение: “В тези случаи не се прилага чл. 31 от Закона за кредитните институции”.
Комисията подкрепя предложението по т. 3 и не го подкрепя по т. 1 и 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага в ал. 4 да се създаде изречение второ със следното съдържание:
“В тези случаи не се прилага чл. 31 от Закона за кредитните институции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тук е записан текст с уговорката, която не се вижда с просто око, и тя е: ако мине. Ако българският парламент не забележи и мине, да стане част от закона. За какво става въпрос? Става въпрос за текста, че в тези случаи не се прилага чл. 31 от Закона за кредитните институции. Много интересно, и това са текстовете, ако не ме лъже паметта, които касаят капиталовата адекватност. Въпросът е: с какви мотиви са предложени подобни текстове? Тоест вносителят е имал идеята тази банка да бъде извън обичайните регулаторни механизми на банковата система.
И аз бих искал да се обърна към уважаемите представители на Министерството на финансите: правят държавна банка, тя ще работи с европейските фондове и да бъде извън регулаторните механизми на банковата система. Много интересно! Искам да ви попитам: каква мотивация ви е подбудила към правенето на подобни предложения? Аз бих ги определил като най-малкото опасни.
Тук се вижда какъв е бил замисълът за създаването на тази банка – банка извън закона, банка извън правилата, банка, която да прави каквото си иска. Това е бил първоначалният замисъл. Но понеже има няколко по-активни и мислещи колеги в Комисията по бюджет и финанси и ви е станало неудобно. Питали са ви: „Ама как тази банка сега няма да спазва обичайните правила, пък другите трябва да ги спазват?!”. И някак си ви е станало неудобно – сега как да го обясним и това на медиите. Но очевидно това е замисълът: да се направи банка извън закона.
И пак възниква въпросът: защо въобще ни е тази банка?! Аз много бих се радвал ако представителите на Министерството на финансите защитят тази тяхна теза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Към чл. 6, ал. 4 има предложение от колеги от нашата парламентарна група: думите „от банки за развитие от страни - членки на Европейския съюз” да отпаднат. Искам да поясня за колегите в залата за какво става дума.
Текстът на ал. 4 е: „Акциите от капитала на банката освен от българската държава могат да бъдат придобивани и притежавани от Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд...”. Нашето предложение е тук да се сложи точка, а текстът продължава „От банки за развитие от държави – членки на Европейския съюз”.
Дотук се говореше, че банката запазва своя смисъл и характер на насърчителна банка, тоест на банка, която се занимава с протекционизъм в българската икономика. Какъв е интересът на банки на държави членки и то банки за развитие, тоест създадени по същата причина в собствените си национални държави, да притежават акции тук, в българската банка, и как този интерес съвпада с българския интерес? Според нас е точно обратното: тези интереси влизат в конфликт.
Ако големите банки за развитие към Съвета на Европа -Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд, имат замисъла от гледна точка на интеграционния процес да подпомагат националните държави, националните икономики по пътя на тяхната интеграция – да, но тези, които са създадени в рамките на националните държави – членки на Европейския съюз, те нали имат своя смисъл да стимулират кредита, да стимулират развитието на собствения си експорт, да стимулират собствената си икономика да бъде динамична, да се разраства, да навлиза в други държави, противно на интереса, който има съответно другата национална държава. Защо тогава отваряме вратата за този сблъсък с българския стопански интерес на тези банки, на съответните, както е записано тук, държави – членки на Европейския съюз?!
Неслучайно при ратификацията на Лисабонския договор говорехме на тази тема. Самият договор даде все повече и повече път за защита, протекция, на националните държави, включително и на националните парламенти, какво остава за националните икономики, върху които се базира създаването и функционирането на тези национални държави. Така че не виждаме никаква логика, ако се спазва поне малко първоначалният замисъл на съществуване на такава банка, да присъства този текст, защото е сблъсък на интереси и то на много голямо равнище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Извън, че един от много малкото текстове, които съм предложила, изобщо е приет тук, в закона, аз имам един адекватен въпрос. Тъй като в Комисията по бюджет и финанси – искам да се върна към дебата, представителите на вносителя се опитваха да ни убедят, че всъщност то не било сигурно, че европейските фондове ще бъдат в тази банка, независимо от текстовете, които пише.
Ако наистина целта е стимулиране на българските малки и средни предприятия, моят въпрос е: защо ограничаваме банката, акциите от капитала на банката да бъдат придобити примерно само от Банката за развитие към Съвета на Европа или от Европейския инвестиционен фонд? Защо не може от американски инвестиционни фондове или от някакви други инвестиционни фондове? Или това е страхът на собственото правителство да не тръгнат да постъпват от руски инвестиционни фондове или други? Защото със сигурност вече в новите икономики има достатъчно интереси може би, които да стимулират български предприятия.
Ако се върна на дейността на банката, където може да се стимулират инвестиции на български фирми в чужбина, каква е логиката да не може от тези страни, в които ще бъдат тези инвестиции, да имат интерес да закупуват част от акциите? Това е въпросът, който показва, че всъщност банката е изключително и само направена да управлява европейски средства, да има спомагателна дейност и съответни дъщерни дружества, в които да участва в капитала им за консултантска дейност по европроекти. Монополизиране, защото казвам: с част от капитала на част от елита, който в момента управлява страната, и съответно чрез националния гаранционен фонд да подкрепят собствените си общини. Затова тук резонен е въпросът: какво би ограничило в крайна сметка да има и други инвеститори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания чл. 6? Няма.
Да докладваме, че чл. 7 и чл. 8 са по вносител, Глава шеста е по вносител, чл. 9 е по вносител.
По тези текстове има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава седма – Държавни гаранции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 10 има предложение от народния представител Мария Капон:
„В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя както следва:
„(1) За финансиране дейността на банката по чл. 9, т. 2 и 3, когато финансирането ще се използва според чл. 4, ал. 1 и е с договорен срок над една година, могат да бъдат издавани държавни гаранции при условията и по реда на Закона за държавния дълг.”
2. Алинея 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, мисля, че тук има още едно доказателство за какво ще се използва банката. Не смятам за нормално, че дългът на банката по ал. 1 (по-важната поправка е ал. 2 да отпадне) по държавните гаранции, които издава за финансиране (ще се върнем за коя точно дейност на банката става въпрос), е гарантиран от държавата и представлява задължение по правителството в случаите, когато Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията и на Закона за държавния дълг. Това с изискванията на Конституцията е нещо като допълнителна гаранция за онова, което се крие в текста.
Смятам, че този текст трябва да отпадне, защото не е нормално дългът на банката да е гарантиран от държавата още веднъж. По дейността на банката, по чл. 9, т. 2 и 3 – емитиране от банката на облигации, заеми на местни и чуждестранни международни институции е видно, че може да се окаже, че този дълг не е качествен. Това е причината, поради която задължително тази точка трябва да отпадне.
Видно е от страна на вносителите и от Комисията по бюджет и финанси, че нямаше разбиране по въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, важно е държавната политика или политиката на правителството в едно направление да бъде последователна.
Ще ви дам въпиющ пример за непоследователност. Правителството и Българската народна банка казват, че има голям ръст на кредитирането, че трябва да го ограничим, поради което се увеличиха минималните задължителни резерви. Имаше такава политика на БНБ към всички частни банки.
От друга страна обаче какво прави държавата? Създава се държавна банка, която ще раздава кредити, но забележете – те могат да се превърнат в гарантиран от държавата дълг. Изключителна непоследователност в политиката на правителството и на БНБ! Тоест вие ограничавате всички частни субекти и казвате, че нарастването на кредитите е проблем, а от друга страна си правите държавна банка, която ще раздава кредити и те ще бъдат държавно гарантирани. От това по-голяма непоследователност – здраве му кажи! До вчера от тази трибуна уважавани леви икономисти от БСП твърдяха, че размерът на кредитите и нарастващото кредитиране е много голям проблем. Мислеше се за мерки как да бъде намалено кредитирането. Сега не само че ще има държавна банка, но тя ще раздава държавно гарантирани кредити. Може би за вас това не е проблем, може би не е проблем за вас един ден да се прави една политика, а на следващия ден – точно противоположната, но няма по-лоши примери от подобни силно противоречащи си действия на едно правителство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 10? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: “Глава осма – Ликвидация”.
Има предложение от Мария Капон – Глава осма да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Госпожа Капон предлага и чл. 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: “Глава девета – Фонд за капиталови инвестиции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 12 има предложение от Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев – в ал. 2 думата “чуждестранни” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Мария Капон, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12, като предлага в ал. 2 след думата “финансови” да се добави “и кредитни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, стигнахме до черешката на тортата – Фонд за рисков капитал, който ще оперира по следния начин:
Група чиновници, които ще управляват банката и Фонда за рисков капитал, ще се съберат в един хубав ден и при тях ще идват заявления за кредити от фирми, които не са получили кредити от останалата част на банковата система. Тогава групата администратори, назначени от БСП, НДСВ и ДПС, ще казват в кои случаи рискови кредити, за които не е получено кредитиране от истинската банкова система, ще бъдат финансирани от държавната банка. Забележете с какво се занимава държавата – държавата или групата чиновници, назначени от БСП, НДСВ и ДПС: ще оценяват кои рискови кредити да получат финансиране от държавната банка. Изключително интересна работа! Без да претендираме за познаване на бъдещето, какво можем да кажем? Кредити ще получават фирми, които по някаква причина са близки до една от трите партии. Моля някои от вас да стане и да опровергае тази теза – как няма да стане така. Как ще гарантирате, че тези кредити няма да се получават от фирми, близки до БСП, НДСВ и ДПС? Това е идеята – затова се прави и банката. Тя се прави, за да може фирми, близки до тройната коалиция, да получават рискови кредити. Затова няколко пъти попитах в Комисията по бюджет и финанси, а сега питам и уважаемите представители на Министерството на финансите: от коя добра европейска практика взехте идеята за Фонда за рисков капитал? Тук излизат колеги и говорят за добри европейски практики - оттам били взели идеята за банката. Чухме в тази насока господин Анастасов. Моля да ни кажете откъде взехте този пример. Ние от СДС категорично сме против идеята група администратори да дават рискови кредити. По този начин се рискуват парите на данъкоплатеца. Идеята на рисковото финансиране е с него да се занимава частният сектор. То по презумпция е създадено по тази причина.
Тук обаче има много сериозно нововъведение. Не е далеч от социалистическата логика хората от БСП да правят подобни неща. Но либералните партии НДСВ и ДПС защо ги подкрепят? Или защо си мълчат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текста на чл. 12. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага:
“1. В ал. 1:
а) в т. 1 и 2 думата “местни” да отпадне;
б) в т. 4 думата “български” да отпадне.
2. В ал. 2 и 3 думата “местни” да отпадне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Фонд за капиталови инвестиции участва в капитала на малки и средни предприятия в размер до максимално позволените стойности, но не повече от 34 на сто от капитала на едно търговско дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 14.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, тук трябва да сме наясно, че такъв фонд за капиталови инвестиции е необходим и аз много се радвам, че точно господин Велчев докладва днес законопроекта, защото той е от малкото в тази зала, които са напълно наясно как не може да бъде даден в ръцете на държавата този рисков капитал. Но по-интересно е да се види, че правим фонд за капиталови инвестиции в капитала на едно търговско дружество, капиталът на което не може да надвишава повече от десет на сто от капитала на фонда. Погледнато по друг начин, това означава, че този фонд може да стигне само за десет такива проекта. Това е изключително важно, защото е много висока границата, която е записана.
Това е коментарът ми по чл. 14. Аз лично ще гласувам против тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Реплики има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава десета – Национален гаранционен фонд”.
Предложението на народния представител Мария Капон е Глава десета да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Предложението на Мария Капон за чл. 15 е да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, като предлага в ал. 2 след думата „финансови” да се добави „и кредитни”.
Член 16. Отново предложението на Мария Капон е чл. 16 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, като предлага в точки 1, 2 и 3 на ал. 1 думата „местни” да отпадне.
Член 17 – предложението на Мария Капон е чл. 17 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Член 18 – отново предложението на Мария Капон е чл. 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Мотивите ми са, ако трябва наистина да има Национален гаранционен фонд за това да бъдат съфинансирани проекти на Европейския съюз, особено на проекти, които се правят в публично-частно партньорство между малки и средни предприятия и общини, които не могат да си позволят чрез бюджетите си да съфинансират тези проекти, то този Национален гаранционен фонд трябва да бъде национална политика. Не може да е политика на една банка, независимо че тази банка е държавна, във вида, в който е написан законопроектът. Защото, вкарвайки Националния гаранционен фонд тук, а това се вменява с текстовете, това означава, че утре банката може да има други съдружници, други акционери и той няма да изпълнява националната си задача, която би трябвало да има един такъв национален гаранционен фонд.
Много дълги години различни и неправителствени организации, и Асоциацията на градовете и регионите се опитват да създадат такъв Национален гаранционен фонд, който да е заедно с проект на Световната банка, заедно с Асоциацията на малките и средни предприятия. Но категорично ако такъв фонд се създаде, а аз съм убедена, че във вида, в който го обяснявам, има нужда от него, в него може да участва една банка като Българска банка за развитие, която да черпи от различни места капитала си и финансовия си ресурс, а не от еврофондове, и тази банка реално може да участва в този Национален гаранционен фонд. Но той трябва да е създаден от Министерския съвет и да има национална политика.
Това е причината, поради която съм записала цялата Глава десета да отпадне и по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби предлагам механизма на създаването на един такъв национален фонд, като казвам, че ако Министерският съвет го създава, банката може да притежава част от него, но по този начин той може да има коренно различна роля. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз подкрепям Мария Капон в разсъжденията, които направи пред вас. Мисля, че въпросът за Гаранционния фонд, колеги, е много сериозен. Така или иначе, банката е търговско дружество, тя се подчинява на Търговския закон. Не е сериозно да смятаме, че всички, които имат потребност, всички общини – от най-малката до най-голямата, отделно всички фирми, които искат да се възползват от възможността да получат финансиране по европейски проекти, трябва до една степен да финансират този проект, да участват в него. Заради това създаването на Гаранционен фонд е жизненоважен проблем за нашата страна и най-вече за общините. Основните средства за инфраструктура ще се усвояват през общините. Затова този фонд може да бъде само национална политика. Изваден от една банка, той ще даде възможност във фонда да участват и други банки. Те също имат стремеж да излязат на пазара, да привличат клиенти и, разбира се, да показват стимули за тези свои клиенти.
В този смисъл застопоряването на фонда в рамките на една търговска банка, пък била тя със 100% държавен капитал, е контрапродуктивно.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тя ще дава само на добрите кметове, госпожо Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тази глава от закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Глава единадесета – Особени разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 19 предложението на Мария Капон е да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
По чл. 20 предложението на Мария Капон е думата „дъщерни” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава единадесета. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 предложението на Мария Капон е т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип, като предлага т. 1 да се измени така:
„1. „Малки и средни предприятия” са предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, регистрирани на територията на Република България”.
В т. 2 думите „по характер” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има предложение на Мария Капон – създава се нов § 2 към Преходните и заключителни разпоредби, а останалите параграфи се преномерират, със следното съдържание:
„§ 2. (1) При влизането в сила на този закон Министерският съвет създава Национален гаранционен фонд, в който банката притежава не по-малко от 51 на сто от капитала.
(2) Акционери в Националния гаранционен фонд могат да бъдат местни, чуждестранни и международни финансови институции.
(3) Националният гаранционен фонд има едностепенна система на управление и се представлява от Съвет на директорите, който се председателства от министъра на финансите.
(4) Дейността на Националния гаранционен фонд се ръководи от приоритетите на банката и включва:
1. издаване на гаранции за попълване на обезпечението по заеми на местни малки и средни предприятия;
2. предлагане на други продукти на местни малки и средни предприятия като гаранция за участие в търг, гаранция за добро изпълнение, гаранция за авансово плащане, гаранция за изплащане на кредит на износител и други, уредени със закон;
3. издаване на гаранции за допълване на обезпечение по заеми на местни малки и средни предприятия, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност, и за внедряване на тези продукти и научни разработки в индустрията.
(5) Издаваните гаранции по предходната алинея не могат да надвишават 50 на сто от задължението.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По § 2 има предложение от народния представител Мария Капон – в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „С размера на възстановените суми се увеличава капиталът” се заменят с думите „Размерът на възстановените суми може да се използва за увеличаване капитала”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По § 3 има предложение от народния представител Мария Капон – в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби последното изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 4 има ли народен представител, който желае да вземе отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По § 5 има направено предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Лидия Шулева - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, като предлага следната редакция:
„§ 5. Съгласно този закон институциите от банковата група на банката имат статут и на финансови институции по смисъла на чл. 44, втори параграф, буква „б”, т. ii от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, и по време на първо четене казах, че в § 5 е заровено кучето.
Параграф 5 – давате ли си сметка за какво става дума? Ще ви прочета чл. 44, т. „б”, подточка „ii”, която гласи: „На финансова институция без да се отправя покана за представяне на предложения, ако това е съгласувано съгласно национален закон, съвместим с договора”.
Или по този начин се заобикаля Закона за обществените поръчки. Така ли е, господин Велчев? Единствено и само! Това е най-корупционният текст в този закон.
За мен е наглост това да се предлага, след като България вече втора година е член на Европейския съюз и мотивът за това да са именно директивите на Европейския съюз. Това не е ли чиста корупция, уважаеми колеги? Давате ли си сметка за какво става дума? И всичко, което се изговори дотук, в крайна сметка се концентрира именно в този § 5 на Преходните и заключителните разпоредби. Досега в този парламент не е приеман такъв текст. Ще спра дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 5?
Заповядайте, госпожо Капон
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Понеже сме на финала на законопроекта, а всъщност законопроектът трябваше да започне с § 5, защото това е причината, поради която се създава банката – да бъдат заобикаляни всички обществени поръчки, ще си позволя да кажа следното. Тъй като в по-горен текст се каза, че банката ще обслужва своите служители и клиенти на банката, тоест тези, които веднъж са кандидатствали или държат там средствата си, или са привлечени през средства на държавния бюджет или европейски фондове, че съмненията ми за това какво ще се случва, са много големи, поради един конкретен факт, който в момента се случва, а именно обществената поръчка, дадена от Здравната каса в България. В момента, в която Здравната каса иска от банките – чета ви 5.10 – „предоставяне на леки служебни автомобили за безвъзмездно ползване”. Представете си докъде сме стигнали.
Тъй като става все по-неизгодно поставянето на такива обществени поръчки в публичното пространство, то, използвайки регламенти на Европейския съюз и една такава банка, всичко това може да стане под масата и надали, и когато няма да има един нормален одит, към който да има анализ, обществото може да получи ясната оценка какво се е случило с нашите пари, които ще бъдат в тази банка.
Поради тази причина, господин председател, пак казвам, тъй като сме накрая на законопроекта, мисля, че становището не само на опозицията, надявам се утре и на част от мнозинството, поне на либералния сегмент, е да не оставя в ръцете на бившия, бъдещ може би министър, както се говори в кулоарите – Гагаузов, да оглави тази банка и да създаде собствения елит на БСП през европейски фондове чрез текстове, които ние ще гласуваме оттук. Защото, излизайки оттук, от тази зала законопроектът, никой не се интересува кой от нас как е гласувал, в кое Народно събрание и в кой период, и кой е в тази зала. Единственото, което си казват отвън е, че ние сме създали този законопроект.
Затова ви моля в рамките на днешния и на утрешния ден, водете тези разговори в парламентарните си групи. Дано осъзнавате пред какво ще бъде поставена страната ни и с тази банка и как тя ще нарушава пазарният механизъм.
Надявам се, че това са били и мотивите на госпожа Шулева, която е искала § 5 да отпадне – понеже виждам, че идва в подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, сега е момента да помислим, макар и за момент, какво се получава. Европейските фондове като направление се определят от правителството. Минават през държавната банка и отиват във фирмите и, да речем, общините, които в крайна сметка ги употребяват. Тоест кръгът се затваря. Тази държавна банка се прави и с цел да не изтича информация и вече да се скрият част от съмнителните операции, които се извършват с европейските фондове. Тъй като, ако има задължение за избор на частна банка с конкурс, има възможност да излезе информация от затворения кръг и обществото да научи какво се случва. Това е една от целите, които се преследват със създаването на държавна банка – покриване на информация и затваряне на кръга.
По време на заседанието на Бюджетната комисия ни беше казано, че част от парите от програмата „Конкурентоспособност” ще минават през държавната банка с обяснението: ама вие защо се притеснявате, това са само част от парите? Откъде идва вашето безпокойство?
Подобна практика определено не е добра.
Ние ще гласуваме против и призоваваме всички хора с разум и пазарна ориентираност да не подкрепят тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Госпожо Шулева, заповядайте за изказване.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да се спра на мотивите, от които съм изхождала, когато направих предложение за отпадане на § 5. Каква ще бъде ситуацията, пред която ще се озовем, ако този § 5 бъде приет? От една страна, ще има законов текст, на който ще се позоват и ще спрат създаването на Гаранционния фонд към Eвропейския фонд, така както е записано в оперативната програма, тъй като по дейностите, които са предвидени в Оперативна програма „Конкурентоспособност”, приоритет да се възложи на изпълнение на Европейския инвестиционен фонд в съответствие с инициативата „Джереми”. Позовавайки се на този законов текст в § 5, това ще бъде спряно.
От друга страна, ако искаме тези средства да бъдат насочени към Банката за развитие, това неминуемо води до нотификация на Европейската комисия и влизане в режим на държавна помощ. Това ще забави изключително много самото приемане, самото влизане в действие на този закон и аз мисля, че ще се получи един омагьосан кръг от резултата, който ще бъде спиране на създаването на такъв Гаранционен фонд, който бизнесът от много дълго време чака.
От една страна, лично аз смятам, че този § 5 трябва да отпадне, ако искаме законът да влезе в сила. Той все пак си има своите достойнства и е добре да влезе в сила.
От друга страна, не можем да допуснем промяна на Оперативна програма „Конкурентоспособност” сега, когато тя и без това не върви, тъй като все още няма нито един проект одобрен по Оперативна програма „Конкурентоспособност” и ако влезем в процедурата на промяна на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, то влизането на този Гаранционен фонд ще се отложи за безкрайно неопределено време. Аз мисля, че никой няма нужда от подобни действия в момента.
Действително, апелирам да се преосмисли смисълът от този § 5, защото, от една страна, той ще блокира, повтарям, създаването на Гаранционния фонд по инициативата „Джереми”, тъй като ще се позоват на този текст и ще я спрат – нещо, което е почти готово и може да сработи. Ако пък непременно искат това да стане през Гаранционна банка, влизаме в режима на нотификация за държавна помощ, което също няма да има никакъв ефект в близко време.
Действително смятам, че трябва да се видят разумните доводи относно липсата на каквато и да било обосновка и необходимост от този § 5 и, разбира се, да се гласува за неговото отпадане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Реплики? Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 5? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага § 6 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
„§ 7. В Закона за малките и средните предприятия се правят следните изменения:
1. В чл. 11, ал. 2 думите „Насърчителна банка – АД” се заменят с „Българската банка за развитие”.
2. Член 16 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това са последните параграфи. Имате думата, уважаеми народни представители, по § 6 и новия § 7. Няма желаещи.
С това докладът по Закона за Българската банка за развитие приключи.
Уважаеми народни представители, сега виждам, че часът е 13,35. Имаме Законопроект за регионалното развитие, който е доста обемист. Не виждам в залата председателя на комисията, също така и членове на комисията.
Предлагам ви да спрем дотук, като направя няколко съобщения, разбира се. Виждам съгласие.
Предстоящи гласувания за утре, петък от 9,00 ч.
1. Гласуване на проект за Решение за вземане на Акт от Конвенция № 188 за работата на регионалния сектор за 2007 г. и от Препоръка № 199 за работата на риболовния сектор 2007 г., приети на 96-ата сесия на Международната конференция на труда.
2. Гласуване на проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
3. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
4. Гласуване на второ четене на Законопроекта за Българската банка за развитие.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, в петък по седмичната ни програма, а и съобразно нашия правилник от 11,00 ч. трябва да имаме парламентарен контрол.
Ще ви съобщя министрите, които ще отговарят в петък:
1. заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
2. министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов;
3. министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил;
4. министърът на финансите Пламен Орешарски;
5. министърът на вътрешните работи Румен Петков;
6. министърът на отбраната Веселин Близнаков.
Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. и ще продължим с гласуванията.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,38 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова



Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев