Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Пенко Атанасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, по силата на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение, съгласувано с водещата комисия, днес да разгледаме законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносител Министерският съвет. Тъй като се касае за един срок, който изтича този месец, днес ще трябва да разгледаме този законопроект на първо четене, включително и да го гласуваме.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 129, против 22, въздържали се 8.
Тази точка се включва в дневния ред. Към нея ще преминем след гласуванията, които вчера обявих.
Първо подлагам на гласуване проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г. и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-ата Сесия на Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Поставям на гласуване проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, с вносител Министерския съвет.
Тук следва да отбележа, че се предлага решение, формулирано от Комисията по труда и социалната политика, което беше прочетено вчера пред вас.
Режим на гласуване.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Поставям на гласуване наименованието на законопроекта – „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
Има предложение от народните представители Васил Антонов, Мария Вълканова, Венелин Узунов и Румен Такоров, което не е подкрепено от комисията по т. 2, а по т. 1 и т. 3 е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на тези народни представители само по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола.
В такъв случай, след като предложението е оттеглено, поставям на гласуване § 1 така, както се предлага от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 22, въздържали се 87.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Има предложение на народните представители Васил Антонов, Мария Вълканова, Венелин Узунов и Румен Такоров. Тяхното предложение не се подкрепя от комисията по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Поставям на гласуване ...
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да бъде отразено в протокола.
Поставям на гласуване § 2, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова – за отпадане на § 2.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, оттегляте го.
Има идентично предложение от Маргарита Панева – също за отпадане на § 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Маргарита Панева.
Гласували 118 народни представители: за 13, против 14, въздържали се 91.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Има предложение на народните представители Васил Антонов, Мария Вълканова, Венелин Узунов и Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има предложение на народния представител Надя Антонова, направено в зала – по § 2, който става § 3. Народният представител Надя Антонова предлага в чл. 6, ал. 2 след думите „служебно правоотношение” да се добави „с лицата от администрацията”.
Моля, гласувайте това предложение, направено в зала.
Гласували 128 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Надя Антонова е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3 с вече гласуваната редакция на Надя Антонова.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
На стр. 4 има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 13, против 22, въздържали се 85.
Предложението на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
Поставям на гласуване § 4 по вносител, който става § 5 и се подкрепя от комисията; § 5, който става § 6 и е по предложение на комисията; § 6, който става § 7 и е по вносител, подкрепен от комисията; § 7, който става § 8 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
На стр. 6 от доклада има предложение от народните представители Васил Антонов, Мария Вълканова, Венелин Узунов и Румен Такоров (свързано с чл. 35, ал. 4), което не се подкрепя от комисията.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола, че предложението се оттегля.
Поставям на гласуване § 8, който става § 9 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 9, който става § 10; § 10, който става § 11; § 11, който става § 12, по вносител, подкрепен от комисията; § 12, който става § 13.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не е подкрено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 49, против 23, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Маргарита Панева, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 10, против 11, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
В пленарната зала народният представител Георги Анастасов е направил предложение по § 13, който става § 14, чл. 81в, ал. 2: „Думите „брутната си месечна заплата” да се заменят с „до една втора от брутната си месечна заплата, но не по-малка от минималната работна заплата за страната.”
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Може ли да обясня нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, тъй като това е единственият момент в закона, по който трябва да вземете отношение, тъй като има разлики, искам да ви напомня, че предложението на господин Анастасов е: тези хора, които отиват да работят в администрацията извън България, в структурите, към които ние принадлежим, е да не я получават, а да получават половината, но да е поне над минималната. По предложения текст от вносителя и приет от комисията, е да получават брутната си заплата в рамките на месеца.
Директивата на Европейския съюз е всички страни членки, които участват, получават заплати. Там наистина не е записана точна сума.
Искам да ви кажа, че има възможност, приемайки това решение, да попаднем в групата на държавите, които можем да наречем „сиромахомилски”, защото става дума за малък брой чиновници, става дума за сума от 500 хил. лв., тя може да се увеличава в годините. От това държавният бюджет, според мен, като председател на комисията го заявявам, няма по никакъв начин да развива никакви икономии. Икономиите са в друга посока. Това е начин да се ограничи заплащането на тези хора, нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията е приключила. (Реплика от КБ.) Дадох думата на господин Методиев в качеството на председател на комисията, за да обясни...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Аз не съм взел отношение дали да се гласува по един или друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не е взел отношение дали да се гласува по един или друг начин.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов, направено в залата.
Гласували 102 народни представители: за 42, против 15, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Анастасов, ще имате възможност да обосновете Вашето предложение.
Процедурата е единствена – прегласуване.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам много внимателно още веднъж да чуете доводите, защото тук става въпрос не за сиромахомилство, тази сложна дума, не защото ще правим някакъв имидж пред хората, а защото ощетяваме бюджета на този етап с половин милион лева всеки месец. Всеки месец! Ако за някого половин милион лева са дребни пари, това е огромна сума за българския данъкоплатец, за бюджета, като се има предвид, че ще нараснат три пъти повече тези, които ще ги изпращаме. След години тази сума вече ще нарасне на милион и половина. Всеки месец! Ние това го залагаме в момента в закона.
Време е да помислите върху този въпрос – че правим разхищения. Този чиновник ще получава там 4 хил. евро, а вие тук заедно с всичките добавки ще му давате още 1500 лв. допълнително и ще правим разходи. Защо? На кого е нужно това? Болшинството от тях не се връщат в България, те си остават там да работят. Тук тези хора работят на временен договор. Защо правим това? Може би от инат, за да докажем колко сме по-широко скроени, как можем да харчим с едра ръка пари. Това ли ще защитим ние? Ние трябва да търсим всяка една икономия. Хората затова ни обвиняват, че правим излишни разхищения.
Ето защо ви приканвам още веднъж, помислете, това не е политически акт, не е политическо решение, това е гражданско решение, справедливо отношение. Тези, които получават 4 хил. евро, което е 8 хил. лв., няма да обеднеят с тези 500 или 600, или 800 лв., които ще получат тук като чиста заплата. Няма да бъде справедливо.
Приканвам ви още веднъж да преосмислите вашето решение, подкрепете предложението, което направихме в залата, което подкрепи и министърът на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Георги Анастасов.
Гласували 113 народни представители: за 71, против 15, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Георги Анастасов се приема.
Поставям на гласуване § 13, който става § 14, както ни се предлага от комисията и с гласуваното току що предложение на народния представител Георги Анастасов за ал. 2.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 5.
Параграф 13, който става § 14, е приет.
Поставям на гласуване § 14, който става § 15, който е по вносител и се подкрепя от комисията; нов § 16, както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 5, въздържали се 76.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 15, който става § 17.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Параграф 17 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 16, който е по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Параграф 16 отпада.
По § 17 има предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Има и предложение на комисията за отпадане на § 17.
Първо ще поставя на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 17. Ако отпадне това, което ни предлага комисията, безпредметно става предложението на двамата народни представители.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 17.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграф 17 отпада.
По следващия параграф има предложение от народния представител Маргарита Панева – по § 18, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 11, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Моля, гласувайте § 18 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
На стр. 14 има предложение от народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 73.
Предложението на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 19. Ако има някаква грешка при номерацията, което не го вярвам, тя е техническа и ще бъде оправена при публикацията.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Параграф 19 е приет.
Поставям на гласуване § 20, така както е по вносител и се подкрепя от комисията, § 21, така както ни се предлага от комисията, § 22, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Заключителна разпоредба - комисията предлага да бъде „Заключителни разпоредби”.
Остана да гласуваме § 23, както се предлага от комисията, и § 24.
Моля да се отрази в протокола, че в § 24 трябва вече да бъде отбелязано приетото предложение на господин Георги Анастасов. Ние гласувахме това предложение на господин Анастасов „до една втора от брутното възнаграждение” в един преден текст. Има негово предложение в същата насока, но ние сме го гласували и вече е безпредметно да се гласува, ние сме го приели. Това трябва да намери отражение в новия чл. 120а – с други думи така, както се предлага от комисията, вече с гласуваното предложение на господин Георги Анастасов.
Моля, гласувайте тези параграфи, както и параграфи 25 и 26, така както се предлагат от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала има студенти от Нов български университет. Те са тук по покана на заместник-председателя на парламента госпожа Екатерина Михайлова.
Да поздравим младите ни колеги и бъдещи, надявам се, някои от тях депутати. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, днес, 18 април 2008 г., е постъпил общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Между другото той ви се раздава точно в този момент. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението ви се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както съобщи току-що председателстващият заседанието, беше раздаден общият проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Знаете, че промените в него са належащи с оглед осигуряването на по-голяма бързина при регистрацията и другите промени, които се извършват във фирмите и в търговските дружества.
По тази причина и с оглед предстоящата Великденска ваканция на парламента, ви моля да подкрепите едно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на тези три законопроекта от 7 на 3 дни. По този начин срокът ще изтече в понеделник след обяд, ще е възможно да се проведе заседание на Комисията по правни въпроси и до края на следващата седмица да приемем на второ четене този толкова важен законопроект. Така че ви моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Мая Манолова.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Мая Манолова се приема.
Уважаеми народни представители, остана да гласуваме Законопроекта за Българската банка за развитие. Но предлагам следното: председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да представи доклада за Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, след това да преминем към гласуванията на този законопроект и ако остане време, към Законопроекта за Българската банка за развитие.
Господин Спасов, моля докладвайте становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, ако разрешите едно процедурно предложение – да допуснем заместник-министър Румен Андреев в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите господин Румен Андреев да влезе в пленарната зала.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): За изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване, когато му дойде времето.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Няма кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента не е необходим кворум, господин Чачев. В конкретния момент ние не гласуваме. Когато гласуваме, тогава. Така е с последната промяна на Конституцията.
Заповядайте, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Законопроектът, който внасяме, е съвсем кратък и аз мога да го обобщя само с думите, че ние удължаваме с една година срока, който разрешава на дознателите да извършват процесуално следствени действия без да имат юридическо образование.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 2 април 2008 г., разгледа внесените проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за МВР.
На заседанието присъстваха господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, Пенка Ценова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативно обслужване” и др.
На първо място беше разгледан законопроектът, внесен от Министерския съвет.
С оглед обосноваване необходимостта от промени в Закона за Министерството на вътрешните работи господин Андреев предложи повторно удължаване на срока на действие на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за МВР, поради факта, че и към настоящия момент не е решен по окончателен начин статутът на дознателите в Министерството на вътрешните работи. Очаквани били и промени в разпоредбите на НПК относно дейностите по разследване, извършвани от дознатели.
В рамките на започналата дискусия по законопроекта господин Румен Андреев внесе уточнение, че точният брой на лицата, за които се отнася предложението е 252 дознатели, които понастоящем са все още без юридическо образование. Същият очерта част от проблемите, свързани с невъзможността за заемане на всички свободни над 2000 щатни бройки и ниското заплащане на дознателите.
Останалата част на законопроекта касаеше законопроектите на господин Владимир Кузов, които решихме да отложим за следващо разглеждане.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите на Министерски съвет Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерство на вътрешните работи под № 802-01-32, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието с 13 гласа „за”, 8 гласа „против” и без „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Спасов.
Уважаеми народни представители, чухте становището на водещата комисия.
Сега предстои да изслушаме становището на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Балева.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, колеги! На заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 27 март 2008 г., комисията разгледа Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Отчете се, че предлаганото изменение дава възможност дознателите, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, но са назначени на длъжността „Дознател” преди влизането на закона в сила, да продължат да изпълняват тези функции в продължение на още една година. В мотивите на законопроекта е посочено, че този срок се е оказал недостатъчен, за да бъдат решени възникналите практически проблеми при разследването, осъществявано от дознатели в Министерството на вътрешните работи.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 10 гласа „за”, 3 „против” и нито един „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение на Закона за Министерство на вътрешните работи и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, разглеждаме само законопроекта с вносител Министерският съвет, както се уточнихме. Има други законопроекти, които ще бъдат разгледани пак по Закона за МВР, но на следващ етап.
Вносителят – Министерският съвет, в лицето на заместник-министъра на вътрешните работи, ако желае, може да представи законопроекта. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
Откривам дискусията.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Този малък наглед законопроект е елемент от реформата на МВР, започната преди доста време от сега намиращия се в оставка състав на политическия му кабинет. Това е реформа, която беше пропагандирана много пред Европейския съюз. Тя стана нещо като пропуск на България за приемането ни в Европейския съюз.
Става въпрос за прехвърляне към дознанието на всички разследвания или на повече от 90% от тях, с което Министерството на вътрешните работи не можа да се справи, както предупреждаваше опозицията. Така ли беше? Така беше.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Няма да си признаят.
ИВАН КОСТОВ: Следователно за една зле замислена, фалшива реформа, която временно отложи проблемите на страната, не даде истинско разрешение на въпроса за закъсалото досъдебно производство, сега мнозинството се занимава, по-точно не мнозинството, а Министерският съвет се опитва да изкърпва неработещите институции.
Бяха захвърлени, прекратени и останаха без последствие десетки хиляди дела вследствие на тази „реформа”. Опозицията много категорично в наше лице се противопостави още тогава на този замисъл.
Тук обаче искам да поставя следния въпрос, нека той да бъде процедурен или председателят да реши как да го третира.
Предлагам да се прекрати гледането на този законопроект, тъй като в момента няма политическо ръководство на Министерството на вътрешните работи и то се намира в оставка. След като се намира в оставка, това означава, че ще има нов министър на вътрешните работи и нови изпълнители на така наречените реформаторски усилия в Министерството на вътрешните работи. Господин председател, може новият състав да погледне на тези неща по друг начин. Това е съвсем естествено и аз предлагам просто да се прецени дали да гледаме този законопроект, след като идва от състав, който повече няма да го прилага на практика. От тази гледна точка правя това процедурно предложение.
Продължавам да се изказвам по същество. За една година 252 души трябва да получат юридическо образование! Ние се излагаме пред тези хора, на които току-що ръкопляскахме. Как получават 252 души юридическо образование за една година?! Някой има ли представа, тук сигурно има доста хора, преподаватели. Как става това, господин председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е възможно.
ИВАН КОСТОВ: Как става 252 души за една година – юристи? Вие това правите. Не е възможно! Това е повече от очевидно, че не е възможно. Какви глупости правите в момента да удължавате с една година, за да станат юристи 252 души?
Знаете ли как коментират моите колеги? Не да завършат, а да се снабдят с дипломи. Това ли искаме да стане?!
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Четвърти курс са.
ИВАН КОСТОВ: Това ли искаме да стане? И в тези години се появи такъв глагол – „да се снабдят” с дипломи. Не могат да станат 252 души юристи.
Но аз ще отида по-настрани от този проблем. Кой изобщо измисли и записа в закона, че дознателите трябва да са юристи, завършили юристи?! А ако престъплението е икономическо, не могат ли да са икономисти?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може, не може.
ИВАН КОСТОВ: Не може?! Защо да не може, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е-е-е, защото правото е най-висшата наука, господин Костов. (Смях и оживление в залата.)
ИВАН КОСТОВ: Това е много спорен въпрос. Много спорен въпрос е – колко висша наука е личи от нашите усилия тук в продължение на деветнадесет години. Ако беше много висша наука, щеше да ни подскаже как да решим въпросите на страната, пък ето, виждате, че не подсказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да не спорим пък по това, което са направили икономистите!
ИВАН КОСТОВ: Така че правим глупост след глупост. Това опира в качествата на самата ви наука.
Аз питам: защо трябва да са юристи, след като екип разследва престъпленията? Нали има наблюдаващ прокурор? Нали той определя по кой член от Наказателния кодекс и по каква процедура върви разследването? Защо там да няма икономисти, защо да няма инженери? Защо трябва непременно всички в разследването да са юристи? (Шум и реплики.) Но това е друг въпрос. Моля някой да излезе и мотивира това!
Истината е, първо, че правим една съвършено излишна стъпка, прави я едно паникьосано Министерство на вътрешните работи, което вече е в оставка. Направи я, за да се опита да изкърпи неща, които то самото забърка.
Тук искам да кажа кои са най-черните подозрения в обществото по повод на тези усилия. Нарочно беше блокирана работата на досъдебното производство, нарочно беше блокирано следствието, нарочно бяха извършени тези неща, които разрушиха дори функциониращите елементи, за да останат безнаказани десетки хиляди хора, които са извършили престъпления. Нарочно се направи това, за да се гарантира неприкосновеност на престъпниците. Така мислят хората за това, което прави мнозинството.
И сега вие тук, като искате удължаване за срок от една година 250 души да се снабдят с дипломи за юристи, практически задълбочавате подозренията на хората.
Аз съм за това да се прекъсне и от името на моите колеги предлагам да се прекъсне гледането, да се изчака новият състав. Може да има нови решения. Министерският съвет ще има радикални или нерадикални, каквито и да са промени, ще има нов състав. Той трябва да излезе и тук да поеме сериозен ангажимент, а не да се опитва да изкърпва една нова неработеща система с дознатели по този очевидно неставащ начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин Костов, това, което Вие нарекохте безумие, имайки предвид изискванията на Закона за Министерството на вътрешните работи, беше прието включително от парламента, включително с гласовете на опозицията. Така че недейте сега да се чудите, твърде късно е. Законът беше приет през 2005 г.
По отношение на Вашия прочит и на данните за прекратените дела поради изтеклата абсолютна давност и по отношение на това какво се цели с предложението. (Реплики на народния представител Йордан Бакалов.) Бяха прекратени наистина множество дела, но тази давност нито е започнала да тече от приемането на този закон, въвел изискването за юристи-дознатели, а далеч, далеч преди това започнати по време на действието на Закона за МВР, приет по време на вашето управление. (Шум и реплики от ДСБ.)
Що се отнася до тези 250 души, аз не зная кой от колегите юристи ви обясни, че те трябва, тъй като не отговарят на условието, за срока на удължаване за една година да придобият юридическа правоспособност? Нито има такова задание, нито това е целта на закона. А, че Вие четете проекта както дявола Евангелието, остава Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – народният представител Иван Костов.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо Балева, аз казах, че не могат да получат образование за една година 252 души, защото така е записано в становището на комисията, за което Вие сте гласувала. Била сте там и сте вдигнала ръка Вие специално. Вижте какво сте гласувала: „В рамките на започналата дискусия по законопроекта господин Румен Андреев внесе допълнителното уточнение, че точният брой на лицата, за които се отнася предложението, е 252 дознатели, които понастоящем са все още без юридическо образование”. За това сте гласували.
Аз съм университетски преподавател, ако не Ви е известно, доцент съм, доктор съм на науките, имам две висши образования. Не се мисля за по-малко грамотен от Вас, защото съм и икономист, доктор на науките, и магистър по математика. Така че от всичкия опит, който имам в живота, знам, че не може 252 души да получат диплома за една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, народният представител Иван Костов направи процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 3 – да се прекратят разискванията по този законопроект. Чухте и мотивите. Това може да стане с гласуване на процедурното предложение в залата.
Още веднъж моля квесторите да поканят народните представители в залата. Трябва да гласуваме това процедурно предложение, за да разберем дали да продължим с разискванията или да ги прекратим дотук.
Още в началото предупредих, че този законопроект, с оглед на срока, е целесъобразно да бъде гласуван. Но все пак залата решава.
Ще поставя на гласуване процедурното предложение и ако има кворум, ще го обявя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костов по чл. 42, ал. 2, т. 3 за прекратяване на разискванията по Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 30, против 100, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Иван Костов не се приема.
Продължаваме с разискванията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да обявя предварително, че ние няма да подкрепим тези промени в Закона за МВР. И няма да ги подкрепим, защото това е пряко признание за провал в реформата на МВР. Един от, бих казал, важните параметри на закона, който беше приет 2006 г., беше създаването на дознателския апарат. Тогава, когато ние от опозицията твърдяхме, че дознателският апарат трябва да бъде изнесен в самостоятелна дирекция, за да се даде възможност наистина дознателите, които се съберат, да работят самостоятелно по отделните случаи, свързани с престъпление. Тогава на нас ни беше казано, че няма нужда. Заложи се противопоставяне между така наречения професионален апарат и дознателския апарат. И това противопоставяне от гледна точка, първо, на управлението на апарата, и от гледна точка на финансирането и финансовите заплати на дознателите. Защото няма как да има разминаване според професионалния апарат в заплащането на дознателите, които извършват най-тежката работа в Министерството на вътрешните работи. Ето защо това беше една от причините, това беше желанието на тогавашното и сегашното ръководство на МВР, да не се обособи като самостоятелна дирекция. И този провал на реформата от гледна точка на дознанието беше заложен още тогава.
Другото, което според мен е също много важно и което ме кара да не подкрепя това предложение и тази промяна в Закона за МВР, е, че в продължение вече на две години това ръководство саботира и бойкотира създаването на дознанието, като се извърши цялостната реформа в МВР. И го прави съвсем умишлено. Между другото и в нашата комисия това беше заявено недвусмислено. И след като в продължение на две години не можеш да набереш 2000 дознатели, какво е това, ако не е саботаж на извършване на тази реформа, за да опрем до днешния ден за 252 дознатели, които нямат юридическо образование?
Точно заради това според нас приемането на една такава поправка от две на три години няма да дисциплинира работата на Министерството на вътрешните работи. Следващата година ще има ново искане за удължаване с още една година, защото даже и за тези две години те не са могли да съберат тези 2000 дознатели, независимо че на много места се провеждаха конкурси, независимо че конкурсите от много кандидат-дознатели бяха издържани и те не бяха назначени. И това никой не може да го оспори. Тоест, това се направи съвсем умишлено, за да се саботира работата на Министерството на вътрешните работи, или да се създаде дознателски апарат, който трябва да работи. А ако човек си направи една елементарна сметка, след една година, ако тогава са редовните избори. Което означава, че прехвърляме топката за бъдеще време.
Затова няма как ние да подкрепим такова предложение, което ще се протака във времето всяка следваща година. В това съм убеден, защото преди една година си говорихме по същия начин. Преди една година пак ставаше въпрос за 252 и съм убеден, че след една година пак ще става въпрос за 252, които нямат такова образование. Ето защо нашата парламентарна група няма да подкрепи това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Госпожа Николов, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Когато говорим какво ни оставя Румен Петков в наследство, освен чадъра над сивата икономика, освен търговията със СРС-та и със специална информация, може би трябва да започнем от това какво оставя той в дознанието. Аз много отговорно заявявам, че господин Румен Петков оставя напълно разбито дознание, което в момента цъка като много сериозна бомба. Не само за организираната престъпност, ние за една открадната кокошка няма да можем да предадем човек на съд, при положение че дознателите са натрупали около 300-400 дела на производство и въобще не могат да излязат от този батак.
Аз много пъти питах и никой не можа да ми обясни: кой измисли тази бройка от 1500 дознатели? Кой не се погрижи, така че тези хора да имат съответното възнаграждение и стимул да постъпват и да им се осигури комфорт на работните места? Многократно, включително и главният прокурор направи извода, че тези хора се третират като момчета и момичета за всичко и че полицейските шефове не искат да делят с тях своите правомощия, а искат да им налагат политика. Нещо, което не беше замислено в закона.
Сега Народното събрание пак е между чука и наковалнята. Ако не разрешим тези хора, които не отговарят на условията, да продължат да работят, значи ние да участваме в това дозабатачване на дознанието. Тъй като всеки трябва да си носи отговорността, ясно и категорично трябва да кажем: дознанието не работи, дознанието е батак, тези хора са съсипани, делата се трупат, наказателната репресия практически вече не може да се прилага. Тази отговорност се носи от Румен Петков и, разбира се, от БСП, която го е изпратила на това място.
В този смисъл е много сериозно ние да решим какво правим с дознателския апарат. Какво пречеше да не бъдат 1500, а да бъдат 2000 тези хора? Какво пречеше техните заплати да бъдат своевременно оправени? Защо когато този закон за МВР се внесе от Румен Петков и от неговия екип, там не се даде възможност обикновените полицаи да извършват първите и най-бързи следствени действия, като огледни протоколи, като изземване на следи и т.н.? Ние бяхме съгласни, от опозицията дадохме сигнал, че такива действия се вършат от полицията в цял свят. Сега тази каша не знам как ще бъде изсърбана, госпожи и господа от управляващото мнозинство. Не желая да съм на вашето място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Сега е 10,23 ч. - знаете с колко време разполагат парламентарните групи. Аз не мога да огранича – това е по правилник.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Както стана ясно, опозицията няма да подкрепи този законопроект, но са необходими още аргументи, за да се разбере в какво състояние е докарано досъдебното производство в момента в страната. Кой направи това и с каква цел?
Искам да ви върна към есента на 2005 г. Току-що създаденото тогава Четиридесето Народно събрание интензивно работи по няколко закона, които бяха приети, за да може да се осигурят условия Министерството на вътрешните работи да поеме цялото разследване в досъдебната фаза. Тогава бяха приети два съвсем нови закона – Законът за Министерството на вътрешните работи и Наказателно-процесуалният кодекс. Политиката, която се обясняваше не само у нас, а постоянно наши вестоносци ходеха в Брюксел да обясняват, че това е новият начин, по който ще се справим с престъпността изобщо, беше именно да се прехвърлят функциите по разследване в досъдебната фаза на Министерството на вътрешните работи.
Законът влезе в сила на 1 май 2006 г. Две години оттогава досега - какво имаме налице? Имаме един абсолютен провал. Най-голямата пробойна фактически в МВР, която донякъде остана встрани около всички тези скандали, е провалът на разследването.
Аз си спомням по какъв начин се действаше, когато обсъждахме законопроекта за второ четене във Вътрешната комисия. За всеки един текст, по който не се постигаше консенсус или по който имаше остри спорове, се казваше: да дойде министърът и да каже. Министърът идваше на следващото заседание и казваше: така го искам текста. Както го искаше министърът, така се гласуваше от мнозинството. Тогава не се чуха никакви рационални доводи, включително и предложения, направени от опозицията, да се даде право на полицейския състав да извършва така наречените неотложни следствени действия, за да може да се освободи дознателският апарат от тази дейност.
Днес в какво състояние сме? Във всяко районно управление във всеки момент изникват ситуации, в които трябва да се посещават местопроизшествия, да се правят огледи, да се разпитват очевидци, тоест да се извършват неотложните следствени действия. Това се върши ако не днес, утре или вдругиден, защото дежурният дознател е един, произшествията са много, а другият полицейски състав няма право да върши това.
Тази разумна идея тогава не се възприе. Каза се: само дознанието и никой друг!
Какво се случва днес с дознанието? Да не говорим за това, че никакви, подчертавам, никакви грижи не се положиха от ръководството на МВР да се окомплектова дознателският апарат. Това можеше да стане с по-добри условия на труд, можеше да стане с по-добри възнаграждения. Създадоха се изкуствени напрежения вътре в министерството между дознателите и оперативния състав. Откъде накъде дознателите щели да вземат с 50 лв. повече от оперативния състав? Всички тези проблеми бяха неглижирани от ръководството, защото то явно беше заето с други проблеми. Виждаме какви са били те: да се грижим да изпълним обещанията, които сме дали на нашите спонсори.
На практика днес сме изправени пред катастрофа. В същия момент в Националната следствена служба и нейните териториални поделения, независимо от текучеството, което се получи като резултат на всичко това, работят качествени хора с дълъг професионален опит. Те бяха останали без работа.
Само 3% от наказателните производства бяха оставени да бъдат водени от следователите и то основно по мъртви текстове, по Глава първа „Престъпления против човечеството” и какви бяха там други. Следователите бездействат, а в същия момент дознателският апарат не е окомплектован. Да не говорим за това, че и тези дознатели, които бяха назначени, в голямата си част бяха сравнително млади неопитни хора. Те не могат да се справят с едно криминално престъпление, а трябваше от тях да се очаква да разследват тежките финансови и други такива длъжностни престъпления.
Така че трябва да се поема отговорност за цялата тази бъркотия. И тя не е само на ръководството на Министерството на вътрешните работи, забележете, защото тези закони, за които ви говорих в началото, бяха гласувани с огромно мнозинство в тази зала. Тоест тази цялостна политика беше подкрепена от мнозинството, и днес пред какво сме изправени?!
И този палиативен текст, който внасяте и искате да бъде подкрепен, също не може да реши проблема. Това че 250 човека ще продължат още една година да изпълняват дознателски функции, забележете, без юридическо образование, не може да реши проблема, защото проблемът е много, много по-голям. Десетки хиляди, да не казвам, стотици хиляди дела стоят по бюрата на тези дознатели. Те нямат време да насрочат следствени действия, защото през ден дават дежурства, трябва да извършват разпити и какво ли не още друго да вършат. Да не говорим за това, че са поставени в една друга ужасяваща ситуация. Тук хора от мнозинството знаят за тези проблеми – как началници на районни управления слагат резолюции върху дознанията: „Това да се изпрати с мнение за съд”, което е абсолютна намеса във вътрешното убеждение на органите на разследване. (Реплика на народния представител Надя Антонова.) Има такива случаи, моля Ви се.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Покажете ги.
АТАНАС АТАНАСОВ: Е, от джоба си ли да ги вадя постоянно тези неща?! Ако искате и това ще Ви представя, нямате проблем за това нещо. (Реплика на народния представител Надя Антонова.)
Не, така е. Бяха поставени в административна подчиненост на полицейски началници, които нямат право да им се месят в работата. Да не говорим за това, че условията им на работа са ужасяващи – те изпълняват освен дознателските функции и маса други неща. Как да бъде привлекателна тази професия, след като...
А спомняте ли си - искам да ви припомня това нещо, този тих бунт, който имаше в дознателските среди? Спомняте ли си за писанията на дознателите в Интернет за условията, в които работят, и какви задачи им се поставят, и как беше потушен този бунт с натиск от страна на ръководството на Министерството на вътрешните работи? Тези неща не трябва ли да си ги спомним отново?! Така че този палиативен текст не може да реши нищо и на практика е необходимо всички ние заедно да обсъдим по какъв радикален начин да се промени разследването и досъдебната фаза, да вземем да върнем разследванията по тежките дела за длъжностни и финансови престъпления на следователите, защото те са подготвени и бездействат, и да се предприемат мерки в Министерството на вътрешните работи да се създадат условия за окомплектоване на дознателския апарат. И този дознателски апарат наистина да се заеме с тези разследвания, за които има сили, а не тук с тези 250 дознатели да се опитваме да кърпим нещата. Така че можем да си разменяме тук колкото искате реплики и дуплики, но абсолютен е батакът в това отношение.
И най-голямата отговорност на Румен Петков, на политическото ръководство, включително и на професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи е именно пробойната в разследването. Аз имам вътрешното убеждение, че това наистина не беше случайно, а беше създадено така, че целият мандат на това Народно събрание и на това управление да мине без досъдебно производство. За това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Уважаеми народни представители, знаете, че всяка парламентарна група разполага със съответното време по силата на чл. 45 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Има заявено изказване от господин Шопов и от госпожа Масева. По правилник в 10,30 ч. трябваше да прекратим заседанието, тъй като в 11,00 ч. имаме парламентарен контрол. Сега е 10,35 ч. Ако няма други или се откажат колегите от изказвания, бихме могли да приключим със законопроекта, в противен случай явно няма да може да стане това.
Обръщам се към народните представители, които са в залата: има ли желаещи за изказвания или не? Няма желаещи.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Ние сме си направили заявката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи има желаещи.
Демократи за силна България от 21 минути с удължаването разполагат с 6 минути, „Атака” разполага с 20 минути – поне от тези парламентарни групи, които са заявили желание за изказвания.
Господин Шопов, 20 минути ще говорите ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Няма да говоря 20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбирам тактиката Ви, но и Вие разберете в какво състояние се намираме сега.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): И ние, от независимите, също имаме останало време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимите народни представители са изразходвали 3 минути и имат още 12 минути. Обединените демократични сили са изразходвали 5 минути, имат още 16 минути.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което започваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 до 17 април 2008 г.:
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството по отношение на контрабандата и корупцията в митниците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Ноев към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно мерките против разпространяването и продажбата в търговската мрежа на фалшиви биохрани и биопродукти чрез използване на етикети, свързани с невярна и заблуждаваща информация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 април 2008 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Евгения Живкова;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Ненко Темелков;
- министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Нено Димов;
- министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова;
- министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане, зададено от народния представител Митко Димитров;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Мария Капон.

Уважаеми народни представители, преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Първият въпрос е от народния представител Христо Попов към министър Даниел Вълчев.
Преди това ще дам думата за процедура на госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурата ми е следната: миналия петък, по време на парламентарния контрол, заявих становището си, че не е морално държавата да харчи десетки милиони левове за издръжка на партиите, а в същото време сега в България да не достигат пари за лекарства и за медицинска помощ. Казах още, че съм внесла законопроект за отпадане на държавната субсидия за партиите.
Напомних също, че господин Сидеров обеща пред медиите да се откаже от въпросната субсидия, за да бъде предоставена тя за животоспасяващи лекарства. После обаче той забрави за обещанието си. В изказването си господин Сидеров миналия петък изрече куп лъжи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
СТЕЛА БАНКОВА: ... между които и тази, че единствено партия „Атака” две години и половина не е получава субсидия.
Ето справката, подписана от финансовия министър, от която е видно, че и партия „Атака” е получавала държавна субсидия. Предоставям я от трибуната на парламента. (Показва справката.)
Обърнах се към Вас сега, господин председател, защото миналия петък не ми беше дадена възможност да направя това уточнение в името на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, вероятно и Вие осъзнавате, че това не е процедура.
От името на парламентарна група има думата народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Обединените демократични сили е силно притеснена от факта, че държавата е на автопилот. За пореден път управляващото мнозинство се държи безотговорно спрямо българските граждани. Гради се уж правителство, което е ясно, че не се гради върху принципи, които да бъдат предварително оповестени и ясни, а се гради върху брокерски договорки между определени икономически фактори в трите партии.
Затова ние считаме, че повече държавата не бива да бъде на автопилот. Не бива Сергей Станишев да дава възможност за поредни спекулации и още по-голямо недоверие в европейските институции.
Ние настояваме за прозрачност, настояваме за ясни правила и не искаме България да бъде сочена с пръст от отговорните фактори в Европейския съюз като пример на беззаконие, като пример на корупция, като пример на тотално политическо безобразие.
Ние считаме, че трите партии не са си взели поука от последния вот на недоверие и вместо да предприемат конкретни действия те продължават да работят със същите методи, без да дадат ясни гаранции за излизане на държавата от повсеместната криза. Тази криза не е само в МВР, тази криза е в почти всички сфери на държавното управление. Затова ние настояваме час по-скоро да стане ясно ще се отива ли към предсрочни парламентарни избори, които, между другото, са най-добрият изход за държавата, или правителството ще се формира все пак на някаква принципна основа. В противен случай ние ще считаме, че вие си правите поредния експеримент с българските граждани и искате отново да сглобите някакво правителство на чисто корпоративна основа, което да задоволи икономическите интереси на представителите на групировките в тези три партии и по този начин да изкарате мандата с една-единствена цел - кражбите и корупцията да продължат, без да си давате сметка какво ще се случи след края на мандата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Шопов. Но нека да бъде процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Точно за процедура. Когато се иска думата за процедура, трябва да се говори по процедура. Когато се наруши говоренето по процедура, трябва да налагате наказание на онзи, който не е говорил по процедура.
Преди малко лицето Стела Банкова взе думата за процедура, за да говори уж по процедура, но не говори по процедура. По процедура би трябвало Вие да наложите наказание на това лице, защото тя не говори по процедура.
Ето това е моята процедура. В тази връзка излизам пред вас и правя това искане – да наложите наказание на лицето Стела Банкова за това, че използва парламентарната трибуна, използва скъпоструващото време пред Българска национална телевизия и трибуната, за да плюе и да говори глупости. Това е моето искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие бяхте в залата. Аз два пъти се обърнах към госпожа Банкова, че това, което говореше тук, не е процедура. Направих й забележка в този смисъл.
Следва въпрос, зададен от народния представител Христо Попов.
Господин Попов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълчев, дами и господа, колеги! В доклада на Комисията на Европейските общности до Европейския парламент и до Съвета от 4 февруари 2008 г. се подчертава, че трябва да се активизира борбата с корупцията в образованието. Като проблем на нашето развитие и на самото ни членство в Европейския съюз корупцията в образованието, според доклада, е равнопоставена на корупцията в съдебната система, на корупцията по границите, в местните власти и в здравеопазването. На всички в България е известно, че Министерството на образованието и науката няма сили да приложи реални действия против корупцията в образованието.
Според констативния протокол на комисията, която е назначена от Вас, който съм приложил към въпроса, е извършена проверка във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” и са констатирани редица нарушения. Фрапиращите нарушения на Закона за висшето образование, на Решение на Министерския съвет № 337 от 8 май 2006 г., предписание на Националната агенция за оценка и акредитация № 104 от 24.04.2001 г., констатирани от комисията във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, все още продължават - липса на хабилитиран преподавателски състав, преувеличен брой приети студенти, продължаващ да функционира филиал в Смолян, който е трябвало да бъде закрит преди осем години според предписанията на Агенцията по акредитация.
Моят въпрос към Вас, господин Вълчев, е: какви санкции сте наложили на ректора на споменатия университет и не е ли редно при продължаващи нарушения да се приложат по-строги мерки, а защо не и закриване на университета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Попов, благодаря за отправения въпрос. Няма да правя общ коментар, но ще си позволя накрая да резюмирам какви биха могли да бъдат изводите от това, което сега ще кажа.
Конкретно на въпроса. Действително, както точно отбелязахте, през м. юли 2007 г. с моя заповед експерти на Министерството на образованието и науката извършиха проверка във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Предмет на проверката са въпроси, поставени в сигнал до Министерството на образованието и науката от проф. Петър Иванов. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол и съгласно Закона за висшето образование са отправени препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения. Няма да се спирам на всички заключения на проверката, а ще се огранича само до трите конкретни въпроса, които Вие поставяте.
По отношение на броя на студентите и докторантите, приети за обучение във Варненския свободен университет за учебната 2006-2007 г. Комисията наистина е констатирала завишаване на приема в първи курс – съответно с 1180 студенти редовно обучение и 827 в задочна форма на обучение. Като цяло капацитетът на университета е 10 хил. студенти и като цяло за миналата 2006-2007 учебна година той е надвишен някъде с между 800 и 1600, казвам между, тъй като има известно разминаваме между информацията от Варненския свободен университет, която ние получихме по време на проверката, и регистъра на студентите и докторантите, което министерството поддържа. Но така или иначе фактът е налице.
В отговор на отправената препоръка ректорът на университета ни е уведомил, че за привеждане на капацитета в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование и решението на Националната агенция за оценяване и акредитация с решение на академичния съвет за учебната 2007-2008 г. – тази, която сега приключва, е обявен нулев прием за девет специалности, съответно: „Социални дейности”, „История и археология”, „Текстилен дизайн”, „Политология”, „Журналистика”, „Европеистика”, „Счетоводство и контрол”, „Социални дейности” и „Икономика”.
Бих искал да обърна внимание, че с промените на Закона за висшето образование от миналата пролет, ако помните, беше предвидено, че дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, след акредитационното наблюдение и контрол, включва и контрол за спазване на капацитета на висшите училища, както и на отделните професионални направления.
По втория въпрос - по отношение на осигуряването на обучение с необходимия според разпоредбите на закона хабилитиран академичен състав. При проверката е проследено обезпечаването на обучението с хабилитирани преподаватели в една произволно избрана специалност, разбирате, че не е възможно това да бъде направено в рамките на една проверка за целия академичен състав, паднала се е специалността „Психология” – бакалавърска степен, където от общо 29 преподаватели е имало 24 хабилитирани. Те водят 71% от лекционни курсове, както изисква законът, но не всички са на основен трудов договор, както изисква законът.
По третия въпрос, поставен от Вас – звено на Варненския свободен университет в гр. Смолян. Този въпрос е проверяван от Националната агенция за оценяване и акредитация. Съществува такова звено, което се нарича Учебно-научен комплекс „Родопа”, преобразувано по-късно с решение на настоятелството на университета и на академичния съвет в Център за дистанционно обучение и академична мобилност.
По мое дълбоко убеждение там не могат самостоятелно да бъдат обучавани студенти, а това би могло да бъде към момента, поне в сегашния си вид, само звено, което подпомага обучението на студенти, които се обучават трайно и постоянно другаде, а именно в основния кампус на университета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов за реплика.

ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, знаете ли, че 2041 незаконно приети студенти, колкото са приети през учебната 2006-2007 г., по около 1000 лв. семестриална такса, за една година това са 4 млн. лв., а за четирите или петте години, при задочниците на следването прави между 20-25 млн. лв. Това означава ли, според Вас, и трябва ли да се търси корупция в областта на висшето образование, тъй като са приети повече студенти, отколкото е капацитетът на университета, което Вие също подчертахте? Какви мерки сте взели по силата на чл. 10, ал. 2, т. 7 от Закона за висшето образование, съгласно който министърът трябва да приложи правата си спрямо университетите и учебните заведения, които са в нарушение?
Освен това, това е публикация в „Медиапул”, ще кажа съвсем накратко – там не мога да го проверя, става въпрос за следното: скандалната диплома на заместник-вътрешния министър Камен Пенков е издадена, след като той не е влязъл в Югозападния университет по каналния ред, а като спонсор. Това дори е облечено в някакви законови форми и е със съмнителен морален привкус. По същия начин за студент се е цанил и политикът Гюнер Тахир сред студентите на проф. Воденичаров, който е декан на Юридическия факултет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но Вашият въпрос е за Варненския свободен университет, не е за Югозападния.
ХРИСТО ПОПОВ: Давам Ви друг пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задайте си въпроса и министърът ще Ви отговори.
ХРИСТО ПОПОВ: Какви мерки сте взели съгласно чл. 10, ал. 2, т. 7 от Закона за висшето образование, спрямо нарушенията във Варненския свободен университет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, благодаря, че направихте реплика, за да имам възможност да довърша това, което бих искал и ми се струва важно да споделя.
Действително има извършено нарушение и, откровено казано, това не са единствените нарушения в областта на висшето образование, както всички добре знаем. Като цяло работата с контрола върху броя на приеманите студенти, ако трябва малко по-популярно да се изразя, мисля, че беше изтървана допреди няколко години.
Мога да твърдя, че по отношение на държавните висши училища обаче контролът съществува и той е много сериозен. Само за ваша информация искам да кажа, че с промените, които всички заедно приеха, тук миналата година в Закона за висшето образование, стана възможно, и преди няколко седмици ние осъществихме това свое правомощие и задължение, всички държавни висши училища, които имаха по-малък прием от предвидения в акта на Министерския съвет – ние коригирахме бюджетите им с броя на неприетите студенти, тоест намалихме до реално приетите, а всички, които са надприети по съответни специалности и направления или като цяло надхвърлящи капацитета, отново им коригирахме бюджетите в съответствие с надхвърленото така, както законът повелява. Големият проблем е, че по отношение на частните висши училища такива разпоредби няма.
Вие сте напълно прав, че трябва да има някакъв вид санкции. Ние мислим по този въпрос и единственото, което миналата година беше обсъждано, не знам дали помните, държавата в случая с частните висши училища единствено дава средствата, необходими за здравните осигуровки на студентите. Не знам обаче дали социално е оправдано ние да престанем да даваме социални осигуровки за онези студенти, които са надприети, защото в крайна сметка отделният студент не е виновен за това, че някой не е спазил определена разпоредба. Мислим сериозно по този въпрос с предстоящите промени или нов Закон за висшето образование и Ви уверявам, че ще има някакви по-сериозни санкции.
Министърът какви санкции е наложил – искам съвсем ясно да кажа: никакви. Никакви!
Всъщност миналата година ние имахме един по-сериозен дебат, ако си спомняте, по отношение въобще на възможностите на държавата да се намесва във висшите училища, но тогава като че ли надделя разбирането за академична автономия в един малко по-широк аспект и се прецени, че по-скоро министерството не бива така пряко да се бърка в работата на висшите училища. Това аз лично не го споделям, но доколкото мога да бъда заподозрян като заинтересована страна, въпреки че в края на един мандат това едва ли е чак толкова убедително, но така или иначе тук са необходими някакви допълнителни корекции.
Бих искал да повдигна още един въпрос, който следва от Вашия въпрос, а именно голямата тема за акредитацията.
Имахме разговори със Съвета на ректорите и с отделни ръководители на ръководството на висшите училища –държавни и частни.
Трябва час по-скоро да направим една промяна в Закона за висшето образование, за да направим наистина акредитацията един работещ механизъм. В момента, най-вероятно Вие знаете, че висшите училища са в една непрестанна акредитация. Те излизат от една и влизат в друга акредитация. Това са много скъпоструващи процедури при едни постоянно променящи се правила, нещо, което не е правилно според мен. От друга страна, някои много сериозни тежки нарушения някак си не могат да бъдат уловени и не могат да бъдат санкционирани, както това би трябвало да бъде.
Ако имате други въпроси за други висши училища, разбира се, аз съм готов да отговоря на всеки един от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Донка Михайлова, за да зададе своя въпрос към министър Даниел Вълчев.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! С чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета се урежда статутът на оздравителните училища, като предназначени за ученици, за които са необходими специални грижи, помощ и закрила от държавата и от обществото. В условията на демографска криза част от тези училища започнаха да работят не само с хронично болни деца, а и с деца с тежки социални проблеми и с местни ученици. Това до голяма степен деформира тяхната роля. На много места липсват и ефективни условия за лечебно-възстановителна дейност на болните деца. Вероятно това са основните причини, поради които в условията на реформи в образованието, предстои закриване на немалко оздравителни училища. Само в моя избирателен район – Ловешки, се предлага закриване на три оздравителни училища – в с. Шипково, с. Голям извор, Тетевен, което създава определено обществено напрежение.
Като отчитаме съществуващите проблеми в дейността на част от училищата, не бива да подценяваме тяхната роля за здравето и образованието на подрастващите. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин вицепремиер, е: според Министерството на образованието и науката каква е перспективата за развитие на оздравителните училища в условията на делегирани бюджети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Благодаря за отправения въпрос. Действително това е изключително важна тема и наистина съм Ви благодарен, че ми давате възможност публично да изкажа позиция по този въпрос.
Първо, няколко думи за правната уредба. Уредбата на оздравителните училища следва от Закона за народната просвета, от правилника за неговото прилагане и една Наредба № 6 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

По правило това са държавни училища от интернатен тип с много малки изключения, където би трябвало освен обучението да има и лечебно-възстановителна дейност на хронично болни ученици. Приемът в тях се осъществява въз основа на протокол от лекарска консултативна комисия. Какво е положението в момента?
В момента съществуват 22 оздравителни училища с различни профили, както следва: 10 за деца със заболявания на дихателната система, 6 за деца със сърдечно-съдови заболявания, 2 за деца с гръбначни заболявания, 2 за деца със стомашно-чревни и бъбречни заболявания и по 1 за деца с тежки физически увреждания и за деца с нервни заболявания. По-голямата част от оздравителните училища – всъщност около половината, са основни, седем са средно общообразователни и четири са оздравителни и професионални гимназии. Казах, че има малко изключение от финансирането, 3 се финансират чрез общинските бюджети.
Какво показва нашият анализ? Вие до голяма степен правдиво очертахте съществуващото положение. Действително тези училища са възникнали при съществуването на една друга концепция за обучението на децата със заболявания, по-скоро базирана върху разбирането, че трябва да бъдат отделени в свой кръг. Модерните концепции по този въпрос са по-скоро в противоположен аспект, а именно онези деца, за които това е възможно – подчертавам, за които е възможно, по-скоро да бъдат със своите съученици и да бъдат интегрирани в – ще ги нарека масовите училища.
Важно е да се има предвид, че на практика има един голям въпрос, за който Вие споменахте. Много трудно е да се контролира кои точно деца трябва да бъдат в оздравително училище и кои са от местните общности. Взел съм няколко примера, за да илюстрирам това, което искам да кажа, тъй като иначе звучи малко общо.
Давам пример със средното общообразователно училище в гр. Ракитово, област Пазарджик. То е за деца с белодробни заболявания. По списък към момента там би трябвало да има 148 ученици. В действителност в деня на проверката има 111, от които 70 от гр. Ракитово. Човек се пита: добре де, никой почти от Пазарджишка област не е болен от белодробни заболявания, а в Ракитово 2/3 от децата са болни?! При цялото ми уважение, истината трябва да я кажем каква е: тези училища са за деца, които наистина имат нужда от някакво специално оборудване, специален персонал, специални грижи, а не просто, както и Вие споменахте – местните общности да могат да бъдат в едно училище, чиято издръжка е няколко пъти по-голяма, отколкото издръжката на едно обикновено училище. Тук е големият проблем. И ако сме малко по-прецизни през последната година, то е именно поради факта, че ...
Ще дам още един пример със Сандански. Две трети от децата в Оздравителното училище в Сандански, където те би трябвало да са, за да дишат чистия въздух, са от гр. Сандански. Те дишат същия въздух и в съседното училище. Защо трябва да са в това училище при три пъти по-голяма издръжка? Аз не виждам голям смисъл в това. Защо обаче това е важно? Защото само формално твърдим, че това са оздравителни училища. Например в случая с Ракитово – общите разходи за медикаменти, които те получават от бюджета – обърнете внимание, годишните разходи на цялото училище за медикаменти, са 285 лв.! Годишните разходи за 100 ученика! Що за оздравително училище е това?!
Да ви кажа още данни: казах ви колко деца има в Ракитово, за тях има 46 щатни бройки! Четиридесет и шест щатни бройки! Отбележете: няма нито една щатна бройка за медицинско лице! Що за оздравителни училища са това?!
Разбирам, правилно е и трябва да запазим голяма част от тези оздравителни училища. Искаме да ги запазим, но нека да направим такива, в които наистина нуждаещите се деца да бъдат с едно много силно финансиране. Готови сме още няколко пъти да повишим издръжката, но стига да има ясен и точен контрол, че тези пари отиват наистина за нуждаещите се деца, а не за местната ромска общност, която така или иначе попълва тези бройки, при цялото ми уважение към тази общност, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Донка Михайлова за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, удовлетворена съм от последните две изречения във Вашия отговор, от който разбрах, че оздравителни училища в България ще има и че вие сте склонни да вложите много повече инвестиции в тях. Обществената тревога е, че в условията на делегирани бюджети като че ли на втори план остава грижата за здравето на децата и грижата за обучението на болните деца, които и без това са в неравнопоставени условия на техните връстници. Разбира се, това не изключва по никакъв начин тезата за интегриране на болните деца в училище.
В условията на казаното от Вас за инвестиране на повече средства считам, че държавата и ръководеното от Вас министерство трябва да инвестира, особено много да концентрира инвестицията на тези средства по отношение на създаването на подходящи условия за рехабилитация в тези училища, тъй като съществуващите в настоящия момент условия са крайно незадоволителни.
Мисля си, че е твърде важно министерството да положи особени усилия за кадровото укрепване на училищата с педагогически и с медицински специалисти. Разбира се, там и министърът на здравеопазването има отношение, които да имат необходимата специфична подготовка, позволяваща рехабилитацията и престоя на децата в тези училища да доведе до укрепване на тяхното здраве.
На трето място, намирам за крайно необходимо Министерството на образованието и науката да поработи за повишаване на ефективността на учебния процес в тези училища, тъй като има случаи, особено в училищата, които са в малки населени места, да се счита, че там децата могат да получават и второ качество образование – нещо, което не бива да допускаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Действително въпросът, който Вие поставяте, е много важен. Още веднъж искам да кажа: ако имаме достатъчно добър контролен механизъм, уверявам Ви, че сме готови наистина да инвестираме сериозни средства. В крайна сметка, ако България има 10-15 такива училища, никакъв проблем не е за една държава, да се изразя малко популярно, да ги направи куклички тези училища. Наистина това са деца със заболявания, но да се чувстват максимално добре, доколкото това е възможно. Това зависи от нас. Целият въпрос е, че да оправдаем това, че има педагогически персонал 1 щат на 3 деца, докато в София на 13 деца има 1 щат, трябва все пак да имаме много сериозен контрол, че наистина това са нуждаещи се деца. Моите колеги сега обсъждат с други институции едно предложение. Нека да направим едно хубаво картотекиране на тези деца, за да е ясно, че това са децата с тези заболявания, а не в момента, в който открихме възможност за заекващите деца и те изведнъж се увеличиха три пъти. Не бива средствата, давани за нещо толкова важно, толкова човешко и показващо отговорността на едно общество, да се разходват по начин, който да поставя съмнение върху цялата тази система. Оттук идват тези недоразумения.
И още веднъж да кажа: благодаря за въпроса! Ние твърдо сме за това да има такива училища с контрол и със значително увеличено финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол!
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос е зададен от народния представител Диана Хитова.
Госпожо Хитова, моля да развиете Вашия въпрос към министър Гагаузов.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Моят въпрос е относно пречиствателна станция за питейна вода в град Сливен.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проблемът с чистотата на питейната вода в Сливенска община е стар и наболял. Водата се подава към консуматорите от два основни водоизточника: язовир „Асеновец” и река Тунджа, които са открити. Показателите: мътност, цвят, манган и други на суровата вода, през последните са влошени, особено през летния и есенния сезон. Водата се обеззаразява с хлор, тоест по своя характер тя е битова, а не питейна. Водоснабдителната мрежа е изградена основно от етернитови тръби с изтекъл срок на годност.
Още през 1996 г. в региона е започнало изграждането на пречиствателна станция за питейна вода, но то е замразено. Необходима е и реконструкция на водопроводната мрежа. Това са проблеми, чието решаване не трябва повече да се отлага. Известно ми е, че Световната банка ще отпусне заем за реализация на различни проекти, между които и такива за изграждане на пречиствателни станции за питейна вода.
По този повод искам да ви задам въпрос: какви са вижданията на министерството, което ръководите, относно размразяване на строителството и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода за област Сливен? С какви средства и по какви програми ще се осъществи финансирането? Предвидена ли е реконструкция и подмяна на водопроводната мрежа? Какъв срок предвиждате за реализацията на този проект, за да може най-после населението от района да получава чиста питейна вода?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Хитова! Град Сливен разполага с два основни водоизточника, както Вие отбелязахте в изложението на Вашия въпрос. Това са язовир „Асеновец” и терасите на река Тунджа. Различията в технологията на добиване и довеждането им до населените места определят различната себестойност на необходимите разходи. Съотношението на подаваната от двата водоизточника вода зависи от влажността на съответната година. При нормална влажност подаваната вода от язовир „Асеновец” е около 50% от общото водно количество, а през сухите периоди тя намалява до 25-30%.
Основни проблеми с качеството на водата за питейно-битови цели е при водите, които постъпват от язовир „Асеновец”. Неговият обем е сравнително малък – около 28 млн. кубически метра, а надморската височина, на която е изграден, е под 500 метра. Факт е, че язовирът е на по-ниска надморска височина, разбира се, и сравнително малкото количество вода в него водят до по-бързо влошаване на качеството на тези води. Тези процеси са установени преди доста години и във връзка с подобряване на качеството на водите от язовир „Асеновец” още преди въвеждането му в експлоатация през 1988 г. е изготвен проект за пречиствателна станция. В него е предвидена 2-стъпална технологична схема за пречистване на водата, както и допълнително пречистване на технологичните отпадни води от промиването на филтрите на пречиствателната станция.
Строителството на станцията е започнало през 1989 г., но поради липса на средства в първите десет години от неговото строителство са усвоени едва около 10%, какъвто е обемът на усвоените средства и досега. През 2006 г. обектът е включен за финансиране в проект за развитие на общинската инфраструктура, който се предвижда да се реализира чрез заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Поради сложността на този процес, едва през тази година приключва договарянето с банката и очакваме финансирането.
С оглед по-бързата реализация на проекта за пречиствателната станция и решаването на проблема с качеството на питейните води, независимо от проекта на Световната банка, в Инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тази година са предвидени средства в размер на 3 млн. 200 хил. лв. за размразяване и започване на строителството на пречиствателната станция. В началото на тази година е извършена актуализация на проекта и оценка на оставащите видове строително-монтажни работи. През месец април тази година, буквално след дни, ще стартира процедурата за избор на изпълнител и подписване на договор за окончателно завършване на обекта.
Окончателната стойност и сроковете за завършване ще бъдат уточнени след приключване на тръжната процедура, но ангажиментът, който Министерството на регионалното развитие и благоустройството поема, е обектът да бъде завършен най-късно до средата на следващата година, за да може и Сливен да получи чиста питейна вода, отговаряща на всички нормативи и изисквания. За да се случи това обаче, освен пречиствателната станция за питейни води, необходимо е голяма част от водопроводната мрежа в града да бъде реконструирана и подменена. Съществуващите в голяма степен етернитови тръби, освен че водят до големи загуби на вода, са източник и на допълнително влошаване на качеството на водата. Както добре разбирате, този проблем е актуален не само за града, за общината, а и за цялата страна. За неговото преодоляване се разработват или са в процес на реализация редица програми и проекти.
В Сливен за решаването на проблема с реконструкцията на мрежата се осигуряват средства основно по две направления. Първо, чрез Оперативна програма „Околна среда” със средства от Кохезионния фонд в размер на 25,5 млн. евро. Второто направление е чрез проекта, който ще се финансира чрез заем от Световната банка в размер на 7 млн. евро.
Освен това в края на миналата година ние отпуснахме около 5 млн. лв. за подмяна на етернитовите водопроводи в град Сливен и през тази година финансирането чрез бюджета ще продължи. Така че с тези проекти, както и с помощта на програмите за водоснабдителните обекти, финансирани ежегодно от държавния бюджет, смятаме, че в близкия период от 3-4 години основно мрежата в Сливен ще бъде подменена. По-радващото е, че в средата на следващата година Сливен ще има нова пречиствателна станция за питейни води. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Диана Хитова – право на реплика.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми господин министър! Аз съм изключително удовлетворена от Вашия отговор. С една настойчива политика, осъществявана от министерството, което ръководите, с една добра управленска програма, очевидно един толкова наболял и дългогодишен проблем на града ще бъде разрешен. Водата е извор на живот и ако действително всичко това, което Вие ми отговорихте се реализира, смятам, че ще бъде запомнено от града с добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Не желаете.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Митев, моля да развиете Вашия въпрос.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Стар е проблемът в Стара Загора с режима на водата. В това отношение са похвални усилията на държавното ВиК дружество и на инж. Румен Райков – неговият управител, да се стремят да го преодоляват. Успехи има, вече с няколко часа режимът е намален. Но, за да може да се стигне докрай и съвсем да бъде премахнат режимът на водата, е необходима подкрепата на вашето министерство.
В този смисъл е нашият въпрос с господин Петър Мръцков към Вас: какво е решението на проблема с водоснабдяването по-нататък на град Стара Загора? Какви средства се инвестират и какви проблеми ще се решат в това отношение? Как това влияе на разхода на питейна вода? Справедливо ли е натоварването на потребителите от Стара Загора във връзка с изплащането на заема към Европейската банка за възстановяване и развитие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Митев, уважаеми господин Мръцков!
Град Стара Загора се водоснабдява от четири основни групи водоизточници, които осигуряват подаването на питейна вода общо около 1200 литра в секунда. Това количество е достатъчно да покрие водопотреблението дори в летните месеци, когато консумацията е най-голяма. Голяма част от водата обаче се губи по водопроводната мрежа и недостига до потребителите. Над 88% от разпределителните водопроводи са амортизирани, а загубите на вода само през периода 1998 -2003 г. са нараснали от 58,5 на 67,6%.
Специалистите от сектора са наясно, че по-голямата част от водата се подава чрез помпи и разходите за електроенергия са високи. По тези причини решаването на проблема за цялостна и възможно най-бърза реконструкция на осанителната система се беше превърнал в неотложен проблем. За неговото преодоляване „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Стара Загора, с активното участие и подкрепа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие и през месец юни 2007 г. сключи договор за заем в размер на 9 млн. евро.
Срокът за погасяване на заема е 15 години при 3-годишен гратисен период и лихвен процент – 1,5 над евролибора. Основната стойност на предвидените проекти за реализацията е 11,3 млн. евро, като 2,3 млн. се осигуряват чрез собствено финансиране от ВиК дружеството. То в максимално кратки срокове извърши подготовката на цялата проектна документация.
Финансирането на реконструкцията и модернизацията на осанителната система е разделена на две основни фази: подмяна на вътрешна водопроводна мрежа и рехабилитация на водоснабдителната група „Ягода”, която е основният водоизточник на града.

Проектите са разделени в осем отделни ЛОТ-а. За обектите от първата фаза, в които са включени шест ЛОТ-а, през 2007 г. е проведена процедура, избрани са изпълнители и те са в процес на реализация, всъщност по-голямата част от тях вече са реализирани. Последните два ЛОТ-а обхващат втора фаза на проекта, който ще се реализира през 2008-а, през настоящата и следващата година. С реализацията на всички проекти се предвижда да се извърши подмяна на 37 км водопроводи, в т.ч. 13 км магистрални водопроводи. Очакваният ефект се изразява в намаляване на загубите на вода от 68% на около 46%; намаляване на консумацията на електроенергия за подаване на питейни води с около 4 млн. 380 квтч. и намаляване на експлоатационните разходи на дружеството с около 400 хил. лв.
Най-големият ефект е свързан с възможността да се премахне дългогодишният режим на ползване на водата. Този ефект вече е почувстван от гражданите на Стара Загора, но за да се превърне в устойчиво решение, реконструкцията на водопроводната мрежа ще продължи и ВиК дружеството в Стара Загора освен довършването на посочените проекти е включено и в един нов проект за развитие на ВиК инфраструктурата, който ще се финансира от Световната банка. Неговата реализация ще започне през второто полугодие на тази година и ще продължи до 2011 г. Той включва реконструкция на ВиК системите в шест области, една от които е и Старозагорска област, както и изграждането на язовири и пречиствателни станции за питейни води. С него се предвижда да продължи реконструкцията на водоснабдителната система не само на територията на Стара Загора, но и на други селища от Старозагорска област.
Бих желал да спомена също, че продължава изграждането на градската пречиствателна станция за отпадни води и канализационния колектор със средства по Програма ИСПА на Европейския съюз.
По въпроса за цената на подобряване на водоснабдителните и канализационни услуги, която трябва да плащат потребителите. Подготовката на всички проекти включва подробни финансови анализи и как те ще се отразят върху цените на ВиК услугите. Тези проекти и анализи са отразени в петгодишния бизнес план на ВиК дружеството, който ще влезе в сила от началото на следващата година. Резултатите показват, че в целия период на погасяване на заемите от международните финансови институции цените на ВиК услугите ще бъдат в границите на социалнопоносимите, съгласно Закона за регулиране на ВиК услугите. Гарант за това е и намаляването на разходите на самото ВиК дружество от икономията на вода, която ще бъде достигната.
Мисля, че положените усилия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са в правилна посока и Стара Загора след повече от 30 години режим вече няма да бъде на режим на вода. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Мръцков – право на реплика.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Гагаузов! Искам да Ви благодаря за отговора, който дадохте, и за усилията, които направи българското правителство да бъде решен проблемът с водоснабдяването на гр. Стара Загора. Както отбелязахте, има големи загуби, тъй като градът се намира на място, където има изобилие от вода, а има режим на водата.
Искам да благодаря и от името на гражданите на Стара Загора, че най-после този проблем ще бъде решен през настоящата 2008-2009 г.
Имам въпрос към Вас: как ще бъде решен проблемът и с кв. „Колю Ганчево”, ако знаете, тъй като там няма построена канализационна мрежа. Най-вероятно с пречиствателната станция, която се строи, ще бъде решен и този проблем. Ако можете, моля да ми отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мръцков, в момента започва изграждането на колектора от кв. „Колю Ганчево” към пречиствателната станция, която се изгражда по Програма ИСПА, със средства от Програма ИСПА, които бяха икономисани при провеждането на тръжната процедура. Тези средства всъщност са разликата между предвидената сума и достигнатата на търга, затова допълнително беше включено изграждането на този колектор и там ще има необходимите съоръжения за довеждане до пречиствателната станция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Първо, питане от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля Ви в рамките на три минути да развиете Вашето питане към министър Нихат Кабил.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 4 март т.г. шефът на Генерална дирекция „Земеделие” на Европейската комисия Жан Люк Деметри съобщи, че България няма право да дава на фермерите си никаква национална субсидия нито за фураж, нито целогодишно за качеството на млякото.
Наред с това Европейския съюз ни отряза и европарите за подпомагане на българските производители на домати и праскови за преработка.
„Уважаеми министър, скъпи Нихат” – много мило започва писмото си еврокомисарката Мариян Фишер Боел. Но това не й пречи да продължи, че искането на скъпия Нихат Кабил за преходното плащане за плодове и зеленчуци не е възможно и да не иска повече пари, заради това че не си е свършил работата.
Наред с това България посрещна на 28 март т.г. председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу с повдигнато обвинение към шефа на Фонд „Земеделие” за особено тежък случай на престъпление по служба, заради неизрядни сделки по Програма САПАРД за над 48 милиона. Неслучайно господин Барозу заяви в прав текст, че корупцията и организираната престъпност нямат място в България. „Случаи на корупция – каза той – има във всички страни. Важно е обаче отношението към нея, прозрачността, довеждането докрай на разследванията.”
По-нататък той каза, че спирането на плащанията по ФАР и САПАРД трябва да послужат като аларма на часовник за българското правителство. Неслучайно в момента българското правителство е в криза, господин министър.
В тази връзка е и моето питане: каква е политиката на българското правителство и на министерството за решаване на сериозните проблеми с усвояване на средствата по Програма САПАРД? Кой ще понесе отговорността за поредното петно, което поставихте върху авторитета на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил, за да отговори на питането на господин Чачев.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз изобщо не съм изненадан, че преди да зададете въпроса, заради който съм тук на парламентарния контрол, Вие изсипахте куп лъжи, полуистини и няколко верни неща. Това е може би тема на друг парламентарен контрол, на други въпроси и т.н.
Разбирам емоцията и превъзбуждането, което имате в момента, но ще Ви кажа няколко неща по отношение на въпроса Ви за Програма САПАРД.
Преди да отговоря, искам да направя едно много важно уточнение и се надявам най-накрая Вие да го проумеете, да го разберете за самия Вас, защото като политическо лице Вие няма да го признаете – това е факт.
Твърдите, че има сериозни проблеми с усвояването на средства по програмата и възобновените разследвания по случаи на измама по Мярка 2. И твърдите, че Европейската комисия прекрати плащанията за България.

Искам най-отговорно от тази трибуна за пореден път да заявя, че към момента Програма САПАРД има 10 действащи мерки. Единствено по една от тези мерки, а именно Мярка 2 „Подобряване преработката и маркетинга на селскостопанска и рибна продукция”, има такова решение, такова писмо на Европейската комисия – запомнете го, подчертавам – за временно преустановяване на възстановяването на изплатените по тези проекти средства на България. Ако Вие не може да правите разлика между спрени и отказани средства и временно преустановяване възстановяването на средствата, това си е Ваш проблем. По всички останали 9 на брой мерки няма каквото и да било спиране на възстановяване на такива средства.
И за да бъда още по-ясен, и за да спрат най-накрая спекулациите по тази тема, уточнявам, че дори по Мярка 2 плащанията към бенефициенти не са спирани. И това не е уникален случай, господин Чачев. Виждам тук госпожа Капон, която много активно поставяше въпроса за една процедура, по която също ни не беше спряно временно възстановяването на средствата. Можете да се консултирате с нея. България възстанови, плати тези средства и след одит Европейската комисия ни ги възстанови. Случаят е идентичен.
Имам всички основания да вярвам, че в края на м. май след провеждане на официалната одиторска проверка по изпълнението на програмата от страна на Европейската комисия възстановяването на средствата и на разходите по тази мярка ще бъде възобновено.
Искам от тази трибуна да подчертая още веднъж, че нито един коректен бенефициент с проект по Мярка 2, или по която и да било друга мярка, няма да бъде засегнат и ще получи договорената субсидия.
Сега позволете да отговоря на конкретно зададените въпроси.
По първия въпрос - Министерството на земеделието и продоволствието и Управителният съвет на Агенция САПАРД са предприели всички необходими мерки за предотвратяване на опитите за злоупотреби със средствата по Програма САПАРД. Едва ли има по-проверявана и одитирана програма от САПАРД. Агенцията е непрекъснат обект на одитни проверки от страна на Европейската сметна палата, Европейската комисия, Сметната палата на Република България. За периода 1 януари 2006 г. – 30 юни 2007 г. Сметната палата на нашата страна е проверка по две направления. Първо – допустимост на кандидатите по програмата. И, второ – избор на кандидати и сключване на договори в съответствие с приложимото законодателство.
Противни проверки от отдел „Вътрешен одит” контролират прилагането на мерките в съответствие с критериите за акредитация. Докладите, адресирани до ръководството на агенцията, показват, че контролните механизми, свързани с процесите на подбор на проекти и договаряне, търгове и обществени поръчки, проверки за допустимост и оторизиране на разходите, плащане към бенефициентите функционират ефективно и спрямо изискванията на Многогодишното финансово споразумение. И тези изисквания са спазени.
Наличието на прозрачна система за контрол във Фонд „Земеделие”, в Агенция САПАРД дава гаранция за спазване на тези правила на общността и прилагането им точно и пълно в съответствие с установения график.
Тук е мястото да ви кажа и нещо, което едва ли ви е известно. Може би си мислите, че нашумелите разкрития на ОЛАФ са факт единствено благодарение на разследванията на тази служба. Това не е така. Всъщност разкрития са направени благодарение на сигнали, подадени от самата Агенция САПАРД, която е докладвала на националния ръководител и компетентен орган на програмата заместник-министър Ивановски всички нередности и опити за ощетяване на бюджета на Европейския съюз и националния бюджет съгласно установения формат и определените срокове. От своя страна националният ръководител по програмата е уведомил и уведомява – това му е задължение по тази програма – Европейската служба за борба с измамите, и Министерството на вътрешните работи чрез АФКОС.
За откритите нередности по програмата в съда са внесени седем наказателни производства в периода февруари 2007 г. – март 2008 г. Подчертавам, че това нямаше да бъде, ако самата агенция не изпълняваше задълженията си по акредитираното Многогодишно финансово споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, за да обоснове и зададе до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Българската разплащателна агенция получи най-ниската оценка – единица, „лош 1”, по петобалната скала за оценяване, съобщи на 2 април говорителят на Европейската комисия. България има два месеца срок да отговори на поставените от комисията въпроси и да предложи план с мерки за справяне с проблемите в нея. Заедно с това на Разплащателната агенция се дават 12 месеца изпитателен срок, след което, ако липсват ефективни резултати, тя ще бъде закрита от Европейската комисия и на нейно място ще бъде създадена нова.
Разбира се, Европейската комисия уточни, че това няма нищо общо със спирането на средствата за България по САПАРД на базата на нередности, установени през 2006 г. и 2007 г. За спиране, господин министър! И това го каза самият Жозе Мануел Барозу тук, в България. Вие сега обвинихте него в лъжа. На него ли да вярваме или на Вас? Аз вярвам на него.
Основните забележки на Европейската комисия са липса на достатъчен административен капацитет, слаби регионални офиси, проблеми с вътрешния одит, недостатъчна отчетност, липса на прозрачност в работата. И моят въпрос, господин министър – преди четири години, още в предишното правителство Вие обявихте, че Програма САПАРД е мерцедесът на европейските програми за България. Така ли е, господин министър? Какво стана с мерцедеса сега? И защо се лъжем от тази трибуна, че не са спирани парите, след като председателят на Европейската комисия оттук заяви, че са спрени парите и че това трябва да бъде аларма на часовник за Сергей Станишев и българското правителство. Какво стана с алармата, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Чачев! Вие така генерално объркахте Разплащателна агенция, САПАРД, принципи на акредитация, казано от някого, което показва въпиещото Ви неразбиране. И аз се чудя на Вашата смелост, ли нямам думи, слаб ми е речникът в момента, от тази трибуна да изричате всички тези лъжи.
Вие сте ми задали въпрос за Програма САПАРД, а говорите за Разплащателната агенция. Ако искате, задайте ми десет питания за Разплащателната агенция, за да може от тази трибуна и на Вас, и на цялата страна да стане ясно за какво става въпрос. Ако искате, заповядайте в министерството, канил съм Ви много пъти. Ако искате, заедно ще отидем в Агенция САПАРД и в Разплащателната агенция, за да можете да видите как се работи там.
Първо, оценка 1 няма. Техническа грешка е при пренасяне на таблици на сертифициращия орган. Това е потвърдено от Европейската комисия.
Що се отнася до тези четири забележки на сертифициращия орган, има направен план. Това изобщо не отговаря на истината, че Разплащателната агенция в момента е поставена в така наречения Режим на 12-месечното условие. Това е задължение на компетентния орган на тази агенция и това е министърът на земеделието и продоволствието по закон и по регламент. И, ако наистина мониторингът, който в момента върви, на изпълнението на тези четири условия, на тези четири проблема на базата на доклада, което аз съм получил като компетентен орган от Разплащателната агенция, тогава бъдете сигурен, че изобщо няма да се поколебая да върна акредитацията на Разплащателна агенция за Втория стълб на ОСП. А знаете ли какво е Втори стълб? И това ще Ви обясня, ако искате. Специално за Втория стълб на ОСП да върна акредитацията в условна, докато тези четири условия не бъдат изпълнени. Това е регламент и така се изпълнява във всички европейски страни.
Апропо, унгарската разплащателна агенция е акредитирана за работа с 32 такива условия. В момента работи по още 12 условия. Поставянето на тези условия, поставянето на една разплащателна агенция в този режим, по никакъв начин не засяга финансовите въпроси. Това са срокове на изключително строго наблюдение на работата на тази агенция от страна на компетентния орган, докладване в Брюксел, за да може всички тези проблеми час по-скоро да се преодолеят.
А що се отнася до мерцедеса на европейските програми, след малко ще Ви дам цялата таблица, всички инвестиции, които са направени, на стойност 2 млрд. 780 млн. евро досега, 3509 проекта и зад тях стоят закупени 4896 трактора и комбайна, техника, одобрени са 3078 хектара овошки за допълнително 140 000 тона нови мощности за винопроизводство в нашата страна, 96 000 стари, подобрени изби по тази програма. Купени са почти 10 000 породисти животни, няма да изреждам, ако проявите интерес, ще го направя.
Знам, че много ви боли, че тази програма успешно завършва и тя беше направена в мандатите, към които вие нямате никакво отношение. Боли ви. Нормално е. Така е в политиката, всеки би го боляло. Но фактът е факт и ако тръгнете из България, ще видите всички тези инвестиции, които дават своя принос към конкурентоспособността на българското земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да изрази отношение към отговорите на министър Нихат Кабил.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министре! Действително сте прав – много ме боли, защото България беше единствената страна кандидат-членка от 13-те тогава, която започна да работи по програма САПАРД и това Ви е добре известно. Това го направи правителството на Иван Костов! За тези седем години вие съсипахте това, което беше направено тогава!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ (встрани от микрофоните): Ето тук е истината! Чети и виж! (Оставя папка на трибуната.)
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Неслучайно пак ще цитирам, че на 28 март Жозе Барозу предупреди Сергей Станишев, че търпението на Брюксел е изчерпано.
„Чашата преля! – каза той. Няма практически резултати от борбата с корупцията на високите етажи и с организираната престъпност. Не може от Европейската комисия непрекъснато да повтаряме, че трябва да се направи още нещо! Европейската комисия няма да приеме да бъдат променяни акцентите, които са поставени.”
Акцентите са ясни, господин министре! От тази трибуна Вие изрекохте много лъжи! Слава Богу, че това е може би за последен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Иван Гороломов и Марко Мечев към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Господин Гороломов, моля Ви да развиете вашия въпрос към министър Нихат Кабил.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! България е известна по света със своите розови градини и производството на уникално по своето качество розово масло. Счита се, че отглеждането на рози първоначално за розова вода, а по-късно и розово масло, е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през ІХ век то е пренесено в Персия и Тунис. Първите данни за розови насаждения по нашите земи са от ХVІІ в. около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карлово. Със сигурност се знае, че в средата на ХІХ век се формира така наречената Розова долина в района между Казанлък и Карлово.
Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война – около 90 хил. дка, след което те намаляват на около 30.
През всичките тези години отглеждането на рози и производството на розово масло е основен поминък за голяма част от жителите на Розовата долина. След 1989 г., предвид прехода на страната към пазарна икономика и процеса на връщане на земята в реални граници, много от розовите градини бяха изоставени и похабени поради липса на легитимни собственици.
Постепенно с подобряване на икономическата среда в България започна възстановяването на розовите насаждения с помощта на Министерството на земеделието по настояване на розопроизводителите и с инициативата на Фондация „Българска роза” – Казанлък. За създаване на нови розови насаждения министерството предоставяше по 0,25 лв. еднократно за всяко ново коренче. Днес у нас официално са регистрирани около 36 хил. дка в районите на Казанлък, Карлово и Стрелча.
От срещата, която наскоро проведохме с господин Мечев с розопроизводители в гр. Казанлък в присъствието на министър Масларова, стана ясно, че съществуват два основни проблема. Първият е свързан с необходимостта от набирането на голямо количество работна ръка за кратко време. Изчисленията показват, че за 20-25 дни са необходими около 72 хил. човека. Вторият проблем е свързан с така наречените национални доплащания, тъй като розите се водят техническа култура, но техническа култура е и тютюнът.
Във връзка с това нашият въпрос към Вас е: след като казанлъшката роза е една от емблемите на България, възможно ли е розопроизводителите да бъдат включени към националната система за доплащания на земеделските производители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Гороломов и Мечев! Българската маслодайна роза и розовото масло са символи, свързани с националната ни идентичност. Българското розово масло е продуктът, който е създал първите ни търговски контакти със света. И днес все още има държави, където сме известни и по-познати като Родината на прочутата маслодайна роза. Както казахте, това се дължи на уникалността на нашия продукт, която е плод на неповторимите климатични условия на Розовата долина, на традициите в отглеждането и най-вече на хората, които отглеждат маслодайната роза.
През последните няколко години един от приоритетите на нашето министерство наистина беше розопроизводството.
По данни на дирекция „Агростатистика” площите с рози за 2007 г. са в размер на 30 986 дка. От тях са реколтирани 27 902 при среден добив 286 кг от дка и производство – общо 7983 тона. Годишното производство на българско розово масло през последните 15 години се движи между 870 и 1900 кг, с изключение на 2002 г. – около 650, дължащо се на неблагоприятни климатични условия.
В настоящия момент българското розово масло заема пазарен дял от около 40-50% в световен мащаб. През 2006 г. бе произведено около 1500 кг масло, а през 2007 г. – около 1200 на цена 4000 до 4700 евро за килограм. Почти цялото количество произведено масло е продадено.
Розопроизводството се подкрепя и обезпечава финансово чрез Държавен фонд „Земеделие”. Предоставят се капиталови субсидии за създаване на трайни насаждения от рози 2000 дка при норматив за един земеделски производител 100 лв. на дка, но не повече от 200 дка рози, като те ще продължават да действат до 2009 г.
До края на 2007 г. по инвестиционна програма „Растениевъдство” на Държавен фонд „Земеделие” са финансирани 34 проекта за създаване на насаждения от маслодайна роза за 2284 дка. Отпуснати са кредити в размер на почти 2 млн. лв. и е предоставена капиталова субсидия в размер на 710 хил. лв.
По програма САПАРД са одобрени 26 проекта, уважаеми господин Чачев, за засаждане на 3685 дка розови градини.
Със Заповед № РД-09-994 от 10.11.2006 г. бе сформирана работна група със задача да изготви анализ на състоянието и отглеждането на маслодайните рози и производството на розово масло в България и да предложи мерки за по-нататъшното развитие на сектора.
Работната група, в която участват както експерти от министерството, представители на розопроизводителите, преработвателите на розов цвят, така и представители на германското дружество за техническо сътрудничество, излезе със становище, че на настоящия етап площите с маслодайна роза са достатъчни и производството на розово масло задоволява нуждите на световния пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Марко Мечев да упражни своето право на реплика.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Все пак нашият въпрос беше: ще има ли доплащания – български доплащания към розопроизводителите? Розата е техническа култура, както е и тютюнът. Всички знаем, че розата е трайно насаждение. Ще има ли промяна в статута на тези насаждения?
Ние всички сме свидетели на това, че в последно време розата като селскостопанска култура навлиза все повече в частния сектор и това е съвсем нормално. Тя е една от културите, която все пак има определена възвръщаемост. Ако ние водим около 36 хил. дка официално регистрирани, те са над 46 хил. дка. Може би и розопроизводителите търсят някакви облекчения, тъй като това е култура, чийто плод трябва да бъде обран в рамките на един месец.
Но още по-отговорен е въпросът: как ще се реализират тези количества розов цвят и най-вече как ще се реализира добитото розово масло, тъй като на много места вече се поставя въпросът за неговото изследване и даване на лиценз за износ? Вече се поставя на преден план тези анализи, които се правят, да бъдат по-широки, да се анализира всичко онова, което може да попадне в розовия цвят, а впоследствие и в розовото масло от гледна точка на пестициди, на тежки метали, което влошава качеството на розовото масло и намалява съответно неговата цена. А за да има такава дейност, трябва да има действително лицензирана лаборатория, която да осъществява всички тези изпитания.
Моят допълнителен въпрос е: на какъв етап е дейността по регистрация на географското наименование „Българско розово масло” по предложение на Българската национална асоциация на производителите на етерични масла, парфюмерия и козметика, имайки предвид, че вследствие на това ще се организира и такава лаборатория, която да осъществява действително лицензиране на изнасящото се розово масло, за неговите качества? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил – право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа, отправили въпроса! Първо, искам да заявя, защото не ми стигна времето при отговора, че тази година ще има национални плащания за розопроизводителите. Те са включени, както всички други овощни насаждения, без винените лозя. Освен това от вчера, с откриването на програмата, са отворени допълнителни възможности по агроекологичните мерки, където от втория стълб на общата селскостопанска политика плащанията са директни, пак през системата за идентификация на земеделските площи към интегрираната система за администриране и контрол на разплащателната агенция. В мярката „агроекологични плащания за маслодайната роза” наистина е даден по-особен статут. Това, което ние сме поискали, съответно е получено от Брюксел, насърчени сме в тази посока. За сравнение - другите медицински ароматни култури ще се ползват от подпомагане в размер на 267 евро на хектар годишно за площи, които вече са преминали преходния период, и продукцията, която вече е сертифицирана, и 340 евро на хектар годишно за площи с маслодайната роза. Също така се предвиждат и компенсаторни плащания.
Вторият Ви въпрос също е много интересен, защото наистина трябва да изградим изотопна лаборатория, където ще се извършват изотопни анализи на розовото масло. Този анализ може да се осъществи, след като изготвим и изотопен атлас. Има работна група, която изготви този атлас с помощта на ГТЦ, предстои изграждането.
По отношение на защитеното географско указание „Българско розово масло”, кандидатстването става съгласно европейското законодателство по инициатива на група производители. Вече има такава инициатива и е започнала процедура от съответната организация, група производители в нашата страна, за да може да преминем през целия процедурен път, за да може да получим и защитеното географско указание за българското розово масло. Досието е подготвено от асоциацията.
Господин Мечев, искам да Ви кажа, че кандидатстваща група производители е Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика”. Те са подготвили материалите, досието е оформено, работи се в момента, предварително е съгласувано на експертно равнище. В момента асоциацията провежда избор на контролен орган, което е едно условие според регламента, който трябва да се одобри от самите производители, преди това досие да бъде подадено към министерството. Такъв контролен орган вече има излъчен от тях, провеждат се семинари. Аз смятам, че ние правим и ще направим всичко възможно както да запазим и увеличим пазарния дял на този наш уникален продукт, който твърдо да бъде 50% в световен мащаб, така чрез тази организация да имаме защитеното географско наименование и съответната лаборатория за изотопни анализи, защото това, което казахте във връзка със съдържанието на остатъчните пестициди и други тежки метали, е много сериозен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Госпожо Капон, както Ви е известно, за две минути може да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин министър Кабил! В края на миналия месец в уебсайта на Държавен фонд „Земеделие” започна публикуването на списъци на кандидати, поканени за обучение за извършване на консултантска дейност по Програмата за развитие на селските райони.
Към момента на внесения от мен въпрос, а именно 1 април - няма нищо общо с шегата, разбира се, на 1 април, бяха публикувани два отделни файла, които съдържаха 240 фирми. Днес, преди малко направих справка, е публикуван и трети списък с още 120 фирми. Тогава аз Ви зададох въпрос: въз основа на какви критерии са съставени тези списъци, уведомени ли са онези фирми, които не са избрани, кои са мотивите едни да бъдат одобрени, а други – не, и защо публикуваните списъци в онзи момент, пак казвам, имаха този външен вид и по такъв начин беше поднесена информацията, което не отговаря на една модерна администрация, на изискванията, които тя има?
Искам в интерес на истината да кажа, че в момента, в който сега Ви задавам въпроса - и много се радвам, защото явно по-добре е да Ви давам по една бележка какво ще задам, за да има реакция от страна на администрацията, в Интернет-сайта са направени всички корекции, списъците са въведени във вида, в който би трябвало да изглеждат в една нормална администрация. Всички фирми –част от тях се бяха оплакали в моята приемна, са получили писма, с които им е обяснено какъв е редът и какво е направено. Тоест ние двамата с Вас видно сме си свършили работата - от една страна, моят въпрос, от друга страна, Вашата реакция съответно към фонд „Земеделие”.
За мен остава, разбира се, важен въпросът: кога смятате, че ще минат всичките обучения, тъй като поне по последна информация имаше около 1300-1400 фирми, които бяха подали документи? И как смятате – те все пак ще бъдат ли сертифицирани след тези обучения, изобщо какво е Вашето становище? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Капон! Аз наистина Ви благодаря за този въпрос, защото той е важен. Нееднократно съм говорил по този въпрос, но, попаднали в капана на скандалите и разправиите в нашата политика, по едно време както САПАРД стана мръсна дума, така и „консултант” стана мръсна дума, а това е много далече от истината. Също така искам да Ви поздравя за ангажираността Ви към кандидатите, които се обучават и ще бъдат обучени за извършване на консултантска дейност към Програмата за развитие на селските райони, и да отговоря на поставените въпроси.
По първия въпрос, подборът на бъдещите консултанти е извършен въз основа на подадените от тях заявления за включване в обучението. Наистина на 4 февруари 2008 г. по инициатива на директора на фонд „Земеделие” господин Тадаръков поканих всички браншови и неправителствени организации, общински структури и консултантски фирми, които считат, че могат да работят по разработването на проекти по програмата, писмено да заявят желание за включване в обучението. Всички подали заявление до края на обявения срок, който изтече на 20 февруари тази година, бяха поканени да преминат курсове на обучение. Всички те поетапно ще преминат курсове, водени от специалисти на Разплащателната агенция и на Националната служба за съвети в земеделието. Така потенциалните кандидати по програмата ще могат да получат информация за фирмите, преминали през обучението.
Фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, може да гарантира единствено, че те са запознати с процедурите, които Разплащателната агенция прилага по програмата, но не и за тяхната коректност, обърнете внимание. Или с други думи, това ще бъде един регистър, по който всеки бенефициент ще избира с кой консултант да работи.

Така ще бъдат пресечени недобронамерените намерения от страна на определени консултанти, с което смятам, че се гарантира прозрачност в работата на програмата за развитие на селските райони.
Първите 720 консултанти бяха обучени на 29 и 30 март, 5 и 6 април, 12 и 13 април от съответните органи, за които казах. На 19 и 20 април – събота и неделя, от 9,00 ч. в сградата на Централното управление на фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция, ще се проведат следващите два курса за обучение на кандидатите, които писмено са заявили желание да извършват такава дейност. В момента са обучени 720 кандидати.
Пак казвам по отношение на въпросите Ви: може би в началото да е имало проблеми с тези списъци, но по мое изрично настояване те бяха подредени в интернет-страницата по реда на пристигането им. Оттук нататък при необходимост ще отворим още един срок, за да има максимално обучени консултанти за работа с програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Считам, че използването на интернет в модерната комуникация е изключително важно за прозрачността както на фонд “Земеделие”, така на министерството, така и на цялото правителство. Затова за мен беше изключително добре, че имаше Ваша намеса, за да бъдат подредени списъците по начин, по който трябва, а не само по входящите номера, също така и да бъдат изписани коректно юридическите и физическите лица. В голяма част от първоначалните списъци липсваше информация дали съответната фирма е акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност и т.н. Когато се направи списък, той трябва да съответства на една модерна администрация, каквато всички искаме.
Благодаря. Със сигурност ще продължа да контролирам през интернет-страниците както на Министерството на финансите, така и на Министерството на земеделието и продоволствието, защото това, че дълго време бенефициентите на САПАРД не бяха поставени, което се прави през последните седмици, това, че голяма част от бенефициентите по програмите ФАР и ИСПА не са поставени на интернет-страниците на министерствата със сумите, които реално са получили, с датите на проектите, води до съмнение. Ние с министър Орешарски отдавна сме водили този разговор. Вашето министерство направи първо това. За съжаление – късно, но по-добре късно, отколкото никога. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, използвам правото на дуплика, за да си довърша мисълта. Идеята за обучението на тези консултантски фирми е една-единствена – да направим национален регистър! Обърнете внимание – регистър! Тук няма никакви допълнителни утежнения, сертифициране, лицензиране, а регистър, за да може актуализирайки го през цялото време, но не само в интернет- страницата на Разплащателната агенция, а и в периодично актуализираните списъци във всички входни точки на системата на подпомагане на земеделските производители през общинските служби “Земеделие”, през областните ни дирекции по земеделие, през областните разплащателни агенции, всеки човек в нашата страна, който има желание да развие проект по тази програма, независимо от неговата големина и целите, които има, да няма никакво притеснение по отношение на това, че може да ползва консултанти. Имайки достъп до този списък, той сам може да избере съответния консултант (влизайки в интернет-страницата), имайки предвид неговия профил, опита му, реализираните проекти, международния му и национален опит и т.н. По този начин можем да създадем още по-голяма прозрачност в тази система на база на поуките, които имаме по САПАРД, и заедно с това да подобряваме все повече възможността за избор на бъдещите бенефициенти на програмата, от една страна, а от друга страна – по естествен път пазарът на консултантските услуги във времето чрез желанието за работа на самите бенефициенти ще отсява добрите фирми. Категорично и еднозначно всички мои колеги от Съвета на министрите казват: “Ние имахме подобни проблеми в началото на нашите програми от Европейския фонд за ориентиране (който сега стана Европейски фонд за развитие на селските райони), за ориентиране на земеделието, когато не отидохме решително към ползване на консултантските услуги, не отворихме широко вратата за консултантите. След обучение на бъдещи бенефициенти във всички мерки и наредби, това ни даде много решителен тласък по-нататък”. Проектната готовност в нашата страна по отношение на усвояване на европейските средства е на много ниско равнище. И то не само в тази програма. При нас все пак има някакъв опит по предприсъединителната програма САПАРД, по която са договорени средства близо 2 милиарда. Тоест има някакъв опит. За другите програми не искам да вземам отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първо, питане от народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, моля в рамките на 3 минути да развитие Вашето питане към министър Орешарски.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин министър, каква е политиката на българското правителство относно запазването на макроикономическата стабилност? Какви са резултатите от действията на Министерството на финансите за събиране на задълженията на Трети страни към България до този момент?
Защо Ви питам това? Защото няколко пъти от тази трибуна Ви призовавам да предприемете незабавни действия за икономическата стабилизация на страната – ограничаване на външната задлъжнялост, търговския дефицит и дефицита по текущата сметка, както и намаляване на инфлацията. Многократно предлагам в пленарната зала Закон за гарантиране на влоговете, който да запази спестяванията на българските граждани. За съжаление не срещам подкрепа нито от правителството, нито от мнозинството, нито в част от опозицията.
Ще Ви помоля да коментирате няколко цифри. Дупката по текущата сметка през 2005 г. е 2 млрд. 705 млн. евро, през 2006 г. тази дупка е 4 млрд. 490 млн. евро, а през 2007 г. – 6 млрд. 219 млн. евро. Това е почти геометрична прогресия.
Брутният външен дълг на страната – в края на 2005 г. е 15 млрд. евро, през 2006 г. – 20 млрд. евро, през 2007 г. – 28 млрд. евро. Към настоящия момент, господин министър, брутният външен дълг на страната е в размер на около 43 млрд. долара. Повтарям – 43 млрд. долара! Само за една година този брутен външен дълг се е увеличил с над 10 млрд. долара. Точно затова Ви предупреждавах преди година и половина, когато настоявах за незабавни и конкретни действия от Вас.
Казано направо – въпрос на време е кога ще започне финансовият срив.
Поставям и втория си въпрос: Редно ли е според Вас на фона на тази тежка икономическа ситуация в България, българската държава и всички ние да се отказваме от пари, които трети държави ни дължат? Говоря конкретно за иракския дълг, чийто капитализиран размер е близо 3 млрд. 600 млн. щатски долара. От тези пари, господин министър, вашият екип договори България да получи само 360 млн. долара или около 10%.
Редно ли е бедна България да опрощава близо 3 млрд. долара на една от най-богатите петролни държави в света?
Защо вашата тройна коалиция отхвърли моя законопроект за незабавно изискване на иракския дълг чрез петролни доставки? Добре знаете, че търговският дефицит и дупката в текущата сметка до голяма степен се дължат именно на вноса на енергосуровини. Защо договорихте зад гърба на парламента и обществото сделката с иракския дълг и кой ще понесе отговорността за това, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, Вие, разбира се, развихте различни въпроси от тези, които сте записали в искането, но аз ще се постарая да отговоря, поне доколкото позволява времето, на повечето от тях.
Искам да Ви уверя, че цялостната макроикономическа и фискална политика не само от началото на тази година, а в продължение на няколко години е насочена към запазване на макроикономическата стабилност. Сред ключовите инструменти, които искам да спомена, са реализиране на положителни бюджетни салда като противовес на формиращите се дефицити по текущата сметка, за които Вие споменахте, и разширяващи се в по-общ план външноикономически дисбаланс.
Наред с това Вие споменахте негативните страни, но пропуснахте да споменете и позитивните – че през целия този период страната се радва на сравнително висок икономически растеж и на рекордни преки чуждестранни инвестиции. Би следвало пред обществеността да съобщаваме цялата истина – с позитивите и негативите, не извадково да изваждаме само няколко негативни параметри. Междупрочем Вие тук многократно сте спорили за положителните бюджетни салда и аз искам да преведа това, което Вие искате да кажете на публиката. Вие искате да кажете, че трябва да се задълбочат дефицитите, настоявайки за експанзионистична фискална политика. Въобще изключително трудно се коментира едностранно, както Вие правите междупрочем.
Нарастването на брутния външен дълг е функция на частния сектор. В тези години, след 1997 г., виждаме постъпателно намаление на държавния дълг и от проценти спрямо брутния вътрешен продукт от над 100 през 1997 г. днес държавният дълг е под 20% - едно от най-добрите постижения сред 27-те страни членки. И това също пропуснахте да споменете, споменавайки за общия дълг, който действително нараства, но анализа на факторите, които го предпоставят, както и на неговата структура, не съдържа индикации за особено тревожни изводи, тъй като отделните компании обезпечават по различен начин този дълг, съобразно добрите банкови практики.
В обобщение, да, наблюдаваме много по-внимателно макроикономическото развитие, особено на фона на американската ипотечна криза и влиянието й в страните от стара Европа. На този етап не сме обезпокоени с непосредствени силно негативни влияния. Няма такива, не очакваме от гледна точка на сравнително устойчивото макроикономическо равновесие. Не очакваме в обозримо бъдеще силно негативни влияния, но запазваме вниманието си. Споменавал съм го неколкократно.
Що се касае до Вашата пледоария за иракския дълг, ще Ви припомня, че Ирак е страна, която има Парижки клуб и за разлика от Вас аз считам, че страната трябва да спазва международните норми и стандарти и да подчинява съответни двустранни споразумения в рамките на многостранните. Обърнете внимание – двустранните споразумения да бъдат в рамките на многостранните, или поне това е добрата международна практика.
Вие настоявате да приемем закон, с който да си върнем дълга. Дълговете не се връщат със закони, защото иначе тогава всички страни щяха да си решат проблемите с вътрешни закони. Международните коментари за сделката по дълга, както и вътрешните непредубедени, че това е най-добрата сделка до този момент от всички страни – кредитори на Ирак, голяма част от които не само направиха значими редукции в рамките на Парижкия клуб, а разсрочиха събирането за 23 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате възможност в рамките на две минути да зададете до два допълнителни въпроса, но в рамките на зададения от Вас въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Веднага ще отговоря, господин министър. Аз позитивни страни просто не виждам освен тия 14,5% инфлация.
Колкото за външния дълг, Турция и Румъния си върнаха голяма част от този дълг, за разлика от България.
Искрено съжалявам, господин министър, че човек като Вас е тръгнал по стъпките на своя предшественик Милен Велчев. Преди около 6 години бяха заменени брейди книжа за над 2 млрд. долара. Сигурно си спомняте, че заедно с Вас тогава бяхме първите, които предупредихме за огромните загуби, които нанасят така наречените лондонски брокери от правителството на гражданина Кобургготски. Днес мълчанието за резултатите от брейди замяната е доста злокобно. Ценовите, лихвените и курсовите загуби са колосални. Те надхвърлят 1 млрд. долара. Това, господин министър, са Ваши думи, написани във в. „Труд”.
Ние двамата с Вас заедно сме участвали в предавания на Маргарита Михнева точно по този въпрос и аз си спомням какво говорихте тогава. Днес обаче Вие мълчите.
Ако сметнем и драстичният срив на долара почти с един лев от 2002 г. насам, ще излезе, че загубите за България, съответно печалбите за лондонските спекуланти са над 3,5 млрд. лева.
Ще Ви питам директно – аз съм сезирал главният прокурор за тази криминална сделка – Вие, като министър, ще предприемете ли действия за изясняване на произхода на средствата, с които е построена хотелската империя на семейство Велчеви по Българското черноморие? Те почнаха да строят и в Рила. Става дума за неколкостотин милиона евро. Ще предприемете ли действия за изясняване на сделката с иракския дълг, от който страната загуби, пак повтарям, около 3 млрд. долара и ваш заместник-министър всъщност е договорил тези условия?
Накрая: какви действия ще предприемете за стабилизация на основните икономически параметри и за гарантиране влоговете на българските граждани? Това са моите конкретни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие сте задали Вашето питане, ето го, с две изречения. Сега с допълнителните въпроси отивате в съвсем друга тема – хотели и така нататък.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, не виждам разликата между спекулацията Ви с цифри. Нито дългът, нито вземането ни от Ирак е толкова, нито Румъния нещо си е събрала. Къде е тази връзка между числа и хотели, както каза и господин председателят?!
Що се касае до Вашия коментар или Вашето препращане към мои изявления в миналото, макар да не е пряко свързано с Вашия въпрос, аз искам да Ви уверя, че стоя зад всичките си коментари, които съм правил през цялата си съзнателна дейност. Ако това Ви устройва, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, който да изрази своето отношение в рамките на две минути спрямо отговорите на министъра, но, моля, не злоупотребявайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Накратко казано, не съм доволен, господин министър. Вие говорите за числа. Ето няколко цифри, които се надявам да Ви накарат да се размислите – Вие и цялото ви правителство. От началото на 2008 г. досега активите на Българската фондове борса са се стопили от 29 млрд. лв. на 22,5 млрд. лв. Това са загуби около 6,5 млрд. или близо 32% от активите на борсата.
Инфлацията за последната година е 14,5%. Продуктите от първа необходимост обаче са поскъпнали над 24%, например олиото с над 100%. От 100 лв. вложени в банка всеки вложител е загубил около 7 лв. Кредитната агенция „Кофас”, а преди и около месец Агенция „Фич”, понижиха кредитния рейтинг на България. Според данни от Българската стопанска камара междуфирмената задлъжнялост надхвърли 90 млрд. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не злоупотребявайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър, всеки грамотен икономист знае какво означават тези тенденции. Ето защо според мен са необходими спешни антикризисни действия. Аз съм ги внесъл като конкретни законопроекти: въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити; Закон за гарантиране на влоговете, който наистина да гарантира спестяванията на гражданите; незабавно пускане на предсрочно спрените реактори на “Козлодуй”. Само това ще направи икономиката ни конкурентоспособна и ще намали дупката в платежния баланс. Колеги, аз се срамувам, че тук в тази зала само 28 народни представители ме подкрепиха в сряда, когато направих това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, къде Ви е въпросът, къде е “Козлодуй”, какво говорите сега?
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър, незабавно трябва да се спрат далаверите в митниците и източването (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на ДДС и да се увеличи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... жесток контрол на спекулантите... Не се смейте, господин министър. Няма нищо смешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето! Ще изключа микрофона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Спрете тези спекуланти, защото това, което наблюдаваме в момента, наистина ще катурне вашето правителство, и ако вие сте решили да дезертирате... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колкото и да призовавам от тази трибуна да се спазва правилникът и етиката, явно някои хора не се съобразяват с това.
Има въпрос, зададен от народните представители Екатерина Михайлова и Евгени Чачев към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
Госпожо Михайлова, моля Ви в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! В началото на този месец еврокомисарят по регионалното развитие Данута Хюбнер поиска от Вас нов план за действие на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, за да се гарантира, че запорът, който е наложен върху проектите в тази област ще бъде вдигнат. Нещо повече, това, което се поиска, беше не просто анализ, а гаранции, че действията, които ще се предприемат оттук нататък, ще се пресекат случаите на корупция и кофликт на интереси, заради което беше наложен запорът. И да уточня – върху проектите от ИСПА.
В тази връзка въпросът, който задаваме с господин Чачев, е следният: каква е политиката на правителството за решаване на проблемите във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и защо обявените от Вас и от министър-председателя заявления, че едва ли не нещо са се объркали от Еврокомисията и още м. март ще има вдигане на запора и вземане на мерки не е факт и до днес? Какво ще направите, за да се възстановят нещата, да има гаранции, че тези средства ще започнат да идват и освен това гаранции, че наистина ще се пресекат случаите и на корупция, и на конфликт на интереси, и България ще има интерес от членството си в Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Първо искам да внеса уточнение – никога по никакъв повод не съм обявявал срокове, които, знаете всички много добре, че не зависят само и единствено от нас, а от диалога, който водим с комисията, нито пък съм отправял, това са Ваши думи, че едва ли не някой се е объркал.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Министър-председателят го каза.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Конкретно на въпроса Ви: каква е политиката? Политиката е максимално открита в диалог с Европейската комисия да даде максималната информация, която е изисквана по три от проектите, финансирани по ИСПА и да подобрим системата за финансово управление и контрол, така че те да удовлетворят в случая и по-високите изисквания на самата комисия в резултат на Плана за действие, който госпожа Хюбнер внесе в Европейския парламент.
По-конкретно – веднага след възникване на случая разпоредих проверки на Инспектората на министерството и на специализирания вътрешен одит по конкретния случаи и трите проекта на ИСПА. В същото време стартирахме процедура по избор на авторитетна външна компания, която да направи цялостен одит на фонда. Това е предварителен срок, подчертавам, че е предварителен, тъй като може пак да коментирате този срок в друг контекст. Този одит се очаква да приключи към края на м. май. В същото време фондът е подготвил план за действие с мерки, срокове и отговорници, като сърцевината на мерките е по-добър, предварителен, текущ и последващ контрол върху процедурите и управление на проекта.
Използвам повода да ви уведомя, че проведох среща с комисар Хюбнер, с нейните експерти сме в добър диалог по отношение на въпросните мерки, а и на цялостната организация за усвояване на кохезионния фонд. Комисар Хюбнер ще посети България през м. май, където отново на място ще бъдат дискутирани мерките и степента, в която сме отговорили, отново ще повторя, на по-високите изисквания на самата комисия. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за право на реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, истина е, че Вие не направихте изявление кога ще бъдат възстановени парите, но за сметка на това обилно по темата се изказаха министър-председателят Сергей Станишев, Вашите колеги Гагаузов и Мутафчиев и включително, тъй като господин Петков е тук, и той тогава заяви, че Европейската комисия се е объркала, тук става въпрос за български пари от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и няма такова нещо. Парите едва ли не са в България и няма да има никакви мерки. Трябваше председателят на Европейската комисия да дойде в София, за да Ви го заяви в прав текст.
Смущава ме нещо друго – онзи ден излезе Докладът на Сметната палата за спонсорите през миналата година. Един от основните спонсори на Българската социалистическа партия за 2007 г. е небезизвестната фирма „Автомагистрали”, която на 27 ноември 2007 г. е сключила договор с Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” за 15 млн. 186 хил. 760 лв. без ДДС, за строителство на пътища в Шуменска област.
Господин министър, месец по-късно същата фирма е сключила Договор за 1 млн. 786 хил. 681 евро по Програма ФАР за строително-монтажни работи по Проект за подпомагане на развитието на потенциала на регионалния туризъм във Велики Преслав. Преди това е взела над 1 млн. лв. за рехабилитация на улици пак в Шумен, забележете, по Оперативна програма „Регионално развитие”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не Ви ли смущават тези факти и не продължава ли рецидивът във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и по какъв начин правителството ще излезе от него? Господин министър, не затъваме ли все повече в блатото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за право на дуплика.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Чачев, аз отговорих и ще се опитам да повторя, че нашите усилия са насочени към заздравяване на системите, така че да не се допускат съмнения дори за конфликти на интереси. Ще допълня, че фондът разработва и правила за почтеност, не знам дали това е най-точната дума, тъй като конфликтът на интереси е и доста разтеглива материя, ние искаме максимално широко да се третира, така че, пак ще повторя, дори и съмненията.
В момента Вие споменахте случай, при който обаче не посочихте нарушения. Ако тази фирма е спечелила търг в резултат на нарушения, това вече е повод да предприемем необходимите проверки. В противен случай тази, както и останалите фирми подлежат на общия ред за проверки на специализираните одити, които периодично се правят.
Искам да Ви уверя, че във всеки случай, в който има сигнал или съмнения, ние ще правим необходимите проверки – вътрешни и външни. На рамкови договори ще ангажираме външни одиторски фирми, които при по-деликатни случаи ще влизат те на проверки, за да няма съмнения, че вътрешните одитори не са свършили добре работата. Това е, което може да се направи и което, пак ще Ви уверя в обобщение, ще съгласуваме и с Комисията, така че да получим подкрепата. Всички техни коментари, които са получени досега, са отразени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители, към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Въпрос, зададен от народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров. Господин Сидеров, както знаете, разполагате с 2 минути, за да развиете Вашия въпрос към министър Румен Петков.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Знам много добре с колко минути разполагам.
Господин Корнезов, Вие днес водите тенденциозно заседанието, не спазвате правилата. Позволявате тук по процедура нарушение на правилата. Трябва да Ви кажа да си вземете бележка –или спазвайте правилата, или освободете този висок стол, който заемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, първо си задайте въпроса.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Искам да Ви предупредя да спазвате правилата. Вие сте тук, за да спазвате правилата, а не да ги нарушавате.
Този индивид, който сте го довели тук, не е министър на вътрешните работи. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Той няма какво да отговаря повече. Той ще отговаря пред други органи, а не пред тази висока трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя Ви забележка, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Няма какво да ми правите забележка. Корнезов, това не Ви е БКП и не сте 1972 г. Ние сме 2008 г. и сме демократична държава. Стига вече изпълнения от миналото на комунистите, които мислеха, че могат да мачкат целия народ, така както си искат.
Този индивид няма право да стои в тази зала. Поканете го да напусне, защото той не е министър и въпросите към него са безсмислени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, задайте си въпроса.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Какво да го питам? Защо е разпънал чадър над Иван Иванов? Аз знам отговора – защото иска да направи така, защото той през цялото време го е правил. Какво да го питам? Защо не е съобщил на обществото и на Народното събрание, и на прокуратурата за връзките на Иван Иванов с подземния свят? Ами как да съобщи, като той го протектира. Аз знам тези отговори. Какво да си играем на въпроси и отговори с един човек, който трябва да отговаря пред надлежните органи на властта. А не тук със своята арогантност отново да се гаври с българския парламентаризъм, за което е дошъл. Така че го помолете да напусне и най-после да отиде там, където му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, ето Вашия подпис, заедно с подписа на господин Шопов: въпрос, зададен към министъра на вътрешните работи Румен Петков, чрез председателя на Народното събрание. Вие сте задали този въпрос. Вие сте го подписали.
Господин министър, заповядайте, разполагате с 3 минути за отговор.
Да запазим самообладание.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин председател, при тази ситуация очевидно предоставянето на сериозния отговор надали е необходимо. Дотолкова, доколкото говорим на кой къде му е мястото, още веднъж от тази най-висока в България трибуна ще повторя, господин Сидеров, че Вие възпрепятствате правосъдието. (Реплики от КА. Народният представител Волен Сидеров тръгва към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, седнете си на мястото.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз не отправям обиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Седнете си на мястото. Вашето поведение какво беше?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Напуснете трибуната, нямате право тук да стоите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, моля Ви, застанете си на мястото. (Реплики от народния представител Волен Сидеров встрани от микрофоните.)
Господин Сидеров, моля Ви да си седнете.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Защото Вие нарушавате правилника... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е парламент.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Миналия път го позволихте и не го спряхте, нарочно ги правите тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да си седнат по местата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин Сидеров, в състояние ли сме да се изслушваме?
Господин Корнезов, в състояние ли сме да осигурим нормален разговор в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си, за да продължим.
Господин Сидеров, кажете колко пъти да се обръщам към народните представители? Спазвайте правилника!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин Корнезов, как процедираме в тази ситуация?
(Народни представители от КА са около трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите... (Шум и реплики от залата.) Знам колко е трудно.
Господин Шопов, поне ти не прави такива неща! Как можете да се излагате по този начин?
Министърът ще отговори, след като вие седнете по местата си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Може да говори само с петима гавази около себе си.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин Корнезов, преди малко говорихме за обиди. Аз не работя с гавази.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): С гавази ходиш, по 20 души те пазят. От какво се пазиш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще седнете ли, господин Сидеров?
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин Корнезов, това ли е нормалният начин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви да не отговаряте.
(Реплики от народния представител Волен Сидеров встрани от микрофоните.)
Говорете си, но не в пленарната зала, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Защо? Какво пречи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие депутат ли сте? Ако сте депутат, седнете на мястото си. (Шум и реплики от залата и около микрофоните.)
Поради саботиране на парламентарното заседание прекратявам днешното пленарно заседание. Прекратявам парламентарния контрол поради саботаж от група народни представители от Парламентарната група на “Атака”. (Звъни.)


(Закрито в 13,13 ч.)

Председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Пенко Атанасов
Светослав Малинов