Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да приемем програмата за работата на Народното събрание. Предлага се тя да е за датите 23 и 24 април. Ще ви прочета проекта и ще ви предложа някои уточнения във връзка с изпълнението на програмата. Моля за вашето внимание.
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
23 и 24 април 2008 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Внесен е на 14 март 2008 г. от Министерския съвет – продължение на обсъждането.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител е Министерският съвет – 12 февруари 2008 г.
3. Проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Вносител е Камен Костадинов – 22 април 2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител е Министерският съвет – 26 март 2008 г.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет – 10 март 2008 г.
6. Законопроект за ратифициране на Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Вносител е Министерският съвет – 14 март 2008 г.
7. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и на Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия. Вносител е Министерският съвет – 4 април 2008 г.
8. Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и Законопроект за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати. Вносител е Министерският съвет – 4 април 2008 г.
9. Проект за Решение за Великденската ваканция на Народното събрание за 2008 г.
10. Проект за Решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител е Пламен Моллов – 16 април 2008 г.
11. Проект за Решение за структурни и персонални промени на Министерския съвет на Република България.”
Моля ви да обърнете внимание и да изслушате уточненията, които ще направя.
Колеги, предлагам днес в самото начало, след като приемем програмата и обсъдим допълнителните предложения, да гласуваме на второ четене Законопроекта за Банката за развитие. Той остана от миналата седмица. Обсъден е, но не е гласуван. Ако не го изгласуваме днес, това ще отложи оформянето на законопроекта с около 20 дни, което очевидно не е целесъобразно.
Второто процедурно предложение по тази програма, която ще приемем, е да преминаваме към гласуване по съответните точки след изчерпване на обсъждането, а не да изчакваме утрешния ден в първата част на деня.
Трето, като ориентация, както сами разбирате, т. 11 се предлага да бъде на дневния ред на заседанието утре като т. 1, тоест да започнем утрешния пленарен ден с обсъждането на проекта за решение по т. 11.
Това са тези три уточнения, с които предлагам на вашето внимание този проект.
Моля, гласувайте този проект за програма с направените процедурни уточнения.
Гласували 197 народни представители: за 175, против 16, въздържали се 6.
Проектът за програмата е приет. Тя става програма с процедурните уточнения.
Преди да преминем към предложенията по ал. 3, нека да ви съобщя уточненията, свързани с подновяването на работата на Народното събрание в началото на месец май.
На Председателския съвет обсъдихме следните предложения. Ваканцията да продължи 10 календарни дни, така както е по правилник. Това означава, че тя ще обхване периода до 4 май, което се пада неделя. Пети и 6 май, както знаете, са празнични дни. Предлагаме заседанието на Народното събрание да се поднови на 7 май, сряда, от 14,00 ч., тоест заседанието да бъде следобедно.
Що се отнася до дневния ред и програмата за периода 7-9 май, отсега има внесено предложение в деловодството от Парламентарната група на Коалиция за България, което е и на вашето внимание. Можете да се запознаете с предложенията и евентуално да се правят допълнителни предложения.
Седми май ще бъде първият пленарен ден от първата седмица на следващия месец. Това означава, че има възможности за предложения по ал. 7 на чл. 40. Предлагам тези предложения да бъдат направени до 18,00 ч. на утрешния ден – 24 април. Тъй като те не могат да бъдат направени в началото на седмицата - на 5 и 6 май, редно е да бъдат внесени, за да могат да бъдат оформени като предложения за начало на следващата сесия от началото на месец май. Това е информация за ваше сведение, за да може да се организира работата по парламентарни групи.
Предложенията, които са направени по дневния ред, са две.
Първото е от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за Решение за възлагане на правителството да разработи критерии за участие в държавни фирми.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе проект за Решение за изработване на ясни професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми.
Накратко моето предложение е следното: задължава се Министерският съвет да изработи ясни професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми.
Второ, да бъдат изведени от ръководствата на държавните фирми всички заместник-министри и членове на политическите кабинети, които нямат необходимия професионален стаж в съответната област.
Трето, за участие в управителните тела на тези фирми, висшите държавни служители да не получават никакво възнаграждение.
Накратко това е моето предложение, то е внесено преди една година и половина. Искрено се радвам, че управляващата коалиция ще подкрепи това предложение, поне така заявиха в медиите. Сега, колеги, оставям на вас да покажете дали сте били искрени пред телевизионните екрани и пред медиите, когато сте заявили, че сте за премахване на заплащането в тези фирми, или не сте били искрени.
Искам да ви припомня, че имаше един заместник-министър, който за миналата година беше получил над 100 000 лв. от участие в бордове. Това, колеги, наистина е едно безобразие, наистина е едно източване на държавни средства, затова се надявам вие да подкрепите това проекторешение. То може да мине в рамките на няколко минути и да решим проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 28, против 33 въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Пак се обръщам към вас, колеги! Кога сте искрени? Когато говорите по телевизионния екран и пред медиите за това, което току-що ви предложих, че го подкрепяте, или сега, когато гласувате в пленарната зала?
Искам да ви кажа, че хората са ни изпратили тук, за да правим закони и да вземаме решения, които отговарят на техните интереси, а не на тези партократи, които източват по един безобразен начин държавната хазна.
Същото се отнася и за общинските фирми. Ето, например Бойко Борисов предизборно беше обещал, че ще премахне или силно ще намали това възнаграждение. Все още нищо не е направено по този въпрос.
Обръщам се към вас като отговорни хора. Вземете това политическо решение, нека да решим проблема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 34, против 34, въздържали се 77.
Предложението отново не се приема.
Второто предложение е на народния представител Атанас Атанасов за проект за решение по предложението му за проучване финансирането на пътуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз ще ви моля да подкрепите направеното предложение да се включи в дневния ред проект за Решение за създаване на анкетна комисия, която да направи проверка за чия сметка пътуваха трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция в края на м. ноември до Монако. Накратко казано, това е предложението за онова пътуване до Монако. Тъй като е безспорно установено в конкретния случай, че това пътуване не е било за държавна сметка, би следвало задължително Народното събрание да прояви сериозен интерес кой плаща задграничните пътувания на министрите. Защото всеки би могъл да си позволи да отиде до Монако за своя сметка, но когато е висш държавен чиновник и това е командировка, би следвало това да бъде само и единствено за държавна сметка. Не е допустимо това пътуване да бъде за сметка на частни интереси, защото простият извод в конкретния случай е, че след като е за частни интереси, значи има конфликт на интереси и би следвало да разберем кой плати това пътуване и понеже от месеци наред много усърдно се твърди в публичното пространство от управляващите, че ще направят всичко необходимо да се борят с корупцията, ето ви един конкретен случай. Затова, моля ви подкрепете това предложение да стане точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Няма и искане за прегласуване.
С това се изчерпват предложенията по дневния ред.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 16 до 22 април т.г.
Проект за решение за попълване на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител е народният представител Пламен Моллов.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване. Вносител е Министерският съвет.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Комисията по труда и социалната политика и Комисията по култура.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Комисията по труда и социалната политика и Комисията по култура.
Проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Вносител е народният представител Камен Костадинов.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на Законопроекта за Българската банка за развитие – второ четене.
Съгласно списъка на гласуванията ще ви чета текстовете, които се подлагат на гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта по вносител, заглавието на Глава първа „Общи положения” по вносител.
Гласували 131 народни представители: за 110, против 20, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта и на Глава първа са приети.
По чл. 1 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 26, против 44, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 1 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 18, въздържали се 2.
Текстът на чл. 1 е приет.
По чл. 2 има неподкрепено предложение на госпожа Капон.
Моля, гласувайте го.
Гласували 114 народни представители: за 26, против 29, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 2. Комисията предлага своя редакция на т. 1 от чл. 2 и по другите текстове от т. 2 до т. 5 включително подкрепя вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 16, въздържали се няма.
Текстът на чл. 2 е приет.
По чл. 3 има предложение на народния представител Мария Капон.
Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 36, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора по вносител „Цели и принципи на банката”, подкрепено от комисията, и чл. 3 по вносител, също подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 97, против 16, въздържали се 3.
Предложението на вносителя е прието.
По Глава трета има предложение на народния представител Мария Капон по чл. 4.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 23, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като е видно, че в залата голяма част от колегите не знаят за какво става въпрос и какви текстове се гласуват, искам още веднъж да ви приканя да променим част от текстовете по дейността на банката – Българската банка за развитие, която Българската социалистическа партия създава за управление на европейските фондове и създаване на собствен политически елит.
Считам, че е крайно неоснователно фигурирането на текстове като „хармонизиране усвояването на европейски средства”. Господин председател, нито в Комисията по бюджет и финанси, нито тук в залата в лицето на заместник-министъра, някой обясни какво означават тези текстове. Считам за некоректно и при новите промени, които предстоят на правителството, ако все пак мнозинството взима решение за такава банка и създава вицепремиерски пост по европейските фондове, то тази точка да не се включи тук.
Затова моето предложение, господин председател, ако нямате нищо против, е да прекъснем гласуването и да оставим гласуването за самата банка за следващ път, за да се обсъдят тези текстове в дейността на банката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, пленарната зала вече гласува процедурното предложение гласуването по този законопроект да се извърши на сегашното заседание. Аз нямам основания да подложа на гласуване въпрос, който вече е решен веднъж и то в началото на днешното пленарно заседание.
Единственото, което мога да направя, е да подложа на гласуване отново Вашето предложение за промени в чл. 4.
Моля, гласувайте отново предложението за изменения на чл. 4, направено от госпожа Капон, което комисията не е подкрепила.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 40, въздържали се 57.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 по вносител и едновременно моля да гласуваме редакциите на комисията по чл. 4 – окончателни редакции по ал. 2 и ал. 5, и наименованието на Глава трета по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 96, против 24, въздържали се 5.
Текстовете по чл. 4 и Глава трета са приети.
Глава четвърта, чл. 5.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон по този член, неподкрепено от комисията. Предложението й е ал. 3 в чл. 5 да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 20, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има направено предложение в пленарната зала на народния представител Мартин Димитров – в чл. 5, ал. 3 след думите „Министерския съвет” да се добавят думите „и Народното събрание”.
Моля, гласувайте редакционното предложение на господин Димитров, направено в пленарната зала, за добавяне на израза „и Народното събрание”. Става дума отчетът за дейността на банката да се предостави за сведение на Министерския съвет и на Народното събрание, каквото е предложението на господин Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 28, против 5, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Има думата господин Димитров за предложение за прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Немалко хора, дори от тройната коалиция, в последните дни и седмици говорят за прозрачност. Какъв е проблемът отчетът за дейността на Държавната банка да се дава за сведение и на парламента? Този отчет за дейността е повече от финансовите отчети, които се публикуват от Банката. Защо се дава за сведение на Министерския съвет, а има проблем да идва в българския парламент? Защо не подкрепяте тази мярка? Как при това положение имате спокойствието и съвестта да отидете в дадена телевизия и да кажете как това правителство иска прозрачност, отчетност и се бори с корупцията? Не мога да разбера вашите мотиви.
Освен това, ако искаме българският парламент да бъде контролна институция, тя трябва да разполага с информация. Не мога да намеря нито един мотив от ваша страна да не подкрепите това предложение.
Надявам се по време на прегласуването, което предлагам, да намерите морални сили, уважаеми колеги, и да подкрепите тази мярка. И без това се създава много спорна банка със страшно много проблеми – държавна банка там, където няма нужда да има държавни банки. Поне нека да има отчетност към българския парламент. Не мога да разбера защо не подкрепяте това предложение.
Отново се обръщам специално към либералните формации, които днес преглеждат българската преса много внимателно. Уважаеми колеги, нямате разумна причина да не подкрепите предаването на отчетите към българския парламент поне за сведение от страна на Държавната банка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, отново гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 27, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Обявете резултата по групи. - Има подкрепа от всички парламентарни групи. Този въпрос навярно може и по-нататък да бъде уточняван с ръководството на банката. Поначало са основателни съображенията за отчетност и информираност пред Народното събрание. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Може би залата не беше достатъчно готова за Вашето предложение. То съзрява с времето, господин Димитров. Нека да дадем шанс на близкото бъдеще.
Подлагам на гласуване чл. 5 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията, и наименованието на Глава четвърта по вносител.
Гласували 113 народни представители: за 100, против 13, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава пета. Има предложение от Иван Костов и група народни представители по чл. 6, което не е било подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Костов, господин Методиев и господин Чачев за отпадане на израз в ал. 4 на чл. 6.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Мария Капон по чл. 6, неподкрепено от комисията. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Предложението на госпожа Капон не се подкрепя от комисията в частта му по точки 1 и 2, а е подкрепено по т. 3 – по ал. 4.
Подлагам на гласуване предложението по точки 1 и 2 – те са по алинеи 1 и 2.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 21, въздържали се 66.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Ще подложа на гласуване чл. 6 по вносител, освен редакцията на ал. 4, в която се предлага от комисията да се създаде второ изречение – в редакция на комисията. Става дума за приложение на чл. 31 от Закона за кредитните институции и наименованието на Глава пета по вносител.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове, предложени от комисията, в редакция на вносителя или в окончателна редакция на комисията. Член 6, заедно със заглавието на Глава пета „Капитал и резерви”.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на членове 7 и 8 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 11, въздържали се 2.
Двата текста са приети.
Преминаваме към гласуване на Глава шеста.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава шеста и текста на чл. 9 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Глава седма. Има направено предложение от народния представител Мария Капон по чл. 10. То не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 20, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване, колеги, още едно предложение на госпожа Капон по следващия чл. 11. Тя е предложила да отпадне цялата Глава осма и чл. 11.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон за отпадане на цялата Глава осма, която е от един член – чл. 11. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 37, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване наименованието на Глава седма и чл. 10 по вносител, както и наименованието на Глава единадесета и чл. 11 по вносител.
Гласувайте тези текстове по вносител, подкрепени от комисията. Текстовете са по вносител от глави седма и осма, съответно членове 10 и 11.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 8, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Глава девета, чл. 12 - има направено предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители по чл. 11, неподкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на господин Костов и група народни представители. Гласуваме предложение за отпадане, направено от господин Костов и колеги, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 69, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Колеги, отново се обръщам към залата: ако има обратно предложение, да гласуваме по отделно редакции на комисията по съответния текст, а след това окончателното редактирано предложение по вносител с поправки на комисията, моля това да се направи от някой народен представител. Не виждам такива възражения. Затова подлагам на гласуване чл. 12 по вносител като комисията е направила добавка в ал. 2 на чл. 12 и е дала своя редакция, и наименованието на Глава девета по вносител.
Гласувайте тези текстове по вносител със съответни допълнения, направени от комисията.
Гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 6, въздържал се 1.
Текстовете по чл. 12 от Глава девета, са приети.
Има предложение на комисията за отпадане на изрази в чл. 13, точки 1, 2 и 3, както и в ал. 2. Точките са в ал. 1, но има предложение и по алинеи 2 и 3 за отпадане на думата „местни”, така че подлагам на гласуване чл. 13 по вносител с направените предложения за изменения в съответните текстове на члена, направени от комисията.
Гласувайте чл. 13 по вносител, с поправките на комисията.
Гласувайте чл. 13 по вносител с допълненията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 11, въздържали се няма.
Текстовете на чл. 13 са приети.
По чл. 14 комисията е предложила редакция на ал. 1.
Подлагам на гласуване чл. 14 по вносител като ал. 1 е в редакция на комисията.
Гласувайте чл. 14, ал. 1 – по комисия, а останалите текстове по вносител.
Колеги, моля за вашето внимание и търпение – остават ни още десетина минути, за да извършим необходимите гласувания.
Гласувайте чл. 14 по вносител с редакция на комисията.
Гласуването продължава, гласувайте тези текстове!
Гласували 103 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава десета. По Глава десета има неподкрепени предложения на народния представител Мария Капон за отпадането на Глава десета и членове 15, 16, 17 и 18.
Подлагам на гласуване тези предложения на госпожа Капон по Глава десета, неподкрепени от комисията. Това са предложения за отпадане на цялата Глава десета на практика. Става дума за Национален гаранционен фонд.
Гласували 98 народни представители: за 14, против 53, въздържали се 31.
Предложението за отпадане не се приема.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание – ще подложа на гласуване ан блок текстовете на членове 15, 16, 17 и 18 и заглавието на Глава десета със следните уточнения: чл. 15 – по него в ал. 2 има предложение за допълнение, направено от комисията, така че гласуваме чл. 15 по вносител с предложението на комисията за допълнение и наименованието на самата глава.
По чл. 16 комисията предлага отпадане на думата „местни” в ал. 1, точки 1, 2 и 3, така че гласуваме чл. 16 по вносител с тези предложения на комисията за отпадане.
Членове 17 и 18 са по вносител без всякакви изменения.
Гласувайте тези текстове на Глава десета, съответно членове от 15 до 18 със съответните уточнения, предложени от комисията в текстовете на вносителя.
Остава да гласуваме текстовете на още една глава, както Допълнителните и Преходните разпоредби.
Гласувайте, колеги.
Гласували 110 народни представители: за 98, против 11, въздържал се 1.
Текстовете на Глава десета са приети.
По Глава единадесета има предложение отново на госпожа Капон за отпадане на чл. 19 в Глава единадесета. Предложението не е било подкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение на госпожа Капон за отпадане на текстове.
Гласуваме предложението на госпожа Капон за отпадане на чл. 15. То не е било подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 50, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
В чл. 20, ал. 1 госпожа Капон предлага думата „дъщерни” да отпадне. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласувайте редакционното предложение на госпожа Капон по чл. 20.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 42, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме ан блок Глава единадесета.
Подлагам на гласуване чл. 19, наименованието на главата по вносител и чл. 20 също по вносител.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 3.
Предложенията на вносителя за Глава единадесета са приети.
Преминаваме към „Допълнителна разпоредба”, параграф единствен.
По него има предложение на народния представител Мария Капон за отпадане на т. 1 от параграф единствен, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение на госпожа Капон.
Гласували 108 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 51.
Това предложение не се приема.
Ще подложа на гласуване още две предложения на госпожа Капон - съответно по § 2 и § 3, които не са били подкрепени от комисията. Ще ги подложа на гласуване поотделно.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон за промени в § 2. Предложена е алтернативна редакция, неподкрепена от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 43, въздържали се 45.
Не се приема предложението на госпожа Капон по § 2.
И по § 3 е направила предложение за промени - отпадане на последното изречение на този параграф, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон.
Гласували 104 народни представители: за 6, против 47, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване заглавието „Допълнителна разпоредба”, § 1 по вносител, по който има предложени промени на комисията, така че ще гласуваме едновременно текста на § 1 по вносител и промените, предложени от комисията в текста на параграфа, § 2 и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител и параграфи 3 и 4 по вносител.
Гласувайте тези текстове едновременно.
Гласували 118 народни представители: за 103, против 14, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 5 има две идентични предложения. Те са за отпадане на § 5, направени са от господин Иван Костов и група народни представители и от госпожа Лидия Шулева. Ще ги подложа на гласуване едновременно.
Гласувайте предложенията за отпадане на § 5, неподкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 27.
Предложенията за отпадане не се приемат.
Господин Мартин Димитров – навярно за прегласуване.
Знаете, господин Димитров, че има алтернативен текст за § 5, който предстои да разгледаме. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! На път сте да направите доста сериозна грешка, защото юристите, с които имах възможност да разговарям, казват, че без конкурс средствата по програмата „Джереми” на Европейския съюз не могат да отидат в държавната банка, така както е планирала тройната коалиция. За да не направите нова беля, най-елементарното нещо, което може да се случи, е този текст да бъде отложен, да не бъде гласуван сега от българския парламент и да напишете официално писмо до европейските институции, до Европейската комисия дали те приемат подобна редакция, преди да стане белята. Това нищо няма да ви попречи. (Реплики от КБ.) Няма да станат. Не, това трябва да става по официален път, уважаеми дами и господа. Не ни трябва вариант, който да стане допълнителен скандал, допълнителен проблем в България с европейските фондове, тъй като не се допускат ситуации, при които без конкурс се определят държавни банки, които да ги разпределят.
Вижте, всеки обществен скандал носи петно на България. Ако беше само на БСП, дето се казва, да ви оставим да я правите тази работа, но всеки такъв проблем носи тежки проблеми за цялата страна и лош имидж. Затова елементарно – напишете писмо до Европейската комисия, нека да е от името на Комисията по бюджет и финанси, и попитайте дали подобна редакция се приема, дали ще има проблем, или няма да има? Нашата теза е, че ще има проблеми. Защо да не бъде изчистен този въпрос?! Но ваша работа.
Моето предложение, господин председател, е за отлагане на този текст. Моля да подложите тази процедура на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, аз нямам нещо особено против. Ще подложа на гласуване предложението Ви, но не случайно споменах, че комисията е предложила алтернативен текст, тоест тези въпроси са били предмет на обсъждане в комисията. Вие можете да го потвърдите.
Има направено процедурно предложение за отлагане на гласуването по § 5. Навярно се има предвид и текстът на вносителя, и текстът на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров за отлагане гласуването по § 5.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 65, въздържали се 15.
Това предложение не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване следните текстове: § 5 в редакция на комисията (не на вносителя); отпадането на § 6 по предложение на комисията; § 7, който става § 6 по вносител; и нов § 7 по предложение на комисията.
Подлагам тези текстове и предложения едновременно на гласуване. Има ли някой, който е против тази процедура на едновременно гласуване на тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте тези текстове и предложения.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 13, въздържал се 1.
Съответните текстове и предложения са приети, с което и законът на второ четене.
Благодаря на Комисията по бюджет и финанси, на всички народни представители, направили предложения по този законопроект. Очевидно той предизвика дебати. Ще трябва да бъде следено как ще се реализира дейността на новосъздадената банка.
Преминаваме към първа точка от приетата програма за работата ни през тези два дни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е Министерският съвет. Датата на внасянето е 14 март т.г.
Дискусията продължава. Проведени са разисквания на 18 април, които не са приключили.
Господин Спасов, заповядайте да ориентирате залата. (Минчо Спасов дава обяснение на председателя.)
Господин Спасов информира, че на предходното заседание двама народни представители са заявили желание да вземат думата – Шопов и Масева.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Тъй като на предишното заседание е гласувано в залата да присъства заместник-министър Румен Андреев, сега не е нужно да се гласува. Поканете господин Андреев в залата.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Пирински.
Законопроектът е дискусионен най-вече относно продължаването на срока, при който дознатели без висше юридическо образование ще могат да заемат този пост.
Въпросът е дискусионен и затова, че две години след приемането на НПК идва време на равносметка за действието на този НПК, за резултатите от приемането му. Това е основният въпрос. Ако в МВР има хаос в дознанието, в досъдебното производство, това е така, защото с приемането на НПК бе ликвидирана една изградена институция, каквато беше следствието. Съборена бе къща, за да се построи колиба.
На всички е известен стремежът на управляващите (не само на сегашните управляващи – тройната коалиция, това се отнася и за предишните управляващи) да съсредоточават колкото се може повече функции в МВР относно следствието, за да бъде досъдебното производство (разследването) под контрола на изпълнителната власт, респективно на вътрешния министър. В случая това, което беше направено с НПК, беше толкова драстично, че резултатът е налице – той е печален, без перспективи скоро нещата да се оправят.
Преди две години, когато се обсъждаше и приемаше НПК, от „Атака” предупреждавахме за опасностите, които крие разсипването на следствието на практика. Депутатите от „Атака” проведоха срещи с представители на следствените служби по регионите и ви предупреждавахме за опасните последици от това действие. Тогава юристите в Комисията по правни въпроси, в пленарната зала и всички, които се занимаваха, споменаваха и непрекъснато се коментираше едно полулегендарно, полуреално име на госпожа Жат Чернота – „госпожа Чернота смята, госпожа Чернота счита, госпожа Чернота нареди...”. Коя беше тази госпожа Чернота – за много от хората не беше станало ясно, но това име беше като името на Маркиз дьо Караба от приказката на Шарл Перо. Не знам къде е сега госпожа Чернота, какви функции изпълнява, но в България пренесохме челния опит, който ни беше продиктуван, също както в края на 70-те и началото на 80-те години, когато като начинаещи юристи си спомняме, че имаше подобно прехвърляне на функции на досъдебното производство. Не мога точно да си спомня, но те бяха от милицията към Прокуратурата или обратно. Това беше направено, тъй като в Съветския съюз съветските другари били решили да го направят. После те не го направиха, но в България беше направено преди тях, за да се покаже послушание. Те не го направиха, но в България това остана и беше дълги години критикувано, като дълги години не можа да произведе своите последици.
Сега въпросът относно отлагането с още една година на възможността неюристи да изпълняват тези важни функции се превръща в политически въпрос. До този момент нерешаването на въпроса и непопълването на свободните места не е въпрос на ниски заплати или непопулярност на тази професия, както бяха изказани доводи в Комисията по правни въпроси, с което се оправдаваха хората от МВР, но то е абсолютно ясно, пар екселанс, има особена кадрова политика на Министерството на вътрешните работи, за да бъдат устройвани на тези места за дознатели определени хора с определени качества. Тези качества не са висок професионализъм, а да са свързани по политически начин със системата на МВР. Целта е изпълняване на функции в тази връзка.
Сега се поставя на гласуване въпросът за продължаване на срока с още една година. Ние от „Атака” не сме склонни да подкрепим това предложение и ще гласуваме “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов?
Обръщам внимание на народните представители, че днес решихме да гласуваме след приключване на обсъждането по съответните точки. Това няма да може да се състои, ако няма народни представители, които да гласуват.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, аз Ви правя реплика за това, че не госпожа Чарнота ни е виновна, тя е един много добър приятел на България. Ако ние я бяхме послушали, сега нямаше въобще да имаме проблемите, за които става въпрос. Проблемът е, че ние като българи нямаме концепция какво правим – кога имаме дознание и кога имаме следствие, кога имаме и двете. Така че не ни прави чест за всички проблеми, които имаме, да се оправдаваме с този и онзи.
Аз искам да ви припомня, че когато приемахме Наказателнопроцесуалния кодекс, имаше две чиновнички от Министерството на правосъдието, които непрекъснато говореха за едни 97%, от които не можем да излезем – 97% трябва да отиде при дознанието. Оказа се, че няма такива 97%, защото никой не ни изпраща тези в проценти, а просто това беше едно наложено становище на работния екип, който подготвяше НПК без ясна концепция накъде вървим и какво имаме на изхода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Във връзка с твърденията на колегите за тези 97%, използвам правото на реплика, за да внеса едно уточнение, че тези 97% бяха факт. И не работната група по НПК е измислила каквото и да било. Имаше подписано шест месеца преди това споразумение от тогавашния министър на правосъдието Антон Станков, който включително беше уговорил с експертите на Еврокомисията кои текстове само да останат подсъдни на следствието. И когато ние опитахме да използваме включително меката формулировка при фактически правна сложност да може да се преразпределя тежестта на делата, се оказа, че това не е възможно, защото имало хипограма и Европейският съюз я следи изключително стриктно. Съжалявам, ако някой е забравил това, дори от членовете на работната група. Дали това е било вярно като подход? Мисля, че не. Но все едно, не мисля, че имаме друг изход за решаване на въпроса освен този все пак заварените в МВР досега дознаващи лица без юридическо образование да получат възможност още една година да правят това и междувременно една част от тях да завършат включително висше юридическо образование. Няма никакъв смисъл да си доказваме кой е по-прав – дали досегашният ръководен екип на МВР, който имаше коренно различно разбиране по това как да бъде разследването, или юридическите експерти на събранието. Но мисля, че е в интерес на работата накрая да се споразумеем, че ще удължим този срок с една година, защото той не разваля концепцията, дава възможност тези хора да продължат да работят, да си завършат образованието и, дай Боже, да има и още кандидати, които нямат образование, но биха желали да го завършат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, че ние сме си виновни, госпожо Николова, аз посочих примерно името на госпожа Чарнота, никой не ни биеше да разсипем следствието.
Но що се касае до репликата на госпожа Дончева, да, госпожо Дончева, това е единият път – да удължим срока с една година. Сигурно ще се наложи и в крайна сметка мнозинството ще го гласува, така и предполагам. Но за решаването на всички спорни проблеми в досъдебното производство има още един начин и целта, смисълът на днешния дебат за мен е да идентифицираме този начин, да тръгнем по този път и да направим обратния лаш от това, което направихме преди две години със съсипването на следствието - да увеличим в НПК обема на делата, да променим текста, който визира случаите, които са подведомствени на следствието, да напълним отново със съдържание следствието с нови видове дела, тоест престъпления, които следствието да разглежда, и да върнем смисъла на следствието, което, слава Богу, не е съвсем разсипано, има място за връщане на по-важните, по-тежките престъпления и делата по тях. Това е другият начин, който е по-правилният, по-фундаменталният за излизане от тежкото състояние, в което се намира досъдебното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Елиана Масева.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имах надеждата, че темата ще породи много задълбочен дебат, свързан с наказателната политика на българската държава. Защото това в момента е тема, която заслужава достойно внимание. Вместо това към нас се отправя един призив: дайте формално да претупаме, защото едни хора не трябва да бъдат уволнявани, защото трябва да останат на постовете си, защото Министерството на вътрешните работи се провали в реформата. Един път удължавахме, сега се налага и втори път да удължаваме този срок.
Това наистина е тема за концепцията на наказателната политика на българската държава. Освен това е концепция занапред и какво отношение ще имаме към дознанието, към следствието, към тези въпроси, по които сме критикувани най-жестоко и най-основателно може би.
Ако провалът в Министерството на вътрешните работи и неумението му да създаде организация за назначаването на юристи въпреки 13-те юридически факултета и въпреки общественото очакване това да се случи и досъдебната фаза да проработи, е днешната констатация, мен ме тревожи, че от дебата днес ние излизаме без бъдеще по тази тема. В Правната комисия се чуха гласове от Министерството на вътрешните работи, че този модел е сбъркан, че не трябва да има дознание, че не трябва да има следствие. Репликите бяха в тази посока. А какво трябва да има? Може ли мерките по отношение на наказателната политика да са само временни и да запълват дупки? Не, не може! Защото това са сигнали на народното представителство и към обществеността, и към престъпността. Можем ли да нарушим ние една концепция? Аз твърдя, че имаше концепция – дали беше правилно съкращаването на следствието ние го казахме по време на дебата по конституционната реформа и НПК, но все пак имаше някакви дадености, в които ние трябва да сме единни. Защото трябва да показваме, че сме от другата страна на бариерата. Тази концепция беше свързана именно с полицейското разследване. Тя се връзваше и с новите правила по Наказателно-процесуалния кодекс. Там дознателят, полицейското разследване завършва с обвинително заключение. Може ли, питам ви, дори и хората с много дълъг стаж – ние знаем какво означава това – да правят квалификациите по НПК и да дават заключения, които отиват директно в Прокуратурата? Какво означава това? Отказваме се от тази концепция, отказваме се от другата, а каква всъщност е нашата наказателна стратегия? В момента на дълбока криза в управлението по отношение на престъпността ние казваме, че не знам как да продължим. И това нещо го казаха представители на управляващото мнозинство, които с лекота защитиха, че тези хора не трябва да останат на улицата и трябва да ги преназначим. Но сигналът е много по-дълбок и конфликтът е много по-дълбок.
В тази зала трябваше да се обсъжда именно как ще продължим борбата с престъпността, къде е мястото на МВР, на какви позиции застава то и дали наистина толкова лековерно и лековато можем да се отнесем към въпроси с изключителна важност.
Ние няма да подкрепим предложението и това се чу в залата нееднократно, но с това изказване искам да пледирам към Правната комисия, към всички народни представители, включително и Комисията по вътрешна сигурност и всички, които са се упътили към така наречената нова власт и структурна и персонална реформа, да преосмислят поведението си. Защото Народното събрание не може да е придатък на изпълнителната власт – кой каквото не изпълни, да идва тук на гише и да казва: хайде, помилвайте ме, удължете срока. Седем пъти на Търговския регистър, два пъти на дознанието – това е абсолютно погрешна политика и ако се замислите, ще разберете, че е част и то съществена част от провала на това управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Масева? Не виждам.
За изказване има думата господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми дами и господа, съвсем минорно минава в залата един проблем, който няма политическо значение, не е украсен нито в синьо, нито в червено, а има съвсем ясно и точно отношение към държавността. Отношение към това до каква степен са в съотношение правата на гражданите и до каква степен ще бъдат предоставени права на силово министерство, което и да е то, в случая за МВР.
Вие си спомняте много добре, че по закона на 29 април, след отлагателното условие от шест месеца, трябваше да влезе в сила НПК, където е залегнала тази реформа. Спомняте си, че в продължение на едногодишния срок съвсем ясно ръководните органи в МВР не желаеха и не приложиха съвсем целенасочено тази реформа. Спомням си, че един месец преди изтичане на първоначалния едногодишен срок във Вътрешната комисия получихме сведение за това как върви попълването на този щат от 2000 бройки. Още тогава стана ясно, че в ръководните органи на Министерството на вътрешните работи нямат позитивно отношение по този въпрос. Още тогава стана ясно, че проблемът не се състои в това какви права имат дознателите, а в какво се състои техният статус в системата на МВР.
Ако някой си представя, че един разследващ орган, бил той и дознател, може да бъде в подчинение на началника на участъка, то това не съм аз. Разгледайте схемите на ръководните органи в МВР от най-ниските стъпала до висшите и ще видите, че дознателят, главният дознател и който и да е той, в която и да е система се намира във вертикала надолу. Това не може да бъде изражение на независим орган, който е оторизиран да разследва. Или, с други думи, още отсега искам да обърна внимание на народното представителство, че се страхувам, че още в рамките на този мандат ще последват усилия да бъде въведено в пълен мащаб полицейското разследване.
Не съм и против това, но само тогава, когато и по съответния начин бъдат въведени гаранции за правата на гражданите. Защото да говорим, че в Европа имало полицейско разследване, а да не вземем и европейските институции, които показват до каква степен са гарантирани чрез други служби правата на гражданите – съдии и следователи, германска система, френска система, испанска система и пр., по какъв начин се одобряват протоколите на съответните звена и да кажем само, че всичко се оставя в ръцете на дознателя, дори и за следователя, съвсем не съм съгласен.
Искам да обърна вашето внимание, че в момента се провежда битка и това е началната й фаза за това до каква степен приоритет в правораздаването да имат неконтролируеми досъдебни производства в лицето на дознатели и до каква степен това може да бъде съотносимо към НПК.
Уверявам ви, в много скоро време ще постъпят тези предложения, дано да бъдат изоставени, защото на нас ни е известно, че в последните две години се правят такива опити – да бъдат въведени съществени корекции в НПК и то точно в аспект на това да нямаме защита правата на гражданите, да нямаме едно демократично съдопроизводство в аспект досъдебна фаза. В случая не е толкова важно как ще бъде разпределена подсъдността – дали 97% за дознателите и 3% за следователите, дали при наличието на конституционните пречки може би нещо от подсъдността, свързано със следователите, трябва да бъде коригирано, а да бъдат основно защитени правата на гражданите и да сме изправени пред едно нормално досъдебно производство, ако и да бъде изпълнявано от дознатели.
Аз бях един от тези двама колеги, не си спомням кой беше вторият, който миналата година на идентичните дати предложих продължение на едногодишния срок с ясното съзнание, че след тези възражения, които тогава правихме във Вътрешната комисия и в Правната, Министерството на вътрешните работи ще поеме към един по-различен курс на третиране на този проблем. Очевидно е, че от две години насам никой не може да ме убеди при наличието на толкова юридически факултети, че не могат да се намерят кадри – юристи, за досъдебното производство. Очевидно е, че ако ние изоставим и този принцип на юристите дознатели и отидем на 10 000 дознатели от нормалния полицейски апарат, ще направим една груба грешка. Не се хващайте на въдицата, че в определени райони, така наречените дребни дела с неизвестен извършител определят тази промяна.
Аз отговорно ви заявявам, че всяко едно дело с известен извършител, с всеизвестен извършител може, ако се допусне това, да се превърне в неизвестен извършител. И оттук нататък цялото досъдебно производство да бъде предоставено в ръцете на неизградени дознатели, неюристи такива, които са в пряко подчинение на началника на участъка. Представяте ли си за какво говорим? Ще се върнем сто години назад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Ралчев?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Ралчев, абсолютно съм съгласен, всичко, което казахте, е вярно. Направихте много силно юридическо изказване, но съм съвършено несъгласен с това, с което започнахте – че тук в спора, в проблема, нямало нищо политическо. Не, господин Ралчев, всичко е абсолютно политическо и след това е юридическо, защото това, което правим тук, и беше направен опит завчера, мисля, в четвъртък, беше претупване на проблема, бързото му гласуване и тогава просто по случайност стана така, само времето, което не достигаше, предизвика този дебат, за което днешният дебат е истински. Иначе управляващите, които са силно политизирани, разбира се, и естествено е това, щяха да изпълнят своята цел. Но днешният дебат е началото на поставяне истински на проблемите, които и Вие поставихте, господин Ралчев.
Тук, с искането за тази поправка, се прави опит, чисто политически, да се смачкат, да се претупат, да се завоалират проблемите, които е създало политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи и в частност Румен Петков. Всички онези негови действия, не толкова бездействия, а действия, а тези действия са умишлени, за да бъде докарано в криза досъдебното производство по начина и по причините, и с целите, които Вие сам назовахте на няколко пъти. И това е страшното, че досъдебното производство в настоящия момент точно по тези политически причини се намира в ръцете на началниците на съответните МВР-та, които разпореждат, които нареждат и които всъщност непряко, чрез дознателите, много от които без висше юридическо образование, това беше целта, или назначени послушни хора, всъщност те, началниците на МВР-та, осъществяват в момента досъдебното производство. Това е страшно, много страшно и начинът за излизането от това е генерална поправка на Наказателнопроцесуалния кодекс с връщане на функции на следствието, което, както споменах одеве, слава Богу, господин Ралчев, е все още запазено, не е съвсем разтурено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика?
Желаете ли дуплика, господин Ралчев? Заповядайте, имате думата за дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, когато казах, че въпросът не е политически, аз много добре знам, че всичко е политика. Искам да подчертая и да обърна внимание на народното представителство, че не трябва политически, тясно партийно да се гледа на този въпрос. Днес Министерството на вътрешните работи е в структурата на едно управление, на една партия, утре ще бъде в друга. Проблемът МВР, правата на гражданите не са партиен проблем. Това е фундаментален проблем на българската демокрация. Ако в крайна сметка ние разберем, че дознателският апарат няма нищо общо с кварталния отговорник и неговата субординация, толкова по-зле за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля народните представители да не напускат залата.
Няма други желаещи да вземат думата. Обявявам дискусията по тази точка за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене проект на Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 14 март 2008 г.
Гласували 125 народни представители: за 101, против 22, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурни предложения?
Заповядайте, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Уважаеми господин председател, поради характера на обсъждания законопроект, предлагам да минем към второ гласуване на същия. Той е пределно изяснен от фактическа и правна гледна точка, състои се само от един параграф. Моля да преминем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене и гласуване на предложения законопроект.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Господин Спасов, заповядайте да представите текста на законопроекта. Ако обичате, изчетете заглавието и параграф единствен.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи
Параграф единствен. В § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите „две години” се заменят с „три години”.”
От правно-техническа гледна точка, господин председател, смятам за нужно да добавим един параграф:
„Законът влиза в сила от момента на публикуването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От датата на публикуването му в „Държавен вестник”.
Желаещи да вземат думата по предложените текстове на законопроекта няма. Затова преминаваме към гласуване на второ четене.
Подлагам на гласуване заглавието на предложения законопроект, параграф единствен и техническия текст, предложен от господин Спасов.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 7, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Благодаря ви, уважаеми колеги народни представители.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма – точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ. Вносител: Министерски съвет - 12 февруари 2008 г.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Фани Михайлова – директор на Дирекция „Наркотични вещества”, господин Емил Кожухаров – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност”, Държавна агенция „Национална сигурност”, господин Стоян Тренин – началник отдел в Дирекция „Правно-нормативна дейност”, Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане на представители на Министерството на здравеопазването и Агенцията „Национална сигурност”. Не виждам възражения срещу тези предложения. Моля поканете представителите на тези ведомства.
Заповядайте, господин Кумчев, за Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
На заседанието присъстваха директорът на Дирекция „Наркотични вещества” към Министерството на здравеопазването; госпожа Фани Николова – началник отдел в Дирекция „Правно-нормативна дейност” към Държавна агенция „Национална сигурност”; господин Стоян Тренин, експерти от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителите, които изтъкнаха, че с влизането в сила от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, новата агенция се явява правоприемник на функциите и правомощията на Национална служба „Сигурност” и на Дирекция „Защита средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи, на Военното контраразузнаване от служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната и на Агенцията за финансово разузнаване. Предложените промени се налагат с оглед осигуряване ефективното изпълнение на законовите задачи на агенцията и привеждане на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в съответствие с разпоредбите на Закона за държавна агенция „Национална сигурност”.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с единодушното гласуване на законопроекта, Комисията по здравеопазването предлага първо и второ гласуване на този законопроект да се проведе в едно и също заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Това е докладът на комисията. Законопроектът не е разпределян на друга комисия, може да пристъпим към обсъждане.
Вносителите, считате ли за нужно да направите допълнение към предложената аргументация? Няма такава необходимост.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по предложения законопроект. Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване на първо четене на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2008 г.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кумчев направи процедурно предложение за преминаване към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене и гласуване на законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Кумчев, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ...,).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Позволете да изчета тези текстове, за да могат да се протоколират. Ако има изказвания по тях, да ги чуем и да ги гласуваме.
И така:
„Закон
за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
§ 1. В чл. 10, ал. 4 изречение първо след думите “Министерството на вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая и се добавя “заместник-председател на Държавна агенция “Национална сигурност”.
§ 2. В чл. 18, ал. 2 след думите “Министерството на вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “Министерството на правосъдието” се добавя “и Държавна агенция “Национална сигурност”.
§ 3. В чл. 20 след думата “служби” се добавя “и Държавна агенция “Национална сигурност”, а думите “предотвратява, разкрива и противодейства” се заменят с “предотвратяват, разкриват и противодействат”.
§ 4. В чл. 82 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “и Държавна агенция “Национална сигурност”, а думата “осъществява” се заменя с “осъществяват”.”
По тези текстове има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Благодаря на комисията.
Преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-КАРДАМ НА 28 ФЕВРУАРИ 2008 Г., КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Давам думата на председателя на Временната комисия господин Камен Костадинов да представи проекта за решение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя проекта за решение.
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава с два месеца срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.”
И мотивите, ако ми позволите.
Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, на свое заседание, проведено на 16 април 2008 г., на базата на досега извършената проверка, с оглед на събраните много документи и обемни материали по трагичния случай и предвид забавянето на техническата експертиза от разследващите органи единодушно реши и предлага на Народното събрание да вземе решение за удължаване с два месеца срока на действие на комисията.
Решението е гласувано единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по същество и по редакцията на проекта за решение. Въпросът е от особена важност. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
Срокът на действие на Временната анкетна комисия се удължава с два месеца.
Колеги, позволете да ви направя процедурно предложение.
В нашата програма включихме точка 10 – Проект за решение за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Това предложение е внесено от господин Пламен Моллов на 16 април 2008 г. То е за избирането на народния представител Рупен Оханес Крикорян за заместващ член от Парламентарната група на НДСВ.
Въпросът беше обсъден накратко и тази сутрин на Председателския съвет. Не предизвика никакви съмнения и затова беше включен в програмата под точка 10.
Правя процедурно предложение да го разгледаме сега, преди почивката, за да можем да оформим това решение и да не го оставяме за края на деня. Не виждам възражения.
Затова подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем към точка 10 от нашата програма.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
И така преминаваме към точка десета, която става сега точка четвърта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В АСАМБЛЕЯТА НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Ще ви прочета проекта за решение:
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Рупен Оханес Крикорян за заместващ член от Парламентарната група на НДСВ.”
Няма забележки по предложения текст на проекторешението.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Решението се приема.
Честито, господин Крикорян!
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
По седмичната програма, както сме я гласували, следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 март 2008 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 16 април 2008 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и продоволствието госпожа Светла Бъчварова и изпълнителният директор на Националната служба по зърното и фуражите господин Злати Златев.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Бъчварова. Тя изтъкна, че с последните изменения на закона от м. юли 2006 г. се пресъздават задължителните за българското законодателство регламенти в областта на фуражите. Сега в България като страна – член на Европейския съюз, тези регламенти се прилагат директно, което предпоставя предлаганите със законопроекта промени. Част от тях са свързани с директно посочване на тези регламенти, които определят дейността по контрола на фуражите.
С проекта се предвиждат и процедури относно отговорностите по прилагането на контрола върху фуражите при осъществяване на внос, търговия, етикетиране на фуражите и др.
Разпределението на контролните функции между Националната служба по зърното и фуражите, Националната ветеринарномедицинска служба и Националната служба по растителна защита ще създаде възможност приложението на закона да гарантира качеството на фуражите и фуражните добавки с оглед постигането на висока степен на защита на здравето на хората и животните по цялата хранителна верига.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 март 2008 г.
Това становище е прието с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Заповядайте, господин Йорданов, за да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 март 2008 г.
На извънредното заседание, проведено на 3 април 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и продоволствието. В заседанието взеха участие господин Злати Златев – изпълнителен директор на Националната служба по зърното и фуражите, и госпожа Лединка Василева – директор на Дирекция „Контрол на фуражите” в Националната служба по зърното и фуражите.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, осигуряващи съответствието на българското законодателство с регламенти 178/2002, 1829/2003, 1830/2003, 1831/2003, 882/2004 и 183/2005.
Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите е да гарантира прякото действие на общностните регламенти, регулиращи производството, преработката, съхранението, транспортирането и употребата на фуражи, както и да уреди мерките по прилагането им.
Необходимостта от промените в предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите е породено от пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., предвид прякото приложение на регламентите от тази дата.
В законопроекта са направени съответните препратки към разпоредбите на регламентите, осигуряващи прилагането на процедурите, установени на ниво Европейски съюз, като същевременно някои от въведените преди членството на България разпоредби в действащия Закон за фуражите отпадат.
С оглед ефективното прилагане на регламенти 178/2002, 1829/2003, 1830/2003, 1831/2003, 882/2004 и 183/2005, законопроектът определя компетентните органи на национално ниво, техните правомощия и областите, подлежащи на контрол.
В законопроекта са предложени и други промени, свързани с наказанията, налагани при нарушаване на изискванията на законодателството в областта на фуражите, в съответствие с изискването на регламентите санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи.
С предлаганите промени българското законодателство отговаря напълно на европейските изисквания за качество и безопасност на фуражите.
С оглед осигуряване на пълно съответствие на конкретните текстове на законопроекта с общностното право в областта на производството и търговията на фуражи, могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Следва да се прецени доколко е необходима разпоредбата на § 1, т. 4 от законопроекта относно създаването на ал. 4 и 5 в чл. 2.
По отношение на новосъздадената ал. 4, може да бъде отбелязано от една страна, че при последващи изменения на конкретен акт, би следвало изменящият регламент да бъде изрично споменат, а от друга страна, че тя не отговаря на изискванията за позоваване на актове, посочени в Междуинституционалните указания за оформяне на актовете.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от законопроекта относно създаването на ал. 5 в чл. 1 не е необходима, доколкото тази хипотеза е уредена в § 54, изменящ чл. 52 от действащия закон. Освен това тя е неточна, тъй като фуражите, които следва да отговарят на изискванията на този закон, могат да произхождат не само от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, но и от други държави, с които Европейската общност е сключила споразумение, като например Конфедерация Швейцария, по силата на Споразумението за търговия на земеделски продукти от 21 юни 1999 г., в сила от 1 юни 2002 г.
2. Като цяло към законопроекта би могла да бъде направена общата забележка, че на места е пропуснато правилното изписване на регламентите, чийто номер, съгласно Междуинституционалните указания за оформяне на актовете се състои от инициалите на договора (ЕО), пореден номер и посочване на годината на приемане на акта. Така например, въпреки че в § 9, т. 1, буква „б” от законопроекта е дадено коректното наименование, то не е поправено в § 9, т. 1, буква „а”.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите като цяло съответства на регламенти 178/2002, 1829/2003, 1830/2003, 1831/2003, 882/2004 и 183/2005. Следователно законопроектът следва да бъде подкрепен, като направените препоръки се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
След състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси предлага с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 март 2008 г., като направените бележки бъдат съобразени от водещата комисия между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Няма представител на вносителите.
Преминаваме към дискусия по този законопроект на първо четене.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
При толкова малко народни представители в залата дори не мога да го поставя на гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Както се уточнихме на Председателския съвет, респективно днес беше съобщено и тук, законите, които гледаме, ще ги поставяме веднага на гласуване поради обясними причини. Но в момента нямаме кворум.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Няма ли земеделско лоби в този парламент?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): В този парламент трябва да има мнозинство, което да се грижи за кворума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, господин Агов.
Както виждам, няма нито един народен представител от цели парламентарни групи. Ще почакаме още малко.
Виждам, че някои народни представители влизат в залата.
Ще поставя на гласуване този законопроект.
Моля да гласувате със собствените си карти! Знам колко е кворумът. Ако при гласуването има необходимите гласове, ще има и резултат; ако ли не – ще преценяваме евентуално да го гласуваме след ваканцията.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите с вносител - Министерският съвет, първо четене.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка шеста от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ИНДИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ИНДИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако разрешите, да направя процедура за допускане в зала. Предлагам господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да бъде допуснат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме предложението за допускането на заместник-министър Борисов в залата.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Борисов.
Да чуем становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 10 март 2008 г.
Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите.
Протоколът между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 12 септември 2007 г. в Ню Делхи, Индия.
В съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и препоръките на Европейската комисия в протокола са предвидени изключения от режима на национално третиране и третиране „най-облагодетелствана нация”, съответстващи на международната практика и изискванията на правото на Европейския съюз по отношение на двустранните инвестиционни договори, сключвани от страните – членки на Европейския съюз.
Договорен е реципрочен принцип относно правото на договарящите се страни да въвеждат или прилагат добросъвестно и по справедлив и недискриминационен начин своите закони и правилници с цел: издаване, търговия или сделки с ценни книжа или вторични инструменти; въвеждане на защитни мерки; прилагането на задължения, с които е обвързана договарящата страна по силата на членството си в митнически съюз, икономически и монетарен съюз, общ пазар, зона за свободна търговия или регионална икономическа организация.
В протокола е предвидена възможност и за провеждането на взаимни консултации във връзка с изменение и допълнение на договора.
Като счита за основателни мотивите на правителството, Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Соломон Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
За да спестим време, ще пропусна мотивите, част от които прочете колегата от Комисията по икономическата политика.
Становището на Комисията по външна политика е следното:
„Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 12 септември 2007 г. в Ню Делхи.”
Становището бе прието единодушно от нашата комисия на 20 март 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители, включително заместник-министърът, който е в залата, да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение да преминем към второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Иванов, моля да прочетете законопроекта с Член единствен.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 12 септември 2007 г. в Ню Делхи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект с традиционен член единствен при ратификациите. Няма желаещи.
Моля да гласуваме на второ четене предложения законопроект.
Квесторите да не допускат народни представители да излизат от залата! (Оживление.)
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЖЕНЕВСКИЯ АКТ ОТ 2 ЮЛИ 1999 Г. НА ХАГСКАТА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНИ ДИЗАЙНИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика, а е разпределен и на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Ако решите, ще направя процедура за допуск до залата на госпожа Марияна Рашева, директор на Дирекция „Правно осигуряване и спорове” към Патентното ведомство на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение, защото миналия път за един заместник-министър имаше няколко „въздържали се” и „против”, затова сега питам? (Шум и реплики в залата.)
Има ли народен представител, който да е съгласен да допуснем да влезе в залата госпожа Рашева? Няма.
Моля, поканете госпожа Рашева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 14 март 2008 г.
Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.
Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни в редакцията й от 28 ноември 1960 г. създава единни и стандартизирани критерии за процедурите пред Международното бюро и ведомствата по промишлените дизайни, които улесняват и опростяват административните процедури по заявяване и регистрация на промишлените дизайни по международен ред.
Спогодбата е ратифицирана от Република България със закон.
На 2 юли 1999 г. в Женева е приет Акт към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни и правилника за прилагането му, който допълва и актуализира условията за международна регистрация на промишлени дизайни.
Преимуществата на Женевския акт най-общо биха могли да се сведат до следното:
- дава възможност за присъединяване към него, освен на държави, и на организации;
- дава възможност в отношенията между държавите членки да се прилага общият за тях акт, което позволява едновременното прилагане на актове от различни години и редакции;
- въвежда се терминът „продукт”, който заменя термина „предмет”;
- дава възможност на всяка договаряща страна да посочи индивидуални такси по чл. 7, ал. 2 по отношение на международни заявки, както и по отношение на подновяването на международни регистрации, произтичащи от такива международни заявки;
- урежда възможността и условията за отлагането на публикацията, което е обвързано и с депозирането на мостри;
- международната регистрация във всички посочени страни има същото действие като редовно подадена национална заявка, но всяка договаряща страна има възможност, съгласно чл. 14, ал. 3 да направи декларация, че международни заявки, по които тя е страна на произход, няма да действат на територията й;
- срокът на действие на международната регистрация е 15 години.
Женевският акт на Хагската спогодба е хармонизиран с Регламент 6/2002 на Съвета за дизайна на Общността. Присъединяването на Република България към него няма да наложи съществени промени в националното законодателство, тъй като предвидените унифицирани процедури съответстват на реда, установен в Закона за промишления дизайн и на философията и политиката на държавата в областта на индустриалната собственост.
Като счита за основателни мотивите на правителството, Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Женевския акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни, внесен от Министерския съвет, със следните декларации:
а) Република България на основание чл. 7, ал. 2 от Женевския акт декларира, че желае да определи индивидуална такса по отношение на международни заявки, в които тя е посочена страна, както и по отношение на подновяването на международни регистрации, произтичащи от такива международни заявки, както следва: за заявяване на един дизайн – 150 лв., а за всеки следващ – по 80 лв.; за подновяване на регистрацията: за първо – 300 лв., за второ – 400 лв., за трето – 500 лв.;
б) Република България на основание чл. 11, ал. 1, буква „б” от Женевския акт декларира, че българското законодателство не предвижда отлагане на публикацията на промишлен дизайн;
в) Република България на основание чл. 14, ал. 3, буква „а” от Женевския акт декларира, че когато Република България е договаряща страна на заявителя, посочването на Република България в международна заявка няма действие;
г) Република България на основание чл. 17, ал. 3, буква „в” от Женевския акт декларира, че максималният срок за закрила на промишлен дизайн, съгласно българското законодателство, е 25 години.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Соломон Паси, за да представи становището на комисията.
Господин Паси, преценете как ще ни запознаете със становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще спестя всички мотиви и ще мина към становището, което беше единодушно прието:
„Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни с направените декларации.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители, включително и госпожа Рашева, да вземат отношение по законопроекта на първо четене?
Госпожо Рашева, защо са тези декларации – четири на брой? Елате да се запишете в стенографския протокол и да останете в историята на Четиридесетото Народно събрание.
МАРИАНА РАШЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Женевският акт по принцип, уважаеми дами и господа народни представители, предвижда възможност страна членка, която желае да се присъедини към него, да направи подобни декларации, които се изискват съгласно нейното законодателство и които ще бъдат от полза на заявителите и притежателите на промишлени дизайни в тази държава. Така например декларацията, която правим по чл. 7, ал. 2, свързана с посочване на индивидуални такси, е продиктувана от това, че Република България прави експертиза на всяка подадена заявка за промишлен дизайн. Тя не се подлага само на регистрационен режим, тоест заявява се, отговаря на формални изисквания и се регистрира. В Патентното ведомство на България както на всяка национална, така и на международни заявки се прави подробна експертиза дали няма нарушение на по-ранни права, вече регистрирани, и това обосновава посочването на такава индивидуална такса.
Също така, срокът на закрила, който сме определили и за който правим декларация, е по-голям от предвидения по Женевския акт и по-благоприятен за притежателите на вече регистриран промишлен дизайн. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Рашева.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласувайте процедурното предложение на господин Иванов да преминем на второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Иванов, докладвайте закона.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни
Член единствен. Ратифицира Женевския акт от 2 юли 1999 г. на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни със следните декларации:
„1. Република България на основание чл. 7, ал. 2 от Женевския акт декларира, че желае да определи индивидуална такса по отношение на международни заявки, в които тя е посочена страна, както и по отношение на подновяването на международни регистрации, произтичащи от такива международни заявки, както следва: за заявяване на един дизайн – 150 лв., а за всеки следващ – по 80 лв.; за подновяване на регистрацията: за първо – 300 лв., за второ – 400 лв., и за трето – 500 лв.
2. Република България на основание чл. 11, ал. 1, буква „б” от Женевския акт декларира, че българското законодателство не предвижда отлагане на публикацията на промишлен дизайн.
3. Република България на основание чл. 14, ал. 3, буква „а” от Женевския акт декларира, че когато Република България е договарящата страна на заявителя, посочването на Република България в международна заявка няма действие.
4. Република България на основание чл. 17, ал. 3, буква „в” от Женевския акт декларира, че максималният срок на закрила на промишлен дизайн съгласно българското законодателство е 25 години.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по второто четене на този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Уважаеми народни представители, позволете ми, разбира се, с ваше съгласие, малко да пренаредим програмата. Предлагам сега да поставя на гласуване т. 9: проект за Решение за Великденската ваканция на Народното събрание за 2008 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): По нея може да има дебати. Нека да не ги пренареждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, тогава ще я оставим последна, щом няма съгласие. Но трябва да имаме и кворум, за да може да се гласува това.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА-КАВКАЗ-АЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НОВОТО ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КАТО ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ 1 ЯНУАРИ 2007 Г., И НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ДЪРЖАВИТЕ – СТРАНИ ПО ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА-КАВКАЗ-АЗИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад от Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Гъндев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, представьям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и на Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и на Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, и експерти от министерството.
Законопроектът беше представен от господин Георги Петърнейчев.
На 8 септември 1998 г. на Международна конференция в гр. Баку, Азербайджанска Република, държавните и правителствените ръководители на 12 страни – Армения, Азербайджан, България, Грузия, Казахстан, Киргизия, Молдова, Румъния, Таджикистан, Турция, Узбекистан и Украйна подписаха Основна многостранна спогодба за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия (ратифицирана със Закон от Народното събрание на 16 юни 1999 г., „Държавен вестник” бр. 57 от 1999 г.) с четири технически приложения към нея: за международен автомобилен транспорт; за международен железопътен транспорт; за международно търговско корабоплаване; за митнически процедури и обработка на документи.
Разпоредбите на основната спогодба и техническите приложения към нея регламентират осъществяването на международните превози с използването на всички видове транспорт, като предоставят на участниците в споразумението възможно най-добри условия за транзит на стоки и пътници, намалени тарифи и други допустими и приемливи за страните облекчения. След присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз от 1 януари 2007 г., юридическите експерти на Европейската комисия изразиха становище за несъответствието на определени разпоредби от основната спогодба и техническите приложения към нея с европейското законодателство. Това наложи оттеглянето на двете държави от някои разпоредби на основната спогодба и техните приложения към нея.
След провеждането на няколко кръга двустранни преговори относно възможните начини за въвеждане на необходимите изменения в задълженията им по основната спогодба и техническите приложения към нея, Република България и Румъния се споразумяха това да стане чрез подписването на декларация и протокол за изменение и допълнение на основната спогодба.
Протоколът за изменение и допълнение на Основната спогодба във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба, подписани на 13 декември 2007 г. в гр. Астана – Република Казахстан, не противоречат на разпоредбите на Конституцията на Република България, на действащото законодателство в Република България и на правото на Европейските общности и съответстват на международните задължения на Република България. Изпълнението на протокола не изисква приемане на нови нормативни актове, изменения и допълнения на законодателството на страната.
На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България Народното събрание следва да ратифицира със закон Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба, подписани на 13 декември 2007 г. в гр. Астана – Република Казахстан.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и на Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Гъндев.
Давам думата на председателя на Комисията по външната политика господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Преминавам направо към становището на комисията:
„Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба, подписани на 13 декември 2007 г. в гр. Астана – Република Казахстан.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Паси.
Уважаеми народни представители, имате думата по първото четене на този законопроект.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Гъндев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, предлагам да приемем на второ четене току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Гъндев, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридор Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., и на Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия
Чл. 1. Ратифицира протокола за изменение и допълнение на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридор Европа-Кавказ-Азия във връзка с новото правно положение на Република България и Румъния като държави – членки на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., подписан на 13 декември 2007 г. в гр. Астана, Република Казахстан.
Чл. 2. Ратифицира Декларацията на държавите – страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт, за развитието на коридор Европа-Кавказ-Азия, подписана на 13 декември 2007 г. в гр. Астана, Република Казахстан.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гъндев.
Имате думата, уважаеми народни представители, по второто четене на законопроекта, който току-що бе докладван.
Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Следващата точка от програмата е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПРАВНАТА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.
Водеща е Комисията по правните въпроси.
Моля господин Янаки Стоилов, председател на комисията, да представи доклада по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Моля да бъде поканен заместник-министърът на правосъдието господин Бойко Рашков, за да участва в работата ни по тази точка и евентуално по представянето на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който не е съгласен? Няма.
Моля, поканете заместник-министър Бойко Рашков в залата.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и Законопроект за ратифициране на Договор за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, внесени от Министерския съвет на 4 април 2008 г.
На заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и Законопроект за ратифициране на Договор за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, внесени от Министерския съвет на 4 април 2008 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, и Борислав Петков – началник отдел в дирекция “Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от Борислав Петков.
Договорът за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е подписан на 19 септември 2007 г. в София и отговаря на европейските стандарти и вътрешното законодателство в тази област. Договорът отменя действащите към настоящия момент Договор за предаване между двете държави, сключен през 1924 г., и Допълнителния протокол към него от 1934 г. и има за цел да създаде нова и модерна база за сътрудничество между правораздавателните органи.
Разпоредбите на договора са съобразени с ангажиментите на България като държава – членка на Европейския съюз, и детайлно регламентира задълженията за екстрадиране, основанията за отказ или отлагане на екстрадицията, реда за екстрадиране при конкуриращите се искания, формата на документите и реда за изпращането им.
С новия договор значително се ускорява производството по екстрадиция чрез въвеждането на по-кратки срокове за временно задържане и изискване за бързо уведомяване при решения за екстрадиция, както и ускоряване на предаването.
Договорът предвижда страна по него да не отказва екстрадиция за престъпления, изброени в чл. 3, само въз основа на гражданството на съответното лице.
С ратифицирането и влизането в сила на този договор Република България като държава членка изпълнява ангажимент, свързан с прилагането на Рамковото споразумение за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, подписано през 2003 г. и ратифицирано със закон от Народното събрание на 20 септември 2007 г.
С Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати се определя нова правна рамка за сътрудничество по наказателни дела между двете държави с цел осигуряване на бързо и ефикасно взаимодействие, основано на принципите на спазване на националните законодателства и защитата на правата на личността. Договорът регламентира такива модерни форми на сътрудничество, като разпит чрез видеоконферентна връзка, създаване на съвместни екипи за разследване при спазване на изискванията на вътрешното законодателство, разкриване на банкова тайна за целите на наказателното преследване и др.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси:
1. Единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г., и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. Единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Договор за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г., и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме внесените законопроекти на две гласуване в едно заседание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Соломон Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Становището на Комисията по външната политика по Договора за екстрадиция е следното. Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията да ратифицира със закон Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, подписан на 19 септември 2007 г. в София.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за някои аспекти на правната помощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, подписан на 19 септември 2007 г. в София.
И двете становища бяха приети единодушно от Комисията по външната политика. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Всъщност това са два закона, подлежащи на гласуване отделно на първо и на второ четене. Но можем да проведем дискусията и по двата законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители, включително и представители на Министерството на правосъдието.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? Няма.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоилов, имам чувството, че искате думата за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз направих предложението още по време на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроектите е направено.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене на двата законопроекта в това пленарно заседание.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Стоилов, моля да докладвате законопроектите на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, подписан на 19 септември 2007 г. в София.”
Следващият законопроект:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените
американски щати
Член единствен. Ратифицира Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, подписан на 19 септември 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по второто четене на двата законопроекта. Няма желаещи.
Поставям на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Поставям на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Последната точка от днешната ни програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЕЛИКДЕНСКАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2008 Г.
Ще ви прочета проекта за Решение:
„ РЕШЕНИЕ
за Великденска ваканция на Народното събрание за 2008 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 и чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Великденската ваканция на Народното събрание за 2008 г. е от 25 април до 4 май 2008 г. включително.
2. Първото пленарно заседание на Народното събрание за Деветата сесия е на 7 май 2008 г., сряда, от 14,00 ч.”
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение, ако някой желае да вземе думата.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, ще бъда съвсем кратък. Считам, че ние трябва да работим така, както работят всички останали граждани на България. Ако искате да почиваме в петък, нека да приемем едно допълнение към този проект за решение, в което да обявим петък за почивен ден за всички български граждани. В противен случай предлагам да гласуваме ваканцията един ден по-късно, както е за всички останали. Мисля, че това е принципна позиция и няма нищо лошо да го предложа на вашето внимание и да го гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво беше точно Вашето предложение? По коя точка?
МИНЧО ХРИСТОВ: Моето предложение, господин председател, е да работим така, както работят всички български граждани – или петък да бъде почивен ден за всички, или народните представители също да работят в петък и да има парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак не направихте точно предложение. По т. 1 е от 25 април до 4 май. Вие искате да не бъде 25-и, а да бъде 26-и. Това ли предлагате? Двадесет и шести април е събота.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Почивен ден е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е почивен ден, но ще го подложа на гласуване. Направено е предложение от народен представител, ще го подложа на гласуване и залата ще реши.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов: в решението в т. 1 вместо „25 април” да стане „26-и”.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 72, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение така, както ви го прочетох преди малко: от 25 април до 4 май включително, а първото заседание да бъде на 7 май от 14,00 ч.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, по програмата, която сме приели за тази седмица и беше докладвана не само на Председателския съвет, а и гласувана в пленарната зала, разискванията и респективно гласуването по точка единадесета – проект за Решение за структурни и персонални промени на Министерския съвет на Република България, ще започнат утре от 9,00 ч.
Днес ще има заседание на Комисията по правни въпроси. То ще започне от 14,30 ч. в зала 356.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 12,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров