Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон

Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Няколко съобщения:
„До председателя на Четиридесетото Народно събрание
Уважаеми господин председател! Парламентарната група на Движението за права и свободи на основание Глава четвърта, чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви представяме за вписване в специалния регистър на Народното събрание промените, настъпили в състава на групата, както следва: г-н д-р Ердинч Илияз Хаджиев от Добричкия избирателен район е освободен като народен представител поради връщането на народния представител по право господин Нихат Тахир Кабил от Добричкия избирателен район – бивш министър на земеделието и продоволствието.”
Подписано е от Ремзи Осман – заместник-председател на Парламентарната група на ДПС. Вписването в специалния регистър ще бъде направено.

Уважаеми народни представители, както е известно, вчера започнахме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс. Днес трябва да продължим нашата работа по този законопроект:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, продължение.
За процедура има думата господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вчера бяха раздадени материалите за работата ни през седмицата. По т. 5 – „Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г.”, е представен доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Няма доклади на други комисии, най-вече на Комисията по правни въпроси. Необходимо е повече време за запознаване с материалите на омбудсмана, още повече това касае не само организацията на работата на омбудсмана, но се представят и сериозни проблеми и тенденции в обществото.
По тази причина предлагам т. 5 – Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г., да бъде снета от програмата за седмицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Предложението е т. 5 - Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г., да отпадне от седмичната програма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отпадане на т. 5 от седмичната ни програма.
Гласували 169 народни представители: за 157, против 6, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Има ли други процедури? Няма.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов да заповяда на трибуната.
Вчера стигнахме до с. 7, § 13в – предложение на народния представител Яни Янев. Не го виждам в момента в залата. Мисля, че изчерпахме дебата по това негово предложение. Но все пак, ако има народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Яни Янев за създаване на § 13в, което не се подкрепя от комисията, имате думата. Няма желаещи.
Продължаваме работата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Следващото предложение е на народния представител Христо Бисеров – да се създаде § 13г:
„§ 13г. Член 582 се изменя така:
„Чл. 582. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по предложението на народния представител Христо Бисеров.
Господин Бисеров, заповядайте, имате думата, за да обосновете Вашето предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, дами и господа! Всъщност аз предлагам да възстановим стария текст на Гражданския процесуален кодекс.
За какво става дума? В новия текст е гласувано нещо, с което според мен е допусната грешка. Става въпрос за следното. Когато пред нотариус се яви лице, което не знае български език, според сегашния закон нотариусът назначава преводач. Според стария закон обаче – отпреди няколко месеца, ако нотариусът знае езика на лицето, той не назначава преводач.
Смятам, че старият текст беше много по-добър. Освен това той действаше десетилетия наред. Ако в онези години един руснак се яви пред нотариуса, тогава районен съдия и той е завършил руска гимназия, законът не изискваше той да назначава преводач.
Сега, ако примерно един французин се яви пред нотариуса и той знае френски, ще трябва да назначи преводач. Струва ми се нелогично в ХХІ век да правим такава промяна, при положение че в ХХ век е било така, както аз предлагам.
С една дума, предлагам да се възстанови старият текст на закона.
В доклада на комисията е записано, че не подкрепя предложението, но истината е, че в този момент имаше проблем с кворума и предпочетохме да не пречим на заседанието и така направихме записа по този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Христо Бисеров? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на народния представител Яни Янев: създава се нов § 13д със следното съдържание:
„§ 13д. В чл. 588, ал. 1, т. 2 отпадат в края на текста точката и запетаята и се добавя: „номера, датата и мястото на издаване на документа за самоличност”.”
Комисията не подкрепя предложението. То е продължение на обсъждания въпрос по § 13в, така че би трябвало в дискусията да се има предвид въпросът да бъде решен еднозначно по който и да е от двата обсъждани начина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте, сега има възможност да Ви чуят народните представители, защото вчера залата беше празна.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Наистина това предложение вчера в доста по-разредена пленарна зала беше обсъждано като предходен текст, но идентичен с този, който се предлага в момента. Касае се за следното.
С новия Граждански процесуален кодекс отпадна задължението в нотариалните производства при изповядването на сделки в нотариална форма чрез нотариален акт да се изписват данните от личната карта на страните, участващи в сделката. По същество по начина, по който в момента е изградена информационната система на страната, в значителна степен идентификацията на лицата и възможността те да бъдат идентифицирани ставаше чрез техния единен граждански номер. Разбира се, ЕГН е нещо достъпно по много линии и чрез много институции. Индивидуализиращият белег чрез номер, дата и място на издаване на личната карта е допълнителна гаранция, ако той бъде посочен, за това, че действително пред съответния нотариус се е явило съответното лице и участвало при изповядването на сделката.
Защо повдигам въпроса? Има конкретни случаи, при които български граждани са споделяли пред мен опасения и реални ситуации на случаи на изгубване на лични документи или умишлено отнемане на такива документи. Вие знаете, че човек в такава ситуация не може да прецени дали е изгубил или са му откраднати документите. Ако има злонамерено отношение към конкретната личност, то чрез неговата лична карта и при известна недобросъвестност от страна на нотариуса би могло трето лице да извърши действия, които да увредят неговите интереси.
В конкретния случай идеята за това предложение, подобно на предходен текст, обоснован на вчерашното заседание, е, че чрез създаването на допълнителна гаранция чрез промени в Закона за българските документи за самоличност, когато за извършването на административна услуга или за извършването на такива действия, каквито в конкретния случай са нотариалните действия, за българските граждани да бъде създадена допълнителната гаранция в случаите, когато е възможно да имат изгубени лични документи, то във всички случаи органът, извършващ съответната административна услуга – в случая говорим за нотариусите, да имат възможност да проверят дали този гражданин или лицето, явяващо се пред него, всъщност представя идентичното свидетелство, удостоверяващо неговата личност, чрез възможността да извърши съответна проверка в информационния масив на МВР дали има заявяване на изгубване, унищожаване или по друг начин отнемане на документи за самоличност.
Затова и предложението, което съм направил, е обвързано с евентуалните промени, които трябва да бъдат направени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност.
Съзнавам много добре и изложих това като аргумент, че не е редно, а и аз не съм изповядвал тезата, че в рамките на Преходните и заключителните разпоредби трябва съдържателно да се правят промени в други нормативни актове, а не само формалното привеждане в съответствие на промените, които предвиждаме в съответния нормативен акт, който променяме, който приемаме, и съобразяването с други нормативни актове, но тук става въпрос за една по-съществена промяна.
Затова, ако вие, колеги, като народни представители приемете, че е добре да включим една допълнителна гаранция при изповядването на нотариалните актове и извършването на нотариалните действия, изписването и на данните от личната карта на съответните участници в този процес, тогава ще бъде необходимо да направим и необходимата допълнителна процедура за гарантиране на този процес чрез възможността за извършване на съответна проверка в масивите на МВР дали тази лична карта е действителна или обявена за изгубена, унищожена и т.н. Това са аргументите за предложението ми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Яни Янев? Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, дами и господа! Въпреки че комисията не подкрепи това предложение, мисля, че след вчерашната дискусия и след днешното изказване на колегата Янев бихме могли да променим становището си и да подкрепим предложението.
Но имам една забележка. Всичко, което казахте, са допълнителни съображения за сигурност, а още повече че става въпрос само за нотариални актове, това е текст, който не касае всички нотариални действия. Нотариалният акт е акт, пренатоварен с подробности, така че още един запис няма да е в много повече.
Но какво да изписваме - номера, датата и мястото на издаване, или номера, датата и органът, който го е издал? В личните карти пише: „издаден от”, а не пише „издаден еди-къде си”. (Шум и реплики.)
Ако направите редакционна промяна „номера, датата и органа, издал документа за самоличност”, мисля, че ще бъде по-точно. Преценете сам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, какво пише във Вашата лична карта?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Пише, че е издадена от МВР – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточнете и този въпрос.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Яни Янев?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гражданският процесуален кодекс е твърде сериозно начинание и всеки текст, всяка дума и всяка запетая трябва да разглеждаме с голяма прецизност. Това е процесуалният закон.
Считам, че предложението на господин Янев и по двата параграфа, свързано с отразяване на допълнителни данни, е прекалено, прекалено е от юридическа, от фактическа гледна точка.
Титулът нотариален акт е твърде сериозен, за да може да се позовава на данни, които лесно се променят.
Примерът, който даде господин Янев, с открадната или изгубена карта е точно контрамотив на това нотариалният акт да съдържа подобни данни. Защото, съдържайки ги, тези, които искат да спекулират, ще се позоват на тези данни, а не на идентификацията на личността, за да извършват документни измами.
Освен това при всяка промяна ние знаем, вчера също стана дума, че предстои промяна в личните карти, въвеждането на нови идентификации, свързани с европейските практики. Така че тази неустойчивост и променливост на данните ще бъде удар срещу най-стабилния акт, който легитимира собственика.
Затова считам, че тези поправки не бива да се приемат. Те бяха обсъждани още при разглеждането на новия ГПК и бяха отхвърлени като несъстоятелни. Не мисля да се връщаме на теми, които са били добре аргументирани и защитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Янев – първа реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, ще се наложи да повторя някои от аргументите. Подобен род реплики имаше и на вчерашното заседание.
Колега Масева, безспорно е, че нотариалният акт по всички процедури, по които се предвижда да бъде изпълнен и осъществен, е едно от максимално гарантираните форми на създаване на документ в нашата страна и по принцип във всяко едно законодателство.
По отношение на това дали този елемент – включването на данни от личната карта, е до такава степен неустойчив и изменчив, че да налага преиздаването на нотариален акт, смятам, че не е имало практика и до момента, поради това, че дадено лице променя документите си за самоличност, някой да налага след това той да си преиздаде всички документи за собственост отново. Вие сте практикуващ юрист и знаете, че такова нещо, такъв случай няма.
Второ, независимо от това, Вие знаете много добре, че дори и онези неща, които считаме за трудно подвижна материя – най-недвижимото нещо в света е недвижимостта (шум, оживление), тази недвижимост обаче има променливи характеристики. Вие знаете, че ако един имот днес се води в един квартал, в един район, утре при промяната на териториално-устройствения план може да бъде наименован по друг начин, може да се смени и адресната, административната му регистрация, може да се смени улицата, параметрите на имота могат да се променят, но това никога не е довеждало до необходимостта да се преиздават документите за собственост.
Затова казвам, вярно е, че вероятно в някаква степен е прекалено, но когато ние говорим за това, че има възможност за сериозно нарушение, и за вторгване, плюс това ние вече имаме в отрицателната обществена практика такива случаи, вие много добре го знаете, по-добре е да заложим още едно затруднение за този, който има престъпни намерения, отколкото да създаваме облекчения в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колега Янев, Вие явно сте пристрастен и предубеден към темата за нанасяне на повече данни. Знаете ли, тъй като продължавам да разсъждавам по тази тема, смятам, че всяко попълване на данни, които имат променлив, неустойчив характер, би довело и до други спорове. Когато се яви спор или необходимост да се ползва този титул, може би ще се налага да се извади и документ за идентичност на лицето. Как Яни Янев ще докаже, че с друг номер на картата, издаден на друга дата, титулярът по нотариалния акт? Ето Ви една спънка.
Освен това не бива да бъркаме съдържанието на нотариалния акт с административната и бюрократична процедура, която трябва да фиксира тези данни и да осигури паралелна стабилност. Това са книгите, така наречените дневници при нотариуса, където се завеждат датата, трите имена с личната карта на лицето, което се е явило на еди-кой си ден, за да регистрира сделка или да му бъде издаден нотариален акт.
Затова считам, че е малко прекалено Вашето изискване към формата на нотариалния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Да преминем към предложението на народния представител Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е за създаване на § 13е:
„§ 13е. В чл. 589, ал. 2 накрая на изречение последно изразът „чл. 581-583” се заменя с израза „чл. 582-583”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги, с предложението коригираме една техническа грешка, която сме допуснали. Предложението на комисията е консенсусно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Христо Бисеров? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, както казах, комисията подкрепя по принцип предложението на Христо Бисеров, защото подобно предложение има и от господин Яни Янев, което е за създаване на § 13е:
„§ 13е. В чл. 589, ал. 2 думите „чл. 581-583” се заменят с „чл. 582-585”.
Това предложение е подкрепено.
Комисията предлага да се създаде нов § 25 със следната редакция:
„§ 25. В чл. 589, ал. 2 думите „чл. 581-583” се заменят с „чл. 582-585”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложенията на народните представители Христо Бисеров, Яни Янев, както и предложението на комисията? Няма желаещи.
Да преминем към следващото предложение на народния представител Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, то е за създаване на параграфи 13ж, 13з и 13и.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат нови параграфи 26, 27 и 28 със следната редакция:
„§ 26. В чл. 590 се създава ал. 4:
„(4) При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.”
§ 27. В чл. 593 думата „заверен”се заменя с „таксуван”.
§ 28. В чл. 594, ал. 1 думата „заверен” се заменя с „таксуван”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Първото ми предложение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, е свързано с обстоятелството, че ние направихме една промяна в ЗЗД чрез Гражданскопроцесуалния кодекс, с който изискваме вече в пълномощните, с които се прехвърля недвижимост, които са нотариално заверени, да бъде заверяван не само подписът, а и съдържанието на пълномощното. Това е едно допълнително съображение за сигурност, една нова разпоредба. Досега в пълномощното нотариусът заверяваше само подпис. И с оглед на това, че вече се заверява и съдържание, по-правилно е страната да представя още един екземпляр, за да може това пълномощно да бъде подредено в специалната книга на документи със заверено съдържание. За това става въпрос.
А следващите две предложения са свързани с обстоятелството, че така е по-правилно да се каже. Не може един оригинал да бъде заверен като препис. Оригиналът може да бъде таксуван като препис. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три нови параграфа? Няма желаещи.
Да преминем към предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението е за създаването на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 29 със следната редакция:
„§ 29. В Глава петдесет и шеста заглавието на Раздел І се изменя така:
„Връчване по Регламента (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки (връчване на документи)”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, но обръщам внимание, че това предложение е необходимо да се оттегли, тъй като то е свързано с другите регламенти, които са посочени и ние сме приели предложението за промяна на заглавията в разделите. Така че едва ли не е необходимо възпроизвеждането на европейските регламенти, които имат непосредствено действие. Ако става дума за разпоредби по прилагането на регламенти, каквито случаи има, ние сме описали процедурата. Но в този случай, предполагам и господин Янев ще се съгласи това предложение да бъде оттеглено.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Точно така. Оттеглям го. Предполагам и колежката няма да има нищо против. Другите предложения сме ги оттеглили, така че ще оттеглим и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено, няма да бъде подложено на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 14 има предложение на Мая Манолова и Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става дума за текста: „В чл. 608 думите „която извършва връчването” се заменят с „в която е издаден документът”.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 14 по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение на Мая Манолова и Яни Янев е оттеглено.
По § 15 те имат предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 15 по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 16 има предложение на Мая Манолова и Яни Янев, което е оттеглено по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 32:
„§ 32. В чл. 611 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Изпращащ” се заменят с „Предаващ”.
2. В ал. 3 думата „Приемащ” се заменя с „Получаващ”.
3. В ал. 4 изречение първо се изменя така:
„Приемащият орган извършва връчването чрез служител на съда, по пощата или по начин, посочен от страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манолова, виждаме, че вече сте в залата. Господин Янев и от Ваше име оттегли предложението за § 29 на страница 8. Вие сигурно сте съгласна?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласна сте – да отбележим.
Да се върнем на § 32. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение на Мая Манолова и Яни Янев е по § 17, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението по § 17а е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 34:
„§ 34. В заглавието на чл. 617 думите „по чл. 2.1” се заменят с „по чл. 2.1 и 3.3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 35:
„§ 35. В чл. 619 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя: „или в чийто район е издаден публичният документ.”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета.”
Комисията предлага да се създаде § 36 със следната редакция:
„§ 36. В чл. 621, ал. 1 думите „удостоверение за влизането му в сила” се заменят с „придружаващото го удостоверение”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой желаещ да вземе отношение по този текст? Това е всъщност чл. 623 – допускане на изпълнението. Става въпрос, уважаеми колеги, за производство по признаване и допускане на изпълнение на решения и актове – явно става дума за чуждестранни решения. Разпореждането по допускането има значение на решение.
Тогава защо не направите с решение, ами го правите с разпореждане, което имало значение на решение? - Малък коментар.
Имате ли желание, уважаеми народни представители, да вземете отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип следващото предложение на Мая Манолова и Яни Янев и предлага да се създаде § 39:
„§ 39. В чл. 624 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
„Изпълнение без нарочно производство”.
2. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „вземане” се добавя „или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес”.
3. Създава се ал. 2:
„(2) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз питам: какво означава „малък материален интерес”?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По регламента са въведени тези количествени разграничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В регламента, но как да прилагаме този малък материален интерес? Ако имаме обяснение за някакъв размер – за един е малък, за друг е голям.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В регламента са описани критериите за малък и голям интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 23 има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 41:
„§ 41. В чл. 627 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „изпълнение” се заменя с „плащане”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият параграф е дълъг – по него има предложения на вносителя, на народните представители Мая Манолова и Яни Янев, което комисията подкрепя по принцип, има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Параграф 24 се променя и става:
а) алинея 1 – делата, образувани по молби, подадени до влизане на настоящия кодекс в сила се разглеждат по реда на отменения ГПК, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.
б) новата алинея става 2 като в текста думите „по досегашния ред” се заменят с „реда по отменения ГПК”.
Досегашната ал. 5 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Надя Антонова:
1. В § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби преди израза „и въззивната” се заличава съюзът „и”, поставя се запетая и се добавят думите „и касационната”.
2. В § 24, т. 2 и т. 3 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по точки 1 и 2 и предлага т. 3 да отпадне като съдържанието й систематически бъде включено като параграф в Заключителните разпоредби.
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 42:
„§ 42. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2:
а) в ал. 1 след думите „от първата” се добавя и „въззивната”;
б) създава се нова ал. 4:
„(4) Производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.”
Тук, преди да докладвам другите текстове, обръщам внимание, че имаше предложение от магистрати вместо да използваме фразата „до влизането в сила на този закон” да се посочи датата „1 март 2008 г.”, откогато действа новия кодекс, за да няма никакво колебание. Тази промяна може да се приеме като редакционна. Ако тя се възприеме трябва да се отрази и във всички останали алинеи.
„в) досегашната ал. 4 става ал. 5;
г) създава се нова ал. 6:
„(6) Производствата по молби за възстановяване на владение по административен ред, подадени на основание на чл. 126ж от отменения Граждански процесуален кодекс до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс”.
д) досегашната ал. 5 става ал. 7;
е) създават се алинеи 8-14:
„(8) Охранителните производства, образувани по молби, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би трябва да се отбелязва, за да се има предвид при гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би да направим едно общо гласуване, което да се отрази в редакцията на алинеите.
„(9) Производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, алинеи 3-6 от отменения Граждански процесуален кодекс.
(10) Производствата, образувани по жалби срещу действията на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.
(11) Производствата по касационни дела, образувани по частни жалби, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс за разглеждане на делата от касационната инстанция.
(12) Делата, образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.
(13) Делата, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на тричленен състав на Върховния касационен съд, постъпили до влизането в сила на този закон/до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.
(14) Във всички непосочени изрично случаи производствата, образувани по молби, постъпили до влизането в сила на този закон/1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.
2. В § 4:
а) в ал. 2 думите „чл. 235, ал. 5, изречение второ” се заличават, запетаята след думите „чл. 425”се заменя със съюза „и”, а думите „и чл. 489, ал. 4” се заличават;
б) създава се ал. 3:
„(3) Регистрите по чл. 235, ал. 5, изречение второ и чл. 489, ал. 4 се уреждат със съответните правилници по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт.”
3. В § 58, т. 1 думите „чл. 605” се заменят с „чл. 604”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смисълът на нашето предложение е не само да се избегне всичкото това изброяване, което току-що чухте, смисълът е малко по-дълбок.
С новоприетия ГПК се изменя коренно досегашното производство по граждански дела и не само в първата и въззъвната инстанция, но и, бих казала, особено в касационната, и то в смисъл, че достъпът до касация става силно ограничен. При това положение ми се струва, че е редно поне започнатите производства да продължат и да приключат по досегашния ред във всичките инстанции. Когато някой е тръгнал и осъществявал своята защита при едни определени условия и в един момент те драстично се променят не в негова полза, не е справедливо и според мен не е обществено приемливо да не се даде възможност те да приключат по реда, по който са започнали. Това е все едно, образно казано, да променим правилата в 86-ата минута на мача.
Не мога да приема, че по този начин се блокирала реформата. Това бяха едни такива мотиви, споделени като противопоставяне на това предложение, че делата щели да продължат да се влачат още три или пет години. При всички случаи, колкото и да ни се ще гражданското съдопроизводство да бъде бързо, продължавам да мисля, че принципът на бързина не може да бъде основният и доминиращият над всички други принципи, включително и тези за търсене на обективната истина и за постановяване на справедливи съдебни решения.
По този начин, който ние предлагаме, ми се струва, че най-добре, най-пълно биха били защитени интересите на гражданите. Ако към момента на влизане на този кодекс в сила едно производство е било на въззивна инстанция във фаза „приключило съдебно дирене, но не постановен още съдебен акт”, на тези хора, а те не са малко, действително интересите им ще бъдат сериозно компрометирани, когато на практика те няма да имат достъп до тази инстанция, която към момента – няколко години назад, при завеждане на делото, те са имали тези процесуални възможности. Наистина не считам, че трябва да се ограничават в такава степен правата на гражданите, особено по висящи производства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, бих искала да обърна внимание на два основни момента от нашето предложение с колегата Янев. То е в контекста на направените предложения от другите колеги. На практика въпросът се свежда до два спорни случая.
Първият е в кои случаи да важат правилата на новия ГПК при хипотезата „започнали производства”.
Вторият случай е дали действието на новия ГПК да се разпростре и върху съществуващите производства, които са започнали не по искови молби, а по другите варианти на охранителни производства.
Ако първият въпрос е спорен и концептуален, ако по него би следвало да има съответни разсъждения (има резон и в предложенията на колегите Антонова и Иванова дали следва за всички дела, започнали при условията на стария ГПК, да важи само новият ред на въззивното производство или на касационното производство), то по другия въпрос – какво трябва да се случи по делата, започнати с молби на граждани в условията на тъй наречените охранителни производства, се налага с колегата Янев да направим това подробно предложение поради фриволната и недобросъвестна практика, установена от някои съдилища в страната. Визирам Софийския градски съд, който си позволи съвсем ограничително да тълкува разпоредбата на § 2 от Преходните разпоредби на новия ГПК и на практика прекрати редица производства, които бяха започнати при условията на стария ГПК, с аргумента, че няма такъв ред в новоприетия кодекс.
Затова се налага да направим подробното уточнение, възприето от Комисията по правни въпроси – какво се случва с всички охранителни производства на различните фази на процеса, като принципът, който предлагаме с колегата Янев, е да бъде дадена възможност на гражданите да упражнят правото си на защита и във всички случаи, когато има започнат съдебен процес, независимо дали е исков или охранителен, той да приключи по досегашния ред с акт на съда. Става дума както за исканията за издаване на изпълнителни листове по стария ред, за обжалването на определения за издаването на изпълнителни листове и за някои случаи в касационното производство, които нямат аналог в новия ГПК. Тоест принципът е всички български граждани, които са отнесли своите молби към съда и се намират на някаква фаза на съдебното производство, да бъдат приключени по стария ред, след като в новия ГПК няма предвидена процедура за това.
Що се отнася до концептуалния въпрос дали следва новото въззивно производство да важи във всички случаи, в които има започнати производства пред първата съдебна инстанция с искови молби, подадени преди влизането в сила на този кодекс, ние считаме, че доколкото правилата на първата и въззивната инстанция са коренно променени и е сменена концепцията на новия ГПК в посока „концентрационно начало и засилено служебно начало”, следва исковете, започнати по стария ред, в условията на въззивното производство да продължат по стария ред на ГПК, тъй като има промяна в модела.
Що се отнася до делата, които са започнати по стария ред и стигат до фазата на касационното производство, след дебат в Комисията по правни въпроси преценихме, че в контекста на новите промени е целесъобразно да се приложат правилата на новия ГПК по отношение на касационното производство, защото тук няма противоречие с досега съществуващия модел. Идеята е в крайна сметка да стигнем до ускоряване на процедурата, до ускоряване във времето на приключването на съдебните дела, защото според мен, а и според повечето от българските граждани бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие. Ако оставим Върховният касационен съд да се задръства от дела още няколко години, това ще е равносилно на пълна липса на реформа. Няма смисъл от новата концепция, ако по този начин ще я блокираме с отсрочване на прилагане на касационното производство напред във времето.
Не е обоснован аргументът, че в момента адвокатите, които изготвят касационните жалби, нямат достъп до съдебни актове, които да илюстрират противоречивата практика на съда, тъй като ВКС на практика ще има техническата възможност да публикува всичките си актове едва от 1 януари 2009 г. Всеки практикуващ юрист знае, че сега във всички информационни системи – АПИС, СИЕЛА и други, за различни съдебни актове често има противоречив смисъл. Така че в интервала от време за една година напред не е проблем по всеки текст да бъдат намерени примери за противоречива практика, за да могат гражданите да упражнят правото си на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, съгласен ли сте с това, което каза госпожа Манолова?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Съгласен съм по отношение на касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще видим какво ще стане на практика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ще гледате сеир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът, който дискутираме, е твърде важен и касае преходните режими при прилагането на нов процесуален закон, какъвто е ГПК. Става въпрос дали касационното производство, което е твърде особено, както го направихме, макар и с много големи резерви, трябва да се разглежда по новия ред, предвиден в ГПК, или да важи принципът, че за висящите производства се прилага досегашният ред, тоест предходният режим.
Аз съм направила предложение, което смятам да подкрепя и да мотивирам пред вас. В интерес на реформата на съдебната власт и правосъдието е да се прилага досегашният ред при касационно обжалване. По моето скромно разбиране тази реформа се прави да облекчи гражданско-правните субекти в тази държава, да осигури техният достъп до правосъдие и да се добере до справедливо съвременно правосъдие. Аз така разбирам нещата – реформата има смисъл тогава, когато отговаря на очакванията на обществото за добро правосъдие.
Мисля, че новото касационно обжалване и основанията за допустимост на касационното обжалване, което въведохме в ГПК, не подпомага този процес и не подпомага съдебната реформа, разбирана като право на гражданите и на правните субекти да търсят правосъдие.
По Конституция нашето правораздаване и триинстанционно, тоест Върховният касационен съд е редовна трета инстанция. Всякакви основания за допустимост до редовна трета инстанция на мен ми звучи странно. Може би толкова разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирате, разбирате!
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, професоре.
Това неимоверно ограничава правата на гражданите. Законът, който написахме, неимоверно ограничава правата на субектите. Плюс всичко останало води до нова възможност за субективна преценка на съдилищата относно основанията за касационно обжалване. Субективна преценка! Тази дискусия никога няма да спра да я водя, защото тук става въпрос за основния важен въпрос – достъпа до правораздаване през ХХІ век. И ако ние го ограничихме с чл. 280 от ГПК, разбирате, че има други съдилища, за съжаление международни, които ще ни кажат, че сме направили една нелепост.
Вън от съображенията на чл. 280, които въвеждат основания за допустимост на касационното обжалване, предлагам към висящите производства, заварени от новия ГПК, да се прилага предишният режим на касационно обжалване, а на базата на съображенията, които изложих преди малко, ще кажа, че правните субекти нямат възможност да ползват основанията за касационно обжалване. За какво говорим?!
Говорим за основанието за допустими противоречия в практиката на Касационния съд и противоречия в практиката на съдилищата. Това са две от основанията, на които страните могат да се позоват, претендирайки касационно обжалване. В момента те не могат да упражнят това си право. Защо? Защото не се спазва Законът за съдебната власт, който установява, че Върховният касационен съд и съдилищата в системата на Върховния касационен съд трябва да публикуват всички свои съдебни решения в Интернет. Откога е в сила този текст на Закона за съдебната власт? Годиняса ли този текст? Или може би е приблизително на една годинка, текстът вече е проходил и въпреки това нито един гражданин няма достъп до цялостната практика на ВКС и на съдилищата. Тук се вадят аргументи, че имало бюлетин на ВКС - прекрасно! Информационните системи публикували съдебните решения – прекрасно! Но това, което се публикува в тези информационни системи, е ограничително, да не кажа избирателно и засяга само практиката на ВКС. Ами другата практика на съдилищата? Някой опитвал ли се е да напише касационна жалба и да мотивира допустимост на касационното обжалване при новия текст на закона? Ако го е направил и е успял, той е голям юнак, да дойде да се поклони пред тази зала! Защото за обикновените правни субекти това е невъзможно.
Ето защо аз държа на своето предложение касационното производство да върви по досегашния ред.
По т. 2 на § 24 съм направила предложение и с учудване констатирам, че Правната комисия не е приела това предложение. За какво става въпрос? Става въпрос за онези правилници за обявяване на изготвените съдебни решения и правилниците, в които да се вписват наддавателните предложения. По действащия ГПК тези правилници се пишат от министъра на правосъдието. Изведнъж вносителят не иска да напише тези правилници и възлага тази дейност на Висшия съдебен съвет. Моите уважения, но Висшият съдебен съвет няма тези компетенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е друг параграф.
НАДЯ АНТОНОВА: Извинявам се, ако съм се заблудила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Ще направя реплика на госпожа Антонова и по този начин ще й дам възможност в дупликата да развие тезата си, правя колегиален жест.
Не съм съгласен, колеги, с основния аргумент в тезата на колегата Антонова, че с предложенията, които правим специално за касационното обжалване, видите ли, няма обикновен правен субект – ще употребя нейния израз, пък аз се считам за обикновен правен субект, както всички ние, ако говорим за практикуващите юристи - който да може да напише такава касационна жалба. Предполагам, че поради яснотата в голяма част от практикуващите юристи, че предстоят промени в Гражданския процесуален кодекс, затова се изчаква този момент, но считам, че по отношение на приложното поле на касационното обжалване и касационните основания нещата са две, които взаимно се допълват. И аз вярвам, че при внимателния поглед върху тези два текста ще се види, че не би трябвало да се счита, че ние променяме тотално и коренно до такава степен, че да създаваме неяснота в тази материя. Хората, които са я практикували, ще се ориентират добре в това и ще могат да подават аргументирани касационни жалби.
Важното е другото – че действително с конкретизирането в рамките на приложното поле и на едни допълнителни основания, като уеднаквяването на практиката или неща, които са във връзка с развитието на правото, даваме възможността не да чакаме да изтече тази огромна маса от дела, които висят в момента пред Върховния касационен съд, да приключат по стария ред, и едва чак тогава той да започне да се занимава с касационни основания, написани по новите правила. Разбира се, такива дела ще се появят и своевременно, но очевидно е, че във всички останали случаи те биха могли да страдат от този порок.
И само да допълня, колеги, важното е да обърнем внимание какво правим в срока между влизането на новите правила на ГПК, с които даваме обратно действие от 1 март т.г., и същевременно постановените актове по новия ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Моята реплика не е по съществото на изказването на колежката, но да не останете с впечатлението, че с този текст ние ограничаваме права. Ние разширяваме права, защото включваме въззивната инстанция, но не ги разширяваме толкова, колкото предлага колежката Антонова. Да не останат колегите с неправилно впечатление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Прав е колегата Бисеров, в този смисъл не считам за реплика неговото становище. А то е такова, че с текста, предложен от вносителя и приет от комисията, всъщност действието и приложението на стария ГПК се разширява и върху въззивното производство. Това е правилно с оглед защитата на интересите на гражданите. Но тази логика трябва да бъде продължена докрай, защото пак си мисля, дотолкова доколкото мога да правя това, че интересът на гражданите и на обществото е водещ при осъществяване на съдебната реформа. Това, което говорим сега, и тези основания за допустимост на касационното обжалване, които са абсолютна пречка за развитие на касационното производство, ще се стоварят върху главата на българските граждани. Дано не съм права. Аз, разбира се, също искам Върховният касационен съд да не „прегрява” от работа и да бъде разтоварен, но това няма да стане по този начин. А ако искаме да направим това и да го направим законосъобразно, дайте да сменим Конституцията, няма да имаме триинстанционно производство, ще си въведем извънредни способи за отмяна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да върнем стария ГПК от 1952 г. и – готово! Двуинстанционно, преглед по реда на надзора и край.
НАДЯ АНТОНОВА: Точно така, да върнем онзи ГПК и ще видите как ще се разтовари Касационният съд, няма да имаме противоречия с Конституцията, гражданите ще могат да защитават правата си. Но това, което искаме да постигнем, е едно, а това, което правим, по моите скромни представи, не съвпада с това, което искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Този текст от Преходните и заключителни разпоредби всъщност е отговор на стремежа да се осъществи реформа в процесуалното гражданско законодателство и дава отговор на това доколко ние сме готови да осъществим тази реформа. Виждате, че в няколко алинеи правим опит да потвърдим факта, че до влизането в сила на тези поправки при подадени молби за различните видове производства важи старият, тоест отмененият Граждански процесуален кодекс. Това всъщност е концентриран израз на нонсенса по отношение на новите разпоредби. И този спор, който в момента се води тук дали тези нови правила да важат и за въззивното, и за касационното производство, е старият спор доколко ефективно е това, кой е по-важният принцип – справедливост или бързина, и как би трябвало ние тук да намерим този баланс. Нещо, което пропуснахме тук.
Явно е, че нещата за касацията бяха поставени на една съвсем различна, не юридическа плоскост за да се облекчава Върховният касационен съд – грешка, която според мен трудно ще бъде поправена с новите разпоредби за касационно обжалване. Аз напълно подкрепям госпожа Антонова, тепърва българските граждани ще разберат за какви поправки става дума.
Това, което ме принуждава да взема отношение по тези текстове освен казаното, са и други две съображения.
Първо – „до влизането в сила на този закон”, дали ще цитираме 2008 г.?
Но какво става с тези производства по молби, които вече са приключили? Става дума и за охранителни, и за изпълнителни, и за всички, които са посочени в многобройните алинеи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако са приключени, са приключени.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Е, да, но до влизането в сила на този закон е имало действия и с този закон казваме, че по други правила.
Какво ще бъде основанието примерно за отмяна на тези производства? Защото след като със закон толкова конкретно се произнасяме по различните видове производства, трябва да кажем и че не важи за приключилите. Иначе важи и един адвокат би могъл да се възползва много лесно от този пропуск в нашето законодателство.
Освен това има един член 14, който на мен не ми е ясен. Ако на някой му е ясно?! Изброяваме за кои случаи важи стария ГПК и накрая казваме: „За всички неупоменати случаи важи старият ГПК”. Какво правим? Казваме, че за някои, във влезлия в сила нов Гражданско-процесуален кодекс, изрично сме казали, че той важи, а не стария. И тук какво препотвърждаваме? Или даваме основание да се тълкува този текст и да служи за объркване, а не за дисциплиниране на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема колега Масева, наложи се да сложим бланкетния текст „за всички останали случаи” именно като една гаранция срещу недобросъвестната дейност, за съжаление, както вече казах в изказването си, на някои съдебни състави и на някои съдилища. Защото е очевидно, че смисълът за разглеждането на вече започнатите производства, за които няма аналог в новия ГПК и в контекста на изричния текст на § 2 беше, че всички искови и всички останали производства, за които няма аналог, се разглеждат по стария ред. Но въпреки това Софийски градски съд съвсем фриволно прекрати тези производства, обезсили издадени изпълнителни листове, които бяха по стария ред, и сътвори ред други, според мен, граничещи с произвола съдебни актове, които в крайна сметка са в противоречие с интересите на гражданите и на тяхното право на защита, след като са започнали едно производство по съществуващия ред да могат да получат окончателен съдебен акт в рамките на процедурата по започнатото производство. Именно затова се наложи да включим и този бланкетен текст, защото е невъзможно да бъдат обхванати всички случаи – просто като една гаранция срещу недобросъвестното тълкуване на съдебни състави именно на прехода между старите и новите правила. Иначе в случая става достатъчно ясно, че всичко, което е започнато в условията на стария ГПК, продължава по стария ГПК, изключая случаите на касационно производство, където важат общите правила след като касационната жалба е подадена след влизането на този закон в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Аз взимам повод за моята реплика само върху един фрагмент от Вашето изказване – доколко сме готови да направим реформата.
Уважаеми колеги, аз мисля, че не сме готови. И фактът, че и в момента – този ГПК действа вече три месеца, и в момента съдиите се обучават. Ама докато се обучават те правораздават на нашия гръб – на моя, на вашия и на всички обикновени българи, които са били принудени да се обърнат към съда.
Ето защо аз мисля, че наистина трябва да направим възможното да смекчим удара, защото това наистина е един удар срещу възможността им да защитават интересите си. Фактът за практиката на Софийския градски съд, който изнесе колежката Манолова, е още едно потвърждение в това отношение. Дебатът, който вчера в много камерен състав се разгоря тук, е третият аргумент в това отношение. Значи ние с някакви претенции все пак да поназнайваме от тази материя и хората, които ускориха този ГПК, ние имаме проблем с тълкуването и с еднозначното разбиране на това, което сме написали. Какво остава за хилядите съдии на различни нива в цялата държава.
Затова аз считам, че предложенията, които правим – нашето и на колежката Антонова са горе-долу идентични, са насочени именно към това – да има един период, в който поне съдиите, да не говорим, че това касае и адвокатите, и прокурорите, и страните, които решават да се защитават сами, поне да се подготвят, поне да осмислят тези нови разпоредби, защото новостите са много. Въобще не мога да се съглася с твърденията, че едва ли не в касационното производство всичко си е по старому. Далеч не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Масева, ако желаете, имате право на дуплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Междувпрочем, госпожа Иванова, доколкото разбрах, мислите в една посока с госпожа Масева.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, изборът е труден, но трябва да го направим. В крайна сметка след като не променяме касацията такава, каквато я направихме, не можем да говорим, че тя не е добра.
Госпожо Иванова, ако Вие смятате, че касацията не е добра защо не предложите да я променим, ами сега говорите, че тя не била добра? Не е така! Ние сме я направили, защото сме счели, че такава трябва да бъде и я приемаме за трета инстанция. Сега не бива в тоя спор – дали да включим касацията в тоя текст, да отиваме в друг спор, който по някакъв начин сме решили. В края на краищата наистина работата на Върховния съд може да бъде съсредоточена в уеднаквяване на практиката, най-важната му функция.
От тая гледна точка смятам, че предложението на комисията е най-правилно, въпреки че, пак повтарям, изборът е труден. Защото какво правим? Всъщност ние казваме, че всички производства ще завършат по стария ред с изключение само на касацията. Винаги, когато се прави изключение, се носят някакви рискове, но в крайна сметка аз не съм съгласен с внушенията, че не сме готови да направим реформа. Извинявайте, но след толкова промени на Конституцията, на третата година от мандата, това просто е невярно. Инспекторат правихме, какво ли не, не е вярно внушението, че не сме готови да направим реформа. Напротив, готови сме. Аз съм убеден, че и практикуващите юристи са готови, и адвокатите, и съдиите, и прокурорите, и всички. Въпросът е сега ние да не се огънем. Напротив, усилието трябва да бъде наше. Затова, въпреки трудния избор, по-добре е да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, заповядайте за реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Господин Бисеров, правя реплика към Вас заради прекаления оптимизъм, който демонстрирате. Ще Ви дам един пример: „Песимистът казал, че е много лош Гражданският процесуален кодекс, а оптимистът казал – не бойте се, има и по-лоши!”.
По отношение на това, което казахте за касацията – да, има разбирането, че това ще бъде един инструмент, който ще доведе до по-голяма ефективност, че част от корупционните практики ще отпаднат и т.н., но по отношение на готовността не сте прав. Две хиляди и девета година е сочена от Върховния касационен съд като година, в която те могат да обобщят практиката, да я покажат по електронен начин, да бъде достъпна, за да може да се изпълни основанието за касация в противоречие на практиката, която сега не съществува или пък не е единна.
Моля Ви, нека да не се заблуждаваме тук, в залата и нека нашият оптимизъм да бъде сведен до реализъм, който да даде някакви плодове от усилието, с промяната в Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Масева, Вашата реплика е уместна и шегата, която казахте, е уместна. Пак трябва да направим избор и аз смятам, че това е по-добрият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Вземам думата само по една тема, която в една от репликите повдигнах и в изказването си колегата Масева също я повдигна. Струва ми се, че е важно и очевидно в настоящия момент, приемайки тези правила по този параграф, с който даваме отговор на въпросите, които като че ли не бяха дадени с приемането на Преходните разпоредби на новия Граждански процесуален кодекс. Струва ми се, че и сега ще оставим една недоизказана част. Във всички случаи, тъй като сега не е време да пишем нови текстове, но все пак трябва да кажем как се представяме, по какъв начин биха се решили случаите на производствата и на постановени актове, в периода между приемането и публикуването на промените на Гражданския процесуален кодекс и 1 март 2008 г., по отношение, на които ние даваме обратна сила. Вероятно това ще бъде един тримесечен период, изтичайки цялата процедура, с окончателното приемане на текстовете и публикуването в „Държавен вестник”.
Аз повдигнах този въпрос и за себе си имам известно обяснение, но е добре да се чуе конкретно становище и позиция в рамките на залата, защото е явно, че ще има неясноти и по прилагането в такива случаи на реакцията на колегите съдии, на колегите адвокати по отношение на актове, постановени в този период.
Моето виждане е, че ако липсата на текст, издаването на обратна сила на действието на правилата, които ние сега приемаме със сила от 1 март, практически дава възможност за евентуална отмяна и искане за обжалване като самостоятелно основание за обжалване и отмяна на тези постановени и ако има влезли в сила такива актове. От друга страна, по отношение на прекратени производства, които междувременно са прекратени и не са изтекли сроковете за обжалване, това е едно допълнително основание при тяхното атакуване.
Вероятно няма да мога да изчерпя всички ситуации с това, което казвам в момента, но поставям отново въпроса и е добре все пак да се чуят и мнения по това каква би трябвало да бъде реакцията, тъй като ние излишен текст от тази гледна точка не разписахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма. Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
„§ 25. Висшият съдебен съвет до влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс да приведе в съответствие с § 24, т. 2, буква „б” от този закон съответните правилници по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт.”
Има предложение на народния представител Надя Антонова - § 25 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, имате думата да доразвиете започнатото от Вас изказване.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля си, че Комисията по правни въпроси правилно е приела предложението § 25 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне, тъй като вносителят с този параграф предлагаше Висшият съдебен съвет да приведе в съответствие едни правилници по конкретно цитирани текстове от Гражданския процесуален кодекс.
За какво става въпрос? Става въпрос, че в действащия Граждански процесуален кодекс се налага министърът на правосъдието да издаде два правилника. Първият, който касае регистрите, в който се вписват изготвените вече съдебни решения, а вторият правилник се отнася за регистъра, в който се изписват наддавателните предложения при публична продан. Изведнъж вносителят решава, че тези правомощия по изготвяне на правилниците трябва да бъдат възложени на Висшия съдебен съвет и правилно Комисията по правни въпроси не се съгласява с това, приемайки § 25 по вносител да отпадне.
Мисля, че тук трябва да бъде подкрепена Комисията по правни въпроси, тъй като Висшият съдебен съвет има определени функции по Конституция, свързани с неговите правомощия, подробно посочени в Закона за съдебната власт. В тези правомощия на Висшия съдебен съвет я няма функцията правотворчество.
Мисля, че когато изработвахме Закона за съдебната власт, се обединихме около тази идея, че съдебният съвет е правителството на съдебната власт, така наречената изпълнителна власт, позволявам си малко дръзко да сравнявам Висшия съдебен съвет с правителството, но така, за да си онагледя изказването, този Висш съдебен съвет не може да правотворчества.
Тук обаче нашият вносител изведнъж, пренебрегвайки законовите текстове от Закона за съдебната власт и философията, заложена в този законопроект, възлага на Висшия съдебен съвет да правотворчества, което мисля, че е недопустимо и в този случай подкрепям становището на Комисията по правни въпроси.
Затова обаче искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги, на един по-преден текст, касаещ т. 2, § 4, буква „б” в текста на вносителя, както и в текста, предложен от Комисията по правни въпроси, има една ал. 3, която Комисията по правни въпроси възприема. Тя е в противоречие със становищата на Комисията по правни въпроси по § 25, по който аз се изказвам.
Затова правя предложението тази ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя ал. 3?
НАДЯ АНТОНОВА: По текста на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега разглеждаме § 25. Вие правите предложение да отпадне. Комисията подкрепя и казва да отпадне.
НАДЯ АНТОНОВА: Да, приемаме становището на комисията, господин председател, отпадането на § 25 правилно се приема от Комисията по правни въпроси, но има един по-преден текст на същата страница, който е свързан с този. По-предният текст противоречи на отпадането на § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой е този по-преден текст? Вие да не четете нещо друго?
НАДЯ АНТОНОВА: Не, това чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нещо друго четете.
НАДЯ АНТОНОВА: Не, не, това чета! Едно и също четем. Този път четем еднакви учебници.
По моя доклад това е на стр. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сега сме на “Заключителни разпоредби”.
НАДЯ АНТОНОВА: Така е, господин председател, защото не допуснахте изказване по тези текстове, които докладва председателят на Комисията по правни въпроси. Не ме карайте да правя възражения по водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие говорихте 6 минути вместо 5 минути.
НАДЯ АНТОНОВА: Така е, и аз сбърках, извиних се на всички. Но тези текстове са свързани.
Това е преди Заключителни разпоредби – не т. 3, а ал. 3, на стр. 16.
Правя предложение в т. 2, § 4, буква “б”, с която се създава ал. 3, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вашето предложение е до приключилия текст, който разисквахме, но ще го подложа на гласуване.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Представителите на Министерството на правосъдието какво ще кажете? Госпожо Белчева, защо мълчите? Вие ли ще издавате тези правилници или Висшият съдебен съвет?
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Всички правилници така или иначе са издадени от Висшия съдебен съвет. Няма смисъл да се урежда нещо, което вече... (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 25? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Създава се нов § 25 – в Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 62:
“§ 62. Разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2009 г.”
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, колежката Антонова в своето изказване струва ми се, засегна тази тема. Мисля, че проблемът е много сериозен и е принципен. Близо година действа Законът за съдебната власт, където императивна правна норма задължава съдилищата да публикуват своите решения. Ако влагаме някакъв смисъл в словосъчетанието върховенство на закона, всякакви аргументи, че нямало технологична готовност и финансови средства, изобщо не трябва да се слушат. Законът е в сила – той действа и не е от вчера. Това е една година! Съдилищата не публикуват своите решения, тоест, нарушават закона, ако кажем нещата такива, каквито са.
Същевременно вече трети месец в тежест на гражданите - страни по делата, е да познават детайлно тази практика. Това е основание те изобщо да стигнат до касационно разглеждане на техните дела. От една страна съдът, държавата не изпълнява своите законови задължения, от друга страна гражданите са длъжни...
Нека да съм лош пророк, но за мен тази ситуация ще приключи недобре за държавата, когато се стигне до съда в Страсбург, а това е неизбежно. Ако се доверим на уверенията на Министерството на правосъдието, че ще имат такава готовност към 1 януари 2009 г., считам, че това, което предлагаме, е разумното и нормалното. Забележете, че тук става въпрос не само за практика на Върховния съд. Да, в някаква степен тя е достъпна. Беше достъпна и преди 20 години, когато излизаха едни сборници със закони. Но това не е цялата практика! Може да имат едно или две решения, които са противоречиви, но те са противоречиви. Това беше моят аргумент, когато спорехме за касацията в този вид и в някакъв подобрен вид преди действащата система. Тогава задавах реторични въпроси: ако има едно противоречиво решение, то значи ли, че има противоречива практика? Очевидно значи, след като сме приели такова разрешение. С още по-голяма сила това важи за т. 2, касаеща практиката на всички съдилища на всички нива в цялата държава. Не знам дали има някой, който може да каже, че я познава, силно се съмнявам – просто няма такъв човек. А това, повтарям, е основание хората да продължат да защитават правата си в третата, както подчерта няколко пъти колежката Антонова, конституционно закрепена съдебна инстанция.
Ето защо смятам, че наистина трябва - малко пак след събитията, да съобразим практиката с реалността – когато има готовност и когато започне да се прилага Законът за съдебната власт, тогава да влязат в сила и тези разпоредби.
Понеже видях колегата Бисеров, че влезе, само да допълня: мисля, че бях погрешно разбрана, когато твърдях, че нямаме готовност за реформа. Ние не сме против реформата, искам много ясно да го заявя. Позволявам си да опресня паметта на колегите народни представители, но българските социалдемократи още от времето на д-р Дертлиев – това е 1990-1991 г., апелират за реформа в съдебната система.
Отделно е на каква цена, тоест кой ще плати цената, не реформа на всяка цена и не реформа за сметка на защита на правата на гражданите, на възможността те да защитят реално правата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Да дам кратко разяснение защо комисията не е подкрепила предложението.
Ако забележите, в него се иска отсрочване на новоустановените касационни основания вече не само по отношение на заварените с влизането в сила на новия ГПК дела, но и на делата, които се образуват при неговото действие, тъй като се посочва, че тези основни мотиви, които ще бъдат използвани за касационно обжалване, трябва да започнат да се прилагат едва от 1 януари 2009 г.
Това, което каза госпожа Иванова, в една част е вярно - по отношение на липсата на готовност във всички съдебни органи да се публикува тяхната практика, за да могат да се улесняват гражданите, когато атакуват издаваните от тях актове.
Смятам, че ние трябва да сме настоятелни това, което законът е предписал, да се прави, а не да оправдаваме закъснението и неизпълнението на закона с отсрочване на неговото действие, при това на други основания, които засягат самата конструкция на касационното производство, без да коментирам това, което вече е било обсъждано при самото приемане на закона.
Затова ние самите трябва да се запитаме дали многогодишната липса на подходящи информационни системи в здравеопазването и в някои от органите на съдебната власт освен на недобра организация, не се дължат на по-дълбоки причини, свързани с определени интереси. Тъй като аз се опасявам, че този проблем е системен и няма да се реши, докато не се прояви по-голяма настойчивост и задължаване на тези органи да си изпълнят задълженията, затова смятам, че в случая не трябва да променяме закона, за да разсрочваме още повече решаването на този належащ проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Първа реплика – госпожа Иглика Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Аз съм напълно съгласна, че по този начин даваме един лош пример, тоест която и да е държавна структура, ако реши да не си изпълнява задълженията по закона, ами ние ще направим нещо да променим закона, за да им дадем възможност дали и кога да го прилагат.
Факт е, че Върховният административен съд вече може би две години има такава система. Техните решения се публикуват, тоест тук не става въпрос за липса на технически възможности. Вероятно става въпрос за липса на воля – предполагам, не мога да твърдя.
Факт е обаче, че практиката не е достъпна за гражданите. Как да накараме съда да публикува решенията? Ние с нашите възможности като парламент, според мен, това сме го направили. Ние сме приели закон, който ги задължава.
Аз лично не мога да си представя колко закона още трябва да приемем, за да решат те да се съобразят с тях? При това положение обаче, в момента цената на това, че те не изпълняват законовите си задължения се плаща от гражданите. Това е проблемът. Защото, ако аз днес трябва да подам една касационна жалба, трябва да познавам тази практика, а нея я няма. Тя липсва, тя е недостъпна. Какво правим тогава? И това вече са три месеца и това ще бъде в най-добрия случая до края на годината. Представете си колко много дела са това, колко много човешки съдби в крайна сметка, без да бъдат високопарни тези думи?
Затова аз съм против този подход, но наистина трябва да намерим някакво приемливо решение. Ако сега предлагаме едно такова отлагане във времето, то наистина трябва да бъде изключение. Това в никакъв случай не трябва да бъде практика. Пак повтарям, тук става въпрос кой плаща цената, кой страда от това, че ние не сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Стоилов, имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз нямам възражения по същество към казаното от госпожа Иванова. Мисля, че това, което тя коментира в случая, е повод да се постави въпрос към министъра на правосъдието като председателстващ Висшия съдебен съвет, за да се попита какви действия предприема Висшия съдебен съвет като орган за управлението на съдебната власт и какви санкции би наложил Висшият съдебен съвет в случаите, когато има неизпълнение на определени изисквания на закона. Това трябва да стане. Докато в България това не става, ние можем да правим много разпоредби, най-различни конструкции и няма да има достатъчно удовлетворение от дейността на държаните институции.
Така че, според мен, на плоскостта на прилагането на закона, което ние неведнъж сме заявявали и което все по-често подчертава Европейската комисия, трябва да се води дискусията, а не само върху преправянето на съдържанието на действащите нормативни разпоредби. Благодаря,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на двамата народни представители Иглика Иванова и Георги Анастасов? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 26 на вносителя има предложение на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Яни Янев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли го?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Нека да видя как ще гласуват колегите по другия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, необходимо е, макар че не бива да използвате тази законодателна техника.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Произнасянето при гласуването по предишните предложения не са непосредствено следствие едно от друго. Така че те могат самостоятелно да бъдат разглеждани.
Предложение на народния представител Яни Янев – в Заключителни разпоредби се създава нов § 26а със следното съдържание:
„1. В чл. 8 в Закона за българските документи за самоличност се създават нови алинеи със следното съдържание:
„Чл. 8. (3) За защита на правата и законните интереси на гражданите със загубени, откраднати или унищожени документи за самоличност министърът на вътрешните работи създава публичен регистър, достъпен и по Интернет, в който незабавно се попълват данните на посочените документи. В същия регистър се отразява издаването на нов документ за самоличност, както и когато гражданинът е заявил намирането на обявения за загубен, откраднат или унищожен документ за самоличност.
(4) Лица, които по силата на закон могат да извършват действия или съставят актове по искане на български гражданин, за извършването на които се изисква легитимиране с документ за самоличност, са длъжни предварително да извършат проверка в публичния регистър по ал. 3 за актуалността на представения документ за самоличност.
(5) Български гражданин, претърпял имуществени или неимуществени вреди вследствие неизпълнение от лицата на задължението по ал. 4, може да претендира от същите обезщетения за претърпените вреди и пропуснати ползи.
2. В чл. 80 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„Чл. 80. (2) Лице, нарушило задължението по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба от 500 лв. до 1500 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Този въпрос беше разискван, господин Янев го обоснова. Няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 44, 45 и 46 със следната редакция:
„§ 44. В Закона за задълженията и договорите (Обн. ДВ., бр....), се създава Заключителна разпоредба:
„Параграф единствен. Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си.”
§ 45. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ., бр. ...), чл. 83, след думите „вписване” се добавя „подписа и съдържанието на пълномощното по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите” и се поставя запетая.
§ 46. В Закона за частния съдебен изпълнител (Обн., ДВ., бр. ...) се създава нов чл. 15в:
„Съдействие
Чл. 15. (1) Частният съдебен изпълнител може да иска съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица и организации, които са длъжни да му го оказват.
(2) Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие на частния съдебен изпълнител при възпрепятстване на неговите функции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател. Аз искам да изразя подкрепа към параграфи 44 и 45, които предлага Комисията по правни въпроси.
Искам да обърна внимание обаче на § 46, който засяга Закона за частния съдебен изпълнител и съгласно който се създава нов чл. 15, наречен „Съдействие”. Този чл. 15 от Закона за частния съдебен изпълнител, уважаеми колеги, съвсем не е нов, съществува от много дълго време, но беше отменен с новия ГПК. В новия ГПК залегна разбирането, че частните и държавните съдебни изпълнители трябва да имат еднакви функции, правомощия и разбира се, еднакви правила, при които държавата и държавните органи да им оказват съдействие. Такъв изричен текст има в новия ГПК.
Изведнъж вносителят ни предлага да се възстанови старият чл. 15, който беше отменен по съображенията, които казах преди малко.
Не искам да коментирам що за подход е това – парламентът да отменя един текст, а след два месеца да се внася предложение същият текст да бъде възстановен. На какво ли не се нагледахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате ли да отпадне?
НАДЯ АНТОНОВА: Предлага се Висшият съдебен съвет да издава правилници. Той ги е издал. Не пречи така да постъпи и вносителят, но мисля, че трябва да се придържаме към някакви правила.
Затова предлагам § 46 по текста, предложен от Комисията по правни въпроси, засягащ Закона за частния съдебен изпълнител, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казаното от госпожа Антонова е така, защото когато приемахме закона, решихме, че независимо дали съдебният изпълнител е частен или държавен, той действа при еднакви процесуални условия и с еднакво съдействие от страна на държавните органи, за да могат да бъдат приведени в изпълнение съответните решения.
Вероятно има случаи, когато не е оказано необходимото съдействие, но според мен това опира не до разпоредбите на закона, а до способността на органите да действат съобразно със закона.
Искам да направя едно сравнение и с вчерашния случай при разглеждането на съдебно дело в съда. Нали там присъстват органи на МВР?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): На съдебната полиция и на Министерство на правосъдието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въобще на полицията. Те не са ли в състояние да въдворят ред, та се налага съдията безпомощно да прекратява разглеждането на едно дело?
Тук не коментирам съдържанието на обвинителния акт и основателността, там съдът ще се произнесе дали това, което се претендира, има основания или не. Но как ние да поддържаме авторитета на държавата, ако всяка една институция не е в състояние да изпълнява своите правомощия? И дали законът е причината за това? Нито в единия, нито в другия случай причината е в закона. Аз не искам да поддържаме това впечатление. Благодаря ви.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Следва предложение от Иглика Иванова и Георги Анастасов – в § 27 думите „и § 25” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.
Имате думата по това предложение. Няма желаещи.
Има предложение на народния представител Яни Янев.
РЕПЛИКИ: Той го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя предложението, отразено на систематичното му място като § 45.
Комисията предлага да се създадат § 47 и § 48 със следната редакция:
„§ 47. Прекратените производства по § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се възобновяват служебно от съда.”
Тук искам да поясня, че в чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс е посочен принципът за законност:
„Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви, според общия им разум.”
Така че това, което направиха някои съдебни органи с необоснованото прекратяване на дела, сега се налага да им се припомни, че тези дела, тъй като поставят правни спорове, подлежат на разглеждане и независимо от използваните различни редакции в съдържанието на законодателството, трябва да бъдат решени.
„§ 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 44, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
С това, уважаеми народни представители, беше докладван изцяло Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. (Уточнение между председателя Любен Корнезов, докладчика Янаки Стоилов и народния представител Яни Янев.)
Гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс ще бъде извършено следващата седмица в четвъртък от 9,00 ч.
Едно съобщение, уважаеми колеги: в Клуба на народния представител в 11,00 ч. ще бъде открита изложбата „Православни манастири и герои” на художничката Милена Велчева. Ще бъде представен и новият роман на поета Иля Велчев „Божи знак”.
Заповядайте в Клуба на народния представител, уважаеми дами и господа.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, този законопроект беше приет на първо четене на 6 март т.г.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.
ДОКЛАДИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че пристъпваме към обсъждането на един законопроект, който е достатъчно важен и без да коментирам рехавата зала, все пак ще направя процедурно предложение по възможност в пленарната зала да се осигури присъствието на министъра или на упълномощения от него заместник-министър.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Министърът е тук.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Чудесно, значи ще се включи всеки момент.

„ДОКЛАД
за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2008 г. и приет на първо гласуване на 6 март 2008 г.
Комисията по образованието и науката на две свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по образованието и науката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на
„Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 1 има предложение на народния представител Снежана Гроздилова - § 1 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов – в § 1 да се направят следните изменения и допълнения:
„В чл. 4а, ал. 2 да се измени така:
„(2) Условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование се определят в началото на всеки клас, етап или степен.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който систематично е отразен като § 11 в Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Моята поправка е свързана с проблема за прозрачността. Аз разглеждам този проблем в някаква юридическа форма. Ученикът като влезе да учи един клас или един етап, той сключва определен договор с държавата и трябва да бъде наясно какво завършва, след като за него се плащат пари, влага се ресурс. Много е важно системата да бъде предвидима и да не се правят промени и реформи във всяко време. Важно е учениците още от началото на всеки клас, етап или степен да знаят какво ще извършват. Това внася ясна предвидимост. Изисква се много работа от Министерство на образованието, но нали това му е работата – просто да защити учениците от всякакви своеволия, защото политиката може да се променя, но когато един ученик е влязъл да изучава определено количество материал, да придобива определен набор от умения, те трябва да му бъдат ясни от самото начало.
И затова, госпожи и господа народни представители, аз предлагам моята поправка да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1, който се предлага от комисията да отпадне?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не да отпадне, а да стане § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аргументирано е: тъй като систематичното място е в § 11.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: С позволение, уважаеми господин председател, като докладвах, комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, но понеже систематично е отразен в доклада като § 11 в Преходните и заключителните разпоредби, нека да е ясно, че предложението за отпадането е формално, а волята на комисията по същество е за подкрепа на § 1. Той просто ще бъде отразен систематично като § 11 от Преходните и заключителните разпоредби. Той е в съответствие с предложението на вносителя. Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Параграф 2 на вносителя – има предложение на народните представители Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Може ли една процедура във връзка с § 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Специално по § 2? Добре.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже с § 2 се свързва организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити и във връзка с отпадането на § 2 има предложение от името на Комисията по образованието и науката, аз мисля, че е целесъобразно предложението за отпадане на § 2 и предложението на комисията във връзка с отпадането на § 2 да се разгледат едновременно. В противен случай няма да е ясна волята на комисията и няма да бъде изразена достатъчно ясно волята на пленарната зала във връзка с този според нас важен текст от закона.
Във връзка с § 2 на вносителя, с който се предлага чл. 16, т. 4 да се отмени, комисията предлага текст, който не е предложен от вносителя и това е текст, който не е предложен от народните представители в законоустановения срок за предложения между първо и второ четене. Това е предложение на комисията и то е неразривно свързано с предложението за отпадане на текста на вносителя.
Виждам много логика тези предложения да бъдат обсъдени във взаимовръзка. Това е моето процедурно предложение. Понеже те не биха могли да бъдат гласувани в този рехав състав, нека тогава да възприемете процедурното ми предложение като призив народните представители, които биха изразили отношение по § 2 на вносителя, да имат предвид и заместващите текстове. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, става въпрос за усвояването на книжовния български език:
„Държавните образователни изисквания са за: ...
4. усвояване на книжовния български език.”
По вносител се предлагаше т. 4 да отпадне. Знаете колко спорове имаше, включително в тази и извън тази зала, в цялото ни общество защо трябва да отпадне тази точка, изискванията, какви тълкувания се даваха. Ето сега имате думата. И министърът се е изказвал тук.
Ако се възприеме това, което комисията и вносителите Камбуров, Методиев и Иванов предлагат, всъщност чл. 16 ще си остане, както е досега.
Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, процедурата ми е към Вас. Така, както ни е раздаден докладът, на стр. 2 в края и началото на стр. 3 имаме следната ситуация на текстове.
Имаме съгласие на комисията с предложение, което е внесено от колегите господин Камбуров, господин Иванов и моя милост. След това имаме § 3, в който имаме подкрепен от комисията текст. Той е набран с курсив.
Същевременно председателят на комисията господин Местан предлага процедура, в която има текст, който в комисията е обвързан с § 2. Той казва „процедурно”, но фактически и технически от гледна точка на самия закон е свързан и с § 3 на този законопроект.
За да бъдем съвсем ясни, ще се опитам да ви го кажа, господин председател, в текстове на закона.
Действащият Закон за народната просвета има своите членове 16 и 17, които са свързани с параграфи 2 и 3. За да се реши задачата какво се случва с държавното образователно изискване за българския книжовен език, би трябвало да разполагаме и с текста, който комисията е обсъждала във връзка с § 2, който фактически е отпаднал и не присъства в доклада.
Може би господин председателят на комисията ще може да ни запознае – тук има съдържателен дебат, който е хубаво да бъде представен пред пленарната зала, за да може когато се изказваме, да вземем отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съжалявам, че Ви затрудних.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да докладваме и следващия параграф и заедно да ги обсъдим.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И още едно нещо: да запознаете залата - вероятно председателят на комисията, а не Вие - с текста, който е обсъждан и който трябва да бъде включен в този дебат за § 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако позволите, да внеса яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не следва ли да прочетем и следващия параграф?
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Да. Благодаря и на господин Методиев. Мисля, че неговото предложение е повече от коректно. Действително се налага да докладвам и § 3, ако имаме идея да обсъждаме общо въпроса. Господин Методиев е прав с още нещо.
Ако във връзка с предложението за отпадане на § 2 бихме искали да имаме предвид и алтернативни предложения, които са обсъдени в комисията и които не са включени в доклада, аз се чувствам задължен да обясня защо не са включени в доклада. Вече казах, че тези заместващи текстове не са направени в сроковете за предложения за второ четене. Те възникнаха в хода на разискванията в самата комисия. Независимо че алтернативното предложение дойде от страна на председателя на комисията, понеже това предложение не бе подкрепено от самата комисия, не намерих формални основания да го включа в доклада.
В изказването си обаче по § 3 аз ще обоснова предложение за редакционни текстове и текстове за отпадане, които биха изразявали достатъчно адекватно предложението, което съм сторил и по време на заседанието на самата комисия. Точно това възнамерявам да сторя сега.
“§ 3. В чл. 17, т. 4 цифрата „4” и запетаята след нея се заличават.” Това е предложение на вносителя.
Във връзка с това предложение на вносителя има предложение на народните представители Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 1, със следната редакция:
“§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 4 цифрата “4” се заличава.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Държавното образователно изискване по чл. 16, т. 4 се урежда с наредбата по ал. 1 за държавното образователно изискване по чл. 16, т. 3.”
Уважаеми господин председател, това са текстовете на § 2 и § 3.
Във връзка с § 3 обаче и предложението на комисията аз правя следното предложение:
„1. В § 1, т. 1 изразът “Досегашният текст става ал. 1, като в” се замени с “В т. 2 думите “по т. 9” се заменят с “по т. 4, 9 и в”.
2. Точка 2 да отпадне.”
Една забележка. Текстът на § 1 относно измененията и допълненията по чл. 17 би изглеждал така:
„§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите „по т. 9” се заменят с „по т. 4-9”.
2. В т. 4 цифрата „4” се заличава.”
Разбира се, че не само Вие, а предполагам, че едва ли някой в тази зала ще разбере за какво точно става въпрос. Ще се опитам, както дадохте тон в началото, да го обясня, защото това е законодателната техника, която за съжаление е непреодолима. По същество става въпрос за следното.
Господин председател, досега докладвах текста. Възнамерявам сега да започна изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, аз не мога да се ориентирам. Това, което казахте накрая, го няма в доклада. Какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля оттук нататък да имам 5 минути време, даже малко повече, защото ще правя изказване по § 2 и § 3 едновременно, както и във връзка с предложението на комисията. Така че изказването ми няма да бъде само по един параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, имате петте минути.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, в чл. 16, т. 4, отпадането на която се предлага от Министерския съвет, се урежда държавното образователно изискване (ДОИ) за усвояване на книжовния български език. Първо положение.
В този Закон за народната просвета ние имаме още едно образователно изискване – за учебното съдържание на предмета „български език и литература”. Независимо, че държавното образователно изискване за усвояване на книжовния език съществува в закона от много години, досега тази законова разпоредба не е изпълнена. Не е издадена наредба на министъра на образованието и науката за държавно образователно изискване „Усвояване на книжовния български език”. Вероятно това е дало основание да се предлага отпадането на т. 4, тоест на образователното изискване за усвояване на книжовния български език. Пледира се, че държавното образователно изискване за учебното съдържание на предмета по български език и литература е достатъчно и ДОИ за усвояване на книжовния български език няма какво повече да каже. Дълбоко не споделям това разбиране по следните причини:
Първо, държавното образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература има за приложно поле учебниците по български език и литература от първи до дванадесети клас и урежда целта на обучението по предмет „Български език и литература”. Онова, което не се разбира и се опитвам да се отнеса с разбиране за аргументите на колегите, които предлагат или подкрепят отпадането на този текст, онова, което не се разбира, е, че езикът освен цел на обучението по български език и литература е средство за обучението въобще. И ако българският език и литература имат за цел обучението на учениците, ДОИ за усвояване на книжовния български език маркира задачите не само на един предмет, а на цялата образователна система. Много моля, това е най-важното, което искам да кажа – на цялата образователна система! Защото усвояването на книжовния български език не е отговорност само на учителя по български език, не е отговорност само на предмета „Български език и литература”. Това е отговорност на цялата просветна система, включително и на предучилищното възпитание и подготовка. Там нямаме учебници по български език и литература. Кой акт ще урежда обществените отношения, свързани с усвояването на книжовния език? Основите се полагат в предучилищна възраст или в извънкласните форми. За тях също няма учебници.
Нямам никакво намерение да звуча популистично, говоря за нещо безкрайно конкретно. Ние сме в режим на дълбоко неразбиране на категориите, с които боравим. Те са от различен логически ред. Свеждането на задачите на цяла образователна система до целите само на един предмет е безумие! Аз не бих се посвенил да го определя и като престъпление!
Затова пледирам да се запази както държавното образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература, така и за държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Това, че досега не е изработен стандарт, не означава, че той не е необходим. Това, че законът не е изпълнен, не е основание законовата разпоредба да бъде отменена. Разбира се – воля на пленарната зала.
Ако се приеме предложението, което правя, което вече докладвах и което ще оставя в писмена форма, практически ние ще имаме две образователни изисквания, защото има място и за едното, и за другото – ДОИ за усвояване на книжовния език и ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.
Заповядайте, господин председател. (Връчва писмения текст.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин министър, Вие имате предимство.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Поисках думата не за да изразя по някакъв начин неуважение към мнението на другите народни представители – ще го чуя с голямо удоволствие, но исках да опростя разговора, ако ми разрешите.
Вие знаете – няколко пъти по различни поводи съм имал възможност да обясня защо беше направено това предложение. То може да бъде определено по различен начин в рамките на различен реторичен дискурс. Така или иначе, истината е следната. Това беше едно от основанията на два пъти пред Върховния административен съд да бъде атакувано провеждането на матурите. И всеки здравомислещ човек знае, че това е така. Това е било единствената причина.
Всъщност бих искал да кажа, че според мен днес самото предложение – негласувано и вероятно няма да бъде гласувано, изигра своята роля. Ще кажа според мен защо.
На първо място, защото всички разбраха, че има политическа воля и в Министерството на образованието и науката, и в Министерския съвет, а допускам – и в парламента, за провеждане на държавните зрелостни изпити. Затова и тази година нямаше такова обжалване, каквото други години, със сложни развити процедури пред различни съдебни инстанции, така че след 20 дни матури ще има.
На второ място, мисля, че това предложение даде много ясно да се разбере от всеки, който би искал да разбере, кой всъщност наистина е за провеждането на матурите и кой всъщност е против провеждането на матурите, независимо какви аргументи използва за това.
Искам да кажа, че още от началото на този век всички аргументи за провеждане на матурите са били винаги от технически, а много често и от правно-технически характер, от такова естество. Никой не е казал „Аз съм против матурите, защото те са нещо лошо!”. Той казва: „Аз съм за матурите, но ... Я да видим сега дали пет години по-рано децата са знаели първо, второ, трето, четвърто, пето. Но, да видим сега има ли подготовка? Но, има ли банка с текстове? Има ли това, има ли онова?”. И, разбира се, винаги се твърди, че няма достатъчна подготовка, че еди-кое си не е на ред юридически, че чл. 8, чл. 9, ал. 3, ал. 8, ал. 5, ал. 6 и еди-какво си било... И затова всъщност ние не вървим напред както всички общества в тази област, а ние тъпчем на едно място повече от десет години. Това предложение тази година според мен даде възможност наистина да се позиционират хората, които имат активно отношение по този въпрос. Мисля, че това е второто предимство, което имахме възможност да видим във връзка с този дебат.
На трето място смятам, че това е също много важно, аз лично претърпях известна еволюция, трябва да призная, и тя е в следният смисъл – преди може би година и половина или две, имаше едно предложение за закон за българския език. Аз тогава бях много скептичен и си казах така: е, какво толкова ще се казва в един закон за българския език, езикът е живо тяло, той се развива?!
Искам да ви кажа, уважаеми госпожи и господа народни представители, че аз днес съм твърд привърженик на това да има Закон за книжовния български език. Твърд привърженик съм на това, защото считам, чувайки аргументите, включително и тези на господин Местан, че в тази страна действително трябва да се издаде от най-висш порядък законодателен акт, нормативен акт, закон, с който ясно да се регламентира отношението по повод на ползването на българския език. И аз самият мисля да стана инициатор на внасянето на един такъв законопроект.
И на четвърто място бих искал да кажа, вече в рамките на приключването на това мое съвсем кратко изказване, че съм изключително приятно изненадан за това, че този дебат даде възможност да проследим и еволюциите на определени възгледи.
Господин Местан преди малко любезно ни информира, че всъщност като защитник на българския език той е успял да види, че е правилно българският език да се използва не само в училище, а също така и в предучилищното възпитание и подготовка. Това е изключително добре, тъй като от същата тази трибуна през м. януари 1998 г., дискутирайки по чл. 8 на същия този Закон за народната просвета господин Местан е имал ...
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: О, излагаш се, Даниеле! Смесваш понятия отново!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Дали мога да довърша?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, добре! Чакайте сега!
Имате думата, господин министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председателю, аз ако нещо съм направил против правилата, много се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз мислех, че има само едно-две имена, които не трябва в тази зала да се споменават, но изглежда съм сгрешил.
Та, любезният господин Местан казва така: обсъждайки чл. 8, според който в детските градини, училища и обслужващи звена официалният език е българският, а изречение второ казва: при обучението и възпитанието на децата и учениците ползването на български език е задължително, неговото пространно изказване е в следния смисъл – второто изречение трябва да отпадне. И ако отпадне, всъщност българският език отново няма да бъде застрашен. Защо няма да бъде застрашен? Защото, какво по-естествено – казва той – в предучилищните групи хората да си говорят на небългарски език, иначе как ще комуникират?!
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Цитирай! Не ме цитираш, а интерпретираш.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Може ли да направите забележка на господин Местан? Това, че е седнал по-близо ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Местан! По-спокойно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Мога да Ви цитирам дори да реша как ...
Господин Местан, ако реша да Ви цитирам, имам право да го направя дори грешно, както правите и Вие, но аз Ви цитирам точно.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, не ме цитираш. Некоректно интерпретираш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви! Говори се само от трибуната и от микрофоните.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Добре, но според мен уважението към българския език означава и изслушване на някой, който говори на български език. Аз, ако говоря чак толкова неправилно, съм готов веднага да се оттегля. Това е мнение.
Но, така или иначе, искам да кажа следното, че всъщност се оказва, че сега е много важно да има една наредба, с която ние ще спасим българския език от това, тъй като той очевидно се говори в часовете по български език и литература, но не и в междучасията.
Между другото, отварям една скоба, за да кажа, и ето сега ще цитирам точно: „В междучасието в процеса на общуване, който процес е част от възпитателния процес, с оглед да подпомагат обучението си по този език, да общуват съответно на други езици”.
Разбира се, това не е най-важното – накрая, което казах, но исках само да кажа, че е хубаво, че всеки от нас има своята еволюция – аз по отношение на това, че трябва да има закон за българския език, а господин Местан по отношение на ценността на българския език в общуването не само в часовете по български език и литература.
Приключвайки, господин председател, бих искал да кажа следното – разбира се, аз не бих препоръчал, Вие знаете много по-добре от мен, да се нарушава правилника и да се гласуват текстове, които не са в доклада, но бих казал следното – с оглед на това, че в крайна сметка към днешна дата мисля, че изпълни своето значение това предложение, аз бих бил препоръчал, разбира се, ако прецените, че този глагол е уместен, да се възприеме предложението на колегите Камбуров и група народни представители, и просто, както § 2, така и § 3 да отпадне. Просто ние да се върнем на ситуацията, която беше преди внасянето на промени в закона.
Мисля, че това е коректното. Мисля, че това ще удовлетвори всички и всички ще разберат, че никой по никакъв начин не е посегнал на българския език, а, дай Боже, резултат от тази дискусия да бъде фактът, че съвсем скоро ние ще видим законопроект, надявам се скоро и закон за книжовния български език. Благодаря на всички. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко народни представители се записаха за изказване.
По реда на заявките давам най-напред думата на заместник-председателя на Народното събрание Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Чудеса стават в нашата зала! Хора оживяват, еволюират – нещо невероятно!
Какво е казал господин Местан през 1998 г. не знам, но това, което каза сега, беше много хубаво, много ценно и го подкрепям изцяло.
Аз дълго време изпитвах голямо смущение от факта, че представители на етноси, които не се считат за българи, ръководят нашето образование – господин Местан и госпожа Мукаддес Налбант, обаче сега виждам, че те също са в състояние да милеят, и то повече от така наречените етнически българи, за чистотата на българския език и за необходимостта от неговото запазване и поддържане, затуй защото е ясно, че владеенето на официалния език в страната е предимство. Трябва този език да се изучава от най-малка възраст, за да може всеки един гражданин да говори литературен български език, който му дава предимство в обществото.
Това, че трябва да има закон за българския език, е конституционно изискване, неизпълнено 18 години вече.
Аз се радвам също така на изказването на господин министъра. Виждам, че е проумял, че това вълнение сред българското общество е нещо крайно неполезно за правителството, крайно неполезно за министерството, защото тези неща са знакови. Хората не вникват в мъглата от точки, запетаи, параграфи, алинеи и пр., и пр. Хората казват: след като има такива проблеми в страната, защо се посяга на образователното изискване за изучаване на литературен български език? Може е да е кухо изискване, може да не е било изпълнено досега, защото не е имало наредба и пр., и пр., но това е знаково нещо. Затова изцяло съм за поддържане на този § 2 и § 3 и да се върне старото положение.
Пак ще ви кажа, че онзи ден или вчера четох някаква статия на един доцент по славянски филологии, където се казваше буквално: ние трябва да внимаваме, защото българският език е софтуерът, нашият „Windows” към съвременното развитие на обществото. Това го казва един заместник... (Шум и реплики в залата.)
Това е един „Windows” към съвременното ни развитие – това го каза един доцент по филология. Както се казва: „Коментарът е излишен!”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Берон, аз Ви благодаря, че подкрепяте предложението за отпадане и на § 2, и на § 3. Защото стана ясно, че стратегическите цели на образователната система не са технически проблем, господин министър, и отношението към този казус не може да се сведе само до „за” или „против” матурите. Тук няма някой, който да е против матурите. Стана ясно, че една стратегическа цел на образователната система – усвояването на книжовния език, не може да се побере в тесните рамки на целите само на един предмет.
Естествено аз съм длъжен да изразя усещането си, че съм доволен от факта, че се взирате в предишни мои изказвания отпреди десет години, защото това ме зарежда със самочувствието, че това, което казвам, изглежда трябва да се чува. Но не съм чут добре преди 1998 г. Има разлика между използването на официалния български език и забраната за общуване на майчин език. Когато в тази зала държавническата ми позиция в полза на усвояването на книжовния български език се поставя в конкуренция с правото на всеки български гражданин наред със задължението си да изучава официалния български език да може да говори и на своя си майчин език, ние вече влизаме в друга плоскост. И мен тук ме няма! И много моля да не смесваме за пореден път категории от различен ред.
Радвам се, че сте узрели за необходимостта § 2 и § 3 да отпаднат, защото нямат място в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но, господин Местан, нали осъзнавате, че това не е реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Така както нямах право да отговарям на реплика към мен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При всички случаи не е реплика, защото репликата е изразяване на несъгласие.
Има ли реплика към изказването на господин Берон? Още веднъж повтарям, репликата, както всички знаем, е несъгласие със становище на господин Берон.
Няма други реплики.
Господин Берон, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Просто за да бъдем напълно коректни, бих искал да кажа, че при обучението и възпитанието на децата и учениците ползването на българския език е задължително. Според Вас трябва ли да бъде така? При обучението и възпитанието на учениците ползването на българския език е задължително. Според мен трябва да бъде така. Ето това е второто изречение, за което през 1998 г. господин Местан пледира да бъде отменено.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Имаше „общуване”.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не е общуване. Ето го текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин председателю на Комисията по образованието и науката! На вниманието на народните представители е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. В момента ние обсъждаме § 2 и § 3.
Между другото, поисках думата, защото ми се струва, че ние можем да направим дискусията продължителна, емоционална, щедра на политически заявления, обещания и тези във вида, в който ние я правим в комисията, и по начина, по който най-сетне формулираме предложенията си към пленарната зала.
Има две неща, които аз държа да кажа. Давам си сметка, че едно предложение за отпадане на несъществуващи в момента държавни образователни изисквания за усвояване на книжовен език – български обаче! – събудиха много сериозна обществена дискусия. В тази обществена дискусия ние чухме, че Народното събрание със закон се кани да отмени изучаването на българския език в училищата. Продължаваме да фигурираме много авторитетно на страниците на вестниците, на медиите, в различни предавания, които вмениха на нас като народно представителство вини, каквито аз мисля, че нито правителството, нито министърът на образованието и науката в частност, нито ние като членове на комисията някога сме били в състояние да поемем. Най-малкото, защото Факултетът по славянски филологии на Софийския университет е моят факултет. И затова държа да кажа следното. Нямаше спор сред моите колеги, че е редно един знаков текст, какъвто е наличието на държавни образователни изисквания за усвояване на книжовен български език, да остане и в действащия от днес нататък Закон за народната просвета. Ясно е, че законът освен технология носи и послание, той е и знак и в този смисъл няма спор, че комисията като цяло беше обединена от разбирането, че това е един добър знак, че българският книжовен език продължава да бъде сред приоритетите на българското образование. Аз обаче знам много добре, защото съм преподавала български език, както и част от моите колеги, че усвояването на книжовния български език не може да бъде обхванато само и единствено в писани правила и в нива на усвояване. Защото цялостното ни обучение в рамките на българското училище и по-нататък е усвояване на правилата и нормите на книжовния ни език. Езиковата среда, която ние предлагаме на децата си, също е фон, на който усвояваме и показваме познаване на книжовния си език. Разговорът ни е много по-сериозен, той не е само част от писания текст, по който ние спорим, имайки съгласие по него. И няма нужда да преповтаряме аргументи и тези, по които вече сме се споразумели.
Става дума за § 2. Държа да кажа обаче, че аз съм абсолютно съгласна с министъра на образованието и науката и това заявих в обсъждането на този проект за закон на първо четене, че няма никакъв проблем провеждането на държавни зрелостни изпити, и то качествено, въпреки липсата на подобни държавни образователни изисквания. Защото обемът знания, който децата трябва да покажат, е уреден в тези държавни образователни изисквания, които се отнасят до учебното съдържание по български език и литература. На базата на тях са създавани учебниците за българското училище и няма защо да възпроизвеждаме спор, който общо взето за мен вече е приключен.
По § 3 обаче ми се ще да кажа следното. Аз не знам дали българският парламент ще приеме закон за българския език. Този опит върви от предишния парламент, върви и в сегашния, имаше един такъв проект, вероятно ние ще направим пореден. За мен обаче е важно следното: да е ясно, че българският книжовен език е цел, предмет и същностна задача на българската образователна система, не само в рамките на училищното образование.
За мен е важно да изясним днес тези държавни образователни изисквания, които очевидно остават съгласно предложението на комисията в § 2, кой всъщност ги готви. Дали те се уреждат с наредби, изработени от министъра на образованието и науката, или това, което предлага господин Местан в своето редакционно предложение – това да стане с наредба на Министерския съвет. Ако правилно съм си спомнила съдържанието на чл. 16 и чл. 17 от Закона за народната просвета. Това е всъщност един спор, който се води днес.
Има и един трети вариант - Народното събрание да приеме предложението на господата Камбуров, Методиев, Иван Иванов § 3 да отпадне.
Аз лично се блазня обаче от идеята да подкрепя редакционното предложение на председателя на комисията. Защото си мисля, че ако ние ще правим държавни образователни изисквания за обучението, за усвояването на българския книжовен език, то това трябва да бъде една сериозна задача, може би стъпка към изработването на закон за българския език. Само че правен не само от екипа на Министерството на образованието и науката, а правен от едно сериозно представителство и на академичната общност, която твърде сериозно заявява в публични дискусии мнението си за нужда от обучение по книжовния ни език. И заедно с тях, и аз, и вие си даваме сметка, че това не е достатъчно само като констатация. От тази гледна точка аз ви съветвам дискусията, която ще водим от днес нататък, да бъде в рамките на предложените текстове и направените предложения, а не по принципи, спомени и заявления за бъдещо поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не мога да разбера защо така се изкривява спора и вие така пространно ни обяснявахте за какво става въпрос. Не става въпрос за това, което вие ни казвате. Изобщо не става въпрос за изучаването на българския език като предмет. Става въпрос за начина на комуникация във възпитателния процес при децата. Тоест, когато имаме деца от определена етническа общност и когато те изучават по-голямата част от предметите на майчиния си език, да не се получи капсулация и изолация, така че възпитателният процес да се провежда на същия този майчин език. Тоест, никога те да нямат достъп до обявения и признат в Конституцията официален език в Република България – българския език. Вследствие на което тези деца, растейки в такава общност, в даден момент, когато трябва професионално да се реализират, те стават неконкурентоспособни, защото техните възможности за комуникация с останалите членове на обществото са възпрепятствани поради неравнопоставеност, дължаща се на езикови проблеми.
Ето за това става въпрос. Става въпрос за възпитанието, а не за обучението по български език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Богданова, разликата между предложението, което направих в пленарната зала днес, и предложението, което е в доклада на Комисията по образованието и науката по предложение на министъра на образованието и науката, е качествено. Става въпрос за две много различни неща. Не за това кой да издаде акта – министърът или Министерският съвет. В предложението на министъра, подкрепено от комисията, държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език уж се запазва чрез отхвърляне на предложението на вносителя по § 2, но понеже се асимилира от образователното изискване за учебно съдържание по предмета „Български език и литература” по същество образователното изискване за усвояване на книжовния български език се ликвидира.
Аз съм за запазването на това държавно образователно изискване. В тази посока е и предложението на колегите от ДСБ. Защото предложението за отпадане на § 2 означава точно това – да се запази чл. 16, т. 4, а не да се асимилира с нещо, което като приложно поле поначало е по-тясно по обем. Много моля най-сетне да прогледнем същината на проблема и да не се занимаваме с ретроспекции, при това в плана на некоректните интерпретации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, нека по правилата!
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето несъгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По кое е несъгласието?
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожа Богданова каза, че предложенията са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувствам как и министърът започва да иска думата, а говорим за едно и също.
Заповядайте за дуплика, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Аз искам да кажа на госпожа Първанова, че бях коректна в начина, по който изложих проблемите по § 2 и § 3. Съгласна съм с нея обаче, че това, за което тя говори, е част от проблемите на българската образователна система, макар и не конкретно и коректно предвидени само в тези два параграфа.
Давам си сметка, че разговорът, който можем да започнем на тази тема, е част от технологията, по която ние ще управляваме този процес от предучилищните групи, от детските градини, в които се прави също подобно обучение, за да може този проблем значително да бъде париран тогава, когато българското дете, независимо от това кой език припознава като майчин, вече е в първи клас.
По отношение на това, което преди малко пространно изложи господин Местан, аз не грешах в прочита на неговото предложение. Направих заявление на моите аргументи, с които бих го подкрепила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал само да повторя още веднъж от моя гледна точка какви са алтернативите. Всъщност това, което изтъкна госпожа Богданова преди малко и господин Местан доизясни, донякъде е така действително. Всъщност вие сте изправени пред следните възможности, когато дойде ред за гласуване.
От една страна, според мен това е най-простата възможност, да се възприеме предложението на господин Камбуров и група народни представители и чисто и просто предложението на Министерския съвет и по § 2, и по § 3 да бъде отхвърлено. Аз лично бих пледирал в тази посока, тъй като това би възстановило досегашното положение без допълнителни юридически усложнения.
Това, което предложи господин Местан и любезно очерта като редакционно предложение, всъщност далеч не е редакционно. Господин председателю, извинете за това мнение-предложение, това е изключително важно по същество предложение, защото, уважаеми колеги, ще се получи следната ситуация – едно, че това по правилник според мен не е възможно. Разбира се, вие ще прецените дали това е така, тъй като то не съществува в доклада.
Второ, би създало необходимост в един срок да се създаде ново образователно изискване за българския език. Това само по себе си сякаш не е лошо, дори е добро. Същевременно обаче искам да ви кажа, че следващият министър на образованието и науката или, ако даде Господ, досегашният за следващите матури ще бъде изправен наистина пред юридически проблем, защото тогава вече с истинско основание ще бъде поставен въпросът защо децата се явяват на матура при положение, че чак сега се създаде образователно изискване за българския език. Повярвайте ми, с това ще заложим една мина така, както с този недомислен текст още преди 1991 г. е заложена мината, което при определени ситуации би създало проблем при провеждането на държавните зрелостни изпити. Това е лично мое мнение.
Тук не става въпрос да се асимилира по предложението, което беше възприето от комисията – едно образователно изискване в друго, а просто две образователни изисквания да бъдат създадени с един и същи нормативен акт. Това е нещо съвсем различно. Трябва да правим разграничение между държавното образователно изискване като правилата, които то съдържа, с нормативния акт, който е техен носител. Това са неща, които са съвсем, съвсем различни, господин Местан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз се отказвам. Каза се всичко каквото можеше да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се. Благодаря Ви.
Давам думата на господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо, искам да изразя благодарността на проф. Камбуров, на господин Иван Иванов и от моя страна за това, че нашите предложения по тези текстове се приемат. Доколкото разбирам от дебата до тук, включително има съгласие да бъде прието и предложението ни за § 3. С други думи – обръщам се към журналистите – съгласието в комисията и в залата е, че държавното образователно изискване за усвояване на книжовен български език остава част от Закона за народната просвета и е хубаво да не се злоупотребява в тази посока. Това беше ясно от всички изказвания до тук, както от министъра, така и на народни представители от различните парламентарни групи. Моля, спрете тази злоупотреба!
Въпросът е дали сега вече, особено след това, което каза господин Вълчев, трябва да вземем решение как да се уреди нормативно това държавно образователно изискване, което е въпрос на § 3 и на чл. 17, защото стана ясно, че матурите през 2008 г. нямат срещу себе си правна заплаха – каза го господин министърът: никой да не се надява, че ще може да саботира този процес така, както той се саботира в последните няколко години. Това също трябва да е ясно.
Искам да напомня, че сблъсъкът се получи, когато бивш министър на образованието, до някаква степен мой колега, си позволи да каже на председателя на Върховния административен съд, че не го интересува какво ще реши съда по повод матурите. Естествената реакция на председателя на Административния съд беше да каже: „Ще видим!”. Оттам тръгна една много тежка ситуация, от която аз съм щастлив, може би един от малцината истински щастливи, че тази година ще има матури.
Какво правим сега? Уважаеми колеги, аз ви призовавам решението по § 3 да бъде, че държавното образователно изискване за усвояване на книжовен български език трябва да има собствен норматив. Дали предложението ще бъде прието редакционно този норматив да се премести от наредба на министъра в наредба на Министерския съвет или ще се приеме нашето предложение изобщо да отпадне текстът, аз не бих влязъл в този спор. И едното и другото е достатъчно. Има норматив. Бих казал, че този норматив трябва да остане в ръцете на изпълнителната власт, защото той ще уреди усвояването на книжовния български език вътре в българското училище. Тоест не може неграмотно да преподаваш история. Какво се случва в междучасието, според мен, беше малко излишен спор. Не може да учиш българска история и да си неграмотен по български език. Това е абсурд! Не може този, който ти преподава българска история, да ти каже кой е цар Калоян и да не може да ти каже кой е подлогът в изречението. Това е абсурд! Възможно е журналист по телевизията на въпрос на българска учителка: „Знаете ли какво е подлог?”, да каже: „Не се сещам.”. Това е възможно, но не е възможно да се преподава в българското училище и да не знаеш кое е подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение, да не знаеш частите в изречението.
Обръщам се към господин министъра, когато пристъпим тези граници преминем наредбите и отидем в закона, там ще попаднем в един политически дебат, който рискува да нанесе много тежки последици върху това усвояване вътре в училището, защото, ще стигнем до този абсурд: един закон задължава всички, задължава народните представители... Можем ли да запишем, позволете ми тази шега, че народен представител, който говори на диалект от трибуната му се отнемат правата да бъде депутат. Не можем. Не може да се стига до абсурди. Можем ли да кажем, че това ще се случи например с журналисти и прочие? Не можем. Пак ще се стигне до абсурди. Нашата задача в този случай с усвояването на книжовния български език е задача за българското училище. Недейте да правите усилия по-нататък, да излизаме извън училището и да уреждаме този въпрос извън тази сфера. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви, господин председател, само ще Ви напомня процедура, която Вие приехте. Ние обсъждаме § 2 и § 3 едновременно. По правилник има по пет минути за всеки параграф. Аз дебатирам и по двата. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така ли?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че тези 5 минути и 30 секунди ми позволяват още 4 минути и 30 секунди. Аз ще спра преди десетата минута, бъдете 100 процента сигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да не спорим сега – кажете си каквото имате да казвате.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не е Граждански процесуален кодекс, Законът за просветата е – ще ми позволите. Ако беше по Гражданския процесуален кодекс – спрете ме.
Уважаеми колеги, наистина завършвам с това – призовавам ви, нека да има норматив, нека този норматив да е в ръцете на изпълнителната власт. Нека там да е отговорността, защото премине ли се или изгуби ли се този норматив, и в двата случая последствията вътре за българското училище няма да бъдат добри.
Затова, във връзка с гласуването, което ще се осъществи вероятно в следващ ден, разбира се, молбата ми, господин председател, е да информирате залата – Вие или този, който води заседанието, че ние наистина сме изправени пред тези три възможности. Едната е - § 2 е ясен. Там има съгласие текстът на вносителят ще отпадне.
По § 3 – първото е § 3 да отпадне, тоест да си остане действащото състояние, което е нашето предложение с колегите. Второто е предложението на комисията, което с яснота беше доста, критикувано, включително и господин министъра каза, че може би този текст не е най-добрият.
Ако правилно го интерпретирам, да ме прощава, ако съм сбъркал, ще ми направи реплика.
Следващото е редакцията, която внесе господин Местан, тоест оставането на държавното образователно изискване, само че с наредба на Министерския съвет.
Ако ние не оставим държавното образователно изискване с наредба, ние извършваме един формален акт и ще направим много голяма грешка, уважаеми колеги, бъдете абсолютно сигурни, защото ще запишем един текст, който ще стане фактически абсолютно неприложим, тъй като няма технология, по която това държавно образователно изискване да излезе напред. Много Ви благодаря, господин председателю и уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Госпожо Калканова, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Уважаеми господин председател, колеги! Позволих си да отнема още парламентарно време. Реших да направя изказване най-вече с разбирането, със съзнанието, че нашата дискусия в момента е една от тези дискусии, които се следи в публичното пространство.
Колеги, не знам дали сте обърнали внимание на факта, че за броени дни са събрани 90 000 подписа в Интернет в подкрепа на оставането на тази, иначе чисто техническа и формална т. 4, а именно изискване да бъде направено изискване на закона, което е вменено през 1999 г. в Закона за народната просвета – да бъде направено държавно образователно изискване за усвояване на българския книжовен език.
Всъщност първата причина, поради която реших да взема думата е точно тази подписка, събрана за броени дни. Аз не знам, не се сещам, това мислих преди малко, дали има друга такава тема, която напоследък да е фокусирала толкова обществена енергия. Сещам се за „Натура”, сещам се за неща, свързани най-вече с екологията, но ето и книжовният език се оказва една такава тема, по която обществото е изключително чувствително. Говоря със съзнанието, че трябва да се разясни не само пред тези 90 000 човека. Трябва да се разясни и това трябва да е целта на нашата дискусия – една манипулация, в която по някакъв начин веднага след влизането на този законопроект на първо четене, тръгна една манипулация в общественото пространство. Всъщност, наложи се една тема, която няма нищо общо с предмета на този закон и предмета на тази промяна, която беше предложена в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
По някакъв начин се наложи в публичното пространство, между другото инициатори на това налагане на тази, според мен, погрешна тема, бяха колеги от Софийския университет, че видите ли, посягат на книжовната норма на българския език с отмяната на тази прословута т. 4 в чл. 16 се посяга на българския книжовен език, погазва се Конституцията и така нататък.
Колеги, няма подобно нещо. Ще се опитам да ви обясня какъв чисто технически въпрос трябва да се реши. В държавните образователни изисквания се решават стандартите, равнищата, всъщност решава се какво като знание и умения по отношение на учебното съдържание да владеят учениците в завършването на съответните образователни етапи или степени.
Какво е направил законодателят през 1999 г.? Той е постановил да бъдат изработени държавни образователни изисквания за учебно съдържание, тоест, да бъде изработен нормативен документ – наредба, която да урежда по различните предмети какви знания и умения да имат учениците при завършването на всеки образователен етап или степен. Това включва и български език и литература.
След това, по неясни причини, още веднъж законодателят – нашите колеги от този парламент, не знам кой номер е бил през 1999 г., са казали да има държавно образователно изискване, тоест стандарт, равнище за усвояване на знанията и уменията и отделно за българския книжовен език.
Разбирате ли, господин Методиев – това е разбирането, което ни обедини нас в Комисията по образованието и науката. Става въпрос за едно повторение, за едно повторено изискване, става въпрос за изискването да бъде създаден самостоятелен документ за нещо, което вече е уредено в общите образователни изисквания. Пак ще кажа: според мен е коректно тяхното тълкуване. Тук не става въпрос за статута на българския книжовен език, и, слава Богу, той не е заплашен.
Госпожо Първанова, тук не става въпрос за този изключително важен проблем – как да се усвоява българският книжовен език. Държавните образователни изисквания регламентират един чисто подобен проблем. Тук става въпрос за това какво да бъде равнището, какви знания и умения да усвояват по отделните предметите учениците, включително по български език и литература.
И пак ще кажа: какви знания и умения да имат и по български език, и по литература учениците, този въпрос е решен. Законодателното изискване е изпълнено още през 2000 г. в една Наредба, мисля че беше № 2.
И така, какво се предлага, колеги? Отново ще повторя трите алтернативи, които имаме в предстоящото гласуване.
Първата алтернатива е да запазим досегашния текст на закона, тоест, от една страна си остава изискването да има уредени равнища какво да знаят учениците по български език и литература, така както изискват общо изискванията за учебно съдържание, и, запазвайки изискването за държавно образователно изискване по български език, нищо такова никога не е било написано, просто да продължи тази некоректност в закона, да се създаде някакъв документ, за който никой всъщност не може да каже какъв да бъде.
Смятам, че ние като законодатели освен всичко останало трябва да държим сметка и за коректността на законовите текстове, които произвеждаме. Смятам, че е добре да отстраним една некоректност, която е останала във времето, може би и с аспекта на това, което също беше предмет на дискусията в Комисията по образованието и науката по отношение на провеждането на държавните зрелостни изпити.
Второто тълкуване, което предлагат господин Местан и господин Методиев, според мен е по-широко. Аз лично смятам, че не е коректно тълкуване.
Господин Методиев, за да преподаваш история, трябва да си завършил висше образование. Не мога да си представя да се завършва висше образование и да не можеш да посочиш подлога в изречението?! Този въпрос се урежда по съвсем друг начин. Не може да се уреди със създаването на една наредба. Не бих искала да бъдем част от тези манипулативно събудени обществени очаквания, че с една наредба ще уредим общуването на български език в училище. Не е възможно да бъде създадена такава наредба.
Между другото аз лично винаги бих се противопоставила, противопоставяла съм се, защото такива опити и предложения имаше даже и в рамките на настоящия парламент, да се създава Закон за езика. Спомняте си колеги, че обсъждахме предложение миналата или по-миналата година, ако не се лъжа, за създаване на Закон за езика. Няма по-пагубно нещо от това да бъде създаден Закон за езика!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Във Франция защо не е погубила френския език?
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Поне това е моето лично мнение.
Франция е единствената държава, аз мисля, че търпи повече негативи, отколкото позитиви.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Само Вие мислите така, французите не.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Пак казвам: аз лично винаги чисто професионално ще се противопоставям на едно такова предложение, както съм се и противопоставяла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Затова, колеги, завършвам с нещо, което смятам, че изразява мнението и на колегите от Комисията по образованието и науката, защото, вярвайте ми, ние много обсъждахме всички тези въпроси и ви предлагаме текста по § 3, който е даден като предложение на комисията, който е съвсем коректен. А той казва не сливане, поглъщане или нещо подобно, той казва държавните образователни изисквания за усвояването на българския език и литература да бъдат уредени в общото изискване за усвояване на учебното съдържание. Вярвайте ми, това е коректният текст и от чисто нормативна като законодателна техника гледна точка. Затова ви призовавам да подкрепите този текст като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаема госпожо Калканова, най-синтезираното ми отношение към тази позиция се съдържа в думата тъжно.
Наистина е тъжно да се чува това в пленарната зала. Това, че днес външният наблюдател трудно би разпознал кой от изказващите се по проблема е член на управляващото мнозинство и кой на опозицията, е и може би и най-голямото достойнство на дебатите по казуса, който разискваме.
Уважаеми колеги, аз благодаря на госпожа Калканова, защото тя съвсем ясно изрази мотивацията, която стои зад предложението на министъра, подкрепено от комисията, което предложение е в доклада на комисията.
Ние чухме определение за чл. 16, т. 4 “текст – недомислие”. Това наистина го цитирам едно към едно.
Чисто формално т. 4, каза преди малко госпожа Калканова, “повторно изискване”, тоест, повтаря чл. 17, т. 3. Затова отстраняването на т. 4 е отстраняване на една некоректност, защото текстът на чл. 16, т. 4 – усвояването на книжовния български език, е проява на некоректност. Затова казах, че е тъжно да се чуе всичко това.
Категорично пледирам да не се приема предложението на комисията, което бе направено от министъра на образованието и науката по време на заседанието! Категорично подкрепям предложението в един отделен акт да се уреди това държавно образователно изискване за усвояването на книжовния български език, каквато позиция защити и колегата Методиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): При цялата ми симпатия към госпожа Калканова, не мога да се съглася с изказаните от нея тези.
Първо за Закона за българския език – това е конституционно изискване, защото в Конституцията е казано: официалният език в страната е български и случаите, в които се използва само официалният български език, уреждат със закон. Осемнадесет години нарочно не беше приет такъв закон.
Дали е заплашен българският език? Заплашен е! Заплашен е от огромната маса неграмотни и полуграмотни хора у нас, които се създават и възпроизвеждат всяка година! Заплашен от “Мюзик айдъл” и “Биг Брадър”, и идиотщините, които гледаме от сутрин до вечер по телевизията!
Прочетете интервюто от онзи ден на проф. Георгиев, че група преподаватели от Софийския университет настояват всички предмети да се преподават на английски! Който желае, ще му предоставя интервюто да го види.
Пенчо Славейков казва навремето: „Чудесата някъде другаде са чудеса, тук те са в реда на нещата”. Така сме ние.
Тревогата на някои хора за тази т. 4 и за посегателствата върху тези неща ме радват много. Била погрешна реакцията на обществото. Може да е погрешна, но това е признак, че все пак не сме съвършено лишени от имунна защита. Защото в много отношения нашата имунна защита е изчезнала. Ние боледуваме от някакъв духовен СПИН. Ние сме просто хора с имунна недостатъчност – поразява армията, разсипа всичко. Сега искат да посегнат и на езика. Езикът е основен признак на един народ. Хубаво е човек да знае чужди езици. Хубаво е, разбира се, и е абсолютно необходимо да знае и английски, и турски, и цигански език - аз с удоволствие бих ги научил, обаче знанието на книжовен български език е предимство и нашата работа тук е да го защитаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Калканова, мисля, че след като три пъти ми споменахте името, е въпрос на колегиална етика да изляза на реплика. Искам да изясним две неща, които мисля, че поне фактологично и хронологично се разминават с това, което казахте.
Държавните образователни изисквания, така както са описани в закона – чл. 16, и така както са описани като нормативен ред в чл. 17, са законодателно дело на 1991 г.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Онова, което през 1998 г. беше инициатива на правителството, на което съм имала честта да бъда член, в частност на министерството, което тогава съм ръководил, беше следното. Матурата, записана като изискване през 1991 г., за да се случи, трябва държавното образователно изискване за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план да стане със закон. И пленарната зала - тук има колеги, които в момента не са в залата, тогава дебатира този въпрос. В резултат на тази промяна беше приет Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план през 1999 г. Искам да отбележа, че беше приет с абсолютно съгласие на всички парламентарни групи. Нямаше никакъв политически сблъсък по тази тема, защото имаше желание да се уреди нормативната база за провеждането на матурите. Това, от една страна. Все пак е хубаво, когато споменавате нещата, да кажете коя е била инициативата, провокирала промяната.
Що се отнася до втория въпрос, позволявам си да не се съглася с Вас. Учебното съдържание е методика - трябва да има, трябва да се направи за всеки предмет. Усвояване на книжовен български език се побира в материята, според мен, на националните ценности. Това е изключително умение, което трябва да бъде извършено от българската изпълнителна власт, според мен, и да стане част от идентичността на модерните българи, които са граждани на обединена Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Калканова, заповядайте – право на дуплика.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Да, господин Методиев, прав се. Всъщност през 1999 г. е направена редакция на предложение от 1991 г. Коректно е да кажа, че сте прав.
Но нека да започнем оттук, колеги. Всъщност държавното образователно изискване урежда равнището на овладяване на знания и умения при завършването на определен образователен етап или степен. Разбирате ли, за това става въпрос? Това уреждаме ние с тази норма.
Аз продължавам да твърдя, че специално за българския език и литература това равнище, което се изисква да имат учениците при завършване на определен етап, какво трябва да са овладели като знания и умения при завършване на определен етап, то е уредено в общия нормативен документ за учебното съдържание. Разбирате ли, всичко останало излиза от този тесен въпрос, който ние трябва да уредим? Оттук нататък аз продължавам да мисля, че би било създаване на илюзорно очакване, че дори и с наредба или постановление на Министерския съвет ние ще уредим това, което вие казвате – статута на българския език в комуникацията в училище. Не смятам така. Това е и културологичен въпрос. Това са умения, които се развиват и възпитават. Не мога да си представя, че те ще уредят с нормативен документ. Затова колеги, отново ви призовавам да подкрепите този обобщен текст на комисията, който е предложен като нов § 3. Оттук нататък какво ще бъде решението на парламента, предстои да видим.
Що се отнася до всички останали въпроси, болката за българския език, статутът на българския език, господин Берон, да не създаваме очаквания? Със закон тези наболели въпроси няма да се решат и това го знаем много добре.
Тези въпроси, колеги, ще се решат с качествена работа, при това не само в училище. Тези въпроси ще се решат с качествена работа на всички нива: и по медиите, и вкъщи. Да не създаваме лъжливи очаквания, че виждате ли, пишем два-три члена някъде в някакъв закон и изчистваме проблема. Аз поне не бих искала да бъдат част от създаването на подобни илюзорни очаквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданите два параграфа?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че дискусията продължи повече, отколкото по редица други текстове и други законопроекти в пленарната зала, но е очевидна важността на разискваните въпроси.
Все пак, ако не беше изказването на госпожа Калканова, вероятно нямаше да взема думата. Защото останах с впечатлението преди нейното изказване, че пленарната зала в цялост подкрепя отпадането както на § 2, така и на § 3.
В крайна сметка по отношение на § 2 комисията също се е произнесла в подкрепа на предложението, направено от колегите Камбуров, Методиев и от мен самия. По тази причина няма да говоря по § 2, тъй като там нещата стоят пределно ясно.
Защо обаче ние считаме, че отпадането на § 2 се явява само първата част от общата промяна в подготвения законопроект и предложен на Народното събрание от Министерски съвет, а именно отпадането на § 3? Защото предложението, което комисията прави, определено не мога да приема. Там всъщност материята: усвояване на книжовния български език, се поставя на нивото единствено на учебното съдържание. Реално учебното съдържание и държавното образователно изискване за учебно съдържание третират учебното съдържание по всички изучавани, съгласно учебния план, предмети в Република България. Но когато говорим за усвояване на книжовния български език, говорим за една ценност, която трябва да притежава всеки български гражданин. Усвояването на книжовния български език не минава единствено и само през учебното съдържание на предмета „Български език и литература”. Той минава през всички останали изучавани предмети, през всички учебници и учебни помагала; минава през предучилищното възпитание и подготовка също; през редица други държавни образователни изисквания, които трябва да бъдат проникнати от духа, че младото българско поколение трябва да е усвоило книжовния български език. По тази причина считам действително за абсолютно недопустимо държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език да бъде уреден с наредбата за учебното съдържание.
С други думи, за да не продължавам повече, но го правя с пълна убеденост, пледирам пред вас, колеги, утре, както § 2, така и § 3 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета да не бъдат приети, а да бъдат приети предложенията, които сме направили за отпадане на тези два параграфа. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа?
Професор Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Чухме – кой отвън, кой в залата – предишните изказвания и сегашното не и пиршество на българския книжовен език, нито неговото богатство, нито онова качество, което беше наречено свещено. Със закон не се уреждат тези работи. Държавният закон става книжовен тогава, когато се прави една държавна формация. Така сицилианците започват да говорят римското или тосканското наречие и така баварците започват да говорят хохдойч. Тук става дума за нещо, за което носим отговорност, без да сме много словесни и възвишени. Става въпрос за нещо, което все пак, дори и паразитно, трябва да присъства в българското законодателство. Това е неумолимото условие българският език да бъде официален дори тогава, когато това законодателно или правно условие се подминава.
Ако България беше осъществена в естествените си етнокултурни и езикови граници, вероятно изразът „Я че одим на кино” ще звучи литературно, ще звучи дори поетично. Но понеже не е възприето велеското наречие, а търновското, днес изразът „Аз ще ходя на кино” звучи книжовно. Най-големият европеец в българската литература – Пенчо Славейков, казва:
„Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.”
„Со” не беше нелитературно.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е поетика, това е друго.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не, поетиката отхвърля неграмотността.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това не е неграмотност.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Неграмотност е, разбира се. Кажи ми днес стих „Я че одим на кино”.
Защото нашето изписване – добре че ми подсказва нещо тази учена глава – изписването на българския език е възможно най-опростено. И поради това ние трудно, освен по пълния член, познаваме кой е сравнително грамотен и кой не е, докато във всички други езици, които възприемаме, на които се възхищаваме и пропагандираме, се познава по това как спелираш една дума и особено едно име, независимо дали е на китайски, английски или испански.
Така че нека да остане това, то е израз на нашата увереност. Нищо не е останало от шума край Босфора в българската история, освен кръчмарска песен. Нищо не е останало от размерите на българската държава. Останал е българският език от Тимок до Пелопонес и от Тулча до Странджа. Там се говори българският език. Македонците казват „Сборовам, зáщо съм българин”, „Сборовам” по български. Това означава, че идентификацията на един етнос на Балканите се показва по езика. Затова ние сме приели да уважаваме матерния език, майчиния език. Това не бива в никакъв случай да бъде пренебрегвано. Друг е въпросът, че нашият матерен език е различен. Това не означава да презираш, отхвърляш, подиграваш, иронизираш отново и презираш отново чуждия език. Не може да забравиш езика на майка си. Не може да забраниш на детето си да мисли на друг език. И затова, законово уреждайки този въпрос, ние изразяваме нашата увереност, че не се страхуваме от друга лингвистична конкуренция, дами и господа. Защото, ако загубим и това, значи сме загубили всичко. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2 и 3? Няма желаещи.
Когато гласуваме, вероятно това ще бъде утре, ще бъдат поставени на гласуване всички предложения така, както са направени.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, по § 4 на вносителя има предложение на народния представител Снежана Гроздилова - § 4, т. 10 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов - § 4, т. 5, 10, 11, 12, 13 и 14 да отпаднат.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложенията по т. 1 и 4 са оттеглени.
Комисията не подкрепя предложенията на господин Станилов по т. 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11.
Предложението на господин Станилов е:
„В § 4 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава второ изречение „Ученикът има право да се откаже от заявено явяване на трети и следващ държавен зрелостен изпит”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Ученикът има право да се откаже от оценка от държавните зрелостни изпити преди издаване на диплома за завършено средно образование.”
3. Сегашната ал. 4 става ал. 5.
Предложението по т. 4 е оттеглено.
5. Сегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
6. Създават се нови ал. 9 и 10:
„(9) Държавните зрелостни изпити по ал. 2 се провеждат в две редовни сесии след края на всеки срок в 12 клас. Явяването на първата сесия е по желание на ученика. Ако ученикът се е явил и на двете редовни сесии, в дипломата се вписва по-голямата оценка.
(10) Министерството на образованието и науката организира пробни държавни зрелостни изпити при условията на чл. 24, ал. 2 за всички ученици, които ще завършат 12 клас до края на 11 клас поне еднократно. Оценките от положените пробни държавни зрелостни изпити не се вписват в дипломата за средно образование.”
7. Сегашната ал. 8 става ал. 11 и се изменя така:
„(11) За провеждането на държавните зрелостни изпити и пробните държавни зрелостни изпити министърът на образованието и науката утвърждава със заповед примерни изпитни материали, които се публикуват на официалната страница на Министерството на образованието и науката в Интернет най-късно в срок от шест месеца преди провеждането им.”
8. Сегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея се създава изречение второ: „Държавните зрелостни изпити се оценяват от двама независими оценители и арбитър”.
9. Сегашната ал. 10 става ал. 13.
10. Създава се нова ал. 14:
„(14) Ученикът да има право на обжалване на резултатите от държавните зрелостни изпити.”
11. Сегашните алинеи 11-14 стават съответно алинеи 15-18.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ако обичате, колеги, да вземете отношение към досега прочетеното и към предложенията на комисията.
Професор Станилов – да си защити предложението, предполагам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Въпреки че комисията не се съгласи с мен, аз искам да изложа някои мотиви във връзка с предложеното от мен.
С новата ал. 4: „Ученикът има право да се откаже от оценка от държавните зрелостни изпити преди издаване на диплома за завършено средно образование.” искам да кажа, че това е особено важно за сегашния випуск 2008 г. За тях няма възможност за повторно явяване на изпити. Ако ученикът изкара тройка, това го обрича на неуспех за цял живот. Кому е нужно това?
Според мен трябва да се даде възможност ученикът да се откаже от оценка от изпит, ако например тя не го удовлетворява и да се яви на следващата сесия. Изискването това да става преди издаване на диплома предотвратява издаването на два документа с различно съдържание. Това е правило в много страни – в САЩ, Англия, Ирландия и намалява психологическия стрес от даването на една-единствена възможност за явяване.
За всички поправки искам да кажа, че не е правилна твърдо приетата от Министерството на образованието и науката концепция, че на ученика не бива да се позволява повече от едно явяване и да му се отказва правото на опониране на резултатите.
В момента в системата за провеждане на държавни зрелостни изпити се утвърди абсолютно задължително присъствието на подобен текст. Това е далеч от приблизителното съвършенство и затова говорят внесените в последния момент преди провеждане на държавните зрелостни изпити многобройни промени. За да се повиши успехът на дипломата, в която се включват оценките от матурите, ученикът може да поиска да се яви и на трети изпит.
Всички мои поправки касаят правата на учениците, в смисъл да им се дадат повече възможности. Например държавните зрелостни изпити по ал. 2 да се проведат в две редовни сесии в края на всеки срок за ХІІ клас, първата сесия да е по желание на ученика, както и организирането на пробните държавни изпити. Също провеждането на пробните държавни изпити - с писмена заповед от министъра да се посочват примерни материали. Това изискване според мен е особено важно за учениците, и то в началото, когато се въвеждат държавните изпити, за да могат да се ориентират какъв е обемът на материята.
Най-сетне точка 8 – „Държавните зрелостни изпити да се оценяват от двама независими оценители и арбитър”, е по смисъла на философията на цялото наше общество да има независими оценки и те да не бъдат обвързани със служебното положение на оценителите, да не бъде то непосредствено свързано с училището, в което се провежда изпитът. Това е всичко.
Ще бъда благодарен на народните представители, ако поне на част от моите предложения обърнат нужното внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, проф. Станилов.
Колеги, някой да направи коментар на казаното дотук? Няма желаещи.
Професор Камбуров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще взема отношение във връзка с предложението на уважавания от мен колега проф. Станилов.
Първо, проф. Станилов предлага ученикът да може да се откаже от третия зрелостен изпит или от оценката на зрелостния изпит, ако тя не го удовлетворява. Първото е резонно и добро предложение. Второто – не. Отказването от оценката ще означава, че той остава без диплома и ще се явява отново на поправка следващата година. Не виждам особен смисъл в това, пък и тежестта на оценката от зрелостния изпит не е решаваща в общия бал.
Той предлага да се признаят оценките от изпитите пред чужди институции – т. 4. Това не е резонно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз го оттеглих!
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: При това положение няма смисъл да го обсъждаме, тъй като професорът имаше предвид изпити от типа на Тойфел и САТ, които във всички случаи ще задвижат веригата и ще се изкористят и други такива възможности.
Следващите алинеи позволяват на учениците да се явяват по два пъти на зрелостен изпит след всеки срок и да избират по-високата оценка. Не е възможно технически, защото не е предаден целият материал.
Накрая въпросът в т. 10 – дава право да се обжалват оценките от матурата, което е невъзможно и само ще попречи на провеждането на матурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин професоре.
Реплики към проф. Камбуров?
Някакъв коментар от господин министъра, ако има желание? Няма.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз естествено ще спазя Правилника на Народното събрание и няма да говоря по предложението, което ние сме оттеглили, но имам изказване по т. 4 от § 4. Дори директно ще адресирам изказването си и към господин министъра.
Господин министър, в т. 4 се разглежда създаването на нова ал. 5, която гласи:
„В дипломата за средно образование на учениците, обучаващи се при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по официалния или един от официалните езици на държавата – страна по договора, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит по тяхно желание се вписва оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в международния договор. ...”
След това има няколко ограничителни разпоредби кога се прилага всъщност този текст.
Дълбоко съм убеден, господин министър, че така записана ал. 5 създава условия за неравнопоставеност на българските зрелостници, защото се оказва, че съгласно този текст българските ученици, които завършват средното си образование в българските държавни и общински училища и които се обучават по условията на Закона за народната просвета, а не по условията на международен договор, ще полагат два зрелостни изпита. Изведнъж с ал. 5 се оказва, че ще има ученици, които на базата на този текст ще полагат само един зрелостен изпит.
Първо, когато се казва, че това са ученици, обучаващи се при условията на международен договор, за мен е много интересно дали се касае за междудържавен договор, за договор между две училищни институции или за договор между две организации, но не на правителствено ниво. Условията на международен договор е нещо много обтекаемо.
На второ място, моят основен въпрос е: колко са тези училища в Република България? Аз съм дълбоко убеден, че се касае само за няколко, да не кажа само за едно, а може би две – не е чудно да съм пропуснал нещо. Дали този текст не е в закона именно поради силни лобистки интереси на хора, чиито деца се обучават именно в тези училища? По-нататък мога да продължа с цитиране на училището и цитиране на имена.
Господин министър, поздравявам Ви, наистина преминахте Рубикона с въвеждането на зрелостните изпити и отстояхте тази позиция, което наистина е достойно за уважение, но изведнъж тук се явявате пленник на лобистки интереси.
Категорично заявявам, че няма да подкрепя този текст и апелирам колегите в името на равнопоставеността на всички завършващи средношколци в Република България да гласуват против този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате ли да отговорите нещо? На такова предизвикателство няма как да не се отговори, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да отговоря съвсем накратко на господин Иванов.
Основателен е въпросът, който той повдига. Нека да вземем една хипотеза, за да разберем за какво става въпрос. Пример: 1991 г., Немска езикова гимназия в София. Там има ученици, които полагат изпит, който е близък до немската матура по немски език. Уверявам Ви, че този изпит е с пъти по-сложен от това, което ще се даде като българска матура по немски език. При положение, че преди пет дни те са положили немска матура по немски език, кажете ми какъв е смисълът да положат българска матура по немски език? Ето, в това е единствения смисъл.
Ако считате обаче, че това нарушава нещо, аз от гледна точка на целесъобразност, казвам го съвсем откровено, Вие сте напълно прав, че това засяга няколко училища ... На пръсти се броят, не са две, повече са, но така или иначе, ще Ви кажа след малко в кулоара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не водете разговори в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще кажа тогава на аудиторията в кулоара, ако тя, разбира се, бъде любезна да се събере, колко са тези училища, но ако считате по някакъв начин, че това нарушава равнопоставеността, аз не съм против текстът да отпадне.
Стори ми се естествено с оглед на това, че България все пак е член и на Европейския съюз. Това са, искам да кажа, разбира се, договори на междуправителствено равнище и няма пречка това да се коригира, ако считате, че е юридически неправилно, въпреки че според мен тук няма проблем с това, но да не влизаме в юридическа дискусия – ако считате обаче, че това нарушава по някакъв начин равнопоставеността, нека да отпадне.
Искам да Ви кажа, че реален ефект от това няма да се получи, защото при положение, че да имат оценка от съответната матура – било немска, било испанска и т.н., това, което ние ще предложим, тъй като все пак българската матура ще бъде от гледна точка на общообразователната подготовка, това ще бъде с пъти, пъти по-лек изпит. За мен това няма голямо значение и считам, че е правилно да остане такъв текст, но, пак казвам, че ако залата счете, че има някакъв проблем, разбира се, това би могло и да отпадне. Не мисля, че това е нещо особено важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Текстът няма как сега да отпадне, няма такова формално предложение, но може да бъде гласувано „против”.
Господин Местан, да продължим, ако няма други желаещи за изказване.
Ако Вие имате изказване, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мисля, че обсъждаме един изключително важен параграф, който има пряко отношение към реда, организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити.
Уважаеми господин министър, стана ясно, че има воля за провеждане на държавните зрелостни изпити и тази година те ще се проведат. Големият въпрос е какви държавни зрелостни изпити ще проведем и текстовете на § 4 и по-специално на чл. 24 имат пряко отношение към този въпрос.
В т. 14 вносителят предлага ал. 14 да стане ал. 16 и в нея думите „и за формиране на оценките по ал. 10” се заличават. Така прочетен текстът не казва нищо. Бих искал обаче да се опитаме да разгадаем какво означава това.
Съгласно действащия закон преди изменението, което ни се предлага, редът за формиране на оценките от държавния зрелостен изпит се урежда, съгласно документите в системата на народната просвета, тоест трябва да има нарочна наредба за това. Разбирам, че такава наредба сега се предлага да няма. Това поставя въпроса за това как ще се формират оценките от държавния зрелостен изпит. Аз ще моля Вие да вземете отношение и да ни дадете повече информация по този въпрос, защото когато няма да е с наредба възниква въпроса „Как?”.
Това, което чухме снощи и по новините е, че оценъчната скала няма да е ясна предварително и че тя ще се прилага съобразно резултатите, които ще бъдат регистрирани след провеждането на държавния зрелостен изпит. Дали това е така и какво означава това?
Моето разбиране за стандарта е, че ученикът би трябвало да следва стандарта, да се стреми да го покрие. Ако стандартът трябва да се нагажда спрямо резултатите, които регистрира изпита, ние обръщаме посоката. Ние лишаваме от смисъл самият стандарт. И ако в тези ми думи усетите не толкова оценка, а въпроси, ще бъда разбран правилно.
Аз наистина на този етап само формулирам въпроси, защото онова, което очакваме от държавния зрелостен изпит е не просто да играе ролята на едно национално представително социологическо проучване, което да регистрира някакво състояние, а би трябвало да провери съотношението на знанията на учениците спрямо стандартите, които сме създали. Само тогава държавният зрелостен изпит ще изиграе онази роля, която очакваме. И аз мисля, че има политическа воля за провеждането на подобен държавен зрелостен изпит.
Въпросът тук не е държавният зрелостен изпит да бъде труден или лесен. Въпросът е, че не би следвало да е възможно получаването на положителна оценка, ако резултатите не покриват общообразователния минимум.
Напълно споделям виждането Ви, че държавният зрелостен изпит трябва да е на базата на задължителното учебно съдържание, за да дадем равен старт на всички деца, но дали бихме могли да предпоставим всички деца да покрият това задължително учебно съдържание? Ако са ходили на училище, би трябвало, казвате Вие, и аз бих искал да е така, но това задължително учебно съдържание, в него се съдържа общообразователния минимум, който би следвало да бъде покрит. Непокриването му не би трябвало да предполага положителна оценка.
Бихме искали да чуем от Вас гаранции, че няма да се стигне до подобно изкривяване. Точно в тази връзка поставяме и въпроса за това дали наредба или друг акт ще уреди формирането на оценката от държавния зрелостен изпит. Мисля, че сме точно в този параграф, който урежда тези отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли реплики към изказването на господин Местан?
Господин министър, ще отговорите ли нещо? Не.
Господин Местан, освен да преминем към следващите текстове. Няма реплики към Вас, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз мисля, че формулирах достатъчно ясно позицията си по този въпрос и само бих изразил съжаление, че предложението, което сте направили, е оттеглено. Благодаря.
Продължаваме нататък - има предложение на народните представители Пламен Савов, Атанаска Тенева, Иван Славов и Йордан Петков – да се създаде § 4а:
“§ 4а. В чл. 24, ал. 3 се създава изречение второ:
“До 10 дни преди започване на съответната изпитна сесия на държавните зрелостни изпити ученикът може писмено да се откаже от предварително заявеното явяване на трети и последващ държавен зрелостен изпит.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Местан, Богданова, Близнашки, Кънева, Михайлова, Калканова и Кумчев – да се създаде § 4а:
“§ 4а. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) На учениците от І до VІІІ клас, които се обучават в средищните училища по ал. 3, се осигурява целодневна организация на учебния ден и столово хранене, финансовите средства за които се определят в съответствие с финансовите правила по § 6в, ал. 5.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите “по ал. 3” се добавя “и за разходите за целодневна организация на учебния ден и за столово хранене по ал. 4”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 4а, който става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) На пътуващите ученици от І до VІІІ клас, които се обучават в средищните училища по ал. 3, се осигурява целодневна организация на учебния ден и столово хранене, финансовите средства за които се определят в съответствие с финансовите правила по § 6в, ал. 5.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите “по ал. 3” се добавя “и за разходите за целодневна организация на учебния ден и за столово хранене по ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да се изкажат.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ползвам правото да аргументирам предложението, което направихме с моите колеги и което не беше подкрепено по време на заседанието на Комисията по образованието и науката.
Ние бяхме ръководени от желанието и убеждението, че редът, по който един ученик може да се откаже от предварително заявено явяване на трети и последващ държавен зрелостен изпит, трябва да бъде редът, по който той предварително е изразил това свое желание. Този ред е определен по чл. 24, ал. 3, където изрично е посочено, че ученикът по свое желание може да положи държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети извън тези два, които задължително трябва да държи. Смятаме, че както писмено се правят заявленията по определен ред и начин, така писмено те трябва да се откажат в разумен срок, който според нас е 10-дневен. Затова направихме предложението, водени от желанието да има еднакъв режим с този, по който учениците да заявяват своето намерение и готовност да се явят на трети и последващ държавен зрелостен изпит. Този ред да бъде същият, когато те трябва да се откажат от него. Това е едно уважение към правото както да изразиш желание за явяване, така и възможността да се откажеш по същия начин - тоест писмено - от това желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Давам думата за изказване на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Не чух аргументи, с които комисията е отхвърлила това предложение. Считам, че предложението на колегите е доста логично. Няма никакво съмнение, че няколко месеца преди провеждането на зрелостните изпити има ученици, които не си дават ясна сметка за голямото изпитание (физическо, психическо и интелектуално) - провеждането на зрелостните изпити. Може съответно някой ученик да запише трети, четвърти и пети предмет, по които да се яви, но непосредствено (примерно 10 дни) преди изпитната сесия да установи, че нито времето му е достатъчно, нито способността му да се яви на толкова изпити е възможна за реализация.
Затова подкрепям предложението на колегите, защото има логика. Бих искал да чуя обратната логика, поради която комисията е отхвърлила това предложение. В края на краищата не говорим за казарма и казармен ред. Трябва да се даде и такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може би председателят на комисията ще даде пояснение.
Господин министре, Вие желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще изложа това становище, което изложих и пред уважаемата комисия.
Сега всъщност повтаряме една дискусия, която вече беше водена. Смисълът е следният. По сега действащата нормативна уредба при неявяване на трети и последващ изпит, както и при двойка, тя не се вписва. Не виждам защо трябва специално да се отказва. Просто да не се яви. Това е съвсем просто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министре.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин Местан, моля да продължите по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение от народните представители Местан, Богданова, Близнашки, Кънева, Михайлова, Калканова и Кумчев – да се създаде нов § 4б:
“§ 4б. В чл. 36, ал. 1, т. 5 накрая се добавя “и целодневна организация на учебния ден и столово хранене по чл. 26, ал. 4”.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 4б, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не виждам желаещи да коментират този текст.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 5 има предложение на народния представител Снежана Гроздилова.
Предложението е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народните представители Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов.
Предложението по ал. 3 и 5 е оттеглено. Ще докладвам останалата част от предложението:
“Параграф 5 да се измени така:
“§ 5. Чл. 40а. (1) Началниците на регионалните инспекторати, експертите, държавните служители в Министерството на образованието и науката, общинските служители в обслужващите звена и учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси.”
Тъй като по ал. 1, 2 и 4 комисията подкрепя предложението, с ваше съгласие няма да ги чета. Ще прочета само предложението по ал. 5:
“(5) Установяването на нарушение по същество се извършва с акт на данъчната администрация.”
Всъщност предложението по ал. 5 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 1, 2 и 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 със следната редакция:
„§ 5. Създава се чл. 40а:
„Чл. 40а. (1) Учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси.
(2) Директорите, помощник-директорите, началниците и служителите в регионалните инспекторати по образованието, служителите в Министерството на образованието и науката, както и общинските служители в обслужващите звена нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане.
(3) В едномесечен срок от началото на всяка учебна година лицата по ал. 1 подават писмена декларация пред директора на училището относно обстоятелството дали през предходната учебна година са предоставяли образователни услуги срещу заплащане, както и относно липсата на конфликт на интереси.
(4) При установяване на конфликт на интереси, както и в случай на неподаване на декларация по ал. 3 или на подаване на декларация с невярно съдържание, лицата по ал. 1 носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда.
(5) При установяване на нарушения по ал. 2 лицата носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда, съответно по реда на Закона за държавния служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да чуем някакъв коментар на този текст, който е един от чувствителните текстове в закона, коментирани по вестниците. Това е един текст, който интересува доста хора.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, колеги! Смисълът на нашите предложения като добавка към това, което е предложено в правителствения законопроект, беше в кръга на конфликт на интереси освен учителите да бъдат включени и хората, които са вътре в образователната система, но заемат административни позиции. Става дума за инспекторатите, за хората, които работят в общинските съвети в секторите „Просвета”. Доволни сме, че комисията е възприела това. Но при създаването на окончателния текст комисията правилно е преценила, че ал. 1 трябва да бъде само за учителите, в крайна сметка те са наистина водещият фактор. В ал. 2 са записани хората, които заемат административни позиции. Но в края на ал. 2, както прочете и председателят на комисията, пише, че нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане, но е отпаднала фразата „конфликт на интереси”. За да се реши въпросът, в ал. 5 е записано: При установяване на нарушение по ал. 2 (тоест за този кръг лица, които са на административни позиции) лицата, казва текстът на проекта на комисията, носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда, съответно по реда на Закона за държавния служител.
Искам да информирам колегите, които са в залата, и в частност, разбира се, председателя на комисията и министъра, че в Закона за държавния служител темата за конфликт на интереси не е решена. Тук в залата няколко пъти имаше дебат и може би част от вас си спомнят, че имаше такива законопроекти, които залата отхвърляше. Все още Комисията по държавна администрация в Четиридесетото Народно събрание не е решила този въпрос.
С други думи, ако отсъства фразата „конфликт на интереси”, тълкуванието на тези текстове може да пострада при прилагането им. Безспорно дисциплинарната отговорност ще се носи по съответния ред, но именно защото е настъпил такъв конфликт на интереси.
Така че моето предложение е редакционно, господин председател, и то е, когато гласуваме текста на ал. 2, накрая на изречението, тъй като ал. 2 се състои от едно изречение, да се добави „при наличието на конфликт на интереси”. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Местан, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, отговор под формата на реплика. Мисля, че редакцията на комисията е не просто коректна, а в крайна сметка ще се окаже удовлетворителна и за Вас. Защото, предполагам ще се съгласите, че за конфликт на интереси говорим в режим на упражняване на право. То се появява при упражняване на право, при консумиране на право. Учителите имат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане, но не могат да го направят в условия на конфликт на интереси. При останалите категории служители ние не можем да говорим за конфликт на интереси, защото те съгласно редакцията на съответната алинея просто нямат право да упражняват такава дейност. Следователно въобще не става въпрос за конфликт на интереси, генерално нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане и извършването на подобна дейност вече си е директно нарушение. Затова са упоменати правните актове, съобразно които се прилага съответното наказание. Предполагам, че бях достатъчно ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Местан.
Друга реплика към господин Методиев? Няма.
Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Трябва да кажа, че разбрах смисъла на текста, въпреки че ще остана със съмнението, че е възможно такава генерална забрана да бъде наложена върху такъв огромен брой хора, които сами по себе си са професионалисти. Това че си станал експерт не те прави по-малко специалист, професионалист в дадената област и възможностите ти да предоставяш такива образователни услуги са налице. Разбира се, при спазването на конфликта на интереси.
Аз ще оттегля, господин председател, този текст, за да не затруднявам гласуването в утрешния ден. Но мисля, че трябва да обърна вниманието на комисията още в този парламент, защото неговото прилагане много скоро ще се натъкне на необходимостта да бъде променен в някаква степен. Това са много голям брой хора, част от тях се ползват с авторитета на добрите специалисти и заради това са заели съответните позиции в администрацията, която обслужва образователната система. Аз не виждам много голяма логика да се въведе такава драстична забрана, каквато тук е записана, защото тя просто няма да се реализира на практика. Но за протокола и за технологията на гласуването оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля да ме извините, господин председател, виждам, че няма процедура, по която да мога да направя коментар, но, господин Методиев, точно това обсъждахме много дълго в комисията. Волята на колегите от парламентарната комисия е служителите в общинските администрации, които се занимават с образование, от регионалните инспекторати и от министерството, да нямат това право. Ако Вие застъпвате различно виждане – те да имат право при определени условия, автоматично ще се породи необходимост да уредим конфликта на интереси. И предложението Ви, ако бъдете подкрепен, че те биха имали право да предоставят образователни услуги срещу заплащане, се приеме, тогава ще възникне необходимост от уреждането на конфликт на интереси. Но ние се съгласихме и с аргументите, които чухме от министъра, че това е по-скоро опасно, отколкото необходимо, тъй като това са хора, които по един или друг начин ще имат отношение и информация включително и за съдържанието на изпитните материали. Представете си същевременно да биха могли да предоставят и образователни услуги срещу заплащане! Това трудно ще се подлага на контрол и наистина би било безкрайно опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Местан, да продължим с последния текст, с който ще приключим за днес.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение от народните представители Местан, Богданова, Близнашки, Кънева, Михайлова, Калканова и Кумчев за създаване на § 5а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 5а, който става § 6 със следната редакция:
„§ 6. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Защитените училища получават допълнително финансиране, определено по реда на § 6е, ал. 6, което осигурява протичането на пълноценен учебен процес.”
2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7.”
Има предложение от народните представители Пламен Славов, Атанаска Тенева, Иван Славов и Йордан Петков за създаване на § 5а.
Комисията подкрепя предложението, което систематично е отразено в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някой да каже нещо по прочетеното, да каже. Ако не, се разделяме до утре?
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Колеги, утре, както знаете, има парламентарен контрол.
Министър-председателят на Република България Сергей Станишев ще отговори на три въпроса от народните представители Николай Камов, Димитър Абаджиев и Филип Димитров и на питане от народния представител Яне Янев.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов и Станислав Станилов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Каракачанов и Деница Димитрова и Съби Давидов.
Министърът на вътрешните работи Михаил Миков ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов и на питане от народния представител Несрин Узун.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще отговори на питане от народния представител Елеонора Николова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на две питания от народните представители Елиана Масева и Иван Николаев Иванов и Иван Николаев Иванов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на два въпроса от народния представител Евдокия Манева и на четири питания от народните представители Мария Капон, Евдокия Манева – 2, и Яне Янев.
Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще отговори на въпрос от народния представител Иван Сотиров и на две питания от народните представители Евдокия Манева и Борислав Ноев.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на въпрос от народния представител Мария Капон и на питане от народния представител Стела Банкова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Иван Колчаков.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали редица други министри, които няма да отговарят утре.
Благодаря ви за присъствието и приятен обяд! (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)



Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон



Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев