Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни гласувания по четири законопроекта.
Първо ще започнем с гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Заглавието на законопроекта е: „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс”.
Представителите на Министерството на правосъдието могат да заповядат в пленарната зала. Гласувано е допускането им по време на разглеждането на този законопроект.
Моля народните представители да гласуват наименованието на закона.
Гласували 185 народни представители: за 179, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на закона е прието.
По § 1, уважаеми народни представители, народният представител Елиана Масева в пленарно заседание е направила предложение за отпадане изцяло на параграфа.
Гласуваме предложението на народния представител Елиана Масева за отпадане на § 1.
Гласували 162 народни представители: за 42, против 55, въздържали се 65.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
По § 1 има предложение и на народния представител Надя Антонова. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласувайте предложението на народния представител Надя Антонова.
Гласували 159 народни представители: за 9, против 26, въздържали се 124.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 1, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 135, против 14, въздържали се 21.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласувайте за § 2.
Гласували 146 народни представители: за 125, против 10, въздържали се 11.
Параграф 2 е приет.
Ще помоля и председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов да следи от място текстовете. Тук има предложения, направени и в пленарната зала. Нека сме внимателни, за да не допуснем грешка.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, която не виждам в залата, за създаване на нов § 2а.
По принцип това предложение се подкрепя, като комисията предлага да се създаде нов § 3. В това предложение на комисията има направено предложение в залата от народния представител Янаки Стоилов в т. 1 „3” да отпадне. Точка 1 е: „Точки 2 и 3 се отменят”. Господин Янаки Стоилов предлага „3” да отпадне, така ли е, господин Стоилов? Да.
Гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на „3”, тоест ако отпадне, то ще остане... После ще гласуваме целия текст.
Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов е прието.
Сега поставям на гласуване § 3, така както ни се предлага от комисията, с вече отпадналото „3” – това, което предложи народния представител Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
Следващият параграф е § 3, който става § 4, и е по вносител. Този параграф се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 9.
Параграф 3, който става § 4, е приет.
Следващият параграф е § 4 и е по вносител. Той се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага § 5 с ново съдържание.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5 по новата номерация.
Гласували 146 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 7.
Параграф 5 е приет.

Следващото предложение е на народния представител Надя Антонова – да се създаде нов § 5а. Комисията не подкрепя предложението.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова за създаване на нов § 5а.
Гласували 152 народни представители: за 120, против 18, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Може би трябва да бъде „допълнят и”, не само „допълнят”. Моля да се отбележи в стенографския протокол, тъй като това е предложението на госпожа Антонова.
Следващото предложение на народния представител Надя Антонова е оттеглено.
Не виждам госпожа Антонова, но аз съм отбелязал, че тя е оттеглила предложението си, което пък не се и подкрепя от комисията.
Следващият параграф е 5, който става § 6. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласувайте § 5 по вносител, който става § 6 и се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 8.
Параграф 5, който става § 6, е приет.
Има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 7 със съдържанието, което е пред вас.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаването на § 7.
Гласували 129 народни представители: за 13, против 13, въздържали се 103.
Предложението на комисията за § 7 не се приема.
Отново има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Комисията подкрепя по принцип предложението на двамата народни представители и предлага да се създаде § 8 със съдържанието, което е пред вас.
Гласувайте предложението на комисията за § 8.
Гласували 125 народни представители: за 115, против 7, въздържали се 3.
Предложението на комисията за § 8 се приема.
Следващият текст е § 6 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Номерацията ще бъде уточнена след окончателното гласуване, тъй като § 7 отпадна. Аз я съобщавам така, както е в доклада.
Поставям на гласуване § 6 по вносител, който става § 9 и се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Следващото предложение отново е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 10.
Поставям на гласуване предложението на комисията за §10.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следващото предложение е на народния представител Надя Антонова и е оттеглено в пленарната зала.
Комисията предлага да се създаде нов § 11 със съответното съдържание, което е пред вас.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 11.
Гласували 128 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 7.
Параграф 11 е приет.
Следващото предложение, уважаеми народни представители, е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Комисията подкрепя по принцип предложението на двамата народни представители и предлага да се създаде § 12 със съответното съдържание.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12.
Гласували 121 народни представители: за 49, против 5, въздържали се 67.
Предложението на комисията за § 12 не се приема.
Следващият параграф е 7 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 13.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 13.
Отново повтарям – номерацията на параграфите ще бъде уточнена след окончателното приемане на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 6, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.

Комисията предлага да се създаде нов § 14 със съответно съдържание.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на комисията за § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 10, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Това предложение на двамата народни представители не се приема от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев за създаване на нов § 7а по старата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 4, против 9, въздържали се 108.
Предложението на народните представители Мая Манолова и Яни Янев за създаване на нов § 7а не се приема.
Има следващо предложение от същите народни представители – Мая Манолова и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 15 със съответно съдържание.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 7, против 13, въздържали се 97.
Предложението на комисията за създаване на нов § 15 не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 16 със съответно съдържание, което е пред вас, но господин Янаки Стоилов направи в пленарната зала предложение за ново изречение по т. 2 на този параграф. Ще ви го прочета: „Едновременно с възражението длъжникът може да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов е прието.
Поставям на гласуване § 16, както ни се предлага от комисията, с гласуваното допълнително изречение, предложено от Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте § 16.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следващият параграф по вносител е § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде нова редакция на § 8, който става § 17 със съответно съдържание.
Поставям на гласуване § 17, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Параграф 17 е приет.
Следващият параграф по вносител е § 9.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов. Предложението на двамата народни представители по този параграф не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отменете гласуването. Предложението се оттегля.
Поставям на гласуване § 9 по вносител, който става § 18 и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следващият параграф е § 10, който става § 19. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По следващия текст има предложение от народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага нова редакция на § 11, който става § 20.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следващият параграф е § 12 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя и § 12 най-вероятно ще стане § 21 по доклада.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 5, въздържали се 4.
Параграф 21 е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 22.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Параграф 22 е приет.
Следващият параграф е § 13 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя и § 13 трябва да стане § 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 23 е приет.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на § 13а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 24 със съответната редакция.
Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 24.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 24 е приет.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на § 13б, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Яни Янев за създаване на нов § 13в, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Яни Янев – на стр. 7, за създаване на нов § 13в.
Гласували 115 народни представители: за 88, против 11, въздържали се 16.
Предложението от народния представител Яни Янев е прието.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на нов § 13г, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Христо Бисеров за създаване на нов § 13г.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 6.
Предложението от народния представител Христо Бисеров е прието.
Има предложение от народния представител Яни Янев за създаване на нов § 13д.
Съобщавам това, което са предложили народните представители. Явно номерацията ще бъде друга.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Само че след думата „място” трябва да се добави „и органът”.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Трябва да бъде: „номера, датата, мястото и органът”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Яни Янев е направил предложение за създаване на нов § 13д. Сега се уточнява, че текстът, разбира се, ако бъде приет, ще бъде: „номера, датата, мястото и органът”. Така ще бъде и в чл. 13в също – „и органът”. Това да се отрази в стенографския протокол.
Комисията не подкрепя предложението, но след като подкрепихме § 13в е логично, без да правя коментар, но си го позволявам, да бъде подкрепен и § 13д.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 4.
Предложението от народния представител Яни Янев с допълнението „и органът” е прието.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на § 13е, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Яни Янев за създаване на § 13е, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 25 със съответно съдържание.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 25 на стр. 7.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът на § 25 така, както ни се предлага от комисията, е приет.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на § 13ж, 13з и 13и.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат нови параграфи 26, 27 и 28.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 26, 27 и 28.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете на § 26, 27 и 28 са приети.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
Тук съм си отбелязал, че в пленарната зала двамата народни представители са го оттеглили. Така ли е?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 29 така, както ни се предлага от комисията. Това е на стр. 8.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те нали го оттеглят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На комисията. Комисията оттегля ли го? Как да го оттегли комисията?
Отменете гласуването!
Господин Яни Янев и госпожа Мая Манолова оттеглят предложението си, но остава предложението на комисията за § 29.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Оттегляме го и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е как да го оттегляте? То става с гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което, доколкото разбирам, не се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 9, против 9, въздържали се 90.
Предложението на комисията за § 29 отпада. Не се приема.
По § 14 има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 30.
Подлагам на гласуване текста на § 14, който става § 30 и се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По § 15 има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 31.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 31.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 15, който става § 31, е приет.
По § 16 има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията предлага § 16, който става § 32, със съответното съдържание – на стр. 10.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 32 по новата номерация.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 32 е приет.
По § 17 има предложение от народните представители Мая Манолова и Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 33.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Сега, уважаеми народни представители, които следите текста, аз знам че всички, които сте в пленарната зала, правите това, има някакъв нов § 17а, който обаче се оттегля. Не е ясно кой го е направил и кой го оттегля.
Няма да гласуваме § 17а, тъй като се оттегля.
Преминаваме към § 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 34 със съответното съдържание, което е на стр. 11.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 19, който е по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 35, и предлага редакция, която е пред вас.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 35.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 36 със съответната редакция:
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 36.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 36 е приет.
Следващият параграф е по вносител. Подкрепя се от комисията и като § 20 става § 37.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, който става § 37.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 20, който става § 37, е приет.
Следващият параграф е по вносител, подкрепен от комисията. Предложението е § 21 по новата номерация да стане § 38.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 21, който става § 38 е приет.
Има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев за създаване на нов § 21а. Комисията подкрепя по принцип предложението на двамата народни представители и предлага да се създаде нов § 39 със съответно съдържание.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 39.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 39 е приет.
Следващият е § 22, който е по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който по новата номерация става § 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 22, който става § 40, е приет.
Следващият е § 23, по него има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Предложението се подкрепя по принцип от комисията, която предлага редакция на § 23, който става § 41.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 41.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 41 е приет.
Следващият параграф по вносител е § 24. По него има предложение на народните представители Мая Манолова и Яни Янев. Комисията подкрепя по принцип предложението на двамата народни представители.
Има предложение и на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 10, въздържали се 80.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Госпожо Иванова, заповядайте за процедура.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Това, което ние предлагаме, всъщност е една много елементарна и много справедлива схема за решаване на проблема с движението на образуваните дела, преди влизане в сила на кодекса. Ние предлагаме те да приключат по досегашния ред, без да се прави едно изчерпателно изброяване, което винаги крие риск от пропуски, без да се разделя производството по средата, тъй като режимът, който въведохме, е доста различен от този, който беше досега.
Една бегла справка назад в годините показва, че винаги, когато са се правили изменения в процесуалните закони, е имало една разпоредба, която с някакви модификации обикновено гласи, че заварените производства се довършват по досегашния ред. Тоест не предлагаме нищо ново и нищо встрани от практиката. Освен това ние сме дълбоко убедени, че това е справедливото решение на въпроса, след като правилата се променят много в посока на ограничаване достъпа специално до касационната инстанция, редно е започнатите дела да се довършват по досегашния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Гласували 106 народни представители: за 31, против 1, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Надя Антонова, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова.
Гласували 103 народни представители: за 27, против 6, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 1 и 2 и предлага т. 3 да отпадне, като съдържанието й систематически ще бъде включено в параграфа, в Заключителните разпоредби. Комисията предлага редакция на § 24, който става § 42. В предложението на комисията, тъй като е доста дълъг текстът, както виждате, има няколко предложения, направени в пленарната зала.
Първо, има предложение на народния представител Янаки Стоилов: „В т. 1 навсякъде думите „влизането в сила на този закон” да се заменят с „1 март 2008 г.”.
Така ли е, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
По същия този текст народния представител Надя Антонова е направила предложение в пленарната зала: „В т. 2, буква „б” да отпадне.”
Така ли е, госпожо Антонова?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова.
Госпожо Антонова, не подсказвайте как да се гласува.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Коя буква отпада?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Буква „б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Цялата буква „б” отпада, нали така?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отменете гласуването.
Госпожа Надя Антонова е направила предложение в пленарната зала буква „б” изцяло да отпадне. Нали е така?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ви прочета буква „б”:
„б” създава се ал. 3:
„(3) Регистрите по чл. 235, ал. 5, изречение второ и чл. 489, ал. 4 се уреждат със съответните правилници по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт.”
3. В § 58, т.1 думите „чл. 605” се заменят с „чл. 604”.”
Госпожо Антонова, нали предлагате това да отпадне?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Предлагам само ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, само ал. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Надя Антонова за отпадане на ал. 3.
Гласували 102 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Надя Антонова е прието.
И сега, уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 42, както се предлага от комисията и с вече гласуваните допълнения и отпадания, направени от народните представители Янаки Стоилов и Надя Антонова.
Моля, гласувайте § 42.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да стане „Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Текстът „Преходни и заключителни разпоредби” е приет.
Уважаеми народни представители, ще си позволя да ви предложа да преминем към § 26, ще гласуваме и § 25, разбира се, но поне на мен ми трябва малко време.
По § 26 има предложение от народния представител Надя Антонова, което е оттеглено в пленарната зала. Така ли е?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 43.
Моля, гласувайте § 43.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 43 е приет.
Следващото предложение е на народния представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в стенографския протокол, че господин Яни Янев оттегля своето предложение за създаване на нов § 26а.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 44, 45 и 46 със съответно съдържание, което е пред вас.
В пленарното заседание, когато текстовете са докладвани на второ четене, народният представител Надя Антонова направи предложение § 46 да отпадне. Така ли е?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, моля да гласуваме предложението на народния представител Надя Антонова.
Гласували 105 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Надя Антонова е прието.
С други думи, § 46 отпада.
При това положение, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на комисията за § 44 и § 45.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Параграфи 44 и 45 така както се предлагат от комисията, са приети.
По следващия § 27 по вносител има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено. Комисията обаче не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.
Следователно поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 27.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграф 27 по вносител отпада.
Комисията предлага да се създадат § 47 и § 48, но в § 48, както се предлага от комисията „Законът влиза в сила от 1 март 2008 г.,” с изключение на параграфи 44, 45, 46 и 47, преди малко гласувахме предложението на народния представител Надя Антонова § 46 да отпадне.
Следователно той автоматично отпада, тъй като такъв параграф не съществува в правния мир, ако мога така да се изразя, благодарение на народния представител Надя Антонова.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не, не! Благодарение на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и на гласуването, господин Бисеров.
Няма § 46. Няма смисъл да гласуваме отпадането му, тъй като такъв не е гласуван.
Моля, гласувайте параграфи 47 и 48 така, както ни се предлагат от комисията, без в § 48 да има числото „46”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може би и § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва ли в такъв случай и § 47 да отпадне?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, чувам друго мнение – не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направим справката, поне § 46 трябва да е безспорен.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, остана само параграфът, който прескочихме - § 25 по вносител. Има ли предложения на народния представител Надя Антонова?
Обявявам почивка до 10,30 ч., след което ще продължим с гласуванията. На финала е необходима малка консултация по този параграф.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да продължим нашата работа, уважаеми народни представители, макар да остават 11 минути до почивката. (Шум и реплики.)
Моля народните представители да седнат по местата си!

Продължаваме с гласуване на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
След почивката евентуално ще се гласува и останалият текст, § 25 от ГПК.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта – „Закон за регионалното развитие”.
Глава първа – „Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава първа.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и Глава първа.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Наименованията на законопроекта и на Глава първа са приети.
Текстът на чл. 1 по вносител се подкрепя от комисията и тя предлага нова редакция.
Текстът на чл. 2 по вносител също се подкрепя и се предлага редакция от комисията.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 1 и чл. 2, както ни се предлагат от комисията.
Моля председателят на комисията господин Осман да следи текстовете.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): По тях няма спорове, приети са с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на чл. 1 и 2 са приети.
Комисията предлага чл. 3 да отпадне, тъй като съдържанието му е намерило място в друг текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 3.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Член 3 отпада.
След отпадането на чл. 3 чл. 4 става чл. 3.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора, чл. 5, който е по вносител, подкрепя се от комисията и става чл. 4.
Следващият чл. 6 става чл. 5, също се подкрепя по принцип от комисията и тя предлага своя редакция на чл. 5.
Моля да гласуваме тези два текста заедно с наименованието на Глава втора.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 и предлага своя редакция за този член, който става чл. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 7, и дава своя редакция.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 6 и 7, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, стигнахме до Глава трета. Предлагам гласуването да продължи след почивката.
Ще помоля председателите на парламентарните групи да направят необходимото народните представители да бъдат в пленарната зала, защото предстоят гласувания по няколко законопроекта и за да направим това, е необходим кворум. След това ще продължим с допълнителния доклад по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с гласуването по Законопроекта за регионалното развитие.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата, господин Местан, но преди това искам да съобщя на народните представители, че на балкона в пленарната зала са студенти от специалността „Право”, бъдещи юристи от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Да приветстваме младите ни гости! (Ръкопляскания.)
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да припомня, че при гласуването на дневния ред господин председателят на Народното събрание направи уточнението, че днес, четвъртък, от 11,30 ч. заседанието на Народното събрание ще продължи с представяне на допълнителен доклад във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от страна на Комисията по образованието и науката. Едва след това работата ще продължи по останалите законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид четвърта точка – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да.
И ако сте съгласни, господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да докладвам. Ще ви отнема не повече от една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, известно ми е това уточнение, направено от председателя на Народното събрание господин Пирински. Идеята беше до почивката да приключим с гласуването, но не успяхме. Няма пречка да чуем доклада на комисията. Ние разисквахме на второ четене този законопроект.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Имате думата, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклад № 853-09-10 от 23 април 2008 г.
за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за народната просвета

На заседание, проведено на 14 май 208 г., Комисията по образованието и науката обсъди повторно текста на § 3 и предложенията по него:
„§ 3. В чл. 17, т. 4 цифрата „4” и запетаята след нея се заличават.”
Предложение на народните представители Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов - § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 3 да отпадне.”
Уважаеми господин председател, с други думи това означава, че по предложение на комисията и на колегите Камбуров, Методиев и Иван Иванов стандартът за усвояване на книжовния български език остава в Закона за народната просвета. Отхвърлят се предложенията и за асимилирането на този стандарт от стандарта за учебно съдържание по български език. Съгласно волята на комисията, предишното предложение на комисията за сливане на двата стандарта също не би следвало да се подлага на гласуване утре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Всъщност този Допълнителен доклад в писмена форма сте го предоставили и на Председателството. Ще го имаме предвид и ще бъде подложен на гласуване.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 3? Няма желаещи.
Гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета ще бъде утре. Гласуванията ще започнат от 9,00 ч. Надявам се до 10,30 ч. да можем да гласуваме този важен закон.

Продължаваме с гласуванията по Законопроекта за регионалното развитие.
Глава трета „Стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
Член 9, който става чл. 8, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Член 10, който става чл. 9, е в редакция на комисията.
Член 11, който става чл. 10, е в редакция на комисията.
Член 12, който става чл. 11, е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По чл. 13 на вносителя комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е намерил своето систематично място в чл. 12, затова комисията предлага чл. 13 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Член 13 отпада.
Член 14 на вносителя, който става чл. 12, се подкрепя по принцип от комисията и предлага нова редакция.
Член 15 става чл. 13, както се предлага от комисията.
Член 16 на вносителя се подкрепя по принцип и комисията дава своя редакция, като става чл. 14.
Член 17 на вносителя става чл. 15 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте текстовете така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, но съдържанието му е отразено в друга разпоредба и затова комисията предлага чл. 18 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 18.
Гласували 93 народни представители: за 93, против няма, въздържали се няма.
Член 18 отпада.
Преминаваме към Глава четвърта “Управление на регионалното развитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
По чл. 16 на комисията има предложение на народния представител Иван Сотиров, направено в пленарната зала. Господин Сотиров предлага в чл. 16, ал. 1, т. 2 изразът “регионалните планове за развитие” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 47, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Поставям на гласуване чл. 16 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
По чл. 19 на вносителя, който става чл. 17, народният представител Петър Берон е предложил в т. 15 думите “европейското право” да се заменят с “правото на Европейския съюз”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Берон.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Петър Берон е прието.
Поставям на гласуване чл. 17 по новата номерация, както се предлага от комисията и с гласуването вече предложение на господин Берон.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Член 17 е приет.
Член 20 на вносителя става чл. 18 и се предлага в редакция на комисията.
Следващият текст на чл. 21, който става чл. 19, е в редакция на комисията.
Член 22, който става чл. 20, е по вносители и се подкрепя от комисията.
Член 23, който става чл. 21, е в редакция, предложена от комисията.
Член 24, който става чл. 22, е в редакция на комисията.
Член 25, който става чл. 23, е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 26, който става чл. 24, е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 27, който става чл. 25, е по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Глава пета – „Ресурсно осигуряване на регионалното развитие”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
Член 28, който става чл. 26, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Член 29, който става чл. 27, е в редакция на комисията.
Член 30, който става чл. 28, е в редакция на комисията.
Член 31, който става чл. 29, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава шеста – „Наблюдение и оценка на регионалното развитие”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
Член 32, който става чл. 30, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Член 33, който става чл. 31, е в редакция на комисията.
Да гласуваме, уважаеми народни представители, до чл. 31 по новата номерация.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По следващия текст – чл. 34, който става чл. 32, ни се предлага редакция на комисията, но по тази редакция на комисията има още едно предложение, което ще гласуваме първо. Предлага се от името на комисията чл. 32, ал. 2, т. 1 да придобие следното съдържание: „оценка за социално-икономическото им въздействие”.
Струва ми се, че тук има някаква неточност. Да уточним, господин Осман. Член 32, т. 1 „оценка за въздействие върху социалната и икономическа ситуация” да стане „оценка за социално-икономическото им въздействие”. Така ли е? – Да.
Гласуваме т. 1 да звучи „оценка за социално-икономическото им въздействие”.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 32, ал. 1, така както ни се предлага от комисията; вече гласувахме ал. 2, т. 1; и т. 2, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 32 е приет.
Поставям на гласуване чл. 35, който става чл. 33, в редакция на комисията; чл. 36, който става чл. 34, в редакция на комисията; чл. 37, който става чл. 35, в редакция на комисията; чл. 38, който става чл. 36, в редакция на комисията; и чл. 39, който става чл. 37, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
„Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Допълнителни разпоредби.
Параграф 1, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте „Допълнителни разпоредби” и § 1.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на този раздел.
Параграф 2 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 2а и 2б, които стават съответно параграфи 3 и 4.
Параграфи 3 и 4, така както ни се предлагат от комисията.
Параграф 3, който става § 5, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 4, който става § 6, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последният параграф е § 5, който става § 7.
Изразявам несъгласие с констатацията на председателя на комисията Ремзи Осман, че се подкрепя по принцип текстът на вносителя, защото вносителят е предложил закона да влезе в сила от деня на обнародването му, а комисията предлага законът да влезе в сила три месеца след обнародването.
Поставям на гласуване предложението на комисията законът да влезе в сила три месеца след обнародването му.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет, а с това е приет и Законът за регионалното развитие.
Уважаеми народни представители, позволете ми да благодарим на комисията, на нейния председател за перфектно свършената работа. Виждате, че всички спорни текстове практически са изчистени и затова така бързо върви работата.
Както съобщих вече – връщаме се към Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Остана да гласуваме § 25, който е по вносител – Заключителни разпоредби, стр. 16. Имаше проведени консултации, изказани бяха различни мнения, но залата решава.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, тази дискусия засягаше въпроса кой орган да издава правилниците, които уреждат съдебните регистри.
Искам да обърна внимание, че беше гласувано отпадането на буква “б” от т. 2, но се запази буква “а” от тази точка, защото ако тя също беше отпаднала, тогава спорът можеше да се смята в някаква степен по същество за решен, докато с приемането буква “а” в т. 2 се прави промяната в Гражданския процесуален кодекс. Сега при гласуването на § 25 ние трябва да се съобразим с този факт, затова ви предлагам на мястото на текста на вносителя в § 25, който в този си вид става излишен, тъй като той препраща към една вече отменена разпоредба при предишно гласуване, да гласуваме редакцията на § 25 със следната редакция: “Правилниците по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт уреждат и регистрите по чл. 235, ал. 5, изречение второ и чл. 489, ал. 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме в процес на гласуване.
По този § 25 има предложение на народния представител Надя Антонова параграфът да отпадне.
Госпожо Антонова, поддържате ли предложението си?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Поддържам го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай първо ще гласуваме предложението на народния представител Надя Антонова за отпадане на § 25. Ако това предложение се приеме, § 25 отпада, ако не се приеме, тогава ще подложа на гласуване предложението, което беше направено от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов. Ясно е!
Поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова.
Моля народните представители да гласуват и то само със своите карти.
Гласували 92 народни представители: за 26, против 2, въздържали се 64.
Предложението на народния представител Надя Антонова не се приема.
Поставям на гласуване § 25 в редакцията, която току-що чухте от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов, нека да не я чета още веднъж, това не е необходимо.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Параграф 25 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс. (Реплики.)
Аз мисля, че това предложение е оттеглено. Щом не е, ще го подложа на гласуване, разбира се. Ако се съмнявате в мен, моля – ето го текста. Тук пише “оттеглено”, но това не е моят почерк.
Извинявайте, но няма да обявя закона за приет.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за създаването на нов § 25 и се отнася за Преходните и заключителни разпоредби. Текстът е: “Разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2009 г.”. Нали това е вашето предложение? Добре.
Моля, гласуваме предложението на тези двама народни представители, като искам да кажа, че комисията не подкрепя това предложение.
Влизането в сила на тези параграфи от текстовете вече бяха гласувани, уважаеми дами и господа, но тъй като има предложение – ще го гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 24, против 13, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс.
Уважаеми народни представители, поне тези, които сте в залата, имаме две възможности. Приехме Гражданския процесуален кодекс на второ четене, приехме Закона за регионалното развитие. Останаха гласувания: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Но всички сме свидетели, че сме на ръба на кворума, ако мога по този начин да се изразя. По т. 4: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, непосредствено след почивката чухте доклада на председателя на комисията. (Реплика от залата.)
Чух, че от залата казват да минем Закона за Търговския регистър.
Има ли съгласие да започнем с гласувания по Закона за Търговския регистър?
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО (НДСВ, от място): Нека да бъде за спорта, както си е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом няма съгласие.
Уважаеми народни представители, ще започнем с гласуванията по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, но ако няма кворум, няма да продължим, ще продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По него ще има ли кворум?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е разисквания и не е необходим кворум, няма да гласуваме.
Моля квесторите да поканят народните представители, пускам и звуков сигнал, да заповядат в пленарната зала – предстоят гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване: „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на закона е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 1, тя е прочетена, следователно § 1 е по комисия.
Моля председателят на комисията – знам, че следите, но за да не допуснем някоя грешка, ако искате, заповядайте и тук.
Параграф 1 е в редакция на комисията; § 2 е по вносител, подкрепен от комисията; § 3 е по вносител, подкрепен от комисията; § 4 е в редакция на комисията; § 5 е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте до § 5.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 6 има предложение на народните представители Евгения Живкова и Силвия Стойчева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 6 в своя редакция.
Гласуваме § 6, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По следващия параграф има предложение на народния представител Антонела Понева. Това нейно предложение не се подкрепя.
Да гласуваме най-напред предложението на госпожа Понева.
Гласували 99 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Комисията предлага въобще § 7 да отпадне. Можеше да се гласува най-напред това, но вече гласувахме предложението на госпожа Понева.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 7.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 7 отпада.
Следващият § 8, който става § 7, е в редакция на комисията; § 9, който става § 8, е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, комисията предлага § 10 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Параграф 10 отпада.
Следващият § 11 става § 10 и се предлага в редакция на комисията.
В следващия параграф има предложение на народните представители Евгения Живкова и Силвия Стойчева, които се подкрепят от комисията.
Комисията предлага § 12, който става § 10, в своя редакция.
Комисията подкрепя § 13 по принцип и предлага своя редакция. Параграфът става § 11, с който се създават членове 17а, 17б, 17в и 17г.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 14, който става § 12 и се предлага в редакция на комисията.
Параграф 15 става § 13 и е по вносител, подкрепя се от комисията.
Параграф 16 става § 14 и е в редакция на комисията.
Параграф 16 става § 15 и е в редакция на комисията.
Параграф 18 става § 16 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Следващият параграф е § 19 по вносител, но комисията предлага той да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 19.
Гласували 92 народни представители: за 75, против 17, въздържали се няма.
Параграф 19 отпада.
Преминаваме към § 20, който става § 17, в редакция на комисията.
Параграф 21 става § 18 и е по вносител, подкрепя се от комисията.
Параграф 22 става § 19, той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 23 става § 20, той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 24 става § 21 и е в редакция на комисията.
Параграф 25 става § 22 и е в редакция на комисията.
Не съобщавам направените предложения на народните представители, защото се подкрепят, а едно е оттеглено.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Народният представител Антонела Понева е оттеглила предложението си в зала.
Следователно преминаваме към § 26, който става § 23 и е в редакция на комисията.
Параграф 27 става § 24, той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 28 е по вносител и се подкрепя от комисията. Новата му номерация е § 25.
Параграф 29 става § 26 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 30 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на този параграф.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 15, въздържали се 2.
Параграф 30 отпада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 30.
По § 35 има предложение от народните представители Евгения Живкова и Силвия Стойчева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 31 и предлага съответна редакция.
Подлагам на гласуване текстовете от § 27 до § 31 включително.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 36 има направено предложение от народните представители Евгения Живкова и Силвия Стойчева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Иванов- Лучано, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: То е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук не е отбелязано. Господин Лучано оттегля предложението си.
По § 36, който става § 32, има няколко предложения.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров, което е направено в пленарната зала. Господин Сотиров предлага в § 36, който става § 32, в ал. 1 след думите „с национално значение” да се добави изразът „представляващи публична собственост” и второто изречение да придобие следната редакция:
„Приложенията могат да се изменят от Народното събрание по предложение на Министерския съвет”.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Иван Сотиров.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението, направено от народния представител Иван Сотиров, се приема.
Господин Сотиров е направил още едно предложение по този параграф, само че този път по ал. 4. Господин Сотиров предлага след думите „Приложение № 1” да се добави „и Приложение № 2”.
Подлагам на гласуване това предложение от господин Сотиров.
Гласували 97 народни представители: за 46, против 3, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз предполагам, че стана някакво недоразумение, защото дори и вчера, когато се коментираше, вносителите казаха, че просто „Приложение № 2” е изпуснато. Става въпрос да не могат да бъдат отдавани под наем по общия ред обекти. В Приложение № 1 са националните спортни обекти, а в Приложение № 2 са националните обекти за социален туризъм и отдих. Става въпрос да не могат да бъдат концесионирани по силата на чл. 50в примерно Седемте Рилски езера или хижа „Плевен”. Включително и вносителите казаха, че „Приложение № 2” е изпуснато. Има техническа грешка. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението от народния представител господин Сотиров за ал. 4 в § 32.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 9.
И това предложение на господин Сотиров се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 32 по новата номерация така, както ни се предлага от комисията, и с вече гласуваните предложения на господин Сотиров.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следващият параграф е 37 по вносител. Комисията предлага този параграф да отпадне.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 37.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграф 37 отпада.
Следващият параграф е 38, който става § 33 и е в редакция на комисията. Тук обаче, отново господин Сотиров се намесва и предлага т. 3 да отпадне.
Нали така, господин Сотиров?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров за отпадане на т. 3 от § 33.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 12, въздържали се 67.
Предложението на господин Сотиров не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам пак да обърна внимание точно за какво става въпрос. Досегашният текст на чл. 48 от действащия закон казва, че Министерският съвет определя реда за разпореждане със спортни обекти частна държавна собственост. Като отпадне тази точка означава, че всеки собственик, всеки министър, шефът на ДАНС, и така нататък ще си определя сам реда, по който ще се разпорежда с имотите. Това означава, че различните ведомства, които са собственици на спортни имоти частна собственост, ще си определят различен ред за разпореждане с тези имоти. Мисля, че като цяло е доста порочна тази практика човекът, който се разпорежда, сам да си определя правилата. Тези правила би трябвало да бъдат разписани със закон, но тъй като в закона не са разписани мисля, че е много по-коректно, много по-отговорно Министерският съвет да определя общите правила, с които всеки собственик, всяко министерство ще се разпорежда с имотите.
Така че това, което беше в действащия закон, е много по-коректно и в такава процедура има много по-голяма прозрачност и отговорност, отколкото всеки да си определя сам правилата, по които да се разпорежда с имотите, които са му поверени.
За това става въпрос. Надявам се, при прегласуването предложението за отпадане на тази точка да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Лучано, няма да правим разискване, но все пак като председател на комисията, бихте ли казали комисията има ли становище по този въпрос?
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО (НДСВ): Господин председател, вчера казах, че това е становището на комисията и ние подкрепяме отпаднето на т. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 113 народни представители: за 26, против 10, въздържали се 77.
Господин Сотиров, и този път не се приема Вашето предложение.
Поставям на гласуване § 33, така както ни се предлага от комисията; § 39, който става § 34, така както ни се предлага от комисията; § 40, който става § 35, така както ни се предлага от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 36.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По следващия параграф има няколко предложения. Едно от тях е оттеглено, на господин Лучано, по принцип е прието.
Продължаваме с § 41, който става § 37.
По този параграф има предложение на народния представител Яни Янев, направено в пленарната зала, а именно, в чл. 37, ал. 1, изречение първо да придобие следната редакция: „След провеждане на процедурите по чл. 50-55б спортните имоти държавна и общинска собственост могат да се предоставят на физически и юридически лица чрез концесия по Закона за концесиите.”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението на народния представител Яни Янев се приема.
Сега поставям на гласуване § 37, така както ни се предлага от комисията, с вече гласувания текст на господин Янев.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение на комисията § 42 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграф 42 отпада.
Комисията предлага § 43 също да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 10.
Параграф 43 отпада.
Параграф 44, който става § 38; § 45, който става § 39; § 46, който става § 40; § 47, който става § 41; и § 48, който става § 42, са в редакция на комисията.
По § 42 има предложение от народния представител Яни Янев, направено в пленарната зала: думата „друг” да се замени с думата „следващ”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Яни Янев е прието.
Моля, гласувайте параграфите, които ви докладвах – до § 42 включително, с гласуваното вече уточняване, така да го нарека, на господин Янев.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Параграф 49, който става § 43, е по вносител, подкрепен от комисията; § 50, който става § 44, е по вносител, подкрепен от комисията; § 51, който става § 45, е в редакция на комисията; § 52, който става § 46, е по вносител, подкрепен от комисията; § 53, който става § 47, е по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте - до § 47 включително.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение от господин Васил Иванов-Лучано § 54 да отпадне. Комисията подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте § 54 да отпадне.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 54 отпада.
Моля, гласувайте § 55 по вносител, който става § 48, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет.
Преминаваме към „Допълнителни разпоредби”, § 56.
Има предложение на народния представител Антонела Понева, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 16, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.

Комисията подкрепя по принцип § 56, който става § 49 и предлага своята редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 57 има няколко предложения, които се подкрепят по принцип.
Комисията предлага § 57, който става § 50, той е пред вас на стр. 36, това са така наречените два списъка.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Параграф 50 е приет.
Преминаваме към наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 58, който става § 51 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 59, както е по вносител, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 59 отпада.
Подлагам на гласуване § 52 така, както ни се предлага от комисията. Става дума за влизането в сила на закона и на определени негови параграфи.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 52 е приет, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Да благодарим на членовете на комисията, на председателя на комисията господин Лучано и, разбира се, и на вас, уважаеми народни представители, които спомогнахте да бъде приет този закон.
Уважаеми народни представители, остана за гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, но с председателя на Комисията по правни въпроси, която е водещата комисия – господин Янаки Стоилов, направихме консултация и приемам, че е добре този закон – до известна степен изстрадал, да започнем да го гласуваме утре сутринта, поради обясними на всички тук, които сме залата, причини.
Предлагам до 14,00 ч., ако можем и по-рано, да минем второто четене на Законопроекта за общинската собственост.
Тъй като е на второ четене, не е необходим кворум по последното изменение на Конституцията. Бихме могли да направим това.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Господин Димитров, който всъщност е вносител, ме попита за Търговския закон. Явно е, че днес няма да можем да го разгледаме, това е следващата точка. Ако има възможност, утре след гласуванията ще се заемем с този закон. Впрочем и проф. Герджиков ме попита същото в тази насока.
Заповядайте, господин председателю на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е обобщен проект от няколко законопроекта с наименование „Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров за създаване на § 1а.
Комисията не подкрепи неговото предложение, но всички в комисията се обединихме този въпрос да бъде евентуално обсъден в края на законопроекта. Не е мястото в случая да се приеме или отхвърля още в първия параграф, а в Преходните и заключителните разпоредби евентуално...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако господин Сотиров е съгласен, разискванията по това Ваше предложение да не бъдат сега, а в Преходните и заключителните разпоредби...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Да, да.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 1 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като по § 1 има и предложение, което е за това решението на общинския съвет за трансформирането на общинска собственост от публична в частна да се взима с мнозинство от две трети, а не от 50%, както е досега, затова предлагам този въпрос да бъде дебатиран тук.
Ние сме внесли предложение, което е включено в доклада на комисията, че общинските съвети ще взимат решения за трансформиране на публична общинска собственост в частна общинска с квалифицирано мнозинство от две трети, както беше до 1999 г. Такъв беше първоначалният текст на закона.
Мисля, че на всички тук присъстващи са им ясни какви са аргументите за вкарване на такова по-високо мнозинство, по-висок кворум, който да има охранителен характер, в смисъл тези решения да се вземат по-трудно, тъй като първата крачка към разпоредителна сделка с общинска собственост е трансформирането й от публична в частна собственост.
Затова нашето предложение беше такива решения да се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети, което гарантира по-голяма прозрачност, ангажиране на по-широк кръг общински съветници и премахване на една много опасна практика. Знаете, че много имоти, които са публични по характер, бяха трансформирани в частна общинска собственост, защото и досега в действащия закон критериите за това кое е публична и кое е частна общинска собственост създава възможности за интерпретации, когато има конкретен интерес към даден имот.
В този смисъл предлагам да бъде обсъдено и гласувано това предложение. Всъщност гласуването ще бъде след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е ваше – да не се приема предложението на комисията. Ако не се приеме предложението на комисията, няма да отпадне § 1 и ще остане това, което вие искате.
Господин Ремзи Осман, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Опасенията на господин Сотиров нямат никакво основание, защото когато собствеността е от публичен характер и има смяна на режима на имуществото на общината, трябва да е отпаднала необходимостта от тази сграда. Общината на своя глава, без да е отпаднала необходимостта, не може да изкара и да предлага едно училище, защото е училище. Мисля, че господин Сотиров като бивш кмет знае това.
Основно става въпрос за фелдшерски пунктове по западната граница и в Стара планина. Там почти няма хора, има останали сгради, а режимът от дълго време е такъв, не само от 1999 г., а беше само за кратък период две трети.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това е и за болниците.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: И за болниците даже, но, господин Шопов, за болниците трябва да е отпаднала необходимостта. Ако не е отпаднала необходимостта, общината не може да направи нищо. От болница в общината винаги има нужда. Това изобщо не важи за болниците.
Казвам ви конкретно, това са за няколко неща: за села по западната граница и в Стара планина, в част от Дунавската равнина, тук-там някоя сграда се руши от години и ако ние въведем мнозинство от две трети, както предлага господин Сотиров, то ще се постигне много трудно. И след една година дори няма да има кандидати за такава сграда. И бившите фелдшерски пунктове в някои населени места по западната граница и Стара планина. Отпаднала е необходимостта от тях, почти няма жители и общината търси по някакъв начин да развива някаква дейност.
Мнозинството, което се предлага от господин Сотиров, комисията не прие, защото много трудно би се прокарало решение с мнозинство от две трети. Разбира се, дали ще е с две трети, или ще си остане досегашният режим, да не се променя – е въпрос на политическо решение.
Виждането на Националното сдружение на общините като цяло е да си остане досегашният режим, както е от години. В края на краищата, ако има злоупотреби, си има прокурор в държавата, има съдебна власт и Сметна палата.
Тук дават примери, че виждате ли, ще се приватизират болници, ще се променя режимът. Няма такова нещо – това е популизъм. Никога не може да се прокара такова решение за болница, защото не е отпаднала необходимостта като дейност. Трябва да е отпаднала необходимостта – само тогава.
А в града отпаднала ли е необходимостта от една болница?! Но все пак това е въпрос на политическо решение. Ще бъде голяма грешка, ако виждането на комисията не бъде подкрепено. Знаете, че особено в общините има представители от различни политически сили, това е в интерес на развитието на населените места.
Господин Сотиров, другото според мен е популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Осман, разбирам Вашите аргументи за населените места в пограничните райони и тамошните общини, но точно в големите градове станаха най-много далавери точно по тази схема – трансформации. Затова сега на много места общините се чудят откъде да събират пари, за да строят детски градини и училища.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Дайте примери.
ИВАН СОТИРОВ: Изобщо в големите градове няма стратегия за развитие на градовете, а се правят само общи устройствени планове с промяна на устройствените зони. Днес няма раждаемост, няма нужда от училища и ги приватизират, променят характера на собствеността на детски градини от публична в частна, продават ги, а след това, като се получи прираст на деца или вътрешна миграция, както например в големите градове идват млади хора с деца, общините започват да питат: „Откъде ще намерим пари, за да строим училища и детски градини?”. Това е масова практика и в големите градове има поражения.
Не мога да разбера, ако имат толкова належащ интерес в една малка община – в пограничен или в друг район, и ако е явно, че от една сграда няма нужда, какъв е проблемът да се съберат две трети, за да се промени предназначението й от публична в частна общинска собственост? Обратната логика е много по-опасна – има конкретен икономически интерес към публичен имот, прави се съответното лобиране и много по-лесно – по чисто корупционен механизъм, се осигурява обикновено мнозинство, което се държи в един общински съвет от една политическа сила, за да се промени характерът на имота от публичен в частен. А много по-трудно става да се реализира такова мнозинство, когато се искат две трети, защото това означава, че трябва всички политически сили да бъдат ангажирани или поне основните политически сили да бъдат ангажирани с вземането на такова решение.
Именно затова с вкарването на мнозинство от две трети се иска много по-голяма прозрачност и по-голяма отговорност. В крайна сметка, общинските съвети са представителни органи и точно това е смисълът на предложението. Не виждам никаква възможност да бъде спряна процедура, когато има обществен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
За втора реплика, заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на комисията! С Вашите аргументи съм напълно съгласен, когато проявявате загриженост за периферията на държавата и там, където разковничето за определени социални решения е именно в бързите решения за общинската собственост.
Но ние, приемайки такъв текст, обслужваме малките общини, където и общественият контрол е доста по-голям, тъй като и съставът на общинския съвет е много по-камерен и те са на пряк отчет пред гражданството, което ги е излъчило, но същевременно отваряме огромен портал за нарушения и за стопяване на общинската собственост в големите общини, където е голямата общинска собственост.
Тук не персонифицирам – дали става въпрос за детски градини, запустели училища и т.н. Ние сме свидетели и наблюдаваме резултатите след 1999 г., когато този режим беше облекчен, как буквално общинската собственост се изпарява и общините се декапитализират. И колкото и държавата да прави определени анонси към общините, като им предоставя безвъзмездно общинска собственост от закритите военни поделения, казармена собственост и някои други собствености, те просто транзитно преминават през тези общини и заминават там, където не им е мястото, вместо да правят общините по-богати, да им дадат инструмент в ръцете да оперират и същевременно да носят отговорност пред населението.
Така че съм по-склонен да приема варианта квалифицирано мнозинство от две трети – то е това, което ще бъде определена бариера пред недотам коректните действия от страна на по-малката група съветници и органи на местната изпълнителна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): При цялото ми уважение към господин Осман искам да подкрепя предложението на господин Сотиров. Ако наистина е толкова очевидно, че е отпаднала необходимостта от тези сгради, смятам, че тези две трети лесно ще се съгласят да гласуват, независимо че са от различни партии.
Това, което колегите казаха преди малко, е доста основателно за големите общини. На дъното на цялата тази работа можем да се позовем на римската приказка „Кви продест?” – за кого е изгодно. Щом се предлага такова нещо, има подозрение, че то е изгодно за някого. Да ме прощава господин Осман, но май двете трети е пò за приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, въпрос на мнение – това, което казаха господин Илиевски и господин Петър Берон. Те имат своето основание донякъде.
Господин Сотиров, това, което казахте за детските градини, не е вярно. Проблемът не беше продажба на детските градини – проблемът беше с реституция на имоти в детските градини.
Когато СДС защитаваше възстановяването на имоти в дворовете на детските градини, тогава СДС са активни! В момента, когато има необходимост... Не е отпаднала необходимостта от детска градина и днес общината не може да промени режима. И днес, господин Берон! И при 50 плюс 1 от общинските съветници не може да продаде! Не е вярно, че някъде се продава. Това пускат в публичното пространство.
Проблемът беше с реституцията на имотите. И обществото мисли, че това е решение.
Това е позиция на комисията, това не е моя позиция. Аз защитавам професионалната позиция на комисията и мнението на общините.
Господин Илиевски каза: в големите градове ще открием възможност някой да злоупотребява. Аз не се опасявам и колегите в комисията не се опасяват, защото това е една правна възможност. Общината не е задължена. Когато има необходимост от детска градина в квартала, всички знаем в града, общината не може да продаде тази детска градина, за да стартира този режим за продажба – от публичен в частен. В града не е отпаднала необходимостта от детска градина и никога няма да отпадне, за разлика примерно от селата.
Разбира се, аз също бих желал в една община да има максимално съгласие – две трети, когато има необходимост. Мисля, че всеки от нас би желал това да стане във всички наши общини. Какво по-хубаво от това? Това е един текст, който и в момента работи. Аз не съм чул някъде съветник или гражданин да оспорва подобно решение. Такъв сигнал в комисията не е постъпил.
Тези проблеми, господин Сотиров, възникнаха с реституцията. Ако се върнем години назад... (Реплики от ОДС.) Аз не съм против реституцията. Вие трябва да задавате въпроса: как така възстановиха имоти в паркове, в дворовете на детски градини и в дворовете на училищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, имате думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, че проблемът не е в реституцията. Проблемът е в тоталната кражба. Към реституцията се връщаме, когато някой се опитва да оправдае други уродливи явления. Реституцията е нещо старо – отпреди десетина-петнадесет години. Дайте да не се връщаме на тази тема.
Въпросът е, че в нашето законодателство се поставя за корекция един много важен текст от господин Сотиров и този текст е много закъснял. Ако той беше въведен преди години, сега нямаше да се окажем в състояние на абсолютно декапитализиране на общините откъм тяхната собственост.
Колеги, в крайна сметка самата Конституция прави разлика между двата вида собственост – публична и частна, и това не е случайно. Би било редно за да премине едната в друга, това да става по един особен начин. Начинът, по който става досега, е толкова лесен и прост, че лесно се преодоляват каквито и да е скрупули, каквито и да са проблеми. Най-често се използва преминаването от публична в частна собственост за нечисти цели.
Това по-трудно преминаване от публична в частна собственост е развитие и доразвитие на конституционния принцип, който представлява разделение на двата вида собственост.
В Пловдив на шега за някои хора от властта много често се казва, особено в предишния мандат беше придобило гражданственост, че еди-кой си кмет, няма да цитирам имена, или представители на общинския съвет ще продадат площада пред Джумая джамия, който е публична собственост. Това, разбира се, може да стане и много лесно би станало при корумпирано управление, каквито в България има толкова много на местно ниво. При недобросъвестност това би станало много по-лесно, ако превръщането от публична в частна собственост ставаше по този облекчен и прост, обикновен начин – чрез лобита, чрез купуване на гласове в общинските съвети, както става досега.
Изправени сме пред много тъжна картина по отношение на общинската собственост и това е един от начините да се спаси нещото, което малко е останало, в полза на общините.
Не е вярно, че се касае до някакви здравни пунктове по западната граница, които били разрушени или полуразрушени. Замисълът да се държи здраво на досегашното положение има по-далечни и по-сериозни намерения. Касае се до намерения, които са свързани с приватизацията, която ще следва по отношение на здравните заведения.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Те не са общински!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много от тях ще бъдат прехвърлени на общините, общините ще се занимават с тях. Знаем го – не са общински. Известна е практиката и намерението терени от МНО да се прехвърлят и на общините. Това просто се очаква. Така че се има предвид и това.
Схемата е: прехвърлят се терени и собственост от МНО или пък от здравната система – болници и поликлиники, на общините, в които бързо, облекчено и лесно с гласуване при обикновено мнозинство - от публична в частна собственост, и след това ги вземат лицата, които са поръчали цялата тази трансформация и които очакват тази поръчка.
Ние, от „Атака”, твърдо ще гласуваме за този текст, който се предлага от господин Сотиров в тази връзка – за промяната, която ще затрудни кражбата и злоупотребата с общински терени, публична собственост, включително и такива, които ще станат общинска публична собственост след прехвърлянето им от определени ведомства – от Министерството на отбраната или на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Шопов, първо това, което казвате, е невярно и аз се чудя кога сте искрен. През 1991, 1992 или 1993 г., когато бяхте член на една друга политическа сила, когато приемахте реституционните закони и възстановихте градините, дворовете на болници, дворовете на детски градини, дворовете на училища или сега сте искрен - точно на другата позиция?
Аз нямам предложение в тази област. Господин Сотиров има предложение. Ние обсъждаме едно предложение от първоначалния вариант.
Тоест Вие обвинявате, че местната власт била корумпирана, местната власт крадяла. По тази логика могат да обвиняват депутатите, че са корумпирани и че от „Атака” крадат. Вие поне сте юрист. Можем ли да говорим глупости в залата и ей така да обвиняваме общините? Не е сериозно. По тази логика не бива да има държавни институции. Кметовете са избрани пряко от населението.
Има ли съдебна власт в държавата? Има. Има ли прокурор? Има ли Сметна палата? Дайте да ги закрием тогава! Ако има констатации, има си съдебна власт – да отидат там и да си носят отговорността.
Пак казвам, че аз нямам предложение, на като председател на тази комисия съм длъжен да разяснявам, че това, което говорите не е истина. В момента, ако журналистите се интересуват да знаят, че Вие не бяхте искрени и през 1991-1993 г., и сега не сте искрен.
Друг е въпросът, че дали режимът ще бъде с две трети или ще бъде сегашният режим, който е на принципа 50 плюс един, не е толкова важно, защото аз Ви подсказах, че общинските болници не са общинска собственост. Болниците в градовете не са общинска собственост, с едно-две изключения в цялата страна. Добре, че Ви подсказахме това. И, даже да бъдат прехвърлени на общините, въпреки че няма никакво намерение в тази посока, няма такава политика, те да бъдат прехвърлени на общините, и там грешите. Трябва да почетете малко книжки и ще видите, че, за да стартира един такъв режим, то трябва да отпадне необходимостта от болницата. В един град никога не може да отпадне необходимостта от болница.
Разбира се, това е един въпрос, който е чисто политически. Нарочно се включих в дискусията, заради важността на въпроса. Аз можех да си замълча. Иван Сотиров щеше да си направи изказването и никой нямаше да разбере какъв е този проблем. Аз се включих нарочно. Дали съм за или против – от гласуването ще разберете, но аз подкрепям позицията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика към господин Шопов? Няма.
Господин Шопов, имате право на дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Настървението, с което ДПС защитава тезата...
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Това е предложение на комисията, ДПС няма предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, ДПС, защото председателят на комисията е от ДПС ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не се изказал като депутат от ДПС.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Зад административните длъжности, които се заемат тук, всеки носи волята и провежда политиката на политическата сила, от която произтича. Така че настървението, с което се защитава тезата против предложението на господин Сотиров говори за явни намерения в това отношение, за политика, която се следва. И досега ДПС е правила това.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, направете забележка! Ние провеждаме политиката на държавата за разлика от „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, моля Ви! Нека да работим в рамките на Правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Безброй са примерите, които могат да се дадат, от практиката на тази политическа сила по отношение на имоти.
Колкото до опитите да се връща лентата назад към годините на реституцията, това е елементарен трик, за да се отклони вниманието от проблема. Твърдението, че всичко едва ли не си било наред, тъй като Прокуратура и Сметна палата не се произнасяли противно и не разкривали престъпни деяния и злоупотреби, са също абсолютно несъстоятелни. Ние затова казваме, че нямаме вяра нито на Прокуратурата, нито на Сметната палата. Те са в крайна сметка под контрола на управляващите - управляващите, които управляват с мандата на ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да сме наясно, уважаеми народни представители – всъщност от три законопроекта е направен един. Параграф 1, който тук е докладван и текстът е подписан от председателя на комисията, разбира се, не съм му адвокат, е всъщност двете трети. Друг е въпросът, че в обобщения законопроект, в който се предлагат двете трети, комисията при гласуването не го е приела. Параграф 1 ще бъде поставен на гласуване и евентуално тези решения да се вземат с две трети.
Ако не се приеме това, тогава ще остане сегашният режим.
Заповядайте за изказване, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, може би това е едно от най-съществените предложения, въпреки че има и други, господин Осман. Мисля си, че не е вярно някак си Вашето твърдение, господин Осман, че ако отпадне нуждата от болниците. Нуждата от болниците ще отпадне заради това, че няма финансиране в едно или друго малко населено място. Мисля, че не трябва да изхождаме от частните случаи, виждате ли, в Западните покрайнини, в малките населени места - тук-таме болница, а ние трябва да гледаме като управление на общината и оттам да тръгнем.
В общината има определени мнозинства. Те в най-честия случай са икономически, а не политически. И трябва да бъдат зарибени още малко хора, за да се получат две трети.
От друга страна, наистина, ако се опъне едната трета, би се спряло някак си самото движение на общината напред, нейното управление.
От трета страна, аз бих Ви посочил един конкретен пример, макар че бих искал да не се позоваваме на конкретни примери, а да гледаме общо, да гледаме управлението на общината най-вече и кое би било полезно за нея.
Зелена площ, която се гласува с две трети, публична собственост, трябва да вземе решение и да се преобразува в друг вид публична собственост за обществено обслужване. И това се прави анонимно, а поименното гласуване се извършва, когато се разпорежда, както е с 50 плюс едно. Намират се 5-6 души в зависимост от обхвата на общинския съвет, минава от озеленяване в обществено обслужване, пак публична собственост, и оттам нататък елегантно се разпореждат с нея. Затова си мисля, че може би още веднъж трябва да се помисли.
Предстои второ четене или сега е второто четене, пък предстои гласуване утре или другата седмица, но трябва да се помисли. Мотивът очевидно така, както чувам от господин Осман, а и от другите колеги, очевидно ще бъде на надгласуване, тоест който вземе малко повече – един-два гласа, или десет, в зависимост от това как е настроена залата, това ще мине. Но това, смея да го кажа като народен представител, не е много сериозно. Ние трябва да се обединим около нещо, което да покаже нашето отношение като Народно събрание, като висш държавен орган, нашето отношение към общината и това кое ще бъде по-полезно за тях, а не да зависи от определена конюнктура на една община или друга.
Аз съм в община, в която съм бил и вече съм противник на кмета десет години. Опозиция съм на кмета от десет години, но какво от това? Важното е общината да се развива напред, а кой от начините и кое от мнозинствата ще даде възможност това да се случва по-добре, това е риторичен въпрос, естествено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика думата има господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Пак казвам, аз, господин председател, можех да остана един слушател, но моята идея е наистина да предизвикам тази дискусия в парламента. Мисля, че дискусията върви добре. Ще се включвам от време на време.
Това, което каза господин Витанов за зелените площи, не е вярно. Зелените площи по силата на закон имат такъв статут. С решение на общинския съвет те не могат да се променят. Като ставаме и вземаме думата, разбира се трябва да питаме експертите как е режимът точно, защото зелената площ ...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Сменяш плана, и готово!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Няма нов план! Силата на закона е такава и никакво мнозинство не може да го промени. Хубаво е обществото да знае тези неща.
Друг е въпросът, пак казвам, само в това отношение искам да се включа, че това е въпрос на управление на общината и съм съгласен с Вас, но заради този пункт исках само да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Витанов, заповядайте – имате право на дуплика.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Господин Осман, аз ще Ви посоча конкретен пример, и то от 29 септември 2006 г., когато такова решение във Великотърновска община беше взето. Не е необходимо да привличаме експерти. Тук вече ще навлезем в темата прокуратура-съд и всички останали органи – къде бяха те, стана вече две години?
Не е необходимо да се базираме на други фактори, аргументи, след като това вече е факт. Вече е влязло в сила, даже копаят! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1? Няма.
Остават ни още малко минути, за да докладваме още няколко текста. Явно, няма да можем да изчерпим текстовете на целия закон.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 3 има предложение от Захари Георгиев и група народни представители. Те оттеглиха своето предложение.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Подобно предложение има и господин Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
“§ 2. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършва под общото ръководство и контрол на общинския съвет.
(2) Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специализираното законодателство.
(3) В наредбата по ал. 2 се определя и редът за предоставяне под наем на имоти или части от тях – общинска собственост, предоставени за управление на училища, детски градини и обслужващи звена.
(4) Предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършва чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по ал. 2.
(5) Общинският съвет определя имотите на територията на общината, извън имотите по чл. 12, ал. 2, които се предоставят за управление на съответните кметове на райони и на кметства. При продажба или отдаване под наем на имотите, предоставени за управление на кметовете на райони или на кметства, тридесет на сто от средствата, придобити от продажбата или от отдаването под наем, се превеждат по сметка на района или на кметството по местонахождението на съответния имот и се използват за изпълнение на дейности от местно значение, определени от общинския съвет.
(6) В Столичната община и в градовете с районно деление в наредбата по ал. 2 общинският съвет определя правомощията на кметовете на райони по предоставяне за управление, по провеждане на търгове или конкурси и сключване на договори за наем или за разпореждане с имотите на територията на района, които са им предоставени за управление.
(7) Кметовете на райони и кметовете на кметства или определени от тях служители от съответната администрация се включват в състава на комисиите по провеждането на търговете или конкурсите в случаите, в които предоставянето под наем или разпореждането с имоти на територията на района или на кметството се извършва от кмета на общината.
(8) Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа:
1. основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите – общинска собственост;
2. основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;
3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;
4. други данни, определени от общинския съвет.
(9) В изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата съдържа:
1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти – общинска собственост;
2. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права или за предоставяне на концесия;
3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна;
4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост и способите за тяхното придобиване;
5. други данни, определени от общинския съвет.
(10) Стратегията по ал. 8 и програмата по ал. 9, както и промените в тях, се обявяват на населението по ред, определен в наредбата по ал. 2 и се публикуват и на интернет страницата на общината.
(11) Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. С този текст ще приключим за днес.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да коментирам ал. 4 на предлагания чл. 8. Става въпрос за възможността предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, да се извършва чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.
В предложенията, които бяхме направили с група колеги от ОДС, бяхме предложили, особено когато става въпрос за разпоредителни сделки с общинска собственост, те да бъдат извършвани само чрез публичен търг, тъй като практиката показва, че конкурсите по същество се използват предимно за въвеждане на условия, които предопределят крайния купувач на имота и създават предпоставки за корупция и непрозрачност. Когато за един имот има определено предназначение, съвсем спокойно той може да си се обявява на публичен търг. В 99% от случаите няма никаква нужда от провеждането на конкурси при разпореждане с общински имоти. Обикновено се въвежда конкурсният принцип, когато някой иска да въведе такива условия за конкурса, с които да предопредели изхода от продажбата на съответния общински имот.
Затова ние предлагаме думите “публично оповестен конкурс” да отпаднат и разпореждането с имущество частна общинска собственост да бъде само чрез публичен търг. Ако общината иска да води някаква политика със свое имущество, то тогава това имущество може да си остане общинска собственост и общината по пътя на публично-частното партньорство или чрез концесиониране да развива определена дейност, която смята, че е полезна за общината.
Нашата практика познава много случаи. Тъй като имаме много слаб следприватизационен контрол, знаем какво стана с много кина, с много театри. В самите приватизационни договори имаше клаузи, че ще бъде запазено предназначението им, след това предназначението не беше запазено и всички опити да бъдат заведени дела и да бъдат развалени тези сделки пропаднаха, защото по Закона за задълженията и договорите се оказа, че неустойките, които са заложени в приватизационните договори, не съответстват на друг закон. Така че при нашето законодателство и при практиките, които съществуват, оставането на възможност чрез публично оповестени конкурси общините да се разпореждат с общинско имущество само ще създаде корупционни практики, тъй като в комисията се отхвърли и предложението да се въведе изискване, когато е провеждан конкурс, предназначението на имота, което е обявено в обявяването на конкурса за приватизация, да бъде запазено поне за 10 години със закон, което би дало някакви гаранции. Това нещо се отхвърли, което означава, че ще бъдат въвеждани конкурсни условия, които само да създадат възможност определено лице да вземе по непазарни цени имота, но няма да даде никакви гаранции за прозрачност, почтеност и в крайна сметка общините няма да получат пазарната стойност на тези имоти.
Именно затова предлагаме думите “публично оповестен конкурс” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, за да е ясно – Вие правите предложение в ал. 4 думите „или публичен конкурс” да отпаднат, а във второто изречение в израза „търговете и конкурсите” да отпадне „и конкурсите”. Така ли?
ИВАН СОТИРОВ: Навсякъде надолу „и конкурсите” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте изказването на господин Сотиров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2, който има 11 алинеи и много точки? Няма желаещи.
Както съобщих, а това беше съгласувано и с председателя на комисията, днес ще спрем дотук с доклада по Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Утре след гласуването ще продължим с този законопроект и евентуално гласуването на този законопроект, ако утре може да бъде докладван и приключат разискванията, ще бъде следващата седмица в четвъртък.
Няколко съобщения.
Комисията по земеделието и горите е насрочила заседание днес от 14,30 ч., но това заседание се отменя.
Заседанията на другите комисии ги знаете и няма да ги съобщавам.
Утре, петък, започваме от 9,00 ч. с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър; след това продължаваме с гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
От 11,00 ч. – парламентарен контрол. Всички имате програмата и можете да се запознаете с нея. Ще ви съобщя само министрите, които ще отговарят.
Първо, ще отговаря заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем.
Второ, ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Трето, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще отговаря на два въпроса и две питания.
Четвърто, министърът на здравеопазването Евгений Желев ще отговаря на два въпроса и три питания.
Пето, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговаря на един въпрос и две питания.
Шесто, министърът на културата ще отговаря на един въпрос.
Седмо, министърът на вътрешните работи Михаил Миков ще отговаря на два въпроса и едно питане.
Осмо, министърът на отбраната Николай Цонев ще отговаря на въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров, и едно питане, зададено от народния представител Стела Банкова.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде утре, 16 май, петък, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов