Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да преминем към гласуванията, едно съобщение:
„На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.”
Подписано е от народните представители Росен Владимиров и Борислав Великов.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни редица гласувания.
Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем и на второ четене.
Гласували 165 народни представители: за 164, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля председателят на комисията да прочете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения

Член единствен. Ратифицира измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети на конференцията на пълномощните представители, Анталия, Република Турция, на 24 ноември 2006 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Поставям на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Червеняков.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да приемем предложения законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване на второ четене.
Гласували 150 народни представители: за 149, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Червеняков, да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна

Член единствен. Ратифицира Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, подписано на 15 октомври 2007 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста на закона? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Проекта за решение за промени в състава на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
Уважаеми народни представители, решението, което се приема на едно четене, както ви е известно, е прочетено в пленарната зала, така че сега не се налага да го четем.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 142 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Следващото гласуване е Проект за решение за избиране на парламентарен секретар. Предлага се да се избере господин Борис Николов за секретар от Парламентарната група на Коалиция за България. Вносител е Георги Юруков. Този проект за решение е четен в пленарната зала и не се налага още веднъж да го четем.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието.
Следващото решение е за попълване на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз с вносител Пламен Моллов. Става въпрос за избирането на народния представител Веселин Близнаков. Това решение е прочетено в пленарната зала, не се налага да бъде докладвано отново.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение.
Гласували 139 народни представители: за 123, против 14, въздържали се 2.
Решението е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост на второ четене.
В законопроекта на стр. 2 народният представител Иван Сотиров е направил предложение за нов § 1а. Със съгласието на народния представител предложението следва да се гласува по § 42 към края на закона в новата му редакция – на стр. 20. Така ли е, господин Сотиров?
Следователно тук няма да правим гласуване.
Параграф 1 е по вносител, но комисията предлага той да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 1.
Гласували 149 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 75.
Предложението на комисията за отпадането на § 1 не се приема.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, предлагам да се прегласува този текст. Ще помоля колегите още един път да прочетат текста. Имаше становище на Националното сдружение на общините този параграф да отпадне. Това, което се предлага, е нов текст. Молбата ми е народните представители да подкрепят позицията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на комисията за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 73, против 38, въздържали се 64.
Предложението на комисията за отпадане на § 1 не се приема.
В такъв случай трябва да поставя на гласуване § 1 така, както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 160, против 9, въздържали се 10.
Параграф 1 е приет така, както е по вносител.
Моля, гласувайте § 2 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3 ще го подложа на гласуване така, както се предлага от комисията, но в текста на комисията има направени предложения.
В чл. 8, ал. 4, изречение първо има направено предложение от народния представител Иван Сотиров думите „или публично оповестен конкурс” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 46, против 27, въздържали се 96.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
По ал. 5 на чл. 8 в § 2, който по новата номерация става § 3, има направено предложение в пленарната зала от народния представител Стоян Витанов, който предлага: в изречение второ, преди думите „30 на сто от средствата” да се добавят думите „не по-малко”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стоян Витанов.
Гласували 139 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Стоян Витанов се приема.
Поставям на гласуване § 2, който става § 3, както е предложен от комисията, вече с гласуваната добавка на народния представител Стоян Витанов.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване § 4 и § 5, както са по вносител и подкрепени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
По следващия § 6 има предложение от народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 159 народни представители: за 38, против 36, въздържали се 85.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Поставям на гласуване § 6, както е по вносител и подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване § 7, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 8, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 10, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 9, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 10, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 11, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 12, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 13, както е по вносител, подкрепен от комисията; § 14, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Текстовете до § 14 включително са приети.
По следващия § 15 народният представител Захари Георгиев и група народни представители са направили предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 59, против 20, въздържали се 68.
Предложението на Захари Георгиев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 14, (стр. 9), който по новата номерация става § 15, както ни се предлага от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
По следващия § 16 отново има предложение на народния представител Захари Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Захари Георгиев и група народни представители е прието.
С предишния текст приехме за двете трети, а сега отхвърляме за двете трети. (Шум и реплики.) Хубаво, воля на парламента! (Шум и реплики.) Едното е за правото на строеж, но защо при продажбата няма да излезе, ако някой може да ми обясни? Приет е текстът. И толкоз.
Има ли предложения за прегласуване? Или преминаваме по-нататък.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моля за прегласуване на приетия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурното предложение.
Моля народните представители да внимават при гласуването, текстовете имат своята логика и последователност.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев и група народни представители за § 16, (стр. 9).
Гласували 167 народни представители: за 16, против 30, въздържали се 121.
Предложението на народния представител Захари Георгиев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 16, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Параграф 16 е приет.
Поставям на гласуване § 17 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
По § 18 има предложение от народния представител Захари Георгиев и група народни представители, (стр. 10), с което господин Георгиев и група народни представители предлагат решенията да се вземат с две трети от общия брой на съветниците. Предложението не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Няма желаещи народни представители да вземат думата за процедура.
Уважаеми народни представители, преминаваме към § 17, който става § 18. (Когато окончателно приемем закона, ще уточним и номерацията.)
Подлагам на гласуване § 17, (стр. 10), както се предлага от комисията с вече гласуваното предложение на народния представител Захари Георгиев и група народни представители, следователно решенията по тази материя – замените, да се вземат с две трети от общия брой на съветниците.
Гласували 146 народни представители: за 112, против 13, въздържали се 21.
Параграф 17, който става § 18, е приет.
Следва § 19 на стр. 11.
Моля, гласувайте го така, както се предлага от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте § 20, както е по вносител и се подкрепя от комисията; § 21, както е по вносител и се подкрепя от комисията; § 22 в редакция на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, в следващия параграф - § 23 по вносител, тук е даден като § 22, има направено предложение от народния представител Иван Сотиров, а именно – в чл. 49, ал. 1, изречение първо изразът „на лица с установени жилищни нужди на жилищно-строителни кооперации или сдружения, в които членуват само такива лица” да се замени с израза „на жилищно-строителни кооперации, в които членуват само лица с установени жилищни нужди”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 112 народни представители: за 21, против 4, въздържали се 87.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте за процедура.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас с апел да бъде подкрепено предложението – тази възможност без търг или конкурс да бъде учредявано право на строеж върху общински терени само за жилищни кооперации, когато това е предвидено за крайно нуждаещи се лица.
Няма как лице, което е в жилищна нужда и е декларирало, че има минимални доходи и няма други имоти, да си осигури средства за изграждане на еднофамилни, двуфамилни или трифамилни къщи. Това създава предпоставки за много сериозни злоупотреби.
Вярно е, че предвидихме срок от 15 години, но знаем какъв е контролът в такива случаи. Ще има голям натиск, особено в големите общини, който и досега съществува, да се предоставят без търг или конкурс такива терени. Просто тази разпоредба няма как да проработи, няма как човек в социална нужда, нуждаещ се, да осигури средства при тези цени на строителството, за да изгради еднофамилна или двуфамилна къща. Ако се прави жилищно-строителна кооперация, тогава би могъл да бъде привлечен по-сериозен инвеститор, да ползва търговската част, да има икономически интерес да инвестира. Но другата разпоредба не работи и създава предпоставки за злоупотреби.
Затова апелирам към вас при прегласуването да подкрепите предложението, което съм направил – тази възможност да остане само тогава, когато се изграждат жилищно-строителни кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров по § 23.
Гласували 109 народни представители: за 29, против 3, въздържали се 77.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Поставям на гласуване § 22, който вероятно ще стане § 23, в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следващият параграф е 23, който става § 24.
Моля, гласувайте го така, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Следващите текстове: § 25 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 26 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 27 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 28 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 29 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Следващият параграф е 29, който става § 30. Ще го подложа на гласуване в редакция на комисията – така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 31 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 32 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 33 е по вносител и се подкрепя от комисията, § 34 е в редакция на комисията. Предлага се нов параграф, който всъщност е на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава девета. Параграф 34, който ще стане § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Да гласуваме този параграф, уважаеми народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следващият параграф е 35, който ще стане § 36.
Поставям на гласуване този параграф така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Народните представители Елеонора Николова и Мария Капон се оттеглили своето предложение.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби. Комисията подкрепя създаването на Преходни и заключителни разпоредби. Следващият параграф е 36, който ще стане § 37 – така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Преходните и заключителни разпоредби и § 37 са приети.
Уважаеми народни представители, следващият § 37 е по вносител и се подкрепя от комисията. Параграф 38, както е по вносител, се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващият параграф е 39. Комисията подкрепя предложението на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров и предлага да се създаде нов § 38а, който ще стане § 40. Става въпрос за Закона за държавната собственост.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 39, съответно § 40.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 39, който става § 41, е по вносител и се подкрепя от комисията. Параграф 40, който става § 42, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
Уважаеми народни представители, народният представител Иван Сотиров е направил предложение в пленарната зала да се създаде нов параграф – тогава е бил § 42, ако се приеме, ще стане § 43 – със следното съдържание:
„Незастроени имоти – частна държавна собственост, в урбанизираните територии преминават в собственост на общините”.
Ще поставя на гласуване това предложение. Друг е въпросът, че имам съмнение доколко това е допустимо въобще.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 43, против 13, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да възразя срещу начина, по който водите заседанието, защото този коментар беше недопустим – да кажете, че не знаете доколко това е допустимо.
Още с първото приемане на Закона за местното самоуправление и местната администрация всичките имоти на държавата, на общините, тъй като собствеността беше общонародна, цялата собственост на общините беше предоставена точно по такъв ред – със закон. Тук става въпрос за това, че държавата държи вече 18 години много имоти, които стоят в урбанизираните територии, не ги стопанисва, не е реализирала нищо, и е много по-добре, като говорим за децентрализация и за засилване на местното самоуправление, тези имоти да бъдат предоставени на общините, които във всички случаи са по-мотивирани и ще ги стопанисват по-добре. За това става въпрос.
Аз мисля, че е съвсем законосъобразно и коректно, след като държавата не е стопанисвала тези имоти - тук става въпрос за имоти частна държавна собственост, те да преминат в собственост на общините, само незастроени, в урбанизирани територии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще поставя втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров, а в почивката можем да поговорим доколко това е допустимо - между първо и второ четене предложения в зала за нов текст.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което е прието при разискванията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
С това гласуване, уважаеми народни представители, приключихме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Обявявам, че този закон е приет на второ четене и дано Сдружението на общините го приеме присърце.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, последното гласуване за днес е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Тук няма предложения на народни представители, безспорен е законът, затова ще групираме гласуванията по раздели и глави, както позволява нашият правилник.
Първо гласуваме наименованието на закона по вносител.
Гласували 93 народни представители: За 93, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Гласувайте § 1, както ни се предлага от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
От § 2 до § 23 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 24, както ни се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
От § 25 до § 28 включително е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 29, както ни се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
От § 30 до § 36 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 37, както ни се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте от § 38 до § 47 включително по вносител, които са подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 48 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет.
От § 49 до § 72 включително са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте по-смело, уважаеми народни представители!
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да отпаднат параграфи 73 и 74. Така ли е, господин Калинов? Добре.
Уважаеми народни представители, гласуваме предложението на комисията за отпадане на параграфи 73 и 74.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа отпадат.
От § 75, който вече ще бъде под друга номерация, до § 79, които са по вносители, се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Параграф 80 е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте за § 80 в редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 80 е приет.
Следващото предложение е за наименованието на “Преходни и заключителни разпоредби”, което е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Комисията предлага нов § 79. Гласуваме § 79 – нов, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 79 е приет.
Параграф 81 е по вносител. Така ли е, господин председател на комисията? Добре. Той се подкрепя от комисията, но елате тук да видим, защото после Вие предлагате нов § 81. Нека да внимаваме да не направим пропуск или грешка.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 81, който става § 80, поне по досегашната номерация, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, комисията, ръководена от господин Калинов, предлага нови параграфи 81, 82, 83, 84 и 85.
Поставям на гласуване предложението на комисията за тези нови параграфи – от 81 до 85.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
Нека да благодарим на председателя на комисията, на членовете на Комисията по земеделието и горите, за прецизната работа.

Уважаеми народни представители, това, което бяхме планирали да гласуваме за днес, приключи.
Предстои да разгледаме т. 4 от приетата програма – Проект за решение за промени и попълване състава на постоянни комисии. Има редица предложения в тази насока. Беше съобщено, че това ще бъде т. 1 от дневния ред днес. Според консултациите, които направихме, т. 13 – избор на двама инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, ще бъде докладвана от председателя на Комисията по правни въпроси, респективно ще има разисквания по тази точка днес, след като докладваме проектите за решения за промени в състава на постоянните комисии, вероятно още до почивката.
Гласуването за избор на двама инспектори към Инспектората към Висшия съдебен съвет ще бъде утре, петък, в 9,00 ч. – първото гласуване. Моля народните представители да имат предвид това, включително и ръководствата на парламентарните групи, защото при гласуването на инспекторите се изисква квалифицирано мнозинство.

Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Някои от предложенията са недопустими. Ще ви ги съобщя.
Има предложение от народния представител Станчо Тодоров. Той предлага Стела Димитрова Банкова да бъде избрана за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика. Това предложение на народния представител Станчо Тодоров е недопустимо: първо, в чл. 19 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че комисиите се състоят от председател и до трима заместник-председатели. Комисията по труда и социалната политика има трима заместник-председатели. Така че не може да бъде избран четвърти. Няма свободно място. Следователно не мога да поставя нито на разискване, нито на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров.
Подобно е положението и с предложението на народния представител Павел Шопов. Той предлага с решение да бъде избран народният представител Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Отново по силата на чл. 19 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията не може да има повече от трима заместник-председатели. Комисията за борба с корупцията има председател и трима избрани заместник-председатели. Не може да се гласува четвърти заместник-председател. Затова няма да поставям на разискване, респективно на гласуване това предложение.
Подобно е положението, макар и в по-друг аспект, с проекта за решение от народните представители от Парламентарната група на Коалиция „Атака”. Техният проект за решение има две точки:
1. Да се увеличи численият състав на Комисията по външна политика - от 17 на 18 народни представители, с един представител от Парламентарната група на Коалиция „Атака”.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по външна политика.
Това е допустимо, но ако комисията стане с един човек повече, тоест стане с 18 членове. Виждам, че проф. Станилов кима с глава, но надали му е известно, че на 20 февруари 2008 г. народният представител Митко Димитров от Парламентарната група на Коалиция „Атака” е оттеглил в пленарната зала т. 1 от проекторешението. След като няма т. 1, няма и т. 2. Затова няма да разискваме въпроса. Ако се направи ново предложение, тогава ще го направим.
Господин Христо Величков е направил предложение: „1. Освобождава Христо Боянов Величков за член на Комисията по здравеопазване. 2. Избира Христо Боянов Величков за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред”.
По принцип това е допустимо, но в конкретния случай в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред няма свободно място. Всички места – от председател, заместник-председатели и членове, са заети. Трябва да се направи предложение за увеличаване на членовете евентуално с една бройка, за да може господин Христо Боянов Величков да стане член на тази комисия. В противен случай, господин Величков, ако Ви освободим от Комисията по здравеопазване, няма да мога да поставя на гласуване предложението да станете член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Затова засега си стойте в Комисията по здравеопазване, направете си предложение по съответния ред, за да не стане така, че да не сте член на нито една комисия.
Народните представители Яне Янев, Нено Димов и д-р Паница (ако правилно му разчитам името) са направили следния проект за решение:
1. Увеличава числеността на Комисията по земеделието и горите от 24 на 25 народни представители с един независим народен представител.
2. Избира Мария Василева Капон за член на Комисията по земеделието и горите.
Това е допустимо, но ако се приеме т. 1 – да се увеличи броят на комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това не е допустимо, защото тя не е от тяхната парламентарна група. На базата на каква квота го предлагат те?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ще го решим с гласуване.
Тук ли е Яне Янев? Няма го. Тук ли е Нено Димов? Няма го. Трудно разчитам името на третия народен представител.
Господин Берон, моля да ми помогнете.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Мисля, че е името на госпожа Антонела Понева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук ли е госпожа Понева? И нея я няма.
Има ли народен представител от групата на внеслите това предложение, който да дойде и да представи своя проект за решение? Няма. След като ги няма и тримата народни представители, отлагам разглеждането на тази точка.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов. Господин Шопов предлага да се увеличи броят на народните представители в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и да се избере господин Волен Сидеров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Шопов, заповядайте да представите този проект за решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Моята обосновка е проста и логична. Тя е, че „Атака” няма свой член в тази комисия. Редно е всяка една парламентарна група, всяка една политическа сила да има свой представител във всяка комисия.
Ето защо предлагаме Волен Сидеров да бъде член на тази комисия като представител на „Атака”.
Проектът за решение е следният:

„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
1. Увеличава числения състав на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от 27 народни представители на 28 народни представители с един народен представител на парламентарната група на Коалиция „Атака”.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Това е нашето предложение за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Противопоставяме се на искането на „Атака” за увеличаване на числения състав на комисията. Защото доводи за това няма. Нито „Атака” има проценти, за да уплътни квота, каквато няма.
Същевременно обаче има бивши представители на „Атака” в комисията. Съгласно последните изменения на правилника, които направихме преди един месец, има процедурни възможности в правилника, при които, когато една парламентарна група е заявила свой член в комисията, който след това е напуснал парламентарната група, тя има право само с писмено заявление да поиска неговото оттегляне от комисията и на свободното място да си предложи човек. Само че това нещо не се съдържа в диспозитива на проекта за решение, предложен от „Атака”, а виждам, че в мотивите има някакво позоваване. Не бих желала да адвокатствам на колегите от „Атака” и да им казвам как да направят това, което искат. Ние не бихме се противопоставили на това „Атака”, като има парламентарна група, да има и представител в комисията. Но недоумявам защо това се прави по този ред извън правилника.
Затова ви предлагам да отклоним решението за увеличаване на числения състав, а оттам следва и точка втора. Но ако искате колегиално подсказване, мисля, че следващата седмица трябва да депозирате вашите мотиви като диспозитив, за да можем да изберем и по точка втора представител, който желаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, имате думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Предвид изказаното от госпожа Дончева и явно съществуващата воля за решаване на нашия проблем, оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие сте направили предложение като заместник-председател на парламентарната група да бъде освободен господин Волен Сидеров като член на Комисията по енергетика. Поддържате ли това Ваше предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи, че господин Шопов оттегля предложението за освобождаването на господин Волен Сидеров като член на Комисията по енергетиката.
Има няколко предложения за промени в комисиите от Коалиция за България. От гледна точка на правилника те са допустими.
Госпожо Манолова, заповядайте да докладвате тези предложения.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, докладвам няколко предложения за решения, които касаят промени в парламентарните комисии, от името на Парламентарната група на Коалиция за България.

„Проект

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за енергетика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Борис Стефанов Николов за член на Комисията по енергетиката.”

„Проект

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по здравеопазването

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Руденко Радев Йорданов като член на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Радослав Ненков Гайдарски за член на Комисията по здравеопазването.”






„Проект

РЕШЕНИЕ
промени в състава на Комисията по правата на човека
и вероизповеданията

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Иван Георгиев Иванов като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
2. Избира Руденко Радев Йорданов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”

„Проект

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
европейски въпроси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Георги Петков Близнашки за член на Комисията по европейските въпроси.”



„Проект

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
транспорт и съобщения

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Борис Стефанов Николов за член на Комисията по транспорт и съобщения.”

„Проект

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по гражданското
общество и медии

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Георги Петков Близнашки като член на Комисията по гражданското общество и медии.
2. Избира Радослав Ненков Гайдарски за член на Комисията по гражданското общество и медии.”





„Проект

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Георгиев Иванов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители! Нека да приветстваме парламентарната делегация на Кралство Норвегия, водена от председателя на парламента Негово Превъзходителство Турбьорн Ягланд. В делегацията е и Негово Превъзходителство Инге Льонинг – председател на Долната камара на парламента на Норвегия. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите на балкона.)
Гостите са на официално посещение в България по покана на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински. Това е първата визита на председател на норвежки парламент в страната ни. Посещението на нашите колеги и приятели от Норвегия се осъществява в контекста на все по-засилен диалог между двете страни на най-високо държавно ниво, което е сигурен знак за нови перспективи в развитието на двустранните отношения в интерес на гражданите на България и Норвегия.
Още веднъж приветстваме нашите гости от Кралство Норвегия! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните проекти за решения.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези предложения? Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре след гласуването за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Давам думата на народния представител Мая Манолова, като член на ръководството на Парламентарната група, да докладва два проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, представям пред вас още два проекта за решение за промени в състава на парламентарни комисии.

„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Стоян Проданов Иванов като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
2. Избира Румен Йорданов Петков за член и заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Вторият проект:

„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на
Комисията по политиката при бедствия и аварии

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Стоян Проданов Иванов за член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези два проекта за решение.
Гласуването по тях ще бъде утре.
Уважаеми народни представители, до почивката ни остават около 15 минути.
Предлагам, ако има съгласие в залата, председателят на Комисията по правни въпроси да докладва Становището на комисията за избор на двама инспектори към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Досега имаме четири кандидатури.
Разискванията по тези кандидатури могат да станат и след почивката.
Не виждам възражения.

Преминаваме към точка тринадесета:
ИЗБОР НА ДВАМА ИНСПЕКТОРИ В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси относно изслушване и обсъждане на предложения за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
„На заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване и обсъждане на предложения за попълване състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет с двама инспектори.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор; от Висшия съдебен съвет – Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет.
Комисията проведе последователно изслушването на кандидатите за инспектори в поредност, определена по азбучен ред според личните им имена. В изслушването участваха всички кандидати, предложенията за които са направени в срок съгласно Решението на Народното събрание, прието на 23 май 2008 г., и които отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
На заседанието се изслушаха кандидатите за инспектори, както следва: Васил Петров, Иванка Георгиева, Незабравка Стоева и Христо Христов.
Представянето на всеки кандидат включваше представяне от вносителя на предложението и лично представяне на кандидата. Всеки от кандидатите разполагаше с възможност да представи вижданията си за дейността на Инспектората. В изложенията си част от кандидатите посочиха като недостатък в работата на съдебната власт бавността на производствата и противоречивата съдебна практика. Отдели се внимание и на необходимостта от ефективно и тясно взаимодействие на Инспектората с Висшия съдебен съвет и административните ръководители на всички нива в органите на съдебната власт.
От приложените биографични данни на кандидатите и представянето им от вносителите е видно, че всички кандидати за инспектори отговарят на изискванията по Закона за съдебната власт.
Съгласно приетите Процедурни правила за изслушването при предишния избор на главен инспектор и инспектори, след представянето на отделния кандидат народните представители, членове на комисията, имаха възможност да поставят въпроси.
Иглика Иванова зададе въпрос на кандидата Иванка Георгиева за евентуалното възникване на конфликт на интереси предвид висящи дела, които тя е поела като адвокат и които могат да не бъдат разгледани до избора й за инспектор. Кандидатът отговори, че няма да се стигне до такъв конфликт, тъй като възнамерява стриктно да спазва изискванията на закона, ако бъде избрана за инспектор.
В обсъждането на кандидатурите за инспектори участие взеха народните представители: Мая Манолова, Надка Балева, Четин Казак, Христо Бисеров, Яни Янев и Янаки Стоилов. Поставиха се въпроси за някои несъответствия в представените документи от кандидата за инспектор Иванка Георгиева, като бе предложено тя да предостави допълнителна информация за тези несъответствия. Впоследствие се установи, че в удостоверението на кандидата за издържан теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж е допусната техническа грешка и това изясни един от поставените въпроси за несъответствията. По отношение на другото, кандидатът пое ангажимент да го отстрани, като коригира приложената автобиография в най-кратък срок.”
Днес получихме удостоверение. Не е разпространено, тъй като е изпратено до мен, но аз ще го прочета – от Адвокатския съвет – гр. Пловдив, който издава настоящото на адвокат Иванка Георгиева Георгиева в уверение на това, че същата е била вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Пловдив, на 28 декември 1995 г. и има стаж като адвокат 12 г. и 5 мес. и към настоящия момент продължава да упражнява адвокатската си професия.
„При провеждането на избора за главен инспектор и инспектори през 2007 г. бяха избрани необходимият брой инспектори, които отговарят на специфичното изискване на чл. 42, ал. 4 от Закона за съдебната власт за осем години специализиран юридически стаж.
От това следва, че всички кандидати, които сега са предложени – четири на брой, трябва да бъдат поставени на обсъждане и гласуване на общо основание.
С оглед на това в обсъждането на процедурата за избор на двама инспектори от Народното събрание, Комисията по правни въпроси подкрепи направеното от Янаки Стоилов предложение кандидатурите да бъдат гласувани по азбучен ред при спазване изискването на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада, респективно предложенията за кандидати за инспектори, защото след почивката ще продължим с първо четене на Законопроекта за акредитиране на студенти и докторанти?
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата. Няма желаещи.
Обявявам, че гласуването за двамата инспектори, тоест четирите кандидатури, ще бъде извършено утре от 9,00 ч.
След почивката започваме с т. 9 – Първо четене на Законопроекта за акредитиране на студенти и докторанти. Вносител е Министерският съвет.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. Недопустимо е в почти празна зала да разглеждаме Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
Тук е и заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.

Продължаваме с девета точка от седмичната ни програма, а тя е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНИТТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. След това ще чуем и становището на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте. Имате ли становището?
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Да. Аз съм се подготвила.
Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за кредитиране на студентите и
докторантите № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на
8 май 2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21 май 2008 г., беше разгледан Законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите.
Законопроектът беше представен от министър Вълчев.
Необходимостта от приемане на Закон за кредитиране на студенти и докторанти произтича пряко от чл. 8, ал. 4 и чл. 96 от Закона за висшето образование. Моделът за студентско кредитиране е предпочитана форма за студентско подпомагане в редица страни и той е онзи липсващ елемент, който завършва системата за студентско подпомагане в България, състояща се от следните компоненти: студентски стипендии, студентски общежития и квартирни помощи, субсидия за столово хранене, субсидия за транспорт.
Законопроектът установява правната рамка за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Той има за цел да създаде условия за подобряване на качеството и облекчаване на достъпа до висше образование в Република България.
Законопроектът се основава на следните принципи:
- гарантиране на равен достъп до висше образование на лица, независимо от социалния им статус;
- споделяне на разходите за обучение между държавата и обучаващите се лица;
- насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование;
- сътрудничество между държавата и банките по повод кредитирането на студентите и докторантите.
Основните акценти от законопроекта са:
1. Обхват на системата за кредитиране.
Право да кандидатства за получаване на кредит имат студенти и докоранти – български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или член на Конфедерация Швейцария, които към момента на искането за сключване на договор за кредит се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, или на образователна и научна степен „доктор” в държавно или частно висше училище, или научна организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование, и не са навършили 35 години.
Не могат да кандидатстват за кредит студенти и докторанти, които са отстранени или са прекъснали обучението си. Студентите не могат да кандидатстват за кредит и за обучение в образователно-квалификационна степен, каквато вече са придобили.
Кредитите по реда на законопроекта се отпускат за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка. Правото на кредит за издръжка възниква при раждане на дете по време на обучението и може да се ползва от един от двамата родители.

2. Държавна финансова подкрепа.
Кредитите на студентите и докторантите се отпускат с държавна финансова подкрепа, която се осъществява в следните форми:
- гарантиране на кредитното задължение, включващо главницата и лихвата;
Държавата гарантира изпълнението на задълженията на студентите и докторантите в размер на главницата и лихвата по кредита.
- заплащане на кредитно задължение или на част от него в определени от закона случаи;
Освен при неизпълнение от страна на кредитополучателя държавата заплаща кредитното задължение и при смърт или трайна неработоспособност 70 и над 70 на сто на кредитополучателя, както и при раждане на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период. В последните три случая кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на сумата, която държавата е платила на банката.
- заплащане на премия за добро управление в размер, определен в типовия договор.
Правото на банките да получат това плащане възниква едва след прекратяване на договора за кредит с пълното изпълнение на задължението от студента или докторанта (т.е. без да е активирана държавната гаранция).
3. Институции в системата за кредитиране на студенти и докторанти.
Министърът на образованието и науката провежда държавната политика в областта на кредитирането на студентите и докторантите сътрудничество с висшите училища, научните организации, националното представителство на студентските съвети и банките. Също така той утвърждава типовия договор и сключва договор с банките, които желаят да предоставят кредити на студенти и докторанти, какви са името от името на правителството споразуменията за издаване на държавни гаранции, разглежда искания и взема решение за погасяване на кредитното задължение към банката, създава и поддържа регистър на банките, сключили договор за участие в системата за кредитиране. Министърът ежегодно изготвя анализ за резултатите от прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите и по представя на Министерския съвет.
Банки, които не са сключили договор с министъра на образованието и науката, не могат да отпускат кредити по реда на този законопроект и да рекламират или оказват по какъвто и да е начин, че извършват кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
При провеждането на държавната политика в областта на кредитирането на студенти и докторанти, министърът на образованието и науката се подпомага от Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите, в който участват представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Съвета на ректорите, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, Националното представителство на студентските съвети и на Асоциацията на банките в България.
Висшите училища и научните организации подпомагат административно и информационно студентите и докторантите. Те издават необходимите документи, които удостоверяват правото им да получат кредит по реда на Законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти.
4. облекчения на заемите в полза на студентите и докторантите.
- Отпускане на кредитите без обезпечение
- Нисък лихвен процент
- Гратисен период
- Дълъг погасителен период
- Възможност за предсрочно погасяване
- Възможност за отсрочване на кредитното задължение
- Опрощаване на кредитното задължение.
След приключване на обсъждането в Комисията по бюджет и финанси се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите № 892-01-41, внесен от Министерския съвет на 8 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан, да представите становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за кредитиране на студентите
и докторантите № 802-01-41, внесен от Министерския съвет
на 8 май 2008 г.
На заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 8 май 2008 г.
В заседанието участваха господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът бе представен от господин Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че с предложения законопроект се цели да се гарантират принципите за равен достъп до качествено висше образование, независимо от социалния статус на обучаваните, насърчаване на конкуренцията между висшите училища и реализиране на европейската политика за масовизация на висшето образование, споделяне на разходите за обучение между държавата и студентите и докторантите и сътрудничеството с банките.
Настоящият законопроект е във връзка и в отговор на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 96 от Закона за висшето образование и предлага студентите и докторантите да кандидатстват за два вида кредити: за заплащане на такси за обучение и за издръжка. Предвидената държавна финансова подкрепа при кредитирането е нова форма за студентското подпомагане, чиято система към момента включва студентските стипендии, студентските общежития и квартирните помощи, столовото хранене и транспорта.
Законопроектът съдържа четири глави, в които се регламентират условията и редът за отпускане, усвояване, погасяване, отсрочване и опрощаване на кредитите, институциите в системата за кредитиране и формите за предоставяне на държавната финансова подкрепа.
Право да кандидатстват за кредит за заплащане на такси за обучение имат студенти и докторанти – български граждани, а така също и граждани на държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които не са навършили 35 години, обучават се в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, или за образователна и научна степен „доктор” в държавни и частни висши училища, съответно в научни организации по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование. Правото на кредит за издръжка възниква при раждане на дете по време на обучението.
Кредитирането на студентите и докторантите с осигурена държавна гаранция се осъществява в следните форми:
- гарантиране на кредитното задължение, което включва главницата и лихвата;
- заплащане на кредитното задължение или на част от него при: смърт на кредитополучателя; трайна неработоспособност от 70 или над 70% за срок, по-дълъг от 3 години от датата на инвалидизиране; раждане на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период;
- заплащане на банките на премия за добро управление.
Кредитът за заплащане на такси за обучение се формира на базата на дължимите такси за оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план. Кредитът за издръжка е сборът от семестриалните издръжки за оставащия срок за обучение. Семестриалната издръжка е равна на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците през съответния семестър.
Кредитите се предоставят от банки, сключили договор с министъра на образованието и науката, за участие в системата за кредитиране с държавна финансова подкрепа. Този договор се сключва съобразно типов договор, утвърден от министъра на образованието и науката, след съгласуване с министъра на финансите и обнародван в “Държавен вестник”. Типовият договор съдържа условията, процедурите и съответните документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите, начините и сроковете за тяхното усвояване, за погасяване от държавата на задълженията на кредитополучателя към банката, размера и процедурата за заплащане от държавата на премията за добро управление, отговорността в случаите на неизпълнение на договора.
Министърът на образованието и науката провежда държавната политика в областта на кредитирането, подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавни гаранции за кредити, разглежда искания и взема решение за погасяване на кредитното задължение към банката, поддържа регистър на банките, които участват в системата на кредитирането, предоставя ежегодно на Министерския съвет анализ за резултатите от прилагането на тази система.
Към министъра на образованието и науката се създава Национален съвет за кредитиране на студентите и докторантите, който е консултативен орган и се състои от представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Националното представителство на студентските съвети и на Асоциацията на банките в България. Висшите училища и научните организации подпомагат административно и информационно студентите и докторантите при осъществяване на правата им, които произтичат от закона.
Дългът на студентите и докторантите е гарантиран от държавата и е задължение на правителството, когато Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване на изискванията на Конституцията на Република България и Закона за държавния дълг.
Държавната гаранция включва обезпечаването на задължението на студентите и докторантите по отпуснатите кредити, тоест покрива размера на главницата и лихвата. Вземанията на банките стават изискуеми срещу държавата (реален разход на държавния бюджет) от момента, когато кредитополучателят не изпълни задълженията си по договора. За целта банката представя доказателства, че е положила грижата на добър търговец за събиране на вземанията си, включително чрез способите на принудителното изпълнение по реда на Гражданско-процесуаления кодекс и е останала неудовлетворена. Когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква правото да получи всичко, което е платила за негова сметка, включително със законна лихва от момента на плащането. Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период, който обхваща времето от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Погасяването на студентския кредит чрез равни месечни погасителни вноски е в рамките на 10-годишен срок, който започва да тече от края на гратисния период. Кредитополучателят може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за кредит без такси, комисионни и допълнителни лихви.
В изказванията си народните представители подчертаха, че предвидените в законопроекта възможности за отпускане на кредити без обезпечение, нисък лихвен процент, гратисен и дълъг погасителен период, предсрочно погасяване, отсрочване и опрощаване на кредитното задължение са онези инструменти, които ще обогатят системата на студентското подпомагане. Тези облекчения са в полза на студентите и докторантите за техния социално значим избор.
След проведеното гласуване Комисията по образованието и науката единодушно с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” подкрепя Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 08.05.2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин министър, ако желаете, можете да представите законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще се спра върху някои ключови моменти, тъй като докладите на комисиите бяха достатъчно изчерпателни. Все пак има шест или седем ключови момента според мен, които предизвикаха известна дискусия още по време на съставянето на разпоредбите на законопроекта.
Въпрос първи: дали трябва да вървим към системата, известна като система на облекчените заеми, която е възприета в законопроекта, или по-скоро би трябвало да се насочим към другата известна в света система, така наречената система на условните плащания? С две думи искам да обясня разликата.
Разликата е в това, че в единия случай кредитът се изплаща на равни месечни вноски за определен период от време, независимо от дохода на лицето, което го изплаща, на бившия студент, респективно докторант, а в другия случай има една зависимост между дохода и погасяването на кредита. С други думи, колкото по-големи доходи има лицето, толкова по-бързо изплаща кредита. Има основание да се счита, че тази втора система, известна като система на условните плащания, е в някаква степен по-социално оправдана. Но с оглед на недостатъчно изсветлелия пазар на труда сложността от гледна точка на регистрирането и следенето на кредитополучателите, още по-голямата сложност във връзка със свободното придвижване през границите, особено в рамките на Европейския съюз, надделя разбирането, че поне на първо време ние трябва да се насочим към по-стабилната, макар и не толкова гъвкава, система на облекчените заеми.
Вторият голям въпрос беше дали ние трябва да вървим към банково базиран модел, какъвто се предлага в законопроекта, или би трябвало да обмислим възможността държавен орган, да речем агенция, да прави студентското кредитиране.
В света също са известни и двата модела. В Скандинавския свят, типичен пример за това е Швеция, това се извършва от държавен орган – агенция с няколко хиляди човека, която има териториални офиси почти в цялата страна, и по същество действа като една квази банка, да се изразя така.
Същевременно обаче надделя разбирането, че при положение, че България е страна все пак с изградена банкова мрежа, има достатъчно солидна мрежа от банкови клонове, има специалисти със съответния опит, би било изключително неоправдано да вървим към създаване на голяма нова административна структура, още повече в рамките на и без това сравнително разрасналата се през последните години администрация.
Третият въпрос, на който според мен е важно да обърна внимание, е въпросът за това кои от гледна точка на гражданството лица имат възможност да получават студентски кредити. Имаше известна дискусия дали това трябва да са само български граждани или и граждани на Европейския съюз, респективно Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
След консултацията с експерти надделя разбирането, че България не може не само от гледна точка на някакви морални изисквания, но чисто и юридически от гледна точка на факта на членството й, да ограничи граждани на Европейския съюз да бъдат потенциални получатели на тези кредити.
Следващият въпрос, който предизвика според мен най-много дискусии на етапа на изготвянето на законопроекта, беше свързан с това: трябва ли да има възрастово ограничение при получаване на студентски кредити. От една страна се твърди, че това би било вид дискриминация – как така до 35 години, но от друга страна, все пак надделя разбирането, че 35 години е една твърде зряла от гледна точка на трудовата дееспособност възраст и ако човек действително иска да продължи образованието си на тази възраст – нещо, в което няма нищо лошо, тъкмо напротив, то съответства на идеята за учене през целия живот, все пак се допуска, че той ще има и съответна паралелна трудова активност и въпросът за кредитирането ще е по доста различен начин за тази възрастова категория.
Следващият въпрос беше този, който беше споменат и в докладите – дали да има кредитиране само по отношение на размера на таксите за обучение или би трябвало към това да се добави възможността да се получава кредит от типа на потребителските кредити, тоест, кредити за издръжка на студента по време на обучението.
С две думи ще кажа защо надделя разбирането, което сме предложили тук. Разбира се, правилното би било системата да се разпростре в перспектива и върху възможността за получаване на кредити с оглед на издръжка, но на този етап преценихме, че системата ще бъде значително по-предвидима и по-чиста, ако възприемем разбирането, че в началото ще има възможност да се тегли кредит само със заплащане на таксите. Това би означавало, че практически отношенията между студента, банката и университета биха били напълно безкасови, тоест, при сключването на договора банката ще превежда на съответното висше училище периодично вноските за семестриални такси, без да има касови отношения между банката и кредитополучателя, нещо, което не дава възможност за никакви злоупотреби със смисъла на това, което евентуално ще се приеме в този законопроект.
Същевременно обаче след консултации с парламентарните групи надделя разбирането, че може би за една категория лица, а именно тези, които вече имат семейства, още повече с по-голямо основание тези, които имат вече едно дете, би трябвало да се даде възможност да теглят допълнителен кредит в рамките на тази кредитна схема, а именно за издръжка. Това е предложението - за студенти, които имат едно дете, да могат от този момент нататък да получават и кредит за издръжка, който е в размер на минималната работна заплата месечно.
Следващите два важни въпроса са свързани с условията за опрощаване на кредита. Както беше споменато в докладите, има такива хипотези, които аз ще сведа до две, макар че са повече.
Първата ситуация е при настъпване на смърт или трайна нетрудоспособност 70 или повече процента на кредитополучателя за определен период от време. Тук има известно отклонение от общите принципи на гражданското право, тъй като ще изключим това задължение от наследствената маса евентуално при смърт – да вземем този по-неприятен случай. Надделя разбирането, че не би трябвало наследниците да бъдат обременявани с това, че техният наследодател е положил усилие, респективно теглил е кредит, за да повиши образованието си. Мисля, че от социална гледна точка това изключение от общите принципи на гражданското право е допустимо.
Второто нещо, което според мен е едно от най-ценните неща в законопроекта, е, трябва ли с този законопроект да се провежда някакъв вид демографска политика. Надделя разбирането, че е правилно – да, трябва да провеждаме такава демографска политика, разбира се, извън общите аргументи за демографското състояние на нашата нация.
Надделя и друг аргумент, че в крайна сметка това е един законопроект, който е ориентиран към една според нас благодатна за въздействие по този начин социална група, а именно хора, които са в млада възраст, активни са професионално, с голям професионален потенциал, предполага се, че това е относително интелигентната част от нацията и т.н. Затова и се предложи при раждане на второ и следващо дете – това “и следващо дете” има един смисъл, съотнесен към други разпоредби, който може би между първо и второ четене ще уточняваме. Но така или иначе по-простата хипотеза е: при раждане на второ дете до петата година след изтичане на гратисния период, цялото останало задължение да бъде опрощавано от студента, респективно покривано по отношение на банката от страна на държавата. Според нас законопроектът е добър. Редно е да кажа, че в неговото изработване участваха експерти от Министерството на финансите – много активна тяхна помощ, а също имахме много добър диалог с Асоциацията на банките. Получихме становище от управителя на Българска народна банка и, разбира се, всичко това стана с активното сътрудничество от страна на Националното представителство на студентските съвети. На всички тях бих искал да благодаря.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин министър.
Откривам дискусията по Закона за студентското кредитиране. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Най-напред искам да заявя, че нашата Парламентарна група – на Коалиция за България, ще подкрепи внесения законопроект и ще го направи с ясното съзнание, че най-после се реализират 10-годишните усилия на няколко народни събрания, на няколко български правителства, на висшите училища, на студентските съвети, мога да кажа – и на българското общество, да се внесе за обсъждане в Народното събрание Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. По същество това е законопроект, който предлага преференциални условия за кредитиране на студентите и докторантите и това е едно от най-големите му достойнства, независимо, че подобна формулировка липсва в заглавието на законопроекта. Това действително е така и стана ясно както от прочетените становища на двете комисии – по бюджет и финанси и по образованието и науката, така и от изложението на господин вицепремиера и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Създават се условия, които действително ще дадат възможност и на студентите, и на докторантите, които се обучават не само в държавните, но и в частните висши училища, да получат подкрепа от държавата, от обществото за своето обучение и образование.
Като казах преди малко, че в продължение на 10 години този въпрос стоеше на вниманието на три народни събрания и на три правителства, мога да кажа, че заслужават подкрепа усилията на сегашното правителство. Положително трябва да бъде оценявана неговата политическа воля законопроектът да бъде внесен именно от Министерския съвет и да бъде подложен на дискусия не само в Народното събрание. Смятам, това, което е вече факт, трябва да продължи и в широка обществена дискусия преди второто четене.
Предпоставка за това са вече проведените предварителни обсъждания с всички заинтересовани страни, но най-вече със студентските съвети, със Съвета на ректорите, разбира се, и с Асоциацията на банките. Не само аз, но и други мои колеги имахме възможност на срещи с граждани в различни избирателни райони на страната да обсъдим основните моменти от внесения законопроект и да усетим тяхната реакция. А тя е положителна, тоест законопроектът се приема положително не само от студентите и от техните организации, не само от висшите училища, той се приема положително и от българското общество, приема се положително от родителите и на настоящите студенти, и на бъдещите студенти и докторанти. Това означава, че с законопроекта ние реализираме определен обществен интерес и отговаряме на определен обществен интерес и потребност.
На практика беше посочено най-важното, което заслужава внимание и подкрепа в законопроекта. Аз няма да го повтарям, ще си позволя само да споделя с народните представители това, което вчера поставих на вниманието на моите колеги от Комисията по образованието и науката и на господин министъра на образованието и науката.
Смятам, че преди второто четене, именно и в резултат на тези срещи и обсъждания, които ще продължат във висши училища, със студентски съвети, с ректорски ръководства, с граждани, ние трябва да постигнем по-добро прецизиране на определени текстове в законопроекта, свързани с мястото на кредитирането и на професионалните бакалаври. Това да бъде посочено по категоричен начин в Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, защото сегашният текст не е достатъчно ясен, точен и прецизен. Смятам, че в това отношение ние трябва да продължим реализирането в промените, които направихме преди две години в Закона за висшето образование.
На следващо място, смятам, че по много по-ясен, точен и прецизен начин може да се отговори на въпроса, че всеки студент има право във всяка степен да получи това кредитиране. По мое мнение в настоящия текст съществува двоумение дали е така, или не е така, и се предизвикват основателни въпроси, които вече прозвучаха на срещите, за които преди малко говорих.
Смятам, че в случая с обсъждането на настоящия законопроект ние, като народни представители, действително имаме възможност да акумулираме голяма не просто политическа подкрепа на парламентарно представените политически сили, но и широка обществена подкрепа на българското общество. Защото, отново повтарям, това е законопроект, който беше чакан дълго време, законопроект, който действително ще подпомогне и студентите, и докторантите в тяхното образование, обучение и подготовка, ще подпомогне семейства, които нямат сериозни и големи финансови възможности, по този начин да осигурят достъпа на своите деца до висшите училища на България и показва действително ангажираност с подготовката на бъдещите специалисти на нашата държава.
В заключение, смятам, че и при второто четене ние ще бъдем в състояние да направим своите предложения не само в Комисията по образованието и науката, защото разбрахме, че и в Комисията по бюджет и финанси също е имало конкретни въпроси, обсъждания и коментари по някои от текстовете, така че окончателният вариант на законопроекта, който ще гласуваме на второ четене, да бъде още по-добър, по-прецизен и още по-работещ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Славов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Това е един от редките случаи, когато ние ще гласуваме заедно с управляващите „за” този законопроект по една много проста причина. Ние разглеждаме този закон като първата лястовица от преминаването от монетаристична България в социална България. Този законопроект има социална философия.
За съжаление аз вчера не присъствах на заседание на Комисията по образованието и науката, тъй като бях зает в една научна конференция в провинцията и не успях да се върна, но съм изучил внимателно закона. Смятам, че той още малко може да се поправи, да има един по-ясен израз на неговите казуси и той ще бъде един много добър закон.
Искам да ви кажа, че малко европейски държави имат подобни закони за кредитирането. В повечето от тях държавата не застава зад кредитирането, не го подкрепя по този начин. Тук аз смятам, че това е заслуга както на комисията, така и на господин министъра и на министерството. Пак ще повторя, за мен, за нас от Коалиция „Атака” това е първата лястовица от превръщането на страната ни от страна на зверове в човешка страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Проданов.
НИКОЛА ПРОДАНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като се придържам към актуалността и важността на закона, който е едно традиционно потвърждение за доброто отношение на нашето общество от времето на възраждането към образованието, подкрепям смисъла, съдържането и философията на закона.
Същевременно обаче аз искам да обърна вашето внимание към два проблема, които не са пряко свързани със законопроекта, но които биха могли да намерят определено решение или да се направи опит за тяхното решаване и с този закон.
Става дума за това, че нашите висши учебни заведения в момента произвеждат твърде много, в известна степен хаотично, специалисти във всички сфери без реално да са обвързани с потребностите на обществените структури на икономиката. Има натрупване от много излишни специалности.
От друга страна, имаме глад за специалности и специалисти-висшисти, в редица общини, в цели отрасли и особено в тези, които са под 50 хил. души.
Ето защо предлагам на вашето внимание въпроса: можем ли да потърсим решаване на някои от тези въпроси като включим в схемата на кредитирането по-активното участие на общините, по-активното участие на работодателите, по-активното участие и на Българската академия на науките?
Какво предлагам? Преди всичко общините, които са в ръководните органи, контролният орган може да се допълни с двама представители на общините и двама представители на работодателите, от една страна.
От друга страна, в системата за погасяване на непокритата част би могло освен острите изброени въпроси, на които тук се спря господин министърът, да се добавят още две точки. Примерно т. 4 в чл. 27, която се отнася до заплащане от държавата на непогасената част от общия размер на задължението - освен при раждане на второ дете, да бъде и т. 4: „при следдипломна реализация в държавните и общински структури и в структурите на БАН при предварително сключен договор”.
И т. 3 – „и при следдипломна специализация във фирми от материалното производство в общини под 50 хил. души”.
Същевременно мисля, че би могъл да се разшири обхватът на законопроекта, като в него се включат и лекарите, специализиращи по първа специалност. Сега поставяме много високи критерии за болничното обслужване. Режимът на конкурсите, който го има, е твърде тежък, реално не работи добре, но всички онези, които не могат да се класират на конкурс, биха могли да се включат в схемата за добиване на първа специалност.
Смятам, че могат да се включат общините като страна, особено малките общини, защото е ясно, че положението в страната по разрез на общините е различно. Ясно е, че университетските центрове нямат потребности от такива кадри, примерно от медицински кадри, където са медицинските, от технически, където са техническите. Но в по-малките общини в областните градове имат такива проблеми.
Ето защо смятам, че общините трябва да бъдат включени в този процес. Ще кажа своите аргументи.
В този договорен процес ролята на общината може да бъде като фактическа страна по договора. Не смея да предложа примерно чрез общините да се изплащат стипендиите, но в някои случаи може и за това да се помисли.
Включването на общините като страна не омаловажава ролята и функциите на нито една от страните по договора и контролния процес. Основанията, на които се опирам, са следните. Общините познават и трябва да познават контингента от млади хора от районите си, които се обучават в средните училища и висшите учебни заведения. Те чрез съответните бюра по труда, особено по-малките общини, директно познават фирмите, структурите на организираното гражданско общество, учебните и здравни заведения и другите поделения на централно и местно подчинение, разположени на територията им.
Възможността някои от кредитираните да станат стипендианти при определени условия. Целите, които ще се постигнат, ако общините се включат в процеса на кредитиране, са следните. Кметовете и общинските ръководства ще се насочат към сключване на договори, задоволяващи потребностите на териториалните звена от подготвени кадри в съответствие с местните стратегии за развитие и потребностите им. Ще се намалят диспропорциите от подготовката на кадри с висше образование. Част от кандидатите за кредитиране ще се насочат към общини, които отговарят на тяхното желание и нагласи. Ще се създаде известен пазар за висшите учебни заведения, както казах, по изучаваните в тях специалности, поради създаваните възможности заинтересованите структури и общините да насочват кандидатите към определени специалности или учебни заведения. Получаването на кредита чрез договаряне ще създаде условия за по-лесно насочване на младите хора към следдипломна реализация.
Това предлагам за обсъждане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Проданов, това, което изложихте, не е обект на този закон. Законът за кредитиране на студентите дава възможност на всички студенти, редовно обучение, да се възползват от него. Не е работа на общините да се занимават с този процес, тъй като гаранцията е държавна, държавата гарантира вземанията на банките по кредитите и участва в процеса на управление на кредитирането. Също така университетите са държавни.
Не е предмет на този закон университетите по какви специалности ще набират студенти. Вярно е, че общините могат да се интересуват от този въпрос, но това е въпрос на друг закон, а не на този.
Предлагам да не откриваме дискусия по това, което казахте, а да се съсредоточим върху същността на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Попов.
Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
И аз искам да задам въпрос: защо само специалностите лекари, не може ли и юристи, и всички други висшисти? Вие казахте само за лекарите. (Шум, оживление.)
Заповядайте за дуплика.
НИКОЛА ПРОДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, онова, което предлагам, не променя същността на закона. Всички български младежи имат достъп до кредитиране. Става дума за онези общини и специалности, които са потребни държавата да има отношение за дозаплащане на разходите, когато са изпълнени определени условия.
Мисля, че не трябва да гледаме всеки закон сам за себе си, а да гледаме общото му въздействие върху всички структури и системи. Мисля, че опитът, който имаме с натрупването на много излишни специалности, не трябва да се задълбочава.
Мисля, че няма противоречие между двата фактора. Всеки има достъп до кредитиране, но тези, които искат да се реализират, без да харчат собствени средства, могат да поемат ангажименти в определени райони, професии, специалности и така нататък. Защо да ограничаваме това право? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега общините, ако искат, могат да отпуснат кредит и така нататък.
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Аз не възразявам, може да се реши за малките общини. Но това е по принцип за всички специалности. Тук става въпрос материално и за други - господин председател, не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бях изкушен да направя реплика на колегата Пламен Славов, който каза, че днес най-вероятно ще се увенчаят с успех 10-годишни усилия.
Честно казано, на мен този израз „10-годишни усилия” ми звучи малко странно, защото какви усилия толкова са необходими, за да се предложи на вниманието например на Тридесет и осмото или Тридесет и деветото Народно събрание Законопроект за кредитиране на студентите?! Нямало е усилия.
И за да не прозвучи като критика към по-предишни управления, ще кажа, че тази критика се отнася и за предишното управление, при което ние с министър Вълчев бяхме членове на управляващото мнозинство.
Но това, което се случва днес и най-вероятно ще се финализира с консенсус, е илюстрация на архаизираната мъдрост „По-добре късно, отколкото никога”. И наистина е впечатляващ консенсусът, който се очертава в подкрепа на внесения от Министерския съвет Законопроект за студентско кредитиране.

Уважаеми господин министър, това, което искам да споделя във Ваше присъствие, е по посока на ефектите от прилагането на този закон. Разбира се, имам предвид положителните ефекти, които излизат извън конкретното приложно поле на този закон, а такива ще има безспорно.
Вие вече обърнахте внимание на факта, че предвиденият в законопроекта механизъм - при раждане на дете съответният студент автоматично да придобие право на кредит и за издръжка - действително ще изиграе роля на важен стимул за решаване на острата демографска криза, в която се намира страната, тъй като немалка част от българските младежи във възраст, когато е добре да отглеждат и деца, са студенти. Именно заради тежките финансови проблеми, пред които биха се изправили - наред с обучението си в съответния ВУЗ да отглеждат и малко дете, се въздържат да изпълнят тази много важна своя социална функция.
Но онова, което, убеден съм, ще има като положителен ефект този закон, е по отношение на преодоляването на нелоялната конкуренция между ВУЗ-овете. Едва ли някой в тази зала ще се ангажира с твърдение, че всички ВУЗ-ове предоставят еднакви по качество образователни услуги. Няма сериозен политик или експерт, който се занимава с образованието, който да се ангажира с подобна теза. Разбира се, че е различно качеството на образователните услуги, които ВУЗ-овете предоставят, даже по едни и същи регулирани професии и по едни и същи професионални направления.
Само че невинаги изборът на студента къде да се обучава зависи от качеството на предоставяната образователна услуга от съответния ВУЗ. Ако в тези възможности, които Законът за висшето образование дава на ВУЗ-овете - да събират такси от 10 до 30% от диференцирания норматив за издръжка на един студент по регулирана специалност или професионално направление, ВУЗ-овете, които предоставят недотам добро качество на образователната услуга, предоставят по-добри условия като такси, това може да насочи определен контингент студенти именно към тези ВУЗ-ове.
Сега, когато държавата гарантира кредита на студента за издръжка, тази нелоялна конкуренция вече ще бъде преодоляна и ВУЗ-овете ще бъдат поставени в режим на истинска конкуренция помежду си.
Респективно връщам лентата малко назад във връзка с обсъждането на предишното поредно изменение на Закона за висшето образование. Много остро се постави въпросът за правото на ВУЗ-овете да бъдат малко по-свободни при определянето и на таксите. Като основна причина да не им се признае това право се сочеше именно липсата на система за студентско кредитиране. Сега с приемането на този закон мисля, че ще се създадат предпоставки за увеличаване и на финансовата автономия на висшите училища, наред с автономията, която те имат по отношение на академическите въпроси.
Уважаеми господин министър, струва ми се, че ако не непременно като част от този закон между първо и второ четене, то като държавна политика наистина трябва да помислим за връзката между системата за студентско кредитиране и студентските стипендии, защото стипендиите имат два компонента. Единият, разбира се, е успехът на студента, а другият е неговият социален статус. Мисля, че има много логика в предложения, които се чуват - да се засили тежестта на компонента „постигнати високи резултати по време на обучението на студента” и това да се стимулира малко по-подчертано, при положение че равният достъп до образование, независимо от социалния статус на студента, вече ще се гарантира с правото на студента да получава държавно гарантиран кредит за обучението си.
Ако е възможно между първо и второ четене да предвидим механизъм на – не казвам Бог знае какви, но някакви преференции и на студентите, които са постигнали много високи резултати, да ги наречем отличници, като опрощаване на част от дължимия кредит, струва ми се, че ще направим още една много важна стъпка по посока на постигането на високо качество на крайния интелектуален продукт, който произвеждат висшите училища. Струва ми се, че трябва да съчетаем принципа за равен достъп до висше образование с принципа качествено висше образование, от което все по-остро ще се нуждае българската икономика и българският бизнес.
В заключение ще кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта за студентското кредитиране. Смея да направя оценката, че това може би е един от най-важните закони, които се приемат през мандата на Четиридесетото Народно събрание – един от най-важните законопроекти, свързани с българското висше образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплики относно изказването на господин Местан? Няма.
Господин Методиев, Вие направихте заявка за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, колеги! Мислех с кое изречение да започна. Фактът, че ви го казвам, означава, че до момента не съм убеден в своя избор, но все пак ще започна с лошата новина. Този закон ще бъде приет, но няма да работи според мен, защото практиката – онова, което господин Славов нарече усилия и което господин Местан според мен съвсем находчиво обори, в тези петнадесетина-двадесет години в Европа, а и извън Европа, показа, че когато не се направи много дълга система на облекчаване чрез Закон за кредитиране на студентите, а се намеси гаранция, в случая на държавата, тази система забуксува много бързо.
Ние имаме пред очите си - господин министърът го каза, различни версии са се оспорвали - един краен вариант на законопроект, чрез който държавата, имайки днес своите финансови възможности, фактически скрива възможността да дава още пари за висше образование. Гарантирайки кредити, какво друго е това, ако не пари на държавата, които застават зад банки, които в момента са доста пълни с пари, както научаваме примерно от отчетите на банките?
Дали тези пари не беше разумно да се дадат директно, примерно, на господин министъра на образованието и да се преразпределят през държавните и частни висши училища, да кажем, за подпомагане при изплащане на такси, даже за нещо повече, свързано, примерно, с успеха, за което се говори тук.
В този смисъл законът за мен е по-скоро не толкова социален, колкото социалистически, в смисъл, че това е държавата, която идва и започва да управлява тези пари. Такова е решението на мнозинството. Вероятно това ще бъде и финалът на тази акция, в което аз някак си не мога да се усъмня, особено когато чух докладите на двете комисии. Ако не ме лъже паметта, в единия случай гласували са 17:0:0, в другия случай е 14:0:0. Такива числа предсказват един предизвестен край. Ясно е, че този закон ще стане факт.
Реших да се изкажа и поради още една причина. Трябва да знаем, че този закон, и тук е добрата новина, трябва да тръгне, в смисъл, че този регламент трябва да се появи, за да може да работи в живия живот и там вече живият живот да му нанесе своите корекции. Аз наистина съм убеден, че ще бъдат нанесени тези корекции. Аз лично смятам, че много бързо ще се разбере, че много по-добре е да се дават преференции, различни от банковите кредити, които и в момента, между другото, могат да покриват тези такива услуги. Ако говорим за такси в едно държавно висше училище и кажем едно средно число от 400 лв. семестриално, а 800 лв. на година, какъв е проблемът да вземеш един кредит от 800 лв. или да го умножиш по четири години, тоест 3200 лв.? Надали е истински и голям проблемът, независимо от това в каква социална страта се помещаваш ти и твоето семейство.
Нека да не очакваме много силни ефекти. Нека по-скоро да се мисли дали може през наистина преференциални условия за студентите, да се увеличи възможността за такова подпомагане на младите хора и тяхното образователно израстване.
Моето мнение се подсилва от аргументи, които идват от препатили страни – Унгария, Великобритания, в които се е тръгнало по този път и след това се е реализирал този път. Направени са тези преференции, с които работят тези страни в момента. Разликите са от порядъка на 40 до 60% увеличаване на вземане на кредити, когато се върви по този втори път, не толкова през държавата и нейните банкови гаранции. Даже мисля, че ако не бъркам, в Унгария тези промени са сравнително скорошни.
В министерството, поне доколкото аз зная, още от заема от Световната банка, са се натрупали доста експертизи в тази посока и се познават различните варианти от експертите в Министерството на образованието.
Аз съм защитник на този вариант, в който не разчитаме на тази държавна банкова гаранция, която предизвиква някакво усещане за много лесно отиване към миналото, което познаваме ние. Не беше случайно изказването на колегата от Коалиция за България – Проданов, който каза, че сега е моментът, след като държавата така силно се намесва с финансов инструмент, да направим един планов инструмент, с който да уредим въпроса с това кой излиза на пазара на труда, къде го посрещат, как го посрещат общините и пр., тоест разгърна една теза, която всички ние, които сме тук, и сме с по-бели коси, помним тези неща много добре по собственото си висше образование и начина, по който се процедираше тогава. И е нормално да има такава реакция.
Аз мисля, че господин Проданов беше изключително коректен, когато поднесе това като мнение. То е естествено да се появи, след като се появява държавата, за да пази там тези пари, да гарантира по-скоро за тези пари.
Може би е редно да завърша, да не ви отегчавам повече, но този закон ще тръгне напред. С него и големият въпрос и особено тези, които като съпътстващи се споменаха тук – конкуренцията между университетите, пазарът на труда и прочие, те тепърва ще бъдат решавани. Нека да се отвори една опция – ето за това не съм против, естествено. Нека тази опция да поживее малко, за да се видят и резултатите. И нека да не се прави илюзията, че това е много голям политически ефектив преди избори, защото няма да се случи това през есента, уверявам ви. Не го приемайте в тази посока – тези, които го мислят по този начин. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, господин Методиев, аз останах малко изненадан от начина, по който мислите за този закон и за това какво ще се случи с него оттук нататък. Защо? Защото това е един пазарен механизъм за вливане на допълнителни средства в образованието. И какво лошо има в това държавата да дава повече пари за образование чрез един пазарен механизъм? Аз нищо лошо не виждам тук.
Освен това, господин министър Методиев, това е класическа дясна схема за финансиране на публичен сектор. Аз не виждам как се връзват Вашите идеи с класическите десни идеи за развитието на политическия сектор. Ето това ме озадачава в това, което споделихте.
И на трето място ме учудва фактът, че при такъв голям консенсус на одобрение на този законопроект, за Вас е изключително трудно да се присъедините към този консенсус. Не зная каква е причината.
Искаме този закон да се разглежда преди всичко като възможност, а не като задължение за студента. Това е една възможност за този, който учи висше образование. Той избира или стипендия, избира или кредит. За съжаление много от отличниците избират да работят някъде другаде, нощем или след лекции, това естествено не им дава възможност да използват по-голяма част от времето си за образование и обучение. И този финансов аспект, финансово съображение в опитите да се постигне по-голямо качество на образованието с този законопроект е премахнато. Това са основните качества на законопроекта. Аз съм сигурен, че той ще заработи в правилна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Проданов.
НИКОЛА ПРОДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, във връзка със схващането Ви, че онова, което прави продължение на плановия подход, бих искал да дам един пример и да се изясня. Мисля, че това е пазарен подход.
С това, което предлага господин Андреев се дава възможност една фирма в една община под 50 хил. жители да си каже, че иска юрист от този институт, иска доктор от този институт, иска икономист от Свищовската академия, примерно, или иска инженер от еди-къде си и сключва договор с него. И това им дава право да ползват преференции, защото тази община, примерно, е в този режим.
Казахме за университетските градове и за това, че нямат проблеми с кадрите. По този начин, явявайки се на пазара общините, потребителят, ако щете и Българската академия на науките, се решава и известно по пазарен подход и към подготовката на кадрите към висшите учебни заведения и към потребителите. Реално потребителите ще създават условия да получават преференции, завършващите и ползващите кредити за висше образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И те ще са длъжни да отидат там да работят? Разпределение! (Шум и реплики в залата.) Добре, само питаме. (Реплики.)
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Методиев, имате право на дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател, за думата.
Първо, уважаеми господин Имамов, разликата е в следното: аз имам доверие на инициативността и предприемчивостта на един млад човек и искам да му създадем максимални облекчения той да си разплати взетия кредит със собствения си труд, а не държавата да бъде гарантът и този пазарен механизъм. Смятам, че това е позиция, която трябва да бъде защитавана в името на достойнството на човека, не да чака социална патерица от някого. Говоря за тези хора, на които националната общност разчита да ни изведат напред. Няма да ни изведат нас, българите, хора, които чакат социални патерици, независимо откъде идват те.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Те са млади хора.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Говоря за онези хора, на които всички ние, възрастните, разчитаме в крайна сметка, защото младите хора на България могат да я направят по-добра. Ние, възрастните, горе-долу виждаме какво правим за нея.
Що се отнася до господин Проданов. Аз нямам нищо против и нека една фирма в дадена община да си сключи договор със студент, който смята, че е кадърен, видяла го е, преценила го е, намерила е път към него и е тръгнала заедно с него по пътя на неговото развитие. Тя ще го подкрепи и финансово и той ще поеме задължението да отиде при нея на работа. Не виждам смисъл обаче в тази пазарна среда, както Вие сам се изразихте, да започнат да функционират и да действат всички тези институции, които са институции на държавата. И тук отново се различаваме явно по принцип. Аз нямам доверие, че ще има толкова мощни, талантливи и качествени хора в българските държавни институции, общини, министерства и прочее, които ще могат да регулират целия този процес. Дори ми се струва, че това е химера. Абсурд е, не за България, за Холандия, за която и държава да си изберете. Силата е в тези, които умеят наистина да виждат всекидневието, да се ориентират в него и да се трудят, защото по друг начин успех не може да се очаква.
Има фирми, които имат око, които имат своите „ловци на хора”, както ги наричат. Между другото, в хюман ресорсиса, в човешките ресурси, има такива специалности – как се правят мрежи, за да събереш онези, които са най-добрите. Нашите фирми, доколкото имам наблюдение, започнаха да развиват все повече този сектор на човешки ресурси – да си търсят хора, и това е съвсем нормално, и си ги намират. Освен това, тук стъпиха и други, не български фирми, които имат най-добрите ловци на хора и които си търсят своите кадърни момчета и момичета, вземат ги със себе си и те работят в едни от най-престижните фирми на Европа и света.
Ние вече сме част от едно много голямо пространство. Не може общини, държава, някакви патерици непрекъснато да ни се привиждат, че могат да решат тези проблеми. Тези проблеми са на самите хора. Смисълът на помощта на държавата, правейки правила, е да даде дълги позиции за разплащане на тези кредити. Това е смисълът, а не гаранциите, които дава правителството. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата – има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Това, разбира се, касае и министъра на образованието и науката, макар че той изложи становището на вносителя. Тук се повдигнаха няколко въпроса, включително и от господин Местан. Той имаше такива варианти, примерно, ако си завършил с 6,00, 50% да се опрощават. Горе-долу тази схема. Трябва да се огледат нещата, защото пък има и другата страна – знаем как се пишат понякога бележки.
След като няма желаещи за изказвания, обявявам дискусията за приключила. Гласуването на законопроекта ще бъде утре, петък, след гласуването на другите точки, които преминаха. Надявам се да ни остане време да приемем законопроекта на първо четене.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 102 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ (МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ), 1952 Г. – вносител: Министерски съвет.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да прочета доклада, ми позволете да направя едно предложение –във връзка с тази и следващата точка от дневния ред в залата да присъства заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен с това предложение? Няма.
Поканете госпожа Христова.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за ратифициране на
Конвенция № 102 на Международната организация на труда
за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.,
№ 802-02-15, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 28.05.2008 г., разгледа и обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Добринка Бонева, директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Христова. В мотивите към него е посочено, че Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., предоставя минимални стандарти за структуриране на обезщетенията, както и за тяхното администриране и финансиране на всички сектори на социалното осигуряване. Конвенцията посочва и единните насоки за развитие на тези сектори. Конвенция № 102 дава сравнително висока степен на свобода на националните правителства при структуриране на отделните програми за обществено осигуряване. Важно е тези програми да отговарят на националните потребности.
В законопроекта основните разпоредби са свързани със следните условия: всяко парично обезщетение трябва да бъде периодично плащано, предоставяно през „целия период на непредвиденото събитие”, за което е предназначено; обезщетението трябва да замести предишен доход до конкретно определен размер; разходите за обезщетенията и администрирането им трябва да се поемат колективно чрез осигурителни вноски или данъчно облагане; осигурителната тежест за работниците и служителите не трябва да надвишава 50 на сто от общите разходи по програмата; държавата трябва да поеме най-малко общата отговорност за предоставянето на полагаемите обезщетения и правилното администриране на програмата; представителите на осигурените лица трябва да участват в управлението на програмата или да имат отношение към управлението в качеството на консултанти.
В състоялата се дискусия стана ясно, че Конвенция № 102 покрива деветте основни групи обезщетения: за медицински грижи, при болест, за безработица, за старост, при трудова злополука, семейни, при бременност и раждане, за инвалидност и при смърт (наследствени). Документът предвижда в различните държави националните системи за социална сигурност да проявяват известна гъвкавост при поемане на задълженията по него, както и гъвкавост при самото му прилагане. Допуска се деветте осигурителни риска да не бъдат осигурени наведнъж, а поетапно, като се започне с постигането на поне три от тях.
Вносителите на законопроекта направиха констатацията, че Република България покрива минималните стандарти в седем от деветте области, от което следва изводът, че тя с основание може да се присъедини първоначално към тези части от конвенцията, чиито стандарти са покрити към момента.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите за ратификацията на Конвенция № 102 на МОТ за покриване на минимални стандарти в социалната сигурност от 1952 г. Те зададоха въпроси, свързани с покриването на минималните стандарти в рисковете „инвалидност” и „безработица”.
В състоялата се дискусия беше отчетено, че в българското и европейското законодателство има нюансиране по отношение на критериите за покриване на обезщетенията на тези два риска, но като цяло целите и политиката, заложени в конвенцията, отдавна са били приложени в националното ни социалноосигурително законодателство. България и до периода на ратификация на конвенцията е провеждала политика, съответстваща на европейските принципи и схващания за покриване на стандартите за социална сигурност.
Конвенцията не създава нови права за осигурените лица, а предвижда допълнителни гаранции при получаване на съответните обезщетения в различните области. Ратифицирането й няма да доведе до промени в националното ни осигурително законодателство, тъй като към момента то отговаря напълно на изискванията й.
Представителите на социалните партньори, които участваха в работата на комисията, заявиха, че подкрепят ратифицирането на Конвенция № 102.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание Петър Берон да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Законопроект за ратифициране на
Конвенция № 102 на Международната организация на
труда за социална сигурност (минимални стандарти),
1952 г., внесен от Министерския съвет на
17 май 2008 г.

На редовно заседание, проведено на 21 май 2008 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта и въз основа на проведеното обсъждане прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на съответните членове от Конституцията да ратифицира със закон Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., с направената декларация съгласно чл. 2, буква „б” от нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Берон.
Има ли желаещи да представят законопроекта? Няма.
Откривам дискусията по този законопроект. Имате думата.
Има малка особеност при ратификацията на тази конвенция. Има изрична декларация, не подкрепяме цялата конвенция и т.н.
Заместник-министър Христова може ли да ни информира, ако желае? Защо приемаме конвенцията с декларация по чл. 2 и защо заявяваме, че поемаме ангажименти, но само по някои от разделите, а не по всички?
Заповядайте, госпожо Христова, за да ни информирате защо е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конвенция № 102 дава възможност да се ратифицират не всички стандарти, но е задължително да бъдат ратифицирани минимум три. В случая България покрива седем от общо девет стандарта. Това е основа, върху която България, присъединявайки се към тази конвенция, оттук нататък ще надгражда стандарти и съответно поема ангажимент да ратифицира и останалите два стандарта. Те се отнасят за инвалидност и безработица. Методиката, по която се изчисляват минималните стандарти, е разписана подробно в конвенцията. Тя е в зависимост от тъй наречения общ пример. По отношение на инвалидността се избира сфера на дейност, в която има най-много заети хора от мъжки пол. България е избрала строителството. За да покрием тези стандарти, ние трябва да имаме възможността да изплащаме 50% от средната работна заплата в тази сфера. Тъй като не покриваме тези размери, затова не се присъединяваме към този стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но 50% от коя средна работна заплата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Става въпрос за 50% от тази избрана дейност, както е разписано в конвенцията. Избира се една дейност, в която има по-голям брой заети мъже. Такава е методиката, избрана в конвенцията. Всички стандарти, които България предлага за ратифициране, са съгласувани с Международната организация на труда. Ние сме спазили тази методика при изчислението на покриване на минималните стандарти и затова съвместно с МОТ сме приели, че покриваме тези седем стандарти. Даже по отношение на стандарта за отпуск по майчинство сме в по-голям размер, отколкото минималните работни стандарти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От коя година е тази конвенция?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Конвенцията е от 1952 г. Засега е ратифицирана от деветнадесет страни – членки на Европейския съюз. Иначе държавите са над осемдесет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хвърлихте светлина в пленарната зала по този въпрос. (Реплика от Хасан Адемов.)
Уважаеми народни представители, имате думата. Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Гласуването на първо четене, респективно на второ четене ще бъде най-вероятно утре, ако остане време.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ.
Вносители са Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова. Законопроектът е внесен на 22 май 2008 г. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, моля да ни запознаете със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за социалното подпомагане,
внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и
Христина Христова

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, представители на синдикални и работодателски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Донка Михайлова.
Законопроектът предвижда намаляване на 18-месечния ограничителен срок за непрекъснато получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст с 6 месеца. Според вносителите основният мотив за тази промяна е засилване на социалната справедливост в политиката по социално подпомагане. Акцентът се поставя върху стимулиране на личната и обществената отговорност на трудоспособните лица, активното им поведение на пазара на труда, както и тяхното ограмотяване и квалификация.
Вносителите припомниха обстоятелството, че последните законови промени, с които се въведе 18-месечното ограничение за непрекъснато получаване на социално подпомагане, не са довели до очаквания социален ефект. Все още е висок процентът на безработните лица в трудоспособна възраст, които се задържат в системата на социалното подпомагане. Въвеждането на новата мярка – 12-месечно получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст, е продължение на провежданата политика за повишаване предлагането на труд и за развиване на пазара на труда. Вносителите на законопроекта считат, че с тази нова разпоредба, която ще се предлага само по отношение на безработни лица, чиято възраст и здравословно състояние позволяват те да се трудят, ще се създаде стимул за тях да придобиват и повишават квалификацията си, а също ще се стигне до вземане на трайни решения за пълноценно включване в обществения живот.
Предлаганият законопроект е в съответствие с европейските приоритети за преодоляване на дългосрочната зависимост на безработните лица от социални помощи. Предложеното изменение ще допринесе за ефективната социална интеграция на големи групи от безработни лица чрез участие на пазара на труда и получаване на доходи от труд, а не от помощи. Важно е също така и обстоятелството, че през този 12-месечен период на престой в системата на социалното подпомагане безработните ще могат пълноценно да се възползват от програмите за ограмотяване, квалификация, преквалификация, както и наемане на работа.
По време на заседанието бяха представени становищата по внесения законопроект от Министерството на труда и социалната политика, организациите на КТ “Подкрепа” и КНСБ, и организацията на Българската стопанска камара. С тези становища се подкрепя инициативата на народните представители за промяна на срока за получаване на социални помощи, както и мотивите, с които законопроектът се предлага за обсъждане.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те акцентираха върху обстоятелството, че независимо от всички законови и правителствени мерки в секторите на социалното подпомагане и на заетостта и досега съществува една немалка част от хора, които продължават формално да изпълняват изискванията на Закона за социалното подпомагане и Закона за насърчаване на заетостта. Това им поведение ги прави едновременно бенефициенти на двете системи и част от сивата икономика, реализирайки доходи, които не декларират.
В хода на обсъждането на законопроекта бяха изнесени статистически данни за въздействието на досега съществуващата ограничителна мярка за получаване на социални помощи. След нейното прилагане получателите на социални помощи са намалели с около 10 хиляди човека. С новата 12-месечна ограничителна мярка се очаква намаляване с около 3 хиляди човека. От Агенцията за социално подпомагане очакват освободеният финансов ресурс да бъде пренасочен към други социални програми.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 13 гласа, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 854-01-53, внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Госпожо Михайлова, заповядайте да представите законопроекта.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът има пределно кратки текстове. Предвижда намаляване на ограничителния режим и непрекъснатото получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст от 18 на 12 месеца, считано от 1 юли т.г.
Изходна позиция на вносителите е философията на Закона за социалното подпомагане, според който задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите е задължение на самите граждани. И само когато е невъзможно гражданите чрез труда си или чрез своето имущество да реализират доходи, позволяващи им да задоволяват своите жизнени потребности, се включва социалното подпомагане.
В годините на прехода за съжаление се появи една категория български граждани, които свикнаха да не работят и да живеят на гърба на работещите български граждани. С този аргумент от 1 януари т.г. беше въведено 18-месечно ограничение за непрекъснато плащане на социални помощи. Искам да припомня на колегите, че и в Комисията по труда и социалната политика, и в пленарната зала, когато обсъждахме това предложение, имахме определено безпокойство, притеснявайки се от факта, че няколко десетки хиляди български граждани, които живеят от социални помощи, ще останат без доход.
През м. септември м.г. в тази зала стана дума за това, че категорията български граждани, които ще останат без социални помощи след тази първа стъпка, са 25 хиляди. Към 1 януари лицата на възраст от 16 до 64 години, които загубиха правото си за помощ поради ниски доходи, бяха 10 528. След това, в месеците февруари, март и април месечно отпадаха от социално подпомагане поради тази предна промяна в Закона за социалното осигуряване по около 500 души месечно.
Интересно е, че девет десети от тези граждани са самоопределяли себе си като здрави. Над 60% от тях в този период от време са приели да бъдат включени във форми за повишаване на квалификацията. Мисля, че сега, когато се връщаме няколко месеца назад, с удовлетворение да кажем, че при решаването на този проблем в целия този процес беше осъществена една добра връзка между службите за социално подпомагане и дирекциите “Бюра по труда” по места. Хората, които отпадат от социално подпомагане, бяха насочвани към дирекциите “Бюра по труда”, на тях им бяха предлагани форми за квалификация, форми за ограмотявания и им беше предлагана работа. Поради което мисля, че е очевидно за всички, че този процес се случи сравнително безболезнено за българското общество.
Всичко случило се в рамките на изминалите месеци от тази година ни даде основание да обмислим едно ново намаляване на непрекъснатото получаване на социални помощи с още шест месеца.
Нашите аргументи в тази посока са няколко.
На първо място, през последната година, а и през този период от време продължи устойчивата тенденция на намаляване на безработицата и чувствително нарастване на заетостта. Всички знаят, че днес в България безработицата пада под 7% и на практика тя вече е по-ниска от безработицата в редица страни – членки на Европейския съюз. На пазара е налице активно търсене на работна сила до степен, която извежда на дневен ред въпроса за внос на работна сила извън страната. В същия този период, в който здрави и прави български граждани живеят от социални помощи, нежелаейки и немотивирани да се включат на пазара на труда.
Налице е един интересен процес, който синдикатите вчера при дискусията в Социалната комисия дефинираха като процес на трансформиране на скритата безработица в скрита заетост. Явно за всички е, че голяма част от тези български граждани, които получават социални помощи, които живеят на гърба на държавния бюджет, де факто работят, само че работят в сивия сектор, прикривайки своите доходи. Дори самият факт, че в рамките на няколко месеца тези лица намаляха от над 20 хил. на под 10 хил., говори, че голяма част от тях са получавали доходите си в рамките на сивия сектор. Един процес, който ние, струва ни се, с нашия законопроект ще доведем до една по-благоприятна ситуация.
В същото време ние считаме, че предлагайки този законопроект защитаваме интересите на работещите български граждани, които отделят от своите доходи, данъци, осигуровки, за да могат в същото време работещи на сивия сектор български граждани да получават доходи от социално подпомагане.
Държа да подчертая, че нашето предложение ще засегне около 3 хил. български граждани, като в резултат на неговото реализиране ще бъдат икономисани около 3 млн. лв. Важно е да подчертаем и това, че нашето предложение не засяга интересите на бременни жени, на майки с деца до 3 години и на хора с увреждания.
Господин председателю, надявам се, че с тези аргументи успях да убедя Вас и пленарната зала да подкрепи нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще видим утре при гласуването.
Това беше представяне на законопроекта от един от вносителите.
Обявявам дискусията по този законопроект за открита.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги, изцяло подкрепям така предложения законопроект. Лично познавам лица, които работеха някъде си по строежите и ходеха пред мен да се разписват и да си получават помощи за безработица. Това е едно пълно безобразие. Познавам хора, които са безработни от десет години. Професия „безработен”. Какви са тия хора?! Казвам: какво правиш през тия десет години? Ами, нищо. Как така нищо? Аз не мога да стоя три дни, без да правя нищо. Те си работят, навсякъде по строежите има търсене на хора, пък и за други дейности. И точно, както беше изнесено, с тези мерки явно е, че охотата им да получават средства на гърба на другите работещи ще намалее.
Призовавам този законопроект да се подкрепи единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително става въпрос за един много кратък, но, по мнението на всички, много важен законопроект, който беше представен преди малко от госпожа Михайлова и беше подкрепен от господин Берон. Аз се радвам, че стигаме до една консенсусна позиция, която да ни позволи да реализираме нова мярка в българското социално законодателство. Тук искам дебело да подчертая, че въобще не става въпрос за наказателна мярка, а по-скоро става въпрос за възпитателна и градивна мярка, за да може хората, които са свикнали вече и са заживели с мисълта, че има професия „социално слаб”, да разберат веднъж завинаги, че това са пари на всички български данъкоплатци и те трябва, както всички останали, да положат усилия да имат доходи от труд. Повтарям, много важно е да се разбере, че не става въпрос за назидателна или наказателна мярка, а става въпрос за мярка, която по малко по-специфичен начин да принуди тези, които са на продължително социално подпомагане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Които не искат да работят.
ХАСАН АДЕМОВ: Да.
Можем да го кажем с чистата българска дума: мярката е против мързеливите, които не искат да положат никакви усилия нито за ограмотяване, нито за квалификация, нито за преквалификация.
Има няколко важни неща, които искам да споделя. Госпожа Михайлова каза по-голямата част от тях.
Първо, ясно е, че по Конституция в България има две системи – едната система е на социално осигуряване. Тоест срещу осигурителни вноски, при настъпване на осигурителния риск, получаваш съответните обезщетения по закон.
Втората система е системата на социалното подпомагане, където със средства от държавния бюджет, по решение на Народното събрание, се получават така наречените социални помощи, в случая темата на този предложен законопроект. Пак повтарям, това са пари на българските данъкоплатци и трябва да бъдат изразходвани по най-рационалния начин.
Важно е също така да се отбележи, че не цялото семейство, а само подпомаганото лице отпада от социалните помощи. Тоест семейството може да получава социални помощи, разбира се, ако отговаря на критериите за социално подпомагане. Ако има такъв член от семейството, който е в трудоспособна възраст, без заболявания, без тези изключения, за които каза и госпожа Михайлова, семейството не отпада от системата на социалното отпадане, а отпада единствено и само този, който всъщност отговаря на критериите, за които вече говорихме.
Тук подчертавам, че освен полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст майките – осиновители; родителите, които отглеждат сами децата си; бременни жени след третия месец на бременността им; лицата с трайни увреждания или с намалена временна неработоспособност; лицата, полагащи грижи за болен член на семейството – тук са доста групи – лица с психични заболявания, установени от компетентните органи. Тоест тези, които не могат да намерят адекватна реализация на пазара на труда. Разбира се, че те не отпадат от системата на социалното подпомагане. Тази мярка е насочена единствено и само към тези, които са здрави, прави мъже и жени, които са в трудоспособна възраст и по една или друга причина разчитат на социалното подпомагане, а не на реализацията на пазара на труда.
Тук стана въпрос за това, че тази мярка, евентуално по предварителни прогнозни данни, вероятно ще засегне около или малко над 3000 човека. На пръв поглед това са само прогнози. Истината е, че една голяма част от тях работят в сивия сектор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но за да стане ясно – 3 хиляди от 1 юни, нали така? Откогато влиза законът в сила.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Корнезов, от 1 юли влиза ограничителната мярка за този едногодишен период. Тоест от 1 юли 2008 г. започва да тече срокът, в който тези хора получават една година социално подпомагане и в рамките на тази година те трябва да бъдат насочени от бюрата по труда, от Агенция „Социално подпомагане”.
Междувпрочем тук госпожа Михайлова преди малко спомена за координацията между тези две институции, които са идентифицирали всички тези лица. Посетили са ги в домовете, предложили са им работа, предложили са им курсове за обучение, за квалификация. Тоест това са хора, които се знаят. Те са типизирани, диференцирани, разпределени в отделни групи по региони и към всеки един от тях се предлага определена мярка, за да може те да се върнат на пазара на труда.
Пак повтарям, тази добра организация позволява тези хора да бъдат идентифицирани и да им се предложат конкретните мерки.
Накрая, преди да завърша, искам да отбележа, че се надявам този законопроект да бъде подкрепен с намерението пазарът на труда в България да става все по-реален, пазарът на труда в България да включва и тези хора, които по никакъв начин не бива да се считат за аутсайдери, само затова защото разчитат на социално подпомагане. Социалното подпомагане в България продължава да съществува, но то е диференцирано, прицелно, единствено и само към тези, които не могат да се справят сами. А всички, които могат, да бъдат така добри да заповядат, да се възползват от предложената мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, сега от 18 месеца го правим 12 месеца. Да не стане така след няколко месеца числото 12 да стане примерно 6?
ХАСАН АДЕМОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, това е Ваше предложение. Ние имаме друго. Имате право да предложите да няма изобщо социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Между първо и второ четене ще правим предложения. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект, който има социални изменения?
Госпожо заместник-министър, елате пак да ни осветлите. Как вижда министерството този законопроект? Той е внесен от народни представители. Застава ли министерството зад този законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя законопроекта, внесен от народните представители. Тъй като практиката, която беше наложена преди това за ограничителния срок от 18 месеца, показва, че една голяма част от тези хора бяха пренасочени към бюрата по труда, други бяха си намерили самостоятелно работа, на част от тях семействата им получават социално подпомагане и една изключително малка част от тях млади, здрави хора, останаха без подкрепа. Те са точно 600 на брой. Тоест те са сами, живеят сами, здрави са и нямат други членове на семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И не работят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: И не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И с какво се хранят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това е в техните декларации и по нашите статистики. Тъй като в момента има изключително търсене на работна сила, в това число и за неквалифицирани работници, истината е, че потребността от квалифицирани работници е много по-голяма. Търсенето и на неквалифицирана работна ръка е голямо, особено през летния сезон. Това ни дава основание да подкрепим този законопроект.
Освен това искам да добавя и това, което д-р Адемов спомена. Тези хора никога не са били оставени така изведнъж, спираме им помощта и от следващия месец се чудят какво да правят. Напротив, с всеки един от тях е разговаряно, предлага му се работа, предлагат му се курсове за квалификация или за ограмотяване. За съжаление по-голяма част от тях са неграмотни. Включвайки се в тези курсове, те отново получават подкрепа и съответно след това им се търси работа.
За съжаление искам да отбележа, че част от тях продължават да се надяват, че и в бъдеще ще продължават да получават социални помощи. Нашата работа всъщност е тези хора да бъдат мотивирани да бъдат включени в курсове, за да могат да намерят мястото си на пазара на труда, тъй като в по-голямата си част това са хора на възраст между 30 и 40 години. Престоят им в системата на социалното подпомагане не е благоприятен както за тях, така и за всички данъкоплатци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Йовков, заповядайте.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да подкрепя законопроекта и да поздравя колегите за, според мен, смелата постъпка, която предприемат, за която има обективни условия да се случи. Мотивите, които те изтъкнаха, са много съществени, но аз имам малък и скромен опит в това отношение, в осигуряване на финансов ресурс за подпомагане на социално слаби граждани, който в един тежък момент за държавата и за общините беше около 30% от бюджетите им. Радвам се, че това време отмина, но искам да ви кажа, че аз ... Трябваше да се плащат тези пари, реално, защото тогава хората се струпваха пред общините, социалните служби се осигуряваха от общините. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Това трябваше да се случи до края на годината, както ме подсеща господин Адемов.
Не съм много оптимистичен, повтарям още веднъж, заради големия успех, който би се получил от тези 18 на 12 месеца по една много проста причина. Българските граждани са много изобретателни в това отношение и сега, когато въведохме тази мярка на 18 месеца, сме свидетели на започване на работа в един определен период от време. Работи се няколко месеца, след това работата се напуска по една или друга причина и отново се нареждат на опашката на бюрата по труда.
Имам едно предложение, което моля да бъде обмислено. Аз също ще се посъветвам с колегите – дали е възможно да въведем минимален праг на работа, тоест започва работа, не да работи един-два-пет-шест дни, или 10 седмици, след това да излезе болнични и отново да се нареди на опашката. За да ползва втори път привилегията на тези 12 месеца, да работи поне 6, за да има някакъв ефект в това отношение. Сега някой ще каже, може би, че нарушаваме правата на гражданите, но извинявайте – не нарушаваме ли правата на работещите български граждани, когато ги принуждаваме да издържат хората, които не желаят да работят, не желаят да се квалифицират, не желаят да се обучават, не желаят да полагат поне някакъв труд и да имат задължения към обществото?!
Това е моето предложение. С колегите ще помислим как бихме могли да го облечем в законов ред, защото според мен наредба на министерството не би могла да урегулира този въпрос. Мисля, че това трябва да се отреди в закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Това, разбира се, трябва да се види. Тук д-р Адемов и други специалисти го казаха, свързано е с конвенция, изисквания ... Трябва да се помисли върху това, защото в края на краищата това е злоупотреба. Отиде да работи малко, после пак се връща.
Имате думата, уважаеми народни представители. Между първо и второ четене още веднъж трябва да се огледате.
Господин Берон, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Някои изложения са, че ако се принудят тези хора да работят 6 месеца, за да могат да кандидатстват отново, това било принудителен труд. Това не е принудителен труд! Това е избор, който им се дава. Ако искат.
Освен това в една от старите конституции от онова време имаше един израз, който аз харесвах и който не възприеха през 1990 г.: „Трудът е дълг и чест на всеки работоспособен гражданин.”.
В италианската Конституция например е записано, че всеки италиански гражданин е длъжен да се труди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, италианците са много работни.
ПЕТЪР БЕРОН: Като го запишем ние тук, ще кажат „бре, комунистическо ...”. Не е комунистическо. Това е просто нещо, което е ...
Чел съм, че в Англия се смята за позорно да си безработен. Има хора, които са си загубили работата, и сутрин си слагат шапката, вземат си чадъра и тръгват уж на работа, за да го видят съседите, че тръгва на работа. Защото да си стои в двора и да се мотае цял ден, за един здрав и прав мъж е позорно. Просто това трябва да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо само за мъжът, д р Берон?
ПЕТЪР БЕРОН: Ами жената си има работа в къщата, а мъжът се труди навън.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ако е взел отпуск по майчинство?
ПЕТЪР БЕРОН: Това ще се гласува тепърва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Макар и дебатите да имат и много сериозна страна, и да допускате отчасти по лек коментар на това, което ни предлагат колегите да обсъждаме, във всички случаи трябва да акцентирам вниманието върху сериозността на проблема не заради друго, а защото аз ще подам една друга гледна точка, която последните месеци вече става актуална в нашето общество.
Бях изключително изненадан, когато разбрах, че български работодатели, български фирми, едва ли не като част от националната политика, тръгват да внасят работници от чужбина.
За мен е ясно, че при сегашното развитие на страната ни само който не е пожелал да намери работа, той не е намерил. Тоест, че има достатъчно условия да се работи. Това е едното. Ако до някаква степен има проблем с нуждата от кадри, това е от висококвалифицираните кадри и от това, че има определени сфери на българската икономика, в които темповете на развитието изпреварват възможността да бъдат удовлетворени с необходимите качествени кадри.

Що се касае до хора с невисока квалификация, казано направо с ниска квалификация, работа има достатъчно много.
Ще върна малко лентата назад в годините. Спомняте си, че имахме процес през 2000-2001 г., при който се плащаха пари за безработица, и беше станало като професия да си безработен. Съвсем спокойно в едно семейство никой можеше да не работи и то много дълго време да си получава помощите и по този начин не се стимулираше възможността тези хора да търсят работа.
Ще припомня програмата “От социални помощи към заетост”, която беше промоцирана от предното управление на НДСВ и нашите коалиционни партньори от ДПС, която изигра своята съществена роля, и в рамките на тази програма много хора, които бяха трайно безработни, да възстановят качеството на работната си сила. Защото това не е въпрос само на това да имаш желание да работиш, а да имаш определени трудови навици, което беше едно от нещата, които изключително много липсваха или бяха загубени от хората, които по една или друга причина през годините на прехода бяха лишени от възможността да се трудят. Така че тази програма изигра своята роля.
Допълнителните мерки, които се прилагаха и тогава, и сега по отношение на стимула на българския работодател, не престо да наема хора, които са от бюрата, а с условията и да се отделят пари, и държавата да съдейства с допълнителни средства за квалификацията на тези хора, подпомогна да се стигне до това, че ние наистина да имаме твърде ниска безработица в сравнение с общите нива на безработица в Европейския съюз.
Говоря всичко това, защото смятам, че наистина в конкретния случай, макар и намаляването от 18 месеца на 12 месеца да изглежда като някаква санкция, но в крайна сметка ние трябва да си дадем реална представа, че тук кръгът на хората, които останаха и които не успяват да намерят работа в този период от време, е твърде малък. Това не е толкова на базата на обективни причини, колкото на субективни причини, за което и колегата Адемов преди малко каза, да си го наречем директно мързел.
Аз съм се изненадвал по някой път, когато на човек, който е безработен, се предложи минималната работна заплата в страната, той да казва: за толкова пари няма да работя. Качеството на неговата подготовка, качеството на труда, който той може да положи, не предполага да бъде по-високо заплатен.
Затова казвам, че тази мярка на този етап е подходяща, като че ли, тъй като всички останали социални мерки за подпомагане преодоляването на безработицата в голяма степен изпълниха своите функции към нашето общество и тук вече трябва да се създаде оня баланс между търпимост на обществото за това да отделя средства и да подпомага хора, които изпадат във временно състояние на безработица, но в никакъв случай това състояние да не бъде трайно.
Колеги, считам, че този законопроект е изключително полезен. Всички тези нюанси за евентуални подобрения и нови идеи могат да бъдат обсъждани в рамките между първо и второ четене. Този законопроект следва да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Господин Димитров, Вие?
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Под формата на реплика, господин председател.
Никой не спомена как ще се отрази това върху Бюджет 2008 или 2009. Приблизително една трета се намалява времето, през което тези хора ще получават социални осигуровки.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Казах преди малко – 3 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Около 3 милиона се очакват икономии, но не трите милиона са важни.
Не виждам други желаещи народни представители да се изкажат.
Обявявам дискусиите по този законопроект за приключени. Гласуването ще бъде евентуално утре, петък.
Уважаеми народни представители, остават по-малко от 20 минути и предлагам да спрем дотук. (Реплики от народния представител Ремзи Осман.)
Господин Ремзи Осман ми припомня, че има т. 12 и тя е първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Законопроектите са два. И двата законопроекта са изключително важни, бих казал и доста спорни в някои аспекти. При тази полупразна зала не е целесъобразно да започваме толкова важни законопроекти. Изменя се даже и Законът за Черноморското крайбрежие и т.н. Така че за 15 минути не можем да ги приключим.
Съобщения за гласуванията:
1. Избор на двама инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Следователно всички народни представители трябва да бъдат в пленарната зала.
2. Гласуване на проекти за решения за попълване състава на парламентарните комисии.
3. Гласуване на първо четене на Законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти.
4. Гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенция 102 на Международната организация на труда за социална сигурност, минимални стандарти – 1952 г.
5. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, утре, петък, от 11,00 ч. ще отговарят следните министри: министър-председателят на Република България Сергей Станишев; заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев; министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров; министърът на транспорта Петър Мутафчиев; министърът на здравеопазването Евгений Желев.
Най-вероятно времето до 14.00 ч. ще стигне до министъра на здравеопазването.
Но готовност да отговарят имат и следните министри: министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; министърът на земеделието и храните Валери Цветанов; министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова; министърът на финансите Пламен Орешарски; министърът на вътрешните работи Михаил Миков; министърът на отбраната Николай Цонев и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Комисиите имат съответните заседания, няма да ги съобщавам.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)






Заместник-председател:

Любен Корнезов




Секретари:

Силвия Стойчева

Мирослав Мурджов