Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания.
Преди това на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам след гласуването да преминем към Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество. Имаме становища на три комисии. Законопроектът е безспорен.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 206 народни представители: за 203, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласувания.
Както и вчера съобщих, първо ще гласуваме избора на двама инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми народни представители, бяха направени четири предложения. Вчера се получи писмено оттегляне от двамата вносители – Станимир Илчев и Минчо Спасов, където изрично е отразено: „Уважаеми господин председател, оттегляме направеното от нас предложение за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”.
Следователно остават трима кандидати за две места, а именно Васил Цветанов Петров, Незабравка Иванова Стоева и Христо Ценков Христов. Както вчера докладва председателят на Правната комисия господин Янаки Стоилов, гласуването ще бъде по азбучен ред, така както беше и предния път. Ще подложа на гласуване и трите кандидатури. За избрани двама се считат, ако са получени 160 или повече гласове.
Поставям на гласуване предложението за инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет на Васил Цветанов Петров.
Гласували 220 народни представители: за 163, против 52, въздържали се 5. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Поставям на гласуване предложението за избор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на Незабравка Иванова Стоева.
Гласували 224 народни представители: за 169, против 49, въздържали се 6. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Необходимо е да съобщя на уважаемите народни представители, че при първото гласуване, а именно на кандидатурата на Васил Цветанов Петров, пултът на госпожа Дончева не е работил, но тя обявява, че гласува „за”.
Поставям на гласуване третата кандидатура на Христо Ценков Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 17, против 45, въздържали се 143.
Уважаеми народни представители, всъщност Народното събрание прие следното решение:
„На основание на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет: Васил Цветанов Петров и Незабравка Иванова Стоева.” (Ръкопляскания от мнозинството.)
Преминаваме към следващите гласувания. Това са проекти за решения за промени в състава на постоянните комисии. Вчера тези проекти за решения бяха докладвани и прочетени от господин Георги Юруков.
Първо, ще поставя на гласуване решението за избиране на Борис Стефанов Николов за член на Комисията по енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 5.
Решението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря.
Господин председател, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като вносител оттеглям предложението за освобождаване на народния представител Руденко Йорданов като член на Комисията по здравеопазването и проект за решение за избор на проф. Гайдарски за член на Комисията по здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият проект за решение е именно за освобождаването на господин Руденко Йорданов и избирането на Радослав Гайдарски, но беше направено изявление, че се оттегля.
Следващият проект за решение е за освобождаването на народния представител Иван Георгиев Иванов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и избирането на народния представител Руденко Радев Йорданов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Стават три комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Господин председател, поради първото предложение, което направих за оттегляне, има несъвместимост с другото предложение за избор на господин Руденко Йорданов, тъй като един народен представител не може да участва в три комисии. Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващите проекти за решения.
Следващият проект за решение е за избирането на Георги Петков Близнашки за член на Комисията по европейските въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 151, против 8, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за избиране на Борис Стефанов Николов за член на Комисията по транспорт и съобщения.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за освобождаването на народния представител Георги Петков Близнашки като член на Комисията по гражданското общество и медии и избора на народния представител Радослав Ненков Гайдарски за член на Комисията по гражданското общество и медии.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за избиране на народния представител Иван Георгиев Иванов за член на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за освобождаването на народния представител Стоян Проданов Иванов като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и избирането на Румен Йорданов Петков за член и заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 144, против 15, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за избиране на народния представител Стоян Проданов Иванов за член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 4.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, това бяха проектите за решения за промени в състава на постоянните комисии. Имаше и други предложения, от които едни бяха оттеглени, а други не можем да поставим на гласуване поради причини, които вчера изтъкнахме.
Преминаваме към Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите. Вчера чухме становищата на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието и науката, проведоха се и дебати.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите - вносител е Министерският съвет.
Гласували 177 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към: гласуване на първо четене на Законопроект № 802-02-15 за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 159, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ четене на това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Доктор Адемов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г. със следната декларация съгласно чл. 2, б. „б” от нея:
Република България заявява, че поема задълженията, произтичащи от раздели ІІ, ІІІ, V, VІ, VІІ, VІІІ и Х във връзка с чл. 2, б. „а” от конвенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Имате думата, уважаеми народни представители, по второ четене на този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Предстои последното гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Вносители са Донка Иванова Михайлова, Хасан Ахмед Адемов и Христина Христова Велчева.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Вносителите си мълчат, следователно остава предвиденият в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срок за предложения между първо и второ четене.
Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАУЧНО И ТЕХНОЛОГИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г.
Комисията по образованието и науката е водеща по този законопроект.
Господин Местан, заповядайте да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г.
На заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участва господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката.
Законопроектът бе представен от господин Даниел Вълчев, който подчерта, че той се внася на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. Споразумението е подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон при условията на последваща ратификация.
В споразумението се изтъква желанието на двете страни да подкрепят и развиват двустранното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите на основата на равноправието и взаимната изгода и при спазване на действащото законодателство на всяка от договарящите се страни. Регламентирани са формите за осъществяване на сътрудничеството: взаимно отваряне на научни програми, съвместна разработка на проекти в научни области от взаимен интерес, размяна на научна и технологична информация, съвместно използване на научни и изследователски центрове, на съоръжения, материали и научна апаратура.
С влизането в сила на Споразумението ще се насърчи и обменът на учени и специалисти с цел повишаване на конкурентоспособността на научния потенциал на България и създаване на възможности за бърза научна кариера на младите кадри в науката. Ще се разширят възможностите за успешно участие на български колективи в Седмата рамкова програма за научни изследвания на Европейската общност (2007-2013) и на ЕВРАТОМ (2007-2011) чрез изграждане на научни партньорства със сходни структури в Съединените американски щати.
Специфичните въпроси, свързани с правата на интелектуална собственост, сигурността на информацията и трансфера на технологии се уреждат в Анекси А и Б, които са неразделна част от Споразумението.
В Споразумението се предвижда всяка от страните да определи изпълнителен агент за планиране и координиране на цялостната политика на сътрудничество. За правителството на Съединените американски щати – висш служител от Държавния департамент, за Република България – висш служител на Министерството на образованието и науката.
Предложеното за ратифициране споразумение се сключва за срок от 10 години и не налага допълнително финансиране от държавния бюджет. Необходимите средства за осигуряване на финансовите ангажименти от българска страна са за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката за съответната бюджетна година.
В изказванията си народните представители подчертаха, че споразумението е важен момент в изграждането на нова договорно-правна база на двустранните отношения. Това е в синхрон със стратегията на правителството на Република България за утвърждаване на науката като държавен приоритет, за стимулиране на съвместни научни програми и за трансфер на знания.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно с 14 гласа „за”, нула гласа „против” и нула гласа „въздържал се” подкрепя Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г. и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има още две комисии, които са дали становище по законопроекта.
Заповядайте, господин Кънев, да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество е необходима и желана стъпка в процеса на изграждане на нова договорно-правна база на двустранните отношения. Почти всички страни – членки на Европейския съюз, имат сключени подобни споразумения като продължение на политиката на Европейската комисия за засилване на международното сътрудничество в трети страни. Това отговаря изцяло и на стратегията на правителството на Република България за утвърждаване на науката и научните изследвания като държавен приоритет и за стимулиране развитието на съвместни научни проекти, обмен на научни и трансфер на добри практики, технологии и опит, имащи за цел повишаване на научния потенциал на България и неговата конкурентоспособност.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 9 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Кънев.
Ще помоля д-р Петър Берон, като представител на Комисията по външна политика, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 14 май 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество. С влизането в сила на споразумението ще се разшири обхватът на двустранните научни сътрудничества на Министерството на образованието и науката, ще се разширят възможностите за успешно участие на български колективи в Седмата рамкова програма за научни изследвания на Европейските общности (2007-2013) и на ЕВРАТОМ (2007-2011) чрез изграждане на научни партньорства със Съединените щати.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Уважаеми народни представители, чухте становищата на водещата Комисия по образованието и науката и на Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Ако има необходимия кворум, ще гласуваме законопроекта, който, както казва и председателят на водещата комисия, е безспорен.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Местан, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, консенсусът, с който е приет този законопроект на първо четене, и отсъствието на спорни моменти в него ми дават основание да направя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение на господин Местан за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Местан, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно и технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на второ четене на този законопроект.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, достигнахме до последната точка от законодателната програма за тази седмица, а това е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Виждам, че четири комисии трябва да се произнесат по тези два законопроекта.
Остават ни 45 минути до почивката, но добре би било, аз бих казал – задължително, двамата министри – на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството, да бъдат в залата и да вземат отношение по законопроектите.
Съобщете на двамата министри да дойдат в парламента!
Както вече казах, законопроектите са два. Единият от тях е с вносители народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров. В момента не виждам двамата вносители, моля да влязат в залата.
Вторият законопроект е с вносител Министерския съвет.
По законопроекта с вносител Министерския съвет водеща е Комисията по икономическата политика. Мисля, че е възможно, докато чакаме двамата министри да дойдат в залата, да чуем становището на Комисията по икономическата политика.
Председателят на Комисията по икономическата политика не е в залата, затова каня заместник-председателя Петър Кънев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имам процедурно предложение за допускане в залата по този законопроект. Моля да поканим в залата Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Цвета Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, Георги Йончев – началник отдел „Инвестиции и концесии” в Министерския съвет и Мариана Рангелова – съветник в отдел „Инвестиции и концесии” в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение - в смисъл, да има народен представител, който не е съгласен за допускането на тези представители на изпълнителната власт в залата? Това не отменя поканата към министрите да дойдат. Нека това ясно да се разбере – двамата министри тук!
Междувременно можем да чуем становищата на комисиите, но поне докато аз водя заседанието, няма да продължа обсъждането, докато двамата министри не дойдат и не заявят ясно становищата си по тези законопроекти.
Не виждам някой да е против, моля да допуснете в залата представителите на изпълнителната власт.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, ще ви представя:
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 854-01-25, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров на 14.03.2008 г., и № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 25.04.2008 г.
На съвместно заседание с Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 14 май 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесени от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Георги Тодоров – директор на Дирекция „Концесии” в Министерството на транспорта, Георги Йончев – началник отдел „Инвестиции и концесии” в Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, и други.
Законопроектът на народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров беше представен от народния представител Митко Димитров.
Основните моменти в законопроекта са:
- предлага се създаване на нова ал. 4 на чл. 2 от Закона за концесиите, с която се прави разграничение на концесиите на публично-частно партньорство и самофинансиране;
- предлага се финансирането да се включи като самостоятелен предмет на концесията за строителство;
- предлага се изменение на чл. 6, ал. 1 от Закона за концесиите, с което се допуска компенсация само по отношение на покриване на част от разходите за експлоатация.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев.
Предлаганите изменения със законопроекта са в следните насоки:
- дефиниране и създаване на нормативна основа за прилагане на добилото гражданственост, включително в държавите – членки на Европейския съюз, институализирано публично-частно партньорство, което представлява създаването на смесени (между публичния и частния сектор) капиталови единици – търговски дружества, които изпълняват концесии;
- създаване на по-ясни правила за разграничаване на концесията за строителство от концесията за услуга;
- усъвършенстване на процедурата за предоставяне на концесия с цел нейното оптимизиране във времето и относно ресурсите за финализирането й;
- създаване на възможност частният сектор да инициира предоставянето на концесиите;
- уточняват се текстовете, които уреждат компенсацията, която представлява правната възможност концедентът да съфинансира концесията в определените от действащия Закон за концесиите случаи;
- с цел съкращаване на подготвителните действия се предлага да отпадне изискването във всички случаи обосновката на концесията да се основава на концесионни анализи;
- със Заключителната разпоредба на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за гражданското въздухоплаване.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие целят отстраняване на констатирани пропуски в закона в частта, уреждаща условията за управление на морските плажове и на несъответствията му със Закона за концесиите.
Основните моменти са:
1. Предлага се допускане на наема като форма за експлоатация на морските плажове. Максималният срок на наема е пет години. Предоставянето под наем създава възможност да се осигури извършването на задължителните дейности на морските плажове в случаите, когато не са предоставени на концесия.
2. Създадена е и трета възможност – предоставянето на плажа за управление за срок до една година, когато към определен морски плаж няма проявен интерес нито за концесия, нито за наем. В тези случаи лицето, на което е предоставено управлението, е длъжно да извършва задължителните дейности срещу правото да предоставя плажни и туристически услуги.
3. Предлага се удължаване на максималния срок на концесията от 10 на 20 години.
4. Определят се началните и крайните дати на концесионните договори, съответно 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, и 31 декември на годината, в която изтича срокът на концесионния договор.
5. Предлага се уеднаквяване на максимално допустимата площ за разполагане на преместваеми обекти на територията на морските плажове като алтернатива на действащото деление на плажовете на такива до 40 дка, съответно – над 40 дка.
6. Дава се легално определение за използваното от закона понятие „активна плажна площ” и други.
След представянето на законопроектите се проведе дискусия, при която се оформи становище за неприемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров, поради това, че някои от предложенията, като новата ал. 4 на чл. 2, не съответстват на европейското законодателство и в частност на цитираната в мотивите Зелена книга за публично-частните партньорства и правото на общността за обществените договори и концесиите, а други като изменението на чл. 6, ал. 1 стесняват, вместо да разширяват, случаите на допустима компенсация.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет: “за” – 8 народни представители, “против” – 4 народни представители, без “въздържали се”.
2. По законопроекта на народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров: “за” – 2 народни представители, “против” – 4 народни представители, и “въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет, и да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има доклад и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Давам думата на председателя на комисията господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Много важен закон, а няма никой в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, важен закон, залата полупразна, министрите ги няма, а този закон практически променя Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Как става така?!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Искам да направя процедурно предложение.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чисто процедурно, може би в началото, преди да изчетем докладите, трябва да помислим във формата, както е внесен законопроектът, дали може да се разглежда? Променят се текстове в един специален закон - Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, покрай общия закон. Според мен може би трябва да направим дискусия по този въпрос, защото ако стартираме да четем докладите, това означава, че ние споделяме.
Аз имам своя позиция, господин председател, разбира се, като стигнем дотам. Процедурно може би трябва да изчистим този въпрос – дали е възможно в този вид да гледаме, подходът, както е направен като законопроект, дали е правилен и дали съответства на Закона за нормативните актове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман, Вие направихте някакво процедурно предложение и сте прав, но кажете как да излезем от положението?! Това трябваше да бъде разисквано и в комисиите и те да излязат с становище. Е, може то да бъде различно в различните комисии, но, както виждате, преди Вие да го кажете, аз също си позволих да направя това.
РЕПЛИКА: Да отложим разглеждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отложим разглеждането, но няма как да гласуваме това. Не е направено такова процедурно предложение.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Корнезов, вземам повод от Вашите думи за това процедурно предложение. Залата е не полупразна, а почти празна. Няма ги министрите, както Вие казахте, а законът е изключително важен. Касае се за, бих казал, законодателен опит за продължаване на безобразията по отношение на тази материя, на концесиите, и усъвършенстване в кавички на уредбата по начин, който ще позволи тези безобразия да станат още по-драстични.
Повдигнаха се и други въпроси относно разделяне на разглеждането на двата законопроекта. Единият се касае до лекс специалис - Законът за Черноморското крайбрежие. Вижда се, че има много неогледани положения и неща. Даже е ясно, че се налага връщането в комисиите, за да продължи разглеждането и обсъждането.
При това положение, предвид всички тези съображения, дори всяко едно от тях поотделно е причина да не продължим гледането на закона, предлагам да се отложи разглеждането на законопроектите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по закона. Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, България се намира в един особено важен момент – по-малко от месец остава до годишния доклад на Европейската комисия. Правителството ни предлага отново един корупционен закон, който неминуемо ще доведе до задълбочаване на негативната оценка към България в годишния доклад.
Моето предложение е, тъй като в предложения от правителството закон има противоконституционни текстове, което беше изтъкнато в комисиите, да върнем закона на правителството, а не да го отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, парламентът няма правомощия да връща един закон на вносителя, бил той народен представител или Министерски съвет. Може да го отхвърли, но не може да го върне. Разбира се, вносителят има право да си оттегли законопроекта.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Шопов. То е по чл. 42, ал. 2, т. 2 – отлагане на разглеждането на тези законопроекти.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля комисиите заедно с изпълнителната власт да си направят изводи от станалото гласуване, както казва господин Петър Берон.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 23-29 май 2008 година:
1. Постъпило е питане от народния представител Силвия Алексиева към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблемите на общините, разположени по брега на р. Дунав. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Борислав Ноев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно рибарската политика на Министерството на земеделието и храните. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно разкрити злоупотреби на членове на Министерския съвет и действията на правителството за недопускане на тяхното продължаване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно закриването и преструктурирането на отделението по стерилитет и инфертилитет към болницата в Пловдив. Следва да се отговори писмено до 11 юни 2008 г.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на два въпроса, зададени от народния представител Димитър Иванов Димитров;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Христо Кирчев;
- министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос, зададен от народния представител Димитър Иванов Димитров;
- министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народните представители Ваньо Шарков и Иван Колчаков;
- министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане от народния представител Маргарита Панева.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо въпрос, зададен от народния представител Борислав Китов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Китов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър-председателя.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, в публичните си изказвания Вие многократно сте заявявали, че здравеопазването е сред основните приоритети на ръководеното от Вас правителство, както и че по време на целия мандат правителството ще направи всичко възможно за гарантиране правото на всеки български гражданин за достъп до качествено обслужване и съвременно лечение.
Един от най-проблемните сектори в здравеопазването в момента е снабдяването с лекарства. С цел подобряване на достъпа на населението до съвременна лекарствена терапия и рационализиране на разходите за лекарствени продукти с приетия миналата година Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина се въведе нов ред за изработване на позитивен лекарствен списък, както и редът за определяне на условията, правилата и критериите за включване промените или изключването на лекарствени продукти от него.
Съгласно разпоредбите на горепосочения закон позитивният лекарствен списък се изработва от Комисия по позитивен лекарствен списък към Министерския съвет и се утвърждава от него. Съгласно нормата на § 18, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон позитивният лекарствен списък за 2008 г. се изработва по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и влиза в сила една година след влизането в сила на този закон. В съответствие с тази разпоредба на закона позитивният лекарствен списък за 2008 г. следваше да влезе в сила на 13 април т.г.
Моят въпрос към Вас е: коя е причината и кой носи отговорността за неспазването на законоустановения срок за изработването и влизането в сила на позитивния лекарствен списък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Както ви е известно, господин Станишев, по правилника разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Китов, по силата на § 18, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина позитивният лекарствен списък за 2008 г. действително следва да се изработи и да влезе в сила до 13 април т.г. До настоящия момент и след широко обсъждане със заинтересованите лица Министерският съвет прие две наредби, които са свързани с изработването на новия позитивен лекарствен списък, а именно:
- Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, който е в сила от 11 декември 2007 г.; и
- Наредбата за условията, правилата и критериите за включване промени и/или изключване на лекарствените продукти от позитивния лекарствен списък, както и условията и реда за работата на Комисията по позитивния лекарствен списък. Наредбата е в сила от 1 януари 2008 г.
Предстои да бъде определен и поименният състав на Комисията по позитивен лекарствен списък. Включването в състава на комисията на специалисти с научни постижения и богат практически опит в областта на приложението на лекарствените продукти е от изключително голямо значение за изработването на новия позитивен лекарствен списък.
Към настоящия момент, във връзка с липсата на определен състав на Комисията по позитивния лекарствен списък и приетия позитивен лекарствен списък на 16 май т.г., с Решение № 300 Министерският съвет одобри Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Разпоредбата на § 73 от законопроекта предвижда удължаване на срока за изготвяне на позитивен лекарствен списък за 2008 г. до 30 ноември същата година. Следва да се отбележи, че до приемането на нов позитивен лекарствен списък в Република България действа приетият с Постановление № 321 на Министерския съвет от 21 декември 2007 г. позитивен лекарствен списък. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Китов – право на реплика.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, не мога да бъда доволен от Вашия отговор, защото Вие всъщност не отговаряте на конкретния ми въпрос: кой е виновен?! Включително и наредбите, които цитирахте, че са приети – първата с два месеца закъснение, а втората с около месец. Неспазването на законите обаче води до следните проблеми.
Има много лекарства – около 59, които не фигурират в стария позитивен списък. Те са минали през Комисията на цените, но не могат да влязат и да бъдат имплансирани с публични средства. Което води води до това примерно групата хора с така наречени редки заболявания да не могат да се лекуват.
Втората възможност, която се получава, е, че в продължение на година и половина с това увеличаване ще се запазят монополни някои лекарства, които сега съществуват в списъка и са с доста по-високи цени, от евентуално нови аналози, които влизат.
Третото нещо, което ще стане – още веднъж евентуално ще бъде проведен търг в Националната здравноосигурителна каса. Какво обаче се получава? Запазване монополно положение на цените. Въпреки че вече не трябва да се провеждат търгове в Касата, ще ги направим. Започва да се създава мнение за корупционни практики, особено когато един и същи човек отговаря за лекарствата в министерството, шефът на Управителния съвет на Касата и вчера четем, че е назначен и в Комисията по прозрачност. За съжаление този човек се свързва с Вас.
Оставете това. Проблемът е, че много хора не могат да получат лекарства заради това забавяне. В крайна сметка, ако българското правителство не изпълнява законите, които само приема, не е добър знак, включително и към европейските ни партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика. Отказвате ли се от това Ваше право? Да.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Чачев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Съгласно чл. 96 от Закона за концесиите, приет преди две години от вашето правителство, цитирам:
“Чл. 96. (1) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.
(2) Към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват всички предоставени концесии.
(3) Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп чрез интернет.”
Какъв е резултатът днес, две години след приложението на закона? В заключението на Сметната палата след извършен одит към 31 март т.г., и чрез Националния концесионен регистър, който съгласно закона трябва да осигури публичност и прозрачност, липсват съществени данни. Особено тревожен е фактът, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е вписало 17 концесии, Министерството на икономиката и енергетиката – 11 концесии, Министерството на околната среда и водите – 14 концесии. Двадесет и осем големи общини изобщо не дават информация за концесиите на своята територия.
Господин премиер, още по-тревожно е, че, независимо от заключението на Сметната палата, вие като правителство не само че не сте взели необходимите мерки, а тъкмо обратното. Последният запис в Националния концесионен регистър е от началото на м. март, а оттогава са дадени няколко стотици концесии. Да не говорим за скандалния Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите, който днес трябваше да се гледа в тази зала. Това е закон, който противоречи на българската Конституция. Аз съм изумен, господин премиер, че Вие внасяте подобен закон в дни, когато България се намира в едно положение, което е от съществено значение за нашето бъдеще - предстоящият Доклад на Европейската комисия. Няма ли да бъде това една допълнителна лъжица катран в меда, господин премиер? В него се отменя публикуването в “Държавен вестник” на решенията за откриване на процедура за концесия, не подлежат на обжалване, както е отпадането на нужните за концесионния регистър данни, като наименованията на кандидатите, допуснати до участие до ограничените процедури и до процедурата “състезателен диалог”, който на практика е състезание – конно надбягване с едно магаре. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: В тази връзка моля да ми отговорите: защо правителството допуска нарушаване на обявената от него политика на публичност и прозрачност на концесионните процедури и не спазва собственото си законодателство? Кой ще понесе вината от системното неспазване на закона в различните министерства и общини, констатирано от Сметната палата? (Председателят отново дава сигнал, че времето е изтекло.)
Кой ще понесе вината за нарастващите корупционни практики, господин премиер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! За Ваша информация периодът на проверката на Сметната палата през 2007 г. съвпадна с обновяването на базата данни на Националния концесионен регистър, целящо привеждането в съответствие с изискванията на новия Закон за концесиите, влязъл в сила от 1 юни 2006 г.
Констатираната непълнота в регистрирането на действащите концесии в Доклада на Сметната палата се дължеше на обективна причина, че беше необходимо технологично време за актуализиране на съществуващата база данни за концесиите и обучението на администрацията за прилагане на обновения софтуер за изработване на електронните формуляри с данни за предоставените концесии.
Към момента на извършване на одита са били регистрирани общо 436 държавни концесии, от които за пререгистриране на стари и регистриране на нови концесии са 26 броя или около 6% от предоставените.
След одита в Националния концесионен регистър са включени общо 104 държавни концесии, като от Министерството на икономиката и енергетиката те са 21, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са 76, от Министерството на транспорта – 4, и от Министерството на околната среда и водите – 3.
За констатираните от Сметната палата неподадени данни за общинските концесии главният секретар на Министерския съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за концесиите с писмо № 02-14-43 от 20 декември м.г. е уведомил всички кметове на общини, че при неизпълнение на задълженията им към Националния концесионен регистър, включително за срочно предоставяне на данни, информация, ще упражни правомощията си за налагане на административни наказания.
В резултат на предупрежденията е предоставена информация от 15 общини, които към момента на одита не са я изпращали в Националния концесионен регистър. В изпълнение на писмото на главния секретар на Министерския съвет в Националния концесионен регистър са получени документи за 69 сключени концесионни договора, 82 допълнителни споразумения и данни за 28 прекратени концесионни договора.
За подобряване на взаимодействието и координацията за поддържането на Националния концесионен регистър е проведено обучение на експертите от общинските администрации, които се занимават с дейността по концесиите. Допълнително бяха изпратени разяснителни писма за своевременното предоставяне на актуални данни и документи за провежданата концесионна дейност от общините, включително за попълването на електронните формуляри с данни за регистъра, предвидени в правилника за прилагане на Закона за концесиите.
Непълнотата в базата данни на регистъра за един кратък период, в който се извършваше пререгистрация на концесиите, наложена от изискванията на новия закон, не може да се определи, господин Чачев, като нарушаване на политиката за публичност и прозрачност по отношение на концесиите и като системно неспазване на закона в различните министерства и общини, както твърдите Вие.
Към настоящия момент са въведени данните за всички действащи и прекратени държавни концесии. Регистрирани са общо 463 държавни концесии, от които 43 са прекратени поради изтекъл срок, основания определени в закона, или в концесионните договори.
В министерствата концесиите са, както следва:
Министерство на икономиката и енергетиката – 122 концесии, от които 110 са действащи;
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 286 концесии, от които 265 са действащи;
Министерството на околната среда и водите – 49 концесии, от които 34 са действащи;
Министерство на транспорта – 6 концесии и всички те са в действие.
Националният концесионен регистър, господин Чачев, включва партиди с данни и за 728 общински концесии, като за периода след одита на Сметната палата през 2007 г.са вписани данни за 162 общински концесии.
В заключение ще отбележа, че Националният концесионен регистър осигурява изискващата се от закона публичност и прозрачност на концесионната дейност, а след влизането в сила на новия Закон за концесиите чрез интернет е осигурен и публичен достъп до информацията за проведените процедури и данни за предоставените концесии.
Това е моят отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, за съжаление това, което казвате, може и да е вярно, обаче аз вярвам на очите си. Преди да вляза в залата, по време на почивката влязох в Националния концесионен регистър и след началото на месец март няма качена нито една концесия. Ако искате, заедно можем да отидем и да се уверите в това. Така че тези цифри, които хвърлихте на българското общество сега, може да са верни, може и да не са верни.
Истината обаче е, че концесионните процедури са една дълбока яма, господин премиер. Една форма на корупция, която се задълбочава с всеки изминат ден.
В тази връзка са и моите два доуточняващи въпроса: господин премиер, защо приехте като правителство Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите? Защо? Вие лично чели ли сте закона, за да видите какво следва от него нататък? Следва разграбването на България.
Вашето определение за автомагистрала „Тракия”, за концесията – грабежът на века, в пълна сила се отнася именно за този закон.
Моят доуточняващ въпрос към Вас е: какво наложи приемането на този закон?
И вторият, ако аз Ви убедя в това, а смятам, че съм абсолютно прав и колегите от комисиите, в които беше гледан законът, ще потвърдят, Вие ще си оттеглите ли закона от парламента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие повдигнахте няколко въпроса, част от които са, ако щете, философски – дали концесията по принцип е добър инструмент за управление на публична собственост, това е подразбирането, може ли на практика да се реализира модернизацията на страната, говоря особено за строителните концесии, но и за експлоатационните също така, благодарение на използването на частния капитал.
Това е сложен въпрос и практиката в България не е еднозначна. Трябва да сме наясно, че без използването на този инструмент на публично частното партньорство, на концесионирането трудно можем да постигнем тази модернизация на страната, каквато се очаква от българските граждани. Защото публичният ресурс, независимо от увеличаването на икономическия растеж и значителното нарастване на бюджета, е все пак ограничен, а България трябва да догонва много, много европейските страни по отношение на своята инфраструктура и управлението на тази инфраструктура. Именно затова не това правителство е измислило инструмента концесии. Важното е те действително да бъдат разглеждани и приемани по максимално прозрачен начин.
Както видяхте от моя отговор, след проверката на Сметната палата са взети конкретни, съвсем ясни мерки, със съвсем конкретни резултати. В резултат на модернизацията на Националния концесионен регистър са отстранени повечето пропуски. Винаги може да има един или друг пропуск в работата на администрацията, на едно или друго звено. Аз не бих се ангажирал да кажа, че 100% всичко е отстранено. Но погледнете фактите в очите, сравнете момента, към който е правен одитът на Сметната палата и техните констатации. И ако имате съвест, отречете, че има рязко подобряване и отстраняване на тези пропуски и неточности. Кажете, че не са взети мерки. Не е така, господин Чачев.
Що се отнася до Законопроекта за концесиите, той е готвен от експерти от различни министерства. Ако Народното събрание вижда в него пропуски или дефекти, нямам нищо против отделните парламентарни групи и комисиите още веднъж да извикат министрите, които са вносители, да получат аргументите. Ние сме достатъчно отворени като правителство, за да се отстрани всякакъв пропуск.
Искам да обърна внимание, че в законопроекта обаче има и спешни неща, които са свързани с концесии, които изтичат по средата на лятото, доколкото знам, които са свързани с туристическия сезон и не бива да се създава объркване и хаос по отношение на управлението на плажовете. Но това е един частен въпрос. По-важното е законопроектът да бъде достатъчно модерен, прозрачен. Аз съм готов да водим разговори с парламентарното мнозинство и с парламентарната опозиция за това как да бъде именно такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, имате възможност да изразите своето отношение към отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, определено не съм доволен от отговора, който получих. Вие имахте две години на разположение да направите концесионния регистър по начин, по който сте го определили в закона, по начин, по който сте обещали на българското общество.
Но да преминем към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите. В него Вие предлагате кардинално изменение на Закона за Черноморското крайбрежие, който беше приет само преди по-малко от една година. И на практика той още не е влязъл в сила.
Предлагате, господин премиер, концесионерите да станат собственици на акваторията пред плажовете, включително на брегозащитните съоръжения, буни, острови, включително и острови, създадени от човешка дейност? Знаете ли какво означава това, господин премиер? Дубайските кули след две години да изникнат някъде около Созопол или около Синеморец, знаете много добре.
Да не говорим за първата част на закона, за първата тежест, тъй като Вашият заместник-министър, уволнен, върнат – Савин Ковачев, обяви, че законът има два центъра: чисти концесии и Черноморските концесии. Да не говорим за първия център – чистите концесии. Явно намеренията на правителството са в оставащите му дни и месеци по най-бързия начин да раздаде България. Това се отнася включително за подземните богатства, за мините, защо не и за АЕЦ “Белене”, вече има и такива податки. Изумен съм, че правителството внася такъв законопроект в навечерието на годишния доклад за България. И съм убеден, господин премиер, че този закон ще бъде една допълнителна капка катран в меда, казах Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов, към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин премиер! Преди повече от две години внесох законопроект, според който заместник-министрите, участващи в управлението на държавни фирми, да не получават възнаграждение. Мотивите бяха, че в тази тежка социална ситуация е неморално да бъдат прахосвани милиони левове за облагодетелстване на политически назначения. Тогава обясних, включително и на Вас от тази трибуна, че тази държавна хранилка трябва да бъде затворена, като парите трябва да бъдат използвани за далеч по-важни неща – за лекарства, за пенсии, за образование. Ще припомня, че миналата година имаше един Ваш заместник-министър, който беше получил от участие в бордове над 100 хил. лв. за една година. Имаше и други подобни случаи. Многократно внасях този законопроект и многократно той беше отхвърлян тук, в тази зала. Само Вашият министър Радослав Гайдарски подкрепи идеята. Искрено се надявам, че не сте го отстранили заради този повод.
Радвам се, че наскоро вашата коалиция взе решение да прекрати източването на огромни средства към висшите чиновници, макар и три години след началото на мандата.
Моля да ми отговорите обаче защо премахването на заплащането в бордовете ще стане чак от догодина? Защо когато преди две седмици предложих в тази зала прекратяването на плащането в бордовете, Вашата коалиция отхвърли предложението? Не се ли получава странно разминаване – говорите едно пред медиите, а правите съвсем друго в пленарната зала? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Защо допускате това, господин премиер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На всички е известно Вашето отношение по тази тема. То е устойчиво и последователно. От тази гледна точка заслужава уважение и внимание.
Аз също неведнъж съм изразявал позицията си по тази тема, включително и в парламентарната зала. Затова още веднъж съвсем накратко ще припомня. Участието на представителите на държавата в органите за управление на дружества с държавно участие на капитала е законово регламентирано и е продиктувано от необходимостта държавата ефективно да контролира управлението на тези дружества съобразно правителствената програма и приоритетите на съответното министерство. Убеден съм и продължавам да твърдя, че управлението на едно дружество е сериозна, висококвалифицирана дейност, която не е на доброволни начала, още по-малко безплатна, защото трябва да се вземат отговорни решения, които имат своите последици както за състоянието на едно или друго дружество, така понякога и за икономиката на страната ни като цяло, ако цитираме дружества като АЕЦ “Козлодуй”, Националната електрическа компания, “Булгаргаз” и много други държавни предприятия. Разбирате какво означава една грешка – измеренията на грешката могат да бъдат десетки и стотици милиони лева. На всички е известно, че отговорностите за резултатите от управлението на фирмите никак не са малки, а контролът върху тази дейност е детайлно регламентиран от закона и специализираните институции. Неговата публичност е гарантирана и е достояние на заинтересованите.
От друга страна, темата за възнагражденията в бордовете е дискусионна по обясними причини, част от които са свързани с нашата народопсихология и с тежкото състояние на много граждани на страната.
Разбирам, че периодичният интерес към тази тема често пъти е подклаждан и от политическо говорене, понякога с неясни цели. Независимо от това разбирам и приемам чувствителността на хората, споделям изконния стремеж за справедливост и намирам за необходимо като управляващи да потърсим по-адекватно решение на този проблем. За целта действително съм възложил на работна група – представители на трите партии в коалицията, да обсъди и предложи конкретни варианти за прилагане на това политическо решение, което вече беше огласено.
Разбира се, една от причините за немигновеното решение е необходимостта да се прегледа законодателната практика и уредба, както и да се прегледат много други нормативни документи, тъй като всяко едно политическо решение изисква своето оформяне – законодателно, нормативно и неговото прилагане. Резултатите и последващите действия от тази инициатива ще бъдат известни, не се съмнявайте, на българската общественост. Към това в заключение ще добавя и Законопроекта за конфликт на интереси. Той вече е разгледан и приет от правителството. Надявам се час по-скоро Народното събрание да го разгледа и да го одобри, защото според мен това е важен закон, който ограничава средата за корупция, създава повече условия и за добро, и за прозрачно управление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, благодаря, че се съгласявате с мен, но искам да Ви кажа, че точно законодателно решение предлагам от две години на тази зала и от две години се отхвърля – за премахване на възнаграждението в бордовете. Хубаво е, че спирате финансирането на политическата хранилка в бордовете на държавните фирми и Ви поздравявам за това. Радвам се, че вече приемате и други предложения, които сме правили със Стела Банкова в тази зала, като премахване на таксата за посещение при лекар и преизчислението на пенсиите.
Искрено се надявам до края на мандата да приемете и други конкретни и полезни наши предложения, като например намаляването на ДДС върху лекарствата, пълната ревизия на приватизационните сделки, отнемане на незаконно придобитото имущество, като започнете, разбира се, на първо място от вашия коалиционен партньор – гражданина Симеон Борисов Сакскобургготски.
Виждате, че неговата алчност преминава всякакви граници. След като изсече значителна част от Рилските гори, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не излизаме извън предмета на зададения от Вас въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): ... сега посяга и на двореца в Кричим, който винаги, господин председател - Вие знаете, е бил държавна собственост.
Пожелавам Ви да направите всичко това, без да чакате края на вашия мандат и Ви го казвам съвсем добронамерено.
Ще Ви питам и друго. Във вчерашните вестници изтече една информация: „Махат от директорския борд на мини „Марица-изток” братовчеда на Румен Овчаров и назначават премиерския съветник Ивайло Данаилов”, който е журналист по професия.
Моля Ви за коментар, господин премиер. Считате ли, че подобни назначения са полезни за страната, ако щете и за Вас, като министър председател? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, това е въпрос, който Вие сте задали. Имате право на реплика, а не на допълнителни въпроси. Ако бяхте задали питане, тогава можехте да задавате допълнителни въпроси към министър-председателя.
Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете. Не желаете.
Следващият въпрос е от същия народния представител Минчо Христов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Става въпрос за банковата система в България.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер, колеги! Ще Ви питам направо: съществуват ли предпоставки за финансова криза, чрез която да бъдат ограбени спестяванията на гражданите?
Преди да ми отговорите, господин премиер, ще Ви изложа някои факти, които моля да коментирате. Брутният външен дълг на България в края на миналата година надхвърли 43 млрд. долара. Само през последната година този дълг се е увеличил с над 10 млрд. лв. Дупката по текущата сметка през 2005 г. е 2 млрд. 700 млн. евро, през 2006 г. – 4 млрд. 500 млн., а през 2007 г. е 6 млрд. 200 млн. евро. Междуфирмената задлъжнялост, според Българската стопанска камара, е над 90 милиарда. Няма да говоря за инфлацията, която е над 14%. Стоките от първа необходимост се покачиха с повече от 25%.
Две международни агенции понижиха преди седмици кредитния рейтинг на България, а Агенция „Фич” в прав текст заяви, че България е заплашена от инфлационен шок. В доклад Европейската централна банка говори в прав текст за опасност от финансова криза и вълна от банкови фалити у нас. Ще спра дотук.
И ще Ви попитам нещо съвсем ясно: не считате ли, че е време да предприемете конкретни действия за предотвратяване на подобни сценарии и да гарантирате влоговете на българските граждани? Например, първо, валутните депозити да бъдат гарантирани в съответната валута, а не както е сега в обезценени левове при евентуална финансова криза. Второ, да се въведе наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Трето, незабавно да се премахнат наказателните такси за предсрочно връщане на кредит. Абсурдно е добросъвестният гражданин, който предсрочно връща своя кредит, да бъде наказван, а онзи, който раздава необезпечени кредити, да не носи никаква наказателна отговорност. Предполагам, че ще се съгласите с мен, моля Ви за коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Минчо Христов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Първо, ще Ви помоля да бъдете много по-прецизен и внимателен, боравейки с едни или други данни или коментари, в т. ч. и на международни агенции. Ако говорим за международни агенции, прочетете вчерашния анализ на Агенция „Мудис”, която казва, че от страните в Централна и Източна Европа България е най-малко застрашена от рискове, в т. ч. финансови. Това също е факт. Така че недейте да селектирате и подбирате неща, които да обслужват определена политическа теза, още по-малко да всявате страх и несигурност в хората, което действително вече е опасно и смятам, че не е коректно.
Когато говорим за данни, също ще помоля да ги цитирате конкретно и коректно. Ако говорим, никой не отрича, че инфлацията през миналата година беше действително особено висока. Затова има маса икономически обяснения, в т. ч. и световни: не само цените на горивата, цените на хранителните продукти, много други аспекти като обемът на преки и чуждестранни инвестиции в България, които увеличават паричната маса, увеличаването на работните заплати, особено в частния бизнес – за една година 24% са се увеличили, а и много други неща.
Погледнете данните за тази година. През първия месец инфлацията беше действително по-висока – 1,4%, през втория – 1,1%, през третия – 0,8%, през м. април – 0,7%. Това са официалните данни на Националния статистически институт. Според прогнозите на независими експерти, а не на правителството се очаква тази тенденция да се запази и през лятото. Разбира се, ние живеем в един свят, който става икономически доста несигурен. Това е факт. Всички виждате процесите в Съединените щати и влиянието на тези процеси върху европейската икономика.
Но искам много категорично да ви кажа, че българската банкова система продължава да бъде стабилна, добре капитализирана и ликвидна, независимо от наблюдаваните колебания на международните финансови пазари през последните няколко месеца. Капиталовата адекватност на банковата система е над изискванията. Въведената нова рамка за измерване на капитала - Базел ІІ, както се нарича от професионалистите, през 2007 г. наложи на банките да осигурят допълнително капиталово покритие на различните видове рискове. Ликвидността остава висока и се подкрепя от устойчив приток на финансови ресурси. Доверието на икономическите агенти в банковата система е високо, като привлечените депозити се увеличават 32% на годишна база към м. март 2008 г. Качеството на кредитните портфейли на банките се запазва добро, като се увеличава делът на редовно обслужваните кредити.
При настоящото стабилно икономическо развитие на страната и следваната благоразумна макроикономическа политика не се създават предпоставки за евентуална финансова криза. Банковата система се притежава основно от големи европейски финансови институции, които не са реализирали сериозна загуба вследствие на световната криза, което ограничава риска от евентуално намаляване на постъпващите финансови ресурси в България. Акумулирани са значителни валутни резерви, които нарастват устойчиво през последните няколко години и осигуряват високо покритие на паричната база – 176%, и на паричното предлагане – 56%. Те покриват внос за около шест месеца на страната към м. март 2008 г.
Всички тези данни са ясно свидетелство за стабилността на Паричния съвет, което е основна предпоставка за гаранцията на доходите и спестяванията на гражданите. Тази политика на правителството ще продължи по много категоричен и ясен начин. Депозитите на гражданите са гарантирани в много голяма степен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От началото на 2007 г. гарантираната сума по влоговете се увеличи от 25 на 40 хил. лв. Към края на м. март 2008 г. негарантираните влогове на граждани и фирми съставляват едва 0,7% от всичките банкови депозити. За домакинствата този процент е 0,5. Консервативната инвестиционна политика на фонда, както и строгият надзор върху дейността на банките гарантират обезпечеността на влоговете и стабилността на банковата система.
Споделям мнението, че в последните три години се наблюдават относително висок търговски дефицит и дефицит по текущата сметка, но основен фактор за тяхното формиране е динамичното развитие на българската икономика и в частност значителното ускоряване на инвестиционната активност. България е водеща страна в Централна и Източна Европа по приток на преки чуждестранни инвестиции, на първо място, ако съпоставим с обема на икономиката и броя на населението – над 6 млрд. евро за миналата година. Без съмнение това стимулира вноса. Но през първите месеци на 2008 г. износът от страната продължава да нараства стабилно, като темповете на растеж на износа надминават тези на вноса – мисля, че за първи път.
Дефицитът по текущата сметка забави значително своя ръст и за първото тримесечие на тази година възлезе на 5,1% от БВП при 5,4% за същия период от 2007 г. Притокът на преки чуждестранни инвестиции играе важна роля във финансирането му, като нетните финансови потоци към страната осигуряват неговото покритие.
Печалбите на фирмите са високи и позволяват регулярно обслужване на техния външен дълг. Размерът на валутните резерви на БНБ покрива над 125% краткосрочния външен дълг на страната.
Правителството предприема мерки, насочени към подобряване на бизнес средата чрез либерализация на процедурите за разкриване на бизнес, въвеждане на електронния регистър от началото на 2008 г., доразвиване на процеса на обслужване на едно гише и много други дейности.
За нас е важно да водим политика, която да гарантира дългосрочната конкурентоспособност на българската икономика.
Но ще повторя: фундаментът на всяка една политика – икономическа или социална, е гарантирането на финансовата, фискалната стабилност, валутния борд и банковата система.
И когато предлагате много ваши благородни инициативи за още по-големи разходи в една или друга сфера, моля, винаги имайте предвид и другия баланс. Страна като България, която е с все още млада, крехка, динамично развиваща се икономика, се нуждае и от котви за стабилност и от резерви, които са нужни, за да гарантираме точно сигурността на всеки един гражданин на страната.
Затова водим такава балансирана политика. И не всичко, което и аз бих искал да направя, мога да го сторя, отчитайки рисковете и нестабилната външна среда, защото първото е стабилността, а следващото е решаването на всички останали проблеми. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер! Добре знаете, че причината, за да Ви задам този въпрос, е именно моето притеснение за финансовата стабилност. Стремя се да дам конкретни решения за това да подпомогнем вашето правителство и гражданите на Република България.
Точно затова Ви попитах: какво лошо има в този пакет от три законопроекта, които ние със Стела Банкова постоянно внасяме в пленарната зала, защо не ги приемате – гарантиране на влоговете, премахване на наказанието за предсрочно връщане на кредит и наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Ще Ви кажа и друго. В края на м. януари Българската народна банка предупреждава, че прекомерното раздаване на кредити от страна на българските банки повишава рисковете пред финансовата стабилност. Днес раздадените кредити са над 40 млрд. лв., като над 25 милиарда са раздадени на големи фирми. Често тези фирми са свързани по един или друг начин със собствениците на определени банки.
Според БНБ обемът на раздадените кредити е много близък до обема на привлечените средства. Казано направо, огромната част от влоговете на гражданите вече е раздадена като кредити.
Господин премиер, повярвайте, че част от кредитните милионери, които са получили необезпечени кредити, ще направят всичко възможно, за да атакуват финансовата стабилност и фиксирания курс на лева. Само така те ще обезценят онова, което имат да връщат на банките. Това ще стопи за съжаление и спестяванията на българските граждани. Видяхме този сценарий през 1996-1997 г.
Големият въпрос тук е: чия страна ще вземе българското правителство и българският парламент, колеги – на вложителите или на кредитните милионери?
Ще подкрепите ли, господин премиер, този пакет от закони, за който Ви говорих – за гарантиране влоговете, за наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити, за премахване на наказателната такса за предсрочно връщане на кредит2 Това само ще спомогне за увеличаване на банковата ликвидност, защото ще увеличи паричната маса в банките. Благодаря ви.
Очаквам конкретен отговор, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие питате министър-председателя дали ще приеме вашите закони. Но министър-председателят и правителството не приемат вашите закони, това е работа на парламента.
Господин премиер, имате право на дуплика, ако желаете.
Следва въпрос, зададен от народния представител Николай Камов относно инициативата за борба с корупцията към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател! Преди да задам моя въпрос, искам да отбележа едно интересно обстоятелство. Всички мои въпроси към Вас до момента са съвпаднали с новините, тоест с прекъсване на излъчването на парламентарния контрол. (Шум, реплики.)
Тъй като не си и помислям, че някой се е погрижил за това, установявам, че парламентарният контрол в Република България практически отменя теорията на вероятностите.
Въпросът ми е свързан с нещо, което Ви е известно. В края на 2006 г. лансирах една инициатива пред Комисията за борба с корупцията в Народното събрание. През м. февруари м.г. тя единодушно я одобри. След това зададох въпрос към Вас, пред мен е и стенограмата с категорично положително отношение.
Става дума за това, предвид на високото ниво на корупция у нас и голямата чувствителност към еврофондовете във всяко едно отношение – ето сега и Европейската комисия с тревога прави сериозни забележки към България за управлението им, правителството да публикува всяка година списък от стоте най-големи потребители на еврофондове у нас.
Това е само прозрачност. Изрично подчертах още тогава, че не разглеждам този списък като негативен, напротив. Дори трябва да бъдат насърчавани тези, които използват тези възможност.
Във Вашия отговор Вие споменахте, че може би това налага промени в законите, специално в Закона за обществените поръчки. Аз направих проучвания. Не се налага такава промяна, достатъчна е добрата воля на правителството. Проблемът е, че до момента нищо не се е случило.
Затова сега отново Ви питам: след като на 1 юни Вие категорично одобрихте тази инициатива, дали правителството ще публикува тези сто най-големи потребители на еврофондове в Република България – български или чуждестранни фирми? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Има още време до 12,00 ч., до прекъсването за новините.
Първо, ще потвърдя, че изключително позитивно се отнасям към Вашата инициатива. И това не е само инициатива. Списъкът с бенефициентите, на които към настоящия момент е отпусната безвъзмездна финансова помощ от фондовете на Европейския съюз, са публикувани на Единен информационен портал www.eurofunds.bg и електронните страници на управляващите органи на оперативните програми, съответно изпълнителни агенции по предприсъединителните фондове.
Аз бих могъл да говоря изключително дълго, но помолих да извадят от Интернет тези гигантски списъци с конкретни проекти – съдържанието на проекта, общината, в която е реализирано, името на фирмата, общ бюджет на проекта, размера на предоставената помощ и продължителност на изпълнение на проекта. Помолих изрично да се направи това, защото, както разбирате, нямам време да следя всички проекти, но това са данните. Има ги и на английски език. На базата на това не е никакъв проблем при малко усилия да се извадят стоте най-големи бенефициенти. И нямам нищо против, бихме могли да помолим в рамките на този сайт това да бъде отделено като подраздел на общите списъци. Няма никакъв политически проблем и никакви тайни не може да има. Информацията относно одобрените за финансиране бенефициенти, се актуализира редовно в съответствие с разпоредбите за публичност и прозрачност на Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от оперативните програми и програма ФАР на Европейския съюз и Постановление № 6 на Министерския съвет от 2007 г. за създаване на Единния информационен портал. Благодаря ви за вниманието.
Но всякаква нова инициатива в тази посока – как да бъде още по-ефективно и прозрачно това, можете да я предоставите и на мен, и на вицепремиера госпожа Меглена Плугчиева. Вярвам, че ще направим всичко възможно да бъдат реализирани, както и това, което ви представих току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов – право на реплика.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Аз искрено се радвам, че Вие още веднъж потвърдихте Вашето положително отношение. Особено в сегашния момент реализацията на подобна стъпка е от особено значение за България. Едва ли е необходимо точно на Вас да го казвам.
Но все пак, уважаеми господин министър-председател, тук става дума за нещо по-различно. Мисля, че добър пример е Министерството на държавната администрация и административната реформа, което на своя сайт публикува крайните, спечелили проекта бенефициенти. Мога да посоча оперативна програма „Административен капацитет” – средства, които се финансират от Европейския и социален фонд. Тоест, пределно ясно е къде парите на европейските данъкоплатци, а и на българските, защото те са съвместни, отиват в крайна сметка.
Има затруднения по програма ФАР – стига се до четворката, която обикновено отива при конкурса и няма яснота кой го е спечелил. Подобни случаи има и по много други програми, където е много трудно в крайна сметка да се установи кой е спечелил проекта, ако някой тръгне да търси това. Мисля, че правителството само ще спечели, ако направи конкретно това – публикува официалния списък. И нека той бъде годишен, да не се затруднява работата, за да се знае, че за изтеклата година това са най-големите потребители.
Впрочем още веднъж искам да кажа – вероятно по този начин ще се разсеят и много слухове, които вървят в пресата и могат да се окажат неверни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Това по-скоро не е дуплика. Искам да кажа, че това, което помолих да ми извадят, касае точно програма ФАР. Става дума за финални бенефициенти с конкретно название и името на фирмата, която е спечелила, с названието на проекта и неговото основно съдържание, с общината, където е регистрирано и размера на финансиране на съответния проект.
Разбира се, ще проверя още веднъж, но волята на правителството е цялата информация за всички спечелили по ФАР, по ИСПА, по оперативните програми да бъде достъпна за българските граждани. Нещо повече, ние сме в процес на обучение – цялото ни общество, в това число и бенефициентите, за това как се работи с европейски фондове. Защото още съществува представа за това, че ние чакаме те да дойдат. Аз дори, пътувайки, видях такъв билборд: „Очакваме европейските фондове да дойдат”. Като торба с пари. Те не идват без усилия. Трябва да бъдат изработени с конкретни и добри проекти. И правителството подготвя втори кръг на информационната компания „Бъди активен” – много по-технологичен, насочен директно към бенефициентите, който ще се организира из цялата страна с общини и неправителствени организации и представители на бизнеса. Тези три категории са основните бенефициенти. За да бъдат допълнително разяснявани процедурите, които са достатъчно сложни и технологично, и професионално. Така че никаква инициатива за прозрачност не може да срещне съпротива или бойкот от страна на правителството, в това число и от мен, господин Камов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
По програма сега трябваше да отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Оказа се, че той има неотложна задача, но ще отговори малко по-късно днес.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров.
Имате думата, господин Димитров, да зададете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа!
В последно време зачестиха случаите, в които различни такси се увеличават необосновано. Таксите не са данъци и те трябва да отразяват единствено непосредствения разход за извършване на дадена услуга.
Един от случаите, който касае господин Джевдет Чакъров, са така наречените продуктови такси за опаковки, които трябва да се събират и плащат за обработване на отпадъчните материали от опаковките. Преди малко повече от месец заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев каза, че поради високата инфлация в България, която е 12,5%, продуктовите такси за опаковките трябва да бъдат увеличени предсрочно. Подобни аргументи са, на първо място, неверни, и на второ, несериозни. Когато се увеличават таксите с всякакви неверни аргументи, като да речем общата норма на инфлацията или другият често използван аргумент, че дадена такса не е променяна дълъг период от време, крайният резултат е предсрочното поскъпване на продуктите. И това, господин министър, не трябва да се случва.
Затова се обърнах към Вас с въпрос: не беше ли планувано тези такси – таксите върху продуктовата опаковка, да не бъдат променяни до 2011 г.? Не беше ли такава Вашата позиция и на Министерския съвет? Смятате ли, че повишаващата се инфлация може да бъде аргумент за подобно увеличение на практика на облагането на хората? И не смятате ли, че подобни практики в България трябва да бъдат спрени и прекратени, тъй като излишно ощетяват потребителя. Не е хубаво, господин министър, кой каквато идея му щукне, кой каквато идея му хрумне, да увеличава такси в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега ми съобщиха, че от ръководството на Българската национална телевизия ни информират, че прякото излъчване на днешния парламентарен контрол не е прекъсвано за новините и ще продължи до 14,00 ч. Така че, господин Камов, Вашият въпрос, Вашата изява днес е била пряко предавана по радиото и телевизията.
Имате думата, господин Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди да Ви предоставя конкретната реална ситуация, аргументи и решения, които са взети по отношение на актуализация на размера на продуктовата такса, бих искал да Ви кажа: да, наистина Вие сте добър икономист, но аз ще Ви препоръчам наистина да прегледате Закона за опазване на околната среда, политиките, които се водят там, и целите, които са заложени.
В отговор на Вашето питане, аз отново ще се върна накрая към Закона за опазване на околната среда и разпоредбите, които там са ясно и точно разписани. Те са подкрепени от всички народни представители, както от предходното Народно събрание, така и от настоящето, с корекциите и измененията, които са направени.
Конкретно по предложението за увеличение на продуктовата такса за опаковки ще кажа, че то първоначално бе направено от представители на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, които представляват бизнеса.
Беше направен експертен анализ, включително и с участието на представители на бизнеса, който показа, че предвижданията за запазване на стойностите, включително до 2011 г., както и за следващите години, без промени са обикновено необосновани на фона на повишаващите се цени. Това наистина би довело до недостиг на средства за самите организации по оползотворяването с оглед изпълнение на целите, които стоят пред тях за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, масово разпространяващи се в употребата на стоки, опаковани в опаковки.
За периода от въвеждането на продуктовата такса за опаковки през 2004 г. до момента наистина има увеличение на цените на горивата, еленергията, довело до увеличение на транспортните и други услуги, необходими за функциониране на самите системи за разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки. Инфлацията също е един от факторите, но не основният.
Постоянният размер на продуктовата такса наистина би затруднил работата на самите организации пък и на субектите, които индивидуално изпълняват ангажиментите си, съгласно разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците. Не виждам да е реалистично поддържането на постоянни цени и едновременно да се изпълняват целите, които седят пред нас.
Неефективното функциониране на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки от своя страна би поставило под въпрос изпълнението и на националните цели за оползотворяване и рециклиране на отпадъците от опаковки, които са част от поетите от страната ни ангажименти пред Европейския съюз в областта на управлението на отпадъците.
Реално опаковката има дял в опакованата стока от около 2-3% от крайната потребителска цена, което означава, че увеличението на продуктовата такса не би следвало да се отрази върху крайната цена на продуктите. В наредбата за определяне на реда и размера за плащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, е предвидена възможността продуктовата такса, респективно възнаграждението за плащане към организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, да бъдат включени извънсчетоводно в цената на продукта като част от неговата себестойност.
Прилагайки принципа „отговорност на производителя” лицата, които пускат на пазара опаковани стоки, би следвало да поемат незначителното увеличение на разходите за тяхна сметка, без да изменят крайната цена на продуктите. В много от случаите субекти, които участват в организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, декларират, че това е така.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, в заключение бих искала да Ви кажа, че страната ни има поети ангажименти. Тяхното изпълнение е конкретна, непосредствена цел пред нас. Те са ясно и точно разписани в Закона за опазване на околната среда, в Допълнителните разпоредби, в § 9. Те бяха актуализирани и допълнени с оглед на новите изисквания и цели, които стоят пред нас.
За съжаление аз днес тук от трибуната на Народното събрание не мога да кажа организациите, които работят, особено в сферата на оползотворяване на отпадъци от опаковки – първите пет, вече са шест, че работят ефективно. Аз одобрих техните одитни доклади с много бележки, с много препоръки като целта, която е пред нас – да има ефективно, разделно сметосъбиране на този етап, не бих могъл да кажа, че е постигната. По-скоро не е постигната и трябва да работим, за да я постигнем. Това важи за сферата на електрониката, за сферата на излезлите от употреба автомобили, маслата и т.н. Във всички тези направления - допълнителни материали, пластмаси и т.н., тези цели стоят пред нас и ние трябва да ги изпълняваме, както и да отчитаме, че реално ги изпълняваме, а не само счетоводно, с прехвърляне чрез финансово-счетоводна акробатика. Това са цели, за които аз ще работя, те да бъдат изпълнявани. За да се реализират тези цели това, което в момента се предвижда като продуктова такса, е потребност. Друг е въпросът, че организациите сами определят и тази продуктова такса в повечето случаи е един минимален процент от заложената продуктова такса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Той има право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, откривам едно важно противоречие във Вашите думи, а то е именно следното – Вие казвате, че с тези такси трябва да се извършват конкретни услуги. Точно това го няма. И когато един заместник-министър в лицето на господин Чавдар Георгиев казва, че сега ще увеличим продуктовите такси върху опаковките, защото инфлацията е нараснала, очевидно е, че този заместник-министър няма идеята да бъде отнесен този разход към конкретната услуга.
Затова моята съвсем конкретна молба към Вас е следната: всяка промяна на такси трябва да бъде съпроводена с много конкретен разходен анализ на променените разходи. Публикувайте го на Вашата страница в Интернет, като се заговори за промени в таксите, как за различните видове опаковки са нараснали разходите за тяхната преработка и това налага промяна в таксите.
Днес чета в пресата, че ще има нова екотакса за автомобилите. Вече са възможни интерпретации: тя щяла да се използва за подобряване на въздуха, както и други възможни. Когато говорите за нова такса, отново става въпрос за такса на автомобилите, отнесете я към конкретния резултат отново за хората – какво точно ще се промени, какво точно покрива тази екотакса, какви точно разходи покрива?! Защото таксите, уважаеми колеги, не са данъци, а в България таксите се използват точно като данъчно облагане. Никой не знае точно за какво отиват тези средства и никога промяната в таксите не се съпровожда с подобен разходен анализ. Това никъде го няма, така че моят конкретен въпрос към Вас, господин министър, е следният: като променяте такси, напишете разходен анализ, публикувайте го на сайта на вашето министерство, а да няма заместник-министри като господин Чавдар Георгиев, които да се появяват пред медиите и да казват: понеже имаме висока инфлация, като се събрахме тази сутрин, гледайки високата инфлация, решихме да повишим таксите.
Подобен подход е некоректен и той показва, че въобще не се мисли тези такси да покрият конкретната услуга, която трябва да се свърши. И точно това трябва да се промени. Тук трябват усилия от Ваша страна – да не може да се променя такса без да няма конкретни разходов анализ, за конкретните опаковки колко струва тяхната преработка и вече необходимостта таксата да покрие разхода.
За колите – същото. Сега, ако ще въвеждате екотакса за автомобилите, според мен не е правилно. Хората и всички ние плащаме достатъчно видове данъци, за да има сега и екотакса върху автомобилите, не виждам разумна причина за това. Неслучайно преди около две години Ви зададох подобен въпрос и, надявам се, тогава въпросът спомогна за невъвеждането на подобна екотакса. Сега отново Ви призовавам: ако няма яснота тази такса какво конкретно ще покрива като разход, аз не виждам и стимул хората да я плащат. Трябва да е ясно какво точно ще се случи от това, че един човек ще си плати таксата, в случая екотаксата за автомобилите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър – имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз предполагах, че Вие внимателно сте ме слушали и предполагах, че имате тази информация, но явно ще се наложи още веднъж да Ви кажа, че над 90% от тази дейност, която Вие в момента коментирате, се извършва от бизнеса чрез организациите за оползотворяване в различните направления.
Законодателството в сферата на околната среда дава тази възможност – целите да се постигат по три начина: първият начин е чрез организациите за оползотворяване, вторият начин е чрез индивидуално изпълнение, а тези, които не са се организирали в организации или са на индивидуално изпълнение, заплащат в Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда. Предприятието в момента има дял под 4%, индивидуалното изпълнение е от 3 до 5% в различните направления, тоест над 90% от цялата тази дейност се извършва от организациите за постигането на целите.
Аз изрично посочих още в началото на моя отговор, който предоставям на Вас, на всички уважаеми народни представители, на цялата общественост, че инициативата за актуализацията на цените на продуктовата такса първоначално дойде именно от организациите, представляващи бизнеса. Ако Вие се съмнявате в бизнеса, който се е самоорганизирал, е друг въпрос, но на тях е предоставено да постигат тези цели при най-минимално натоварване, те самите нямат интерес от повишаване на цените с оглед да има по-голямо потребление, да има по-голяма консумация. Ние всичко това като правителство, като министерство сме предоставили на бизнеса.
Аз казах, че одобрих техните одитни доклади, където всичко това е представено, но реално не се работи за съжаление в повечето направления. В определени направления вече целите се постигат и ние можем да посочим най-достойно пред нашите партньори и най-вече за нас – улиците да са ни чисти, старите автомобили да ги няма.
А що се отнася до екотаксата за автомобилите, която визирате, искам да Ви кажа категорично от най-високата трибуна, от трибуната на Народното събрание, че ние сме в диалогичен режим. Аз съм за диалог и диалогичност и с бизнеса, и с потребителите ще обсъдим този въпрос. Ако наистина се реши, ще намерим най-оптималните параметри на тази такса. Ако не се възприема, няма да се наложи.
Но за съжаление според статистиката, която е за страната, ако позволите, уважаеми господин председател, само още няколко секунди, близо 30% от автомобилния парк в страната е над 20-годишен. От 10 до 20 години е към 40%. Много малък е процентът на автомобилите, които са от една до десет години. Добра е тенденцията, че през последните няколко години се закупуват много нови автомобили. Това е правилният подход, първо, с оглед на сигурността на всички ни по пътищата и, второ, на емисиите, които са в населените места. Представете си по пиковите часове какво се получава от старите автомобили, които емитират неколкократно пъти повече в големите градове.
Това са целите, които стоят пред нас. В една диалогична среда, консенсусно аз искам да поставим цели, да вземем съответните решения и да реализираме политиките, които стоят пред нас, и целите да ги постигаме заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Яне Янев към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров. След като министър Чакъров отговори на народния представител Яне Янев, ще се върнем към въпроса на Владимир Кузов към министър Даниел Вълчев.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин председател, искам обаче преди да започна, да поясня, че министрите са функция на волята на народното представителство, а не обратно и все пак да си имаме уважението в тази зала кой кой е.
Моето питане е относно политиката на Министерството на околната среда и водите спрямо изискванията на Европейската комисия. Преди три месеца отправих към Вас питане относно политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение издаването на комплексни разрешителни за индустриални обекти, които са източник на големи атмосферни замърсявания. От Вашия отговор останах с убеждението, че Министерството на околната среда и водите подхожда отговорно към тази проблематика. Но все пак искам да Ви напомня, че преди по-малко от месец Европейската комисия изпрати на девет държави членки първо писмено предупреждение за това, че не са издали разрешителни за работата на промишлени инсталации в съответствие с Директивата относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Тези страни, сред които и България, имат голям брой инсталации, за които няма издадени нови разрешителни, и поради тази причина Европейската комисия започва наказателни процедури срещу тях. Въпросните инсталации продължават да работят без пригодността им да е оценена по действащите европейски критерии.
За сведение искам да поясня, че цитираната директива е един от основните нормативни документи на Европейския съюз, които кодифицират тези изисквания. Основната цел на директивата е да се предотвратят и контролират промишлените емисии във въздуха, водата и почвата. Според сведения от Европейската комисия като основен източник на тези емисии са посочени редица индустриални предприятия, в това число и “Кремиковци”. Сега обаче въпросът не стои и не се поставя само и единствено до “Кремиковци”, нито просто до комплексните разрешителни, нито единствено до базовия проблем – екологичните щети. Въпросът на Европейската комисия беше преведен на по-ясен език: Министерството на околната среда и водите готово ли е да изпълни европейските нормативи?
И затова моите конкретни въпроси са: по какви причини се стигна до посочените наказателни мерки от страна на Европейската комисия? Какви конкретни действия ще предприемете за предотвратяването на санкциите, които евентуално ще наложи Европейската комисия, и ако не изпълните задълженията си в определения срок, кой ще поеме отговорността за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев. Даже не използвахте докрай времето.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Във връзка с въпросите, които повдигате, бих искал да Ви информирам за следното. Да, аз наистина Ви отговорих само преди няколко дни по отношение на “казуса Кремиковци” и комплексното разрешително за “Кремиковци”. Бих искал да Ви уверя, че наистина екипът на Министерството на околната среда и водите още в самото начало работи по издаването на останалите комплексни разрешителни, но забавянето в издаването на комплексните разрешителни спрямо крайния срок, определен с Директива 9661 на Общността, се дължи на две основни причини. За съжаление, първо, на закъснение при подаването на заявления от страна на операторите и на второ място, на тежката и трудоемка процедура. Тази дейност основно се извършва от Изпълнителната агенция по околна среда.
За преодоляване на закъснението бяха предприети следните мерки. И уверявам Вас, всички уважаеми народни представители и цялата общественост - това бе сторено далеч преди ние да получим официално предупреждението, което Вие посочихте. Регионалните инспекции по околната среда и водите също се включиха и направиха необходимите предписания и осъществиха контрол за подаване на заявления от всички закъснели оператори, експлоатиращи инсталации, за които се изисква и издава комплексно разрешително.
С моя заповед от 9 април 2008 г. определих отговорностите на структурите в Министерството на околната среда и водите за приоритетно разглеждане и вземане на решение относно издаването на комплексни разрешителни на всички действащи инсталации. За изпълнението на това са организирани всички наши структури, компетентните дирекции в централната администрация, Изпълнителната агенция по околната среда, регионалните инспекции по околната среда и водите, басейновите дирекции. Приет е стриктен ускорен график за разглеждане на подадените заявления. Съгласно графика процесът по издаване на оставащите комплексни разрешителни за действащи инсталации ще приключи до 30 септември настоящата година.
Оставащи за издаване комплексни разрешителни са основно в два сектора промишлени дейности по Приложение № 4 от Закона за опазване на околната среда, а именно инсталации за интензивно отглеждане на птици или свине и, второ, депа, приемащи над 10 тона отпадъци на денонощие. В графика за ускорено издаване на разрешителните инсталациите са разделени в три групи, но не по сектори, а според етапа на процедурата по издаването. В изпълнението на графика към момента вече предстои да подпиша 34 проекта на решения за издаване и неиздаване на комплексни разрешителни за действащи инсталации. Вие лично ще бъдете уведомен за комплексните разрешителни, които вече са придвижени.
Бих искал наистина, уважаеми господин Янев, уважаеми дами и господа народни представители, да ви уверя, че екипът на Министерството на околната среда и водите с всичките си структури полага необходимите усилия.
Що се отнася до предупреждението, което получихме от Европейската комисия, да, за съжаление, има такава процедура, но тя е рутинна. Първо се извършва предупреждение, след което, ако няма предприемане на мерки и действия, ако не се постигнат целите, които стоят пред нас, и няма придвижване и положително решение по казусите, тогава се преминава към следващи фази на прилагането на инфринджмънт процедурата.
Аз Ви уверявам, че по отношение на всички тези комплексни разрешителни ние ще предприемем необходимите действия и мерките да бъдат придвижени и издадени.
Както и Вие посочихте, основният проблем остава с „Кремиковци”, където за съжаление на този етап е налице едно много сериозно закъснение в привеждането в съответствие и постигане на съответствие с екологичните норми и изисквания. Надяваме се по-скоро да има субект, който евентуално да поеме такива ангажименти, защото, както Ви казах и в предишния ми отговор към вас, уважаемите народни представители и към цялата общественост, компромис със здравето на двумилионен град и замърсяването на околната среда няма да направя, така както през предходната година, април месец, отказах издаването на комплексно разрешително. Тоест само ако се изпълнят екологичните изисквания и се приведе в съответствие с екологичните норми и изисквания бих издал комплексно разрешително за „Кремиковци”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев за два доуточняващи въпроса към господин министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Понеже завършихте с „Кремиковци”, господин министър, бих искал да попитам Министерството на околната среда и водите две различни институции ли го управляват или един министър? Защото се получава така, че Вашият заместник Чавдар Георгиев в един от най-четените ежедневници веднъж твърдеше, че вероятността да бъде издадено комплексно разрешително на „Кремиковци” е много малка или почти не съществува, а на другия ден имаше опровержение лично от него, в което той твърдеше точно обратното. Все пак Вие като принципал би било редно да поясните този въпрос, защото по този начин обществеността се обърква и дезинформира.
Бих искал да Ви попитам способно ли е министерството да провежда управляващата политика, която да гарантира както защитата на населението от промишлените отрови, за които стана въпрос, така и доброто име на България пред Европейската комисия? Защото Вие казахте, че това са рутинни процедури по отношение на налагането на санкции, но все пак какви са гаранциите за превенция от страна на вашето ведомство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на господин Янев.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! По отношение на „Кремиковци”, както и в отговора, който Ви дадох само преди няколко дни, Ви посочих всички етапи на подновената процедура за издаването на комплексни разрешителни за „Кремиковци”. Знаете, че срокът е октомври месец на настоящата година. Ние все още очакваме по-голяма конкретика, предложения и ангажименти от страна на „Кремиковци”, така че там отговорностите са пред нас и естествено не е редно предварително да се произнесем. Произнасянето ще стане през м. октомври.
Както Вие сам посочихте, по тази директива за комплексните разрешителни 9 са страните, към които се отправя предупреждение. Нашата страна е една от тях. Аз уверявам Вас и всички уважаеми народни представители, че екипът на Министерството на околната среда и водите няма да допусне на страната ни да се налагат санкции. Тоест ние в срок ще се справим с издаването на комплексните разрешителни. Аз съм представил актуализирания ускорен график пред Европейската комисия и по други поводи. За „Натура” и за този казус съм поискал среща с еврокомисаря по околната среда господин Ставрос Димас. Така че ние сме в диалогичен режим и каквото е необходимо от наша страна, ще бъде изпълнено.
Мога да приветствам и бизнеса, който се отнася много отговорно и сериозно. Със съжаление мога да кажа, че много трудно приканваме и реално подават заявления някои общини, които трябваше да подадат съответните заявления за депата за отпадъци, които попадат в приложното поле на опазването на околната среда, за които трябва да издаваме комплексни разрешителни. А без те да подадат заявление и да попълнят необходимата документация да бъдат партньори в този процес, трудно се случва. Но този процес вече стартира и след като имаме това предупреждение, аз съм по-скоро оптимист, че ще съумеем всички заедно да направим необходимото, така че да издадем всички комплексни разрешителни и ще ги издадем. Казвам го ясно и категорично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Чакъров.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, ние от опозицията също искрено се надяваме да не се стига до наказателна процедура заради неизпълнени задължения. Защото знаете, че тя може да премине на следващ етап, тоест второ и последно писмено предупреждение и след това сезиране на Европейския съд. А причината за това може да бъде и това, което България не е сторила по отношение на емисиите парникови газове, които България излъчва през 2010, 2015, 2020 г. Тоест българската страна не само че няма да изпълни изискванията на Европейската комисия, но и няма да предостави необходимата информация и планове за дейностите, които трябва да предприеме, ако не се ускорят сега всички процедури.
Искам да Ви напомня нещо много важно – че част от тези предприятия, които трябва да получат комплексни разрешителни, като птицеферми и свинеферми, са получили много сериозни субсидии по САПАРД, но на практика в технологично отношение не отговарят на екологичните изисквания и се задават много въпроси в Европейската комисия как едно предприятие, което е получило, да речем, два или три милиона по САПАРД, не е оборудвано, за да може да отговори на тези екологични изисквания. А такива са доста предприятия и ще се стигне до странни парадокси. Както и по отношение на дебата за отпадъците на някои общини, които също са усвоили немалко средства, но каква част от тях са използвани в тази посока е въпрос на друг коментар и може би на сезиране на компетентните институции.
Така че аз Ви желая успех в недопускането на България да бъдат наложени екологични санкции! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Владимир Кузов, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Кузов, моля да зададете Вашия актуален въпрос.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, на 20 март 2008 г. в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в гр. София в час по английски език с преподавател Красимира Байчева, в ХІІг клас се случва инцидент, в който ученици упражняват насилие върху учител Байчева. След часа потърпевшата учителка веднага уведомява класната ръководителка на 12г клас и помощник-директора на училището Генева, а тя съответно – директорката Мария Баракова.
Пренебрегвайки Ваша Заповед № РД-09-184 (само за пояснение искам да ви кажа, че тук се указва, че директорите на училища, в които са възникнали инциденти, са длъжни в срок от един час да подадат информация на началника на Регионалния инспекторат, а след това в срок от 24 часа да подадат писмен доклад), същата не съобщава за инцидента в Регионалния инспекторат. След пет дни тя заявява на виновните, че ще потули случая, за което Ви прилагам и два броя декларации от посочените ученици.
На 27 март, тоест 7 дни по-късно, е насрочен и педагогически съвет по случая. Предишния ден директорката заявява, че ще участва в съвета, но не идва с оправданието, че имала по-важно съвещание.
Междувременно учениците качват многократно изготвения за случая видеоклип в интернет. Притисната от публичността на случая, директор Баракова свиква педагогически съвет на 14 април 2008 г. и едва на следващия ден, на 15 април, уведомява по надлежния ред Регионалния инспекторат.
С тези си действия вероятно директор Баракова е извършила прикриване на инцидент и грубо е нарушила министерска Заповед № РД 09-184 от 1 февруари 2007 г.
В този ред на мисли, господин министър, Ви моля, ако нямате проблем, да отговорите кратко и ясно, тъй като и моят въпрос ще бъде кратък и ясен.
Наказана ли е директор Баракова за тези си действия и, ако е наказана, с какво? Ако не е наказана, поощрена ли е и по какъв начин? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кузов, благодаря за отправения въпрос, в който Вие визирате един конкретен случай. Разбира се, аз ще изложа фактическата обстановка, която е близка до това, което и Вие самият изложихте. Ще взема и отношение по Вашия въпрос и, ако остане време, бих искал да направя няколко по-общи разсъждения.
Действително, при извършената проверка от министерството беше установено следното. Както спомена и господин Кузов, на 20 март 2008 г. директорът на Професионалната гимназия по подземна строителна и транспортна техника в София - госпожа Баракова, е уведомена от помощник-директора по учебната част госпожа Генева за инцидент в часа по английски език в ХІІ „г” клас с преподавател госпожа Байчева. Преди това помощник-директорът се е информирал за случилото се от разговор с класния ръководител и съответния учител по английски език. В началото госпожа Байчева е обяснила, че ученик от класа е ритнал кошчето и е обърнал бюрото. На искането на госпожа Генева за по-подробно описание и съдействие учителят е обяснил, че стаята е оправена и не се налага да съобщава имената на учениците.
С писма от 21 март директорът на училището е поискал писмено обяснение от класния ръководител и учителя по английски език, тъй като последните не са представили писмен доклад за случилото се.
На 24 март директорът е провел разговор с учениците, посочени в доклада на класния ръководител – да не изброявам сега имената, и че конфликтът е възникнал по повод използването в часа на мобилен телефон от ученика, иззет от учителя, прераснал в размяна на обидни квалификации от двете страни. Искам да обърна внимание на факта, че става въпрос за ученик, който не би трябвало да е в момента в класната стая по английски език, тъй като е в друга група по друг език.
На 25 март директорът е издал заповед, с която е наредил на училищната комисия за противообществени прояви, да разгледа поведението на учениците и да предложи на Педагогическия съвет съответни мерки и наказания. В изпълнение на тази заповед комисията е разгледала случая и е предложила да бъдат наказани по съответната разпоредба, да не я цитирам, тоест с предупреждение за преместване в друго училище.
Отварям една скоба, за да кажа, че тук Педагогическият съвет няма много големи възможности за действие по простата причина, че най-тежкото наказание – „преместване в друго училище”, започва да действа от следващата учебна година, а те са ХІІ клас. Така че тук самите преподаватели, за съжаление, нямат на разположение достатъчно добър инструментариум.
С писмо от 18 април директорът на гимназията е уведомил Софийската районна прокуратура за случилото се, от която е поискана проверка и съдействие по случая. В момента органите на прокуратурата извършват проверка в училището.
Действително, прав сте, господин Кузов, директорът не е уведомил своевременно Регионалния инспекторат по образованието, както е трябвало да направи това по цитираната заповед, поради което ще бъде търсена дисциплинарна отговорност.
Аз бих искал да кажа, че в случая, без да оправдавам директора, според мен това не е много тежко нарушение, първо, защото самите учители не са убедени в тежестта на случилото се, както споменах преди малко. Второ нещо, което бих искал да кажа, според мен този случай далеч не е важен с това, че директорът е уведомил или не е уведомил навреме, тъй като, разбира се, той е станал достатъчно публично известен, още повече, че заснетото от ученика по телефона на 14 април съответно е било излъчено и по „Нова телевизия”.
Това, което мен лично много повече ме притеснява от това, че директорът не е уведомил в сроковете, които и Вие изтъкнахте, е обстоятелството, че такова нещо въобще се случва в клас. Първо, ученик, който не е от съответната група или клас, няма място в класната стая. Второ, не знам дали вече стана ясно, но в българско училище мобилни включени телефони в час не се използват от никого – нито от ученици, нито от учители. Противното подлежи на незабавна санкция. Въобще не поставям пък на обсъждане въпроса как трябва да се държат учениците, донякъде и учителите, но в случая мисля, че учителката по английски няма вина за случилото се.
В резултат бих искал да кажа, че с новия Закон за училищното образование, който се надявам до броени седмици, ако не поне до края на настоящата сесия, ще бъдем в състояние да внесем в Народното събрание, мисля, че трябва да се обединим единодушно около това да има по-широка и разгъната гама, разбира се и поощрения, но също така и санкции от различен характер, тъй щото дисциплината в българското училище много рязко да се повиши още от следващата учебна година. Затова ще трябват общи усилия, разбира се както на институциите, така и на всички участници в образователния процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз си задавам този въпрос, тъй като ще Ви попитам и по надлежния ред за писмен отговор: имате ли информация, че директор Баракова е била освободена през 1993/1994 г. като директор на 53-то училище със съмнение за някакви документни измами?
Другото, което е много интересно – самата директор Баракова е била назначена като директор на професионалната гимназия след конкурс, където е спечелила първо място, но, забележете, отзад напред.
Казвам го не за друго, а затова, че в основата на тези действия може би, казвам „може би”, да има и някаква корупция, тъй като Ви напомням, че тя е била класирана на първо място, но отзад напред по точки, а е била назначена като директор.
В този ред на мисли естествено, че не оправдавам грубото поведение на учениците в училище, но и тези, които са призвани да пазят и училището като институция, и всички закони да бъдат спазвани, като директор Баракова са длъжни, независимо от всичко, да ги изпълнят в указания от Вас ред и порядък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кузов! Аз по принцип избягвам да правя дуплики, но така или иначе в случая ще се позволя да кажа няколко думи. Да, дисциплинарна отговорност ще бъде търсена, господин Кузов, но бих искал да кажа и следното. Не по мое време е станал този конкурс, за който Вие говорите. Мога да кажа само, че конкурсите, които ние проведохме в края на миналата и началото на тази година, бяха много справедливо, открито и прозрачно проведени.
Самият факт, че нямаше атакувания – било по съответния ред, било просто чрез едно по-усилено говорене, доказа това.
Искам да кажа, че твърдо стоя зад всички български директори, които по един ясен и категоричен начин отстояват реда в училището, което им е поверено. Ако има конкретни бележки към тяхната работа, сигнали и т.н., това се установява по съответния ред. Дотогава това е един от директорите в българските училища, който, дори само поради този факт, според мен заслужава съответното уважение, без лично да познавам госпожата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първо, питане от народния представител Евгени Чачев към министър Мутафчиев.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, на третата година от мандата си, на последното заседание на Съвета за координация и контрол по изграждане на инфраструктурата, премиерът Сергей Станишев призна, че големи проекти за няколко милиарда закъсняват сериозно, както закъснява и усвояването на милиардите евро от европейските фондове. Призна го, забележете, само три дни след дебата по вота за недоверие към правителството, на който дебат и Вие, господин министър, се пънехте от тази трибуна да доказвате колко добре изграждаме инфраструктурата и колко добре усвояваме парите.
За съжаление, реалността всички я знаем. Сред най-изоставащите са: отсечката Любимец-Харманли от автомагистрала „Марица”; втори Дунав мост при Видин-Калафат; железопътната линия Пловдив-Свиленград; а да не говорим за автомагистрала „Тракия”, където провалът беше пълен. Докладът на Съвета посочва като причини тромавите отчуждителни процедури, лошото качество на предпроектните проучвания и тръжните книжа, както и слабия контрол върху самите процедури.
Разбира се, както каза премиерът, виновни са лошите закони. Затова, виждате ли, ще променим Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за концесиите, Закона за Черноморското крайбрежие - и ги променяме с нови корупционни закони.
Транспортното министерство обаче поиска на 18 април т.г. Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” да спре финансирането на четири проекта, финансирани със средства от Европейския съюз.
След извършен одит по Ваше лично настояване са установени нарушения в тръжните процедури на първите за България договори от Оперативна програма „Транспорт”.
В тази връзка е и моето питане към Вас, господин министър. Как установените нарушения от извършения от Вас одит ще се отразят на спрените финансови средства от Европейската комисия на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” по Програма ИСПА и ФАР и кой ще понесе отговорността за това? Каква е политиката на вашето министерство за пресичане на нарушенията във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за излизане от тупика, в който България се намира, пред поредния доклад (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – спиране на парите, да не говорим за прилагането на чл. 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Честно казано, учудих се на експозето, което направихте в началото, тъй като въпросът Ви е съвсем различен от това, което говорихте. Аз не мога преди да дам коректно конкретния отговор, господин народен представител, да не отговоря на това, което Вие казахте.
Искате ли да направим една оценка на закъсненията? Тези проекти, за които толкова много плачете в момента – и за Дунав мост, и за Пловдив-Свиленград, не закъсняха от това правителство. Аз ще Ви кажа точни данни, можете да дойдете да ги проверите в Министерството на транспорта, можете да ги проверите и в Европейската комисия по ИСПА. Закъсненията на моста бяха от предишните правителства. Мостът започна реално да се строи, говоря за Видин-Калафат, по време на това правителство, господин Чачев. В началото на мандата ние успяхме изцяло да оправим финансовите неуредици, които наследихме от вас, успяхме да подготвим тръжната документация, да направим договорите, да сключим тези договори и да започне реално изпълнение. Това успяхме да направим също със Свиленград-Пловдив.
Ще Ви кажа едно от Министерството на транспорта -средствата по ИСПА са някъде около 900 милиона. Благодарение на това правителство ние в момента имаме 95% сключени договори. Остават два договора, които са за техническа помощ. В момента вървят процедурите, господин Чачев.
Ние заварихме 10% от всички пари, които България трябваше да усвои, договори от предишните две правителства. Затова ще Ви помоля бъдете конкретен и точен. Можем да спорим колкото искате.
По въпроса обаче, който ми задавате: как спрените от Европейската комисия финансови средства на страната ни по Програма ИСПА и ФАР ще се отразят на изпълнението на Оперативна програма „Транспорт”. Казвам го, за да бъда коректен и към народните представители, и към зрителите.
Другият Ви въпрос е: каква е политиката на Министерството на транспорта за пресичане на нарушенията? Аз мисля, че Вие във въпроса си дадохте отговори, но ще Ви кажа следното. Господин Чачев, в Министерството на транспорта, в качеството му на структура ангажирана с реализацията, на инвестиционните проекти, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз, към настоящия момент няма констатирани пропуски и наложени санкции, и не съществуват проблеми с финансирането на проектите по Програма „Транспорт”. Наистина ще Ви помоля да бъдете коректен в тази посока.
В административните структури на Министерството на транспорта има изградени системи за управление и контрол, гарантиращи ефективно законосъобразно изразходване на средствата, което се осъществява в съответствие с разписаните и утвърдени процедурни правила за контролни наблюдения, за които, от своя страна, е получено положително становище от Европейската комисия. С решение на Европейската комисия от ноември 2006 г., благодарение на въвеждането на всички тези правила, на спазването им, са изпълнявани проектите по Програма ИСПА и мерките по Програма ИСПА се изпълняват в условията на разширена децентрализирана система, което означава поемане на отговорностите по цялостното управление и контрол по изпълнение на проектите на самия управляващ орган.
Господин Чачев, санкциите, наложени от предприсъединителните програми, са механизъм за въздействие върху процеса с оглед своевременно отстраняване на пропуски и нарушения.
Спирането на финансиране е една превантивна мярка, налагана не само на България, но и на други страни. Това означава, че ако предварително се види, че някъде има нарушение да се спрат съответно тези процедури, за да не се стигне до усвояване на средствата и след това тези средства при последваща проверка да се връщат на Европейския съюз.
В този смисъл тези мерки имат дисциплиниращ ефект. Това е много важно за нас в самото начало, за да се наложи ред, дисциплина и спазване съответно на правилата.
Искам да споделя с Вас, че именно тези мерки за дисциплиниране ще ни накарат да бъдем много по-стриктни и прецизни при изпълнението на Оперативна програма „Транспорт”. Вие дадохте един чудесен пример.
Да, Министерството на транспорта не спря четири проекта, тук да бъдем точни, а два от проектите. Не сме ги спрели, а ние, Министерството на транспорта, отказахме финансиране поради допуснати нарушения. Това стана благодарение на констатациите на вътрешния одит по оперативните програми на Министерството на транспорта.
Днес, между другото, струва ми се, че представители на Центъра за изследване на демокрацията говориха доста неща по отношение на вътрешния одит – че не трябвало да го има в министерствата, а трябвало да мине на централно ниво и предстояла на десницата подобна инициатива. Считам, че е добре да разгледате правилата по усвояване на фондовете, за да не се увлечете и Вие в практика, която ще попречи на усвояването на европейските фондове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Още няколко думи и приключвам, господин председател.
Министерството на транспорта, чрез Дирекция „Координация на програми и проекти”, в качеството й на управляващ орган на Оперативна програма „Транспорт”, е отговорно за коректността и правилното функциониране на системите за направление, наблюдение и контрол на проектите, предвидени за финансиране на програмата.
В тази връзка бе разработен и утвърден процедурният Наръчник за управление и изпълнение на Оперативна програма „Транспорт”. Той вече е в действие – от 2007 г. до 2013 г.
В изпълнение на контролните си функции, господин Чачев, като управляващ орган и с оглед минимизиране на рисковете по усвояване на средствата по програмата, както споделих, беше извършена и одитна проверка във Фонд „Пътна инфраструктура”, а също така и на някои други проекти, които започват да се реализират по Оперативна програма „Транспорт”. На този въпрос ще отговоря конкретно и на господин Иванов.
Завършвайки, искам да кажа, че политиката на управляващия орган в Министерството на транспорта – по отношение както на фонда, така и на останалите бенефициенти, е насочена към установяване и прилагане на ясни правила и процедури за подготовката, възлагането, изпълнението и наблюдението на проектите на ниво бенефициент. Ние стриктно ще прилагаме процедурите по контрол и наблюдение на тези процедури, за да гарантираме максималното усвояване на европейските фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса към министър Мутафчиев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, все пак съм особено щастлив, че за Вас не съществува управлението на Симеон Сакскобургготски от 4 години, а Вие считате вашето правителство за следващото след нас. Така говорихте. Своего рода то действително не съществува, защото специално във вашата сфера 4 години бяха пропилени, не беше направено нищо. Сега действително през последните години Вие направихте много в сферата по подготовката на проектите, но това много е крайно недостатъчно, господин министър. Крайно недостатъчно е и в бързането си допускате и много корупционни практики, които не са плод само на бързането. Фактът е Законът за концесиите.
Господин министър, ние с Вас сме говорили много пъти – България имаше възможност към днешна дата да има действително съвременна, модерна инфраструктура, която да отговаря на изискванията на една държава – член на Европейския съюз. Вие знаете колко сме далече както в железопътната, така и в пътната, изобщо в националната инфраструктура. Вашето правителство е длъжник. Вие спечелихте изборите с щедри обещания, от които към днешна дата нищо не е изпълнено, а и до края на мандата няма да бъде изпълнено.
Моите два доуточняващи въпроса са: господин министър, защо забавихте спирането на въпросните два проекта след вота на недоверие, след като вашият одит беше седмици преди това? Как се отразява все пак това спиране върху цялостния поглед на Европейската комисия към България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, за да отговори на двата допълнителни въпроса на господин Чачев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Чачев, държа на това, което казахте, че ние прилагаме корупционни практики, но, ако имате чест като народен представител, от тази трибуна да споделите корупционна практика в Министерството на транспорта. Хвърлени приказки, които дискредитират правителството, а оттам и България. Това е практика на десницата и без доказателства не може да се говори от тази най-висока трибуна на Републиката. Това е българският парламент. Ако имате конкретни данни, кажете: корумпирани сте тук, корумпирани сте там и еди-къде си, в тези сделки има корупция.
В министерството на транспорта, аз това Ви го гарантирам, по сделките включително за концесиите, които сме направили и за които ние отговаряме, максимално сме се стремели да има откритост, в тези комисии да участват представители на сумата ти министерства, да участват хора, които контролират нещата по отношение предпазване от корупция, за да гарантираме честен, почтен конкурс, който ще спечели най-добрият.
Ако имате и най-малкия сигнал и достойнство, излезте днес на тази трибуна, имате възможност да говорите след мен, и кажете: при тази и при тази сделка Вие допуснахте корупция, господин министър. Но не ни прехвърляйте, ако имате нещо друго предвид, това, което не е работа на Министерството на транспорта.
Това е единият въпрос.
Вторият: как повлиява?
Господин Чачев, Вие сам трябва да разбирате, че когато вътрешният одит и управляващият орган сам е проконтролирал нещата, това е смисълът на системата за контрол, разбира се, че едно превантивно действие ще повлияе положително. То дава сигнал не само на Европейския съюз, дава сигнал и на мен като министър, защото не съм аз управляващият орган на дирекция в Министерството на транспорта, че тази система за управление на ресурсите работи и тя се самоконтролира чрез вътрешния си одит. Вие можете да видите докладите, те са при нас и т.н.
Това не беше нарочна проверка. Да, проверката беше направена на базата на сигнала, който пристигна във връзка със ситуацията – има ли конфликт на интереси, няма ли конфликт на интереси в пътния фонд, независимо че за тези сделки, за които се говореше, господин Чачев, Вие много добре знаете, нямаше средства от европейските фондове, а бяха средства, които са от държавата, и средства, които са от таксите за пътищата. Но все пак това е система съответно на усвояване, за която трябваше да докажем, че тя фактически работи в синхрон с изискванията, които има от Европейската комисия.
Така че това не може да попречи. Не търсете за всяко нещо все да сме виновни. Виновни сте за това, че хванахте двама корумпирани от фонд “Пътища”! Тогава беше виновен министър Петков. Защо? Защото хвана корумпирани. Когато не ги хващаше министър Петков, примерно, пак беше виновен. Сега ние контролираме, системата работи и Вие излизате от тази трибуна и започвате да говорите. Вие по този начин пречите на България да усвоява фондовете. Това са абсурдни твърдения.
Моля Ви, интелигентен човек сте, зарежете политическия популизъм, говорете като български народен представител, който мъничко поне е заинтересован от развитието на своята държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, винаги съм бил заинтересован за България, не мъничко. Много! Болно ми е, когато България губи.
Защо беше нужно да чакаме Европейската комисия? Защо беше нужно? Още преди половин година посланикът на Холандия в България ви каза: „Спрете, спрете, защото крадете от бъдещето на децата си.”. Обаче не чухте тогава господин Вилем Ван Ее. Европейската комисия трябваше да спре парите, трябваше сега да сме пред угрозата да бъде въведен чл. 7 за България, за да стане това, което Вие сте задължен като министър да правите.
Въпросният одит можеше ли да бъде месеци преди това? Можеше. Можеше, господин Мутафчиев!
Вие ме питате за конкретни случаи и сам си отговорихте: братчетата – „Тримата братя и златната ябълка”.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те не са към Министерството на транспорта.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, не са към Министерството на транспорта. Но все пак, господин министър, Вие сте член на Управителния съвет на триумвирата – Орешарски, Гагаузов, Мутафчиев. Вината се дели между вас. Давам си сметка, че принципалът е друг, но вината е колективна. Въпреки че няма вина, когато има колективна вина.
Знаете, че от тази трибуна предупреждавахме министър-председателя да не прави това, което направи. Защо беше нужно – за две години? Сега отново се връща Агенция “Пътища” в стария й вид. Така ли е? Така е, господин министър. Просто загубени години. Загубените 4 години, за които Вие сам признахте...
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И вашите четири – осем години.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Мутафчиев, ако не беше правителството на господин Костов, сега България нямаше да бъде член на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към два въпроса, зададени от народния представител Иван Николаев Иванов, към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Първият въпрос е относно задържане на български търговски кораби в чужди пристанища.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От началото на тази година в съответствие с изискванията на Парижкия меморандум бяха задържани в чуждестранни пристанища четири български плавателни съда, извършващи всъщност определен вид търговски курсове. Три от тези четири съда принадлежат на Българския морски флот. Касае се за корабите „Козница”, „Кастор” и „Йорданка Николова”.
Първият от тях – „Козница”, беше задържан в Испания в пристанището Кастелон, вторият – „Кастор”, също в Испания, но в друго пристанище – Барселона. И накрая, третият – „Йорданка Николова” беше задържан в Словения, в Копар.
Това означава, че не се касае за конкретно действие на конкретна морска администрация на страна - членка на Европейския съюз, защото са задържани от три администрации в три различни пристанища. Причините, заявени публично, поне на форум, бяха, че основно задържането се дължи на липса на квалифицирани кадри.
От друга страна, господин министър, причините всъщност са доста различни и едва ли това определение може да изчерпва целия кръг от забележки, които са довели до задържането на корабите. Резултатът от това може да бъде наистина изключително печален за България, защото преди три години бяхме извадени от черния списък, касаещ нашите кораби, но ако тази тенденция на задържане на кораби продължи, може да се окажем отново в ситуация, която се борихме упорито да напуснем, да напуснем този черен списък.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кои са причините за задържането на трите кораба на Български морски флот в тези пристанища? Има ли допуснати нарушения от служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и „Български корабен регистър” при осъществяване на предвидените в Кодекса на търговското корабоплаване дейности по безопасност на корабоплаването и какви мерки ще предприемете по този повод? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта Петър Мутафчиев да отговори на въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! Само една реплика, ако ми позволите, на господин Чачев.
Не можехме по-рано да направим проверката, тъй като не бяха приключили процедурата в комисията, за да се види как е класиран, кой е класиран, защо е класиран и спазени ли са правилата. Затова тогава направихме проверката на вътрешен одит, а не по други причини, господин Чачев!
Уважаеми господин Иванов, това е един много важен и много болезнен въпрос. Благодаря Ви, че го зададохте.
Само искам да Ви кажа, че преди два месеца точно по този въпрос събрах морския ни бранш да говорим по сериозните проблеми, които стоят и опасности, ако продължаваме да говорим в тази посока. Казвам продължаваме, защото това е един двустранен процес между държавата и бизнеса.
Действията за последните месеци в чужди пристанища на администрациите доведоха наистина до задържането на три наши кораба, Вие ги споменахте, няма да спомена имената им, няма смисъл.
Какви са причините, поради които корабите са били задържани? Най-напред нарушение на противопожарна безопасност, лоша хигиена и битови условия, лошо поддържане на кораба и част от оборудването, недостатъчна поддръжка на корпуса, лоша поддръжка на спасителните средства – на различните кораби са различни; недостатъчна тренираност на екипажа за действия при отделни корабни тревоги, невалидно международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт, занижен контрол при разтоварването на кораба.
Изпълнителна агенция „Морска администрация” наистина е контролният държавен орган, който следи за спазване и поддържане на стандартите за морска безопасност на корабите, плаващи под българско знаме, а също така това е администрацията, която контролира корабите под чуждо знаме, които пристигат в българските пристанища.
Държа да подчертая, че Агенцията полага максимални усилия в това отношение, въпреки обективните трудности, произтичащи от доста остарелия парк на Българския морски флот. Много трудно е, включително и с частните кораби, които в момента са в България. Много трудно е да бъде поддържан балансът между държавния интерес за съхраняване и развитие на търговския ни флот, а също така и за поддръжката на остарелите му кораби.
Въпреки полаганите усилия в Изпълнителна агенция „Морска администрация” също се допускат слабости от отделни служители в пряка връзка с откритите недостатъци на задържаните през тази година кораби.
На трима инспектори от „Морска администрация” са съставени актове за административни нарушения, което е мярка, която ние сме взели за стягане на контролните функции на администрацията.
По отношение на Българския корабен регистър бих желал да напомня, че той е частно дружество и е приватизиран още от 90-те години. Въпреки това в правомощията на изпълнителния директор на агенцията е да изисква неговите служители при недобросъвестно изпълнение на техните задължения и да налага санкции...
Подготвени са три акта за административни нарушения на служители на „Български корабен регистър” и ще бъдат връчени съвсем скоро – това е след проверката, която направихме след моето посещение във Варна.
От изложените дотук факти надявам се стана ясно, че мерките вече са предприети. Това е един много сериозен проблем пред нас. Знаете, че успяхме с приемствеността с политиката от предишното правителство и ръководството на БМФ да пуснем три нови кораба в действие. Целта на приватизацията на БМФ е именно обновяването на парка, така че да се избегне основният риск – старите кораби и трудната им поддръжка.
Това, което зависи от Министерството на транспорта, ще го направим, включително се надявам на Ваша подкрепа, когато внесем конкретните законови промени за финансовите облекчения на моряците, така че Българският морски флот да има и съответно гарантиран кадрови състав, който да може да изпълнява своите функции, така че да не се достига до подобни нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов за право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няма никакво съмнение, че това е наистина двустранен процес между държавата и бизнесът. Но аз не мога директно да задам въпрос на бизнеса. Това е взаимоотношение на изпълнителната власт с бизнеса. Но ние като народни представители контролираме дейността именно на изпълнителната власт и на министерството в това число.
Нека все пак и аз спомена, че корабът „Козница” е задържан с 32 сериозни забележки, част от които Вие изброихте. Но има нещо друго, което е много по-смущаващо. Той току-що е бил излязъл от ремонт и е бил проверен от Изпълнителна агенция „Морска администрация”. И това е съгласно закона, господин министър, имам предвид Кодекса на търговското корабоплаване, където действително в членове 72 и 73 в Раздел „Безопасност на корабоплаването” именно такава дейност трябва да извършва Изпълнителната агенция „Морска администрация”.
Питам тогава: как така корабът е бил проверен и веднага след това е бил задържан в испанското пристанище? Това означава, че проверката е била извършена формално, през пръсти, а за това трябва да носят отговорност длъжностни лица. В това отношение е моят въпрос към Вас: Вие се позовахте накрая наистина на промените, които предлагате в закона и които вече са в Народното събрание. Лаская се, че може би и аз с моя въпрос, депозиран на 12 май, съм допринесъл да се ускори внасянето на тези промени. Те са подписани на 22 май от министър-председателя.
Но, господин министър, там има неща, които аз силно ще оспоря в комисията. Заявява се, че ще се плаща с 25% допълнително възнаграждение на служителите от „Морска администрация”, а ако не си изпълняват задълженията, в смисъл ако бъдат задържани кораби в чуждестранни пристанища, ще бъдат лишени от тези 25%. Тоест, който работи, ще получи с 25% повече над заплатата, който не работи, си получава само заплатата?! Ние този принцип не трябва да го разпростираме в българската администрация. Това се случва на много места.
Отново апелирам към Вас: трябва да се затегне дисциплината и хората, които работят в „Морска администрация”, да знаят, че бъдещето и позицията на Българския морски флот зависи от тяхното съвестно изпълняване на задълженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, аз не Ви говорих за кодекса и закона, който сме внесли сега. Да, той касае пряко финансирането на администрацията и нейното стимулиране, защото това са контролни органи. Ако не искаме да има корупция, то трябва съответно да има едно достойно заплащане и санкции, които се предвиждат във вътрешните правила на Министерството на транспорта, така че бъдете спокоен!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Надявам се.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз Ви говоря за един друг закон, който подготвяме в момента. Това е Законът за стимулиране на морската професия – на моряците и капитаните.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е друго.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е нещо по-различно. Да, но се надявам, че и тук като размислите добре, ще разберете колко прагматичност и правота има в този закон, който сме внесли.
Напълно съм съгласен с Вас, всеки трябва да носи отговорностите и санкциите. Затова трима са наказани.
За „Козница” точно не мога сега да кажа. Ако бяхте ме попитали точно, щях да Ви извадя справката - къде конкретно администрацията не си е свършила работата, къде самият екипаж, къде съответно и “Български морски флот”.
Това, което мога да Ви кажа. Струва ми се, е че има две неща, два пропуска, които са допуснати от „Морска администрация”, но голяма част, господин Иванов, от забележките и при арестуването на тези кораби е по отношение на свършената работа на екипажа. Когато са на плаване в море, Българската морска администрация не може да контролира какво става. Може да стане авария на лодката, да не може да запали двигателя, защото имахме такъв случай при проверката, а когато е бил в България, това нещо да е станало. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Това са комплексни неща. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Много е важно – 21 забележки, но повечето са от рода „масло под двигателя”, нека да не навлизаме в такива подробности. Вие ги знаете нещата. Така че всеки един трябва да си носи отговорността и вината. Не можем да прехвърлим на „Морска администрация” всички вини. Затова Ви казах, че това е един взаимен процес. Да, допуснати са грешки. Затова трима инспектори са наказани. Значи, някъде нещо не са догледали. Но голяма част от забележките са свързани с трудовата дисциплина и с екипажа, включително един от екипажите беше наказан от генералния директор на “Български морски флот”.
Вярвам в българските моряци, вярвам в целия бранш, вярвам в нашите инспектори и съм убеден, че ще направим всичко възможно, за да не се стига до подобни тежки ситуации, където винаги години наред вървим по ръба. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият въпрос отново е зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, разбира се, на друга тема отново към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 18 април 2008 г. от Министерството на транспорта бяха обявени резултатите от завършилата проверка на звеното за вътрешен одит към Министерството на транспорта на процедурата по провеждането на търгове за строителство на транспортна инфраструктура. Касае се за търгове, финансирани от оперативна програма „Транспорт”.
Заключението е, че в тръжните процедури са допуснати сериозни нарушения и пропуски. Аз няма да коментирам Вашата реакция тогава, когато Вие дадохте, както се казва, Вашето виждане как да се продължи с процедурата – било с обявяване на нов търг, било с отстраняване на забележките.
Искам обаче да напомня, че тази проверка беше разпоредена в средата на м. март и тя дойде като реакция по отношение на спрените пари по ИСПА за два проекта, по които изпълнител е българската страна. Нещо повече, дойде ясна препоръка от Европейската комисия да не се бърза със сключването на договори за финансиране по оперативна програма „Транспорт”.
Ще се спра на двата проекта, господин министър – Вие много добре ги знаете. Единият е пътният възел Яна, връзката на магистрала „Хемус” със Северната дъга на Околовръстния път на София. Вторият проект е пътят от Кърджали до Маказа. Ще Ви напомня, че в един важен за България документ, готвен от Вас, а именно Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България от м. май 2006 г., тези два проекта присъстват, но искам да Ви кажа какви са сроковете за тяхното завършване. За изграждането на пътя Кърджали – Подкова – Маказа, при осигурено финансиране от 32 млн. евро, срокът е м. май 2009 г., а другият е м. юли 2008 г. Тоест след два месеца трябваше да бъде завършена връзката от магистрала „Хемус” до Околовръстния път.
По този повод, тъй като времето наистина ми изтече, отправям следния въпрос: какви са конкретно нарушенията и пропуските, допуснати при процедурите на споменатите търгове - виждате забавянето до какво ще доведе за тези срокове? Чия е вината и отговорността за допускането им? Ще бъдат ли отменени тръжните процедури, за да се стартират нови? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, за да отговори на въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Едно трябва да знаем, че проектите, които до 2010 г. се защитят по оперативните програми са „n+3”. Това значи, че те могат да се изпълняват в годината, в която е сключен, плюс още три години. Така че не се притеснявайте, няма проблеми с това. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
След 2010 г. важи формулата, и това е по договора, който сме успели да сключим, „n+2”. Така че до 2013 г. тези средства могат да се усвояват. Тук няма проблем. Това искам да го знаете за компетентност. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Във Вашия въпрос явно имате предвид заповедта, издадена по отношение на вътрешния одит, за който говорих с господин Чачев. Няма да се спирам на всички неща, които казах. Защо точно тогава? Да, тя беше породена, разбира се, от това, че имаше сериозни съмнения за това какво става във фонда и дали се спазват правилата.
Кои са процедурите, които проверихме? Това е избор на изпълнител за строителство на обект „Доизграждане на автомагистрала „Хемус”, избор на консултант по строителството за обект „Доизграждане на автомагистрала „Хемус”. Това е Софийския околовръстен път – пътен възел Яна. Няма да споменавам километрите. Избор на строител на обект „Път Е-85”, Кърджали – Маказа, избор на консултант по строителството на обект „Път Е-85”, Кърджали – Маказа, тоест супервизия.
Обхванати бяха процесите, свързани с организацията, провеждането и документирането на етапите от цитираните процедури във Фонд „Пътна републиканска инфраструктура”.
За какви конкретно нарушения става дума, за да отговаря конкретно на въпроса Ви. В резултат на извършените от одиторския екип проверки беше установено, че в методиката за определяне на комплексната оценка на офертите са допуснати пропуски и слабости, като например неконкретизирани изисквания към някои документи, които следва да се представят от участниците в обединенията; нееднозначно определяне на параметрите, които участват във формулата за получаване на комплексна оценка на участниците в процедурата.
Трябва да се подчертае, че за задължение на оценителната комисия е обосновано да се прецизира и доуточни при необходимост параметрите във вече одобрената методика и да ги прилага еднакво при оценката на всички оферти, които са представени. Създадени са възможности самата комисия да прилага субективна преценка при разглеждането на оценката и класирането на офертите. Беше установено, че при работата на комисията по разглеждане и оценка на офертите на участниците са допуснати нарушения, грешки и пропуски като в две от процедурите комисията не е прилагала обявената в документацията методика за определяне на комплексната оценка на офертите и условия за...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защо, защо?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е наша констатация, господин Иванов! Ние точно затова сме отказали финансирането, тъй като според нас не е правилно приложена методиката. Защо? Защото така са го направили така в комисията, затова!
По отношение спазване на нормативните изисквания при проведените етапи от стартираните открити процедури по Закона за обществените поръчки, независимо че в значителна степен действията и решенията са законосъобразни, са били допуснати нарушения на разпоредби от закона, които имат негативно отражение върху законосъобразността на процедурите като цяло.
На въпроса чия е вината и отговорността по допускането, това е важен въпрос. Обхватът и осъществяването на финансовото управление и контрол, включително и в областта на възлагане на обществени поръчки се извършва в рамките на бенефициентите и в съответствие с изискванията на Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор. Подготовката, провеждането и приключването на процедурата за възлагането на обществената поръчка е също така задача на бенефициента, изпълнението на договорените задължения – също е задача на бенефициента.
Ще бъдат ли отменени тръжните процедури, за да бъдат стартирани съответно нови процедури? Само с една дума Ви отговарям – обяснил съм я много добре, ако искате ще Ви дам писмено да прочетете за какво става дума. Това е право на бенефициента да прецени. Управляващият орган преценява, че са допуснати слабости и не може да финансира - нашият, българският управляващ орган. Оттам нататък Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” трябва да каже: отменяме процедурата или съответно си оправяме грешките. Ако грешките са много, по-добре е да се отмени процедурата и да се започне нова процедура. Аз се надявам, че не затова ми задавате този въпрос, господин Иванов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! Вашият отговор по същество разкри каква е картината и прехвърли в крайна сметка топката към този фамозен Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Аз имам по този повод няколко въпроса към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие не можете сега да ги зададете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Те са точно по повод отговорите на господин министъра. Нека да им даде отговор под формата на заключителна реплика.
Господин министър, как стана така, че първият одит, извършен от Министерството на финансите, не откри никакви нарушения, а вътрешният одит на Министерството на транспорта откри тези нарушения, които поставят под съмнение продължаването на процедурата?
Защо одитът на Министерството на финансите не си е свършил работата? И ако Министерският съвет е един общ колегиален орган, това разисква ли се изобщо, за да се провери какво е състоянието там?
Второ, защо, след като сте член на Управителния съвет на фонда, не зададохте в продължение на година и половина въпрос защо създадения екип за вътрешен одит във фонда и веднъж не се е помръднал да си направи вътрешен одит, а се стига до това Сметната палата да заяви официално в доклада си, че вътрешният одит на фонда не изпълнява задълженията си от неговото създаване до момента – това е становището на Сметната палата, подписано от Валери Димитров.
И още нещо. Ако не беше този сигнал от Европейската комисия и това е пряка критика на управлението на фонда и на проектите, господин министър, щяхте ли да разпоредите този вътрешен одит?
С други думи, нещата преди са вървели така. И сега слава Богу, че България има в лицето на Европейската комисия един супервайзер, който да ни дисциплинира. Но аз питам: докога българските министри ще чакат, както се казва, по гърба да заиграе камшика от Брюксел, за да се проведат контролни действия, които по закон Вие трябва да изпълнявате?
Ефектът е лош за българските граждани – забавено строителство, забавено финансиране. Отначало министър Румен Петков каза, че това ще се забави само с няколко седмици. Вече четвърти месец финансирането се забавя и по всяка вероятност до м. септември финансирането по тези проекти няма да бъде размразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, Вие толкова се съмнявате във всичко, че имам чувството, че сутрин, когато се видите в огледалото, се питате: “Дали това е народният представител Иван Иванов”. Вие сте със сигурност! (Шум, оживление.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Министрите да се гледат в огледалото, те по-често се появяват.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това, което искам да Ви кажа, е следното. Ако следите добре нещата, самият факт, че Министерството на транспорта допусна един от проектите – и това е супервизията на метрото в София, това означава, че ние гледаме еднопосочно работата си.
Да, казах пред Вас, една от причините за проверката, уважаеми господин Иванов, е и това, че имаше критики. И ние сме длъжни да реагираме. Защото, ако не реагираме, господин Иванов, тогава щяхте да питате: “Господин министър, защо не проверявате”?
Съжалявам, господин председател, че в репликата си трябва да отговоря на три допълнителни въпроса.
На втория въпрос искам да Ви кажа следното. Самият Вие питате защо не съм попитал има ли вътрешен одит и да се създаде вътрешен одит във фонда.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Вие сте член на Управителния съвет на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно, господин Иванов!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И след това казвате: “Ама, има създаден”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ама Управителният съвет не си върши работата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А по отношение как си върши работата, седнете и прочетете българското законодателство, за да разберете какви са функциите.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това депутати ли трябва да го вършат, вместо Вас?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да разберете какви са функциите на директорския борд на фонда, какви са функциите на изпълнителната власт.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Значи има корупция.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека не си говорим за корупция, за да не говорим за схемите на фондациите на съпругите на вашите министри. Ако още веднъж говорим, трябва да седнем да си говорим кои фирми внасяха пари във фондациите на съпругите на вашите министри и министър-председатели и какви суми, господин Иванов. (Шум и реплики на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, моля Ви!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако имате конкретни обвинения, кажете ги директно на мен.
Думата “корупция” от Вашите усти като антикорупционни борци не искам да излиза, чисто и просто, не е добре да излиза. (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
В този смисъл, господин Иванов, ние правим всичко възможно, за да изпълняваме своите ангажименти и ще продължим да го правим - и не само министър Мутафчиев, но и целият му екип – това Ви го гарантирам на 100%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име, включително от името на господин Иванов, да благодарим на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Нено Димов към министъра на здравеопазването господин Евгений Желев.
Господин Димов, заповядайте в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министър Евгений Желев.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, дами и господа народни представители, господа министри! Две хиляди и пета година Националната здравноосигурителна каса, използвайки своето монополно положение, определя 8% надценка за лекарствата, които ще взема от аптеките, за всички аптеки, което е в нарушение на наредба на министерството, което Вие представлявате тук – Министерството на здравеопазването. То е фиксирало, че процентът на печалба може да бъде между 18 и 22% за лекарствата.
Разбира се, Съюзът на фармацевтите завежда дело и Комисията за защита на конкуренцията налага санкция от 30 хил. лв. на касата, заради възползването от монополно положение. Има обжалване, съдът осъжда Касата, но тя продължава да не изпълнява решението както на наредбата на вашето министерство, нито решението на КЗК, нито решението на съда.
Следва нова глоба, този път от 100 хил. лв., тоест общо 130 хил. лв. И отново – никаква реакция от страна на Касата.
От тази гледна точка имам към Вас два въпроса. Първият съм Ви дал писмено: какви мерки ще предприемете? По-специално искам да знам Вие ще се възползвате ли от възможността, че вашето министерство чрез заместник-министъра, който имате, представлява председателя на Управителния съвет - мисля, че ставаше дума за Емил Райнов, но не съм сигурен, може да е и друг, да поискате този иск да бъде регресивен към членовете на Управителния съвет, тоест те да го платят, заради това че са взели погрешно решение.
В противен случай, ако това плати Касата, това го плащам аз, защото съм данъкоплатец, плащам си осигуровките, плащат го всички български граждани. И отговорността за лошото решение и лошото управление на Касата я поемат тези, които плащат осигуровки, а не тези, които вземат лошо решение. Това най-малкото не е справедливо, да не кажа, че бих го квалифицирал като грубо безотговорно.
За да спестя няколко секунди, оставам с тези два въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Евгений Желев, за да отговори на въпроса на господин Димов.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димов! Вие сигурно сте наясно със законите, които действат в Република България. Знаете, че дейността на НЗОК е регламентирана в Закона за здравното осигуряване, в параметри, които той е определил. В този смисъл тя е юридическо лице и има самостоятелни и независими органи на управление, в които министърът на здравеопазването не участва и не взема решения. По този начин няма как...
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Вашият заместник-министър е в управлението на Касата!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Говоря за министъра на здравеопазването. Отговарям Ви като министър на здравеопазването. Няма начин да влияя върху решенията и да направлявам действията на независимите органи на тази публична институция.
Ето защо моят отговор е пределно кратък: по настоящото действащо законодателство в Република България министърът на здравеопазването няма контролни отменителни правомощия относно действията на Касата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов – право на реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Не се съмнявах, господин министър, че това ще бъде началото на отговора. Но това, че не носите отговорност за Вашия заместник-министър, ме хвърли направо в потрес. Значи Вие не носите отговорност за Вашия заместник-министър, който представлява вашето министерство като председател на Управителния съвет на Касата?! Много странно.
Ясно ми е, че няма да искате такъв регресивен иск, защото Вие персонално сте член на този Управителен съвет, който е взел тези решения. Вие персонално не сте спазвали закона и затова, разбира се, станахте министър. Защото в България, който не спазва закона, явно става министър, или може би получава друга награда. Вие персонално носите вина като един от членовете на Управителния съвет и затова няма да искате регресивен иск, защото трябва да платите от джоба си 12 хил. лв. Само че в България, ако искаме някой да носи отговорност, тази отговорност трябва да бъде само персонална. Ако Вие искате да направите нещо за държавата, трябва да поискате персоналната отговорност, включително от себе си. След като Вие нямате волята за това, как можем да очакваме, че по някакъв начин ще управлявате добре държавата? Когато човек се крие зад груповата безотговорност, каквото Вие правите в момента, той няма да докара до никъде нещата. И както се шегуваха колегите, ако досега говорехме, че сме имали лош министър на здравеопазването, сега се оказва, че въобще нямаме министър на здравеопазването. Той дори не може да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Димов! Нека да се уважаваме.
НЕНО ДИМОВ: Моля Ви, господин председател, не ме прекъсвайте. Ще се уважаваме, когато носим отговорност. Безотговорните не могат да бъдат уважавани. И от тази гледна точка, след като министърът дори не може да носи отговорност за собствения си заместник-министър, за какво уважение да говорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димов, бихте ли ми казали кога е взето това решение и от кой управителен съвет?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Този, в който Вие участвате.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Решението е взето в началото на 2005 г. от предишния управителен съвет, извън мандата на този. Направете справка. И тогава отправяйте обвинения.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Плати ли глобата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, моля Ви!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: В 2005 г. има два мандата – на предишния управителен съвет и на сегашния. Този, в който аз бях като член на управителния съвет, наследи това решение от предишния. За какво да си говорим? (Реплика от народния представител Нено Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, моля Ви, не ме принуждавайте да Ви санкционирам.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Освен това действително това е колективен орган, но не този и не при този управител на управителния съвет. Направете си справка и тогава говорете.
И още нещо, за да знаете, че съм наясно с проблема. Тази глоба е наложена въз основа на чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, която третира възможността за налагане на такива санкции на предприятия. НЗОК не е предприятие. Затова това решение сега е в Апелативния съд и като излезе оттам, ще отговорим допълнително. Но не носим чужда отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването господин Евгений Желев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, остават около 16 минути. Следователно ще има време само за питането, зададено от народния представител Минчо Христов към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, с което днешният парламентарен контрол ще приключи.
Имате думата, уважаеми господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за ограничаване на строителството в междублоковите пространства и зелените площи? Питам Ви заради нарастващото обществено напрежение и граждански протест през последните месеци, които са вследствие на продължаващото застрояване в междублоковите пространства. През 2006 г., в отговор на мой въпрос, Вие заявихте, че: „Политиката на министерството е зелените площи да не се ползват за друго, освен за отдих на хората”. Какви конкретни действия са предприети за провеждане на тази конкретна политика?
Господин министър, преди точно две години в тази зала аз Ви казах, че е необходим незабавен мораториум и спиране на всякакви строителни действия в междублоковите пространства и зелените площи на големите градове. Тогава аз настоях да коментирате моя законопроект за налагане на този мораториум. Вие отговорихте, има го в стенограмите, че законът е добър, но не сме във военно положение и мораториум не е необходим. Фактите обаче говорят друго. Вече около 40% от междублоковите пространства са застроени. Останалите продължават бясно да се застрояват. Реституират се ниви под блокове и върху детски площадки. Строителната мафия в комбинация с подкупни съдии и общинари, пристъпва вече всякакви граници. Жителите на „Студентски град”, „Младост”, „Красно село”, „Банишора” започват да се самоорганизират и са готови да бранят въздуха и зеленината си.
Аз съм изумен, че преди два дни българският парламент отхвърли за пореден път предложението ми за налагане на този 10-годишен мораториум върху застрояването на междублоковите пространства. Затова ще Ви питам конкретно: има ли решение на този въпрос, според Вас? Защото или законът е калпав, или контролът на Вашето министерство е недостатъчен да спре застрояването. Какъв друг начин виждате за справяне с положението, освен чрез мораториум? В Лондон има 100-годишен такъв мораториум, 100-годишна забрана за строителство в тези пространства и Лондон е един съвсем нормален европейски град. Пак повтарям, ние предлагаме само 10 години. Моля Ви да ми отговорите конкретно на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията от 2004 г. законодателят създаде изключително строги и рестриктивни разпоредби с цел устойчиво опазване и възпроизводство на зелените системи за широко обществено ползване в урбанизираните територии. Законодателят, тоест Вие.
В предишният си отговор на Ваш въпрос по същата тема Ви цитирах най-важните разпоредби от нормативната уредба за устройство на територията, регламентиращи опазването и възпроизводството на зелените площи. И сега ще подчертая, че особено след 2004 г., е налице една изключително ясна, точна и строга нормативна рамка по опазване на зелените площи и то не само в големите градове, а във всички урбанизирани територии. Известно е, че едно от най-значимите поражения върху зелените системи в кварталите с комплексно застрояване в предишните години бяха извършени в резултат на неправилното и понякога неправомерно възстановяване собствеността върху поземлени имоти, включително и зелени площи.
Новото през последния едногодишен период преди всичко включва промените в нормативната база, извършени с експертното участие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На първо място със Закона за устройството и застрояване на Столична община, обнародван в „Държавен вестник” - брой 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 28 януари 2007 г., бе извършено много важно изменение и допълнение на чл. 22 от ЗУТ – ново строителство в съществуващи жилищни комплекси вече не може да се предвижда само въз основа на подробен устройствен план за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с режим на комплексно застрояване.
Проектите за подробни планове за преструктуриране на жилищния комплекс вече подлежат на задължително обществено обсъждане по реда на Закона за устройство на територията предвид внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Тези подробни планове не могат да надвишават показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси.
На следващо място – със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията от 27 юли 2007 г. в чл. 22 се усъвършенстваха значително разпоредбите, свързани със съхранението на вътрешно кварталните пространства. Отпадна дотогавашната възможност при урегулирани поземлени имоти в съществуващите жилищни комплекси разстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите жилищни блокове да се определят по правилата за комплексно застрояване, без да се спазват изискванията за разстояние на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот.
Създадена бе и нова, не по-малко важна разпоредба, съгласно която предназначението на терени, намиращи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в съответната наредба към закона.
Освен това при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващи сгради по правилата и нормите, определени в същата наредба по Закона за устройство на територията, които се регулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в това число поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по горните изисквания, се урегулират като зелени площи за широко обществено ползване и се вписват в публичния регистър.
Трябва веднага да припомня, че съгласно разпоредбите на чл. 61 от Закона за устройство на територията от 2004 г., зелените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение като паркове, градини, улично озеленяване, както и някои зелени площи със специфично предназначение, собственост на държавата и общините, са публична собственост, което означава, че в публична собственост не могат да бъдат извършвани каквито и да било други дейности.
Създадена бе разпоредба, че общинските съвети задължително приемат наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общините в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
Ще припомня, че с двата нови закона – Законът за устройството и застрояването на Столична община в сила от 2007 г. и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, обнародван в „Държавен вестник” от 15 юни 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г., се създадоха допълнителни, изключително важни изисквания по опазване на зелените площи в черноморските общини и в столицата. Както е известно, в Закона за устройството и застрояването на Столична община изрично е предвидено в 6-месечен срок от влизането му в сила Столичният общински съвет да приеме решение за изработване на Проект за изменение на Общия устройствен план на Столична община, като в обхвата на проекта задължително се включват промени в обхвата на зелената система с цел запазване на терени, изградени като елементи на зелената система на града, съгласно действалия Общ устройствен план на София.
Всичко това го изброявам, господин Христов, с една единствена уговорка, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството помага на парламента най-вече да приеме добри закони, които да регулират този проблем. Оттам нататък въпросът за неговото изпълнение е изключително в компетенциите на общините. Ако има нарушение на територията на всяка една от общините отговорност за това носи кметът и съответният общински съвет – ако, казвам, ако са нарушили закона и въпреки това са разпоредили нещо друго. За всеки един конкретен случай аз съм готов да възложа проверка и съответно да бъде констатиран нарушителят на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате право да зададете до два допълнителни въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, горе-долу това беше отговора, който чух преди две години от Вас. Ако законът е толкова добър, питам се защо продължава това бясно застрояване?
Колкото до общините, абсолютно съм съгласен с Вас – трябва да се търси отговорност от тези хора, било начело с кмета, общински съветници и други служители от по-нисък ранг.
Продължавам категорично да твърдя, че пълната забрана за строителство в междублоковите пространства е единственият разумен изход от създалата се ситуация. Нека задължим онези, които по неведоми пътища са се сдобили с ниви между блоковете, върху детските площадки, в градинките, да бъдат така добри да ги чистят и да поддържат тези пространства, но не и да строят върху тях. Да им бъдат налагани жестоки глоби, ако не поливат и чистят своята собственост. Така междупрочем е и в Лондон, уважаеми колеги. Защо да не го направим и тук?
Уверявам ви, че само след няколко седмици тези тарикати ще се молят на общината безвъзмездно да дарят своите имоти, незаконно придобити в по-голямата си част.
Искам да Ви кажа и друго, господин министър. Лансират се идеи от страна на Софийска община конкретно и по-конкретно от ГЕРБ да бъде продавана земята под блоковете. Това е така, защото огромната част от строените преди 1990 г. сгради се водят, че са строени върху общинска земя. Според мен това е опит за ново престъпление и нов грабеж от страна на алчни общинари.
Заедно със Стела Банкова сме внесли закон, който да задължава общините да дарят безвъзмездно земята под и около жилищните сгради на живущите в съответната сграда. Така ще можем да избегнем и това безразборно застрояване.
Приемате ли, господин министър, решенията, които предлагам и ако не ги приемате, какво точно предлагате Вие, за да решим този жесток за много български граждани проблем – граждани, които живеят в големите български градове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов, не мога да кажа дали ги приемам или не, защото просто не съм виждал Вашите предложения, но всички предложения, които дисциплинират българските граждани да спазват законодателството, да не нарушават зелените площи, аз по принцип приемам. Вие много добре знаете, че дали ги приемам аз или не ги приемам, ако Народното събрание приеме такъв закон, аз ще го изпълнявам с цялата му строгост.
Що се отнася до зелените площи, аз твърдя, че законодателството, което беше създадено и особено в последните години, е добро и то, ако бъде изпълнявано, така както е предвидено, ще даде един добър порядък.
Народното събрание е в правото си, предлагайки го като инициатива на един-двама или повече народни представители, да вземе и още по-стриктни мерки. Вземете ли ги като закон, господин Христов, аз ще се съобразя с тях и ще ги изпълнявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Гагаузов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, радвам се, че приемате тези предложения. Аз ще Ви ги предоставя в писмен вид, за да дадете своето становище – не на мен, а на вашата парламентарна група, и ако те наистина са подкрепени от Вас и от вашето правителство, не виждам причини да не бъдат подкрепени и от вашата парламентарна група тук.
Искам да Ви кажа и друго – вашият вицепремиер и колега Даниел Вълчев миналата седмица категорично заяви в Студентския град след тези безразборни строежи, които се извършват там, че той е за налагане на мораториум.
Аз бих отишъл и по-далеч, господин министър, защото е необходима и пълна ревизия на реституцията в градските квартали. Трябва да бъдат проверени и онези съдии, позволили да се реституират ниви между блоковете и да бъдат сурово наказани.
Ще използвам случая да Ви запозная с поредното безобразие в кв. „Банишора”. Аз вече съм поставил въпроса в Комисията за борба с корупцията към парламента.
Ще Ви прочета част от изложението на живущите в блок 69а, което те ми изпратиха: Столична община е дала виза за проектиране на строеж на жилищен блок. Строежът ще се намира в непосредствена близост, противно на всички нормативи за отстояние на две сгради. През 2000 г. имаше план за строеж на същото място, но ние оспорвахме по съдебен ред и спечелихме съдебното дело.
Хората пишат и още: за нас случващото се сега е висша форма на корупция. Кой и как разреши този строеж, след като веднъж е осъден бившият главен архитект на София и е доказана незаконността на строежа? – Това пишат хората.
На този въпрос освен Вие, господин министър, трябва да отговори и кметът Бойко Борисов, който обещаваше преди изборите налагане на подобен мораториум. Разбира се, трябва да вземе отношение и Прокуратурата.
Аз бях на мястото и съм потресен от онова, което видях – блок, който трябва да се строи на няколко метра срещу вече построена сграда.
Ще Ви представя пълния набор от документите, които ми изпратиха хората. Надявам се Вие лично да отидете в кв. „Банишора” и да проверите случая. Нека да видим кой общинар и от коя политическа партия си е позволил да направи тази огромна далавера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,00 ч.
Позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол и за готовността му да отговори на всички въпроси, но времето не стигна.
Следващото пленарно заседание е следващата седмица – сряда, 4 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Георги Димитров