Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Ще ви представя Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 4-6 юни 2008 г.
Предложения по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори: Проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Предложението е от 29 май 2008 г.
- от Парламентарната група на Движение за права и свободи: Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г., внесен на 27 март 2008 г.;
- от парламентарните групи на Българска нова демокрация, Обединените демократични сили, Демократи за силна България, Български народен съюз и Коалиция за България няма постъпили предложения.
- от Парламентарната група на коалиция „Атака” има предложение: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приет на първо четене на 6 декември 2007 г.
Предложения по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. Проект за решение за промяна в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Вносител: Георги Юруков, 3 юни 2008 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител: Министерският съвет, 19 май 2008 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител: Министерският съвет, 24 април 2008 г.
4. Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г. Вносител: Висшият съдебен съвет, 8 април 2008 г.
5. Проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Това е същият проект за решение, включен по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
6. Проект за решение за промяна на участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак. Вносител: Министерският съвет, 26 май 2008 г.
7. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Вносител: Комисията за защита от дискриминация, 26 март 2008 г.
8. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г. Вносител: Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, 27 март 2008 г.
9. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител: Министерският съвет, 26 май 2008 г.
10. Първо четене на Законопроекта за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност. Вносители: Филип Димитров и група народни представители, 31 януари 2008 г., и на Законопроекта за конфликт на интереси с вносител Министерският съвет, 2 юни 2008 г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители: Волен Сидеров, 15 януари 2008 г.; Министерският съвет, 17 май 2008 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
13. Парламентарен контрол.
Две уточнения, уважаеми колеги, моля за вашето внимание, преди да пристъпим към гласуване на проекта. Първото е предложение да пристъпим към гласуване по т. 1, която е по ал. 7, предложението за решение за избиране на съдия в Конституционния съд. Тоест след предлагането на проекта за решение, след дискусиите по този проект, да се пристъпи към гласуване днес, веднага след обсъждането на точката.
Второто уточнение е по т. 10. Както виждате, включени са два законопроекта – на господин Филип Димитров и група народни представители, и на Министерския съвет, с разбирането, че ще се пристъпи към обсъждането на точката през тази седмица, в случай че Комисията по правни въпроси внесе доклад и по законопроекта, внесен от Министерския съвет. В противен случай това ще бъде точка, която ще се дискутира в началото на следващата пленарна седмица. Това беше уточнението на заседанието на Председателския съвет.
Подлагам на гласуване предложения проект за програма с тези две уточнения.
Гласували 195 народни представители: за 188, против 2, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Предложенията по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са три.
Първото е на народния представител Атанас Атанасов за създаване на временна комисия за проучване на пътуване.
Заповядайте, господин Атанасов – този път желаете да обосновете Вашето предложение още преди първото му гласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, за пореден път поставям на вашето внимание предложението, подкрепено с 48 подписа на народни представители от опозицията - да се включи в дневния ред точка за дискусия и приемане на решение за създаване на временна анкетна комисия, която да проучи за чия сметка и на чии разноски през ноември миналата година трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция са пътували до Монако.
Става въпрос за конфликт на интереси и наше задължение като народни представители в такъв случай е да проучим за чия сметка е било това пътуване. Ако е било за сметка на частния интерес, би следвало да се установи от какво са били водени тези висши държавни служители да се възползват от този частен интерес. Моля да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 188 народни представители: за 60, против 74, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте за предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване направеното предложение по следните съображения.
Уважаеми колеги, искам да ви припомня фактите: трима министри, по него време Румен Петков – министър на вътрешните работи, Веселин Близнаков – министър на отбраната, един заместник-министър на финансите – Кирил Ананиев, и Весела Лечева, а също така и Асен Гагаузов, пътуваха до Монако.
Има един факт, който е много важен и има значение в този случай. В тази делегация, която не се е състояла само от министрите, е пътувал и кметът на Долна Митрополия Александър Печеняков. Искам да ви кажа и защо са били в тази компания. Защото един военен имот, който се намира в землището на Долна Митрополия, е бил безвъзмездно преотстъпен на община Долна Митрополия, впоследствие общината за жълти стотинки го е прехвърлила на едно лице близко до Богдан Николов, който е организирал това пътуване. В момента този имот представлява една мотописта. Ето за това става въпрос, за това е било това пътуване. Впоследствие от излишъка бяха дадени 4 милиона на тази федерация. И вие не искате това нещо да се провери, това е скандал!
Моля ви, подкрепете предложението да създадем тази анкетна комисия! Защото българското общество трябва да знае по какъв начин се разпореждат държавните институции с имотите в държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: за 64, против 90, въздържали се 37.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване на законопроект във връзка с актове за възстановена собственост.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, последните събития около резиденция „Кричим” ми дават повод отново да припомня предложението, което с колегата Минчо Христов внесохме в първия работен ден на това Народно събрание – 11 юли 2005 г. Това е Закон за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собствеността на господин Кобургготски и неговите роднини, и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество.
Ще ви припомня какво конкретно предложихме.
Първо, задължава българското правителство да предприеме необходимите юридически процедури за възстановяване на всички имоти или тяхната равностойност, с които господин Кобургготски се е разпоредил незаконно.
Второ, да бъдат внесени в държавния бюджет равностойността на онези движими вещи, които господин Кобургготски неправомерно е присвоил.
Трето, възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите да сезират прокуратурата за търсене на наказателна отговорност от длъжностните лица, които са издали незаконните актове за възстановяване на така наречената собственост на гражданина Симеон Борисов.
Уважаеми колеги, виждате напоследък, че алчността на господин Симеон Борисов мина всякакви граници. Наскоро стана известно, че е надвзел 4500 дка гори, отказа да ги върне. Сега сме свидетели на изключително позорно и неморално деяние - гражданинът Симеон Борисов съди българската държава за резиденция „Кричим”, която е изключителна държавна собственост (реплика от НДСВ), която между другото е оценена за 200 млн. лв. Държавата, знаете всички, е собственик и на резиденция „Кричим”, и на огромната част от имотите, които господин Кобургготски незаконно беше присвоил.
Уважаеми колеги, обръщам внимание, че тук става дума за елементарна справедливост и да напомня, че единственият законопроект в това Народно събрание, касаещ отнемане на незаконно присвоените имоти на гражданина Симеон Борисов, е внесен от двама независими народни представители. Тук не става дума за мораториум, а за отнемане на незаконно придобити имоти. Моля, да допуснем този законопроект за дебати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 150 народни представители: за 26, против 52, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за мораториум върху застрояването на зелените площи.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път предлагам на вашето внимание един изключително тежък проблем – проблемът със застрояването на междублоковите пространства, което взема ужасяващи размери. Повтарям, ужасяващи размери! В големите градове, специално в София, мога да ви дам десетки такива примери – „Младост”, „Банишора”, „Люлин”, строи се, колеги, усилено. Хората вече спонтанно се надигат, например в „Младост” имаше такива случаи. В Студентски град вашият министър беше там и той категорично застана на тази позиция, че трябва да се спре това строителство. В петък имах въпрос към вашия министър Асен Гагаузов, той също се съгласи, че нещо трябва да се направи.
Аз ви предлагам да въведем 10-годишен пълен мораториум, за да може да се направи и ревизия на тази криминална реституция в междублоковите пространства, да видим как съдии са връщали ниви върху детски площадки и между блоковете на големите квартали. Нека да въведем този мораториум! Казвам ви, в Лондон има 100-годишен мораториум, хората си живеят прекрасно – решили са си проблемите. Това предлагам.
Ако някой има по-добра идея, нека да я предложи, нека да я обсъдим. Но се обръщам към вас, колеги, приемете – това трябва да спре. Този криминален процес, който се води от строителната мафия, трябва да спре! Затова ви призовавам: гласувайте това разумно предложение. Нека да спасим онова, което е останало от междублоковите пространства и зелените площи на големите български градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 29, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте - предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Обръщам се към онези близо 70 народни представители – това е около една трета от българския парламент, които се въздържат; за които, изглежда, този въпрос не е на дневен ред; които изглежда това просто не ги интересува. Те може би живеят в други измерения, в някакви други условия.
Колеги, обръщам се съвсем добронамерено: подкрепете това предложение! Нека то да влезе в дневния ред! Ако някой има някакви забележки, ако някой не е съгласен с предложението, нека излезе тук, да заяви своите аргументи. Ще ги изслушам с голямо внимание.
Дадох тук пример, в петък го дадох и на министър Асен Гагаузов. На няколко метра от вече построен блок искат да строят друг блок. На няколко, на 3-4 м в кв. „Банишора”. Казах и къде се намира този блок. Надявам се вашият министър да е направил съответните проверки.
Искам да ви кажа, че в момента общинските служители, общината, кметът Бойко Борисов лично е отговорен за това, което става.
Нека да спрем това безобразие, уважаеми колеги! Нека да го спрем сега! Настоявам да прегласувате и да преосмислите своето решение, особено онези близо 70 народни представители, за които изглежда това не е проблем от особена важност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 132 народни представители: за 47, против 36, въздържали се 49.
Предложението отново не се приема.

Преминаваме към гласуваната от нас програма за работата на Народното събрание през тази седмица.
Първият въпрос, който предстои да разгледаме, е по реда на ал. 7:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД.
Предложението е направено от Парламентарната група на НДСВ.
Господин Пламен Моллов има думата да представи проекта за решение.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на
Република България
Народното събрание на основание чл. 148, ал. 3, във връзка с чл. 147, алинеи 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
Р Е Ш И:
Избира Георги Петров Петканов за съдия в Конституционния съд на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно ще направите представяте на кандидатурата и с известни мотиви?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: За съжаление в това предложение мотиви не са представени, но искам да кажа няколко думи за господин Георги Петканов – наш колега и бивш министър на вътрешните работи, добре познат на всички.
Роден е през 1947 г. Доктор по право. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1971 г. Работи като районен прокурор в гр. Девин, област Смолян.
Прави свободната си аспирантура в същия факултет, завършва я през 1983 г. Специализира в Московския държавен университет, в Университета в Лодз в Полша. Асистент е в Юридическия факултет от 1974 г., професор от 1996 г. Кандидат на юридическите науки, декан на Юридическия факултет от 1991 до 1995 г. От 1995 до 1997 г. е заместник-ректор. Председател е на Общото събрание на Софийския университет за периода 1999-2002 г. Председател на Съюза на юристите в периода 1994-1998 г. Завежда катедра от 1993 до 1995 г. и по-късно от 2000-2001 г.
Професор Петканов е член на Изпълнителното бюро на Международната асоциация на юристите демократи от 1996 до 2000 г. Депутат е в Тридесет и деветото Народно събрание, министър на вътрешните работи за периода 2001-2005 г. Главен редактор на сп. „Съвременно право”. Министър е на правосъдието за периода 2005-2007 г., а понастоящем – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Автор е на множество книги, коментари, студии и статии. Чел е курсове в Софийския и Великотърновския университет, в Академията на Министерството на вътрешните работи, свързани с финансовото и данъчното право.
Мисля, че кандидатурата на проф. Петканов, издигната със съгласието и на коалиционните партньори, заслужава да бъде подкрепена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към обсъждането на проекта за решение.
Имате думата за изказвания.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, излизам на парламентарната трибуна с известно притеснение и си мисля, че при такъв сериозен избор би следвало да има дебат в пленарната зала. И след аргументите, които бъдат изложени тук, Националното движение Симеон Втори да преосмисли предложението, което е направило. Според мен има абсолютни основания да се оттегли тази кандидатура, защото, най-малкото, тя е недостойна за поста, който се предлага.
На първо място, искам да посоча важен политически момент, който има значение – за начина, по който се издигат кандидатурите за такива важни постове.
Миналата седмица стана ясно, че тази кандидатура и нейното предлагане в пленарната зала е резултат на пазарлък. Националното движение Симеон Втори оттегли своята кандидатура за Инспектората към Висшия съдебен съвет и получи тази възможност. Това се видя от всички.
Сега искам да кажа определени факти и обстоятелствата, които председателят на Парламентарната група на НДСВ не съобщи тук, разбира се, защото те не са много лицеприятни.
На първо място, знам, че в лявата част на залата това няма да предизвика или ще предизвика определени реакции, но трябва да се посочи, че господин Петканов беше последният партиен секретар на Юридическия факултет на Софийския университет. Това е важно обстоятелство от неговата биография. (Шум и реплики.)
На второ място, искам да посоча, че след промените след 1990 г. така нареченото роене на юридическите факултети, които в един момент достигнаха не знам какво число, донякъде беше негова заслуга. Бяха създадени безкрайно количество юридически факултети в страната, които започнаха да работят като манифактура, да произвеждат юридически кадри именно по времето, когато той беше декан на Юридическия факултет на Софийския университет и с група колеги тичаха из цялата страна да четат лекции и да изпитват студенти.
Беше съобщено, че господин Петканов и бил министър на вътрешните работи и министър на правосъдието. Всички си спомняме това. Но трябва да посочим, че по времето, когато той беше министър на вътрешните работи, в страната беше извършено най-голямото количество поръчкови убийства. Нито едно от тях не е разкрито. Имаше абсолютна безрезултатност в работата срещу тежките престъпления.
Скандалите, които възникнаха в Министерство на вътрешните работи през последните месеци са резултат на кадровата политика, която Петканов водеше. Защото тези хора, които заеха ръководни длъжности в Министерство на вътрешните работи бяха негови назначения.
Ще посоча един друг факт, който се забравя през последните години или умишлено се премълчава. По времето, когато министър на вътрешните работи беше Георги Петканов, избухна един политически скандал за подслушване на депутати и дейци на опозицията. Това е единственият случай, в който на обществото бяха представени безспорни доказателства за това. Бяха подслушвани разговорите на тогавашния председател на Парламентарната група на СДС Надежда Михайлова, на бившия президент Петър Стоянов. Ще пропусна сигурно имената на политиците, които бяха подслушвани, на редица журналисти и други общественици. Обстоятелство, за което тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски каза, че не едно правителство в Западна Европа е падало при такива обстоятелства. Забравихте ли го този факт? Изключителен скандал. Отговорност за това нещо не се понесе.
Искам да посоча и онзи тандем, в който работеше Георги Петканов с тогавашния главен прокурор Никола Филчев и масата политически процеси, които произтекоха от съвместната им работа. А между другото искам да посоча, че материалите, които уличиха тогава вътрешния министър за това политическо подслушване, незаконно бяха унищожени. И това беше премълчано, макар и да беше констатирано от една анкетна комисия на парламента. За това нещо има доклад, който се съхранява в архива на Вътрешната комисия. Ако някой иска, нека да го прочете.
Искам да посоча, че в началото на този мандат на това Народно събрание имаше друг скандал, който беше свързан с един доклад – забележете – на Ревизионната комисия на Министерството на вътрешните работи, който доклад беше установил, че са присвоени над 14 млн. лв. от таксови марки по българските граници. Нещо, за което по закон отговаря самият министър на вътрешните работи. Това е станало в периода, когато министър на вътрешните работи е бил Георги Петканов. И затова нещо Военната прокуратура и прокуратурата изобщо две години кри преписката. И не можахме да прочетем мотивите на прокуратурата защо нямало основание за образуване на досъдебно производство. Но това е част от слугинажа на Военната прокуратура, който е известен на българското общество.
Министър на правосъдието. С какво ще се запомни този период от време? С няколко законопроекта, внесени разбира се от Министерския съвет, изработени в Министерството на правосъдието под ръководството на Георги Петканов, които самият Министерски съвет оттегли.
Миналата година, мисля че беше по това време, министър Петканов подаде оставка като министър на правосъдието, защото бил изморен. А истината беше поредният остро критичен доклад на Европейската комисия. И понеже много се е изморил да работи като министър, сега искате да го изпратите в Конституционния съд. Да не би Конституционният съд да е място за курорт или почивка?
Няколко други факти, които имат голямо значение за морала на човека, който предлагате.
Искам да ви припомня, че срещу Георги Петканов беше воден наказателен процес, макар и от частен характер. Този наказателен процес – забележете – беше отлаган 18 пъти поради различни причини, за да може да изтече давностният срок, за да не бъде осъден наказателно. Но беше осъден граждански, тоест за неимуществени вреди, което е доказателство за извършеното от него деяние. Може ли да стане конституционен съдия един човек, който е осъден? Това е срам.
Искам да ви посоча и един друг факт, който също има значение за морала на този човек – за един скандал, който беше разпространен и през електронните медии, с който министър Петканов, тогава министър на вътрешните работи, стана известен с призива децата в един дом за изоставени деца в Смолянско да гледат сексфилми на телевизора, който той подарил. Спомняте ли си това? Не искате да си спомняте тези неща. Срам е да предлагате такъв човек за член на Конституционния съд.
Вчера ми бяха представени едни документи и аз помолих хората, които ми ги представиха, да ги дадат на шефовете на парламентарните групи от управляващото мнозинство, от които става ясно, че един човек в Смолянско е бил измамен да си прехвърли имота на подставено лице срещу обещанието, че дъщеря му ще бъде назначена временно на работа или за постоянно в Регионалната дирекция на вътрешните работи в Смолян. Той е прехвърлил имота си, назначили са дъщеря му временно и след това, след като е било извършено прехвърлянето, са я уволнили. И, забележете, това е станало със съдействието на директора на полицията в Смолян – близък на Петканов. Това е известно. И ето ви извлечението от Службата по вписванията – министър Петканов има мезонет в този блок. За какво говорим ние тук?
Уважаеми дами и господа, на първо място, призовавам Парламентарната група на НДСВ – оттеглете това срамно предложение, ако имате малко морал. Оттеглете го, защото е срам. Предложете друг човек. Както се казва, коментарите повече са излишни. А ако не се оттегли това предложение, поставям на съвестта на депутатите от мнозинството, има колеги юристи тук, които знаят какви качества се изискват за този пост – моля ви, когато натискате бутона, не забравяйте тези неща. Защото ние сме избрани тук с народната воля и не можем да ставаме за срам. По този начин се погубва авторитетът на институциите в България – ето с такъв тип актове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Още в началото искам да кажа, че съм дълбоко смутен от начина, по който се говори за човек, който, слава Богу, е жив, сред нас, известен, наричан дори колега.
Винаги съм казвал от тази трибуна, когато нещата опрат до сложното взаимоотношение на юристи и не юристи, че професията ви, уважаеми господа и госпожи юристи, наистина е специфична. Вие още от първи курс напомняте на всички останали, че ще работите не нещо друго, а ще изпълнявате свещената функция на коминочистачи на обществото. И аз си обяснявам вашата свръхпрецизност към всички нас, както и между себе си, с този постулат, който ви се внушава, както на 12 годишните спартанчета, които знаят, че ще бъдат живи само ако са силни, жестоки и побеждаващи.
С по-прости думи казано – притеснен съм, смутен съм от тази не 100, а 150% сгъстена черна картина, която се нарисува тук от господин Атанасов, с твърдения, които трябва да приличат на факти, но ние няма как да ги проверим в момента, илюстрирана със събития, които може и да са ставали, но едва ли по същия драматичен начин, който той нарисува пред нас, с помощта на свидетели, които и при мен дотичаха вчера, след като той колегиално ме предупреди, че са тръгнали – една група, изпотени от тичане в горещия ден в София хора, които обикаляха редакции и институции, за да разобличават Петканов. Това става не случайно в навечерието на неговото номиниране за член на Конституционния съд.
Да, благородно ме предупреди господин Атанасов, че ще бъда посетен от хора, които знаят истината за Петканов, истината за Смолян, истината за неговото пребиваване в Министерството на вътрешните работи, и истината за един мезонет.
Всеки от нас живее в нещо – едни в мезонети, други в колиби, братята роми във временно сглобени шатри или палатки, според възможностите си. Не коментирам защо възможностите на едни са по-големи, на други средни, на трети малки, а на четвърти нулеви. Но всеки живее в нещо. И когато живее в нещо го купува или плаща наем, или го получава като дарение от баба си или от престарялата си на умиране вече леля. Но всичко това може, както се казва, досконално, юридическа дума, да се провери.
Аз не разбирам защо се навързват твърдения от битов, личен, квази академичен и псевдослужебен характер, за да бъде очернен един човек с цел да не бъде избран за конституционен съдия. Тук би трябвало да се изкажат хората, които познават, първо, неговите качества на юрист. Второ на преподавател – би било добре да се изкаже някой негов студент, защото сигурно ще се намерят такива дори и в тази зала. Трето, да се даде думата на хора, с които е работил реално, не виртуално. Да, той като министър е уволнявал някои хора, понижавал е други, издигал е трети. И това няма как да поддържа една общоведомствена хармония. Няма как. То разрушава хармонията на статуквото. Вероятно някои от неговите действия са били остри, радикални, други недобре обосновани. Кой министър обаче е съвършен, дори измежду тези, които тихо и кротко успяват да изкарат целия си мандат и дори да имат апетит за следващ? Кой?
Говори се, че тежките престъпления, убийствата едва ли не се били увеличили по брой по време на неговия мандат или не били намалени. Това може да споходи всеки министър на вътрешните работи. И това е ставало в миналото с всички негови предшественици. Имало е години на бурен и необясним ръст на престъпността и години на временни затишия. И бихме били крайно некоректни, ако открием зад затишията и зад бумовете на престъпността непременно връзка между управляващата политическа сила и подземния свят. Двете сфери имат свои собствени двигателни механизми и само злата политическа воля може да търси синхрон между тези механизми. Аз никога не бих прославил един министър, ако по време на мандата му е имало по-малко убийства и не бих заклеймил министър на вътрешните работи, ако те са повече по време на неговия мандат. Просто съм сигурен, че няма пряка връзка между едното явление и другия процес.
Бих искал да кажа и нещо друго. Имаме прецеденти на погрешни решения, но имаме и прецеденти на сполучливи решения, предхождани от зложелателни действия. Само след броени минути ще разглеждаме доклада на омбудсмана на републиката и позволете ми да ви припомня, че за него от същата политическа сила, ако не ме лъже паметта, бяха най-тежките квалификации, когато обсъждахме номинирането му. Една от тях – удивително тежко обвинение – беше, че бил ръководил Отечествения фронт в предишна България. Тогава организациите се брояха на пръсти – казионните организации, които разкритикувахме, закрихме и се отрекохме, макар и не всички. Тогава имаше партия, комсомол, професионални съюзи и Отечествен фронт и те бяха ексклузивни – по една организация за всеки сектор на нашия живот. И понеже човекът бил ръководил Отечествения фронт, ние решихме, че не може да изпълнява функциите на омбудсман на републиката. Слава богу, ние не решихме така, но някои колеги ни съветваха непременно да абсолютизираме този факт от неговото минало и да не го избираме. Обаче се оказа, че Гиньо Ганев е добър омбудсман на републиката, че докладите, които неговата институция изготвя, са много съдържателни и интересни, че отгоре на всичко те са полезни за общините и за българските граждани и това след половин час ще се докаже от изказванията на мнозина в тази пленарна зала.
Затова апелирам да се абстрахираме от онова, което е проява на политическата злоба и на политическата непримиримост, да се фокусираме върху реалните качества на един човек – такива, каквито са формирани и доказани от него в продължение на дълги години, за да отхвърлим без колебание онова, което е внушение, инсинуация или опит за едно изпреварващо дискредитиране.
Парламентарната група на НДСВ няма никакви проблеми да подкрепи кандидатурата на проф. Петканов. И сме сигурни, че ще бъде един качествен, ефективен конституционен съдия и вероятно би дал пример за добра работа в Конституционния съд, с което не се отличават всички досегашни членове на този Конституционен съд. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Илчев? Няма реплики.
Госпожо Михайлова, заповядайте за процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурата, която правя, е всъщност нещо, което ми беше подсказано в изказването на господин Станимир Илчев. Чухме, че той не оттегли кандидатурата на господин Петканов, но каза нещо важно, каза следното: изнесени бяха факти относно личността на Георги Петканов, който ние сме номинирали и няма време сега да кажем вярно ли е или не.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Илчев, ако всички ние, в частност и вие, се отнасяте сериозно към избор на конституционен съдия на Република България, за който са изнесени факти, трябва да се даде време и те да се проучат, а не да се гласува, без да се мисли, да се натиска копчето и да се казва: после ще проверим дали е вярно, че е осъден, дали е вярно, че е купил апартамент с оглед това, че е правена някаква далавера и комбинация, дали наистина всички тези неща, които бяха изнесени, са неща, които препятстват избора на конституционен съдия с име Георги Петканов.
Затова, уважаеми колеги, аз предлагам да отложим разискванията, да се даде възможност да се представят всички тези факти пред Народното събрание, когато ще взима своето решение. Ако вие, колеги от управляващото мнозинство, отхвърлите това предложение, то ще бъде доказателство, че не се мисли, не се анализира, а единственото, което се прави, е 3-5-8 във властта, в това число и в Конституционния съд – съд особен, особена юрисдикция, пазител на Конституцията, пазител на закона. Нека се отнесем сериозно към този избор и да отложим днешните разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно процедурно предложение?
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Ако не бяхте дама, госпожо Михайлова, щях да бъда по-рязък. Сега само много сдържано и хладнокръвно ще констатирам, че направихте невярно твърдение. Ето го протокола. Изразът ми беше: Бяха направени от тази трибуна твърдения, които трябва да бъдат факти, но няма време да проверим дали това са факти. На Вашия фамозен правен език това е известната фигура на аберацио иктус – поднасяне на привидност, която трябва да оприличи самата реалност. Аз много добре зная разликата между факти и твърдения и затова не казах, че са изнесени факти. Следователно няма какво да се проверява, докато не се изнесат факти.
Правя обратното процедурно предложение – няма какво да проверяваме след изказването на господин Атанасов. Твърдения няма нужда да се проверяват, ако не са подкрепени с факти. Твърдения може да направи всеки и той е толкова убедителен, колкото и авторът на контра твърденията. За това са необходими факти. Но фактът не е твърдение. Направете справка и ще видите, че това е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Михайлова за отлагане на разискванията по точката.
Гласували 138 народни представители: за 31, против 102, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Методиев – предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Моята процедура е да прегласуваме предложението за отлагане на тази точка за избор на конституционен съдия. Обръщам се към колегите от мнозинството, защото това може да се случи с тяхната воля. Можете да изберете господин Петканов и другата сряда – не вярвам това да е много фатално за работата на институциите в България, но е хубаво на тази трибуна да излязат представителите на мнозинството, за да оспорят твърдението, че има влязла в сила присъда например, защото имало факти или нямало факти.
Ето един много лесен факт за проверка. Много лесен факт за проверка е друго, което беше споменато от колегата Атанасов, и то е свързано с работата на Софийския университет например. Проверете какво се е случвало в тези години, вижте какво е било отношението на ректорския състав, вижте какво е било отношението на ректора проф. Иван Лалов към нещата, които са се извършвали в Юридическия факултет. Има протоколи от тези заседания, вземете ги прочетете, няма никакъв проблем – те не са държавна тайна. Влезте в тези въпроси, излезте на трибуната и кажете: данните, фактите, които виждаме, не ни смущават в този избор. Но го направете и го кажете.
Затова моята процедура, господин председател, е процедурното предложение да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново гласувайте процедурното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 29, против 107, въздържали се 3.
Процедурното предложение отново не се приема.
Давам думата на господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам моралното задължение да взема отношение по кандидатурата на проф. Петканов за конституционен съдия, понеже познавам господин Петканов от много години. Аз познавам и други юристи от много години, но далеч не за всички мога да кажа това, което мога да кажа за господин Петканов, а именно, че проф. Петканов е професионалист от най-висока класа. Той е великолепен специалист в областта на публичното право, основно финансовото и данъчното. Освен това, господин Петканов е един почтен човек – това мога да твърдя категорично от дългите ни години съвместна работа, с морални устои.
Аз не твърдя, че господин Петканов е светец – такива не виждам в пленарната зала и изобщо не съм срещал, но господин Петканов за мен има всички качества, за да бъде достоен конституционен съдия. Господин Петканов беше един от най-добрите декани на Юридическия факултет и това мога да твърдя с убеденост, защото бях близо до него в тези години. За мен няма никакво съмнение и по мое дълбоко вътрешно убеждение ние ще постъпим съвършено коректно и справедливо, ако дадем гласа си за кандидатурата на проф. Петканов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли желаещи да вземат думата?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи кандидатурата на проф. Георги Петров Петканов за член на Конституционния съд на Република България. Мотивацията, която стои зад това решение на Парламентарната група на Движението за права и свободи, е малко по-особена от това, което вече чухме по адрес на проф. Петканов.
Ние смятаме, че той е от онези политици и народни представители в 40-то Народно събрание, които трудно се побират в тесните партийни рамки. Аз не съм чул нито едно негово изказване, което да го проявява като непременно партийно пристрастен в неположителния смисъл на този израз. Причината може би е в това, че при него академическото начало винаги е вземало известен връх над строго политическото начало. Точно затова не споделяме опитите дискусията днес да се обвърже непременно с оценката му за това как е изпълнявал функциите си като министър на вътрешните работи, а впоследствие и като министър на правосъдието. Една такава оценка няма как да бъде абстрахирана от политически пристрастия.
Смятам, че днес дебатите са за друго. Избираме един член на много важен държавен орган, който по природа би трябвало да бъде надпартиен, надидеологически, доколкото е призван да защитава основния закон на страната. Мисля, че точно с това качество на господин Петканов, което вече изтъкнахме, той ще изпълни успешно функцията си на конституционен съдия.
Уважаеми госпожи и господа, бяхме изкушени да направим реплика на твърдението, че зад това предложение отново прозира формулата 8:5:3. Бих ли могъл да ви попитам: кои фигури в Конституционния съд са персоналният еквивалент на тази тройка от формулата 8:5:3? Понеже сте безсилни да ми дадете отговор на този въпрос, ще моля да съзрете в политическата позиция на Движението за права и свободи в подкрепа на проф. Георги Петканов мотивация, която стои много по-високо от онова, което влагате в 8:5:3. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към господин Местан.
Давам думата на господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Познавам проф. Петканов повече от тридесет години. Никога не крия и се гордея, че сме състуденти, макар и не от един курс – той беше един курс напред, но винаги сме работили и като студенти, а по-късно той започна своята научна кариера, разви се до високото звание „професор” напълно заслужено. Почти всичко това, което той е писал - и монографиите, и статиите съм чел, и мога определено да кажа, че проф. Петканов има съществен принос в областта на финансовото и данъчното право.
Познавам и отношението на неговите студенти, които изключително го уважават, бих казал даже го обичат. И сега тук, от тази трибуна, да омаскаряваме един човек, когато той не заслужава, мисля, че не е достойно.
Казвам ви: повече от тридесет години познавам професора – един достоен човек, достоен живот. Не съм чул и не съм видял да е направил нещо, което е нередно. Грешки вероятно всеки от нас прави. Както каза проф. Герджиков, няма светци, поне в тази зала.
И още нещо и с това ще приключа. Вероятно знаете - и аз съм бил конституционен съдия от първия му състав и познавам работата на Конституционния съд отвътре, включително и днешния. И в сегашния състав на Конституционния съд има много достойни хора, дали приноси в науката, но нямаме конституционен съдия, който е специалист именно в областта на данъчното и финансовото право. Говоря за Конституционния съд. И в тази връзка изборът на проф. Петканов за съдия в Конституционния съд ще издигне, убеден съм, нивото на самия Конституционен съд, когато особено се поставят въпроси в сферата на финансовото и данъчното право, а той вече има и много, много богат опит в областта на конституционното и парламентарното право.
И така, съвсем искрено и честно, ви призовавам да гласуваме за тази кандидатура. Тя е достойна кандидатура. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Димов, имате думата. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз чух три защити по повод кандидатурата. Едната на господин Местан, който съвсем ясно каза, че имат политическо решение и щом имат политическо решение, ще гласуват. Искам да се обърна към другите двама души – към проф. Герджиков и към проф. Корнезов, понеже те направиха лично изказване. Те защитиха господин Петканов в лично качество.
Аз не се съмнявам във Вашите професионални качества, убеден съм в това, и сигурно сте достоен да заемете този пост. За мен обаче остава под въпрос, когато изпращаме човек в Конституционния съд, тоест единственият орган, който може да тълкува Конституцията, която стои над всичко в България, може ли да допуснем човек, за който собствените му съпартийци в Тридесет и деветото Народно събрание са констатирали, че нарушава закона?! След като законът е бил нарушаван от него в едно качество, може ли да му се гласува доверие да тълкува Конституцията, която е върховен закон?! Какво ни гарантира, че няма да наруши върховния закон? Имаме прецедент, а тези, които са юристи, знаят за прецедентното право. Ние имаме прецедент на нарушаване на закон, констатиран от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Тридесет и деветото Народно събрание. Не може такъв човек да бъде изпратен там. Сигурно има някой юрист, който също има тези качества, но не е нарушавал закона. Не може да няма в България такъв. Ако няма такъв, тежко и горко на всички ни.
По същия начин, може ли да изпратим човек, който от Ревизионната комисия на Министерството на вътрешните работи, като министър на вътрешните работи, е бил отговорен за изтичането на 14 млн. лв. от митниците? Аз не казвам, че това е пряко адресирано към него като човек, но като министър, а той отново отива там не толкова като човек, колкото в нещо, което ще бъде институция. Може ли да допуснем подобен човек да отиде там? Няма ли друг юрист със същите качества в България, или той е последният останал?! И ако той е последният останал, господин Корнезов, Вие как бихте тълкували това нещо като юрист? Толкова ли се е провалил той като преподавател, че да няма други, които да могат да го наследят, да предадат, или Вие, господин Корнезов, или всички останали, които преподавате и сте юристи?
Аз мисля, че не може такъв човек да бъде подкрепен и може би тройната коалиция трябва отново да вземе политическо решение, но за човек, за който не могат да бъдат извадени такива факти. Оставам настрана моралните качества. Те са нещо разтегливо като понятие - в едни географски ширини се приемат едни, в други – други, за тях няма да коментирам. Но нарушаване на закона и изтичане на 14 млн. лв. са прекалено тежки за един отговорен министър, за да може той да бъде повишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Разбира се, днес обсъждаме кандидатурата на господин Петканов като кандидат за член на Конституционния съд. Но заедно с отношението към тази кандидатура мисля, че трябва да поставим и въпросите за ролята и дейността на Конституционния съд. Вероятно след години ще се наложи в това отношение Конституцията да бъде променена, защото напълно обосновано е единственият орган, който може да се произнася, и то като последна инстанция, по решенията на парламента и по други важни въпроси, да се формира с по-голямо мнозинство, така както направихме за членовете на Инспектората. Мисля, че тогава това би дало и по-голяма възможност Конституционният съд да бъде с необходимата дистанция от органите, които участват при неговото формиране. Но това е част от друга дискусия, която мисля, че си заслужава само да споменем.
Тук в предишно изказване господин Местан каза, че Конституционният съд трябва да е надпартиен и това едва ли би подложено на публично съмнение. Но той каза и нещо друго – че Конституционният съд трябва да е и надидеологически. Едно твърдение, към което изразявам съмнения не само поради това, че то практически едва ли може да бъде напълно осъществимо, но дори че в някаква степен е нежелателно. Защото в Конституционния съд отиват реални хора със свои възгледи, а тези възгледи, при цялата определеност на нормативната уредба, оказват влияние върху начина, по който се тълкува и прилага Конституцията. И дори ако проследите дългогодишната практика на американския Върховен съд, който в техния случай е аналог на нашия Конституционен съд, там се разграничават възгледите на отделните му членове с оглед на позициите, които те са изразявали при определени дела. Но за разлика понякога от това, което става при нас, отделните членове на Конституционния съд общо взето се придържат към едни и същи разбирания и те се проследяват в течение на продължителен период на тяхната дейност. Затова тук не виждам нещо смущаващо, стига човекът, който отива, да има ясно определени виждания и защитени позиции, които по-нататък да се отразяват върху неговата дейност.
Впрочем смятам, че нашата Конституция се нуждае от такова тълкуване, което да възстанови действителния смисъл, какъвто е вложен от създателите й, за Република България като социална и правова държава, като демократична държава, която отстоява правата, която поддържа принципа за равенството на различните форми на собственост и за разделение на властите. Мисля, че в това отношение господин Петканов би могъл да допринесе за автентичното тълкуване на конституционните разпоредби.
Смятам, че неговата дългогодишна професионална дейност обосновава предлагането на кандидатурата, защото той не само е специалист в една от важните области на правото, но и защото е осъществявал различни професионални дейности, които мисля, че обогатяват възможностите за изпълнение на тази висока юридическа длъжност.
Няма да се спирам върху някои твърдения, по които не мога да бъда категоричен, както и по тези, които ги представят. В интерес на точността трябва да направя и някои уточнения.
Както започна своето изказване господин Атанасов – господин Петканов не е последният, а е предпоследният партиен секретар на Юридическия факултет. Последният беше доскорошният наш представител в съда в Страсбург госпожа Ботушарова (ръкопляскания от ПГ на „Атака”), а последният комсомолски секретар беше господин Стоян Ганев. (Оживление в залата.)
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Всички имаме принос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие казвате, че вероятно хората от БСП ще подкрепят господин Петканов заради неговото предишно политическо битие, заради неговата принадлежност. За мен това не е мотив. По-скоро то може да предизвиква колебание, когато някой имащ възгледи или членувайки в такава партия, след това се е присъединил към либерална формация. Така че за мен това не може да бъде допълнителен мотив. То по-скоро е основание за допълнителни въпроси, които възникват. Но тези политически превъплъщения са ги преживяли много хора в прехода. Смятам, че те са въпрос на лична преценка, а и на обществена преценка за тяхната дейност.
Въпреки тази промяна аз не смятам, че господин Петканов по такъв силен начин е афиширал определени свои политически пристрастия, които да го лишат от самостоятелност в неговата дейност на заеманите постове или които да го направят сервилен към хората, които са го излъчили.
Смятам, че трябва да бъде отчетено едно негово важно достойнство, което за мен дори придобива решаващо значение при заемането на различни длъжности в тези смутни години. Смятам, че господин Петканов наред със своите професионални аргументи е човек, който не е бил изкушен и не е участвал в злоупотреби. Дали винаги е упражнил необходимия контрол като висш ръководител, дали е предприел необходимите действия – това подлежи на критичен анализ, но ние трябва да зачитаме хората, които в тези години са имали множество възможности и не са ги оползотворили да злоупотребяват в личен интерес, главно материален, с постовете, които заемат.
Смятам когато говорим тук за различните хора, да не прокарваме граница между управляващи и опозиция, които и да са в тази роля, защото мисля, че тази граница е твърде опростена, за да покаже кой от нас къде се намира в обществения живот и каква позиция има по редица професионални, политически и други въпроси.
Поради всичко казано, за мен надделяват аргументите за подкрепа на кандидатурата на проф. Петканов за член на Конституционния съд. Предполагам, че такива аргументи надделяват и в моите колеги. Нека всеки в тази зала да направи за себе си подобна преценка, да претегли това, което смята, което знае и в крайна сметка да направи своя избор. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, един от преждеговорившите беше споменал, че освен колегите на проф. Петканов от Юридическия факултет, добре е и ако има негови студенти в тази зала, да кажат своето виждане, своето мнение. Аз като един от неговите студенти, макар и в зората на неговата научна кариера (той беше няколко години асистент, но имах честта и удоволствието да ни води упражненията по „Финансово право”), ще кажа, че това не беше единственото, което ми даде възможност да познавам проф. Петканов – тогава асистент. В годините ние имахме нашите връзки и контакти, така че да мога да изградя по-цялостно виждане за неговата личност.
С това, което изложиха колегите – обстоятелства, оспорващи качествата на кандидатурата на проф. Петканов, опасявам се, ни предложиха вариант на разсъждение, който би бил твърде драстичен, твърде различен за преоценка на житейския и творчески път на този човек. Част от биографията на проф. Петканов, и то по-малката част, е свързана с участие в политиката. Неговите качества като личност, като преподавател, като професионалист в сферата на правото са изграждани много години преди това. Неговата научна кариера, а на тази база и възможностите да заема различни административни длъжности в рамките на Юридическия факултет на Софийския университет, работата му и като заместник-ректор на Софийския университет, показват нещо различно от това, което ни се предлага като гледна точка за неговите качества като личност.
Уважаеми дами и господа, предлагайки и избирайки кандидатурата на конституционен съдия, имаме две главни неща, които трябва да оценим: имаме ли човек с достатъчно добро познание в правната материя, който тепърва ще ни предлага тълкуване на Конституцията, и имаме ли човек с висок морал, защото тези две неща трябва да вървят ръка за ръка.
Времето, в което всички ние се занимаваме с политика, оценката за нашето поведение (в момента подобни възгласи ще се получат и в тази зала), е винаги противоречива, защото в политиката еднозначност не може да има, а едва ли има и сфера в обществения живот, в която да има еднозначност. Ясно е, че ще има различни гледни точки. Но периодът от живота на проф. Петканов, свързан с науката, с преподаването му в Софийския университет, е по-дългият период от този, през който той участва в политиката. Това е периодът, който гарантирано говори, че той се е изграждал като личност с морални качества не във времето, влизайки в политиката, а далеч преди това. А и човек на неговите години едва ли ще промени характера си за няколко години участие в политиката. Ако ние приемем, че този човек е имал някакви проблеми с морала, питаме се: как така доверихме нашите деца той да ги учи на право, как така колегите му от Софийския университет го избраха за декан, ако е имал проблеми с морала, как така академичната общност на Алма-матер му се довери да бъде заместник-ректор, и в момента изведнъж да предложим друга гледна точка за качествата на този човек?! Аз не съм съгласен с този подход, колеги. Ясно е, а и тук се каза: светци в тази зала няма. Струва ми се обаче, че линията на поведението на един човек се изгражда дълги години и трудно може с отделни съобщения, случили се обстоятелства, които не могат да бъдат твърдени сто процента за истина и с категоричност, да бъде оборена и оспорена една кандидатура, каквато ние предлагаме на вашето внимание.
Затова считам, че имаме пълното основание да изберем проф. Петканов за конституционен съдия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев?
Заповядайте, господин Атанасов. Вашата парламентарна група има три минути.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Янев, точно за това става въпрос. Аз съм бил студент на проф. Петканов, няма да се произнасям по неговата професионална подготовка. Но за да стане конституционен съдия, освен всичко друго се изисква и висок морал. По какъв начин Народното събрание провери морала на този човек? По какъв начин? Внесено вчера предложението и днес набързо да мине! Има възможности да се проверят тези факти, за тях има документи. Защо не ги проверите? Защо не искате да проверите тези факти? Защото са много!
Искам да ви кажа, че в една модерна западна държава, членка на Европейския съюз, която и да е тя, само за един от тези факти това гласуване щеше да бъде обратно на това, което вие подготвяте. Само за това дето отиде в Смолян и с бившия областен управител пред тези изоставени невръстни деца каза, че им е донесъл телевизор да гледат секс филми, само за това в една западна държава никога нямаше да стане конституционен съдия! Да не говорим, че е осъждан, да не говорим, че в предното Народно събрание една комисия, която беше председателствана от член на вашата партия, каза, че този човек и нарушил закона. И редица други неща.
Аз ви връщам само на този факт: може ли човек, който е застанал пред едни невръстни деца и им е казал, че им е донесъл телевизор да гледат секс филми, да стане конституционен съдия? Само за това той нямаше да стане конституционен съдия, ако ние бяхме нормална европейска държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): През всички тези години на участие в политиката проф. Петканов беше публична личност. Неговото поведение като министър в две правителства, като народен представител, беше пред всички нас. Нови факти, които обществото и самите ние да не можем да оценим, аз не виждам, ако говорим въобще за факти или неща, които се съобщават от тази трибуна. Така че възможността всеки един от нас да направи преценката доколко е проблем и дали може да бъде избран или не може да бъде избран, не е нещото, което оттук насетне ще започнем да правим. Пак казвам, поради естеството, че през всички тези години проф. Петканов беше публична личност.
А това, за което казахте накрая и многократно обръщате вниманието на Народното събрание – това, което е споменал в Смолян, да, спомням си от студентските години, че проф. Петканов е човек с добро чувство за хумор. И ако някой не може да оцени това нещо, това е жалко. В конкретния случай не виждам това да бъде голямата причина да се преекспонира един такъв факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, едва ли е особена изненада фактът, че и по повод на предложението за избор на член на Конституционния съд личи разделение в изказванията между представителите на мнозинството и на опозицията. Всъщност сякаш с наближаване на изборите все по-често в залата ще личат различия и все по-рядко ще ставаме свидетели на постигане ако не на консенсус, то поне на максимално съгласие по решенията, които взема Народното събрание.
Жалкото в тази дискусия е, че тези различия се проявяват по отношение на едно персонално предложение за член на Конституционния съд. И още по-жалкото е, че тези различия се експонират от един човек по не особено коректен начин. Аз съм убеден, че всички ние, които слушаме дискусията и които след малко ще гласуваме, имаме съзнанието за отговорността, която поемаме тогава, когато подкрепим кандидатурата на проф. Петканов, тогава когато избираме член на Конституционния съд. Имаме съзнанието и за това, че ще решим един проблем, който дълго време стоеше нерешен за Народното събрание и който без съмнение не говори особено добре за нас, доколкото става дума за попълване на квотата на Народното събрание в Конституционния съд.
Със сигурност, уважаеми дами и господа народни представители, стремежът на всички ни – и на тези, които сме подписали предложението за проф. Петканов, и на всички, които ще гласуват в пленарната зала, е да изберем човек с безспорни професионални качества и авторитет, със съвършен морал, с неопетнена професионална кариера и безукорен обществен престиж. Всъщност това очертава образа на съвършения човек. Едва ли е необходимо да казвам, че съвършен е само Господ. В този случай ще си позволя да кажа, че предлагаме човек с професионални качества, с умения, с авторитет в професионалните среди, човек, който има и своя житейски път, и своята професионална кариера. Това е нашата гледна точка. И смятаме, че с избора на проф. Петканов допринасяме за качеството, за добрата работа, за престижа на Конституционния съд. Защото от всички изказали се и оспорващи кандидатурата на проф. Петканов аз не чух аргументи, които да оспорват неговите професионални умения. Не чух някой, който да оспори приноса му, който той ще има според мен в Конституционния съд. Не чух някой да оспори възможностите на проф. Петканов като юрист и съответно като член на Конституционния съд.
Дами и господа народни представители, освен за избор на член на Конституционния съд днес става дума и за нещо друго – днес става дума и за това ще позволим ли за пореден път Народното събрание и от Народното събрание съответно обществото да бъде непрекъснато пресирано, да бъде непрекъснато заливано със скандали, с услужливо вадене на различни твърдения, със злословия и то с оглед търсене на лошия ефект на предварително посятото съмнение.
Нашият отговор, дами и господа, на Парламентарната група на Коалиция за България е “не, няма да позволим”! Затова ще кажа, че ние ще подкрепим кандидатурата на проф. Петканов за член на Конституционния съд. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение, представен ни от господин Моллов в пленарната зала.
И така, гласувайте Проекта за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
Гласували 157 народни представители: за 135, против 21, въздържал се 1.
Решението е прието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
И така проф. Георги Петров Петканов е избран за съдия в Конституционния съд на Република България. Честито, господин Петканов! Успешна работа! (Ръкопляскания в мнозинството. Народни представители отиват при проф. Петканов и го поздравяват лично.)

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 г.
Давам думата на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, господин председателю.
Дами и господа, този Годишен доклад на омбудсмана е негов акт, с който той поставя пред законодателния орган на България проблеми, конкретни примери за лоша и за добра администрация. Едното и другото би трябвало според нас да се вземе предвид от органите на властта и техните администрации.
България ратифицира Лисабонския договор. Органична част от него е Хартата за основните права на Европейския съюз. Ето, ние имаме едновременното действие на три източника на права – Хартата, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и националната конституционна традиция. Това са изрични текстове. Ето тези три източника изправят органите на властта от нас и цялата държава, и местната администрация пред един нараснал дълг към всеки индивид поотделно. За стотен път ще кажа тук, може би да оживя тези, които четат вестници: да, на върховенството на закона, но заедно с върховенството на правата на човека.
Има цели зони от нашия живот, които искат нова енергия, по-добра координация, а защо не и по-добри нормативни решения? Няма да ги изброявам. В този дебел доклад те са много старателно описани в своята последователност – правото на добро управление; императива за децентрализацията на властта; правата на детето, на гражданите като пациенти, като потребители и така нататък. На тези идеи, които са много старателно очертани в доклада, който разглеждаме днес, е подчинена дейността на институцията на омбудсмана през цялата 2007 г. и сега.
Очевидно предложението, което ще направя, е кратко. В едър щрих ще представя някои акценти от този доклад, свързани разбира се с проверките и със собствените инициативи на самия омбудсман. Отначало да кажа ясно: тонът на доклада, който разглеждаме, и сегашните мои думи са критични, защото такава е единствената мисия на омбудсмана – да защитава правата на човека, когато те са нарушени и даже само когато са застрашени. И едното, и другото е налице.
Господин председател, аз мисля, че от този 250-страничен доклад съм помислил, че най-добре е да се опитам в много ограниченото време да представя настроението в доклада. Това настроение, което мисля, че произтича от настроението на гражданите, когато те са във всекидневен допир с администрацията в цялата нейна йерархия.
Така само с по две думи:
Доброто управление и добрата администрация, право на всеки гражданин, гарантирано от Лисабонския договор, от Хартата за основните права и от много други международни актове. От първия миг на януари 2007 г. всеки от нас като български гражданин и европейски вече има едно от най-важните основни конституционни права – ново право да иска добро управление, право на добра администрация. Дълги спорове. Това право не може да се разбира в чисто нормативистичен вид. Става дума не да искаме по-добра администрация като технология, а става дума за другото – гражданинът да може да иска от органите на управление, както и да се наричат те, много взискателно да задоволяват неговите законни и признати нужди. И вече това е ясно – докато всички други права казват какво гарантират, правото на добро управление се отнася до функционирането на системата и затова се казва, че то отговаря на въпроса: как това се постига?
Няколко важни инициативи на омбудсмана през миналата година.
Напомням, март 2007 г. едно задълбочено обществено обсъждане наречено: „Между свободата и подчинението в този адрес”.
В края на май 2007 г. голяма конференция, подчинена на правото на добро управление, елегантно наречено: „Отвъд пожеланията и декларациите”.
Една международна конференция през септември 2007 г. с участие и на европейския омбудсман, на други представители на омбудсманските институции, заедно с наситеното представителство на българските държавни органи.
Тогава се стигна до общото заключение, за което говорим – правото на добро управление и добра администрация не е да искаме от кметовете да правят обслужване на едно гише, а става дума за действия, които трябва да водят до подобряване на качеството на живота на хората.
Аз, юристът ви казвам: опитът да се прилага един закон в неговата буква е погрешен опит и това е част от нихилизма, спрямо правото. Крилата е фразата: „Буквата убива, духът възкресява.” Ние искаме духа на закона. Ние искаме онова негово съдържание, което търси правата на човека отвъд алинеите така, както са написани те. Мисля, че това е много важно. Това разбиране не се споделя от органите на администрацията всеки ден. Не може много да се иска друго и затова във всеки раздел ние, господин председателю, сме прибавили обстоятелства и тенденции, които будят тревога. В това отношение за доброто управление не се прилагат принципите на доброто управление навсякъде. Колко съм деликатен! Не се обсъждат предварително нормативните актове. Проектът за заповедите на един кмет, например – никой не иска да прави местни референдуми. Ако става дума за училища, да се съберете с тези познати учители и ученици и да вземете тяхното мнение.
Всъщност, във властта не е налице компетентно гражданско участие, най-широко казано. Масово неизпълнение от страна на общините на изрични законови изисквания да се поддържат, чуйте – публични регистри за общинската собственост, регистри за зелените площи, и не само да се поддържат, а да бъдат наистина публични и наистина да бъдат под контрола на самите граждани. Това не се прави.
Вторият акцент – децентрализацията на властта. Това е европейски императив, който отдавна е осъзнат и от българската държава. Вижте, дистанцията между хората и местните власти води до три думи: първата е отдръпване, втората е притъпяване и третата е безразличие.
Отдръпване на гражданите от властта, притъпяване на остротата на тяхната взискателност, търсейки правата си, и едно безразличие на гражданите към възможностите за най-широка гражданска солидарност – щом живеем заедно, да живеем по-добре.
Има стратегия, приета от правителството, за децентрализацията с един период 2006-2015 г. Общините не са подготвени да отговорят на тази стратегия. Тя стои като една добре написана книга и практическите действия за нейната реализация очевидно, не са достатъчни. Ще ви дам един прост на пръв поглед пример, за да стане по-ясно. Законово изискване е общините да освобождават от такса битови отпадъци имоти, които не се ползват. Това става с един ред, установен от общинските съвети. Ще ви прочета няколко общини – Кюстендил, Ловеч, Троян, Априлци, Калояново, Лъки, Марица, Садово, Съединение, Хисар, Ветово, Две могили, Иваново и др. Те не са се произнесли по този въпрос, а са длъжни по Закона за местните данъци и такси.
Вижте, така не може, ето едно елементарно правило – не ползваш този имот, не трябва да плащаш тези такси. Това зависи от общинския съвет, а той не го прави. Лоша администрация!
Заради акцента, ще ви кажа две общини, които смятат обратното, че трябва да се плащат такива такси от хора, които не си ползват имотите. Другите са Кюстендил и Луковит.
Омбудсманът с много внимателно проучване прие един свой документ – Правата на хората, децентрализацията и местната власт – препоръка към общините. Този документ не е създаден от някаква вътрешна компетентност, а той се базира на най-добрите практики в Европа. Раздадохме тези препоръки на всички към общините, особено след изборите на новоизбраните. С някои от тези общини направихме местни конференции и се подписаха протоколи от страна на кметовете, заедно с омбудсмана, на базата, на които протоколи се поема задължение те да изпълняват тези препоръки, които са поименно написани.
Хубаво е да ви кажа, че Сметната палата, когато получи тези препоръки на омбудсмана, този наш документ, го въведе в каталога на своите критерии и сега органите на Сметната палата, които правят одити на местните органи на власт, се базират и на тези препоръки на омбудсмана, когато обсъждат финансовото състояние и поведение там.
Тревога! Данъчните обичат централизацията да има само фискален израз – да се прехвърлят правомощия от центъра към общините. Това, което всички наричаме културна революция – не като китайската, трябва промяна в манталитета, трябва промяна даже в административната култура. Говоря много шаблонно, за да не кажа по-тежки думи. Това трябва да бъде преодоляно.
Недостатъчна е публичността и отчетността в работата на общините. Ние имаме един доклад, пълен с примери в това отношение. Нямам право да отнемам времето ви тук.
Друга категория права на гражданите – правата на човека и неговото здраве. Длъжен съм да ви прочета ясно едно изречение: „Правото на здравно лечение и достъп до качествена здравна грижа са основни човешки права, които лежат не само в Конституцията на България, а в учредителните договори за създаването на Европейския съюз.” Това право се нарушава много често. Примери за нарушени права има много. Имам ги в моето кратко изложение. Ще ви кажа само няколко думи.
Оплаквания срещу липсата на заплащане на зъботехническите услуги от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Намесихме се – поправи се. Въпросът не е до нашата намеса, а това, че съществува преди намесата.
Искане за включване в програмата на тази Здравноосигурителна каса лечението на вирусния хепатит, поставено от различни места. Намесихме се – поправи се. Но, не подчертавам нашата намеса. По-добре да я няма, да няма нарушение на правата на човека.
Направихме няколко инициативи в университетски, от медицинска гледна точка, градове. Започнахме да правим проверки по изпълнението на правата на гражданина като пациент. Заедно с в. „24 часа” създадохме Наръчник на пациента – невероятен интерес. Той се преиздава непрекъснато, но има обстоятелства, които будят тревога.
Поради липса на достатъчно направления за изследване и консултации с лекари, специалисти от извънболничната помощ, здравноосигурени граждани са принудени да плащат за такива изследвания, които трябва да получат безплатно. Другото няма да го чета.
Препоръките са налице. В доклада те стоят и ако, господин председателю, парламентът и този път задължи постоянните комисии на Народното събрание да разгледат в своите части отделните пасажи на омбудсманския доклад, би било добре. Пенитенциарната система е нещо, което е събрало нашия интерес, но не искам да пропусна правата на детето.
Има толкова факти за нарушаване на правата на детето, колкото нямате представа, държавни, граждански структури и органи имат във връзка с това. Повече от дванадесет министерства имат парчета от правата на детето, за които отговарят. Повече от двадесет граждански организации с име, спечелени проекти, се занимават с отделни елементи на правата на детето.
Има други държавни органи, специализирани по тази материя. Назря нуждата и добре, че се прие общо, да се създаде един обществен съвет към омбудсмана, но не като негова привилегия, не като домен на неговата дейност. Това не го интересува. За да могат да се координират тези усилия доброволно, когато между многото проблеми се прецени, че един има приоритетно значение, всички съберат усилията си той да бъде решен и да се отиде по-нататък.
Омбудсманът подписа меморандум с националното представителство на УНИЦЕФ. Нямате идея колко ефикасно, колко прагматично и колко бързо се реагира от представителството на УНИЦЕФ в България. И те се включиха в този обществен съвет, на който ние се надяваме, че предстои добро бъдеще.
Независимият контрол върху преференциалната система, няма да ви изброявам многобройните проверки, те се правят заедно и върху работата на другите специализирани органи. Проверени са затворите в Пазарджик, в Стара Загора, в София, женският затвор в Сливен, поправителният дом за малолетни в Бойчиновци. Написа се обширен доклад - конкретни бележки към Министерството на правосъдието. Продължаваме тази проверка и анализа на изпълнението на препоръките на омбудсмана.
Вие знаете тези констатации, те са повторяеми – лоша материална база, трудовата заетост на затворниците е недостатъчна, медицинско обслужване със занижени критерии, обучаването и образованието не е задължителна характеристика, както законът изисква, в затворите и в другите места за задържане, и т.н.
Правото на гражданите за чиста околна среда. Тук много усилия, извънредно много жалби, описани са в самия доклад, предметът, до който те се отнасят. Подчертавам тук недостатъчната информираност на хората, недопитване до общественото мнение, а общественото мнение е несъгласно с много концесии, които се предоставят.
Не са ангажирани достатъчно институциите на властта с незаконния добив на строителни материали, сигнали за незаконно изсичане на гори, не се почистват паркове, няма грижа за дълготрайната декоративна растителност и т.н. Много проверки на институцията, наблюдава се директно работата на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и храните и искаме процедурите да се спазват точно в тяхната пълнота, което говори за зачитане правата на хората.
Нарушава се правото на гражданите при предоставяне на концесии за добиване на подземни богатства и незаконен добив на подземни богатства. Село Студена стана нарицателно, многобройни проверки, искания и констатацията е, че там продължава да се живее в недопустими жизнени условия. Затова ние в доклада ясно сме казали, че към Министерството на околната среда и водите има укор за допуснати случаи на лоша администрация.
Не е въпросът да се поправят наредби в една или друга посока, важното е да се променя самата практика, а не непременно да се избързва със законодателните идеи.
Особено искам да спомена нещо във връзка с правата на потребителите на обществени услуги. Нали знаете, че „топлофикацията” е нарицателно име, „водоснабдяването” - също, „енергоснабдяването” - също? Най-важната наша констатация, тя тепърва ще бъде оповестена и публично, е, че гражданите са лишени от правото на избор. Ти си закрепостен към този вид топлофикационни услуги, а не към други. Това закрепостяване на хората към така наречените монополи естествено е лоша практика. Трябва да бъде рязко и бързо променена. Той не иска да бъде свързан с тази топлофикация, ликвидира всякакви физически белези на тази привързаност и отново, и въпреки това плаща така наречени изравнителни сметки, които са имагинерни, които не могат да се прочетат и никой не може да разбере защо плаща. Казвам ви го малко банално, но проверките са задълбочени и те не са само от нас. Предстои ние да обявим ясно становище.
Повтарям изречението си: не е въпросът да се поправи една или друга наредба на министъра на енергетиката и икономиката, а лошата организация и отношението на топлофикационните дружества и на техните топлинни счетоводства към потребителите трябва да бъдат променени.
Стана така, господин председател, че ако днес един гражданин два пъти през деня не каже, че се бори с корупцията, той трябва да се стеснява, защото създава впечатление, че просто не е гражданин. Но за корупцията много повече се говори, отколкото се прави.
Омбудсманът две години подред вече участва в антикорупционната политика на държавата. Той участва в работата на тази комисия при Министерския съвет, но има три фактора, които искам да повторя.
Има подобрение на така наречената дребна корупционна практика, но на висок глас трябва да се каже, а не да го чуем от Европейския съюз и ние да го повтаряме. Политическата корупция - това е името на корупцията по високите етажи на властта, все още не е изключение, обратното, все още е правило.
Три идеи: етични кодекси на всички равнища, ограничаване на политическия лобизъм – парламентът най-после да приеме Закона за лобизма – и на трето място, правила за финансирането на партиите и за честни избори. Аз не ви го казвам площадно, защото това са оплаквания на отделни хора.
Изготвихме законодателни предложения за по-добро уреждане на достъпа до обществената информация. Продължават консултациите за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие в административното производство. Надявам се, че като се стигне дотам този въпрос да се гледа отново, Комисията по правни въпроси и самият Янаки Стоилов с търпение ще преразгледат проблема, защото има и друга страна – въпросът за мълчаливото съгласие в административното производство. Тук работата продължава.
Един проблем – необходимостта от управленски и законодателни мерки за прилагане на правозащитните стандарти, които произтичат от решенията на Европейския съюз по правата на човека в Страсбург. Едно звено в Министерството на правосъдието нищо не може да направи. Чувам, че там има нов проект, ще участваме в неговото разглеждане, но България трябва да има свой ефикасен национален механизъм, за да се изпълняват тези решения на Страсбург. Защото те не казват на Иван Сотиров и на Гиньо Ганев да се плати обезщетение, а в мотивите си създават принципи и практика за правата на човека на базата на Европейската конвенция.
Затова омбудсманът изразява своята готовност непременно да участва в един такъв национален механизъм. В това отношение подкрепа прави господин Хамарберг – комисар по правата на човека на Съвета на Европа, който беше на посещение тук.
Много големи са приложенията със статистиката на жалбите и сигналите. От мен само две цифри сега: Към 31 декември 2007 г. жалбите са 6431, но направихме допълнителни проверки и към 10 май, тоест много скоро, общият брой на жалбите възлиза на 7388.
Има две обяснения, не се стеснявам: ролята на омбудсмана като активен фактор за борба в полза на правата на човека и растящото недоволство – активни граждани. Не трябва да си затваряме очите.
Жалбите се решават в разумен срок, както искат правилата на Европейския съюз, но има 1875, по които проверките продължават търпеливо, проучват се информации, правят се справки и те разкриват една по-голяма фактическа и правна сложност. Иска се съчетаването на усилията на многобройни органи. Не ви се извинявам, обяснявам факти.
Най-често въпросите, които се поставят, са свързани с обществените услуги: пак „Топлофикация”, пак „Енергоснабдяване”, пак „ВиК”, сметосъбиране и сметоизвозване. След това са проблемите със собствеността, включително на териториалното и селищно устройство, възстановяването на земеделските земи и земите от горския фонд, след това е категорията на социалните дейности – обществено осигуряване, обезщетения, трудови права, социално подпомагане. Разбира се, има оплаквания във връзка с основните права и свободи на човека, административното обслужване, здравеопазване, обществен ред, образование, неизпълнение на влезли в сила законни актове – моля ви се! Проверките продължават.
Голямото в практиката на омбудсмана, господин председателю, е, че той се чувства сезиран не само с отделни жалби и сигнали на граждани, но като види, че на общественото небе се сгъстяват облаците на едно недоволство, той се самосезира, прави много пространни проверки – и не сам, и прави публични становища с конкретни укори, взискателност, препоръки, а не само съвети, до административните органи.
Ще ми позволите съвсем в края да кажа няколко думи за администрацията и защо този доклад е естествено критичен.
Има административни органи, които бързо и ефикасно решават поставените пред тях проблеми. Омбудсманът работи все по-добре с Министерството на образованието и науката, Министерство на транспорта, Националния осигурителен институт и неговите поделения, Агенцията за социално подпомагане и Дирекцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Централната комисия по политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица към Министерството на правосъдието. Напоследък има добри примери на взаимодействие със самото Министерството на правосъдието, Главната прокуратура и нейните звена, Областната администрация в София, Дирекцията за национален строителен контрол, някои общини.
Но по-добре да ви кажа няколко примера за лоши администрации, само наименовани: Министерството на държавната администрация и на административната реформа вместо да реши един проблем, поставен директно пред него, започна да пише писма други да се занимават с това. Ние говорихме с министър Василев. Все още усмивката е налице, резултатите не са. Но това трябва да стане скоро, защото това е Министерството на административната реформа.
С Министерството на здравеопазването не всички случаи на общуване са добри.
Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, Областната администрация на Стара Загора, районни дирекции на Национален строителен контрол – Бургас, Районна столична дирекция за Национален строителен контрол – столицата именно, община Хасково, община Димово, община Брацигово, Общински съвет – Габрово, Столичната община. Този каталог никак не е малък. В доклада той е много по-разширен и аз ви моля, особено народните представители, които имат връзка със своите избиратели по райони, да потърсят своите места в тези констатации там.
Господин председателю, последната поправка на Конституцията на България направи чест на парламента – омбудсманът е един конституционен орган. Той се обръща към Конституционния съд винаги, когато счита, че с един закон или отделна законодателна норма се посяга на правата на човека. Никак няма да влизам в детайли, това е едно много солидно приложение към доклада.
Досега сме поискали от Конституционния съд премахване на ДДС върху правосъдната дейност, премахване на образователния ценз за избор на кметове, защото се нарушава конституционната забрана за дискриминация на образователна основа. Поискахме премахване на привилегията на топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителния лист за свои вземания без да има състезателен процес. Учудвам се на парламента защо при промяната на закона се запази тази привилегия за топлофикацията и за енергоснабдителните предприятия, когато това е обикновен стопански договор?! Те ви предлагат нещо и вие сте съгласни да им станете абонат. Ами да ви осъдят! Тук в залата се провикна един министър: ако стигнем до това да ги съдим за всеки отделен случай, топлофикационните предприятия ще фалират. Искате ли нашия отговор? Да фалират!
Международното сътрудничество е една голяма глава. Винаги съм се шегувал, че омбудсманите, понеже нямат пряка административна власт, имат само морална власт, силен обществен натиск, могат да упражняват и влияние, ако го имат. Мисля, че това безкрайно международно общуване е за да даде повече кураж на националните омбудсмани да се чувстват солидарни с една практика, която е близка до тази в другите страни. Нека, това не е лошо!
Поискахме от Сметната палата и тя направи един много задълбочен одит на дейността на омбудсманската институция, но не след като са изтекли една или две бюджетни години, а в хода на изпълнението на бюджета. Нищо няма да кажа тук. Становището на Сметна палата е предложено. Две изречения: „Омбудсманът прилага модерен подход за програмно разходване на бюджетните средства. Пълноценно разгръща публичността в своята работа. Създал е ефикасна система за разглеждане на жалбите и сигналите. Засилена е неговата проактивна роля чрез самосезиране по значителни обществени проблеми, участие в законодателния процес и отправяне искания до Конституционния съд.” Там е отчетено, че „той се превръща в определящ фактор на гражданския контрол”, защото той нищо друго не е, освен високоговорител на контрола на гражданите, стига да има батерии. „С конкретните си действия, препоръки и предложения омбудсманът съдейства за преодоляването на конфликтите”, което, между другото, е най-важно.
Две думи към вас, уважаеми дами и господа народни представители.
В този доклад има един апел към българския парламент. Молбата е да вземете акт по доклада на омбудсмана, по неговите констатации и препоръки и от тревожните зони спрямо правата на човека в цялата дъга на нашия обществен живот. Всички наши констатации са базирани на широкия обществен фундамент на мнението на хората, което става и обществено мнение. Предприемат се конкретни законодателни инициативи и на висок глас е потвърдена волята на сегашното ръководство на българския парламент, че предложенията, които ние правим в това отношение, влизат в комисиите и в пленарната зала, разглеждат се равнопоставено заедно с другите становища на народните представители и на институциите. По този начин гражданското начало, гражданите всеки ден участват във вашата пленарна зала, уважаеми дами и господа.
Аз мисля, че волята българският парламент да обсъжда повдигнатите в годишния доклад проблеми се транспортира и в едно задължение на постоянните комисии на парламента да може той да разглежда, както казах в началото, тези части от доклада, отнасящи се до неговия домейн, което е проява на едно държавническо взаимодействие - гражданският контрол и институционалното поведение, включително на законодателния орган. Ако това става, а то ще става още по-добре, постигаме една-единствена цел - гарантиране на правата и свободите на гражданите, които са най-висшата ценност, прогласена в модерния конституционализъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин омбудсман.
Вашето представяне на доклада говори достатъчно ясно за неговата актуалност, важност и много сериозна подготовка. Уверен съм, че след почивката ще има и сериозни изказвания.
Искам да напомня на уважаемите народни представители в пленарната зала текста на решението, което в предходното разглеждане на доклада на омбудсмана беше прието от Народното събрание на 19 октомври 2007 г. То гласи:
„1. Приема за сведение Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г., като взема акт от констатациите и препоръките, посочени в доклада.
2. Постоянните комисии на Народното събрание, съобразно своята компетентност, да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада по т. 1.”
В изложението на господин Ганев имаше пряко обръщение и към мен, и към пленарната зала, да се прецени от Народното събрание да се вземе идентично решение, което очевидно ще бъде гласувано утре, но което предлагам внимателно да бъде преценено в хода на дискусиите. Защото то не може да е формален акт, както би казал господин Ганев, а премислено намерение, потвърдено с решение.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, огромната част от нашите колеги почиват в момента очевидно (шум и реплики), но онези от вас, които са тук, настояват за вашите трудови права.
В такъв случай, съобразявам се с гласа на народа, който е в залата, и обявявам почивка до 11,45 ч.
Моля да подновите участието си в пленарното заседание след това.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа с дискусията по приемане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България.
Има ли желаещи?
Моля всички парламентарни групи да дадат списъци, за да може по-лесно да протича дискусията. (Шум и реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Първо да минат докладите.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ, от място): Първо следват докладите на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да бъдат докладвани становищата на комисиите.
Заповядайте, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представям ви:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
относно Доклада на омбудсмана на Република България
за 2007 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди Доклада на омбудсмана на Република България за 2007 г., озаглавен „Доброто управление, правата на хората и органите на властта”.
Докладът се внася в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана и бе представен от господин Гиньо Ганев.
В него обстойно са описани основните направления в политиките на омбудсмана, предприетите от него инициативи и отправените към органите на властта препоръки. В приложения са дадени подробни статистически данни и класификация на разглежданите жалби и сигнали на граждани, пълен текст на по-важни становища, препоръки и други актове на омбудсмана, както и отчет за разходите.
Общият брой жалби и сигнали, получени от омбудсмана до края на 2007 г., е 6431, както каза и господин Гиньо Ганев в днешното си изказване. В сравнение с 2006 г. се наблюдава нарастване на подадените оплаквания с 33,8%. По 71% от постъпилите жалби проверките на омбудсмана са приключили, а по 29% от общия им брой проверките са в ход. Най-голям брой жалби – 1426, са постъпили от област София – град. На второ място е област Пловдив – 246, следват област Варна – 195, област Плевен – 132, област Бургас – 111, област Велико Търново – 106, област Русе - 103.
Прави впечатление фактът, че в изпълнение на политиките на институцията през 2007 г. омбудсманът по собствена инициатива е насочил вниманието си към няколко важни обществени сфери, които засягат правата на широк кръг граждани. Примери за това са:
- утвърждаването на правото на добро управление, прогласено в Хартата за основните права на Европейския съюз като норма на поведение за българските органи на властта;
- провеждането на ефикасна децентрализация на властта;
- правата на човека в системата на здравеопазването;
- необходимостта от по-добра координация на усилията на многобройните специализирани държавни органи по правата на детето;
- упражняването на независим контрол върху пенитенциарната система;
- правата на потребителите на обществени услуги (топлофикация, електроснабдяване и пр.);
- правото на гражданите на чиста околна среда;
- антикорупционната политика на държавата;
- независимият граждански контрол върху администрацията на съдебната власт.
Въз основа на анализа на цялостната дейност на омбудсмана през 2007 г., на поставените пред него граждански проблеми и оплаквания, както и на резултатите от неговите проверки, в доклада се изтъкват някои сфери, в които има подчертана необходимост от подобряване на дейността на държавните и общински органи, както и от усъвършенстване на нормативната уредба и административната практика, така че да се гарантират пълноценно правата и свободите на гражданите. Сред тях са:
- необходимостта от създаване на ефикасен национален механизъм за въвеждане в практиката на държавните и общински органи на правозащитните стандарти, установени с решенията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург;
- необходимостта от нов подход и повишаване на ефективността на превенцията на корупцията;
- липсата на ефикасни гаранции за спазване на конституционните права на гражданите при задържането на данни от електронните комуникации в Интернет;
- проблемите, свързани с нормативно ограничаване на правото на деца на свободно придвижване – издаване на паспорти на малолетни и непълнолетни и/или разрешения за пътуване извън страната;
- неефикасните действия на общинските органи при оплаквания на гражданите от нарушения на обществения ред в населените места.
Докладът и анализът на омбудсмана показват, че гражданите все по-ясно предявяват искания към администрацията за компетентно, справедливо и бързо разглеждане и удовлетворяване на оправдано повдигнатите от тях въпроси. Заедно с това обаче се засилва недоволството от случаите, превърнати понякога в лоша практика – решенията, които засягат нуждите и интересите на широк кръг граждани или на отделни групи от тях, да се вземат тясно административно, без да се чуе мнението на обществеността.
След представяне на доклада думата взе госпожа Кръстанка Шаклиян. Тя сподели, че намира доклада за почтен и силен, като наблегна не само на статистиките в него, а и на анализите и оценките за работата на администрацията. Госпожа Шаклиян подчерта отделеното значително място на темата за правата на децата и сериозните констатации, направени след посещение в десет социални дома.
Господин Павел Чернев също изрази удовлетворение от обхващането на всички зони на обществените взаимоотношения граждани – администрация и насочи вниманието на институцията към проблема с наблюдението върху Интернет общуването като форма на нарушаване правата на човека. Той също подчерта необходимостта от създаване на нови, по-адекватни законодателни мерки за закрила на децата.
Отношение по доклада взе и народният представител Пламен Славов. Особен акцент в работата на омбудсмана през миналата година той постави на регионалните срещи, провеждани за решаване на проблеми от местно ниво. Подчерта, че по един естествен път и начин работата на омбудсмана се очертава като изключително значима за българското общество.
Народните представители Трифон Митев и Иван Сотиров обърнаха специално внимание на темата за децентрализацията, поставена широко в доклада за 2007 г., и препоръките, отправени от омбудсмана към общините.
Доктор Николай Михайлов подчерта европейското звучене на годишния доклад и акцентира на засегнатата тема за политическата корупция.
Членовете на комисията споделиха констатацията, че цялата скала на управлението е в дълг към правото на хората да бъдат включвани в обсъждането, вземането и прилагането на действията и актовете на органите и техните администрации. Изискването за пълна публичност и отчетност на централната и местната власт изисква от тях да държат винаги отворени вратите си за непосредствения и активен контрол на гражданите.
В заключение, комисията счита, че и през 2007 г. институцията на омбудсмана продължава да се утвърждава като активен фактор за защита на правата на гражданите и като действен застъпник за подобряване на административните практики.
След проведеното обсъждане Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно прие за сведение доклада на омбудсмана на Република България за 2007 г. и го предлага на Народното събрание за приемане.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно представения Годишен доклад на
омбудсмана на Република България за 2007 г.

(Ще направя съкращения в раздаденото становище, предвид подробното въведение, което направи тук господин Гиньо Ганев.)
На 22 май 2008 г. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси, на което присъстваха господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, и господин Борислав Цеков – главен секретар при омбудсмана.
Господин Ганев подробно представи основните раздели на доклада.
На първо място той се спря на проблема за отстояване на правото на добро управление в полза на гражданите и изискванията, които се поставят към администрацията. Има тенденции, които будят тревога. Случаи на неприлагане на принципите на доброто управление се срещат в цялата йерархия на администрацията – централна и местна. Красноречив пример е проблемът с използването на личните комуникации на гражданите в Интернет от страна на Министерството на вътрешните работи, регламентирано в Наредба № 40.
По-нататък господин Ганев изтъкна проблема за необходимостта от децентрализация на властта. Дистанцията между хората и държавните органи води до отдалечаването им от участието в управлението. Омбудсманът акцентира върху свой документ, наречен условно „Правата на човека и доброто управление на териториите”.
Като следващ важен проблем от своята дейност, отразен в доклада, омбудсманът посочи правата на човека и неговото здраве. Става въпрос за правата на пациента, за постъпили оплаквания от работата на общопрактикуващите лекари, отказ на Районната здравноосигурителна каса в Кюстендил да издаде Европейска здравна карта на гражданин на държава на Европейския съюз, притежаващ документ за продължително пребиваване в Република България. Омбудсманът подчерта, че е осъществил регионални срещи със заинтересованите органи в градовете, където са средищата на медицинско образование – Плевен, Стара Загора, Варна, София.
Като следващ ключов момент в доклада си омбудсманът изтъкна защитата на правата на детето. При него е създаден Обществен съвет за правата на детето. Омбудсманът изрази категорично становище, че не е целесъобразно създаването на институцията на детски омбудсман, предвид националните компетенции, които той осъществява.
Като следваща важна тема в доклада господин Ганев открои местата за лишаване от свобода на непълнолетни. Правени са проверки в дома за непълнолетни девойки към затвора в Сливен и в поправителния дом за младежи в Бойчиновци.
Като важна част в доклада господин Ганев посочи правото на гражданите на чиста околна среда. Обърнато е внимание и на нарушаване на правата на гражданите при предоставяне на концесия на подземни богатства там, където е налице незаконен добив на такива.
Като следваща важна част от доклада омбудсманът посочи проблемите, свързани с потреблението на обществени услуги. Особено внимание привлича услугата топлофикация. Налице са непрекъснати оплаквания от граждани и от етажни собственици. Правени са много срещи с ръководството на „Топлофикация”.
Омбудсманът подчерта активното си участие в антикорупционната политика на държавата. Той участва в Националната стратегия за борба с корупцията и изрази три препоръки във връзка с проблема. Те са: създаване на етични кодекси на депутати, общински съветници, кметове и служители в цялата йерархия на властта, ясни правила за извеждането на светло и ограничаването на политическия лобизъм и създаване на строги правила за финансите на партиите и за честото провеждане на изборите.
В доклада господин Ганев изтъкна необходимостта от подобряване на Нормативната уредба за достъп до обществена информация и необходимостта от управленски и законодателни мерки за ефикасното внедряване и прилагане на правозащитните стандарти, които произтичат от решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Омбудсманът даде информация за общия брой на жалбите и сигналите, които е получил – 6431. От тях през 2005 г. са получили 548, през 2006 г. – 2516, а през 2007 г. – 3367. Създаден е специален механизъм за работа с жалбите, непрекъснато действаща приемна, различни форми на комуникация чрез телефони, факсове и Интернет.
Общата констатация на омбудсмана е, че държавните и общинските органи и техните администрации, към които и е отправил конкретни искания и препоръки, по правило се съобразяват с тях. Добре се работи с Министерството на образованието и науката, Министерство на транспорта, Националния осигурителен институт и негови поделения, Агенцията за социално подпомагане и Дирекция „Социално подпомагане”, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, Агенция по заетостта. Подобрява се работата и с Министерството на правосъдието, главно със структурните звена на прокуратурата, с областната администрация в София. Има и прояви на лоша администрация. Отделни държавни и общински органи и администрации възприемат омбудсмана само като орган за жалби, а заобикалят факта, че това е институция за граждански контрол по спазване на правата и основните свободи на хората.
Продължават да постъпват много жалби на граждани от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” във връзка с неизпълнение на влезли в сила решения на Върховния административен съд. С последните изменения на Конституцията омбудсманът, както в много държави получи възможност, когато констатира и прецени, че с един закон или с отделни законови разпоредби се нарушават правата на гражданите, той да сезира Конституционния съд.
В последвалата дискусия Янаки Стоилов обърна внимание на необходимостта в следващите години докладът на омбудсмана да бъде разпределян на всички специализирани комисии или поне на повечето от тях, които са компетентни да обсъдят проблемите в различните области на управлението. Докладът следва да се приеме не просто за сведение, защото парламентът излъчва редица институции и той може да се произнася по това, което тези институции изпълняват. Затова отварям скоба и мисля, че ще бъде добре, имайки предвид и практиката по приемане на други доклади, не само предишния доклад на омбудсмана, ние да приемем годишния доклад на омбудсмана и направените в него препоръки. По този начин парламентът може да изрази готовността, че той би използвал законодателните си правомощия, за да отрази някои от тези предложения в законодателните текстове.
Господин Филип Димитров изтъкна, че напълно споделя развитите от омбудсмана становища. Госпожа Манолова посочи, че Народното събрание споделя становището на омбудсмана по редица проблеми, които създават топлофикационните дружества. Поради това бе променен редът, по който се удовлетворяват исканията от неизправни длъжници на тези дружества. В новия Гражданскопроцесуален кодекс се отмени възможността за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно основание и се възприе тези отношения да се решават по реда на заповедното производство, което означава, че гражданинът разполага със съдебна защита. По този начин се постига баланс между интересите на длъжниците и дейността на тези дружества, тъй като те извършват услуга, която е необходима на голям брой граждани.
Госпожа Масева посочи, че докладът е много добър и подробен, съдържа изводи и препоръки, които, колкото и да са общи, изразяват концепцията на омбудсмана, което е добър показател. Според нея в този доклад трябва да намерят място институциите и длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, нарушават основни права и свободи и тези, които трябва да бъдат поощрени.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с единодушие предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията. Получих списъците по парламентарни групи и ще започнем по добре познатия ни принцип на ротация, съобразно големината на парламентарните групи.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, пред нас е поредният доклад на така наречените независими органи. Доклади, които разглеждахме напоследък и които включват внесените от Висшия съдебен съвет доклади на съдилищата и на прокуратурата, а също и на така наречените независими регулатори. Аз бих искала да кажа обаче, че докладът, който разглеждаме днес, се различава с нещо от останалите доклади на представените органи и най-вече с това, че той е единственият доклад, който напълно отговаря на изискванията, които са представени пред него, а именно на изискванията на чл. 22 от Закона за омбудсмана. И е съвсем вярно това, което беше констатирано по време на заседанието на Правната комисия и което каза в своето изложение там господин Гиньо Ганев, а именно, че този доклад няма характер на отчет. Освен изброените в него многобройни казуси, в които омбудсманът е бил сезиран от жалби и сигнали на различни граждани и други организации, освен многобройните случаи, в които той се е самосезирал при констатирането на случай на нарушаване правата на гражданите, в доклада са поставени и изключително важни проблеми в тяхната динамика, в тяхната сложност, като е направен анализ на причините на тяхното възникване и са дадени конкретни предложения за тяхното решаване. Това са проблеми, които са установени в контекста на гражданския контрол, който извършва омбудсманът като институция, и чрез представянето на този доклад пред парламента се дава възможност за различни законодателни инициативи за решаването на тези проблеми.
Всъщност аз напълно споделям подхода, който беше формулиран по време на заседанието на Правната комисия и който влезе в проекта за решение, а именно докладът да бъде разгледан от всички специализирани парламентарни комисии и всяка една от тях да вземе становище по конкретно визираните проблеми, които касаят нейната дейност. По този начин чрез възможностите, които има парламентът като законодателен орган, чрез неговите възможности да осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт, на практика наистина може да бъде придвижено напред решаването на тези поставени проблеми и тази дейност да се превърне в един добър пример за взаимодействие между властите – между законодателната, изпълнителната и гражданския контрол, който могат да осъществят гражданите чрез своя орган – омбудсмана.
Аз съм изключително впечатлена също така от широкия кръг въпроси, с които се е занимавал през тази една година омбудсманът както сезиран от граждани, така и по собствена инициатива, като започнем от проблемите на доброто управление, минем през децентрализацията на местната власт, защита правата на пациентите и проблемите в здравеопазването, околната среда, проблемите, които създават така наречените дружества монополисти. Тогава, когато е било необходимо, омбудсманът е отнасял поставените пред него проблеми пред изпълнителната власт или пред съответните органи, които са ангажирани с тяхното решаване.
За мен е по-важно нещо друго – че тези въпроси, с които той се е занимавал, са станали повод и основа за съставянето от него на различни аналитични документи, становища, препоръки, които е отправил към органите на изпълнителната власт, към общините, а също така и отправени искания към Конституционния съд. Всички тези становища и други документи, които са класирани към доклада на омбудсмана, показват, че, освен скициране на поставените проблеми, в тях всеки един проблем е представен в неговата динамика, посочени са причините за неговото възникване, неговото състояние и са направени конкретни предложения за решения на един или друг орган. Тоест с тази си дейност омбудсманът е направил доста неща плюс и свръх делегираните от закона негови правомощия, което в крайна сметка е в полза на защита правата на гражданите и осъществяване на граждански контрол върху дейността на администрацията.
Изключително важна е конкретиката, която съдържа този доклад. Тук не бих се съгласила с изказаното становище от колегата Масева по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, защото това е първият доклад, който изобилства с конкретни данни за различни органи, които не са изпълнили своите задължения, и би послужил за конкретна база за осъществяване на контрол от надлежните органи за това защо администрацията не е на мястото си, когато е сезирана от гражданите.
От друга страна, според мен е забележителна констатацията, че през последната една година като че ли администрацията се е размърдала – освен че има конкретни действия в резултат на сезирането от страна на омбудсмана, има и много примери за положителни, за добри административни практики, които могат да бъдат използвани и които могат да бъдат разпространени.
Изключително съм доволна да посоча, че парламентът е сред органите, които са се съобразили с констатациите и препоръките, направени от омбудсмана. Тук, пред вас, бих искала да споделя само два изключително важни за българските граждани въпроса, по отношение на които последваха конкретни законодателни инициативи и конкретни промени в закони след сезирането от омбудсмана.
На първо място са промените в реда, по който дружествата монополисти, доставчици на обществени услуги, удовлетворяват вземанията си от граждани. По повод сезирането от омбудсмана ние променихме реда, като премахнахме възможността за издаване на изпълнителни листове срещу граждани длъжници на несъдебно изпълнително основание. Сега по силата на новия ГПК това може да става само в рамките на съдебно производство, макар това да е заповедното производство, което представлява една опростена съдебна процедура. Тя постига нужния баланс, от една страна, тези дружества да могат - освен че са монополисти, те са и доставчици на важни за гражданите услуги - да продължат своята дейност, като не бъдат блокирани от свръхзадълженията, които не се изплащат от гражданите; от друга страна, самите граждани да могат да търсят и да получават защита по съдебен ред, когато считат, че срещу тях се предявяват необосновани претенции. Тоест ако един гражданин прецени, че наистина дължи на съответното дружество монополист, например на „Топлофикация”, може да не възрази срещу издадената срещу него заповед и просто да плати; но ако счита, че става дума за надписани сметки или за неправомерно действие, то може с обикновено възражение да предизвика съдебен процес, като, разбира се, ще се натовари в неговите рамки със съответните такси и разноски.
Друг много съществен въпрос, който беше поставен от омбудсмана, е именно за забавянето, за затлачването на трудовите дела, в които гражданите търсят удовлетворение по съдебен ред срещу техни нарушени трудови права. Ние променихме реда на разглеждане на тези съдебни дела, като всички производства, които бяха заведени и бяха висящи до влизането в сила на новия ГПК, със смяна на подсъдността ще бъдат разгледани, вместо до 2012 г., в рамките на следващата 2009 г. Освен това, създадохме едно бързо производство специално за трудови спорове, което изключително много ще облекчи гражданите при удовлетворяване на претенциите, които касаят техните трудови права.
Това са примери за добро взаимодействие между омбудсмана като орган на граждански контрол и на парламента като законодателен орган, който пример, надявам се, ще бъде последван от други органи и ще се превърне в практика на нашите отношения с омбудсмана. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики няма.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя да продължа оттам, където спрях преди час и половина в рамките на антагонистичните и горещи изказвания по предишната точка от дневния ред. Там направих паралел с това как трябва внимателно и прецизно да се говори за хората, които биват номинирани периодически за важни постове в държавната система или за оглавяване на новосъздадени институции. Такъв преди известно време беше случаят със създаването на институцията омбудсман и номирането на господин Гиньо Ганев да я оглави.
Тогава според моите спомени имаше, покрай всички други реплики, оценки и прогнози, и прогноза, че това ще бъде по-скоро декоративна функция и институция, която дори при честни, упорити и последователни усилия на нейния ръководител трудно ще произведе какъвто и да било ефект за това правата на гражданите в България да бъдат защитавани по-успешно, за това нивата на бюрокрация да бъдат снижавани и за това общините, областните управи и отделните звена на изпълнителната власт да се съобразяват все повече с онова, което е рационално и здравословно за живота на нацията.
Ето, че за трети път имаме повод да се убедим, че песимистичните прогнози са били пресилени, а умереният оптимизъм тогава е имал своите основания. Наистина докладът, който сега ни е предоставен, е още по-съдържателен, още по-обемист и още по-интересен. В него се съдържат и заявки за работата на омбудсмана на Републиката и неговата институция в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Този доклад може фигуративно да се нарече карта на бюрократичната топонимия на страната например, защото там са посочени смело и конкретно общини – между тях са Столичната община, Свищов, Ямбол, Габрово, Кюстендил, със съвсем конкретните казуси, които са възникнали през разгледания период, съвсем конкретните препоръки, които са направени, и съвсем конкретните поводи да бъдат идентифицирани на място тези проблеми.
Естествено, че от тази институция не може да се изисква някакво хиперрадикално действие, облечено винаги с лесно измерима конкретика на крайния резултат. Но тя е необходима и полезна с това, че гражданите намериха допълнителен канал за своите тежнения. Намериха допълнителна писта за своята енергия, която става все по-опредметена, все по-овеществена, имат своя стимул в лицето на институцията и начин да се артикулира в иначе доста усложняващото се пространство на взаимодействие между многобройните вече институции и между аспирациите на отделните политически сили, които много често пронизват иначе обективно предпоставената да не бъде политизирана дейност на тези институции.
Тази институция има шанса да бъде най-малко, ако не напълно деполитизирана, департизирана и десубективизирана, защото тя работи с много явен и много ясен инструментариум на основата на периодически постъпваща информация от граждани, от групи граждани, от неформални организации, от необичайни понякога субекти и от неправителствения сектор.
Случаят с господин Ганев за мен е много насърчителен в един по-различен план, в който се разполагат понякога нашите спорове за това кое взема превес в съвременното българско общество – консервативното или модерното, проевропейското или архаичното и назадничавото, младите или старите генерации, класическите или новите партии. Според мен спорът във висока степен е схоластичен. Ето, в негово лице имаме пример за това, че човек на определена възраст може да бъде модерно мислещ и енергично действащ, след като наблюдаваме и множество случаи за обратното – как хора на 25 години изповядват консервативно мислене и са доста пасивни. Така че аз го поздравявам и в лично качество – него самия, защото не даде повод да бъде критикувана дейността на институцията от гледна точка на това, че я оглавява човек, който е в зората на своята обществена кариера. Обратното, той е в кулминацията на своята обществена кариера и показва чудесна кондиция, на която биха могли да завиждат някои от действащите министри дори, ако не и повечето от нас самите в тази зала.
Освен това искам да добавя, че създаването, обявяването на институцията тогава беше съпроводено с любопитство от страна на гражданското общество, в което, от една страна, имаше известна съвсем обяснима неинформираност, от друга страна, някакво влияние в резултат на прибързано направени сравнения с това, че институцията се създава инерционно, защото е изискуема, а не защото би могла да се окаже и вътрешноприсъща на българското общество и на българската традиция. Имаше колеги, които подхвърляха, а и сега журналисти, изкушени да са по-закачливи и занимателни, казват: „Ами това е арменският поп.”
Арменският поп в историята възниква като образ неслучайно, уважаеми колеги, и тази фигура не символизира безпомощност и излишност. Всъщност това е фигурата, образът на крайната инстанция, която бива посетена или адресирана от недоволния, от огорчения, от преследвания, от страдащия или от неразбрания, след като е изминат пътят до и през всички други инстанции. И ето виждаме днешната институция на омбудсмана как стои категорично и ясно на своето място тогава, когато едно министерство е било безучастно, един кмет – безчувствен, една местна или централна административна структура – неефективна. Ето тогава арменският поп – омбудсманът на републиката, казва своето категорично, осъдително, но в същото време и строго респектиращо морално „да” или морално „не” на съответния казус.
Така че да си пожелаем един нов, след като минат днешните разисквания, вече инструментализиран прочит на този доклад, защото съм сигурен, че в неговите страници ще намерим допълнителни основания за работа за самите нас в избирателните си райони, както и в нашето отношение по време на парламентарния контрол в петъчните дни или в заседанията на парламентарните комисии към отделните министри и заместник-министри. Основания за това в доклада се съдържат в изобилие и очаквам с интерес и следващия доклад, който ще бъде естествено едно разширено и още по-подобрено издание на сегашния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на господин Илчев? Няма.
Господин Дилов, по реда на ротацията беше Ваш ред, но изчакайте, защото д-р Китов ме помоли, тъй като в момента има работа.
Правим изключение за Вас, господин Китов. Имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Дилов, моля да ме извините.
Уважаеми господин Гиньо Ганев, ще си позволя да направя един малко по-различен прочит на Вашия доклад, защото в крайна сметка наистина омбудсманът на републиката дава в синтезиран вид, представяйки своята дейност, една проекция на общественото мнение. И с присъщия си такт той се е опитал да направи един критичен доклад, който обаче в буквалния му прочит говори за доста по-тежки неща, защото, както беше подчертано и в докладите на комисиите, става въпрос, че са нарушени правата на българските граждани за добро управление. Става въпрос за недостатъчна централизация на общинската власт. Става въпрос за проблеми на децата, на пациентите, на потребителите. С една дума, докладът дава отражение на реалното състояние на българското общество и това е тревожното в този доклад. Разбира се, не може да се отрече - както и в доклада, така и аз не бих искал да кажа, че няма и никакъв напредък. Безспорно има напредък, но ако по-дълбоко се вслушвахме в докладите на омбудсмана на републиката и търсехме начин да решим част от поставените проблеми, при всички положения, уважаеми колеги, може би щяхме да спестим част от написаното в докладите на Европейската комисия.
Искам тук да направя паралел, уважаеми господин Ганев, че Вашата настоятелност и критичност по отношение на интересите на българските граждани до голяма степен, ако се отреагира навреме, биха могли да спестят част от негативните доклади, които ще получим за съжаление.
Безспорно е, че извън частния характер на нещата, в доклада се прави опит те да се обобщят. И именно обобщаването на нещата, извадено извън контекста на индивидуалните жалби, е това, което трябва да бъде във фокуса на институциите, включително и на Народното събрание.
Трябва да кажа, че по отношение на нещата, които касаят немалкото проблеми на здравеопазването, срещаме много добро разбиране и сътрудничество с институцията омбудсман, не само с уважаемия господин Гиньо Ганев. С негово съдействие комисията се е опитала и е придвижила някои от нещата за пациентските организации, което, макар и недостатъчно, все пак е част от решаването на проблема за правата на пациента, и изключително важния въпрос, който за съжаление все още не е намерил своето решение – става въпрос за ТЕЛК-а. И нещо, което изключително много тревожи българските граждани и предполагам, че пътят е сезиран, господин Гиньо Ганев - не толкова за решенията на ТЕЛК-а, а колкото за времето, при което се викат и което хората губят.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Дайте да го оправим. Това е безобразие.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно съм съгласен. Има такова разбиране и от изпълнителната власт, господин Божинов, но аз казвам, че в това сътрудничество тези проблеми са начертани. Ние вземаме, търсим и получаваме мнението на институцията омбудсман. Бих искал да кажа най-пресен случай. По въпроса за лекарствените средства мисля, че действията на институцията омбудсман може да спести на България поредна процедура, която не би била добра за нашия имидж.
В заключение, не бих искал тук да се спираме на конкретиката и да започнем да говорим конкретни неща, защото наистина приемам, че това трябва да става по различните комисии. Приемам това, което беше казано и от господин Янаки Стоилов, че тя трябва да бъде разпределена на всички и там, разбира се, да има вече детайлизиране на проблемите по сектори.
Искам да завърша със следните думи. Пожелавам не само на господин Гиньо Ганев, а на институцията омбудсман да бъде още по-активна, по-критична. Да се опита не само да обобщава проблемите, но и да ги приоретизира в дневния ред на обществото и ние би трябвало да се вглеждаме в тях, да ги дебатираме и да се опитаме да решаваме това, което наистина би могло да бъде. Не говоря, уважаеми колеги, само за Народното събрание, а говоря по принцип за българските институции, включително и за общинската власт, защото само по този начин ще накараме хората да изградят гражданското общество, да се намалят тези, които не са доволни от държавното управление на страната, и с по-голяма крачка ще се присъединим там, където влязохме, но още далеч не сме достигнали, а именно до Европа. В тази връзка мисля, че омбудсманът играе ролята на един остен, който в ръката на Гиньо Ганев е продиктуван от мнението и желанието на българските граждани. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Имал съм възможност по друг повод да кажа, че според мен политиката е 90% усилия да накараш чиновниците да работят по-добре и 10% мечти за по-добър и по-справедлив живот. В този смисъл докладът на господин Ганев и на институцията омбудсман на Република България ме изпълва с оптимизъм и светло настроение по отношение и на 90-те, и на 10-те процента. В този смисъл това е 100-процентов политически акт като смисъл, а като резултат – ще видим дали е така.
Ще добавя, следвайки тази логика, че омбудсманът на републиката е една от малкото институции в държавата в момента, да не кажа единствената, която полага целенасочени усилия, та гражданите на България да не загубят напълно усещането, че нещо зависи от тяхната гражданска активност. Всяко сравнение на дейността на институцията на омбудсмана с дейността на политическите партии в момента е твърде неизгодно за политическите партии, да не говорим пък за някои от държавните институции, които са призвани да служат на гражданите.
Какво прави впечатление извън всички неща, към които се присъединявам – като похвали, като адмирации на свършеното?
Първо, нашият двор - къде и какво парламентът може да направи по отношение на напълно справедливите упреци на омбудсмана за известно забавяне (казано най-мило), за по-ясното законодателно изясняване на термина „конфликт на интереси”, особено в държавната администрация, с необоснованото забавяне на дебата по отношение на Законопроекта за публичност на лобизма – все неща, които гражданите очакват от нас. Можем и трябва по-ясно и по-добре да уредим избора и статута на местния омбудсман като независим от местната власт орган. Според мен това е голям акт, защото ако всички в тази зала повтаряме папагалски, че ни харесва свършеното от администрацията на господин Ганев, то би трябвало да помогнем и на местно ниво да се родят подобни администрации. Мисля, че това е първото, което се налага като извод.
Съзнавам, че това се случи повече в 2008, отколкото в 2007 г., но бих искал да чуя и да видя по-голяма активност на администрацията на омбудсмана по отношение на Закона за допитването до народа. С двата или трите проведени референдума беше очевидно, че голяма част от българските граждани са наясно с неадекватността на сегашния закон. Тоест той е елементарен, неадекватен и наранява тяхното елементарно усещане за справедливост. Те си дават сметка, че бариерите, които този закон поставя пред тяхната воля и пред техния глас, са толкова големи, че ако тези бариери бяха приложени към останалото изборно законодателство, то нямаше да бъде възможно да се избере нито кмет, нито президент, нито Министерски съвет на републиката.
Последната ми критика, която винаги отправям (в случая за втори път) е свързана с качеството и луксозността на хартията на този доклад. Смятам, че точно на омбудсмана приляга една по-скромна книжка от тази, макар че не скривам удоволствието си да работя с нея. Мисля, че хубава инициатива на омбудсмана би била натиск към администрацията, към Министерския съвет и изцяло – да мине на рециклирана хартия или поне на хартия от тъй наречените „контролирани гори”. (Оживление в залата.). Това би могло да стане и би било едно хубаво дело! Благодаря. (Георги Близнашки иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следвам поредността на парламентарните групи.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, за мен щеше да бъде истинско удоволствие да чуя господин Близнашки. По никакъв начин не бих искал да говоря преди него, ако това не е в съответствие с правилника. Понеже председателят каза, че следва поредността на парламентарните групи, то благодаря за предоставената възможност.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми омбудсман на Република България! Аз бих искал да засегна едно малко по-особено измерение на доклада на омбудсмана на Република България за дейността на тази сравнително нова за българската действителност институция за 2008 г. Ще започна с максимата, че представителната власт не е ни повече, ни по-малко отстъпена територия на суверен и затова той има право на добра администрация, именно от тези, на които е отстъпил част от своите неотменими инак права, правата, с които с ражда.
За съжаление едва ли някой в тази пленарна зала, пък и извън нея, може да твърди, че българските граждани или гражданите на която и да е страна живеят в условия на идеални администрации. Разбира се, това е идеал, стремеж, но не е възможно постигането на този идеал. И докато нямаме идеална администрация, като граждани ще се нуждаем от посредника между себе си и институциите, на които сме отстъпили властнически правомощия.
Народното събрание, избирайки фигурата на омбудсмана, не му дава конкретни властнически правомощия. Иска той да бъде посредникът. Тук ще подчертая една много важна особеност – парламентарен посредник, а не въобще посредник, между гражданите и институциите. Докато тези институции не са в състояние да предлагат на гражданите адекватно на законовите изисквания обслужване, ще има нужда от фигурата на този парламентарен посредник.
Бих искал да се върнем към философията на Закона за омбудсмана. Ще припомня, че неслучайно в този закон е предвидена една малко по-особена, доста по-тежка процедура за избор на омбудсман. Той може да бъде избран не само с мнозинство от участвалите в гласуването, а с мнозинство от списъчния състав на Народното събрание, и при това непременно с таен вот. Целта е избраният да осъществява тази функция на парламентарен посредник между гражданите и институциите, да бъде освободен от товара на политическите ангажименти и наистина да изпълнява ролята на моралния императив на гражданското общество.
Затова важният въпрос днес е не просто и не само ние, народните представители от 40-ото Народно събрание, да прочетем доклада на омбудсмана, много е важно този доклад да бъде прочетен от всички институции, които са негов обект.
Аз няма да кажа, господин Ганев, че докладът на омбудсмана има достойнството да бъде критичен, защото какво означава критичността на доклада на омбудсмана да бъде негово достойнство? Аз даже ще задам риторичния въпрос какво означава докладът на омбудсмана да не е критичен? Кому е нужен един некритичен доклад на омбудсмана? И струва ми се, че отговорният прочит на доклада на омбудсмана от всички институции, от всички министри, от местните власти е критерий за зрелостта на българската демокрация. И аз не съм далеч от идеята да предвидим занапред, след като проучим и положителния, и може би недотам положителния опит от вече 3-годишната дейност на омбудсмана, допълнителни, вторични механизми на парламентарен контрол за изпълнението на препоръките – нека да наречем препоръки критиките, които се съдържат в доклада на омбудсмана – от всички, към които те са адресирани. Само тогава тези дебати днес ще имат своя смисъл по посока на усъвършенстване на механизмите на функциониране на демократичното гражданско общество в Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Ганев! Ще започна с едно нещо, което според мен е много назад в доклада, но ми прави добро впечатление – за една година 34% повишаване на жалбите. Това означава, че хората са започнали да вярват в тази институция. Сметнах това нещо, защото в момента, когато в държавата липсва доверие почти към всичко, очевидно има институция, към която доверието нараства. Тоест ние можем да правим политика в България, можем да печелим доверието, когато си вършим работата.
Другото, което ми направи впечатление, е, че много се е качил процентът на отговаряне на въпросите, адресирани към Вас – от 63% миналата година на 71% за тази година.
Започвам с това, защото основният пункт, който прочетох, първото нещо, което ми направи впечатление, беше правото на добро управление и добра администрация. Това е първото нещо, което привлече моя поглед. Тоест вашата администрация се включва в това право на добро управление, защото отговаряте на три четвърти от въпросите. За съжаление обаче това не е случаят в министерствата и в държавната администрация, не е и в общините. Това, че си личи в доклада, е добре, въпросът е какво правим ние като народни представители като законодателна инициатива, за да избягаме от този проблем, той да бъде невъзможен? На този етап – почти нищо!
В доклада си Вие цитирате един пример за Министерството на околната среда и водите – случаите с “Натура”. Говорите за монопола и липсата на право на избор, когато говорим за “Топлофикация”. И тук ще се върна към Народното събрание. Колежката Мая Манолова започна с това, че Народното събрание си било взело бележка. Аз ще й опонирам и ще кажа, че Народното събрание не си е взело бележка. Нека да си спомним дебата по заплатите на хората, които управляват Комисията за енергийно и водно регулиране. Тоест колкото е по-голяма печалбата на монополиста, толкова по-висока ще бъде тяхната заплата. Това приехме ние в закон тук. Точно това критикува докладът на омбудсмана – невъзможността да имаш избор. Когато нямаш избор, плащаш скъпо. Когато имаш монопол, този монопол ще ти вдига цените, особено когато си е купил и държавния регулатор през гласуване в Народното събрание.
Участието на гражданите е изключително важно. Тук ще спомена думата референдум. Защото в края на миналата година се проведе може би първият референдум в България и макар юридически той да не беше издържан, това беше един голям успех. Защото хората в Бургас взеха определено отношение, казаха, че искат нещо и не искат друго нещо. Кои сме ние да имаме правото да казваме кой какво иска, ако не самият суверен? И трябва ли да се обръщаме само по време на избори към него или трябва да го питаме за всичко важно? Разбира се, че трябва да го питаме, защото той има правото. Активността на хората на избори става все по-малка и по-малка, защото гражданите разбират, че от тях нищо не зависи. Тук се предлага от тях да зависи. Това е демокрацията – да зависи от всеки, да бъде информиран. Той затова не е информиран в момента, защото от него не зависи.
Второто нещо, което ми привлече вниманието, е децентрализацията. Ние водихме определен дебат по време на промяната на Конституцията, но на практика децентрализацията не съществува в държавата във вида, в който трябва да я има. Първият проблем е, че централната власт не желае децентрализация, вторият проблем е, че местната власт не е готова за децентрализация. Има много задължения, но няма по никакъв начин механизъм за контрол при неизпълнение на тези задължения. Това отново е тук при нас – ние трябва да създадем невъзможна липсата на този контрол.
Един пример, който ми направи впечатление. Цитирани са огромен брой общини, в които няма наредба за освобождаване от такса смет за имоти, които не се ползват. И няма механизъм, по който те да бъдат наказани за това, че не изпълняват закона. Те не изпълняват закона и ние ги оставяме да вървят напред. Констатацията е на омбудсмана, а какво ще направим ние, е въпрос към всички.
И ще завърша с най-силното за мен, а именно онова изречение, което говори за политическата корупция. Защото политическата корупция не е цветна, тя не е вляво или вдясно, тя е обхванала целия политически живот. А политическата корупция изкривява институциите, прави ги неадекватни и руши устоите на демократичното общество. Всъщност това може би е най-тежката констатация. И за моя изненада първата институция в България, която подкрепи констатациите на европейските институции, беше именно институцията на омбудсмана. Трябва ли правителство, парламент, президент да продължават да си затварят очите пред този проблем? И ако това ще продължи, въпросът е докога. Трябва ли да има още доклади на европейски институции и все пак вече на една българска институция, които да ни завират главата в този проблем, а ние да продължаваме отвратени да се дърпаме, защото всъщност политическата корупция това сме тези, които стоим в тази зала на първо място, нашите, по-скоро вашите и предишните наши министри и управленци. Защото оттам минава политическата корупция – през политическите партии и управленията. Тук ще избягам от сегашното управление и ще кажа управленията, защото няма разлика, само обемът е различен, но философията остава същата.
И имам един специфичен въпрос към господин Ганев: констатирайки това нещо като факт, докъде може да има той активност в борбата с тази констатация? Какво ще направи неговата институция? Разбира се, много по-важно е какво ще направим всички ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура – господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, на основание чл. 51, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с разискванията по Годишния доклад на омбудсмана на Република България.
Преди да дам думата на записалите се народни представители, позволете ми, уважаеми народни представители, да ви информирам, че на заседанието на парламента от балкона ни наблюдават ученици от СУ „Пейо Яворов” – гр. Плевен. Да поздравим нашите млади приятели. (Ръкопляскания.)
Давам думата на Иван Илчев – народен представител от Коалиция за България.
ИВАН ИЛЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател,
Уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги, гости! По повод на внесения Доклад за дейността на омбудсмана в качеството ми на член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание искам днес от тази трибуна да заявя следното.
Докладът поставя на вниманието на законодателния орган проблеми, които засягат правата на гражданите, като едновременно с това са посочени конкретни прояви на лоша администрация или добри практики. Обстойно са изложени проблемите, възникнали при работата на държавната и общинската администрация през 2007 г. Анализът на цялостната дейност на омбудсмана през 2007 г. очертава разнообразни сфери на обществените отношения, в които има необходимост от реформи с цел пълноценно гарантиране правата и свободите на гражданите. Именно това, според мен, е най-ценното в доклада - че се подчертава необходимостта от управленски и нормативни решения, насочени към преодоляване на конкретните проблеми. Обръща се внимание към създаване на нов подход за повишаване ефективността на превенцията на корупция чрез въвеждане на ефикасни правозащитни стандарти на национално ниво в практиката на държавните и общински органи.Тук трябва да кажа, че докладът носи силния отпечатък на духа на омбудсмана на Републиката господин Гиньо Ганев.
Омбудсманът е демократична институция, основана на зачитането на основните права на личността и принципа на правовата държава. Институцията се различава съществено от всички останали държавни органи - тя не е съд, нито е административен орган. Независимо че не е оправомощен да упражнява държавна власт, омбудсманът оказва ефективно съдействие на личността в отношенията й с държавата. Властта на омбудсмана се състои в това да убеждава и има силен морален характер.
Нормативно определените задачи на институцията омбудсман са да бъде стабилизиращ фактор в обществото, да предоставя на всеки гражданин безплатно и леснодостъпно средство за безпристрастен контрол. По този начин тя укрепва доверието му към държавните органи. Друга съществена функция е да допринася за поддържането на общественото доверие в административната система, като с дейността си показва на гражданите, че грешките в администрацията не остават незабелязани и ако случаят е сериозен – ненаказани.
Институцията омбудсман е полезна и за самите държавни органи със становищата си и поясненията по законите. В определени случаи омбудсманът може да инициира важни промени както в практиката, така и в законодателството.
Видно от доклада, са приетите основни насоки, законови и подзаконови нормативни и други актове за правното изграждане на институцията омбудсман на Република България. Този факт допринася за утвърждаването й като възпиращ фактор срещу несправедливостта, произвола, помага за възстановяване на засегнатите от държавата или нейните служители права. Създава атмосфера на зачитане на правата на човека, гарантирайки автономността на обществото.
От съществено значение за ефективната работа на институцията е разработената Оперативна програма за по-важните дейности по изпълнение на политиките на омбудсмана на Република България през 2007 г. периода февруари-декември с конкретни срокове и отговорни длъжностни лица, като стратегическа политика на институцията е утвърждаване и зачитане на правото на добро управление като обществена норма и ясни правила за поведение в административната практика на държавните и общинските органи и техните администрации.
Голямо достойнство в работата на омбудсмана са предприетите действия за сътрудничество с различни организации и институции. За целта с писмени споразумения са конкретизирани ангажименти за взаимодействие.
Институцията, отчитайки необходимостта от обмен на информация и извършване на съвместни действия за опазване на интересите на гражданите, е сключила споразумения с Министерството на вътрешните работи, Сметната палата на Република България, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и храните, УНИЦЕФ, Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Съществено значение се отдава на взаимодействието по законодателните въпроси с Комисията за борба с корупцията, а също така и с Комисията по жалби и петиции на гражданите към Народното събрание.
Като член на Комисията по жалби и петиции на гражданите имам преки наблюдения относно ефективността на съвместната работа с институцията омбудсман. Красноречив пример за това са обсъжданите петиции от граждански инициативни комитети във връзка със законопроекта за Устройствения план на Столична община съвместно с институцията омбудсман на заседание на нашата комисия. Създаден е Обществено-консултативен съвет с участието на всички заинтересовани страни, вследствие на което бяха взети балансирани решения, защитаващи обществения интерес и формулирани законодателни предложения, които бяха включени в окончателния текст на Закона за устройството на Столична община.
Ще си позволя да изброя още няколко сфери на взаимодействие, като: усъвършенстване системата за работа на ТЕЛК; проблеми в Националната здравноосигурителна каса; проблеми на собствеността, на обществените услуги; топлоснабдяване и други.
Утвърждаването на омбудсмана на Република България като институция за независим контрол и ограничаване на политическата и административната корупция е приоритетна задача в приетата от правителството на Република България Стратегия за прозрачното управление, за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г.
Друг важен момент, посочен в доклада, е извоюваното право омбудсманът да се обръща към Конституционния съд, когато със закон се засягат конституционните права и свободи на гражданите. Създадена е възможност за отваряне на конституционното правосъдие към гражданите и техните организации с цел утвърждаване на институцията като гарант на техните права и свободи.
Преди да завърша, искам да изкажа своето удовлетворение от така представения съдържателен, аналитичен и критичен, защо не критичен, доклад и да предложа в него да намерят място в бъдеще институциите и длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, нарушават основни права и свободи, както и онези, които са модел за добри практики и следва да бъдат поощрени.
Второ, предлагам през 2008 г. във функционалните комисии, особено в Комисията по жалбите и петициите на гражданите също да бъде предварително разглеждан доклада на омбудсмана на Републиката.
В заключение можем да направим извода, че омбудсманът на Република България е уникална институция. Със своите правомощия, функции и средства за въздействие тя не дублира и не може да бъде заменена с никоя от вече съществуващите подобни институции. Тя е още един допълнителен механизъм за ефективна защита на правата на човека и контрола върху работата на администрацията. В този смисъл омбудсманът не действа вместо, а паралелно с останалите правозащитни механизми. Неговият образ е все по-разпознаваем и все по-отчетливо се възприема и налага като стълб на гражданското общество като функциониращ коректив на потъпкването на гражданските права в България. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
За да ориентирам народните представители, ви съобщавам, че до този момент има още осем народни представители, които са се записали за изказвания, а ни остават 15 мин. Обявих, че ще дам думата, както ми посочиха поред, на народния представител Кръстанка Шаклиян. Да се готви народния представител Антония Първанова.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Ганев! Докладът на омбудсмана не е само статистика, макар че без нея не може. Докладът на омбудсмана е преди всичко оценка на гражданите, чийто защитник е той, за това как работи администрацията, че не спазвали правата на хората, когато те се обръщат към нея, решавали справедливи проблемите и дали това става в разумен срок.
Както омбудсманът сам каза в уводните си думи докладът е акт, с който той поставя на внимание проблеми, на върховният законодателен орган, които засягат правата на гражданите, и предизвикват широк и често тревожен обществен резонанс. Ето защо този доклад следва да се разглежда като огледало на взаимоотношенията – граждани – администрация, граждани – организация. Администрацията, а и не само тя е длъжна, да се погледне в това обществено огледало.
Като достойнство на доклада, но преди всичко като голяма тревога възприемам посочените примери за проява на лоша администрация и несъобразяване с препоръките на омбудсмана. Посочени са министерства като Министерството на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването. Все още обаче не са направени реални стъпки, не са направени промени в работата на ТЕЛК и НЕЛК и правата на гражданите продължават да се нарушават. Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието, също така Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Продължават да постъпват жалби на граждани във връзка с неизпълнение на влезли в сила решения на Върховния административен съд съгласно, които им е присъдено обезщетение за отчуждение на държавна нужда, на движими имоти, за построяване на автомагистрали „Тракия” и „Люлин”. Областна администрация – област Стара Загора, община Хасково, община Брацигово, Общински съвет – Габрово. Убедена съм, че колкото повече примери има в доклада, толкова по-добри ще бъдат услугите на гражданите.
Искам да кажа още нещо – ние народните представители също имаме място в преодоляването на лошото обслужване на гражданите като бъдем взискателни към администрациите, визирани в доклада на омбудсмана и нарушили правата на гражданите, а и не само към тях.
В тази връзка мисля, че всяка комисия на Народното събрание трябва да разгледа доклада на омбудсмана, за да може всяка една от тях, да се запознае с поставените проблеми и при необходимост да предприеме действия или да предложи решения. Това ще бъде в интерес на гражданите. Например Комисията по труда и социалната политика следва да предприеме действия по поставени въпроси, свързани със социалното подпомагане и констатациите, че все още не е създаден ясен механизъм за прилагане на принципа на индивидуална работа на социалните работници по всеки отделен случай, залегнал в чл. 1, ал. 4 и чл. 12а от Закона за социално подпомагане.
Трудовите спорове и съдебните дела – нараства броят на индивидуалните трудови спорове, в т.ч. и на съдебните дела, относно прекратяване на трудовите правоотношения за неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и др. Действащата система за разглеждане на трудовите спорове, основен недостатък е забавяне при насрочване на делата и поставяне на решения.
От друга страна, разбираемо, че в продължителността на решаване на трудовите спорове от съдилищата зависи от редица фактори. Голям брой трудови спорове, натовареността на съдиите, възможностите на социалния закон, което позволява за отлагане на делата, сложния характер на някои трудови спорове, които изискват и специални знания.
Важно е да се отчете и фактът, че за страните – членки на Европейския съюз решаването на трудовите спорове е с особен приоритет и е възложен предимно на специализирани трудови съдилища или състави. Би било добре българският парламент да ангажира своето внимание в тази насока и да приеме необходимите законодателни промени.
Радвам се, че значително място е отредено и на правата на детето. Това е тема, която изисква много внимание и най-вече адекватни действия. Тук само ще отбележа констатациите, свързани с децентрализацията на социалните услуги за деца и проверките, които омбудсманът е направил на домовете за деца в общините Брацигово, Трън, Стара Загора, Габрово, Севлиево, Криводол, Белоградчик, Враца, Берковица и др.
Като дефицит на човешкия ресурс и капацитет за ефективно управление на социалните услуги, липса на достатъчна информация за числеността на персонала, нови длъжности и отговорности и задължения на съответното заведение, недостатъчно индивидуализиран подход към децата, не са въведени програми за обучение на децата и социалните умения и умения за самостоятелен живот.
Най-тежките проблеми са за подобряване и поддържане стандарта на живот на изоставените деца и децата с увреждания, настанени в специализираните институции.
Приета е Национална стратегия за детето, като политически документ, който определя приоритетите, за направления и действия за подобряване благосъстоянието на децата в България.
В заключение искам да кажа, че омбудсманът е почтен и силен, защото е критичен с конкретно посочване на случаи за лоша администрация от най-високо ниво, до местни органи на самоуправлението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Антония Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги! Бих искала да отделя специално внимание на два въпроса, засегнати в доклада на омбудсмана и първият от тях е изключително важен от гледна точка на непрекъсващия дебат за прозрачността на процедурите в държавната и общинска администрация, за възможността за създаване на корупционни механизми или тяхното прикриване, за злоупотребата със средствата по еврофондовете и въобще за всички процедури, осветяването, на които биха дали много по-голяма яснота и много по-голяма сигурност по отношение на работата на държавната общинска администрация, както и всички институции и биха ни предпазили от тежки критики от партньорите ни от Европейския съюз, Европейската комисия. Бихме били много по-защитени по отношение на точките и пропуските, визирани в доклада на Европейската комисия.
Разбира се, ние сме се погрижили като законодатели да решим въпроса с достъпността на информация до гражданите, но сме разгледали и случаите, при които гражданите биха могли да се информират или, за които биха могли да се информират, но не сме разгледали и не сме третирали въпроса за това как тази информация да достигне до тях, как това се извършва.
По време на дебата, който управляващата коалиция имаше въз основа на направените предложения за актуализация на управленската програма до края на този мандат, аз направих едно предложение, което мисля, че заедно с националния омбудсман трябва да намерим много бързо своето решение, а именно: създаване на закон, който да третира мерки за прозрачността на работата на държавната администрация, всички публични институции и местната администрация. Това е формулата, по която всички тези институции обявяват на гражданите част или дейности по направления, тоест какви са техните имоти, какво е движението по тези имоти, колко души и кои са тези души, кои са направленията, в които работи, какви са ангажиментите към съответните процедури, какви са движенията по отношение на Закона за обществените поръчки и така нататък?
Тази информация обаче, ако не е подчинена на единна формула, тоест един формат за държавната администрация, един формат за общинската администрация, един формат за публичните институции, то ние в Народното събрание ще продължим да дискутираме оплаквания по ресори, по сектори и т.н. от граждани, които може би, биха били избегнати, ако беше дадена възможност за много по-голяма прозрачност. Прозрачността би ни спасила и от поредица сигнали за корупция.
Единствената възможност да се постигне такова ниво на информираност и такова ниво на обществен контрол е, когато спазим изискванията и препоръките на омбудсмана, които са съобразени с европейските директиви, които са съобразени с препоръките на европейския омбудсман.
Хората не напразно са измислили тези препоръки, не напразно са провели обществени дискусии и не напразно са открили този механизъм, който успокоява обществения дебат по отношение на всичко, което се случва в администрацията. Тогава няма да задаваме въпроси кога е бил обявен даден търг, кой го е спечелил, кои са фирмите, които са участвали.
Аз поздравявам омбудсмана за смелостта му да препоръча по време на провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки и при отварянето да участват и организации на гражданите, и медиите, и т.н., за да се освободим от тази поредица от скандали и инсинуации. Тогава също бихме направили превенция на едно все по-ширещо се в България действие, а това е очернянето, оклеветяването или анонимните сигнали за корупция. Не мога да кажа в по-редките случаи ли е това, когато такава в действителност се оказва, че няма.
Ние като законодатели не би трябвало да допускаме покрай мръсната вода да изхвърлим и бебето, заради това, че не сме дали възможност за осветяване на всички процедури, които се извършват, и всички действия, които се извършват в държавната и общинска администрация.
Затова мисля, че би било много добре, ако това предложение с инициативата на омбудсмана и водено от националния омбудсман намери отражение при изработване на законодателството и провеждане на обществените дискусии. Сигурна съм, че това ще бъде един от законите, който ще намери най-широка подкрепа и може би за първи път Народното събрание няма да бъде обвинено в прокарване на лобистки интереси, а напротив, в осветяване на всички процедури, които създават такива лобистки интереси.
Вторият въпрос, нетретиран и неглежиран до този момент, това е по отношение на правата на пациентите. Порочна се оказа до този момент практиката, когато единствената възможност на пациентите да защитят своите права е, ако отнесат проблема си към Етичната комисия на Лекарския съюз, или съответно към Инспектората на Министерството на здравеопазването. Ако тези два органа бяха работили ефективно, то ние щяхме да имаме повече от шест разгледани случая за последните 10 години на нарушения на здравето и живота на пациентите вследствие на некачествени услуги или небрежност, или грешки при медицинското обслужване.
Вчера излезе докладът на Здравната каса по отношение на качеството на болничната помощ. Според мен няма по-притеснителни факти от това, че 33% - това са една трета, от починалите българи в държавата са поради некачествени здравни услуги. Това означава, че здравеопазването е сериозен риск за здравето, или най-малкото системата и начинът на предоставяне на медицински услуги са сериозен риск за здравето на гражданите. Също така фактът, че от 93% от изписаните като възстановени или здрави 26% обратно се връщат в 30-дневен срок, показва или сериозни намерения за изкривяване на истината, или сериозни изкривявания в отчетите при изписването на пациентите. Въпреки усилията на различни групи депутати да внесат закони за правата на пациентите, това до този момент не се е случило.
Знаете, че Европейската комисия активно стимулира законодателството във всяка една от страните не само при подписването на Европейската харта за права на пациентите, но и за изработване на специфично законодателство. Струва ми се, че бихме си спестили особено големия брой пациенти, на които им се налага да се обърнат към омбудсмана като последна мярка за защита. Тук ще си позволя, поради медийните сравнения за корупцията в здравеопазването и в митниците, да направя следното сравнение: не би трябвало да допускаме случаи, при които шофьорите, които са рекетирани, да се налага да се оплачат в Етичната комисия на Асоциацията на митничарите. Горе-долу такъв е случаят в здравеопазването.
Според мен трябва възможно най-скоро да направим необходимото, за да може тези три законопроекта, които имаме ремонтирани, или нов, който ги обединява, или изцяло да поемем инициатива заедно с Националния омбудсман и пациентските организации за подготвяне на такъв законопроект. Струва ми се, че сме в дълг на гражданите на България и до края на мандата трябва да реализираме този ангажимент.
Благодаря още веднъж на националния омбудсман.
Призовавам всички колеги да направим възможно не само да изслушаме омбудсмана, но и да помислим за възможни начини, по които да се подкрепи експертният капацитет на предоставяне на консултации на офиса на омбудсмана и на всички негови структури от гледна точка на качеството и скоростта, при която той и неговите служители успяват да реагират на жалбите на гражданите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,01 ч. Досега са се изказали 9 народни представители. Ще ви съобщя кои народни представители са се записали за изказване: господин Георги Близнашки, господин Трифон Митев, господин Пламен Славов, господин Иван Сотиров, господин Йордан Бакалов, господин Ахмед Юсеин и господин Минчо Спасов.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да спрем дотук, тъй като вече прехвърлихме предвиденото в правилника време, и утре да започнем с продължаване на разискванията, за да не ги разкъсваме. След като приключим, ще видим дали ще гласуваме това решение или не.
Утре ще започнем с изказване на независимия народен представител Минчо Христов.
Утре от 9,00 ч. продължаваме с разискванията по Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:

Георги Пирински


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова

Татяна Калканова