Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстоят ни няколко гласувания, след което ще продължим с обсъждането на Доклада за дейността на Върховния административен съд.
Преди да пристъпим към гласуванията, моля да чуете едно предложение, което ще направя по реда на чл. 40, ал. 5. Става дума да включим проект за Решение за освобождаване на господин Георги Петканов от задълженията на народен представител във връзка с избирането му за съдия в Конституционния съд. Предлагам това да бъде точка веднага след приключване на дискусията по Доклада за дейността на Върховния административен съд, за да може да тече процедурата по оформяне на пълномощията на конституционния съдия.
Има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за включване като точка в дневния ред – Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 174 народни представители: за 172, против 2, въздържали се няма.
Ще гласуваме това решение след като приключим работата по Доклада за дейността на Върховния административен съд.
Съобщение:
Агенцията за държавна финансова инспекция е внесла в Народното събрание за сведение съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция Отчет за дейността на агенцията през 2007 г. Намира се в библиотеката.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване Решението по Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г. Разполагате с текста на решението в материалите, които са ви раздадени днес сутринта. Текстът беше прочетен в хода на обсъжданията в пленарната зала, включително и в края на обсъждането на точката вчера. Няма да го чета отново. То е от две точки. В първата парламентът взема акт от констатациите и препоръките, а във втората точка – възлага на постоянните комисии да обсъдят констатациите и препоръките.
Моля, гласувайте проекта на Решение по Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2007 г.
Гласували 158 народни представители: за 139, против 4, въздържали се 15.
Решението е прието.
Броят на народните представители се е стопил с една четвърт за броени минути между регистрацията и това гласуване. Някои подсказват, че има масово въздържане.
Пристъпваме към гласуване на проект за Решение за промяна в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Вносител на този проект за решение е господин Георги Юруков. Текстът на решението е прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 153 народни представители: за 143, против 3, въздържали се 7.
Решението се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител е Министерският съвет на 19 май 2008 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 162 народни представители: за 134, против 21, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет на 24 април 2008 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 159 народни представители: за 130, против 10, въздържали се 19.
Законопроектът се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам срокът между първо и второ четене по този законопроект да бъде удължен с две седмици, тоест да стане общо три седмици. Правя предложението и от името на министъра на транспорта. Това е съгласувано с него, тъй като този законопроект трябва да се синхронизира и с някои други закони, които в момента се разглеждат в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, значи предлагате срокът между първото и второто четене да бъде общо три седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.

Колеги, продължаваме с:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2007 Г. (продължение).
Моля да поканите представителите на Върховния административен съд в пленарната зала.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пенчев, обръщам се към Вас, защото искам внимателно да споделя няколко мисли по повод на Вашия отчет. Поводът за моето изказване е това, че във Вашия доклад или отчет има няколко принципа, които уважавам, но които смятам, че за практиката – приложени във Врачанска област, не са потвърдени. За да не ме обвинят, ще цитирам част от Вашия доклад:
„В актове на Върховния административен съд бе застъпено становището, че спирането на решенията на общинските избирателни комисии е изключение и следва да се допуска не по принцип, а само когато конкретни важни причини налагат това.”
Аз не съм юрист и няма да коментирам юридическата страна на въпроса, но ще се опитам да покажа последствията от тези действия на Върховния административен съд и какво се получава на практика във Врачанска област.
Знаете, че във Врачанска област Вашият съд се намеси в четири избора – в Мизия, Община Враца, в Девене и в Роман. Какво се получи на практика?
В Мизия Врачанският административен съд беше касирал изборите. Основание за това беше практиката на Върховния административен съд. Ще цитирам дословно практиките, за да не каже някой, че твърденията ми са голословни, а именно: Решение на Върховния административен съд № 1496 от 2004 г. по дело № 889 от 2004 г. на Трето гражданско отделение по повод изборите за кмет в община Треклено – Кюстендилска област. Другата практика е Решение № 4650 от 2006 г. на Четвърто отделение за кмет на кметство „Изток” в гр. Перник, където изборите се касират на база на особените мнения на членовете на общинските избирателни комисии.
Врачанският административен съд се позова на тази практика и касира избора, защото петима от членовете на Общинската избирателна комисия и трима от членовете в две секции на секционните избирателни комисии имаха особено мнение.
Ще отворя една скоба. В Закона за изборите се казва, че решенията на общинската избирателна комисия се вземат с мнозинство от две трети.
Ще отворя още една скоба. Всички знаят, че членовете на общинските избирателни комисии не могат да не подпишат протокола. Те са длъжни да го подпишат и там да изразят своето особено мнение.
Какво се получи на практика? Върховният административен съд отмени решението на Врачанския административен съд и постанови друга практика в този случай. Няма да го коментирам. Които са юристи, знаят за какво става въпрос. Коментирайки въпроса с много от тях, те казаха, че това е недопустимо. За фактите въобще няма да говоря, защото всичките проверки, които бяха направени там, бяха категорично в посока за нарушенията, заради които членовете на общинската избирателна комисия бяха написали своето особено мнение.
Другият случай е в с. Девене. Там нещата са аналогични със случая в Роман. Аз няма да говоря за това дело, защото колегата Георги Божинов ще се спре по-обстойно на този казус.
Третият случай е изборът в община Враца. Окръжният съд касира избора, а Върховният административен съд възстанови избора.
Проследявайки внимателно тези три дела (към тях бих добавил и четвъртото дело – в община Роман) се налага един тънък, ясен и не очевиден, а очеваден извод – всички дела бяха спечелени от една политическа сила. Не е трудно да се сетите коя е тя, господин Пенчев. Но не е страшно, че тази политическа сила спечели изборите. Страшното е, че в този случай тези резултати бяха предизвестени. Седмици преди произнасянето на Върховния административен съд се знаеше какво ще е решението на съда.
И нещо друго, за което аз лично недоумявам, защото се сблъсках с този факт по повод на решението на делото в Мизия. В община Мизия празнуват – разнасят решението на Върховния административен съд и „натриват”, образно казано, лицето на тези, които са загубили. В същото време аз като народен представител се опитвам да намеря това решение, но го няма никъде. Не беше занесено в Деловодството на Върховния административен съд. Не беше обявено на сайта. Интересно за мен е как тези хора имаха решението! Имаха го! Не мога да разбера как това може да се случи в практиката, освен ако не се потвърди тази теза, която ние предварително знаехме и за която бяхме убедени от политическата сила, която спечели тези дела.
И ако правя това изказване днес, то го правя с ясното съзнание, че няма кой да ме обвини, че се опитвам да се вмеся в работата на съда. Делата са приключили отдавна. Ние някъде водим избори, някъде дерибействат избраните по нечестен начин кметове.
Но втората причина да го направя е общественото отражение на тези решения в област Враца. Там изцяло е загубено доверието в съдебната система. Там хората казват: „Защо да правим избори, когато някой друг решава вместо нас?!”. Дали разликата е 10-14 или 500 гласа, няма значение. Все пак това е вотът на хората!
Днес е ден за размисъл в община Роман. Там от няколко дни вече се говори, че какъвто и да е резултатът от тези избори, отново тази политическа сила ще направи всичко възможно и ще има избори дотогава, докато не спечелят изборите за кмет. Онзи ден на среща ми задават въпроса: „Трябва ли да участваме или да ги оставим да си спечелят изборите, за да свърши мъката на общината?!”. В тази община в момента не се работи. Тя е една от най-тежките общини.
Споделям с Вас това, господин Пенчев, защото не смятам, че Вие лично носите отговорност за тези решения. Но аз смятам, че Вие ръководите този процес. Ръководейки този процес, Вие можете да следите и да контролирате да има справедливост. Защото това е волята, по която сте избран и изпратен там. Това очаква българският народ!
Смятам, че най-важното е (ще завърша с цитата, който съществува във Вашия доклад) – в актовете на Върховния административен съд трябва да е (а не е) застъпено становището и разбирането - решенията на общинските избирателни комисии трябва да се отменят само по изключение, а не по принцип, и това да става само когато има важни доказани причини. Надявам се, че повече няма да се случат такива събития, както в нашата Врачанска област. Защото недопустимо е политическа сила да решава изборите чрез Върховния административен съд! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Гъндев, Вие говорите това, което вчера от тази трибуна и аз като представител на „Атака” говорех, но Вие ме апострофирахте отляво. Сега аз няма да Ви апострофирам. Само че Вие описахте друг случай, друг казус, макар че и аз споменах за изборните нарушения.
Ще Ви задам един въпрос. Вие загатнахте за политическа сила, в полза на която било предопределено решението и е било ясно какво ще бъде това решение на Административния съд. Моля да ми отговорите, ако не Ви е неудобно, коя е политическата сила? Не само да я загатвате, а смело от трибуната заявете, кажете наименованието на политическата сила, за да е ясна тази политическа взаимовръзка и зависимост, защото това, което говорих вчера, беше за политическите обекти, политическите зависимости и политическите предопределености. Моля, назовете политическата сила, а не използвайте недомлъвки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Гъндев? Не желаете.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След днешните публикации в авторитетни медии някои сигурно си помислиха, че ще ми повлияят и днес няма да бъда на трибуната. Напротив! Това само може да ме мотивира.
Но аз поставям въпроса така: имаше ли смисъл нашето парламентарно и човешко усилие - да променим Конституцията на България, за да въведем този институт на изслушването на доклади на съдилищата, за да можем да насочим реформата, дейността и поведението на иначе независимите магистрати по посока на обществения интерес? Имаше ли смисъл?
Има една добре организирана реакция, според която не трябва да се променя статуквото и според тезата за ненамеса в дейността на съдебната система нещата да си останат по старому. Но по старому те са неприемливи за българския народ, за добрите нрави и за морала!
На някои може да им е удобно, когато отвън говорят, че имат критики и бележки към българското правосъдие, да го отнасят към българската държавност, да го отнасят към политическото мнозинство, да го отнасят към политическите им опоненти и така да потриват ръце и да казват: в България нещата не вървят, следователно наш ред е да дойдем на власт. Това размиване и съвпадане на интересите е пагубно за нещата в страната.
Аз поставям въпроса така: възможен ли е сериозен анализ, който, без да е намеса в дейността на съдебната система, да повлияе нещата към промяна, в посока на по-добро? С тревога трябва да кажа, че ресурсът, който е впрегнат, на този етап има за цел да възпрепятства промяната в желаната насока. Каквото кажеш и какъвто въпрос поставиш казват: намесва се в съдебната система, а услужливи иначе авторитетни журналисти пишат, че наскоро Георги Божинов в прав текст бил наредил на господин Пенчев да отмени еди-какво си решение. Лъжа и измама в полза на това статукво, което просто не може повече да се търпи.
Господин Пенчев, водите много важен разговор с уважавания колега Червеняков. Да Ви помоля да ме слушате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Пенчев, дали следите оратора?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чете човек доклада и стига до т. 6 „Изборни дела”. И беше казал един мислител за един революционен метод на мислене и за един кротък политически извод. Та и Вие така в края на този много скромен пасаж пишете, че понеже продължават съдебните дела около местните избори, Вие на по-късен етап, сигурно когато ние си отидем от този парламент, искате да разглеждате тази практика, която ни е прекалено добре позната.
Но ако човек продължи малко по-нататък и стигне до т. 9 в Подразделение 4, ще види, че Вие не сте съвсем неподготвени за анализ на тези съдебни дела и ще види, че сте направили много сериозни изводи, които аз отправям не към Вас, защото нямам надежда, че сте способни да се повлияете, но се обръщам към колегите народни представители. Вие пишете в резултат на своите констатации: необходими са промени в изборните закони в частта за съдебния контрол. Това е големият извод в тази сфера, уважаеми колеги. И когато променяме изборното законодателство от гледна точка на предстоящите избори, трябва много точно и обективно да преценим какво да оставим на съдебния контрол и какво да дадем в ръцете на избирателя, за да не му вземат вота и да го манипулират хора, които имат определени интереси.
Говоря така, защото тази нощ късно се връщам от среща с хора, които протестират, че седем месеца нямат кмет, че седем месеца нямат ръководство, че нямат инструмент, който да ги води към европейските пари, защото, както пишете в последните шест реда на тази шеста страница, ако изборът се обяви за недействителен, би се стигнало до неоправдани обществени усилия за провеждане на нов избор само поради техническа грешка. Ако е техническата грешка, да Ви простим, но ако този избор и вот на избирателите се подменя по политически или някакви други съображения, това е голям грях.
Аз смятам, че Народното събрание трябва да разгледа този въпрос много сериозно, когато подготвя новото изборно законодателство, и да регламентира какво може и какво не може съдът. Защото досегашната практика показва, че когато съдът е наредил паралелно преброяване, когато това паралелно преброяване е потвърдило вота, когато вотът е категоричен и неоспорим, на едната инстанция намира смешни и обидни за избирателя аргументи, за да касира съдът решението. Когато на втората инстанция й е толкова неудобно, че отменя мотивите на първата, но също й трябват мотиви да отмени решението и тя стига, уважаеми колеги, до там, че отменя вота на избирателите, защото не могла да провери дали тримата полицаи, които са на служба там, където са изпратени и са гласували по закон там, където са контролирали, съдът не могъл да провери дали имат право да гласуват за кмет, когато ако отвори избирателните списъци, може да види. Ще ви кажа и имената: Петър Петров е № 77 в четвърта секция, полицаите Цветан Върбанов и Петко Христов Петков са вътре в списъка. И когато съдът ти обяснява, че отменя вота на избирателите, защото не можел да провери дали тези полицаи са мошеници и са гласували обратно, или са почтени хора и ги има в списъка, и ти караш една община да провежда избори, да няма кмет седем месеца и да ти говорят журналистите, че се намесваш в дейността на почтения съд и това да остане норма, и това да се защити и да се поощрява, няма път напред и към доброто, когато това остане в действителност. Говоря така, защото съм под емоцията от срещата с хората от тази община.
Затова, господин Пенчев, ако имате сили да погледнете, да видите кой го е решил и кой на кого е въздействал, правете го, ако не – наистина си вървете. Такава е дилемата. И тук никакви коалиционни договорености, споразумения и добруване в коалицията не може да бъде пречка за друго поведение и за друго отношение. Защото има един, който ни е бащиния и суверен. Не както пишат, че Темида е бащиния на депутатите, а народът е бащиния на избраните в тази зала. И затова ако имате достойнство, разгледайте тези дела, за които говори господин Гъндев, и вижте кой на кого е влиял, кой, кого и как е определял и да излезем с лице пред хората, защото те с вота си утре ще ревизират Вашето поведение. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Божинов, искам да взема реплика по повод на Вашия въпрос за ползата от тези изслушвания. Да, явно полза има, защото за първи път се поставят въпросите ребром и се слага пръст в раната, която рана е стара. Защото всички са потърпевши – и политическите сили, и българският народ, от това, че се избират магистрати – членове на Висшия съдебен съвет и конституционни съдии, които са силно политизирани.
Ние от „Атака” отдавна провокираме и искаме да предизвикаме този дебат. Не само Вие сте обект на тази публикация – двамата сме обект на тази публикация, защото вчера аз поставих въпроса за политизацията на господин Пенчев. Но този въпрос все пак започва да се поставя, включително и от мнозинството. Вие също не казахте коя е политическата сила, не я назовахте, която се облагодетелства от тези решения на административни съдилища. Тя е НДСВ – всички я знаем. Разбира се, че е НДСВ.
Защото преди десетина години един друг висш магистрат – председателят на Върховния касационен съд, всички си спомняте, заявяваше, че е патологичен костовист. И този човек беше висш магистрат и председател на Върховния касационен съд, след като Висшият съдебен съвет беше така променен чрез закон, и то извънреден, бих казал, закон, за да стане той председател на Върховния касационен съд. Адвокат, който цял живот не беше постановил нито едно решение, освен решението, с което се отказваше регистрацията на Национално движение Симеон Втори. Колеги от НДСВ, тогава вие бяхте потърпевши.
Правя тази реплика към Вас, господин Божинов, в смисъл, че това оттук нататък е общо дело на всички ни: да започнем истински след толкова години – 20 години близо след началото на промяната, с деполитизацията на съдебната власт, на съдебната система, на Върховния касационен съд, на Конституционния съд. Колеги юристи, без това не може.
Така че, господин Божинов, има полза от това изслушване, защото това изслушване мисля, че е начало на нов сериозен обществен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Божинов не желае да се възползва от възможността за дуплика.
Госпожо Христова, имате думата за изказване. Заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да взема отношение по доклада на Върховния административен съд, но бях провокирана от предишното изказване.
Първото, с което искам да апелирам към Народното събрание и към колегите, е да спазваме правилника, да бъдем коректни в отношенията си и когато се изказваме по въпроси, по които имаме личен конфликт като народни представители, да го заявяваме преди изказването си. В случая става дума за това, че изказалият се уважаван от мен господин Божинов пропусна да спомене, че той е местен депутат за общината, за която споменава, защото говореше през цялото време за един конкретен случай.
Също така искам да ви кажа от моя опит година и половина като евронаблюдател, евродепутат и член на Комисията по правосъдие и вътрешен ред в Европейския парламент, че ние имахме и имаме много критики за нашата съдебна система – за борбата с организираната престъпност и корупцията, но нито веднъж Европейският съюз не е отправил критика към Административния съд на България. Това ясно и категорично го заявявам, доколкото съм информирана последните години по въпроса и по тази тема.
Ето защо не бива точно тук, в парламента, да обезсмисляме нашата законодателна дейност като подлагаме на съмнение спазването на законите именно там, където е крайната фаза на спазването на закона – съдът, съдебната система, там, където се раздава правосъдието. И аз по-скоро бих казала, че трябва да приветстваме един сравнително нов съд в България – Административния съд, за това, че има куража да слага пръст в раната и да размахва пръст на определени среди, които се опитват да прилагат политически натиск, да използват политическата си власт за демократично издигнати кандидати за кметове в нашата страна, както и натиск върху свободната демократична воля на гражданите, на избирателите, да упражнят своята власт. Аз мисля, че за конкретния случай, за който стана дума, точно това беше направено – Върховният административен съд на Република България размаха пръст на определени кръгове.
Между другото ще отворя скоба и ще добавя един факт от онзи ден – тук има колеги, които присъстваха. Същите тези кръгове на един демократично провеждан предизборен митинг онзи ден спряха тока. Неща, които сме чували преди 20 години, че са се случвали у нас.
Ето защо обръщам се към вас, уважаеми колеги, нека точно ние, представителите на българския парламент и на парламентаризма в България, да не обезсмисляме нашата дейност, а да окуражаваме точно такива действия на българските съдилища, които се опитват да въвеждат и да защитават правовия ред в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Христова?
Господин Гъндев, заповядайте.
Само да не превръщаме обсъждането на доклада в разглеждането на отделен случай. Натам тръгна, но не бива да продължава.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Христова! Аз много се радвам, че Вие взехте отношение по този повод и конкретно към Вашите забележки. Вие казахте: да бъдем коректни. Господин Божинов не каза, че е от този окръг. Вие споменахте ли, че сте от този окръг и че Вие имате интереси?! Много интересно как... Това е мерилото на вашата група, ако мога да кажа, която участва в онези избори. Това е критерият за коректност: дайте да ударим другия, но нас няма да ни гледате.
Второто нещо, което казахте Вие – че Европейският съюз не е отправял критики към Върховния административен съд. Че Вие сама казахте след това, че този съд отскоро работи.
Понеже не бяхте в залата и не чухте моето изказване - нямаше как към онези състави, които гледаха тези дела, да се отправя критика, защото онази практика касираше тези избори в Мизия. Вашата нова практика не касира изборите по понятни причини. Вижте фактите, те го казват и аз Ви благодаря за тази констатация, защото тя е вярна за онова време, но не е вярна за последните години.
И третото нещо, което направо ме изуми, за мен е израз на политическа нищета да се говори за това, че някой е изгасил тока да участвате.
Госпожо Христова, първо, вие приватизирахте енергото, вие го управлявате, вие назначихте тези хора. (Шум и реплики.)
И другото нещо, което искам да Ви кажа. Сигурно нямате информация, че вчера на предизборните срещи на нашия кандидат не беше включено въобще електрическо осветление и при вас ако не е имало пет минути, при нас нямаше пет часа. Затова, моля Ви, не изпадайте в такава позиция. Аз Ви уважавам като политик, но аргументите, с които защитавате едно решение на съда, са под всякаква критика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, госпожо Христова? Отказвате се.
Господин Кътев, заповядайте за изказване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Жалко е, че в залата се разгарят теснополитически спорове по един такъв сериозен въпрос, по който не бива да се спекулира и не бива да се превръща в своего рода някаква нова инстанция от съдебната система в България. Пленарната зала не е мястото, в което трябва да се коментират загубите или печалбите на една или друга политическа сила. Жалко е, че нашите коалиционни партньори се опитват – и то една част от тях, разбира се, което е добре – да използват трибуната, за да се оплачат от това как един или друг избор някъде в България е касиран. Касирани са не само изборите в Роман, касирани са и в Сандански, и в Казанлък, и на много, много други места точно поради тази причина, че все още в България продължават старите политически практики – да се опитва да бъдат манипулирани под една или друга форма. Чест прави на Административния съд, че не се поддава на такива „предизвикателства” и такъв политически натиск и си гледа работата както трябва.
За да кажа на колегите от БСП техните практики, ще спомена ставащото в област Пловдив. Изявите на вашия политически комисар – областния управител на Пловдив, който като последен комунистически кмет на Пловдив...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, само за момент, моля да ме чуете. Ще си довършите мисълта.
Моля Ви да не продължавате по тази линия, защото точката от дневния ред е за прилагане на закона от административните съдилища.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това е свързано, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, то всичко е свързано. Съда можете да включите в най-различни теми. Говорим за Доклада за прилагане на закона.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това е точно за административния съд и сега ще ви кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължете, да.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Господин председател, защо не прекъснахте другите?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Защото областният управител, който се вживява в ролята на политкомисар, губи две дела в Административния съд, харчи парите на данъкоплатците, за да се упражнява в някакви дейности, за които нито е компетентен, нито знае, и си позволява от трибуната на телевизии да подиграва и да коментира решенията на Административния съд – да казва, че шефът на Административния съд или съдията, който води тези дела в Пловдив, е абсолютно некомпетентен, измислял си и какво ли не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново повтарям, не обсъждаме поведение на областен управител, а работата на съда.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Точно така, обсъждаме поведението на съда, който биде обиден от областен управител като орган на държавната власт, който е длъжен да се съобразява с решенията на съда. Не стига, че е осъден да плаща 2000 лв., а той коментира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, продължавате не по точката.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това не е допустимо, уважаеми дами и господа. Съдът си върши работата, а за тези, които са недоволни, има инстанции. Да си ги защити в следващата инстанция. Ако спечели – спечели; ако не спечели, да бъде добър да внесе парите, които е взел от бюджета на областната администрация, респективно от държавата, защото Сметната палата ще му ги поиска по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов има думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Кътев, изобщо не съм съгласен с Вас, че колегите от БСП стеснили случая и го довели до проблем във връзка с изборите и гледането на административни дела, с които се обжалвали резултати от изборни комисии и избори някъде. Хубаво е, че Вие дадохте пример за нещата в Пловдив. Ние, от „Атака”, дадохме други примери - за „Камчийски пясъци”, за парк „Странджа Сакар”. Във връзка с един строеж се чудехме как да спасим парка. Много още са другите примери за изборното законодателство. Така че дебатът наистина се разгоря и чорапът започна да се разплита. Бихме продължили с безброй примери, които ще покажат, че нещата в административните съдилища далеч не са наред.
Вчера водещият заседанието господин Корнезов в един момент щеше да обяви края на дебата! Така че всичко щеше да мине мирно, тихо и спокойно, но това, което стана днес, и, господин Кътев, това, което повдигнаха като проблем колегите от БСП, показва, че има проблем. Наистина стана дебат, който показа, че проблемите в тези съдилища, които вие като че ли закриляте, като че ли сте някакви настойници – от НДСВ, които вие толкова харесвате и считате, че те са проблемът на българската съдебна система, явно са много сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, преди да направя моята дуплика, искам да кажа, че не съм доволен от начина, по който водите заседанието, защото колегите, най-вече колегата Божинов, подеха темата за един частен случай. Надълго, нашироко и напоително ни обясняваха как не е прав съдът. Вие него не го спирахте и прекъсвахте, а мен ме спирате и прекъсвате.
Що се отнася до репликата на господин Шопов. Господин Шопов, уважаеми колеги, серсемлъците, които се правят от партиите по време на изборите, не са в състояние да бъдат оправени от един съд, дори той да е Върховен административен съд, дори негов председател да е господин Пенчев. Вие и ние си правим серсемлъците, а искаме един съд да оправи всичко това. Първо нека да си оправим нашето поведение като партии по изборите, а пък след това да имаме претенции към съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам откровено да кажа, че изпитвам много силен срам от това, че в залата дебатът се развива именно по този начин. Разбирам, че в много от политиците съдебната система продължава да бъде онази слугиня, каквато те са я третирали до 1990 г. Както правилно беше казал прокурорът в Румъния Морар, те все още не вярват, че политиците мислят, че е отминало времето, в което могат да разпореждат как да се решат делата. Слава Богу, че това време отмина и че дебатът, който водим, не е принципен дебат.
Дебатът, който трябва да водим, е за некачествения Закон за местните избори, който сътворихме и който се прилага сега по най-извратения начин. Достатъчно е да видим какво се случва в Сандански, достатъчно е да видим какво ни казват журналистите за цената на българския глас, за бездействието на Министерския съвет, за това, че министър-председателят се жали, че чул, че там се дават такива пари и че нищо не се прави тази срамна търговия да бъде озаптена.
Искам да кажа на колегите вляво, че денят за размисъл си е ден за размисъл. Изборите в Роман са утре, тоест ние трябва малко да млъкнем по въпроса за това какво се случва в Роман и да обърнем нещата към нас. Ако ние не направим качествен закон за следващите избори, няма как да разчитаме съдилищата да свършат нашата работа.
Разбира се, господин Пенчев знае, че в неговия съд има състави, за които се знае каква е цената и че там откровено се търгува. Тези неща не могат да бъдат спестени.
Същевременно трябва да се каже, че в този съд и в административните съдилища в България работят изключително подготвени хора, които решават делата си 99% в месечен срок. Аз мисля, че това трябва да се чуе в тази зала, а също така, че 75% от делата са решени в тримесечен срок. Тоест хората вече имат тази институция, която ние създадохме, към която да се обърнат и да търсят защита от административния произвол.
Съгласна съм, че сега тук е прекрасната трибуна избирателите да ни чуят и ако можем малко да надделеем в една или друга полза, но предполагам, че денят за размисъл е ден и за нас. Ден за размисъл какво сме направили с изборното законодателство и защо фактически не сме казали в закона, най-вече в Закона за местните избори, че съдебният контрол е контрол по законосъобразност. Ако не е казано това, няма защо тогава да се сърдим, че сме превърнали съдилищата в трета изборна институция. След като сме написали такъв закон, трябва да се сърдим сами на себе си.
Искам да призова колегите – да знаят, че тук обсъждаме работата на огромна кохорта съдии. Те трябва да чуят, че в Народното събрание се интересуваме от това как се прилага законът, че ги поощряваме тогава, когато работят добре, че имаме автоотговорност, автоцензура на това, което казваме, и че се държим като отговорни политици. Другото е водевил, другото е много смешно политиканстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика към госпожа Николова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Като се съгласявам с част от казаното от Вас, колега Николова, все пак като човек, който е юрист и който е наясно с целия законодателен процес по криминализиране на изборните нарушения, може би трябва да си дадем сметка, че след като обявихме покупката и продажбата на гласове за криминално престъпление, за престъпление, което е наказуемо по силата на българския Наказателен кодекс, не трябва да очакваме, че премиерът ще бъде този, който ще каже кой е виновен, кой купува и кой продава, и всъщност какви са точно изборните нарушения.
След като с криминализирането на тези текстове ние предоставихме правомощията по предотвратяването, по преследването, по наказването на тези, които купуват или респективно продават гласовете си, може би трябва да имаме съответните очаквания от разследващите органи и най-вече от прокуратурата и в крайна сметка от органите на съда.
След като въведохме фигурата на наблюдаващия прокурор за мен е най-естественото и очаквано нещо при толкова сигнали за купуване на гласове прокуратурата да си свърши работата по време на изборния ден, а защо не и в деня за размисъл, в който всички ние като политици знаем, че се вършат най-големи безобразия. И според мен тук въпросът не е само въпрос на законодателство, защото колкото и пъти да променяме Закона за местните избори, колкото и пъти, и колкото и повече да увеличаваме санкциите за купуване и продаване на гласове, нека да признаем, че тези, които купуват гласове, тези, които организират купуването на гласове са именно от средите на политиците. И ако политическата класа не направи нещо срещу това срамно явление не можем да очакваме, че с въвеждането на все по-тежки и по-тежки санкции и с обвиненията към премиера и правителството в крайна сметка нещо може да бъде решено. Безобразията в местни избори се вършат обикновено от хората, които участват в местните избори, от общинските избирателни комисии, представителите на прокуратурата на това ниско ниво. След като с този процес, така или иначе, са ангажирани всички политически сили, които са представени в парламента, доколкото ми е известно и вашата формация е ангажирана с изборите в Сандански, просто свършете си и вие работата като политици, дайте необходимите сигнали и създайте необходимата организация срещу тези явления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има втора реплика към Вас, госпожо Николова.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова! Вие знаете моето дълбоко уважение към Вашия професионализъм и към Вашата личност, но смея да твърдя, че в случая Вие дадохте уклон на юридическото си битие и пристрастие и на обикновения популизъм.
За себе си зная, че няма по-малко значещо нещо от доклада за средната температура на болните в едно лечебно заведение. Този показател може да е добър и много редовно изготвян, но може да допусне случай пациент да бъде забравен пред хирургията и оттам да отиде в моргата.
Така е и в нашата съдебна система. Вие самата казахте, че когато има случай тя да е слугиня някому, че когато има случаи, в които се знае цената на определено съдебно решение, ако има един такъв случай, ние тук да мълчим, защото в 99 случая или процента са си свършвали навреме работата – аз съм друг и не приемам тази практика, в която има добра средна температура в едно лечебно заведение, но от време на време се забравя по един пациент пред хирургията и той оттам отива в моргата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
За Вашата дуплика заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Божинов, нали не очаквате господин Пенчев да стане и да каже как ще решат делото? (Шум и реплики в залата.)
Просто това не може да се случи. Аз разбирам Вашето възмущение като политик и това е хубаво, че ние като политици сме емоционални и, че браним правата на нашите избиратели, техните интереси и, разбира се тогава, когато има за какво да сме възмутени, това става достояние на всички. В този смисъл аз не съм против настроенията, които са Ви овладели и вероятно може би във Вашия случай има някаква нередност, но не можем заради бълхата да изгорим юргана.
Аз искам да кажа, че това са съдилища, които работят от една година и ние все пак трябва с нашата оценка да им дадем кураж да работят законосъобразно, да работят в полза на гражданите и да се подчиняват единствено на закона.
А що се касае до репликата на госпожа Манолова, тя явно се разпозна, като солидарно отговорна с резултата, който се случва в страната, като автор на Закона за местните избори.
Репликата ми към министър-председателя не е, защото той се меси в работата на независимата съдебна система, а защото МВР е в изпълнителната власт и защото не може ... (Шум и реплики в залата.)
Вие се разберете всъщност – тримата коалиционни партньори, защото разплащането върви от Вашите среди. Вие сте натрупали излишъци, вие имате пари. Опозицията няма такъв излишък, с който да се разпорежда, така че спорът аз предлагам да си го проведете извън залата и да се уточните каква е мизата. И може би е добре да предложите оттук нататък да има една публично обявена най-ниска цена и да върви един публичен търг за заемане на всякакъв род изборни места. (Шум и реплики в залата.)
А това, че МВР трябва много отдавна да е внимателно към сигналите, които се разпространяват и вече да е идентифицирало лицата, които разплащат, това е изпреварващата роля. Защото какво ще разкрие след това съдът и прокуратурата, ако няма разработки? И в този смисъл е моят упрек, че не може цялата преса да тръби, от един месец да се знае как се движи гласът в Сандански и същевременно ние да не знаем, че МВР е обуздало по някакъв начин тези хора, които аз видях лично с очите си – седнали в центъра на Сандански по къси гащи. Те там разплащат гласовете и това е видно. За тях там няма държава! Там има само мафия!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): И вие участвате в покупко-продажбата там!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, аз искам да започна с припомняме на позицията на Демократи за силна България, че бяхме против това председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд... (Силен шум в залата.)
Моля ви се! Трябваше оттук да започнете изказването си, господин Божинов. Моля Ви се!
Ние бяхме против да се обсъждат докладите за работата на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд в залата на Народното събрание. Мнозинството не чу тези аргументи. Днес се получава безспорно доказателство, че сме били прави. Безспорно доказателство, защото това, което става в залата, наистина е отвсякъде нелицеприятно, отвсякъде! То въобще не говори добре за нас, защото какво правят колегите от Българската социалистическа партия практически в момента? Упражняват политически натиск – това правите.
Тази зала, разбира се, не е компетентна да се произнесе и изобщо да коментира което и да е решение на съда. Това го знае всеки народен представител, ама всеки го знае. От каква позиция вие изобщо ще претендирате тук да се произнасяте по определени казуси в съда? Това наистина е безмислено.
От друга страна никаква полза няма господин Пенчев от защитата на бившите му колеги. Срамно и глупаво е, и на никого в очите не е убедително, вие точно да ставате и предвид това, че това е бивш заместник-председател на парламентарната ви група и до него седи бившият ви председател, вие единствени да сте тези, които ще защитавате. Ами, това става една кавга толкова неприятна, толкова грозна за тези, които ви гледаме отстрани. Наистина считаме, че по никакъв начин това не допринася нито за издигане нивото на този орган, нито за повишаване на отговорността на Административния съд и т.н.
Всеки може да подхвърля тук и аз съм против това – колко струва този съд, колко струва онзи съд, състав, не знам си какво. Тези неща стават с доказателства, разбира се. Господин Пенчев няма нужда нито от това, нито от защитата на бившите си колеги, нито от атаките. Щом е съд, това е независима власт, ще повторя един основен постулат – той трябва да бъде уважаван с решенията такива каквито ги взема. А ако нещо е неправилно в цялата тази ситуация, това е законът, по силата на който съдът отсъжда, това са процедурите, които съдът следва. Аз не чух нито коментар на процедури, нито възражения по същество, нито обосноваване на ролята на Инспектората. Като имате толкова много възражения, дайте ги на Инспектората! Измислихте си един Инспекторат, абсолютно безпомощен, абсолютно излишен, обърнете се към него, активирайте го, ще стане един празен документооборот, ще чуете едно ехо на това, което чувате и тук, и нищо няма да се получи.
Вие изобщо зле управлявате тази страна, това е целият проблем. Създавате непрекъснато измислени проблеми, бягате от отговорност. Включително хората, които написаха изборните закони, в момента не излизат и не казват: това се получи, защото ние предложихме слаб закон, защото не дадохме през закона достатъчно гаранции да няма злоупотреби. Кой от вас ще излезе тук и ще си поеме отговорността? Абсолютна безотговорност! Написал слаб закон, след това се обръща и атакува колегите или се обръща към Административния съд. Така е в държава, в която всички се крият от отговорността, обаче тя ви преследва, няма къде да отиде тази отговорност.
Така че аз предлагам колегите да се въздържат от такива изказвания. Не ви правят чест, не е добре да се упражнява този натиск. И ако може, някак си по-бързо да свърши този коментар по отчета на Върховния административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз не мога да се съглася с това, което чух преди малко – че решенията на съда, имам предвид всички решения на съда, трябва да бъдат уважавани. Аз не мога да уважавам съд и съдии, които вземат криминални решения. А такива криминални решения има достатъчно като примери.
Когато беше миналото изслушване, аз попитах господин Пенчев тук в тази зала какво става със съдията Андрей Икономов, който реши, че парк “Странджа” не съществува, за да облагодетелства криминалните интереси на една строителна фирма? Ето, конкретен въпрос. Когато шефът на Инспектората преди две седмици беше в Комисията за борба с корупцията, аз поставих същия въпрос на госпожа Караиванова. Тя ми отговори, че господин Икономов е жив и здрав и продължава да решава делата във Върховния административен съд. Това е, уважаеми колеги! Същият този съдия, който накара цял един парламент да пререшаваме и да поправяме закони!
Това са фактите. Питам господин Пенчев, ако може, когато вземе думата, нека да ми отговори конкретно. Защото същият този съдия беше решил малко преди това, че не съществува уникалният природен резерват “Камчийски пясъци”. Казвал съм ви го от тази трибуна, казвам ви го пак: утре този съдия, ако продължава да е на работа във Върховния административен съд, ще реши, че няма парк “Витоша”, няма парк “Рила” и ще открие възможността за строителство на такива криминални фирми. Вие знаете какво става сега в района около “Паничище” и протестите, които са там.
Може би не е точно по темата, колеги, но искам да ви кажа нещо, което има пряко отношение – строителството в междублоковите пространства. Цялото това безобразие се прави, защото криминални съдии, които обслужват криминални интереси, са връщали в междублоковите пространства върху детски площадки ниви, повтарям, ниви. В Плевен имаше един случай съдия беше върнал нива под жилищна кооперация! Това са факти.
Как може, господин Костов, да уважаваме подобни решения? Как може да уважаваме подобни съдилища? Извинявайте!
Обръщам се за породен път към господин Пенчев и нека да ми отговори какви действия са предприети за разследване на този съдия за неговите решения, които, пак повтарям, са криминални, няма друго наименование. Аз съм съгласен, че трябва да има разделение на властите, но хората, съдиите, които взимат подобни решения, трябва да обяснят защо ги взимат, какви са причините, какви са мотивите им. Това е, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми депутат Христов, как искате да Ви се обясни? Да прецизирате Вие съдебния акт с Вашите всеобхватни знания? Защото няма област в човешкото познание, в която Вие да не сте фърст. Удивително е, че вземате отношение по един казус, тогава когато би трябвало Вашите енциклопедични познания да Ви дадат достатъчно основание да знаете, че председателят на съд не е наказващ орган. Поне това би трябвало да съобразите! И ако трябва да вменим във функцията на председателя на съда разследващи функции, то наистина тогава ще стигнем не знам докъде.
Не съм адвокат на съдебната система. По понятни съображения аз имам повече претенции към тази съдебна система от Вас, но поне си мерете малко приказките! Да Ви призова малко да се засрамите! Приемете, че има минимални области в човешкото познание, които не са във Вашата компетентност! (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Лицемерието в този дебат, както винаги и особено днес, изглежда благородно и е твърде изгодно, но Вашата теза и Вашето поведение, въпреки че бяха атакувани, будят уважение. Защото действително при добре написан закон за случаите, за които говорите, че ако мероприятието, за което са отчуждени имотите, е проведено, и то безспорно е проведено, и съдът решава, че не знае, че е проведено и връща нива върху детската градина, човек какво да избере – да бъде лицемерен и благоприятен или да бъде простовато откровен? Ето я дилемата, уважаеми господа. На първото се ръкопляска, за второто обществото го отхвърля, но затова ще си плаща.
Взех думата да Ви репликирам, да кажа, че Вие не знаете какво става с такъв тип съдии. Ами проследете по-внимателно и ще видите, че те израстват, обикновено в кариерата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз няма от какво да се срамувам, господин Ралчев. Вие трябва да се срамувате. Вие, който защитавахте една неморална, казвам го най-меко, теза около връщането на така наречените царски имоти, около обяснението, витиеватите адвокатски обяснения за един грабеж, който надхвърля над 1 млрд. лв., на Вашия бивш патрон. Това са фактите.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Какви факти, бе? Какви факти?
МИНЧО ХРИСТОВ: Не се обаждайте, господин Кътев! Ако имате някаква реплика, излезте тук, на тази трибуна, и ми го кажете.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Къде са тия факти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не водете такъв разговор в залата! Продължете, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Знаете, че аз съм внесъл закон – господин Кътев, обръщам се към Вас...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Внесъл си, ама нито един не ти е приет.
МИНЧО ХРИСТОВ: Внесъл съм закон за отнемане на тези имоти и за разследване на лицата, които са използвали служебното положение да облагодетелстват лицето Симеон Борисов. Вие сте едно от тези лица, назначени от него, и пряко го облагодетелствахте в ролята си на областен управител. Това са фактите.
Що се отнася до господин Ралчев, аз бих го посъветвал да се обърне и към Европейската комисия, и към европейските институции, които разсипаха от критики нашата съдебна система и неслучайно. Ето, за такива случаи като съдията Андрей Икономов, който продължава да съди, който продължава да решава дела.
Що се отнася до това дали парламентът трябва да се занимава. Ние сме парламентарна република и трябва да се занимаваме с проблемите на българското общество. Аз неслучайно съм гласувал за съдебния Инспекторат тук, в тази зала, с надежда такива случаи като случая със съдията Андрей Икономов, с премахването на статута на парка „Странджа”, с премахването на „Камчийски пясъци” – междупрочем, господин Ралчев, Вие трябва да обясните имате ли нещо общо с „Камчийски пясъци”. Хубаво е да кажете от тази трибуна имате ли конфликт на интереси. Но това е друга тема.
Затова се обръщам към вас, колеги – действително, ние имаме голяма вина за това, което става в нашата страна, заради законите, които правим, и ние ще си носим тази вина. Аз недоумявам как преди два дни тази зала отхвърли едно толкова разумно предложение като налагане на пълен мораториум върху строителството върху тези междублокови пространства. Давам ви само един пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Надка Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо Мингова, господин Пенчев, колеги!
Взимам думата, за да направя един опит да върнем дебатите в темата, която ги е предизвикала. Точката от дневния ред е не обсъждане на отделни казуси, каквито и да са те, от каквото и естество, а обсъждане на Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2007 г. Дейността на една институция, абсолютно независима и по Конституция, което не ни дава правото да даваме оценка от трибуната как се управлява държавата, премиерът какво е предприел да въздейства върху тази независима институция.
Така че по темата. Не мога да не споделя, че докладът, който обсъждаме, е първият от досега разглежданите доклади, който отговаря на изискванията и на конституционните разпоредби, и на изискванията на Закона за съдебната власт. Не се съдържат само статистически данни, а изводи, анализ, препоръки, включително и към законодателния орган за промени, които по преценка на административните съдии се налагат от практиката, която те имат при разглеждането на делата.
Независимо от това обаче би могло да се изисква и нещо повече, за да бъде този доклад абсолютно пълноценен, каквото е и неговото предназначение, а не само за сведение да чуем колко дела са разгледани в съда и как са приключили. В тази насока са и препоръките, които са посочени в предложения ни проект за решение.
Наистина налага се да се направи една преценка за средното времетраене на процеса по административните дела и за по-високият процент на отменените актове в някои от административните съдилища. Защото тук наистина трябва да се обобщи колко дела са разгледани, колко от тях са обжалвани, колко от тях са отменени, за да се направи преценка за качеството на работа на този съд. Ако е обжалвано едно дело и то е отменено, това означава 100% отменени актове, защото данните са на база само обжалваните актове.
По-нататък – необходимо е, макар и оскъдна да е практиката, да се обобщи дейността на административните съдилища по налагане на санкции на длъжностни лица за неизпълнение на задължения, произтичащи от влезлите в сила актове. Защото един съдебен акт, едно съдебно решение, което не е изпълнено докрай, просто се обезсмисля. Има го само на хартия, без то да доведе до желаните с този постановен съдебен акт последици.
Понеже се разгорещи наистина много сериозен дебат по отношение на разглеждането на дела във връзка с изборите, мисля, че тези дела вече приключиха и във Върховния съд. Това абсолютно налага, без да се изчаква следващия доклад, който трябва да се внесе пролетта на 2009 г. в Народното събрание, Върховният административен съд да обобщи практиката по тези дела и да я изпрати в парламента, за да може при промените в изборното законодателство, които ще бъдат направени, да бъдат включени тези обстоятелства, които наистина дават възможност за различно тълкуване – няма да коментирам по казуси – различно тълкуване на отделни разпоредби от отделните съдилища. И не само това. Струва ми се, че по тези дела е абсолютно наложително след обобщаването им да бъде постановено и тълкувателно решение, което да е задължително за всички съдилища. Тук трябва да се реши въпросът може ли и следва ли съдът да брои бюлетини? Това правна дейност ли е или техническа?
На следващо място, когато съдът установява при обжалване, че е допусната грешка в изчислението и разпределението на мандатите, следва ли да се касира целия избор и цялата процедура да започне отново, или следва да се върне на съответната избирателна комисия да направи преизчисленията и на база на тях преразпределението на мандатите?
В тази връзка е и препоръката, която правим, да бъдат посочени областите на противоречива съдебна практика и случаите, в които правни разпоредби създават проблеми за точното прилагане на закона еднакво от всички – и граждани, и длъжностни лица. Мисля, че това е същността на дебата, който ние трябва да проведем днес. Казах становището си и по отношение на предоставения ни доклад, и по отношение на препоръките, които отправяме към Върховния административен съд чрез неговия председател, и аз лично ще гласувам за предложения проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Балева? Не виждам.
Обръщам се към госпожа Манолова и господин Чернев, които са заявили желание за изказване, със следното предложение: да чуем председателя на Върховния административен съд господин Константин Пенчев, който пожела да вземе думата. След това да преценим как да продължим, колеги, тъй като наближава 10,30 ч.
Нека първо да изслушаме председателя на Върховния административен съд. Заповядайте, господин председател, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател , уважаеми народни представители! Това е второто изслушване на Доклад за работата на Върховния административен съд и първото изслушване на Доклад за работата и на новите административни съдилища. Може би наистина първото е по-съществено изслушване, защото наистина, госпожа Балева е права – тези доклади, които са на вашето внимание, ще бъдат по съдържание и форма, която четвъртата поправка на Конституцията изисква. Знаете, при подготвянето тази четвърта поправка колко дебати предизвика. Господин Иван Костов взе отношение по нея. Аз бих могъл да кажа така – тя е факт. Имаме поправка на Конституцията, имаме задължение на Висшия съдебен съвет да представя докладите на тримата ръководители на съдебната система. Щом тя е факт, ние ще спазваме и не само това, но аз винаги съм смятал, че всеки един закон трябва да се спазва творчески, тоест да се напълни със съдържание, дори да има някакви противоречия относно приложението му.
Такова беше моето становище, знаете принципно и по отношение на Инспектората. В Комисията по правни въпроси бях изслушван два пъти. Членовете на Комисията по правни въпроси имаха необходимост от допълнителни сведения и бяха напълно прави. Мисля че, дебатът там имаше голям смисъл за мен, тоест за мен беше полезно да видим хора отвън, но не хора лаици, а хора, които са професионалисти, юристи, макар че много от тях бивши практикуващи магистрати, какво точно искат да знаят, за да си направят пълната картина за състоянието на съдебната система, за това какво работи тази система.
Аз приветствам т. 1 от Препоръките – да видим не колко трае едно дело, Дело № 1 на Върховния административен съд или Дело № 1 в Благоевградски административен съд, а колко трае делото на бай Пешо.
Това е голямото предизвикателство. Когато аз подам една жалба в някой съд, тази жалба има решение, обжалвам, отменям, връщам отново и т.н. Вие знаете, че освен времетраенето и гледането на тези дела в отделните инстанции има един мъртъв период, за който вие не знаете – размяна на книжа, съобщаване на решението, срокове за обжалване, които също гълтат не малко време. Наистина, ако направим една такава справка ще видим, че едно дело – делото на бай Пешо, трае три години, ама то е било разделено на десет дела, които са били разгледани в срок. Така е. Аз не знам как би могло да се направи тази статистика, защото тя така или иначе не отчита делата по жалбоподател. Мисля, че Висшия съдебен съвет трябва много сериозно да се замисли и да обсъдим заедно, да преосмислим поначало формата и съдържанието на нашите статистически отчети, защото на базата на тях може да се направят съответните изводи и съответната картина.
Трябва да ви кажа, че лично аз се занимавам със съдебна статистика от 1981 г. на миналия век. Правени са много опити винаги с добри намерения, никой не е имал намерение да крие и да покрива, но много трудно може да се намери вярната форма. Аз ви обещавам, че лично ще инициирам този дебат във Висшия съдебен съвет.
Що се отнася до това, че аз ще отчета изборните дела, когато свърши мандата на това Народно събрание – това не е така. Нека да припомня, че предметът на този отчет е работата на Върховния административен съд през 2007 г. Повечето изборни дела бяха решени и се решават през 2008 г. Така че, формално погледнато не ми търсете някакви скрити помисли, че ме е страх да отчета статистиката по тези дела. Това, което мога да кажа извън препоръките, които съм дал е, че единствено този законов срок, ние не можахме да го спазим – и Административните съдилища по места, и ние. Аз съм се опитвал чрез мои разсъждения върху едно бъдещо законодателство да обясня защо не сме успели. Когато става дума за този мъртъв период, в който се разменят книжа, когато се върне едно дело за ново разглеждане, както каза госпожа Балева – трябва ли при 1% сгрешен, ние да касираме целия избор. Това са неща, на които трябва вие да отговорите – законодателите. Ваша е волята.
И тук използвам случая, тъй като имам препоръка, да правя повече препоръки за законодателни промени мисля, че сега му е времето, а и тук му е мястото, разбира се, да се обърна към вас и да кажа следното: аз ви моля, тъй като в момента вие разглеждате Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, тъй като стана дума вчера съвсем основателно, аз никога не съм твърдял, че административните съдилища са много натоварени. Не е вярно.
В момента нашата цел беше да видим с този доклад това, което вие направихте – този парламент, който създаде тези съдилища, правилно ли постъпи или направи грешка. Аз съм се опитал чрез цифрите да изразя моето мнение, че този парламент постъпи правилно, когато направи тези 28 съдилища, защото действително това одобри правосъдието по места и даде едно специализирано правосъдие. Тези съдилища не са още съвсем уплътнени. Вярно е, че АПК тепърва ще се развива. АПК, в момента работи с 5% от капацитета си, ако мога така да се изразя. Още адвокатите и страните не са го осъзнали, не са осъзнали всички огромни възможности, които АПК дава, които съответно пък ще натоварят съдилищата. Аз просто ви предлагам, ако смятате за уместно да върнете делата, споровете по обществените поръчки по концесиите там където им е мястото – в съдилищата, защото моето скромно мнение е, че в момента ролята КЗК с тези два закона е роля на административна юрисдикция и нищо друго. Такива съгласно чл. 119 от Конституцията не може да има.
Дайте да върнем споровете там, където им е мястото – в съда. По този начин ще можем да уплътним още работата и на административните съдии.
Сега, по въпроса за упреците към мен, за моите изводи за изборните дела. Господин Гъндев, аз исках да кажа, може би не сте разбрал правилно, когато казах, че се утвърди практика да не се отменя за щяло и нещяло решението на Общинската избирателна комисия – идеята беше за спирането. Обикновено всяка жалба спира изпълнението на административния акт. В изборния закон съвсем основателно е обърната пирамидата – жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Ние сме се опитали да наложим една единна практика. Тя беше единна за всички съдилища, че това трябва да означава много съществени причини, защото доводът, че ако се касира изборът, този общински съвет ще си отиде, това не е достатъчен довод, защото въпросът е дали ще вземе решение новият общински съвет, който може да бъде касиран и да си отиде, или ще продължи да работи стария, който вече не отговаря на избора на избирателите. Това са двете злини и ние приемаме, че трябва да има наистина много конкретни обстоятелства, за да се спре изпълнението и решението на Общинската комисия до решаването на спора. Това е.
По въпроса за моята оставка, която поиска господин Шопов, която ми поискаха и от БСП. Искам да ви кажа, може би слава Богу, процедурата за импийчмънт беше обявена за противоконституционна от Конституционния съд, тоест няма как да ми поискате оставката. Мисля, че това достатъчно гарантира моята независимост. Що се отнася до това дали аз съм политик или не съм политик, искам да ви кажа също и това .... (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Не, господин Шопов, не съм маша. Аз съм политик, господин Шопов. И моята политика, която аз от първия ден на моя мандат до последния ще проповядвам, това е независимата съдебна система. Тя да бъде независима, да бъде ефективна и да не бъде корумпирана. Това са моите политики, които аз следвам като член на Висшия съдебен съвет по право и като председател на Върховния административен съд. Трябва да ви кажа, че ще защитавам независимостта на съдебната власт независимо дали ще бъде на съдията в градския съд, независимо дали ще бъде тогава, когато добре облечен бизнесмен влиза със своята охрана в залата, или политик влиза със своите привърженици в залата, или дали вие ще мислите за оставка или конкретни дела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Колеги, предлагам да уточним има ли други желаещи освен двамата заявили се народни представители и дали поддържат желанието си да се изкажат. Ако няма други, предлагам да ги изслушаме, за да можем да гласуваме в сряда проектът за решение.
Има още желаещи. В такъв случай, колеги, предлагам да прекъснем заседанието ... (Реплика от залата.)
Извинете ме, но минава времето. В 10,30 ч. по правилник ние трябва да прекъснем. Ще продължим следващата седмица.
Почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Да ви съобщя новопостъпилите питания в периода от 30 май до 6 юни 2008 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Нено Димов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството относно борбата с корупцията и злоупотребите във втория ешалон на властта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката относно образованието в България на граждани на Молдова и Украйна от български произход. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за решаване на дългогодишната тежка екологична криза в с. Поибрене и стратегия на министерството за прочистване на реката, почвата и питейната вода. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юни 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Соломон Паси към Николай Цонев – министър на отбраната, относно действаща нормативна уредба при регистрация на автомобили. Следва да се отговори писмено до 18 юни 2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно състоянието на специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение „Д.П.Кудоглу” ЕООД, Пловдив, във връзка с изпълнението на националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България за периода 2007-2011 г. Следва да се отговори писмено до 18 юни 2008 г.
Писмени отговори на въпроси и питания:
1. Писмен отговор от министър-председателя Сергей Станишев на въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
2. Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народните представители Васил Паница и Иван Николаев Иванов.
3. Писмен отговор от министър Петър Мутафчиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
4. Писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос от народния представител Нено Димов.
5. Писмен отговор от министър Евгений Желев на въпрос от народните представители Ясен Попвасилев и Ваньо Шарков.
6. Писмен отговор от министър Евгений Желев на питане от народния представител Мария Капон.
7. Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане от народния представител Мария Капон.
8. Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев.
9. Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евгени Чачев.
10. Писмен отговор от вицепремиера госпожа Етем на питане от народния представител Евгени Чачев.
11. Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Евгени Чачев.
12. Писмен отговор от министър Джевдет Чакъров на питане от народния представител Евгени Чачев.
13. Писмен отговор от министър Николай Василев на питане от народния представител Евгени Чачев.
14. Писмен отговор от министър Николай Цонев на питане от народния представител Евгени Чачев.
15. Писмен отговор от министър Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев.
16. Писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане от народния представител Евгени Чачев.
17. Писмен отговор от министър Емилия Масларова на питане от народния представител Евгени Чачев.
18. Писмен отговор от министър Валери Цветанов на питане от народния представител Евгени Чачев.
От името на парламентарна група думата има господин Моллов – председател на Парламентарната група на НДСВ.
Имате думата, господин Моллов. Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на вашето внимание декларация на Парламентарната група на НДСВ.
„Вече години наред в България „специалисти” по наследствени отношения, земи и гори се произнасят високопарно и с фалшива загриженост за обществения интерес по темата „Царски имоти”. Години наред се води настървена кампания срещу Симеон Сакскобургготски, която цели недвусмислено да срине авторитета му и да дискредитира НДСВ, чийто лидер е той.
Тези дни те отново поставят акцент върху царските имоти, за да внушат, че се е случило нещо мистериозно и да демобилизират чрез евтина пропаганда онези, които са определили като свой електорат. А това, което се случи, е, че един български гражданин се обърна към българския съд, за да защити правата си на собственост. С една дума, нищо особено не се е случило. Кой знае защо обаче за някои хора, ако този граждани се казва Сакскобургготски, събитието веднага придобива сензационен характер, макар точно европейският и правов стил на поведение да изискват споровете да се решават в съда.
Симеон Сакскобургготски отново ни показа как трябва да се държим като граждани. Той не търси политически сензации, не използва авторитета си. Напротив, с отговорното си поведение той казва: „Вярвам в българския съд и чакам неговото решение. Вярвам, че държавата защитава равнопоставено частната и държавната собственост.” Той казва също: „Искам всичко да е на чисто и всички да знаят това.”
Защо желанието на царя да получи собствеността на семейството си, подобно на желанието на милиони други български граждани, предизвика толкова политически брожения? Защо заявката за неговото завръщане в България и установяването му тук продължава да не дава покой на голяма част от политическите среди в България?
Може би трябва отново да припомним, че наследяването е морален акт за принадлежност към предците и към фамилията. По подобна логика завръщането на Симеон Сакскобургготски е морален акт към родината му. Не са необходими специални юридически познания, за да се разбере, че Симеон Сакскобургготски можеше да получи собствеността си, без да се завръща в България, така както това се е случило през 2000 г.
Неговото завръщане през 2001 г. е изцяло политически акт. В дадения му мандат като министър-председател той даде всичко от своя авторитет и от авторитета на фамилията си за европейското бъдеще на България. Това бе неговият исторически дълг към родината и той бе изпълнен успешно.
България е избрала пътя на модерните правови държави, в които правата на отделните граждани са равни. Симеон Сакскобургготски е един от осемте милиона български граждани. Реституирането на част от собствеността на неговото семейство, извършено през 2000 г., стана според българското законодателство и напълно прозрачно. Всички процедури бяха спазени, нещо повече: нито прокуратурата, нито специалната парламентарна комисия не откриха нарушения. Едва ли има друг човек в България, чиито имоти да са толкова коментирани и толкова изяснявани, колкото имотите на българския гражданин Симеон Сакскобургготски. Има доста други хора, чиито имоти са далеч по-високо оценявани от наследствените земи на царя. С произхода на такива имоти си заслужава обществото да се запознае по-отблизо. За разлика от Симеон Сакскобургготски собствениците на такива имоти не правят дарения. Да не забравяме, че царят дари близо 1000 дка на Софийска община от „Врана”. Собствениците на такива имоти не съхраняват паркове и постройки с културно-историческа стойност, не се обръщат коректно към съда, а наистина изсичат гори и вдигат на мястото им хотели.
Господин Сакскобургготски никога не се е крил зад странни фирмени образувания, не е използвал подставени лица, възстановеното се води на негово име. Възстановяването на част от неговата наследствена собственост, утвърждава принципа на равнопоставеност между държавната и частната собственост, както и окончателно скъсване с времената, когато в чуждите имоти е ловувала и почивала казионната комунистическа партийна върхушка. Нима в онези времена имотите на царя са били общественополезни или пък обикновените хора са имали достъп до тях?
Трезвомислещите български граждани разбират, че нестихващата кампания срещу Симеон Сакскобургготски има особено предназначение: да елиминира него и НДСВ от участие в политическия живот, да нанесе удар по нейното центристко мислене и поведение, да върне обществото в рамките на непродуктивния двуполюсен модел, да нанесе удар срещу основите на демокрацията и правата на гражданите. Вдъхновителите на „Кампанията Антисимеон” мечтаят за възстановяване на онази опростена картина от началото на прехода, когато лесно се осребряваха грабителските планове в суматохата на конфликта между леви и десни. Усилията на тази категория хора и техният антураж стават още по-упорити и агресивни, защото наближават нови избори. Те очевидно не желаят българските избиратели да се ръководят от фактите за периода на последните два мандата, през които НДСВ, ръководено от Симеон Сакскобургготски, осъществи множество полезни за България решения. Затова посягат всеки ден към клеветата, дезинформацията и спекулациите.
Понеже темата изкуствено се политизира, ние от Парламентарната група на НДСВ изразяваме своята тревога и загриженост, че за пореден път обществото е подложено на манипулация, която вреди не само на НДСВ, не само на Симеон Сакскобургготски, тя вреди на всички честни и почтени хора, които живеят по правилата и спазват закона.
Затова призоваваме гражданите да не се поддават на подобни архаично-тоталитарни модели, защото авторите на кампанията рано или късно ще бъдат разобличени!” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група думата има господин Красимир Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин председател, господин премиер, уважаеми колеги! Преди да започна с декларацията на Парламентарната група на Български народен съюз, искам да направя забележка на господин Моллов: България е парламентарна република! (Ръкопляскания от независими народни представители.) Имоти в България не се връщат на царе, папи и патриарси, а се връщат на пълноправни и равни български граждани! (Шум и реплики от НДСВ.) И е малко неудобно…
Цар в България няма, госпожо! (Шум и реплики от НДСВ.)
И е малко неудобно от трибуната на Народното събрание да се говори за царя и то в присъствието на българския министър-председател! (Шум и реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Сега по темата.
Декларацията на Парламентарната група на Български народен съюз е насочена към процесите, които текат през последните 20-30 дни в община Сандански, в която утре има избори за общински съветници. През последните 20-30 дни община Сандански е подложена буквално на тотален рекет и тормоз от страна на неотговорни фактори, сутеньори, наркобарони, криминално проявени, хора с висящи дела, хора с условни присъди, хора, лежали в затвора, лица, известни както на цялата общественост в региона, лица, известни и на органите на съда, прокуратурата и полицията. Това, което се случва в Сандански, е не само поредният опит да бъде манипулиран вотът на българските граждани и една община, чиста в етническо отношение, да попадне в лапите на определени икономически интереси. Проблемът е, че в общината се създава етническо напрежение, проблемът е и друг – че за пореден път по време на избори в България ние демонстрираме пред Европейския съюз и пред целия свят една порочна, отвратителна практика за купуване на гласове, въпреки че някои от политическите сили в парламента нарекоха това европейска практика.
Затова, за да има нормални, демократични, свободни избори в община Сандански, за да се запази доброто име и авторитета на България пред целия свят, призовавам българското правителство и правораздавателните органи да влязат в своите функции и всички онези лица и от престъпния контингент, които се занимават с избори в Сандански, и други, които купуват гласове, да понесат силата на закона и неговата строгост, а не само законите да бъдат писани, за да не бъдат изпълнявани. Защото това ще бъде поредният шамар, който ще ни бъде нанесен като демократична страна, това ще бъде поредната черна точка, бих казал направо едно мръсно петно върху образа на България, ако позволим срещу пари и с насилие да се правят избори в ХХІ век в държава – член на Европейския съюз, в държава, в която се получават от страна на европейските партньори забележки по най-различни други теми. Това е излишен проблем, който, ако българското правителство вземе необходимите мерки, мисля, че можем да си го спестим - в името на България, а не в името на една или друга политическа партия. Благодаря. (Ръкопляскания от независими народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата народният представител Павел Шопов.
Господин Христов, както знаете, нямате …
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Декларацията от името на Парламентарната група на „Атака” е по същата тема и това не е случайно. Сигурен съм, че всички политически сили в Четиридесетото Народно събрание, всички парламентарни групи са наясно с размера на бедствието, което тече в община Сандански, с изключение на една и ние от тази трибуна искаме да назовем точно тази политическа сила, която е виновник за голямото безпокойство, което е обзело българското общество по повод на изборите в Сандански. Тази политическа сила не беше назована в изказването на господин Каракачанов, но ние ще я назовем. Ние не се страхуваме да я идентифицираме. Това е ДПС.
Всички знаят, че ДПС се опитва в община Сандански да разшири „географията”, както преди известно време се изрази лидерът на ДПС, на своето влияние. Всички знаем, че ДПС е съсредоточило в община Сандански огромен паричен ресурс, с който купува гласове на хора от криминалния контингент и от циганското население в общината. Може това да породи противоречия и конфликти между управляващите от тройната коалиция, които също участват в изборите в Сандански със свои листи и със свои кандидати, но аз считам, че е въпрос на принципност управляващите в лицето на министъра на вътрешните работи да вземат всички мерки да не се случи и да предотврати това, което явно ДПС иска и е направило всичко възможно да се случи в община Сандански на изборите.
Трябва да сме наясно всички, че основно отговорността за предотвратяването на това лежи върху министъра на вътрешните работи с всичките правомощия, които са му дадени. Министърът на вътрешните работи разполага със законовата рамка. Затова беше инкриминирано това деяние като изключително високо опасно и беше направена поправка, която усъвършенства текста. Тоест законовата рамка съществува. В ръцете на министъра на вътрешните работи е целият агентурен апарат на МВР, който без много усилия може да идентифицира лицата, замесени в цялата афера. Министерството на вътрешните работи разполага с цялата мощ и сила на територията на една община да се пребори с това, което се готви. Българската общественост очаква резултат от всичко това. Този резултат трябва да бъде в решителното и категорично пресичане на тенденцията, за да се даде пример, че има държавност, че българските управляващи имат волята да го сторят и оттук нататък това, което бъде направено тези дни, да има една превантивно спираща цел и значение при всички предстоящи избори.
Ето защо ние призоваваме министър-председателя и съответно министъра на вътрешните работи да влязат във функциите си, да осъществят един драстичен контрол и да бъде ангажирана виновността на лицата, които и до този момент са извършили престъпления, защото много от парите са раздадени - всички знаем за мизата, тя е неимоверно вдигната на около 100-200 лв. за глас, и за първи път да бъдат идентифицирани и санкционирани виновните лица. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на ДПС господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Нямаше да взема думата от името на парламентарната група, ако господин Павел Шопов открито не обвини политическата сила.
Господин Шопов, когато политическите сили предлагат нещо на избирателите и избирателите не възприемат техните послания или пък ги отхвърлят, не са виновни другите политически сили, които получават подкрепата на избирателя.
Движението за права и свободи е една либерална партия - най-отговорната, най-предвидимата, най-последователната партия, и не се нуждае от Вашето разрешение дали ще участва на избори в Сандански, в Кърджали, във Видин или в Хасково. Движението за права и свободи е една нормална българска, последователна и предвидима партия за разлика от “Атака”. Така че оставете тези неща и обвинения.
От трибуната, уважаеми господин председател и уважаеми народни представители, се обръщам към главния прокурор! Ако прокуратурата е на място, ако има сигнали – това са органите, които трябва да следят дали се спазват законите в държавата, нека те да се самосезира. Нека Вие да подпомогнете, ако имате такива сигнали. Защото вършите престъпление, ако имате сигнали и не ги предоставяте на прокуратурата!
Аз разбирам защо повдигате въпроси - за да подстрекавате гражданите един срещу друг, но това не е в интерес на държавата. Демокрацията изисква взаимно да се уважаваме - всеки отива на едно състезание, предлага програма и каквото реши избирателят, това ще стане. Ако някой не си върши работата в държавата, обърнете се към тях! Но не да подстрекаваме като политици гражданите един срещу друг.
Уважаеми колеги, завършвайки казвам, че гражданите за пореден път ще накажат тези, които обвиняват българския избирател, българския гражданин, обичат да подстрекават хората едни срещу други и накрая виждат резултата, когато останат сами. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия процедурен въпрос.
Нека наистина, господин Христов, да е процедурен, иначе ще бъда принуден да Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Разбира се, че е процедурен, господин председател.
Искам да поставя един важен въпрос на вниманието ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурен!
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурен.
В първия ден на това Народно събрание с госпожа Стела Банкова внесохме Законопроект за отнемане на незаконно придобитите имоти на господин Симеон Борисов Кобургготски и семейството му. (Шум и реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашата процедура?
МИНЧО ХРИСТОВ: Вече трета година този законопроект се бави в съответната комисия без да му е даден ход. Аз мисля, че имаме достатъчно аргументи, за да се обърна към господин Янаки Стоилов да придвижи този законопроект – да влезе в пленарната зала и да се разгледа. Аз няма да ви цитирам фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И не бива да го правите, защото ще Ви прекъсна.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще Ви кажа, господин председател, че Интендантството, чиято собственост са били тези имоти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Започвате да го правите, господин Христов, съжалявам! (Народният представител Минчо Христов продължава да говори на изключени микрофони.) Предупредих Ви няколко пъти.
Разбрахме Вашия въпрос, господин Стоилов Ви чу.
МИНЧО ХРИСТОВ (на изключени микрофони): Не е само това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, но Вие тръгвате по същество!
МИНЧО ХРИСТОВ (на изключени микрофони): По какво същество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По съществото на вашия законопроект, това не мога да допусна.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Извикайте квесторите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще преминем към парламентарния контрол, но преди това ще си позволя да кажа няколко думи по въпроса, свързан с изборите в Сандански.
Както в няколко декларации на парламентарни групи, така и в първата половина на днешното пленарно заседание, на което се гледаше дейността на административните съдилища, нееднократно беше повдигнат с особена тревога въпросът за съмненията за купуване на гласове въобще в местните избори и специално в предстоящите избори в Сандански. Бяха отправени очаквания и покани за решителни действия и към изпълнителната власт, и към съдебната власт.
Аз вярвам, че господин министър-председателят, и предлагам да му дадем тази възможност да информира пленарната зала, а и аудиторията, която следи това заседание, за мерките, които са предприети, защото доколкото съм информиран такива са предприети, но бих искал да оправя един апел към всички власти в Сандански от името на всички вас - на всички народни представители и парламентарни групи, да бъдат осигурени всички условия за строго спазване на закона. Това не е невъзможно. В някои местни избори видяхме миналата година, че това може да стане. Нека да е наясно всеки от отговорните инстанции и власти, че Народното събрание подкрепя техните действия в усилията им да приложат закона. Нека е ясно и на всички, които се канят да го нарушат, че те ще бъдат санкционирани.
Преминаваме към въпросите и питанията.
Бих попитал господин министър-председателя – желаете ли, преди да дам думата на госпожа Капон, да кажете няколко думи, господин премиер? Заповядайте. (Реплика от ДПС.)
Не може да има размисъл по въпроса да се прилага или не законът.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Би трябвало да е известно на народните представители, най-малкото от медиите, че още преди близо една седмица, по време на мое посещение не само в Сандански, а и в някои общини от Югозападна България, информирах медиите, че съм разпоредил на министъра на вътрешните работи да осигури масирано полицейско присъствие – присъствие на Министерството на вътрешните работи, по време на частичните избори не само в Сандански, а и във всички общини, където утре, а в някакви следващи периоди ще се проведат подобни избори. Това е съвсем ясно, съзнателно поведение и политика на правителството. Защото на миналите местни избори, по-специално на първия тур, станахме свидетели на купуването на гласове - това действително отвратително явление, което е унизително за гражданите на страната и което по същество представлява риск, според мен, за свободни избори и за демократичните ценности на нашата страна.
Но както знаете, тогава благодарение на много сериозните усилия на Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на втория тур това явление беше значително ограничено и позволи да не бъдат опорочени изборите в много общини.
Разбира се, отново мога да уверя и председателя на Народното събрание, и всички депутати, че от страна на изпълнителната власт ще вземем всички възможни мерки. Разчитам, че подобно ще бъде поведението и на Прокуратурата, за да гарантираме провеждането на демократични и честни избори, както в дадения конкретен случай, който предизвика парламентарни декларации, така и по принцип.
Смятам, че по принцип е наложително Народното събрание, когато разглежда и Закона за парламентарните избори, да търси допълнителни механизми и законови разпоредби, а изпълнителната власт да ги изпълнява стриктно, за да ограничим това явление, което, както вече казах, действително представлява риск за демократичния процес.
Впрочем, смятам също така за необходими промените в Закона за политическите партии, особено в частта за финансирането на политическите партии. Това ще бъде инициатива и на политическата сила, която аз представлявам.
Ще си позволя само една бележка. Когато се правят декларации, е хубаво всеки един да поглежда и в собствения си двор. Господин Шопов, наскоро видях информация в медиите, че телевизия „Скат”, която по същество е партийна телевизия на Партия „Атака”, не си плаща данъците. Взела е големи пари за местните избори в Бургас, не ги декларира пред местните данъчни органи. Не знам дали е направена проверка, ако не е направена такава, трябва да бъде направена - дали тази телевизия е изрядна пред българските данъкоплатци. Но това е само един пример.
Според мен всяка една политическа партия има какво да промени в начина си на функциониране и в своите собствени практики.
Още веднъж искам да ви уверя, че правителството ще вземе всички възможни мерки в рамките на утрешния ден, и по отношение на изборите в България като цяло. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Въпрос от народния представител Мария Капон към министър-председателя господин Станишев относно отправените към българското правителство критики за невъзможността да се управляват европейските фондове.
Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моето питане е от началото на месец май, но много се радвам, че точно днес е отговорът, тъй като ни остават точно пет работни дни до датата 16 юни и е важно да използваме отговора на моя въпрос, за да разберем къде е България. Защото целта ни е обща – целта е България да усвоява своите фондове, които реално да повишат стандарта ни на живот.
Знам, че критиките към вашето правителство заради неспособността му да се управляват средствата от тези фондове са много. Със сигурност са много и критиките за начина на харчене на българските средства, които всеки ден отправяме,
Питам Ви за състоянието, в което се намираме, пет работни дни преди доклада. Надявам се това да са десет работни реални дни за вашата, за нашата администрация на Република България, за да ни кажете какво смятате да направите с ключовите фигури. Защото всички отстранявания, които бяха направени, всичко случващо се през последния месец не е достатъчно, то не е реално. Вие направихте политически компромиси. Надявам се България да не се окаже пред големия компромис, който трябва да направят българските граждани.
Затова Ви моля в този отговор наистина да ни дадете контрола, който заслужаваме като народни представители: да знаем докъде са истинските действия по Плана за действия! Какво реално и как Вие със своя авторитет като министър-председател на Република България ще гарантирате членството на страната ни в Европейския съюз и че то не е застрашено? Как ще се възстанови доверието на Европа в собственото ви правителство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Разбира се, че ще се постарая да отговоря на Вашия актуален въпрос максимално изчерпателно, но много сърдечно Ви моля да се опитате да не политизирате въпроса, както постоянно, систематично правят представители на опозицията, а действително да се търсят работещите начини, усилия на всички институции в страната, за да усвояваме ефективно средствата от Европейския съюз.
Предполагам, че сте запозната колко труден технологичен процес е всичко това. Мога много ясно и категорично да Ви кажа, че предприетите от правителството мерки не са нито козметични, нито е имало политически компромиси.
Много пъти съм заявявал и пред представители на Европейската комисия, в това число в мои разговори, че ако идентифицират един или друг високопоставен чиновник или политическа фигура, която те смятат, че представлява заплаха за усвояване на фондовете или й нямат доверие, ги помолих да я кажат директно на мен. И тук не може да има политически компромиси с когото и да е – било то министър, заместник-министър, шеф на агенция – с каквото и да е. А ако имам такива индикации от Европейската комисия, незабавно ще предприема действия.
Впрочем, Вие знаете, че имаше промени и в програмните ръководители на две програми по ФАР – в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Министерство на финансите, и на висшия мениджмънт в съответните агенции. Знаете го, нали, госпожо Капон?
Искам да подчертая, че след назначаването на вицепремиера госпожа Плугчиева работата действително потръгна много усърдно. Това е резултат не на нечий политически натиск, а на собствен анализ на правителството за начина, по който работи българската администрация и агенциите във връзка с усвояване на средствата от Европейския съюз.
Констатирахме, че има слабости в координацията и недостатъчен контрол от страна на по-висшите етажи на изпълнителната власт, и недостатъчно добра комуникация с Европейската комисия. Всички тези реални проблеми наложиха създаването на специален пост в правителството с много ясен политически мандат, с ясно разписани административни функции и с инструментите да осъществява мисията, с която вицепремиерът госпожа Плугчиева е натоварена. Става въпрос за координацията, контрола и комуникацията, свързани със средствата от Европейския съюз.
Действително правителството, а и администрацията полагат огромни усилия за изпълнение на този план за действия, който, пак ще повторя, не е нито лек, нито ефективен, нито имитационен, за да подобрим системите и работата на отделните агенции още сега, в периода до 16 юни. Но не смятам, че страната ни трябва да се движи в своя живот – управленски и политически, от доклад до доклад. Не става въпрос само за доклада на 16 юни или за доклада на Европейската комисия по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Ясно съм изразил тази своя позиция и правя всичко възможно тя да бъде реализирана. Не става въпрос да преодолеем един доклад, а след това да се работи по начина, по който може би се е работило в миналото. Става въпрос за това, че има идентифицирани, реални проблеми, трябва да се намерят механизмите за тяхното отстраняване и за подобряване ефективността на работата на съответните звена в администрацията, които отговарят за усвояване на средствата от Европейския съюз.
Наред със субективните има и много обективни причини, госпожо Капон. Навярно сте виждали какво представлява един проект. Наскоро участвах в стартирането и подписването на 16 договора с общини по ремонта на близо 30 училища и детски градини в малки и средни общини. Беше достатъчно да се види какво представлява документацията за един ремонт, модернизация на училище само за 1 млн. лв. По-големите, по-сложните технологични проекти изискват още по-голяма работа. Това е част от обективните трудности и пред българските бенефициенти, и пред българската администрация, и пред контрола, който трябва да бъде осъществяван за прозрачното и ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз.
Това, което мога да Ви кажа, е, че и аз като министър-председател, и членовете на кабинета ще направим всичко възможно и необходимо тези средства, които са предназначени за българските граждани, за модернизация на инфраструктурата, на болнични заведения, на училищата, на пътищата, за българските общини, които са предназначени за повишаване конкурентоспособността и на работната сила в България, и на българските фирми, да бъдат ефективно и целесъобразно усвоявани, но пред България стои една тежка задача, която изисква голяма мобилизация не само на правителството и администрацията - на цялото общество, за усвояването на тези пари.
Това представлява, ако щете, един мач. Не бих Ви препоръчал да обявявате резултата на 15-ата минута от този мач, защото резултатът се определя през 2013 г., когато става ясно коя страна какъв процент от средствата, предназначени за нея, е усвоила. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, заповядайте за Вашата реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, от Вашия отговор се вижда, че съставът е изключително извън контрол. Ние говорим не за това. Аз няма да Ви повярвам как Вие или министърът на финансите, когато получите на бюрото си едно писмо, го хвърляте в папката и не го четете или че то не стига до него. Тоест не искам да превръщаме дебата, който е толкова сериозен, относно това как да променим стандарта на живот на България – на нашата страна, в това кой чел едни писма и кой не ги чел! Тук стоят бивши министри и аз знам много добре как те четат писмата. Това не е вярно - просто смятам, че системата е изпуснала своя контрол.
Във Вашия отговор, господин министър-председател, ние не чухме къде са измамите, какво става с черните списъци, къде ще бъдат арестите и как одитираме системата, така че да разберем къде са пробивите в нея. Точно защото смятам, че мачът се играе от първата до последната минута и той се играе в темпото, в което трябва да е от първата до последната минута – всеки един мач, считам, че вашето правителство в третата година отдавна загуби темпото и, за съжаление, вие наистина сте на финала.
Аз обаче много се надявам и съм Ви го казвала многократно от тази трибуна, ще Ви го повторя и днес – очаквам от Вас като министър-председател на моята страна да бъдете силният ни партньор – на всички нас, българските граждани, и да направите всичко възможно България да не е в това състояние. Търпението на всички ни отдавна е изтекло. Администрацията е в много тежко състояние.
Дебелите папки, господин министър-председател, за които Вие говорихте, не знам дали Вие сте ги виждали, но аз съм ги правила. Във всяка фирма в България от нормалния сектор всеки бюджет, личен бюджет на фирмата, частен бюджет, обществен бюджет, какъвто и да е той, има програми, което отдавна българското правителство се опитва, може би в рамките на последните години, да приложи, но не успява. Програми, които се правят за всеки един разход.
Аз с удивление разбирам, че, когато подписвате или сте там, за да кръстите тези първи български проекти - надявам се те да са успешни, не първият милион, а последният дори да бъде усвоен, Вие за първи път виждате колко много документация! Да, толкова е документацията и тази документация трябва да е на нивото, на което искаме да е България. Смятам, че търпението ни вече изтича и се надявам наистина Планът за действие да бъде от реални действия. И не тече от доклад до доклад. Тече всеки един ден, защото България не се движи от избори до избори, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин премиер?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Честно казано, не очаквах от Вас толкова много политиканство и политически декларации. След като сте човек, който е работил и правил проекти – повече прагматизъм, ако щете и повече конкретни предложения за това какво и как може да се подобри в работата по усвояването на европейските средства. Надявам се, че когато сте правили проекти по Европейския съюз, както Вие заявихте, не сте били вече народен представител, защото можете да влезете в хипотезата за конфликт на интереси съобразно новия закон, който правителството прие и в момента се разглежда от Народното събрание. Надявам се парламентът да подкрепи законопроекта на изпълнителната власт.
Госпожо Капон, няма какво да говорите дали съм виждал или не съм виждал как се прави един проект. Виждал съм, сигурно не по-малко от Вас. Искам да Ви припомня, че, говорейки за програмиране и за последователни усилия, още миналата година бяха положени огромни усилия от страна на правителството за подготовка на всички бенефициенти и обучение на бенефициентите. Става дума за национална кампания, в която се включиха всички министри, ръководещи оперативни програми, също и аз участвах в нея, пътувайки из страната, срещайки се с представители на местната власт, на бизнеса, на неправителствените организации по отношение на процедурите за усвояване, изискванията и всички други неща.
Мога да кажа доста категорично, защото постоянно и системно се говори от опозицията за първата година – как била пропусната по отношение на усвояване на средствата от Европейския съюз.
Много добре знаете, госпожо Капон, след като сте толкова информиран по европейските проекти човек, че първата година беше - и в целия Европейски съюз е така, не за България - именно година на одобряване в диалог с Европейската комисия на програмните документи: на Стратегическата референтна рамка, на оперативните програми, на приемане на всички процедури. С този етап България се справи успешно.
Това, че имаме проблеми в едно или друго звено, не отменя общите усилия, които не бива да се подценяват. Не мога да кажа, че цялата администрация е в тежко състояние. Има и обективни неща. Вие много добре знаете колко трудно се задържат специалисти в звената, особено които работят с Европейския съюз. Бизнесът, търсейки същите тези качествени специалисти, предлага многократно по-високо възнаграждение. Сега търсим механизма за допълнително стимулиране на тези хора, за да имат още повече мотиви да работят целенасочено, ефективно и максимално за усвояване на тези средства за разглеждане на проектите.
Затова, госпожо Капон, ще Ви помоля действително да бъдете по-отговорна, когато се говори за средствата от Европейския съюз. Няма да споменавам за случаи, които са ми известни от народни представители, от евродепутати, които целенасочено работят срещу България – не визирам Вас, госпожо Капон. В това число с лъжи, в това число по отношение на различни звена и по отношение на усвояването на парите от Европейския съюз. А това вече според мен и за мен е национално безотговорно, да не говоря, че граничи и с национално предателство в името на политическия си тесен интерес да омаскариш страната, да излъжеш, да внушиш нещо на нашите партньори. И това го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Иван Сотиров относно промяна на Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Имате думата, господин Сотиров, за Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър-председателя е свързан с промени в Наредбата за прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. От 19.04.2006 г. законът е променян три пъти, но наредбата, в която последните изменения са от тази дата, не е променяна, което фактически прави закона неприложим. Това е повод да бъдат правени откази на хиляди български граждани от областните администрации, когато искат този закон да бъде прилаган.
Този въпрос се поставя повече от година пред всички компетентни органи, включително многократно е поставян и обсъждан в парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията в присъствието на членовете на Вашия кабинет. Той засяга хиляди български граждани.
Срамно е хората, които над четири десетилетия са били подлагани на репресии, още две десетилетия да бъдат подлагани на унижения като им се отказва предвидената със закона символична справедливост.
Централната комисия освен това не е окомплектована – няма представител на Министерството на вътрешните работи и на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: кога ще бъде променена Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица и кога ще бъде попълнена Централната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица беше променен през м. февруари т.г., публикуван е в “Държавен вестник” от 7 март 2008 г., като значително беше разширен обхватът спрямо интернирани, изселвани и заселвани по административен ред.
В закона е предвидено лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до края на м. юни 1996 г., да могат да го направят до 31 декември 2009 г. Правоимащите лица вече имат достъп до обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия, за целия срок на репресията като обезщетенията, получени по досегашния ред се приспадат.
Самият факт за приемане на този законопроект говори за политическото отношение и от мнозинството, и от правителството към тяхната съдба и към репресиите, които са претърпели.
Досега Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица не е била попълнена с представител на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като в действащата Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица не е предвидено нормативно задължение за председателя на комисията да посочва представители на конкретните органи и организации в нея. Въпреки това с моя заповед от 27 май 2008 г. в състава на Централната комисия е включен представител на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В настоящия момент в Министерството на правосъдието се подготвят изменения и допълнения в Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, които произтичат от последните изменения в закона от м. март 2008 г. Предвижда се Проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата да бъде изпратен за съгласуване с ведомствата до средата на м. юни т.г., а в оперативната тримесечна програма на Министерския съвет е предвидено постановлението да се обсъжда на заседание на Министерския съвет на 26 юни 2008 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За Вашата реплика, заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Станишев, аз се надявам действително в сроковете, за които поехте ангажимент, да бъде изготвена наредбата. Искам само да подчертая, че преди промените в закона от тази година имаше още две изменения, от които едното беше преди година и половина, а другото от преди около година. Апелът ми е да не чакате поредна промяна в закона, защото така тази наредба може да не се приема още месеци и години, а реално независимо от всичко, което казахте, масово се отказва на репресирани да бъдат признавани като такива и да получават обезщетения от областните управители, тъй като действащата наредба прави абсолютно неприложим законът с измененията, които са направени, пак подчертавам, от 19.04.2006 г. Оттогава има три изменения.
Аз не приемам това обяснение, че тъй като последното изменение е от м. февруари т.г. и това да е оправдание, че не е коригирана наредбата, вследствие на предходните изменения, които са от повече от година и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиерът не желае да вземе думата за дуплика.
Питане от народния представител Мария Капон относно разкрити злоупотреби на членове на Министерския съвет и действията на правителството за недопускане на тяхното продължаване.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър Калфин! Моят въпрос, моето питане е за разкрити злоупотреби на членове на Министерския съвет и действията на правителството за недопускане на тяхното продължаване.
Уважаеми господин министър-председател, от миналата седмица станаха известни констатации на министъра на отбраната по повод извършени проверки на Министерството на отбраната, които посочват извършени злоупотреби с имоти на министерството, при което държавата е ощетена в особено големи размери.
Случаи на злоупотреби бяха посочени също така в Министерството на земеделието, в Министерството на държавната администрация и административната реформа, а особено тревожни са сигналите по отношение злоупотребите по линията на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Като министър-председател Вие би трябвало да разполагате с достатъчно информация за характера на тези злоупотреби и техния размер, но липсата на категорична реакция от Ваша страна оставя в обществото съмнения, че такива действия се толерират.
В навечерието на поредния Мониторингов доклад на Европейската комисия и в светлината на широко дискутираните злоупотреби с предприсъединителните фондове в обществото остава тревожно впечатление за прозрачността и отговорността на вашето управление на тройната коалиция.
Ето защо Ви питам:
- първо, известни ли са Ви конкретни случаи за нарушения в особено големи размери, в които са замесени настоящи или бивши членове на кабинета;
- второ, ще поемете ли ангажимент незабавно да сезирате съответните органи, в това число Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата в случай, че има съмнения или се докажат такива злоупотреби?
И последния ми въпрос по темата, господин министър-председател, е: какви санкции ще наложите при вече констатирани нарушения като това в Министерството на отбраната, огласени от настоящия министър господин Николай Цонев? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Във Вашия въпрос забравихте да ме попитате само за бъдещите членове на кабинета, може би по инерция. Можеше и дотам да се стигне.
Разбира се, не съм изненадан от Вашето питане. За съжаление, не малка част от опозицията в България живее от европейски доклад до европейски доклад или от публикация във вестник до публикация във вестник и ги използва за чисто политически цели.
Действително съм озадачен какво е накарало експерт-икономист като Вас да търси изява с термини от друга област, с които умишлено и произволно тълкувате действията на правителството. Нещо повече, внушавате, обвинявате кабинета в липса на прозрачност и отговорност. Такъв подход е неприемлив за мен. Той за мен е безотговорен и е част от кампанията в парламента и извън парламента на опозицията, която злепоставя България пред нейните европейски и евроатлантически партньори. Искам да Ви го кажа много ясно и открито.
В отговорите си на въпроси и питания на народни представители винаги съм показвал интерес към техните разбирания, без да ги коментирам. Сега обаче се налага да внеса повече яснота и то само от гледна точка на юридическата постановка на проблема, който Вие поставяте, както се казва: нищо лично.
Тъй като злоупотребата с държавно имущество и с бюджетни средства в особено големи размери е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, за да се говори за разкрити злоупотреби на членове на Министерския съвет би следвало да има влезли в сила присъди за министри. Действително към момента в посочените от Вас министерства и структурите на изпълнителната власт се провеждат проверки, засягащи разпореждането с държавни имоти и разходването на бюджетни средства. След приключването им, съобразно констатациите, ще бъдат предприети последващи действия в съответствие с изискванията на закона, включително и сезиране на правораздавателните органи.
Към момента обаче не ми е известно да има приключили с осъдителни присъди съдебни производства срещу членове на Министерския съвет, нито дори и висящи, неприключили производства. Отговорността за извършени нарушения се различава в зависимост от вида на деянието. Ако има престъпление, наказателната отговорност се осъществява от съда, ако има административно нарушение – от административнонаказващия орган, посочен в съответния закон, ако има дисциплинарно нарушение – от дисциплинарнонаказващия орган, който е работодателят, съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Следвайки тази безспорна за всички граждани логика, Ви отговарям:
Първо, на мен като министър-председател не са ми известни конкретни случаи на „нарушения в особено големи размери”, това е Ваш цитат, в които да са замесени настоящи или бивши членове на ръководеното от мен правителство, установени от предвидения в закона ред от компетентните органи. Действително от питането Ви не е ясно какво влагате в понятието „нарушения с особено големи размери”. Но ако това са деяния с висока степен на обществена опасност, извършени от длъжностни лица, престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, единственият орган, който може да установи това по безспорен и задължителен за всички начин, е българският съд.
Второ, добре е да се напомни, че съгласно чл. 205, алинеи 1 и 2 от НПК, когато знаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган, а длъжностните лица са задължени да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.
Като гражданин и като министър-председател неведнъж съм заявявал, че аз ще изпълня своите задължения, ако зная за извършено престъпление от общ характер, включително и ако при мен постъпят ясни данни, даващи основание да се предполага, че е извършено престъпление.
В зависимост от резултатите и констатациите от проверката, възложена от министъра на отбраната господин Николай Цонев, относно разпореждането с бивши имоти на министерството ще се определи и органът, който би следвало да реализира предвидена в закона отговорност, ако има основание за това. Ако се установи, че има данни за извършени престъпления, компетентни са единствено правораздавателните органи. Отново ще повторя, че ако има данни за административни нарушения, административнонаказателна отговорност ще бъде реализирана от органа, посочен в закона, който е нарушен. Ако пък има извършени дисциплинарни нарушения от длъжностни лица в министерството или в изпълнителните агенции към министерството, компетентни да наложат дисциплинарни наказания са министърът на отбраната, съответно изпълнителните директори на изпълнителните агенции.
В заключение, уважаема госпожо Капон, отново ще повторя това, което съм казвал винаги: това е правителството, в което най-малко може да се говори за непрозрачност или за политически чадъри в сравнение с много предишни правителства на България. И това е правителството, което последователно провежда политика на въвеждане на европейски стандарти, в това число, ако щете, и чрез новия законопроект, който е нова материя за България. Доколкото разбирам, вече предизвиква и немалко спорове в Народното събрание, след като е постъпил от Министерския съвет, Законът за конфликт на интереси, който трябва да уреди много въпроси, засягащи обществени интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашето отношение, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър-председател. Видно формалният отговор, който направихте, е един обикновен административен отговор.
Но аз искам да използвам случая, че мога да Ви задам допълнителни въпроси, да си говорим по същество, защото за мен е важно, че когато има съмнения за корупция, то за тези съмнения трябва да можем и да говорим. А от друга страна, ние наистина изпълнихме своя граждански дълг и с част от колегите си сезирахме главния прокурор и аз се надявам прокуратурата да започне своите действия. Но е странно, господин министър-председател, че това трябва да се случва, едва когато докладът влезе тук, в Народното събрание. За мен прекъснатата връзка между един министър и неговия министър-председател е още по-странно.
Аз обаче, господин министър-председател, искам да Ви попитам за следното. Тъй като ще си говорим за конфликти на интереси, можем много дълго с Вас да говорим за това какво се случи с тези 21 дка - панамски, от там на Сейшелите, от една офшорна компания. И как с вашия закон, господин министър-председател, ще докажете, че зад тази компания не стои някой от Вашите колеги в Министерския съвет или не стои някой бивш премиер примерно на страната ни, или сегашен политик? Няма как да го докажете. Така че всеки един закон не може да докаже честота, освен контактите и начина, по който се движат кръговете на политиците и техните действия.
И вторият ми въпрос към Вас е: Агенция „Митници”. Знаете, че за мен темата е много важна точно като икономист, защото смятам, че е крайно време да кажем: стига на корупцията, стига на това да виждаме как се хвърлят някакви пари и да няма никакви доказателства след това.
Кажете ми, господин министър-председател, тъй като в закона – искам да го цитирам точно, в чл. 9 е казано, че Агенция „Митници” се ръководи и представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, Вашето одобрение за настоящия директор има ли го, какво е то и какво политическо доверие му гласувате? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Първо, не смятам, че отговорът ми към Вас е бил формален. Напротив, според мен беше съдържателен, защото е хубаво, вместо да се размятат из Народното събрание, из медиите квалификации, думи много свободно тълкувани, много важно е българските граждани да знаят какъв е редът на санкции, съответно на базата на българското законодателство, и наказателна отговорност за престъпления, и административна и дисциплинарна – да се разделят тези неща. Смятам, че в рамките на моите отговорности като министър-председател, а не като главен прокурор или като съдия, си върша работата съобразно моите сили и мисля, че подхождам принципно.
Що се отнася до някои въпроси, които поставихте, честно казано не мога да отговоря на въпроса за някакви офшорни фирми, защото не съм наясно за какво ме питате. Казвам Ви го абсолютно искрено.
По последния въпрос във връзка с ръководството на Агенция „Митници”. Предложението, което ми беше направено от министъра на финансите, беше сериозно мотивирано, мотивирано с необходимостта за постигане на по-високо резултати в Агенция „Митници”. Аз не познавам новия ръководител на Агенция „Митници”, но това, което ми е известно, е, че е професионално добре подготвен и човек с авторитет в агенцията. Когато говорим за ръководството на една такава ключова агенция, сравнително консервативна система, е много важно да не се правят сътресения, които да навредят на приходната част на бюджета, защото те събират немалка част от бюджетните приходи.Това, което аз ще вменя като особен приоритет и задължение на назначения за ръководител на Агенция „Митници”, е особено внимание и усилия по отношение на събираемостта на акцизите, защото там според мен има много сериозни резерви.
А когато става дума, госпожо Капон, за едни или други престъпления, тук действително трябва да действат правозащитните и правораздавателните органи, както видяхме и през последната седмица действията на Държавна агенция „Национална сигурност”. Една според мен много добре организирана и подготвена операция, която за съжаление като че ли не срещна разбиране от българския съд, защото задържаните с много доказателства митничари, бяха пуснати от съда. И това за мен е необяснимо – политически и обществено, от гледна точка на интереса на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашето отношение, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър-председател. Искам накрая да Ви кажа, че средствата за нашата страна, за България са политика. И ако Вие смятате да сте администратор, аз съм политик и от сутрин до вечер се занимавам с политика. Всеки един лев за нашата страна, всеки един доход на хората са политика. И идеята дали някой политизира или не, може да е единствено когато се провежда слаба политика. Защото днес от тази трибуна аз ще заявя, че винаги съм смятала, че трябва да се занимаваш само с политика. Мога да подпиша всеки един законопроект, който наистина урежда конфликта на интереси, защото в момента, в който съм решила да го правя, съм заявила, че това ще го правя само аз и това ще правя от сутрин до вечер.
За съжаление законодателството и някои от действията в България позволяват легално, господин министър-председател, чрез офшорни фирми и акции на приносител да се скрие всеки политик зад всяка една сделка. И това че Вие не го разбирате, се надявам да имате достатъчно компетентни колеги наоколо, за да Ви го разяснят. Защото това е основно правило, когато трябва да работим над закон за конфликт на интереси. От такъв има нужда. И днес Сметната палата има възможност чрез едни декларации да получава част от информацията. Аз ще Ви посъветвам Вашите експерти да погледнат последната точка, там, където трябва да кажеш своите зависимости – кой ти е плащал самолетен билет или пътуване. И ще видите колко са тези политици, включително и от Вашия кабинет, които я попълват. Защото ако една политическа фондация ти е платила самолетен билет за да отидеш на конференция, това трябва също да бъде отбелязано и е над 500 лв. и това е част от нашата работа. Но когато една фирма ти е платила, за да отидеш в Дубай, за това да прокараш някаква поправка в закон, това вече е конфликт на интереси. И затова са тези точки. А за да могат да бъдат преглеждани, това са и нашите контакти, какво правим всеки ден.
Господин министър-председател, Вашето правителство видно Ви е оставило в изолация и аз се надявам с подкрепата на ДАНС да имате поне малкото защита през следващите месеци, за да изкарате мандата си, ако е добре за България. Ако не е, то всички – на избори! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това въпросите и питанията към министър-председателя господин Станишев приключват. Благодаря на господин премиера за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, отправени към министрите от правителството. В справката, с която разполагате, са посочени отправените молби за отлагане на въпроси по един или друг от параграфите на правилника за нашата работа. Допълнително в края на вчерашния ден в парламента е постъпила молба от господин Гагаузов за това, че няма да може да участва в днешния парламентарен контрол поради неотложен международен ангажимент. Затова се обръщам с молба към колегите, задали въпроси към господин Гагаузов, да проявят разбиране. Той е уверил, че в следващата седмица ще отговори на зададените въпроси.
И така, преминаваме към въпросите, отправени към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Въпрос от народния представител Елеонора Николова относно преговори с Румъния по отношение таксите на Дунав мост.
Заповядайте, госпожо Николова, да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, моят въпрос е свързан с възможността българските и румънските граждани да контактуват нормално като граждани на две съседни държави от Европейския съюз. Вече втора година България и Румъния са пълноправни страни – членки на Европейския съюз, но все още придвижването между двете държави създава редица неоправдани трудности за обикновените хора. Определените такси за поддръжка на Дунав мост от страна на България и Румъния са неоправдано високи и препятстват придвижването на гражданите.
В качеството си на министър на външните работи Вие бихте могли да инициирате намирането на решение на този проблем, като търсите подкрепата на румънската страна. Доколкото маршрутът Русе – Гюргево е единственият, който свързва двете страни към момента, скорошното намиране на добър и за двете страни вариант би улеснило пътуването на гражданите, би улеснило и търговията в региона.
Ето защо моят въпрос към Вас е следният: ще проявите ли инициатива за преговори с румънската страна по отношение събирането на такси за преминаване на Дунав мост само „на едно гише”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Министър Калфин, имате думата за отговор на така поставения към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Аз добре познавам и съм много силно ангажиран с въпроса за пътните такси през Дунав мост. Защото съм убеден, че, както и Вие казахте, по-лесното общуване между гражданите от двете страни на моста е изключително важно и това е един от начините те да видят в съвсем практичен аспект ползата от членството ни в Европейския съюз. Между другото, като цялостни възможности за контакт с Румъния в момента имаме седем различни пункта – три от тях са сухопътни, единият от които е Дунав мост, четири са фериботни връзки. Това очевидно не е достатъчно. Още повече, когато става въпрос и за заплащане на значителна сума, особено когато говорим за семеен бюджет, за преминаването от другата страна на границата.
Въпросът с таксите на Дунав мост се поставя още по-силно от 2004 г. насам, когато България е изравнила налагането на такси за български превозни средства и чуждестранни превозни средства през Дунав мост. Това е ангажимент, поет пред Европейския съюз, който, разбира се, трябва да спазваме и в бъдеще. Така че вариантът за освобождаване примерно само на български и румънски превозни средства от такси и намаляването на тази такса не е възможен. Или трябва да има една тарифа за всички преминаващи, или би трябвало да няма плащане на такса.
В последната година и половина, след като страните ни станаха членове на Европейския съюз, отпадна една от основните такси, която беше налагана от общинските власти в Гюргево. И това стана до голяма степен с усилията на българската държава, включително много активната работа на Министерството на външните работи. Това, което остана, е таксата за преминаване през самия мост, която по предназначение би трябвало да отива за поддръжка на моста. Тази такса за съжаление за последната година и половина беше повишена два пъти от румънска и от българска страна. В момента преминаването през Дунав мост примерно на един микробус, с какъвто често пътуват и студенти, и граждани на Русе и на Гюргево, излиза някъде около 60 лв. в двете посоки, което е повече отколкото би трябвало да бъде допустимо, за да може човек да си го позволява често.
Какви са възможностите този въпрос да се реши благоприятно? Едната възможност е свързана с отменяне на таксата от двете страни – от българска и от румънска. Министерството на външните работи нееднократно, включително в мой разговор преди по-малко от месец с новия министър на външните работи на Румъния, поставя този въпрос. Моето лично мнение е, че таксите на Дунав мост би трябвало да бъдат премахнати изцяло и поддръжката да се финансира съответно от българския и от румънския бюджет. Това е едно доста скъпо съоръжение. Има експертни становища, които казват, че по този начин ние ще субсидираме с държавни средства на практика трафика, тъй като основният трафик е на тежки камиони, свързани с международния транспорт. Това е така, но пак казвам, личното ми мнение е, че е по-добре тези такси да бъдат премахнати и в този план говорим и с румънската страна.
Това би могло да стане едновременно. Не е допустимо едната страна да събира такси, другата – да не събира. До голяма степен зависи и от политиката на Министерството на транспорта. Доколкото разбирам, част от въпроса, който бяхте задали преди това, сте го пренасочили много уместно към министъра на транспорта.
При активното ангажиране и на Министерството на транспорта аз Ви уверявам, че Министерството на външните работи ще продължи да прави това, което прави и до момента. Всички усилия, които мога, ще положа за това нещо, обаче таксите да бъдат премахнати. Пак казвам, това става при съгласие и на двете страни. Не е нормално таксата да бъде премахната едностранно само от българска страна и да продължи да се събира от румънска. Още повече, че от румънска традиционно тя винаги беше много по-висока с екологичната такса, сега е малко по-висока отколкото българската такса.
Попитахте и дали могат да се събират таксите на едно гише. Тук не става въпрос според мен за събиране на едно гише, а за намаляване на размера по-скоро или премахване изцяло на плащането.
Готов съм да продължа да работя в тази посока и първата стъпка, която беше направена с премахването на тези екологични такси, които бяха изключително високи от румънска страна, да бъде последвано от премахването въобще на таксите за преминаване през Дунав мост.
Междувременно в разговори с министъра на финансите аз имам неговите уверения, с това съм запознала и кмета на гр. Русе – господин Божидар Йотов, че има възможност и правителството би подкрепило такова нещо – специално субсидиране за това линия на градския транспорт на Русе да се движи до Гюргево като заплащането на таксите от този градски автобус да бъде поето от бюджета, така че да могат русенци на цената на градски билет, да стигат до Гюргево. Надявам се, че поне за жителите на гр. Русе това би облекчило преминаването през Дунав мост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Николова, имате право на реплика. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Естествено аз не мога да се сърдя на румънското правителство, но имам всичкото основание да бъда недоволна от българското, защото еуфорията на първите дни на януари 2007 г. от двете страни на румънския бряг бяха много големи и скоро след това помръкнаха, защото ние, българите, събираме 8 евро, а румънците събират 9 евро и 27 цента. Съгласете се, че това е изключително висока цена за обикновени хора, които просто искат да преминат през един мост, за да могат да отидат в съседния град така, както се случва в другата част на р. Дунав, където има много мостове, които свързват хората, а не ги разделят.
Това, което не ме удовлетворява във Вашият отговор, е, че Вие всъщност не давате оценка като международник на обстоятелството, че става въпрос за такса, а не за данък. А таксата всъщност е цена на услуга. Никой в това правителство не може да обясни какви са плановете за това в какви ремонти влиза Дунав мост, какво е необходимо за неговото възстановяване. Аз не съм се заблудила с термина „на едно гише”, защото и двете страни могат в едни точни преговори да предвидят средствата, които всяка година могат да употребят, за да поддържат това важно съоръжение. В този смисъл няма никаква пречка, ако се намери начин таксата в едната посока да се събира само от едната страна, когато се излиза, и когато се влиза пък от румънска страна да се събира само там. Това е въпрос на едни добри преговори и, разбира се, въпрос на разбиране, че в момента тези пари отиват в държавния бюджет. С тези пари между другото се захранваха много дълго и партийни каси. Дори имаше убит един митничар, който имаше ангажимента да носи куфарчета с пари до София. Всички в Русе знаем това. Аз искам да Ви кажа, че благодарение на тези такси се построи цял хотел в Русе, много магазини, много апартаменти, така че никой не може да ме убеди, че таксата е именно цената на поддържането на това съоръжение.
Аз ще Ви моля и, разбира се, надявам се Вие да внушите на Вашите колеги, че в условията на друг тип взаимоотношения вече, в условията на взаимоотношения между две съседски държави, партньорки в Европейския съюз, тази такса е срамно явление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте за дуплика, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Николова, вероятно ще си спомните, понеже споменахте за злоупотребите с пътни такси, че именно в мандата на това правителство действително бяха открити тези огромни злоупотреби, които се извършваха там, и бяха взети мерки. Един от най-силно наблюдаваните пунктове е този и мисля, че действително направихме изключително много да спрат злоупотребите на хората, които събират тези такси на Дунав мост. За тези куфарчета и хотели, за които говорите, трябва да ги отнесете към едни други времена, които не са свързани с работата на сегашното правителство.
По отношение на това дали е такса или данък, естествено че таксата би трябвало да бъде такса и да бъде насочена към поддръжка на Дунав мост. Това е съоръжение, което изисква своята поддръжка. То основно се натоварва с тежки камиони, които пренасят транзитно през България и през Румъния стоки. Това е и едно от съображенията на експертите, че ако отпадне таксата, а тя трябва да отпадне за всички, на практика държавният бюджет – българският и румънският, ще субсидират поддръжката на съоръжение, което улеснява тези чуждестранни тежки камиони. Пак казвам, гражданите на Русе от 1 януари, първо, много по-лесно пътуват заради отпадането на екологичната такса.
Второ, това, което бихме могли да направим едностранно от наша страна, е да осигурим линия на градския транспорт до Гюргево, което да им позволи, пак казвам, да пътуват на цената на градски билет.
На трето място това, което правим, надявам се и министърът на транспорта да Ви отговори в такъв дух, тяхното мнение е много важно – с румънската страна да уточним механизъм или за значително намаляване, или най-добре за премахване на тези такси и поемане на субсидиране от бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Калфин е задал и народният представител Минчо Спасов относно извършване на проверка във връзка с реституционен спор.
Господин Спасов, имате думата да зададете своя въпрос към министъра.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, със свое постановление Софийската градска прокуратура отказа да образува наказателно производство по сигнала за извършени престъпления, свързани с реституцията на царските имоти. Няма извършени престъпления от областните управители на София и Пловдив, кмета на София или от други длъжностни лица.
След отхвърлянето на твърденията за незаконосъобразност на царската реституция, прокуратурата е изявила съмнение за евентуално дублиране на 4500 дка гори, тъй като по две преписки са върнати гори в една местност. С решението си от 2000-та година по преписка 1012 Поземлената комисия в Самоков е признала на наследници на цар Фердинанд тези 4500 дка гори в местността „Шахинското” и „Маркуджик”, които са части от местността „Царска Бистрица”.
С решение по преписка 1011 са признати на наследници на цар Борис 12 хил. дка в местността „Царска Бистрица”, която общо е 20 хил. дка.
Като орган, оправомощен да се произнася само и единствено по престъпна дейност, но не и по вещни права, прокуратурата е определила, че този въпрос може да бъде разгледан и разрешен само по инициатива на заинтересования орган – Държавната агенция по горите, от съда.
Конституционният съд, Парламентарната анкетна комисия, съдебните и прокурорски актове по темата „Царски имоти” доказаха, че реституцията им е напълно съобразена с Конституцията и законите на страната. Установеният от българските институции частен характер на собствеността напълно съответства и на международните актове и съдебна практика, каквото е например съдебното дело на бившия крал на Гърция и другите – иск № 25701/94 на Върховната камара, Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Царската реституция се оказа най-прозрачният и изяснен процес в страната. За всеки сантиметър от имотите си Симеон има нотариален акт за възмездна сделка с частни лица. Нито един от възстановените имоти не е бил държавна или общинска собственост.
Политиците, които паразитират върху темата „Царски имоти” не направиха никакво усилие за изясняване на произхода на милиардите, вложени за 18 години в огромните хасиенди, истински дворци и квадратни километри имения на новобогаташите.
Някои вестници, чиито главни редактори дори не крият агентурните си имена от Държавна сигурност, продължават да излъчват неистини по темата. Те не уважават актовете на българските правораздавателни институции. Не четат решенията на съда в Страсбург. Пропускат елементарния логичен извод, че щом възстановяването на собствеността е станало през 2000-та година Симеон не е могъл да злоупотреби с власт, тъй като все още не е спечелил изборите и не е станал министър-председател.
Господин вицепремиер, всеки оспорващ собствеността на един български гражданин с правни аргументи, следва да го докаже незабавно в съда. Въпросът ми към Вас е:
Правена ли е проверка от Държавната агенция по горите по изразеното от прокуратурата съмнение за двойно връщане на въпросните 4500 дка гори? Дали и кога агенцията ще предприеме изясняване на въпроса в съда?
Запознат ли сте с твърденията на медии и политици, че са извършвани нарушения на Закона за горите и да е правена незаконна или безразборна сеч в реституираните гори в местността „Царска Бистрица”?
Готов ли сте да осигурите комисия от държавни експерти, които да извършат проверка на място и да проверят тези неверни твърдения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Спасов, просрочихте времето.
МИНЧО СПАСОВ: Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Вие ми задавате един въпрос, свързан с действията по реституиране на част от така наречените царски имоти, на който до голяма степен, имах възможност да отговоря още на 1 февруари т.г. Ще Ви припомня съвсем накратко за какво става въпрос и каква е логиката.
На 17 януари 2008 г. в Държавната агенция по горите е постъпило писмо от Софийска окръжна прокуратура, в което тя уведомява агенцията, че след извършена проверка има установено два пъти връщане на едни и същи земи, което е разлика от около 4500 дка. Според прокурорската проверка това е неправомерно, от поземлената комисия да са били върнати два пъти. Пак напомням, че това се е случило на 17 януари 2008 г.
Има два пътя, по които Държавната агенция по горите би могла да изпълни функцията си и да защити държавния интерес, за да се установи дали има нарушения или не.
Агенцията не е орган, който може да разполага и да прави оценка на документи за собственост. Първият начин, който е и по-лесният – административният, е самата поземлена комисия да преразгледа решението си. Вторият начин е свързан със съда.
Тринадесет дни след получаването на писмото от Софийска окръжна прокуратура на 30 януари 2008 г. председателят на Държавната агенция по горите е сезирал министъра на земеделието и продоволствието и председателя на общинската служба „Земеделие” – гр. Самоков, с молба за възобновяване на административното производство и предприемане на действия за отмяна на решението.
С протокол от 27 февруари 2008 г. – един месец по-късно, общинската служба „Земеделие и гори” – Самоков, отхвърля молбата на председателя на Държавната агенция по горите, оставя я без разглеждане с мотива, че нейните актове по реституция са влезли в сила. Този протокол е обжалван от председателя на Държавната агенция по горите вече по реда, свързан със съдебната процедура, с жалба от 17 март т.г., подадена в Административен съд София-град.
С определение от 13 май т.г. Административният съд София-град изпраща жалбата на Административен съд София-област, където следва да се образува административно дело за решаване на спора, което означава, че този спор – дали са върнати или не тези 4500 дка гори два пъти, ще бъде решен от Административния съд на София-област. Това е и мястото да се разреши този спор.
Предвид следващите Ви въпроси, свързани с използването на тези площи. Проверката на информацията в Държавната агенция по горите установява следното. Предвиденото по лесоустройствен проект за използване на дървесина в горите, собственост на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ общо е 43 220 куб. метра, които биха могли да бъдат усвоени за период от десет години, което означава 4322 куб. метра за година.
Добитата дървесина за периода 2004-2007 г. е в размер на общо 15 888 куб. метра, което представлява 3972 куб. метра средногодишно, което е малко по-малко от позволеното. От тази дървесина строителната е 3028 куб. метра.
Сечите са провеждани съобразно предвидените в лесоустройствения проект видове – възобновителни и отгледни сечи, като са допуснати няколко технически нарушения, за които са съставени пет акта на малка стойност. Пак казвам, нарушенията са малки.
По отношение на последния Ви въпрос за изясняване изцяло на този проблем, свързан с използването на тези гори, е съставена комисия със заповед на председателя на Държавната агенция по горите. Тя включва представители на частна горска стопанска единица – Царска Бистрица, Регионална дирекция по горите – София, Асоциация на геофизическите фирми, както и държавни служители от Държавната агенция по горите. До средата на м. юли тази експертна група трябва да приключи работа и да предостави своето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Спасов, имате право на реплика към министъра. Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Калфин, последните активни политически действия на НДСВ за освобождаване на МВР от корупцията и зависимостта от подземния свят предизвикаха нови публикации в медиите относно царските имоти. Реституцията на собствеността на българските граждани, отнета им от държавата след 1944 г., бе несъмнено акт на възстановяване на справедливостта.
Всички български граждани са равни пред закона. На реституция на частната собственост имаме право Вие, аз, бай Стоян от с. Войника, Симеон Сакскобургготски от с. Баня, Карловско.
За съжаление в нашето общество трайно се наложи злоупотребата с въпроса за правото на наследяване на частна собственост на един български гражданин.
Главният прокурор Татарчев и правителството на Иван Костов поискаха и реализираха царската реституция в периода 1998-март 2001 г. Още преди да спечели изборите през 2001 г., Симеон Втори доказа, че не желае гори и имоти, а превръщане на България в правова и цивилизована държава.
След връщането си Симеон Втори се оказа непослушен и изненадващ играч. Отказа да е гарнитура в управлението на СДС или марионетка в ръцете на кукловодите от ДС. Тогава всички дружно му обявиха война.
Следвайки евангелското Правило на Матея, Глава шеста, Симеон Сакскобургготски не разреши да се опубличи фактът, че той е най-големият дарител в новата българска история. Дарените от него през м. март 2001 г. 900 дка от парк „Врана” край Цариградско шосе се оценяват на над 200 млн. евро. Приравнени към златен еквивалент, тази стойност е с пъти по-голяма от дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви за изграждането на Софийския университет. Библията ни учи, че единствено истината ще ни направи свободни, но истината рано или късно побеждава лъжата, злобата и завистта.
Не съм адвокат на Симеон Сакскобургготски, а само и единствено на правовата държава и истината. Излизането на правителството или съда с ясна позиция за правото на Симеон Втори, семейството му за възстановяване на частната собственост са най-прекият път към истината. Длъжни сме да докажем на българите и на света, че България е място, където се спазват Конституцията и законите и се охраняват правата на гражданите на равенство, достойнство и собственост. Забавянето на тази стъпка ще потвърди съмненията за запазване на темата като материал за медийно и политическо паразитиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Спасов, аз мисля, че действително с решението на съда, както виждате, е задействана цялата процедура и този въпрос ще бъде изчистен. Става въпрос за част от реституцията и става въпрос за съмнение дали не е върнато съмнението на прокуратурата по невнимание от страна на общинската служба по земеделие и гори, два пъти един и същи имот. Мисля, че това надали поставя под съмнение цялостната политика. Вие правилно посочихте, която е поета от правителството на Иван Костов, продължена след това по реституция на имотите на Симеон Сакскобургготски. В различните страни има различни практики в това отношение. Има една разлика между бай Стоян от с. Войника, който споменахте, и господин Сакскобургготски – това е, че политиците са длъжни да имат максимална прозрачност в това, което притежават, в имуществото, с което разполагат, и начина, по който го управляват. Мисля, че от тази прозрачност надали някой би се отказал, включително и господин Сакскобургготски. Това е в интерес на цялата държава и мисля, че всички трябва да направим всичко възможно не само за един политик в България, а за всички да бъдат максимално ясни неговите интереси, неговата собственост, това, което е начинът, по който той се разпорежда с неговата собственост и т.н.
Така че, изпълнителната власт, включително Държавната агенция за горите мисля, че си е свършила максимално добре работата. Очакваме съдът да се произнесе за тази част от имотите на господин Сакскобургготски, които са реституирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Виждам, че в списъка има въпрос на господин Христов, но той е оттеглен. Вие сте помолили за отлагане на въпросът, така че той е отложен?
Предстои да отговаря министърът на земеделието и храните господин Валери Цветанов. Първият въпрос към него е зададен от народния представител Иван Сотиров относно предприети действия от Министерството на земеделието и продоволствието за приемане на критерии за избор на проекти по програма „Рибарство и аквакултури”.
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Надявам се моят въпрос да не е толкова актуален, защото е внесен преди два месеца към Вашия предшественик. С оглед спешността на проблемите, които са поставени, надявам се да сте предприели в този период действия. Въпреки че някои неща, които са поставени, не са актуални, ще прочета моя въпрос.
Съгласно чл. 65 от Регламент № 1198 от 2006 г. на Съвета на Европа от 27 юли критериите за избор на проекти по програма „Рибарство и аквакултури” трябва да се приемат не по-късно от шест месеца от нотифицирането на оперативната програма. Нашата програма за сектор „Рибарство” е нотифицирана от Европейската комисия на 14 декември 2007 г. До този момент Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не е утвърдила критерии или наредба за приемане на проекти. Освен това не са утвърдени комисиите за оценка и финансиране на проектите.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е управляващият орган на Оперативната програма по рибарство. От лятото на 2006 г. агенцията е без постоянен изпълнителен директор, което определено забавя процедурите по отваряне на програмата. След отстраняването на Ерман Занков за злоупотреби като изпълнителен директор, агенцията е с втори временно изпълняващ длъжността досега. Мисля, че този въпрос вече е решен, доколкото прочетох от медиите.
Господин министър, вашият предшественик явно е имал проблеми с намирането на сигурен човек, който да реализира вижданията за усвояване на средствата по програма „Рибарство”. Но без постоянен изпълнителен директор, който има компетенциите съгласно чл. 7 от устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, програмата не може да стартира.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: какви действия са предприети до момента и какви действия ще бъдат предприети от Вас и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за приемане на критерии и спазване на сроковете, за да бъдат изпълнени процедурите по отваряне на програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Министър Цветанов, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сотиров! Относно Вашия въпрос за предприетите мерки от страна на Министерството на земеделието и храните за приемане на критерии за избор на проекти по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” бих желал да ви информирам следното.
По отношение на утвърждаване на критериите за приемане на проекти, на основание на чл. 63 от Регламента на Съвета на Европейския съюз № 1198 от 2006 г. за Европейския фонд по рибарство бе създаден Комитет за наблюдение изпълнението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. На своето първо заседание - на 12 март 2008 г., разгледа критериите за избор на финансиране с публични средства проекти по програмата. Документът с критериите бе финализиран, консултиран с Европейската комисия, главна дирекция „Морски въпроси и рибарство” в края на м. април 2008 г. и ще бъде приет в съответствие с разпоредбите на чл. 65а от Регламента на Съвета № 1198 от 2006 г. за Европейския фонд по рибарство на второто заседание на Комитета за наблюдение, което ще се състои на 12 юни 2008 г. По този начин ще бъде спазен регламентираният срок от шест месеца от датата на решението за нотификация на оперативната програма - 14 декември 2007 г., за одобрение на критериите от Комитета за наблюдение.
В допълнение Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изготви план за действие за периода май-декември 2008 г. със съответните срокове за мерките от плана на действие, както и отговорните институции по изпълнение на отделните мерки.
По отношение на въпроса за Комисията за оценка и финансиране на проекта. Схемата за прилагане на системата за управление и контрол на проектите за прилагане на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. включва стриктен контрол по отношение на окомплектованост и легитимност на документите в съответствие с критериите за допустимост на кандидата и дейностите по проекта, както и на второ ниво на контрол от страна на разплащателната агенция.
По отношение на твърдението, че Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от средата на 2006 г. е без постоянен изпълнителен директор. От средата на 2006 г. до този момент през почти целия период ИАРА е била ръководена отговорно и последователно от изпълняващия длъжността изпълнителен директор в лицето на господин Антон Дочев. През последните две години за постигане на целите за развитие на сектор „Рибарство” в новите измерения на обща политика на рибарството в Европейския съюз посредством изпълнение структурните мерки на Европейския съюз Министерството на земеделието и храните в лицето на ИАРА като администрация, отговорна за изпълнение на поетите по преговорна Глава осма „Рибарство” ангажименти, съсредоточи всички човешки и финансови ресурси за успешното изпълнение на всички поети ангажименти в изпълнение на националната политика и политиката на Общността в областта на рибарството. Дейността на ИАРА се оценява от Европейската комисия като много добра.
С Постановление № 51 от 17 март 2008 г. Министерският съвет на Република България постанови приемането на нов устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който е в сила от 25 март 2008 г. Укрепването на администрацията на ИАРА като резултат на новия устройствен план на агенцията е свързано както със създаването на структура, която ще изпълнява функциите на управляващ орган по оперативната програма със 70 щатни бройки, така и с оптимизация на експертния състав и обучение на новоназначените служители по прилагане на структурната политика на Общността, свързана с усвояването на публичните средства от Европейския фонд за рибарство.
Искам да ви уведомя също така, че със заповед на министър-председателя Сергей Станишев от 23 март 2008 г. агенцията се ръководи от господин Пламен Тодоров Камбуров. Господин Камбуров е с висше образование, степен „магистър”, специалност „Международни икономически отношения”, с 20 г. трудов стаж, работи в морската администрация към Министерството на транспорта в отдел „Европейска интеграция и международна дейност” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сотиров, желаете ли думата за реплика? Не желаете. Благодаря Ви.
Следващото питане към министър Цветанов е отправено от народния представител Евдокия Манева относно политиката на Министерството на земеделието и храните за изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за защита на животните.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на м. януари т.г. влезе в сила Законът за защита на животните – закон, който регламентира задълженията и правомощията на всички институции в страната, на кметовете на общините, на общинските съветници, на министерството, на неправителствените организации, на отделни граждани. Този закон е своеобразен индикатор за хуманността и за зрелостта на едно общество и аз мога да кажа, че самото приемане на закона е добър знак за нашето общество. Важно е обаче този закон да се прилага. За да се прилага законът обаче, са необходими няколко предпоставки. Съгласно закона отговорността за осигуряването на тези предпоставки, нормативни и организационни, се пада на Министерството на земеделието и храните, в частност на Националната ветеринарномедицинска служба.
Необходимо е да се издадат допълнителни указания, наредби, необходимо е да бъдат проконтролирани кметовете на общините за изпълнението на задълженията по този закон. Това е особено важно, защото всички знаем, че в част от сферите на приложение на този закон, специално в сферата на справянето с проблема за безстопанствените кучета, ние имаме определени, сериозни затруднения и въпроси, които трябва да бъдат решени.
Затова моят въпрос към Вас, моето питане, е: каква е политиката на министерството за изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за защита на животните? Някои от сроковете на задълженията вече изтичат, някои са изтекли. Министерството би трябвало да влезе в своите правомощия, за да бъдат налице всички условия за изпълнение на този закон.
Много Ви моля в отговора да бъдете конкретен, особено за конкретните нормативни актове, които трябва да издаде Вашето министерство – кога това ще се случи, по отношение на средствата, които би трябвало да се планират за следващата година в държавата, за да бъдат подпомогнати общините. Изобщо конкретна информация, защото Вие знаете, че по този въпрос, и при Вас, и в парламента се получават запитвания от отделни неправителствени организации, от кметове, тъй като не всички текстове, за съжаление, са достатъчно прецизни. Надявам се на ясен и конкретен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Министър Цветанов, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манева! Във връзка с Вашия въпрос каква е политиката на Министерството на земеделието и храните за изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за защита на животните, в частност по чл. 47, ал. 4 във връзка с ал. 3 и параграфи 4 и 7 от Преходните и заключителни разпоредби, задълженията на министерството по чл. 49, Ви предоставям следния отговор.
Законът за защита на животните, обнародван в „Държавен вестник” бр. 13 от 8 февруари 2008 г., в сила от 31 март 2008 г., урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване. От разпоредбите на закона произтичат определени задължения на министъра на земеделието и храните, респективно на Националната ветеринарномедицинска служба. Във връзка с изпълнението на тези задължения са издадени заповеди за работни групи за изработването на предвидените в Закона за защита на животните наредби, регламентиращи правила за обучение на кучета съвместно с министъра на вътрешните работи и на отбраната със заповед от 14 април 2008 г.
Второ, условия за отглеждане на селскостопански животни, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености, със заповед от 14 април 2008 г.; условия за отглеждане на домашни любимци, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености със заповед от същата дата; условия за отглеждане на космат и пернат дивеч във ферми, съобразени с неговите физиологични и поведенчески особености, от 25 май 2008 г.; условия и минимални изисквания за отглеждане и участието на животните в циркови вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животни, съвместно с министъра на околната среда със Заповед от 27 май 2008 г.
По отношение на приютите и изискванията към тях, уредени в разпоредбите на чл. 47 ал. 3 и 4 от Закона за защита на животните, Националната ветеринарномедицинска служба разработва проект на наредба за изискванията към обектите, които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия – пансиони и приюти за животни. Ще се издаде наредба на основание чл. 176, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В нея ще бъдат включени изискванията, на които ще отговорят временните приюти за безстопанствени животни.
Във връзка със задълженията, произтичащи от чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на животните, от началото на 2008 г. от Националната ветеринарномедицинска служба са извършени проверки в изолаторите и приютите за безстопанствени кучета в областните градове Пловдив, Видин, Враца, Перник, Стара Загора, Варна, Добрич, Габрово, Велико Търново и Ловеч. Разпоредено е на директорите на регионалните ветеринарномедицински служби на територията на цялата страна извършване на цялостни проверки в изолаторите и приютите за безстопанствени кучета, като се обръща особено внимание по отношение на: спазване на разпоредбите на чл. 46, ал. 4 от Закона за защита на животните, изпълнение на условията на чл. 51 от Закона за защита на животните във връзка с чл. 179, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, изпълнение на чл. 45, т. 7 и т. 8 от Закона за защита на животните, местата, в които са заловени животни и спазване на задълженията по членове 162 и 166 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при транспортирането им.
Има ли разлика между приетите и наличните в приюта животни според отразените в дневника по чл. 44, ал. 1, т. 4, ал. 2 от Закона за защита на животните? Във връзка с изпълнението на разпоредбите на Закона за защита на животните предстои в периода 4-6 юли 2008 г. в Сливен да се проведе съвместно с Бюрото на ТАЕКС на Европейската комисия обучение за прилагане на изискванията за хуманното отношение към животните по време на транспортирането.
С помощта на САПАРД е издаден Наръчник за хуманно отглеждане на кокошки носачки, разработен от експертите на Националната ветеринарномедицинска служба. Подготвен е и предстои да бъде издаден от Националната ветеринарномедицинска служба Справочник за стандартите по хуманно отношение към селскостопанските животни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин министър.
Истина е, че и по този закон, и по Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвижда издаването на редица подзаконови актове, за които Вие споменахте.
В допълнителните си въпроси искам да Ви попитам конкретно за два акта по същество.
Първият е за указанията за временните приюти. Срокът изтича в края на юни. Доколкото разбирам, Вие предвиждате наредба, а по закон се изисква да бъдат дадени просто указания. Но, така или иначе, този документ е абсолютно необходим, защото кметовете не могат да разработят своите наредби, своите вътрешни правила в общината, ако нямат указанията по това изискване и по тази възможност да се ползват не само стационарни приюти, а и временни приюти за решаване на проблема.
Затова моят въпрос е съвсем конкретен: да кажете кога ще бъдат издадени тези указания и ако няма яснота, то да определите един възможно най-кратък срок за решаване на този проблем, тъй като има много въпроси от общините във връзка с тези очаквани указания.
Вторият ми въпрос е какво ще предприемете кметовете да спазят навреме задълженията си?
На писмен въпрос към Вас Вие ми отговорихте, че от 265 общини програми имат само 35 общини. Очевидно е, че делът е абсолютно незадоволителен и трябва в следващия месец, тъй като целият контрол е във Ваши ръце, да се предприемат действия кметовете да изпълнят задълженията си.
Въпреки че по регламент са два въпроса, предвиждате ли с бюджета за министерството, с проектобюджета за следващата година, възможността, която е дадена по закон – да поискате средства за помощ на общините по § 7 от Закона за изграждане на такива приюти, тоест, за изпълнение на техните задължения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на уточняващи въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Уважаема госпожо Манева, Указанията за временните приюти като част от разпоредбите към закона трябва да бъдат изготвени и се изготвят в момента с приоритет. Убеден съм, че до края на месеца, може би към 20 юни те ще бъдат уточнени и вкарани вече като част от закона, от наредбите към закона.
Втората част на въпроса беше свързана с това какви са възможностите на кметовете. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Ставаше въпрос за тези планове и приюти от кметствата - че от 265 кметства имат само 36.
В момента Националната ветеринарномедицинска служба с нейните регионални служби работят в пълна връзка с кметските власти по места. Прави се организация всички тези закъснения и компенсации да бъдат решени.
Въпросът с хуманното отношение към животните е от изключителен приоритет и всички тези аспекти на проблема, който Вие поставихте, трябва да намерят своето решение в адекватно време в конкретната ситуация на последното заседание на Съвета на министрите в Брюксел и неформалната среща в Марибор.
Всички тези проблеми, които касаят хуманното отношение към животните, се поставят с много голям приоритет. Министерството на земеделието и храните е създало организация всички тези срокове и изисквания, касаещи хуманното отношение, да бъдат спазени. Има някои проблеми, свързани с хуманното отношение и мерките на европейските фондове за това. Ние търсим някакво решение за известно удължаване на сроковете в тази посока, както и такива новоприети страни членки като Румъния. В понеделник, другата седмица, на 12 юни 2008 г., имаме среща с румънския министър на земеделието Дачиан Чолуш. Част от проблемите, които ще дискутираме, касаят хуманното отношение към животните и специфичните изисквания за хуманното отношение към животните в условията на България и Румъния. Това е, което мога да отговоря по въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте, за да изразите своето отношение към отговора на министър Цветанов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър.
Приятно ми е да чуя, че грижата за прилагането на нормите за хуманно отношение към животните е приоритет на министерството. Истина е, че в министерството имаше сериозна съпротива по този въпрос и при приемане на Закона за защита на животните. И в момента има съпротива от редица ваши служители в редица региони. Аз искам да поставя в момента този въпрос в пленарната зала, но ще Ви информирам конкретно за конкретни случаи, за които имам сигнали. Продължава представата, че справянето, например, с безстопанствените кучета ще се върви по начина, който беше досега с безнаказано избиване. Това се случва и в района на София.
Вярвам, че този тон и маниер, включително и в Националната ветеринарномедицинска служба, ще бъде променен, не само чрез изпълнение на задължението за нормативните актове и чрез конкретно организаторска дейност тези въпроси ще бъдат решени.
Много е важно да се помисли и за изпълнение на нормите в закона за обучение на децата. Още от малки децата да бъдат обучавани в хуманно отношение към животните. Това е постановка на закона, по която все още не се работи. Много е важно да се работи добре с неправителствените организации. Аз мисля, че в това отношение министерството е получавало само помощ, включително и материална, и трябва да се разчита не само на парите от Европейския съюз. Аз мисля, че има възможност с бюджета за следващата година по § 7 да поискате, макар и не много голяма сума, колкото е възможно, но да се знае, че вие ще провеждате политика, включително на поощряване на кметовете, които са се захванали сериозно с този проблем и поне ще поискате в бюджета за следващата година такива пари да има, а ние ще ви подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Последното питане към министър Валери Цветанов е от народния представител Борислав Ноев относно рибарската политика на министерството.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, в днешно време рибата и рибните продукти са основно перо в изхранването на човечеството. Науката прогнозира, че в бъдеще тази тенденция ще се засилва. За разлика от развитите страни и страните – членки на Европейския съюз, в България не се обръща никакво внимание на промишления риболов в Черно море. Приоритет се дава на собствениците на рибарски лодки, които се занимават с промишлен риболов между другото, тоест това не е тяхна основна дейност. Искам да кажа, че тези, които се занимават изключително и само с промишлен риболов, също не са никак в добро състояние.
Наскоро мощният ни риболовен флот е редуциран до двадесетина корабчета със силно ограничен клас на мореходност. В момента в България няма рибарско пристанище с необходимия статут. Няма нито един оборудван според европейските норми рибарски кей. Няма законно определено място, където да пристават риболовните съдове, което да притежава изискуемите съоръжения за товаро-разтоварни дейности, ледогенератори за люспест лед, хладилни камери, помещения за първична обработка на улова, зареждане на корабите с горива, вода и консумативи.
Силно смущаващо е, че няма рибна борса, санитарен и ветеринарномедицински контрол. Особено обезпокояващ е фактът, че основният обем от улова се изкупува от дребни прекупвачи, които определят цените чисто субективно. Транспортирането естествено се извършва с личните им автомобили, пикапи и микробуси в разрез с всякакви санитарни норми. За разлика от селскостопанските производители, рибарите плащат в пълен размер акциза и ДДС върху горивата и всички консумативи, свързани с тяхната дейност. Знаете, че особено горивата представляват над 60% от стойността на рибата.
Повече от двадесет години не са правени сериозни научни изследвания и мащабни проучвания за състоянието на рибните запаси и влиянието на съвременните методи на риболов върху тях. За определящо се счита субективното мнение на набедени експерти, което пагубно влияе върху прилагането на съвременни селективни и високопродуктивни методи на промишлен риболов.
Моето питане към Вас, господин министър, е: какви мерки сте взели и какво ще направите в бъдеще, за да може промишленият риболов да придобие европейски вид? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ноев.
Заповядайте за отговор, министър Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! Стопанският и промишлен риболов в България през годините е имал огромно значение за рибарските общности по Черноморското крайбрежие. Съзнавайки това, държавата предприе мерки за подпомагане на рибарството и аквакултурата в страната. Беше разработен Национален стратегически план и оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, приета от Европейската комисия през 2007 г., в която ясно са разписани насоките и мерките, които ще бъдат приложени до 2013 г.
Конкретно посочените към „Стопанския риболов” в Черно море мерки са: инвестиции на борда на риболовните кораби, селективност на риболовните уреди, социално-икономическа компенсация за управление на флота, инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарските пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки, устойчиво развитие на рибарските области.
На 12 юни т.г. предстои заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма за одобрение на критериите и правилата за използване на парите от европейския фондове за рибарство, които възлизат на 108 млн. евро. Заедно с националното кофинансиране могат да достигнат до значително по-големи суми от порядъка на 180 млн. лв. Веднага след това започва кампания за разясняване пред потенциалните бенефициенти за начините и ползите при кандидатстване по съответните мерки, включващи комуникационна стратегия, информационна кампания в рамките на Министерството на земеделието и храните.
Уважаеми господин Ноев, по отношение на твърдението Ви, че риболовният ни флот е сведен до двадесетина корабчета, искам да заявя, че към настоящия момент в регистъра на риболовните кораби, водени от агенцията, са вписани 196 кораба с дължина на корпуса над 10 м, като 69 от тях са с дължина над 15 м.
Като доказателство за грижите на държавата за развитие на стопанския риболов в Черно море, мога да Ви съобщя, че в страната е изградена една от най-модерните в Европа система за сателитно наблюдение на риболовните кораби. Тя се обслужва от център за наблюдение към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който е базиран във Върна. Системата обхваща проследяването на 55 риболовни кораби над 15 м и е изградена изцяло с държавно финансиране. Бордовото оборудване, монтирано на риболовните кораби, е предоставено от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури на корабособствениците за безвъзмездно ползване.
Вие, уважаеми господин Ноев, във Вашето питане засягате един много важен въпрос – регистрация на рибарските пристанища. В настоящия момент черноморските рибарски пристанища всъщност са част от съществуващите търговски пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите. В повечето случаи на рибарските кейове липсва каквато и да е инфраструктура, съоръженията са с остаряло оборудване. Съществува реална опасност, ако тези пристанища се отдадат на концесия, възможността от тях да се разтоварва риба да бъде прекратена.
През последния месец на заседание с министъра на транспорта и с министъра на регионалното развитие и благоустройството беше взето политическо решение няколко пристанища да бъдат обособени като рибарски. Ще бъде учреден и статутът на двадесетина лодкостоянки по нашето Черноморие. Взето е решение за изготвяне на правен анализ по проблема, както и провеждане на конференция с участието на министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, кметовете на общини и други заинтересовани ведомства.
Господин Ноев, искам да Ви уведомя, че вчера на заседание на Министерския съвет съвместно с министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие и благоустройството уточнихме среща на 22 юни 2008 г. в Бургас, когато този проблем ще бъде разгледан основно като най-важният актуален проблем пред развитието на програмата в момента.
След 10 дни работна група, в която участвам и аз – от Министерството на земеделието и храните и от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, ще обиколим цялото Южно Черноморие, при което ще бъдат уточнени проблемите на пристанищата от Бургас до южната ни граница. Срещнах се и с кмета на Бургас и областните управители. Необходима е пълна подкрепа от страна на обществеността, пълно разбиране на кметските власти. Въпросът за пристанищата трябва да бъде решен като първи приоритет проблем, от изключителна важност.
Уважаеми господин Ноев, съгласно последното изменение на Закона за рибарството и аквакултурите и в унисон с европейската практика първата продажба на продукти от риболов следва да се извършва на регистрираните по реда на Закона за рибарството и аквакултурите специално изградени центрове, пазари или от регистрираните купувачи. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изгради и пусна в експлоатация четири контролни рибарски центрове за регистрация на уловите и първа продажба на риба и други водни организми на възловите рибарски пристанища и лодскостоянки в Балчик, Варна, Аспарухово - кея, Созопол и Несебър. Предстои въвеждането в експлоатация на центровете в Шабла, Каварна и Царево. Изграждането на тези центрове от една страна улеснява работата на риболовците и купувачите на риба, а от друга страна, позволява на компетентните органи да извършват ефективен предварителен и последващ контрол на сушата по отношение на предлаганите рибни продукти и наличието на необходимите за това документи.
Превозът на риба, другите водни организми и продукти от тях се извършва със специализирани превозни средства, отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания. При превоз на продуктите от риболов, преминали през първа продажба, същите се придружават от документ за първа продажба и документ за превоз. Органът, отговорен за извършване на ветеринарносанитерните инспекции върху превозните риби и рибни продукти, е Националната ветеринарномедицинска служба, която осъществява превантивен, периодичен и постоянен контрол и експертизи.
Друг важен въпрос от сектора рибарство е повдигнатият във Вашето питане - за възможността българските риболовни кораби да бъдат освободени от заплащането на акциз върху използваните от тях горива при извършването на стопански риболов. Същият въпрос е обект на коментар през последните години, но липсва резултат.
Подобни мерки, особено напоследък, са приложени в редица държави – членки на Европейския съюз, и са логичен резултат от спецификата на стопанския риболов. Направените анализи показват, че делът на разходите за гориво на корабите представлява 60% от стойността на уловената риба. Във всички държави – членки на Европейския съюз, които имат риболовен флот, с изключение на България, е решен въпросът за връщането на акцизите на горивата на риболовните кораби, като има и други съществени облекчения. Въпросът се решава по различен начин. В прибалтийските държави се използва основно маркирано, оцветено гориво, на което още при бункероването не се плаща акциз. В Полша – основният ни конкурент при улова на шпротови риби, облекченията са следните: горивото за рибарите е без ДДС и акциз, има преференциални кредити за покупка и съхранение на риба, за поддръжка и модернизация на пристанищата и други. В Румъния корабособственикът подписва декларация в момента на покупката на гориво, която го освобождава от акциз. В Гърция облекченията за горивата на рибарските кораби са едни от най-големите.
При срещата ми, която проведох преди три дни с всички браншови организации на рибарите от страната в Бургас, проблемът за акциза се постави с изключително голям приоритет. По същество сегашните гарантирани условия не дават конкурентоспособност на рибарските продукти в сравнение с вноса на шпроти и всякакви други риби от Средиземно море и други части на страната.
Във всички страни на Европейския съюз акцизът е премахнат. В момента, ако не предприемем адекватни мерки за премахване на акциза върху горивата за риболовните кораби, е налице реална възможност да ликвидираме нашия риболов. В момента търсим законосъобразна процедура, която да позволи и да освободи акциза на рибарите, защото това е задължително условие за тяхната дейност.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти за плавателни средства, освен ако се използват за частно-развлекателно плаване. Безспорно е, че горивото, използвано от риболовните кораби при извършване на риболов, представлява енергиен продукт по смисъла на този член от закона. Това дава правно основание професионално заетите в бранша да бъдат освободени от задължението за плащане на акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да Ви помоля да привършвате вече, господин Цветанов. Много обстоен беше отговорът Ви. Не оставихте възможност за допълнителни въпроси на господин Ноев. Прекалено изчерпателен беше Вашият отговор. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ноев. Ако имате уточняващи въпроси, ще бъда изненадана. (Оживление.)
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
По тази тема може да се говори дни наред, тъй като има много нерешени въпроси.
Все пак искам да се съсредоточа върху две основни неща. Първо, по въпроса с пристанищата, виждам, че министърът през последните дни е навлязъл много в проблема. Основният проблем е, че големите бизнес групировки се насочват към концесия на пристанищата с цел да ги превърнат в яхтени пристанища. Освен това предлагат големи средства за строеж и оборудване на яхтени пристанища, за съжаление. Това ще увеличи техните печалби и доходи, но ще ликвидира промишленият риболов в Черно море, ще доведе до непрекъснато повишаване цената на рибата и рибните продукти, както и до намаляване обема на морските храни.
От друга страна, нашите корабособственици – в смисъл собственици на рибарски корабчета, вече правят проучвания на варианта за използване на румънски пристанища, което ще им бъде по-изгодно. Те ще пристават и ще разтоварват рибата там. Това показва, че рибата ще идва с още по-висока цена и в още по-малък обем.
Въпросът за пристанищата е свързан също с ветеринарномедицинския и санитарен контрол. Вие се спряхте много добре на това нещо, но моля да наблегнете и да кажете какво ще направите, защото има много недобросъвестни търговци. В момента условията са такива, че могат безпрепятствено да нарушават санитарните норми. Рибите и водните организми са малотрайни, бързо се развалят, освен това предизвикват сериозни отравяния. Как ще предотвратите това? В момента най-масовата практика е да тръгне търговецът – така нареченият матрапаз, от лодка на лодка с някакво пикапче, събира рибата, пазари се, товари я и колко часа е стояла в пикапа, колко часа е пътувала, колко време след това се съхранява, колко стои по пазарите и така нататък, не се знае. Тъй като това е във Вашия ресор, трябва да го доуточните! Добре е да разграничите как ще се води основният надзор.
Стои също така въпросът с горивата. Не виждам как точно ще го решите. В съседна Гърция държавата предоставя предварително горива и смазочни материали, които впоследствие се заплащат чрез рибните борси след предоставяне на улова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ноев.
Министър Цветанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Ноев, благодаря Ви много за въпросите, защото те ми дават възможност да кажа няколко много важни неща.
Първото и най-важно нещо е осигуряването на пристанищата. В една логична последователност веднага след това ще стартират мерките за: изграждане на борси; ледгенератори; пазарища – всичко, което е предвидено в Оперативна програма „Рибарсство”.
Създадена е пълна организация и мобилизиране на структурите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, както и на Министерството на земеделието и храните. Уточнени са всички принципни взаимоотношения. Чакаме одит на Мониторинговия комитет на 12 юни. Има пълна готовност всички тези пари да бъдат вложени.
Искам да изразя оптимизъм, че Програмата за рибарство ще бъде успешно реализирана, нито един от тези европейски центове да не остане нереализиран. Има пълен контакт между Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и браншовите организации. Във вторник Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури има среща с браншовите организации, където ще бъдат определени един или двама представители, които ще бъдат назначени в агроконсултативен съвет към министъра. Създадена е пълна организация проблемите, които посочихте, господин Ноев, да бъдат решени. Проблемите за българското рибарство са от изключителен приоритет. Благодаря Ви, господин Ноев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Господин Ноев, заповядайте да изразите своето отношение към отговорите на министъра.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Господин Цветанов, първо, една малка реплика. Сто деветдесет и шест кораба - всъщност това са много малки плавателни съдове с много ограничена мореходност. За един крайбрежен риболов са необходими кораби над 45 т. Всъщност това са корабчета.
Аз точно цитирам, че корабчетата с такива възможности са около 20 – не мога да кажа дали са 18 или 22. Това са корабчета над 45 т.
Присъствах на някои от събиранията на браншовиците в областта на рибарството, както и на мероприятията, които Вие организирахте. Не знам дали Вашите инициативи са по повод моето питане, няма значение, това е нещо много добро.
Искам да кажа, че тук се касае за оцеляване на един бизнес, който е традиционен за българския народ – национален бизнес. Партия „Атака” милее за българския бизнес. Тоест ние искаме да го изправим на крака, да го стабилизираме и сме далеч от мисълта да политизираме по някакъв начин този проблем. Просто трябва бизнесът да оцелее, да се стабилизира, да се изправи на крака и от това да не се черпят никакви политически дивиденти. По молба на няколко рибарски колектива и браншовици днес следобед ще предоставя техни разработки по повод на рибарската политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ноев.
Благодаря Ви, министър Цветанов, за участието в днешния парламентарен контрол. С това въпросите към Вас приключиха.
Предстои да отговаря министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първото питане към нея е отправено от Минчо Христов и Стела Банкова относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за решаване на проблема с бездомните социално слаби български граждани.
Госпожо Банкова, имате думата да отправите своето питане към министър Масларова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Масларова, през последните години броят на бездомните хора драстично се увеличава. За София и големите градове това се превръща в тежък социален и човешки проблем. Различни са пътищата, по които човек може да се озове на улицата без подслон, без дом и подкрепа. Причините могат да бъдат от семеен, от личен характер, заради тежки здравословни или най-често психически проблеми. Деца без родители, сираци, които след навършване на 18 години трябва да напуснат социалните заведения, в много случаи се оказват част от бездомниците. Най-често без дом остават и хората, които са станали жертва на жилищни измами, а напоследък този брой драстично расте.
Оказа се невъзможно да получа информация за броя на бездомниците в София и в големите градове – това ме притесни много. Добре е, че обществото ни става все по-чувствително към съдбата на хората без покрив. Някои кметове директно се ангажират да търсят подслон, общините да платят здравните им осигуровки, бездомниците да се сдобият с лични лекари, а тези от тях, които са трудоспособни, да бъдат регистрирани в бюрата по труда.
Госпожо министър, тези усилия трябва да бъдат насърчавани. Проблемът е толкова тежък и наболял, че в решаването му трябва да се включат кметовете и най-вече правителството. Затова, госпожо министър, ще Ви попитам няколко неща:
Ще подкрепите ли идеята да се създадат кризисни центрове в София и в големите градове за бездомните хора – места, където ще получават храна, психологическа и социална подкрепа и медицинска помощ?
Престоят в такъв кризисен център трябва да дава възможност да се издаде и лична карта на останалите без документи хора. Сега бездомниците, заради липсата на лична карта, всъщност не са обхванати в нито една система – нито за социално подпомагане, нито за здравно осигуряване. Разбира се, тези приюти могат да се превърнат и в места за обучение и труд. Така бездомните хора ще работят и след време ще се завърнат в обществото.
Госпожо Масларова, моля да отговорите: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за решаване на проблема с бездомните социално слаби български граждани? Предприемат ли се мерки за създаване на приюти, където тези граждани да могат да получат здравни и социални грижи?
Поставям този въпрос, предвид особената значимост на проблема и доколкото според чл. 51 от Конституцията на Република България хората, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Госпожо министър, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Касабова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова, уважаеми господин Христов! Вие винаги задавате сериозни, чувствителни въпроси, касаещи различни проблеми на хората в страната. Истина е, че в различни етапи от своя живот някой някога може да попадне в ситуация, в която да се окаже и без дом.
Философията на социалното подпомагане в България е основана на това, че всеки български гражданин, както Вие казахте, има право на социална защита, защото може да има здравни проблеми, защото може да има възрастов проблем, защото може да има някаква друга драма, която в определен период поставя човек в безизходица.
Искам да обърна внимание обаче, че проблемите, които вие поставяте, са приоритетно проблеми на общините. Общината е органът, който упражнява и управлява социалните услуги и инициира тяхното реализиране и развитие на територията на съответното населено място.
До 1 януари 2008 г. социалните услуги на бездомните хора се предоставяха в домове за временно настаняване. Тези домове даваха възможност такива хора да преживеят там до три месеца, а когато се касае за деца, които са навършили 18-годишна възраст – своето пълнолетие, които са лишени от родителска грижа и са израснали по домовете, те могат да останат още една година в тези домове. През този период държавата, специално Министерството на труда и социалната политика, предоставя на тези младежи по различни програми за заетост или квалификация възможност да могат да се адаптират, така че да имат някакъв вид занятие и да могат да излязат нормално, като всеки пълнолетен човек да се издържат и най-вече да работят.
От 1 януари т.г. с промяна на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане социалните услуги на бездомните лица се предоставят в центрове за временно настаняване – това, за което вие говорите, така наречените кризисни центрове. В тях се осигурява комплекс от социални услуги, които са насочени към задоволяване на ежедневните потребности.
Все пак искам да обърна внимание, че настаняването се извършва със заповед на дирекция „Социално подпомагане” от съответната община. В същото време искам да кажа, че грижите, които полага държавата в лицето на правителството и на общините, разбира се, и на неправителствените организации, тъй като те спокойно могат да участват и напоследък много активно съдействат, са насочени като форма за решаване на проблема, но не за трайно решаване на жилищния проблем. Целта е да направим всичко възможно тези хора да проявят своята социална активност, така че да могат да излязат от това състояние, в което са поставени.
Услугите, които се предоставят от държавата – променен е нормативът за издръжка. По наше предложение с решение на Министерския съвет от 21 януари т.г. нормативът за издръжка на едно място в новите центрове за временно настаняване е вече 2169 лв. Към 14 май – това е последната информация, която имаме – на територията на страната функционират 17 центъра за временно настаняване. Шест от тези центрове са за деца и техният общ капацитет е 776.
Вие поставихте доста въпроси, свързани с обучението, с трудовата реализация, с изграждането на приюти. През последните месеци, особено с новите програми на Европейския социален фонд, едни от насоките са именно в тази посока – заедно с общините, заедно с неправителствените организации, да се изграждат и такива.
Като казвате „приют”, след това човек остава с впечатление, че той трябва да остане изцяло на грижата на някой, който да се грижи за него. Идеята е това да са точно такива центрове, както Вие казахте, в които човек да пребивава месец, два-три. През това време да му се даде възможност, по някакъв начин да му се помогне, което се прави, разбира се, и общините, и от социалните работници, и той да си намери работа.
В по-голяма степен трябва да Ви кажа, че това не са хора, които са извън трудоспособна възраст. Всички изследвания, както и нашите наблюдения сочат, че това са хора в трудоспособна възраст и изключително малка част от тях са хора с психически увреждания. За хората с психически увреждания има заведения, в които ги настаняваме. Трябва да Ви кажа, че тези заведения никак не са малко.
Що се касае до хората в трудоспособна възраст, сама разбирате, че хора, изпаднали в такава ситуация за определен период от време, с помощта на държавата и така временно настанени, разбира се, пак подчертавам ангажиментите на общините, те могат спокойно да се реализират и постепенно да започнат един свой по-приличен, по-сносен и по-нормален живот.
Истината е обаче, че в много голяма степен държавата дава рамката, а оттам нататък местните органи на държавната власт са тези, които трябва да поемат активността за реализиране на такива политики. Трябва да кажа, че в последните две години се вижда, че местните органи на държавната власт вече съвсем по друг начин са ориентирани към такъв вид социални услуги. Говоря в положителен смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Христов, заповядайте за уточняващи въпроси към министър Масларова.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър! Аз мисля, че и правителството, и общините трябва да имат някакъв механизъм за взаимодействие, за да се реши този проблем. Както казах, това е чисто човешки проблем.
Ще бъда откровен с Вас и ще Ви кажа защо Ви задавам този въпрос, конкретната причина – преди известно време, съвсем наскоро, до Военна болница се сблъсках с един инвалид, полупарализиран, парализиран наполовината, който буташе своята количка, опитвайки се да заобиколи софийските дупки. Оказа се, че човекът е дошъл от Горна Оряховица сам с влака, с една бутилка минерална вода, която беше сложил зад своя инвалиден стол и искаше, беше дошъл за преглед във Военна болница.
Аз му помогнах, прегледаха го. Вечерта ми се обади дежурният лекар от Военна болница и ми каза, че този човек действително е полупарализиран. Той е имал явно инфаркт или инсулт отпреди няколко години, че те не могат да го приемат, тъй като той не е належащо болен. Аз се свързах с Вашия парламентарен секретар в извънработно време и благодаря за съдействието, което ми оказаха от Вашето министерство.
Свързах се с шефа на агенцията за инвалидите, за хора с увреждания. Оказа се, че той не може да помогне.
Свързах се с председателката на Агенцията за социално подпомагане госпожа Дренска. От нея разбрах, че всъщност има един-единствен дом, който може да поеме този човек тук, в София. Пак Ви казвам, че той е от Горна Оряховица.
Това беше конкретната причина, но мисля, че въпросът не е до конкретния случай, който Ви разказвам. Въпросът е, че такива случаи има вероятно десетки, може би стотици.
Аз искам да Ви попитам съвсем конструктивно: какво трябва да се направи, за да се реши този проблем?
Аз живея до Военна болница, минавам покрай болница „Царица Йоана”. Обикновено тези хора се концентрират там, търсейки може би някаква помощ, някаква солидарност от хората, които имат проблеми в болницата.
Въпросът е какво точно, какви мерки могат да се предприемат съвместно с общините от Ваша страна, за може би създаването конкретно на един телефон, примерно, спешен телефон, на който да се обаждат хората, може би на някакви центрове – не само тук, а в областните градове. Просто Ви моля за Вашия отговор в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Масларова, заповядайте за допълнителен отговор на господин Христов.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Банкова, господин Христов! Сигурно за всеки един конкретен случай, който някой от нас е срещал, а те се срещат много често, всеки от нас би могъл да даде различен отговор.
Най-напред искам да кажа, че изнасяйки по този начин случая, ние с Вас можем може би да направим национална конференция по един такъв въпрос, защото когато човек тръгва от един областен център, какъвто е Плевен, в който аз съм повече от сигурна, че има висококвалифицирани специалисти, които да прегледат един такъв човек, той тръгва със съзнанието, че трябва да е подсигурен и да отиде на този преглед като се гарантирал по някакъв начин. Какво значи: вдигам се, отивам до София и оттам нататък някой да ме поеме, защото аз имам проблеми?
Сигурно този човек е имал сериозни проблеми и сериозно основание да дойде в София. Аз не мога да коментирам случая. Но, разбира се, че нашето министерство не е нито „Бърза помощ”, нито е министерство, което на всеки такъв зов може да откликне. Затова са институциите, затова държавата отпуска средства за норматив за издръжка, затова директорите за социално подпомагане назначават и оформят тези така наречени кризисни центрове за временно настаняване, но дали този човек има право на пребиваване в такъв център, защото и за това се изискват определени неща. Този човек има свое жилище, има своя град, от който идва и сега ние изведнъж трябва да го настаним в някакъв център. И трябва ли да имаме един такъв постоянен телефон?
Между другото, ако трябва да бъде съвършено откровени, когато говорим за такива проблеми, нека да ги детайлизираме. Аз познавам твърде много случаи, които следим, знаем ги, наблюдаваме хора, които са инвалиди, хора, които застават и искат от Вас пари, но след това едни други хорица им вземат парите. Те понякога имат повече имущество, отколкото, повече от сигурна съм, че вие двамата с госпожа Банкова имате. Но това е другата страна на въпроса за некоректните и недобросъвестните.
Вие поставяте коректно въпроса и аз считам, че това, което се предприема сега с увеличаване на нормативите за издръжка в такива центрове, с насочване на ресурси по програми – има цяла програма от европейските фондове, която е за над 200 млн. евро, която се нарича „Социална инфраструктура” и е в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това е пътят, по който и местните органи на държавната власт, и неправителствения сектор, и правителството, всички ние, можем да помогнем на такива хора, но пак говоря, че това е за определен период и при определена ситуация.
А така – дошъл си от едно населено място в друго и търсиш някой да ти намери къде да спиш, общо взето звучи малко безотговорно. Не визирам този случай в момента, защото, пак казвам, че ние имаме много такива случаи.
И още нещо – много е важно, понеже Вие казвате, че идва на преглед, че няма средства и какво можем да направим - Министерството на труда и социалната политика годишно разполага с 5 млн. лв. за лечение на такива хора, които не са осигурени и които след това по обратен път ние търсим възможност да възстановим сумата на здравните заведения, които са ги лекували. Този въпрос постави и госпожа Банкова.
Трябва да кажа, че за тези хора, за които става въпрос, че уж не са осигурени, тази година не сме използвали ресурса, защото се оказа, че тези хора имат толкова имущество и толкова други неща, с които биха могли да си направят здравните осигуровки, че просто е некоректно по този начин да изпомпват пари от държавния бюджет.
Връщайки се към генезиса на въпроса, който Вие поставихте, ще кажа, че с общи усилия и постепенно ще създаваме такива структури. Дай Боже, по-малко хора да се нуждаят от такива кризисни центрове, в по-голяма степен бързо да отреагираме и да насочваме хората към работа, към заетост, към квалификация и към излизане от една такава ситуация. Ние правим всичко възможно хората да не пребивават дълго на полето на социалното подпомагане, а да имат възможност да се адаптират много по-бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, заповядайте, за да изразите своето отношение към отговора на министър Масларова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо министър.
Независимо от подробния Ви отговор аз не мога да остана спокойна, защото чух, че има 19 приюта за цялата страна. Крайно недостатъчно! Може би обърнахте внимание на констатацията ми, че броят на бездомните хора драстично нараства. И ние тук трябва да атакуваме и да помогнем причините, които водят до увеличаващия се брой на бездомниците, да бъдат премахнати.
Що се отнася до здравните осигуровки, трябва да Ви кажа, че 1 милион българи са без здравни осигуровки. За тези хора наистина се предвижда известна сума. Но, знаете ли, днес прочетох в пресата, че тази сума не е усвоена. Вероятно всички ние сме виновни за това. Къде се къса веригата, та точно тези хора, крайно нуждаещите се, да не могат да получат част от тази сума и да бъдат лекувани? Да не говорим, че от тази сума от 5 милиона, като я разделим на хората без здравни осигуровки, ще се падне някъде по 5 лв. на годината за лечение.
В дух на конструктивизъм, защото това е наистина много тежък и много значим проблем на нашата действителност, искам отново да потвърдя моята позиция, че тук са необходими обединените усилия и на правителството, и на народните представители, и на местната власт, за да може да се реши този проблем и то да се реши в ускорени темпове. Защото, уверявам ви, огромната част от тези бездомници са хора без никакви средства. Да не давам пример с изключенията. Хора, които, знаете много добре, спят по улиците, спят по катакомбите. Спомняте ли си преди известно време едно невероятно силно проучване на един журналист от в. “Стандарт”? Така че проблемът е наистина изключително тежък и значим.
Понеже заговорих за причините, поради които се увеличава броят на бездомниците, искам да ви съобщя, че преди време с Минчо Христов внесохме предложение за завишена наказателна отговорност за подправяне на документи с цел отнемане на жилища, това е така наречената жилищна мафия. За моя радост в Правната комисия ни подкрепиха представители на Главна прокуратура и на Национална следствена служба. За жалост пленарната зала не подкрепи това разумно предложение. Разчитам в скоро време отново да бъде подкрепено.
И за да бъдем полезни за решаването на този проблем, с колегата Христов преди седмица предложихме три конкретни решения:
“1. Възлага на Министерския съвет в 3-месечен срок от приемането на настоящото решение да се създадат със средства от бюджетния излишък в София и в областните градове приюти за бездомни социално слаби български граждани.
2. Издръжката на тези приюти да бъде поета на паритетен принцип от Министерството на труда и социалната политика и съответните общини.
3. Контролът по изпълнението на настоящото решение да бъде осъществен от Министерския съвет, като ежегодно бъде представян отчет пред Народното събрание.”
Това са полезни и градивни предложения, разчитам да ги приемете и да ги обсъдите в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпрос към министър Масларова е задал народният представител Борислав Великов относно гарантирания минимален доход в Република България.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми шест колеги останали в залата, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър Данаилов!
Госпожо министър, на среща с избирателите в Монтана наскоро от Радка Янакиева от Съюза на диабетиците бе обърнато внимание на факта, че гарантираният минимален доход в България е 55 лв. Аз бях изненадан, че е толкова нисък този минимален доход, особено като имаме предвид, че въз основа на този минимален доход се изчисляват различни помощи за социално слаби, за хора с увреждания и т.н.
Освен това, като поразпитах, се оказа, че близо 4 години този гарантиран минимален доход не е променян. И оттам и моят въпрос, който смятам, че не е без значение, все пак ние трябва конкретно да се грижим за тези наши съграждани, дали най-късно от 1 януари 2009 г. този гарантиран минимален доход да не бъде увеличен поне на 70 лв.? Това е моят въпрос, госпожо Масларова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Министър Масларова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Поставяте един въпрос за един от показателите, на базата на които се определят различни социални плащания в страната – гарантирания минимален доход. Действително стойността на този показател не е променяна четвърта година. Всъщност при него кумулативно се подпомагат по различен начин хора над 70-годишна възраст, които имат проблеми, хора с увреждания, които имат проблеми, определя се размерът на социалните помощи по Закона за социално подпомагане, размерът на интеграционните добавки – именно затова може би госпожата, която Вие цитирахте, коментира за Съюза на диабетиците. Този размер на гарантирания минимален доход е от 2005 г., оттогава не е променян.
Но аз искам да кажа, че това, че той не е променян, в никакъв случай категорично не може да се каже, че хората са ощетени. Защото той не е единствен показател, той е един от разчетните показатели, на базата на които се формират различните социални плащания. От тази гледна точка искам да ви кажа това, което споделих преди малко и с госпожа Банкова, че за нас е много важно, разпределяйки социалните плащания, да го правим по начин, по който да стимулираме хората, които могат да излязат от ситуация на социално слаби, а хората, които са в невъзможност, да получат колкото се може повече.
Аз няма да се връщам към това, което преди малко каза госпожа Банкова, защото не е много точно и не е много коректно – това, че се увеличават бездомниците и че не сме изхарчили парите за здравното осигуряване. Просто използвам трибуната, за да кажа, че хората, които са ползвали от тези пари, се оказва след това, че имат голямо имущество и могат спокойно да си платят здравните осигуровки, а не че сме ощетили хората да не си платят здравните осигуровки и че не сме дали достатъчно средства.
Идеята е да няма зависимост, хората да излязат от социалната мрежа, да не са непрекъснато зависими от социалното подпомагане. Между другото, искам да ви кажа, че независимо че 3-4 години не се изменя равнището на гарантирания минимален доход, бяха направени много важни стъпки в промяната на системата от диференцирани минимални доходи, на базата на които се извършват различни плащания. Ще ви дам няколко примера. Например от края на 2006 г. увеличихме диференцирания минимален доход за отопление, с което 9% повече хора с ниски доходи получиха възможност да получат отопление. През 2007 г. променихме по същия начин коефициента с 21% и така хората, които са получили повишение на доходите си, независимо че имат повишение на доходите, останаха в онзи обем от граждани, които получават социални услуги, да речем, за отоплителния сезон. Тази година вече работим по разчетите, на базата на които предвид това, че ще се увеличат пенсиите двукратно - от юли и от октомври, ще се увеличат и енергийните носители, от една страна, повишаваме диференцирания минимален доход като граница, от друга страна, самият размер на помощта с над 50%. Тоест опитваме се да създадем гъвкави форми.
И още нещо, което мисля, че е много важно. С цел стимулиране на отговорното родителство миналата година увеличихме с 21% границата за достъп за подпомагане на онези семейства, които имат редовно посещаващи училище деца. Тоест, ако преди това доходът е бил 100 единици, сега се повишава на 121 единици, за да могат тези хора да имат достъп до такива плащания. В същото време обаче наложихме и санкции – там, където децата не ходят на училище редовно, намалихме границата за достъп с близо 49%.
Така че, опитваме се в максимална степен да отговаряме на изискванията.
Въпросът, който Вие поставяте, разбира се, това съвсем не значи, че не трябва да се увеличава гарантираният минимален доход. Една от идеите, която се прави сега, при подготовка на Бюджет 2009, е той да се увеличи с 18,2%, което значи 65 лв. Вие казвате: „Поне 70 лв.”. Но нека да не забравяме, уважаеми колега, че все пак трябва да видим каква е минималната работна заплата. Тя се дава за 8-часов работен ден. Все пак трябва да следим тези доходи, защото в крайна сметка понякога в някои сфери и при някои групи от населението те водят до демотивиране.
Аз много бих се радвала, ако заедно с вас, а ние това ще го обсъждаме и с колегите в Комисията по труда и социалната политика, народното представителство подкрепи това наше предложение за увеличаване на гарантирания минимален доход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова.
Господин Великов, имате право на реплика, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Ние видяхме как госпожа Масларова като бивш народен представител използва умело възможността да подхвърли реплика и към госпожа Банкова. Разбира се, не е лошо, след като това е било необходимо.
По това, което тя каза, разбира се, аз й благодаря за отговора. Струва ми се, че да се увеличи с 18,5% гарантираният минимален доход, който сега е 55 лв. и ще стане 65, е твърде недостатъчно. Поне на мен така ми изглежда. Вероятно така ще изглежда и на хората. Затова съм казал 70 лв. Ако все пак има разбиране и в управляващата коалиция ние, от опозицията, специално Българска нова демокрация ще подкрепим да бъде поне 70 лв.
От друга страна обаче аз я запитах, тъй като от отговора не стана съвсем ясно. За различните социални плащания има различни коефициенти, нали така? Общо взето това е правилно и ми се струва правилно. Дали обаче няма за някои други помощи фиксирани проценти – ако обичате, това в отговора, дали няма за някои социални плащания фиксирани проценти от гарантирания минимален доход? Което означава, че действително, ако процентът е фиксиран и гарантираният минимален доход не се вдигне достатъчно, тогава тези хора, наши съграждани, частично ще бъдат онеправдани. Уверявам ви, в Монтана, знаете и в Северозападна България, хората едва ли имат тези имущества, които може би някъде имат и действително да има и злоупотреби, за каквито казвате, но за Монтана съм сигурен, че няма такива случаи.
В този смисъл, ако допуснем за момент, Вие ще кажете дали съм прав, че размерът на интеграционните добавки за хората с увреждания е процент, а не променящ се коефициент, тогава те биха били онеправдани. Но при всички случаи – да завърша, Вие ще допълните Вашето изложение, госпожо Масларова, все пак правилно е и може би вече като се правят разчети за държавния бюджет за 2009 г. да се заложи едно малко по-голямо увеличение на гарантирания минимален доход. Вие вече ще кажете каква да бъде основата, дали не трябва и всяка година да става това осъвременяване, което, както споменахте и Вие, от 2005 г. не е ставало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Великов, предполагам, че ще ми повярвате, че аз бих желала гарантираният минимален доход да бъде не по-малко от 150 лв., защото по този начин всички бихме могли така да искаме и да наддаваме, защото така е добре, защото така ще удовлетворим повече хора, защото така ще помогнем на повече хора с по-голям размер и те ще почувстват помощта, ако разбира се могат да преценят това, което се прави, с това, с което разполагаме. Разбирам, че болката е в интеграционните добавки, на хората с увреждания най-вече.
Трябва да споделя с вас съвършено отговорно, че това е един изключително труден и същевременно за нас много ангажиращ въпрос. Защото ако 2005 г. средствата за интеграционни добавки бяха 64 млн. лв., сега са 146 млн. лв. Но има и един друг проблем, който все още не сме решили. Аз казвам все още не сме решили, тъй като там трябват и законодателни промени, за да видим в крайна сметка до каква степен коректно, справедливо се определя степента на увреждане на определени лица в различни възрастови групи, защото това е също много важно.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Това е отделен въпрос, но е тежък въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не е отделен въпрос. Това е въпрос, защото ако 2005 г. хората с документ за получаване на интеграционни добавки бяха около 180 хил., в 2007 г. те надхвърлиха 550 хиляди. Това е въпросът, който ние трябва да видим дали успяваме в максимална степен да бъдем справедливи, когато определяме степента на увреждане на дадено лице, и да видим кой можем да трудоустроим, за да може да има доходи и да има самочувствие; кой може с децата и т.н.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Това за духа е голяма работа.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ама това е един от въпросите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Това е голям, сериозен въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това е един от въпросите, който е много сериозен.
Истината е тази, че ще направим всичко възможно да повишим гарантирания минимален доход. Както виждате, там, където считаме, че трябва да стимулираме, ние веднага вдигаме с правилника, без да повишаваме гарантирания минимален доход, даваме по-голям достъп, тоест по-висока граница за достъп. Това е въпросът.
Дали ще бъде 70 лв., дали ще бъде 65 или 100, това ще решите в крайна сметка тук, в Народното събрание.
Аз много бих се надявала в социалната област да има по-голяма чувствителност, когато се обсъжда бюджета, защото всички ние сме заинтересовани и в крайна сметка икономиката работи, за да удовлетворява потребностите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Министър Данаилов, който всъщност трябва да отговаря сега, но много се страхувам, че в рамките на оставащите две минути няма да можем... (Реплики.)
Не можем да удължим заседанието, защото няма как да стане това нещо.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Министър Данаилов ще пътува през следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз какво мога да направя? Господин Димитров, чудесно познавате правилника на Народното събрание.
Съжалявам! Всеки момент ще приключи и прякото излъчване, така че на практика няма да можем да продължим.
Министър Данаилов, съжалявам, че не можахте да вземете участие в днешния парламентарен контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов