Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Иван Илчев и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, позволете да ви представя проекта за програма за дейността на Народното събрание.

„Проект
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
11-13 юни 2008 г.
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Доклад за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г. – продължение.
3. Проект за Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България. Вносители – Борислав Китов и група народни представители, 28 май 2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, вносители – Филип Димитров и група народни представители, 31 януари 2008 г., и на Законопроекта за конфликт на интереси, вносител – Министерският съвет, 2 юни 2008 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Вносител – Министерският съвет, 27 май 2008 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители – Волен Сидеров, 15 януари 2008 г.; Министерският съвет, 17 май 2008 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети законопроекти на първо четене на 15 февруари 2008 г.
8. Проект за Решение за промяна на участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак. Вносител – Министерският съвет, 26 май 2008 г.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите – продължение. Вносители – Волен Сидеров и Митко Димитров, 14 март 2008 г.; Министерският съвет, 25 април 2008 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, приет на първо четене на 22 май 2008 г.
11. Проект за Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика. Вносители – Донка Михайлова и група народни представители, 5 юни 2008 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, приет на първо четене на 30 май 2008 г.
13. Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет, 26 май 2008 г.
14. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Вносител – Комисията за защита от дискриминация, 26 март 2008 г.
15. Парламентарен контрол.”
Две уточнения, преди да подложа на гласуване проекта.
Предлагам по точка първа – Прекратяване пълномощията на народен представител, да пристъпим към гласуване на проекторешението веднага след неговото представяне - още днес в началото на пленарния ден, за да спазим нормативния седемдневен срок.
Беше отправено настоятелно искане от председателя на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев при пристъпване към точка девета на заседанието непременно да присъстват министрите на транспорта и на околната среда и водите, така че ще се постарая да осигурим участието на двамата министри. Съобщавам го още при приемането на проекта за програма.
Моля, гласувайте предложения проект за програма.
Гласували 179 народни представители: за 162, против 13, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Следват предложенията по ал. 3 на чл. 40.
Предложение на народния представител Владимир Кузов за включване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Имате думата, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка от седмичната програма да бъде включен на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 19.02.2007 г. Той е във връзка с Директива 2006/32 на Европейския съюз, който казва следното в чл. 13, ал. 2:
„Държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружествата за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи.
Държавите членки гарантират, че във или със сметките, договорите, сделките или разписките от разпределителните станции оператори на разпределителна мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно предоставят на крайните потребители по ясен и разбираем начин текущите действителни цени и действителното потребление на енергия.”
Свидетели сме, че от един месец в България в противоречие с тази директива, която трябваше да бъде приета и в момента да е в сила, е въведено електроразпределителните дружества сами да преизчисляват през три месеца сметките на потребителите. Не искам да се спирам на възможността да се надписват суми, които след това, стоейки в банки, да представляват реална възможност дружествата да печелят извън нормите и законовите разпоредби в България.
В тази връзка преди близо година и повече съм внесъл предложение в Закона за енергетиката, в който да се указва, че тези електроразпределителни предприятия изготвят ежемесечно сметки и извършват измерване на потреблението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 30, против 39, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кузов – предложение за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, учудвам се за това, че една директива на Европейския съюз, която е трябвало вече да бъде в действие и като държава – член на Европейския съюз, ние сме длъжни да се съобразим с нея, някак си убягва и се явява като възможност за съпротива от страна на управляващите.
Тук не виждам господин Аталай, който знае, че в Комисията по енергетиката преди една година се прие по принцип това мое предложение да залегне в Закона за енергетиката – да има възможност потребителят да контролира потребената от себе си енергия, а електроразпределителното предприятие да отчита уреда за търговско мерене ежемесечно, както би трябвало да бъде. Не знам защо е тази съпротива от ваша страна да се приложи в действие тази директива. Вероятно еврочленството на България в определени моменти не е в интерес на обществото.
Затова предлагам да преосмислите и прегласувате възможността и уж задължителната роля на директивите да бъдат включени в българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 41, против 37, въздържали се 81.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Има предложение от народния представител Яне Янев за Проект за решение за мораториум върху дърводобива и експлоатацията на горите.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма пречка в дневния ред на тази пленарна седмица да влезе мораториум върху всякакъв вид сеч и дърводобив, добив на дървесина и друга експлоатационна и строителна дейност в горите, земеделските гори и ливадите, върху които е признато и възстановено правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ.
С налагането на настоящия мораториум се цели защита на държавния интерес, тъй като има неизяснени от правна и фактическа гледна точка обстоятелства във връзка с ползването, владеенето и разпореждането с горите, земеделските земи и ливадите, върху които е признато и възстановено правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе. Нещо повече, окончателното решение на въпроса със собствеността на имотите следва да стане след като Народното събрание осъществи законодателните си правомощия. В тази насока беше и решението на специалната парламентарна анкетна комисия.
Тук е мястото да припомня, че съгласно Закона за горите от 1904 г. и 1925 г. ялъците и кашлъците са били държавна собственост, а крепостните актове № 126 от 1900 г., № 128 от 1901 г. и Продавателен акт от 04.06.1904 г. са за 10 хил. 500 дка пасища и ялъци. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Закона за горите от същата 1904 г., те са държавна собственост.
По силата на посочените по-горе закони те не могат да бъдат реституирани на царската династия, затова аз предлагам да се наложи мораториум върху всякакъв вид сеч и дърводобив, докато въпросът не бъде решен от българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 146 народни представители: за 53, против 42, въздържали се 51.
Предложението за включване на тази точка в дневния ред не се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, искам да поясня нещо, което част от тук присъстващите знаят, но изглежда са забравили: цар Борис ІІІ не е придобил по давност горите, ако условно се приеме, че са частна собственост на Фердинанд. Както знаете, Фердинанд е починал след Борис, а Борис се е възкачил на трона през 1918 г. Чак през 1930 г., когато са издадени по обстоятелствена проверка нотариалните актове за горите, тогава давностният срок – забележете, че е бил 30 години. Тоест, няма как наследниците на Борис само и единствено да са придобили тази собственост.
Част от горите, които признава поземлената комисия като наследство на цар Борис са незначителни в сравнение с горите, които признава като наследство на цар Фердинанд. Ако условно се приеме дори, че горите са частна собственост на царската династия и ако се възстановява правото на собственост, наследници са и децата на княгиня Надежда. По-късно, съгласно чл. 10 ал. 2 от Закона за горите, чужди граждани не могат да притежават правото на собственост върху горите. Съгласно ал. 3 те са длъжни в тригодишен срок от откриването на наследството или от придобиване правото на собственост да ги прехвърлят на български физически или юридически лица. След изтичане на този срок по ал. 4 те стават собственост на държавата, забележете. Тоест, наследниците на княгиня Надежда не са сторили това, поради което полагащите им се една втора идеална част са станали собственост на държавата. Тогава аз не мога да разбера какво неясно има в това мое предложение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 145 народни представители: за 62, против 32, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Третото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за Проект за решение за Комисия за парламентарно проучване.
Заповядайте, господин Атанасов, за да обосновете предложението си за пореден път.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, както каза председателят на Народното събрание, за пореден път поставям на вашето внимание предложението, подкрепено с подписите на 48 народни представители от опозицията, да бъде създадена Анкетна парламентарна комисия, която да провери на какви разноски трима министри от правителството на Сергей Станишев, един заместник-министър, един председател на държавна агенция и съпровождаща ги делегация, в края на м. ноември м.г. посетиха Монако. Това посещение стана толкова обществено значимо, заради опит на управляващите и по-точно на правителството от това да се направи РR за страната, прикривайки обаче кой плати това фамозно пътуване до Монако, което, разбира се, никак не е евтино.
Но аз искам да поставя моето предложение на фона на един друг скандал, който днес тече в страната, а именно скандалът с разпореждането на държавата или на държавни органи с т. нар. военни имоти.
В дъното на това пътуване до Монако, уважаеми дами и господа, стои разпореждането с един такъв държавен имот – летището в Долна Митрополия, което беше превърнато в мотописта. За това става дума! Нека да разберем: Народното събрание има задължения в тази насока, а не тук да си пожелаваме определени неща. Обществото очаква отговор на това кой в случая имаше интерес да плати това пътуване, за да се облагодетелства. Така че, моля ви, подкрепете това мое предложение това да стане точка от дневния ред и в тази пленарна зала да разискваме необходимостта от такава комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 51, против 60, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, на балкона в пленарната зала се намира делегация от асистенти на депутати в германския Бундестаг, която е на посещение в България. Тя се ръководи от проф. Ханс Петер Нидермайер – директор във фондация „Ханс Зайдел”. На нашите гости от Германия „Добре дошли!”. (Ръкопляскания.)
Господин Атанасов, имате думата за Вашето предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване направеното от мен предложение по следните съображения.
Уважаеми колеги, виждам, че една голяма част от вас са изключително разсеяни, още не са влезли в кондиция в първия работен ден, но, моля ви се, вие обещавате не само пред България, а пред Европейския съюз крути мерки срещу корупцията. От действията ви обаче произлиза, че всичко това е имитация. За това става дума! Само имитирате такива действия, не желаете да предприемете обаче фактически действия. Иначе не мога да разбера защо отказвате парламентът да провери кой плаща луксозни разноски на представители на правителството. Това е недопустимо в една демократична страна. И затваряйки си очите, това означава, че вие сте съгласни да се извършват такива неща.
Аз искам отново да поставя на вашето внимание и един друг ракурс на въпроса. Има данни в конкретния случай за извършени престъпления и, между другото, не знам защо прокуратурата, която понякога много бързо се самосезира за определени случаи, сега не провери в този случай дали кметът на Долна Митрополия Александър Печенеков не е извършил престъпление при разпореждането с този имот, който е получил безвъзмездно от Министерството на отбраната. Трябва да се провери и какви са действията на новия ни стар колега, бившия министър на отбраната. Не искате ли да се проверят тези действия? Извинявайте, ако отказвате това, най-вероятно ще се наложи в бъдеще едно ново Народно събрание да го направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 162 народни представители: за 68, против 64, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред проект за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика. По това предложение не е изтекъл 15-дневният срок по чл. 75, ал. 3, затова предложението не подлежи на гласуване.
Ако желаете, обосновете го, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, този срок явно не важи за управляващите. Когато те имат предложения за промени в постоянните комисии, тези предложения се внасят моментално в пленарната зала и се гласуват.
Правя това предложение предвид обстоятелството, че преди две седмици имахме друго предложение и постигнахме негласно и в пленарната зала с представители на БСП да го направим по този ред, по който сме внесли последното предложение, и то да бъде гласувано. Въпрос на воля на мнозинството е да се реши един, да го наречем, домашен въпрос за Народното събрание, а именно попълване на постоянните комисии с представители от всички парламентарни групи. В тази комисия ние много отдавна нямаме свой представител и затова считам, че не е необходимо да бъде изчакван този 15-дневен срок, защото не е необходимо да бъде обсъждан в комисии или някъде другаде. Затова предлагам нашето предложение да бъде гласувано и да бъде включен в дневния ред въпросът за попълване на тази постоянна комисия с член на Парламентарната група на „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предвид тази обосновка от страна на Парламентарната група на „Атака” аз не бих възразил да подложа на гласуване този проект за решение, ако действително в залата има съгласие, че той би следвало да бъде подложен на гласуване. Залата е в правото си да приема еднократни решения по отделни въпроси. Така че, ако се счита, че може да се пристъпи към гласуване, а не виждам противни мнения, можем да гласуваме. Има ли противно мнение?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие решавате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай ще подложа на гласуване проекта за решение. Искам да ви припомня неговото съдържание, за да има яснота в пленарната зала.
Предложението е с дата 10 юни, на същата дата е заведено и в деловодството. Това е решение за промяна в състава на Комисията по външна политика. В съответствие със съответните норми на Конституцията и на правилника се предлага Народното събрание да реши:
„1. Освобождава Петър Берон като член на Комисията по външна политика.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по външна политика.”
Това е проектът за решение.
Поставям на гласуване предложението за включване на този проект за решение в седмичната програма на Народното събрание.
Гласували 145 народни представители: за 52, против 57, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Екатерина Михайлова. То е за включване в дневния ред на проект за решение за изменение на текстове в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ще подложа на гласуване това предложение. То засяга изменение на чл. 17, ал. 2, и създаване на нова ал. 4 в нашия правилник.
Предложението ще обоснове господин Константин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, към което ние от Демократи за силна България ви призоваваме да гласувате, е изменение на текста на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с който предлагаме да се създаде комисия за контрол на изразходването на средствата от Европейския съюз. Пълноправна, пълноценна комисия, която да бъде съставена на паритетен принцип и в нея да има по двама представители от всяка парламентарна група, председателят да бъде представител на опозицията, да има трима заместник-председатели и тази комисия да подготвя свой подробен публичен доклад в края на всяка от сесиите на българското Народно събрание.
Смятам, че подкрепата на нашето предложение за промяна на правилника и за допълнение на неговите текстове ще отговори на очакването на българските управляващи, че опозицията трябва да има конструктивен принос за преодоляване на онова, което се нарича от мнозина провал на първите години на членството на България в Европейския съюз.
Ето защо, уважаеми господин председател, предлагам да апелирате към уважаемите колеги да преустановят своите разговори по теми може би не толкова значими колкото е темата на това предложение и да подкрепят така предложения проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля ви да насочите вниманието си към предстоящото гласуване. То е по предложението за включване в седмичната програма на Проект за решение за създаване на Комисия за контрол за изразходването на средствата от Европейския съюз във формулата, предложена от господин Димитров.
Гласувайте това предложение за включване в програмата.
Гласували 145 народни представители: за 51, против 14, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров, за предложение за прегласуване.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, начинът, по който абсолютно безотговорно управляващите отхвърлят това предложение, се наслагва върху отказа на министър-председателя господин Станишев да изпълни нашата воля, изразена чрез Вас, да докладва за напредъка или липсата на напредък в изпълнението на ангажиментите на България като член на Европейския съюз. Това означава, че Вие действително не желаете усилията за преодоляване на този провал да бъдат национални. Вкопчени във властта на дребно, бих казал, Вие отказвате нещо, което би отговорило на очакването за споделяне на отговорността за тази национално значима задача, каквато е възстановяване на пълноценното ни членство в Европейския съюз.
Още веднъж апелирам към съвестта на уважаемите народни представители да подкрепят направеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ще подложа отново на гласуване направеното предложение за такава комисия.
Гласували 164 народни представители: за 62, против 29, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народния представител Йордан Бакалов за включване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии.
Предложението ще представи господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение е от 4 декември 2007 г. Държа в началото да кажа това. Предложението ни е изключително лесно за разбиране. Ние предлагаме всяка политическа партия, която получава субсидия от държавния бюджет, всяка година да публикува своя бюджет и след това да публикува отчет за неговото изпълнение. Мотивите също са ясни. Не може парите на данъкоплатците, независимо къде се дават, да се изразходват без необходимите документи – предварително съставен бюджет и отчет за неговото изпълнение.
Темата за прозрачността на финансирането на политическите партии очевидно за управляващото мнозинство не е толкова важна, тъй като шест месеца не обръща внимание на едно макар и дребно предложение в тази насока. И аз се учудвам, че дори и след последните факти на поредните избори – имам предвид тези в Сандански – ние тук, политиците в българското Народно събрание, подхождаме по този въпрос по такъв начин. Докато подхождаме по такъв начин, тези неща ще се случват. Дължим това на българските избиратели, на българското общество. И не само това, а може би и много други промени както в Закона за политическите партии, така и в други закони, касаещи тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 57, против 20, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Тъй като очевидно подхождате много несериозно, и аз да кажа нещо в този смисъл. Явно искате българските партии да функционират като футболен клуб ЦСКА. Да не е ясно кой дава парите, за какво се харчат, кой взима решенията – изобщо партийната дейност да бъде в сивия сектор на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, че правите предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 62, против 28, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 4 до 10 юни:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Пламен Панайотов и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Проект на декларация относно резултатите от проведената седмица на социалната политика. Вносител – Донка Михайлова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Диана Хитова и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на комисиите по правни въпроси, по борба с корупцията и по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител – Валентин Милтенов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител – Ангел Найденов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Мария Капон. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за агенциите за временна заетост. Вносител – Йордан Бакалов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Уважаеми колеги, преди да преминем към точка първа, има заявки за изказвания от името на парламентарни групи.
Давам думата на госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, на 7 юни се проведоха частични местни избори в страната. Те отново потвърдиха тревогата ни за налагане на порочен модел на самоуправление за явна и нагла намеса на корпоративни интереси и икономическа предрешеност на изборния вот, на подмяна на вота на избирателите, на посегателство срещу представителната демокрация и стабилността на политическата система в България. Изборите в гр. Сандански са ярък пореден опит за манипулация и постигане на изборни резултати с неполитически средства. За пореден път получихме доказателства, че купуването на гласове не е само тенденция, а реална заплаха за демокрацията.
Парламентарната група на Коалиция за България заявява своята позиция, че изборите са опорочени и има необходимост от започване на процедура за тяхното касиране. Широката обществена и медийна дискусия, декларираната воля от политическите сили да се спре явлението купуване на гласове не спряха феноменът бизнес избори.
Парламентарната група на Коалиция за България се противопоставя на неправомерните опити да се печели власт чрез страх и пари, не приема налагането на изборни модели, които накърняват основните политически права на гражданите като обезсмисля техния глас и превръщат най-ярката проява на пряка демокрация в пазар на гласове и власт.
Уважаеми дами, уважаеми господа, купуването на гласове е факт, явление, което не може да бъде решено само със заклеймяване и обвинения към едни или други партии или към държавни институции. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че всички сме отговорни, че има необходимост от обществена нетърпимост, за да се справим с явлението. И макар че хората са уморени от избори и от повтаряне на избори, демокрацията има своите правила и те трябва да бъдат спазвани.
Длъжни сме да заявим, че избирателната система в голяма степен вече не съответства на промените в обществото и се нуждае от непрекъснато усъвършенстване и намиране на своя образ в най-демократичния му и работещ вариант. Проблемите са и юридически, и морални, но е факт, че промените в законодателството, свързани с купуването на гласове, за първи път имат своето практическо приложение. Независимо от съмненията дали са най-прецизните, те са факт. Има уличени, има наказани. Има реални действия от страна на охранителните и съдебните органи. Това трябва да бъде подкрепено и развито със съвместните усилия на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
Споделяме общата загриженост и желание за нов поглед и преглед към изборното законодателство, към партийната система, към правилата за съществуване, функциониране и финансиране на партиите за правото им да участват в избори.
Уважаеми дами, уважаеми господа, промените в изборното законодателство са в ход и несъмнено те ще бъдат осъществени, но без общата воля за отпор на явлението купуване на гласове няма да има резултат. Затова Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че няма да се примири с опитите да се дискредитират демократичните процеси в България чрез грубата намеса на интереси и лобита, чрез манипулиране на гражданите и тяхното обезверяване. Ще защитаваме и гарантираме правото и възможността им да участват в управлението на държавата на всяка община, на всяко населено място.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи всяко усилие да се спре пазарът на гласове, да се укрепи избирателната система и да се съхрани демократичният имидж на България в европейското семейство. Разграничаваме се от сивите партии, от партиите на парите, от партиите на принудата и заявяваме, че изборна победа под прикритие няма шанс и не може да бъде алтернатива за свободния и честен избор на всеки гражданин на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има още две заявки от парламентарни групи – от Парламентарната група на „Атака” и от Парламентарната група на Демократи за силна България.
Давам думата на господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, българската общественост много често се пита и иска да знае къде изтичат парите на българските данъкоплатци, на всички българи, как ги харчи правителството. Аз днес ще ви покажа точно как, по какъв начин правителството харчи парите на българските данъкоплатци. Харчи ги, сключвайки договори с чуждестранни PR-компании, чрез които в чуждестранни вестници се появяват интервюта на нашия министър-председател и в тези интервюта той прави точно това, от което уж се възмущава – плюе по България, плюе по български легитимни политически партии. Аз искам да ви покажа статията във в. „Файненшъл таймс”, в която господин Станишев е изложил своите възгледи за това как Брюксел трябва да реагира на факта, че в България правителството не се справя с проблемите на управлението. (Народният представител Волен Сидеров показва от трибуната вестника.) Според господин Станишев, ако Брюксел наложи санкции на България, то това щяло да поощри екстремизма. Кой екстремизъм, какво разбират под екстремизъм господин Станишев не обяснява в това кратко интервю, може би защото мястото, което са му дали във „Файненшъл таймс” за платената публикация, е доста малко. Вероятно ще продължат и други публикации, тъй като сключеният договор с въпросната чуждестранна PR-компания е за 1 милион евро. Ето къде отиват парите на българските данъкоплатци – за плащане на чуждестранни PR-компании, които да разпространяват чрез големи чуждестранни вестници твърдения на господин Станишев, които не само не правят чест, те просто са жалки, те са инфантилни, те са доказателство за безхаберност, безхарактерност и малодушие.
Отново за пореден път премиерът се оправдава за своята некадърност и некадърността на правителството си с една политическа партия като „Атака”, която е легитимно представена в българския парламент, която е легитимно представена в Европейския парламент. Ако Брюксел наложи санкции – казва господин Станишев в интервюта пред „Файненшъл таймс”, – то в България това щяло да засили партии като „Атака”.
Ние благодарим за рекламата, но нямаме нужда от тази реклама в лицето на господин Станишев. България има нужда от политика, която да отговаря на националните интереси.
За съжаление, през тези три години на управление на тройната коалиция – Сергей Станишев и неговите политически съдружници в ООД-то – Ахмед Доган и Симеон Кобургготски, доказаха, че само провалят националните интереси. Те доказаха, че екстремизмът всъщност се съдържа в тяхното поведение, в управлението, което прилагат в България. Екстремизмът е в това да поставиш българските доходи на опашката на европейските доходи, което е абсолютен статистически факт. Това не го казва партия „Атака”, казва го статистиката. Екстремизъм е да не правиш пенсионна и здравна реформа такава, от каквато има нужда населението на България. Екстремизъм е да се краде, да има корупция в митници, в правораздавателна система, в МВР, в прокуратура, в съд и в политическите институции, които закрилят тази корупция. Всичко това е екстремизъм, на който днес се жертва българският избирател. Този, който плаща 1 милион евро, за да излизат такива жалки статийки в иначе уважавания „Файненшъл таймс”.
Да, всеки вестник по света срещу определено заплащане може да публикува всякакви изявления. В случая обаче Сергей Станишев не изважда от джоба си един милион евро, за да си плати една публикация във „Файненшъл таймс”, а ги изважда от джоба на българските избиратели. Това е подлото и нечестното. Защото той освен че клевети България, нападайки една политически легитимна сила, се опитва да въведе в заблуждение Брюксел. Само че в Брюксел не са толкова глупави. Там знаят кой осъществява корупция в България, там знаят кой краде ДДС, акцизи, кой закриля контрабандата, наркотрафика. Всичко това не го прави партия „Атака”. Тя е в опозиция. Всичко това го прави управляващото мнозинство в лицето включително на партията на господин Станишев. Това също така е ясно и на българските избиратели. Те не са нито глупави, нито заблудени. Те знаят кой в България провежда екстремистка политика спрямо тях, кой ги кара да бъдат на опашката по доходи в Европа, кой ги принуждава да напускат страната, кой ги кара да гласуват срещу 20 или 30 лв. и сега аз тук не мога да разбера лицемерното възмущение на госпожа Манолова, защото точно тя, точно нейната парламентарна група отхвърли нашето предложение миналата година, с което искахме много по-строги наказания за купуване на гласове. Вие ги намалихте и сега се възмущавате, че купуването на гласове продължавало. Да, то ще продължи, то е огромен порок за България, но вие го насърчавате по същия лицемерен начин, по който господин Станишев в това интервю иска да каже, че всичко в България върви прекрасно и само партия „Атака” му пречи, за да осъществи той европейския идеал.
Това е не само нечестно, това е не само невярно, то е признак на едно жалко поведение. На поведение, с което господин Станишев просто показа, че не може да управлява. Моят приятелски съвет към него, тъй като имам известна дистанция във възрастта, е да постъпи като своя предшественик Стоян Данев, който след първата национална катастрофа по време на междубалканските войни, се оттегля от поста си, подава оставка като министър-председател с думите: „Нашата политика се провали.”.
Ето това е, което може да направи в момента Сергей Станишев, ако иска да запази малко от достойнството си, което може би, е имал като ученик. Това е всичко, което имах да ви кажа за днес, уважаеми дами и господа народни представители. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Иван Костов от името на Парламентарната група на Демократи за силна България. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Трябва да наречем случващите се неща и специално изборите в Сандански с истинските им имена. Истинското име на случващото се е, че правителството на тристранната коалиция не можа да проведе избори в една община така, че да не предизвика почти единодушното искане за тяхната касация. Това правителство не може да проведе едни избори в една отделна община, струпвайки там МВР, всякакви прокурори, съдебна власт и т.н.
Невъзможно е, безумно е, шизофренично е да обявяваш веднъж като министър-председател, че като струпаш там полицията и прокуратурата, си решил въпроса, и, от друга страна, собствената ти парламентарна група и изпълнително бюро да ти кажат, че ти си опорочил изборите. Защото в крайна сметка кой носи отговорност за изборите? Винаги в демократична страна това е управляващото правителство – то провежда, то осигурява, то обезпечава, то създава всички условия това нещо да се случи. Така че каква е тази декларация и срещу кого е? Вие срещу кого в момента се обявявате?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Срещу тези, които участват в изборите.
ИВАН КОСТОВ: Това е опозиционна декларация, това е декларация, която прилича на опозицията да прочете тук от парламентарната трибуна.
Аз съм сигурен, че господин Лютви Местан сега ще стане и ще повтори каквото каза техният шеф – купуването на гласове, уважаеми дами и господа от БСП, е европейска практика. Европейска! (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Какво искате вие?
Вие първо отклонихте настоятелното искане на Демократи за силна България да седнем и да изработим нов кодекс за гласуване, така че да се проведе дълбока радикална и реформа на политическата система. Ние искаме това и не сме спрели от тази трибуна да заставаме при всяко начало, на всяка сесия да казваме: „Изтича времето, изтича времето!” и т.н.
Вие не отговорихте на нашето настоятелно искане. Ние знаем, че трябва да се реформира политическата система, много преди вие да започнете да проумявате това обстоятелство. Вие трябваше да стигнете до един съветник в Сандански, за да започнете да разбирате какво точно се случва, защото всичко в политиката минава през ясно договаряне на принципите и на концепцията за дълбока промяна и реформа на политическата система на страната.
Когато преди миналите избори аз застанах на тази трибуна и казах, че трябва да защитим държавата, трябва да защитим държавните институции, какво каза шефът, водачът на парламентарната група? „Повече демокрация! Където има демокрация, БСП е с тях.”
Ето ви демокрация сега! Ето ви демокрация! БСП с един съветник – там една демокрация, с осем – друга демокрация, с трима и т.н. Казвам го от позицията на водач на политическа партия, която никой никога не е упреквал нито веднъж в това, че практикува покупката на гласове.
Има ясни механизми за спирането на порочната практика да се практикува политическа корупция. Явлението е политическа корупция! Да купуваш гласове означава да купуваш власт. Да купуваш власт означава, че го правиш, за да изкористяваш с тази власт в своя полза. По-ясно доказателство от това, че се практикува политическа корупция по време на купуването на гласове няма. Затова наказанието не може, уважаеми дами и господа от БСП, да е 2500 лв. Никога никой, който практикува политическа корупция в такива мащаби, не можете да спрете с 2500 лв.
Ние предлагаме 100000 лв. глоба, елиминиране на политическата партия, в полза, на която са купувани гласовете, отнемане на гласовете, за които се доказва, че са вътре в кутиите на съответната секция, където е имало купуване на гласове. Има как това нещо да се спре, има ясни механизми. Вие нямате воля, защото, ще завърша пак, както господин Лютви Местан ще ви каже, купуването на гласове за вашите коалиционни партньори, които прикривате по всякакъв начин, е европейска практика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Лютви Местан от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин председател, позволете ми, тъй като моята скромна личност беше обект на коментар от господин Костов и даже той си позволи прогноза за това, което бих казал, изглежда има нужда още веднъж да кажа нещо много простичко.
Когато един ехограф или скенер покаже на снимка едно заболяване, ние не можем да обвиним за резултата самия скенер. За съжаление купуването на гласове е практика, но, забележете, уважаеми госпожи и господа, това е порочна практика. Това е уродливо явление и за съжаление изборите за местни власти в община Сандански, които се проведоха миналата седмица, проявиха за пореден път това уродливо явление – купуването на гласове. Аз ще продължа – за съжаление, тези избори проявиха още едно уродливо явление – етнизирането на вота. Тези явления съпътстват неизменно българската политика още от началото на прехода към демократично гражданско общество.
Въпреки редицата промени в законите, в това число и в Наказателния кодекс, все още не им се намери ефективно противодействие – отварям скоба, и позволявам на господин Костов да съзре в тази моя констатация оправдание за уродливото явление, като позиция на ДПС. Би било наивно, но изборът е негов.
Тъкмо напротив, на „Местни избори 2007 г.” се регистрира тенденция за ескалиране на явленията до степен, че анти-ДПС-злословието се превърна в алфата и омегата на политическия процес. Етническата аргументация, анти-ДПС-говоренето замести същинската политическа аргументация, говоренето за реалните местни проблеми, за проектите, които местните власти имат да реализират.
Уважаеми госпожи и господа, анти-ДПС-зловонието, етнизирането на вота е ни повече, ни по-малко израз на политическа безпомощност, идейна изчерпаност, израз на комплекси. Клишето „ДПС купува гласове” е удобно обяснение за успехите на Движението за права и свободи, както и още по-удобно обяснение за политическите провали. Удобно, но за съжаление не е вярно.
Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи и парламентарната група се противопоставят на това клише. Знаете ли защо? Защото чрез дружното повтаряне на обвинението срещу Движението за права и свободи изграждате удобен параван, димна завеса, както се изразиха мои колеги вчера, зад която да скриете мащабно купуване на гласове. Който познава социалните устои на Движението за права и свободи, ще разбере, че ДПС няма нужда да купува гласове, защото има ясното съзнание за високата цена - не, за високата стойност на свободния вот. Вотът за ДПС е толкова ценен, че няма цена, с която да можете да го купите. Ако можехте, днес ДПС нямаше да бъде с 34 народни представители срещу 20 в предишното Народно събрание.
Уважаеми госпожи и господа, категорично се противопоставяме както на опитите за етнизиране на вота, така и на порочната практика за закупуване на гласове. Затова оценяваме по достойнство усилията на Министерството на вътрешните работи в Сандански, защото имаме случаи на разкриване на опити за закупуване на гласове, които по никакъв начин не уличават, естествено, Движението за права и свободи. Бихме поощрили МВР към още по-решителни действия за прилагането на закона. Ще подкрепим, ако се налага, още по-драстични ограничения в закона. Това ще го направим с ясното съзнание, че трябва да гарантираме свободата на вота, с ясното съзнание, че купуването на гласове всъщност е ограбване на гласове.
Уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи разбира, че това, което става в Сандански, е нещо като генерална репетиция за следващите парламентарни избори. И затова призоваваме наистина към единни действия за такава промяна в законодателството, което ще ограничи това уродливо явление. Добре би било, разбира се, и да се изкорени, но за съжаление демократичните граждански общества трудно намират механизми за изкореняването на това явление. Но ограничаването е с цел изкореняване в близка перспектива и би трябвало да се осъзнае като обща политическа отговорност.
И накрая един съвет, свързан с анти-ДПС-говоренето. Оставам с впечатление, че мнозина застанаха на анти-ДПС-клонката и имам опасенията, че ще се счупи скоро. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили думата има господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, действително в България се появи едно уродливо явление за купуване на гласове. Само че, както се казва, крушка си има и опашка. Тази опашка е малко по-далече и от 2008 г.
Големият проблем, който се появи с купуването на гласове около парламентарните избори 2005 г. и които бяха установени, но тогава, заради това, че трябваше да се състои тази тройна коалиция, която е в момента, е, че не бяха взети абсолютно никакви мерки, за да се стигне до ден-днешен. Тогава, когато оставиш едно събитие да се състои и да управляваш по този нечестен и непочтен начин – със закупуване на гласове, се случват точно тези събития.
Но както винаги става в българския политически живот и в българската политическа история, тези, които са допуснали това да се състои и не са взели мерки, го понасят най-много. Защото това е оценката и на българския народ за способността им да се справят с това уродливо явление. Пример за справяне с това уродливо явление е начинът на гласуване преди 15 минути на тройната коалиция за предложението на Обединените демократични сили за финансирането на политическите партии. Така че, колкото и да го заявявате тук, има голямо разминаване между думи и дела. Общо взето, само думи, думи и нищо повече.
Иначе проведените на 7 юни частични местни избори в Сандански се превърнаха в поредното позорно петно за демокрацията в България. Те бяха забелязани, защото бяха само там. Иначе това се случваше и на самите местни избори 2007 г. На тези избори окончателно се видя безсилието на водещата управляваща партия БСП да спре своите коалиционни партньори, в лицето на ДПС и други формации, от безогледно купуване на гласове, въпреки заявките на премиера Станишев за засиленото полицейско присъствие и за предотвратяване на търговията с гласове.
Това са методи, уважаеми дами и господа, отпреди 10 ноември. Демокрацията се решава със закони. Начинът за предотвратяването на купуването на гласове се решава само и единствено със законодателство, което може да е ефективно и решава тези проблеми, а не със засиленото полицейско присъствие, така както навремето присъстваше бившата милиция. Но явно и тук не сте се променили, като мислене, като виждане и като идеи. Санкциите срещу заловените нарушители са толкова символични, че едва ли ще възпрат опасната практика, която заплашва политическите устои. Изборите в Сандански са сериозен сигнал за това какво ни очаква догодина на парламентарните избори. Между другото, репетицията беше направена още през 2005 г., както ви казах.
Опасността икономическите интереси напълно да заменят и да изтласкат политическите програми и идеи е толкова голяма, че залага на карта бъдещото демократично развитие на България, независимо от това, че сме членове на Европейския съюз. Има опасност България да се превърне в държава, която де юре е част от демократична Европа, а на практика е голяма бизнескорпорация, в която са преплетени икономическите интереси на червени олигарси и обръчи от фирми. Тези избори са последният щрих, който ще допълни впечатлението на Европейската комисия преди доклада й за България след броени дни. Дано да го осъзнавате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на Български народен съюз думата има народният представител Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дискутираме една болна тема за българското общество, една тема, която все повече разяжда обществото и делегитимира управлението на държавата, делегитимира институциите и води до упадък на държавността. Цинично е управляващата коалиция, която налага този модел на управление, да казва, че ще вземе мерки за неговото предотвратяване, защото в управляващата коалиция има една партия, която се нарича Движение за права и свободи, която наложи този модел на управление в държавата за последните осем години. Неговите коалиционни партньори – НДСВ и БСП, нямат нищо против, напротив, възползват се от този модел и той им харесва.
Законът за местните избори, който беше изработен, първо беше направен в последния момент и неговите съвършенства лъснаха още на редовните избори и се задълбочават все повече на отделните проведени частични такива.
Хубаво е това, което чуваме от устата на господин Местан, че купуването на гласове вече е порочна практика, а не нормална европейска такава. Само че има нещо друго, което трябва да бъде отчетено, което не трябва да бъде забравяно и за което Движението за права и свободи и неговите коалиционни партньори БСП и НДСВ трябва да понесат отговорност. Това е, че моралният подбудител и въвеждащ практиката купуване на гласове е Движението за права и свободи. Това е моралният подбудител! То усъвършенства тази практика, налага я като модел. От друга страна делегитимира институциите и работи за тяхното унищожаване, насърчава тези процеси и отговорността за това е много по-голяма, отколкото на фактическите извършители на тези процеси.
Цинично е да се говори как ще бъдат взети мерки, как ще бъдат наложени контрамерки за това, това явление да бъде преустановено. Мярката, уважаеми колеги, е една и вие я знаете много добре. Ние от ВМРО я предложихме на Закона за евродепутати, предложихме я и на Закона за местните избори. Тя е задължително гласуване. Без задължително гласуване, което гарантира висока избирателна активност, няма да бъде решен този проблем! Това е спасението и това е лекът. Останалото са упражнения в реторика, красиви думи и нищо като краен резултат.
Не на последно място трябва да заявим ясно и категорично, че това, което се случва в Сандански, най-вероятно ще се случи и в Казанлък. Ако държавата все още има ресурс, който е останал като институции, въпреки че тройната коалиция за тези три години и половина от управлението се направи точно това, че делегитимира институциите и продължава да го налага като успешен модел, смятайте, че това е нормалното развитие на България, трябва да вземе категорични и строги мерки да няма купуване на гласове, да няма опорочаване на изборите, защото срамът не е само пред Европа, срамът е за всеки един обикновен български гражданин. Тежко и горко на този, който продава бъдещето си за 50, 100, 200 или пък 500 лв. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Атанас Щерев от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Българска нова демокрация искам да заявя, че при проведените избори за пореден път беше показано, че тройната коалиция, провеждайки избори, спазва едни и същи „правила”. Няколко пъти правенето на избори е свързано със сериозни нарушения, с корупционни практики, с купуване на гласове. Това показва, че управляващата коалиция трябва, ако наистина се стреми да прекъсне този модел на упражняване на избирателното право на гражданите, да направи сериозни промени в Изборния закон. В Закона за финансиране на политическите партии е ключът за решаването на тези проблеми. Тогава, когато имаме ясно финансиране на политическите партии, то може да бъде направено ясно за всеки български гражданин чрез интернет, за всяка една транзакция, която е станала към определена политическа сила, към определена политическа партия, само тогава могат да се прекъснат тези практики.
Искам да обърна внимание също така, че господин президентът на Република България, който беше конструктор на едни такива предварителни трайни уговорки, сега протестира срещу системата на провеждане на избори. Ако искаме наистина и ако иска господин президентът да помогне в тази насока, то трябва да се направи всичко необходимо, за да може да се промени Законът за политическите партии, защото липсата на яснота във финансирането води съответно до тези уродливи прояви.
Прави впечатление впрочем това, че в Сандански въпреки че Българската социалистическа партия има само един представител в общинския съвет, на практика нейното влияние няма да бъде по-малко, отколкото преди. Това са други организации, други политически партии, които под друго име ще проведат и ще продължават да провеждат политиката на Българската социалистическа партия. Това е един процес, който ние, разбира се, ще проследим и по-нататък.
Последното, което искам да кажа, е, че е прав напълно господин Костов като казва, че с глоба от 2000 лв. не може да се прекрати най-явната, най-демонстративната корупционна практика в България. Това е за купуване на гласове да има само 1000 или 2000 лв. глоба. Това явно е поощрение на тази практика. Затова ние настояваме тази глоба, тези санкции тогава, когато има намерени такива практики от съда, да бъде най-строго наказване.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой го реши това?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нека преминалите избори да бъдат за урок на политическата класа за това, защото гражданите, ако проследите техните мнения, смятат, че тази практическа система и този начин на поведение на изборите са удобни на народните представители, които са сега в парламента.
От името на Българска нова демокрация аз заявявам, че ако тази практика е удобна за някои народни представители, то за нашата парламентарна група това е неудобна, неприемлива практика! Ние възразяваме срещу нея и искаме промяна на Закона за финансиране на политическите партии, което, разбира се, може да стане само със съответното виждане, съгласие на управляващото мнозинство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи. Практически почти всички парламентарни групи взеха думата.
Колеги, преди да преминем към първа точка, за която ще е нужно всички народни представители, които са в сградата на Народното събрание, да бъдат в залата, за да гласуваме решението по т. 1, позволете да кажа няколко думи по темата, която беше разисквана в изказванията на представителите на парламентарните групи.
Обръщам се към вас, колеги, с молба да преценим следното. Това Народно събрание – Четиридесетото, има един много сериозен шанс. Пред нас е предизвикателството да осъществим промените и в изборното законодателство, и в Закона за политическите партии, които да започнат да възвръщат доверието и желанието на гражданите да гласуват. Това е наша обща отговорност.
Това не е отговорност само на мнозинството. Това, разбира се, не може да бъде отговорност единствено на опозицията. Вярвам, че след три години в този парламент всички ние добре разбираме, че оценката за нашата работа като Народно събрание ще бъде обща. Няма да има такава диференциация на базата на една или друга позиция, че в минали периоди една или друга парламентарна група е вземала едни становища, други становища и т.н.
Този шанс, който ние имаме, е и огромна отговорност. Защото, ако не го оползотворим, ако не отговорим на тези очаквания в обществото, ние всички ще имаме една много тежка политическа отговорност пред нашето общество и пред нашите граждани.
Що се отнася до примера със Сандански, предлагам ви да преценим и следното. Действително онова, което стана, е възможно най-тежко политическо престъпление спрямо основен акт, какъвто е гласуването, но – забележете - в резултат на действията именно на полицията, на органите на държавна власт беше разкрита схемата за масова покупка на гласове, довела до това така наречено мнозинство, което се формира в общинския съвет.
Не считате ли, че за тази реална стъпка има своят дял и петъчното заседание на нашия парламент, където от трибуната на Народното събрание министър-председателят зае една много категорична позиция, че ще бъдат приложени всички средства и норми на законодателството, за да се направи всичко възможно за пресичане на очакваното купуване на гласове.
И нека всеки от нас да се замисли спомняте ли си друг случай през последните двадесет години, когато е постигнат такъв резултат, когато е разкрита такава схема, когато с действията на прокуратурата тя е била и документирана? Наше остро възражение предизвика самата стъпка на прокуратурата, тази съвършено несъстоятелна санкция. Но, забележете, във вчерашния ден заместник главният прокурор публично зае една много ясна и недвусмислена позиция – че изборен резултат, постигнат по такъв начин, при документирано престъпление не може да бъде оставен така, че очевидно такова опорочаване на изборите предполага тяхното провеждане отново.
Според мен пред нас като парламент сега действително стои предизвикателството не да продължим с декларации, не да продължим, от една страна, с възмущение, което е основателно, от друга страна, със заявления, че ще се правят промени в законите, а на практика от следващия ден да се пристъпи към подготовката на тези промени.
Тук беше отправено предупреждение за Казанлък – съвършено основателно, публична тайна. Нека да се постараем онова, което беше постигнато в Сандански, да бъде затвърдено и продължено в Казанлък. Защото, ако обществото не види, че ние на практика правим промените, и то правим ги там, където те са най-наложителни, няма да повярват нито на опозиционните декларации, нито на заявленията на мнозинството. Благодаря ви за това, че ме изслушахте.
Виждам, че господин Щерев желае думата. По какъв въпрос, господин Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя един коментар по процедурата на водене на заседанието на Народното събрание.
Господин Пирински, като председател на Народното събрание, Вие имате правото, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да направите свое изказване, мнение и т.н., след като предадете воденето на заседанието, а не от мястото на председател на Народното събрание да произнасяте своята реч. По този начин лишавате народните представители от възможността (реплика на народния представител Мая Манолова) да се направят реплики.
Въобще такава процедура в правилника на Народното събрание за водене по този начин на заседанието, по който току-що Вие постъпихте, няма.
Затова Ви моля в бъдеще в своята практика да не ползвате този маниер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, господин Щерев, основанието за Вашето възражение. Както знаете, аз на практика почти никога не вземам думата по един или друг въпрос. Пак повтарям, позволих си да го направя сега, след като го направих в петък по време на парламентарния контрол, защото считам, че по такива въпроси, които са от общ интерес на цялото Народно събрание и които са от първостепенен политически интерес, има отговорност и председателят на Народното събрание да се постарае да формира обща воля, а не да взема страна. Именно от тази гледна точка си позволих да изкажа пред вас тези няколко съображения.
Чувствам, че повечето народни представители считат това за приемливо. Благодаря ви за това разбиране. Мога да ви уверя при всички случаи, че по никой начин няма да злоупотребя с една такава практика.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Тази точка предполага гласуване, уважаеми народни представители.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, нужно е да приемем това решение, с което да се даде възможност на новоизбрания съдия от нас в Конституционния съд да встъпи в своите правомощия.
Има депозиран текст на служебен проект за решение, който гласи:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Георги Петров Петканов, народен представител в 22. Многомандатен избирателен район, Смолянски.”
Едва ли има нужда от изказвания по този проект, не виждам желание за такива.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Процедурата може да протече в Конституционния съд.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма, уважаеми колеги, а именно:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2007 г. – продължение.
В петък дискусията по доклада не можа да приключи, поради липса на време. Имаше най-малкото две или три заявени изказвания, първото от които на госпожа Мая Манолова. Струва ми се, че и от Демократи за силна България имаше желание за изказване, моля да проверите дали колегите потвърждават желанието си. Струва ми се, че господин Атанасов беше дал знак, не зная дали има и други желаещи.
Заповядайте, госпожо Манолова – имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, дебатът в парламента по доклада на Висшия съдебен съвет за дейността на административните съдилища и прилагането на закона придоби особена драматичност и според мен в резултат и на медийното му отразяване, и на допълнителните коментари, направени пред медиите и пред различни форуми, придоби една съвсем нежелана посока - на път е, според мен, без всякакви основания да отвори една нова пропаст между законодателната и съдебната власт и да доведе до конфронтиране без затова да има някаква реална почва или основа. Според мен има тенденция за излишно драматизиране на това, което се случи в парламента по време на обсъждането на този доклад.
Бих използвала тази парламентарна трибуна, за да се обърна и към председателя на Върховния административен съд и към другите магистрати – нека да не се държим като обидени деца и да създаваме проблеми там, където няма почва за тях.
Дебатът в пленарната зала беше предшестван от един дебат в Комисията по правни въпроси – абсолютно задълбочен и всестранен. Там за пореден път беше дадена една висока оценка на господин Константин Пенчев като председател на Върховния административен съд, за неговите качества на администратор, организатор, за резултатите, които показва като институция Върховният административен съд и административните съдилища, които знаете, стартираха преди повече от една година своята дейност.
Председателят на съда получи адмирации по конкретни показатели, които бяха посочени в доклада и които никой от нас не би си позволил да оспори, а обратното – става дума за бързината, с която се разглеждат административните дела. Конкретните факти сочат, че само 4% от делата, които се разглеждат от Върховния административен съд, се решават в срок по-голям от предвидения тримесечен срок, което показва една изключително добра организация на работа в този съд, една експедитивност при насрочването на съдебните дела и една добра практика делата да се решават в едно съдебно заседание, а съдебните актове да се пишат в срок.
По същия начин беше направен анализ на тълкувателната дейност, затова че през миналата година са разгледани 21 дела по важни въпроси, които са били поставени. В резултат на това е уеднаквена практиката по различни закони и съдебни текстове.
Бяха казани добри думи за дейността на съда по жалбите, подадени срещу подзаконови нормативни актове, по натовареността на съдиите във Върховния административен съд. Искам да припомня, че това един съд с изключително висока натовареност, независимо от сложността на правните казуси, че става дума за решаване по 200 дела на един магистрат.
По този начин още веднъж искам да кажа, че никой в тази зала не се опитва да омаловажи дейността на административните съдии – това, че те прилагат един висококвалифициран труд в голяма част от случаите, почти във всички случаи, от изключително принципни, морални позиции, като по този начин оправдават доверието, което би следвало да имат българските граждани в съдебната система.
Казвайки всички тези добри думи и към председателя на Административния съд, и на съдиите, които работят във Върховния административен съд, а и в административните съдилища, няма как да не кажем и да не си дадем сметка, че все пак съдебната власт не е идеална. Там нещата не стоят единствени в държавата по един прекрасен начин, който да не позволява предявяването на никакви претенции и чуването на каквато и да било критика. Истина е, че има случаи на противоречива практика, меко казано, на странни съдебни решения от състави, които в други случаи по същите или по подобни казуси са се произнасяли по друг начин.
Така че няма нищо драматично, според мен, в това, че в тази зала бяха изнесени може би не по най-прецизния начин примери за такива казуси. Разбира се, пленарната зала не е място за анализ на съдебни дела, не е място за решаване на съдебни казуси. Но това, което беше споделено в пленарната зала, предвид факта, че все пак касае дела с висок обществен интерес, каквито са изборните дела, не трябва да се драматизира. Така че си позволя да кажа още веднъж, че нито народните представители, нито тримата големи в съдебната власт, нито висшите магистрати, нито изобщо магистратите трябва да се държат като обидени деца и да бъдат абсолютно невъзприемчиви към каквато и да било критика. Не е, разбира се, смисълът Народното събрание да прави анализ на съдебните актове. Но няма как тук да не стане дума за това, че има случаи, в които противоречивата съдебна практика, нейното несвоевременно уеднаквяване, особено по дела с висок обществен интерес, създава проблеми.
В този контекст бих си позволила да кажа, че е необходим един сериозен анализ по принцип на съдебното произнасяне по изборни дела. Например, според мен е неоправдано и правно недопустимо постановяването на толкова голям брой определения пред административните съдилища, с които се спря изпълнението на резултатите от изборите в много български общини - определения, които след това бяха отменяни от Върховния административен съд, но по този начин се постави на изпитание и изобщо под въпрос стабилността на функционирането на местното самоуправление – нещо, което трябва да бъде уеднаквено.
Друго нещо, което буди съществена тревога и върху което би следвало да се концентрират магистратите е изключително големият брой случаи на неизпълнение на съдебни решения, особено от длъжностни лица, от кметове, от представители на местната власт, от представители на държавната администрация. Това е един проблем, който би следвало да стои на вниманието на съдилищата през следващата година.
Аз лично приветствам предложенията, направени от председателя на Върховния административен съд за промени в законодателството в няколко посоки, най-вече в посока оптимизиране на административното правораздаване, така че да се създаде една по-оптимална натовареност на административните съдилища и на Върховния административен съд. Предполагам, че народните представители ще чуят неговите конкретни предложения за промяна в Закона за обществените поръчки, в Закона за концесиите и смяна на подсъдността от Комисията за защита на конкуренцията в административните съдилища, където им е мястото.
Завършвайки това свое изказване, искам още веднъж да кажа, че би следвало възможностите на тази нова процедура, а именно изслушване на докладите на тримата големи в съдебната власт, да бъде използвана максимално и от народните представители, и от магистратите, за да постигнем в крайна сметка това, което ние като народни представители и съдебните магистрати искаха, а именно повече публичност и повече възможност на хората да знаят какво се случва в съдебната власт. По този начин те ще уважават повече тези, които правораздават и ще се върне или поне ще се направят крачки към връщане на доверието в хората към правосъдната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Времето на Парламентарната група на Коалиция за България е изчерпано.
Няма време за реплика – съжалявам, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Репликите са във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, репликите са във времето. Дупликите – не.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вашата позиция е различна от...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие, господин Божинов, вече се изказахте по тази точка в предходната дискусия, така че съжалявам - всеки вариант на правилника изключва тази възможност. (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Медиите са на разположение на всяко отговорно изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Нашата група има ли време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Национално движение Симеон Втори има 11 минути, Движението за права и свободи – 26 минути, Българска народна демокрация – 19 минути, Обединени демократични сили – 21 минути, Демократи за силна България – 16 минути, Български народен съюз – 21 минути, “Атака” – 4 минути, независимите народни представители – 8 минути.
Господин Атанасов изрази желание за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди Вас, господин Атанасов, господин Божинов има думата за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, защо при толкова важен дебат и стигнал до неизясняване на позициите парламентарните групи да не се възползват от възможността от удължаване на времето за дебат, което е във Вашите правомощия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С продължението, господин Божинов, е изчерпано времето. Да, за жалост – 40-те минути. На миналото заседание бяха изчерпани 34 минути, госпожо Манолова, останаха 6 минути. Вие, госпожо Манолова, говорихте осем минути и половина.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нашите 34 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Четиридесет и две и половина минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли да ни дадат разпечатка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбира се, че може.
Господин Божинов, Вие и господин Гъндев правихте пространни изказвания. Имаше и други изказали се. Вашето, първото, изказване е било 10-минутно изказване.
Господин Янев, заповядайте за реплика към госпожа Манолова.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Манолова, само едно принципно различие. Съгласен съм с по-голямата част от Вашите констатации, но не бих желал да приема да допуснем по какъвто и да е повод коментирането на конкретни казуси по повод на разискването на годишните доклади на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и на Главната прокуратура в рамките на нашата зала. Допускането на коментари по отделни казуси и заявяването на категорично несъгласие от трибуната на народни представители с решенията на отделни съдилища според мен е контрапродуктивно и не утвърждава по никакъв начин на първо място разделението на властите; а на второ място ние не даваме по никакъв начин добър сигнал на българските граждани за отношение към съдебната система.
Способът тук да се четат тези доклади беше действително, за да се направи по-голяма публичност по отношение общите формати на функционирането на съдилищата и проблемите, които възникват там. В никакъв случай обаче това не трябва да се свежда, колега Божинов, съжалявам, че не репликирах тогава, когато Вие взехте думата, но считайте това и персонално към Вас, ако превърнем всеки един такъв дебат като коментар по конкретен казус, безкрайно много ще изместим целта на това, което сме направили. И другото, което е – даваме изключително лош сигнал за отношението на законодателната власт към функционирането като цяло на отделните съдилища и отношението към правораздавателната власт.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не е възможно.
ЯНИ ЯНЕВ: Възможно е да се прави това нещо с принципните позиции по отношение на качеството на правораздаването, съобразено с онези неща и параметри, които сме заложили като изисквания към докладите на съдилищата, но не извън това. Защото, допуснем ли такова нещо да се случи по повод на тези доклади, ще видите колко често от тази трибуна ще изразяваме мнения по отделни съдебни казуси. (Реплики на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Манолова? Няма.
Вашата дуплика, госпожо Манолова?
Заповядайте, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Янев! Аз всъщност възразих срещу това дебатът в пленарната зала да се концентрира единствено и само върху изложените от колегите казуси. Признавам, че нямах възможност да проследя дебата в тази му част. Но от случващото се в Комисията по правни въпроси на две заседания, на които Вие също участвахте, беше направен подробен и задълбочен анализ на дейността на Върховния административен съд и на съдилищата. Беше дадена възможност на господин Пенчев да представи допълнителни справки по важни въпроси, които повдигна Комисията по правни въпроси. Той направи това. Беше похвален, че за втора поредна година, когато се гледа неговият доклад, се отчита, че е създадена добра организация на работата във Върховния административен съд, която се изразява в срочност на постановяване на актовете, в тълкувателни решения и пр.
Именно поради това съм против целият дебат по повод на този доклад да се концентрира и да се свежда само до това, че беше изваден само един конкретен съдебен казус.
Съгласна съм с Вас, че не му е мястото тук да решаваме казуси, защото най-малкото не могат да бъдат чути двете страни и да се изгради справедлива представа какво се е случило. Безспорно мястото на тези казуси по свършени дела е в съдебния инспекторат, който следва да провери как се прилага съдебната практика, в срок ли се прилага, как са защитени страните и пр.
Но съм против от това да се правят обобщения, да се забравя дебатът в Правната комисия, да се пренебрегват другите направени изказвания, включително от Парламентарната група на Коалиция за България, които включително и Вие ще направите, и дебатът да се сведе само до това.
Освен това съм категорично против медийните интерпретации, които вървят, и най-вече опитът нашата позиция да бъде уеднаквена с позицията на партия „Атака”. Напротив, ние от Коалиция за България приветстваме това, че магистратите също заявяват граждански позиции. Лично аз поздравих господин Пенчев за неговата гражданска смелост и доблест да изкаже своята позиция по повод на митинга пред Съдебната палата, който беше сформиран от партия „Атака” в момент, когато се гледаше съдебно дело. Съгласете се, че не може да се прави аналогия между двете позиции. Съгласете се, че по никакъв начин в групата на Левицата не е искана оставка на председателя на Върховния административен съд. Напротив, ние изразихме нашето уважение към неговата дейност.
Но нека не прекаляваме. Нека магистратите не реагират като ощипани, когато става дума за конкретни закуси, по които може би техните актове може би не са били най-удачните. Нека не се държим като обидени деца и да създаваме пропаст, да започваме война там, където в момента няма никакви предпоставки това да се случи – на базата на изнасяне на един съдебен казус. Нека не правим драма от това. Защото не това беше смисълът на дебата, който вървя и в Комисията по правни въпроси, и в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Вземам думата по конкретна тема, касаеща дейността на Върховния административен съд.
Преди това обаче искам да кажа няколко думи по отношение различните мнения, които бяха изразени в пленарната зала, защото става въпрос за нещо много важно, а именно – обсъждане дейността на едно от основните звена в съдебната система.
Ние от Демократи за силна България по принцип бяхме против изслушването на тримата големи в съдебната система, именно за да не се стигне до такива ситуации, в които индиректно да се упражнява политически натиск върху съдебната система.
В същия момент не можем да не си дадем сметка, че Народното събрание е върховният орган на държавна власт в страната. Всички народни представители са избрани пряко от народа и изразяват тук неговата воля. Така че различните позиции, които бяха изразени тук, не могат да не бъдат чути и да бъдат подминати.
Днес си позволявам да кажа от парламентарната трибуна: аз уважавам съдебната власт. Бивш магистрат съм и винаги съм бил за това съдебната власт да бъде независима. Но различните институции и власти трябва да взаимодействат помежду си.
Искам да кажа с цялото си уважение към господин Пенчев, че неговата обида и неприсъствие днес в пленарната зала донякъде е неправилно – меко казано. Той трябваше да е тук, за да чуе всички мнения.
Не бива да се обижда от изказани съображения. Той може да ги опровергае, има правото да вземе думата за това. Може да защитава институцията, а не да се обиди и да не присъства днес тук. Защото и ние ще се обидим и утре няма да дойдем в залата.
Защо казвам това? Защото това, което ще споделя сега, беше добре господин Пенчев да го чуе и да го чуят всички колеги. Пак казвам, може някои от техните изказвания да са емоционални, неправилни, но той от уважение трябва да ги чуе и да е тук, в залата и да си защити институцията.
По конкретния проблем. Сигурен съм, че тази информация ще стане достояние включително и на господин Пенчев. Искам да посоча, че има много сериозни дефекти в дейността на Върховния административен съд, що се отнася до разглеждането на така наречените секретни дела. Има едно отделение с председател, чието име мисля че беше цитирано от един от изказалите се преди мен колеги, няма да го споменавам, дейността на това отделение и определи факти, които стават публично достояние, будят не недоумение, а будят много голямо притеснение.
От една страна, има много случаи, в които определени административни дела се засекретяват без основание. Ще ви посоча такива. При обжалването на министерски заповеди за уволнение, примерно на служители в МВР, само заради един гриф върху заповедта за назначение или уволнение, която се обжалва, се засекретява цялото дело.
Тази практика трябва да се промени. И в това отношение съдът има възможност да промени тази практика. Защото би могло да се изиска определени документи да бъдат разсекретени и делата да се гледат публично. Това е единият ракурс.
Аз имам притеснение по отношение опазването на класифицираната информация. Преди няколко години беше гледано едно секретно административно дело с най-високия гриф за секретност преди промяната “Строго секретно от особена важност”. И, забележете, след като имаше произнасяне на два състава на Върховния административен съд, съответно тричленен и петчленен, цялото дело, не решението, цялото дело беше публикувано в няколко чужди сайта, дори не български, а в няколко чужди сайта на бившите съветски републики. В това дело имаше представени документи с много информация, касаещи поведението на чужди специални служби на територията на страната, опити за вербовка на български граждани. Ставаше въпрос за конкретни случаи на шпионаж. Бяха посочени конкретни факти с имена на лица. И всичко това изтече в чуждата преса.
Добре, такива неща, не дай Боже, може да се случат. Нито една институция в България не реагира на този факт, включително и Върховният административен съд. Никой не си зададе въпроса как се случи това. А отговорът е много прост – това се случи поради корупция.
Именно поради тази причина аз исках да взема думата и да напомня на господин Пенчев, че той като председател на тази институция има много сериозни отговорности в тази област за опазване на класифицираната информация, която се съдържа в определени дела, които са гледани от тази институция. Това е недопустимо да се случва. Би следвало да бъдат взети много сериозни мерки в това отношение, защото в крайна сметка има определена информация в страната, която би следвало да се пази много строго за дълги периоди от време. Защото нейното публикуване може да създаде опасност за българската национална сигурност, може да създаде опасност за живота и здравето на конкретни хора. И не може така фриволно да се действа с такъв тип информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има още желаещи да участват в дискусията.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с точка втора от седмичната ни програма – Доклад за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г.
В полупразната зала все пак да съобщя, че Коалиция за България е изчерпала своето време, използвани са 43 минути, НДСВ разполага с 10 минути, от ДПС не са взели отношение досега – няма изказвания от тяхната парламентарна група, БНД има 19 минути, ОДС разполагат с 21 минути, ДСБ разполагат с 9 минути, от БНС не са взели отношение, следователно разполагат с 21 минути, „Атака” разполага с 4 минути и независимите народни представители – с 8 минути. Пред мен е списъкът на заявилите се. Той е само един - господин Яне Янев.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, прочетох Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г. Той почти по нищо не се отличава от предишни доклади по отношение на конкретна фактология. Всичко, което има, са констатации и статистика, от която народното представителство не може да си направи почти никакви изводи.
Нещо повече, по отношение срочността на разглеждане на делата, натовареността на съдиите във ВАС и кадровата обезпеченост са написани неща, които изобщо не могат да се вместят в подобен отчет. Докладът излишно е надут с цели глави, като международна дейност, качество на съдебните актове, изводи и т.н., а таблиците, които са дадени по отношение на приключените през 2007 г. дела във ВАС до три месеца, просто са много ярко доказателство, че има съмнения по отношение на тайното определяне на съставите на случаен принцип.
Тъй като стана обществена полемика през последните дни, аз искам остро да възразя срещу всякакви опити на председателя на Върховния административен съд да бламира конституционни текстове. В българската Конституция ясно и категорично е казано, че председателят трябва да прави отчет пред българския парламент и той не може да призовава главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд да не се явяват в парламента! Това е опит за саботаж на държавните институции! Това е опит за предизвикване на институционална криза!
Аз не мога да разбера как по партийному в тази тирада се включи и госпожа Мингова, която не говори като магистрат, а говори като активист на НДСВ в защита на бивш активист на НДСВ и председател на контролната комисия на тази партия. Едва ли не се опитва да внушава тези, които нямат нищо общо с реалността.
От всичко, което е ясно като дейност, най-вече на председателя на Върховния административен съд, се вижда, че той работи под политически натиск, работи под политически диктат. Аз ще дам няколко конкретни примера в това отношение.
За пръв път в пленарната зала и в публичното пространство показвам една призовка, която е от 10.11.2004 г., за насрочване на дело относно обжалване заповедта на столичния кмет – тогава Софиянски, за двореца „Врана” (показва). Призовката е на Цветан Стоянов Хаджибонев. След като делото е вече насрочено за 24.01.2005 г., двадесет дни преди това на практика изключително мистериозно под диктата на Пенчев излиза определение за недопустимост на това дело. Ако това не е пристрастно поведение на председателя на Върховния административен съд - да брани неговия покровител Симеон Сакскобургготски, аз не знам какво е! Неслучайно тук искам да се отбележи, че специалната парламентарна анкетна комисия за така наречените царски имоти писа, че не е имало дела. Ето го доказателството (показва)! На всеки, който иска, мога да го копирам и да го има за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да видя определението, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Ще Ви дам и двете определения, господин Корнезов. Разчитам, че Вие, за разлика от господин Пенчев, сте добър и безпристрастен юрист и ще осъдите практиката да се правят публични призиви от страна на магистрати и други магистрати да бъдат въвличани в политизиране на съдебната система. Ние неведнъж сме казвали, че Висшият съдебен съвет не трябва да има политическа квота, избирана от парламента. Трябва само и единствено магистратите да се произнасят за всичко, което става в съда.
Има и един друг, изключително тревожен аспект по отношение дейността на Върховния административен съд – той е свързан с местните избори. Типичен пример в това отношение е община Роман, където пристрастно, поръчково бяха касирани изборите в полза на определени кандидати. Беше написано решение, което е пример за това как съдебната система може да служи за политически инструментариум.
В крайна сметка по всички дела, които бяха образувани по отношение на касирането на кметове на кметства, на общински кметове или общински съветници, имаше селективност, имаше предварително оглеждане и лобиране. Нещо повече, много от административните съдилища в различните области си свършиха работата перфектно, след което голямата брадва, пак по политическа диктовка, дойде във Върховния административен съд.
В мой избирателен район – Благоевград, всички кметове говорят, че ако искат да им се свърши една или друга работа, свързана с административния съд, трябва да се обърнат към колежката Дикова. Аз не мога да разбера как могат подобни твърдения да се пускат, да се твърди в обществото, че един депутат може да повлияе на председателя на Върховния административен съд. Председателят на Върховния административен съд би било редно да е напълно деполитизиран, а не с телефонни обаждания да служи на партията, която го е излъчила. (Реплики от народните представители Ахмед Юсеин и Олимпи Кътев.)
Всички тези неща, разбира се, се наблюдават от Европейската комисия. Аз съм убеден, че много дълго време няма да продължи така по отношение на тези своеволия, които се прилагат от Върховния административен съд.
Българските граждани, които са данъкоплатци и които осигуряват бюджета и на без това раздутия административен щат на административните съдилища в България, искат да знаят дали правоприлагането е законно, дали съдиите са справедливи и безпристрастни или са функция на определени политически сили. Това, което ви показах, еднозначно показва, че председателят на Върховния административен съд е политическа фигура и затова лично аз смятам, че колкото по-бързо Пенчев набере сили и кураж да си подаде оставка, толкова по-бързо в обществото ще стане ясно, че все пак в съдебната система е настъпил един нов процес – процес, който да гарантира нейната стабилност, нейната независимост. В противен случай това явление ще се пренесе и в други съдебни институции. В крайна сметка ще се стигне до една ситуация, която е характерна за страни, които са много далече от Европейския съюз.
Последното, което искам да подчертая, е, че в България всички са длъжни да се явяват пред българския парламент и ще задам специално питане на министъра на правосъдието като председателстващ Висшия съдебен съвет – как ще отговори на твърдението и на призива на господин Пенчев за бойкот на парламентаризма, за бойкот на най-висшата институция в държавата? Той с тези свои действия показа, че не признава това, че България е парламентарна република. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по т. 2 от седмичната ни програма? Няма желаещи.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата – има ли желаещи да вземат отношение по разискваната тема? Няма желаещи.
Обявявам дискусията, която се води вече трети ден по доклада на Върховния административен съд, за приключена. Решението ще бъде гласувано утре в 9,00 ч.

Преминаваме към следващата точка, а именно:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Борислав Китов и група народни представители.
Господин Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин председател, позволете ми, преди да започна, да направя една процедура – в залата моля да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването господин Емил Райнов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Заместник-министър Райнов да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно проект на Декларация за ограничаване и
контрол на онкологичните заболявания в Република България
№ 854-03-4, внесен от Борислав Китов и
група народни представители на 28 май 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект на Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България № 854-03-4, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 28 май т.г.
Проектът бе представен от народния представител д-р Ива Станкова, която запозна членовете на комисията с текста на декларацията и подчерта факта, че онкологичните заболявания представляват втората главна причина за смъртност в България и Европа.
Доцент Китов поясни, че горецитираната декларация е изготвена и внесена в резултат на проведената по инициатива на група „Парламентарен консенсус за борба със социалнозначими заболявания” в Четиридесетото Народно събрание и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели на 9 май 2008 г., кръгла маса на тема „Борба с рака – приоритет за България”.
Доцент Китов допълни, че текстът на приетия от участниците Меморандум за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България в заключителната част на кръглата маса е използван като основа при изготвянето на настоящата декларация.
В хода на проведената дискусия д-р Руденко Йорданов направи предложение за редакционна поправка с цел прецизност на терминологията в текста на декларацията – в началото на първите две точки след думите „като отбелязваме, че”, думата „ракът” да бъде заменена с думите „онкологичните заболявания”. Членовете на комисията единодушно подкрепиха направеното от д-р Йорданов предложение.
Въз основа на проведеното обсъждане и направената редакционна поправка, след гласуване при следните резултати: „за” – 15, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект на Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България № 854-03-4, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 28 май 2008 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Уважаеми народни представители, този проект за декларация е внесен, както и д-р Китов каза, от „Парламентарен консенсус за борба със социалнозначимите заболявания”. Едно такова образувание няма законодателна инициатива, но под проекта за декларация са се подписали около 20 народни представители. Считаме, че този проект за декларация е с вносител: „група народни представители”. Сдружението няма право на законодателна инициатива, включително и за декларация.
Някой от вносителите има право да представи декларацията. Кой желае да направи това?
Заповядайте, д-р Джафер. Вие сте се подписали като съпредседател, но тук сте само народен представител.
Имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам честта да представя една декларация, който наистина е по-различна от всички декларации, които са представяни в тази зала.
Групата „Парламентарен консенсус за борба със социалнозначимите заболявания” включва 18 народни представители от абсолютно всички парламентарни групи. Това наистина е прецедент.
Това, което ни обедини обаче като вносители на тази декларация, е проблемът с ранната диагностика, със скрининга, с профилактиката и с лечението на онкологичните заболявания в Република България. Впрочем Европейският парламент прие резолюция и го направи само преди два месеца – на 10 април т.г., във връзка с това, че словенското председателство постави като приоритет борбата с раковите заболявания. За съжаление България отчита тенденции, които са обратни на тенденциите в европейските страни. България отчита повишаване на заболеваемостта и на смъртността и то ранна смъртност в областта на онкологичните заболявания.
Ето защо, „като подчертаваме:
- ангажираността на словенското председателство на Европейския съюз, което определени борбата с рака като приоритет за 2008 г.;
- значението на приетата от Европейския парламент Резолюция за борба срещу рака в разширения Европейския съюз, в която се призовава страните членки да приемат конкретни и ефективни мерки за профилактика, скрининг, ранна диагностика, адекватно лечение на онкологични заболявания;
- предстоящото приемане на съобщение относно рака от Европейската комисия.

Като отбелязваме, че:
- онкологичните заболявания са сериозен медикосоциален проблем за България и Европейския съюз;
- онкологичните заболявания представляват втората главна причина за смъртност в България и Европа;
- според данни на Световната здравна организация поне една трета от всички случаи на рак са предотвратими, а друга една трета от раковите заболявания биха могли да бъдат излекувани, ако бъдат навременно открити и бъде проведено адекватно лечение;
- България е на едно от водещите места в Европейския съюз по онкологични заболявания, като разпространениeто на тези заболявания придобива застрашителни размери - 250 000 души регистрирани, около 30 000 новооткрити случая годишно, 17 000 смъртни случая ежегодно;
- в сравнение с много от страните членки на Европейския съюз в нашата страна се наблюдава висока и нарастваща смъртност и същевременно ниска преживяемост сред онкологично болните;
- опитът на водещите страни показва, че онкологичните заболявания могат да бъдат ограничени и контролирани чрез ефективни скринингови програми, организирана профилактика, ранна диагностика, навременно и съвременно лечение и адекватни палиативни грижи;
- наличието на ефективна Национална скринингова програма за трите типа рак, които могат да се предотвратят (гърда, маточна шийка, колоректален) значително ще намали неблагоприятните показатели по отношение на онкологичните заболявания в България и чувствително ще намали разходите за лечение.
Убедено заявяваме, че:
- приветстваме и подкрепяме предприетите действия на Европейския парламент и Комисията за борба с рака;
- ще съдействаме на всички органи на държавната власт и неправителствените организации за провеждане на активна широко обществена информационна кампания относно профилактиката и скрининга на онкологичните заболявания;
- ще съдействаме чрез законодателни инициативи за създаване на условия за ефективна борба с раковите заболявания и възможности за прилагане на европейските стандарти за лечение и грижа за пациентите;
- ограничаването на онкологичните заболявания в България и конкретно изготвянето на Национална скринингова програма и Национален антираков план в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и Европейския парламент трябва да бъдат приоритет на отговорните институции в Република България;
- необходимо е да продължи подпомагането на Българския национален раков регистър, който да бъде основата за поставяне на реални цели, за постигане и измерване на прогреса в работата за ограничаване на онкологичните заболявания в страната;
- наложително е изграждането на всеобхватна национална информационна система на пациентите с онкологични заболявания в България;
- наложително е създаването на междуинституционална работна група към Министерството на здравеопазването от представители на всички заинтересовани страни, която да изготви Национална скринингова програма за онкологични заболявания и Национален антираков план, които да бъдат внесени за обсъждане и приемане от Народното събрание;
- след приемането на програмата и антираковия план отговорните институции е наложително да предприемат необходимите действия за осигуряване на адекватно финансиране за ефективно изпълнение на целите, заложени в тези документи;
- наложително е и създаването на ефективни механизми за мониторинг по изпълнението на целите, заложени в гореспоменатите документи.
Позволих си да представя на вашето внимание текста на декларацията. Този текст е основан на един меморандум, който беше приет от кръгла маса с участие на всички институции: на неправителствени организации, на представители на Групата „Парламентарен консенсус”, на евродепутати, на участници от други европейски страни.
Народните представители Борислав Китов, Нигяр Сахлим, Атанас Щерев, Тодор Кумчев, Хасан Адемов, Маргарита Кънева, Ива Станкова, Иван Колчаков, Мирослав Мурджов, Лъчезар Иванов, Антония Първанова, Борислав Великов, Руденко Йорданов, Васил Паница, Ваньо Шарков, Евгения Живкова, Снежана Гроздилова и Ваню Хърков.
Изчетох имената, не за да отнемам от ценното парламентарно време, а за да ви убедя, уважаеми колеги, че действително това е кауза, около която се обединяват всички парламентарни групи, защото борбата с онкологичните заболявания не може да бъде лична кауза на хората, които боледуват от тези заболявания. Защото хора като Теодора Захариева, хора като Евгения Адърска, като госпожа Хаджийска, които присъстват, разбира се, и други представители на пациентските организации, на неправителствения сектор, не могат да бъдат оставени сами в тази борба.
От тази трибуна нееднократно вие, уважаеми колеги, сте защитавали тезата, че трябва държавата да се намеси ефективно в организацията, особено на скрининга и ранната диагноза на тези заболявания. Тук ние ви предлагаме един документ, с който да декларираме не само нашата съпричастност, но и нашата готовност за контрол над Министерството на здравеопазването за изработването на Национална скринингова програма и План за действие, както и за подпомагане на Националния раков регистър и Единната информационна система, която да дава ясна информация колко са болните, които страдат от онкологични заболявания, какво е тяхното движение в системата ни по отношение на отделните части на здравното обслужване, какви медикаменти, кога и как ги получават. И ние сме длъжни да обединим нашите усилия. Това е опитът, който правим с тази декларация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Джафер. (Ръкопляскания.)
Няколко народни представители направиха жест, че искат да вземат отношение по декларацията.
Първо давам думата на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представители на пациентските организации! Днес нашето заседание разглежда една изключителна, съществена и актуална за обществото ни тема – борбата с една от най-важните от така наречените социално значими болести в страната: тази на рака.
В европейските държави всяка година заболяват 3 млн. и 200 хил. души, у нас – над 30 хил. В Европа умират ежегодно 1 млн. и 700 хил. души, у нас – 17 хил. Това са данни, които говорят за значимостта на това заболяване, но фактите показват, че заболяванията растат ежегодно.
Първата програма на Европейската общност в областта на здравеопазването беше тази с борбата срещу рака, създадена с резолюция на Съвета и представителите на правителствата от 7 юли 1986 г. През 1988 г., 1996 г. от същия форум, както и от Европейския парламент, бяха приети три последователни решения за план за действие срещу рака като последният е от 26 февруари 2001 г.
Уважаеми колеги, днес нашата декларация потвърждава становището на Световната здравна организация, а именно, че националните програми за профилактика и контрол на рака са главно средство за борба със заболяването. Медицинската статистика в нашата страна потвърждава фактите, че профилактиката е от изключително значение в борбата с рака. Рак на белите дробове, рак на гърдата, на шийката на матката, на стомаха – това са локализации на болестта, които, всички знаем, могат да се открият, ако са налице ефективни скринингови програми, ранна диагноза, адекватно лечение и добри палиативни грижи.
Декларацията има смисъл и резултат, ако всички институции, ангажирани малко или повече с общественото и лично здраве, работят комплексно. Декларацията ще има резултат при по-добро финансиране на мероприятията, като се започне от профилактиката и се стигне до възстановяването на болния.
Вземайки предвид значимостта на този документ за здравето на нашето население, ви призовавам, уважаеми колеги, да го подкрепите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ползвам последните думи на д-р Джафер. Тя каза, че с тази декларация правим опит да поставим началото на решаване на един проблем. Силно се надявам този опит да се окаже успешен и да излезем извън рамките на думите, тъй като не думите дават живот, а действията.
Тук бяха изнесени конкретни факти, затова няма да ги повтарям, но съм убедена, че в приемната на всеки от колегите идват хора, болни от това коварно заболяване, които са в невъзможност да се лекуват адекватно поради липса на лекарства. Има дори случаи, в които не се провежда химиотерапия, макар че тя е задължителна и безплатна, осигурена на думи. Ето какво означават думите и колко е страшно, когато действията не съвпадат с тях. Много хора са се оплаквали при мен, че биват принуждавани да заплащат медикаментите, с които се провежда химиотерапията. Това наистина е ситуация, която е много тревожна и много драматична за нашата страна.
Затова един такъв акт наистина е важен и, както казах, се надявам да бъде последван от конкретни действия. Разбира се, ще подкрепим декларацията, още повече че и д-р Паница се е подписал.
Искам да направя само едно чисто редакционно предложение, което мисля, че ще даде малко по-различен смисъл на тази декларация. Нямам никакви претенции по текста, на така както е написано заглавието – “Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания”, с декларация не може нито да се ограничи, нито да се контролира. Декларацията е един политически акт, особено след като става дума за акт на Народното събрание. Декларацията поначало е в подкрепа на определени действия или дава заявка за конкретни действия. Затова искам да предложа една друга редакция на заглавието, което според мен и според колегите от Демократи за силна България ще придаде друго звучене, а именно: “Декларация на Народното събрание на Република България в подкрепа на действията на Европейския парламент и Комисия за борба с онкологичните заболявания” или “за ограничение и контрол на онкологичните заболявания”, ако вие като професионалисти държите да бъдат включени именно тези думи.
Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Понева! Моята реплика към Вас е по отношение на текста. Ние не приемаме тази декларация, за да подкрепим Европейския парламент, а за да подкрепим мерките, които са необходими за ограничаване на онкологичните заболявания. Мисля, че това е по-доброто. Дали трябва да се пише за подкрепа на действията за ограничаване или направо за ограничаване – това е редакционно, но мисля, че по-важното е ние да покажем отношение към българските онкоболни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Доктор Китов, тъй като целият дух на текста на декларацията е именно това – на няколко места се споменава, че тя е провокирана от действия на Европейския парламент и Комисия. Затова предлагам този вариант, но, разбира се, няма никакъв проблем да бъде просто в подкрепа на действията за ограничаване и контрол, за да има смисъл наистина като един политически акт, не друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Правя предварителното уточнение, че няма никакво значение какво заглавие ще сложим, важното е какво ще бъде свършено в резултат на декларацията, която ние приемаме.
Това, което искам да кажа, е, че много отдавна всеки един от представителите на различните политически партии по време на предизборна кампания и след предизборна кампания е говорил за това, че българското здравеопазване се нуждае от политически консенсус – от консенсус в Народното събрание и консенсус между Народното събрание и изпълнителната власт по отношение на мерките, които като цяло се взимат общо в сферата на здравеопазването. Днес ние сме на път да постигнем и аз съм убеден, че ще постигнем консенсус по една от тези сфери. Затова съм убеден, че това е стъпка в правилната посока. Защото има необходимост от такова единодействие.
В същото време обаче много неща ясно, конкретно са записани като цели в тази декларация, много от тях трябва да бъдат свършени, всички трябва да бъдат свършени, но сроковете са малки. Говорим за единна информационна система, за национална скринингова програма, за създаване на междуинституционална група, за изграждане на антираков план, за адекватно финансиране – все неща, които са поставени в тази декларация след провеждането на Кръглата маса с участието на всички политически сили, с участието на хората, които това нещо касае. Пак казвам, тези хора се нуждаят от адекватно лечение, нуждаят се от неговото осигуряване от страна на Националната здравноосигурителна каса, от страна на Министерството на здравеопазването. Нуждаят се от този парламентарен консенсус, който ние в момента искаме да постигнем. Аз съм сигурен, че всяка една парламентарна група ще подкрепи тази декларация, няма някакъв мотив, поради който да бъде против нея, каквито и редакционни и други предложения да бъдат правени.
И пак повтарям, важното е не какво ще правим като текст на декларацията, важно е какво ще бъде свършено след приемането на този текст на декларацията.
Аз заявявам, че ние от Парламентарната група на Обединените демократични сили не само сме готови да участваме в тази междуинституционална група, не само сме готови да съдействаме с каквото можем на хората, които ще работят по реализирането на тази декларация, ние категорично подкрепяме декларацията. И в същото време заявявам категорично, че ще направим всичко възможно в рамките на парламентарния контрол, в рамките на правомощията ни като народни представители да изискваме изпълнението на всички тези цели, които са поставени в нея.
С това искам да кажа, че ако това е малката стъпка, която днес правим, нека се опитаме да постигнем такъв консенсус и по отношение изобщо на здравеопазването в България, защото от такъв консенсус ще имат полза само пациентите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Доктор Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Днес българското Народно събрание наистина прави една голяма крачка напред като се обръща наистина към проблемите на една голяма част от българските граждани. Доброто е, че го прави включително в тяхно присъствие, защото ми се струва, че нашето общество и особено българското Народно събрание беше длъжник на тези хора през всички тези години.
Уважаеми колеги, ние често се оправдаваме, че нямаме достатъчно средства и то може би е така. Но според мен тази декларация е да покаже отношението, което трябва да имаме към тези хора и към това заболяване, защото освен парите много по-важно е да има отношение. Защото това са мерки, с които до голяма степен би могло да се подобри състоянието на тези хора като не се допускат заболявания в по-тежки стадии, като се хващат рано една голяма част от тях биха могли да бъдат излекувани.
Наистина, права е госпожа Понева, че ние цитираме няколко пъти Европейския парламент, но това не е за да покажем, видите ли, че ние правим нещо като тях, а за да покажем, че дори и богатите държави на Европейския съюз имат подобно отношение към този проблем и го разбират. Защото, пак казвам, не са най-важни парите, най-важно е отношението на самото здравеопазване, на хората, на държавата към тези хора. В това отношение ние не казваме нищо ново, което специалистите не са казали. Просто ние набелязваме онези мерки, подобно на повечето, които е набелязал Европейският парламент, които трябва да бъдат изпълнени. И тук няма две мнения – и госпожа Понева, и господин Шарков, и всички, които се изказаха преди мен, са прави, че в крайна сметка това, което още не е свършено, трябва да бъде свършено, за да може наистина да се поздравим с по-добри резултати.
Истината е, че ние имахме по-добри резултати във времето. Сега просто трябва да се върнем към старите си резултати по отношение на превенцията, ранната диагностика на една голяма част от онкологичните заболявания.


Чест прави, че българският парламент разглежда този въпрос, защото той е гаранция, и когато е прието с консенсус от всички политически сили, нека да покажем на българското общество, че има теми, в които задължително трябва да има консенсус – и здравеопазването, и социално значимите заболявания. Колеги, категорично трябва да има един консенсус по отношение на мерките, които трябва да бъдат взети, за да се решават тези проблеми. Само по този начин наистина ние можем да вървим напред и да подобрим състоянието на една голяма част от нашите сънародници.
Аз също бих искал да благодаря на всички колеги, като приемам забележката на председателя Корнезов, че ние сме тук в качеството си на народни представители. Но въпросът е, позволете ми, ние искахме да издигнем и да благодарим на народните представители от всички парламентарни групи, които се записаха да участват, въпреки че съм убеден, че групата за консенсус със социално значимите заболявания е 240 души в нашия парламент, уважаеми колеги. Ние се опитваме наистина да подпомогнем Министерството на здравеопазването като съберем обществените организации, съберем специалистите, народни представители, хора от изпълнителната власт, за да кажем какво е необходимо да се направи, какво още трябва да се направи и за да контролираме това да бъде свършено. Надявам се, че Министерството на здравеопазването на Република България ще бъде на висотата на тази зала и в най-скоро време ние ще прочетем – шегувам се, втора декларация, в която да отчетем, че сме направили голяма крачка напред, изпълнявайки голяма част от това, което сме заложили в нашата декларация.
Благодаря на всички и прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да направя моето изказване с декларацията най-напред, че подкрепям тази декларация за това, защото, разбира се, че ние трябва да положим усилия по-нататък в тази насока. Искам да направя обаче своите забележки и едно предложение към текста на декларацията по същество. Това е, че държавата не изпълнява докрай своите задължения.
Какво имам предвид? Всяка от страните в здравеопазването – пациенти или граждани, изпълнители на медицинска помощ и държавата имат своите права и задължения. Изхождаме от правилото на медицинската професия, че всеки болен във всеки стадий на заболяването си има право и трябва да бъде лекуван адекватно на това състояние. Това е задължение на лекаря и това е задължение, което произхожда от стандартите на медицинската професия. От друга страна, задължение на пациента е да ходи на профилактични прегледи. Ако не го прави, има санкция по Закона за здравето.
Но нека да се спра на задълженията на държавата. Държавата е тази, която трябва да организира профилактичната помощ в една страна. Профилактиката се дели на първична, вторична и третична профилактика.
Какви изпълнени задължения на държавата имаме по отношение на първичната профилактика, което всеки гражданин може да види какво бълва „Кремиковци”? И това, че „Кремиковци” няма лиценз за дейност, още не е успокоение за държавните институции. Това са неизпълнени задължения.
Какви задължения има държавата и изпълнени ли са те, когато гражданите на Гълъбово през 15-20 дни са обгазявани от производствените мощности в „Марица изток”? Това са неизпълнени задължения на държавата за чистотата на въздуха, водата, почвата, храните в нашата страна. Това е първичната профилактика. И тук само държавата може да организира тази първична профилактика. Това са задължения на Министерството на екологията, на Министерството на труда и социалната политика. Това са задължения на целия Министерски съвет – за първичната профилактика в нашата страна. Това са неизпълнени задължения.
Вторичната профилактика. Ние докладваме пред Европа, че имаме скрининг по някои локализации на рака за това, защото е явно, че трябва да се вземат мерки в тази насока, защото смъртността от онкологични заболявания е 17% от общата смъртност в страната. Докладваме, че имаме скрининг по отношение на гърда, колон ректум и шийка на матка. Всъщност не е така. Този скрининг не се прави така, както трябва. Сега има пари от Европейския съюз. Тези пари от Министерството на труда и социалната политика трябва да отидат в Министерството на здравеопазването и да се използват по предназначение. Това е изключително важно да се проконтролира. Тези пари трябва да отидат за скрининг по тези локализации и за нищо друго.
Освен това за 2008 г. в бюджета на страната са запланувани около 40 млн. лв. за профилактични дейности. Това е крайно недостатъчно. Това не може да обхване вторичната профилактика. Вторичната профилактика е разделянето на хората, които са със заболяване от хората, които са условно здрави. Тази дейност трябва да бъде една от основните дейности на Министерството на здравеопазването.
Какво да говорим за третичната профилактика, когато вече разболелите се и излекувани трябва да бъдат диспансеризирани и трябва да се открият усложненията или рецидивите навреме преди те да се проявят отново? Какво да говорим за диспансеризацията, когато през месец имаме недостатъчност в снабдяването с лекарства? Какво да говорим за това, че не може да се намери механизъм снабдяването с лекарства, включително за онкологично болните, да бъде редовно, достатъчно и неукоримо. Тоест и по отношение на диспансеризацията ние нямаме изпълнени задължения от страна на държавата.
Точно затова искам в декларацията, наред с останалите текстове, да се запише, че държавата като един от отговорностите в процесите на здравеопазване не е изпълнила своите задължения спрямо своите граждани и гражданите имат право да предявяват претенции спрямо държавата, включително съдебни претенции, както се предявяват претенции спрямо лекарите, както се предявяват претенции спрямо пациентите в Закона за здравето, защото не ходят на профилактични прегледи. Това трябва да се запише на всяка цена, за да може декларацията да има работещ характер, за да може наистина ние да видим къде са слабостите и какво трябва да се направи за по-доброто здраве на българската нация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Заповядайте за първа реплика, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Щерев, Вие сте един от основните критици на модела „Семашко”. Помните ли какво беше по този модел? Помните ли какви бяха медицинските показатели на тази държава? Помните ли, че профилактиката беше едно основно правило в дейността на онкологичните диспансери? Помните ли, че тези онкологични диспансери имаха организационно методични отделения? Помните ли, че специалистите от тези диспансери на всеки три месеца обикаляха всички болници в областите, анализираха документите и извършваха своята профилактика? Вие наистина сте върл противник на „Семашко”, но фактът е факт. Показателите са показатели и те говорят, че в момента нещата не са добре, защото ние работим вече по друга система. Да, тази декларация е необходима на Народното събрание. Тя е необходима на нашата общественост, тя е необходима на всички нас, за да акцентираме още веднъж работата си по отношение на профилактиката и скрининга на злокачествените заболявания в страната. Прав сте, доц. Щерев, че това иска финанси, и се надявам, че те ще бъдат осигурени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Щерев! Аз не бих казал, че не съм съгласен с голяма част от Вашите твърдения, но всичко това в декларацията, което казваме какво е необходимо да се направи то го включи. Да не говорим, че в Българската Конституция до голяма степен е разписано това, което Вие казахте за отговорностите на държавата и само, базирайки се на нарушенията на Конституцията, би могло да бъде съдена държавата.
Смисълът на тази декларация, прощавайте, е ние да акцентираме от най-високото място в българския политически живот и да кажем: „Да, там има проблем и трябва да бъдат направени тези и тези неща, за да се подобри.”.
Държавата, това бяхме всички ние в годините и всички носим обща вина за това, което не е свършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми доц. Щерев, едва ли има човек в тази зала, особено сред тези, които са вносители на декларацията, които да отричат проблемите. Да, проблеми има и те са многобройни. Нека да се върнем към една формулировка на това какво е здраве. Това не е само отсъствие на болест, а икономическо, социално, финансово благополучие. Безспорно това, което Вие казахте е важно. Екологичните проблеми, икономическите и социални проблеми дават своето отражение върху проблемите на здравеопазването.
Безспорно има и организационни проблеми и никой не отрича например, че формално направената профилактика, която върви по линия на джипитата, е действително само на книга. Касата плаща едни милиони, които просто се усвояват, без да има практически резултат и в областта с трите вида рак, които бяха споменати, че са напълно предотвратими. Това обаче, което не обединява и, заради което ще обединим, надявам се, всички декларацията са проблемите, от които трябва да изведем решенията. Приемането и изработването на Национална скринингова програма е едно от тези решения, както и финансовото покритие. Има начин това да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Първо, ще отговоря на д-р Нигяр – не джипитата са виновни, а държавата не си е изпълнила задълженията. Пак го повтарям. Репликите ме накараха да бъда по-убеден, че точно така трябва да се напише: „Държавата не си е изпълнила задълженията спрямо своите граждани.”.
Доц. Кумчев, искам да Ви кажа: да, имаше точно такава профилактика, но същата тази държава, която поддържаше системата „Семашко”, направи заводите, направи нещата без екологични проекти. Отидете да видите какво е в Гълъбовското и в Радневското поле. Отидете да видите, все едно оттам е минал черен вятър. Десетилетия наред няма да се възстанови природата, затова защото това бяха социалистическите предприятия. Какво да направим – такива са нещата, но сега не можем да живеем така. Ние трябва да живеем по друг начин. Не можем да живеем с принципите – тогава дай да построим производства на мощност, а какъв ще бъде въздухът това няма никакво значение.
Доцент Китов, искам да Ви кажа, че не са изпълнени задълженията на държавата спрямо собствените й граждани. Това трябва да бъде главния мотив в тази декларация, защото ние като народни представители трябва да покажем това. Трябва да защитим интересите на българските граждани, от чието име сме изпратени в тази зала, а безспорно тези задължения на държавата не са изпълнени. Ето това трябва да подчертаем и настоявам отново в декларацията да бъде вкаран този текст. Иначе подкрепям самата декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, Вие даже на трето място сте подписали декларацията с този текст, който прочетохме тук. Ако смятате, че трябва нещо допълнително да се вкарва, дайте текста и посочете къде да се вкара. Ще го подложа на гласуване. Знаете правилата. Ако не ни посочите текст и точно къде да бъде, няма да подложа на гласуване Вашето предложение.
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам да кажа няколко официални данни, които са меко казано втрещяващи. През миналата седмица излезе официална статистика, че българската нация годишно харчи за цигари 2 милиарда и половина лева. Това са малко повече от официалните средства, от които българската държава и българското общество отделя за собственото си здраве. Такава нация е обречена. Ако прибавим средствата, които българската нация харчи за други нокси като наркотици и алкохол –виждаме, че българската нация заделя за увреждащи нокси между два пъти и три пъти повече средства от официалните пари за здравеопазване. Българската нация е на първо място по пушещи ученици. Българската нация заедно с немците сме най-пиещата нация. (Реплика от КБ.)
Уважаеми колега, това не е начин да си подхвърляме реплики, защото българската нация е най-бързо умиращата в света.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кога започна това нещо?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Като казваме това, трябва да кажем къде тук е нашата държава. Ще ви посоча пример – когато преди 15 години американската статистика даде на техните политици информацията, че от 10 болни от рак на белите дробове, 9 са пушачи, в Съединените американски щати обявиха пушенето за признак на ниска култура и тогава политическия елит – Холивуд, най-известните звезди престанаха да пушат, и една трета от американската нация престана да пуши. Това не беше само акт на доброволност. Американската нация въведе драстични мерки на ограничение на пушенето на публични места и в институции. Въведе стимули за работодателите, които ограничават пушенето, започна изследването на никотина в кръвта, тоест „извадиха моркова и тоягата”. Къде е нашата българска държава със своите институции или нашето безхаберие продължава?
Такава декларация, каквато днес обсъждаме е първа, но много малка крачка. Ако българската държава чрез своите институции не влезе в американския начин на мислене в екшъна, в действието, това не само е безплодно, но и цинично като дебат и като заявление. Затова ние от Народното събрание трябва първо да призовем българската изпълнителна власт да въведе много конкретни и сериозни мерки, защото ние в Народното събрание не можем да спазваме ограничение на закона и във всяка парламентарна група се пуши. Както казва доц. Щерев: „София се трови с един комин, а два милиона и половина българи са захапали по едно коминче и всеки ден се тровят.” Това е за сметка на тези, които не пушим.
Като лекар ме е срам, когато казвам, че съм непушач, да ми казват: ама има ли лекари, които да не пушат. Тоест пред нас предстоят две крачки: първата е доброволно осъзнаване на това, че ние не трябва да тровим себе си и да даваме лош пример на нашите деца; и втората е, че България като държава не може да продължава да толерира самоубийството на нацията си.
Колеги, затова ви призовавам не само да подкрепим тази декларация, а самите ние да въведем сериозни законови мерки и ограничения на ноксите, които тровят българския народ, и да се обърнем към изпълнителната власт да влезе в ролята на институции, които могат драстично да ограничават, да глобяват и да стимулират хората, които инвестират в своето здраве. Нашето индивидуално здраве е част от здравето на нацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, д-р Колчаков! Искам да не се съглася с Вас, може да е важен личният пример на лекаря, може да е важно дали се пуши или не в Народното събрание, но държавата отново е отговорна, включително за тютюнопушенето.
Искам да Ви запитам от тази трибуна: когато навремето приемахме Закона за здравето, тук се вдигна такава пушилка за ограниченията на тютюнопушенето в обществени заведения и господин Кушлуков доведе 150 души ресторантьори, които да протестират за това, че ограничаваме тютюнопушенето на обществени места, и аз ви питам: ще подкрепите ли законопроект за тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места? Това е нормалната европейска практика. Това е практиката, която ще ограничи белодробните заболявания, стомашно-чревните заболявания, заболявания на горния дихателен тракт и т.н. Пушачите могат да махат с ръка, аз също съм бил пушач и знам много добре за какво става въпрос, но това е истинската политика. Тук е ролята на държавата – трябва да направим закон за тоталната забрана на тютюнопушенето на обществени места.
Конкретно Ви питам: вашата парламентарна група ще подкрепи ли такъв законопроект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми колега Колчаков, моята реплика донякъде е продължение на Вашата теза, но за какво възразявам. Това, че всички хукнаха да обвиняват държавата, означава, че ние бягаме от темата, по която търсим консенсус по основните принципи и искаме да дадем знак на обществото, че този консенсус може да бъде намерен в парламента.
Атаката срещу държавата звучи логично от опозицията, но за мен е неприемлива, защото, когато Вие видяхте тези графики, показващи ръста на рака на маточната шийка, Вие бяхте ужасен, аз – също. И този ръст катери, независимо дали е било дясно, ляво или каквото и да е правителство, защото твърде много разграждаме, твърде много политиканстваме и малко конструктивизъм има. Когато ние си говорим за държавата и си говорим за конструктивизъм, аз ще направя нелепо предложение, отнесено точно към държавата и свързано с работата на Здравната комисия, д р Китов, на която сте председател.
Член 56 от Закона за здравето гласи: „Забранява се тютюнопушенето в закрити и обществени места, включително в обществения транспорт и закрити работни помещения.”
Заместник-министър Райнов, моля Ви на следващото заседание представител на държавата да присъства и да започне да глобява най-напред членовете на Комисията по здравеопазването, които много обичат да политиканстват тук, но твърде малко дават личен пример за онова, което трябва да се случва. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря на колегите. Това, което единствено искам да кажа, е, че когато съм имал административни възможности като областен управител и кмет, съм бил най-големият враг и на ръба на правомощията съм забранявал изключително стриктно тютюнопушенето. В това отношение мога да кажа, не знам парламентарната ми група какво ще реши, тъй като битката е не в групите, а във всеки един от нас, всеки трябва да направи своя избор, но аз ви призовавам, че ние трябва да осъзнаем най-напред логиката на нещата, която е толкова ясна, че повече няма нужда да се обсъжда.
На второ място, трябва да използваме инструменти за ограничение в известна степен на свободата, защото това инфантилно поведение на българските граждани вече не го разбирам.
Аз съм специалист по наркотици, аз съм нарколог, такива сме 1000 души в България, ние знаем какво значи отрова, която убива, и гледаме милиони българи, които се тровят, и не можем да стоим безучастно. Затова е държавата – чрез закона, чрез правилата да ограничава свободата, когато това е във висш интерес, в интерес на живота и здравето.
Аз съм съгласен да въведем много по-стриктни санкции. Отново да призовем колегите - и лекари, и парламентаристи, да станем пионери на здравословния начин на живот. Това не е атавизъм, това е модерното в света. Модерното трябва да дойде вече и в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз не съм лекар, но за жалост разбрах какво представлява борбата с рака, какво представлява борбата с рака в България. Приветствам една такава декларация, но много важно е това, което е записано в нея, да бъде изпълнено. Защото, както каза по-рано госпожа Понева, думите не лекуват, за съжаление, поне не в този случай.
Интересно ми би било да разбера колко ракови болни в България се лекуват с „таргет” лекарства. Ще дам един пример - при рак на гърдата на много малко от жените им се казва, че трябва да си направят изследване за Her 2 позитивност. На още по-малко жени им се казва, че най-добрата химиотерапия, най-доброто лекарство в този случай е само едно – няма да кажа името му, за да не ме обвинят, че правя реклама.
Лекарите не смеят да кажат тази истина, защото държавата отпуска това лекарство на изключително малко жени, само в най-тежките случаи, само когато има вече доста метастази. А това лекарство дава много добър шанс, почти сигурност, въпреки че при рака няма сигурни неща, тези жени да бъдат излекувани.
На колко раковоболни се предлагат лекарства, които подобряват състоянието и намаляват отрицателните ефекти от химиотерапията? Много малко. Ползват ги само тези, които четат, които се интересуват, или близките им го правят и си ги закупуват. Така че много важно е да има по-модерно, по-съвременно лечение на онкоболните и естествено още по-важно е по-добрата превенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Заповядайте, госпожо Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нямах намерение да се изказвам, защото съдържанието на тази декларация показва единомислието на всички в подкрепа на едно изключително важно и благородно дело. Но нека не се заблуждаваме. Заставам от позицията на човек, който 25 години е работил в областта на детската онкохематология. Нека не се заблуждаваме: по данни на Световната здравна организация заболеваемостта от рак най-общо във всички локализации ще расте до 2020 г. В структурата на смъртността във всички цивилизовани държави, включително и нашата, която тук много я оплюваме, на първо място е: сърдечносъдови заболявания – за България 67,5%, на второ място онкологични заболявания – 22%, плюс-минус. Вижте какъв огромен – три пъти по-малко, но изключително обществено значим е проблемът с онкологичната заболеваемост, защото по отношение на диагноза, на лечение, възстановяване и т.н. въпросите са много по-сложни и това ангажира изключително голяма част от обществото.
Нека не оплюваме държавата, защото тя е поела ангажимента за цялата онкологична помощ, за лечението на всички онкологично болни – лекарствата са безплатни. В стандарта за лечение, стига това да го провеждат хора, които са ангажирани, а не са случайно попаднали в системата за работа с онкологични болни. Всичко е разписано точно: стадии, хистологии, оперативна интервенция, лъчетерапии, химиотерапии, рехабилитации, антиеметици, за които споменах, обезболяващи, за които стана дума. Всичко това е разписано. Разбира се, трябва много и много повече, трябва много повече средства да се заделят, както беше посочено тук. Смятам, че това трябва да бъде направено и сигурно ще бъде направено. Едно време левкемиите ги лекувахме с един кортизон и един пуринетол, които струваха 5-6 лв. на месец. Сега за лечението на една левкемия за две години, която има много висока успеваемост в детската възраст, са необходими 20 хил. долара. И това се осигурява на децата.
Същото е и по отношение на таргетните лекарства. Те не са панацея, имайте предвид. Те са в системата на сложна химиотерапевтична програма. Едно Анти CD 20, също няма да казвам име, да не правим реклама на фирмите, още повече, че те не се прилагат в детска възраст, една ампула е 19 хил. 500 лв. Значи трябва да се прецени точно трябва ли и кога.
Бях на симпозиум, на който казаха, че лечението зависи от контекста на общото лечение, което се провежда. Затова да не удължавам нещата. С всички предложения, които са направени от групата в декларацията, обединявайки се всички около това зло на века, все повече другите заболявания ще отиват на заден план и ще излизат тези, които са обусловени на първо място от някакви генетични предиспозиции, нека не забравяме, под въздействие, разбира се, и на външната среда. Споделям всичко, което трябва да се прави, но нека не оплюваме толкова тази наша държава, пак тя ще направи това, което трябва да се свърши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Маринчева.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, доц. Маринчева! Не мога да приема Вашата защита на държавата поначало като за изпълнени задължения и едва ли не да благодарим на държавата, че е направила толкова много за нас и за българските граждани. Не говоря само за сегашното управление и тройната коалиция! Държавата не изпълнява своите задължения затова, защото когато искаме да имаме устойчиво развитие икономическо и демографско развитие на населението, здравеопазването трябва да бъде приоритет за една държава! България е на последно място по индикатори за здравното състояние на населението! Българските граждани живеят с осем години по-малко, отколкото гражданите на европейските страни! Онкологичните заболявания са в най-висока степен в сравнение с останалите европейски страни! Откриваемостта на онкологични заболявания в тежки форми е най-изразена в България! И на всичко отгоре българската държава отделя най-малко пари за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт! И това го наричате грижа на държавата?! България дава 4,3% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване и българските граждани плащат още 2 милиарда от джоба си! И Вие това наричате грижа на държавата?
Държавата е в дълг на своите граждани, отново повтарям тази теза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Доктор Маринчева, ако желаете, имате право на дуплика. Не желаете.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко бих призовал да подобрим чисто редакционно някои моменти в декларацията. Например на втора страница словоредът, свързан с „необходимо е”, „наложително е” да се промени – „е необходимо”, „е наложително”, да заменим тук-таме някои чуждици, за които има български съответствия, като например вместо прогреса да измерваме напредъка, вместо мониторинг на изпълнението на целите – контрол на изпълнението, съответстващо финансиране вместо адекватно. Това са неща, които могат да се изчистят и без да се гласуват. Мисля, че е по-полезно да се опитаме да ги подобрим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, дайте ми ги като текст. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата точка от седмичната ни програма? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч. след гласуване на проекта за решение относно дейността на Върховния административен съд.

Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАЗПРОСТИРАНЕ НА ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕТО НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ ИЛИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ С ВНОСИТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Уважаеми народни представители, с разпореждане на председателя на Народното събрание или по-точно неговият заместник-председател, първият законопроект по време на господин Филип Димитров е разпределен на водеща комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация и подкомисиите – Комисията по правни въпроси и Комисията за борба с корупцията.
С Разпореждане 850-01-195 от 3 юни 2008 г. законопроектът с вносител Министерският съвет е разпределен на водеща комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация и помощни комисии: Комисия по правните въпроси, Комисия за борба с корупцията.
Комисията за борба с корупцията не е представила своя доклад. Известно ми е, че е насрочила своето заседание утре от 14,30 ч., но тази комисия, както ви е известно, не е водеща и съобразно нашата практика, не само на този парламент, а и на предишните, след като не е водеща, няма юридическа пречка да разгледаме двата законопроекта или поне да започнем разглеждането им. Предполагам, че нямате нищо против. Не виждам възражения.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Ще прочета докладите по хронологията на тяхното приемане.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за разпростиране правилата срещу
укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи
административна или висша държавна длъжност № 854-01-10,
внесен от Филип Димитров Димитров и група народни
представители на 31 януари 2008 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2008 г.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Филип Димитров. Основният мотив на вносителите при разработването на законопроекта е разпростирането на правилата на чл. 29а от Закона за държавния служител върху висшите държавни служители, лицата, които заемат висша държавна или административна длъжност, както и въвеждане на санкции при укриване на конфликт на интереси.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че представеният законопроект не обхваща всички обществени отношения, които се регулират от тези норми.
След проведеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше извършено гласуване, което завърши със следния резултат: “за” 2 гласа, “против” 1 глас, “въздържали се” 8 гласа.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, внесен от Филип Димитров Димитров и група народни представители на 31 януари 2008 г.”
Следва:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за конфликт на интереси № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2008 г.

(Искам да се обърна към колегите, а и да напомня за протокола, че предишният доклад е от 13 февруари 2008 г. Има разлика от четири месеца. Мисля това за съществено и затова го казвам.)
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха експерти от Министерството на правосъдието и Министерството на държавната администрация и административната реформа.
От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Виктория Нешева – директор на дирекция „Съвет по законодателството” към Министерството на правосъдието, която подчерта, че борбата с корупцията в българското общество изисква адекватна система за управление на конфликт на интереси. Целта на законопроекта е да покаже политическа воля за непримиримост към използването на властови ресурс и публични средства в частен интерес; да създаде достатъчно гъвкава правна уредба, адекватно приложима към разнообразните прояви на конфликт на интереси; да уреди общата правна рамка за прилагането на широк спектър от взаимносвързани способи за разкриване и противодействие на конфликт на интереси; да посочи институциите и органите, ангажирани в процедурите за предотвратяване и разследване на конфликт на интереси, както и да уреди последиците от конфликт на интереси по отношение на лицата, действията и актовете, които са резултат от конфликт на интереси.
В хода на разискванията народните представители изразиха мнение, че законопроектът е наложителен, може би силно закъснял, и доразвива съществуващото в тази област законодателство. Бяха поставени въпроси относно чл. 5, дефиниращ обхвата на законопроекта, като бе подчертано, че при тази формулировка в приложното поле на законопроекта не попадат народните представители и общинските съветници, макар че по-нататък се говори за тях, както и органи, създадени с решение на Народното събрание.
Беше предложено да се помисли за усъвършенстване на декларациите за имущество и интереси, подавани от висшите държавни служители, както и да се обсъди дали е разумно определението за „свързани лица” да се простира до четвърта степен по съребрена линия.
Народните представители посочиха, че с Преходните и заключителни разпоредби се променя Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, с което се забранява на народните представители да участват в надзорни, управителни или контролни органи на юридическо лице с нестопанска цел. Беше изразено становище, че ако наистина има желание за предотвратяване на конфликт на интереси и злоупотреби с публични средства в лична полза, то приложното поле на този законопроект трябва да се насочи там, където са големите финансови потоци.
Бяха направени следните предложения: използваните в законопроекта термини „лице, заемащо висша държавна длъжност”, „лице, заемащо държавна длъжност” да бъдат заменени с „лице, заемащо публична длъжност”, което ще позволи да се разшири обхватът на закона и към по-ниските управленски нива, особено в общините; в изброяването на лицата, които подават декларации за имущество и интерес, да се включат и секретарите на общините, които съгласно последното изменение и допълнение на Закона за държавния служител са висши държавни служители.
След направените разисквания народните представители се обединиха около становището, че законопроектът трябва задължително да бъде прецизиран между първо и второ четене, като за целта се поиска максималният допустим срок за подаване на предложения между двете четения – обръщам внимание върху тази последна фраза, господин председател – и се сформира работна група, съставена от представители на Министерството на правосъдието, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Сметната палата, Комисията по въпросите на държавната администрация, дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол” на Народното събрание.
Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за конфликт на интереси, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2008 г.
Становището на комисията е прието на 5 юни т.г. с 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, Вие предлагате сега между първо и второ четене да се създаде нова комисия?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това беше решено по време на дискусията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, знам, защото всеки гледа закона от своята си камбанария.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А от чия да я гледа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От обществената, държавната! (Оживление.)
Моля председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов да представи становищата по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, господа народни представители!
Представям на вашето внимание:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за
разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на
интереси върху лица, заемащи административна или висша
държавна длъжност № 854-01-10, внесен от Филип Димитров
и група народни представители на 31 януари 2008 г., и Законопроект
за конфликт на интереси № 802-01-47, внесен от Министерския
съвет на 2 юни 2008 г.

На заседание, проведено на 5 юни 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа и двата законопроекта.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Стефан Фиков – заместник-министър, Виктория Нешева – директор на дирекция „Съвет по законодателство” и експерти от дирекцията.
Законопроектът за разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, бе представен от Филип Димитров.
Законопроектът предвижда определяне на допълнителен кръг лица, които съгласно разпоредбата на чл. 29а от Закона за държавния служител има задължението да декларират конфликт на интереси. Съгласно законопроекта конфликт е налице, когато съпрузи или лица, които се намират във фактическо съжителство с лица, заемащи висша държавна длъжност, са запазили или са придобили качеството едноличен търговец, съдружник или прокурист, член на управителен или надзорен орган на търговско дружество с преимуществено държавно участие, и кандидатстват за възлагане на обществени поръчки от държавен орган или осъществяват други правни сделки с такива търговски дружества.
Законопроектът предлага и съответните санкции при установяване на конфликт на интереси. Предвижда се и забрана лица, заемащи длъжности по чл. 8, 10, 19, 27, 46 и 46а от Закона за администрацията, да участват в надзорни и управителни органи на дружества с държавно участие срещу парично възнаграждение.
Законопроектът за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет, бе представен от заместник-министър Фиков. В мотивите към законопроекта са посочени причините, които налагат приемането му – необходимост от въвеждане на единна система за управление на конфликта на интереси, който е един от източниците на корупция; разпокъсаност и фрагментарност на съществуващата нормативна уредба; нарастваща обществена нетърпимост към проявите, свързани с такъв конфликт и други.
Приемането на посочения закон има за цел създаването на обща правна уредба, приложима към проявните форми на конфликта на интереси, посочване на органите, ангажирани с процедурите за предотвратяване и противодействие на такива конфликти, уреждане на последиците както по отношение на лицата, така и относно действията и актовете, които са резултат от конфликта на интереси.
Важна цел на законопроекта е да се демонстрира ясна политическа воля за недопускане на възможност за използването на властовия ресурс и публичните средства в частен интерес. Законопроектът е структуриран в няколко глави, в които са включени разпоредби, определящи понятието „конфликт на интереси”, основните правни начини за предотвратяването му, средствата и процедурите за прилагането им, упражняването на контрол за спазването на изискванията на закона, последиците при констатиране на такъв конфликт.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в различни закони, кодекси, както и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлага се отмяна на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и промени в разпоредбите на редица закони, които регламентират изискванията за несъвместимост при заемането на съответните длъжности и деклариране на имущество при интересите на длъжностните лица. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2009 г.
Понятието за конфликт на интереси, предложено в законопроекта, обхваща по принцип основните модели, чрез които се проявяват формите на конфликт на интереси. Законът трябва да се прилага по отношение на всички системи на властта и техните органи с цел неутрализирането на всеки опит за използване на дадени служебни правомощия в частен интерес.
Със законопроекта се поставя основа за определяне на необходимите мерки срещу конфликта на интереси, които мерки могат да се допълнят. Например, да се декларира от съответните лица приемането на подаръци или услуги, чрез които могат да се породят основателни съмнения за поставянето им в зависимост от частен интерес. Следва да се обсъди и въвеждането на конкретни правила във връзка с отвода на служител, който може да е заинтересован от изхода или резултата от неговото решение или действие.
Необходимо е също да се обмисли възможността за прилагане на мярка, свързана с отстраняването – временно или постоянно – от вземането на съответните решения на служител, за когото са постъпили множество сигнали за неговата безпристрастност от представители на обществеността.
Законопроектът предвижда създаването и поддържането на публични регистри за декларациите за имущество и интереси на съответните служители. Логично е да се предвиди и санкция за неизпълнение на това задължение в този закон или в специалните нормативни актове, уреждащи статута на съответните администрации, органи или служители.
Във връзка с периодичността на деклариране на интереси по-специално би могло да се въведе декларация ад хок, чрез която да се декларират единични случаи на наличие на съответни интереси.
В хода на обсъждането по тези и по други въпроси участие взеха народните представители Филип Димитров, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Надя Антонова, Борислав Ралчев, Елеонора Николова, Яни Янев, Мая Манолова, Диана Хитова, Елиана Масева и Янаки Стоилов. Те се обединиха около становището, че законопроектът трябва да бъде приет на първо гласуване, но следва да бъде значително преработен преди приемането му на второ гласуване.
Според Огнян Герджиков законопроектът е подготвен прибързано и съдържа много правни дефекти.
Надя Антонова, Борислав Ралчев и Диана Хитова възразиха срещу ограничението за упражняване на свободни професии от народните представители.
Елеонора Николова допълни, че по този начин се забранява участието в неправителствени организации, училищни настоятелства и други.
Според Екатерина Михайлова и Елиана Масева глобите, които са предвидени в законопроекта, са твърде малки и дори не се предвижда уволнение при установяване на конфликт на интереси. Като други спорни или неудачни решения те посочиха възможността лицата, заемащи публична длъжност, да не декларират имуществото на съпрузите си, ако са във фактическа раздяла или не живеят заедно и нямат общо домакинство, възможността държавен служител да се обърне към омбудсмана, относно съобразяването на своето поведение с разпоредбите на този закон, както и ограничението в едногодишен срок напусналият държавна длъжност да не може да работи по трудов договор в същата сфера.
Янаки Стоилов обърна внимание, че за да има ефект последното ограничение, то трябва да включи различните правни форми на обвързаност, защото и досега получаването на облаги от висши държавни служители се е уреждало чрез сключването на договори за консултантски услуги.
Борислав Ралчев отправи въпрос защо се дава възможност на държавни служители да участват в бордовете на държавни и общински фирми, въпреки че няма да получават възнаграждение за това. Според него участието им в ръководствата на дружествата създава опасност от възникване на конфликт на интереси.
Яни Янев възрази срещу отмяната на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, тъй като по този начин лицата, участващи в управителните органи на политическите партии, няма да имат задължение да декларират доходите си.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси:
1. Единодушно подкрепи предложения Законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, внесен от Филип Димитров и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. С 13 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Господин председател, аз също споделям необходимостта от сериозна работа между двете четения. Добре е, че водещата Комисия по въпросите на държавната администрация има виждане как да се организира тази дейност, за да може да се отговори по най-сполучлив начин на въпросите, които се поставят в дискусията и вероятно оттук нататък ще бъдат разисквани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Разбира се, няма пречки да удължим до три седмици срока за правене на предложения. Беше направено такова процедурно предложение. Но няма да решим днес този въпрос.
Господин Филип Димитров, заповядайте да представите вашия законопроект за трети или четвърти път.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): На тази трибуна за седми, а като внесен законопроект – за пети, господин председател.
Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Има няколко пункта, върху които би било редно аз да се спра като вносител, без да навлизам в детайли на обсъждането на другия законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Искам само да изтъкна, че мотивите на законопроекта на Министерския съвет в много голяма степен са в подкрепа на нашия законопроект. Нещо, което е новост в тази зала, защото в нея ние изслушахме доста фантастични изявления от някои хора, които, за съжаление, не виждам в залата в момента, които обясняваха, първо, че такива феномени в България няма; второ, че те не представляват публичен интерес; трето, че те не могат да се уреждат по този начин и т.н., и т.н. Имаше даже едно заключение на един назначен орган, на който плащате пари, господин заместник-председател, така наречения Съвет за законодателството, който беше излязъл точно с тези твърдения. По този повод Ви предложих да уволните неговата председателка, която беше подписала своя доклад. Не знам дали сте го направили, дано да сте.
Така или иначе по отношение на мотива има ли място, има ли необходимост от уредба на въпроса за конфликта на интереси в българското законодателство, струва ми се, че по този въпрос вече има единство в становищата и между Министерския съвет, а предполагам и мнозинството, което го подкрепя, и нас.
По-интересен е другият въпрос, който засяга нашия законопроект, а именно има ли смисъл той да бъде гласуван от вас и потвърден на първо четене тогава, когато е предложен друг законопроект от страна на Министерския съвет, който засяга същата тематика. Искам да изтъкна няколко много важни аргумента в тази насока.
Първо, законопроектът на Министерския съвет съдържа интересни и полезни елементи, сред които някои дефиниции, свързани със съответните длъжности в българската държава. Позволявам си да мисля, че този законопроект трудно би могъл да уреди съдбата на президента, записан във Вашия законопроект, госпожо министър, първо, защото той има специфичен статут по българската Конституция. Но, ако по някакъв начин се освободим от тези детайли, като цяло хубаво е да има такива формулирани дефиниции – нещо, което съществува и в нашия законопроект. Приемам, че Министерският съвет в тези три усилни денонощия, в които е работил над този законопроект, е успял да намери що-годе приемливи дефиниции.
Когато обаче се говори за обхвата на лицата и дейностите, попадащи в конфликта на интереси, общо взето се набиват в очи три кръга явления. Единият кръг е най-забележителният и с най-малка практическа стойност. Това е кръгът кой каква длъжност може да заеме. Там Министерският съвет е предложил една доста обстойна конструкция. В нашия законопроект ние даже не сме се спирали на нея. Всъщност тя е спомената в два от текстовете, но без някакво специално концентриране там. Макар това да представлява много ярък пример за конфликт на интереси, в практиката ние общо взето не наблюдаваме толкова грубо нарушение на забраните, като например един министър да бъде шеф на управителния съвет на своето си търговско дружество или нещо от този род.
Втората категория случаи, която има най-лесно отчетима стойност, е категорията случаи когато било лицата, които попадат в обсега на закона, било свързани с тях лица влизат в някакви имуществени отношения, сключват сделки, получават обществени поръчки, в резултат на което се реализира тази възможност властта да ти даде неправомерно бонус спрямо всички останали конкуренти.
Уважаеми дами и господа, всъщност всички скандални случаи, за които ние говорим в последните месеци, всички онези примери, които станаха причина България да получи санкции от Европейския съюз, попадат точно в тази категория. Опасявам се, че тя е по-скоро загатната и в никакъв случай не-разработена детайлно в проекта на Министерския съвет.
Обратно, това, което представлява всъщност основния смисъл на нашия законопроект, е именно тази категория – как. Тук е много важно да обърнете внимание на едно обстоятелство - като формулира формални критерии за това какво е конфликт на интереси.
Приятно съм изненадан от това, че онази странна фраза в законопроекта на Министерския съвет, която се мъдреше като надслов на санкционната част и която говореше за реален конфликт на интереси, слава Богу, по време на обсъжданията в Министерския съвет е отпаднала. Ако беше останала, щеше да говори за едно чудовищно неразбиране на това за какво става дума.
Конфликт на интереси не означава някой да краде. Конфликт на интереси не означава някой да злоупотребява. За тези неща си има текстове в Наказателния кодекс. Конфликт на интереси означава човек да изпадне достатъчно трайно в състояние на изкушение. Точка. Състоянието на изкушение е формално състояние. Ние не можем да изследваме дали той ще се възползва от него, дали ще се облагодетелства, дали ще се облагодетелства някой друг. Затова в нашия законопроект е казано: конфликт на интереси има винаги, когато – и се изброяват хипотезите, сред които сключване на сделки, получаване на обществени поръчки от свързано лице с този, който работи в институцията, която раздава тези поръчки. Казва се, че оттам нататък произтичат последици, а именно човек е длъжен да премахне това състояние на конфликт на интереси.
Държавата не може да търпи да се хронифицира едно състояние, в което някой може да се възползва от властта. Точка. Става дума само за това, всичко друго оттам нататък е обект на Наказателния кодекс.
Ако не се разбира това, тогава цялата тематика на закона става неразбираема, става ясно защо това е Закон за конфликта на интереси, а не против конфликта на интереси. Всъщност смисълът на това е тези ограничения да бъдат приложени формално!
Третата категория са множество случаи, които са сигурно много важни, но които са хлъзгави. Например забранява се на човек да използва за собствена облага информация, която е получил по служба. Абсолютно правилно, абсолютно важно изискване. Само че ми е много интересно как точно ще се установява пред съда това.
Тук идваме до второто нещо, което го няма в правителствения законопроект. Първото нещо е, че го няма това формално изискване на два етажа. Единият етаж – по отношение на всеки и свързаните с него лица в рамките на институцията, която влиза в икономически отношения с някого, дава поръчки, сключва сделки и т.н. Вторият етаж – най-висшите държавни служители, които по силата на своята функция, на това, че са национално значими фигури имат влияние върху националните процеси, те и техните съпрузи не могат да правят алъш-вериш с нито една държавна институция, независимо от това дали точно с нея работят или не.
Всъщност примерът със съпруга на министъра на социалните грижи беше точно такъв пример – за ситуация, в която съпругът на министъра снабдява не нея подчинени, а на някой друг министър, с който те се виждат на всеки Министерски съвет един път седмично, вероятно и в много други случаи, обекти със своята продукция, респективно със своите стоки.
Това е първото нещо, което липсва в законопроекта на Министерския съвет. Второто нещо, което липсва, е нашето предложение за процедура, което аз горещо ви съветвам да приемете. Защо? Защото, опитвайки се да обясни всичко изцяло, Министерският съвет се е опитал да намери едно решение за всички случаи. Това решение е, че ако някой подозира, че аз, понеже знам нещо, бих могъл да съм го използвал по някакъв начин, който ме ползва, единственият начин да започне да се рови в тази материя е някой да напише сигнал, този сигнал да бъде разглеждан по някакъв начин, който гарантира неговата анонимност, пък ако, не дай си Боже, някой го накаже за нещо, той да бъде защитаван и т.н.
Да, разбирам смисъла на тази процедура в онези хлъзгави, неясни и много трудно установими случаи на конфликт на интереси. В случаите обаче, които, първо, представляват най-флагрантния пример за конфликт на интереси, второ, имат най-голямата практическа стойност, видно от примерите, за които става, тази процедура е неуместна.
Тук идва наред съществуващата вече процедура по чл. 250-255 от Административнопроцесуалния кодекс, в която изрично е записано, че по искане на всеки гражданин, а не само на този, който има правен интерес. Какво значи този, който има правен интерес от конфликта на интереси? Този, който евентуално е пострадал.
Отново стигаме до реалната интерпретация на конфликта на интереси. Всеки гражданин трябва да може да изисква констатирането на конфликт на интереси тогава, когато се създава изкушение за някого да ползва властта си за лична облага.
Това, което е предвидено в тези текстове на АПК, е именно такава възможност да бъде изискана констатация, а тази констатация е елементарна, понеже конфликтът на интереси е формална категория и съдът може веднага да констатира за какво става дума. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
По силата на тези две основания нашият законопроект не попада изцяло в обсега на законопроекта на Министерския съвет, а урежда тематика, която, първо, е изключително важна и, второ, представлява допълнение към този законопроект. Ето защо аз ви моля да гласувате в подкрепа на законопроекта и, дай Боже, на второ четене неговите разпоредби да станат част от бъдещия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров направи нещо като представяне не само на законопроекта, който той е внесъл, а взема и становище по законопроекта на Министерския съвет.
Госпожо министър, ако желаете, можете да представите законопроекта на Министерския съвет. По силата на чл. 67, ал. 3 разполагате с 10 минути да представите проекта.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ще бъда сравнително по-кратка.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм чувствително облекчена след това представяне, което направи господин Филип Димитров, за което му благодаря. Фактът, че той съвсем подробно започна да разглежда текстовете на законопроекта, внесен от Министерския съвет, означава, че в този законопроект все пак има систематика, въпреки че в дебатите, проведени в двете комисии, чухме, че там няма нито правна техника, нито правна логика, нито каквото и да било.
Аз ще се опитам в рамките на много по-малко от 10 минути да кажа онова, с което съм се запознала от стенограмите на заседанията на комисиите, и това, което господин Димитров каза, че липсва на законопроекта на Министерския съвет.
Действително с този законопроект се опитваме да кодифицираме една материя, по която напоследък стана много модерно да се говори – за конфликт на интереси. Виждате, ако не е батко, то са каки, и е една друга терминология за конфликт на интереси, която излиза от медиите. Опитахме се да я систематизираме като дадем определение за конфликт на интереси, защото и сега, в действащото ни законодателство, има над 70 законови и подзаконови нормативни актове, в които е уреден по някакъв начин въпросът, свързан с конфликта на интереси.
Знам, че възникна много сериозен въпрос за това как Министерският съвет си позволи да предложи промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Единственият мотив за това беше, че след като се въвежда определена терминология, става дума за главата в закона, в която са изброени кои са пречките за заемане на държавна длъжност, и след като сме казали, че този законопроект като систематика, като обхват е свързан с трите власти, и понеже няма как да отграничим или да кажем, че президентът е част от тези три власти, затова казваме „и за органите, предвидени в Конституцията”, а така също и за органите на местно самоуправление, които са общинските съвети. Мисля, че по това тук, в тази зала, няма спор. Затова в Преходните и заключителните разпоредби е предложен § 7, който прави съответното предложение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е съобразено с чл. 68 от Конституцията. Той гласи така:
„Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител”.
Нещо повече, ако видите и сравните чл. 6 – пречки за заемане на държавна длъжност за другите органи, и § 7, ще видите всъщност, че за народните представители е оставена една възможност – да упражняват свободна професия, тоест да не упражняват, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права. Очевидно е, че това е нещо, което ще се реши в Събранието.
Самите вие знаете, че има четири решения на Конституционния съд, които са по въпроса за това какво може да бъде народният представител и какво не може да бъде народният представител извън народното представителство. Споделям това, че има текстове, които могат да се доработят и да се направи онова, към което всички ние се стремим – съвършеното законодателство.
Едновременно с това бих казала, че има текст и това е чл. 27 – за последиците за лицето, заемащо държавна длъжност, като в един по-предходен текст – на чл. 7, му се дава тримесечен срок, в който то трябва да отстрани пречката за конфликт на интереси. И ако не го направи, това е основание за освобождаване от длъжност. Ами, няма друга по-тежка санкция от тази, което ние сме предвидили в чл. 27.
Съвсем откровено в тази зала го казвам, както и на заседание на една от комисиите, на която представихме законопроекта, казахме, че има конкретен текст, който е заимстван от текста на господин Филип Димитров, и това е за присъждането на равностойността на материалната облага, която е получена в резултат на конфликт на интереси. Това е чл. 27, ал. 2.
Тук имаше възражение и за това защо принципът е да се декларира имуществото и на съпрузите, и съпругите, и се дава едно изключение от този принцип, което е в чл. 18, ал. 5. Имаше възражение за това, че съпрузите може да живеят разделени. По силата на закона и от правна гледна точка имуществото, придобито по време на брака, е имущество и на двамата съпрузи, но ако един съпруг живее разделено от съпругата си и тя си е закупила някакви имущества, той не знае за това, след това той трябва да носи отговорност, заплащайки или глоба, или подлежи на такава санкция, каквато е предвидена.
Очевидно е, че ще започнем в работните групи работа за подобряване на текстовете, но аз твърдя, че това е един текст, който няма да уточнявам дали е писан за три дни, за тридесет денонощия, или за една нощ, но е един текст, който можеше да бъде направен, съобразно сега действащото законодателство и да е опит да се изведат всички онези проблеми, които се очертаха в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Господин Кътев, заповядайте, Вие първи пожелахте да вземете думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Длъжен съм лично от свое име да благодаря на господин Филип Димитров за усилията и упоритостта, с които в продължение на няколко месеца се опитваше да наложи приемането на своя законопроект. Сигурно и това е една от причините Министерският съвет да излезе и със свое предложение.
Ако се погледнат двата законопроекта се вижда, че големи различия между тях няма. Нещо повече, според мен законопроектът на Министерския съвет е даже по-строг, по-санкциониращ и може би по-пълен. Така че, господин Димитров, от свое име Ви благодаря.
Ако са верни слуховете, които се носят из Събранието и пресата, че Вие ще го напуснете в скоро време, дано не е така, но ако е така, това ще бъде един достоен завършек на Вашата сегашна политическа кариера в Четиридесетото Народно събрание. За по-нататък – не знам.
Що се отнася до двата законопроекта, пак казвам, че те би следвало да бъдат обединени, да се разискват и да се гласуват на второ четене, както е процедурата и практиката в Четиридесетото Народно събрание.
Действително има нужда от нов закон. Неслучайно управляващата коалиция взе такова решение на последната сбирка на коалицията и задължи министъра на правосъдието, както и останалите министри, които имат отношение, в спешен порядък да бъде приет, да бъде изработен и предложен на Народното събрание такъв законопроект. Разбира се, той можеше да бъде предложен и от отделни народни представители, но в случая подходът е правилен.
Естествено, в тези сравнително кратки срокове, в които беше изработен, е възможно и допустимо да има непълноти в законопроекта, да има някои неясни неща, но в края на краищата, затова си има процедури и ред в Народното събрание. Аз съм убеден, че в срока между първо и второ четене, като знам колко активни колеги има по темата, че ние ще съумеем да изчистим някои неточности, непълноти и да направим, да гласуваме един напълно приемлив закон, който, от една страна, се иска от обществото, и не по-малко и от Европейския съюз.
Всъщност, каква е практиката в Европа в това отношение? Доколкото ни информираха в нашата комисия в старите страни – членки на Европейския съюз, почти липсват такива закони. Там европейските демокрации са се спрели отдавна на етични и морални кодекси за служителите, които сигурно работят много добре или добре и не се е налагало да се пишат такива закони, но в новите страни членки се оказа, че такива закони има приети в прибалтийските републики. Явно има проблеми по отношение на конфликта на интереси в новите демокрации и е съвсем нормално те да са по-големи и по-остри, отколкото в по-старите страни – членки на Европейския съюз. И затова няма нищо лошо в това ние да приемем такъв законопроект.
Що се отнася до отделни текстове от закона, явно има някои неясни неща, които трябва да ги изправим. Например, аз не бих се спирал на това, което министър Тачева и господин Димитров казаха, но аз бих искал да обърна внимание на колегите на чл. 7, ал. 2, където се казва, че държавни служители, заемащи такава длъжност, които са изпълнявали преди да станат такива по чл. 6 ангажименти, са длъжни в тримесечен срок да отстранят пречките, които съществуват.
Може би трябва едно по-точно формулиране, едно прецизиране на този текст, защото какво се получава сега на практика? То и сега има такова задължение за този, който е вземал някакъв пост партиен и е станал кмет, примерно, или пък е бил член на управителен съвет на фирма, на акционерно дружество, на ООД и е предприел такива действия с молбата да напусне тази длъжност, но след това като знаем процедурите колко са тромави и колко се бавят, или в общото събрание, или в съда, или в ДИКСИ тези неща не са отразени и се получават много противоречиви тълкувания на това този човек дали е изпълнил своите задължения или не.
За мен той ги е изпълнил с акта на напускане на този орган, дори и съдът да се е произнесъл, обаче да не е отразено още официално. Знаете колко случаи има, които стават и скандални поради това, че в ДАКСИ все още лицето хикс се води съдружник, член или какво ли не още там. Така че ми се струва, че тук трябва да намерим една по-точна формулировка.
Доста емоции и спорове се развиха по отношение на това дали длъжностни лица на висша или лица, заемащи държавни служби, имат право да участват или да упражняват свободни професии. Уважаеми колеги, нека да сме наясно, първо, големите корупционни нарушения са в изпълнителната власт и в местната власт: общински съвети, агенции, министерства – тези, които управляват паричните потоци. За тях задължително това нещо трябва да се направи.
Що се отнася обаче до другия болен въпрос: имат ли право народните представители да упражняват свободни професии или не, мненията са разединени. Но трябва да си дадем ясна сметка: в края на краищата скандалите и необходимостта да се приеме този закон не дойдоха от това дали Андрей Баташов играе в театъра “Секс, наркотици и рокендрол”, или Коста Цонев играе някаква роля, или министър Данаилов се снима в някакъв филм, или Борислав Ралчев защитава някакво бракоразводно дело във Варна, или проф. Гайдарски е направил някаква операция. Не дойдоха оттам, уважаеми колеги. Скандалите идват от батко, от братко и там, където се въртят многото пари. Те са генезисът на това заболяване. Това трябва да отсечем и да го пресечем. А това дали Андрей Баташов ще играе в театъра и дали младите девойки или по-застаряващи ще му ръкопляскат, сигурно трябва да се случи, но трябва да намерим формата и начина тези хора да бъдат защитени. Друг е въпросът – да ме простят колегите адвокати юристи, там е малко по-деликатно, но пак считам, че при добро желание би могло да се намери решение и на този въпрос.
Искам да заявя от трибуната, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори на свое заседание снощи обсъди двата проекта и те ще бъдат подкрепени на първо четене с уговорката, пак казвам, да бъде направен удължен срок и широка работна група, която да направи съответни промени в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Струва ми се, господин Кътев, господин Ралчев не се явява по бракоразводни, а по наказателни дела. Да уточним това.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, с облекчение и с надежда виждам най-после на масата сложени текстове, които имат отношение към конфликта на интереси. От тази трибуна съм си позволявал да заявявам такъв конфликт на интереси, когато са били разглеждани теми, свързани със здравеопазването.
Но, господин председател, искам да заявя своето недоумение, което може би ще прерасне в несъгласие, по определен детайл, свързан с конфликта на интереси в областта на здравеопазването. Защото припомням на уважаемото Народно събрание, че чл. 191 от Закона на здравето вменява като принцип, че лице, което пет години не упражнява медицинската професия, губи право да я упражнява. Това първо.
Второ, лицето, което заема длъжност, свързана с общественото здравеопазване, може да запази длъжността си и правата си само при условие на продължаващо обучение и практикуване на професията. Затова би било много рисковано, аз си мисля дори и нелепо, ние да обричаме колеги народни представители, които повече от един мандат са в Народното събрание, да попаднат под ударите на чл.191, защото са изпълнили изискванията на бъдещия Закон за конфликт на интереси. И би следвало много да прецизираме текстовете, така че да не противопоставяме една правна възможност с друга възможност, която на практика лишава мои колеги да практикуват професията си не само с цел да печелят облаги. Това го слагам на последно място, а на първо място слагам възможността да запазят своята квалификация, своите възможности, да поддържат нивото си, което са постигнали в професионален план.
И на второ място, искам да помоля, господин председателю, да имате предвид и да направим нужното щото в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, паралелно с приемането на Закона за конфликта на интереси или срещу конфликта на интереси, това състояние на трайна съблазън, която Вие нарекохте конфликта на интереси, да бъде уреден така, че да не стигаме до парадокса, в който аз изпаднах: заявявам конфликт на интереси, но няма пречка да участвам в дебата, няма пречка да участвам в гласуването. Аз съм в положението на Пилат Понтийски – измих си ръцете, обявих конфликта, но продължавам да участвам в играта.
Правилникът би следвало да бъде обвързан с евентуалните текстове на закона, така че заявяването на конфликт на интереси да бъде последван и от определени невъзможности аз да бъда в това състояние на трайна съблазън, господин Димитров. Като благодаря за вниманието, се оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този парламент има народни представители, които са сигурно от самото основаване на демократичния парламент: 12, 14, 16, 18 години. Има с по-малък стаж: 10-12, има с 5-6, по два три парламента, има и съвсем новобранци – с по един мандат. Но в края на краищата, когато всеки един от нас е избрал попрището, в което се е посветил – бил той икономист, юрист, лекар, артист, спортист, какъвто щете да е, той е дошъл в този парламент да бъде политик и всеки е направил своя личен избор какъв ще бъде през тези години. Ако иска и ако го избере народът, може до пенсия да седи тук, ако прецени – да изкара един мандат и да напусне и т.н. Не е оправдание това, че някой нещо щял да загуби. Извинете ме, но лекарите примерно губят пет години от квалификацията си. Ами аз да не би да не губя нещо като не съм нито лекар, нито артист, нито адвокат или юрист?! Сигурно и аз губя нещо в моето развитие в личностен план, но съм избрал да бъда политик. Щом съм политик, загърбвам тези неща до момента докато съм. После се връщай, ще си положиш нови изпити, ще набереш наново квалификацията, ако е необходимо, и това е. Изборът трябва да е направен. Не може за едни да има някакви права, за други да няма. Това е принцип. Или има права за всички равнопоставени, или няма.
Знам, че колегите ме гледат малко възмутително, защото засягам сигурно техни интереси, но според мен това е демокрацията: за всички равни права. Щом си депутат, щом си политик, забравяш за предишната си професия и като се върнеш там, бъди пак най-добрият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Изглежда гледаме законопроекта само от гледна точка на народния представител, от нашия си поглед.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Господин Йорданов, позволявам си да взема тази реплика, защото имам едно опасение – любовта към симетрията, към така добре изглеждащи неща би могла да ни подведе в тая ситуация.
Първо, ние обсъждаме законопроектите на първо четене. Вярно е, че има неща, които трудно могат да бъдат възприети. Примерът, който Вие давате, въпреки смелите изявления на господин Кътев, очевидно засяга една ситуация на флагрантно поставяне в неравностойност на хората, които примерно упражняват медицинска професия и трябва да се явят на изпити след това, за разлика от другите, които упражняват друга професия, за която няма такова изискване. Очевидно е, че това би трябвало да бъде обект на преразглеждане, когато се гласува на второ четене. Но аз бих апелирал към Вас и към всички останали, когато гласуват разбира се, защото всеки ще се изкаже както намери за добре, но имайки предвид това, разбира се и в дебата, да концентрират вниманието си върху онези въпроси на конфликта на интереси, които са реално важни за съдбата на държавата.
Прекрасно е да има закон, който да е симетричен. Ние обичаме да казваме, че кодификацията сама по себе си е велико постижение. Аз съм склонен да споря с това в компютърната епоха, но така или иначе нека да изглежда кодифицирано. Добре, нека в него да е отделено много място на неща, които или никога няма да се случат, или, ако се случват, се случват много рядко и които нямат голямо практическо значение в името на правната симетрия. Не възразявам, нека да върви така. Нека в него да бъдат поставени на една дъска хипотезите, които я успееш някога да докажеш, я – не, и хипотезите, които ти бодат очите. Но е изключително важно, господин Йорданов, когато тръгнем да гласуваме за този законопроект, да знаем, че той ще бъде съвършено безмислен, ако в него липсват тези няколко неща – имуществените отношения между лицата, заемащи висша държавна длъжност, и свързаните лица по линията на обществените поръчки и по линията на сделките. И, разбира се, ако там отсъстват процедура и ясни санкции. А това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, взели сте картата на д-р Колчаков и с нея говорихте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Случва се, но в компютъра ще остане изказването не на Филип Димитров, а на д-р Колчаков, разбирате ли?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз много се надявам, че той няма да се срамува от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би даже и ще се гордее.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кътев, разликата между нашите две тези е в едно „за”. Вие казахте: „Влезеш ли в политиката, забрави за професията”. Но този текст на закона казва: „Забрави професията”. А когато на един лекар кажеш „забрави професията” пациентът страда. И тук не става дума само за хипотезата пет години. Ами когато четири години не играеш в занаята, особено един хирург – там няма изпит, но твърде скъпа би била цената, пробата за твоите възможности да бъде първата ти операция след като си напуснал Народното събрание.
Затова аз си позволявам да споделя с пленарната зала тези свои тревоги, не защото моят личен интерес е такъв – възрастта ми предполага, че излизам от този вид занимания наскоро, а по-скоро да мога да направя така, че онова, заради което обществото ни критикува, че се превръщаме – Народното събрание, политическия елит, политическа каста, едва ли не тук до живот е осигурена възможността да правиш политика. Има една друга категория народни представители – по силата на обстоятелствата, по силата на някакъв свой импулс, по силата на какво ли не попаднали в тази зала, честно и почтено изпълнявали задълженията си, но те нямат желанието си да принадлежат към политическата класа, както защото нямат такива амбиции, така и защото тази перспектива им се струва не особено приложима за техните морални устои. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 15 минути до 14,00 часа. Има заявени изказвания от господин Милтенов, от господин Янев, госпожа Екатерина Михайлова, виждам, че и господин Методиев желае, предполагам господин Иван Иванов и той при всички случаи се е готвил да вземе отношение.
Предлагам да дам думата за още едно изказване и да приключим. Утре ще продължим с разискванията. Явно, че днес не можем да ги приключим.
Заповядайте, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да взема и аз отношение и да изразя становището на Парламентарната група „Българска нова демокрация”, по представените на нашето внимание два законопроекта.
На първо място искам да кажа, че ние ще подкрепим законопроекта, внесен от народния представител Филип Димитров и група народни представители, който беше представен достатъчно обстойно от него.
Искам да се спра по-скоро на внесения законопроект от Министерския съвет. Искам да припомня все пак, че ние се намираме на първо четене и по-скоро обсъждаме и философията на внесения законопроект. Четейки внимателно мотивите, виждаме, че там са изписани доста причини, които налагат приемането на такъв законопроект. Смятам, че няма нито един народен представител в тази зала, който да не си дава тази сметка, че има нужда от такъв законопроект. В самия законопроект са посочени едни сериозни цели, които той иска да постигне с неговото приемане. Но въпросът е: дали той може да постигне тези цели?
Аз искам да започна малко по-отдалеч и да кажа по принцип за философията на този законопроект. Ние, от Българска нова демокрация, смятаме, че философията е малко сбъркана. Този законопроект няма да успее да постигне целите, които самият той е посочил в чл. 3.
Какво имам предвид? Имам предвид това, че самият конфликт на интереси някак си се предпоставя с определена длъжност и се изхожда от една порочна позиция. Какво означава това, че извършваш и друга дейност, в която определен нормативен акт или норма ти забранява и ти казва, че ад хок или априори ти си в конфликт на интереси? Според мен, това е дълбоко погрешно.
В тази насока искам да ви дам един пример. Днес говорихме с колежката Ваня Цветкова. Тя отива на една конференция във Франция и ми каза: единият от лекторите, който се казва Жан Клод Годен е заместник-председател на Сената и е кмет на Марсилия едновременно с това. Следва ли да кажем, че този човек е в конфликт на интереси?
На следващо място искам да обърна внимание за това, че самият законопроект отделя наистина доста елементи в това как всеки един, който има правен интерес, може да поиска да бъде установен конфликта на интереси. Имам чувството, че в една голяма част самата администрация ще се преобърне и ще започне да работи именно по този въпрос – има ли конфликт на интереси или няма, и ще се оттегли от своето предназначение, своята работа, за която тя е оправомощена.
На следващо място, което ми прави силно впечатление, е нарушения принцип на контрол. Какво се случва? Ръководителят на съответната административна структура назначава съответния инспектор, който следва да проверява служителите дали са в конфликт на интереси, след като самият той е назначен от съответния ръководител. Той е в пряко подчинение от него. Според мен тук тотално е нарушен принципът на контрол. Контролът трябва да се извършва от независима структура извън администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да създадем нова агенция?
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Господин председател, не казвам, че трябва да създадем нова агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че така Ви репликирам, защото имаше и такива идеи да се създаде нов орган, който да следи изпълнението на закона.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Искам да обърна вниманието ви на още един важен факт. Като че ли всички говорим днес за конфликта на интереси, имайки предвид всичките случаи, които бяха фрапиращи за цялото българско общество.
За съжаление българският парламент и всички ние се опитваме да законодателстваме, но в резултат на такива случаи, ние отдавна сме в дълг към българското общество. В този ракурс искам да споделя с Вас, че конфликтът на интереси в една голяма степен е скрит конфликт на интереси, който в определени случаи е в една латентна форма и е много трудно доказуем. Обикновено възниква след като, ако съответното лице е назначено на съответната административна длъжност и отговаря изцяло по така предложените ни условия и реквизити, но конфликтът на интереси възниква след това и той възниква винаги по повод конкретен случай и конкретен казус. Във всеки случай има недоволна страна, която след това може да поиска установяване. Ако се установи да иска оспорване на издадения акт, това поражда изключително голяма правна несигурност в сферата на администрацията.
Не на последно място наистина самият предложен законопроект според нас няма достатъчно гаранции и дава възможност за едно превратно прилагане и тълкуване на самия закон, ако бъде приет в тази му форма. Например, ако в случая определено лице, което е ръководител на съответната административна структура и се окаже, че съответния казус не е решен в правилната посока, той може да използва случая на конфликт на интереси като основание, например да започне процедура по оспорване или отменяне на административния акт.
Какво се случва? Изправени сме пред една изключително голяма правна несигурност. Ето защо, ние колегите от Парламентарната група на Българска нова демокрация, споделяме всичките тези виждания и смятаме да не подкрепим внесения законопроект от Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
За първа реплика заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Последното изказване на колегите от Българска нова демокрация показва, че действително има нужда от такъв закон. Сигурно те ще бъдат единствените в тази зала, които няма да подкрепят двата законопроекта на първо четене, но явно за това си има причини и това е състава на тази парламентарна група. Явно там е пълно с хора, които ще ги засегне този конфликт на интереси, и те искат да се обявят против него. Разбира се, всеки има възможност да обяви своите позиции.
Доводите, които колегата Милтенов изтъкна, са абсолютно несъстоятелни. Ако искате още от първия довод, че някакви преподаватели, на някаква конференция, имали конфликт на интереси. Колега Милтенов, прочетете хубаво законопроекта, там е написано в § 7, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби, предложението на Министерски съвет, че свободни професии могат да се изпълняват с изключение на тези преподаватели и авторски права и т.н. Един лектор, освен че е преподавател, той какво е друго?
И другите Ви примери, които дадохте по отношение на тези, които осъществяват контрол. Разбира се, то си има йерархия. На Вас ли да Ви обяснявам? Има Инспекторат към Министерския съвет, има Инспекторат в министерствата, които контролират, има към общинския съвет, има към областния управител. Вертикалът по проследяването на контрола е осъществен. Какво става от това? Няма никакво притеснение от това, че е назначил някой. Да, ама над него има друг, който контролира него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Милтенов, не се плашете от законопроекта на Министерския съвет. Всъщност в него наистина има някои забрани, които звучат фантастично и лесно ще могат да бъдат изхвърлени. Той по същество не предвижда санкции. Така че няма опасност някой сериозно да пострада от него. Там се говори за един недеклариран конфликт на интереси на лице, заемащо висша държавна длъжност. Глобата е между 1000 и 3000 лв. Ами това е смешно.
Когато мислите за конфликта на интереси, представете си тези неща за регистъра, за това как се подава декларацията, за началника и всички други неща си ги представете като украса. Покрай тази украса в средата има един проблем, който трябва да бъде решен – шуробаджанащината и алъшверишът с мястото, където работя, или някое друго място, на което мога да влияя. Това е проблемът, господин Милтенов. Така че изобщо не се косете за големите заплахи, които поставя законопроектът на Министерския съвет. Нека да се опитаме в тази симпатична рамка, която той поставя, махайки онези криви неща, които дразнят окото, да поставим онова, което има съдържание, защото без него законопроектът на Министерския съвет не може да уплаши никого.
Според мен правим лоша услуга на идеята за това да бъде уредена тази материя, ако започнем да му се плашим и да си мислим, че така трябва да се гласува против този законопроект на каквото и да е основание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте за трета реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожо министър, колеги, колега Милтенов! Много особено е отношението на всички към този законопроект. Аз ще кажа, че ако утре се заслушате в моето изказване, сигурно ще има доста повече критики от това, което вие казвате и притеснение по отношение на формулировките. Аз си мисля, че ние сме длъжни да направим стъпката и да кажем „за” този законопроект.
Надявам се, че колегите от Българска нова демокрация ще преоценят отношението си, защото практически в нашето законодателство, забележете ние имаме редица закони, Вие сте практикуващ юрист, погледнете във всички процесуални закони и в ГПК, НПК, АПК – ние имаме редица текстове, които са именно, за да се избегнат конфликтите на интереси, само че там е казано – отвод, който трябва да си направи съответния орган, който трябва да вземе съответното решение.
Тук с този законопроект ние искаме да го разпрострем в цялата обществена действителност на страната ни, защото очевидно е, както каза господин Филип Димитров – не са много народите, където такава гражданственост да има понятието шуробаджанащина. Това е нещо, което е много жилаво, вмъкнало се във всички сфери на обществения ни живот, и освен специалните закони, които ние сме предвидили с механизмите за отвод, трябва да има един общ нормативен акт, който да може да покрива всички останали неща, които на пръв поглед съзнанието ни не може да обхване и практиката ни не може веднага да посочи.
Моето мнение е, че отделните казуси, които показват и които казвате тук в момента при детайлния анализ, Вие ще видите, че разсъждавайки малко по-задълбочено има място да се въведат съответните правила и наистина да се избегне, без да има страшно, без да има страх за това, че ние ще нарушим гражданския оборот и ще нарушим устоите на сигурността в отношенията ни.
От тази гледна точка искрено се надявам, че в сферата на дебата, докато върви, ще има и конструктивна позиция от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Милтенов, заповядайте за право на дуплика.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Аз пак повтарям, и на колегата Кътев, че все пак се намираме в първо четене. Отделните текстове мога да се спра специално на тях. Много внимателно четох закона. Не случайно не взех отношение именно по забраните, които касаят колегите юристи и колегите лекари, за да не излезе, че аз съм пристрастен случай и съм заинтересован. Смея да кажа, точно заради това ще гласувам против.
Може би не бях разбран правилно. Аз Ви казах много ясно, че тези фрапиращи случаи тях въобще не ги коментираме – роднини по права, съребрена линия, баджанаци и т.н. Става въпрос за скрития конфликт на интереси, който се появява малко по-късно, за който аз не виждам гаранция. Виждам някакви процедури, в които администрацията трябва да навлезе и да установява, и в един момент да блокира своята дейност, за която тя е призвана да осъществява тази публична услуга. Ние смятаме и не виждаме основание, че този закон може да бъде поправен до такава степен, че да видим тези гаранции и да сме спокойни в тази връзка, че той наистина ще осъществи целите, за които е написан.
Ето затова смятам, че ние изразихме категорично нашата позиция за подкрепа на първия законопроект на господин Филип Димитров и казахме, че ще се въздържим за подкрепата на втория законопроект на Министерския съвет.
Това е нашата позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направя две съобщения за комисиите:
1. Комисията по гражданско общество и медиите ще има заседание днес от 14,30 ч.
2. Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре в 14,30 ч.
Утре, уважаеми народни представители, ще започнем с гласувания. Първото гласуване ще бъде – Проект за решение по доклада на административните съдилища, а второто е Проект за решение за декларацията, която разисквахме днес, във връзка със онкологичните заболявания.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч. Прекратявам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Иван Илчев

Станчо Тодоров