Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добро утро, колеги!
Откривам заседанието. (Звъни.)
Предстоят гласувания, но на колегите от един цял кръг сякаш не им се отчита регистрацията. Имаме възможност да гласуваме с вдигане на ръка, за да бъдат отчетени еднозначно гласовете. Ако само гласовете от първия ред на блока, вдясно от председателя, не се отчитат, то можем да използваме системата, като добавим гласовете на колегите.
Колеги, първото гласуване, което ни предстои, е по проекта за Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г.
Текстът на решението бе прочетен в пленарната зала при представяне на становището на Комисията по правни въпроси, но аз искам да ви го припомня и отново ще ви го прочета, тъй като дискусията, която се състоя, очевидно е нужно още да бъде и осмислена и от нас, а и от съдебните органи, за да намерим най-вярното развитие.
Двете точки, които предлага Комисията по правни въпроси, са: първата – приема Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2007 г.
Втората точка е: предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Становището поначало е много подробно разработено, препоръките са съществени. Предлагам да се постараем да продължим конструктивния диалог със съдебната власт, да преодолеем създаденото напрежение, защото очевидно ни предстои заедно да очакваме в тези процедури и в бъдеще, така както Конституцията изисква.
Предлагам да гласуваме проекта за решение по тази точка от нашата седмична програма. Гласувайте!
Гласували 197 народни представители: за 176, против 7, въздържали се 14.
Решението е прието.
Господин Божинов желае да вземе думата по процедурен въпрос в хода на гласуването. Нека да му дадем тази възможност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, в духа на казаното от Вас преди малко за диалог и взаимодействие със съдебната система на България, предлагам цялата стенограма от дебата в Народното събрание да бъде изпратена служебно на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд, тъй като на заседание вчера на Висшия съдебен съвет превратно е бил информиран този върховен орган за съдържанието на дебата. Получих предложение аз да го изпратя, но това не е моя работа. Предлагам Вие като ръководител на Народното събрание да изпратите тази стенограма, тъй като е недопустимо да се твърди, че някой от тази трибуна е искал пререшаване на дела, които е разглеждал Върховният административен съд. Само много глупав човек и загубил разума си може да смята, че от тази трибуна могат да се преразгледат решения на съда. Само гузен човек може да прави такива твърдения, да препечатва поръчани от себе си статии в медиите и въз основа на тях да твърди, че нещо или друго било недопустимо.
Аз съм за диалог, но честен и почтен, а не иницииран от гузни съвести. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както разбирам, процедурното предложение е с придружително писмо от председателя на парламента стенограмата от обсъжданията по точката от миналия петък и сряда да бъде изпратена на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд с писмо, което е в смисъл, че с цел да съдействаме за конструктивното развитие на диалога между институциите, прилагаме тази стенограма.
Виждам две заявки за изказвания – на господин Димитров и на господин Кътев. Мога да допусна само едно обратно предложение.
Господин Кътев, господин Димитров преди Вас пожела думата.
Ако желае господин Димитров и ако това е било неговото намерение, му давам тази възможност.
За обратно предложение думата има господин Димитров и след това ще гласуваме.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Опасявам се, че подобни предложения никак не помагат на репутацията на Народното събрание. Всъщност става въпрос за някакъв символичен жест, чийто смисъл не е много ясен.
Стенограмите на Народното събрание са публично достъпни и всяка институция в България, и всеки гражданин, който желае да се снабди с информация за това какво е казано в залата, може да го направи. Изпращането на подобни стенограми изглежда като размахване на пръст или като тихо подвикване на настъпено от слон коте, каквото българският парламент не би трябвало да бъде.
Мисля си, че ако господин Божинов има проблем с някого в съдебната система, не би трябвало Народното събрание и неговата репутация да бъде използвана, за да се решава този тип проблеми, ето защо се противопоставям на идеята да даваме подобни странни знаци, като пращаме преписи от стенограми, които всеки може да си извади по Интернет, на който и да било съд в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще пристъпим към гласуване – предлагам да гласуваме процедурното предложение за изпращане, както каза господин Божинов, служебно на копия от стенограмите от дискусията по доклада на административните съдилища, на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд.
Гласувайте!
Гласували 173 народни представители: за 78, против 54, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Следващото гласуване е по проект за Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в Република България. Вносители са Борислав Китов и група народни представители. Проектът беше обсъден вчера в пленарната зала. Бяха направени някои редакционни предложения, които ще гласуваме преди да гласуваме основния текст.
Първото е на народния представител Антонела Понева и се отнася до редакцията на заглавието на декларацията. Нейното предложение е заглавието да гласи „Декларация на Народното събрание на Република България в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България”. Новото е изразът: „в подкрепа на действията за”.
Гласувайте предложението на госпожа Понева за промяна в заглавието.
Гласували 166 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 21.
Предложението на госпожа Понева се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Щерев. Той има предложение в първата част на декларацията, която върви под заглавието „като подчертаваме:” и в която част има три израза, маркирани с тире, да се включи и четвърти текст, четвърто тире с редакцията:
„- държавата има неизпълнени задължения към българските граждани.”
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев за четвърти израз в този раздел на декларацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 59, против 55, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Щерев – предложение за прегласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Забележката, която беше направена, не се отнася до сегашното управляващо мнозинство. Искам да кажа, че ако има някой в тази зала, който да се съмнява в тази констатация, че държавата има неизпълнени задължения спрямо българските граждани, то това не е вярно. Всеки от вас знае много добре, че държавата не изпълнява своите задължения поне по отношение на здравеопазването, поне по отношение на финансирането на здравеопазването, поне по отношение на доставката на лекарства, и за това говорят показателите за здравното състояние на българските граждани.
Подкрепете тази декларация по същество и подкрепете това, че държавата има да изпълнява задължения спрямо българските граждани. И това се отнася не само за управляващото мнозинство, а за всеки, който се занимава с политика в България. Затова ви призовавам да прегласуваме и да гласувате „за” тази поправка в декларацията, която внася съществен елемент това да бъде една реална декларация в подкрепа на хората, които са страдащи в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 66, против 53, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Следващото редакционно предложение е на народния представител Руденко Йорданов. Той предлага в следващия подраздел „като отбелязваме, че:” в първите две тирета думата „ракът” да се замени с думите „онкологичните заболявания”.
Гласувайте това редакционно предложение на господин Йорданов.
Гласували 153 народни представители: за 151, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има няколко чисто редакционни предложения, колеги, на народния представител Борислав Великов. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
Те са следните: в третата част под израза „убедено заявяваме, че:” в няколко последователни тирета - пето, шесто, осмо и девето, господин Великов прави следните предложения: в петото тире думите „необходимо е” да се заменят „е необходимо”, а думата „прогреса” - с думата „напредъка”; в шестото и седмото тире думите „наложително е” да се заменят с „е наложително”; в осмото тире думата „адекватно” да се замени с думата „съответстващо”; и в деветото тире думите „наложително е” да се заменят с думите „е наложително”, а думата „мониторинг” да се замени с думата „контрол”.
Разбирате, че тези предложения са от характера да изчистят изразите. Мисля, че можем да ги гласуваме едновременно. Не виждам противно мнение, затова пристъпваме към гласуването на тези предложения ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 158, против 1, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
И сега, уважаеми колеги, остава да гласуваме окончателния текст на проекта за декларация с направените промени в резултат на досегашните гласувания.
Подлагам на гласуване проекта за Декларация в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България с направените изменения в текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно
Благодаря и на Комисията по здравеопазването за работата по тази декларация. Очевидно работата по изпълнението й тепърва предстои.

Продължаваме, уважаеми колеги, с точките от нашата седмична програма.

Предстои да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Вносител на първият законопроект е господин Филип Димитров и група народни представители, а на втория – Министерският съвет.
Добре дошла, министър Тачева!
Давам думата за изказване на господин Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Самото начало на обсъждането на този законопроект показа две много специфични тенденции. На първо място, детайлното разглеждане на текстовете поражда много въпроси и основания за доста критики, но в крайна сметка, слушайки внимателно дискусията в рамките на Правната комисия, и тезите, които чухме вчера от колегите, става ясно, че се възприема като цяло духът на закона. И за нас в този процес остава сериозната необходимост това, което е предвидено в този законопроект, да го направим да бъде една действаща материя, която да създава условия за преодоляването на конфликти на интереси, състояния, с които нерядко се сблъскваме в нашата действителност. Това, което трябва да кажем, е, че началото на преодоляването на конфликти на интереси е заложено в редица действащи закони, но очевидно те са свързани в специализираните материи, които уреждат конкретно. Един всеобхватен законопроект в тази насока до момента не е представен и това, което имаме пред нас за обсъждане, е именно базата, на която може да се разглежда въпросът за всеобхватното действие и преодоляване на конфликти на интереси в обществото ни.
Въпреки различните претенции към отделни текстове, които имаме към законопроекта, трябва да кажем, че по своята структура в отделните глави и раздели този законопроект дава и очертава онези обществени отношения, които действително трябва да намерят своя сериозен регламент. Тоест всяка тема, която е повдигната – формулировката на това какво е това конфликт на интереси, кои са целите, които си поставя законът, обхватът на неговите действия, предотвратяването на конфликти на интереси в различните сфери, имаме една изключително годна конструкция и мисля, че тя в голяма степен е всеобхватна по отношение на темите, които се повдигат в тази насока.
Като заявявам своето лично отношение в подкрепа на този законопроект – вчера колегата Кътев изрично заяви, че Парламентарната група на НДСВ има решение да подкрепим този законопроект, все пак бих желал в рамките на първо четене да споделя някои проблеми, които би трябвало да имаме предвид при разискванията между първо и второ четене и на второ четене.
На първо място, смятам, че формулировката на конфликт на интереси би трябвало да бъде в значителна степен прецизирана. Безкритично приемам текста по чл. 2, т. 3, но мисля, че има съвпадение между това, което имаме формулирано по чл. 2, т. 1 и т. 2. Внимателният анализ логически и граматически ще ни подскаже, че това е точно така.
На следващо място бих казал, че принципите при изпълнението на този закон и принципите за заемането на държавна длъжност би трябвало да бъдат или прецизирани, или просто да ги извадим от текста. Има отделни термини, които повдигат повече въпроси отколкото обвързаност към самия законопроект и възможността за преодоляване на конфликта на интереси, например като лоялност. Така че когато имаме конфликт на интереси, не би трябвало да извеждаме принципа на лоялност като едно от основополагащите неща за работа в една държавна институция.
Бих обърнал внимание и на въпроса за обхвата на законопроекта. Член 5, ал. 2, т. 2 ми се струва, че дава една прекалено широка представа за възможните длъжности в администрацията, които би трябвало да бъдат обхванати. Би било добре да се конкретизират онези сфери на конфликт на интереси, които принципно са ясни. Сферите на конфликт на интереси са там, където има разпореждане с публично имущество било като решаващ, било като контролен орган. Принципна сфера на конфликт на интереси може да има тогава, когато има правомощието да се назначават лица, които биха могли да се разпореждат с публично имущество, или във връзка с издаването на административни актове, които биха могли да повлияят в една или друга степен именно за интереса на издадения акт в полза на определено лице. Така че това са двете големи предметни сфери, които трябва да се опитаме да формулираме по-нататък в работата си по закона.
Един от принципните въпроси е във връзка с подаването на декларация и това, че се предлага отмяната на Закона за публичността на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Аз изразих тази позиция в Правната комисия и ще я повторя – считам, че на този етап не е необходимо непременно да отиваме към отмяната на този закон, защото той има едно значително по-широко поле, което не може да бъде обхванато в конкретния случай от този законопроект, говоря специално за законопроекта на Министерския съвет, съжалявам, че не се конкретизирах от самото начало. Освен това въпросът за декларирането на имуществата като че ли остава малко по-встрани по отношение на детайлизирането на въпроса за декларирането на конфликт на интереси, както и механизмите за преодоляването на състоянието на конфликт на интереси.
Не на последно място бих засегнал въпроса и по отношение на правната регламентация, която следва да предприемем ние самите в рамките на Народното събрание по отношение на преодоляването на конфликт на интереси, който би могъл да бъде заложен от работата на народните представители. От правно-техническа гледна точка този механизъм, който ни се предлага, разбира се, не би могъл да бъде изпълнен, но във всички случаи ние трябва обединим усилията си за това да не изглежда, че Народното събрание приема един закон в посока на това да бъдат ограничени или избягвани конфликтите на интереси в останалите две сфери на власт, а именно в сферата на изпълнителната и на съдебната власт, а като че ли няма механизъм, който да регламентира този въпрос именно тук. Разбира се, тъй като въпросът за преодоляването на конфликт на интереси там, където има народен представител, е малко по-деликатен, на мен ми се струва, че ние трябва да съсредоточим тук специално нашето внимание, защото едва ли единствено и само с промяната на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бихме могли да преодолеем случаите на конфликт на интереси, а, ако щете, би трябвало да се помисли за това и в изборното законодателство. Защото в крайна сметка ако стане така, че по отношение на народен представител се констатира конфликт на интереси и той не постъпи и не предприеме доброволно действията, които трябва да бъдат извършени за преодоляването на конфликта на интереси, тогава трябва да се замислим за друг законов механизъм, по който това състояние на народния представител трябва да бъде прекъснато. От тази гледна точка ми се струва, че това ще бъде в някаква степен въпрос на конституционно решение, защото тогава когато има нежелание от народен представител той да преодолее конфликта на интереси и да отстрани пречките, представляващи конфликт на интереси, формулирани в закон, то трябва да се отиде към механизъм за неговото отстраняване, а това може да стане само ако е регламентирано в самата Конституция.
Разбира се, могат да се коментират и много други неща в детайли, но с тези няколко примерни бележки аз исках да привлека вниманието ви върху някои принципни позиции. Пак заявявам, че ще подкрепя този законопроект и, разбира се, предстои достатъчно много работа между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Янев?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Янев, какво е конфликтът на интереси? Питам Ви: е ли форма на корупция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Янев? Не виждам.
Вашата дуплика, господин Янев.


ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Костов, няма съвпадение и идентичност между конфликт на интереси и корупция, но във всички случаи конфликтът на интереси е предпоставка за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата за изказване? Някои парламентарни групи не са се изказвали. Виждам заявка от господин Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, господа народни представители! Още в началото изразявам принципната си подкрепа към приемането на Закона за конфликт на интереси. След допълнителната работа, която очаквам да бъде извършена с приемането на двата законопроекта, може да бъде постигнат определен резултат.
Искам ясно да заявим своята воля, че ние освен от закон, който да регулира тези отношения, се нуждаем от политическа воля, за да бъдат значително, бих казал рязко ограничени, ситуациите на конфликт на интереси.
Често при нас законите се приемат като извинение или като алиби за недобрите практики, вместо законите да развиват и да утвърждават такива практики. За мен не е бил необходим Законопроект за конфликт на интереси, за да знам кога има конфликт на интереси. Очаквам, че и за представителите на правителството също би трябвало в голяма степен да е ясно кога има и кога няма конфликт на интереси, независимо дали действа или не действа Закон за конфликт на интереси. Така както в повечето страни, без да има законодателство срещу конфликт на интереси, има висока степен на чувствителност и по-малко случаи на допускане на такива конфликти на интереси, на каквито ние сме били свидетели през всички изминали години.
Моят апел е ние да превръщаме добрите практики в законодателство, а не да се извиняваме за лошите практики чрез липсата на едни или други разпоредби, които да ги ограничават и санкционират.
Също трябва да се намери пределът на тези отношения, за да не допуснем пререгулиране на материята, защото се опасявам, че в сегашния обхват на закона, според неговите адресати той става толкова необозримо голям, че в него могат да се размият границите и органите, които трябва да се занимават с този контрол, на практика да не могат да го осъществят.
Едва ли толкова широк кръг роднини по сватовство или други ще бъдат решението на проблема. Затова смятам, че е по-добре наистина да бъдат концентрирани проблемите, за да могат и решенията да бъдат ефективни, и да се наблегне наистина на възможностите за съчетаване между власт и икономически интереси, където е класическата територия на този конфликт. При другите видове конфликти последиците обикновено или не са толкова тежки или те стават по-рано явни за обществото. Затова именно не трябва да се допуска от лица, които имат разпоредителна власт, да могат чрез своите решения, да облагодетелстват икономически свързани с тях лица, ако използваме този най-общ термин.
Споделям и изказаното мнение, че е по-добре да се запази самостоятелното действие на Закона за публичност на имуществото на длъжностните лица, защото тази материя е уредена. Тя в момента обхваща и държавните длъжностни лица, и ръководствата на политическите партии, така че с новия законопроект ние да допълним материята, която в момента не е законодателно уредена, вместо да преправяме съществуващи и действащи нормативни актове.
Големият въпрос за това дали законът ще действа ефективно е готовността на политическите партии да дадат път предимно на политиката, а не на другите средства, чрез които се прави политика. Това го казвам и във връзка с дебата, който се водеше, по повод на последните местни избори. Необходими са значителни промени в законодателството и за изборите, и за политическите партии. Има една по-важна промяна, която трябва да стане преди тях и тя не е законодателна промяна. Това е промяната, която трябва да направят самите политически партии, защото във вида, в който действат и съществуват днес, те няма да се преборят достатъчно ефективно нито с конфликта на интереси, нито с купуването на изборите. Докато не се реабилитира политиката, докато хората не видят, че политиката е средство за защита на обществените интереси и че политиката е средство за трайна защита на масови интереси, а не за ситуативно групиране на интересите на определени лица, които да извличат изгоди от определени ситуации, няма да се постигне прелом в тази област.
Ние се намираме в края на една преходна политика, ако мога така да я нарека. Въпросът е дали ще бъдат заложени решения, включително и чрез закона, който сега обсъждаме, за следпреходната политика на България, когато политиката ще има своя собствена роля и тя ще бъде основния регулатор и партньор на другите видове власти, а не просто техен заложник, тяхна фалшива фасада или само инструмент за прокарване на корпоративни лични интереси.
Мисля, че законопроектът ще получи подкрепа, поради тези причини, тъй като те публично едва ли могат да бъдат оспорени. Нека законопроектът да бъде направен така, че да се действа за постигането на тези цели. Другото остава за нас, за тези, които се занимават с политика, които представляват институциите и партиите, защото без тези усилия резултатите ще бъдат скромни.
Практиката ще покаже дали наистина в нас има необходимата воля, за да постигнем това, което съдържат в някаква степен текстовете на законопроектите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Стоилов, преди малко господин Янев каза, че когато има конфликт на интереси това е предпоставка за корупция. Министърът на правосъдието каза, че, ако не се лъжа, в 90% от случаите, когато има корупция, има конфликт на интереси. Вие казвате, че не бива да се използва този закон като алиби и аз съм напълно съгласен с Вас.
В случая с републиканската пътна инфраструктура – баткото дава на брат си поръчки и това е конфликт на интереси, който е бил предпоставка за това, което в момента е осветено като корупция.
Тук предполагам, че никой няма да възрази. Аз разбирам, вие ще кажете дали е правилно Вашето изказване, че не бива този закон да се размахва като пушилка или като маскировка точно на този случай, защото бездруго в българското законодателство са предвидени и сега средства, които да възпират конфликта на интереси от този тип, като предпоставка за осъществена корупция.
В случая с Републиканска пътна инфраструктура нещата стоят съвършено ясно – единият не е подал необходимата декларация и на базата на това другият пък му е дал държавната поръчка, без да е имал окомплектовани документи. Трябвало е законът да бъде приложен – не е приложен, а сега Министерството на правосъдието и българският парламент, занимавайки се с един закон, така го разбирам аз, алибито, вие кажете дали не е така, се прави един закон, за да го подхвърли на Европейския съюз, да покаже, че нещо тук не е било в ред, защото е допусната ето тази злоупотреба.
И накрая, вторият ми въпрос е: вашият министър-председател няма Вашата прозорливост. Вие казвате: “Аз нямам нужда да различа конфликта на интереси”. И аз нямам нужда. Предполагам, че тук много хора биха казали, че и те нямат нужда от особена прозорливост да различат конфликт на интереси. Какво каза вашият министър-председател по този случай? Той каза, че не разбира този конфликт на интереси. Защо го подкрепяте, ако е така?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Стоилов. Не желаете да се възползвате.
За изказване има думата госпожа Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са предложени два законопроекта – единият на господин Филип Димитров, внесен отдавна, многократно предлаган на пленарната зала и многократно пленарната зала е отказвала да го включи в дневния ред; и вторият –внесен от правителството преди няколко дни, спешно, под тревога, и парламентът също спешно под тревога започна да го гледа. Това го казвам в началото, за да дам отговор защо гледаме сега такива закони. Защото критиките от страна на Европейския съюз към България са остри, защото в момента тече мониторинг, защото в момента се очаква Докладът на Европейската комисия и се очаква той да е лош. Колко лош – чакаме да видим. Ако можем да покажем, че нещо сме направили, по някакъв начин да хвърлим прах в очите, надяваме се този доклад да бъде малко по-добър от лошото.
Именно това правим днес. Правим го под тревога, правим го недобре, независимо, че ще подкрепим в мнозинството си двата законопроекта. Ще подкрепим обаче идеята да има такива законопроекти. Ще подкрепим желанието си да има реална борба с корупцията, ще подкрепим желанието си изпълнителната власт да може да различава конфликтите на интереси и да ги предотвратява, да спира корупционни практики. Ще подкрепим желанието си да има политическа воля за това.
Няма да подкрепим и да хвърляме прах в очите, че се прави нещо сериозно. Това, което ни е предложено, уважаеми колеги, е несериозно. Практически ние подкрепяме идеята и се ангажираме Народното събрание да пише нов законопроект. Нека кажем ясно това, което казахме и в Комисията по правни въпроси, защото правителственият законопроект е сбъркан дори и в заглавието си. Законопроектът на господин Филип Димитров говори за разпространение, за укриване, за предотвратяване на конфликти на интереси. Правителственият законопроект е Закон за конфликт на интереси, а не за предотвратяване, не за преодоляване, не за решаване, не за отстраняване, а за конфликт. Да кажем – има конфликт, пък можем да започнем да правим повече конфликти на интереси, отколкото има дотук.
По-нататък ще кажа няколко много смущаващи неща в правителствения законопроект. Личи му, че е писан бързо, че е писан под тревога и панически, личи му, че вътре са наслагвани различни материи, различни категории институции, органи и длъжностни лица (като започнем от обхвата, от дефиницията на конфликт на интереси, от принципите, които засегнахме в Комисията по правни въпроси, задавайки на Министерството на правосъдието въпроси, но не получихме отговор). Как така всички ще могат да спазват неща, без да се дефинирани - принципите на законност, лоялност, отговорност, обективност, безпристрастност, откритост, прозрачност, съразмерност, предвидимост, добросъвестност, свобода на мненията?! И всичко това на едно място, без да е ясно какво означава като норма! Нали сами разбирате, че това са думи, думи, думи. Но как се изпълняват тези думи, ако няма яснота, и то такава яснота, че всички да знаят обхвата, принципите, какво е конфликт на интереси и как се санкционира?!
Без да изпадам в конкретика на нещата, ще кажа, че са смесени всички институции в страната, всички органи и длъжностни лица – едва ли не в общ режим. Много пъти, когато човек чете закона и се връща назад, може да види, че има известни различия. Например когато се обясняват различните категории, ще видим, че накрая в закона е написана дефиниция: “По смисъла на този закон - лицата, заемащи висши държавни длъжности, и втората категория – лица, заемащи държавна длъжност”, защото са на различен статут.
Вижте какво е направено. Под “лица, заемащи висши държавни длъжности”, които подават декларации пред Сметната палата и които са в по-особен режим, като се започне от президента и вицепрезидента, по силата на уреждане на конфликт на интереси, вътре заедно с президента се намират началниците на териториалните дирекции например на Пожарната или на Здравната каса. Извинявайте, но правомощията са различни, начинът за конфликт на интереси е различен, уреждането е различно, изборът е различен, назначението е различно.
Втората категория са „лица, заемащи държавна длъжност”. Аз се питам как ще се приложи този закон, ако не се направи нещо по-ясно, защото четейки дори становището на Сметната палата, виждам, че и те са обхванати от ужас, че ще проверяват всички категории лица. Затова казват, че няма административен капацитет. Така е. Сметната палата няма административен капацитет, за да проверява и лицата, заемащи висши държавни длъжности, и лицата, заемащи държавна длъжност. Те трябва да бъдат проверявани на различни места.
Между другото в закона това е казано, но аз питам: защо например декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, които декларират имуществото си и състоянието си пред Сметната палата, ще бъдат качени в интернет, а на другите длъжностни лица, които практически са в досег най-вече с това как се правят конкурси, как се отпускат концесии, как се сключват определени сделки, то техните декларации няма да бъдат качени в интернет. Ако ще правим публичност, нека тя да е за всички. Ако ще правим публичност, нека сега запишем, че и досега декларираното пред Сметната палата, както и пред съответните ведомства, ще бъде качено в интернет и всеки български гражданин ще има достъп до информацията не само към момента, но и назад във времето, защото ако отворите страницата на Сметната палата в интернет, ще видите, че там са качени декларациите от 2007 г. Ние от ДСБ задаваме въпрос за имущественото състояние например на политическия лидер Ахмед Доган. Други казват: “Дайте да видим и вашето имущество”. Как да го проверим, като е качено само за 2007 г.?! Нека със закон да има яснота – за политическите лидери, правителството, министри, заместник-министри, кметове и т.н., за всички, които ще декларират имуществото си и материалното си състояние, нека това да не бъде само към момента, а да върнем нещата назад - какво са декларирали в годините, за да може по този начин наистина да се осъществява публичен контрол.
Ще кажа още няколко неща и ще спра дотук, защото има и други колеги от моята парламентарна група, които искат да се изкажат.
Няколко абсурда в закона, които искам да посоча, които са конкретни и които бяха записани и в становището на Комисията по правни въпроси, а и министърът на правосъдието вчера реагира на тях.
Текстът „Лицето не декларира имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла, както и случаите, когато двама съпрузи не живеят заедно и нямат общо домакинство” е врата, с която се отваря възможност да се заобикаля законът.
Какво означава „не живеят заедно двама съпрузи”, уважаеми колеги? И им го казваме в закон, че тогава няма да декларират имуществото. Това означава да отидат и да си направят различна адресна регистрация – единият да живее на един адрес, другият да живее на друг адрес, тогава няма нужда да декларира имущество, което е придобито от неговата съпруга. Кой може да докаже, че те не живеят заедно, когато сме им дали възможност с различна регистрация да правят каквото си искат?
Още един абсурд, който се чудя как може да бъде написан.
„Съдействие за предотвратяване на конфликт
на интереси
Чл.21. Лице, което заема държавна длъжност, може да се обърне към омбудсмана относно съобразяването на своето поведение с разпоредбите на този закон.”
Моля Ви се, какво правим?! Ще решаваме ли конфликти, ще отстраняваме ли хората, които имат конфликти, ще ги уволняваме ли или ще ги наказваме, или ще пишат до арменския поп. Ами не е в правомощията на омбудсмана това да прави. Цяла България пише на омбудсмана на България и го пита: имам ли конфликт на интереси и какво да правя? И той какво? Дава му бележка и човекът щастлив си отива вкъщи.
Колеги, завършвайки, ще кажа, че лично аз ще подкрепя и двата законопроекта, но практически подкрепяме идеята и написването на нов законопроект, който реално да може нещо да направи, а не да подкрепим само нещо, с което да кажем на Брюксел: приехме закон. Този закон няма да заработи, ако остане в този вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Михайлова?
Заповядайте, господин Крикорян, за реплика.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, искам да Ви репликирам относно споменатия от Вас арменски поп, добил неправилна интерпретация, неотговаряща на историческата действителност и тя е, че така нареченият арменски поп е бил единственият православен свещеник, който в Диарбекир е имал право да се застъпва за заточениците там пред Високата порта и нейните представители за помилването им.
Такъв е случаят с войводата Филип Тотю, който благодарение на застъпничеството на арменския поп е бил освободен от заточение в Диарбекир. Христо Ботев е изпратил по този повод благодарствено писмо на арменския свещеник за съдействието му за освобождаването на Филип Тотю.
Моля Ви, госпожо Михайлова, да се запознаете с историческите факти и да ги интерпретирате достоверно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Навярно няма да има и дуплика.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, много правилно госпожа Михайлова каза, че този законопроект е преписан оттук-оттам от някои други законопроекти. По повод всички критики, които бяха отправени току-що към конкретни текстове, ще ви обърна внимание на някои от текстовете, които всъщност са преписани от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Параграф 1, т. 1 на Законопроекта за конфликт на интереси е буквално преписан обхватът на чл. 2 на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Всички тези органи, които Вие цитирахте, всъщност са изписани в този законопроект. Говорим за публичност на имуществото и декларация за конфликт на интереси.
От друга гледна точка, това, което Вие казахте за това недомислие за съпрузите, които живеят при фактическа раздяла и как ние им даваме ценни съвети как да направят това, сега е ал. 5 на чл. 4 от същия този закон. По този начин сега съпрузите, които живеят във фактическа раздяла, не декларират имуществото си. Това не е нещо, което ние днес измисляме за първи път.
Колкото до това дали омбудсманът ще дава бележка за индулгенция дали има конфликт на интереси, това е европейска практика и в някои други държави, където има такъв закон, това се прави от специална комисия. Ние преценихме, че няма смисъл да се правят нови органи и не става дума за това, че той ще даде една бележка и няма да последва уволнение. Има ясно разписана процедура за констатиране на конфликт на интереси, в тримесечен срок отстраняване на пречката и ако не, основание за освобождаване от месторабота. Текстовете ги има в закона.
Не казвам, че този закон е най-съвършеният, но това е нещото, което пък в крайна сметка позволи и на законопроекта на господин Филип Димитров да види бял свят. От друга гледна точка, това за първи път е регламентация на целия този проблем, свързан с конфликта на интереси.
Вярно е също така, че в развитите демокрации няма такива закони, има етични кодекси, които се спазват. Кажете ми Народното събрание има ли такъв етичен кодекс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Борислав Китов има думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Аз също мисля, че този закон е не само прибързано направен и неговата основна цел е да покаже, че, видите ли, ние правим нещо в една насока, която тревожи българското общество.
Безспорно е, че той е компилиран и от други закони, то не може да бъде по друг начин. Но въпросът, който остава в мен, е: дали трябва да има общ закон или е по-добре в различните закони да има ясно разписани неща? По-скоро да има един закон, който да предвижда какво става при наличие на конфликт на интереси – нещо, което другият законопроект се опитва да даде.
Няма да се спирам на това, което колегите казаха преди малко, но бих искал да подчертая следното, уважаеми колеги. Конституцията на Република България много ясно посочва, че дейността на Народното събрание се определя с неговия правилник. Приемането на правилника е обект наистина на Народното събрание. Аз не считам, че е необходимо през друг закон това да се случва. Да не говорим, че там има пълни абсурди, госпожо министър.
Извинявайте, но какво значи, че един общественик не може да бъде член на едно дружество с нестопанска цел? Разбирайте читалището в с. Х.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не член, а ръководен орган.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да не може да бъде? Извинявайте, конфликт на интереси – общественикът да не може да бъде в читалището! Или може би един лекар не може да оперира, защото има конфликт на интереси!
Извинявайте, но има неща, които са абсурдни. Да не говорим, че когато ръководи дружество и го прехвърля на жена си или на братовчед си, той вече няма конфликт на интереси. Моля ви се! Това е изключително голям проблем.
Съгласен съм с Вас, че това е въпрос на един етичен правилник и може би Комисията по етика в Народното събрание е длъжник в това отношение на Народното събрание.Какво излиза от така написаното? Кой трябва да влиза само в Народното събрание?
Въпросът тук е наистина да има яснота при конфликта на интереси. Това става с етични кодекси и Вие сте права в това отношение. Но един общественик да не може да бъде в ръководството на дружество с нестопанска цел, което развива благотворителност, примерно, за мен е абсурдно. Вие давате ли си сметка, че един лекар, който е пет-шест години в Народното събрание, след като не практикува, губи права? Това ли искате да кажете с този закон? Моля ви се! Това е много ясно.
Аз мисля, че дейността на народните представители не бива да бъде в този закон, а е обект, разбира се, на Комисията по правилника на Народното събрание, още повече, че така повелява и българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Китов? Няма.
Давам думата на господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! В Комисията по правни въпроси бяхме доста озадачени, когато се запознахме с текстовете на Законопроекта за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет. Законопроектът стана обект на задълбочени и разгорещени дебати, включително и сега в пленарната зала. Чуха се много критики, които бих обобщил в няколко основни направления.
Първо, беше признато, включително от представителя на вносителя, Министерския съвет, че този законопроект е написан набързо - много, много, много набързо, с оглед днешната ситуация и очакванията, които има към нашата страна от Европейската комисия.
Не някой народен представител от друга политическа сила, примерно ДПС или БСП, а именно проф. Огнян Герджиков, който представлява НДСВ, ясно и категорично заяви в Комисията по правни въпроси, че не би могъл да подкрепи законопроект, за който публично е признато от вносителя му, че е подготвен за три или четири дни. Той каза: „Само за това основание аз не бих могъл да подкрепя този законопроект, тъй като е ясно, че такъв важен законопроект, който третира такава деликатна и сложна материя, чувствителна за обществото и за държавните институции, каквато е материята за конфликт на интереси, не може да бъде подготвен за няколко дни и той да бъде работещ и качествен”.
Ето защо не случайно реакциите в пленарната зала сега са такива, не случайно бяха такива реакциите в Комисията по правни въпроси за това, че законопроектът съдържа много, много недостатъци, много противоречия и недотам изпитани разпоредби.
Основните критики вече ви бяха казани от моите колеги за това, че е недопустимо със закон да се предвиждат промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда ясно и изрично процедурата за неговата промяна. Тя може да стане само и единствено с решение на Народното събрание.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: А законите как се приемат?
ЧЕТИН КАЗАК: Законите се приемат с гласуване на две четения – на първо и на второ четене. Промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се приемат с едно гласуване с проект за решение за промяна в правилника. Така че това е съществен недостатък на внесения законопроект, който между първо и второ четене следва да бъде отстранен незабавно.
Втората основна критика е, че в законопроекта са смесени, според мен, две близки и свързани една с друга, но все пак относително самостоятелни материи – едната материя е свързана с цялото законодателство, което вече действа с деклариране на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, тоест Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който вече от няколко години действа и по който има натрупан опит, и новата материя, която днес е на дневен ред, а именно конфликтът на интереси, когато се изявява в действията на представители на държавната власт, на лицата, заемащи висша или не толкова висша държавна длъжност. Аз мисля, че това разграничение трябва ясно да бъде направено.
Според мен основният проблем, с който би трябвало да се занимае един закон за конфликт на интереси, е не толкова подаването на вече известните на всички и станали банални ежегодни декларации за имуществото, а как да се противодейства на ежедневните действия на политиките, на решенията, вземани ежедневно от различни органи и институции в държавата, когато те са повлияни от фактическото състояние на конфликт на интереси.
Материята, която третира подаването на декларации и деклариране на имуществото и така нататък - така наречените несъвместимости за заемане на определена държавна длъжност, вече са ясно регламентирани в други закони. Няма нужда сега отново да ги регламентираме в този нов закон и да отменяме част от други закони или пък целия Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Напротив, ние трябва да се концентрираме в този закон именно в онези сфери примери, за които станаха обществено достояние напоследък, свързани със скандалите във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, когато има действия, когато има решения, когато има възлагане на обществени поръчки в състояние на конфликт на интереси. Ето с тази материя приоритетно трябва да се занимае един закон за конфликт на интереси, а не с вече регламентираната материя, свързана с несъвместимостите при заемане на държавни длъжности, с публичност на имуществото и така нататък.
Ето защо аз считам, подобно на моите колеги, че не е правилно с този законопроект да се отменя Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, да се прави една компилация и вече да се подават декларации освен за имущество и за интереси. Материята, свързана с интересите, е много по-сложна, по-деликатна. Тя не може толкова лесно да бъде обхваната и дефинирана, както ясно може да се дефинира материята, свързана с несъвместимостите и с деклариране на имуществото.
Ето защо мисля, че между първо и второ четене трябва да се обърне специално внимание точно на това: по какъв начин да се регламентира фактическото състояние на конфликт на интереси за лицата, когато те вземат самостоятелно решение като длъжностни лица, когато участват в колегиални органи, които определят и вземат решение например за обществени поръчки, влиянието, което оказва едно такова лице върху колегиалния орган, който взема решението, и така нататък.
По какъв начин ще се доказва наличието на конфликт на интереси? В законопроекта е изписана цяла глава за защита на лицето, което подава сигнала. Но, според мен, трябва да се предвиди нещо и за защита на лицето, което би могло да бъде обвинено, в много случаи може би не съвсем основателно. Кой ще констатира фактически наличието на конфликт на интереси? Кой ще реши и няма ли въпросното лице правото на защита в този административен стадий?
Процедурата за констатиране на конфликт на интереси, според мен, не е достатъчно добре развита в законопроекта. Развито е, че някой подава сигнал. И край! Оттам нататък е записано, че е недопустимо - едва ли не и този, който не декларира, следва да бъде уволнен. Но кой ще прецени, кой ще направи в административния стадий на процедурата - трябва ли винаги да се стигне до съдебно обжалване и да се мине през цялата сложност и дълготрайност на един съдебен процес и в крайна сметка да се реши дали наистина е имало конфликт на интереси, или не, а междувременно лицето е било уволнено, отстранено и дори обществено дискредитирано. Ако след това съдът реши, че не е имало конфликт на интереси, какво става?
Всички тези неща са доста сложни и не биха могли в един законопроект, подготвен за няколко дни, да бъдат детайлно, ясно и справедливо регламентирани и за двете страни.
Ето защо ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта, но с всички тези уговорки, с всички тези критични бележки и с ясното очакване, че тази материя заслужава сериозен подход, сериозно разглеждане и ефективна регламентация, която да доведе до ясни и ефективни резултати, а не за пореден път да отчетем, че сме приели някакъв нормативен акт пред Европейската комисия и смятаме, че сме решили въпроса. Ще сме решили въпроса само тогава, когато този нормативен акт, който приемем, започне ефективно да действа и да дава резултати. Това може да стане, ако законопроектът, който сега е внесен, бъде разгледан детайлно и реформиран, променен, подобрен между първо и второ четене, за да можем ние да изпълним тези цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има две реплики – на господин Иван Костов и на господин Олимпи Кътев.
Заповядайте, господин Костов – вашата парламентарна група има шест минути, които остават за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Осем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Шест са, защото Вашата втора реплика беше от три минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Първата беше обаче от 10 секунди.
Уважаеми господин Казак, поражда ли конфликт на интереси усмивката на господин Ахмед Доган? Той каза, че много хора са направили бизнес с една негова усмивка. Помните ли, като каза за обръчите от фирми?
Питам: тази усмивка създава ли конфликт на интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше кратка реплика на господин Костов.
Заповядайте за втора, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Първо искам да отправя един призив към колегите от управляващата коалиция: да не забравят, че този законопроект е минал по процедурата в Министерския съвет – на съгласуване с всички министри от всички политически сили и те са си дали своето съгласие той да бъде внесен в парламента.
Друг е въпросът доколко е качествен или не. Но, уважаеми колеги, по-добре недопечено агне във фурната, което може да се допече, като се включи още един път фурната, отколкото да се предложи умряло куче. (Оживление.) Това е във връзка с това, че в една от медиите се казва, че Национално движение Симеон Втори предлагало недопечено агне. По-добре недопечено агне, което обаче може да се допече и е дадена възможност на парламента да свърши това. Не са един и два случаите, в които в Народното събрание почти се пренаписват законите, включително бих ви припомнил Закона за бедствия и аварии, който в комисията го написахме наново.
Не бива в пленарната зала да се противопоставят професии, специалности и действия, гилдии, юристи, лекари, артисти на останалите. Правата в Конституцията са за всички, правата на хората в тази зала са еднакви и те трябва да се прилагат еднакво за всички. Няма привилегии юристът, няма привилегии адвокатът, икономистът, финансистът и така нататък. Не го поставяйте на тази плоскост! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Кътев, първо на Вас ще отговоря. Естествено, че всеки законопроект минава през някаква процедура на съгласуване в рамките на Министерския съвет, само че тази процедура може да трае няколко месеца, може да трае и няколко дни. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
На различни стадии. Когато се изработва един законопроект в рамките на Министерския съвет, уважаеми господин Кътев, обикновено се създава междуведомствена работна група, правят се задълбочени обсъждания и така нататък. Това не се прави за няколко дни. За няколко дни се прави само тогава, когато е декларирана спешност. Когато е декларирана спешност и висшите държавни интереси налагат да бъде подготвен и спешно приет даден законопроект, понякога дори становищата, които се дават при вътрешното съгласуване, не са съвсем обективни или пък не изказват всичко онова, което биха могли да изкажат в една по-дълга процедура.
Уважаеми господин Костов, на Вашия въпрос ще отговоря с контравъпрос. Конфликт на интереси ли е, когато с усмивка се декларира, че в държавата всички сме братовчеди, в тази малка държава всички сме братовчеди? Това конфликт на интереси ли е? Конфликт на интереси ли е, когато един ресторантьор стане изведнъж шеф на банка, след това придобие огромно имущество в един известен български курорт?
Когато отговорите на тези два въпроса, смятам, че ще си отговорите и на Вашия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Има едно нещо, което много ми се иска всички да разберем, и то е, че законодателството, посветено на темата за конфликт на интереси, само по себе си не е нещо, с което се премахва корупцията, с което всички стават ангели и добри хора, изобщо няма никаква магическа стойност. То има за цел две неща и е много хубаво те да бъдат разбрани.
Първото нещо е да се въведе един принцип в действията – принципът, че когато човек е във властта, той е подложен на ограничения. Не да ми хленчат журналисти или дори представители на една или друга държавна длъжност, които да викат: ами, тогава нашите близки или ние самите какво да правим? Човекът във властта е подложен на ограничения – първо.
И второ, властта, която създава много възможности да се прави добро, но и лошо, дава също така възможност, ако човек реши да я подкара през просото и да сгази лука, това да остане незабелязано или да не може да се идентифицира съвсем точно или да не може да стане обект на някакви наказателни санкции. Точно с оглед на това, законодателство, което засяга такива теми като конфликта на интереси, поставя една бариера напред и казва: абе, ти ако се оставиш да седиш в едно такова положение, в което може да те налегнат изкушенията, а знаем, че изкушенията съществуват, ако се поставиш в едно такова място достатъчно дълго, си плащаш за гяволъка. Ама дали си се възползвал или не си – това е отделен въпрос. Може да може да се установи, може да не може, може да си се възползвал, може да не си се възползвал, но ти нямаш правото да се подлагаш на тези изкушения. Ако това не разберем, тогава цялата тематика около гласуването на тези закони е безсмислена. Затова и подобни деликатни подмятания от едната или от другата страна на залата, които решават болките и страданията на един или друг депутат за това кога точно е конфликт на интереси и кога точно е корупция, струва ми се, са неуместни. Те показват отново неразбирането на проблема, неразбирането на това, че това е една формална категория – конфликтът на интереси.
Искам да бъда максимално толерантен към закона не защото го харесвам, а защото си давам сметка, че наистина благодарение на това, че все пак за тези три дни написахте този закон, госпожо министър, моят законопроект е в залата и вероятно този път ще бъде приет, което неизбежно ме изпълва с чувство на някаква благодарност.
Що се отнася до ползването на източници обаче аз решително бих препоръчал когато се пие вода, да се пие от извора. Законодателство върху конфликта на интереси в Западния свят има. Това законодателство е поради специфични исторически причини е предимно англосаксонско. Да се пише закон, който засяга темата за конфликт на интереси, без да се прочете „Форин кърапшън превеншън” на Съединените щати, е според мен рисковано. Законите на Естония и Латвия са един опит да се решат проблеми, които се опитваме да решим и ние. Дето се казва, ние имаме право да ги решим и по-хубаво от тях. Не можем да останем само на този късен опит. Аз лично, когато писах своя закон, се ровех най-много в канадското законодателство – видя ми се, че на Ню Брънсуик законите подхождат на тематиката, която нас ни засяга. Не претендирам, че това трябва да бъде единственият източник. Но да се остане само на нивото какво са написали в Латвия и Естония, струва ми се, е твърде малко.
Има и още един проблем. Ние всички сме учили право по едно време, когато съществуваше една склонност законите да се пишат по точно определен начин, с точно определена лексика. Ако отворите тук, има едни принципи, дето ги цитира госпожа Михайлова, то просто не е за четене. Но нека да не се сърдим на това. Истината е, че нашите професори за съжаление са ни учили да пишем по този начин. Имаше такъв комунистически жаргон за писането на закони, който ние щем - не щем сме усвоили и отърваването от него взима време.
Това, което според мен е изключително важно, когато обсъждаме законопроекта на първо четене, е да си дадем сметка, че във всеки случай трябва да формулираме като принцип, дори да е малка тяхната приложимост, принципа за темата за несъвместимост. Вярно е, че шансовете да се натъкнем на несъвместимост при заемането на една или друга длъжност ще се окажат малки на брой, но принципът трябва да бъде въведен, за да се знае, че човекът, който е поел ангажимента да участва във властта, със същото е поел и определени ограничения.
Второто изключително важно нещо е по отношение на темата за транзакциите – там, където става въпрос кой с кого какъв алъш-вериш ще прави – нещо, което почти го няма в правителствения законопроект, но за сметка на това го има в моя, там трябва да поставим бариерата на едно достатъчно предно място, тоест преди да са настъпили фаталните последици.
Много пъти тук се цитира въпросът за раздаване на поръчки на братя, съпрузи и т.н. Това е голям проблем, свързан и с нашия балкански манталитет. Казвам го със съжаление, но е факт, че ние смятаме това едва ли не за въпрос за справяне с държавните дела да можеш да се справиш първо с делата на роднините си.
Чухме тук приказки на откровен тъпигьозлък от страна на хора, които са в доста сериозни властови позиции, от рода на това: „Защо моят мъж да не продава тук?”, „Защо да не дам на моя брат, като това, което е предложил, е много хубаво?”. Ние не знаем дали е много хубаво. Може да е най-прекрасното в един от сто случая. Но в името на това, че в останалите деветдесет и девет случая то няма как да бъде най-прекрасно, затова и в този случай бариерата трябва да бъде поставена по формален начин.
Не се изисква от човека, намиращ се във властта, да мисли дали в този случай ще направи някакъв подвиг. Или, ако е решил да направи подвиг, нека понесе удара на закона. Историята познава такива хора, които са извършили подвизи, нарушавайки някакво правило в момента, с чувството, че правят много добро на държавата и са си платили сметката за това. Така че за подвизи няма защо да говорим.
Ето защо ми се струва, че би трябвало да възприемем, е, че тези са целите на законопроекта. Следователно големите приказки около принципи, обхват – цял текст има за обхвата, вместо да попадне в първия член, но това ще говорим при обсъждането на второ четене – тези неща лесно могат да отпаднат.
Има тематика, свързана с дефинициите на лицата във властта. Има действащо законодателство. То е далеч от съвършенството. Но ако във всеки закон започнем да измисляме нови дефиниции – и тук може би изказалите се от ДСБ трябва да ме чуят внимателно – ако във всеки закон правим по-съвършени нови дефиниции, рано или късно ще закъсаме със сто различни дефиниции за приблизително едно и също нещо. Имайки опората на формулирани текстове кой попада в дадена категория, дори и случайно да има една от длъжностите, на която не й е мястото там, по-добре е да приемем вече установената категория, отколкото във всеки закон да си измисляме нова.
Третото нещо е, че тези елементи, които са направени от мъка, бих казал, за да има все пак нещо, което да изглежда, че в законопроекта се решава реален проблем и наистина се злепоставят определени категории лица, поставяйки ги в неравностойно положение. Примерът, който дадоха всички доктори, е следният. Всеки друг човек, който стои пет години в парламента и не върши другата си професия, накрая излиза и влиза отново в старата си професия. Докторът, който повече от пет години не е правил това, е поставен при други условия. Следователно, ако искаме да имаме равно третиране, не можем да допуснем той да загуби своята квалификация формално, така както не я загубват останалите. Разбира се, това са детайли, които могат да бъдат разгледани на второ четене.
Много е важно, когато гласуваме за законопроекта на първо четене, да сме проникнати от това разбиране. Иначе можем да се правим много на ербап. Иначе можем да сочим с пръст и да казваме дали това или онова представлява конфликт на интереси и да търсим изясняване за самите себе си. Но смисълът на приемането на първо четене на законопроекта е да бъде направен необратим процесът, при който в крайна сметка ще бъдат поставени рамки на поведението на хората във властта.
Спомням си как един български политик се беше обидил почти до сълзи, когато икономист с доста голям опит в сферата на валутните бордове беше казал, че валутният борд е нещо, което слага окови на ръцете на правителството да не краде. Важно е да има такива окови! Ти може да се преживяваш като много чист и благороден, но е хубаво в закона да се поставят такива рамки, особено в общество като нашето, където очевидно тези рамки твърде често се нарушават.
Затова моят апел към всички е следният: макар и в този вид, нека да гласуваме на първо четене и двата законопроекта с ясното съзнание, че словесната плява – резултат от нашия общ опит в Юридическия факултет, че изкривените решения, които поставят в неравнопоставено положение различни професии, ще могат да отпаднат. В крайна сметка възелът на проблема, свързан с конфликта на интереси при транзакции, в случаите, когато се прави алъш-вериш, ще влезе в този закон и веднъж-завинаги ще постави ограничения, чието прекрачване, дори без да бъде доказана някаква специфична вреда, ще бъде основание за санкции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Господин Павел Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От доста време в Четиридесетото Народно събрание не е имало толкова задълбочена дискусия. Това е едно малко тържество на демокрацията, че стигнахме дотук със Закона за конфликт на интереси. Все пак това тържество e много закъсняло. Такива закони се приемат на много по-ранен етап, а не на деветнадесетата година. По тази причина до голяма степен сме на това дередже, защото дълги години такъв закон не беше приет и това беше абсолютна дупка в законодателството, свързана с функционирането на политическата система и на институциите изобщо.
Колеги, нека си кажем честно, че вторият законопроект беше приет набързо и пожарно не за друго, а за да затъкне, така да се каже, автентичния, истинския законопроект, внесен в началото на Четиридесетото Народно събрание от Филип Димитров. Натискът, осъществен от опозицията, беше много силен – видяхме го. Ние от „Атака” многократно сме настоявали и винаги сме гласували за включването му в дневния ред.
Понеже управляващите се уплашиха, че този важен законопроект ще бъде приет, все пак накрая направиха дублето – този законопроект, който тук беше много разкритикуван. Това е истината. Ако не беше натискът на опозицията, нямаше да се стигне до това малко тържество.
Въпросът обаче е, че трябва да бъдат приети и двата законопроекта с всичките забележки и критики по отношение на втория законопроект – законопроектът на Министерския съвет.
Дискусията днес е ползотворна и много важна и тя има значение не толкова за приемането на първо четене на единия или другия, а има значение за това, че подготвя дебата за второ четене, подготвя поправките, които да бъдат направени между двете четения, и подготвя общия компилиран законопроект, който трябва да бъде внесен.
Ние от „Атака” заявяваме, че ще подкрепим и двата законопроекта, като между двете четения при алтернативност и при спор ще поддържаме решенията, които се предлагат в законопроекта на Филип Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Шопов, философията на двата законопроекта е различна. Единият законопроект е срещу конфликт на интереси, като има санкции след като се установи конфликт на интереси. Другият законопроект се опитва да представи какво означава „конфликт на интереси” – на практика една неизпълнима задача. Гласуването за двата законопроекта в никакъв случай не може да доведе до общ законопроект. Трябва да се приеме философията на единия или на другия. Гласуването за двата законопроекта означава да нямаме законопроект за конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? – Няма.
Желаете ли дуплика?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Повече от деветнадесет години всъщност властта е средство за облагодетелстване и ние трябва много ясно да го кажем и да си спомним, че в тази зала отначало имаше хора с вълнени пуловери и бели чорапи, които след това в нашето Четиридесето Народно събрание вече носят английски костюми. Така че е по-добре късно, отколкото никога.
Мисля, че действително много се е бързало с този законопроект и че няма ясна философия за разграничението между трите вида власти и това какви могат да бъдат възможностите за конфликт на интереси при проявлението на различните видове власти. Аз си спомням, че през м. февруари министър-председателят Сергей Станишев казваше, че такова понятие „конфликт на интереси” няма. Спомням си през м. април с Надя Антонова, като кръстосахме шпаги пред една медия, тя твърдеше в качеството си на депутат от управляващата коалиция, че закон за конфликт на интереси е някаква приумица на опозицията. И аз за първи път, а може би вече все повече пъти, ние ще виждаме реалната полза от това, че сме членове на Европейския съюз. Защото много бързо, благодарение на това, че сме членове на Европейския съюз, част от идеите на опозицията, за моя голяма радост, стават мотивиращо действие и за управляващите.
Искам да кажа, че този законопроект на правителството ме убеди в изключителните качества на законопроекта на господин Филип Димитров, а аз имам щастието да съм съвносител с него, защото там действително се дава най-ясната рецепта за това що е конфликт на интереси. Защото най-голямата корупционна практика в България, единствената възможност всъщност да се облагодетелстваш, това е чрез обществените поръчки, през създаването на един обръч от фирми, през които се потребява обществено благо и се забива нож в снагата на свободната пазарна икономика.
Ще кажа само едно определение, за да видим колко несъстоятелен е всъщност законопроектът на правителството. „Конфликт на интереси има тогава, когато лицето е заинтересовано за себе си или за свързаните с него лица от резултатите от неговата дейност като лице, заемащо държавна длъжност и това може да повлияе на изпълнението на неговите задължения или отговорности” и т.н. Какво значи това изречение? Абсолютно нищо. Нали всяко длъжностно лице е заинтересовано от резултатите от своята дейност?
Аз схващам, че в този законопроект все още има социализъм и ще ви кажа защо. Когато се говори, че лицето не може да бъде член на надзорен, управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, се казва: „с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие, за което не се получава възнаграждение”. Значи конфликтът на интереси се схваща като възможност човек да има повече доходи. Това въобще не е така. Човек въобще не може да има повече доходи, когато ги получава през възможността да въздейства върху разпределението на обществения ресурс, а не когато, благодарение на своите знания, познания и възможности, може да привлича в касата на своето семейство повече материални блага.
Това, че не се разбират възможностите и лостовете на различните видове власти, е видно и в чл. 10, защото аз си спомням какво се случи тук, когато дебатирахме за акцизите за виното и за бирата. Това беше проявление на конфликт на интереси и то така може да се проявява в Народното събрание, когато се решават ставките върху ДДС и когато се решават акцизите, когато с един законодателен акт даваш няколко милиона, да не кажа милиарди, на определен бизнес. И, разбира се, разпределяш през него.
Как би могъл да бъде приложен чл. 10 в съдебната власт? Нали за всички тези осемнадесет години в съдебната власт се назначиха майки, баща, синове, снахи, внуци и т.н. Там всички са семейства, всички без изключение. Как тогава ние ще кажем, че, примерно, когато един председател на съд работи заедно с жена си или обратното, жената е председател на съд, какво ще се случи с този съпруг или с тази дъщеря, защото това беше начинът на назначаване? И аз си спомням заместник-министър Ивайло Калфин като се възмути, че в Русенския съд работят 36 семейства. Малко сме закъснели за тези поправки.
Аз ще се съглася, че правителството е мислело разумно върху това да няма никакво затъмнение върху допълнителните доходи, ако в чл. 16 се сложи една т. 7: „участие в офшорни и търговски дружества или притежание на акции на приносител”. Защото тук много хора, които си късат ризите, твърдейки, че са безкрайно почтени и че могат да провеждат операция „Чисти ръце”, ще бъдат смутени. За мен панацеята на това какво се случва в България са офшорните фирми и тези акции на приносител, за които никой нищо не може да проследи.
Аз не виждам как всъщност с това пожелание в чл. 20 лице, което е заемало отговорна управленска функция, след това да не може да работи във фирмите, в които е работило преди това, тоест, регулирало е част от бизнеса, а след това става неизменна част от него. Аз казах, че пак през офшорните фирми и безналичните акции всъщност това може да се случи, без да бъде потърсена някаква реална отговорност.
На последно място, много голяма част от народните представители действително са общественици и аз казвам, че няма как да не бъдеш член на училищно настоятелство, ако имаш малки деца, или няма как да не си съпричастен към онкоболни и да бъдеш част от ръководството на едно такова сдружение с нестопанска цел, защото даваш друга легитимност на едно такова сдружение. И абсолютно нелогично е изключването на такава дейност, защото точно в нея няма конфликт на интереси. Същото е с упражняването на свободни професии. Колегите тук говориха много и аз се пошегувах още в Комисията по правни въпроси, че ние ще трябва да се лишим от прекрасните изпълнения на Андрей Баташов и на колегата Коста Цонев. Не виждам защо Народният театър да се явява вид фирма, в която, като играеш, осъществяваш някакъв конфликт на интереси. Това просто е недомислица.
И не на последно място, имам една сериозна забележка към Министерството на правосъдието. Не може с Преходни и заключителни разпоредби да променяш толкова много закони и всъщност акцентът върху целия ти законопроект да е в Преходните и заключителните разпоредби. Също така според мен се прави втори недопустим опит Министерският съвет да регламентира дейност, която може да бъде регламентирана единствено и само от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Имате думата за реплика, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги. Вземам думата под формата на реплика в известна степен да се съглася с факта, че действително двата законопроекта са коренно различни и в законопроекта на Министерския съвет е изместен акцентът. Защото действително конфликтът на интереси не произтича от това да забраниш някаква дейност или да упражняваш дейност, а произтича от това каква облага имаш от употреба на власт.
Бих искала във връзка с това да кажа следното, тъй като искаме да приложим и европейски практики. Аз бях евродепутат и в Европейския парламент разговарях например с председателя на Икономическата комисия, който ми каза, че е член на Надзорния съвет на две големи немски фирми. Тази негова дейност като експерт по никакъв начин не се явява конфликт на интереси. Преди да стане евродепутат той е бил консултант в една огромна американска кампания и поради тази причина той е в Надзорния съвет. Неговата дейност не предизвиква конфликт на интереси, защото той го е декларирал и ако няма някакви закони, които се гласуват в Европейския парламент, свързани с дейността на тази фирма, той не участва в тези разисквания.
Но съвсем друго означава, ако, примерно, шефът на фонд “Републиканска инфраструктура” беше декларирал, че брат му е шеф на фирма. То тогава брат му няма право да участва в обществени поръчки. Това е смисълът на закона. И въобще за какви ограничения за дейност говорим, като най-важното нещо е декларация за това какви роднини имаш, на какви позиции, ти самият каква дейност упражняваш. И в даден момент съществува ли възможност да се облагодетелстваш от това положение. И защо трябва да се занимаваме с неща, които според мен абсолютно изместват въпроса за конфликта на интереси.
Лично аз смятам, че двата закона са коренно различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема колега Николова, беше ми приятно да слушам Вашето изказване и в много отношения съм склонна да се съглася с това, което говорите Вие и доста колеги в тази зала. Надявах се, че то ще прозвучи обективно с интерес да се приемат законопроектите, за да се справим, доколкото е възможно, с този проблем, наречен конфликт на интереси. Във всеки случай обаче не е продуктивно в тази посока да се вменява някому или на цяла парламентарна група, че били против законите на конфликт на интереси, че някой, включително и аз, съм била твърдяла такова нещо по простата причина, че аз никога не съм мислила по този начин. Винаги съм смятала, че конфликтът на интереси трябва да бъде определен и разбира се санкциониран в рамките на закона. Нито пък постъпвам по този начин. Мисля, че некоректно ме цитирате.
Но не говоря това от самолюбие, а защото се прави внушение, че ние сме били против конфликта на интереси, което просто не е вярно. Споменете си, ако обичате, че това мнозинство прие чл. 29а от Закона за държавния служител, чл. 107а от Кодекса на труда и други текстове в Закона за съдебната власт, които преди две или три години регламентираха този конфликт на интереси.
Също така искам да ви припомня, че Коалиция за България гласувахме в Правна комисия за законопроекта на господин Филип Димитров и за правителствения законопроект. Ето защо дайте някой от нас да не се правим целите в бяло тогава, когато просто не сме. Мисля си, че не е разумно да се твърди обратното по отношение на Коалиция за България, след като фактите показват друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Съгласна съм с Вас, госпожо Антонова. Може би аз исках да кажа, че опозицията мисли малко по-пъргаво. Така или иначе управляващата коалиция има принос към народното творчество с новия прочит на “Тримата братя и златната ябълка”. Нека да си спомним за това. И аз, разбира се, благодаря на управляващата коалиция, специално на правната мисъл в нея, за промените на чл. 29а и на Закона за Административнопроцесуалния кодекс, където разумните предложения, които бяхме направили, бяха възприети и станаха факт. В този смисъл недейте приема, че аз искам да поляризирам нещата. Просто ми се струваше, че този законопроект на господин Филип Димитров, можеше много по-рано да стане основа за законодателна инициатива и мисъл, да послужи като основа, върху която ние да можем да доработим текстовете, които сега заплашително се искат от нас в рамките на един месец.
Що се касае до репликата на госпожа Шулева, да, има място между първо и второ четене ние да усъвършенстваме текстовете, които регламентират възможността различни представители на различните видове власти да участват в търговските дружества и дали винаги това е конфликт на интереси. Възможност за прецизиране има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, бих искал да ви съобщя, че по покана на народния представител от Парламентарната група на Коалиция за България господин Иван Даков в Народното събрание на посещение са група жители от с. Крушовица, община Мизия – група от около 40 души, активно ангажирани с общественото и културно развитие на общината. Добре дошли в Народното събрание! (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Думата има народният представител Веселин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Много неща станаха ясни от дебата. Мисля, че основното понятие е, че съществува голяма бъркотия в предложения правителствен законопроект. И аз бих искал да кажа няколко думи на тази тема.
Правенето на общ законопроект – това, което явно предстои, може би ще се окаже наистина задача с повишена трудност. Първо, защото ще трябва да се поправя едно политическо невежество. И второ, защото това политическо невежество фактически укрива конфликти на интереси основно в изпълнителната власт.
Аз мога да се съглася, че министър-председателят на страната е бил на тази трибуна и не е разбрал за какво става дума във фонд “Републиканска пътна мрежа”. Мога да приема, че това е невежество. Но не мога да приема, че министър Гагаузов, министър Орешарски и министър Мутафчиев са невежи министри в съответните ресори, управляващи този фонд “Републиканска пътна мрежа”, за да се получи батко, братко и всички тези неща, за които се говори.
Тоест, призивът, който се подема днес и който не е от днес, а от заседанието на комисиите, че може да се уреди тази материя с общи усилия, ще се окаже нещо изключително трудно. Поне аз така разсъждавам от гледна точка на човек, който е от опозицията, а и председател на комисията, която е водеща по този законопроект. Тъй като ние трябва да започнем почти от “а” и “б”, за да работим върху този законопроект. И аз ще дам само един пример, за да не ви отегчавам.
Конфликтът на интереси се помещава в две групи. Едната група е сред хората, които правят в България. Това са народните представители и общинските съветници. И другата група е сред хората, които харчат парите на България. И това са хората в изпълнителната власт. Дори само това просто нещо не е влязло да създаде яснота в началото на закона. Вярно, че в законите би трябвало да се спазва определена лексика, определен език, но не трябва да са толкова неясни, че да затруднят почти всички народни представители да ги четат, а камо ли хората, които трябва да ги изпълняват. Не можеш да направиш законопроект, в който в самото начало да не разбираш какво ще се случва в тази материя. Заглавието му лошо, казаха колегите: за конфликт на интереси, а той е срещу конфликта на интереси. Обхватът – неясен. И това, което казах. На всичко отгоре общинските съветници не само правят правилата а и управляват собственост. Нещо, което струва много пари. Има ли там прожектор, осветен, да е ясно при тях как ще става, каква е процедурата? В закона няма.
Обикновено прожекторите се насочват към Народното събрание. Да, вярно е, тук се правят правила. Да, вярно е, тук може да се случват неща в определен интерес на фирми, групи хора и прочее.
В нашата комисия гледахме Закон за лобизма само преди десетина дни. От тези текстове на правителствения Законопроект за конфликт на интереси, както е наречен, дори не може да се разбере къде свършва лобизмът и къде започва конфликтът на интереси. Дори това просто нещо. В крайна сметка прави са колегите, аз се присъединявам към тях, които казват: не само че е недопечено агнето във фурната, ами няма агне изобщо във фурната. Тоест няма какво да се допича, ако погледнем правителствения законопроект.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Важното е, че има фурна.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тук един колега от ДПС подсказва, че важното е да има фурна. Фурната, като я пуснете и само нагорещява, единственото, което ще се случи, е, че ще ви изгори печката. Ако искате да изгори парламентът, правете такива законопроекти – няма никакъв проблем. (Весело оживление.)
Уважаеми колеги, сега съвсем сериозно. Ние сме попаднали в много неприятна ситуация като народни представители, защото отново парламентът ще бъде този, който ще понесе върху себе си и авторитета си всички недостатъци на работата на експертно равнище, пропуснати от правителството със затворени очи!
Това се изсипва тук, тук ще започнат някакви дебати, тук ще се кажат аргументи - къде по-сръчно, къде по-несръчно. Впечатлението отвън и на тези хора, които днес сте поканили в Народното събрание, да са живи и здрави, ще остане: депутатите пак нещо не се разбраха, какво се случи, укриват си интересите. В българския език тези неща лесно се случват, особено в заглавията на вестниците.
Истината за мен е, че е съчетано нещо много, много неприятно – от една страна, невежество и, от друга страна, истинско желание да се прикриват интереси вътре в изпълнителната власт, където се управляват средствата. Каквито и правила да напишете, могат да бъдат спазени, могат да бъдат и неспазени.
Самият случай, че един прокурор ще трябва да следи за изпълнението на закона и да повдигне обвинение, за да има санкция и този прокурор не може да бъде осветен поради един друг проблем на Конституцията на Република България, ще покаже как ще се създаде цялата верига за укриването на интересите. Този законопроект, който ни е предложен, по никакъв начин не решава това.
Вярно е, че законопроектът на господин Димитров, който той внася под различни заглавия вече две години, поне се е концентрирал на едно място, където нашето законодателство наистина дължи осветяване. Това място е в изпълнителната власт и в нейния политически връх.
В Закона за администрацията беше казано, вярно е, има поправки, които са полезни. В Закона за държавния служител – също. Но политическият връх, министрите и заместник-министрите трябваше да бъдат осветени, защото те останаха в някаква степен встрани от всички тези промени в българското законодателство през последните 10 години.
В крайна сметка ще бъде изключително трудно да се преодолее това препятствие, което изпълнителната власт постави пред Народното събрание във връзка с този закон. Ще бъде изключително трудно, дано да се успее. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Реплика на господин Божинов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Господин Методиев, добре говорите – артистично, ...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... обаче когато казвате, че изпълнителната власт, която контролира ресурсите и взема най-важните решения, трябва да е обект на внимание, аз по друг повод съм казал, че този един кубичен метър от пространството на България е мястото, в което са изказани, обосновани и предопределени решенията, които са допринесли за много добрини и за най-големите беди на България.
Ще ви припомня една. Помните ли Закона за масовата приватизация? Едно правителство преди това, на което Вие бяхте вицепремиер, реши за онези, които са работили и създавали материални блага, по преференциален ред ... (оживление и реплики от ДСБ).
Не бързайте, всички бяхте в това правителство. По-спокойно.
Как изменихте закона вие? Беше казано, че поне две години трябва да си в борда на директорите, за да се впишеш в списъка и да ползваш преференциите. Две думи променихте – че отпада изискването две години да си бил в борда, взехте властта, назначихте своите бордове по партийни съображения и всичките преференции, които бяха за работниците, станаха достояние на партийната номенклатура, назначена от изпълнителната власт и узаконена с мнозинството.
Променихте още една дума – да няма ограничение за процента, който да вземе тази част от членовете на борда.
Така че когато човек говори така позитивно в интерес на доброто, трябва да знае какво е правил и да знае, че има такива, които знаят какво е правил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Желаете ли дуплика, господин Методиев?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Божинов, днес президентът на страната, който седеше на Вашето място като лидер на опозицията в Тридесет и осмото Народно събрание, в интервю е казал за големите безобразия, които извършва вашият министър-председател с назначаването на съветниците си в бордове на предприятия, от които те нищо не разбират. Медийният му съветник е в предприятието „Марица изток”.
Трагедията с бордовата политика е много голяма. След като страната, нашата страна, нашата България беше зарязана по пътя на реформите в 90-те години и трябваше за кратко време да се свърши онова, което беше преустановено точно при Виденов, за да се направи раздържавяването, тези грешки, за които Вие споменавате, които ги има, те не са една и две, са нищо на фона на факта, че днес България е капиталистическа държава с частна икономика – нещо, което на вас не ви харесва. Аз зная, че не ви харесва.
Страните – членки на Европейския съюз, са страни членки, в които техните общества са убедени, че частната собственост и частната икономика са ценност и благо за обществото. Това е различното между нас и вас. В това не виждам никаква драма.
Какви грешки ще има, как ще се случват, какво прави днес министър-председателят с неговите съветници по бордове – това е толкова дребнаво на фона на другото!
Господин президент, който отсъства от залата естествено – казвам го публично към него, не е проблемът, че медийният съветник на господин Станишев е в някакъв си борд на „Марица изток”. Проблемът е, че министър Гагаузов, министър Орешарски и министър Мутафчиев не управляват Фонд „Републиканска пътна мрежа”, има злоупотреби за стотици милиони левове и заради тях Брюксел спря милиарди левове за България! Това е проблемът. Не е проблемът кой е в борда на „Марица изток” според мен, както сега президентът Първанов се е фокусирал там. Защо? Може би заради някакви си негови лични отношения с министър-председателя.
Не е проблем, когато вие тръгвате да правите масова приватизация и знаете или би трябвало да знаят министрите на Жан Виденов, че масовата приватизация ще отнеме страшно дълго време и в това страшно дълго време хората ще понасят множество неволи, за да се направи реформа. И приемате тази политика, с която се проваляте!?
Другата политика не провали България. Другата политика доведе до загуба на доверие, което ние платихме скъпо, плащаме го до днес и си носим кръста. Фактът е, че реформата беше направена за кратко време. От това място се чувствам доволен, че съм принадлежал на такава политическа сила, която е извършила нещо добро за България за кратко време.
Ще завърша с тези думи. Често казвате поговорката „По-добре късно, отколкото никога”. Аз казвам така: по-добре никога, отколкото късно, защото така се мъчат хората в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още желаещи да се изкажат. Това ще стане след почивката.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да продължим своята работа, но залата е полупразна.
Сега ще съобщя времето, с което разполагат отделните парламентарни групи за изказвания по тази точка от седмичната ни програма: Коалиция за България разполага с 27 минути, Национално движение Симеон Втори е изчерпало времето си, Движението за права и свободи – 16 минути, Българска нова демокрация – 16 минути, Обединените демократични сили – 6 минути, Демократи за силна България са изчерпали времето си, Българския народен съюз разполага с 18 минути, „Атака” – 17 минути, и независимите общо с 8 минути.
Едно съобщение: при готовност от страна на водещата комисия, а именно Комисията по бюджет и финанси, и на Комисията по труда и социалната политика утре, на 13 юни 2008 г., по реда на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще бъде направено предложение за включване като точка в дневния ред на заседанието на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. с вносител Министерският съвет, поради срочността и важността на законопроекта. Доколкото бях информиран, става въпрос за начисляване, преизчисляване на пенсиите, което трябва да мине вероятно утре и на първо, и на второ четене. Съобщавам това за информация на народните представители, които са тук, в пленарната зала.
Доктор Щерев, Вие направихте заявка за изказване по Законопроекта за конфликт на интереси. Заповядайте!
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Безспорно такъв закон е необходимо да се приеме от българския парламент, защото за конфликт на интереси се говори не от вчера.
Двата законопроекта, както имах възможността вече да кажа в своя реплика, се различават коренно по своята философия. Единият от законопроектите – на Министерския съвет, се мъчи да опише случаите с конфликт на интереси. Аз бих добавил към тези случаи и закони, които се приемат в Народното събрание в конфликт на интереси, затова защото не за пръв път сме свидетели, че в Народното събрание се внасят от няколко народни представители или дори от парламентарни групи закони, които обслужват определени интереси, които обаче не се декларират. Недекларирането на тези интереси, разбира се, поставя Народното събрание или вносителите в един конфликт.
Искам след тези думи да дам още един пример – конфликт на интереси е например това, че заместник-министърът на здравеопазването е председател на Управителния съвет на Касата и той в качеството си на такъв сключва договори с директорите на болници, които са държавни, търговски дружества. Това е абсолютен конфликт на интереси.
Конфликт на интереси е също така, когато министърът на здравеопазването субсидира в нарушение на Конституцията и Закона за здравето държавните болници и покрива техните дългове. Това е конфликт на интереси, защото едни дългове се покриват, други не се покриват по ред причини, а от трети болници пък се търси сметка защо имат дългове. Още много и много примери мога да изброя за конфликт на интереси и затова мога да кажа, че законопроектът на Министерския съвет си поставя една неизпълнима задача – да опише кои са случаите за конфликт на интереси.
Да не говорим за това, че законопроектът на Министерския съвет предопределя по професии състава на бъдещите народни събрания. Обърнете внимание на състава на Народното събрание преди 1944 г. Тогава в Народното събрание сред народните представители преобладават такива като адвокати, земеделци, търговци, тоест хора предимно със свободни професии. Това в никакъв случай не означава, че тогава не е имало конфликт на интереси и не е търсен конфликта на интереси, не е противодействано срещу конфликта на интереси. Отделен е въпросът колко ефективно е това. Така че тук да определим, че определени професии – лекари, адвокати и еди-какви си, нямат право да заемат тези длъжности и съответно да упражняват дейности по своята професия, това не е разрешение на въпроса.
Според мен разделението между субектите трябва да бъде не по професии, а по наличието или отсъствието на конфликт на интереси, за да бъде един закон работещ. Точно това условие изпълнява проектозаконът на Филип Димитров с необходимостта от допълнения, които би трябвало да бъдат направени между първо и второ четене.
Обръщам внимание на това, че приемането на двата законопроекта ще постави Народното събрание пред непреодолимата възможност да се направи един общ законопроект. На практика, приемането на двата законопроекта ще затлачи проблема и в никакъв случай няма да се приеме законопроект срещу конфликт на интереси. Приемането на законопроекта на Филип Димитров, напротив, ще доведе до наистина приемане на един, може да не е перфектен, но на един закон срещу конфликта на интереси.
Искам да обърна внимание, че парадокс в законодателството у нас и практика по света е, че колкото по-кратък и точен е един закон, толкова по-малко интерпретации има по този закон и е по-просто неговото приложение, защото законът трябва да отразява принципи, трябва да отразява норма и тя да се следва и да се изпълнява. Когато законът се стреми да представи многообразието в живота, обикновено този закон никога не е пълен и тогава позволява много повече интерпретации.
В този смисъл, искам с това да завърша като питам: ако се приемат двата законопроекта и те не са съвместими, и по-нататък това направи невъзможно изработването на един общ законопроект, и Четиридесетото Народно събрание не приеме закон против конфликта на интереси, то тогава ако става въпрос за агнето и за неговото печене, поставям въпроса: какво всъщност се пече?! Дали не се пече това да нямаме закон срещу конфликта на интереси?! Точно за това си мисля.
От името на Парламентарната група на Българска нова демокрация, от името на моите колеги заявявам, че ние ще подкрепим законопроекта на Филип Димитров и ще се въздържим по отношение на законопроекта на Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването на двата законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.

Уважаеми народни представители, предлагам да започнем с точка осма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА УЧАСТИЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ КОАЛИЦИОННИ СИЛИ В ИРАК.
Господин Найденов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Само ще поясня, че основната причина, разбира се, е срокът на ротацията, който е предвиден за българския военен контингент, предвид промяната на задачите и съответно на мястото за изпълнение на тези задачи. Този срок е от 15 юни 2008 г. до 10 юли 2008 г. Всъщност в зависимост от техническите възможности за транспортиране ще бъде осъществена ротацията и с оглед на тази първоначална дата се налага да изтеглим точката, за да има възможност Народното събрание да гласува най-късно утре проекта за решение.
Преди да премина към доклада, господин председателю, ще предложа да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на отбраната Иван Иванов и първият заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия вицеадмирал Люцканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Моля господата да заповядат в залата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по отбраната относно проект за
Решение № 802-03-10 за промяна на участието на
контингент от Въоръжените сили на Република България
в операцията на Многонационалните коалиционни сили
в Ирак, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
На редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по отбраната разгледа проект за Решение № 802-03-10 за промяна на участието на контингент на Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха министърът на отбраната Николай Цонев, началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков и господин Петьо Петев, директор на дирекция „НАТО и международна сигурност” в Министерството на външните работи, които представиха пред комисията мотивите към проекта за решение.
Посочено бе, че в съответствие с Решение на Народното събрание от 14 февруари 2008 г. контингент от Въоръжените сили на Република България в състав до 155 военнослужещи участва в операцията на коалиционните сили в Ирак за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” за срок до 31 декември 2008 г. Поради трансформирането на лагера в център за подготовка на иракската полиция от 26 април 2008 г. неговата охрана от българския контингент е била прекратена. Коалиционните партньори са предложили участието ни в операцията да продължи, като контингентът запази числеността си. Българските военнослужещи ще изпълняват задачи по охрана на задържани лица, които преминават програма за реинтеграция в обществото. Мисията е в база „Кропър” край Багдад, като нейният срок остава същият – до 31 декември 2008 г. Подчертано бе, че продължаването на участието на България в коалиционната операция в Ирак под тази форма е от съществено значение както за повишаване на приноса ни във възстановяването на страната, така и за утвърждаването ни като надежден партньор.
Изхождайки от военнотехническа гледна точка и отчитайки планираната и организираната за периода 15 юни – 10 юли 2008 г. ротация, ръководствата на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия са преценили за целесъобразно контингентът, намиращ се в момента в лагера „Ашраф”, да изпълнява до 10 юли 2008 г. задачи по сигурността на база „Гризли”, разположена в лагера „Ашраф”, а контингентът, подготвящ се за заминаване в Ирак, да бъде дислоциран в Багдад и от 15 юни до 31 декември 2008 г. да изпълнява задачи по охрана на задържани лица, преминаващи рехабилитация в база „Кропър”.
За да бъде продължено участието на българския контингент в операцията на Многонационалните сили в Ирак, е необходимо в съответствие със Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да се приеме ново решение на Народното събрание.
Всички изказали се народни представители подкрепиха проекта за решение. Единствено господин Борислав Ноев се обяви против, аргументирайки се с твърдението, че тежката икономическа обстановка в нашата страна изисква да се прекрати участието ни във всички операции зад граница.
След проведеното обсъждане проектът за решение, № 802 03 10, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г., беше подложен на гласуване.
Резултатите от проведеното гласуване са:
14 „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да приеме следното решение:
1. Прекратява участието в хуманитарната мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” като част от операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак на контингент от Въоръжените сили на Република България в състав до 155 военнослужещи с личното си оръжие.
2. Разрешава продължаване участието на контингента по т. 1 в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак за изпълнение на задачи по сигурността на база „Гризли”, лагер „Ашраф”, за времето до 10 юли 2008 г. включително.
3. Разрешава участието в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак на контингент в състав до 155 военнослужещи с личното си оръжие за изпълнение на задачи по охрана на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база „Кропър” – Багдад, за времето от 15 юни до 31 декември 2008 г. включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има доклад на Комисията по външна политика. Моля господин Берон да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: Няма да чета дългия текст на доклада № 802-03-10, относно проект на Решение на Народното събрание. Беше прочетено за какво става въпрос.
„Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме следното решение:” и в решението се изброяват трите точки, които вече бяха прочетени от господин Найденов.
Към доклада има добавено писмо от господин Соломон Паси: „Да се вземе под внимание допусната техническа грешка. Направен е пропуск при отбелязване на гласовете при приемането на становището в подкрепа на проекта за решение (в доклада не се съдържаше кой как е гласувал). Гласували както следва: „за” – 14, „против” – 1, „въздържали се” – няма.”
Господин Соломон Паси е подписал двата документа. (Народният представител Павел Шопов иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Берон.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, това е точка осма от дневния ред, гласуван вчера. До точка осма има още три други точки – точка пета, шеста и седма, които трябва да минат и едва тогава да бъде разгледана точка осма. Явни са прибързаността на някои и оказаният натиск точката да мине днес. Друг е въпросът защо това е така. Не можем така да подменяме, пререждаме и да гледаме точките от дневния ред, без това да е станало нарочно чрез гласуване и такава промяна да е била осъществена. Аз нямам спомен в пленарната зала да е гласувано пренареждане на дневния ред.
Ето защо моля да прекратим разглеждането на тази точка, да гласуваме точки пета, шеста и седма и когато му дойде времето, да гледаме точка осма, с което ще спазим правилника. Другото е нарушаване на правилника. Ние от „Атака” правим решително възражение в тази насока.
Може би ако има обща воля от всички и никой не възразява, това може да бъде така, но ние правим категорично остро възражение и искаме дневният ред да се спазва такъв, какъвто е приет вчера. Това не е само формално възражение. Готови сме и ще предизвикаме сериозен дебат по тази точка, но в този момент не сме в състояние да го направим по разбираемата причина, че това не е предстояща точка. Мислехме, че има още три точки в дневния ред и едва тогава да се проведе дебатът както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, струва ми се, че не бяхте в пленарната зала, когато господин Ангел Найденов като председател на комисията обясни причината. Гласуването няма да бъде днес. Никой няма да ограничава дискусията. По правилник всяка парламентарна група има съответното време и в рамките на правилника може да изрази своето становище. Но сами разбирате, че нашият контингент, който е в Ирак сега, за да може да отпътува за България, парламентът трябва да реши. Решение трябва да има, за да могат до 15 юни т.г. нашите момчета да се върнат. Това впрочем е правено многократно.
Откривам дискусията по този проект за решение.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председател, ще кажа това, което съм казвал много пъти. Има само едно разумно решение, което това Народно събрание може да вземе по повод участието ни в агресивната и разрушителна война в Ирак. Ние нямаме работа там. Няма какво да разместваме части, да ги пращаме от едни опасности на други. Трябва да изтеглим българските войски от Ирак!
Както виждате, австралийците ги изтеглят, да не говорим за други. И ако Барак Обама спечели изборите, то и самите американци могат да се махнат, а ще останем ние като последните прислужници в една агресивна война. Може не 14, а 114 да са гласували „за”, то аз съм „против” и си оставам „против”! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Банкова.
Разполагате с 5 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Днес с тридесетина души в залата отново ще станем свидетели на последното политическо безгръбначие на коалицията, която ни управлява.
За кой ли път искам да припомня, че най-важното задължение на един политик е да бъде последователен в своите позиции. Днес с политическото безгръбначие на коалицията и в частност на БСП, на нас ни се дава пример как в предизборната кампания 2005 г. обещахме, че ще изтеглим нашия военен контингент от Ирак. Тогава бидейки опозиция, давайки си сметка, че тази война е престъпна, че България няма никакви интереси там, че в тази война голяма част от европейските държави не участваха или впоследствие се изтеглиха, давайки си сметка, че е недопустимо военният бюджет на България да бъде два пъти по-голям от бюджета за здравеопазване, давайки си сметка, че там се защитават чужди петролни икономически и военни интереси и че България няма място там, тогава БСП обеща, че ако влезе в следващия парламент, ще изтегли военния ни контингент. Каза го и го забрави!
Отново искам да напомня, че в предишния парламент четирима народни представители от БСП категорично се обявиха против тази позорна война, петима души в Тридесет и деветото Народно събрание. Последващите събития показват непрекъснато правотата на нашата позиция. В първия ден на Четиридесетото Народно събрание с Минчо Христов внесохме отново това предложение – България да се изтегли от Иракската война.
Помните ли, уважаеми колеги, че Соломон Паси и Милен Велчев обещаха, че България ще има изключителни икономически ползи от тази война. Оставям настрана въпроса какъв низък морал трябва да имаш, за да говориш за ползи от една война. Оставям настрана лъжата, че България ще си върне иракския дълг. Стана така, че България прие трохички от 300 млн. долара при положение, че сме подарили на най-богатата петролна държава 3,5 млрд. долара. Защо Турция успя да си върне дълга към Ирак?! С какво нашата външна политика е по-некадърна, или тя наистина се води от политическото безгръбначие?!
Отново ще напомня - само преди дни узнахме, че Австралия – един от най-верните сателити на САЩ, се изтегля от Ирак. Дайте ми един основателен аргумент, че България трябва да продължи участието си в тази война! Защо Норвегия каза, че не е толкова богата и се изтегли от Иракската война? А вие знаете какъв е стандартът на Норвегия!
Колко пъти трябва да повтаряме, че видни американски политици, обществени личности десетки пъти признават и констатират, че Иракската война е една грешка и позор за Америка? Алън Грийнспан, шеф на Федералния резерв на САЩ и съветник на Буш, призна, че войната в Ирак е заради петролни интереси. Каква е вашата позиция, господа от БСП? Същото твърдят и Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Франсис Фукуяма! Колко повече мотиви трябва да даваме, за да се убедим, че България няма място в тази война? Давате ли си сметка, че България е най-бедната държава в Европа? Албания и Македония ни надминаха по ръст на заплати и пенсии. Ирак, Афганистан – заедно с превъоръжаването вероятно вече догонваме сумата около 2 млрд. лв. В същото време тук се гърчим от невъзможност да намерим пари за животоспасяващи лекарства, за медицинска апаратура. Колко от вас прочетоха, че се е развалил един апарат за онкоболни в онкодиспансера в „Младост” вчера и че няма пари да се купи и да се поправи? И че най-тежките болести ние ги лекуваме с допотопна апаратура.
Уважаеми колеги, липса на морал, признак на политическо безгръбначие, васална външна политика ще бъде, ако вие днес и утре гласувате България да продължи участието си в тази война. Това означава да предадете целия български народ, който в момента агонизира поради липса на средства да се лекува, да се храни и да си осигури отопление. И приемате това решение в навечерието на едно умопомрачително повишаване на цените!
Уверявам ви, с цялото ми уважение към вас, ще берем плодовете на това позорно решение, което утре ще вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (БСП): Госпожо Банкова, политическите Ви аргументи, емоционалните Ви аргументи, геополитическите Ви аргументи, които изповядвате, приемам не само като Вашето право, Вие сте длъжна да ги заявите. Но не преигравайте с икономическите, с финансовите. Твърдението, което изричате от тази свещена трибуна, без да прочетете или да си припомните бюджета на държавата - откъде-накъде ние имаме два пъти по-висок бюджет за отбрана отколкото за здравеопазването? Не преигравайте! Обратното е. Тоест не са компютри, ами са компоти, госпожо Банкова! Бюджетът за здравеопазване е 2 млрд. 300 милиона, бюджетът за отбрана е 1 млрд. 100. Ние сме под нивото на санитарния минимум. Припомням Ви времето, когато бяхте приближена до политическата върхушка, България никога не е имала толкова малко пари за отбрана. Или единственият начин да запазим границите си и своята независимост е да участваме в система за колективна сигурност. Това са наши съюзнически задължения, може и да не ни харесват, но това е цената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Банкова, уважаеми народни представители! Винаги оценявам загрижеността на популистите към българския народ. Изключително важно е да си популист в този момент, има много богат терен за това. Нека да отстояваме интересите на българския народ във всички посоки. България в момента – много пъти съм казвал – е член на международни организации и поема своите договорености. Днес световната заплаха от тероризъм и асиметрични заплахи е много голяма. Аз разбирам, че е много добре да излезеш и да говориш, да подпомагаш действията на други чужди сили в нашата държава, които предполагам, че тихомълком подкокоросват редица народни представители да излязат и да се изкажат в тази насока. Защото аз не видях изказвания срещу други заплахи, които идват, например за криминалните действия на наши бивши съюзници на територията на България, организирането и на бих казал, дестабилизацията на България, но се атакуват новите съюзници, защото сме били техни васали!
Всеки може да говори каквото му е угодно, но пак казвам, светът е в нова ситуация, ние имаме нови задължения и България е невъзможно сама да се отбранява при тези асиметрични заплахи. Така че къде ще се намират вече българските войски... Дайте да не се връщаме към Варшавския договор, това време отмина, няма такова време, светът е глобален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика - заповядайте господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, някой път с изказванията си много прекаляваме, чувствам, че колежката много прекалява в тази насока. Аз не знам преди 1989 г. тя къде е била, какво е работила, но тези, които са били против нашествието на Варшавския договор в Чехия, са били някъде в Белене. Вие не знам къде сте работили, чувал съм някои неща. Обаче искам да Ви задам следния въпрос, защото много често ползвате тази трибуна и правите едни изявления, от които имам чувството, че по 1000 лв., по 500 лв. правите дарения на някакви болни. Имате ли някакви дарения Вие? Въобще правите ли нещо в тази насока? Или ползвате само тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Банкова, за дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, такъв букет от реплики получих, че е изумително трудно да отговоря.
На последния колега: разходете се в Плевенския избирателен район, там ще получите отговор.
Уважаеми колеги от БСП, отново ще ви напомня, в предишния парламент ние имахме общи позиции. Поради каква причина сега вие променихте своята позиция? Не само за Ирак е вашата променена позиция, променихте позицията си за „Козлодуй”. Заедно със Сергей Станишев в миналия парламент внесохме в Деловодството предложение за запазването на „Козлодуй”.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Може ли по темата!
СТЕЛА БАНКОВА: Най-голямата тема е да не променяме своята позиция независимо дали сме на стола на управляващите или на стола на опозицията!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): А ти колко пъти промени своята позиция?
СТЕЛА БАНКОВА: Не съм променила своята позиция по нищо! Обстоятелството, че ви цитирах имената на големи американски политици, които осъждат тази война, признават, че тя е грешка, по-голямата част от европейските държави не участват или се изтеглиха, за тях не съществува ли проблемът тероризъм? Дайте ми тези аргументи! Голямата част от Европа вече не е в тази война. Една шепа васални държави останаха да кръжат около Америка в тази война. Дайте ми мотив за Испания! Дайте ми мотив за Австралия! Защо те се изтеглят от тази война? Причината е зависимостта, васалната политика, която водим, това политическо безгръбначие, за което говорим тук. И заради тези думи, които казах, аз получавам лични нападки. Моля ви, колеги, дайте да говорим по същество, да не се нападаме лично, защото това не е спор. Кажете ми вие как заставате пред хората и им обяснявате, че трябва да текат десетки, стотици милиони тепърва още в Ирак и в Афганистан? Какво им обяснявате? В една Америка по-голямата част от населението, в Австралия 80% са против тази война. Защо не ви стиска да направите проучване, за да разберете, че в България минимум 50-60-70% ще бъдат срещу тази война? И докога ще приемаме решения в разрез с това, което искат хората? Нали те са ни поставили тук да браним това, което ни поръчват, а не точно обратното – да работим срещу живота, оцеляването и здравето на българските граждани!
Моля ви, колеги, дайте разумен мотив за това колко важно е да продължим да участваме в една война, която е отречена от по-голямата част от европейските държави, която е осъдена в самата Америка. Съветникът на Буш, уважаеми колеги, нарича тази война грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колониалните войни са отживелица с 300-500-годишна давност. Това, че ние участваме в момента в колониални войни, няма никакъв аргумент – нито правен, нито нравствен, нито какъвто и да било.
Другите държави – членове на НАТО, които не участват в тази колониална война, също разчитат на колективната отбрана, тоест това не е никакъв аргумент. Коректността изисква не да слушаш господаря, а да слушаш собствения си народ – правиш референдум, народът си дава мнението на референдума. Ако българският народ реши да отидем там да раздаваме акъли и да прилагаме сила към другите народи, тогава можем да отидем. Ако българският народ не е решил – ние няма какво да правим там.
Вие се оправдавате с мандатността всеки път, когато излизаме тук на трибуната по тези въпроси. Ние сме внесли проекторешение за изтегляне още с влизането си в парламента. Дебатът е един и същ. Постоянно го водим и всеки повтаря своите аргументи, само че ние искаме да ви кажем най-накрая следното: един ден скъпо ще се плаща за това, което правим сега. Скъпо и прескъпо ще се плаща, както платихме с няколко хиляди жертви в бомбандировките през Втората световна война на англо-американската авиация, защото тогава е имало също трезви гласове в Народното събрание, също са казвали, че не бива да се впускаме в авантюри. Повтаряни са им същите ваши аргументи, че ние сме верни съюзници, че ние можем това, че ние можем онова и накрая се е получило това, след което е следвал Народният съд. Това ви чака и вас. Гарантирам ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Доктор Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Именно защото съм имал една последователна политика и последователно виждане, за мен е лесно сега да застана пред вас. Искам обаче да припомня, че ако в края на 30-те години европейските и световни ръководители не гледаха интереса на собствените си народи, нямаше да се стигне до Втората световна война. Когато става въпрос за една държава, която наистина е един тежък авторитарен и да не казвам терористичен режим, какъвто беше режимът на Саддам Хюсеин, мисля, че българският народ най-добре може да разбере какво означава това. Затова мисля, че съвсем правилно беше нашето участие в тази война, за да предотвратим по-големи и повече жертви, и повече средства така, както стана във Втората световна война.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Шестстотин хиляди!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, иначе можеше да са милиони, както стана. Господин Шопов, разбира се, Вие сте от хората, които си сменят мнението, но за това ще говорим друг път.
Затова считам, че България трябва да изпълни своя ангажимент към световната антитерористична организация. Разбира се, това не означава, че трябва да бъдем безгранично там, но мисля, че трябва да бъде намерен най-добрият момент и считам, че той няма да е много далеч, когато ние наистина ще можем да оттеглим своето участие оттам, но с ясното съзнание, че сме изпълнили своя дълг против тероризма и заедно с всички демократични сили.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Рапорт даден, рапорт приет!
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имахте право да говорите пет минути. Само при изказването си Вие говорихте общо шест минути и половина.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Искам реплика!
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Давам й моята една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да се прехвърля времето.
Хайде, елате тук, че ще кажете после, че Ви отнемам права.
Изрично правилникът казва: „Трима независими по пет минути.” Това казва правилникът!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
С чувство на неудобство слушах как един лекар ни казва колко важно е да участваме във война. Моля ви, колеги, дайте ми мотив защо другите държави се изтеглиха. Вашите мотиви не се ли отнасят за тях? Моят диалог е най-вече с колегите от Българската социалистическа партия, тъй като с тях в предишния парламент имахме общи позиции.
Искам нещичко да им прочета, което съм намерила във в.„Дума”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е към господин Китов.
СТЕЛА БАНКОВА: Да, да, точно по темата.
„Българският войник вече не е велик. Вместо да пази родината, ще пази иракски криминални престъпници в американски затвор. С това деградацията на родното войнство завоюва нови върхове. След като бяхме санитари в Афганистан, сега станахме и надзиратели в Ирак.
Помните ли, как слепият дядо Йоцо на Вазов пипаше униформата на българския войник и плачеше от вълнение? Сега ще напипа само връзка от ключовете на американски затвор и пак ще плаче, този път от срам.”
Аз съм съгласна с това, уважаеми колеги, което прочетох във вашия вестник. Кажете ми, вие съгласни ли сте, приемате ли го? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, репликата нали е към д-р Китов? Вие гледате все наляво.
Има ли друга реплика към д-р Китов? Няма.
Доктор Китов, заповядайте, право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Точно лекарите ги разбират най-добре тези неща, защото е античовешко да ви ампутирам краката, но е по-добре, отколкото да Ви оставя да умрете.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде, отидохме и на ампутация.
Господин Ноев, заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, много от вас говорят за задължение към новия партньор, че трябва да си изпълняваме задълженията, защото това изисква членството ни в НАТО. Ние имаме много други задължения, които не изпълняваме. Едното, например, което се натяква вече и то по-остро се споменава, е, че ние не можем да поддържаме необходимия числен състав на армията. Числеността е под тази, която се изисква от НАТО.
Интересно защо не се наблегне върху този въпрос, да се попълни армията с необходимия личен състав, да се въоръжи както трябва? НАТО изисква да имаме мощна, модерна, добре въоръжена армия. Ние това нещо не го изпълняваме. Искат да имаме силен военнопромишлен комплекс, да произвеждаме определени оръжия. Ние това не го изпълняваме. И за числеността също.
Изведнъж ние трябва да поддържаме някакъв контингент зад граница и казваме, че най-накрая ще се провалим пред партньора си. Какъв е този контингент, който поддържаме там? Нашите военнослужещи реално са пазачи. Неведнъж съм казвал, че всяка охранителна фирма може да изпълнява тези задачи. Просто да охранява там 100-150 човека. Въобще не виждам защо там трябва да се изпращат военнослужещи, елитни части. Предполага се, че нашите военнослужещи са най-добре обучени.
Нашата теза е, че ние изобщо нямаме място зад граница, нашите Въоръжени сили нямат място извън територията на България.
Другото, което искам да кажа: преминаването на тази точка по-напред в дневния ред, без да се гласува, показва, че някой е разпоредил в петък Народното събрание да гласува по определен начин. Аз не мога да си го обясня по друг начин. Разпореждането е станало сега, съвсем скоро, след като не стана докато имаме кворум в залата да се гласува.
Пак повтарям, че това е едно много вредно действие - наличието на наши български военнослужещи извън граница, които да защитават съвсем чужди интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Дължа да кажа все пак едно изречение. Никой не е разпореждал...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не сме гласували за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, така е, господин Шопов. Вас Ви нямаше, аз предложих, съгласувано с председателя на комисията. Ако смятате, че на мен може някой да ми разпорежда, елате и кажете кой ми разпорежда.
Обяснихме ви, че има срок – момчетата до 15-и трябва да се върнат в България.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Те трябва изобщо да се върнат в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, внесете и ако гласуваме, това ще гласуваме.
За реплика думата има господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Колега Ноев, къде видяхте НАТО да иска ние да си оправим военнопромишления комплекс? Тези съсипани „Вазовски заводи” и пр., продадената поточна линия за производство на цеви в Израел. Какво иска НАТО за военнопромишления комплекс? НАТО иска да имат тук 500 гурбетчии с калашници и да ги литкат насам и натам по света и да си връзват гащите пред ООН, че имат някакъв вид коалиция. Това искат. Всичко останало е бошлаф.
Отдавна съм казал, че славната Българска армия, ето тук ми се радват от ДПС, това е радостен момент за тях, я превърнаха в група гурбетчии с калашници. Не бързайте да се радвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Едно уточнение, нашите военнослужещи зад граница в мисия не са гурбетчии с калашници, ами са със сопи. Те просто изпълняват такива функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, не, имат калашници, недейте така. Малко уважение към българския войник. Със сопи били!
БОРИСЛАВ НОЕВ: Въпросът в моето изказване е не за този, който ще ликвидира нашия комплекс, а въпросът е, че ние трябва да имаме много здрав комплекс. Всички натовски държави го имат. Погледнете съседна Турция, погледнете Гърция, за САЩ да не говоря. Така че ние, на първо място, трябва да предприемем мерки да си попълним армията с необходимия наличен състав, да ги въоръжим както трябва и тогава да мислим за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.

Продължаваме нашата работа със следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Антонова, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, преди това едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Атанас Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно становище? Няма.
Да заповяда в залата заместник-министър Кънчев.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от
Министерския съвет на 27.05.2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5 юни 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Законопроектът беше представен от господин Кънчев.
Целта на предлагания законопроект е привеждането на разпоредбите на Закона за независимия финансов одит в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Приемането на посочената директива е продиктувано от липсата на хармонизиран подход в Общността при извършването на независим финансов одит и има за цел уеднаквяване и хармонизиране на минималните задължителни изисквания по отношение на тази дейност.
Съгласно директивата държавите членки трябва да приемат разпоредби за постигане на съответствие с нейните текстове не по-късно от 29 юни 2008 г.
Основните изисквания, които се въвеждат с цитираната директива, са свързани с:
- одобряването, придобиването на правоспособност, продължаващото обучение и взаимното признаване на одиторите и одиторските дружества;
- регистрацията на одиторите и одиторските дружества;
- създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори;
- въвеждането на система за гарантиране на качеството върху дейността на одиторите и одиторските дружества;
- независимия финансов одит на юридически лица, извършващи дейности от обществен интерес.



Съгласно законопроекта право да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети придобиват лицата – дипломирани експерт-счетоводители, след една година стаж в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран одитор.
С цел поддържане на теоретичните познания, професионалните умения и качествата на регистрираните одитори с предлаганите изменения се възлага на института на дипломираните експерт-счетоводители да организира и провежда непрекъснато обучение на експерт-счетоводители и регистрираните одитори, което не може да бъде по-малко от 40 часа годишно. Законопроектът съдържа и специална разпоредба относно одобряването на одитори, регистрирани в други държави членки или в трети страни.
Регистрацията на одиторите и одиторските предприятия съдържа задължителна информация, която се вписва в публичен регистър. По отношение на информацията, която се вписва в този регистър, нейната актуализация и достъпът до нея, предлаганите със законопроекта текстове са в пълно съответствие с изискванията на цитираната директива.
За вписване в регистъра Институтът на дипломираните експерт-счетоводители събира такса. Предвижда се размерът на таксата да се определя от общото събрание на института по предложение на неговия управителен съвет.
Следващото съществено изменение на Закона за независимия финансов одит е свързано със създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. С оглед постигане на максимална независимост на ръководството на тази система членовете му следва да не упражняват одиторската професия в момента, но същевременно да са известни в областите, свързани с независимия финансов одит. Въпреки това директивата допуска изключение – малцинство от лицата, упражняващи дейността на регистриран одитор, да участват в ръководството на системата за публичен надзор.
Предвижда се публичният надзор върху дейността на регистрираните одитори да се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори и от института на дипломираните експерт- счетоводители.
Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори е независим колегиален орган – юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя се състои от председател и шестима членове. Министър-председателят назначава председател на комисията и определя нейните членове по предложение на управителя на Българската народна банка, министъра на финансите, председателя на Комисията за финансов надзор, министъра на икономиката и енергетиката и Управителния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители. Членовете на комисията, без председателя й, не са щатни служители на комисията. Подробно и в съответствие с разпоредбите на Директивата са определени изискванията по отношение на лицата, предложени за назначаване в комисията, нейния мандат, правомощията й и процедурата за вземане на решения. Възприето е решението на Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, за да се отговори на изискването на Директивата за адекватно финансиране на нейната дейност, което да не позволява неправомерно въздействие от страна на регистрираните одитори или от потребителите на одиторската услуга. Предвижда се дейността на комисията да бъде финансирана от държавния бюджет чрез бюджета на комисията за финансов надзор.
Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори осъществява надзор върху дейността на Института на дипломираните експерт счетоводители, възлага на съответните органи на института провеждане на разследвания по повод на получени сигнали, жалби и оплаквания от заинтересувани лица, като е предвидена възможността членове на комисията да участват в разследванията съвместно с органите на института. Комисията за публичен надзор разполага и с правомощието да провежда самостоятелни разследвания, когато се касае за нарушения, свързани с дейността на органите на Института на дипломираните експерт счетоводители. Със законопроекта се предвижда и изграждането на Система за гарантиране на качеството върху дейността на регистрираните одитори. Изискване на Директивата е Системата за гарантиране на качеството да бъде изградена и финансирана по начин, който осигурява независимостта й от проверяваните регистрирани одитори.
Съгласно предлаганите допълнения Системата за контрол на качеството на дейността одиторите се изгражда и поддържа от Института на дипломираните експерт счетоводители, който осигурява ефективното й функциониране. Надзорът върху Системата за контрол на качеството се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори. Изчерпателно са посочени условията, при които се извършват проверките на качеството на одитната дейност, както и изискванията по отношение на лицата, които извършват проверките. Предвижда се всеки регистриран одитор да бъде проверяван за качеството на извършваната дейност поне веднъж на 6 години. Регистрираният одитор, който извършва независим финансов одит на предприятието в обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на тези одити поне веднъж на три години.
Във връзка с изискването на Директивата в законопроекта се предвижда възможността в дружествата от обществен интерес да се създават одитни комитети, които наблюдават процеса на финансово отчитане, ефективността на вътрешния контрол, системите за вътрешен одит и за управление на риска, задължителния одит, както и независимостта на задължителния одитор или на одиторското дружество.
В съответствие с определението, дадено в § 13 на чл. 2 от Директивата, предложеният законопроект съдържа дефиниция за предприятия, извършващи дейност от обществен интерес.
Законопроектът предвижда създаването на самостоятелна глава, която да регламентира сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави. Сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз, с надзорните органи на държавите – членки на Европейския съюз или с трети страни, отговарящи за независимия финансов одит, се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори. В съответствие с изискванията на същата Директива подробно е уредена процедурата за обмен на информация, както и в случаите, при които може да бъде отказано предоставянето на исканата информация.
С оглед изпълнение на поетия ангажимент на Република България към Европейския съюз за транспониране в българското законодателство на действащите актове на институциите на Европейския съюз относно регулиране дейността на финансовите институции и по-специално на кредитните институции, както и хармонизиране на предоставяните финансови услуги в Общността, бяха извършени редица промени в действащата нормативна база. Една от тези съществени промени е регламентирането на принципа на единния лиценз, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции, както и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава. В тази връзка се налага и извършването на промени в Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, които да премахнат изискването за първично дилърство на държавни ценни книжа като условие банката да извършва попечителски функции на фондовете за допълнително комисионно осигуряване, депозитарни функции на инвестиционни дружества, да открива и да води особени сметки за банки в несъстоятелност, както и да приема краткосрочни депозити на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Председателя на Комисията по европейски въпроси не го виждам. Има ли заместник-председател или член на комисията?
Заповядайте, господин Величков.
Без уводната част, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно проект на Закон за изменение и допълнение
на Закона за независимия финансов одит № 802-01-45,
внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.
На заседанието, проведено на 5 юни 2008 г. Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
В заседанието взеха участие и съответните експерти.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2006/43 на Европейския съюз от 17 май 2006 г. за задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните отчети за изменение на директивите на Съвета 78/660 на Европейската икономическа общност и отмяна на Директива на Съвета № 84/253.
Първата група изменения в законопроекта са насочени към прилагане на изискванията на Директива 2006/43 за придобиване на правоспособност, продължаващо обучение и взаимно признаване на одиторите и одиторските дружества. В съответствие с чл. 11 от Директивата в законопроекта е предвидено, че право да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети придобиват лица – дипломирани експерти, счетоводители, след една година стаж в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран одитор.
Втората група изменения в законопроекта са свързани с изискванията на Директивата за регистрацията на одиторите и одиторските дружества – чл. 15-19. Одиторите и одиторските предприятията се регистрират в публичен регистър, поддържан от Института на дипломираните експерт-счетоводители (чл. 24 от законопроекта).
Законопроектът транспонира и изискванията на Директивата за създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. Съгласно изискванията на чл. 32 от Директива 2006/43/ЕО системата носи отговорност за одобрението и регистрирането на одиторите.
Законопроектът урежда самостоятелна глава с предмет сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави в съответствие с чл. 36 от Директива 2006/43/ЕО.
Законопроектът урежда в преходни правила изменения в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, в Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с транспонирането на общностното изискване за единен лиценз, като се премахва изискването за първично дилърство на държавни ценни книжа за извършване на някои дейности.
В заключение може да се каже, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит в нашето право се транспонира Директива 2006/43/ЕО.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.”
Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Величков.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Кънев, заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, аз много накратко искам да споделя за дебата, който беше в Комисията по бюджет и финанси. Първата реакция беше, че отново създаваме поредния излишен, на бюджетна издръжка, орган, който ще изпълнява някакви определени контролни функции, при положение че имаме немалко такива.
Дискусията обаче приключи в момента, в който ни беше показана, разказана и прочетена директивата на Европейския съюз, с която крайната дата за приемането на този законопроект е 29-ти този месец.
Моята молба е, внимателно сме огледали законопроекта, изпипан е, прегледан е, предполагам, че утре ще бъде гласуването за първо четене, да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кратко, но много съдържателно изказване.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Петдесет и пет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията, доколкото тя се проведе, за приключила.
Гласуването по законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Има няколко доклади на комисии. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, господин Китов, за да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
№ 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г., и
№ 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 854-01-1, внесен от Волен Сидеров на 15 януари 2008 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, господин Калоян Симеонов – началник на отдел „Координация по европейските въпроси” в Министерския съвет, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, магистър-фармацевт Николай Костов – председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, представител на Комисията за защита на конкуренцията, представители на браншовите организации във фармацевтичния сектор и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
І. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от народния представител Волен Сидеров:
Законопроектът предлага въвеждане на фиксирани цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, извън включените в Позитивния лекарствен списък, както и за лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, и изменения на Закона за данък върху добавената стойност, с което доставката на лекарствените продукти и доставката на книги и учебници да се облага с нулева ставка.
Народните представители бяха запознати с неподкрепящите законопроекта становища на Министерството на здравеопазването, на Министерството на икономиката и енергетиката и на Националната здравноосигурителна каса.
В хода на дискусията бяха изказани следните становища:
- Анализът на системите на ценообразуване на държавите членки показва, че във всички държави на Европейския съюз за лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, се прилага системата на свободно ценообразуване, като цените се регулират от конкуренцията на пазара. В тази насока са и препоръките на европейските институции.
- Преобладаващата система на ценообразуване на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, и тези, заплащани с публични средства в държавите членки, е тази на референтно ценообразуване, като се наблюдава тенденция за промяна на законодателството на държавите, използващи механизма на фиксиране на цените към този на рефериране, например Италия.
- В случай, че бъде възприет механизъм на „фиксиране” на цените съществува опасност да бъдат нарушени разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, както и препоръките на Генералната дирекция по конкуренция на Европейския съюз.
- Предлаганият механизъм няма да намали крайната цена за потребителя, защото при сега действащата система на образуване на пределната цена на лекарствения продукт, отпускан по лекарско предписание, цената на производителя подлежи на доказване, а надценките за търговеца на едро и търговеца на дребно са нормативно определени. В случай на преминаването към системата на фиксирани цени, пределната цена, на която сега може да бъде продаван лекарственият продукт, ще се превърне във фиксираната му цена.
Предвид така изложените факти и след проведеното гласуване при следните резултати: „за” – нула, „против” – 13, и „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 854-01-1, внесен от народния представител Волен Сидеров на 15 януари т.г.
ІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.:
Законопроектът бе представен от д-р Емил Райнов, заместник-министър на здравеопазването. Проектът съдържа редица предложения за изменение и допълнение на текстове от закона във връзка с изискванията на Директива 2001/83, Регламент (ЕО) № 1901/2006 и Решение С-112/02 на Съда на Европейските общности, предложение за въвеждане на намалени такси по отношение на малки и средни предприятия във фармацевтичния сектор по процедурите по разрешаване за употреба, производство и внос на лекарствени продукти, както и отстраняване на редица пропуски в действащите разпоредби на закона.
С предложените промени се премахва също така ограничаването на кръга на лицата, които имат право на собственост на аптеките. Съгласно действащия чл. 222 на закона, такова право имат само лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър по фармация”. Предложението цели да осигури съответствието на разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с изискванията на чл. 43 и чл. 56 от Договора за създаване на Eвропейската общност (свобода на установяване и свобода на движение на капитали), с иска на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за европейската общност срещу някои държави членки, както и с постановеното от Комисията за защита на конкуренцията Решение № 10 от 10 януари 2008 г., относно съответствието на нормата на чл. 222 и 223 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.
В допълнение, със законопроекта се предлага да бъде удължен срокът за влизането в сила на позитивния лекарствен списък, изготвен по реда на този закон, до 30 ноември 2008 г., както и да се промени съставът на Комисията за позитивния лекарствен списък, поради изтичането на 13 април 2008 г. на законоустановения срок за влизането в сила на позитивния лекарствен списък.
Народните представители бяха запознати с подкрепящо законопроекта становище на Асоциацията на собствениците на аптеки и на Комисията за защита на конкуренцията, както и с отрицателното становище на Българския фармацевтичен съюз.
По време на дискусията бяха обсъдени основните принципи на така наречения “етичен модел: един фармацевт-една аптека” и на “либералния модел” на собствеността на аптеките, хода на процедурата на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу някои държави членки със същата нормативна уредба относно собствеността на аптеките като тази в България, както и позицията на министъра на европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова, че процедурата за нарушение по чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу Република България може да бъде започната всеки момент.
В хода на обсъждането народните представители изразиха тревогата си относно невъзможността да бъдат осигурени нови лекарствени продукти на нуждаещите се пациенти, породена от невлизането в сила на новия позитивен лекарствен списък.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 11, “против” няма и “въздържали се” 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедура, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, един процедурен въпрос: моля в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Димитрина Апостолова – началник отдел “Европейско право” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Моля споменатите представители на Министерството на здравеопазването да заповядат в залата.
Следва становище на Комисията по европейски въпроси. Моля член на комисията да го представи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
№ 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.

На заседанието, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването.
В заседанието взеха участие д-р Светлана Спасова – директор на дирекция “Национална здравна политика”, Мирела Анастасова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването и д-р Емил Христов – директор на Изпълнителна Агенция по лекарствата.
Законопроектът съдържа правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право. Променя се начинът на финансиране на органите и комисиите, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването; урежда се процедура за прекратяване на разрешение за употреба по искане на притежателя му преди изтичане срока на валидност и процедура, по която се подновява разрешението за употреба (удостоверението за регистрация) на лекарствения продукт, както и в случаите, при които се отказва подновяване; отделят се разпоредбите за паралелния внос на лекарствени продукти в самостоятелна глава; урежда се принципът за реклама само на разрешени за употреба лекарствени продукти; предлага се да бъде удължен срокът за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък. Тези правила не противоречат на правото на общността.
В заключение може да се каже, че предложеният законопроект съответства на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 1901/2006, Решение С-112/02 на Съда на Европейските общности, действията на Европейската комисия във връзка с рекламирането на лекарства и фалшивите лекарствени продукти, както и с иска на Европейската комисия по реда на чл. 226 от Договора за Европейската общност срещу някои държави членки. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
Въз основа на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа “за” и 2 гласа “въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Тя не е водеща комисия. За съжаление обаче тя не е представила свое становище. От гледна точка на вече наложилата се практика и на правилниците, макар тя да не е водеща комисия и да няма становище, можем да преминем към разискванията по тези два законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Моля да представя нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го представите.
Допуснахме двама представители на Министерството на здравеопазването в залата, а те излезли от сградата на Народното събрание.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това е пълно неуважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектите са два – единият на Министерския съвет, другият – на народния представител Волен Сидеров. Само народният представител Волен Сидеров може да представи законопроекта си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Павел Шопов ще го представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може тази работа! Ще Ви дам думата за изказване, но вносителят трябва лично да го представи. Не може да упълномощава за това друг. Законопроектът дори не е подписан.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ, ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Подписали сме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подписали сте писмото, но не сте подписали закона.
Откривам дискусията.
Павел Шопов желае да се изкаже първи.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Аз исках да го представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще представите законопроекта под формата на изказване – какъв е проблемът?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ще взема думата по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, заповядайте, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, днес на първо четене пред вас е поставен за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет. Проектът е обширен и касае различен спектър от промени, целта на които е да синхронизират закона в унисон с изискванията на директивите на Европейския съюз. Касае промени, които се налагат от няколко обективни обстоятелства.
Колеги, първата част от предложените промени е обусловена от необходимостта да се спази Директива 2001/83 в националното законодателство. На следващо място се предвиждат промени по начина и методиката на финансиране на органите и комисиите, касаещи реализацията на практиката на този закон, чиято дейност се обезпечава административно от Министерството на здравеопазването. Идентифицират се условията за изискванията притежателят на разрешение за употреба и регистрация на лекарствен продукт да бъде установен на територията на държава членка или държава от Европейското икономическо пространство.
Уважаеми колеги, един от най-дискутираните проблеми във фармацевтичния пазар през изминалия период от време е така нареченият рестриктивен режим, касаещ възможността за собственост и откриване на аптека съгласно чл. 222 от закона или, малко по-ясно и по-просто казано, един фармацевт да има една аптека. Преди десет месеца, когато ние обсъждахме този въпрос, имахме информация как е в страните от Европейския съюз по отношение режима за отваряне на аптеките. Истина е, че държави като Португалия, Австрия, Испания и Франция се намират в така наречения рестриктивен режим, един фармацевт – една аптека. В други страни, като Белгия, Великобритания, Естония и т.н., е въведен друг, така нареченият либерален режим, при който всяко физическо или юридическо лице има право на собственост на повече от една аптека.
Има един любопитен факт, който искам да споделя с вас. Една от най-социалните държави, Швеция, има пълен държавен монопол върху пазара на лекарствата на дребно. Друг е въпросът, че и тази държава тръгва вече към либерализиране на този проблем със срок 2009 г.
При един общ ретроспективен анализ какво се случва в Европа в контекста, за който говорим сега, равносметката към настоящия период е следната. Консервативен режим имаме в девет държави, което е 34 на сто; сравнително консервативен – в пет, 20 на сто; и либерален режим – в дванадесет държави, или 46 на сто.
Необходимо е обаче да отбележим, че през предходните десет месеца от действието на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се появиха обстоятелства, които налагат днес отново да се върнем към така горещо дискутираните чл. 222 и чл. 223, ал. 1 от закона.
На първо място, имаме решение от м. януари 2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Забележете, че това решение е в резултат на допълнителни консултации от различни институции, имащи отношение към този закон, като се започне от Комисията по европейските въпроси, становището на министъра по европейските въпроси, становището от Министерството на здравеопазването, Асоциацията на собствениците на аптеки, разбира се, становище на Българския фармацевтичен съюз, производителите на лекарства и други. Какви са изводите?
Според Комисията за защита на конкуренцията търговията на дребно с лекарствени продукти има своите специфики, които произтичат от характера на предлаганите стоки и услуги, насочени към защитата на общественото здраве. Въпреки това разглежданата дейност е вид стопанска дейност и като такава не следва да бъде изключена от вниманието на Комисията за защита на конкуренцията. Свободата за навлизане на пазара, включително във фармацевтичния такъв, е едно от основните изисквания за наличие на конкурентна среда. В този смисъл разпоредбите на чл. 222 и чл. 223, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина затрудняват и предотвратяват навлизането на нови участници на пазара за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Следователно определянето на кръга от лицата, които могат да бъдат собственици на аптеки, не е оправдано и от гледна точка на защита на общественото здраве. В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията прави предложение пред всички нас да се инициира изменение в чл. 222, в смисъл – право да получи разрешение за откриване на аптека да има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка или законодателството на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както се предлага в момента в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Втори важен момент, уважаеми колеги, през тези десет месеца са становището и докладът до Конституционния съд на омбудсмана на Република България - доклад, който критикува съществуващия в момента рестриктивен режим за откриване и собственост на аптеки.
На следващо място, има вече образувано дело на Конституционния съд, в което ние сме страна и където отново става дума за законосъобразността на така наречения рестриктивен режим.
Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на едно друго обстоятелство – че в предложения ни законопроект, в § 62, чл. 261 се правят предложения за промяна на състава на Комисията по позитивния лекарствен списък, а именно Министерството на здравеопазването да участва в тази комисия с трима членове, Министерството на труда и социалната политика - един, Националната здравноосигурителна каса – двама, Изпълнителната агенция по лекарствата – двама, Министерството на финансите – един, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз – с по един член. Напомням ви, че досега членовете на тази комисия бяха по равен брой. В този смисъл е несъмнено, че идеята на предложението е да се търси по-добър професионално представен качествен състав и чрез тези квоти да не се стига до блокиране на дейността на Комисията по позитивния лекарствен списък с всички отрицателни последици за населението от това.
Вземайки предвид тези промени, обстоятелствата и опита на страната за изминалите десет месеца в практическото приложение на закона, ви предлагам този законопроект да бъде приет от вас на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Реплики има ли? Няма.
Уважаеми народни представители, по покана на народния представител госпожа Тенева на балкона са учениците от 14-о училище „Проф. д-р Асен Златаров”. Добре дошли, млади приятели! (Народните представители приветстват гостите с ръкопляскания.) Виждате, че залата е полупразна, но работим.
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има два законопроекта - аз ще направя едновременно изказвания и по двата.
Що се отнася до законопроекта, внесен от колегата Волен Сидеров, мисля, че съвсем правилно Комисията по бюджет и финанси не го е разгледала, защото там има предложение за промяна на ДДС – това трябва да стане по други механизми.
Що се отнася до дейността на аптеките и искането за фиксирана цена. Уважаеми колеги, в България ситуацията в момента е следната. Всеки един производител доказва своята цена, след като тя се регистрира в Комисията по ценообразуване. Има законово установени надценки, които формират пределната цена.
Разбира се, в условията на пазара голяма част от българските лекарства са на по-ниски цени, което дава възможност българските граждани много често, да не кажа почти винаги, да купуват лекарства под пределната цена. Именно това е възможност който има по-добра организация да продава по-евтино, което в крайна сметка намалява цените на лекарствата до крайния потребител.
Фиксираната цена при съществуването на останалите два механизма, а именно законово уреждане на надценките и доказване на цената, бъдете сигурни, че ще бъде пределната цена. Да, безспорно, че определени собственици на аптеки имат полза от това, защото по този начин те считат, че могат да избягат от нелоялна конкуренция. Да, ама не, по простата причина че дори да има фиксирана цена, човек, на когото му излиза по-евтино, макар при фиксираната цена на дадено лекарство, ще дава бонус, което не е забранено, под форма на паста за зъби, крем, термометър или нещо друго, което реално пак ще свали цената и ще бъде търсено от потребителя. Истина е, че там, където това не се случи, българските граждани ще купуват само на фиксираната цена – разбирайте, това е пределната цена.
И няма никаква опасност от правене на някакви монополи при фиксираната цена, защото реално пазарът и съревнованието между аптеките е това, което дава възможност да се намаляват цените.
Разбира се, тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че има хора, които продават на цени, включително и под доставната цена. Именно Комисията за защита на конкуренцията би следвало да разследва тези случаи. Няма да казвам кои са, те са известни, защото това също е нарушение на законовото устройство на страната. Така или иначе, аз считам, че фиксираната цена, в условията на сегашния пазар, в условията на европейския пазар, ще доведе до едно изкуствено, макар и неголямо, но увеличение на цените за българските граждани, затова считам, че тя не е добро решение в този момент.
Няма да говоря по втората част от предложението за намаляване на ставките на ДДС, защото това е в крайна сметка обект на други закони.
Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет, уважаеми дами и господа, аз чувам критика затова, че много скоро, след като сме го приели, се налага да правим някои промени. Искам съвсем ясно да отговаря на това - комисията в продължение на шест месеца обсъждаше този изключително тежък, изключително базисен и важен закон. Сроковете ни притискаха с оглед на европейското членство. Ние нямахме нормален срок за обсъждането му. В същото време подобен закон в Германия е гледан две години. Поради това е възможно да са допуснати някои пропуски, които сега се налага да бъдат поправени. В това няма нищо лошо.
Аз мисля, че едно от големите предимства на законопроекта на Министерския съвет е възможността таксите, които се плащат за регистрация на препарати, да се диференцират. Един галенов препарат – това е един спирт, обяснявам за колегите, които по-не са в час, не може да струва, колкото регистрацията на един иновативен препарат и таксата да е една и съща. Мисля, че с това ще се диференцират, включително малки и средни предприятия, с оглед на намаляване на таксите. Това ще е едно стимулиране на българското производство – нещо, което считам, че е добро.
По отношение на останалите процедури, които все пак са синхронизационни, аз мисля, че там няма спор.
И идваме до т. нар. чл. 222, за който има много спорове.
Уважаеми господин председател, тук обаче аз ще си позволя да цитирам едно писмо, получено в Народното събрание отпреди два-три дни от министъра по европейските въпроси госпожа Грънчарова, в което ясно се казва, че на 5 юни т.г. е получено в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, писмо за официално уведомление относно неизпълнение на задължения на Република България по чл. 40 от Договора за създаване на Европейската общност, поради наложените ограничения относно откриването на аптеки, съдържащи се в чл. 222 и чл. 223. Става дума за това, че Европейската комисия започва процедура – нещо, за което, позволете да го кажа, аз лично предупреждавах от тази трибуна преди десет месеца.
Така или иначе, пътят, по който вървят европейските страни, е пътят на либералния модел, уважаеми колеги, и то не защото етичният модел е в голяма конфронтация, а защото развитието на фармацевтичната наука, практика и реалност, възникнала във времето, вече е съвсем променена. Много по-гъвкав е именно либералният модел, още повече, когато става въпрос за една общност, каквато е Европейският съюз, където наистина се прокламира възможността за свободно движение на хора и капитали.
От друга гледна точка, искам ясно да кажа, че много се спекулира, че, видите ли, навлизането на либералния модел ще доведе в един момент до монопол и вдигане на цените. Много интересно е, че тези, които говорят за това, искат фиксирани цени. Реално какво се получава, уважаеми колеги? След като имаме една регулирана цена, една пределна цена, която максимум това би могла да бъде фиксирана, то няма как да се говори за монопол. От една страна, има либерален модел, а от друга страна, да искаме фиксирани цени – ето ви различното тълкуване на нещата или, както някой казва – малко четем Евангелието, веднъж като дявола, веднъж по друг начин.
От друга гледна точка, трябва ясно да кажа, че говоря за либерален модел преди всичко и само по хоризонталата, уважаеми колеги. Не бива да има либерален момент по вертикалата, именно производител – дистрибутор. Говоря преди всичко за търговия на дребно. Това при всички положения води и ще доведе до сваляне на цените.
И, забележете – в България има доста аптеки, но те са изключително неравномерно разпределени в страната. Те са струпани в големите градове, а има населени места и общини, в които просто те са дефицит.
От друга гледна точка, уважаеми колеги, знаете, че с предишния закон ние забранихме на някои юридически лица – такива, каквито са общините, да имат аптеки. И аз мисля, че сега с възможността всички физически и юридически лица да имат аптеки, тази несправедливост отпада и всяка една община ще има възможност да реши дали да има или да няма аптека, защото в крайна сметка това е и социална функция. Мисля, че на второ четене трябва много ясно да бъде разписана тази възможност, която да ни гарантира различно четене на този въпрос.
Не на последно място бих искал да кажа, че, ако се запази етичният модел, има голяма опасност до голяма степен – забележете, и при невъзможност да имаш повече от една аптека, има вероятност до голяма степен да се обезсмисли самото фармацевтично образование. Не всеки, който учи фармация, утре ще може да си разкрие аптека. Аз не знам как, включително и Фармацевтичният съюз, на този етап гледа само към момента, а не мисли за бъдещото развитие. Няма как да допуснем, че всички фармацевти могат утре да си направят аптека. Това не е нещо, което става лесно. Затова аз считам, че предложението на Министерския съвет, което беше между другото идентично с моето, заради което аз оттеглих своя законопроект, уважаеми господин председател, е нещо навременно. То отговаря на европейските изисквания и би следвало да бъде прието.
И накрая бих искал само едно нещо да кажа, уважаеми господин Руденко Йорданов. Аз мисля, колеги, за всички ние като представители на Народното събрание, включително като българи, не бива да допускаме и да нарушаваме българското законодателство. И когато в един закон е казано докога трябва да бъде образувана една позитивна комисия и оттам насетне тя да започне да действа, дори да решим да отложим срока, то трябва да го направим преди изтичането на срока за дейност. За съжаление, на българското Народно събрание, на Министерския съвет, взе да става практика не отсега, а и от по-рано, да прескачаме срокове, които самите ние тук сме гласували. Да не ви говоря за омбудсмана, да не говорим сега за СЕМ, за Висшия съдебен съвет и още, и още неща. Това са неща, които протакаме във времето. Но когато става въпрос за избор на един човек, е едно, но липсата на позитивна комисия и позитивен списък, забележете, не дава възможност на много нови лекарства, в момента са регистрирани около 60 нови лекарства, и забележете, че повечето са по-евтини от сега съществуващите в реимбурсния списък. Те не могат да влязат и да се реимбурсират. Това създава възможност за презумпция за корупционна практика.
Затова считам, че би следвало да се прецизира дали не може да бъде съкратен този срок. Защото шест месеца е много дълъг срок, уважаеми колеги. Да не говорим, че след това самата Позитивна комисия има три месеца да включи едно лекарство в позитивния списък – стават девет месеца. Има категории граждани с така наречените редки заболявания, които не могат да получат лекарства по простата причина, че няма как да влязат в реимбурсния списък. Бих искал да апелирам към всички - да дадем възможност между първо и второ четене, до тогава евентуално Касата да има право да включва тези лекарства, за да могат да се намалят техните цени и хората да получат необходимите медикаменти.
Бих искал да кажа, че лично аз и нашата парламентарна група ще подкрепим закона на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Моята реплика е свързана с опит да направя един превод като човек, стоящ от лявата страна на залата, на онова плашило, което се размахва от тази трибуна и се нарича Европейска комисия. Това плашило на Европейската комисия все още не е успяло да накара повече от половината европейски държави да отидат към крайния, да го нарека, либерален режим. Защо, господин Китов? Ще направя едно метафорично сравнение с употребата на лекарства и принципа, че няма отровни лекарства, има отровни дози.
Когато Вие си купите от аптеката една опаковка, воден от либералните си импулси, изпийте я цялата. Но няма да го направите – дозирате, дозирате. И аз, стоящият отляво, смятам, че всичко в този вид дейност, в който има риск от лекарството, но има риск и при търговията с лекарства, трябва да бъде дозирано. И затова тези наглед глуповати европейски държави – повече от 50%, се инатят. Защо се инатят?! Защото не искат да отстъпят под натиска на глобализма и едрия фармацевтичен бизнес. Това е причината, господин Китов. Европейската комисия отстъпва, кара да отстъпят и други държави, кара ни и нас. Аз не искам да отстъпя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Йорданов! Позицията, която изразих преди малко, я отстоявам от преди 13 години, когато далеч още нямаше Европейски съюз. Тя е моя лична позиция.
Аз не считам, че трябва да говорим за натиск. Защото Вие много добре знаете, че ако говорим за натиск, натиск има и от едната, и от другата страна. Затова мисля, че именно поне тук трябва да спазим етичния модел на поведение и не бива да говорим за натиск в тази зала.
Аз обаче бих искал друго да кажа. Тези страни, за които Вие говорите, години наред фармацията се е развивала от преди векове, и то се е развивала свободно, постепенно, без национализации, без други сътресения. Тя се е развивала поради естеството на работата в аптеките. Вие много добре знаете. Дори преди 50 години там почти нямаше готови средства. Там всичко ставаше в момента. И съвсем естествено е в тези години това да е бил един такъв модел, което прави обществото много по-консервативно от едно общество като нашето, което в годините претърпя – няма да казвам какво, за да не политизирам, известни драстични промени. Така или иначе обаче считам, че бъдещето е на либералния модел, не защото трябва да има натиск. Защото в крайна сметка, ако искаме да развиваме един бизнес, трябва да има възможност той да се мултиплицира, включително от един човек. А не да му кажем: да, ти може да си най-добрият, ти може да имаш изключително много пари, но утре ще го вкараш в червени фенери, за да не направи той аптека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както виждате, остават около 30 минути до края на работното време. За сега четирима народни представители са заявили желание за изказване. Явно няма да можем да отидем към следващата точка от програмата ни, но поне да успеем да изчерпим т. 6 – за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Господин Шопов, Вие заявихте желание за изказване. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
При толкова доктори, само 4-5 души от тях присъстват. Ама правилно – този закон не е докторски, той е общополитически въпрос, общоикономически въпрос, общосоциален въпрос. Така че тъжното е, не че няма доктори, а че ги няма колегите. Толкова важен закон отново пред 15-20 души, може би и толкова няма.
Сигурно на господин Китов това му е приятно – че толкова малко хора участват в обсъждането. Законът ще мине пак набързо, по терлички, криминално, както всъщност той иска да мине, защото ако тук се разгореше истински дебат, щеше да стане страшен скандал. Щеше да стане ясно какви лобита стоят зад това изменение. Щеше да стане ясно, както и друг път - макар че господин Китов ми е стар добър приятел от Пловдив, но с него в Четиридесетото Народно събрание нито веднъж не сме били на едно мнение по една тема – че господин Китов е в състояние да прокара всеки закон, който му е поръча, по-лесно дори от камила през иглени уши и той в един момент под благовидни предлози желае да прокара като председател на тази комисия в пленарната зала. Той явно има умението да създава лобита, да създава предпоставки, предлози и да организира цял един такъв поток от действия, какъвто виждаме, че в случая е създаден като тенденция отвсякъде – от различни институции, от различни лица, от различни доклади – все в тази насока. Защото само преди година и три месеца се гласува този закон след много дълги дебати и сега вижте умелия подход и виртуозността на всичко.
Предлага се един закон от Министерския съвет, който е с промени в цели 80 текста, след като само преди година и три месеца сме направили чисто нов, чисто новичък, лъскав, хубав, работещ закон. По него се е работило година и три месеца, но се прави закон с 80 текста. Всичките тези 80 текста са бутафорията – с тях можеше и не можеше. Обаче тези 80 текста създават значимостта на проблема и на необходимостта в кавички да се промени този, приет преди година и три месеца закон. Защото няма начин да се обоснове основното – промяната на чл. 222, който всъщност е гвоздеят на програмата. Това е целта – да бъде променен, да бъде преобърнат и да бъде ликвидиран така нареченият етичен модел. Така че другите текстове, колеги, с тях може и не може. Може да спорим за тях, те са уточняващи, има нещо в тях. Но основното, гвоздеят на програмата - този закон се преразглежда и пренарежда заради чл. 222 – статутът на аптеките. Това е, другото е от лукавия. Другото е да мине този основен текст. Това е единият подход.
Другият подход – измислят се евродирективи, както се е правило и по други закони, както са приемани и други текстове. От Европа казаха, от Европа спуснаха, това не било европейско, давайте да коригираме.
Същото беше преди година и три месеца. Тогава пак го дискутирахме.
После бе измислено едно дело в Международния съд в Страсбург, където по отношение на други държави имало сходни казуси – някакви фирми съдели държавата, тъй като се пречело на либералната продажба на лекарства. Колеги, това са прецеденти. Тук има юристи – нека да обяснят, че не можеш да градиш право и да правиш промени при аргумент, че имало прецедент. Това не е американско право. Ние сме континентална система, европейски тип правна система. Да, може да има такива дела. Какво от това?! Те дори не са завършени, а са в процедура. Те са дела в разглеждане, без по тях да са постановени решения.
Продължавам по-нататък. Омбудсманът бил казал ... Омбудсманът започна да си пълни, както завчера си говорехме с вас, институцията с функции. Та той препоръчва. Колко му е на Гиньо Ганев да бъде сугестиран и аргументиран по съответен начин, за да се изцепи, произнесе и да ни хвърли в дълбок размисъл 20-те души, които сме тук, в залата, да променяме текст, който сме приели преди година и три месеца и който работи от тогава?! Колко му е?!
Тук се хвърлят гръмки примери от европейските страни. Но защо не вземете примера от европейските страни, които от привържениците на промяната не бяха изброени? Изброиха се три-четири и т.н. Но зад „т.н.” стоят много повече, и то старите европейски страни, където това, което искате да направим тук, никога няма да стане!
Основната причина са лобитата в България. Това са лобитата на големите фармацевтични производители и на чуждестранните фирми-вносителки, които искат да монополизират и овладеят тази търговия. В момента в тази дейност са заети повече от 4 хил. български фармацевти, които представляват важна съставна част от средната класа на България. Те пречат да се играе с цените на големите производители и на чуждестранните фирми-вносители, бодат в очите и за тях в крайна сметка е било решено да бъдат ликвидирани. В тази връзка недвусмислено и ясно се изказа тяхната браншова организация, която е категорично против промяната и против промяната в етичния модел.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие ще отговорите. Защото се касае до особена обществена сфера – търговията с лекарства, разпространението на лекарствата. Това сме изложили в мотивите на нашия законопроект. Ние пледираме за фиксирани цени на лекарствата. Това не е случайно. Това не е да продаваш бяла техника, дрехи или козметика. Тук се касае аптеките да се разглеждат преди всичко като здравни, а не като търговски обекти. Поради този специфичен характер на разпространението на лекарствата и на търговията с лекарствата се нуждаем от друга регламентация – не либералната, не широко разпространената търговска мрежа, каквато искате вие.
Тук може да се направи аналогия с друга особена сфера. Юристите знаят какъв е статутът на адвоката. Както е тръгнало, вие ще дадете ход да се ликвидира и тази особена професия, та всеки да може да бъде адвокат. Това ще бъде либерално. Какво му е, че щял да бъде без юридическа диплома?! Направим ли това, откриваме базата, възможността за промяна и на Закона за адвокатурата. Тръгваме натам, колеги. Има и други области, на които няма да се спирам и където нещата са специфични.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нещата тръгнаха оттам.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова казах, че въпросът не е докторски. Той е много по-широк. Той е общоикономически, общополитически, общосоциален въпрос.
Ще предрека нещо, защото каквото кажем ние от „Атака”, по-рано или по-късно става. В началото на Четиридесетото Народно събрание казахме много неща, които виждаме, че са факт. Много от вас заговориха като „Атака”, заговориха дори по-остро и по-яростно.
Ще ви кажа какво ще се случи след пет години. Ще видите, че това ще стане! Хората, които представляват средната класа на България – повече от 4 хил. лекари, ще станат аптекари, служители, продавачи в собствените си сега аптеки, но тогава ще бъдат служители на тези лобита, на тези кръгове, които стоят зад тази поправка, които пледират за тъй наречения либерален режим. И колкото повече колеги и политици се ангажират с необходимостта от повече либерализъм, от либерална тенденция, от либерално развитие, все повече правят думата „либерализъм” мръсна дума в българския живот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, аз съм трогнат и благодаря, че съм накарал не някои фирми, а Европейската комисия да съди някои държави, че е започнала процедура срещу България, че Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла. Явно аз съм виновен за тези неща. Благодаря.
Благодаря. Аз знам, че не е истина, но не е лошо да го чуем.
По същество. Първо, уважаеми колега Шопов, аз съвсем отговорно от тази трибуна твърдя, че в момента от 5 хил. аптеки, две трети са аптеки на един собственик. Това трябва да Ви е ясно, което означава, че има тежко нарушение на сега действащото законодателство. Ако мислите, че тези 4 хиляди или 5 хиляди аптеки са на по един собственик, много се лъжете!
Второ, Вие говорите, че това, което казвате, става. И в комисията Ви казах, че ако отворим стенограмите на Тридесет и седмото Народно събрание, когато се приемаше Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Вие тогава бяхте на моята позиция, а именно за либерален модел. Можете да видите как сте гласувал. Тогава законът се внасяше от Мими Виткова и някак си не можехме да бъдем с нея. Нали така?! Въпросът е до принципи.
Що се отнася до лобирането, ще кажа, че няма как Вие да кажете, че други лобират, когато, от една страна, говорейки, че либералният модел ще доведе до по-високи цени, от друга гледна точка Вие да искате фиксирана цена. То е едно и също. Или Вие не го разбирате, или защитавате интересите на онези, които са Ви го подали да го внесете.
От трибуната тук заявявам, че нямам лични интереси, нямам конфликт на интереси в този случай. Това е мое убеждение, което съм изразявал в годините, в които съм бил тук. Можете да го видите също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз се обосновах ясно защо искаме фиксирани цени на лекарствата – защото лекарствата не могат да бъдат като другите продукти, не могат да бъдат храна, не могат да бъдат облекло, не могат да бъдат телевизори или бяла техника. Затова се стига до спекулация с цените и тя е видима, до различни цени в различните аптеки. Тук не може да бъде класическата пазарна икономика, тук трябва реглаж и този реглаж трябва да бъде държавен реглаж.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Най-регулираното нещо е това!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Що се касае до другите забележки, които направихте, да, точно така, тези лобита, които работят в момента и които искат ликвидирането на досегашния модел на собственост на аптеките, са толкова мощни, имат толкова пари – ясно е, че в производството на лекарства и вноса на лекарства се акумулират огромни средства – та те имат мощта и въздействието да инспирарат точно тези институции, които всъщност работиха именно за да се провокира тази абсолютно ненужна промяна. Няма логика за тази промяна след една година и три месеца! И аз точно това обясних преди малко – че всъщност тези лобита по различни начини с мощни средства успяха да докарат този законопроект дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа само няколко неща.
Първо, когато се обсъждат в пленарната зала законопроекти, свързани със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, винаги има противопоставяне на тази тема – кой може да бъде собственик, кой има право да бъде собственик – и винаги има противопоставяне на така наречения етичен модел на така наречения либерален модел. И това противопоставяне, трябва да го кажем съвсем ясно, не е в интерес на българските граждани, не е в интерес на потребителите на лекарствени продукти.
Какво точно искам да кажа? Тук се говори много за лобиране, говори се за фармацевтични компании и т.н. В тази връзка искам да кажа, че нямам аптеки, не съм имал и нямам намерение да имам. Това – първо.
Второ, тук се каза, че се правят опити в пленарната зала и беше обвинен председателят на комисията, че се опитвал да прекара камилата през иглени уши. Аз ще се опитам да направя точно обратното – да направя така, че да прекарам иглата през ушите на камилата с надеждата някой да ме чуе за какво става въпрос.
По първия законопроект, внесен от господин Сидеров и група народни представители, за така наречените фиксирани цени на лекарствените продукти. Какво казва сега действащият закон? В България има няколко вида цени. Държавата регулира цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, тоест лекарствените продукти, които се плащат с публични средства. Второто нещо, което казва главата за цените на лекарствените продукти, е, че държавата регулира пределните цени с Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти, които се отпускат с рецепта по лекарско предписание. И третото нещо, което казва законът, е, че държавата регистрира максималните продажни цени на дребно на лекарствените продукти.
Това казва в момента законът, който сме приели преди година и няколко месеца. Сега вие, колеги, предлагате да фиксираме цените. Към този законопроект аз имам един-единствен въпрос: кои цени да фиксираме? Казах ви, че има няколко вида цени. В законопроекта вие не казвате кои цени да фиксираме. Искате да фиксираме цени на производителя? Искате да фиксираме цените на едро? Или искате да фиксираме продажните цени? Това във вашия законопроект го няма. Аз мога да коментирам само едната част от този тип искания. Ако искате да фиксирате продажните цени на дребно, тогава лекарствените продукти, които са включени в така наречения реимбурсен списък, преди това в Позитивния лекарствен списък, които са предмет на договаряне от Националната здравноосигурителна каса с надеждата, че ще се постигнат и винаги се постигат по-ниски цени. Как така ще се получи договаряне, което да доведе до сваляне на цената, когато цените са фиксирани? Ако това искате, това е съвсем друга тема и тази тема, развита по този начин, е точно контрапродуктивна на това, което вие казвате. С лобиране за фиксирани цени се лобира не за интереса на потребителя и за интереса на българските граждани, а се лобира за интереса на производителя.
Така че когато говорим тези неща, трябва да сме изключително внимателни, за да не предизвикваме такъв тип дискусия.
По втория законопроект. Защо са тези 81 члена само след една година? Ами, уважаеми колеги, този законопроект е подготвян близо година и половина или две години преди да е приет в Народното събрание. Само шест месеца законопроектът се приема и се подготвя в комисията в Народното събрание на първо и второ четене. В рамките на тези две, близо три години, тази наука, наречена фармакоикономика, е изключително динамична и тя се променя. Ако вие сте прочели внимателно законопроекта на Министерския съвет, ще видите, че първите 50 члена са технически, с корекции, които са предизвикани от промените през тези години.
Що се отнася до типа ценообразуване, как се ценообразува в България, как се ценообразува в европейските страни, практиката е различна и няма точна директива, на която да се подчинява ценообразуването. Всяка страна членка ценообразува по начин, по който националното законодателство сметне за необходимо. Оттук нататък какви са възможностите в Европейския съюз? В Европейския съюз ценообразуването е различно, общата практика обаче е, че публичните средства, които се използват за лекарствени продукти, подлежат на регулация. По нашата Конституция, чл. 52, ал. 5, държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства и върху търговията с тях. Тоест държавата чрез тази наредба за пределните цени и с всички тези текстове в Закона за лекарствените продукти осъществява тази конституционна норма – регулира цените на лекарствените продукти. Регулирането на цените на лекарствените продукти обаче не означава фиксирането на цените.
В България, когато става въпрос за ценообразуване на лекарствените продукти, които се финансират от публични средства, е възприет механизмът на външното рефериране. Какво означава това? Това означава, че когато се определят цените на производител, се вземат цени на осем държави – членки на Европейския съюз, и най-ниската цена е тази, която се регистрира. Има и друг подход, разбира се, който е свързан с разходите, които се определят от самия производител, плюс другите такси, които се прибавят към тези разходи, и се определя цената на производителя. Ние сме възприели този механизъм, който се практикува вече няколко години.
И сега – за прословутия чл. 222. Казаха се всякакъв тип аргументи, аз няма да се спирам нито на европейските, нито на другите аргументи, но понеже господин Корнезов води заседанието, ще си позволя да кажа няколко конституционни аргумента. Член 6 казва: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на (няма да изброявам всички) ...образование.” Откъде накъде този, който има образователно-квалификационна степен “магистър-фармацевт”, ще има право на собственост? Ще кажа и другия конституционен аргумент, който се намира в чл. 19, ал. 2: “Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.” Тоест стопанската инициатива на всички български граждани трябва да бъде гарантирана независимо от образователния ценз. Друг е въпросът, че в самата аптека, наречена здравно заведение в нашето законодателство, работи единствено и само магистър-фармацевт. Това е неотменно право.
Нещо повече, различен режим дава и сега действащият закон, който хвалим толкова много. Защо физически и юридически лица нямат право, ако не са магистър-фармацевти, на собственост, а общините имат право на такава собственост при определени условия? Защо по отношение на правото на собственост има два режима в един и същи закон? Някой може ли да отговори на този въпрос? Или отговаряме: защото искаме и в общините да има аптеки - там, където няма аптеки, разбира се. Така е казано в закона.
Така че, уважаеми колеги, тук не става въпрос нито за лобиране, нито за отнемане на възможността магистър-фармацевти да имат аптеки, защото те имат право на собственост и могат да имат. Но да отнемеш правото на собственост на всеки един български гражданин само на базата на това, че той няма необходимата образователно-квалификационна степен, според мен не е правилният режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих започнала моето изказване с малко по-груб тон. Бих казала една българска поговорка, че „Всичката я Мара втасала”, че стигнахме до собствеността на аптеките.
На фона на всичките нарушения на права на Европейския съюз, на който ние сме членки, толкова трескаво бързаме да променим Закона за лекарствата в хуманната медицина, и то е точно, за да се защитят някакви корпоративни интереси.
Не е вярно и се чете точно двусмислено писмото, което е на госпожа Меглена Кунева, защото в него е цитирано, че към настоящия момент няма започната процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност срещу България във връзка със Закона за лекарствата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Това е старо писмо.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Не е старо писмо. Има дело срещу Италия, то е отпреди повече от две години и какво се случи оттогава? Защо премълчаваме да изброим всичките членки, както някои колеги казват, на Европейския съюз - освен Италия, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Германия, Румъния? Ние ли сме най-големите либерали в Европейския съюз? Трябва да ви кажа, че там, където е либералният модел в Европейския съюз, има много сериозни проблеми, тъй като големите търговски дистрибутори и вериги от Европейската общност много бързо са се наложили и те са единствените собственици на тези аптеки. Наложили са се допълнителни мерки за ограничаване на тези практики.
Фармацевтичната практика това е практика, както лекарската практика. Аз не съм фармацевт и нямам никакви интереси в тази посока, но за мен това е изключително общественоотговорна професия, която не може да бъде подчинявана на едри търговски корпоративни интереси.
Аз също имам общественоотговорна професия и знам, че ако съм в подчинение на един строителен предприемач какво ще се случи с конструкцията на сградата, за да може максимално да бъде изтънчена, така че той да спечели най-много.
Много ясно, че тези, които произвеждат лекарства, ще насочват потока към собствените си аптеки. Въпросът е, че след приемането на този закон през миналата година се засегнаха страшно много корпоративни интереси - от една страна, на големите търговски вериги в България, от друга страна, това е по-малкият проблем, на лекарското съсловие, което притежава аптеки. Има и такива случаи, че те се ползват от хора в собствените аптеки с фалшиви дипломи, за което има и доказателства.
Това, което искам да кажа като определение, е, че етичният модел е бариерата към конфликта на интереси. Тук става дума за конфликт на интереси, свързан със здравето на българите.
Защо като толкова много сме се загрижили за цените на лекарствата, не говорим за най-високото ДДС, което има България. В Италия, Франция, Андора ДДС-то е между 3 и 6%. Ние имаме ДДС 20%.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо тогава отхвърлихте нашето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, Ви. Знаете, че се говори само от трибуната.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: За мен либералният модел е един гъвкав подход за налагане точно на големи корпоративни интереси. Това е, което искате да наложите в българския парламент като закон, в българското законодателство. Не се знае кога ще се случи това и да бъде осъдена Италия, ами след това кога ще осъдят – Франция, Германия, Испания, Португалия, Австрия? Това е един процес.
Защо спестявате декларацията на Европейския парламент, в която се казва, че нарушаването във фармацевтичния сектор би могло да доведе до ситуация, при която всички фармацевти да попаднат в ръцете само на няколко собственици. Нима Европейският парламент не е институция?
При моето най-голямо уважение, аз съм убедена, че в този, колкото хуманен сектор от икономиката, това е една индустрия – фармацевтичната индустрия, която е много по-голяма и от оръжейния бизнес, на днешно време се създават вируси, за да се правят лекарства. Не бива да позволяваме да се търгува със здравето на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо? Не съм се изказвала по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се ли изказахте по този закон? Какъв пропуск! Заповядайте.
Доктор Китов, и на Вас ще дам думата, но в рамките на две минути, за да можем да приключим в рамките на работното време.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател, за Вашата добронамереност да ми дадете думата.
Уважаеми колеги, аз съм приятно впечатлена от все повече чуващите се на глас мнения, че е абсолютно необходимо да се намали драстично ДДС върху лекарствата. Още веднъж искам да съобщя моето удовлетворение от позицията на проф. Гайдарски, който в последните дни от своята работа като министър заяви, че ако зависи от него, ДДС на лекарствата трябва да бъде намален.
Отново искам да заостря вашето внимание – радвам се, че все повече колеги правят сравнение между ниския процент на ДДС на лекарствата в другите европейски страни и изключително високия процент ДДС на лекарствата в България – 20%.
Отново искам да помоля за вашия отговор, защо допускаме българските граждани, голямо число, големи групи от български граждани да купуват своите лекарства от Гърция, Турция, Македония? В същото време в България това ДДС да не може да помръдне.
Благодаря за конструктивния дух, благодаря за все повече мнения, които се чуват в подкрепа на предложението, което направихме с Минчо Христов още преди година-две, когато гледахме ДДС върху лекарствата. Крайно необходимо е този процент да бъде снижен драстично, защото така, както е ситуацията сега в България, лекарствата са недостъпни за голяма част от българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, това не беше реплика. Благодарим Ви и на Вас, но нали знаете, че репликата е несъгласие с госпожа Цветкова? (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Госпожо Цветкова, 2001 г. срещу 2002 г., когато вашият министър Милен Велчев внесе и въведе ДДС върху лекарствата, тогава ние Ви предупреждавахме. А Вие, госпожо Банкова, тогава вдигахте две ръце и пляскахте на решенията на Симеон Сакскобургготски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не е вярно това.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Второ, аз само два пъти съм Ви виждал така да сте разпалена – сега за лекарствата и за аптеките, и вторият път, когато се правеше Строителната камара. Тогава защитавахте Вашите интереси, сега защитавате интересите на Вашата приятелка. Вие знаете. Не бъркайте производител с търговец на дребно. Това са две съвсем различни неща. Когато се защитава една кауза, тя остава да се продава. Иначе става само един патос, от който обаче ще Ви останат само наградите от Фармацевтичния съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, заповядайте, имате право на дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Не ме интересуват никакви награди, господин Китов, и нямам никакви интереси, и не съм строител, а съм само проектант. Така че не свързвайте нещата. Може би гузен негонен бяга, но поне се дръжте достойно като лекар, защото, защитавайки гилдията на фармацевтите, Вие би трябвало да защитите и интересите на пациентите, които са и Ваши пациенти. Защото при създаването на аптечния сектор, на професията аптекар още през вековете е възникнало разделянето - този, който предписва лекарството, и този, който го отпуска. Това е вторият контрол, който е за съхраняване на човешкото здраве.
Така че либералният модел, както казах, това е гъвкавият подход към осигуряване на корпоративните интереси на големите търговски вериги. Това е истината и частните интереси на една малка част от докторите.
Имате си професия, практикувайте си я, недейте така, защото иначе изобщо трябва да ликвидираме тази практика на фармацевтите. Вие нямате нужда от тях, но аз мисля, че те имат много по-специфични знания и умения върху лекарствените продукти, отколкото лекарите. Ако нямаше нужда от тази професия, нямаше да има такава специалност в института.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.
Утре започваме в 9,00 ч. с гласувания. Първо ще гласуваме двата законопроекта относно конфликта на интереси, след това проекта за решение за промяна на участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак, трето, първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Парламентарният контрол ще започне в 11,00 ч., както е по правилник.
Ще съобщя само министрите, които ще отговарят: заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на правосъдието Миглена Тачева, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров и министърът на здравеопазването Евгений Желев.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов