Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги, преди да пристъпим към гласуванията, които следва да извършим по няколко акта на Народното събрание, моля за вашето внимание. Ще ви направя предложение за включване в днешния дневен ред на една точка. Процедурата е по реда на ал. 5 на чл. 40. Става дума за Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2008 г., разгледан от Комисията по бюджет и финанси на 12 юни – вчера. Има доклад на Бюджетната комисия по този законопроект. Става дума за предложението минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да стане 113 лв. и 49 ст. от 1 юли 2008 г. Предложението е днес да обсъдим на първо четене този законопроект, по възможност да го гласуваме на първо четене след приключване на дискусията, за да могат да текат сроковете, и другата седмица да го приемем и на второ четене.
Виждам господин Методиев, който би желал може би да направи обратно предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма процедура, господин Методиев. Мое право е да направя това предложение. Правя го и ще се изрази всеки с гласуване.
Гласувайте предложението за включване на тази точка като точка първа от дневния ред на нашето заседание днес.
Гласували 157 народни представители: за 149, против 7, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Методиев, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз гласувах „за” тази точка. Моята процедура е свързана – съзнавам, че избързвам малко, господин председател – с приемането на този законопроект на първо и на второ четене днес, тъй като вчера в Комисията по бюджет и финанси имаше такова предложение.
Искам да обърна внимание, че от нашата парламентарна група сме подготвили предложение между първо и второ четене и бихме желали да се възползваме от тази възможност да го внесем, както повелява правилникът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз получих информация, че имате такова желание, затова предложението ми беше да се гласува сега само на първо четене. Мисля, че това е разбирането. Текат сроковете за второ четене, така че ще можете да направите предложението си.
Преминаваме към гласуванията.
Първо, по законопроектите – тук е обозначено за конфликт на интереси, но очевидно не това е смисълът на обсъждането. Предстои последователно да гласуваме два законопроекта.
Първо, ще подложа на гласуване Законопроекта за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност, внесен от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова и Ясен Попвасилев на 7 януари 2008 г. с вх. № 854 01-10.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 177 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване законопроекта озаглавен Закон за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2008 г. с вх. № 802-01-47.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 175 народни представители: за 160, против 5, въздържали се 10.
И този законопроект е приет на първо четене. Текат сроковете за предложения за второ четене.
Господин Кътев, заповядайте за процедура.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е свързано с удължаване на срока между първо и второ четене на двата законопроекта, когато се обединят в един - да бъде максималният, тоест три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно уточнение, с което се извинявам, че и аз може би подведох залата. Срокът за второ четене ще бъде след като се представи общият законопроект, така че може би тогава е коректно да се направи предложението за по-дълъг срок от обичайния по правилник. Нека тогава гласуваме това процедурно предложение.
Следващото гласуване е на проекта за Решение за промяна на участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който беше обсъден на вчерашното пленарно заседание.
Гласували 170 народни представители: за 152, против 18, въздържали се няма.
Решението е прието.
И последното гласуване преди да преминем към точка първа, по която също ще има гласуване и моля народните представители да имат предвид това.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, внесен от Министерския съвет на 25 май 2008 г.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.


С това гласуванията за днешния пленарен ден приключват.

Съгласно приетото от нас решение преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г. № 802-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮНИ 2008 Г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Моля госпожа Антонова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Преди да представя доклада на Комисията по бюджет и финанси, имам процедурно предложение, което моля да подложите на гласуване, а именно да бъдат допуснати да влязат в залата господата Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на труда и социалната политика и председателя на НОИ. Не виждам възражения. Поканете господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект
за изменение на Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2008 г. № 802-01-48,
внесен от Министерския съвет на 9 юни 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 юни 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Министерството на финансите, господин Йордан Христосков, госпожа Весела Караиванова-Начева, госпожа Христина Митрева и госпожа Валентина Кръстева от Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от господин Лазаров.
Съгласно чл. 70, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Със законопроекта се предлага минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да стане 113,49 лв., считано от 1 юли 2008 г., като се направи съответното изменение в чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода 1 юли - 31 декември е определен на база минималния размер на пенсията до тази дата и осъвременен с 9,5 на сто. Във връзка с отчетните данни за индекса на потребителските цени и за нарастване на осигурителния доход за 2007 г., определеният процент за осъвременяване на пенсиите съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване е 10,35%. Това налага и определянето на друг размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 1 юли до 31 декември 2008 г. съобразно процента на осъвременяване – 113,49 лв.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Антонова.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика за
първо четене на Законопроекта за изменение на Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за
2008 г., внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 юни т.г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – директор на дирекция в Националния осигурителен институт.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Лазар Лазаров. С този законопроект се предвижда промяна на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли до 31 декември т.г.
В § 1 от законопроекта се предвижда изменение на чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., с което се урежда новото повишение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст да стане факт от 1 юли 2008 г. Размерът на тази пенсия се предлага да бъде 113,49 лв. До сега съгласно чл. 9, т. 2 от закона минималните размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст бяха определени както следва: от 1 януари до 30 юни т.г. размерът е 102, 85 лв., а от 1 юли до 31 декември т.г. размерът е 112,62 лв.
Вносителите на законопроекта припомниха, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от 1 юли до 31 декември е бил определен на база минималния размер на пенсията до тази дата, осъвременен с 9,5 на сто. На основание получените данни за индекса на потребителските цени и за нарастването на осигурителния доход за 2007 г., процентът за осъвременяване на пенсиите, който се предлага от вносителите на изменителния законопроект, е 10,35. Този променен процент е причината да се определи и друг размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 1 юли до 31 декември т.г. съобразно процента на осъвременяване.
Подуправителят на НОИ госпожа Караиванова заяви, че за осъвременяването на пенсиите за осигурителния стаж и възраст ще е необходима сума от 463 млн. лв. Разликата между 9,5% и 10,35% ще струва 21 млн. лв. месечно. Финансовият ресурс е осигурен и експертите на НОИ имат готовност да започнат преизчисленията на новите размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
В проведената дискусия народните представители подкрепиха мотивите към законопроекта и намериха за основателни и положителни предложенията за новото 10,35-процентово осъвременяване на пенсиите. Бяха изказани и мнения, че нарастващата инфлация ще се отрази неблагоприятно върху новите размери на пенсиите и на практика пенсионерите отново ще разполагат с малки пенсионни доходи. Въпреки тези оценки, увеличението с 10,35% на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е реална стъпка в посока на увеличаване базата на пенсионните плащания.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното. обществено осигуряване за 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Пристъпваме към обсъждане на законопроекта. Тук са господин заместник-министърът и господин Христосков. Вярвам, че при необходимост те ще се включат в обясняване на едни или други аспекти на законопроекта в зависимост от въпросите, поставени от народните представители. Ще ви дам възможност, ако желаете, да направите и изказвания пред пленарната зала.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, когато става дума за оцеляването, защото голяма част от пенсионерите в България не живеят, а оцеляват, та когато говорим за оцеляването на хората, нека да не вкарваме (предварително искам да ви помоля, защото знам какво следва) това в категориите „ляво” и „дясно”. Защото няма ляво и дясно за хората, които оцеляват, и то трудно.
Да кажа, че предложението за увеличение на минималната пенсия е крайно недостатъчно, звучи някак си толкова слабо и лековато! Тази минимална пенсия в България е чиста подигравка с хората, които я получават, и то за осигурителен стаж и възраст. Това са хора, които са работили за тази държава 30 и повече години. Това, че са работили в такова време, не са виновни - виновна е държавата. Това, че са ограбени доходите им, те не са виновни - виновна е държавата. Затова държавата им е длъжна, а те с нищо не са длъжни. Те са дали от себе си това, което са могли и което е трябвало да дадат. (Шум и реплики.)
Сто и тринадесет лева при определен праг на бедност от 166 лв. Какво означава това? Давате ли си сметка въобще за какво става дума? Праг на бедност?! Тези хора с какви пари трябва да живеят цял месец и колко под прага на бедността са? Ами, те не са бедни. Те мизерстващи ли са? Това даже е под понятието за мизерия.
Знаете ли колко са тези български граждани, които трябва да оцеляват със 113 лв. на месец? Мисля, че са 473 хиляди, може би греша със 70 хиляди. Това са близо половин милион български граждани, които всеки месец трябва да живеят със 113 лв.
Уважаеми колеги, за тези от вас, които пазаруват сами, просто искам да ви помоля да обърнете внимание, когато влезете в магазин и купите най-най-необходимото какви пари ще оставите. Тогава си помислете как тези възрастни хора преживяват цял месец, повечето от тях са много болни хора, български граждани.
Както казах, не вкарвайте в категориите „ляво” и „дясно”. И моля ви не казвайте: „Пари няма!”. Защото пари има. Всяка година говорим едно и също. Всяка година, когато ние направим предложение за по-високи доходи и посочваме този абсолютно небивал излишък, който се трупа и тази година, вие, колеги от мнозинството, казвате: „Добре, ако го направим сега, сега може. А какво ще правим догодина, ако няма излишък?” Както виждате, излишък има - все по-голям и все по-голям. Такова е управлението. (Шум и реплики.) Така се правят бюджетите, че излишък ще има, докато вие сте на власт. След това, ако отново сте вие, не дай Боже, излишъци пак ще има. Ако не сте вие, просто няма да има проблем да се осигуряват по-високи доходи на българските граждани.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Ние ще направим предложение за 50 лв. на всяко пенсионирано лице - затова пожелахме малко по-дълъг срок между първо и второ четене, и в законопроекта, който се надявам да влезе - за повишаване на процента до 10,35%, тоест промяната на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, и 50 лв. над минималната до момента пенсия за страната. Тоест тя да стане 152 лв. И това увеличение е под прага на бедността. Хората, които ще получат, дай Боже да се съгласите, и това увеличение, отново ще бъдат много по-бедни, отколкото хората в България, за които вие, че казвате са бедни с доход от 166 лв.
Така че това е предложението, което ние ще направим. Много ви моля, помислете и преценете, възможности има. Трябва само воля – само воля и желание за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Понева?
Госпожо Михайлова, заповядайте за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Вие сте много права, тези пари са малко. Даже аз бих казала, че Вашето предложение е неуместно, защото още 50 лв. също са твърде малко.
Само че, госпожо Понева, искам да Ви припомня, че Кодексът за социално осигуряване беше зададен като такъв през 2000 г. по време на вашето управление. Тогава вие завършихте вашия мандат с 50,60 лв. минимална пенсия.
Днес ние предлагаме 113,49 лв. – ръст в рамките на трите години от управлението на тройната коалиция на минималната пенсия в размер на 64,5%. Нека не забравяме, че тези хора получават и различни други социални помощи. Нека не забравяме, че от тази година тези хора ще получават над 250 лв. само за енергийни помощи. Това са усилия, които в крайна сметка имат своя резултат и мисля, че имат определена обществена оценка. Нека, когато заиграваме с темата „бедни” в българското общество, малко да забравим популизма, тъй като мисля, че нараняваме много хора. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е само първа стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги! Госпожо Понева, ние трябва да искаме не 50, а още 150 лв. Защото кой тук, в тази зала, смята, че може да изкара месеца с 200 или 300 лв. Госпожа Михайлова каза, че нашите родители или всички хора в пенсионна възраст получавали и допълнителни енергийни помощи, а отчитате ли в момента исканото поскъпване на тези енергийни ресурси, които ползват нашите пенсионери? Не го отчитате, нали?
Така че, искам да се обърна към вас. Тук се спомена думата „популизъм”. Спрете да казвате, че по ваше време беше 50 лв., по нашето 60 или 160 лв. Трябва да се погледнат реалностите директно в очите. Не може да се съди, че преди пет години било това, а сега било така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Репликата Ви е към госпожа Понева, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Репликата е към госпожа Понева, но обобщавам това нещо, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, адресирайте се към госпожа Понева.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Нека времето за предложения да не бъде скъсено, а да има възможност да се направят предложения, да се потърсят по-добри компромисни решения, които биха подобрили състоянието на нашите пенсионери. Нека не бързаме и да забравим партийната окраска. В края на краищата всички сме български граждани и всички трябва да действаме на принципа: „Всички за един и един за всички”. Защо постоянно трябва да правим дискриминация – едните така, другите така? Не искам да зачекваме въпроса за тавана на пенсиите, защото има групи хора, които са рискували живота си и сега влачат последиците от това, което са работили – уранодобивници, миньорите от „Донбас”, реактивните летци и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Георгиев!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: С всичко това за тях се извърши наново национализация на финансовите им средства. Затова нека срокът за писмени предложения между първо и второ четене бъде удължен, нека да се помисли и да се предложат наистина компромисни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Доктор Георгиев, абсолютно сте прав. Аз казах, че и 50 лв. са малко. Но все пак, както виждате, ние се опитваме да бъдем някак разумни на фона на крайно неразумната ситуация в България.
Госпожо Михайлова, моля Ви не намесвайте енергийните помощи. Защото, ако в домовете си хората имат относителна топлина, то нямат храна и лекарства. Абсолютно не ги грее това, че ще умират гладни и болни, но на малко по-топло. Изобщо не ги грее това. А това се случва с хората, точно това се случва с хората. Аз не знам на коя земя живеете и кое е популизъм. И дали ние заиграваме с бедността на хората, те ще го кажат навън – тези, които наистина са бедни и тези, които наистина мизерстват. Половин милион души, както казах, оцеляват със 113 лв. на месец. Моля Ви, не говорете такива неща! Не ни карайте да се срамуваме, че сме част от този парламент.
Когато говорим какво е било и какво е сега, нека не говорим в абсолютни стойности, хайде да говорим в относителни стойности – да видим тогава какво означаваха 50,60 лв., както казахте, след като за един мандат от четири години пенсията се увеличи три пъти, след като вашето управление остави на 2-3 долара, а сега за осем години тя се е увеличила два пъти. Кое е по-добро, въпреки че четиригодишният мандат на правителството на Иван Костов беше поет в държава, която беше с отрицателни стойности (шум и реплики в КБ), изтърбушена държава, а вие поехте стабилизирана държава и въпреки това два пъти увеличени пенсии. (Смях, шум и реплики в КБ.) Наистина е смешно, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много пъти от тази трибуна съм чувал госпожа Донка Михайлова, господин Хасан Адемов и други хора да показват притеснение, което изглежда искрено, за българските пенсионери. От тази трибуна също така съм чувал да казват, че няма място за популизъм.
В тази връзка си позволявам да направя към вас едно много конкретно предложение. Ако наистина сте загрижени за българските пенсионери, защо целият излишък да не отиде в Сребърния фонд? Защо не застанете сега срещу вашите министри и им кажете: „Не, няма да изхарчите милиарди - които започват сега да харчат до края на годината в доста съмнителни проекти, но понеже ние сме много загрижени за българските пенсионери, целият излишък да отиде в Сребърния фонд и само доходността от него да се използва за по-високи пенсии!”
Ето това бих го възприел и бих си казал – ето, тези хора имат позиция, имат някакъв принцип, още повече, ако целият излишък отиде в Сребърния фонд, който се инвестира извън България, тогава няма да има нарастване на инфлацията, няма да скочат цените и това няма да води до обедняване на населението. Ето това бих възприел като позиция.
А вие какво? Големият успех е увеличението на минималната пенсия с няколко лева! Извинявайте много, но това не е нищо!
Аз бих възприел смелата позиция да застанете тук, да погледнете в очите министър Петър Димитров и да му кажете: „Знам, че искате тези много милиони да ги изхарчите още през м. август, обаче ние – в частност госпожа Донка Михайлова е социалноотговорна и не ги дава!” И господин Адемов да стане и да каже на Джевдет Чакъров, на Асен Гагаузов и на другите колеги: „Не, тези стотици милиони не ги даваме. Искаме да отидат в Сребърния фонд, а не да се изхарчат в съмнителни проекти”. Ето това бих го възприел. Защо тези думи не ги чуваме от вас? Ето това е социалноотговорната позиция – да погледнете и премиера в очите, уважаемия премиер Станишев, и да му кажете следното нещо: „Целият излишък, господин премиер, искаме да отиде в Сребърния фонд!”.
РЕПЛИКА ОТ КА: Има да чакате!
МАРТИН ДИМИТРОВ: „Знам, че започвате да го харчите като миналата година, обаче ние всички искаме тези пари за пенсионерите! Още повече в цялата тази работа има известна справедливост и това създава устойчивост на пенсионната система.” Това е големият въпрос, уважаеми дами и господа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Димитров! Искрено се радвам на процеса на Вашето олевяване и на това, че Вие настоявате целият излишък да отива за социални разходи. Чудесно е, че хора от десницата мислят по този начин.
Но тъй като Вие сте икономист, капацитетът на който уважавам, искам да Ви напомня, че Сребърният фонд не е касичка, която се харчи веднага. Сребърният фонд е фонд, който ще бъде харчен след един продължителен период от време, в периоди, в които пенсионната система изпитва остри дефицити.
Моля Ви не играйте с тези неща и не казвайте на българските граждани, че ако сега излишъкът отиде в Сребърния фонд, те ще получат веднага по-високи пенсии.
Плюс това мисля, че Вие сте напълно наясно, че трите стъпки, предвиждани в рамките на една година по отношение на пенсионната система и тези 10,35%, които включват индексацията, и по-нататъшната стъпка, свързана с преизчисляването на старите пенсии и очакваното увеличаване на коефициента на всяка година осигурителен стаж, струват на бюджета по най-общи разчети малко повече от 1 млрд. 200 млн. лв. – пари, които без средства от излишъка няма как да бъдат намерени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Михайлова, ако от началото на мандата на това правителство целият излишък отиваше в Сребърния фонд, там вече щеше да има близо 4 млрд. лв....
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тогава нямаше излишък!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... ако е от началото на мандата на предишното правителство, което общо взето е от същите партии с различна роля на БСП, щеше да има най-малко 6 млрд. лв. При 10% годишна доходност, това са 600 млн. лв. - доходност, само която може да отиде за пенсии.
Знаете ли, това не бих го определил като ляво решение, госпожо Михайлова, а като пазарно? Защото, ако има фонд, гарантиращ стабилността на пенсионната система, тогава с яснота и с предвидимост може да се намали осигурителната вноска, което е едно от най-ключовите решения, необходими за България.
Така че аз пак Ви казвам, ако наистина този въпрос Ви вълнува, защо не заемете принципната позиция – не да увеличите пенсиите с няколко лева, което е смехотворно и не променя живота на хората, а, както ви казах, да погледнете премиера в очите и да му кажете: „Знам, че искате, господин премиер, тази година да изхарчите 2 млрд. лв. повече, знам, че партиите от тройната коалиция вече са ги нагласили по проекти, знам, че това започва още от м. август да се случва, обаче госпожа Донка Михайлова, господин Хасан Адемов и другите отговорни депутати от тройната коалиция се противопоставят на тази идея - а може би господин Янаки Стоилов е подходящ да се включи в този кръг, и да кажат: „Не, целият излишък искаме да отиде в Сребърния фонд, да гарантира устойчивост на пенсионната система”. И ако това го предложите, ние ще ви подкрепим.
Обаче вие вместо това, какво правите? Давате за пенсии няколко лева повече, казвате, че това е страхотна социалноотговорна позиция и пълно мълчание по ключовите въпроси.
Ключовият въпрос, уважаеми колеги от тройната коалиция, е защо ще харчите тази година 2 млрд. лв. пак за съмнителни проекти в инфраструктура? Това е ключовият въпрос, на него трябва да отговорите. Точно тук трябва да видите как изглеждат вашите социалноотговорни ангажименти или как по-скоро не изглеждат.
При това положение няма как ние да ви вярваме, няма как който и да било да ви вярва, уважаеми колеги! (Реплика от КБ.) В това е целият проблем.
Иначе, знаете ли какво ще стане до края на годината? Като изхарчите 2 млрд. лв. сега излишък, ще надуете допълнително инфлацията, тя ще стане тази година висока както миналата година, хората допълнително ще обеднеят. Ако има стабилен Сребърен фонд, може да се намали осигурителната тежест, да се намали сивата икономика и хората веднага да започнат да живеят по-добре.
Но аз съм напълно наясно, че излишъкът вече е разпределен между БСП, НДСВ и ДПС и че такива мерки няма да вземете. Напълно съм наясно. (Шум и реплики в КБ, НДСВ и ДПС.) Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Хасан Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!Ако ми позволите, да се върнем все пак към законопроекта, защото в предложения законопроект от Министерския съвет няма нито една дума нито за излишъка, нито за Сребърния фонд, нито за това, което беше в цялата тази пледоария на господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Нещата са свързани.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще си позволя сега да се върна към законопроекта, защото предмет на днешната дискусия е този законопроект, внесен от Министерския съвет. Може би е прав един бивш министър на труда и социалната политика, който казва, че системата на социалното осигуряване е една емпирична система, в която емоциите нямат място. Тази система събира пари, господин Костов прекрасно знае това, и раздава тези пари. Всякаква емоционална гарнитура, каквато се опитва да привнесе в тази дискусия госпожа Понева, не върши работа. Защото това е система, която стъпва на определени правила. Системата на социалното осигуряване има железни правила и всякакви емоции тук не вършат работа.
Госпожи и господа народни представители, връщам се към предложения законопроект. В Кодекса за социално осигуряване, чл. 70, ал. 7, ние сме казали, че всяка година с бюджета на Държавното обществено осигуряване се определя минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Повтарям, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Какво означава това? Това означава пенсията, която получават 463 000 български граждани, които през съзнателния си трудов живот са внасяли минималните осигурителни вноски, за да получават минимална пенсия за стаж и възраст. Това казва Кодексът за социалното осигуряване.
В предложението на Министерския съвет сега тази пенсия за осигурителен стаж и възраст се предлага да бъде увеличена с 10,35%. Откъде идва тази разлика? В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г., който е приет в края на миналата година, предложението е за 9,5% осъвременяване размера на всички пенсии, в т.ч. и на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обаче е направено на базата на прогнозните разчети на ръста на средния осигурителен доход и ръста на инфлацията. При положение че в края на годината вече разполагахме с официалните данни за инфлацията за цялата година и ръстът на осигурителния доход, изчислението, което беше потвърдено и от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, е 10,35%, това осъвременяване с 10,35% води до увеличаване на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 112,62 на 113,49.
Тук възниква въпросът дали тези пенсии са ниски, дали има възможност те да бъдат увеличени и дали може да се приеме предложението, което направи преди малко госпожа Понева. Тя каза, че са необходими 40 лв., за да се достигне минималният праг на жизнен стандарт. Ако направим проста сметка, това означава, че всеки месец освен тези 23 милиона, които са необходими до края на годината, ще са необходими около 20 млн. лв., господин Костов. Това са малко пари. До края на годината те са 120 млн. лв. Отново са малко пари. (Реплики от ДСБ.) Слушайте ме малко и ще разберете за какво става въпрос! Само че подложката за следващата година, тоест базата, върху която ще се изчислява размерът на пенсиите, ще доведе до нови 230-300 млн. лв. Тогава вие ще зададете следния въпрос: какво направихте с тази система и я одържавихте? Защото по този начин се създават условия за увеличаване на субсидията. За информация всеки месец Националният осигурителен институт за плащане на този нисък размер на пенсиите в България плаща близо 460 млн. лв. месечно. Ако Народното събрание сметне, че с пари от бюджета, тоест с увеличаването на субсидията можем да направим така, че да плащаме не три месечни размера на пенсиите, а четири, което вече поставя под въпрос осигурителния характер на системата, аз съм готов да го приема. Само че това трябва да бъде решение на Народното събрание и всеки трябва да носи отговорност за собственото си поведение при вземането на това решение.
Когато говорим за всички тези въпроси, трябва да сме наясно и след това да не задаваме въпроса защо увеличаваме субсидията, защо правим така, че системата да се превърне от осигурителна в одържавена, както казват някои.
Уважаеми колеги, за мен е изключително важно да направим така, че да не разделяме народните представители на такива, които са загрижени за пенсионерите в България, и други, които изобщо не ги интересуват пенсионерите. Няма такава дискусия и няма как да има! Всички сме за това да намерим оптималното решение и аз съм убеден, че и опозицията ще помогне във вземането на това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Реплики има ли към господин Адемов?
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин Адемов, аз не можах да разбера как опозицията ще помогне – ще намери стотина милиона или половин милиард, или нещо от този род? Опозицията нищо не може да помогне, тъй като настоящата икономическа система, доктрината, по която се управлява България, не позволява да се увеличат пенсиите категорично. Между другото, не сте скъсали споразумението със Световната банка, в чиято макрорамка е нашият бюджет. Откъде ги вземате тези пари, след като чакате оттам да ви кажат какво да дадете? Всичко това са само лозунги и наистина популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин Адемов! Напълно разбирам, че на вас ви се налага тази рамка от тези 10%. Но нека да погледнем и другия въпрос. Явната инфлация е 14%, имаме скрита инфлация поне още 10 или 15%. Защо не казахте на правителството: ние обявяваме 14% инфлация, увеличението да бъде поне с 15%.
Искам да се върна към изказването на господин Димитров – за Сребърния фонд и излишъка. Това наистина ще е един реверанс към нашите пенсионери. Техните пенсии са на базата на тяхната осигурителна възможност. Но какво направи държавата? Тя унищожи този пенсионен фонд. По този начин, ако този излишък бъде вкаран в Сребърния фонд, ще се направи една поне малка компенсация и извинение пред пенсионерите. Не бива да се крием – ама това са ни възможностите, ама други са ни възможностите. Възможности има, пари има. Не искам да говоря за пробойните в държавния бюджет. От тях 30% да се запушат, пари ще има и за здраве, и за пенсии, и за социални придобивки. Дайте поне популистки 15-20%, за да се покрие инфлацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, благодаря ви за направените реплики. Разбирам, че са добронамерени, разбирам, че желанието на всички е минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да покрива всички разходи на българските пенсионери, които са на минимална пенсия. Но, от друга страна, социалното законодателство в България подобно на законодателството в европейските страни е приело принципа за осъвременяване на пенсиите по така нареченото Швейцарско правило. Искам да го припомня на тези, които не знаят за съществуването на това правило. То включва 50% от инфлацията плюс 50% от ръста на осигурителния доход, което означава, че едно такова осъвременяване покрива на практика загубите от ръста на инфлацията, защото включва и ръста на осигурителния доход.
Аз съм убеден, че всички ние в тази зала искаме минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде примерно 500 лева. Въпросът е обаче дали може да издържи нашата система. И аз съм убеден, че между първо и второ четене ние ще намерим консенсусно положение и ще приемем един размер, който да бъде и фискално издържан, и обществено приемлив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да проведем сериозен дебат на тая тема. За да се проведе сериозен дебат, а не да има закачки, трябва да тръгнем от макроикономическите основи. (Шум и реплики в лявата половина на залата.)
Госпожо председател, може ли да ми създадете нормални условия за работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата! От сутринта призовава и председателят за това.
ИВАН КОСТОВ: Трябва да се съобразим с няколко неща – например с годишната инфлация. При каква годишна инфлация, прогнозирана в бюджета, се предлага това увеличение?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): НОИ казва 8,4%.
ИВАН КОСТОВ: При силно подценена годишна инфлация. Така ли е, господин Адемов? Така е.
Когато говорим за реалната покупателна сила на пенсията, ние трябва да стъпим на обективна основа какво е станало с цените.
Вие казвате: увеличили са се с 8% и нещо, даваме 10,35%. Не е така! Петнадесет процента е увеличаването на цените на голямата потребителска кошница, не 8,5%. Двойно повече е!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А докога е 15%?
ИВАН КОСТОВ: От миналата година до сега е 15%.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Говорим от май до май.
ИВАН КОСТОВ: Обаче слушайте сега! Когато говорим за пенсионери с месечна пенсия на нивото на минималната, не можем да гледаме голямата потребителска кошница. Гледаме малката. Малката, където са най-необходимите продукти за живеене. Така ли е?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ, от място): Така е.
ИВАН КОСТОВ: Така е! Няма как да не е така.
Малката потребителска кошница с колко се е увеличила от май до май? Над 20%. Над 20%! Това е увеличението.
Сега да погледнем от друга страна макрорамката – говорим за възможностите на политиката, не говорим за измислени неща. Вследствие на това покачване на цените има ли огромно преизпълнение на бюджетните приходи поради инфлационния данък? Има ли или няма? Има огромно преизпълнение. На 30 април вие достигате параметрите на преизпълнението, което трябва да има в края на годината.
Това обективно условие ли е? Обективно условие е, защото през инфлацията, през административните цени и през проинфлационната политика, която проведохте и не чухте никакви аргументи през есента на миналата година, вие дадохте тласък на тези неща – акцизи за горива, не съобразихте да намалите данък добавена стойност, за да възпрете. Вие вдигате непрекъснато всички административно повишавани олигополни цени. Ето и сега вдигате тока. Какво ли не вдигате?! Всеки, който поиска нещо от Държавната агенция за контрол върху цените, получава увеличение. Така ли е? Ама така е!
Добре, вие не помпате ли така инфлацията? Помпате. Получавате ли много по-голямо преизпълнение? Получавате. Това са фактическите обстоятелства, това са реалните обстоятелства. Ние не говорим някакви фантазии в момента, говорим за това, което практически имате пред себе си. Вие, като управляващи в момента, гледате едното левче и казвате: готови сме.
Аз мога да произнеса реч, каквато вие бихте произнесли, ако бяхте опозиционна група, а не управляваща. Вие тук щяхте да виете като линейки. (Шум и весело оживление.) Ама като линейки щяхте да виете – ама вие сте толкова изобретателни, ама вие сте толкова сърдечни, ама вие като сте опозиция сте душички. Обаче сега сте управляващи, обаче сте слепи, не виждате възможностите, които управлението ви дава. Вие и това не можете да направите.
Затова аз искам да повторя много ясно: вярно е, че може да се говори тук за 150 лв. увеличение, може и 200, някой ще стане и ще каже: „300”. Може да се дадат 50 лв. на човек, повтарям, на човек, не процентно увеличение, за да отбие това извънредно, неочаквано от правителството покачване на цените. В момента могат да се направят тези неща. Няма да струва нищо.
Отговарям веднага на господин Адемов, защото той ме предизвиква.
Какво ще стане следващата година? Ами вие сте качили нивата на всички цени, вие сте качили нивата на доходите. Приходите, които ще планирате в следващата година, ще бъдат много по-високи, включително и за Националния осигурителен институт ще бъдат много по-високи. Освен това колко години ви повтарям: махнете всички социални роли от Националния осигурителен институт, махнете тия функции. Да си ги поеме министерството. Който ще прави социална политика, да знае каква е цената й, да не я меша там, в Националния пансионен фонд. Казваме: платете си полагащите осигуровки за всички, които се пенсионират много по-рано отколкото останалите граждани. Накарайте държавата като има толкова пари да си плати задълженията за тая скъпоструваща работна сила – на полицаи, на военни и така нататък, и нещата ще се получат отново. Казвахме ви миналата есен. Вие взимате пари от общите, за да плащате пенсиите на военните и на полицаите. Вие тогава не ни чухте.
Ето всички тези възможности са налице. Справедливостта в момента позволява да се дадат 50 лв. на човек. Не казвам, че това е нещо свързано с трудовия стаж, с пенсионната система. Хората да се справят, поне малко да отразят това покачване на цените, което ги смазва. Смазва ги! Това ви предлагаме да направите. То е напълно изпълнимо, няма никакви рискове.
Що се отнася до Сребърния фонд. Темата е тук да се говори за този Сребърен фонд. Има две разумни идеи, когато има бюджетен излишък, които са безспорни сред икономистите: имаш излишък – покривай си дълговете; имаш излишък – вкарай ги във фондове, които да отиват примерно за социални нужди да осигурят големите плащания, които държавата има. Това е единственият разумен начин.
Защото вие какво правите? Наистина сте си ги разписали и в средата на годината, пак по тия тайни списъци, които ние не можем да видим: на тебе 80 км, на тебе 50 км или беше 50 км, 30 км магистрали, пътища, проекти. (Весело оживление.)
Така е, защо се смеете? Така направихте с излишъка миналата година – раздадохте го на свързани с вас фирми и още не го отчитате, още не можем да разберем на кой какво сте дали. Братко да даде на батко и батко – на братко, и така нататък. Това ви е цялата политика. Не може една сериозна държава да води такава политика, при положение че цените са скочили за тези хора с малките доходи над 20%. Това е реалността.
Ние ви призоваваме да подкрепите предложението на Демократи за силна България да се вдигнат пенсиите. За всеки пенсионер да се даде една сериозна компенсация за извънредното и недопустимо иначе за тях покачване на цените. Това ви предлагаме ние и това е напълно възможно да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
За първа реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин Костов, уважаеми госпожи и господа народни представители, най-лесно е да се защитава позиция, при която се раздава нещо. Няма нищо по-лесно от това. По-трудната позиция е да запазиш в държавата съществуващите системи. Едната система е на социалното осигуряване, другата система се казва: „Втората защитна мрежа на държавата”, така както е записано в Конституцията – социално подпомагане.
Господин Костов, ако предлагате тези 50 лв. да бъдат дадени по линия на социалното подпомагане, но при определени критерии, това е едно. Ако предлагате тези 50 лв. да се раздават на калпак на всички пенсионери в България, това е нещо, което е различно от системата на пенсионното осигуряване. Пенсионното осигуряване си има собствени правила, има си собствен бюджет, има си собствени принципи и когато избягаш от тези правила тази система се проваля.
Аз съм убеден, че вие не искате това. Вие искате, както всички в пленарната зала, да помогнем на българските пенсионери. Но начинът, по който го правите, не смятам, че е най-уместният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Костов, не знам дали нямате усещане, че българските граждани не Ви вярват, когато говорите за пенсии. Не Ви вярваха тогава, когато направихте промените в кодекса, не Ви вярват и сега. Защото, включително и тази година, ние трябва да доправяме грешки, които бяха създадени по време на модела, който Вие изградихте, предстоящото преизчисляване на старите пенсии, от което страдат милион и двеста хиляди български граждани.
Господин Костов, когато говорите за това как инфлацията се отразява върху пенсиите, може би сте прав, но Вие много добре знаете, че това не е днешната дискусия, защото тя касае промените в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ние имаме едно швейцарско правило, което е въведено с Кодекса за социално осигуряване. Ако искате пенсиите да бъдат индексирани с прогнозна инфлация, внесете предложение към Кодекса за социално осигуряване. Но, извинете, тези 50 лв. на калпак просто са смешни.
По отношение на Сребърния фонд, пак си мисля, че не Ви вярват, господин Костов. Защото естественият въпрос е, ако Вие бяхте изградили Сребърния фонд и бяхте вкарали в него парите от приватизация, които се окрадоха, в какво състояние днес щеше да бъде пенсионната система? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика има ли? Няма.
Господин Костов, заповядайте за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие ми казвате така: вярно е, положението е такова, ама има една система, дето Костов я е направил, не можем да я бутаме. Може ли такова нещо? Вие ваксинирани ли сте, имате ли зрелостни свидетелства? Как така не можете да я бутате? Отговорни хора ли сте? Защо не сте я променили? Променете я.
Може ли да сте толкова ограничени като хора и да сравнявате днешния момент с днешните възможности, с днешния брутен вътрешен продукт? Не ми реагирайте така – преди 7 години! Може ли да сравнявате това? Онази система е била за онова ниво на доходите, за оня брутен вътрешен продукт, който е три пъти по-малък. Три пъти по-малък! Как може да се оправдавате с онова време? Вие толкова ли не разбирате, че има драматични промени в тази страна? Това не го ли разбирате? Или ви е удобно така да правите пропагандата си? Вероятно за хора, които нищо не следят и нищо не разбират. Това е крайно ограничено. Това е тесногръдо отношение към нещата.
Нещата в България са се променили като нива на доходи, като обем на брутен вътрешен продукт. Аз веднъж ви говорих тук, но въобще не ме чу никой. Аз ви казах: съвършено нови хоризонти, ще има 64 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Не сте готови да разсъждавате с тези числа. Това ви го говорих миналата есен. Така ли е? Вие ми разправяте: има тук някаква система, вие сте я изградили, ние не можем да я пипаме и т.н. Това наистина е много нелепо, много повърхностно и много, как да кажа, не знам за кого е това обяснение. Кой може да повярва в това?
Как може да сравнявате онова положение преди четири години, при което хората ходеха след камионите с помощи, изпращани от Западна Европа, търчаха след тях, с днешния ден, с днешните равнища, с днешното положение?
Какъв Сребърен фонд търсите в онази изтощена България, която я оставихте с 10-15 долара средна работна заплата? Какъв Сребърен фонд търсите от онова време? Какви щуротии приказвате? Никакъв Сребърен фонд, никакви възможности не е имало тогава.
Правя заключението: не може да се робува, господин Адемов, на системи, не може да се робува на сметки. Вие много добре знаете, ние с Вас двамата много години тук го гледаме, как този Пенсионен фонд се развива, случват се моменти, в които той получава странични инжекции, така бих казал, може да е така. Така е, но колко пъти е правено това? Правено ли е в такива години на криза? Правено ли е в години на инфлация? Правено ли е? Има прецеденти, така сме постъпвали.
Друг е въпросът как точно да се направи. Вие сте управляващи, кажете как да се направи. Ама вие казвате: едно левче. Това казвате вие в момента, без да гледате реалностите в страната. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Едно левче, ама 23 милиона месечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Дискусията по законопроекта на първо четене е приключила.
Както обяви председателят в началото на заседанието, ще пристъпим към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля народните представители да влязат в залата, за да подложа на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурни предложения за срока за писмени предложения между първо и второ четене?
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като гледаме промяна само на един текст от Кодекса за социално осигуряване и тъй като имаме срок, от който трябва да започне изплащането на пенсиите - 1 юли, предлагам срокът за предложения да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение има ли?
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, колеги! Нека да не се оправдаваме, че предстои изплащане на пенсии. Три дни са много къс срок.
Аз предлагам една седмица, за да може, ако трябва, между групите да се проведат някакви стикования на предложенията. Нека не правим тази работа толкова бързо. Не трябва да бързаме по такъв важен въпрос.
Предлагам една седмица да бъде срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господи Мръцков срокът за писмени предложения да бъде три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА - продължение.
Вчера приключихме пленарното заседание с дискусия по този законопроект.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По понятни причини моля в залата да бъде допуснат д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вероятно вчера е канен в залата, така че не е необходимо.
Ако няма възражения, моля представителят на министерството да бъде допуснат в залата.
Имате думата за изказвания. За съжаление, в момента пред мен не е списъкът на народните представители, които вчера са заявили желание за изказвания, а времето не е стигнало.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което ни е предложено и започна да се гледа, има спорен характер. То се видя още вчера. Спорът е следният. В законопроекта на Министерския съвет съществува предложение, което не за първи път е разисквано в българския парламент. Спомням си от дългогодишната си практика на народен представител този дебат при различни мнозинства, при различни правителства, но все при един и същи интерес. Уреждането на въпроса какво е аптека и кой може да бъде собственик и да управлява тази аптека, разбулва винаги политическите духове. Обикновено говорят докторите.
Само че въпросът за здравеопазването не е само въпрос на лекарите, нито само на фармацевтите. Въпросът за здравеопазването на българския гражданин е за всички български граждани и затова си позволявам да взема думата и да изразя становището си. Ще гласувам против този законопроект и ще кажа защо. Защото ме убеждават, че трябва да променим законодателството и да либерализираме режима за собственост на аптеките по следните аргументи.
Първо, така било в Европейския съюз. Само че това не е вярно. В Европейския съюз има различна практика и я чухме и във вчерашния ден. Има страни, в които има консервативен модел на фармацията, на аптеките; има страни, в които има либерален; има страни, в които има смесен режим. България е избрала консервативния модел и аз като един консерватор се придържам именно към консервативния модел, още повече, че в закона е записано, че аптеките не са просто търговски субекти, а са здравни заведения. След като са здравни заведения, те са при особен статут, те не са по Търговския закон, не са просто търговия!
Вторият аргумент, който чух: има решение на Комисията за защита на конкуренцията и тя, видите ли, ни задължавала да сменим законодателството. Извинявайте много, прочетох много внимателно наново и Закона за защита на конкуренцията, и решението на Комисията за защита на конкуренцията. Какво е направила КЗК? Направила се е на Конституционен съд, тълкувала е законодателството на страните-членки на Европейския съюз и вместо да каже еди-кой си търговски субект нарушава конкуренцията, създава монопол и го наказваме, се произнася какво да е законодателството. Това не е работа на КЗК! Това е работа на Конституционния съд, който не се е произнесъл. Тоест, препоръката на КЗК не е нищо друго, освен опит за въздействие на лобистки кръгове, които предизвикаха това решение на КЗК, върху парламента и правителството.
Уважаеми колеги, какво се е променило от миналата година, когато пак беше отхвърлен законът на правителството в парламента? Казват ни – решение на КЗК. Единственото. Защото в Европейския съюз проблема го има, от 2006 г. са започнати дела срещу няколко страни. Да, започнати са такива дела, но не са приключили. Няма осъдена страна-членка на Европейския съюз. И нещо повече: няма страна, срещу която е заведено дело и е променила законодателството си. А срещу България не е заведено дело и бързо-бързо – решение на КЗК; бързо-бързо омбудсманът сезира Конституционния съд; бързо-бързо Министерският съвет внася в парламента и ни казва: давайте да сменяме спешно, защото може да ни осъдят! Ама те не са тръгнали да ни съдят, няма иск срещу България!
Виждам лекари да реагират, затова искам да кажа, че, изказвайки се от тази трибуна, нямам никакъв интерес, не притежавам аптека, нито имам намерение да притежавам, ако се либерализира режимът; нямам близки, които се занимават с такава дейност; нямам роднини, които се занимават с такава дейност. Единствената ми връзка с фармацията е, че ходя да си купувам лекарства.
Следващият аргумент, който чух: ако либерализираме закона, ще паднат цените на лекарствата. И това не е вярно! Цените на лекарствата ще паднат, ако променим нещо друго: ако променим режима за внасяне, за дистрибуция, тоест, търговия на едро и ако променим ДДС върху лекарствата. Тогава ще паднат цените, а не когато отнемем собствеността от тези, които са магистър-фармацевти, и я предадем на такива, които могат практически с тези текстове, които ни се предлагат сега, да се превърнат в един монополист. Защото, уважаеми колеги, това, което ни се предлага, е практически да легализираме вериги магазини – аптеки, търговски субект, и дори не е сложено ограничение.
Още нещо искам да ви кажа. Каза ни се, че в други страни има либерализиране. Да, но там, където има либерализиране в Европейския съюз, са сложени ограничения на броя аптеки, които можеш да притежаваш – две, четири. Имаме случая с Унгария, която си променя законодателството, но задължава поне един магистър-фармацевт да е собственик в дружеството. Защо в нашия закон няма такива ограничения като либерализираме? Изведнъж България от консервативен модел отиде в най-либералния и забрави, че това е специфична дейност, че това са аптеки, здравни заведения и ги слагаме в един доста бакалски режим. Ако ще либерализираме, поне да сложим ограничения, така както са направили повечето страни, които ни давате за пример сега, за да променим законодателството.
Още нещо, което чух като аргумент: „Дайте да променим закона, защото и сега имало вериги аптеки”. Това е несериозно да се говори като аргумент. Наистина е несериозно, уважаеми колеги, казвам го като юрист. Какво казваме всъщност? Казваме, че досега законът се заобикаля, защото той забранява веригите аптеки. Така ли е? Забранява ги – един собственик, една аптека, магистър-фармацевт. Но сега имало. Щом има, значи някой не спазва закона и някой не следи дали се спазва законът и не реагира и не санкционира неспазването на закона.
Защо гледаме закони за конфликти на интереси? Защо говорим за борба срещу корупцията и усилване на държавата и че органите трябва да са на мястото си?! Защо говорим, че прокуратурата ще разследва престъпления? Защо говорим за административен контрол, когато тук, в парламента, един от най-сериозните аргументи, които чувах не само в пленарната зала, докато се водеше дебат, в т.ч. и от колегите си, беше: „То и сега има вериги, нищо че законът казва друго”.
Ние казваме на българските граждани следното: уважаеми хора, не спазвайте закона. Не го спазвайте дълго време, намерете начин да притиснете парламента и други институции и те ще го направят така, както го правите, неспазвайки, но този път ще го легализират”. Това е антиаргумент, това е аргумент за неспазване на законодателството, това е аргумент за нещо, което за съжаление в България не е от днес, което сме чували и от детските си години, че „Законът е врата у поле”. Това ли е аргументът, с който ще променяме законите?!
Уважаеми колеги, всички тези аргументи, които чухме, че трябва да се промени законът, са невалидни, защото, пак ще кажа, страни, срещу които има заведени искове през 2006 г., не са си променили режима, а ние бързаме веднага да го променяме. Правим това преди да изчакаме решенията. Ами, ако решенията бъдат други?! Ако тези искове бъдат отхвърлени?! Нали това беше големият дебат, когато се приемаше Лисабонският договор – доколко ще се запазят правата на националните държави, доколко ще могат да регулират отношенията си с оглед на своите национални интереси, а не всичко да бъде подчинено на тезата „Европа каза”.
Въпросът тук е дали ние ще се опитаме, ако сме убедени, че принципът магистър-фармацевт – собственик – ръководител на аптека е по-добрият принцип, да го отстояваме; или просто ще измислим други аргументи и ще прикрием истинските си убеждения.
Аз казвам, че ще гласувам против, защото смятам, че този принцип е по-правилният, защото този принцип спира мутризацията във фармацията, защото той пресича създаването на вериги магазини. И ако този закон остане да действа във вида си, който е в момента, ще трябва да изискаме да се спазват разпоредбите му, да се премине към ефективен контрол и санкции за тези, които са злоупотребили. Благодаря (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплики?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Госпожо председател, уважаема госпожо Михайлова! Да, наистина, в момента Вие сте права – има много аптеки, които не отговарят на условията. Това се дължи на предложението на госпожа Мария Брайнова, която беше член на вашата парламентарна група, която Вие ръководехте. Това предложение даде възможност да не се гледа собствеността, а само магистър-фармацевт, без оглед на собственост да получава лиценз. Това беше като Пилат Понтийски да си измием ръцете. Затова две трети от аптеките не са собственост на фармацевти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Михайлова, много пъти съм декларирала и отново ще декларирам, че нямам интерес в аптеките, нямам аптека, никога не съм имала аптека и нямам намерение да имам такава.
Първоначално смятах да Ви направя политическа реплика, но сега ще направя реплика, при която ще се въздържа от политически коментар. Струва ми се, че в тази тема, както и Вие казахте, Народното събрание за пореден път става заложник на лобистки интереси. И ние тук, в Народното събрание сме тези, които не могат да решат казуса и да разсекат възела. Дори започва да става досадно с този въпрос да се занимава цялото българско общество и всички политици да се изказват политически по въпроса, а не по същество.
По време на заседанията на комисията стана ясно, че дори се представят фалшиви становища от институции и неправителствени организации, които обявяват сами себе си за институции на Европейския съюз. Дотам сме стигнали, че освен петте институции на Европейския съюз и едно NGO взе, че се обяви за такова, като дава становища и изследвания какви били практиките – консервативни, либерален модел и какъв ли не модел. Няма такива работи – консервативен, либерален модел и т.н. Едно време, преди този въпрос да бъде регулиран, е имало. Сега обаче въпросът стои по следния начин: има чл. 43 и 56 в договора и страните трябва да се съобразяват с него. Тъй като въпросът не е бил поставян и не е бил разглеждан – дали това противоречи на договора на Европейския съюз, въпросът е разглеждат само от – както Вие го нарекохте – или от лобисти, или от съответно практикуващите в дадена страна от гледна точка на определени аргументи. Сега обаче към тези шест страни е започната наказателна процедура по един и същи начин, а от тази седмица и към България, тоест, за всички страни, които практикуват този модел, както и да го наричаме.
Оттам нататък ми се струва, че е безпредметно. Едни и същи са аргументите и на едната, и на другата страна. И те са, на първо място, все здравето на пациента. В момента се извършват нарушения, госпожо Михайлова – продават се лекарства за 500 милиона, които никога не са били произведени или внесени в България, постоянно се продават лекарства не с рецепта, а по лекарско предписание – това е опасното за пациентите. (Реплика на народния представител Екатерина Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Господин Георгиев – трета реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колеги! Моята реплика към колежката е в следния аспект. Поддържам като цяло, че трябва да има ограничения, но има лек нюанс. Аз съм против хора, които нямат медицинско, фармацевтично образование, да бъдат собственици на аптеки или да имат вериги от аптеки.
Колежката каза: дори да разрешим да има вериги от аптеки, дори да няма ограничения, тоест един фармацевт с две, три, четири до пет аптеки, от пет аптеки нагоре веднага прозира другото, че това вече не е с хуманна цел, а е с чисто търговска цел. И тук ще бъдат погазени всички принципи на здравеопазването.
Защо примерно пледирам да има правото да отваря аптека и лекар? Отговарям веднага. В началото на рецептата има абревиатура и там пише „RCP” – това означава „нареждам”. Отдолу рецептата завършва: „Смеси, дай или дай по еди-каква си схема”. Тоест лекарят определя лечението на пациента. И няма нищо лошо и лекарят да има право да отвори аптека.
Сега сме свидетели в магазини, аптеки и дрогерии, както се спомена, се продават лекарства, които не са минали под контрол. Наскоро се съобщи за някакво китайско лекарство – дай, хуай или нещо подобно, което е изключително вредно. Даже имаше и предположение за канцерогенно. Кой го е проконтролирал това лекарство? Това са точно тези собственици, които в момента се скриват зад закона и вкарват лекарства, които не отговарят на държавния стандарт в България. Това са отрови, които се вкарват без никакъв контрол.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): И сега ги продават в аптеките. Нали аптекари ги продават?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аптекари, но се продават и на други места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Георгиев!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ако има хора, които нямат медицинско образование, защото аз съм бил и в други страни, и се е стигнало дотам, че даже в хранителните магазини в големите молове се продават също лекарства от рода на аспирин, аналгин, витамини и т.н. Те не са минали изпитания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря.
Ще бъда много кратка.
Моля ви, хайде да не го превръщаме в пазарлък – ама, да не е било само фармацевтите, да били и лекарите. Ще се наредят всички на опашка – ако може пък и юристите... Това не е бакалия. Това е аптека. Това е репликата ми. Това е здравно заведение.
Ще кажа само още нещо в реплика. Не знам кой какви интереси има, само знам, че на един човек в парламента му казват Антония-фарма. Това го знам.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това е заради ДДС-то!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Тъй като има още желаещи за изказване, дискусията по този законопроект ще продължи и другата седмица.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, подновяваме заседанието.
Ще направя редовните съобщения, след това ще дам възможност за процедурен въпрос, след което ще оглася писмените отговори, които са постъпили от министри на зададени от вас въпроси.
В периода от 6 до 12 юни 2008 г. са постъпили следните въпроси и питания:
1. Питане от народния представител Владимир Кузов към Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно прилагането на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2008 г.
2. Питане от народния представител Лидия Шулева към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно политиката на българското правителство по отношение на ограничаване дейността на сивия сектор в търговията с горива. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2008 г.
3. Питане от народния представител Павел Шопов към Михаил Миков, министър на вътрешните работи, относно разгръщането на системата на видеонаблюдение по улиците и пътищата за контрол на автомобилното движение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2008 г.
4. Питане от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за решаване проблемите с болничните отпадъци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 юни 2008 г.
Господин Шопов, имате думата за процедурен въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, това, което ще кажа като процедурна забележка или въпрос, е във връзка с парламентарния контрол. То е свързано с крайното ми неудовлетворение от обстоятелството, че отклонявате вече втори път мой въпрос, който задавам. Първия път сте го отклонили, когато беше зададен към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Василев, а сега и към самия министър-председател.
Става дума за въпрос, свързан с телефон 112, който изключително касае и притеснява пловдивчани. В Пловдив общественото мнение се е надигнало до такъв негативизъм, че аз считам, че въпросът може да бъде решен с помощта на този парламентарен контрол. Какво имам предвид?
Имам предвид, че на моя въпрос госпожа Емел Етем всъщност нищо повече не ми отговори, освен че телефонът бил ситуиран като централа в гр. Кърджали, а не в гр. Пловдив, както е първоначалното решение на Министерския съвет, тъй като, забележете, в Пловдив нямало помещение за това. Смешно обяснение, жалко обяснение. Не бих казал наивно, а точно нагло обяснение. След като ми отговори на този въпрос, явно е, че госпожа Емел Етем желае да приключи с него, повече да не се отговаря и да не се разнищва тази тема.
С това, че връщате моите въпроси към министъра на държавната администрация и административната реформа и към министър-председателя, всъщност Вие препятствате по-нататъшното изясняване на проблема.
Така съм задал въпроса към министъра на държавната администрация, че той трябва да отговори дали действително в Пловдив няма подходящо помещение и кой е дал този отговор. Логично е, естествено е – той се занимава с държавната администрация, с това в крайна сметка да бъде осигурено и помещението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: След като не ми беше дадена възможност да получа отговор от господин Василев, логично беше да задам въпроса към този, който осъществява върховен надзор върху тези институции и върху тези лица – министрите, областния управител, а той е министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, приключвайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова, господин председателю, моля да се приеме моя въпрос към господин министър-председателя, защото считам, че той правилно е отправен, въпреки аргументацията към мен в придружителното Ви писмо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, правилникът е ясен. Въпросите се задават към министрите в зависимост от техните отговорности, както е казано – техния ресор на управление.
Въпросът за телефон 112 е в ресора на управление на заместник министър-председателя госпожа Етем. Когато Вие не сте удовлетворен от получения отговор, имате основание - въз основа на формулировката, която не споделяте - отново да отправите въпрос до отговорния член на Министерския съвет, за да получите удовлетворяващия Ви отговор.
Когато Вие отправяте въпроса вече към министър-председателя, очевидно заявявате, че не се изпълняват достатъчно отговорно управленските задължения на даден член на Министерския съвет. Това вече не е предмет на парламентарен контрол, тъй като е ясно какъв вид въпроси се задават към министър-председателя, а други парламентарни действия – искане на по-сериозна отговорност от даден член на правителството. Това не става по процедурата на парламентарния контрол, а по други текстове на правилника. Вие добре го съзнавате.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поне това е моето разбиране за приложението на правилника.
От името на парламентарна група – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на
Обединените демократични сили

На двадесетата година от демокрацията сме на път окончателно да загубим малкото й завоевания, едно от които е българите свободно и без страх да упражняват правото си на глас.
Демокрацията и демократичните правила за провеждане на избори са застрашени. Устоите на новата българска демокрация са разклатени. Политическото земетресение в Сандански напука трайно основите на редица конституционни текстове и на цялото изборно законодателство. Изборите вече нито са свободни, нито са тайни, нито осигуряват необходимия политически плурализъм. Партийната система е девалвирала до степен, която застрашава правовия ред в страната.
Проведените местни избори в Сандански и предстоящите в Казанлък показват, че в една средна и в една голяма българска община наличието на партии, политически платформи, идеи и принципи е заменено с мафиотски схеми за покупко-продажба на избиратели. До такава степен корупцията и организираната престъпност са прояли държавността, че на местно ниво групировките напълно са се самозабравили. Това не са избори, а търгове без правила със скрито наддаване за купуване на отегчени, гладни, никому не вярващи избиратели. Наглостта на сивия бизнес е стигнала до такава безпардонна граница, която и Алеко би се затруднил да опише. Ако оранжерийната групировка в Сандански се отказа от показанията си за купуване на гласове, то оръжейната в Казанлък в прав текст твърди, че те искат да влязат само в местното самоуправление и това било просто бизнес, нямащ нищо общо с политиката.
На този фон репликите между Първанов и Станишев вече са ново начало на институционална криза на най-високо ниво. Оттук до цялостната дестабилизация на страната остава малко. Остава да видим как мафията окончателно превзема държавата. С всяка изминала година това правителство показва, че не е в състояние да организира нормален изборен процес, затова ние - народните представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили, апелираме още следващата седмица основната част от дейността на Народното събрание да бъде свързана с изборното законодателство.
Призоваваме президентът да не насрочва нови или частични избори до приемането на необходимите радикални промени в Закона за политическите партии и в изборното законодателство.
Още веднъж се обръщаме към тройната коалиция, чийто кръстник е Георги Първанов, да спре с лицемерието и политическото шикалкавене и да подкрепи намеренията на опозицията бързо, радикално и цялостно да се променят законите, гарантиращи най-висшето конституционно право на българските граждани – да избират и да бъдат избирани тайно и демократично.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам няколко заявки за вземане на думата, но както сами разбирате, възможно е да се вземе думата само от членове на ръководствата на парламентарни групи за изявления от името на парламентарна група.
Има два процедурни въпроса – заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моят процедурен въпрос е именно към Вас – докога Вие ще отваряте чадър в защита на министър-председателя, респективно и върху министрите, като връщате наши въпроси?
Въпросът, който съм отправила и Вие сте върнал, към министър-председателя се отнася до Постановление № 298 от 7 декември 2007 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2007 г., при което с това постановление са отпуснати 10 млн. лв., предназначени за изграждане на сграда за нуждите на Министерството на труда и социалната политика.
Това постановление е с подписа на министър-председателя. Това, както Вие казвате, е действие на Министерския съвет, за което трябва да отговаря именно министър-председателят. Именно той трябва да защити това, че тези 10 млн. лв. отиват в ръцете на министър Масларова, от нейните ръце в приближена до нея фирма, за да бъдат усвоени тези 10 млн. лв. от бюджетния излишък – не за изграждане, а за реконструкция и довършване на вече съществуваща сграда. Това е сума много над пазарните цени за едно такова строителство.
Моята огромна изненада беше, но това вече наистина е допълнително, че сумата не е 10 млн. лв., а са 18 млн. лв., защото към тези 10 млн. лв. са прибавени още 8 млн. лв. от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Но аз съвсем коректно питам само за тези 10 млн. лв. Много Ви моля, това е ангажимент, отговорност и задължение на министър-председателя да отговори. Ще подновя своя въпрос и мисля, че нямате никакво основание да го връщате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, въпросът за разпределението на тези средства нееднократно беше поставян от Вашия колега господин Чачев. Господин Костов изрази неудовлетворение, че не съм осигурил достатъчно ясен отговор от министъра на финансите. Аз поех пред Вас ангажимента да изясня къде и какви отговори са получени. Вярвам, че господин Чачев ще потвърди, че на неговите писмени въпроси за писмен отговор до отделните министри е получил достатъчно подробни разбивки, данни за това какви са били конкретните проекти, разходи и за какво са били насочени те.
Вашият въпрос по същество се отнася именно до един от тези разходи по линия на Министерството на труда и социалната политика. Коректният адресат на този въпрос е именно министър Масларова, която би трябвало да Ви отговори каква е била заявката, която министерството е направило за този разход и какъв е фактически проектът, който стои зад него. Министър-председателят може да отговори за постановлението и за неговото приемане, но най-коректно, според мен е да поставите въпроса си по конкретен разход към конкретния отговарящ за този разход.
Предлагам Ви, след като имате намерение да продължите с въпросите си, да ги отправите към министър Масларова. Това, разбира се, е Ваша воля. Постъпете, както Вие намерите за добре.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС), от място): Вие нямате право да го върнете на това основание, за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Готов съм отново да погледна мотивировката.
Госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, в моята процедура ще поискам Вашето съдействие.
В първия работен ден на това Народно събрание с Минчо Христов внесохме Закон за конфискация на незаконно присвоените и заграбени имоти от гражданина Симеон Борисов Кобургготски. Срокът по правилник е три месеца комисията, към която е изпратен този закон – Правната комисия, да се произнесе. Повече от три години този закон стои в Правната комисия, без да има становище на тази комисия. Тук е нарушен грубо Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и аз се обръщам към Вас и Ви моля за съдействие. Още повече, че дебатът по един такъв закон сега е изключително навременен и актуален, тъй като алчността на гражданина Симеон Борисов вече надминава всякакви граници. Крайно време е Народното събрание да се занимае с този проблем.
Повтарям, законът, който с Минчо Христов сме внесли в първия работен ден на това Народно събрание, касае отнемане на незаконно присвоените имоти от гражданина Симеон Борисов Кобургготски.
Моля за Вашето съдействие след тригодишен необясним престой в Правната комисия, този закон да бъде придвижен и да му бъде даден ход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Наистина, ще се постарая да разговарям с ръководството на комисията, за да се даде ход на вашия законопроект, така както правилникът изисква.
Сега да предам на онези от вас, които са задали въпроси, писмените отговори:
- на въпрос от народния представител Иван Сотиров има отговор от министър-председателя Сергей Станишев;
- на въпрос от народния представител Нено Димов има отговор от заместник министър-председателя господин Даниел Вълчев;
- на въпрос от народния представител Яне Янев има отговор също от господин Вълчев;
- на въпрос от народния представител Минчо Христов, отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- на въпрос от господин Атанас Атанасов има отговор от министър Михаил Миков;
- на въпрос от проф. Станислав Станилов има отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- на въпрос от народния представител Евгений Жеков – отговор от министър Асен Гагаузов;
- на въпрос от господин Николай Камов – отговор от господин Гагаузов;
- на въпрос от народния представител Златко Златев – отговор от министър Петър Димитров;
- питане от народните представители Антонела Понева и Мария Капон – отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев;
- още един отговор до народния представител Нено Димов от министър Миглена Тачева.

Това са писмените отговори, които са постъпили.
Пристъпваме към питанията и въпросите, отправени към господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Питане от народния представител Яне Янев относно политиката на Министерството на образованието и науката относно образованието в България на граждани на Молдова и Украйна от български произход.
Заповядайте, господин Янев, да развиете Вашето питане.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! До мен като народен представител постъпи молба за съдействие от студенти в Университета за национално и световно стопанство, граждани на Молдова и Украйна от български произход. Вероятно една от причините те да се обърнат към мен е и обстоятелството, че съм председател на Парламентарната група за приятелство с Република Молдова. Нямам никакви основания да се съмнявам в достоверността на изнесените факти в молбата на студентите.
Накратко става дума за следното. Съгласно редица международни спогодби, Постановление на Министерския съвет № 103 и писмо на заместник-министър на образованието и науката от 29.10.2007 г. студентите - молдовски и украински граждани от български произход, се освобождават от такси за обучение. Въпреки че разпоредбите на тези актове са императивни, академичното и административното ръководство на УНСС отказва да ги изпълнява поради цитирам: “недостатъчно количество данни”. В УНСС бесарабските българи продължават да плащат такси, докато в други висши училища, не само че това отдавна е отменено, но и ако такива такси са взети, те се връщат на студентите. Там очевидно нямат недостиг на данни, нито намират такъв недостиг в държавните актове, които цитирах. Изразявам категоричното си несъгласие с позицията на администрацията на УНСС.
Същевременно обаче искам да посоча, че се запознах с въпросното разпореждане с Ваш изх. № 91-04-53 от 29.10.2007 г. и намирам, че то действително би могло да бъде малко по-ясно и по-конкретно. Тук е налице един драстичен случай на несъобразяване с действащите нормативни и разпоредителни актове от страна на една университетска администрация, но има и индикации за недостатъчен контрол от страна на министерството върху изпълнението на тези актове от съответните университети, където се обучават студенти от Молдова и Украйна. След като подобен прецедент изобщо може да възникне, и то именно по такъв повод, се поставя и по-общият въпрос: как Министерството на образованието и науката прилага на практика националната политика на Република България по отношение на бесарабските българи?
Конкретните ми въпроси, уважаеми господин вицепремиер, са следните: в какво се изразява политиката на вашето министерство по отношение на образованието в България на молдовски и украински граждани от български произход? Как вашето ведомство изисква и контролира изпълнението на тази политика от университетите? Какви са причините да бъде допуснат посоченият инцидент, какво ще предприемете, за да няма такива случаи и за в бъдеще, и как следва да бъдат санкционирани виновните длъжностни лица? Какво следва да се направи, за да се възстановят не само финансовите щети на тези наши сънародници, но и да получат те морално удовлетворение и да се закрепи доверието им към Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Вълчев, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Благодаря за Вашето питане. Наистина благодаря, тъй като тази информация на нас не ни беше известна преди Вие да повдигнете въпроса. Като цяло обаче въпросът за правния статут, респективно таксите, които дължат или не дължат студентите от Молдова и Украйна, става въпрос за тези от български произход, е повдиган в тази зала и уважаемият, седящ през една банка от Вас, проф. Станилов постави въпроса принципно още в началото на 2007 г.
Действително съществуваше едно юридическо недомислие в следния смисъл. От една страна, в съответствие с протоколите за образователно сътрудничество с тези две страни, тази категория студенти се освобождава от заплащане на студентски такси. Същевременно обаче, доколкото това са международни договори, които не подлежат на ратификация поради своето естество, те някак си няма как да надмогнат Закона за висшето образование, който пък изисква заплащане на студентски такси, освен в едни определени предвидени случаи, като този случай не е изключение.
Това, което ние направихме с помощта и на Народното събрание през м. май 2007 г., а именно приетите изменения и допълнения в Закона за висшето образование премахнаха това несъответствие и всъщност от влизането в сила на тази промяна през пролетта на 2007 г. няма никакво съмнение, че студентите от български произход от Молдова и Украйна, които учат тук на основание на двата протокола за образователно сътрудничество, не дължат студентски такси по никакъв начин, на никакво основание и никой не би могъл да твърди обратното.
Какво е положението по конкретния казус? По повод на Вашето питане от 3 юни 2008 г. аз поисках информация от ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Борисов. В отговора, който получихме, се изтъква, че не е съществувала достатъчна яснота, както и Вие споменахте, за което са Ви сезирали студентите, относно това кои са студентите, които са освободени, за какъв период са освободени и че се очакват копия от протоколите за образователно сътрудничество.
Бих искал да кажа няколко много ясни неща.
Първо, доколкото на мен ми е известно, това е единственото висше училище, което не е разбрало какво точно пише в закона. Законът трябва да се спазва и да се знае. Не е работа на министъра на образованието и науката да просвещава относно съществуването или несъществуването на един закон.
Второ, ако е имало някакво недоразумение, както и Вие споменахте, или неясноти в писмото на заместник-министър Ваня Добрева, искам да припомня, че това писмо е с доста стара дата. Можеше просто да бъде попитано. Така или иначе до днешна дата такъв въпрос към нас не е бил зададен.
Що се отнася до това ясно ли е кои са студентите, за които става дума и за които се отнася освобождаването от такси, бих искал да кажа, че да, съвсем ясно е и на всички това е ясно, тъй като всяко държавно висше училище, в което се обучават такава категория студенти, получава от Министерството на образованието и науката поименен списък със съответното утвърдено класиране. Към момента в УНСС се обучават 35 студенти, поне по данните, с които ние разполагаме. В този списък са дадени имената на 35 студенти – българи от Молдова и Украйна, като 20 са от Молдова, 15 са от Украйна. Така че тези студенти поименно са много добре известни на университета.
Въпреки всичко това с мое писмо от 11 юни 2008 г. аз не съм давал указания, както е поискано от господин ректора, тъй като не е моя работа да давам указания на ректорите, но сме направили допълнителни разяснения. Ако въпреки всичко това на някой нещо не е ясно, да бъде оттук насетне ясно, първо, че тези протоколи са в сила. За тези студенти те са в сила, докато по някакъв начин не бъде изтекъл срокът, денонсирани или т.н., а такова нещо никой няма намерение да прави, искам много ясно да подчертая.
На второ място, трябва да бъде съвсем ясно, че след влизането в сила на измененията и допълненията на Закона за висшето образование от м. май м.г. всички събрани такси на тази категория студенти са събрани незаконосъобразно и подлежат на връщане.
Няколко думи по по-общия въпрос, поставен от Вас, а именно каква е по принцип политиката спрямо студентите от Молдова и Украйна? Сега тук няма да говоря за двата други елемента на сътрудничество и подпомагане на нашите сънародници, а именно субсидията за Тераклийския университет и Болградската гимназия и другите форми на сътрудничество. Между другото, отварям една скоба, за да кажа, че тази година се навършват 160 години от създаването на Болградската гимназия и ние имаме един малък план, но мисля, че е достоен за честването на тази годишнина.
Ще кажа само, че има три вида бонуси за тази категория студенти.
На първо място, това е нещото, за което в момента говорим – освобождаването от такси за обучение.
На второ място – възможностите за настаняване в студентско общежитие при условията за български граждани.
На трето място – правото на хранене в студентските столове, също при условията за български граждани.
С други думи на тези студенти ние сме създали напълно идентичен статут със статута на студенти български граждани в държавни висши училища.
За информация – през учебната 2007/2008 г. в българските държавни висши училища на основание на Постановление № 103 на Министерския съвет, което и Вие цитирахте, се обучават 327 студенти от Молдова и 284 студенти от Украйна – хора, които не дължат студентски такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин вицепремиер, надявам се, че Вие ще продължите с просветителската си дейност, както го правите в средни и други училища, и ще го направите и в някои университети, защото има необходимост от това най-вече по отношение на администрацията, защото се разбира, че в някои висши учебни заведения администрацията е повече от академичното ръководство, за съжаление.
Ще Ви цитирам писмо, което получих вчера от ректора проф. Борислав Борисов. Моите съмнения са, че той може би изобщо не е знаел за това административно решение на неговите подчинени, защото тук се казва, цитирам: „Не следва да бъдат освободени от заплащане на такса за обучение поради липса на нормативно основание”. По-горе пише: „Получихме от МОН такива писма, придружени с протоколи, съгласно които студентите от Украйна и Република Молдова са приети за обучение на основание чл. 4, ал. 1 от Постановление № 103 на Министерския съвет”. След това в дългото писмо се казва, че от писмото на МОН не се разбира продължено ли е действието на тези протоколи и считано от кога. Посочва се, че има проект на нов протокол с Украйна, но нищо не се споменава за Молдова.
Моля да поясните, а това е и моят допълнителен въпрос: наистина ли липсва в този протокол упоменаването на Република Молдова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Господин Вълчев, разполагате с 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Господин Янев, тук става въпрос за два различни протокола – единият е с Молдова, другият – с Украйна. В протокола с Молдова има клауза за автоматично подновяване.
Нека още веднъж да кажа – както всичките други 36 ректори са разбрали за какво става въпрос, нека и академичното ръководство на УНСС да разбере, че този протокол е в сила, докато не бъде денонсиран. Такива намерения няма никой. Нека да изхождаме от това, че той е постоянно в сила. Ако има нещо различно, ще имам грижата да уведомя съответните академични ръководства.
По отношение на протокола за Украйна - това също е напълно неоснователно, тъй като той се подновява на всеки три години. За тези три години, които изтичат с настоящата учебна година, той е подновен. Това е известно. А що се отнася да гадаем дали би бил подновен за в бъдеще, а именно за учебната 2008/2009 г. и следващите две години, бих искал да съобщя: да, на вчерашното заседание Министерският съвет го е подновил за още три години. Така че нека да изчистим всякакво съмнение, че може да се твърди, че се дължат такси на някакво си чиновническо основание. Такива такси не се дължат. Ние сме изпратили съответни списъци на лицата, но не защото са списъци на някакви хора, а защото това са хора, които по силата на тези протоколи се освобождават от такси.
Приемам критиката, че може би в системата на образованието продължава да съществува практиката, която може би трябва да стане основа за някакъв фейлетон – ние с ново писмо да изясним писмото, което е част от друго писмо. Това са абсурди. Истината е, че законът влезе в сила, протоколите са валидни, списъците са налице, децата не дължат такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
Господин Янев, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на господин Даниел Вълчев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря, господин вицепремиер. На балкона има двама студенти, които са потърпевши от всичко, което говорихме до момента. Убеден съм, че дори и определени администраторки да се опитват да искат допълнителни тълкувателни решения на Вашите писма, те ще цитират стенограмата от това, което Вие току-що казахте.
Това, което цитирах преди малко, е пример за груб и безсмислен бюрократичен произвол, и то за сметка на млади хора, които са имали смелостта да признаят България за своя родина. Ако поведението на конкретните административни служители – както в УНСС, така и в други висши учебни заведения, действително е такова, каквото е описано от студентите, то е типично чиновническо самозабравяне. Такива действия са в крещящо противоречие с националната политика на България, в която отношението към компактните групи наши сънародници зад граница е един от малкото за съжаление проблеми, които се радват на национален консенсус. Затова считам, че академичното ръководство ще си вземе поука. Убеден съм, че в лицето на ректора и деканите има желание студентите от Молдова и Украйна да бъдат мотивирани и занапред да се записват в УНСС, а не да им се създават каквито и да било напрежения. Защото ние като държава от години наред даваме знаци, които не трябва да опровергаваме с подобен род чиновнически своеволия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Професор Станилов, разполагате с 2 минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Според установения ред Българската академия на науките е автономна институция към Министерството на образованието и науката. В нейната структура се намира група хуманитарни институти, един от които е Етнографският институт с музей. Институтът е изправен пред проблем, който заплашва неговата основна функция. В главното фоайе и източното крило на Княжевския дворец, където е разположен Етнографският институт, е започнало разрушаване на таваните поради течове на покрива, въпреки преминалите продължителни ремонти. Пада таванска и стенна мазилка с богата пластична украса, мокри се резбован таван от края на ХІХ век. Между първия и втория етаж на експозиционна зала № 7 е отворен пробив.
Вследствие на разрушенията директорът на Етнографския институт с музей е наредил от 25 април експозиционните зали на музея да бъдат затворени независимо от започналия вече туристически сезон. Течовете заплашват с невъзвратими увреждания веществените паметници на българската народна култура от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.
Директорът на музея се е обърнал към ръководството на Българската академия на науките с молба да се вземат спешни мерки за ремонт, както и да се предоставят помещения, в които да бъдат евакуирани фондовете. В тази връзка моля да ми отговорите с какви мерки Министерството на образованието и науката ще окаже помощ на Етнографския институт, който всъщност е негово ведомство? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Благодаря за отправения въпрос. Трябва да призная, че от чисто формална юридическа гледна точка възможностите на Министерството на образованието и науката да съдейства в този случай не са прекомерни, но сега ще кажа какво е все пак нашето отношение към въпроса, къде са съществените проблеми и какви са възможните решения.
Както Вие споменахте, макар и в малко по-друга формулировка, Българската академия на науките е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на образованието и науката и има самостоятелен бюджет. Бюджетите на научните институти към Българската академия на науките се утвърждават от Централното управление на академията, а не от министерството. В бюджета на академията се предвиждат и разходи за капиталови инвестиции, като за последните години може да се види, че е налице една макар и недостатъчна по мое мнение тенденция за увеличаването на бюджета на академията, в това число и капиталовите разходи. За справка, през 2005 г. те са били 4 милиона, а през 2007 г. са 16 милиона.
Що се отнася до това за какви конкретни проекти и на какви звена да бъдат предоставени тези средства, включително за капиталови разходи, това е правомощие на съответните ръководни органи на академията. Ние нямаме механизми за пряко финансиране на отделните научни звена.
Въпросът, който Вие поставяте, е изключително важен. Моите сътрудници направиха среща и проведоха онзи ден разговор с директора на Етнографския институт господин Попов и с неговата заместничка госпожа Тенева. Те двамата са предоставили информация за състоянието на сградата и по мнение на нашите експерти тя е в много тежко състояние. По предварителни изчисления на ръководителите на института инвестицията за ремонта възлиза на около 5 млн. лв. Въпросът обаче не е толкова в парите, въпреки че аз отсега мога да кажа, че Министерството на образованието и науката няма такъв резерв за капиталови разходи, по това може да се мисли във връзка и с възможностите, които излишъкът ще даде тази година. Но ще кажа какви са според мен по-важните въпроси.
Първо, относно оформяне на актуални документи за собственост и права на управление върху ползваната от Етнографския институт сграда. Към момента в сила е разпореждане на Министерския съвет от 1954 г. Не зная по какви причини няма акт за публична държавна собственост, който да определя каква част от сградата на двореца се ползва от Етнографския институт. Този въпрос на пръв поглед може да изглежда формален, но той всъщност не е маловажен, тъй като е свързан до голяма степен с втория въпрос, а именно относно възможностите за инвестиции било по линия на държавния бюджет, примерно чрез бюджета на Българската академия на науките, било по оперативна програма „Регионално развитие” съвместно с Министерството на културата, което се явява бенефициент по определени приоритети, или отделно като самостоятелно научно звено. Тук министър Данаилов, който, доколкото съм информиран, ще отговори на същия въпрос, може да предостави повече информация.
Нашите експерти са насочили господин Попов и госпожа Тенева към конкретните процедури по оперативна програма „Регионално развитие” и, разбира се, ние ще съдействаме с всичко, което можем.
Професор Станилов, излизайки малко извън Вашия въпрос, бих искал да кажа следното. Според мен в рамките на въпроса, който Вие поставяте, може би е правилно да се направи малко по-широк дебат за начина на финансиране на отделните научни звена в Българската академия на науките. Отдавна се говори, но според мен има сериозна необходимост ние да признаем, че там има институти, които имат изключително важно държавно значение. Ще дам примери с Института по сеизмология, Института по метеорология и хидрология. Същият е въпросът с Етнографския музей, с Археологическия музей. Това са институции, които получават преки държавни задачи и на това основание според мен трябва да има допълнителен механизъм за тяхното пряко държавно финансиране. Поне това е моето дълбоко убеждение.
Ние разговаряхме с акад. Съботинов по конкретния въпрос и искам да кажа, че като изляза от тук, имам среща в Президиума на академията с акад. Съботинов, за да видим с общи усилия поне на първо време какво можем да направим, за да не се похабяват експонатите, така както и Вие споменавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин заместник министър-председател, това, което казахте, от горе до долу е вярно. Моят въпрос беше зададен не във връзка с финансирането изобщо на хуманитарните институти и тези, от които зависи легитимността на българската нация и функционирането на българското общество понастоящем. Моят въпрос беше зададен във връзка с това, че този случай е екстремен. Тоест имаме екстремен случай, нещо като наводнение, като земетресение, като пожар, само че с малко по-друг характер и какви мерки биха могли да се вземат. Аз съм задал този въпрос и на министър Данаилов, той ще отговаря тук след около час, тъй като Княжеският дворец е паметник на културата с национално значение и за неговото състояние пряко отговорят Министерството на културата и Националният институт за паметниците. Но все пак Вие сте разпоредител с активите на всичко, което се отнася за наука и образование и затова Ви зададох този въпрос. Радвам се, че го вземате така присърце и действително движите нещата, но какво ще стане, зависи от резултатите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Отказвате се.
Следващият въпрос е зададен също от народния представител Станислав Станилов към министър Даниел Вълчев.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, през настоящата година бяха възстановени държавните зрелостни изпити и по предварителна информация те преминават успешно, за което искам да Ви поздравя. Както няколко пъти съм казвал, нашата политическа сила стоеше твърдо зад идеята да се провеждат зрелостни изпити в България. Вижда се, че българският ученик се справя с матурите, вижда се и още нещо – категорично отпада съмнението, че българският учител е против матурите и ги саботира. Българският учител даде всичко от себе си, за да могат неговите ученици да завършат гимназиалната образователна степен. Учениците ще получат оценките, които са заслужили. Дали обаче това важи и за учителите? Хиляди учители, които не преподават ХІІ клас, бяха мобилизирани и ангажирани с провеждането на зрелостните изпити. Графикът на матурите включва и празнични дни. Учителите вършат своята работа през тези дни, но остават с впечатлението, че тя няма да им бъде заплатена съгласно Кодекса на труда. Той указва, че за работа в неделя се заплаща 100% допълнително върху обичайната дневна надница, а в събота – 50%. Учителите са информирани, че ще получат по около 23 лв. за всеки извънредно изработен ден. Сумата е неоправдано ниска за празнични дни.
Напомням Ви, че средната брутна учителска заплата е 524 лв., при 22 или 23 работни дни в месеца дневната надница наистина е приблизително 23 лв. Това предполага заплащането за работа в събота и неделя да бъде увеличено според законовите норми. Важно е и парите да не бъдат взети от делегираните бюджети, а от бюджета за провеждане на матурите.
В тази връзка Ви моля да отговорите ще бъде ли спазен Кодексът на труда при заплащането на учителите, работили по провеждане на матурите в съботни и неделни дни? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката министър Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Благодаря за добрите думи, които казахте за провеждането на държавните зрелостни изпити. Аз ще ползвам повода още веднъж, подкрепяйки това, което споменахте, да благодаря на всички учители, които участваха било като квестори, било като оценители, било като членове на техническите комисии, комисиите по засекретяване и разсекретяване и т.н., всички, които бяха ангажирани в провеждането на държавните зрелостни изпити, а също и на служителите на регионалните инспекторати по образованието и на министерството и, разбира се, на служителите на МВР, без които наистина нямаше да можем да се справим.
Как стои въпросът със заплащането на учителите, които бяха ангажирани в организацията и провеждането на матурите? Аз бих ги разделил на четири категории лица.
Първо, като квестори бяха ангажирани малко над 12 хил. души.
Второ, като членове на технически комисии, които подпомагат комисиите за проверка и оценка и организират електронната проверка – 135 човека.
Трето, като членове на комисиите по засекретяване и разсекретяване на изпитните материали – 320 души.
Четвърто, като членове на националните комисии за проверка и оценка на изпитните работи – 1163 учители.
Заплащането на участващите в тази дейност е, както следва:
Заплащане на квесторите. За работните дни квесторите получават съответна част от следващото им се трудово възнаграждение. За тях тези дни са работни и те не получават допълнително възнаграждение извън това за длъжността, която заемат със съответните надбавки. За почивните дни, за които и Вие споменахте, в които са ангажирани – става въпрос за дните 1 юни, неделя – изпита по български език и литература; следващата събота – философски цикъл и биология и здравно образование, и 8 юли, неделя – английски и руски език, те ще получат според Кодекса на труда възнаграждение по увеличения размер за извънреден труд по чл. 262 от Кодекса на труда, за който и Вие споменахте.
Предстои да ни се представят справки за лицата, участвали като квестори. Ние имаме списъците, но окончателно, тъй като е имало хора, които поради болест или други причини не са били, били са заменени в последния момент, които не са много, но все пак, когато се уточнят конкретните списъци. Разбира се, че ние ще подходим, според мен, отговорно.
Втората част на въпроса Ви беше: ще пострадат ли делегираните бюджети от това нещо, тъй като те са на собствени бюджети? Отговорът е: категорично не! Ние сме предвидили в разходите за матурите по Програмата „Външно оценяване” Министерството на образованието и науката да поеме всички извънредни разходи, независимо за коя категория учители, но включително и за заплащането на неработните дни, през които те са били ангажирани.
По отношение на заплащането на участниците в техническите комисии и в комисиите по засекретяване и разсекретяване възнаграждението е в размер на 200 лв., ако са участвали в дейността на комисията през целия период, като отделно от това се предоставят и дневни разходи в размер на 22 лв. на ден на човек.
Последно, по отношение заплащането на участниците в националните комисии за проверка и оценка на изпитните работи. Заплащането е в зависимост от броя на проверените работи, но средно претеглено, да речем, тези по български език и литература, които бяха най-много – около 600 човека, те ще получат между 500 и 1500 лв. за този малко повече от десетдневен престой, като в тези средства ще се включат и командировъчните, отново по 22 лв. на ден. Наред с това на учителите, които не живеят в София, са осигурени нощувки, както и средства за пътуване за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на проф. Станилов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Два почивни дни, два последователни почивни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Не, не, прав е д-р Адемов. Точно е казано. Аз се надявам, че след Вашия отговор Кодексът на труда ще бъде стриктно спазен, за да не задавам втори път въпрос, след като мине всичко и минат плащанията. Да не задавам отново въпрос и Вие да отговаряте и да искате от вашите служители отговор за спазване, както например се случва сега с тия стипендии, за които толкова дълго се носихме тук, из Народното събрание, че стигнахме до Яни Янев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика? Отказвате се от това Ваше право.
Въпрос, зададен от народния представител Фатме Илияз към министър Даниел Вълчев.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и вицепремиер! Във връзка с въвеждането на делегирани бюджети се налага в поредица от малки населени места да бъдат закрити училища. Поради тази причина учениците трябва да пътуват до други населени места, като за целта транспортът им е осигурен и безплатен. Но общоизвестен е фактът, че пътуването в друго населено място е свързано и с допълнителни разходи за тези ученици – за храна, напитки и др., които трябва да се платят от семейството на ученика, а не винаги това е възможно поради ограниченост на семейния бюджет.
Ето защо съществува реална опасност намаляването броя на училищата да остави без образование много деца в планинските райони и в селищата с разпръсната училищна мрежа. Не всички родители разполагат с достатъчно средства, за да посещават децата им училище в съседния град или село. Очевидно при обучение в друго населено място разходите през деня на пътуващите ученици се увеличават и във връзка с това бих искала да попитам: има ли Министерството на образованието и науката ефективно работеща система, която да следи броя на отпадащите от училище деца – тези, които отпадат поради отсъствия, бедност, ранни женитби, поради това, че родителите заминават в чужбина? Какъв е броят на училищата в Бургаска област, които са предложени за закриване и се очаква през учебната 2008/2009 г. да не отворят врати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката.
Господин Даниел Вълчев, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Илияз, благодаря за отправения въпрос. Разрешете ми да кажа няколко думи принципно как стоят нещата, след това по въпроса за Бургаска област – специално, и след това, разбира се, по предложенията, които са постъпили.
Аз неведнъж съм имал повод да кажа, че когато говорим за училищна мрежа, или за оптимизация, за закриване, в най-мрачния смисъл на това понятие, трябва да изходим от няколко принципни разбирания.
Първо, каква училищна мрежа ще имаме не е, а между другото и не бива да бъде субективно мнение нито на министъра, нито на чиновниците в министерството, нито на регионалния инспекторат, нито на кмета. В крайна сметка става въпрос за демографски тенденции и процеси, които влияят върху образователната система, независимо дали ние искаме да ги видим или не. Да припомня, че само за няколко години децата в училищна възраст са намалели с близо 200 хиляди.
На второ място, кои училища ще бъдат закрити не се определя от Министерството на образованието и науката освен в много редки случаи. В по-голямата част от случаите, бих казал, огромната част от случаите, това е въпрос на една много сложна процедура, която се инициира от кмета, и основният действащ орган е общинският съвет в съответната община.
Ако правилно разбирам, основните акценти във Вашия въпрос са два:
Първо, закриването на училища не е ли фактор за отпадане на учениците от училище? Мисля, че така трябва да поставим въпроса.
Второ, имат ли се предвид при закриването на училища демографски процеси, свързани с възможното увеличение на броя на децата пък в бъдеще? Просто казано, да не би да закрием някъде училище, а пък след 3-4 години да имаме нужда да го откриваме.
На първия въпрос бих отговорил така – не смятам, че закриването на училища стимулира отпадането. Имайте предвид, че в редица случаи учениците, които са записани в едно училище, за голямо мое съжаление, само формално се водят ученици, а реално рядко посещават училището като те на практика са отпаднали. Това, че ще се наложи да пътуват до съседното училище, дори в някаква степен би позволило по-ефективен контрол, защото детето или ще се качи сутринта на автобуса и това ще стане известно на всички, или няма да се качи и тогава със сигурност не е на училище. Нещо, което, когато училището е на 50 м от неговата врата, не винаги е така, особено в ромските общности, за което мога да Ви дам и много примери.
Но мога да Ви дам и един конкретен пример с Бургас. Миналата година осъществихме контрол по обхвата на учениците от закритите училища.
Какво показват данните от извършения анализ? Те показват, че в област Бургас през 2007/2008 са закрити девет общински училища с общо 324 ученика, като те са насочени към средищни училища. От 324 ученика са отпаднали десет. Аз не бих могъл да кажа дали ако не бяха закрити щяха да отпаднат повече или по-малко, но не мисля, че тази статистика дава основание да се счита, че това, че децата пътуват, е силен фактор за тяхното отпадане от училище. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз имам доста, но ще помоля госпожа Илияз да ми каже нещо, за да мога да довърша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз за реплика.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворена от Вашия отговор дотолкова, доколкото Вие споменахме, че закриването на училища не е фактор за отпадането на учениците от училище. Аз бих искала да попитам дали Министерството на образованието и науката има ефективно работеща система, която да отчита броя на отпадналите ученици в училищата било поради бедност, било поради ранни женитби, било поради това, че родителите са заминали в чужбина? Освен това бихте ли ми казали, господин министър, фактът, че в момента има недостиг на места в детските градини, което означава, че в бъдеще ще има повече ученици в училищата, ще бъде ли възможно веднъж закрити училищата отново да отворят врати, ако това се наложи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин министър, сега може да продължите с това, което искахте да ни кажете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Илияз! По втория въпрос, който споменахте, ми се струва важно да взема отношение, но и по всичко друго, разбира се, което казахте, но тук специално бих искал да акцентирам.
Трябва да имаме предвид, че би било много хубаво, разбира се, след няколко години поради демографски причини децата в училище да започнат да се увеличават.
Първо, за да няма прекален оптимизъм в тази посока, бих искал да кажа, че това не може да стане по-рано от пет години оттук нататък.
Второто нещо, което много рядко се забравя, е, че увеличението на децата, ако вземем например област Бургас, дано не засегна някого, но в община Бургас, гр. Бургас има известно увеличение на броя на децата в първи и втори клас. Това е факт. Но подобна тенденция няма в Малко Търново и в Руен. Нека да си даваме сметка, че децата по всяка вероятност, ако няма гигантски демографски и географски размествания, разбира се, ще се появят в големите градове. Тоест може да има изключения, разбира се, аз много бих се радвал, ако това е така, но поне аз не познавам малко населено място, особено там, където има проблем в момента с децата, където да има добре очертана крива на нарастваща раждаемост, с много малко изключения в страната.
Така че – да, ще се наложи да откриваме училища, ама не там, където ги закриваме. Това е истината за съжаление. Това е тенденция, която далеч надминава границите на България.
Бих искал още нещо да кажа. В Бургаска област ще се появят две по всяка вероятност, ако бъдат приети критериите за защитени училища, и това е основно училище “Никола Йонков Вапцаров” в община Средец и СОУ “Васил Левски” в гр. Малко Търново, община Малко Търново. Това са училищата, които ще бъдат защитени по всяка вероятност, ако критериите, които ние сме разработили, бъдат приети от Министерския съвет и те ще имат допълнително финансиране.
Отделно от това, бих искал да кажа, че тази година по програма “Оптимизация на училищната мрежа”, за разлика от миналата година, от 34 милиона за общините само 17-18 бяха усвоени. Тази година ние сме предвидили 68 милиона за укрепване на средищните училища. Те са вече на разположение на общините. Мисля, че ще можем да създадем много по-добри условия.
Аз много добре разбирам притесненията на местните хора. Знам какво означава едно училище, което го е имало от 50, а някои над 100 години, там е учил бащата, дядото, прадядото и сега изведнъж да престане да съществува. Това е емоционален шок, това е в някаква степен и културен шок за това място. Това много добре го разбирам. Но училището е за децата. Не може да има училище без деца. Да не говорим, че има един момент, в който падането на броя на децата, необходимостта от създаване на слети паралелки практически обезсмисля усилията на учителя. В първи и трети клас по три деца учат заедно, а ние говорим за високи технологии и за не знам какви електронни учебници, и т.н.
В интерес на децата е, аз мисля, че много семейства разбират това, детето да пътува десетина минути с автобуса, който е и училищен, да бъде в по-голямо училище, по-добре оборудвано и с всичко, което следва от това. Част от промените, които Народното събрание гласува в Закона за народната просвета, са именно в тази посока – укрепване на средищните училища с допълнителни средства, включително и по няколко програми, и очертаване на кръг от защитени училища.
Благодаря за въпроса, наистина беше много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров, към заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Господин Димитров, имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Еврокомисарят по телекомуникациите Вивиан Рединг заплаши България със съд, ако до края на този месец телефонът за спешни повиквания 112 не заработи на територията на цялата страна.
България е единствената страна – член на Европейския съюз, в която единният номер за спешни повиквания не работи според изискванията. В Сливен вече денонощно работи спешен телефон 633-112. На този телефон дежурните в оперативния комуникационен център към “Гражданска защита” приемат информация за възникнали бедствия, уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататък работата им.
Подобен телефон – 054-112, работи в гр. Шумен. Но тези два телефона не са безплатни и по някакъв начин става изкривяване на цялата система за този единен телефонен номер.
Госпожо министър, моят въпрос към Вас е: защо се изкривява директивата на Европейския съюз за единния телефонен номер 112, ще има ли по-нататъшни проблеми за този телефон и как ще излезем от тази ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! От така поставения от Вас въпрос разбирам, че Вие самият сте събрал доста изкривена информация или не сте успял да си я поизправите. Затова ще се постарая и на Вас, и на всички, които се интересуват от темата за телефон 112, още веднъж да дам информация за сегашното състояние на телефона и етапите, по които той ще бъде изграден.
Преди това искам да направя едно уточнение. За тези телефони в Сливен и в Шумен, които цитирахте преди малко, искам да кажа, че става дума за центрове, които по Закона за защита при бедствия Министерството на извънредните ситуации е задължено да изгради във всички областни центрове.
На 2 юни заработиха 24 оперативно-комуникационни информационни системи. Тези центрове имат абонатни номера. Както Вие у Вас имате абонатен номер, така и тези номера, които преди малко цитирахте, са обикновените абонатни номера на центровете. Държа изрично да ви предупредя, че те не са телефон 112. Ще се опитам да ви обясня какво представляват.
Комуникационните центрове, както казахте, приемат информация при възникване на бедствия, уведомяват компетентните органи, които са от състава на единната спасителна система, уведомяват изпълнителната власт за възникнали бедствия, включват и допълнителни сили и средства, като доброволци, като техника и т.н., ако това се налага, по искане на ръководителя на място, на кмета или на областния управител.
Ако отворите Закона за защита при бедствия, чл. 29, ал. 1, ще се запознаете още по-подробно със задълженията на оперативно-комуникационно информационните центрове. Какво е особеното за тях? Това е една от контактните точки на телефон 112. Телефон 112 се изгражда от три министерства – Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването. Тези три министерства имат спасителни екипи, имат сили за реагиране при извънредни ситуации. И така във всяко едно министерство и във всичките звена, които ще обслужват гражданите, има точка за контакт.
Оперативно-комуникационно информационните центрове, така наречените комуникационни центрове, за които говорим, са точката за контакт със силите на Министерството на извънредните ситуации. Когато възникне някакво събитие и гражданите звънят на 112 и спасителите от “Гражданска защита” трябва да реагират, сигналът пристига в този ОКИЦ и оттам дежурният веднага изпраща сигнала до спасителния отряд и той действа.
Така че телефон 112 е една много по-сложна система, която в случая Вие по някакъв начин много неумело оплетохте с ОКИЦ-овете. Наистина телефон 112 е безплатен и такъв ще бъде за всички граждани на Република България. Спешната услуга телефон 112 ще може да се използва от всички граждани на страната ни и гости в края на годината.
Във връзка с графика, за който обещах да ви споделя няколко думи, искам да кажа следното. Проведохме среща с дирекция „Телекомуникации” в Брюксел, като на тази среща присъства самият директор и експерти. Запознахме се с това какво направи България до този момент във връзка с изграждането на телефон 112. Ето, има един график, можете да го видите, има го и на английски. Този график е предаден на нашите партньори в Брюксел. По този график се надявам да разберат какви усилия полага правителството на страната, политическата и управленска воля, която имаме, да наваксаме изпуснатото от две правителства време за изграждане на една сложна система.
Още на 3 юли, господин Димитров, гражданите в десет области ще могат да използват телефон 112. Ще заработят двата центъра – център София, който отговаря за Южен Западен район, и център Русе, който отговаря за Северен Централен район. На 3 юли – след броени дни, ще оповестим и в районите, за да могат гражданите да наберат номера, чрез което ще започне тестването на системата. Поетапно след това в Бургас и Монтана ще заработят центровете и м. септември в тези райони за планиране, които обхващат също десетина области, и най-накрая на 1 октомври ще заработят центровете в Кърджали и Варна, които обхващат оставащите райони. Така че в София, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Силистра и Разград като области още на 3 юли гражданите ще могат да видят какво е направила държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров за реплика до 2 минути.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Да, това означава, че за гражданите на гр. Сливен няма да има телефон 112 в реда, в който Вие го предадохте. Аварийно могат да се обаждат на телефон 632 112. Това ще бъде евентуално до м. септември.
Но аз възприех друго от Вашия отговор – че може би трябва да се пренасочи въпросът към министър-председателя – за това кой изгражда тази система. Вие обърнахте внимание на Закона за бедствията и авариите и какво правят ОКИЦ-овете. Мисля, че на вас не ви е работа да изграждате система. Има един Закон за електронните съобщения, където точно пише кой изгражда тази опорна мрежа в държавата, който отговаря за нейното поддържане, кой отговаря за пренасочванията и всички чисто технически съоръжения, които трябва да усвоят този телефон 112. Да, Вие отговаряте за политиката при бедствия и аварии, но не може да изземате функциите и политиките на други агенции, държавни агенции и министерства, които могат да извършват това нещо.
Мисля, че ще пренасоча въпроса си към министър-председателя. Всъщност за това, че се забави телефон 112, едва ли сте отговорна Вие, защото тези санкции, които България ще понесе, не пише, че ще ги понесе Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а пише, че България ще ги понесе. Така че въпросът ще бъде пренасочен в смисъл кой прави политиката за това така наречено електронно правителство. Защото Вие сте част от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин Димитров, изглежда много сте се объркал. Това, което току-що поднесохте на публиката, е един тюрлю-гювеч, който няма нищо общо нито със системите, нито с електронното правителство, нито пък с нарушения на закона. Искам да Ви уверя, че трите министерства, които изграждаме телефон 112, не сме някаква група анонимници, които самоинициативно и самодейно изграждат нещо, за да се намират на работа, а работим по Конституцията и законите на Република България плюс всички съпътстващи поднормативни документи. Има решение на Министерския съвет, има постановление на Министерския съвет. Изглежда не сте слушал в предходния контрол, когато много ясно и точно описах стъпките, които сегашното правителство е направило за изграждането на телефон 112. Така че никой на никого не изземва правомощия. Трите министерства изграждаме телефон 112, който ще бъде използван от гражданите.
Що се касае до преноса на сигнал – да, прав сте, има други институции, които правят това. Ние не се занимаваме с преноса на информацията.
А за телефон 112 в Сливен мисля, че не се изразихте правилно. И в Сливен ще има такъв телефон, само че, като му дойде времето. Казах ви преди малко графика. Засега в тези десет области на 3 юли гражданите ще могат да ползват този телефон.
Още веднъж Ви уверявам, че правителството има и политическа воля, има и сериозна управленска воля и решимост да навакса изпуснатите от 1997 г. възможности страната да изгради тази сложна система поетапно, спокойно, а не изправени пред угрозата наистина да отговаряме пред Европейския съд за неизпълнени ангажименти. Така че услугата ще бъде предоставена до края на годината и тя ще бъде безплатна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Първият въпрос е от народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин министър, става въпрос за нещо, което е станало в изглеждащата доста далече 1994 г. Тогава стана едно изключително тежко престъпление. То разтърси българската общественост. Конкретно: на 15 април същата година главният сержант от МВР Виктор Пламенов Дъвков хладнокръвно разстреля православния свещеник Йордан Цолов Петров. Правосъдната система, под натиска на властта, не възмезди убиеца със справедливо и адекватно наказание. Аз съм гледал делото, знам подробности от него. Ясна ми е технологията, по която беше наложено едно символично наказание, една символична присъда на Дъвков и това беше ясно за цялата българска общественост. Беше писано много.
Но въпреки всичко след като Дъвков временно по време на процеса е бил отстранен от длъжност, е върнат на длъжност в МВР, възстановен е на работа и в тази връзка е моят въпрос. Нека да не се остава с впечатлението, че питам за производството или присъдата по делото.
Моят въпрос е за това кой, кога и по чие предложение е възстановил постоянно Дъвков на служба в МВР? Не е ли това възстановяване в противоречи със закона, защото той въпреки всичко, макар и символично, е осъден за това престъпление, извършено по непредпазливост? Какъв е статутът понастоящем на лицето, защото имаме данни, че лицето продължава да работи в системата на МВР? Не считате ли, че Дъвков няма моралното право да бъде служител в МВР? След като Ви напомням за случая, ще предприемете ли действия, предвид на декларираните от Вас намерения за радикални кадрови промени за отстраняване на Дъвков от длъжност, ако той все още е служител на МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков да отговори на въпроса от народния представител Павел Шопов.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шопов! Няма как да избягаме от развитието на съдебния процес, когато изясняваме въпроса за службата на цитирания от Вас служител от Министерството на вътрешните работи. Същият през 1994 г. е причинил смъртта на свещеник Данчо Петров от София и съответно през м. май е бил отстранен временно от длъжност. Срещу него е водено дело за умишлено убийство. След това е прекратено наказателното производство за умишлено убийство и същият е осъден с влязла в сила присъда през м. октомври 1998 г. от Пловдивския военен съд за виновен в това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост е причинил смъртта на въпросното лице, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия.
В случая се касае за причиняване на смърт при професионална непредпазливост, тоест за непредумишлено убийство – това е констатацията на съда. Наложеното наказание не включва лишаване от право да се заема държавна служба – такова наказание не му е наложено.
През същата 1998 г. са липсвали законови предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание уволнение спрямо този главен сержант по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 3 от тогава действащия - през 1997 г., и отменен сега Закон за Министерството на вътрешните работи. И в сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебните правоотношения се предвижда само в случаите на осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба.
Поради липса на законови предпоставки срещу служителя не е приложима и нормата на чл. 245, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс.
Със заповед от 2006 г. на същия полицай е присъдена категория „Е” първа степен и със заповед на директора на Национална служба “Полиция” е назначен на длъжност старши полицай за охрана на обществения ред към РПУ – Велинград. Това e служебният статус на служителя в момента.
По отношение на моралния въпрос, който задавате, все пак законовите изисквания стоят над нашите морални представи. Ще се запозная с този случай – да видим доколко е имало някакви нарушения в процедурата, доколко е имало разнообразно третиране. Но фактът, че 10 години след това, минавайки през различни политически промени в това министерство, този случай е третиран по еднообразен начин, мисля по-скоро говори за законосъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това беше крайно разочароващ отговор, господин министър. Зададох го към Вас, дълго време го таях, държах, защото го свързвам с обещаните от Вас кадрови промени, да бъде огледана системата на Министерството на вътрешните работи и тя да се отърси от неприсъщи й хора, от хора, които не са в синхрон с работата на министерството.
А Вашият отговор беше да цитирате телеграфно делото, с текстове от закона. Известно Ви е обаче, че в Министерството на вътрешните работи има хора, които отговарят на всички изисквания, обаче в огромната част от случаите не се допускат като кандидати, защото има особени изисквания и най-често те не са въпрос на регламент в закона, а се преценяват особености, свързани с личността на кандидатите. Тук се касае до човек, който е извършил най-тежкото престъпление, както цитирате Вие съдебното решение: „поради немарливо изпълнение на служебно задължение”. И този човек бива не само възстановен в системата на МВР, а е и повишен до най-високата длъжност, която е възможна, с оглед на неговото образование, неговия статус като сержант по старата скала за определяне степените в Министерството на вътрешните работи.
Третирането през всички тези години на това лице в системата на МВР не Ви извинява. Явно е каква беше системата на МВР през всички тези години, кадровите проблеми в нея.
Не знаех, че това лице е повишено в длъжност до тази най-висока степен, до която може да бъде повишено. Това е просто цинично и по никакъв начин не сочи за нова кадрова политика, каквато Вие заявихте, че ще следвате в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков – право на дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Шопов! В момента сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Този не е единственият случай. От миналата седмица имаме случай, при който съдът на две инстанции е възстановил за причинено автотранспортно произшествие с 2,6 промила алкохол в кръвта.
Има и други случаи, в които съдебните решения са такива, каквито са. Мисля си, че е добре, когато сега се обсъжда Законопроектът за Министерството на вътрешните работи, и Вие, и другите колеги и от мнозинството, и от опозицията, да преразгледате тези въпроси.
Що се отнася до втората част от репликата Ви, специално за София ще Ви кажа: има много голям недостиг на кадри за системата на Министерството на вътрешните работи. За съжаление, полицейският труд не е примамлив, макар това, което Вие твърдите.
Друг е въпросът, че процедурите продължават около шест месеца. Напускането става с едномесечно предизвестие, а процедурите по конкурсите продължават около шест месеца и поне половината от участвалите в конкурса до края на процедурата вече са си намерили работа на друго място. Това също е проблем, който си струва да бъде разглеждан в контекста на предстоящите промени. Това мога да кажа по втората част на Вашия въпрос и на Вашата реплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Господин Ноев, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Преди няколко месеца по републиканската пътна мрежа бяха поставени макети на патрулни коли на „Пътна полиция”. Това беше предшествано от мащабна кампания по медиите, в която се обясняваше как по този начин рязко ще бъдат намалени катастрофите и пътното хулиганство в най-опасните участъци. В момента преобладаващата част от водачите на моторни превозни средства – тук подчертавам, не активисти на „Атака”, не членове на „Атака”, а става въпрос за водачи на моторни превозни средства, обикновени граждани, констатират следното. Макетите не са поставени на най-проблемните места. Монтирани са на билбордове, на крайпътни дървета и стълбове по начин, по който отдалеч личи, че това не са истински коли. Нещо повече, някои от тях са поставени на места, където изобщо е невъзможно да се влезе и да се паркира лек автомобил. Мястото около тях не е почистено от избуялата трева и храсталаците, което допълнително улеснява тяхното разпознаване отдалеч и те не могат да изпълняват своето предназначение.
Моят въпрос към Вас е: има ли реален ефект от въпросните макети? Ако отговорът Ви е положителен, може ли да ни представите следните данни: колко струва изработването, поставянето и поддръжката на въпросните макети, както и рекламата в медиите? Колко е броят на пътнотранспортните произшествия за периода март – май 2007 г., когато нямаше такива съоръжения, и за съответния период през 2008 г., когато те бяха поставени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ноев, уважаеми дами и господа! Господин Ноев, късият отговор колко струва – нищо не струва на Министерство на вътрешните работи. Вие сигурно знаете, че става въпрос за кампания, която и като идея, и като реализация е на фирмата „Ролпласт”. И това е кампанията „Шофирането не е игра” с цел постигане на положителен ефект за намаляване на предпоставките за тежки пътнотранспортни произшествия. Повтарям – кампанията изцяло е финансирана от фирма „Ролпласт” като МВР няма никакви финансови ангажименти. Макетите на тези полицейски автомобили са монтирани само в основата на билбордове, на които в няколко графични варианта са изобразени плакатни послания към водачите и пътниците за опасността от движението. Поставен е акцент като на билбордовете са изобразени в цифри жертвите от превишаването на скоростта, неправилното изпреварване, отнемането на предимство. На всеки билборд е изписано предупреждението „Шофирането не е игра”. Край магистрали и първокласни пътища са разположени общо 50 билборда.
По мое скромно мнение посланието на кампанията е сполучливо. Използвани са нетрадиционни визуални средства за ангажиране на вниманието на водачите и спътниците им и се търси ефект на въздържане от рисково шофиране. С монтираните макети е ясно, че се цели главно напомняне на водачите за упражнявания контрол по спазване на правилата за движение на пътя и, разбира се, че шофирането е опасност, която изисква дисциплинираност и концентрация на вниманието, а не отношение, което може да доведе до тежки пътнотранспортни произшествия.
При възприемането на плакатите и макетите, според мненията на много граждани и служители, се реализира положителен ефект за намаляване на скоростта и въздържане от рискови маневри, въпреки яснотата, че това не са реални автомобили на „Пътна полиция”.
Както при всяка рекламна информационна кампания не е реалистично да се очаква рязко намаление на пътнотранспортните произшествия и на проявите на недисциплинираност и агресивност от страна на водачите. Иначе щяхме да решим проблема в страната с рекламни кампании, а не с контролна дейност, с административнонаказателна дейност и прочие.
И само две думи за статистиката, макар че аз не смятам, че в такъв хоризонт може да се прави сравнение дали директно тази кампания се е отразила директно на резултатите. Аварийността за периода от 15 април 2008 г., когато окончателно са монтирани тези билбордове и средства, до 31 май 2008 г., спрямо данните за същия период на 2007 г., показва намаление на пътнотранспортните произшествия със 139, на загиналите с 5 и на ранените с 8. Но пак Ви казвам – аз лично не бих направил някаква пряка връзка между тази рекламно-информационна кампания и тези резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Ноев – право на реплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, останах с впечатлението, че МВР изобщо не участва в тази кампания, няма нищо общо в нея. Просто като гледах предаванията по телевизията и това, което пишеше във вестниците преди да бъдат поставени тези макети, се рекламираше и това, че в близост до тези макети ще има и действителни полицейски коли или ще стои в действителност служител на „Пътна полиция”, което се разминава с Вашия отговор в момента.
Казахте, че са поставени общо 50 макета. Тъй като всяка седмица минавам пътя от София до Варна и обратно, поне 30 са по този маршрут. Това са близо две трети. Значи на други места не са разположени.
Моят въпрос е по един конкретен случай. Можете да минете по пътя София-Пловдив – там има един макет, който е зад мантинелата на едни камъни, подпрян на едно дърво. Около него има тръни. Като приближи човек на 10 м тогава може да види, че е макет, тогава се вижда изобщо какво представлява. И група от шофьори искаха да попитат мен, като народен представител, с какви средства е направен и кой ги поддържа.
И накрая един въпрос към Вас – Вие, като шофирате, стряскате ли се като видите такъв макет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
Господи Ноев, това е въпрос и нямате правната възможност за допълнителни въпроси. Един министър на вътрешните работи, ако вземе да се стряска, какво трябва да правят другите хора?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаемият господин министър на културата каза, че изпада в ужас като ги види. Аз лично не се стряскам, но това е въпрос на субективно възприятие. Целта на кампанията не е да се стряскат шофьорите. Целта е да ги подсеща за това, което може да им се случи.
Наистина – и този ангажимент се изпълнява от полицията – в близост до тях се разполагат или действителни автомобили, или пък полицаи по съответните схеми. Но Министерство на вътрешните работи е участвало в съгласуването на кампанията, в провеждането на кампанията. Вие ме питахте давали ли сме пари – не, нито една стотинка. Местата обаче са съгласувани с Министерство на вътрешните работи. И разбира се цялостната кампания.
Аз лично не съм броил колко са по Варненския път и колко са на други места в страната. Договореността за реализация на тази кампания е за 50 макета в цялата страна. Хубаво е, че обръщате внимание, за да се разясни. Явно шофьорите не са разбрали какъв е смисълът на тези коли. Те не са за стряскане. Аз смятам, че даже и от истинските полицаи гражданите не бива да се стряскат. Те са, за да предупреждават какво може да се случи на човек, когато не се спазват правилата за движение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов, за да зададе своя въпрос към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с унищожаване на доказателствен материал по наказателно дело от страна на служители на МВР.
През ноември 2007 г. между първия и втория тур на местните избори, след подаден сигнал от страна на член на Партия „Атака” служителите на МВР-Берковица залавят разпространители на листовки, с които се насажда расова омраза и клевети срещу партия „Атака” и нейния лидер. Разпространителите са заловени и е съставен протокол, като за доказателство са приложени и листовките. Заведена е преписка с № 273 от 2007 г. В Районна прокуратура преписката е № 1078 от 2007 г., а наказателното дело от общ характер е № 113 от 2008 г. срещу криминално проявения Цветан Василев Петков за насаждане на расова омраза, за което впоследствие е осъден на 30 май 2008 г.
В хода на делото се оказва, че протоколът за задържане на Цветан Петков и изземването на доказателствения материал – листовките, са изчезнали от РПУ-Берковица, а длъжностните лица дават противоречиви показания на делото, по-точно комисар Ангел Петков.
Във връзка с това моля да ми отговорите съществува ли към преписка № 273 в РПУ-Берковица протокол за задържане на лицето Цветан Петков и за изземване на доказателствен материал? Ако този протокол е налице, има ли данни за умишлено възпрепятстване на съдопроизводството с непредставянето му? Ако липсва, това не е ли възпрепятстване чрез умишлено унищожаване на доказателствен материал? И в двата случая установени ли са извършителите от страна на служителите на РПУ-Берковица и какви санкции са приложени спрямо тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков, за да отговори на зададения въпрос от народния представител Христо Попов.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! С факта на съобщаването, че делото е приключило с осъдителна присъда мисля, че Вие достатъчно ясно показахте отношението в Районното полицейско управление, в прокуратурата и в съда по този случай. Вие твърдите, че има унищожаване, скриване на доказателства – това е възможна Ваша позиция. Аз лично не съм се запознавал с различните етапи на делото.
Информацията, с която разполагам, е, че служители на Районното полицейско управление в Берковица са установили лицата, които са разпространявали листовките, а именно осъденият Цветан и Михаил Данов – и двамата от Берковица. Полицаите са ги установили – не Вие, не някой друг.
Второ, Петков отново е потвърдил, че сам е изготвил листовките и ги е разпространил по собствени подбуди, смятайки, че по този начин изпълнява гражданския си дълг. По време на проверката по подадения сигнал същите лица не са били задържани и заповеди за това няма, но пък са съставени протоколи за полицейско предупреждение спрямо двете лица за разпространение на агитационни материали с расистки контекст. Тоест полицията също си е свършила работата.
На другия ден в Районната прокуратура – Берковица, е постъпила жалба от Валентин Борисов. Образувана е предварителна проверка и преписката е изпратена в РПУ - Берковица. Там се води разследването. С постановление на Районната прокуратура двете преписки са обединени и е образувано досъдебно производство, което Вие сам съобщихте как е завършило – с обвинително заключение и предаване на Районната прокуратура. Тоест няма прикриване в Районното полицейско управление.
Освен всичко друго, като доказателства са приложени и 10 бр. листовки, които са били част от доказателствата по делото. Те са извървели пътя от Районното полицейско управление през прокуратурата до съда, за да се стигне до този акт, за който Вие споменахте – от 30 май. Мисля, че фактите сами по себе си са достатъчно ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов – право на реплика.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Всъщност информацията, с която разполагам, е, че след приключване на предварителното производство и представяне на преписката в Районната прокуратура в самото дело е липсвал протоколът, с който са иззети листовките и се е наложило свидетели допълнително да представят такива листовки. Аз разполагам с една такава сега, в която се заплашват циганите, че щели да бъдат варени на сапун и изселвани от България, ако подкрепят другия кандидат, а не кандидата Милчо Доцов.
Изявлението, което е направил осъденият, е, че по собствена подбуда той е изготвил листовката – малко смехотворно, все пак това е в хода на процеса. Едва ли някой е толкова голям симпатизант на някой кандидат, за да тръгне да изготвя листовки и да извършва престъпление, както в случая е и осъден, и самият кандидат няма нищо общо с това престъпно деяние!?
За сведение сегашният кмет Милчо Доцов е член на БСП и си плаща членския внос в тази партия. Сведенията, които имаме от Берковица, са, че в прокуратурата, когато е представено делото, е изчезнал протоколът с тези материали. Според Вас този протокол не е изчезвал, когато са иззети листовките при първоначалното задържане на осъденото лице. Според мен има неяснота в този случай.
Скоростта, с която отговорихте, показва, че информацията Ви е изпратена от РПУ - Берковица, и Вие лично не сте разпоредили проверка по този въпрос. Ние ще запазим правото си да информираме и да изпратим сигнал до Военна прокуратура за този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът на вътрешните работи не е началник на прокуратурата, за да знае какво изпраща и какво не изпраща. Нали е така?
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Облекчавате ме – явно активистите на “Атака”, депутатите от “Атака” често разполагат с повече информация, отколкото разполага Министерството на вътрешните работи.
Мисля, че отговорих на тези неща, които сте ми задали като въпроси. Как да има протокол за задържане на лицето Цветан, като лицето Цветан не е задържано? Изземване на доказателствен материал – имало е в делото, установихме, от тези бюлетини, които Вие охотно изчетохте тук.
Няма да давам квалификация от коя партия е кметът на Берковица – това не е в предмета. Пак ви казвам, нямам информация за умишлено действие възпрепятстване на съдопроизводството. Напротив, фактът, че има осъдителна присъда, фактът, че досъдебното производство е проведено в рамките на същото Районно полицейско управление, за което Вие твърдите, че служителите му умишлено са възпрепятствали правосъдието, доказват, че няма умишлено възпрепятстване, защото се е стигнало до осъдителна присъда. Сам по себе си мисля, че този факт е достатъчен.
Кои доказателства Вие, като гражданин, тълкувате, че са били необходими, съотносими и нужни – съществуващи или несъществуващи, това е Ваша преценка. Прокурорът явно е успял пред съда и съдът е приел определени доказателства, между които тези, за които Вие твърдите, че ги няма. Повече от това не мога да Ви кажа. Благодаря Ви. Още веднъж да благодаря на цялата група на “Атака” за изключителния интерес към работата на Министерството на вътрешните работи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Внимание към министъра на вътрешните работи!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): То ще продължи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на културата господин Стефан Данаилов.
Първият въпрос е зададен от народния представител Филип Димитров.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Данаилов.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! Описвам подробно картината във въпроса си. Става дума за това, че в Балчик при строежа на хотел е открит обект, който е уникален по своята историческа и археологична стойност. Става въпрос за светилище на Богинята майка, което е може би едно от най-интересните, съществували в някогашния гръко-римски свят.
Така или иначе това става през пролетта на 2007 г. Сега, както е добре известно, сме лятото на 2008 г. През това време естествено съществуват реални проблеми, свързани със собствеността на имота, тъй като обектът се намира в частен парцел.
Въпросът е: какви действия са били предприети, за да може този обект с изключителна археологическа стойност, може би едно от най-интересните неща, които имаме изобщо в региона, да бъде направен годен за реставрация и да стане достъпен за обществеността изобщо?
Очевидно е, че възловият въпрос е въпросът със собствеността, следователно пътят към неговото решаване е пътят на обявяването на този обект за паметник на културата с национално значение.
Какви стъпки сте предприели, какви стъпки смятате да предприемете, има ли някакво обяснение за евентуалната забава и в крайна сметка има ли начин да бъде спасен този обект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Стефан Данаилов – министър на културата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще започна с финала на Вашата реплика: паметникът ще бъде запазен и съхранен.
С това започвам и сега ще дам някои обяснения – във Вашия въпрос вярно определяте характеристиката и значението на археологическия паметник в Балчик и точно формулирате проблемите, свързани с неговото разкриване, проучване, определяне, консервиране, социализиране и т.н.
Специалистите от Министерството на културата оцениха изключителната ценност и от самото начало на разкриването на останки от античен храм от елинистичния период, посветен на фригийската богиня Кибела, наричана още понтийската Майка на боговете, следят и подпомагат действията на археолозите и музейните специалисти, както и на Община Балчик за бързото извършване на всички необходими за запазването му действия.
Със заповеди на директора на Националния институт за паметниците на културата веднага след откриване на останките през пролетта на 2007 г. бяха създадени две комисии. Включените в тях представители на Националния институт за паметниците на културата, на Националния археологически музей при БАН, на Община Блачик, на Регионалния исторически музей в Добрич и на Историческия музей в Балчик, взеха решение за спиране на всички дейности на обекта по строителството на хотела, за пълно археологическо проучване на разкритите останки, за осигуряване на охрана и за опазване на паметника на културата. Всички намерени по време на разкопките артефакти се съхраняват и излагат в Историческия музей в гр. Балчик.
На две заседания на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата при Министерство на културата бяха обсъдени въпроси, свързани с опазването на Античния храм на богиня Кибела в гр. Балчик. В изпълнение на взетите от него решения беше изготвен проект за временно защитно покритие и отводняване на обекта, който след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата бе изпратен на Община Балчик. По различни причини, за съжаление до момента той не е изпълнен. Причините са от финансов характер.
Археологическите разкопки продължават и ще бъдат приключени след като специалистите се уверят, че са разкрити и запазени останките и са установили границите, размера и всички характеристики на обекта.
През м. април 2008 г. бяха направени нови изключителни открития. Община Балчик е в преговори със собственика на имота за решаване на имуществени проблеми и осигуряването на условия за запазването и експонирането на археологическите разкопки. Обсъждат се няколко варианта и се търси решение, което да удовлетвори, както неговите интереси и потребности, така и да гарантира пълното разкриване, запазване и експониране на паметника на културата.
Що се отнася до статута на разкритите в Балчик древни останки, следва да се отбележи, че за тяхното обявяване за паметник на културата от национално и друго значение следва да се спазят предписаните от закона условия за последователни действия. Съгласно чл. 12, т. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите, всички археологически обекти на територията и акваторията на Република България притежават статут на паметници на културата. За провеждането на процедура за обявяване на Античния храм на богиня Кибела за паметник на културата от национално значение е необходимо да завърши цялостното му археологическо проучване.
Междуведомствената комисия трябва да определи границите и охранителната зона на паметника и да даде предписание за неговото опазване. Те се обсъждат и приемат от Експертен съвет в Националния институт за паметниците на културата. Неговите решения и предложението за обявяване на паметник на културата, придружено с документацията за режима за опазването му, се внасят за обсъждане в Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата и се предлагат за одобрение от министъра на културата. Процедурата приключва с обнародване в „Държавен вестник”.
Уважаеми господин Димитров, уверявам Ви, че Министерството на културата оценява значимостта на разкритите в гр. Балчик останки от античния храм, посветен на фригийската богиня Кибела и заедно с Община Балчик и всички други компетентни институции ще направи всичко възможно за бързото завършване на проучвателните работи и създаването на най-добри условия за експонирането и опазването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров. Той има право на реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, както сам разбирате, моето желание наистина е да се постигне резултат. Аз бих искал да запазя един максимално коректен тон в този наш разговор.
Има няколко неща, които сме смущават.
Първото от тях е, че както виждате, моят въпрос е зададен на 27 май т.г., тоест след допълнителните разкрития от м. април с.г. Да се чака едва ли не да бъде извадено всичко на бял свят и едва тогава да се премине към обявяването за културен паметник с национално значение е нещо, което законът не предписва. Законът изисква да има яснота относно обекта, относно неговите параметри и относно неговата стойност. Смятам, че такава яснота в момента има напълно достатъчно и започването на процедурата би трябвало да бъде ускорено.
Второ, смущава ме въпросът, че при всички тези комисии, за които говорим, в момента по същество няма защита на обекта от атмосферни въздействия. Няма покритие и той наистина се оказва в състояние на застрашеност и то сериозна застрашеност от атмосферните условия.
Аз разбирам, че въпросът е финансов, но просто има неща с различна степен на важност. Един такъв обект е нещо, което ми се струва, че представлява първостепенна важност и в този смисъл вероятно в министерството това би трябвало да бъде отчетено.
Обръщам се към Вас, защото и по двата въпроса си давам напълно сметка за това, че съществуват неща като чиновническа инертност на хората, има може би много други неща на главите им и т.н., но причината, поради която се обръщам към Вас като министър на културата е, че министърът на културата може, ако наистина реши да го направи, да ускори този процес максимално по пътя на онзи натиск, който началникът може да оказва на своите подчинени. Извинявайте, че говоря така директно, но за това става дума.
И ми се струва, че обсъждането на този въпрос пред широката публика в момента би трябвало да бъде някакъв вид гаранция, че Вие точно това ще направите, тоест че тази степен на инертност, която очевидно съществува по случая ще може да бъде отстранена с Вашата пряка и достатъчно, надявам се, интензивна намеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов – право на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Димитров, Вие сте много прав за това, че голяма част от администрацията се хваща, когато трябва, много точно за всяка точка и всеки параграф от един закон, но това, което наистина е много важно и смущаващо е, че миналата година не беше изграден проекта за покритието, който ние предоставихме.
В най-близко време аз ще имам среща с кмета. Знаете, че там се смениха и кметовете. При възможност, а аз мисля, че има такава, ние сме готови като Министерство на културата, да окажем финансова подкрепа. Рано или късно, спазвайки закона, този обект ще бъде обявен за национален паметник на културата. Всички сме за това, но Вие сте прав, че трябва по-остра намеса, която често практикувам в такива случаи, за да бъде гарантирана есента и зимата на обекта.
Наистина, трудно вървят преговорите със собственика, тъй като това е частна собственост, парче общинска собственост, и в този смисъл се надявам по-рано да се реши проблема, за да могат да завършат разкопките, да се определи територията и да има окончателното решение за национален паметник на културата.
По първият въпрос мисля, че в най-скоро време ще намерим точното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народният представител Павел Шопов. Той ще зададе своя въпрос към министър Стефан Данаилов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Корнезов, господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е също за един уникален обект и този път не е за Храма на Кибела, а е за една църква, т. нар. Червена църква, както я нарича населението в този край, както я знаят в Пловдивско. Тя се намира недалеч от историческия гр. Перущица и един от първите християнски храмове в българските земи. От едно и също време е със „Св. София”, която се намира недалеч от тази зала, с храма „Свети Георги”, който също се намира недалеч от нас. Даже общото е, че и двете са ротонди. Има още една църква в България – около Белово, на която също трябва да се обърне особено внимание.
Много важно за тези няколко църкви е, че те като система от църкви доказват, че в българските земи е имало християнство много по-рано от установената и известна дата – 1865 г.
Никъде по пътя обаче към този храм няма поставени указателни табели, които да сочат за него или да ориентират посетителите как да го намерят. Впрочем има една табела, която е почти саморъчно направена, и както се вижда, сигурно е от 70-те години. Тя е встрани от пътя, на място, което на практика не може да указва нищо. На самото място няма каквато и да е охрана, няма знак и информация за историческия паметник. До църквата се стига по един черен път и е цяло приключение при дъжд или при по-тежки метеорологични условия да се стигне до нея.
Моят въпрос е: какво ще бъде направено за опазването на тази историческа забележителност, за нейното обозначаване, охрана и експониране с цел опознаването от по-широка аудитория?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов, за да отговори на въпроса на народния представител Павел Шопов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Малко преди да дойде въпросът, имаше заседание, на което коментирахме именно този уникален паметник – Червената църква, която за съжаление аз не съм виждал.
Само няколко информации за уважаемите слушатели и зрители. Червената църква се намира на 2 км югоизточно от град Перущица, в Централните Родопи. Тя е една от забележителните паметници на раннохристиянския период на Балканите и затова е определена за народна старина още през 1927 г. През 1966 г. е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Защитената зона включва територията на паметника и околните му пространства с обща площ около 5 дка. Църквата е от типа на четирикуполните постройки с обиколни коридори и две преддверия. Запазените руини са от три строителни периода, като първият датира от V век. Запазени са част от северния купол на главната постройка на височина до подкуполна арка, както и останки от два пласта стенописи от VІ и ХІ век.
По време на археологически разкопки са разкрити останки от голям двор от западната страна с вход и кула към него, некропол от ХІ-ХІІ век и селище от ХІІІ век. Археологическите проучвания и първите укрепителни мероприятия датират от 60-те години на ХХ век. Основните проучвателни консервационни и реставрационни работи по паметника и околната територия през годините са свързани с изготвяне на проект за реставрация и реконструкция – 1956 г.; археологическо проучване – 1966 г.; археологически проучвания на Червената църква и на енеолитното селище – през 70-те години на ХХ век; извършване на консервационно укрепителни дейности и частична реконструкция – 1928 г., 1973 г. и 1993 г.; графично документиране – 1995 г.; реставрация на стенописи и частична реконструкция на градежа – 2003 г.; изготвяне на Програма за консервационно-реставрационни работи и експониране на Червената църква – 2002 г., която не е реализирана поради липса на финанси; частично реализиране на Програма за консервационните и реставрационните работи по стенописите – 2003 г., в резултат на което фрагменти от стенописната украса са реставрирани и са изложени в Историческия музей на град Перущица; изготвяне в рамките на Регионалната програма за културно и природно наследство в Югоизточна Европа на предварителна техническа оценка на паметника – 2006 г.
Господин Шопов, оценявам значимостта на Червената църква. Министерството на културата направи всичко необходимо да осигури нейното запазване за бъдещите поколения чрез осигуряване на финансови средства за това от европейските програми. Един от проектите е включен за финансиране в рамките на Оперативната програма „Регионално развитие”, приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, операция 3.1 – Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура (2009 -2013 г.), по които Министерството на културата ще бъде бенефициент и това ще послужи за възстановяване, експониране и изграждане на туристическа инфраструктура на Червената църква край Перущица. Проектът предвижда цялостно експониране на паметника и защитената територия, изграждане на туристическа инфраструктура и създаване на условия за посещение – подходи, съоръжения, указателни табели, информационни табла, охрана и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шопов. Както Ви е известно, имате право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Господин министър, това, което изчетохте накрая като перспективи, като запланувани неща, е това, което наистина трябва да се направи. В това се съдържаше и моят въпрос, за да бъде провокирано подобно действие. Тъжното обаче е, че в продължение на много години обектът е страшно занемарен. Аз често ходя там, минавам и виждам, че е една висока трева, наоколо животни, никаква охрана.
Обаче това, което не ме удовлетворява, е притеснението ми, че тази програма е разтегната във времето. Казвате 2009-2013 г., и пак чакаме на Европейския съюз, може би. Моята молба е с наши средства, с български ресурс министерството да направи възможното. Защото този паметник ако се намираше в съседната нам Гърция, представяте си какво внимание щеше да му бъде обърнато и щеше да бъде място, към което да се стичат потоци от хора. Така че от Вашия отговор лъха и оптимизъм, но и по стар наш навик: да, ще го направим, ще видим, но кой знае кога. Аз мисля, че трябва да се приложат спешни мерки за целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин Шопов, логично е във времето, което зачетох - видяхте колко пъти е започвало нещо и не е довършвано, да имате тези съмнения. При положение че имаме към 39 хиляди национални паметници на културата, сам разбирате, че със средства на държавата много трудно би могло да се възстанови.
Искам да Ви заявя, че ние сега участваме с осем проекта и подготвяме проектите за следващите десет много по-сериозни и по-скъпи обекти с гарантирани средства и от държавата, както знаете. Така че тук посочвам, че програмата е 2009-2013 г., но през 2009 г. ще започне реализацията на целия този проект. Доброто е, че тепърва няма да се прави проект, тъй като през 2002 г. е правен един такъв проект и това няма да забави процедурите. Това, което мога да направя и поемам ангажимент, е да говоря и с кмета, тъй като е определено съхраненията да са от общинските управи, които нямат финансови средства, но поне да се поставят нормалните табели. Аз ще Ви държа в течение как върви проектът, тъй като се надявам до средата на м. юли той да бъде в ход. Програмите се отварят, очакваме да отворят програмата към 15 юни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров за читалище „Отец Паисий” в кв. „Редута”.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Както правилно в. „Експрес” написа на 11 август 2007 г., проблемът е, че бизнесмени държат читалище за заложник. От седем години двама души не допускат записването на нови членове в едно читалище в кв. „Редута”, община Слатина, което показва липса на държава в България. Отправени са множество сигнали към министъра – господин Данаилов, към общината, правени са проверки и никакви мерки не се вземат.
На практика грубо се нарушава Законът за народните читалища, който в чл. 2, ал. 1 казва: „В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения от възраст и пол, политически, религиозни възгледи и етническо самосъзнание”. Това не се изпълнява. Сто и двадесет души, чиито подписи са пред мен и ще ги дам още веднъж на министър Данаилов, не са допускани за членове на това читалище.
Както отбелязва в. „Експрес”, помещенията в читалище „Отец Паисий” са буквално опустошени. „Надничали сме през прозорците, вътре е като в гробница. Всички мебели са изнесени, изтръгнати са дори седалките на киносалона, който с години сме посещавали.” Има десетки писма до Министерството на културата и община „Слатина”. Думите на заместник-министъра Надежда Захариева са, че ако имало законова възможност, щели да предприемат мерки, но понеже нямало такава възможност, Министерството на културата не предприемало мерки.
Какво казва Законът за народните читалища? Глава пета от закона се нарича „Прекратяване”. В чл. 27, ал. 2 е казано: „Прекратяването на читалищата по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на министъра на културата или на прокурора.” Господин министър, след седем години невъзможност за решаване на проблема, трябва да поискате прекратяване на това читалище, след това да поканите всички хора в този район да основат ново читалище в същата сграда. Не може читалище да се държи за заложник, не може читалище да се превръща в гробница. Това е Ваша отговорност за намеса и решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тази практика вече става масова. И в Бяла Слатина са го окрали.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Законът дава възможност за това.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз съм избран за депутат и от този район. Разговорът е тръгнал от времето, когато бях председател на Комисията по култура при Народното събрание. Наясно съм с проблема, който все още не може да се реши.
В Министерството на културата сме добре запознати с тревогата и следим развитието на проблема с читалище „Отец Паисий” в кв. „Редута” на столицата. Подобен род кризисна ситуация с това читалище възниква не за първи път. Преди шест години тя беше преодоляна чрез смяна на читалищното настоятелство, което се ангажира да осигури нормални условия за функциониране на институцията в интерес на гражданите в квартала. За съжаление тези ангажименти не бяха изпълнени и избраното тогава ръководство през последните години още по-драстично се отдалечи в своята работа от целите, задачите и правилата на читалищното дело. В министерството са постъпили сигнали на граждани и организации за ограничаване достъпа до читалището, за директен отказ за приемането на нови членове, и то на граждани, които живеят в този район и по традиция са свързани с читалището. За редуциране на основни дейности, които читалището трябва да осъществява, и видимото им свеждане до библиотечно обслужване, за тежкото състояние на материалната база – по наша преценка това е предизвикано от различни по своя произход и характер вътрешни и външни интереси към базата и възможностите на читалището като самостоятелна юридическа институция. В тези условия на територията на района бе учредено и регистрирано в Министерството на културата под № 3307 от 2.11.2007 г. ново читалище „Паисий Хилендарски”. Неговите членове изразяват претенции за сградата на читалището и искат тя да бъде отдадена от настоятелството на Народно читалище „Отец Паисий” и предоставена на тях. Проблемите в читалището привлякоха вниманието, както казахте, и на средствата за масово осведомяване. От страна на министерството бяха направени редица опити за нормализиране на отношенията в читалището и подобряване на неговата работа, като се спазват нормите по Закона за народните читалища. Без да бъде нарушаван статутът на читалището като самоуправляващо се гражданско сдружение, бяха извършени проверки, осъществени срещи – както с ръководството на читалището, така и с представители на гражданските организации в кв. „Редута” и направени съответните препоръки.
За да се преодолеят негативните процеси беше потърсено съдействието на кмета на община „Слатина” и заместник-кмета на Столичната община. Задали сме въпроси и очакваме позицията на Съюза на народните читалища.
Въпросът е поставен за разглеждане и в Националния съвет на читалищното дело. Въз основа на констатираните нарушения Министерството на културата направи принципна препоръка - кметът на района на основание на пълномощията му по силата на Закона за общинските бюджети (чл. 28), временно да спре субсидията на читалището. Информирани сме, че със заповед на кмета на района е извършена цялостна проверка на читалището, която потвърждава сигналите за негативни явления и процеси в неговата дейност.
Въз основа на констатациите от тази проверка са направени предложения към Столичната община и Министерството на културата за начина на тяхното преодоляване, включително и по пътя на прилагането на крайни мерки – прекратяване дейността на читалището.
Уважаеми господин Димитров, от това, което изложих, виждате, че ние не сме безчувствени към този проблем, но наистина проблемите и на други читалища са много. Затова вече е създадена комисия за подготовка на поправка в Закона за народните читалища. Нашето желание е по-скоро да бъдем готови и да го представим в Народното събрание за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, казвате, че сте запознат с проблема. При това положение, след като фактите са ясни, аз не мога да разбера защо Вие не приложите Глава пета от Закона за читалищата и не прекратите това безобразие, което продължава седем години?! В момента имате правомощията. Пак казвам, чл. 27, ал. 2 казва, че министърът на културата може да прекрати дейността на едно читалище, когато то вече не е читалище. Там няма и библиотека в момента. Има разпадаща се сграда. Това не е читалище! Ето, връчвам ви имената на 120 човека, които казват, че това не е читалище. (Връчва му списъка.)
Господин министър, много често се чуват оправдания, че нямало законова основа, че нищо не можело да се направи. Това не е така. Държавата трябва да започне да работи, да се спазват законите. Неслучайно имам чувството, а и много хора в България си мислят, това е и преобладаващото мнение - че няма държавност поради такива случаи. Читалището в този квартал не допуска нови членове. Затворили са го за външни хора и никой не може да припари там. Различните институции казват, че не могат да помогнат. Вие като министър в случая носите пряка отговорност. Можете в понеделник сутринта да започнете процедура по прекратяване дейността на това читалище. Ако искате, ще Ви дам копие от закона. Вие, разбира се, го имате. Вашите юристи с лекота могат да започнат такава процедура. Така ще дадете знак към всички останали подобни случаи, че държавата няма да толерира заграбването и държането на читалища, както медиите сполучливо са го нарекли – „за заложник”. Ще дадете сигнал към всички подобни останали случаи. Дейността на подобни читалища ще бъде прекратена и държавата ще се намеси. Така че дайте добър пример в тази насока, за да се намери решаване на проблема.
Хората ми изпратиха копия от десетки писма, пращани до Вас, до районния кмет, до Столичната община. В случая Вие сте човекът, който директно може да иска прекратяване на дейността. В крайна сметка отговорността е Ваша! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин Димитров, законът е такъв, но в случая има по-големи усложнения. Сградата е на общината, а земята е на читалището, което трябва да закрием. Затова има известно усложнение в решаването на самия проблем.
Иначе, връщам се назад, когато беше закрито едно читалище в Пазарджик от министър Абрашев – въпросът отиде в съда и го върнаха. За съжаление беше действано по същия начин. Крайната мярка е тази, но сами разбирате, че юридически отвсякъде въпросът трябва да бъде погледнат точно, тъй като законът говори, че имам право, но при какви обстоятелства? Най-лесният начин е да го закриеш, но оттук нататък започва големият спор – „Земята е наша, сградата е общинска, какво следва?”. Интересите са различни. В читалището срещу Японския хотел случаят е същият. Иначе с удоволствие веднага бих закрил читалището. Юристите дават и други съвети, защото отиваш в съда, но можеш и да загубиш.
В случая знам настроението на хората – то е крайно. Случката е възмутителна. Този случай обаче е на дневен ред и аз го заявих от трибуната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това са самозванци, превзели сградата на читалището, нямащи нищо общо със самото читалище.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Например сега ще закрия едно читалище в Априлци, създадено, за да има друга дейност, която не отговаря на дейността на едно читалище. Там обаче имам всички законови основания за това.
Що се отнася до това, че се събират 50 човека и организират паралелно читалище, това е въпрос на мярка. И затова трябва да бъде променен законът – на територията на колко жители може да има читалища, а не на 100 човека да има три читалища, както е сега. Законът не го определя.
Между другото, в предишния парламент Комисията по културата бяхме подготвили закон, после дойде един нов от министерството, събраха се двата и нищо не излезе. Ние работихме години наред за този закон, за да определим в каква територия колко читалища може да има. Защото има масово двойни читалища – в една сграда две читалища. И започват споровете, симпатиите на кметовете по политическа окраска. Делегираните бюджети, които дава държавата за всяка бройка, не се насочват там, където е бройката, а там, където са ми симпатични хората. Темата е много по-сериозна от това само да закрием читалищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Бившият княжески дворец на пл. “Александър Батенберг” е паметник на културата с национално значение. Значителна част от сградата е предоставена на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките за работни помещения, фондове и експозиция. Там е съсредоточена и най-голямата на България сбирка на движими паметници на българската народна култура от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.
След продължителни и некачествено извършени ремонти в продължение на една година като следствие на активни течове от покрива започват да се разрушават тавански и стенни мазилки с богата пластична украса и резбовани тавани. Наводняват се и експозиции и хранилището. Извършените експертни огледи от експертите на фирмата “Еврорест 2002” се посочва, че има нужда от поредния нов ремонт.
На 25 април 2008 г. експозицията е затворена със заповед на директора и тя стана недостъпна за специалисти и обикновени граждани за целия туристически сезон. Тази мярка обаче не опазва паметниците, както и самата сграда и в тази връзка Ви моля да ми отговорите какви мерки ще предприеме Министерството на културата за запазване на сградата на двореца и съхраняваните в нея ценности? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Господин Вълчев даде отговор на една част от поставения от Вас въпрос към него, но аз трябва да се върна малко по-назад.
Етнографският институт с музей към Българската академия на науките се помещава в сградата на бившия Княжески дворец заедно с Националната художествена галерия от началото на 1994 г. Съгласно Разпореждане на Министерския съвет № 1614 от 1953 г. сградата е предоставена на тогавашния Комитет на науката, изкуството и културата за уреждане на постоянна Художествена галерия и Етнографски музей. Като правоприемник на комитета Министерството на културата и до момента стопанисва и се грижи за сградата, която е държавна собственост. Още повече, тя е обявена за архитектурно-строителен и художествено-исторически паметник на културата с национално значение.
С Постановление № 25 на Министерския съвет от 23 януари 1995 г. Националната художествена галерия е преобразувана в Национален музей на българското изобразително изкуство, самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на културата. Съгласно чл. 2 на това постановление на Етнографския институт с музей са предоставени отново за временно безвъзмездно ползване четвъртият и петият етаж от североизточното крило на сградата на пл. “Александър Батенберг” 1. Сега реално той ползва повече помещения.
На министъра на културата и министъра на финансите било възложено тогава да намерят и предоставят на музея други подходящи помещения, за да може да се освободят от него и да се задоволят потребностите на Националния музей на българското изобразително изкуство. Оттогава досега, въпреки многото опити, за съжаление това не е станало. Предлагано е, но не е приемано от ответната страна.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за държавната собственост поддържането и текущите ремонти на имотите държавна собственост, предоставени за ползване безвъзмездно или под наем, се извършват от наемателите или ползвателите за тяхна сметка. Министерството на културата в качеството си на държавно юридическо лице, упражняващо права на управление върху сградата на бившия Княжески дворец, е задължена да финансира извършването на основните ремонти. Финансирането на текущите ремонти и поддръжката на сградата са задължение на ползвателя, в случая Националния музей на българското изобразително изкуство и Етнографския институт с музей към БАН. Последният като звено в структурата на Българската академия на науките получава за своята дейност, включително и за поддържане на материалната база, средства от нейния бюджет.
През последните десетина година Министерството на културата неколкократно е заделяло средства за ремонта на цялата сграда. През 1997 г. е извършен основен ремонт, включващ и аварийни строителни и консервационни и реставрационни работи по североизточното крило на сградата, ползвана от Етнографския институт с музей към БАН. Стойността на извършените ремонти е 198 хил. лв. Не бих искал и не бих могъл да коментирам сега, 10 години по-късно, за това качество, макар че по-нататък в следващия отговор ще ви кажа.
През 2001 г. фондация “Месершмидт” направи дарение в полза на Министерството на културата за преработката на фасадите на Княжеския дворец.
През последните години са изразходвани около 350 хил. лв. от бюджета на галерията за извършване на аварийни ремонти в помещения, ползвани даже и от двата музея.
Господин Станилов, въпреки полаганите усилия, както и Вие отбелязвате в своя въпрос, аварийното състояние в част от помещенията на Етнографския музей наложи експозицията да бъде затворена. Откровено казано, аз лично разбрах от пресата и от Вашето писмо за това.
Анализът, който ние направихме, показва, че предвидените в Министерството на културата за 2009 г. капиталови разходи за аварийни, консервационни и реставрационни работи по тавана и покрива на централното фоайе на сградата на Националния музей на българското изобразително изкуство няма да бъдат достатъчни. Тук са нужни значителни средства за спешни ремонти и по покрива, и по етажите на източното крило на сградата, ползвани от Етнографския музей. Ето защо по мое нареждане експерти на Министерството на културата подготвят спешно проектите и документите, необходими за кандидатстване и включване на ремонтно-възстановителните и консервационно-реставрационните работи по цялата сграда на бившия дворец за финансиране от оперативна програма “Регионално развитие”.
Едновременно с това смятам, че трябва да се подновят усилията за намиране на самостоятелна сграда за нуждите на Етнографския музей и да се обсъдят настоятелно предложенията за отделянето му от системата на БАН и приемането му в системата на националните музеи към Министерството на културата. Ще допълня само, че през 2005 г. министерството е предоставило 241,290 хил. лв., през 2007 г. – 187 хиляди за подмяна на паркета в тази част, която е към нашия институт. И отделно за хранилището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, моят въпрос и Вашият отговор поставиха пръст в раната. С други думи, след многобройни извършени частични ремонти таванът продължава да тече. Това означава, че инвеститорът (Вие тогава не сте били министър) е трябвало да следи за какво става дума. Това, което говоря сега, касае и господин министъра на финансите, който се намира в залата – това означава, че се харчат пари от държавния бюджет и няма резултат.
Аз се надявам, че Вие ще продължите заедно с министъра на образованието и науката тази дейност и сградата на Етнографския институт с музей при БАН и на Националния музей за изобразително изкуство няма да посрещне зимата в това си състояние. Благодаря Ви, господин министър, за вниманието.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много е странно, че в тази част, която се владее от Националната галерия, не вали, не капе. Идете и вижте! Тя има нужда от паркет. Странно е, че в същото време, след ремонта, който е направен преди 10 години, има течове, спукани тръби през зимата в частта, в която е Етнографският музей. Не ми е оповестено колко средства Българската академия на науките е инвестирала за капиталови разходи, тъй като това е тяхно задължение. Наистина имаше и разговори и тези разговори ще продължат, защото най-целесъобразно е, уважаеми професоре, тази институция, която е национална – Етнографският музей, да премине под управлението на Министерството на културата, за да бъде и това наред.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не е сигурно.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз знам как ще реагират академиците, но тогава – да инвестират! Защото, искам да ви кажа, че това няма да попречи на научната работа и нямаше да се стигне до това положение. Това е сериозен разговор. Тук не става въпрос за обсебване, напротив, това са нови средства. Единственият начин да се направи капиталов ремонт това са средствата от фондовете, които сме включили в програмата. Но не крия, че търся, макар че това не е наше задължение, и начини да видим за лятото къде да направят своята експозиция колегите от Етнографския музей, тъй като вие знаете, че нямаме чак толкова много, имаме два музея и две галерии. Има някаква възможност, която искам да проверя и да я съобщя. Но уважаемите колеги от Академията също трябва да намерят начини да си поддържат обекта. Едното капе, другото не капе – това си е спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени от народни представители, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Само съобщавам, че по искане на народните представители Ваньо Шарков и Иван Колчаков техният въпрос към министър Орешарски се отлага.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мирослав Мурджов, към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Ако работим стегнато, разбирате какво искам да кажа, бихме могли да изчерпим и още два въпроса, които имаме към министър Орешарски – от Атанас Щерев и Елеонора Николова, но зависи от времето.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Преди шест години, в периода от 6 до 22 март 2002 г., правителството на премиера Симеон Сакскобургготски извърши изненадваща и противно на всякаква логика шумно рекламирана замяна на държавен външен дълг. Срещу част от брейди облигациите на стойност 1 млрд. 327 млн. долара бяха издадени глобални облигации в евро на стойност 835 млн. евро, на които падежът им идва през 2013 г., както и облигации в долари в размер на 511 млн. долара с падеж през 2015 г. През есента на същата година, в периода от 23 до 26 септември, беше извършена и втора замяна, като тогава срещу изтеглените брейди книжа беше допълнена емисията в долари с падеж през 2015 г. И тогава, както и до днес, тази сделка, според мнението на редица експерти, включително и Вашето, господин министър, като виден експерт по финанси, е, че това е един от най-мащабните примери за пренебрегване на националния интерес и липса на елементарна икономическа далновидност поради няколко причини.
Първо, по-голямата част от дълга беше конвертируема при изключително висок курс от долар за лев – на 2,26, а само месец по-късно доларът беше вече на нива от 2,08. Ако сега облигациите за 800 млн. долара бяха конвертирани в евро, при среден курс на евро – долар 1,57, а вече и на по-ниски нива, то биха се получили около 500 млн. евро, или над 300 млн. евро щяха да бъдат спестени за държавата България. За съжаление, тези 300 млн. евро са изключително щедър подарък за инвеститорите, на които тогавашното правителство предложи замяната.
Определянето на лихвените нива на глобалните облигации също беше изключително неудачно. Двете облигационни емисии са емитирани съответно с годишни лихвени купони от 7,5% и 8,25%. Ако говорим с думи простички, предложихме на кредиторите си дълг, по който плащахме лихви около 3%, с твърд ангажимент да плащаме в бъдеще около 8. Най-голямата загуба обаче идва от страна на бюджета, тъй като допълнителните плащания са по обслужването на глобалните облигации.
Някои анализи сочат, че само в краткосрочен аспект бюджетът е натоварен с допълнителни плащания в размер на 250 млн. долара, а непогасените главници с разсрочването им до 2015 г. водят до допълнителни загуби на още 260 милиона. Калкулацията на тия потенциални загуби от превалутирането, покачването на цените на дълга и утежняването на плащанията само за първите три години, тоест до края на 2005 г., сочат една сумарна сума в размер на близо 1 млрд. долара.
В заключение, господин министър, бих Ви поставил следния въпрос: какъв е размерът на преките, косвените и потенциални вреди, които нанесе на българската държава сделката със замяната на държавен външен дълг от брейди облигации в глобални облигации през 2002 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов, тъй като Вие съобщихте доста подробно за извършената сделка, направо ще се опитам да отговоря на Вашите въпроси и коментари.
По същество сделката представлява сравнително сложен валутно-лихвен суап, за анализа на който са приложими различни по характеристика методологически подходи. Ние бяхме свидетели как различни експерти използваха различни подходи, повечето от които доста неразбираеми за широката публика. Поради тази причина и с цел да не ангажирам институцията, която понастоящем ръководя, ще се въздържа от аналитични изводи и крайни обобщаващи оценки. Ще спомена само резюмирани цифрови данни, очертани към настоящия момент, които, надявам се, дават картината за последващи аналитични коментари и анализи.
Първо, в резултат на поведението на обменния курс евро – долар в периода след замяната, текущите отрицателни курсови разлики понастоящем действително се ориентират около 300 млн. евро.
Второ, за периода от замените до края на м. април 2008 г., по данни на държавното съкровище, по новите глобални облигации са платени лихви в размер на 1 млрд. 630 млн. лв. По заменените брейди облигации за същия период биха се извършили плащания в размер на около 700 млн. лв.
Трето, позитивните ефекти от замяната се свеждат до намаляване на рисковия профил на валутната и лихвена структура на дълговия портфейл на страната.
Като обобщаващ извод, за оставащия срок до падежа на глобалните облигации, деноминирани в щатски долари, последващите ефекти ще зависят изцяло от нивата на външните лихви, в частност шестмесечния либор за щатския долар, върху който плащахме по старите облигации, както и от по-нататъшното движение на курса на щатския долар към еврото.
Съвсем в обобщение, надявам се, че тези резюмирани коментари позволяват и по-задълбочени изводи, пак ще повторя, които вече са въпрос на субективна преценка относно цялостната оценка на валутно-лихвения суап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов.
Господин Мурджов, както Ви е известно, в рамките на 2 минути може да зададете до два допълнителни въпроса.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин министър, от това, което чувам от Вас, въпреки че се въздържате от аналитичен коментар, разбирам, че сделката не е много удачна за България. Още повече, че Вие споменахте – в зависимост от външни фактори, единият от които е така наречният либор. Според анализаторите и защитниците на тази сделка, за да бъде вярна прогнозата, че държавата ще спечели в дългосрочен план, нивото на либор в крайна сметка трябва да е около 6%. Пиковото ниво, и то задържало се само около шест месеца досега на либор, е 5,5%. Нивото никога не е стигало до 6% и това е всеизвестна истина.
Според мен, има няколко неща и още няколко допълнителни въпроса, които имам към Вас.
Първо, има ли държава в Европейския съюз, която да плаща такива високи лихви при обслужване на външния си дълг? Лично според мен – няма, но ще ми бъде интересен Вашият отговор.
Другото, което е като анализ на самата сделка, въпреки че Вие не искате да я коментирате като анализатор, имало ли е според Вас, мисля, че това вече е пряко доказателство за нарушаване на държавния интерес и за постигане на неизгодна сделка за държавата, срочни инструментни прогнози, които да посочат движението на долара в посока надолу и съответно качването на еврото нагоре, от коeто държавата e би могла да загуби? Или е имало такива прогнози и те са се използвали точно в тази посока, за да бъде сключена сделката точно в същия момент?
Оттам съвсем естественият въпрос: считате ли Вие като сегашен министър и преди като човек, който разбира от финансови инструменти, че финансовият министър тогава Милен Велчев, който шумно рекламираше тази сделка, е подвел ръководството на държавата, в случая Народното събрание, да бъде гласувана тази сделка, с която да се ощети държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Конкретно на въпросите Ви, господин Мурджов. В момента не мога да Ви отговоря изчерпателно за лихвеното натоварване на дългови инструменти в други страни. По по-стари облигации, издавани от други страни, от така наречените развиващи се пазари, тоест измежду първите десет страни – нови членки на Европейския съюз, имаше високи лихви в края на 90-те години. Ако държите, мога да направя справка и да Ви я предоставя допълнително.
По отношение на прогнозите към датата на извършване на сделката, това е доста сложен въпрос с нееднозначни отговори. Най-често използваният инструмент за прогнозиране на финансовите пазари са така наречените форуърдни лихви или форуърдни криви. Към този момент форуърдните криви се интерпретираха по различен начин от различни специалисти. Така че аз не бих могъл да кажа в момента дали е имало еднозначни доказателства като прогнози как ще се движи поведението на лихвените проценти.
В по-общ план искам да отбележа, че това е почти невъзможно. В зависимост от опита и уменията на различните анализатори „да четат” форуърдните криви се правят и съответните прогнози, като всеки участник на пазара си носи съответните рискове от прогнозите, които е направил.
От гледна точка на третия въпрос, аз по дефиниция вярвам, че финансовите министри, в това число и министър Велчев, са водени от благоразумни мотиви, когато извършват действия в изпълнение на своите служебни ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Аз ще коментирам много кратко, но същевременно много ясно това, което каза господин финансовият министър. Ще припомня само някои негови слова от неговите статии по време на сключването на тази сделка. Те не бяха в този стил, който чуваме днес, че всеки един финансов министър се ръководи преди всичко от интересите на държавата. Така трябва да е по Конституцията, господин министър. Но тази сделка, която Вие днес така лаконично и пренебрежително коментирате, за съжаление, нанася огромни вреди на българската държава и бърка в джоба на данъкоплатците.
Учудвам се на това, което Вие коментирате толкова неглежирано, защото това е едно държавно престъпление. Мисля, че е съвсем нормално и естествено, като човек, който управлява в момента финансовото министерство, да направите сериозен анализ, защото аз съм сигурен, че Вие го имате в главата си, въпреки че не го изразявате в момента, не знам поради какви причини, не искам да ги коментирам. С този анализ, въз основа на икономическите параметри, по които българската държава постоянно губи средства и тези средства отиват в джоба на частни кредитори, всяка година от държавният бюджет само по плащането на лихвите 150 млн. долара, а, както много добре знаете, по самата сделка ние, първо, обслужваме лихвите, а не главницата, ще бъде много интересно да разберем какви ще бъдат ефектите и след като дойде 2013 г. и 2015 г. да видим какви ще бъдат данните.
Мисля, че имате достатъчно доказателства и от това, което днес Ви казах, и това, което Вие имате като преки наблюдения в самото министерство, да сезирате Прокуратурата да извърши много сериозна проверка, защото очевидно някои хора ограбват постоянно българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Щерев, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! След приемането на промени в Закона за здравното осигуряване в началото на 2008 г., законодателят поправи допусната в миналото грешка, която обвързваше здравноосигурителните задължения не с местоживеенето, а с гражданството. Такова няма никъде в никоя европейска страна. По-късно, за да може да се върнат и вноските, които са правили български граждани, съответната дирекция на Националната агенция за приходите публикува декларация по образец за възстановяване на платени суми.
Искам да кажа, че с изменението законодателят признава, макар и индиректно, че има грешка в закона. В ал. 1 от § 19 освобождаването е задължително и не се изискват никакви доказателства от гражданите.
Във връзка с това са моите предложения и молба за Вашето становище и Вашия отговор:
Първо, да не се изисква представяне на доказателства към декларацията. Аз съм развил това.
Второ, от 13 юни, тоест от днес, влиза в сила Законът за електронното управление, който задължава администрацията да ползва събрани данни.
Трето, промяна на декларацията, от която да отпадне сложната таблица с описване на дните, прекарани извън страната.
Четвърто, освобождаване за цялата календарна година, през която лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната, а не само за конкретни месеци, прекарани извън страната.
Много Ви моля за отговор по същество на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Щерев, накратко по Вашите въпроси. Вие зададохте няколко въпроса, но аз ще ги групирам по същество.
По първия въпрос – за декларациите. В утвърдения от мен образец на декларация, чрез подаването на която се упражнява правото на § 19, е предвидено, че следва да се представят доказателства, чрез които по-точно да се установят тези 183 дни за календарната година, или по-скоро периода, в който гражданите са пребивавали извън страната.
Ако се възприеме Вашето предложение да не се представят никакви доказателства от страна на лицата за декларираните обстоятелства, на практика, без изрично това да се предвижда в закона, ще се приложат общите принципи на доказване по Данъчно осигурително-процесуалния кодекс, чл. 37, ал. 2 и 3. Тоест всеки данъкоплатец е длъжен да представи всички данни, сведения, документи, книжа и други доказателства, отнасящи се до негови права.
Аз почти съм убеден, че по този начин няма да се облекчи, а може да се забави и, което е още по-важно, може да доведе до различно третиране от различните органи на приходните администрации, така че да създаде по-голям хаос, повече документи, които на отделни места да изискват от гражданите. Затова считам, че на този етап единната декларация не е лош вариант. Напротив, тя е по-добрият вариант.
Друго доказателство е, че доста идентична по характер декларация е попълвана в периода от 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г., ако не ме лъже паметта, когато е имало сходен принцип, пак ще повторя – и сходна декларация. Тогава практиката не е установила оплаквания, сигнали, че това изключително много затруднява гражданите.
Вярно е, че от днес законът влиза в сила, но той не влиза автоматично, а трябва да се създадат технологически условия. Ако Законът за защита на класифицираната информация допуска в конкретния случай ползване на данни от масивите на други институции, поемам ангажимент, че ще променим цялостно системата, така че максимално да облекчим гражданите.
И на трето място имахте въпрос за освобождаването от здравноосигурителни вноски да става по календарни години. Сега е такава практиката. Друг е въпросът, че тук изникват сложни въпроси, ако лицето през това време, за което е освободено, възникне нужда да ползва здравни услуги – трябва или да си ги заплаща, или да отиде да си плати цялата вноска за годината, за да има достъп до здравни услуги. Аз лично считам , че точно този момент се нуждае от малко по-добро регулиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител доц. Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, бих Ви помолил за личен разговор, ако е възможно и сега. В рамките на две минути ми е много трудно да Ви дам аргументи за всичко това, което трябва да се направи.
Но, така или иначе, ако един български гражданин живее в чужбина, и подаде декларация, той отговаря за нея, носи отговорност за неистинност по чл. 313 от Наказателния закон за неверни данни. И това е напълно достатъчно. Нашите съграждани, живеещи в чужбина, сигурен съм, че не се съмнявате в това, са хора, живеещи в свободни, демократични страни и всеки от тях носи отговорностите за това каква декларация ще подаде. Оттук-нататък да се изискват копия от задграничен паспорт, справка от МВР, легализиран превод на чужди документи и т.н. – това са неща, които ...
Задавайки въпроса на господин Миков, получаваме отговор, че това е класифицирана информация и едва ли някой ще иска да се подаде. Създава се един омагьосан кръг, където на практика е казано, че законът е нарушил техните права, обаче тази декларация съгласно определени нормативни документи поставя един български гражданин, който живее в чужбина, например в Австралия, който никога не е ползвал нашата здравноосигурителна система, едва ли не да дойде тук или да подава сложни декларации, за да може да бъде освободен от тези задължения, които поначало не е трябвало да му бъдат вменявани. Ето това е основният проблем.
Мисля, че е много разбираемо и за Вас е по-лесно да предложите път, по който да бъде разрешен този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Отказвате се.
За седем минути трябва да се зададе въпрос и да се отговори заедно с реплика и дуплика.
Има думата да зададе своя въпрос народният представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, с много голямо недоумение успях да установя, че „Пътни такси и разрешителни”, е под шапката на Министерството на финансите. В интерес на истината Министерството на транспорта дълго време се колеба дали точно то да отговори, защото става въпрос за едно пътно съоръжение, но, в нашата страна, както знаете, нищо не е наред. „Пътни такси и разрешителни” са под шапката на министъра на финансите. Но, така или иначе, Вие сте отговорното длъжностно висше лице, което трябва да отговори на едни въпроси, които имат и международен аспект и които вече се разглеждат и в Европейския парламент, а те са именно: след като сме членове на Европейския съюз и след като и българи, и румънци се надяваха от двата бряга на р. Дунав от 1 януари 2007 г. да се движат безпрепятствено и да могат русенци да отидат в Букурещ, и обратното да се случи, двете правителства сюрпризираха българските граждани с повишаване на таксите. За българите това е 8 евро, а румънският бряг събира 9 евро и 27 цента. Това прави около 35 лв. за един обикновен човек. Това е действително контрапункт на Конвенцията за свободно придвижване на хора и товари.
Аз Ви питам: какви пари се събират в рамките на една календарна година и затова Ви моля да кажете за 2007 г. – вероятно имате данни, колко пари са събрани от тези такси.
Представлява ли всъщност таксата цена на услуга, защото според мен има драстично разминаване между огромния размер средства, които се събират, и това, което в края на краищата се разходва и в рамките на бюджетното финансиране и планиране можете ли да кажете през настоящата 2008 г. и следващата 2009 г. какви ремонти са необходими за това съоръжение и как цената на тези ремонти се съотнася към големите пари? (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Миналият път питах министър Калфин известно ли е това, че огромна част от пътните такси и разрешителни отиват в частни джобове и че Вие добре знаете за построените хотели, за това, какво се случва в Русе? Нашият човек там е толкова добър, че, доколкото разбирам, сега на централно ниво оглавява „Пътни такси и разрешителни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, първо искам да отбележа, че не би следвало във всеки случай, какъвто е и този, таксите да се разглеждат като разходно ориентирана норма. Таксите са доста различни видове и изпълняват доста различни цели. В конкретния случай таксите както от българска, така и от румънска страна се управляват на принципа на „общата кошница”, такъв принцип съществува и в професионалния език, тоест, те постъпват в приход на републиканския бюджет, и, от друга страна, рехабилитацията на това съоръжение на цялостната пътна инфраструктура се извършва също със средства от републиканския бюджет. Такава е ситуацията и в Румъния, но Вашият въпрос е конкретно към нас. Затова и сумите за 2007 г. са събрани точно: 24 млн. 729 хил. 670 лв. Досещате се, че това е приход на републиканския бюджет. А за тази година са предвидени ремонтни дейности по проекта „Транзитни пътища-5”, който е съфинансиран и от Европейската инвестиционна банка. Да не Ви изброявам какво точно ще бъде извършено. Очаква се предварителната сметна стойност да излезе на няколко милиона евро. Има разминаване между двете. С това и започнах, че не бива пряко да се търси възвращаемост, защото ако минем на принципа на пряка възвращаемост, тогава трябва таксите да покриват амортизациите на изграждането на цялото съоръжение, което не е изискване и никога не е изисквано.
Вие имате конкретен въпрос, макар че тук не го формулирахте, дали таксите се нуждаят от актуализация. Бих искал да обърна внимание, че един от принципите, който се следва, е на реципрочност. Ще споделя с Вас, че миналата година нашата такса значително изоставаше от румънската, което води до не много добри политики по отношение на превоза на пътници и въпреки това към днешна дата също са по-ниски, отколкото таксите, които събират румънските колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител от Русе Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Тук, на Вашето място, преди една седмица вицепремиерът Ивайло Калфин заяви своята лична позиция, а тя е, че такива такси не трябва да се събират, и че рехабилитацията на това пътно съоръжение трябва да бъде за сметка на републиканския бюджет. Това, разбира се, той го каза със своята убеденост на международник и на ясното политическо виждане, че един мост трябва да съединява две държави, а не да ги разделя.
Господин министър, мисля че Бисмарк беше казал, че румънец не е произход, това не е националност, а е професия. Ако следите какви такси ще определя оттук-нататък румънското правителство и искате да бъдете равни с тях, това няма да прави чест на нашата държава.
Аз бих Ви предложила друг управленски подход: драстично да смъкнете таксата, тя да бъде съответна на средствата, които се влагат за рехабилитацията на това пътно съоръжение. Нека да оставим румънските политици на техните граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще направя един много кратък коментар. Сигурно има поне пет аргумента да бъдат смъкнати таксите, но има и аргументи да не бъдат премахвани, зависи от коя гледна точка разсъждаваме.
Не на последно място ще отбележа, че евентуално пълно премахване на таксите ще обезсмисли всякакви публично-частни партньорства оттук-нататък и вероятно би затруднило изграждането на други мостове, защото, съгласете се, е доста неуместно по един мост да има такса, а по друг да няма в зависимост от източника, по който той е финансиран – дали чрез публично-частно партньорство или е изграден с държавни средства.
Има логика и в това, което казвате – че при единствения мост в момента над р. Дунав има логика да се преразгледа големината и размерът на таксите. Но това е въпрос на по-цялостен дебат и не бих искал да ви ангажирам с лични мнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Сега е 14,00 ч. Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 18 юни, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Георги Пирински



Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова


Секретари:

Метин Сюлейманов

Георги Димитров