Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Ще ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 18-20 юни 2008 г.
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища. Вносител – Министерският съвет на 26 май 2008 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносители: Волен Сидеров и Митко Димитров на 14 март 2008 г. и Министерският съвет на 25 април 2008 г. – продължение.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Приет на първо четене на 30 май 2008 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители: Волен Сидеров на 15 януари 2008 г. и Министерският съвет на 17 май 2008 г. – продължение.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Приети на първо четене на 15 февруари 2008 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. Приет на първо четене на 13 юни 2008 г.
7. Проект за Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика. Вносители: Донка Михайлова и група народни представители на 5 юни 2008 г.
8. Избор на заместник-омбудсман на Република България. Вносител: Омбудсманът на Република България на 12 юни 2008 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Приет на първо четене на 22 май 2008 г.
10. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Вносител: Комисията за защита от дискриминация на 26 март 2008 г.
11. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет на 26 май 2008 г.
12. Парламентарен контрол.
Уточненията, които бих искал да направя по тази програма, са:
След като гласуваме този проект и предложенията по ал. 3, предстои да се извърши полагане на клетва на нов народен представител в Народното събрание.
Точка шеста – второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., предлагаме да бъде точка първа в петък, тъй като се очаква доклад на Комисията по бюджет и финанси, който ще бъде подготвен на утрешното следобедно заседание на комисията. Още с приемането на проекта може да се извърши гласуването на второ четене, след приключване на дискусията по второто четене на законопроекта, за да може да се пристъпи към влизане в сила на тази промяна.
Изборът на заместник-омбудсман да се състои в началото на утрешното пленарно заседание, тъй като тогава ще може да присъства лично господин Ганев.
Моля, гласувайте този проект за работа на Народното събрание.
Гласували 172 народни представители: за 157, против 7, въздържали се 8.
Приема се.
Предложения по реда на ал. 3.
Предложение на народния представител Владимир Кузов за включване на законопроект по Закона за енергетиката.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги, отново поставям на вашето внимание Директива на Европейския съюз. Това е официалният вестник на Европейския съюз (показва го). В чл. 13 на директивата – „Измерване и информативни сметки за енергийното потребление” се казва: „Държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия и операторите на разпределителната мрежа и дружествата за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките се изготвят толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия.”
С моето предложение за изменение на Закона за енергетиката това се регламентира.
Всички знаем, че от няколко месеца енергоразпределителните предприятия чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която вероятно не стои на страната на потребителите, решиха, че сметките могат да бъдат изготвяни на три месеца по прогнозен дял – нещо, което категорично се опровергава от тази директива.
Според мен днешното гласуване ще бъде за европейското бъдеще на България. Тези, които гласуват против евродирективата, всъщност не обслужват и не защитават интереса на европейска България. Така че надявам се тази точка да бъде включена в дневния ред, защото тази директива е задължителна. Тя влиза в сила на 17 май 2008 г. Знаем коя дата сме днес.
Уважаеми колеги, умолявам ви за европейското бъдеще на България, за което са нужни не само приказки, а и дела, тази точка да бъде включена в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 35, против 33, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кузов – предложение за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Какво излезе в крайна сметка?! Всъщност за европейското бъдеще на България гласува само опозицията. Управляващите са против. Не знам, уважаеми колеги, когато получим санкция, че не прилагаме директивите и те не са хармонизирани с нашето законодателство, какви оправдания ще измислите тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за Вашето процедурно предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Оставям настрана това, че интересът на потребителите не ви вълнува, но поне интересът на България и интересът на Европейската общност би трябвало поне малко от малко да ви вълнуват!
Господин председателстващ, моето предложение е за прегласуване и за включване в дневния ред на първо четене на този законопроект, с който българското законодателство ще бъде синхронизирано или хармонизирано с европейското, но не само защото тази евродиректива трябваше да бъде влязла в сила и инкорпорирана в нашето законодателство от 17 май 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно предложението.
Гласували 142 народни представители: за 33, против 33, въздържали се 76.
Предложението отново не се приема.
Има предложение на народния представител Атанас Атанасов за проект за Решение за проучване финансирането на пътуване.
Заповядайте, господин Атанасов. Виждам, че желаете да обосновете предложението си.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, за поредна седмица поставям на вашето внимание едно предложение, подкрепено с подписите на 48 народни представители от опозицията – да включим точка в дневния ред „Съставяне на парламентарна анкетна комисия, която да извърши проверка на чия сметка пътуваха трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция през миналата година до Монако”.
Преди малко видях, че в залата беше господин Румен Петков. Явно е излязъл. Може би той най-много има интерес от това да гласува за съставянето на такава парламентарна анкетна комисия, защото с неговия приятел Богдан Николов са автори на това пътуване, на тази продукция, и би следвало българските граждани да разберат за чия сметка пътуват българските министри в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 55, против 75, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов – предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моля да подложите на прегласуване направеното от мен предложение.
Колеги, простата сметка на таблото показва, че ако въздържалите се подкрепят направеното предложение, тази точка ще стане част от дневния ред на Народното събрание.
Моля да преосмислите гласуването си, защото това е изключително важен момент от работата на Народното събрание. Постоянно обосноваваме пред българското общество и основно пред Брюксел, че имаме намерение със сериозни мерки да се борим с корупцията в страната. Има сериозни съмнения в конкретния случай, че това пътуване е било за сметка на частни интереси, които по някакъв начин са се облагодетелствали от дейността на тези длъжностни лица, които са осъществили това фамозно пътуване. Наложително е да се занимаем с този въпрос.
Моля, подкрепете направеното предложение. Нека то да стане точка от дневния ред на Народното събрание и в хода на дебата да изложим своите съображения, съответно тези, които са против създаването на тази анкетна комисия, в хода на дебата да заявят защо не искат да се направи тази проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 62, против 83, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Има предложение на Екатерина Михайлова за проект за решение по Правилника на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е да се създаде постояннодействаща парламентарна комисия за контрол върху европейските пари – тема, изключително актуална за България, за която са се водили много остри дебати и в този парламент – как се изразходват европейските фондове, целесъобразно ли се извършват действията, съобразени ли са със закона и дали България няма да бъде дори санкционирана, че не се справя добре в тази област. Парламентът има своето място в контрола точно на тази дейност. Ние предложихме подобно изменение, когато се въвеждаха изменения в правилата за работа на парламента след членството ни в Европейския съюз. Тогава направихме изтегляне на предложението си и приехме да има постоянна подкомисия към Комисията по европейските въпроси. С течение на времето виждаме, че няма ефективност от работата на подкомисията и че наистина е необходимо да има постояннодействаща Комисия за контрол върху европейските пари. Тази комисия да бъде на паритетен принцип, за да може всичко да се вижда, всичко да се осветлява.
Обръщам се към народните представители от всички парламентарни групи – ако бъде създадена такава комисия, това е в интерес на българската държава. Начинът на функционирането й е във връзка с изразходването на европейските пари. Ако сложим това начало сега, то ще бъде заложено и в бъдещия парламент по този начин – на паритетен принцип, независимо от управляващата политическа сила.
Затова ви призовавам да гласувате за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 68, против 40, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Михайлова – предложение за прегласуване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Вземам думата с искане за прегласуване. От електронното табло може да се направи следният извод: голяма част от депутатите разбират смисъла от съществуването на такава постоянна комисия, но малка част се колебаят. Обръщам се към колегите, които се колебаят и са се въздържали, а може би и тези, които са гласували „против”, сега ще намерят основание за промяна на своя вот. Такъв тип комисии има в много страни – членки на Европейския съюз. Това е работа на парламента – контрол върху дейността на правителството, контрол, който ще подпомогне по-доброто разходване на средствата и повече яснота за българските граждани как се случват тези неща. Чрез нас, народните представители, може да се постигне необходимият ефект. Това ще бъде добър сигнал (дори и преди Доклада на Европейската комисия) за вас, управляващите, ако предприемете такива действия.
Обръщам се към тройната коалиция: ако искате да дадете за Брюксел в днешния ден един положителен сигнал, гласувайте за нашето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 173 народни представители: за 77, против 60, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Стела Банкова за включване на законопроект по Закона за потребителския кредит.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, предлагам ви отново един изключително важен законопроект, който внесохме с Минчо Христов през 2007 г. Предлагам получателите на потребителски кредити да могат предсрочно да изплащат този кредит, без да плащат наказателни глоби. Считам, че това е в интерес не само на гражданите, но и на банковата система, защото така тя ще увеличи своята ликвидност.
Ще припомня, че еврокомисарят Меглена Кунева публично подкрепи идеята ни да отпаднат наказателните лихви. Тогава тя се позова на изискване на Европейския съюз. Моля да обърнете внимание на това – то е изискване на Европейския съюз! Дали под директния натиск на банкерите, но госпожа Кунева замлъкна. Добре ще е еврокомисар Кунева да отговори на този въпрос.
Колеги, целта ми е да защитим интересите на гражданите, които искат предсрочно да върнат своите кредити заради увеличените напоследък лихви. А това е и в интерес на финансовата и банковата стабилност. Убедена съм, че ще се съгласите с мен, че банката трябва да стимулира този, който предсрочно върне своя дълг, а не да го наказва.
Моля ви да ме чуете! Тук няма никаква политика, тук няма конфронтация между отделните политически сили. Ако приемете това решение, ние ще защитим интереса на българските потребители, които сега са притиснати от увеличаващите се лихви.
Обръщам се към колегите от най-голямата парламентарна група, от която получих само един глас подкрепа. Уважаеми колеги, допуснете това предложение в залата, така ще имате възможност да ми кажете защо сте против отмяната на наказателните глоби, защо сте против това да защитим и да облекчим българските потребители.
Обръщам се към цялата зала: моля да подкрепите това разумно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 133 народни представители: за 52, против 15, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, вземам думата за прегласуване и ви моля по човешки: хайде, кажете ми кое е онова, което ви спира, от какво се боите да пуснете този проблем в залата и от трибуната да кажете защо вие сте против? Нали най-честното за един политик е публично да обяви своята позиция, а не се крие зад червеното копче!
Умолявам ви, колеги, това, което предлагам, едно че е в интерес на българските потребители, и второ, това е изискване на Европейския съюз. Каква е логиката на вашето гласуване? Ако ние приемем това предложение, ще застанем зад всички български потребители. Умолявам ви, колеги, особено от най-голямата парламентарна група. Аз съм изненадана, че оттам не идва никаква подкрепа.
Моля за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 136 народни представители: за 51, против 28, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Господин Кънев иска да обясни своя отрицателен вот. Заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Колеги, знаете, че много рядко се изказвам, особено по такъв повод. Но общо взето някои наши колеги минават всякакви граници. Аз не знам доколко госпожа Банкова в скоро време е теглила кредит или въобще е влизала в банка, но мога да ви кажа, че от доста години вече банките са готови на абсолютно всичко, само и само да вземете кредит. И второ, никой вече не поставя условие да има наказателни лихви, нито една банка не прави това.
Вярно е, че наближават избори и трябва да се идентифицираме, но все пак имаме достатъчно много работа, за да се занимаваме трети месец с едно и също. Такъв проблем просто няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втори отрицателен вот? Няма.
Господин Христов желае да протестира срещу начина на водене на заседанието.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Пирински, обръщам се към Вас по начина на водене. Вие дадохте възможност на господин Кънев да изрече няколко откровени лъжи. Мисля, че това не е редно. Не е редно от тази трибуна да се казват лъжи. Ние говорим за предсрочно връщане на кредити, докато Вие говорите за раздаване на кредити.
Аз разбирам положението на господин Кънев в битността му на мултимилионер (викове и смях в част от ПГ на КБ) и неговите конкретни икономически интереси, но все пак господин Кънев трябва да казва от тази трибуна истини, а не лъжи.
Моята процедура е да обръщате внимание на хората, които лъжат. Вие сте запознат със ситуацията, Вие прекрасно знаете за какво става дума. Става дума за това хората, които искат предсрочно да върнат кредитите си, да мога да ги върнат, без да плащат наказателни глоби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Има забрана в закона за това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е вярно, господин Цонев, лъжете!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Вярно е!
МИНЧО ХРИСТОВ: В закона вие оставихте една вратичка, която така завоалирахте, че оставихте отново наказателните лихви в закона. Когато се разискваше законът преди около две години, ние със Стела Банкова ви предложихме да няма такива наказателни глоби и лихви. Вие го отхвърлихте. Прочетете си закона!
Истината трябва да се казва тук от тази трибуна, а не да се лъже, както правят господин Цонев от място и господин Кънев от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, обръщам се към Вас: преценете сам кой нарушава правилника. Господин Кънев има процедурно право да обоснове своя отрицателен вот. Вие грубо злоупотребихте с правото на възражение по начина на водене, защото единственото, срещу което можехте да възразите, е дали съм дал правомерно или не думата на господин Кънев. И по никакъв начин да влизате в същината на спора! Така че Вие по един характерен за Вас за съжаление начин отново грубо злоупотребихте с правилника, за което Ви правя формална забележка.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 до 17 юни 2008 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносители – Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител – Лидия Шулева и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата на одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз. Вносител – Младен Червеняков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител – Йордан Мирчев и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална Република Германия, гръцката република, Ирландия, италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швейцария, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРОАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. ІІІ ал. 1 и ал. 4 от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и на Допълнителния протокол към Споразумението. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е и на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Минчо Спасов и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за задължаване на Министерския съвет и министъра на финансите на Република България да трансферира преизпълнението на приходите по републиканския бюджет за 2008 г. към Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система. Вносител – Мартин Димитров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Йордан Бакалов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Това са общо девет акта, които се предлага Народното събрание да приеме.
Има още две съобщения, уважаеми колеги, които ще ви оглася.
Преди това обаче искам да ви съобщя, че в Народното събрание и сега в сектора за официални гости се намират представителите на парламента на Долната камара на индийския парламент, които са на официално посещение в България през тези дни. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!”. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Сред нашите гости са и членове на Групата за приятелство с България в Народната камара на парламента на Република Индия. Знаете, че Република Индия е най-голямата демокрация в света. Вчера се състояха доста сериозни разговори с делегацията. Имаме да изпълняваме една сериозна програма. Нека си пожелаем успешна работа и успешно посещение на нашите индийски гости в България.
Още веднъж: „Добре дошли!”.
Уважаеми колеги, на 17 юни от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България за периода януари-април 2008 г. Материалът е на ваше разположение в библиотеката.
С писмо от 10 юни т.г. министърът по европейските въпроси госпожа Грънчарова информира, че има писмо от Европейския съюз – официално уведомление относно неизпълнение на задължения на страната по чл. 43 от Договора за Европейската общност. Става дума за текстовете, свързани с режима на приложение на Системата на аптеките – лекарствените средства за хуманната медицина. Обръща се внимание, че съществува потенциална опасност от стартиране на процедура за нарушение на договор – една сериозна процедура.
Предложението на госпожа Грънчарова е тази комуникация от комисията да се има предвид при предстоящата дискусия по законопроекта, който предстои да разглеждаме.
Копие от това писмо предоставих днес на членовете на Председателския съвет. Онези от вас, които желаят да получат екземпляри от писмото, могат да се обърнат към ръководствата на вашите парламентарни групи.
Преди да преминем към Устава на Европейските училища, нека да извършим церемонията по полагане на клетва.
Моля да поканите в залата господин Иван Матеев Иванов.
Да ви запозная с писмото от Централната избирателна комисия с дата 17 юни т.г.:
„Уважаеми господин председател,
Приложено изпращаме Ви Решение № 400 от 16 юни 2008 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Иван Матеев Иванов от листата на Национално движение Симеон Втори.
Председател: Димитър Костов
Секретар: Сабрие Сапунджиева.”

И самото решение.
Господин Иванов, заповядайте, подходете към трибуната. (Иван Иванов застава на трибуната.)

„РЕШЕНИЕ
№ 400
София, 16 юни 2008 г.

На 11 юни 2008 г. на основание ...” – съответните текстове от Конституцията на Република България – „предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Георги Петров Петканов, избран от Двадесет и втори многомандатен избирателен район – Смолян, от листата на Национално движение Симеон Втори в Четиридесетото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в Двадесет и втори многомандатен избирателен район – Смолян, Иван Матеев Иванов от листата на Национално движение Симеон Втори.”
Моля да пристъпим към полагането на клетвата.
Господин Иванов, моля да повтаряте след мен. (Всички стават.)
ИВАН ИВАНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито!
Заповядайте клетвения лист, моля да седнете да го попълните и да ми го предадете.

Преминаваме към точка първа от програмата за работата ни през седмицата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСТАВА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ УЧИЛИЩА № 802-02-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 МАЙ 2008 Г.
Доклад на Комисията по образованието и науката ще представи народният представител Маргарита Кънева.
Има и становища от Комисията по европейските въпроси и от Комисията по външна политика.
Заповядайте, имате думата, госпожо Кънева.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА КЪНЕВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за
определяне на Устава на Европейските училища
№ 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г.

На заседание, проведено на 11 юни 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г.
Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища е приета на 21 юни 1994 г. в Люксембург от страните-членки на Европейските общности, и от Европейските общности и е в сила от м. октомври 2002 г. Тя заменя Устава на Европейските училища от 12 април 1957 г. и Протокола към него от 13 април 1962 г., като отчита опита от функционирането на училищата, както и развитието на Европейските общности. Понастоящем конвенцията се явява основният документ, който регламентира структурата, организацията, управлението и функционирането на системата на Европейските училища.
Европейските училища са верига от учебни заведения, създадена през 1957 г. от правителствата на държавите – членки на Европейската общност, с цел съвместно обучение на децата на служителите в европейските институции.
Обучението се провежда в три степени – детска градина, начално образование с продължителност пет години и средно образование с продължителност седем години. Полагат се специални усилия за задълбоченото изучаване на европейските езици. В паралелките се преподава на десет от официалните езици на Европейския съюз, като обучението на съответния език се провежда при наличие на достатъчен брой кандидати, които ползват езика като майчин или като език за общуване. Всички ученици имат право да изучават майчиния си език. Пълният цикъл на средно образование завършва с полагане на европейски зрелостен изпит съгласно Споразумението от 11 април 1984 г., което регламентира регулациите за този изпит. Страните членки признават завършените години на обучение, дипломите и сертификатите, издавани от училищата. Притежателите на диплома имат право да кандидатстват във всеки университет на територията на която и да е държава членка при същите условия, както гражданите на съответната държава.
Конвенцията определя следните органи за управление и контрол на Европейските училища: Управителен съвет, главен секретар, инспекторати и Съвет по жалбите. Всяко училище има самостоятелна правосубектност, ръководи се от Административен съвет и се управлява от директор. Всяка държава членка участва със свой представител на ниво министерство в Управителния съвет и в инспекторатите.
Откриването на ново училище на територията на държава членка изисква споразумение между нея и Управителния съвет и включва ангажимент на страната домакин за безплатно предоставяне и поддържане на сграден фонд. Към момента финансирането на Европейските училища се поема в голяма степен от Европейската комисия и се допълва от собствените приходи на училищата. При формирането на бюджета на Европейските училища държавите членки участват с вноски под формата на изплащане на възнаграждения на изпратения от тях учителски състав.
Понастоящем в рамките на веригата се обучават около 20 хил. ученици в 14 училища на територията на 7 европейски държави. До този момент всички държави от Европейския съюз, с изключение на България и Румъния, са ратифицирали Конвенцията. В съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Конвенцията Република България е депозирала заявление за присъединяване, което ще влезе в сила на 1 септември, след датата на депозиране на инструмента за присъединяване.
Пълноправното членство на България във веригата на Европейските училища ще обогати културното и езиково многообразие в Европейския съюз и Европейското образователно сътрудничество и ще допринесе за утвърждаването на българския език сред езиците на общността. Същевременно бе отправена препоръка към министъра на образованието и науката да бъде направена стилистична редакция на българския превод на Конвенцията преди нейното обнародване.
След проведеното гласуване Комисията по образованието и науката единодушно с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, подкрепя Законопроект за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Становището на Комисията по европейските въпроси ще представи господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно Законопроект за ратифициране на
Конвенцията за определяне на Устава на Европейските
училища № 802-02-17, внесен от Министерския съвет
на 26 май 2008 г.
На заседанието, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Ваня Добрева - заместник-министър на образованието и науката. В заседанието взе участие и госпожа Росица Велинова – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерството на образованието и науката.
След внимателно разглеждане на законопроекта комисията излезе със следното заключение, че предлаганият проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища ще допринесе за приобщаването на Република България към Европейското образователно сътрудничество. Същевременно пълноправното членство на нашата страна във веригата на Европейските училища би осигурило една по-благоприятна среда за утвърждаването на българския език сред езиците на общността.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Величков.
Докладът на Комисията по външна политика ще представи господин Петър Берон.
Заповядайте, господин Берон.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: Както винаги този доклад е кратък.

„ДОКЛАД
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за
определяне Устава на Европейските училища,
внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията за определяне на Устава на Европейските училища, приета на 21 юни 1994 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане. Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена. Гласуването на първо четене ще бъде утре, би могло да има и процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Предстои представяне на докладите на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по европейските въпроси.
Тук в пленарната зала се намира министърът на транспорта господин Мутафчиев. Като желаещ да участва в заседанието се е обозначил заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Ковачев. Навярно ще бъде направено и процедурно предложение в този смисъл, но предполагам, че има съгласие господин Ковачев да е в залата.
Господин Цонев, желаете ли в началото да дадете допълнителна информация за консултациите, които са осъществени преди продължаването на тази дискусия?
Думата има председателят на Комисията по икономическа политика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Бих искал наистина да дам някои пояснения на колегите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че господин Ковачев влиза в залата. Заповядайте! Той също ще следи дискусията
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Действително проведохме една серия от консултации по закона, която беше предизвикана още при първо четене на закона в комисията, където възникнаха дебати относно целесъобразността на някои от текстовете и мотивите за тяхното включване в законопроекта.
Получихме обяснения от заместник-министър Савин Ковачев, но общото мнение, изразено от мен при приключване на дискусията, беше че и представителите на мнозинството и опозицията не приемат една част от текстовете, които са включени. Дори прегледах стенограмата, ще ви кажа точно думите, които съм казал в края на заседанието, че на първо четене ще го приемем, но за второ четене ще приемем само онези текстове, по които имаме консенсус с управляващите и опозицията, тоест само онези, които бяха във връзка с изменението на концесиите около летище Пловдив и във връзка със спешните текстове, поради появилия се правен вакуум за някои от концесиите за плажовете, а не удължаване на срокове, допълнителни концесионни територии, практики и т.н.
Аз отсъствах при четенето на доклада, за съжаление, но разбрах от стенограмата, че колеги са пропуснали да заявят в залата този дух от първото четене в Комисията по икономическата политика. Тоест пропуснато е, а в стенограмата го има, да се каже, че и партиите от управляващата коалиция, и опозицията не сме съгласни с някои от текстовете, които според нас са спорни и най-малкото пораждат определен тип съмнения или не им е времето сега да бъдат приети, а и мястото.
С това условие пуснахме законопроекта за първо четене в залата, защото наистина има спешни текстове, така ни беше разяснено от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от неговия заместник господин Ковачев, че в момента има плажове, които по силата на това, че концесионната процедура, от една страна, е дълга, от друга страна, има обжалвания и при обжалванията правният вакуум не е запълнен, няма нормативна уредба нито в закон, нито в наредби. В момента ще има плажове, които ще бъдат без стопанин. Отговорността за това, което ще се случи там, ще я носим всички ние най-вероятно, които не сме уредили тези въпроси.
Позволих си да направя това пояснение, защото го има в стенограмата от заседанието на Комисията по икономическата политика, за да е ясно на залата, че и мнозинството е съгласно с бележките на опозицията, а и ние самите направихме тези бележки. Ако се обединим около това да приемем на първо четене законопроекта, за второ четене ние поемаме ангажимент, толкова повече, че Парламентарната група на ДПС има решение в това направление, а и колегите от БСП и НДСВ, доколкото разбрах, също имат такова решение, те сега ще го кажат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Да довършим с представянето на становищата.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство има становище. Кой ще го представи? Това е комисия не по-малко отговорна за този законопроект.
Господин Владимиров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за концесиите:
№ 854-01-25, внесен от Волен Сидеров и Митко Димитров, и
№ 802-01-49, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за концесиите: № 854-01-25, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров, и № 802-01-40, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителите законопроектите бяха представени съответно от народния представител Митко Димитров и от господин Савин Ковачев.
Основната цел на законопроекта, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров, е да направи разграничение на видовете концесии според начина на финансиране - чрез публично-частно партньорство и самофинансиране, като компенсацията от страна на концедента да е допустима само при формите на публично-частно партньорство.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет, са направени изменения и допълнения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Основната причина, която налага предложените изменения и допълнения на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, е необходимостта от отстраняване на констатирани пропуски в закона в частта, уреждаща условията за управление на морските плажове, и на несъответствията му със Закона за концесиите.
Според мотивите на вносителя основна цел на измененията е да се създадат по-добри възможности за ефективно прилагане на закона по отношение на управлението на морските плажове чрез:
- създаване на по-добри стимули за концесионерите за организиране и изпълнение на задължителните дейности и на плажните услуги;
- законово регламентиране на основните правоотношения, свързани с упражняването на концесията;
- създаване на правна възможност за управление на плажовете, които не са предоставени на концесия, и определяне режима на плажовете, които не са предоставени за управление.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители изразиха принципното си несъгласие с начина, по който са предложени измененията и допълненията в закона – със заключителни разпоредби на Законопроекта за изменение на Закона за концесиите, вместо с отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, тъй като считат, че предложените промени са съществени и не всички са пряко свързани с измененията в концесионния режим, като част от промените са доста спорни и нецелесъобразни.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши:
1. Без „за” и „против”, с 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 854-01-25, внесен от народните представители Волен Сидеров и Митко Димитров, да не бъде приет на първо гласуване.
2. Със 7 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите № 802-01-40, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има и доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предварително искам да ви информирам, че в Комисията по транспорт и съобщения с разпореждане на председателя беше даден само Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет. Ние сме взели отношение по него, а другият законопроект, който е включен в програмата, не е разпределен на нас и ние не сме дали становище.
Комисията основно се произнесе по първата част на внесения законопроект, а именно същността на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите, независимо че във втората част се правят съответно изменения в Закона за Черноморското крайбрежие.
На заседанието присъстваха господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, експерти от Министерския съвет и Министерството на транспорта.
Заседанието на Комисията по транспорт и съобщения беше проведено съвместно с Комисията по икономическата политика.
Затова, господин председател, няма да чета общите принципи на законопроекта, защото те бяха дадени от господин Цонев.
Предложените изменения и допълнения в Закона за концесиите бяха много задълбочено обсъдени. В заключение Комисията по транспорт и съобщения изрази определени съмнения от гледна точка на някои текстове в Закона за концесиите, главно за създаването на новия чл. 18а.
Ние считаме, че специфичните текстове, отнасящи се до прилагането за конкретни транспортни обекти, трябва да бъдат обект на законодателство, например дали е летище или пристанище. Философията или принципите са достатъчно добре залегнали и разработени в Закона за концесиите. Конкретните случаи, изолираните случаи, или особени случаи на прилагането трябва да бъдат съответно в Закона за гражданското въздухоплаване, в Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища, или пък, когато се касае за пътища, в Закона за пътищата.
По тази причина след направените дебати комисията се обедини и изрази становище: с 4 гласа „за” и 4 гласа „против” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.
Искам да заявя, че в комисията се намира за второ четене Законът за гражданското въздухоплаване, тук е министър Мутафчиев и той може да го потвърди, така че това, което ще отпадне от Закона за концесиите, ще намери много по-добър и конкретен вид в Закона за гражданското въздухоплаване, а евентуално, ако трябва, и в другите специфични закони. Тоест ние не отхвърляме тотално предложенията, а ще намерим конкретен израз в специфичните закони в областта на транспорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има и становище на Комисията по европейски въпроси.
Може би, господин Величков, отново ще бъдете така любезен да представите становището на Комисията по европейските въпроси относно Закона за концесиите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Господин председател, ще направя една забележка на моите колеги, че не може тук един щатен да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съвършено основателна. Аз също ще се обърна към ръководството на комисията, тъй като това е законопроект, по който трябва да се ангажират сериозно комисиите, на които той е разпределен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Не бих искал да бъда щатен.
Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за концесиите № 802-01-40,
внесен от Министерския съвет на 25 април 2008 г.

На заседанието, проведено на 22 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията участваха господин Георги Йончев – началник отдел „Концесии” в дирекция „Икономическа и социална политика” на Министерския съвет, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е насочен към пълно хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално с Директива № 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за координацията на процедурите за сключване на договори за концесия за строителство, договори за концесия за доставка и договори за концесия за услуги (Директива 2004/18/ЕО), както и към съобразяване на нашето законодателство с други общностни актове и с европейската практика.
ІІ. Законопроектът отстранява несъответствието на Закона за концесиите (§ 21 от Изменителния закон) с чл. 36, ал. 3 и 5 във връзка с чл. 58, ал. 3 от Директива 2004/18/ЕО, отнасящо се правилата за публикуването на обявление за предоставянето на концесиите, като се отменя изискването за обнародване в „Държавен вестник” на решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесията. Досегашното разрешение, съгласно което с обнародването на решението се извършва обявяване на концесията на национално ниво преди обявяването й в Общността, е в противоречие с посочените текстове от Директива 2004/18/ЕО.
Законопроектът привежда нашето право в съответствие и с други общностни актове: Тълкувателно съобщение на Комисията относно концесиите съгласно правото на Общността от 12 април 2000 г.; Зелената книга за публичночастните партньорства и правото на Общността за обществените договори и концесиите; Предварителни съображения и ключово съдържание на една възможна инициатива за концесиите СС/2007/12 EN, Заседание на Консултативния комитет по обществени договори, Брюксел, 21 юни 2007 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги”; Дискусионен документ: Ключови въпроси за една възможна инициатива за концесиите СС/2007/17 EN, Заседание на Консултативния комитет по обществени поръчки, Брюксел, 24 октомври 2007 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги”; Тълкувателното съобщение на Комисията СС/2007/16 EN от 2008 г., които се отнасят до институционализираните публичночастни партньорства. Във връзка с изброените общностни актове се създава възможност концесията да се предостави на търговско дружество, в което участват публичноправни и частноправни лица. Държавата, съответно общината или публичноправната организация, участва в дружеството пряко или чрез еднолично търговско дружество или чрез държавно или общинско предприятие. Частноправният участник в търговското дружество, на което се предоставя концесията, се определя в процедурата, предвидена в § 12 и § 20, т. 2 от законопроекта. Създават се ясни правила за разграничаване на концесията за строителство от концесията за услуга.
ІІІ. Законопроектът съдържа и правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право – прецизират се текстовете, които уреждат компенсацията на концесионера; предлага се откриването на концесионната процедура да може да се инициира от частни лица, което е съобразено с принципа за равно третиране, тъй като не се създава привилегия за лицето, което е поискало откриването на процедурата (§ 15); усъвършенства се концесионната процедура, като отпада изискването във всички случаи обосновката на концесията да се основава на концесионни анализи; с Преходните и заключителните разпоредби Законът за устройството на Черноморското крайбрежие се изменя и допълва в съответствие със Закона за концесиите. Тези правила не противоречат на правото на Общността.
ІV. В заключение може да се каже, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите нашето право се хармонизира напълно с правилата на Директива 2004/18/ЕО, като се съобразява и с редица други общностни актове (преди всичко с оглед на институционализираните публичночастни партньорства) и със съществуващата европейска практика.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 10 гласа „за” и 1 „въздържал се” на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 25 април 2008 г.”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и аз, господин Величков.
Господин Мутафчиев, желаете ли от името на вносителя да мотивирате законопроекта? Не.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости – виждам тук и господин Сабин Ковачев! Изведнъж в Заключителните разпоредби на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите виждаме, че се предлагат едва ли не промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В самите мотиви няма и дума защо се прави това. Има само едно изречение, че видите ли се внасят и тези промени. В края на краищата никой не разяснява кое е накарало вносителите да направят тези промени, което води до съмнение в опозицията, че намеренията не са да се подпомогнат концесионерите и да се подпомогнат плажуващите – тези, които ще ползват плажа, а, извинете за думата, направо да се приватизират. Плажната концесия, чиято роля е да се обслужи плажът, се отдава за 10-20 години!? Може ли някой да ми каже след 20 години кой ще е жив, кой къде ще бъде, за да оправя последствията от тази концесия? Някой да си спомня какво беше през 1989 г.? Само си спомня бунтовете срещу Луканов. А какво е било, хората забравиха. Така ще забравят какво е станало по Черноморското крайбрежие.
По този начин с този закон, с тези групировки, които са по брега и са наели тези плажове, бъдете сигурни, че те са приватизирани. Аз знам много добре, че има сключени договори за повече от 10 години по стария Закон за концесиите и може би с въвеждането на чл. 7, ал. 1 това се търси сега – една форма, за да се промени срокът от 10 на 20 години. Последиците ще бъдат ужасяващи, като знам държавническото мислене на групировките, които са ги взели, и при това бетониране на крайбрежието, въпреки че е изключителна държавна собственост и само се говори, че ще бъде контролирано, а никой не е стъпвал нещо да направи там. Смятайте какво ще се получи!
Боли ме, уважаеми колеги. Сигурно и вас ще ви заболи, не всеки ще бъде депутат вечно или министър – ще отидете един ден на плажа и съвсем друга ще бъде вашата съдба като ползватели. Аз бях кмет на Варна и сега като отида, вече никой не ме познава и просто те подритват като всеки, който го подритват по плажа. Помислете, че всички сме нормални граждани на тази държава, когато искаме да ползваме българското крайбрежие, както се полага по Конституция и наистина по закони.
Разбира се тук е оставена една вратичка при чл. 7, ал. 3 - евентуално за удължаване на договора за концесия без да се организира нов търг за концесия. Разбира се търсят се такива форми.
Но най-учудващо за мен е ал. 4 – към принадлежност към обекта на концесиите могат да се включат и прилежащи акватории със широчина не повече от 200 м. Може ли някой да ми обясни за какво се прави това - концесионерите ще вържат шамандури за спасяване ли, ще опънат въжета, за да се връзват дюшеци? Тъй като по-надолу много добре се казва какви са плажните принадлежности, само че има едно допълнение „и други”. В ал. 4 се казва: „Плажни принадлежности са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други.” Много ме съмнява, че в тази 200-метрова ивица, която е изключителна държавна собственост, ще се пръкнат същите тези landfills – насипи, които бяха направени в Несебър. Спомняме си какво стана. С това не само може да се окепази брегът, но и да се наруши цялото крайбрежно укрепване. Защото вие знаете навремето колко труд се положи – трябва да отчетем и направеното от бившето комунистическо правителство, за да укрепи морския бряг с тези буни. Знаете, че българският бряг вечно се руши. Много добре разбирам при този контрол в момента, водят се диспути във вестниците на еди-кой си да се бутнат ли караулните будки, барбекюто и т.н., смятайте, че след като нашите държавници нямат никакво намерение да спазват законите от върха, смятайте какво ще направят силовите групировки.
На всички ни е известно, господин Ковачев знае, отива в „Албена” – има една временна постройка, а такива временни постройки има много, едва ли не ресторант от декар и нещо, си е точно по средата на плажа в „Албена”. Той си е временна постройка пар екселанс, но е толкова масивна, че никой не може да я мръдне, въпреки че е от дърво. Тоест, тези плажни съоръжения ще си намерят формите и в 200-метровата зона да имат съвсем друг вид.
Ако някой иска да прави landfills, каквито има в целия свят – и в Хонконг, и в Дубай, и в Щатите, и къде ли няма, за разрастване на терени – това е много хубаво. Много е красиво в Дубай – холандски инженери и професори го правиха, присъствал съм на обсъждането. Но нека да го направим по закон, нека да променим, ако щем, и Конституцията. Защото в Дубай е лесно – там има шейх, удря по масата, той е всичко. Ако някой се опитва да даде в групировките оръжие, да направи това, което не трябва да става по този начин, за мен това е, че ние в парламента сме виновни, че подбутваме криминогенни действия на хора от сивата икономика.
Нека да се даде едно точно пояснение в тази 200-метрова ивица концесионерът какво ще прави. Какво ще прави – вие можете ли да си представите какво? Ще връзва лодки ли, катерчета, ще направи шамандури ли? Трябва да е ясно. Защото, извинявайте за тавтологията, но на мен ми е ясно, че там ще се направят landfills, ще възникнат ресторантчета, корабчета, вятърни мелници, атракции и никой няма да си мръдне пръста. Защото никой не иска да бъде пребит, на всеки му е мил животът. Нека поне ние с нашите действия да не даваме лице за извършване на такива нерегламентирани дейности по крайбрежието.
Много моля, когато се описва какво може да върши този, който е спечелил концесията, да не се слага думата „и други”. Сложи ли се „и други”, това дава възможност за голямо шаване, именно в тази дума „и други”. Смятам, че моите колеги по-нататък ще вземат отношение по други въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кирчев? Няма.
Давам думата на господин Борислав Владимиров за изказване.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурно вече всички са запознати, но нека да припомня, че Законът за концесиите условно би могло да бъде разделен на две части или две оси, които има. Едната ос е промени наистина в Закона за концесиите, а другата - промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Аз ще се спра само на втората част, тъй като това беше законопроект, който съвсем наскоро беше гласуван в Народното събрание. Знаете, че предизвика много дискусии и дебати. Мисля, че тогава успяхме да направим възможния законопроект, въпреки че имаше доста по-различни тези.
Лично аз искам да изразя становище по отношение на начина, по който се предлагат промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Смятам, че те са в противоречие с нормативните документи в България. Не може чрез един закон да се правят съществени промени в друг закон, още по-малко Законът за устройство на Черноморското крайбрежие беше гласуван съвсем наскоро и имаше достатъчно дълъг отлагателен срок, включително за прилагането му.
Безпокои ме също, че текстовете, които третират общините, са отпаднали изобщо от новия законопроект – в чл. 7, което означава, че държавата оттук нататък няма никакъв ангажимент към това да предоставя плажове на общините.
Предполагам, че сега господин заместник-министърът ще ме репликира, като каже, че тези плажове вече са прехвърлени на общините. Това е така, но беше направено в последния момент, което, първо, не даде възможност на общините по какъвто и да било начин да се организират, и, второ, това прехвърляне е за период от една година, което означава, че догодина вече няма да имаме такава възможност, поне законова и най-вероятно няма и да се случи.
По отношение на срока, знаете, че имаше много дебати в пленарната зала за едно допълнение пред цифрата „10” – дали да бъде „10 години” или „до 10 години”.
Припомням на всички вас, че тогава народните представители от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори бяха предложили дори „20 години” в Законопроекта за устройство на Черноморското крайбрежие, като нашата мотивировка беше, че трябва да се направят адекватни усилия и инвестиции от концесионерите, които да гарантират истинско използване на плажовете. Това не беше прието от останалите колеги и съответно ние се съгласихме срокът да остане 10 години.
Лично аз съм доста учуден, че една година, след като тези предложения не бяха приети от пленарната зала, се прави промяна. Включително срокът беше направен „до 10 години” а не „10 години”, което да даде стабилност и гаранции за концесионера, че няма да попадне в схеми на рекет и за отдаване на плажовете за съвсем кратки периоди, които няма да му позволят да стопанисва плажа.
Уважаеми колеги, разберете, че концесията на плажовете няма за цел да направи някой богат, а да направи така, че плажът да се използва адекватно от гражданите и гостите на нашата държава. Така че трябва да се мисли много добре в тази посока!
Знаете, че Национално движение Симеон Втори много държеше да има общинска собственост на плажовете. Това не беше подкрепено, като мотивите бяха донякъде адекватни, донякъде не. Ще кажа само, че това е единствената публична държавна собственост – както е казала Конституцията, която не можахме със закон да кажем коя част е публична държавна и коя част – публична общинска собственост. Така или иначе, плажовете все още остават публична държавна собственост.
Друга точка, която също според мен противоречи на нормалната логика, е върху всички плажове – разбира се, това ще касае само големите плажове, застрояването да бъде увеличено два пъти – от 1 на 2%.
И последната точка, върху която бих се спрял, е за 200-метровата акватория към концесията. По сега действащия Закон за Черноморското крайбрежие тази част от морето също може да бъде част от концесията, но сега има едно съществено изменение – включена е т. 5 на ал. 4 от чл. 6 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, която включва в тази акватория всички острови, включително и изкуствените острови, които биха могли да бъдат създадени от човешката ръка. Всички експерти в областта са много против такива текстове да бъдат вкарани така, без да се направи анализ, защото се оказва, че действието на морето и такова нерегламентирано действие на концесионери в акваторията може да доведе до отнемането на пясъците от плажовете. Примерно, да се случи така – съвсем условен пример давам – че плажът на „Златни пясъци” да остане без пясък, който да отиде на друго място, включително на островите пред него. Тогава ще бъде сериозно нарушена природата и съответно ще настъпят драстични промени в това крайбрежие.
Ето защо ние от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори смятаме, че промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие не могат да бъдат правени по такъв начин. Част от тези промени смятаме за адекватни, но според нас те са предмет на отделен законопроект и ние на утрешното гласуване няма да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Владимиров?
За реплика – господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Искам да изразя несъгласие с изказването от господин Владимиров. Със заключението съм съгласен – аз също няма да подкрепя този законопроект.
Но изразявам несъгласие с мисълта, че тези поправки нямат за цел да обогатят, да направят някои хора богати, а изцяло са грижа за хората по плажовете и прочее. Грижат се за хората по плажовете в Гърция, където плажовете не се дават на концесия, а са към съответната община, която слага душове и там никой не иска 5 лв., за да легнеш на пясъка. А у нас тези поправки и всичко, което се прави, е изцяло за обогатяване на определени хора, господин Савин Ковачев.
Разглеждайки от зоологическа гледна точка въпроса, забелязвам, че по нашето крайбрежие са се навъдили каймани, които са се регистрирали на Каймановите острови, и всевъзможни сюиз пропъртис и всякакви други организации, които захапват ту един плаж, ту друг, и които ме изпълват с изключително отвращение и тези, които ги подпомагат – също.
Напълно съм съгласен с господин Ралчев, че не можеш с едни и Преходни и заключителни разпоредби да обезсилиш друг закон, който при това не можа да влезе в сила с усилията на същите тези каймански лобита тук. И всякакви инвестиционни намерения за следващите години се признават за започнати строежи. Можете ли да си представите каква лудница ще настъпи по крайбрежието?!
Чух сутринта от господин Ангел Найденов на Председателския съвет, че вече управляващите дават малко заден ход и че има готовност тези най-конфликтни точки да бъдат премахнати на второ четене. Защо не бяха премахнати още на първо четене?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не може.
ПЕТЪР БЕРОН: Да, не може, наистина.
И понеже не може, аз призовавам този законопроект да не се гласува в този вид, а да се върне в Министерския съвет, да се махнат тези съвършено отвратителни конфликтни точки! Какви са тези „20 години”? Всичко това трябва да се махне! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Желаете ли дуплика? Не.
Думата има госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изказването на господин Цонев вдъхна известни надежди, че най-скандалните текстове от този законопроект ще отпаднат. Но тъй като той не изговори кои са точно тези текстове – може би това е уточнено в комисията, но беше добре да го чуем и в залата, аз мисля, че е наш дълг всеки от нас да заеме позиция по тези текстове, за да стане ясно, че волята ни е наистина те да отпаднат.
Но освен приемането на най-необходимите текстове, визирани в този законопроект, мисля, че има място да бъдат направени допълнителни предложения, за да бъдат отстранени абсурдите на съществуващата практика за предоставяне на концесия. Затова би било добре към такива предложения да се реагира адекватно, а не да се изключват априори, затова че в момента не са включени и да се мотивира, че не съвпадат с предмета на концесията. Ще се опитам да ви обърна внимание върху някои такива необходимости.
Първо, искам да кажа, че е добре, че в законопроекта се появява текст, в който е казано, че подготвителните действия за определяне на концесия могат да бъдат започнати по инициатива на съответния орган или по инициатива на заинтересованото лице. Това допълнение беше много важно, защото мисля, че на една голяма част от аудиторията е известно, че в момента над 400 искания за концесия отлежават в различни министерства и най-вече в Министерството на околната среда и водите – това са искания за концесии на минерални води и подземни богатства, които са по инициатива на заинтересовани лица. Оттук обаче нищо не следва, защото органът, който трябва да предприеме действия, не прави нищо.
Ако в чл. 20 не запишем изрични срокове, които да задължават съответния орган, който трябва да процедира тези подготвителни действия, да реагира в определени срокове, той може да мотивира отказ на база на някакви критерии или задължително да започне в определени срокове тези действия, това отново ще бъде само едно пожелание и нищо няма да следва от доброто намерение.
Мисля, че това е един много сериозен недъг в момента на целия процес на предоставяне на концесии и това е щета за всички нас, защото не се използват важни ресурси, което е абсолютно недопустимо.
Мисля, че е неприемлив текстът на § 37, който дава право на концедента да прекрати концесионния договор, без да дава срок за неизпълнение на определени задължения. Това е възможност за злоупотреба с власт. Мисля, че концедентът е длъжен, предоставяйки концесията, след това да осигури адекватен контрол за изпълнението на параметрите на договора. Съвсем нормално е да се изисква срок за предупреждение и процедура, при която да се предоставя възможност в определен срок да бъдат отстранени пропуските, след което да се предприемат действия за прекратяване на концесията.
Разбира се, не можем да не отбележим скандалните промени в Закона за Черноморското крайбрежие. Те са предпоставени с едно определение в т. 9 към Допълнителните разпоредби на понятието принадлежност. То е така дефинирано, че от него закономерно следват нещата, на които колегите обърнаха внимание. Няма да коментирам специално възможността двукратно да се увеличи срокът на концесия на плажовете. Мисля, че това ще се промени, защото наистина е абсолютно неприемливо. Но абсолютно неприемливо е в ал. 4 на чл. 7 да се дава възможност като принадлежност към обекта на концесия да се включват прилежащата акватория и обектите по чл. 6, ал. 4, т. 2 и 5 от Закона за Черноморското крайбрежие. Ще ви припомня, че това са брегоукрепителните и брегозащитни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, които са изградени в имоти държавна собственост, както и островите, включително и изградените от човешка дейност. Тук само можем да предполагаме, може да имаме най-различни допускания за това какви злоупотреби и какви нарушения могат да се случат, ако този текст се приеме.
При това в добавка към ужасното състояние, в което се намира нашето Черноморско крайбрежие като презастрояване, тази възможност, като се прави опит да бъде прокарана, може да нанесе огромни поразии. Да не говорим, че има значителни екологични рискове, имайки предвид, че Черно море е едно от най-замърсените морета. За съжаление, в пресата вече се появиха твърдения, че тук става дума за опит за узаконяване на вече заявени инвеститорски интереси в тази сфера, толерирани от най-високо ниво.
Мисля, че ние сме длъжни категорично да заявим, че това е недопустимо и няма да позволим да продължаваме да разрушаваме Черноморското крайбрежие и самото Черно море.
И един текст, който мисля, че задължително трябва да бъде включен, това е възможността специално в Концесията за минерални води в случаите, когато ресурсът, който е предоставен по действащата концесия, е усвоен напълно и от същи извор има капацитет да се предостави допълнителен ресурс, това да става с изменение на концесионния договор, без да се минава отново през процедура на концесия. Така е навсякъде по цял свят. Обикновено концесиите за минерална вода на един извор имат един концесионер. Никой не прави на един извор няколко концесионера, защото конфликтите и проблемите са неизчерпаеми. Ако някой иска да измести съществуващите концесионери, разбира се, може да се възползва от този текст и да им направи живота черен. Аз мисля, че ние нямаме интерес да правим това. В България има фирми, които вече са се установили на пазара, експлоатират изцяло, съобразно изискванията на договорите минералните източници и ние трябва да създадем възможност този сектор да се развива без излишни, никому ненужни и с нищо неаргументирани процедури.
Затова се надявам, че Икономическата комисия ще погледне позитивно на такова предложение, независимо че в момента то не е включено. Може да си проведе консултации с бизнеса, който е заинтересован от ясни регламенти, но не регламенти, които създават ненужни спънки и предпоставки за корупция, да направим наистина така, че това, което в практиката е вредно за бизнеса, без да създава рискове и утежнения за интересите на държавата, да бъде отстранено с този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Има думата Любен Дилов-син.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че тук ще се говорят едни и същи неща. В много голяма степен този закон прилича на кинопродукциите на филмите на българските режисьори от късния соц. Тоест те толкова дълго чакаха тогава да получат възможност да снимат филм, че се опитваха в един филм да разкажат себе си, целия си живот, всички свои идеи за бъдещето, миналото и въобще всичко, което ги вълнува. Вие самите знаете най-често какви продукции излизаха от тези обективни и субективни обстоятелства.
Аз няма да повтарям моите колеги. Знаете моето отношение, заявявано не веднъж по отношение Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Не бих искал да подозирам вносителите, правейки такъв тип съединен продукт, в някакви непочтени намерения и желания за някакво користно използване на възможността да бъде променен Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. Просто смятам, че е постъпено неразумно, защото промени в Закона за концесиите са много необходими. Необходим е може би нов Закон за публично-частното партньорство. Куп инициативи в България очакват развързване на ръцете в тази посока, като започнете от лъчовете на софийското метро, минете през големите инфраструктурни обекти. Всичко това е много, много необходимо. Изключително необходимо. И в момента ние сме на път да го бламираме заради това, че някак си механично са събрани едни поправки, за които дори няма достатъчно ясни мотиви. Тоест в един законопроект за промяна на закон се прави всъщност промяна на два закона.
Моят личен съвет към вносителите е просто да махнат последната част. Ако смятате, че има някакъв проблем, който е важно спешно да бъде решен с плажовете, например неохраняемите плажове, дайте да направим някакъв извънреден ред по темата. Не е нужно тук да бламираме Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите с тази добавка за плажовете. Защото наистина в първата част има изключително много неща, които са важни, които са чакани и от инвеститорите, и от общините.
Островите – излишен ажиотаж по тази тема. Нека първо видим специалните закони, които ще разрешат създаването на такива съоръжения, а след това да ги трактуваме по някаква обща процедура било концесии, било даване под наем или нещо подобно. Там нищо не е ясно как се прави и какво се прави нито от гледна точка на екологични норми, нито от гледна точка на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, за да бъдат просто споменати изведнъж някъде. Ако има чак толкова желаещи да строят острови, ще изчакат още една година.
И последното, което искам да добавя, че ако един от мотивите е бил неохраняемите плажове в момента при започващия сезон и по сега действащото върху българското законодателство, и в способностите на общините има ред процедури, по които те могат да бъдат осигурени и защитени. Най-малкото е със специално решение на Министерския съвет да бъде възложено и поканено едновременно правителството и БЧК да се грижат за тях. Те имат опит в това отношение. Най-малкото няма да останат неохраняеми плажове, пък нищо, че няма да има чадъри и шезлонги на тях. Важното е да е осигурено здравето на хората.
Повтарям молбата си. ОДС няма да подкрепи този законопроект в този му вид. Може би най-разумното е вносителите да го изтеглят и да го внесат бързо без тези заключителни разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Имате думата, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Точно преди година дискусиите по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие бяха много горещи. И тези от вас, които си спомнят, една от нашите тези беше, че едва ли има по-важен закон – такъв, който ще остане съдбовен за България и за българската природа, от Закона за устройството на българското Черноморско крайбрежие. Защото той, макар и да беше закъснял, вместо да е страж на остатъчната ни дива, на малкото останало национално богатство – незастроеното българско Черноморско крайбрежие, го превърнахме в един осакатен, негоден за нищо войник. А и след днешното обсъждане се боя, че няма да бъде вече и „войник”, ако успее и сега да мине тази промяна на този недоказал себе си да работи закон.
Уважаеми колеги, които от вас са чели старите протоколи на всички народни събрания, там ще видим всички видове полемики, всички видове схватки, всички видове думи и обидни изрази, които са се леели от тази трибуна. Но в старата ни законодателна история, която вече е на 130 години, ние няма да видим примитивизъм, няма да видим набързо съставени закони, няма да видим това безумие на законотворчество, което в момента има при нас, особено в Четиридесетото Народно събрание. Закон, който още не е заработил напълно и започват да се внасят поправките. Вижте наименованието и вижте промените под него на Закона за концесиите, не е навършил и две години, а днес е седмата му поправка. Законът за устройството на Черноморското крайбрежие едва влезе в сила от началото на годината, а някои негови разпоредби отложихме и вече го променяме. Искам да ви припомня, че това, с което ще останем в печалната ни законодателна история, е, че ние приехме миналата година неговото отлагане с едно гласуване.
Някой ще каже: те не са важни. Важни са, ако Народното събрание продължава да нарушава Конституцията и Закона за нормативните актове. Моля да обърнем внимание, че миналата година ние го легитимирахме отново, като го променихме. Нищо, че е приеман много отдавна. По него са работили юристите, които са учили нас – юристите днес в Народното събрание. И указът, който има силата на закон, за прилагането на Закона за нормативните актове. И ние го легитимирахме, като му направихме промени. Създадохме добър законодателен ред, който днес отново нарушаваме.
В какво го нарушаваме? Първо, съгласно чл. 28, ал. 3, проект за нормативен акт, към който не са приложени изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, тоест от нас. В мотивите на Министерския съвет, които са изключително противоречиви, някои даже обидни за такъв висш държавен изпълнителен орган, няма нито думичка от задължителния анализ за съответствие с правото на Европейския съюз по отношение на Черноморското крайбрежие.
Уважаеми колеги, чухме доклада на Комисията по европейските въпроси, но там нито една думичка не беше казана за сравнителен анализ с Черноморското крайбрежие. Това беше едно формално дефиниране. Както и в самите мотиви на Министерския съвет само дефинитивно се изчитат кои са европейските актове. Думата „анализ” не предполага просто прочитане, а и тук има много, много тежки проблеми, които този Закон за устройството на Черноморското крайбрежие трябва да реши, като главният е дали запазва природата.
Освен това нарушението, което правим днес, обсъждайки на първо четене Законопроекта за концесиите, ние нарушаваме приетия от нас и променен миналата година чл. 26 от Закона за нормативните актове, който изисква да се зачитат принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуване; и ал. 2 – мотивите, докладът и законопроектът се публикуват и се запознават заинтересованите лица, като се предоставя 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Ако Законът за устройство на Черноморското крайбрежие все пак беше обсъждан, включително от общините и от областните управи, хората в другите субекти на правото, имам предвид и юридическите лица, които бяха заинтересовани, този проект не е обсъждан. Никой не е питал общините, никой не е питал даже и концесионерите, никой не е питал всички заинтересовани лица.
Моля за извинение към Комисията по икономическата политика, тя е авторитетен и уважаван орган на Народното събрание без оглед съставите. От двадесет и шест души само осем са гласували „за” на едно полунелегално заседание, което беше обявено в последния момент, заедно с Комисията по транспорта. Това ли е отношението Ви към такъв изключително тежък проблем? С 8 души „за” и го внесохте в Народното събрание? Това са процедурите. И веднага ще кажат: ами, да, спадащият кворум е законен. Не говоря дали формално е спазен правилникът. Говоря, че от 26 души 8 изразяват становище „за”. И въпреки всичко той влиза.
И аз ще питам председателя на Народното събрание съвсем уважително защо и нашият правилник е нарушен? Защо единствено възможната водеща комисия по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие не беше Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? Теоретично не може да бъде друга. Въпреки това беше й разпределен като втора комисия и там малък брой от членовете участваха в обсъждането и решаването. И макар очевидното нарушение, пак беше внесен на пленарно обсъждане. Дотук по процедурните въпроси.
Отново нарушаваме основния принцип на законодателството – ние лишаваме закона от постулат в правото - да бъде стабилен, да създава трайни норми на поведение, за да могат хората да ги изпълняват. А ние отново продължаваме да показваме законодателно безсилие. Защото, за да променяш всеки месец или всяка година закона по няколко пъти, това е законодателно безсилие.
По същество на закона. В самите мотиви на закона е написано, моля да обърнете внимание, цитирам министър-председателя като вносител, че „...Черноморското крайбрежие, предвид обстоятелството, че морските плажове са обекти, които не са свързани с влагане на инвестиции по строителството...”, като първи мотив. И като втори, че „... експлоатацията на морските плажове не оказва въздействие върху околната среда.” Нищо друго да няма като грешка на мотивите на министър-председателя, последният е достатъчно, за да му върнем законопроекта. Може ли да се казва, че експлоатацията на плажовете не оказва въздействие върху околната среда? Шестдесетхиляден плаж на Слънчев бряг, толкова е горе-долу капацитетът му, а да няма никакво влияние?
На трето място, ние нарушаваме Конституцията. Приемете третото място не по значимост. Уважаеми колеги, това е недопустимо. Ние въвеждаме вече трайно едно нарушение в Закона за държавната собственост, променен през 2005 г. Ние нарушихме Конституцията като въвеждаме новото понятие „наем на публична държавна собственост”. И нормата на чл. 18, ал. 5 от Конституцията, която е императивна. Ако студентите в първи курс кажат нещо различно, правилно професорът онзи ден каза – двойки! Условията и редът, при които държавата предоставя за ползване обектите – публична собственост, са само концесии и управление. А ал. 6 – управляват се в интерес на гражданите като цяло и на обществото. Концесии и управление – нищо повече. Наемът, знаем го от теорията, не е възможно да бъде на публична държавна собственост. Пробивът, който беше направен 2005 г., е антиконституционен. Днес го затвърждаваме с този проект. При това ще даваме публичната държавна собственост под наем вече не за три години, а за пет години.
Дали някой няма да направи обикновена справка с Конституцията и да каже не прекалихме ли? Дали на нас всичко ни е позволено? Ние също сме граждани на България и е задължително да спазваме законите. Не мога да си обясня как не прочетохте, уважаеми колеги, че не става дума само за 200-метровата ивица – тази, която е на акваторията. Чух едно интервю на господин заместник-министъра, че ще има акватериториални устройствени планове, че върху съоръженията ще се строят нови заведения. Аз знам защо е това. Но не ви ли направи впечатление, че не е в 200 метровата зона, а и на островите. Те са само четири в Южното Черноморие. Носят имената на светии: на „Св. Тома”, където има 100-годишни кактуси, засадени от сестрата на Фердинанд. Той е национално природно богатство. „Св. Анастасия” – с най-старата действаща църква на България от ІХ век. „Св. Иван” – природна ценност и екологична, също има стара църква. И остава „Св. Кирик” – бившата военноморска база, който е превърнат в изкуствен полуостров. Тези четири светини с имена на светии ще бъдат акт на концесия. Може би защото новите вилни селища, които изникнаха по Черноморското крайбрежие и унищожиха брега, също повечето от тях носят имена на светии. Недопустимо е остатъчното национално богатство да не го съхраняваме. Нарушаваме свещен принцип – когато то е застрашено, държавата приема закони, които да го пазят. А ние правим точно обратното. Не бива да се прикрива под идеята, че, виждате ли, ние защитаваме интереса на обществото от ползването.
Последното, с което ще завърша, защото няма да има време и не бива да ви бавя, е един простичък аргумент. Със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ние практически лишихме обикновения български гражданин от правото да ползва плаж. Да, декларирахме, че той може да го посещава свободно. Но идете да се поразходите, за да видите как се стопанисват големите плажове. Разрешихме нормативно осемдесет процента - да се покриват от концесионера с негови шезлонги и чадъри. Оставихме свободни 20%. Върху тези 20% като добавите строителството, което е необуздано, ще видите, че за обикновения гражданин не е достъпен обикновеният плаж.
Този страх, видите ли, че плажовете ще останели без стопанин, всъщност е страх лицемерен. В продължение на стотина години повечето от българските плажове ги стопанисва държавата. Не е нужно да има охрана под предлог, че някой можел да пострада на тези плажове. Кого заблуждаваме? Българските плажове трябва да следват българската традиция. Доктор Берон го каза вярно за гърците.
Защо никой от вносителите не ни представи анализ за ползването на плажовете в другите европейските страни? Дали има такива презаети плажове? Сега ние ще лишим българина от плаж, а най-вече виновният – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, черпи права от собствената си отговорност и вина за състоянието на плажовете, което е недопустимо.
Уважаеми господин председателю, въз основа на посочени от мен процедурни нарушения, допуснати от вносителя, от комисиите, които са допуснали законопроекта, соча Закона за нормативните актове, правя предложение законопроектът да бъде върнат на вносителя, за да уважим себе си като Народно събрание, като законодателен орган. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Батилов? Уважаеми колеги, остават 4 минути.
Реплика на господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Репликата ми е не по казаното по същество и аргументите по същество от господин Батилов. С много голяма част от тях аз съм съгласен.
Репликата ми е по отношение решението на Комисията по икономическата политика по начина на водене на заседанията.
Аз изпълнявам правилника, господин Батилов. Не мога да накарам народните представители да дойдат. Според правилника ако няма кворум от 50+1, след 10 минути в условията на падащ кворум съм длъжен да открия заседанието на комисията. Падащият кворум е една трета, тоест 8 човека. Присъствали са 12. Нямам никаква вина, че и вашите представители, и на всички парламентарни групи не идват не само на това - на всички заседания. Забележете, заседанията на комисиите обикновено са в състав от 10-12-13-14 човека. Ако искате, дайте да променим правилника. Аз ще изпълня всичко, каквото реши Народното събрание. Репликата ми е по това, че заседанието и докладът не били направени по правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Съвършено вярно е, че не мога да упреквам председателя за това, че народните представители не идват на заседания на комисията – в никакъв случай. Соча го като принцип. Може би ще дойде времето, когато Народното събрание, ако на това не му стигне времето - следващите, ще проведе обучение на народните представители. Нещо, което с нас не стана и преди не е ставало. Да се научим да бъдем законодатели, защото ние импровизираме, защото ние не се готвим, защото ние си въобразяваме, че като влезем в Народното събрание, има кой да работи вместо нас и пред никого не бива да бъдем отговорни.
Съгласен съм с Вас. Тази тенденция да не се присъства на комисиите по важни въпроси, да не се знае какво става, особено по жизнено важни проблеми, какъвто е днешният, е традиция от най-лошите, и то традиция от новите народни събрания. Който чете дневниците на народните събрания, ще види, че там каквито и спорове да е имало, народните събрания работят с мнозинство от депутатите си. Затова приемам, че това не може да бъде отговорност на някого. Аз не го казах за отговорност на председателя на комисията, казах го като резултат от нашия законодателен процес.
Наскоро присъствах на заседание на комисия, на което се обсъждаше важен въпрос, по една-единствена точка. Всички, с изключение на временно водещия председател, нямаха пред себе си предложенията, на които аз бях вносител. Нямаха ги, гласуваха механично и сметнаха, че това е нормално, че това е тяхно право. То не е така. Думата се нарича „правомощия” – това го учат студентите. Правомощията на длъжностното лице, на държавния орган включват едновременно и задължения, и права. Не може да бъде само едното. Нашето правомощие е да участваме в работата на Народното събрание. Жалко е – вижте, и днес е същото, и днес ги няма народните представители. Колегите считат, че обсъждането днес не е толкова важно, може би защото някой друг вместо тях взема решение. Това е другото страшно нещо в нашия законодателен орган. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, часът е 11,00.
Тридесет минути почивка. Подновяваме заседанието в 11,30 ч. Министърът господин Мутафчиев желае да направи изказване в началото на подновеното заседание. След това – госпожа Хитова.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с дискусия по първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
В качеството си на вносител на един от двата законопроекта, господин Димитров не го е представил преди почивката, моля да го направите това, след което ще дам думата на министър Мутафчиев.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Нашият законопроект е внесен 40 дни преди законопроекта на Министерския съвет и се различава по философия коренно от него.
В нашия законопроект за пръв път се дава определение за публично-частно партньорство. Ако забелязахте, комисиите, които гледаха този законопроект, го отхвърлиха чисто механично, а не по същество.
Искам да кажа, че терминът „публичночастно партньорство” не е дефиниран в европейското законодателство. Всъщност, в европейското законодателство дори няма и Закон за концесиите. Там всичко е вкарано в Закона за обществените поръчки. Ние в нашето законодателство за пръв път правим един точен Закон за концесиите, а чувам, че вече има нагласа да бъде създаден и Закон за публичночастното партньорство.
Независимо, че и двата законопроекта тълкуват едни и същи директиви на Европейския съюз и директивата на ЕВРОСТАТ, където частният партньор се налага изцяло да поема строителния риск при създаването на обекти за публичночастно партньорство, ние в нашия законопроект единственото, което внасяме като различие и като определение е, че държавата в правото си да експлоатира даден обект, е единствено да внася компенсации до 50% от разходите за управление и поддържане на обекта. Това е единственият начин, по който държавата би могла да се намеси в дадения обект за концесии. През цялата процедура концесионерът изцяло си поема строителния риск, концесионерът изцяло финансира даден обект за концесия, строи го, въвежда го в експлоатация и на етапа, когато е необходимо да бъде постигната някаква социално-приемлива цена, тогава вече държавата може да се намеси в някакво т. нар. публичночастно партньорство, за да се осигури т. нар. социално-приемлива цена.
Нашето предложение, което ние внесохме месец преди законопроекта на Министерския съвет, беше продиктувано от това, че Европейският съюз беше категоричен около скандалите за магистрала „Тракия”, че е недопустимо държавата да финансира даден обект за концесия, а след това концесионерът да взема този обект и да печели от него.
Тези наши предложения са нанесени в текстовете на различни членове от закона. Смятаме, ако се приеме нашето предложение, между първо и второ четене, да внесем и допълнение относно начините и видовете публичночастни партньорства, които са въведени в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Това беше представянето на законопроекта. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Капон, след като Ви дават правото преди всички да се изкажете, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, според мен категорично този законопроект трябва да бъде изтеглен и да не подлежи на гледане тук, в Народното събрание.
Много са въпросите, които ни поставят текстовете в него. Аз ще ги разделя символично на три части – първата част е относно това по какъв начин ще се произнасят за избора на партньор на държавните компании, примерно, как ще се предоставят услуги в пристанищата, строителството на терминали, в новосъздадени смесени дружества, които са получили концесия по право.
Чрез тези текстове Министерството на регионалното развитие и благоустройството избягва, според мен, възможността за контрол и прозрачност на процедурите. Това е по някакъв начин странно тълкуване на публично-частното партньорство „а ла министър Гагаузов” в много пъти. Така ще се правят конкурси за строителство, а впоследствие концесионерите ще се окажат същите и то без пазарен механизъм, на база на някакво институционализиране. По този начин, според мен се узаконява една изключително, по някакъв начин най-приближаваща се до Закона за обществените поръчки, корупционна схема.
Изборът на обекти за концесиониране от страна на общините и държавата няма да може да бъде оспорен в съда. Отново отиваме към Комисията за защита на конкуренцията във вида, в който искаме в момента да променим Закона за обществените поръчки, а това да става през Върховния административен съд.
Това, което е интересно, е че концесионните анализи, с които досега се готвеше откриването на процедурата, също ще отпаднат при определени случаи. Така под предтекст се съкращава някакъв срок между 6 месеца или повече от година.
Концесията е дългосрочно отношение, затова е важен анализът и експертизата, които да доказват, че балансът между обществения и частния интерес е съхранен. Отпадането на концесионните анализи е грубо нарушение на възможността за контрол. Увеличава се рискът разбира се, в процеса на концесията да се променя договорът, както от страна на концедента, както е случаят с мините в Челопеч или с концесионера, както е в случая със „Софийска вода”. Това отваря възможност партийни лобита и чиновници да рекетират с ползи от дадена промяна или концесионерът да променя условията в своя изгода, плащайки рушвет.
Наличието на анализ не гарантира винаги липсата на корупция, но липсата му със сигурност ще махне и вратата, през която се минава към разградената нива на публичната собственост.
Що се отнася до прединвестиционното проучване – не може да е основание за получаване на концесия от потенциален инвеститор. То е ангажимент на концедента и трябва неговия риск да се поема от тези, които имат интерес без гаранции, че те ще станат концесионери. Така се отваря поредната врата за прекратяване на прозрачната процедура по даване на концесия.
Ако мина във втората част на законопроекта, преди да стигна до плажовете, искам да кажа, че не съм съгласна в един законопроект да има казус от частен характер, независимо дали всички привидни публични аргументи са положителни относно бързото пускане, казвам го, на летище Пловдив.
Ще го кажа, защото се радвам, че тук е министърът. Може би той ще ни даде повече разяснения. Повече разяснения относно чл. 18а и искам тук да ви го цитирам. Той казва следното:
„Чл. 18а. (1) Едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала и държавните или общински предприятия могат да експлоатират обект от обществен интерес или услуга от обществен интерес без концесия, когато това е предвидено със закон.”
Това е съвсем нов текст и предвиждането със закон в случая става в момента.
„(2) Условията и редът за експлоатация на обектите се определят с договор, сключен между органа, който упражнява правото на собственост на държавата или общината в дружеството или предприятие по ал. 1. С договора се определят правата и задълженията на страните.”
Четейки този текст, в първия момент се чудех за какво точно сменяме и създаваме този член и търсих решението на въпроса, който се вижда много ясно в Допълнителните разпоредби. В Заключителните разпоредби винаги се крие детайлът, а той е в § 46, където от Закона за концесиите сменяме Закона за гражданското въздухоплаване, и се създава в чл. 43б, ал. 11 – условията и редът за ползване на гражданските летища за обществено ползване от еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се определят с договор, сключен между министъра на транспорта и едноличното търговско дружество. С договора се определят правата и задълженията на страните, включително задълженията за инвестиции и търговско дружество в обекта.
Може би – и тук е времето да попитаме министър Мутафчиев, става въпрос за друг казус. Обаче от казусите, които познавам, според мен става въпрос за летище Пловдив, за пистата, за едни 18 милиона, които са по сметки и трябва да бъдат решени. Но ние с радост ще чуем Вашето изказване, господин министър.
Искам да мина в третата част, а тя е: как да бъде променен Законът за концесиите при черноморските плажове. Това, което се случва тук, е безумие. Това означава, че всеки в тази страна може да реши, когато има властта в собствените си ръце, кога да прекрати една концесия, кога да направи един наемен договор и кога да го промени. Аз ще използвам, разбира се, репликите си по-нататък, за да уточня цялата част по Черноморското крайбрежие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Пропуснах, че трябва да говорите 5 минути и отнехте време на останалите независими народни представители.
Съжалявам, господин Христов. Благодаря Ви, че ми напомнихте.
Министър Мутафчиев, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз внимателно слушах дискусията и наистина се радвам, че дадох възможност преди моето изказване да се изкаже госпожа Капон, за да се насочим към някои текстове, които Министерството на транспорта е предлагало.
Да, това е закон на българското правителство, където са включени предложения на няколко министерства, но най-вече на Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От дебатите виждам, че големият проблем са концесиите на плажовете и съответно промените, които трябва да бъдат сложени в Закона за Черноморското крайбрежие. Аз мисля, че заместник-министър Ковачев ще отговори на всички тези въпроси.
Само искам да споделя с вас, че наистина практиката в законодателството е такава, че между първо и второ четене да се правят промени. Аз мисля, че включително и с опозицията, там където има текстове, които ни смущават, те могат да бъдат променени и изменени, така че да не се достига до отхвърляне на този закон, тъй като той ще забави много неща. Причините, поради които беше предложено включването на текстовете за концесии на плажовете, са, че изтекоха договорите и трябваше да се предприемат конкретни действия, така че по време на сезона да бъдат експлоатирани. И от друга страна, Министерството на транспорта и Министерството на икономиката и енергетиката работим изцяло по създаването на цялостна единна система за разширяване, ще смея да кажа, на Института на публичното частно партньорство.
Подходите бяха два: или да направим един общ Закон за публично-частното партньорство, където да включим текстове, които касаят и държавната собственост, текстове, които касаят и Закона за обществените поръчки, текстове, които касаят Закона за концесиите, или съответно да се изработи един закон, който да дава общите положения и да преповтаря до голяма степен текстовете от директивите. Ние приехме да поставим и да оформим своите цели за разширяването на публичното частно партньорство и да го направим с конкретни промени в закона. Така че единият от законите, който започваме да променяме, е Законът за концесиите.
Кои са трите направления, в които сме си поставили цели? Аз ще Ви обясня, госпожо Капон, че Вашите съмнения са и до това, че не сте дочели някои други закони в транспорта и същевременно европейски практики. Най-напред една експертна група работи, включително с помощта на експерти от Испания и Италия, където практиките са добре познати по отношение на публично-частното партньорство. Имали сме много спорове. Така както и Вие задавате въпросите, и аз съм ги задавал, но на всички тези въпроси се дадоха отговори и ние затова си позволихме да ги включим.
Кои са основните теми, които ние сме предложили?
Първият въпрос е да поставим на равни начала, госпожо Капон, държавния оператор, който по този Закон за концесиите има право да оперира на публична държавна собственост, докато се концесионира. Но по политиката на правителството една инфраструктура, като пристанище и летище, или може да се концесионира, или не, и това е въпрос на политика. Това е въпрос, в който ние ще решим дали за тази инфраструктура ще търсим частен инвеститор, или примерно тя ще бъде модернизирана, реконструирана със средства от държавния бюджет или със средства от европейските фондове.
Какво става сега? Примерно имаме две летища. В едното летище оперира концесионер. Той плаща на държавата концесионна такса, от една страна. От друга страна, този концесионер е предприел ангажимента да модернизира това летище и е казал примерно: ще вложа 100 милиона инвестиции, докато го ползвам за 35 години.
Какво става с държавния оператор? Ако не направим тази промяна в чл. 18а, която е направена в други транспортни закони, примерно Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, то излиза, че държавният оператор ползва тази инфраструктура, инфраструктурните предприятия ще дават пари примерно от държавния бюджет, и той ще реализира и печалби, без да се грижи за тази инфраструктура, като същевременно ще бъде нелоялна конкуренция спрямо концесионера. Целта на текста на чл. 18а е именно да можем ние с договор, сключен между държавния оператор и съответно държавата, да кажем: този оператор ще инвестира. И това не е само и специално за летище Пловдив.
А вероятно като опозиция от Пловдив на вас не ви се иска да реализираме този проект и се опитвате да създавате ситуации, че, виждате ли, там нещо сериозно и тайно се прави. Няма нищо тайно. Аз казах, в момента Министерството на транспорта има сключени – това от предишното правителство още е направено, договори с всички пристанищни оператори и ясно сме казали какви ще бъдат ангажиментите. Тук аз подкрепих идеята на народните представители дали този текст да остане в Закона за концесиите, или да се прехвърли в Закона за гражданското въздухоплаване. Защо? Защото казах: има подобна практика с морските закони.
Ще попитате защо го предложихме в този закон? Защото това е един принципен текст, който важи до голяма степен за почти всички концесии в транспорта. Казвам, за концесиите в транспорта, защото с този концесионен закон определяме принципите и на други концесии по отношение съответно, виждате, плажовете, туризма, водите, екологията и подземните богатства. Там нещата са малко по-различни. Народните представители прецениха, че трябва да бъдат в специалния закон. Аз нямам нищо против, защото това са двата закона, които определят отношенията с операторите.
Вторият въпрос, който ние поставихме, е как да разширим публично-частното партньорство, като създадем смесени дружества между тези оператори и частния инвеститор? Защо стигнахме до този извод? Защото в момента, когато отдадем на концесия едно летище или пристанище, това означава: идва един финансов инвеститор, там ние искаме да има и определен опит, но ликвидираме оператора, който е имал опита и е оперирал добре, и съответно даваме летището на концесионера. Една голяма част от работниците, които съответно са били в това държавно дружество, разбира се, ги приема новият концесионер, започват да работят и т.н. Но има държавни оператори, които работят добре. Защо примерно не създадем ситуация, при която със смесено дружество те да намерят своя партньор – частния партньор, и той да инвестира вътре, благодарение на чл. 18а, за който ви казах, тези средства, които са необходими?
С две думи ще ви кажа. Засега по Търговския закон има възможност да се правят джойнт венчъри. Аз не съм направил нито един, госпожо Капон. Защо? Защото няма правилник и не се изисква правилник. Всяко министерство трябва да си направи правилник. С тази промяна в закона ние слагаме конкурсното начало при определянето на частния партньор в новото дружество, което ще създаде операторът.
Това означава, че ще има конкурс и този конкурс ще върви едновременно с концесионирането на това смесено дружество (ако прочетете внимателно текста), а то няма да е по право. Така че там ще вървят съответно ангажиментите, които ще има новият концесионер като джойнт венчър по отношение на инвестициите.
Третият въпрос, който сме поставили, е инициативността на частния сектор. Единствено в нашето законодателство го няма – да може един инвеститор ясно и категорично да каже: „Аз искам да концесионирам този и този обект”. Тук нещата пак трябва да се разграничат по отделните практики в различните специализирани закони – за екология, транспорт, инфраструктура и т.н.
Аз съм съгласен с госпожа Манева и й благодаря за подкрепата за тази наша инициатива. В закона може да се определи срок и да се каже, че отделните институции, примерно министерствата, в срок до един месец трябва да дадат отговор. Според мен трябва да дадат отговор, а не задължително съгласие. Ако в сектора на екологията и водите концесионирането на един минерален извор (който в момента бездейства и като че ли там е задължително той да се даде на концесия, когато има желаещ) e целесъобразно, но пак с обявяване на конкурс, а не защото ние така сме предвидили, то в транспорта и инфраструктурата нещата са по-различни. Има национални стратегии и програми, където правителството по различен начин предвижда развитието на тази инфраструктура, но задължение е да се отговори на частната инициатива. Това трябва да го има. Мисля, че това е акт на уважение към инициативните хора в нашата страна.
Затова ще ви помоля – има въпроси, по които можем да спорим, но не мога да се съглася (ще ме извини господин Батилов), че виждате ли, имало кой знае колко процесионални нарушения. Може би наистина има спорни текстове, но затова е и парламентът, за да дебатираме по тях и ако изпълнителната власт е сгрешила някъде, да променим текста.
Затова моля, подкрепете този закон.
Предстоят ни промени, за да успеем да създадем действено публичночастно партньорство и в Закона за частната собственост, където трябва добре да обмислим дали публична собственост трябва да се отдава само за пет години, когато не може да се поддържа или инвестира, или пък трябва да удължим това време, пак поглеждайки въпроса от ъгъла на различните практики в различните сектори на българската икономика. Същевременно трябва да обмислим (вече се подготвя) правилник на Министерския съвет, в който ясно и категорично да се каже какви са процедурите за смесено дружество с частна и държавна собственост – между държавно предприятие и частен инвеститор, защото в концесиите уреждаме другия въпрос – частно партньорство с публична държавна собственост и частен инвеститор. Засега този правилник го няма. Ние трябва да го направим, за да дадем възможност по законов, ясен и регламентиран ред да отворим възможностите за привличане на инвестиции чрез смесените дружества в България.
Моля да ме извините, но от 12,00 ч. имам спешна среща. Ще се постарая да се върна, но за няколко десетки минути няма да мога да бъда сред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Давам думата за изказване на госпожа Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз не мога да се съглася с унищожителните критики, на които е подложен обсъжданият законопроект. Считам, че те не са справедливи. Считам, че черните краски не дават вярно отражение на картината. Не знам защо се обявява траур, без да има мъртвец.
Разбира се, законопроектът има своите недостатъци, но затова е второто четене. За недостатъците ще говоря и аз, като на това второ четене те могат да бъдат отстранени.
С предложения на вашето внимание законопроект се усъвършенства нормативната уредба в областта на концесионирането, дава се уредба на много нови моменти от практиката, които дълго са чакали своето разрешаване, като го получават по един много сполучлив начин. Дава се по-пълно и точно определение на „концесията”, като изрично се указва, че неин обект може да бъде и услуга от обществен интерес, а задължение на концесионера е да управлява услугата на свой риск. Обектът на концесията може да включва и налични принадлежности към него или такива, които ще се изградят. При концесия за услуга обектът може да е собственик и на концесионера.
Създават се правила, позволяващи точното разграничаване на концесията за строителство от концесията за услуга.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Как ще се създават?!
ДИАНА ХИТОВА: Това са нови моменти.
Предмет на концесията за строителство може да бъде не само цялостно, но и частично изграждане на обекта. Дава се определение на това какво включва в себе си дейността по поддържане и управление на обекта, а концесията за услуга се определя като концесия, която има за предмет управление на услуга от обществен интерес на риск на концесионера срещу правото да експлоатира услугата, като я предоставя на трети лица и получава за това приходи.
Прецизирана е и възможността концедентът да предостави на концесионера компенсация при двата вида концесии. Тя може да се изрази в заплащане от концедента на концесионера на част от разходите по изграждането, управлението и поддържането на обекта на концесията или на услугата в обществен интерес, като се цели приемлива цена на услугата или възстановяване на обекта на концесията при погиване от непреодолима сила.
Създава се възможност за удължаване срока на концесията – нещо, което досега не се разрешаваше, в рамките на максималния срок от 35 години. Това е добро разрешение с оглед изискванията за целесъобразност. Следва да се обмисли възможността и за съкращаване срока на концесията при необходимост.
Нов момент в законопроекта е регулацията на тъй нареченото публично-частно партньорство. То намира израз в предвидената възможност концесията да бъде предоставена на новоучредено търговско дружество от концесионера, от една страна; и държавата, общината – публично-правна организация и еднолично търговско дружество на държавата, община или публично-правна организация, държавно или общинско предприятие, от друга страна. Възможността за такова партньорство трябва да е предвидена в решението за откриване на процедурата по предоставяне на концесията, като в него се определят размерът на участието в капитала на концесионера, както и съществените елементи от споразумението между собствениците на дружеството. Новоучреденото търговско дружество е обвързано от офертата на концесионера.
Когато е предвидено от закон, еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или държавните и общински предприятия могат да експлоатират обекти или услуга от обществен интерес без концесия. Тази възможност трябва да е създадена от изрична законова разпоредба. Тук няма възможност за преценка по целесъобразност и в тази връзка за нарушаване правилата на конкуренцията. Тази възможност трябва да бъде дадена от друг закон, а не както счита госпожа Капон – че се дава с обсъждания законопроект.
Новост в законопроекта е и това, че подготвителни действия по предоставяне на концесия могат да започнат по инициатива на заинтересовано лице, а не само по инициатива на концедента. При концесия за строителство заинтересованият представител на частната инициатива трябва да извърши прединвестиционно проучване. Тази разпоредба е пряка стимулация за активност на частния сектор в областта на концесионирането.
Направено е съществено изменение относно обжалваемостта на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, като е предвидено то да не подлежи на обжалване. Аз дори съм учудена защо този момент досега въобще не беше обсъждан. Това е спорен момент, който следва да бъде подробно обсъден при второто четене на законопроекта. Разпоредбата влиза в противоречие с чл. 83 от Закона за концесиите, според която всяко решение, действие или бездействие на орган или длъжностно лице в процедурата по предоставяне на концесия подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност. С решението за откриване на процедурата се определят всички условия за провеждането й. Ако те са дискриминационни или са допуснати други нарушения на закона, липсата на контрол спрямо този акт ще има за последица незащитимо засягане на интересите на участници в процедурата, тъй като последващите актове са обвързани и са в пряка зависимост от решението за нейното откриване.
Тук е мястото да се отбележи, че е необходимо да се обмисли при второто четене дали контролът за законосъобразност на актовете в процедурата по предоставяне на концесия не трябва да е съдебен, а не юрисдикционен, както сега. Считам, че е конституционосъобразно компетентността за разглеждане на тези спорове да е на административния съд, а не на Комисията за защита на конкуренцията.
Със Заключителните разпоредби на законопроекта се правят изменения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. При обсъждането на законопроекта в Комисията по икономическа политика се откроиха два спорни момента – удължаване срока на концесията на морските плажове от 10 на 20 години и включване в обекта на концесионирането им като принадлежности на брегоукрепителни и брегозащитни системи, съоръжения и острови, включително изградени от човешка дейност.
Според мен удължаването на срока на концесиониране е в унисон с разпоредбите на Закона за концесиите и утвърждаването на концесията като един поначало дългосрочен договор. С него се уреждат правоотношения, разположени трайно и продължително във времето. Досега действащият максимален срок на концесиониране на плажове е съизмерим по-скоро със срока на договора за наем. Съгласно чл. 229 от Закона за задълженията и договорите максималният срок на договора за наем е 10 години, освен когато е търговска сделка. Задълженията на концесионера по принцип са свързани с влагането и на инвестиции, независимо че за плажовете те не са свързани с мащабно строителство и тези инвестиции трябва да имат възвръщаемост. Това може да стане при един по-дълъг срок на концесиониране. Във всеки конкретен случай в зависимост от конкретните обстоятелства концедентът ще определя срока за съответната концесия. Съвсем не е задължително максималният срок на концесиониране, предвиден от законопроекта, да бъде 20 години, може да е и по-малък, но удължаването му е обосновано и необходимо.
По отношение на втория момент – за принадлежностите, очевидно че предложението е направено преждевременно, след като не среща одобрение и в парламента, и в обществото. Но аз считам, че то е добро, независимо че е преждевременно. При положение че непрекъснато се изискват и търсят законодателни възможности за развитие на частната инициатива, би трябвало да се възприемат, макар и в бъдеще, предложените изменения, които са точно в тази посока. Задача на концедента е така да осъществява дейността по концесиониране, че да се извлече максимална полза, да се защити интересът на държавата и да се опази природата. Тази дейност трябва да се осъществява с много разум и уважение към нея, а не за по-сигурно нищо да не се прави. Защото ефектите на нищонеправенето ни са добре известни – изостаналост от модерните тенденции по света.
Създадена е много удачна разпоредба, предвиждаща началният срок на концесията да е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок да е 31 декември на годината, в която изтича концесионният договор. По този начин изпълнението на договора ще започва и ще приключва извън активния летен сезон.
Като алтернатива на договора за концесия е създадена нормативна възможност за отдаване на плажовете под наем за срок до пет години и за предоставяне за управление за срок до една година. Считам, че тази разпоредба не е неконституционносъобразна, тъй като в Конституцията е предвидено, че концесиите се уреждат със закон, но не и че не може да бъде сключван договор за наем за тези обекти. Вносителят е направил обоснована преценка, че този ред е по-подходящ от досега съществуващия, при който плажовете се предоставят за управление на общините. Правилно е, след като плажовете представляват публична държавна собственост, да се управляват от държавата. Общините ще получават 30% от концесионното възнаграждение или наемната цена за плажовете, намиращи се на тяхна територия.
Според мен законопроектът съдържа добри разпоредби, сполучливи предложения и следва да бъде подкрепен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
За първа реплика, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Госпожо Хитова, поднесохте нещата чисто теоретично. Във всеки един закон има един или два члена, които са философията на целия закон. В Закона за концесиите това е чл. 18а. И в комисията ние го нарекохме член на кметовете. Защото там пише „държавно или общинско участие без концесия”. Ще ви дам пример. Един наш виден кмет взе на концесия един виден стадион. В момента строи и му свършиха парите. Сега този виден концесионер ще сключи концесия със себе си, за да може да източи община Сливен. Ето това ще стане съгласно чл. 18а. И това ще стане до четири месеца след евентуалното приемане на този чл. 18а. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Хитова, не само че има мъртвец, а искате още повече да го умъртвите и да изчезне. Черноморието, госпожо Хитова, чрез този законопроект, който Вие внасяте и защитавате пред българския народ в момента и пред всички, ще бъде унищожено и заграбено от малък кръг бандити! Не зная как Вие като български депутат казвате, че възприемате тези нощни бандитски промени. Тук призовавам и заместник-министъра, който защитава този закон в Комисията по икономическа политика и там имахме сериозен спор, кажете, господин заместник-министър, кой внесе този законопроект, който сега мнозинството или по-точно БСП защитава? Защото едва ли другите коалиционни партньори имат такова безочие! Просто ме предизвикахте! Малък кръг от хора! И Вие не го отбелязвате и искате да заграбите островите, да построите острови вътре, защитавате брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения. Знаете ли какъв конфликт създава това, което искате да промените и Вие го защитавате? Това е полунощен бандитски начин за кражба. Цялото Черноморие ще стане мъртвец, ако това нещо мине. И не трябва да плачем, а да не приемем този закон още на първо четене, за да не превърнем Черноморието в мъртвец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, заповядайте за трета реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Хитова, знаете ли, изключително елементарно е това, с което спекулирате и Вие, и министрите ви, като се опитвате да кажете кой не искал някак си да развива бизнеса. Когато Вие говорите за публичночастно партньорство, което според Вашата управляваща партия, и тук мога да дам много примери, които са актуални и днес, това е единствено законова кражба, то ние си задаваме въпроса какво правим в десницата?
Но тук имам и още един въпрос, който смятам за много важен. Тъй като Вие се опитахте да ни разкажете всичко поред, кажете ми какво означава това да бъде компенсиран концесионерът. И нека да ви кажа при кои случаи – за промяна в него се смятат изменения в законодателството, които налагат нови условия за строителство, управление, поддържане и експлоатация на обекта, непреодолима сила при установяване на експлоатацията на самия обект, както и бездействие на държавата.
Тази промяна също има две лица. От една страна, има случай, в който концесията е неизгодна и по желание на концесионера се прекратява от държавата с един рушвет отдолу. Това е едното условие. И второто условие е, когато държавен служител с партийно поръчение решава да рекетира един концесионер, то той може да прекрати такъв договор. Това е! И Ви моля да четете законите така, както ги четат хората отвън, които трябва да кандидатстват утре по тях. Трябва да създаваме правила и тези правила да са еднакви за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, нали не е необходимо да Ви уверявам, че аз съвсем не съм сред почитателите на концесионера, за който говорите? Действително така е отдаден на концесия стадионът в нашия град, но предвижданията на законопроекта са съвсем други – ще може да се отдава имот и без концесия не по целесъобразност, както е станало в случая, а в бъдеще само чрез законово предвиждане. И не с настоящия законопроект, а в друг закон, когато нормативно бъде създадена такава възможност, когато самият парламент се произнесе в тази насока.
Какво бих казала по отношение на акваторията и строителството в нея. Аз мисля, че бях достатъчно ясна – подкрепям тази идея, но като една бъдеща идея, а не като такава, която предстои да бъде реализирана с този законопроект. Повече от ясно е, че това няма да стане. Но аз си мисля, че тенденциите трябва да бъдат усещани достатъчно рано и да намират съответната подкрепа.
За компенсацията – за прекратяването на договора без даване допълнителен срок за изпълнение. Аз мисля, че е намерил приложение един общ облигационен правен принцип. В Закона за задълженията и договорите съществува такава възможност, когато кредиторът няма интерес, поради неизпълнението от по-късно или някакво друго изпълнение освен това, което изрично е предвидено в договора, той има право да го прекрати и да се откаже от него. Просто в случая намира приложение още един общ правен принцип, а не някакво изключение, което вие така подозрително считате, че ще бъде в полза на някой, който явно няма да бъде подкрепен от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с цялото си уважение към вносителите на този закон и към всички вас, които го защитавате, искам да ви попитам: може ли да ми посочите един конкретен пример на концесия, където да е защитен държавният или респективно общинският интерес? Един конкретен пример! Аз твърдя, че такъв пример няма. Всички концесии, огромната част от приватизационните сделки, се извършват във вреда на българската държава, във вреда на българските граждани и облагодетелстват няколко олигарха. Това е истината.
Няма да влизам в подробности, няма да ви цитирам и магистрала „Тракия”, където един концесионер щеше да прибере 30 млрд. лв. в продължение на 35 години от всички нас; концесията за „Софийска вода”, където загубите са над 60% и те влизат в цената - всички ние, софиянци, ги плащаме; концесията за минералните извори. Ще ви дам пример за Горна баня. Вие знаете ли, че два или три завода в момента бълват огромни количества за износ, а българските граждани се редят на опашка и чакат една или няколко малки чешмички в продължение на 10, 15 или 20 минути да им напълнят по една туба? Редно ли е това? Къде отиват тези огромни средства? Говоря ви конкретно за минералната вода в Горна баня. Отиват в няколко частни джобове, може би и в джобовете на няколко политици. Това е истината.
Концесията за Челопеч – 75 гр. за българската държава, 99 кг злато за концесионера. Това е истината. Факт. От тази трибуна аз ви цитирах данни на вашия министър. Той казва тия неща, не аз.
Що се отнася за конкретния закон. Мисля, че наистина хората, които са го внесли, трябва да се засрамят. Какво означава да дадеш на концесия плажове вместо за 10, за 20 години? Някой ще помни ли какво е било преди това? Това е опит за приватизация. Какво е това да даваш на концесия чрез състезателен диалог? Кажете ми вие! Аз го наричам корупционен диалог. Това е точното наименование – корупционен диалог между тези, които дават концесията, и тези, които взимат, и съответно пари, които се разменят в едната посока.
Вие сега искате да концесионирате и летища, и пристанища, дори премиерът говори преди известно време за концесия на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Вие разбирате ли за какво става дума, за какъв абсурд, за какво безобразие? Даже премиерът го нарече лизинг. Какво означава да дадеш ти блокове на атомна централа на лизинг? Къде по света го има това нещо?!
Говори се сега за концесия на линии на градския транспорт. Вие знаете докъде ще ни доведе това. И въпреки всичко общината – говоря конкретно за Софийска община и конкретно за кмета Бойко Борисов – го прави.
Искам да ви кажа и още нещо. Безобразието, което правят концесионерите по Черноморието сега, нарушавайки грубо закона, трябва да спре. В момента плажовете, които са взети на концесия, почти всички са оградени с едно въженце точно докъдето стига морето. Тоест 20% за хора, които идват свободно да застанат на този плаж, не се спазва. Няма ги тези 20% от плажа.
Аз призовавам тук и заместник-министърът, който е в тази зала, и титуляра на министерството да почнат незабавни проверки по българското Черноморие за това, което става към настоящия момент. Няма никакво място за хора, които идват да си сложат един чадър или да си постелят една кърпа, да отидат на плажа. Това са факти. Просто вие искате сега да не говорим. Да правите и изкуствени острови, и да вземете вече и съществуващите острови на концесия. Кажете ми какво е по-голям абсурд от това?
Затова, колеги, аз ще гласувам категорично против закона. Няма да се хвана на уловките на колеги, които казваха: дайте да приемем сега закона пък после, на второ четене, ще го променяме. Ама нали на първо четене се приема философията на закона? Какво ще приемете на второ четене? На второ четене ще кажете: не можем да променяме тази философия, и ще го оставите така, както сте го написали – да облагодетелствате няколко олигарха, няколко криминални типове. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Не виждам да има желаещи за реплики към господин Христов.
Давам думата за изказване на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Знаете много добре за белята с магистрала „Тракия”. Ако разпоредбите на този закон станат факт, ще има много такива бели, дори по-тежки случаи. Между другото хората, които са писали тези промени, са положили страхотен труд. Всички най-лоши практики от Европейския съюз са записани на едно място. Аз друг такъв документ не съм виждал. За това са нужни изключително много усилия. В тази зала освен госпожа Хитова нито един друг колега от всички парламентарни партии не подкрепи тези промени и това е абсолютно нормално. Единствено госпожа Хитова и господин Мутафчиев се изказаха в полза на промените по-конкретно. Може би при това положение е естествено, госпожа Хитова, към Вас да отнасяме и повечето въпроси, тъй като Вие сте наистина стожер на тези промени.
В § 6 относно чл. 10 има следното нещо – възможност за продължаване на концесионния договор. Забележете с каква мотивация: „Постигане на икономически по-ефективни договори и лесно средство за актуализиране на договори”.
Уважаема госпожо Хитова, господин Савин Ковачев и не знам към кого още да се обърна, ето, това е корупционният механизъм – отиват, удължават си договора без конкурс. Ако такива практики ще ги има в България, магистрала „Тракия”, която предизвика такова сътресение, ще ви се вижда като невинна история.
След това в § 12 ясно е уредено как става получаването на концесии без конкурс. Ако това е целта, елате да си кажете, защитете тая идея, кажете, че не харесвате тия конкурси, искате да се събират едни хора и да ги разпределят на калпак. Но вземете го кажете по-ясно, защото, както сте го написали по тоя начин, така се разбира. А не от рода какво сте искали – прозрачност, състезание, такива работи, защото тук си е казано ясно: без конкурс се дават концесии. Там с едни публични дружества, които се събират с частни, развива се едно партньорство и така.
След това в чл. 18а, § 13 има друг много интересен казус, който отново, за да се измисли, е коствал много усилия и отново е една от най-лошите европейски практики взета тук.
Когато става въпрос за експлоатирането на обект или услуга от обществен интерес става пак без концесия, когато това е предвидено със закон – пише тук. Тоест тук се оставя една вратичка да се напишат други закони, с които да се каже кога може без конкурс да се дават концесии, тоест отваря се още една врата, която е по-голяма от магистрала “Тракия”, пак искам да подчертая това.
Така че очакваме бъдещи промени, които да засилят негативният ефект, ако това нещо стане част от законодателството.
Другото нещо, което да се надявам – някой да стане и да ни обясни, аз слушах и господин Мутафчиев, не можах да разбера мотивацията за тези промени, но в § 16, т. 4 се махат концесионните анализи. Досега имаше най-малкото правен, финансов, икономически, технически, екологичен. Сега се казва вече, ако искат може да има анализ, ако искат може да няма анализ. Тоест, получава се следното нещо – ако тези фирми, които се явяват ни харесват и си ги знаем, и са близки на Българската социалистическа партия, Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи, няма да има концесионен анализ и направо ще пристъпваме към концесия. Това е аргументирано с една такава бързина и експедитивност на цялата процедура.
Много се извинявам, ама... Затова призовахме и министър Плугчиева да се изкаже по тези промени. Виждаме, че тя се среща с хора в Брюксел, ангажирана е жената, но да намери време да коментира тези работи.
В § 17 се казва, че изборът на открита или ограничена процедура се извършва свободно. Тоест самият концесионер ще решава дали процедурата да е открита или закрита. Досега поне имаше ясни критерии, имало е проблеми, но ако този текст стане факт, това просто ще бъде ужасно. Защо ги предлагате тези неща? Аз се надявам, госпожа Хитова, която направи доста емоционално изказване, или господин Савин Ковачев да стане и да ни обясни тези работи. Защо ги защитавате?
В § 37, който изменя чл. 76, ал. 2, тук има нещо, което даже не е обяснено в мотивите, което не е случайно. Записано е тук, но го няма като обяснение в мотивите. То казва следното нещо: „Концедентът може да прекрати концесионния договор и без да дава срок при неизпълнение от страна на концесионера при условия за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с договора”. Тоест, дава се право на концесионера да си прекратява тези концесии. Събужда се една сутрин и казва: „От тая фирма вече не съм доволен, вече не попада точно в кръга от фирми, близки до нашето политическо влияние. По тази причина можем да им прекратим и договора”.
Колеги, точно това означава този текст. Точно така е записано. Чудя ви се на спокойствието и неудобството, с което предлагате тези неща в българския парламент. Няма неудобство, по-скоро. Затова неслучайно целият български парламент правилно гласува за оттеглянето на този законопроект. Защо го внасяте? Как ще променяте това нещо? Не мога да ви разбера. С подобни текстове, пак ви казвам, казусът магистрала “Тракия” ще излезе като невинна история. Това са ужасяващи текстове, които дават изключителни правомощия на изпълнителната власт да реди едни концесионери, да им прекратява договорите, да ги удължава, да променя клаузи, въобще давате на администрацията пълната власт да върши каквото си иска, без всякакъв контрол, без всякаква прозрачност, без никакво състезание.
Аз за пореден път призовавам и министър Плугчиева, която се ангажира с промяната в България – тя говореше за публичност, за прозрачност, за такива работи – да вземе да прочете този закон и да изкаже публично становище. Също така призовавам сериозните хора в този парламент да гласуват против този закон. Няма основание да бъде приет. Дори се учудвам на това, че се подлага на обсъждане. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Мартин Димитров?
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Господин Димитров, първо искам да Ви благодаря за това, че върнахте експертния тон на обсъждане на този законопроект, защото нотките на истеричност, които чувахме досега, мисля, че не бяха най-доброто, което трябва да правим.
Аз също се чудя как Вие четете този законопроект по отношение на § 6. Казвате, че срокът ще бъде удължен, без да има процедура за това, а в последната алинея изрично е казано, че процедура ще има, и че тази възможност като опция ще бъде предвидена още в решението за откриване на концесия. По отношение на този текст ще има състезание на тази възможност. (Реплики от народния представител Мартин Димитров.)
По отношение на чл. 18а – предоставяне на обект без концесия. Действително е така. Но не по целесъобразност, не по решение на концедента, по решение на закон, когато такъв закон бъде предприет от парламента и той предвиди такава възможност. Мисля, че приемането на един законопроект е малко по-тежка процедура от провеждането на една процедура по предоставяне на концесия.
По отношение на § 16 – анализите. Всяко облекчение на процедурата по предоставяне на концесия на Вас не Ви харесва. Нали към това е насочен този законопроект – улесняване на възможностите за бизнес.
По отношение на § 17 за свободно определяне на процедурата съм съгласна с Вас и считам, че при второ четене това може да бъде отстранено като недостатък.
По отношение на възможността за прекратяване на концесията без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение мисля, че говорих по този въпрос като направих реплика на госпожа Капон. Това е един общ облигационен принцип, когато кредиторът не се интересува от забавено и от някакво друго изпълнение, само от пълното и точно изпълнение на първоначално сключения договор, той има право да пожелае договорът да бъде прекратен. И без да съществуваше тази възможност в този законопроект, който обсъждаме по силата на общите принципи в правото, тя си съществува. Просто тук намира една допълнителна конкретизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Друга реплика има ли?
За втора реплика, заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моята реплика е към господин Мартин Димитров относно чл. 18а. На заседанието на Комисията по транспорт и съобщения аз също казах, че този чл. 18а, който се създава в Закона за концесиите, е абсолютно излишен. Още повече, че в действащия Закон за гражданското въздухоплаване, подобни текстове съществуват. Затова той е излишен и затова нашата парламентарна група, ако законът мине все пак на първо четене, на второ четене чл. 18а ще отпадне, и ще отпадне Преходната разпоредба, съответно свързана с чл. 18а в Закона за гражданското въздухоплаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Цонев, заповядайте за трета реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, тъй като влизаме в конкретика на обсъждане, оставайки солидарен с критиките и това, което казах и аз по отделни текстове, както и по начина на поднасяне на законопроекта с Преходни и заключителни разпоредби, се променя друг закон, което аз също не приемам като нормална практика. Искам да направя, и ще правя оттук нататък бележки, защото виждам, че се движим в посока, да кажем критика и по отношение на корупционни практики. Там, където има основание трябва да сме съгласни, но в случая с чл. 18а, господин Димитров, мисля, че нямаме основание да кажем, че става въпрос за отваряне на някаква корупционна практика или за даване на концесии без конкурс, защото ясно е казано, че става въпрос само за едноличните търговски дружества с държавно участие. Тоест там няма частно участие, тоест там няма публично частно партньорство и само, ако това е предвидено със закон. Тук министърът ви каза, че в случая става въпрос за един случай, в който обектът е обществен интерес – летище, еднолична държавна собственост, трябва да бъде сключена концесия, да се направи инвестиция за концесионера. Вероятно общините също ще имат такива обекти, в които общинската концесия в еднолично дружество с общинско участие...
Друг е въпросът дали този текст е правилен от гледна точка на равнопоставеност на формите на собственост. Това е съвсем друг въпрос. За корупционна практика, мисля че...
Аз оспорвам, че това трябва да го приемем, защото не би било правилно да дадем правото на концесия без конкурс да има едно дружество само защото то е 100% държавно или 100% общинско, и общината или държава дава концесията и да презюмираме, че трябва да я даде без конкурс. Трябва да бъде равнопоставено с другите субекти, които са от друг вид собственост. Оспорвам само твърдението ви, че това е опит да се направят днес конкурси и да се заобиколи законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Хитова, Вие бяхте една от хората, които най-активно се противопоставиха на намалението на минималния капитал за регистрация на фирма, и тогава казахте, че опазвате някакъв имагинерен интерес на кредиторите. Сега точно Вие, госпожо Хитова, при положение, че това е една разпоредба, която беше подкрепена от всички икономисти в парламента, защото те веднага съзряха правотата и облекчението за хората от едно такова действие, точно Вие сега казвате, че с премахването на финансовия, икономическия, технологическия и екологичен анализ се облекчава даването на концесия. Направо се учудих от това Ваше твърдение, което ще бъде записано в стенограмите, казано пред целия български парламент.
До каква ситуация стигаме? Администраторът поглежда един концесионен обект и казва: без финансов анализ, така като го гледам оттук, таксата ще бъде еди-колко си лева. Вие искате точно такова развитие. Това предлагате. Затова има този финансов и икономически анализ. Как да бъде иначе определено концесионното възнаграждение без такъв анализ, госпожо Хитова? Това очевидно ще доведе до корупционна практика и точно това е думата.
Затова използвам, господин Цонев, случая да кажа, че няма друга дума.
Как ще определят без такъв анализ, като не се знае какви залежи има, да речем, ако са някакви подземни богатства, как ще се определи каква е сложността на тяхното извличане над земята, какви са екологичните разходи, каква е икономическата обосновка? Как без такъв анализ ще се определи концесионното възнаграждение? Направо Ви се чудя как от трибуната говорите тези работи! Още повече се чудя на тези хора от Министерския съвет, дето са ги написали в закона. Дано да не се случват такива неща в България.
Ние от ОДС категорично ще гласуваме “против”. Когато дадете право на администрацията да гледа обектите и да преценява и сама да решава, и да няма черно на бяло текст – разходи, ползи, кое колко струва, как се случва и въз основа на това да се вземат решения, работата сме я изпуснали и сме в трагично състояние. Но фактът, че защитавате без проблем тези текстове пред българския парламент, направо е обезпокоително.
Относно думите на господин Цонев.
Господин Цонев, проблемът тук е, че състезанието е най-добрият начин за опазване на обществения интерес. Да, ако това дружество, което е държавно, което е еднолично, предлага най-добрите условия, то ще спечели конкурс на конкурентна процедура, състезателна процедура. Няма смисъл да се маха конкурсът. Опазването на обществения интерес – и в общината, и на общинско, и на държавно ниво, идва от състезанието. Пускаме ги на състезание и най-добрият печели. Ако най-добрите са едноличните или някаква друга форма на собственост, държавни предприятия, те така или иначе ще спечелят. Защо да е без конкурс? Ако са най-добрите, нека да си спечелят по надлежния ред. Няма смисъл да даваме тези изключения. Знам, че ги има и в други закони, но няма логика, няма принципност в това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване думата има господин Иван Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като нямам много време, облекчен съм, че много неща се коментираха по закона, искам да кажа само това, което казахме още тогава, когато беше внесен законът. Ако името на този закон “Закон за концесиите” бъде преименувано като “Закон за корупцията”, ще бъде по-коректно. Ако, вместо да говорим за “концендент” и “концесионер” в закона, говорим за “комисионер” и “корупционер”, нещата ще си дойдат на мястото.
Разбирам реакцията срещу това, че се говори емоционално, но когато точно сега всички говорят срещу изборната корупция, да се предлага такъв закон, и то, когато очакваме доклад от Европа, е действително скандално и трябва да се говори емоционално по тези въпроси. Политическата корупция, корупцията на избори идва точно заради такива закони. Защото, докато в парламента се приемат такива закони, докато правителството предлага такива закони, естествено ще има мотивация да се плаща на избори. Защото след това, когато един човек стане министър с такъв закон, примерно стане министър на регионалното развитие, колкото и пари да даде на избори, той ще си ги избие само за един месец.
Аз ще коментирам само това, което е по това скандално изменение на същността на цял закон - с Преходните и заключителни разпоредби. Става въпрос за Закона за Черноморското крайбрежие. Няма да повтарям това, което казаха колегите, за сроковете, за процедурите. Погледнете министърът на регионалното развитие и благоустройството, съжалявам, че го няма и може би не случайно го няма, да обясни кой и как така му е дописал закона, или закона на Министерския съвет, както той беше споменал някъде, че са му дадени такива права, при които той сам си определя процедурите, той преценява за какви срокове, как да отдава обекти, които не се концесионират, изобщо всичко е в ръцете на министъра.
Както каза госпожа Хитова, ако ние искаме действително да опростим нещата, те по същество няма да променят закона, просто можем да кажем примерно, че министърът на регионалното развитие както намери за добре се разпорежда и управлява имотите, които подлежат на концесиониране. Същото може да се каже и за кметовете. Такава е философията, горе-долу, на тези промени – и в Закона за концесиите, и в Закона за Черноморското крайбрежие. Това, че се вкарват изкуствени острови, дюни, че се вадят от концесионираната площ, че се вдигат процентите на застрояване на плажовете с временни съоръжения, всичко това говори за откровен лобизъм, който е продиктуван от чисто корупционни намерения. И когато искаме да водим битка точно срещу корупцията – и на избори, и корупцията изобщо, би трябвало да се реагира точно на такива закони.
И господин президентът, господин премиерът, госпожа Плугчиева, вместо да обикалят по света, би трябвало точно тук да реагират, когато се вкарват такива закони, защото оттук тръгва корупцията. Точно по този начин тръгва.
Ако господин президентът беше реагирал, а не да се занимава с избирателната система и с неща, които по Конституция не само му прерогативи, а като човек, който по Конституция има ангажимент и правото да налага вето върху такива закони и да реагира, ако беше реагирал, щях действително да му кажа: „Браво, господин Първанов, браво, Гоце, Вие действително постъпихте като държавен глава!” Но той не го направи, той се занимава с други неща, защото неговите проблеми явно са други. Защото за пореден път се демонстрира тази обвързаност на олигархията и управлението в държавата. От БСП с това предложение по Закона за концесиите дори възмутихте Йордан Цонев. Защото всяко нещо има определени граници.
Господин Цонев, виждам, че Вие не приемате тези неща, които тук се предлагат.
Така че това са сериозните проблеми, с които трябва да се борим. Министерският съвет трябва да оттегли този закон. И не да се засрамят тези хора, които са предлагали тези неща, защото те явно няма да се засрамят, а и преди го казах, и сега: министър-председателят, като се бори с корупцията, трябва да потърси отговорност на лицето, което му е предложило този законопроект за подпис. Защото това е човек, който работи за корупцията. (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Господин Кънев, заповядайте за изказване.

ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, не мога да говоря така емоционално, както професионалният революционер Сотиров. (Реплики на народния представител Иван Сотиров.)
Това е като комплимент, господин Сотиров. Все пак от времето на Вълко Червенков сте в този парламент.
Исках да взема думата след господин Кирчев, но просто не ми я дадоха. Редът ми не стигна. От това, което каза господин Кирчев, имах чувството, че е член на нашата парламентарна група, защото всичко това едно към едно се коментираше на заседание на нашата парламентарна група. (Шум, оживление в ОДС.)
Не знам дали това е или не е комплимент за Вас, не мога да кажа, но общо взето е комплимент за групата, защото мога да кажа, че на заседание на парламентарната група взехме решение, че няма да подкрепим голяма част от конкретните текстове и цифри, които са в Заключителните разпоредби.
Започвам отзад-напред.
Искам да благодаря на госпожа Манева и господин Любен Дилов, защото те намериха в закона точно това, което наложи неговото вкарване и бързането то да мине и нашето предложение утре да се гласува на първо четене, а между първо и второ четене да извадим всички спорни текстове, които има в Заключителните разпоредби.
Идеята този законопроект да се вкара сега дойде от една работна група на испанското Министерство на икономиката по един съвместен проект, преди една седмица беше отчетът в хотел „Радисън” - това е проект, финансиран от Програма ФАР, с наименование „Концесията – законов инструмент на публичночастното партньорство в Република България”.
Ако забелязвате добре, във всички изказвания до момента – вече убихме един цял ден, може би ненапразно го направихме, нямаше нищо против членовете и параграфите до Заключителните разпоредби. Действително, и ние като парламентарна група имаме доста несъгласия с текстовете от този тип: „Понеже инвестициите на плажовете са много тежки и много големи, дайте да увеличим срока от 10 на 20 години”. Нашата парламентарна група не е съгласна с това предложение, ние гласувахме „против”.
Не сме съгласни с 200 метровата зона. Там права не могат да се дават, трябва да има само задължения на концесионера.
Не сме съгласни с вдигането на процента на застрояване от 1 на 2%.
Не сме съгласни и с доста други неща, които вече се коментираха тук в залата – за брегоукрепителни съоръжения, за острови и какви ли не дяволски истории вътре. (Шум и реплики от ОДС.)
Аз Ви слушах, господин Сотиров, пак Ви казвам: нека да коментираме по-спокойно, защото, каквото и да започнем, Вие го докарвате до президента и до министър-председателя. Нека все пак сега да си говорим по законопроекта!
Току-що с господин Ралчев коментирахме една съвсем друга тема. Обясняваме, че като се обявят плажовете на концесия, половината остават, защото са нежелани. След което ги даваме за пет години, след което започваме да ги даваме за по една година.
Тук основният въпрос е от какъв зор правим всичко това и защо всички плажове трябва обезателно да бъдат охраняеми? За една Гърция например не е така. Тя има 16 хил. км крайбрежна ивица, аз не съм видял абсолютно всичко там да е тотално охраняемо. И в Турция не е така. Няма нищо лошо в това да има диви плажове, стига, разбира се, да се сложи табелка: „Плажът не е охраняем”. В края на краищата, нито ние, нито общините сме длъжни да се занимаваме с всички плажове, ако няма икономическа изгода.
Не мога да коментирам нищо по чл. 18а. Това е тема може би правилна, поне от гледна точка на онова, което каза министър Мутафчиев. От обясненията му аз оставам с впечатление, че има логика в това, което той предлага. Затова предлагам между първо и второ четене, разбира се, ако стигнем до второ четене, да коментираме внимателно и тези текстове.
Аз ви призовавам към следното. Знам, че има много спорни неща. Както виждате, и групата на ДПС, и групата на Коалиция за България твърдо решихме, че няма да го подкрепим. Ние гласувахме това в нашата парламентарна група. Затова исках да взема думата след Христо Кирчев и да ви кажа, че започваме един абсолютно безсмислен, политизиран спор.
Има два варианта. Първият е утре на гласуването да отхвърлим законопроекта и да го върнем отново на правителството, при което просто ще изгубим няколко месеца.
Вторият вариант, за който аз пледирам, е утре да го подкрепим на първо четене, да го вкараме в комисията и гарантирам, ако моята дума, на господин Цонев и на колегите тежи достатъчно, че между първо и второ четене всичко онова, което вие предлагате и ние го подкрепяме, ще го променим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Кънев?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз няма да Ви опонирам, господин Кънев. Искам обаче да продължа това, което Вие казвате, че сте констатирали, и да препоръчам нещо на Вас и на групата.
И за Вас е ясно, че тук се касае за един идиотски законопроект, който да бъде приет и представен в този си вид, има две обяснения. Или се касае до хора крайно некомпетентни, които нямат понятие и никаква идея за това, което са направили и са писали насън този законопроект – толкова неконституционосъобразен е той, това е едното обяснение.
Другото обяснение е, че тези хора са страшно корумпирани и са водени от съображения, които, меко казано, са по продажни причини. Ясно е кой е писал този законопроект – това е тук находящият се заместник-министър Савин Ковачев. Той е човекът, който го е подхвърлил и на своя министър, а оттам законопроектът е влязъл и в Министерския съвет.
Препоръчвам на управляващото мнозинство, което е поставено в крайно неловко положение, да вземе крути мерки.
Не за първи път името на господин Савин Ковачев е замесено по най-скандален начин по много поводи. Този път трябва министър-председателят да тропне здраво на масата, да идентифицира този човек и да постъпи с него така, както постъпи в скоро време с една серия от заместник-министри, без да бъде дадена причината за това.
Тук е злепоставено и мнозинството, не зная заместник-министър Ковачев от коя парламентарна сила е представител, не съм наясно по въпроса, но във всички случаи трябва да му се потърси сметка, защото е злоупотребил, подхлъзнал е този законопроект, пуснал го е в Народното събрание и в момента Народното събрание се намира в едно много трудно положение какво да го прави – дали да го отхвърля или да го приема. И ако го приеме, как между двете четения ще го оправи, което е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Ангелов. Заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кънев! Интересно е в тази испанска работна група колко българи е имало, откъде са те и на кого са представители?! Дано в тази испанска работна група не са предложили и текстовете, които Вие и вашата парламентарна група казахте, че не приемате.
Като слушам дебата дотук и изказванията, като че ли всички текстове не се приемат и не мога да разбера защо във Вашето изказване дадохте алтернатива – или вие да го приемете, защото ние, нормалните хора в този парламент, няма утре да гласуваме за този законопроект, или да бъде отхвърлен. Защо давате алтернатива?!
Просто не го приемайте, защото това е неразумен, лош, черен, тъмен, бандитски законопроект и не е правен от испанци – в това съм сигурен!
Що се отнася до плажовете – прав сте. Всички плажове, както и Вие казахте, в които няма икономически ефект, няма печалба, скоро вие ги дадохте на общините, като казахте, че правите страхотно благодетелство на местното самоуправление, което не е вярно! Това е наказание към общините от мнозинството, от БСП.
Трето, като човек, който признава лошотата на този закон, излезте след мен на тази трибуна и поискайте отговорност от хората, които внесоха този материал – защото аз не приемам това като законопроект, този тъмен, черен текст, антинароден, античовешки. Поискайте отговорност като личен представител на мнозинството от тези бандити, които внесоха това нещо в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ К АСАБОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика към господин Кънев?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа, уважаеми колега Кънев! Не е вярно, че в законопроекта няма нито един текст, който заслужава да бъде подкрепен. Има текстове, които могат да бъдат подкрепени, те са резонни.
Но лошото, заради което ние от нашата парламентарна група заявихме, че ще се въздържим да подкрепим този законопроект, е принципен въпрос. Трябва да сме наясно, че когато има законопроекти, от които две трети или три четвърти не стават, не могат да бъдат подкрепени, защото, какво означава Народното събрание да заяви принципната си подкрепа към даден законопроект – за един или два текста?! Това не е редното!
По тази причина се обръщам към колегата Кънев. Малко време остана на този парламент, но в крайна сметка трябва да сме наясно по принципния въпрос за това, че когато един законопроект има много повече недостатъци, отколкото позитиви, нека да имаме и другия ход – да влезе в парламента и да бъде обсъдено онова, което е по принцип приемливо, а не неприемливото по принцип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
За дуплика – господин Кънев, заповядайте.


ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Не считам, че с това, което накрая ще кажа, ще мога да предопределя начина на гласуване на НДСВ и на останалите колеги от другите опозиционни парламентарни групи. Такива страшни неща разказа господин Ангелов, че няма да мога да спя от вълнение тази вечер – черни, бандитски текстове.
Малко като онзи виц за чукча – „Я не читатель, я писатель”, тук много хора не слушат, а само говорят.
Това е ремонт на Закона за концесиите – дойде с помощта на испанското правителство. Както видяхте, няма нито една забележка до Заключителните разпоредби. Всичко дотам е в унисон с практиката на Европейския съюз и на Испания. Дотам нямаме никакви забележки. Текстовете са безспорни в 90% от закона.
Оттам нататък стигаме до Заключителните разпоредби, където има какво да се оправя. Трудно мога да преценя и не мисля, че в момента ще мога да ви убедя утре точно как опозицията да гласува. Все пак алтернативата утре да мине на гласуване и да седнем сериозно да работим върху него е по-добра, отколкото да го хвърлим за месеци назад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Гегова, заповядайте за изказване.
ПЕТЯ ГЕГОВА (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Тъй като на първо четене разглеждаме по принцип предложения законопроект, само ще обърна внимание на едно нещо, което прави силно впечатление. За последните две години това е осмата или деветата поправка на този закон. За какви трайни обществени отношения, за каква целенасочена държавна политика можем да говорим в този случай? Не става ясно каква е целта на този проект, какво целим с тези изменения, каква е целта на концепцията. Очевидно ще предоставяме обекти или услуги на концесия, когато държавата трябва да защити някакъв обществен интерес и евентуално за този обществен интерес липсват държавни средства. Затова викаме частните партньори да го подкрепят финансово. Това ли е целта? Поне такава формулирана ясна цел, както са европейските практики, на които вносителите се позовават, липсва в предложения законопроект.
Още една разлика с европейското законодателство, на което толкова много обръщате внимание като вносители. Видовете концесии основно са две – концесия за обект и концесия за услуга. Какво прави тук концесията за строителство? Навсякъде икономистите говорят, че това е най-печелившият икономически отрасъл. С какво ще предоставим като вид услуга, като вид концесия именно в този сектор на строителството? Вярно е, че в един обект, който е предоставен на концесия, има и дейност по строителство, експлоатация и предоставяне на услуга, но концесия на строителство – явно това е нашата иновация, нашият принос в европейското законодателство.
Кои са принципите? Един ред няма за принципите, на които вие толкова много държите като вносители, в мотивите на законопроекта. На равнопоставеност, на равно третиране, на откритост – къде са записани тези принципи в самите процедури? Напротив, самите процедури противоречат на това, което вие посочвате като мотиви.
Ще дам един пример – така очакваното публично-частно партньорство. Как ще изберем точно частния партньор за държавната дейност? Според мен този, който вие предлагате като подход, е точно обратният и той противоречи на принципите на откритост, на прозрачност и равнопоставеност. Би трябвало държавата най-напред да следва конкурсното начало, да избере своя частен партньор, с който да направи договор за публично-частно партньорство, да експлоатира съответния обект или пък да предоставя съответната услуга. А не това, което вие предлагате като вносители – първоначално да се избере частният партньор, при което при всички случаи този публично-частен обект или това публично-частно дружество ще има предимство и принципът на равнопоставеност ще бъде пренебрегнат тотално.
Категорично сме несъгласни с вашето предложение в Преходните и Заключителните разпоредби да изменяте закон, който е приет преди много кратък период – година или година и половина. Ако смятате, че толкова важни промени трябва да настъпят в Закона за Черноморското крайбрежие, внесете отделен проект на този закон. С каква цел се прави тук отново не става ясно. Не сме съгласни с това, което предлагате – да замените принципа за концесионирането на държавните обекти, и то изключителна държавна собственост, с отдаването под наем на тези обекти.
Затова нашата група, на Българска нова демокрация, счита, че редното, което трябва да се направи в този случай, е вносителят да изтегли своя законопроект, тъй като не смятаме, че той може да се поправи между първо и второ четене. Основни принципи са нарушени. Оттеглете този законопроект, а ние, като наша инициатива, ще предложим изцяло нов проект за Закона за концесиите, с който смятаме, че ще предложим много полезни, практически неща, така че те да бъдат работещи и действително отговарящи на европейската практика. Не само да заявяваме това на думи, а в текстовете да звучи нещо съвсем друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика към госпожа Гегова?
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Гегова! Основно мотивите, които са представени в този закон, са директивите на Европейския съюз. Никъде не е определено коя директива е спазена, кой член, съпоставен с директивата, е спазен в този закон.
Относно това, че имало разговори с испанци. Аз присъствах на тези разговори и те дадоха следните данни.
Модели за публично-частно партньорство. Първият модел е договор за управление. Вторият модел е строителство, експлоатация и прехвърляне. Третият модел е строителство, прехвърляне и експлоатация, като дават елементи – положителни и слаби страни в съответните договори. Четвъртият модел е строителство, притежание и експлоатация. Петият модел е проектиране, строителство, експлоатация и прехвърляне – основно с положителни и слаби страни. Чак последният модел е моделът на концесия. В нашия законопроект, който искаме да представим, положителен или отрицателен, няма нито един от тези модели, които се опитваха да ни представят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика има ли?
Госпожо Гегова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ПЕТЯ ГЕГОВА (БНД): Благодаря, господин Димитров. Доколкото разбирам, Вие сте съгласен с моите думи, а пък аз съответно съм напълно съгласна с Вас, че обикновено това, което представяме като европейска практика – спираме дотук, крием се зад европейските разпоредби и оттам нататък побългаряваме, в отрицателен смисъл обаче, практиката, която реализираме.
Отново призовавам вносителите да оттеглят този законопроект и да направят нещо по-смислено, работещо и действително европейско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чачев, заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако трябва законът да бъде определен с едно изречение, това е Закон за концесиите без концесия. Правителството на Сергей Станишев продължава порочната практика със законодателни промени да се превръща в генератор на корупционни практики. Прикриването им всеки път става с позоваването на нови или невзети предвид европейски актове, какъвто е и случаят с предлаганото ни изменение на Закона за концесиите, в което правителството се позовава на един куп тълкувателни съобщения на Европейската комисия, зелени книги, дискусионни документи и други подобни, които, на първо място, представляват актове без задължителна сила за страните – членки на Европейския съюз, и което е по-важно – без стабилен характер.
На второ място, всички тези актове са били известни на правителството, когато внесе Закона за концесиите. Най-европейският закон, определен от министър-председателя Сергей Станишев през 2006 г. Оттогава са минали само година и половина.
Недопустимо е да служат за прикритие на користни цели, обслужващи нечисти цели и интереси, именно Европейските директиви и актове. Не случайно онзи ден ни нарекоха “дивата граница на Европа”. И как няма да сме дивата граница на Европа, като един закон, който има съществено значение за развитието на България в следващите години, за една година и половина се променя осем пъти. Това е деветата поправка.
Това е един противоконституционен закон. Тъй нареченият § 6, с който се предлага изменение на чл. 10, ал. 1, даваща възможност за удължаване на срока на концесията, противоречи на чл. 17, ал. 4 на Конституцията, тъй като в името на ефективността на инвестицията на вече определения концесионер се пренебрегват интересите на другите потенциални концесионери и не се гарантира принципът на равноправност на стопанските субекти – нещо, което се изисква от Европейската комисия. Противоконституционни са разпоредбите на § 47, с който се изменя чл. 7, ал. 6, т. 1 и 2 на Закона за Черноморското крайбрежие. На първо място е налице противоречие с чл. 7, ал. 1 на Закона за държавната собственост, забраняващ разпореждането на имоти публична държавна собственост, наемането за срок по-дълъг от 3 години, господин Ковачев. (Реплика на заместник-министър Савин Ковачев.) Не ме апострофирайте.
На второ място, в мотивите на Министерския съвет е записано, че това ще стане – отдаването под наем на плажните ивици, които според чл. 18, ал. 1 на Конституцията и чл. 2, ал. 1 на Закона за държавната собственост са изключителна държавна собственост, господин Ковачев, така ли е, съобразно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. А той предвижда отдаването под наем само на обекти частна държавна собственост.
Освен това, отдаването под наем и за управление разширява напълно прекомерно и безконтролно правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така ли е, господин Ковачев? Целта на правителството в тази част на закона, прозрачно маскирана, е да елиминира българските общини от възможността им да предоставят за ползване плажовете, което противоречи на основни принципи, които са приети от това правителство и зад които ние сме заставали винаги.
Член 18, господин Ковачев. Ненужен, нахален, корупционен закон, прави са колегите. Пълна неяснота между субектите по чл. 18 - определения за концесионер, какви са отношенията между тях и дали определени уговорки на тъмно под масата, скрити от обществото, няма да доведат до неблагополучия. Защо е нужно, след като новият чл. 18а предвижда еднолично търговско дружество с държавно или общинско участие в капитала или държавни и общински предприятия да могат да експлоатират обект от обществен интерес или услуга от обществен интерес без концесия, когато това е предвидено със закон.
Явно с ал. 2 се цели, предоставящият обекта или услугата за експлоатация, и органът, който упражнява правото на собственост, да съвпадат. Това е целта, господин Ковачев, и не само за плажовете. Това се отнася за големите обекти, които предстои да се изграждат в енергетиката. Това се отнася за летище Пловдив. Така ли е, господин Мирчев? За да бъдат взети 18 млн. лв. оттам, господин Ковачев.
Недопустима е отмяна на чл. 32, ал. 7: отмяната на задължението на концедента да обнародва в “Държавен вестник” първоначалното решение и допълненията към него. Недопустима е и отмяната на възможността за обжалване. Това го каза и колежката от БСП. Абсурден е § 34: да се сключва концесионен договор, без провеждането на преговори. Забележете, без провеждането на преговори. Освен това, като принадлежност към обектите на концесиите могат да се включат прилежащата акватория, брегоукрепителните системи и съоръжения и, забележете, островите, включително и изградените от човешка дейност.
Вие много добре знаете, господин Ковачев, че вече има три проекта, ако може така да ги наречем, за дубайски кули в българската акватория. Давате ли си сметка до какво ще доведе това в близките години?!
За морските плажове, които включват пясъчни дюни. Площта на дюните се изключва от концесионната площ, като, забележете, правата на концесионера от одобрените към датата на промяната комплексни планове и/или схеми се запазват.
Може да се говори още много по закона, уважаеми колеги. Но ние, от Демократи за силна България, поддържаме предложението, което беше направено в залата: правителството да изтегли този водещ до корупция законопроект. Още повече че ние сме в навечерието на поредния доклад за напредъка на България, който може да доведе до крути мерки в това отношение, а този закон е един от най-корупционните закони в комбинация с внесения от вас Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Чачев, много пъти отправяхте въпроси към господин Ковачев и го назовахте, и го идентифицирахте като причината на този законопроект. Ние, от “Атака”, преди малко от парламентарната трибуна поискахме неговата оставка.
Моят въпрос и моята реплика към Вас са свързани с това: вие от Демократи за силна България искате ли оставката на господин Ковачев? Защото оттук нататък обсъждането на законопроекта до голяма степен започва, след тези разгромителни критики от всички страни, да се касае до въпроса за този служител, за този заместник-министър, който е направил едно безобразие. Хвърлил е в парламента този законопроект като тиква на прасе. В случая прасето, което трябва да се бори с тиквата, е самото Народно събрание. И когато един служител, в случая заместник-министър, е показал ясна връзка с нечисти интереси, представлява ясно лоби на групировки, на сивата икономика, на подземния свят - това е безспорно с този законопроект, писан и подаден от заместник-министър Ковачев, ясно е в обществото, трябва смело всички да поискат неговата оставка. Тази оставка трябва да я поискат и представителите на мнозинството, които, пак повтарям, също са злепоставени и застрашени от дейността на този заместник-министър.
Защото той това направи – събра в едно нещо, което до този момент не се беше случвало, представители на всички политически сили, включително и на управляващите, и всички се изказаха против този законопроект, внесен от него. И ако продължим да се залъгваме, да мируваме и да не назоваваме причините с истинските им имена, а в случая истинското име на причината е Савин Ковачев, нещата няма да вървят добре в тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика към господин Чачев? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, без да ставам адвокат на господин Ковачев, не е виновен господин Ковачев, виновен е Сергей Станишев, виновно е българското правителство. Защото законът е внесен в парламента с подписа на Сергей Станишев. Законът за концесиите без концесии далеч не се отнася само за това, което говорите Вие. Негови автори са всички икономически министри в правителството на Сергей Станишев. И ако трябва да се иска оставката на някого, това е именно на министър-председателя и на цялото правителство. Защото три години вече това правителство непрекъснато ни кара да ставаме съучастници в генерирането на нови корупционни практики. Така ли е, господин Шопов? Какво е виновен господин Ковачев, той е дошъл днес тук вместо министър Гагаузов, когото по незнайни причини го няма тук. Защо го няма министъра на икономиката, като основните текстове се отнасят именно до него, така ли е господин Цонев? Дойде министър Мутафчиев, изчете си опелото и си отиде. Не стана ясно за какво става дума.
Защо не стане някой от управляващите да каже аджеба кой е авторът на този закон? Но авторът се е подписал, за мен авторът е Сергей Станишев и той трябва да носи отговорност за това. От тази трибуна на мое питане преди два петъка той отговори, че ще си изтегли закона. И аз го призовавам да направи това, тъй като това ще бъде допълнителната капка катран в доклада на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Заместник-министър Ковачев желае думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
С интерес изслушах дискусията, която за съжаление не беше особено плодотворна и според мен по една причина – днес чухме много политически аргументи, не чухме нито един аргумент кой текст от закона на коя европейска разпоредба противоречи. Ние политизирахме дискусията и заподозряхме българското правителство, че е една шайка престъпници, която е внесла един престъпен закон в полза на други престъпници. И общо взето с това се изчерпи дискусията.
Но действително, ако тръгнем да отговаряме на абсолютно всички критики към закона, ще видим, че всяка една критика има повече политически отколкото юридически подтекст. Всички текстове от закона в частта му, която се отнася до промяната в Закона за концесиите, са били направени като плод от труда на една българо-испанска работна група, която усъвършенстваше законодателството и в която аз не съм участвал, господин Шопов. Между другото, аз не съм писал нито един от текстовете на този законопроект, но благодаря за доверието.
Нито един от текстовете, които бяха критикувани, разбира се, преди всичко от морална и политическа гледна точка, не противоречат на европейски разпоредби. От тази гледна точка ние не можем да твърдим, че законът противоречи на европейското право. Да, действително във втората част на закона, която визира някои промени, свързани със Закона за Черноморското крайбрежие, има текстове, които могат да бъдат критикувани. Те обаче отново са свързани с подозрения, че законът ще бъде прилаган от престъпници в полза на престъпници. Не е така. Търси се определен прагматизъм. Ще дам пример само с акваторията и с така наречените изкуствени острови. В сегашната версия на закона акваторията също е включена в обекта на концесия. И защо е включена? Първо, защото тя се използва от всички, които използват плажа, второ, за да бъде защитавана и опазвана от концесионера. Кой ще чисти морето след летовниците? Нали това трябва да влезе в задълженията на концесионера? Ако не включим в обекта на концесията тази 200-метрова ивица, никой няма да я погледне.
От друга страна, въпросът за брегозащитните съоръжения. Всички знаем, че държавата не може да си позволи лукса в момента навсякъде, където имаме нужда от брегозащитни съоръжения, да ги изгради в кратки срокове. Как ще открехнем вратата за публично-частно партньорство и привличане на частни инвестиции при изграждане на брегозащитни съоръжения, ако не чрез включването им като потенциален обект на концедиране? Какво престъпно виждаме тук? И какво престъпно виждаме да дадем задължение на концесионера да опазва островите, а не да строи върху тях? Никой няма предвид, че ще му се разрешава да строи нещо. Плажната концесия не е концесия за строителство. Ако някой си мисли, че плажната концесия ще даде права на концесионера да строи, дълбоко се лъже. Много ни е лесно да критикуваме.
И другият текст, който има предвид увеличаване на срока от 10 до 20 години. Действително текстът е дискусионен. Но кажете ми тогава защо не премахнем въобще концесията като инструмент за отдаване на плажовете под някаква форма на включването им в гражданския оборот? По какво в момента се различава концесионният договор от наемния договор? Някой юрист може ли да ми каже?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Разбира се, че се различава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Различава се само по това, че се сключва след конкурс.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): И по Конституцията се различава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Между другото, по Закона за държавната собственост наемът също се дава чрез конкурс. Тоест ние в момента сме свели концесията на морския плаж до един прост наемен договор.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Вие я свеждате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Не ние, парламентът я е свел, когато прие Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
В заключение. Имаше критики, че държавата не се грижи за морските плажове. От три дена има работна група, която в момента обикаля всички морски плажове, които са отдадени на концесия.
И нещо друго. Аз ще подкрепя, ако законът бъде приет на първо четене, да участваме с всички сили в работна група и да разясним на водещата комисия абсолютно всички съмнения, които могат да се появят. Изказано беше съображение, че 80% от плажната ивица е много да бъде учредена. Да, ние ще подкрепим намаляването на този процент, ако депутатите решат да направят това между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
За изказване – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам думата, тъй като основните аргументи “за” и “против” в дискусията ги направих под формата на искане към доклада от страна на председателя на Народното събрание. Но не мога да не стана и да не изкажа възмущението си от начина, по който се провежда този дебат. Не мога да не изкажа възмущението си от начина, по който от тази трибуна се говорят с лека ръка много тежки думи, да не кажа нецензурни, и не би трябвало да бъдат присъщи на езика на народните представители такива определения и квалификации. Защото колегите, които професионално прочетоха текстовете, тези от колегите, които бяха вникнали професионално в закона и отделните текстове, направиха градивна критика, казаха се неща, които са полезни, каза се кое буди съмнение, кое е правилно, кое може да се дооправи. Но навлизането в такъв тон – че законът се прави от корумпирани за корумпирани, че законът може да се казва закон за корупцията и така нататък, първо, са необосновани, второ, говорят много лошо за авторите на такива изказвания – и за първите седем години, и за следващите колкото са. Аз все още не мога да приема, че тази трибуна тук може да бъде трибуна, от която да се говорят – ще си послужа с вашия език – простотии.
Законопроектът търпи критики, особено начинът, по който е направен – два закона в един с преходни и заключителни разпоредби. Има текстове, които може би са излишни, има текстове, които с оглед на ситуацията, с оглед на това, че практиките при нас се изкривяват, може би не трябва да ги приемаме. Но такъв тон – оставки, обиди към кабинета, към министри, неоснователни, недоказани, към министър-председателя, към мнозинството! Колеги, смятам, че трибуната на Народното събрание не е студиото на bTV или на Нова телевизия. И ако сте забравили това нещо, държа да ви го напомня не за друго, а защото трябва да имаме достойнството на парламентаристи и когато говорим за авторитета на институцията да не забравяме, че освен законите, които приемаме, голяма роля играе и начинът, по който дебатираме по тези проблеми.
Аз не съм се осмелил да обвиня никого от вас, въпреки че мога да кажа, мога да запитам примерно бивши министри на регионалното развитие какво направиха когато бяха министри, за да не се застрои Черноморското крайбрежие. Мога да запитам бивши министри на екологията какво направиха, за да се спаси екологията. Мога да запитам бивши министър-председатели какво направиха. Но смятам, че тук обсъждаме законопроект, който освен своите недостатъци има и своите достойнства. Ние имаме политическата и професионална честност да кажем, че законопроекта има недостатъци и искаме да го направим ефективен, да го направим в съответствие с нашите високи изисквания за нормотворчество.
Колеги, взех думата само за да изкажа своето съжаление за това, че трибуната на Народното събрание беше превърната отново в някаква махленска трибуна.
Оставам на категоричното становище, че законопроектът има своите плюсове, че може да бъде изчистен, защото основната философия, заложена в него, не е заложена в преходни и заключителни разпоредби, а в същината на тялото на закона и ние можем да го оправим между първо и второ четене.
Затова с всички резерви и с всички амбиции, които заявихме да го оправим, аз казвам, че Парламентарната група на ДПС ще гласува „за” законопроекта, а аз, като председател на Икономическата комисия, стоя зад ангажимента на мнозинството рационално да поправим онези текстове, които са излишни – да ги отхвърлим, а тези, които могат да бъдат поправени, да бъдат поправени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплики? (Народният представител Петър Берон иска думата за реплика.)
Съжалявам, господин Берон, изчерпано е времето на независимите народни представители.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Към Вас, господин Цонев: питайте, правете сравнителни анализи за това какво е правил всеки министър на своя пост преди един мандат, преди още един мандат, сравнявайте и ще видите ужасяващата картина, специално в областта на околната среда. Съвсем отговорно и категорично го заявявам и ще изпитате ужасно притеснение, че министъра на околната среда от вашата парламентарна група и това, което се случва в областта на околната среда, в нито един мандат досега от 1990 г. не се е случвало – такава ерозия, такова погубване на околната среда с участието на министъра на околната среда.
Няма как да не се говори с патос по този въпрос, защото текстовете наистина са такива, че отварят вратички за нарушения. Самият господин Ковачев току-що каза: концесията за плажа не била строителна концесия, обаче била концесия за строителство на защитни съоръжения, брегоукрепващи съоръжения. Едновременно не е, но е и такава. Няма никакви пречки в условията на една концесия за плаж, без да включвате това като прилежаща зона, да поставите изисквания за поддържане чистотата, включително на акваторията в определен район.
Така че когато предлагате такива текстове, съвсем ясно се дава възможност за най-различни неприемливи решения, ако наистина сме загрижени за Черноморското крайбрежие. Оттам възникват подозренията. Разбира се, че се създават специално такива текстове, достатъчно хлъзгави и обтекаеми, за да се възползват определени хора от това.
Езикът. Всеки използва езикът, който намери за добре. Въпрос на възпитание, въпрос на култура, но наистина такива текстове са абсолютно недопустими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Цонев, удивен съм от Вашето изказване. Предполагам, че не сте си направили труда да прочетете проекта, въз основа на който е разработен законът, според заместник-министър Ковачев. Защото в него пише: „Основните принципи на Договора за създаване на Европейския съюз трябва да се спазват”, господин Цонев. Публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция. И на трето място – равнопоставеност и недопускане на дискриминация. И трите принципа на Договора за създаване на Европейския съюз са нарушени във вашия закон.
Недоумявам за обвиненията, които отправихте към нас. Аз не съм излизал в изказването си извън рамките на добрия тон и никога не съм си позволявал това. Но действително внасянето и приемането от парламента на този закон в този вид, макар и на първо четене, ще доведе до много сериозни последици за бъдещото европейско членство на България, господин Цонев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи за трета реплика.
Желаете ли дуплика, господин Цонев? Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Госпожо Манева, господин Чачев, ще отговоря общо на вашите две реплики, защото намирам общо в тях. Моето изказване и това, което ми направи впечатление, върху което обърнах внимание, беше тонът и начинът, по който се отправят сериозни и тежки квалификации. Току-що госпожа Манева в репликата използва друг тон и друга квалификация – че не бива да се приемат обтекаеми текстове, които биха могли да породят съмнения. Това е езикът, който и аз бих използвал за някои от предложенията. Само че той не беше езикът на изказванията. Да не връщаме назад стенограмата, за да видите за какво става въпрос – категорични и ясни обвинения, че един текст се предлага с оглед да облагодетелства еди-кой си от еди-кого си. Тук господин Савин Ковачев беше превърнат в някаква изкупителна жертва, беше сложен на кладата един експерт, който е свършил неща и честно е дошъл да каже какво е направил и защо, и какви са били мотивите. Аз мисля, че ако се върнете назад в тона на цялата дискусия, ще видите, че не беше направено както трябва и квалификациите бяха абсолютно незаслужени.
За законопроекта продължавам да твърдя, че покрай няколкото текста, които може би са ненавременни или са недобре обмислени, или може би наистина са обтекаеми и отварят някакви спорни процедури. По-голямата част от законопроекта е издържана в духа на това, което прочетохте, господин Чачев.
Ако трябва да говорим необосновано за практики, които биха могли да бъдат корупционни, аз ще се върна, защото внимателно слушах цялата дискусия, госпожо Манева, към нещо, което казахте. И аз, да кажа, в някаква степен съм съгласен – относно водите, относно възможността да се дадат на сегашните концесионери да добиват повече, ако капацитетът е такъв. Аз искам да Ви кажа, че такива концесионери се опитваха да дойдат и при нас с корупционни предложения и ние ги отхвърлихме. Трябва ли сега аз оттук да кажа, че Вашето предложение, което аз най-вероятно ще подкрепя, ако го направите, съдържа в себе си корупционен мотив? Разбира се, че няма да го направя и не го правя. Давам пример, че това, което предложихте, е добро.
Аз знам много добре от кои точно фирми върви и трябва да Ви кажа, че то върви с корупционен натиск. Не се заблуждавайте с това. Ако към Вас не е дошъл, ако Вие отхвърляте, и съм убеден в това, защото нямам съмнение във Вашата честност, бъдете убедени, че един такъв текст, ако бъде приет, той също е източник на корупция, ако тези, които го прилагат, искат да бъдат корумпирани. Така че не презумпирайте! Текстът не определя корумпираността – личността, морала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма желаещи. Обявявам дискусията за приключена.
Съгласно правилника: „Един законопроект може да бъде оттеглен до неговото гласуване на първо четене.” Така че до края на деня, ако този законопроект не бъде оттеглен, ще бъде подложен на гласуване утре сутринта.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Кой ще докладва?
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„На заседание, проведено на 11 юни 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 854-01-53, внесен на 22 май 2008 г. от народните представители Донка Михайлова и група народни представители и предложенията, направени по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на:
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за наименованието на закона:

„ЗАКОН
за изменение на Закона за социално подпомагане”



Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 12в, ал. 1, числото „18” се заменя с „12”.”
„Заключителна разпоредба”
Комисията подкрепя това наименование.
„§ 2. Разпоредбата на § 1 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
Комисията подкрепя по принцип този текст на вносителите и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания по двата текста на законопроекта?
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Тези текстове ще бъдат гласувани утре.

Следващата точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – продължение.
Останаха желаещите за участие в дискусията по законопроекта.
Има ли народни представители, които желаят да продължат дискусията по този законопроект на първо четене?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са два законопроекта, имащи отношение към Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Първият законопроект е на колегата Сидеров, който ни връща във времето, в което и аз, и мои колеги плащахме данък на увлечението да търсим възможност за фиксиране на цените на лекарствените продукти. Ние, слава Богу, извървяхме този път и стигнахме до убеждението, че фиксирането на цените на този етап би донесло повече вреди, отколкото ползи и че онова, което ние направихме в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – един мощен регулаторен механизъм на принципа, че в основата на цената на лекарствения продукт, на новорегистрирания лекарствен продукт, трябва да стоят референтни цени, най-ниски референтни цени на държавите – членки на Европейския съюз, както държавите основателки, както и новоприсъединили се, е един добър механизъм. Ние го приложихме както към ценообразуването на лекарствени продукти за плащане с публични средства, тоест парите на данъкоплатеца, така и регулаторен механизъм към ценообразуването на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и плащане кеш от потребителя, като оставихме регистрационен режим за останалите лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание и не са заплащани с публични средства.
Господин Сидеров ни връща отново към този спор, той вече е решен. Законът е намерил едно добро решение и аз заявявам от тази трибуна, че ще се въздържа да подкрепя законопроект, който ни връща на изходна позиция и възбужда един дебат, на който ние сме намерили един разумен отговор.
По втория законопроект на Министерския съвет, който променя наскоро приетия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, аз, воден от правилата за политическа коректност, на първо четене по принцип ще подкрепя законопроекта, но, слагам едно голямо „но:” – няма да подкрепя на второ четене текста, свързан с изменение на чл. 222 от действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, защото бях и продължавам да бъда привърженик на така наречения етичен модел при търговията на дребно с лекарствени продукти.
Тук от тази трибуна колеги от Демократи за силна България – госпожа Михайлова, моите уважения към нейните ораторски качества, направи една фина манипулация, представяйки етичния модел като консервативен модел и тя, видите ли, като човек консерватор, няма как да не го подкрепи. Уважавам нейната подкрепа, но не уважавам тези мотиви, с които го подкрепя, че това бил модел на консервативно поведение. Това не е консервативен модел. Етичният модел има една проста основа. Той е модел на търговията на дребно, извършвана от търговци на дребно, които обаче преди печалбата слагат един принцип – принципа преди всичко да не се вреди. Тоест, най-напред искат да помогнат на страдащите, изхождащи от Етичните правила на тази „търговия” и чак след това слагат печалбата като средство за своето съществуване и развитие. Затова този модел е етичен. Това е търговия, но не обикновена търговия. Това е търговия не само с благородни намерения, а и с благородни действия в процеса на самото търгуване. Ако някой иска да му дам пример как така може да бъде етичен този модел, който всъщност налага рестрикция, налага ограничения, ще си позволя да дам един прост пример, надявам се, разбираем.
Без да правя реклама нито на някоя от телевизиите, нито на лекарствените продукти, които тя рекламира, ще кажа, че в телевизия „х” напоследък върви реклама на лекарствен продукт, който има отношение към лечението на Диаричния синдром. Тази реклама на лекарствен продукт, който има като активна съставка лоперамида, казва, че ако имате проблем остра или хронична диария, пийте лекарството „у” – и нищо повече.
Вече тук задавам риторично няколко въпроса, на които знаем отговора, но на всичките въпроси отговорът е „да”. Например в условията на един пазар, в който възможността пациентът да получи навременна консултация, е ограничена по ред причини, най-вече финансов недостиг, може ли този пациент, възползвайки се от тази реклама, да посегне в една аптека или в една дрогерия, купувайки това лекарство без лекарско предписание, а то не е и нужно? Отговорът е „да, може”. Но той има хроничен диеричен синдром – може ли този човек да е болен от хронична дезинтерия? Отговорът е: „да, може”. Може ли този човек да работи през това време в хранително заведение? Отговорът е: „да, може”.
Този либерален подход към търговията етичен ли е? Той не е етичен както към пациента, той не е етичен и към обществото, заради риска да пострадат повече хора, защото, видите ли, ние сме привърженици на либералния подход, в който всеки си прави каквото намери за добре, воден от своите импулси, било то за печалба от страна на търговеца, било то за постигане на лечебен резултат, колкото се може по-скоро от страна на пациента. Ето в случая този либерален модел би ни изиграл лоша шега.
Освен всички останали аргументи, аз искам да изтъкна и още нещо. Аз го изтъкнах и в своята реплика към колегата Китов, ще го повторя и тук. Спекулациите с Европейската комисия, която предприема определени действия срещу страните, обърнете внимание – повече от 50% от страните в Европейския съюз, които изповядват и прилагат в дейността си етичния модел на търговия с лекарствени продукти на дребно, процедурите не са завършени. Няма решение, което да вменява задължения на някои от засегнатите държави да променят своето законодателство. Но дори и да приемем хипотезата, че това ще се случи по-късно и ще има втора процедура – тези държави, ако не променят законодателството си, към тях да бъдат наложени финансови санкции.
Ние пак тичаме пред вятъра. Тичаме не толкова водени от някакви инстинкти за самосъхранение, а тичаме, защото ни е по-удобно. Знаете ли от какво идва удобството? Когато дойде ден да приемаме промените в чл. 222... Госпожо председател, хубаво е тук освен двете знамена да пуснем и едно бяло знаме. Това бяло знаме ще показва, че ние се предаваме пред интересите на едрия бизнес с лекарства. Ние пускаме бяло знаме и казваме: държавата не може да се справи с веригите, държавата ги е оставила да се развиват и държавата, за да си спести грижите по-нататък по този контрол, пуска бялото знаме и казва: оправяйте се.
За чия сметка, дами и господа? За сметка на страдащите. Затова аз продължавам да бъда привърженик на етичния модел на търговията на дребно с лекарствени продукти.
Какви са другите ми възражения към текстовете на предложения ни закон? Възражения имам в промяната на определението що е това “лекарствен продукт”. В първоначалния вариант, преди година и половина, на нас ни беше представен текст, в който “лекарствен продукт” е вещество или комбинация от вещества, което е представено като притежаващо свойство, или притежаващи свойства. Ние го редактирахме и казахме, че “лекарствен продукт” е вещество или комбинация от вещества, които се използват за: ... и се изброява какво се прави с тях. Връщането отново към понятието “представени като” има за цел да направи текста на българския закон еднакъв с европейските директиви, защото там понятието е „презентед ъс” . Но в българския език понятието или словосъчетанието “представени като” поражда сериозни съмнения в нашите разбирания. Когато едно нещо е представено “като”, звучи безлично. Представено от кого? От заинтересованите? Но заинтересованият може да се компетентен орган, може да е заинтересовано лице, което не е компетентен орган. Това – първо.
Второ, в случая, когато ние „представяме като”, можем да представяме, защото веществото наподобява, но то може да няма нито съдържание, нито ефект, който да е свързан с това, че то е „представено като”.
Това не е формален лингвистичен спор. Защото, ако ние заложим на понятието или словосъчетанието “представени като”, веднага прокарваме между тези две точки една права и втората точка е рекламата. “Представени като” и на другия край е рекламата – ние стигаме до много по-свободен режим на представяне на лекарствени средства, за който това лекарство, съдържащо лоперамит, е един от малкото примери.
Има и много други примери: “представени като” – от кого? От лекари? Етичният кодекс на лекарите забранява лекар да участва в пряка реклама на лекарство. Примери по телевизиите – погледнете, ще ги видите.
Етичният кодекс би трябвало да забранява не само пряката, а той трябва да забранява и косвената реклама на лекарства, както това е валидно за спиртните напитки. В случая, когато пуснем системата да създава внушения, да създава очаквания, да създава надежда и на другия край заложим рекламата, тогава Бог да го прости етичния модел. Остава желанието да вкараме колкото се може повече хора в аптеките, да им вземем парите, създавайки им илюзорни надежди или илюзорни представи, защото ние “представяме като”. Тоест ние създаваме очаквания, на които очаквания може и да не отговорим впоследствие. Затова бизнесът с лекарствени продукти е един от най-печелившите и същевременно един от най-рисковите.
Ще ползвам тази възможност, гледайки закона на второ четене, да внеса изменения и допълнения, които да бъдат свързани със засилен контрол, с по-строги правила, свързани с рекламата, и с много по-сериозни отговорности на хората, които, играейки си с живота и здравето на други, макар и вадейки на повърхността морални правила, макар и изтъквайки желанието да бъдат в помощ на обществото, често пъти стават подозрителни. Стават подозрителни дори и с това, че в момента веригите аптеки на определено име, за което вие се сещате, в Североизточна България, дори и заради факта, че той успява, пробивайки сегашното законодателство, да върши търговия чрез така наречените рекламни пунктове, в които не работят никакви медицински лица, нито правоспособни фармацевти, да изпомпва от цялата мрежа рецепти, които да изпраща на определено място, където те биват изпълнявани и транспортирани обратно до така наречените рекламни пунктове, това са все доказателства, че ние не сме направили съвършения закон – нещо, което е трудно, но все пак можем да се доближим до съвършения модел. Но още по-лошо е, че ние не сме постигнали качественото приложение и на действащото законодателство. Правим най-лошото – опитваме се в своята административна безпомощност да лекуваме, сменяйки едни твърдения с други твърдения, едни думи с други думи, водени от надеждата, че някой друг ще плаща сметката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За реплика думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. За да не бъда обвинен в конфликт на интереси, ще се спра само на лингвистичната част от Вашето изказване, уважаеми д-р Йорданов.
Когато миналата година търсихме българското съответствие на “презентед ас”, ние търсихме това българско съответствие и в преводите на съответните нормативни документи от Европейския съюз и на другите езици, които знаем. Тогава си спомням, че моето предложение беше да използваме чешкия вариант и там беше “урчини про”, тоест “предназначен за”, не “представен”. Това изглеждаше по-добрият подход.
В този смисъл бих искал да помоля всички колеги да не абсолютизираме само английските варианти на съответните европейски нормативни документи, а да използваме и другите. Тогава ще намерим по-точно и българското съответствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Великов, благодаря Ви! Вие всъщност под формата на реплика доразвихте разсъжденията. Аз нямам какво да Ви кажа, освен едно от определенията за поезия. Според това определение поезията е онова, което се губи при превода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не е случайно това, че вече трето заседание обсъждаме предложения ни законопроект, поради няколко причини.
На първо място, определени текстове на този законопроект са разковничето към един пазар, пазар от порядъка на 1 млрд. 400 млн. лв. - толкова, колкото е оборотът от продажба на лекарствени препарати на дребно годишно в България. Естествено е и интересите да бъдат много, позициите да бъдат различни и дебатът да бъде остър.
Аз няма да вземам отношение по законопроекта на господин Сидеров. Съгласна съм с това, което колегата Йорданов каза по отношение на този законопроект, свързано с фиксираните цени.
Искам да кажа по отношение на острия и логичен дебат, свързан с ДДС върху лекарствата, че е логичен, защото това е дебат, който българското общество води. Мисля, че е безсмислено да продължим да спорим, тъй като този проблем следва да бъде решен, на първо място, със Закона за данък добавена стойност, със Закона за държавния бюджет и след това в други такива закони, какъвто е Законът за лекарствата.
В своето изказване ще се спра на чл. 222, тъй като той е основата на всички останали 80 параграфа, които са по-скоро детайли или технически подробности и едва ли имат толкова сериозно и важно значение по отношение продажбата на лекарства.
Прави са всички колеги, които напомнят, че преди година и половина ние приехме друга позиция по отношение на този член – един фармацевт, една аптека – той и собственик на аптеката, работещ в нея по трудови правоотношения, а сега подлагаме на преоценка тази позиция.
Аз също бях от хората, които подкрепиха закона в този му вид. Предполагам, както и доста други колеги в тази зала, винаги съм имала аргументи „за” и „против”. Да, вярно е, че това е модел, който се нарича в Европа „етичен” и предполага по-високо качество на обслужване.
В същото време обаче е вярно и това, че с досегашния модел ние лишаваме примерно една категория хора, които със своя честен труд през последните 18 години са успели да направят 2-3 аптеки, лишаваме ги от правото да се ползват от резултатите на своя труд по един твърде несправедлив начин. Лично аз съм ходила на срещи с такива собственици и не съм имала основателни отговори на техните въпроси.
Тази година след приемането на текста в този му вид, честно казано, не забелязах особени прояви на етичност в продажбата на лекарства, не забелязах някаква промяна, включително и у всички хора, които шумно ни убеждаваха, че този етичен модел ще наложи нови норми на пазара. Говоря дори само за качество на обслужване. То отново продължи да се случва, като фармацевтите понякога поставяха и диагнози през стъклото, подаваха лекарствата и като че ли най-етичната проява беше една люта битка за надценки, която придоби дори и политически оттенък.
Според мен има аргументи и в двете посоки и е хубаво, че в този дебат се чуха и едните, и другите аргументи.
Очевидно е, че на първо четене законопроектът вероятно ще бъде приет в този му вид. Затова в оставащите десетина минути искам да споделя няколко проблема, които за мен са особено тревожни.
На първо място, нямам отговор защо в този законопроект остава ал. 5 от чл. 222, която въвежда рестрикция по отношение собствеността на аптеките единствено по отношение на общините. Ние поставяме българските общини, които по Конституция имат социални отговорности към своите граждани, в неравнопоставено положение. Ще предложа отпадането на ал. 5 на чл. 222, най-малкото заради това, че общините трябва да бъдат равнопоставени спрямо държавата, спрямо частниците в един такъв пазар.
Втората ми по-основна тревога е свързана с тема, която започна колегата Йорданов и се нарича вериги по хоризонтала.
Дълбокото ми убеждение е, че със съществуващия текст от ал. 3 на чл. 223 ние трудно бихме могли да се справим с веригите по хоризонтала. Искам да напомня, че в стария Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина този проблем беше решен с чл. 68, според който производителите на лекарства и търговците на едро с лекарства не могат да откриват собствени аптеки.
В сегашната ал. 3 на чл. 223 сме записали, говоря за смисъла, а не цитирам точно текста, че собственикът не може да бъде собственик или да участва в търговски дружества с предмет на дейност производство, внос или търговия на едро на лекарствени продукти.
Позволете да споделя своята тревога, че този текст, както и старият чл. 68 отново няма да защити собствениците от сериозната и силна намеса на производителите и на дистрибуторите. С това ние създаваме условия пазарът да бъде монополизиран, цените да бъдат подложени на дъмпинг и в един момент след определени години няколко собственика, няколко производители или дистрибутори на едро да завладеят и да монополизират пазара изцяло.
И третият проблем, който съвсем накратко ще маркирам, е свързан с тенденцията за все по-големи затруднения в малките населени места по отношение купуването от населението на лекарства, заплащани от Здравната каса. Днес в селата, а вече и в малките общини на практика пациентите са лишени от тази възможност поради две причини. Първо, защото аптеките не искат да купуват допълнителна техника, в която да съхраняват подобни медикаменти, и второ, да се занимават с усложнена административна процедура.
Мисля, че в хода на обсъждане на законопроекта на второ четене трябва да търсим решение на този толкова сложен проблем, тъй като в момента изтичат средства от НЗОК, а българските граждани трябва да пътуват по няколко десетки километри, за да си купят примерно инсулина, който им се полага. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Дискусията по този законопроект и днес няма да приключи. Утре продължаваме с изказване на господин Лъчезар Иванов, който току-що заяви желание за това.
Гласуванията, които ще проведем утре в началото на пленарния ден, са по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за определяне на устава на европейските училища; гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Няколко съобщения за заседания на комисии:
Комисията по европейски въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин

Светослав Спасов