Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да извършим няколко гласувания.

Първото гласуване е на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 183 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Местан, заповядайте за процедурно предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Видно от резултата, Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища се подкрепя с консенсус. Нямаше бележки по законопроекта и в хода на разискванията на първо гласуване, което ми дава основание да Ви помоля, господин председател, да преминем към второ гласуване на законопроекта, ако колегите подкрепят това процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 172 народни представители: за 171, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Местан, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за определяне на
Устава на европейските училища
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища, приета на 21 юни 1994 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По текста на законопроекта няма забележки, затова преминаваме към гласуване.
Гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 183 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет.

Преминаваме към гласуване на законопроектите по режима на концесиите. На първо четене следва да гласуваме два законопроекта, уважаеми колеги, моля да проследите поредността, в която ще ги поставя на гласуване.
Първо поставям на гласуване Законопроект № 854-01-25 за изменение и допълнение на Закона за концесиите с вносители Волен Сидеров и Митко Димитров, с дата 14 март 2008 г.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 167 народни представители: за 16, против 64, въздържали се 87.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на първо четене на следващия законопроект по тази точка – Законопроект № 802-01-40 за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител е Министерският съвет, датата е 25 април 2008 г.
Моля гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 103, против 65, въздържали се 22.
Законопроектът се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги от управляващите партии, давате ли си сметка какво направихте в момента? Направихте това, че докладът на 23-и ще е по-силно критичен от това, което се очаква. Защото действително в момента гласуваме един корупционен закон, който ще има пагубни последици за европейското бъдеще на България.
Моля ви да прегласуваме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 186 народни представители: за 99, против 71, въздържали се 16.
Законопроектът се приема и при прегласуването.
Следващото гласуване на второ четене е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция за наименование, а именно Закон за изменение на Закона за социално подпомагане.
Гласувайте предложението на комисията за наименование на закона.
Гласували 175 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 5.
Наименованието е прието.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Гласувайте предложението на комисията за § 1.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 1 е приет.
И последното гласуване – заглавието „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на заглавието и дава своя окончателна редакция на § 2:
„§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г.”.
Гласувайте тези два текста по вносител и в редакцията на комисията.
Гласували 173 народни представители: за 172, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което и Законът за изменение на Закона за социално подпомагане.
Госпожа Надя Антонова желае да вземе думата по процедурен въпрос.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като сме в режим на гласуване, правя процедурно предложение, което моля да подложите на гласуване. Става въпрос за това, че дебатът по Законопроекта за независимия финансов одит продължава в Комисията по бюджет и финанси, включват се заинтересовани лица, което налага да бъде продължен срокът за второ четене. Моето предложение е срокът за второ четене на Законопроекта за независимия финансов одит и за предложенията към него да бъде продължен с две седмици, считано от утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение да бъде удължен срокът с две седмици, което означава общо три седмици.
Гласували 145 народни представители: за 143, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
От името на парламентарна група има думата народният представител Елиана Масева.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера, 18 юни, от медиите разбрахме, че е извършен одитен доклад на KPMG на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. В него се разкриват нарушения и данни за извършени престъпления. Заместник министър-председателят госпожа Плугчиева заяви, че докладът трябва да бъде изпратен незабавно в прокуратурата.
Общественият интерес, уважаеми колеги, налага всички данни, констатирани от KPMG, да станат публично достояние. Неправомерното харчене на парите на данъкоплатците не може да бъде секретна информация. В същото време разбрахме, че този доклад е засекретен и Народното събрание няма достъп до него. Считаме, че незабавно, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, чл. 39, ал. 3, т. 2, трябва да се осигури достъп на народните представители до данните и фактите, които са изнесени в този одитен доклад.
Уважаеми колеги, преди известно време министърът на финансите Пламен Орешарски излезе с подобен доклад, в който се казваше, че няма съществени нарушения в дейността на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Това още повече ни задължава информацията да бъде публична. Борбата с корупцията, борбата с престъпността по високите етажи на властта ни задължава именно да вземем спешни мерки и докладът да бъде разсекретен.
Уважаеми господин председателю, обърнахме се към Вас със специално писмо, в което Ви молим да упражните Вашите правомощия по чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И тъй като проблемът е много важен, тъй като той има изключителен характер, ние се надяваме и продължаваме да се надяваме, че в бъдеще Вие ще включите тази точка в дневния ред във връзка с Вашето извънредно пълномощие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За Ваша информация, госпожо Масева, и на народните представители, вашия проект за решение, с който придружавате искането за включване в дневния ред, разпределих вчера на Комисията за борба с корупцията, където да се разгледа най-добрият начин за осигуряване на тази информация и запознаване на народните представители с нея. Както знаете, това е обичайната практика, която съществува в Народното събрание, тя досега не е показала проблем с осигуряването на информацията. Това е според мен отговорният начин да пристъпим към този въпрос, тъй като включването му в дневния ред без такава подготовка според мен ще завари залата неподготвена. Това е мотивът ми да го разпределя на Комисията за борбата с корупцията. Там има ваши представители, можете да проследите въпроса.
И така, да продължим с обсъждането на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вчера това обсъждане не завърши.
Господин Лъчезар Иванов желае думата. Господин Иванов, моля да изчакате. От залата се поставя въпросът за избор на заместник на омбудсмана. Предложението, колеги, е да завърши дискусията по тези законопроекти, защото я прекъсваме няколко пъти и веднага след това да пристъпим към избор на заместник-омбудсман.
Имате обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Доколкото си спомням, вчера в началото на заседанието Вие изрично обявихте от тази трибуна решението, което е взето на Председателския съвет, точката за избор на заместник-омбудсман да бъде първа точка на заседанието в четвъртък. Пленарната зала отчете това решение и го прие.
Позицията на заместник-омбудсман стои вакантна повече от една година, така че мисля, че е достатъчно спешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, действително така гласувахме вчера – изборът на заместник-омбудсман да бъде точка първа днес. Но обсъждането по предходната точка не приключи във вчерашното заседание, затова преценката беше да дадем възможност да приключи обсъждането по предходната точка. Господин Казак прави предложение да започнем сега с избор на омбудсман.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 3.

Пристъпваме към:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първото процедурно предложение е да допуснем в пленарната зала омбудсмана господин Гиньо Ганев.
Гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Моля да поканите господин Ганев в пленарната зала.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана Народното събрание избира заместник-омбудсман по предложение на омбудсмана.
Следва да ви оглася постъпилото предложение. Ще прочета проекта за решение, което следва да гласуваме:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-омбудсман
на Република България

Народното събрание на основание чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за омбудсмана и по предложение на омбудсмана

РЕШИ:

Избира Яшар Шабан Хаджимустафа за заместник-омбудсман за срок до 20 април 2010 г.”
Както ви информирах, предложението е внесено от омбудсмана. Вярвам, че той вече е готов да мотивира това свое предложение.
Имате думата, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, с няколко думи ще представя предложението, което внесох писмено в ръководството на Народното събрание на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана парламентът да избере за заместник-омбудсман господин Яшар Шабан. Прибавил съм и няколко биографични бележки за самия него.
Аз съм свидетел, обществеността го знае, от вълнуващото време на Великото Народно събрание – първият свободно избран и най-широко представителен национален орган, който имаше висока мисия. Целта беше, въпреки всички други исторически данни, да се приемат неотложни законодателни промени, които да дадат път на легитимния, мирния преход към демократично общество, разрушавайки, разбира се, нормативните основи на довчерашния тоталитарен режим.
В кипналото политическо море на крайна конфронтация и екзалтиран фанатизъм Яшар Шабан – народен представител тогава, се отличаваше с мярка и чувство за баланс. Той търсеше повече разбирателство и обща градивна воля, все воден от общата идея да живеем заедно, равноправни и равнопоставени пред закона, но и пред справедливостта. Аз свидетелствам още веднъж за това.
На всички длъжности и места, както виждате от неговата биография, на които е бил: заместник-кмет на община Кърджали, в Управителния съвет на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, в Института „Отворено общество”, приносът му в културни и образователни проекти и т.н., въобще в живота си, Яшар Шабан носи лична и обществена нравственост. Той има име и тогава, и сега на граждански почтен човек.
Аз съм сигурен, че в омбудсманската институция той естествено, но и по дълбоко вътрешно убеждение, ще се вгради и ще се включи в тона на обективност и на надпартийна взискателност в защита на човешките права.
Аз още знам, че с ясен глас се увеличи силата на хора и на гражданския кураж срещу всякакви прояви на нехайна, на високомерна или, ако искате направо да кажа, на лоша администрация. Такъв е духът във вселенията на българския омбудсман. Само преди дни Народното събрание го оцени по достойнство в своя дебат по моя годишен доклад.
Поради личните си качества на общественик Яшар Шабан ще бъде част от този дух. Гаранции за това не искам други да дават, освен самият аз, защото тази институция на омбудсмана има своята ясна еднолична характеристика.
Мисля, че няма да има нито помисъл, нито пък ще има и условия да се опита някой да издуха този дух от сърцевината, от същността на омбудсманската институция, която олицетворява този независим граждански контрол върху цялото управление на държавата и нейната администрация.
С такива разсъждения аз предлагам, уважаеми народни представители, да подкрепите неговата кандидатура за заместник-омбудсман в пределите, в които тази характеристика даже съществува в Закона за омбудсмана и Правилника за дейността на омбудсмана, който също е приет от Народното събрание.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин омбудсман.
Преминаваме към обсъждане на предложението.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, аз изчаках, изчаках някой да вземе думата – тук има хора от управляващото мнозинство, но явно всички са онемели и никой не взима думата. Общо взето, ненормалните неща започват да стават нормални. Всеки премълчава и ако не сме ние, от „Атака”, керванът ще си върви и няма да има и кучета, които да лаят. Тук думите на господин Ганев бяха толкова прекрасни за Яшар Али, или как се казваше кандидатът, или Сали Яшар, че останахме с впечатлението, че в България сега, като назначим Сали Яшар за заместник-омбудсман ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господинът се казва Яшар Шабан.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... всичко ще се оправи – правата на човека, на гражданите, всичко ще тръгне и най-после от Европа ще ни кажат: „Браво!” или не „Браво!”, ами „Аферим! Машалла! Ашколсун!”.
Сега сериозно. Аз не виждам по-голяма наглост от тая. Отдавна всичко се прави по формулата 8:5:3, но има институции, в които тази формула не е приложима. Ние сме говорили, че тази формула е неприложима в съдебните институции и в съдебната система. Тя не е приложима и в една такава институция, която трябва да бъде безпристрастна. Защото явно този човек се назначава, за да бъдат по-равни и по-защитени не други хора, ами хората от електората на Ахмед Доган, не друго. Това е част от голямата сделка между управляващите – на вас, от БСП, институция, визирана в самата Конституция на омбудсмана. Неприложима за мен, но щом сте я приели в Конституцията, явно нека бъде като кръпка в българската политическа институционална система.
На обсъждането на доклада на омбудсмана аз говорих за пирамидата, за това как се разрастват институциите. Говорих тогава за един „Закон на Паркинсон”, който излезе в края на комунизма като книга – спомням си, на базата на него много и дисиденствахме, който обясняваше и описваше разгръщането на бюрокрацията. Така че тогава онази книга сега е абсолютно приложима и в нашия случай.
Пак напомням, че на обсъждането на доклада на омбудсмана пледирахме, че много скоро ще бъде назначен заместник-омбудсман. Така че идва и този момент. Тогава бяхме на едно мнение с Движението за права и свободи. Те изразиха опасението си за тази раздуваща се и скъпоструваща институция – 3 млн. 100-200 хил. лв. за миналата година, тази година 3,5 милиона – плюс – минус…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Три милиона и шестстотин.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … три милиона и шестстотин. Една от най-бързо разрастващите се като процент в държавния бюджет институции. Няма друга институция, за която увеличението или малко са тези, 14-15%, тоест толкова важна институция.
Да, трябва да се храни сега и заместник-омбудсман. С 61 души щат, вече може и да са повече. Това може би е стара информация – 61 души със секретарки, скъпи коли, търси се сграда. Тогава от Движението за права и свободи споменаха и това, че 80 общини в България получават по-малка държавна субсидия от тази сума 3 млн. 600 хил. лв. Сега от Движението за права и свободи, разбира се, няма да направят такива възражения, тогава, може би тези възражения, които бяха основателни и са направени с тази цел. Те това могат да правят – да рекетират, да притискат. Когато те правят критика, явно тази критика има цел – да им бъде направена отстъпка и тази отстъпка в момента се прави. Аз съм сигурен, че това са също от мотивите, въпросният Сали Яшар или Шабан Али, без значение – те всичките на Ахмед Доган са като матрьошки, те толкова си приличат, даже няма смисъл да се замисляме за имената.
РЕПЛИКА: Не си си пил хапчето тази сутрин!
ПАВЕЛ ШОПОВ: От Движението за права и свободи разлика в имената правят само гюлметата, всъщност с български имена. Така че поредната наглост, поредната бруталност, поредният гьонсуратлък от страна на Движението за права и свободи, на които управляващите, всички разбират това - и от Национално движение Симеон Втори, и от Българската социалистическа партия, падат ниско долу, съгласяват се за пореден път, но последиците са за тях.
Аз много пъти съм казвал, че на следващите избори Национално движение Симеон Втори няма да го има, Българската социалистическа партия сигурно ще паднат и на нивото, и на броя на депутатите на ДПС. Скоро ще го видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман! Аз ще подкрепя кандидатурата на Яшар Шабан, която правите. Не считам, че от тази трибуна трябва да слушаме каквито и да е ксенофобски речи, но все пак това е Народно събрание и каквито са избрани – такива сме.
Яшар Шабан е предложен от редица неправителствени организации. На мен те всички ми изпратиха референции, като народен представител, както аз винаги се наричам – извънредния народен представител в Кърджали, за това да бъде подкрепена неговата кандидатура. Той е завършил българска филология, наш колега е от Великото Народно събрание. За тези, които не са разбрали, той е член на управителния съвет на „Отворено общество”. Голяма част от тук присъстващите в тази зала са били членове на управителния съвет на „Отворено общество”. Работи по правата на човека в различни организации и работи по проекти, свързани с институцията омбудсман не само на българско ниво, а и на европейско ниво в последните години.
Така че аз лично призовавам колегите ми, които искат повече информация, тези, които го познават, да подкрепят неговата кандидатура. Той се казва Яшар Шабан Хаджимустафа и е български гражданин! (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. (Реплика на народния представител Павел Шопов към народния представител Мария Капон.)
Моля ви за тишина!
Заповядайте, господин Местан. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин омбудсман на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя респекта си от изказването, което направи госпожа Мария Капон. Подобен род изказвания ме правят оптимист, че в европейска България стилистиката на демократичното говорене ще вземе връх над изказвания от рода на това, което направи първият оратор. Ако трябва да влизам в стилистиката му, сега трябва да се чудя дали се казваше Павел Шопов или Павел Шапков. Няма да влизам в тази стилистика, защото това ще принизи дебатите за избора на заместник-омбудсман. Изпитвам известно неудобство и пред фигурата на омбудсмана на Република България, и най-вече смятам, че не това трябва да бъде стилистиката на българския парламент.
Съзнавайки колко е излишно това усилие, все пак не мога да не кажа, че колегите от „Атака” все още не са успели нито да прочетат, нито да разберат духа на българската Конституция.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Той е ясен.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма нищо по-антинационално от това, като политическо поведение, да не си в съответствие с духа на основния закон. Той съвършено ясно прокламира етническите и религиозните различия като ценност, като богатство на българското общество, без те по никакъв начин да дискредитират нито единството на нацията, нито единството и неделимостта на родината.
В този смисъл мисля, че говоренето от рода на това, че един кандидат за заместник-омбудсман, номиниран от толкова солидна политическа фигура като господин Гиньо Ганев, е недостоен, само защото се казва Яшар Шабан, е говорене от политическото минало. Може би, подобно говорене бе допустимо за зората на българската демокрация. За европейска България, господин Шопов, това вече е по-скоро срамно, отколкото нормално.
Очаквам мощна подкрепа за кандидатурата на господин Яшар Шабан, защото няма какво да добавя към биографичните данни, които вече се чуха от господин Гиньо Ганев. Благодаря и на госпожа Капон, че привнесе още един нюанс към тази мотивация – много сериозната подкрепа на неправителствения сектор в Република България. Благодаря, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Местан, Вие сте разпознаваем, Вашето име няма да го объркам, бъдете спокоен.
Но понеже говорехте за духа на Конституцията, точно духът на Конституцията е нещото, което много пъти повтаряме и той е много ясен. Конституцията за хиляден път – ще кажем и ще го напомним пак, забранява партия на етническа основа, каквато сте вие! И това е основното, което искам да ви кажа! Най-важното – вие сте партия на етническа основа и никого не можете да заблудите в това отношение.
А европейското е, че в Европа никъде другаде във всичките 27 страни няма партия на етническа основа! Никъде в 27 европейски страни, освен в България, няма партия като вашата на етническа основа! В Европа има още една страна с партия на етническа основа и това е държавата Македония с две албански партии на етническа основа. Това е духът на Конституцията! И ние ще го повтаряме, докато вие не слезете от политическата сцена като забранена и противоконституционна партия на етническа основа. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Местан? Не желаете.
Уважаеми колеги, оттук нататък следва да дискутираме по решението. Ако отново тръгне този по-общ дебат, ще прекъсвам ораторите, защото не може по всяка точка да се връщаме към общи въпроси, по които Народното събрание може да дебатира тогава, когато включи такъв въпрос в дневния си ред. Така че давам думата на господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин председател, аз ще говоря конкретно по въпроса.
Искам само да спра вниманието на следното.
Според вас, господа демократи отляво, отдясно и от центъра, защото всички сте такива, междуправителствените организации от рода на „Отворено общество” са едно обществено благо, което няма равно на себе си! Мегаспекулантът Сорос, който разгроми навремето английската лира и който направи международни зулуми, и до ден днешен маркирани от световните икономисти и социолози, културолози и т.н., вкара в България „Отворено общество”. Какво направи в България „Отворено общество”, освен да громи българската наука, култура и образование? Под мъдрото ръководство на господин Методиев и под идеологическото ръководство на господин Сорос и на това ваше „Отворено общество” беше разгромено българското средно образование до ниво, което днес не може да се оправи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, господин Станилов, по темата!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вие какво говорите?! Тази престъпна организация, олигархическа организация, антинационална организация за всички нации в Европа направи зулуми в България (удря с юмрук по трибуната) и Вие разправяте тук, че господин Яшар работел в „Отворено общество”!
Там синият кардинал ми маха с ръка – той е същият престъпник като Сорос и като всички вас останали! (Удря с юмрук по трибуната.)
Благодаря ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станилов, не останахте верен на себе си. Съжалявам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз винаги съм верен на себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В случая обаче заявихте едно, а направихте обратното! Обратното направихте, господин Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Конкретно говорих за „Отворено общество” и неговата връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато се успокоите, преценете сам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз съм по-спокоен от Вас винаги. Не ми треперят ръцете никога.(Парламентарната група на КА напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, имате думата.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Аз лично ще подкрепя кандидатурата на господин Яшар Шабан за този висок пост и ще приканя моите колеги от Българска нова демокрация да сторят същото поради следните причини.
Ние трябва да се научим да подкрепяме личности, които не се появяват гръмотевично, изневиделица, без всякакво основание, без всякакъв повод, без всякаква подплънка за определени постове, а да изследваме тяхното социално поведение през годините.
Аз познавам господин Шабан като общественик от 1996-1997 г. и знам какво е правил не само в контекста не само на „Отворено общество” и на охулените от преждеговорившия човек организации, но знам неговото отношение към гражданския сектор, неговия рефлекс към гражданското общество. Тогава, когато беше трудно да се отстояват тези принципи, казвам, че този човек правеше възможно това да се случи и то не само в региона Кърджали, но и в цяла България.
С чисто сърце подкрепям тази кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев, имате думата, надявам се, по предложената кандидатура, а не по дейността на неправителствения сектор и Вашето участие в него.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин омбудсман! В нашия политически живот за последните 15-ина години стана така, че всяка кандидатура, която се обсъжда в Народното събрание, и която е на български турчин, създава политически проблем заради общото политическо поведение на Движението за права и свободи. Това е тема, която волю-неволю, желаем не желаем, ще избухне на трибуната. Дали ще избухне поради това, което някои колеги нарекоха ксенофобско, а аз ще го нарека с по-простичка дума – поради човешка глупост, или ще избухне поради принципни съображения, зависи от ораторите.
Аз лично не познавам господин Шабан. Зная, че е работил в управителния съвет на „Отворено общество”. Работейки след него, съм научил, че той е бил един от хората, който е дал максимално от себе си, за да може тази институция да работи добре.
Лошо е, уважаеми колеги, когато в тази зала не се чува ясно и точно как се определя националната политика. Национална политика не се определя от това дали омбудсманът ще се казва Гиньо Ганев и неговият заместник Яшар Шабан, а от това дали ще защитава интереса в случая на тази институция, на българските граждани. Съмнението в големия брой от случаите е, че когато се прави кадрово коалиция между БСП и ДПС защитата на интересите на гражданите не се приема от опозицията и се искат доказателства за това.
Що се отнася до приказките, които изслушахме преди малко, господин председател, съжалявам, но ще трябва да отнема 30 секунди от работата на парламента, когато един човек е невеж, не знае какво се случва в края на 90-те години на миналия век, е нужно все пак за честта на фактите да се каже. Децата на България в домовете, сиропиталищата в периода 1995-1997 г. не бяха гледани от българската държава. Отглеждаше ги неправителственият сектор, отглеждаше ги чужд неправителствен сектор в България! Едва през 1998 г. успяхме обратно да възстановим задължението си на държава и да започнем да гледаме тези нещастни дечица. И до ден днешен има проблеми с тази мрежа.
Така че да се хвърлят упреци срещу една организация, в която господин Шабан е бил член на управителния съвет и която е гледала български деца в този период – 1995-1996 г., означава, че си бил кьорав, не си живял в България, не си чувал, не си знаел какво се случва изобщо. Когато на тези хора се дава доверие, когато те представляват част от българските избиратели, нещата ще се развиват зле за България.
В крайна сметка основното, за което станах и поисках думата, е заради това, което видях през тези минути. Няма доверие в опозиционните партии, когато кадрово една институция се обезпечава от БСП и ДПС. И това не е свързано с личността на господин Шабан. Това е принципен въпрос, защото ние нямаме доказателства, че подобен род политика дава добри резултати.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да кажа, че българският парламент е длъжник на институцията омбудсман, най-малкото защото закъсняхме с избора на самия омбудсман доста време, да не говорим, че тогава имаше 3-4 гласувания, в които направихме доста да не стартира както трябва тази институция. Днес продължаваме по този начин и това няма да допринесе за издигане на институцията, по-скоро обратното.
Аз не познавам много добре господин Шабан, но доколкото го познавам, мисля, че той има всички качества, за да отговори на изискванията, за да бъде омбудсман.
Но аз бих искал да кажа нещо друго, уважаеми колеги. Когато една политическа сила издигне кандидатура за една важна институция и ако наистина уважава тази институция, не би трябвало след това да го издига на друга длъжност, за да може той да напусне. Когато избереш един човек от една институция и ти я уважаваш, ти трябва да направиш всичко възможно този човек да порасне, да се развие, да защити институцията и да я подобри. Мисля, че издигането на господин Казак впоследствие за евродепутат не беше едно правилно отношение на Движението за права и свободи към тази институция. Това е тяхно решение разбира се, господин Ганев, няма нищо лошо.
Сега си задавам въпроса, след като са издигнали веднъж един човек и след това са го кандидатирали за евродепутат, трябва ли пак да има квота и от тях да има втори човек? За мен това не е отношение, което иска да издигне институцията омбудсман.
Иначе аз също казвам, че господин Шабан е един човек, който отговаря на изискванията, и се надявам той този път да остане до края на мандата си, а да не бъде кандидатиран догодина за нещо друго.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Когато се обсъждат такъв род въпроси, неминуемо се смесват качествата на предлагания кандидат и това от коя политическа група произлиза инициативата. Това е разбираемо, но мисля, че все пак двата въпроса заслужават поне равностойно внимание.
Аз познавам господин Яшар Шабан от Великото Народно събрание и съм запомнил от неговата дейност, че той е човек, който е умерен, искрен. Мисля, че това са качества, които заслужават подкрепа.
Нямам достатъчно впечатления за този вече значителен период през какви перипетии е минал неговият живот и кариера, защото това са години, които променят много хора. Но, познавайки качествата, които той демонстрира през 1990 г., мисля, че те дават основание да смятаме, че той е човек последователен, устойчив, който ще бъде отдаден на работата, която му се възлага.
Освен това трябва да забележите, че като депутат във Великото Народно събрание той участваше в Комисията по правата на човека, следователно тази тематика за него е представлявала интерес още от началото на обществено-политическата му кариера. Има опит в местната власт. От неговата биография личи, че той има добра чуждоезикова подготовка, работил е в различни неправителствени организации. Мисля, че всичко това са солидни предпоставки, за да може да заеме длъжността „заместник-омбудсман”.
Тук се постави въпросът за квотното отношение към разпределението на висшите длъжности. Това е една тема, която заслужава специално внимание, даже бих казал, по която в България трябва да се направи преосмисляне при бъдещи съвместни управления. Но темата е твърде сериозна, за да я експонираме единствено върху такъв сравнително обособен случай.
Господин Гиньо Ганев, разбира се, произлиза от средите на Коалиция за България и това е безспорно. Но смятам, че ще бъде твърде тясно неговата биография и политическа дейност да бъдат вмествани единствено чрез призмата на БСП. Смятам, че неговият избор беше доста по-широк и това може да го потвърдят представители и на други политически сили. Той предлага кандидатурата на господин Шабан. Тя вероятно има не само подкрепата, но може би и инициативата на Движението за права и свободи. Но според мен проблемът не е в това, че хора, като господин Яшар Шабан се предлагат от ДПС, а това, че други политически партии не са готови или не са в състояние да предложат такива или подобни кандидатури. В България ще има истинска демокрация, когато останалите партии или поне част от останалите партии започнат да предлагат такива кандидатури при подобни случаи. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Не, господин Костов, това е много важно да го разберете. Защото, ако основните партии в България нямат ангажимент към гражданите от различни етнически и религиозни общности, тогава ние не можем да говорим, че имаме действителна европейска демокрация. Това много ясно трябва да го разберете и мисля, че трябва да го разберат всички политически партии в България.
Затова аз смятам, че участието на господин Шабан в институцията на омбудсмана ще допринесе за по-ефективната защита на правата, за застъпничеството за правата на всички български граждани без оглед на техните етнически, религиозни и други специфики. Предлагам ви, както ще направят и народните представители от Коалиция за България, да подкрепите неговата кандидатура. Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Костов, за реплика към господин Стоилов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз се обадих от място по повод изказването на господин Янаки Стоилов. Казах, че говори глупости, извинявам се за силната дума.
Господин Стоилов, предложението идва от омбудсмана. Какви партии, какви кандидатури? Откъде-накъде поставяте под съмнение възможността да има други хора от други политически сили? Как може изобщо да го говорите от тази трибуна и да си вярвате, пък и да ми казвате, че не разбирам какво казвате?
Какво толкова казахте? Какво казахте? Казахте нещо абсолютно невярно, че партиите трябва да предлагат. Партиите не предлагат, а предлага господин Гиньо Ганев, което е очевидна невярност, да не отивам по-нататък, и след това се опитахте да внушите, че нямало други хора, освен господин Яшар Шабан. И това е ама толкова очевидна нелепост, че няма накъде. Не може така да се говори.
Аз вземам думата, за да кажа, че не споделям в никакъв случай тези персонални нападки. Никога не съм ги споделял!
Но връщат Ви със същата монета, господин Местан, с която си служите. Вие се разплащате тук 19 години с тази монета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите реплика на господин Стоилов.
ИВАН КОСТОВ: Върнете се да видите изказванията си, за да видите как сте се държали, да видите какви епитети сте използвали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, започвате друг дебат. Моля Ви, не се върви по този път.
ИВАН КОСТОВ: Връщат ви! Ето ви, огледален образ. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да не продължавате!
ИВАН КОСТОВ: В момента казвам, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В момента правите нещо съвършено извън правилника.
ИВАН КОСТОВ: ... не споделям изобщо персонални атаки, този начин на говорене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, да не подменяме темата.
ИВАН КОСТОВ: Репликата ми наистина беше към господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно!
ИВАН КОСТОВ: Но исках да кажа две думи за господин Шабан.
Господин Ганев, Вие можете да решите проблема, който поставя господин Янаки Стоилов, казвайки просто – обърнахте ли се към други партии...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: ... и установихте ли тяхната неспособност да Ви предложат кандидати, които имат отношение към правата на човека...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
ИВАН КОСТОВ: ... които са видни общественици? Кажете му на господин Янаки Стоилов да не се обърква съвсем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще има възможност за това.
Втора реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, Вие като опитен политик трябва да правите разлика между действията на институциите – на държавните институции, и действията на политическите партии. Те имат относителна самостоятелност, но те не са напълно отделени. Вярно е, че омбудсманът прави предложението, което обаче не изключва воденето на определен диалог с участниците в политическата дейност. Така че колкото по-откровено се разговаря по тези въпроси, толкова по-добре. Мисля, че това Ви е напълно ясно и Вие сам добре поставихте въпроса към омбудсмана как той е стигнал до предложението, какви консултации е провеждал, търсил ли е различни решения и подбрал ли е от възможните решения това, което смята за най-подходящо по различни критерии, с които се съобразява, за да го предложи на парламента.
Но моята основна теза беше, и аз я повтарям, че е много добре, когато в институциите участват български граждани, които са представители на различни общности по възможните признаци, по които те са така или иначе формирани. Въпросът е обаче дали основните български политически партии са способни да приобщават към своята дейност тези граждани, за да не бъдат те затваряни и за да се провокират действия, като тези, които видяхме от страна на една политическа партия, която тук се противопоставя и смята, че всяко едно нещо, предложено от Движението за права и свободи, е достатъчно основание, за да бъде отхвърлено, поради тези техни мотиви.
Мисля, че като български политик това Вие го разбирате. Ако смятате, че това е глупост, значи Вие се занимавате с някаква глупава дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата за изказване?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, господин омбудсман! Аз ще подкрепя кандидатурата по две причини. Първо, смятам, че всички, които лично познават господин Шабан, и тези, които не го познават лично, се убедиха в неговите достойнства като общественик от досегашната му дейност. Второ, ще я подкрепя, защото се предлага именно от господин Гиньо Ганев, когото аз дълбоко уважавам като човек демократ, независимо че сърцето му е със социалната идея и защитава винаги хуманизма. Защото това е човек, който винаги е доказвал, че има надпартийно поведение. Затова и го избрахме като национален омбудсман. След като той го предлага, аз гласувам първо доверие на него. Защото съм сигурен, че той е човекът, който работи това да бъде действително надпартийна национална институция, която защитава интересите на българските граждани. Точно затова ще гласувам, защото той има достатъчно опит и знае кого да предложи за свой заместник, защото в крайна сметка отговорността е негова. А това е един екип и ние трябва да уважим този човек, на когото сме гласували това доверие, да си сформира екип. Тук нямат нищо общо партийните интереси или една или друга принадлежност. Тази институция за мен е наднационална и затова ще гласувам и ще уважа предложението на националния омбудсман. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Георги Димитров. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, чест и почитания към Вас и Вашата личност. За да спазим основните правила на демокрацията, за която говорим и всички тук пледираме, че сме такива, хубаво беше да имаме няколко кандидатури. Защото иначе, както е в случая само с една кандидатура, става малко еднолично, нямаме възможност да направим ние избора, гласувайки. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, не репликирайте от място!
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Ако имаш нещо да кажеш, излез оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност, ако желаете реплика, след изказването.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Нямаме нищо против, нямаме нищо против имената. (Шум и реплики.)
Верската принадлежност, верската принадлежност! Казваме го още веднъж, казваме го още веднъж – искаме да има няколко кандидатури, за да имаме реален избор и да се спазват всички правила на демокрацията.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Сега ли го измислихте това?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Нали всички пледирате, че сте демократи! (Реплики на народния представител Алиосман Имамов.)
Много еднолично става! Благодаря. (Реплики между Георги Димитров и народни представители от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
Уважаеми колеги, излишни размени в залата!
Има желание за реплика на госпожа Николова към господин Димитров.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Явно е, че се приближаваме към избори, защото не съм очаквала да се политизира един проблем, който е много ясен. Ние избираме личност, която трябва да има съответните качества, за да бъде заместник-омбудсман.
Взех репликата, само за да обясня на младия колега, че правомощието е на омбудсмана. Може би трябваше да попитате господин Гиньо Ганев колко кандидатури е имал, от които е отсял тази, която е на нашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Желаете ли дуплика, господин Димитров?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Берон за кратко изказване.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги, рядко в това събрание съм слушал толкова безсмислена дискусия за нещо, което е доста ясно. Защо бил турчин заместник-омбудсманът! Досега беше господин Метин Казак – никой нищо не каза.
Аз също познавам Яшар Шабан от Великото Народно събрание и имам много добри впечатления от него.
Радвам се, че колегите от Движението за права и свободи така активно защитават българската Конституция, която те не подписаха навремето, но сега са я оценили. Разбира се, че е право на Гиньо Ганев да си избере заместник. Дали ще се казва Яшар или Иван, за мен няма никакво значение, трябва да ви кажа.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Браво!
ПЕТЪР БЕРОН: Просто човекът трябва да си върши работата.
Цялата институция омбудсман е като украшение за нашата страна, но щом сме си позволили този лукс, трябва да го комплектоваме, както трябва, и да дадем доверие на господин Гиньо Ганев, който продължава да ме възхищава с енергията, с която си върши работата. Дайте да прекратим разискванията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станимир Илчев има думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги! Ако на някого е направило дори малко впечатление това, че не се втурнахме да се изказваме по това предложение днес, то е защото ние наистина не сме изненадани, че щеше да се политизира, и нещо още по-лошо, че ще се етнизира въпросът.
Просто удивително е желанието да се търси под вола теле в такива случаи. Ако кандидатът имаше българско или еврейско име, щеше да се каже, че е подставено лице, колаборационист или едва ли не еничар. Тъй като този път това не е така, се започна отдалече, за да се стигне до същото опорочено място, от което тръгва и завършва националистическата парламентарна група.
За нас е безсмислено да навлизаме в тази проблематика по много причини, една от тях е историческа. Ние управлявахме от 2001 до 2005 г. с ДПС – нещо, което не е било по силите на други партии петнадесет години преди това по този пълноценен, изразителен и убедителен начин. Познаваме тяхната кадрова политика. Тя между другото не се отличава особено много от вътрешнопартийните механизми за кадрово развитие и на другите партии в българския политически живот. Може би дори има някои предимства. Там изключително много се държи на това да има логика в развитието на една обществена или политическа кариера, да има съответствие между това, което човек е учил и работил, и това, което му се налага да работи по-нататък. На който това не му харесва, нека да се вгледа в собствения си инструментариум. Ако го намира за съвършен, да не го пипа. Ако го намира за непълноценен, да се поучи в това отношение от ДПС.
Втората причина, която обяснява това, че особено много не се вълнуваме и от начина, по който от „Атака” и ДСБ се вълнуват около тази кандидатура, е, че действително уважаваме предложението, направено от омбудсмана на Републиката. Той не е в началото на осъществяване на мандата си и е разбрал задачите, които трябва да изпълнява институцията какъв тип личности изисква.
Ние вярваме в неговата способност да комбинира уменията на хората и да постига задачите на институцията. Оттук нататък не може, според нас, да произтече никаква драма на основата на това, че господин Хаджи Мустафа се предлага от ДПС, че той не се казва Павел или Георги и че някак си не съответства на наши априорни представи за това как да се подбират членовете на екипа на омбудсмана на Републиката.
Затова нямаше и към този момент няма никакво съмнение, че парламентарната ни група ще подкрепи тази кандидатура. Но по-скоро споделяме недоумението си докога по този начин ще се опростяват и опорочават нещата.
Вече изминаха 19-20 години. Може обективно да се измери и приносът на отделните общности в националния живот, и приносът на отделните парламентарно представени партии. Приносът на Движението за права и свободи нито е отрицателен, нито е съмнителен. Ако беше обратното, нямаше да успеем с тях или без тях в предишния мандат да постигнем онова, на което сега се радва цялото българско общество, а именно европейското еманципиране на страната, успешното ни интегриране в една общност, на която България не принадлежеше преди. Затова намирам някои от днешните изказвания за една много ранна, пропагандна артилерийска подготовка към предстоящите догодина важни избори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Искам да обясня смисъла на дебата, защото тук беше казано, че няма смисъл. За съжаление, смисълът е в предложението на господин Гиньо Ганев и в обстоятелството, че той е взел само едно предложение само от една парламентарна група, следвайки логика, която е заложена в основата на това управление – това е смисълът. И всички ние, които възразяваме срещу точно това разпределение, срещу това парцелиране, срещу това заплюване на определени длъжности, казваме, че това не е редно, най-малко редно е за позицията на омбудсмана. Но го е направил човекът – така го е видял, така го е направил. Това обаче политически е неправилно и некоректно. И някой трябва да го каже. Няма заплюти места за ДПС, не би трябвало да има заплюти места за БСП.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А за ДСБ?!
ИВАН КОСТОВ: За ДСБ няма никакви места. (Шум и оживление.)
Аз не знам какво имате предвид, говорим за позициите, които Народното събрание разпределя. (Реплики от ДПС.) Говорим за политическите позиции.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ти ли не знаеш?!
ИВАН КОСТОВ: Ако има някое магаре, което сте взели да ви върши работата, защото е компетентно, това не дава основания да се говори по този начин.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Магарета много!
ИВАН КОСТОВ: Не, магаретата в България са малко, по-скоро има много мераклии за позиции за заплати, това го знаете по-добре от мен.
Това беше смисълът, господин Берон, и не се правете, че не го виждате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Четин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, Вие сте опитен, стар политик. Мисля, че и като стар парламентарист познавате добре логиката на законите, логиката на парламентарните процедури. Отворете закона и прочетете процедурата за избор на заместник-омбудсман и кажете може ли един човек, който има правомощието да предлага кандидатура за даден пост, кога сте виждали той да предлага повече от една кандидатура?! (Реплики от ДСБ.)
Кога сте виждали един човек, който има възможността да предложи няколко кандидатури, да предложи повече от една кандидатура и да даде възможност тук да се избира, да се прави избор – не този, а този, този е по-добър, този не е по-добър.
Омбудсманът е преценил да предложи един-единствен човек и той го е направил след собствена преценка. Дали вие ще подкрепите е ваш проблем. Дали Народното събрание ще го подкрепи - изборът, който е направил омбудсманът, предлагайки дадена кандидатура, е проблем на Народното събрание. Но вие не трябва да искате от него да ви предлага повече от една кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма втора реплика.
Желаете ли дуплика, господин Костов? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Казак! Има една дума – „приличие” се казва, която е въведена в политиката от император Адриан – нещо непознато тук, в България. Но „приличие” означава все пак да си въздържан в определени моменти, когато очевидно нагазваш в сферата на морала, на общоприетото. Вие сте най-неподходящият да се изкаже от тази трибуна и да ми прави забележка, защото става въпрос сещате се за какво, разбирате ли?!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не се сещам.
ИВАН КОСТОВ: Този пост не е на семейство Казак, Вие не сте задължен да го защитавате. Този пост не е на ДПС. Това се опитвам да Ви обясня.
Неприлично е да заставаш на трибуната и да говориш такива неща. Трябва да разберете докъде се простира политическото благоприличие и къде не.
Най-неподходящият човек сте да застанете тук и да говорите. Грубо казано, това се разбира така: „Брат ми беше, сега трябва да бъде някой от нашата партия” – това разбират хората отстрани. Не се прави така!
Аз разшифровам грубия етнически смисъл на това, което правите вие. Не се говори така!
Господин Гиньо Ганев можеше да постъпи по различни начини. Той много по-добре го знае от Вас, много по-добре, повярвайте ми! И действително е съвсем наясно.
Господин Гиньо Ганев затваря избора на Народното събрание до утвърждаване на кандидатурата. Така ли е, господин Гиньо Ганев?!
И понеже може би се правите, че не разбирате, да Ви го обясня съвсем директно, че да го разберете! Затваря избора до утвърждаване на кандидатурата, за да не даде възможност да се избере каквото и да било друго, освен кандидатурата, посочена му от Движението за права и свободи...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Какво да направи?! Десет имена ли да посочи?
ИВАН КОСТОВ: ... Освен да избере или да потвърди кандидатурите на Движението за права и свободи – това правите в момента. Не се правете, че правите някаква кой знае каква политика, моля ви се!
Ако той го е направил, той има съображения. Няма нужда да се позовавам дори на собственото си въображение, почти едно към едно знам какви са му съображенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата за изказване? Не виждам.
Не мисля, че е нужно повече да продължава тази дискусия. Процедурата предвижда да преминем към гласуване при липса на повече изказвания.
Обявявам изказванията за приключени.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме проекта за решение за избиране на заместник-омбудсман, а именно господин Яшар Шабан Хаджимустафа за срок до 20 април 2010 г.
Гласували 158 народни представители: за 147, против 6, въздържали се 5. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин Шабан е избран за заместник-омбудсман за посочения срок.
Има желание за процедурен въпрос.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Тъй като все още сме в режим на гласуване, моля да направя процедура не по тази точка.
Току-що в деловодството е постъпил обединеният Законопроект за противодействие на конфликт на интереси. Вие казахте след неговото постъпване да се направи процедура за удължаване на срока.
Моля пленарната зала да гласува тази процедура за удължен срок от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, продължаване с две седмици на срока по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – общо три седмици срок за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието, следователно от деня на раздаване на обобщения доклад 21 дни всеки народен представител може да прави предложения по този законопроект.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносители са Волен Сидеров и Министерският съвет.
Доктор Иванов, заповядайте, Вие сте изявили желание да се изкажете по този законопроект.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, явно Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина не предизвиква интерес.
Заставам пред вас след силно политизирания избор на заместник-омбудсман на Република България. Започваме да говорим за живота и за лекарствата.
Сигурен съм, че останалите присъстващи тук имат по един или друг начин отношение към политиката в здравеопазването.
Заставам пред вас с отговорността за това, че политическото говорене не е най-доброто говорене, когато говорим за медицина, че медицината в общи линии няма цвят, независимо че тук се опитва да се придадат големи политически оценки.
Заставам пред вас с отговорността за това, забележете, че един закон, приет тук точно преди една година, но след като беше приет нито една нормативна уредба не беше дадена, за да може този закон да види бял свят и реално да заработи. Но както обикновено се случва при нас правим закони, а след това преди да издадем нормативните документи, за да заработи съответният закон, бързаме да променим закона, нещо повече, искаме да променим философията на целия закон.
Заставам пред вас с пълната отговорност за това, че този законопроект, който гласувахме, а именно Закона за лекарствата в хуманната медицина, внесен в момента от правителството, идва при нас след една поправка, която направихме, която ако сте забравили, ще припомня, се отнасяше до това да се удължи срокът за пререгистрация на аптеките.
Този закон в своята същност е закон, който защитава така наречения етичен модел. За голямо съжаление може би хората тук в залата не знаят какво точно означава етичен модел, а ако знаят, моля за извинение, че ще ги обидя. Ще кажа само една дума. Етичен модел означава отговорност и завършване на лечение, а именно, фармацевтът да бъде част от лечебния процес. Това е философията и може би най-важното, което, уважаеми народни представители, би трябвало всички да запомните. Може нищо да не запомните от изказванията, но мисля, че думата „етичен модел” трябва да остане във вашето съзнание.
Какво се предлага в момента? Предлагат се 80 поправки в закон, който приехме миналата година. Най-важната поправка е в чл. 222, а именно промяна във философията на целия закон, защото се минава от така наречения етичен модел, за който преди малко говорих, към така наречения либерален модел.
Предполагам, че голяма част от присъстващите в залата и извън нея ще се радват, когато влязат тези поправки.
Съвсем кратко ще набележа пет основни момента, които ще бъдат водещи след промяната на този законопроект.
Искам да кажа, че голяма част от европейските страни, които са били под управление на този либерален модел, са преминали към модел, от който ние сега се отказваме много бързо, без дори да сме направили опит да видим дали работи или не работи в България. Ще дам пример, че от 27-те страни – членки на Европейския съюз, в 12 от страните работи именно етичният модел. Страните, които са били на либералния модел, за да бъда по-ясен за аудиторията ще кажа, че той означава всеки един човек в България да има право да отвори аптеки и да отвори колкото си иска такива. В България има 5200 фармацевта. На практика това означава, че когато направим този либерален модел, няма да се учудя, че зад аптеката могат да застават хора, които няма да бъдат компетентни, когато правят консултация на пациентите, хора, които няма да имат отговорността за медикаментите, които продават. В този либерален модел собственик ще бъде, забележете, без да влагам в това нищо лошо, един забогатял месар, може да бъде бизнесмен, който се занимава с продажба на автомобили.
Забележете най-важното: могат да бъдат ръководещи в определянето на политиката на дадена аптека – какви медикаменти да се продават, да се налагат чисто финансови и икономически интереси на собственика на аптеката за реализация на печалби.
Но здравеопазването не се нужда единствено и само от поглед към парите и финансите. Здравеопазването е момент, в който имаме грижата за човека и отговорността на лекаря, изписал даден медикамент. За да се завърши, да се затвори цикълът, трябва да има отговорност на човека, който дава медикамента на пациента.
За да не ставам отегчителен, да кажа какво ще настъпи след промяната на закона, защото предполагам, че тук отново ще има политическа воля и ще се гласува политически в подкрепа на правителството.
Първото, което ще се случи след промяната на закона, е, че ще имаме хоризонтална форма на аптеките, а именно, един аптекар може да притежава 5-6-7 аптеки. Това ще затрудни аптеките за снабдяването с лекарства. Моля да чуете добре! В България ще навлязат мощни фармацевтични фирми и групировки. Ще дам за пример Норвегия и Нидерландия, където примерно три мощни фармацевтични групировки владеят 80% от пазара.
Веднага ще отворя скоба. Това няма да доведе до намаляване себестойността на лекарствата, към което ние всички тук се стремим – лекарствата да бъдат евтини.
Второто нещо е отговорността. Кой ще носи отговорността? Тук ще спра.
Минавам към третия момент. Промяната в този закон ще доведе до създаване на пирамидални структури, за които всички ние тук знаем какво означават. Това означава един монопол и монополите ще водят аптечния бизнес в България.
В заключение бих искал да кажа следното: предполагам, че отново ще се гласува политически.
Обръщам се към вас: да забравим политическите пристрастия и да помислим преди всичко за лекарствата, за това, че фармацията е част от лечебния процес в България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Иванов! Аз ще си позволя да Ви опонирам, тъй като Вашите аргументи, които изложихте преди малко, са абсолютно несъстоятелни. Мога да Ви кажа, че аз съм в час с този закон от 1991 г. и действително съм съгласен, че това е един от законите, който често пъти е бил променян. Либералният режим съществуваше до 1996 г. И, както виждате, нищо лошо не се е случило.
Съжалявам много, че Вие се опитвате да давате примери с месар, но аз бих дал пример с лекар. Защо един лекар да не може да бъде собственик на аптека, след като той е човекът, който назначава терапията и определя дозата? Това, от една страна. От друга страна, Вие сам знаете, че регламентът е в аптеката да работи магистър-фармацевт, който е и управител на аптеката и си носи съответните отговорности по отношение на снабдяването, асортимента в аптеката, номенклатурата и така нататък.
Според мен във Вашето изказване прозират определени лобистки интереси. Защото Вие визирате едва ли не световните фармацевтични фирми, които ще превземат българския фармацевтичен пазар. Вие в момента знаете също, че негласно собственици на аптеки са не фармацевти под различни форми. Знаете, че в момента също съществуват веригите от аптеки – пак собственици са определени фирми.
Какво лошо има в това да либерализираме пазара и то по отношение на собствеността на аптеките? Мисля, че това е един европейски опит и ние трябва да го популяризираме и в нашата страна, а не да ограничаваме монопола на собствеността само за магистър-фармацевтите. Защото мисля, че много добре знаете какви финансови средства се въртят на този пазар. Мисля, че не са малко. И моето скромно мнение е, че интересът е насочен именно натам и Вие го защитавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Симеонов.
Има ли втора реплика? Няма.
Доктор Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми д-р Симеонов! Аз много Ви благодаря за репликите.
Започвам с първото питане към мен – лекар собственик на аптека. Мисля, че много ясно е формулирано, че тук има сблъсък на интереси. Когато един лекар притежава аптека, в неговата аптека ще се прилагат и ще се изписват лекарства, за които даденият лекар има предпочитание. Мисля, че тук примерът беше изключително неправилен.
Второто нещо, което говорите – за лобистки интереси. Вероятно Вие не сте прочели или не знаете, че с новия закон ние именно забранихме съществуването на вериги от аптеки. И ще Ви напомня, д-р Симеонов, че не случайно хората, които лобираха тук, искаха удължаване срока за регистрация, за да се прекъснат веригите. Затова много Ви благодаря за този въпрос, за да бъде ясно – именно в сега действащия закон ние се опитахме да прекратим веригите. Няма да ги цитирам, за да не им правя реклама. Точно затова искахме регистрация един аптекар – една аптека, регистрирана по Търговския закон. Ето, това е сегашният закон. И защото нямаше воля на Министерството на здравеопазването да създаде необходимата нормативна база, този законопроект не проработи.
Да отговоря на следващата Ви реплика, д-р Симеонов. Ставаше въпрос за европейските страни. Кои са тези европейски страни? Аз Ви казах, че в 12 страни от 27 фигурира именно законът, който ние приехме. И тук трябва да си кажем истината – ние не дадохме възможност на един приет закон в тази зала да проработи и да покаже своята годност. Затова, когато ние правим закони, трябва да се стремим тези закони не само да ги създаваме, но изпълнителната власт и ведомството, което е Министерство на здравеопазването, да даде възможност с нормативна уредба да проработят.
Смятам, че с нито един от доводите, които ми дадохте, с конкретни примери не можахте да оборите моето изказване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Иванов.
Досега по т. 4 от седмичната ни програма са се изказали 9 народни представители. Независимите народни представители разполагат с 2 минути, Коалиция за България – 15 минути, Национално движение Симеон Втори – 23 минути, Движението за права и свободи – 17 минути, Българска нова демокрация – 15 минути, Обединените демократични сили – 21 минути, Демократи за силна България – 10 минути, Българския народен съюз – 3 минути, и „Атака” – 9 минути.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването по двата законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако ми позволите процедурно предложение – във връзка с второто четене да поканим в пленарната зала Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Даниела Минкова – директор на дирекция „Правна” в Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който не е съгласен с това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите в залата представителите на изпълнителната власт
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Това е обединен проект от приетите на 15 февруари 2008 г. на първо гласуване законопроекти - № 755-01-15, внесен от Петя Гегова и група народни представители на 31 януари 2007 г., и № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на обединения законопроект са правени предложенията между първо и второ четене?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така, както изисква правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата по наименованието на законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
„§ 1. В чл. 1, ал. 4, т. 1 думите „с държавно и общинско участие” се заменят с „по чл. 10, т. 3 от Закона за лечебните заведения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 2 има предложение от народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „бърза” се заличава.
2. В ал. 2 думите „икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества” се заменят с „приключване процеса на приватизация и осъществяване на следприватизационен контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
„§ 3. В чл. 3, ал. 3 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „с изключение на обособени части от лечебни заведения, включени в списъка по ал. 1, за които се прилага чл. 28, ал. 10;”.
2. В т. 3 накрая се добавя „както и за обособени части от лечебни заведения, включени в списъка по т. 1 – при условията на чл. 28, ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Мълчание.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Иван Сотиров за нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 относно ал. 2, което е отразено в § 8. Останалата част на предложението не се подкрепя.
Предложението не е подкрепено по т. 1, ал. 1 и по т. 2, затова ще ги прочета:
„(1) Приватизацията на държавното и общинското участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, се извършва чрез публичен търг или продажба на акции чрез публично предлагане.”
2. Досегашните алинеи 1 и 2 стават съответно алинеи 3 и 4.”
Не се приема, защото не е приета ал. 1.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията не подкрепя – в чл. 4 се създава ал. 3:
„(3) Приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, както и на нежилищни имоти, в които са разположени такива лечебни заведения, се извършва по реда на Глава тринадесета, Раздел ІІ от Закона за лечебните заведения при спазване на изискванията на Националната здравна карта.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов за нов § 2б, което не е подкрепено от комисията:
„§ 2б. В чл. 7, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите, изрично предвидени в този закон.”
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 2б, което също не е подкрепено от комисията:
„§ 2б. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите, изрично предвидени в този закон”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Право на преференциално участие при приватизиране на лечебни заведения и обособени части на лечебните заведения имат:
1. медицински лица – служители в приватизиращото се лечебно заведение или обособената му част при условията и по реда на чл. 32б;
2. наематели на обособени части на приватизиращото се лечебно заведение при условията и по реда на чл. 32б;
3. дружества, които осъществяват дейност по доброволно здравно осигуряване, за което са лицензирани по реда на Закона за здравното осигуряване, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов за създаване на нов § 2б, което не е подкрепено от комисията:
„§ 2б. В чл. 7, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите, изрично предвидени в този закон”.
Всички тези предложения са за създаване на нов § 2б. Нито едно от тях не е подкрепено, с изключение на част от предложението на Иван Сотиров, което обаче е отнесено към § 8. Когато стигнем до него, ще ви го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате да спрем дотук.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Йорданов, заповядайте – имате предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Предложението, което съм направил към текста за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съм направил с ясното съзнание, че това е тактически ход, който има за цел да обърне внимание на народното представителство върху един от възможните подходи при провеждането на приватизацията в сферата на лечебните заведения и здравната помощ, най-общо казано.
Аз заявявам, че съм готов да оттегля това предложение, което комисията не е приела, не защото се отказвам от тезата си, а защото знам, че би било не особено добър парламентарен стил да правим фундаментални промени в един закон, какъвто е Законът за лечебните заведения, чрез Закона за приватизация. Макар да съзнавам това, аз ще се опитам да върна вашето внимание към времето, когато е приеман сега действащият Закон за приватизация и следприватизационен контрол, в който, когато е бил приеман, е направена отпратка към възможни промени в Закона за лечебните заведения, където да се уреди въпросът с приватизацията. Това е бил един от възможните подходи, от който към настоящия момент ние сме се отказали и искаме да уредим въпроса с приватизацията на лечебните заведения само в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Добре, приемам тази теза.
Оттук нататък аз задавам, мисля си, логичния въпрос: господин председател, защо по тази изключително важна тема, водеща е Комисията по икономическата политика, ръководството на Народното събрание не се е възползвало от чл. 28 на нашия правилник? Той дава възможност - при обсъждане на общи въпроси, а какъв по-общ въпрос - Законът за приватизация в частта приватизация на лечебните заведения да бъде разгледан както от Комисията по икономическата политика за второ четене, така и от Комисията по здравеопазването за второ четене.
По силата на чл. 28, цитирам го: „Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите. При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос”.
Този подход щеше да бъде по-добрият. Комисията по здравеопазването на практика е лишена от възможността да защити една от тезите, които витаят не само в общественото пространство, а се изповядват от част от народните представители. Тази теза е: при приватизацията на лечебните заведения работещите в лечебните заведения медицински специалисти да имат право да ползват по-облекчен режим, ще избягам от понятието „преференции”. В Комисията по икономическата политика, където бях поканен – благодаря на председателя, благодаря и за коректността, по време на заседанието бях оставен да изложа тезата си, но въпреки всичко това не ми е достатъчно. При приватизацията на лечебните заведения за болнична помощ дебатите в общественото пространство, тезите, които бяха изложени, постепенно ме убедиха, че там либералният режим без особени преференции може би е по-подходящ при условието, че ние запазваме така наречения забранителен списък и този сериозен експеримент с приватизацията не би довел до сериозни трусове в системата на лечебните заведения за болнична помощ.
Продължавам да смятам, че можем да си разрешим един по-облекчен режим при приватизация на лечебни заведения за извънболнична помощ със следните прости и, надявам се, достатъчно ясни мотиви – заведенията за извънболнична помощ, тоест бившите селски здравни служби, медицинските центрове, диагностично-консултативните центрове, при тях се провежда приватизация не според класическите разбирания, че приватизираме дейност и сграда, където тя се провежда. Дейността там е вече приватизирана в продължение на 6-7 години. Търговските дружества, които я извършват, са доказали своето място на пазара. И защо, питам, госпожи и господа, ние не приложим този подход, който е подходът към наематели на сграда? Когато те са дългогодишни наематели, собственикът най-напред е удачно да предложи на наемателя да купи сградата. Ние не приватизираме дейност в извънболничната помощ, ние просто продаваме сградата, инвентара вътре, апаратурата и т.н.
Освен всичко друго напомням, че хората – лекарите, медицинските специалисти, които са работили в извънболничната помощ вече 6-7 години, те много отдавна участват в този процес не само като дейност, а и като възможност да инвестират в развитието на лечебните заведения, в които работят. Те имат вложени средства в ремонти, в закупуване на апаратура, на техника. Либералният режим на приватизация ще доведе до абсурда хората, които са си дали парите, сега втори път вече да купят същото, което вече са закупили.
Господин председател, разбирам, че ми давате знак да приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имахте право на 5 минути.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разбрах и благодаря.
Правя формално предложение частта, в която ние можем да изчистим текстовете, свързани с приватизацията на извънболничната помощ, вкарването на елемента на здравната карта – напомням, че този елемент също беше отхвърлен и не беше коментиран в Икономическата комисия, пък и не е нейна работа – на едно съвместно заседание, да може да бъде изчистена. И аз избрах този подход, не за да спъвам приемането на закона. Ето, затова се обаждам едва тук, а искам просто да прецизираме текстовете, за да може капацитетът на членовете на Здравната комисия да бъде използван с една-единствена цел – по-прецизни текстове, по-малко рискове и по-голяма надежда, че приватизацията ще е процес, който ще осмисли и доразвие реформата, а няма да доведе до кризи и трусове, които след това да се отразят на здравеопазния процес.
Благодаря за компромиса, който направихте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е равен на 2 минути.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мисля, че си струва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, тук въпросът не е да мерим с хронометър. Проблемът е действително сериозен, касае много хора.
Доктор Йорданов, Вие направихте процедурно предложение – така да го разбирам – но не можах да разбера за кои текстове. Освен разглежданите тук казахте, че има и още някои други текстове, които да бъдат разгледани на общо заседание на двете комисии – Икономическата и Здравната, така ли да го разбирам? Можете ли да ми кажете за кои точно текстове става дума? Вие сте предложили текст за нов параграф, но тук Вие споменахме здравна карта и т.н. (Шум и реплики в залата.)
Има направено процедурно предложение, но трябва да го формулираме точно, пък ще преценя дали това е възможно от гледна точка на нашия правилник. Ясно е, че сега, в момента, не можем да го гласуваме.
Имате думата, господин Йорданов, за да доформулирате предложението си.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да доформулирам предложението си: да спрем разглеждането на текстовете, да ги върнем, правили сме го и друг път, за ново разглеждане в Икономическата комисия и на съвместно заседание със Здравната комисия да добавим две важни неща – едното е темата за здравната карта и нейното отношение към приватизацията и втората много важна тема, дори да не приемем преференциите, това е темата за запазване предмета на дейност. Начинът, по който той е разписан в тези текстове, е много широк. Той има предвид...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие навлизате сега по съществото на текстовете!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, няма да влизам по-надълбоко, ще я карам по-нашироко! (Оживление.)
Моля ви да прекратим разглеждането и да доизчистим тези формулировки на едно съвместно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, направено е едно процедурно предложение. Доколко то е допустимо или недопустимо, ще се прецени, но първо се иска няколко от текстовете или два от проблемите да бъдат разгледани на общо заседание на двете комисии. Нали правилно съм разбрал?
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя обратното процедурно предложение, не защото смятам, че не беше възможно да направим едно съвместно заседание, а защото искането тези текстове да се отложат и да се гледат отново в две комисии – първо, няма да доведе до някакви по-различни решения, вероятно, тъй като аз съобщих и преди това, че решението за метода на приватизация е политическо решение със съответната политическа отговорност на партиите в коалицията - да няма преференции. Това е първо.
Второ, по отношение на здравната карта – здравната карта и сега не е приета. Здравната карта е предмет на съвсем друго законодателство, а не на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и ако тя има някакво отношение към приватизацията или неприватизацията, тоест забраната за приватизация, то е отразено във факта, че 72 болници, мисля, че бяха, които са гръбнака на системата и влизат в Здравната карта, са в забранителния списък за приватизация. Така че, няма изобщо какво да се обсъжда, кореспонденцията е направена.
В този смисъл аз правя обратното процедурно предложение – да не се гласува това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност е направено процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията по няколко спорни текста в законопроекта, нали така? Това е във връзка с чл. 28 от правилника. Чухме Вашите аргументи, чухме и противното становище на председателя на Икономическата комисия.
Няма как обаче да поставя на гласуване в момента това процедурно предложение, поради обективни и видими причини, че няма кворум. Затова на собствена отговорност, тъй като няма как да го поставя на гласуване, тези спорни въпроси, а те са около два, хайде, нека да бъдат три, с това процедурно предложение, направено от народния представител Руденко Йорданов, ще бъдат подложени на гласуване утре сутринта, когато имаме и кворум. Нека залата да реши – по тези спорни въпроси дали да отлагаме разискванията, респективно двете комисии да се съберат, или ще продължим така, както ни се предлага от Икономическата комисия. Разбира се, в края на краищата само залата решава! Това е, друг изход нямаме. (Реплики.)
Предлагам следното – сега е 11,00 ч. и почти 5 минути, след почивката да продължим по законопроекта и там, дето няма проблеми от този характер, за които Руденко Йорданов каза, ще продължим да разискваме и да ги докладваме. (Реплики.)
Господин Шарков, кажете как да излезем от положението. Има направено процедурно предложение.
Доктор Китов, сигурно и Вие искате думата за изказвания?
От процедура по начина на водене на заседанието няма смисъл, тъй като мина времето и предстои почивка.
Доктор Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, аз мисля, че председателят е прав и ние трябва да си продължим разискванията. Утре, когато дойде време за гласуване на текстовете, които, примерно, господин Руденко Йорданов желае да се отложат, ще бъдат гласувани в залата и това е правилното решение. Няма друг изход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Олимпи Кътев има думата за процедура по начина на водене на заседанието.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително моето възражение е по начина на водене на заседанието, но в следния смисъл: колегата Йорданов направи изказване. Той заяви, че се изказва. В края на своето изказване реши, че трябва да направи някаква процедура, която нито беше формулирана, нито беше дадена в писмен вид при Вас, господин председател, за да се дебатира нещо по нея. Сега ние се мъчим и как да заместим разискването на закона с някакви измислени неща, които ад хок излизат в залата.
Затова моето предложение е също да се продължи с разискването на закона. Ако дойде време за гласуване – да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, направено е процедурно предложение, по него ще даде решението си залата. Няма друг кой, а залата не може да го реши в момента, защото има не повече от 20 народни представители.
Обявявам почивка до 11,35 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, да продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Преди почивката по същество се изказа народният представител Руденко Йорданов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по същество по докладваните предложения?
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя тезата, изказана от уважаемия колега Руденко Йорданов, с ясното съзнание, че политическото решение на мнозинството е това, което ще реши нещата. Но така или иначе аз мисля, че трябва да кажем няколко думи по този въпрос сега, защото в крайна сметка не само в България, но и в други страни всичко е предпоследно.
Когато става въпрос за възможности за някакви облекчения или преференции, в никакъв случай, трябва да се разберем, не става въпрос за РМД-та, особено що се касае в доболничната помощ. Там даже се получава парадокс, който за съжаление май не се отчита. Парадоксът е следният: там приватизацията на дейността отдавна е факт, както подчерта и господин Йорданов, и става въпрос за закупуване на доста остаряла материална техника и в някои градове, подчертавам, за сграден фонд, който представлява интерес. От друга гледна точка ние искаме – и това именно е парадоксът, да се запази дейността за определено време, а може да се реши и за вечно. Но собственикът дори с най-доброто си желание да го направи, уважаеми господин председател, той при всички положения зависи от дейността на хората, които работят в нея.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И от пазара.
БОРИСЛАВ КИТОВ: И от пазара категорично, господин Цонев, но преди всичко от дейността на хората, които работят там. Разбира се, той ще направи някакви инвестиции. Безспорно, за да тръгне да си ги възстановява, би следвало най-малко наемните отношения, защото той не купува работниците, да бъдат повишени, което до голяма степен би могло да накара работещите вътре да напуснат и да потърсят по-изгодни условия. Тук става въпрос особено, така ако разбира д-р Симеонов, за по-малките градове, в които това не е невъзможно. Питам аз: как тогава този собственик, който е добронамерен, ще може да запази дейността? Става абсурд.
От друга гледна точка, ако пък ние искаме категорично да запазим цялата структура, както също се изказа д-р Йорданов, то тогава наистина бихме могли да вържем ръцете на самия собственик, който иска да оптимизира дейността. Всичко това ме кара да мисля, че все пак по отношение на доболничната помощ, в която дейността изцяло е частна, приватизирана е, трябваше да бъде обсъдена някаква възможност за преференциално продаване на материалната база.
Аз правя това във връзка и с моето предложение, което все пак допуска вариант за случаи, които в този закон са изрично посочени, уважаеми господин председател, но така или иначе според мен ние ще влезем в известен конфликт не само със съсловието. И тук колегата Йорданов е прав, че безспорно е вързано и със здравната карта, защото може би за определени заведения, които са монополни - монополни грубо казано, но единствени да кажем на територията на дадена община, където влиза здравната карта, също трябва да има един по-особен ред на приватизация. Всичко това наистина намира своята логика извън политическото решение, което аз няма да оспорвам в момента, но намира своята логика да се потърси още една възможност за прецизиране на тези текстове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Китов! Аз Ви благодаря за принципната подкрепа, но изразявам своето несъгласие върху една от тезите, която Вие не развихте, а само загатнахте, споделяйки с господин Цонев, че собственикът решава по икономически съображения какво ще прави с това, което ще купува.
Господин Китов, много е деликатна тази сфера и Вие знаете. Когато само собственикът решава, без да има никакви рамки, той ще избере печалбата и моя отколешна теза е, че здравеопазването се дехуманизира, защото прекалено се икономизира. Не можем да разсъждаваме само за печалбата, за икономическата перспектива в един силно рестриктивен пазар по отношение на възможността с публични средства да плащаме и на този фон не можем да си позволим да оставяме само икономическото да бъде водещо. Има много други компоненти, които са създадени стереотипи - очаквания, организация, взаимоотношения, които колкото и да са спорно действащи, аз съм убеден, че ако сложим на предно място само икономическата логика, те ще започнат да действат още по-зле. Защото аз, бъдещият собственик, освен да печеля, защо да отида да купувам тази сграда и тези хора, които са вътре в нея в качеството им на наемни работници, колкото и да са специалисти, освен с цел да реализирам печалба? Ако не беше така, аз щях да си направя своя поликлиника, хипотетичният кандидат за собственик, и щях да си разиграя коня както си искам, но аз чакам да купя наготово. Въпросът е защо? И ако на това защо отговорът е: икономическата логика го повелява, Бог да прости здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Доктор Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми доктор Йорданов, искам правилно да разберете за какво идва реч. Има населени места, няма да ги споменавам, в които има отделения по акушерство и гинекология, в които има по-малко от 100 раждания. Извинявайте, не може Вие да искате от собственика задължително да запази точно тази структура, а не да направи по-гъвкава структура, която не само да отговори на изискванията на общината, а и на логиката той да печели. Защото искам много ясно да кажа, няма човек, който да участва в приватизация и да го прави без да иска да печели. Тогава възниква още един въпрос и с това завършвам, доктор Йорданов.
Доктор Йорданов, ако искаме ние да спазим тези неща, трябва да направим два типа лечебни заведения: профит и нонпрофит. И тези, които са нонпрофит, да имат един режим от тези, които са профит, така както е по света. Необходимо е да направим това, за да кажем: да, ти, който не искаш да печелиш, имаш облекчен режим - данъчен и на ДДС, а този, който иска да печели, да бъде добър - по общото законодателство. Няма друго. Няма човек, който участва в приватизация, да каже: правя го за ползу роду.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Ботев, заповядайте за изказване.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Много ми е трудно да се включа в хода на дискусията, когато един изключително съществен проблем е предварително решен. Но не мога да отмина една тенденция, която по принцип е насочена към ликвидация на част от здравеопазната мрежа в държавата – общинските болници. Приватизацията беше последният ход на тези, които провеждат политика на деструкция и ликвидация на част от излишната мрежа. Затова има 73 заведения, които са извън сферата на вниманието на наближаващата или предлаганата приватизация на здравни заведения.
Доктор Йорданов беше безкрайно ясен, че не може да се говори за приватизация в този вид, в който се изключва колегията, която досега е работила и обслужвала прицелните здравни заведения, ако държи по някакъв начин да се запази предметът на дейност – лечебната дейност, извършвана от години и продължаваща да се извършва, независимо от тежките обструкции, които ни налага времето. Кой друг ще запази или ще разгръща лечебна дейност на територията, която обслужва здравното заведение, ако не някой пряко заинтересуван от това?! Никой друг освен нас! В моето здравно заведение имам предложение от няколко джамбази – да им дадем да изкупят заведението и да осигурят работа на 10-15 души, което ще им гарантира благополучието в живота и потребния стандарт, но нека не го коментираме. Няма такъв, който да си въобразява, че може при сегашните условия на практикуване и на съществуване на здравните заведения при тежките условия на недостатъчно финансиране, по някакъв начин да си възвърне вложеното и да формира печалба. Кой ще е този филантроп, дето ще си купи заведение, което по принцип е обречено на гибел, освен ако по някакъв начин не е инжектирано със средства, вложени от собственика, и то с ясното съзнание, че в момента, в който ги влага, ги губи, тикан от някакви свръххуманитарни изживявания?! Нека да не коментираме въпроса в този вид. Няма такива!
Ако в центъра на нещата търсим по някакъв начин здравно благополучие на гражданите, които са обслужвани от това здравно заведение, то трябва да си луд, за да му вярваш. Няма такъв, който да си мисли, че наистина приватизацията в сферата на здравеопазването цели по някакъв начин подобряване на режима на работа, на качеството или обема на работа. По начина, по който се работи в момента – в условията на крайна оскъдица, в която здравните заведения оцеляват като по чудо, като въвличат все нови и най-различни техники, които дават по-добро качество и обем, да смятаме приватизацията като нещо, което ще подобри здравеопазването в качествено и количествено отношение – това трябва да го забравим.
Ако действително сме трогнати от мизерното съществуване на нашето здравеопазване и целим наистина да влеем някаква свежа струя в подобряване на качеството, не трябва да изключваме преференциалното включване в приватизационния процес. Единствено работещите колективи и екипи в заведението са заинтересовани да продължат предмета на дейност, и то със съзнанието, че неотклонно трябва да повишават квалификацията си, да оптимизират условията. Ако някой си въобразява, че ще получи свежи средства от тези полужизнени болнични заведения, горещо се заблуждава. Всичките сгради са стари, окомплектовани с техника втора употреба, която е обезценена до нула оттам, откъдето я купуваме.
Благодаря за търпението, с което ме изслушахте, и много ми е мъчно, че говоря нещо, което предварително е обречено от вида, в който се предлага от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Чувствам се задължен да внеса някои пояснения. Бележките на колегите са основателни в по-голямата част от аспектите, които засегнаха.
Колеги, без моите изказвания да ви звучат като контрапункт – аз защитавам общата философия на закона и това, което е взето като политическо решение за приватизацията. То не е мое лично мнение. Тъй като става въпрос за неща, които трябва да се изяснят, ще помогна да ги изясним, за да не се остане с впечатлението, че някой забранява на лекарите да купят сградите, примерно на доболничната помощ, където вече работят. Няма такова нещо. Имат право да си ги купят и никой не им пречи. Просто отхвърляме принципа да им дадем правото на преференция.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Защо?!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорих Ви защо. Вие не бяхте в комисията, но и там го казах. Приватизацията е политически акт. Има политическо решение и коалицията носи отговорност за това решение. Честно е да се каже и го казваме. Решението е да няма преференции. Казваме го с всичката отговорност – за добро или за зло. Опозиционните лидери и депутати могат да отидат и да кажат на лекарското съсловие, че отговорността за това е на партиите от тристранната коалиция. Това е политическо решение. Честността и доблестта изискват това да бъде казано. След това може да бъде критикувано.
Уважаеми колеги, първо, не се забранява на работещите да купят.
Второ, съзирам логика във вашата загриженост и мисля, че трябва да помислим по този въпрос. Може да се добави един текст. Важно е наистина да не създадем условие да не бъде променян предметът на дейност.
Ако изрично, точно и ясно бъде регламентирано това в закона, аз прегледах точно мястото, където е и мисля, че може да се добави едно изречение, тогава дори този, който не е лекар и отива да купува, той ще знае, че начинът да си извади парите, които ще даде за въпросната сграда, е само чрез осъществяване на такава дейност. Тоест не може да се прави бизнес план, че като вземе, ще вдигне там наемите и ще направи еди-какво си, лекарите ще избягат и той какво ще прави, ако не може да прави нищо друго освен това? Очевидно е, че ще трябва да се направи бизнес планът, съобразен с това, че заведението остава лечебно по смисъла на закона.
Аз ще ви предложа да се съсредоточим наистина върху това да не допуснем никаква възможност да бъде променян характерът на приватизираното заведение. Има такава възможност, тя е в § 13. Мисля, че сме направили добър текст, но когато стигнем дотам, може да бъде още прецизиран. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата господин Илиян Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, това, което казвате, че няма причини лекарските колективи да приватизират здравните заведения, може да е така, но практически то няма да стане и Вие добре знаете, че то няма да стане. Вие знаете, че те нямат този финансов ресурс да излязат на пазара и да участват наравно с граждани или свободни бизнесмени в кавички, които по много причини ще ги поставят в условия, които не са подходящи за тях. След като купят здравните заведения, ще направят точно това, което Вие казахте, че няма да направят – ще вдигнат наемите, ще изгонят лекарите от помещенията и ще намерят начин да фалират здравното заведение. А после могат да преценят какво да правят – дали ще е здравно заведение или не, след като те са собственици, в един период, примерно след 5 или 6 месеца, ще гласувате друг закон, който ще отмени тези разпоредби и всичко ще си дойде на мястото. Те ще си заемат тези позиции, които имат здравните заведения с техните площи в центровете на градовете, знаете, особено в провинцията има много апетитни парчета, и ще ги направят СПА центрове, бизнес центрове и каквото си пожелаят.
Така че това, което ни представяте сега за добро намерение и липса на преференции, което също било справедливо, не е вярно. Трябва да се запише, че лекарите и лекарските колективи имат право на преференциално участие в приватизацията и това ще бъде справедливо, ако желаете този закон въобще да бъде добър за българските граждани и за българското здравеопазване. В този си вид той е не само вреден, той е опасен за цялата здравеопазна система, ще почувствате това. А за политическите решения, които сте взели и за които казвате, че носите отговорност, не знам след година и половина къде да ви потърсим за тази отговорност. Ще ни кажете ли? Ако сте тук, добре, ако не сте, ще Ви потърсим пак.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И трите партии ще са тук.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Съмнявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Илиев, извинявайте, обаче много подценявате българските лекари и хората, които работят в здравеопазването. Те доказаха, че могат в тези тежки условия на преход 18-19 години не само да съществуват, не само да практикуват, а да доказват на България и на света, че са едни от най-добрите в своята професия. В никакъв случай те няма да останат така, че да не устроят своя живот.
За ваше сведение освен всичко друго, което позволява законът за приватизиране от колективите, ако не знаете, в България има много банки, които дават кредити на тези, които желаят да правят бизнес. Дали ще е в рамките на здравеопазването или в други сфери от икономическия живот. Те могат и го правят, защото знаете, че има и много частни клиники, джипита и т.н.
Така че Вашето изказване е повече популизъм и незнание на икономическите условия на живот в България, отколкото нещо реално. Заплахите Ви са просто нереални. Напротив, много бързо тези, които са качествени и искат, ще направят това, което трябва.
А това с колективите и с ремедетата – този филм сме го гледали. Да ви припомня ремедетата на Жан Виденов и на ОДС навремето, 99 на сто от тях фалираха. Така че не ни вкарвайте пак в тази плоскост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Илиев, заповядайте за дуплика.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин Кътев, смея да твърдя, че познавам здравеопазната система много добре, независимо че не съм вземал активно участие и не присъствам в Здравната комисия. Но трябва да Ви кажа, че проблемите, които ще възникнат след приемането на този Закон за приватизация и следприватизационен контрол, са много сериозни. Те не касаят само лекарското съсловие, касаят всички български граждани. И това, което е залегнало в закона, че 72-73 заведения ще останат гръбнакът на българското здравеопазване, трябва да ви кажа, че един организъм не може да съществува само с гръбнак и зъби, на него му трябват и други елементи.
Моето мнение не е популистко, то е продиктувано от грижи за системата, тъй като съм работил дълго време в нея и я познавам от най-ниското стъпало, а мога да твърдя, че и до по-високи нива, знам какво мислят лекарите и медицинският персонал, знам какво очакват от тази приватизация. Тоест нищо добро не ги очаква и това не е популизъм и не е заплаха, това е просто една реалност, която предстои и която съм видял и в региона, от който съм. В Шуменския регион болниците, които се приватизираха, или са молове, или вече са празни пространства и се строят жилищни блокове върху тях. Съвсем спокойно можете да отидете и да видите, че това е така.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По кой закон са приватизирани?
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Приватизирани са. Общински болници, здравни заведения, военни болници, не знаете ли? Можете да отидете да видите, че вече не са болници. (Бурни пререкания и размяна на обидни квалификации между народните представители Йордан Цонев и Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви се! Колеги, нека да запазим добрия тон. Моля ви, не се обиждайте! Проф. Станилов, моля Ви се, седнете.
Продължете, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Господин Кътев, обръщам се към Вас, това, което казах тук, не е популизъм и е продиктувано от грижа за лекарското съсловие. Ние ще се погрижим, както казва вашият ръководител, като му дойде времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове за нов § 2б? Няма.
Господин Цонев, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, извинявам се на всички за избухването, но понякога не бива да гледаме на себе си като на учители и ученици. Още веднъж се извинявам.
По § 3 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията. То касае 90 на сто от средствата от приватизацията да се отчисляват за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система.
Предложението на вносителят е за 50 на сто, моето предложение е всички средства да отиват в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система.
Има предложение от народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов, което не е подкрепено от комисията. Ще го прочета:
„В чл. 8:
1. В ал. 1 се добавя: „с изключение на 10% от просрочените и събрани средства в случаите на разсрочено плащане, събрани след действията на Агенцията за следприватизационен контрол, които остават в Агенцията за следприватизационен контрол”.
2. В ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. паричните постъпления от начислени неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори се разпределят, както следва: 90% по сметки на централния бюджет и 10% по сметки на Агенцията за следприватизационен контрол;”.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 10а, се внасят:
1. деветдесет на сто – за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система;
2. десет на сто – за попълване на Фонда за покриване на разходите за приватизация, с изключение на постъпилите плащания в случаите на разсрочено плащане на покупната цена по приватизационни договори, 10 на сто от които постъпват в Агенцията за следприватизационен контрол.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебни заведения се внасят във фонда по чл. 10а, ал. 2, т. 1.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като в т. 2 думата „републикански” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Евгений Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да акцентирам върху същността на предложението, което правим с господин Миков, а то е именно в посока на подобряване на възможностите на държавата да осъществява следприватизационен контрол и съответно да събира своите вземания.
Искам да обърна внимание на втората част на нашето предложение, което касае следното – че паричните постъпления от начислени неустойки по поети, но не изпълнени задължения, включени в приватизационните договори, се разпределят, както следва: 90 на сто по сметки на централния бюджет и 10 на сто по сметки на Агенцията за следприватизационен контрол.
За 90-те процента няма никакво съмнение, че те трябва да отидат така, както е предложила комисията – в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Става въпрос за тези 10% и аз ще се постарая да се аргументирам пред вас. Ще си позволя да ви прочета няколко цифри.
Общо приватизационните сделки с дължима цена са 320 на брой. От тях с просрочено изпълнение на вноските са 220 на брой. Общата стойност на дължимата цена е 141 млн. лв. и 37,5 млн. щатски долара, а общият размер по неустойките и лихвите по забава върху цената е съответно в размер 97,2 млн. лв. и 67,2 млн. щатски долара или общо, уважаеми колеги, държавата има да взима сума в порядъка на 238 млн. лв. и 100,2 млн. щатски долара или приблизително една сума малко по-малка от 400 млн. лв.
Аз лично не мога да си представя стопански ръководител, който не би бил готов да даде 10% от тази сума, за да осигури дори и половината като възможност за нейното реализиране. Не виждам защо да не дадем тази възможност на държавата. Още повече, че подобна практика съществува и в Националната агенция за приходите и в Агенция „Митници”.
Искам да изложа още едно съображение. В комисията прозвуча следният аргумент – предвид обстоятелството, че процесът на приватизация е общо със затихващи функции и очакванията от тази възможност за сливане на Агенцията за приватизация с Агенцията за следприватизационен контрол поставя в една неизяснена към момента, да кажем, хипотетична ситуация Агенцията за следприватизационен контрол. Но всъщност според мен този аргумент не е достатъчно сериозен по простата причина, че е без значение как ще се казва органът, който осъществява този контрол – дали ще се казва Агенция за следприватизационен контрол или ще се казва Агенция за приватизация или следприватизационен контрол, или някакво друго наименование. Тук става въпрос за функции. А функцията в тази посока е именно функция за осъществяване на възможността държавата да получи своите вземания.
Затова, уважаеми колеги, аз се обръщам към вас с молба във втората част на нашето предложение да видите именно възможността, която дава държавата да прибере една сериозна сума. Нека не гледаме на приватизацията само като на процес, който завършва след подписване на приватизационния договор, а на всички трябва да ни е ясно, че това е един процес, който продължава във времето до окончателното изпълнение на ангажиментите, които купувачът е поел спрямо държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 3?
Разбира се, представителите на Министерството на здравеопазването и на Министерството на икономиката и енергетиката също могат да вземат отношение, когато пожелаят.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата: има ли желаещи да вземат отношение по § 3? Няма.
Продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 9, ал. 1 в т. 2 думите „ал. 4”, се заменят с „ал. 5”.”
Това е по този параграф. Нататък има предложение за нов § 4а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 5 по новата номерация? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов за нов § 4а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 6 със следната окончателна редакция:
„§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Паричните постъпления от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебните заведения се внасят в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват за инвестиционни цели в здравеопазването, включително за придобиване на дълготрайни материални активи за лечебните заведения.”
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, да приветстваме в залата делегацията на Комисията по външна политика на ирландския парламент, водена от д-р Майкъл Уудс - председател на комисията, и бившия председател на парламента на Ирландия д-р Рори О’Ханлън. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Уважаеми народни представители, имате думата по новия § 6.
Д-р Константинов, заповядайте.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моите наблюдения и като общински съветник, и като лекар, свързани с приватизацията на лечебните заведения до преди 2000 или беше 2001 г., показват, че когато се приватизира част или обособена част, или самото лечебно заведение, средствата отиваха в общината. Въпреки че не са толкова много средства, общината ги прибира и ги използва за съвсем различни цели. Затова с д-р Кумчев внесохме това предложение -тези средства да бъдат използвани за инвестиции, както за дълготрайни материални активи, с една дума, да бъдат вкарани във, и за нуждите на здравеопазването. Затова по този пункт аз съм удовлетворен от решението на Икономическата комисия и ще подкрепим новия § 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика заповядайте, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега, аз подкрепям Вашето предложение. Каква е моята реплика? Ще има общини, в които приватизираното лечебно заведение е единствено. Какво става тогава? Общината ще вземе парите, за да ги инвестира в дългосрочни активи на вече частно заведение ли?
Като подкрепям Вашата идея, може би наистина би следвало да се намери един по-добър разпис, за да се каже как ще бъдат използвани, защото много общини имат по едно лечебно заведение. Тогава какво се получава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Заповядайте имате право на дуплика, господин Константинов.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ (КБ): Уважаеми колега Китов, сто процента Ви подкрепям. Преди малко в изказването си забравих да засегна и този момент. Действително в по-малките областни центрове има само една поликлиника и ако тя се приватизира, парите за какво здравеопазване ще отидат? Ако имате готов, или да изработим един текст – нужен е. Моето мнение е, че е нужен.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще изработвате този текст? Това е второ четене.
Д-р Йорданов, заповядайте – право на изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, в хода на дискусията ние ще получаваме все повече доказателства, че е необходимо текстовете допълнително да бъдат прецизирани, защото това е една от темите, че средствата, придобити при приватизацията, отиват за придобиване на дълготрайни материални активи на лечебни заведения. Става дума при приватизиране на общински лечебни заведения. Но за кои лечебни заведения отиват средствата – само, които са общински, или и на тези лечебни заведения, в които общината е съакционер? Защото припомням, че така наречените бивши окръжни болници, сегашните големи многопрофилни болници в бившите окръжни градове и областни центрове, държавата е 51% собственик. Останалите проценти са разпределени на общините – на по-големите повече, на по-малките по-малко.
Този текст, така написан, ни отпраща само към лечебните заведения, при които общината е собственик на повече от 51%, или към лечебните заведения, в които общината е съсобственик, участник с дял.
Важно е да се знае, защото вие сте свидетели как в процеса на развитие на здравната реформа се стигна дотам, че държавата, наливайки все повече средства в нейните болници, да ги нарека, в окръжните градове, най-накрая поиска да се увеличи нейното дялово участие, защото не може само държавата да дава, а общините да си кротуват и в крайна сметка съотношението да бъде 51% към 49%.
В конкретния случай парите, получени от продажба на общински лечебни заведения, трябва да е ясно, че могат да бъдат използвани за закупуване на материални активи и в бившата окръжна болница, в която общината е съсобственик с дял участие. Този текст трябва да бъде прецизиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? За реплика ли, господин Цонев?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За реплика, защото текстът е достатъчно прецизен. Няма нужда това да служи като доказателство за още един текст, който трябва да се прецизира. Казано е: „Паричните постъпления от приватизация на общинското участие в капитала, колкото и да е то...”. Това, което вие казвате, че някъде имат участие съсобственици и така нататък. Тяхното участие в капитала, като бъде продадено, ако тази част бъде продадена, тези средства се използват за инвестиционни цели в здравеопазването. Ясно е казано – дали цялата или участието в капитала, колкото и да е то – ако е 100% - 100%, ако е 10 – 10. Всичко, което се получи от това участие в приватизацията, отива за тези цели.
И на д-р Китов да отговоря косвено на въпроса – там, където няма? Там, където няма, ние смятаме, понеже дискутирахме този въпрос, общините могат да използват тези пари за инвестиционни цели в здравеопазването, е казано: „включително и придобиването”. В здравеопазването на територията на общината могат да използват средствата, дори и да нямат лечебно заведение. Така мислим ние.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): За дълготрайните активи става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше реплика или много близко до репликата.
Втора реплика има ли? Няма.
Господин Йорданов, заповядайте за дуплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цонев! Тази реплика имаше за цел, разбира се, да ви предизвика, за да бъде ясно вписано в стенограмата къде точно могат да се дават парите, ясно и откъде ще се вземат. Да стане още по-ясно къде могат да се дават. Когато това тълкуване на текста дава възможност да си избистрим въпроса къде могат да се дават парите, тогава аз съм удовлетворен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Иван Сотиров:
В чл. 10а думите „след одобрение на собственика на капитала му” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов също е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от лечебните заведения с държавно или общинско участие, в които държавата или общината не е едноличен собственик, се превеждат по сметка на лечебното заведение, остават негова собственост и могат да се ползват само за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, след разрешение на собственика на капитала му.
(2) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от лечебни заведения, в които държавата е едноличен собственик, се внасят:
1. 20 на сто – в специален фонд на разпореждане на министъра на здравеопазването, като средствата по този фонд се използват за инвестиционни цели, включително за придобиване на дълготрайни материални активи за лечебни заведения;
2. 80 на сто – по сметка на лечебното заведение остават негова собственост и могат да се ползват само за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, след разрешение на собственика на капитала му.
(3) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от лечебни заведения, в които общината е едноличен собственик, се внасят:
1. 20 на сто – във фонда по чл. 10, ал. 2 (това е фондът, за който говорихме преди малко);
2. 80 на сто – по сметка на лечебното заведение, остават негова собственост и могат да се ползват само за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, след разрешение на собственика на капитала му.”
Тук са приети всички предложения, с изключение на предложението на господин Сотиров за отпадане на думите „след одобрение на собственика на капитала му”.
Ако ми позволите, искам да кажа, че надделя становището, че повечето болници са общински и държавни смесени – големите, и трябва да се иска разрешението на двете части на собственика. Затова отказахме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, въпреки че председателят Цонев даде едно обяснение защо не подкрепя предложението на господин Сотиров, мисля, че то има своята жестока логика. Законът казва само къде могат да се използват. Болниците имат един-единствен предмет на дейност. И сега, след като казваме за какво могат да се използват, трябва да търсим разрешение на собственика на капитала, който при всички положения, дори в смесените дружества, има мажоритарен собственик, което означава, че, въпреки че законът казва къде може да се използват, собственикът може да каже не, което е нонсенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше изказване.
Има ли реплика на изказването? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания § 6? Няма желаещи.
Заседанието ще продължи да води заместник-председателят д р Берон.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има предложение от народния представител Бойко Ватев, което не е подкрепено от комисията, предложение от народните представители Иван Стаматов и Евгений Жеков, което също не е подкрепено. Останалите предложения, с изключение на това на Мария Капон и Елеонора Николова, което е за 6а...
Ще прочета неподкрепените предложения.
Първо предложението на господин Ватев.
В чл. 11, ал. 2 се изменя така:
„(2) Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация в тримесечен срок от влизането на закона в сила утвърждава програма за ежегодното допълване на списъка на търговски дружества с държавно участие в капитала при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, предвидени в закон.
(3) Общата стойност на държавното имущество, предоставено за приватизация в списъка в рамките на програмата, е равна на номиналната стойност на неизползваните компенсаторни инструменти.
(4) Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация в края на всяка календарна година допълва програмата по ал. 2 с държавно имущество, равно по стойност на издадените компенсаторни инструменти през същата календарна година.
(5) Министерският съвет в едномесечн срок от влизането на закона в сила възлага на Националния статистически институт отчитането на общата сума и сумите по издатели (Областни управи и отраслови министерства) на регистрираните компенсаторни инструменти в регистъра към Агенцията за приватизация, на продадените, на използваните компенсаторни инструменти в приватизационни сделки, както и на общата сума на наличните неизползвани компенсаторни инструменти по партидите в централния депозитар.”
Предложение на народните представители Иван Стаматов и Евгени Жеков:
В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенцията за приватизация ежегодно изготвя анализ и прави предложение до Министерския съвет за допълване на списъка по ал. 1 с държавно имущество, равно на номиналната стойност на неизползваните компенсаторни инструменти, придобити в резултат на сделка, реализирана на пазара на компенсаторни инструменти или по друг законен начин. Общата стойност на предоставеното за приватизация имущество е равно на общата номинална стойност на придобитите компенсаторни инструменти.”
2. Създават се ал. 3-9:
„(3) Министерството на земеделието и продоволствието в тримесечен срок от влизането на закона в сила приема програма за организиране на търгове за продажба на земя частна държавна собственост, като:
1. общата стойност на включената в програмата земеделска земя частна държавна собственост е равна на номиналната стойност на неупотребените поименни компенсационни бонове;
2. при търговете по ал. 3 е допустимо участие и плащане само с поименни компенсационни бонове единствено от първоначалните им собственици.
(4) Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация в тримесечен срок от влизането на закона в сила утвърждава специална програма за предоставяне на държавно имущество, което се предоставя за ежегодно допълване на списъка по чл. 11, при приватизацията на което е допустимо заплащане само с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, единствено от първоначалните им собственици.
(5) Областните управители в тримесечен срок от влизането на закона в сила предоставят на Агенцията за приватизация списък на подлежащото на приватизация имущество, за което не са предявени реституционни претенции.
(6) Кметовете на общините в тримесечен срок от влизането на закона в сила предоставят на областните управители списък по местоположението на общинското имущество, което е придобито чрез национализация или по друг незаконосъобразен начин и което не е реституирано и за него няма предявени реституционни претенции.
(7) Областните управители в едномесечен срок актуват имуществото на Списъците по ал. 6 като частна държавна собственост и предоставят същото имущество на Агенцията за приватизация, за да се допълни списъкът по чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
(8) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила възлага на Националния статистически институт отчитането на общата сума и сумите по издатели (областни управители и отраслови министерства) на регистрираните компенсаторни инструменти в регистъра към Агенцията за приватизация, на продадените, на използваните компенсаторни инструменти в приватизационни сделки, както и на общата сума на наличните и неизползвани компенсаторни инструменти по партидите в централния депозитар.
(9) Агенцията за приватизация в тримесечен срок от влизането на закона в сила обобщава списъците по ал. 6 и предоставя описаното имущество за борсова приватизация.”
Това предложение не е подкрепено.
Последното предложение, което не е подкрепено, всъщност е за § 6а.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Агенцията за приватизация ежегодно изготвя анализ и прави предложение до Министерския съвет за изменение на Списъка по ал. 1.
(3) Не се допуска плащане с непарични платежни средства при приватизация на лечебни заведения и обособени части от лечебните заведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Цонев.
Думата има господин Бойко Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Много тихо прочетохме предложенията ми и аз не можах да ги чуя, а не знам дали и вие ги разбрахте.
Каква е философията на моите предложения? Първо, каква е ситуацията? Има компенсаторни бонове, издадени за 600 млн. лв., а срещу тях засега стоят търговски предприятия и дружества за 15 млн. лв. Това е едно несъответствие и няма поглед от държавата във връзка с движението на компенсаторните бонове.
След като в търговското дружество на българския депозитар и финансовата борса вече преобладава частният капитал, се губи информацията на държавата. Губи се информацията на държавата, след като статистиката на практика е прекратена. Затова може да се получи така, че от едната страна има 600 млн. лв., а от друга страна, 15 милиона.
Философията на моето предложение е това, че Министерският съвет по предложение на Агенцията по приватизация трябва всяка година да допълва една програма, в която се предлага държавни или търговски дружества или дружества, в които има държавен капитал, за приватизация, и този капитал в края на краищата трябва да съответства на издадените компенсаторни бонове. Това, едно. И това е за яснота, за да може държавата да следи наистина движението на компенсаторните бонове.
Второ. Основното, което предлагаме, е Националният статистически институт да следи колко издадени компенсаторни бонове има, колко са продадени, какво е приватизирано до този момент и какво предстои. Тази статистика в момента я няма. И всъщност е една мъгла. А на практика наистина е от държавно значение да има информация колко са компенсаторните инструменти, по каква програма ще се приватизира, за колко време ще се погасяват. Защото зад тях стоят интереси на живи хора, много от които вече са на преклонна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ватев. Може би в случая мъглата е все пак от значение!
Има ли някой от двамата вносители на второто неприето предложение – господин Иван Стаматов или господин Евгений Жеков, който желае да го защити? Няма.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дължа да дам пояснение на господин Ватев.
Така е, господин Ватев. Ние от доста време умуваме, мисля, че още от миналата година, как да ликвидираме проблема, да погасим тези задължения на държавата.
Ако си спомняте в края на 2006 г., имаше направено предложение да се спре издаването на компенсаторни записи по всички програми, за да можем да направим един мониторинг на издадените, да ги опишем, да видим какво е общото задължение на държавата и да потърсим начин за тяхното погасяване с различни инструменти, в това число разбира се и с приватизация. Тогава по Ваше предложение този текст не мина в пленарната зала. Вашето предложение беше прието във връзка с издаването на още една опция, която продължава – мисля, че беше в земеделските компенсаторни записи, и ние не можем да направим такъв мониторинг.
По тази причина се затрудняваме да изработим цялостна програма за погасяване на тези задължения. Това е причината да отхвърлим това предложение, въпреки че нищо не пречи да го приемем и да си продължим без да има цялостна програма. Но ние имаме амбицията да направим такава програма и мисля, че до края на годината ще има такава опция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин Цонев.
Бойко Ватев – право на отговор.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Да, така беше. Прав беше господин Цонев. Така е. Това беше обаче един съвсем малък сегмент от македонските и тракийските бежанци. Той обхваща съвсем малък сегмент от тези 600 млн. лв. и това не би ви попречило да направите този мониторинг.
Освен това срокът на това продължение вече изтича. Така че това можете да го приемете и съвсем нормално държавата да следи движението на тези компенсаторни инструменти. Защото това е необходимо. Трябва да се въведе ред. Сегментът е малък и той няма да ви попречи при едно добро желание, а предполагам, че вие го имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ватев.
Ако няма други желаещи за изказване по това, което току-що чухме, предлагам господин Цонев да продължи с предложенията на госпожа Капон и госпожа Елеонора Николова.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е предложение, господин председател, за създаване на нов § 6а, което не е подкрепено от комисията - в чл. 13 се създава ал. 3:
„(3) Всички договори, сключени от Агенцията за приватизация, са публични и се публикуват в Интернет-сайта й”.
Следващото предложение е за § 6б, което също не е прието. Ще го прочета, въпреки че няма връзка едното с другото.
Това е предложение на народния представител Олимпи Кътев за създаване на § 6б и 6в:
„§ 6б. В чл. 14, ал. 5 се изменя така:
„(5) Председателят на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисия на Народното събрание, а членовете на Надзорния съвет получават 95 на сто от основното месечно възнаграждение от председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
§ 6в. В чл. 15, ал. 5 се изменя така:
„(5) Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисия на Народното събрание, а заместник-изпълнителните директори получават 95 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някой, който желае да коментира тези две прочетени и неприети предложения?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз си давам ясна сметка, че тези текстове, които са включени в § 7 и след това в § 8, касаят дейността на Агенцията за приватизация и дейността на Агенцията за следприватизационен контрол. Колкото и нелогично да звучи, те са включени в този обобщен законопроект. Искам да припомня на залата, че те са приети на първо четене.
Искам също така да припомня на колегите, че това е последната част от поредицата, с която ние бяхме предложили преди шест месеца вече, да бъде уеднаквено заплащането на комисиите и органите, които са създадени от Народното събрание, за да няма своеволни тълкувания и определяне на възнагражденията на ръководните кадри от тези органи на Народното събрание своеволно или по преценка на техния ръководител. Припомням ви и причината. Това беше, спомняте си всички ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Случаят „Кушлев”.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: ...случаят „Кушлев”, да. За да няма такива „недоразумения”, ние предложихме това да стане на базата на някакъв принцип, което сме казали и го приехме за всички останали досега. Това е последният законопроект, в който ние трябва да извършим това, ако искаме да продължим и завършим тази мисия. Не знам защо сега Икономическата комисия го е отхвърлила. Но в края на краищата текстовете по § 7 и § 8 са приети. Те са единствените в нашия законопроект, който беше приет на първо четене. Може би колегите, увлечени по приватизацията на лечебните заведения, не са отдали значимото внимание или не са имали достатъчно информация, но според мен е съвсем закономерно и логично ние да завършим тази работа, която сме започнали. Така че ви призовавам да подкрепите тези предложения утре на гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Кътев.
Може би председателят на комисията ще поясни защо не са приети тези предложения? Защото все някой трябва да определя възнагражденията на тези хора. Иначе виждате какво се получава.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Министерският съвет ги определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли други желаещи да коментират тези неприети предложения? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията не подкрепя предложението за § 7 и предлага да отпадне.
Има предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов за нов § 7а:
“§ 7а. В чл. 19, ал. 2 се създават т. 8-12:
“8. взаимодейства с министрите и другите компетентни държавни и общински органи в осъществяване на единна политика по следприватизационния контрол, в това число и информираност от министерствата с дялово участие в собствеността на приватизираните дружества;
9. взаимодейства с държавните и общински органи за реализация на обезпеченията и начина на тяхното остойностяване;
10. взаимодейства с компетентните държавни и общински органи за начините на събирането на присъдените вземания и сроковете за това;
11. взаимодейства с компетентните държавни и общински органи за дейността при обезпечение – ипотека на недвижими имоти и залог върху движима вещ;
12. взаимодейства с Комисията за финансов надзор и получава информация относно условията на сделки за продажба на акции на приватизиращи се дружества и остатъчни пакети от приватизирани дружества чрез борсата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Олимпи Кътев за нови параграфи 7а и 7б:
“§ 7а. В чл. 20 ал. 3 се изменя така:
“(3) Изпълнителният директор на Агенцията за следприватизационен контрол получава основно месечно възнаграждение на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисия на Народното събрание, а заместник-изпълнителните директори получават 95% от основното месечно възнаграждение на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация.
§ 7б. Председателят на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисия на Народното събрание, а членовете на Надзорния съвет получава 95% от основното месечно възнаграждение на председателя на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Олимпи Кътев излезе и не може да си защити предложението, но съдържанието му е аналогично на предишното.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Той практически защити това си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Миков също не може да защити своето предложение.
Господин Иванов, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, по същество предложението, което сме направили с колегата Миков, всъщност е отразено по-нататък в материала, който предлага комисията. Това е в § 9, който в окончателна редакция става § 10, ал. 7, където е казано, че държавните и общински органи оказват съдействие на органите за приватизация и следприватизационен контрол, като издават изисканите от тях документи, необходими за подготовка и сключване на приватизационните сделки и следприватизационен контрол в законоустановените срокове, а при липса на такива – в указаните от органите за приватизация и следприватизационен контрол срокове.
По принцип същността на нашето предложение е такова, че то се допълва от тези предложения, така че ние не възразяваме по начина, по който го е предложила комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Фактически това Ваше предложение е подкрепено по принцип.
Има ли други желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение на народния представител Сияна Фудулова - § 8 се заличава.
Комисията подкрепя това предложение и предлага § 8 да отпадне.
Има предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов за нов § 8а:
“§ 8а. Заглавието на Глава пета се изменя така: “Информация, свързана с приватизационния процес и следприватизационния контрол.”
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да се изкажат по тези две точки? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ след думата “капитала” се добавя “при продажба на акции или дялове, собственост на държавата или общините от лечебни заведения, независимо от размера на държавното или общинското участие в капитала им, както и при приватизация на обособени части от лечебни заведения”.
2. В ал. 2 се създава ново изречение второ: “При продажба на лечебни заведения и обособени части от тях задължително се изготвя приватизационна оценка”, а изречение второ става изречение трето.
3. В ал. 3, изречение второ след думата “икономиката” се добавя “и енергетиката”.
4. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Държавните и общинските органи оказват съдействие на органите за приватизация и следприватизационен контрол, като издават изисканите от тях документи, необходими за подготовка и сключване на приватизационните сделки и следприватизационен контрол в законно установените срокове, а при липса на такива срокове – в указаните от органите за приватизация и следприватизационен срокове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли коментар по така прочетения текст, предложен от комисията? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 10 има предложение на народния представител Диана Хитова, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров, което не е подкрепено – в ал. 9 след думите “се осъществява” се добавя “чрез публичен търг и”.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 28 се създават ал. 9 и 10:
“(9) Продажбата на недвижими имоти от дружествата, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 се извършва след решение на Министерския съвет или на Агенцията за приватизация по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговските дружества до Министерския съвет или до Агенцията за приватизация. В случай, че решението за продажба е прието от Министерския съвет, продажбата се извършва от търговското дружество. В останалите случаи продажбата се извършва от Агенцията за приватизация по реда на този закон.
(10) Редът по ал. 9 се прилага и за продажба на обособени части от лечебни заведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли желаещи да коментират текста на комисията?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато говорим за търсене на прозрачност и спазване на пазарните принципи, е редно навсякъде, където може да се залага, да има публичен търг. Принципно аз съм против това – ще го развия, когато му дойде времето – да бъде променян редът, по който се вадят имоти от тези, които са предвидени в списъка на чл. 3, ал. 1, защото това е порочна практика, която не за пръв път се прокарва в законите. Списъци за имоти в специален режим, предвидени в закон, след това със закона да се делегират права на Министерския съвет, на министерства, на агенции и т.н. да извършват разпореждания, което като цяло обезсмисля присъствието на такива списъци в законите.
Ако все пак остане - части от имоти в списъка по чл. 3, ал. 1 да могат да бъдат приватизирани, редно е това да става по максимално открита пазарна процедура и това да става чрез публичен търг, а не по друг начин. Иначе аз поне съзирам намерения имотите, които са в забранителния списък по чл. 3 ал. 1, да могат по непрозрачен начин да бъдат разфасовани и приватизирани на парче. Накрая могат да останат само наименования на търговски дружества в този списък по чл. 3, ал. 1. По същество недвижимите имоти да изчезнат, както има утвърдени практики. Затова аз предлагам в този текст да бъде заложен публичният търг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Сотиров, Вашето прекрасно предложение ще остане глас в пустиня, тъй като има пет души, които Ви слушат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Борислав Китов, което е прието.
Има предложение от народния представител Диана Хитова, което не е подкрепено – в чл. 31 ал. 2 се изменя така:
„(2) Методът за приватизация на лечебно заведение се определя от Агенцията за приватизация по предложение на министъра на здравеопазването.”
Има предложение на народния представител Иван Сотиров § 11 да отпадне, което не е подкрепено.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница § 11 да отпадне, което не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова § 11 да отпадне, което не е подкрепено.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което е подкрепено.
Има предложение от народните представители Ясен Янев и Яни Янев, което не е подкрепено:
В чл. 31, ал. 2 накрая се добавя „и министъра на отбраната”.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) За лечебните заведения с повече от 50 на сто държавно участие в капитала методът за приватизация се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Сотиров, заповядайте отново да защитите своето предложение.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В предишното си изказване споменах какви са възраженията, но все пак искам да акцентирам върху необходимостта този параграф, така както е предложен, да отпадне. Няма никаква логика, след като в действащия закон имаме един списък на имотите, да се допуска сега с изменението Агенцията за приватизация и Министерският съвет да могат да вземат решения и отделни части от търговските дружества, които са в забранителния списък, да бъдат приватизирани по този начин, който за съжаление залегна в предходния параграф.
Трябва да има прозрачност. Когато правителството има намерение да продава имоти, те трябва да бъдат включвани в програма, защото това са обекти със специален режим на защита. Няма никакъв проблем да се включват такива имоти и да бъде информиран парламентът. Тогава има възможност за много по-голяма прозрачност и за защита на обществения интерес. Иначе с редакцията, която се предлага в § 11, се създава възможност на парче, без публичен търг, без всякаква прозрачност да бъдат приватизирани имоти, което по същество е предпоставка за корупционни практики, срещу които уж всички тук, включително и президентът – да не пропусна, господин Кънев, се борим много енергично.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е предложение и на други народни представители, които отсъстват сега.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев за нов § 11а:
„§ 11а. В чл. 32 се създава нова ал. 4:
„(4) Лечебни заведения и техни обособени части могат да се изкупуват без търг или конкурс от:
1. персонала на приватизиращото се лечебно заведение или на обособена част при условие, че като купувач участват поне 51 на сто от персонала, които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството купувач;
2. наемателите на обособени части, регистрирани като лечебно заведение и осъществяващи първична и специализирана извънболнична помощ.”
Алинеи 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 5, 6 и 7.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Следва предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 11б, което не е подкрепено от комисията.
Господин Иванов, не виждам желание да го оттеглите. Чета:
„§ 11б. Създава се чл. 32б:
„Чл. 32б. (1) При приватизация на лечебни заведения и обособени части на лечебни заведения, когато определеният по реда на чл. 32, ал. 1-3 купувач е юридическо лице:
1. в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само служители – медицински лица, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети от приватизиращото се лечебно заведение или от обособената му част, като към момента на учредяването му трябва да участват най-малко 50 на сто от лекарите или лекарите по дентална медицина, работещи в приватизиращото се лечебно заведение или обособената му част;
2. което е наемател на обособени части на приватизиращото се лечебно заведение, при условие, че е регистрирано като лечебно заведение и осъществява първична или специализирана извънболнична помощ и договорът за наем е в сила към датата на вземане на решение за приватизация;
то има правото да придобие акциите или дяловете при разсрочено плащане на цената.
(2) В случаите по ал. 1:
1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключването на договора, е 25 на сто от цената;
2. разсрочването е за срок от пет години;
3. стойността на неизплатената част се увеличава с основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписването на договора; този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от една година;
4. до окончателното плащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество или обособената му част без разрешението на продавача;
5. никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от една трета от капитала на дружествата по ал. 1, т. 1;

6. Дружествата по ал. 1 не могат да издават акции на приносител или поименни акции без право на глас. Правото на разсрочено плащане се прекратява от момента, в който повече от една трета от дяловете или акциите на юридическото лице по ал. 1 бъдат прехвърлени на лица извън тези, определени по ал. 1.
(3) В случаите по ал. 1 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената. Учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождават от държавни такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Нека да дадем малко почивка, господин Кънев, да чуем д-р Иванов как ще се обоснове.
Преди това за процедура има думата Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, в началото на заседанието аз направих едно процедурно предложение, което от проф. Корнезов намери своеобразна подкрепа, тоест той помоли, когато дойдем до текстове, които имат отношение към моето процедурно предложение, аз да ги заявя.
Ето, аз заявявам и Ви моля на основание чл. 42 от нашия правилник, където е разписана процедурата за отлагане на разисквания и за отлагане на гласуване, както и във връзка с чл. 28 от нашия правилник, който урежда процедурата за съвместни заседания на две комисии, които да разгледат важен общ въпрос, Ви моля, ако допуснете сега разисквания по тези предложения на колегата Иванов и другите предложения на колегата Шарков, Йорданов и Попвасилев, които имат отношение към известни предимства на работещите в лечебните заведения при приватизация, моята молба е следната: допускайки разисквания, което вероятно ще направите, моля да не обявявате прекратяване на разискванията, докато утре при гласуването Народното събрание не се произнесе приема ли тези въпроси да бъдат разгледани на съвместно заседание на двете комисии и, ако – да, как да бъде уредена процедурата с гласуването. Тоест, след като те с общ доклад или с отделни доклади се произнесат, тогава да стигнем до гласуване на тези много специфични текстове.
Повтарям молбата си: не обявявайте прекратяване на разискванията, за да си оставим отворена вратата и утре с гласуването да преценим дали продължаваме да се занимаваме, прецизирайки текстовете, или приключваме въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така ще постъпим, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще Ви уведомя и за още два такива текста, с цялото ми уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Сега господин Лъчезар Иванов следва да защити предложения от него текст.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще бъда изключително кратък за разлика от дългото предложение, което съм направил.
Тук, за разлика от предложенията на господин Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев, при мен нещата са абсолютно точно и ясно обозначени, как и по какъв начин да става приватизацията на лечебните заведения. Аз, чрез своето предложение, искам да има пълна яснота по въпроса за това кой приватизира, кой държи основните акции и затова така подробно съм описал всичко. Считам, че неприемането на законопроекта, за съжаление, той вече е минал през комисия, няма да даде ясна картина на обществото за собствеността на лечебните заведения, за това как са придобити, по какъв начин са придобити, кой реално управлява лечебното заведение. Считам, че тук в чл. 11б аз много подробно, много ясно и с конкретни ангажименти съм поставил начина, по който да бъдат погасявани съответно вноските, или на определени части да бъдат погасявани вноските при закупуването на едно лечебно заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз благодаря.
Има ли някой, който да отговори на д-р Иванов или да коментира предложенията? Няма.
Госпожа Капон има думата за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Говорим за § 11б и предложението на Лъчезар Иванов, както и за предложението на колегите Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев - § 11а, те сигурно по съдържание, а и по конструкция, могат да имат някои разлики. Това, което аз лично не приемам, е по какъвто и да е начин да има предимство и да се създават съдружия в рамките на болниците чрез закон. Разбира се, всяко едно физическо лице; разбира се, медицинско лице, когато желае, може да създаде юридическо лице, което да участва в приватизация, ако има болница за приватизация. Но моля това да стане по целия този начин, по който това се прави в една нормална държава. Има публични търгове без каквито и да е било преференции. Всичко останало се нарича работническо-мениджърска приватизация, независимо как искаме да я наречем и дали ни харесва това заглавие „РМД”.
Тук искам да отворя скоба, че РМД-то не винаги означава предимство. В РМД-то не винаги означава, че ти имаш априори предимство, но РМД-то винаги създава условията, в които да не се спазват ангажиментите впоследствие. И няма нужда през закон да вкараме 50% от екипа на една болница най-малко да участват в едно такова сдружение. Ако има четирима кадърни лекари с мениджърски способности, те със сигурност могат да кандидатстват за закупуването на една болница. Със сигурност те ще я управляват, защото днес сме свидетели на много частни клиники в страната, казвам го като пациент, казвам го като гражданин, които се развиват много добре, които работят при конкурентни условия и създават възможност на хората, които работят за тях да получават и по-добри заплати, да имат и по-добра среда.
За мен е категорично, че не трябва да допускаме създаването на тази възможност в закона тук, днес, в залата, през 2008 г.! Ако трябва да дам още един аргумент от икономическа гледна точка ще кажа, че освен прозрачността, публичността и подхода към приватизацията, към закупуването, към раздържавяването, нека така да го наречем, на определен сектор, днес в България останаха само няколко недокоснати сектора по начина, по който бяхме всички свидетели в годините и не ни харесваше част от тази приватизация, благодарение, разбира се, на която има икономически растеж, но нека гнилите язви, които се създадоха, да не ги пренасяме в законите през 2008 г.
Моля колегите да не даваме никакви предимства. Разбира се, всяко съдружие във всякакъв такъв вид, е напълно легално с всички останали закони: всякакъв вид кооперации, съдружници, акционери, членове на тази кооперация могат да бъдат хора, които работят и в едно лечебно заведение, и в две, и в три, а могат да си вземат и някой друг и да кандидатстват наравно с всички останали, за да има истински инвестиции. Иначе ще сме свидетели на поредното разграбване през вратата на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
За първа реплика има думата господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! Първо, язвата не може да загнои. Това показва как един човек, който е от бизнеса, не може да разбира от всякакъв вид бизнес. Когато говорим за здравеопазване ще кажа, че здравеопазването има своя специфика. Това, първо.
Второто нещо, което искам да Ви кажа, госпожо Капон, е, че в предложението, което аз съм направил точно се регламентира по какъв прозрачен, ясен начин ще се участва за приватизация на лечебните заведения, като съответно се участва по пазарен механизъм. Аз много добре съм описал този пазарен механизъм.
Що се отнася до това, че Вие сте против това да има работническо-мениджърска приватизация аз също мога да кажа: да, Вие сте абсолютно права, но искам да кажа, че когато законодателството на една страна се спазва и то бъде изпълнявано, както е зададено и както му е зададена философията, тогава няма никакъв риск. И мисля, че и 2080 г. да дойде, единствените хора, които знаят по какъв начин да се запази лечебното заведение, по какъв начин да функционира лечебното заведение, това са лекарите, а не са бизнесмените. Икономическите интереси много пъти се разминават със социалните и със здравните интереси на обществото. Затова, когато правим приватизация в лечебните заведения считам, че е редно да се вслушате в гласа на хората, които дават здраве на нашата нация. Икономическите интереси не съвпадат с интересите на обществото. Точно заради това считам, че запазването на функциите и запазването на болниците като такива е в ръцете на лекарите и пак ще моля, когато правите изказванията си да прочетете точно как е отразено това в предложението в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Иванов.
Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Естествено е аз да отправя тази реплика, вече съм го правил веднъж. Тя е свързана с една молба към Вас: не размахвайте въображаемо плашило. Не става дума за работническо-мениджърски дружества и приватизация от този модел, който се опитвате да внушите на хората. Става дума за лекари, които вече седем години работят в търговски дружества, доказали са се и никой от тях няма да тръгне да играе в схеми, които имат за цел да разрушат нещо, което им дава хляба.
Тук става дума да запазим предмета на дейност, но не като понятие, а като нещо, което в себе си съдържа два елемента: структурата на дейността и обема на дейността. Защото друг вид приватизация, в която запазваме предмета на дейност, оставяйки някой нещо да поработва във връзка с човешкото здраве и съсипвайки всичко останало, това няма да бъде работническо-мениджърски екип, това няма да бъдат разбойници с мръсни пари, които чрез лекарите ще го направят. Ще бъдат точно тези „бизнесмени” от сивата икономика, които ги интересува сградният фонд. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Или оставаш там да работиш с двоен наем и с по-големи разходи, които плащаш на приватизатора, или губиш. Но това няма да го направят лекарите за своя сметка, ще го направят точно разбойниците, за които Вие искате да докажете, че колкото повече пари влагат, толкова тези пари стават по-чисти. Тоест Вие превръщате количественото натрупване едва ли не в качественото изменение чисти пари. Това не е вярно. Лекарите няма да постъпят по този начин, по който Вие се опитвате да внушите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Йорданов.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! Правейки реплика на Вас, бих искал да се обърна и към всички останали: няма смисъл от всичкото това напъване! Никакъв смисъл няма. Ние защитаваме това да направим приватизацията така, че да има преференции на работещите в лечебните заведения, те са единственият гарант за запазването на дейността на тези заведения, защото ние приватизираме не нещо, което е икономически умряло и искаме да го съживи някой, а приватизираме нещо, което работи, макар и недобре. Смятаме донякъде, че с приватизацията, разбира те ли, вкарвайки този законопроект, и Министерският съвет, вкарвайки го, смятаме, че по някакъв начин ще бъде подобрено здравеопазването. Няма да бъде подобрено. Има редица други механизми. Дано това да е един от механизмите, но според мен не е.
Другото, което искам да ви кажа: няма смисъл, аз затова и не се изказах досега. Няма никакъв смисъл от всичките тези напъвания, защото това, което е решено в тройната коалиция, това ще бъде гласувано в залата. Така че, каквито и интереси да защитаваме, аз винаги ще защитавам интереса на работещите в лечебните заведения, защото смятам, че така трябва, смятам, че така е редно и че те са хората, които трябва да управляват лечебните заведения, в които работят.
Знаете много добре като икономист, че американските мениджъри са казали: „Ако искаш да управляваш нещо добре, стани негов собственик”. За съжаление начинът, по който се прави този закон, и начинът, по който е направен към момента, колкото и да се напъваме, приватизация няма да има. Нищо няма да се случи. От този закон нищо няма да се случи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Госпожо Капон, заповядайте за дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Ама хубави коалиции се получават, нали? Прекрасно! Защото управляващи - по начина, по който се разпродават болниците, са от всички партии, които управляват и общини. Така че аз изобщо няма да влизам в спора да питам какви са интересите на едни или други, във сивия сектор, в бизнеса, как ще отиде да купи нещо сивият сектор по този начин? Това според мен е категорично несериозно и ако чувам от лекар от тази трибуна това, че сивият сектор ще си купи болниците, Ви го прощавам. Ако беше тук, срещу мен, икономист, дето се казва... Прав е господин Иванов – в медицината той ще говори за язвата. Като стане въпрос за икономика и за приватизация, Ви твърдя, че добрият мениджър няма нужда да е лекар и няма нужда да е само от болницата, за да се грижи за добрите болници.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): За здравето.
МАРИЯ КАПОН: А за здравето той трябва да вземе най-добрите лекари, за да бъдат добре пациентите.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Откъде да ги вземем?!
МАРИЯ КАПОН: Това зависи от заплащането, това зависи от условията. Но, както се казва, курс по икономика няма да водим.
Аз искам да дойда на отговорите и да попитам, и се надявам вносителите в рамките на този дебат да ни дадат другия отговор. Ние знаем кои останаха по болниците, знаем колко много труд полагат, но не трябва да допускаме да даваме преференции на който и да било. Затова, ясно е, че има партийни интереси, мениджърите на тези болници не се назначават по някакъв друг признак.
И тази коалиция, господин Шарков, съжалявам, че го няма вече, в случая не е тройната коалиция. Не знам как да я нарека, защото включва коалициите от различните местни парламенти, плюс тези, които са тук, в този парламент. И поради тази причина аз апелирам към всички останали колеги: утре да не се чудим, че новите РМД-та, така ще ги наричам и това е мое право, са изпродали част от терените и там вече няма лечебни заведения, а социални заведения. На първа линия на плажа се е оказал един хотел и този хотел вие го позволявате с текстовете като вносители на законопроекта. Така че аз категорично ще апелирам утре в залата тези текстове да отпаднат и да има общо основание, прозрачност на бизнеса, а бил той и в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Има ли изказвания?
Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Първо искам да опровергая, госпожо Капон, едно Ваше твърдение. А това твърдение е, че, видите ли, управляващата коалиция назначила мениджърите на големите държавни болници и сега ние искаме на тези мениджъри, които са от коалицията, да им дадем една правна възможност да заграбят онова, което има. Абсолютно невярно е! Ето го бившия министър проф. Гайдарски, с моите уважения. Аз знам как и на него му мърмориха защо смени много малко директори, назначени дори по времето на министър Семерджиев, като единственият водещ аргумент беше те стават ли или не стават, и почти не сме сменяли. Така че да импровизирате на тази тема, създавайки привидни образи, които след това с апломб оборвате, съкрушавате, смазвате, може би като реторична хватка да върши работа, но то мен не ме вълнува и не ме впечатлява.
И сега по темата, която е свързана с преференциалния режим. Вижте, от доста години насам, ако приемем, че има едни добри хора, които имат достатъчно пари и искат от чисто хуманни подбуди да ги вложат в здравеопазването, защото те жадуват да помагат на хората – алтруисти, хуманисти, какво им пречеше да го направят?! Тези, които искаха, го направиха. Доктор Спиридонов – Пазарджик, не му правя реклама, болница, работи; доц. Щерев: болница, работи; „Токуда”: болница, работи. Това са все мераклии. Мераклия № 1, мераклия № 2, мераклия № 3 работят. Мераклия № 4 обаче чака три години проклетите комунисти да пуснат приватизацията и тогава да купи. Той не ще да построи, той не ще да вложи пари, той чака. Защо чака бе, госпожо Капон, три години нас, проклетите комунисти, да пуснем приватизацията? Какви са тайните му мисли? Той е един огромен благородник, който обаче чака.
Аз съм сигурен, че този мераклия № 4, който чака тази приватизация, не чака да вложи пари и да развие дейността. Той чака, за да я унищожи. Затова ние държахме на забранителния списък. Затова държим в темата „Предмет на дейност” да не остане така записано общото понятие в текстовете на закона. Благодаря на господин Цонев, който прозря какви рискове има. Ако в понятието „предмет на дейност” ние се позовем на чл. 2 от Закона за лечебните заведения, там се казва: „Лечебната дейност е свързана с: първо, диагностика, лечение и рехабилитация; второ, наблюдение на бременни жени; трето, наблюдение на хронично болни; четвърто, профилактика на болести и ранно откриване на заболяванията; и пето, мерки за укрепване и опазване на здравето”. Ако ние, госпожо Капон, оставим някое от тези пет изброени неща, спазили ли сме изискването за запазване предмета на дейност? Спазили сме. Ама че от стоте кабинета го прави само един, няма значение. Толкова! Това са икономически интереси.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Точно това не искаме!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ние уж искаме едно и също, но методите, с които се опитваме да го направим, не постигат целите, които си поставяме. Смятам, че само режимът, който дава възможност на работещите, заинтересовани от запазване предмета на дейност, заинтересовани да не допуснат мръсни пари, им позволява онова, от което ние се боим всички, да не се случи.
И още един въпрос, свързан с този (да го нарека условно) преференциален режим. За този режим, отнесен към болничните лечебни заведения при запазването на гръбнака със забранителния списък - тук ще се съглася с Вас.
Но в извънболничната помощ – това е сграден фонд. Апетитите за него са големи. Начинът да се съхрани този сграден фонд и инвестираните вътре средства от работещите, може да стане с преференциалния режим. Най-малкото, което можем да направим, ако не направим друго, е да им признаем инвестициите. И това го няма в закона! Неморално е някой 7 години да е отделял от средствата си, да е влагал в закупуване на техника, в ремонтни дейности, в какво ли не, защото общините не им дават пари, и сега същите хора, които са купили това нещо, защото то е в актив на общината (в общинското търговско дружество), да си го купят втори път. Поне това да им дадем възможност да не плащат. И когато пледирах за прецизиране на текстовете, имах предвид и тази възможност.
Госпожи и господа народни представители, желанието ми е още веднъж да се доизчистят текстовете. Дори да махнем понятието „преференции”, още малко можем да доизчистим текстовете в посока да гарантираме предмета на дейност, да гарантираме структурата на дейността, да гарантираме обема, който от своя страна гарантира макар и без голям елемент на сигурност, но все пак по-качествено здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Йорданов.
Ако всички комунисти са като Вас, с мед да ги мажеш.
За реплика има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Не ме разбрахте. Не говорихме за тази комунистическа коалиция, както Вие сам я нарекохте, господин Йорданов – БСП, НДСВ, ДПС. Говорихме за местните коалиции. Вие много правилно след това се насочихте към тези коалиции, които управляват общинските болници. Такава коалиция може да е „ГЕРБ” – „Атака” примерно в Бургас, може да е чист „ГЕРБ” в София, може да е само „ДПС” някъде, може да е „БСП – „Атака” в Русе (не знам как е), но това няма никакво значение. Тук управляващите не се делят по начина, по който сме свикнали да ги делим. Това имах предвид докторе. Съжалявам, ако не сте ме разбрали.
Що се отнася до либералния подход – да, втората част на Вашето изказване е правилна – либерален подход за всички.
А за инвестициите – когато вземеш под наем едно помещение, имаш дейност. Говорите най-вероятно за ДКЦ-тата. Примерно имаш 30 кабинета, инвестираш в тях – сменяш дограма, правиш една врата, може би боядисваш сградата или част от нея, но ти си вече и частник. Тоест ти управляваш сам финансите, които имаш, тоест твоите пациенти, как са дошли при теб, какво се е случило, плащаш наем. Дори когато си наемател някъде и си малкият мениджър, който управлява кабинета, то е нормално да инвестираш и в дейността, понякога да инвестираш и във вратата, и в прозореца, без това някога да ти се приспада по този начин.
Убедена съм обаче, че при общи условия тези мениджъри – лекари, за които говорите, ще намерят начин да си закупят болниците и ще ги закупят по най-нормалния пазарен принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
За втора реплика има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Не само че няма да ги купят по нормалния начин, а изобщо няма да ги купят! Нищо няма да купят!
Господин Йорданов, казвате текстът да се прецизира и изчисти. Толкова е изчистен, че по-изчистен не може да бъде. Изчисти го вашата партия заедно с коалиционните си партньори. Какво повече да го чистите?! Толкова хубаво го изчистихте, че накрая и Вас искаха да извадят от Комисията по здравеопазването, защото застъпвахте различни от тези на партията ви тези.
Говори се: здравните РМД-та, РМД-тата на докторите, РМД-тата на сестрите. Приватизираните лечебни заведения до момента бяха приватизирани по стария закон, който беше отменен и бе сложен мораториум върху приватизацията. Осъществената приватизация, колкото и мъничка да е, беше осъществена с преференции (по закон) от тези страшни докторски и сестрински РМД-та. Кажете ми едно от тези приватизирани лечебни заведения, което в момента е съсипано, не работи, не е на печалба и не се грижи за пациентите си. Кажете ми само едно, щом е толкова страшно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За трета реплика има думата господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): От тази сутрин имаме Закон за концесиите. Защо ги приватизирате? Дайте ги на концесия на тези РМД-та на докторите, които искат да ги разработват. Правите концесионен договор, но ако болницата не заработи, отнемате я след определено време. Казвате, че при приватизация няма да работят. Пробвайте с концесии. Това е вариантът от тази сутрин – гласували сме Закона за концесиите. Дайте ги на търг за концесия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се опитах да открия какво в репликите на тримата преждеговоривши отхвърляше моя теза. Не разбрах. Тази трибуна е много удобна за политиканстване, когато почнем да ровим темите за здравеопазването, защото там има болка, страдание, надежда. Темата е страхотно удобна!
В края на краищата, макар и с резерви, аз благодаря, че тезата на практика получава подкрепа, но не благодаря за това, че политиканствайки хвърляме фразата, излизаме оттук, хвърляме фразата в комисията, лошите отляво, добрите отдясно. В здравеопазваните този подход не върви. Положението е много деликатно, много болезнено. Там ненапразно хирургът слага ръкавици, а ние тук пипаме с нагорещено желязо. Това ме плаши.
Затова пледирам подходът да бъде не само прецизност в текстовете, но и прецизност в отношенията, защото започнем ли много да политиканстваме, болният ще умре на масата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има думата за изказване председателят на Комисията по икономическа политика Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда кратък и ясен, да поднеса една друга гледна точка, която според мен е вярната гледна точка. Всички сме водени от една обща грижа, поне от изказванията така личи – въпросните заведения, които се приватизират, да продължат да служат на българското здравеопазване.
Аз мисля, че логиката не е да ги дадем лекарите да ги купят преференциално, а по-правилният подход е по никакъв начин да не позволим да сменят статута си. Защото, ако ние приемем, че ги даваме на лекарите, искам да ви кажа, че онези инвеститори, за които вие се боите, че ще дойдат – добричките, както казахте, инвеститор № 4, който ще извади едни пари... Искам да ви кажа, че той ще го направи през преференцията на лекарите, както го направиха през преференцията на 1200 РМД-та други хора, а не РМД-тата. Няма да спрете! Тогава нека да се поучим от грешките в онова, което правихме в тези години. Пътят не е това. Тогава лекарите ще станат наистина инструмент на такива пари. Пътят е заведението да не може да бъде променено – говоря ви вече от логиката на инвестиционния процес. Тогава тези същите, за които говорите, не могат да дойдат.
Защо? Защото когато се прави една инвестиция се прави бизнесплан, прави се финансов план. Инвеститорът не може да направи финансов план – ще строя жилищен блок или хотел, когато законът е затворил всички врати и това няма как да стане. Той ще трябва да си направи финансов план, с който парите се връщат през въпросните медицински дейности. И понеже ще трябва да ги прави през медицинските дейности, и понеже лекарите са тези, които по-добре ги знаят, той или ще трябва наистина да направи такъв план, който с лекари и с дейност да избие парите, или самите лекари ще го направят. Не е нужна преференция. Разбирате ли? Тук наистина се водим от логиката да запазим нещата. Няма нищо друго. Не искаме да наказваме лекарите, не искаме да даваме... По някакъв начин трябва да избегнем грешките, които направихме. Хайде, в икономиката ги направихме, някои смениха 4-5 собственика, някои останаха. Там не е голяма беда. На трета или четвърта ръка си намериха собственика и въпросните структури се развиха. Тук обаче ще е беда, защото става въпрос за здравеопазването. Вие сте лекари и искате да се случи обратното?!
Затова аз ви казвам: ще дойде ред след две страници да прочетем чл. 34б, където въвеждаме тази забрана за промяна на статута. И там наистина – аз съм съгласен с господин Руденко Йорданов, че не е достатъчно това, което сме написали, че трябва да запазят по чл. 2, ал. 1. Може би ще трябва да добавим изречение: “най-малко три от дейностите по чл. 2, ал. 1”, за да не могат да използват една от тях, за да мимикрират запазване на статута. Това е правилният подход и по тази причина аз ви моля наистина да вникнете в механизма как да не допуснем да се случи това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За първа реплика има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Как е предвидено в закона, който не спази приватизационния договор да бъде наказан? По общия ред. Аз не познавам, не знам, доста съм попрочел по проблема, но не знам досега приватизатор да бъде наказан по какъвто и да било начин за това, че не е спазил приватизационният договор. За четирите години на управлението на господин Костов не са спазени две трети от приватизационните договори. Нито една санкция!
Сега, когато тези приватизатори нарушат ... Всъщност госпожа Капон и господин Цонев защитават чии интереси? На едрия капитал. Едрият капитал никога не се е грижил за обществените интереси. Той се е грижил само за своите печалби. Лекарят може да се грижи за обществените интереси, защото е положил Хипократова клетва и пр., и пр. Тоест сега някой може да подвикне пак, че говоря глупости или популизъм. Аз не говоря популизъм, аз говоря за световната практика.
Капитализмът има едни закони, които не могат да бъдат опровергани и не могат да бъдат нарушавани. Първият от тях е, че свободен човек е този, който има собственост. Този, който няма собственост, той е човек на наемния труд и е несвободен човек. Лекарят, който няма собственост върху своите средства за производство, да ги наречем така, е несвободен човек, защото той е човек на наемния труд – продал е ръцете си и главата си. Пледирайки за преференции на лекарското съсловие, аз и тези, които мислят като мен, искаме лекарите да бъдат собственици на своята съдба. Те да отговарят и те ще отговарят пред обществото – добри или лоши. И тези, които са лоши, ще бъдат санкционирани от самото общество. Просто при тях няма да ходят. А когато едрият приватизатор купи болницата и я даде под наем на лекарите и събере екип и започне да вдига тези наеми лекарят ще си изкара тези наеми от болните.
За кого се грижим ние? Ние се грижим за обществото или се грижим за интересите на едрия капитал? Сега трябва да бъдем откровени, тук сме на водораздела: ние ще имаме ли прилична държава с многобройни собственици и със средна класа, каквито би трябвало да бъдат лекарите, или ще имаме едър капитал и маргинали? Това разсъдете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ние с Вас значи сме несвободни хора фактически, проф. Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На практика не сме свободни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата доктор Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, още веднъж Ви благодаря за това, че се ориентирахте към темата предмет на дейност и рисковете, свързани с неговото запазване привидно и разрушаване на структурата. Но в кое не съм съгласен с Вас или по-скоро къде е моята болка? Ключовата дума е “фалит”. Какво се случва с всички тези добри намерения, ако инвеститор № 4 – псевдодобрият, прекара тази процедура през фалит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Многоуважаеми проф. Станилов, не говорите глупости, в по-голямата част казахте верни неща. Аз мисля, че предния път ставаше въпрос за тона, а не за съдържанието.
Вашата грижа относно това какво се случва с този, който не изпълни договора, е правилна. По тази причина в текста, който дава комисията и който Ви дадох за пример – чл. 34б, има една ал. 3, която предвижда това, за което Вие говорите – “При неизпълнение на задължението по ал. 1 (да запази премета) или на други задължения, поети от купувача в приватизационния договор или от лицето по ал. 2, приватизационният договор или договорът за продажба се разваля и купувачът дължи неустойка в размер сто на сто от покупната цена. Неустойката не може да се намалява поради прекомерност”. Това е текстът, който не го е имало досега в случаите, за които говорим и се наложи държавата да си търси правата – поглеждам към господин Стоилов, защото с него направихме едни поправки, чието измерение към момента е над 180 милиона в полза на държавата.
Колкото до това, което каза господин Руденко Йорданов, аз мисля, че достатъчно ясно се изясниха тези казуси, при които говорим за това, че не може да има друг механизъм освен запазване на статута. Това е истинският механизъм, при който не може да действа никакъв друг бизнес план. Никой не може да си направи бизнес план с увеличаване на наемите, защото няма кой да му ги плати и той просто няма как да го стори. Ако реши да промени статута, освен неустойките следва и разваляне. И ако той няма да си плати неустойка не може да продаде. Теренът му ще бъде продаден и държавата ще бъде удовлетворена като първи кредитор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, поне в тази аудитория е разбираемо, че обсъжданата тема предизвиква оживена дискусия. Ако говорим за модела на приватизация по отношение на лечебните заведения, според мен има едно предимство – в частта на обособените части, които нямат медицинско предназначение. Това са привлекателни обекти или по-точно обекти на привлекателни места, ако тази процедура бъде проведена прозрачно и при ясен контрол, тя може да доведе до значителни средства, част от които да се върнат обратно в лечебните заведения. Оттам нататък обаче упражнението е много спорно, това пролича от дискусията.
Според мен сблъскването на различните гледни точки донякъде се дължи на един, бих го нарекъл, примитивен модел, отнесен към здравеопазването, когато говорим за тези форми на приватизация. Едно е ние да създаваме условия за развитие на частния сектор в здравеопазването, в което няма нищо лошо. Там, където някой желае да го прави, но и там ние се натъкваме на големи проблеми, защото у нас с високо темпо никнат като гъби частни структури, които осъществяват лечебна дейност, но парите, които се дават, са едни и същи или с много по-бавно темпо се увеличават от темпото на нарастване на тези, които ги харчат.
Трябва да се запитаме докога този процес ще продължава, тъй като обществото събира определени пари, държавата дава пари, а опашката за тези, които са изпълнители, които искат да ги харчат, става все по-многолюдна.
Какво означава това, отнесено към собствеността? Ако имаше един друг модел, който да приобщи изпълнителите на медицински услуги към това, което вършат и да стимулира техните интереси, този конфликт между лекари и други нямаше да го има. Много по-сполучливо беше вместо да се прави приватизация да се даде възможност за концесиониране на медицинската дейност в лечебните заведения, защото тогава спорът щеше да се пренесе кой какво върши, а не кой какво притежава. Сега, понякога и зад благовидните мотиви на лекари, понякога и зад другата страна, ние не знаем какво се крие, защото аз съм склонен да се допуснат преференции на лекарите, особено в доболничната помощ по отношение на кабинетите, които те ползват и които те могат да притежават. Задайте си въпроса – когато този човек се пенсионира, той също няма да бъде собственик и този, който трябва да осъществява лечебната дейност, особено в една малка селска здравна служба, той къде ще отиде да работи? Той ще бъде зависим от финансовите условия, които му поставя бившият човек, който днес е закупил със или без преференции този кабинет.
Следователно за мен, ако държавата и общините са собствениците, има много повече гаранции за публичното здравеопазване, те да поддържат тази собственост в необходимото състояние, а този, който осъществява може да поема дейността, особено ако говорим за болници. Това е ключовият момент.
За мен концесионирането на болничната помощ щеше да бъде по-добро, но за съжаление, аз погледнах Закона за концесиите, и там се допуска концесиониране само на стопански, не на социални дейности. Нямаше възможност в бързия припрян и отново, като че ли, недостатъчно избистрен модел на промяната на собствеността в здравеопазването да бъде направена една промяна през Закона за концесиите. Това щеше да премахне спора между лекари и не лекари в тази област, защото кой ще концесионира една болница, ако не хората, които работят в нея. Няма да дойде някой от София, който да иска концесия в Павликени, защото той трябва да осъществява реалната лечебна дейност, той трябва да поеме условията, които вече ще определя здравното министерство, а не просто принципала на тази дейност, откъм собствеността.
Аз ще завърша, хвърляйки мост към нашето предложение с госпожа Михайлова, защото ние поне сме направили един важен медицински коректив на тази универсална приватизация. За съжаление Икономическата комисия не го е приела, тя малко скрито проведе своето заседание, без вносителите на предложенията, но мисля, че щеше да възприеме мотивите, ако ги чуе. Смятам, че не е късно за останалите народни представители.
Необходимо е да се приеме Национална здравна карта. Тази Национална здравна карта да предпише какви са задължителните медицински дейности на територията на страната и този, който купи лечебното заведение, ако въобще някой реши да го продава, трябва не просто да го държи като лечебно заведение, а трябва да покрива определен обем медицински дейности, които съответстват на тази здравна карта, тоест на обществените потребности в съответната община и така нататък.
Затова, ако се пристъпи към приватизация, без тя да съответства на стандарти, предвидени в Националната здравна карта, значи тази приватизация е подчинена не на истинските интереси на гражданите и пациентите, включително и лекарите, а просто на тези, които отправят взор към поредния обект за промяна на собствеността. Това според мен е ключовият момент и трябва да бъде направен. Това може да бъде нещо, което да предаде специфичност на промяната на собствеността в здравния сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики?
Доктор Илиев, заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, Вие засегнахте много важни въпроси, само че по отношение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а именно, че този закон се разглежда преди да имаме здравна стратегия и преди да имаме здравна карта. В този смисъл не е ли по-добре да изчакаме тази здравна стратегия и здравна карта, тъй като тя може да се окаже препъни камък за самия закон?
От друга страна, Вие като юрист имате ли точно определение на обособени части от здравните заведения? Стигнахте ли до консенсус по тези въпроси, тъй като тук може би ще се окажат големи пробойни по отношение на прилагането на термина обособени части? Може да се окаже така, че гражданите да не могат да стигнат до лечебните заведения, тъй като така наречените обособени части, а именно паркинги, перални, паркове, ще бъдат приватизирани и по този начин лечебните заведения да се окажат недостъпни за гражданите, които имат нужда от тях.
Според мен това налага да отложим разглеждането на закона до края, докато нямаме яснота по тези въпроси, а именно за стратегията, обособените части и здравната карта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Илиев.
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Имаме възможност в Закона за концесиите между първо и второ четене да внесем стопанска и социална дейност, така че да може и социални дейности да се концесионират от даден концесионер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще се върна на изказването на доктор Илиян Илиев. Той донякъде обхвана въпроса за обособените части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Репликата е към господин Стоилов, извинявайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз ще се върна на изказването по повод репликата към господин Стоилов. Той спомена така наречените обособени части. Вие представяте ли си едно лечебно заведение, както той спомена, да няма паркинг, да няма гаражи, където да поддържат автомобилния парк – било линейки и други неща, да няма стол, евентуално това лечебно заведение може да е с лежащо болни и така нататък? Аз моля поне колегите да си представят едно такова лечебно заведение. Това е все едно човек, на който са му отрязани и двата крака, да го накараш да ходи. Това не сте го домислили.
Също така, както се спомена и за картата – някъде ще има нужда от общинска собственост или от държавна собственост, спрямо географското положение на болницата, на района. Говоря за райони като Смолянски окръг, като Кърджалийски, изобщо граничните райони, където поддържането на общинска или на държавна собственост е задължително. Задължително! Защото там хората не могат да си позволят да пътуват до големите здравни центрове.
Също така в големите и в по-малките градове трябва да има общинска, защото говорим за така наречения социален статус на социално слабите. Един такъв човек не може да си позволи да отиде да се лекува в частна болница.
Що се отнася до концесиите – аз не знам какво сте се взрели толкова в доходите на лекарите и се страхувате един лекар да бъде богат, да притежава собственост. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Той затова е корумпиран, господа, ако някой си е позволил да вземе пари, защото той мисли за утре, как ще му стигнат парите да си изхрани семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Времето изтече, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: И ред други такива социалнобитови моменти. Така че няма нищо лошо, да се даде възможност лекарите в група или поединично да си закупят съответните медицински обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Георгиев! По последната част на Вашето изказване нямаме противоречия по отношение на това, което обсъждаме за изпълнителя на медицинска дейност. Ще ви цитирам предложенията, които сме направили за обособена част. „Обособена част” от лечебно заведение по смисъла на този закон е прилежащ терен към отделна сграда, която може да се продаде, без да се намаляват видът и обемът на дейностите на лечебните заведения преди продажбата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): В тази обособена част може да има стопанска дейност – в лечебното заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, без диалози!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво означава стопанска дейност към лечебно заведение? Те ще преценят това нещо.
Дори съм разговарял с директори на лечебни заведения, те са ми показвали не само лечебната част, но и обслужващата част, примерно пералнята и гладачната на болницата. Те казват: ние нямаме намерение да продаваме нито болницата, нито тези съпътстващи дейности, защото ни излиза по-изгодно самите ние да ги организираме, отколкото да плащаме на някой друг да ни пере и глади бельото. Дори имаме възможности да извършваме такава дейност не само на болницата, ако няма някакви допълнителни пречки.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Тези стопански дейности също могат да доведат до доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Георгиев, моля Ви!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това ви казвам. Но тази преценка нека да бъде правена конкретно за отделните случаи. Едва ли въпросите на вътрешното управление в една система могат изцяло да бъдат решени по законодателен път.
Това, което каза колегата като препоръка, също смятам, че ако се приеме предложение да обвържем промяната на собствеността с приемането на националната здравна карта, разбира се, че тези текстове трябва да влязат по-късно в сила и няма пречка тази здравна карта да бъде подготвена и приета. Не е казано, че законът тутакси трябва да влезе, още повече, че даваме възможност на собствениците, които в повечето случаи ще са общините, сами да преценяват.
Така че вече говорим не за нормативната част, а за управленско-политическата, по принцип не призовавам общинските съвети и кметовете да пристъпват към приватизация на сградите на болниците и на другите лечебни заведения. Защото скоро ще дойдем до другия проблем – как отново в някаква степен да сближим доболничната и болничната помощ след ликвидирането на поликлиниките. И много болници далновидно създават медицински центрове към болниците, за да може да се получи това предмостие и да се ликвидира тази пропаст от доболничната към болничната помощ. Тя е не само в интерес на лекарите, но и в интерес на пациентите. Ако тази собственост липсва, на много места тези връзки ще бъдат затруднени. Затова много далновидно, а не корпоративно трябва да се преценява къде и какво може да се освободи, за да се подпомогне основната – лечебната дейност, без тя да се осуетява от тази, да я наречем съпътстваща, инфраструктура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Стоилов.
Много кратко изказване Ви се полага, господин Сотиров. Останаха две минути и половина.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): По-добре да бях взел реплика. Много се злоупотребява с репликите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че има доста голяма демагогия в този доклад за запазване на дейността на здравните заведения и за медицинските екипи, които работят. Гледам, че всички тези, които са много загрижени, не поставят основния въпрос, който някак си витае тук – за запазване на предназначението на недвижимите имоти, не нещата да минават през доста абстрактни категории като дейности на търговските дружества, или някакви други опции, които се дават. Ако ние в закона приемем да има – поне аз съм направил предложение в тази насока в следващия параграф, ако се приеме, че предназначението на недвижимите имоти към момента на приватизацията каквото е, не може да бъде променено, включително и като съотношение, защото всичко това, което е дадено сега и пожеланията, които даде господин Стоилов, които, аз го разбирам....
Но сега действащият текст дава възможност да се трансформират площи, които се ползват за лечебна дейност в такива, които не са за лечебна и да бъдат приватизирани като обособени части. Това действително ще доведе до разфасоване и екипите от лекари, които ще ползват преференции, действително има риск да станат подставени лица, зад които да застанат хора с пари, които не искаме да влязат в здравеопазването, да използват преференциите и след това да променят предназначението на атрактивните сгради на лечебните заведения като обособени части и да ги приватизират. За да не случи това, има едно много просто решение и тогава дори няма да има нужда от преференции, защото ако законът императивно каже, че когато имотите на лечебното заведение, което се приватизира, не може да им бъде променено предназначението, това означава, че никаква друга дейност не може да се развива дори не само по линията на следприватизационен контрол, а никой не може да регистрира друга дейност в общината или в техническите служби, където и да е, ако специалният закон казва, че тези територии са за лечебна дейност. Те трябва да бъдат фиксирани и като съотношение – примерно 90% от територията на едно лечебно заведение за лечебна дейност, при самата приватизация трябва да бъде ясно и публично кои са обособените части, които не са за лечебна дейност и това съотношение законът да го фиксира и да не може да бъде променено след това. Тогава не може да има злоупотреби, тогава всеки, който няма намерение да се занимава с медицинска дейност, ще загуби мотивация да участва. Иначе действително това тук е битка между хора, които са си направили РМД-тата.
Съжалявам, че колегата Лъчезар Иванов го няма тук, но той говореше за прозрачност, а след като той и от неговата партия се клеха как след конкурса ще се назначават управителните органи на общинските фирми, погледнете какво става – вече РМД-та са строени преди закона в Столична община на здравните заведения и чакат само да се създадат преференции, за да могат атрактивни сгради и имоти да бъдат предложени по този начин и взети. Ще стане това, което се случваше доста години в България.
Затова за мен критерият, че действително има воля да бъдат съхранени лечебните заведения като лечебни заведения, е да има ограничение върху промяната на предназначението на собствеността като дейност, а не да се минава през доста заобиколими хипотези – дейността на дружеството или обособени части. Дружеството може да фалира. Въпросът е, че ако фалира едно медицинско заведение, ще дойде друго, но пак за медицинско заведение. Това е идеята. Не можем да забраним на едно дружество да фалира. Въпросът е като фалира да дойде пак медицинско дружество, защото тази сграда е болница, и всеки да си прави търговския риск, да преценява. Тогава няма кой друг да влезе на пазара. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Сотиров. (Народният представител Георги Георгиев иска думата за реплика.)
Колеги, не мога да дам повече на никого думата за реплики! Утре продължава разискването по 11а и 11б.
Моля да ви съобщя, че утре ни предстои гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; гласуване на процедурното предложение на д-р Руденко Йорданов за отлагане на обсъждането на текстове от законопроекта и парламентарен контрол.
Заместник министър-председателят Меглена Плугчиева ще отговаря на въпрос от Лидия Шулева и на питане от Мария Капон.
Михаил Миков ще отговори на питане от народния представител Павел Шопов.
Николай Цонев – министър на отбраната, ще отговаря на четири въпроса – на Митко Димитров, Елеонора Николова, Трифон Митев и Димитър Камбуров и на питане от народния представител Стела Банкова.
Министърът на правосъдието ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Абаджиев и на питане от народния представител Елеонора Николова.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще отговори на въпрос и питане от народния представител Деница Димитрова.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на два въпроса на Евдокия Манева и на три питания на Евдокия Манева и на Стела Банкова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на четири въпроса: на Ваньо Шарков, Иван Колчаков, Мартин Абаджиев, Мартин Димитров и Минчо Христов, и на питане от народния представител Лидия Шулева.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Мария Капон.
Министърът на здравеопазването Евгений Желев ще отговори на четири въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Димитър Гъндев, Иван Даков и Иван Славов.
Поради отсъствие от страната министър-председателят Сергей Станишев, министърът на външните работи Ивайло Калфин и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров няма да присъстват.
Поради отпуск не могат да участват Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Петър Берон


Секретари:
Пенко Атанасов

Ясен Попвасилев