Председателствали: заместник-председателитe Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както знаете, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания. Преди това, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в днешната ни програма да бъде включен проект за Решение за възлагане на Сметната палата на одити във връзка с усвояване на средствата от Европейския съюз.
Казвам ви като информация: този проект за Решение с вносители Младен Червеняков и група народни представители е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси. Двете комисии са дали своето становище.
Подлагам на гласуване предложението този проект за Решение да се включи в днешната програма.
Гласували 168 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
За да ориентирам народните представители още в началото на днешното пленарно заседание – при гласуването на седмичната програма, тоест в сряда, се прие т. 6 – второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г., да бъде т. 1 днес, 20 юни 2008 г., след гласуванията, които имаме да направим. Така че след гласуванията ще преминем към т. 6 от седмичната програма и след това – към проекта за Решение за възлагане на Сметната палата на одити във връзка с усвояване на средствата от Европейския съюз.
Уважаеми народни представители, позволявам си да ви обърна внимание върху едно предстоящо празнично събитие. Както знаете, 23 юни е обявен за Ден на служителя от държавната администрация. Струва си да си припомним, че инициативата за честването е на Организацията на обединените нации и е в изпълнение на Декларацията за хилядолетието на Организацията на обединените нации. През 2006 г. България се присъедини към отбелязването на професионалния празник на администрацията.
Нека честитим празника на всички служители в държавната администрация, в това число и на нашите прекрасни служители от Народното събрание! Да им пожелаем много здраве и лично щастие и нека да продължат все така всеотдайно и достойно да изпълняват своята високоотговорна работа! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към гласувания.
Първо поставям на гласуване Законопроект, № 854-01-1, за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносител Волен Сидеров.
Гласували 158 народни представители: за 23, против 70, въздържали се 65.
Този законопроект не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект, № 802-01-42, за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносител Министерския съвет.
Гласували 183 народни представители: за 128, против 52, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми народни представители, вчера приключихме до § 11 относно Законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол. В хода на разискванията народният представител Руденко Йорданов направи процедурни предложения. Няма да ви ги припомням.
Преди да влезем в залата, разисквахме този въпрос с народния представител Руденко Йорданов, понеже от него изхожда това процедурно предложение. Той счита и мисля, че е целесъобразно тези процедурни предложения да се гласуват, когато дойде съответният текст. Така ли е, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не ги гласуваме сега.
Следователно приключихме с гласуванията.

Както вече ви казах, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, за участие в дискусията по текущата точка правя предложение в залата да бъдат допуснати господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата на двамата представители на изпълнителната власт.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете господата да заповядат в пленарната зала.
Господин Имамов, да започнем с доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, а именно: „Закон за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г.”.
По § 1 има направено предложение от народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев - § 1, в чл. 9 т. 2 се изменя така:
„2. от 1 юли до 31 декември – 152,85 лв.;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Заключителна разпоредба” и § 2 от тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на народния представител Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на първо четене изложихме аргументите си за това наше предложение. Ако трябва да бъда честна, имам известно притеснение, и то немалко, да дебатираме това как се живее със 113 лв. на месец. В някакъв смисъл се радвам, че този дебат не се излъчва по телевизията, но съм убедена, от друга страна, че тези, които се интересуват, слушат, затова ми е неудобно.
Колеги, кой от вас, както ви призовах в дните между първо и второ четене, си представя как се живее с 3,50 лв. на ден? Говорим само за храна. Някой каза, че се заиграваме с бедността. Какво означава какъв е човекът - беден или не, този, който трябва да живее с 3,50 лв. на ден?
Пак казвам, всичко друго оставяме настрани – лекарства, всякакви други нужди, които има един нормален човек. Говорим за храна. Хората не могат да се изхранват с тези пари, въпреки че госпожа Масларова им плаща отоплението, както казахте вие.
Колеги, тази ваша самоубийствена логика да не приемате нашето предложение, което е напълно изпълнимо и възможно, не ме интересува. Политически вие се самоубивате, правете го, щом желаете. Но логиката ви, убийствената ви логика спрямо българските граждани е тази, която изключително много ме притеснява.
Ако вие нямате доверие на нас, очевидно ние не се доверяваме достатъчно едни на други, то с голямо удоволствие прочетох миналата седмица изказвания в медиите на господин Христосков, в чийто професионализъм никой от нас не се съмнява, именно той каза, че това наше предложение е въпрос на политическо решение, единствено и само политическо решение. Защо да не вземем това политическо решение днес? Да си обясняваме, че повишението, което вие предлагате, е при една измислена инфлация, че инфлацията е многократно по-висока, затова, че 3,50 лв. на ден не стигат за абсолютно нищо, че хората живеят в пълна мизерия, е наистина излишно. Трябва единствено да вземем това политическо решение.
Уважаеми колеги, много съжалявам, че при дебатите на първо четене от колегата Донка Михайлова чух думите, че тези 50 лв., които предлагаме, са смешни. Колеги, смехът е хубаво нещо и във ваш стил тогава ще кажа: нека позволим на хората да се посмеят с 50 лв. повече. Нека да го направим. Това са вашите думи.
Госпожа Донка Михайлова е напълно наясно, в това съм убедена, за какво става дума. Напълно наясно е, че това е възможно, както вие също много добре знаете, че са възможни тези 50 лв. върху минималната пенсия до момента.
Какво е вашето обяснение? Какви са вашите аргументи? Тук чухме нелепи аргументи за отхвърляне на нашето предложение. Вие не харесвате осигурителния модел, същевременно заплакахте за него, че така се одържавявал. Няма никаква истина в това. Това предложение е в ситуация на криза, а кризата е налице. А одържавяването идва от ваши хрумки, които не знам как ще реализирате и дали ще го направите, но ги направихте обществено достояние през медиите, че държавата ще участва с процент в осигурителния модел. Това е одържавяването на модела. В момент на тежка криза, тогава, когато става въпрос за оцеляването на половин милион български граждани, вие плачете за самия модел. Нямате никакви основания, нито предложения, нито сили да промените модела, а същевременно говорите срещу модела. Междувременно правите някакви аналогии с правителството на Обединените демократични сили 1997-2001 г., когато, както казах миналия път, пенсиите се увеличиха три пъти.
Колеги, ако вие бяхте запазили в следващите две управления този темп на увеличение на пенсиите, много е проста сметката каква щеше да е минималната пенсия. Много лесно е да пресметнете това, но вие не успяхте поради калповото управление на двете правителства, които последваха след 2001 г. Сега имате възможност да направите един малък жест към 500 хил. български граждани, които живеят в абсолютна мизерия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Госпожо Михайлова, заповядайте за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Понева! Поисках думата за реплика, защото не мога да премълча това, че Вие изрекохте поне две неистини.
Първо, аз никога не съм казвала, че тези 50 лв. са смешни. Тезата, която аз развих, е, че възрастните хора заслужават повече от 50 лв. И това аз и Вие много добре го знаем. Много Ви моля, не ми слагайте в устата думи, които не съм изрекла.
Второто, което също не съм казвала, е, че няма откъде да бъдат взети тези пари. Това не е така. Моята теза при първото четене беше, че моделът, който вие се опитвате да наложите, противопоставя хората едни на други. Този модел дава 50 лв. в противоречие с логиката на системата – на един милион души, а на останалите - не. Едни 48% на част от пенсионерите, а 10% на останалите, което е несправедливо, което противоречи на логиката на системата.
Моята теза беше, че тази стъпка би обезсмислила една следваща справедлива стъпка за преизчисляване на старите пенсии, стъпка, която възрастните хора очакват и която прави системата справедлива и отстранява деформациите, които бяха създадени с модела Костов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика има думата госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, на дребно няма да се заяждаме, но ще Ви покажа разпечатката от стенограмата от дебата на първо четене. Имам лошия навик да помня много добре.
Що се отнася до това дали противопоставяме българските граждани, много ясно казах, но за съжаление не чувате не само Вие какво говорите, а какво казвам и аз, че ние ще предложим, тъй като очакваме да се внесе и промяна в Кодекса за социално осигуряване. Промяната от тези 9,5%, които бяха заложени при гледане на Бюджет 2008, сега има промяна на 10,35%. Това трябва да мине като предложение през Народното събрание и тогава именно ще предложим 50 лв. на всяко пенсионирано лице.
Така че този Ваш аргумент, както виждате, е напълно несъстоятелен. Не виждам как това опорочава или променя модела. Това е ситуация на криза, както казах. А че тези 50 лв. са малко, да, добре, предложете повече. Ще приемем едно такова предложение с голямо удоволствие, след като самата Вие казвате, че са малко. Щом са малко 50 лв., нека да бъдат 0,87 лв., както правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такова предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Нека тогава въобще да не се отпускат пенсии на хората, защото със 113 лв. не може да се живее. Нека да ги оставим така, пък да видим какво ще стане.
Когато внесете промените в Кодекса за социално осигуряване, тогава ще говорим и за всички останали пенсионери. Наистина много съжалявам, че тук чувам само и единствено нелепи аргументи за отхвърляне на нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! По настояване на господин Адемов вземам думата.
Става въпрос за следното. И както госпожа Донка Михайлова каза правилно от тази трибуна за увеличението на пенсиите и какво може да се направи...
Госпожо Михайлова, само преди няколко дни зададох въпрос към министър Орешарски дали за 2008 г. започна харченето на излишъка. Уважаемият наш колега Пирински върна въпроса с аргумента, че това не било в правомощията на министъра на финансите и той, човекът, не знаел, и по тази причина не можело да отговори.
Ако вие наистина сте загрижени за българските пенсионери, както ви казах и предишния път, внесохме вече проекторешение в българския парламент, с което целият излишък може да отиде в така наречения „Сребърен фонд” или Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на пенсионната система. И само доходността от него, господин Адемов – извинявайте, че се обръщам към Вас, ама внимавайте, само доходността от този фонд да отива за по-високи пенсии и за намаляване на осигурителната тежест. Ето това е решението! Това е решението.
Даваме ви кауза, даваме ви възможност да гласувате за първи път едно отговорно решение от социална гледна точка и от пазарна – хем по-ниски осигуровки, хем по-високи пенсии.
Аз знам какъв е проблемът – истинският проблем е, че има желаещи да изхарчат два милиарда излишък като миналата година и тук се сблъскват двете възможности – правилната, която е в полза на пенсионерите и на работещите, и другата възможност, при която три партии си разделят едни пари. Това е цялата работа.
Спирам дотук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект!
Има думата народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ви призовавам да подкрепите нашето предложение за увеличаване с 50 лв. на пенсиите, които в момента обсъждаме, тъй като става въпрос за аварийна защита на падналите доходи на тези хора. Става въпрос за аварийна защита на спада на пенсиите от гледна точка на намаляване на тяхната покупателна способност.
Призовавам левицата да се замисли върху това обстоятелство! Аргументите са категорични и са в посока на това да бъдат наистина извънредно защитени тези доходи, защото са паднали. Паднали са с 20%, една пета в сравнение с миналата година. Това е страшно много! Това не може да се отразява по друг начин.
Нали се хвалите, че ходите из страната, срещате се с хората – те само за това говорят. Няма друга тема! Няма друга тема!
Как ще се направи? Нашето предложение е една възможност. Ясно е, че аргументите са несъстоятелни. И като влезете с Кодекса, ще предложим и в него, и няма да я има тази несправедливост.
В този смисъл ви призовавам да подкрепите това предложение! Спрете да се криете! Наистина е много неудобно да се криете зад гърба ми – зрели, възрастни, отговорни хора! Седем години управлявате тази страна, три години имате социален министър, а не сте направили толкова да промените системата, която, добре, има слабости – направете я по-добра! Защо се криете зад гърба ми? Не ви ли е срам? В края на краищата наистина трябва да се държите като възрастни хора! Как може такова нещо?!
И да ви напомня, понеже говорите за тази система: есента ви казахме: хайде да увеличим коефициента за прослужени години! Предложихме ли ви го? Ето това е ремонт на системата! Предложихме ли ви от 1 да стане на 1,2? Щеше да даде 20-25% на всеки пенсионер. Предложихме ли ви го? Предложихме го! Имаше ли пари? Тогава вие не знаехте, но ние знаехме, че ще има. Сега вижда ли се, че има пари? Вижда ли се, че има пари? Има пари. Повече от очевидно е, че има пари да се направи. Защо не го направихте? Хайде, да кажем, били сте предпазливи, били сте внимателни, защитавали сте финансовата стабилност на държавата – хубаво. Сега няма нужда да я защитавате! Имате 2 млрд. 400 млн. излишък още на 30 април. Какво защитавате в момента?
Аз наистина не разбирам тази политика. Кой е този финансист тук, който може да обясни какво ви движи вас в момента? Предлагахме ви и корекции. Сега вие ще предлагате корекции в следващата година, вероятно някаква предпазлива стъпка. Предлагайте каквото намерите за добре.
Сега става въпрос наистина по един извънреден начин с пари, с които държавата разполага, да се защитят най-слабите граждани на страната. Възстановете защитата, която държавата дължи на тези хора! Ако не възстановим тази защита, наистина всичко се разпада и става някаква либерална каша тук, при която оцеляват само тези, които могат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Подавам сигнал, че предстои гласуване. Моля квесторите също да поканят народните представители, които са извън залата, да заповядат. Предстои гласуване.
Поставям на гласуване наименованието на законопроекта: „Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 130, против 6, въздържали се 23.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев по § 1. Както вече чухте от доклада, това предложение на двамата народни представители не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 9, въздържали се 96.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Господин Методиев, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ще се присъединя към призива на господин Корнезов и ще помоля колегите си от опозицията да влязат в пленарната зала, защото виждам, че доста от техните банки са празни, за да се направи прегласуване.
Също така искам да помоля колегите, които се въздържаха, защото видях само 9 гласа „против” - в конкретния случай „въздържал се” означава, че сте съгласни с аргументите, съгласни сте, че има средства и е възможно да се постигне, а не сте съгласни, че се предлага от опозицията. Ето, аз съм тук, за да кажа, че въпросът на гласуването не е въпрос на опозицията, а на пленарната зала. Тоест, никой няма да си помисли, че е гласувано и е надделяла опозицията при наличието на мнозинство. Така че моля ви, съвсем спокойно подкрепете предложението и Ви моля, господин председател, за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж приканвам народните представители, които са извън залата, да заповядат в пленарната зала, предстои важно гласуване.
Поставям на гласуване втори път предложението на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев.
Гласували 162 народни представители: за 59, против 16, въздържали се 87.
Предложението на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев не се приема.
Поставям на гласуване § 1, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 19.
Параграф 1 е приет.
Поставям на гласуване Заключителна разпоредба и § 2.
Гласували 135 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 11.
Заключителната разпоредба и § 2 са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.

Както гласувахме в началото на днешното пленарно заседание преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ОДИТИ ВЪВ ВРЪЗКА С УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, смятам, че е редно да гласуваме участие в дискусията на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в пленарната зала на председателя на Сметната палата, като имаме предвид, че ако дискусията приключи, ще преминем към гласуване още днес.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете господин Димитров в пленарната зала.
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за възлагане на Сметната палата на
одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз, № 854-02-71, внесен от Младен Червеняков и група народни представители
На заседанието на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 юни 2008 г., беше разгледан проект за Решение за възлагане на Сметната палата за извършване на одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз.
На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, и госпожа Галя Иванова – началник на кабинета на председателя на Сметната палата.
С проекта се предлага Сметната палата да извърши одит на системите за управление на структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз и системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. Одитите ще се фокусират върху хоризонталните и вертикалните взаимоотношения и връзките на координация на всички звена, които имат роля в процеса на управление на съответната оперативна програма и съответния национален план. Също така ще се извърши проверка на изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на всички нива на управление на средствата от Европейския съюз, както и ще бъде направен преглед и оценка на нормативната уредба, регулираща процеса на национално ниво.
Предлага се срокът за извършване на одитите от Сметната палата да е в периода м. юли – м.декември 2008 г., а заключителният доклад да бъде внесен в Народното събрание до 28 февруари 2009 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси подкрепя проект за Решение за възлагане на Сметната палата на одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз, № 854-02-71, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Имамов, виждам, че Комисията по бюджет и финанси предлага и проект за решение на базата на внесеното становище с леки корекции. Има ли разлика между това, което е на вносителя и това, което е тук? Има разлика с решението на вносителя, макар да не е съществена.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Има разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, господин Имамов да прочетете проекта за решението – това, което предлага Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши
одити във връзка с усвояването на средствата от ЕС
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на системите за управление на структурните и Кохезионния фондове от Европейския съюз.
2. Възлага на Сметната палата да извърши одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури.
3. Срокът за извършване на одитите е от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2008 г.
4. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 28 февруари 2009 г.”
Това е окончателният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси. Кой ще го прочете?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. В случая аз се явявам в двойно качество – като съвносител заедно с председателя Младен Червеняков и като член на Комисията по европейски въпроси.
Нашето становище е следното:

„СТАНОВИЩЕ
относно проекта за Решение за възлагане на одити
във връзка с усвояването на средствата от ЕС,
№ 850-01-213/16.06.2008 г., внесен от
Младен Червеняков и група народни представители
І. Проектът за решение на Народното събрание за възлагане на одити във връзка с усвояване на средствата от ЕС предлага Сметната палата да извърши одит на системите за управление на структурните и Кохезионния фондове от Европейския съюз и системите за прилагане на двата плана – Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. Предлаганият проект за решение на Народното събрание е съобразен с разпоредбите на Закона за Сметната палата.
ІІ. Проектът за решение предвижда цялостен поглед върху системата по управление на европейските средства. Одитите ще се фокусират върху хоризонталните и вертикални взаимоотношения и връзки на координация между всички звена, които имат роля в процеса на управление на съответната оперативна програма, съответния национален план. Ще се извърши проверка на изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на всички нива на управление на средствата от Европейския съюз, както и ще бъде направен преглед и оценка на нормативната уредба, регулираща процеса на национално ниво.
Въз основа на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма на Народното събрание да бъде подкрепен проектът за Решение за възлагане на одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз, № 850-01-213/16.06.2008 г., внесен от Младен Червеняков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли някой от вносителите, който желае да представи проекта за решение?
След като няма други, господин Иванов, заповядайте да представите мотивите. Моля да заявите дали сте съгласни с текста, който се предлага от Комисията по бюджет и финанси, прочетен тук от господин Имамов, за да знаем какво да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, мотивите са следните:
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата, Сметната палата извършва одити съгласно приета от нея годишна програма за одитна дейност, както и до пет одита годишно със специални решения на Народното събрание.
С проекта за решение се предлага Сметната палата да извърши одити във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз.
Поради изключителната значимост на системата и механизмите за правилното и навременното усвояване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, задаващи и успешното управление на средствата от Европейския съюз, съфинансирани със значителен ресурс национални средства за цялото българско общество, се предлагат следните системи за одит от Сметната палата на Република България:
1. Одит на системите за управление на структурните и Кохезионния фондове от Европейския съюз.
2. Одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури.
Вниманието е насочено главно към управлението на средствата от фондовете и програмите на ЕС в условията на пълноправно членство. От друга страна, новите органи за управление на структурните и Кохезионния фондове следва да изпълняват както изискванията на регламентите на ЕС, така и националните правила, които са в начален етап на функциониране и това налага засилен контрол върху тях.
Предложените одити ще позволят на Народното събрание на Република България, на обществото като цяло да добие поглед върху системата по управление на европейските средства и особено едно от слабите й места – взаимовръзките и координацията, констатирани в приетия на 17 май 2008 г. Доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз за периода 1 януари 2007 – 1 юни 2008 г. от Комисията по европейските въпроси.
Одитите ще бъдат подразделени на няколко подтеми, като ще бъдат подробно очертани и разписани в програмите за извършването им.
Подразделянето в първия одит ще обхваща утвърдените за България самостоятелни отделни оперативни програми, както следва: ОП „Транспорт”, ОП „Околна среда”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Техническа помощ”.
Одитите ще се фокусират върху хоризонталните и вертикални взаимоотношения и връзки на координация между всички звена, които имат роля в процеса на управление на съответната оперативна програма, съответния национален план.
Специфичен одитен ангажимент след приемането на настоящото решение ще бъде да се проучи ролята на всеки участник и реалното прилагане на системата на координация и контрол, включително от новия заместник министър-председател, на централното звено за координация, сертифициращия и одитния орган в Министерството на финансите, на различните органи за управление по оперативните програми, на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури и др.
Ще се извърши проверка на изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол на всички нива на управление на средствата от Европейския съюз, както и ще бъде направен преглед и оценка на нормативната уредба, регулираща процеса на национално ниво.
Ще се акцентира върху прилагането на законодателството, като особено внимание ще се обърне на хоризонталните и вертикални връзки и координация между звената.
Одитите ще се извършат от екипи от две отделения на Сметната палата, чийто доклади ще бъдат обобщени в два доклада. Предлага се одитираният период да е от 2006 г., който е влизането в сила на Регламент на ЕС 1083/2006, а за акредитираните структури за средствата от ЕС в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския рибарски фонд, съответно Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция и Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури от 2005 г. до момента на извършване на одитите.
Предлага се срокът за извършване на одитите да е от юли до декември 2008 г. Заключителният доклад до Народното събрание след извършването на така посочените одитни ангажименти да се представи до 28 февруари 2009 г.
Проектът за решение бе обсъден и приет с единодушие на заседание на Комисията по европейските въпроси.”
По другата част, уважаеми господин председател, приемаме тези прецизирания на текста. Те касаят т. 3, където точно и ясно да се укаже, че срокът за извършване на одитите е от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2008 г. Солидаризираме се с него. Предлагаме да се гласува този обобщен вариант на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, информирам ви, че на балкона в пленарната зала са студенти по право от Нов български университет. Да поздравим нашите млади хора тук! (Ръкопляскания.)
Откривам дискусиите по проекта за решение. Има ли желаещи народни представители да кажат своето мнение?
Ако желае, и председателят на Сметната палата господин Валери Димитров може да вземе отношение по проекта за решение.
Господин Димитров, като слушате колко работа Ви се възлага, ще можете ли да я свършите?! (Шум, оживление.)
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Относно проекта за решение искам да обърна внимание на това, че той е съгласуван със Сметната палата. Изцяло е във възможностите ни да осъществим такъв одит. Ние можем да го поемем, като искам да обърна внимание, че ние ще ангажираме своите най-добри специалисти, най-добри експерти, за да изпълним успешно тази задача, отчитайки колко е важна тя и за репутацията на страната, и за отношенията ни с Европейския съюз и за ефективното усвояване на тези средства.
Единствено това, което ще последва, е, че ще се наложи известно преструктуриране на нашата Годишна одитна програма. Ние ще съкратим някои не толкова приоритетни и не толкова първостепенни задачи, за да можем да насочим нашия ресурс за изпълнението на тази първостепенна задача, съобразно волята на парламента, която предполагам, че той сега ще изрази чрез гласуването на това решение, за да можем успешно да приключим работата си.
Това е, което мога да кажа – ръководството на Сметната палата изцяло подкрепя това намерение на парламента и смятаме, че ще се справим в предложените срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли народни представители които желаят да вземат отношение по проекта за решение?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това решение е изключително важно и във връзка с предстоящия доклад на Европейската комисия, който ще бъде през м. юли т.г. Една от големите критики в писмото на Майкъл Лий относно начина на усвояване на европейски средства е самата система. След като има злоупотреби е важно да се одитира системата, за да се види къде има пробив в самата система. Единственият начин това да стане е през цялостен одит, какъвто се предлага от страна на Народното събрание, който да бъде извършен от Сметната палата.
За мен категорично това решение трябва да бъде прието днес, така че ние да имаме и парламентарен контрол в рамките на тези няколко месеца върху системите на самите европейски фондове и начина, по който те биват ангажирани.
Господин председател, аз смятам за изключително важно това решение точно днес да бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още в началото, когато започнахме разискванията по тази точка от нашата програма, обявих, а имах чувството, че и залата се съгласи, този проект за решение днес да бъде гласуван. Затова и народните представители, които са извън залата, да имат това предвид, че след няколко минути ще минем към гласуване. Моля никой да не напуска парламента – заповед!
Господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Български народен съюз ще подкрепи решението. Смятаме, че то е навременно и необходимо.
Трябва да подчертаем, че поради недобрата работа на правителството, която всички констатирахме тук с прегледите по изпълнението на програмите, тоест по неизпълнението на програмите, с недобрата си работа правителството доведе до много сериозни загуби за България от неусвояването на средства. Аз оценявам тези загуби на около 1 милиард.
От друга страна, ако гледаме в контекста на това днешно решение, може би моментът е подходящ, защото правителството все още не е започнало да усвоява фондовете и паралелно с това ще може да се направи и одитът, тоест да се потърси съвместната работа между Сметната палата и правителството за урегулиране и намирането на най-добрите процедури, които могат да бъдат реализирани в следващите години, на което се надяваме.
Отново подчертавам, че ще подкрепим това предложение. Надяваме се, че Сметната палата ще поеме отговорността, защото, безспорно, и при тях ще е трудно. Това не е стандартен одит. Това са процедури, които ще бъдат одитирани и които досега не са били нито одитирани, нито реализирани, но отново подчертавам, че се надяваме в един взаимен процес и добро сътрудничество между Сметната палата и управляващите органи по програмите да имаме най-сетне някакъв резултат от усвояването на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Моля квесторите да поканят всички народни представители да влязат в пленарната зала, а не излизат от залата!
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение? Явно, че няма.
Обявявам дискусията за приключена. Предстои гласуване.
Преминаваме към гласуване на Решението за възлагане на Сметната палата да извърши одит във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз. Текстът на решението беше прочетен от господин Имамов.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Както ви е известно, тези актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
Ще помоля заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон да продължи своята деятелност върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Мисля, че вчера стигнахме до § 11, който беше докладван от народния представител Петър Кънев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: В момента сме на разискване на предложенията за нови параграфи 11а и 11б, неподкрепени от комисията, доколкото личи по документацията тук.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Вчера свършихме дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имаше дискусия, обаче имаше записали се за изказване, които искаха да кажат нещо по тези предложения. Но тъй като тези записали се хора ги няма тук, искам да запитам има ли още колеги, които желаят да се изкажат по неподкрепените от комисията предложения по § 11а и § 11б – едното на народите представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев, и другото – на народния представител Лъчезар Иванов?
Ако няма, господин Кънев, преминаваме към следващото предложение на Михаил Миков и Евгений Иванов.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Което не е подкрепено от комисията и затова ще го прочета:
„Създава се нова Глава седма „Приватизационен договор” с чл. 32б:
„Глава седма
Приватизационен договор
„Чл. 32б. При наличието на неизпълнени задължения, купувачът е длъжен:
1. ежегодно да представя финансови отчети за дейността на приватизираното дружество;
2. да съгласува увеличението и намалението на капитала на приватизираното дружество с Агенцията за следприватизационен контрол;
3. да съгласува продажбата на акции, дялове и активи на приватизираното дружество с Агенцията за следприватизационен контрол;
4. да съгласува с Агенцията за следприватизационен контрол заемите, при които за обезпечение служат повече от 10% от активите на приватизираното дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кънев, това трябва да се мотивира от тези, които го предлагат. Господин Миков няма тази възможност, но господин Иванов може да дойде да мотивира тяхното предложение.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, излишно е да казвам, че предложенията които сме направили с господин Миков, са изцяло на базата на практиката, която за съжаление досега показва, че ако имаше подобен род задължителни норми в нашето законодателство, редица случаи, в това число и ситуацията в „Кремиковци”, биха се развили по друг начин.
Нормално е, когато става въпрос за задължения, които купувачът, участващ в една приватизационна сделка, поема към държавата, за обезпечение да служат активите и капиталът на дружеството. Разбирате какво би се получило, ако купувачът има възможност и се възползва от нея, увеличи капитала на дружеството или извърши продажба на дялове, части, от самото дружество. Понятно е, че в случая интересът на държавата естествено не може да бъде защитен. И затова аз считам, че няма нищо по-естествено от това, което предлагаме, а именно ежегодно дружествата, които, подчертавам, не изпълняват задълженията си по процеса на приватизацията, да представят ежегоден отчет пред органа, който контролира този процес. Да искат неговата санкция тогава, когато става въпрос за изменение на капитала. Да търсят неговата санкция, когато става дума за продажба на акции, дялове и активи, а също така и да съгласуват с Агенцията за следприватизационен контрол заемите, при които за обезпечение служат повече от 10% от активите на дружеството.
Искам дебело да подчертая, че това няма отношение към коректния бизнес. Това не са допълнителни ангажименти, които се опитваме да вменим на бизнеса, напротив, тук става въпрос за онези участници в приватизацията, които не изпълняват своите ангажименти към държавата. И по-скоро обратното, ако нормите, които ние предлагаме, не бъдат заложени и не залегнат в един такъв закон, това практически би поставило в неравностойно положение всички участници в този процес. Затова считам, че предложенията, които правим, са напълно логични и моля за тяхната подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Иванов.
Но щом като това е толкова естествено, защо не е подкрепено от комисията? Може би господин Кънев ще ни просветли по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма да мога нищо да отговоря по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тогава няма да коментираме повече темата, а после ще гласуваме.
Ако няма някой друг да коментира това предложение на двамата народни представители – единият от тях бивш, преминаваме към § 12.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 12 има доста предложения и почти всички са или частично подкрепени, или отхвърлени, затова ще ги прочета.
Първо има предложение народният представител Борислав Китов, което е подкрепено от комисията по т. 1 и неподкрепено по т. 2, което означава, че текстът за т. 2 е:
„2. В ал. 2 накрая се добавя: „Ако приватизационната сделка е извършена по реда на чл. 4, ал. 1 или съответния общински съвет, ако приватизационната сделка е извършена по реда на чл. 4, ал. 2”.
Подобно е положението и със следващото предложение. То е на народните представители Ваньо Шарков, Димитър Йорданов и Ясен Попвасилев.
Отново е подкрепено предложението по т. 1 относно отпадането на думите „или социални” и не е подкрепено предложението в останалата му част:
„2. В ал. 2 след думите „министъра на здравеопазването” се добавя „и съответния общински съвет”.”
Има предложение на народните представители Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което не е подкрепено – чл. 34б се изменя така:
„Чл. 34б. (1) При приватизация на лечебни заведения недвижимото имущество запазва предназначението, което е имало към момента на обявяване на процедурата за приватизация, за срок не по-малък от 20 години.
(2) В срока по ал. 1 промяна на предназначението на недвижимото имущество на приватизираните лечебни заведения може да се извърши само с решение на съответния общински съвет, с квалифицирано мнозинство от три четвърти от общия брой на съветниците и след съгласуване с министъра на здравеопазването.”
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2:
„В чл. 34б:
1. В ал. 2 накрая се добавя: „или на съответния общински съвет в случаите, когато приватизационната сделка по ал. 1 е извършена по реда на чл. 4, ал. 2”.”
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за нов § 6а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2:
„2. В ал. 2 накрая се добавя „но само ако това е предвидено в договора за приватизация”.”
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова, като комисията подкрепя предложението по т. 1 относно отпадането на думите „или социални” и не подкрепя предложението в останалата му част.

Тогава ще изчета текста с изключение на т. 1. Той е:
„2. В ал. 2 накрая се добавя „в съответствие с Националната здравна карта.”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) След приватизацията лечебните заведения осъществяват видове медицински дейности, които не могат да са по-малко от определените в Националната здравна карта.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Създава се чл. 34б:
„Чл. 34б. (1) При приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебни дейности по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) При продажба на акции или дялове на приватизираното дружество приобретателят има задължението по ал. 1.
(3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 или на други задължения, поети от купувача в приватизационния договор, или от лицето по ал. 2, приватизационният договор или договорът за продажба се разваля и купувачът дължи неустойка в размер 100 на сто от покупната цена. Неустойката не може да се намалява поради прекомерност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, натрупаха се доста приети и неприети текстове.
Има ли някой, който желае да защити своите неприети предложения?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Във връзка с вчерашните дебати и ангажиментите, които поехме, за да засилим текста, който не позволява да се сменя предназначението, аз ще предложа да добавим два текста. Става въпрос за § 13 относно чл. 34б.
В ал. 1 на чл. 34б според предложението на комисията се казва: „При приватизация на лечебни заведения приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебни дейности ...”. Предлагаме след израза „е длъжно да извършва” да се добави „най-малко три от изброените” и по-нататък текстът продължава така: „лечебни дейности по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.”
Така няма да може само с профилактика и мерки за укрепване на здравето да се промени статутът на лечебното заведение. Ако лекарите имат по-добър текст, нека да го предложат, но мястото му е тук.
Пак в тази връзка, вчера колегата Иван Сотиров имаше предложение да се създаде нова ал. 3, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4. Ето и предложението:
„(3) Недвижимото имущество на приватизираните лечебни заведения запазва предназначението, което е имало към момента на обявяване на процедурата за приватизация”, за да не може теренът или сградата при влизане в несъстоятелност на дружеството умишлено след това да бъде използвано за друго.
Предложенията са две. Едното е за добавка в текста на ал. 1, а другото е за създаване на нова ал. 3. Ето предложенията в писмен вид. (Предава ги на председателя.) Добавям, че ал. 3 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Други коментари?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, към предложения нов § 13 аз предлагам да приложите, господин председателю, същата процедура, която предложих и по предходния параграф – за дискусия, но да не затваряте дискусията и да приложите чл. 42, т. 5 – отлагане на гласуването и връщане за допълнително редактиране на текста на съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и Комисията по здравеопазването.
Мотиви: тук не става дума само за гаранциите за запазване на предмета на дейност във вида, в който в положителен смисъл ги развива господин Цонев. Смисълът е положителен, но редакцията не е достатъчно точна. Освен това текстът не дава останалите гаранции. Какви са те?
Обърнете внимание, в много от предложенията на колегите се заостря вниманието върху ролята на общинския съвет. В приватизирано търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 2, в предложения от комисията текст е заложена ролята на министъра, който единствен би могъл да разреши евентуално промяна във вида на лечебното заведение, тоест ако е било диагностично-консултативен център, да стане примерно медицински център. Но ако приемем хипотезата, че то вече е приватизирано, има купувач, който иска да се освободи от тази своя собственост, иска да го препродаде, оттам нататък ролята на министъра става много малка, защото режимът колкото и да е разрешителен, той е с акцент на регистрационен, и второ, общинският съвет вече не „играе” в така предложения текст. А общинският съвет би трябвало да има отношение към здравната политика на територията на този регион.
Предложените текстове от колегите целят в една посока, но са нюансирани от гледна точка дали министърът на здравеопазването и общинският съвет имат роля, или само общинският съвет, или само министърът на здравеопазването.
Предлагам да поработим още малко по тази тема.
И още нещо – за ролята на Здравната карта. Колегата Стоилов и колегата Михайлова заострят вниманието върху ролята на Здравната карта, когато било министърът на здравеопазването, било общинският съвет решават да внесат промяна във вида на лечебното заведение. След като нямаме Здравна карта, включена като критерий, по който да се вземе решението в положителна или отрицателна посока, тогава какви биха били другите критерии, ако не основният – нуждата от определени здравеопазни дейности на тази територия, за това население, в този момент?!
Това са мотивите ми, за да поискам да преразгледаме този параграф, но не защото искам да блокирам приемането на закона, а за да се доизбистрят текстовете с мотивите, които изтъкнах.
И още малко по отношение на гаранциите за запазване предмета на дейност. Предложенията на господин Цонев са сравнително добри, но те още не са достатъчни, за да гарантират предмета на дейност по структура и обем. Позволявам си нелепото сравнение - ако в ал. 2, т. 5 от Закона за лечебните заведения мерките за укрепване и опазване на здравето включват примерно тайландски масаж (казват, че намалявал стреса), това изпълнение ли е на т. 5? Изпълнение е. Но това здравеопазване ли е? Много е съмнително!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Йорданов, имате ли писмени текстове за заместване на тези, които критикувате?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам отлагане на решението и връщане за доработване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Понеже няма да се гласува сега, няма да приключвам обсъждането на тази точка. Комисията може да си работи.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Ще направя реплика. Правя противното предложение. От вчера вървят опити да върнем закона на съвместно заседание на двете комисии. Обясних ви защо не бива да се връща. Първо, защото имаше достатъчен срок да се направят предложения от лекари - какви точно текстове искат да прецизират.
Забележете, в закона са направени предложения относно начина на приватизация. Някъде да виждате направено предложение, което да е отхвърлено от вас или от който и да е лекар относно сигурността на запазване предмета на дейност? Никъде няма! Защо не ги направихте? Защото презумирахте, че ще се приеме другият метод на приватизация – с преференции.
Извинявайте, колега Йорданов. От вчера вървят предложения по всеки текст – да се върне, да се върне, да има съвместно заседание.
Правим всичко възможно всички предложения, които давате и които са в посока да се запази статута, характера на лечебното заведение, което ще бъде приватизирано. Всички текстове приемаме и ги включваме. Ето т. 5, заради т. 5 от въпросния чл. 2 на Закона за лечебните заведения, казваме: да бъдат най-малко три, за да не може да е само т. 5 – запазен характер, нито само т. 4. Да включва една от първите три задължително. Затова казваме: най-малко три, за да има характер на лечебно заведение.
Аз правя противното предложение за протокола – като се гласуват, законът да не се връща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, всичко това ще бъде гласувано когато му дойде времето.
Заповядайте за втора реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително аз се присъединявам към правното обобщение, което направи колегата Цонев, че се правят опити да се саботира приемането на закона. Явно в Парламентарната група на БСП текат някакви процеси, които не са обясними за нас. Колеги, разберете се кои са реформатори, кои са хора, които искат да правят промени в здравеопазването, които искат да запазят статуквото. Могат да ви тресат каквито искате посткомунистически гаранции или каквото нещо правите там, не мога да ви разбера, но не спирайте реформата в здравеопазването. Вие се мъчите да спрете по някакви си ... Какви са тия съвместни заседания? Колко заседания трябва да има, за да се убедите? Явно вече няма да се убедите, че е нужна реформа в здравеопазването. Явно за вас думата приватизация още не е достигнала до такава степен на разбиране, че да може да я приемете. Като не може да я приемете кажете, че не искате, но не спъвайте реформата, защото това е най-слабото място в цялото правителство в последните 7, 8, 10, 12 години и ако вървим по тоя път ние никога няма ...
Моля, докторите от Парламентарната група на БСП, разберете се за какво става дума, но не ни поставяйте в трудно положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кътев, всичко това ще се реши чрез гласуване, като му дойде времето, както е казано.
Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Разбира се, че очаквах, когато свършат аргументите, да се напъхаме в теорията за конспирацията и да почнем вече да делим претенциите си на посткомунистически, неокомунистически и прочие. Нелеп подход, който отхвърлям категорично. Пак повтарям: става дума за правила на играта. Тези правила, дори и след твърдението на господин Цонев, че са били приети Здравната карта, ролята на общинския съвет, предложени от лекаря ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Приети са, как да не са приети?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не са приети, господин Цонев.
Прието е да падне „социални дейности”, но не е прието общинският съвет да участва в решаването на промяната на вида на лечебното заведение при положение, че то сменя собственика си. Само министърът трябва да се произнесе. Но ако питате проф. Гайдарски, той ще припомни, че ролята на министъра в такива случаи е повече регистраторска. Ако той няма в ръцете си главното оръжие – Здравната карта, какви ще бъдат мотивите му той да каже: „Не!” на промяната на вида на лечебно заведение?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ние изобщо не им даваме да я променят. Къде го четете това? Къде виждате тази хипотеза?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тази хипотеза е една от многото възможни хипотези и тя точно за това е заложена в текста на чл. 11б – кога може да стане промяна на вида на лечебното заведение, при какви обстоятелства.
Пак казвам, като игнорирам теорията на конспирацията, става дума за потребности, става дума за Здравна карта и става дума за отношение на компетентен орган, който, имайки предвид и икономическите съображения, да сложи на първо място здравните съображения и никакви други конспирации няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: С тази дуплика обявявам първата част от заседанието за приключена.
Заповядайте на парламентарен контрол в 11,00 ч.
Разискванията по закона ще продължат, както е казано, когато му дойде времето. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Изказване от името на парламентарна група – заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви за думата.

“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група “Българска
нова демокрация” на 20 юни 2008 г.

Тя е във връзка със замразяването на онези 88 млн. евро по Програма ФАР за пътища в пограничните и други райони заради нарушения в пътния фонд.
Смущаващите факти са изскочили, както се оказа, от одита на Кей Пи Ем Джи във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, който е бил поръчан преди два месеца от Орешарски, за да се докаже на Брюксел, че всичко там е наред и след като Инспекторатът на министър Орешарски беше посочил, че всичко наистина като че ли е наред в този фонд.
Ние, от Българска нова демокрация, смятаме, че непосредствено преди юлския мониторингов доклад демонстрацията на воля от страна на правителството за борба с корупцията и непрозрачността при изпълнението на особено важни инфраструктурни проекти е положителна по принцип. Въпреки показната реакция на правителството ние и стотици хиляди граждани се чувстваме притеснени поради факта, че се замразява изграждането на пътни артерии от стратегическо значение за транспортната инфраструктура на страната, като например строителството на втората тръба на тунела преди километър 327 на път Е-79 край Дупница, строителството на път 2-80 от Ново село до магистрала “Марица”, рехабилитацията на път 2-81 от Монтана до Лом и др. – още седем такива проекта.
Най-големият проблем е, че по тези пътища са извършени подготвителните работи, поради което те са с намалена проходимост и са заплаха за безопасността на движение. По пътя Монтана-Лом има ями като след обстрел с едрокалибрени снаряди, примерно при с. Долно Церовене. Колегите, които са минавали оттам, знаят какво имам предвид.
Същевременно има трудна достъпност до населените места, които осигуряват транспортната си комуникация чрез тези пътни артерии. Можем да говорим за сериозно затрудняване на достъпа до важни от икономическа гледна точка транспортни възли, като например пристанище Лом.
От гледна точка на заетостта замразяването на проектите означава и намаляване на вече съществуващи, а и на потенциални работни места, които са от изключителна важност за всеки от посочените региони, особено за по-слабо развитите, каквито са в Северозападна България.
Като имаме предвид някои изказвания, например на заместник-министър Савин Ковачев, изглежда, че ще се деблокират средства от държавния бюджет или от излишъка и проектите ще бъдат довършени. Едва ли е необходим някакъв много задълбочен анализ обаче, за да се прецени, че и тези пари могат да потънат неправомерно в нечии джобове, вместо да се вложат прозрачно в пътната инфраструктура, необходима за хората и икономиката.
Ние, от Българска нова демокрация, представлявайки разумната и конструктивна алтернатива на сегашното управление, добре разбираме, че не може безкрайно да се разчита на надвзетите от данъкоплатците пари при всяко замразяване на европейски средства заради неефективно управление и съмнение за злоупотреби. Това на практика може да обезсмисли нашето ефективно членство в Европейския съюз и България да се превърне единствено в нетен платец, който внася средства, но не може да се възползва от ползите от включването си в Обединена Европа.
Затова ние, от Българска нова демокрация, вече в присъствието на вицепремиер Меглена Плугчиева, която поздравявам от трибуната, настояваме до края на юни 2008 г. правителството да докладва пред Народното събрание какви незабавни мерки са взети за отстраняване на нередностите, за продължаване на пътното строителство след прозрачни и честни процедури при стриктно спазване на закона, правилата и добрите европейски практики, както и за това кой и по какъв начин поема политическата отговорност за замразените европейски пари!” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги!

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Демократи за
силна България за покачването на цените

Скокът на цените е над 15 на сто. Стоките, които купуват хората с ниските доходи, поскъпнаха с повече от 20 на сто. България е европейски шампион по покачване на цените на хранителните стоки.
Още миналата есен ДСБ посочи мерките, които правителството трябваше да предприеме, за да отрази покачването на световните цени и запази конкурентоспособността на българските фирми. Вместо това управляващите допуснаха инфлацията в България да е два пъти по-висока дори от тази в съседните държави!
Европейските правителства се борят със скока на цените. Българските управляващи трупат излишъци от нашите пари, за да ги раздават на своите обръчи от фирми.
У нас властта покачва цените. Тя се подчинява на всяко искане на монополните доставчици за поскъпване на цените на енергията. Абсурдно е българите, които сме най-бедните в Европа, да плащаме най-скъпата енергия!
Ценовият шок стана национален проблем. Правителството трябва да го реши.
Демократи за силна България настояваме министър-председателят спешно да предложи пакет от антиинфлационни мерки за спиране скока на цените, сред които намаляване на акцизите и значително намаляване на ДДС. Правителството да предложи на Народното събрание мерки за извънредна защита на доходите на пенсионерите и социално слабите български граждани.
За да отговори на скока на цените на енергоресурсите на световните пазари, правителството да предложи нова национална енергийна стратегия. И накрая, правителството да спре административното покачване на цените до решаването на посочените проблеми.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Други изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Новопостъпилите питания за периода 13-19 юни 2008 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за предотвратяване на злоупотреби и присвояване на средства в областта на земеделието и в частност директните субсидии за площ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 юни 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Стаматов към Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, относно неизплатени субсидии за покриване на разходите по лихви за предоставени инвестиционни кредити. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2008 г.



Писмените отговори, които са представени от министрите, са на: министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов; министъра на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов; министър Вълчев отговаря и на въпрос на народния представител Веселин Методиев; министър Вълчев отговаря и на въпрос на народния представител Евгения Живкова; министърът на вътрешните работи Михаил Миков отговаря на въпрос на народния представител Ася Михайлова; министърът на здравеопазването Евгений Желев отговаря на питане на народния представител Мария Капон.
Какво е Вашето процедурно възражение, господин Христов? Защото процедурата се използва именно за подобни възражения не много коректно, съгласно правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Мисля, че това, което ще кажа, госпожо председател, е точно според правилника.
За пореден път възразявам по начина на водене на парламентарния контрол. Господин Любен Корнезов е върнал за пореден път мой въпрос към министър-председателя относно това дали е внасян в Министерския съвет материал или доклад за дейността на така наречената Държавна обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги.
Мисля, че няма по-важен проблем в момента, уважаеми колеги, от този. Инфлацията надхвърли 15%, стоките от първа необходимост поскъпнаха с 25%. Олиото поскъпна с близо 100%.
Мисля, че са необходими спешни мерки за ликвидиране на тези монополи, тези картелни споразумения и тези спекуланти, които си позволяват да правят така, че в България горивото да е по-скъпо от редица европейски страни, а олиото да е два пъти по-скъпо, отколкото в Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, по същество. На какво основание господин Корнезов Ви е върнал въпроса?
МИНЧО ХРИСТОВ: На основание българската Конституция настоявам министър-председателят, тъй като тази консултативна комисия е създадена именно към Министерския съвет, и доколкото министър-председателят отговаря за дейността на правителството, да дойде и да ми отговори конкретно какви действия предприема българското правителство за решаване на този изключително важен проблем.
Не мога да проумея защо не се предприемат действия за пускане на Трети и Четвърти блок при условие, че предстои ново, поредно увеличение на тока?
Искам да ви кажа, че господин Шушолов само преди една седмица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, не говорите по същество, а извън парламентарния контрол. Двете минути изтекоха.
МИНЧО ХРИСТОВ: Напротив, точно по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, моля заемете мястото си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само преди една седмица се съгласи с мен, че трябва да бъдат пуснати блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, за пореден път злоупотребявате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Защо трябва да каним американци, а българската държава трябва да мълчи по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За пореден път злоупотребихте с правилника, чудесно съзнавате това.
В парламентарния контрол първа ще отговаря днес заместник министър-председателят Меглена Плугчиева на въпрос от народния представител Лидия Шулева относно изграждането и действието на единна електронна информационна система за управление и мониторинг на средствата от Европейския съюз.
Госпожо Шулева, заповядайте да развиете своя въпрос към вицепремиер Плугчиева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Наличието на единна електронна информационна система за управление и мониторинг на средства по всички оперативни програми, която да обхваща всички управляващи органи и междинни звена, е задължително изискване по общия регламент за структурните фондове, както и задължително условие за отпускане на средствата от Европейския съюз. Целта й е да проследява изпълнението на проектите и да следи за спазването на процедурите и изискванията на Европейската комисия за наблюдение и отчитането.
До този момент единствено по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” съществува самостоятелно разработена информационна система, изградена още при управлението и наблюдението на средствата по ФАР.
От друга страна е известно, че плащанията от Европейския съюз ще станат възможни след извършването на одит на системите във всички звена по оперативните програми и след като този одит бъде изпратен и приет от Европейската комисия.
Въпросът ми към Вас е: осигурило ли е българското правителство за година и половина след приемането на страната ни в Европейския съюз такава система и каква е ситуацията с въвеждането й сега, когато предстоят първите плащания по програмите? Какви мерки Вие лично смятате да предприемете в тази посока в качеството си на вицепремиер по управление на европейските фондове, както и какви срокове предвиждате за разрешаването на този важен проблем за ефективно управление на средствата от Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си накратко да дам отговор на въпроса на госпожа Шулева, касаещ изграждането и действието на единна електронна система.
Към настоящия момент, госпожо Шулева, анализът, който направих, показва, че има две системи за управление и наблюдение на средствата от структурните и Кохезионния фонд и съответно тази система е точно така наречената накратко ИСО-система или унифицирана информационна система, която касае съответно шестте оперативни програми. Както вие самата подчертахте, за седмата - за развитие на конкурентоспосбонст, има отделно управленска информационна система.
Трябва да подчертая, че така наречената система ИСО през 2007 г. е имало по Закона за обществените поръчки задействана процедура, която е провалена. Сега в рамките на този един месец знаете, че направихме и промени в Министерството на финансите, имаме нов ръководител на централното звено за финансиране и контрол, и след предприетите действия, мерки и така нататък вече е стартирана нова процедура по Закона за обществените поръчки с цел изграждане на унифицираната информационна система, от която, абсолютно сте права, имаме належаща нужда. Това трябва да стане спешно, защото само с унифицирана информационна система, която да бъде в директна връзка с останалите оперативни програми и да получим съответната компитабилност, можем да наблюдаваме процеса и да вървим напред.
Искам да ви информирам още, че работи така наречената Програма за счетоводен отчет под краткото наименование SHAPE и се поддържа от дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите. Съгласно изискванията на регламентите на Европейския съюз и за електронен обмен на информация между държавите членки и Европейската комисия по отношение на управлението на фондовете, Европейската комисия е разработила и въвела в експлоатация и информационна система SFC 2007, чрез която са изпратени официално стратегическите програмни документи за одобрение от страна на Европейския съюз.
Това, което още мога да ви кажа, е, че при създалата се ситуация и предвид предстоящите одити точно за оценка на съответствието на системите за управление и контрол в Министерството на финансите е взето решение да бъде разработена и базова функционалност на системата, която да покрие минималните изисквания на европейските регламенти, издадени в Приложение 3 на Регламент 1828 от 2006 г. Базовата функционалност на системата включва модул на регистрация на кандидата и проектните предложения, модул за оценка на проектните предложения и модул за сключените договори. Това е изпълнено, като до края на месец юни системата ще бъде въведена в експлоатация. Аз ще Ви моля да упражните Вашия контрол като народен представител след изтичането на срока.
Приложението е адаптирано към съществуващите нормативни изисквания и процедурите, възприети от управителните органи на оперативните програми.
Така разработената функционалност съвместно с наличната система за счетоводна отчетност EСП покрива 80% от изискванията на регламентите на Европейския съюз. Вече ви споделих, че по Закона за обществените поръчки е направена процедурата, стартирала е. Точната дата ще ви я дам – 9 юни 2008 г. Срокът, който е поставен за развитието на цялата информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз, е до края на 2008 г. Това също може и трябва да бъде проследено.
При изпълнението на проекта е предвидено да бъдат изградени връзките със съществуващите информационни системи за управление и наблюдение по отделните програми, но и необходимостта да се направи тази връзка и с Програмата за развитие на селските райони, защото тя е част от целия комплекс на управление и ползване на средствата. Целта е да осигурим един ежедневен обмен на информация, който да позволява координираното управление и наблюдение на процеса, избягването на възможността за двойно финансиране на проекти, отчитане и управление на нередностите.
С цел гарантиране на публичност и прозрачност при управлението на средствата е предвидено да бъде изградена връзка между системата и единния информационен портал, който съществува.
В допълнение искам да ви информирам, тъй като днес тече заседание на Комитета по наблюдение по Националната стратегическа референтна рамка, точно днес ще бъде представена още една система за наблюдение и контрол, а именно системата „Лотар”. Тази система позволява на страните членки да следят спазването на правилото М+2, респективно М+3, при изпълнение на оперативните програми и при необходимост да предприемат съответните корективни действия. Вече са изготвени съответните прогнози от управляващите органи и от понеделник системата влиза в действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Заповядайте за реплика, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, госпожо Плугчиева, за дадения отговор.
От Вашия отговор разбрах, че за година и половина българското правителство не е успяло да направи процедура, камо ли да изработи системата и да я внедри – нещо, което трябваше да бъде готово към момента на първите договори, които се сключват за усвояване на средства.
Мисля, че всъщност отговорът на моя въпрос дойде от Европейския съюз с предоставянето на системата „Лотар”. След като видяха, че българското правителство е неспособно, както вече казах, не само да създаде такава система, но дори да направи обществена поръчка за нейното изработване, предоставиха системата „Лотар”, която на практика ще осигури именно този мониторинг върху средствата, които са планирани, договорени и евентуално платени, за да може да има пълна прозрачност на харченето на средствата.
Много се радвам, че в крайна сметка има такава система. За съжаление ние сме може би единствените, на които се предоставя тази система, защото не можем сами да си направим. Но, все пак, дано тази система не остане само предоставена, а бъде внедрена реално в действия – нещо, което все пак имам съмнение дали ще се случи, имайки предвид демонстрирания до момента капацитет. Искрено се надявам да се случи, тъй като в крайна сметка невнедряването на тази система ще постави под заплаха каквото и да е било извършване на плащания. Вие сама знаете, че без пълен контрол върху цялостния процес на усвояване на фондовете нито едно плащане няма да бъде разрешено.
По последната справка вие сами спряхте плащанията не само заради нередности, а и заради липса на контрол именно по осъществяване на плащанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, госпожо Плугчиева?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Госпожо Шулева, искам само да помоля като споделям Вашите аргументи, че съответно тази система е трябвало вече да бъде изградена, нямаме различия по този въпрос, искам да Ви помоля така предложените Ви конкретни срокове, които съм оповестила, да бъдат предмет на Вашето внимание и наблюдение. Ще Ви помоля да работим не със съмнение, а с контрол от Ваша страна и нека в крайна сметка фактите да говорят, а не съмненията и мрачните прогнози.
Не искам когато целият български народ слуша, от тази трибуна да звучи, че системата „Лотар” е някакъв вид специален контролен механизъм срещу България, упражнен върху правителството и върху системата, които работят. Това е един помощен механизъм, един мениджърски инструмент, с което се облекчава именно процесът на прогноза, наблюдение, приемане и изпълнение на проектите и на съответното разплащане. Можем само да бъдем благодарни за такава система. Тя влиза в действие още в понеделник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Питане към вицепремиера Плугчиева е отправила народният представител Мария Капон относно нов подход за управление на европейските фондове.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, мисля, че моето питане днес навършва месец и половина. Ще го актуализирам, тъй като смятам, че е важно да чуем от Вас след месец и половина какво точно се е случило и какви са Вашите реалистични прогнози за това, което ни очаква всички. Давам си сметка, че работата ще е ежедневна оттук нататък и няма да е само заради някакво писмо, само заради определен доклад, който очакваме от Брюксел, а трябва да е постоянство в работата на което и да е правителство.
Ето защо за мен са важни следните въпроси: кога ще бъдат възобновени плащанията по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД? Най-различна информация тече както по медиите, така и през различни политици. Важно е от Вас да чуем какво е точно състоянието и как очаквате да се случи това. Какъв е броят на практики, които не са започнали или са били спрени заради временно спиране на плащанията за всяка една от програмите ФАР, САПАРД и ИСПА, и на каква стойност са тези проекти, за да имаме ясната представа на каква сума евентуално възлизат загубите в този период и очакваме ли те наистина да бъдат загуби или не?
И третият ми въпрос е: какви мерки конкретно сте предложили на Министерския съвет, тъй като вече сме наясно с плана на действие, който има кабинетът за контрол и отчетност, за да се гарантира качественото и прозрачно управление на европейски фондове от представителите на самата администрация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Госпожо Плугчиева, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за конкретните въпроси, които смятам, че вълнуват абсолютно всички. Ще се постарая да дам съвсем конкретни отговори.
На въпроса кога ще бъдат възобновени плащанията по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД.
Плащанията към изпълнители по договори по програма ИСПА, управлявани от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, както и процесът на сертифициране на разходите по всички останали проекти, финансирани със средства на програма ИСПА, не са спрени и се извършват в рамките на установените процедури.
Плащанията към изпълнители – бенефициенти по проекти, управлявани от двете изпълнителни агенции по програма ФАР в Министерството на финансите и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по които са спрени средствата на Европейската комисия, се извършват в случаи, когато те са законосъобразни и след упражняването на необходимите контролни мерки. За целта Министерството на финансите осигурява временно средства от държавния бюджет за безпрепятствено изпълнение на стартираните вече проекти.
Единствено за проекти, при изпълнението на които има констатирани нередности или съмнения за такива, са преустановени плащанията до изясняване на случаите. Ако искате, може да ви предоставя кои са тези конкретни случаи.
Договорите по туининг проекти, управлявани от централното звено във финансите, се считат за безпроблемни както от Министерството на финансите, така и от страна на Европейската комисия, поради което финансирането от Европейската комисия по туининг проектите не е спряно и продължава.
По отношение на останалите две изпълнителни агенции по ФАР в Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на труда и социалната политика няма спрени плащания и проектите се развиват нормално.

Във връзка с възможния конфликт на интереси и в съответствие с препоръките на Европейската комисия във Фонд „Републиканска инфраструктура”. Както знаете, бяха предприети редица проверки освен вътрешните проверки, направени от Министерството на финансите, беше възложена и съответната одитна проверка от страна на министъра на финансите чрез „KPMG”. В тази връзка искам да ви информирам, че докладът на „KPMG” на 16 юни т.г. ми беше връчен официално, на министъра на финансите и той замина незабавно за Брюксел. На базата на констатациите в този доклад аз съм препоръчала официално писмено на министъра на финансите господин Орешарски докладът да бъде изпратен в Прокуратурата. Това вече е направено, искам да ви информирам.
Освен това знаете, че поради констатирания конфликт на интереси във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” на базата на анализа и съгласно процедурите на Европейската комисия националният ръководител по ФАР в България заместник-министър Ивановски разпореди спирането на средствата по 10 проекта. Списъкът е оповестен на сайта на Министерски съвет и на Министерството на финансите. Стойността, на която възлизат тези 10 проекта, са 88,4 млн. евро.
Искам да ви информирам още, че в понеделник, на 23 юни 2008 г., предстои среща при мен на тримата министри – на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на транспорта, и министъра на финансите, а именно за да се разгледа тази кризисна ситуация с тези 10 проекта и да се намери съответното решение. Има няколко варианта и те трябва да бъдат прецизно обсъдени: възможности за отстраняване на нередностите, възможности за финансиране от националния бюджет, за спиране на проектите или продължаване на замразяването на проектите. Във всеки случай аз не споделям позицията за спиране или блокиране работата на проектите, но не искам да правя предварителни прогнози. Това ще бъде дискутирано в понеделник. Тогава ще бъдете официално уведомена за решението, което се взема.
По отношение на Програмата САПАРД, обработката на проектите не е спряна и се извършва в срок. Ще припомня, че освен одитна проверка, освен одитния доклад на „KPMG”, който беше представен и оценката беше добра, в периода 26-30 май т.г. имахме и проверка от Генерална дирекция „Земеделие” на Европейската комисия. Все още докладът от тази мисия не е готов, изчакваме го. В момента, в който той е готов и бъде оповестен от Европейската комисия, естествено ще бъде огласен и в България.
На Вашия втори въпрос: какъв е броят на проектите, които не са започнали или са били спрени, заради временно спиране на плащанията за всяка една от програмите ИСПА, ФАР и САПАРД. По отношение на Програма ИСПА няма проекти, респективно загуби, тъй като няма спрени траншове от Европейската комисия по проекти, управлявани от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Следва да се отбележи, че финансовото изпълнение за трите проекта по ИСПА, управлявани от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към 30 април 2008 г., е, както следва: проект – програма за рехабилитация на „Транзитни пътища 3”, фактическото изпълнение на работите е завършено и са платени 98% към договорената сума от 35 млн. 134 хил. 785 евро; вторият проект е „Изграждане на автомагистрала „Люлин”, Софийски околовръстен път” – изпълнени са около 6% от строителните работи и са платени 16% към договорената сума от 142 млн. 40 хил. 429 евро, включително авансовото плащане; следващият проект е „Техническа помощ за подготовка на пътни проекти” по направление „Европейски транспортни коридори” - извършва се проектиране и са платени 24% към договорената сума от 2 млн. 965 хил. 646 евро, включително авансовото плащане.
По отношение на Програма ФАР в регионалното развитие вече ви казах какво е направено. Тук трябва да кажа, че става дума за 18 финансови меморандума, включващи 50 проекта с общо 492 договора за изпълнение на обща стойност 192 млн. евро. Проектите с бенефициент Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, чието финансиране, както вече казах, е спряно от националния ръководител, са на обща стойност 88,4 млн. евро.
По отношение на Програма САПАРД, обработката по проектите по Мярка 1.2, това е мярката за преработка и маркетинг на селскостопански продукти, не е спряна и се извършва в срок. След изпълнението на проекта, задължение на бенефициентите е да подадат заявка за плащането. Агенция САПАРД не е отказала прием на заявки за плащане по Мярка 1.2. Те се обработват в срок, като разбира се, темпото, с което се обработват, признавам си, че не е задоволително. Това наложи да въведем един по-специален режим на работа - по-интензивен, защото само това може да ни даде гаранция за по-ритмичното усвояване на огромния обем средства, предвиден по САПАРД за усвояване до края на календарната година. В момента се изпълняват 46 проекта, като субсидията, която трябва да бъде изплатена, е в размер на 77 млн. 617 хил. 672 лв., от които европейското съфинансиране е в размер на 58 млн. 213 хил. 254 лв., а националното – 19 млн. 404 хил. 418 лв. Тази субсидия представлява 11% от размера на изплатената досега субсидия по програмата и 5% от договорената по програма САПАРД субсидия по проекта.
„Какви мерки ще предложите на Министерски съвет”? Тук бързам да кажа, знаете, че в този месец и половина това, което съм успяла да направя с екипа от различните министерства, е, на първо място да се направи анализ на ситуацията по двата големи блока проблеми. Първият, свързан с предприсъединителните програми и ситуацията във ФАР, ИСПА и САПАРД, за което ви докладвах. В тази връзка е и писмото на генералния директор Майкъл Лий, което знаеше, че имаше срок 16 юни т.г. На 16 юни т.г. изпратихме в Брюксел съответно един подробен и обстойно подкрепен с факти доклад за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от писмото на господин Майкъл Лий. В момента този доклад се анализира и очакваме съответно реакцията на Брюксел. В ангажиментите, които бяхме поели и които произтичаха от писмото, могат да бъдат категоризирани в три групи: по отношение на персоналните промени, които трябваше и бяха направени от ръководството на четирите агенции на Програма ФАР. Съответно темата за Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” искам да ви информирам още веднъж, че с решение на правителството, беше създадена група от експерти за разработка на нов модел за управление на средствата предвид факта, че досегашният модел на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е компрометиран и се налага тотално преструктуриране на тази ситуация. В момента групата е готова.
Това означава, че новият орган, който се създава, ще бъде към Министерски съвет. Важните моменти тук, които трябва да подчертая, са следните. Принципите, които се прилагат в Европейския съюз, а именно: отделяне на политиката за управление в даден сектор от изпълнението на тази политика, затова със създаването на този орган се цели, от една страна, в Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да остане наистина създаването и провеждането на политиката, а реалното изпълнение да мине в тази агенция, която ще бъде към Министерския съвет и ще има само изпълнителски функции. Бързам да уточня, че тази изпълнителна агенция и двете министерства ще бъдат сключени споразумение за начина на управление и изпълнение на ангажиментите по двете оперативни програми „Транспорт” и „Регионално развитие”.
Другият важен момент и досегашно слабо място е свързан с контрола в тази досегашна структура, заради това се създава – това е проектът, бързам да кажа, надзорен съвет към тази изпълнителна агенция, който да упражнява допълнителен и постоянен стриктен контрол.
Необходим е независим и силен мениджър. Към това добавям, че по мое предложение ще бъде присъединен един чуждестранен съветник, който поне за една година ще бъде към екипа на този мениджър на изпълнителната агенция. Целта е тази структура да работи прозрачно, ефективно и да не става пречка за усвояването на средствата по две от най-големите програми, а именно оперативна програма „Транспорт” и оперативна програма „Регионално развитие”. Смятам, че това в основни линии е всичко, свързано с предприсъединителните програми.
По отношение работата по управление на оперативните програми за ползване на средствата от структурните и Кохезионния фондове, искам да подчертая, че бяха предприети няколко действия. На първо място, едно от слабите места се оказа, че имаме недостатъчно съвършена – количествена и качествена характеристика на административния капацитет. Има разработен пакет от мерки, той вече е представен и се обсъжда. На 26 юни на заседанието на правителството ще се вземат съответните решения именно за стабилизиране на административния капацитет. В случая говоря не само за държавната администрация, но вниманието е насочено и към администрацията в общините, защото без гарантиран, стабилен и сигурен, независим и добре платен административен капацитет няма да можем да се справим с тази национална мисия.
Следващият въпрос е свързан с проблемите, посочени от всички страни като слабости в Закона за обществените поръчки. Използвам възможността да благодаря на всички народни представители, които се включиха в дискусията. Знаете, че се постарахме с усилията не само на администрацията, на народните представители, но и с представителите на бизнеса и неправителствения сектор да се подготви един консолидиран пакет от предложения за изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки.
Използвам тази трибуна и възможност да се обърна към всички вас. Убедеността е, че това е една от сериозните теми и пречки при нормалното управление на процеса за усвояване на средства от европейските фондове. Молбата ми е с необходимата отговорност да отделите нужното време за дискусия по този законопроект и молбата е той да мине през пленарната зала преди ваканцията на парламента.
Искам също така да ви информирам, че по отношение на третия важен момент – контролът, имаше два екипа. Разработени са съответни механизми за вътрешна система на предварително информиране, осведомяване и контрол. Поискала съм помощ от Европейската комисия за доразработка на така наречения черен списък на базата на критериите и опита, който имат другите страни членки.
С това искам да приключа и да Ви информирам на база на разговора, който имахме с опозицията тук, в парламента, че министрите не само са информирани. От тях ще получавате покани за участие в заседанията на мониторинговите комитети. Всичко, което ви е необходимо като народни представители, чувствайте се поканени и ангажирани в цялостния процес на контрол и ефективно изпълнение на нашите ангажименти по управление на средствата от оперативните програми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
След този безкрайно изчерпателен отговор, госпожо Капон, имате думата за два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Това Ваше изказване мисля, че беше много важно за всички нас, за да бъде систематизирана работата по всичко, което е направено и остава да се направи.
Току-що Вие казахте от тази трибуна за две нови позиции, два нови ресора, две нови власти, които ще бъдат към Министерския съвет. Едната от тях е агенцията, която всъщност взема изпълнението по оперативна програма „Регионално развитие” и по оперативна програма „Транспорт”. Второто е съответно надзорът. Това означава - правя забележка преди двата въпроса, че премиерът Станишев заема два сериозни властови ресурса в собствените си очи, уши и ръце, което смятам в случая за правилно.
Моите въпроси са на база на това, което повдигнахте. Мисля, че те са много важни за обществото.
Първият е въвеждането на системата „Лотар”, „Уотър”, всеки я казва по различен начин. Нека да кажем, че това е по принцип отбранителна система с такова наименование. Тя е конфигурация за бойна защита. Виждам усмивката на министър Миков. Това е името, което се използва за одит на цялата система.
По принцип всяка една страна правеше тази система самостоятелно, за да е във вида и условията, които предполагат националната политика и приоритети. Видно е, че Европейската комисия я въвежда в момента от необходимост. Кажете нещо повече за нея!
Вторият ми въпрос е следният: какво наложи докладът на KPMG да бъде засекретен? Одитът в цяла Европа – дали ще е на предприятие, дали ще е по определена програма, дали ще е по проект, когато става въпрос за обществени средства, за европейски средства, за публични средства, обикновено тези одити са публични. Защо засекретихте този? И защо се разминават становищата ви по въпроса с министър Орешарски?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на допълнителните въпроси, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Капон! Съвсем накратко, за да не злоупотребявам с Вашето време и търпение. Програма „Лотар” е немско име. Ударението пада върху „а”. Съжалявам, но не споделям мнението, че това е отбранителна система. Това е работещ мениджърски механизъм, инструмент, който се ползва и улеснява процеса на управление, задаване на прогнозата, задаване на параметрите на всяка една програма, следене на процеса на приемане на проектите, тяхната оценка и след това процеса на изпълнение и на разплащане.
За да не губим сега времето на депутатите, тъй като днес, както обявих, ще бъде официално представена на Комитета по наблюдение, а от понеделник и въведена в действие във всички звена, предлагам да ви подготвим подробна информация и дори да ви я демонстрираме, за да се знае как работи тази система. Да се свалят всички подозрения, че това е някакъв нов санкциониращ механизъм от Брюксел или отбранителен механизъм от наша страна.
Във връзка с контрола пропуснах да докладвам, че междувременно в този месец и половина имаме и изключително интензивен и много добър диалог с всички звена на Европейската комисия. Искам да подчертая специално за диалога с ОЛАФ – звеното за борба срещу измамите при ползване на средства от Европейския съюз. Имахме вече няколко мисии, днес приключва една от тях. Имахме срещи с представители на всички заинтересовани и ангажирани с процеса на контрол институции в България. Последната среща беше при мен с участието на главния прокурор, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието и господин Петко Сертов в качеството му на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Искам да Ви уверя още веднъж, че упрекът, че системите не се срещат и не комуникират, съм готова да го разградя и отхвърля.
И второ, сътрудничеството ни с ОЛАФ, което ще продължи да бъде все така интензивно и в следващите месеци, смятам, че ще докаже политическата воля за действия на правителството.
Искам също да уверя народните представители, че всичко, което се прави и работи в момента, не бива да се счита, че е някаква симулация или имитация на активност пред следващия доклад. Напротив, това е само доказателство за решимостта и изпълнението на тази решимост в действие, и гаранцията, че тези системи ще работят не само днес, утре и до края на мандата на това правителство, но и за следващото правителство.
На Вашия въпрос за доклада на KPMG си признавам, че нямам компетенция като министър Миков. Във всеки случай, има условия и критерии, при които, когато се установи, че информацията в даден одитен доклад минава в друго ниво и трябва да замине за прокуратурата, има съответно задействани процедури на засекретяване. Не съм компетентна в случая каква е точно процедурата. Искам да ви кажа обаче - самият факт, че отива в прокуратурата, означава, че има достатъчно сериозни основания. Това не означава, че народните представители ще бъдат лишени от информация, в никакъв случай.
И не смятам, че имаме някакво разминаване в позициите с министър Орешарски, защото бяхме единодушни, на едно и също мнение, че докладът трябва да бъде изпратен в прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Госпожо Капон, моля да изразите своето отношение към отговора на вицепремиера.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер, за изчерпателния отговор. Аз нямам претенции по отговора. Всичко обаче, което смятам, че трябва да се прави, е, че оттук нататък ни предстои много работа. На Вас лично Ви предстои ужасно много работа. И след този доклад при мен има редица въпроси, които със сигурност ще бъдат обществени въпроси. Говорим за това какво има в доклада на КейПиЕмДжи и той е засекретен. Ще Ви рецитирам, извадила съм си забележката на финансиста Пламен Орешарски, който казва: „Те са обикновени одиторски бележки”. Когато като финансист чуя за обикновени одиторски забележки, разбира се всеки одит има своите забележки за процедури, които могат да се променят. Това, че се дава на прокуратурата, със сигурност обаче няма да възпрепятства работата на прокуратурата. Важен е черният списък, който трябва да се направи.
Вие ни казахте за системата „Лотер” и това, което се въвежда от нея. Аз съм запозната с нея от страна на Европейската комисия. Тя е въведена на определени места, само че само при определени ресори в предходните страни, а не цялостно, както в България. В крайна сметка това е видът и частта от мониторинга, който ни предстои върху европейските средства оттук нататък. Тоест ние днес можем да кажем, че България ще бъде част от един мониторинг и по европейските средства. И, разбира се, тази система е част от нея.
За мен обаче остават редица въпроси, които са свързани със системата, която не е във Вашите ръце, а тя е именно в комуникацията на правителството, в ресорите и начина, по който са дадени средствата – било то средства за инфраструктура, било средства за който и да е друг проект. Защото дали става дума за български бюджет или за европейски пари, няма никакво значение. Вие казахте за конфликта на интереси. След като има за десет случая конфликт на интереси, то видно заради това е засекретен и докладът – заради този конфликт на интереси, който прозира от самия доклад. И аз се надявам на Вашата среща в понеделник да установите конфликта на интереси и кой от министрите е замесен в този конфликт на интереси. Защото решението на премиера да направи специална агенция за изпълнението означава, че той знае къде е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Благодаря Ви, госпожо Плугчиева, за участието в днешния парламентарен контрол.
Предстои да отговаря министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков на питане на народния представител Павел Шопов относно системата за видеонаблюдение по улиците и пътищата, за контрол на автомобилното движение.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо председател, ако ми разрешите, една забележка по начина на водене. И Вие се досещате защо правя тази забележка.
Преди малко не правехме изслушване, това беше питане в рамките на парламентарния контрол, което, както е известно на всички, но на госпожа Плугчиева може би не е известно, е лимитирано като време, като въпроси и отговори. Първия път стигнах до дванадесетата минута, втория път – до осмата минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав сте, господин Шопов – превиши времето министър Плугчиева.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще имаме възможност да правим свои искания за изслушвания. Да, темата беше много важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Темата беше много актуална и това беше причината.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И все пак трябва да се държи сметка за правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав сте, господин Шопов, за корекцията.
Заповядайте да си развиете въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпрос, който само на пръв поглед не е политически, тъй като касае движението по пътищата, но и там има много политика. И тази политика е свързана с намеренията на Вас, господин министър, в качеството на нов министър в Министерството на вътрешните работи, да се бори с корупцията, да сменя личния състав, където това е необходимо, да въвежда нови системи и нов начин на ръководство. Във връзка с това въпросът е много политически и той касае един от големите и най-тежки проблеми в страната – воденето на необявена война по улиците и пътищата на България вследствие на неспазването на правилата за движение, в резултат на което са хилядите загинали, ранени български граждани, нанасянето на неоценими материални щети. Всъщност говори се за милиард, може би и повече, да не излагам и другите измерения на тези щети, които възникват.
Безспорно и видно е от европейската и световна практика, че най-ефективния начин за контрол се явява видеонаблюдението и видеоконтролът. Направеното в страната в тази насока всички ще се съгласим, че до този момент е символично. Говори се за някакви камери по София тук и там по някои от улиците.
Моето питане към Вас, господин министър, ще се вземат ли най-после решителни мерки за разгръщане на тройна система от технически средства в населените места и по пътищата на цялата страна за видеоконтрол по отношение на моторните превозни средства? Какви са причините за изоставането на видеонаблюдението на моторните превозни средства и на движението? И не е ли това изоставане една от главните причини, една от най-важните причини за ширещата се корупция сред служителите на КАТ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, несъмнено питането Ви е не само техническо, но и от политически характер. И то е от политически характер, защото с развитието на техниката попадаме в една зона, в която обществото, парламентът, политическите партии трябва да преценят съотношението между двете големи конституционно закрепени права – свобода и сигурност. Несъмнено с видеонаблюдението ние отиваме в зоната на свободата, за да гарантираме по-добре зоната на сигурността.
Вашето питане наистина си струва дебати, наистина си струва един по-дълъг отговор, за да не попаднем в процедурата, за която Вие преди малко направихте забележка. Затова аз ще се опитам най-кратко да отговоря какво е направено дотук и какво предстои да се прави.
Този процес стартира от началото на 2006 г. и в момента, както Вие правилно отбелязвате, функционират изградени системи в София. Може би до десетина дни лично ще Ви поканя да видите втория кръг на София и изцяло изградена такава система във Варна. Разбира се, такива системи има изградени и в други градове на страната и аз мога да Ви ги изброя: в Благоевград – 4 бр. системи, във Варна – пълна, в Ловеч има изградена такава система, в РПУ – Луковит в 2007 г. за възловите кръстовища на града. Такива системи се изграждат и в други градове, където несъмнено се намират средства.
Това, което правим в момента, е договаряне с общините и разработване на проекти, с които те да могат да кандидатстват по проблемите на Европейския съюз. Защото бюджетът, който вие като Народно събрание предоставяте на Министерство на вътрешните работи, едва ли може да осигури бързо вкарване на системите за видеонаблюдение.
Искам да Ви кажа някои резултати, които естествено се наблюдават и у нас. Примерно във Франция след въвеждането на такива системи с 25% веднага са спаднали нарушенията. Ето Ви резултатите за Варна от 30 март т.г. до 4 юни, резултатите от последните два месеца. Задържани автомобили, обект на противозаконно отнемане – 23 бр.; задържани автомобили, обявени за издирване от Интерпол – 3 бр.; установени и задържани МПС, движещи се с обявени за откраднати или неистински регистрационни табели – 27; констатирани пътнотранспортни произшествия – 17 бр.; и пр., и пр. мога да Ви изброя и други.
За София статистиката е доста по-внушителна. Примерно от 30 март до 4 юни само в София подадени сигнали за идентифициране на издирвани средства са 264 и са задържани 74 от тях; от 73 издирващи се МПС са задържани 25; неправилно паркирани МПС-та – 186 бр. Документираните нарушения по Закона за движение по пътищата са 3237 само за този къс период. Сигнали за нарушение на обществения ред – 36. Забелязани лица от специализирания контингент, извършващи джебчийски кражби – 3. Нарушение на обществения ред, непристойни действия – 15. Ще спра дотук с тази статистика, мога да Ви дам и още по-подробна.

Кои са проблемите, които днес стоят пред нас и искам да ги споделя пред парламента?
Първият въпрос, който аз искам да обсъдим, да решим, е можем ли да приемем необжалваемост на актовете, които се съставят на базата на такъв събран фактически материал чрез способите на видеонаблюдение? Защото съдебната практика, за съжаление, показва, че много често не постигаме крайния ефект санкция. Тоест видеонаблюдаваме, но крайният ефект санкция не се получава.
Следващият въпрос, който да обсъдим, е за ефектите от така нареченото явно наблюдение. Вече имахме такава среща, включително и с главния прокурор, с председателите на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, с Министерството на правосъдието – да обсъдим как да ползваме тези материали в наказателния процес, така че ефективността от въвеждането на техниката да се получи по цялата верига на правораздаването. Защото това наистина е много сериозен проблем. И пак казвам – явно темата видеонаблюдение трябва да стане една дискутирана тема в Народното събрание в контекста на свободата и сигурността, да намерим адекватните законови решения. Защото другото означава да използваме тази широка база данни само за да се информираме. Мисля, че това не е целта на никого.
Дали това ще намали корупцията в КАТ и в частност на други органи? Да, несъмнено. Но това изисква един друг капацитет от правораздаващите и от правоохранителните органи. Примерно, в момента в Министерството на вътрешните работи, за да функционира ефективно системата в големите градове, в големите задръствания, трябва да закупим още мотори, за да може придвижването да става по-експедитивно – тогава, когато се получи информацията от видеонаблюдението, да има бърза реакция за достигане до местопрестъплението. Сами разбирате, че при тези големи задръствания е трудно.
Още един голям ефект от видеонаблюдението, който е в София – чрез контрол през видеонаблюдение на най-натоварените кръстовища, чрез адекватно разполагане на силите на КАТ за регулиране на движението, през последните два-три дни не знам дали наблюдавате някакво разхлабване на движението. Не казвам, че това е само от предприетата нова схема за регулиране на движението, но тя трябва да доведе до своя ефект. Тогава, когато чрез видеонаблюдението се установят кръстовища, които се натоварват поради дребни нарушения, примерно навлизане в кръстовището на автомобили, или неправилно спиране вътре в кръстовището, чрез адекватна реакция от страна на КАТ се разчистват тези малки задръствания и това отпушва цялото движение, включително крайните артерии, когато се пипнат определени кръстовища.
Ползвам този въпрос и тази трибуна, за да благодаря на Столична дирекция на полицията, специално КАТ за тази организация, която те на базата на информация, събрана чрез видеонаблюдението, успяха да изработят. Да се надявам, че това ще се отрази малко на отпушване на движението. Разбира се, големият проблем със задръстванията нямам илюзия, че ще се реши с видеонаблюдение.
Пак казвам – мога да ви кажа още много неща, мога да ви изброя тези големи общини като Перник, Русе и други, не мога да изброя всички, които в момента трябва да разработят съвместни проекти с Министерството на вътрешните работи, да се кандидатства по програмите, защото оттам можем да вземем ресурс и съответно да се разширява системата на видеонаблюдение. Не може да стане за един ден с магическа пръчка.
Още веднъж Ви благодаря за важния въпрос и за поставените теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Миков, за отговора.
Господин Шопов, имате думата да зададете уточняващи въпроси на министъра.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Единни сме, че ефектът е много голям, че има полза и е много важно да се въведе видеонаблюдение и видеоконтрол. От това, което изложихте, явно, че е започнало изграждането на системата, тъй като затова нямаше никаква информация освен това, което се говореше, че в София тук и там имало камери. Това го говорят помежду си шофьорите, тоест ние, водачите на моторни превозни средства.
Другият въпрос – като че ли малко се оправдавате, че няма адекватна законодателна база и тук трябва да се реши въпросът. Това донякъде е така, но за мен всичко е въпрос на политическа воля и на пари, които трябва да бъдат намерени и да бъде акумулиран известен финансов ресурс.
Между другото в Комисията по бюджет и финанси беше направено едно доста безумно предложение – парите от глоби, които събира КАТ, да бъдат взети и да бъдат използвани за създаването на тази система. Това е несъстоятелно и Вие би трябвало да го спрете като идея и като начин за събиране на пари. Парите трябва да дойдат от държавния бюджет. Имате възможността и аз правя тази препоръка – да направите тази заявка за бюджета, който вече се формира и който в Министерството на финансите добила реални параметри и реалните измерения.
На мен ми се струва, че Вие повече обърнахте внимание на видеонаблюдението по градовете, а не толкова по магистралите и пътищата на страната, където проблемите са още по-големи. Настъпва летният период и ако тази година няма камери по пътя поне до морето, ще продължи старата практика и понеже водачите знаят къде се крият полицейските патрулни коли с присветването на фаровете да се дава възможност някои хора да карат като бесни. Знаем за кои става дума – за супер скъпите луксозни коли и големи джипове, които визирахте в едно свое изказване. Така че сега е моментът да се въведе много бързо по някои определени пътища поне за това лято, за този сезон видеоконтрол за скоростта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, с риск да пропусна нещо, защото поставихте няколко въпроса, по отношение на тези средства всъщност идеята на вносителите, доколкото разбирам е това да бъдат целеви средства в централния републикански бюджет, които се събират като израз на държавната политика точно по този въпрос. Произходът им е този.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не, не това е начинът.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Но това е въпрос, по който аз не се наемам да дискутирам.
За Министерството на вътрешните работи, а мисля и за цялото общество ще са добре дошли всякакви източници, които да разширяват системата за видеонаблюдение. Пак ви казвам – опората е изградена.
Тук пропуснах да ви кажа една цифра – със 72% е спаднала регистрираната престъпност, като практически няма джебчийски кражби от моторни превозни средства в зоната, която е изградена тук – първият ринг. Това показва статистиката. Просията е намаляла, има спад на нарушенията на обществения ред. Намалено е уличното разпространение и употреба на наркотични вещества. Това също го пропуснах, то също е важен ефект.
Не мога да ви обещая, че ще успеем в рамките на сезона, който вече започна, да сложим тези дни видеонаблюдение. Но ще можем освободен ресурс от радарни системи, защото това е другата система за контрол върху движението, да предислоцираме, за да осигурим наистина трасето до морето. Разбира се, там има и един друг голям проблем, който стои на вниманието на Министерството на вътрешните работи – осигуряване с оскъдните сили на магистралната полиция на спокойното преминаване на потока от чужденци между Калотина и Капитан Андреево, който се случва за около 5-10 дни. Натоварването е изключително голямо. А знаете, че авторитетът на България зависи и от това какви престъпления се извършват по нейните пътища.
Така че аз още веднъж искам да Ви благодаря за въпроса. Надявам се, че Народното събрание наистина ще обърне внимание на това, което смятам като необходими законодателни решения. Не бягам от отговорността аз да ги предложа, но ще е добре всички да мислим по тези въпроси. Техниката толкова бързо и мощно се развива, дори с оскъдния ресурс ние толкова бързо я развиваме, че ни трябват и адекватни правни решения, които да правят по-ефикасно използването на явното видеонаблюдение.
Още веднъж Ви благодаря за този въпрос и оставаме в диалог по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шопов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Миков.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Надявам се това да бъде началото на обществен дебат, защото за първи път проблемът се поставя тук, в Народното събрание, където му е мястото. Тъй като дейността е много специализирана и специфична, Министерството на вътрешните работи трябва да постави точно и експертно проблемите и да очертае рамките, които знае, че трябва да бъдат очертани в един законопроект или в поправки на различни закони.
Не сте прав в това, че целево парите от глобите трябва да отиват в специален фонд и ще ви кажа защо. И двамата сме юристи, но аз съм юрист в Комисията по бюджет и финанси от много време и зная философията на бюджета и някои принципи при създаването на бюджета. Всъщност централизирано от различни ручеи се събират в морето, наречено държавен бюджет, и оттам се отпускат парите. Едно време беше голяма битка да бъдат прекратени такива бюджетни и извънбюджетни сметки или фондове, тъй като много често те са скрити. (Реплика от министър Михаил Миков.)
Всичко се централизира и оттам се отпускат пари целево за нуждите на Министерството на вътрешните работи за видеоконтрол и за видеонаблюдение по пътищата.
Считам, че въпросът ми е актуален с оглед на предстоящия сезон, тъй като положението по двете основни линии на път към Варна, по „Хемус” и нататък, по севернобългарския и южнобългарския път, по магистрала „Тракия” вече е твърде драматично.
Затова е моята препоръка. До голяма степен имах предвид да се отправят такива скрити радарни устройства на няколко места по двата пътя. Това до голяма степен ще се реши с широкото обявяване по медиите, за да имат едно такова действие, такава предислокация, превантивна цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Миков, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, отправени към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Първият е от народния представител Митко Димитров относно приватизация на „Терем”.
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, добре дошли на парламентарен контрол!
Моят въпрос е отпреди два месеца и става дума за скритата приватизация на „Терем”. От вчера „Терем” остава в забранителния списък за приватизация и следприватизационен контрол. Независимо от това продължава скрита приватизация на деветте дружества на „Терем” АД.
Комисията за борба с корупцията в Народното събрание вече разполага с доклад на Сметната палата, в който подробно е описан начинът, по който Агенцията за приватизация заобикаля законите, преобразува дружества на „Терем” АД, като осем от деветте дружества вече по някакъв начин се приватизират.
Ще дам един пример на нашите зрители и на депутатите, които са в залата. Беше приватизиран комплекс „Смокини”, като в този комплекс има 13 хотела и 127 дка площ със средна цена на целия комплекс 85 лв. 23 ст. на квадратен метър – за съответната цена за Бургаска област 1026 лв. на квадратен метър. Такива скрити приватизации на „Терем” стават на ул. „Пенчо Славейков” в гр. София. Вече са изкупени терени около Военноремонтния завод, Авиозавода в Пловдив – на тези терени вече има голям автосалон и паркинги.
Моят въпрос към Вас е: при положение че „Терем” е в забранителния списък за приватизация, защо това нещо става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Министерството на отбраната обяви провеждане на публични конкурсни процедури за избор на партньор на „Терем” ЕАД – за всяко от неговите осем дъщерни дружества. Това ще стане чрез продажба на мажоритарен пакет дялове от техния капитал. Тези конкурсни процедури се основават на стратегията за преструктуриране на „Терем”. Тази стратегия е изготвена след едногодишна работа на солиден екип, в основата на който е Кей Пи Ем Джи – международен консултант с опит в преструктурирането на компании в отбранителния сектор. Водещи принципи - привличане на надеждни партньори, използване на техния опит, както и постигане на благоприятни и дългосрочни ефекти от преструктурирането.
Стратегията беше разгледана и одобрена от Министерския съвет на 13 декември 2007 г. Тя разпредели дружествата в две основни групи – стратегически и нестратегически, като предвижда индивидуален подход за всяко едно дружество.
В първата група, стратегическите дружества, са: „Терем КРЗ – Флотски арсенал” – Варна, „Терем - Ивайло” – Велико Търново, „Терем – Хан Крум” в Търговище и „Терем – Георги Бенковски” в Пловдив.
Във втората група са: „Терем – Генерал Владимир Заимов” в Божурище, „Терем – Летец” в София, „Терем – Овеч” – Провадия, и „Терем – Цар Самуил” – Костенец.
Това разделяне е на база значението на всяко отделно дружество за отбранителния комплекс и необходимостта от запазване на капацитета им за изпълнение на конкретни ангажименти от специалното производство.
За стратегическите дружества този период е над пет години, а за нестратегическите – до пет години. При извършване на това разделение са взети предвид конкретните ангажименти на дружествата за изпълнение на специални поръчки на Министерството на отбраната в настоящия момент и вероятността от възлагане на такива поръчки в близко бъдеще.
Нека да уточним, че „Терем” ЕАД е дружество със 100% държавно участие и е от стратегическо значение за отбранителния комплекс на страната. Като такова то действително е в забранителния списък за приватизация, предвиден в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, вероятно и в бъдеще ще остане в този списък. Именно поради тази причина акциите от капитала на това дружество не са обект на планираните от Министерството на отбраната и предвидени в стратегията процедури. Преструктурирането ще се осъществи чрез продажба на дялове, собственост на „Терем” ЕАД, от капитала на тези осем дружества по реда на Търговския закон чрез привличане на частни партньори. Този подход е базиран на действащата към момента нормативна уредба и категорично не противоречи и не заобикаля императивните законови разпоредби, включително Закона за приватизация и следприватизационен контрол и актовете по прилагането му.
Продажбата на дял от капитала на осемте дружества с ограничена отговорност, едноличен собственик на капитала в дружествата РМАД, не е приватизация по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Такава би била безспорно продажба на акции от самото дружество „Терем” ЕАД, доколкото акциите му са собственост на държавата. Въпреки това поради значението на тези осем дъщерни дружества в стратегията за преструктурирането им е заложено прилагането на целите, принципите и методите за продажба, визирани в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и актовете по прилагането му, а именно прозрачност, бързина, икономическа ефективност, равнопоставеност на инвеститорите, осигуряване на икономически растеж и конкурентоспособност на преобразуваните дружества.

Бъдещите партньори и инвеститори ще бъдат избрани след провеждане на публично оповестен конкурс с ясни и прозрачни условия и със сериозни критерии за избор.
Искам да отбележа, че при планираните продажби „Терем” ЕАД запазва своето участие от 26% до 34% в дъщерните си дружества, за да се гарантира държавният интерес и пълноправното участие в управлението и провеждането на държавната политика в областта на отбраната и след осъществяването на партньорство с частни инвеститори. Предвидено е потенциалните купувачи да поемат конкретни задължения за приоритетното изпълнение на поръчки от Министерството на отбраната.
Успешното преструктуриране и изпълнението на мерките, предвидени в стратегията, ще доведе не само до оцеляването на „Терем” и дружествата от структурата му, но и до значително подобряване на способностите им за пълноценно участие в проектите за модернизация и поддръжка на въоръжението и техниката на Българската армия. Нещо повече, успешното преструктуриране ще доведе до дългосрочно повишаване на пазарната стойност на държавното участие в тези дружества. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Госпожо председател, господин министър! В момента стотици, хиляди Ваши подчинени от „Терем” АД чакат този Ваш отговор. Те единствено се притесняват от думата „преструктуриране”. Тези неща като че ли малко се изкривиха в нашата действителност и „преструктуриране” почти винаги значи „закриване”.
Вие казахте, че приватизацията може да доведе до нещо добро. Ние преди ден приехме един хубав Закон за концесиите, който би трябвало да пораздвижи тези неща. Аз ще Ви дам един съвет и ще предложа да използвате този закон това публично-частно партньорство да стане чрез концесия. Когато то бъде чрез концесия, когато концесионерът не си изпълни задълженията, съгласно Договора за запазване на производство, за развиване на производството, това е единственият начин държавата да прекрати концесията. От опит всички знаем, че за всичко, което в момента е приватизирано, за него няма следприватизационен контрол, то е разрушено и не работи.
Относно поръчките, които евентуално „Терем” АД може да има, мога да Ви кажа, че, през този период от 2002 г. насам, Авиоремонтния завод в Пловдив е имал много поръчки, дори толкова, че той не може да ги поеме като капацитет. Чисто целенасочено тези поръчки не са били приемани и не са били изпълнявани.
Добре е да обърнете внимание на Вашите консултанти да проверят до какъв етап са стигнали тези приватизационни сделки, защото и до 7 юни т.г. в Авиоремонтния завод в Пловдив са получавани оферти за приватизация. Вижте какъв е етапа и ако е възможно това нещо нека да бъде регулирано, контролирано и по някакъв начин да бъде спряно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз искам само с две думи да уточня, че „Терем” остава държавно дружество, а собствеността на дяловете в „Терем”, в дъщерните дружества на „Терем”, са собственост на „Терем”, тоест държавното участие продължава да съществува в тези дружества.
Искам и друго да заявя, че аз при встъпването си в длъжност обещах да има прозрачност и яснота при всякакъв вид процедури в Министерството на отбраната. Можете да бъдете сигурни, че това ще бъде спазено.
В момента е приключила процедурата по закупуване на документи от дружествата. За нестратегическите дружества са закупени документи от 24 дружества, 22 са подали документите си, одобрени са 22 дружества. От стратегическите дружества са закупили документи 22 дружества, подали са документи 19 и в момента се разглеждат тези документи. Когато целият този процес приключи естествено, че обществото ще бъде запознато с офертите, които те са подали и с преговорите, които се водят с потенциалните инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Цонев.
Питане към министъра на отбраната е отправила народният представител Стела Банкова относно политиката на Министерството на отбраната през 2008 г. за реализирането на военните мисии, разходите във връзка с тях.
Заповядайте, госпожо Банкова, за да отправите своето питане към министър Цонев.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, ще Ви попитам директно: какво правят военните ни контингенти в Ирак и Афганистан? Докога ще стоят там? Колко струват на Българя тези военни авантюри? Огромна част от страните – членки на Европейския съюз, не участват в тази война.
Само преди месец, например Австралия съобщи, че се изтегля от Ирак. Австралийският премиер Кевин Рид изпълни предизборното си обещание да изтегли войниците си от Ирак.
Българският премиер господин Станишев през 2005 г. обеща същото, но не го изпълни.
Господин министър, моля да ми отговорите защо заради чужди, главно икономически интереси, България продължава да прахосва стотици милиони в Ирак и Афганистан? В същото време над два милиона българи живеят под границата на бедността по официални данни.
В предишния парламент с още четирима колеги категорично се противопоставихме на участието на България в Иракската война. Още в началото на това Народно събрание с Минчо Христов внесохме предложение за незабавно изтегляне от Ирак. Предложихме също и мораториум върху сделките за превъоръжаване, защото те не са в интерес на Българската армия, а обслужват наемническия корпус, който пращате в горещи и опасни точки по света.
Няма да коментирам намерението на Вашето правителство да купува още белгийски фрегати или пък още по-безумната идея да купувате френски корвети на стойност близо 2 млрд. лв. с лихвите. Според мен това е престъпление, господин министър. Ако разделим тези 2 млрд. лв. между всичките над 2 млн. пенсионери, всеки от тях би получил еднократно по около 1000 лв. За повечето възрастни хора това е пенсията им за цяла година.
Считате ли, господин министър, че тук, в България няма неотложни и тежки социални проблеми, които могат да бъдат решени приоритетно с тези пари? Мисля, че далеч по-важно е да се осигурят средства за нашето здравеопазване, за лекарства и за медицинско оборудване.
Когато обсъждахме бюджета за 2008 г. предложих да вземем 200 млн. лв. от военните разходи и по-конкретно от мисиите в чужбина и да ги предоставим да Спешната медицинска помощ. Виждате колко хора сега умират заради недоброто функциониране на Спешната помощ. Удивлявам се, че и управляващите, че и голяма част от опозицията, не приеха това разумно предложение.
Имам към Вас два конкретни въпроса: какво е становището на Вашето министерство за целесъобразността на военните ни мисии в Ирак и Афганистан?
И вторият ми въпрос: какви са общите разходи – преки и косвени, за реализирането на тези военни мисии досега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Заповядайте за отговор, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Искам да направя едно уточнение, че Австралия не е членка на Европейския съюз и то е по обяснима причина – тя не се намира в Европа.
Участието в мисии и операции не става по решение на Министерството на отбраната, а е част от общата политика на България като член на НАТО и Европейския съюз. България е член на Организацията на обединените нации и всички участия в мисии са с резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Министерството на отбраната няма право да провежда собствена политика, тъй като е орган на изпълнителната власт. Политиката, както и целесъобразността от участие в мисии се определят от уважаемите народни представители, следователно въпросът не може да бъде зададен към министъра на отбраната.
Участието на Българските въоръжени сили в мисии и операции зад граница са израз и доказателство за степента на развитие на отбранителните ни способности и съществен инструмент за реализиране на националните интереси.
През 2008 г. ангажираността на страната ни към военните мисии в Афганистан и Ирак е и ще бъде насочена към подпомагане на силите на Международната общност за постигане на стабилност и сигурност в този район на света, който е приоритет на Организацията на обединените нации и влиза в целите на НАТО.

На срещата на върха в Букурещ държавните и правителствените ръководители от страните-членки на НАТО приеха всеобхватен стратегически, политико-военен план по Афганистан. В него са заложени основанието и целите за присъединяване на Алианса и страната. Участието на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан е по покана на афганистанското правителство и е с мандата на Организацията на обединените нации. В съответствие с този план целите са: преодоляване на въоръжената съпротива; предприемане на стъпки за възстановяване, включително и чрез установяване на изграден по конституционен път политически процес; поемане от афганистанските сили за сигурност на водеща роля в повечето операции; способност на правителството да изпълни отговорностите си в сферата на сигурността.
Относно ангажиментите ни в операцията на коалиционните сили „Стабилизиране и възстановяване” в Ирак. До 10 юли 2008 г. нашите военнослужещи ще участват в охраната на лагера „Ашраф”. Междувременно сме подготвили и вече организираме изпращането на контингент, който ще изпълнява задачи по охрана в база „Кропър”, Багдад. Мандатът на това българско участие в Ирак е в съответствие с Резолюция 1790 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и беше дадено с решение на Народното събрание от 13 юни 2008 г. за срок до 31 декември 2008 г.
На втория Ваш въпрос относно съществуващите рискове за личния състав на контингентите ни. В Афганистан рисковете за българските военнослужещи са съизмерими с тези на техните колеги от останалите 39 страни с участие в операцията. Основната част от контингентите ни в Кабул и Кандахар изпълняват охранителни мисии. Функциите им са свързани с патрулиране, наблюдение от наблюдателни кули и охрана и проверка на контролно-пропускателни пунктове. Рисковете при изпълнението на тези задачи са типични за тези райони и са свързани преди всичко с възможен обстрел със стрелково оръжие, ракетен или минометен огън. Степента на риска в отделните провинции е различна. Дислокацията на пунктовете на българските военнослужещи към момента се определя като средна.
Искам да подчертая, че нашите военнослужещи изпълняват своите задължения стриктно и много професионално, като същевременно се стремят да поддържат максимално добри отношения с местното население. В рамките на своите възможности контингентът ни предостави и помощи на местното население. Условията, при които българските военнослужещи изпълняват своите задачи, не са леки. В рамките на възможностите си ние правим всичко необходимо, за да ги оборудваме с въоръжение, техника и екипировка, които да отговорят на съвременните изисквания за индивидуална и колективна защита. Новите бронирани бойни машини също вече са на разположение на контингентите ни.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Сигурността, към която се стремим чрез участието на България в усилията на международната общност под егидата на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и НАТО да стабилизира кризисни райони – пряко или косвено, се ползва от всеки гражданин на страната ни. Тя има и съответната цена, която Народното събрание и правителството са преценили като приемлива.
Общите разходи – преки и косвени, за издръжката на българските контингенти са следните.
За участието в мисията в Афганистан разходите са 142 млн. лв. за шест години - за периода от 2002 г. до 2007 г. включително. От тази сума частта за заплати и осигуровки е 23 млн. лв., а останалите – за техническа и логистична поддръжка, както и за осигуряване на безопасността на военнослужещите. Планираните разходи за мисията в Афганистан за 2008 г. са в размер на 29 млн. лв.
За участието в мисията в Ирак за периода от 2002 г. до 2007 г. са изразходвани 128 млн. лв. Частта за заплати и осигуровки е в размер на 83 млн. лв. и 45 млн. лв. за останалите осигурявания в мисията. Планираните разходи за мисията в Ирак за 2008 г. са в размер на 9 млн. 386 хил. лв.
В заключение ми позволете от тази трибуна да изразя своята благодарност към войниците на България, които в този момент изпълняват с чест и достойнство своя дълг зад граница. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Цонев.
Госпожо Банкова, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Знаете ли, господин Ангел Найденов преди две години говореше за 400 милиона. Явно с течение на времето, според Вас тези разходи се смаляват.
Що се отнася до страните от Европейския съюз: Италия, Франция, Германия, Испания и Гърция не участват в тази война. България е с най-ниски доходи, с най-лошо здравеопазване, с пенсии по-ниски от тези в Албания и Македония. В същото време имаме несъразмерно висок военен бюджет. Ще ви дам конкретен пример. Двадесет и две страни - членки на НАТО, имат по-нисък военен бюджет от българския на базата на брутен вътрешен продукт. Франция, Белгия, Италия, Испания и Канада отделят около 1% от този продукт за военни цели. Питам Ви, господин министър, защо България отделя 2,3% за военни мисии и отбрана? По военни разходи сме сред първите, по пари за пенсии сме последни.
Моля да ми отговорите какво постигнахме с нашето военно участие в Афганистан? Ще Ви припомня, че преди да изпратим военен контингент там, производството на суров опиум беше 185 тона. Днес то е над 6500 тона и продължава да се увеличава. Това са официални данни на Организацията на обединените нации. Директно ще Ви попитам: фактически не ставаме ли съучастници в производството на наркотици, за да се тровят нашите деца? Знам, че звучи силно, но настоявам да чуя Вашето мнение.
Господин министър, Вашият предшественик направо заяви, че военният ни контингент може да остане в Афганистан още петнадесет години. Бих искала да чуя: Вие споделяте ли това мнение? Много страни от Европейския съюз категорично отказват да изпращат още войници в опасните и размирни наркозони като Кандахар. Защо България се съгласява?! Защо само за една година България увеличи военното си участие в Афганистан пет пъти и изглежда възнамерява да го увеличава още?
И така, питам Ви, господин министър, толкова ли сме богати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз Ви благодаря за въпросите. Искам да внеса едно уточнение, че бюджетът на Министерството на отбраната е 2,13 % от брутния вътрешен продукт. Аз не знам за такъв случай - страни в Европа, които имат 1%. Има страни, които имат 1,7 % или 1,8 % от брутния вътрешен продукт, но нямат 1,3.
По отношение на участието ни в Афганистан. Решението на правителството за участие на българските контингенти в операцията на Международните сили за сигурност в Афганистан е до края на операцията. Тоест, докато продължава операцията, нашето участие ще продължи. Това е решение на правителството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо Банкова, да изразите своето отношение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Истината е, господин министър, че военният ни бюджет е почти два пъти по-голям, това беше сърцевината на моята реплика.
Питам Ви, господин министър: защо Турция успя да си върне над 1 млрд. долара от дълга на Ирак, след като категорично отказа да участва в нападението срещу тази страна? Недоумявам защо България подари на най-богатата петролна държава 3 млрд. 500 млн. долара?! Точно толкова беше капитализираният дълг на Ирак към България. Тази цифра се скри от българското общество. Вместо тези 3,5 милиарда, ние трябва да получим едва 360 милиона. В случая отговорност носи и българският парламент, защото колегите многократно отхвърляха предложението ни с Минчо Христов правителството да предприеме действия, за да си върнем иракския дълг. Целият иракски дълг, господин министър, а не само една десета от него.
Изумена съм, че преди броени дни парламентът удължи военното ни участие в Ирак, като този път българските войници ще охраняват криминални престъпници в лагера „Кропър”, известени заедно с лагера „Абу Гариб” като най-зловещите места за изтезания.
Уважаеми колеги от БСП, обръщам се специално към вас. Ще цитирам нещо, което прочетох във вестник „Дума”.
Цитирам точно: „Българският войник вече не е велик. Вместо да пази родината си, ще пази иракски криминални престъпници в американски затвор. С това деградацията на родното войнство завоюва нови върхове. След като бяхме санитари в Афганистан, сега станахме и надзиратели в Ирак.
Помните ли как слепият дядо Йоцо на Вазов пипаше униформата на българския войник и плачеше от вълнение? Сега ще напипа само връзка от ключовете на американски затвор и пак ще плаче, но от срам.”.
Колеги от БСП, абсолютно точно ви прочетох това, което е написано във вашия вестник. Аз съм напълно съгласна с него, а вие?! Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият въпрос към министър Цонев е от народния представител Елеонора Николова относно разкритите злоупотреби със заменени имоти в Министерството на отбраната.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е отправен към Вас на 27 май т.г. и е по повод на Вашите изявления за открити и изнесени злоупотреби с имоти в министерството, с което е ощетена държавата. Става въпрос за замени на държавни с частни имоти и за апортиране на крупно имущество в дружества, които след това са претърпели ликвидация и имуществото е загубено.
Благодаря Ви за отношението, което изразихте с Вашите изявления. За първи път като че ли можем да направим плах извод, че гарван гарвану око може да вади. По голяма част от въпросите, които витаеха във въздуха тогава, ние получихме отговор – било чрез одита на Сметната палата, било чрез документите, които изискахме в Комисията за борба с корупцията. От Софийска военна окръжна прокуратура получихме преди няколко дни съобщение, че има образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Държавна собственост” на Министерството на отбраната и Дирекция „Военна инфраструктура” за това, че за времето от 1 януари 2006 г. до 30 април 2008 г. са извършени тежки престъпления по служба с тежки последици.
В този смисъл първите ми два въпроса вече не са толкова актуални. Остава към Вас питането: какво ще предприемете като министър за възстановяване на претърпените щети – както като организационни мерки и действия, така и като юридически мерки и действия за възстановяване на част от щетите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Министър Цонев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, аз ще отговоря само на последния въпрос, който зададохте. Ние сме предали материалите от проверките в Държавна финансова инспекция, която в момента извършва проверки във „Воинтех” и в Агенция „Държавна собственост” на Министерството на отбраната. Документите ни бяха поискани и от прокуратурата. Ние сме ги изпратили там. Освен това те са разгледани и в Комисията по отбрана, и в Комисията за борба с корупцията. Чакаме резултатите от тези специализирани проверки на съответните институции. След като тези резултати излязат, ние ще предприемем необходимите действия за възстановяване на щетите, нанесени на Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, аз останах с впечатление, че Вие знаете твърде много за Министерството на отбраната, най-малкото поради причината, че работите там от 1999 г., а от 2001 до 2002 г. сте съветник на министъра на отбраната, а след това изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности” на Министерството на отбраната. В този смисъл не мога да си обясня как седем години в това министерство никой не е извикал на висок глас за това, че държавата директно и много откровено се ограбва. Всичко, което излезе в медиите и което ние получихме като парламентаристи, е повече от скандално.
В този смисъл имам препоръка към Вас. В Народното събрание постъпи предложение от страна на председателя на Сметна палата проф. Димитров - да се въведат спешни мерки за охрана на държавното имущество чрез промяна в Закона за държавното имущество, в смисъл рязко ограничаване на замените и допустимостта им само при ясни и категорични конкурсни процедури - от една страна, а от друга страна – наличие на икономически анализ, когато се пристъпва към отчуждаване на такова имущество, както и рязко и категорично ограничаване на апортите като вид разпоредителни сделки.
Моята препоръка към Вас е да предприемете незабавно тези действия, защото ако чакате произнасянето на прокуратурата и цялата машина на наказателното производство, има опасност да се разделим с нови имоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Въпрос към министър Цонев е задал народният представител Трифон Митев относно участие на жени – професионални войници, в мисии зад граница.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, естествено е днес в Българската армия да бъдат приемани жени за професионални войници. Естествено стана и участието им в мисии зад граница – Косово, Ирак, Афганистан.
Моят въпрос към Вас е: каква е Вашата оценка за участието на жените – професионални войници, в мисиите зад граница? Има ли притеснения на министерството от това? Има ли пречки при тяхното кандидатстване за участие в предстоящи военни мисии в чужбина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, Вашият въпрос е свързан както с представянето на равни възможности за професионална и лична реализация, така и с успешното изпълнение на ангажиментите на България в Организацията на обединените нации, Европейския съюз и НАТО.
Данните за участие на жени – военнослужещи в международните мисии, подкрепени от нашата страна, в момента са следните:
Жените военнослужещи от Българската армия в мисии зад граница досега са били общо 312, от тях 133 в Ирак, 16 в Косово, 98 в Босна и Херцеговина, 65 в Афганистан. През 2007 г. общият брой на жените, взели участие в международни операции, е 8,9% от всички кандидати. Най-голям е броят на войниците и матросите – 52,4%, на сержантите – 37,3%, и на офицерите – 8%. Най-малък е броят на гражданските лица – 2,3%. Най-много жени са кандидатствали за Афганистан и за медицинските екипи. Понастоящем българските жени – военнослужещи, изпълняват поставените задачи наравно с мъжете в контингентите ни в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина и Косово. При назначаването им се отчитат специфичните национални традиции, особености на населението и нагласите на обществото в съответната страна.
Целта на Министерството на отбраната и на Генералния щаб е да продължи да действа по модела на армиите в Европейския съюз и НАТО, където все по-голяма част от длъжности се заемат от жени. Ние отчитаме също така положението в Резолюция 1325 от 2000 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която касае ролята на жените, разрешаването на конфликти и поддържането на мира, както и изискванията на разработеното въз основа на нея Ръководство за прилагане на основите насоки за равнопоставеност на половете на Комитета за жените в силите на НАТО, независимо от препоръчителния му характер.
Уважаеми господин Митев, ще отбележа също, че все повече жени изразяват желание да участват във военни мисии в чужбина. Ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб нямат никакви притеснения от това. Няма пречки жените да кандидатстват за съответните длъжности в контингентите на Българската армия. Както за всички кадрови военнослужещи, така и за жените са създадени всички законови и нормативни предпоставки за кариерно израстване, включително по отношение на участие в мисии зад граница. Те се ползват с всички права и защита от закона. Подборът и назначаването са организирани въз основа на законовата нормативна база – Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилникът за кадрова военна служба и Наредба № 3 от 2004 г. на министъра на отбраната. Няма разделение на длъжностите по полов признак. Опитът показа, че жените -военнослужещи се назначават почти по целия спектър от длъжности. Засега обаче те рядко заемат командни длъжности на офицери – командир на рота или командир на взвод.
Обективността изисква да отбележа също така, че както в обществото, така и във Въоръжените сили, включително и в мисиите зад граница, все още битуват някои стереотипи и няма да е справедливо ако кажем, че всички въпроси са решени изцяло. Категорично обаче мога да заявя, че Министерството на отбраната е сред водещите институции в страната по отношение на реализиране на политиките по равнопоставеност на половете.
Нещо повече, ръководството на Министерството на отбраната и Генералният щаб държат на активния граждански контрол и партньорство с неправителствените организации в областта на равнопоставеността. Понастоящем Министерството на отбраната провежда редица съвместни мероприятия със Сдружението на жените военнослужещи като техните експертизи и становища се отчитат както при оптимизиране на правната рамка в областта на равнопоставеността, така и при формирането на политиките, насочени към жените в Българската армия.
В заключение искам отново да подчертая, че с участието си в мисии жените утвърждават авторитета на нашата страна като надежден съюзник в Организацията на обединените нации, Европейския съюз и НАТО. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Митев, заповядайте, имате право на реплика към министъра.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Независимо какво е моето мнение по участието изобщо на страната навън в подобни мисии, но те са факт, че жените, които действително служат в Българската армия като професионални войници, имат своите права за участие в тези мисии при издържане на всички процедури, които е подготвило Министерството на отбраната.
Благодаря Ви още веднъж за този отговор и го приемам като позиция, която преодолява всякакви нагласи, независимо в старши или висши офицери, които биха възпрепятствали подобни участия на жените в предстоящите мисии. Бих Ви помолил да проверите, просто в Стара Загора има достатъчно рапорти, които са подадени, и в същото време не им се дава ход за участие в процедурите в това отношение. Именно това беше и причината за този въпрос към Вас.
Като имам предвид още веднъж Вашият отговор, срещам пълното разбиране и готовността всъщност на министерството да съдейства на всички жени – професионални войници, които отговарят на условията да участват в предстоящи мисии в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Последният въпрос към министър Цонев е отправен от народния представител Димитър Камбуров относно замяна на държавни недвижими имоти с недвижими имоти – частна собственост.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Господин министър, Министерството на народната отбрана е сключило за периода 2004-2008 г. 340 споразумения за продажба на имоти. Ощетена безспорно е държавата в огромни размери, както и Вие публично подчертахте, господин министър, ощетени са и собствениците на тези имоти.
В гр. Бяла, Варненско, на брега на морето в изключително атрактивна местност – „Св. Атанас”, на повереното Ви министерство са предоставени земи в размер на 41 дка, където се е намирало военното поделение 2843. По силата на акт за държавна собственост от 2004 г. те са били държавна собственост, публична собственост, представляваща земя в размер на 40 дка и 977 ара. За тази земя, която е бивша собственост на семейства, живеещи и днес в гр. Бяла – повече от 30 семейства, са били подадени десетки молби за възстановяването й по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Поземлената комисия е отказала връщането й поради попадането й във военно поделение. Междувременно Министерският съвет с Решение № 144 от 2005 г. преобразува същите тези 41 дка от държавна-публична собственост, в държавна-частна собственост. Въпреки това решение никой от собствениците не може да възстанови земята си. Те предявяват съдебно претенциите си, завеждат дело под № 217/2006 г. Областната управа е уведомена с официално писмо с входящ номер от 23 януари, както и Вашият представител на Изпълнителната агенция „Държавна собственост” на Министерството на отбраната - господин Кадир Кадир.
Въпреки желанието на десетките семейства да възстановят отнетата им собственост с Договор № 3797 за замяна на недвижими имоти от 12 април – два месеца по-късно, държавата и представляващият областен управител Петър Кандиларов заменят въпросната земя от над 40 дка с 30 бр. апартаменти в покрайнините на Варна и София. Сметката е извънредно простичка – държавата е загубила милиони левове от една престъпна сделка, бившите собственици са ощетени неправомерно като собствеността им е подарена на една фирма, избрана известно как.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: считате ли това за изгодна за държавата сделка и ще предприемете ли мерки за отмяната на този договор с оглед ощетяване на собствениците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камбуров, във връзка със зададения от Вас въпрос разпоредих да се извърши проверка, която установи следното. В съответствие с действащото законодателство на Министерството на отбраната е бил предоставен терен в местността „Св. Атанас” – община Бяла, област Варна. На терена е било базирано военно поделение. В края на 2001 г. поделението е предислоцирано и районът е включен в имотите с отпаднала необходимост за Българската армия. Съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в случаите когато освободеният терен от Министерството на отбраната е земеделска земя, то тази земя се включва в Държавния поземлен фонд.
Министерството на отбраната се обърна към областната дирекция „Земеделие и гори” във Варна, която с удостоверение № 407 – ще Ви го предоставя после (показва удостоверението), от 13 октомври удостоверява, че освободеният от Министерството на отбраната терен не са земи, предназначени за земеделско производство по смисъла на чл. 2 от закона, както и че инвестиционните претенции на собственици на имоти, попадащи в тези партиди, са удовлетворени по чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за обезщетение с поименни компенсационни бонове. Тоест земите, предмет на Вашето питане, не подлежат на връщане в стари реални граници.
На основание действащото законодателство Министерството на отбраната е открило процедура за разпореждане с освободения войскови район. Разпореждането е извършено във връзка с необходимостта от създаване на ведомствен жилищен фонд като един от стимулите за привличане на военнослужещи за работа в Българската армия. За целта министърът на отбраната е утвърдил Списък за разпореждане за замяна на жилища на имоти в управление на Министерството на отбраната, който е публикуван в Интернет-страницата на Министерството на отбраната.
Със заповед на министъра на отбраната е била назначена 8-членна комисия, която е разгледала постъпилите предложения. От трите предложения, като отговаряща на изискванията на вътрешноведомствения регламент за замяна на имоти е определено предложението на „Холидей констракшън” ООД. Разпоредено е и е изготвена пазарна оценка на имотите, предмет на замяната, от независим лицензиран оценител.
Извършената по мое нареждане проверка показа, че пазарната цена на посочените 30 апартамента е 2 млн. 17 хил. 200 лв. без ДДС, а оценката на имотите – частна държавна собственост, е 1 млн. 923 хил. 098 лв. без ДДС. Фирмата, предоставяща жилища за замяна на военния имот, се е отказала да получи от Министерството на отбраната доплащането на разликата в цените на имотите, която е в размер на 94 хил. 102 лв.
От изложеното тук е видно: Министерството на отбраната е спазило процедурата и визира Закона за държавната собственост и Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, уреждащи реда за извършване на замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната с имоти на физически или юридически лица.
Предложението на министъра на отбраната не обвързва съответния областен управител и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.Те имат собствена компетентност да преценяват и проверяват законосъобразността и целесъобразността на предложените за замяна държавни имоти. Министерството на отбраната не е компетентният орган, който може да определи кои земи са земеделски, респективно да определя кои земи подлежат на връщане на бивши собственици. Развалянето на договор, с който се прехвърля собственост, е от компетентността на съда. Сезирането на съда в конкретни случаи не е правомощие на министъра на отбраната.
В заключение бих искал да припомня, че с цел избягване на всякакви съмнения по отношение разпореждането с имоти с отпаднала необходимост от Министерството на отбраната още с встъпването си в длъжност със Заповед № ЗС-71 разпоредих замените да бъдат прекратени.
Относно осъществените досега сделки ръководството на Министерството на отбраната ще продължи да оказва пълно съдействие на контролните институции за установяване на тяхната законосъобразност.
Искам още веднъж да подчертая категоричната си воля за прозрачност и граждански контрол върху дейността на ръководството на Министерството на отбраната и Българската армия, което смятам, че се доказа от всичките ми досегашни действия като министър на отбраната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Камбуров, заповядайте.


ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, във връзка с първата част от Вашия отговор – не мога да се съглася, че може да има разпореждане, когато в момента върви дело по същия обект и всякаква разпоредителна сделка би била незаконосъобразна до решаване на спора с влязло в сила решение на българския съд.
По отношение на втората част от Вашия отговор, ще Ви представя стенографски запис на отговора на бившия министър на отбраната, който ми беше даден точно преди две години – юли 2006 г., във връзка с мои претенции по сделка, осъществена в центъра на Варна, ул. “Чаталджа”, така наречената гарнизонна фурна, която беше продадена, представете си, в центъра на Варна за 85 евро квадратния метър!
Ето стенографският запис: “Вие ме питате дали ще предприема мерки за компенсиране? По тази сделка върви проверка. Ние сме разработили съвършено нова система, която дава възможност за по-голяма прозрачност на тези заменки, защото интересът към тях е много голям.”
Дори в момента разсъждаваме, господин министър, дали тези лицензирани оценители да се наемат от фирмата, която купува, представете си, а не от Министерството на отбраната за сметка на този, който иска заменката, или да се правят паралелни оценки, така че министерството и държавата да не бъдат ощетявани. Защото в противен случай остава съмнение, че са занижени оценките, че има нещо, което не е съвсем в реда на нещата.
Какво откритие, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: В Министерството на отбраната в момента сме спрели всички търгове и всички замени, които са стартирали. Завършват само тези процедури, които са с приключили търгове и подписване на договори. Има седем работни групи, които разглеждат процедурите и ще представят план как ще бъдат осъществявани всички сделки, които ще бъдат извършени с военни имоти, а те ще бъдат само три вида: отстъпено право на строеж, продажба и строеж върху военен имот.
След като бъдат готови резултатите от работните групи, те ще бъдат представени на обществеността с цел да се запознае с тях.
Господин Камбуров, приемам всякакви Ваши предложения с цел осъществяване на прозрачност и граждански контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин министъра и за участието му в днешния парламентарен контрол.
Предстои министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева да отговори на питане от народния представител Елеонора Николова относно дейността на Дирекция “Охрана” в Министерството на правосъдието за гарантиране на реда за безпрепятственото протичане на съдебните процеси.
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, една от функциите на съда е да възпитава обществото посредством своята ритуалност и инструментариум. Случващото се по време на всеки един съдебен процес е отражение на цивилизованост на едно общество и съдържа в себе си много силна символика. Тази символика цели да внуши както респект, така и необходимата легитимност на взетите решения и е насочена не само към присъстващите в залата, но и към всички граждани. Процедурите в съдебната зала са също неотменна част от този ритуал и символика.
Уважението на основните участници в процеса един към друг, както и уважението към тях самите трябва да се демонстрира и защитава по всяко време. За съжаление нерядко подобно уважение липсва, дори бива заменяно от противоречиви практики, които заобикалят съдебните правила и правят невъзможно изпълнението на правораздавателната и на възпитателната функция на българския съд. Нещо повече, те трайно уронват престижа на съда като основна институция в демократичното общество и допълнително подкопават репутацията на съдии, прокурори и адвокати. Именно тук е ролята на Дирекция “Охрана”, служителите на която трябва да съблюдават спазването на реда и да гарантират неутрално безпрепятствено провеждане на заседанията. За съжаление зачестиха случаи, при които съдебните заседания биват не само застрашени, но на практика и обезсмислени, заради допускане на груби нарушения на реда в залата.
Уважаема госпожо министър, подобни прояви са абсолютно недопустими в една съвременна демократична държава от Европейския съюз. Медийният интерес към едно провалено наскоро дело заради липса на ред допълнително уронва престижа на българския съд и изпраща тревожни сигнали към българското общество.
Ето защо въпросите ми са: считате ли, че служителите на Дирекция “Охрана” във вашето министерство осигуряват достатъчните условия за безпрепятствено провеждане на съдебните заседания? Какви мерки ще предприемете, за да не се допуска отлагане на заседание поради нарушаване на реда в съдебната зала? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Вашият въпрос е зададен между две съдебни заседания на едно дело от голям обществен интерес с подсъдими Волен Сидеров и Капка Сидерова. Въпросът Ви е по-общо зададен, затова аз ще направя и своя отговор по-общо.
По смисъла на чл. 12 от Наказателнопроцесуалния кодекс мерките за осигуряване на възпитателното въздействие на съдебното заседание са задължение на председателя на съответния съдебен състав. Пак председателят на съответния съдебен състав по смисъла на чл. 266 и чл. 267 от НПК ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона и поддържане реда в съдебната зала. За груби нарушения той има правото да налага глоба до 500 лв. на всеки присъстващ.
На следващо място, разпорежданията на председателя на съдебния състав са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала, в това число трябва да добавим и служителите на Главна дирекция “Охрана” към министъра на правосъдието.
В Закона за съдебната власт са разписани функциите на Главна дирекция “Охрана”. В тях е посочено, че Главна дирекция “Охрана” организира и осъществява охраната на съдебните сгради, осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт за осъществяване на техните правомощия, организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон.
Конкретно на Вашия въпрос: считам ли, че служителите на Дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието осигуряват достатъчно условия за безпрепятствено провеждане на съдебните заседания и какви мерки ще предприема, за да не се допуска отлагане на заседанието по нарушаване на реда в съдебните зали, отговорът ми е следният. По принцип няма случаи на отлагане на съдебни заседания по причина на действия на служители на Главна дирекция “Охрана”. Това е възможно единствено, ако не бъде намерено и доведено в съдебно заседание лице, за което е разпоредено принудително довеждане и чието задължение за осигуряване в съдебната зала е на Главна дирекция “Охрана”. Случаите от тази категория са в рамките на изключенията и не могат да се определят като пречка за провеждане на съдебните заседания.
На втория въпрос, буквално преди дни са в сила и актуализирани правила за вътрешния ред, охраната и сигурността в сградата на Съдебната палата в София. Тези правила гарантират осигуряването на реда и безпрепятственото протичане на съдебните процеси.
По отношение на това какви мерки ще предприема, за да не се допускат отлагане на заседания, заради нарушаване на реда в съдебните зали, считам, че всички разпореждания на съответния съдия – председател на състав, се изпълняват и ще бъдат изпълнявани от служителите на Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието. Ако по някое дело има участие на лице с мярка за неотклонение задържане под стража или доведени принудително, е предвидено присъствието в съдебната зала и на сътрудници по охраната от съответното областно звено на охраната. Ако такива лица не са сред участниците по закон в съдебното заседание, осигуряването на охраната в съдебната зала става по искане на председателя на съответния съд или на състава от съда.
И понеже имам още може би една минута, мога да кажа, тъй като станахме свидетели на многократно отлагане на това конкретно дело – може би 6 или 7 пъти, включително и на 7 май, за първи път произтече съдебно заседание на датата 26 май. За да не се допускат такива отлагания на съдебни заседания по дела заради нарушаване на реда в съдебната зала, се проведе съвещание с началниците на всички областни звена ”Охрана”, изготвя се анализ на дейността на служители от областно звено “Охрана” София преди, по време и след приключване на съдебните заседания на 7 и 26 май. Разпоредено е занапред при разглеждане на съдебно заседание с повишен обществен и медиен интерес предварително да се съгласува с председателя на съответния съдебен състав действията на охраната преди и по време на съдебното заседание. Такова предварително съгласуване беше направено и с мен конкретно по това дело. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, Вие сте наясно, че въпросите пътуват много дълго към Вас и че въпросът всъщност е отправен на 16 май. Аз съм удовлетворена от обстоятелството, че този фалстарт беше поправен и че след това Министерството на правосъдието и в частност съда се справиха с ангажимента да осигурят този ред и порядък в съдебната зала, каквито трябва да има.
Вие сте бивш съдия, както и аз, затова се съгласявам, че в края на краищата съдията е този, който трябва да осигурява този ред в залата и че той е лицето, което трябва да разпореди на съдебната охрана да си свършат ангажиментите по начин да не се препятства работата на съда. Беше наистина фрапантно това, че всички лица, които трябва да присъстват в залата, бяха там, и, въпреки всичко заседанието се отложи. Това е нещо, което е недопустимо най-малкото, защото възниква съмнението, че не всички са равни пред закона – нещо, което ние искаме винаги да внушаваме.
Радвам се, че от този фал произтекоха важни последици и че бяха взети мерки както по отношение на дирекция “Охрана”, така и по отношение на колегите, които трябва да се ръководят единствено и само от това да вършат своите ангажименти, още повече, че сега има инструментариум, какъвто преди години са нямали.
Благодаря Ви за бързата реакция. Надявам се, че такива случаи за в бъдеще пред Съдебната палата и в съдебните зали не би трябвало да стават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Николова, не чух да има уточняващи въпроса?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Няма такива, защото отговорът беше изчерпателен, най-вече че действията бяха качествени и своевременни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Като няма въпроси, няма и отговори, няма и вземане на отношение.
Благодарим на госпожа министърката за участието й.
Министър Николай Василев ще отговори на едно питане от народния представител Деница Димитрова относно изпълнение на Оперативната програма “Административен капацитет” от страна на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Моля, госпожице Димитрова, да зададете своето питане.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На парламентарно заседание на 17 април т.г. беше изразено мнение относно Оперативна програма “Административен капацитет”. Изразено бе становище, че се ограбват парите на данъкоплатците чрез имитация на обществена поръчка за избиране на изпълнител по проекта “Ефективният контрол – залог за умна, компетентна и професионална администрация”.
Във връзка с тези изказвания на народни представители, господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси.
Какъв е напредъкът по изпълнение на ОПАК до настоящия момент? По какъв начин се осъществяват финансираните проекти по ОПАК? Какви мерки за гарантиране на публичност и прозрачност са предвидени при провеждане на процедурите по ОПАК, включително процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с изпълнението на проекта?
Моля също така да разясните какво всъщност представлява проектът “Ефективният контрол като залог за умна, компетентна и професионална администрация”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет” и Европейския съюз чрез Европейския социален фонд? Какви ще бъдат ползите от този проект, както за държавната администрация, така и за българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, ако успеете да отговорите на толкова много въпроси в рамките на 5 минути, това ще бъде наистина знак за ефикасна администрация.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Димитрова! Най-напред бих искал да Ви благодаря, че задавате този въпрос, който е труден, но още тогава, както Вие припомнихте, че от парламентарната трибуна прозвучаха доста тежки думи по отношение на една от нашите процедури, един от нашите проекти, бях помолил или хората, които изрекоха тези думи, които аз не приемам и тогава взех думата по този въпрос, или някой друг от народните представители да ни зададе въпрос на парламентарния контрол, за да мога да отговоря на някои от тези коментари.
Бих искал да започна с няколко общи думи за Оперативната програма “Административен капацитет”. Без да мога за толкова кратко време да представя обширна информация, за момента програмата се движи добре. Още през пролетта на 2008 г. са разплатени към всички бенефициенти, които са спечелили проекти, 7 млн. 215 хил. 345 лв. от европейските фондове. Тези средства не са огромни, но все пак са над 28% от парите по еврофондовете за Оперативната програма “Административен капацитет” за първата година. Много е възможно към края на 2008 г. да изчерпим всички пари по еврофондовете за първата година и постепенно да започнем да усвояваме средствата от втората година.
До момента сме открили 22 процедури по Оперативната програма, което е много. Още през октомври 2007 г. обявихме първите процедури и преди Коледа обявихме първите победители – това са 48 структури на гражданското общество, неправителствени организации на стойност 12 млн. лв., които се изпълняват в момента, както и 7 конкретни бенефициенти от държавната администрация на стойност 22 млн. лв.
През март т.г. открихме следващата група процедури за 55 млн. лв., а през май – в момента изчакваме набирането на оферти или на проекти за 45 млн. лв., тоест, движим се доста бързо.
Резултатите от процедурите, които се оценяват сега от оценителни комисии, в които участват над 100 души, ще бъдат обявени до края на м. юни. На нашия уеб сайт, който е добре известен на Оперативната програма – www.opac.government.bg е предоставено огромно количество информация, включително и десетина документа, които показват как да се кандидатства за тези проекти.
Уеб-страницата е много широкоразпознаваема. В момента в нея има над 112 000 влизания - уникални посещения, и над 620 въпроса и отговора могат да бъдат видени до този момент.
Имаме и широка, мащабна информационна кампания в цялата страна. За периода 10 март – 14 април т.г. бяхме организирали шестнадесет информационни дни в девет града, на които имаше над хиляда участници и около сто и четиридесет журналисти от националните и регионалните медии.
В момента се провежда новата вълна от информационни дни във всички краища на страната, в която отново очакваме да имаме към хиляда участници.
Много важен е Вашият въпрос за мерките за гарантиране на прозрачност и публичност, като някои от тях са следните. Ние винаги отваряме офертите или проектите пред участниците. Това включва и ценовите оферти и пред медиите. Изчисляваме класирането пред участниците. В методиката за оценяване по Закона за обществените поръчки при нас критерият „предложена цена” винаги има минимум 50% тежест, а понякога и повече – стига до сто процента. Оценителните ни комисии имат много разнороден състав –има представители на над десет други ведомства, на десетина неправителствени организации и т.н. Тоест, десетки души в нашите оценителни комисии са били външни за министерството, което смятам, че е много правилно.
Няма да ми стигне времето много подробно в тези пет минути да обясня съдържанието на проекта „Ефективният контрол – залог за умна, компетентна и професионална администрация”. По чиста случайност точно преди два часа имахме публично събитие в София, на което представихме точно този проект. Тогава не сме знаели, че днес ще има този парламентарен контрол.
Само ще обобщя следното. Проектът, който се занимава с тематиката „Конфликт на интереси – контрол”, е много важен по тема, по която има много малко специалисти в публичния сектор и изобщо е много нова тема за България. Не приемам критиките, отправени от тази трибуна, че едва ли не човек може сам да влезе за три часа в Интернет и да се обучи по всички тези въпроси. Ако беше толкова лесно, може би нямаше да има смисъл от система на училища, университети, нямаше хората да правят конференции и семинари по всички важни въпроси, тъй като всеки сам всичко може да си извади от Интернет. Но да накараме държавната администрация, която има десетки хиляди държавни служители, да влезе в Интернет и да се обучи по всички модерни теми на ХХІ век, е нереалистично. Затова считаме, че проектът по тази обществена поръчка, която е на стойност малко повече от половин милион лева, е полезен. Той ще има значими резултати, които ще подобрят контрола в държавната служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Ако имате някакви по-обширни писмени материали, можете да ги предадете на госпожа Димитрова, за да се запознае на спокойствие.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Въпреки Вашия обширен отговор, госпожа Димитрова има право на два уточняващи въпроса.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз наистина благодаря за този обширен отговор. Мога да Ви пожелая само сто процента усвояемост по тази оперативна програма и наистина чрез нея да се постигнат реални резултати за държавната администрация и за всеки един от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма уточняващи въпроси, значи няма отговори и няма вземане на отношение.
Народният представител Деница Димитрова има още един въпрос към Вас относно възможността за работа на хората с увреждания в държавната администрация.
Госпожо Димитрова, заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, както всички знаем, безработицата в България почти достига своя санитарен минимум през последните години. Не така обаче стоят нещата за хората с увреждания в България. В момента, дори в райони, където има голям недостиг на работна сила, безработните сред нас – хората с увреждания, е над 90%.
Затова, като министър на държавната администрация и административната реформа, бих искала да Ви попитам: как предвиждате да предоставите на хората с увреждания повече възможности за реализация в държавната администрация и какви конкретни мерки предвиждате да предприемете за решаването на този проблем в близко бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Димитрова! Напълно споделям Вашата загриженост и ще Ви призная, че като министър на администрацията не съм горд, а по-скоро нямам причини да бъда горд с това, че България е една от по-изоставащите държави в цялото си отношение към хората с увреждания в нашето общество и конкретно относно възможностите за тяхната работа в публичния сектор и в държавната администрация.
Фактът например, че в нашето министерство през тази седмица е назначен втори човек с увреждания, тоест тя започна работа преди няколко дни, не ме прави по-спокоен, тъй като по-скоро трябва да говорим за стотици, а може би за хиляди хора, които би трябвало да имат възможността да работят в публичния сектор, тъй като много от тях са високообразовани, квалифицирани, със сигурност са много мотивирани да извършват успешен труд или общественополезна дейност и да бъдат напълно интегрирани, включително и емоционално в нашето общество.
По принцип можем да кажем, че и досега е направено немалко в това отношение. Например през последните две-три години министерството предостави немалко на брой софтуерни продукти за хора със зрителни увреждания в областните администрации и в много други администрации, например в общини, които работят на принципа „едно гише”. Нашето министерство работи по този начин. Признавам, че опита заимствахме и идеята дойде от колегите от Министерството на транспорта, които го направиха преди нас.
По отношение на промените в нормативната уредба. Преди няколко седмици променихме Наредбата за административното обслужване, която е в сила от 1 юни 2008 г. Там е предвидено задължение на администрациите да осигурят удобен и лесен достъп за хора с увреждания посредством рампи, платформи, асансьори и други приспособления.
Разработена е програма за обучение и за кандидатстване на хора с увреждания за работа в държавната администрация. Има стажове за студенти и млади специалисти, и т.н. Няма да мога да изброя всички възможни мерки, включително, че се обучават служители от фронт-офисите за работа с клиенти с увреждания.
Но, както предполагам Вие добре сте информирана, през последните няколко седмици Министерството на държавната администрация и административната реформа, заедно с колегите от Министерството на труда и социалната политика прокарваме и сме предложили много по-дълбоки идеи за промени в Закона за държавния служител, които широко да отворят вратата за работа на хора с увреждания в цялата държавна администрация. Ще скицирам някои от тези мерки, които предлагаме.
Първо, предлага се квота от поне един процент във всички държавни администрации, които позиции ще бъдат специално определени само за хора с увреждания. Разбира се, всеки министър или кмет може по всяко време да променя точно кои позиции могат да бъдат за хора с увреждания, но трябва да има минимум един процент от такива позиции.
Второ, на тези позиции могат да бъдат назначавани само хора с увреждания, а не други служители, по два начина: или чрез специално организиран от нас национален централизиран конкурс за хора с увреждания в държавната администрация, или чрез отделни конкурси само за хора с трайни увреждания, които трябва да се провеждат няколко пъти годишно до запълване на всички тези места.
Трето, всички административни структури трябва в шестмесечен срок да адаптират своята работна среда за работа на хора с увреждания.
Четвърто, ще има строг контрол и санкции от Инспектората за държавната администрация, който, убеден съм, че много бързо ще провери цялата държавна служба и ще въведе ред и в това отношение, както успешно е направил по други теми.
Пето, ще изравним годишният отпуск на хората с увреждания в държавната администрация, както е по Кодекса на труда. Той трябва да бъде увеличен със 6 работни дни до 26 работни дни годишно.
Шесто, в годишния доклад за състоянието на администрацията трябва да има специален раздел за информация за назначените хора с увреждания в държавната администрация.
И, седмо, по програмите на МТСП трябва да има програма „Старт за равни възможности за хора с увреждания”, която да стартира защо не още от следващата година?
В заключение бих искал да споделя Вашата загриженост и да Ви уверя, че ако бъдат приети тези промени в Закона за държавния служител, които вече са изпратени за съгласуване между министерствата и ще бъдат внесени в Министерския съвет, картината по отношение на работата за хората с увреждания в държавната администрация само след една година би могла да бъде много по-различна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз Ви благодаря, господин министър.
Вие използвахте повече време от това, което се полага, но пък казахте важни неща.
Госпожице Димитрова, заповядайте за реплика.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, отново благодаря за изчерпателния отговор. Естествено е, че съм доволна от предприетите мерки.
В много европейски страни вече има квотен принцип за държавната администрация, а в някои страни – и за частния бизнес. Надявам се, че в скоро време този принцип ще навлезе в държавната администрация. Естествено, до голяма степен това зависи и от нас, народните представители. Това ще доведе до понижаване на безработицата сред хората с увреждания и ще им даде шанс за повече реализация. Това е изключителна важна стъпка за нас, хората с увреждания. Радвам се, че Вие я предприехте. Наистина България в момента е на едно от последните места по грижа спрямо хората в неравностойно положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Димитрова! Бих искал само под формата на реплика да уточня, че мерките, които ние предлагаме, не бих определил като някакъв вид позитивна дискриминация. По-скоро това са стъпки за намаляване на негативната дискриминация спрямо хората с увреждания до момента, тъй като практиката показва, че техният брой в цялата държавна администрация може би е десетки пъти по-малък от този, който бихме искали да видим.
Смятам, че мерките ще позволят в малко по-голяма степен стотици, може би в бъдеще хиляди хора с увреждания от цялата страна, които имат сериозна амбиция, добра професионална квалификация и желание да работят, да реализират това свое желание по много цивилизован и модерен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Надявам се, че освен 13-те народни представители, които присъстват в залата, тъй като Вашите думи се излъчват по медиите, това ще чуят много хора в цялата страна и ще почувстват известна надежда за по-добро бъдеще.
Благодаря Ви за участието в нашия парламентарен контрол.
Министър Джевдет Чакъров има тежка задача, защото госпожа Евдокия Манева му е подготвила две питания и два въпроса и госпожа Стела Банкова има още едно питане.
Първо е питането относно управлението на водите.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Адекватното управление на водите е основна, изключително важна функция на Министерството на околната среда и водите. Мисля, че за всички е ясно, че става дума за жизнено важен ресурс и от качеството на управлението на този ресурс зависи живота на всеки от нас, дейността на редица промишлени предприятия в България.
И за да няма импровизации, неслучайно Европейският съюз е възприел важен принцип – басейновият принцип, с който трябва да се съобразяват всички страни, за да се осигури пълна координация в действията на всички потребители, на всички институции, които вземат решения в областта на водите, на бизнеса, на неправителствените организации, на всеки от нас.
За България това е особено важно, защото редица институции имат функции в областта на водите. Ще напомня, че в областта на изграждането на водоснабдителни и пречиствателни съоръжения, в областта на усвояването на възобновяемата енергия вие вземате решения заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството; заедно с Министерството на земеделието контролирате и координирате дейността, свързана с поливната дейност и политика, включително и по отглеждането на риби и аквакултури; с Министерството по политиката при бедствия и аварии решавате съвместно въпросите за предпазване от вредното въздействие на водите; с Министерството на здравеопазването – по отношение качеството на водите; с областните управители и кметовете – редица въпроси, свързани с местните водни ресурси и управлението на водите. Само маркирането на броя на институциите, участващи в този процес, показа, че реалното въвеждане на басейновия принцип на управление е изключително важно.
През 2004 г. е приета Стратегия за управление на водите; през 2006 г. е приет график, по който трябва да се разработят басейновите планове за управление на водите – този най-важен документ, на базата на който са разпределени възможностите за управление на водите и отговорностите на всяка институция.
Съгласно този график през 2007 г. трябваше да има публичното дефиниране на всички проблеми в областта на водите, а през 2008 г. да имаме черновата на плана, който да започне да се обсъжда от обществеността, и през 2009 г. – само след шест месеца, трябваше да имаме утвърдения материал.
Затова, тъй като засега няма никаква индикация нещо да е свършено по тези въпроси, аз Ви питам: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите? Какви мерки ще предприемете за осигуряване на управлението на водите в съответствие с европейските изисквания, както казах – басейновия принцип на управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин министър.
Колеги, времето за едно пълно питане е общо около 15 минути. Следователно, може би ще има време за още едно пълно питане и с него ще приключим.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Наистина стратегическата цел при управление на водите е постигането на оптимална осигуреност на населението и икономиката с вода в необходимото количество и с необходимото качество; осигуряване на природна вода за производството, възпроизводството и развитието на водните и екосистемите в условията на басейновото управление на трансграничните води, на глобалното изменение на климата при гарантиране на националните интереси; екологичната устойчивост на засегнатите водни системи.
Впрочем, преди да посоча конкретните цели и насоки, в които Министерството на околната среда и водите e един от отговорните субекти – ведомства, Вие правилно посочихте, че доста министерства и агенции отговарят за управлението на водите в национален мащаб. Действително, басейновият принцип е заложен. Ние сме изградили четирите басейнови дирекции и те работят в момента.
Но още в самото начало на своя отговор трябва да Ви призная, че административният капацитет, който е действащ в момента, работи с пълна мобилизация, но определено не е достатъчен, за да изпълняваме и реализираме всички политики. Представил съм и на заседание на Министерския съвет, и пред министъра на държавната администрация и административната реформа, който говори преди мен днес по време на парламентарния контрол, че наистина трябва да укрепим този капацитет. Винаги съм искал допълнителни бройки. Продължавам да настоявам – казвам това най-отговорно тук, от трибуната на Народното събрание, че тези щатове са ни необходими, за да реализираме всички тези политики.
Основните насоки за постигането на тези цели, които преди малко посочих, са: управление на водите в рамките на естествения речен басейн; опазване на качеството на водите и предотвратяване на бъдещо влошаване на състоянието на водните екосистеми; постигане и запазване на добро състояние на всички води; използване на комбиниран подход при регулиране заустването на отпадъчни води в повърхностни и водни тела; постигане на устойчиво водоползване; осигуряване на стойностно възстановими цени за водата; намаляване на последиците от наводненията и разрушенията.
През 2006 г. се прие и е в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за водите, в който са пренесени всички изисквания на Рамковата директива за водите - основният документ за политиката и действията на Общността в областта на водите, както Вие посочихте.
За прилагане на интегрираното управление на водите е необходимо събиране и обработване, анализиране на информацията за водите, като в тази връзка се издава и периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси в страната. Подготвя се и ежемесечна информация за Министерския съвет с данни, оценки и анализи за състоянието на водите, комплексните значими язовири по Приложение 1 към чл. 13, ал. 1 от Закона за водите.
С моя заповед от 2005 г. след наводненията, които имахме в страната, се създаде оперативно звено, което събира и обобщава ежедневна информация за състоянието на водите и водните обекти в страната, като при необходимост се информират и съседните страни. В тази връзка трябва да отбележа, че за събирането на информация и необходимостта от по-точна оценка за състоянието на водите в България ще продължи работата по изграждането на мрежите за мониторинг и привеждане в действие на програмите за мониторинг на водите, съгласно разработените през 2006 г. мрежи и програми за контрол и оперативен мониторинг на водите и изпълнението на мониторинга.

Успоредно с това е необходимо осигуряването на данни за валежите чрез развиване на адекватна мрежа от станции за наблюдение, включително и за ранно предупреждение, които да осигуряват основните данни за прогнозиране на отока в дадено поречие.
Основните приоритети на Министерството на околната среда и водите в областта на управление на водите са:
Първо, да продължи изпълнението на поетите ангажименти, свързани с прилагане на изискванията на Рамковата директива за водите със срок 2007-2009 г., в т.ч. публикуване на преглед на проблемите по управление на водите в България, изграждане на нови мрежи за мониторинг и прилагане на програмите за проучвателен и контролен мониторинг, изпълнение на програмите за оперативен мониторинг на зоните за защита на водите, докладване на планираните стъпки за прилагане на адекватна ценова политика.
Второ, прилагане на нов подход при управлението на водите в комплексните и значими язовири, намаляване на риска при управление в условия на протичане на високи води, както и осъществяване на непрекъснат ефективен контрол за изпълнение на месечните графици като неразделна част от разрешителното.
Министерството на околната среда и водите, респективно Дирекция „Води” е оправомощено от Закона за водите да управлява водите на 51 комплексни значими язовира. За 40 комплексни значими язовира с общ обем 6381,6 млн. куб.м или за 83,31% от общия обем на изградените в страната язовири се изготвят графици за използване на водите и Годишен график, с който се определя годишната стратегия за управление на водите в комплексните значими язовири през годината.
В условия на протичане на високи води за намаляване на риск от наводнение при управлението им се извършва ежедневна оценка и прогнози. Оперативното звено, което сме създали на базата на анализи и прогнозите им, освен че определяме месечно свободните обеми и обемите на всички язовири, ние актуализираме и в движение. Аз като министър имам тези правомощия и това се извършва – уведомявам Ви Вас, всички народни представители и цялата общественост.
Друг приоритет е подобряване на ефективността на контрола, свързан с водоползването, в т.ч. контрола по събираемостта на дължимите такси. На 18 януари 2006 г. Европейската комисия прие и предложи на парламента и съвета проект на Директива за оценка и управление на риск от наводнение.
Относно плановете за управление на речните басейни бих искал да ви кажа съвсем обективно и коректно, че екипът на министерството осъзнава изключително сериозно своите отговорности и предизвикателството, което е пред нас и в интерес на истината след анализа, който имаме по отношение на работата, която трябваше да бъде извършена от екип на министерството по отношение на екологична мрежа „Натура 2000” този път ние сме започнали своевременно. Бих искал да уверя Вас и всички народни представители, че целият обем от работа, мерки и дейности, които трябва да бъдат реализирани и приложени, в момента е в пълен ход, така че своевременно ще има и обсъждане, и разглеждане на плановете за управление на речните басейни. Искам да ви кажа, че сме предвидили необходимия финансов ресурс. Всички директори на басейнови дирекции, заедно с дирекцията за води в централното ведомство, с ресорния заместник-министър и лично аз следим на 15 дена ежемесечно цялата тази дейност, която се извършва. И аз съм убеден, че своевременно всички поети ангажименти ще бъдат изпълнявани от екипа на Министерството на околната среда и водите. Визирам и централното ведомство, и регионалните структури. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Поради симпатията към Вас Ви отпуснахме още една минута. Наистина това са важни работи. Останалото можете да кажете и да отговорите на двата уточняващи въпроса на госпожа Манева.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, на всички мои въпроси Вие отговаряте, че своевременно взимате мерки и по нито един въпрос, по който досега съм Ви питала и Вие по този начин сте отговорили, не сте спазили срока.
Аз категорично Ви питам защо толкова много закъснявате с разработването на плановете за управление? Министерството на околната среда и Вашият екип не може да разработи плановете за управление. Плановете за управление могат да се разработят от екип от експерти – такива има в БАН, има в редица научни институти. И тези планове вече трябваше да бъдат разработени и в средата на тази година да стартира общественото им обсъждане. Вие нямате още идентифицирани и представени на обществеността даже проблемите в областта на водите.
Няма никакво значение в момента да ни разказвате колко язовира и колко такси събирате. Всичко това се кумулира в един ясен, конкретен план за управление с ясни отговорности и разпределение на функциите. Това е функцията на плана за управление. Планът за управление го няма. В края на миналата година Вие обявихте търг за разработване на план за управление и го отменихте. Защо го отменихте? Това ми е първият въпрос. На този търг се явиха няколко фирми, екипи от най-различни специалисти, които имаха капацитет да разработят тези планове. Един план се разработва най-малко 6 месеца и още толкова се процедира с обществено обсъждане. В момента ние нямаме нищо и няма да изпълним тази задача.
И вторият ми въпрос е имате ли лично чувство за отговорност за това, че нямаме актуализиран Закон за водите, за който Вие обещахте още по същия начин, че още в началото на миналата година ще имаме актуализиран закон с решаване на всички проблеми със собствеността? Нямаме планове за управление, нямаме изпълнение на програмата за пречиствателните станции и усвояването на европейските средства. Тези три пункта са абсолютно свързани с плана за управление и задълженията на министерството. По нито един въпрос не се спазват сроковете. Кажете ми защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Манева! Да, процедурата беше отменена, след като бяха допуснати редица процедурни крачки от правно естество. В момента върви процедура за избора на изпълнителите, както Вие посочихте. Процедурата ще се проведе и ще се подготвят всички документи, които са необходими в случая.
Да, наистина ние своевременно ще се справим със задачите и обществените обсъждания ще бъдат проведени. Заявявам го най-отговорно от трибуната на Народното събрание.
По отношение на плановете, които имаме, и програмата, която имаме относно изграждането на пречиствателни станции за отпадни води и за усвояване на еврофондовете, едва ли е необходимо да ви посочвам, че единствено в момента средствата по Програма ИСПА към Министерството на околната среда и водите не са спряни. Ние работим усилено. Вчера приключи мониторинговия комитет по Програма ИСПА в Албена. Оценката за работата на Министерство на околната среда и водите и след одитите, които имахме, и в момента след последния мониторингов комитет – да, идентифицирани са няколко рискови проекта, но аз съм заявявал нееднократно, още веднъж ще заявя тук от трибуната на Народното събрание, че всички пари до последното евро по Програма ИСПА ще бъдат контрактувани и реализирани, и усвоени.
Не мога да не благодаря за изключително ефективната намеса и помощ, която получаваме от вицепремиера госпожа Плугчиева в това отношение. Рисковият проект на София за мен вече не е рисков. За Варна също не е рисков. За Сливен и Кюстендил процедурите са в ход, така че ние ще усвоим тези средства до последното евро, както и рисковия проект за сероочистките на „Марица изток 2” за V и VІ блок.
По отношение на оперативна програма „Околна среда”, всичко е публикувано в сайта на министерството. Вие можете да видите там, че досега приключиха три обявления и ние имаме набрани 363 проекта – 191 техническа помощ за водния сектор, 113 инвестиционни проекта за водния сектор и 59 проекта за сектор „Отпадъци”.
И това, което мога да ви кажа, е че специално за инвестиционни дейности само на този етап за пречиствателна станция за отпадни води и за одобрение на водния цикъл, имаме проекти, които ще бъдат на стойност, индикативно можем да кажем на този етап, но с голяма степен на сигурност около 1 млрд. и 200 млн. до 1 млрд. и 400 млн. лева. Ние готвим и другите проекти.
Наистина ще реализираме това, което казваме – да изградим пречиствателни станции по цялото Черноморие, както никога нито държавата, нито министерството, никой досега не е поставил този приоритет на дневен ред. Аз съм го поставил и ще го изпълним. Ще изградим пречиствателни станции, ще подобрим водния сектор по цялото Черноморие. В момента съм се разпоредил и днес се възползвам да обявя от трибуната на Народното събрание до всички общини, които не са подали проекти, пиша писма до всички кметове на Черноморието, приканвам ги да подадат проекти. Има финансов ресурс. Досега казвахме, че няма пари. В момента има пари. Трябват ни качествени проекти – проекти, отговарящи на всички критерии и на съвременните технологични изисквания.
Същевременно ще напиша писма до всички кметове в градовете, в населените места, където трябва да бъдат изградени пречиствателни станции за отпадни води с еквивалент жители над 10 хиляди. Защото вратите на Министерството на околната среда и водите са отворени. Оперативна програма „Околна среда” е активирана. Трябват ни проекти. Проектите ще бъдат разгледани и одобрени. И всички проекти, които ще се разглеждат, ще бъдат публично огласявани по какъв начин са одобрени. Ако има необходимост те да бъдат доокомплектовани, пак публично всичко това ще бъде оповестявано. Бенефициентите в лицето на получателите на средства – общините ще получават пълната информация. Нашите партньори от Брюксел ще получават цялата информация, както и цялата ни общественост и всички заинтересовани страни.
Провел съм среща с Българска стопанска камара, с Управителния съвет на Националното сдружение на общините. На 9 юли каня и Вас, и Вие да дойдете на тристранната среща, която организираме, на която да видим точно къде какво е необходимо да бъде направено още, за да активираме и реализираме всички средства. И аз съм сигурен, че ще изпълним ангажиментите, които сме поели с някои аспекти, които би трябвало по-задълбочено да ги дискутираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата за вземете отношение.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, винаги много патетично обещавате, но това, което обещавате, никога не се случва. Много пъти сме чували как ще усвоите средствата. В момента имате най-ниско усвоение на средства – средствата по Програма ИСПА, от всички програми във всички министерства, някъде от порядъка на 30%. Може би някой ден ще ги усвоите.
Вече писахте писмо на Европейския съюз, за да ви отлага срока за депата, защото не можете да се справите със сроковете. Същото ще бъде с пречиствателните станции. Изграждането на пречиствателните станции край морето не е никаква Ваша инициатива. Програмата за пречиствателните станции съществува още от времето на нашето правителство – просто там никаква дейност не се извършваше. Включително съм Ви сезирала няколко пъти за пречиствателни станции, които са пред пуск, включително в Царево, по които нищо и досега не е направено. Така че не знам какви заслуги точно си приписвате. Резултатите са налице. И за пречиствателните станции няма да изпълним задълженията, и там ще имаме забележка, казвам го отговорно и то ще се случи. Не го искам, но за съжаление това е печалната последица от бездействието.
Вие не ми отговорихте обаче защо отменихте търга. Отменихте го, защото на търга се явиха фирми, които не са готови да си платят и да изпълняват Вашите разпореждания. Затова го отменихте, а не заради някакви юридически последици. Вие нямате никакво време. Сега и да обявите търг, просто нямате време да спазите срока, който е приет по закон и който се изисква по директиви. Така че по този въпрос ние ще бъдем страна, която изостава, и може да има съответните последици.
Защо обаче е това? Защото когато няма ясен план, когато няма ясни директиви, много лесно на тъмно се издават разрешителни за водоползване, се спират проекти за минералните води, се дават разрешения за инертни материали на приятелски фирми. Тоест на тъмно се прави всичко, което е непозволено. Затова и ние нямаме планове за управление. И никакви обещания без конкретни дела не могат да предизвикат вярата на хората, които чакат компетентно и принципно управление на водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Манева, възможността да продължите беседата с министъра следва на второто питане относно административния капацитет на Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Улеснена съм да задам този въпрос във връзка с административния капацитет, защото това е най-честото оправдание на всички министри, когато не си изпълняват задачите, а отговорност за състоянието на административния капацитет носят министрите. Това е положението и в министерството. Ако проследите последните няколко години, в Министерството на околната среда и водите числеността е нараснала с няколко хиляди души, което означава, че не бройката решава проблема, а качественото управление и качествената работа. За съжаление, това не е налице. Многобройни преписки с месеци и години не се придвижват.
Един от примерите: 400 преписки в областта на подземните богатства лежат без никакво придвижване. Разрешителните се дават избирателно. Много пъти съм говорила по този въпрос. Над 45 разрешителни в областта на отпадъците са спрени без никакъв ясен мотив, с прекратяване на процедурата, без предвиждане на такава процедура в законите.
Безумни изисквания към бизнеса. Вземете си Наредбата за работа с опаковки и погледнете какви папки изисквате от фирмите на всеки три месеца – папки с документация, която не ви служи за нищо, която вие не използвате за управленски решения, с която създавате само някаква привидност, че много се работи. Тормози се бизнесът, защото те назначават специални хора, за да попълват справките, които никой никога не поглежда.
Споменах редица проблеми с усвояването на средствата. В същото време – масови уволнения на добри специалисти. Ще ви напомня:
Даниела Стойчева – във връзка с климата. Сериозни проблеми в областта на климата, орязани сме до възможното най-ниско ниво. Новите енергийни мощности няма да имат квоти и ще трябва да купуват. Нямаме и досега регистъра - единствената страна в Европейския съюз.
Цветанка Костадинова – в отпадъците. Никакъв напредък. Няма нужда да говоря по тази тема. Всеки, който излезе на улицата, вижда какво е положението.
Нона Караджова – няма стратегия за управление на околната среда, което се изисква по закон. Скоро няма да има.
Марияна Христова – в областта на фондовете. В момента лекар усвоява. Нито лев усвоен засега нямаме по оперативните програми.
Редица директори на инспекции: Благоевград, Велико Търново, Русе, Пловдив, Варна. Благоевград, защото се противопостави на попълзновението към парка. Елена Григорова от Велико Търново, защото си вършеше работата и беше принципна.
Кажете ми, господин министър, все пак: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за осигуряване на административния капацитет на министерството, като имаме предвид това, което правите, а всъщност какви са Вашите задачи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Тук съм подготвил отговор, който щях детайлно да Ви представя, по отношение на бройките, които работят в различните дирекции и регионални структури, но справката е достъпна - Вие можете да я получите.
Първо, бих искал директно да Ви отговоря по отношение на преписките за подземните богатства. Наистина имаше 400 преписки, които да бъдат решени, вече са много по-малко - докато се разгледаха и приеха основно промени в Наредбата за концесионните такси и възнаграждения. Вашата позиция по този въпрос ми е ясна. По време на дебатите за вотове Вие сте излизали и от тази трибуна най-горещо сте поддържали, и то явно и видно, концесията на златното находище в Челопеч.
Какво против имате Вие за това, което се случва, вече сме договорили и се финализира, вместо 1 млн. и 600 хил. да постъпват в Сребърния фонд за пенсионерите - 50-60 млн. лв.? Да има 25% държавно участие, като тези средства отново ще постъпват за пенсионерите. Да, това беше отстояно от правителството и от мен, съответните промени бяха направени от управляващото мнозинство.
Всички тези преписки не се намират в Министерството на околната среда и водите. Вие получавате информация. Аз поощрявам служителите, които дават информация не само на Вас - на всички народни представители. Но информацията не Ви е точна. Голяма част от преписките са придвижени. Образно казано, някъде към 15-20% от преписките се дообработват по съответния процедурен ред в Министерството на икономиката и енергетиката и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са вече ведомствата, които трябва да ги представят пред Министерския съвет като процедури за представяне на концесии - било за строителни материали, било за метални, неметални подземни богатства, които са в обхвата на Министерството на икономиката и енергетиката.
Ще се спра и на хората, които визирахте от трибуната, които са излезли от системата на Министерството на околната среда и водите. Ще дам следния пример, който може да бъде проверен – с госпожица Марияна Христова, която наистина беше директор на фондовете по Програма ИСПА. Когато всички министерства работеха и посрещаха одитните екипи на Европейската комисия, естествено ние бяхме направили необходимата подготовка, беше разчетено всичко в екипа на Министерството на околната среда и водите, политическото ръководство, директорите, експертите, аз потърсих директора, за да докладва последно кое къде какво е свършено. Това става в края на м. август. Когато я потърсих да се яви в моя кабинет и да представи, заедно с ресорния заместник-министър и с началниците на отдели, тя ми отговори, че пътува за морето. На следващия ден пристигаше екипът за одит! Кой да посрещне екипа за сертифициране на Изпълнителната агенция по ИСПА, ако не директорът?! Аз я помолих да се върне и тя се върна. На следващия ден тя е изгонила от сградата на министерството представителите на Европейската комисия! Впоследствие ние не получихме сертифициране по ИСПА и минахме на поправителен.

Аз благодаря на екипа, който се мобилизира и впоследствие заработи. Тя като видя, че се работи, тя сама напусна. Можете да проверите в деловодството дали тя сама не си е подала молбата да напусне, след като видя, че работата тръгва. Днес, ако бяхме работили по този начин, нямаше да има тази усвояемост.
До 2005 г. Вие също сте участвали в преговорния процес за уточняване на рамката, макар и в съвсем начален етап, в начална фаза. Впоследствие всичко това е договорирано. Вярно е, че аз бях председател на парламентарната комисия, но изпълнителният орган е този, който поема конкретните ангажименти и аз го казвам това, защото работя в момента тази работа.
Кажете ми реалистично ли е това, което е в момента по отношение на регионалните депа? Работим с пълна сила, с пълна пара и на 27 ноември м.г. ние сме подписали Оперативна програма “Околна среда”. Подготвихме всички съпътстващи документи. Обявяваме процедурите, набираме проекти. За една година реалистично ли е да се построят тези регионални депа?
Аз искам да докажем като страна, че вършим всичко необходимо като правителство, като Министерство на околната среда и водите, че стартираме строителството и да представим една реалистична картина на нашите партньори от Брюксел. Има чуваемост от страна на нашите партньори. А защо Вие искате все негативни неща да се случват в тази държава, не мога да го разбера?! Виждате само негативните краски. Не е така! Време е да има и повишаване на качеството на живот и стандарта на хората. Наистина говоря така и искаме това да се случва. Работим и ще изпълним всички ангажименти, които са посочени в различните сфери.
За експертите, които посочихте и специално по отношение на Цветанка Костадинова ще кажа – има ли днес ефективно разделно сметосъбиране, след като се направи пробивът и веднага след като приехме Закона за управление на отпадъците, а впоследствие и наредбата? При заложените лицензионни такси, през първата година, когато аз отидох като министър в министерството, ресурсът беше от 5-6 млн. лв. Той се натрупваше от лицензионни такси към петте организации. Дайте ми отговор с 5 милиона може ли да се разгъне ефективна система за разделно сметосъбиране и до ден-днешен имаме ли го, след като поставихме основите в неправилна посока?
Аз благодаря на бизнеса, че започна да се самоорганизира. По-скоро съм оптимист, че в диалог, в диалогична среда, ще решим въпроса. Те определиха таксите, целите съвместно ги определихме. И ние наистина трябва да имаме ефективно разделно сметосъбиране, защото по този начин в регионалните депа ще постъпват минимум 30-40% по-малко отпадъци. Те ще отиват за рециклиране, оползотворяване и като енергийна суровина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Въпреки, че 14,00 ч. минава, госпожа Манева има правото на своите два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, посочвам Ви грешките и Вашите пропуски, за да се случи най-сетне това, за което Вие говорите – да тръгне държавата към нещо по-добро. А, че имате грешки и че в нито една от сферите в областта на околната среда не се изпълняват ангажиментите, това е факт. И каквото и да говорите, и каквото да обещавате тук реалностите, фактите показват точно обратното.
Не ми вменявайте за Дънди неща, които не се случват. Аз няколко пъти съм Ви задавала въпрос от тази трибуна не защитавайки Дънди, а съм Ви питала защо не издадохте решение по ОВОС? Имате две осъдителни присъди от Върховния административен съд. След като технологията е опасна, след като имате възражения срещу работата на тази фирма, издайте отрицателно решение, но заемете позиция такава, каквато законът изисква от Вас. Вие нарушавате закона и не изпълнявате две решения по въпроса и сега тук се опитвате и да изопачавате истината.
Аз Ви попитах съвсем отговорно: защо Вие уволнявате хора на възлови места – директори на районни инспекции, утвърдени професионалисти, които са били перфектни в редица правителства, които не са политически оцветени? Те са просто принципни специалисти. Защо не ми казахте, например, как уволнихте Елена Григорова от Велико Търново – като престъпница? Това е една жена с авторитет в този сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е първият уточняващ въпрос?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, уточняващите ми въпроси са: защо уволнихте Елена Григорова? Защо уволнихте Даниела Стойчева? Защо уволнихте Куюмджиев? Защо уволнихте директора на Благоевград? Защо уволнихте госпожа Караджова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Станаха пет уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: За един от тези перфектни специалисти ми кажете една от причините за уволнението им.
И не ми разказвайте една измислена история за Марияна Христова. Знам, че можете и да не ми отговорите или ще ми отговорите с някаква история, която няма нищо общо с действителността. Вие просто се саморазправяте със специалистите и всеки, който посмее да отстоява някакви принципи и някакви правила, които задължително трябва да се спазват в тази сфера, моментално е принуден да напусне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, очакваме отговор на, да кажем, два уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Още веднъж Ви казвам, че повечето от всички тези хора, които изброихте, са си тръгнали от министерството по тяхна молба. Това може да бъде проверено в деловодството, в архивите на Министерството на околната среда и водите.
По отношение на директорите, които посочихте – тези, които си изпълняват ангажиментите и не правят компромиси, стриктно спазват и изпълняват законодателството на страната, те продължават да изпълняват служебните си задължения и ангажименти.
По отношение на това по какъв начин изпълняваме нашите ангажименти пред партньорите си от Европейската комисия искам да Ви кажа, че и Изпълнителна агенция по ИСПА, и управляващият орган, и междинното звено в момента след одитите, които ни се правят, получават добра и много добра оценка. Можете да направите справка в колко други министерства се получават такива оценки за тези структури.
Второ, задавате въпрос и в пресата коментирате, по отношение на Екологична мрежа “Натура 2000”. По отношение на заповедите, след като всичко това сме го уточнили в диалогичен режим с Европейската комисия, наистина се издават всички заповеди по Директивата за дивите птици. Те ще бъдат издадени.
За хабитатите явно нямате информация. На семинара в Букурещ е одобрена изцяло позицията, която е представена от Република България, от правителството, от Министерството на околната среда и водите, за обхвата на защитените зони по Директивата за хабитатите. Това е една изключително висока оценка. Ние сме една от малкото страни, за която има такава оценка.
Второ, оказва се за Иракли, където има множество оплаквания пред Европейската комисия, че отговорът на Европейската комисия, констатациите са, че правителството, Министерството на околната среда и водите са действали изцяло в рамките на законодателството и в обхвата на съответните директиви, така че няма никакви закононарушения.
По отношение на всички останали поети ангажименти – знам, че Вие непрекъснато повтаряте, че те не се изпълняват, обвинявате ме в некомпетентност, трябва да Ви кажа, че аз няма да коментирам Вашата позиция. Това е право – да имате своя позиция. Но се вижда, че от страна и на мнозинството от народните представители, и на обществеността, има одобрение за работата на Министерството на околната среда и водите. Одобрението за работата на Министерството на околната среда и водите, аз не го приемам лично. Приемам по-скоро, че оценката е към екипа. И Вие много добре познавате по-голямата част от този екип. Много пъти се опитвате да внушавате тук, че те не работят компетентно, че не придвижват преписки, че ние задържаме преписки, че се саморазправяме с този или онзи. Не, напротив! Екипът на Министерството на околната среда и водите можете да видите по какъв начин работи. Вие сте канена на всички тържества, можете да посещавате винаги всяка една дирекция, всеки един отдел.
Мога да кажа категорично, че имаме един изключително сплотен екип от опитни, стари кадри – експерти, и млади хора, които навлизат. За съжаление, с оглед на заплащането, младите хора се насочват към консултантския бизнес и напускат министерството. Съжалявам, че те излизат и отиват в частния бизнес, в консултантския бизнес, но се надявам и оттам да подпомагат политиките в сферата на околната среда и водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Последните две минути от заседанията през тази седмица са за госпожа Манева, за да изрази отношение към току-що казаното.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Може би, господин министър, четете само статиите с одобрението, четете “Правен свят”, четете “Дневник”, четете “Капитал” и ще видите колко голямо одобрение има Вашата дейност. Аз не говоря за екипа, който познавам. Той е една малка част в момента от Вашия екип.
Преписките се бавят не от този екип, а от Вас, на Вашето бюро с месеци отлежават, подготвена документация, особено за разрешителните, така че не се опитвайте моите думи да ги изопачавате и да прехвърляте вината върху своите подчинени, както и не се опитвайте да обяснявате напускането на Марияна Христова с някакво своеволие. Когато бях министър нито един директор не си позволяваше да пътува за някъде, ако аз не съм уведомена за това. Толкова по-жалко, че Вашите директори правят каквото си искат и Вие после ги уволнявате.
По отношение на предупрежденията за неизпълнение на задълженията имаме за комплексните разрешителни, имаме за “Натура 2000”. От тази трибуна Вие казахте, че всички заповеди за птиците ще бъдат издадени до края на м. март т.г. Ние засега имаме шест такива заповеди. Затова казвам, че Вие казвате едно, а се случва друго.
За екомаркировките, за които аз се опитвах тук да гарантирам публичност, ми отговорихте по един абсолютно нагъл начин. Аз ще Ви питам за това специално в залата, защото това е безобразие.
Изключително сплотеният екип на Министерството на околната среда и водите, за който Вие говорите, е системно нахокван и грубо се постъпва към него, така както днес Вие крещяхте и при моите въпроси, какво остава за Вашите подчинени. Техните компютри се проверяват, следят се контактите им, обстановката е изключително трудна. Така изключително трудно се работи, затова не се оправдавайте с липса на административен капацитет, а работете така, че хората да са мотивирани. Бъдете честен и прозрачен, за да има наистина ефективна работа в министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин министъра за участието му. Предстоят му нови изпитания на следващия парламентарен контрол, но той ще ги посрещне като боец.
С 12 минути просрочихме работното време, но смятам, че беше интересно. Благодаря ви.
Желая на всички приятна почивка.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов