Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, за днес няма гласувания по актове, които сме обсъждали. Предстои да продължим обсъждането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. След това имаме да продължим още една дискусия по измененията в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Преди това ще ви направя едно съобщение. Моля ви за внимание.
С писмо до председателя на Народното събрание от 25 юни 2008 г. председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили Йордан Бакалов съобщава следното: „Уведомяваме Ви, че на 24 юни 2008 г. на проведено заседание на Парламентарната група на ОДС се взе решение за изключването на народния представител Яне Георгиев Янев (единични ръкопляскания от КБ).
Уведомяваме Ви също, че като резултат от горното решение народният представител Яне Янев вече не заема длъжност заместник-председател на Парламентарната група на ОДС.
Съгласно съответния текст на правилника моля промяната да бъде вписана в Регистъра на Народното събрание.”
Това е съобщението.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вече една седмица българското правителство се подиграва с народното представителство. Миналият четвъртък беше взето решение за предоставяне на доклада на KPMG.
Докладът, господин председател, и към момента не е предоставен в Секретното деловодство и служителите в него не могат да дадат никаква информация кога и дали изобщо ще бъде предоставен. Междувременно този доклад изтече в медиите, има какви ли не спекулации във връзка с неговото съдържание. Междувременно министърът на финансите възложи два други доклада, които също излязоха и които също трябва да ни бъдат предоставени.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България Ви молим да направите необходимото и трите доклада на KPMG по най-бързия начин да бъдат предоставени на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, както ви информирах и предходния път, когато възникна въпросът с предложението, направено от Парламентарната група на ДСБ, докладът да бъде предоставен в смисъл на проекторешение, отправих проекта за решение в Комисията за борба срещу корупцията с намерението комисията да изиска доклада, да изясни по какъв начин той може да бъде предоставен на вниманието на народните представители, имайки предвид това, че той е класифициран като поверителна информация.
Ще се постарая днес в течение на пленарния ден да изясня какво е развитието на въпроса и ще информирам народните представители. Знаете, че винаги съм поставял еднозначно въпроса за необходимостта материалите, които народните представители желаят да получат, да им бъдат предоставени.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - продължение.
Останаха трима записали се за изказвания, първият от които е господин Бакалов, след него господин Христо Величков.
Има думата господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително днес продължава обсъждането на промените в Закона за Министерството на вътрешните работи. Бих казал, че големият проблем при това обсъждане е, че то се прави... Никога не трябва да се забравя на каква база тръгнаха тези промени. Те тръгнаха след скандалите, които станаха около Министерството на вътрешните работи. За голямо съжаление, промените не само при този закон, а и при други промени на Закона за Министерството на вътрешните работи, са ставали винаги при периодични скандали. Определено мога да кажа, че периодичните скандали не могат да бъдат катализатор за промяна на един Закон за Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за минутка, господин Бакалов.
Уважаеми колеги, обръщам се и към господин Иванов, и към другите колеги, които водят разговори помежду си! Наистина ви предлагам онова, което считате, че е нужно да обсъдите, да го направите в кулоарите, а онези, които са тук, да следят оратора!
Продължете, ако обичате, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ето защо според мен няма как едно предложение за промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи да бъде ефективно тогава, когато става при една критична ситуация, която беше в момента. Няма как след три години управление и след две години действие на стария, сега действащ закон, да се предлагат отново промени, които не решават основния въпрос. Явно управляващото мнозинство не разбира големия проблем, който е концептуален.
Разликата, уважаеми колеги, между управляващото мнозинство и опозицията е в концепцията. Затова беше съвсем нормално тогава, когато се правят тези промени, да се обсъдят и то от гледна точка на концепцията.
Искам да ви кажа едно, уважаеми колеги, които се занимаваме с тази материя и които не се занимавате с тази материя: един път завинаги трябва да се промените в мисленето! Мисленето за това, че Министерството на вътрешните работи не може да бъде и не може да продължава, ако искате да върши работа, централизираната йерархична структура!
Това е голямата разлика между нас и вас. Защото вие продължавате да правите промени в посока на централизация на тази стара система, която много, много отдавна е отхвърлена от нашите партньори.
Какво имам предвид? Имам предвид, че Министерството на вътрешните работи трябва да бъде децентрализирано, имам предвид, че колкото и малко да са възможностите в момента, трябва да се увеличат възможностите на местните власти да работят съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи - и давам пример - „Охранителна полиция”, „КАТ”. Кой, ако не местните власти, не са най-добре запознати с невралгичните, бих казал, точки на собствените си общини? Точно те са! Но явно тук действително е въпрос на концепция – концепция, която трябва да бъде променена. Но както виждам управляващото мнозинство, даже не мисли в тази посока. Напротив, продължава да се централизира самото ведомство.
Оттук вече, благодарение на тази централизирана структура, ако управляващите са знаели за промените, които съществуват в Министерство на вътрешните работи в продължение на тези две години – две години и половина, защо досега не са предложили тези промени? Отговорите могат да бъдат само два. Единият отговор е, че искат да запазят статуквото от гледна точка на корупцията, от гледна точка на връзките с организираната престъпност. И другият отговор е, че искат, даже и след една година, когато вече няма да са на власт, да продължат да въздействат на това министерство. Това са отговорите, които могат да бъдат дадени. И никакви други.
Явно едва в последната година на своето управление коалицията започна да разбира, че процесите на сигурността трябва да бъдат управлявани, а не процесите да управляват тях. Защото от гледна точка на техния интерес може да е така, но от гледна точка на интереса на българските граждани не е така.
Нещо, което също прави впечатление по досега действащия закон, е двувластието. Аз бях готов да кажа, че това е един положителен елемент по поправките на сега действащия закон. Бях готов, но в момента, в който отново ни се предлага даже и с тези промени, отново ни се предлага двувластие, само че този път не на базата професионално–професионално ръководство, а този път на базата политическо–професионално ръководство. Имам предвид кабинета на министъра на вътрешните работи и структурата, която ще се създаде около главния комисар, на който се дават възможности да се назначават заместници, дори не е ясно колко – един или двама, както и с препращането към правилниците за създаване на допълнителни структури. Това отново е двувластие. Както ви предупреждавахме миналия път, сега отново ви предупреждаваме, че това не е правилният, точният модел за реформите в Министерството на вътрешните работи. За голямо съжаление обаче, следващите, които няма да сте вие, ще изпитат това двувластие.
Другото, което прави впечатление, е така нареченото прокламирано извеждане на техническите служби. Няма как да бъдат изведени тези служби и да си останат в системата на Министерството на вътрешните работи. Те или остават в Министерството на вътрешните работи, примерно като една обща дирекция, или излизат извън министерството. Това пак е въпрос на концепция и на стратегия.
Големият проблем е, че отново вие нямате яснота. Казвате ни, че по този начин ще се спре изтичането на информацията. Как, уважаеми колеги? С бюджета може би? Не, тук въпросът не опира до бюджет, тук въпросът опира до изпълнение на Закона за специалните разузнавателни средства плюс правилниците за приложение на същия закон и вътрешните разпоредби на тези дирекции. Явно и това не го осъзнавате.
Но тук аз съзирам и друг момент. Той е следният - мандатност на шефа на агенцията. Може би всеки ще се запита защо. Вие ще ми кажете, че е заради сигурност на шефа на агенцията, който трябва примерно да е сигурен, че пет години ще работи в тази агенция. Не, уважаеми колеги, това е за публиката. Въпросът е, че този човек трябва да остане пет години, защото вас повече ви интересува събирането на информацията, която ще се събира след приемането на този закон, а и когато вие си отидете в опозиция.
Тук вече се отваря втори фронт, основно в МВР. Тук ще отворя една скоба. С промените, които постоянно се предлагат и се правят в министерството по законите за Министерството на вътрешните работи, толкова демотивирахте служителите на Министерството на вътрешните работи, че наистина капацитетът започна да пада и там.
Тук отново се съзира една задаваща се битка в тройната коалиция – кой ще оглави агенцията? Това е нещо, което казвате чрез предложението специално за създаването на тази агенция.
Тъй като аз си спомням, че при дебатите за правителството от Движението за права и свободи заявиха, че според тях нямат достатъчно представителство в Министерството на вътрешните работи, тъй като и от НДСВ заявиха, че имат други виждания за тази агенция, а да не говорим за вас, управляващите от БСП, така че за начина на оглавяване и ръководене на тази агенция отново залагате една бъдеща битка, която няма да свърши работа.
Другото, което залагате в агенцията, е даването на оперативни функции на една изцяло техническа агенция. Даването на оперативни функции на една изцяло техническа агенция означава едно-единствено нещо – създаване на ДАНС № 2. Това е, което предлагате и правите в момента. Защото изземвате функции, които са по сега действащия закон на Дирекция „Свръзки”, които отидоха към Държавна агенция „Национална сигурност”. Предложенията, които правите, са точно в тази посока, а да не говорим, че по този начин може би, не може би, а ще се наложи промяна в Закона за специалните разузнавателни средства, защото изготвянето на веществени доказателствени средства ще бъде във функциите на тази агенция, но при поискване.
И тук идва другият въпрос. Въпросът е: кой ще възлага задачите на тази агенция? Вие ще кажете, че е министърът на вътрешните работи или шефът на ДАНС. Добре, само че, както сте го записали в закон, едва ли не шефът на агенцията ще има възможност също да провежда такива операции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето на групата ви изтече, господин Бакалов. Имахте 11 минути, а говорите повече от 11 минути.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: И накрая, което според мен е важно. Но е хубаво да се каже, и то на служителите на МВР. То е, че вие в момента сваляте нивото на дирекциите, които означава, че заплатите им няма да бъдат увеличени. Това трябва да им се каже.
Вие в момента предлагате един текст, който беше отхвърлен доста отдавна, но отново се появи, че при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване по инициатива на органа по назначаването всеки служител на МВР може да бъде освободен и той може да бъде освободен само и единствено заради това, че не е изпълнил разпореждане, примерно на прекия си началник, защото е стигнал до определена, известна личност, която се занимава с нечисти сделки, което е още една гилотина за служителите на МВР. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, господин Бакалов.
Има ли реплики към господин Бакалов?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Бакалов, казаното от Вас ме кара да си мисля за прословутия спор и различие между песимиста и оптимиста. Вие твърдите, че има двувластие със създаването на фигурата на главния комисар. Ние говорим затова, че ясно разграничаваме правомощията на политическото ръководство и на професионалното ръководство в лицето на министъра и съответно на главния комисар. Смея да кажа, без колебание ще го кажа, че ние постигаме една персонификация на отговорностите.
Един от силните упреци към бившия министър Румен Петков беше, че е смесил политическите си отговорности с професионални правомощия. Ето, ние изчистваме чрез ясно очертаване на отговорностите на единия и на другия подобни гранични случаи и смятам, че пресичаме и възможностите за смесване.
Второ, говорите за агенцията, за мандат. Ние ви казваме, че чрез мандата и чрез обособяването на агенцията постигаме недопускане на политически натиск, постигаме възможности за повече контрол върху агенцията, постигаме възможности за недопускане на злоупотреби при прилагането и съответно при използването на СРС и на информацията, придобита в резултат на СРС.
Прав сте в едно, че това е разлика в концепциите. Ние ви предлагаме тази концепция. Като говорим за концепция, спомням си, тъй като вие отново използвахте случая за ДАНС, какви внушения, за това колко лошо правим, когато предлагаме обособяването на ДАНС и извеждането на НСС, например, от системата на МВР, какъв апокалипсис ще настъпи в резултат на тези промени, които предлагаме. Сега всички отдясно се позовавате на ДАНС като един добър опит. Аз ви предлагам да следвате този опит и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Найденов! И по Вашата реплика се разбира, че говорим на различни езици.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Явно е.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Кабинет на министъра на вътрешните работи, кабинет на главния комисар. Какво е това? Естествено, че вие сте забравили една друга концепция. Тази концепция е заложена години назад, че министърът е там и е политическо лице, за да упражнява гражданския контрол. Така че няма как министърът да се бърка в оперативната работа на главния секретар. Но при създаването на кабинета на министъра и кабинета на главния ви комисар, два полюса ли са? Два са, както бяха два и преди това. Само че явно вие не го разбирате.
А от концептуална гледна точка разликата е централизация при вас, децентрализация при нас и отношение на местните власти, които са най-близко до хората, където са невралгичните точки.
Агенцията. Естествено, че така ще го обосновете. Аз не съм се съмнявал, че ще кажете нещо друго. Но нали се сещате, и аз ще наблюдавам с много голям интерес вашите вътрешни пазарлъци в тройната коалиция, кой ще оглави тази агенция? Каква ще е гаранцията, че шефът на агенцията ще спре изтичането на информацията?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Гледайте си вас, не гледайте нас.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Найденов, и в Закона за МВР е казано, че това е единствено и само законът и Конституцията и правовият ред. Това са нещата, около които трябва да се концентрирате.
Специално за ДАНС. Има си протоколи, живеем в ХХІ век, можете да видите дори години преди да създадете ДАНС, че това е била идея на сегашната опозиция, на тогавашните управляващи преди години. Така че сте в голяма грешка, за да не кажа, че тази идея е взета от нас. Ако ви прави впечатление, и тогава спорът беше по някои отделни елементи при създаването на ДАНС, а не за принципа на създаването й. Тогава отново спорихме за оперативните функции, отново спорихме дали да има полицейски функции. Това беше спорът, но явно този спор е пропуснат. Благодаря.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Слава Богу, че има стенограми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи естествено е необходим. Въобще поправки в действащия закон трябваше да бъдат направени. Друг е въпросът, че може би по-добрият подход беше да се представи нов закон, но и основният ремонт на стария закон би могло да свърши работа, още повече че очакването за незабавно подобряване работата на МВР само на основание на един нов или съществено ремонтиран закон няма да се състои. Има си редица други проблеми, които трябва да бъдат решени в министерството.
Но по законопроекта. Основният момент в предложения законопроект са основните структури на главните дирекции. Разбира се, това е правилно. Аз подкрепям създаването на главните дирекции на „Криминална полиция”, „Охранителна полиция”, „Гранична полиция”, „Досъдебно производство”, но не виждам мястото на „Пожарната безопасност” в Министерството на вътрешните работи, при условие че имаме Министерство на извънредните ситуации. Или пожарната трябва да отиде в това министерство, или това министерство трябва да дойде в Министерството на вътрешните работи и да стане една главна дирекция към Министерството на вътрешните работи. А така...
Освен това, смятам, че не е особено подходящо и е неправилно според мен в предложената Главна дирекция „Криминална полиция” създаването на две дирекции – „Организирана и тежка престъпност” и „Обща престъпност”. Не виждам как вътре престъпленията ще бъдат разделени?
От гледна точка на юриспруденцията може би има право за висока степен на обществена опасност и ниска степен на обществена опасност. Но криминалните служби, ако погледнете историята и практиката, ще видите, че те се структурират на базата на специализацията на криминалния контингент, според това какви престъпления са извършени и начина на извършване на престъпления, за да може ефективно да се води борба с тези престъпления.
Освен това считам, че неправилно „Транспортна полиция” е включена на структурата на Главна дирекция „Охранителна полиция”. „Транспортна полиция” е специфична полицейска служба, в която има и охранителни служби, има и оперативни служби, има и дознание. Въобще това е една малка полиция с всичките й функции. А ние я слагаме в „Охранителна полиция”, където кой ще се занимава с оперативната работа на тази служба - хората, които по принцип не би трябвало да имат достъп до агентурно-оперативна работа, ще трябва да ги командват?
В структурата липсва звено за осъществяване на обща и индивидуална профилактика. Това понятие в последните години въобще е забравено като понятие.
По въпроса за създаване на новата структура за оперативно-технически операции. Би трябвало да се има предвид, че това е служба, която работи на базата на заявки. Тя самостоятелно не извършва дейност. Тук преди малко беше казано, че били възложени някакви оперативни функции. Не виждам какви могат да бъдат. Тя е по заявки. Оперативните служби искат, разрешава се и те действат. Толкоз. Това е! Така че няма проблем къде ще е, как ще е, защо ще е. Най-добре да си е вътре. Дори мен, ако ме питате, най-добре е полицията да си има своята такава служба, ДАНС да си има също своя такава служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Величков, петте минути изтичат.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: От гледна точка на технологията на работа, това е най-добре. Но с оглед икономия на средства и така нататък може да бъде и така.
За началника й...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Петте минути изтичат. Моля да уважите желанието на другите Ваши колеги – независими народни представители, които желаят да се изкажат!
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Не знам защо се предлага началникът на тази служба да бъде непрофесионалист. Службата е много специфична и поставянето вътре всеки път, дори през пет години на непрофесионалист, защото изискванията не са такива, мисля, че не е добре за самата служба и за нейната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да приключвате, господин Величков?!
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Накрая, разследващите полицаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте могъл и писмено да направите предложенията си между първо и второ четене.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Да, ще направя това по-нататък между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има госпожа Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За съжаление, има много малко време, но искам да ви кажаq че ние от опозицията и Демократи за силна България сме силно разочаровани от този закон.
Когато в обществото има силна криза на недоверие към Министерството на вътрешните работи, когато служителите в министерството са силно смутени от липсата на лоялност на системата към честните хора, които работят, това, което днес ни се представя, е само една имитация – една имитация на воля, която иска да отчете поредното мероприятие.
Когато има криза, не се прави така, защото ако се прави така, това е равно на дезертьорство от отговорността за борбата с организираната престъпност в България. Ние сме мишена, прицел на критики, на подигравки, на унижения.
Този закон няма да изиграе ролята, която се очаква от управлението и от законодателния орган.
Бих могла да дам само два примера, тъй като наистина нямам време – двата примера, двата ключа към тази врата, която българските граждани и Европа искат да отключим. Това са структурните промени и промените в разследването. Нито едното, нито другото!
Структурните промени. Каква е ролята им? Само разместване от пусто в празно и изразходване на енергия в преназначаването на служители. Двата диаметрални полюса обаче са в противоречие - Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и Криминалната полиция остават да съществуват като мегадирекции. Тази битка между тези, които се борят с криминалния контингент, не се изчиства, напротив, остава. Тя ще се задълбочи, защото не се разкриха престъпленията на нелоялните хора, които действат срещу мафията и престъпността.
Второ, разследването. От тази трибуна тук чухме неверни факти от министъра на вътрешните работи. Какво доверие да имаме ние като опозиция към това, което се каза?
Първо, прокуратурата била основен разследващ орган. Това не е вярно! Записаното в Наказателнопроцесуалния кодекс е прокурорът да оказва методическа помощ и само в определени моменти, когато това е критично, да се включва в разследването.
Втората невярна истина, която чухме от тази трибуна, е, че полицаите, на които ще се възлага със заповед, били само за разкриване на леките престъпления. В този законопроект няма нито дума, нито текст за леките престъпления. За нас това е една индикация, че в Министерството на вътрешните работи ще се задълбочи корупцията. Кой ще вярва на разследването, когато един министър може да изземва разследването от дознател, да го предава на полицай или обратното. Кой може да прецени дали е леко престъплението, дори и на второ четене да влезе такъв текст?!
Искам да направя като заключение, че всъщност този законопроект утвърждава схема, която не работи за Министерството на вътрешните работи като отряд срещу все по-организиращата се престъпност в България. Това, което се случва с предложените днес и тук норми на нашето внимание, засилва корупционните практики.
Затова, уважаеми дами и господа, ние не подкрепяме този законопроект. Считаме, че след задълбочен анализ идеята за ново законодателство в Министерството на вътрешните работи при новата обстановка е съвсем различна. (Ръкопляскания от ДСБ и БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги! Въпреки че един виден юрист ми каза да си гледам бръмбарите, все пак ще кажа няколко думи.
В § 11 ме смущава названието на агенцията „Оперативно-технически операции”. Как могат да бъдат оперативни операциите?! Това е едно уродливо название. Ако може първото „оперативно” да се махне, смятам, че е достатъчно да се каже само „технически операции”.
Като цяло, разбира се, че министерството е йерархическа структура. Това е най-голямото силово ведомство у нас, много по-голямо от остатъците на Българската армия, то е 63 хил. души. Как се командва такова министерство? Командва се, но това са близо 46-47 хил. въоръжени хора. Това е естествена йерархическа структура.
Мисля, че господин Костов е прав, като каза, че трябва да се наблегне на функцията на министерството за опазване на националната сигурност, тъй като това, което виждаме в момента, атаките на всевъзможни индивиди и групировки към върховете на държавата, това е точно посегателство върху националната сигурност.
Мисля, че не е необходимо да се променя основната функция на министъра – да осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството, но това е въпрос на формулировка, която ще се възприеме.
Като цяло смятам, че децентрализацията на Вътрешното министерство е нещо, към което трябва да се подхожда много, много внимателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Берон? Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Госпожо заместник-министър, желаете ли да вземете думата по някои от въпросите, които възникнаха? Към Вас имаше определени обръщения във връзка с ресурсното осигуряване на едни или други дейности. Не желаете.
В такъв случай обявявам обсъждането по този законопроект на първо четене за приключено.
Предстои утре да извършим гласуването както по този законопроект, така и по представените още пет законопроекта.
Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Цонев, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
В предходно пленарно заседание е проведена дискусия по § 12, който става § 13 на комисията.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 12 от законопроекта?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Има.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, мога ли да направя две процедурни предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първото предложение е за допускане в пленарната зала, тъй като миналия път не е правена процедура, защото ги нямаше, става въпрос за госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това е първото процедурно предложение.
Второто предложение не е във връзка с четенето на закона, а е за удължаване с още една седмица на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Срокът изтича днес. В този законопроект има какво да променяме. Всички имахме консенсус в залата. Моля да дадем още малко време за изготвяне на предложенията.
Моля за удължаване с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля първо да гласуваме второто процедурно предложение, защото всъщност само него ще гласуваме – за удължаване срока за писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите с една седмица.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Ако няма възражения, моля, поканете представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол в пленарната зала.
По § 12 има желание да се изкаже госпожа Михайлова. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Чрез своето изказване бих искала да аргументирам неприетата част от нашето предложение с господин Стоилов по § 12. Не е приета частта от нашето предложение, което поставя приватизираните лечебни заведения в зависимост от Националната здравна карта. Според мен това би създало сериозен проблем.
Ще започна с цитирането на чл. 29, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, според който „Планирането и разпределението на лечебните заведения се извършва чрез Национална здравна карта и областни здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика”.
Без зависимост на процеса на приватизация и на дейността на приватизираните лечебни заведения от Националната здравна карта, на практика държавата се отказва от своята роля в националната здравна политика. Приватизираните лечебни заведения на практика се оставят изцяло на действието на пазара.
Освен това според приетото от комисията предложение собствениците на приватизираните лечебни заведения са лишени от възможност да управляват лечебните заведения в зависимост от динамиката на пазара. На практика те следва да останат като такива с един и същи вид дейности навеки веков и не биха могли да привеждат дейността на лечебните заведения в зависимост от заболеваемостта и от динамично развиващите се в последните години демографски процеси.
Струва ми се, че господин Цонев направи едно по-разумно предложение от онова, което е приела комисията – при дейността на приватизираните лечебни заведения да се имат предвид или да бъдат запазени поне три от дейностите в чл. 2, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Това е частичен отговор на въпроса, който аз поставих.
Първо, частичен, защото в чл. 2, ал. 1 дейностите са формулирани много общо. В чл. 2, ал. 1 на практика става дума за профилактика на болести, за диагностика и лечение. И едно приватизирано лечебно заведение без особени проблеми би могло да осъществява тези дейности дори и в рамките на един кабинет.
Освен това остава проблемът за динамиката в развитието на приватизираните лечебни заведения и поставянето на тази динамика в зависимост от демографските процеси, в зависимост от процесите на заболеваемостта в едно лечебно заведение. Искам да напомня, че според Закона за лечебните заведения Националната здравна карта се актуализира на всеки три години и при тази актуализация се отчитат както демографските процеси, така и динамиката в заболеваемостта.
Поради това аз отново настойчиво поставям въпроса пред колегите за Националната здравна карта като един ориентир, ограничител по отношение дейността на приватизираните лечебни заведения. Бих предложила, госпожо председател, една поправка, която компилира нашите предложения с тези на комисията и звучи така: „В § 13, чл. 34б, ал. 1 накрая се добавя ново изречение със следното съдържание: „Видовете дейности, осъществявани от приватизираното лечебно заведение, не могат да са по-малко от определените в Националната здравна карта”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Това предложение ще бъде подложено допълнително на гласуване.
Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Михайлова, аз лично не възразявам да бъде приета тази Ваша поправка.
Искам само да Ви кажа защо експертите, които работиха и в работната група, и в комисията, я отхвърлиха. Не знам дали знаете, вероятно знаете, но целта на Националната здравна карта да дава ориентира за всяко едно здравно заведение какви дейности да се развиват нито в момента – в тази Здравна карта, нито към момента, когато ще бъде приет един от приетите за нова Здравна карта, дава точно такава ориентация.
Да, вярно е, че Националната здравна карта казва какво по вертикала, какво по хоризонтала, какви са минимумите, какви са изискванията в определен регион и т.н.
Ще Ви дам един обикновен пример, който дискутирахме в работната група. Представете си, че примерно за Варненски регион или за гр. Варна има определен минимум – толкова отделения, изисквания и т.н. Този минимум към момента е покрит, дори е надхвърлен. Примерно, приватизира се една доболнична помощ, където има различни отделения. Останалите са покрили норматива. Как Здравната карта ще определи вида и характера на конкретното заведение? Тя определя характера на региона, определя връзките между отделните видове дейности – поне тази, която проф. Гайдарски представи преди няколко месеца. Не вярвам да има кой знае какви концептуално различни варианти. Само по тази причина.
Но да не влизаме в спор, нямам нищо против, ще предложа на залата да го приемем, но Ви казвам, че това няма да доведе до конкретизация след приватизацията. Но не е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика на госпожа Михайлова – господин Руденко Йорданов. Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, ние сме съмишленици по отношение на общата идея здравната карта да бъде котва, ориентир, около който министърът на здравеопазването и останалите компетентни органи да могат да решават по отношение на едно лечебно заведение може ли да му бъде позволено или не да променя своите дейности.
Така, както е записана редакцията на Вашия текст, тук идва моето частично несъгласие, тя не дава точен отговор на въпроса: по какъв механизъм ще бъде използвана здравната карта, за да запазим видовете дейности, защото става дума за едно лечебно заведение. Но здравната карта има отношение към дейностите в целия район и тези дейности могат да бъдат покрити от едно новоразкрито лечебно заведение. Нека да не забраняваме и нека да не забравяме хипотезата, че там може да бъде разкрита нова болница, в която да има много по-качествено оборудване, хипотетично много по-добър хирургичен екип и тя да поеме голяма част от хирургичните дейности, които в другата болница, поставена в условията на конкуренция, просто няма как да останат – в този брой леглата и в този обем дейността.
Говорейки за съответствие между динамиката на процесите и възможността да се вземат решения, здравната карта има значение, но нека да не хиперболизираме и в случая да не фетишизираме запазването на точния брой дейности във вида, в който те са приети при приватизиране на лечебното заведение, защото това на практика, вместо да изпише вежди, може да извади очи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Не виждам трета реплика към госпожа Михайлова.
Госпожо Михайлова, заповядайте за дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Цонев, уважаеми д-р Йорданов, ще отговоря заедно на двете реплики, тъй като по същество те поставиха общи проблеми. Мисля, че има логика в тезите и на господин Цонев, и на д-р Йорданов.
Аз, разбира се, не преувеличавам, д-р Йорданов, ролята на националната здравна карта. Само че моята теза е, че националната здравна карта гарантира минимума от здравно обслужване, което трябва да има населението. И то не, господин Цонев, по отношение на големите градове, където интересът на потенциалния инвеститор и на хора, които искат да приватизират, е голям и сам по себе си гарантира здравното обслужване на населението.
Моята теза е, че националната здравна карта гарантира минимума от здравно обслужване в малките населени места – там, където няма особен инвеститорски интерес и където е напълно реално в един момент, поради липса на такъв интерес, населението да бъде лишено от елементарно здравно обслужване.
Според мен този текст от закона ще създаде в потенциалния приватизатор усещане за отговорността, която той, като единствен доставчик на услуги, говоря за болнично лечение, поема, поемайки приватизацията на това лечебно заведение, и то в дългосрочен план.
Настоявам нашето предложение да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Ще бъде подложено на гласуване утре, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи за изказвания по § 12? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 14.
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Също няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, който става § 16.
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Борислав Китов за нов § 15а, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов също за нов § 15а, което не е подкрепено от комисията.
Трябва да прочета тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Те са изключително дълги - народните представители разполагат с доклада. Предлагам да подходим по-рационално.
Има ли желаещи да се изкажат по тези предложения, които не са подкрепени от комисията? Има предложения от господата Тодор Кумчев и Емил Константинов и от господин Борислав Китов за цели параграфи, предложение за създаване на нова глава, които не са подкрепени от комисията. Не виждам желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16, който става § 17.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов за нов § 16а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов за нов § 16а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова за нов § 16а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов за нов § 16а, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на предложения § 16а, който да бъде § 18:
„§ 18. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) Създава се нова т. 2:
„2. „Обособена част на лечебно заведение” е такава, която не е свързана пряко или чрез нея не се осъществява лечебната дейност на същото лечебно заведение и може самостоятелно да осъществява стопанска дейност, недвижим имот, както и незавършени обекти на строителство – собственост на лечебното заведение.”
б) Досегашната т. 2 става т. 3.
2. В § 11д, ал. 2 се създава ново изречение трето: „В тези случаи не се изисква удостоверяване на задължения по чл. 264, ал. 1 от Данъчнопроцесуалния кодекс.”, а досегашното изречение трето става четвърто.”
Тези предложения са приети и обобщени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези предложения и по новия параграф, който се създава в редакция на комисията. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов за нов § 16б.
Комисията подкрепя предложението по принцип като § 19 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 19. В Преходни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, ...) в § 8:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация, съответно органите по чл. 4, ал. 2 могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от ГПК върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, ...), върху имуществото на приватизираното дружество.”
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, комисията по принцип подкрепя нашето предложение, но на практика принципно го променя. Същността на нашето предложение е следната. За неизрядни купувачи, когато практиката показва, че те нямат нужното имущество и активи, за да обезпечат ангажиментите си пред държавата, контролиращият орган по чл. 4 е в правото си да учреди законово ипотека или други обезпечителни мерки както върху имуществото на купувача, така и върху имуществото на приватизираното дружество.
В текста на комисията се казва буквално следното: “за заварените приватизационни договори” и малко по-надолу: “в случаите на чл. 25 и чл. 35”.
Това, уважаеми колеги, на практика означава за договорите, сключени до 2002 г. Логично звучи въпроса: какво става с всички останали неизправни купувачи, веднъж? Втори път – какво става с процеса, за който ние говорим, че сега започва, за приватизация на болничните заведения – една практика с изключително висок обществен интерес? Ако ние считаме, че по презумпция няма да има подобни нарушения и всички бъдещи купувачи ще бъдат съвършено коректни, аз мисля, че тук изпадаме в заблуждение.
Същевременно в текста на комисията е дадено като възможност налагането на тази мярка да бъде извършено и от Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, но това също противоречи на действащия закон, защото съгласно действащият закон, органите по чл. 4 изключват този вид участник и според мен това създава допълнителен хаос.
Тук искам да дам следният пример - подобна възможност за учредяване на законова ипотека както върху имуществото на купувача, така и върху имуществото на приватизираното дружество, на практика действаше за един кратък период през 2006 г. Практиката показва, че през този период събираемостта от неизправните купувачи към държавата се е увеличила 3,5 пъти и, слава Богу, без да се измени собствеността на нито едно от предприятията, тоест всичко е било в рамките на доброволното изпълнение.
И не на последно място като аргумент искам да посоча, че така записаният текст фактически поставя в неравноправно положение участниците в приватизацията. Ние мисля, че следва да осигурим равни, еднакви условия за коректния бизнес. Останалото би означавало съвършено друго – в случая, нерегламентирана помощ за част от участниците в приватизационния процес.
Затова, уважаема госпожо председател, настоявам предложението, което ние сме направили да бъде гласувано отделно независимо, че формулировката е за принципна подкрепа на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението да бъде гласувано отделно, извън текста на комисията – ще имаме предвид това утре и ще го подложим отделно на гласуване, господин Иванов. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин Цонев, заповядайте, за да направите необходимите уточнения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, изглежда имаме някакво разминаване. Може би комисията не е разбрала точно смисълът на това, което предлагаме или Вие в случая не сте наясно. Може би ще трябва да уточним, но нека да кажа това, което сме мислили – Вашето предложение... Това не е вярно, което казвате, защото част от него, което касае втората част на предложения текст “а в случаите по чл. 25 и чл. 35”, защото Вашето предложение за обезпечителни мерки по чл. 397 от ГПК върху имуществото на купувача е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, май господин Иванов не го виждам в залата, излезе и няма да може да чуе Вашите аргументи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава няма смисъл да ги правя.
...Защото това предложение е прието и се уточнява, а „в случаите на чл. 25 и чл. 35” – това бяха преференциите от отменения закон, текстът предлага да бъде налагана мярката върху имущества на приватизираното дружество. И аз не виждам в това разграничение къде точно се ограничава или стеснява смисълът на тяхното предложение, но трябва да доизясним това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако го изясните впоследствие, утре господин Иванов може да оттегли предложението си за гласуване отделно на неговото предложение, направено заедно с господин Миков.
Други изказвания по този параграф няма.
Преминаваме към § 17, господин Цонев. Това е Приложение № 1 към чл. 3 от законопроекта.
Има ли неприети предложения? Да, има доста.
Заповядайте, за да докладвате целия този параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По параграфа има прието предложение на народните представители Димитър Дъбов и Светослав Спасов. Предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Евгени Чачев не е подкрепено от комисията, както и предложението на народния представител Иван Сотиров. Комисията подкрепя предложението на народния представител Илиян Илиев по т. 1 и не подкрепя предложението му по т. 2.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Руденко Йорданов по принцип.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Станислав Станилов, подкрепя предложението на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Ясен Янев и Яни Янев, както не подкрепя предложението на народните представители Иван Костов, Евгени Чачев и Васил Паница.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 17, който става § 20. С болтван текст са отбелязани измененията, които са в подточка “а” на т. 1, т. 3, т. 6: “в Раздел VІІ „Министерство на здравеопазването” се създават т. 5-71”.
Там като т. 71 е: “Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания” ЕАД, София”.
В т. 11 – “НЕК” ЕАД, София, както и следните обособени обекти от дружеството”, като се изброяват в подточки от “а” до “и” вецове.
Това е всичко по § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 17?
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Госпожо председател, аз имам няколко предложения. В Раздел ІІІ “Министерство на земеделието и продоволствието”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да уточним само по кой текст се изказвате – в смисъл, дали на вносителя или този на комисията? Номерацията е същата, но все пак има промени.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Параграф 17, буква “б” – предложенията, които съм направил тук не знам как са отразени, но аз съм направил съвсем друго предложение. Предложението е в смисъл да остане т. 7, а именно “Държавно предприятие “Кабиюк” – Шумен”. Предложението ми е това да остане в забранителния списък. Тези точки – 3, 5, 6, 8, 9 и 12 се отменят, такова предложение не съм правил, а комисията го приема. Предложението, което съм направил е пред мен и можете да го видите, че не съм правил такива предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това трябва да се уточни дали не е станала някаква грешка.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: В т. 6 – Раздел VІІ “Министерство на здравеопазването” – по отношение на първото ми предложение – между Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар гр. Шумен, да отпадне това предложение, тъй като то не е предмет на този закон. Няма смисъл да се гласува по причина, че диспансерите отпадат от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Предлагам да останат другите две предложения, тъй като са във връзка с неготовата здравна карта и здравна стратегия. Аз считам, че е редно тези болници във Велики Преслав и Нови пазар да останат, докато се приеме здравната карта.
Това исках да уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Ще помоля господин Цонев да гласуваме отделно като предложение, което не е подкрепено в тази му част. (Шум и реплики в залата.)
Ще уточним дали има разлика между Вашите писмени предложения и доклада на комисията.
Продължаваме нататък – има ли други желаещи за изказване по този § 17? Това е Приложение № 1 към чл. 3.
Господин Сотиров, Вие също имате неприето предложение, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е т. 10 от § 17 да отпадне, тъй като тя предвижда в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол след думите „Национална спортна база” ЕАД – София да се постави запетая и да се добавят думите „следните обособени обекти от дружеството”, като се описват обектите, за които тъй или иначе по Закона за физическото възпитание и спорта има специален режим, който защитава спортните обекти по отношение на разпоредителни сделки и се регламентира начинът, по който те се стопанисват. Но с това извеждане на тези обекти, които са в списъка по чл. 3, ал. 1, се създава предпоставка да се третират другите обекти, които могат да бъдат обособени части от Националната спортна база, за които ние нямаме никаква информация, тъй като Държавната агенция за младежта и спорта още не е направила публичен регистър, като обособени части, с които могат да бъдат извършвани разпоредителни сделки по общия ред. Това противоречи и на режима за спортните обекти, който ние заложихме в Закона за физическото възпитание, младежта и спорта.
С този закон се създава една много опасна предпоставка - да дадем възможност обособени части от търговското дружество по един непрозрачен начин и по процедура, която не кореспондира с това, което ние заложихме в специалния закон, да бъдат обект на разпоредителни сделки. Затова е по-добре да си остане цялата Национална спортна база в този забранителен списък, а не част от обектите да бъдат изведени като обекти от списъка по чл. 3, ал. 1, а другите обекти да бъдат оставени за разпореждане по общия ред, защото това влиза и в противоречие със Закона за спорта. По-добре тези обекти, които са атрактивни или за които има политика на друго разпореждане, да бъдат изкарани от Националната спортна база и да бъдат третирани по общия ред. Иначе създаваме възможност за доста непрозрачна и съмнителна схема за разпореждане с обектите, които не са изброени в този списък, но са в Националната спортна база. По същество сега всичките обекти на Националната спортна база са под възбрана, там има атрактивни имоти, за които няма никаква публичност точно какви са и къде са. Сега, като обособим този списък, всички други имоти, които не са в този списък, могат да бъдат обект на такива разпореждания.
Затова моето предложение е тази точка 10 да отпадне и да си остане досегашният текст, че цялата Национална спортна база е в този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Сотиров?
Господин Цонев, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно в обратната посока е това предложение, но можем да го прецизираме. Ние приехме, че обособени части от предприятия, включени в забранителния списък, могат да бъдат продавани и Вие сте забравили това. Това е новата разлика, за да не бъдат продавани тези обособени части, защото ако тази точка отпадне, с приетото предложение всички обособени части от въпросната Национална спортна база, за която говорите, ще могат да бъдат продавани по усмотрение на принципала. И все пак, за да не бъдат продавани поне най-важните обособени части, включваме тези. Ако искате да вървим в посока да се забрани всичко, трябва да изброим обособените части, защото новото, пак Ви казвам, е, че от забранителния списък могат да се продават от тези предприятия обособени части. Това пояснение е нужно, за да разберат, че ние го правим в посока рестрикция, а не в посока да пуснем.
Друг е въпросът дали това съвпада с Вашата концепция, или с концепцията на вносителите. Аз не съм вносител, но правя уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Сотиров, заповядайте за дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Приемам това, което каза господин Цонев, но ако философията е била такава, тогава трябва да имаме информация.
Големият проблем е, че аз многократно съм поставял въпроса на госпожа Весела Лечева, че и при господин Лучано, вече пета година ще стане, не се изпълнява законът, който императивно казва, че трябва да има публичен регистър на спортните имоти. Отделно пък ние нямаме никаква представа за имотите на тези дружества. Аз не знам дали тези обекти, които са изброени тук, изчерпват всички важни обекти, които ние трябва да съхраним със закона. Моите опасения са, че вън от тези, които са изброени, остават други обекти и точно поради отсъствието на този регистър ние няма как да преценим това. Затова се надявам, но не виждам как ще стане, тъй като ние вече сме на второ четене, как ще бъде получена тази информация и бъде разширен този списък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-скоро през комисията и да направим добавка.
ИВАН СОТИРОВ: Ако може през комисията да се направи добавка, но все пак трябва най-накрая от тази Агенция за младежта и спорта да ни дадат информация. Както парламентът, те са длъжни да я качат и да е публична за всеки гражданин - какви спортни имоти има и къде се намират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Не виждам други желаещи, господин Цонев, така че продължаваме с § 18.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 18 на вносител има направено предложение от народните представители Румен Овчаров и Йордан Цонев. Ние сме го оттеглили.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. Заварените сключени договори за концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36 влизат в сила от датата на влизане в сила на този закон.”
По § 20 по вносител народният представител Иван Сотиров прави предложение този параграф да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 20, който става § 23:
„§ 23. (1) Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 не се прилага при продажбата на обособени обекти от „Национална спортна база” ЕАД – София, които не са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1. В тези случаи решението се приема от Агенцията за приватизация и паричните постъпления от приватизацията им се превеждат по сметка на дружеството.
(2) Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 не се прилага и при продажба на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1. В тези случаи се прилага чл. 28, ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по параграфи 19 и 20 по вносител? Има неприети предложения.
Няма желаещи за изказване по тези текстове, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следва предложение на народния представител Руденко Йорданов за нов § 20а. Предложението е доста дълго. Комисията не го подкрепя. Госпожо председател, предлагам да не го чета, защото текстът е раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
Заповядайте, господин Йорданов, да обосновете предложението си.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, още когато започнахме обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, аз заявих, че внесените от мен предложения, свързани с модела на приватизация и създаването на определени предимства за работещите в лечебните заведения, съм направил както в този закон – с отпратка към Закона за лечебните заведения, така и с идеи, които съм защитавал в Комисията по здравеопазване, където съм внесъл аналогичен текст за директна промяна в Закона за лечебните заведения. Използвал съм два тактически подхода за постигането на една цел, която смятам за справедлива.
В течение на дискусията в тази зала, където се чуха аргументите за определени предимства за работещите в лечебните заведения и против тази идея, аз заявих и потвърждавам заявлението си, че не би следвало промени в Закона за лечебните заведения да се правят чрез друг закон по такъв важен и принципен въпрос. Затова още при разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол заявих, че ще оттегля предложението си в този вид – да правя промени в Закона за лечебните заведения чрез Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Потвърждавам това мое изявление и оттеглям предложението си за нов § 20а. Не се отказвам обаче от идеята за определени гаранции за запазване на дейността в приватизираните лечебни заведения, защото у мен продължава да съществува сериозна тревога, че процесът на приватизация, макар и отпушен с благородни подбуди – да се динамизира здравната реформа, да се влеят сериозни инвестиции в здравеопазването, може да бъде опорочен от нездрави и нечестиви интереси. Защитих тази своя теза и няма да я преповтарям.
Тази теза намира отражение и в предложението на колегата Кумчев. Затова при гласуването аз ще подкрепя този текст, който е съответен на моите разбирания.
Позволете ми да заявя своето учудване и удивление от мълчанието на Лекарския съюз, когато обсъждахме тази тема, мълчание на колеги, които тук се изявяваха като адвокати на Лекарския съюз, които продължават да мълчат и които ни вкарват в положението на птици, които трябва да мътят в чужди гнезда. Тези, които снасят яйцата, се наричат кукувици. Тоест опозиционните кукувици снесоха яйцето, но не ги виждам в залата. Може би те са водени от идеята „Оставете ги да се карат и да се омърморват вътре в коалицията, а ние ще стоим настрани”. Така не могат да бъдат защитавани тези. Това не е подход, който би могъл да доведе до желания от мнозина от нас резултат. Това е разнебитено, разпокъсано и в крайна сметка неефективно действие, което ми дава основание да смятам, че резултатът е предизвестен от гласуването на темата „предимства на работещите”.
Госпожо председател, оттегляйки своите предложения, неподкрепени от комисията, аз препотвърждавам заявеното от мен по време на предишната дискусията, водена от друг председател, че когато дойде ред да бъде гласуван § 13, трябва да бъде приложена процедурата от правилника, която дава възможност гласуването да бъде отложено, текстът да бъде върнат в Комисията по икономическата политика. Уточнявам – в Комисията по икономическата политика, а не на съвместно заседание, тоест приемам аргументите на господин Цонев, че е възможно нещата да се разводнят. Народните представители, желаещи да защитят отново своите тези, биха могли да участват в това заседание. На това заседание да бъде разгледан един текст, който аз условно наричам редакция на § 13 с ясното съзнание, че това не е никаква редакция, а предложения по същество, защото ако ние не приемем предимствата на работещите като гаранция за запазване на предмета на дейност, аз предлагам алтернативен текст, който няма нищо общо с термина „преференции”, няма нищо общо със съмненията, които се събудиха у залата, че, видите ли, чрез преференциите могат да бъдат разиграни мръсни пари и постигнати нечестиви резултати. Аз имам редакция, която предложих на господин Цонев. Тази редакция консултирах и с други мои колеги и тя има за цел единствено да гарантира видовете дейности, заварени от приватизатора. Ако тези видове дейности трябва да бъдат променяни в интерес на новата икономическа или здравна конюнктура в съответния регион, това да стане единствено с разрешение на министъра на здравеопазването, а когато става дума за приватизирана общинска собственост, това да стане по предложение на общинския съвет с разрешение на министъра на здравеопазването, като неговите аргументи бъдат здравната карта, демографските и други особености на региона.
Госпожо председател, заповядайте текста за редакция. (Подава текста на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той ще се разглежда в Комисията по икономическата политика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз съм подготвил екземпляр и за комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дайте го и на мен. ще го приложа към законопроекта. Когато се гласува § 13, ще се гласува предложението Ви за отлагане и допълнително разглеждане в Комисията по икономическата политика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И като финал, като благодаря на колегите, които принципно поставиха въпроса за запазване предмета на дейност и за гарантиране на обществения интерес, аз се надявам, че по време на гласуването все пак здравият разум ще надделее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, докладвайте следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият параграф е § 21.
Комисията предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи: § 24, 25 и 26:
„§ 24. Общинското участие в капитала на лечебни заведения се счита за обявено за приватизация с обнародването в „Държавен вестник” на списък, приет от съответния общински съвет.
§ 25. В тримесечен срок от влизането на този закон в сила Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, създава към министъра на здравеопазването фонда по чл. 10а, ал. 2, т. 1 за инвестиционни цели, включително за придобиване на дълготрайни материални активи за лечебните заведения.
§ 26. Общински съвет, взел решение за приватизация на общинско участие в капитала на лечебни заведения по реда на § 24, създава фонда по чл. 10, ал. 2 за инвестиционни цели в здравеопазването, включително за придобиване на дълготрайни материални активи за лечебните заведения и приема правилник за неговата дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези три нови параграфа? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 22 по вносител има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 27:
„§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за изказване по неприетото Ви предложение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, направил съм предложение, което не е одобрено от комисията. Считам, че смисълът на дебата тук е именно да приемем този законопроект, когато Министерството на здравеопазването ни посочи своята национална здравна карта. Защо казвам това? Изключително важно е да видим позицията на Министерството на здравеопазването, преди да се подходи към толкова отговорен за цялото общество момент, какъвто е приватизацията на лечебните заведения. Приемането на националната здравна карта, за което многократно съм призовавал от тази трибуна, е важно, защото ще видим онази политика, която правителството иска да реализира, и онази част от лечебните заведения, които са включени в Забранителния списък, които ще бъдат приоритет и вероятно гръбнак на здравеопазването на страната.
Затова предложението, което съм направил относно параграфи 1, 1а, 5, 6; т. 3, 9, съответно 2, 11, 11а, 12, 16 и 17, е изключително важно, тъй като без тази важна национална здравна карта ние не можем да вървим напред. Когато се отключи приватизацията на лечебните заведения, ако дадено лечебно заведение бъде дадено за приватизация, но бъде променена неговата функция за обществото, ще бъде късно чак тогава да се сетим, че то е изключително важно или стратегически важно за определен район. В определението на Министерството на здравеопазването трябва да разберем кои са приоритетите - кои лечебни заведения и в каква насока ще се развиват. Всичко това е изключително важно.
Мисля, че няма проблем да се отложи приемането на закона, след като бъде представена тази национална здравна карта.
Мисля, че тя се бави три години и сега в момента да бързаме да правим приватизация на лечебните заведения някак си седи несериозно и не знам как ще намерим отговор пред обществото, за да кажем: ние тръгваме да приватизираме преди да сме казали на кои точно лечебни заведения ще разчитаме за здравето на нашата нация.
Така че апелирам най-вече към разум към това да се приеме Националната здравна карта, а така или иначе приватизацията ще се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, колеги! Господин Иванов, нима след толкова часове дискусия не станаха ясни няколко основни пункта? Първо, че всички имаме консенсус в залата и изработваме текстове, съобразно които да не позволим във времето никаква промяна на характера и дейността на лечебните заведения, които ще бъдат приватизирани. Това го направихме с различни предложения и продължаваме да го правим, и до приемането текстовете са изчистени.
След като не се променя характерът, след като въведохме забрана, след като приехме дори и предложението на колегата Сотиров да не сменят предназначението си и терените, и сградите – такава пълна забрана изобщо няма в нашето законодателство. Въвеждаме я за пръв път. Това, първо.
Второ, след като става ясно от дългия списък, който, благодарение на госпожа председателстващата, аз не изчетох, който включва 72 лечебни заведения и от който списък е видно, че тук става въпрос не за Закон за приватизация на лечебните заведения, а за закон за забрана на приватизацията на лечебните заведения, не Ви ли стана ясно, че става въпрос за едни лечебни заведения, които, след като бъдат приватизирани – първо, те не са гръбнакът, не са големите, не са основните. Второ, никой по никакъв начин няма да има право да им промени характера.
След тези уточнения и след като влезе Здравната карта, ако едно заведение бъде приватизирано, то ще изпълнява функциите, които иска от него Здравната карта или които ще иска. Никъде в Здравната карта няма да бъде казано каква да бъде собствеността върху заведенията, които трябва да осигуряват дейности по тази Здравна карта. Аз не виждам тук защо с такъв патос се говори: да изчакаме, да видим, да не направим грешка. Няма да направим! Щяхме да направим, ако преди да приемем картата разрешим да се приватизират и да се смени статутът им, а ние правим тотална забрана. Ако това не го разбрахме след няколкодневна дискусия, по-добре да вземем да се върнем и наново да почнем да дискутираме закона.
Говоря ви всички тия неща, защото, първо, не бива да се прави политика с несъществуващи в закона неща. Второ, не бива да заблуждаваме хората. Трето, трябва самите ние да сме наясно какво правим. Аз мисля, че стана ясно какво правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика към господин Лъчезар Иванов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Аз благодаря на господин Цонев за репликата. Според мен тя отваря една нова тема.
Първо, мисля, че всички присъстващи тук и всички, които сме загрижени за здравеопазването, сме наясно какво правим. Това от една страна.
Второ, мисля, че три години в тройната коалиция не можахте да се разберете нито за Националната стратегия, нито за Здравната карта и тръгнахме да правим и по-точно тръгнахте да правите приватизацията на лечебните заведения и то, забележете, не като първа, водеща комисия – Комисията по здравеопазването, а се включиха икономисти, финансисти, които всъщност определиха и предопределиха как и по какъв начин да стане приватизацията на лечебните заведения и следприватизационния контрол.
Казвам всичко това с пълната отговорност за това, че в момента да се бърза да се прави приватизация на лечебните заведения без ясна политика, защото, забележете, и в Лисабонската стратегия навсякъде се говори, господин Цонев, за ясна политика в областта на здравеопазването. Тя не е за една, за две години, а за голям период от време. Така че всички ние, тук присъстващи, които участвахме в писането на закона и в корекциите, сме напълно наясно за това каква отговорност ляга върху плещите и пред нацията, и за здравето на нацията.
Така че тук да се омаловажава едно или друго в този законопроект най-малкото е некоректно. Считам, че не можем да предрешаваме законопроекта какъв е преди да е минал на гласуване в пленарната зала. Мисля, че всички тук, които внимателно следиха дебата, изтъкнаха слабостите. А това, че вие сте взели решение и че вашата политическа група има решение относно приватизацията, е изцяло ваш проблем, но законът остава. Ако той не е добър отново ще се налага, както примерно Законът за лекарствата в хуманната медицина, една година по-късно да бъде променян. Но няма да имате тази възможност да го променяте една година по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Заповядайте за редакционно уточнение за гласуването, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е относно § 11 в текста, предложен от комисията като окончателна редакция. В ал. 10 се казва: „Редът по ал. 9 се прилага и за продажба на обособени части от лечебни заведения”.
Още в залата говорихме, че не е ясно дали става въпрос в кой списък са включени. Затова решихме да направим това уточнение, въпреки че има спор между юристите, че е ясно, но те предлагат да се добави редакционно: „Редът по ал. 9 се прилага и за продажба на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Утре текстът да се гласува в тази редакция. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения. Виждам, че по всички законопроекти има самостоятелни доклади.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Хари Антонов и Димитър Киров от Министерството на вътрешните работи и господин Юри Алкалай от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да бъдат поканени в пленарната зала представителите на двете министерства.
Заповядайте, за да представите докладите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще представя докладите на Комисията по транспорт и съобщения по 7 законопроекта, внесени от колеги народни представители, и 1 законопроект – от Министерския съвет.
Ще представя докладите по реда, по който те са постъпвали в Народното събрание.
Първият Законопроект е за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народния представител Митко Димитров. Неговото предложение се състои в следното – специалната куриерска служба да ползва привилегиите, тоест специален режим на движение по чл. 91 от Закона за движение по пътищата.
Комисията много стриктно наблюдава поредицата от желания всеки да слага синя лампа, за да ползва чл. 91 от Закона за движение по пътищата. Комисията е много строга и стриктна и не подкрепи това предложение. Тоест специалната куриерска служба не изпълнява такива задачи, както са примерно контролните органи, както е съдебната система и някои други органи на МВР.
Комисията с 1 глас „за” и 10 гласа „въздържали се” не подкрепи този законопроект.
Вторият законопроект е от народния представител Владимир Кузов. Този законопроект предлага пътните полицаи да не ползват обезопасителни колани по времето, когато са на работа.
Предложението на господин Кузов беше разглеждано в рамките на Закона за движение по пътищата, който беше приет през месец юни миналата година. Ние тогава създадохме специална Глава „Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца”.
Комисията не подкрепи това предложение, тъй като не би следвало да освобождаваме със закон контролните органи, които трябва да дават пример и контролират гражданите, да не слагат колани, както направихме това примерно за бременни жени, за някои таксиметрови шофьори и така нататък.
Третият законопроект е внесен от народния представител Ремзи Осман. Той предвижда да се придобива право за управление на моторно превозно средство без основно образование.
Комисията също счете, че това е отстъпление от правилата за повече безопасност, за повече култура за движение по пътищата и с 2 гласа „за”, 5 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” не подкрепи предложението на народния представител Ремзи Осман.
Следващото предложение е от народните представители Ваньо Хърков и Владимир Кузов, които предвиждат да се забрани регистрацията на автомобили с десен волан. Тук комисията също много добре проучи европейския опит. През България има много транзитно движение, включително коли, които са с десен волан. Комисията счита, че едно такова ограничение на регистрацията на коли с десен волан ще предизвика някои настроения и спрямо страната за нарушаване на определени права.
Комисията с 3 гласа „за”, 6 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме този законопроект на първо гласуване.
Следващият законопроект е от народния представител Светослав Спасов. Неговото предложение се изразява основно в това да се спре движението на ТИР-овете по най-натоварените участъци в определени случаи. Този въпрос многократно се е поставял и от други неправителствени организации, както и от колеги народни представители.
Считаме, че въвеждането на правилото за спиране на този етап просто е невъзможно, още повече че в действащия Закон за движение по пътищата се дава възможност на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и Министерството на вътрешните работи да регулират направлението на движението на тежкотоварните автомобили. Едно спиране първо трябва да предполага подходяща инфраструктура на границата или по пътя на движението. Най-важното е кой ще носи отговорността за неспазения срок за доставка на тези стоки и респективно лесно разваляеми стоки и други неща.
Затова комисията с 10 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи този законопроект.
Следващият законопроект е от народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов. Нашето предложение е 50% от глобите, които събира направление „Пътна полиция” да се използват за доставка на системи за наблюдение и контрол по пътищата на страната. Миналата година общо в страната от органите на КАТ са регистрирани от порядъка на 1 040 000 нарушения, което по една предварителна оценка е под 10% от реално допусканите нарушения по пътищата на страната.
Ние считаме, че административният капацитет само на човешкия ресурс, с който разполага МВР от пътни полицаи, е недостатъчен да покрие 40 000 км републиканска и общинска пътна мрежа. И така, както са изискванията на Европейския съюз и в Програмата за подобряване безопасността на движението в страните – членки на Европейския съюз, и приетата през 2006 г. програма на българското правителство налага да се въведат много по-бързо такива системи. Ние не искаме пари от бюджета, а с част от парите на нарушителите – да изградим една такава система, за да може контролът по Закона за движението пътищата да бъде много по-обхватен, да покрива по-голяма част от пътната инфраструктура на България. Това е нашето предложение, което ние ще доразвием като вносители. Още повече, че съотношението в инвестициите, които се влагат за такива системи, е 1:3. Тоест единица вложени лева в такива системи се възвръща в троен размер от увеличаването на разкриваемостта. Разбира се, нашата крайна цел е да намалим броя на пътнотранспортните произшествия и броя на жертвите по пътищата на България.
Комисията със 7 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта, внесен от тримата народни представители.
Последният законопроект е внесен от Министерския съвет. В този законопроект има две части.
С приетата от Министерския съвет Стратегия за електронно правителство е създаден Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване на гражданите. В стратегията се посочва важността на електронното правителство за обществото и се определят целите за изпълнението на електронното правителство.
Какво предвижда този законопроект?
- предоставяне на достъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса;
- разширяване на обхвата и техническия капацитет на гражданите;
- създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на публичната администрация.
По-специално в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата се предвижда по електронен път да се урежда въпросът, когато се загуби свидетелството за управление на моторно превозно средство. Със същия законопроект се променя и Законът за документите за самоличност на българските граждани.
Вносителите на законопроекта - Министерският съвет, са тук.
Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
Това са накратко седемте доклада по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Ще си позволя да се обърна към всички колеги: аз лично съм противник на такива чести, незначителни и несъществени промени на Закона за движение по пътищата. Това, което Народното събрание прие през месец юни миналата година – един много сериозен Закон за движение по пътищата, даде възможност да се решат много въпроси, включително да се увеличи събираемостта на глобите. Тази година се очаква тези глоби да достигнат до 50 млн. лева. В предшестващи години са събирани в порядъка на 4, 5 до 6 млн. лв. Това означава, че законът има своята положителна роля върху дисциплината на водачите и то се чувства, разбира се, все пак и от данните, които МВР ни предоставя периодично за броя на транспортните произшествия и броя на жертвите. Има тенденция на подобрение. По-важното е да направим всичко възможно този закон да се прилага, а не с някои не дотам съдържателни или съществени предложения непрекъснато да внасяме поправки в този закон.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Кътев, моля да представите Доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря, многоуважаема госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на държавната администрация относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2008 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 11 юни 2008 г. На заседанието присъстваха експерти от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на държавната администрация и административната реформа. От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Любослав Попов – юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативно устройство” на Министерството на вътрешните работи.
Предлаганите промени са изцяло хармонизирани с решение на Министерския съвет от 2002 г., което е във връзка със Стратегията за електронното правителство и създаването на Международен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване на гражданите.
Промените, които са предложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, ще осигурят функционирането на автоматизирана информационна система „Електронни услуги на МВР”, която ще позволи извършване на редица административни услуги по електронен път: подаване на заявление за издаване на документ за самоличност; на дубликат на свидетелство за регистрация на пътно превозно средство поради изгубване, унищожаване или кражба; обявяване за невалиден на български документ за самоличност; подаване на заявления за издаване на удостоверения, разрешения и други.
В хода на разискванията народните представители изразиха мнение, че законопроектът разширява обхвата на административните услуги, предлагани по електронен път. Беше поставен въпрос защо заявление за издаване на изгубен или откраднат документ може да се подава по електронен път само в рамките на две години от издаването на българския документ за самоличност. Народните представители поставиха въпрос и изразиха несъгласие с разширяването на обхвата на автомобилите със специален режим на движение, като към досега определените в чл. 91, ал. 3 на Закона за движение по пътищата се добавят и автомобилите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към министъра на транспорта.
Представителят на вносителите отговори на поставените въпроси.
Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2008 г.
Становището на комисията е прието на 11 юни 2008 г. с 12 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кътев.
Господин Осман, имате думата като вносител.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който съм внесъл, е от един-единствен параграф. На пръв поглед изглежда нещо несъществено, но това е въпрос, който трябва да бъде решен от законодателя. Единствено в България от миналата година е поставено задължително условие – за да се запише в курса за подготовка на водачи на моторни превозни средства, лицето трябва да има завършено основно образование. Няма такова условие във всички държави в Европа и извън Европейския съюз.
В Комисията по транспорт и съобщения аз се опитах да убедя колегите, че тук не става въпрос неграмотни хора да имат книжки. Има теоретичен курс. Не можах да разбера Министерството на транспорта тогава защо бяха против. Става въпрос българският гражданин да бъде допуснат до теоретичния изпит. Ако той издържи теоретичния изпит, ще бъде допуснат и до практическия изпит, след което ще получи, разбира се, и съответното свидетелство за управление. Останалото е несериозно, защото в същия момент голяма част от българските граждани, които нямат завършено основно образование, днес са водачи на моторни превозни средства. Или пък днес българският гражданин, ако е взел шофьорска книжка в Испания, или в Румъния, или в Италия, или в Гърция, може да няма основно образование, но с тази книжка той може да управлява моторно превозно средство в България. Получава се много голяма неравнопоставеност, която е противоконституционна – за едните може, а за другите не може.
Тоест никакви аргументи и мотиви не могат да тежат, че така се увеличавал броят на убитите или пък на транспортните произшествия. Това е несериозно, защото този, който е със VІІ клас, не означава, че е неграмотен. Пак повтарям, става въпрос за достъп до курса. Затова има теоретичен курс. То и днес тези, които са с няколко висши образования, не могат да решат една листовка. Убеден съм, че тези, които сме водачи, ако днес ни дадат листовките и ни изпитват, ще видим, че един механик, който е със VІІ клас, съвсем спокойно ги решава. В същия момент му позволяваме да работи като автомонтьор, да се грижи за безопасността на автомобила, но му забраняваме да се запише в курса. Тази програма е подготвена от Министерството на транспорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването. Ако е неграмотен, той просто няма да издържи теоретичния изпит и ще отпадне. Останалото е подстрекаване към една много сериозна корупция – да се купуват дипломи за завършено основно образование от различни училища.
Колеги, най-важното, какво става с тези, които в момента са шофьори, но нямат завършено основно образование? Също така тези, които са в чужбина, завършват курса там, които са със VІІ клас, да речем, имат право да карат в България, но нямат право да се записват в курса в България?
Колеги, тук няма опасение, че тези, които са със VІІ клас или с VІ клас, ще бъдат автобусни шофьори или таксиджии, или тираджии. Напротив, в Закона за автомобилните превози има специални изисквания – за да бъдеш водач на автобус, има допълнителни изисквания за години, за образование, там може да се постави този въпрос, но ние говорим по принцип за съответните категории. Даже и да има висше образование, ако няма определен опит да управлява автобус, той не може да бъде водач на автобус. Тук не става въпрос за таксиджии, за тези, които масово работят. Там законодателят задължително поставя допълнителни изисквания.
В този законопроект ние говорим за достъп до курса. Тази несправедливост е единствено в България. От една година не са се намалили пътнотранспортните произшествия, защото в един период изискването за образование отпадна. Тоест, затова че в момента има голям брой убити, това не е свързано, например, дали моят колега е с висше образование или с основно образование, или със средно образование.
Имаме един проблем в обществото – и държавата, и гражданите не спазват законите. Проблемът е това. Но се сещаме, когато има тежко пътнотранспортно произшествие. Ние трябва да преодолеем тази несправедливост и неравнопоставеност на българските граждани – тези, които завършват в чужбина и получават свидетелство, могат да карат в България.
Уважаеми колеги, личният автомобил вече не е лукс, а е необходимост. Между другото, днес при сегашните изисквания той със VІІ клас не може да бъде водач даже и на селскостопанска машина, да работи на полето, а може да е най-добрият механик. Той няма основно образование, но това не означава, че е неграмотен, затова има теоретичен курс.
Как може например испански гражданин, който кара тежкотоварен автомобил, може да работи в България, няма основно образование, завършил е курса, или пък от Англия, или пък от Германия – няма изискване за основно образование. Даже с тежкотоварния камион минава и работи в България, а ние не допускаме българския гражданин до самия теоретичен курс.
Затова предлагам да отпадне това противоконституционно изискване, според мен, защото всеки български гражданин в един момент може да сезира съответните органи, че това е неравнопоставеност и го лишават от права, защото част от българските граждани притежават свидетелство, без да имат завършено основно образование, а другите не могат да бъдат записани в курса. Надявам се, че ще го подкрепите. Тук няма никаква политика, става въпрос да се изчисти една неравнопоставеност между българските граждани и гражданите от Европейския съюз и другите европейски държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
След почивката останалите вносители на законопроекти ще имат възможността да ги представят.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме с точка трета – първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносители: Владимир Кузов; Ремзи Осман; Владимир Кузов и Ваню Хърков; Митко Димитров; Светослав Спасов; Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев и на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кузов, като вносител да представите вашия законопроект.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще го представя, макар и пред рехавата пленарна зала. Вероятно е обяснимо отсъствието на колегите.
Моят законопроект е изключително практичен, изключително навременен, бих казал, тъй като възможността служителите на Пътна полиция, и на Охранителна полиция – тези които по време на служба са в патрулно-постовите автомобили, да не поставят колани, е свързана с тяхната безопасност, на първо място. Безопасността се явява от гледна точка на възможността тези служители да реагират адекватно във всеки един миг, когато е необходимо да използват, да кажем, оръжие – нещо, което много рядко се е случвало, но това не значи, че за в бъдеще няма да се случи, да имат възможност бързо и лесно, безпрепятствено да напуснат автомобила от гледна точка на това, че трябва да реагират по адекватен на службата им начин.
Не на последно място бих посочил като адекватност на решението да бъдат освободени от ползването на предпазни колани шофьорите на таксиметровите автомобили. Причината да се премахнат коланите бе тяхната безопасност, тъй като имало възможност някой от пътуващите да посегне и нерядко сме били свидетели на такива ситуации. Но за служителите на „Пътна полиция” и на „Охранителна полиция”, които патрулират, също има такава заплаха за живота им. Изразява се в екстремни ситуации, които, уви, не биха могли да бъдат предвидени и в това няма нищо лошо, тъй като законодателят трябва да предвиди възможно най-голям обем от ситуации, които биха се случили на тези служители.
От тази гледна точка считам, че непоставянето на колани в никакъв случай не действа, както се изрази проф. Мирчев, демотивиращо и по различни начини да принуждава или да подтиква останалите шофьори и участници в движението по пътищата да не ползват обезопасителни колани. Всички знаем, че обезопасителни колани не на законова, а на практическа основа не ползват и служителите от Националната служба за охрана, защото те отговарят за живота и здравето на персоните, които охраняват. Представяте ли си шофьорът и охранителят с колан и при необходимост, докато го откопчаят, а, не дай си Божа, да блокира, това е машинка, която би могла да блокира, създава пряка опасност за живота не само на охранителя, а и на лицето което е охранявано.
Пътните полицаи и полицаите от „Охранителна полиция”, които изпълняват своите задължения, в мига, в който са на служба, също има възможност да изпаднат в такава ситуация. Такава ситуация имаше съвсем наскоро, когато едни пътни полицаи преследваха крадци на дървен материал. Когато автомобилът на крадците засече автомобила на Пътна полиция, това, че полицаите са били без колан, ги е спасило – скочили са бързо от колите и са спасили живота си.
Колеги, макар и малко на брой в залата, надявам се, че с плам и ентусиазъм ще предадете моите думи на вашите съпартийци и членове на парламентарните групи да подкрепят този законопроект, в който не виждам нищо смущаващо. В крайна сметка мисля, че щофьорите на таксиметрови автомобили са многократно повече от Пътната полиция и Охранителната полиция. Така че, ако някой действа по-демотивиращо да се носят колани, не мисля, че това са Пътната или Охранителната полиция. Касае се само за автомобилите, които са патрулно-постови, униформените автомобили със съответните надписи, които извършват пряка охранителна дейност или пък охрана и контрол върху автомобилния транспорт.
Затова и във връзка с това считам, че това предложение би могло да се подкрепи, да мине на първо четене. Ако има някакви резерви към неговото методическо място или къде трябва да бъде, би могло да се помисли заедно с уважавания проф. Мирчев, който подкрепя тайничко в себе си този законопроект, да успеем да го реализираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защо тайно, може и явно.
Има думата вносителят на следващия законопроект на първо четене – на Владимир Кузов и Ваню Хърков.
Заповядайте, господин Хърков, да представите следващия законопроект.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Господин председател, дами и господа народни представители! Искам да представя нашия законопроект.
На 21 януари 2008 г. нашето предложение беше отхвърлено в Комисията по транспорта. Обаче точно на 8 февруари – след две седмици, учител остана на място след челен удар край Шумен. Георги Бодаков е карал кола с десен волан. Коментарът на полицаите, дошли на местопроизшествието, са, че конструктивните особености на колата са допринесли за катастрофата. „Коли с десен волан създават проблеми при движението по нашите пътища, тъй като шофьорът трябва да се навежда наляво и пак няма добра видимост при изпреварване”, коментираха полицаите. Това е писано във вестника.
Мотивите за нашето предложение. Тъй като аз също много често пътувам от Бургас до София ми прави впечатление, и съм направил справка, че в страната има вече около 60-70 хил. коли с десен волан. Докато преди време те бяха екзотика - да видим кола с десен волан, сега много често се срещат по пътищата. Нашите пътища, първо, са двупосочни, в по-голямата си част са тесни, а същевременно трафикът се увеличи. Това създава големи затруднения и опасности при движението с такива коли.
Искам да кажа също, че Министерството на транспорта подкрепяше нашето предложение, защото се внасят и автобуси с десен волан за училища и децата, пътниците се стоварват на осевата линия на шосето, което е много опасно. Представете си, че това са нашите деца или внуци, които са там, когато мине друга кола без да ги види.
Мисълта ми е, че трябва да се спре регистрацията на тези коли, докато не се преоборудват с ляв волан. А за колите, които минават през страната, те могат да минават. Защото се движат по главните магистрали, при тях общо взето движението е еднопосочно и няма такава опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Представянето на законопроектите върви по хронологичен ред, съобразно датата на внасяне в канцеларията.
Има думата народният представител Митко Димитров, който е вносител на следващия законопроект.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Тук, може би има малко разминаване в датите на законопроекта. Тази дата е за законопроекта за премахване на контейнерите за смет от главните пътища, но разбрах, че се отнася за специална сигнализация на Специалната куриерска служба. Предложението ми е във връзка с изпълнението на техните служебни задължения. Така че автомобилите на Специалната куриерска служба, които са около 75 бр., да имат специална сигнализация. Защото често те изпълняват служебните си задължения в голям трафик, в успешни условия за пренасяне на специална поща между министерствата, между общините, между областите и между кметствата. Така че имах предложение тези автомобили да бъдат със специален режим на движение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващият законопроект е на народния представител Светослав Спасов, когото не виждам в пленарната зала.
Преминаваме към представянето на законопроекта, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! НДСВ води последователна политика по проблемите за движението по пътищата. Тази негласна необявена война по пътищата, която ежегодно взема над хиляда жертви - загинали и очернени семейства, инвалиди и какви ли още не загуби на икономиката и лично на техните семейства, трябва по някакъв начин да се пресече, и то с последователни ежедневни действия както от страна на органите, контролиращи движението, така и от страна на участниците в пътното движение и най-вече от страна на законодателите, тоест ние.
Нашето предложение е свързано с въвеждането на видеонаблюдение по всички пътища в страната, като се започне от магистралите, първостепенните, първокласните, второкласните пътища, в градовете и в селата. Ние не откриваме топлата вода. Тази практика е установена. Всички вие пътувате в Западна Европа и ви прави впечатление, че техните катаджии не можете да ги видите никъде по пътищата или може да ги видите само там, където има произшествие, и те са хората, които го предотвратяват или го констатират и вземат съответните мерки, за да го регистрират. Всичко останало се върши от видеонаблюдение, което е въведено с най-съвременни средства. То прави това, което тук, в Балканския регион, го правят нашите катаджии и полицаи. На 1000 км от България такова явление като скрит катаджии по храстите, под мостовете, пред тунели и къде ли не няма. Там всичко се извършва с видеокамери.
Нашето предложение с колегите се състои именно в това постепенно, поетапно, ако щете, пилотно да се започне още от тази година съоръжаването на нашите пътища с такава видеотехника.
Може би оригиналното в нашето предложение е това, че ние не искаме на първо време, тоест сега и веднага, да се започне това със средства от бюджета, тоест да има корекции в бюджета, с които да се отделят средства за тази дейност.
Нашето предложение е това да бъде извършено с 50% от събраните, казвам, събраните глоби от органите, които установяват, тоест КАТ, и органите, които събират, тоест НАП. По наша информация за настоящата година се очаква около 50 млн. лв. да бъдат събрани от глоби. Това е една приходна част, която през последните години рязко се завиши. Ние считаме, че това нещо може да се използва като един старт в движение, тоест да не чакаме новия бюджет за следващата година и т.н., а да се стартира и да се започне. Технологично това е възможно с около 25 млн. лв., които предвиждаме за тази дейност, с които да се започнат пилотни проекти по основните магистрали и основните трансевропейски пътища. Разбира се след като това бъде прието от Народното събрание, Министерството на вътрешните работи трябва да поеме своята отговорност, да направи обществените поръчки, да направи едно събиране на всички водещи фирми в Европа, които имат представителства в България и са готови много бързо да започнат тази дейност.
Втората част от нашето предложение е свързана с материалното стимулиране на служителите на КАТ. Може би това наше предложение няма да се приеме еднозначно, ако битува тезата: „Ами, те си взимат достатъчно, защо трябва материално да бъдат стимулирани?”. Напротив, ние искаме да пресечем явлението с една практика, която е известна в другите органи на държавната власт, занимаващи се със събиране на глоби и налагане на постановления. Почти навсякъде, ако започнете от Националната агенция за приходите, в митниците и къде ли не – органите по охрана на труда, навсякъде органът, който констатира извършено нарушение, получава една част от средствата като материално стимулиране. Това не е нещо ново. Навсякъде го има. Ние считаме, че с това ще помогнем на Министерството на вътрешните работи да засили работата по контрола на самите катаджии. Ние не измисляме нищо ново, пак казвам. Това е принципът на „моркова и тоягата”.
Бих искал в края на моето изказване да спомена още нещо. НДСВ няма да престане кампанията, която става ежегодно и целогодишно по отношение на движението по пътищата. Ние не можем да останем безучастни и към безобразията, които се вършат, ако щете, и във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Искам ясно да заявя, че НДСВ не чувства отговорност за това, което се случва в този фонд. Ние още през м. декември, януари и февруари казахме нашето становище за това, което се върши там. НДСВ няма представители в ръководството на този фонд и ние не носим отговорност за това, което се върши там.
Нещо повече – чувствамe подценяване на проблемите, които могат да се свършат в този фонд – дали той ще бъде наречен агенция или ще бъде някакво ново формирование, но ремонтите, които се извършват цялостно и широкообхватно през летния сезон на магистрали и първокласни пътища, не могат да се правят по този безхаберен начин – не могат да се удължават двойно и тройно сроковете, да се увеличават двойно и тройно с анекси сумите по договорите, да не се вземат мерки за ползване на обходни маршрути, тоест при изкъртването на първокласни пътища да има обходни маршрути, а те да се затварят просто хей-така. Примерно, решават, че утре ще затворят тунелите „Витиня” и „Топли дол” и ги затварят, без да е осигурен обходен път и трябват малко средства за завършване кърпежа на дупките. Ще бъдем много силно критични към действията на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, какъвто и да бъде в бъдеще – национална агенция или нещо друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Остава представянето на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Има думата за представянето на законопроекта господин Юри Алкалай – директор на Дирекция „Електронно правителство” в Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ЮРИ АЛКАЛАЙ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко бих искал да ви запозная със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Причината за предлагането на тези промени е в две направления.
Първото, европейските тенденции и най-вече европейските директиви изискват от администрацията да бъде по-отворена и по-универсална в нейното общуване с гражданите и бизнеса. От друга страна, това са изискванията на вече приетия от вас миналата година Закон за електронното управление, който влезе в сила от 13 юни т.г., чиито основен принцип вие заложихте да бъде еднократното предоставяне на данни. Тоест, нито една администрация не може да има правото да поиска от гражданина или бизнеса повторно предоставяне на данни.
Настоящият законопроект за изменение и допълнение отразява именно тези неща – дава правото и задължението на администрацията да приема по електронен път заявления и да предоставя респективно по електронен път документи на гражданите, заинтересовани от това. Това става чрез така нареченото свидетелство за универсален електронен подпис. Това е начинът да се идентифицира физическият или юридическият субект в електронния мир. Респективно, когато в България има документи с чип, на който има съответната електронна идентичност, няма да е необходимо гражданинът или бизнесът да използват електронния си подпис.
С тези промени в законопроекта се дава пълно отражение на Директивата на Европейския съюз за повторно използване на данни, на Директивата за услугите и на множество други нормативни актове, възприети в системата на административното обслужване.
Бих искал само да кажа, че приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата в този му обем или респективно увеличаването на обема ще постави нашата администрация, в конкретния случай контрола по автотранспорта, на едно от челните места в Европа поне в категорията отвореност към потребителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по внесените седем законопроекта.
Чухме становищата на водещата комисия и съпътстващите комисии, както и представянето на вносителите.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, подкрепям председателя на комисията господин Мирчев, че не трябва толкова често да се променя Законът за движението по пътищата. Ще започна малко отзад напред – от последното предложение на Министерския съвет.
Защо всъщност чрез Закона за движението по пътищата променяме Закона за българските документи за самоличност? Не е ли по-редно това предложение да влезе в този закон и промяната на електронния подпис и на електронните документи да стане за всички документи, а не чрез Закона за движението по пътищата да променяме Закона за българските документи за самоличност и начините, по които могат да бъдат преиздавани тези документи.
Започвам подред, като няма да обхвана всички проблеми, засегнати в този законопроект.
Относно предложението на народния представител Ремзи Осман за предоставянето на документи, на право да управлява превозно средство гражданин, който има основно образование. Тук се засегнаха и правата по Конституция. Конституцията обаче не дава право на всеки гражданин да бъде шофьор. Според мен да бъдеш шофьор това е вид професионална квалификация, да имаш определено образование и натрупване, за да бъде придобита тази квалификация. С други закони ние ограничихме правото на лица под 20 години да управляват, да извършват таксиметров превоз на пътници. Това също е някакво ограничение по Конституция. Ние сме дали като законово състояние, че не може лице между 18 и 21 години да управлява такси и да превозва пътници. Дори по мое мнение трябва да бъде въведено и ограничение за 18-годишни лица, които имат книжка за правоуправление. Защото 18-годишно лице, което има книжка за управление, може да управлява камион до 7,5 тона. Сами преценете на това дете на 18 години може ли да му бъде предоставен в ръцете камион до 7,5 тона, пълен с пясък?! Така че може да се помисли и в тази посока – да бъде наложено ограничение отново до 21 години да бъде ограничено превозването на товари в голям тонаж.
Подкрепям предложението на народния представител Владимир Кузов и народния представител Борислав Хърков за десния волан. По стандарт в България и по стандарт в страните от Европейския съюз без Англия е прието движение, било то ляво или дясно – това е стандарт, ляв стандарт или десен стандарт. И въз основа на този стандарт са стандартизирани автомобилите, които трябва да се движат по пътищата, за ляво или дясно движение. Щом като автомобилът не отговаря на стандарта за движение в съответната държава, той не трябва да бъде регистриран. Предложението за тях е основно за регистрация на такива автомобили, а не за движението на такива автомобили в България. Няма проблем такъв автомобил да преминава по нашите пътища, ако е дошъл от Англия или от страни, членки на Европейския съюз, където е бил регистриран, но този автомобил да не може да бъде регистриран в България. Мисля, че няма противоречие. Все още българският държавен стандарт важи в пълна сила и той не е променян от това Народно събрание.
Подкрепям предложението на Светослав Спасов. Обръщам внимание, че комисията отхвърли неговото предложение, като нямаше нито един “против”, а имаше основно “въздържали се”. Това е предложението за забрана товарните автомобили да пътуват по магистралите на България през почивните дни – събота и неделя. Обръщам внимание – по магистралите, а не по всички пътища на България.
Ние обсъдихме това нещо в комисията между първо и второ четене – да не бъде тотална забраната през съботните и неделните дни, а да бъдат създадени прозорци за забрана за движение, както е например в Италия - в много от съботните дни има прозорец между 16,00 и 22,00 ч. Има такава забрана, като от 22,00 ч. до сутринта този автомобил може да се движи. Също такъв прозорец – в неделя от 8,00 до 22,00 ч., като през останалото време тези автомобили могат да се движат.
Искам да обърна внимание, че в доклада на господин Мирчев като основен мотив тази забрана да не се приеме беше отбелязана липсата на инфраструктура и липсата на паркинги, които да обслужват тези автомобили в престой във времето за забрана. Според мен точно липсата на инфраструктура е нашият мотив тези автомобили да бъдат забранени. Ако имаше достатъчно добра инфраструктура по магистралите, които в някои участъци при тези ремонти и при тези кърпежи вече дори не са магистрали, ако тази инфраструктура я имаше, нямаше да има такова предложение.
Мисля, че бизнесът в България е достатъчно свободен, така че ако се направи забрана за движението на тези ТИР-ове по магистралите през съботни и неделни дни, бизнесът да подсигури съответно места за паркиране, мотели и престой. На денонощие са около хиляда броя ТИР-ове.
Подкрепям изцяло предложението на Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев в частта контролът по магистралите да се извършва с видеокамери и по този начин да се контролира дистанционно чрез видеонаблюдение какви са нарушителите.
Не подкрепям идеята във втората част за стимулиране на полицаите с 35% за това, че те са събрали някаква такса, за да си вършат работата. Това е все едно да стимулирате лекарите, които да си вършат работата като лекари, да стимулирате депутатите да стоят в работната зала и с някакъв стимул да гласуват с чужди или със свои карти. Между първо и второ гласуване ще внеса предложение тази втора част да отпадне.
Казах за документите за самоличност. Моля представителят на Министерския съвет да отговори защо този законопроект не минава през Комисията по правни въпроси точно в частта за документите за самоличност, а минава през Закона за движението по пътищата и променяме Закона за българските документи за самоличност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, в сега действащия Закон за движението по пътищата много ясно и точно е записано, че Министерството на вътрешните работи и Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” – сигурно утре или вдругиден по друг начин ще се наричат, регулират трафика на тежкотоварни автомобили по пътищата на страната. Дали ще бъде от 10,00 ч., в кои участъци, в кои направления се отклоняват – този въпрос е решен със закона.
Обсъждахме предложението за спиране на движението или обособяване на зони със закон. Считам, че самото спиране не трябва да се разглежда като възможна схема, а трябва да говорим за регулиране в зависимост от съществуващата изградена пътна инфраструктура. Мисля, че този въпрос е добре решен в сега действащото законодателство. Ако трябва, можем да подобрим този текст, но да въвеждаме ограничения за движението, които ще нанесат непоправими негативни последствия за икономиката заради неспазен срок за доставка и така нататък, някак си няма готовност – трябва да въведем правила. Да, но ако трябва да подобрим системата на регулиране, която се осъществява ежегодно от двете организации, които са ангажирани с организацията на движението и регулирането по пътищата на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Събев.
СЪБИ СЪБЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, искам да Ви направя кратка реплика във връзка с ограничението на регистрацията на автомобилите с десен волан. Смятате ли, че това ще реши проблема, при положение че няма да ограничим движението на автомобилите с десен волан в България?
Предполагам, че ако направим такова ограничение за регистрация, рязко ще се увеличи движението на автомобили с десен волан с чужда регистрация. Разбирате ме какво искам да Ви кажа. Просто те няма да бъдат регистрирани в България. Това състояние в момента, изгодната цена на автомобилите с десен волан, особено втора употреба – това знаят всички, които се занимават с пазара на автомобили втора употреба, няма да спре. Нашите сънародници ще намерят начин отново да карат тези автомобили, щом няма изрична забрана за движение на автомобили с десен волан по пътищата.
Аз не виждам някакъв ефект от Вашето предложение, което, от друга страна, е разумно, защото тези автомобили наистина създават проблеми при движение по пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря за въпросите. Не се занимавам с продажба на автомобили втора употреба.
Има възможност автомобилите, които са закупени с десен волан, да ги вкарат в стандарт с ляв волан. Той може да бъде закупен с десен волан – когато изпълни стандартизацията за съответното движение, да бъде въведен с ляв волан. Мисля, че това не е скъпо – доколкото съм запознат, около 1000-1500 лв. е преоборудването на автомобил за табло ляв волан с кормило – ляв волан.
Господин Мирчев, предложението наистина е добро. Има такава точка от закона, че контролните органи могат да регулират движението при високи температури, при висок трафик през магистралата. Може би да обърнем внимание на тази точка – между първо и второ четене да внесем предложения, макар че излизаме от съществото на така предложените закони. Един вид да задължим контролните органи при такива ситуации да вземат съответните мерки.
Единственият проблем е, че това е малко субективно - някой началник от съответната администрация трябва да каже: днес има трафик, вие трябва да вземете мерки за регулиране. Само за това исках режимът да бъде по-задължителен, а не по-пожелателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Осман, имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо ще кажа няколко думи по законопроекта, който е внесен от господин Мирчев и група народни представители. Колеги, този законопроект заслужава внимание и заслужава да го подкрепим. Ще бъда кратък като взема отношение по него – наистина има една практика с част от глобите, които се събират в различните области, да бъдат стимулирани самите служби, те да останат в тези служби за стимулиране на служителите от съответното ведомство.
Господин Мирчев, мен лично ме притеснява това. Това не бива да бъде порочна практика в законодателството, като например текста в т. 2, в която става въпрос за допълнително възнаграждение до 35 на сто. Това е много висок процент. Това означава, че ведомството ще даде тези 35%, да речем. Предложението изглежда много добро, но дали ние можем да си позволим това – щом като са събрани 35% от тези средства, те да отидат за работна заплата?
Аз мисля, че не е много правилно това предложение в тази му част, господин Мирчев. Би могло да се помисли и да се редуцира предложението по някакъв начин. Този процент е висок, но в първата си част законопроекта мисля, че заслужава подкрепа от всеки от нас, който милее за безопасността на движението по пътищата.
По това, което господин Димитров е предложил. Аз мисля, господин Димитров, че и сега има изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да е забранено поставянето и монтирането на контейнери за смет и билбордове. И сега това е забранено. Друг е въпросът как в специалното законодателство е уредено това. И сега, и днес по пътищата такива неща не могат да бъдат поставяни. Друг е въпросът, че това не се прави, всеки забелязва това. Аз и в моя избирателен район виждам билбордове, които са поставени, включително и на завои. Тогава се отнема вниманието на водача, сложен е до самия път. Трябва да се помисли дали е нужно да има такъв текст или да се изисква спазване на закона. Ако има някъде нарушение, то трябва да се изисква да бъдат сигнализирани съответните органи и да бъдат премахнати тези неща от пътищата. (Шум и реплики в залата.)
Господин председател, моля да обърнете внимание на колегите в залата, защото ще се обърна към господин Димитров специално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, колеги, моля за малко внимание!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Димитров, повдигнахте един въпрос по предложението, което аз направих, че Конституцията не дава възможност всеки да бъде шофьор, че има задължително изискване.
Съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 1 от Конституцията, всеки има право на образование, но според ал. 2 на същия член от основния закон и чл. 7, ал. 1 от Закона за народната просвета, задължително е училищното образование до 16-годишна възраст. Липсват обаче законови разпоредби, които да поставят като задължително условие да имаш основно образование. Такива текстове в Конституцията няма. Има санкции за родители, които не осигуряват условия, не изпращат децата си на обучение.
Големият въпрос е друг – големият въпрос е, че част от българските граждани, и от чуждите граждани, които може да нямат и четвърти клас, се явяват на съответен изпит, вземат шофьорски книжки. Ние тук не говорим за професионална книжка.
Въпросът, който Вие поставихте преди малко, аз ще го развия – взел е книжка в Испания, в Гърция или в Румъния. Той може да кара с тази шофьорска книжка в България, а българският гражданин не се допуска до курса. Ние говорим за допускане до курс, колеги. Аз не мога да разбера защо залата не различава нещата? Тогава вие обезсмисляте този курс. Всеки, който има основно образование, той трябва да има право веднага да му издадат шофьорска книжка, а тук говорим за достъп до теоретичния курс. Ако той е неграмотен, може ли да изкара теоретичния курс? Не може. Ами, тогава той няма да се запише, но ако е със завършен седми клас, ние можем ли да кажем, че със седми клас е неграмотен? Не можем да твърдим, че един човек със седми клас е неграмотен. Това не само, че не е правилно, но не е хубаво и да се коментира. Ние не можем да лишим един човек от правото да отиде на курс. Мен не ме интересува дали човекът, като отиде, ще издържи изпита или не – за това си има изпитващи. Това е проблем на самите курсове. Ако ние говорим, че има проблеми в програмата на тези курсове, това е друг въпрос. В Министерството на транспорта и в Министерството на образованието и науката да си помислят какви неща трябва да бъдат включени в тези програми за обучение. А в тези програми за обучение изрично се посочват изискванията.
Господин Димитров, ограничение може да има, когато става дума за професионална книжка. Аз не говоря за професията и за това да кара такси. Разбира се, че може да има и други изисквания и е право на законодателя да ги даде. За автобусните шофьори – може да има ограничения за години, за стаж, за образование. Това е право, но в този законопроект не говорим за такива професии. Ние говорим за това да има възможност да се запише в курс. Дали си лекар, дали си адвокат, инженер, учител – това е професия. Таксиджията си е професия, а няма нищо общо с достъпа до курса. Ние задължително трябва да разграничим тези неща. Другото не е справедливо и е антиконституционно, според мен, защото, от една страна, какво ще стане по Вашата логика – всеки, който има шофьорска книжка, но няма основно образование, той може ли да бъде шофьор? По Вашата логика не бива да е шофьор. А такива случаи има хиляди.
Това, че от една година го има това изискване, но видя ли се, че намаляват пътно-транспортните произшествия по пътищата? Има такива произшествия. Проблемът е в подготовката, проблемът е пред цялото общество. Ние от една страна сме задължени тези шофьорски книжки, които са от Европейското икономическо пространство, да ги признаваме. Те може да са издавани в Испания или в Конфедерация Швейцария. Те могат да работят даже в България с тази книжка, а ограничаваме българския гражданин. Тук е голямото разминаване.
Станало е едно недоразумение предишният път, когато е било направено това предложение. Трябва да ви призная, че през 1993-1994 г., моля да бъда извинен, ако обърквам годините, паметта може да ми изневерява, но тогава имаше основни промени в Закона за движение по пътищата. Тогава отпадна това изискване и аз се противопоставих. Бях заблуден, че непременно трябва да имаш основно образование, за да се запишеш в курса. Днес никой от нас не може да посочи една европейска държава или страна с развита демокрация, където да има подобно изискване. Това е големият парадокс.
И, завършвайки, казвам, колеги, че няма нищо общо това с изискването да се ходи на училище до 16-годишна възраст. Това е нещо съвсем различно, даже стимулираме тези, които са безработни, да работят със селскостопански машини, може да има и по-ниска категория.
Господин Мирчев, най-ниската категория за леки автомобили „В” ли беше? Оттам нагоре може да има съответните ограничения, това е друг въпрос. Но това не е ограничение за съответния водач и за това, че има шофьорска книжка, да е взел трактор, комбайн и да работи на къра, на полето да оре. Не е сериозно да ги ограничаваме. В момента ние стимулираме една част от хората в Дунавската равнина да изкарват шофьорски книжки в Румъния. Той взима шофьорска книжка, защото няма основно образование тук и не може да я изкара, защото има изискване, за да се запише в курс. Взима книжката в Румъния и с тази книжка той работи в Дунавската равнина. Така е, колеги. Това е парадокс.
Ние трябва да изчистим този проблем. Аз предложих това в законопроект миналата година, с ясното съзнание, че ние сме единствената държава, която е поставила подобни изисквания. Надявам се, че това ще бъде осъзнато.
Аз още един път ви умолявам да не изпадаме в парадокса да сме единствената европейска държава, която е поставила подобни изисквания.
Накрая ви призовавам – тези, които се съмнявате по въпроса за това дали са грамотни или не, има подготвени листовки, нека да се явим на един тест всички, които сме шофьори в залата. Нека да решим по една листовка и да видим колко от вас, които са шофьори, ще издържат изпита на листовките. (Весело оживление.) Тогава ще разберем за какво става въпрос. Е, книжки няма да вземаме, спокойно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика думата има господин Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Винаги с особено внимание слушам господин Ремзи Осман, когато се изказва по Закона за движението по пътищата. Той има невероятен опит и благодаря за неговите конструктивни предложения.
Аз ще започна от последното – ние сме говорили по темата. Може би трябва да приложим един диференциран подход към това, което Вие предлагате. Ние двамата сме го обсъждали. Това ще бъде едно по-добро и конструктивно решение за промени по Вашия законопроект.
Благодаря за Вашата подкрепа на законопроекта. Действително, втората част от предложението - за 35-те процента, подлежи на сериозна дискусия. При нас също имаше особени съмнения, но по първата част, след като в комисията разгледахме предложенията, аз получих от министъра на финансите господин Орешарски писмо в подкрепа и един коректен текст, за който го бяхме помолили. Фактически от 2002 г. до 2004 г. 1,5% от глобите постъпваха в Министерството на вътрешните работи. От 2005 г. това беше отменено, но този 1,5% представляваше една сума от глоби от порядъка на 4-5 млн. лв. годишно. Това е една много незначителна сума. Благодарение на Закона за движение по пътищата, който парламентът прие през м. юни м. г., и благодарение на усилията на МВР да контролира приложението на този закон, ние очакваме 50 млн. лв. Заслужава тези суми.
Още един път казвам, че министърът на финансите подкрепя по принцип този текст, даде точна формулировка. Остава в парламента утре да гласуваме или на второ четене, дали трябва да бъде 50%, дали трябва да бъде 25% или да бъде друг размер. Лично министърът на финансите подкрепя в писмо този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Втора реплика – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Осман, аз също Ви слушах много задълбочено и внимателно и бях на крачка да Ви повярвам, но някак си не мога да я реализирам тази крачка и ще Ви кажа защо. Защото принципно Конституцията има пряко непосредствено действие. Тогава на първо място, тръгнете в посока да промените Конституцията – да не бъде задължително до 16 години образованието, и след това нямате никакви проблеми.
На второ място, Министерството на транспорта и „Пътна полиция” нека излязат с една статистика колко от водачите в България са с така нареченото начално образование или основно образование, колко от тях предизвикват пътнотранспортни произшествия, с какъв изход са тези пътнотранспортни произшествия и едва тогава може да мислим в тази посока.
Възможността някой с начално образование или без образование да изкара курса дори в Румъния или в някоя друга страна, за мен отива към научната фантастика, защото ако той не може български да говори и да пише, не знам как е успял да се научи да говори, да пише и да знае другия език. Бихте имали такава възможност сега от трибуната да реализирате тази фантастика в действие и в точни цифри – да кажете колко души са изкарали книжки в чужбина. Така че основното изискване този, който се движи с моторно превозно средство по пътя и то в своята същност се явява общоопасно средство, знае, умее да чете, умее да пише и владее и други умения, които придобива в учебния процес в училище, такъв човек би могъл да бъде любител. Плюс това Вие тук не конкретизирахте за какво става дума. Дали става дума само за така наречени водачи любители, или за водачи, които изкарват прехраната си чрез управление на пътнотранспортни, пътностроителни машини, за които се изискват повече умения и ако ти не ги имаш, няма как да управляваш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Ремзи Осман, имате думата за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Кузов, май нещо не можете да ме разберете. Ако искате на други езици да Ви говоря. Този, който не владее езика, няма да се запише в курса. Или не разбирате?! Управлявате ли кола, имате ли свидетелство за правоуправление?
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Да.
РЕМЗИ ОСМАН: И сте готов да се явите на един теоретичен изпит с един автомонтьор, който има 7-ми клас, и да получи достъп до курса. Ние говорим за достъп до курса. Ако е неграмотен, той никога няма да издържи теоретичния изпит, няма да отиде на практически изпит, колеги. Това е популизъм оттук: еди-кой си какво ще направи. През България минават стотици хиляди автомобили с чужда регистрация, които нямат и основно образование, нямат и 4-ти клас. Можете ли да забраните това? Ние сме задължени да признаем тези книжки, но малко трябва да прочетете международните конвенции и да видите. За разлика от трибуната на парламента, иска малко време, господин Кузов. Има няколко конвенции, които сме задължени да спазваме и ги спазваме, защото сме страна по тези конвенции.
Тук не става въпрос еди-кой си владее и не владее. Има си правила. И за другото – когато е професия, то е различно, господин Кузов. Едното е да имаш свидетелство за правоуправление – дали е за лек автомобил, или за друго. Това, което с проф. Мирчев говорим. Да, може да се помисли да има разграничение. За таксиджия, за автобусен шофьор, за тираджии Законът за автомобилните превози, господин Кузов, има специални изисквания. За тези, които управляват мощни мотори, ако нямаш съответните години, може да имаш категория „А”, ако не съм забравил вече, пак не може да управляваш, но имаш свидетелство. Но това вече е нещо съвсем друго, тоест трябва да ги разграничим - право на всеки народен представител е. Но когато даваме пример със страните с развита демокрация, да видим, че те са постигнали добри резултати, колеги, не затова, че няма изискване, за да отиде в курса. Ако има проблем в програмите за подготовка на шофьори, това е друг въпрос. Защото аз също имам резерви. В тези програми имам чувството, че ги готвим за лекари и за инженери. Те се затрудняват, аз затуй казвам, че ако отидете, няма да издържите изпита. Убеден съм, аз съм и бивш инструктор, преди да завърша „Право”. Убеден съм, че няма да издържите, защото бъркате понятията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по седемте законопроекта?
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви.
Аз няма да се спирам върху законопроекта на господин Осман, тъй като го репликирах от трибуната. Повече бих се спрял върху законопроекта на господин Мирчев и другите народни представители относно възможността „Пътна полиция” да събира 35% от постъпленията от глоби и те да отиват като някакъв вид допълнително материално стимулиране. Нали така, господин Мирчев?
Има един проблем, че Европейският съюз не ни позволява да генерираме извънбюджетни сметки в тези структури, от една страна. От друга страна обаче, следва да обърнем внимание, че в сегашното законодателство ние дадохме възможност органи като Националната агенция по приходите и други такива да генерират такива суми към своята заплата.
Между другото, господин Мирчев, предлагам Ви да помислите и за Държавната автомобилна инспекция. Тези хора също не са по-малко натоварени. Също извършват един много качествен контрол върху пътнотранспортните средства – автобуси, камиони, които превозват товари. Там въпросът не е само до движение по пътищата, а до това дали дадени товари са укрепени правилно, дали самите транспортни средства отговарят на изискванията, дали са натоварени с необходимата товароносимост, която имат. Така че трябва да се помисли и в тази посока - да бъдат стимулирани служителите на Държавната автомобилна инспекция, тъй като те, доколкото на мен ми е известно, са с доста ниско възнаграждение и ако има някакво корупционно изкушение в тях, то би могло много лесно да бъде премахнато с този вариант на допълнителното материално стимулиране.
А относно поставянето и закупуването на камери мисля, че този въпрос беше инкорпориран, господин председател, в този закон. Той е изключително добър, защото субективният фактор е сведен до минимум, защото възможността да се контролира по-голяма част от територията на България е много удачна. Това е практика, която всички ние знаем. Тя не е само европейска, тя е световна практика. Факт е, че разхождайки се из определени страни, полиция не се вижда, но при най-малкото пътнотранспортно произшествие или някакво нарушение съответният водач или е санкциониран на място, или след това е извикан в съответната служба, където си получава своето наказание . И най-важното е, че всеки един знае, че „Биг Брадър” работи в пълна степен и няма къде да бяга. От тази гледна точка има и един обратен ефект – че ще намалеят много значително и драстично нарушенията по пътищата, с което ще намалеят и постъпленията към бюджета и към органите. Но може би по-добрият вариант е всички да не сме участници и да не виждаме ежедневно смъртни случаи или автопроизшествия, отколкото да разчитаме на това да има повече недисциплинирани водачи, за да се пълни републиканският бюджет. Има смисъл в предложението на господин Мирчев. То естествено трябва да се прецизира.
Законопроектът на господин Спасов също е добър, но той не отговаря на възможността и на икономическите интереси на България, на производителите или на превозвачите на някакъв вид стока. Защото освен че те биха могли да търпят загуби, има стоки, които са със малка трайност, има за възможност да се развалят, така че тези стоки също би трябвало да се превозват в някакъв бърз етап. Никога и никой не може да предвиди какъв ще бъде срокът и времетраенето на превоза, защото има много обстоятелства, свързани с пътната обстановка, технически неизправности, пукане на гума. Пукане на гума на един камион води до минимум два-три часа изоставане в графика на самия камион, което мисля, че не е удачно да се прилага на този етап, докато не се установят всички останали допълнителни възможности за осигуряване на престой и осигуряването на паркинги или пък възможността на тези шофьори по някакъв начин да почиват.
По другите законопроекти и по моя няма да взема отношение, защото е ясно, че така или иначе ще го подкрепите.
По законопроекта на господин Осман мисля, че е още раничко да се мисли за възможността хора, които нямат умения, най-вече в областта на познанието, а не на практиката, да получават възможност да притежават свидетелство за управление, макар и като любители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Господин Юсеин, имате думата за изказване.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, свидетел съм на втори или трети дебат относно образователния ценз на шофьорите на лични автомобили. Общоизвестно е в обществото кои хора нямат образование, общоизвестно е, че ние изпращаме всякакви доклади и програми за интегрирането на това малцинство. Вие, противниците на това предложение, не искате ли да създадем работа на тези хора? За втори път в този дебат виждам изрази като „не са подготвени, не са добри, дайте да отложим още малко”. Тогава защо пускаме иранци и хора от Ирак, които нямат образование, да минават с тирове оттук?! От тази гледна точка смятам, че дискриминацията е тотална. Ако искате да интегрираме тези хора и да им дадем някаква работа, би трябвало да се съгласите с този вариант. Защо да не се измислят няколко варианта – да не бъдат шофьори на автобуси, но да бъдат шофьори на лични леки коли и т.н.?! Значи ако му дадеш право да се яви на изпит, да вземе книжка, а след това да си управлява автомобила – това ли е по-добре, или да открадне колата на еди-кой си и да направи някъде катастрофа, или пък да кара без книжка колата на своите роднини?!
Всичко това ме навява на мисълта, че понеже тези хора били неграмотни, но грамотни или неграмотни, ако имат вина 75% за своята неграмотност, то ние като общество също имаме вина за това.
Абсолютно подкрепям предложението на колегата Ремзи Осман. Трябва да имаме няколко хода, за да можем да интегрираме тези хора в нашето общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам думата за реплика на господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, спорът е абсолютно излишен. Някои считат, че шофьорлъкът бил проста работа. Аз ще се изразя по друг начин – това е правно регламентирана дейност. Щом е такава, трябва да имаш достатъчно набор от знания, за да можеш да прочетеш и да я разбереш.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тук става дума за право, а не за достъп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин Юсеин, Вие казахте, че едва ли не в Ирак всички са неграмотни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, не е казал това.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Той каза „шофьори без образование”. Не знам дали са без образование. Ако искате, предприемете законодателна инициатива, та на границите на всички да им се иска диплома за завършено образование, която да прилагат към документите за правоуправление. Но така да се говори, че видите ли, иракчаните били нация, която е необразована и карала ТИР-ове, е малко лековато.
На второ място, господин Осман, не можах да разбера за какво става дума – за любители шофьори или за шофьори, които ще си изкарват хляба. Категория „С” сама по себе си говори, че този водач може да извършва транспорт на повече от осем души с еди-каква си маса и с това той изкарва работна заплата било в частния, било в държавния сектор. Така че човек, който не може да пише, който не е изпълнил конституционните си задължения да се изучи, в един миг да отиде и да бъде шофьор, дори и любител, мисля за несъстоятелно, господин Юсеин. Вие самият го разбирате, но искате те да излязат онеправдани, а ние да сме виновни, гдето определена категория от хора не учат. Смятам, че досега няма насила затворено училище. Има училище, в което няма ученици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Не можах да разбера репликата на господин Ралчев и затова не искам да я коментирам.
Относно репликата на колегата Кузов – колега, какво по-добро от това да дадеш право на един човек да се яви на изпит, и ако го издържи, да бъде шофьор на лични превозни средства?! Какво по-добро от това?! Какво по-добро от това, че по такъв начин ще осигурим работа на толкова много хора, които водят шофьорските курсове?! Вие знаете ли как се живее на село?!
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Да!
АХМЕД ЮСЕИН: Ходите ли по селата? Идете по Пловдивско, по селата и обяснете на хората тази Ваша теория, пък после елате да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди да изкажа становището си по отделните законопроекти, ще направя общо встъпление. Не зная защо, но очевидно Законът за движение по пътищата се явява този закон, по който всички български народни представители смятат, че могат да дадат своя принос (както в България всички разбират от футбол). Ще подкрепя това мое изказване с доказателства.
Законът е от 1999 г. За девет години – до 2008 г., той е претърпял 30 промени. Няма друг такъв закон в Република България, който да е претърпял 30 промени, и то това са промените, които са влезли в сила, а имаше поне още 30 законопроекта, които бяха отхвърлени от пленарната зала през този период. И през целия този период аз съм бил член на българския парламент.
Сега се изправяме пред една уникална ситуация – ще разглеждаме седем законопроекта за изменение на Закона за движение по пътищата.
Преминавам конкретно по законопроектите. Няма да подкрепя нито един от седемте законопроекта. Има такива, в които има рационално зърно. Изрично ще кажа кое одобрявам от тях, но като цяло към такива законопроекти ще се въздържа, други изцяло ще отхвърля.
Започвам с първия законопроект по важност в смисъл, че е внесен от правителството. Зад този законопроект стои колективната воля на българското правителство. В него има нещо, което е важно и заслужава да бъде подкрепено. Това е, че във връзка с реализирането на информационната система „Електронни услуги” на МВР е необходимо да се направят промени в Закона за движение по пътищата, които да дадат тази възможност чрез законови текстове. Това подкрепям и го заявявам ясно.
Какво обаче не подкрепям?
Първо, не подкрепям обстоятелството, че Законът за движение по пътищата е използван, за да може в него да се въведат под формата на Преходни и заключителни разпоредби изменения в Закона за българските документи за самоличност, които са повече по обем, отколкото са измененията в Закона за движение по пътищата. Това е порочна практика, която трябва категорично да премахнем.
Нещо повече, погледнете – използва се Законът за движение по пътищата, защото там действително е свързано с някои документи, които издава Министерството на вътрешните работи, а в Преходните и заключителни разпоредби вече се говори общо за случаи на загубване, кражба, повреждане или унищожаване на български документи за самоличност. И това се повтаря на различни места – „издаване на български документи за самоличност”. Вие знаете, това е безспорно, че свидетелството за правоуправление, което българските граждани притежават като брой, е много по-малко от личните карти, които притежава всеки български гражданин, навършил пълнолетие. Е, аз питам – защо не беше постъпено по обратния начин – след като се касае за по-голяма общност документи, то именно в Комисията по правни въпроси да се разгледат промените в Закона за българските документи за самоличност общо? А поради това, че шофьорските книжки са част от тези документи за самоличност, в Преходните и заключителни разпоредби да се визират и определени промени в Закона за движение по пътищата. Отново казвам - това е като обърната пирамида.
Втората ми забележка към този законопроект е § 1. Параграф 1 стои наистина като кръпка, която е съшита към промените в закона. И какво се предлага с него? За втори или за трети път се предлага със специален режим на движение да се ползват обозначените автомобили на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към министъра на транспорта. Аз не зная министърът на транспорта не можа ли да разбере, че Комисията по транспорт и съобщения няма да приеме такъв текст, че чл. 91, ал. 3 касае само случаите, когато преди всичко трябва да бъдат със специален режим на движение автомобили, които извършват животоспасяващи действия или които трябва да предотвратят ситуации, които създават обществена опасност. Има и няколко други изключения, срещу които аз категорично съм гласувал в пленарната зала. Да не ги изброявам.
Това е по първия законопроект и затова не мога да го подкрепя.
Вторият законопроект е на колегите Мирчев, Кътев и Давидов. Това, което е похвално и аз го подкрепям изцяло, е изискването да се заделят средства, ние ще уточним процента, нямам нищо против да бъде 50%, за изграждане на системи за видеонаблюдение, контрол и управление на движението по пътищата в населените места и извън него. Това е нещо, което наистина ще направи България страна, в която контролът по пътищата е обективен, всеобхватен и до голяма степен няма да е въпрос на договаряне между пътни полицаи и водачи на моторни превозни средства и размяна на банкноти и документи. Това просто е нещо, което категорично трябва да подкрепим.
Но заедно с това предложение веднага следва нещо, което не мога да подкрепя – допълнително възнаграждение до 35% от годишните средства за работна заплата за специфични условия и изисквания към труда, свързан с осъществяване на регулаторни и контролни функции за осигуряване на безопасността и сигурността по пътищата на страната. Извинете, но ние тук в закон направо включваме материи, които са от чисто трудово-правен характер. След малко ще видим, че и в Кодекса за търговско мореплаване, че Министерският съвет предлага по същия начин до 30 или 35% да се увеличават работните заплати на определена категория служители. Извинявайте, защо се иска това? Казва се – за да се намали корупцията.
Като се казва това, първо, се признава, че има корупция и че е в големи размери. Но второто, което е неверно заключение, е, че ще се намали корупцията. Корупцията ще се намали именно чрез изграждането на система за видеонаблюдение. Там, където този контакт между полицаите и водачите на моторни превозни средства ще бъде преустановен. Това е причината, поради която не приемам този законопроект.
Продължавам със законопроекта, който ни е предложен от колегата Спасов. Този стремеж да се покаже, че се защитават интересите на гражданите като се спрат от движение тировете, може и да има своето оправдание само в определени пикови часове и за пиковите часове това е регламентирано в правната уредба чрез решение, което се взима от органите на МВР. Те и сега могат да правят това нещо и го вършат в определени участъци от републиканската пътна мрежа за определен интервал от време, за да се пропусне по-бързо потокът от лични моторни превозни средства.
Колегата Спасов обаче предлага да се спре категорично движението за 55 часа – от 17,00 ч. в петък до 24,00 ч. в неделя. Питам къде трябва да спрат тези тирове, които превозват български стоки или преминават през България. Няма никакви условия те да се санкционират през това време.
Второ, какви са вредите, които ще бъдат нанесени на българския бизнес, защото тези тирове не пътуват празни, те превозват стока, трябва да изпълняват определени поръчки в определен срок.
На трето място, чуждестранните тежкотоварни камиони тотално ще заобиколят България. Ако един камион от Истанбул трябва да продължи пътя си към Виена и през България е спряно движението за 55 часа, той ще мине през Гърция, Македония, Сърбия и ще си отиде към Виена. Тоест България ще загуби от това.
Друг е въпросът, че органите на МВР в пиковете часове трябва да бъдат на местата, където има задръствания, трябва да реагират бързо и гъвкаво, за да позволят облекчаване на режима на движение. Още повече, че в законопроекта на господин Спасов има една последна разпоредба – ал. 5, която въобще е извън възможността това да бъде гласувано по този начин. Казано е, че тази забрана влиза в сила след изграждането на съответните технически инфраструктурни съоръжения, предназначени за престой на пътни и превозни средства. И, за да не се каже, че това може да стане и след 10 години, е заявено „не по-късно от 1 юли 2009 г.”. Извинявайте, аз не знам дали господин Спасов смята, че за една година тези огромни тир-паркинги могат да бъдат изградени. Още повече, че когато той говори за спиране на движението на територията на цялата страна, те не трябва да бъдат само около магистралите, а трябва да бъдат и по редица други пътища от републиканската пътна мрежа.
Минавам към един силно дискутиран законопроект – законопроекта на колегата Ремзи Осман, който колегата Ахмед Юсеин така енергично защити. Аз разбирам, че по отношение на предложението на господин Ремзи Осман има и аргументи за неговото приемане, но има и аргументи за неговото отхвърляне. Ще започна със силните аргументи на господин Осман, които, признавам, са верни. Те са два. Първият, че няма такава практика в Европейския съюз. Да, така е, няма. Вторият валиден аргумент, който също признавам, е, че ще се създаде неравнопоставеност между тези, на които до 2007 г. – мисля, че тогава беше промяната на закона – са получавали свидетелства за правоуправление без изискването за завършено основно образование, и тези, които сега трябва да се подчинят на разпоредбите на закона. Това са двата силни аргумента и аз ги признавам. Кое обаче представлява определена слабост?
Първо, в България в момента пътнотранспортните произшествия са на изключително високо ниво. Искам да ви съобщя, че смъртните случаи на един милион население в България са с 50% повече, отколкото средно за Европейския съюз. В един такъв момент нагласите на цялото българско общество са към затягане на режима както на издаване на документите за правоползване, така и изобщо към изискванията към шофьорите на пътя. Обществото не би приело подобна промяна, която предлага господин Ремзи Осман.
Но заедно с това ще добавя и още нещо, господин Юсеин, виждам, че господин Осман го няма в залата. Човешкото познание е на пирамидален принцип, което означава, че определени дейности, за да бъдат извършвани действително качествено, изискват определени познания. Получаването на основното образование по смисъла на Закона за народната просвета гарантира едно ниво на познание и на умение за хората, които имат този документ. По определен начин, въоръжени с този документ, те могат да получат своята реализация в различни дейности, включително могат да получават и правото да минат през курсовете и да получат шофьорски книжки.
Господин Осман възразява, казвайки: Конституцията предвижда задължително образование до 16-годишна възраст, но не предвижда задължително получаване на диплома за основно образование. Да, така е в Конституцията, но аз ще ви кажа защо. Защото много добре помня разискванията, които бяха направени по този повод. Счита се, че до 16-годишна възраст всеки младеж и девойка могат да получат основно образование.
Господин Юсеин, Вие знаете, че Господ или природата, както Вие решите, създава хората с нееднакъв интелектуален капацитет. Има хора, които не до 16, а до 30 години могат да учат и да не получат такава диплома, затова Конституцията казва каква е задължителната възраст, предполагайки, че всеки, който има интелектуални способности, не толкова големи, но достатъчни, за да получи основно образование, ще го получи до 16-годишна възраст.
Тръгвайки оттук, това вече се явява аргумент против тезата на господин Ремзи Осман. Ако един човек не е получил основно образование, значи той е в категорията на тези, които не са могли да получат тази диплома, а това вече крие определен риск – риск както за него, така и за неговите близки.
По повод на Вашата пледоария искам да съобщя нещо, което е важно, което може да бъде разбрано погрешно. Вие казахте: да дадем възможност на хората да се трудят. Господин Ремзи Осман изрично изтъкна, че не говори за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства с цел осъществяване на стопанска дейност, тоест да превозват с ТИР-ове, с автобуси, с таксита, касаеше се само за лични моторни превозни средства. Тоест този текст не предвижда тази хипотеза, за която Вие говорите.
И съвсем накратко, господин председател, към предложенията, които са направили другите колеги.
Не мога да приема предложението на господин Кузов, който настоява служителите на МВР при изпълнение на служебните им задължения в служебните автомобили да не си поставят обезопасителни колани.
Господин Кузов, те и в момента не си поставят, защото не спазват закона. Нека обаче знаем, че една държава, ако иска да е правова държава, ако иска да има върховенство на закона в нея, законът трябва да бъде максимално широк за всички и да се намалят изключенията в този закон.
Коя е причината един служител на МВР да не си слага колана? Няма да го нападнат в колата, защото в колата очевидно са и негови колеги. Но аз ще Ви кажа, ако той е без колан и както се случва да карат с голяма скорост, преследвайки нарушител, той може да попадне в пътнотранспортно произшествие. Ако той загине поради това, че е без колан, Вие няма ли да чувствате определена вина с това Ваше предложение, защото това може да му се случи? Коланът защитава и него самия. Аз бях и против това да се снема задължението да носят обезопасителни колани шофьорите на таксита, но пленарната зала реши обратното.
Относно моторните превозни средства, които са с дясно управление. Господин Кузов и господин Хърков предлагат да се забрани регистрацията. Вече някои колеги казаха: регистрацията ще се забрани, но движението ще бъде разрешено, тоест пътнотранспортни произшествия могат да възникнат. Беше отчетено, че при транзитно преминаване те използвали по-големите широки пътища. Няма никаква гаранция. Той може да се отклони до един курорт, до някоя забележителност по тесен път и така нататък. Тоест текстът не отговаря на замисъла.
Второ, не това трябва да правим, защото това не се прави по същия реципрочен начин във Великобритания и страните с дясно управление. Такава забрана там няма за автомобили с ляв волан. Ако се счита за необходимо, шофьори на автомобили с десен волан на управление могат да минат през един допълнителен кратък курс, за да се провери, че те действително са в състояние да управляват нормално автомобила. Но от опит, колеги, знам, че това не представлява проблем. Това, че се е случило, доколкото разбрах, на господин Хърков такова пътнотранспортно произшествие, не би значело, че трябва да се променя законът, още повече, че представителите на „Автомобилна администрация” изрично декларираха, че броят на такива произшествия е нищожен.
Струва ми се, че това бяха всичките законопроекти.
Господин председател, завършвам с това, с което започнах. Умолявам много колегите да не се впускат в законотворчество, което често пъти, бих казал, не е огледано от всички страни. Нека обсъждат своите предложения предварително в колегиална среда, за да може в пленарната зала да се внасят по-малко на брой, но приети с консенсус предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Приятелю Иванов, каза, че положението е много тревожно, че има един милион жертви. Да, така е, значи сегашният режим е лош. Може би трябва да дадем шофьорски книжки само на професори, на доценти и на хора с висше образование. Това – едно.
Второ, не мога да се съглася с Вас – в едно населено място, например в Пловдивско, по-будните са се образовали, взели са средно образование, висше образование, местят се в града, отиват другаде, оправят се, обаче в селото са останали 10-15 човека, които са с основно образование, а в селото има кооперация, има машини, тогава виетнамци ли да докараме? Какво предлагате? Или тези хора да работят? Какво да отговорим на работодателите, които се занимават със селскостопанска работа? Какво да отговорим на тези хора от малцинствата в Пловдивско, които казват: това е дискриминация към нас? Защото тези хора ходят вече по Европа - по Холандия, Иран, Ирак и така нататък и навсякъде по света виждат, че такова нещо няма, а само ние го имаме.
Затова абсолютно не мога да се съглася с Вашите доводи специално за законопроекта на господин Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Митко Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин Иванов, отворихте темата за сините лампи и обърнахте внимание, че това трябва да бъдат средства, които са основно за животоспасяване. Сега имате възможност да премахнете сините лампи на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Ще започна от репликата на господин Димитров. По стечение на обстоятелствата той е първи мандат народен представител, но моите колеги могат да потвърдят каква битка съм водил срещу тези сини лампи. Не исках да зачеквам този въпрос. Аз съм казвал винаги и съм поддържал тезата, че само в случаите, когато има обществена опасност, когато има заплаха за живота на хората, за имущество, тогава трябва да се използва специалният режим на движение. За мен това са „Бърза помощ”, „Пожарна и аварийна безопасност” и специалните органи на МВР за предотвратяване на престъпления. Никой друг.
Така че чукате на отворена врата, господин Димитров. Колегите и господин Мирчев специално знаят това.
С господин Ахмед Юсеин много сме постигнали в Закона за репресираните, за гражданска и политическа реабилитация на репресираните и се надявам там да продължаваме да постигаме значими успехи в законодателството.
Що се касае до този закон, господин Юсеин, примерът, който дадохте, е впечатляващ, но той не е точен и ще Ви кажа защо. Случаите, за които говорите, в пловдивските села и не само там, тези машини са по друг закон – това е Законът за горската и селскостопанска техника. Този закон ние не го пипаме. Това са машини, които не използват републиканската пътна мрежа и по тази причина те не влизат и в тази категория. Напротив, трябва да насърчаваме тези хора да си използват техниката, защото само чрез увеличаване на количеството техника, използвана в българското земеделие, може нашите селскостопански произведения да бъдат конкурентоспособни. Уви, към момента не са такива.
Но искам да кажа и още нещо по повод на първоначалните думи, които Вие казахте за огромния брой жертви по пътищата. Аз съм дълбоко убеден, че почти са изчерпани възможностите на българското законодателство относно водачите на моторни превозни средства. Големият резерв за намаляване на жертвите по пътищата и пътнотранспортните произшествия като цяло, е подобряването на републиканската пътна мрежа. Когато отидем в други страни, виждаме в какво много по-добро състояние е републиканската мрежа. Ако се разшири републиканската пътна мрежа да е с две платна на движение винаги, да няма конфликтни точки, да има възможности за изпреварване, да няма дупки по пътищата, това ще намали реално броя на пътнотранспортните произшествия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата на първо четене по седемте законопроекта?
Имате думата за изказване, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да изкажа благодарност на всички колеги, които взеха отношение по Закона за движение по пътищата. Винаги народните представители са демонстрирали внимание и загриженост. За да няма оттук нататък тридесет поправки в Закона за движение по пътищата, за да няма някои несъдържателни поправки, ще ми позволите, господин председателю на Народното събрание, в доклада за второ четене на Закона за движение по пътищата, който ще влезе в пленарната зала, ще сложа по един комплект листовки от Съюза на преподавателите и инструкторите и ще помоля всички народни представители да попълнят листовката, за да може оттук нататък по този закон да се предлагат не през ден предложения, а само качествени и съдържателни, насочени към подобряване на организацията на движението и безопасността по пътищата на България.
Благодаря ви още един път за изключително полезната дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, продължаваме с точка четвърта от програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНАТА СЕДМИЦА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители на 5 юни 2008 г.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика, която е водещата комисия.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
относно проект на Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Иванова Михайлова и група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 11 юни, разгледа и обсъди проект на Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика.
В заседанието взе участие господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
От името на вносителите госпожа Донка Михайлова представи проекта за декларация. Мотивите, с които народните представители са подготвили проекта на декларацията, са свързани с проведената в края на м. май т.г. в София Седмица на социалната политика, която е резултат от съвместните усилия на Министерството на труда и социалната политика, представители на Европейската комисия и с финансовата помощ на Европейския социален фонд. С тази декларация вносителите намират за уместно Народното събрание да изрази отношението си към всички участници в този българо-европейски форум, към направените изводи и очертаните предизвикателства пред европейския социален модел.
Другата цел, която се преследва с внасянето на тази декларация, е да се очертае и подкрепи насоката, с която ще се реализира бъдещата рамка на социалната политика, както от българските, така и от европейските институции. Те увериха членовете на Комисията по труда и социалната политика, че са убедени в това, че допирните точки в някои от социалните сектори в България и Европа са факт. Предизвикателствата, пред които са изправени политиците и гражданите на разширената Европейска общност, част от която сме и ние в България, изискват усилията и последователността на всички институции. По време на седмицата на социалната политика българските министри, депутати и експерти са успели да съизмерят и съвместят изводите си за новите социални предизвикателства с тези на министрите, депутатите и експертите от Европа.
По време на обсъждането на проекта за декларация народните представители изразиха становища, с които изразиха одобрението си за подхода при разработката на документа. В процеса на подготовка на декларацията Комисията по труда и социалната политика е направила специално заседание, в което е слушала представянето на резултатите от седмицата на социалната политика от министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова. Повечето от народните представители са се запознали с всички доклади и изводи, направени в работен порядък през време на социалната инициатива. Освен това всички сме получили както официалните, така и работните доклади, представени от докладчиците и лекторите в седмицата по социална политика. Заместник-министърът Лазаров припомни, че по време на изслушването на екипа на Министерството на труда и социалната политика госпожа Масларова заяви намерението си да запознае с резултатите и изводите от проведената седмица на социалната политика колегите си социални министри на предстоящата им сесия в Люксембург – нещо, което вече е реализирано. На базата на тези изводи се очертава Европейската комисия и френското председателство на Европейския съюз да динамизират част от проблемите, свързани със социалната политика на цялата европейска общност.
В дискусията бяха отразени мнения, че проектът за този парламентарен акт очертава в известна степен декларативно новите предизвикателства и следващите от тях нови рамки на социалната политика. В отговор на това вносителите на декларацията намериха за необходимо да очертаят в доклада на комисията отново да се очертаят секторните политики и предстоящи действия за тяхното реализиране. Още повече, че в декларацията трябва да проличи преформулирането на досегашните основни сектори на социалната политика.
В областта на социалната закрила и социалното включване предизвикателствата, свързани със социалното включване, пенсионното осигуряване, здравната и дългосрочна грижа.
В областта на социалното включване за България остава водещ въпросът за намаляване на детската бедност и преодоляване на предаването на бедността между поколенията. Мерките, които трябва да бъдат предприети са: осигуряване на качествена заетост на родителите, материална подкрепа и достъп до подходящи социални услуги за семейства с деца. Това е подходът на така нареченото “активно включване”, което България прилага в своята социална политика и практика. От особено значение са инвестициите в качеството на живот на децата и семействата. Ключов е и въпросът за подкрепата на майките и насърчаването на отговорното родителство. Също толкова важен е въпросът за приобщаването на заетостта на хората, отдалечени от пазара на труда – младежите, възрастните работници, хората с увреждания, трудоспособните, получаващи социални помощи. Мерките в това направление трябва да продължат, но техният ефект може да бъде по-устойчив, ако те са придружени с мерки, осигуряващи: подходящи възможности за заетост и обучение; трудови възнаграждения и социални обезщетения, които позволяват да се води достоен начин на живот; социални услуги за съвместяване на професионалния и личния живот и инвестиции в децата, които родителите не са в състояние да обезпечат. В контекста на пенсионната стратегия предизвикателство е да се осигурят едновременно адекватен размер на пенсиите и намаляване на риска от бедност, от една страна, и подобряване финансовата устойчивост в краткосрочен и дългосрочен план, от друга. В рамките на стратегията за здравна и дългосрочна грижа като водещо предизвикателство се налага отстраняването на неравенствата в достъпа до качествена здравна грижа, основано на пол, възраст, етнос, местоживеене, социален статус. Финансирането на здравната система, контролът и ефективността на разходите за предоставяне на здравни услуги също се нареждат сред бъдещите стратегически цели. Наложилите се демографски тенденции от своя страна налагат нуждата да се подобри координацията между здравните и социалните услуги.
В сектора на антидискриминацията и равните възможности трябва да се работи и за гарантирането на равни възможности чрез предотвратяване и премахване на неравно третиране по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вероизповедание. Необходими са мерки за постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи. Важно е засилването на солидарността между поколенията с оглед развитието и поддържането на равнопоставеност между поколенията. С не по-малко значение са насърчителните действия за социалното включване на ромската общност. Република България е възприела цялостен подход за решаване на съществуващи проблеми на ромите, който включва: изпълнение на програми за активно включване на пазара на труда, утвърждаване на принципа за работа с гражданското общество, предприемане на семинарно-обучителна и информационна дейност на територията на цялата страна и насърчаване здравното и трудово медиаторство. Организират се и специални трудови борси. Действията за постигане на равни възможности за хората с увреждания са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Положителните резултати се отбелязват в продължаването на процеса на деинституционализация чрез развитие и разширяване на социалните услуги в Общността и повишаване качеството на грижа в специализираните институции за хора с увреждания.
Интегрираният подход в политиката за постигане на равно третиране на мъжете и жените във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот и за повишаване на социалната сплотеност на обществото включва създаване на национална институционална рамка за равни възможности на жените и мъжете в условията на тясно взаимодействие със социалните партньори и гражданското общество.
В политиката на безопасност и здраве при работа са необходими комплексни институционални действия за реализация на следните основни направления: осигуряване на благосъстояние при работа; гарантиране на правилното прилагане на законодателството на Европейския съюз; подкрепа на малките и средни предприятия в прилагането на действащото законодателство; адаптиране на законовата рамка в съответствие с промените в сферата на труда, като се запазят достигнатите нива на защита на работещите; насърчаване на промените в поведението на работниците и на работодателите в прилагането на подходи, насочени към опазване на здравето; усъвършенстване на методите за оценка на професионалните рискове, включително новите психосоциални рискове; укрепване на административния капацитет на контролните органи и насърчаване на сътрудничеството между тях на национално, регионално и международно ниво.
В политиката по заетостта са предвидени специфични действия за интеграция на някои от основните неравнопоставени групи, за разкриване на повече и по-качествени работни места, за утвърждаване на подход към работа, основан на „жизнения цикъл”. Важни въпроси в тази насока, по които се търси консенсус, са: необходимите промени в трудовото законодателство, законодателното регламентиране на дейността на агенциите за временна заетост, разширяване на стимулите за обучение на възрастни, развитие на колективното трудово законодателство, мерки за привличане на българи, имигрирали в предходни периоди. Голямо предизвикателство е търсенето на дългосрочни решения за проблемите на пазара на труда чрез продължаване на осъществяването на реформи. Общата цел е качествена и високопродуктивна заетост за българските граждани. Активното и продуктивното включване в заетост на все повече лица в трудоспособна възраст е основа за изпълване със съдържание на понятието „социално измерение на Европейския съюз”. Усилията за достигане на гъвкавост и сигурност следва да се интензифицират – те са основен инструмент за модернизиране на пазарите на труда в европейските страни и предпоставка за изпълнение на лисабонските цели. Сферата, в която България следва да насочи повече усилия, е координиране на отделните политики за постигане на качествен продукт за отделните граждани. Това е особено важно и с цел достигане на по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда в страната.
В сектора миграция и труд от изключителна важност е управлението на миграционните процеси, както и пряката им връзка с пазара на труда. Тенденциите в това направление са сходни и засягат всички държави – членки на Европейския съюз. През последните години миграцията е много динамичен процес, а имиграцията е във връзка и с демографските проблеми, които повечето държави членки, включително и новите, изпитват. Невинаги и не само имиграцията може да бъде решение на демографските проблеми. Очертаните тенденции, осигуряването на гъвкавост и сигурност са важни компоненти в това отношение. Демографските проблеми и стареенето, еманципацията на жените и намаляването на раждаемостта, породените от новите технологии предизвикателства и неравенството в доходите – това са други важни аспекти. Свободното движение на работници е много важен въпрос, то следва да се насърчава, мобилността като цяло е ниска на общностно равнище. В новата българска политика по миграция и интеграция се извеждат две основни стратегически цели – привличане на български граждани и на чужди граждани с български произход за трайно установяване или заселване в България и постигане на нова, адекватна политика по прием на граждани от трети страни – в помощ на българската икономика, както и ефективно регулиране и контролиране на миграционните процеси. Трудовомиграционните потоци следва да са директно свързани с нуждите на пазара на труда.
По време на обсъждането някои народни представители изразиха схващането си, че страната ни е далече от реалните европейски социални стандарти. Съществуват социални групи в нашето общество, които имат негативна оценка за провежданата у нас социална политика. Според тези народни представители в текста на декларацията не са намерили място реалистичните оценки на социалната картина у нас.
Вносителите на проекта на декларацията заявиха схващането си, че декларацията няма за цел да прави разрез на социалната ситуация у нас. Те припомниха, че основен приоритет на декларацията е заявеното намерение да се препоръча на нашите представители в структурите и органите на Европейския съюз да отстояват резултатите и изводите, направени по време на сесиите на Седмицата на социалната политика. Изключително важно е да се отбележи, че това са изводи, направени не само от българските представители, но и от представителите на 17-те страни участнички в Седмицата на социалната политика – членове на Европейския съюз. Народните представители намират, че е постигната целта на тази българска инициатива, а именно да се обсъдят и обобщят новите социални предизвикателства, пред които са изправени и българските, и европейските граждани.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 9 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 6 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта на Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, внесен от Донка Михайлова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, господин Мръцков. Добре е самият текст на декларацията да бъде прочетен в пленарната зала.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ):
„Проект
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика
Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България,
като изразяваме удовлетворението си, че от 26 май до 30 май 2008 г. България беше домакин на Седмицата на социалната политика, инициатива на българското правителство, Европейската комисия и Европейския социален фонд,
като припомняме, че Народното събрание ратифицира Лисабонския договор и е ангажирано със социалните и икономически приоритети на Лисабонската стратегия,
като отчитаме, че социалната проблематика е приоритет на българския парламент и ангажимент на българската държава към социалния дневен ред на българското общество и на Европейската общност,
като подчертаваме, че и българските, и европейски граждани са изправени пред големи социални предизвикателства, които надхвърлят националните граници и че тези предизвикателства намират отговорите си в съхраняване на европейския модел, който съчетава икономическия успех и социалната отговорност,
като вярваме, че богатството на България и Европа са в знанията и способностите на хората и че те са ключът към растежа, заетостта и социалното единство,
подкрепяме изводите, направени през Седмицата на социалната политика, свързани със следните политики:
- социална закрила и социално включване;
- антидискриминация и равни възможности;
- безопасност и здраве при работа;
- политика по заетостта;
- миграция и труд.
Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание на Република България,
убедено заявяваме, че с работата си в Народното събрание ще продължим да отстояваме постигнатото от България в социалната политика и ще предлагаме и подкрепяме законодателни решения, насочени към решаване на социалните предизвикателства, пред които са изправени българските граждани и всички останали граждани от Европейския съюз и
препоръчваме на нашите представители в Европейските институции да отстояват в своята дейност основните изводи от Седмицата на социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на текста на декларацията и на подробното становище на Комисията по труда и социалната политика.
Има ли желаещи да вземат думата? Както пролича в становището, в комисията е имало определена дискусия относно акцентите в декларацията.
Господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вероятно прави впечатление на Народното събрание и на тези, които следят дейността на Народното събрание, че напоследък зачестиха декларациите на Народното събрание, свързани с подкрепа на отделни секторни политики. Това не е случайно. След като България ратифицира Лисабонския договор, новата роля на националните парламенти след тази ратификация очевидно предполага националните парламенти да обсъдят подробно политиките, които след това трябва да се защитават в рамките на дискусиите в институциите на Европейския съюз. Тъкмо в тази връзка е и декларацията на групата народни представители, които участваха в провеждането на Седмицата на социалната политика в края на м. май в София.
Държа да отбележа, че това е една инициатива на Министерството на труда и социалната политика, на Европейската комисия и на Европейски социален фонд, която инициатива се провежда за първи път. Тази Социална седмица се провежда за първи път в рамките на Европейския съюз. Такава инициатива досега не е имало.
Като първа инициатива, целите на тази Седмица на социалната политика бяха свързани с това да се обменят положителни практики, да се обменят положителни политики от дейността на отделните сегменти на социалната политика с надеждата позитивните практики да проникнат взаимно в дейността на отделните държави членки, за да може позитивният опит да бъде този, който да бъде поощряван, позитивните политики да бъдат защитавани от отделните министри.
Направи добро впечатление, че в рамките на тази Седмица на социалната политика, участваха над 540 участници, включително и няколко министри на труда и социалната политика – на Словения, на Португалия. Много интересно беше участието, което беше естествено ползотворно, на министъра на труда и социалната политика на Франция. Знаете, че Франция е страната, която поема ръководството на Европейския съюз през следващите 6 месеца.
Участваха със свои презентации и народни представители от българския парламент, участва министър-председателя, както и председателя на Народното събрание. Това беше една мащабна инициатива, която, пак повтарям, че беше свързана с това да бъдат постигнати определени цели, които преди малко имах възможността да прочета в становището на Комисията по труда и социалната политика.
Самата Комисия по труда и социалната политика след Седмицата на социалната политика проведе едно изслушване на министър Емилия Масларова. Бяха представени съвсем подробно резултатите и изводите от тази инициатива. Основната цел на тази декларация е да изразим волята на народните представители, да подчертаем желанието на народните представители от Четиридесетото Народно събрание да препоръчат на всички български представители в европейските институции да подкрепят инициативите и изводите, които бяха обявени след Седмицата на социалната политика. Това е изключително важно, защото, както разбрахте и от текста на декларацията, и от текста на доклада на Комисията по труда и социалната политика, тук става въпрос за едно изчерпателно обсъждане в много случаи критично обсъждане, на част от провежданите политики, както в България, така и в другите страни членки.
Разбира се, не бяха пропуснати положителните практики, но преобладаваха критичните оценки и оценките, свързани с необходимите мерки за това да може в крайна сметка да се стигне до един европейски социален модел, който да бъде в интерес на всички граждани на Европейския съюз.
Още веднъж призовавам народните представители да се запознаят – за тези, които не са се запознали, с изводите от Седмицата на социалната политика. В Комисията по труда и социалната политика разполагаме с всички материали, с всички изводи. Нека да подкрепим сега или при гласуването на утрешното заседание проекта за декларация на групата народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Мръцков, имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително ние приемаме декларацията малко късно, след като мина отзвука от Седмицата на социалната политика, но трябва да отчетем, че това беше важно събитие не само за България, но и за Европейския съюз. Както и д-р Адемов спомена, фактически тук се провежда едно регионално съвещание на представителите на част от европейските институции, това са 14 държави, присъства и комисаря по социалните въпроси Владимир Шпидла, така че през тези дни от 26 до 30 май т.г. се полагаха основите на социалната политика на Европейския съюз.
Това има отношение не само към нашата страна, но и към целия Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че това е първа такава седмица, която се провежда в страна от Европейския съюз, а именно в България и всяка година членовете на Европейския съюз ще провеждат такава Седмица на социалната политика, където ще се набелязват мерките и политиките за реализирането на европейския социален модел.
Важно е тези политики и тези мерки, които бяха набелязани, да не бъдат затворени само в рамките на тази Седмица. Важно е и за нас, народните представители, да направим промени в законодателството с цел усъвършенстване на законодателната база, но и реализиране на самата социална политика в годините напред.
Ще си позволя малко повече да говоря за това какви бяха основните социални политики, които бяха набелязани за Европейския съюз. Това не се отнася само за страните от региона, а и за останалите страни от Европейския съюз независимо от това, че те не са присъствали на тази Седмица на социалната политика.
Първата политика, която беше подкрепена, това беше за социална закрила и социално включване. В тази сфера водещи предизвикателства са социалното включване, пенсионното осигуряване, здравната и дългосрочна грижа. В областта на социалното включване за България остава водещ въпроса за намаляване на детската бедност, преодоляване на границата на бедността между поколенията – мерки, които трябва да бъдат предприети за осигуряване на качествена заетост на родителите, материална подкрепа и достъп до подходящи социални услуги за семейства с деца. Включихме и въпроса за подкрепата на майките и насърчаването на отговорното родителство.
Втората политика, по която се дискутира, беше за антидискриминацията и равните възможности. В тази сфера трябва да се работи за гарантиране на равни възможности чрез предотвратяване и премахване на неравното третиране по признаците пол, възраст, увреждания, етническа принадлежност, вероизповедание. Необходими са мерки за постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за всички социални групи. Важно е да се засили солидарността между поколенията с оглед развитието и поддържането на равнопоставеност между поколенията. С не по-малко значение са насърчителните действия за социално включване на ромската общност.
Действията за постигане на равни възможности за хората с увреждания са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания.
Положителни резултати се отбелязват в продължаване на процеса за действена институционализация чрез развитие и разширяване на социалните услуги в Общността и повишаване качеството на грижата в специализираните институции за хората с увреждания.
Третата политика е безопасност и здраве при работа. В тази сфера са необходими комплексни действия за реализиране на основните направления – осигуряване благосъстояние при работа, гарантиране на правилното прилагане на законодателството на Европейския съюз, подкрепата на малки и средни предприятия в прилагане на действащото законодателство, законова рамка в съответствие с промените в сферата на труда като се запазят достигнатите нива на защита на работещите.
Четвърта политика, която беше разисквана, беше политиката по заетостта. В тази сфера са предвидени специфични действия за интеграция на някои от основните неравнопоставени групи, за разкриване на повече и по-качествени работни места, за утвърждаване на подход към работа, основан на жизнения цикъл. Важно е по въпросите в тази насока да се търси консенсус за необходимите промени в трудовото законодателство. Необходимо е законодателно регламентиране на дейностите на агенциите за временна заетост, разширяване на стимулите за обучение на възрастните, развитие на колективното договаряне, мерки за привличане на българите, емигрирали в други страни през предходни периоди.
И петата политика това е миграцията и труда. В тази сфера се дискутираха изключителни по важност въпроси: управлението на миграционните процеси - тенденциите в това направление са сходни и те засягат всички държави от Европейския съюз; демографските проблеми и стареенето; еманципацията на жените и намаляването на раждаемостта; породените от новите технологии предизвикателства и неравенство в доходите.
В новата политика по миграция и интеграция се извеждат две основни стратегически цели: привличане на български граждани и на чужди граждани с български произход за трайно установяване в страната. Всичко това са политики, които касаят страните от Европейския съюз.
Аз призовавам колегите да подкрепим декларацията и в бъдеще да работим с промените в трудовото и социалното законодателство за осъществяване идеите от Седмицата по социалната политика, която се проведе в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли други желаещи? Ако няма, колеги, обявявам за приключени обсъжданията по декларацията. Тя ще бъде гласувана утре в началото на пленарния ден.
Можем да разгледаме още една точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Вносители са Министерският съвет на 23 май 2008 г. и Йордан Мирчев и група народни представители на 13 юни 2008 г.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Правната дирекция в Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане на госпожа Никифорова и госпожа Стоянова в пленарната зала. Няма възражение срещу това предложение, моля да ги поканите.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще ви представя доклада на Комисията по транспорт и съобщения по двата законопроекта по реда на постъпването. Първият законопроект е на Министерския съвет.
Заседанието беше проведено на 19 юни 2008 г. и законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Предлаганото изменение в чл. 88, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване цели да приведе в съответствие съществуващото към момента изискване на българското законодателство за достъпа до длъжностите “капитан” и “главен механик” на борда на корабите, които плават под българско знаме с решения на Европейския съд.
Това се налага във връзка с писмо от Европейската комисия, в което се насочва вниманието на българската страна към решения на Европейския съд по повод изискването за притежаване на гражданство на една от страните членки за заемането на длъжността “капитан” и “помощник капитан” на борда на кораб, който плава под нейното знаме.
Българското законодателство урежда правомощията на членовете на екипажа в действащия Кодекс за търговското корабоплаване, където е уреден правният статус и на капитана на кораба.
В тази глава се съдържат редица текстове, които предоставят на капитана осъществяването на публичноправни по своя характер функции. В същото време от изготвения анализ бе установено, че правомощията на капитана по тази глава не се упражняват редовно, каквото е изискването за допустимост от Европейската комисия, поради което съществува ограничение на правото на свободно движение на работна ръка.
Даването на възможност за назначаване на капитан и главен механик на борда на кораба, които са граждани на страни членки (а не само на български граждани), ще допринесе и за повишаване гъвкавостта на пазара на труда в този отрасъл.
С предлаганите изменения в чл. 378, ал. 2 и 3 се цели засилване на възможността за въздействие върху нарушителите – членове на екипажа, които със своите действия създават условия за задържането на кораби, които плават под българско знаме, при извършването на прегледи по реда на държавния пристанищен контрол. Предвижда се възможност с наказателно постановление на виновните лица да бъде отнета възможността да заемат длъжности на борда на кораба за определен период от време, без да се предвижда увеличаване на глобите.
Очаква се мярката да доведе до подобряване предоставянето на корабите, които плават под знамето на Република България, в базата данни на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол с оглед намаляване процента на задържанията на кораби.
Тук само ще добавя, че задържаните кораби от началото на годината създадоха доста проблеми на страната и тези текстове се предлагат от Министерския съвет, за да се ограничи да не попаднем отново в черния списък от гледна точка на изискването за безопасност в областта на корабоплаването.
След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения, с цел усъвършенстване на законопроекта Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа “за”, 1 глас “въздържал се” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
Вторият законопроект е внесен от народните представители Йордан Мирчев, Борис Николов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Несрин Узун.
На заседание също на 19 юни 2008 г. Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова –заместник-министър на транспорта, и експерти от Министерството на транспорта.
С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се цели:
1. Да се оптимизира структурата на звената на изпълнителната власт, които упражняват контрол от страна на държавата в областта на водния транспорт;
2. Осъществяването на някои от дейностите, които е изпълнявала държавата до този момент чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация” и които по същината си не са форма на изпълнение на държавна функция, а по-скоро са свързани с предоставянето на услуги - да се извършват от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
Законът предвижда преминаването на функциите на съществуващата Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Изпълнителна агенция “Морска администрация” и урежда правоприемството между двете агенции, като по този начин се слива по естествен начин контролът над транспортните средства и транспортната инфраструктура в областта на водния транспорт. Предлаганото обединяване на двете агенции ще доведе до оптимизиране на дейността и подобряване на координацията, като ще се избегне дублирането и припокриването на функции и административни звена. Изпълнителна агенция “Морска администрация” и Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” имат взаимно допълващи се функции, свързани с всички аспекти на корабоплаването, доколкото правомощията на едната агенция са свързани с контрола на дейността на транспортната инфраструктура, а другата осъществява контрол на транспортните средства.
Вторият елемент от планираната реформа на структурите на държавата, които имат отношение към водния транспорт, е предлаганото извеждане на дейности към съществуващото Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
Предлага се изменение на текстовете, които касаят предмета на дейност на предприятието, като се предвижда то да се занимава с предоставянето на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, както и с предоставянето на речни информационни услуги. Тези дейности се извършват към момента от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, но са търговски по своя характер, поради което следва да бъдат изведени извън държавната администрация. Държавата запазва контрола върху дейността на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, което ще предоставя услугите. По този начин търговските дейности логично ще бъдат извършвани и предоставяни от търговец – държавното предприятие, а държавата, чрез своя орган на изпълнителна власт, ще контролира начина, условията, при които се предоставят тези услуги, както и качеството на предоставяните услуги. Възприетият подход е в рамките на модерното администриране на дейности и услуги.
Съгласно предложението контролен орган по предоставянето на тези услуги ще бъде Изпълнителна агенция “Морска администрация”. За изработването на този модел на взаимоотношения бе приложен сравнително-правен подход, подобен на този между Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” и Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение”.
Чрез извеждането на посочените дейности в Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” ще се подобри възможността за по-бързо и успешно завършване на проектите, които касаят въвеждането в експлоатация на системата за наблюдение и информационно обслужване на корабоплаването – първите два етапа, от която бяха изградени по програма ФАР, а третият етап предстои да бъде изграден в рамките на периода 2007-2013 г. по Оперативна програма “Транспорт”, както и на системата за предоставяне на речни информационни услуги, която предстои да бъде изградена също в рамките на периода 2007-2013 г., както и възможността за намиране на по-гъвкави форми за управление на тези системи, така че издръжката им да не натоварва държавния бюджет, а това да става чрез генерираните от тях приходи.
С други думи, колеги, ще ви кажа, че примерно в пристанище Лом има “Морска администрация”, има “Пристанищна администрация”, има “Пристанищна инфраструктура”. В Русе – освен трите има Агенция за река Дунав. Във Варна – “Морска администрация”, “Пристанищна администрация”, “Пристанищна инфраструктура”. В Бургас - същото.
Този законопроект беше предложен и на правителството. Той е подкрепен, когато се приемаше актуализираната програма в Катарино. Това действие е включено в актуализираната Програма 2007-2013 г. Законопроектът е разработен с Министерството на транспорта и се подкрепя изцяло.
В заключение ще кажа, че по втория законопроект, внесен от народни представители, комисията със 7 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Борис Николов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Несрин Узун.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Мечев, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 май 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5 юни 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение Кодекса за търговското корабоплаване.
На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите и господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Мартинова.
Предлаганото изменение в чл. 88, ал. 4 от Кодекса за търговското корабоплаване цели да приведе в съответствие съществуващото към момента изискване на българското законодателство за достъпа до длъжностите „капитан” и „главен механик” на борда на корабите, които плават под българско знаме, с решения на Европейския съд.
Националното ни законодателство съдържа изрично изискване за българско гражданство за капитана на кораба и главния механик.
Даването на възможност за назначаване на капитан и главен механик на борда на кораба, които са граждани на страни членки, а не само български граждани, ще допринесе за повишаване гъвкавостта на пазара на труда в този отрасъл.
Предвижда се изменение, осигуряващо възможност за заплащане на допълнително възнаграждение на служителите в Изпълнителна агенция „Морска администрация” в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата в агенцията. Средствата се предвиждат в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Чрез приемането на посочената разпоредба ще се повиши и допълнително ще се заздрави капацитетът на агенцията и ще се задържат обучените и качествените кадри чрез подобряване нивото на заплащане, което ще доближи агенцията до средните за Европейския съюз стандарти по отношение на осъществяваната от нея дейност.
С предлаганите изменения в чл. 378, ал. 2 и 3 се цели засилване на възможността за въздействие върху нарушителите – членове на екипажа, които със своите действия създават условия за задържането на кораби, които плават под българско знаме, при извършването на прегледи по реда на държавния пристанищен контрол. Във връзка с това се предвижда възможност с наказателно постановление на виновните лица да бъде отнета възможността да заемат длъжности на борда на кораба за определен период от време, без да се предвижда увеличаване на глобите.
Очаква се мярката да доведе до подобряване представянето на корабите, които плават под знамето на Република България, в базата данни на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол с оглед намаляване процента на задържанията на кораби.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има доклад на Комисията по европейските въпроси.
Има ли член на комисията, който да представи доклада? Няма. Разбира се, това не е добра практика на Комисията по европейските въпроси – да не осигурява свой представител, когато има становище на комисията. Отново ще се постарая да привлека вниманието на ръководството на комисията по този въпрос. В случая ще ви съобщя заключението на комисията, с което разполагате. То е с дата 30 май 2008 г., № 853-18-68. Становището завършва със следното предложение:
„Въз основа на гореизложеното в становището, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 май 2008 г.”
Вносителите идва ли считат за необходимо да правят второ представяне на законопроектите. В становището на Комисията по транспорт и съобщения подробно бяха отразени основните моменти в двата законопроекта.
Можем да пристъпим към обсъждане.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, по така представените законопроекти аз се въздържах. Ще обясня защо. В Кодекса за корабоплаването има една особеност – има вменени задължения и права на капитана на кораб, когато той плава под български флаг, относно поставяне на държавен печат и извършване на чисто държавни процедури като сключване на граждански брак и други отношения.
Трябва да се обърне внимание на точките, които се променят. Например как ще продължат да се осъществяват процедурите, които един капитан, който вече няма задължението да бъде от националността на държавата, която той представлява, досега е извършвал?
По казуса за доплащане 25% към работната заплата. Отново внасяме извънбюджетни пари, които даваме като вид подпомагане или мотивация на хората, които работят в тази администрация. Не може отново да даваме бюджетни пари 25% върху заплатата, и то на всички от администрацията. Аз съм против да има такова извънбюджетно плащане от 25% към заплатите. Всеки, който работи в тази администрация, се е явил на конкурс, издържал е съответния изпит, има съответната мотивировка да работи и да получава заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз заявих и в Комисията по транспорт и съобщения, че подобни текстове, отнасящи се до допълнително стимулиране, ще бъдат подкрепени само ако има становище, подписано от министъра на финансите. Мога да заявя, че има становище от министъра на финансите и по Кодекса за търговското корабоплаване, и по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища, тъй като двата закона са обвързани.
Да, Европейската комисия ни критикува за липсата на административен капацитет в областта на безопасността на корабоплаването и в областта на въздухоплаването, защото ние другата седмица ще гледаме и гражданското въздухоплаване. Министерството на финансите го е подкрепило, но това може да става само в рамките на бюджета на Министерството на транспорта за 2009, 2010 и т.н. години.
Ние дискутирахме и аз съм съгласен, че 35% трябва да бъде „до 35%” или „до 25%”. И дали трябва да се разпростира върху всички или само тези, които пряко са ангажирани с безопасността на корабоплаването, както е и изискването на Европейската комисия. Това ще дискутираме в комисията и може би ще претърпи определени корекции. Благодаря. Основното беше, че без становище на министъра на финансите подобни текстове в нашата комисия не минават и няма да минават. Въвели сме това като практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Желаете ли дуплика, господин Димитров? Не.
Господин Кобаков, заповядайте, имате думата.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предложението, което направихме група народни представители, беше продиктувано от задачите, които правителството постави за одобряване от ръководството и организацията в сектора. Колегите, които се занимаваме с подготовката, оценихме, че това изменение ще допринесе за една по-добра организация и работа между различните звена и структури и по-ефективна работа в отрасъла, който ще се организира по-добре. Именно това беше и основанието да направим съответното предложение за изменение и допълнение на новата структура, която да се организира.
Аз разговарях лично с министър Петър Мутафчиев. Той изрази съгласие и каза: „Да, необходимо е, нямаме възражения да се влезе в съответните законови разпоредби и се организира по реда и начина, който предлага групата.” Поради което предлагам колегите да подкрепят направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двата законопроекта, които са ни предоставени, въпреки че единият е внесен от народни представители, реално и двата са на Министерския съвет. Просто е спестена процедурата, която при преминаваме през правителството е по-дълга. Разбира се, това е практика, която е използвана. Не го казвам като упрек. Явно правителството стои и зад двата законопроекта.
Ще се спра на първия законопроект – първи и по внасянето му.
Този законопроект до голяма степен беше предизвикан от обстоятелството, че от началото на годината четири плавателни съда бяха задържани на различни места и пристанища на европейския континент поради нарушение и несъответствие на техните корабни документи. Още тогава министърът беше казал, че ще бъдат предприети съответни мерки в тази насока. Нека да видим обаче дали действително може да се счита, че тези мерки са сериозни и адекватни.
В този законопроект в § 4 се заявява, че капитан на кораб или член на екипаж, който с виновно действие или бездействие е допуснал кораба да плава в нарушение на изискванията, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Въпреки че горната граница е сравнително сериозна, знаейки практиката в българското правораздаване, аз смятам, че 500-те лева са действително нищожна глоба по отношение на вредата, която тези прецеденти нанасят на България. Защото се създава ситуация, при която България отново може да влезе в черния списък по Парижкия меморандум. И виновното лице се лишава от право да заема длъжността за срок от шест месеца до една година.
Това, което е записано в § 2, е силно оспорвано. Аз специално няма да го подкрепя. Това е и причината категорично да съм против законопроекта. Отново, както в предишните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, и тук се предлага Народното събрание да започне да играе ролята буквално на работодател, който фиксира работни заплати. И в чл. 360 се предлага да се създаде нова ал. 6, в която на служителите в Изпълнителна агенция „Морска администрация” е записано, че се изплащат допълнително възнаграждения в размер 25% от годишния размер на средствата за работна заплата. Този текст, така предложен, ако бъде и така гласуван, означава, че ние на тази Изпълнителна агенция, на служителите – забележете, тук дори няма някакво разграничение – увеличаваме директно работната заплата с 25 на сто. Но аз питам в другите изпълнителни агенции и звена на министерствата, там работата не е ли отговорна? Защото, доколкото зная, всички държавни служители получават трудови възнаграждения, които са определени чрез таблиците, свързани с положения труд, разбира се, респективно и други фактори. Но трябва ли Народното събрание да започне по този начин да променя заплатите на държавните служители? И ал. 7 е още по-странна, да не кажа нещо по-силно – че от това право могат да бъдат лишавани за срок от три месеца инспекторите, които са извършили инспекция на кораб, който след това е бил задържан. Значи тези, които извършват през пръсти инспекцията на кораб и по тази причина корабът е задържан, могат да бъдат лишени от допълнителното възнаграждение, получават си нормалното, но може и да не бъдат лишени. На тях може, както се разбира, да им се изплати допълнително възнаграждение. Категорично възразявам срещу този текст.
Ако министърът на транспорта и неговият екип считат, че липсва административен капацитет в Изпълнителна агенция „Морска администрация” те много добре знаят какъв е пътят – чрез искане за увеличаване на бройката, чрез мотивирано искане за преминаване към по-горен клас на заплащане на основното трудово възнаграждение. Това е. Не чрез такива промени в закона.
Що се касае до втория законопроект, по него ще бъда сравнително кратък. Аз действително смятам, че това, което беше направено с разделението на „Пристанищна инфраструктура”, на „Пристанищна администрация” и на „Морска администрация”, създаваше наистина административен хаос в тези звена и препокриване изпълнението на функциите. Приемам и мотивите, че това води наистина до забавяне на оформянето на определени документи, издаването на разрешения и на друг вид актове. Не съм сигурен обаче, че тази структурна промяна автоматично ще доведе до подобряване на административното обслужване от тези две звена. А причината за това е, че има механично прехвърляне на отговорностите и събирането в „Морска администрация” така да се каже на всички функции, които се изпълняват в една администрация, докато „Пристанищна инфраструктура” се отделя основно за услугите. Никъде обаче не прочетох, че по определен начин това оптимизиране ще доведе до намаляване на административния персонал и по никакъв начин не виждам някакъв по-съществен, в заключение изтъкнат мотив, освен това, което ми звучи доста странно, че ще се подобри възможността за по-бързо и успешно завършване на проектите, които касаят въвеждането в експлоатация на система за наблюдение и информационно обслужване на корабоплаването.
Мисля, че проектите по никакъв начин не би трябвало да бъдат спъвани от досегашното различно структуриране на звената. Все пак, понеже не виждам нищо, което да говори, че работата ще се влоши в резултат на това преструктуриране, вторият законопроект, който е внесен от петима колеги, начело с председателя Йордан Мирчев, ще го подкрепя. Първия – не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми колеги, часът е 14,00. Ако се смята, че ще има нужда от продължаване на дискусията, да не я приключваме сега. Не виждам обаче желаещи за реплики към господин Иванов, нито желаещи да вземат думата по законопроектите.
В такъв случай ще можем утре сутринта да гласуваме и всеки да изрази с гласуване отношението си по законопроектите.
Преди да приключи заседанието, няколко съобщения.
Първото съобщение е свързано с въпроса, който господин Чачев постави тази сутрин. Във връзка с поставения въпрос за предоставянето на достъп до доклада на Кей Пи Ем Джи, това, което получих като информация, е следното. Вашият проект за решение постъпи на 18 юни, сряда. На 19 юни, четвъртък, Комисията за борба с корупцията е разгледала веднага на свое заседание проекта за решение, взела е решение да се обърне към компетентния орган за предоставяне на доклада по съответния ред. На 20 юни, петък, е изяснено, че компетентният орган е Министерство на финансите. Писмото с искането е отправено във вторник, 24 юни, тъй като на 23 юни председателят на комисията е отсъствал по уважителни причини. До 26 юни, тоест днес, до 13,00 ч. материал не е постъпил, но е очевидно, че предстои да се изясни кога ще постъпи.
Междувременно е постъпило становище от самата комисия, която е разгледала проекта за решение, внесен от народните представители. То е заведено в Деловодството преди 15 минути – в 13,43 ч. на 26 юни. Становището на комисията е, че тя няма правомощие да разсекретява одитен доклад и единодушно е решила докладът, свързан с одита, да бъде предоставен на народните представители по съответния ред.
Това е, което мога да ви информирам.
Що се отнася до гласуванията, утре предстои:
- гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
- гласуване на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата;
- гласуване на проект на декларация относно резултатите от проведената седмица на социалната политика;
- гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, които току-що бяха обсъдени.
И още едно съобщение:
На 26 юни, днес, Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание от 14,30 ч. в зала 132 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – 27 юни, петък, от 9,00 ч.
Обявявам за закрито днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов