Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Борис Николов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни редица гласувания.
Има шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с различни вносители.
Поставям на гласуване по реда на постъпването, първо, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносител - народният представител Владимир Кузов. Припомням, че този законопроект не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 43, против 57, въздържали се 61.
Законопроектът не се приема.
Господин Кузов, заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Вземам процедура, тъй като при дебатите по този законопроект, залата беше доста рехава. Напомням на колегите, че според Министерския съвет и вносителя господин Найденов точно тези предложения са инкорпорирани във вашия законопроект. Така че гласуването „против” означава „против” вашия законопроект. Няма как да стане по друг начин, аз не го разбирам. Въпреки че „въздържал се” практически означава отново „против”, но все пак „въздържал се” е друг тип позиция. Затова се обръщам към тези, които ще подкрепят законопроекта, внесен от Министерския съвет, от една страна.
От друга страна, предложенията, които съм внесъл аз, са рационални, особено що се отнася до предложението за статута на контингентите, които се изпращат като такива в чужбина от страна на МВР, да бъде ясен и категоричен.
Затова предложението ми е за прегласуване и малко за замисляне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване втори път Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносител - народният представител Владимир Кузов.
Гласували 170 народни представители: за 41, против 60, въздържали се 69.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 754-01-20, с вносител също народния представител Владимир Кузов. Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Гласували 167 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 65.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Кузов. (Реплика на народния представител Георги Юруков.)
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Няма да отнемам много от времето, господин Юруков.
Искам да кажа, че с този законопроект философията на зависимост в службите и в МВР остава. Тоест лица, навършили 25 години стаж в службите, могат веднага да бъдат пенсионирани. А идеята е да не могат да бъдат пенсионирани, докато не навършат възрастта за пенсия. С възможността да бъдат пенсионирани след 25-годишен стаж в министерството тези хора обикновено, всички вие вероятно имате познати в системата, стават зависими от началниците си и така да се каже могат да бъдат рекетирани и поставяни в някакви по-странни условия, за да помагат на висшестоящите, за да ги оставят на служба.
Ако искаме действително да има реформи в МВР – това, за което апелира новото ръководство на министерството, както господин Ангел Найденов, нека тези хора да могат да останат да работят или да се пенсионират по собствено желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, № 754-01-20, с вносител Владимир Кузов.
Гласували 165 народни представители: за 40, против 69, въздържали се 56.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 754-01-22, с вносител - народният представител Владимир Кузов. Това всъщност е третият законопроект на същия народен представител.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 41, против 71, въздържали се 47.
И този законопроект не се приема.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-40 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносител народния представител Владимир Кузов. Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Гласували 160 народни представители: за 39, против 73, въздържали се 48.
И този законопроект не се приема.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-43 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносители народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Гласували 162 народни представители: за 30, против 83, въздържали се 49.
Законопроектът не се приема.
За процедура има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към хората, които вероятно не са присъствали в залата, когато се разискваше законопроектът. Става дума за следното.
В предната част на постовите автомобили, които изпълняват своите служебни задължения, да има камери за видеонаблюдение, които да дават ясен периметър пред колата и които камери пряко, директно да излъчват кадри в контролен център в МВР.
Това предложение има няколко плюса, ще си позволя да ви ги посоча.
Първо, то работи изключително силно за сигурността, здравето и живота на личния състав на служителите на МВР, които изпълняват своите служебни задължения. Мисля, че всички вие, които гласувате сега, трябва да имате предвид този аргумент. Тази практика е въведена в много развити държави в света и в нетолкова развити, за пример ще ви посоча Съединените американски щати и редица други европейски страни.
На второ място, по този начин ще бъде намалена силно корупционната практика сред, надявам се, малкото служители на МВР.
На трето място, аргументът, че пари за софтуер нямало и нямало как да се въведе този механизъм, също не е издържан, защото са необходими изключително малко средства за това оборудване.
Колеги, призовавам ви да подкрепите това разумно предложение. Животът и здравето на личния състав на МВР трябва да е на първо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване Законопроект № 854-01-43 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 163 народни представители: за 44, против 73, въздържали се 46.
И този път законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-66 за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносители Ангел Найденов и група народни представители. Този законопроект е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 183 народни представители: за 121, против 56, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, от шестте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е приет само законопроектът с вносители Ангел Найденов и група народни представители.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По него има няколко гласувания, които, меко казано, са деликатни, на ръба на правилника ни.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 147 народни представители: за 137, против 8, въздържали се 2.
Наименованието на законопроекта е прието.
Моля, гласувайте § 1, така както се предлага от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 7, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2 ще поставя на гласуване, така както се предлага от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 3.
Моля, гласувайте параграфи 2 и 3, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 112, против 29, въздържали се 5.
Параграфи 2 и 3 са приети.
Следва предложение на народния представител Иван Сотиров за нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 относно ал. 2, което е отразено в § 8. Останалата част на предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 29, против 60, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Иван Сотиров в тази му част не се приема.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да съсредоточа вашето внимание върху това, което съм предложил, а то е приватизацията на държавното и общинско участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, да се извършва чрез публичен търг или продажба на акции чрез публично предлагане. Става въпрос за следното – с този закон, включително и в приложението по чл. 3, ал. 1 се отварят допълнителни възможности за обособяване на части от обекти от забранителния списък и тяхната приватизация. Изключително важно е още тук ние да гарантираме, че приватизацията, особено на обособените части, ще става чрез публичен търг. В противен случай оставяме много широко отворена врата за корупционни практики. Нещо, срещу което тук многократно се заявява, че уж всички имаме желание да се преборим.
Затова пледирам, ако действително сме искрени в намерението да гарантираме прозрачност, за да няма поредните скандални сделки, да бъде прието това предложение, защото публичният търг е най-прозрачната процедура. Ще видите като коментираме и по-нататък в закона колко възможности се дават да се разпродават обекти от забранителния списък, като бъдат разфасовани и продадени чрез обособени части. Една класическа схема за източване на държавата. Апелирам към всички вас да бъде подкрепено това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Иван Сотиров в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 56.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено в залата. Следователно няма да го поставям на гласуване.
Следващото предложение е на народния представител Борислав Китов за създаване на нов §2б.
Това предложение на народния представител Борислав Китов не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 18, против 46, въздържали се 64.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Следва предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 2б.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 51, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се приема.
Следва предложението на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено в заседанието на комисията. Следователно няма да го гласуваме.
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, което не се подкрепя от комисията.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено. Ще се отрази в протокола.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов.
Това предложение на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 69, против 30, въздържали се 20.
Предложението на народните представители Михаил Миков и Евгений Иванов се приема. (Оживление.)
Може ли някой от комисията да каже какво става, след като предложението е прието? Свързано ли е това предложение със следващите текстове?
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Ако ми разрешите, ще взема отношение в качеството ми на член на комисията и като вносител на предложението, което току-що приехме.
Искам да ви кажа, че това в никакъв случай не променя принципа на закона, който сме приели. Напротив, това е насочено в посока увеличаване на събираемостта на сумите, които държавата има да получава. И припомням, че става въпрос за пари, става въпрос за много пари, възможност държавата да прибере 400 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, защо комисията не го подкрепи тогава?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Аз мисля, че с това предложение ние направихме един много добър избор. Благодаря.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Продължаваме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че ще продължим. Нямаме друг изход. Но е недопустимо, уважаеми народни представители при толкова спорен законопроект да няма от ръководството председател и заместник-председател, на комисията при гласуването. Три дена го гледахме и дискутирахме.
Заповядайте за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин председател, аз апелирам действително да се отложи гласуването на закона, докато тук не се яви човек от ръководството на водещата комисия. Изобщо, при този изключително важен закон да абдикират възлови фигури, които трябва да участват тук в дебата, и да се приемат по този начин текстове, е крайно несериозно!
Аз не мога да разбера друго нещо – имам чувството, че тук някои хора не можаха да се договорят точно как ще се разграбват болниците и сега тук се бойкотира направо дебатът и приемането на закона. Ще направим изключително тежки поражения, ако приемем закона по този начин.
Затова аз предлагам действително да се отложи гласуването на закона и тук да присъства цялото ръководство на водещата комисия и от всички парламентарни групи да има сериозно присъствие. При гласуването ще има спорове по текстове, ще има и дебати. Така тихомълком този закон не може да се гласува, защото тук има много важни и спорни текстове и не може да отсъства ръководството на водещата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров направи предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването по този законопроект поради изтъкнати съображения. Нали така?
Има обратно процедурно предложение.
Имате думата, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, че сме приели текст, който спомага, увеличава възможността на държавата да си събере вземанията, по никакъв начин не нарушава принципа на закона. Аз не виждам абсолютно никаква причина ние да отлагаме неговото разглеждане и приемане, достатъчно дълго го дискутирахме в залата.
В този смисъл правя обратно процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Сотиров за отлагане гласуването по този законопроект.
Гласували 131 народни представители: за 41, против 68, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Иван Сотиров не се приема.
Продължаваме да гласуваме.
Уважаеми народни представители, явно ще има преномериране на параграфите при дадената ситуация, но аз ще ги поставям на гласуване така както са по доклада, след това ще правим нова номерация.
На стр. 4 и 5 от доклада - поставям на гласуване § 4, така както ни се предлага от комисията. Параграф 4 вероятно ще стане § 5. (Народният представител Евгений Иванов прави уточнение по текстовете с председателя.)
А, това вече не мога да направя. Аз Ви казах, че има връзка, а Вие казахте, че няма връзка, сега как мога да не приемам... (Шум и реплики в залата.)
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Принципът на закона не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така закони не се правят, уважаеми народни представители! Недейте така! Как мога да не подложа на гласуване това, което комисията ни предлага.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Това е несериозна работа!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В режим на гласуване сме.
Вижте текста: „Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 4” – ето доклада на комисията. Длъжен съм да го подложа на гласуване. Сега ми се твърди, че не може да гласуваме този параграф, защото сме гласували преди това.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Колко време ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 120 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 41.
Параграф 4, така както е предложен от комисията, е приет. (Реплики.)
Чувам, чувам, господин Шопов! Спокойно!
Уважаеми народни представители, има разминаване между това, което сега приехме, и това, което приехме преди това, затова независимо от правилника – аз водя заседанието, прекратявам гласуването по този законопроект.
Ръководството на комисията да се събере и да каже какво трябва да стане. (Ръкопляскания от опозицията.)
Преминаваме към следващото гласуване, което е по първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Уважаеми народни представители, тук имаме седем законопроекта.
Първият законопроект е с № 654-01-155 и е за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с вносител Владимир Кузов. Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте законопроекта с вносител Владимир Кузов.
Гласували 114 народни представители: за 9, против 87, въздържали се 18.
Законопроектът не се приема.
За процедура - имате думата, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Въпреки скромния брой за подкрепа, уважаеми колеги, вие в случая поставяте един много странен казус – равнопоставеност съгласно законите, съгласно общностите. Не може полицаите, които изпълняват служебни ангажименти и имат пряка заплаха за своя живот, да поставят в автомобилите си по време и по повод на службата си предпазни колани, а в същия миг таксиметровите шофьори, тъй като няма чак толкова голяма заплаха за техния живот, да са без колани, службите от НСО също да са без колани. Или практиката трябва да бъде изравнена и уеднаквена, или – о’кей, хубаво сте гласували „против”, но тогава трябва да се гласува „против” и за останалите – всички да ползват предпазни колани. Или всички да сме „за”, или всички да сме „против”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроект № 654-01-155 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 11, против 90, въздържали се 16.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект № 754-01-131 за изменение на Закона за движение по пътищата с вносител Ремзи Осман. Това предложение на народния представител Ремзи Осман не се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 28, против 40, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект № 754-01-153 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносители Владимир Кузов и Ваньо Хърков.
Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 11, против 89, въздържали се 23.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект № 754-01-158 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител Митко Димитров.
Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 11, против 63, въздържали се 49.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 854-01-45 с вносител Светослав Спасов.
Този законопроект не се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 15, против 84, въздържали се 30.
Законопроектът не се приема.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, законопроектът е относно забрана на товарни автомобили да се движат през празничните дни.
Моля законопроектът да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроект № 854-01-45 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител Светослав Спасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 15, против 69, въздържали се 38.
И този път законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект № 854-01-46 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев.
Този законопроект се подкрепя от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 103, против 5, въздържали се 13.
Законопроектът е приет.
Поставям на гласуване Законопроект № 802-01-46 за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител - Министерският съвет.
Водещата комисия подкрепя този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 12.
Законопроектът е приет.
Уважаеми народни представители, от седем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, пет са отхвърлени, а два са приети: с вносител Министерският съвет и с вносители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев.
По силата на правилника трябва да се направи обобщен законопроект, да се раздаде на народните представители и от датата на раздаването на обобщения законопроект народните представители ще имат възможност да правят своите предложения.
Преминаваме към следващото гласуване – проект за Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика с вносител Донка Михайлова и група народни представители.
Уважаеми народни представители, текстът на тази декларация беше прочетен в пленарната зала, той е и пред вас.
Гласуваме проект за Декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 7, въздържали се 2.
Декларацията е приета.
Както е известно, декларациите се приемат с едно гласуване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Има два законопроекта.
Поставям първо на гласуване Законопроект № 802-01-43 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване с вносител Министерския съвет. Водещата комисия подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Гласували 105 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроект № 854-01-71 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване с вносители Йордан Мирчев и група народни представители. Законопроектът е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
От двата законопроекта ще се направи един обобщен законопроект по Кодекса на търговското корабоплаване и след това народните представители ще имат възможност да правят своите предложения.
С това приключихме с гласуванията.
Уважаеми народни представители, следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ.
Има редица предложения. Има ли готовност да преминем към тази точка? Някои от предложенията не са прецизирани, ако мога така да се изразя – иска се попълване на комисията, без да се променя старият състав.
Първо, проект за решение с вносител Пламен Моллов, от 19 юни 2008 г. Предложението на господин Моллов е за попълване квотата на НДСВ в Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Моллов, моля да представите първия проект за решение.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Първият проект за решение е за попълване състава на Комисията по транспорт и съобщения:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Матеев Иванов за член на Комисията по транспорт и съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В комисията има свободно място от квотата на НДСВ? Така ли да го разбирам, господин Моллов?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Това е свободно място, което НДСВ не е попълнило до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по този проект за решение, уважаеми народни представители.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Колегата Иванов беше член на Комисията по транспорт и съобщения – един изключително съвестен и компетентен човек. Аз ще подкрепя предложението и моля всички да уважим направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Господин Моллов, моля да докладвате втория проект за решение.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Вторият проект за решение е за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той гласи:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Матеев Иванов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук положението е малко по-различно, доколкото съм информиран. Професор Петканов, който избрахме за конституционен съдия, освобождава мястото в тази комисия и на негово място се предлага да бъде избран народният представител Иван Матеев Иванов.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Има още няколко проекта за решения във връзка със състави на комисии, които не са толкова безспорни, но ще вървим напред.
Има предложение от народните представители Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева. Това обаче е свързано с увеличаване числеността на Комисията по земеделието и горите - от 24 народни представители да станат 25. Ако членовете се увеличат с една бройка, да бъде избрана Мария Капон за член на Комисията по земеделието и горите.
Тук ли е председателят на Комисията по земеделието и горите?
Това е свързано с пропорциите между отделните парламентарни групи.
Има ли някой от вносителите на този проект за решение? Няма.
Няма да гледаме това предложение, след като няма вносители.
Преминаваме към следващото предложение, което е направено от народния представител Павел Шопов и е свързано с Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): То е на основание чл. 75, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 от правилника – новият текст, който се прие в началото на тази година, дава правото на парламентарните групи да оттеглят бивш свой член, който заема място от квотата на съответната парламентарна група в дадена комисия. В смисъл, че се освобождава Петър Берон като член на Комисията по външна политика, където нямаме член, и се предлага да бъде избран Волен Николов Сидеров за член на Комисията по външна политика, в каквато връзка в предишно заседание разговаряхме с БСП и хората от управляващата коалиция и се постигна разбиране и съгласие въпросът да бъде решен, като това е единственият начин да имаме член в тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли да прочетете проекта за решение?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Петър Берон като член на Комисията по външна политика.
Избира Волен Сидеров за член на Комисията по външната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този проект за решение.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика?
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на проекта за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика с вносител народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте!
Гласували 110 народни представители: за 11, против 22, въздържали се 77.
Проектът за решение не се приема.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Искам прегласуване на това решение, разбира се.
Тук се виждат в пълния смисъл на думата двойните стандарти на Четиридесетото Народно събрание и се прави нарушение на правилника. Ясно е нарушението на правилника, защото новоприетият текст е дефинитивен и той повелява този член на комисията, който парламентарната група желае да оттегли, да бъде оттеглен. Това е безспорно. Този текст беше направен специално за нуждите на Национално движение Симеон Втори с оглед на хората, които напуснаха Национално движение Симеон Втори. Това е фрапантно нарушение на правилника. В тази връзка Народното събрание продължава да прилага санкция спрямо политическа Партия „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване проекта за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика, внесен от Павел Шопов.
Гласували 130 народни представители: за 20, против 43, въздържали се 67.
Решението не се приема.
Господин Чернев, заповядайте за отрицателен вот.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, странно гласуване се провежда днес. Още при приемането на измененията на правилника в Комисията по правни въпроси обърнах внимание, че това ще послужи като повод за опит за политическа саморазправа с депутатите, напуснали парламентарните групи на дадена политическа формация. Естествено че тогава се прие, естествено че се прие в услуга на НДСВ и напускащите НДСВ. Това е разбираемо. Срещу това кой знае какви обструкции аз лично нямам.
За мен е интересно и бих искал да изтъкна като факт, формирал моето мнение “против”, изказването на преждеговорившия колега Павел Шопов, който офейка от залата, между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Излезе от залата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: „Офейка” е по-хубава дума, харесва ми, допада ми, не е обидна, господин председател. Позволете ми да я употребя още веднъж – офейка.
Ще гледам въпросително към колегите от „Атака”. Господин Шопов обясни, че е постигнат някакъв консенсус с БСП и хората от управляващата коалиция. Кои хора бе, господин Шопов? Кои хора, колеги от „Атака”? Да не би да се договорихте с ДПС? Да не би да се договорихте с ДПС случайно?
Така че с това формулирам своя отрицателен вот – договорки с ДПС никога не трябва да се правят. Ако сте се договорили с ДПС, не е хубаво, колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, в политиката няма „никога”. Това да го знаете от мен, по-възрастен съм от Вас.
Уважаеми народни представители, следващата точка е:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2007 Г.
Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Давам думата на председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно Годишния доклад за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 8 май 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди Доклада за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г., внесен в Народното събрание на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация.
Докладът бе представен от господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, който изложи основните аспекти от дейността на комисията. През 2007 г. тя е била сезирана с 649 жалби и сигнали и се е самосезирала 9 пъти, като увеличението спрямо 2006 г. е 70%. Тези данни не означават, че дискриминацията се е увеличила, а се дължат най-вече на активната разяснителна дейност на комисията, добрата й работа с медиите и участието й в редица международни проекти, особено през 2007 г., която бе обявена за Година на равните възможности.
Господин Еюп подчерта значението на последните промени в Закона за защита от дискриминация, които допускат създаването на регионални представителства, и изрази надежда, че преговорите с Министерството на финансите за осигуряването на необходимите средства ще приключат успешно. Въпреки забавянето на разкриването на тези представителства, комисията работи успешно на местно ниво и има представители в 176 общини. Тези представители са служители на общинските администрации, но са преминали обучителни семинари на комисията и имат необходимите умения да помагат на гражданите в случаите на оплаквания за дискриминация. Комисията работи и в добро партньорство с неправителствения сектор, с държавните институции и учебните заведения в областта на превенцията. Подписани са споразумения с Правния институт на Българската академия на науките и ректорите на няколко университета за организирането на лекции по въпросите на антидискриминационното законодателство.
По отношение на признаците за дискриминация най-честите нарушения са основани на етническата принадлежност и упражняването на правото на труд, следвани от дискриминация на хора с увреждания и дискриминация, основана на лично или обществено положение.
В доклада се съдържат и резултати от социологически проучвания, които дават доста изчерпателна представа за нагласите на българското общество по отношение на дискриминацията. Следва да се отбележи, че у нас чувството за дискриминация е често срещано, най-вече сред ромското население. Сред младежите 76,4% се чувстват дискриминирани по етнически признак.
На второ място, 32,2% от анкетираните се чувстват дискриминирани поради своята възраст, като по-голям е процентът на жените.
В заключение господин Еюп подчерта, че макар и социологическите проучвания да отразяват нагласите и чувствата на хората, на практика данните сочат много по-ниска степен на дискриминация.
След представяне на доклада, господин Еюп отговори на въпросите и коментарите на народните представители.
На въпроса на народния представител Николай Михайлов дали комисията взаимодейства с правозащитни неправителствени организации и с омбудсмана господин Еюп отговори, че комисията работи добре не само с българските неправителствени организации, които са много активни, но и с международни неправителствени организации, със сродни организации от други европейски държави и със съответните комисии на Европейския съюз и на Съвета на Европа.
На въпроса на народния представител Трифон Митев за взаимодействието със съдебната система бе отговорено, че както комисията, така и съдът все още трупат опит по прилагането на антидискриминационното законодателство и взаимодействието между тях е изключително важно за установяването на единна практика. Комисията е конституирана редовно като трета страна по съдебните дела в областта на дискриминацията, което помага в голяма степен за уеднаквяването на практиката при разглеждането на други подобни случаи.
Народният представител Пламен Славов поздрави комисията за успешното й утвърждаване като независим правозащитен орган в толкова кратък срок и даде висока оценка на усилията за увеличаване на нейния капацитет на регионално ниво. Той изказа готовност за съдействие за промени на Закона за защита от дискриминация в случай, че практиката по прилагането му е установила празноти, неясноти или противоречия.
Висока оценка на работата на комисията даде и народният представител Ахмед Юсеин. Той изрази готовността на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да съдейства за разкриването на регионалните представителства на Комисията за защита от дискриминация и за осигуряването на помещения за тяхната работа. На въпроса на господин Юсеин дали съществуват проблеми при изпълнението на решенията на комисията господин Еюп отговори, че такива проблеми съществуват, но те се преодоляват все по-успешно чрез активната разяснителна работа и доброто взаимодействие с институциите и гражданите. Той допълни, че и през изминалата година комисията е получила много високи оценки за дейността си от страна на международни организации и европейски институции, като всички те са впечатлени от правомощията, капацитета и ефективността на работата на комисията.
В заключение народните представители се обединиха около становището, че и през 2007 г. Комисията за защита от дискриминация е продължила успешно да се утвърждава като активен фактор за защита на правата на гражданите.
След проведеното обсъждане Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 11 гласа „за” единодушно прие за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. и го предлага на Народното събрание за приемане.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Ще Ви помоля да прочетете и проекта за решението.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с тази точка от дневния ред и предстоящото обсъждане на доклада на Комисията за защита от дискриминация правя процедурно предложение за допускане в залата на председателя на тази комисия господин Кемал Еюп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой, който да не е съгласен с направеното процедурно предложение? Няма такъв.
Може да поканите председателя на комисията да заповяда в пленарната зала.
Остават седем минути. Откривам дискусиите по проекта за решение и отчета на Комисията за защита от дискриминация.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги! Добре дошъл на господин Еюп!
Пред нас имаме една луксозна книга с цветни илюстрации, която аз внимателно прегледах - Годишния отчет за 2007 г. Но при цялата си симпатия към господин Еюп трябва да кажа, че тази комисия според мен е напълно излишна. Това е една от няколкото излишни за нашата страна комисии, не е само тази. Към нея спадат и Комисията Кушлев, Комисията за защита на личните данни и още една – две напълно излишни комисии за нашата страна. Не казвам, че това, което върши тази комисия, е лошо, но то дублира функциите на много други институции. Дискриминацията у нас е забранена по Конституция, забранена е според законите. Който се чувства дискриминиран има къде да се оплаче. Оплакването пред тази комисия на господин Еюп не носи някакви правни последици. Има си и Комисия към Народното събрание по правата на човека.
Да е жив и здрав господин Еюп и всичките му хора, обаче това е една абсолютно зян пара за нашата държава. Това е моето скромно мнение. Парите, дадени за тази хубава и луксозна книга, биха могли да се използват за някои много по-полезни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бях провокиран от предходното изказване. Искам да заявя най-отговорно, че не съм съгласен с тезата, че такава комисия е излишна или е една от излишните комисии. Явно е, че има някои подобни комисии, за които е спорно дали са толкова ефективни и дали има толкова голяма полза от тяхната работа. Със сигурност мисля, че точно Комисията за защита от дискриминация не е излишна и не е безполезна.
Господин Петър Берон сам каза, че по принцип и в Конституцията, и в повечето от основните ни закони дискриминацията е забранена. Но е факт, че в реалния живот и в действителността има много случаи на дискриминация по най-различни признаци – и по етнически, и по религиозен, и по полов признак, и по отношение на специфични потребности на определени граждани, физически или умствени увреждания и т.н. Има много случаи в нашия живот, когато определени индивиди са станали обект на дискриминация. Факт е, че до създаването на тази комисия, въпреки тази констатация, имаше много малко случаи на заведени дела пред съдилищата за случаи на дискриминация.
Видно е и от доклада на комисията, че след нейното създаване и утвърждаване, след широката кампания, която тя продължава да води в медиите за популяризиране на своята дейност и за популяризиране на възможностите, които предоставя на хората да изкажат своите оплаквания и жалби, които комисията след това има капацитета да разследва ефективно, голяма част от тези случаи вече получават съответната санкция.
Искам също така да посоча, че например, за разлика от Закона за омбудсмана – всички знаете правомощията му, които са много по-ограничени от тези на Комисията за защита от дискриминация, знаете, че омбудсманът не може да налага санкции, не може да издава някакви решения, които са задължителни ...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може да сезира Конституционния съд обаче.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, може да го сезира, но по конкретния казус, по който е бил сезиран, той не предлага някакво действащо веднага и влизащо в сила задължително решение.
Докато Комисията за защита от дискриминацията има правомощията първо да разследва, второ да изисква цялата документация, да събира доказателства и т.н., и, най-важното, господин Берон, Комисията за защита от дискриминация има право да издава задължителни предписания на това физическо или юридическо лице, общински орган или частно юридическо лице за премахване, за преустановяване на тази дискриминационна практика.
Така че това е едно много важно и силно правомощие, което тази комисия има, за разлика например от омбудсмана на страната. Неслучайно комисията се възползва от това и е санкционирала ефективно случаи на дискриминация и на работното място, и достъп до определени обществени публични заведения и т.н.
Мисля, че комисията заслужава да бъде подкрепена в своята дейност, а нейните правомощия да бъдат още повече популяризирани, нейните задачи и нейната мисия да станат още по-широко достояние, за да може повече лица да се възползват и да могат да търсят ефективен път за санкциониране на случаи на дискриминация, на които те са станали жертва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, сега е точно 10,30 ч.
Обръщам се все пак към народните представители: да продължим ли дискусията по отчета и проекта за решение следващата седмица, за да може и председателят на комисията да вземе отношение, а не така да го претупваме?
Ще продължим с тази точка от програмата ни следващата седмица.
Сега обявявам почивка до 11,00 ч. В 11,00 ч. ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 20 до 26 юни 2008 г.:
- питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите Пламен Орешарски относно разпределението на 191 млн. 600 хил. лв. по Постановление № 298 от 2007 г. на Министерския съвет за Националния фонд. Следва да се отговори писмено до 4 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров относно политиката на Министерството на околната среда и водите към организациите за оползотворяване на отпадъци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Захари Георгиев към министъра на транспорта Петър Мутафчиев относно спазване на Закона за ветераните от войните. Следва да се отговори писмено до 9 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Мария Капон към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров относно контрол от страна на Министерството на икономиката и енергетиката върху методите за измерване и осчетоводяване на използваната топлинна енергия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Захари Георгиев към министъра на отбраната Николай Цонев относно спазване на Закона за ветераните от войните. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Владимир Кузов към министъра на здравеопазването Евгений Желев относно ефективността на националната система за здравеопазване и гарантиране на достъпна медицинска помощ на гражданите и на безплатно ползване на медицинското обслужване при условия и ред, определени със закон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите Пламен Орешарски относно политиката на Министерството на финансите за осъществяване на ефективни действия и контрол на финансовите ресурси от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз, международните финансови институции и държавния бюджет чрез ползването на чуждестранни одиторски и консултантски фирми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Стела Банкова към министъра на културата Стефан Данаилов относно политиката на Министерството на културата към българските граждани с особено значим принос в духовната ни култура и вписването им в Националната представителна листа за живи човешки съкровища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юли 2008 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков;
- заместник министър-председателя Меглена Плугчиева на въпрос, зададен от народния представител Васил Антонов;
- допълнителна информация към писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на друг въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
Уважаеми народни представители, както е обявено предварително, ще започнем с въпросите, зададени към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин. След това ще преминем към въпроси и питания, зададени към министъра на финансите господин Пламен Орешарски, това е различното от предварителната програма. След министър Пламен Орешарски ще отговаря министърът на земеделието и храните господин Валери Цветанов и ще остане време за отговорите на министъра на здравеопазването Евгений Желев.
Заповядайте за процедура, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Българското правителство продължава да се подиграва с Народното събрание. България все още е парламентарна република. В края на вчерашното заседание председателят Георги Пирински от Вашето място, господин Корнезов, заяви, че до края на работния ден засекретеният доклад на Кей Пи Ем Джи относно Фонд „Републиканска пътна мрежа” ще бъде предоставен в Секретната секция. Днес към 11,00 ч. от Секретната секция не знаят нищо за въпросния доклад. Същевременно Батков с ролексите, който се прави на българския Берлускони, се лее всеки божи ден на по две страници в българските медии и говори какви ли не небивалици.
Кой му е предоставил секретния доклад и кой му разрешава да изнася секретна информация, господин председател? Докога правителството ще се подиграва с българските народни представители? Това е моят въпрос. Благодаря. (Реплики от народния представител Иван Николаев Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, след приключване на парламентарния контрол, ако желаете, заповядайте – каквото мога, ще съдействам в тази насока.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Господин Пирински го каза вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, знам за това изявление на председателя.
Заповядайте от името на парламентарна група, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, искам да направя декларация от името на Парламентарната група на партия „Атака” по два важни въпроса, които през последните дни занимават българската общественост. Първият от тях засяга цялата българска нация и всички български граждани. Това е въпросът с увеличаването на цената на електрическата енергия, на парното, на енергоносителите като цяло.
Вчера световните и българските информационни агенции оповестиха новината, че в България цената на тока за битовите абонати се вдига с 14%, парното с 12,92% - каква хубава цифра, вместо 13% - 12,92%, като по този начин се нанася още един удар върху джоба на българските граждани, които по статистиките у нас и в Европа са на последно място по доходи.
Това престъпление с вдигането на цената на тока, наричам го престъпление и сега ще обясня в какво се състои то, започна преди около 5 години, когато беше обмислено, съставено и реализирано приватизирането на електроразпределителните дружества. Те бяха продадени на три чужди компании, едната от тях държавна, чешка – ЧЕЗ; другата общинска, австрийска; третата германска, съмнителна компания, която беше изгонена от Унгария в средата на 90-те години.
Това престъпление на кабинета Сакскобургготски-Доган – на тези двама национални предатели – беше извършено въпреки решението на Народното събрание от 17 юли 2002 г. за приемане на Енергийна стратегия на България. В тази Енергийна стратегия, в това решение се приемаше увеличение общо три пъти по 10%, общо 30%. Въпреки това прието и от Народното събрание решение тогавашният министър на финансите Милен Велчев се споразумя със Световната банка за три увеличения последователно от 20, 15 и 10%, тоест с 15% повече от приетото в Енергийната стратегия.
По този въпрос беше сезиран Върховният административен съд, който излезе с решение и отмени увеличението на цената за битови нужди на електрическата енергия през 2002-2003 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче отказа да се съобрази с това решение на Върховния административен съд, защото в България законът е последното нещо, с което се съобразяват държавните институции, и увеличението на цената на тока продължи.
Същите електроразпределителни дружества, които бяха приватизирани, по-точно колонизирани, защото чешката компания ЧЕЗ е държавна, пак повтарям. Тя купува от българска държавна компания електричеството; същите тези електроразпределителни дружества, тези нови купувачи на електроразпределението получиха печалби, които надвишават много пъти обикновената норма на печалба.
Преди приватизирането Националната електрическа компания реализираше печалба от 307 млн. лв. Тогава обаче управляващите лъжеха, че електроразпределението е губещо и е пред фалит, за да могат да продадат за жълти стотинки тези дружества. За това престъпление на правителството на Сакскобургготски-Доган съм говорил, писал и коментирал много пъти досега, десетки пъти. Предупреждавах за това, което се случва днес – многократното увеличаване на цената на тока, влошаването на услугите, защото днес в София се прекъсва тока, много други градове в страната вече са пред режим на тока и уволняване на служители от тези електроразпределителни дружества. Това се случва днес, благодарение на престъпната политика на предишния кабинет, която се продължава и от днешното правителство.
Днес електроразпределителните дружества, вече чуждо притежание, реализират печалба от мащаба на 16% възвръщаемост, при положение че държавните дружества, преди да бъде приватизирано разпространението на тока, реализираха възвръщаемост 1,5%. Това означава, че електроразпределението на България – една абсолютно монополна печалба, може да се каже гарантирана печалба, беше дадена в ръцете на чужди дружества при абсолютна неизгода за България.
До ден-днешен правителството и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране отказва да санкционира незаконното увеличение. Пак казвам: това увеличение, което следва сега от 1 юли т.г. за българските граждани и фирми, е незаконно, то противоречи на решение на Върховния административен съд. За това нещо политическа партия “Атака” е сезирала главния прокурор още на 8 декември 2006 г. Досега нямаме никакъв отговор. Това показва по какъв начин правителството на България води антибългарска, антинародна и продажна политика.
Вторият въпрос, втората тема, която разтърси българската общественост, е един случай на доблестна проява на защита на българските граници от граничаря, полицая от Гранична полиция Михаил Цонков. Това, което се случи на 17 април т.г., е пример за това как трябва да се пазят българските граници. И вместо да получи държавна награда, отличие и да бъде произведен в чин, граничарят Михаил Цонков в момента е обвиняем за непредумишлено убийство. Този цинизъм – намерил се е някакъв прокурор, ако не се лъжа се казва Байчо Кулев, ще остане в българската история като национален предател, човек, тръгнал да обвинява един доблестен българин за това, че изпълнява служебния си дълг. Българската общественост реагира много остро. Вече текат подписки в много градове на страната. В Бургас медиите до една се съюзиха и застанаха в подкрепа на Михаил Цонков. Бургаският общински съвет прие решение господин Цонков да бъде почетен гражданин на Бургас за проявената доблест и храброст.
Всичко това обаче няма значение за продажната българска прокуратура, която доказва още веднъж, че е мафиотизирана, че е антибългарска и че служи на турски интереси.
Господин Калфин, Вие сте тук и моля да обясните как, защо, по какъв начин турският посланик повлия на българското правителство така, че да се вземат мерки този доблестен български граничар да бъде съден, обвинен, вместо да бъде награден! Отговорете и поне си признайте резила пред българската общественост! Вие сте продажници, продали сте се на Турция и трябва да си го признаете най-после пред българската общественост честно и откровено! Ще Ви олекне, може би! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изразя своя протест за поредното връщане на мой въпрос към министъра на здравеопазването. Бях попитала каква е политиката, какво е отношението на Министерството на здравеопазването към все още продължаващия изключително висок, убийствен ДДС върху лекарствата.
За да попитам здравния министър, аз имах предвид обстоятелството, че токът се вдига с 14%, парното – с 13%, тоест има драстично, убийствено повишаване на цените, което респективно ще отиде и към още по-голямо повишаване цените на лекарствата.
Преди две години съм предложила данъкът върху здравето, ДДС върху лекарствата да отпадне, като се базирам на това, че в европейските държави ДДС върху лекарствата е между 0-5-6-7%, а в България, която наново европейските статистики ни казаха, че е най-бедната страна в Европейския съюз, имаме 20% данък върху лекарствата. Да не забравяме, че много български граждани ходят в Турция, Гърция и Македония, за да си купуват лекарства. Мисля, че това е национален срам! Срам! И е крайно време ДДС върху лекарствата да падне драстично, защото не можем да понесем тази отговорност – да слагаме ДДС върху лекарствата, на пособията за инвалиди, а в същото време да освобождаваме хазарта. Досега нито един български политик от този парламент не е застанал тук да обясни защо е толкова важно да щадим хазарта, а да подлагаме на геноцид и изтребление българските граждани с недостъпната цена на лекарствата.
Аз настоявам моят въпрос към министъра на здравеопазването да бъде допуснат и да чуем отговора на д-р Евгений Желев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, злоупотребявате с процедурата. Вие много добре знаете, че на абсолютно същия въпрос към министъра на здравеопазването тук, в тази зала, Ви се отговори на 15 януари т.г. Съгласно чл. 89, ал. 1 от нашия правилник народен представител не може да задава въпрос или питане, на което вече е отговорено. Затова въпросът Ви е върнат.
Въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, колеги! Вчера Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обяви, че цената на тока ще бъде повишена с около 14%.
Обосновано ли е според Вас това увеличение поради следните факти: загубите на електроенергия са от порядъка на 20-25%. Те се калкулират в цената. Нормата на печалба е около 12-13% към настоящия момент. Ако слушаме приказките на електроразпределителните дружества, излиза, че те едва ли не работят на загуба. Логични ли са според Вас аргументи за повишаването на тока като този, че горивата поскъпвали при условие, че ток се произвежда в България главно от АЕЦ “Козлодуй” и от наши български лигнитни въглища?
Въобще не искам да говоря за опитите на електроразпределителните дружества да рекетират обществото със заплахи от режим на тока.
Ще Ви питам и друго. Съществува Директива № 32 от 2006 г. на Европейския съюз, която има задължителен характер за България. Там буквално пише, цитирам, че сметките се изготвят от електроразпределителните дружества въз основа на реалното енергийно потребление. Повтарям, господин министър – реалното, а не прогнозното потребление. И още – сметките, въз основа на действителното потребление, следва да се изготвят толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия.
Моят въпрос е защо Държавната комисия за енергийно и водно регулиране позволи на ЧЕЗ да въведе прогнозното тримесечно отчитане, след като съществува европейска директива, която категорично забранява това? За всеки е ясно, че този начин на отчитане дава възможност на електроразпределителните дружества да бъдат кредитирани безлихвено потребителите. Става дума за десетки милиони левове. Защо и правителството, и Комисията за защита на потребителите мълчат? Защо се облагодетелстват шепа енергийни монополисти за сметка на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министъра на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, във Вашия въпрос Вие питате защо се повишават цените на електроенергията в България и казвате, че това трудно може да се обясни с повишаване цените на енергоресурсите по света. Искам да Ви кажа, че електроенергия се произвежда от други енергоресурси. България внася голяма част от тях. Тези, които произвежда, също са предмет на международна търговия и цените в България няма как да бъдат много по-различни от международните.
Увеличението на цените на енергоресурсите, включително и на цените на ядреното гориво през последните 2-3 години се измерва в пъти. Повишението на цената на електроенергията се измерва с много по-малки числа, отколкото повишаването на цените на енергоресурсите. Това се дължи на факта, че всички усилия, които могат да се положат, се полагат, за да се омекоти този ръст на цените на енергоресурсите по света. Пак Ви казвам – погледнете цената на петрола, на газа, която се определя на основата на алтернативни енергийни източници и ще видите следното: за една година цената на природния газ на входа на българската газово-разпределителна система се е увеличила с 50%. Също така за една година цените средно на въглищата са се увеличили с 40%. Пак казвам – българските няма как да бъдат много по-различни от международните цени при един отворен пазар на енергоресурси.
Исканията на дружествата, които са производители и преносители на електроенергия, са за далеч по-високи повишения. Аз мога да Ви кажа какви искания са постъпили. ТЕЦ „Варна” и „Топлофикация” Русе, които работят на вносни въглища, са поискали съответно 40 и 52% увеличение на цената. Централите, използващи местни въглища, като ТЕЦ “Марица 3”, „Бобов дол” и „Марица изток 2” са поискали между 14 и 27% увеличение на цената. Пак по-ниско, но съществува и значително увеличение на цената на български ресурс.
След като бяха проведени разговорите, бяха направени анализите от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Повишението, което беше обявено и след публично обсъждане, и това, което Вие казахте е средно около 14%. Включително са намалени значително исканията на енергоразпределителните дружества за увеличение на таксата за пренос на електроенергия през тях. Намалени са технологичните разходи, които се признават на тези дружества, с 3%. Намалени са постоянните разходи, които се признават също на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН с между 8 и 13% от това, което до този момент се е признавало. С тези мерки се създават условия, да не кажа натиск върху електроразпределителните дружества, повишението на разходите, които те имат, да бъде за сметка на инвестиции за намаляване на загубите. Така че включително и признатата печалба се намалява от 16 на 12%.
Между другото, понеже Вашият бивш съпартиец господин Сидеров преди малко говореше как е хубаво печалбата да бъде процент и половина, както била при държавните дружества, трябва да Ви кажа, че печалбата има пряко отношение към инвестициите за намаляване на загубите. Не може с печалба от процент и половина да се предпазят или да се премахнат търговски загуби, които Вие казахте,че са 25%, а те са по-малко, при преноса на електроенергия. Така че печалбата, която отива в тези дружества, много строго се контролира да отиде в инвестиции за намаляване на загубите и за омекотяване на ръста на световните енергоресурси, което, за съжаление, ще продължи да развива в бъдеще.
Така че в заключение, по отношение на цените, както виждате, в България цените на електроенергията апропо са най-ниски в целия Европейски съюз, включително и с това повишение. Става въпрос за цените за крайно потребление, които се регулират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. И те са в пъти, и то доста пъти по-малки от повишението на цените на енергоресурсите. България е бедна страна на енергоресурси, внася, пак казвам включително и ядрено гориво, която цена също се увеличава немалко. Така че ние до голяма степен сме зависими от тези международни цени. И това не е някой икономически закон, който може със силата на някакви политически еквилибристики да бъде решен.
Другият вариант, който Вие бихте предложили, е да се субсидира цената на електроенергията в България. Нещо, което би било много вредно. Правителството ще направи по-полезното и пазарно ориентирано – да подпомогне, и то доста по-широко, хората, които имат нужда от подпомагане тази година за справяне със зимата и с по-високите цени.
По отношение на тримесечното отчитане на тока – Вие цитирате една eвропейска Директива 2006/32, която – първо иска да се отчете реалната консумация и, второ – предполага, че гражданите трябва да могат да следят показанията на електромерите си. Мотив за тримесечното отчитане беше намалението на разходите на енергоразпределителните дружества за инкасатори, които да гледат всеки електромер всеки месец. При намалението на тези разходи гражданите могат сами да определят колко ще плащат следващите два месеца след промените, които бяха въведени. Третият месец има изравняване по реалната консумация на електроенергията, което е съобразено с директивата. Ако искат гражданите могат да си пренесат плащането в края на третия месец, но това ще бъде едно значително финансово усилие.
По същия начин ще Ви напомня, че се плаща и топлоенергията през зимата поне в София. Тя се плаща на основата на прогнозни данни всеки месец като в края на годината има изравнителна сметка. И прогнозните данни се определят именно от потребителите, от клиентите.
При нарушение на задълженията на енергоразпределителите държавната комисия може да направи две неща – първото е да наложи глоба, която може да стигне до 1 млн. лв., според българското законодателство, и второто – да премахне разрешението за тримесечно отчитане. При доказана злоупотреба, ако има такава от страна на енергоразпределителните дружества, нека да минат няколко месеца и това са по-леките месеци през лятото, държавната комисия през есента ще може да преразгледа решението си, ако е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Той има право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, вчера изслушах шефа на АЕЦ „Козлодуй” в Енергийната комисия. Знаете ли колко е цената на 1 киловат? – Под два евроцента. И аз се учудвам защо само двама независими депутати предлагаме спасяването на „Козлодуй” в тази критична ситуация.
Нито една партия, включително и господин Сидеров, който го гледам отсреща, не е предложила законодателно спасяването на „Козлодуй”. Нещо повече – той не подкрепя често и нашите предложения.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Недей да лъжеш!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Калфин, преди около месец показах на председателя на ДКВЕР господин Шушулов официален документ от 18 юни 2007 г., където той категорично се противопоставя на тримесечното отчитане. Няколко месеца по-късно същият господин Шушулов обясняваше колко прекрасно е това отчитане. Проблемът е, че прогнозните сметки, освен че са и незаконни, са стряскащи и нямат нищо общо с действителността.
Разполагам с жалба на гражданин, който е плащал досега под 1 лв. месечно за необитаем етаж на къща, докато сега ЧЕЗ му е начислил прогнозна месечна сметка за 170 лв. Колеги, това е около 200 пъти повече! Ето я молбата, ще Ви я дам, господин Калфин.
ЧЕЗ призна официално за 3 хиляди надписани сметки, но това е само върхът на айсберга. Питам: защо при това грубо противоречие с европейската директива и тези огромни злоупотреби на ЧЕЗ държавната комисия не отмени тримесечното отчитане? Кого обслужва тази държавна комисия, за която Вие отговаряте?
Според мен след всички безобразия и измами лицензът на тези дружества трябва да бъде отнет.
Предложил съм преди две години законопроект за пълна ревизия на тези приватизационни сделки – за БТК, за енергоразпределителните дружества. Това трябва да се предприеме, господин министър, така както направи Венецуела, вземете венецуелския опит. Трябва да бъде потърсена наказателна отговорност от хората, които са приватизирали тези дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте. (Народният представител Волен Сидеров възпрепятства народния представител Минчо Христов да заеме мястото си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви! Седнете си на местата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз мислех, че изказването на господин Христов ще предизвика бурна реакция във Венецуела, а то предизвика такава и в нашия парламент даже, особено в едната му част.
Уважаеми господин Христов, искам да поясня, че европейската директива не се нарушава. Намалението на броя на инспекциите на всеки един електромер в държавата е насочено към намаляване на разходите за един инкасатор, който всеки месец да отиде на крака и да провери показанията на електромера. Пак казвам че това се прави от „Топлофикация” – София, всяка година и Вие не казвате, че е незаконно. Това просто облекчава разходите и съответно се отразява и върху цената.
Първият опит на ЧЕЗ действително да напише прогнозни цени и те казаха, че са на основата на предишна консумация, сигурно има и такива случаи като този, за който Вие казахте, беше променен и в момента всеки гражданин може сам да определи колко би искал да плаща следващите два месеца, а на третия месец състоянието на електромера се контролира. Гражданинът може да си го контролира и всеки месец, всеки ден, ако иска, така че няма как нито да се кредитират електроразпределителните дружества, даже обратното, нито има начин гражданинът да плати повече, отколкото му показва електромерът. Ако погледнем – фактите са това, останалото е популизъм, както и примерът за Венецуела. Благодаря. (Депутатите от Парламентарната група на Коалиция „Атака” напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз току-що Ви показах жалба на човек, заведена в държавната комисия, където пише, че човекът е плащал под 1 лв., а му искат 170 лв. Факт! Ще Ви я предоставя.
Що се отнася до водата – моля да ми отговорите какви конкретни действия предприема Държавната комисия за водно и енергийно регулиране по отношение на регулиране на цената на водата в София към настоящия момент? Питам за София, но проблемите са много сходни в останалите ВиК-дружества в страната.
Доколкото регулаторът е длъжен да регулира качеството на услугата, считате ли за приемлива практиката „Софийска вода” да спира водата на цели жилищни блокове за това, че някой от живущите там не си плаща сметката? Имам предвид конкретно случаят с бл. 625 в „Люлин”, който беше оставен без вода близо месец. Вчера „Софийска вода” спира водата и на блокове в „Младост”, „Люлин” и „Обеля”.
Ще Ви кажа направо, господин министър, че спирането на водата на цели блокове заради това, че някой съсед не си е платил сметката, според мен, е престъпление. То трябва да бъде наказано сурово, а не да бъде толерирано от Държавната комисия по водно и енергийно регулиране.
Ще Ви кажа и друго: концесията на „Софийска вода” е корупционна афера, което бе признато официално от Комисията за борба с корупцията в Народното събрание. Концесионерът трябваше да намали загубите на вода в края на 2006 г. от 64% на 32%. Вместо това обаче загубите днес продължават да са над 60%. Тези загуби се включват в цената на водата.
За сравнение ще кажа, че в Ню Йорк загубите са 10,5%, във Виена – 9%, в Хамбург – 4%. Вместо да прекрати договора по вина на концесионера, новото мнозинство от ГЕРБ узакони това грубо неизпълнение с допълнително споразумение.
Изненадващо е, че Държавната комисия за водно и енергийно регулиране приема предложенията за увеличаване на цената на водата. Считате ли, че това е редно? Как ще коментирате фактите, които изнесох преди малко, особено факта за 62% загуби, които се включват в цената на водата за граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, загубите от преносната мрежа на водоснабдяването, било в София, било където и да е другаде, могат да се премахнат с достатъчно инвестиции. Инвестициите, които трябва да се направят, също би трябвало да са част от себестойността на водата. За да има такива загуби в Ню Йорк или другите градове, които Вие казахте, вижте колко са инвестициите там и колко е цената на водата в тези градове.
Това е свързано и с въпроса за електроразпределителните дружества. Вие трябва да оставите възможност за формиране на печалба, която се реинвестира от този, който управлява една система, а не да търсите смачкване на печалбата до 1%, както предлагаше господин Сидеров, който сега излезе. Тогава няма да има и един лев инвестиции, защото няма откъде.
Няколко думи за цената на водата в София. Съгласно нормативните документи ВиК-операторите представят в Държавната комисия бизнеспланове, в които са разработени програми за подобряване на нивата на обслужване, инвестиционни програми, програми за подобряване на управлението на дружествата. В тези бизнеспланове се посочват прогнозни цени за ВиК-услугите. Одобряването на техническата и икономическата част на бизнесплана е основно условие за одобряването на цените. Същите са обвързани с инвестиционните намерения на оператора, разходите за поддръжка, ремонти управление на ВиК-системата и повишаване качеството на предоставяните услуги.
С Решение от 12 март 2007 г. Държавната комисия е одобрила бизнесплана на „Софийска вода” за периода 2006-2008 г. С Решение от 23 април 2007 г. на Държавната комисия са утвърдени ценообразуващите елементи на „Софийска вода” за всяка от предоставяните услуги – доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчните води. За всичко това отговаря концесионерът на „Софийска вода”. Утвърдената комплексна цена е един лев без ДДС, с отлагателно условие дружеството да предостави доказателства за изпълнение на следното:
Първо, „Софийска вода” трябваше да сключи договор за кредит с Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 50 млн. лв. и да му бъде преведен първият транш по този кредит.
Второ, „Софийска вода” трябваше да вложи инвестиции за не по-малко от 15 млн. лв. от предвидените в инвестиционната програма за 2007 г.
Трето, „Софийска вода” и специализираните органи на Столичната община, отговорни за контрола по изпълнението, трябваше да предоставят доказателства за реализацията на инвестициите съобразно изискванията на действащия договор.
С Решение от 12 февруари т.г. 5-членен състав на Върховния административен съд потвърждава решението на Държавната комисия за законосъобразно, тъй като тези условия бяха оспорвани от концесионера. В крайна сметка доказателства за изпълнение на тези условия са получени. Ангажиментът на „Софийска вода” за инвестиции през периода 2009-2013 г. е за 250 млн. лв. Ще кажа, че при подписването на договора преди няколко години това се е случило с Европейската банка за възстановяване и развитие. Казано е, че трябва да има инвестиции за 115 млн. евро, които да се отразят в цените на водата. Още когато е сключван договорът за концесия, това е било предвидено като част от условията.
По отношение на допустимото спиране на водата в цял блок, когато има неплатили абонати. Тук има противоречие, тъй като доставчикът „Софийска вода” има право да спре водата на този, който не си плаща, и това, че няма техническа възможност да се спре само неговата вода в съответния апартамент. Затова „Софийска вода” прибягва към спирането на водата на цял блок. Моето лично мнение е, че това не е допустимо. Когато някой не си плаща, всички останали редовно плащащи, ако допускат да стане това нещо, поемат загубите от неплатилите. Така че ако имате съсед, който не си плаща, на практика вие плащате заради него. (Реплика на Минчо Христов.)
В общата стойност на водата, която се доставя, „Софийска вода” общо-взето събира тези средства. Затова имаше редица предложения, свързани с колективно сключване на договори от страна на живущите в кооперациите, но това е предмет на друг закон, по който, както знам, Вие сте работили активно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика, две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Извинете, господин министър, но с цялото си уважение към Вас – една частна фирма да си позволи да спира водата на цял блок заради един-единствен нередовен длъжник – извинете ме, аз не съм юрист, но това е някакво безумие!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): Това става само при солидарни задължения.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят въпрос е: считате ли, че е редно да бъдат включвани в цената на водата загуби, които всички софиянци плащаме загуби от 62% (аз Ви питах, но Вие не ми отговорихте), и то при условие, че същият концесионер е поел ангажимент да сведе тези загуби до 32% в края на 2006 г.! Има грубо неизпълнение на концесионния договор!
Учуден съм от странното поведение на Столичната община днес и лично на кмета Бойко Борисов. Той преди изборите наричаше тази концесия колониален договор и обещаваше да я развали, а днес защитава самоотвержено интересите на концесионерите. Кметът все пак трябва да защитава интересите на гражданите, колеги!
Ще обърна внимание на друг скандален факт – рекета с водомерите. Гражданите се принуждават за своя сметка и да носят в лаборатория своите водомери. Това струва около 40-50 лв. минимум на домакинство. Подмяната на два водомера струва поне три пъти повече. Неслучайно „Софийска вода” се занимава и с тази печеливша услуга. Ето, това се пуска в пощенските кутии на хората (показва диплянка на „Софийска вода). Тук няма никаква цена, което предполага много сериозни злоупотреби от страна на „Софийска вода”. А колко печели „Софийска вода” от това безобразие, трябва да питаме тях. Вие знаете ли какво представлява това за един пенсионер?!
Завършвам с още един въпрос. Считате ли, че е крайно време да се ограничат загубите на вода, които могат да се включат в цената? Това беше идея на БСП миналия парламент. Тази идея беше подкрепена категорично от президента Георги Първанов. Преди година съм внесъл такъв законопроект, който да намали цената на водата поне с една трета.
Ще подкрепи ли правителството и вашето мнозинство това разумно предложение – да ограничим загубите, които се включват в цената на водата, до 25%?
Моля да ми отговорите конкретно. Ако ми отговорите „да”, аз в сряда ще го внеса и още в края на следващата седмица ние можем да се похвалим с наличието на този закон тук, в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, законите се приемат от парламента, а не от заместник министър-председателя или Министерския съвет. Така че министърът може да обещава много работи, но въпросът е какво ще стане тук.
Има думата заместник министър-председателят Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е така. Благодаря за уточнението, господин председателю.
На допълнителните въпроси на господин Христов ще кажа следното. Загубите идват включително и от тези, които не си плащат. Това се включва в частта „Загуби”.
Когато преди малко дадох примера, че когато част от живущите в един блок не си плащат водата, имах предвид, че това се отнася като загуби на компанията, която доставя водата, и те се разпределят върху всички останали, които си плащат. За съжаление допускането на някой да не си плаща водата по каквито и да е причини означава, че всички, които плащат, поемат натоварването.
Очевидно е, че 62% е изключително високо число за загуби. Те биха могли да се ограничат с две неща – с намиране на механизми, та всеки да си плаща водата, която е потребил, защото голяма част идват именно от неплащане и от търговски загуби, от тръбички, които заобикалят водомера в някои случаи, и на второ място – трябва да се инвестира в по-добра инфраструктура. Договорът е между Столичната община като принципал на дружеството „Софийска вода” и концесионер. Столичният общински съвет прие новите условия с допълнение, с което се казва на концесионера: „Заповядайте, инвестирайте тези средства, а ние сме готови да се съгласим с това нещо”. Това означава, че те ще се включат в цената на водата. Така ограничаването на загубите върви заедно с увеличаването на инвестициите и включването на тези инвестиции в цената. Това би трябвало да доведе до намаляване на загубите по мрежата и до намаляване на общото количество загуби след време. Първоначалната инвестиция обаче би трябвало да бъде направена. Това е нещо, което е изцяло в областта на решението на Столичния общински съвет, тъй като той е сключил такъв договор с концесионера на „Софийска вода”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов да развие своя въпрос към министър Калфин.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! На всички е ясно, че от една година аз съм внесъл предложение за промяна в Закона за енергетиката, с която да бъде регламентирано ежемесечното отчитане на уредите за търговско мерене. Аз съм единственият, който пита госпожа Кунева това противоречи ли на Закона за защита на потребителя - господин Аталай се смее, което значи, че е съгласен, ако не, може да ме опровергае. Месеци наред всяка сряда внасям предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание този законопроект, с което ще се спре рекетът на електроразпределителните предприятия. Но върхът на всичко, господин вицепремиер, е, че на 18 и 19 юни 2008 г. от екрана на всички национални електронни медии и от страниците на печатните медии трите електроразпределителни дружества – ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, казаха, че ще се получи режим на тока, ще има проблеми и влошено качество на енергоподаването, ако не се повиши цената на тока в рамките на техните изисквания.
Господин вицепремиер, оправдават се с идеята за пари за инвестиции. Така, да ви кажа, и аз искам да си купя електроразпределително предприятие с парите от хората, да инвестирам на кредит, а съм сигурен, че и много от хората, включително и от колегите, които седят срещу мен, искат същото.
В този ред на мисли Ви питам какви мерки ще предприеме тази уж независима, не знам от какво независима, дали нищо не зависи от нея, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, за да гарантира нормалното снабдяване на потребителите – както битовите, така и промишлените. При влошено подаване, ако се случи, което между другото се и случва, ще бъде ли отнет лицензът на съответното електроразпределително предприятие?
Господин вицепремиер, ще останете ли безучастен и Вие към този рекет от страна на електроразпределителните предприятия? И не на последно място, за да се вместя в двете минутки, Вие персонално искате ли тази директива да бъде действаща в България като уж член на Европейския съюз или просто гледате с някакво пренебрежение към нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кузов, тази директива - дали го искам аз или не - действа в България. И както казах, тя не се нарушава с тримесечното отчитане.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Нарушава се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Имах възможност да обясня това преди малко на господин Христов, ако сте слушали отговора.
По отношение на другия Ви въпрос. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители или обществения доставчик. По този начин се гарантират необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за продажба на битови потребители и на малките и средните предприятия по регулирани цени. Знаете, че за големите потребители няма регулация на цените, те се договарят свободно.
Утвърждаването на тези цени е свързано с признаване на електроенергийните дружества на разходите, които те правят, и инвестиции в икономически обоснован размер. Определянето на този размер е резултат от анализ както на отчетени, така и на прогнозни данни на лицензиантите. Същевременно се съобразява и с тяхното финансово състояние и финансови намерения. Така че това, което прави Държавната комисия, е да утвърждава на електроразпределителните дружества, респективно на крайните снабдители, цени в такъв размер, който да позволи на тези дружества да осигуряват непрекъснато и качествено снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Непрекъснато, подчертах!
Всички заплахи за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия биха били незаконни, тъй като това не е в правомощията на което и да е електроразпределително дружество. Според закона единственият, който би могъл да въвежда ограничения в снабдяването с електрическа енергия, е министърът на икономиката и енергетиката. Това е по силата на чл. 72, ал. 2 от Закона за енергетиката. Така че заплахите от страна на електроразпределителните дружества, че ще спрат доставката на електроенергия не отговарят на законовите изисквания и на предвижданията на закона в България.
От друга страна, действително в обосноваването на цените електроразпределителните дружества въвеждат различни разходи, включително разходи за инвестиции, разходи за печалба, която влиза именно в тези инвестиции. Както имах възможност преди малко да отговаря на господин Спасов, тези искания са значително занижени от страна на Държавната комисия при определяне на новите цени, както са занижени и признатите за разходи загуби или други видове пера в разходите на дружествата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Какво разбрахме, господин вицепремиер, от Вашия отговор? Разбрахме, първо, че електроразпределителните предприятия могат да си говорят каквото си пожелаят по медиите. Явно това си е техен проблем, но проблемът опира и до потребителите. От друга страна, разбрахме, че директивата няма никаква стойност или Вие я четете както дяволът Евангелието. Категорично е казано в чл. 13, че се изготвят сметки по реално потребление. Държавите членки гарантират, няма нищо препоръчително. Моля Ви, господин вицепремиер, прочетете евродирективата. Прочетете я ако искате дословно, ако искате я прочетете и по начин, по който вече я казахте тук пред аудиторията. Няма начин да говорим за прогнозен резултат и за прогнозни сметки и в същия миг да говорим за реално потребление. Не се покриват двете неща – прогноза и реалност.
Разбрахме още, господин вицепремиер, че нямате голям интерес да накажете по някакъв начин своеволното поведение на енергоразпределителните предприятия чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на която Вие сте ръководител, защото вероятно тези енергоразпределителни предприятия имат по-силна и по-голяма власт върху независимата или независещата Комисия за енергийно и водно регулиране.
Не искам да се спирам на това, че само възможността да се надпише от 10 милиона потребители на електроенергия (а те са повече от 10 милиона) по 10 лв., това са 100 млн. лв. Лихвата от тези пари, с които оперират енергоразпределителните предприятия, остава за тях като чиста печалба. Това е цялата истина. А къде отиват част от тези пари може би ще разберем, когато му дойде времето за новите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, провокиран съм от последните думи на господин Кузов, въпреки че той каза много глупости в тези си бележки накрая.
Европейската директива, ако искате да я четете, а не да правите безсмислена пропаганда, господин Кузов, не казва на какъв период трябва да се отчита реалното измерване. Реалното измерване се отчита на тримесечен период и това не е в противоречие с Европейската директива. Всеки месец преди това всеки сам решава колко би искал да заложи като разход, така че да си разпредели бюджета. Така че когато говорим за това кой е член на Европейския съюз и по какъв начин е станал, най-малко Вие можете да ми давате оценки.
По отношение на това какво прави комисията, комисията свърши доста работа, включително налага санкции на електроразпределителни дружества, които прекъсват снабдяването на потребители. Пак казвам, не е в правото на тези електроразпределителни дружества да решават дали да доставят или да не доставят електроенергия, те са длъжни да я доставят. С изключение на случаите, когато потребителят не си плаща. Тогава имат право да му я прекъснат.
Така че комисията до този момент, включително и с много подробния анализ на исканията за увеличение на цените, включително със санкциите, които налага, включително с искането за изпълнение на всички правила, мисля, че работи именно в обществения интерес. Ако се появите на някоя от обществените дискусии в тази комисия, ще можете да участвате и там в дебата. Ако, разбира се, имате интерес да участвате в такъв дебат, а не да вдигате шум около себе си с изказвания и губене на време от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на финансите господин Пламен Орешарски. След министъра на финансите Пламен Орешарски ще отговаря министърът на здравеопазването д-р Евгений Желев, а след него – министърът на земеделието и храните Валери Цветанов.
И така, въпрос, зададен от Ваньо Шарков и Иван Колчаков към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Доктор Шарков, заповядайте да развиете въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в рамките на двете минути, които имам, най-напред искам да кажа, че преди 131 години на днешния ден Свищов е осъмнал като първия свободен град от турското робство в България. Затова честит празник на всички свищовлии!
Сега преминавам към въпроса.
Уважаеми господин министър, съгласно гласуваните от парламентарното мнозинство промени в Закона за здравното осигуряване от 1 юли т.г. за всяко посещение при лекаря или лекарят по дентална медицина лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете заплащат сумата от 1 лв. Разликата до 1% от минималната работна заплата, в момента сумата от 1,20 лв., съгласно промяната в закона, се заплаща на лекаря или лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен с наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.
В тази връзка, уважаеми господин министър, нашият въпрос към Вас е: имате ли представа каква е общата сума, която трябва да бъде изплатена до края на годината в изпълнение на закона и има ли предвидени бюджетни средства за това?
Какъв е механизмът, по който ще стане изплащането на тази сума, имайки предвид, че въпросът сме го задали още на 22 април, но тъй като 1 юли е само след няколко дни, готова ли е наредбата, по която това нещо ще стане факт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Поради забавяне на отговора във времето, всъщност може би не Ви е известно, че въпросната наредба вече е публикувана в бр. 58 на „Държавен вестник” от 19 юни 2008 г. Това е Наредба № 6 на Министерството на финансите и на Министерството на здравеопазването, където е описан механизмът, по който ще бъде изплащана добавката между 1 на сто и в случая 1,00 лв. и 2,20 лв. Това ще става на тримесечни отчети, след като се представят и проверят. Ще става в срок един месец след тримесечието, за което ще се отчита този период. Такива средства в бюджета естествено не можеха да бъдат предвидени, тъй като поправката в закона беше гласувана в рамките на тази година, но финансирането ще бъде осигурено в хода на изпълнението на бюджета. По предварителни данни става въпрос за суми до края на годината в порядъка от 10 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Виждате ли, господин министър, как странно се развиват нещата в Република България? На 19 юни, казвате Вие, наредбата е публикувана в „Държавен вестник”. Чудесно! Само че на 20 юни на сайта на Министерството на здравеопазването има проект на тази наредба, а самата наредба я няма. И вижте – плащането на средствата ще се извършва с отчитане на три месеца. Тоест след четири месеца, някъде в края на м. септември лекарите ще си получат средствата. В края на м. септември! Защото отчетите се правят до петото число на месеца, следващ тези три месеца, а плащането се извършва до 30-о число на четвъртия месец. Тоест до края на годината българските общопрактикуващи лекари, както и лекарите по дентална медицина ще получат парите, които им се полагат от страна на държавата съгласно гласуваните промени в текстовете, само един-единствен път. Тоест м. септември, а след това ще ги получат м. януари. Нали така?
Тук обаче в тази наредба пише и така: средствата се предоставят на Националната здравноосигурителна каса чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и се отчитат като трансфер. За съжаление, Вас Ви нямаше, всъщност нямаше и никой от Министерството на финансите, когато този законопроект се обсъждаше в Комисията по здравеопазването. Тогава председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на здравеопазването д-р Райнов каза: в Националната здравноосигурителна каса пари за такова нещо няма. В Министерството на здравеопазването средствата са за програмно финансиране по 20 програми – бяха увеличени през миналата година, за да се включи интензивното лечение. Средства за такова нещо няма. Административен капацитет – също.
Другото, на което искам да Ви обърна внимание в наредбата, която сте подписали, е, че контролът по изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването и директора на Националната здравноосигурителна каса. Но отчитането става само в Националната здравноосигурителна каса и всички лекари вече ще се отчитат с две спецификации – една за тази сума и една за другите суми. Плащанията ще се извършват два пъти в месеца, разбира се, само на четвъртия месец, месецът след отчитаното тримесечие, или лекарите няма да получават сумата, която им се полага и която са изработили. Защо го направихте на три месеца? Направихте го, за да не платите тази година. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шарков, аз не разбрах много последните Ви въпроси. Мисля, че е нормално да се плаща след изминаване на един отчетен период, а не преди това. Нормално е също да има контрол на Здравноосигурителната каса и на органите на министерството и е нормално чрез трансфер, а не по някакъв друг начин парите да идват от Министерството на финансите в секторното министерство, а не в някое друго.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Министерството на здравеопазването прави трансфер на касата, а не Министерството на финансите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Първият източник винаги е Министерството на финансите, а другото е форма. Ако имате коментари върху бюджетните технологии, с удоволствие ще ги изслушам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев към министър Орешарски.
Заповядайте, господин Абаджиев, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, във втората година на пълноправно членство в Европейския съюз на граничните пунктове в Русе и Гюргево продължава събирането на такси за преминаването на Дунав мост. Не само че тези такси се събират, а и регулярно се увеличават от българската и румънската страна. Проблемът с таксите е чувствителен не само за гражданите на Русе и региона, а и за всички българи, които пътуват за Европа през Дунав мост, който е единственият всъщност мост по границата с Румъния.
В отговор на въпрос на евродепутата Николай Младенов, Европейската комисия ясно обясни, че такива такси са възможни само ако това не противоречи на принципите за свободно движение в общността. За всеки е ясно, че все по-скъпото преминаване по единствения мост на р. Дунав е съвсем конкретна пречка за свободното движение на хора и стоки. Към момента таксата за преминаване в двете посоки възлиза на близо 35 лв., което е сериозен разход за българските граждани особено при сегашното ниско ниво на доходите. Намирам за недопустимо, че не само увеличението на тези такси, но и събирането им изобщо, липсата на алтернативни маршрути за преминаване на р. Дунав между България и р. Дунав, от една страна, прави още по-належащо отпадането на таксите за преминаване на моста при Русе – Гюргево.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси:
Смята ли българското правителство да предприеме конкретни мерки и да се ангажира с конкретен срок за премахването на таксата за преминаване от българска страна на Дунав мост?
Водени ли са разговори с румънските власти за премахването на таксите и кога може да очакваме българските граждани да се почувстват наистина европейски граждани и да пътуват свободно когато и колкото често пожелаят през Дунав мост? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Абаджиев, условията за използване на Дунав мост от страна на Република България и Република Румъния са регламентирани с междуправителствени спогодби, с които се урежда и въпросът със събиране на такси от двете страни преди преминаването по моста.
От наша страна конкретните размери и такси за преминаване на превозните средства по Дунав мост в посока Русе–Гюргево са определени с Тарифа № 12 по Закона за държавните такси. В момента аналогичните такси, които събира румънската страна, са средно с по 8 на сто по-високи от одобрените с нашата Тарифа № 12. Набраните по този ред приходи постъпват в бюджета на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и на общо основание се изразходват за поддържане, реконструкция и модернизация на цялостната пътна инфраструктура на територията на страната.
Направеното от Вас предложение за премахване на таксите всъщност го мотивирахте едностранно - само от гледна точка на принципа за свободно движение. Аз веднага бих искал да Ви отговоря, че принципът за свободно движение няма нищо общо със заплащането на такси за ползване на определени съоръжения. Мога да дам много примери как редица такси в границите на Европейския съюз за ползване на пътна инфраструктура не означават, че гражданите, които ползват магистрали, тунели или други съоръжения, не могат да се движат свободно на територията на страната.
Това беше отклонение, защото Вие използвахте само този мотив.
При вземане на крайното решение и в разговорите с румънската страна, които водят компетентните български власти, трябва да се вземат предвид и редица други съображения. Не на последно място, предварителният план да се събират такси и по Дунав мост-2, което е условие за отпускане на необходимото финансиране. Вие сам можете да си отговорите на въпроса дали е възможно по единия мост да има такси, а по другия - не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, съжалявам, че по един напълно технократски начин отговорихте на моя въпрос. Защото според мен наистина е нужна малко повече политическа воля и да се помисли дали наистина съществува проблем.
Отново ще повторя, че Европейската комисия отговори на депутата Младенов, че няма проблем да се събират такси от съоръжения, освен в случаите, когато това пречи на принципа на свободно движение на хора. В този случай таксите пречат на този принцип. Защо? Защото това е единствената граница между България и Румъния, тоест единствената северна граница с Европейския съюз, по която може да се минава от това конкретно място.
Примерът, който Вие дадохте с магистралите, не е коректен, защото навсякъде съществуват алтернативни маршрути и ако човек не иска да плаща за магистрала, може да мине по съседния успореден път. Тук, господин министър, гражданите няма как да използват алтернативни маршрути, освен да тръгнат с лодки. Но с лодки също не могат да тръгнат, защото все още сме извън рамките на Шенгенското пространство и имаме гранични пунктове с Румъния.
Така че плащането на тази такса в този конкретен случай пречи на принципа за свободно движение на хора. Проблемът наистина не е малък, той вълнува българските граждани, които пътуват, и не би трябвало, според мен, по такъв чисто технократски принцип, основавайки се само на определени наредби, да отговаряте на него. Наистина трябва да се намери някакво решение, да се влезе в разговори с румънската страна и да се направи всичко възможно да отпаднат тези такси, докато няма други алтернативни маршрути за преминаването на тази единствена граница. Сърбия не е член на Европейския съюз, тоест тази такса наистина пречи на този принцип. Аз го казвам не само като единствен мотив, а като мотив, който наистина реално съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Абаджиев, пак едностранно интерпретирате. Казах, че се водят разговори. И това, което казах, е, че в тези разговори трябва да се отчитат много повече фактори, освен доброто желание да отпаднат таксите, което имаме всички - да облекчим преминаването. Но има и други съображения и се опитах да Ви обърна внимание на тях. Това е, което направих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Лидия Шулева към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Госпожо Шулева, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Напоследък представители на производители и дистрибутори в търговията с горива твърдят, че делът на сивия сектор е около 50%. Значителни количества горива и суми се губят по веригата производител – вносител – търговски обекти – крайни потребители. Основната причина е невъзможността да се упражнява фискален контрол върху голяма част от търговските обекти. Производството и продажбата на некачествени горива, неизпълнението на определени технически изисквания са характерни за дейността на фирмите от сивия сектор. Голяма част от бензиностанциите в страната са изградени с много компромиси от гледна точка на техническата и противопожарната безопасност.
Значителният сив сектор в търговията с горива означава по-малки постъпления в бюджета от акцизи и ДДС. Наличието на сив пазар създава условия за нелоялна конкуренция.
Моето питане към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на финансите за гарантиране на фискален контрол на бензиностанциите и за ограничаване на продажбата на горива без ДДС и акциз? Какъв е режимът на регистрация на бензиностанциите в страната, на какви изисквания трябва да отговарят собствениците? Задължителна ли е фискализацията на бензиностанциите и колко от тях не са фискализирани и не се осъществява директен контрол върху продажбите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да отговори на питането на народния представител Лидия Шулева.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Вие цитирате „50 на сто”, ефектна цифра, разбира се, но Вие сама знаете, че не е така, защото доскоро сте отговаряли частично за този сектор в качеството си на вицепремиер в предходното правителство.
Искам да Ви кажа, че последните анализи, които правим, сравнявайки, тоест не четейки вестници, а сравнявайки потреблението в страната като обем – данни на статистиката, и горивата, които са обложени с акциз, въобще не показват такива разлики. Трябва да ви кажа, че двата обема са доста близки един до друг. Всичко останало, извън цифрите, са свободни изкази. Това не означава, че няма малка разлика, която се стремим да затваряме. В последните години, в това число проследяваме и периода от 2001 до 2005 г., има тенденция на доближаване на тези обеми – количеството, което се потребява, и количеството, което е обложено.
До този момент са реализирани редица мерки, смятаме да ги задълбочим и са насочени към по-добър информационен обмен между различните служби в Републиката, в това число и по-добър обмен на информация между НАП и „Митници”, които всъщност са най-пряко отговорните и за ДДС, и за акциз. Създаваме оперативен контрол, разширяваме дейността на мобилните групи. Ще се върна към тези мерки и по повод на следващите Ви два въпроса.
По отношение на втория въпрос – изискванията за регистриране на бензиностанциите. Следва да имате предвид, първо, че регистрацията и лицензирането на представители на който и да било отрасъл на икономиката е извън правомощията на Министерството на финансите. На настоящия етап, съгласно българското законодателство, не се изисква специален регистрационен или разрешителен режим за започване на дейност като бензиностанция.
По въпроса дали е задължителна фискализацията, естествено че е задължителна и не само за бензиностанции, а за всички търговски обекти.
Ще Ви обърна внимание, че Наредба № N 18 от 2006 г. е специална за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Само за миналата година на територията на цялата страна сме извършили общо 493 проверки на бензиностанции и газостанции, при които са установени 78 административни нарушения. При тези проверки е установен само един обект, който работи без електронна система с фискална памет, който, знаете какъв е редът, веднага е запечатан и е започната първа ревизия, извън глобите, които са наложени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева да зададе до два уточняващи въпроса към министър Орешарски.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.
Преди да задам уточняващите въпроси, бих искал да направя един малък коментар на това, което каза господин Орешарски. Понеже той спомена, че трябва да се базираме на цифрите, аз действително се базирам на цифри. Ако вземем цифрите от месечните отчети за запасите на нефт и нефтопродуктите - документ, който правителството е приело, ще се види, че съгласно това, което правителството предвижда като дневни запаси, тоест, официални данни, акцизът, който трябва да събира Министерството на финансите, е в размер на 1 млрд. 543 млн. за газьола, вместо 1 млрд. 282 млн., колкото е планирало Министерството на финансите. Тоест тук малката разлика се изразява в порядъка на 200 млн.
За безоловния бензин: там наистина нещата са по-близки. Вместо 516 млн. са планували 509 млн. Но не мисля, че разлика от 200 млн. не заслужава внимание. Така че най-напред бих искал да кажа, че те се губят.
На второ място, ако министър Орешарски направи съпоставка на доста данни, които навяват на мисълта за нерегламентиран внос и износ на границите на България на нефтопродукти, ще види, че тази цифра, която не аз тиражирам, а самите производители - за 50% сив пазар, ще излезе.
Бих искала да се върна на един много сериозен въпрос – за така наречените временни вносове, през които минават горива, които в крайна сметка са един нерегламентиран внос за страната, респективно по-нататъшни продажби.
Бих искала да обърна внимание и върху още един аспект от Вашето изказване. Нямам предвид наличието на касов апарат на бензиностанциите. Вие знаете, че за да може да се установи действително количеството, което се продава в големите вериги на бензиностанциите, самите бензин-колонки са свързани с касовите апарати. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
На много места това не е направено и там възможностите за злоупотреби са изключително големи. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Моят уточняващ въпрос е: какво бихте направили Вие в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вие сте права, госпожо Шулева, че когато се работи с цифри, трябва много внимателно да се прецизира обхватът, но не разбрах запасите какво отношение имат, тъй като те не са облагаеми нито с акциз, нито с ДДС, докато не излязат от склада. Това също го знаете. Затова аз използвах израза „потребление”. Това е облагаемата база. Та потреблението в страната е на много висок процент, не искам да казвам точната цифра, във всички случаи над 90% е обложено.
Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с методиките да установя малкия процент, който все още не излиза от чисто аналитичните сметки. Но при всички случаи ви казвам, той е едноцифрен и то в долната му граница.
По отношение на Вашето твърдение, аз споменах думата електронна система на фискална памет, в случаите, в които бензиноколонките не са свързани с касовия апарат, отсъстват, един такъв обект е установен, отсъства въобще фискална памет, моите органи по приходите не биха могли да считат, че има фискална памет, само ако на касата има такава, а не в цялата система на дистрибутиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
Госпожо Шулева, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.
Бих искала само да уточня, че когато посочих тези цифри, става въпрос за отчетите, които са дадени от държавния резерв. Те не касаят запасите, а това, което е приел Министерският съвет като средно дневна консумация. На базата на нея е изчислена тази минимална разлика, както вече стана дума, от 200 милиона. Така че не става въпрос за някакво пренебрежимо малко число. Това са официалните данни на правителството, не на някой друг.
По втория въпрос – за наличието на връзка между бензиноколонките и фискалната апарат, информацията, която все пак се тиражира, и която заслужава да я провери Министерството на финансите, има над 2500 бензиностанции, които са извън веригите и за които се твърди, че за голяма част от тях бензинколонките не са свързани с фискалната памет. Така че би трябвало Министерството на финансите да обърне внимание точно на този вид бензиностанции, за да установи дали това е така или не.
А що се касае до вноса, с удоволствие бих предоставил данни на аналитици, които са се потрудили да направят съпоставки, които би трябвало да са работа на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски за тримесечните отчети.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! През месец февруари Министерският съвет прие Постановление № 15, с което задължи всички министерства да се отчитат за изпълнението на програмните бюджети след всяко тримесечие, в края на месеца, който следва приключилото тримесечие.
След края на първото тримесечие на 2008 г. се оказа, че повечето министерства не са направили подобен отчет. Особено любопитно е да се каже, че Министерството на финансите не беше готово в срок с въпросния отчет.
Този пример, който давате, министър Орешарски, според мен не е най-добрият в тази насока. Тук много хора вероятно са си задали следния въпрос: ако един нормален български гражданин не си подаде данъчната декларация в срок, го глобяват. Какво се случва с министерствата, които не изпълняват закона и постановленията на Министерския съвет или правилата, които сами са си приели? Идеята на тези отчети е следната: да е ясно как се харчи държавният бюджет и дали програмите, които са заложени в началото на годината се изпълняват. Само пет министерства бяха готови в срок: на икономиката, на транспорта, на околната среда, на културата и на държавната администрация. Всички останали министерства не си изпълниха това ясно разписано задължение в съответния срок.
Така че въпросът ми към вас е: за второто тримесечие ще се повтори ли тази картина? Какви санкции смятате да предприемете, не смятате ли, че като министър на финансите трябва да дадете пример – вие трябва да бъдете първите, с най-добрия отчет и да покажете как съответната програма се изпълнява, какво се случва, как работата и бюджетът на съответното министерство се отразяват на живота на хората, какво се случва точно, какво е изпълнението.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, прав сте! Това тримесечие беше първото, в което трябваше отделните ръководители на министерства и централни ведомства да направят публични отчети по тримесечия. Половината и повече от тях, в това число Министерството на финансите се забави с няколко дни, за което търпим критика. Ще направим усилия, изготвил съм допълнителни указания. Ще изготвя още едни, ако е необходимо, ще преценим още един път, за да подсетя всички колеги, ръководители на министерства и централни ведомства, за задълженията им поне по няколко нормативни акта. Смея да се надявам отсега, че през второто тримесечие всички отчети ще бъдат своевременно на вниманието на публиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, ще си позволя да отправя два съвета към Вас. Първият е, ако министерствата не предоставят подобни отчети, да им спрете финансирането, за да е ясно, че който не направи отчет за какво се харчат парите и как се изпълнява приетата програма, няма пари. И да видите как ще има отчети. Това е първото ми конкретно предложение.
Второто ми предложение е, нека тези отчети да бъдат на достъпни места – на сайтовете на съответните министерства, и да не се налага използването на специални средства за откриването на въпросните отчети, а да бъдат достъпни, да бъдат публични, да бъдат явни. Това е идеята за тези отчети.
Наистина господин министър на финансите Орешарски, Ваша задача е да бъдете водещ в това отношение. Тоест признахте си, че Вашият доклад е закъснял, но оттук нататък Министерството на финансите трябва да бъде образцово в това отношение. Първо, да публикува, и второ, да показва какво се случва с бюджета на Министерството на финансите, което е и основното по отношение на изработването на програмните бюджети, тъй като за програмно бюджетиране основно се говори. Ако попитате и в българския парламент, всички са “за”. Това е нещо много важно, но като конкретно изпълнение проблемите стават все по-тежки. Не виждаме резултати от това нещо. За да ги видим, хубаво е през второто тримесечие да има отчети, да е ясно кое за какво се харчи, да се видят нещата как стоят. Тези министерства, които не публикуват отчети, да им се спре финансирането или да им се намали финансирането, което получават от републиканския бюджет, за да има стимули да се изпълняват законите.
Пак Ви повтарям, господин министър, ако един нормален гражданин не си подаде данъчната декларация в срок, го глобяват безкомпромисно - всякакви обяснения не важат, че бил болен, че бил закъснял по някаква уважителна причина, няма значение – той се глобява. По същия начин трябва и министерствата да започнат да изпълняват законите, за да се види, че има някакъв ред и отговорност. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът на финансите господин Пламен Орешарски се отказва от правото си на дуплика.
Вторият въпрос на народния представител Мартин Димитров е отново към министъра на финансите Пламен Орешарски, този път е на друга тема – относно харченето на излишъка през 2008 г.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Както си спомняте, миналата година харченето на бюджетния излишък се превърна в една доста нелицеприятна картина, в която в крайна сметка топката беше подадена и към парламента, и правителството по документи – така изглежда, изхарчи около 1 млрд. лв. за 18 работни дни, което дори в европейски контекст изглеждаше доста съмнително и доста проблематично. До момента не е ясно точно за какво са изхарчени тези пари.
Тази година отсега е ясно отново, че ще има голям бюджетен излишък. Отново се повтаря същата ситуация.
Господин министър, тъй като в Бюджетната комисия Ваши колеги признаха, че са започнали подготвителни действия по харченето на преизпълнението на приходите, каквото и да означава това, ще Ви поискам допълнителна информация. Ясно е, че около 400 млн. лв. може да харчите и без разрешението на парламента. Въпросът ми е: започнали ли сте да ги харчите? Дали вече харчите преизпълнение на приходите? Ако отговорът е „да”, за какво?
Вторият ми уточняващ въпрос е дали пак в края на годината отново в такива кратки, бедствени срокове, от порядъка на 10 работни дни, ще бъдат вкарвани решения за това как да се харчи излишъкът, които са очевидно непрозрачни от гледна точка на това, че обществени поръчки от порядъка на няколко дни не могат да се организират и проведат?
Така че, господин министър, надявам се на разяснение от Ваша страна, още повече сериозната и честна политика на Министерството на финансите би била, ако отсега се представят пред обществото конкретни проекти и се каже – ето тук ще отиде излишъкът. А не да се говори по принцип за инфраструктура, което е имагинерно общо понятие, а да се каже, че от еди-кой си километър до еди-кой си километър на магистрала “Тракия” са отделени еди-какви си средства и бъдат изброени съвсем конкретно, защото това е конкретният, това е честният начин на разходване на тези средства.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Правим го, сега го правим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Още повече, господин министър, Парламентарната група на Обединените демократични сили е внесла решение, което ще бъде гласувано в българския парламент и което вероятно доста ще затрудни Вашите колеги. Ние искаме целият излишък да отиде в Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на пенсионната система и само доходността от този фонд да отива за пенсии и да бъде предпоставка за намаляване на осигурителната тежест, което е алтернативно решение спрямо всички неясни харчове, които обичайно се правят от сегашното правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, съвсем точно ще отговоря на въпросите, които зададохте.
Но преди това искам да Ви обърна внимание на следното. Споменахте за миналата година, но не преди това не споменахте, че миналата година беше първата, в която Народното събрание разглежда разпределението на превишенията на приходите над разходите – превишение, за което Вие може да не знаете, но аз ще Ви кажа, че е налице от 1997 г. насам. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
За 1998 г. не беше никак малко, направете справка. Всъщност Вие пледирате сега, че сме внесли в парламента решение парламентът да одобри разходването на тези средства, но пропуснахте като обстоятелство, че това правителство е първото, което създаде регламент за прозрачност в разходите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете за тази година.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За тази година не сме започнали. Първият Ви въпрос беше дали сме започнали – не, не сме.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Чакате края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не питайте от място, ще Ви дам думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дали пак в края на годината, това е Ваша хипотеза. Следим изпълнението на бюджета. На този етап има добри показатели, най-вече в разходната част. Но по стара българска традиция разходите през второто полугодие са значително по-високи – и инвестиционни, и индексирането на пенсиите и заплатите добавя по-големи разходи през второто полугодие в сравнение с първото. Затова на този етап все още е рано да правим твърди заключения. Можем само да прогнозираме. Аз не бих се ангажирал.
Днес, през м. юни все още, как ще приключи финансовата година? Мога само да правя предварителни прогнози. Ако реализираме достатъчно добро превишение на приходите над разходите, надхвърлящо законово изискваните 3% от брутния вътрешен продукт, вероятно ще внесем за разглеждане в парламента инвестиционните направления евентуално, за които ще бъде изхарчено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, от Вашите думи си направих следните изводи. Първо, Вие казвате, че не е ясно дали ще има голям излишък тази година, което, дори от чисто експертна гледна точка, показва, че не сте искрен с българския парламент. Ясно е отсега, че тази година ще има не 3%, а над 5% излишък в бюджета или преизпълнение на приходите.
Ако в средата на годината това признание не може да бъде направено, при положение че се вижда, че до момента има над 2 млрд. лв., като се махнат дори средствата от Европейския съюз, излишък, това е нещо очевидно. Вие казвате, че отново ще чакате края на годината и тогава ще вземете решение. Тоест, ще се повтори сценарият от миналата година, когато вероятно през м. ноември и м. декември ще бъде внесено решение за изхарчването отново на 1 млрд. лева, а може би 1 млрд. и половина лева. Тоест, повтаря се същият сценарий от миналата година – един много лош сценарий. Тръгнали сте по същия лош път, за съжаление. Този извод мога да си направя.
Още по-обезпокоително е, господин министър, че за средствата, които правителството може да харчи без разрешението на парламента, не считате за необходимо поне да информирате българското общество. Да, така е, нямате нужда от съгласието на българския парламент за около 400 млн. лв. тази година, но нищо не пречи вашите планове... До момента аз следя много внимателно изказванията на различните министри, които казват, че част от излишъка ще отиде за инфраструктурата – това са изказвания на министър Асен Гагаузов, на министър Петър Мутафчиев – всичките са в една и съща посока. Но въпросът е защо, за разлика от миналата година, когато говорите за програмно бюджетиране, не го приложите и за излишъка? Защо отсега не се напишат важните проекти, не дойдете в парламента, да ги донесете написани на един хубав лист и да кажете: „Тези седем проекта според нас са важни и трябва да бъдат финансирани”. Това би бил честният подход, откритият подход за харчене на излишъка.
Ако се повтори ситуацията от миналата година...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз разбирам, че искате да прекъснете въпроса, господин председател, тъй като е много неудобен, но не повтаряйте ситуацията от миналата година, която беше изключително непрозрачна, бих казал, и непочтена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не исках да Ви прекъсвам, просто времето изтече отдавна.
Господин министър, имате думата за лошия път.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Две реплики само, господин председател.
Господин Димитров, отново ще Ви напомня, че това е първото правителство, което влиза в парламента. Вие казвате: „много лош път”. Алтернативата, практикувана досега, е въобще да не се влиза в парламента. Това по-прозрачно ли е? Вие ми отговорете!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Толкова милиарда излишък никога не е имало!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Второ, обещавам Ви, че ако нашите прогнози за края на изпълнението покажат определена сума, за която трябва да се влезе в парламента, ще го направя далеч по-рано, изненадващо и за Вас.
И на трето място, ще отворя една скоба: уточнете точно аспекта на критиките. От една страна твърдите, че приходните агенции не работят добре, а от друга страна ни критикувате за голямо преизпълнение на приходите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Господин министър, ще Ви питам направо: считате ли, че налагането на наказателни глоби при предсрочното връщане на потребителски кредит е в интерес на потребителите, в интерес на ликвидността на банковата система като цяло, както и в интерес на конкуренцията в банковия сектор?
Възнамерява ли правителството да предприеме конкретни действия за премахването на тези наказателни такси?
Става дума за следното. Ако човек реши да върне предсрочно своя потребителски заем, той трябва да плати на банката допълнителна наказателна такса. Тази такса често достига 3-4 до 5% от целия заем и е извън лихвата, която гражданинът плаща по същия заем. Така, вместо банката да е благодарна на съвестния длъжник, който й връща парите предсрочно, тя го наказва. Това закрепостява длъжника към съответната банка и силно ограничава конкуренцията в банковия сектор.
В същото време постоянните ми опити чрез закон да върна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити тук, в тази зала, удрят на камък.
Считате ли за справедливо, господин министър, онези, които раздават необезпечени кредити, и кредитните милионери, да бъдат недосегаеми, а съвестните граждани, които предсрочно връщат своите заеми, да бъдат наказвани?!
И второ, господин министър, в коя държава разликата между лихвите по кредитите и лихвите по депозитите е над 6-7%, с въпросната наказателна лихва, за която стана дума, може би стават над 10%. Годишната печалба на банките вече е около 1 млрд. лв. Не считате ли, че тази печалба е твърде голяма на фона на мизерията, в която живее голяма част от българското общество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, Вие обичате да добавяте въпроси към предварително зададените такива, затова аз първо ще се спра на тези, които сте задали предварително.
Задавате въпрос дали глобите за предсрочно възстановяване са в интерес на потребителите и на ликвидността на системата. Не е в интерес на потребителите - никой не обича да плаща глоби, но е в интерес на ликвидността на системата, защото й позволява по-надеждно планиране на управлението на ликвидността.
Възнамерява ли правителството да предприеме конкретни действия? Тук ще се спра в малко по-големи детайли.
Действащият Закон за потребителския кредит е напълно хармонизиран с действащата Директива 87/102 на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1986 г. и предвижда горен таван, до който могат да се санкционират потребителите, в частност дължимите от потребителя разходи, предвидени в договора за потребителския кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита.
Бързам да Ви информирам, че има новоприета директива от 2008 г., която доста смекчава тези санкции – слага нов горен таван, значително по-нисък, и въвежда и други по-технически изменения, които са в интерес на потребителя. Страните членки имат срок две години и вече съм разпоредил съответно подготовката на промени в закона, така че да отговорим на директивата.
Що се отнася до останалите въпроси, мисля че те имаха преимуществено популистки характер и ще се въздържа на този етап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Извинявам се, господин министър, но 3500-те кредитни милионери, които се разхождат необезпокоявани и на свобода, не са популизъм! Никакъв популизъм не са! Преди две години, когато гледахме Закона за потребителския кредит, със Стела Банкова предложихме в закона да бъде записано, че при предсрочно връщане на кредит потребителите не дължат никакви такси. Вместо това банковото лоби в парламента прие едно витиевато изречение, с което даде възможност на банките да искат до тримесечни вноски, което прави, пак казвам, до 4-5% от целия заем – с толкова той се оскъпява допълнително. Не е ли това, господин министър, рекет и грабеж?!
Добре, че тогава залата прие едно друго наше предложение, с което забранихме банките служебно да превалутират кредитите, тоест да дават кредит в левове, а да искат от потребителите по свое усмотрение валута.
До мен достигна информация, че някои банки си позволяват да включват клауза за превалутиране в своите типови договори, което е абсолютно незаконно. Целта е, ако се провали валутният борд, гражданите да понесат целия валутен риск върху себе си и така да бъдат ограбени.
Предвид тревожните сигнали от някои международни рейтингови агенции и Световната банка, предвид факта, че брутният външен дълг на България е вече над 46 млрд. долара, не смятате ли, че е време да бъдат предприети няколко конкретни мерки като: първо, въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити; второ, премахване на наказателната такса за предсрочно връщане на кредитите; трето, пълно разследване на така наречените кредитни милионери и конфискация на тяхното имущество; четвърто, закон за гарантиране на влоговете?
Вече трета година ние със Стела Банкова в тази зала предлагаме точно тези четири предложения и те се отхвърлят, за съжаление, от вашето мнозинство. Искам Вашето мнение, господин министър, като специалист по финанси да ми кажете необходими ли са тези мерки, за да спасим, не дай Боже, ако стане някаква кризисна ситуация, спестяванията на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя Ви забележка, господин Христов. Ето Вашия въпрос, който е в две изречения. И сте го задали само относно наказателните глоби. Сега задавате още 5-6 въпроса, които нямат нищо общо с въпроса, който сте задали писмено.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако разрешите, господин председател, тези въпроси господин Христов ги задава от 1997 г. насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм ги слушал много повече от Вас, господин министър, но това е друга тема.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще отговоря по-общо. Господин Христов, разберете накрая, че има свобода на договаряне в една либерална икономика и че отдавана директивите и декретите имат само рамков, препоръчителен характер, каквито са и директивите на Европейската общност. Тоест те дават рамката, вътре в която се настройват отделните национални регулации. От тази гледна точка не считам за необходимо да има никакви извънредни мерки, които да затормозят развитието на банковия сектор и на икономическата система като цяло. А част от въпросите Ви бяха безпредметни, защото например Закон за гарантиране на депозитите има. Не знам за какво пледирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, преди да мина към моя въпрос, една малка забележка. Българската икономика не е либерална. Никой не я е формулирал като либерална. Няма нито законово такова определение, нито някаква официална доктрина, която да я прави либерална. Що се касае до думата “либерална” или “либерално”, тя е вече мръсна дума в българския речник, защото знаем, че либералното до голяма степен докара България до това дередже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега на въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И сега към въпроса с тази предварителна уговорка, господин министър, че не е упрек за това, че Вие сте въвели тази система на банковите преводи и на банковите плащания, а друго правителство преди Вас, когато банката на покойния Емил Кюлев всъщност беше влязла в данъчните служби, в териториалните данъчни дирекции и събираше парса, и то много голяма, от плащанията, които държавата получаваше от българските граждани по най-различни поводи. И тази практика е от няколко години. Моят въпрос и упрек към Вас е за това защо не бъде прекратена тази грешна и порочна практика? Защото плащанията на гражданите за глоби, за данъци и всякакви още такси се извършват понастоящем само чрез банки. Както е известно на всички български граждани, има разкрити банкови клонове в самите териториални данъчни дирекции – там, където стават плащанията.
Това води до много негативи. Един от негативите е, че се нарушава тайната на данъчните задължения на гражданите, защото гражданите не плащат парите, които дължат, в система, която да е част от данъчните служби и териториалните данъчни дирекции, а това става чрез банки, които са външна институция и разкриват тайните. Това е единият негатив. Другият е пълното неудобство, защото огромната част от българските граждани, както и аз, си плащат парите в кеш. Аз например не ползвам тези съвременни начини на плащане, не желая и никой не може да ме принуди да правя това. Огромното мнозинство от българските граждани плащат по този начин. И още нещо, че банките получават такса за услугата, за извършваните преводи, което отново затруднява задълженията на гражданите.
Моят въпрос към Вас е не възнамерявате ли да въведете отново старата класическа изпитана система, безспорно по-удобна за много граждани – плащане чрез каси и гишета на дължимите суми така, както това продължава да е възможно при сбирането на вземанията в полза на общините. Защото при общините е така – там си се плаща на гишетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса на народния представител Павел Шопов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, мисля, че Вашият въпрос е породен от недостатъчната информация, която имате. Да, действително ние премахнахме касовото обслужване, което е изключително скъпо и в крайна сметка се заплаща също от българския данъкоплатец, макар и през бюджета, защото той трябва да поддържа инкасови служби, охрани и т.н. Но в същото време обръщам внимание, че в изнесените работни места на банките в териториалните клонове на НАП такса не се плаща. Националната агенция за приходите има договори с търговските банки. Така че, Вие пледирате да се върне касата, която вероятно трябва да открие гише до банковия клон, до банковото работно място, но на това работно място не се събира такса. И това мисля, че това отговаря на част от въпроса Ви.
Бих могъл да Ви отговоря още какви допълнителни възможности за плащане на данъци сме открили в последните две години както през Интернет, така и през пощите, които дават допълнителна възможност за удобство на гражданите.
Конкретно на Вашия въпрос – не виждам смисъл да се връщаме към кеш инкасото, когато изнесените работни места на банките не събират такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Изключително неудовлетворителен отговор. Аз мисля, че щеше да бъде помислено за някаква корекция и за връщането на гишетата на касите в онзи вид, в който те съществуваха. Изнесените банкови гишета казах, че са нарушение, защото тези банкови преводи всъщност нарушават тайната на данъчните задължения на гражданите, господин министър. И това е така. Не знам Вие плащали ли сте скоро данъци, но, първо, трябва да минеш – и това е неудобството – през съответната служба на съответното данъчно управление, да видиш колко са ти данъците с лихвата, която да кажем е начислена, да слезеш... Това е една дълга верига, твърде неудобна за гражданите.
Не сте прав и за това, че гражданите не плащат допълнително за тази услуга. Спестено беше в последните две години. И аз следя за това, едни комисионни, които се начисляваха – до еди-колко си лева еди-колко си процента, след това намаляваше, но това бяха значителни суми. Като минимална такса за самите банкови преводи пак се плаща.
Нямат място тези така наречени от Вас изнесени банкови гишета в държавни институции. Те създават впечатление, че са част от самите държавни институции. Не зная по какъв статут се урежда, събират ли се наеми на тези банкови клонове там, но във всички случаи това, което се прави, е една чиста услуга в полза на банките и във вреда на българските граждани. Несъстоятелен е Вашият довод, че досега системата струвала скъпо. Тук се касае до милиарди, които се събират по този начин и държавата трябва да организира в удобство на българските граждани това събиране по стария класически начин. Хората просто го искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, аз не разбрах напълно въпроса Ви. Мисля, че за нашите данъкоплатци не е много голяма разлика това дали на гишето стои касиерка на държавата или касиерка на една банка.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Има разлика и тя е огромна.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За бюджета обаче е много по-изгодно да бъде касиерка на банка, защото не издържа касиерката на държавата, тоест на НАП.
А по отношение на данъчната тайна, аз мисля, че служителите на банките имат даже много повече опит и много повече отговорности по отношение опазване на банковата тайна. И аз бих призовал да се успокоите. Нямам сигнали при мен, че някой мой служител или на обслужващо гише на банка е издал данъчна информация. Такъв данъкоплатец досега, вече трета година, не се е оплакал. Не виждам откъде идват Вашите притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Както вече съобщих, преминаваме към отговори на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
Първият въпрос, който ще му бъде зададен, е от народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков за въпроса Ви към министър Желев.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наистина през последните години доста често, включително и в тази зала, и с Вашия предшественик проф. Гайдарски, доста широко бяха дискутирани и набелязани най-различни промени в системата за спешна медицинска помощ. Дори имаше случаи и на противоречащи си идеи на самото Министерство на здравеопазването. Все пак като резултат спешните приемни отделения, които бяха към центровете за спешна медицинска помощ бяха прехвърлени към болниците заедно с оборудването, което е, разбира се, държавна собственост и което беше доставено по линия на Световната банка. Това е стара тема, която ние сме дискутирали много често и което си беше живо нарушение. Това преместване беше кръстено “създаване на спешни портали”. Аз не съм видял в страната да има нито един спешен портал. Както и да ги кръщаваме истината е, че лекарите от системата на спешната медицинска помощ непрекъснато намаляват. Доколкото съм запознат – последните съкращения, които трябваше да бъдат направени в Министерството на здравеопазването, бяха направени точно с незаетите бройки в системата на спешната медицинска помощ.
В същото време в една съществуваща, макар и все още неприета Национална здравна карта пък се гласи обединяване на болници, спешна помощ и извънболнична помощ, като някакви обединени центрове за медицинско обслужване в общините с население под 25 хил. души. Забележете, че тези общини в България са 205. В тях има 120 филиала за спешна медицинска помощ и 80 болници.
В същото време Министерството на здравеопазването имаше отдел “Спешна медицинска помощ”. По времето на Славчо Богоев той беше закрит и бе създаден отдел “Отбранително-мобилизационна подготовка” и не знам си какви други такива неща...
В началото на мандата на проф. Гайдарски този отдел беше открит. След това към края на министър Гайдарски пак беше закрит и преобразуван в сектор или нещо друго.
В крайна сметка, господин министър, това, което искам да Ви питам е: все пак става въпрос за 192 филиала и 28 центъра за спешна медицинска помощ. Това е част от националната сигурност. Изключителна отговорност на държавата е спешната помощ. Има ли в Министерството на здравеопазването някаква идея за стабилизиране, развитие и подобряване на дейността на системата за спешна медицинска помощ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за отговор.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колега Шарков! Действително, прав сте, че това е една от системите в самата система на здравеопазването, която е много чувствителна и много важна. Аз винаги съм декларирал моето лично отношение към този проблем в смисъл, че ще направя всичко възможно със силите и ресурса, с които разполага министерството, да укрепваме и развиваме спешната помощ в България.
Вие знаете, че тя претърпя доста промени от 1996 г. насам. Няма да се връщаме преди десетина години, когато тя беше разбита като система и да обясняваме защо така се е случило, но при ситуацията, която в момента съществува аз искам да кажа, че по спешната помощ в системата на здравеопазването в България е работено и през последната 2007 г. Ние също имаме намерение да я укрепваме и развиваме като щат и материална обезпеченост.
Бих искал да направя само един кратък преглед на това, което е направено през 2007 г.: тук са извършени няколко дейности по преобразуване на спешните отделния, както казахте. Чрез това преструктуриране и вкарването им в болниците на областните градове, всъщност се е постигнало освобождаване на системата на центровете за спешна помощ от специфични и характерни функции за други звена. По този начин се облекчи, според мен, пътя на пациента от дома му или от възникване на спешната ситуация до болничното заведение и се оптимизира начинът на хоспитализиране на тези, които се нуждаят от оказване на такава помощ. Това беше според мен добър ход.
В момента действително съществуват 192 филиала и 28 центъра. Те са естествения комуникационен и диспечерски пункт на спешната медицинска помощ с основна задача осигуряване на своевременна, адекватна медицинска помощ при спешно състояние, като приемат повиквания както от граждани, така и от общопрактикуващите лекари, от болниците, институциите, като пожарна, полиция, “Гражданска защита” и т.н.
За дейностите по ресурсното обезпечаване - трябва да кажем, че са закупени 155 нови автомобила. Те вече са разпределени миналата година. Действително аз също не смятам, че там е трябвало да се прави съкращения на щата, но, така или иначе, при наложените съкращения по този начин се е подходило. Аз лично не бих предприел такива мерки, но това вече е даденост. В същото време са направени доста точно ангажирани действия за включване на самите центрове, на системата към новата Национална система за спешни повиквания 112, с пилотен проект – Центъра в София.
Това е, което общо е правено през миналата година, а за тази 2008 г. ние естествено имаме намерение да усъвършенстваме съществуващата, да разработим и въведем нова нормативна база, която ще цели и допълнително, и следващо оптимизиране на дейността на системата като цяло.
Бих искал да кажа, че ще обърнем сериозно внимание, както на ресурсното обезпечаване, така и на подобряване на сградния фонд на така наречените спешни портали.
Тук е мястото да кажа, че едно от първите действия, които предприехме и аз лично настоявах много, е да бъде увеличено възнаграждението на колегите, работещи специално в системата на така наречените второстепенни разпоредители на бюджетни кредити на министерството, включително и на спешните центрове. Трябва да кажа, че след министерското Постановление № 118 от 30 май т.г., когато тези заплати бяха увеличени с 15% на базата на вътрешно преразпределение, колегите от спешната помощ получиха увеличение от 18%, което е жест и оценка на тяхната дейност. Разбира се, това не е онова, което на мен ми се иска, но в момента държавата разполага с този ресурс.
Само преди две седмици приключи процедурата по доставка на нови автомобили. Това са нови 100 санитарни автомобили. Те ще бъдат доставени до края на м. октомври т.г. – от тях 40 са високопроходими и 60 са нормални санитарни автомобили с 94 дефибрилатора, 134 АКГ-апарати с инфузионни помпи, със 100 бр. спешни чанти. Всичко това естествено потвърждава ангажираността на държавата и специално на министерството към този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков. Той има право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в интерес на истината очаквах да ми кажете какво смятате да се прави в системата за спешна помощ. Тези отчети, те са ясни – това, което е направено, кога сме я съсипали, кой е съсипал системата, какво е направено през 2007 г., едва ли толкова много интересува хората, които са в системата на спешната помощ.
Аз пак Ви казвам – ето, в проекта за Национална здравна карта пише: общини с население под 25 хил. души – 205 общини. В тях има 80 болници, 120 филиала за спешна медицинска помощ и следва предложение. Това е предложение и в него се казва: създаване на обединен център за медицинско обслужване, който се състои от филиалите за спешна помощ, медицински център с легла за краткосрочен престой плюс GP-практики, тоест това са общопрактикуващите лекари.
Искам, ако можете просто да кажете, какво е Вашето отношение към това обединение – обединение между филиали за спешна помощ, които са държавни, подчинени на държавата, финансирани от държавата и общопрактикуващите лекари, които са частници и които се финансират пък от Националната здравноосигурителна каса? Наистина ли смятате да го направите това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев. Той има право на дуплика. (Реплики.)
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Нито една болница няма да изчезне, тя ще бъде преструктурирана в смисъл на функционално преустройство с понижаване или увеличаване на функции, да се разберем!
В това, което ще се предложи в Националната здравна карта никой и никъде не е говорил, че ще се закриват болнични структури. И това е само проект, който подлежи на обсъждане. Това е един работен вариант, който е обмислян и правен досега. Ние работим върху създадената рамка. Националната здравна карта ще стане ясна в началото на м. септември т.г. и това е един доста сериозен процес.
Иначе собствеността и финансирането нямат нищо общо с функционирането на системата, или ако имат общо, то не влияе на функционалната зависимост и обединение по функционален признак на една или друга част от здравеопазването, така че да можем да окажем достатъчната, компетентна и навременна помощ. Въпросът е на човешка направа и наредба. Разбира се, че след създаденото разделение на държавна, общинска и не знам каква си структура в здравеопазването преди десетина години и нацепването на системата се получиха гафове. Вие добре го знаете. Имаше добра функционираща система на спешна и неотложна бърза помощ. На някой му дойде на акъла да дели неотложността от спешността. Вие сега като колега бихте ли ми казали каква е разликата между спешност и неотложност? И как ще я направите?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Пише го в наредбата.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Пише го в наредбата, която някой измисли. Аз знам кога, и Вие знаете кога. Затова си позволих да кажа, че при такава раздробена неадекватна система, сега сме поставени в условията да съчетаваме нещата, за да можем да окажем онази помощ, която гражданите искат и която ние сме длъжни да направим. Всичко онова, което е проект, е само проект и подлежи на задълбочена дискусия вътре в съсловието. След обществения дебат ще пристъпим към каквото и да било преструктуриране на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен също от народния представител Ваньо Шарков, към министър Желев.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Очевидно по първия въпрос дебатът и разговорите не могат да се ограничават. Просто не стига времето.
Уважаеми господин министър, съгласно правното устройство за дейността на Националния медицински координационен център от 6 октомври 2006 г. (иначе центърът съществува от 2005 г., тъй като има годишен отчет за неговата дейност за 2005 г.), този център изготвя експертна оценка за състоянието и възможностите на медицинските сили и средства на страната, организира и осъществява координация на медицинското осигуряване на пострадалите при кризи, като координира дейността на медицинските екипи, националните консултанти и още доста други дейности и задачи.
Видно от електронната страница на Националния медицински координационен център, единственият отчет за дейността му е за 2005 г. Друг отчет няма, макар че устройственият правилник е от 2006 г. В същото време бюлетините за медицинската обстановка в страната, които този център изготвя, са само за един месец. Те са ежедневни бюлетини, но ги има от 23 септември до 6 ноември 2007 г., след това изчезват.
Господин министър, ако си направите труда да влезете в сайта (или накарате някой от Вашите подчинени да свърши тази работа), защото това е достъпният начин, по който гражданите могат да се запознаят с дейността на Националния медицински координационен център, ще видите, че на този сайт има една-единствена новина – нещо се е случило един-единствен път от 2005 г. до сега.
Моят въпрос е: има ли в Министерството на здравеопазването анализ за дейността на този Национален медицински координационен център? Изпълнява ли той функциите и целите, за които е създаден, и доколко тази негова дейност е публична? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега Шарков, прав сте. Това е на сайта на центъра. Иначе неговите основни функции са да организира, управлява и координира дейностите по медицинското осигуряване на населението на Република България с приоритет при кризи, с организиране на спешната помощ, медицинска евакуация по назначаване и необходимото лечение, а на второ място – да анализира,съхранява и предоставя ежедневно специализирана информация за медицинската обстановка в страната и да изготвя експертна оценка на медицинската обстановка, състоянието и възможностите на медицинските сили и средства на страната, да координира действията на лечебните и здравните заведения, дейността на медицинските екипи и националните консултанти за своевременно медицинско осигуряване на пострадалите при бедствия и бедствени ситуации.
През 2007 г. центърът е реагирал на 187 пътнотранспортни произшествия, при 5 ситуации на наводнение, 6 ситуации на строителни сгради, 15 пожара, 3 обгазявания и 26 други бедствени ситуации. В резултат на тази дейност е оказана своевременна спешна медицинска помощ на 1185 пострадали и са хоспитализирани 736 болни.
Той активно участва в немалко международни изяви под егидата на Европейския съюз и НАТО за действия при кризисни ситуации. За периода 2006-2007 г. е участвал в седем такива учения.
Позволявам си да изкажа тази информация, защото явно няма достатъчно публичност в дейността или центърът не може да популяризира и отчете дейността си. Последната изява, която беше под егидата на центъра, беше учението „Струма 2008” за подготовка на медицинските структури за действия при терористични организации. Мисля, че там добре бе показана възможността за действие и квалификацията на екипа на центъра за координация на дейностите в такива ситуации.
Центърът работи по два проекта по програмата „Леонардо да Винчи”. Първият е с партньори Германия, Испания и Франция, а вторият е с партньорство с Обединеното Кралство. Финансирането е чрез Обединеното Кралство. Това е добър показател за международната дейност на центъра.
Има слабости и пропуски, които са анализирани и са обект на регулярна проверка от страна на министерството. Направени са съответните предписания за отстраняване на нередностите и пропуските в дейността му, включително и в публичността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ваньо Шарков – право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, в интерес на истината се надявах, че за времето от 30 май до сега, откогато съм задал този въпрос, до днес нещо ще бъде променено.
Вие казахте, че една от задачите на този Национален медицински координационен център е изготвянето на експертна оценка на медицинската обстановка. В действителност за периода, който посочих в моя въпрос, има издавани ежедневни бюлетини на Националния медицински координационен център за медицинската обстановка в страната. Според Вас дали някого ползва такъв бюлетин, в който пише (можете да видите това и на сайта): „Бюлетин на Националния медицински координационен център за медицинската обстановка в страната от 8,00 ч. сутринта на 3 ноември до 8,00 ч. на 4 ноември: пътните настилки в голямата част от страната са мокри, поради мъгла е намалена видимостта до 50 м в района на Шипка, Петрохан, Троян – Кърнаре, 150 м в района на София. Затворени са проходите Твърдица – Елена, Етрополе...”. Какво общо има това с медицинската обстановка?! Това бюлетин на Националния медицински координационен център или е на Пътна полиция?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има индиректна връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не желаете.
Въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Иванов към министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас по повод постъпила при мен на 11 юни 2008 г. жалба от група пациенти на хемодиализа в отделение по хемодиализа в БАЛ „Св. Петка” – гр. Видин, и по повод публикацията на един столичен вестник за положението в същата болница.
Основната причина, поради която реших да се обърна към Вас, бе цитирането в писмото до мен, че броят на пациентите, починали от 1 април 2007 г. до 30 май 2008 г., е общо 32 пациенти. Тук говорим за съдби и затова направих собствено проучване, при което установих следното. При извършване на справката, която направих аз, не се касае за 32 починали, а за починали от 1 януари 2008 г. – 30 на брой.
Само за справка ще съобщя, че през 2002 г. са починали 7 души, през 2003 г. – 11 души, през 2004 г. – 12 души, през 2005 г. – 9 души, 2006 г. – 14 души.
Обръщам се към Вас със следния въпрос. Предвид гореизложеното каква е причината за рязко нарасналата през последната година смъртност на пациентите в отделенията по хемодиализа? Какво смята да направи Министерството на здравеопазването по повдигнатите от мен въпроси и какви мерки ще се предприемат за разрешаването на съществуващите проблеми, които болните на хемодиализа представят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега Иванов! Данните ни доста се различават. Но преди това искам само да кажа, че болницата „Св. Петка” във Видин разполага с 9 диализни поста с 9 работещи апарата. Броят на лекуваните за 2007 г. пациенти е бил общо 60. От тях 40 са с хронична бъбречна недостатъчност. Броят на болни с хронична бъбречна недостатъчност в началото на тази година е 38, броят болни с хронична бъбречна недостатъчност в края на 2007 г. е 39. Диализираните от други центрове са трима.
Броят на проведените диализи за 2007 г. е общо 5766. Смъртността при болни на диализа е 13% или 8 човека са починали. По причина сърдечно-съдова недостатъчност - 5 и по белодробни причини – 3.
Според проверките, които са направени от назначена специална комисия и от страна на Националния консултант по хемодиализа, има значително намаляване на смъртността - 13% към 17% за 2006 г.
Не отговарят на истината цитираните 32 смъртни случая в периода 1 април 2007 – 30 май 2008 г. От направените проверки на документацията в болницата, официалните документи, които всеки може да провери по всякакъв начин, пациентите на диализа, които са починали, са 12.
Аз не знам откъде са Ви сведенията, знам че има доста анонимни подписки. Вие можете ли да покажете някоя с подписани имена?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Мога.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Добре.
Това са официалните данни, които, ако се наложи, могат да се проверят по съответните начини. Но в интерес на истината трябва да кажем, че диализните центрове в България не разполагат с онази апаратура, която е необходима на България в момента. Затова сме предприели действия за провеждане на процедура за закупуване на нови апарати. Нуждите от тази апаратура за страната са 470 апарата за всички диализни центрове. До края на годината ще бъдат доставени 240 и в началото на следващата ще бъдат допълнени всички апарати, от които се нуждаят центровете, така че да бъдем адакватни на нуждите, които държавата и най-вече пациентите имат от тази апаратура.
Аз също разполагам с данни за това колко са починалите болни. За 2007 г. са 8, за 2008 г. дотук са 6 човека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, считам, че Вашите консултанти, които са Ви изготвили отговора, не са си направили усилието дори да проверят, че в центъра е бил направен ремонт и са закупени два броя нови бикарбонатни хемодиализни апарати. Бих искал да Ви кажа, че не само че знам броя на починалите болни, а ще Ви дам поименен списък кой кога и от какво е починал.
Справката, която Ви е подадена от МБАЛ – Видин, по-точно от Районния здравен център – Видин, е с невярно съдържание. Но това говори още веднъж за значимостта на човешкия живот в България, за значимостта на един човек, който е болен, в случая от бъбречна недостатъчност. Това показва също едно отношение на администрацията към реалните проблеми на хората. Вие ме попитахте и аз ще ви покажа поименен списък, направил съм това усилие.
Ще завърша моето питане към Вас със следните думи, които бяха отправени в жалбата до мен и, забележете, до председателя на Комисията по здравеопазване, до господин Тодор Кумчев и до госпожа Ива Станкова. А те са следните: „Вие сте нашата последна надежда. Нашият живот е във вашите ръце. Тъй като бяхме заплашени, че ако се обърнем към компетентни институции, ще ни спрат лекарствата и хемодиализите, поради страх за живота ни предпочитаме да останем анонимни.”
Ще завърша с тези думи, защото ние все пак живеем в страна, която е член на Европейския съюз, и ще се обърна към всички хора да не се страхуват, а да се обръщат към нас, защото ние сме изпратени тук не само да правим политики и да браним своите политически партии, а да защитаваме интереса и здравето на хората.
С това завършвам. Ще предоставя подробен списък на моето разследване за починалите пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми колега Иванов! Доколкото виждам, Вие разполагате със същия списък, който и аз имам. Можем да ги сравним един по един. Ако не ви се вярва, можете да се обърнете към съответните институции да проверят истинността на списъците ни. Аз твърдя, че не са починали 32 души в този период. Много бих искал да се обърна и аз към всички граждани на страната: ако имате сведения, данни и други притеснения, пишете си имената, за да бъде истинско това, което искате. Всичко друго, което е анонимно, превръща парламента най-малкото в не това, което трябва да бъде. И аз мисля, че този дебат тук е несъстоятелен. В дългата си практика на ръководител на различни нива съм се срещал с какви ли не анонимни сигнали и съм хабил толкова много обществена енергия, за да докажем накрая, че няма нищо вярно в случая.
Но все пак, ако някой действително има притеснения и основателни причини, може да сезира съответните инстанции и институции, които са за това да проверяват всяка една нередност в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Донка Михайлова към министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съгласно промяна на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, която предложихме заедно с народния представител д-р Тодор Кумчев, от 1 юли 2008 г. жените на възраст над 60 години и мъжете на възраст над 63 години ще заплащат при посещение при лекар и стоматолог 1 лв. потребителска такса, като разликата от 1,20 лв. следва да бъде изплащана от републиканския бюджет. Същият текст на закона задължава Вас, господин министър, и министъра на финансите да издадете наредба, с която да уредите начина на плащане на сумата от 1,20 лв. към лекарите в първичната и специализирана извънболнична помощ и лекарите по дентална медицина.
Тъй като преди един час д-р Шарков постави въпрос към министъра на финансите и получи отговор, че наредбата вече е издадена и публикувана, аз леко ще модифицирам своя въпрос към Вас, господин министър. Бих искала да ви попитам каква е процедурата на разплащане с лекарите от извънболничната помощ, която предвиждате? Какъв контрол върху изразходването на средствата от 10 млн. лв., които ще бъдат изплатени на лекарите в извънболничната помощ, предвиждате? Има ли гаранция, че ще бъде защитен интересът на българските граждани и тяхното безпрепятствено обслужване от лекарите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Михайлова, действително този случай и казусът с наредбата и поправката в закона предизвикаха доста интерес и немалко напрежение сред колегите в първичната помощ, но наредбата днес вече е факт. Тя е публикувана в днешния брой на „Държавен вестник” № 58. Всеки може да я види и да я прочете. Там ясно е казан начинът, по който ще стане разплащането и компенсирането на колегите от първичната помощ на база на поправката в закона.
Аз мисля, че министър Орешарски беше достатъчно подробен и обясни как ще стане. Действително ще се заплаща на тримесечие и ще се платят всички направени прегледи и отчетени по надлежния ред, указан в наредбата от колегите. Така че не виждам място за притеснение, най-малко в колегията от първичната помощ. От една страна, те ще бъдат компенсирани за тяхната работа така, както са работили досега, от друга страна, с поправката пък се цели облекчение на една голяма част от населението, което е един жест от страна на законодателите към населението от третата възраст на Република България. Средствата ще бъдат превеждани от Министерството на финансите към Министерството на здравеопазването и чрез трансфер тези пари ще бъдат прехвърлени към Националната здравна каса, която има механизми да следи за отчитането и точността на извършените дейности, така че да не се нарушават принципите на работа на колегите.
Аз смятам, че сме си свършили работата и няма място за притеснение относно и заплащането на лекарския труд на база на извършени прегледи, и за обществения ресурс, който отива в тази сфера на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Донка Михайлова, в рамките на две минути.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър! Удовлетворена съм от Вашия отговор и от това, че Вие и министърът на финансите спазихте своето задължение в срок и създавате предпоставки за безпрепятствено протичане на този процес, който създаде немалко обществено напрежение.
Ползвам повода, за да изразя своето убеждение, че промяната, която направихме в закона, и наредбата, която Вие издадохте, от една страна, разширява възможностите за достъп на хората в пенсионна възраст до извънболнична помощ, до стоматологичните кабинети.
На второ място, тази стъпка по никакъв начин не накърнява интересите на лекарите в извънболничната помощ, тъй като средствата, които те ще получат като разлика от 1,20 лв. за всеки преглед, на практика са осигурени от държавния бюджет, което беше потвърдено и от Министерството на финансите. Мисля, че тази стъпка защитава интереса и на всички български граждани, които имат интерес от това, че средствата от 1,20 лв., от доплащането, ще бъдат получени от лекарите, само ако те документират тези средства, ако те всъщност издадат касова бележка и като коректни данъкоплатци изпълнят своя дълг на данъкоплатци.
Мисля, че въпреки цялото напрежение, въпреки недобросъвестно изречените думи, че тази стъпка ощетява лекарите в извънболничната помощ, ние предприехме действие, което разширява достъпа до здравеопазване на възрастните хора. Благодаря Ви за коректно свършената работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Има две питания към министъра на земеделието и храните. Не знам дали ще можем да се поберем във времето до 14,00 ч. с двете питания.
Първото питане е от народния представител Яне Янев.
Господин Янев, заповядайте да развиете питането си към министъра на земеделието и храните.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, днес стана ясно, че българската държава трябва да се въздържа от плащания по Мярка „Развитие и диверсификация на икономическите дейности” и Мярка „Инвестиции в селските стопанства”. Това стана ясно от специално писмо на Жан Люк ДеМарти до вашето ведомство и до Министерския съвет. Неслучайно още на 9 май 2008 г. внесох моето питане относно политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на еврофондовете за земеделие.
Аз съм първият човек в Република България, който твърдеше и се оказа точно така – че ще бъдат наложени санкции и по останалите мерки по САПАРД. Това е стенографирано както в протоколите на Народното събрание, така и в стенографските протоколи на Комисията по земеделието и горите. Нещо повече, аз съм единственият човек в тази пленарна зала, който многократно е твърдял, че трябва да се създаде специална парламентарна анкетна комисия, която да ревизира цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие”, респективно на САПАРД, за да може народното представителство, а оттам и българската общественост да узнаят кои са грандиозните корупционни схеми по САПАРД, които установиха от ОЛАФ и нашите компетентни власти.
Излишно е да припомням тези събития в детайли, тъй като те бяха съвсем скорошни и въпреки че бяха засенчени от темата с престъпността, породилите ги проблеми на този етап остават без решение. Затова е изключително важен въпросът дали реформата в Министерството на земеделието ще се изчерпи само със смяна на титуляра и с подмяна на една дума в названието.
Надявам се, господин министър, че имате такава визия за промяна и тя ще бъде публично оповестена. Разбира се, ако тя е достатъчно смислено обоснована и обхватна, не би било възможно да я представите подробно в рамките на днешното питане, но се надявам това да стане в близките седмици. Затова моите въпроси към Вас са:
1. Промяната в наименованието на министерството предполага ли промени в структурата и дейността му и, ако такива ще има, какви точно са те?
2. Във връзка с днешните събития по Програма САПАРД, предвиждате ли кадрови промени в най-високите ръководни нива на министерството, в това число Държавен фонд „Земеделие” и в Разплащателната агенция?
3. Считате ли, че ресорният заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие”, който е отговарял досега по САПАРД, си е свършил работата, защото той многократно твърдеше и пред комисията, и пред обществеността, че всичко по САПАРД ще бъде изрядно след последната одиторска проверка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Янев! Бих желал да започна отговора си съвсем актуално във връзка с това, което поставихте току-що.
Това, което мога категорично да Ви кажа, е, че писмото за предлагане за спиране на двете мерки за диверсификация и за земеделското производство пристигна снощи. В момента се вземат всички необходими мерки в тази връзка, за да стане ясно точно какво е станало, какви са причините, каква е ситуацията. Не бих желал нещата да се преекспонират.
Това, което е направено в момента – създадена е работна група, която включва осем експерти от системата на САПАРД, двама души от разплащателна агенция, които трябва да изготвят екшън план. Те заминават на 1-ви на работна среща с експертите на Брюксел, на Земеделската комисия.
Позволете ми, господин Янев, да кажа още нещо. До този момент никъде никой не е казал, че има някакви допуснати процесии, които имат криминален характер в посочените от Вас две мерки. В момента се проверяват случаите. Докато не излезе окончателното становище на доклада, докато не стане ясно какво точно е станало там, всякакви други коментари нямат стойност. В тази връзка не бих си позволил да нарушавам функционалната работа като министър на земеделието и храните. В условията на пълна прозрачност към Европейската комисия се вземат всички необходими мерки този казус, който Вие поставяте, да бъде изяснен.
Господин Янев, искам да декларирам, че по никакъв начин никой, който е допуснал грешки, свързани в тази посока, няма да бъде укрит, ако се докаже, че въпросното лице или лица имат персонална отговорност. На тях ще им бъде поискана административна отговорност, включително структурни и персонални промени.
Позволете ми вече конкретно на въпросите Ви да отговаря по следния начин.
Ще има ли промени в структурите и дейността на министерството? Разбира се, че ще има такива промени. Най-малкото защото, както и Вие отбелязвате, министерството има ново име – Министерство на земеделието и храните. В тази връзка основната наша цел е да се сформира най-ефективната структура, която да гарантира проследяване на качеството и безопасността на храните по цялата верига – от полето до масата. Ще бъдат извършени и други структурни промени в Министерството на земеделието и храните, които, уверявам Ви, няма да бъдат символични.
Вярвам, че ще се съгласите с мен, че подобни промени ще бъдат ефективни, не бива да се предприемат прибързано и без преди това да е направен необходимият анализ. Само така може да бъде гарантирано, че новата структура ще работи по-ефективно. Ето защо съм издал заповед за сформиране на работна група, която да мотивира предложението за въпросните структурни промени. В близките дни чакам предложението на работната група, след което ще бъде пристъпено към промени в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. След като подобно решение бъде взето, веднага ще запозная членовете на Парламентарната комисия по земеделието и горите, чийто член, господин Янев, сте и Вие, с всички подробности. При всички положения новата структура на министерството ще допринесе за по-ефективна работа на администрацията, съобразена с европейските практики и опит.
Предвиждат ли се нормативни промени, свързани с усвояването на средствата на Европейския съюз в областта на земеделието? Да, нормативни промени се предвиждат, необходими във връзка с процеса на хармонизиране на българското законодателство с правото и изискванията на Европейския съюз в областта на земеделието и селските райони. За тази цел работната група в Министерството на земеделието и храните подготви законопроект за подпомагане на земеделието и развитието на селските райони, който премина през вътрешноведомствено съгласуване и в момента е в процес на междуведомствено съгласуване. След разглеждането му на заседание на Министерския съвет той ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
Със Закона за подпомагане на земеделието и развитието на селските райони се предвижда да бъде отменен и досега действащият Закон за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван през 1998 г. и е претърпял множество изменения и допълнения. Сега действащият Закон за подпомагане на земеделските производители не урежда в достатъчна степен обществените отношения, които възникват в областта на държавната подкрепа и подпомагане на земеделието и селските райони – проблем, който ще бъде решен с приемането на новия закон.
По-конкретно бих желал да Ви информирам, че условията и редът за усвояване на финансовите средства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се регламентират с наредби, издадени от министъра на земеделието и храните, за всяка една от 24-те мерки, които вече стартираха или предстои да стартират през тази и следващата година. Към момента са обнародвани в „Държавен вестник” седем наредби и по тях вече е започнало набирането на заявления за подпомагане в областните офиси на Държавен фонд „Земеделие” разплащателни агенции на територията на цялата страна.
Бих искал да Ви уверя, че в Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. са предвидени и се създават надеждни системи за наблюдение и оценка. Наблюдението и оценката служат като важни инструменти в управленския контрол за по-доброто насочване на програмирането към нуждите на обхванатите сектори или райони, по-добро идентифициране на програмния процес и нуждите от промените в него. Работата по оценката се организира като непрекъснат процес в съответствие с общата рамка за наблюдение с оценка на Европейската комисия, като се започне от предварителната оценка, преминава се през междинна оценка – до 2010 г., и се стига до следващата оценка – през 2015 г. , в съответствие с чл. 85 и чл. 86 от Регламента на Съвета 1698 от 2005 г.
Предвиждат ли се кадрови промени в министерството и Държавния фонд „Земеделие”?
Господин Янев, всички необходими мерки за кадрови промени ще бъдат взети и те ще бъдат взети веднага и незабавно. Щом се установи някаква грешка, или допуснати слабости, или с цел оптимизиране на дейността, незабавно ще се пристъпи към кадрова промяна. Досега такива промени са взети в някои от отделите, тепърва предстоят и други. Персонални промени ще има, те са наложителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър. Времето отдавна изтече, ще имате възможност още веднъж да вземете думата, защото това е питане.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви, че вашите експерти и сътрудници са се постарали да Ви дадат информация, но тя все пак не е актуална във връзка със събитията, които се развиват в днешния ден.
Първият ми въпрос, на който искам да дадете отговор, ако сте в състояние, разбира се, е: колко от бенефициентите, които са разследвани от ОЛАФ и нашите служби по Програмата за развитие и диверсификация на икономическите дейности, са стигнали като сведение преди това до контролните органи, до Инспектората на вашето ведомство и до Държавен фонд „Земеделие”? Имате ли такава информация до момента или очаквате да дойде от Брюксел и тогава, постфактум, да се предприемат действия?
Второ, знаете ли в Мярката „Инвестиции в селските стопанства” в какви дейности точно са злоупотребите? Защо се спират парите всъщност по тази мярка?
Държа да ми отговорите на тези два конкретни въпроса.
Тъй като казахте за Програмата за развитие на селските райони, искам да Ви дам информация. Тъй като това е първото ми питане към Вас, аз ще бъда все пак снизходителен и дори ще осъществя среща с Вас, за да Ви дам малко повече информация как ваши експерти отиват по страната и провеждат образователни курсове по отношение на разработването на проекти, а всъщност се самопредлагат на бенефициентите, въпреки че са длъжностни лица, те да разработват подобни проекти. Това го имаме доказано едно към едно. (Реплики от залата.)
Господин председател, искам да помоля в залата разни кочияши и лакеи да спрат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, нека да не се обиждаме.
ЯНЕ ЯНЕВ: Нещо конкретно. Знаете ли, господин Цветанов, че фирмите, в които е собственик един от заместник-изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие”, разработват проекти по Програмата за развитие на селските райони на бенефициенти още от м. януари 2008 г.? След нашата среща ще Ви дам конкретно кои са фирмите и хората, ангажирани с този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Господин Янев, искам да Ви уведомя за следното нещо. Във връзка с конкретния Ви въпрос, който зададохте, какво точно е станало, във връзка с последните неща, които възникнаха от снощи и сега, както Ви казах от самото начало на моето експозе – позволете ми, докато не стане ясно кой, как, защо и какво, не можем да предприемем мерки. Не само аз в качеството си на министър на земеделието и храните, а и службите от DG-AGR. Става въпрос за конфиденциална информация, която трябва да бъде изяснена. Тези бенефициенти – позволете ми да не използвам тази дума бенефициенти, защото тя не е разбираема за масовия земеделски производител, тези земеделски производители, които са допуснали някакви неясноти, грешки и конкретно за нещата, всичко това ще бъде изяснено. До този момент ние не можем да представим такава информация.
Що се касае до самото писмо, в момента имаме запитване до DG-AGR дали имаме право да го допуснем и да го представим на медиите. В такъв аспект помолих днес на пресконференцията и Вас, господин Янев – дайте ни възможност да изчакаме инструкциите на Европейската комисия. В понеделник или във вторник, когато стане ясно вече какво е положението, ще Ви отговоря конкретно.
Пак Ви декларирам категорично: ако има някакви съмнения, ако има нещо, което е допуснато, незабавно и веднага ще предприема такива мерки, които са свързани с персонални промени. Няма да се поколебая, господин Янев, казвам Ви го категорично!
Второто нещо, което Вие ми казвате. В системата на Министерството на земеделието и храните – Вие знаете това добре, е създадена Национална служба за съвети в земеделието. Те са обучавани за безплатни проекти и такива проекти се правят.
Що се касае за този случай или такива случаи, за които Вие споменавате – този процес се контролира. Такива сигнали вече са разглеждани. Все пак, докато не дойде окончателно становище по въпроса какво става и как става, за такива случаи, за които Вие казвате, позволете ми тогава да застана пред Вас и да Ви ги кажа конкретно пред всички. Всичко това се проверява в условията на пълна прозрачност.
Освен това, господин Янев, искам да Ви помоля, както и всички народни представители – идвайте при мен и ми казвайте. Всеки Ваш случай, всичко, каквото се открие, е добре дошло. Трябва да има прозрачност. Този стил на работа като прозрачност и комуникация с всички аз го налагам и го искам. Добре сте дошли винаги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев, който да изрази своето отношение към отговорите на министър Валери Цветанов.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър, разбирам и наистина с основание сте притеснен от случващото се. Надявам се да не се получи същият прецедент както с предходния министър, на който му зададох две последователни писмени питания по отношение на одитните доклади за Разплащателната агенция и за Програма САПАРД. Той ми написа писмен отговор, че ме кани в неговия кабинет да ми предостави докладите. Отидох там – дълги и продължителни общи, безсмислени приказки и накрая ме излъга. Документът беше пред него, но на практика не ми го даде. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо не го взе?
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото няма да тръгна да се бия с него в кабинета му!
Нещо повече, аз, господин министър, считам, че би било редно така, както се засекретиха други доклади по искане на колегите от Демократи за силна България, да не стане така, че да се засекретят и тези доклади по САПАРД и Разплащателната агенция! Много е важно, това е информация, която е свързана с публични средства и всички имат право да я ползват.
А що се касае до тези конкретни факти и данни, много е добре Вие да осмислите като цяло дейността, структурата, субординацията в Държавен фонд “Земеделие”. Там има много проблеми, които са от години и Вие ги онаследявате, не носите вина за това, но пък имате ангажимент да имате волята и силата да ги промените, за да могат наистина да станат по-ефективни процесите. В противен случай ние само ще реагираме, когато Брюксел ни отреже парите по една или друга мярка.
Желая Ви кураж и се надявам наистина това, което казахте и декларирахте от парламентарната трибуна, в най-скоро време да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 4 минути до 14,00 ч. Имаме още едно питане към министъра на земеделието и храните от народния представител Минчо Христов.
Едно питане с отговорите изисква около 20 минути, което означава, че ще трябва да надхвърлим времето. (Реплики от КБ.)
Господин Христов, чувам „следващия път”.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 2 юни, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Борис Николов
Георги Димитров