Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Колеги народни представители, преди да продължим с нашата седмична програма, както всички разбираме, в момента е необходимо достатъчно точно да изясним обстоятелствата около възникналия инцидент в 6,30 ч. тази сутрин, да бъде информирано народното представителство за онова, което е установено досега, преди всичко какви са в момента развитията, има ли опасност за човешкия живот на населението преди всичко в непосредствена близост до района на инцидента, какви допълнителни въпроси възникват, по които трябва да се търси допълнителна информация и какви мерки се предприемат.
В 8,45 ч. днес имаше кратко заседание на Председателския съвет. Поканих министъра на вътрешните работи господин Миков, който даде първоначална информация, с която се разполага. В заседанието взе участие и господин Венелин Узунов – председател на парламентарната Комисия по политиката при бедствия и аварии, който дойде от мястото на инцидента и също даде допълнителна информация.
Предлагам ви да дадем думата на министъра на вътрешните работи да информира за онова, което е известно досега, след това да го освободим, тъй като, както знаете, от 9,00 ч. е свикано извънредно заседание на Министерския съвет. И да продължим да следим развитието на ситуацията с готовност, ако е необходимо Народното събрание да съдейства за преодоляването на непосредствените последици и за изясняване на случая.
Господин Миков, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, дал съм думата на министъра на вътрешните работи, след това ще имате думата за процедура.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както е известно, около 6,30 ч. тази сутрин близо до София бяха чуди експлозии. Става въпрос за склад на Министерството на отбраната, по-точно в с. Челопечене, където се съхранява стрелково оръжие, снаряди, зенитни, ръчни, противотанкови гранати. Снарядите са без взривател.
След взривовете в района се носи задушлива миризма, но смея да кажа, че по данни на специалистите няма опасност от замърсяване с бойни отровни вещества и радиация, доколкото в този склад се съхраняват боеприпаси на нитроглицеринова основа. Замърсяването във въздуха е предимно с въглероден диоксид. На четвъртата, петата минута на мястото са пристигнали четири пожарни автомобила и една линейка от Министерството на вътрешните работи. Районът е отцепен, в момента там има 11 специализирани противопожарни автомобила и над 20 полицейски автомобила. Разбира се, струпан е и значителен ресурс и се провежда евакуация на живеещите в близост до района на взрива.
Отцепена е северната тангента на околовръстното шосе. За радост, нямаме данни за ранени и за убити, макар че материалните поражения са много сериозни – напуквания на къщи, счупени прозорци, но към момента по наша информация няма човешки жертви. Обръщам внимание, че няма информация и за ранени, макар че се минава по къщите.
Осигурена е полицейска охрана на къщите, от които са евакуирани гражданите, така че да не се стигне до посегателства срещу имуществото.
Към момента инцидентът все още не е приключил. Специалистите трябва да определят разумното време, в което ще спрат експлозиите и след това да започне съответно разследване на този тежък инцидент, травмирал обществото.
Това е, уважаеми господин председател, което мога да заявя към този момент. Не се спирам умишлено на количества, макар че разполагаме с някаква информация, защото тя е неофициална. Не можем да дадем и мисля, че към момента нямаме информация каква част от складираните боеприпаси са взривени и какви количества още са ситуирани на съответната площадка. Там също така са структурите на Министерството за бедствия и аварии, разбира се Министерството на отбраната и в момента се създават условия за обезопасяване на един по-широк кръг, говори се за около 6 километра, който да осигури пълна безопасност на населението в този район. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Предлагам, уважаеми колеги, да дадем възможност на господин Миков да се включи в заседанието на правителството. Молбата, господин Миков, е да бъдем във връзка, ако възникват въпроси, а те ще възникват в по-спешен порядък правителството да има готовност да информира в течение на деня Народното събрание.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, това беше първото наистина официално изявление повече от три часа след инцидента.
Ние благодарим на господин Миков за това, че дойде и информира Народното събрание, а с това и цялата българска общественост, но от „Атака” смятаме, че най-малкото той е човекът, който трябваше да направи това изявление като министър на вътрешните работи. Има министерства и министри, които са много по-обвързани, много по-задължени по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата процедура, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е точно процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Формулирайте процедурата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това е министърът на отбраната, който трябва да дойде тук. Ние трябва да го поканим. И най-вече отговорен е министърът по бедствията и авариите. Това е абсолютно по неговата тема, по неговата специалност, по неговите задължения. Ние от „Атака” имаме информация, че поне допреди половин час госпожа Емел Етем не е била на мястото на събитието, тя не е правила каквото и да е изявление, тя е в неизвестност. Поне до този момент това е известно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашата процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова моето предложение е да бъдат поканени министърът на отбраната и госпожа Емел Етем да дойдат тук и да отговорят по начин, подобен на господин Миков, което ще даде допълнителни данни за това, което става.
Моля да бъдат поканени да дойдат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярвам, че господин Миков ще предаде в правителството нашето очакване за допълнителна и актуална информация. Освен посочените министри очевидно и министърът на околната среда е отговорен да изясни точния състав и възможната опасност на замърсяване на атмосферата, други министерства също имат своите отговорности, така че нека да оставим Министерският съвет да излъчи онези представители, които да дадат най-точна и ясна информация. Разбира се, ще предадем и това, което прозвуча от трибуната по отношение на двамата министри, които бяха назовани.
Господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Някои от вас сигурно ще си кажат, че в момента не е времето за изявления и така нататък. Може и да са прави. Само че на хората, пък и на мен, пък и сигурно и на вас би трябвало да ви писне и да ви писне абсолютно от липсата на адекватна реакция, от липсата на информация, в резултат на което се създава паника, която е много по-опасна от пораженията, които са направени в резултат на взривовете. (Оживление.)
Да, виждам, че на някои от вас не ви харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива ние да допълваме към евентуалната паника, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има обаче едно министерство, което все още се оказва, че не знае какво се случва там. Не зная дали ви направи впечатление – министърът на вътрешните работи ви предостави информация от хората. Той не ви предостави официална информация. И това е три часа след като е извършен взривът. Три часа! Извинявайте, обаче има нещо сбъркано в цялата система за опазване на хората, на имуществото при кризисни и бедствени ситуации. Така че няма как да се съгласим ние, независимо че в момента някои се опитват да мислят, че едва ли не ние се опитваме да извличаме политически дивиденти. Не е така. Напротив, ние сме загрижени за безхаберието на едно цяло ведомство, което просто го няма никакво. И аз не знам защо се дават около 5-6 милиарда лева за цялата сигурност на българското население, при положение, че то не я получава.
Къде се е чуло и видяло министри и президенти да се струпат на мястото на събитието? Те трябва да бъдат в координационния център, с който много се хвалиха, да координират събитията, действия, факти и така нататък. (Оживление.) Това е тяхната реакция.
И във връзка с това единственото нещо, което може да се каже, е, че е абсолютно излишно това министерство, което не може да реагира. Министерството на вътрешните работи е реагирало на третата минута, тях ги няма за три часа. Както и всички останали.
Единственото нещо, което според мен трябва да се прави оттук нататък, е постоянно да се дава точна и вярна информация на българските граждани, за да не се предизвика паника.
Другото, което трябва да се направи, е да се измерват постоянно показателите и също да се предоставят на българските граждани, за да не се предизвиква паника.
Съжалявам, колеги, явно имаме различни разбирания в отделните аспекти. Но наистина това министерство и тази министърка не си вършат работата и не са за там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, аз отново повтарям, че ние ще очакваме в течение на деня допълнителна и вече официална информация от заседанието на Министерския съвет. Разбира се, целият кръг от въпроси, който повдига този случай, ще трябва да бъдат изяснявани, това е без съмнение.
И така, уважаеми колеги, нека все пак се върнем към нашата програма за деня.
Преди всичко бих искал да ви информирам, че по нашата програма би следвало да подложим на гласуване днес Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който беше обсъждан в Народното събрание, но на заседанието на Председателския съвет беше съгласувано да не пристъпваме към гласуване на тези текстове по следната причина. В пленарната зала са приети текстове, които са отхвърлени от комисията. Окончателните предложения на комисията не отчитат предложенията на народни представители, които вече са били приети в пленарната зала. Коректната процедура, която винаги сме прилагали, е в такива случаи комисията отново да се събере, да изготви допълнителен доклад с окончателните редакции, които да бъдат подложени на гласуване. Това не е станало досега, така че ние не сме в състояние да пристъпим към гласуване на законопроекта на второ четене. Ето защо ще очакваме от Комисията по икономическата политика във възможно най-кратък срок да внесе допълнителен доклад, който вече да бъде предмет на гласуване в пленарната зала.
Затова следва да пристъпим към гласуванията по законопроектите, които се обсъждаха вчера в пленарната зала.
Виждам, господин Ралчев, и Вашият въпрос, който остана от вчера от края на пленарното заседание, ще го предложа на вниманието на колегите, след като гласуваме законите за референдумите, казано накратко.
По този въпрос имаше процедурно предложение от господин Казак, който предлага първо да бъде подложен на гласуване Законопроектът за нов закон за пряко участие, внесен от господин Стоилов и неговата аргументация беше, че ако този законопроект бъде приет, да не бъдат подлагани на гласуване другите четири законопроекта. Това е нестандартна процедура, която не сме прилагали досега. Винаги сме процедирали, подлагали сме законопроекта за гласуване по реда на постъпването. Но, доколкото е направено такова процедурно предложение за реда на гласуване, аз ще го подложа на гласуване, нека залата да реши дали да възприемем такава процедура, каквато предлага господин Казак. Отново споменавам, че тя се отклонява от процедурата, която винаги досега е прилагана и която по принцип се предполага, и така да се каже, е регламентирана в нашия правилник.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Казак да се гласува първо законопроектът на господин Стоилов и ако той бъде приет, да не се гласуват другите законопроекти – процедура, необичайна за нашата практика и нерегламентирана в правилника.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е тази процедура? Тя е недопустима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има възражения от колегите заместник-председатели, че тази процедура е недопустима. Но ние с вас, уважаеми колеги, сме гласували ад хок решение в резултат на процедурни предложения, които за даден случай са регламентирали друго от записаното в правилника. Не виждам достатъчно основание да отклоня предложението на господин Казак и да не го подложа на гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 108, против 45, въздържали се 21.
Процедурното предложение е прието.
Навярно господин Корнезов се ориентира към процедура за прегласуване.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедура за прегласуване.
Член 56, ал. 2 от правилника: „Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.” От 17 години в тази зала, когато има няколко законопроекта, те се гласуват по реда на постъпването им. Сега имаме пет законопроекта. Защо правим прецедент, нарушавайки категорично правилника? Ще се гласуват петте. Ако само един се приеме – приема се. Ако се приемат няколко законопроекта, знаем какво правим по-нататък. Правим прецедент, който е недопустим. Може да се правят процедурни предложения, когато не са регламентирани в правилника, а този въпрос е регламентиран в правилника.
Затова правя процедурно предложение за прегласуване. За мен е абсолютно недопустимо предложението на уважавания господин Казак, за съжаление го няма тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, гласувайте отново предложението.
Гласували 166 народни представители: за 58, против 59, въздържали се 49.
При прегласуването предложението не се приема.
Ще пристъпим към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване и ще трябва да изясним допълнително, маркирам това и за себе си, доколко е допустимо процедурни предложения, които пряко противоречат на норми на правилника, въобще да бъдат подлагани на гласуване.
И така, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносители Минчо Христов и Стела Банкова от 8 септември 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 74.
Предложеният законопроект не се приема.
Господин Христов, имате думата за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, преди близо две години внесохме със Стела Банкова този законопроект. Той има две основни задачи. Първо, 300 000 български граждани да могат да инициират референдум. И, второ, този референдум да има задължителен характер.
Приветствам колегите, които се сетиха впоследствие, една година преди изборите, да внесат своите законопроекти и ще ги подкрепя. Но мисля, че тези два момента в нашия законопроект са достатъчно разумни, за да ги подкрепите.
Ще ви припомня и друго, уважаеми колеги. Когато беше дебатиран нашият закон в съответната комисия, тогава само един човек ни подкрепи. Той се казва Бойко Ватев. Всички политически сили – и БСП, и НДСВ, и хората на господин Костов, и СДС, „Атака” и ДПС, не подкрепиха този законопроект. Сега изведнъж се оказва, че всички вие сте за пряката демокрация, за референдумите, за това да питаме гражданите по важните проблеми. Ами, като сте за това, докажете го и гласувайте нашето предложение, бъдете последователни и честни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново законопроекта.
Гласували 166 народни представители: за 21, против 75, въздържали се 70.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон от 7 март 2007 г.
Гласували 168 народни представители: за 40, против 25, въздържали се 103.
Законопроектът не се приема.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа е с вносител Волен Сидеров. Датата е 4 декември 2007 г.
Гласувайте, колеги.
Гласували 156 народни представители: за 27, против 61, въздържали се 68.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението с вносители Янаки Стоилов и група народни представители от 7 февруари 2008 г.
Гласували 175 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 45.
Законопроектът се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносители Любен Дилов и група народни представители с дата 11 март 2008 г.
Гласували 159 народни представители: за 40, против 20, въздържали се 99.
Законопроектът не се приема.
Очевидно е, че ще продължи работата по приетия на първо четене законопроект. Сроковете за предложения между първо и второ четене са по правилника.
Преминаваме към процедурния въпрос, поставен от господин Ралчев в края на пленарното заседание вчера.
Господин Ралчев, заповядайте да се обосновете пред пленарната зала, за да преценят народните представители как ще процедираме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, въпросът е и същностен, и процедурен. При условията на чл. 40, ал. 7, право на парламентарна група е в първата сряда на всеки месец да внесе свои предложения за разглеждане на законопроекти в пленарната зала. Това се случи по резонния начин и във вчерашния ден. В заключение се получи така, че започвайки разглеждането на нашия законопроект, пленарното време не стигна и обсъждането беше прекратено на определена фаза.
Поставя се принципният въпрос. Очевидно е, че правилата на чл. 40, ал. 7, се отнасят по правило при изчерпване на законопроектите за деня, в който са заложени в програмата. Но процедура, свързана с това когато е започнало разглеждането, но не е довършено, към настоящия момент няма. Считаме, че е абсолютно резонно и е в правилата на добрата парламентарна практика започналият процес на обсъждане на дадения законопроект да бъде завършен. Защото как би се движел иначе оттук нататък този законопроект по реда на нормалното внасяне в дневния ред, когато е ползвано друго правило за това? Правилото, което е свързано с една основна привилегия, трябва да бъде защитено, като бъде дадена пълна възможност този законопроект да бъде завършен в пленарната зала във фазата, на която е.
С оглед на това аз моля и за вашата преценка, за да се завърши започнатият във вчерашното пленарно заседание законопроект при условията на чл. 40, ал. 7, в днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение е да продължим със законопроектите за акцизите и данъчните складове, внесени от господин Панайотов и от госпожа Кънева. Отново трябва да сме наясно, че това се отклонява от досегашната практика, която сме следвали, но обосновката, която направи господин Ралчев, също следва да бъде преценена.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ралчев.
Гласували 143 народни представители: за 62, против 16, въздържали се 65.
Не се приема Вашето процедурно предложение, господин Ралчев. Заповядайте за предложение за прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да се помъчим да вникнем в процесуалния момент. По какъв ред оттук нататък ще се движат тези законопроекти? По общия ред? Въз основа на кои правила? Откъде ще започнем? От средата или пак ще започнем цялата процедура отначало? Не става въпрос само да пестим времето на пленарната зала, а става въпрос за едно-единствено протичане в рамките на нормално заседание на един проблем, който трябва да бъде обследван. В случая аз моля мнозинството да се абстрахира от това, че вносители сме ние, защото въпросът е изцяло принципен. Подчертавам, досега няма практика, при която да бъде регламентирано завършването на започнало разглеждане при условията на чл. 40, ал. 7. Ако не е започнало, нямаме спор. Но случаят е точно такъв. Става въпрос за един прецедент, който моля да обсъдим от гледна точка на добрата парламентарна практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново това процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 22, въздържали се 68.
Процедурното предложение не се приема и при прегласуването.
И така, следва да продължим с точка втора от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2007 Г.
Дискусията е започнала, сега предстои продължаване на разискванията.
Преди това, заповядайте, господин Юруков, за едно съобщение.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми колеги, обръщам се към всички народни представители, които искат да вземат участие утре в поклонението на нашия колега Йовко Йовков, да съобщят на началник кабинета господин Мирон Гаврилов, за да се знае бройката и необходимите превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Във връзка със съобщението, което господин Юруков направи, уведомявам народните представители, че утре няма да има гласувания, така че задължително присъствие в пленарната зала не е необходимо и всеки, който има желание да вземе участие в това тъжно събитие утре, моля да направи своята заявка.
Има ли желаещи за изказвания по годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се постарая да споделя пред вас в пленарната зала своите виждания по годишния доклад за работата на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г., които коментирах и с колегите в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, когато разглеждахме доклада.
За мен е от особено значение и важност начинът, по който Комисията за защита от дискриминация продължи да работи и през 2007 г. в рамките на активно и ефективно взаимодействие с ръководствата на общините и областите. Това е важно, защото работата на комисията естествено не може и не бива да се съсредоточава само в София, не трябва да се съсредоточава и в областните центрове, тя трябва да обхване, както и стана през 2007 г., общинските администрации. В този смисъл трябва да се оцени по достойнство определянето на регионални представители като част от специализираната администрация на комисията, което беше важна крачка към разширяването на партньорството и сътрудничеството не само с общините и областните администрации, но и с обществени организации и организации от неправителствения сектор. Важно е, защото, както коментирахме и при годишния доклад за работата на омбудсмана за 2007 г., значима част от работата и на Комисията за защита от дискриминация са постановените задължителни предписания и на органите на местно самоуправление, а не само на централните органи. В този смисъл смятам, че и през тази, и през следващите години от изпълнението на плана за развитие и за действие на комисията до 2010 г. трябва да продължи да се разширява и задълбочава именно този аспект от нейната работа, защото това е пътят, по който гражданите и обществото могат действително да оценят работата на комисията и изпълнението на Закона за защита от дискриминация.
Създаването на регионални представителства и на регионални представители, които да разширят обхвата на дейността на комисията в рамките на активното взаимодействие с областните управители и с областните администрации, както казах, доведе и до по-добра координация не само с общинските администрации, но и с неправителствените организации, с неправителствения сектор.
Много важно място в анализа на работата на комисията, както и на приоритетите, които се очертават в нейната дейност през следващите години, зае необходимостта практиката на Комисията за защита от дискриминация, на съда, както и актуални актове от европейското законодателство и съдебна практика да намерят отражение в законодателни промени и в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона. Това е много важен елемент, който обсъждахме и по време на годишния доклад за работата на комисията за 2006 г., защото практиката е тази, която трябва да ни помогне като законодатели да приемем необходимите законодателни промени, а на всички останали компетентни органи – да направят промените и в подзаконовата уредба.
Специално внимание и поздравление заслужава комисията за нейната амбиция да се засилва международното сътрудничество и да се установяват трайни отношения със сродни европейски органи. Важно е още веднъж да се подчертае, че Република България е една от малкото страни, които вече имат ефективно работещ орган в лицето на Комисията за защита от дискриминация. В този смисъл международните контакти и международното сътрудничество са важни за взаимна обмяна на положителни и полезни практики, източник на които може да бъде работата на Комисията за защита от дискриминация в Република България.
В заключение бих искал да кажа, че мястото на Комисията за защита от дискриминация в българската институционална система и в обществения живот се определя и от нарастващия интерес към нейната работа от граждани и фирми, обществени и неправителствени организации. В този смисъл внимание заслужава и начинът, по който комисията взаимодейства със средствата за масова информация и стремежа й нейната работа да бъде прозрачна, да бъде достъпна за гражданите, които да бъдат информирани както за специфични моменти от решенията, които взима комисията, така и конкретните послания, които тя постоянно отправя към тях с полезни и навременни препоръки.
Именно предотвратяването на неравното третиране и актовете на комисията през изтеклия период я утвърдиха като работещ и като авторитетен орган и като институция, която регулира обществените отношения в Република България. Планът за действие до 2010 г., който комисията има, е достатъчно амбициозен, достатъчно сериозен и аз само мога да пожелая на членовете на комисията и на нейната администрация да го реализират докрай, защото това отговаря на интересите на нашето общество, отговаря на интересите на всеки гражданин на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Господин Еюп, желаете ли да вземете отношение? Не.
С това обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена. Годишният отчет ще бъде гласуван вероятно следващата седмица в сряда или четвъртък.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Господин Тасим, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 854-01-74, внесен от Юнал Тасим Тасим и група народни представители на 20.06.2008 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 26 юни 2008 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
В работата на комисията взеха участие заместник-председателят на Държавната агенция по горите господин Йордан Радославов и експерти.
Законопроектът беше представен от вносителите – народните представители Стоян Проданов и Васил Паница.
Основно новите и съществени промени в Закона за лова и опазване на дивеча се свеждат до следното:
1. Разширява се кръгът от лица, на които се предоставя правото да стопанисват и ползват дивеча. Сега той се стопанисва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, лицата по чл. 11, регионалните ловни сдружения, Националното ловно сдружение и ловните сдружения. В голяма част от дивечовъдните участъци в границите на държавните горски стопанства дивечът е намалял, а държавата не разполага с достатъчно средства за стопанисването му и за ефективно осъществяване на необходимите ловностопански мероприятия.
Предлага се след проведен конкурс стопанисването и ползването на дивеча да бъде предоставено и на други юридически лица, което ще създаде по-добри възможности за възстановяване популациите на основните видове дивеч, за извършване на необходимите ловностопански мероприятия и за осигуряване на средства, които да се реинвестират в отрасъла.
2. Предлага се държавните ловни стопанства да не са обект на концесия, но да могат да сключват договори с трети лица за съвместно извършване на дейности съгласно основния им предмет на дейност.
3. Съществено е изменението в изискванията към ловните сдружения. Районът на дейност на ловно сдружение не може да бъде по-малък от 22 хил. хектара. Целта на промяната е да се създадат условия за окрупняване на сдруженията, което ще осигури възможност на държавата за засилване на контролните й функции.
4. Въвежда се нов принцип при издаване на билетите за лов. Билетите за лов ще се издават от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства. Чрез въвеждане на принципа за издаване на билетите за лов по месточленуване ще се осигури осъществяване на периодичен контрол върху лицата, които упражняват правото си на лов и ще се ограничи възможността ловци, които са изключени от ловните сдружения, да ловуват.
5. Променят се редът и начинът за подготовка на кандидатите за придобиване на право на лов, с което се цели по-добра подготовка на кандидатите за ловци.
6. Изграждане на оградени площи ще става след писмено разрешение на председателя на Държавната агенция по горите. Съгласуване с министъра на околната среда и водите ще се извършва само на оградени площи с размер над 100 хектара, тъй като ловните огради ограничават миграцията на дивеча и в този смисъл нуждата от създаването им следва да бъде преценявана.
7. Предвижда се ловните сдружения и лицата, стопанисващи дивеча, да заплащат годишна вноска за стопанисване на дивеча. Това ще осигури средства за подхранване на дивеча, изграждане на ловностопански съоръжения, таксация, опазване, охрана и други.
8. За подобряване охраната на дивеча се уеднаквява принципът за определяне числеността на ловната стража в държавните ловни стопанства и в дивечовъдните участъци.
9. Ефективността от действието на закона се гарантира и с промените в административнонаказателните разпоредби, като се предлага увеличаване размера на глобите и имуществените санкции.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим, отговарящ на обществените очаквания и следва да бъде подкрепен. Успоредно с това бяха отправени препоръки:
– за създаване на текстове, които да гарантират интересите на собствениците, чиито имоти се намират на териториалния обхват на дейност на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци;
– за редакционно усъвършенстване на текстовете по чл. 9з и чл. 9ж;
– и за съгласуване на законопроекта с Министерството на околната среда и водите.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 854-01-74, внесен от Юнал Тасим Тасим и група народни представители на 20.06.2008 г.
Това становище е прието с 22 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим, за представянето на доклада на водещата комисия.
Няма други доклади по този законопроект.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение по него?
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, настоящото предложение за промяна на Закона за лова и опазване на дивеча е крачка напред в тази законодателна материя. Ние мислим, че това, което е представено в тези предложения, макар и малка крачка, е стъпка напред в опазването на лова и в системата на ловуване.
Този законопроект има два основни фрагмента. Единият касае дивечовъдните участъци и дивечовъдните станции, тоест тяхната по-нататъшна съдба. Вторият фрагмент – това, което ще се случи с Националното ловно сдружение и промените, които настъпват в него. Това са основните акценти в законопроекта.
По първата част – за дивечовъдните участъци и станции, които под различна форма се дават на хората с частна инициатива, които имат възможности да ги стопанисват. Явно държавата няма тези финансови ресурси да поддържа 147 броя участъци. Правилно, чрез конкурс те ще бъдат отдавани на юридически лица.
Що се касае за държавните дивечовъдни станции – при тях се предвижда разширяване на публично-частното партньорство, което съществува и в момента.
Дивечовъдните станции са 37 на брой. Искам да направя ясно разграничение за тези, които не са толкова навътре в материята, какво представлява участък и какво – станция. Това са две съвсем различни неща. Дивечовъдната станция е обект с определена горска територия с абсолютно завършена инфраструктура, с хотелските бази, с пътища, с мобилна техника, докато дивечовъдният участък е една гола гора, в която я има, я няма дивеч.
В този смисъл считам, че 100-процентовото отдаване на дивечовъдните станции за публично-частно партньорство ще бъде грешка, така както сме го записали в настоящия текст. Считам, че между първо и второ четене има възможност поне 15 дивечовъдни станции да бъдат оставени на държавата – тя да се занимава с тях. Предостатъчно е 20 да се дадат на публично-частно партньорство.
Още повече, трябва да бъдете абсолютно сигурни, че не всички станции ще попаднат в добри ръце. Това е абсолютно сигурно. Изведнъж да харижем 37 станции ми се струва нелогично. Имайте предвид, че от някои държавни дивечовъдни станции са излезли някои от сега съществуващите световни рекорди.
Това считам като задача между първо и второ четене – поне 15 станции, които трябва да се именуват поименно – кои са те, а не общо група от 15 станции, които да са равномерно разпределени из страната и да са съобразени със съответните местообитания на дивеча.
Що се касае за участъците, проблеми няма. Не вярвам изведнъж да се появят 147 кандидати за дивечовъдните участъци.
Има един много важен въпрос, който е засегнат малко повърхностно в предложението, тъй като нямахме време докрай да го избистрим – за границите на ловностопанските райони. Вероятно малцина от вас знаят, че миналата година 58 висши магистрати излязоха с Постановление № 2 – на ВАС, в което много странно, странно е най-меката дума, и абсолютно неразбираемо постановиха, че заповедта на земеделския министър за границите на ловностопанските райони не може да бъде обжалвана по никакъв начин, което е една нелепост. Петдесет и осем висши магистрати могат да допуснат това. Представете си, границите на ловностопанските райони били вътрешноведомствена работа на Министерството на земеделието, което също е доста странно.
В новия закон трябва да намерим такава законодателна техника, която да изключи това постановление, което е абсурдно по същество, защото тези ловностопански райони се контролират, стопанисват от юридически лица, които са регистрирани в български съд. Те да нямат право да възразят за промяна на една територия е много смешно.
Имайте предвид, че 85% от територията на страната в ловностопанско отношение се контролира от ловните сдружения, които са юридически лица, регистрирани в съответен български съд, със съответни устави. Не може тези хора да ги правиш крепостни селяни – изведнъж, с една заповед на земеделския министър, а сега вероятно ще бъде председателят на Държавната агенция по горите, заедно с председателя на Националното ловно сдружение. Абсурдно е това. Трябва да намерим начин да избистрим този проблем между първо и второ четене.
След това – темата за курсовете за ловци. В този законопроект минаваме от една крайност в друга. Досега всички участъци и станции бяха държавни, сега всички стават на публично-частно партньорство или се отдават на конкурс. Същото е и за курсовете за ловци. Курсът за ловци досега продължаваше около двадесетина дни, сега изведнъж казваме – една година.
Колеги, извинявайте, в Германия, която има най-строгото законодателство по тази тема, курсът за ловци е девет месеца. Той се приема като нещо свръхестествено и много продължително – девет месеца. Ние сега ще надминем германците – една година. Това също трябва да претърпи някакви промени в по-реални измерения.
Друг проблем, който трябва да избистрим между първо и второ четене, е за тези 100 хектара площ на ловец. За някои сдружения това означава, че през следващите 7-8 години няма да има прием на ловци. Аз по принцип съм съгласен с тази теза, че трябва да има лимит на ловците, които обитават дадени ловни територии, тъй като ловците и без това сега са много. По принцип предложението е правилно – трябва да уточним само територията, защото в момента пак в тази система на крайности от 0 хектара минаваме на 100 хектара. Казвам 0 хектара, защото в предишния закон текстът гласеше „75 хектара препоръчителна ловна площ на ловец”, което означава и нула. Сега изведнъж минаваме на сто, заковаваме. Има сдружения, пак повтарям, които може би цяло десетилетие няма да имат прием.
Много положително е решението засега минимум 22 хил. хектара да са територията на една ловна дружина. Старият закон, знаете, гласеше: две съседни села правят едно сдружение, което беше абсолютно недостатъчно. Те нямаха никакъв капацитет в това отношение.
Добра стъпка в сроковете за ловуване е това, че водоплаващият дивеч, премигрящият дивеч се разрешава до края на м. февруари, така както правят нашите северни и южни съседи. Груповото ловуване на хищници се удължава до 28 февруари.
За мен за начало на лова втората събота на м. август е рано. Сегашният текст на закона гласи – 15 август. „Втората събота на август” е твърде рано, имайки предвид развитието на прелетния дивеч в този момент. Доста раничко е, имайки предвид и това, че в цяла Европа, почти в целия Европейския съюз, с малки изключения, ловът на прелетния дивеч започва на 1 септември. Тук вече имат значение някои климатични особености, различни географски пояси. Така че 15 септември беше добра дата, вероятно може да се помисли повече и в това отношение.
С тези корекции, които бихме могли да направим между първо и второ четене, аз подкрепям категорично този законопроект и призовавам и останалите колеги да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика?
Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Колега Паница, Вие имате доста сериозни забележки, макар че сте съвносител на законопроекта. Съвсем добронамерено искам да Ви кажа, чрез Вас и на народните представители – Вие казахте, че едва ли не законопроектът задължава Държавната агенция по горите да сключва договори с трети лица чрез така нареченото публично-частно партньорство. Това не е съвсем така. Със законопроекта даваме тази възможност, но не задължаваме държавната агенция да стори това. Има огромна разлика между това да се даде възможност за инвестиции под такава форма, а другото е императив, който да задължава агенцията да отдава по този начин за 15 години държавните ловни стопанства. Това просто не е вярно.
Ако Вие имате идея кои държавни ловни стопанства трябва и могат да бъдат държавни и това е в интерес на лова, може да се обсъди. Не е вярно, че императивно задължаваме държавната агенция.
Единственият императив в нашия законопроект е, че три ловни стопанства – Кричим, Воден и Искър, ще останат съответно към Министерския съвет и към Националната служба за охрана.
Въвеждането на принципа 100 хектара за ловец беше крайно време според мен да се наложи, защото в сега действащия закон има едно задължение, което не се спазва – от 0 до 75 хектара. Тоест би трябвало да се разбира 75 хектара площ за ловец, но това не се спазва. Още повече, че не се води регистър на ловците и в никакъв случай не можем да кажем в едно ловно поле колко е максимумът и кой проверява всичко това.
Сега тази норма сме извели като императив, задължаваме Държавната агенция по горите с този минимум – 100 хектара за ловец. Мисля, че така въвеждаме ред.
Не е съвсем вярна тезата, че по този начин в България през следващите 10 20 години няма да бъдат проведени курсове за ловци, защото ако София е пренаселена от ловци, не всички са ловци – те просто са придобили право да носят оръжие чрез правото на ловуване, има краища в България, където не достигат ловци. Вие го знаете много добре. Аз твърдя, че не по-малко от половината площ на България се нуждае допълнително от ловци. В последно време в София се наблюдава, че хората чрез правото на лов се сдобиват и с правото да носят ловно оръжие, а този въпрос трябва да се реши по някакъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика към господин Паница.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, става въпрос за това ограничение един ловец да бъде на най-малко 100 хектара. Мисля, че трябва да се изчистят още нещата в този закон. В момента има малко повече от 120 хил. ловци. Те трябва да се редуцират до 108 хиляди.
Нека да видим в момента точно какво е състоянието? Има доста ловци, които са на възраст над 65 г., даже над 70 г. Те са символични ловци и излизат един-два път годишно на лов. Има т. нар. хартиени ловци, които са станали ловци, за да имат някакво оръжие. И както каза господин Касим, на много места дори има нужда от ловци, защото те са по-малко, отколкото трябва да бъдат, докато в други райони са концентрирани повече. Между първо и второ четене на законопроекта би трябвало да се разпределят правилно те, да се създаде някаква друга мярка за лов на по-възрастни ловци, на инвалидите, които ходят по един-два пъти годишно на лов, казах го вече. Даже някои от тях не ходят на лов всяка година. Ще видите по този начин как ще се окаже, че ловците наистина са толкова.
Иначе какво ще стане? Сега приемаме закона, ловните дружинки, ловните сдружения вземат решение 10 години да не се приемат нови членове. Това е крайно недемократично. Трябва да се направи много точна преценка, може би в допълненията към закона.
Другата ми бележка към господин Паница е за откриването на лова на 15 август, втората събота на август. Някои видове дивеч, например обикновената бекасина на 20 август вече я няма, пъдпъдъкът също в много райони в края на м. август също го няма. И всички, които са ловци знаят, че излизането на първи лов при откриването, даже на втория лов, е съвсем символично. То е нещо като празник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ноев.
Трета реплика няма.
Господин Паница, заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Аз никога се съм смятал, че като вносител съм безгрешен и един закон между първо и второ четене не може да бъде дооправен. И не вярвам, че някой от вас го вярва, че това е последната истина, която сме предложили в този текст и нищо не може да се коригира.
Вероятно не съм разбран от господин Тасим. Аз не съм казал, че Държавната агенция по горите е задължена да дава станциите на публично-частно партньорство. Казвам, че съгласно текста на закона всичко е на масата. Това само казвам и бих желал, ако е възможно, ако държавата има желание, част от тези станции да останат държавна собственост, където само държавата има прерогативи.
Пак повтарям, че световни рекорди от публично-частно партньорство няма да има. Те ще изчезнат. Много добре знаете, че всички хора, които имат тази практика, а това са няколко стопанства, правят заградени площи. Според Международната федерация по лова там, където има заградени площи, не се признават световни рекорди дори и наоколо, в един голям периметър около тях. От публично-частно партньорство няма да излязат световни рекорди, а ние се славехме с това през 70-те и 80-те години, че имаме много световни рекорди. Като това искам да се запазим – като една страна, от която излизат все пак трофеи с голям капацитет. Толкова по това.
Що се касае до сроковете на ловуване, аз не искам да влизам в детайли. Много добре всеки от вас, който се занимава с лов знае, че ранното откриване на излетите може да се характеризира с един термин, добил гражданственост, в лова пъдпъдъка убива заека, яребиците и фазана. Колкото по-рано се пусне отстрелът на пъдпъдъците, толкова по-рано си отива голяма част от местния прелетен дивеч, поради неспазване на правилата.
Що се касае до другата тема за 100-те ха, аз мисля, че господин Ноев подкрепи тази теза. Не бих могъл в детайли да се спирам, въпреки че познавам проблема. Той е прав, че има една категория от около 30 до 40% от ловците, които въобще не ходят на лов. Те просто вадят ловни билети и по този нов закон ще вземат площи само и само, за да притежават ловно оръжие в къщи. Това е голата истина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало ще кажа, че Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта, но под условие. Ние показваме, че сме една либерална група, въпреки че има една група наши колеги, които са подписали законопроекта. Много ясно го казвам и ще кажа пунктовете, по които ние имаме възражение и, разбира се, очакваме от вносителите да кажат какво мислят по тези проблеми.
Преди това да кажа, че видях като вносители на законопроекта са се подписали доста известни юристи. Аз ще ви кажа, колеги, че този законопроект юридически не е издържан. Господин Юруков е един от вносителите и ако внимателно прочете подредбата на законопроекта ще види, че в този вид това не може да бъде така. Това ще види и един студент дори от І курс, ако го вземеш и той ще каже, че не може по този начин да се подрежда един законопроект. Това е по същество. Категорично заявявам, че не е правилно и може би законопроектът трябва да отиде в Правната комисия.
Преди малко д-р Паница каза, че един от основните моменти е статутът на тези ловни стопанства. Така е, колеги. Не е казано в законопроекта, че непременно са задължени тези държавни дивечовъдни стопанства, но вече с този текст се отваря вратата и ще се стартира в тази посока. Не е лошо, но това е един нов и много важен момент. Това се позволява до някъде и от сегашното законодателство, но трябва да се подчертае, че това е един от важните моменти.
Другият въпрос е за Националното ловно сдружение или не знам точно как се нарича в закона. Това е единственият законопроект, даже ако погледнете и действащи текстове, където на неправителствена организация се възлагат държавни дейности. Когато правителството, тоест държавата, възлага подобна дейност или права на една организация, трябва да се запише как се създава тази организация. Тя не може да е правоприемник на Ловно-рибарския съюз и т.н., и автоматично да се превърне в такава организация, която получава такива права. Не е възможно. Погледнете как е създаден Лекарският съюз, погледнете създаването на Камарата на архитектите, Строителната камара, Камарата на нотариусите – дали под контрола на областния управител делегатите се избират, дали под контрола на Държавната агенция по горите, няма значение. Този въпрос трябва да бъде изчистен. Не може в този вид да остане текстът, ние автоматически да дадем права и то големи права, на една неправителствена организация. Не е възможно да стане това нещо. Те могат да имат стотици контакти в чужбина, няма никакво значение. Всяка неправителствена организация или съюз имат контакти в чужбина. Когато говорим сериозно за закон, това нещо трябва да е изчистено. Молбата ми е вносителите, ако законопроектът бъде подкрепен на първо четене, това нещо да го изчистят. Не може като правоприемник да възложим на тази организация тези функции. Сериозни правомощия се възлагат вече на ловните сдружения. Това е един от основните моменти.
Друг момент – аз мисля, че това е най-фрапиращият и нещо, което не може да се възприеме. Категорично вносителите трябва да заявят позицията си. Не е нормално да има едногодишен курс на обучение за придобиване на право да ловуваш. Не е нормално, колеги. Шофьор, водач на автобус се става за 45 дни, извинявайте, колеги, това не е сериозно. Това означава ограничаване и оттук-нататък да няма ловци. Ще се върне статуквото, което беше до 1990 г. Тогава трябваше някой да умре, да отидеш в ловното сдружение на негово място. Това мисля, че го каза и господин Ноев преди малко и някой може да злоупотреби, и то сериозно. Категорично възразяваме срещу това.
Аз мисля, че ние имахме разговори с нашите колеги. Това нещо разбрах, че може да се коригира между първо и второ четене, защото едногодишният курс като го разпределиш по 20-30 дни през годината, самият кандидат за ловец ще се откаже.
Вчера един колега много ясно каза, че да си ловец не означава непременно да излизаш и да убиваш. Всеки обича дивеча и не е казано никъде, че ловецът трябва непременно да стреля, но колко човека могат да си позволят да участват една година в такъв курс, господин Юруков? Вие сте вносител и се обръщам към Вас. Това е един текст, който е фрапиращ. Аз Ви казах, че освен за водач на автобус, също включително и за машинист, курсът е една година. А машинистите карат композиция от цял влак, така че молбата ми е това нещо да се коригира. В обществото не бива да се остава с впечатление, че парламентът оттук-нататък слага кепенците и казва да няма ловци. Това нещо можете да го кажете ясно и отговорно тук.
Пак се връщам на другия въпрос. Непременно трябва да се вземе отношение как се създава това Национално сдружение на ловците. В закона не се казва. Дават се права. Трябва да се погледне как се избират на делегатски признак. Не може да става като в неправителствена организация. Няма значение кой е в ръководството. Имам най-добри чувства към цялото ръководство на Ловно-рибарския съюз. Но това е неправителствена организация.
Има и друг въпрос. Господин Юруков, господин Тасим, ние сме говорили с вас – министър-председателят упражнява правата на собственост (прочетете чл. 9) или чрез упълномощено от него лице. Как министър-председателят ще упражни контрол чрез един свой чиновник на ловните стопанства, на държавните дивечовъдни стопанства?! Това не може да стане! Държавна собственост ли е? Да, държавна собственост е. Кой упражнява контрола на тази държавна собственост? Държавната агенция по горите. Или пък шефовете да се назначават от премиера. Но както е изписана цяла глава, то как министър-председателят еднолично или чрез упълномощено от него лице ще върши това?
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Аз ще обясня.
РЕМЗИ ОСМАН: Така е, господин Тасим. Няма какво да обясните. Вие го виждате, но отпред. Не ме прекъсвайте.
Подписали сте законопроект, който трябва да се изчисти между първо и второ четене. Това е официалната позиция на ДПС. Като либерална организация ние демонстрираме как можем да се включваме в различни законопроекти. Казвам това в позитивна посока, господин Тасим.
Друг въпрос. В законопроекта на няколко места се посочва, че трябва да има специалист по лова. Казва се „единствено тези, които са завършили Лесотехническия университет”. Няма такова нещо! Как ще ограничаваме?! Утре Старозагорският университет може да отвори нова специалност. Кой може да му забрани?! По тази логика трябва да кажем на архитектите: „Само тези, които са завършили ВИАС!” Пазарът определя условията! Има академична самостоятелност. Ако отговаря на условията, всеки университет е в състояние да открие специалности. Не можем да закотвим някоя специалност само в даден университет. Убеден съм, че колегите вносители ще приемат, че е неправилно въпросът да остане в този вид. Много уважавам Лесотехническия университет, подготвя добри специалисти, но утре подобна специалност може да стартира и в друг университет. Необходимо ли е да има такава специалност в университета? Да, необходимо е. Друг е въпросът дали можем да задължим някой университет да отвори определена специалност. Смятам, че този въпрос трябва да бъде изчистен.
Мисля, че между първо и второ четене тези неща могат да бъдат изчистени. Колегите са работили. Смятам, че опитен юрист като Юруков и специалисти като Юнал Тасим ще седнат и ще изчистят тези неща между първо и второ четене. От вас искаме ясно послание: еднодгодишният срок остава ли в проекта за второ четене, за да прецени групата как ще гласува? Обръщам се към ловците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Осман, ще бъда кратък, но надявам се достатъчно ясен. Твърдението, че единствено с този законопроект ние даваме на неправителствения сектор да упражнява някакви права, не е вярно, защото от 2001 г. тази тенденция се задълбочава. Колкото повече се задълбочи, толкова демократичните устои на тази държава ще бъдат видими. Тоест това твърдение не е много сериозно.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Дайте пример!
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Защо даваме такива права и възможности? Сега действащият закон дава право на две дружинки да се обединят в едно дружество и да нямат нищо общо с Националното сдружение на ловците и рибарите. На практика в последните години те се превърнаха в огнища за масово избиване на дивеча. Над тях няма контрол. На фона на това – в България има над 100-годишна история на ловното движение. Тази история ни задължава.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Кажете си репликата, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Казвам, че Вашето твърдение не е вярно. Вижте Закона за туризма и ще разберете за какво става въпрос.
Писали сме „едногодишен курс”. Възможно е да не е едногодишен, възможно е да бъде и за един месец. Не съм съгласен да сложиш на една плоскост правото да шофираш и правото на лов. Имайте предвид, че тук не става въпрос само за стрелба за един миг. Тук става въпрос за лов. Познаваме дивеча. Говорим за съзнание. Имайте предвид, че българските ловци към настоящия момент имат много по-качествено оръжие от Българската народна армия. Това е сериозна тема, още повече, че инцидентите по време на лов се увеличиха рязко, защото курсовете станаха проформа и много лесно се добива правото на лов, следователно и правото да носят оръжие.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Госпожо председател, каква е репликата?
Господин Тасим, та Вие правите изказване!
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Аз искам да Ви отговоря, та ако не на Вас, поне на другите да им стане ясно за какво иде реч.
Защо „специалисти по лов”? Няма да цитирам град, но има малки градове под 10 000 жители, а имат по пет университета. Някой от вас да признава тези институти за сериозни? Примерно Училище за юристи – в Кричим. Аз не го приемам за добре. Ако някой институт има достатъчно добра образователна програма и има ловни специалисти, разбира се, можем да променим закона. Не това е драмата на този закон. Можем да впишем училища, които имат в образователната си програма и такива ловно-рибарски специалности. Ще ги запишем с радост.
Иначе не видях нищо сериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Искам да взема отношение по Националния съюз. Със закон не може да се диктува какво трябва да прави съюзът – как да се създава, как да се организира, какви структури да има. Мисля, че това е работа на самия съюз. Той трябва да си създаде правилник, устав. Иначе това е много груба намеса. Нито трябва да го даваме в подчинение на Държавната агенция по горите, нито на Министерството на земеделието и храните. Това също представлява груба намеса. Над 85% от ловните площи се стопанисват от ловци. Те имат нужда от това сдружение, за да могат да се намесят в управлението на ловните площи. Такъв национален съюз би трябвало да има равностойни претенции към Държавната агенция по горите, към Министерството на земеделието и храните, към Министерството на околната среда и водите и така нататък. Тази организация трябва да защитава правата на ловците. Иначе те стават жертва на различни чиновници. Ако се пръснат на 200-300 различни сдружения, те няма да имат думата, няма да им се чува гласът, ще ги отхвърлят, ще има само единици сдружения, които се ръководят от по-високопоставени личности и които ще имат някакъв достъп до определени чиновници.
Връщаме се към една вековна традиция. Нека да направим закон като англичаните. Цитираме ги, че имат закони отпреди 200 300-400 години. Това движение се е зародило в България като единно национално движение преди повече от 100 години. Тук става въпрос за надзор на площите, управление, прогнозиране, отчетност и така нататък. Моето мнение е, че само единно национално сдружение може да изпълнява тези функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Искам да разсея опасенията на господин Осман, що се касае до прерогативите на Националната ловна организация. Господин Осман, тази организация е над 110 години. Има сдружения, които са на повече от 120 години. През цялото това време съвестно са изпълнявали в различните фази от развитието на държавата своите функции.
Сигурно знаете, че 86% от територията на страната се контролира, стопанисва и ползва от ловните сдружения, респективно от Националния ловно-рибарски съюз, а само 14% от територията на страната – от Министерството на земеделието и храните, сега от Държавната агенция по горите.
От тези 14% само около 5% представляват тези дивечовъдни участъци и станции, които, както казах преди малко, ще се дават на публично-частно партньорство и на конкурси. Вижте какво става сега. Държавата, която оперира с тези 14%, вдига ръце и казва: ние даваме 147 участъка на конкурси, даваме 37 станции на публично-частно партньорство. Откъде накъде казвате сега, че една неправителствена организация, която подпомага държавата, не може да върши тази работа, която е вършила в продължение на над 100 години? Нищо страшно няма, още повече, че в законопроекта е фиксирано участието на председателя на Националното ловно сдружение в определянето на ловните територии именно на тези 86%, а не на тези, които са под пряката юрисдикция на Държавната агенция по горите. В цялата територия на страната контролът е държавен. Той е контрол на Държавната агенция по горите, тя има тези функции, а в това че една неправителствена организация ще подпомогне държавата, няма нищо лошо. Така е в много страни в Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Никой не оспорва една неправителствена организация да подпомага, господин Паница, аз не съм казал такова нещо. Аз казвам, че държавата с този закон делегира държавни дейности за първи път. Няма, господин Юнал Тасим, друга организация, няма, не можете да посочите! Аз следя, защото в тази област към писал доста законопроекти. Тук държавата вече със закон възлага допълнителни дейности, които Ловно-рибарският съюз никога не е извършвал. Никога! Това са правомощия за първи път, д-р Паница, тук не става въпрос да подпомага държавата, защото има държавни дейности за подготовка и така нататък. Погледнете внимателно законопроекта.
Разбира се, тъй като държавата възлага такива дейности на Националното ловно сдружение, съвсем логично е да се изпише в закона, както и във всички други области, как се създава това национално сдружение. Да се изпише в закона как се създава това национално сдружение, а както е посочено, не се знае как се избират делегатите. Имам чувството, че са поставени и като правоприемник се продължава.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Има отделен Закон за неправителствените организации.
РЕМЗИ ОСМАН: Не ме прекъсвайте, господин Юнал Тасим! Истината е, че със закона, без да се избират делегати, възлагаме правомощия на Националното ловно сдружение на ловците. Задължени сме да кажем стъпка по стъпка как се избира. Оттам нататък вече че тази организация, а и всяка друга неправителствена организация може да подпомага, това е нещо нормално.
Господин Юнал Тасим, казвате, че едногодишният курс не бил опасен за ловците. С този едногодишен курс нови ловци в България няма да има. Това правите, господа! Тези, които сте вносители, много ясно трябва да кажете: вие държите ли за едногодишния курс или трябва да отпадне между първо и второ четене? Не може да има, просто е изключено! При либералния режим сега примерно, аз съм либерален човек, ловците са 140 хил. Казвате, че 30% от ловците не отиват. Ами ще направим така, че да ловуват през седмица. При либералния режим са 140 хил., защо се опасяваме да има нови ловци? Защо трябва да връщаме годините преди 1990 г.?
Нашата позиция е, че не може да се ограничава да има нови ловци. Оттам нататък, моите уважения към националната организация, хубаво, авторитетна е, членува в много организации, но когато в закона се възлагат правомощия и големи права, трябва да кажете как се конструира тази организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект? Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предполагам, че няма да ми е много лесно да защитавам тезите си, защото, като гледам, в залата като че ли има само ловци и относителният дял в парламента на ловците не е никак малък. Но все пак ще се престраша да кажа няколко думи.
На първо място, когато приемаме един Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, трябва да си зададем въпроса какво целим. Мисля си, че целим или поне трябва да целим, на първо място, опазване на дивеча, на второ място, подобряване стопанисването на дивеча и управлението на структурите в тази област и едва на трето място създаване на благоприятни условия за упражняване на този атавистичен спорт.
От тази гледна, колеги, точка какво виждам като недостатъци в закона? Опазването на дивеча е последна грижа. Не само това, има доста скандални текстове, но на тях ще се спра в края на пледоарията си.
На първо място, искам да отбележа, че процедурите, които се предвиждат във връзка с подобряване стопанисването на дивеча, са изключително спорни. Предвижда се конкурсно начало при отдаването на дивечовъдните участъци, но според мен в закона трябва много ясно да се отбележат най-важните критерии, по които се отдават тези дивечовъдни участъци. Това трябва да бъде в закона. Може да не са дадени изчерпателно всички критерии, но опазването и увеличаването на дивеча трябва да бъде основен критерий и той трябва да бъде записан в закона, не можем да оставяме на шефа на агенцията да определя целта на една такава важна дейност.
На второ място, съвършено пренебрегнати са каквито и да е критерии или някаква ясна процедура при отдаването за стопанисване на ловните стопанства. Това са по-големите структури за управление. Там е казано, че е възможно да се сключват договори и с трети лица за съвместно извършване на посочените дейности в ал. 2. Аз се срещах с няколко представители на частните горовладелци в България. Те поставят определени изисквания, които аз ще засегна. Казаха, че в техните среди вече е известно кои са хората, които ще сключват тези договори за съвместно изпълнение. И с целия риск да бъда преследвана по някакъв начин, както вече ми се случи за въпрос, зададен от трибуната, те ми споменаха следните имена. Хората, които ще вземат тези стопанства, са например Граматиков, Ковачки, Гергов, Димитров, Валентин Златев, Румен от Пловдив, на който не знам фамилията и те не я знаеха. Можете да запомните тези имена и ще видите, че това ще са хората, които ще сключат тези договори без никакви критерии в закона, без никакви изисквания за тяхната дейност.
На следващо място, в закона абсолютно не са защитени интересите на частните горовладелци. Има горовладелци, на които цели ловни райони обхващат стопанствата им. Не е регламентиран никакъв начин, никакво предимство, никаква възможност за участие нямат в този процес, включително и за сключването на договори. Всъщност в договорите за дивечовъдните участъци и ловните стопанства обикновено се записват само изисквания по отношение на стопанисване на дивеча, а за стопанисването на територията, която е собственост на частно лице, няма такива и няма как да има задължения, защото това не е собственост на този, който ще се занимава с ловното стопанство. Дадоха ми примери. Например в района на Ропотамо се ловува с джипове, с модерни оръжия с оптични прибори и се ловува в частни гори. Пътищата, ловните полета се поддържат от частници, а ловът се извършва от тези хора. Разрушават се пътищата, правят се различни поразии и няма никаква компенсация за частните горовладелци. Това е нещо, което в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегвано.
На трето място, аз също имам възражения срещу изключителните правомощия на председателя на Националното сдружение на ловците. Вижте какво прави той – той определя ловно-стопанските райони и броя на ловците в България. Откъде накъде ще определя броя на ловците? В България в момента едни казват, че са 140-150 000 ловци. Това е въоръжена армия срещу 32 000 редовна армия. Армията ни е пет пъти по-малка, отколкото ловците, които имат модерно оръжие. И това ще го определя не държавата, не тя ще преценява колко са ловците, а ще го определя председателят на тези, които са заинтересовани да упражняват този спорт?! Това е абсурдно! Напротив, точно обратното, трябва да има строги рестрикции за упражняването на този спорт, много ясни критерии. Аз изобщо не съм съгласна с господин Осман и никак не се тревожа, и мисля, че нормалните хора не се тревожат, ако се намали броят на ловците. Все пак мисля, че с развитието на човечеството може би някакво по-голямо присъствие на благородство има в характера и кръвожадността ще отива на втори план, така че да са по-малко хората, които искат да се забавляват чрез убийство.
На четвърто място, по отношение на курсовете. Разбира се, че една година. И не само това. В закона трябва да бъде записано какви изпити полагат. Не само теоретичен и практически, най-общо записано, а броят на изпитите трябва да бъде повече, за да бъдат визирани тези сфери, в които един ловец трябва да има задължителни знания. Не в един общ теоретичен изпит да имате десет дисциплини. Това просто е абсурдно. В Германия, в други европейски страни, където има изключителна взискателност към ловците, се полагат четири изпита. Ако не положите един от тях, просто не можете да станете ловци. Самите ловци признават, че у нас има един голям процент, които не различават сврака от бекас или какъвто друг искате пример мога да ви дам, но те имат пари да си купят скъпо оръжие и да си купят съответните доспехи, и да стрелят само за удоволствие. Това просто не трябва да се допуска. Бариерата е строги курсове, продължителни, със сериозни изпити.
На последно място, в закона има няколко скандални текста по отношение опазване на дивеча. Три вида, които са защитени видове и в българското законодателство – в Закона за биологичното разнообразие, и в европейското законодателство, в съответните директиви, които ние сме длъжни да спазваме, тук са обявени за ловни видове. Това са дивата коза, мечката и дивата котка. Няма никакво значение с какво се хранят тези животни, могат ли да бъдат мечките стръвници или не, те са защитени видове и има ясен ред за тяхното отстрелване по изключение. Не могат да попаднат в общия списък.
Освен това, някак си по терлици, в разрез с досегашната практика, е увеличен сериозно сезонът за ловуване на редица птици и фактически сезонът за ловуване обхваща и размножителния период, което е абсурдно. За редица животни, също обявени за вредни, има разрешен целогодишен отстрел, което е също недопустимо. Не е допустимо от гледна точка на международните изисквания по време на размножителния период да се убиват животни.
По отношение на птиците ние вече имаме предупреждение от Европейския съюз за неадекватна защита на птиците. Изключително намалени територии за защита, неадекватна защита в останалите територии и в разрез с всичко това, без никаква тревога за въпросите, които ни се поставят, ние удължаваме сроковете за ловуване на птици. Това просто е абсурдно.
Аз мисля, че един от начините, специално по отношение на защита на животните и на спазване на европейските директиви, е да бъдат отстранени тези пропуски и да се съобразим с европейските директиви. Да се вземе писменото становище на Министерството на околната среда и неправителствените организации, които работят в тази посока.
Колеги, мисля, че за да бъде постигната целта на закона, трябва да се поработи много сериозно между първо и второ четене и не трябва да се пренебрегва нито една от бележките, защото виждате, че колкото по-високомерно се отнасяме към критичните гласове, толкова по-сериозни са последиците след това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте за реплика, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще тръгна отзад напред. Първо, за сроковете и за компетентността на Министерството на околната среда и водите. С благословията на това министерство беше удължен ловът на дива свиня. Направихме експеримент – от 9 отстреляни женски м. януари се оказа, че 7 са бременни. Казвам това във Ваша подкрепа. Затова решихме това приложение към правилника да излезе и в закона, за да не могат разни чиновници да удължават и да скъсяват сроковете. Като е закован срокът, това ще бъде. Защото по различни политически причини, даже и за предизборна агитация може да се прави удължаване или скъсяване на сроковете. Един вид да се поощрява или да се наказва електоратът по някакъв начин.
За водоплаващите трябва да ви кажа, че за неправителствени организации – имаше един протест от английски природозащитници, които преди три или четири години, когато се удължи срокът на лова на водоплаващите до 12 февруари, казаха: интересно защо вие така неправомерно удължавате срока? В Англия срокът е до края на м. февруари. Значи те си ловуват, обаче идват да протестират срещу нашите. Между другото, това изобщо не влияе върху биологията на прелетните.
Вижте какво се получава! Трябва да бъдем заинтересовани и за селскостопанските работници. В областта между Силистра и Дуранкулак през м. януари-февруари имаше над два милиона диви гъски. Дивата гъска се храни с кълновете на пшеницата. Поставете се на мястото на човек, който е посял 80-100 дка пшеница, кацнат 300 000 диви гъски и само един час им трябва. Защо ще кацнат там? Защото в това време румънските ловци си ловуват. Като ловуват от другата страна, естествено, те ще прелетят Дунава и ще дойдат в нашите територии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манева, аз никога не се съмнявам, защото знам, че когато се изказвате, се обосновавате много сериозно и аргументирано. Видях, че одобрявате част от законопроекта и то в частта, където силно сме подчертали необходимостта да повишим квалификацията на ловците. Това е добре, надявам се поне най-малко да се въздържите при гласуването.
Искам да обърна внимание на нещо, което е много екзотично и едва ли не внушението е, че това е някаква приумица на народните представители, които са работили по законопроекта. За тяхно забавление сме измислили и мечката като ловна възможност.
Първо, това не е наша работа. Мечка се ловува навсякъде, ако я има. Разбира се, навсякъде където я има, тя е при определен режим. В България няма да правим никакво изключение.
Второ, дали сме възможност до десет мечки, но ако хората на науката кажат, че за годината може да бъде нула, може да бъде една мечка, може да бъдат пет, но да има някакъв режим, защото мечката-стръвница създава огромни проблеми в някои части на България, но законите не позволяват намесата на човека, на ловеца или въобще не можем да защитим по никакъв начин полезни дейности на хората. Така че не е задължително това да се случи.
Нека да стане ясно – ако примерно дивото прасе, което обитава почти навсякъде в България, мечката има определени места. Това съвсем не значи, че там, където има мечка, трябва да има отстрел. Трябва да има ясни критерии и ще има такива критерии къде и кога може. Това, че го има в някои райони, съвсем не значи, че се дава това право на местните ловци да стрелят по мечките. Още повече, в залата трудно ще се намери някой да стреля по мечки, защото ще струва поне 50-60 хил. евро най-малко. Така изчисляват някои специалисти. Ние не сме специалисти.
Що се отнася до това, което говорите за размножителния период – госпожо Манева, дайте аргументи! За това сме комисия, ще решим въпроса. В тая зала няма човек, който да мисли, че ловците са, първо, убийци и, второ, могат да убият дори в размножителния период. Това просто не е състоятелно. Ако имате конкретна идея, заповядайте, ще работим за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика, господин Кабил.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Ще се изкажа по няколко въпроса. Първо – за мечката. Аз имам един въпрос към Вас, госпожо Манева, защото знаете, че съм бил винаги директен в диалога с Вас. Вие срещала ли сте мечка на живо в природата? Защото аз съм, защото съм ловец.
Първото нещо – отстрелът на една мечка, която е стигнала съответните параметри, данни за отстрел, не е дейност за всеки човек.
Второ, Вие например знаете ли, че мечките в района на Централен Балкан вече са в свръхпопулация? Вие например знаете ли, че ловната дружинка в Троян, излизайки на лов за диви прасета на 200 м от Троян, започвайки гонките, вдигат мечка? Вие например знаете ли, че мечка с две мечета е засечена на 50 м от пътя София-Варна, оттатък Врабево, на север от Врабево?
Аз ще подкрепя този текст, но ние трябва да помислим между двете четения за условията, в които трябва да стане това. Защото в страни като Словения, като Хърватска, като другите страни тя е разрешен за отстрел дивеч, при съответен ред и условия.
По отношение на удължаване срока за отстрел на водоплаващия дивеч. Говоря като човек, който две години и нещо беше орган по прилагането на този закон. Вижте, кога най-накрая в нашата страна ще стане ясно едно простичко нещо – в края на м. януари, защото някой, някъде така решил на база на някакви изследвания, кой знае от кога, ако има актуализирани искам да ги видя, госпожо Манева, решил, че 31 януари в края въпросът с отстрела на водоплаващия дивеч приключва. (Реплика от КБ.)
Последните години, уважаеми дами и господа, в следствие на климатичните промени какво се случва? Все по-топли зими, прелитащия дивеч, който е от езерата покрай Дон, Днепър си стои там, ние отстрелваме юнашки нашите водоплаващи птици, а когато започне прелета – стоим и ги гледаме. По този начин намаляваме популацията, не с това я удължаваме.
По отношение на рестрикцията за броя на ловците, ние трябва да подхождаме така, че те да бъдат намалявани във времето. Аз съм категорично против и за пример ще кажа, че във Финландия, която по население е колкото България, има два пъти повече ловци, само че там няма национално ловно сдружение, а има регионални сдружения и ловът става със съответните ловни лицензи, които са временни и които са за отделните видове дивеч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Ноев, аз съм съвършено съгласна с Вас – сроковете трябва да бъдат в закон, но сроковете трябва да се съгласуват с организациите, които са защитници на природата и на животните. Не може тук, вие всички сте ловци, всички говорите, вие сте едната страна.
Господин Кабил, искате да видите – ами поканете ги хората да видят, да ви покажат, сроковете, аргументите си. На нито един от етапите на подготовката на този закон не е канена неправителствена организация, която има аргументите. Как ще говорите, искам да видя? Ами поканете ги, и ще видите.
Така че, аз съм съгласна, че непременно сроковете трябва да са в закона. Всички министри, почти всички, са много сговорчиви, а господин Чакъров е най-сговорчив. С лека ръка, всички тези случаи, в които е искано от Министерството на околната среда удължаване на сроковете през тази година е имало несъгласие на Националната служба и съгласие на министъра. Така че наистина, за да не се случват такива неща и да не се убиват бременни животни от осем, пет да са с малки, трябва да бъдат в закона, но добре обосновани.
По отношение на мечката – колеги, тя е защитен вид и в момента има регламент. Да, може да се отстрелва, но при определени условия. Не трябва да се либерализира режимът, няма никакво значение дали аз съм срещала мечка в природата или не съм срещал, дали Вие сте срещали, колко мечета били на пътя и какво. Няма никакво значение.
Има европейски регламент и той трябва да се прилага в България. След много усилия миналата година този регламент беше възприет и от двете страни и няма никаква причина сега този регламент да се нарушава. Затова не напразно казах и благодаря, господин Тасим, разбрах, че имате готовност да разговаряте с неправителствените организации. Поканете ги и Министерството на околната среда, чуйте аргументите и нека запишем разумните срокове, които няма да се нарушават.
По отношение на броя аз съм на своето мнение, естествено е, че Вие можете да искате да се умножават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Господин Йорданов, има няколко минути, ще Ви стигнат ли до почивката? − Не.
Други желаещи за изказвания?
Господин Кътев, има пет минути или Вие искате повече?
Всеки иска да се изкаже повече по този закон.
Така че обявявам 30 минути почивка. След почивката желаещите ще вземат отношение. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашето заседание с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Юнал Тасим и група народни представители.
Така, както ми е предадено от заместник-председателя, който водеше преди мен, сега е ред на д-р Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, колкото сте останали в залата! Чувствам се задължен да изразя своето отношение към предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча заради факта, че преди 45 години за пръв път баща ми ми подаде в ръцете ловно оръжие, мир на праха му, и оттогава тези 45 години Господ ми разреши това оръжие да не пада от ръцете ми. Дължа на лова едни от най-неповторимите изживявания, които съм имал и които не са свързани с това какво ще влезе в торбата, а с това да общувам с природата, да бъда част от нея и да нося в душата си онова, което тя ми внушава с нейните неповторими и чудесни гледки, усещания, онова, което предлага на всеки чувствителен човек.
Но какво се случи, госпожи и господа, през тези години, в които аз практикувам лова, тези години, в които държавата ни претърпя сериозни обществени и икономически сътресения? И с лова се случи онова, което се случи в целия ни обществено-политически живот.
Първо, и с лова се случи профанизация, второ, и с лова се случи мутризация, и трето, и с лова се случи консумативният синдром, който тресе цялото ни общество, той сега тресе и лова. И онези прекрасни гледки на сърните, които са в края на гората, в люцерната сутрин, на разсъмване, вече ги няма. Намаляват дивечовите запаси от тези видове местен дивеч, които са обект на ловуване точно от този мутренски модел – нощно време с фарове, с джипове по начин, който е не само престъпен, той е и греховен. Не че в миналото не е имало случаи, в които дивечовите запаси да са намалявали поради поведение на властите и на обществото, което не е било прецизно и недобре дозирано, така да се кажа.
Припомням времето през 60-те години, когато за Италия изнасяхме нашите запаси от див заек със стотици хиляди бройки. Припомням времето през 70-те години, когато покрай кампанията за тровене на полските мишки си отидоха хиляди диви животни, поради неизпълнение на определени технологични изисквания. Припомням времето, което и сега се завръща, с интензивното и интензивно химизираното земеделие, което води също до намаляване на дивечовите запаси.
Какво имаме на масата? На масата имаме един закон, който прави опит да помогне тази огромна дупка, която се очертава в намаляването на дивечовите запаси и в това консумативно отношение към лова, да бъде запълнена. Този закон, както много други закони, приемани от нас, е пълен с добри намерения, но, в крайна сметка в началото беше слово, в началото е и доброто намерение. Дали тези добри намерения с предложените текстове могат да бъдат постигнати?
Ще подкрепя този закон, защото тези добри намерения, разписани в текстовете, които ни се предлагат, създават такива предпоставки. Но все пак има и теми, на които искам да спра вашето внимание и които теми, така разписани и така изведени в предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, може би ще се наложи да бъдат прецизирани като текстове, защото, в крайна сметка ние трябва да имаме достатъчно доказателства за обществената полза, която ще допринесе този закон.
Какво искаме да направим? Искаме да направим увеличаване на запасите от дивеч чрез конкурси и чрез публично-частно партньорство, включване на заинтересовани лица, които, водени от своите бизнес намерения, а може би и от любовта си към дивеча, ще спомогнат за това.
В членовете от 36м, л, н и т.н. Законът се е опитал да даде гаранции, че чрез контрола на държавата, който е текущ и периодичен, ще могат да бъдат достатъчно изкъсо държани онези концесионери и спечелили конкурса лица, които са приели определени условия със своите бизнес планове и са ги заявили в началото на конкурса, да бъдат проверявани дали изпълняват тези условия. Макар че така, както са разписани текстовете, те създават определени предпоставки, но, въпреки всичко смятам, че там трябва да се сложи много по-ясен акцент върху гаранциите за увеличаване на дивечовите запаси, но не в оградената площ, където ще се осъществяват чисто бизнес отношения – заинтересован чужденец, който е готов да плати сумата и да отнесе трофей, който, както казва колегата Паница, може да не бъде признат, защото е отгледан в заграденото. Смисълът е там, където има създадено стопанство и са вложени средства, ресурси, разселването на дивеча, което е неминуемо при натрупването на достатъчен запас, да зареди с дивеч и околните площи, което е едно от добрите последици, надявам се, от прилагането на този закон.
Второто нещо, което законът иска да постигне, е да ожесточи условията за приемане на ловци. Ожесточаването на тези условия по начина, по който е подадено тук, събуди дискусия – дали да бъде една година, дали да бъде по-малък срок. Не е проблемът в годината или в броя на месеците. Проблемът е в хорариума – за колко часа и по какви дисциплини, с какво ниво на преподаването и с какви критерии на оценка на резултата кандидат ловецът ще покаже, че е готов и достоен да бъде ловец.
Защото хорариумът – броят часове, може да бъде постигнат за два, за три месеца, за четири месеца, а може да бъде постигнат и за една година. Въпросът е за качествата на хората, които излизат на терена. Тези, които сега обаче излизат на терена, не са достатъчно добре подготвени. Казвам го от личен опит. В момента работи една малка печатница за пари, която има опасност да се превърне в по-голяма печатница за пари при условията, които ние ожесточаваме. Защото колкото по-свирепи правиш едни условия, толкова повече коруптивният индекс се увеличава и възможността на тези, които диктуват условията и оценяват резултатите, да получат своя малък пай от придобитите средства. Така че контролът тук също трябва да бъде толкова ожесточен, колкото ожесточени са критериите за подбора на ловците.
По отношение броят на ловците, съгласен съм с колегите, които цитират факта, че има много възрастни ловци, които много рядко излизат. А има една друга категория ловци, които заради удоволствието да притежават не само ловно, но и нарезно оръжие, преминават през всички процедури, за да се пофукат пред свои приятели с марката ловна карабина, с вида на оптиката. Но това всъщност са пишман ловци.
Много е важно ние да имаме критерий, по който да оценяваме натоварването или интензитета, с който един ловец ползва правата си. Защото възрастен човек, който е на осемдесетина години, който заради едната чест държи ловния билет и ловната пушка и излиза два пъти на лов, той не експлоатира, така да се каже, ловната площ по начин, който да направи така, че друг да не кандидатства за същото място. Това също би могло да намери място, ако не в закона, то поне в правилника за приложение на закона по отношение на оценката за интензивността на ползване на ловните площи от съответните персони, които членуват в ловната дружинка.
По отношение на следващата тема – сроковете на ловуване. Това е един динамичен процес. Едно е поведението на дивеча в Северна България през месец август и месец септември – прелетния дивеч, а друго е поведението му в Южна България. То зависи от годината, зависи от динамиката на климата, зависи от сроковете, в които се прибира реколтата. Не може да се абсолютизира никакъв срок. Но е хубаво, че сроковете, както са записани в приложението, дават периметър, в който можем чрез правилника динамично да се вместваме. Защото тази година дивата патица се появи по Дунава, точно когато приключиха сроковете на ловуване – през месец февруари, а през месец януари нямаше нищо. В други години това се случва през месец януари. Никой не може да предвиди как точно ще се прояви поведението на прелетния дивеч, така че който каквото и да каже тук все ще бъде прав по отношение на сроковете, защото година с година не си прилича. Но все пак има едни абсолютни срокове, които са свързани с размножителния период – пролетта, там е ясно, там няма място за колебание или за някакви игри на тема срокове.
На финала ще кажа няколко думи по отношение Националното сдружение на ловците и риболовците. Това не е единствената организация, на която са възложени публично-правни функции. В конкретния случай обаче беше уместен въпросът дали тази организация има достатъчно представителност по начина, по който от долу на горе тя е структурирана. Аз мисля, че тя има достатъчно представителност, но нищо не пречи да доизведем в закона още някои изисквания, които да гарантират, че именно тази организация представлява интереса на ловците и риболовците и именно те са хората, които могат със своя глас, със своето отношение да диктуват политиката – разбира се, политика и взаимоотношения, уредени със Закона за лова и опазване на дивеча. Защото аз твърдя, че основната функция на тези организации, които имат публично-правни функции, е именно саморегулиращата функция. Никой горски надзирател, стражар и какъвто и да е административен орган не може да окаже толкова ефикасен контрол, колкото ловците сами за себе си. Защото там, където има създадени традиции, където има правила, където има взаимоотношения на партньорство и колегиалност, там самите ловци не допускат консуматорско потребление на дивеча. Това е в българската ловна традиция.
Още веднъж, благодарейки за вниманието, заявявам, че ще подкрепя законопроекта на първо четене, запазвайки си правото да внеса промени, каквито заявих пред вас тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм един от вносителите на този законопроект и вероятно единственият неловец от тях. Но аз съм родена и живея в семейство, в което всички са ловци, включително и моята сестра, която има 26 ловни сезона, от които е пропуснала само един, в който роди сина си. Затова искам да подчертая, че ловът не е средство за препитание, а е естественото общуване на човека с природата и тъй като човекът е единственото живо същество, на което му е дадено съзнание за действията му, при него ловът не е нагон – на човека му се полага да мисли и върху опазването на дивеча. Затова държа да подчертая, че акцентът в този законопроект е върху опазването на дивеча.
Целият законопроект е низ от ограничения за ловците и ловуването, включително и така наречените права, които се дават на Националното ловно сдружение за определяне броя и размера на ловните участъци, и ловците, включително дългия срок на обучението на бъдещите ловци, включително увеличаване на размера на глобите и наказанията, включително и въвеждането на публично-частното партньорство в стопанисването и опазването на дивеча в дивечовъдните стопанства, за което говори доктор Руденко Йорданов.
Уважаеми колеги, аз внимателно слушах всички предложения по законопроекта и разбира се между двете четения ние можем да прецизираме и да променим някои текстове, свързани със срока на ловуване, със срока на обучение на ловците и кой ги обучава, с полагащата се площ на един ловец, да обмислим за обхвата на въвеждането на публично-частното партньорство.
В заключение искам да подчертая, че този законопроект е насочен към по-пълното регламентиране на лова и по-ефикасното опазване на дивеча. Надявам се, че ще подкрепите законопроекта. Благодаря.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедура или от името на парламентарна група?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата Иван Костов от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Чакаме до обяд да дойде някой от кабинета, за да обясни компетентно какво се случва. Защото господин Миков сутринта каза това, което ние бяхме прочели по медиите. Така че той не даде нито информация, която да ни успокои, нито ни предупреди, нито ни насочи в нашето осмисляне на случващите се събития.
Едно е ясно обаче. Ясно е, че в страната ни в непосредствена близост до столицата има голяма авария, огромна по мащабите си. И няма министър на авариите, който да си свърши работата. Министърът се появява на петия час, за да каже, че трябвало да се чака сигнал за отбой без да е даден сигнал за тревога. На хората не са дадени обезопасителни мероприятия, не са инструктирани. Пълен хаос, няма кой какво да обясни! Факт е, че до обяд не идва никой тук, в Народното събрание, който да каже, и то пред медиите, така че да бъде заснета една официална реакция. Защото чухме всички хората сутринта по радиото да казват: „Тези в Народното събрание, те имат ли комисии? Имат ли интереси? Изобщо те знаят ли какво се прави, изобщо ще питат ли те?”. Изобщо една смесица от разочарования и надежди се чуваше от реакцията на хората по медиите сутринта.
Ето, до обяд ние въобще не сме на висотата на това, което трябваше да се случи. Председателстващият обеща тук, че ще дочакаме, а ние кой трябва да дочакаме тук? Кой трябваше да дойде? Първо, госпожа Емел Етем, и, второ, военният министър, за да обяснят верни ли са носещите се слухове. Защото винаги около такива събития се носят и много слухове – ще стане по-лошо, и т.н.
В какво се състои опасността за хората? В това, че ги лъжат! От тези взривове се изхвърлят тежки диоксини, които затормозяват дишането. Те са пречка за хората – за астматично болни, а и не само за астматично болни. Това са азотни, серни и пр. диоксини, които образуват киселина при досег с кожата, с вода и пр. Те са по-тежки от въздуха, не е вярно, че се изпаряват. Да не навлизаме в подробности, защото ако навлезем, ще проличи колко некомпетентни са органите, които трябваше да действат при тази авария.
Ние искаме оставката на госпожа Емел Етем. Това е министър, който въобще не знае къде се намира, въобще е некомпетентен до не знам каква степен и е абсолютно безчувствена по отношение на страданията! Толкова пъти вече се случва това, вижда се пред очите ни. Това е човек, който го търсят, за да го намерят, когато има авария. И го намират някой път след дни. Ето, сега го намериха след часове. Това нещо е нетърпимо! Тази жена трябва да си отиде веднага от кабинета и да дойде някой, който все пак е в състояние да създаде организация – не да купува джипове, а да купи нещо, което да гаси пожари, за да може все пак да има някаква първична защита на обектите и на населението.
Настояваме, след като това е отношението на изпълнителната власт към Народното събрание, ето виждаме го до 12,00 ч., да се вземе решение да се образува анкетна комисия и ние тук, като народни представители, да кажем на хората: „Да, проявяваме интерес, ние ще проследим, ще проконтролираме действията на изпълнителната власт, която я нямаше в ранните часове на деня между 6,30 и 9,00 ч., за да каже какво се случва в София”. Искаме анкетна комисия, за да си свърши, първо, гражданските задължения. Искаме анкетна комисия и да кажем на хората защо се стига до такова безобразие да избухва такава гигантска авария, да пазят само двама частни охранители. Как е възможно такова нещо? Това, ако е вярно, означава, че цялата държава просто не съществува. (Реплики в КБ.)
Елате тук и кажете кой я раздържави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други ръководители на парламентарни групи, които искат думата? Не виждам.
Продължаваме нашата дискусия.
Заповядайте, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да благодаря на работната група и на специалистите от Държавната агенция по горите, които от толкова години най-после успяха да напишат един добър, според мен, закон, който да влезе в пленарна зала.
Съжалявам, че отсъствах и не можах да чуя какво е говорено преди мен. Очаквам да чуя, че е имало някакви критични бележки по законопроекта.
Отсъствах, защото трябваше да участвам в една работна група при госпожа Бъчварова относно цената на поливната вода за земеделски производители. Както този закон, така и този казус, е забравен от предишни години и предишни мандати. Сега трябваше да търсим някакви, заобикалящи Европейския съюз, стандарти, за да можем да осигурим вода на нормална цена, за да могат нашите производители да напояват и да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар.
По отношение на законопроекта, искам да кажа, че предния закон, който беше написан преди десет години, както много други закони – както и Закона за пенсионното осигуряване, беше репресивен към българския дивеч и неговото опазване. Нашата страна от първо място в света по дивечово-развъдна дейност, дивечово стопанство и трофеи се превърна в една страна, в която някои видове като благородният елен, станаха една голяма рядкост.
Затова, според мен, този закон дори е закъснял. Ако някои много искат да го критикуват, аз зная защо. В този законопроект се отдели голямо внимание на мерките срещу бракониерството. Като опитен ловец с над 30 години стаж искам да кажа, че дивечът в България, а и не само в България не се унищожава от организиран лов. Той се унищожава основно от бракониерски лов, срещу който сме направили максимум мерки, за да можем да ограничим точно този бракониерски лов, който основно унищожава дивеча и фауната на Република България. Това, първо.
Години наред не се вземаха мерки. Имаше един период, в който ловните участъци бяха отдадени под наем. Тогава за 200-300 долара на година се избиха цели популации на благороден елен, на дива свиня, на елен-лопатар, на сръндак – популации, докарвани от чужбина за опресняване на кръвта. Унищожен е козият рог в Държавна дивечовъдна станция – Разлог, след много години усилия на много хора и учени в това число да го адаптират към нашите условия и да го развият. Така че този законопроект е много навременен. Мисля, че той напълно кореспондира с европейските норми на развитие на нашата страна.
По отношение на мерките за противобракониерския лов, не виждам тук господин Янаки Стоилов, но с него сме разговаряли – макар че не е възможно да правим препратка от този закон, който е по-маловажен от НПК, но мисля, че отделно ще внесем промяна, за да може тези прояви на бракониерство да бъдат много бързо санкционирани и хората, които си въобразяват, че могат да ловуват безразборно в страната, да бъдат наказвани много бързо по съкратената процедура.
Второ, ние сме се стремили и се стремим да не нарушим правото на лов на дружинките. За разлика от други европейски страни, България е страна на Балканския полуостров. Ловът на Балканския полуостров е малко по-общонародно дело. В България има 115 хил. ловци. Ние не би следвало да засягаме интересите на организираните ловци в дружинките. С този закон мисля, че това сме го направили. Защото нямаме право да отнемаме правото на лов на хора, които са на пенсионна възраст и цял живот са били ловци с едни крути, дестриктивни финансови мерки. Това не е направено в закона. И е правилно.
Трето, за хората, които имат възможности, са създадени условия да финансират популационните процеси на дивеча, да могат да организират ловен туризъм. Този вид дейност няма нищо общо с дейността на обикновените ловци, които си ловуват от над 200 години по обикновен, нормален начин на базата на дружинки и сдружения.
Беше избегнат един много важен пропуск от предния закон, който допускаше в една община да има колкото си искаме на брой сдружения. Две бракониерски дружинки правеха сдружение, приемат си ловци. Те са вся и всьо в района. Създаваха се условия за абсолютна ненаказуемост на ловци-бракониери. Защото, когато хванат ловец в едно сдружение, отнема му се правото да ловува или ловния билет, а той отива в съседното сдружение, събира се с другите бракониери и продължава да безчинства.
Колегата Руденко Йорданов правилно каза, че правилно са взети мерките към бракониерите. Трябва да се вземат мерки и към опазващите. Вярно е, че ловците са най-добрите, опазващите дивеча, но аз мисля, че трябва да се защитят критериите на горската стража, на която трябва да й се вменят нови задължения, а ако трябва, и в Закона за горите да има препратка.
По отношение на някои хора, за които съм сигурен, че ще изразят недоволство, ще кажа, че има доста заможни хора в България, които обичат да ловуват без да плащат. Целта на законопроекта е заможни хора в България, а България вече е страна с пазарно стопанство, тоест с капиталистическо стопанство – има капиталисти, има финансисти, които, моите уважения към тях, но това е скъп спорт в цял свят и след като имат добри финансови ресурси, да бъдат така добри да си плащат разходите за отглеждане на дивеча и да ловуват. Никой няма против това. Това е заложено именно в публично-частното партньорство.
Споделям тук мнението на д-р Паница, че определен брой стопанства трябва да останат чисто държавни, но те трябва да бъдат толкова на брой, че държавата да има възможност да ги финансира и да организира популационния процес. Защото те се явяват едни сериозни инкубатори на дивеч. Това може между първо и второ четене, ако е необходимо, да се прецени в комисията и да се заложи.
Накрая искам още веднъж да благодаря на хората, написали този законопроект, а също да пожелая между първо и второ четене да се направят необходимите промени, за да може нашата страна да стане пак една водеща страна по отношение на ловния туризъм и трофеите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна своето изказване много отдалеч, отпреди хиляди години, когато човек е станал човек и една от първите му осъзнати дейности е ловът. Преди да засади зърно, преди да прави някакви други дейности, той се е изхранвал с лов в продължение на хиляди години. Въпреки всички тези дейности през тези хиляди години, природата се е съхранила, биоразнообразието го има в този му вид, в който бихме го желали ние като граждани и съответно и учените.
Доводите на някои колеги, че видите ли, всичко трябва да се съгласува с неправителствени природозащитни организации, които възникнаха в България преди десетина година, в Европа – преди тридесетина година, считам, меко казано, че е опит за налагане на виждания, които нямат нищо общо с вижданията на българския народ. (Реплики на народния представител Евдокия Манева.)
Дали българинът е ловувал бракониерски през хилядите и стотици години или е организиран в ловни сдружения, като трябва да се подчертае, че в България Българският ловнорибарски съюз съществува над 100 години и който се съмнява дали той е легитимен или не, нека си направи труда да дойде на сборовете му, които се правят почти всяка година. Там присъстват хиляди хора – организирани негови представители.
Така че да се говорят доводи, че някоя си неправителствена организация не била поканена, а тя била най-мъдрата и най-умната и тя ще ни защитава природата, извинявайте, но аз лично не бих го приел. (Реплики на народния представител Евдокия Манева.)
Да се отглеждат неправителствени организации, които да пречат или да налагат мнения, или да рекетират някои дейности, меко казано, е несериозно и не се приема от българската общественост.
Дали имаше нужда от такъв закон? Действително, такъв закон трябваше да се приеме. Наш пропуск е, че в предишното Народно събрание ние бяхме подготвили такъв проект, който влезе в пленарната зала, но поради неразбории и неразбирателство в последния момент той не мина във вида, в който трябваше да мине и не допринесе за развитието на българския лов през тези няколко години.
Въпреки всичко принципът на публично-частното партньорство, със или без закон, успя да намери начин да тръгне и да проработи, макар и в много първичен вид, в срокове, които не даваха възможност на частния бизнес да защити своите интереси. Прави чест на хората, които дадоха в тези няколко години доста парични средства с цел да извадят лова от състоянието, в което беше, а то беше незадоволително. Държавата не заделяше достатъчно средства и ако не бяха тези публично-частни партньорства във вида, в който тогава бяха възможни според закона, то състоянието на лова в България щеше да бъде и по-лошо.
Между нас казано и колегите, които са съпричастни на лова, много добре знаят, че състоянието на дивеча през последните години на България е много добро, няма резки сривове, спадове на популацията, тоест онова, което се иска от нас, сме го направили и трябва да продължим по този начин.
Мога да дам редица примери за добро партньорство в Софийска област. За мен партньорството в Ловно стопанство „Витиня” е отлично. Там има директор на ловното стопанство с много големи компетенции, които съчетани в партньорство с частния бизнес, трябва да ви кажа, че според мен доведоха до това Ловно стопанство „Витиня” да е едно от най-добрите в България в момента. Същото се отнася до Ловно стопанство „Правец” и до Ловно стопанство „Етрополе”, въпреки някои грешки и залитания, които доведоха до някои крайности.
Така или иначе, стартът беше даден и сега е моментът да го продължим.
Концесионерите – едни сериозни хора, които досега влагаха средства година за година, без да имат сигурност, сега трябва да им бъде осигурена възможност за по-продължителен период да могат да си съдействат, да сътрудничат с ловните стопанства. Това е прието добре както от Българския ловнорибарски съюз, така и от неговите членове, така и от Държавната агенция по горите, а също и от бизнеса. Тук не бива да има никакво колебание и час по-скоро ние трябва да довършим това нещо.
Що се отнася до сроковете за отстрел на някои видове птици. Действително, не бива да робуваме на стари, закостенели срокове, дадени преди много, много години и не се променят. Животът се променя. Държавата има достатъчно ресурс в лицето на Министерството на околната среда и водите, на Държавната агенция по горите, на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на вътрешните работи, които могат да следят за спазването на сроковете, дадени за съответната ловна година. Съвсем нормално е те да могат да бъдат коригирани съобразно условията. Тоест, трябва да имаме повече доверие.
Пак казвам, бракониерството съществува, откакто го има човекът, и сигурно никога няма да бъде унищожено. Важно е обаче ние да се борим с него със законови средства и то да не е водещо в отношението на цялото общество към лова.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи законопроекта с уговорката, че запазва правото си за промени между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Борислав Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Искам да взема отношение по опазването на дивеча по следните три мерки: борба с хищниците; борба с бракониерството и използването на кучетата за лов.
По отношение на хищниците, всеки специалист по ловно стопанство ще каже, че е по-добре да се редуцира броят на хищниците до допустимия минимум в района, отколкото да се подхранва дивечът.
Няма да ви занимавам с точна статистика, но от три ловни дружинки с общо разселение 150 фазана, говоря за миналата година, за два дни 140 са изядени от лисици и чакали. Намерени са само останали перушина и кожа. Това става само за два дни.
Това не е никаква грижа за увеличаване популацията на животните! Това е отчитане на мероприятие и харчене на пари в крайна сметка.
Според мен в закона не са добре обмислени мероприятия специално по разселване и подхранване на дивеча. Трябва да се осигурят мероприятия за редуциране на броя на хищниците. В действителност в проекта са предвидени други мероприятия, изпълнява се някакъв план за отстрел на хищници и сдруженията, които не го изпълнят, ще подлежат на някакви санкции, има план. Въпросът е, че това редуциране на броя на хищници трябва да стане точно преди разселването, иначе просто няма смисъл да правим хранилки, да подхранваме, да разселваме фазани и яребици, които ще бъдат изядени.
Освен това тези сдружения, които не си изпълняват плана за отстрела на хищници – на някои им се струва, че е недемократично, но те трябва да бъдат наказвани сериозно, защото доста видове започнаха да изчезват. Например гугутката отива почти до границите на биологичния минимум за сметка на разселването на свраката и на полудивия гълъб или домашния гълъб. Просто изместват гугутката от този ареал. А тя е и ловен обект в момента.
Друга крайно недемократична мярка в момента е индивидуалният лов на хищници. В момента по действащият закон всяка дружинка си излъчва пет човека, които имат право да ходят на лов за хищници индивидуално, денонощно. И смея да кажа, че това са най-големите бракониери. Всички ги знаят и всички си мълчат, когато ги избират. За да се избегне това нещо, особено като има и планове за отстрел на хищник, трябва всеки ловец да има право на определен брой излети за индивидуален лов на хищници. Естествено, ако не се отчете, не знам каква ще бъде точно системата, но ако не се отчете с количество отстреляни хищници, да бъде санкциониран по някакъв начин – с лишаване от право на лов за определено време или нещо друго. Но да не става така, че да се излиза уж на лов за хищници, а да се бракониерства, или да се използва това право по някакви други поводи.
Вече минах на темата на бракониерството По време на работната група на комисията съм заявил, че няма дефиниция що е бракониерство, че по подразбиране се разбира що е бракониерство и това не е много правилно. Необходими са много по-строги мерки. Трябва да се диференцира бракониерството. Това не е масовият ловец. Едно е по време на лов на пъдпъдък, например, изскочил някой заек и на някое младо момче не му издържали нервите и го гръмнал, друго е двама юнаци с джипове цяла нощ обикалят нивите и хващат или се връщат по-често без да ги хванат, с по 15-20 заека. В момента казваме, че популацията на заека е паднала много.
Да се диференцират строго наказанията. Всяко наказание за вид бракониерство да се изпълнява. Но там, където то е съвсем умишлено, преднамерено и даже за добив на месо, както правят доста хора с цел продажба, при тях да бъдат много жестоки – с отнемане на моторни превозни средства, с лишаване от свобода и така нататък.
Освен това не са предвидени никакви санкции срещу медии, които рекламират и насърчават бракониерството. Чрез медиите се възпитава и бъдещото поколение. Тук подрастващи на 12-15 години, запалени по лова, нямащи още право на лов, четат тези издания и получават погрешна представа. Особено специализираните ловни списания бъкат от такива материали. Даже е модно да се публикуват разкази на отявлени бракониери. Просто такива рубрики има. Те трябва да се санкционират по някакъв начин. Защото за един стар ловец тази статия може да предизвика възмущение, но едно момче между 12 и 15 години по съвсем друг начин възприема света. На какво го възпитаваме в крайна сметка?
Преди две години в едно от авторитетните ловни списания на първата корица беше публикувано, че един счетоводител или какъв беше, отстрелял шест приплода като някакво голямо геройство и голямо постижение. Срещу такова действие трябва да има някаква наказателна мярка. Той просто е унищожил цяло стадо.
Също проблемът за използване на кучета по време на лов. Няма регламент. В момента има една наредба и трябва да ви кажа, че ако тази наредба действително се приведе в действие, пет кучета ако могат да покрият тези нормативи, ще бъде добре. Защото наредбата е взета от един немски документ, обаче той е за майсторство на кучета. Ние при нас я извадим пет такива кучета, я не извадим. И в момента, вследствие на това, че кучетата за използване на лов не покриват никакви тестове, не се подлагат на никакви тестове, има два основни случая по време на лов. Първият случай е използване на глутници кучета, които гонят всичко живо, което срещнат. Масово явление е. Заек излязъл, сърна излязла и каквото излезе кучетата го гонят и, ако го хванат, го разкъсват. Има много недобросъвестни водачи на кучета – кучетата подгонили сърна, няма ги цял ден, и те казват: „Абе, няма страшно, те утре ще се приберат”. Те ще се приберат, но какво са намерили и какво са изяли не се знае. Особено ако ловът е при започващ размножителен период.
Вторият случай – кучета, които са убити, осакатени от едър дивеч. Лично съм наблюдавал как голям глиган беше смазал три ловни кучета. Ловът беше с три кучета – имаше едно убито на място и две, които бяха в много тежко състояние. Това означава, че те изобщо не са обучени за лов, те изобщо не са пригодени. Не може куче, което цяла година стои вързано на едно дърво да пази двора, да се изкара и да се пусне на лов. Хем излагаме него на опасност, а и ловците излагаме на опасност, от друга страна и дивечът може да бъде унищожаван.
Няма кучета кръвоследници. Не е регламентирано това нещо. Това води до масово похабяване на дивеч. Тук всички ловци знаят, че дни, а понякога и седмици след лов на едър дивеч – става въпрос главно за групов лов на дива свиня, се намират трупове на умрели по-късно животни. На един лов се използват минимум 7-8 кучета. От тези 7-8 кучета и при показания на ловеца, че със сигурност е улучил животното, никое от тях не е открило раненото животно, някое от кучетата не е тръгнало да го преследва, което говори, че те изобщо не са подготвени за такъв лов.
Голям е и проблемът с маркировките на кучетата. Има някакви текстове в различни правилници, в различни закони, но специално в този закон трябва да въведем маркировката на кучета, които ще се използват по време на лов.
Освен това да напомня, че има много оплаквания на киноложки сдружения. Едно добро куче струва от няколкостотин до няколко хиляди евро. Такива кучета много често се крадат – тези, които са добри за лова. Така че кучетата, които се използват за лов, трябва да са минали през съответни тестове и да бъдат надлежно маркирани. Без такава маркировка да не могат да излязат на лов.
Мисля, че няма да срещне голяма съпротива тези кучета, които се използват в момента, да минат през маркировката, да видим какви тестове ще покрият и какви няма да покрият. Но едно ловно куче може да се използва не повече от 8-9 години. Така че смятаме, че законът ще действа продължително време, около 10 години да се излиза на лов с действително подготвени ловни кучета, да не се допуска похабяване на дивеча, да не се излага на опасност животът на кучетата и на ловците – също.
Също искам да се спра на проблема с овчарските кучета. В закона е казано недвусмислено, че овчарските кучета без спъвачка подлежат на отстрел, защото в много случаи водят до много големи скандали, защото собствениците не подлежат на санкция. Добре е да се сложи една дори минимална глоба – 50 лв., обаче като мине горският и като хване овчаря, на който кучето е без спъвачка, да го глоби 50 лв. Там глобата не може да е голяма, защото ако му кажеш 200 лв., той ще каже: „Абе, това куче не е мое. Вземи го, прибери го”. Това е в общия случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С ваше позволение бих искал да ви информирам за времето, с което разполагат отделните парламентарни групи, уважаеми народни представители.
Коалиция за България има 19 минути, Национално движение Симеон Втори – 26, Движението за права и свободи – 9, Българска нова демокрация – 21, Обединените демократични сили – 21, Демократи за силна България – няма, изчерпано време, Български народен съюз разполага с 21 минути, „Атака” с 2 минути – господин Ноев, Вие говорихте 11 минути, и независимите народни представители разполагат с 15 минути.
Има ли други народни представители?
Господин Рамадан Аталай желае думата. Вашата парламентарна група има 9 минути.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, представен ни е законопроект от група народни представители. Моето впечатление е, че е работено сериозно по този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
В нашата парламентарна група се води сериозен дебат по този законопроект. Решението на парламентарната група е да го подкрепим. Когато се каже „но”, сигурно трябва да се кажат някои претенции – които имам лично аз. Още в началото искам да кажа, че съм против лова и не съм ловец. Затова може би ми направиха много сериозно впечатление измененията и допълненията в този закон.
Първото ми впечатление е, че е от група народни представители, които са много сериозно ангажирани с лова. Оттам допуснах, че сигурно ще има определени пропуски от гледна точка само на това, че те много силно са загрижени за лова. Когато човек има отношение към определена дейност, той не може да не взема страна.
Опитах се да се запозная и изслушах много внимателно нашия колега, вносител на законопроекта, във всички аспекти на измененията, които са направени. Сега, когато слушах господин Ноев, видях, че и той е вносител – достигнах до извода, че има още много други изменения и допълнения, които би трябвало да се направят с този законопроект. Това ме навява на мисълта и съм сигурен, че между първо и второ четене, в нарушение на правилника на Народното събрание, ще се направят и тези изменения и допълнения, за да има наистина работещ закон.
Защо се правят изменения и допълнения в законите, колеги? Вие знаете – защото или се установяват някакви пропуски, или се опитваме да направим по-добър закон от този, който в момента е действащ. От тази гледна точка поздравявам колегите, че са намерили сили и възможности в себе си и най-после са пипнали в частта, където се опитват да подобряват държавната политика относно ловния туризъм. От няколко години насам всички виждаме, че в тази част има пропуски. Ако искаме наистина да опазваме дивеча и ако искаме нашите колеги, една от основните цели на които е да се занимават с лова, да се занимават спокойно.
Не ми харесаха обаче ограничителните им членове и клаузи, които внасят с този законопроект. След като станах на 50 години – човек, който ненавижда хората, които отиват с ясната цел да убиват, независимо че са животни, мои колеги ме убедиха, че това е един вид туризъм. Бях решил да стана и аз турист. Защо да не стана и ловджия? Оказа се, че колегите, за да си направят комфорт, решили, че 140 хил. ловци са много, оттук нататък трябва да намалят техния брой на 110 хил. и аз да не мога да стана ловец.
Решили са, че трябва да се въведе петгодишно обучение – с една година обучение за цвета, за кожата и козината на лисицата, и ако не знам това нещо, не мога да стана ловец.
По време на почивката с проф. Гайдарски установихме, че преди години по-трудно се е ставало член на ловна дружинка, отколкото член на партията. Възможностите на хората, които трябва да се занимават с този вид туризъм, вече се увеличават с всеки изминал ден и не би трябвало да има това ограничение. Смятам, че колегите ще вземат под внимание това нещо. Вместо 100 хил. хектара ще си останат пак 70, пак ще има 140 хил. ловци.
Презумпцията ви, колеги, господин Ноев, че ограничавате по този начин бракониерите – аз смятам, че правите точно обратното. Изкарвайки от 140 хил. 30 хил. ловци, които да нямат възможност да ловуват, вие създавате 30 хил. бракониери веднага. Даже ако ме питате за тези 100 хил. хектара, защо да не ги направите 240 хил. хектара? Тогава няма да останат никакви ловци. Няма да има територия за нито един ловец, където да ловуват. Може би ще има спокойствие, но нали целта е да развием този туризъм, целта е да имаме регламентирани, ако мога да кажа, взаимоотношения между отстрела на животните или, още по-точно казано, между мечката и ловеца? Днес често върви въпросът в залата: някой от ловците на живо виждал ли е мечка? Сигурно имат предвид някои вицове, които си разказват.
Освен курсовете, които са крайно ограничителни – срокът им е увеличен от седем месеца на една година, освен ограничаването броя на ловджиите чрез леките хватки, които са направени в този законопроект, убеден съм, че има и много други неща, които би трябвало да се пипнат в закона. Убеден съм, че ловният туризъм в България трябва да се развива колкото се може по-регламентирано, по-точно и по-ясно и трябва да го има в този законопроект.
Политиката, която трябва да води правителството и държавата. Чух от колегите, че от Държавната агенция по горите са взели активно участие, обаче не можах да разбера дали има писмено становище на Държавната агенция по горите или на предишното Министерство на земеделието. Ако няма, ще помоля колегите – нека да поискат между първо и второ четене писмено становище от тази агенция, която отговаря пряко за горите.
Колеги, ако сериозно се заработи по този закон, както са започнали колегите, и се включат онези държавни институции, които са отговорни, може би това Народно събрание да направи така, че да се приеме един закон, въз основа на който да се развива политиката по ловния туризъм в България. Както е заглавието, да има един хубав Закон за лова и опазване на дивеча. Учудвам се на ловците как опазват този дивеч, след като всеки път, като излязат, го убиват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Аталай! Ще Ви купя една хубава раница и м. януари като падне дебелия сняг ще Ви покажа как се опазва дивеча. Като заредите поне 20 хранилки ще намерите отговор на този въпрос и на много други в тази посока. Правят го хората и е много важно, че го правят.
Хипотезата „Какъв си ти пазител на дивеча, след като го убиваш”, просто не е коректно поставена. Затова се чувствам задължен да Ви възразя. Това съм го правил, аз вече казах, 45 години.
Второ – по темата за регулацията на бройката. Задължителна е регулацията. Просто, ако броят е толкова голям върху единица площ, гъстотата на огъня нараства, хората не могат да си приберат царевицата. Знаете ли какво значи да наблъскате на една малка площ хора, които имат желанието да бъдат там в този ден, в този час? Просто няма как да се получи.
Дали да познават цвета на козината на лисицата? – Не само, много неща трябва да познават, защото познаването на поведението на дивеча, познаването въобще на дивеча, боравенето с оръжие, особено сега, както младите хора не минават през задължително военно обучение, няма как и това да не бъде критерий. Много лош критерий би бил само икономическият статус. Не бива да слагаме цедката там, на това ниво: имаш пари – играеш, нямаш пари – върви си в къщи. Просто ето тези критерии, за които говоря, са важни – познания, умения и добро сърце. Оттам-нататък всичко се получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък – аз се забавлявах като слушах колегата Рамадан Аталай. Той успя да вземе и изконсумира цялото време, на което имаше право нашата парламентарна група за изказвания, но такива са процедурите в тази зала.
Колега Аталай, не знам какво е ненормалното, хора, които разбират една материя, да се занимават професионално с тази материя и да се опитат да пишат закони. Да се опитат! Представяте ли си Юнал Тасим да седне да пише Закон за здравеопазването и какво ще се получи. Аз от тази гледна точка Ви разбирам – Вие не разбирате от лов, а говорите така прекрасно за лова. И се забавлявах.
Има едно твърдение, което очевидно не сте разбрали и то е много погрешно. Да, вярно е, че ловците в България ще се редуцират някога. Това значи, че към настоящия момент в България няма регистър, за да се знае колко ловци има в България. Дотам сме я докарали, че не знаем колко на брой са ловците. Има цифри от 110 до 140 хиляди. Да приемем, че с новия законопроект това ще се реши.
Има императив в закона, който дава 100 ха за ловец. По този начин в България ще останат след време около 110 хил. ловци. Това съвсем не значи, че разликата между 110 хиляди и 120 хиляди, примерно, ако са толкова, тези ловци ще загубят това си право. Не е вярно това. И в този закон сме записали какво значи заварено положение. Те ще бъдат такива ловци.
И другото твърдение не е вярно, че оттук-нататък в България не може да се произвеждат ловци през следващите 10 години. Не е вярно. Пак повтарям, днес имах възможността да говоря по тази тема, че има региони в страната, където има нужда от ловци, а има пресищане от ловци в големите градски центрове. Те не са ловци, а те просто са хора, които са добили право да носят оръжие и то модерно оръжие. Моля да правите разлика между ловец, някой юнак с възможности да купува модерно оръжие и хора, които се занимават с лов, като основното в тази дейност е да се опази дивеча. Но това трудно мога да Ви го обясня само в такава реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И за трета реплика думата има Борислав Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Аз пряко бях засегнат от изказването на господин Аталай. Изобщо не сме имали за цел да намалим броя на ловците. Аз даже имах една друга реплика, Вие явно не сте слушали. Въпросът е следният: ако се измени Законът за оръжието, поне 10 хиляди от тези, които се водят ловци, ще излязат, ще напуснат, защото са станали ловци само, за да имат една хубава пушка, една хубава карабина, а някои даже, за да имат една флоберка само. По сега действащите закони трябва да минеш пълния курс, за да имаш ловна пушка или нарезна пушка, дори една флоберка. Ако това се направи, поне 10 хил. човека ще напуснат. Това са хора, които редовно си плащат членски внос, заверяват си билетите, само и само да си държат една пушка в тях, а даже един колега каза, че с е с цел да се похвалят, да се изфукат пред някой с това, което имат.
Второто нещо – тук наистина има пропуск – да се диференцират ловците, според тяхното излизане на лов. Според мен, а и не само според мен, а според доста хора, тези ловци, които са навършили една възраст, примерно 65 г., да бъдат в някаква отделна група и да не принадлежат към тези, на които им се полагат 100 те ха. (Шум и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Това е дискриминация! (Оживление.)
БОРИСЛАВ НОЕВ: Въпросът е по-различен, защото аз казах за 65 г. като долна граница да се сложи, но пак казваме ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А, недейте! И Вие ще станете на 65!
БОРИСЛАВ НОЕВ: Един ловец на 25 г. не може да се сравни с един ловец на 65 г. с това колко километра ще измине, каква територия ще обходи, колко ще претърси и т.н. (Оживление в залата.) Става въпрос за тези хора, особено в по-напреднала възраст от 75 г. или 80 г., че те ходят символично. Те защитават просто честта си на ловец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Аталай, имате думата за дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
След като чух господин Костов по какъв начин се отнася от тази трибуна, аз смятах поне днес по-леко да се изкажа към тези колеги, които не са спазили определени изисквания към този законопроект. В тази зала винаги се намират определени политици, които правят от трагедията на хората политика. Благодаря, че вие сами се опровергахте тук.
Първото – философията на закона ви е сбъркана, колеги. Откъде? Вие сами излизате и казвате, че трябва да ограничите броя, но на кои трябва да ограничите броя? Вие, господин Руденко Йорданов казвате, че като се излезе на полето ще има толкова много хора, че няма как да хранят животните или няма как да убиват животните. Може ли туризъм с пушка на рамо? Не може да има ограничение към ловния туризъм. Аз затова ви казах, че сте написали закона едностранно, защото сте ловджии апропо, излизате с пушка и с ясното намерение да убивате, а не отивате с раницата на рамо и да храните животните.
Когато отивате да храните животните защо да не отидете и 100 човека да ги храните? Искате да сте само вие тези 10 начело с господин Юнал Тасим и да отидете само вие да храните тези животни. (Реплики.) Ето, вие сами се опровергавате.
Господин Ноев най-накрая каза, че 65-годишен не може да има хубава пушка. Проблемът на този закон не са хубавите пушки, кой и как ги купува, защото за купуването на хубавите пушки има друг закон и други институции, които трябва да следят това. Става въпрос за Закона за лова и опазване на дивеча.
В този закон хубавото нещо, което сте писали е за ловния туризъм. Ако искате, дайте да намерим философията, да развиваме ловния туризъм. Ако искате да имате ловджии, не ограничавайте ловджиите само за това и да излизате от презумпцията, че само Вие сте, господин Юнал Тасим, най-добрите, които разбирате от лов. Напротив, в Народното събрание съм сигурен, че са първите, които разбирате от лов, но и навън има толкова добри ловджии, които разбират от лов, че едва ли ще можете да им се опрете.
Затова, колеги, първо, нека да приемем този закон, за да не направим нещо като напразното говорене. След като го приемем на първо четене, седнете и намерете онези институции и онези хора, които наистина разбират от това, което ни предлагате. Ако ни предлагате операция на черен дроб, то намерете проф. Гайдарски. Ако искате да правите хубав закон за лова, намерете ловните дружества, в които цял живот хората над 65 г. се занимават с тази дейност. Намерете икономисти и финансисти, които наистина да ви кажат по какъв начин да се развива ловния туризъм, защото без прима в печалбата, каквито и пушки да купите, освен убийци, други няма да станете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи да вземат думата за изказвания.
Закривам дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Юнал Тасим и група народни представители.
Гласуването на този законопроект ще бъде в сряда.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
По този проект за решение има две становища.
Становището на Комисията по културата ще го представи господин Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2008 г., Комисията по културата обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, внесен от Министерския съвет на 26 май 2008 г.
На заседанието на Комисията присъстваха заместник– министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров, директорът на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов, директорът на Дирекция „Правна и управление на собствеността” в Министерството на културата госпожа Анна Емануилова, госпожа Красимира Атанасова – юрисконсулт в Дирекция „Правна” в Националния осигурителен институт.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 325 от 26. 05. 2008 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Юлия Андреева Огнянова от гр. София, считано от 1 май 2008 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческа дейност на проф. Юлия Огнянова като режисьор, педагог и театровед.
Юлия Огнянова е завършила класа по режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” и театрознание в Москва. Нейният талант на режисьор се проявява още в бургаския храм на Мелпомена, където тя експериментира с изразните средства на театъра и се опитва да наложи нова визия за социално-художествената роля на театъра. По-късно работи като режисьор в театрите на Пловдив и на София, поставя спектакли за кукления театър и за Родопския драматичен театър в Смолян, гастролира на европейски сцени, като постановките на Юлия Огнянова се отличават с яркост и неповторимост. Тя преподава театрознание, режисура и актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”.
Значителен е приносът на Юлия Огнянова за развитието на българския театър, за утвърждаване на съвременната пиеса и за откриване на нови автори и режисьори.
Проф. Огнянова е носител на наградата „Аскеер” за цялостната си творческа дейност, както и на много международни награди.
След проведеното обсъждане на проекта за решение, в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 8 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Юлия Андреева Огнянова от гр. София, считано от 1 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мръцков ще представи становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 4 юни 2008 г., обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – директор на дирекция в Националния осигурителен институт, госпожа Анна Емануилова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на културата.
Проектът на решение беше представен от госпожа Анна Емануилова, тъй като вносител по предложението пред Министерския съвет е министърът на културата господин Стефан Данаилов.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Юлия Андреева Огнянова.
В мотивите към проекта за решение е представена професионалната биография на госпожа Юлия Огнянова. Тя е видна българска режисьорка, педагог и теоретик. Завършила е театроведство в Москва. Създала е школа за режисьори в българския театър. Автор е на повече от сто постановки у нас и в чужбина. Работи в Италия, Франция, Русия и др. Носител е на много международни награди за създадени от нея постановки и спектакли. По-известни от тях са „Майка Кураж” от Бертолд Брехт, „Първа конна” и „Вишневски” от Иван Пейчев.
Юлия Андреева е носител на наградата “Аскеер” за цялостната си творческа дейност.
Представителите на Министерството на труда и социалната политика подкрепиха в изказванията си проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Юлия Огнянова.
В допълнение към представената от госпожа Емануилова номинация на госпожа Юлия Огнянова за пенсия за особени заслуги, управителят на НОИ господин Йордан Христосков допълни, че Националният осигурителен институт подкрепя предложението за отпускане на такава пенсия. Била е извършена проверка по пенсионното дело на госпожа Огнянова, според което в момента тя получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер по-малък от този, който ще получава след 1 май тази година. Ако народните представители одобрят решението за изплащане на пенсията за особени заслуги, то пенсията, отпускана до момента, ще бъде спряна. От НОИ припомниха, че средствата за тези пенсии са от фонда за пенсии, несвързани с трудова дейност. За тях пенсионният фонд получава средства от републиканския бюджет.
По време на разискванията народните представители изказаха уважението си към всички дейци на изкуството, културата, спорта, медицината, науката и всички сфери на обществения живот в България. Не подлежи на съмнение фактът, че хората, които биват предлагани в Министерския съвет за получаване на персонални пенсии, са заслужили, допринесли са със своя професионализъм, творчество и всеотдайност за успеха на България във всички области.
В дискусията бяха направени заявки от народни представители – в бъдещи дискусии по повод на персонални пенсии за особени заслуги към държавата и нацията да се подготви предложение до Министерския съвет, с което да се изготви рамка от критерии за номиниране на личностите, които ще получават този вид пенсионни плащания.
Народните представители намират за основателни мотивите на Министерския съвет за предлагания проект за решение -за отпускане на персонална пенсия на госпожа Юлия Огнянова. По отношение на решението е приложен чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, както и член 6а от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване, с резултати „за” 14 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г., като в т.1 от него предлага след думата „нацията” да се добави „в размер на 490 лв. месечно” и Народното събрание гласува следния проект на решение:
„1.Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 490 лв. на Юлия Андреева Огнянова, считано от 1 май 2008 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Ще Ви помоля да прочетете и самия проект за решение, за да остане само гласуването.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Юлия Андреева Огнянова от гр. София, бул. „Янко Сакъзов” № 17, считано от 1 май 2008 г.
2. По отношение на пенсията да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Колеги, откривам дискусията за персонална пенсия.
Имате думата. Няма желаещи за изказвания.
Закривам дискусията. Гласуването ще стане утре или в сряда.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
Ръководството на парламента се поема от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.
Заповядайте, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, както обяви председателстващият – господин Лютфи, по програма предстои да продължим със законопроекта, който той обяви.
Искам да ви информирам, че имам информация от Министерския съвет, че в Народното събрание ще дойдат заместник министър-председателят госпожа Етем и министърът на отбраната господин Цонев. Очаква се те да бъдат тук около 13,00 ч. и да информират парламента за току-що приключилото и все още може би продължаващо заседание на Министерския съвет.
Обръщам се към тези, които са в пленарната зала, и онези, особено народни представители, които в течение на пленарния ден изразяваха очакване да бъдат тук съответните отговорни министри, за да дадат информация в Народното събрание, да заповядат в пленарната зала, за да чуят министрите. Те ще направят информация, след това, доколкото разбирам, може би ще имат възможност и да отговорят на журналистически въпроси в кулоарите. При всички случаи смятам, че след като Народното събрание е изразило очакване да бъдат тук членове на Министерския съвет, най-малкото е необходимо самите народни представители, заявили такава претенция, да бъдат в парламента, когато дойдат министрите.
Сега предлагам да дадем думата на господин Стоилов да докладва законопроекта и, когато в 13,00 ч. дойдат министрите, да имаме готовност да прекъснем за техните изявления.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, ще докладвам повечето от текстовете на групи, тъй като по тях становището в комисията беше уточнено без възражение. Ако тук възникнат допълнителни въпроси и изказвания, ще могат да бъдат направени.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 3, т. 1 думите „заподозрян” и „уличен” се заличават, а думата „експерт” се заменя с „вещо лице”.”
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. пълна промяна на самоличността;”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При прилагане на мерките по ал. 1, т. 3 и 4, с изричното писмено съгласие на защитеното лице временно се създават нови основни данни за него, които се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.”
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Обработването по този закон на лични данни на защитените лица е държавна тайна.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по представените текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думата „промяна” се заменя с „пълна промяна”.
3. В ал. 4 думата „Промяната” се заменя с „Пълна промяна”.”
По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Мерките по Програмата за защита се прилагат от Бюро по защита на застрашени лица, наричано по-нататък „Бюрото по защита”.
2. Алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 има направено предложение от народния представител Надка Балева , което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Глава втора, Раздел ІІ се създават чл. 14а и 14б:
„Чл. 14а. (1) На служителите от Бюрото по защита, които прилагат мерките за изпълнение на Програмата за защита, временно могат да се създават нови основни данни, които се използват само при изпълнение на служебните задължения.
(2) Данните по ал. 1 се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване.
Чл. 14б. В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 14а, ал. 1 служебно се издават нови документи за самоличност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат отношение няма.
Продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Глава втора, Раздел ІІІ се създава чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) При случай, когато се налага незабавна промяна на вида на предоставената защита, ръководителят на Бюрото по защита може да нареди изпълнение и на други мерки от програмата без тази по чл. 6, ал. 1, т. 5.
(2) В случаите по ал. 1 ръководителят на Бюрото по защита уведомява в 3-дневен срок за направената промяна или за взетите мерки председателя на Съвета по защита, който свиква незабавно заседание на Съвета.
(3) Когато Съветът по защита не одобри изпълнението на взетите по реда на ал. 1 мерки, с решението си той се произнася за прекратяване на действието им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
По § 14 има предложение от народния представител Надка Балева, което е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В двумесечен срок от деня на обнародването на този закон Министерският съвет приема произтичащите от него изменения и допълнения в Правилника за прилагане на закона. До приемането на съответните промени се прилагат действащите правила, доколкото не противоречат на този закон.”
По § 15 има направено предложение от народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. За практическата организация и изпълнение на мерките по Програмата за защита, условията и редът за издаване на документите за самоличност на защитените лица и на служителите в Бюрото по защита с променени нови основни данни, за вида на издаваните документи, както и за срока за съхранение на създадените нови данни и издадените нови документи, както и за тяхното унищожаване, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават съвместна инструкция в двумесечен срок от деня на обнародването на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16.
„§ 16. В Закона за българските документи за самоличност в чл. 1 се създава ал. 4.
„(4) Издаването на български документи за самоличност може да се извършва и по служебен път в случаите, определени със закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17.
„§ 17. В Закона за защита на класифицираната информация в Приложение № 1 към чл. 25 в Раздел ІІ, т. 5 след думите „обществен ред” се поставя запетая и се добавя „както и на лица, включени в програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство”. ”
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя.
Това е съдържанието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това са текстовете на законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение по някои от представените текстове? Няма.
С това приключва представянето на текстовете на второ четене. Предстои те да бъдат гласувани на следващото пленарно заседание.
Уважаеми колеги, както стана ясно в началото на днешния ден утре няма да има гласувания във връзка с онова, което беше решено за всички желаещи народни представители да участват в траурната церемония по погребението на нашия колега Йовко Йовков. Гласуванията ще бъдат следваща седмица. Ако преценим можем да направим гласувания още в сряда, извън реда на нормата на правилника.
По информацията, която ми е подадена през последните няколко минути, се очаква всеки момент, в близките минути, заместник министър-председателят и министър по извънредните ситуации и министърът на отбраната да дойдат в Народното събрание.
По програма трябва да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Бих предложил да изчакаме няколко минути, вместо да започваме нова точка, и да изслушаме представителите на правителството. Това, както разбирате, е информация на министрите. Нямаме процедура на изслушване, нямаме процедура на въпроси и отговори. Допускам, че всички колеги проявяват разбиране в това отношение, защото не сме в режима на изслушване по правилник, за което трябва решение на Народното събрание. (Реплика.) Да, затова правителството идва и информира Народното събрание. Въз основа на тази информация парламентът може да реши, че има нужда от формално изслушване, да приеме такова решение и да премине в такава процедура на следващото заседание. Трябва да бъде формулирано проекторешение. Вие знаете, че Министерският съвет заседава цяла сутрин, така че ще можем да получим пълна информация за всички мерки, които досега са набелязани и предприети.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Иван Костов, по начина на водене на заседанието.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, предлагам да дадете малка почивка, да не стоим по такъв глупав начин в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, смятам, че всеки е свободен, ако желае да напусне за момент, следейки идването на министрите, и да влезе в залата, вместо да обявяваме формално почивка.
Министърът на отбраната е тук, всеки момент ще дойде и заместник министър-председателят. Поканете господин министъра на отбраната в пленарната зала, за да не задържаме заседанието. Щом дойде и заместник министър-председателят, също.
Заповядайте, добре дошли!
Уважаеми колеги народни представители, в отговор на изразеното желание и ангажимента от днешния пленарен ден в парламента са заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем и министърът на отбраната господин Цонев. Те ще представят информацията, която правителството е готово да представи на Народното събрание и, разбира се, на обществеността.
Първо, ще помоля госпожа Етем да направи това, след това и господин Цонев.
Както стана дума, ние не се намираме в режим на изслушване, така че няма да има процедура на въпроси и отговори, но в светлината на подадената информация Народното събрание ще продължи да бъде ангажирано с изясняване на ситуацията, последиците от нея и мерките, които предстои да се вземат.
Искам да ви съобщя, че за следобед са насрочени заседания и на Комисията по отбраната, и на Комисията по политиката при бедствия и аварии, на които се предвижда да продължат да участват министрите и техни заместници и да бъдат продължени обсъжданията по досега съществуващата информация, и действията, които се набелязват. С информацията, която ще изслушаме, продължава процесът на взаимодействие между Народното събрание и Министерския съвет.
Моля за вашето внимание да изслушаме информацията, която ще ни бъде поднесена, и след това да продължим с нашата работа, като продължи и взаимодействието ни по въпросната тематика.
Имате думата, госпожо Етем. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Въпреки че донякъде сте запознати със ситуацията, ще ми позволите да ви представя хронологично как се развиха събитията.
Тази сутрин в 6,28 ч. се възпроизведоха взривове в обект складове на Министерството на отбраната, където се съхраняват боеприпаси.
В 6,30 ч. е постъпил сигнал от граждани от околните села на тел. 112. От тел. 112, по който, за ваша информация днес стартираха двата центъра Русе и София, които обслужват десет области и започна тестът... (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Направихме един много надежден тест. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина, колеги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Между 6,30 и 6,45 ч. на тел. 112 са постъпили 1438 обаждания във връзка с този инцидент, които са обслужени от двата центъра. В 6,32 ч. от тел. 112 информацията постъпва едновременно в органите на полицията и пожарната, в органите на Спешна помощ и в органите на Министерството на извънредните ситуации, в отрядите на Гражданска защита. На място се отзовават първо полицаите, след пет минути, и след това всички останали сили в рамките на 10 минути са на мястото на събитието.
Констатира се, че обектът е военен, защото информацията не е била точна, по обажданията на гражданите не е било ясно къде какво точно е възпроизвело взрив. И когато се констатира, обектът е военен, съответно се информира Министерството на отбраната и пристигат и специалистите на Министерството на отбраната. Това донякъде обяснява забавянето на информацията сутринта, защото когато разбраха силите на Единната спасителна система, че това е военен обект, естествено, никой не си позволи да даде информация, преди да получим о’кей – такава от Министерството на отбраната.
Какво направиха междувременно силите, когато пристигнаха на място? Веднага взеха мерки да предупредят населението и в периметър от 2 км населението беше изведено от населените места, районът беше обезопасен, нямаше никакъв достъп, с което изпълнихме най-важната задача, така както вие законодателите сте ни я разписали – запазване и съхраняване живота на хората. След това започна координация по останалата част, която си е съвсем професионална. На мястото присъстват Военна полиция, Военна прокуратура. Провежда се разследване, когато има възможност и достъп до самите места на складовете съответно компетентните органи ще ни дадат отговор на редица въпроси, които сигурно и вие също имате.
Що се отнася до това какво е предизвикало инцидента, какво има там и така нататък – това е в компетенциите на министъра на отбраната и той ще може да ви запознае по-подробно с тази тематика.
Аз съм длъжна да ви уведомя какво направихме след като специалистите обследваха района, дадоха информация за съдържанието на складовете, количествата и се взе много бързо решение хората да бъдат изведени в периметър от 6 км. Това е по преценка на специалистите безопасната зона, в която, ако избухнат всички налични в склада материали, няма да има човешки жертви. Слава Богу, наистина няма никакви човешки жертви. Няма пострадали от инцидента. Единствените щети, които са констатирани до този момент...
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Има пострадали, не е вярно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Знаете, че има задължение на общинските комисии да направят оглед и да оповестят щетите. Надявам се в много близко време районният и общинският кмет да си направят труда да сформират комисия, да мине, да направи оглед, да опише щетите и да направи постъпления пред Междуведомствената комисия за възстановяването на тези щети.
Така че хората, първо, са изведени от района, обгрижени са, предоставена им е храна, вода и медицинска помощ. При тях има екипи с реанимобили, които могат веднага да реагират.
За броя население, което е засегнато в този район – информацията ни е за около 600 къщи – близо 1700 човека, от които по информация на силите на Единната спасителна система около 90% в 9,40 ч. бяха изведени напълно от района – последна информация, която окончателно е докладвана. За 10-те процента, за които евентуално и вие сигурно сте запознати – информацията е, че сутринта са отишли на работа по всяка вероятност.
За успокоение на народните представители до този момент няма постъпила информация в нито една от службите на Единната спасителна система за изчезнали хора, за близки, които са в неизвестност, което ни дава основание да считаме, че в района наистина няма пострадали хора. Знаете, че в момента не може да бъде направен оглед, докато окончателно не се преустановят тези така наречени остатъчни взривове.
Така че след като специалистите обследват района, ще ни дадат информация до час, очакваме да получим информация дали тези хора ще трябва да ги настаним тази вечер някъде или ще може да се върнат по домовете си, защото за нас е изключително важно първо да съхраним живота им.
Какво мога да направя като констатация? В момента констатирахме, че, освен че няма човешки жертви, няма и замърсяване. Службите на РИОСВ и нашите – на Министерството на извънредните ситуации, правят периодични замервания, абсолютно независими. Сутринта имаше замервания на Агенцията по ядрено регулиране с оглед на това, че имаше редица спекулации за атомна бомба, гъба, не знам какво, радиация. Затова ви заявявам, че до този момент няма констатирана радиация, във въздуха няма констатирани вредни вещества за гражданите, има завишена запрашеност. Специалистите могат да ви дадат по-детайлна информация за състава на въздуха. Контролът, пак повтарям, се осъществява периодично, регулярно и ако възникнат някакви проблеми, ние своевременно ще уведомим населението.
Преди половин час оттам се завърна и министърът на здравеопазването. Информацията, която той донесе в Министерския съвет, е, че обстановката в селата е спокойна, хората са спокойни, премина паниката, която сутринта се създаде около ситуацията. Но, така или иначе, ние трябва да направим анализ на възникналата ситуация. Това наистина е една извънредна ситуация, която нито някой може да планира, нито някой може да предвиди, но трябва да анализираме реакцията ни в тези случаи.
Какво мога да споделя с вас? Във връзка със Закона за защита при бедствия, който вие приехте през м. декември 2006 г., установявам, че някои кметове все още не си знаят задълженията. За съжаление виждам и такива политически изказвания, включително и на представители на опозицията и парламентарни лидери, които явно мислят, че аз съм министър на всички тези работи. Аз не съм министър на всички тези работи! (Шум и реплики от ДСБ.)
В закона, който вие приехте, уважаеми народни представители, ясно и точно са разписани правомощията на всички институции. Още веднъж да припомня за тези, които се опитват с популизъм да спечелят симпатии, в него пише, че при възникване на ситуация кметът на община сформира кризисен щаб и съответно организира различните сили на институциите, които трябва да реагират при определени събития. Затова няма един постоянно действащ щаб, защото събитията са от различно естество и силите, които трябва да реагират, съответно са различни.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Значи, ти си излишна!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Водеща е тази институция, в чиито правомощия по закона пише, че има компетенции. В случая кметът на София, вместо сутринта да се вайка кой къде е и какво прави, трябваше да направи тази координация, която ние, представителите на държавата, я направихме. (Силен шум и реплики от опозицията.)
Сега очаквам, вместо бурно да ръкопляскате, да контролирате кметовете си доколко познават правомощията и задълженията си.
Преди малко апелирах чрез медиите към кмета на районната община и на голямата община поне да се включат в координацията по обезпечаването на хората, защото това също е задължение на местната и централната власт за взаимодействие.
В момента ситуацията е под контрол, няма опасност за живота и здравето на хората, измерванията продължават. (Шум и реплики от опозицията.)
Що се касае до детайлите във връзка с инцидента, по-компетентно ще ви отговори министърът на отбраната. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин министър, заповядайте, имате думата. (Шум и реплики: „Процедура”.)
Един момент, господин Цонев, има процедурно предложение за директно предаване на заседанието. Ще го подложа на гласуване. Нека залата да реши.
Колеги, има процедурно предложение за пряко предаване на заседанието.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, включете пряко предаване.
Господин министър, заповядайте, имате думата. (Шум и реплики с искане за процедура.)
Моля, нека изслушаме господин министъра, после ще имаме възможност.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям казаното от госпожа Етем, че сутринта около 6,30 ч. са се взривили боеприпаси в поделение в Челопечене, което е на пряко подчинение на Генералния щаб. То се състои от два цеха за сглобяване на боеприпаси и извличане на взривни вещества, а също така има и складове за боеприпаси. Досега взривявания на боеприпаси в района на поделението не са извършвани. Поделението е в процедура на закриване и от две седмици не се извършва локализация.
Искам да отбележа, че не са сключвани никакви договори с фирми. Всички действия и процедури, извършвани по обезопасяване на негодни боеприпаси, са извършвани от служители на Министерството на отбраната. Няма договори с частни фирми. Охраната на поделението се състои от фирма „Моба”, която е държавна фирма и е на Министерството на отбраната.
Първите действия, които решихме да направим, е да обезопасим една двукилометрова зона. Заемайки се с организацията на обезопасяването на тази двукилометрова зона, се забавихме с информацията, което аз приемам за своя грешка. Не уведомихме бързо обществеността да не се притеснява. След това всички служби, които се занимават с този род дейност – с извънредни ситуации, бяха на място, бяха организирани.
Лично аз разговарях с двамата охранители на фирма „Моба”, които са били там в момента на първия взрив, пожарникар и един монтьор. Лично разговарях с тях и те казаха, че не са забелязали нищо, никакво движение на хора около поделението.
Тъй като имаше спекулации какво се съдържа в складовете, пуснахме по медиите какво се съдържа в тях. Съдържат се около 1494 т боеприпаси.
Вече няма никаква опасност за населението.
Направихме организация в района. По мнение на експертите и на база на количеството на боеприпасите взехме решение да увеличим зоната на безопасност на около 6 км. За наше щастие не се наложи тези 6 км да ни предпазват.
В момента вече има само единични взривове, примерно, 15-20 минути преди моето влизане в залата, вече не е имало никакъв взрив.
Направени са аерофотоснимки от вертолет. В момента те се анализират. По общо мнение от сградния фонд на поделението е останала само сградата на щаба. Всичко останало е взривено, няма нищо на място.
Преди да вляза в залата получих информация, че военните експерти и сапьорите, които са на място, са се обадили на министър Мутафчиев и са дали разрешение да бъде отворено летището от 14,30 ч.
Определено смятам, че обстановката е спокойна. Организирали сме от Министерството на отбраната тази зона от 6 км да започне бързо да намалява. Няма да направим това само административно, тъй като сме организирали и инженерни, сапьорни части, които да проверят дали в тази зона няма осколки или други неща, изхвърчали от складовете. Предполагам, че до края на деня ще стесним тази зона до 1 км. Надявам се повече взривове да няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители! Изслушахме информацията на двамата министри. (Шум и реплики.)
Както ви съобщих, ще продължи взаимодействието между Министерския съвет и комисиите на Народното събрание. (Двамата министри си тръгват.)
Госпожо Етем, моля Ви да изчакате за момент! Нека да приключим с уточнението за начина, по който да процедираме по-нататък. Моля ви да имате готовност да участвате в заседанието на комисиите днес след обяд!
Вие, уважаеми народни представители, да бъдете готови да поставите в комисиите своите въпроси. През следващите дни отново в пленарната зала да получим допълнителна информация и предложения за действия, които Народното събрание следва да предприеме. (Силен шум и реплики от опозицията.)
Продължаваме с програмата на нашето заседание.
Има желание да бъде направено изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, имате думата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Не трябваше да си тръгват министрите, които дадоха тук изключително неудовлетворително обяснение.
Първо, аз не чух обявено ли е бедствено положение. При такива случаи според закона трябва да се обяви бедствено положение в района, в който се случва този инцидент. Такова нещо не чух нито от вицепремиера Емел Етем, нито от военния министър. Следователно, бедствено положение не е обявено. Въпросът е: защо!?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Питай кмета!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това означава бягане от отговорност. Трябва незабавно да се обяви бедствено положение, за да се приложат мерките, които законът предполага – мерките за спасяване, за възстановяване, за обезопасяване – това е първото.
Другото, което не чух от министъра на извънредните ситуации и от военния министър, това е дали има данни, дали е възможно това да е терористичен акт. Това е въпрос, който досега не беше поставен и не беше обсъден и коментиран от нито един министър. Аз не чух нито вътрешният министър да го коментира, нито военният, нито министърът на извънредните ситуации. Смятам, че трябва да се даде информация по този въпрос, защото е възможно това да е терористичен акт. В такъв случай също се вземат мерки, които са по закон. Не чух такива мерки да са обявени досега.
Най-важното е безопасността, здравето и животът на българските граждани. Това е преди всякакви рейтинги, това е преди всякакви опити за политически спекулации, затова аз говоря тук като гражданин на България, не толкова като политически представител. Искам да чуя ясна и точна информация. Смятам, че цялото българско общество иска да чуе в момента ясна и точна информация.
Не сме удовлетворени от обяснението, което беше дадено от двамата министри, защото не стана ясно какви точно вещества са се съдържали в този склад, защо той е охраняван така зле, какво още може да се случи оттук нататък до края на деня. Всичко това са въпроси, които местните жители от селата в целия район са длъжни да знаят, както и жителите на София междупрочем. Един двумилионен град сега стои в страх дали не е застрашен от някакво обгазяване, вредни вещества, облъчвания и пр.
Съобщението, че няма радиация не е удовлетворително. Нужна е много по-сериозна, много по-пълна информация и тази информация смятам, че трябва да я даде министър-председателят. Той е отговорният човек в държавата, който трябва да застане и тук, и пред медиите, и да даде точна и ясна информация за опасностите, които могат да възникнат оттук нататък, да се отразят върху живота и здравето на гражданите в региона, да отговори защо не е обявено бедствено положение, да отговори на въпроса има ли данни за извършен терористичен акт. Това е.
Това е, което мога да кажа като гражданин, който се вълнува от въпроса, както всички останали.
И в заключение трябва да кажа, че оттук изложеното от министър Емел Етем аз останах с впечатление, че това министерство просто е излишно. Това министерство е най-добре да се закрие, да се спестят парите, които отиват там и се харчат за джипове, за луксозни коли, за огромен апарат. Всичко това в крайна сметка трябва да бъде съкратено явно, защото от това министерство няма никаква полза. Вероятно това ще се случи след м. юни 2009 г., при едно ново, истинско управление на България, защото ние сега виждаме, че на практика държавна власт у нас няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме с работата по нашата програма – следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика. Той ще бъде представен от господин Мръцков.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да представя доклада, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу това предложение. Поканете господин заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.06.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 25.06.2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 23.06.2008 г.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Силвия Цанова, заместник-директор на Агенцията за социално подпомагане, и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Лазар Лазаров. Според вносителите този законопроект има за цел да синхронизира и усъвършенства нормативната уредба, с която се осъществява държавната политика за семействата с деца. Предложенията за промени са изготвени на основание на изводи и предложения, свързани с практическата работа на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане.
Друга цел на законопроекта е оптимизиране на работата на дирекциите „Социално подпомагане”, както и на отделите за закрила на детето. Чрез предложените промени ще се постигне, от една страна, улесняване на правоимащите лица като не се налага повторното им посещение в дирекциите „Социално подпомагане”, и от друга страна, ще се повиши ефектът от работата на социалните дирекции.
В § 1 от законопроекта се предвижда изменение на чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца. С тази промяна ще се синхронизира текстът на закона с текстове от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и ще се създадат равни възможности за децата, които имат 50 на сто трайни увреждания, с тези, които имат над 50 на сто трайни увреждания.
С § 2 на законопроекта се променят няколко алинеи от чл. 10 на Закона за семейните помощи за деца. С тези промени ще се постигне по-ефективно и оптимизирано администриране на дейностите по подпомагане, както по Закона за семейни помощи за деца, така и по Закона за социалното подпомагане.
В трети и четвърти параграфи на законопроекта се уреждат процедури по издаване на административните актове, оспорването им и редът за възстановяване на недобросъвестно получените помощи и недължимо изплатените помощи.
В проведената дискусия народните представители подкрепиха мотивите към законопроекта и намериха за основателни и положителни предложенията за промяна на Закона за семейните помощи за деца.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат: „за” – 16 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 23.06.2008 г.”
Докладът е подписан от председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Той е бил разпределен и на Комисията за децата, младежта и спорта, но няма доклад от тази комисия. Водещата комисия е представила своя доклад, който ви беше представен от господин Мръцков.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект? Няма. В такъв случай обявявам дискусията за приключена.
Предстои да бъде гласуван законопроектът и това ще стане в началото на следващата седмица.
Следващата точка от нашия дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ.
Има становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Хатиб, заповядайте, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮКСЕЛ ХАТИБ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно проект на Декларация на Народното събрание на Република България, № 854-03-6, внесен от Евгения Живкова и група народни представители
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа на свое заседание, проведено на 26 юни 2008 г., проект на Декларация на Народното събрание на Република България, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 23.06.2008 г.
Проектът за декларация беше представен от госпожа Валентина Богданова – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България. Народният представител информира членовете на комисията, че проектът на декларацията е изготвен на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след проведена под патронажа на председателя на 40-о Народно събрание господин Георги Пирински кръгла маса на тема: „Прагматично за децентрализацията и деинституционализацията на домовете за деца, лишени от родителски грижи – ангажимент на общините, държавните институции и неправителствените организации”. Вносителят обърна внимание на членовете на комисията, че с предлагания проект за декларация се цели да се ангажира волята на народните представители и тяхната водеща роля като законотворци за решаването на всички въпроси на децата на България с цел създаване на добра държавна политика, която да гарантира тяхното бъдещо развитие.
В хода на разискванията думата взеха народните представители Лъчезар Иванов, Валентина Богданова, Маргарита Кънева.
Госпожа Маргарита Кънева направи редакционни бележки. Членовете на комисията декларираха по принцип подкрепата си за проекта за декларация.
След проведените разисквания, комисията взе единодушно решение да подкрепи проекта на декларация на Народно събрание на Република България, № 854-03-6, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 23 юни 2008 г.
Направените редакционни корекции на текста са отразени и прилагаме окончателния текст на декларацията.

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България за децата на България
Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България,
Като се позоваваме на:
– Приетата от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г. Конвенция за правата на детето;
Като припомняме, че:
– На 11.04.1991 г. Седмото Велико Народно събрание на Република България ратифицира Конвенцията;
Като отбелязваме, че:
– Дългосрочната държавна политика на Република България е в съответствие с основните принципи на Конвенцията за защита на най-добрите интереси на детето;
Като посочваме, че:
– Приетата от 40-то Народно събрание Национална стратегия за детето 2008-2018 г., е дългосрочен стратегически документ за защита на правата на децата, утвърждаващ значимостта и неделимостта на всичките им права;
Като приемаме, че:
– Преодолените предизвикателства при развитието на страната и новите изисквания в условията на пълноправното й членство в Европейския съюз са база за достигане на реални и значими изменения в цялостния социален и духовен климат, особено по отношение на децата;
Като отчитаме, че:
– Икономическите, социалните, културните, гражданските, политическите и специфичните права на детето са неделими и единни и тяхното постигане е най-важното условие за днешното и бъдещото развитие на страната;
Като се присъединяваме към европейската и световната общност за защита на живота, здравето и развитието на малките граждани на планетата и убедени в значението на стабилно работеща законодателна рамка, обхващаща цялостно въпросите на детето и предпоставяща условия за неговото развитие и благополучие,
ДЕКЛАРИРАМЕ:
1. Потвърждаваме волята си като народни представители да осигурим нормативни условия за:
– преодоляване на неграмотността;
– качествено образование;
– добри здравни грижи;
– сигурност в семейството и на улицата;
– защита от насилие и експлоатация;
– социална сигурност и битови условия;
– зачитане на мнението и достъп до информация;
– свобода на изразяването;
– гражданските им права на живот, националност, идентичност, социализация и недискриминация;
– правото им на възпитание, духовен и културен живот и особено на специфичните права на децата, лишени от родителски грижи и на децата с увреждания, както и особените права на групата на децата в риск.
2. Призоваваме всички държавни и общински органи, политически сили, гражданското общество, медиите и родителите да координират усилията си и вложат воля и постоянство в изграждането на утрешния ден на българските деца и подобряване на благосъстоянието им.
3. Обръщаме се към всички овластени с права и задължения, с родителски грижи или институционални правомощия, със законодателна или изпълнителна власт, с медийна или друга обществена сила, справедливо да оценяват нуждите на всички български деца, живеещи в страната или чужбина, да полагат системни грижи за тях и да ги подкрепят в техния бит, възпитание, образование, здраве и цялостно развитие.
4. Живеейки в семейството на Европейския съюз, заедно с целия цивилизован свят ние поемаме ангажименти за добруването на нашите деца, заявяваме нашите цели и декларираме нашата воля да защитаваме правата на децата и поемаме отговорността да ги подкрепяме в тяхното развитие и да пазим здравето и живота им.
Парламентарен консенсус за децата на България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст и по тези предложения?
Заповядайте, господин Методиев. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, Народното събрание приема декларация по въпроси, които са от национален характер и интерес и призовава българското общество за приемане на една или друга група ценности, които досега не са били споделяни или са нещо ново в съвременния свят. Народното събрание приема декларация тогава, когато иска да изрази воля по конкретен повод, за конкретно събитие, да заеме позиция от гледна точка на Република България.
Това, което чух и което прочетох предварително, познавайки дневния ред, звучи по следния начин. Този текст означава, че в някаква степен ние съобщаваме на хората, че ще си гледаме работата, тоест че ще работим като законодателен орган и в областта на защитата и в известна степен на покровителството на българските деца, ще изграждаме законови норми. Необходимо ли е да кажем на хората, че ще си гледаме работата?!
На второ място, призоваваме институциите на изпълнителната власт – Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето и другите държавни институции, които се издържат от бюджета на България – призоваваме ги да си вършат работата. Има ли смисъл от това? Има смисъл да упражняваме парламентарен контрол върху ръководителите на тези институции, по конкретни поводи да искаме от тях информация, да отправим критика и пр. Какво като декларираме, че ще се борим с неграмотността (какъвто беше един от текстовете)?! Или какво вършим, като казваме, че ще съдействаме за качествено образование?! Нали има стратегия, която парламентът прие преди две години, с убедеността на мнозинството, че приемайки този документ, ще има подобряване на работата в средното образование и че ще се повишава качеството на това образование?!
Какъв е смисълът от приемането на такъв документ? Аз разбирам да сме в състоянието на неработещо Народно събрание, на парламент, който се събира два пъти в годината по 15 минути, какъвто е бил този парламент в продължение на 40 години, и да излиза с някакви гръмки декларации, когато няма никакви дебати, когато не се е говорило по тези теми, когато не е имало политически спорове, когато не са взимани решения, когато в крайна сметка всичко това не е било част от работата на този парламент, както е в последните 18 години. Не са един, два, три или пет, десетки са случаите, в които точно тази проблематика е била обект на конкретен парламентарен дебат и този дебат е имал своя смисъл. Защитавали са се позиции, в някои случаи те са били алтернативни, в други случаи – консенсусни и прочие.
Господин председателю, аз наистина не разбирам защо, и по тази причина няма да има и никакъв дебат тук, се приема такъв документ от Народното събрание. Можеше, в случай че българското общество, че българските държавни институции са констатирали, че те от своя страна извършват необходимото за грижата за българските деца, но това не се прави от, да кажем, обществените институции. Да кажем, има проблем с българското семейство, няма грижа от страна на родителите и се обръщаме към тях с призив. В известна степен ще съзра някакъв смисъл в това. Но декларацията не е в тази посока, декларацията е за изобщото, за всичко.
Тук преди малко заместник министър-председателят Емел Етем каза, че не била министър по всички работи. Тази декларация е за всичките работи, що се отнася за децата. Няма конкретен резултат, няма конкретен ефект от това нещо.
Добре, кой от нас не е съгласен да има качествено образование? Всички сме съгласни, но означава ли, че трябва да подкрепяме такива текстове, да се занимаваме изобщо с такъв вид документи тогава, когато сме приемали серия от закони, тогава, когато са приемани стратегии тук и прочие? Да не би да не е имало дебат тук за училищните лекари, за състоянието на здравеопазването в училище – дали да има, дали да няма. Давани са аргументи в едната, в другата посока, взимани са едни решения, други решения. Всичко това – да, това е работа на българския парламент и в частност след това на министерствата, на изпълнителната власт.
Моето изказване фактически е съсредоточено върху това: защо е нужен този документ на българското Народно събрание, на Четиридесетият парламент на България? Каква е ползата от него и кого призоваваме – себе си ли, някой друг ли и за какво го призоваваме? Да си вършим работата?! Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, аз не мога да отрека, че голяма част от това, което казахте, е така. Но Вие трябва да се съгласите, че създаването на един парламентарен консенсус между политическите сили обединява парламента по всички въпроси. Не че не се работи, той обединява и изважда на преден план една изключително важна тема, каквато е тази за децата. Тя включва, разбира се, не само образование, не само училищните лекари. Тя включва много неща. Този парламентарен консенсус може да даде основата в едно общо разбиране и търсене на консенсус да бъдат решени с консенсус една немалка част оттук-насетне, а ясно е, че има проблем за българските деца.
В този аспект мисля, че това не е излишно, стига да не е последно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Методиев, Вие може би не знаете предисторията на тази декларация. Тя се роди като заключителен документ на Кръглата маса, която беше организирана в Народното събрание под патронажа на председателя Георги Пирински. На тази Кръгла маса бяха поканени представители на всички парламентарни групи, които се занимават или се интересуват от проблемите на децата. За съжаление, от Вашата парламентарна група никой не дойде и не уважи тази Кръгла маса. Може би затова не знаете, че проблемите на децата бяха щателно дискутирани заедно с държавните институции, които отговарят по тези въпроси.
Целта на декларацията е наистина да се създаде един общ парламентарен консенсус и решимост на Народното събрание като законодателен орган да се занимава с проблемите на децата приоритетно, защото предстоят редица законодателни промени за подобряване на условията както на децата, които ще бъдат осиновени, или осиновителските процедури за децата, лишени от родителски грижи, така и по отношение на тази стратегия, която беше приета от правителството за периода 2008-2018 г. Изобщо един много широк кръг проблеми, свързани с децата.
Темата на тази Кръгла маса беше: „Прагматичност за централизацията и децентрализацията на домовете за деца, лишени от родителски грижи”. Всъщност още веднъж подчертавам, че декларацията е като заключителен документ на тази Кръгла маса, като един консенсус и решимост на Народното събрание да се занимава приоритетно с проблемите на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Господин Методиев, без да обяснявам логиката на тази декларация аз мисля, че всички ние сме длъжници и като парламентаристи не просто приели закони, а като хора, които трябва да направят оглед на действащото законодателство и да видят то сработва ли, работи ли, къде има проблем в този общ процес на координиране, контролиране, разбира се, и на гарантирана от нас чрез законите ефективност на действията ни по закрила на децата. Мисля, че големия проблем, който ангажира всички ни в законодателни действия, е свързан с това, че многото закони, които касаят закрилата и благополучието на децата, изискват в края на краищата една обща воля за координация и контрол, за неприпокриване на действие, което означава и неносене на отговорност.
От тази гледна точка наистина ни е необходим парламентарен консенсус. Аз благодаря на д-р Китов за заявената преди това теза, защото в края на краищата ние сме длъжници на децата ни днес и сега, не просто създавайки закони, а носейки отговорност за начина, по който те работят, включително и с възможностите на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Методиев,.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, защото и тримата направихте реплика фактически в една посока, а тя беше: необходим е консенсус. Аз ще ви кажа моята убеденост как се реализира консенсус по отношение на политика в областта на образованието – там, където най-много държавата има ангажимент към децата на България. Консенсус се реализира тогава, когато има приемственост между отделните управления, а не когато го декларират парламентарните групи в даден момент в един парламент. И не ви говоря празни думи, защото в 90-те години, когато се направи усилие, в което аз съм съпричастен, но не съм бил сам в това усилие на бивш и действащ министър на образованието да се решат част от натрупалите се проблеми, в първата половина на тези 10 години имаше резултат. Това се нарича съгласие на хора, които са били ангажирани и са носили отговорност.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Напротив!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже – обръщам се към стенографите, в залата се вика: „Напротив!”, аз ще кажа за какво конкретно става дума. Професор, за съжаление вече покойник, Илчо Димитров – министър на образованието, в кабинет, преди кабинет, на който аз съм принадлежал, заедно с проф. Матеев – министър от кабинет, преди този, на който проф. Димитров беше принадлежал, и прочие колеги организирахме Сдружение „Посвещение”, което в рамките на 1997 2000 г. излизаше и публично атакуваше конкретни въпроси, които трябваше да се решават, и те намираха част от своето решение. Приемствеността е единственият начин за постигане на съгласие в тази нелека област за работа. Който вика „Напротив!”, да отиде да прочете за какво става дума, защото са натрупани много документи и те са приемани със съгласие. Включително в тази зала има приемани закони в тази област без нито един глас „против”.
Що се отнася до това, което госпожа Илияз каза за Кръглата маса, за патронажа на господин председателя – прекрасно е. Такива инициативи винаги са полезни. Те обаче нямат като следствие нормативен акт или ангажимент на една институция, каквато е Народното събрание, според мен. Те са полезни да се проведе дискусия, да се вземат някакви изводи и съответно всяка институция да си понесе отговорностите. Българското Народно събрание не носи отговорност през една декларация за всичко. Така мисля аз. Вие имате право да мислите по друг начин. Българското Народно събрание – управляващите и опозицията, носят отговорност тогава, когато поемат ангажимент по конкретни задачи и въпроси, които не се съдържат в един такъв текст, който сам по себе си може да е много хубав като думи и като резултат да е нула. Не искам в момента да се правя на врачка.
Надявам се, че резултатите в политиката към децата на България ще бъдат добри, но нямат да бъдат благодарение на една декларация или на тази вълшебна дума консенсус. Ще бъдат добри резултати тогава, когато хората, които са отговорни, си вършат работата и има накрая ефект от това, което те вършат. Това е моят начин на мислене.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, противно на очакванията, които и господин Методиев изрази, по текста на декларацията тръгна дискусия. Затова няма да бързам да обявявам приключване на дискусията, тъй като иначе времето изтече.
Ако има интерес да продължи тя утре в началото на пленарния ден, това ще стане. В противен случай няма да има повече изказвания и гласуването ще е в началото на следващата седмица.
Виждам, че господи Лютфи желае думата, след това господин Китов.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Имаме комисии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можем да си позволим една минута. Имам едно съобщение за вас, но нека все пак да уважим заявките на господин Лютфи и на господин Китов. (Реплика от народния представител Веселин Методиев.)
Времето ще бъде засечено толкова, колкото реално сте говорили.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът с политиката за грижите към българските деца ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се, господин Лютфи, след като бихте желал да продължим дискусията, нека да я продължим утре сутринта от 9,00 ч. Очевидно има желаещи да се изкажат. Предполагах, че може би имате да поставите процедурни или други такива въпроси. Щом е по същество, продължаваме утре.
Преди да закрия заседанието, моля да обърнете внимание на следното съобщение: Комисията по политиката при бедствията и авариите и Комисията по отбраната ще проведат извънредно съвместно заседание днес от 14,30 ч. в зала 232 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” с една точка от дневния ред: изслушване на Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, Николай Цонев – министър на отбраната, и ген. Златан Стойков – началник на Генералния щаб на Българската армия, по повод на инцидента в Челопечене.
Други съобщения няма.
Следващото заседание ще бъде утре, тук, в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев