Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Вчера започнахме с точка седма от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ с вносители Евгения Живкова и група народни представители.
Няколко народни представители вчера заявиха желание да вземат отношение по тази точка от седмичната ни програма.
Има думата Юнал Лютфи – заместник-председател на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На пръв поглед, както каза и самият председател, декларацията, която е на нашето внимание за приемане, касае политиката на Република България по отношение на децата, по-конкретно на здравеопазването, образованието, достойния живот, достойното отглеждане на младото поколение - един важен проблем. Аз считам, че тази декларация не трябва да мине без изказвания, без изложени позиции по политиката на държавата в тази област.
Казвам това, защото - в декларацията освен че се цитират международните стандарти, като Конвенцията за правата на детето от 1989 г., приета от Общото събрание на ООН, която е ратифицирана от българския парламент, освен Кръглата маса, която беше организирана само преди няколко дни под патронажа на председателя на Народното събрание, също посветена на тази тема, тук съм съгласен с господин Методиев, който се изказа вчера за реалната политика по отношение на всичко, което касае децата, образованието, здравеопазването и особено онази категория деца, които са лишени от родителски грижи и са с увредено здраве - наистина държавата е длъжник в този сектор.
Смятам, колеги, и съм убеден в това, че Европа ни дава пример със своя стандарт, със своето отношение, със своята политика в тази област. Какво имам предвид? Аз съм ръководител на Делегацията на Република България в Асамблеята на Съвета на Европа. Европейски журналисти вече на два пъти посещават домове на български деца с увреждания, които са лишени от родителски грижи. Следователно нямаме право дори да се сърдим на тези журналисти, защото сме част от европейската територия, част от европейското семейство, както пише в самата декларация. Напротив, те ни подсказват, че има сектори, има нерешени проблеми, които касаят въпроса с отглеждането и възпитанието на децата.
С оглед на това аз и моята парламентарна група ще подкрепим тази декларация, като същевременно, за да не вземам втори път думата, имам и някои редакционни бележки. Например в диспозитива, господин председател, предлагам т. 2 да отпадне, защото съдържателно тя не казва нищо, а идеята, която се съдържа в т. 2, имплицитно се съдържа в т. 3, където авторите на декларацията са се постарали да я направят малко по-конкретна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, господин Лютфи, предлагате т. 2 да отпадне. Както е по вносител? (Уточнения между заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи.) Благодаря Ви.
Доктор Китов, Вие бяхте заявили вчера желанието си, потвърдихте го и днес.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера имах възможност да заявя в една реплика, че поддържам тази инициатива, която се стреми да събере в едно общо виждане по различни изключително важни въпроси всички представени политически сили в българския парламент. По този начин, първо, ние намираме сили да кажем, че има проблем. Не да чакаме от Европа, както уважаемият господин Юнал Лютфи подчерта, да ни показват тези проблеми, а ние да ги изтъкнем, да ги очертаем и оттук насетне да предприемем мерки за тяхното преодоляване. Това е смисълът на подобна инициатива, която не бива да се задоволява само с декларация, която ще остане като декларативен елемент. По-скоро би следвало на базата на тази декларация, на базата на очертаните проблеми да предприемем мерки, за да накараме различните институции да свършат своята работа, така че да бъдат преодолени проблемите.
Аз съм съгласен с господин Методиев, че е изключително важна една последователна и обща политика. Именно с парламентарен консенсус това дава възможност утре всеки министър на образованието, разбира се, ставаше въпрос само за образованието, да продължи в името на парламентарния консенсус политика, която да бъде последователна. В това отношение мисля, че парламентарният консенсус е крачка напред.
Позволете ми да отправя известен упрек към така наречения парламентарен консенсус. Той не е още такъв, защото не са представени всички парламентарни групи. Забележете, не защото те не желаят, а защото не са потърсени. Когато, уважаеми колеги, твърдим, че искаме парламентарен консенсус, моля ви, преди да се внесе подобно нещо, би следвало да има представители на всички парламентарни групи. Както направихме с парламентарния консенсус за борба със социално значимите заболявания - всички да се подпишат. Не става въпрос за това кой ще бъде авторът, а за истинска ангажираност. В противен случай не можем да го наречем консенсус, защото той не е на този етап. Това е моята забележка.
Иначе приветствам инициативата и считам, че тя трябва да бъде едно начало. Впоследствие трябва да бъдат очертани всички мерки, които е необходимо да се вземат и да се изпълняват от тази група за парламентарен консенсус, която се надявам да се създаде. Да се осъществява парламентарен контрол върху ресорните ведомства, така че след време да очертаем ефект. Това е смисълът – в този аспект аз го подкрепям.
Пак повтарям, с което завършвам, не бива това да остане само с една декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Предполагам няма реплики.
Давам думата за изказване на д-р Ива Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да се присъединя към мненията на много от моите колеги във връзка с декларацията и по повод Кръглата маса, която направихме преди известно време. Аз смятам, че самото появяване на декларацията е симптоматично и важно за това, че отново поставяме на дневен ред проблема за децата. Изключително важно е, както спомена преди малко председателят на Комисията по здравеопазването, към проблема да подходим реално и практично. Неслучайно темата на Кръглата маса е формулирана по този начин – „Прагматично за децентрализацията и деинституционализацията на домовете за деца, лишени от родителски грижи”. Мисля, че това е ключовата фраза – да погледнем прагматично на този проблем. Не е без значение, че много скоро приехме Стратегията за детето 2008-2018 г., в която са посочени всички основни проблеми.
Мисля си, че е крайно време вече да разберем, смятам, че ние всъщност отдавна имаме това мнение, че наред с всички основни проблеми от много високо ниво, стратегически, проблемът за детското здраве е не по-малко стратегически и важен. Състоянието на детското здраве е изключително важно и показателно, защото без него всичко друго, което се случва около нашите деца, е второстепенно на пръв поглед.
Със съжаление искам да дам една цифра, която неведнъж съм я цитирала, че около 66% от хроничните заболявания при децата започват в яслена възраст. Към тази тревожна статистика при всички случаи трябва да отбележим и статистиката за състоянието на здравето в домовете. И ако има нещо още по-положително, за което поздравявам госпожа Илияз, освен за тази инициатива, е, че се дава възможност да започнем да говорим и за този тревожен момент –проблемите на детското здраве. Тук са и проблемите на децата в домовете. Този проблем вече започна да се разглежда и аз смятам, че заслужава поздравления тази инициатива. Тази инициатива подлежи и на развитие.
Мястото на лекарите, на медицинските специалисти в домовете е изключително важно. Бих искала да кажа, че това бе подчертано и от министър Тачева. Беше показателно нейното присъствие на тази кръгла маса. Без да направим това по този проблем да се работи, без да бъде той поднесен в една много ясна законова рамка, аз смятам, че няма да можем да вървим напред. Това е основният проблем – да направим така, че цялостната законова рамка на Република България да я направим работеща и да стабилизираме законодателството в държавата, което касае проблемите на нашите деца.
Четвъртият основен проблем, който беше важен и беше дискутиран почти през цялото време, това е проблемът за осиновяванията на децата, за тази законова рамка, която ще предизвика по-бързите осиновявания и в границите на нашата държава, и международните осиновявания.
От друга страна аз смятам, че е показателно това, което се посочва в декларацията – за тази изключителна, добра, но необходима координация между местната власт, държавата и гражданското общество. Координацията е в основата на организацията по решаването на този проблем оттук-нататък, като направим тези инициативи и тези кръгли маси работещи.
Отново се връщам на думата „прагматично”, защото прагматичността и реалността при решаването на тези проблеми са тези, които ще могат да ни изправят в един момент пред решаването на проблема за детското здраве като кардинален и като стратегически проблем.
Бих искала да напомня една цифра, че децата в България са около 1 млн. 900 хиляди. Когато си помислим какво се получава от този 1 млн. 900 хил. деца при едно възстановяване на българската нация, може прекрасно да разберем колко тревожен е проблемът и колко много неща трябва да предизвикаме да се случат.
От 1 юли 2008 г. с решенията, които се взеха от правителството, ще се увеличи с 50% единният стандарт за финансиране на домовете. Може би на пръв поглед цифрата 3974 лв., която ще нарасне на 5961 лв., да не е голяма, но все пак е показателно, че в тази посока се върви. По-високо ще бъде възнаграждението на тези приемни семейства, които ще направят всичко възможно да социализират децата, да ги изведат от домовете и да им създадат истинска семейна среда. Тези средства е запланувано да нараснат от 286 лв. на 440 лв.
Ето това в краткост са тези неща, на които бих искала да дам акцент.
И искам още веднъж да изкажа своето удовлетворение, да заявя решението на нашата парламентарна група също да подкрепи тази декларация, както и за решението ни наесен – през м. септември или в началото на м. октомври т.г., да подготвим една голяма Кръгла маса по проблемите на детското здравеопазване. Надявам се за тези няколко месеца да бъдат синтезирани, обобщени и придвижени прагматично много неща, които ще касаят здравето на нашите деца. Нека да направим така, че здравето на децата ни да бъде действително стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Госпожа Банкова направи заявка за изказване.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да започна изложението на моето мнение ще заявя, че ще подкрепя декларацията, само че се опасявам, уважаеми колеги, че ние подменяме или започваме да подменяме задължението ни да приемаме закони, които спасяват живота, здравето на българските деца, с декларации.
Сега ще се мотивирам: българските вестници всяка седмица са пълни със снимки на деца, които се нуждаят от животоспасяващи операции. До този момент българската държава не съумя да намери средства, въпреки няколкото милиарда бюджетен излишък, въпреки известието във вчерашните вестници, ще дадем няколко десетки милиона за фрегати. Това е изключително болезнен проблем – много деца си отиват от този свят, защото не могат да бъдат включени за лечение в България и в чужбина, особено що се касае до трансплантациите. И в момента имаме един много тежък случай в Плевен за трансплантация на бъбреци на дете и не можем да намерим решение.
Що се отнася до лечението на българските деца – скъпите лекарства имат изключително отношение към живота и здравето на българските деца. Много пъти повтарям едно изключително разумно предложение, което продължаваме да правим с Минчо Христов, за драстично намаляване на ДДС върху лекарствата. Българските деца също са потърпевши от изключително високата цена на лекарствата в България.
Още един много важен проблем – заради упорството на българския парламент да не приема полезното и разумно предложение да се наложи мораториум върху застрояването на зелените площи, парковете, междублоковите пространства, българските деца, особено в големите градове, са лишени, абсолютно лишени от възможност къде да играят, от глътка чист въздух и от зеленина.
Аз мисля, че тези неща трябва да си ги кажем – защо разрешаваме на криминални типове да връщат ниви в междублокови пространства? Защо не намерим воля да спрем това вандалско застрояване в София и големите градове? Ще продължаваме да настояваме за това.
Още един проблем, за който не бива да си затваряме очите: нашите деца няма къде да спортуват. Колко пъти сме говорили и въобще колко пъти сме поставяли този проблем тук, в тази зала – няма място, няма къде българските деца да спортуват?
Може би да завърша с най-болезнения проблем, който също като че ли е персона нон грата в българския парламент. Какво досега направихме всички ние, за да спасим българските училища, българските деца от дилърите и наркотрафикантите? Пред очите ни се разхождат, всички ние ги знаем, виждаме ги в училищата, кварталните полицаи ги знаят. В пресата четем информация, че вече се снижава болезнено и драстично възрастта на децата, които се дрогират, възрастта на децата, които пият. Хронично пиянство и алкохолизъм вече има и сред децата. (Реплики.) Разбира се, разбира се, болно ни е обществото.
Уважаеми колеги, аз ви моля колегиално, приятелски и човешки – нека да обсъждаме тези болезнени проблеми, нека те да влязат в дневния ред на българския парламент. Миналия път приехме декларация за лечението и за грижата ни за онкоболните. И в момента няма лекарства, и не само за онкоболните.
Вчера бях в Министерството на здравеопазването, за да попитам здравния министър, след като болните от паркинсон осъдиха Министерството на здравеопазването и вече има решение да им се дават лекарствата, от които бяха лишени, защо той отказва да изпълни решение на българския съд?! Нямаше кого да попитам. Срам ме е, но ще ви кажа, че заварих гуляещи заместник-министри и шефове на отдели в една стая. Попитайте, те ще ви кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, да се върнем на декларацията.
СТЕЛА БАНКОВА: Така че, уверявам ви, истинската грижа е да поставим тези болезнени проблеми тук, в залата. Декларациите са нещо добро, но когато тези проблеми не са поставени в залата, излиза, че си измиваме ръцете.
Завършвам с молба да се подкрепят тези разумни предложения и с обещанието да подкрепя декларацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо Банкова, слушах Ви много внимателно. Впрочем аз Ви слушам вече втори мандат. Темата, така патетично излагана от тази висока трибуна по отношение на състоянието на децата, на проблема с наркоманията, на проблема особено с лекарствената политика и други проблеми, които Вие тук изброихте така мелодраматично, не смятайте, че само Вас Ви е грижа за тези проблеми. Всеки един от нас, който се намира в тази зала, и онези, които днес сутринта ги няма, също знаем за тези проблеми.
Вие смятате ли, че нито един депутат тук не желае да се реши проблемът, да има една специална политика за решаване на проблема с домовете за децата, лишени от родителска грижа?! Нима ние не искаме да се махнат наркодилърите? Нима ние не искаме да се сложи „стоп” на строежите в зелените площи? Няма разумен човек, дори да не е депутат, член на нашето гражданско общество да не иска това.
Нека да не правим политика и демагогия от тези проблеми. Тук става въпрос за декларация, която е част от дискусията в нашето общество – една дискусия, която върви и в Европейския съюз, една дискусия, която тръгна в нашето общество за намиране на реална политика. За това говорим днес. Трябва реална политика, реални средства, ресурс, с който да започне решаването на конкретните проблеми, както и Вие ги изложихте във Вашето изказване, но не е необходимо тук да правим драми от тези неща. В най-добрия смисъл Ви правя тази реплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Панева – втора реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Изключително много уважавам Вашата състрадателност и съпричастност и мога да го кажа съвсем честно, защото ние с Вас работим в една и съща комисия. Имам предимството да работя и в друга комисия, в която много често, да не кажа почти на всяко заседание, ние дебатираме проблемите на децата на България.
Искам да Ви кажа, че ако наистина нещо се случва в последните години, свързано с децата, то се случва в този парламент. Ние приехме стратегията. В нея разписахме, че ежегодно ще се правят планове, които ще бъдат отчитани точно тук, пред Народното събрание. Ние приехме промените на мотаещия се близо две години Закон за физическото възпитание и спорта, където разписахме много конкретни неща, свързани с изграждането и ползването на спортната база за децата. Ние приехме редица промени, свързани със самата грижа в тези институции, защото аз като участник в кръглата маса трябва да споделя с Вас, че там наистина имаше един професионален, компетентен разговор с всички институции. Имаше представители на домовете, на неправителствените организации, на институциите, които имат грижата да се занимават с проблемите на децата, не само да ги ръководят, да организират изпълнението на всички задачи, свързани с децата.
И моралното ми удовлетворение от това, което направихме, подготвяйки тази декларация - като, разбира се, искам да се извиня пред останалите колеги, че не ги поканихме и те да се подпишат, но това сме само участници в кръглата маса, доста наши колеги бяха поканени на тази кръгла маса, но не дойдоха - е, че снощи не кой да е, а патриарх Максим отправи молебен за здравето на българските деца. Така че аз считам, че посоката, в която работим, е вярна, това, което правим за българските деца, е истинско и затова, моля ви, нека по-малко да говорим, повече да вършим. От една година ние вменихме на общините тази децентрализация и беше време да кажем какво правим, и беше много полезен този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Гайдарски, заповядайте за реплика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Нямах намерение нито да репликирам, нито да се изказвам, защото мисля, че по тази декларация, както вече беше подчертано от всички, които се изказаха преди мен, има един консенсус от всички депутати и мисля, че всичко в нея много ясно е резюмирано. Казано е, че трябва да се помага на децата, че всички – и управляващата коалиция, и опозицията, сме единни в това, че грижата за децата е първостепенната грижа на всяко едно общество.
Тук обаче Вие не знам за кой път си позволихте отново да използвате трибуната, за да кажете все пак и да настроите някак си българския народ спрямо политиката, която в момента се провежда, и не пропуснахте да кажете, че, виждате ли, няма пари за децата. Точно на Вас и пред тази трибуна, и пред уважаваните депутати многократно беше подчертавано, че за децата се отделят достатъчно пари. И си спомняте, тук стана въпрос, че средствата, които бяха отделени - знаете, че има един такъв Фонд за лечение на децата, даже не бяха използвани за миналата година. И тук причината не е нито в правителството, нито в политиката, която провежда коалиционното правителство в България, а причината е съвсем друга.
Вие много добре знаете, че има хора, които не желаят да бъдат оперирани или лекувани децата им в България, а искат да бъдат лекувани на друго място. И не правителството, и не Министерството на здравеопазването е виновно за това. Има си специализирани комисии по отделни нозологични единици, които определят възможността за лечение на тези деца. Аз гарантирам, че няма такова дете, което да е имало нужда да бъде лекувано в чужбина и да не е получило пари за лечение, включително и последното, за което стана въпрос – за една огромна сума от 700 хил. долара. Спомням си, че изпратихме детето в Америка. Така че, много Ви моля, не спекулирайте с една такава благородна идея в тази декларация, за да изкажете Вашите негативни мнения и отношения към политиката на правителството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова – право на дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз имам критично отношение и точно защото ме боли, правя конкретни предложения, а не говоря голословно. Ето ви едно предложение за намаляване на ДДС върху лекарствата. Досега никой не отговори защо в европейските страни този данък е толкова нисък, защо българското правителство упорства и го държи толкова висок.
Още едно разумно предложение, което сме направили с Минчо Христов – мораториум върху застрояването на зелените площи. Там децата ще имат възможност да играят и да дишат чист въздух. Защо не го подкрепяте, колеги? Колко пъти слагаме това тук на масата за дебат?
Що се отнася до лечението на българските деца, обстоятелството, че съществува по принцип благородна инициатива „Българската Коледа”, означава, че десетки и десетки деца имат нужда от животоспасяващо лечение и операции. Да не говорим за това, че вестниците многократно ни запознават с имената на деца, които имат нужда от такова лечение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Има Фонд за лечение на деца.
СТЕЛА БАНКОВА: Що се отнася до фонда, аз останах озадачена, че такава огромна сума е върната в бюджета. Аз мисля, че тези пари не бива да се връщат в бюджета, трябва да останат във фонда за други деца, които ще имат нужда от лечение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ, от място): Не е върната, тя си стои там.
СТЕЛА БАНКОВА: Но повтарям, когато говорим за българските деца и когато правим такива декларации, би било добре да обхванем тези въпроси, да си кажем честно какво направихме тук, в парламента, или какво не направихме за българските деца и тогава да го обобщим в една декларация. Но не декларация, която е напарфюмирана и съдържа само добрите ни намерения, а декларация, която в самокритичен дух да си признаем, че лишаваме българските деца, особено градските деца от възможност да играят в междублоковите пространства, в градинките и парковете. Трябва да го признаем това. И ще дойде време, когато трябва да дадем отговор на българското общество защо с такова упорство продължаваме да защитаваме интересите на строителната мафия. Трябва да мисля, че тази мафия е пуснала пипалата си тук и е ангажирала народни представители, които защитават нейните интереси. Няма друго обяснение защо упорстваме да въведем поне десетгодишен мораториум върху застрояването в парковете и междублоковите пространства.
Колеги, пак казвам, ще подкрепя декларацията. Но много моля, българските деца нямат нужда от такава декларация, защото утре вестниците пак ще бъдат пълни със снимчици на деца, за които няма лечение. В момента аз се занимавам с един проблем, с едно 15-годишно момиче в Плевен, на което не могат да бъдат трансплантирани бъбреци. Има огромен проблем – и с лечението на децата, и с липсата на животоспасяващи лекарства, ако щете, и на витамини. Вие говорили ли сте с хората? Ами майките нямат пари да купят дори витамини на децата си заради този огромен данък добавена стойност върху лекарствата. Така че има какво да правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече стана ясно, идеята за тази декларация се роди по време на проведената кръгла маса под патронажа на председателя на парламента Георги Пирински на тема „Прагматично за децентрализацията и деинституционализацията на домовете за деца, лишени от родителски грижи. Ангажимент на общините, на държавните институции и неправителствените организации”.
По време на тази кръгла маса всъщност се очерта реалният кръг от проблеми не само на децата, лишени от родителски грижи, но и на всички български деца и то в присъствието на всички заинтересовани институции и страни. Защото обикновено липсва диалогът между тях и всеки говори сам за себе си. Ето защо беше необходимо и Народното събрание като орган, който задава законодателната рамка, да се включи в този конструктивен дебат за бъдещето на българските деца.
Надали има човек в тази зала, който да е безразличен към проблемите на българските деца. Тази декларация всъщност потвърждава общата ни воля и, надявам се тя да е консенсусна, като народни представители да осигурим приоритетно нормативни условия за преодоляване на проблемите, свързани не само с децата, лишени от родителски грижи, но и за всички други деца, нормативни условия за добри здравни грижи, преодоляване на неграмотността, сигурност в семейството и на улицата, защита от насилие и експлоатация и т.н.
Както всички декларации от подобен характер така и тази декларация има повече декларативен характер, но се призовават държавните и общинските органи, политическите сили, медиите и родителите да координират усилията си и вложат повече постоянство в изграждането на утрешния ден на българските деца.
Днес проблемите на българските деца са много и разнопосочни. Няма нужда да припомням, че тези проблеми ще се отразят като еманация на бъдещите поколения и обществото ни като цяло. Неслучайно и Националната стратегия за детето от 2008 2018 г. отчита демографската криза, високия дял на децата, непосещаващи и отпадащи от училище, широкото разпространение и злоупотребата с психоактивни вещества. Други значими обществени проблеми са наличието на различни форми на детски труд, насилието над малолетни и непълнолетни, високият брой на децата, жертви на пътнотранспортни произшествия, и т.н.
Уважаеми колеги, убедена съм, че всички добре осъзнаваме сериозността на проблемите на децата. Ето защо нека с тази декларация да потвърдим изрично още веднъж нашата воля и ангажираност приоритетно да участваме съгласно нашите правомощия и компетенции в решаването на проблемите на българските деца. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Реплики? Не виждам.
Господин Спасов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че вчера мнозинството не подкрепи предложения за разглеждане от мен Законопроект за детския омбудсман, аз заявявам, че ще подкрепя тази декларация. Но се надявам, че тя ще бъде базата до края на мандата на това Народно събрание да се направят конкретни предложения във връзка с набелязаните приоритети за промени в българското законодателство, свързани със закрилата на децата, и тази декларация няма да остане само на думи.
Аз се надявам мнозинството да преосмисли позицията си върху предложения от мен детски омбудсман – институция, която съществува в 27 европейски страни, като първата е създадена в Норвегия преди 25 години. Още повече ме обнадеждава и вчерашното решение на Министерския съвет, с което се предлага да бъде създаден нов орган за закрила на детето, чиито правомощия съвпадат до голяма степен с предложените от мен приоритети за дейността на детския омбудсман.
В първата точка в набелязаните приоритети в декларацията аз виждам важни теми, които би трябвало впоследствие да бъдат обвързани с конкретни законодателни предложения, особено във връзка с добрите здравни грижи. Не знам дали колегите знаят, че България е на първо място по детска заболеваемост в Европа, всяко трето българче страда от високо кръвно налягане или затлъстяване. А тук трябва да се приложат европейски практики, особено с оглед на това, че в бюфетите на училищата се предлагат много нездравословни храни, много тестени и захарни харни.
Относно сигурността в семейството и на улицата статистиката, с която аз разполагам, надявам се и колегите, е, че 87% от насилието над децата става в дома. За съжаление семейството запазва това насилие в дома като някаква тайна, да не чуят съседите. Тук трябва да има специална политика, примерно предложения от мен детски омбудсман. Колегата Шарков беше с мен в Ирландия, там има специален телефон, на който всяко дете, близки на семейството, приятели на детето, учителите му биха могли да се обаждат и да подават такива сигнали, а детският омбудсман съответно реагира на подобни случаи.
Тук говорим също и за зачитане на мнението и достъп до информацията. Тук наистина трябва да се работи за свързаните опасности с достъпа на децата до Интернет-среда, които наистина създават големи опасности за децата. Тоест те не знаят с кого комуникират в Интернет. Докато бях председател на Комисията за децата, младежта и спорта, правихме проучване, което показва, че, за съжаление, децата, особено под 18 години, комуникират в Интернет-среда, търсейки преди всичко сексуални контакти. Провеждайки такива срещи, те не информират своите родители или близки, братя, сестри и реално попадат в една много опасна ситуация.
Във връзка с децата, лишени от родителски грижи, моето лично мнение е, че тези домове, които в момента съществуват, не отговарят на европейските условия. Знаем, докато госпожа Христова беше министър предложи законодателство за приемните семейства. За съжаление, тази политика, въпреки че държавата в рамките на Министерството на труда и социалната политика отделя достатъчно средства за популяризиране на тази грижа, аз не виждам никъде по медиите или някъде другаде такава национална кампания, която наистина да даде достатъчно информация на родителите, които нямат деца. Това са близо 200 хиляди семейства в България, които да бъдат впечатлени все пак от това решение на държавата тази приемна грижа да бъде и платена. Тоест тя дори се заплаща. Тук наистина трябва да се говори за политика, която да създава такива условия за тези деца, лишени от родителски грижи, до среда, близка до семейната.
Доволен съм също, че в т. 2 се отчита, че реално липсва координация между институциите. Докато бях председател на Комисията за децата, младежта и спорта, ние постоянно отчитахме тези проблеми – че в държавата съществуват много институции, които отговарят за децата, а реално липсва инструментът за координация между тези институции и всяка от тях прехвърля отговорността си една върху друга.
В крайна сметка, тази декларация да не остане само на думи, предлагам една т. 5, която да гласи:
„5. В рамките на мандата на Четиридесетото Народно събрание ще предложим промени в законодателството по приоритетите на т. 1.”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на д-р Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Най-напред, уважаеми господин Спасов, нека да не бъде само в рамките на мандата на това Народно събрание, защото това трябва да бъде постоянна политика на българския парламент и на всички овластени български органи.
Уважаеми колеги, разбира се, че Парламентарната група на ОДС ще подкрепи тази декларация. Ние бихме подкрепили всяка една разумна инициатива, която би могла да подобри състоянието на българските деца, включително на тези, които живеят съвсем нормално, в нормална семейна среда и на тези, които са оставени при неблагоприятни условия – децата, лишени от родителски грижи, или деца с увреждания, настанени в подобаващи домове.
В същото време, както при приемането на всяка една декларация, лично аз съм притеснен от това доколко тази декларация ще бъде последвана от конкретни мерки и предложения не само в рамките на Народното събрание, а и от страна на изпълнителната власт и всички онези органи и институции в страната, които имат отношение към сигурността, здравето и образованието на българските деца.
Уважаеми колеги, имам обаче няколко предложения, тъй като според мен има някои неща, които не са изпипани във втората част на самата декларация, тъй като преамбюлът няма какво да бъде коментиран.
В т. 1 е казано: „Потвърждаваме волята си като народни представители да осигурим нормативни условия за преодоляване на неграмотността”.
Уважаеми колеги, има неграмотни деца, които според мен са дори по-малко от неграмотните възрастни в България. Но смятате ли, че причината за това наистина е нормативна? Аз не смятам, че причината е нормативна за това да има неграмотни деца в България.
По-нататък едно от тиретата казва: „Потвърждаваме волята си като народни представители да осигурим нормативни условия за свобода на изразяването”, в смисъл на българските деца.
Тоест в момента има такива условия, че те нямат възможност и нямат свобода на изразяването?! Така ли да го разбирам?
Предлагам това тире или вносителите да го прередактират, защото аз не се сещам как да го направя, или просто да отпадне, господин председател.
В последното тире: „Правото им на възпитание, духовен и културен живот и особено на специфичните права на децата, лишени от родителски грижи и на децата с увреждания, както и особените права на групата на децата в риск”.
Вижте, децата в България имат равни права. Няма специфични права и особени права. Всички деца в България – настанените в домовете, децата, които не са лишени от родителски грижи, имат равни права. Децата в домовете, лишените от родителски грижи и децата с увреждания имат специфични потребности.
Затова, господин председател, предлагам думите „специфични права” да бъдат заменени със „специфичните потребности на децата, лишени от родителски грижи и на децата с увреждания”.
Съжалявам, че господин Лютфи го няма, но с цялото ми уважение към него, всъщност и господин Спасов обърна внимание на тази тема, действително един от най-големите проблеми в страната е липсата на координация между отделните институции, които се занимават изобщо със защитата на сигурността на българските деца. Затова аз изобщо не съм съгласен да отпадне т. 2. Но по начина, по който е записана, самото Народно събрание някак си липсва, защото ние призоваваме всички институции да координират действията си.
Затова предлагам, господин председател, малка редакция на т. 2, в която казваме, че:
„2. Изразяваме готовност и призоваваме всички институции да координират усилията си в изграждането на утрешния ден на българските деца и подобряване на благосъстоянието им”.
Нека това е единствената точка, в която става дума за координация на усилията на институциите. Нека тази точка да отпадне.
Това са предложенията ми. Надявам се, че в крайна сметка ще има ефект от тази декларация, защото иначе е безсмислено това упражнение, което правим от края на вчерашното заседание и началото на днешното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, декларацията съдържа много неща, много препоръки – преодоляване на неграмотността, качествено образование, говори за пари, говори за битовите условия, за достъпа до информация. Но аз не мога да разбера и не мога да си обясня как никой до този момент не каза най-важното, защото за мен и за нас от „Атака” това е най-важното и най-същественото – никой не каза нещо конкретно във връзка с възпитанието на децата, което е съвсем конкретно, съвсем определено и то е най-после, след толкова години атеистично възпитание, след толкова години грубо материалистично възпитание и подход към децата, въвеждането на предмета „Вероучение”, което е най-важното, което ние трябва да направим. Защото всичко това, което се съдържа в тази декларация, се прави и е правено до този момент под една или друга форма, по един или друг по-добър или по-лош начин. То ще се прави и оттук нататък, разбира се, но това е истински сериозното, значимото, което 40-то Народно събрание трябва да стори. Защото, както е казал нашият Господ и спасител Иисус Христос: „Не само с хляб се живее, не само с материалното, живее се с духовното”. И ако децата не бъдат закърмени от малки с духовното, с вярата към Бога, просто няма да бъдат пълноценни хора, както сме непълноценни хора цялото наше поколение, които сме в тази зала, защото на нас ни липсват първите години, липсва ни и детството, в което е трябвало да бъдем обгрижвани с любов към Господа.
Съжалявам, че госпожа Панева я няма, но тя спомена, че снощи при посрещането на трите чудотворни икони патриарх Максим е говорил за децата, но тя не каза най-важното от това, което патриарх Максим каза, че е нужно за децата, а то е да бъде въведен предметът „Вероучение” и в българските училища.
В България бяха събрани стотици хиляди подписи от загрижени родители. Те бяха внесени тук, в Четиридесетото Народно събрание и прашлясват някъде. Те бяха събирани по енорийски църкви, по училища, по детски градини – никой не им обърна внимание.
Един министър три години ни подмята като маймуни по темата как ще въвежда вероучение с едни, бих казал, такива фокуснически номера и ни заблуждава, и ни мотае, включително и нас, от „Атака” на една среща, която се състоя почти преди три години. Той ни увери – ето, видите ли, още малко, вероучението ще бъде въведено в българските училища. След това започна да поръчва, за да отбие номера и за да не го направи явно, социологически проучвания, анкети, експертни оценки по въпроса, за да донесе сигурно от девет кладенеца мръсна вода и да докаже как това е трудно или невъзможно и как това не може да стане.
Снощи, ако патриарх Максим се произнесе и каза нещо много съществено по въпроса, то не е случайно. По този изключителен повод – донасянето в храма „Св. Александър Невски” на трите чудотворни икони, най-после българските управляващи трябва да започнат да обръщат внимание на това, което ни казват старците, членовете на Светия синод, Светият синод и самият патриарх, защото през всичките тези двадесет години тази зала нито веднъж не се вслуша в това, което ни се казваше оттам, от това най-високо място – на духовността и на българската държавност, защото това е и българската държавност. Ние не сме по-умни от тях. Никой от нас тук в тази зала не е по-умен от тях – от владиците, от патриарха, от старците на България, които ни казаха ясно и недвусмислено, че трябва да се въведе вероучение в българските училища, защото само това ще направи нашите деца по-добри. Нищо друго не е в състояние да ги направи бъдещи разумни, честни хора. Затова ние, от „Атака” имаме предложение към тези точки в диспозитивната част, където се казва „декларираме”, „потвърждаваме волята си на народни представители да осигурим нормални условия за”, първи абзац, като първа точка, с тире да запишем просто и ясно „въвеждане на предмета вероучение в българските училища” – и толкова. Така че, нека това се счита за предложение на Парламентарната група на „Атака” и при приемането на декларацията това предложение да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, ще Ви помоля да дадете точния текст.
ПАВЕЛ ШОПОВ: То е ясно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно на кое място трябва да се за пише „вероучение”? Какво значи вероучение сега? Източноправославното вероучение ли или какво, католическо, протестантско, мюсюлманско? Кажете ми сега кое вероучение ще въвеждаме в училището?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вероучение – то може да бъде и вероучение по вярата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Будизъм.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... към която принадлежи съответният ученик. Това е ясно. Затова е вероучение, така се казва - вероучение. След това законът ще си го тълкува и ще го уточни. Това е един общ документ, по който считам, че няма нужда да детайлизираме и да уточняваме съвсем.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Знаете ли какво пише в храмовете? Там пише: „Вероучение – православно”. Ако е така, ще предложите това.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ами предложете го и Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христина Христова.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че декларацията, която предлагат колегите Живкова, Илияз, Богданова, Станкова и Панева, заслужава нашето внимание. Мисля, че тя е стъпка в, бих си позволила да кажа, последователните и систематични усилия на българската държава и на българското общество в областта на политиката за децата.
За съжаление не бих могла да кажа, че политиката вече е систематична и последователна. Не сме постигнали за съжаление това. България е ратифицирала конвенцията, ние започнахме една тежка реформа – законодателна, практическа реформа, управленска, през 2003 г. в областта на закрилата на децата и всяко нещо, включително и тази декларация, ще даде своя принос. Разбира се, не бива да се очаква, особено от една декларация, да решава някакви конкретни въпроси. Както чух от изказващите се колеги, имат предложение в дадена конкретна област. Нека да предложат тогава конкретни декларации с текстове в дадената област, която да подкрепим.
Между другото, ако сега един външен наблюдател следи какво се прави за политиката за децата в България, той ще отбележи, че вчера правителството на Република България прие доклад с анализ на цялото законодателство и предложения за неговото усъвършенстване, а днес българският парламент дебатира декларация, отново по политиката за децата. Мисля, че това е добър знак.
Имаме какво още много да правим в областта на политиката за децата най-малката роля, която може да изиграе тази декларация, е да привлече още веднъж общественото внимание по тази тема.
Мисля си, че все още е много тежък въпросът с 8000 деца в специализирани институции. Все още е много тежък въпросът с около 20 000 отпадащи от образователната система деца всяка година. Все още много тежък е въпросът с бедността сред децата, която е в много по-голям процент от шестнадесетте процента население, което живее под линията на бедност. Много неща бяха направени. Аз се радвам, че Парламентарната група на НДСВ, която представлявам, беше инициатор на важни законодателни инициативи, които вече са факт в нашата страна. От 1 януари 2007 г. действа увеличеното деветмесечно обезщетение, отпуски и обезщетение за майчинство, когато жената взима цялата си заплата – 90% от нея, разбира се, но без данъците, тя фактически е цялата заплата. Също така от 1 януари м.г. беше въведена професионалната приемна грижа. Нямаме традиции в тази област, но мисля, че постепенно, постепенно ще се върви в тази посока.
Това, което трябва да направим и тази декларация ни приканва, е да координираме усилията си в областта на политиката за децата, ресурсно да обезпечим политиката за децата, правата на децата във всяка една област.
Мисля, че тя има своята важна роля. Парламентарната група на НДСВ ще я подкрепи. Забелязвам с огорчение една традиция в моя практически опит – хората, които най-малко са направили нещо в живота си, критикуват тези, които нещо са направили, как добре не са го направили. По-добре е да подкрепяме такива инициативи и да вървим напред, защото точно в политиката за децата, за разлика от други области, ролята на държавата е незаменима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Заповядайте, госпожо Станчева, с какво не сте съгласна.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Христова, Вие се изказахте положително и конструктивно по предложената декларация, но позволете да направя едно допълнение. Вие неволно пропуснахте да акцентирате върху нещо, което е много важно, а именно защитата на децата от насилие. Позволете ми да взема отношение по този проблем като национален и регионален координатор по кампанията на Съвета на Европа срещу домашното насилие.
По данни на социологическите проучвания всяко пето дете е свидетел или обект на домашно насилие. Това освен физически травми означава и дълбоки психологически, душевни отражения, отпечатък за цял живот върху детето.
Бих искала да спомена, че в резултат на многократните ни обсъждания на проблема с изпълнителната власт, неправителствените организации и, разбира се, нашите партньори – медиите, работната група, която е към българския парламент и е съставена от всички политически представени сили в парламента, е изготвила и е набелязала специални конкретни предложения за защита на децата от насилниците в семействата. Те ще бъдат предложени като допълнение за изменение на действащия закон срещу домашното насилие, след едно допълнително финализиращо обсъждане на проблема и с ресорните министерства.
Искам да уверя и колегите народни представители, че що се отнася до декларацията, нашата парламентарна група, както каза и госпожа Христова, ще подкрепи тази добра инициатива. Това още веднъж означава не само политическа отговорност, но ефективна и резултатна законодателна дейност.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика. Ще има ли нещо като дуплика?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по декларацията?
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да обърна внимание на един специфичен въпрос, който според мен е добре да бъде засегнат в декларацията и в начина, по който ние съответно мислим по въпроса за реализацията и грижите, които полагаме за децата. Това е въпросът за професионалната реализация на децата и особено подготовката им и възможността на децата, които са в институции, след това да бъдат социализирани, да бъдат интегрирани в обществото и да намерят своето място. Някак си в усилията, в грижите да обърнем внимание на тези деца в институциите, като че ли прекалено много вниманието ни беше фокусирано върху здравословното им състояние, върху обучението, върху специализираните грижи. Изключихме факта, че когато тези деца навършат 18 години и трябва да напуснат дома, те стават ничии деца. Особено когато имат увреждания, имат възможност да попаднат в дом за хора с увреждания.
Нито жилищната среда, нито работната среда, нито която и да било институция е пригодена и има грижа за това децата да могат да намерят своето място в обществото. Няма кой да се погрижи така както за всички останали – за нашите деца. Кой ще е домът, в който тези деца трябва да живеят физически? Кое ще е работното място или кой ще им предложи работа? Всеки един от нас се грижи за децата си – да им даде възможност да стъпят и да започнат сами да се реализират в обществото. Но за тези деца няма кой. И понеже няма институция, която целенасочено да мисли за това, възможността за тях е много тъжна – да попаднат в дом за възрастни, а особено когато имат увреждания, това е дом за възрастни с увреждания. Тези домове са тъжни и трагични. Там хората са с тежки увреждания, с тежки изменения – и физически, и умствени. Тази среда не е подходяща за дете на 19 години, което оттук нататък трябва да мисли за по-нататъшната си професионална реализация и за пълноценността си. Няма начин то да стане пълноценен гражданин.
Затова ми се струва, че след приключване на грижите към децата при навършване на пълнолетие, ние задължително трябва да имаме предвид и тяхната професионална реализация и възможността им изобщо да попаднат в обществото по начин, който да не ги маргинализира. Държа непременно да бъде обвързано в първа точка от декларацията и професионалната реализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за декларация?
Давам думата на народния представител Евгения Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, добър е фактът, че тази декларация и проведената кръгла маса предизвика този дебат вчера и днес, защото това отново показва загрижеността на всички нас по проблематиката, свързана с децата. Ангажимент на общините, институциите и неправителствените организации е да се грижат за българските деца и въобще за проблемите, които касаят тяхното развитие.
Дебатите, проведени с професионално внимание към тематиката по време на кръглата маса, показаха, че институциите, гражданското общество и народните представители имаме решимостта съвместно да постигнем правилните решения.
Съществено е, че тази кръгла маса постави важни въпроси, касаещи цялостната законодателна рамка на Република България, отнасяща се за благосъстоянието на българските деца, тяхното възпитание, етичните и моралните норми. По време на дискусията успяхме да изградим единно становище, което се изразява в посочването на необходимостта за стабилизиране на законодателството, отнасящо се за децата в посока на постигане на пълна информация, ефективна координация, ясно определяне на правата и задълженията и пълна отговорност за управлението и изпълнението на поетите ангажименти от всички, които участвахме на тази кръгла маса.
Аз като заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта искам да ви уверя, че в много от нашите заседания провеждаме подобни дебати с всички отговорни институции, с неправителствени организации. Необходимо е нашето съдействие като законодатели – по-активно да съдействаме за координирането на действията на всички отговорни институции. Именно ние – нейните представители, сме тези, които чрез законодателството ще решим и ще поставим проблемите, които ще решат състоянието на българските деца. В близко време предстои, както знаете, приемането на нов Семеен кодекс, който касае основно детското осиновяване и облекчаването на режима. Предстоят промени и в Закона за закрила на детето и тази декларация е именно един призив към всички нас – народните представители, да се обединим и заедно да решим проблемите, които биха решили чрез законодателство голяма част от въпросите, касаещи българските деца.
Затова благодаря на всички за тази дискусия и се надявам, че ще подкрепите декларацията и впоследствие активно ще работим за решаване и за приемане на законодателни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за декларация?
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Предложението, след консултация с представители на вносителите, е последното тире от т. 1 да бъде:
„1. Потвърждаваме волята си като народни представители да осигурим нормативни условия за:
– социално включване и професионална реализация на децата, лишени от родителски грижи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Първанова, Вашето предложение ще бъде подложено на гласуване.
За последен път се обръщам към народните представители в пленарната зала – има ли други желаещи да вземат отношение по проекта за декларация? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Гласуването на декларацията, разбира се с предложенията, които бяха направени тук, ще бъде през следващата седмица, вероятно в четвъртък. Вчера бе обявено, че днес няма да има гласувания, а както виждам, няма и кворум.

Следваща точка:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ЗА 2007 г.
Тъй като остават 10 минути до почивката, ако започнем тази точка, едва ли ще успеем да я приключим днес, но поне да чуем доклада и проекта за решение на Комисията за борба с корупцията.
Има думата председателят на Комисията за борба с корупцията господин Бойко Великов, за да представи становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, аз бих Ви помолил, преди да представя доклада, да допуснем в пленарната зала председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, господин Стоян Кушлев и главния секретар господин Георги Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой, който е против допускането на двамата представители на комисията в пленарната зала? Няма.
Моля, да поканите господин Кушлев и господин Иванов в пленарната зала.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за дейността на Комисията за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г.
Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание на 17 април 2008 г., на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 8, ал. 1 от Вътрешните правила на комисията, обсъди внесения в Народното събрание и разпределен на Комисията за борба с корупцията Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г.
Представителите на комисията, предвид обективната невъзможност на господин Стоян Кушлев – председател на комисията, да присъства, изложиха пред народните представители – членове на Комисията за борба с корупцията, основните насоки в дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г.
В Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2007 г. детайлно се разглеждат предприетите действия във връзка с ефективното обезпечаване на дейността, целящи постигане на основните цели и задачи, залегнали в закона.
По предложение на комисията обезпеченото имущество през 2007 г. е на обща пазарна стойност 66 574 204 лв., докато през 2006 г. то е било в размер на 21 771 58 лв. Комисията е завела 33 граждански дела за отнемане на обща стойност 27 219 684 лв. в сравнение с 2006 г., когато са били заведени 12 граждански дела на обща стойност на цената на исковете 3 985 870 лв.
Към настоящия момент от заведените общо 45 граждански дела с мотивирани искове за отнемане в съответните окръжни съдилища за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2007 г. 44 от тях са висящи – без да има произнесена присъда. По дело № 75 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд в началото на 2008 г. е произнесено първото постановено решение за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, като не се посочва стойността на постановеното за отнемане имущество. Представителите на комисията изразиха убеждението си, че през месец май 2008 г. се очакват две съдебни решения на първа инстанция.
В доклада се отделя специално внимание относно осъщественото през периода международно сътрудничество, изразяващо се както в създаването на нови, така и в укрепването на вече създадени контакти с чуждестранни партньорски служби. Членовете на Комисията за борба с корупцията не можаха да проследят, поради липса на данни, дали е било пристъпено към оперативно сътрудничество на международно ниво и отправя препоръка към Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да се положат усилия в тази насока, които да доведат до конкретни резултати за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на българската държава.
Във връзка с очертаните в доклада проблеми и трудности, възпрепятстващи ефективното изпълнение на дейността, както и прилагането на закона, дискутирани от представители на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност с представители на сходни структури по време на осъществените международни срещи, се постави въпрос относно това – дали е била предприета някаква инициатива за законодателни промени, която да даде повече правомощия на комисията с оглед разширяване на нейните възможности, която да доведе до повишаване на степента на оперативност и резултатност в дейността й.
В отговор на поставеното питане, представителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност запознаха накратко народните представители с изработен вариант на законопроект от междуведомствена работна група, включваща експерти от комисията, прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, съдържащ в себе си няколко съществени предложения, които според тях биха довели до подобряване ефективността в работата на комисията, сред които:
- значително разширяване на наказателните състави, по които комисията би могла да работи, визирани в чл. 3, ал. 1 от закона – редица тежки стопански престъпления, извършени основно от длъжностни лица не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1;
- разширяване на обхвата на проверката по отношение на имуществените активи на свързани лица, като отпадне изискването тези активи преди това да са преминали през патримониума на основния обект на проверка (първоначално проверяваното лице);
- удължаване на срока за предявяване на мотивирани искания след допускане на обезпечителни мерки във връзка с новия ГПК.
С цел повишаване ефективността на работа на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и постигане на по-конкретни резултати, Комисията за борба с корупцията настоява да се доизпълнят взетите решения при разглеждането на доклада от 2006 г. и по-конкретно комисията да предложи на Министерския съвет мотивирано становище, свързано с необходимостта от изменение и допълнение на ГПК и закона.
В доклада се посочва, че участието на комисията в Изпълнителното бюро на CARIN (неформална мрежа от експерти, чиято дейност е насочена към установяването и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност) е от голямо значение за дейността й и за нейното утвърждаване на европейско ниво в контекста на приетото на 6 декември 2007 г. Рамково решение на Съвета на Европейския съюз относно регламентиране на международното сътрудничество между службите за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с което се задължават всички държави – членки на Европейския съюз, да приведат законодателството си в съответствие с него и да създадат национални служби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
В тази връзка Комисията за борба с корупцията препоръчва на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, в качеството си на член на Изпълнителното бюро на CARIN и в контекста на приетото на 6 декември 2007 г. Рамково решение на Съвета на Европейския съвет, да направи преглед на нормативната уредба на Европейския съюз в тази сфера и в случай на открити празноти или несъответствие да предложи да бъдат направени съответните изменения и допълнения в българското законодателство.
В хода на дискусията народните представители от Комисията за борба с корупцията изразиха съмнения по отношение на целесъобразността от съществуването на такава специализирана комисия, чиито функции до голяма степен дублират правомощията на Прокуратурата във връзка с отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Отново беше поставен въпросът за допълнителния размер към възнаграждението на членовете на комисията, които бяха определени със закон от Народното събрание.
Предложена бе отмяна на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и закриване на комисията като орган с изключително висока издръжка и нулева ефективност, независимо от увеличавания брой на обезпечителните производства през последната година, като се актуализира чл. 53 от Наказателния кодекс – отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпление.
Комисията за борба с корупцията приема със свое решение Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г. с изразените по-горе препоръки.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да прочетете и решението!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:

„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Комисията за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

РЕШИ:

1. Приема Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2007 г.
2. Препоръчва на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, да разгледа становището на Комисията за борба с корупцията на Народното събрание по доклада по т. 1 и да съобрази бъдещата си работа със съдържащите се в становището препоръки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, сега е 10,29 ч. Явно не можем да приключим с тази точка от седмичната ни програма. Ще продължим разискванията по доклада и проекта за решение следващата седмица.
Уважаеми народни представители, след почивката ще има парламентарен контрол, както е по програма. Искам да ви съобщя една промяна: след министър Даниел Вълчев, който ще отговаря на един въпрос, на два въпроса ще отговаря министър Асен Гагаузов – на Лидия Шулева и на Йордан Величков.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 27 юни – 3 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно изпълнението на Националната стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Сергей Станишев – министър-председател на Република България относно българската позиция и продължаване процеса на европейска интеграция след отхвърляне на Лисабонския договор в Ирландия. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно политиката на българското правителство за развитие на алтернативен околовръстен железопътен транспорт София. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2008 г.
Постъпило е питане и от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно опазване на резерватите и националните паркове в България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 юли 2008 г.
Писмени отговори:
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на два въпроса, зададени от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос от народния представител Иван Славов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос от народните представители Георги Божинов и Иван Гризанов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народната представителка Евдокия Манева;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Господин Паница, имате думата за процедура.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди седмица, на 25 юни, зададох въпрос към министъра на здравеопазването, касаещ стойността на дейностите на лечебните заведения за болничната помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса. За мое голямо учудване министърът на здравеопазването отказа да отговаря на този въпрос с мотива, че Националната здравноосигурителна каса не е в неговия ресор, както и дейностите, свързани с Националната здравноосигурителна каса. Във връзка с това препоръчвам на министър Желев да прочете Глава четвърта от Закона за здравното осигуряване „Специализиран медицински надзор”, членове 100-102, в който са визирани неговите функции в този специализиран медицински надзор.
Второ, от основаването на Националната здравноосигурителна каса до момента на този странен отказ на министър Желев, вече осма година всички министри на здравеопазването са отговаряли на въпроси, касаещи Националната здравноосигурителна каса. Още повече, че този въпрос, който задавам, касае бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет и гласуван от това Народно събрание.
Моля Ви, господин председател, на Председателски съвет да се посъвещавате малко, да посъветвате министър Желев да продължи традицията на предишните министри на здравеопазването, да не отговаря по този странен начин, че Националната здравноосигурителна каса не е негов ресор и да отговори на моя въпрос, а така също и на всички следващи въпроси, касаещи Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паница. Ще го имаме предвид на Председателски съвет.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги, искам да взема процедура по един изключително важен проблем. Преди две години и половина със Стела Банкова внесохме Проекторешение за налагане на незабавен мораториум върху строителството в междублоковите пространства и зелените площи на големите български градове. Комисията по околната среда имаше специално заседание по този въпрос. Всички изразиха подкрепа, но въпреки това решение на комисията все още няма.
Обръщам се към Вас, господин председател, да обърнете внимание на ръководството на тази комисия незабавно да предприеме действия, защото за това, на което сме свидетели в момента в София, но същото е и в Пловдив, във Варна, в Бургас и в другите градове, просто нямам думи. Строителната мафия трябва да бъде спряна незабавно.
В този смисъл Ви моля, обърнете внимание на Комисията по околна среда, ако трябва да направят още едно заседание другата седмица, аз ще го предложа отново в сряда като точка от дневния ред на Народното събрание, за да може, колеги, в рамките на един-два дни ние да решим този проблем, да спрем това строителство, след което да предприемем действие и да видим кой как е връщал, реституирал тези имоти, кой как е реституирал ниви върху детски площадки и върху междублокови пространства. Аз съм внесъл и такъв законопроект. На тези хора, на тези криминални типове, работещи в съдебната система, които са си позволили да правят това, трябва да им бъде търсена отговорност, наказателна отговорност.
За да завърша ще ви кажа, че в момента в кв. „Хиподрума” се изрязват огромни дървета, за да може един мафиот да разширява своя магазин.
Просто нямам думи. Аз оттук ще отида в Софийска община, но на това безобразие трябва да сложим край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, злоупотребявате. Това не е процедура и въобще не е свързано с парламентарния контрол. Отворете чл. 24 на нашия правилник, който казва как се свиква комисия и кой има правото да свика комисия.
Госпожо Шулева, заповядайте от името на парламентарна група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД):

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска
нова демокрация
Вчерашните взривове и настъпилата впоследствие кризисна ситуация в Челопечене за пореден път поставиха под въпрос готовността на българските институции за справяне с извънредни ситуации. Забавените действия на отговорните държавни органи вчера показаха, че продължава негативната практика на поставянето на населението в положение на липса на адекватна информация и бързи инструкции за реакция. Очевидна е липсата на механизъм за оповестяване на гражданите в случаи на заплашваща живота и здравето непредвидена криза.
През целия вчерашен ден българското общество стана свидетел не на организирани действия от страна на отговорните институции, а на координационен хаос, който най-вече способства за лансирането на най-различна спекулативна информация, довело до допълнително объркване и паника сред жителите на засегнатите населени места.
Това, което българското общество видя, е как длъжностните лица не координираха действията си за овладяване на кризата, а се надпреварваха кой пръв ще отиде на мястото на събитието, знаейки, че камерите на телевизиите ще бъдат там. Този опит за евтин PR обаче в никакъв случай не спомогна за по-добрата информираност на населението. В крайна сметка се оказа, че тишината, идваща от отговорните институции, след взривовете се оказа не по-малко страшна от самите експлозии.
Случилото се вчера повдига темата за необходимостта от съществуване на Министерство на извънредните ситуации, при това със значителен бюджет, след като представителите на ресорната институция и нейният министър отново не действаха по най-акуратния и адекватен начин. Вече няма съмнение, че приетият през 2006 г. закон, който раздели управлението на кризи от управлението на бедствията, е със сбъркана логика. В него очевидно не е предвиден механизъм за управление и единна координация, който да синхронизира действията на всички държавни институции в подобна ситуация. Законът предпоставя дублиране, припокриване и най-опасното – конфликт на правомощия.
Най-ярък пример за това вчера беше липсата през целия ден на законово предвидения ръководител на място, който трябва да се назначава от министъра на извънредните ситуации, и така не стана ясно кой управлява процесите по овладяване на бедствието.
Самата Емел Етем призна на заседание на комисия вчера, че не е изпълнила законовите разпореждания и не е назначила такъв ръководител. В действителност необходимата фигура на ръководител на място бе заместена от тричленка между Министерството на извънредните ситуации, Министерството на отбраната и Генералния щаб. По този начин директно бе взривена цялата Единна спасителна система по закон. Обръщаме внимание на факта, че Единната спасителна система не се ръководи, а по нея има дейности по координация, което допълнително дискредитира единодействията на политическо ниво между съответните министри. Това стана видно вчера, когато различните министри се чудеха кой какво и кога да направи.
Резултатът беше, че действията на представителите на държавата бяха координирани единствено по отношение на безсмислените им медийни изяви, но не и на мястото на инцидента.
Общият извод, който ние, от Българска нова демокрация, правим, е, че с настоящия неадекватен закон Министерството на извънредните ситуации не е в състояние да овладява ситуациите, да координира дейностите на другите министерства и да се справя с внезапно възникнали ситуации. Налице е ялов закон и неработещо ресорно министерство, което затвърди мнението, че тази институция служи най-вече за усвояване на пари на данъкоплатците.
Нашето настояване в рамките на настоящия парламент е да се преразгледа ролята на Министерството на извънредните ситуации и да се предприемат изменения в сегашния Закон за управление при кризи. Това трябва да бъде извършено сега, а не за пореден път да действаме след събитията. Ако това не бъде извършено, можем да сме сигурни, че животът и здравето на българските граждани ще продължават да не са защитени адекватно в случаи на бедствия, аварии, кризи и терористични атаки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, от името на парламентарна група Вие пожелахте да вземете думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с декларация на Парламентарната група на НДСВ, която е с друга тема, не по-малко актуална според нас – за политическия живот в България. Още повече, че вчера на нарочен брифинг след заседание на парламентарната група ние изразихме нашата позиция по инцидента в Челопечене:
„По инициатива на НДСВ през последните години бяха осъществени редица реформи, които имаха за цел да осветлят политическия процес у нас. Винаги бяхме водени от разбирането, че политическите партии трябва да бъдат най-прозрачните обществени организации с ясни каузи и цели. Следвахме добрите практики на европейските либерални партии и приобщавахме България към семейството на европейските народи. Напоследък обаче ставаме свидетели на задълбочаващи се негативни явления – търговия с гласове, купуване на изборни комисии, създаване на фирмени партии, електорален туризъм, незаконно финансиране на предизборни кампании.
Тези явления, уважаеми дами и господа, не са европейски практики. Нещо повече, те вредят на българското общество и на изконните ценности на демокрацията и ние сме много обезпокоени. Подобни явления превръщат изборите от честна борба на управленски алтернативи в грозна надпревара за купуване на власт с нечестни средства в името на користни интереси.
Като либерална и центристка партия ние категорично се противопоставяме на тези негативни явления. НДСВ смята, че демократичните процеси в страната ни са застрашени именно от уродливите практики за купуване на гласове, които придобиват все по-голям мащаб и изкривяват все по-силно участието на големи и малки обществени групи в управлението. Според нас всяка политическа система, пък била тя идеалната, няма да работи в полза на обществото, щом е изградена на основата на мащабни манипулации.
НДСВ е за честна политика и чисти избори. Ето защо предлагаме цялостен пакет от законодателни и практически мерки за честна политика и чисти избори. НДСВ настоява тези мерки да се приложат още в следващите избори за народни представители и за членове на Европейския парламент през 2009 г.
Ние настояваме за реформа в избирателната система, основана на следните по-важни идеи: провеждане на национален референдум, в който гражданите да се произнесат дали да бъде въведено задължителното гласуване, което ще обезсмисли търговията с гласове. Ако гражданите на България не одобрят задължителното гласуване, да се въведат данъчни облекчения за тези от тях, които спазват съвестно и упражняват своето право на глас и по този начин укрепват демокрацията и институциите. Да има възможност избирателят да направи мажоритарен избор в рамките на партийна листа, като бъде установен нисък праг на преференциите. Така избирателите ще пренаредят кандидатите на партията според своето одобрение за всеки един от тях.
Смятаме също така, че са крайно необходими бързи и засилени мерки срещу търговията с гласове, независимо от това какъв избирателен модел ще бъде предпочетен в България. Да се засили наказателната отговорност за тези, които купуват и продават гласове на изборите, включително да се носи и финансова отговорност. Да се забрани внасянето на мобилни телефони в стаичките за гласуване, да се използват високотехнологични и биометрични данни, за да не се допуска фалшификация на изборните списъци и оттам – на резултатите.
За да има честна политика и чисти избори, са необходими строги правила срещу черните партийни каси и намаляване зависимостта на партиите от частните икономически интереси. Затова НДСВ ще настоява партиите да се финансират изцяло от държавния бюджет и да нямат право да получават дарения от търговци, фирми и други юридически лица. Държавната субсидия за партиите да стане най-малко 5% от минималната работна заплата за всеки получен глас на парламентарните избори. Даренията от физически лица да са максимум 100 лв.
Партиите, за които Сметната палата установи, че нарушават системно правилата за финансиране, да не бъдат допускани до участие в избори и даже да бъдат закривани.
Като част от необходимите реформи НДСВ смята, че трябва да бъдат обсъдени мерки срещу опитите за купуване на общинска власт от сенчестата икономика и местните олигархии чрез спонтанно създадени местни бизнес партии. Ние не възприемаме, че така наречените бизнес партии имат достатъчно легитимност да участват в избори. Според Конституцията в България, а и във всички демократични страни политическият процес се осъществява от политически партии, които носят отговорност и подлежат на контрол.
НДСВ призовава всички отговорни политически партии и граждански структури към конструктивна дискусия по всички тези предложения, подчинени на идеята за честна политика и чисти избори.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, преминаваме към парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народните представители Веселин Методиев и Екатерина Михайлова към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Госпожо Михайлова, имате думата да развиете вашия въпрос към министър Вълчев.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който задаваме с колегата Методиев, е свързан със заповед на министъра на образованието от 29 май 2008 г. за закриването на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Враново, община Сливо поле, област Русе. Аргументите са: „Трайна тенденция за намаляване броя на децата, довела до невъзможност за формиране на паралелки в рамките на нормативно определения минимум и прилагането на системата на делегираните бюджети”. Това, което обаче научихме от медиите, по данни от институциите, от хора от този район, е следното – училището в с. Малко Враново през учебната 2007-2008 г. има 106 деца и е на трето място по брой на учениците в община Сливо поле. Не се закрива обаче училището в с. Ряхово, където има 60 деца и е на последно място по брой на учениците в община Сливо поле.
За да се върна пак на с. Малко Враново, където се закрива училището, трябва да отбележа, че в последните пет години прирастът на населението е 130 деца, за разлика от прираста на населението в други населени места от общината.
Издръжката на учениците в с. Малко Враново е една от най-евтините в община Сливо поле и още нещо – училището в с. Малко Враново е обновено, има компютърен кабинет и целодневна форма на обучение на учениците от началния курс.
Решението на общинския съвет за закриването на училището в с. Малко Враново е обжалвано пред съда. Все още няма влязла в сила такава заповед.
Ето защо, господин министър, ние се обръщаме към Вас със следния въпрос: ще отмените ли своята заповед при положение, че наистина данните са, че има възможност това село да има училище, още повече, че повечето деца в това училище са деца от ромски произход. В крайна сметка наистина се създава едно усещане за дискриминация към определени тип ученици, след като точно това училище с прираст се закрива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Методиев, благодаря Ви за отправения въпрос.
Аз мисля, че не е необходимо отново да излагам всички аргументи в полза на оптимизирането на училищната мрежа в България. Мисля, че и Вие споделяте това, което бих могъл в момента да кажа.
Ако разбирам правилно обаче конкретния въпрос, госпожо Михайлова, господин Методиев, вие излагате две групи аргументи, свързани със закриването на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Малко Враново, община Сливо поле, област Русе. От една страна, това са правно-технически аргументи, с които вие завършихте – има атакуван акт. Аз ще взема отношение по този въпрос.
От друга страна има, да ги нарека така, аргументи по същество и по целесъобразност – трябва ли при, така или иначе, намаляващия брой на децата в тази община точно това училища да бъде закрито?
Както и при вас, предполагам разбирате, и при нас – в министерството, има много обаждания, много предложения, мнения относно това кое училище да бъде закрито, кое да не бъде закрито, изтъкват се най-различни аргументи – сериозни традиции, историческо и културно значение, важно за населението място, квалифициран персонал, друго училище трябва да бъде закрито.
Първо, да кажа няколко думи по юридическата страна на въпроса – принципно случаите на обжалване на решение на Общинския съвет, с което се предлага да бъде закрито определено училище, преди да пристъпим към издаването на заповед за закриване, ние изчакване да приключи съответното съдебно производство. В подобни случаи обикновено кметът на общината – било пряко, било чрез регионалния инспекторат по образованието, информира министерството за наличието на такова обжалване. В конкретния случай ние, в интерес на истината, не сме били уведомени.
Същевременно обаче, ако останем на чисто юридическа плоскост, бих искал да ви информирам, че трайна практика на административните съдилища, включително и на Върховния административен съд, е да прекратяват подобни производства с мотива, че предложението на общинския съвет няма характер на индивидуален административен акт и липсва правен интерес за неговата отмяна като самостоятелен акт. На обжалване, според трайната практика, подлежи окончателният акт и това е заповедта на министъра. Между другото вчера – на 3 юли т.г., Русенският административен съд на същото основание е прекратил производството по обжалването на решението на общинския съвет.
Още една юридическа бележка – общинският съвет междувременно, след като вие сте задали вашия въпрос, е приел второ решение, с което е потвърдил решението си да предложи закриване именно на това училище. Това решение не е обжалвано.
Междувременно обаче е подадена жалба до Върховния административен съд срещу моята заповед за закриване, като юридически, както вие не по-зле от мен знаете, това означава, че е спряно изпълнението на акта и училището няма да бъде закрито до произнасянето от страна на съда. Към момента това училище не е закрито.
Сега по втория въпрос относно преценката по същество дали да бъде закрито това училище или такова училище. Бих искал да кажа, че откакто аз съм министър моята трайна практика, мисля, че тук господин Методиев не по-зле от мен разбира за какво става въпрос, е действително ние да се съобразяваме с решението на общинския съвет. Аз не считам, че администрацията на министерството, която в крайна сметка ще подготви моя акт, има по-добър поглед върху мрежата на общинските училища, отколкото хората, които са избрани от жителите на тази община. В този смисъл, ако няма някакви нарушения по-скоро от формално естество или някакви по същество, но много сериозни, от страна на общинските съвети, аз се въздържам да правя промени или да не одобрявам това, което общинските съвети предлагат.
В случая, който вие изтъквате, действително от направената проверка се установи, че има повече деца в с. Малко Враново, отколкото в с. Ряхово, но пък от общинския съвет ни изтъкнаха съображение, че там материалната база е по-добра, че персоналът е по-оптимизиран и т.н.
Още веднъж казвам, че аз бих могъл да направя нещо като абритраж в случая, но не мисля, че е правилно министърът да прави това нещо по отношение на общинския съвет.
В заключение бих искал да ви информирам, че училището в с. Малко Враново към момента не е закрито поради наличието на съдебно обжалване на заповедта на министъра. Най-вероятно, имайки предвид, а вие познавате не по-зле от мен съдебната практика, до 15 септември т.г. това няма да бъде отстранено като пречка, следователно трябва да сме наясно, че през следващата учебна година там ученици ще има.
Между другото, оставям тук една малка справка за финансовото състояние на двете училища, което може би ще ви бъде от полза. Имайте предвид, че училището в с. Малко Враново има по наше мнение недостиг някъде от около 30 и 35 хил. лв., които общината просто ще трябва да покрие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев. Той има право на реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, господин Вълчев! В края, доколкото разбрах, Вие казахте, че през учебната 2008-2009 г. училището „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Малко Враново, ще провежда нормален учебен процес. Това беше казано от Вас като най-вероятната хипотеза на развитие на този случай. Това дава възможност да се направи окончателна преценка на мрежата във въпросната община.
Това, с което бих искал да изразя несъгласие, е, че общинският съвет наистина може да взема решения, които да са свързани с традиции и с настроения, с мнението на хората. Общинските съвети са за това. Те са избрани от определени политически сили, но Вашият ангажимент като министър и в крайна сметка на ръководената от Вас администрация, е да работите с едни определени, сравнително устойчиви критерии. Така ще бъде добре за самите Вас.
Ако първият, водещият критерий е броят на децата, то няма абсолютно никакво друго възможно обяснение, последващо, за това защо трябва да се закрие едно училище, в което има два пъти повече деца от съседно училище, което ще бъде оставено за функционира. В случая горе-долу съотношението е почти два пъти.
А ако няма такъв устойчив критерий, какъвто е броят на децата, всички последващи ще бъдат само и само, за да има определен субективизъм в решенията. Този субективизъм обикновено ще бъде или политически, или в някои случаи чисто етнически, защото борбата ще бъде на надделяване на този, който има и партийно мнозинство в общинския съвет или принадлежи към мнозинство в общинския съвет, а има такава етническа политическа група в България, която може да злоупотребява по този път. В много от случаите на училищната мрежа, където министерството има проблеми, са свързани точно с такива райони. Наистина вие го знаете това отлично. Така че, ако се отстъпи от критерия „брой ученици”, оттам насетне всичко друго ще бъде твърде субективно, включително и това, което Вие оставихте тук, и аз ще взема от парламентарната трибуна, свързано с финансирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Под формата на дуплика искам само да направя едно уточнение, тъй като господин Методиев повдигна един важен въпрос: има ли устойчиви критерии, достатъчно формализирани, тъй щото общинските съвети, от една страна, да са длъжни да се съобразяват с тях при оптимизация на мрежата и респективно министърът да има също така достатъчно формализирана възможност да прави преценка дали е правилно решението на общинския съвет или не?
Действително един от критериите според мен, правилно отбелязвате, е броят деца. Но същевременно, пак ще кажа, не по-зле от мен знаете, тъй като Вие имате опит в тази работа, че при преценката на това кое училище е по-жизнено, има твърде широк кръг от аргументи и критерии. Ще изтъкна само няколко. Например транспортната мрежа. Обикновено в тези училища учат не само деца от съответното населено място, но и от други населени места и отдалечеността на едното и другото училище от тези други населени места е от голямо значение, разбира се, и състоянието на транспортната мрежа. Много е важно видът гориво, с което се отоплява съответното училище, много е важно състоянието на сградния фонд. Един от аргументите на общинския съвет в този случай е, че в с. Ряхово училището е доста по-голямо, което е факт. Между другото, ние проверихме и е в относително по-добро състояние. Но пак казвам, всичко това е въпрос на една комплексна преценка.
Според мен по-важен е другият въпрос: въобще министърът трябва ли да прави контрол по целесъобразност или не? Аз откровено Ви казвам, че се въздържам, тъй като приемам, че все пак местните хора - Вие обрисувахте общинския съвет като някакво съотношение на политически сили, но все пак това са местни хора, освен всичко друго, като че ли по-добре би трябвало да знаят как трябва да изглежда мрежата. Иначе, формално погледнато, Вие сте прав, аз имам право и по целесъобразност да не издавам такива заповеди. Това е вярно, но дотук откровено казано се въздържам.
Може би трябва наистина да помислим в новия закон малко по-ясно да кажем какви са критериите, по които трябва да работи общинският съвет. Така ще улесним и следващия министър - веднъж той да си върши работата по-добре, и втори път – все пак неговите заповеди да имат известна стабилност, тъй като ако той почне да издава или да не издава заповеди по целесъобразност, оттам нататък пък обжалванията ще станат наистина ежедневие. Благодаря още веднъж за този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, изключително съм щастлива, че на въпроса, който зададох на 27 май, днес ще получа отговор.
На основание на сключени тристранни споразумения между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и кметове на общини, МРРБ се е ангажирало да преведе пари на общините за предварително финансиране на техни проекти по оперативните програми „Регионално развитие”, „Околна среда” и „Програма за развитие на селските райони”. Средствата се отпускат от перото за съфинансиране от Бюджет 2007 г. В съответствие със споменатите споразумения, финансирането трябва да бъде осъществено на три транша след подаване на изискуемия набор от документи от страна на общините, като 30% от сумата за финансиране се предоставят авансово, 30% - след представяне на попълнени формуляри, и последното плащане – при завършване на видовете дейности и работи по проекта.
Към настоящия момент ситуацията е следната. В изпълнение на тристранните споразумения са стартирали процедури по изграждане на различни обекти от общинската инфраструктура, проведени са обществени поръчки, сключени са договори и общините са получили 30% аванс. Голяма част от общините са представили необходимите документи за превеждане на парите на втория транш, но поради липса на извършени плащания от МРРБ са спрени дейностите и работите по изпълнение на проектите. Друга част от общините са изпълнили всички допустими дейности, представили са необходимите документи и до ден-днешен нямат постъпили средства. Въпреки всичко, както вече казах, няма плащания нито по втория, нито по третия транш.
Въпросът ми към Вас е: защо тристранните споразумения не се изпълняват в указаните срокове и посочените условия, какви източници за финансиране са предвидени за изпълнение на тристранните споразумения, в какъв срок ще бъдат преведени парите на общините и кой ще компенсира загубите, свързани със забавяне на плащанията и съответно лихвите и неустойките по договорите с фирмите изпълнители?
Тъй като тристранните споразумения са подписани от Вас и от министъра на финансите, моля да получа отговор, който е съгласуван предварително и с министъра на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, дами и господа народни представители! Стартиралата през 2007 г. инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за осигуряване възможност на българските общини да започнат реална подготовка за изпълнение на проекти, насочени към европейските фондове, е в напреднала фаза на реализация. Целта на структурния и финансов инструмент беше в условията на одобряване и стартиране на оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Околна среда” и „Национална програма за развитие на селските райони” да създаде възможност, в това число чрез предварително финансиране на дейности, местните органи на самоуправление едновременно да подготвят апликационни форми и да реализират дейности по проектите.
Към настоящия момент резултатите показват, че тази цел е постигната. От общо включените 160 общини на база на проявена тяхна инициатива и в съответствие на проектната идея с възможностите на европейските фондове 146 общини са стартирали процесите. Съгласно утвърдената процедура тя е в три етапа. От тях към 15 май 2008 г. 95 общини са подготвили и представили апликационните форми в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Същите са прегледани от специално създадена комисия, отбелязано е покриване на съответствието и са набелязани препоръки.
През 2007 г., съгласно подписаните споразумения за префинансиране на дейностите, е разплатен аванс по тези договори в размер на 29 млн. 571 хил. 322 лв. и 85 стотинки. До настоящия момент са представени 95 апликационни форми от общо 146 общини. Стойността на оставащите строително-монтажни работи по всички проекти от това направление е около 107 млн. лв. По проектите, насочени към оперативна програма „Регионално развитие” са около 32 млн. лв.; по проектите към „Околна среда” – 24 млн. лв., и по „Програма за развитие на селските райони” – 51 млн. лв. В ход е осигуряване на финансовия ресурс от страна на Министерството на финансите и продължаване на финансирането. Съгласно подписаните споразумения, следващите втори траншове ще се реализират в рамките на следващите две седмици.
Важно е да се отбележи фактът, че освен изпълнението на предвидените дейности, общините активно подготвят апликационните форми на своите проекти и вече има подадени проекти по откритите схеми за финансиране по оперативна програма „Околна среда” и оперативна програма „Регионално развитие”, което беше и най-важната цел на структурирането на този инструмент. Трябва ясно да отбележа факта, че общините предварително бяха запознати с условията на структурния инструмент и технологичната последователност на техните ангажименти, които се реализират постъпателно, така че въпроси като компенсиране на загуби просто не са състоятелни поради факта, че условието за последващо плащане е ясно обвързано с подготовката на проекти по приетите от програмите апликационни форми и кандидатстване за финансиране при откриването на съответните операции.
Важно е, че българските общини се подготвиха за процеса на реализация на проекти по европейските фондове, натрупаха опит в подготовката на документите, изпълниха реални и необходими дейности за своите граждани, а българското правителство им помогна за това.
Предстои финализиране на втория етап от плащането, както вече споменах, в рамките до две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, изключително неудовлетворение изказвам от отговора, който получих, тъй като съгласно тези тристранни споразумения, които внимателно съм чела, вторият транш трябваше да постъпи още след подаване на първия пакет документи – нещо, което е направено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през м. февруари. До края на м. март са представени окончателните документи за третия транш, а Вие в началото на м. юли ми говорите, че след две седмици ще започне плащане по втория транш. Категорично стои въпросът за пропуснати ползи и лихви, защото съгласно това споразумение плащания трябваше да има още след постъпване на документите, които Вие изисквахте по втория транш. Това нещо трябваше да стане още м. февруари.
Трябва да Ви кажа, че например в две общини – Угърчин и Тетевен, строителните работи изцяло са завършени още през м. януари. Всички документи са представени – апликационни форми, абсолютно всичко, което искате, и до ден-днешен няма нито един лев. В същото време са спрени работите, поради неотпускане на пари за втория транш в Ловеч и в Троян. Така че не общините в случая, а вашето министерство не може да се справи с работата, която трябва да свърши, и 6 месеца не може да обработи едни документи, по които трябва да извърши плащания. Вие тепърва се занимавате с документи за втория транш, а хората са приключили третия, и това е преди 6 месеца. Така че да говорите, че след две седмици, а най-вероятно, доколкото знам, имахте готовност още преди 4 седмици да ми дадете отговор, тези две седмици във Вашия отговор сигурно са още оттогава, което означава, че отдавна трябваше да са направени тези плащания. Така че вижте си как работи администрацията и платете на тези хора съгласно споразуменията, които те са изпълнили абсолютно точно, защото аз мисля, че наистина докато фирмите чакат да получат по 600-700 хил. лева, ще фалират за една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо Шулева, това че не сте удовлетворена от отговора не е добре, но мисля, че като цяло общините са удовлетворени от това, което предприехме, защото повече от 140 общини в България получиха финансиране, което никога не са очаквали да получат. Това че някои от общините са представили формите аз знам, но ние не можем да искаме превод от Министерството на финансите на всеки два дни за изпълнението на тия програми. Документите са обработени, те ще си получат финансирането, а за неустойки предлагам да не адвокатствате на фирмите. Ако има такива неустойки, има си ред, те ще си ги потърсят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, известно е на цяла България, включително и в парламента, че пътният участък Княжево-Владая-Драгичево е не само най-натовареният, но и най-опасния път в България. През последните години в този пътен участък станаха многобройни тежки автомобилни катастрофи с десетки човешки жертви. Бих добавил, че само на пресечката Драгичево-Кладница за последните десетина години са дадени близо към 40 жертви – 38 души убити.
Една от причините за тези трагични резултати е не само огромният поток от автомобили – факт, който впечатли преди известно време лично и премиерът господин Станишев, но и лошо изграденото пътно платно. Недопустимо е според експерти само в разстояние на около 10 км структурата на пътя да се променя шест пъти като се преминава от магистрален към двупосочен път и обратно. Наред с огромния автомобилен поток, а именно преминават около 30 хил. автомобила на денонощие, се създава напрежение и объркване сред водачите на автомобили, особено тези, които пътуват по-рядко или за първи път. Именно такива пътуващи преди около два месеца станаха жертва – 4 души, на една от отсечките, където се преминава от едно състояние на пътя в друго.
Господин министър, предполагам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчита тази крайно тревожна обстановка, поради което и Вие лично се ангажирахте със срочното завършване на автомагистрала „Люлин”.
Моят въпрос към Вас е следният: смята ли повереното ви министерство да търпи поне още една година и половина, тоест до завършване на магистрала „Люлин”, безпрецедентния автомобилен хаос на въпросната отсечка или ще предприемете спешни мерки за коригиране на пътното платно, причинило толкова човешки жертви и материални щети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! По същество Вашия въпрос засяга състоянието на участък от пътя Е79 София-Кулата. Към момента Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е включил в строителната си програма посочените по-долу участъци, а именно:
1. Княжево-Владая – проект на рехабилитация;
2. Владая-Даскалово, участък от с. Владая до гара Владая;
3. Владая-Даскалово, участък от километър 285 плюс 360 до километър 286-960, включващ и кръстовището.
За участъка, посочен по т. 1, има изработен технически проект за рехабилитация в тази отсечка.
Проектът за участъка, посочен по т. 2, първоначално е бил включен в Програма ФАР – „Трансгранично сътрудничество към пътища към Гърция”, впоследствие е включен за изграждане и в проект „Транзитни пътища 4” в обхвата на ЛОТ 9 като участък 4Б. Път 1 6 от километър 92 до 95, за които е осигурено финансирането.
За този участък през 2003 г. е приключило отчуждаването и изключването от Държавния горски фонд на горските имоти по придвижването в основния технически проект – удвояване на пътя и безконфликтни пресичания с отклоненията за с. Владая и гара Владая. За имотите в регулация на с. Владая отчуждителната процедура не е започнала, поради приключило с влязло в сила решение на Софийския градски съд, Административна колегия 3Е състав по дело от 2004 г., образувано по обжалване на Решение № 27 с Протокол № 31 на Столичния общински съвет, с което е одобрен частичният застроителен регулационно-комуникационен план, местността „Владая” по плана на гр. София.
Относно хода на делото Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е уведомен с писмо от главния архитект на София на 3 април 2008 г. По тази причина фондът е възложил преработка на техническия проект с оглед избягване на проблемните имоти, предмет на съдебното производство. Проектът е представен на възложителя на 6 юни 2008 г. Предстои изработване на комплексен доклад за съответствие на проектната документация със съществените изисквания към строежите и одобряването на проекта. Това е най-важната част по уширението.
Що се отнася до участъка, посочен в т. 3, следва да Ви информирам, че същият не е влизал в програми за финансиране със средства на Европейския съюз, но е сериозно натоварена отсечка от първокласния път, разположена на границата между областите София и Перник. За участъка има изработен технически проект за едностранно уширение на съществуващия път в дясното по растящия километраж направление и е предвиден пътен възел „Драгичево” на мястото на отклонението за с. Рударци. Засягат се земеделски земи и територии в регулацията на с. Драгичево. През м. януари т.г. до Управителният съвет на фонда е постъпила докладна записка от областния управител на област Перник с искане за бърза реализация на пътния възел „Драгичево”. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Министерството на финансите е внесено становище-проект на отговор до областния управител, в което фондът обосновава необходимостта от отпадане на реализацията на пътния възел. Аргументите са, че след въвеждане в експлоатация на пътен възел „Даскалово” на автомагистрала „Люлин”, намиращ се на около 2 км от кръстовището за с. Рударци, проблемите в зоната на същото ще бъдат решени. В този случай отпада необходимостта от изграждането на пътен възел „Даскалово”.
Това е подготвеният за отговор на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, който ние ще обсъдим в ръководството на фонда и ще вземем крайното решение дали е необходимо или магистрала „Люлин” ще реши и този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз ви благодаря, макар и прогнозата да не е чак толкова оптимистична. Доброто в случая е, че все пак трябва да се знае и Вие казахте истината, а именно, че нещо се прави.
Очевидно всички тези неща са плод, може би не само тук, на бездействието от страна на някои бивши правителства, на цялостното подценяване на този изключително важен пътен обект, обектът, който всъщност свързва столицата с три области и с три държави.
В миналото това нещо се подценяваше поради някакви съображения от съобразителност, тоест след позиция за сигурност и т.н. Затова той беше оставен в това състояние. Недопустимо е 20 години наистина да чакат десетки хиляди хора, които идват в София, да чакат, за да влязат, по час, час и половина, два часа, за да минат едно разстояние от 10 км, дето се казва, чакайки едно продължително време. Все пак успокояващото е, че на този въпрос Вие дадохте един публичен отговор. Това е добре най-вече за Пернишката общественост и за всички, които пътуват от този регион и както добре личи, има някакви оптимистични надежди. Дано това нещо стане по-бързо. Бих апелирал – положете усилия, така както се полагат усилия за магистрала „Тракия”, защото този път е не по-малко важен, бих казал, за една значителна част от София така, както и магистрала „Люлин” ще бъде важна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, заповядайте, господин Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Величков, благодаря за разбирането, тъй като ненапразно този малък участък е разделен на три подучастъка, защото всеки един от тези участъци има своите специфични проблеми. Така че ние тази година ще започнем работа по пътя като цяло и се надявам до средата или до края на следващата година този въпрос да бъде решен. Разбира се, по начин, по който експертите и специалистите ще препоръчат като най-добър и икономически най-изгоден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Има питане, зададено от народния представител Минчо Христов към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Господин Христов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 3 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моля да ми отговорите каква е политиката на Министерството на земеделието и храните за предотвратяване на злоупотреби и присвояване на европейски средства в областта на земеделието и по-конкретно така наречените директни субсидии за площ. Колко са площите, посочени от повече от един заявител и които се застъпват? Какви действия се предприемат към настоящия момент за решаването на този проблем?
Преди време поставих пред Вашия предшественик този, според мен изключително тежък въпрос. Тогава предупредих, че инструкциите, които вашето министерство е дало на службите по земеделие по места, създават условия за присвояване на значителни европейски средства от страна на недобросъвестни лица. Говоря за това, че при заявяването на площите, за които се получават евросубсидиите, не се изискваше никакъв документ – нито за собственост, нито за аренда, нито за наем. Тази практика позволи на хора, имащи вътрешна информация за свободни, незаявени площи чрез подставени лица да източат евросубсидиите за площ. Само за 2007 г. вече са раздадени общо над 430 милиона лева. Тепърва ще се разбира колко от тези пари са присвоени от мошеници за сметка на добросъвестните производители. Тази порочна практика даде възможност на определени лица да посочват и очертават всяка свободна земя с твърдението, че я обработват.
Въз основа на субективните и често неправомерни претенции, службите по земеделие им издадоха карти с посочените от тях площи, за които в момента продължават да получават евросубсидии.
Господин министър, направихте ли проверка дали посочените в тези карти площи съвпадат с реалните парцели от плановете по земеразделяне? Моята информация е, че в много случаи те не съвпадат. Това означава, че те са в противоречие с европейските регламенти и стандарти. Повтарям, така са изплатени над 430 млн. лв. без да се изисква, и отново повтарям, никакъв документ, просто така на юнашко доверие.
Питам Ви директно: ще започнете ли да изисквате от получателите на европейски субсидии документи за собственост, аренда или наем? Ще спрете ли кражбите от страна на недобросъвестни лица? Колко загубиха българските производители, и колко спечелиха мошениците, които използваха този пропуск? Аз категорично твърдя, че този пропуск беше умишлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! По отношение на политиката на Министерството на земеделието и храните за предотвратяване на злоупотреби и присвояване на средствата в областта на земеделието и в частност директни субсидии за площ. Министерството на земеделието и храните е основен инструмент за прилагане на общата селскостопанска и общата рибарска политика в Европейския съюз, които са свързани с Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд по рибарство.
Спазвайки националното законодателство и правото на Европейския съюз и свързаните с него регламенти са налице следните структури и органи, които упражняват контрол върху дейността на Разплащателната агенция относно съответствието на дейността и с критериите за акредитация, както и верността, точността и целостта на извършените в нея разходи и в частност на директните плащания по площ.
От една страна това е компетентният орган в мое лице, който съответно отнема акредитацията на Разплащателната агенция, който орган е подпомаган от звеното за наблюдение и координация на дейността на Разплащателната агенция – структура под прякото ми ръководство.
От друга страна това е сертифициращият орган, който проверява верността, точността и целостта на счетоводни документи по извършените разходи на Разплащателната агенция.
Налице е и контрол от страна на представители на Европейската комисия, на Сметната палата на Република България и на Европейската сметна палата.
До момента от страна на звено „Наблюдение и координация на дейността на Разплащателната агенция” са осъществени пет мониторинга в периода март 2007 г. до май 2008 г. От неговите доклади е направена ясна констатация, че към датата на проверките не са налице нарушения и няма предпоставки за злоупотреби и присвояване на средства в областта на земеделието.
От страна на сертифициращия орган са направени три одита в периода юни 2007 – януари 2008 г. Искам да ви уверя, че в резултат на направените проверки от негова страна не са направени констатации и нарушения, свързани със злоупотреби и присвояване на средства.
От представители на Европейската комисия до момента са проведени 5 одитни проверки за дейността на Разплащателната агенция. Три от тях са свързани с изграждането и надеждното функциониране на интегрираната система за администриране и контрол. Другите две проверки са по отношение на изпълнението и спазването на критериите за акредитация.
До момента не са констатирани нарушения от корупционен характер. Последните две проверки, проведени на 9-13 юни 2008 г. и 16-20 юни 2008 г., все още не са готови от Европейската комисия, но ви уверявам, че стриктно спазваме и изпълняваме препоръките, дадени от Европейската комисия по време на мисиите й у нас.
Уважаеми господин Христов, във връзка с площите, заявени по директните плащания от повече от един кандидат, за 2007 г. броят на заявленията за застъпвания са 4685 с площ от 38 500 хектара, което представлява 1,14% от общата декларирана площ за 2007 г. Всички кандидати, които имат застъпвания, са уведомени с писмо от Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция. В рамките на определения срок те имат възможност да покажат правото си за ползване върху застъпената земя.
В резултат на процедурата за решаване на споровете при застъпванията за 711 заявления не е установен ползвателят на застъпените площи. Общата площ на останалите застъпвания е 6920,4 хектара, което е 0,20% от декларираните площи. Причините за някои от случаите на двойно заявени площи са административни грешки, други са резултат от грешки на самите кандидати. Но да не забравяме, че 2007 г. е първата година, в която стартира схемата за директните плащания. Днес процедурите са разработени и са съобразени с опита ни, придобит от първата кампания през 2007 г.
Досега кандидатите, декларирали една и съща площ, бяха канени с уведомителни писма да се явят в 10-дневен срок в съответната областна разплащателна агенция за разрешаване на конфликта. Ако това не стане доброволно, служителите на ОРА решаваха спора на базата на представените от кандидата документи, доказващи правото на ползване на спорните площи.
От натрупания опит и констатираните пропуски в организацията на работата и на Министерството на земеделието и храните, и на Държавен фонд „Земеделие”, и на Разплащателната агенция вече е предвидено да се изискват и допълнителни документи, доказващи не само правото на ползване, а и самото ползване на спорните площи - все пак се плаща не на собственика, а на ползвателя. При невъзможност да се реши конфликтът от страна на служителите от ОРА той се отнася до създадената вече арбитражна комисия, която е създадена към Министерството на земеделието и храните. Предвижда се в много кратки срокове в комисията да вземат участие представители на местната власт и съответните органи на Икономическа полиция. В тази комисия ще се разглеждат случаите на площи, заявени от повече от един кандидат, и ако е възможно, ще се взема решение за определяне на истинския ползвател, както и за освобождаването му от санкции за недеклариране.
Тъй като в питането се засягат въпроси за предотвратяване на злоупотреби и присвояване на европейските средства в областта на земеделието, аз искам да Ви помоля да ми дадете конкретни примери с цел тяхното изясняване и предприемане на незабавни административни мерки.
Позволете ми, господин Христов, към този отговор да добавя още няколко думи. Обемът на средствата, които са вложени като директни плащания, е около 460 млн. лв. В контекста на Вашето питане не мога да приема, че 460 млн. лв. са раздадени на криминално проявени лица или някакви други хора, които по някакъв начин са окрали системата. Всичко, което е направено, ще се контролира и аз ще предприема незабавни мерки в тази връзка.
Искам също така да Ви уведомя, че освободих директора на Главна дирекция „Земеделие” Георги Тошев. Искам също така да Ви кажа, че по мое скромно мнение недосегаеми хора, хора, които имат отношение към допуснати грешки и слабости, няма. И няма да се поколебая да предприема незабавни административни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов да зададе до два уточняващи въпроса към министър Валери Цветанов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз не съм твърдял, господин Цветанов, че всички тези над 400 млн. лв. са раздадени неправомерно. Аз ясно казах, че става дума само за една част от тях.
Защо ситуацията според мен е изключително тревожна? Възможността да се заявява чужда земя с цел да се получат субсидии, подчертавам, без никакъв документ за собственост, аренда или наем, даде възможност за неправомерно източване на огромни средства, тепърва ще се види колко са. През 2007 г. застъпените площи, както Вие правилно казахте, са над 380 хил. дка. Това обаче според мен, господин министър, е само една малка част. Затова призовавам онези, които имат някаква земя, незабавно да проверят дали вече някой не е заявил техните терени и дали не получава вече субсидии за тях.
Искам да Ви кажа и друго. Именно заради застъпванията са върнати около 37 млн. лв. Бившият председател на Фонд „Земеделие” господин Тадаръков твърди в този документ, че той е спестил тези пари на европейските данъкоплатци. Това са пари, взети от българския производител, господин министър, и Вие добре го знаете.
Тук обаче има и нещо по-страшно от присвояването на субсидиите. Член 79 от Закона за собствеността гласи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е било добросъвестно, този срок е само пет години. Казано в прав текст, освен да присвояват европейски пари, недобросъвестни лица, които са заявили чуждата собственост, могат да присвоят и чуждата земя. Можем да станем свидетели на огромна по мащаби кражба на земя, съпоставима с кражбите около приватизацията или ограбването на спестяванията през 1996-1997 г.
Моят въпрос, господин министър е: какви конкретни действия ще предприемете за предотвратяването на този сценарий, за който Ви казах преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Христов, уважаеми дами и господа народни представители! Както ви уведомих, едно от първите ми решения беше да създам тази арбитражна комисия. Има работна група, която работи точно в тази насока, господин Христов, която Вие казахте. Трябва да се направи план за действие, който ще бъде готов в средата на другата седмица, за конкретните необходими мерки, които ще бъдат предприети в насока да се оптимизира работата на Министерството на земеделието и храните в тази област. Арбитражната комисия вече е в действие, очаквам първите резултати в началото на другата седмица. Досега нямаше резултат, тъй като голяма част от звената, които работиха в арбитражната комисия, бяха свързани с одита. От този момент контролните звена и всички ще работят само в тази посока.
Предстои да излезем с административно разпореждане част от дейността на арбитражната комисия да бъде сведена на локално ниво, по места и да се опрости системата, за да може да се обхване по-голямо количество от информацията. Ще бъдат предприети всички необходими мерки, уверявам Ви, господин Христов, които да обезпечат законосъобразността и целесъобразността и защитата на интересите на земеделските производители. Аз разбирам какво ми казвате Вие, разбирам проблема и ще взема всички необходими мерки, казвам го съвсем отговорно.
От друга страна, уважаеми господин Христов и уважаеми народни представители, моля ви в районите, където има някакви проблеми, да се обаждате при мен, да ми казвате какъв е проблемът конкретно. Трябва да търсим не само принципно решение, аз търся конкретните решения. Дайте ми проблема, помогнете на хората, обръщайте се към Министерството на земеделието и храните за всички проблеми, които имат хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, за да изрази своето отношение към отговора на господин Цветанов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър, че признахте важността на проблема. Аз лично се ангажирам с всичко, с което мога, да помогна да се предотврати онова, за което ви говорих преди малко – да се ограби българската земя.
Аз бях потресен от изявленията на висши служители на вашето министерство, че при застъпване на земеделска земя, тоест когато тази земя е заявена от двама или повече кандидати, ще бъдат викани собствениците, цитирам, „да се разберат”. Аз Ви питам, господин министър, как могат да се разберат бабата и дядото от село и мутрата, мошеникът, който е заявил тяхната земя? Кажете ми Вие как? И именно тук е ролята на държавата, на вашето министерство, на парламента.
С очите си съм виждал договори за аренда, където се включва клауза, че след петата година договорът става постоянен. Какво означава това? Според мен става дума за фактическа кражба.
Има и друг тежък проблем: зачестяват документните измами с цел придобиването на недвижима собственост. Говоря както за кражба на земя, така и на жилища.
Със Стела Банкова предложихме законопроект за завишена наказателна отговорност за мошеници, които подправят документи с цел имотна измама – било то на земя или на жилища. Жертвите на тези измами, както всички знаете, колеги, са възрастни хора, които няма кой да защити.
Затова се обръщам към вас, колеги: приемете този конкретен законопроект, защитете интересите на хората, още повече, че когато бе гледан в комисията, той беше категорично подкрепен от Главната прокуратура и от Следствието. Искрено се надявам тук, в тази зала, да приемем този конкретен законопроект и да въведем жестоки наказания за онези, които се опитват да крадат, да грабят чрез документни измами!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Радвам се, че днес, няколко дни след моя въпрос ще имаме възможност да водим този диалог с Вас, тъй като се случиха много събития през тази седмица, свързани с държавен фонд „Земеделие” и съответно с Разплащателната агенция.
Миналата седмица завърши с новината за поредните спрени средства по програма САПАРД. В този факт като че ли няма изненада. Всички свикнахме с подобни новини. По-тревожно е, че тези решения на Брюксел доказват съмненията, че компетентността и прозрачността в работата на българската администрация остават спорни, а последствията се носят от всички български граждани. Считам за недопустими оправданията, че злоупотребите са се случвали преди много време и това освобождава от отговорност господин Тадаръков. Това е на база на Вашите изявления в понеделник, тъй като моят въпрос е внесен на 1 юли 2008 г. Неговата роля и отговорност в крайна сметка не се свеждат само до подписване на документи за заплати, а и в това да се запознае с досегашната работа както на държавен фонд „Земеделие”, така и на самата Разплащателна агенция.
В началото на тази седмица научихме също, че той трябваше да пътува до Брюксел, за да чуе от Европейската комисия какви са нарушенията, заради които се спират средствата. Странно е наистина едно такова намерение, защото се оказва, че за всичко, което се случва в България тук никой не носи отговорност или не може да разбере.
Силно се надявам да ме опровергаете, въпреки че с част от действията си тази седмица Вие показахте воля със смяната на двама висши администратори. Ето защо ви питам следното и смятам въпросите за изключително важни, надявам се да получа Вашия конкретен отговор: ще бъдат ли замразени плащанията и по останалите мерки на програма САПАРД от българска страна? Как ще бъдат компенсирани онези фермери, които са взели банкови кредити с намеренията да ги изплатят със средства по САПАРД?
Кога Разплащателната агенция ще има сертифициращ орган, каквото е изискването на Европейската комисия? Ще бъде ли извършен цялостен одит по-нататък както на Държавен фонд „Земеделие”, така и на самата Разплащателна агенция? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Валери Цветанов.
Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! На 26 юли е получено писмо от Жан-Люк Демарти - генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие” на Европейската комисия, за временно спиране на средства по мерки 1 и 3 по програмата САПАРД - инвестиции в земеделските райони и диверсификация и развитие на активни дейности в селските райони. Първата мярка касае всички инвестиции в земеделски ферми, втората се отнася за всички инвестиции в алтернативни бизнес начинания в селските райони – общо 235 общини, които включват: агроиндустрия, дървопреработка, преработка на етерично-маслени култури, пчеларство, лозарство, коневъдство и така нататък.
По мярка 1 под забрана са 270 проекта за 96 млн. лв., а по мярка 3 – 302 проекта за 86 млн. лв. Европейската комисия иска изработването на план за действие по отношение на направените конкретни забележки. В тази връзка за да изпълни това изискване, с моя заповед на 27 юни създадох работна група, която в срок до 30 юни трябва да направи анализ на констатациите на Генералната дирекция в Европейската комисия за агенция САПАРД и направеното по време на одитната мисия в периода 26-30 май 2008 г. Взехме решение за план за действие във връзка със спрените от Европейската комисия мерки по предприсъединителната програма за САПАРД да бъде изготвен до 10 юли тази година. В този срок е записан представеният от вицепремиера Меглена Плугчиева доклад за напредъка по усвояване на средствата от Европейския съюз. Докладът бе разгледан на оперативно заседание на Министерския съвет вчера – 3 юли.
Като министър на земеделието и храните и управляващ орган по програмата САПАРД, гарантирам, че планът за действие ще бъде разработен в срок и незабавно изпратен в Европейската комисия. Също така като реакция на писмото на господин Демарти, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” прецени, че при създалите се обстоятелства е морално да подаде оставка, да се даде възможност на нов човек с доказани професионални качества да оглави фонда и да продължи диалога с европейските партньори с цел бързо решаване на проблемите, свързани със САПАРД. Неговата оставка бе гласувана снощи от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” и след съгласувателна процедура с премиера господин Станишев за изпълнителен директор на фонда бе избран Атанас Кънчев – досегашен заместник-министър на финансите. Атанас Кънчев е млад и енергичен човек с безспорен опит в одитиране на средства от Европейския съюз. Между другото това му беше и основният ресор като заместник-министър на финансите.
Също така искам да ви уведомя, че Управителният съвет освободи от поста му заместник-изпълнителния директор на фонда господин Владимир Карамишев, който пряко отговаряше за програмата САПАРД за България. Убеден съм, че това беше абсолютно необходимо и това ясно показа на европейските ни партньори, че твърдо сме решени да предприемем промени, включително и на високо управленско равнище, за да решим натрупаните проблеми, да възвърнем нарушеното доверие. До дни на мястото на Карамишев ще бъде избран заместник-изпълнителен директор, който е изключително добре приет в средата на европейските институции и аз не крия, че възлагам на него големи надежди за постигане на бързи резултати, които да доведат до бързо възобновяване на спрените средства.
Ще поканя госпожа Чарлина Вичева – пълномощен министър в Брюксел, за този пост.
Уважаема госпожо Капон, що се отнася до въпроса Ви дали ще има спиране на други мерки по програмата САПАРД, най-отговорно Ви заявявам, че такава индикация в момента няма. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Не мислете, че подценявам затрудненото положение, пред което са изправени онези фермери, които имат утвърдени проекти по САПАРД, но поради сегашната ситуация не могат да получат навреме полагащите им се средства. Ето защо направихме предложение към Европейската комисия да изплащаме дължимите субсидии за сметка на националния бюджет до отпадане на временното спиране на субсидиите по линия на Европейската комисия. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Този механизъм е прилаган вече в България и след потвърждаване на правилния подход на агенция САПАРД, изплатените средства бяха възстановени на България. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Такова предложение е отправено към Европейската комисия и сега – на 1 юли. На този етап не е получено съгласие, но ние осъзнаваме важността на проблема и тъй като сме сериозно загрижени за стотиците земеделски производители, чиито проекти по САПАРД са напълно коректни, ще продължим разговорите и ще обосновем необходимостта практиката, при която отпада временното финансиране на субсидиите по линията на Европейската комисия, тези субсидии да се изплащат за сметка на националния бюджет.
На въпроса кога Разплащателната агенция ще има сертифициращ орган – да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, господин министър! Отдавна изтече. Довършете си, разбира се, мисълта. Виждам, че госпожа Капон иска да чуе целия отговор и е нормално.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Ние се съобразяваме с чл. 5 от Регламент на Европейската комисия от 26 юни 2006 г. В качеството ми на компетентен орган на държавния фонд „Земеделие” обявих процедура за избор на сертифициращ орган. На 19 юни обявлението за обществената поръчка бе изпратено до официалния вестник на Европейския съюз, както и до Агенцията за обществените поръчки, и до електронната страница на „Държавен вестник”.
С оглед съблюдаване на сроковете, предписани от Закона за обществените поръчки, крайният срок за подаване на оферти е 21 юли т.г. При нормален ход на процедурата сертифициращият орган ще бъде избран не по-късно от средата на м. август.
По отношение на въпроса дали ще бъде извършен цялостен одит, както е известно, съгласно моя заповед, Разплащателната агенция е поставена в изпитателна фаза до 30 ноември 2008 г. В периода 16-20 юни т.г. беше проведена одитна мисия от службите на Комисията, като основната цел бе преглед на въпросите, касаещи акредитацията на Разплащателната агенция, и въпроси, свързани с плана на действия по упоменатия доклад на сертифициращия орган. До момента не ни е предоставен докладът на одиторите. Уверявам ви, че веднага след като бъдат получени резултатите и констатациите в него, те ще бъдат огласени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие си давате сметка и аз очаквах да чуя това колко дълго е забавен сертифициращият орган. Нека да кажем какво е „сертифициращият орган”. Съгласно Директива 885, това е външният одитор, който контролира по време на бюджета какви средства биват плащани от страна на Държавен фонд „Земеделие”, в случая Разплащателната агенция, и те изготвят накрая доклад.
Това означава, че обществената поръчка е трябвало да бъде направена миналата година, някъде най-късно през м. август. Защото финансовата бюджетна година за САПАРД, за Разплащателна агенция, за земеделски фондове е от 16 октомври до 15 октомври т.г. Това е още едно доказателство за липсата на административен капацитет от страна на компетентния орган, а именно Министерството на земеделието и храните и не толкова самата Разплащателна агенция. Защото аз съм убедена, че сигурно на Вашето бюро сте заварили редица докладни. Не мога да си представя как добре обучени държавни служители не са го направили през този период. Надявам се да не е много късно и се радвам, че процедурата е започнала.
Що се отнася до назначението на господин Кънчев, аз познавам господин Кънчев, тъй като работя в Комисията по бюджет и финанси. Смятам, че това е наистина един млад човек, който има доста по-добрата перспектива от господин Тадаръков, който беше потенциално заплашващ Фонд „Земеделие” още със своето назначение.
Така че моят допълнителен въпрос е: ще окачите ли одита, който сте възложили, в Интернет-страницата на министерството и ще бъде ли той толкова прозрачен, колкото очаква и Европейската комисия?
Що се отнася до плана на действие, господин министър, разберете, че трябва да минем към действия. Всеки план за действия има смисъл само тогава, когато имаме действия. Радвам се, че госпожа Плугчиева ще отговаря за това оттук нататък да има реалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Капон, аз съм министър от 60 дни. За времето, в което съм министър, съм предприел всички мерки и стъпки в тази посока, в която трябва да се оптимизира работата на фонда и Разплащателната агенция.
Искам да Ви убедя, госпожо Капон, че що се отнася до Екшън-плана за Разплащателната агенция е създадена пълна мобилизация. Аз се занимавам с несвойствени дейности без почивен ден. Търси се моментално решаване на проблеми от всякакъв характер – сграден фонд, административен капацитет, наредби. Има пълна мобилизация от страна на екипа, който работи в тази насока и се предприемат необходимите мерки за стартиране на програмите и спазване на периода, в който Разплащателната агенция се намира в период на пробация.
Що се отнася до господин Тадаръков и господин Карамишев, вижте, уважаема госпожо, нека да кажа ясно. Нека нещата да бъдат ясни и точни. Господин Тадаръков няма отношение към проблемите на САПАРД. Друг човек има отношение към проблемите на САПАРД. След като ресорният директор, който се е занимавал с тази работа, е допринесъл със своята дейност до това, че 276 млн. лв. са спрени плюс националните, чисто административно решение е този човек да си отиде.
Що се отнася до господин Тадаръков, той показа по същество груби грешки при контакти и работа с Европейската комисия. И по този повод той си отива.
Искам пак да Ви кажа: untouchable – недосегаеми хора, от моя гледна точка, няма да има. Отчитайки изключително сложния момент и голямата отговорност, се прави всичко възможно, за да може Екшън-планът да тръгне. Поканени са освен специалистите на Министерството на земеделието и храните, освен структурите на САПАРД и Разплащателната агенция, всички организации, имащи отношение. Става въпрос за съдебната власт, прокурори, всичко е вътре. В момента създаваме такива мерки, които са необходими, за да може системата да работи прозрачно и да убеди Европейската комисия, че ние работим правилно.
Искам също да Ви кажа, че тези мерки са националноотговорни мерки. Никой на нас не ни казва и определя какво да правим. Ние ги вземаме експертно, отговорно и точно. Разбира се, ще ги upgrade-ваме така, че да бъдат максимално силни и точни - малко повече, отколкото е необходимо. Прави се всичко, отчитайки големите проблеми и важността на нещата и в пълна прозрачност към земеделските производители и към Европейската комисия, да може това, което се е получило, да тръгне. Мобилизирани сме до крайна степен и в условията на пълна прозрачност.
Искам цялата общественост да знае какво правим, защо го правим и как го правим. Ако допускаме грешки, моля ви, казвайте ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Заповядайте за изявление от името на парламентарна група, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа, народни представители - на брой осем човека в залата, уважаеми журналисти! Искам да направя декларация от името на Партия „Атака” по повод един инцидент, който разтърси цялото обществено мнение. Става дума за огромното престъпление - взривяването на военно поделение в близост до София, което постави под заплаха живота и здравето на близо 2 млн. души. Това са живеещите в столицата, това са живеещите в околността българи.
Вчера от тази трибуна казах, че няма никаква адекватна информация какво се е случило, какви мерки се предприемат, че няма обявено бедствено положение, каквото трябваше да има.
Днес установявам, че безхаберието, престъпното отношение, некадърното отношение на правителството вече взема връх. Вместо тук днес да бъде министър-председателят на България, който да обясни ясно, отчетливо и много аргументирано какво се е случило и какви мерки се вземат, той – забележете - е предпочел да е някъде в чужбина. Сергей Станишев в момента бил в чужбина, разбирам. Какво прави в чужбина и чии интереси защитава там – в Париж или не знам къде точно е дори? (Реплика на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.)
Къде е президентът на България? Вероятно е на лов със своите придворни дворцови олигарси – аз ги наричам мафиоти, разни вальозлатовци, разни георгигерговци, разни тодорбатковци и крадецът на еврофондове Людмил Стойков. Той е с тях на лов някъде – господин Първанов. Той не е тук, той не е пред обществеността – няма кураж, няма очи, за да излезе и да каже: „Аз взех тези и тези мерки като президент и главнокомандващ!”. Ето за такъв човек гласуваха през 2006 г. тези, които го избраха, заедно с турските автобуси, заедно с циганските купени гласове. Ето, виждате какъв главнокомандващ днес има България – главнокомандващ, който не се интересува от това какво става с населението, застрашено от взрива във военното поделение край София.
Министър-председателят се скри като лалугер, избяга. Той следва стила на своя коалиционен партньор Симеон Кобургготски, който бягаше в чужбина винаги, когато тук има проблеми. Аз виждам, че това му става практика и навик на Сергей Станишев и смятам, че в близко време той ще емигрира. Защото проблемите в България стават все повече и повече. Те се умножават, те не намаляват при това управление на тройната коалиция с мандата на Ахмед Доган.
И като казах Ахмед Доган, питам къде е този трети управляващ, всъщност първи, защото той дърпа конците? Вероятно кара своето Бъги или своята суперподводница за няколко милиона евро? И той също не е тук, за да обясни поне на своите избиратели, които не говорят български, какво е станало край София и какво се е взривило.
Имам данни, че този взрив е дело на умишлено деяние, че това е умишлено предизвикан взрив. Тези данни трябва да бъдат потвърдени от съответните институции. Тези данни трябва да бъдат проверени, защото до ден днешен въпросът, който няма отговор, е: какво е предизвикало този взрив? До какво е довело безхаберието? По какъв начин е предизвикан взривът? Кой го е направил? А че това е умишлено деяние - няма, не може да има съмнение. Такива складове не могат да се запалят от хвърлен фас.
Да не говорим, че там е имало охрана – според думите на военния министър – фирма на Министерството на отбраната, но до ден днешен не чухме мнението на тази охрана – как е охранявала, какво е видяла, какво е предизвикало взрива на толкова опасни бойни вещества в опасна близост до София.
Дали това не е прикриване на следи, на огромна кражба от този склад? Това също е версия, която се появи напоследък и се споделя от доста хора.
На всички тези въпроси можем да получим отговор, само ако тук бъдат подадени оставки. Мисля, че вече няма българин, който да се съмнява, че трябва да бъдат подадени оставките и на министъра на извънредните ситуации – това министерство е излишно, според мен то трябва да се закрие, само харчи пари, и на военния министър, и, ако щете, на цялото правителство. Защото, уважаеми дами и господа народни представители и журналисти, аз вече виждам, че това правителство освен смешно, некадърно, некомпетентно и корумпирано, вече стана и взривоопасно. То е правителство, което поставя под смъртна заплаха живота на своите граждани.
Не знам дали този взрив не е и вътрешна саморазправа в Българската социалистическа партия, защото там виждам два кръга, които се бият и вероятно са готови да взривят нещо, за да се саморазправят помежду си. Не знам дали в един момент няма да стигнат да взривят АЕЦ-а, за да може единият кръг да направи на другия нещо, което смята, че трябва да направи – кръгът на Първанов срещу кръга на Станишев, кръгът на Овчаров срещу кръга на еди-кой си. Тези саморазправи в Българската социалистическа партия, с които ни занимават, цялата общественост, могат да доведат наистина до такава криза, от която да не можем да излезем десет години след това.
Затова онова, което трябва да се направи наложително днес, сега, веднага, е: една цялостна оставка на кабинета начело с криещия се в чужбина Сергей Станишев, който дори няма куража да застане тук, пред народните избраници, пред българската общественост и да каже ясно и откровено: „Аз се провалих като премиер, защото не знам как се управлява. Аз не мога да управлявам, драги сънародници” и да се оттегли с достойнство.
Смятам, че сега трябва да бъде подадена тази оставка и да си спестим агонията на още една година. Защото през тази и следващата година не знам какво още ще последва – какви взривове, какви катаклизми, какви още нещастия ще постигнат българския народ, който вече не знае как ще осъмне.
Тези хора, които още чакат дали няма да продължат взривовете, тези хора, които не знаят дали не са се надишали с отровни изпарения – цялото население на София, което е отчаяно, объркано и пита. Когато аз ходя по улиците на София, когато влизам някъде по магазини, хората ме питат, защото аз не ходя с охрани като Доган, не се крия като Сергей Станишев. Ходя по улиците на София и хората ме питат: „Какво стана? Разбрахте ли нещо?”. Отговарям им: „Аз съм народен представител, но знам, колкото и вие знаете. Нямам информация, защото тази информация се крие”.
Днес чета, че Емел Етем казала колко професионални действия били приложени в случая. Ако това не е цинизъм, не знам какво е! Защото цели шест часа госпожа Емел Етем се кри и това тя нарича „професионално справяне със задачите си”. Шест часа тя не се появи – от 6,30 ч. сутринта до 13,00 ч., когато застана тук, на тази трибуна. Може би я върнаха от Ривиерата със специален полет, както беше по време на бедствията през зимата – тя се оказа в Ница тогава. Може би я върнаха от някой курортен остров на Гърция, не знам, затова се забави. Може би в сараите на Доган са пили до късно с някои от гостите от тяхната братска Турция. Не знам каква е причината, но министърката на бедствията не се появи цели шест часа. Това само по себе си е предостатъчно, за да й се поиска оставката. За такова нещо в Албания, когато там избухна склад за взривни материали, министърът на отбраната веднага даде оставка. Тук шефът на Генералния щаб трябваше вече да е подал оставка, да му е поискана. Този, който отговаря за това поделение по ресор, също трябваше отдавна да си е подал оставката. И тези хора да пишат показания пред прокурора. Това трябваше да се случи! И аз ви казвам, че това ще се случи, когато „Атака” е на власт. Това е всичко, което имах да ви кажа днес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да продължим с парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Станка Маринчева към министъра на здравеопазването господин Евгений Желев.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Известно е, че туберкулозата е сред социалнозначимите заболявания. Още през 90-те години на миналия век Световната здравна организация алармира, че заболеваемостта, а в някои страни и смъртността от туберкулоза се увеличава и бележи тенденция към увеличение.
По данни и на нашия Национален център за здравна информация броят на новорегистрираните болни от туберкулоза се увеличава ежегодно и това превръща проблема в сериозен медицински и социално-икономически за цялата ни страна.
През 2007 г. Министерството на здравеопазването одобри Национална програма за превенция и контрол над туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. През м. март т.г. Народното събрание ратифицира със закон Споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма „Подобряване на контрола над туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването. От тази трибуна аз много силно подкрепих това споразумение, утвърдено със закон, тъй като действително от нас трябва да се положат всички усилия, за да можем да намалим заболеваемостта и смъртността от туберкулоза.
Господин министър, какво е изпълнението на Национална програма за превенция и контрол над туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. – една година след нейното стартиране? И какви дейности са предприети по Програма „Подобряване на контрола над туберкулозата в България”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Маринчева, дами и господа народни представители! Отчитайки националната здравна и социално-икономическа значимост на туберкулозата като заболяване, през 2007 г. действително Министерството на здравеопазването предложи на Министерския съвет и той прие Национална програма за превенция и контрол над туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. Бюджетът по тази програма за петгодишния период е 84 млн. лв., от които се предвижда от бюджета на Министерството на здравеопазването да бъдат предоставени 36,1 млн. лв., от общинските бюджети – 18 млн. лв., а по Програмата „Подобряване на контрола над туберкулозата”, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария – общо 30 млн. лв.
За обезпечаване на текущите дейности по контрола над туберкулозата през 2007 г. от бюджета на Министерството на здравеопазването са отделени 6 млн. и 400 хил. лв., в това число: за медикаменти за безплатно лечение на болните от туберкулоза на стойност 800 хил. лв.; БЦЖ-ваксини и ППД-туберкулин на стойност 130 хил. лв.; за болнична помощ с държавно и общинско участие за лечение на активна туберкулоза през цялата 2007 г. са изразходвани 3 млн. и 400 хил. лв.; за поддържащо лечение и рехабилитация на активна туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания – 1 млн. и 900 хил. лв.; за лекарства за безплатна химиопрофилактика на лица с латентна туберкулозна инфекция – 16 хил. лв.; за безплатна диагностика на туберкулоза – 100 хил. лв.
Успоредно с това стартира изпълнението с тази програма „Подобряване на контрола над туберкулозата в България”, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Това е първата програма с донорски средства, с която ще се финансират дейности за превенция и контрол на заболяването сред най-рисковите групи в цялата страна. Получен е първият транш от 2 млн. 214 хил. евро. Цялата програма е на стойност 16 млн. евро.
До момента са предприети следните стъпки: Разработени са проекти на национални ръководства и оперативни процедури за диагностика и лечение на туберкулозата в съответствие със съвременните препоръки на Световната здравна организация. Националната референтна лаборатория по туберкулоза получи сертификат за качество от регионалната лаборатория на СЗО, което постави началото на система за външна оценка на качеството на лабораторната диагностика в съответствие с международните стандарти, което означава, че България се изравнява със Средна Европа по този проблем. Разработени са критерии за определяне на първо, второ и трето ниво микробиологични лаборатории за диагностика на туберкулозата, съгласно препоръките и стандартите на Световната здравна организация.
За разширяване обхвата на препоръчаната от СЗО стратегия за пряко наблюдаване и лечение в съкратени срокове, така нареченото DOTS, са определени 28 лечебни заведения по области както следва: 6 специализирани болници за активно лечение на белодробни болести, 13 областни диспансера по пневмофтизиатрични заболявания и 9 областни многопрофилни болници за активно лечение. Стартирана е процедура за избора на кандидати за 28 регионални мениджъри по DOTS – тази система, която казах, от лечебни заведения. Те ще излъчат още 56 медицински сестри за проследяване на лечението в амбулаторна фаза. Така в цялата страна ще се подобри координацията по контрола на туберкулозата и ще се прилага пряко наблюдение на лечението на болните след изписването им от стационара.
Финализирана е процедура за доставка на автомобили за нуждите на всички 28 лечебни заведения. На заседание от 27 юни 2008 г. Националният координационен комитет за борба със СПИН и туберкулоза одобри 17 общини, областни центрове, в които за първи път ще стартират дейностите по превенция на заболяването сред уязвими групи за периода 2008-2010 г. Това е за подобряване на откриване на случаи на туберкулоза и успеха от лечението им сред ромската общност. Ще работи в София, Пловдив, Монтана, Видин, Сливен, Враца, Бургас, Кюстендил, Хасково, Стара Загора, Добрич, Варна и Пазарджик.
Дейностите по ограничаване на разпространението на заболяването сред лицата, употребяващи наркотици, ще се развива в десет общини. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Благоевград, Русе. Практически покриваме цялата страна. В София град ще стартира програма за превенция на туберкулозата за лицата, търсещи закрила и лицата на улицата също в София и в Пловдив. Трябва да кажа, че това е една от най-мащабните програми, пред които правителството, съответно министерството и България работи. И не случайно д-р Тонка Върлева, която е директор на дирекция „Превенция на HIV, СПИН, туберкулоза и малария” към Министерство на здравеопазването, е представител на глобалния фонд към ООН за Източна Европа и Централна Азия. Не само като комплимент към нейните лични качества, но и като признание за това, което върши в България в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Желев, аз искам да изразя удовлетворението си, че представихте такава подробна информация за това, което е свършено от Министерство на здравеопазването по отношение на изпълнение и на програмата, и на споразумението. И бих искала да кажа, че смятам, че колективът, който вече е създаден, е заложил всички предпоставки за успешно изпълнение на тези две задачи. Едната е за контрола и превенцията на туберкулозата и другата е по програмата за подобряване на контрола по линия на глобалния фонд. Виждам, че и средствата, които българското правителство отделя за борба с туберкулозата, тъй като това е държавна задача, тя не се контролира и не се плаща от Касата, са значителни и са използвани коректно по предназначението.
Позволявам си само да направя едно предложение към този раздел на програмата: когато се разчитат финансовите средства по тези направления в диагностичната част на диспансерите, тъй като лечебната на 100 процента е добре покрита, в диагностичната част на диспансерите да бъдат заделени още малко средства, тъй като там се насочват и много други болни със симптоми, подобни на туберкулоза, но при тяхното рентгеново, лабораторно и клинично използване се оказва, че не са такива. Все пак това консумира значителни средства.
Към стартиралата вече програма по отношение на глобалния фонд си позволявам да препоръчам при тези конкурси, които са обявени за 28-те мениджъри, по възможност да бъдат привлечени лекари специалисти – фтизиатри, пулмолози, за да могат в пълен обем да изпълнят задачата, която им се поставя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря. Ще бъда пределно кратък, за да компенсирам дългото изложение.
Ще си позволя да благодаря на парламента, че е подкрепил чрез бюджета една такава програма и се надявам, че в следващия бюджет също ще подкрепи две още много по-значими програми по редките генетични заболявания и за онкозаболяванията. Така че още веднъж приемам предложенията и благодаря на целия парламент за това, което е направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народната представителка Елеонора Николова към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди един месец бяхме свидетели на една разгоряла се медийна война, в която се очертаха две групи – от една страна, дружествата за защита на колективни права „Музик аутур”, „Театър аутур”, а от друга страна радиотелевизионната индустрия и хотелско-ресторантьорския бизнес. В тази война някак си по средата остана Министерството на културата без обществото да може да се увери какво е неговото становище. Стана ясно също така, че АБРО са подготвили Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с искане да има независим регулатор, който да определя тарифите, по които се заплащат авторските права.
Моето питане е във връзка с така създалата се ситуация, която както пламна, така и бързо потъна. От една страна, има виждане, че трябва да бъде променен законът по начина, по който АБРО е предложил. От друга страна „Музик аутур” иска драстично увеличаване на глобите, които се заплащат в случай, че не се е стигнало до договаряне.
Въпросът е какво е становището на Министерството на културата с оглед на много сложното разпределение на глобите, които вие събирате? От една страна 50 на сто за Фэонда за култура, а от друга страна – 50% за Министерство на културата.
С оглед на това, че Вие се явявате своеобразен бирник, аз питам как ще работите оттук нататък, за да бъдат, от една страна, защитени интересите на асоциациите и от друга страна, да бъдат защитени авторските права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Николова! Действащият Закон за авторското право и сродните му права е в сила от 1 август 1993 г. С промените, направени в него през 2000 г., 2002 г. и 2005 г. законът беше съобразен с директивите на Европейския съюз. Сега това е един съвременен и напълно хармонизиран с европейското законодателство нормативен акт, който по оценка на специалистите не се нуждае от съществени промени.
Истински трудна се оказа задачата по неговото прилагане, откъдето възникват и проблеми, които се коментират и в публичното пространство.
Като приемам тревогата и загрижеността, съдържащи се във Вашия въпрос, не мога да се съглася с констатацията в него, че сега действащите текстове са довели до противопоставяне между авторите на музиката и представляващите ги организации и представителите на радио-телевизионните индустрии и съсловните организации и фирми от туристическия бранш. Мисля, че е коректно да се каже точно обратното – неспазването на разпоредбите на закона води до възникването на противоречия между тези субекти.
Спазването на правата на авторите означава, че тези, които ползват техните произведения, трябва да заплащат сума, която е установена в тарифите на дружествата за колективно управление на техните права. Собствениците на хотели и ресторанти са получили съответна по-висока категория поради обстоятелството, че предоставят на клиентите си чрез различни устройства за излъчване на музика и образи достъп до защитени произведения. Справедливо е те да отделят част от акумулираните от основната им дейност средства за заплащане правата на авторите, които са създали тези произведения.
До 1990 г. дължимите авторски възнаграждения за използване на музикални и други произведения се определяха от държавата. Според Закона за авторското право и сродните му права техният размер е предмет на свободно договаряне между правоимащите и ползвателите. За съжаление не е малък броят на случаите, когато такива възнаграждения не се заплащат.
За да се гарантират защитата на правата на творците, без това да става за сметка на ползвателите на техните продукти, служителите на Министерството на културата със съдействието на органите на МВР и в синхрон с представители на гражданския сектор извършват постоянно проверки в хотели, заведения за обществено хранене и забава и в други търговски обекти, в които се изпълняват публично защитени аудио- и аудиовизуални произведения.
За периода от 1 октомври 2007 г. до 1 юли 2008 г. по силата на чл. 98 от Закона за авторското право и сродните му права за неговото спазване са проверени 240 заведения, 24 кабелни телевизии, 64 компютърни клуба, 26 сергии. За шестте месеца на тази година са съставени 230 констативни протокола на проверени обекти и 140 акта за административно нарушение, които са прераснали в 92 наказателни постановления. Работата ни продължава и техният брой расте всеки ден. Глобите са в рамките от 300 лв. до 3000 лв.
В резултат на тези проверки се сключват договори с организациите на правоимащите. Искам да поясня, както вече казахте, половината от постъпилите глобни суми се внасят във Фонд „Култура” за подпомагане на културни проекти, а другата половина влиза в бюджета на Министерството на културата.
Дават ми сигнал да приключвам, но мога ли да отговоря и на втория въпрос, който е много важен за закона?
За преодоляване на противоречията и напрежението при прилагането на Закона за авторското право и сродните му права, в Министерството на културата започна подготовка на законопроект за неговото изменение и допълнение. В него възнамеряваме да приложим:
- усъвършенстване на правния режим за организации за колективно управление на авторски и сродни с тях права;
- прецизиране на регламентация във връзка с така наречени компенсационни възнаграждения при свободно използване на произведения – чл. 25 и чл. 26 от действащия закон.
Между другото имам информация, че се подготвят промени в авторското законодателство на европейско ниво. Очаква се нова директива, засягаща използване на защитени произведения и в Интернет, където се извършват най-масовите нарушения на авторското право. По тази причина по-големите и по-съществени промени в нашия закон следва да се направят с идването на новите директиви, макар че искам да Ви кажа, че аз имах голяма среща с двете структури след проблемите. Ние там взехме това решение.
В дуплика ще Ви отговоря по повод поставения проблем с тарифите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова. Тя има право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви.
Всъщност съществената част от отговора беше в последното изречение, след като изтече времето, защото другото беше преразказ на закона. Аз съм го прочела, господин министър. Добре знам, че създадените съгласно чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права дружества за защита на колективни права са новост и са по разпореждане на директивата от 2002 г.
За мен беше важно какво е Вашето отношение и ще имаме ли промяна в законодателството, защото е безспорно, че има проблем. От една страна дружествата за защита на колективни права твърдят, че тяхната дейност се развива на плоскостта на търсенето и предлагането, тоест че е въведен пазарният принцип, всъщност имаме една тарифа, която задължително се предоставя и който не я плати, бива санкциониран. И аз мисля, че Вие сте уязвим като министър на културата, както и Вашето ведомство, защото вместо регулатор по силата на това, че получавате парите, Вие някак си обективно и по силата на закона заставате на страната на тези, които трябва да получават пари.
Моето питане всъщност е такова: имате ли Вие виждане, че Министерството на културата не може да бъде само ползвател на глобите, а трябва много по-активно да съдейства на двете страни за намиране наистина на този пазарен принцип, за който се твърди, че съществува, но който го няма на практика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов. Той има право на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което прави структурата на дирекцията на Министерството на културата, е спазването на закона и кой го спазва. Проблемът е в другата посока и тя е между ползвателите и носителите.
Между другото, спорът тръгна от един чл. 40, по който аз имах среща с ползвателите. Те искаха да има една малка промяна, в която да има някакъв регламент в тарифата, която искат създателите. Казах ви, че до 1990 г. държавата е определяла какво да бъде.
Започна работа. Аз назначих комисия. Действително тази комисия се промени във времето. Тя навлезе повече в самия проблем като се опита да направи, да даде едно предложение кой да определя тарифите, коя да е тази независима структура. По повод на това Вие знаете какво се случи.
Общо взето носителите на правата реагираха много остро на това. Знаете също, че това предложение, което беше обсъждано, аз го спрях. Спрях го, тъй като действително там имаше доста особени въпроси – 8 души от едната страна, 8 души от другата и 1, който да решава всъщност и да е заместник-министър на културата, който да каже кои са прави и кои не са прави.
Тук проблемът е наистина как да се определи цената. Деликатните упреци са от страната на ползвателите, че се налагат от вносителите много високи тарифи. И тук седи този проблем, затова на тази голяма среща, която направих, бяха всички структури, общо взето с желанието да намерим оптималния момент, всъщност това е най-важното и това ще бъдат тези промени, които на мен ми се иска есента да ги имаме.
Държавата в лицето на Министерството на културата как си представяте да се наложи и да каже: тоя артист струва 6 лв., другият струва 10 лв.? Тук също има един пазарен принцип, който е трудно да се спази и все пак мисля, че заедно двете структури, които имат това желание да се стигне до това съгласие, ще го направят. В тази посока са и намеренията за промените – тези промени, които са необходими в близко време.
Заявявам Ви, че аз обявих на моите колеги, всяка от структурите да излъчи своя представител и своите предложения и заедно да обсъдим кое е най-оптималното и кое ще бъде най-доброто.
Аз съм актьор, разбира се, моята слабост е да защитавам правата на носителите на правата, но все пак, разберете, не може да няма и глоба, след като си чуеш гласа и никой не те е питал може ли да го излъчва или не. Това е другият момент. И от тази гледна точка ползвам не симпатиите особено на ресторантьорите напоследък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Госпожо Капон, моля да развиете своя въпрос към министър Данаилов.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Имам един въпрос, който смятам, че е важен за Вас, за нас, за хората в гр. Казанлък и в целия регион. Той е именно за разкриване на специализирана паралелка по културен мениджмънт и културен туризъм в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов” в гр. Казанлък.
Настоящият ми въпрос беше провокиран от един разговор с представители на Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн в самия град Казанлък. Това е едно от най-старите, извън столицата, средни училища по изобразителни изкуства, което е възпитало и продължава да възпитава едни от най-талантливите съвременни български художници, скулптори, дизайнери и лютиери.
Все по-очевидна у нас е и необходимостта от добре подготвени професионалисти за управление на обществените и частни културни институции, както и за развитието най-вече на културния туризъм. Неговите възможности и перспективи в България са значими и многообещаващи заради уникалните културно-исторически паметници, с които страната разполага и които свидетелстват за събития, далеч надхвърлящи българската и балканската история.
Част от причините за разминаването между възможностите и реализацията на българския културен туризъм според мен са заложени в липсата на професионалисти в тази област – от проектанти на маршрути до подходящо подготвени гидове, от специалисти в рекламата на културния туризъм до аниматори на културно-историческите експонати.
Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн може да се превърне в подходящ център за подготовка на средни специалисти в областта на културния мениджмънт и културния туризъм. Натрупаният учебен и професионален опит, наличната материално-техническа база, утвърденото присъствие в мрежата на българските учебни заведения по изкуства, създадените връзки с европейските центрове, успешният опит на гимназията в изграждането на нови специалности през последните години – всичко това може да се превърне в подходящата основа.
Ето защо Ви питам, господин министър: какво е становището на вашето министерство по една такава идея, по отношение необходимостта от професионално обучение на специалисти за развитието на този туризъм? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за отговор на министъра на културата господин Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Преди всичко искам да Ви благодаря за добрите думи за нашето училище. Тази година ние честваме неговия 40-годишен юбилей.
В отговор на поставените от Вас два конкретни въпроса, макар че те са ми поставени преди много месеци и има някакво развитие оттогава, за което ще Ви информирам, вече е утвърден държавният план-прием за следващата учебна 2008-2009 година. С моя заповед от 28.03.2008 г. на основание мотивирано предложение от училището, което е разгледано от Експертната комисия на Министерството на културата, е определено в две паралелки да бъдат приети десет ученика в специалността „Живопис”, десет ученика – „Рекламна графика”, дванадесет ученика – „Промишлен дизайн”, дванадесет ученика – „Пространствен дизайн” и шест ученика в специалността „Лютиер”.
По повод Вашите въпроси, допускам, че това е внесено в кметството на 12.02.2008 г. – предложение от специалист по естетика като идеен проект за разкриване на тези специалности за специализирана паралелка по културен мениджмънт и културен туризъм. В гимназията се обсъди в края на учебната 2007-2008 г. В изпратено вече до мен становище, подписано от директора и председателя на художествения съвет на гимназията, то е подкрепено принципно и е поискано съгласието на Министерството на културата за започване на процедура по разработване на необходимата документация, извършване на съгласуванията и всички други необходимости за утвърждаване на новата специалност „Културен мениджмънт”.
Нашата проверка установи, че в Професионалната гимназия по лека промишленост и туризъм в Казанлък, която е държавно училище в системата на Министерството на образованието и науката, се подготвят специалисти по шест специалности в областта на туризма. Там би трябвало да се постави Вашият първи въпрос за подготовка на специалисти по селски туризъм, тъй като има и това.
В нашата гимназия се изучават предмети, които дават подготовка, позволяваща на учениците да се реализират и в сферата на културния мениджмънт и туризма. Становището на ръководството на гимназията, което аз получих, е, че с наличните кадри и опит, материална база и заявени потребности от специалисти с такъв профил в нея може да се обособи новата специалност „Културен мениджмънт”. По време на дупликата ще обясня каква е процедурата, която ще забави този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър. Аз ще изслушам, разбира се, и Вашата дуплика. За мен ще е удоволствие, ако мога да Ви бъда партньор в следващите месеци, когато може да се развие цялата процедура за това да има такава паралелка. Смятам, че Казанлък е много важно място, в което може да се развие културният мениджмънт, защото с проекта на арх. Тилев, който разработва възможността за изваждането на гр. Севтополис, с възможността за развитие на културното наследство в региона една такава паралелка ще обогати възможностите и предоставяните услуги от страна на туризма. Така че Ви давам възможността, както се казва, за дуплика. Със сигурност в следващите месеци ние многократно ще говорим по този повод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Стефан Данаилов, министър на културата – право на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз също съм привърженик на това. Обикаляйки обектите, знаете, в България паметниците на културата са толкова много. Да, има някои от тях, които имат достатъчно гидове, хора в тази сфера, но на много места липсват такива. Макар че там обикновено са хора с висше образование.
За да се открие училищна паралелка за обучаване в нова професионална област, е необходимо да се внесе мотивирано предложение в Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет и специалността да бъде включена в списъка на професиите с професионално образование и обучение, които се утвърждават от министъра на образованието и науката. Това трябва да бъдат професии, за които по преценка на по-широк кръг институции и специалисти има обективна нужда от кадри със средно образование и е налице необходимият научно-методически и кадрови потенциал за осигуряване на тяхната качествена подготовка. Тези специалности, които Вие предлагате – културен мениджмънт, културен туризъм, в момента не са включени в списъка на професиите за професионално образование и обучение.
Ние ще поемем процедурата, ще тръгнем по този нелек път, но реално това може да стане в рамките на 2008-2009 г. и в най-добрия случай да се реализира в учебната 2009-2010 година. Аз съм възложил на моите служители – да видим дали не можем и в други наши училища, Вие знаете, че имаме доста училища, да въведем това. Аз съм убеден и оптимист, че България действително ще се развива в посока на културния туризъм, а не само на ваканционния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата господин Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към два въпроса, зададени към министъра на вътрешните работи.
Първият въпрос е на народния представител Павел Шопов към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Господин Шопов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин министър, за цялата българска общественост е безспорно, че на частичните местни избори в гр. Казанлък бяха извършени множество престъпни деяния от различни лица в полза на участващите в изборите политически субекти. Мога да назова и някои от тях. Който беше в гр. Казанлък може да ги назове, печално известни са. Това са: едно образувание „Експерти за Казанлък”, партията „Лидер”, която също извърши множество купувания на гласове, и други, разбира се. Целият Казанлък ги знаеше, знаеше и хората. Някои от хората направиха изявления – така нареченият Чингиз, всички си спомняме. По медиите тече едно „паметно” изявление, което направи той. За разлика от изборите обаче в гр. Сандански, от органите на МВР не беше разкрито нито едно от извършените престъпления и никой не беше предаден на съдебната система за налагане на санкции. Това говори за безпомощност, а може би и за липса на воля от страна на органите на МВР за справяне с проблема.
Моят въпрос към Вас, господин министър: постъпвала ли е в МВР информация за подготвяни и извършени престъпления по чл. 167, алинеи 2 и 3 от Наказателния кодекс? Какви действия и мероприятия са осъществени за разкриването им? Използвани ли са специални разузнавателни средства, агенти под прикритие и необходимите технически средства? Какво е Вашето становище относно причините, поради които МВР не се справя със законовите си и конституционни задължения да открие, идентифицира и образува досъдебни производства по чл. 168, алинеи 2 и 3 от Наказателния кодекс срещу виновните лица, тъй като, пак повтарям, на цялата българска общественост, на всички в Казанлък беше ясно, че имаше масово купуване на гласове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Макар че отговорът на този въпрос би могъл да бъде доста по-подробен, така както е формулиран, защото той съдържа поне четири-пет допълнителни въпроса с него, ще се опитам в късото време да отговоря.
Уважаеми господин Шопов, дами и господа народни представители! На 13 юни 2008 г. в Районното полицейско управление е изготвен план и са предприети мерки за охрана на обществения ред и предотвратяване на нарушения на изборния процес в общината преди, по време и след приключването на изборите, насрочени за 21 юни 2008 г. Проведена е работна среща с представители на Апелативна прокуратура – Пловдив, Районна прокуратура – Казанлък, Общинската избирателна комисия и представителите на община Казанлък. На срещата са планирани общи мерки за гарантиране изборна свобода на гражданите. Сформиран е оперативен щаб и мобилни екипи с участието на представители не само на министерството, но и на прокуратурата, на Държавната агенция за национална сигурност с цел подаване на конкретни и своевременни сигнали за констатирани нарушения, за подготвяни или извършени престъпления.
От 17 до 21 юни са извършени тринадесет проверки по жалби и сигнали за престъпления по цитирания от Вас текст на Наказателния кодекс и други, разбира се, свързани с упражняването на политическите права на гражданите по отношение на различни партии и коалиции, участващи в изборите. Мога да Ви ги изброявам, но десет от проверките са приключили с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 167 и чл. 167а от Наказателния кодекс. По три от сигналите продължава работата. Резултатите от извършените проверки са оповестени на съвместен брифинг на Апелативната прокуратура – Пловдив, и ОДП – Стара Загора, на 25 юни 2008 г.
По време на предизборната кампания, както и в самия изборен ден, не са постъпвали сигнали за извършени престъпления по чл. 167 и чл. 167а. Неслучайно местният лидер и водач на листата за общински съветници на вашата партия е изказал лична благодарност на ръководството на РПУ – Казанлък, за перфектния обществен ред и нормалното протичане на предизборната кампания и изборния ден. Тази оценка е споделена от почти всички политически субекти.
По отношение на коментара колко души са били мотивирани незаконно чрез така нареченото купуване на гласове. Според извършено в общината социологическо проучване 0,5 от упражнилите правото си на глас са получили пари или са гласували за политическата сила, от името на която са им били предложени. Това социологическо проучване беше цитирано и в печата.
Що се отнася до специалните разузнавателни средства, агентите под прикритие, няма да коментирам тук в открито заседание този въпрос. И при такива престъпления, и при всички други престъпения с риск всички средства на оперативните служби са на разположение на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, единственото обнадеждаващо е, че три проверки все още продължават, тоест може да излезе нещо по тях, да има резултат. Аз мисля, че проверките са могли да бъдат много повече при своевременни и адекватни действия, каквито явно нямаше. Защото логиката е проста и ясна - това, че социологическото проучване е показало, че само 0,5, тоест половин процент от хората били мотивирани в кавички чрез пари, това изобщо не е вярно. Всички знаем - и Вие знаете, и във вашата партия БСП са наясно по въпроса, между другото нямаше сигнали, че БСП е купувала гласове - че този процент е многократно по-голям. Четирите места на Партия „Защита”, на ЛИДЕР, на „Експерти за Казанлък” и други образувания са абсолютно купени и са постигнали този резултат. Това е обективната истина. Друг е въпросът дали тя е разкрита по някакъв начин, дали по някакъв начин е поставен под съмнение този изборен резултат на тези и други разни формации, но купуване на гласове е имало.
Още преди изборите в Сандански от името на Парламентарната група на „Атака” заострихме вниманието ви – и на Вас, и на министър-председателя, че трябва по-особен тип разследване. Вие не отговорихте на това, може би сте направили нещо в тази връзка, но за тези престъпления в бъдеще трябва да се изработи технология, методология. Те са особено опасни, но не са толкова трудноразкриваеми – агенти под прикритие, специални разузнавателни средства, ако щете, белязани пари, проследяване на сметки от лицата, откъдето могат да дойдат тези пари. Ясни са субектите, които са имали интерес да купуват гласове. Можехте да проследите сметки, така че това е начинът. Дано да се създаде оттук нататък традиция, начин, технология за разследване на тези престъпления. Затова и задаваме този въпрос - да се започне създаването на такава технология за разследване на тези престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Шопов, аз пак казвам, ще използваме винаги всички законни средства за борба и противодействие на престъпността, включително и за доказване на извършено престъпление. Иначе ние вече имаме опит в тази посока, имаме и успешни резултати по доказване на купуване на гласове, и то не само в Сандански.
Аз само ще си позволя да Ви предоставя копия от тези петнадесет постановления на прокуратурата, някои от които са за отказ за образуване на досъдебно производство, а други са с даване на едни или други указания, за да може този процес да се следи. Истината е, че и правителството, и мисля, че всички сериозни политически сили в България трябва да дадем пълен отпор на купуването на гласове. Да коментираме и с гражданите не само мерките, които и Министерството на вътрешните работи, и прокуратурата трябва да предприемат за санкциониране, но да коментираме с цялото българско общество вредата за демокрацията в България от този изключително порочен криминален процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров да зададе своя въпрос към министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Както е известно, на 17 април 2008 г. при изпълнение на служебния си дълг за опазване на българските териториални води в района на с. Резово при възникнала схватка между турски бракониери, нарушители по чл. 20, ал. 1, т. 9 от Закона за морските пространства, и Гранична полиция, след неволно произведен изстрел е ранен и починал на път за болницата нарушителят на държавната граница на Република България Ерджан Елчън. Инцидентът е възникнал вследствие на набези на турски бракониери в български териториални води и при опит да се потопи лодката на нашите граничари. След оказана съпротива, при опит за задържане е бил прострелян въпросният нарушител.
Парадоксалното в случая е, че Военната прокуратура в Сливен е повдигнала обвинение към граничаря Михаил Цонков и е образувала досъдебно производство, като това е свързано изцяло с изпълнение на служебните задължения.
Моите въпроси към Вас, господин министър, са: стои ли ръководството на МВР в защита на своите служители, достойно изпълняващи служебния си дълг в защита на границите на Република България и Европейския съюз, в случая и на Михаил Цонков? Какви действия са предвидени в тази връзка като позиция и становище пред Военна прокуратура? Ще бъде ли награден сержант Цонков в навечерието на вашия празник за проявената доблест? И имате ли информация за натиск за образуване на досъдебно производство срещу сержант Цонков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, Вие споделихте факти, известни на цялата общественост – че на 17 април в 6,40 ч. сутринта е станал инцидент, сигнал за турска риболовна лодка, навлязла в териториалните води на България. Инцидентът е широко известен. Произведени са изстрели и рибарят е ранен. Турските рибари са задържани, а раненият е починал по пътя към медицинския център в Царево. Незабавно са уведомени окръжният прокурор на Бургас и Военна окръжна прокуратура в Сливен, която впоследствие образува предварително производство. В Районна гранична служба е образувано и дознание за незаконно преминаване на държавната граница, незаконен риболов и оказване на съпротива на орган на властта – нанасяне на телесна повреда.
Още на следващия ден по искане на турската страна в Анкара е проведена извънредна среща между българския посланик и генералния директор на „Морски и въздушни въпроси” към турското Министерство на външните работи. Българският посланик е информирал турската страна, че е направено всичко възможно за спасяването на турския моряк. Аз няма да си позволя от тази трибуна да коментирам действията на прокуратурата преди да е приключило разследването. В правомощията на Военна окръжна прокуратура в Сливен е да прецени наличието на основание за образуване на досъдебно производство и да се произнесе по фактите от обективна и, разбира се, от субективна страна – по въпроса за вината. Това не е работа на изпълнителната власт, не бих приел, че може да бъде работа на една или друга политическа сила или отделен народен представител. Истината е, че Министерството на вътрешните работи ще стои и ще защитава всеки служител, който в рамките на закона изпълнява задълженията си. В същото време ще бъдем безкомпромисни към тези, които нарушават закона. Пред закона всички са равни.
Така че бих предложил да изчакаме приключването на процеса. Предполагам, че там ще има една изключителна обективност на разследването и поради големия обществен интерес към него. Аз лично не съм получавал никаква информация за оказван натиск върху органите на съдебната власт за една или друга посока на развитие на обвинението. Ако, разбира се, не приемем, че широкото дискутиране и често пъти политическо дискутиране на този въпрос може да се приеме като натиск върху съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров за реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин министър, може би това, че ние изкарахме от Конституцията при последната й промяна понятията като „дълг” и „чест”, се отразява и на мотивацията на вашите служители. Редно и нормално е вашето министерство да вземе адекватни решения, защото това са ваши служители, те представляват вас, представляват държавата или, както властващите много обичат да казват, държавата – това сме ние. Редно е те винаги да получават защита, че си изпълняват служебните задължения по защита на границата, по защита на обектите, да знаят и да са сигурни, че с адвокатски хватки няма да останат по затворите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, да, въпросите за дълг и чест са предмет на специална защита и в законодателството, и в същинските действия на нашето министерство, а мисля си, че и на всяко министерство, което реализира държавността в България. Така че включително и в този случай в Районната гранична служба са оказани и консултации на лицето по отношение на извършеното от него. Няма да вляза в детайли и да коментирам повече, защото има висящо дело, но при всички случаи Министерството на вътрешните работи е задължено да стои зад своите служители, когато действат в рамките на закона. Другото би означавало едно принципно послание, което да развързва ръцете на един или друг служител да прекрачва границата на закона под един или друг претекст от висша национална ценност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук спираме с участието на вътрешния министър Михаил Миков в парламентарния консенсус. Позволете ми и от ваше име, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на вътрешните работи за днешното му участие в парламентарния контрол.
Извън парламентарния контрол министърът иска да направи изявление. Така ли е, господин министър?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Да, господин председател, на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията. Във връзка с предстоящия празник на Министерството на вътрешните работи утре, на 5 юли, бих искал да се обърна към всички служители на Министерството на вътрешните работи и, разбира се, към гражданите.
Защитата на вътрешния ред и сигурност е важна обществена необходимост, която неизменно съпътства историческото развитие на страната ни. Тя е съществена част от българската държавност. Тази потребност се проявява още в зората на българската държава, непосредствено след освобождението на България, когато на 5 юли 1879 г. се създава Министерство на вътрешните дела, а Тодор Бурмов е назначен и за министър на вътрешните работи. И този факт никак не е случаен, защото именно това министерство формира основите на българската държавност.
И днес се стремим да подчиним нашата дейност на една-единствена цел – зачитане и гарантиране на правовия ред, на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Искам да кажа, че и днес ще бъдем безкомпромисни срещу всеки нарушител на правовия ред, дори когато той е от нашите редици. Потребностите на обществото и отговорностите пред нас нарастват значително. Ние си поставяме амбициозната задача да съсредоточим усилията си върху промени на системата. Това включва по-ефективни мерки за борба с престъпността, в това число с организираната престъпност, с корупцията, както и безкомпромисни действия срещу нелоялните служители. С промените предвиждаме качествено и функционално преструктуриране на министерството, една по-добра организация в дейността и не на последно място – оптимизиране на полицейския труд и повишаване на неговата ефективност.
Тези промени са продиктувани и от програмата на правителството, и от европейското ни членство, и от изведените приоритети в работата на министерството и са свързани и с противодействието на престъпността, със създаване на условия за присъединяване към Шенгенското пространство и опазване границите на България, които днес са външни граници на Европейския съюз, с борбата срещу корупцията, с активното международно сътрудничество. Изпълнението на тези цели се чака от обществото.
Днес ние променяме закона за по-нататъшно укрепване на държавността и върховенството на правото. Защото е важно да върнем доверието не само в институцията, но и вярата в самите себе си, че можем и ще успеем в своите усилия. Ще бъдем упорити в тези усилия за повишаване на статуса на полицейския служител и ясни перспективи за кариерното развитие.
Стремежа към единодействие с другите институции в името на просперитета на държавата и обществото ще отстояваме във всеки момент. Не ни липсва воля да се справим с тази задача. Имаме и възможности за това.
Уважаеми дами и господа, от професионализма и всеотдайността на всеки от вас зависи реализирането на тези отговорни задачи, които ни предстоят. Защото дори и последните трудни събития доказаха нуждата от вас и бързата и компетентна реакция, въпреки опитите на един или друг политик, на една или друга политическа сила да трупа политически капитал на гърба на служителите от пожарната, полицията, а също така и военните, и гражданската защита. За свършеното от вас имате дълбок поклон от българските граждани.
В навечерието на празника бих искал да изразя искрена благодарност към всички вас за добросъвестната и всеотдайна работа, за съзнателния избор да служите на държавата и обществото. Този избор не е лек за вас и вашите близки. Вашият труд е тежък, денонощен, изпълнен с рискове, но той е нужен на България.
Бих желал да ви уверя, че високо ценим постигнатите резултати. Ще бъдем насреща с необходимите мерки за обезпечаване на ефективното изпълнение на законовите правомощия, за едно силно Министерство на вътрешните работи, за една силна полиция, за една силна пожарна в служба на държавата и обществото и на всеки български гражданин.
Ще ми се накрая да пожелая на всички служители от Министерството на вътрешните работи и на техните семейства добро здраве и благополучие, и един хубав празничен ден! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпросът, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Господин Димитров, моля Ви в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър Тачева.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми министри, господин председател, дами и господа! В началото на м. юни бяха приети измененията в Закона за Търговския регистър. За съжаление, проблемите с работата на Агенцията по вписванията продължават. Не са приети необходимите подзаконови нормативни актове – наредба и тарифа, и основната ми част от въпроса е: кога тези задължителни актове ще бъдат приети, за да заработи регистъра нормално?
Законовите пречки пред Търговския регистър са решени, но административните натежават, което води до запазване на опашките и на проблемите. Искам да обърна специално внимание на госпожа министъра за многото откази само през последните два месеца. За периода 27 май - 27 юни има общо 362 отказа, като за 233 от тях са постановени по заявления за обявяване на актове, най-вече за обявяване на покани за общи събрания на акционерите. Събрани са 18 хил. лв. под формата на такси и въпреки това има отказ, което означава, че отново ще трябва да се задейства процедурата, тъй като голяма част от тези фирми се опасяват, че съдебното обжалване е твърде продължително.
Специално съм взел няколко отказа, които ще предоставя на госпожа министъра, които заслужават особено внимание и са обезпокоителни. Така например в един отказ, тъй като чиновниците при електронното сканиране на документите са объркали документите на един търговец с тези на друг, в крайна сметка са постановили отказ, което е най-малкото учудващо, но може да бъде и определено като сериозна грешка на администрацията. В друг отказ, който също така ще покажа на госпожа министъра, е използван правен термин, който заслужава отново обществено внимание и който лично мен дълбоко ме учуди. Записано е следното нещо: „... е възможно да се направи обосновано предположение, че акционерите не са били уведомени в срок”. „Възможно да се направи обосновано предположение”?!
В трети отказ, който е не по-малко учудващ, въпреки че са присъствали 87,22% от акционерите, които притежават 87,22% от записания капитал, вашите колеги в Агенцията по вписванията са казали, че нямат преки доказателства, че всички акционери са били поканени, поради което отново са постановили отказ и този документ също го нося.
Госпожо министър, Вие знаете моята ангажираност към този проблем и че аз искам той да бъде решен в България. По тази причина се обръщам към Вас с предложението да разпишете ясни вписванията, за да не продължава тази лоша практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Госпожо министър, моля да отговорите на народния представител Мартин Димитров в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място ще отбележа, че във Вашият въпрос, заведен писмено в администрацията на парламента, буквално е записано: „Относно липсващите подзаконови нормативни актове към Закона за търговската регистрация”. Предполагам, че сте имали предвид актове по Закона за Търговския регистър и по тоя текст от закона ще отговарям аз.
Трябва да кажа, че измененията и допълненията на Закона за Търговския регистър влязоха в сила от 30 май 2008 г. Веднага на 2 юни се създаде работна група, която да работи по подзаконовите нормативни актове, включително и с Консултативният съвет, който е създаден от бизнес организациите към Агенцията по вписванията. До този момент състоянието е следното:
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е приета с Решение на Министерския съвет от 3 юли 2008 г. Дадена е вече за публикуване в „Държавен вестник”.
По отношение на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г . за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър остава да бъде завършено съгласуването с изискванията на разпоредбите за европейските икономически дружества, защото само преди няколко дни в Брюксел се проведе поредната работна група по дружествено право към Съвета на Европейския съюз.
Колкото до въпросите, които са свързани с отказите, те не представляват част от този въпрос, но аз ще Ви бъда благодарна да ми предоставите тези откази. Оценявам систематичните Ви усилия по това да се направи по-работещ и по-работещ с всеки изминат ден Търговския регистър. Уверявам Ви, че такива усилия се полагат не само в агенцията, но и в Министерството на правосъдието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Да, госпожо министър, проблемът с отказите ми беше предоставен като информация и хората се обърнаха към мен след задавеното на въпроса, но не исках да Ви задавам няколко въпроса, тъй като смятах, че с един въпрос мога да обърна внимание върху няколко проблема, още повече че проблемът с опашките не може да се реши, ако постоянно има неправомерни откази, които хората правилно определят като административен произвол. Знаете ли, докато регистрацията беше в съда, подобни документи, които да удостоверяват поканата за акционерите за общо събрание, не са изисквани. Изведнъж сега, без да има ясно законово регламентирани и записани текстове, от Агенцията по вписванията започват да изискват различни неща на различни търговци, което води до объркване и което води до страшно много откази.
Сметнах за разумно, при положение че този проблем става все по-мащабен, отсега да Ви уведомя. Сега ще Ви предоставя три от най-любопитните отказа и отново ще повторя моето предложение. Необходимо е да бъдат разписани указания за различните ситуации какви документи може да изисква Агенцията по вписванията и тези указания да бъдат публично разпространени. Това е единственото решение, защото ако продължава тази ситуация – Агенцията по вписванията да използва думи като – отново ще си позволя да повторя, тъй като и аз останах впечатлен ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко това е извън Вашия въпрос, господин Димитров, и Вие много добре го знаете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... „... е възможно да се направи обосновано предположение”.
Докато използват подобни термини, които и господин председателят на Народното събрание като види, нали, знае че нямат юридическа тежест, докато продължава тази практика ще има опашки, ще има много проблеми, ще продължава този административен произвол. Надявам се на мерки от Ваша страна.
Знаете, да, действително съм ангажиран към проблема, но смятам, че вече от законово естество няма пречки пред Агенцията по вписванията. Трябва чисто административно да се вземат мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ето го въпроса на господин Мартин Димитров. (Председателят показва въпроса на министър Миглена Тачева.) Той задава въпрос за подзаконовите нормативни актове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещата са свързани, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказът е нещо друго.
Ако можете, господин министър, заповядайте да отговорите. Как да коментираме нещо, което поне аз не съм видял?! Може неправилно да се отказва, но може и правилно да се отказва.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ще използвам правото си на дуплика, за да информирам съвсем накратко народното представителство все пак за онова, което е направено. Факт е, че опашките продължават. Факт е, че около 30 юни се струпаха още по-големи и то беше свързано с приемането на онези 60 хил. търговци, които ние пререгистрирахме, и финансовите отчети. Факт е, че всички те изчакаха да стане 27, 28, 29 юни, за да го направят. Факт е, че Агенцията по вписванията работи и събота, и неделя до 22,00 ч. вечерта. До 15 юли ще бъдат назначени тези 41 длъжностни лица по регистрацията, които към този момент не са назначени. След влизане в сила на закона това стана възможно по трудово правоотношение със съответно много добро и прилично възнаграждение. Към този момент имаме подадени към 600 молби. Надявам се от тези 600 молби комисията да може да класира 41 участника.
Колкото до отказите – трябва да кажа, че ръководството на агенцията е изпратило и регулярно изпраща всякакви методически указания. Предмет на обучението на длъжностните лица – тези, които са сега, и тези, които ще бъдат назначени, се прави регулярно по всички въпроси, свързани с прилагането на Закона за Търговския регистър. Към този момент има съответни образци-заявления, които за конкретните извършвани дейности от агенцията с необходимия брой документи.
Лично ще направя проверка дали е така, както Вие твърдите, дали за всяка регистрация или всяко изискване, всяко едно от длъжностните лица си преценява какви документи да изисква. Аз лично се съмнявам, но поемам ангажимент да направя съответната проверка. Нямам данни в момента, за да Ви цитирам как от 3000 4000 отказа в началото на годината сега отказите намаляват и те ще продължават да намаляват, защото ние установяваме константна практика. Тук не става дума за вътрешна убеденост и съдийско решение, става дума за един административен акт, който може да бъде издаден в съответствие с разпореждане на директора на агенцията. Уверявам ви, че това се прави непрекъснато, когато се констатира противоречива практика на длъжностните лица по регистрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.
С това парламентарният контрол днес приключи.
Следващото пленарно заседание ще бъде следващата седмица в сряда, на 9 юли 2008 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,45 ч.)






Заместник-председател:

Любен Корнезов



Секретари:

Митхат Метин

Светослав Малинов